Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К.Иванов

Секретари: Александър Ненков и Айхан Етем

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден!
Моля да се регистрираме.
Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работа на Народното събрание за времето от 16 до 18 септември 2015 г.:
1. Проект за решение за пленарните заседания на Народното събрание през септември и октомври 2015 г. (Вносители: Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Найден Зеленогорски, Радан Кънев, Валери Симеонов и Борислав Борисов).
2. Второ гласуване на Законопроект за предучилищното и училищното образование (Вносители: Милена Дамянова и група народни представители) – продължение.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (Вносители: Димитър Лазаров и група народни представители).
Предвижда се това да бъде точка първа за утре – 17 септември 2015 г.
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Общ проект изготвен въз основа на приетите на първо гласуване няколко законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Това ще бъде т. 2 за четвъртък, 17 септември 2015 г.
5. Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Вносител: Комисия по правни въпроси)
Предвижда се това да бъде т. 1 за петък, 18 септември
2015 г.
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (Вносител: Министерски съвет).
И няколко ратификации:
7. Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария.
8. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на вътрешните работи на Унгария, Правителството на Нидерландия, Министерството на правосъдието и обществената сигурност на Норвегия, Борда по миграция на Швеция, Министерството на правосъдието на Швеция и Международния център за развитие на миграционната политика относно изпълнението на проекта „Подкрепа за партньорство за миграция в региона по Пътя на коприната в рамките на Будапещенския процес.
9. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.
10. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (Вносител: Министерски съвет).
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Гърнси за обмен на информация по данъчни въпроси (Вносител: Министерски съвет).
12. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите.
13. Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна.
14. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
15. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), Протокол № 1 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво) и Протокол № 2 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво).
16. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците.
Всички законопроекти за ратифициране са с вносител – Министерският съвет.
И последна точка: Парламентарен контрол по чл. чл. 91 - 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в обичайния ден – петък, с начален час 11,00 ч.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 154 народни представители: за 129, против 5, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Постъпили са няколко предложения по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника.
По реда, по който са постъпили в Деловодството на Народното събрание – първото по време е на народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров, които предлагат в седмичната програма да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 454-01-66 от 18 декември
2014 г., внесен от Методи Андреев, Петър Славов, Мартин Димитров и група народни представители.
Кой от колегите ще представи искането за включване в седмичната програма?
Господин Славов, слушаме Ви.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Темата за защита на класифицираната информация е доста актуална напоследък. Спомняте си какви инциденти имаше и с допуск до класифицирана информация на висши военни.
Често ние с колегите, които предлагаме тази точка, и с другите колеги, с които съм говорил, си задаваме въпроса: кой проверява проверяващите?
Знаете, че по този Закон се проверяват лица, които заемат висши държавни длъжности, редица други висши длъжности в държавата за допуск до класифицирана информация. На база на това те получават такъв допуск, но впоследствие обикновено и по Закона за публичност на имуществото се обявява тяхното имущество, тоест има доста голяма прозрачност по отношение на тяхната дейност.
Лицата, обаче които дават този допуск, евентуални техни взаимосвързаности, в случая – включително зависимости от бившата Държавна сигурност, не се проверяват.
Смисълът на тези промени, които сме предложили, в голяма степен е това да се има предвид при даване възможност и при назначаване на тези лица, които ще проверяват, тоест да има контрол върху проверяващите. И Ви моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Славов.
Колеги, гласуваме.
Гласували 141 народни представители: за 46, против 18, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, моля да направим прегласуване, тъй като това е Законопроект, внесен с подписите на ГЕРБ и Реформаторския блок, и имаше няколко прецедента, които касаят точно тази материя. Затова моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 138 народни представители: за 36, против 22, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 50, ал. 3 е от господин Четин Казак, който предлага включване в програмата на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с № 554-01-102, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 26 май 2015 г.
Слушаме Ви, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, знаете, предполагам, за какво става дума в този Законопроект. От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи също имаме внесен Законопроект с идентично съдържание. За съжаление, при него обаче един от сроковете за разглеждане и вкарване в пленарната зала все още не е изтекъл, затова правя предложение за разглеждане на този Законопроект. Той е важен с оглед на предстоящите местни избори, за да се премахне една противоконституционна разпоредба, която противоречи на международноправните стандарти – разпоредба, ограничаваща възможността за агитация на друг език освен на официалния.
Знаете много добре препоръките на ОССЕ, непрекъснато повтарящи се във всеки един доклад. Знаете препоръките и на Венецианската комисия, която и днес е тук, в Народното събрание. Знаете, че сме подали жалби вече и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу наложени санкции и глоби спрямо наши представители за подобни действия на предходни избори, така че сега е моментът, за да пресечем за в бъдеще нови критики, нови осъдителни решения, да премахнем тази разпоредба. Не е късно, няма да създаде никакви проблеми, ако приемем този Закон сега – нито на Централната избирателна комисия, нито на ОИК, напротив – ще ги освободим от едно излишно изискване за незаконни действия, които противоречат на европейските норми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме направеното предложение за включване в седмичната програма на този Законопроект.
Гласували 148 народни представители: за 22, против 74, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, обръщам се с молба за прегласуване.
Утре ще дойде Жосеф Дол и ще агитира кампанията на ГЕРБ на френски. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Мартин Шулц ще дойде на кампанията на БСП и ще агитира на немски. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Ги Верхофщат може би ще дойде на нашата кампания, може да каже няколко думи на фламандски. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без реплики от залата!
ЧЕТИН КАЗАК: Надявам се, че няма да поемете риска някой да подаде жалба за това, че по време на кампанията някой е агитирал на друг език освен на официалния.
Затова, уважаеми колеги, моля Ви да преосмислите Вашето решение и да подкрепите нашето предложение, с което да се премахне една антиевропейска разпоредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 146 народни представители: за 21, против 88, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 50, ал. 3 е от госпожа Корнелия Нинова, която предлага в седмичната ни програма като точка да обсъдим и гласуваме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху доходите на физическите лица, № 554-01-85 от 30 април тази година, с вносители господин Миков и група народни представители.
Слушаме Ви, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, дойде най-усилното време за един парламент – гледането на бюджета и на данъчните закони към него за следващата година. Правителството вече предложи своята представа, своето виждане за данъчни закони, те са на масата за обсъждане. Философията на тези закони е повишаване на данъците.
Предлагаме нашата алтернатива – това е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Нашето предложение, твърдя, е по-справедливо и по никакъв начин не ощетява хазната. По-справедливо, защото хората с най-ниски доходи – до размера на минималната работна заплата, ще бъдат освободени от данъци, и по една скала, която прогресивно нараства, хората с по-високи и най-високи доходи съответно ще плащат повече данъци. Ефектът от това – повече пари ще останат в хората, ще помогнем на най-бедните, ще повишим потреблението, а във финансово отношение и измерение ефектът е 200 млн. лв. повече в бюджета.
Към нашето предложение добавяме и елементи на семейното подоходно облагане – към необлагаемия минимум да се добавят 15% за първо дете и 10% за второ дете. Мисля, единодушно в тази зала решихме, че демографската криза е проблем № 1 за България. Това е малка мярка, с която да подпомогнем младите семейства за отглеждане на децата им.
Няколко пъти предлагаме този Закон. Вие го отхвърляте винаги с един-единствен аргумент – мисля, четири пъти вече: още не е дошло време да се обсъждат данъчни закони, ще го включим, когато настъпи бюджетна процедура и време за обсъждане на данъчни закони. Е, това време дойде – мнозинството е готово със своите предложения, ние сме готови със своята алтернатива. Нека ги сложим на масата и да обсъдим с аргументи кое е по-добро, по-справедливо и по-полезно за бюджета на страната.
Още повече, след малко се каните да гласувате една не съвсем навременна отпуска на парламента, която ще забави обсъждането на бюджета и на данъчните закони – най-важното нещо за страната, така че моля днес да започнем, с включване в дневния ред, с обсъждането на нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 139 народни представители: за 51, против 52, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 9 до 15 септември 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносител – Димитър Лазаров и група народни представители. Водеща е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Найден Зеленогорски и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Проект за решение за възстановяване дейността по изграждане на Проекта „Южен поток”. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по енергетика.
Проект за декларация за осъждане намесата на чужди посланици във вътрешните работи на Република България. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Проект за решение по позицията на Република България за санкции от страна на Европейския съюз по отношение на Руската федерация, както и да заяви неучастието на Република България. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител – Борислав Борисов. Ще го разглежда Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители – Борислав Великов и Милен Михов. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Проект за решение за работата на Народното събрание през септември и октомври 2015 г. Вносители са Цачева, Цветанов, Зеленогорски, Кънев, Симеонов и Борислав Борисов.
На 11 и 14 септември 2015 г. с писма от председателя на Сметната палата в Народното събрание са постъпили актуализации на Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата за 2015 г. С мое писмо актуализациите на програмата са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Народните представители могат да се запознаят с тях в Библиотеката на Народното събрание.
На 14 септември 2015 г. с писмо от министъра на образованието и науката в Народното събрание е постъпил доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006 –2015 г. за учебната 2014/2015 г., съдържащ и предстоящите дейности до края на 2015 г. С писмо на председателя на парламента докладът е изпратен на Комисията по образованието и науката и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Народните представители могат да се запознаят с него в Библиотеката на Народното събрание.
На 14 септември 2015 г. в Народното събрание е постъпил материал от Националния статистически институт, съдържащ информация за индексите на потребителските цени за август 2015 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, във връзка с предстоящия празник 22 септември 2015 г. – Ден на независимостта на България, вторник, и почивния ден 21 септември – понеделник, Ви информирам, че народните представители и парламентарните групи могат да правят своите предложения за работната програма на Народното събрание за седмицата 23 – 25 септември при условията и по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника до 18,00 ч. в петък, 18 септември 2015 г. Проектът за работната програма на Народното събрание за седмицата 23 – 25 септември на председателя на Народното събрание ще бъде внесен на 18 септември 2015 г., петък.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ И ОКТОМВРИ 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! След седмица стартира предизборната кампания за местни избори 2015 г., които ще се проведат едновременно с национален референдум съгласно предложението на президента на Република България и Решението на Народното събрание. Винаги в подобна ситуация пред Народното събрание възникна въпросът как да бъде организирана неговата работа така, че от една страна да не се спъват законодателният процес и дейностите, които извършва парламентът. Под дейност имам предвид важни избори, които съвпадат и сме длъжни да направим в този период – времето септември и октомври месец.
От друга страна, винаги по време на предизборни кампании при работещ парламент в пленарни заседания парламентарно представените партии сме упреквани, че поставяме в неравностойно положение останалите политически субекти, партии, коалиции, които се явяват на избори, тъй като, видите ли, от тази трибуна и от кулоарите на Народното събрание е възможно микрофоните и камерите да се използват за предизборна агитация.
Затова след внимателно обсъждане с представителите на всички парламентарни групи на Председателския съвет още миналата сряда аз и останалите колеги, които сме вносители на този Проект за решение, предлагаме следния режим на работа на Народното събрание в дните непосредствено преди кампанията. Тъй като определеното в тези дни законодателно време на пленарните заседания трябва да изработим предварително, предлагаме удължаване на пленарните заседания всеки ден, всяка седмица – от сряда до петък включително, с по два часа, тоест вместо да приключваме в 14,00 ч., да приключваме в 16,00 ч.
В този смисъл предлагам на Вашето внимание следния Проект на решение за пленарните заседания на Народното събрание през септември и октомври 2015 г.:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 74 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 45, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Времето за провеждане на редовните пленарни заседания в периода от 16 септември до 9 октомври 2015 г. включително се удължава до 16,00 ч., освен ако Народното събрание не реши друго.
2. Народното събрание не провежда пленарни заседания за времето от 14 до 23 октомври 2015 г. включително.
3. За времето по т. 2 народните представители не ползват служебен транспорт от Народното събрание.”
Тук искам да направя едно пояснение и едно редакционно предложение.
Искам да поясня, че на Председателския съвет с участниците в него се уточнихме да проведем и две извънредни пленарни заседания в този период, първото от които ще бъде на 29 септември, а второто – на 6 октомври.
За тези две извънредни пленарни заседания ще приемем изрични решения, тъй като решение за извънредно пленарно заседание се гласува ведно с посочен изричен дневен ред за него, което, разбирате, няма как да стане в това общо решение.
Предложението ми за редакция е в т. 3, където сме препратили, че за времето по т. 2, тоест от 14 до 23 октомври народните представители не ползват служебен транспорт от Народното събрание. Би се появило невярно тълкуване, че е възможно да се ползва служебен транспорт в деня за размисъл – на 24 октомври, и в деня на изборите – 25 октомври. Предлагам изрична редакция, за да е ясно, че и в деня за размисъл, и в деня за произвеждане на самия избор няма как да се ползва транспорт.
Предлагам редакция на т. 3:
„т . 3. За времето от 14 до 25 октомври 2015 г. народните представители не ползват служебен транспорт от Народното събрание.”
Моля да подкрепите това решение, за да имаме яснота достатъчно време напред как ще работи Народното събрание в пленарната зала, което не изключва възможността при необходимост да приемем друго решение или пък комисиите, когато има важни законопроекти, да провеждат в това време своите заседания за обсъждане и гласуване на законопроекти и други актове, разпределени на съответните комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, вземам думата, за да направя редакционно предложение: т. 2 от предлаганото решение да се чете и измени:
„т. 2. Народното събрание не провежда пленарни заседания за времето от 21 до 23 октомври 2105 г. включително”.
Мисля, че аргументите за това са абсолютно ясни.
Уважаеми колеги, по Конституция ние сме законодателен орган. Не можем да си позволим за повече от две седмици да абдикираме от задълженията ни по Конституция и да не се занимаваме с основната си дейност в период, свързан с разглеждането на законопроекти за данъчни изменения, по законите за данъците, за бюджета, и за други важни законопроекти, които чакат да влязат в пленарната ни работа.
На второ място, сами виждате, че вътрешнополитическата и особено външнополитическата обстановка е такава, че се налага да не си позволяваме толкова дълъг период от време, през който да не заседаваме и да не работи най-важният орган в нашата държава.
Ако приемем, че Народното събрание няма да заседава за периода от 21 до 23 октомври включително, ще имаме точно 10 дни за участие в предизборната кампания, което е напълно достатъчно, да подпомогнем колегите по места. От БСП лява България считаме, че това е напълно достатъчно като период, в който можем да си позволим да не работи Народното събрание.
Ето защо предлагам т. 2 да се промени като се промени периодът – от 21 до 23.
По повод на казаното от председателката госпожа Цачева относно служебния транспорт. Колеги, да, но нека да приемем, че няма да се ползва и служебният транспорт на НСО. Ако говорим за равнопоставеност, нека да има пълна равнопоставеност. Не е работа на председателя на Народното събрание да ползва служебен транспорт, след като няма да заседава Народното събрание. Нека като обикновен гражданин се появи в съответния избирателен район и да ползва друг транспорт. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Георгиев, няма важни и маловажни избори. В този смисъл не бих казала, че местните избори 2015 г. са по-важни или по-маловажни от изборите за членове на Европейския парламент, проведени през 2014 г. Спазила съм традицията и практиката на Народното събрание преди да предложа на вниманието Ви Проекта за решение. Вероятно сте забравили, но можете да си направите справката, че за евровота по някакво стечение, случайност е, парламентът не е работил на същите дати – от 14 до 23, само че тогава е било месец май 2014 г. Къде е логиката и защо подкрепям решението на Четиридесет и второто Народно събрание?
Колеги, в последните дни на предизборната кампания, петъчният ден с парламентарния контрол – няма член от ръководството, който да не бъде упрекван, че допуска от тази трибуна да се извършва откровена предизборна агитация.
Що се отнася до това, което споделихте, съгласна съм с Вас, че са много динамични дните и процесите, които се развиват не само в страната, но и извън нас. Затова изрично заявих, че при необходимост във всеки един момент, бъдете сигурни, че ще свикам извънредно заседание и в дните, които бихме гласували като непленарни за парламента.
Що се отнася до колите на НСО, направете предложение до НСО – ако можете изобщо да ме освободите от тези коли, ще Ви бъда благодарна. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Георгиев, имате думата за дуплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо председател Цачева, уважаеми колеги! Не съм казал, че изборите могат да се делят на маловажни или по-важни. Безспорно всеки избор има своята политическа специфика и важност от гледна точка на въпросите, които се решават чрез този избор. Ако ние взимаме за аналогия изборите за Европейски парламент, мисля, че не е правилно. Първо, те се провеждат в съвсем друг период – пролетен, когато не е толкова... (Възгласи, реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Какво значение има?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Има значение, господин Иванов. Ще Ви обясня... (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Моля за тишина в залата!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Второ, нека да си дадем сметка, че тогава се избират... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Моля за тишина в залата! Продължете, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нека си дадем сметка, че тогава се избират само 17 европейски представители на нашата страна и би могло да се приеме, че предизборната кампания е необходимо да бъде подпомогната и от други участници. Не считам, че можем да правим пряка аналогия между едни и други избори и съвсем не съм казвал, че едни избори са по-маловажни или други са по-важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Велизар Енчев. (Възгласи.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги, представители на българските медии, правя едно предложение, което е своеобразно продължение на моето предложение от началото на годината – Коледната и Великденската ваканция на българските депутати да бъдат равни на ваканцията на българските граждани.
Между другото съм внесъл предложение за промяна на Правилника на Народното събрание и още през следващата седмица ще актуализирам това.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не е по темата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: По темата – да, прав сте.
Темата обаче е свързана с това, което казах преди малко.
Предлага се двуседмична ваканция. Смятам... (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Господин Енчев, моля Ви, … (Шум и реплики.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Оставете ме да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Моля за тишина в залата, колеги!
Господин Eнчев, моля по Проекта за решение.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Предлагам заради предизборната кампания за местните избори 2015 г. народните представители да не получават своето възнаграждение. На какво основание ще получаваме трудово възнаграждение за отсъствие поради предизборна кампания? Това да бъде неплатен отпуск и, ако трябва да се промени Правилникът за работата на Народното събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Това е съвсем друго.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Правилникът за работата на Народното събрание не е свещена крава и подлежи на промяна.
Социално поведение на народните представители ще бъде в дните, когато агитираме, когато агитирате Вие за своите народни представители, които трябва да бъдат избрани за кметове, когато всички народни представители ще бъдат в своите избирателни райони, ние да не получаваме своето трудово възнаграждение и това да бъде неплатен отпуск. Благодаря за Вашето внимание.
Моля да се подложи на гласуване това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Господин Енчев, напомням Ви да се изказвате по предложението и Проекта за решение. Това, което Вие предлагате, е промяна в Правилника, което е съвсем друга процедура.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колеги, идват избори, ясно е, че всеки един от Вас в избирателния район би искал да помогне и на съседния и ще отиде да го направи. Ако нямаме отпуск, ще кажете: нарочно ни държите тук, за да не можем да агитираме в избирателните райони. Трябва да я има.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не е отпуск.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Трябва да я има.
По повод на някои други изказвания искам да кажа, че могат да се дадат много екзотични идеи, включително някой би могъл да се откаже от заплатата си тук и да я направи равна на тази на българските пенсионери, и да даде личен пример. От там нататък мисля, че е излишно да злоупотребяваме.
Направеното предложение е много добро, то е реалистично и всеки един от Вас ще се възползва от него, като ще даде максимума от себе си, за да агитира в избирателния си район.
Смятам, че дебатът е излишен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво, Емо!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Реплика? Мисля, че репликите бяха под формата на аплодисменти.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите по проекторешението.
Първо ще подложа на гласуване направеното редакционно предложение от уважаемата госпожа Цачева, което гласи в т. 3 – ще го прочета: „За времето от 14 до 25 октомври 2015 г. включително народните представители не ползват служебен транспорт от Народното събрание”.
Това е редакционното предложение на госпожа Цачева в т. 3.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на следващата редакционна поправка от господин Чавдар Георгиев от Парламентарната група на БСП. Той предлага в т. 2: „Народното събрание не провежда пленарни заседания за времето от 21 октомври до 23 октомври 2015 г. включително”.”
Моля, гласувайте направеното редакционно предложение.
Гласували 139 народни представители: за 31, против 83, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Сега, уважаеми колеги, гласуваме целия Проект за решение ведно с предложената редакционна поправка от госпожа Цачева.
Гласували 140 народни представители: за 109, против 13, въздържали се 18.
Предложението е прието, с което и Решението, и т. 1 от дневния ред.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от Програмата на Народното събрание за деня:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – продължение.
Моля, госпожо Дамянова, докладвайте чл. 49.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Председател, преди това правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Гласуваме направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля госпожа Кастрева да заповяда в залата.
Уважаема госпожо Дамянова, докладвайте чл. 49.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 49 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 49, който става чл. 50:
„Чл. 50. (1) Специализираните обслужващи звена са за:
1. изследователска и информационна дейност;
2. организационно и/или методическо подпомагане;
3. дейности, свързани с квалификацията на педагогическите специалисти;
4. дейности по организиране, подготовка и провеждане на вътрешно и външно оценяване и по участие в международни изследвания, свързани с предучилищното и училищното образование;
5. дейности, свързани с провеждане на държавната политика за подкрепа на процеса на приобщаващото образование;
6. дейности по управление на международни програми;
7. дейности по съхраняване и развитие на образователното дело.
(2) Специализираните обслужващи звена може да извършват една или няколко от дейностите по ал. 1, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 5.
(3) Дейностите по ал. 1, т. 5 се извършват от специализирани обслужващи звена – регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, които се създават на територията на всяка област.
(4) Специализираните обслужващи звена са държавни.
(5) Устройството и дейността на специализираните обслужващи звена се уреждат с правилници, издадени от министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме чл. 49 по вносител, който по редакция на Комисията става чл. 50.
Гласували 103 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 51.
„Чл. 51. (1) Дейностите по чл. 50, ал. 1, т. 1 за популяризиране на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование и за развитие на образователното дело се осъществяват от Национално издателство за образование и наука „Аз-Буки”.
(2) Национално издателство за образование и наука „Аз-Буки” извършва издателска, информационно-образователна и методическа дейност, както и дейностите по подготовката, отпечатването и разпространението на научно-методическите издания на Министерството на образованието и науката и на вестник „Аз-Буки”.
(3) Устройството и дейността на Националното издателство за образование и наука „Аз-Буки” се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания по чл. 51? Не виждам.
Извинявайте! Господин Жаблянов, имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! Искам да обърна внимание върху предложението за чл. 51. Разбира се, могат да се намерят доста аргументи „за” или „против” в Закона да влезе и да се запише конкретно издателство, което ще издава материалите на Министерството на просветата и ще осъществява държавната политика. Искам да кажа, че става въпрос за икономическа структура. На всичко отгоре в чл. 51 е записано, че става въпрос за национално издателство „Аз-Буки”, чиято собственост не се уточнява. Това че е национално, не означава, че е държавно. Утре това издателство може да бъде с преобладаваща частна собственост.
Какво означава в Закона да се запише конкретно издателство, което ще реализира държавната политика и на всичкото отгоре и ще издава и методическите указания и документите, погледнете да видите, на Министерството на образованието. Ами тогава да запишем в предложението, че ще издава и всички учебници. Или да се преосмисли въобще предложението за чл. 51, или да се разгърне в неговата пълнота и да се възложи на издателството „Аз-Буки” да издава всички учебници в България. На всичко отгоре, искам да чуя мнението на вносителите, как така чл. 51 не нарушава логиката на Закона за обществените поръчки? Обърнете внимание на ал. 2. Там пише, че издава всички материали на Министерството на просветата. Как така ще ги издава? Няма ли да се обявява конкурс? За какво става въпрос?
Съжалявам, може би става въпрос за издателство, което е специализирано, високо квалифицирано – съставът, колегите, опитът, историята, традицията и така нататък, но Законът не може да прави изключение.
На какво основание се прави това предложение? На какво основание само едно издателство? Значи, когато дойде време да разглеждаме въпроса за броя на учебниците, колегите вносители ще Ви обяснят как най-логичното нещо е да има безброй учебници по един предмет, а в чл. 51 записваме едно издателство. Ами, нали трябва да има някаква логика, уважаеми колеги вносители? Да не говорим, че това наистина противоречи на Закона за обществените поръчки. Как така ще запишем, че изключително само това издателство прави еди-какво си? Поне да беше държавно! Ами, там пише „национално”. Какво значи „национално издателство”? Извинете, някой може ли да излезе да обясни и да каже какво е „национално издателство”? Всеки може да си присвои едно такова понятие. Има и национални телевизии, които са частни. Аз мога да създам национална лига на любителите на уестърни. Нали? Какво значи „националното издателство”, което е записано в отделен член в Закона? Да излезе тук вносителят, ще се радвам да го аргументира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Великов.
Господин Великов, имате думата – първа реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Колеги, колегата Жаблянов доста разпалено се опитваше да обясни, че като че ли сме допуснали някаква неточност. Това не е така, тъй като действително това издателство е част от Министерството, то си е държавна собственост. Тук няма нищо, което да е смущаващо. Освен това е записано изрично, че става дума за изпълнение на дейностите по чл. 49, ал. 1, т. 1, тоест това е вече чл. 50, който ние приехме – кои са специализирани обслужващи звена, така че в този смисъл ние това го предложихме, беше прието в Комисията, за да има стабилност на държавната политика в тази област. И в този смисъл уверявам колегата, че в Комисията сме постъпили съвършено, както трябва – предлагаме на всички народни представители да подкрепим този член. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Дуплика, уважаеми господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание върху факта, че Законът за обществените поръчки не прави изключение за издателската дейност. Обърнете внимание на ал. 2 в предложението! Там в пълнота е разгърнато какво прави издателството. Ами там, вътре се възлага една монополна дейност, на практика. Министерството е длъжно да обяви, разбира се, конкурс, когато тези дейности се възлагат. Как тогава работи чл. 51 от Закона например за издаване на методическите пособия на Министерството, както е записано вътре? Министерството обявява конкурс, защото сумата на поръчката надхвърля изискуемата. И тогава, в тази хипотеза какво трябва да направи издателството „Аз-Буки” или как работи този член, ал. 2?
Много моля да се отнасяме сериозно към цялостното законодателство, а не само към това, което искаме да направим в момента, или да направим услуга на някого, който пише добре за нас.
Второто нещо, което искам да предложа, и правя конкретно предложение, за да има все пак някаква пълнота, и, ако прецените, че този член трябва да остане по незнайно какви съображения, тъй като не чух такива от господин Великов, моето предложение е да се запише, че става въпрос за държавно издателство „Аз-Буки”, за да има яснота по въпроса, тъй като понятието, пак ще се върна на изказването ми, понятието „национално издателство” не означава абсолютно нищо. Всички издателства могат да се запишат като национални в Търговския регистър и да се регистрират с това название. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Вие правите редакционно предложение, така ли?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Национално издателство... Дали това не е по регистрация само или искате да променим названието конкретно в Закона? Редакционно? Разбрах.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Конкретно названието в Закона, редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Разбрах.
В чл. 51 „национално” да бъде заменено с „държавно”.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Аз искам да обърна внимание, че така направеното редакционно предложение всъщност опровергава само по себе си вносителя. Каква е пречката, за да регистрирате и държавно издателство „Аз-Буки”? Кажете ми, има ли такава пречка?
Даже аз ще Ви кажа, че ако примерно го приемете така, още утре ще внеса в Патентно ведомство да запазя марката и тогава да видим какво правим. Какво правим тогава?!
Хубаво е, когато се изказвате и се опитвате да се мотивирате, наистина да помислите малко по-напред във времето, защото иначе ще си играем тук на едни смешни поправки, които освен загуба на ценно парламентарно време по Закона, който е над 450 члена, ако не ме лъже паметта, нищо друго не се постига.
Що се касае до логиката и смисъла на това, което може би трябваше да обясни преди малко репликиращият, е всъщност, че това издателство провежда държавна политика. Нагледахме се през годините на издавани учебници за един и същи клас например – да кажем четвърти клас, в който в единия учебник има десет реда за Васил Левски, в другия учебник има три, а в третия учебник пък изобщо няма. Там обаче имаше и една много интересна зависимост, че всеки от тези учебници със съответните редове за Дякона и Апостола на свободата Васил Левски се издаваха, така да се каже, по етническа карта. Ето това беше странното.
Така че в този текст се цели най-после да има едно унифициране при издателствата и то унифициране, което да провежда държавна политика, защото този Закон го приемаме, за да бъде проводник на държавната политика в сферата на образованието, господин Жаблянов.
Аз мога да Ви припомня и едни други времена, които сигурно Вие не помните, но в началото на 90-те години в много от техникумите ние преподавахме без учебници, защото просто не съществуваха, нямаше ги. Особено трагично беше положението в икономическите техникуми. Тогава ни беше много трудно да обясняваме на учениците разликата между планова икономика и пазарна икономика, но това бяха едни такива времена, към които Вие, с Вашето изказване – вероятно имате нещо друго предвид, или връщане 20 години назад във времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги!
Първо, господин Байрактаров, става въпрос за собственост, а не за названието и за запазването на търговската марка – структурата на собствеността в капитала на дружеството. Елементарно!
Вторият въпрос, на който искам да Ви обърна внимание, е за държавната политика, това, което Вие казвате. Да, тук едва ли ще се намери някой в залата, който да твърди, че е против реализирането на единна държавна политика в образованието. Вие повдигнахте въпроса за обучението по история, но това се отнася и за останалите предмети. Става въпрос за следното: по какъв начин тя да бъде реализирана – дали чрез записването на този чл. 51, който очевидно е в противоречие със Закона за обществените поръчки и не е дообмислен добре, тук няма възражение от наша страна трябва ли да има такава политика. Не само че трябва, настояваме за това нещо, но, за съжаление, този член, така както е внесен, не може да компенсира останалите недостатъци, които касаят въобще издаването и целия процес по издателската дейност, търговете, комисиите за приемане и така нататък, които би трябвало да бъдат организирани след това от страна на Министерството на образованието.
Така че нашето предложение не е просто да подменим конкретната думичка в текста. Аз се надявам, че това нещо е ясно. Ако ние наистина искаме да има единна държавна политика, тя касае и онзи разговор, който имахме в петък, когато ставаше въпрос за извънучилищните центрове, тя касае разговора за броя на учебниците, за процедурата, по която учебниците се приемат от комисиите в Министерството на образованието, тоест всичко това. Това е държавната политика, а не чл. 51. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам, ако смятате, че с него ще решите въпроса. Предложението ни е да се промени издателството на държавно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Разбрахме, господин Жаблянов – времето Ви изтече, благодаря.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз Ви благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, желаете ли?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Жаблянов, хубаво е, когато се изказвате, да се записвате какво сте казали. Иначе може да си проверите стенограмата – какво съм казал аз, какво сте казали Вие. Ставаше въпрос точно за наименованието, което искахте да бъде променено с Ваша редакционна поправка, с Ваше редакционно предложение. Само че аз исках да бъда по-мек и по-дипломатичен в изказването си, но мога да Ви дам още по-фрапиращ пример и той касае Вашите немотивирани изказвания по отношение на изпълнение и прилагане на Закона за обществените поръчки.
Едва ли е нужно да Ви обяснявам, че има един орган, който се нарича „Държавен вестник”, който също извършва държавен монопол по отношение на отпечатване, издаване и разпространение на всичко това, което се приема тук, в Народното събрание. По Вашата логика вероятно и там трябва да провеждаме обществени поръчки. Това също е орган, който провежда държавна политика. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Така, да. Радвам се, че започвате да се съгласявате.
И Вие сам разбирате, че вносителят на текста е следвал точно тази логика. А иначе, ако тръгнем да се надприказваме, съм убеден, че ще излязат още много други виждания.
В моята дуплика ще Ви дам още един повод за размисъл. От известно време непрекъснато слушам колеги, народни представители, които искат примерно да се провежда агитация на майчин език, което, между другото, е косвена обида към всички български учители и преподаватели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Господин Байрактаров, моля Ви, по темата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, само давам пример, а това е по темата, господин Иванов.
Това е една обида към българските учители, защото се оказва, че едва ли не българските учители не са научили учениците да четат и да разбират български език. Ето, давам Ви още един повод за размисъл.
Затова е важен този член, за да може най-после да има наистина унифицирана държавна политика в областта на издателството, в областта на цялата документация, с която работи това Министерство. Ето това е смисълът на този текст. Надявам се този път да сте ме разбрали, както ме разбрахте в другото ми изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Има направено редакционно предложение от господин Жаблянов – в предложения от Комисията нов чл. 51 навсякъде, където има изразът „национално издателство за образование и наука „Аз-Буки”, думата „национално” да се замени с „държавно”.
Уважаеми колеги, гласувайте направеното от господин Жаблянов редакционно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 13, против 37, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Прегласуване, господин Стоилов.
Аз като че ли видях, че гласувахте, но...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Аз гласувах, но да кажа, господин Председател, какви са мотивите да искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Да, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние не оспорваме необходимостта това издателство да провежда държавната политика, но наименовано „национално” не създава гаранции, че утре в Министерството някой няма да реши да приватизира тази национална дейност или да я аутсорсва, както също е модерно, тоест да възложите държавната политика не на орган, който е собственост на държавата, а на нещо друго, което, опасяваме се, че в логиката на Закона се прокарва вече не с един и с два текста.
Затова настоявам за прегласуване и Вие, ако не подкрепите това предложение, означава, че не сте загрижени за никаква национална политика в областта на училищното образование, а давате възможност тази политика да бъде харизана на някой друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, прегласуване на редакционното предложение от господин Жаблянов.
Гласували 95 народни представители: за 18, против 51, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов
чл. 51.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, продължете с чл. 50.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 50.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„В чл. 50, ал. 4 след думите „се финансират от” се добавят думите „от държавния бюджет и”, а след думите „по реда на” се добавят думите „този закон и”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова – в Глава четвърта, Раздел II, чл. 50, ал. 3 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов:
„В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 3 изречение второ се заличава;
б) в ал. 4 накрая се добавя: „а духовните училища на Българската православна църква се финансират и от държавния бюджет по реда на този закон”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители:
„1. В чл. 50, ал. 2 добавя се второ изречение: „Държавата подпомага финансово отглеждането и храненето на децата в общинските детски градини, както и инвестиционните дейности по изграждането на нови и модернизирането на съществуващите детски градини”;
2. в ал. 3 последното изречение „Те получават и средства от държавния бюджет при условията и по реда на този закон” - отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители – в чл. 50, ал. 3, изречение второ да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„В чл. 50 ал. 3 се изменя така:
„(3) Частните институции в системата на предучилищната подготовка и възпитание и на училищното образование се финансират при условията и по реда на закона, по който са учредени. Частните институции в системата на народната просвета се подпомагат и от държавата при условията и по реда на чл. 10, ал. 1 на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 50, който става чл. 52:
„Чл. 52. (1) Държавните институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката или на друго министерство или ведомство.
(2) Общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират чрез бюджета на общините.
(3) Частните институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират при условията и по реда на закона, по който са учредени.
(4) Духовните училища се финансират от съответното вероизповедание при условията и по реда на Закона за вероизповеданията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Михов – имате неподкрепено предложение, най-вероятно – аргументи.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Тъй като нашето предложение се състои от две части, втората част засяга финансирането на частните училища, то вече беше решено – за да спестим време, оттегляме предложението си по ал. 3.
Бих искал да привлека вниманието Ви върху останалата част от нашето предложение, което предвижда държавна финансова подкрепа за отглеждането и храненето на децата от общинските детски градини, както и инвестиционна дейност по изграждането на нови и модернизирани, в смисъл на съществуващите детски градини. Това предложение естествено предвижда държавна помощ за развитието на детските градини, които са преобладаващо общинска собственост.
От какво е мотивирано това? Това, естествено, е мотивирано от много фактори, свързани както с демографския проблем, така и с диспропорциите в развитието на отделните общини. Ние знаем, че има цели райони в страната, които драстично изостават в своето социално-икономическо развитие и които са, можем да кажем, бели петна на картата на Европа.
Този текст дава законовото основание в бъдеще да се развият държавни програми, да се развие система на планово подпомагане на тези райони, на тези общини в развитието на така необходимата инфраструктура за ранно детско обучение за предучилищното образование и възпитание на децата.
Бих апелирал към нашите опоненти от Движението за права и свободи, тъй като те многократно са изразявали също такива идеи и се надявам, че ще подкрепят тази законодателна идея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, доц. Михов.
Така или иначе, Вашето първо предложение, което е неподкрепено от Комисията, остава, така че ще го подложа на гласуване.
Има ли други реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите по съответния член.
Уважаеми колеги, гласуваме първо неподкрепено от Комисията предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 89 народни представители: за 12, против 31, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото неподкрепено предложение, то е от народния представител Мариана Тодорова.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение.
Гласували 84 народни представители: за 21, против 13, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народния представител Станислав Станилов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение.
Гласували 93 народни представители: за 18, против 28, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, във втората част си то е оттеглено.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията първо предложение на народния представител Милен Михов.
Гласували 79 народни представители: за 19, против 13, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 80 народни представители: за 8, против 57, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, сега гласуваме предложението за чл. 50 по вносител, който става чл. 52 в редакцията на Комисията. Гласуваме текст, подкрепен от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По Раздел III има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел III: „Средищни защитени детски градини и училища”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Колеги, гласуваме наименованието на Раздел III по вносител в редакцията на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението за наименованието на Раздел III е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 51 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Предложението е оттеглено в частта му след думата „образование”.
Комисията не подкрепя предложението в останалата му част, която е: „В чл. 51, ал. 3 думите „16-годишна възраст” се заменят с думите „завършване на средно образование”.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл. 51., ал. 1 се изменя така:
„(1) Средищно училище е публично училище по чл. 37, ал. 1 и 2, което се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община, където се обучават учениците от населените места, в които няма училище.”
Чл. 51, ал. 2, т. 2 се изменя така:
„2. обедно хранене, организирано в помещения в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда на детските градини, училищата и извънучилищните центрове;”
Чл. 51, ал. 3 се изменя така:
„(3) За учениците по ал. 1 се осигурява безплатен за тях транспорт.”
Предложение от народния представител Ирена Коцева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Красимира Анастасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 53:
„Чл. 53. (1) Средищна детска градина е общинска детска градина, която се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община, където се отглеждат, възпитават, социализират и обучават децата в задължителна предучилищна възраст от населените места, в които няма детска градина или училище, което организира задължително предучилищно образование.
(2) Средищно училище е държавно или общинско училище по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, в което се обучават учениците от населени места на територията на общината или на съседни общини, в които няма училище.
(3) За учениците по ал. 1 от І до VІІ клас включително се осигурява:
1. целодневна организация на учебния ден;
2. обедно хранене, организирано в помещения в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
(4) За децата и учениците по ал. 1 и 2 се осигурява транспорт.
(5) Средищните детски градини и училища са включените в списък, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката, въз основа на решение на съответните общински съвети и обнародван в „Държавен вестник”. Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември.
(6) Критериите за включване в списъка по ал. 5 се определят с акт на Министерския съвет, като те гарантират минимизиране на времето за пътуване на децата и учениците и осигурят условия за осъществяване на образователния процес в съответствие с държавните образователни стандарти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Бойка Маринска и група народни представители в частта, която не е подкрепена. Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 5, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 9, против 59, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на чл. 51 по вносител, който става чл. 53 в редакция на Комисията. Гласуваме подкрепен и редактиран от Комисията текст.
Гласували 93: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 52 има предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 54:
Чл. 54. (1) Защитена детска градина е детска градина, закриването на която би довело до нарушаване на достъпа до образование на децата в задължителна предучилищна възраст.
(2) Защитено училище е училище, закриването на което би довело до нарушаване на достъпа до образование.
(3) Защитените детски градини и защитените училища не може да бъдат закривани.
(4) Защитените детски градини и защитените училища са включените в списък, приет от Министерския съвет и обнародван в „Държавен вестник”. Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември.
(5) Критериите за определяне на защитени детски градини и защитени училища се приемат с акт на Министерския съвет и са свързани с обективните географски и демографски фактори, наличието на пътна инфраструктура, отдалечеността и капацитета на най-близкото друго училище или детска градина.
(6) Защитена детска градина или защитено училище, които отговарят и на критериите за средищна детска градина и за средищно училище, се включват и в списъка по чл. 53, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Разбира се, че ще започна с това да призова да приемете окончателната редакция. Все пак доста дълъг дебат е минал по нея и в крайна сметка се е стигнало до съгласие. Но тъй като цял ден тук хората се занимават с политика – всеки който, както му е удобно, мога да Ви покажа една друга гледна точка, за да разберете, че не трябва да се заиграваме.
Правим ли средищни и защитени училища и детски градини в страната? Правим. Харчим ли пари за преподаватели, които трябва да бъдат мотивирани, за да останат в тези райони? Даваме ги! Даваме ли за транспорт, за да могат те да получат своето образование, да станат едни пълноценни граждани на държавата? Правим го! Тези хора, след като завършат, ползват ли се от здравната, от осигурителната, от пенсионната система? Тоест във всеки един момент те на български език се обучават по български учебници, получават здравна система, подават документи за работа, за социални помощи. А ние започнахме днешното заседание с проблема за майчиния език.
На мен най- не ми подхожда, но означава ли, че всички пари, които даваме за тези защитени училища, са били напразни, след като след толкова години от началото на съществуването на нашата държава след Освобождението, началното образование е безплатно? Няма начин да не знаят български, няма начин да се явяват на избор с преводач.
Ето, виждате как може да се прави политика от нещо, което не трябва да се случва. Нека да приемем всички тези решения и нека в оставащите дни да не изнервяме обстановката непрекъснато и ненужно. Моля Ви, подкрепете окончателната редакция на този член. Всички деца в България са наши деца. Всички са бъдещи граждани. Всички ще плащат своите данъци и нека да направим необходимото така, както е декларирано, че образованието е основна цел на всяко едно управление, то наистина да бъде такова, а да не бъде само на думи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за изказване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въвеждането на фигурата на защитеното и на средищното училище е една от откровено положителните стъпки, които успяхме да направим по време на Четиридесетото народно събрание, на което министър на образованието беше Даниел Вълчев. Чудесно е, че в новия Закон имаме видим знак на приемственост по отношение на уреждането на статута на защитените и на средищните училища. Само че тази стъпка с тази редакция, правилна по своята същност, няма да бъде достатъчна, за да се реши проблема с осигуряването на основния принцип за равен достъп до образование, ако тези текстове не бъдат съчетани с един нов подход за финансиране на тези защитени и средищни училища. Призивът ми е да се опитаме да освободим погледа си от ослепителния блясък на жълтите павета и да погледнем на образователните реалности от гледна точка на малкото населено място и на планината, на планинските и полупланинските райони.
Ще Ви дам пример. В община Момчилград през далечната 1990 г. учебната година е открита в 28 селски начални и основни училища. В момента 24 от тях са закрити. Останаха само 4 средищни училища. В тях средният брой на децата в паралелките е 10 – 11 деца. Тези училища нямат статут на защитени. И по тази причина финансирането им следва общия принцип на финансиране по диференцирания норматив за издръжка на един ученик. Какво се получава? Едно осемкласно училище, примерно в село Звездел, в което се обучават деца от прилежащи 12 – 13 други малки населени места, в които училищата са закрити, получава една паралелка 10 деца, по норматива, да речем 1500 лв. – 15 000.
Същевременно в София, Пловдив, Варна, Бургас паралелката е изпълняемост 30 деца. По 1500 – 45 000 лв. Три пъти повече, при положение че 80 на сто от разходите за издръжка на паралелката са за заплати за педагогическия и непедагогическия персонал. А броят на учителите се определя не от броя на децата, а от броя на паралелките. Тоест в паралелка с 10 деца преподават толкова учители, колкото в паралелка с 30 деца. Къде отиде принципът за равен достъп до качествено образование?
Сега с нова структура на тези училища – основни и средищни, се отнема 8-я клас. Тоест те губят една осма от и без това нищожната си издръжка. Предупреждавам – това е равно на ликвидацията на всички подобни средищни училища. Тоест тук е заложена бомбата, която може да взриви идеята за нова структура на средното образование. Искам само да си представите какво означава закриването на което и да е от тези четири оцелели от 28 селски училища в Родопската община Момчилград. Това означава първолаците да пътуват не просто от махалата до средищното училище 7 – 8 км, а вече и от средищния център до град Момчилград още 20 км. Само че в Родопа планина тези 20 км са един час през зимата. Забележете. Това означава взривена нова структура, огромно напрежение и практически невъзможност за достъп до образование.
Проблемът не свършва с първокласниците. С този Закон въвеждаме задължение за децата и родителите да осигурят в предучилищни форми на възпитание и подготовка и децата, които са навършили четиригодишна възраст. И те ли ще пътуват до града? Защото детски градини няма. Формата е в средищното училище. Как си представяме всичко това?
Затова след малко ще продължа този анализ във връзка с предложението ми новата формула за финансиране да не се отнася само за защитените училища, но да обхваща и средищните училища, закриването на които наистина е невъзможно. В противен случай идеята за новата структура е взривена в зародиш. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Също не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме чл. 54 по редакция на Комисията.
Гласуваме текст по вносител, по редакция на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Предложението е оттеглено по ал. 2, изречение второ.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 54.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Надявам се да проявите разбиране, уважаеми госпожи и господа народни представители. Отразен е запис, че предложението е оттеглено, а всъщност стенографският протокол сочи, че идеята е била това предложение да се разгледа в Раздел „Финансиране” на системата на училищното образование. Впоследствие обаче разбирам, че и при обсъждането на този раздел предложението не е било подложено на гласуване по същество и практическо то е прието в редакцията на Комисията на чл. 282, ал. 5, само че редуцирано само до защитените училища.
Преди малко направих изказване, за да обоснова защо не бива да се редуцира предложението, защо новата формула на финансиране трябва да засяга и средищните училища. Защото в противен случай няма да оцелеят и отговорността за последствията от закритите средищни училища ще бъде на тези народни представители, които не биха подкрепили предложението.
Уверявам Ви, има необходимост да отворите картата, да видите образователните реалности не само в Момчилград, но и в Джебел, в Смолянско, без изключение, във всички общини, за да видите, че оцеляването на средищните училища, при положение че VІІІ клас отпада от основното, минава през приемането на предложението за нова формула.
Тук е възможен още един подход – средищните училища да придобият статут на защитени. Тогава вече текстът на Комисията практически ще обхване проблема и ще го реши. Оттам нататък вече ще бъдем изправени пред други проблеми, чието решение с новата структура на мен ми се струва почти невъзможно.
Например, госпожо Председател (обръща се към докладчика Милена Дамянова), имате тази статистика. (Показва таблица.) Двадесет и три процента от завършилите основно образование не продължават в средно! Това означава, че 23% от децата постъпват в пазара на труда с 8-годишно обучение в училище! При положение че осмият клас минава в гимназиалния етап, има потенциален риск тези 23% от децата да постъпват в пазара на труда не с 8-годишно, а със 7-годишно обучение! Този проблем също трябва да се реши. Законът не дава отговор.
Вие ще говорите за обединените училища. Недейте. Няма как да оцелее училище с 10 деца в паралелка до Х клас – нито в Звездел, нито в Джебел, нито в което и да е смолянско село.
Затова призовавам към повече отговорност и да приемете предложението за нова формула на финансиране и на средищните училища, подобно на защитените. В противен случай новата структура няма да сработи и ефектът ще бъде образование на колела, тоест ще оцелеят само градските училища, а закрито и средищно училище означава и закрито село. Това не е популизъм! Това е реалност, пред която сме изправени.
Разбира се, очаквах Законът да даде отговор например на следния въпрос: как един учител в основно училище, който формира норматива си за преподавателска заетост, за да получава заплата на редовен учител, с часовете, предвидени за съответния предмет в V, VІ, VІІ, VІІІ клас, при отпадането на VІІІ клас ще върже норматива? Вземете един учител по химия: как ще върже норматив минимум 50% часове по специалността си, за да получава заплата на редовен учител? Дори за учителите по български език: три класа по три часа – девет, при норматив 22 часа седмично! Как ще върже норматива за заплата за редовен учител? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова, повтарям, финансирането е само един от елементите, който трябва да бъде предвиден, за да оцелеят средищните училища. Неоцеляването им е престъпление и не бих искал времето да го покаже. Ако имаме воля (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), ще предотвратим този риск. Всичко, разбира се, е във волята на управляващите партии. Ние изпълнихме дълга си да предупредим за реалния риск от ликвидация на десетки и стотици средищни училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Разбирам, Вие ще правите предложение най-вероятно по чл. 282 – редакционно, или поне там ще има изказване.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Действително предложението на господин Лютви Местан и група народни представители е отразено частично в чл. 282, ал. 5 – това е нова ал. 5, която беше предложена от колегите от Министерството на образованието и науката за въвеждане на нова формула на финансиране на защитените училища.
Колеги, мисля, че по-същественият въпрос, на който трябва да си отговорим, е: защо тези 23% ученици – по данните, които бяха представени, не продължават образованието си и как да направим така, че да ги задържим поне до Х клас, за да могат да усвоят част от професия или да получат първа степен на професионална квалификация? Как да ги задържим в училище до ХІІ клас, така че да могат да получат средно образование? Това е същественият въпрос, на който трябва да си отговорим. Тук наистина се надявам на по-сериозни анализи относно тези 23% ученици, на причините за тяхното отпадане от образователната система, а не да се стремим да направим Закона така, че, ако може, да останат до VІІІ клас.
Не, колеги, ако може, с отговорното политическо поведение да мотивираме тези млади хора да останат по-дълго време в училище.
Предложението, разбира се, ще го коментираме и в чл. 282 по отношение на средищните училища. Ние не приехме те да бъдат включени в ал. 5 по една основна причина. Имаме средищни училища в страната, колеги, които са по-големи, като брой ученици, от училище, което няма нито статут на защитено, нито статут на средищно училище.
Ще дам пример за такова – СОУ „Пенчо Славейков” в град Кърджали, с прекрасен директор, наш бивш колега – господин Багдасаров. Това училище има над 1500 ученици. Трябва ли то да получава по допълнителна формула друго финансиране?
Тук пак ще се върна – сигурно ще ме репликирате, че училищата с по-малък брой ученици ще бъдат включени в отделен параграф. Това обаче, около което се обединихме в Комисията, е, че училищата, за които говори господин Местан, тези, които ще бъдат застрашени под една или друга форма, за да има и спокойствие в системата, да бъдат спокойни и хората, училищата, които няма да могат вероятно да се преобразуват в обединени, ще получат статут на защитено училище и ще бъдат финансирани по ал. 5. Така че няма да има закриване на училища и няма да има опасност тези деца на практика да нямат достъп до образование.
Нещо повече, с текстовете, които разгледахме и преди това, а и тук, не само че законодателят показва приемственост, но въвежда и статут на защитена детска градина и средищна детска градина, което отново гарантира достъпа до образование и на по-малките деца, включително гарантирайки техния транспорт – нещо, което преди не се е случвало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Първа реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Дамянова, разбира се че предложението ни не засяга цитираното училище с 1500 деца. И неслучайно в т. „б” на предложението ние сме го отразили съвсем коректно, че разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите, когато в съответното средищно училище броят на децата е достатъчен и няма смисъл да събуждаме излишна дискусия. Естествено е, че става въпрос за средни училища с маломерни паралелки, чието закриване обаче е невъзможно.
Новата формула на финансиране изигра своята роля: директен финансов натиск за радикална оптимизация на училищната мрежа. Всичко, което можеше да се закрие, се закри. Ако тук-там има още оцелели училища, чието закриване не би нарушило достъпа до образование, общинските съвети трябва да поемат своята отговорност, така както в Момчилград, Джебел, Крумовград поеха, като закриха девет от десет училища. Не две трети, а девет от десет училища. Госпожа Караянчева го знае това. Но има един предел, след който закриването е невъзможно. Ето тези – те, априори са защитени.
Ако тук декларирате воля този случаи наистина да ги включите в списъка на защитените училища, ние вече сме постигнали едно съгласие, което да реши въпроса.
Що се отнася до тези, които ще постъпят в пазара на труда след завършен седми клас, моята прогноза е, че точно това ще бъде ефектът от прилагането на новата структура, то имаше едно решение, но виждам, че няма воля за това.
Смятам, че конституционният запис, че училищното образование е задължително до 16-годишна възраст, можеше да се обвърже със задължение да се завърши Х клас, първи гимназиален етап. Защо не го правим? Защото при положение, че Х клас не е задължителен, помнете ми прогнозата, след VII клас същите тези 23 процента ще отидат на пазара на труда, вече със 7-класно, а не 8-класно обучение в училище. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Местан.
Втора реплика? Не виждам.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз мисля, че бях достатъчно ясна с декларацията на политическата воля на нашата парламентарна група, на нашите коалиционни партньори и, бих казала, на всички колеги, които обсъждахме и се обединихме около новата ал. 5 в чл. 282 – ще я разглеждаме по-нататък, така че тези училища, за които говорите, да бъдат включени в списъка на защитените училища.
Иначе, по отношение на обвързването на 16-годишна възраст със завършването на първи гимназиален етап, аз мисля, че Конституцията е ясна: обучението до 16-годишна възраст е задължително. Защо едно дете, когато е на 14 години, не посещава училище? И тук мерките наистина трябва да са подкрепящи, да се изследват причините за непосещаването на училище и да се предприемат съответните компенсаторни мерки, така че наистина тези деца до 16-годишна възраст поне да бъдат в училище, каквото им е конституционното задължение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз ще започна отзад напред във връзка с изказването на уважаемата председателка на Комисията: защо не продължават след осми клас? Защото нямат мотивация.
Три са групите: едната група са циганчетата, които са социални номади и в тяхната ценностна система образованието нищо не представлява.
Втората група са онези, които също са в маргиналната част на обществото. Знаете, че тя у нас е много голяма. Там мотивацията е по друга причина. В крайната беднота образованието няма стойност.
И третата група, които са може би по-малко от една трета, това са деца на образовани родители, които просто са изпуснати заради кризата в обществото.
Но аз от тук ще мина на друга позиция, за да кажа още няколко думи. Всъщност всичко това, което ние го говорим в последните няколко изказвания, пък и целият Закон е пронизан от този проблем, това е демографският проблем. Няма деца и затова има криза в образованието и затова ние обсъждаме и средищни училища, обсъждаме и помощни училища и така нататък. А кризата в образованието е демографска криза. За демографската криза сме виновни всички ние, които сбъркахме прехода.
Защо беше допуснато толкова много хора да напуснат страната заедно с децата си? Не е въпросът в раждаемостта. Раждаемостта е по-леко преодолимо препятствие. В Северозападна България в момента близо 50 процента от децата, които трябваше да тръгнат на училище, са в чужбина. Даже повече от 50 процента, това е съвсем сигурно! И за всичко това носим всички ние отговорност и особено онези, които управляваха страната през последните тези 25 години.
Затова като започнем да плачем за демографската криза и за образованието, ще Ви напомня какво е написал Ботев в неговата филипика „Смешен плач”, но няма да я цитирам. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Реплики? Няма.
За изказване – доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Господин Председател, госпожи и господа! Ние започнахме един дебат по един текст, който е отложен, който засяга един въпрос много голям – въпросът за финансирането на системата на предучилищното и училищно образование.
И аз мисля, че когато стигнем там, трябва сериозно да обърнем внимание не само на финансирането на защитените и средищните училища, но и на целия механизъм за формирането на делегираните бюджети. И въпреки че изпреварваме малко темата, това трябва да отбележим, е една сериозна тема, един сериозен въпрос, който стои на вниманието на цялата ни общественост и който пряко засяга функционирането както на системата, така и на всяко учебно заведение.
Днес сме свидетели, че съществуват училища пренаситени, пренапълнени, и училища, които страдат от липса на ученици, поради една или друга причина. Някои от случаите изобщо нямат нищо общо с качеството на образованието.
Аз не бих се съгласил, че в дебата за средищните училища трябва да има някаква регионалност, примерно, Кърджали, Разград, Смолян или някъде другаде.
Този проблем е проблем общонационален и той не може да бъде регионално, още по-малко етнически определен. И затова монопол в тази посока не може да бъде причисляван на нито един представител на който и да е регион или на който и да е избирателен район.
Аз предлагам, господин Председател, да прекъснем дебата и да гласуваме предложения текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Правите ли процедурно предложение, господин Михов, за прекъсване? Благодаря.
Обратно становище?
Господин Михов направи процедура.
Преди това – обратно становище по направеното процедурно предложение? Няма.
По начина на водене – заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, имам процедура по начина на водене, и Ви обръщам внимание, че Вие допуснахте 15 минути бръщолевене по текст, който, забележете, е оттеглен от вносителя.
Извинявайте, но в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не е предвидено ние да дискутираме текстове, които са оттеглени от самия вносител, така че, много Ви моля, при следващи такива текстове просто да прекратите тази дискусия, която всъщност няма и как, и за какво да я водим, след като текстът е оттеглен, за да не губим наистина ценно време.
Законът, пак повтарям, е над 450 члена и ние ако си водим дискусии по оттеглени членове и предложения, просто това е недопустимо наистина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Вземам повод от Вашето изказване действително да напомня на народните представители да се придържаме към темата и съответно членовете, които дискутираме.
Гласуваме процедурното предложение на доцент Михов за прекратяване на дебата.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Продължете с Глава пета.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Глава пета – Предучилищно образование”.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – наименованието на Глава пета се изменя така:
„Глава пета.
Предучилищно обучение и възпитание. Училищна готовност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме направеното предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 7, против 65, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията за наименованието на Глава пета.
Гласували 92 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Раздел І – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Моля, уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за наименование на Раздел І, заедно с текста на чл. 53, който става чл. 55, подкрепен от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„Създава се чл. 53а:
„Чл. 53а. (1) Предучилищното обучение и възпитание създава условия за постигане на училищна готовност.
(2) Училищната готовност е съвкупност от придобити компетентности, осигуряващи плавен преход на детето към училищното обучение и възпитание.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на чл. 53а.
Гласували 91 народни представители: за 8, против 61, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 54 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 56:
„Чл. 56. Предучилищното образование се осъществява от детските градини, а задължителното предучилищно образование – и от училищата, които могат да осигурят условия за това, при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме, уважаеми колеги, текста на вносителя, редактиран от Комисията за чл. 54, който става чл. 56.
Гласуваме подкрепено от Комисията предложение.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Раздел ІІ – Постъпване и преместване в детската градина”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 59.
Член 58 – предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 60:
„Чл. 60. (1) Броят на групите и броят на децата в група в държавните и общинските детски градини се определят от директора на детската градина след съгласуване с педагогическия съвет в съответствие с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите и с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
(2) Броят на групите и броят на децата в група в частните детски градини се определят в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
(3) Свободни места в детската градина са местата в рамките на определения брой по ал. 1 и 2, които са останали незаети след записване на всички желаещи деца към определен момент.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме в едно наименованието на Раздел ІІ и предложените текстове за членове 57, 58, 59, редакцията на чл. 60 и чл. 61.
Уважаеми колеги, гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Раздел ІІІ – Организация на предучилищното образование”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Член 60 – предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в ал. 3 и 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме, уважаеми колеги, наименованието на Раздел ІІІ, предложено и подкрепено от Комисията, и чл. 62 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 61 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 64, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 61 по вносител, подкрепен от Комисията, който става чл. 63.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 62 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Член 62 се изменя така:
„Чл. 62. Съдържанието на обучението и дейностите в предучилищното обучение и възпитание се определят с държавните образователни изисквания.”
Предложение на народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става 64:
„Чл. 64 (1) Учебното време през учебната година е в периода от 15 септември до 31 май на следващата календарна година.
(2) Учебното време се състои от учебни седмици и учебни дни.
(3) Учебното време се организира в педагогически ситуации. Броят и продължителността на педагогическите ситуации се определят с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! По-скоро това е въпрос към вносителите, защото въвеждането на понятието „педагогическа ситуация” според нас не е определение, подходящо за закон. Абсолютно подходящо е за учебник, но законът не е учебник по педагогика. Това е коментирано и в Комисията. Обръщам се още веднъж – подходящо ли е да използваме термин „педагогическа ситуация” в Закона?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А какво да пишем – „занятие”?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Моля, не влизайте в диалог. Ако някой желае реплика, да заповяда. Няма желаещи за реплика.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Валери Жаблянов и група народни представители.
Гласували 85 народни представители: за 14, против 56, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 62 по вносител, който става чл. 64, по редакцията на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 63 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, което е:
„Член 63 се изменя така:
„Чл. 63 (1) Обучението и възпитанието в детските градини включват задължителни и допълнителни форми.
(2) В държавните и общински детски градини задължителните форми на обучение и възпитание са финансирани от държавата.
(3) Държавните и общински детски градини могат да организират самостоятелно допълнителни форми за осъществяване на определените с държавните образователни изисквания дейности и да договарят с външни организации извършването им.
(4) Децата могат да участват в допълнителни форми само след писмено съгласие на родителя (настойника).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на Валери Жаблянов и група народни представители.
Гласували 82 народни представители: за 13, против 56, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 63 по вносител, подкрепен от Комисията, който става чл. 65.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 64 има предложение от Валери Жаблянов и група народни представители – в чл. 64 отпадат думите „педагогическо взаимодействие”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на Валери Жаблянов и група народни представители.
Гласували 82 народни представители: за 13, против 53, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 64 по вносител, подкрепен от Комисията, който става чл. 66.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 65 има предложение от Ирена Коцева и група народни представители.
Предложението е оттеглено по ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, което е:
„Член 65 се променя така:
„Чл. 65. Задължителните и допълнителни форми в обучението и възпитанието в детските градини се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация по избор на родителя, при условия и по ред, определени с държавното образователно изискване за предучилищното образование.”
Предложение от Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 67:
„Чл. 67 (1) Основните форми на педагогическо взаимодействие се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова или в самостоятелна организация по избор на родителя, при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
(2) Самостоятелната организация по ал. 1 се одобрява след решение на експертна комисия към регионалното управление на образованието. В Комисията задължително участва представител на съответната община и на Агенцията за социално подпомагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Тъй като приключваме този раздел, изказването ми е принципно. Според мен в Закона трябва да има разбираеми термини за педагозите, за непедагозите, за родители и хора, които имат отношение към българското образование. Вместо „педагогически ситуации”, „педагогическо взаимодействие”, особено в този текст, по-разбираемите думи и термини са „обучение”, „възпитание”. Смятам, че Законът е насочен не само към хората, заети в българската образователна система, но и към широкия кръг българска общественост, която има отношение.
Затова сме направили и предложенията, които видимо не се подкрепят при гласуването, но според нас това са възприети термини, разбираеми за хората. Смятаме, че такъв трябва да бъде Законът, когато се отнася не само за професионалните среди. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това не е по текста! И това е второ четене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Гласували 87 народни представители: за 13, против 52, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 65, който става чл. 67 по вносител в редакцията на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 68.
„Раздел IV – Съдържание на предучилищното образование”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Гласуваме наименованието на Раздел IV ведно с чл. 66, който става чл. 68 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 67 – предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 69:
„Чл. 69. (1) Предучилищното образование създава условия за придобиване на съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.
(2) Компетентностите по ал. 1 се определят с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.”
Член 68 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложени от народния представител Красимира Анастасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 70:
„Чл. 70. (1) Процесът на предучилищното образование е подчинен на прилагането на програмна система като част от стратегията за развитието на детската градина или училището, което извършва задължително предучилищно образование, и която съответства на изискванията на държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
(2) Програмната система е цялостна концепция за развитието на детето с подходи и форми на педагогическо взаимодействие, подчинени на обща цел.
(3) Държавните, общинските и частните детски градини могат да работят по авторски и иновативни програмни системи в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Гласуваме ведно предложенията на вносителя за чл. 67, който става чл. 69 и чл. 68, който става чл. 70 по редакцията на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – първи отрицателен вот, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители, за да спестим времето за обсъждания, а и защото тези обсъждания няма да променят хода, по който се развива Законът, все пак съм длъжен да изразя мотивите си за отрицателния вот по чл. 70.
Забележете, поредица от безсмислени и безсъдържателни текстове: „Процесът на предучилищното образование, подчинен на прилагането на програмна система като част от стратегията за развитието на детската градина или училището...”, и така нататък.
Какво казвате с този текст? Дори и ако това са някакви партийни директиви, те първо са за друг род документи, второ – все пак те трябва да носят някакво минимално съдържание.
За какви стратегии говорите в отделната детска градина и в училището? Какви са тези натрупани думи, които не предписват никакво поведение? В края на краищата законът е ориентир към неговите адресати – какво те могат, или са длъжни да правят. Така че този голям обем, който приемате, който сте възложили на някои да пишат сигурно срещу много пари в течение на два или три мандата, през който са преминали десетки хора, това се произвежда – този словесен баласт, наречен „закон” и вкарването на термини, зад които трябва да се създаде мъглата, която да прикрие и определени промени в образователната политика, част от които вече съвсем реално ще рефлектират върху хората, върху педагозите, върху учениците и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Втори отрицателен вот? Не виждам.
Продължаваме, госпожо Дамянова, с чл. 69.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 69 – предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„В чл. 69 се създава изречение второ със следното съдържание: „В него се въвежда ново образователно направление „религия и етика”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станислав Станилов – в чл. 69 се създава изречение второ със следното съдържание:
„В него задължително се включва образователно направление „вероучение и етика”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – чл. 69 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милен Михов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 71:
„Чл. 71. Предучилищното образование се осъществява по образователните направления, по ред, определен с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания по предложения чл. 71? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме неподкрепено от Комисията предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 89 народни представители: за 12, против 24, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител господин Станислав Станилов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 10, против 27, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 11, против 51, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 69 по вносител, който става чл. 71 по редакция на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, гласуваме подкрепен от Комисията текст на вносителя за чл. 70, който става чл. 72.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, обявявам почивка до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Заседанието продължава.
Госпожо Дамянова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Глава шеста –Училищно образование”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
„Раздел І – Видове училищно образование. Степени, етапи и видове училищно образование”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста –„Училищно образование”, и Раздел І – „Видове училищно образование. Степени, етапи и видове училищно образование” по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласуваме, колеги.
Прекратете гласуването!
Няма кворум.
Поименна проверка.
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Любенов Павлов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - тук
Вили Младенов Лилков - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Танев Танев - отсъства Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - отсъства
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - тук
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - отсъства
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красимир Илиев Богданов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - отсъства
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - отсъства
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - тук
Петър Христов Беков - тук

Допълнително влезли до тук:
1. Валентин Николов
2. Атанас Зафиров
3. Владимир Тошев
4. Валентин Николов Иванов
5. Валентин Василев
6. Джейхан Ибрямов
7. Димитър Желев
8. Вили Лилков
9. Борислав Миланов
10. Алиосман Имамов
11. Айдоан Али
12. Магдалена Ташева

Налице е кворум.
Продължаваме.
Подлагам на гласуване по вносител, подкрепени от Комисията, наименованието на Глава шеста и Раздел I от Закона.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 71 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
„Чл. 71, ал. (2) да бъде променен: „Обучението за придобиване на основно образование се осъществява от I до VIII клас включително в два етапа, както следва:
1. начален – от I до IV клас включително;
2. прогимназиален – от V до VIII клас включително”;
Алинея 3 да бъде изменена: „Обучението за придобиване на средно образование се осъществява от IX до XII клас включително в два етапа, както следва:
1. първи гимназиален - от IX до X клас включително.
2. втори гимназиален - от XI до XII клас включително”.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
„Чл. 71 (2) т. 2 се изменя така:
„т. 2. прогимназиален – от V до VIII клас включително.”
Чл. 71 (3) се изменя така:
„(3) Обучението за придобиване на средно образование се осъществява от IX до XII клас включително в един етап – гимназиален.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги.
Тук отново стои въпросът за съответствието между степените за завършване на образование и етапите, както са разписани в момента. Нашето предложение е следното: първо, гимназиалният етап да бъде общ не заради друго, а заради това, защото и в дискусията в Комисията стана ясно, че завършвайки десети клас, както е предвидено, учениците, които го завършват, не получават никакъв документ, тоест те не получават документ за завършена степен на образование. Те завършват един етап.
В същото време в членове на същия проект на Закона, няколко глави по-рано, предвидихме създаването на отделен вид училища от първи до десети клас, където не конкретизирахме какъв вид образование завършват тези деца. Те завършват ли средно образование в десети клас? В Комисията, когато обсъждахме тези въпроси, те останаха открити, нямаше никакъв убедителен или аргументиран отговор.
Затова нашето предложение беше да има пълно съответствие между степен и етап и затова предложихме втория етап на образованието – той да бъде и със завършването на степента „средно образование”. В момента има едно безсмислено деление в гимназиалния етап, което не дава нищо. То може би е от гледна точка вътре, чисто технологично, но като документ за завършено образование абсолютно няма никакво значение за по-нататъшната реализация и стои някак си извън цялостната система в момента, така както се предлага.
Вторият въпрос, който искам отново да поставя, това е въпросът за завършването на основното образование. При сегашното степенуване, както е предложено, виждате каква диспропорция се получава – първата степен в основното образование се учи от първи до четвърти клас, втората степен се учи от пети до седми и завършва, значи за две години едната степен, другата степен е четири години. Това беше един от нашите аргументи да предложим да остане завършването на основното образование в осми клас. Нямаше и не мога да видя убедителни аргументи. Вече час от дебата протече тук от тази трибуна, да се връщаме към него, но ми се струва, има възможност да се внесе някакъв разум в тези вътрешни деления на отделните степени на образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Реплики?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Излизам само да кажа, че аз подкрепих тази структура на Комисията, всъщност на авторката на този Закон, която стои от дясната ми страна. Защо? Значи двата етапа не са четири към две, а са четири към три, което е нормално. Авторите на Закона са направили едно ретро движение и са се върнали в българското образование между 1925-а и 1961 г., мисля, че беше, или 1962-ра – не си спомням точно, на това връщане обратно те разчитат, че образованието ще стане по-устойчиво. Защото, аз съм завършил това образование – от първи до четвърти и от пети до седми, и както виждате съм жив, здрав – няма ми нищо, още не съм изкукуригал.
Имайте предвид, че това образование, което беше въведено от Александър Цанков в неговите реформи след 1925 година, след идването на Цанков на власт – след Деветоюнския преврат, тази структура се отнасяше и за така нареченото „незавършено средно”. Гимназиите са разделени на две – едните са класически, едните са полукласически, едните са реални, те завършват по различно време, в зависимост от способностите на учениците. Става още ясно в гимназията, още в прогимназията кой няма да продължи да учи висше образование и кой трябва да получи занаят и прочие и прочие, и по този начин се спестяват средства на държавата, средства на учащите се и прочие, тоест образованието се разделя.
Дали това, което са направили и което ще приеме Народното събрание, ще работи в българското общество, не е съвсем сигурно. Аз не съм сигурен, че то ще бъде успешно, но се надявам, че ще бъде по-устойчиво, защото учителите, които са в тази зала знаят много добре, че характеристиката на преподавания материал не се променя в осми клас, а се променя след седми клас – не се променя след осми, тоест по-рационално е така да стане. Учебниците могат да се съобразят с всичко това и нещата да се получат.
Така че не виждам основание да остава тази стара схема, която е на тридесетина години – осми клас да бъде в прогимназията, а гимназията да започва от девети, както и не виждам особени основания защо да няма ученици, които завършват средно образование, но нямат право да продължат във висшето, защото са учили една или две години по-малко. Всичко това е възможно да се направи.
Това исках да кажа, макар че, да Ви кажа право, ще го повторя за кой ли път: като нямаме деца, за какво ни е Закон за образованието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Станилов, уважаеми госпожи и господа народни представители! В периода 1925 – 1961 г. завършен седми клас е бил достатъчен за успешна реализация на пазара на труда. Времената се променят. Знанието се амортизира много по-бързо дори от технологиите. Затова в полза на новата структура не стоят точно тези аргументи, които бяха изказани от Вас.
Аз пак ще повторя, бялото петно в този Закон, фундаменталният въпрос на който този Закон не дава отговор, е: Какво става с онези 23%, завършили основно образование, които не продължават в средно образование? Какво става с тези деца?
Учебното съдържание за осми клас няма да се вмести в обучението в програмата от първи до седми клас. Това не е възможно и не се предвижда.
Следователно ако няма механизми, по които тези 23% да продължат минимум до 10 клас включително, те ще постъпват на пазара на труда без да са усвоили учебното съдържание за осми клас, тоест още по-неграмотни, още непригодни за съвременните изисквания на пазара на труда. Това е бялото петно в Закона. И цялата апологетика за новата структура на средното образование свършва до отговора на този въпрос. Няма ли го, нямате и основание да сте апологети на новата структура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте!
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Жаблянов! Законът трябва да се чете от началото докрай и аз мисля, като член на Комисията по образованието имахме достатъчно дълго време, за да го четем.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): И това било реплика.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Това е моя реплика към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Не, не – изказване имаше проф. Станилов. Това е много ясно. Той поиска изказване, така че репликата е към него.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): В момента имаме реплика на Жаблянов, господин Председател.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Станилов имаше изказване.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Не, господин Станилов имаше реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Не, господин Станилов поиска изказване.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: В такъв случай, приемете го като изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Само че имаме реплика на Жаблянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Вие искате ли да направите реплика към проф. Станилов?
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Не, аз искам изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Моля Ви тогава да дадем възможност на проф. Станилов да направи дуплика.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това имах предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Аз поканих който има реплики към проф. Станилов.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
За съжаление преди почивката господин Местан излезе, когато обясних какви са тези 23% и защо нямат мотивация да продължат. Аз мисля, че осми клас няма да добави с нищо. С нищо няма да добави в полза на тези 23% – да завършат осми клас и да разширят сектора на познанията си, те пак няма да отидат и пак няма да си намерят работа по една проста причина, че една част от тях, вече обясних, принадлежат към социално номадската група от българското общество и там ценността на образованието изобщо я няма. И за втората група – обясних кои; и за третата група.
Тези 23% могат да бъдат върнати по друг начин, ако стартира обществото, но философия в нашето общество за такъв успех няма. Така че и да увеличим с една година основното образование, да го качим нагоре и да намалим с една година средното, те пак няма да продължат. В това аз съм съвършено убеден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – госпожа Корнелия Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам само да отбележа нещо, което очевидно не се разбира добре – кога се завършва средно образование и какво се получава при завършване на първия етап от средната степен на образование. Получава се същото, което се получава и след завършен начален етап на основната образователна степен – удостоверение. Тоест, принципът, по който се завършва съответно етап и степен, е еднакъв, равнопоставен в различните случаи, независимо дали става дума за първия етап на основната степен и първия етап на средната степен на образование. Така че приказки от рода, че не се дава нищо, че е безсмислено и така нататък, са абсолютно безпочвени.
И още нещо. Към момента началният етап на основната образователна степен се завършва за четири години и четири съответно – в прогимназиалния етап, за сметка на годините – четири, на средното образование. Това, което новата структура разписва, е седем – за първата основна степен на образование, и пет – за гимназиалната, за средната степен на образование. Така смятаме, че се постига и приемственост, и проходимост на системата – нещо, за което вече говорих и не смятам да се повтарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Маринова? Няма.
За изказване – господин Байрактаров, след него господин Янаки Стоилов са се заявили.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
В интерес на истината този текст е един от важните текстове. Но пропускът не е в текста, защото това, което е заложено и от Комисията, е идея, която между другото, в една част вече работи. Тя работи още от времето, смея да твърдя, че там имам особен принос, когато например на ученици, завършващи средно професионално образование по онова време, им дадохме правото и възможността, както например бяха икономическите техникуми, да кандидатстват с икономика във висшето учебно заведение – нещо, което показа, че работи.
Що се отнася до първия етап на средно образование, тук пропускът не е в самия Закон, колеги. Тук пропускът, дори аз не бих го нарекъл „пропуск”, тук вече Министерството на труда и социалната политика, Министерството на икономиката трябва да създадат синхрон с Министерството на образованието и науката, а именно да се направи анализ какви са потребностите на бизнеса от определен вид професии и определен вид кадри, които могат веднага да влязат на пазара на труда.
Не е сложно и не е трудно да се разбере – ще Ви дам прост пример, особено училищата по обществено хранене, които произвеждат кулинари, готвачи, сервитьори, бармани. Там десети клас е абсолютно достатъчен – тези ученици получават една достатъчно добра подготовка, за да бъдат вече едни добре подготвени кадри за бизнеса и за сферата на обслужване. Така че тук проблем няма.
Аз съм съгласен с проф. Станилов, че това е възможност да се спестят средства на държавата. Най-важното е да се предоставят подготвени кадри на бизнеса.
Що ще отнася до тези 23%, което наистина е един изключително сериозен проблем, но този проблем е въпрос на доста задълбочен анализ. Той минава през традиции на ранно раждане, ранно излизане от системата на образование. Той минава, дори ако трябва да се върнем на онзи дебат за тези училища, които в много от районите са се превърнали в смесени, в които се учат по 10 – 12 деца в различна възраст от един преподавател. Представете си каква мотивация ще придобият тези деца, когато в една паралелка се учат деца в първи, във втори, в трети и в четвърти клас и трябва да се подготвят по различен материал. Това е втори проблем.
Третият най-важен проблем с тези 23% е въпросът с интеграцията. Не знам защо обаче никой не го засяга? Има план, има доклад, който тепърва ще трябва да разглеждаме, в който случайно се изразходвани само през последните две-три години около 3 млрд. 500 млн. лв. Въпросът е защо обаче не е постигната целта?
Така че въпросът е сериозен, това наистина е ресурс на държавата, който естествено при това ниво на образование, не може да отиде никъде другаде, освен пред Агенцията за социално подпомагане, пред службите за помощи и да се явяват в една сериозна тежест на българското общество. Но тук този Закон няма как да реши този проблем. Този Закон дава възможности, той регулира правилата, той регулира съответната политика на българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики на господин Байрактаров?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Байрактаров! От една страна съм удовлетворен, че акцентът, който днес поставихме върху проблема с 23% от децата, които не постъпват в средната степен – било поради ранно отпадане, било поради липса на мотивация, дори след завършено основно образование, е сериозен проблем, който с общи усилия трябва да разрешим.
Репликата ми към Вас е по повод на тезата Ви, че десети клас е достатъчен, за да може един гражданин вече да работи като готвач в сферата на услугите. Вероятно е така, но бих препоръчал да се въздържаме от подобни тези, защото ще се явим в ярък контраст със „Стратегията 2020” на Европейския съюз, в която се говори за масовизиране дори на висшето образование. Не е достойно да си поставяме по-ниски цели отколкото са целите, застъпени в Стратегията на Европейския съюз.
Що се отнася до трайното решение на проблема с тези 23% – да приемем, че правилно обозначихте за кои социални и етнически групи се отнася този проблем, то решението наистина е в предучилищната степен.
Ако 80 – 90% от българските роми отпадат от училище, то точно толкова е процентът на онези ромчета, които не минават през детска градина, преди да постъпят в първи клас. Ние сме дълбоко убедени, че решението е там. За съжаление предложенията ни за нарочна целева национална програма за обхващане на всички ромски деца в детски гради и в други форми на предучилищна подготовка на този етап не среща разбиране. Ние обаче няма да се уморим да поставяме този въпрос, защото въпросът с ромската интеграция е може би най важният въпрос, свързан и с националната сигурност на България. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще продължа мисълта на колегата преди мен относно тезата на господин Байрактаров, че може да се завърши десети клас, но при добре придобити и усвоени професионални знания няма особено значение какъв документ ще получите.
Вижте, за 23-те процента, за които става въпрос, предполагам сте наясно, че завършващите основно образование деца са в такава възраст, че освен желанието на родителите личната мотивация може би е по-големият фактор те да продължат образованието си, защото са съзнателни хора. В същото време казвате, че когато получат дипломата си за основно образование и продължат още две години, тези две години нямат отношение към тяхната професионална реализация.
Е, тогава питам: ако завършите първата степен на етапа средно образование, тоест до десети клас, когато сте си взели дипломата за средно образование и Ви казват, че ще учите още две години, за които няма да получите никаква диплома, а ще получите удостоверение, както каза госпожа Маринова, кои са учениците, които ще се запишат да учат тези две години – с какъв стимул?! Нали когато се записвате да учите нещо и да се квалифицирате, крайната цел е, първо, да получите знания и умения, и второ, да получите документ, че владеете такива знания и умения. Вие обаче казвате следното: те си вземат дипломата за основно образование, където са научили една професия и след това получават удостоверение, че са завършили десети клас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Второ, другата теза – че може да бъде направена пряка аналогия между завършването на основното образование, началната степен в основното образование и тази степен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ами, не може, защото когато завършвате, имате зад гърба си диплома за завършено основно образование, а в четвърти клас нямате нищо. Това ще стимулира отпадането и процентите ще бъдат повече от 23%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Ще започна своята дуплика с отговор на господин Жаблянов.
Господин Жаблянов, всички думи, които ми приписахте, твърдя, че не съм казал. Има стенограма, можете да си направите справка. Бъдете така добър да не вкарвате в устата ми думи, които не съм изрекъл. Казах нещо съвсем друго, но явно не сте слушали внимателно. До тук ще спра.
Що се касае до казаното от господин Местан, умишлено не исках да етнизирам въпроса. Да, само преди няколко дни разглеждах много подробно справката. Там не трябва да етнизираме въпроса. Мисля, че това е правилният подход.
Не трябва обаче и да си затваряме очите, защото данните показват, че 23-те процента, дори бих казал, че са повече от 23%, нека вземем обаче статистиката на институтите за вярна, анализът на числата и структурата на населението показва, за огромно съжаление, че това са места с маргинални части от населението. Пак казвам – без да етнизирам. (Реплики от лявата част на залата.) Проблемът е сериозен, изключително сериозен.
Спокойно можем да кажем, че маргинализиране на населението има във всички етноси в зависимост от това в какви географски райони то живее. Неслучайно прехвърлих дискусията и към чл. 53.
Пак искам да кажа, че всъщност образованието трябва да върви в синхрон с икономическите потребности и развитието на една държава. Всичко останало превръща образованието в куха система и стигаме до абсурда да произвеждаме, за съжаление, висшисти, които се оказва, че след това работят с дипломи за висше образование като бармани, сервитьори и практически огромен ресурс е отишъл напразно или сме го подарили на други държави, което е още по-лошото. Вярвам, че ще се съгласите с това.
Накрая, за да приключим според мен с дебата, Вие, господин Местан, прекрасно знаете, че първият етап от средното образование в никакъв случай не лишава ученика от възможността да се яви и положи зрелостен изпит, да завърши втория етап и съответно, ако реши, да кандидатства и във висше учебно заведение. Благодаря Ви.
Правя процедурно предложение. Смятам, че дебатът е изчерпан и предлагам да приключим с дебата по този член. (Реплики от лявата част на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има направено процедурно предложение.
Преди това обявих, че господин Янаки Стоилов има изказване.
Имате думата за изказване, господин Стоилов.
Приемам, че след това няма други изказвания и ще преминем към гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители! Искам още веднъж да привлека вниманието Ви към другия дискусионен въпрос в този текст: кога да завършва основното образование – след седми или след осми клас? Тук е последната възможност да бъде ревизирано досегашното решение. Аргументите могат да бъдат образователни, но в още по-голяма степен те са и социални.
Първите ще ги пропусна, защото има основание за поддържане и на едното, и на другото становище. Нека обаче не подценяваме факта, че предлагайки степента на основното образование да завършва в осми клас, не изключваме в определени училища и при определени условия да се кандидатства след седми клас и да се премине към гимназиалната степен. Мисля, че тази гъвкава система е много по-добра, защото отразява сложните реалности.
Да обърна обаче внимание върху другите – социалните причини, освен тези, които имах възможност да посоча – защо е по-добре да се завършва след осми клас. Господин Местан, мисля добре направихте, че се включихте в тази дискусия, освен за майчиния език, защото това е другият ключов елемент от Закона.
Може би проф. Станилов, който намира малко по-лесни обяснения за характерологията на част от етносите, не е бил на пристанището на Лом в края на месец май или през юни, когато там се провеждат масови тържества и много от децата от циганския квартал празнуват абитуриентските си балове не след 12-ти клас, а след завършването на основното училище. Много от тях, особено момичетата, след това са ориентирани не толкова как ще продължат образованието си, а как ще преминат към други дейности, отнасящи се евентуално до семейство, раждане на деца или намиране на определен поминък. Така че в тази възраст една година никак не е малко както в личностното развитие, така и в съзряването на децата, юношите и девойките. Ако те знаят, че посещавайки училището още една година, ще получат диплома за завършено основно образование, това не е малък стимул за част от тях да се доближат до навършване на 16-годишна възраст, когато, както знаете, могат пълноценно да работят, при определени условия да сключват брак и така нататък.
Затова в тази действителност, когато имаме много рано отпадащи деца, друг още по-голям дял, който не достига до средното образование, повдигането с тази една година освен с възможностите за пълноценно основно образование, съдейства за решаването на тежки социални и демографски проблеми – не изцяло, тук никой няма илюзии, но в този случай училището се превръща в един от решаващите фактори. Това са нашите мотиви да предложим равномерно разпределение на образованието между началния, основния етап и завършването на средното образование.
Апелираме – не като някаква самоцелна дискусия или клишета, които предопределят едното или другото решение, и се обръщаме още веднъж към Вас да подкрепите нашето предложение. Виждам, че подобно предложение има и Патриотичния фронт, от ДПС чух същото. Тръгвайки от днешните български реалности, трябва да правим закони, които водят към решаване на проблемите, а не ги задълбочават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 20, против 40, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 37, против 60, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 73.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 83, против 11, въздържали се 21.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 72 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В чл. 72 се правят следните промени:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Профилираното образование по музика, изобразително изкуство и хореография се осъществява в средната степен – в първи и във втори гимназиален етап, чрез общообразователната и профилирана подготовка. То може да се допълва и чрез разширена подготовка в основната образователна степен.”
2. Алинея 4 става ал. 5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители:
„В чл. 72 се създава нова ал. 4:
„(4) Профилираното образование по „Музика”, „Изобразително изкуство” и „Хореография” се осъществява в средната степен – в първи и във втори гимназиален етап, чрез общообразователната и профилирана подготовка. То може да се допълва и чрез разширената подготовка.”
Алинея 4 става ал. 5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Кристиан Вигенин, то е идентично:
„В чл. 72 се създава нова ал. 4, а досегашната става ал. 5:
„(4) Профилираното образование по музика, изобразително изкуство и хореография се осъществява в средната степен – в първи и във втори гимназиален етап, чрез общообразователната и профилирана подготовка. То може да се допълва и чрез разширената подготовка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„В чл. 72 ал. 3 се изменя така:
„(3) Профилираното образование се осигурява в средната степен чрез обучение за придобиване на общообразователна и профилираща подготовка.”
В чл. 72 се създава ал. 5:
„(5) Общото, профилираното и професионалното образование в специализираните училища се осигурява и чрез обучение за придобиване на специализирана подготовка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, тук има три предложения направени от различни народни представители от две парламентарни групи, които касаят училищата, където децата могат да получат средно образование с профил „Музика”, „Изобразително изкуство” и „Хореография”. За съжаление в Комисията тези текстове не бяха подкрепени, но аз искам да насоча Вашето внимание, тъй като окончателното решение се взема от днес в Народното събрание и вероятно Вие в избирателните райони, от които идвате, знаете, че има такива училища. Това са училища с доста дълги традиции и с много сериозни високи постижения на младите хора, които се обучават в тях. Те създадоха преди няколко месеца своя асоциация, в която бяха включени 26 училища от цялата страна. Точно по време на срещите, които всички ние сме имали при обсъждането на Проекта на закона, ни бяха направени предложения за тези текстове.
Затова аз още веднъж искам да насоча вниманието Ви към тях, защото, ако се приеме текстът само на вносителите, подкрепен от Комисията, фактически ще се прекъсне обучението по музика, изобразително изкуство и хореография в тези училища с профил на средното образование точно „Музика”, „Изобразително изкуство” и „Хореография”. Това ще има според нас негативно последствие за обучението на учениците. Две години прекъсване на подготовка за един музикант или за танцьор могат да имат недобро последствие, да ги доведе до неконкурентоспособност в тази сфера или да ги принудят да компенсират своята подготовка с частни уроци.
И още едно предложение, което е свързано с текста за ал. 5 в текста, който обсъждаме, в който да има конкретен запис, че общото, профилирано и професионално образование в специализираните училища да се осигурява и чрез обучение за придобиване на специализирана подготовка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Дамянова – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Бояджиева, уважаеми колеги! Аз Ви призовавам за отговорно отношение към Законопроекта, за внимателно прочитане на текстовете. Много време, мисля седем – осем месеца ги коментирахме в Комисията, обяснявахме си новата философия на Законопроекта. Това не е механично натрупване на думи, които ние сме обединили в един законопроект. Тук следваме друга логика на подготовката и тя много добре ни беше разяснена и от колегите на Министерството на образованието, и от нас като вносители.
Предлагам да спрем с нелепите спекулации по отношение на Законопроекта. Никакво обучение по музика и изобразително изкуство не се прекъсва в първия гимназиален етап. Видовете профилирана и професионална подготовка като наименование и като съдържание се измества в ХІ и ХІІ клас. В VІІІ, ІХ и Х клас тези училища, както езиковите гимназии, както математическите гимназии, ще продължат да учат чужд език, математика, музика, изобразително изкуство, хореография чрез разширената подготовка, тоест като знания и като умения те се запазват от VІІІ до Х клас. Обучението не се прекъсва и тези училища ще учат по съответния учебен план, какъвто учебен план ще има за езиковите гимназии, какъвто учебен план ще има за математическите гимназии и така нататък.
Много Ви моля да четем внимателно текстовете, да прочетем що е то общообразователна подготовка, що е то разширена подготовка, що е то професионална и профилирана и да спрем да създаваме смут в системата, защото не правим добро на никого, още по-малко на децата и на учителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Дамянова, дами и господа народни представители, ние се отнасяме изключително сериозно към обсъждането и четем внимателно текстовете. Аз обаче смятам, че освен да прочетем текстовете, мисля, че трябва да убедим и професионалната общност, и родителите. Това не се случи в периода на обсъждането на Законопроекта. И независимо какво сме прочели, все пак ще остане после законът и да не стане както с текстовете за помощните училища, където ни убеждавахте във Вашите тези и накрая се оказа и е факт, че няма такъв запис де факто. Затова ние Ви обръщаме внимание на това, което беше предложено от учителите, от родителите и което има значение за тези ученици, които са в специализираните училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на Светла Бъчварова и група народни представители – Комисията не го подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 50, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Милен Михов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 20, против 49, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Кристиан Вигенин – Комисията не го подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 12, против 51, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Валери Жаблянов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 59, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 74.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 13, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Раздел II – Училищна подготовка –същност и съдържание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73, който става чл. 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел II и чл. 73 с новата му номерация – чл. 75.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 74.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 4 думите „може да се изучава и учебният предмет „Религия” се заменят с думите „(от I до XII клас включително) се изучава конфесионално и учебният предмет „Религия” (с възможност за алтернативен избор на неконфесионален предмет „Етика”) в часовете от раздели „А”, „Б” и „В” на учебния план,”;
б) в ал. 7 се допълва следното съдържание:
„(7) Учебните предмети по ал. 4 се изучават по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание (конфесия). Учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им.”
Предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 4 думите „може да се изучава и учебният предмет „Религия” се заменят с думите „(от I до XII клас включително) се изучава конфесионално и учебният предмет „Вероучение” (с възможност за алтернативен избор на неконфесионален предмет „Етика”) в часовете от раздели „А”, „Б” и „В” на учебния план.”;
б) в ал. 7 се допълва следното съдържание:
„(7) Учебните предмети по ал. 4 се изучават по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание (конфесия). Учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им.”
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 5, изречение първо.
Предложението е оттеглено по ал. 5, изречение второ.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 74, ал. 3, накрая на текста, след думата „Хореография” се поставя запетайка и се добавя изразът „извън посочените в държавния образователен стандарт за учебното съдържание в общообразователната подготовка и в държавния образователен стандарт за учебното съдържание в профилираната подготовка”.”
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 74 се правят следните промени:
а) ал. 1 – В процеса на училищното образование се изучава задължително и учебният предмет „Майчин език”;
б) ал. 7 на чл. 74 се изменя, като се добавя ново изречение:
„Броят на учебните часове по предмета „Майчин език” е най малко 4 часа седмично.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Предложение от народния представител Михо Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Кристиан Вигенин.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 74 ал. 3 придобива следната редакция:
„(3) В процеса на училищното образование може да се изучава и учебният предмет „Хореография”, извън посочените в държавния образователен стандарт за учебното съдържание в общообразователната подготовка и в държавния образователен стандарт за учебното съдържание в профилираната подготовка.”
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Милен Михов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мариана Тодорова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 76:
„Чл. 76. (1) В процеса на училищното образование може да се изучава учебният предмет Майчин език.
(2) В процеса на училищното образование може да се изучава и учебният предмет Чужд език извън посочените чужди езици в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка и в държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.
(3) В процеса на училищното образование може да се изучава и учебният предмет Хореография.
(4) В процеса на училищното образование религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети. При условията и по реда на този закон в процеса на училищното образование може да се изучава и учебният предмет Религия.
(5) В процеса на училищното образование може да се изучават и учебни предмети от областта на глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, предприемачеството, управлението на личните финанси и програмирането, защитата на родината, населението и околната среда, учебни предмети, които формират национално самочувствие, патриотичен дух и родолюбие в децата и учениците, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети.
(6) В специалните училища за ученици със сензорни увреждания извън видовете подготовка по чл. 75, ал. 2 се провежда и задължително обучение по специални учебни предмети.
(7) Учебните предмети по ал. 1, 2, 3, 4 и 6 се изучават по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. Учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им.
(8) Учебните предмети по ал. 5 се изучават по учебни програми, утвърдени от директора на училището. Учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Местан е първи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Призовавам за отговорни дебати по чл. 76 и в частност по предложението ни относно изучаването на майчиния език.
Дебатите не са от вчера. Има обаче две причини основни, поради които този дебат по-скоро излиза от сферата на експертния анализ и влиза в териториите на самоцелните упражнения по патриотарство. Основната причина е, че изучаването на майчиния език се противопоставя на изучаването на официалния български език.
Моля Ви да се консултирате и със специалисти. Това противопоставяне е абсолютно необосновано и недопустимо, защото изучаването на майчиния език като естествено, неотменимо право, бидейки условие за нормалното, хармонично развитие на личността, не само че не се явява в противоречие с необходимостта да се усвои официалния български език като конституционно задължение, а обратно – е важна предпоставка за качествено усвояване и на официалния език.
Ще го кажа по-простичко: човек, който не владее майчиния си език, не може да усвои и официалния език. Това е диалектическата връзка „официален – майчин език”.
Досегашната държавна политика по отношение на изучаването на майчиния език е формална. Това е политика на имитация. Не са ясни целите на това обучение. Няма държавни стандарти за учебното съдържание. От там – няма и държавни стандарти с какви компетентности трябва да завърши началният етап, основното образование или средното образование един ученик, който изучава майчиния си език.
Уважаеми колеги, втората фундаментална причина е, че понеже езикът несъмнено е най-важният маркер на идентичността, в България има разбиране за идентичността като потенциален риск за единството на нацията и от там и за националната сигурност. Трябва да преодолеем тези предразсъдъци.
Нашето предложение цели нещо много просто – не толкова да превърне, бих искал господин Стоилов да ме чуе, да превърне едно право в задължение, а по-скоро целим да уредим задълженията на държавата по отношение на осигуряването на условия за изучаване на майчиния език. Ако е необходимо ще приемем редакция, която да снеме съмненията, че това е крайната ни цел.
Готови сме на редакционна поправка, която да гласи: предметът се изучава в Раздел „а” – на учебния предмет, държавата е длъжна да осигури условия за изучаване на майчиния език, но право на съответното дете и родителите му е дали ще се възползват от това си право. Обръщаме посоката! Целим държавата да осигури условията, задължителни за изучаване на езика, а дали ще се възползвам от правото си си е мое право. Ето това е разбирането ни. Това целим с предложението.
Какво прави Законът? Госпожо Дамянова, Законът отменя Закона за учебния план, общообразователния минимум и разпределението на учебното време. В този Закон се уреждаше минимумът часове седмично, по които се изучава майчин език – от три до четири часа, плюс възможност за изучаване и като свободно избираема подготовка, освен часовете от задължително избираемата.
Този Закон, новият проект, който отменя специалния Закон за учебния план, прави решителна крачка назад. Вие приравнявате майчиния език до хореографията. Не случайно в първия Ви проект майчин език и хореография бяха в една разпоредба, а сега сте ги разделили в съседни и мислите, че сте променили нещо. Не! Същият унизителен подход е съхранен, макар и в две съседни алинеи.
Най-големият риск, онова, което наистина смятаме за отстъпление, с много силни съмнения за потенциална дискриминация, е, че законовите гаранции за изучаване на майчин език, минимум три часа седмично, сега са отменени (председателят дава знак, че времето е изтекло) и са прехвърлени в полето на субективното право на министъра да определи броя на часовете.
Аз нямам съмнение в господин Танев, че ще запази три или съответно четири часа за съответните класове. Ами, ако утре министърът на образованието е човек с по-особени разбирания и съгласно ал. 7 на чл. 76 в редакцията на Комисията прецени, че майчиният език се изучава не три, а един час само? Къде е гаранцията по закон против този риск? (Председателят дава знак, че времето е изтекло.) Затова тази разпоредба е категорично неприемлива за Движението за права и свободи. (Провиквания от дъното на залата: „Времето! Времето!”.)
И ще продължим битката за стабилен, точно законов статут...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан. Дадох Ви знак, че определеното Ви време за изказване е изтекло.
ЛЮТВИ МЕСТАН: …На майчиния език като естествено и неотменимо право. Благодаря за времето. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Защо не подкрепихме това предложение на господин Местан и неговата група в Комисията и защо няма да го подкрепим днес?
Първо, защото то е неприемливо от гледна точка на европейските ценности и на европейските стандарти и преди да отворя дума да ме репликират, бих се позовал на един основополагащ документ, който нашите партньори и приятели обичат да цитират – Конвенцията за националните малцинства. В него в чл. 3 ясно е дефинирано правото на представител на такова национално малцинство да се възползва или да не се възползва от правата, дадени му по тази Конвенция, което на практика означава, че всеки гражданин има правото да се възползва или да не се възползва от определени права, дадени му от тази Конвенция, по която страна е България и в дадения случай има правото да го преведем по силата на този законен текст – да изучава или да не изучава майчиния език, в тази дефиниция.
На следващо място – статистиката показва, че за последните десет години изучаването на турски език като майчин език в българските училища е намалял наполовина. По данни на Министерството на образованието и науката през 2004 г. приблизително 18 хиляди деца са изучавали турски език, тоест толкова семейства са се възползвали от това право. Днес, към 2013 – 2014 г., те са наполовина.
Аз не знам дали със закон трябва да обърнем тази тенденция и да задължим родителите да изпращат децата си в тези часове или да избират други часове, които им гарантират по-добра квалификация, по-добри умения, по-добра реализация в Република България и в Европейския съюз.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): По-добре асимилация!
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря за тази реплика. Често ни обвинявате, че ние говорим за асимилация. Ние говорим за интеграция, за интеграция въз основата на традиционната българска национална култура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Михов, запомнете го най-сетне – интеграция без съхранена идентичност е асимилация. Няма друго определение за асимилация. От тази гледна точка идентичността се явява условие за интеграция, докато асимилацията се явява тотален антоним точно на идентичността, а оттам и на интеграцията.
Аз имам един много простичък въпрос към Вас: Вие съгласни ли сте, защото ние сме категорично съгласни и ще се борим за това като български политици, българите от Западните покрайнини, бесарабските българи в Украйна, Молдова да изучават своя майчин български език (ръкопляскания от ДПС), с гарантиран брой часове в седмичната програма? (Шум и реплики.) И ако украинският закон, който е предвиждал минимум четири часа седмично за български език за българите в Украйна, се промени така, щото тази гаранция вече се превръща в субективно право на украинския министър да определя броя на часовете, ще се съгласите ли? Вашата битка за българите зад граница може да бъде успешна само ако политиката Ви за българите зад границата е симетрична на политиката спрямо вътрешните малцинства. Никой няма да уважи двойните стандарти.
И в заключение, още веднъж повтарям: предложението ни не цели да превърне едно право в задължение. Предложението ни цели да уреди задълженията на държавата. Тази тенденция на спад на броя на децата, които изучават майчиния си език, е точно аргумент в полза на предложението на ДПС, защото този спад се дължи на грешна и порочна държавна политика, а не на липса на мотивация. Мотивация има. Изучаването на майчиния език е културна потребност и тя ще се реализира въпреки съпротивата Ви. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Господин Местан, аз Ви благодаря за тази реплика. Вие много правилно казахте: битката за българите зад граница. Да, ние водим тази битка, но ние водим и битката за българите в нашите граници. (Смях и оживление в ДПС.)
Ние смятаме, че всеки българин, който е добър гражданин, спазва законите, плаща своите данъци – щях да кажа: служи в армията, служил е в армията и е готов да брани България без разлика на своя пол, раса, религиозни различия и етническа принадлежност е чист българин и добър патриот.
Това, господин Местан, е записано в Устава на нашата организация ВМРО от 1905 г. Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Искрен Веселинов и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 10, против 44, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Станислав Станилов. Комисията не го подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 13, против 35, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Станилов.
Надявате се представители от Вашата група да влязат в залата и да го подкрепят.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, каква излезе тя? Че за духовно-нравственото развитие на българския народ са само 13 души в залата. Не е ли смешно, ако не и позорно?!
Ние предлагаме една добавка: „духовно-нравствено развитие”. Вие гласувате „против”, само 13 са „за”, както и за предложението на колегата Искрен Веселинов, който би трябвало да излезе и да каже същото. Ние предлагаме да се включи в образованието ето тази тенденция – за духовно-нравственото развитие. Вие гласувате „против”. Някой от Вас няма да стане сега, след моето изказване, да направи реплика и да каже: „Ние сме против духовно-нравственото развитие. Ще развиваме само, както се казва, безнравственото развитие!” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 107 народни представители: за 13, против 33, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на госпожа Светла Бъчварова, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 23, против 60, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на господин Лютви Местан и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 116 народни представители: за 28, против 61, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Първи отрицателен вот – Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Изразявам своя отрицателен вот със следните мотиви, защото предложението, направено от ДПС, цели чрез техните феодали кметове по места, особено в Родопите, където майчиният език е български, а не турски, българите мохамедани да бъдат турцизирани, както и циганското население в различни села и махали. Заради това ние от Патриотичния фронт категорично се обявихме против и гласувахме „против”, защото с мерки, които да налагат на българските граждани насила права, не се правят нещата.
За нас е важно да кажем, че за нещата, които бяха изречени от тази трибуна, касаещи българите зад граница, е малко неудобно от страна на ДПС да говорят за тях, при положение че от тяхната парламентарна група в различните комисии никога не подкрепят нищо, свързано с българи зад граници – или не гласуват, или гласуват „против”.
Предлагам тази наглост – да се изказвате и да говорите за правата на българите зад граница, да престане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз Ви благодаря, господин Ангелов.
Други народни представители? Няма.
Втори отрицателен вот? Няма.
Преминаваме по-нататък с гласуването.
Останалите предложения на народните представители са подкрепени от Комисията или частично са оттеглени.
Има още едно неподкрепено предложение на господин Вигенин.
Поставям на гласуване предложението на господин Вигенин, неподкрепено от Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 60, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 74, подкрепен от Комисията, който става чл. 76, в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 84, против 12, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Процедура – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на БСП лява България искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам почивка от 20 минути. В 13,55 ч. правим опити за събиране на кворума.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава.
Госпожо Маринова, чл. 75 по вносител.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Член 75 – предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„В чл. 75, ал. 1, т. 9 след думите „устойчивото” се добавят думите „и духовно-нравственото развитие”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов – идентично с това на народния представител Искрен Веселинов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В чл. 75 ал. 1 се правят следните промени:
1. т. 8 придобива следното съдържание:
„т. 8. културни компетентности и изкуства;”.
2. т. 9 придобива следното съдържание:
„т. 9. здравословни компетентности и спорт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители:
„В чл. 75 се правят следните промени:
а) в ал. 1 се създава нова точка 2:
„2. компетентности за устно и писмено общуване на майчин език;”
б) от т. 2 до т. 9 по вносител се преномерират съответно от 3 до 10.
в) в ал. 2 на чл. 75 след израза „учебни предмети” се добавя изразът „в това число учебния предмет „Майчин език”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Михо Михов и група народни представители:
„В Глава шеста, чл. 75, ал.1, т. 6 след „социални и граждански компетентности” да се добави текста „и модели на поведение за сътрудничество и взаимопомощ”, като точката придобие следната редакция:
„чл.75, ал. 1, т.6 „социални и граждански компетентности и модели на поведение за сътрудничество и взаимопомощ”.
Към чл. 75 ал.1 да се създаде нова т. 10 с текст „Основни умения за действия и поведение в екстрени ситуации”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„В чл. 75 (1) След думата „обхваща” се добавя изразът „система от обучителни дейности на теоретическо и на практическо равнище, осигуряващи овладяването на определеното образователно съдържание и формирането на следните ключови компетентности.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 77:
„Чл. 77. (1) Общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови компетентности:
1. компетентности в областта на българския език;
2. умения за общуване на чужди езици;
3. математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;
4. дигитална компетентност;
5. умения за учене;
6. социални и граждански компетентности;
7. инициативност и предприемчивост;
8. културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;
9. умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.
(2) Общообразователната подготовка се придобива чрез изучаването на общообразователни учебни предмети.
(3) Целите, съдържанието и характеристиките на общообразователната подготовка, както и общообразователните учебни предмети по ал. 2 се определят с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Искрен Веселинов и група народни представители, идентично с предложението на народния представител Станислав Станилов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 11, против 6, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение на Светла Бъчварова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 57, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Лютви Местан и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 4, против 53, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепено предложение на господин Михов и група народни представители.
Гласували 80 народни представители: за 11, против 9, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Жаблянов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 4, против 57, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 75 по вносител, който става чл. 77 в номерацията и по редакцията на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на нов чл. 75а.
Създава се нов член 75а със следното съдържание:
„Чл. 75а. (1) Общообразователната подготовка се определя от предназначението на българското училище да осигури на всеки български гражданин възможността да се развива пълноценно.
(2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане на:
1. основните човешки права;
2. правата на детето;
3. традициите на българската култура и образование;
4. постиженията на световната култура и образование;
5. ценностите на гражданското общество;
6. свободата на съвестта и свободата на мисълта.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов – идентично с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – идентично с предишните две предложения.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Искрен Веселинов и група народни представители, Станислав Станилов, и Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 75а, които предложения са идентични – Комисията не ги подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 19, против 43, въздържали се 34.
Предложенията не са приети.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на нов чл. 75б:
„Създава се нов член 75б със следното съдържание:
„Чл. 75б. Основните цели на общообразователната подготовка са:
1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;
2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българска национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност;
3. да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов, което е идентично с предложението, което изчетох току-що от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което също е идентично с предишните две предложения.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на Искрен Веселинов и група народни представители; Станислав Станилов; Валери Жаблянов и група народни представители, които са идентични за нов чл. 75б и не са подкрепени от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 17, против 44, въздържали се 39.
Предложенията не са приети.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на нов чл. 75в:
„Създава се нов член 75в със следното съдържание:
„Чл. 75в. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:
1. български език и литература;
2. чужди езици;
3. математика, информатика и информационни технологии;
4. обществени науки и гражданско образование;
5. религия и етика;
6. природни науки и екология;
7. изкуства;
8. бит и технологии;
9. физическа култура и спорт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов, което не е подкрепено от Комисията.
Разликата с предложението на Искрен Веселинов и група народни представители е в т. 5 – „вероучение и етика”. В останалата си част предложението е идентично.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, където т. 5 е различна – „природни науки и екология” вместо „вероучение и етика” и „религия и етика” в предишните две предложения. В останалата си част е идентично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Тук ще подложа поотделно предложенията на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което Комисията не подкрепя заради различието в редакциите на т. 5.
Гласували 90 народни представители: за 16, против 4, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Станилов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 16, против 5, въздържали се 71.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 12, против 56, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на нов чл. 75г:
„Създава се нов член 75г със следното съдържание:
„Чл. 75г. (1) Културно-образователните области съответстват на формулираните цели на общообразователната подготовка и създават възможност за избор в рамките на училищния учебен план.
(2) Всяка културно-образователна област осигурява взаимна връзка между отделните учебни предмети.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов за създаване на нов чл. 75г, което е идентично с това на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което се отличава единствено с това, че в края на ал. 2 след „учебни предмети” се добавя „в нея”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Което е по-скоро редакция, а по смисъл е едно и също.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на Искрен Веселинов и група, Станислав Станилов и Валери Жаблянов и група, които не са подкрепени от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 17, против 39, въздържали се 45.
Предложенията не са приети.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 76 е постъпило предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 79 и чл. 81.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 78:
„Чл. 78. (1) Въз основа на държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка министърът на образованието и науката утвърждава учебни програми по всеки общообразователен учебен предмет за всеки клас, в които се конкретизират компетентностите на учениците като очаквани резултати от обучението.
(2) Изключения по ал. 1 се допускат за иновативните училища, за които директорът на училището в съответствие с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка може да утвърждава учебни програми за един или повече общообразователни учебни предмети за съответния етап.
(3) Учебните програми по учебния предмет Чужд език в двата гимназиални етапа на средното образование се утвърждават по нива на компетентност в съответствие с Общата европейска езикова рамка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 76 по вносител, който става чл. 78 в редакция му по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 79.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 79:
„Чл. 79. (1) За учениците, които се обучават по индивидуални учебни планове, се утвърждават индивидуални учебни програми въз основа на учебните програми по чл. 78.
(2) Индивидуалните учебни програми се утвърждават от директора по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие.
(3) Структурата, условията и редът за утвърждаване на индивидуалните учебни програми се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 79 по Доклад на Комисията в нейната редакция.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Член 78 – предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78, който става чл. 80:
„Чл. 80. (1) Общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.
(2) Изключения по ал. 1 се допускат за вечерната, задочната и индивидуалната форма на обучение, както и за обучението в спортните училища, в училищата по изкуствата и в училищата в местата за лишаване от свобода.
(3) Изключения по ал. 1 относно броя часове, с които се изучават отделни общообразователни предмети, се допускат и за иновативните училища.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 80 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Член 79 – предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители:
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Мариана Георгиева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефани Михайлова и народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 81.
„Чл. 81. (1) Разпределението на общообразователните предмети за придобиване на общообразователна подготовка в средната степен на образование по класове, както и броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за всеки клас и етап от средната степен се определя в рамкови учебни планове, утвърдени в зависимост от вида на образованието и според спецификата и формата на обучението.
(2) Рамковите учебни планове по ал. 1 се определят с държавния образователен стандарт за учебния план.
(3) За придобиване на общообразователна подготовка в езиковите гимназии най-малко три учебни предмета извън учебния предмет Чужд език и в IX, и в X клас се изучават на чужд език.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 81 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Чл. 80.
Предложение от народния представител Кристиан Вигенин.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 80 се създава ал. 5.
„(5) Разширената подготовка по музика, изобразително изкуство и хореография се финансира от държавния бюджет.”
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Навсякъде в текста на Закона думите „разширена подготовка” се заменят със „задължителноизбираема подготовка”, а думите, „допълнителна и/или факултативна подготовка” се заменят със „свободноизбираема подготовка”.”
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Ирена Коцева, направено по реда на чл. 80 ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 82:
„Чл. 82. (1) Разширената подготовка обхваща компетентности, които развиват и усъвършенстват отделни компетентности от общообразователната подготовка.
(2) Разширената подготовка се придобива чрез изучаване на общообразователни учебни предмети по чл. 77, ал. 2, предвидени за изучаване в процеса на училищното образование, както и на учебни предмети по чл. 76, ал. 1, 3, 4 и 5.
(3) Учебните предмети, чрез които се придобива разширената подготовка в конкретното училище, се определят с училищния учебен план в зависимост от интересите на учениците и възможностите на училището.
(4) Съдържанието на разширената подготовка по съответния учебен предмет за съответния клас, с изключение на учебните предмети по чл. 76, ал. 1, 2, 3 и 4, се определя с учебни програми, утвърдени от директора на училището.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Вигенин.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 11, против 63, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Жаблянов и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 9, против 65, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 82 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Член 81 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл. 81, ал. 3, т. 4 и 6 се заличават.”
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 81, ал. 3, т. 6 да отпадне.”
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 81 се правят следните промени:
1. В ал. 3, т. 10 се променя на „музика и хореография”.
2. Създава се нова ал. 5
„(5) Профилираната подготовка по музика, изобразително изкуство и хореография се придобива в първи и втори гимназиален етап на средното образование, чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния профил.”
3. Алинеи 5 – 9 стават съответно алинеи 6 – 10.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 81, ал. 3, т. 10, да придобие редакцията:
„т. 10 „музика и хореография”.
Създава се нова ал. 5:
„(5) Профилираната подготовка по Музика, изобразително изкуство и хореография се придобива в първи и втори гимназиален етап на средното образование чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния профил.”
Алинеи 5 – 9 стават 6 – 10.”
Предложение от народния представител Кристиан Вигенин.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 81 се създава нова ал. 5, а досегашни алинеи от 5 до 9 се преномерират в съответно ал. 6, 7, 8, 9 и 10:
„(5) Профилираната подготовка по музика, изобразително изкуство и хореография се придобива в първи и втори гимназиален етап на средното образование чрез изучаване на профилираните учебни предмети, включени в съответния профил.”
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„Към чл. 81 (3) се създава нова 12:
„т. 12. хореография.”
Чл. 81 (4) се изменя така:
„(4) Профилираната подготовка се придобива в гимназиалния етап на средното образование чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния профил.”
В чл. 81 се създава ал. 10:
„(10) За придобиване на профилираща подготовка може да се изучава и учебният предмет чужд език извън посочените чужди езици в държавните образователни изисквания за профилираща подготовка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 83:
„Чл. 83. (1) Профилираната подготовка обхваща задълбочени компетентности в даден профил, определени с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.
(2) Профилът е комплекс от профилиращи учебни предмети, два от които се определят с държавния образователен стандарт по ал. 1, а останалите се определят от училището с училищните учебни планове и са едни и същи за ХІ и ХІІ клас.
(3) Профилите са:
1. чужди езици;
2. хуманитарни науки;
3. обществени науки;
4. икономическо развитие;
5. софтуерни и хардуерни науки;
6. предприемачески;
7. математически;
8. природни науки;
9. изобразително изкуство;
10. музика;
11. физическо възпитание и спорт.
(4) Профилираната подготовка се придобива във втори гимназиален етап на средното образование чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния профил.
(5) Всеки профилиращ учебен предмет се състои от задължителни и избираеми модули. Модулът е самостоятелно обособена част от съответния профилиращ учебен предмет.
(6) Задължителните модули по всеки профилиращ учебен предмет се определят с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.
(7) Въз основа на държавния образователен стандарт за профилираната подготовка министърът на образованието и науката утвърждава учебни програми за задължителните модули.
(8) Чрез избираемите модули се придобиват компетентности, определени в учебни програми, утвърдени от директора на училището. Учебните програми може да се разработват в сътрудничество с висши училища и с представители на работодателите и на юридически лица с нестопанска цел.
(9) Целите, съдържанието и характеристиките на профилираната подготовка, както и условията за определяне на профилиращите предмети се уреждат с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Гласували 96 народни представители: за 9, против 3, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Следва предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители – Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 93 народни представители: за 9, против 4, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 14, против 58, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители – Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 94 народни представители: за 15, против 11, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Кристиан Вигенин, което Комисията не подкрепя – гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 89 народни представители: за 18, против 55, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 9, против 59, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 81, който става чл. 83 по вносител, след редакция на Комисията.
Гласуваме редактиран от Комисията текст.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Продължете с чл. 82.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 82 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„В чл. 82 се създават нови ал. 4, 5 и 6, останалите алинеи се преномерират съответно:
„(4) Според целите, съдържанието и характеристиките си професионалната подготовка е задължителна и разширена.
(5) Задължителната професионална подготовка за всяка професия е обща, отраслова и специфична.
(6) Разширената професионална подготовка, включва компетентности, които допълват и/или усъвършенства компетентности от задължителната професионална подготовка и може да бъде съответно разширена обща, разширена отраслова или разширена специфична.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 84:
„Чл. 84. (1) Професионалната подготовка обхваща компетентности, необходими за придобиване на професионална квалификация, както и за придобиване на правоспособност за професии, упражняването на които изисква такава, включително за упражняване на регулирани професии.
(2) Професионалната подготовка осигурява постигането на държавния образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия в двата гимназиални етапа на средната степен на образование.
(3) Професионалната подготовка за всяка професия е обща, отраслова, специфична и разширена и включва обучение по теория и практика на професията.
(4) Целите, съдържанието и характеристиките на видовете професионална подготовка се определят в Закона за професионалното образование и обучение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме неподкрепено от Комисията предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Гласували 88 народни представители: за 8, против 58, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 82, който става чл. 84 по вносител след редакция на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 83 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл. 83 (3) се изменя така:
„(3) Съдържанието на специализираната подготовка по съответния специализиран учебен предмет за всеки клас се определя в учебни програми, утвърдени от:
1. министъра на образованието и науката – за математическите и природо-математическите училища;
2. министъра на културата – за училищата по изкуствата и по културата;
3. министъра на физическото възпитание и спорта – за спортните училища.”
Предложение на народния представител Ирена Коцева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 85:
„Чл. 85. (1) Допълнителната подготовка обхваща компетентности, отговарящи на интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им.
(2) Учебните предмети, модулите и дейностите, чрез които се придобива допълнителната подготовка, се предлагат от училището в зависимост от възможностите му, избират се от учениците според интересите им и се определят с училищните учебни планове.
(3) Съдържанието на допълнителната подготовка, с изключение на учебните предмети по чл. 76, ал. 1, 2, 3 и 4, се определя в учебни програми, утвърдени от директора на училището.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме първо предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 16, против 58, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 83, който става чл. 85 по вносител след редакцията на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Създава се нов чл. 83а:
„Чл. 83а. Съдържанието на подготовката в специалните училища се определя в учебни програми, утвърдени от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката.”
По чл. 84, има предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което Комисията не подкрепя:
В чл. 84, ал. 4 след думата „утвърдени” се добавят думите „от министъра на образованието и науката и”.
Предложение от народния представител Станислав Станилов, което е идентично с това на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
„Чл. 84, ал. 1 се изменя така:
(1) Специализираната подготовка се придобива в специализираните училища чрез обучение съответно в областта на математиката, на спорта, на културата или на изкуството или чрез религиозно обучение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 86:
„Чл. 86. (1) Специализираната подготовка се придобива в специализираните училища чрез обучение съответно в областта на спорта, на културата или на изкуството или чрез религиозно обучение.
(2) Специализираната подготовка се придобива чрез изучаването на специализирани учебни предмети, определени в съответния типов учебен план, утвърден от министъра на образованието и науката.
(3) Съдържанието на специализираната подготовка по съответния специализиран учебен предмет за всеки клас се определя в учебни програми, утвърдени от:
1. министъра на културата – за училищата по изкуствата и по културата;
2. министъра на младежта и спорта – за спортните училища.
(4) Съдържанието на специализираната подготовка по специализираните учебни предмети за религиозно обучение в духовните училища се определя в учебни програми, утвърдени при условията и по реда на вероизповеданието съгласувано с министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Валери Жаблянов, което Комисията не подкрепя – за създаване на нов член.
Гласували 88 народни представители: за 16, против 57, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Предложение за изменение в чл. 84 на Искрен Веселинов и група народни представители, неподкрепено от Комисията, идентично с предложението и на господин Станилов.
Гласували 79 народни представители: за 13, против 30, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Валери Жаблянов и група, неподкрепено от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 12, против 60, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 86 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме Раздел ІІІ по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 85 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл. 85, ал. 2 се изменя така:
„(2) Структурата на учебния план обхваща три раздела:
1. раздел А – задължителни учебни предмети и учебни часове за изучаването им;
2. раздел Б – задължителноизбираеми учебни предмети и учебни часове за изучаването им;
3. раздел В – свободноизбираеми учебни часове.”
Чл. 85, ал. 3 се изменя така:
„(3) Учебният план на специалните училища за ученици с увреждания включва и раздел Г – учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 87:
„Чл. 87. (1) Учебният план разпределя учебното време между учебните предмети или модули за придобиване на училищната подготовка.
(2) Структурата на учебния план обхваща три раздела:
1. раздел А – задължителни учебни часове;
2. раздел Б – избираеми учебни часове;
3. раздел В – факултативни учебни часове.
(3) Учебният план на специалните училища за ученици със сензорни увреждания включва и раздел Г – учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на неподкрепено от Комисията предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Гласували 87 народни представители: за 13, против 56, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 85 по вносител, който става чл. 87 в редакцията на Комисията. Гласуваме подкрепен от Комисията текст.
Гласували 79 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 86 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 86 се правят следните промени:
Създава се нова ал. 3:
„(3) В училищата с разширено и профилирано изучаване на изкуства – музика, изобразително изкуство и хореография, обучение за придобиване на разширена и профилирана подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове, вместо учебните предмети „физическо възпитание и спорт”, „музика” или „изобразително изкуство.”
Алинея 3 става ал. 4.”
Предложение от народния представител Полина Карастоянова.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 86 да се създаде ал. 4:
„(4) Часовете по ал. 1, определени за спорт, включително шахмат и физическо възпитание по чл. 21, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта, не могат да бъдат по-малко от три часа седмично и не могат да се използват за други цели.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, почти идентично, само с една редакционна поправка, сравнено с предложението на народния представител Светла Бъчварова – преди „изобразително изкуство” в редакцията на ал. 3 се появява думата „съответно”. В останалата част то е идентично с предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложение от народния представител Кристиан Вигенин.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 86, ал. 2 след израза „по изкуствата” се добавя изразът „и училищата с разширено и профилирано изучаване на музика, изобразително изкуство и хореография”.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл. 86, ал. 2 се изменя така:
„(2) В спортните училища, лицеите и в училищата по изкуствата обучението за придобиване на специализираната подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове, вместо учебните предмети „Математика”, „Физика”, „Химия”, Биология” „Физическо възпитание и спорт”, „Музика” или съответно „Изобразително изкуство”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 88:
„Чл. 88. (1) В задължителните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на общообразователната подготовка, а в професионалните гимназии и в паралелките за професионална подготовка – и общата професионална подготовка.
(2) В спортните училища и в училищата по изкуствата обучението за придобиване на специализираната подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове, вместо учебните предмети Физическо възпитание и спорт, Музика или съответно Изобразително изкуство.
(3) В училищата по култура обучението за придобиване на специализираната подготовка по чужди езици извън посочените чужди езици в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове, предвидени за учебния предмет Чужд език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители заедно с предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители, които са почти идентични и не са подкрепени от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 16, против 52, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Полина Карастоянова.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 81 народни представители: за 20, против 5, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Кристиан Вигенин, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 74 народни представители: за няма, против 54, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Следващото гласуване е по предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 5, против 64, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 86 по вносител, който след редакцията на Комисията става чл. 88. Гласуваме подкрепен от Комисията текст.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 87 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 89:
„Чл. 89. (1) В избираемите учебни часове се осъществява обучение за придобиване на разширената подготовка, профилираната подготовка и/или отрасловата, специфичната и разширената професионална подготовка, както и на специализираната подготовка.
(2) В избираемите учебни часове може да се изучават и учебните предмети по чл. 76, ал. 1, 2, 3, 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте чл. 87 по вносител, който след редакция на Комисията става чл. 89.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 88 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„Чл. 88 (1) се изменя така:
„Чл. 88 В допълнителните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на допълнителната подготовка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисия подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 8, против 58, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 88 по вносител, подкрепен от Комисията, който става чл. 90.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 89 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 2:
„Чл. 89. (2) т. 3 се изменя така:
„т. 3. седмичния и годишния брой на учебните часове, определени за изучаването на всеки от учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А, по класове, етапи и степени на образование.“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 91:
„Чл. 91. (1) Държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови учебни планове по класове, етапи и степени на образование в зависимост от вида на образованието и спецификата и формите на обучението.
(2) Рамковият учебен план съдържа:
1. броя на учебните седмици по класове;
2. наименованията на учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А;
3. годишния брой на учебните часове, определени за изучаването на всеки от учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А, по класове, етапи и степени на образование;
4. общия годишен брой на избираемите учебни часове в
раздел Б;
5. максималния годишен брой на факултативните учебни часове в раздел В.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложение от народния представител Валери Жаблянов в неподкрепената му част от Комисията.
Гласуваме неподкрепената част от предложението на народния представител Валери Жаблянов.
Гласували 81 народни представители: за 10, против 57, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 89 по вносител, който след редакция на Комисията става чл. 91.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 90 има предложение от народния представител Иван Чолаков и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Предложението е оттеглено по т. 2.
„В ал. 2 след думата „общност“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думата „компетентности“ се поставя запетая и се добавят думите „както и за провеждане на обучение по чл. 74, ал. 5.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2.
Предложение от народния представител Михо Михов и група народни представители:
„В глава Шеста, Раздел III, чл. 90 ал.1 след текста да се добави ново изречение „В годишния учебен план, по ред определен от училищното ръководство се планират до 10 учебни часа за формиране на основни умения за действия в екстрени ситуации (пожари, наводнения, земетресения, масови сбивания, терористични актове) и оказване на първа помощ и взаимопомощ като алинеята придобие следната редакция:
„Чл. 90 (1) Извън часовете по чл. 85, ал. 2 и 3 в учебния план се включва за всеки клас, за всяка учебна седмица и по един учебен час за организиране и провеждане на спортни дейности по избор, както и по един учебен час на класа. В годишния учебен план, по ред определен от училищното ръководство, се планират до 10 учебни часа за формиране на основни умения за действия в екстрени ситуации (пожари, наводнения, земетресения, масови сбивания, терористични актове), оказване на първа помощ и взаимопомощ.”
В чл. 90 да бъде създадена нова алинея 5 със следния текст:
„(5) Темите в годишният учебен план за действие при екстрени ситуации и практическите дейности по обучението се разработват и организират от училищните ръководства с привличане и участие на специалисти от МО, МВР и МЗ.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Предложението е оттеглено в частта му след думата „спорт”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милена Дамянова и народния представител Стоян Мирчев, направено на основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Маринова и народния представител Красимир Богданов, направено на основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 92:
„Чл. 92. (1) Извън часовете по чл. 87, ал. 2 и 3 в учебния план се включва за всеки клас, за всяка учебна седмица и по един учебен час за организиране и провеждане на спортни дейности, утвърдени от министъра на образованието и науката по предложение на министъра на младежта и спорта, както и по един учебен час на класа.
(2) Часът на класа се използва за последователно развитие на класа, за патриотично възпитание и за изграждане на граждански компетентности, включително чрез ученическото самоуправление.
(3) Организирането и провеждането на спортни дейности по ал. 1 се осъществява от педагогически специалисти в областта на физическото възпитание и спорта с професионална квалификация „учител” или „треньор” по даден вид спорт.
(4) Обучението и дейностите по ал. 1 може да се осъществяват в блок от часове в зависимост от проблематиката и от потребностите на учениците от паралелката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин генерал Михо Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! В чл. 75 приехме ключовите компетентности, които трябва да придобият учениците на България. Във всички случаи моята теза беше да се анализира въпросът за модели на сътрудничество и взаимопомощ на учениците, което залата отхвърли. Там действително говорехме за общата подготовка при възможност учениците да действат адекватно в екстрена ситуация, и сега дойде чл. 90, където тези неща се конкретизират. Навярно залата отново ще ги отхвърли, което ме амбицира да предложа на моите колеги и на Вас в бъдеще да поработим за един нов закон не само просто за военно-патриотичното, но военнотехническо, аварийно обучение на младежите.
Днес ние сме свидетели – и с вчерашния ден, че младежите, учениците имат двубой помежду си. Нормално е да изразходват своята енергия, но тя отива не в интерес на държавата и за укрепване на възпроизводството на нацията, а напротив – в озлобление, в противоборство, в завист, дори до убийства и самоубийства.
Ето за това нашата група предложихме в чл. 90 и тук в рамките само на десет часа да се готвят децата за действия при пожари, наводнения, масови сбивания и терористични актове. Целта е да ги подготвим в две фази минимум – във фазата превенция за такива случки и във фазата ликвидация на последствията, в смисъла на компетенции, взаимопомощ и сътрудничество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението от народния представител Бойка Маринска и група народни представители в частта му, неподкрепена по т. 1.
Гласуваме неподкрепената част от Комисията на предложението на госпожа Маринска.
Гласували 78 народни представители: за 15, против 5, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от генерал Михо Михов, което е неподкрепено от Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 27, против 2, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 90 по вносител, който става чл. 92 след редакцията на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1 и 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 3, което е отразено на систематичното му място в чл. 92.
„Създава се чл. 90а:
„Чл. 90а. (1) Въз основа на рамковия учебен план по чл. 89, ал. 2 и 3 министърът на образованието и науката утвърждава типови учебни планове за математическите училища, за училищата по изкуствата, за училищата по културата, за спортните и за духовните училища.
(2) Типовият учебен план по ал. 1 определя учебните предмети или модули от специализираната подготовка и броя на учебните часове, определени за тяхното изучаване, по класове, етапи и степени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители в неподкрепената му част.
Гласували 78 народни представители: за 8, против 45, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Член 91 – предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В чл. 91, ал. 1 след израза „съгласуване с” се добавя изразът „висши учебни заведения, културни институции и”, а след думата „планове” се добавя изразът „за разширена и профилирана подготовка по музика, изобразително изкуство и хореография и”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители:
„В чл. 91 ал. 1 да придобие следната редакция:
„(1) Въз основа на рамковия учебен план по чл. 89, ал. 2 и 3 министърът на образованието и науката – след съгласуване с висши учебни заведения, културни институции и бизнеса – утвърждава типови учебни планове за разширена и профилирана подготовка по „Музика”, „Изобразително изкуство” и „Хореография” и по специалности от професии – за профилираната подготовка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Ирена Коцева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 93:
„Чл. 93. (1) Въз основа на рамковия учебен план по чл. 91, ал. 2 министърът на образованието и науката – след съгласуване по компетентност с представители на работодателите, с министъра на младежта и спорта или с министъра на културата – утвърждава типови учебни планове по специалности от професии за професионална подготовка.
(2) Типовият учебен план по ал. 1 определя учебните предмети или модули от отрасловата и специфичната професионална подготовка и броя на учебните часове, определени за тяхното изучаване по класове, етапи и степени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания?
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! В Комисията е възприето част от предложението и този път в текста звучат работодателите, а не бизнесът, което беше недостатъчно ясно. Бизнесът сам по себе си не е юридически субект.
Но все пак искам да Ви обърна внимание върху още едно предложение, което остава неприето, ще бъде подложено на гласуване, за включване и на висшите учебни заведения за съгласуване на типовите учебни планове. Защо е това предложение? Ние смятаме, че съгласуването дава възможност за актуалност на знанията, които ще бъдат преподавани на учениците. Затова предлагам да помислите, когато гласувате този текст, предложен от проф. Светла Бъчварова, и да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Първо гласуваме предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 13, против 31, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 81 народни представители: за 18, против 3, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на чл. 91 по вносител, който в редакцията на Комисията става чл. 93.
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 92 има предложение от Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 94:
„Чл. 94. (1) Всяко училище въз основа на съответния рамков или типов учебен план разработва училищен учебен план съобразно интересите на учениците и възможностите си.
(2) Училищният учебен план съдържа седмичния брой часове по учебни предмети.
(3) Училищният учебен план се утвърждава по паралелки за всяка учебна година освен в случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за учебния план.
(4) Училищният учебен план се приема от педагогическия съвет и се утвърждава със заповед на директора, като не може да се променя през учебната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на чл. 92 по вносител, който съгласно редакцията на Комисията става чл. 94.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 93 има предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 93 ал. 2 се изменя така:
„(2) Индивидуалният учебен план за учениците с увреждания може да включва и Раздел Г – Учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети.”
В чл. 93 ал. 6 се изменя така:
„(6) За обучението по всеки предмет от индивидуалния учебен план екипът за развитие на способностите на учениците разработва индивидуална учебна програма, която се утвърждава от директора на училището.”
Предложение на народния представител Стефани Михайлова и народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 95:
„Чл. 95. (1) Въз основа на училищния учебен план се разработва индивидуален учебен план за учениците в индивидуална форма на обучение, както и при необходимост за:
1. учениците със специални образователни потребности, които се обучават в дневна, вечерна, комбинирана, дистанционна форма или в дуална система на обучение;
2. учениците с изявени дарби, които се обучават в комбинирана, дистанционна форма или в дуална система на обучение.
(2) Индивидуалният учебен план по ал. 1 се утвърждава със заповед на директора и изпълнението му се контролира ежемесечно от регионалното управление на образованието.
(3) Индивидуалният учебен план за учениците със сензорни увреждания може да включва и Раздел Г – учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети.
(4) Индивидуалният учебен план се разработва за учебна година с изключение на случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за учебния план.
(5) Индивидуалният учебен план може да определя разпределение на учебното време по един или по повече учебни предмети, което е различно от рамковия, типовия и училищния учебен план.
(6) Индивидуалният учебен план на учениците със специални образователни потребности може да съдържа само част от учебните предмети, определени в рамковия, типовия или в училищния учебен план.
(7) За обучението по всеки предмет от индивидуалния учебен план екипът за подкрепа за личностно развитие разработва индивидуална учебна програма, която се утвърждава от директора на училището.
(8) Индивидуалната учебна програма по ал. 7 за учениците със специални образователни потребности се разработва въз основа на рамкови изисквания, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 9, против 59, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 93 по вносител, който в редакцията на Комисията става § 95.
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 94 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94, който става чл. 96:
„Чл. 96. Структурата на училищните и на индивидуалните учебни планове, както и условията и редът за тяхното утвърждаване се определят с държавния образователен стандарт за учебния план, а на индивидуалните учебни планове за учениците по чл. 95, ал. 1 – и с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.”
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
По чл. 95 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 97.
„Раздел IV – Организационни форми”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
По чл. 96 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме в едно чл. 94, който става чл. 96 в редакцията на Комисията, чл. 95 по вносител, подкрепен от Комисията, който става чл. 97, наименованието на Раздел IV, подкрепено от Комисията, както и чл. 96 по вносител, който става чл. 98, подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Член 97 – предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 4 и 6.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 8:
„В чл. 97 ал. 4 придобива следната редакция:
(4) Недопустима е проявата на каквато и да е сегрегация при създаването на паралелки, групи и сборни групи от различни паралелки, както и при обучение в един и същи профил или професия; ал. 6 – отпада.”
Предложение на народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 99:
„Чл. 99. (1) Учениците, записани за обучение в даден клас в дневна, комбинирана, вечерна, задочна, дистанционна форма или в дуална система на обучение, в зависимост от броя им се организират в паралелки или групи.
(2) Паралелките от един клас се обозначават с буквите на българската азбука, които се поставят след номера на класа.
(3) В зависимост от особеностите на учебния предмет или модул паралелката може да се дели на групи или да се организират сборни групи от различни паралелки от един клас или от различни класове.
(4) Когато в един и същ клас са записани ученици с различна етническа принадлежност, не се допуска обособяването им в паралелки въз основа на етническата им принадлежност.
(5) Не се допуска обособяването в паралелки или групи на учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано по индивидуален учебен план.
(6) Когато на места, определени с държавния или допълнителния план-прием, са записани ученици от един и същ клас с различна етническа принадлежност за обучение в един и същ профил или в една и съща професия, не се допуска обособяването им в паралелки въз основа на етническата им принадлежност.
(7) При условията на този закон за ученик от паралелка може да се организира и индивидуално обучение по отделен учебен предмет или модул.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 11, против 7, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 97 по вносител, който след редакцията на Комисията става чл. 99.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Член 98 – предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„В чл. 98, ал.1 думите „центрове за подкрепа на личностното развитие” се заменят с думите „центрове за развитие на способностите”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 100:
„Чл. 100. (1) Условията и редът за определяне броя на паралелките в училището, броя на учениците в тях, деленето на паралелките на групи, както и за организиране на индивидуално обучение на ученик от паралелка се определят с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите и в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
(2) Броят на паралелките в частното училище и броят на учениците в тях се определят от училището при спазване на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 14, против 63, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя, който след редакцията на Комисията от чл. 98, става чл. 100, подкрепен от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: „Раздел V – Учебно и неучебно време”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Член 99 – предложение от народния представител Иван Чолаков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 101:
„Чл. 101. (1) Училищното образование се организира в учебни години.
(2) Учебната година включва учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове, както и ваканции.
(3) Учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември, а в спортните училища – на 1 септември. В случай, че 15 септември, съответно 1 септември, е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден.
(4) Броят на учебните седмици в една учебна година и разпределението им по класове се определят с държавния образователен стандарт за учебния план.
(5) Учебните срокове и тяхната продължителност, продължителността на учебната седмица, продължителността на учебните часове, както и ваканциите се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме ведно наименованието на Раздел V, както и редакцията на чл. 99, който става чл. 101 по вносител.
Гласуваме ведно подкрепен от Комисията текст.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Член 100 – предложение от народния представител Иван Чолаков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов:
„В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 накрая се добавя „при едносменен режим”;
б) ал. 2 се изменя така:
„(2) Училището организира целодневна организация за учебния ден за учениците от I до VII клас.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 102:
„Чл. 102. (1) Организацията на учебния ден е полудневна и целодневна. Държавата създава условия за разширяване на възможностите за целодневна организация на учебния ден.
(2) Училището организира целодневна организация на учебния ден за учениците от І до ІV клас при желание на родителите, както и от V до VІІ клас при желание на родителите и съобразно възможностите на училището.
(3) Организацията на учебния ден в спортните училища е целодневна.
(4) Условията и редът за организиране и провеждане на полудневната и целодневната организация на учебния ден се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме първо предложението от народния представител проф. Станилов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 8, против 4, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 100 по вносител, който става чл. 102 в редакция на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 101 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 103:
„Чл. 103. (1) Учебният ден включва учебни часове и почивки между тях.
(2) Продължителността на учебните часове и почивките между тях се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.
(3) Общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица не може да е по-малък от 22 и по голям от 32 учебни часа.
(4) Изключения по ал. 3 се допускат за обучението чрез работа (дуална система на обучение), при което общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица може да достигне до 40 учебни часа, в които се включва и времето за практика на определеното работно място, както и за обучението в иновативните училища.
(5) Конкретният брой задължителни и избираеми учебни часове по класове се определя с държавния образователен стандарт за учебния план.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Няма желаещи да се изкажат.
Гласуваме чл. 101 по вносител, който след редакция на Комисията става чл. 103.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 102 има предложение от народния представител Иван Чолаков и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията по т. 1.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 104:
„Чл. 104. (1) За всяка учебна година министърът на образованието и науката определя със заповед:
1. началото и края на ваканциите с изключение на лятната;
2. неучебните дни;
3. началото и края на втория учебен срок.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава не по-късно от две седмици преди началото на учебната година.
(3) За всяка учебна година директорите на спортните училища, в съответствие със заповедта по ал. 1, държавния спортен календар и училищния учебен план, определят със заповед началото и края на ваканциите, времето за учебно-тренировъчни и възстановителни лагери и за производствена практика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме чл. 102 по вносител, който след редакция на Комисията става чл. 104.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 103 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители – в чл. 103 се създава нова ал. 3 със следния текст:
„(3) Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май е неучебен, но присъствен ден за всички институции в системата на българската просвета”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 105:
„Чл. 105. (1) Учебни дни може да се определят за неучебни или неучебни дни за учебни със заповед на министъра на образованието и науката.
(2) В случай на разместване на почивните дни през годината на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда обявените почивни дни са неучебни за учениците, съответно обявените работни дни са учебни, освен когато учениците са във ваканция.
(3) В случай на извънредни или непредвидени обстоятелства или за деня на честване на празника на общината кметът на общината след уведомяване на началника на регионалното управление на образованието може да обявява до три учебни дни за неучебни в една учебна година за училища на територията на общината.
(4) Директорът на училището след решение на педагогическия съвет може да обявява до три учебни дни в една учебна година за неучебни, но присъствени, за което уведомява началника на регионалното управление на образованието.
(5) Неучебни са и дните, в които образователният процес в училището е временно преустановен по задължително предписание на компетентен орган, определен с нормативен акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме първо предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 16, против 3, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 103, който след редакция на Комисията става чл. 105.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: „Раздел VI – Форми на обучение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел VI по вносител, подкрепено от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 104 има предложение от народния представител Мариана Тодорова, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители – в чл. 104 се създава ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Не може да се обучава в дневна форма ученик, навършил 21-годишна възраст.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104, който става чл. 106:
„Чл. 106. (1) Формите на обучение са:
1. дневна;
2. вечерна;
3. задочна;
4. индивидуална;
5. самостоятелна;
6. дистанционна;
7. комбинирана;
8. обучение чрез работа (дуална система на обучение).
(2) Училищното обучение се осъществява в дневна форма или във вечерна форма, освен в случаите, предвидени в този раздел.
(3) Ученикът не може да се обучава в две или повече форми на обучение едновременно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме първо предложението от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 14, против 3, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на вносителя за чл. 104, който след редакция на Комисията става чл. 106.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по т. 1.
Комисията не подкрепя предложение по т. 2:
Точка 2:
„В чл. 105 ал. 2 думите „екипът за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „екипът за работа с деца със специални образователни изисквания или за развитие на способностите”.”
Предложение на народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 107:
„Чл. 107. (1) Формата на обучение се избира от ученика при условията на чл. 12, ал. 2 и при спазване изискванията на този закон.
(2) Формата на обучение се препоръчва от екипа за подкрепа за личностно развитие за:
1. ученик, ненавършил 16 години, чиято възраст надхвърля с повече от три години възрастта за съответния клас;
2. лице, навършило 16 години, което постъпва за първи път в училище;
3. лице, прекъснало обучението си за повече от три последователни учебни години;
4. лице, което не може успешно да завърши един и същ клас повече от три учебни години;
5. ученик, който променя формата на обучение в случаите по чл. 112, ал. 5;
6. ученик със специални образователни потребности.
(3) Препоръката по ал. 2 се изготвя след оценка на потребностите от обучение на лицето и при осигуряване защита на интересите на останалите ученици от паралелката.
(4) При препоръка по ал. 2, която предлага промяна от дневна в индивидуална форма на обучение на ученик със специални образователни потребности, регионалният екип по чл. 190, ал. 1 извършва допълнителна специализирана оценка и изразява становище относно потвърждаване или отхвърляне на препоръката. Окончателният избор за формата на обучение се прави от ученика или родителя при условията на чл. 12.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложение от народния представител господин Жаблянов и група народни представители в частта, неподкрепена от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 9, против 57, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 105, който след редакция на Комисията става чл. 107 в подкрепен от Комисията текст.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Член 106 – предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Предложението е оттеглено по т. 1 и т. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3.
Предложение на народния представител Мариана Тодорова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 108:
„Чл. 108. (1) Обучението в дневна, вечерна и задочна форма се организира в паралелки и групи.
(2) Обучението в самостоятелната и в индивидуалната форма се организира за отделен ученик.
(3) Обучението в комбинираната форма се организира в паралелки и в групи, а за отделни учебни предмети – за отделен ученик.
(4) Обучението в дистанционната форма може да се организира в групи от ученици от един и същ клас или за отделен ученик.
(5) Обучението чрез работа (дуалната система на обучение) се организира:
1. в паралелки и/или групи – при обучението в училището и
2. за отделен ученик или в групи – при практическото обучение в реална работна среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 106 по вносител, който по редакция на Комисията става чл. 108 и е подкрепен от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Член 107 – предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 109:
„Чл. 109. (1) Във вечерна форма може да се обучават само лица, навършили 16 години.
(2) По изключение във вечерните училища може да се приемат и лица, навършили 14 години, които поради семейни или социални причини не могат да се обучават в дневна форма.
(3) Обучението във вечерна форма се провежда по училищен учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план за вечерна форма.
(4) Обучението във вечерна форма за учениците със специални образователни потребности може да се осъществява и по индивидуален учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план за вечерна форма.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, който става чл. 110.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи да се изказват.
Гласуваме заедно чл. 107, който след редакция на Комисията става чл. 109 и чл. 108 по вносител, който е подкрепен от Комисията, и става чл. 110.
Гласуваме два текста анблок, подкрепени от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По чл. 109 има предложение от народния представител Мариана Тодорова:
„1. В Глава шеста, Раздел VI, чл. 109, ал. 1, т. 2 пред думата „семейни” се добавя думата „основателни” и текстът придобива следното съдържание:
2. ученици, които по основателни семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове;”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители:
„В чл. 109 ал. 2 да се добави нова т. 6 – „ученици в българските училища зад граница.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 111:
„Чл. 111. (1) В индивидуална форма може да се обучават:
1. ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна, вечерна или комбинирана форма за повече от 30 последователни учебни дни;
2. ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове;
3. ученици с изявени дарби;
4. ученици със специални образователни потребности при условията на чл. 107, ал. 4;
5. учениците в случаите по чл. 107, ал. 2, т. 1 – 4.
(2) Индивидуалната форма включва индивидуални учебни часове и текущо оценяване или изпити за определяне на срочна или годишна оценка.
(3) Обучението се осъществява по индивидуален учебен план по чл. 95.
(4) Индивидуалните учебни часове се провеждат в училището. В случаите по ал. 1, т. 1, когато ученикът не може да посещава училището, учебните часове се организират в домашни или болнични условия, а в случаите по ал. 1, т. 4 – и в център за подкрепа за личностно развитие.
(5) По преценка на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и на лекуващия лекар и след консултация с родителя, когато ученик е настанен в болница, обучението в индивидуалните учебни часове се осъществява от:
1. болнични учители, назначени към училище и/или център за подкрепа за личностно развитие; училището и центърът за подкрепа за личностно развитие се определят от началника на регионалното управление на образованието на територията на областта, на която се намира болницата;
2. училището и/или центъра за подкрепа за личностно развитие, в които ученикът се обучава – когато са в същото населено място, в което е болницата;
3. училище и/или център за подкрепа за личностно развитие извън случаите по т. 2, определени от началника на регионалното управление на образованието на територията на областта, на която се намира болницата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме първо предложението от народния представител Мариана Тодорова, което по т. 1 е неподкрепено от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 15, против 4, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 13, против 6, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Последното гласуване за днешното заседание – чл. 109 по вносител, който след редакция на Комисията, става чл. 111.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поради изтичане на гласуваното време за заседание, закривам заседанието за днес. Редовно пленарно заседание – утре, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,03 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Иван К. Иванов

Секретари:
Александър Ненков
Айхан Етем