Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Кирил Цочев


Секретари: Димитър Делчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Предлагам на Вашето внимание Проект на Програма за работата на Народното събрание за времето от 23 до 25 септември 2015 г.:
„1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
2. Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител – Комисията по бюджет и финанси.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител – Министерският съвет.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция. Вносители – Полина Карастоянова и група народни представители.
5. Второ гласуване на Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Вносители – Милена Дамянова и група народни представители – продължение.
6. Второ гласуване на Законопроекта за военното разузнаване. Вносители – Цветан Цветанов и група народни представители.
7. Второ гласуване на Законопроекта за Държавна агенция „Разузнаване“. Вносители – Цветан Цветанов и група народни представители.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет.”
11. Парламентарен контрол, предвиден за обичайния му час и време съгласно нашия Правилник.
Моля да гласуваме.
Гласували 202 народни представители: за 176, против 9, въздържали се 17.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника са постъпили две предложения.
Първото е на господин Четин Казак, който предлага в седмичната ни програма да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-102, внесен от Георги Кадиев.
Това предложение беше направено и в предходната сряда, и отхвърлено с гласуване в пленарната зала. То противоречи на чл. 50, ал. 3 от Правилника, съгласно който се изисква определено време между отхвърлено предложение в пленарната зала, за да може да бъде то съобразно направено следващ път. Не е допустимо, няма да го подложа на гласуване.
Второто предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е на госпожа Светла Бъчварова, която предлага да бъде включен за първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието. Вносители – Светла Бъчварова и група народни представители.
Госпожо Бъчварова, заповядайте да представите Вашето предложение.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, на основание чл. 50, ал. 3 предлагаме в Програмата на Народното събрание за периода 23 – 25-и да бъде включено разглеждането на Закона за арендата. Мотивите за това предложение са два.
Първо, този Закон е създаден през 1996 г. с цел в дългосрочен план да реши проблемите със стопанисването на земеделската земя, а в същото време и за защита на собствениците при сключване на договори за аренда. Така или иначе действието на Закона и липсата на каквато и да била промяна след 1996 г. показа редица проблеми, които трябва да бъдат решени с промяна именно в Закона особено след 2007 г., когато земята стана изключителна ценност от гледна точка на подпомагането по линия на Европейския съюз се създадоха и предпоставки за злоупотреба.
На практика собствениците на земеделска земя не са защитени при сключването на тези договори – това е вторият мотив: проблемите след
2007 г. в сключването на договори за аренда и защита на собствеността като конституционно право. Неслучайно преди няколко дни Министерството на земеделието излезе с информация, че една трета от земеделските производители – 23 000, имат проблеми със застъпвания на площите, което се дължи именно на проблеми при сключването на дългосрочните договори.
Предлагаме този Законопроект за бъде разгледан в рамките на тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме предложението на госпожа Бъчварова за включване на този Законопроект в седмичната ни програма.
Гласували 195 народни представители: за 66, против 76, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Няколко съобщения:
Първо, относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 16 до 18 септември 2015 г.
Законопроект за допълнение на Закона за движение по пътищата. Вносители – Настимир Ананиев и Антони Тренчев. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за допълнение на Закона за държавния служител. Вносител – Велизар Енчев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по енергетика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители – Румен Гечев и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Любомир Владимиров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за приемане на декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Доклад на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба през 2014 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм.
Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нация. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и медиите.
На основание чл. 133, а. 3 от Закона за публичните финанси в Народното събрание е постъпил Доклад за отчета за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на външните работи за първото полугодие на 2015 г., заедно с приложенията към него. Докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика, и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Точка първа от Програмата ни тази седмица:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Припомням Процедурните правила от Решението в частта, които визират първото гласуване на Законопроекта.
„Съгласно чл. 3 от „Правила за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България”, на първо гласуване Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша Доклада на Комисията и мотивите на вносителите в рамките на 20 минути.
(2) При първо гласуване Законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост. Народните представители се изказват по основните положения на Законопроекта. Обсъждането се провежда при условията и по реда за обсъждане на законопроекти при първо гласуване и съгласно чл. 55 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като за най-малката от парламентарните групи времето не може да бъде по малко от 15 минути, а за най-голямата от тях – 45 минути.
(3) Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители.
(4) Ако законопроектът получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, той се поставя за ново разглеждане не по рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане Законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Чл. 4. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване законопроект в сроковете по чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Срокът не може да бъде по-кратък от седем дни. Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.”
Следващите правила от това наше решение визират работата на Комисията между първо и второ гласуване и така нататък, които са извън конкретната ни задача днес.
Постъпил е Доклад на Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Господин Лазаров, очакваме Ви да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, уважаеми гости!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 554 01 144 от 24 юли 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители
На заседание, проведено на 2 септември 2015 г., Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, създадена с Решение на Народното събрание от 28 май 2015 г., изменено с Решение на Народното събрание от 30 юли 2015 г., в качеството си на водеща комисия, съгласно чл. 2 от Правилата за процедурата, обсъди законопроекта преди представянето му за първо гласуване в пленарна зала.
Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 554-01-144 от 24 юли 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители, има за основна цел да проведе структурна и организационна реформа на съдебната власт в съответствие с международните стандарти, като предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация. Законопроектът се състои от 6 параграфа, като промените са в Глава шеста – „Съдебна власт” и глава осма „Конституционен съд”. Предложенията се отнасят основно до:
1. Промяна в структурата и организацията на Висшия съдебен съвет, по-конкретно:
а) разделяне на състава на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии; съдийската колегия се състои от 13 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, 6 членове, избрани от Общото събрание на съдиите, и 5 членове, избрани от Народното събрание; прокурорската колегия има 12 членове и включва главния прокурор, 4 членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един член, избран от Общото събрание на следователите, и 6 членове, избрани от Народното събрание (чл. 130а, ал. 1-3);
б) определяне със закон на реда за номиниране и процедурата за избор на членовете на колегиите (чл.130а, ал. 4);
в) осъществяване самостоятелно от колегиите на кадровите и организационните функции, дисциплинарната отговорност, както и даване на становища по законопроекти, в рамките на възложената компетентност; по въпроси, общи за цялата съдебна власт, решенията се вземат от Висшия съдебен съвет в пленарен състав (чл. 129, ал. 1 и 2, чл. 130а, ал. 5 и 6, чл. 133);
г) заседанията на пленарния състав се ръководят от министъра на правосъдието без право на глас; при отсъствие на министъра на правосъдието, заседанията на пленарния състав се ръководят от председателя на Върховния касационен съд; съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а прокурорската колегия – от главния прокурор (чл.130б);
д) отнемане на правомощието на министъра на правосъдието да управлява имуществото на съдебната власт и възлагане на Висшия съдебен съвет в пленарен състав да управлява недвижимите имоти на съдебната власт
(чл. 130а, ал. 6, т. 6, чл. 130в);
2. Повишаване на ефективността на Инспектората към Висшия съдебен съвет чрез създаване на механизми за превенция на конфликта на интереси и неправомерно външно влияние в органите на съдебната власт. Разширяване на правомощията на Инспектората да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, както и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите (чл.132а, ал. 6);
3. Включване на Висшия адвокатски съвет в кръга на органите, които могат да сезират Конституционния съд, когато със закон се нарушават права и свободи на гражданите (чл. 150, ал. 4).
В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Чавдар Георгиев, Четин Казак, Емил Димитров, Данаил Кирилов, Явор Хайтов, Лъчезар Никифоров, Атанас Атанасов, Димитър Делчев и Димитър Лазаров.
Народният представител Чавдар Георгиев заяви, че Парламентарната група на „БСП лява България” няма да подкрепи Законопроекта и изложи виждането, че предлаганата структурна реформа на Висшия съдебен съвет няма да допринесе с нищо за подобряване работата на органите на съдебната власт, както и че при разделянето на Висшия съдебен съвет има опасност да се вземат валидни решения за кадровите назначения с много по-малко мнозинство, отколкото при общ пленарен състав от 25 души.
Народният представител Четин Казак представи позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи за подкрепа на предложените промени в Конституцията и изрази принципните резерви на парламентарната група относно квотното разпределение в прокурорската колегия, която ще се оформи в новия Висш съдебен съвет, а именно предвидения паритет между представителите на политическата и професионалната квота в прокуратурата и следствието.
Народният представител Емил Димитров изрази категоричната подкрепа на Патриотичния фронт за промяна на съдебната система. Той заяви, че парламентарната група подкрепя законопроекта и изрази увереността, че политическите сили в Народното събрание с приемането на промените ще направят необходимата крачка за подобряване на системата и ще подпомогнат бързото правораздаване, независимостта на съдебната власт и възможността гражданите да получат по-добро правосъдие.
Народният представител Данаил Кирилов представи позицията на Парламентарната група на политическа партия „ГЕРБ” за подкрепа на законопроекта. Той уточни, че това е съкратен вариант, който не съдържа някои от първоначалните предложения, неполучили широка подкрепа от парламентарните групи, и изрази становището на парламентарната група за подкрепа на принципите, установени в първоначалния вариант.
Народният представител Явор Хайтов изрази подкрепата към законопроекта на Парламентарната група „Български демократичен център” и изказа становището, че промени трябва да има и те не трябва да се отлагат повече, а законопроектът дава начало на съдебната реформа.
Народният представител Лъчезар Никифоров изрази позицията на Парламентарната група на АБВ за принципна подкрепа за реформирането на съдебната система, но и несподеляне на подхода, с който се провежда. Той сподели притеснение, че Законопроектът се обсъжда без да има произнасяне на Конституционния съд, както и че Парламентарната група на АБВ запазва своите резерви и особени позиции относно разделянето на Висшия съдебен съвет на самостоятелни колегии – квотите в съдийската и прокурорско-следователската колегия, и сезирането на Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет.
Народният представител Атанас Атанасов заяви позицията на Парламентарната група „Реформаторски блок” и изказа становище, че съдебната система се нуждае от много по-радикална реформа. Той очерта и причините Парламентарната група на Реформаторския блок да подкрепи Законопроекта – на първо място, основното предложение за разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии, първа и много важна крачка за съдебната реформа, за да може да се започне промяната в Закона за съдебната власт, а на второ място, Законопроектът, получавайки 180 гласа в пленарна зала, изключително ще ускори цялостния процес на законодателна промяна.
Народният представител Димитър Делчев заяви, че Реформаторският блок е за радикална съдебна реформа. Той определи предложенията в законопроекта за недостатъчни и изрази позицията, че внесените текстове са база, върху която между първо и второ четене може да се правят допълнения.
Председателят на Комисията Димитър Лазаров напомни, че Конституцията дава възможност инициативата за промяна на Конституцията да бъде с една четвърт от гласовете, а приемането да бъде с три четвърти или две трети – 180 или 160 гласа. Неслучайно е сложен срокът не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца, съответно при хипотезата за 160 гласа срокът става по-дълъг. Ние извървяхме този път в първия Законопроект, когато внасяхме Проекта за изменение на Конституцията. Тогава имахме повече от 60 народни представители като вносители, но нямахме изискуемото конституционно мнозинство, за да бъде приет Законопроектът. Ние обаче извървяхме пътя на разговорите, както е предвидено в Конституцията. Неслучайно са дадени тези дълги срокове на разговорите между различните парламентарни групи, за да постигнем съгласие по част от текстовете, каквото постигнахме. Резултатът сега е налице – този Законопроект е внесен със 180 гласа.
Практически означава, че за всеки текст след първото четене трябва да съберем минимум 160 гласа. Те вече не са толкова много. Ако не ги съберем, няма да има изменение на Конституцията, което касае разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, които да се занимават с кадровото назначаване.
В резултат на проведеното обсъждане Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554 01-144, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 24 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
За становище от името на вносителите има думата народният представител Цецка Цачева, председател на Народното събрание на Република България.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Вицепремиер, господин Министър, госпожи и господа народни представители! От името на 180-те народни представители, които сме подписали Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, ми позволете да Ви запозная с мотивите, които съм убедена, че много добре се познават не само от всички народни представители – те бяха обект на дебат и в обществото като цяло, в частност магистратските среди, неправителствените организации, които са специализирани по отношение на правосъдие и върховенство на закона, но и на всички онези, които имат отношение към този важен проблем.
С няколко думи ще припомня как се стигна до идеята за внасянето на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
В Четиридесет и второто народно събрание с огромно мнозинство бе одобрена приетата от Министерския съвет с премиер Бойко Борисов Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. В тази Стратегия конкретно бяха разписани принципи, които, естествено, няма как да имат своя нормативен ясен изказ, без да има промени в съответните закони, които касаят уреждането на тази материя. След гласуването на Стратегията в Народното събрание бяха внесени два законопроекта от различни парламентарни групи за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като и в двата законопроекта се предвиждаше разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, така както ние гласувахме в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. От тук започнаха аргументите „за” и „против” това разделяне и дали извършвано само през закон, то няма да противоречи на действащата Конституция на Република България. За да не губим време в законотворчество и законодателен процес, който да рискува в един по-късен момент определени норми да бъдат обявени за противоконституционни, стигнахме до идеята, че е наложително да извършим, да предложим на Народното събрание промени в Конституцията на Република България, с цялата уговорка за възможностите, които са допустими от действащата Конституция за промени от обикновено Народно събрание. От тук идва и част от неразбирането и в доклада на Временната комисия. От изказвания на определени колеги чух, че те били за по-радикални реформи. Искам ясно да заявя: внесеният Законопроект е в съответствие с постановените вече на Конституционния съд решения, визиращи формата на устройство на държавата в частта относно съдебната власт, тъй като само тази част е предмет на Законопроекта.
Какво се цели със Закона за изменение и допълнение на Конституцията? Преди всичко структурна и организационна реформа на съдебната власт, която обаче не е самоцел, а е необходима, за да бъде установено и поддържано върховенството на правото, гаранция както за възстановеното чувство за справедливост от страна на всеки наш гражданин, така и условие за развитие на бизнеса – всеки един наш или чуждестранен инвеститор се вълнува от това колко бърза, колко ефективна, колко справедлива, безпристрастна, независима е съдебната система.
Трябва да припомня, че конституционната реформа в съдебната власт след приемането на Конституцията е правена от още три обикновени народни събрания. Оказа се обаче, че извършените промени все в устройството и организацията на съдебната власт не постигат цялостен ефект, така че независимостта на съда да е гарантирана, а прокуратурата да е ефективна и отчетна пред обществото.
Вносителите считаме, че за да се гарантира независимостта на съдиите и да не се допуска външно влияние, следва да се приеме новата институционална структура на Висшия съдебен съвет, така че да се обособят отделни колегии за съдиите, от една страна, и за прокурори и следователи, от друга страна. Също така, за да се гарантира независимостта на съдиите, не трябва да се допускат членове на Висшия съдебен съвет, които представляват прокурорите и следователите, да участват в решаването на кадровите им въпроси и обратно.
Искам само да маркирам, че състоянието на съдебната система и работата на Висшия съдебен съвет са обект на анализ и в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка. През 2014 г. се отбелязва, че Висшият съдебен съвет не се възприема масово като автономен и независим орган, който е в състояние ефективно да защитава независимостта на съдебната система спрямо изпълнителната и законодателната власт. Последният Мониторингов доклад от януари тази година се отчита като позитивно развитие на заявената политическа воля за съдебна реформа чрез приемането от правителството и парламента на Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа.
В какво конкретно се състоят предлаганите промени?
Предлаганата промяна в структурата и организацията на Висшия съдебен съвет е по отношение на състава, правомощията, заседанията, ръководството и начина на вземане на решения. С цел да се гарантира независимост на Съдийската колегия при упражняване на основните си кадрови и дисциплинарни правомощия се предлага тя да се състои от 13 членове, като в тези членове се включват председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, шестима членове, избрани от Общото събрание на съдиите и петима членове, избрани от Народното събрание. Припомням, по Конституция квотата на членовете на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание, е 11 души. За да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност за осъществяване на кадровите правомощия по отношение на прокуратурата, е предвидено Прокурорската колегия да има 12 членове и да включва главния прокурор, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един член, избран от Общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Уважаеми колеги, споровете, аргументите на различните парламентарни групи, и различията, за да се постигне толкова трудно съгласието за внасяне със 180 подписа на този Законопроект, е именно относно това как да бъде разпределена квотата – тези 11 членове, които Народното събрание избира в съответните колегии. Има аргументи „за” и „против” становището те да бъдат съответно пет към съдебната колегия, шестима към прокурорската и тази на следователите, или обратно, като всяка от своите групи и отделни народни представители достатъчно аргументирано защитават своята позиция.
По тази причина ние, вносителите, подписахме и искане до Конституционния съд с надеждата да ни даде ориентир е ли противоконституционно паритетът, който се получава в проекта по отношение на разпределението на членовете в прокурорската и на следователите колегия, тъй като при главен прокурор, четирима избрани от Общото събрание прокурори, един следовател – общо шест, и шест членове, излъчени от Народното събрание, се получава паритет в квотата на прокурорите и следователите. Известно Ви е, че Конституционният съд се произнесе, че това искане е недопустимо, поради което дебатът продължава и днес на първо четене очаквам да чуя аргументи в подкрепа на това становище.
Преди да мина на правомощията, много важен момент, лично за мен, може би това е най-важното и сърцевината на изменението, което предлагаме, е изборът на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт, и съответно на прокурорите и следователите, да се случва пряко от общите им събрания по принципа: един магистрат – един глас, а не, както беше досега, чрез представители, които участваха в този вот.
По отношение на правомощията. Визирано е, че всяка от колегиите осъществява самостоятелно, първо, кадровите и организационните функции съответно в съдебната, в съдийската колегия, респективно в прокурорската и тази на следователите. Второ, осъществява дисциплинарна отговорност. Трето, дава становища по законопроекти в рамките на възложената компетентност, като всяка от колегиите взема самостоятелно и окончателно решение по въпросите от нейната компетентност.
Същевременно е предвидено по общи за цялата съдебна власт въпроси да заседава Висшият съдебен съвет в пленарен състав, тоест всички негови членове. Това са въпросите, свързани с приемане на решения за проектобюджета на системата, организиране квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, общи организационни въпроси на органите на съдебната власт, упражняване на представителни функции на системата спрямо други държавни органи и функции, приемане годишните доклади на отделните звена на системата.
Ново правомощие, което за първи път се предвижда с този Законопроект, е пленарният състав да взема решения относно управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, като по този начин се цели да се създадат засилени институционални и организационни гаранции за независимостта на съдебната система. Досега това бе правомощие на министъра на правосъдието.
Заседанията на пленарния състав се ръководят от министъра на правосъдието без право на глас. В негово отсъствие ще председателства председателят на Върховния касационен съд. Той ръководи и заседанията на съдийската колегия, респективно главният прокурор ръководи заседанията на колегията на прокурорите и следователите.
Предлагаме отмяна на чл. 131 от Конституцията, съгласно който решенията на Висшия съдебен съвет се приемат с тайно гласуване, като предложението в нашия Законопроект е процедурата за вземане решения да се уреди на законово ниво. Вероятно мястото му е в Закона за съдебната власт.
Нов момент са увеличените правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, като се цели гарантиране на отчетност и по-голям контрол върху членовете в съдебната система. Предвижда се разширяване на неговите функции, въвеждат се нови правомощия на Инспектората – да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи; да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации; да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт. Убедена съм, че всичко това ще бъде в посока на по-прозрачна, по-ефективно работеща съдебна система. Надявам се това да доведе до повишаване общественото доверие в съдебната власт и създаване на убеденост сред гражданите, че всички са равни пред закона и никой не е изолиран от механизмите на отчетност и граждански контрол.
Последното предложение, което сме направили като вносители, е относно разширяване на достъпа на гражданите до Конституционния съд и укрепване на взаимния контрол и възпиране между властите. Като допълнителен субект за първи път предвиждаме Конституционният съд да може да бъде сезиран тогава, когато със закон се засягат основните права на гражданите и се предлага такава възможност да има Висшият адвокатски съвет.
Защо Висшият адвокатски съвет? Мнението ни е, че повтарящите се случаи могат да бъдат обобщени именно по този начин, като по този начин се създава и възможност за непряка конституционна жалба на гражданите, доколкото адвокатурата, чрез нейния представителен орган – това е Висшият адвокатски съвет, е в състояние да селектира тези най-често повтарящи се случаи в практиката, в които се нарушават правата и свободите, и по този начин Висшият адвокатски съвет на прокуратурата да има възможност да сезира Конституционния съд.
Надявам се, че след дебатите, които ще имаме сега, квалифицираното мнозинство, необходимо за изменение в Конституцията, да бъде убедено в необходимостта и навременността на тези промени.
Изменението на Конституцията, колеги, не е самоцел. Това е част от общия пакет необходими промени в законите, които касаят съдебната власт, за да може да постигнем нещо толкова простичко, което всички ние като граждани очакваме – справедлива съдебна система. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Преди да открия разискванията, думата поиска министърът на правосъдието Христо Иванов.
Заповядайте, министър Иванов.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт и на дипломатическия корпус! Госпожа Цачева изключително подробно представи предложените изменения, така че аз няма да се спирам в детайли на тях. Позволете ми да коментирам няколко други важни въпроса, които често се поставят.
На първо място, нека да отбележим едно интересно обстоятелство. Историята на Глава шеста от Конституцията, посветена на правосъдието, е интересна с това, че е приета последна и участвалите в работата по нея си спомнят, че лятото на 1991 г. – политическото време започва да тече много бързо за Великото народно събрание и фактически текстовете, по мнение на много от участниците, са приети, без кой знае колко задълбочено да бъдат разгледани и осмислени.
Това вероятно е част от причините осмислянето на точната конструкция на българската съдебна власт и ролята на правосъдието в нашата млада демокрация да минава като червена нишка в историята на тази първа генерация – и политическа, а и биологическа. Имаше опити тази известна вероятно незавършеност на тези текстове да бъде коригирана с изменения, имаше и опити с добилото ноторна известност Решение 3 от 2003 г. да се почти табуират опитите за реформа в тази глава и да бъдат спрени.
През цялото време има призиви, макар и от периферията на политическия живот за свикване на Велико Народно събрание, което радикално, особено в тази част, да преуреди нещата.
От тази гледна точка няма нещо странно, че днес отново изниква този въпрос пред Народното събрание.
На мен ми се иска да вярвам, че този път наистина това ще бъде разгледано като една национална отговорност. Въпреки споровете, въпреки напредването с една крачка назад и две напред се очаква един консенсус, който се доближава максимално до разбирането за тези промени като национален проект. Те не могат да бъдат, разбира се, нито на определено мнозинство, нито на определено управление, нито пък на отделен министър. Това може да бъде само промяна, която се прави от цялото Народно събрание. В този смисъл искам да благодаря на всички парламентарни сили, които ще подкрепят, но и със своята критика ще допринесат за това в крайна сметка да стигнем до един максимално добър Законопроект.
Днес, в тази година, в която се отбелязват 800 години от Магна Харта, с която в крайна сметка в един от най-ранните етапи на развитието на европейското правосъзнание е поставен въпросът за съдийската независимост, пред нас отново стои този въпрос. Мисля, че парламентът има възможност на база на опита, който се натрупа през 25-годишен период, опит, който не е само позитивен, но е и негативен – след скандали и съмнения за независимостта на съдебната власт, да постави съдебната власт и независимостта на съда там, където му е мястото – в главата на ъгъла като основен камък на държавния градеж. Това е основният смисъл на промените, които се предлагат.
Има, разбира се, въпроси с какво това ще помогне на отделния гражданин. Тук трябва да кажем много твърдо, че независимостта на съда не е просто някаква абстракция, поредната европейска ценност, в която периодично се кълнем без тя да има кой знае какво значение в живота. Независимостта на съда е абсолютно насъщен въпрос за всеки един гражданин, който пристъпва дверите на съдебната зала. Всеки един гражданин има правото и ние му дължим като държава да му гарантираме, че той, изправяйки се пред съдебния състав, няма да изпитва никакви съмнения за това, че съдебният състав ще се съобразява с други фактори, освен Закона, фактите и свободното си вътрешно убеждение. Ако съдебният състав мисли за кариерата си, ако съдебният състав по някакъв начин е поставен под административен натиск, ако е поставен в условия на работа, които са непосилни, ако има икономически изкушения, всичко това може да замъгли съдийската независимост и правото на справедливост и на справедлив съд на всеки един български гражданин.
С предлаганите промени в Конституцията ние поставяме основата на една структурна реформа на съдебната власт, но те не я изчерпват. Това, което, евентуално, надявам се, ще бъде прието като промени в Конституцията, след това трябва да бъде доразвито с измененията в Закона за съдебната власт. С това наистина ще постигнем първата цел и това е едно отговорно управление на съдебната власт, добро управление и отговорно лидерство в нея.
Ясно е на всеки, че ако Висшият съдебен съвет е един орган с много по-ясен профил, в него има много по-голяма яснота кой и пред кого отговаря за решенията си, има много по-голяма прозрачност, това ще доведе до една много по-добра работа на този орган, от който в крайна сметка зависят най-важните решения за управлението и администрацията на системата. Най-краткият начин да обясним какво е значението на тези промени, е тази пословица, израз, която сме научили всички много добре: кадрите решават всичко.
Висшият съдебен съвет е кадровият орган на съдебната власт. Ако Висшият съдебен съвет прави добър подбор, позитивен подбор на съдиите, прокурорите и следователите, които работят в него, ако той осигурява добри условия на работа и добра кариерна мотивация, ако той наказва тези, които са се провинили, с необходимата решителност, ако той се грижи за това да се поддържа едно много високо ниво на компетентност на магистратите, всичко това ще има абсолютно непосредствено въздействие върху качеството на правосъдието и, разбира се, върху бързината на неговото администриране.
От тази гледна точка не бива да има никакво съмнение във връзката между въпроса за модела, управленския модел и въпроса за качеството, което правосъдието осигурява на всеки гражданин, който се обръща към него. Тук е много важно да се подчертае, че когато говорим за системните проблеми в структурата на управление на съдебната власт и по-конкретно за Висшия съдебен съвет, не отговорим за определен състав на Висшия съдебен съвет. Всеки един от съставите и всеки един от членовете на висшите съдебни съвети, които се смениха през тези 25 години, съм сигурен и знам, правиха своите опити да преодолеят заложените в структурата проблеми. Правят го и колегите в сегашния Съвет и те заслужават нашите адмирации за това. Но когато структурата е сбъркана, това ограничава до голяма степен възможностите на личния състав да преодолеят проблемите. От тази гледна точка тези промени не идват като някаква негативна оценка за работата на този състав на Висшия съдебен съвет. По-скоро с тях ще помогнем за добрите тенденции в тяхната работа.
Позволете ми също така да подчертая, че, разбира се, се повдига спор за предложеното разпределение в квотите между представителите на парламента между двете колегии. И този спор е важен. Повдигат се важни аргументи. Мястото за тяхното разглеждане е между двете четения. В този смисъл моят призив към колегите, които ги повдигат, е да подкрепят предложените промени на първо четене, именно за да можем между двете четения да обсъдим техните възражения. Възможните решения за балансиране едни или други не толкова позитивни ефекти от едно или друго предложение са различни и има различни предложения, които биха могли да бъдат обсъдени между двете четения. Абсолютен ангажимент – и мой, и на мнозинството, стана ясно сега на Председателски съвет за това, е да се проведе тази дискусия с необходимата сериозност.
Бих искал също така да подчертая изключителната важност на новите правомощия, които се придават на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В крайна сметка огромният проблем, който стои пред българското правосъдие и от гледна точка на доверието на българските граждани към него, и от гледна точка на доверието на нашите международни партньори, но да забравяме това – и от гледна точка на достойното и уважително третиране на българските магистрати, е въпросът със съмненията в интегритета на някои в съдебната власт.
Тук искам много ясно да подчертая, че ние държим да изчистим този въпрос не само на нашите граждани, разбира се далече не само в диалога с нашите партньори в Европейския съюз, но и на българския магистрат. Защото огромното мнозинство от българските магистрати са почтени държавни служители, с които нашето общество би могло и би трябвало да се гордее. Ние преди всичко на тях дължим да изчистим доброто име на правосъдието. Но това изчистване зависи от две неща – зависи от Висшия съдебен съвет, който е готов да поеме отговорността да отдели сеното от плявата и наличието на конкретен инструментариум това да се случи.
С изричните правомощия, които възлагат на Инспектората да прави проверки за почтеността на магистратите, когато има такива съмнения, за първи път се създава този ясен инструмент. Той трябва да бъде доразвит в Закона за съдебната власт.
В крайна сметка ние именно с тези предложения ще можем да отговорим на въпроса за това има ли корупция, има ли корупционни актове в съдебната власт и кой е техният извършител, кой е чист от подобни съмнения и трябва да бъде чист от тях. В този смисъл това също отговаря на един много важен въпрос.
Считам, и трябва да се подчертае, че разделението на Висшия съдебен съвет на две квоти не само ще осигури нашето съобразяване с един международен стандарт, залегнал и в Стратегията за съдебна реформа. Стандартът и Стратегията, припомням, предвиждат решенията за кариерата на съдиите да се вземат от състав, в който мнозинство имат съдии, избрани от съдии, както подчерта госпожа Цачева. В Закона за съдебната власт вече ще предвидим този избор да става пряко, по правилото един магистрат – един глас, а не, както досега, се случваше опосредствано.
Този стандарт наистина е гаранция за независимостта на съда. Считам обаче, че обособяването на Прокурорско-следователската колегия също ще бъде много важно, защото за първи път ще създадем специализиран формат, в който публично ще се взимат решения относно работата на обвинението.
В предстоящия дебат за разпределението на квотите ще застъпвам становището, както и досега, че наличието на една силна парламентарна квота в колегията на държавното обвинение, всъщност за първи път ще даде отговор на стоящия десетилетия въпрос в България за създаването на инструментариум за демократична отчетност в работата на прокуратурата и следствието. Да, всеки инструмент за демократична отчетност може да бъде изкористен и по някакъв начин извратен, но това не означава, че трябва да се откажем от търсенето на верния баланс. Има различни решения как да се предпазим от подобно развитие, трябва да ги обсъдим между двете четения. Сега обаче наистина е важно да се подчертае значението на обособяването на тази квота за постепенно еволюционно намиране на точния баланс в демократичната отчетност в работата на прокуратурата.
Позволете ми да се спра на няколко въпроса, които се поставят често, и да отговоря малко авансово на тях.
На първо място, дали с това се изчерпва съдебната реформа? По никой начин! Както вече подчертах, измененията в Конституцията всъщност само отварят вратата за цялостната реорганизация на управленския модел, която трябва да бъде завършена с предстоящите изменения в Закона за съдебната власт. Има три законопроекта за изменението на Закона за съдебната власт, тече много оживена професионална дискусия по тях и аз съм уверен, че когато в крайна сметка съдбата на конституционната рамка бъде решена в парламента, ние ще имаме висока степен на готовност, тоест ще имаме един готов законопроект, който ще е минал през безпрецедентно широко обсъждане сред магистратите и експертните среди и ще довърши програмата, заложена с измененията в Конституцията, що се отнася до управленския модел.
Но съдебната реформа далече не се изчерпва само с този въпрос. Едновременно с това ние сме много напреднали в работата по една тема, която досега като цяло е оставала извън периметъра на внимание. Става дума за юридическото образование и подбора на кадрите – входящият подбор на кадрите, не само в съдебната власт, а изобщо в правните професии. Част от предложенията вече са в Законопроекта на Министерството на правосъдието, по други се работи много активно.
Предстои изработване на промени на базата на опита на прокуратурата в НПК с оглед постигане на допълнително ускоряване на производството, работи се по много широк периметър промени в Наказателния кодекс. Очакваме в началото на месец октомври да бъде подложен на публично обсъждане Кодексът за административните нарушения и наказания, с който ще се постави първият камък на възможността на сериозна декриминализация на голяма част от по-малозначими простъпки и фактически ще можем да пристъпим към толкова дълго очакваното разделяне на престъпленията на тежки и леки.
В законопроектите, внесени от колегите от ГЕРБ и АБВ, и в този – на Министерството на правосъдието, има изключително подробни текстове за въвеждане електронно правосъдие. Има осигурен бюджет за това, така че предстои и тази изключително важна линия на съдебната реформа.
Повдига се темата и се надявам през следващата година много сериозно да работим с колегите от Висшия съдебен съвет за реформирането на съдебната карта, тоест това е географското разпределение на човешкия и институционален ресурс на системата и стигането до един много по-прозрачен и ефективен бюджет на съдебната власт. Това също ще бъде системно усилие, защото то ще позволи да се решат множество проблеми, свързани с ефективността и финансовата издръжка на системата.
Друг въпрос, който често се поставя – дали целта на тази реформа е единствено да удовлетворим някакви препоръки на Брюксел? Тук искам твърдо да отговоря, че това не е вярно. Това разделение на Висшия съдебен съвет, това усилване на Инспектората и създаване на конкретен механизъм за поставяне и разрешаване на проблеми и на съмнения, свързани с интегритета на магистратите, са теми, повдигани от български експерти, от представители на съдебната власт много преди да има мониторинг на Европейската комисия.
В този смисъл с тези промени отговаряме, на първо място, на теми, поставени от българското общество. Да, с тях ние отговаряме на препоръки на Европейската комисия, които просто са очевидни и логично следствие от състоянието, което се констатира отвътре и отвън. Не бива да изпускаме от внимание, че с тези промени ще направим много важна крачка към даването на перспектива на страната постепенно – това няма да стане еднократно, да излизаме от различните форми на мониторинг в областта на правосъдието, в които се намираме. Ние наистина дължим това на страната си – тази част от нашия суверенитет, която донякъде е ограничена, да започнем да възстановяваме, но това зависи от нашите собствени действия.
Беше много обсъждан въпросът дали скритата цел на тези промени не е смяната на Висшия съдебен съвет. Надявам се, че днес този въпрос вече не стои. За да има като ефект от тези промени и смяна на Висшия съдебен съвет, затова трябва да има изричен текст. Такъв няма предложен от никоя парламентарна сила. Никоя парламентарна сила не прави такава заявка. Аз лично винаги съм застъпвал становището, че Висшият съдебен съвет трябва да довърши мандата си и се радвам, че днес, мисля, че можем да прекратим дебата по тази тема.
Желая Ви успех и отново много Ви благодаря за участието в тази дискусия и в тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преди да преминем към разисквания, позволете, уважаеми колеги народни представители, да Ви запозная с разпределението на времето във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ разполага с 45 минути, Парламентарната група на БСП лява България разполага с 26 минути, Парламентарната група на Движението за права и свободи разполага с 25 минути, Парламентарната група на Реформаторския блок разполага с 20 минути, Парламентарната група на Патриотичния фронт – с 18 минути, Парламентарната група на Български демократичен център – с 16 минути, Парламентарната група на Партия „Атака” – 15 минути, Парламентарната група на АБВ – 15 минути, и нечленуващи в парламентарни групи – общо 5 минути.
Откривам разискванията.
Заповядайте за процедура, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги! Предлагам дебатът днес за Конституцията да се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Обратно становище има ли? Няма.
Моля да гласуваме предложението, направено от народния представител Димитър Делчев, за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дебатите по Законопроекта.
Гласували 102 народни представители: за 53, против 3, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Прегласуване!
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Виждам, че има колеги, които все още влизат в залата. Все пак тук говорим за Конституцията, която е върховният закон на страната, и се надявам да отговорим на интереса на обществото и заседанието да се излъчва пряко по телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Процедура по прегласуване.
Гласували 114 народни представители: за 54, против 5, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Разискванията са открити.
За изказване от Парламентарната група на ГЕРБ – Данаил Кирилов.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз ще бъда пределно кратък с оглед представянето, което беше направено на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията – втори законопроект, с оглед становището на вносителя, изразено лично от председателя на Народното събрание, както и с оглед на всички уточнения и детайли, които обсъди в изложението си министърът на правосъдието.
Ще си позволя да коментирам главно нашата воля за подкрепа на предложените конституционни промени.
Първо, категорично стоим зад предложения Законопроект. Смятаме, че той заслужава максимално широка политическа и правна подкрепа в настоящето Народно събрание.
Смятаме, че той е изключително важна стъпка за развитието на българската съдебна система и главно за това да изразим политическата си воля, подкрепяйки промени вътре в системата. Тя очаква тези промени, бих казал в голяма степен не само ги възприема, а изисква продължаване на процеса на промяна.
Заедно с тези промени имаме сериозна готовност и по отношение изменения на нормативната уредба, установена в устройствения Закон за съдебната власт и в процесуалните закони, които уреждат конкретното съдопроизводство. Припомням, че в този аспект сме започнали и извършили голяма част от промените в двата процесуални закона – Гражданския процесуален кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс.
Изправени сме пред изпитание и се надявам да издържим това изпитание, да го издържим по възможно най-достойния начин!
Подчертавам, че проблемът, пред който сме изправени, изисква принципни решения. Затова се надявам да подкрепите с гласуването си принципите.
Ако има спорове по математиката и по числата, смятам, че има достатъчно процедурни възможности да се търси допълнително консенсус по това.
Апелирам да няма противопоставяне, а да има търсене на взаимни допирни точки, които да доведат до взаимно съгласие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли реплики, уважаеми колеги народни представители? Няма.
За изказване има думата народният представител Михаил Миков – председател на Парламентарната група на БСП лява България.
Имате думата, уважаеми господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Всъщност днес при тези разисквания ние отбелязваме и около 40 дни от ритуалното погребение на предишния Законопроект за промяна на Конституцията – Законопроект, съдържащ повече неща, отколкото внесеното и обсъждано днес, Законопроект, който безславно беше погребан в парламентарните архиви.
Възниква един прост въпрос: след като онзи Законопроект беше погребан, кое дава основание на вносителите на по-малкото от него да смятат, че то е жизнеспособно? Може би събраните подписи? Може би пазарлъка за гласовете, който днес ясно ще очертае кой е в опозиция и кой е в управляващото мнозинство, което иска да постигне някакъв предизборен знак с постигнато мнозинство в Народното събрание.
Ние от БСП лява България няма да участваме в това мнозинство не само защото сме в опозиция, а защото сме последователни, защото смятаме, че аргументите срещу приемането на този Законопроект за промяна на Конституцията са много повече от тези клишета за реформи, от говоренето за политическа воля, което е омръзнало на българските граждани и в което те не вярват.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Втръснало им е.
МИХАИЛ МИКОВ: Характерно за днешната промяна в Конституцията е, че тя се прави от едно несигурно мнозинство, което пита първо Конституционния съд дали това не е противоконституционно! И Конституционният съд справедливо Ви отговори: „Гласувайте, пък ще Ви кажем”, защото никой не може да поеме повече отговорност от народните представители, които с гласа си подкрепят един или друг законопроект.
Чува се тези дни, че сега това несигурно мнозинство, събрано без идейна основа, без общи ангажименти за реформата на съдебната власт, събрано на принципа на политическия пазар за отъркване във властта, чака Венецианската комисия.
Уважаеми народни представители от събраното мнозинство, ако и Венецианската комисия Ви каже, че това не съответства на разделението на властите, на независимостта на съдебната власт, тогава арменския поп ли ще питате?! (Смях, оживление.)
Вие трябва да поемете ясната си отговорност, а не да се оправдавате и да чакате някой друг извън залата да Ви каже дали това, което правите, съответства на Конституцията и дали ще доведе до ефикасност на промените в Конституцията относно съдебната власт.
Уважаеми народни представители, няколко аргумента и по същество.
За нас от БСП лява България е абсурдно да се определя според професионалния признак едната и другата група във Висшия съдебен съвет. Неслучайно не казвам колегия, защото колегията за управленските органи не е присъща. Колегията е присъща за органите на съдебната власт, а е безспорно, че Висшият съдебен съвет не е правораздаващ, обвиняващ и прочее орган, който изразява същинската функция, която се случва в съдебната зала, която се върши от съд, съдия, прокурор, следовател.
Абсурдно е да се търси професионален профил. Още по-абсурдно е като се погледне днешният Висш съдебен съвет, в който на около 18 души по-голямата част от живота им е минал като съдии. Интересен е въпросът господин Цацаров в коя квота ще го сложите, след като над 20 години е бил съдия и около две – три години е главен прокурор. Има още такива, ако прочетете биографията на днешния Висшия съдебен съвет. Механичното причисляване към една или друга квота убива смисъла на органа, убива съдържанието на Висшия съдебен съвет като орган за управление на съдебната власт.
Предлаганите промени са механични. Разбира се, че те в крайна сметка ще доведат до смяна на Висшия съдебен съвет, но те по никакъв начин няма да гарантират по-добро функциониране на управлението на съдебната власт. Ще доведат категорично до капсулиране вътре както по отношение на законодателната власт, така и по отношение на гражданите, на двете основни съсловия – прокурори и съдии.
Никъде в Законопроекта не се говори за участието в коя квота на научните работници и на адвокатите. Как ще определяме? Или един адвокат, ако преимуществено се занимава с наказателни дела, ще го отнесем механично в прокурорската квота, ако се занимава преимуществено с граждански дела, ще го отнесем механично в съдийската квота? Или ако един професор от университета е по гражданскоправни науки, ще отиде в съдийската, а този по наказателен процес ще го отнесете в прокурорската квота – абсурди, които произтичат от стремежа на всяка цена да се предизвикат чрез Конституцията промени в персоналния състав на Висшия съдебен съвет, който всъщност персонален състав в по-голямата си част беше избран от Вас с едни процедури по едни изслушвания в пленарната зала. Ето тук седеше госпожа Фидосова, тук имаше един екран, който да смае публиката. Предаваше се директно по телевизията. И сега това е персоналният субстракт, който излъчихте от парламентарната квота с Вашите гласове. Много скъпа цена обаче искате да платите и Вие, и българското общество, и българската държава с такъв тип промени.
Уважаеми народни представители, ние по никакъв начин не можем да приемем професионалната насоченост като конституционен критерий, извън съществуващия досега – юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж.
Твърде лицемерна е грижата за подобряване работата на съдебната власт. Кратка справка в архивите показва, че и в това Народно събрание, а в предишното, блокирано тогава от групата на ГЕРБ, и в по-предишното при управлението на ГЕРБ, няма системност при изслушване, обсъждане, дискутиране на докладите на Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд и Главната прокуратура. И само той е истинската основа за необходимите промени.
Защо се променя Конституция, променят се закони, а не се изпълнява Конституцията? Защото това решение от 2007 г., беше подчертано и от Европейската комисия, че е най-добрият начин на взаимодействие между законодателната власт и съдебната власт. Едно сериозно обсъждане, първо, във Висшия съдебен съвет, а после тук, на подиума на законодателната власт, където министърът на правосъдието трябва да дойде и той да каже какви са проблемите, какво скърца в прокуратурата, какво скърца в съда. Нищо от това! Дори и предложението в началото на това Събрание да започнем изслушването на тези запушени доклади в предишните години, беше отхвърлено от ръководството на Народното събрание. А идеите, мотивите се формираха от неправителствени организации, от медийни дискусии и всякакви други познати форми на манипулация на общественото съзнание. Но сериозната дискусия тук на парламентарния подиум не се състоя.
Може би министърът трябва да ни каже след като не върви кадровата работа в този Висш съдебен съвет колко пъти той е упражнил едно право, много важно право, да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи.
Защото лесно е да се казва, господин Министър: има корупция, има корумпирани. Колко пъти Вие сте направили предложение за освобождаване от длъжност, за преместване – конституционни права, с които Вие разполагате? Когато тръгваш да правиш тези размествания – съдийската колегия, прокурорската колегия и сега ще си извадите очите помежду си това безпринципно мнозинство колко души да бъдат в едната колегия и колко души в другата.
Това ли е големият конституционен въпрос, дами и господа? Никакъв проблем не е. Вземете си ги всичките квоти, назначете ги от мнозинството и пак ще видите, че резултатът ще е същият. Защото проблемите на корупцията в съдебната власт всъщност са като проблеми и в другите власти, не са толкова свързани с механизмите, а са свързани с отчетността, която това Народно събрание отказва да реализира по отношение на съдебната власт, свързани са с онези относително – казвам относително – независими механизми за проверка и прочие.
Засилвала се била ролята на Инспектората. Всъщност Инспекторатът се променя от онзи му вид, който му беше придаден при конституционната реформа 2007 г. Той става вече съвсем друг орган. Досега смисълът на Инспектората беше да проверява дейността на органите на съдебната власт. Забележете – не на персоните – на органите, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите. Тоест, постфактум – след приключване, за да няма намеса. А сега по време на висящи процеси Инспекторатът, който е част от съдебната власт, от отчетността в съдебната власт ще проверява как е казано в Проекта, ще проверява верността на имуществените декларации и прояви, уронващи престижа, и такива, свързани с нарушаване на независимостта.
Уважаеми народни представители, нали си представяте колко независим ще е един съдия в постановяване на съдебното решение, на присъдата, когато му почукат на вратата от Инспектората в един сложен висящ процес, да речем срещу представител на управляващото мнозинство, министър или друг виден представител, и му кажат: „Сега започваме да ти проверяваме имуществените декларации, конфликта на интереси и други неща. Не, не, това няма нищо общо с делото, което е висящо на съдийската банка.”
Как ще се осигури независимостта? Досега Инспекторатът и по смисъла, одобрен от Европейската комисия, беше орган, който проверява след като е приключило делото, в никакъв случай във фазата на висящност, сроковете и еднаквото приложение на закона. Сега Инспекторатът става орган, който по време на висящите дела ще проверява писмата на един или друг, стигнали до него, за имуществено несъответствие и прочие. И сега, като се прави това нещо с Инспектората, значи ли, че на изпълнителната власт ще има друг орган, който ще си проверява министрите и изпълнителната власт, и трети орган, дето ще си проверява по тези въпроси народните представители? При онзи Закон, който, слава Богу, Народното събрание не прие, имам предвид корупционния, там се предвиди единен орган за всички. Пише: съдии, прокурори и прочие, конфликт на интереси и всичко. Тук се предвижда Инспекторат. Не знам, господин Министър, Вие в Министерския съвет, като сте внасяли онзи Закон, не четохте ли, че съдиите трябваше да бъдат извадени от него? (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Поне да бяха извадени, защото вече попадат в конфликт на интереси тук.
Още неща мога да кажа, но в ограниченото време мисля, че не си струва. Важното е, че формираното мнозинство на безпринципния пазар, не политически пазар, трудно ще може да заблуди нашите партньори от Европа. Много трудно. Още по-трудно ще може да заблуди българските граждани.
И затова, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, ние от БСП Лява България ще бъдем последователни – няма да подкрепим днешния Законопроект за промяна в Конституцията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Има ли реплики, уважаеми народни представители? Няма.
За изказване от Парламентарната група на Движението за права и свободи има ли? Не.
От Парламентарната група на Реформаторския блок – за изказване народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз лично очаквах дебатът до момента да бъде малко повече специализиран, може би юридически, но виждам, че той се очертава да се раздели на два основни полюса, тоест една част от хората в тази зала ще ни убеждават как не трябва да бъдат подкрепени тези промени в Конституцията, от съдебна реформа няма нужда, нещата са си много добре в съдебната сфера, съдът работи прекрасно, хората са щастливи, нямаме никакви проблеми с правосъдието. Поне аз горе-долу така разбрах чутото от ляво основно. (Шум и реплики.)
Разбира се, другите, които се надявам да бъдат мнозинство днес в тази зала, са тези, които не харесват това статукво, които виждат проблемите... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за тишина в залата!
ПЕТЪР СЛАВОВ: ...които осъзнават проблемите, както ни ги сочат и българските граждани, а именно, че съдът се задъхва, че има дефицит на справедливост, че бизнесът постоянно е подложен на натиск и страда от хронична липса на справедливост и така нататък.
Всички тези неща, които ги чуваме в последните години и които аз не виждам осезаемо усилие да е положено да бъдат решени, изключая може би настоящото, но, колеги, да не забравяме, че това усилие, което ние полагаме вече от няколко месеца, очевидно ще се сблъсква постоянно и, бих казал, неизменно със силно противодействие от тези, бих ги нарекъл „тъмни сили“, които желаят да запазят статуквото по начина, по който е, и по начина, по който очевидно ги ползва.
То не бяха коментари по първоначалния законопроект, че това му било лошо, онова му било лошо, дайте да го орежем наполовина в името на компромиса.
След това дойде: „Дайте сега да питаме Конституционния съд“. Сега чакаме не знам кой още да се произнесе.
Вижте, колеги, определението на Конституционния съд от миналата седмица е много хубаво и аз съветвам всички, които не са го прочели, да го прочетат. Там много просто и ясно е казано на много разбираем език за всеки един български гражданин, не е нужно той да е юрист, вижте какво са ни казали конституционните съдии. Казали са: „Народните представители трябва да носят своята отговорност за създаването на законите, включително и за въвеждането на промени в Конституцията, без да разчитат на институционалната намеса на Конституционния съд“.
Вижте колко просто и ясно! Тоест ние трябва днес наистина да вземем решение дали ще подкрепим тези предлагани промени, дали между двете четения ще внесем добрите неща, които присъстваха в първия законопроект. Например там, ако сте обърнали внимание, беше предвидена възможност министърът на правосъдието все пак да се изказва в заседанията на тези колегии. Сега тази възможност му е отнета.
Не е ли нормално, след като ще присъства там, той поне да може да даде становище? На мен поне ми изглежда да е логично да е така, но, ето, виждате, че това е отпаднало. Ние от Реформаторския блок бихме могли да го внесем.
Липсва отчетността на прокуратурата за която ние настоявахме и присъстваше в първоначалния законопроект. Прокуратурата очевидно също не работи добре. Очевидно хората очакват, обществото очаква завишена отчетност от нейна страна. Това нещо също го имаше в първоначалния законопроект и беше с лека ръка зачеркнато. Ние също вероятно ще го внесем между двете четения и ще настояваме то да бъде прието.
Има и други важни неща, които биха могли да бъдат внесени между четенията. Аз тук апелирам наистина от ляво, ако искат да са последователни, да са конструктивни, това да направят, а не да отхвърлят априори всичко и да казват: „Лош е законопроектът. Точка.“ И: „Йок! Няма да подкрепим“. Напротив, да предложат това, което считат, че може да се подобри.
И веднага ще Ви дам пример: ако си спомняте от ляво, в 2006 г., в края на 2007 г. на четвъртата поправка всъщност вносители сте именно Вие. Именно Вашият сегашен председател е вносител на тези промени и именно тогава се създава Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, но очевидно и този Инспекторат не работи по начина, по който се очаква от него. Очевидно капацитетът му трябва да бъде засилен. Направете това.
Ето, предлага се той да бъде с разширени правомощия, с допълнителен капацитет. Работете в тази насока. Подкрепете това. Другото можете да не подкрепяте, но между двете четения подкрепете нещо. Бъдете конструктивни!
Колеги, ще завърша с това като пак ще цитирам Конституционния съд в това свое определение, конституционните съдии са казали още две много важни неща.
На първо място, както вече Ви казах, те са казали, че е крайно време Народното събрание да си поеме отговорността и включително по отношение на Конституцията да приеме промените. Но още нещо са казали, че провеждането на успоредна процедура по оценяване на законодателните инициативи пред държавен орган, различен от Народното събрание, на практика води до включване в нормотворчеството на допълнителни участници, без това да е предвидено в основния закон.
И това, с което завършват конституционните съдии – те казват, че като че ли тази опасност е била подценена от народните представители, които са сезирали Конституционния съд с настоящото искане.
Аз Ви призовавам: нека да бъдем отговорни! Нека поемем отговорността си! Нека подкрепим тези промени в Конституцията, като всеки, разбира се, се чувства свободен да предложи по-добри варианти, ако счита, че има такива, но да заемем позиция и да бъдем ясни и категорични: харесваме ли статуквото, както е в момента, или искаме наистина да го променим и съдебната система да бъде реформирана, и то в името на гражданите. Благодаря. (Частични ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма реплики.
От Парламентарната група на Патриотичния фронт – заповядайте, господин Митев.
Думата има народният представител Христиан Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Това е наша последователна позиция още с подкрепата на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, част от която са именно тези основни положения, заложени в сега гледания в пленарна зала Законопроект.
Аз, честно казано, не можах да разбера доводите от страна на критиците да не бъде подкрепян Законопроектът. На практика едно от основните положения е създаването на колегии, или може би камари, това е вече въпрос на терминологично изясняване, което може да стане и между двете четения, такава на съдиите и такава на прокурорите и следователите, е заложено в многобройни и мониторингови доклади по Механизма за сътрудничество и оценка, заложено е също така и в многобройни препоръки на Венецианската комисия или още наречена „Комисия за демокрация чрез право”, така че това положение не е ново. Познато е в доста държави – членки на Европейския съюз.
Нещо повече – аз лично смятам, че то ще подобри работата и кадровата политика на Висшия съдебен съвет, най-малкото защото ще доведе до един по-професионален подход, а именно съдии да се произнасят по отношение на професионалното израстване на съдии, прокурори и следователи – на професионалното израстване съответно на прокурори и следователи.
Що се отнася до опасенията, изразявани в хода на дебатите и във Временната комисия, и в обществото, че тези промени не могат да бъдат извършени от обикновено Народно събрание, видно е, че това твърдение е несъстоятелно, най-малкото защото ние по никакъв начин не променяме мястото на Висшия съдебен съвет като орган, който администрира съдебната система, ние не го преместваме в изпълнителната или в законодателната власт, нито му придаваме изпълнителни или законодателни правомощия. В тази връзка няма и как да бъде подкрепено едно такова становище, че имаме промяна на формата на държавно управление със създаването вътре в самия Висш съдебен съвет на негови структури.
Що се отнася до промяната в правомощията на Инспектората, тяхното разширяване, възможността да бъдат проверявани декларациите за имущественото състояние на магистратите и този орган – Инспекторатът, да може да се произнася и по отношение на въпросите, свързани с конфликта на интереса на магистрати, именно цели да защити съда от неправомерни външни влияния и да извърши тази дейност, която и българското общество очаква, а именно да могат да бъдат съответно или дисциплинарно наказани, или съответно понижени в длъжност тези магистрати, които уронват престижа на съдебната власт, не изпълняват служебните си задължения и по един или друг начин са в конфликт на интереси при извършване на тяхната високоотговорна дейност.
Накрая, но не на последно място, ние ще подкрепим този Законопроект, тъй като в него се предвижда макар и един опосреден модел на право на конституционна жалба на гражданите посредством сезирането от страна на Висшия адвокатски съвет. Това положение отдавна е очаквано от българското общество – възможност, освен досега закрепените конституционни органи, които могат да подават искания за обявяване на противоконституционност до Конституционния съд, вече и Висшият адвокатски съвет, който е в най-пряка близост, в най-пряка връзка именно със защитата на правата и интересите на гражданите, виждайки, че определени законови норми противоречат на Конституцията, да може да сезира Конституционния съд и той съответно да се произнася по тези въпроси. Това може да не е достатъчна, но е важна стъпка в тази посока.
Разбира се, приветстваме и отпадането на текста, който предвиждаше тайното гласуване. Видяхме, че практиката на тайно гласуване в работата особено на този състав на Висшия съдебен съвет води само и единствено до скандали. Човек не е необходимо да е юрист, за да си даде сметка, че с това тайно гласуване на практика директно се прикрива конфликт на интереси в част от членовете на Съвета.
В заключение само ще кажа, че лично за мен е обидно да слушам тук изказвания от страна на опозицията в Народното събрание за безпринципни договорки. Няма безпринципни договорки, напротив – договорките са ясни, принципни, те почиват на Актуализираната стратегия за реформа на съдебната система, която беше гласувана, доколкото си спомням, с огромно мнозинство от почти всички политически сили, без групата на „Атака”. Напротив, позицията, около която са обединени голяма част от парламентарните групи, е принципна, правилна и именно затова ние ще подкрепим този Законопроект. Благодаря. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики? Няма.
От Парламентарната група на Българския демократичен център – господин Явор Хайтов.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Днес е 23 септември – една от мрачните дати в българската история. И това е така, защото на тази дата през 1947 г. е обесен Никола Петков – един от титаните на демокрацията в България, един от лидерите на Земеделския съюз и един от хората, които наистина са искали България да бъде справедлива, честна и демократична държава.
Но днес дискутираме и дебатираме промени в Конституцията – в основния Закон на нашата страна. Тези промени, които днес са обект на разискване, събраха едно, бих казал, внушително мнозинство от 180 гласа, които ги предложиха за дебат днес, но с множество забележки, с множество дискусии, дебати, бих казал, и спорове.
Такива имаше и в нашата парламентарна група – честно и открито. Мога да заявя, че първоначално внесеният Проект не срещна нашата подкрепа в цяло. Това е така, защото провидяхме опит за политическа намеса в органите на съдебната власт и на практика явно опит за кадруване на един по-късен етап. Разбира се, след множество срещи, както казах, след множество разговори беше внесен един допълнителен, нов Проект, който обсъдихме детайлно и решихме в цялост да дадем подкрепа по така направените предложения за промени.
Правим го обаче, уважаеми колеги, с ясното съзнание, че съдебната реформа в България закъснява, за разлика от това, което се случва в Министерството на здравеопазването, в Министерството на образованието и науката.
Струва ми се, че Министерството на правосъдието, господин Министър, както сме имали много пъти повод за разговор помежду ни, закъснява, защото българските граждани наистина желаят промени, желаят ясно българският съд и цялата магистратура да печели повече доверие, и не на последно място, един по-бърз съдопроизводствен процес, а ние не срещаме достатъчно законопроекти, които работят и влияят в тази посока, които да улеснят, първо, съдопроизводството и на второ място, бързината на процеса. В това отношение, господин Министър, мисля, че Вие сте и длъжник на Народното събрание, защото трябва повече законопроекти, които да касаят реформите, които всички ние обсъждаме, да станат факт.
Това, срещу което ще възразим, ако на второ четене някой направи опит, е за овладяване – политически, на квотите във Висшия съдебен съвет. Този въпрос може би вече омръзна на част от българските граждани, той беше дискутиран многократно, но като радетели за една независима съдебна система считаме, че политическата намеса трябва да бъде максимално ограничена.
На следващо място, дискутираше се дали Висшият съдебен съвет да гласува явно или тайно. Нашето мнение е, че тайният вот трябва да бъде запазен, защото според нас това е най-демократичният вот и възможност за най-малко вмешателство и влияние при волеизявление от страна на лицата, които гласуват.
Още един път заявявам, с ясното съзнание, че съдебната реформа закъснява, закъснява и за трети път ще кажа: закъснява, ние ще дадем своята подкрепа. Така както, между другото, бяхме и вносители по текстовете, които сега са обект на дебат, така че се надявам да съберем необходимото мнозинство и да продължим напред. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание на Република България.
От Парламентарната група на Политическа партия „Атака” има ли някой, който да се изкаже? Не.
От Парламентарната група на Алтернатива за българско възраждане? Няма.
Има ли други изказвания?
Господин Велизар Енчев – народен представител, нечленуващ в парламентарна група.
Имате думата, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги! Фактът, че управляващото мнозинство отказа да се предава на живо по Българската национална телевизия и Българското национално радио дебатът за българската Конституция, показва, че тук владее страх именно сред управляващото мнозинство, страх в липсата на аргументи за предлаганите промени.
Втори провал, който мога да констатирам, но той не е от днес, а от преди месец, е, че всъщност Конституционният съд отхвърли като допустимо Вашето искане и тази паническа акция малко преди лятната ваканция за събиране на подписи се оказа напълно безсмислена.
За каква реформа става дума, когато Вие предлагате тези реформи в Конституцията, когато липсва най-важната реформа – за деполитизиране на съдебната система, или за да бъда по-ясен, в тази предлагана от Вас реформа липсва пълно премахване на партийните квоти във Висшия съдебен съвет.
Кажете ми: независима ли ще е съдебната система, независима ли ще е колегията във Висшия съдебен съвет, след като петима от съдиите, половината от съдиите са личен избор на управляващата коалиция, която и да е тя?! Когато не съдебната гилдия, уважаеми колеги, а политиците избират съдиите и прокурорите, в този случай правото е слугиня на елита, а не на народа, както трябва да се очаква, и никой не трябва да очаква, че в тази ситуация, когато всичко е партизирано, по-точно във Висшия съдебен съвет, Темида ще може да работи със завързани очи. Никой не трябва да очаква справедливо правосъдие от магистрати, които дължат своята кариера на политиците си – тук, в парламента, а не на своите качества и на деполитизирания Висш съдебен съвет.
Питам се обаче – защо не желаете изцяло да се премахне партийно-квотният принцип в съдебната система?! И веднага си отговарям – защото ако днес премахнем партийните квоти в правосъдието, утре затворите ще се напълнят с корумпирани политици.
Като говоря за партийните квоти в съдебната система и необходимостта от тяхното премахване, не мога да отмина и факта, че жертва на тези квоти не е само Висшият съдебен съвет. Тези квоти са туморно образувание в Конституционния съд и в Централната избирателна комисия. И не е никаква тайна, че решенията на Конституционният съд се знаят предварително, тъй като се знае как ще гласуват съдиите, назначени по партиен принцип от партиите. Това, уважаеми колеги, не е правосъдие, а имитация на правосъдие!
А какво да кажа за Централната избирателна комисия, изцяло съставена на партийно-квотен принцип?! Всъщност ЦИК, която в тези дни е много актуална, е морален и правен абсурд. И едва ли някой ще оспори това, което твърдя. Как е възможно да бъдеш обективен при организиране и провеждане на избори, когато си в тази Комисия по волята на своя партиен лидер, а не по волята на народа?!
Колкото и да бягате от тези теми – за партийните квоти и в Конституционния съд, и във Висшия съдебен съвет, и в Централната избирателна комисия, дошло е време за радикални, наистина конституционни реформи, водещи обаче до деполитизация и в трите органа, които споменах. Дошло е време не партиите, а професионалната гилдия да избира магистратите във Висшия съдебен съвет и в Конституционния съд. Дошло е време за нещо революционно и демократично – членовете на ЦИК да се избират не от партиите, а да се избират както се избират народните представители – на избори! В противен случай изборите ще се манипулират, партиите на прехода ще увековечават своето място тук и така в парламента ще се блокира появяването на нова политическа сила.
Накрая, не мога да отмина лицемерието на партиите в дясно, които само до вчера, преди два месеца пледираха за нещо много добро – да се даде право на всеки български гражданин да сезира Конституционния съд, а днес мълчат по този въпрос.
Естествено, има и добри новини в това, което предлагате. Не мога да оспоря. Единствената добра новина е постигнатото съгласие Висшият адвокатски съвет да има правото да сезира Конституционния съд, по-точно да има ограничена форма на конституционна жалба от Висшия адвокатски съвет. Това е може би единственият плюс в предлаганото от Вас.
Аз ще гласувам, естествено, против предлаганите конституционни промени. Единствената промяна... (Силен шум в дясно.) Ще гласувам против, защото тези промени, които Вие предлагате, уважаеми колеги, не освобождават съдебната система от политическите окови. Единствената промяна е, че тези промени се европеизират, защото са одобрени... Къде е госпожа Кунева? Европеизират се от чуждите посланици в България, които до вчера си позволиха недопустима намеса, съветвайки ни да се обединим около тази съдебна реформа.
Ако трябва да се обединяваме, уважаеми колеги, за съдебна реформа с тези, които са виновни за престъпното изчезване на веществено доказателство – тефтерчето на Филип Златанов, благодаря! Не приемам евродирективата за обединение с престъпници! Ако трябва да се обединявам с авторите на аферата „Мишо бирата”, не, благодаря! (Силен шум и реплики в ГЕРБ: „Хайде стига бе!”.) Не желая да се обединявам с авторите на аферата „Мишо бирата”, които предлагат тези промени в българската Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Енчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Местан.
Има думата председателят на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър на правосъдието, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи пристъпва към дебатите по петото изменение и допълнение на българската Конституция от позицията на единствената парламентарна група, която е участвала във всички издания на обикновеното Народно събрание, пряк участник е във Великото народно събрание, която не подписа действащата българска Конституция. Специално подчертавам този факт. Ние още тогава имахме ясното съзнание, че в тази Конституция са заложени ограничения, които е възможно да направят успешен българския преход от тоталитаризъм към демократично гражданско общество с пазарна икономика, но в нея има такива ограничения, които бяха предпоставката този преход да бъде мъчителен, по-дълъг отколкото в други страни.
Независимо от този факт Парламентарната група на Движението за права и свободи във всички свои действия се е придържала към духа на българската Конституция. От нас можете да очаквате да бъдем активни съучастници в измененията на тази Конституция, но от нас не можете да очаквате да бъдем подгласници на идеи, с които се нарушава духът на Конституцията, повтарям, която единствено от нашата парламентарна група не е подписана. Разбира се, коректността ни задължава да кажем, че освен ДПС една малка част от тогавашното дясно – Съюзът на демократичните сили, също не подписа Конституцията.
Факт е, че с тази промяна четири от петте изменения в Конституцията засягат съдебната власт. Явно има необходимост от реформиране на съдебната власт.
Нека само да припомня, първото изменение в Конституцията, което засягаше съдебната власт, беше мотивирано не от какво да е, а от консенсусната оценка на българското общество и нашите партньори от Европейския съюз, че принципът на независимост на съдебната власт в български условия се е изродил до принципа на самозатваряне, самовъзпроизвеждане на съдебната власт, в принцип на самодостатъчност на съдебната власт. Затова признавам, и под външен натиск тогавашната тройна коалиция 2005 – 2009 г. прие изменение, с което се въведе фигурата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, точно за да се преодолее това тягостно усещане в българското общество.
Много е важно сега в усилията си да не отидем в другата крайност – да създадем предпоставки за пряка политическа намеса в работата на съдебната власт, защото минахме през такъв порочен етап и Висшият съдебен съвет, и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет следваше да реши точно този въпрос – съдебната власт едновременно да бъде независима, но и същевременно прозрачна и отчетна – не толкова пред парламента, колкото пред цялото българско общество.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Министър, предполагам, вече забелязахте, че говоря за съдебната власт в нейната цялост, в целостта на трите й съставки – съд, прокуратура и следствие.
Дали някой е съгласен с принципа, че съдебната власт – това е и съдът, и прокуратурата, и следствието, си е негов проблем.
По-важният въпрос е, че учредителят е постановил: съдебната власт – това са съдът, прокуратурата и следствието в тяхната цялост. И точно Конституцията, неподписана единствено от ДПС, казва: „Неотменимият принцип на независимост на съдебната власт се отнася в еднаква степен – господин Министър – и за съда, и за прокуратурата”. Не съм го казал аз, нито Четин Казак, казал го е учредителят. Така застъпен, принципът стои извън политическата воля и на Парламентарната група на ДПС, и на всички осем парламентарни групи, които съставят Четиридесет и третото народно събрание.
В този смисъл нито една конституционна промяна – било в този Проект, било в който и да е следващ, не може да противостои на принципа на независимата съдебна власт. Повтарям, не по наша воля в еднаква степен и за съда, и за прокуратурата.
Защо казвам това? Мисля, че дебатите не бива да приключват с моето изказване. Те започват с въпроса, който сега ще формулирам, с проблема, който сега ще поставя, защото, ако бъдем честни пред себе си, това е проблемът, който ще попречи или ще направи възможно съгласието, за да реализираме успешно конституционния проект, който е на вниманието ни.
Уважаеми госпожи и господа! В тези няколко параграфа, с които изменяме българската Конституция, ние реализираме сериозна реформа в съдебната власт.
Първият ми призив към всички е да не оценяваме този Проект като, ще цитирам публични изявления на водещи политици в България: „Имитация на реформа”, „Подмяна на реформа”. Не, тези изрази проявяват абсолютно недопустим, да не кажа „национален нихилизъм”, защото промяната е изключително съществена и тя е основно в две посоки.
Първата – разделението на Висшия съдебен съвет, така щото гилдиите на съдиите да поемат отговорност чрез предоставяне на крайни властнически правомощия да кадруват в съда и респективно прокурорите и следователите в гилдията на прокурорите и следователите. Това е грамадна промяна, която, надяваме се, ще има ефект на по-голяма отговорност, а освен това и като краен ефект – по-висок професионализъм на ръководните кадри, и на съда, и на прокуратурата.
Втората грамадна промяна е начинът, по който ще се избират представителите на съдебната власт във Висшия съдебен съвет – чрез пряк избор на принципа: един магистрат – равен на един глас. Никой няма право да подценява тези изменения.
Сега стигаме до проблема на проблемите – съотношението политическа – магистратска квота в двете гилдии. Нека да си припомним, че в сегашния Висш съдебен съвет съотношението е 11 членове на парламента, тоест политическа квота, спрямо цели 14 на магистратите; тоест имаме превес на магистратската квота, защото това повелява съдебната власт да бъде независима. Тя няма как да бъде независима, ако зависи от политическата квота.
По отношение на гилдиите. Гилдията на съдиите – магистрати ние запазваме този принцип в заложения Проект. Съотношението е осем магистрати спрямо петима представители на парламента. Въпросът е дали този принцип се спазва по отношение на гилдията на прокурорите и следователите – там съотношението е 6 към 6 –дали това е нарушение на принципа на независимост на съдебната власт в частта прокурори и следователи? Според нас – да.
Защо тогава подписахте този Проект е въпрос, на който дължим отговор. Защото по време на консултациите – следва да изразим оценка, че те наистина бяха много конструктивни, като всички участници доблестно изразяваха позициите си. Такава доблест е необходима и в днешните дебати. Колегите, с които бяхме в диалог, знаят, че още тогава изразихме дълбоката си убеденост, че превесът в полза на магистратите трябва да се гарантира и в двете гилдии. Но понеже непреодолимото условие на колегите от Реформаторския блок – да се даде ход на конституционния проект, беше да се заложи съотношение 6 към 6 с последващ не контрол, а последващо сезиране на Конституционния съд, за да сме сигурни, че няма да нарушим Конституцията в частта, която касае принципа за независимост на съдебната власт, ние направихме този компромис.
За съжаление, Конституционният съд отказа да се произнесе с тълкувателно решение. Тогава какво правим в създадената ситуация? Искрено задавам този въпрос. Вие оставате на Вашата позиция, ние оставаме не с нашите дълбоки съмнения, а с дълбоката ни убеденост, че трябва да се гарантира превесът на магистратите и в тази гилдия.
Уважаеми госпожи и господа, ще отида малко по-напред. Знам, че има политическа теза, че мястото на прокуратурата и на следствието не е в съдебната власт; че по-добре е прокуратурата и следствието да бъдат ситуирани в изпълнителната власт, защото има и такива системи – да не давам примери, струва ми се, и в Германия е така – само че това е Ваша политическа теза.
Представете си, че би могло да бъде политическа теза и на ГЕРБ, и на ДПС, и на БСП едновременно. Какво от това, ако Конституцията казва друго, ако учредителят е казал друго, Великото народно събрание?
Аз мисля, че когато говорим за изменения в Конституцията, въпросът: „Какво искаме?” се предшества от въпроса: „Какво бихме могли да направим, без да нарушим Конституцията?”. В този смисъл конституционната промяна не е изблик на тяснопартийно виждане. Конституционната промяна е продукт, първо, на конституционосъобразност и постигнато съгласие.
Нека да припомня кога се появи тезата: мястото на прокуратурата не е в съдебната власт – след като се разминахте с избрания от Вас главен прокурор в края на 90-те години. Знам го и това. Всички в тази зала го знаят.
Сега нашият призив от Парламентарната група на ДПС е: на второ и трето четене, без да разширяваме обхвата на конституционните изменения с нови тяснопартийни виждания, а като стъпим на постигнато съгласие, така да прецизираме текстовете, че в най-спорния параграф да прокламираме категорично независимостта на съдебната власт и по отношение на съда, и по отношение на прокуратурата и следствието. Това е единствено разумното, което бихме могли да имаме като подход. Това е градивният подход, с който успешно ще финализираме тази конституционна промяна. Всичко друго е продължаване на един грешен подход, в който, знаейки че предложенията са ни в нарушение на Конституцията, ние ще ги направим, за да отсъдим после от позиция на морални цензори тези, които са „за”, са реформатори и добри, тези, които са „против”, са ретроградни и лоши. Това е елементарно. Мисля, че вече няма да сработи и в очите на българските граждани.
Ще кажа още нещо: ако идеите за реформи в съдебната система са отвъд ограниченията, които ни налага основният Закон, бъдете доблестни и поискайте да свикаме Велико народно събрание, и тогава ще видите цялата истинска реформаторска мощ на Движението за права и свободи. Но от нас не може да искате, при действаща Конституция, да бъдем подгласници на напъни за нарушаване на Конституцията. В рамките на конституционно допустимото нас ни има с цялата ни отговорност и с цялата ни градивност.
Точно в името на този принцип и днес ще подкрепим на първо четене Проекта за изменение и допълнение на българската Конституция, при това не редуцирано, с 36 гласа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Местан, взимам реплика, защото като цяло направихте едно, бих казал, доста коректно изказване, изключая може би последните няколко изречения. Искам да Ви кажа две неща.
Първото е на въпроса: „Какво правим?”. Вие отсъствахте, когато се изказах и когато всъщност цитирах определението „Да” на Конституционния съд”, а там е ясно казано, че…
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Слушах Ви.
ПЕТЪР СЛАВОВ: ... Народното събрание и народните представители трябва да поемат своята отговорност, включително да подкрепят или не така предложения Законопроект и да не чакат друга институция да им каже какво да правят.
Предлагам Ви наистина да подкрепим тези промени, както заявихте.
Другата причина да взема възможност за реплика е нещо, което се надявам да ме разберете. Вие имате доста висока правна култура и тук ми се струва, че при Вас има едно неразбиране в това какво представлява независимост на съдебната власт и всъщност каква е функцията на отделните компоненти на съдебната власт в нея. Или иначе казано, съдът, прокуратурата и следствието не са равнопоставени в съдебната власт. Съдът е този, който трябва да е независимият и да отсъжда, а прокуратурата и следствието са страни в процеса. Това е тънката разлика, която се надявам да ме разберете и да разграничите и това е и причината ние от Реформаторския блок толкова много да държим прокурорската квота да бъде на паритет, тоест там да са шест на шест, а в съдебната – наистина да няма доминиране на политическите лица. Между другото, идеалният вариант за квотата на съдиите е седем на четири – това, което първоначално беше предложение на министъра на правосъдието. Но именно, за да няма чувството, че има някакво желание за вмешателство от наша страна по отношение на прокуратурата, ние се съгласихме там нещата да бъдат на паритет шест на шест. Между другото, много ми е интересно да видя човекът, който ще седне срещу главния прокурор в тази колегия и ще каже: „Не, напротив неговото мнение”. Много ми е интересно да видя този човек. Иска се доста смелост за подобно нещо.
Имайте предвид тези неща. Наистина мисля, че е важно, безспорно, съдът да няма никакво съмнение, че е независим. Това е и всичко, което ни се казва от всички авторитетни институции, и това би могло донякъде да се постигне по начина, по който е предложено разпределението в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Други реплики?
Народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Господин Местан, Вие сте човек, който се характеризирате като личност с екзактен изказ. Днес обаче допуснахте някои неточности във Вашето изказване, които дори граничат и с обида – обида най-вече към представителите на съдебната система.
Едва ли е нужно да си кой знае какъв юрист, за да знаеш правилото, че всъщност правото е основа на държавността. Едва ли е нужно да знаеш, че няма как да си позволиш да използваш термина „гилдия”, когато става въпрос за съдии и за прокурори. Мисля, че сте достатъчно интелигентен и грамотен човек, за да знаете какво е значението на термина „гилдия”, за да си позволите да го използвате в едно такова изказване, което касае промени на Конституцията.
Надявам се да ме разбирате. Не го казвам, за да се заяждам, но знаете, че „гилдия” означава сдружение преди всичко на търговски организации. А да определяме по непряк път съдебната система като търговска организация, лично аз не бих го приел.
Именно поради тази причина правя тази реплика и в контекста на нещо друго. Не е нужно да си кой знае какъв юрист и какъв конституционалист, за да можеш да отсееш справедливостта от несправедливостта, за да можеш да разбереш, че днес има огромен дефицит на справедливост и че днес наистина е необходима политическа воля, за да бъде направена първата крачка за възтържествуване на справедливостта и една по-добра работа на съдебната система. А тази по-добра работа е, когато се създаде възможност за организъм, който да се самоочиства, да се самоконтролира. Това, което се прави и с разделението на двете квоти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, винаги ми е било любопитно да получавам реплики от хора с недостатъчна филологическа грамотност. Отворете тълковния речник на съвременния български език, за да прочетете речниковата статия, която стои зад „гилдия”. Ще разберете, че в думата „гилдия” няма ама абсолютно никаква, дори и отсянка на нещо отрицателно. А че в една политическа реч думата „колегия”, с оглед на образност, може да се замени с „гилдия”, е нещо, което не си струва да обяснявам точно на Вас. Няма нищо отрицателно като съдържание в думата „гилдия”. Прочетете още веднъж речниковата статия.
По-интересна беше, разбира се, репликата на господин Славов.
Господин Славов, има разлика между функциите, различните функции на съда, на съдията и на прокурора. В процеса безспорно има разлика. Но с оглед на конституционния им статут, като принадлежащи в едно към независимата съдебна власт, за съжаление, точно тази Конституция не прави разлика и аз имах възможност да обясня защо. Защото в условията, при които се прие, ние имахме предвид негативния опит на тоталитарната държава, в ръцете на която прокуратурата беше в буквалния смисъл оръжие за нарушаване на човешки права. Затова, предвид на конкретната ситуация, нашият учредител – Великото народно събрание, отиде в другата крайност. И ако искаме, ако имаме идеи, които са в посока на диференциране и на статута с оглед на привеждането им в съответствие с функциите им в процеса, много добре знаете, че това е въпрос на Велико народно събрание.
Имайте доблест да го поискате! Имайте доблест да го поискате, защото това е доблестната Ви позиция. Тази Конституция не ограничава дотук. Искаме още, затова искаме Велико народно събрание. Може би рано или късно трябва да се свика Великото народно събрание, за да приеме един-единствен акт – акта на собствената си ликвидация, за да е възможно всички правомощия на учредителя да се трансформират като правомощия на обикновено Народно събрание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
За изказване?
Има думата народният представител Борислав Борисов – председател на Парламентарната група на Алтернатива за българско възраждане.
Имате думата, проф. Борисов!
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В последно време, особено след първоначалната подкрепа на Проекта от страна на АБВ, в медиите и в парламента се появиха някои интерпретации, меко казано, неверни, а понякога и доста негативно насочени към Политическа партия АБВ и парламентарната й група, като промяна на позиции, непостоянство и така нататък.
Затова днес си позволявам да изложа основните положения на политическите виждания на АБВ по обсъждания от всички нас сега въпрос за конституционните промени. Преди всичко искам да подчертая, че ние последователно отстояваме тези политически виждания от самото начало на поставяне на въпроса за реформата в съдебната система. Отстоявали сме ги във всички формати на провеждани срещи и разговори по тази тема, ще ги отстояваме и днес в провежданата парламентарна дискусия по този въпрос.
Какви са тези основни положения?
Първо, налага се да припомня, че след като подкрепихме Актуализираната стратегия за съдебна реформа, ние първи призовахме за дебат по предлаганите промени и предложихме реални промени в законодателството, които – още сме убедени в това, бяха най-бързият и пряк път към реализацията на една действена съдебна реформа.
Второ, във връзка с желанието ни за реализация на ефективна съдебна реформа АБВ внесе в Народното събрание свой подробно разработен проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Законопроектът бе подложен на предварително обсъждане на специално организирана за тази цел среща, на която присъстваха не само – позволявам си израза „тримата големи”, но и най-изявени професионалисти в тази област, и бе възприет напълно позитивно, като по неговите основни ключови тези беше изразено одобрение от присъстващите.
Тук трябва да внеса едно важно уточнение. Във връзка с предлаганото в Проекта на този Закон разпределение в квотите на съдии, прокурори и следователи, и по-конкретно на съотношението в прокурорската квота, което е същото като числовото изражение, както предложените в промените на Конституцията, срещу което АБВ възразява, от страна на определени политически сили, парламентарно представени, се появиха определени спекулации, да ги наречем. И в единия, и в другия вариант числовото съотношение е едно и също, но единия го предлагаме ние, а срещу другия, свързан с промените в Конституцията, възразяваме. Да, наистина съотношението е същото, но с качествено различен смисъл и философия на Проекта на Закона за съдебната власт от предлаганото също съотношение, но с коренно различна философия в Проекта за изменение на Конституцията. За да се види тази очевидна разлика, е достатъчно да се направи елементарен преглед на единия и на другия законопроект, но това изглежда на някои не им изнася.
В този смисъл да се спекулира с изказвания, че АБВ веднъж е предложила същите текстове, а сега не ги подкрепя, е пример за един правен нихилизъм и слаб законотворчески анализ. Бих добавил и слаб юридически професионализъм, ако не бях убеден, че това се прави съвсем умишлено.
Трето, при внасяне на първия Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията представители на АБВ не го подкрепиха при гласуването в Комисията, като достатъчно ясно и аргументирано заявихме своята позиция, а именно: че сме против подхода, който съпровождаше предлаганите изменения, и против конкретните законодателни предложения.
Без да влизам в конкретиката на тези предложения и на нашите възражения, това ще го оставя на колегите юристи при професионалната им дискусия, сега в момента тя има политически акцент, ще посоча само че нито един от нашите въпроси, възражения и предложения не бяха взети под внимание. Пълна нечуваемост! Нещо повече, точно тогава бе сложено началото на едно злонабедно отношение, че видите ли, АБВ – партията, която първа стартира инициативи за реформи в сектора, всъщност е против реформата.
Не искам да изпреварвам събитията, но това, което ми предадоха участници в срещата в Народното събрание с представители на Венецианската комисия, и техните изказвания съвпадат изцяло с нашата експертна позиция и становище. Но нека да изчакаме все пак писменото становище на Венецианската комисия.
Странно е, че представители на Временната комисия в Народното събрание, както и на най-големите критици на позицията на АБВ спестиха пред обществото каквито и да са евентуални критики към техния проект. Може би защото тези, които чакаха легитимацията на всички положения от своя Проект за изменение и допълнение на Конституцията именно от Венецианската комисия, на тази среща не са я получили.
Ще видим това.
Четвърто, за да няма неяснота, ще повторя още веднъж позицията на АБВ, която остава непроменена. Ние сме за конституционна реформа в първите два пункта на проекта, ние обаче категорично не сме съгласни политическата квота в Колегията да бъде равна на квотата на професионалистите. Това съотношение според нас е не само неработещо, но реално води до съществено засилване на влиянието на политиците над професионалистите. Извинявам се за израза, но в случая желанието на вносителите за обяздване – за този израз се извинявам, на професионалната квота от политиците, е повече от очевидна за нас. Всичко това бе ясно заявено още преди внасянето на новия Проект за изменение и допълнение на основния закон в залата.
Пето, изхождайки от своята позиция, ръководството на АБВ взе решение при внасянето на новия Проект парламентарната група като цяло да гласува „въздържал се”, като председателят на групата гласува „за”, с което да даде символичен знак на политическите сили, че АВБ ще участва във всички бъдещи дебати по Конституцията и ще подкрепи промените, които не противоречат на взетите от нея позиции.
Коректността изисква да посочим, че след срещата на парламентарната група с премиера Борисов, която, подчертавам, протече в изключително конструктивен дух, от АБВ се съгласихме да подкрепим предлаганите промени, но при вариант на прокурорската квота, който да гарантира независимост на прокуратурата в работата на Колегията. Принципни възражения на срещата не бяха изказани, но в четвъртък, след проведените срещи с другите парламентарни групи, се появи отново проекта със съотношението шест към шест вътре в прокурорската квота.
При тази ситуация ние отново заявихме нашата вече оповестена позиция, че при гласуване в Комисията, както и на първо четене, парламентарната група няма да подкрепи проект с подобно разпределение на квотите в колегиите. Председателят на парламентарната група ще гласува „за”, като символична подкрепа за бъдещото наше участие в дебатите при второ четене.
Това беше и си остана позицията на АБВ. Допълнителните два гласа – първо един, а после и още един, бяха дадени по молба на колегите от ГЕРБ, за да се постигне заветното число от 180 гласа. Нашето съгласие за тези допълнителни два гласа не бе израз на промяна в позицията ни, а еднократно действие, с цел тази критична ситуация на недостига на двата гласа, АБВ още един път да демонстрира своето позитивно отношение и подкрепа за продължаване на процеса на конституционните реформи, както и да подкрепи усилията на мандатоносителя и на премиер-министъра за успешното стартиране на този важен за страната процес. Повтарям обаче, че решението за допълнителните два гласа бе с еднократен характер.
Понастоящем позитивното отношение на АБВ към конституционните промени си остава. Остава в сила и първоначално взетото решение като нашето желание за развитие на процеса ще бъде символично изразено по положителния вот, който ще даде председателят на Парламентарната група на АБВ при гласуване „въздържал се” от останалите членове на АБВ.
За съжаление, изявеното от нашата страна позитивно действие с дадените допълнителни два гласа за развитие на процеса, бе дешифрирано в интервю на вицепремиера Кунева по следния начин, цитирам: „Промяната в позицията на АБВ за промените в Конституцията показва, че коалиционната формула две плюс две не работи ефективно.” Какво означава това? Дали не се търси старият изпитан път на търсене на врага, с който да се оправдава едно или друго действие? (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Дано да не е така, няма значение дали врагът е с партиен билет или не. (Оживление. Шум и реплики.)
В тази връзка ми се струва, че някои от ръководителите на парламентарни групи трябва да се замислят защо и как така министър-председателят на Републиката, първо, сам се зае да води разговорите с всички парламентарни групи по конституционните реформи и, второ, защо и как така само за четири дни премиерът успя да постигне резултат, който останалите не успяха да постигнат за четири месеца?
Отговорът на този въпрос е само един и той се съдържа в думата „диалог”, при това независимо дали диалогът се води с привърженици, или опоненти. За съжаление, мисля, че диалогът, освен като обикновена дума, е непознат като смисъл и действие за някои ръководители на парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате една минута, проф. Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Господин Председател, може ли да Ви помоля за удължаване на времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължете времето.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Известна е максимата, че политиката е изкуство на компромиса. Какъв компромис обаче може да има, когато няма диалог?
Веднага ще посоча положителния смисъл на диалога, който направи например министър Москов. Чрез многобройни срещи и разговори по внасяния от него проект на Здравния закон успя да се откаже от някои свои тези, но успя и да ни убеди, включително и нас от АБВ, в разумността на много от иначе оспорваните негови предложения. Както видяхме всички, Законът бе приет с изключително сериозна подкрепа от народните представители.
Ще се спра на един пример. На последното заседание на Съвета за развитие колегата Радан Кънев, неочаквано за мен, а предполагам и за други колеги, направи изказване от типа декларация, със следния смисъл, цитирам по памет: „С АБВ ние имаме непреодолими различия. Между нас стои дълбока разделителна линия – те са от ляво, ние сме от дясно.” Споделям откровено с Вас, че бях изненадан от това изказване – изказване на безспорно умен и интелигентен млад ръководител на партия, при това на демократична партия.
Всъщност какво от това, ако всичко, което каза господин Кънев, е вярно? Да, АБВ е от ляво, Реформаторският блок е от дясно – и едните, и другите имат своите виждания и своите позиции, и то в много отношения различни. Означава ли обаче, че когато става дума за важни за държавата и хората решения, двете страни не трябва да разговарят една с друга, не трябва да водят диалог, за да търсят и намерят възможно най-разумното и полезно решение на въпроса? Смисълът на политиката, на демокрацията не е в това да се чертаят разделителни линии, а да се търсят начини за тяхното преодоляване и заличаване. Примерът на Европа в тази насока е показателен, за тази цел обаче отново е нужен диалог.
В този смисъл ние от АБВ не приемаме категорично този стил на работа и отношение на противопоставяне, независимо дали сме набедени, или не, като враг на дадена политическа сила. Това е непродуктивен стил на работа, който не води към търсенето и намирането на съгласие. Това е път, водещ към безсмислена конфронтация.
И накрая, в конкретния случай днес, а и при обсъжданията на конституционните промени по-нататък, ние се присъединяваме и считаме за правилен и разумен подхода, изразен от председателя на Парламентарната група на ГЕРБ господин Цветанов, че за конституционните промени ще трябва да се съобразим със становището на Венецианската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Борисов.
Има ли реплики? Няма.
Колеги, има ли още желаещи за изказвания, за да се ориентираме във времето на гласуване? (Шум и реплики.)
Ще има ли други изказвания, освен това? (Шум и реплики.)
Думата за изказване има народният представител Радан Кънев и след това гласуваме. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Обявявам 30 минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, продължаваме пленарното заседание. Моля квесторите поканете народните представители в залата.
Преди почивката искане за изказване заяви народният представител Радан Кънев.
Господин Кънев – съпредседател на Парламентарната група Реформаторски блок. Имате думата, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще започна с днешната дата, която отбелязва 68 години от екзекуцията на лидера на опозицията в българския парламент Никола Петков и не защото Българският земеделски народен съюз е част от коалицията Реформаторски блок, и не защото считаме себе си за наследници на тогава смазаната политическа опозиция в България, и не за да продължа тема, която е постоянна в нашите изказвания, а тя е темата за политическото насилие в българската история, а защото датата 23 септември 1947 г. официално бележи края на правовата държава в България. Ако политическата демокрация в България в този период на българското историческо развитие е свършила значително по-рано с установяването на едноличен режим след преврата 1934 г., то българската правова държава и комунистическият модел на управление придобиват своята плътност именно със силовата разправа от страна на съдебната власт с лидера на българската политическа опозиция. От този момент нататък българското правосъдие се характеризира със стопроцентова политическа зависимост на българския съд и с репресивна безконтролност от страна на българската прокуратура.
И тук искам да обърна внимание на господин Местан, чието изказване слушах много внимателно, че комунистическият режим не се характеризира с прокуратура, подчинена на държавните институции и превърната в тяхно оръдие, а се характеризира с прокуратура, подчинена на доминиращата политическа партия и на ръководените от нея специални служби, тоест прокуратура, която е инструмент и бухалка за безконтролна репресия и върху държавните институции – безконтролна избирателна репресия, която, ако през 40-те и 50-те години се изразява във физическо унищожение на вътрешната и външната опозиция, то през 70-те и 80-те години, така както и примерно в днешен Китай, се изразява в безконтролна репресия на избирателен принцип за политическа корупция. Тоест неудобните на върховната политическа власт се обвиняват в корупция, докато корупцията процъфтява там, където е допусната от върховната политическа власт.
С приемането на новата българска Конституция, без реформа на българското правосъдие през 1991 г., всъщност се слага началото на протяжния и мъчителен четвъртвековен български преход. Неслучайно често се питаме: България в преход ли е всъщност днес или се намира в състояние на вече постоянно стагниращо управление на мафията при липса на правова държава? Защото ние имаме парламентарна демокрация от 25 години насам, имаме и пазарна икономика от 25 г. насам. Демокрацията и пазарната икономика обаче не работят пълноценно и не дават своите плодове за обикновения човек там, където отсъства правовата държава. А българската Конституция от 1991 г. не можа да установи правовата държава в България. И може би не е случайно, че далеч от над две трети от народните представители в настоящия Четиридесет и трети парламент са политически приемници на онези далеч под една трета народни представители във Великото народно събрание, които отказаха да гласуват тогавашната Конституция, защото тези проблеми бяха видими още тогава и всички предупреждения, отправяни от тази малка група във Великото народно събрание, състоящо се от представители на Съюза на демократичните сили и на Движението за права и свободи, всички тези предупреждения не бяха чути от мнозинството от над две трети във Великото народно събрание, но бяха чути и разбрани в продължение на 24 години вече от всеки български гражданин, страдащ от липсата на правова държава.
И тук минаваме на целите на това, което гласуваме днес – на конституционните промени. Ужасно е да чуем от немалко хора, че тези цели могат да бъдат съобразявани с изискванията на Европейския съюз или на Европейската комисия. Това звучи конюнктурно, това звучи като липса на национален суверенитет, това звучи като липса на осъзнаване от управляващите и опозицията в България колко важна е съдебната реформа, независимо дали се очаква в един или в друг вид в Брюксел, във Венеция или в Лихтенщайн. Ако пристъпваме към конституционни промени като основа, на която може да се развива съдебната реформа в България, то е защото трябва да сложим край на дългогодишния, десетилетния период, в който в България няма върховенство на закона, няма правова държава и което обезсмисля голяма част от усилията ни за установяване на политическа демокрация и на пазарна икономика.
Тук става дума има ли подтик вътре в българските политици, независимо дали са на власт, или в опозиция, за такава същностна реформа, или няма? Всяко усилие за съдебна реформа в конституционната демокрация има две задължителни цели и два задължителни елемента – насърчаване на вътрешните процеси на оздравяване в рамките на съдебната власт, защото проблеми с корупцията e имало всяко общество, но тези, които са успешни и богати днес, са ги решили достатъчно рано, и система на взаимовръзки и контрол при спазване разделението на властите, но при избягване на безконтролна независимост или контролиран произвол, които са очевидните проблеми на съдебната система в България. Или както казва госпожа Моника Маковей: „Изчистете правосъдието, защото то може да изчисти след това всичко останало”.
Конституционният дебат по необходимост не е дебат на остро политическо противопоставяне, а дебат на градивно търсене на мнозинство и максимално съгласие.
Българската Конституция залага две нива на конституционно мнозинство – от 180 гласа и от 160 гласа в обикновено Народно събрание. Не мога да се съглася с господин Миков, който казва, че конституционният вот може да определи мнозинство и опозиция в един парламент. Не, конституционният вот е призван през градивен дебат да обедини достатъчно народни представители от мнозинството и от опозицията, които са съгласни, че в обществото има нужда от дълбинна промяна.
По тази причина ние сме длъжни да съберем ако не 180, то със сигурност 160 гласа, за да можем да дадем шанс на съдебната реформа, не да я завършим с това гласуване, а да дадем реален шанс тя да започне – да започне като процес на изграждане на институционални взаимовръзки и контрол, проверки и баланс, по американската терминология, и като процес на вътрешно прочистване на дълбоко прогнилата ни съдебна система.
През месец юли се постигна съгласие за такава същностна промяна. На цената на много тежки преговори, на огромни компромиси се стигна до събиране на над 180 подписа под законопроект, който гарантира и независимостта на българския съд, и увеличен публичен контрол върху българската прокуратура. Тези два елемента, изразени в мнозинство в съдебната колегия на разделения Висш съдебен съвет и в паритет в прокурорско-следователската колегия, са неделим елемент от постигнатия компромис през юли месец. Защото той беше предшестван от разглеждането на други варианти, които чуваме днес.
Това дава възможността единството на тези два елемента, дава възможността да говорим за прочистване на съдебната система в нейната цялост и за укрепване на нейната способност да прочиства другите елементи от управлението на страната от корупция. Защото не е Инспекторатът, който бори корупцията, а съдебната система. Прокуратурата и впоследствие съдът са все така единствените органи, които могат да установят и накажат престъпление, било то извършено от хора от същата система. Тази възможност ние трябва да дадем със съдебна реформа и днешният вот може да бъде само крачка към обезпечаване на тази възможност.
При постигане на компромиса от месец юли, и тук господин Местан много правилно го припомни, се стигна и до съгласие за преюдициално запитване до Конституционния съд, като ангажиментът си за осигуряване на това преюдициално запитване изпълнихме всички – всички вносители се подписаха. За добро или лошо Конституционният съд отхвърли тази възможност.
Но компромисът имаше още един много важен елемент. Има записи, стенограми от Председателския съвет, който проведохме, и на който Реформаторският блок пряко попита – балансираният 6:6 състав на прокурорско-следователската част на Висшия съдебен съвет среща ли политически възражения, или единствено конституционно-правни опасения за противоконституционност?
На това запитване ние получихме два много честни отговора.
Отговорът на Движението за права и свободи беше: „Ние нямаме никакви политически възражения към подобен паритет, но имаме тежки опасения, че подобно гласуване от обикновено Народно събрание би било противоконституционно.”
И обратно, от Парламентарната група на АБВ ние получихме честен отговор, който уважаваме, че те имат своите политически възражения срещу подобен паритет между обществената или политическа квота и професионалната квота в прокурорско-следователската част на разделения Висш съдебен съвет.
От този момент нататък за нас е ясно, че политическо мнозинство за извършване на тази реформа съставят партиите, които нямат политически възражения, тоест ГЕРБ, Движението за права и свободи, Реформаторският блок, Патриотичният фронт и Българският демократичен център. Ние можем да убеждаваме колегите си и от АБВ, и от БСП, но сме длъжни да уважаваме тяхната позиция, основана на политически възражения.
Дали нормата такава, каквато предстои да гласуваме днес, отговаря на българската Конституция, или не, не е въпрос нито филологически, нито просто юридически. Той не е от компетенциите нито на господин Местан като ръководител на Парламентарната група на ДПС, нито от моите компетенции, независимо че аз съм юрист. Той е от компетенциите единствено на хора, на които българската държавност по един от предвидените начини е делегирала огромната отговорност да бъдат конституционни съдии.
Няма никакво съмнение, че тази норма ще бъде атакувана пред Конституционния съд. Няма никакво съмнение, че той ще се произнесе по един или друг начин. Няма никакво съмнение, че ако той се произнесе, че този баланс не е в правомощията на обикновено Народно събрание, Реформаторският блок, опирайки се на предизборната си програма, в която единствено от всички групи в този парламент е записано, че Велико народно събрание трябва да се свика, ще го поиска и ще влезе в диалог с Движението за права и свободи с надежда днешните гаранции на господин Местан да бъдат изпълнени и ние наистина да тръгнем към реална реформа чрез Велико народно събрание. Но едва, когато се произнесе Конституционният съд.
В заключение, има две изключително противоречиви атаки срещу Законопроекта, който ще гласуваме днес. Едната атака е, че с него не правим нищо, другата е, че с него преобръщаме конституционни баланси, които не са в нашите правомощия. Освен че се изключват взаимно, което доказва тяхната абсурдност, те са и дълбоко неверни.
Това е същностна промяна, най-голямата възможна в рамките на действащата Конституция от обикновено Народно събрание. Ако обаче отстъпим от нея, атаката, че правим нищо, ще се окаже твърде основателна.
Затова призовавам, колеги, да гласуваме днес 180 или 160, колкото покажат балансите в тази зала, но да гласуваме за истинска промяна и на първо, и на второ, и на трето четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Господин Кънев, съгласен съм с Вашите юридически аргументи – аз излязох да направя една историческа реплика, защото два пъти днес чувам за Никола Петков и за разгрома на правовата държава през 1946 – 1947 г.
Правовата държава в България изчезна още на 19 май 1934 г. със сърбофилския преврат на звенарите. Суверенитетът на България изчезна на 9 септември когато вече няма правова държава – след 19 май. А истината е: че, моите уважения към Никола Петков – той е историческа личност, но той стана жертва на собствената си наивност, преди това подписвайки Закона за народния съд, по който, примерно, е убит моя прадядо. Но аз не търся историческо отмъщение. Казвам го, просто, за да е ясно, че като се аргументираме исторически, трябва да се аргументираме правилно.
По отношение на Вашите аргументи – както вече чухте от моите колеги от Патриотичния фронт, ние ще подкрепим промените на първо четене.
Но, обръщам се към всички колеги, тази промяна в Конституцията няма как да даде това, което очаква обществото като цяло – една справедлива, бърза, работеща и почтена съдебна система. Това зависи до голяма степен, първо, от хората, работещи в тази система и, второ, от примера, който самите политици и политически лидери в България дават. Защото промяната, първо, трябва да мине през главите на политици, на магистрати, а това, какво ще напишем в един или в друг закон – и до момента има толкова хубави, и прекрасни закони, които просто остават на хартия. Не трябва да си мислим, че с една промяна съдебната реформа свършва. Напротив, дай Боже, да започне, тя не свършва. Това ми беше репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Каракачанов.
Има ли други реплики? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Кънев. В частта по Законопроекта, ако обичате.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Господин Каракачанов, историческата част на репликата Ви също е важна и ще я засегна в едно изречение. Спорен въпрос е дали може да има правова държава там, където няма демокрация, и мнозина твърдят, че може – може да има върховенство на закона и без парламентарна демокрация, може да има върховенство на закона и без пазарна икономика. Много от нашите носталгично настроени съграждани именно на това вярват – на своята представа за върховенство на закона и за наказване на престъпленията в периода, в който пазарна икономика и демокрация не е имало.
Това, което твърдя, е, че пълноценна демокрация и пълноценна пазарна икономика, независимо дали са формално установени, там, където не е установено реално върховенство на закона, не могат да дават плодове за обикновените хора. Те се израждат в порочен цикъл на купуване на избори, корупция и ново купуване на избори с парите от тази корупция. Корупцията, прикрита зад лицето на пазарната икономика, представлява в основната си част нагласени обществени поръчки. От този порочен кръг българското общество не може да излезе без съдебна реформа.
И тук на въпроса конституционните промени в този си доста ограничен вследствие на осъществените компромиси вид могат ли да изпълнят очакванията на хората за съдебна реформа – не само че не могат да изпълнят очакванията на хората за съдебната реформа, искрено се надявам, че няма никой в тази зала, който да си представя, че тези конституционни изменения могат да доведат, сами по себе си, до задълбочена промяна в българското правосъдие.
Те отварят възможността с множество следващи стъпки и от настоящия парламент, и от следващи парламенти, както казах, от една страна, да се осигури вътрешното прочистване на съдебната система от тежките фактори на корупция в нея, а от друга страна, засилване на контролните механизми на институциите и гражданското общество върху съдебната система в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Други изказвания?
Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме промени в Конституцията, предлагани от управляващото мнозинство. В хода на тези обсъждания е редно да си зададем въпроса какви промени и защо точно тези промени в Конституцията ни се предлагат.
Като цяло, промените са необясними, тъй като по никакъв начин не съответстват на първоначално афишираните цели за утвърждаване независимостта на съдебната власт. Едно е предварително ясно: това са промени, плод на политическото задкулисие и пазарлъци, което в спешен порядък трябваше да спаси коалиционното единство и управляващото мнозинство поради провала на предходния Законопроект за изменения в Конституцията.
Тук следва да се отбележи ключовата и ръководна роля на ДПС, които наложиха позицията си на ГЕРБ и Реформаторския блок.
Това са промени, които имат претенцията да ни убедят, че съдебната реформа върви, че не е забуксувала и не я чака съдбата на другите реформи например тази в здравеопазването или в образованието. Уви, колеги, това не е обективна възможност, промените не могат да заблудят когото и да било – нито българските граждани, нито външните ни партньори, чиито препоръки толкова усърдно изтъквате. Нещо негодно няма как да изпълни своето предназначение.
Това са промени, показващи нищетата на политическите и конституционнотворните възможности на управляващото мнозинство. За съжаление, чрез тези си действия управляващото мнозинство профанизира самия процес на изменение на Конституцията и оттам – неглижира ролята и значението на самата Конституция. На обществото упорито се показва и внушава, че всякакви промени в Конституцията са възможни, стига управляващите да решат това.
Същината на предлаганите промени е в предвидената структурна реформа на Висшия съдебен съвет и разделянето му на две колегии. До какво ще доведе тази структурна реформа, ще утвърди ли независимостта на ВСС при вземане на кадрови и управленски решения? Отговорът е предварително ясен: не, защото разделянето на ВСС по никакъв начин не е в причинно-следствена връзка с поставената цел – утвърждаване на независимостта, издигане на професионализма и подобряване на ефективността.
Напротив, за всекиго е ясно, че когато рязко сваляте мнозинствата, чрез които следва да се приемат важните решения, не се утвърждават независимостта и обективността, не се създават и допълнителни гаранции за предотвратяване на външно или вътрешно влияние за приемане на едно или друго решение. Не създавате и предпоставки за по-демократично функциониране на висшия орган на съдебната власт. Аритметиката е проста: седем души, необходими за вземане на решения, не могат да решават по-независимо и по-обективно например от петнадесет.
След като е видно, че целите на предлаганите промени не е утвърждаване на независимостта и подобряване на управлението на съдебната система, то следва да приемем, че реалните цели са други: да се смени персоналният състав на ВСС с наши хора; да се отчете нещо пред външните партньори; да се внуши на обществото, че реформата някак си върви.
Втората важна част от предлаганите промени е свързана с разширяване на правомощията на Инспектората – орган за вътрешен контрол в съдебната система, контролиращ законосъобразното движение на делата и организацията на административната дейност. С тези промени Вие целите да го превърнете в нещо като пенкилер, някаква контролна маша за тотален натиск върху независимите магистрати. Смесват се контролни функции и дейности, присъщи на изпълнителната власт, например на данъчните органи, с вътрешния контрол, необходим за работата на съдебните органи. Само по себе си това е нелогично и недопустимо и поставя под риск независимостта на магистратите, да не говорим, че е и неосъществимо при сегашния състав от десет инспектори.
За правилна оценка за разширяване правомощията на Инспектората трябва да се отчете и фактът, че въпреки че мястото на Инспектората е в съдебната система, то този орган изцяло се формира от Народното събрание, респективно от актуалното управляващо мнозинство. Ето защо на още по-голямо основание следва да разглеждаме предложенията за разширяване на правомощията на Инспектората като създаване на по-широки предпоставки за политическа намеса върху органите на съдебната власт.
В заключение, какъв ще е резултатът, ако се приемат и приложат тези промени? Може с достатъчна вярност да предположим, че ще бъде нанесен сериозен удар върху независимостта и ефективността на работата на съдебната система. Ще се стигне до неминуемо капсулиране и разделение, дори противопоставяне на различните магистрати по професионален признак. Ще се утвърди и увеличи голямата власт на главния прокурор, който ще е напълно едновластен господар в системата на прокуратурата.
Като цяло, зад предлаганите промени ясно се показва желанието на управляващото мнозинство да яхне и да контролира съдебната власт. Това ще се реализира по-лесно, ако ВСС е разделен и като се смени персоналният му състав. Това ще се реализира по-лесно, ако се създаде по същество нов контролен орган за натиск върху независимите магистрати, включително при и по време на вземане на съответните правораздавателни решения.
Приказките за утвърждаване на правовата държава и борба с мафията са пусто сътресение на въздуха, след като се видят реалните цели на предлаганите промени. Ето защо ние, народните представители от БСП лява България, няма да подкрепим предлаганите промени. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Заповядайте, госпожо Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаеми господин Председателстващ Народното събрание, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Управлението цели винаги подобрение на функциите на системата. Това е неговата същност. Днес нашият парламент има отговорна задача да приеме предложения за подобрение на основния закон на страната – Конституцията на Република България. Партия „Български демократичен център” винаги и последователно е подкрепяла предложенията за промени в Конституцията, засягащи измененията в съдебната система. Тази подкрепа се основава на разбирането ни за важността на правилното функциониране на съдебната система за модерната държава и всеобщото признание за хроничната слабост на нашата съдебна система с всички последствия за обществото и икономиката ни от това. Действително без ефективно право и чувство за справедливост на хората всяка държава става слаба.
Процесът на изготвяне на предложения за промени в Конституцията, засягащи съдебната система, бе продължителен и сложен. След многомесечни преговори между основните политически сили се достигна до съгласие от необходимостта за обединение между всички за няколко основни промени. Те са известни – разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, пряк избор на магистрати, засилване на ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет и възможност за жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд. Тези промени несъмнено ще направят системата по-прозрачна и ще подобрят отчетността на висшите съдебни органи.
Нашето твърдо разбиране е, че предложените промени ще бъдат работещи и ще направят съдебната система по-ефективна, по-бърза и по-справедлива. В крайна сметка всички тези промени целят да върнат доверието в съдебната система и чувството за справедливост на хората. Поради всички тези причини ние сме подкрепяли предложенията за промени в Конституцията и като една отговорна и предсказуема политическа партия ще ги подкрепим и днес.
Ние не разглеждаме проблема за квотите за определяне състава на колегиите на Висшия съдебен съвет за сериозен и считаме, че дебатът около квотите може да бъде решен достатъчно бързо при наличието на политическа воля. Намираме, че съществува риск от влизане в плоскостта на безкраен дебат, в който има опасност да загубим същността на промените. Народните представители трябва да се насочат към краен резултат и в дебатите да се избегне безсмислено политическо разделение или хипертрофиране на политически интереси.
Не трябва да забравяме и какъв сигнал ще излъчи Народното събрание – решимо за реформи и оздравяване на съдебната система, или отлагане и реална опасност от спиране на реформите в съдебната система.
Уважаеми дами и господа народни представители, наскоро случилото се в Полицейското управление в Първомай отново доведе до насочване на общественото мнение върху проблемите на съдебната система. Два са изводите, според нас, от станалото – престъпността у нас продължава да атакува цинично и завзема държавата. Наличието на здрави сили в обществото, полицията и съдебната система могат да се противопоставят на този процес.
Нагледно стана ясно, че и при добри и лоши закони, когато има политическа воля, битката срещу престъпността се печели от държавата. Това е важен урок за изпълнителната власт и за всички нас и показва колко е необходимо да се обединим около общи решения за подобрение на съдебната система и колко навреме са поставени предложенията за промени в Конституцията, засягащи съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ковачка. (Ръкопляскания от БДЦ.)
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Някои от предишните оратори ни върнаха в историята, но нека да им припомня, че тази история има и по-ранни дати. На днешната дата се отбелязва годишнината от Септемврийското въстание 1923 г. (Реплики от РБ.) Защото има и 9 юни 23-та година. И защото тези, които говорят за липса на демокрация, за репресии трябва да се върнат към корените на тези процеси. Но днес темата е друга.
Днес темата е за това необходими ли са промени в съдебната система. И няма парламентарна група, политическа сила, а може би и народни представители, които да дадат отрицателен отговор на този въпрос. По тази причина преди няколко месеца ние подкрепихме Стратегията за съдебната реформа, включително направихме и предложение към приетото от Народното събрание решение. Но тогава също ние казахме, че реформата на съдебната власт не започва и не се изчерпва с промените в Конституцията. Така че нашата позиция е последователна и аргументирана.
Направени са вече четири конституционни промени, от които три са за съдебната власт. Последните от тези промени – от 2007 г., е отчасти поправка на предишната от 2006 г. Сега ни предлагате отново да изминем път, който не води в нова посока. Отново със същите похвати и със същите маневри се отправят заклинания, че това, което днес се приема, коренно ще промени състоянието на съдебната власт. Но тук трябва да зададем и важните политически въпроси – въпросът Quo vadis? Кой има полза, кой подкрепя тези промени? Това са тези, които гласуваха огромния милиарден държавен дълг на България, това са тези, които избраха почти стария Управителен съвет на Българската народна банка. Това са тези, чиито представители в Централната избирателна комисия в мнозинството си нарушиха грубо Изборния кодекс. Това са тези, които днес трябва да отговарят за безобразията в Агенцията по вписванията, и ред други въпроси, защото този списък не може да бъде изчерпан.
Днес тези конституционни промени ще бъдат подкрепени от настоящи и потенциални клиенти на съдебната власт. Мислите ли, че тяхното гласуване е безпристрастно по отношение на това какво ще бъде от тук нататък решението? (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Питам: как ще гласуват тези, които поставиха като неотменно условие тълкуване от страна на Конституционния съд, за да са сигурни, че това, което днес ще направят, е в съответствие с българската Конституция?
Да зададем и следващата група важни въпроси: как ще се промени в действителност съдебната власт? Нека да подчертая, това го казаха и други оратори преди мен, че и сега съдиите са мнозинство във Висшия съдебен съвет. Какво пречи на тези доблестни хора да упражняват пълноценно своите, главно кадрови функции? Това е факт. Ако те самите търсят някакви обяснения извън своята последователност, компетентност и независимост, то тогава конституционните промени няма да помогнат, защото този факт няма значително да бъде променен.
Тук се спори твърде много по една конституционна аритметика, която мнозина възприемат като числеността на футболни отбори. Да, там наистина е важно дали в мача ще играят 11 или 10 души, но тук не може за това дали парламентът ще избере един повече или по-малко да бъде определящо за състоянието и капацитета на Висшия съдебен съвет. Тоест, струва ми се, че тези, които подкрепят промените, се крият зад едни такива дребни числови съотношения, които съвсем не стигат до коренните проблеми в съдебната власт.
Другият важен въпрос е: смятате ли, че създаването на отделни колегии на съдиите и на прокурорите ще повиши силата и независимостта на съдебната власт като цяло? Да, самите съдии и прокурори вероятно ще бъдат относително по-независими едни спрямо други, но ако имаме предвид, че Висшият съдебен съвет не е правораздавателен, а управленски орган, това с нищо няма да повиши силата на съдебната власт спрямо политическата власт, която се формира от правителството и от парламентарното мнозинство. Напротив, Вие ще я отслабите, защото всяка една група ще трябва да брани своята независимост по отношение на много по-силните в сравнение с тях политически фактори.
Смятаме ли, че е удачно, след като възлагате на Висшия съдебен съвет управлението на недвижимите имоти, да оставите на министъра на правосъдието, с оглед на тази логика, да управлява движимите вещи? Да, обезправяването на министъра на правосъдието се развива последователно и вече стана дума, че той самият се отказва и от упражнение на инициативата при решаването на кадрови въпроси.
Не сте предвидили в този Законопроект преходна разпоредба, която да ни казва какво следва след като Вие гласувате – днес ще има някакво мнозинство, което ще подкрепи тези промени, какво следва? Някакво мнозинство, дали много високо или по-малко квалифицирано, но такова ще има, но Вие не отговаряте на този въпрос, защото може би така трябва да се осигури послушанието на сегашния Висш съдебен съвет, а ако се наложи – да бъде формиран нов. Защото кариерното развитие на много от магистратите се определя не от техния професионален капацитет и от тяхната независимост, а от политическите и икономическите услуги, които те правят в различни периоди на имащите властта. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
И ако проследим, и това, господин Министър, като председателстващ Висшия съдебен съвет е добре да го направите, независимо от текстовете, които ще се гласуват, за последните пет-шест години да видите как се правят предложенията, кои са хората, които пряко или чрез ходатайство изпълняват определени поръчки и как те прогресират в системата, да видите къде са завършили тези хора, дали там са най-добре подготвените като квалификация и от там нататък как те са се развивали професионално в кариерата. Един такъв анализ ще Ви даде много повече отговори от тези постни промени, които предлагате.
Какво предстои от тук нататък? Да премина към второто четене, защото въпросите вече стоят пред нас: ще намалите ли продължителността на мандатите на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, защото Вие скъсявате мандата на Висшия съдебен съвет? На този въпрос трябва да отговорите и ако махате отрицателно, вероятно ние ще Ви предложим това нещо. Ние ще Ви го предложим, а Вие ще се обосновете защо Висшият съдебен съвет трябва да е с по-кратък мандат, а на тези хора, от които трябваше да осигурите подкрепа за промените, им обещахте, че техният мандат няма да бъде променян. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Следващият въпрос е: ще се предложи ли изборът на парламентарната квота да е с квалифицирано мнозинство, както и за съдебните инспектори, тъй като едва ли има основание те да бъдат формирани по различни правила? Още повече, че една от препоръките на Съвета на Европа, която не коментирам, е именно в тази насока.
Има и други въпроси, но на тях ще трябва да се отговори между двете четения, така че ние също ще предложим теми за обсъждане в рамките на съдебната власт на този предмет на измененията, които Вие предлагате.
И последното основание, то вече е повече лично и не е аргумент за аудиторията, освен като парламентарна група да не подкрепим предлаганите промени, е и лично, защото хора, на които мога да имам доверие не вярват, че тези промени са искрени и дълбоки. И това доверие за мен е по-важно, и тази преценка, отколкото изказаните в пленарната зала днес аргументи защо трябва да бъдат гласувани промените в Конституцията. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма реплики.
За изказване – народният представител Цветан Цветанов, председател на Парламентарната група на ГЕРБ.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме пред много важен момент за българската съдебна система, но и за България като цяло.
Връщайки се няколко месеца назад – октомври месец 2014 г., ние положихме клетва като народни представители в Четиридесет и третия парламент. Тогава може би никой не смяташе, че тази тема ще бъде дискутирана в този парламент, съдейки от това, което се случи в Четиридесет и първия и Четиридесет и втория парламент.
Може би голяма част от политическите партии градяха стратегията си – да се противопоставяме, но да не постигаме цели, които са важни за държавата и които могат да обединят както политиците, така също и да дадем един много ясен знак за обединение на хората в страната.
Уважаеми колеги, първият знак, че ще има коренно различно поведение в българския парламент, беше гласуваната Актуализирана стратегия за съдебната система, която беше подкрепена от 175 гласа от Четиридесет и третия парламент. Но по-силният знак беше даден, когато успяхме април месец 2015 г. да изберем главен съдебен инспектор, която беше невъзможна мисия за Четиридесет и първия и Четиридесет и втория парламент.
Това е разликата между всичките тези парламенти и сегашния парламент. И когато започнахме да обсъждаме промените в Конституцията имаше много различни мнения. В началния етап говорехме за две-три парламентарни групи, които биха могли да ги подкрепят.
Тук искам да поздравя абсолютно всички парламентарно представени партии, включително и БСП лява България. Ние положихме усилия действително да имаме един конструктивен разговор с всички парламентарно представени сили.
Аз като председател на най-голямата парламентарна група съм разговарял с всички колеги от всички останали групи и дори съм се извинявал за това, че някои други участници в този процес произнасяха непремерени изрази, които водеха до връщане в начална, изходна позиция преговорния процес.
В последните три-четири дни искам да Ви уверя, че всяка една от парламентарните групи се отнася с изключително голяма сериозност към това, което трябва да направим днес.
Дали ще успеем да гласуваме тези конституционни промени на първо четене, дали ще дадем ясният политически знак? И въпреки че БСП лява България няма да подкрепят конституционните промени аз ще им благодаря за тяхната откровена позиция, въпреки че е различна от формиращото се парламентарно мнозинство.
Само ще припомня на господин Миков, че когато се приемаха конституционните промени в 2006 – 2007 г., тогава всъщност точно от тази парламентарна трибуна, председателят на тогавашната най-голяма парламентарна група – БСП лява България, благодариха на българската опозиция за това, че са стигнали до политически консенсус и приемат тези конституционни промени. Затова на колегите от БСП лява България искам да им кажа, че въпреки тези различия ние ще се постараем между първо и второ четене действително да постигнем това, което всъщност го имате като притеснения, но това е все пак Ваша принципна позиция.
Аз искам от името на Парламентарната група на ГЕРБ да благодаря на всички парламентарно представени партии за сериозното отношение и за допустимите компромиси, които направи всяка една от парламентарните групи в чисто политически план.
Благодаря Ви, колеги. Показваме точно този тон, който трябва да го има не само тук, в пленарната зала, но той да се запази във връзка с предстоящите местни избори, където, ако бъдем с такова поведение, повярвайте, че ще имаме по-голяма подкрепа от българските избиратели и те ще отидат да гласуват за всяка една от партиите, като преценят коя може да ги представлява, но нека да сме с поведение, което може да води до мотивиране на избирателите да гласуват, когато виждат, че има политически консенсус и че има политици, които искат държавата да върви напред. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Имате ли реплики, уважаеми колеги народни представители? Не.
Има ли други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – предстои гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-144, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 25 юли 2015 г.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте.
Гласували 226 народни представители: за 184, против 34, въздържали се 8. (Силни възгласи. Депутатите от парламентарните групи в дясно стават и ръкопляскат продължително.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот – народният представител Таско Ерменков, след него – Валери Жаблянов.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” този Законопроект не защото съм против промените в съдебната власт, и едва ли в тази зала има някой, който е против тези промени. Но Ви питам, колеги, с този Законопроект какво направихме? Дали създадохме условия, за да се повиши доверието на българския гражданин в съдебната система? (По-голямата част от депутатите от ДПС напускат залата.) Дали успяхме да създадем онези условия, с които да се ускори скоростта на вземането на съдебни решения и да се даде ясен сигнал за неотменимостта на наказанията, когато някой е престъпил този праг?
За съжаление, в нито едно от тези предложения не видяхме даже онова, което го има и в момента като съществуваща отчетност на съдебната система пред Народното събрание.
За съжаление, никъде не видяхме грижата за това как да бъдат укротени страстите на някои прокурори, които се пишат над закона.
За съжаление, никъде в тези промени няма нищо друго, което да спомогне на българина да повярва в съдебната система, и единственото, което успяхме да направим, колеги, е да въведем политическия принцип на кадруване в тази система – нещо, което е недопустимо в една демократична държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Жаблянов – втори отрицателен вот.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Достатъчно аргументи бяха изложени по отношение на предложените промени в Конституцията специално от гледна точка на частта, която касаеше целесъобразността, от гледна точка на промените, касаещи системата за правораздаване. Ясно е, че няма нито един професионален аргумент в подкрепа на това, което се прави.
Ясно е също така, че аргументът коя гилдия да присъства в един колективен орган носи средновековен характер, тъй като нашето общество отдавна не е изградено на базата на гилдиите, но аз искам да се спра върху позициите на политическите партии, които подкрепиха тези промени.
Колегите от „Атака”, които минават за опозиция, днес подкрепиха конституционните промени, с изключение на техния предводител. (Шум и реплики.) Това не смущава управляващото мнозинство, което иначе е сериозен противник на тази политическа формация. Колегите от „Атака” гласуваха заедно с Движението за права и свободи, потвърждавайки и демонстрирайки една сериозна коалиция.
Уважаеми колеги, тази Конституция и промените, които предприехте, служат единствено за създаване на политически коалиции. Вие не желаете да промените Конституцията така, че тя да създаде онези предпоставки за промяна в системата на съдебната власт, които да доведат до онези цели, за които Вие ратувате, както и ние. Тази промяна целеше да демонстрира, че в българския парламент е формирано мнозинство, което се движи към някакви реформи. Към нищо не се движите! Ама към нищо не се движите! Ще създадете поредните промени, от които нищо няма да произлезе, ще създадете напрежение в съдебната сфера, и на всичкото отгоре ще се опитате да използвате политическия момент. Резултатът няма да бъде съществен, а в същото време приехте подкрепа от политически партии, на които оспорвате правото на принадлежност към атлантическите ценности. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Трети отрицателен вот? Няма.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи думата има народният представител Хюсеин Хафъзов за декларация.
Заповядайте.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, скъпи съграждани! Живеем в дни не само смутни и изпълнени с напрежение и неизвестност, а и наситени с празници.
Неотдавна принадлежащите към святата Христова вяра почетоха Рождение на Пресветата Дева Мария.
Евреите си искат прошка и правят равносметка на празника Йом Кипур.
Едва вчера се поздравявахме с годишнина от независима България и ето днес съм пред Вас да отправя най-топли и сърдечни благопожелания към колегите народни представители и всички български граждани, изповядващи исляма, както и цялата световна ислямска общност с предстоящия празник Курбан байрам – традиция, носеща своя духовен полъх от праотеца Авраам – първоносител на небесните монотеистични религии юдаизъм, християнство и ислям. Това за нас е повод отново да търсим общото и обединяващото ни и да преодолеем разделението и омразата.
Пожелавам на мюсюлманите и всички български граждани здраве и благоденствие, постигнати с мисъл, труд и духовна вяра! Нека бъдем съзидателни, животворящи и миролюбиви! Оказа се, че мирът е благо и постижение, които трябва да се пазят и съхраняват на всяка цена, макар и често пъти със своите демонични интереси човешкият род да става причина за кръвопролития и нещастията на ближния си.
Твърдя и заявявам, че ние, мюсюлманите в България, но не само ние, винаги сме разбирали и приемали исляма в етимологичното му значение на мир, мюсюлманинът като миротворец, отдаден на Божията повеля и всички хора по света като раби Божии, заслужили щастие, уважение и щастлив живот.
Утре започва 4-дневния празник Курбан байрам, който се характеризира с искане на взаимна прошка, благотворителност и богати трапези, споделени с близки роднини, приятели и изпаднали в нужда. Утре рано сутрин джамиите ще се изпълнят с мюсюлмани, които ще отправят зов към Бога, за да го призоват да ни закриля и да признаят, че ние сме недостатъчни и не бихме се справили с предизвикателствата и несгодите без неговата драгоценна помощ.
Аз призовавам мюсюлманите в тези светли дни да отправят молитвени слова към Всевишния творец за добруването, пребъдването и успеха на нашата родина България, да продължават да съграждат общия ни красив дом, да следват традициите и да развиват европейските универсални ценности – основа на общите ни постижения.
Празникът е повод да се вгледаме в себе си, в ближния и далечния, да открием нещо от себе си в него и нещо от него в себе си. Изпитания от този вид можем да търсим в тенденциите, които наричаме криза – бежанска криза, украинска криза, социална криза, икономическа криза, морална криза, терористична заплаха, пораждаща криза в сигурността и така нататък.
В духа на нашите традиции е да споделяме тъгата и празника си, да си подадем ръка и да преодоляваме взаимно с много мъдрост, любов и компетентност трудностите. Ни една криза не може да бъде по-мащабна и непреодолима пред силната човешка воля и единението, което прави силата.
И накрая, отново да цитирам този, който знае повече за нас от самите нас и ни остави следния завет: „Бог не гледа нито във външния Ви вид, нито имането Ви, но той гледа Вашето сърце и делата Ви. Най-обичаният и близък до Всемогъщия в деня на равносметката е човекът, който е справедлив управник, а най ненавижданият и отдалечен от Всемогъщия в съдния ден е несправедливият владетел. Аллах е доволен от тези от Вас, които вършат своята работа, дела и задължения усърдно и съвестно.”.
Има ли слово и призив, звучащи по-патриотично и родолюбиво, скъпи колеги?! Честит празник! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Хафъзов.
Смятам, че едва ли има народен представител, който да не се присъедини към посланията, които отправихте от трибуната.
Честит празник!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, сега преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЕТИРИМА ЧЛЕНОВЕ НА ФИСКАЛНИЯ СЪВЕТ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносител е Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, моля да представите доклада и Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД

на Комисията по бюджет и финанси относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
На заседание, проведено на 17 септември 2015г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател и членове на Фискалния съвет.
Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с влезлия в сила Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, който в чл. 7 предвижда Народното събрание да избере председател и членове на Фискалния съвет, след проведена публична процедура.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
I. Предлагане на кандидати за председател и членове на Фискалния съвет и представяне на документите им
1. Предложения за председател и членове на Фискалния съвет се правят от парламентарни групи или от народни представители. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на процедурните правила от Народното събрание.
2. Предложенията за председател и членове на Фискалния съвет се придружават с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец – Приложение № 1 към Решението;
б) подробна автобиография;
в) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше икономическо образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър”;
г) свидетелство за съдимост;
д) документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискването за професионален опит в областта на икономическия анализ и/или управлението на публичните финанси не по-малко от 10 години;
e) декларация по образец – Приложение № 2 към Решението, че не са налице обстоятелствата по чл. 8, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми.
II. Публично оповестяване на документите
1. Внесеното предложение заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 7 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации, но не по-късно от три дни преди изслушването на кандидата, може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени.
4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София,
пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: budget@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Изслушване на кандидатите
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали съответният кандидат отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за която е предложен.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател и за членове – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Лично представяне на кандидата и на неговата концепция за дейността на Фискалния съвет с оглед на длъжността, за която е предложен – до 10 минути на кандидат.
5. Комисията по бюджет и финанси провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за председател и към кандидатите за членове по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по бюджет и финанси задава в резюме въпросите на лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор. Отговор на съответния кандидат – до 10 минути.
7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
8. Комисията изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите. Ако са изслушани няколко кандидати за една длъжност, Комисията по бюджет и финанси изготвя доклад от изслушването на кандидатите и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност във Фискалния съвет.
IV. Избор на председател и членове на Фискалния съвет от Народното събрание
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Народното събрание избира поотделно председателя и четиримата членове на Фискалния съвет.
6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за”.
8. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за”.
9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.”
Две приложения – Приложение № 1 и Приложение № 2 към решението, представляващи декларации от кандидатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, режим на дебат.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители, принципно подкрепяме направените предложения, но заедно с това да отбележа, че един и същи разговор се налага да го водим няколко пъти по повод избора на различни органи от Народното събрание.
Обръщам внимание на точка първа в Раздел I – предвидения 7 дневен срок. Някой може да каже, че сме в забава по формирането на Фискалния съвет, и това е така. В същото време обаче изборът на този орган не е свързан с изтичането на никакви мандати. Ако няма предубеденост и желание да се проведе публична процедура в конкурентни условия, смятам, че този срок трябва да бъде поне двуседмичен. Пак казвам, ако не се смята, че на някой е обещавано участие в този орган и той чака само да се приемат правилата, за да подаде документите и да очаква избора.
Правя две редакционни предложения: в Раздел I, точка първа „7-дневният срок” да бъде заменен с „14-дневен”, а думите „от приемането” да бъдат „от публикуване на Процедурните правила в „Държавен вестник”.” Тези процедури се отнасят до широк кръг адресати. Те не са някакви процедури единствено за самите депутати, така че трябва да започнем да налагаме тази практика. Точно сега случаят е много подходящ, защото става дума за орган, който за първи път ще се избира от Народното събрание, по който има достатъчно време да се внесат предложения, да се проведат разисквания, и в крайна сметка да бъде проведен успешен избор.
Моля тези две предложения да бъдат гласувани поотделно, защото едното засяга продължителността на срока, а другото засяга момента, от който започва да тече този срок. Дадох вече аргументи защо това трябва да бъде не просто акт на приемането на решението днес, а моментът на публикуването на това решение в „Държавен вестник”, което се смята за еднакво достъпно до всички потенциални адресати на този парламентарен акт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Съображения под формата на реплика?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Стоилов, по принцип сте прав. Има обаче аргументи против това Ваше предложение. Разбира се, най-важният аргумент се отнася до конкретния случай – идеята беше да формираме Фискалния съвет, така че да получим неговото мнение за Бюджет 2016 г. Разбира се, това изобщо не е фатално. Със или без неговото мнение ние бихме могли да се справим за 2016 г.
От друга страна, наистина в Правилника на Народното събрание е предвиден 14-дневен срок, но с решение този срок може да бъде и по-голям, или по-малък. В крайна сметка също е въпрос на решение на Народното събрание.
Не смятам обаче, че кандидатите ще се появят, следейки „Държавен вестник” и публикацията на решението в него. Това че ще има Фискален съвет е ясно от момента, в който започнахме разискванията по Закона за Фискалния съвет. Мисля, че неслучайно и Председателството на Народното събрание беше изпратило до всички парламентарни групи напомняне кои длъжности ще подлежат на избор от Народното събрание и следва парламентарните групи да се подготвят за тях. Така че от чисто формална гледна точка всички парламентарни групи и народни представители отдавна трябваше да са се спрели на своите кандидати и да чакат с нетърпение приемането на правилата, за да ги представят и внесат в Народното събрание.
Пак казвам, склонна съм да подкрепя Вашето предложение за 14-дневен срок с ясното съзнание, че това ще направи процедурата на Закона за Бюджет 2016 не по правилата на Закона за Фискалния съвет и няма да можем предварително да се запознаем със становището на хората, които ще участват във Фискалния съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Стоянова, да използвам дупликата и да сметна, че отчитате предложението и препоръката ми, след като, мисля, че се признава по-голямата тежест на аргументите, които представих. Доста години България е формирала проектобюджета без Фискален съвет. Мисля, че по-важно е да обърнем внимание на качеството на този орган, който наистина да бъде и компетентен, и относително независим.
Смятам, че това наистина дава основание да се подкрепи този разумен – не го наричам продължителен – срок. Наистина имаме принципна информация, че предстои формирането на такъв орган. Смятам, че по-сериозният подход изисква да се движим в рамките на срокове, които, без да забавят процедурата, ще дадат възможност тя самата да допринесе за формирането на орган, който има качествата да изпълни предназначението, което му отрежда законът.
Надявам се и парламентарната Ви група, и останалите народни представители да подкрепят предложенията, които направих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Стоилов.
Думата за изказване има народният представител Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, стана традиция в парламента, когато се избират такива важни органи, да правим съответни промени за протичане на информиран избор.
Това е изключително важен орган и смятам, че е редно както направихме за Инспектората към Висшия съдебен съвет, както ще видите и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и Комисията за контрол на службите направи към съответните закони за избор на началници за Държавна агенция „Разузнаване”, служба „Военна информация” и Националната служба за охрана към президента, редно е и тук да вкараме текстове, които да дават възможност на кандидатите за този орган предварително да бъдат проверявани от Комисията (накратко ще я наричам) по досиетата за принадлежност към службите за сигурност на Народна Република България и това да е известно към момента на техния избор тук, в Събранието.
Това е информиран избор, който като народни представители, сме длъжни да поискаме, за да е ясно кандидатите, които ще се явят, и тези, които ще бъдат избрани, дали няма да имат някакви зависимости, които ще влияят при взимане на решенията, които ще им се налага да обсъждат в този орган.
Затова, господин Председател, предлагам в Раздел ІІ, т. 3, ново изречение накрая със следния текст: „Комисията прави искане...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Дайте ми го писмено, ако обичате. (Народният представител Методи Андреев предава предложението на председателя Кирил Цочев.)
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Смятам, че това е наш дълг и не виждаме нищо лошо в това да бъдат оповестени и българските граждани, и ние като народни представители за евентуална такава принадлежност.
Смятам, че това е редно да го правим при избор на всички органи.
Между другото, искам да Ви кажа, че хората от този орган по принцип влизат в кръга на лицата, които Комисията по досиетата трябва да проверява, без обаче да са изрично упоменати. По-хубаво е предварително да знаем за тяхна евентуална принадлежност и това да се отрази при избора им. Тук всеки може да гласува по съвест. На някой може това да му хареса, на някой може да не му хареса. По-добре е тогава да го знаем, отколкото да научим впоследствие, след като бъде избран в съответния орган.
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Реплики?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Методи Андреев, трябва да се впише в специален член да се знае кои са кредитните милионери. Второ, участвали в масовата или работническо-мениджърската приватизация, която е завършила с фалит на съответните недвижими активи, които бяха създадени от този народ за 45 години, а които Вашата политическа сила – имам предвид предишната Ви политическа сила, не партия ГЕРБ, тъй като Вие принадлежахте към Съюза на демократичните сили, ако не греша, към „Демократи за силна България”, извърши престъпната работническо-мениджърска приватизация и, разбира се, активно участва в масовата приватизация. Така че не отклонявайте вниманието от теми, по които сте болезнено фиксиран, а забравяте най-важното – кредитните милионери. Не забравяйте една инициатива на бившия народен представител Александър Каракачанов, представител на „Зелената партия”, който преди десетина години от тази трибуна успя законодателно да изнесе един списък на кредитните милионери в Република България.
Така че, когато предлагате това, господин Методи Андреев, допълнете и това, което Ви предлагам, или аз ще го допълня с предложение. В противен случай ще сметна, че Вие отново селективно налагате едни измислени плашила, с които трябва да прикриете всъщност отговорността на Вашата бивша политическа сила, именно за този криминален в икономическо отношение преход. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Не разбрах имате ли редакционна промяна, или не, господин Енчев?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Ще го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Направете, ако обичате, в писмен вид.
Втора реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател! Господин Андреев, много по-лесно е да се борите с призраците на миналото, отколкото с проблемите на настоящето, защото темата, която постоянно възпроизвеждате, много повече – не казвам, че няма някакво отношение към днешното време, но много повече има отношение към миналото. Препоръчвам Ви със същата страст и последователност да изваждате всички други зависимости, които днес имат, бих казал, дори по-голямо значение.
Няма нищо смущаващо и да се приеме Вашият текст, тъй като дори смятам, че един от тези хора, които попадат във визираната от Вас категория, има всички качества да бъде предложен за член на Фискалния съвет. За съжаление, той почина преди няколко дни. Мисля, че тези хора могат да участват открито в тази дискусия, защото те не са крили този факт, независимо дали ще бъдат оповестявани някои от тях, или не – хора, които са работили за българската държава, за българското разузнаване.
Не знам защо пропускате във Вашите предложения да споменавате хората, които принадлежат към различни тайни общества или които се намират в някакви външни зависимости. Предния път пак говорихте на тази тема, но Вие сте строго фиксиран върху „Държавна сигурност”. Ако искате да изгледате наистина смел и решителен, разширете обхвата на Вашите предложения, за да не изглежда, че Вие сте само така един човек, който се бори, пак казвам, с демони от миналото повече, отколкото с проблемите на настоящето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Трета реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, миналата седмица създадохме един добър прецедент и се надявам да стане и традиция. Наистина за подобни важни назначения да се извършва такава предварителна проверка, за да има информиран избор за народните представители за кого гласуват. Както стана дума и тогава, сигурен съм, че за някои хора това ще бъде преимущество, че лицето е било сътрудник на бившата „Държавна сигурност”, за нас, отдясно, очевидно това е точно обратното. Тоест това е нещо, което ние не приемаме, и считаме, че не може лица с подобна съпричастност и зависимости да заемат подобни висши държавни длъжности.
Наистина, законът ни дава тази възможност да бъде извършена предварителна проверка. Тези назначения също влизат в обсега на така наречения „Закон за досиетата”, но не са изрично посочени в тях. Тоест минават по една допълнителна процедура, която вероятно означава, че доста време ще мине преди да се направи проверката.
Така че подкрепям предложението на колегата Андреев. Мисля, че спокойно можем да се възползваме от възможността предварително да извършим такава проверка. Благодаря.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Това не е реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Господин Андреев, имате право на дуплика.
Заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Офицер Енчев, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще Ви помоля без квалификации. Правя Ви първо предупреждение, ще Ви отнема думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Господин Енчев, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще Ви отнема думата!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Не сте ли офицер? Защо? В това няма нищо лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви, господин Андреев! Не сме в Комисията за разкриване на досиетата, а сме в Народното събрание!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Господин Енчев, ще Ви дам дуплика не за друго, а за да Ви припомня нещо. Това, което Вие тук предложихте, е всъщност едно мое предложение, което онзи ден споделих в разговор с Вас.
Вашата политическа импотентност и невъзможността да родите Ваши идеи не Ви позволява това, което аз съм Ви предложил, да го изнасяте от Ваше име пред това Народно събрание. Защото е много ясно, че това, което Вие предложите, няма да бъде прието. Тоест Вие предварително опорочавате идеята, която е заложена в това, което говорихте. Това не Ви е спирането на политиката СИРИЗА, това е сериозна работа с този орган, така че много моля да не правите такива, меко казано, странни изказвания от името на един офицер от бившата „Държавна сигурност”.
Що се отнася до това, което предлага господин Стоилов, това е важно. Тъй като аз не го формулирах в предложение, предлагам да сложим на съответното място в тези правила, които сега ще приемем, един текст – тези, които ще бъдат кандидати, да заявят писмено, че нямат принадлежност към различни тайни общества, за които говори господин Янаки Стоилов. Което миналия път, когато гласувахме за Инспектората към Висшия съдебен съвет, не беше прието като предложение. Сега казвам, че това е предложение. Нека да бъде направено по съответния ред, да бъде поставено на съответното място и също да бъде гласувано, защото също е много важно.
Що се отнася, господин Стоилов, че това са призраци от миналото, само ще Ви кажа следната фактология: от четирима управители на Българската народна банка, трима бяха доказани агенти на българската „Държавна сигурност”, точно по времето, когато доларът се управляваше от неговия курс...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Отклонявате се от темата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Просто това искам да кажа.
Другото, което искам да Ви напомня, че тази тематика не е отминала, защото някога...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Напомням Ви, че се отклонявате от темата и ще Ви отнема думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Това е точно по темата, господин Председател?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Умолявам Ви! Не сме Комисия за разкриване на досиетата, а се намираме в Народното събрание и разискваме процедурни правила.
Дали сте Вашата редакция и повече не Ви давам думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Отнемам Ви думата.
Други изказвания, колеги?
Има думата за изказване господин Мартин Димитров.
Уважаеми колеги, предлагам да не обръщаме дебатите по този въпрос и отново да се върнем три дни назад с отстраняване и така нататък. Умолявам Ви!
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, мисля, че става хубава традиция депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок да предлагат тогава, когато става въпрос за избор на публични длъжности, да има проверка за принадлежност към „Държавна сигурност” и към бившите служби на комунистическия режим. Защото, пак Ви напомням, че сме се чувствали изключително глупаво дадени хора да бъдат избрани и месеци по-късно Комисията да излезе със становище – Комисията за досиетата, че дадено лице всъщност е било сътрудник на „Държавна сигурност”.
Редно е, когато парламентът взема решения, те да бъдат максимално обосновани.
Тук бих сложил една граница, че все пак в тези правила могат да бъдат добавени и множество други критерии – това обсъждах досега с колегите, за платени данъчни задължения; за това дали кандидатите са членове на някаква общност, така да го наречем, която може да има съмнителен характер. Но за мен нека да сложим границите и да кажем така: традиция е вече ГЕРБ и Реформаторският блок всеки път, когато става въпрос за публична длъжност, да имаме проверка за принадлежност към службите на бившата „Държавна сигурност” и да спрем до там. Да не прекаляваме. Това е обосновано решение, обосновано становище.
Знаете, че за последните 25 години няма случай на крупна обществена манипулация, в която да не участва поне един агент на Държавна сигурност, няма такъв случай. Така че това наше предложение смятам, че е логично, защитено.
Най-накрая бих Ви казал следното нещо, колеги: ако за други длъжности вече сме го гласували, но за Фискалния съвет кажем „тук няма да бъде прието”, би останало логичното съмнение, че някой възнамерява да предлага именно такъв кандидат. И понеже съм сигурен, познавам Вашата обективност и знам, че няма да постъпите по този начин, Ви препоръчвам да подкрепим всички предложението на колегата Методи Андреев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Реплика?
Искам да припомня, че е направено вече редакционно предложение от народния представител Методи Андреев, което аз ще прочета и ще подложа на гласуване, така че Ви моля да не отклоняваме дебата в посока на досиетата и така нататък. Умолявам Ви!
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
В такъв случай умолявам квесторите да поканят народните представители за влизане в режим на гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание с добавените две декларации, прочетени заедно с проекти на решения.
Но преди това имаме направени няколко редакционни предложения.
Първото по реда на внасянето е на народния представител Янаки Стоилов.
В Раздел I, точка 1 „7-дневен срок” се заменя с „14-дневен срок”.
Има още едно негово предложение, което ще гласуваме разделно.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Второто предложение на народния представител Янаки Стоилов е: думата „от приемането” се заменя с „от публикуване на Процедурните правила в „Държавен вестник”.
Така ли е, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): „От публикуването в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: „От публикуването в „Държавен вестник” на Процедурните правила”.
Режим на гласуване за заменянето на „от приемането” с „от публикуването в „Държавен вестник”.”
Гласували 106 народни представители: за 38, против 13, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Третото предложение поред е от народния представител Методи Андреев.
Ще се опитам, господин Андреев, да го прочета, тъй като много лошо сте го написали. Като доктор на рецепта сте го написали. (Смях в залата.)
Прави се предложение в чл. 2, след т. 3 ново изречение: „Комисията прави искане – до около 15 букви, но те ще станат ясни кои са – по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за установяване на евентуална принадлежност на кандидатите и обявяване на страницата си резултатите от проверката”.
Успях да го разчета, така ли е, господин Андреев?
Уважаеми колеги, режим на гласуване.
Гласуваме предложението на Методи Андреев, като след т. 3 слагаме ново изречение.
Гласували 94 народни представители: за 80, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Трябва да подложа на гласуване нов член.
Господин Енчев, аз не мога да определям къде да бъде точно членът.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Второ римско след втора точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Още един път – второ римско след втора точка?
Народният представител Велизар Енчев предлага във ІІ. „Публично оповестяване на документите” след втора точка да се добави: „Да се извърши проверка за присъствието на лицето, кандидат за членство в тайни общества – масонски ложи и списък за кредитни милионери”.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 42, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Енчев!
Предложение за прегласуване – Вашите мотиви?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Правя предложение за прегласуване, тъй като темата е изключително важна – да няма масони, тайни общества и кредитни милионери. Още повече много хора не са влезли в залата.
Призовавам всички народни представители, намиращи се в кулоарите на парламента: ако наистина държат в този много важен орган да не присъстват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви, господин Енчев, стана ясно.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: ...кредитни милионери, моля да влязат в залата и да гласуват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Стана ясно, господин Енчев. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, прегласуване. Предложението е на народния представител Велизар Енчев.
Гласували 94 народни представители: за 15, против 54, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, сега гласуваме Проекторешението за приемане на процедурни правила с направените корекции, а именно: „7-дневен” в Раздел I, първа точка се заменя с „14-дневен срок” – предложение на народния представител Янаки Стоилов; и предложението за нова точка след трето изречение на „II. Публично оповестяване на документите”, втори член. Предложението, което гласувахме в залата и го приехме с мнозинство, за включване на текста на народния представител Методи Андреев.
Гласуваме Проекта за решение за процедурни правила с направените две корекции, приети в залата, и двете декларации, като приложения към решението.
Гласували 108 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието. Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към трета точка от Програмата за работа на Народното събрание, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен. Водеща е Комисията по земеделието и храните, след това – комисиите по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, по правни въпроси и по енергетика.
Господин Христов, заповядайте да прочетете доклада на Комисията по земеделието и храните!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да пристъпя към доклада, моля на основание чл. 46,
ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати господин Стилиян Митев – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация”, и господин Стоил Дудулов – началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Техническият секретар – всичко е нормално, нали? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Режим на прегласуване.
Предложение, господин Христов. (Шум и реплики.)
Да, колеги, беше зелено на таблото, но кворумът е 76.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да прегласуваме предложението, предвид на това, че доста колеги влязоха в залата, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на прегласуване, колеги. (Шум и реплики.)
Приканвам квесторите да поканят колегите от кулоарите на Народното събрание.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Сега предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен
от Министерския съвет на 3 юли 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 9 септември
2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2015 г.
В работата на Комисията взеха участие – от Министерството на земеделието и храните д-р Цветан Димитров – заместник-министър, господин Стоил Дудулов – началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация” и експерти.
Законопроектът беше представен от зам.-министър Димитров.
Със Законопроекта са предвидени следните промени.
Съгласуването на проекти за рекултивация на земя за земеделски нужди и на нарушени терени в горски територии ще се извършва от министъра на земеделието и храните, за хвостохранилища – от министъра на енергетиката, а за сгуроотвали, сметища и други депа за отпадъци – от министъра на околната среда и водите.
Няма да се изисква утвърждаване на подземни и надземни трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на подземни линейни обекти на техническата инфраструктура, както и на прилежащите съоръжения, разположени на терена, когато застроената и прилежащата им площ е до 15 кв. м.
Без процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране ще става промяната на предназначението на земеделски земи, когато е предвидена с влязъл в сила общ устройствен план и в случаите на предоставена с решение на Министерския съвет концесия.
Предлага се да бъде стеснен обхватът на обектите, за които се определят най-малко две площадки или трасета за осигуряване на транспортен достъп.
За изграждането и разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници ще се изисква становище от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Инвеститорите клас „А” съгласно Закона за насърчаване на инвестициите няма да заплащат такса за промяна на предназначението на земеделски земи.
Отменя се текстът, регламентиращ начина на разходване на постъпления в Министерството на земеделието и храните, тъй като е в противоречие със Закона за публичните финанси.
Променя се състава на Комисията за земеделските земи и се разширява обхвата на нейните правомощия. Комисията ще може да отлага промяната на предназначението на земеделска земя, когато възникнат въпроси за доизясняване и ще може да разрешава временно ползване на земеделска земя в определени случаи. Решенията на комисията за утвърждаване на площадки и трасета за проектиране ще подлежат на оспорване пред Върховния административен съд.
За строителство, извършено върху земеделска земя, без да е променено нейното предназначение, собственикът на обекта няма да заплаща стойността на земята, а само съответната санкция и двойния размер на таксата за промяна на предназначението. Когато строителството е извършено върху държавна или общинска земя, след заплащане на тези суми собственикът на обекта ще може да придобие собствеността върху земята по ред, определен в Правилника за прилагането на Закона.
В Комисията по земеделието и храните е постъпило становище на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) с редица предложения за изменения, извън обхвата на Законопроекта и становище на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” в структурата на Селскостопанската академия, в което се възразява срещу направените от НИМХ предложения.
В свое становище Министерството на енергетиката подкрепя по принцип законопроекта и прави предложение за редакция на един от текстовете, което ще бъде обсъдено между първо и второ четене.
В последвалата дискусия беше подчертано, че Законопроектът като цяло цели облекчаване на режима по утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, когато това касае подземни и надземни линейни обекти на техническата инфраструктура, които не засягат сериозно начина, по който се обработва земята, както и за големи инвестиционни проекти и в случаите на влязъл в сила общ устройствен план или предоставена от Министерския съвет концесия.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2015 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
С доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни запознае госпожа Коцева.
Заповядайте, госпожо Коцева.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 10 септември 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерски съвет на 3 юли
2015 г.
В заседанието на Комисията взе участие господин Стоил Дудулов – началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация” в Министерството на земеделието и храните, който представи Законопроекта от името на вносителя.
Основната част от промените в Законопроекта са насочени към облекчаване на административните процедури при промяна на предназначението на земеделските земи.
За изграждането на подземни линейни обекти на техническата инфраструктура, както и на прилежащите съоръжения, разположени на терена, когато застроената и прилежащата им площ е до 15 кв. м. няма да се изисква утвърждаване на подземни и надземни трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи.
Промяната на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както и в случаите на предоставена с решение на Министерския съвет концесия, ще се извършва без провеждане на процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. Предвидено е също така в определените случаи по Закона за насърчаване на инвестициите инвеститорите да не заплащат такса за промяна на предназначението на земеделски земи. Предлага се да бъде стеснен и обхватът на обектите, за които се определят най-малко две площадки или трасета за осигуряване на транспортен достъп.
За изграждането и разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници ще се изисква становище от Комисията за енергийно и водно регулиране.
В законопроекта са предвидени хипотези, в които Комисията за земеделските земи ще може да отлага промяната на предназначението на земеделска земя, когато възникнат въпроси за доизясняване и ще може да разрешава временно ползване на земеделска земя в определени случаи. Предлага се решенията на комисията за утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, аналогично на решенията й за промяна на предназначението, да подлежат на оспорване пред Върховния административен съд.
Прецизирани са разпоредбите, отнасящи се до извършено строителство върху земеделска земя без да е променено нейното предназначение. Предлага се в тези случаи собственикът на обекта да не заплаща стойността на земята, а само съответната санкция и двойния размер на таксата за промяна на предназначението. Когато строителството е извършено върху държавна или общинска земя, собственикът на обекта ще може да придобие собствеността върху земята след заплащане на съответната санкция и двойния размер на таксата за промяна на предназначението по ред, определен в правилника за прилагането на закона.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 19 гласа - “за”, без “против” и 0 гласа – “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Коцева.
Преди да продължим с доклада на Правната комисия, умолявам за тишина в залата! Да прехвърлим дебатите по други въпроси извън залата.
Кой ще прочете доклада на Комисията по правни въпроси?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54
На свое заседание, проведено на 15 юли 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта.
В обсъждането участие взеха народните представители Емил Димитров, Чавдар Георгиев, Десислава Атанасова и Данаил Кирилов.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси, със 7 гласа „за”, без „против“ и 5 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Последният доклад е от Комисията по енергетика.
Заповядайте, господин Николов, в резюме също.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерски съвет на 3 юли
2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2015 г. Комисията по енергетика разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2015 г.
На заседанието на комисията присъстваха: от Министерството на енергетиката: Станислав Станков – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии“, Цвета Милева – старши експерт, Анелия Терзиева – главен юрист; от Министерството на земеделието и храните: Стилиян Митев – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация”, Магдалена Дакова – директор на дирекция „Административно и правно обслужване”, Валентина Шишкова – държавен експерт в дирекция „Поземлени отношения и комасация”; и от Комисията за енергийно и водно регулиране: Стоил Манчев – младши експерт.
Законопроектът беше представен от представители на Министерство на земеделието, като те изтъкнаха мотивите за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи.
Също така се предлагаше отпадане утвърждаването на площадки, когато има влезли в сила общи устройствени планове, което е свързано с измененията в закона, относно приемането на общи устройствени планове на общините за територията на България.
Тъй като процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя е поетапна, се прави следното предложение: обжалването по отношение на решенията за промяна на предназначение на земята и решенията за утвърждаване на площадки да се обжалват пред Върховния административен съд, като по този начин се уеднаквява процедурата и институцията по произнасяне.
Въвежда се и редакция в чл. 23 на Закона за опазване на земеделските земи, в който при промяна на предназначението на земеделска земя е необходимо становище от Комисията за енергийно и водно регулиране относно нуждата от изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.
Последва дискусия между народните представители относно предложения размер на квадратурата, върху която ще се разпростира облекчения режим в
§ 3 от ЗОЗЗ. Инженерните съоръжения за пренос на електроенергия са с по-големи размери и не попадат в предложения обхват. Народните представители подкрепят по принцип същността на предложения текст, но изказват препоръки относно увеличаване на размера на квадратурата, върху която ще се осъществява режима на облекчаване.
След проведените разисквания, Комисията по енергетика с 14 гласа „за”, без „против” и без „въздържал се” подкрепя Законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми колеги, становище на вносител? Няма да бъде представено очевидно.
Влизаме в режим на дебат. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да подчертая, че както в Комисията, така и в залата, ще подкрепим Закона за опазване на земеделските земи предвид факта, че предвижданите промени в Закона създават значителни улеснения на бизнеса, намаляват административната тежест, въобще в законодателството се правят необходимите стъпки наистина в България бизнесът да успее да заработи на обороти, които да създадат работни места и да осигуряват национален доход, като съответно комисиите подчертаха какви са промените, които се предлагат в Закона.
Една част от тях са свързани с улесненията при физически и юридически лица при провеждане на процедура при промяна на предназначението – земеделски земи за изграждане на съоръжения към линейни обекти на техническата инфраструктура, също така за изграждане на трасета, които не оказват съществено влияние върху земеделските земи и не променят нейното функционално предназначение.
Положителна е също така промяната в начина на работа на Комисията, която осъществява промяна на предназначението, с включването на представители и на научната общност. Досега те бяха изключени. Говорим за представители на Института по почвознание, агротехника и защита на растенията „Никола Пушкаров”, които ще имат възможност със своята експертиза да подобрят работата на Комисията и ще се създаде предпоставка да се приемат решения, които Комисията съответно може да защити при спорове.
Важно е също така да се подчертае, че в Закона се дава възможност Комисията да взема решения при обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, да се изисква и становище на регулатора по отношение на възможността за присъединяване.
Тук искам да направя една отметка, че досега в Закона съществуваха редица възможности Комисията да отказва смяна на предназначението за земи, които са предназначени за изграждане на възобновяеми енергийни източници, но, общо взето, рядко се случваше тя да отказва именно такива инфраструктурни обекти, а най-малко именно в Закона е записано, че след шеста категория трябва да бъде и земята, върху която да бъдат изграждани такива централи. На практика това не се осъществяваше, най-малкото поради това, че в един момент за земеделската земя изчезнаха категориите и трябваше да бъдат служебно и административно определяни, което създаде доста сериозни проблеми.
Вие, пътувайки по магистралите и по пътищата, виждате на колко места са изградени такива фотоволтаични централи на земя, която в никакъв случай не е от шеста категория нагоре.
Това, което нас ни смущава в Законопроекта, и съответно ще направим необходимите предложения между първо и второ четене, е свързано с предложението в Законопроекта да отпадне таксата за промяна на предназначението за инвеститори, регистрирани по Закона за насърчаване на инвестициите. За нас, първо, няма достатъчно обосновка на тази мярка. В един момент ние наистина облекчаваме инвеститорите по отношение на достъпа до ресурси в страната – говорим за общинско имущество, за държавен фонд, но и да не се заплащат такси, според нас това ще създаде доста сериозни проблеми в сравнение с тези, които не са стратегически инвеститори, ще ги постави в доста по-привилегировано отношение спрямо останалия бизнес. За нас това е неразумно решение, най-малкото поради това, че и в мотивите на Законопроекта не е посочено достатъчно ясно и категорично какви са целите и съответно за кои инвеститори става въпрос. Те не са чак толкова много в България.
Отделно от това, темата за опазването на земеделските земи е много по-широка. Предлагането на Законопроекта само за намаляване на административната тежест доста ограничава възможностите и политиката, която трябва да провежда държавата в областта на опазването на земеделските земи. Днес прочетох, че Министерският съвет е приел актуализираната Национална програма за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването за периода 2014 – 2020 г., което означава, че този Закон трябва да бъде доста по-всеобхватен и в същото време да се ползва целият научен потенциал, който има в страната. Това са институтите към Българската академия на науките, това са институтите на Селскостопанската академия, които трябва да дават експертни становища с цел превенция, а не с покриване на рискове, които вече са се появили в резултат наистина от некоректно отношение на човешкия фактор по отношение на ползването на земи.
Така че между първо и второ четене ние ще направим предложения, свързани не само с конкретния Законопроект и обхвата, който той предлага, но и доста по-широко, от гледна точка наистина на създаване на предпоставки земеделската земя в България да се опазва по начин, по който и следващите поколения да могат да я стопанисват за производство и за реализация на земеделска продукция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Реплика? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте!
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи внесения Законопроект.
Две са основните промени, които се целят с предложения Законопроект. Първо, с цел облекчаване на физическите и юридическите лица и намаляване на административната тежест се предлага промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди с предвиден общ устройствен план както и за терени, отдадени на концесия с решение на Министерския съвет, да се извършват без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. Това е една процедура, която отнема на инвеститорите и на държавната администрация между три и шест месеца и ние адмирираме предложената промяна от Министерския съвет. Както спомена и проф. Бъчварова, наистина тази промяна ще доведе до облекчаване на бизнеса, от една страна, и, от другата страна, на държавната администрация.
Втората важна промяна в така внесения Законопроект е, че без промяна на предназначението на земеделските земи могат да бъдат извършвани строежи, технически съоръжения, свързани с техническата инфраструктура до
15 кв. м, които строежи не променят функционалността на земеделската земя, така че да бъдат запазени всички нейни свойства.
Считаме, че тези две промени ще бъдат приети на второ четене с пълно единодушие от залата, защото те са дълго очаквани от бизнеса като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Белова.
Трета реплика? Няма.
Господин Ахмедов – имате думата за изказване.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С този Законопроект се уреждат опазването от увреждане и възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение.
Подкрепям предложените промени. Според нас, от Движението за права и свободи, всяко намаление на административните тежести за физически и юридически лица в страната, когато с него не се ощетява държавата, следва да бъде подкрепено.
В основната си част предложените промени целят и предвиждат именно това – облекчаване на административните процедури при промяна на предназначението на земеделските земи, което ще има благоприятен ефект и за администрацията, и за инвеститорите.
Още едно не по-малко последствие от изменението – ще бъде предотвратено забавянето при изграждане на обекти на техническата инфраструктура. Именно в тази насока са измененията, съгласно които няма да се изисква утвърждаване на подземните и наземни трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделските земи за изграждане на подземни линейни обекти на техническата инфраструктура, както и прилежащи съоръжения, разположени на терена, когато застроената и прилежащата им площ е до 15 кв.м.
В посока облекчаване е създадената алинея, с която промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди с предвидените в разпоредбата две хипотези, ще се извършат без провеждане на процедури за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране.
В друга част от измененията се прецизират някои от разпоредбите на Закона. Такива са отпадането на членовете, които са в противоречие със Закона за публичните финанси, изменението на чл. 39 уреждащ състава на Комисията на земеделските земи, с което се предвижда отпадането на участие на представител на Министерството на финансите и включване на представител на Института по почвознание „Никола Пушкаров”.
Като положителен елемент бих отбелязал и новите разпоредби, с които се създават правомощия за Комисията на земеделските земи да отлага промяната на предназначението на земеделските земи – хипотезите, визирани в т. 9, и да обсъжда искания за разрешаване на временно ползване на земеделските земи.
Поради това, че с предложените изменения се синхронизира регламентацията, отнасяща се до опазването на земеделските земи, разпоредбите на действащото законодателство и се въвежда един по-лек режим на процедурите, ще гласуваме „за” приемането на този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, вносен от Министерския съвет на 3 юли 2015 г.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
С пълно мнозинство Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред в Програмата за работа на Народното събрание, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.
Внесен е от Полина Карастоянова и група народни представители на 15 май 2015 г.
Виждам, че под вносителите са се подписали представители на седем парламентарни групи, така че очевидно е единодушно подкрепен.
Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъде допуснат господин Борислав Чалъков – заместник-генерален директор на Българската телеграфна агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на гласуване, колеги, за допускане в залата.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят заместник-генералния директор на БТА в залата.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 554-01-92, внесен от Полина Карастоянова и група народни представители на 15 май 2015 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на
4 юни 2015 г., беше разгледан Законопроект за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 554-01-92, внесен от Полина Карастоянова и група народни представители на 15 май 2015 г.
В заседанието участваха от Българската телеграфна агенция: господин Максим Минчев – генерален директор, госпожа Евелина Андреева – главен секретар, и господин Данчо Антонов – финансов директор.
Законопроектът от името на вносителя беше представен от народния представител Полина Карастоянова.
Съгласно изискванията на чл. 16 от Закона за Българската телеграфна агенция нейният генерален директор представя за обсъждане в Народното събрание отчети за дейността си, включващ финансови отчети не по-късно от 31 октомври – за първото полугодие, и 30 април – за предходната година. На практика отчетът от първото полугодие се явява като част от годишния отчет на независимия национален информационен институт на Република България.
Със Законопроекта се предлага да отпадне внасянето на отчета на Агенцията за първото полугодие. Запазва се представянето на годишен отчет на БТА в Народното събрание за предходната година, включващ и финансов отчет. Същият подход е възприет при представянето на отчетите/докладите на Националната здравноосигурителна каса, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Българската академия на науките и други.
Предложеното изменение на Закона за Българската телеграфна агенция не изисква допълнителни финансови средства.
Народните представители единодушно се обединиха около становището след приемането на Законопроекта на първо гласуване да бъде приет и на второ гласуване в едно заседание по реда на чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След проведено гласуване Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 554-01-92, внесен от Полина Карастоянова и група народни представители на 15 май 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказвания?
Закривам дебата.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 554 01 92, внесен от Полина Карастоянова и група народни представители на 15 май 2015 г.
Уважаеми колеги, моля гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам Законопроектът да бъде гласуван и на второ гласуване в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание заглавието: „Закон за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме, колеги, заглавието на второ четене.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА:
„Параграф единствен. Член 16 се изменя така:
„Чл. 16. (1) Генералният директор на БТА ежегодно не по-късно от 30 април представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си, включващ и финансов отчет.
(2) Специализираната постоянна комисия на Народното събрание разглежда отчета по ал. 1 и изготвя доклад по него, който се разглежда от Народното събрание.
(3) Народното събрание обсъжда и приема отчета по ал. 1.
(4) Решението на Народното събрание относно приемането на отчета по ал. 1 за дейността на БТА се обнародва в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, моля гласувайте алинеи от 1 до 4.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Честито, госпожо Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Припомням, колеги, на второ гласуване са приети от чл. 133, който става чл. 135, до чл. 154, който става чл. 156 включително.
Предстои докладване на Раздел II „Оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти”. Това е страница 185 по Доклада.
Заповядайте, госпожо Дамянова, със Законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Раздел ІІ – Оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Член 155.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 155 се правят следните промени:
а) в ал. 1 да отпаднат т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5;
б) в ал. 4, т. 1 след „учебни помагала” да се добави изразът „и на държавния образователен стандарт за учебното съдържание”.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155, който става чл. 157:
„Чл. 157. (1) Процедура по оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти се открива със заповед на министъра на образованието и науката:
1. след утвърждаване на нови учебни програми – за училищното образование, и след приемане или промяна на държавния образователен стандарт за предучилищното образование – за предучилищното образование;
2. когато нито един от одобрените учебници не е разпространен за началото на учебната година;
3. когато нито един от издателите на одобрените познавателни книжки, учебници и учебни комплекти не е подал заявление за включване в списъка по чл. 162;
4. когато при проведена процедура не е одобрена нито една познавателна книжка, съответно нито един учебник и учебен комплект;
5. в случаите по чл. 161, когато не е извършена промяна или тя не е одобрена в нито една от одобрените познавателни книжки, съответно в нито един от учебниците и учебните комплекти.
(2) В заповедта по ал. 1 министърът на образованието и науката определя срок за внасяне на проектите на познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти, който не може да бъде по-кратък от 12 месеца от датата на заповедта по ал. 1.
(3) Проектите на познавателни книжки се оценяват за съответствие с изискванията на държавния образователен стандарт за учебниците, познавателните книжки и учебните помагала.
(4) Проектите на учебник и на учебен комплект се оценяват на два етапа:
1. първи етап – оценка за съответствието с изискванията на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
2. втори етап – оценка за пригодността им за прилагане в училище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ, както е предложено по вносител и което се подкрепя от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІ е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 7, против 55, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 155, който е редактиран от Комисията и става чл. 157 в нейния доклад.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстът за чл. 157 по доклада на Комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 156.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 156, ал. 2 се създава изречение второ:
„Въз основа на получените оценки проектите на учебници и учебни комплекти се класират в низходящ ред.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл. 156 ал. 2 да добие следния вид:
„(2) Вторият етап от оценяването се извършва въз основа на избор на един учебник или на учебен комплект по общообразователните учебни предмети съгласно чл. 79 и три проекта на учебник или учебен комплект за останалите предмети, направен във всяко училище, в което се изучава съответният учебен предмет в съответния клас.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156, който става чл. 158:
„Чл. 158. (1) Оценяването на проектите на познавателна книжка, както и първият етап от оценяването на проектите на учебник или на учебен комплект се извършват от оценители, определени от министъра на образованието и науката, съгласувано с председателя на Българската академия на науките.
(2) Вторият етап от оценяването на проектите на учебник или на учебен комплект се извършва за проектите, които отговарят на изискванията на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, и се осъществява във всяко училище от учителите, които преподават учебния предмет в съответния етап от степента на образование.”
Член 157.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157, който става чл. 159:
„Чл. 159. (1) Не може да е оценител лице, което е:
1. автор или издател на внесен в процедурата по оценяване проект на познавателна книжка, на учебник или на учебен комплект;
2. автор или издател на одобрен учебник или учебен комплект по съответния учебен предмет за съответния клас, или познавателна книжка, които се използват в системата на предучилищното и училищното образование;
3. в договорни отношения с автора или издателя към момента на провеждането на процедурата;
4. в йерархична връзка на ръководство и контрол с автор на произведението, което се предлага като проект на познавателна книжка, на учебник или на учебен комплект или с неговия издател;
5. е участник в каквото и да е качество при създаването на произведението, което се предлага като проект на познавателна книжка, на учебник или на учебен комплект;
6. съпруг на автора или издателя или техен роднина – по права линия – без ограничение, а по съребрена линия или по сватовство – до четвърта степен включително.
(2) Липсата на обстоятелствата по ал. 1 се удостоверява с декларация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! В
ал. 2 на чл. 156 се предлага по всеки предмет да има неограничен брой учебници, при условие че те отговарят на държавните образователни изисквания. Какво ще означава това? Че 45 хиляди български учители ще трябва да избират варианта, по който преподават. Те го правят и сега, но при едно ограничение, което има в Закона до момента – в рамките на три учебника.
Както обсъждахме и в Комисията този въпрос, ние поставяме на вниманието Ви проблема за обективните критерии за избор. Какви ще бъдат те? Тези критерии могат да се окажат субективни и зависими. Субективни, защото професионалните, естетическите и другите вкусове и убеждения на различните учители ще бъдат различни. Зависими, защото сега могат да се увеличат опитите за натиск и за изкушение от страна на заинтересованите издатели и разпространители. За да избират учителите и училищата желаните от тях учебници между предложените и утвърдените от Министерството на образованието и науката, в този избор ще се преплитат и много интереси. Може би немалка част от тях няма да бъдат безкористни.
Кой губи и кой печели при такова многообразие от учебници? Ще губи държавата, която ще трябва да прави по-големи разходи за авторски колективи, за издатели и разпространители.
Ще губят учителите, които често пъти ще трябва да оценяват и избират между хикс броя учебници, съдържащи различни позиции и интерпретации на едни и същи факти и събития от различни автори. Те ще станат обект и на натиск от заинтересованите страни.
Ще губят учениците, които в тази възраст трудно ще се ориентират кое е вярно и кое е правилно. Те ще бъдат затруднени при усвояването на необходимите знания в средното училище, и особено при кандидатстване в университетите, защото специалистите, оценяващи кандидатстудентските им работи в университета, могат да имат различни възгледи от тези на авторите на учебниците, по които съответните кандидат-студенти са учили в своето училище.
Ще губят и родителите, защото, както и досега, ще трябва да помагат на своите деца в този хаос от учебници, в който те самите трудно ще се ориентират.
Ще печелят членовете на авторските колективи на учебници, понеже ще могат да участват със свои раздели в няколко колектива, за няколко учебника и ще получават, естествено, по-високи възнаграждения.
Ще печелят издателите, понеже ще издават неограничен брой учебници по всеки предмет – ще правят по-големи обороти.
Ще печелят и разпространителите, които също ще разпространяват по-голям брой учебници в тази ситуация.
Аз искам да дам няколко примера за това каква е ситуацията в момента. Само от одобрените за тази година от министър Танев от 26 януари учебници, ще Ви дам няколко примера: четири буквара, четири читанки, шест учебника „Роден край”, четири – по музика, четири по изобразително изкуство, четири по „Домашен бит и техника” само за първи клас.
Ако продължим в по-големите класове ще видим, че там, където има задължителна подготовка и профилирана, има още по-голям брой учебници. В ІХ клас „Български език” – четири, по литература – седем, по английски език – четири, по информатика – девет, по информационни технологии – пет, и така нататък, тоест ние имаме в сила действащи общо 135 учебника за началния курс, 128 в прогимназията и 231 учебника в гимназията.
Ако трябва кратичко да резюмираме справката показва, че още сега се нарушава все още действащия Закон за народната просвета и има повече от три учебника, а това, което се предлага в ал. 2 от вносителите, предлага неограничен брой учебника и ние ще видим, ако се приеме този текст, още повече учебници в следващите години.
Аз още веднъж ще припомня за затрудненията, за които говорих в началото на моето изказване – много от родителите, от учителите казаха във всички тези дискусии, когато беше обсъждан новият Законопроект, че наличието на един учебник ще даде по-добра възможност и за родителите, и за учениците, и за учителите, защото досега големият брой учебници не е помогнал за подобряване на качеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Реплики имате ли? Няма.
За изказване – народният представител Милен Михов.
Имате думата, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Господин Председател, госпожи и господа! Нашето предложение, което засяга въпроса с учебниците, това е въпрос с голям обществен резонанс, е малко по-различно.
Ние предлагаме да се въведе по един учебник за всички общообразователни предмети и да се даде възможност за избор на учебници във всички други подготовки.
Кои са ни аргументите, освен вече представените аргументи на привържениците на въвеждане на един учебник по всички предмети? Освен чисто икономическите, освен чисто емоционалните имаме още един съществен аргумент, че съществува реална мобилност на ученици и преподаватели от едно училище в друго училище. И днес е реалност, когато един ученик, по каквито и да било причини, и дори един учител по каквито и да е причини смени своето училище, постъпи на обучение или на работа в друго училище, той трябва да се съобрази вече с избрания учебник и когато това е приложено по всички изучавани предмети, това е един необоснован разход – личен и обществен. Ето защо ние предлагаме да се въведе по един учебник от общообразователните предмети, което ще реши до голяма степен този проблем.
На следващо място това ще даде възможност на Министерството на образованието и науката да контролира далеч по-ефективно, не говорим за някои несъстоятелни примери от учебниците, с които нашето общество е запознато, но дори и коригира и да контролира далеч по-ефективно съдържанието, евентуалните грешки и пропуските в съдържанието на учебниците.
Аз мисля, че нашето общество вече е узряло за идеята, че примерно един учебник по история за пети клас е добре да има, един учебник по български език, един учебник по математика и така нататък.
Аз мисля, че крайните привърженици на либерализирането на режима на учебниците, издаването на безкрайно много учебници, стига те да отговарят на стандартите, ни водят в една посока, която е трудно приложима за българските условия, трудно приложима за демографските и икономическите обстоятелства и фактори, в които се развива страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Михов.
Имате ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Стефани Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Отдавна е ясно, че един от съществените спорни въпроси по Законопроекта е въпросът за учебниците – колко да са възможните учебници по конкретен предмет за даден клас и как да се определят те.
Вие чухте предложенията на нашите опоненти. Няма да се спирам подробно на тях по същество.
Нашето предложение, както вече разбрахте вероятно, е да няма ограничение на броя на одобряваните учебници, да се одобряват всички учебници, за които Министерството на образованието и науката чрез комисия от оценители е преценила, че отговарят на изискванията.
И, второ, които учителите са оценили, че те са приложили в практиката на втория етап на процедурата на оценяване.
Предлагаме учителите да правят своя избор и да избират от множество учебници по кой от тях да работят, като много ясно искам да кажа, че всяко дете ще учи естествено по един учебник. Това се отнася даже за децата в рамките на една паралелка, ако не и за всички класове в даден етап.
Няма да развивам отново подробно аргументите, които изказахме на първо четене и които сме казали в Комисията, просто ще маркирам отново основните мотиви за нашето предложение.
Първият и най-важен аргумент това е, че наличието на множество възможности позволява на учителите да изберат най-подходящия учебник именно за техните ученици и за техните особености, а това отговаря на нашето разбиране, че във фокуса на образователната система трябва да бъде детето и ученикът и че образователната система трябва да отчита индивидуалните характеристики на всяко дете.
Второ, многообразието от възможности за избор дава възможности на учителите да изберат по-подходящ за техните виждания и техния стил на преподаване учебник.
Трето, много важно, подобен регламент стимулира конкуренцията, защото мотивира повече издатели и повече автори да участват в процеса, тъй като им дава реална възможност за пазарен дял, пък бил той и малък, а нашето убеждение е, че конкуренцията поддържа качеството и е двигател на прогреса.
Четвърто, европейската практика безспорно говори в наша полза. Във всички европейски страни, с изключение на Гърция, няма ограничение за броя на одобрените за ползване учебници. Нещо повече, в някои страни даже няма процедура за одобряване.
Има и други аргументи в полза на нашето предложение, но не са толкова съществени. Бих искала да се спра на някои от аргументите, които са в подкрепа на концепцията за един учебник.
Един от тях е, че на държавата ще й бъде по-евтино, ако учебникът по всеки предмет за един клас е само един. Това е невярно твърдение, защото учебниците ще бъдат толкова, колкото са и учениците, тъй като, както вече казах, всяко дете ще учи точно по един учебник.
Вторият аргумент е свързан с така наречената „хоризонтална проходимост в системата на образованието”, тоест по-просто казано, преминаването от едно училище в друго, и то беше обвързано и с влизането в университета. Твърди се, че различието в учебниците ще затрудни хоризонталната проходимост и ще постави децата в неравностойни условия при кандидатстване във висшите училища. Това също не е вярно, тъй като съдържанието на учебниците се определя от учебните програми, а те са много детайлни и няма как учебниците в съдържателно отношение да се различават дотолкова, че да създават затруднения при преминаването в друго училище или при оценка на работите при кандидатстване във висше училище.
Друг довод, който считам за несъстоятелен, е, че единственият учебник ще доведе до повишаване на качеството на образованието, защото, когато в миналото имаше само един учебник, нивото на образованието беше по-високо. Причинно-следствената връзка между влошаването на българското образование и броя на учебниците е, меко казано, съвсем недоказана. Ясно е за всички, че причините за отрицателните тенденции са многообразни и комплексни и те са в промените на обществените отношения, в промените на нагласите и ценностите на хората, в промяната на статута на българския учител, а практиката на най-напредналите страни по отношение на образованието показва, че няма как причината да бъде в броя учебници.
В заключение, искам да кажа, че нашето предложение отговаря на разбирането ни, че на образователната система е нужен дух на повече многообразие, на повече свобода и възможност за творческа изява на учителите. Затова призовавам да го подкрепите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Михайлова.
Реплики?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, като се съгласявам с Вас, че проблемите на образованието са комплексни, според мен с въвеждането на такова огромно многообразие от учебници към тази комплексност ще добавим и броя на учебниците, които съответно предлагате да бъде неограничен – N на брой. Защо? Защото по принцип системата с учебниците е централизирана. Ние трябва да имаме стандарти. По тези стандарти съответно подготвяме и учебниците, които трябва да бъдат предлагани в училищата. Процедурата е изключително бюрократична, а отговорът на въпроса: как ще отсеем тези учебници от гледна точка на качеството, въобще не е ясен. Такава процедура липсва, защото и сега моята колежка каза, че има 500 учебника. Тоест има много на брой учебници, които не са довели до по-добро качество на образованието.
Обяснете ми как ще се получи така, че конкуренцията ще доведе до по-високо качество, след като процедурите, по които ще се одобряват, ще доведат до ситуация, в която който е по-силен, който е по-мощен, той ще издаде този учебник, той ще бъде и разпространителят и оттук нататък дали ще постигнем по-добро качество на образованието е много спорно.
И още нещо, на мен ми липсва ученикът. Вие знаете ли какви абсурди има в учебниците? Езикът е непонятен, учениците не могат да разберат за какво става въпрос и така, както се говори в Народното събрание по някои теми, и в учебниците се срещат същите шаблони, същите изрази, зад които няма абсолютно никакъв смисъл.
Аз лично считам, че по-малкият брой ще създаде предпоставка учебникът да бъде помагало, с което да се мисли, с което да се работи вкъщи, а не да бъде нещо, което е неразбираемо и неточно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Втора реплика – народният представител Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Михайлова, дами и господа народни представители! Аз успях да цитирам само малка част от цифрите, които касаят в момента броя на учебниците, които трябва да бъдат прочетени от българските учители и те да направят своя избор по кой предмет какъв учебник ще използват в рамките на учебната година.
Естествено, Вие посочихте, че всяко дете ще се обучава само по един учебник. Но искам да припомня, че само за началния курс в момента са одобрени 135 учебника от първи до четвърти клас. Средно един учител от първи до четвърти клас трябва да прочете, да се запознае, да формира мнение за около 30 учебника. Най-голямата цифра е 36 за четвърти клас, а ние говорим оттук нататък за неограничен брой учебници. Това представлява изключителна натовареност за българските учители, при това в един недълъг срок от време, когато те трябва да се запознаят, да направят своята оценка. В същото време, мисля, че никой не оспорва сегашната система, но прекаленото отваряне на вратите, в случая да има неограничен брой учебници – принцип, който реално се нарушава и сега, точно това според нас няма да доведе до по-добро качество и до по-добра ситуация в българското образование от гледна точка на учебниците и учебните помагала.
Искам да припомня на уважаемите народни представители, че учебниците са безплатни, но де факто учебните помагала се закупуват от родителите, така че тук също имаме голям брой издания, които се предоставят за избор и от родителите, и от учениците, което ще бъде още едно допълнително натоварване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Трета реплика – народният представител Милена Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Михайлова, като се съгласявам изцяло с Вашите аргументи, преди да добавя няколко неща към тях, искам да Ви призова може би да направите разлика между учебно помагало и учебници, защото колегите вляво не правят такава разлика. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това, за което говорите, колеги, са учебни помагала. Учебниците в момента по процедура се избират от три, така че това, което сте извадили с тези числа, съжалявам много, но ще Ви кажа, че не е вярно. В противен случай трябва да обвините министъра, че не е спазил Закона, което е нелепо, колеги.
Това, което пропуснахте, колега Михайлова, да споменете, е, че липсата на избор от страна на учителите всъщност ще е предпоставка за едно – за монопол от страна на учебниците, за по-висока цена, за лошо качество и за натоварване на семейните бюджети, защото, когато учителите трябва да наваксат и да попълнят новостите, които непрекъснато и ежедневно излизат в педагогическата практика, това ще означава допълнителни учебни помагала, които ще трябва да се закупят от родителите.
И друго, което като че ли не стана много ясно, аз ще го кажа, тъй като говорите за качество на образованието. В държавите с най-високи резултати на международните изследвания в PISA нямаме изобщо одобряване на учебници. Това са Австралия, Дания, Англия, Естония, Финландия, Ирландия, Италия, Холандия и Норвегия. Държавите, в които могат да се използват само одобрени учебници – такова, каквото е и нашето предложение, са Австрия, Чехия, Чили, Китай, Хърватска, Франция, Германия, Унгария, Япония, Латвия, Литва, Полша, Сърбия след 2004 г., Словакия, Турция и, забележете, колеги, Сингапур.
Аз помня, че министър Клисарова имаше желание да праща експерти, за да проучват сингапурския опит. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Дано да са го проучили.
Колеги, нека да подкрепим предложението за избор на по-голям брой проекти на учебници, защото в противен случай няма да вървим към добрите държави, добрите образователни системи, а ще се отдалечаваме все повече от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Дуплика – народният представител Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Няма да успея да отговоря на всичко, но ще се опитам.
Как ще се оценяват проектите, по какви критерии? По същите критерии, по които при Вашето предложение. Как ще се оценяват проектите при предложението, за да се избере един проект от всички представени? Същите критерии, те са посочени в Закона. Това е съответствието с образователния стандарт и с учебните програми. Критериите са ясни. Този въпрос стои при избора на един учебник, както и при избора на много учебници.
По отношение на това как по-малкият брой ще доведе до по добро качество на учебниците, никак не е ясно, поне от предложените текстове, как това би станало, тъй като никакъв допълнителен механизъм за контрол не е свързан с това, че има само един учебник. По Вашето предложение възможностите за контрол и въздействие от страна на Министерството на образованието и науката са само на първоначалния етап на избиране на единствения проект и на оформяне на окончателния му вариант, след това не се предвижда никакъв контрол.
Нещо повече, ако някакъв учебник покаже недостатъци, учителите нямат никаква друга възможност освен да изчакат четири години, когато ще се открие нова процедура, докато при възможност за избор от много учебници, при някакви неудачи още на следващата учебна година могат да заменят учебника.
По отношение натоварването на учителите, за което говори госпожа Бояджиева. Тя каза, че сегашното положение е приемливо, но практически не променяме процедурата. Сега, както и при неограничения брой учебници, учителите на втория етап ще трябва да формират мнение за всички представени проекти. Разликата е, че няма да класират първите три, а просто ще кажат „да” или „не” за представените проекти и същевременно още на този етап ще могат да изберат учебника, по който най-вероятно след това ще работят. Така че натоварването на учителите няма да се промени и те са показали, че се справят, както се справят и колегите им във всички европейски страни. Не мисля, че имаме основание да подценяваме българския учител.
Госпожо Дамянова, на мен просто не ми стигна времето да кажа някои от нещата, които Вие казахте, както и това, че според мен и според нашето виждане концентрирането на избора на учебник в една институция дава много по-големи предпоставки за корупция, тъй като става въпрос за много голям залог. Представете си това е издаването на учебник за всички училища, за всички ученици в цялата страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Михайлова.
Процедура – госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този текст от Закона беше напоително дебатиран в Комисията по образованието и науката. Всички гледни точки са ясни – колкото са ясни, толкова са и непроменими.
Преди да поискам процедура за прекратяване на дебата, ще кажа, че този Закон е трансмисия на една реформа, която, ако колегите не са разбрали във философията на Закона, трудно ще разберат. Това е трансмисия, която означава: „Участвам и променям”. Учебникът е част от тази промяна.
С оглед на това Ви моля да подложите на гласуване прекратяване на дебата по този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дукова.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Снежана Дукова за прекратяване на разискванията по този член.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 14, против 8, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 39, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на членове 156 и 157 по вносител, които след редакция стават членове 158 и 159, по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 84, против 7, въздържали се 2.
Текстовете на членове 158 и 159 по доклада на Комисията са приети.
Първи отрицателен вот – народният представител Стоян Мирчев, втори – Юлиан Ангелов.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изказа се доста по темата. Най-важното е, че с този текст държавата за пореден път бяга от отговорност за единна държавна политика и то в момент, в който държавата страда от огромна демографска катастрофа.
Каза се всичко важно, но искам да кажа на госпожа Дамянова, тъй като госпожа Дукова прекрати дебатите, че тя явно не различава познавателни книжки от учебници. Цифрата, която коментира колежката ми Бояджиева, е на списъка на одобрените учебници за учебната 2015 – 2016 г. със заповед на министър Танев от 26 януари.
Исках да направя изказване, с което да призова и господин Танев, ако може да каже какво е мнението му относно един или много учебници. Ако добре помня, през месец юни в предаване по Българската национална телевизия той твърдо каза, че трябва да има по един учебник по предмет. Там попитаха едно дете какво мисли и то каза: „Аз си сменям училището тази година и, за съжаление, трябва да купя нов комплект учебници, а семейството ми няма достатъчна финансова възможност”.
В този момент за пореден път ще натоварим семействата и родителите, да не говорим, че няма да имаме абсолютно никакъв контрол на това какво ще учат децата в различните училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Господин Ангелов, заповядайте за втори отрицателен вот.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, господин Министър, дами и господа! Не можах да взема думата в дебата по тази точка.
Гласувах отрицателно по следните причини. В България 25 години липсва държавност. Двадесет и пет години в България цари слободия, а не свобода. Ако ние сме уважаваща себе си държава, трябва да върнем държавността, включително и в образованието, включително и там, където са учебниците и където се възпитават младите българи.
Ще Ви кажа защо. Това че има пет, десет или петнадесет учебника по един предмет, до какво хубаво води това? На едното място ще пише „турско робство”, на другото ще пише „османско присъствие”, на третото ще пише „османско иго”, на четвъртото – „владичество”. Това как формира общата позиция на децата?
Другото, господин министърът е тук – вместо да се правят комисии, които да оценяват стотици или хиляди варианти за учебници и да се губят средства от Министерството за разходи за тези комисии, тези средства могат да бъдат дадени за работа с българските училища зад граница. В момента в Министерството има две бройки, които работят с българите зад граница и с над 300 български училища зад граница.
Ние ще даваме пари, за да може издателствата да си играят тяхната игра и да стане същото, както с фармацевтичните продукти – всяка фирма лобира при определени доктори и джипита на кого да изписва лекарства. Същото е и тук – всички фирми ходят по училищата да си предлагат учебниците и да лобират съответно по всякакви начини да бъде избран техният учебник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Член 158 – госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 158 се правят следните допълнения:
а/ в ал. 2 се добавят думите „а за обучението по религия и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание“, а след думата „одобрява” се поставя наклонена черта и се добавя думата „/одобряват”.”
Предложение от народния представител Станислав Станилов:
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 158 се правят следните допълнения:
а/ в ал. 2 се добавят думите „а за обучението по вероизповедание и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание”, а след думата „одобрява” се поставя наклонена черта и се добавя думата „/одобряват”;
б/ създава се нова ал. 5:
„(5) За един учебен предмет за всеки клас се одобрява само един учебник и учебен комплект.”
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
В чл. 158 се правят следните промени:
а) в ал. 2 изразът „държавния образователен стандарт“ да се замени с израза „държавните образователни стандарти“, а изразът „приложими в практиката“ да отпадне и на негово място, след „са“ да се добави изразът „в съответствие с изискванията на държавния образователен стандарт за учебното съдържание”;
б) ал. 4 да отпадне, защото чл. 160, ал. 1 обезпечава коректно всичко необходимо по случая.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 158, ал. 2 изразът „одобрява всички проекти на учебници и на учебни комплекти” да се замени с „одобрява един проект на учебник или на учебен комплект по общообразователните учебни предмети и три проекта на учебник или учебен комплект за останалите предмети”;
ал. 2 изразът „одобрява всички проекти” да се замени с „одобрява до три проекта.”
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„Чл. 158, ал (2) се изменя така:
„(2) Министърът на образованието и науката със заповед одобрява един учебник, посочен от оценителите, за който въз основа на оценяването и конкурса е установено, че отговаря на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала и е приложим в практиката.”
В чл. 158 се създават нови ал. 4 и ал. 5, а алинея 4 става ал. 6:
„(4) Върху учебниците и учебните помагала, одобрени по реда на тази глава, на подходящо място се посочва заповедта за одобряване на учебника или учебното помагало, както и заповедта за одобряване на неговите промени.
(5) Върху учебниците и учебните помагала на подходящо място се изписват и имената на оценителите, включително на оценителите на извършените промени, както и имената на членовете на комисията, одобрила помагалото или учебника.“
Предложение на народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 160:
„Чл. 160. (1) Министърът на образованието и науката със заповед одобрява всички проекти на познавателни книжки, за които въз основа на оценяването е установено, че отговарят на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.
(2) Министърът на образованието и науката със заповед одобрява всички проекти на учебници и на учебни комплекти, за които въз основа на оценяването е установено, че отговарят на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, разработени са въз основа на утвърдените програми по чл. 76, ал. 7, чл.78,
ал. 1 и чл. 83, ал.7 и са приложими в практиката.
(3) Заповедите по ал. 1 и 2 или отказите за одобряване на проекти на познавателни книжки, на проекти на учебници и учебни комплекти се издават не по-късно от 6 месеца от изтичане на съответния срок за подаване на проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти по чл. 157, ал. 2.
(4) Одобрените познавателни книжки, учебници и учебни комплекти може да се използват за предучилищната и училищната подготовка до влизането в сила на нови учебни програми или до промяна на съдържанието, графичния им дизайн, полиграфическото или електронното им изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 11, против 23, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Предложение на народния представител Станислав Станилов. Комисията не го подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 11, против 33, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група народни представители. Предложението не е подкрепено от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 3, против 38, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 14, против 15, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 5, против 60, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 158, който след редакция на Комисията става чл. 160 в доклада на същата.
Гласували 87 народни представители: за 78, против 9, въздържали се няма.
Член 160 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 159 – предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията не подкрепя предложението.
Двете предложения са идентични:
„В чл. 159, в ал. 2 след думите „и науката“ се поставя запетая и се добавят думите „а за обучението по религия и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание”.”
И предложението на господин Станилов:
„В чл. 159, в ал. 2 след думите „и науката“ се поставя запетая и се добавят думите „а за обучението по вероучение и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание”.”
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
„В чл. 159, ал. 4 да отпадне.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 159, който става чл. 161.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, както и предложението на народния представител Станислав Станилов, които са идентични. И двете предложения не са подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 10, против 31, въздържали се 42.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 4, против 63, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 159, който е подкрепен от Комисията и намира място като чл. 161 в нейния доклад.
Гласуваме чл. 161 в доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 5.
Чл. 161 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 160 има предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„В чл. 160 се правят следните допълнения:
а) в ал. 1 след думите „и науката” се поставя запетая и се добавят думите „а за познавателните книжки, учебници и учебни комплекти по религия – и по инициатива на върховния ръководен орган на съответното вероизповедание”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението от народния представител Станислав Станилов е същото, като думата „религия” е заменена с „вероучение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 160, който става чл. 162.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители и от народния представител Станислав Станилов, които не са подкрепени от Комисията. (Силен шум.)
Моля Ви за малко повече тишина в залата.
Гласуваме неподкрепени от Комисията предложения на народни представители.
Гласували 93 народни представители: за 10, против 19, въздържали се 64.
Предложенията не са приети.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 160, който е подкрепен от Комисията и намира място в нейния доклад като чл. 162.
Гласуваме чл. 162 по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 6.
Член 162 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 161 има предложение на народния представител Красимира Анастасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 163:
„Чл. 163. Условията и редът за оценяване и одобряване на проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти и на промените в тях, включително определянето на оценителите, както и условията и редът за утвърждаване на списъка по чл. 162 се определят с държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.”
По чл. 162 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители:
„В чл. 162, ал. 2 – отпада.
Алинеи 3 и 4 стават 2 и 3.
Алинея 2 нова – думите „извън ал. 1” – отпадат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„В чл. 162, ал. 1, след думата „предучилищното” се добавя изразът „обучение и възпитание и”.”
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1.
Предложението е оттеглено по ал. 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162, който става чл. 164:
„Чл. 164. (1) В системата на предучилищното и училищното образование се осигуряват за безвъзмездно ползване познавателни книжки, учебници и учебни комплекти при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) Учебниците и учебните комплекти, които се предоставят за безвъзмездно ползване на учениците, се избират от учителите, които преподават по учебния предмет в съответния етап от степента на образование в дадено училище, след съгласуване с Обществения съвет.
(3) Учебниците и учебните комплекти извън ал. 1, както и учебните помагала, които ще използват учениците, се избират от учителя, който преподава в паралелката по съответния учебен предмет или модул.
(4) Познавателните книжки и учебните помагала, които се използват в предучилищното образование, се избират от учителите, които преподават в съответната група в детската градина или в училището, в съответствие с програмната система по чл. 70.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 161 по вносител, който става чл. 163 в доклада на Комисията, след редакция на същата.
Гласуваме чл. 163 по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Член 163 по доклада на Комисията е приет.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 12, против 6, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители в частта, която не е подкрепена от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 5, против 62, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 162, който след редакция в доклада на Комисията намира място като чл. 164.
Гласуваме чл. 164 по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Член 164 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложенията по чл. 165, ал. 1, чл. 166, чл. 174, чл. 175, които са отразени на систематичните им места в Раздел II.
Комисията не подкрепя предложенията по чл. 163 – 165, ал. 2 и 3, чл. 167 – 173.
„След чл. 162 се създава нов Раздел II:
„Раздел II
Одобряване на учебник и учебно помагало
Чл. 163. При условията и по реда на този раздел се одобряват нови учебници за задължителната общообразователна подготовка за началния, прогимназиалния и гимназиален етап.
Чл. 164. (1) Учебниците за начален, прогимназиален и гимназиален етап се одобряват след провеждане на конкурс за проект и процедура по договаряне без обявление при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.
(2) Конкурсът за проект и процедурата по договаряне без обявление може да се провежда и за проект на учебен комплект, ако това е посочено в обявлението за конкурса.
Чл. 165. (1) Конкурс за проект се обявява след утвърждаване на нови учебни програми;
(2) След изтичане на 4-годишен период на използване на одобрения учебник в обучението и след анализ на ефективността и приложимостта му в учебния процес конкурс за проект може да се обяви и без да са утвърдени нови учебни програми.
(3) Срокът за подаване на документите за участие в конкурса за проект не може да е по-кратък от 9 месеца от публикуване на обявлението за конкурса в Регистъра за обществените поръчки.
Чл. 167. След произнасянето на оценителите за избрания от тях учебник министърът сключва договор за изготвяне на окончателния проект на учебник с участника, определен за победител в конкурса.
Чл. 168. (1) По време на изпълнението на договора по чл. 167 преди приемане на окончателния проект на учебник се извършва публично обсъждане на избрания проект на учебник.
(2) Публичното обсъждане се организира от Министерството на образованието и науката след публикуване на проекта на учебник на интернет страницата на министерството, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко едномесечен срок за предложения и становища по проекта.
Чл. 169. (1) Министърът на образованието и науката определя комисия, която съвместно с изпълнителя обсъжда постъпилите предложения и становища и приема решение за необходимите промени в проекта на учебник.
(2) Членове на комисията могат да бъдат лица, които декларират, че не са участвали в каквото и да е качество в изготвянето на проект на учебник, внесен в конкурса за проект.
(3) Членовете на комисията представят на министъра декларация за съответствие на обстоятелствата по ал. 3 след получаване на списъка с участниците в конкурса за проект.
Чл. 170. (1) Въз основа на обсъждането и решението на комисията по чл. 169 изпълнителят внася съответните изменения и изготвя окончателния проект на учебник.
(2) Окончателният проект на учебник се одобрява със заповед на министъра на образованието и науката, ако в него са отразени необходимите промени по чл. 169, ал. 1.
Чл. 171. Възпроизвеждането и разпространяването на одобрения учебник се възлага на изпълнител от министъра на образованието и науката при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.
Чл. 172. (1) Процедурата за оценяване и одобряване на проекти на учебно помагало се открива по искане на издател и/или автор с подаване на заявление до съответния министър.
(2) Процедурата по ал. 1 се провежда ежегодно в сесии, определени в държавните образователни изисквания за учебниците и учебните помагала.
(3) При необходимост министърът може да определя със заповед допълнителна сесия за оценяване и одобряване на учебни помагала. Допълнителна сесия може да се определя и само за учебни помагала от определен вид, за определен клас или вид подготовка.
Чл. 173. Вносители на проект на учебно помагало в процедурата по чл. 172 могат да бъдат издатели и/или автори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Гласували 83 народни представители: за 5, против 65, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Глава осма – Признаване, приравняване и валидиране на резултати от ученето”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Предложение на народния представител Стоян Мирчев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 165:
„Чл. 165. (1) Признаването е официално писмено потвърждение на съответствието на завършени периоди от училищно обучение или на етапи и степени на образование и професионална квалификация в училища на чужда държава с тези в училищното образование в Република България.
(2) По реда на тази глава се признават и компетентностите, придобити след успешно завършено обучение по учебните предмети Български език и литература, История и цивилизации, География и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, осъществено от финансирани при условията и по реда на този закон организации на българи, живеещи извън Република България.
(3) Признаването по ал. 1 се извършва с цел:
1. достъп до образование в училищата от системата на предучилищното и училищното образование;
2. достъп до професионално обучение;
3. достъп до обучение в системата на висшето образование;
4. улесняване на достъпа до пазара на труда.
(4) Документи за завършени периоди на училищно обучение, степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, се признават при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.
(5) Когато в процеса на признаване се констатира различие в системите за оценяване на резултатите от обучението, се извършва приравняване на оценките съобразно българската система за оценяване при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.
(6) Признаването и приравняването по ал. 5 се извършва от министъра на образованието и науката или от оправомощени от него длъжностни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на вносителя за наименование на Глава осма, който е подкрепен от Комисията, както и чл. 165 по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава осма, както и чл. 165 по нейния доклад, са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 164 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 164, ал. 4 да добие следния вид:
„(4) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности на лица, които имат придобито минимум основно образование.”
Има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1
Предложението е оттеглено по т. 2.
Предложение на народните представители Стефани Михайлова и Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 164, който става чл. 166:
„Чл. 166. (1) Валидирането е оценяване и признаване на съответствието между компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене, и изискванията за завършване на клас, етап или степен на образование и/или за придобиване на професионална квалификация и издаване на съответния официален документ с цел:
1. достъп до образование в училищата от системата на предучилищното и училищното образование;
2. достъп до обучение за придобиване на професионална квалификация;
3. улесняване на достъпа до пазара на труда.
(2) Неформално обучение е обучение, което се извършва като организирана дейност извън системата на предучилищното и училищното образование, но не води до завършване на клас, етап и степен на образование и/или до придобиване на професионална квалификация.
(3) Информално учене е неинституционализирано, неорганизирано и несистематизирано натрупване на компетентности в живота на човека.
(4) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности само на лица, които нямат придобито основно или средно образование.
(5) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности по учебен предмет по чл. 135, ал. 1 само на лица, придобили средно образование, ако учебният предмет не е включен в дипломата им.
(6) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности за завършен период от училищно обучение или за завършен клас или етап от основната степен на образование, както и клас от първи гимназиален етап или първи гимназиален етап на лице в задължителна училищна възраст, търсещо или получило закрила по Закона за убежището и бежанците, когато е невъзможно представянето на съответния документ за съответното лице.
(7) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности за завършен период от училищно обучение или за завършен клас или етап от основната степен на образование, както и клас от първи гимназиален етап или първи гимназиален етап, на лице със специални образователни потребности, придобило съответния документ с оценки с качествен показател.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Милен Михов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 12, против 7, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 164, който е редактиран от Комисията и намира място в нейния доклад като чл. 166. Гласуваме чл. 166 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Член 167 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 165 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165, който става чл. 167:
„Чл. 167. (1) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности:
1. по определен учебен предмет за един или няколко класа от основната степен на образование;
2. по учебен предмет по чл. 135, ал. 1;
3. по всички общообразователни учебни предмети, предвидени за изучаване в задължителните учебни часове за определен клас от основната степен на образование;
4. необходими за завършване на начален етап или на прогимназиален етап от основната степен на образование;
5. необходими за придобиване на професионална квалификация.
(2) Валидирането по ал. 1, т. 1, 3 и 4 е оценяване и признаване на съответствието на компетентностите с изискванията в съответната учебна програма и/или в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.
(3) Валидирането по ал. 1, т. 2 се извършва при условията и по реда на допълнителните държавни зрелостни изпити, като лицето избира дали да положи изпита върху учебното съдържание по чл. 135, ал. 1 или 3.
(4) Валидирането по ал. 1, т. 3 и 4 може да се извършва само след представяне на документ за предходен клас или етап.
(5) Валидирането по ал. 1, т. 1, 3 и 4 се извършва от избрано от лицето училище, което осъществява съответното обучение.
(6) Валидирането по ал. 1, т. 1, 3 и 4 се извършва при условията и по реда на държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.
(7) Валидирането по ал. 1, т. 5 се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.
(8) Гражданите не може повторно да валидират компетентности, признати при условията и по реда на тази глава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само едно уточнение. Преди малко приехме чл. 166 по доклада на Комисията. Мисля, че допуснах грешка, като казах „Приехме чл. 167”. Преди малко гласувахме чл. 166 по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 166 по вносител има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
В чл. 166, ал. 2, т. 1 и т.2 изразът „първи гимназиален етап” се заменя с израза „гимназиален етап”.
Предложение на народния представител Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166, който става чл. 168:
„Чл. 168. (1) Съответствието на компетентностите с изискванията за завършване на клас, етап или степен на образование и/или за професионална квалификация се удостоверява със следните документи:
1. удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет за един или няколко класа, което дава право за издаване на документ за завършен клас, етап или степен при условия, определени с държавния образователен стандарт за информацията и документите;
2. удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет, невключен в дипломата за средно образование, което дава право за включване на оценката в балообразуването при кандидатстване във висше училище;
3. удостоверение за валидиране на компетентности за клас от основната степен на образование, което дава право за продължаване в следващ клас или за обучение за придобиване на професионална квалификация;
4. удостоверение за валидиране на компетентности за начален етап на основната степен на образование, което дава право за продължаване в следващ етап на училищното образование или за обучение за придобиване на професионална квалификация;
5. удостоверение за валидиране на компетентности за основна степен на образование, което дава право за продължаване в средната степен на образование или за обучение за придобиване на професионална квалификация;
6. свидетелство за валидиране на професионална квалификация;
7. удостоверение за валидиране на професионална квалификация по част от професия.
(2) Съответствието на компетентностите с изискванията за завършване на клас, етап или основна степен на образование за лицата по чл. 166, ал. 6 и 7 се удостоверява, освен с документите по ал. 1, т. 3 – 5, и със следните документи:
1. удостоверение за валидиране на компетентности за клас от първи гимназиален етап, което дава право за продължаване в следващ клас;
2. удостоверение за валидиране на компетентности за първи гимназиален етап, което дава право за продължаване във втори гимназиален етап.
(3) Съдържанието и редът за издаване на документите по ал. 1 и 2 се определят с държавния образователен стандарт за информацията и документите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 165, който е редактиран от Комисията и намира място в нейния доклад като чл. 167 – гласуваме чл. 167 по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Член 167 по доклада на Комисията е приет.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 8, против 67, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 166, който е редактиран от Комисията и става чл. 168 по нейния доклад – гласуваме чл. 168 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Текстът на чл. 168 е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 167.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 167, който става чл. 169:
„Чл. 169. (1) Училищата може да организират и провеждат курсове за ограмотяване и курсове за придобиване на компетентности от прогимназиалния етап за лица, навършили 16 години.
(2) Обучението в курсовете по ал. 1 се извършва по програми, утвърдени от министъра на образованието и науката, ориентирани към резултатите от обучението, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка за начален и за прогимназиален етап.
(3) Лицата, преминали обучение в курс по ал. 1, полагат изпити при условията и по реда на държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.
(4) На лицата, успешно положили изпитите по ал. 3, се издават съответно удостоверенията по чл. 168, ал. 1, т. 3, 4 или 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 168, който става чл. 170.
„Глава девета – Деца и ученици”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
„Раздел I – Основни права и задължения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме редактирания от Комисията текст на вносителя за чл. 167, който става чл. 169 по доклада на Комисията, текста на вносителя за чл. 168, който става чл. 170 по доклада на Комисията, както и наименованието на Глава девета и на Раздел І по вносител, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Член 169, чл. 170, наименованието на Глава девета и наименованието на Раздел І от същата глава са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 169.
Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители:
„В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 169, ал. 1 се създава нова т. 11 със следното съдържание:
„11. да правят предложения пред директора и Педагогическия съвет относно участието на учениците в цялостната дейност на училището, както и да избират свои представители за участие в Педагогическия съвет при разглеждане на въпроси, свързани с правата и задълженията на учениците, наградите и формите на превенция на проблемно поведение, организацията на инициативи с участието на ученици и техните граждански и творчески изяви.”
2. В чл. 169, ал. 1 точките се преномерират: т. 11 става т. 12, т. 12 става т. 13.
3. В чл. 169, ал. 2 след думите „ученическо самоуправление” се добавят думите „при условия и ред”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„В чл. 169, ал. 1 думата „факултативни” се заменя с думата „свободно избираеми”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Богданов, направено на основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 171:
„Чл. 171. (1) Децата, съответно учениците имат следните права:
1. да бъдат обучавани и възпитавани в здравословна, безопасна и сигурна среда;
2. да бъдат зачитани като активни участници в образователния процес;
3. да избират профила и професията;
4. да избират между учебните предмети или модули, предложени от училището за изучаване в избираемите и във факултативните учебни часове;
5. да получават библиотечно-информационно обслужване;
6. да получават информация относно обучението, възпитанието, правата и задълженията си;
7. да получават обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие;
8. да бъдат информирани и консултирани във връзка с избора на образование и/или професия;
9. да участват в проектни дейности;
10. да дават мнения и предложения за училищните дейности, включително за избираемите и за факултативните учебни часове;
11. чрез формите на ученическо самоуправление да участват в обсъждането при решаване на въпроси, засягащи училищния живот и училищната общност, в т. ч. училищния учебен план;
12. да получават съдействие от училището и от органите на местното самоуправление при изразяване на мнението си по въпроси, които пряко ги засягат, както и при участие в живота на общността;
13. да бъдат поощрявани с морални и материални награди.
(2) Учениците участват в училищния живот и в организационното развитие на училището чрез различни форми на ученическо самоуправление на ниво паралелка и училище, определени с правилника на училището по предложение на учениците.
(3) Учениците имат право да получават стипендии при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 10, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 4, против 60, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 169, който е редактиран от Комисията и намира място като чл. 171 в нейния доклад – гласуваме чл. 171 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 170 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170, който става чл. 172:
„Чл. 172. (1) Учениците имат следните задължения:
1. да присъстват и да участват в учебните часове и занимания;
2. да съхраняват авторитета на училището и училищната общност и да допринасят за развитие на добрите традиции;
3. да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие;
4. да носят училищната униформа и другите отличителни знаци на училището, когато такива са предвидени, или да се явяват в училището с облекло и във вид съгласно изискванията на училищния правилник;
5. да не участват в хазартни игри, да не употребяват тютюн и тютюневи изделия, алкохол и наркотични вещества;
6. да не носят оръжие, както и други предмети, които са източник на повишена опасност;
7. да носят ученическата си лична карта в училище и извън него;
8. да представят на своите родители и на педагогическите специалисти ученическата си книжка и бележника за кореспонденция;
9. да спазват правилата за поведение в паралелката и в училището;
10. да спазват правилника за дейността на институцията;
11. да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове;
12. да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове.
(2) Правилникът за дейността на институцията може да предвиди и други права и задължения за децата и учениците, доколкото те не противоречат на този Закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 171, който става чл. 173.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме членове 170 и 171 по вносител. Първият е редактиран от Комисията и става чл. 172 в нейния доклад, другият член е подкрепен изцяло и намира място като чл. 173 в доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Членове 172 и 173 по доклада на Комисията са единодушно приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По наименованието на Раздел ІІ има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„След чл. 171 наименованието на Раздел II се изменя така:
„Раздел II – Подкрепа за развитие на способностите на децата и учениците”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 3, против 59, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ, както е предложено от вносителя и е подкрепено от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 4, въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІ е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Навсякъде в този раздел думите „личностно развитие” се заменят с думите „развитие на способностите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от Валери Жаблянов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 5, против 68, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 172 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 174:
„Чл. 174. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование осигуряват подкрепа за личностно развитие на децата и учениците съвместно с държавните и местните органи и структури и доставчиците на социални услуги.
(2) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование самостоятелно разработват и прилагат цялостни политики за:
1. подкрепа за личностно развитие на детето и ученика;
2. изграждане на позитивен организационен климат;
3. утвърждаване на позитивна дисциплина;
4. развитие на училищната общност.
(3) Изграждането на позитивен организационен климат изисква създаване на условия за сътрудничество, ефективна комуникация и отношения на загриженост между всички участници в процеса на образование.
(4) При работата с децата и с учениците институциите в системата на предучилищното и училищното образование основават дейността си на принципа на позитивната дисциплина, който се свързва с мерки и подходи, гарантиращи изслушване на детето и ученика, осъзнаване на причините за проблемното му поведение и предоставяне на възможност за усвояване на добри поведенчески модели спрямо себе си и останалите.
(5) При работата с учениците институциите в системата на предучилищното и училищното образование основават дейността си на принципа на превенцията на обучителните трудности и ранното оценяване на риска от тях. Тези мерки се прилагат към всички ученици в обща класна стая по ред, определен в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.”
По чл. 173 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 175:
„Чл. 175. (1) Всяко училище има етичен кодекс на училищната общност, който се приема от представители на педагогическия съвет, обществения съвет, настоятелството и на ученическото самоуправление по ред, определен в правилника за дейността на училището.
(2) Етичният кодекс се изготвя по достъпен и разбираем за учениците начин и се поставя на видно място в училищната сграда.
(3) Етичният кодекс се публикува на интернет страницата на училището.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване членове 172 и 173 по вносител, които след редакцията на Комисията се превръщат в членове 174 и 175 в доклада на същата.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Членове 174 и 175 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 174 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 174, ал. 3 думите „за реализиране на” се заличават, а думата „работят” се заменя с думите „се осъществява с участието на”.”
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл.174 се променя така:
„Чл. 174. (1) На децата и учениците в системата на предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование се предоставя подкрепа за развитие на дарбите, способностите и уменията им, като се осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда.
(2) Подкрепата за развитие се прилага в съответствие с индивидуалните образователни потребности на всяко дете и всеки ученик.
(3) В подкрепа на развитието на децата и учениците се създава Национален фонд „Талант” към министъра на образованието и науката.
(4) Правилникът за организацията на дейността на Фонда по ал. 3 се утвърждава със заповед на министъра на образованието и науката.
(5) За реализиране на общата и допълнителната подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности, които се обучават в неспециалните детски градини и училища, работят специалисти от извънучилищните специализирани центрове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 174, който става чл. 176.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 13, против 45, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 17, против 20, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 174, който се подкрепя от Комисията и намира място в нейния доклад като чл. 176.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Член 176 по доклада на Комисията е приет.
С чл. 175 по вносител ще продължим утре. (Смях, оживление.) Както разбрахте, утре продължаваме със същия Законопроект от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,01 ч.)

Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Кирил Цочев
Секретари:
Димитър Делчев

Юлиан Ангелов