Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Кирил Цочев и Красимир Каракачанов

Секретари: Чавдар Пейчев и Калина Балабанова

(Поради липса на кворум председателят Цецка Цачева обявява повторна регистрация след 15 минути.)


Открито 9,16 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Преди да продължим с второто четене на Законопроекта за предучилищното и училищно образование, съгласно договорката ни, предлагам Народното събрание да приеме решение на основание чл. 45, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на извънредно пленарно заседание на 29 септември 2015 г. – вторник, от 11,00 до 18,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ гласуване на Законопроект за предучилищното и училищно образование – продължение с текстовете, които останат след днешното пленарно заседание в законодателната му част.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител – Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/ СПИН в България“ между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител – Министерският съвет.
Всички законопроекти за ратифициране по-надолу са с вносител Министерския съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство и сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписана на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария.
5. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на вътрешните работи на Унгария, правителството на Нидерландия, Министерството на правосъдието, обществената сигурност на Норвегия, Борда по миграция на Швеция, Министерството на правосъдието на Швеция и Международния център за развитие на миграционната политика относно изпълнението на Проекта „Подкрепа за партньорство за миграция в региона по пътя на коприната“ в рамките на Будапещенския процес.
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет.
По този Законопроект сме в наказателна процедура.
7. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.
8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество.
9. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите.
Моля, колеги, да гласуваме.
Гласували 144 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Процедура?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моята процедура е във връзка с гласувания дневен ред относно разглеждането на Закона за обществените поръчки, тъй като в Комисията за регионално развитие тя е предвидена в следващия четвъртък.
Предложението ми е или да бъде в петък първа точка, или да остане за следващата седмица. Касае много общини. Редно е да чуем и Сдружението на общините, и Регионалната комисия да се произнесе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Янкова, в Народното събрание има един висящ от пролетта Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и втори нов Законопроект за обществените поръчки.
Предлагам Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, тъй като технологично трябва да го гласуваме преди да преминем към разглеждане на новия Законопроект за обществените поръчки. Това, че само Вашата Комисия досега не се е организирала да го разгледа, не е мой проблем.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ.
Във вчерашния ден сме стигнали до стр. 305. Предстои да се докладва и гласува чл. 271 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Член 271 – предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 271, ал. 3 се добавя в края на изречението текста: „по Глава четвърта, Раздел II на този закон”.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 271, ал. 3 думите „пет години” се заменят с „три години”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 271, който става чл. 273.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Предложението на БСП лява България е инспекциите в детските градини и училищата да бъдат на период от три години, а не на период от пет години, както е в момента.
Не мога да разбера логиката на вносителите, които от една страна искат да засилят ролята на инспектиращите органи, а от друга страна дават един срок от пет години, който ми се струва, как да кажа – с промените, които приехме вчера за атестирането, би следвало да има някаква хармония в текстовете. Ще се получи така, че може да има, извинете, директори на училища, които никога няма да видят инспекция в училищата си. Нали?
Нашето предложение е инспектирането да бъде в срок от три години. Това единствено може да повлияе добре върху дисциплината в училищата. Разбира се, онези негативни явления, за които вчера стана въпрос в някои училища, които ние се опитвахме да ги преодоляваме с въвеждането на мандатност на директорите, имаше мнения тук, които бяха изказани в тази посока, да бъдат компенсирани със засилен инспекторски контрол. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Господин Председател, госпожи и господа! Нашето предложение може да се разгледа и като редакционно, тъй като текстът казва, че всяка детска градина и всяко училище подлежат на проверка на пет години, но ние искаме да добавим това да се чете по Глава четвърта, Раздел II на този Закон. Тоест да бъде много ясно дефинирано, че такива проверки се извършват във всички детски градини и всички училища, независимо от тяхната собственост, от техния статут, тоест както общинските, държавните, така и частните училища, и училищата на вероизповеданията да подлежат на такава проверка.
Текстът сам по себе си съдържа такава разпоредба, но все пак остава една определена недоизказаност. Затова ние предлагаме ясно да се определи обхвата на тези проверки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Михов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Милен Михов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 113 народни представители: за 31, против 16, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което също не се подкрепя от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 19, против 70, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текстът на вносителя за чл. 271, който е подкрепен от Комисията и става чл. 273 в нейния доклад.
Гласували 112 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 19.
Член 273 по Доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По чл. 272 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението. (Реплика от народния представител Бойка Маринска.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще оттеглите ли предложението?
Заповядайте, уважаема госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Господин Председател, оттеглям предложението по чл. 272.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да.
Благодаря Ви, госпожо Маринска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Член 272 – предложение от народния представител Бойка Маринска, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители:
„Чл. 272, ал. 1 придобива следната редакция:
„(1) За извършване на инспектирането в Министерството на образованието и науката се създава Национален инспекторат по образованието”;
Алинея 3 придобива следната редакция:
„(3) Директорът на Националния инспекторат по образованието е държавен служител и се назначава и освобождава от министъра на образованието и науката”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 272, който става чл. 274:
„Чл. 274. (1) За извършване на инспектирането се създава Национален инспекторат по образованието като юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет със седалище София.
(2) Националният инспекторат по образованието се управлява и представлява от директор, който е орган за външно инспектиране на детските градини и училищата.
(3) Директорът на Националния инспекторат по образованието е държавен служител и се назначава и освобождава от министър-председателя.
(4) В изпълнение на своите правомощия директорът на Националния инспекторат по образованието издава заповеди.
(5) Директорът на Националния инспекторат по образованието:
1. разработва, апробира и усъвършенства критерии и индикатори за инспектиране;
2. организира и провежда инспектиране на детски градини и училища;
3. предоставя оценката и насоките от инспекцията на директора на детската градина или на училището и на началника на съответното регионално управление на образованието;
4. уведомява съответното регионално управление на образованието, когато:
а) в процеса на инспектиране се установят нарушения на нормативната уредба в системата на предучилищното и училищното образование;
б) е необходима методическа подкрепа за изпълнение на насоките от инспектирането;
в) констатираното ниво на преподаване и усвояване на компетентности от учениците не осигурява достъп до качествено образование в съответното училище и се изискват мерки за подобряване на резултатите;
5. предоставя на министъра на образованието и науката и на Министерския съвет анализ за качеството на образование в инспектираните детски градини и училища за определен период, в определен регион или за страната;
6. публикува на официалната си интернет страница обобщена информация за оценките и за насоките по области на инспектиране;
7. изпълнява и други функции, определени в нормативен акт или възложени от министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа представители на народа! Нашето предложение се различава от идеята на вносителите за мястото на Националния инспекторат по образованието. Ние смятаме, че той трябва да бъде в системата на Министерството на образованието и науката и аргументите за това са следните.
Идеята за независим инспекторат, който да контролира училищата и детските градини в системата на предучилищното и училищното образование, е похвална, но ние се опасяваме, че със създаването на един национален инспекторат, който се назначава от министър председателя и функционира независимо от Министерството, е своеобразно създаване на едно второ Министерство на образованието и науката.
На следващо място, трябва да отбележим, че така формулирания независим Национален инспекторат има твърде малко функционални правомощия да оказва влияние върху работата на Министерството. Нека да погледнем ал. 5, за да видим, че той може само да съветва, да препоръчва, да информира, да предава анализи и така нататък, но това няма определена задължителна сила по отношение на регионалните управления на образованието и спрямо други структури на Министерството. Ако този Инспекторат е в системата на Министерството и подчинен на министъра, той ще има пряка функционална връзка с останалите звена в Министерството и по негови доклади министърът може да взема оперативни решения, да издава заповеди или да предприема определени управленски действия.
На следващо място, този Инспекторат няма за цел да проверява и да контролира Министерството и министъра. Той има за цел да инспектира, да констатира работата на отделните елементи в системата – на отделните училища, на отделните детски градини. В този смисъл засилването на този елемент на независимост спрямо министъра всъщност ни довежда в едно разделение, което пречи на функционалните отношения, връзки и оперативното ръководство, и коригиране на системата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Михов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, колеги! Искам да продължа аргументите на колегата Михов и да обърна внимание на вносителите от ГЕРБ, че по този въпрос в Комисията мнозинството беше крехко, да не кажа незначително.
Уважаеми колеги, досега много традиции, които съществуват от десетилетия, ще кажа и от столетия в българското образование, бяха нарушени с недобре обмислени текстове и ще видим резултатите в бъдеще. Но сега искам да обърна внимание върху нещо, което не е правено досега в българското образование – извеждането на процеса на инспектиране извън Министерството и създаването на нова институция Национален инспекторат, който става второстепенен разпоредител с бюджетни средства с директор, назначаван от министър-председателя. По своята същност и по положението, което ще заема ръководството на Националния инспекторат, то ще бъде институция паралелна на Министерство на образованието. С какво ще си обясним логиката на създаване на този инспекторат? Какво целим? Засилване на контрола, паралелен контрол на системата на образованието извън Министерство на образованието?
Но тук искам да обърна внимание върху нещо друго. Предмет на инспектиране ще бъде на практика прилагането на държавните образователни стандарти от страна на Министерство на образованието. Значи Министерство на образованието трябва да прилага държавните образователни стандарти, институцията, която ще извършва Инспекцията, ще бъде извън системата на Министерство на образованието. Досегашната практика – десетилетна, столетна в българската традиция е Инспекторатът да бъде в рамките на Министерството. Кое е онова, което ни кара да пристъпим към такава съществена промяна, искам да попитам? Не може в тази посока да се подхожда без аргументи! В Комисията аргументи почти нямаше. Позицията ни с колегата Михов от Патриотичния фронт не е случайна – обща. Така че...
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Те много са Ви общи...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не, не са ни много общи. Благодаря за репликата. Доста различия има. По-скоро повече общо имате Вие.
Оттук искам да предизвикам някои от колегите, които са вносители, да излязат и да обосноват това нещо. Ако е въпросът да мине с гласуване, както минаха много неща досега, без да се обсъждат – нека. Но изваждането и създаването на отделна институция Национален инспекторат е съществена промяна, защото тя ще промени на практика цялата система на управление в образованието и то не съм сигурен, че ще бъде в положителна посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Милен Михов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 26, против 12, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 272, който е редактиран от Комисията и намира място като чл. 274 в нейния доклад. Гласуваме чл. 274 по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 73, против 10, въздържали се 13.
Член 274 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По чл. 273 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група.
Комисията не подкрепя предложението.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ, от място): Оттеглям 273 и 274.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттеглено е предложението от госпожа Маринска. Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Предложение от народния представител Елена Коцева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 273, ал. 2 думите „национален инспекторат по образованието” се заменя с думите „инспекторат по образованието към МОН”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 273, който става чл. 275:
„Чл. 275. (1) Всяка инспекция се извършва от вътрешни и външни инспектори.
(2) Вътрешните инспектори са държавни служители в Националния инспекторат по образованието и се назначават и освобождават от директора му.
(3) Външните инспектори се определят за всяка конкретна инспекция при условия и по ред, определени с правилника по чл. 279.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Председател!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Добре...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да попитам защо само в Министерството на образованието се налага да има външен инспекторат? Защо не направим в Министерството на отбраната? Там още повече се налага да има външен инспекторат.
И в същото време в сегашния Закон, както е уредена тази глава, която вчера гласувахме – за управление на качеството, шегувахме се в края на парламентарния ден, какво става с действащия Инспекторат, който е в рамките на Министерството? Закрива ли се, или продължава да съществува? Как се разпределят функциите между двата инспектората? Не се ли чувствате ангажирани поне да го запишете в Закона? Какво става с регионалните управления на образованието? Кой ги управлява? Този инспекторат ли ги управлява – външният, който го създаваме, регионалният инспекторат, който е вътре в Министерството – как се разпределят функциите между двата инспектората? Извинявайте, ама законодателната дейност не е белене на семки и преписване на текстове. Тази работа... Или игра на тенис, извинете. Беленето на семки е много ежедневно.
Тази работа касае съдбата на десетки, стотици хиляди хора в системата на образованието. Нали някой трябва да отговаря след това? Неслучайно го казвам, нямам никакво съмнение как ще приключи гласуването, защото по същия начин минаваше гласуването и в Комисията по образованието и там никой нищо не желаеше да слуша, обладан от манията за... нали... Законите на Хамурапи дето не сте написали само...
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Защото само глупости слушаме.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, искам да обърна внимание върху тази структура, която създавате...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Да излезе заместник-министърът да обясни!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, ако е тук заместник-министърът, нека да даде обяснение, госпожо Кастрева. (Реплики от ГЕРБ.) Все пак как тези два инспектората ще работят заедно – този, който остава в Министерството, и новосъздаденият второстепенен разпоредител с бюджетни средства? (Реплики от ГЕРБ.)
Може ли, извинявайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата!
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Това са две различни неща, бе! Не можахте ли да го разберете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Дамянова, ако искате, излезте на трибуната и...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Излезте на трибуната. Аз нищо не казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Излезте на реплика и обяснете.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Излезте на трибуната, има процедура, може да влезете в нея, ако искате.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Имате ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, вземам настоящата реплика поради следното. Усещам, че Вие се чувствате длъжен да правите някакви логически упражнения (оживление в ГЕРБ) във всеки един момент, в който това процедурно е възможно. При това с изненада установявам, че Вие дори не сте изчели текстовете, които коментирате, за да задавате поне правилните въпроси. Аз, който не съм член на Комисията по образованието, мога подробно да обясня разликата и институционалното взаимодействие на двете структури. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Обясни, кажи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че разумът в дебата изключва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от залата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: ...изключва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Мирчев, не се обаждайте от залата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: ...злоупотребата с процесуално време.
Господин репликиращ и нарушаващ Правилника, заповядайте в ъгъла, ще Ви обясня разликата и във взаимодействието между управлението и контрола. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други реплики? Няма.
Дуплика – господин Жаблянов, заповядайте. (Реплики от БСП ЛБ.)
Освен това има различни видове тенис – на маса, на корт и други.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): И другите също са известни.
Уважаеми господин Председателстващ, колеги! Господин Кирилов, това, че започнахте с това, че не сте член на Комисията по образованието, Ви извинява в известна степен и няма да бъда пределно педантичен към изказването Ви.
Диалогът очевидно го разбирате като среща в ъгъла, но това вече, не знам, може би Юридическият факултет на Софийския университет е направил някои пропуски. (Реплики от ГЕРБ.)
Изказваме се по всяка точка от Закона не заради друго, а защото имахме наш законопроект, който смятам до ден-днешен, че е по-добър. Всички предложения, които сме направили към отделните членове от Вашия законопроект, са текстове от законопроекта, който ние сме внесли. Те са израз на друго разбиране за системата на образованието в България, на друга философия. Затова може би на и Вас Ви се струва, че някой разсъждава в строя.
Но понеже става въпрос за образованието, а не за армията, пък и там – във военното строителство, трябва да се разсъждава, не е лошо, когато от трибуната се обръща внимание върху слабостите в текстовете, които са внесени, да се отнасяте положително. Мисля, че само ще спечелите.
Всички аргументи, които излагаме по отношение на Инспектората, господин Кирилов, са обсъждани в Комисията може би на не едно заседание. Взимате протоколите, взимате стенограмите, запознавате се и участвате пълноценно в заседанието. Така че благодаря за пожеланията, ще се постарая да си огранича логическите разсъждения.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Общата логика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ще се постарая да ги огранича, но и Вие, когато се занимавате със законодателна дейност, бъдете старателни и прилежни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Има ли други изказвания? Няма.
Искате ли процедура още? Изказване или процедура?
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя официална забележка за допускане на откровени лъжи, манипулации, демагогия от страна на лявата половина на залата и нейните основни изявяващи се на тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На мен може да ми направите, не на тях.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ще кажа, че това, че те не са разбрали текстовете и се връщат към своя закон, представете си, който не приеха в Четиридесет и второто народно събрание – дори не го внесоха за разглеждане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това не е по начина на водене.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не, не, по начина на водене е. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Как да им обясниш на тези хора (силен шум и викове от БСП ЛБ), че, първо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не е по начина на водене.
СНЕЖАНА ДУКОВА: ...не спазват Правилника на Народното събрание, второ, мият гузна съвест, защото единият трябва да защити проектите на жената до него...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Отнемам Ви думата, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: ...а другият трябва...(Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Хайде, стига!
Благодаря Ви, госпожо Дукова, ще си взема бележка от това, което казахте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Националният инспекторат... (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Други народни представители за изказване? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Валери Жаблянов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 73, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 275 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 90, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Член 274.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2:
„2. В чл. 274, ал. 3 думите „Националния инспекторат по образованието” се заменят с думите „Инспектората по образованието”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 274, който става чл. 276:
„Чл. 276. (1) Външен инспектор може да е лице:
1. с висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър”;
2. с професионален опит в област, съответстваща на инспектираната дейност, не по-малко от 5 години;
3. завършило успешно обучение в Националния инспекторат по образованието.
(2) Не може да изпълнява дейност като външен инспектор лице, което има наложено дисциплинарно наказание по Кодекса на труда или по Закона за държавния служител за период една година преди инспектирането.
(3) Външните инспектори осъществяват дейността си след сключване на договор с директора на Националния инспекторат по образованието за всяка инспекция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители в частта, в която Комисията не го подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 73, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на чл. 276 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 14, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 275, който става чл. 277.
Член 276.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 276, който става чл. 278.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме членове 275 и 276, които стават съответно членове 277 и 278 по доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По чл. 277 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 277 думите „Националния инспекторат по образованието” се заменят с думите „Инспектората по образованието”.”
Предложение от народните представители Бюнямин Хасан и Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277, който става чл. 279:
„Чл. 279. Устройството и функциите на Националния инспекторат по образованието, правата и задълженията на инспекторите се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Жаблянов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 14, против 69, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 279 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 89, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „Глава шестнадесета – Финансиране и имущество”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета.
„Раздел І – Финансиране”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава шестнадесета „Финансиране и имущество” и на Раздел І „Финансиране”.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По чл. 278 има предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Предложението по буква „г” е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по букви „а”, „б” и „в”.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 278 се правят следните промени:
а) Алинея 1 придобива следната редакция:
„Чл. 278. (1) Публичното предучилищно и училищно образование се финансира със средства от държавния бюджет, от бюджетите на общините, от национални образователни програми, от европейски фондове и други източници.
б) В ал. 3 т. 1-4 се заменят с т. 1-9:
„1. издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците;
2. работните заплати на учителите, педагогическите специалисти и другите специалисти от системата на народната просвета;
3. квалификация и кариерно израстване на учителите и другите специалисти от системата на народната просвета;
4. средства за подпомагане на равния достъп на децата и учениците:
- закуска и топло обедно хранене;
- стипендии;
- социално подпомагане;
- достъп до музеи и театри;
- учебни екскурзии;
- информационни ресурси;
- извънкласни дейности;
- безплатен транспорт за ученици, които се предвижват повече от 2 км от дома до образователната институция.
5. средства за изпълнение на национални програми за развитие на образованието;
6. средства за национално съфинансиране по европейски програми;
7. средства за развитие на детските градини, училищата и извънучилищните центрове;
8. средства за библиотечно-информационно осигуряване;
9. капиталови разходи на детската градина и училището (режийни разходи, средства за текущи ремонти, инфраструктурни проекти).”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 278, който става чл. 280:
„Чл. 280. (1) Дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, европейски фондове и програми и други източници.
(2) Със средства от държавния бюджет се финансират изцяло или частично дейностите, които са обект на държавна политика.
(3) Средствата от държавния бюджет са за:
1. издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците;
2. подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие;
3. развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
4. изпълнение на национални програми за развитие на образованието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Тук са важните текстове за финансиране на образованието. В предложението, което сме направили, отново поддържаме нашето виждане за финансиране от страна на държавата на публичното училищно и предучилищно образование.
Обръщам внимание, че за разликата от предложението на вносителя, дадено в най-обща форма, за средствата за подпомагане на равния достъп и подкрепа на личностното развитие ние сме посочили отделните пера, които трябва да бъдат включени в тези финанси. Разбира се, задача на бюджета е да определи по какви критерии и колко средства ще бъдат това. Забележете, че изискваме в тези средства да се предвидят необходимите пари за закуска и обедно хранене, достъп до музеи и театър, тук използвам да направя допълнително предложение, което е пропуснато – „спорт”, за учебни екскурзии, информационни средства, за извънкласни дейности.
Също така в останалите точки задължително трябва да бъдат включени средствата за работни заплати на учителите, педагогическия персонал и останалите хора, които обслужват дейностите в училищата, средства за библиотечно-информационно осигуряване и капиталови средства за детските градини и училищата, най-малкото такива за поддръжка и текущи ремонти, защото останалите могат да бъдат осигурявани в различни периоди. Без такъв допълнителен запис текстът, който Комисията предлага, е пожелание, което може да бъде осъществено, но може и да не се осъществи.
Затова предлагам всички тези въпроси да бъдат решени тук, защото това са текстовете, които определят рамката на държавното финансиране на дейностите в училищното и предучилищното образование. Тяхната подкрепа е реалното доказателство, че образованието ще бъде поставено като приоритет. По този начин ще се покаже също, че то няма да бъде вкарано изцяло в прокрустовото ложе на делегираните бюджети, защото ако за дейностите, свързани с текущото образование и личностното подпомагане, този критерий е общо взето сполучлив, то по отношение на материалните дейности на самите сгради те не могат да бъдат поставени в тази рубрика, защото дали в една сграда учат 100 или 150 деца, разходите за нея са приблизително едни и същи.
Посочвайки дейностите, направленията на разходите и това, което задължително трябва да бъде отчитано като критерий при финансирането, можем да направим така, че Законът да бъде реалният ориентир, който да задължава изпълнителната власт съобразно своите възможности, но винаги в съответствие с изискванията на задължителните дейности, да предвиди необходимото финансиране.
Това са мотивите и мисля, че няма никакви аргументи по същество те да не бъдат възприети и да осигурят направленията, по които ще се финансират дейностите, включително и тези за личностно подпомагане на децата и учениците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря ви, господин Стоилов.
Реплики?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, позволете ми да не се съглася с Вашето предложение, тъй като това, което Вие предлагате – подробно разписване на всички разходи по бюджета на едно училище, е връщане към един модел, който мисля, че ние отрекохме. Модел, в който държавата казва какво да се случва в едно училище и в много случаи, когато тези параметри са разписани, срещу тях стояха едни нули. Съвсем различна е философията на делегираните бюджети, която дава право на директора да разпредели бюджета за съответните дейности. Разбира се, през национални програми държавата може и използва съответни инструменти за подкрепа.
Освен това във Вашето предложение има откровени грешки, защото в една от позициите Вие посочвате „капиталови разходи (режийни разходи, текущи разходи)” и така нататък, тоест параметри, които нямат нищо общо с елементите на бюджетните параметри и бюджетното финансиране.
Според мен текстът на вносителя е изключително добър. Той дава възможност на директорите да упражнят своите правомощия, както дава възможности на държавата да направи политика в съответния сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Господин Стоилов, правя Ви реплика не заради друго, а за да Ви призова отново, колеги, преди да правите такива изказвания, да прочетете в случая цялата глава. Защото тя е разписана с друга философия.
В този член се казва кои са четирите стълба на финансиране в системата на предучилищното и училищното образование. По-нататък в следващите текстове е казано всеки един стълб какво обхваща. И всички тези неща, които Вие предлагате – стипендии на учениците, транспорт, хранене, учебни помагала, информационно и библиотечно осигуряване, ги има в текстовете по-нататък. Така че това не е отстъпление от политиката, а строеж на изписване на нормативния акт и разписване конкретно на нормите. Тази норма казва кои са четирите стълба на финансиране. Следващите вече разписват детайлите, които се съдържат, включително и във Вашето предложение.
Много Ви моля да огледате текстовете нататък. Знам, че не бяхте в Комисия, когато обсъждахме финансирането, но е добре наистина да се запознаете с финалните текстове, които са приети от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Репликата на господин Танев беше повече по философията на делегираните бюджети, но тя трябва да бъде в много случаи коригирана с конкретни показатели, защото сляпото прилагане на принципа, че броят на учениците определя средствата в едно училище, е всъщност антисоциално решение, което е срещу малките и средните училища. Този критерий трябва да бъде само отправна точка, която подлежи на много корекции спрямо защитените училища, спрямо различните видове специализация, спрямо тези дейности, които аз съм изброил. Така че кое е било старо и ново не е важно, важно е това, което работи спрямо реалните условия. И ако са разписвани такива дейности, а срещу тях невинаги са осигурявани средства, това вече е претенция към бюджетната политика на държавата, а не толкова към конструкцията на критериите, които се предлагат.
Това, което каза госпожа Дамянова, само частично е вярно, защото мисля, че в чл. 283 се съдържа някакво разшифроване на това, което аз предлагам. Но ако Вие сте искрена, тогава ще направя допълнение за това, което там липсва, и да видим защо не сте ги приели. Защото фактът, че училището ще получава някакви средства, а после ще решава как ще ги разпределя, да не би да е по-добре да ги разпредели за екскурзии на учителите, отколкото за хранене на учениците? Нали това е началото, което ни се предлага от реформистки позиции?
И, госпожо Дамянова, там не са включени много от тези именно конкретни изброявания – средствата за извънкласна подготовка, за спортни занимания…
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Проследете текста.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще ги проследим, защото във Вашите точки те са обобщени до три-четири позиции и далеч не включват всичко това, което е посочено в моето предложение. Това трябваше да го признаете и да кажете: да, ние частично сме се съобразили с този въпрос, но разглеждаме много по-тясно финансирането на различните дейности, които реално гарантират личностното развитие и подпомагат равния достъп до училище. Ние по тези въпроси спорихме още в предишната глава, когато говорихме какви са образователните, по-специално функциите по обучението, социалната роля на училището, която Вие се опитвахте да изтласкате някъде в периферията и да казвате, че това не е работа на училището.
Това е работа на държавата, която провежда част от социалната си политика чрез училището и на територията на училището. Тук имаме различия и те проличават и в следващите текстове. Но вероятно ще Ви дам възможност наистина да предложа това, което Вие не сте възприели във Вашия текст, за да видим дали декларацията за реалния достъп е само един призив, или нещо, което реално ще накара изпълнителната власт да работи за решаване на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата, за да подкрепя предложението на Янаки Стоилов и да изкажа своите притеснения относно чл. 278, както го предлага Комисията.
Колеги, вижте какво записваме. Реално с този член ние даваме рамката за това как да се държи Министерството на финансите и как реално да се определи онзи дял от държавния бюджет за българското образование. Да, след това всичко друго е в детайли разпределено, но то е разпределено какво е делегираният бюджет и как да бъде философията на финансиране. И още в рамката ние казваме, че дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете. Добре. В ал. 2 казваме: „Със средства от бюджета се финансират изцяло или частично”. Ние абдикираме в ал. 2 и казваме: държавният бюджет в държавната политика в образованието би могъл да бъде изцяло или частично.
Ако тук се държим като народно представителство, че сме на страната на българското образование, ние трябва малко да втвърдим текстовете, те да бъдат по-ясни и по-категорични. Ние правим веднага отстъпление и караме министъра на образованието, отивайки, защитавайки бюджета за българското образование, министърът на финансите да му каже: „Ами, ние изпълняваме Закона. Ние тук трябва да финансираме изцяло или частично”. Правим стъпка назад.
По-нататък, в ал. 3 даваме четири стълба, но в ал. 2 ние предварително сме абдикирали. По тези четири стълба казваме „изцяло или частично”. И това, с което Янаки Стоилов и групата народни представители подпомагат целия този процес, е, че ние посочваме в средствата от държавния бюджет като политика кое трябва да бъде финансирано.
И тук искам да Ви споделя: ако започнем от т. 1 до т. 9, по което Янаки предлага, ние точим общините, колеги. В общините в момента пари няма, с изключение на големите. Ако трябва да посочим и да направим един дебат за образованието, за големите училища – да, има пари, малко и в излишък останали, за средните едвам връзват двата края, а тук има сигурно народни представители от малки общини, които знаят, че, за да има училище, общината трябва да вади от местните данъци и такси на хората, за да учи децата. Защо не направим по-справедлива регулацията? Ние реално в момента правим стъпка назад с едно декларативно положение, в което казваме: ние не се държим твърдо да бъдем на страната на образователната политика и да има финанси, които да бъдат категорично и за българското образование с волята на народното представителство, а казваме: както решите, господин министър на финансите.
Затова аз ще подкрепя предложението на Янаки Стоилов. Помислете и Вие. Това дава възможност да бъдат сериозно формулирани онези пера, по които трябва да има пари от бюджета на държавата.
Мога да извадя няколко неща. Да не би закуските и топлото обедно хранене да са политика на държавата? В предучилищна –да, ами по-нагоре? Да не би информационните ресурси, да не би средствата за европейските програми да са пари от бюджета на държавата? Аз съм била свидетел как директори на училища казват: „Ние търсим финансов ресурс, за да кандидатстваме по европроекти. Ако го няма този финансов ресурс, ако кметът не е добронамерен, ако държавата не даде, ние стоим настрана.”
Затова, уважаеми колеги, погледнете реално и не мислете – опозицията предлага това. Призовавам Ви да гласувате и да подкрепите.
Днес изпращате девет кмета на кампания. Ако искате да ги подкрепите, подкрепете тези пера да ги има действително. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Жаблянов, за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Изказването, което искам да направя в подкрепа на предложението на господин Янаки Стоилов, е с няколко допълнителни аргумента, които произлязоха от тази дискусия. Става въпрос за това, че дейностите, както са разписани в неговото предложение, са намерили своето място в по нататъшните текстове в тази глава, което не само че не е вярно – аз ще го илюстрирам в момента с конкретен пример.
В чл. 278, така както е предложен от вносителя, ал. 3, т. 4 се предлагат средства за изпълнение на национални програми за развитие на образованието. И това, както е записано, по-нататък не намира никакво развитие! Тези национални програми нито е ясно каква бройка са, нито е ясно за какъв период от време се финансират, за какъв период от време се приемат – няма никаква яснота!
Ние имаме едно предложение по този въпрос в пò следващ член, където предлагаме националните програми за образование да се одобряват от Народното събрание всяка година до 30 февруари. Това не е намерило място в съответния текст, както и всичко, подробно разписано в т. 4 от нашето предложение – в чл. 278.
Какъв се оказва изключително напредничавият модерен подход за финансиране, който тук беше споменат? Че се дават едни пари на принципа „парите следват ученика”. На този принцип се изгражда някакво имагинерно равенство между отделните ученици и всички са недоволни, особено училищата, които имат по-малък брой ученици и по-малки възможности на общинските бюджети. Затова нашата логика – не виждам защо трябва да бъде само наша на всичкото отгоре, е общините, които имат по-малко средства, общините, които са затруднени от гледна точка на намиране на кадри за образованието, да имат възможност и да имат гарантирано финансиране по пера от държавния бюджет, което да компенсира неравенствата, които обективно произтичат от досегашния начин на финансиране!
Съмнявам се, че някой, който е контактувал с професионалните среди, свързани с българското училище, не е обърнал внимание или не са му обърнали внимание колегите на недостатъците на делегираните бюджети!
Господин Танев, имат и недостатъци! Няма нещо, дето да има само положителни неща!
В крайна сметка когато сега се прави този Закон и вече имаме опита на делегираните бюджети от няколко години, видяно е кое е положително и кое е отрицателно, кое работи и кое не работи, нека да го отразим в текста! Ние сме се постарали с нашето предложение по чл. 278 да направим това, нищо повече. Предлагаме, като става въпрос за законодателен процес, да е малко пό обърнат към потребностите, а не да се изхожда от нещо, което се е превърнало в догма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, съгласен съм, че всяка система, в това число и финансирането, има нужда от своето усъвършенстване – сама по себе си тя не е съвършена. Именно затова са предложени съответните текстове, които казват как системата за финансиране на средното образование да бъде подобрена, като освен основния момент, по който се получават средствата в едно училище – броя на учениците и съответните нормативи, да бъдат добавени компоненти за подобряване на качеството. Всъщност това е сериозната промяна, това е нещо, което трябва да допълни системата на делегираните бюджети, така щото да насърчи училищата да имат добавена стойност за знания, както и да подпомогне онези, които изостават при обучението на своите ученици.
Не съм съгласен с Вас, че предложението, което правите, е в посока защита на малките училища. Убеден съм, и Вие знаете, че има много малки училища, като под „малки” разбираме с по-малък брой деца, които прекрасно се справят с делегираните бюджети. Със сигурност има и големи училища, които пък не се справят и с делегираните бюджети. Така че дали е малко, или голямо училище, не е основание да считаме, че то ще се справи или няма да се справи. По-важното обаче е дали ние ще дадем възможност на директора, на училищните съвети да направят своята политика през бюджета на училището, или ще искаме държавата много ясно да разпише – боя се, че този запис, който Вие правите, съвсем не е достатъчен – всичко онова, което трябва да го има в училищния бюджет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Бегло погледнах това, което Вие сте предложили като запис и примерно не намерих дали училището може да си купи нови чинове или дъски. Вижте внимателно предложението – ще видите, че такова нещо няма. Не го намерих в нито едно от Вашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Означава ли, че няма да има закупуване на нови чинове и дъски?
Моля, нека да се придържаме към онова, което е предложил вносителят, и тези промени да не бъдат приемани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Други реплики има ли? Няма.
Господин Жаблянов, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ... (Реплики от ГЕРБ: „Председател!”.) Господин Танев, благодаря за репликата. С тези текстове в Закона на практика залагаме рамката, по която ще се прави републиканският бюджет по отношение на образованието. Това, което се запише вътре, така ще изглежда и бюджетът години напред. Знаете как се прави – няма на Вас да Ви го обяснявам, републиканският бюджет за образованието.
Параметрите, за които сега говорихме и обяснявате, за съжаление, не са намерили отражение в текстовете. Не възразявам срещу това, което казвате, но няма отражение! Вижте текстовете вътре, вижте какво е записано! Ясно е, че се доразвива, но текстовете не съответстват на онова, което говорим.
И още нещо за нашето предложение – това, което дадохте като пример накрая, естествено че няма да останат без чинове и дъски – записано е в капиталовите разходи. Напълно нормално е да бъде записано там.
Нашето разбиране е следното. Уточнявайки отделните пера за разходите, ние искаме гаранция за този вид разходи в училището. Тук не е намерен балансът между преценката и възможностите – това, което да прави ръководството на училището в лицето на директора, и онова, което трябва да гарантира държавата на национално ниво. И вчера дискутирахме тук избора на директори, въобще въпроса с управленския състав в училището – ясно е, че трябва да има и друга гаранция!
Вярно е, на място хората най-добре знаят какво им трябва, но някой път не всички са добронамерени, нали така, правят се и грешки. Така че този, който трябва да гарантира онези разходи, е по-горното ниво и в случая става въпрос за една гаранция от страна на Закона! За това става дума, иначе ще оставим всичко на съвестта на директорите – как да похарчат парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 92 народни представители: за 19, против 54, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 280 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 79, против 15, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Член 279 – предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението за ал. 4, което е отразено на систематичното му място в чл. 219, ал. 6.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 2 и 3:
„(2) До началото на бюджетната 2018 г. процентът от БВП, отделян за сектор образование, да достигне 5%.
(3) Трудовото възнаграждение на учителите и приравнените към длъжността „Учител” е не по-ниско от 20% над средната брутна работна заплата за страната.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението за ал. 4, което е отразено на систематичното му място в чл. 219, ал. 6
Комисията не подкрепя предложението по ал. 2 и 3.
Алинеи 2 и 3 са идентични на предложението на народния представител Станислав Станилов, с една разлика в ал. 3. Ще изчета само нея:
„(3) Трудовото възнаграждение на учителите и приравнените към длъжността „Учител” съответства на значимостта на професията, като работната заплата е не по-ниска от 20% над средната брутна работна заплата за страната”.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„В чл. 279 думите „на дейности в” се заличават, а след думите „в системата на” се прибавя думата „публичното”.
Създава се нова ал. 2:
„(2) Бюджетът за образование не може да бъде по-нисък от последния публикуван средноевропейски процент от БВП, определен за образование в страните – членки на Европейския съюз.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 279, който става чл. 281.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! В този член от Закона ние правим предложение, което разглеждаме като практическо потвърждение на това до каква степен заявленията за приоритет на образованието са наистина съдържателни, или са просто заявления.
Ние предлагаме да се създаде нова ал. 2 в чл. 279, която да гарантира финансирането на българското образование в съизмерими съотношения с финансирането в европейските държави. Всички други заявления, които бяха направени в началото на обсъждането на този Законопроект, са, как да кажа, голословни, ако няма осигурен механизъм за приближаване на системата на българското образование във финансово отношение – средствата, отделяни от бюджета, към параметрите на едно средноевропейско ниво. Не говорим за богатите държави, говорим за средноевропейско ниво. Всяка година процентът, отделен от брутния вътрешен продукт и записан в бюджета за системата за образованието, е плод на остатъчни величини – на принципа „каквото остане”.
Понеже държавата ни се ръководи от други приоритети, предполагам, че след един-два месеца, когато обсъждаме бюджета, тук ще разсъждаваме върху въпроса как да нахраним мигрантите от Средния и Близкия изток и Африка, и тогава процентът от брутния вътрешен продукт за образованието отново ще трябва да го намалим. Няма да намаляваме от другите дейности, нали така?
Тъй като нашите приоритети се менят, а често и държавните ни приоритети са резултат от капризите на съдбата на световната политика, нашето предложение е следното. Независимо колко мигранти ще дойдат и колко горещи точки ще се появят, колко лагера ще трябва да изградим и да поддържаме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате такова предложение между първо и второ четене, господин Жаблянов. Коментирайте това, което сте предложили.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имаме предложение бюджетът за образование да не може да бъде по-нисък от последния публикуван средноевропейски процент от брутния вътрешен продукт, определен за образование в страните – членки на Европейския съюз. Имаме конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за него.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Така че благодаря за вниманието и че ме изслушахте. Тук ще си проличи приоритет ли е образованието, или просто така си приказваме. (Реплика от ГЕРБ.)
Популизмът е да говорите, че е приоритет и да му вземете парите. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Танев, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, много лесно се говори за повече пари за образование, за проценти пет и повече, особено когато си в опозиция. Ще Ви покажа данните, когато Българската социалистическа партия е била на власт (реплика от народния представител Валери Жаблянов) какво отношение има към образованието и как се измерва спрямо това, което Вие казвате в момента. Убеден съм, че няма народен представител в залата, който няма желание да даде повече пари за образование. Аз също искам, Вие вероятно също искате.
Това, което е направено като текст, като запис в Закона – парите за всяка следваща година да са не по-малко и като процент, и като номинална стойност от предходната година, само по себе си е много сериозно постижение. Уверявам Ви, че нито една бюджетна система няма да има тази привилегия, ако това бъде прието – нейното финансиране да бъде защитено спрямо предходната година. Това е така, защото, ако погледнете последните данни за финансиране на образованието, ще видите, че, за съжаление, има леко подобрение, но далеч не е онова, което е било. Убеден съм, че с текста, който е записан – че всяка година ще подобряваме тези параметри, даваме ясна заявка, ясна гаранция, че системата ще бъде финансирана. Само по себе си, ако се запази процентът за образование към брутния вътрешен продукт, това дава гаранция за нарастване.
Моля Ви – всички искаме, но нека да бъдем реалисти. Нека да не предпоставяме въобще всички системи, когато се говори за процент от брутния вътрешен продукт, защото утре може и здравеопазването да каже същото. Ние какво ще отговорим – че няма да сложим там 7 – 8% ли? Нали всички искаме това?!
Текстът е прецизен, текстът е много добър и дава гаранции, че системата ще бъде финансирана и то все по-добре всяка година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Танев, не знам как ще се подобрява финансовото състояние на системата, при положение че в прогнозите за бюджет за 2017 г. даже намалява на 3,1%, в момента е 3,2% от БВП за образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами ако до тогава не гласуваме Закона. (Шум и реплики.)
СТОЯН МИРЧЕВ: Просто не виждам как ще се подобри, особено при положение че в момента от този недостатъчен бюджет отклоняваме средства вече и за частните структури. Тоест държавните ще бъдат още по-недофинансирани.
Прав сте, че и други системи в държавата могат да поискат да бъдат обвързани с брутния вътрешен продукт, но всички знаем, че нашата страна е в демографска катастрофа. Ние сме най-бързо изчезващата нация в Европа.
В същия момент от образованието отпадат по 23% от учениците. Ако искаме нашата държава да се възроди по някакъв начин, единственият начин е да се инвестира в образованието и чрез него, чрез децата, които ще преминат през това образование, държавата да започне да бъде конкурентоспособна в бъдеще, за да може да се възроди.
Може би в крайните демографски състояния, в които сме изпаднали и при отпадащите ученици от училището, не е лоша идеята бюджетът за образование да бъде обвързан към брутния вътрешен продукт като първи приоритет на държавата. Благодаря.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Кой продаде детските градини в София?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Откъде да знае той?! Тогава е бил в детската градина. (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев, приемаме Вашето изказване по-скоро като неразбиране за това какво е финансирането в системата на образованието, защото числа 3,1, 3,2 няма. Ако имате предвид само за средното образование, може би да, но за общото образованието нивата са далеч по-високи.
Това, което казахте за демографския проблем и влиянието му върху финансирането, то именно със защитата, предложена в Закона – парите да нарастват и като процент, и номинално, това е гаранцията, че при намаляващ брой деца и запазване на този модел за финансиране парите няма да паднат. Така че тази гаранция я има, независимо от негативните тенденции.
Моля да осъвремените Вашата статистика и да подкрепите предложения проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Високоуважаема госпожо Председател, госпожи и господа! Нашето предложение е идентично с предложението на проф. Станилов. То се състои от три точки.
Едната от тях, за щастие, беше припозната и подкрепена от колегите от ГЕРБ. Тя намери своето приложение в редакцията на чл. 219 – за получаването на 10 брутни работни заплати от учителите при тяхното пенсиониране.
Другите две точки обаче, които засягат много важни въпроси за системата на предучилищното и училищното образование, засягащи финансирането й, остават неподкрепени. Почти съм сигурен какъв ще бъде резултатът, но съм длъжен да кажа защо ги предлагаме.
Първо, това е изключително важната необходимост от увеличаване на средствата в сферата на образованието. Изказаха се много специалисти, много наблюдатели, а и статистиката показва, че България изостава от средните нива в Европейския съюз на отделяне на средства за образованието. Ето защо ние предлагаме законодателно да бъде записано, че в обозрим период – до 2018 г., ние ще достигнем заветните 5% от брутния вътрешен продукт за образование като стратегически ход за развитието на цялата страна. Защото едва ли има някой в тази зала, който да се съмнява, че единствено високото и качествено образование е пътят за просперитета на България.
На следващо място, ние предлагаме законодателно да бъде регламентиран размерът на учителската заплата, която не може да бъде по-малка от 20% над средната брутна работна заплата за страната, посочена в статистиката. Тази законодателна разпоредба ще направи устойчива и престижна учителската професия и ще бъде главен лост за привличането на млади хора, които ще виждат в попрището на българския учител пътя за българското учителство – една стабилна и гарантирана, законодателно закрепена кариера. Това е толкова важно за нашето образование на фона на застаряване на учителството, на фона на изтичането на млади специалисти извън страната от най-търсените предмети.
Ние подхождаме към тези въпроси с отговорност, с необходимост да се грижим за българските учители, за тяхното обществено признание, за тяхното материално осигуряване, за стабилността на тази професия, която знаем, че от 200 г. насам е била двигател на българския просперитет и развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов, което е идентично с предложението на Милен Михов и група народни представители, с уточненията, че малко по-разширена е редакцията на ал. 3, но съдържанието е едно и също.
Гласуваме неподкрепените предложения на господин Станилов и господин Михов и група народни представители.
Гласували 92 народни представители: за 21, против 9, въздържали се 62.
Предложенията не са приети.
Гласуваме предложението на господин Жаблянов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 45, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 279 по вносител, подкрепен от Комисията, с нова номерация – чл. 281 по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 77, против 13, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По чл. 280 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, което е:
„В чл. 280, ал. 1 изразът „въз основа на броя на децата и учениците и на стандарти за дете и ученик, определени с акт на Министерския съвет” се изменя както следва: „въз основа на броя на децата и учениците, изпълнението на училищния учебен план и броят на групите и паралелките в училището/детската градина или центърът за подкрепа на личностното развитие, както и на стандарти за дете и ученик, определени с акт на Министерския съвет.”
Създава се нова ал. 3:
„(3) Разширената и профилирана подготовка по Музика, Изобразително изкуство и Хореография се финансира от държавния бюджет.”
Алинеи 3-4 стават съответно 4-5;
В ал. 5 (нова) се добавя ново изречение: „Размерът на допълнителното финансиране се индексира ежегодно с коефициент съответстващ на увеличението на средствата съгласно чл. 279”.
Създава се нова ал. 6:
„(6) Допълнително финансиране от държавния бюджет се осигурява и за училища, в които се обучават между 60 и 100 ученици при условия и ред, определен с акт на Министерския съвет”.
Алинеи от 5 до 20 стават съответно алинеи от 7 до 22.
Ал. 8 (нова) в края на първото изречение след израза „по съответна дейност” да се добави „и с представители на национално представителните синдикални организации.”;
Ал. 9 (нова) последното изречение да придобие следната редакция: „Числеността на персонала и броят на групите и паралелките могат да бъдат компоненти на формулите”;
Ал. 10 (нова), в т. 1 числото „80” се заменя с числото „60”;
Ал. 10 (нова), в т. 2 числото „20” се заменя с числото „40”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Найден Зеленогорски:
„В чл. 280 се създава ал. 21:
„(21) В случаите по ал. 20, т. 1 не по-малко от 20 на сто от превишението на постъпленията над плащанията по бюджета на училището или детската градина се включват като разходи за подобряване на материалната база.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„В чл. 280 ал. 2 се заличава, а в чл. 280 ал. 5 думите „по ал. 2” се заменят с думите „по ал.1”.
В чл. 280 се създава нова ал. 4а, а останалите алинеи се преномерират:
„(4а) Освен средствата по ал. 1 училища, които са единствени за съответната община или имат до 300 ученици, получават допълнително средства за издръжка на процеса на обучение.”
В чл. 280 се създава нова ал. 5а, а останалите алинеи се преномерират:
„(5а) Минималните изисквания към формулите по ал. 5, включително правилата за разпределение на средствата по тях, се определят с акт на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 280, който става чл. 282:
„Чл. 282. (1) Средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1 се разпределят между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински училища и детски градини, въз основа на броя на децата и учениците и на стандарт за дете и ученик, определен с акт на Министерския съвет. Стандартът определя размера на средствата от държавния бюджет за конкретна дейност за едно дете или ученик за съответната година.
(2) Дейностите, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет по стандарти, се определят с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.
(3) Размерите на стандартите се определят в зависимост от:
1. съдържанието на дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците;
2. вида и спецификата на училището или детската градина и формата на обучение;
3. професионалното направление на обучението;
4. обективни географски и демографски характеристики на общината, оказващи влияние върху достъпа до образование.”
Госпожо председател, в ал. 4 има една техническа грешка – „Освен средствата по ал. ...” да се чете „1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „(4) Освен средствата по ал. 1 защитените детски градини и защитените училища получават допълнително финансиране за издръжка на процеса на обучение.
(5) Защитени училища с ученици средно в клас между 10 и средния брой ученици в паралелка за училищата, финансирани по съответния стандарт на един ученик, получават допълнително финансиране по ал. 4 за разликата между реалния и средния брой ученици в паралелка. Минималният размер на допълнително финансиране за тези училища се определя като разликата между реалния и средния брой ученици в паралелка се умножи по съответния стандарт за един ученик. Конкретните ред и условия за допълнително финансиране се определят с акта по чл. 54, ал. 5.
(6) Първостепенните разпоредители с бюджет разпределят получените по стандарта средства за всяка дейност по ал. 2 между училищата и детските градини въз основа на формули за съответната дейност. Формулите включват основни и допълнителни компоненти.
(7) Формулите по ал. 6 се утвърждават от първостепенните разпоредители с бюджет в срок до 28 февруари на текущата година след обсъждане с директорите на детските градини и училищата. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и не могат да бъдат променяни до края й.
(8) Основните компоненти на всяка формула са стандартът и броят на децата и учениците в детските градини и училищата за съответната дейност. Допълнителните компоненти на формулата могат да бъдат обективни географски, демографски, инфраструктурни и други показатели, определящи различия в разходите за едно дете или един ученик, или показатели, отразяващи националната и общинската образователна политика. Числеността на персонала и броят на групите и паралелките не могат да бъдат компоненти на формулите.
(9) Средствата по ал. 6 за всяка дейност се разпределят:
1. не по-малко от 80 на сто – на базата на основните компоненти на формулите;
2. останалите до 20 на сто – въз основа на допълнителни компоненти на формулата.
(10) Като част от допълнителните компоненти на формулата за съответната дейност може да се предвиди резерв за нерегулярни разходи в размер до три на сто от средствата за съответната дейност. Неразпределените към 15 ноември на текущата година средства от резерва се предоставят на училищата и детските градини по съответната дейност, като се разпределят пропорционално на броя на децата и учениците.
(11) Като част от допълнителните компоненти на формулите се предвиждат средства в размер до 0,5 на сто за финансиране на логопедични кабинети.
(12) Като част от формулите се утвърждават и:
1. условията и редът за разпределение на средствата по отделните допълнителни компоненти, включени в съответната формула, в т.ч. резерва;
2. правила за промени в разпределението на средствата между училищата и детските градини при изменение на основните компоненти на формулата.
(13) В случаите на разлики между разчетения брой на децата и учениците, въз основа на които са предвидени средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1 със Закона за държавния бюджет за съответната година и данните по информационната система на Министерството на образованието и науката към 1 януари на текущата година, се извършват компенсирани промени по съответните бюджети и бюджета на Министерството на образованието и науката за размера на средствата, необходими за отстраняване на тези разлики.
(14) Когато разчетеният брой на децата и учениците е по-висок от броя на децата и учениците по информационната система до извършването на промените по ал. 13 се заделя като резерв разликата от средствата, формирана по съответния стандарт.
(15) Когато разчетеният брой на децата и учениците е по-нисък от броя на децата и учениците по информационната система, средствата по формулата за съответната дейност се разпределят, като недостигът се разпределя пропорционално на средствата по формула до извършването на промените по ал. 13.
(16) Промени в разпределението на средствата по формула през бюджетната година в резултат от промени в броя на децата и учениците се допуска само в следните случаи:
1. преместване на дете или ученик между институции, финансирани от един и същ първостепенен разпоредител с бюджет;
2. когато в началото на учебната година е необходимо да бъде финансиран по-големият брой на децата или учениците в някои институции, финансирани от един и същ първостепенен разпоредител с бюджет.
(17) Не се утвърждават формули за дейности, по които получател на средствата е само едно училище или детска градина или са предоставени за частни училища или детски градини.
(18) Като част от допълнителните компоненти на формулата за съответната дейност задължително се определя добавка за условно постоянни разходи.
(19) Министерският съвет определя:
1. условията и реда за получаване на средствата по ал. 4;
2. минималния размер на добавката за условно постоянни разходи по ал. 18.
(20) Министерският съвет може да одобри допълнителни изисквания към формулите по ал. 6 и правила за разпределение на средствата по тях, както и допълнителни изисквания, на които да отговарят системите на делегираните бюджети.
(21) Освен средствата по ал. 6 в бюджетите на държавните и общинските училища и детски градини, прилагащи система на делегиран бюджет, се включват и разходи за сметка на:
1. установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището или детската градина;
2. собствените приходи на училището или детската градина;
3. допълнително финансиране, извън средствата по чл. 280, ал. 3, осигурено за сметка на други средства по бюджета на финансиращия орган;
4. дължимите към бюджета на училището средства, непреведени от финансиращия орган към края на предходната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители, това може би е най-важното предложение, което сме направили с колегите от Патриотичния фронт, и то несъмнено касае един ключов въпрос – за финансирането на детските градини и училищата, така наречените „делегирани бюджети”. Срещу тези делегирани бюджети и за тези делегирани бюджети се изказаха много думи и се води една остра полемика. Широко е разпространено мнението, че те трябва да бъдат коригирани в определена степен, защото създават диспропорции със системата на предучилищното и училищното образование, създават условия за свръхконцентрация на деца в едни детски градини и училища, което гарантира едни високи приходи, при свръхнатоварване на материалната база и, от друга страна, недостатъчно използване капацитета на други детски градини и училища и тук не става дума за малки населени места, а засяга големите градове, включително и София.
Ето защо ние правим няколко важни предложения за коригиране на делегираните бюджети. При сегашната регламентация и така, както е предложено в чл. 280, делегираните бюджети се формират преди всичко въз основа на едни основни компоненти, съставляващи формулата за формирането на бюджетите, и това са два основни компонента. Единият е Единният държавен стандарт за издръжка на един ученик и другият – броят на децата в една детска градина и едно училище. Те създават 80% от бюджета на това училище и регламентацията предвижда, че други 20% са така наречените „допълнителни компоненти”.
Ние предлагаме разпределението на отношението между основните и допълнителни компоненти да бъде променено, като 60 % да бъдат основните, а 40 % от бюджета да се формират от допълнителни компоненти. Смятаме, че това е една разумна корекция на досега съществуващия механизъм на формиране на делегираните бюджети, които народът и обществото наричат „пари на калпак”.
На следващо място ние предлагаме в отчитането на основните компоненти да се предвиди и броят на групите и паралелките. Вносителите и Комисията предлагат в ал. 8 на чл. 280 изрично числеността на персонала и броят на групите и паралелките да не могат да бъдат компоненти по формулата.
Ние смятаме, че това на практика ощетява онези детски градини и училища, които разполагат с достатъчно капацитет, с достатъчна материална база, работят с повече персонал, с повече преподаватели и при тези обстоятелства създават по-добри условия за възпитание, отглеждане и обучение на децата и учениците, тъй като работят с по-малки групи и по-малки класове по брой.
Нека да си представим, че ако имаме две училища с един и същ брой ученици, но се различават по броя на персонала и броя на паралелките, то там, където имаме повече ученици, по-голям брой на паралелки, броят на децата в една паралелка ще бъде по-малък. Всеки родител ще предпочете и ще каже, че е по-добре детето му да се обучава в един клас с по-малко ученици, тъй като учителят има по-голяма възможност да отдели време, да отдели усилия за индивидуална работа с учениците.
Ето защо ние се противопоставяме на тази изрична разпоредба в ал. 8, че числеността на персонала и броят на групите и паралелките не могат да бъдат компоненти във формулата.
На следващо място ние предлагаме едно допълнително финансиране от държавния бюджет на онези училища, които са с брой на учениците между 60 и 100. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
Реплики? Няма.
Има заявка за изказвания. Дебатът ще продължи в извънредното заседание на Народното събрание на 29 септември съгласно решението, което току-що приехме.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 18 до 24 септември
2015 г.
Постъпило е питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов към Теменужка Петкова – министър на енергетиката, относно налични документи, свързани с промените в договорите за изкупуване на произведената електроенергия от централите АЕЦ „Гълъбово” и „Контур глобал”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 октомври 2015 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Станков към Красен Кралев – министър на младежта и спорта, относно възможности за изграждане на материално-технически спортни бази към университетите и осигуряването на средства за финансиране на спортни клубове към висши учебни заведения. Следва да се отговори на пленарното заседание на 2 октомври 2015 г.
Постъпило е питане от народния представител Петър Славов към Николина Ангелкова – министър на туризма, относно политиката на Министерство на туризма за управление, развитие и популяризиране чрез туристическа реклама на туристически обекти с национално значение на територия на Родопите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 октомври 2015 г.
Постъпило е питане от народния представител Слави Бинев към Николай Ненчев – министър на отбраната, относно стратегия за подобряване на възможностите за охрана на българското въздушно пространство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 октомври 2015 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Вяра Церовска;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- от заместник министър-председател и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Георги Търновалийски;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Димитър Бойчев;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на питане на народен представител Султанка Петрова;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Филип Попов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Търновалийски;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на правосъдието Христо Иванов от народния представител Петър Славов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев.
Има ли министър, който да е готов да отговаря за контрола?
Заповядайте, проф. Танев, Вас очакваме!
Първи ще зададе своя въпрос в днешния Парламентарен контрол – това е общ въпрос, от народните представители Мариана Бояджиева, Стоян Мирчев и Корнелия Нинова относно проблемите във Фонд „Научни изследвания”.
Въпросът е към Тодор Танев, министър на образованието и науката.
Госпожа Бояджиева ще развие въпроса.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! При одит по изпълнението на Стратегията за развитие на научните изследвания Сметната палата констатира, че не са разплатени и не се разплащат приключили етапи на научни проекти, договорирани по конкурсите на Фонд „Научни изследвания” още от 2008 г. насам.
Моля да ни информирате, господин Министър, кога ще бъдат разплатени проектите и защо досега не са направени стъпки за изплащане на дължимите от Фонд „Научни изследвания” финансови средства? Ще може ли Фондът да обяви нов конкурс, за да не се загубят предвидените за тази година средства?
Българските учени, а и ние сме много разтревожени, че 18 млн. лв., определени за Фонд „Научни изследвания” за
2015 г., ще бъдат загубени за българската наука. Още повече, че научните проекти, които не са разплатени, се водят „Незавършени” и авторите им нямат право да кандидатстват в нов конкурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Танев, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин Председател, господа народни представители! Държа в ръцете си един дълъг и формален отговор, който няма четири страници, който няма да може да покрие всички желани от Вас данни. Затова аз ще Ви го предам на ръка.
Моля да ме разберете, това са 15 години натрупвани проблеми – дали става дума за провалената сесия
2012 – 2013 г., дали става дума за натрупвани лоши практики, всичко това е огромна тежест за ръководството на Министерството и на това Народно събрание в момента. Бъдете уверени, че вземаме всички възможни мерки. Всички възможни мерки!
Накратко – разплащания със стари задължения са предвидени и ще бъдат извършени; второ, сесия тази година ще има, независимо от това, че тя закъсня. Конкретните причини за това, че тя закъсня и тази година, са в неспособността на Изпълнителния съвет, който съществуваше доскоро, да се справи с няколко важни действия, последното, от което например беше – насоките за тазгодишната конкурсна сесия да бъдат синхронизирани с Министерството на финансите.
Не искам да хвърлям цялата вина върху миналия състав, но и той допринесе за тази агония, който имаше Фондът „Научни изследвания” до момента. Този Фонд е компрометиран в лицето на цялата научна общност,за него винаги ще има съмнения. В него има един първороден грях, че разделя много неправилно фундаменталните от приложните изследвания и че създава възможност за повтаряне на едни и същи, и близки кръгове в научните среди, да печелят проекти. Всичко това е отразено в доклада на Сметната палата, за който споменахте Вие, който е на страницата на Министерството.
Най-после има нов Изпълнителен съвет от учени, които пряко или косвено, за разлика от предния състав на Изпълнителния съвет, не са замесени в никои от тези кръгове или общности по какъвто и да било начин. За съжаление, в деня, в който той трябваше да се конституира – един петък, този месец, имаше даже бомбена заплаха не срещу президентството, а срещу сградата на „Дондуков” № 2, в същия час, но Съветът проведе своето заседание в друга сграда – в Министерския съвет, и избра мой колега от Софийския университет за председател.
Последно, всичко, което планираме за бъдещите ни действия, че ще има сесия и така нататък, е споделено и разработено в серия от заседания с ръководството на Съвета на ректорите и ръководството на Българската академия на науките. Тоест зад него за първи път стои пълно съгласие, което ми дава основания да гарантирам пред Вас всичко това, с което започнах, и да бъда оптимист за оздравяването на този Фонд. На нас ни остава само едно – да решим дали Фондът по-нататък ще се развива като Държавна агенция, или ще бъде Изпълнителна агенция към Министерството, като основна. Разбира се, това ще води и до много други въпроси, но основният е този. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Танев.
Кой ще направи реплика?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Министър, ще започна с това, с което Вие завършихте, че действията Ви се одобряват от ректорите и от Българската академия на науките. Само че това, което сега ще Ви кажа, ние го знаем от учените, които поискаха среща с нас, информираха ни какво се случва във Фонда и потърсиха помощ, за да Ви зададем този въпрос и да изясним ситуацията.
Позовавате се на 15 години натрупване на проблеми. Ние не Ви питаме за тези 15 години, а за периода, през който Вие по закон трябва да управлявате, надзиравате и контролирате Фонда. Оправдавате се със състоянието на Изпълнителния съвет, само че Вие за един кратък период три пъти сменихте този Изпълнителен съвет. Кой точно от трите не си е свършил работата, след като Вие през ден ги сменяхте и хората в този Изпълнителен съвет научаваха за смяната от медиите, дори не ги информирахте предварително?
Сесия ще има до края на годината, казвате, за усвояване на средствата за наука. Знаете, че това не е възможно. Вижте разписаните срокове за провеждане на сесия. Вижте коя дата сме днес – днес да я започнете тази сесия, няма как да я приключите до края на годината.
Сега няколко факта. Господин Министър, имаме одобрени 18 милиона за наука за 2015 г. Нали така? Конкурс няма определен за 2015-а, тоест тези пари няма да се усвоят. Изходите от ситуацията са два: или тези пари ще ги пренасочите към нещо друго за Министерство на образованието и няма да отидат за наука, или в последния момент ще ги раздадете без конкурс на приближени свои фирми. Питам в репликата си: кое от двете ще направите, защото по закон няма как да има сесия до края на годината?
И как така, докато няма дейност този Фонд – няма проекти, няма конкурси, харчите около милион и половина за административни разходи? – се казва в одита, аз не си ги измислям. Например за PR-услуги – 12 хил. лв., които плащате веднага при сключването на договора, без даже и услугата да е предоставена; или за консултантски, счетоводни къщи и така нататък – 180 хил. лв.! Да осчетоводяват нещо, което още не се е случило – няма сесия, няма поръчки, няма действия за науката, но 180 хиляди за нещо да се осчетоводява, което не е станало! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тоест тези пари в момента ги харчите безхаберно – сесия до края на годината няма да има, и нека учените да знаят, че тези 18 милиона за 2015-а няма да отидат за наука, ще отидат за нещо друго. И по-лошото, пак по смисъла на закона, щом като тази година те не се усвоят – догодина по закон, колеги, и ние тук ще трябва да го решим, парите за наука се намаляват с между 10 и 20%. Нямаме изход. Така пише и в Закона – щом тази година не ги е усвоил, догодина се намаляват парите. Тази е ситуацията в държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Една минута пресрочвате, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Сигурно сме единодушни, че имаме нужда от развитие на науката, която да даде тласък и на икономиката.
Това безхаберие и тази безотговорност не я разбираме и остро я осъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Министър Танев, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Госпожо Нинова, аз нямам фирми и никога не съм имал приближени, които ще вършат нещо. Това е едно от твърденията, за които изглежда са Ви сугестирали. По същия начин, че съм си бил пил кафето с ректора на УниБИТ. Аз съм ходил в много университети.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Не съм го казала.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Не. Вие не сте го казали, но те и двете са две съседни изречения, които се повтарят непрекъснато.
Искам да кажа, че за начина на изразходване на тези 18 милиона, тъкмо там е съгласието – например, ние имаме да плащаме за стари проекти, откъде да вземем парите; второ, ние имаме да се разплащаме с университети, на които в така наречените „ДУНК-ове” две години нищо не е дадено и те са в огромна загуба – това е Софийският, Техническият университет и УНСС.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Платете им.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Точно така, трябва да го направим.
Имаме други плащания за 700 проекта, които бяха от сесията 2014 г. Това също трябва да се направи.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Кога?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: В момента са готови най-после така наречените „насоки” и е направен правилник за това как да протече сесията, защото предният правилник не ставаше. Затова ми трябваше истинският състав. Прави сте, че беше сменен съставът. Не три пъти, имаше корекция в последния състав. Това е единственото.
Действително смених състава, защото предходният беше една от двете страни – Христов, управителят, от едната страна, а другата страна беше представлявана, знаете от кого. Аз не мога да оставя Изпълнителен съвет, който е страна по стари спорове. Това съм направил. Може и да съм закъснял, но не съм закъснял, така че да няма сесия. За тази сесия ще има пари. Можем да ги дадем догодина. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Реплики от БСП ЛБ.)
Тази година ще се разплащаме с това, което имаме да се разплащаме. От тази година със закъснение започва сесията и за нея – вероятно с пари от бюджета за следващата година, ще се дадат парите. Това е по принцип правено до момента.
Нямаме толкова възможности да се справим с тези задачи – стари плащания за 2014 г. и новата сесия. Вземам възможно най защитеното решение, госпожо Нинова, повярвайте ми! В никакъв случай, под никаква форма няма да го правя на, как се казва там – на тъмно, и без всичко да бъде излагано. Ще Ви държа и Вас лично в течение на тези неща, които се вземат като решения, а също така всичко ще излиза на страницата на Министерство на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин проф. Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: И още нещо. За това... извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви за участието, господин Министър, в днешния парламентарен контрол.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – заместник-председателят на групата Атанас Мерджанов.
Имате думата, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ):
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група БСП лява България
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера се случи нещо недопустимо. Цялото българско общество беше изправено на нокти и подложено на стрес, заради некомпетентните, неразбираеми и разнопосочни изявления на българските власти. В момент, в който цяла Европа се тресе от проблемите с бежанците, когато съгражданите ни са основателно притеснени, българското правителство се държи неадекватно и е на път да предизвика паника. А няма нищо по-опасно от паниката в момент на криза.
Защото България е изправена пред бежанска криза и ние от БСП лява България предупреждаваме за това от началото на годината. Председателят на партията Михаил Миков още през август, в писмо до председателя на Народното събрание поиска извънредно свикване на Народното събрание по въпросите на бежанците и каналджийството. Отказаха ни! Десетки пъти се обърнахме публично към президента с молба и настояване да свика Консултативния съвет по национална сигурност и да излезем с ясна, национална позиция, която всички партии да защитаваме заедно и единни. Президентът ни отговори надменно, че такъв Съвет вече се е състоял, забележете, през 2013 г. Имали сме вече позиция по въпроса.
Ако сме имали позиция, защо само преди месец отговорните фактори – от Бойко Борисов до госпожа Бъчварова през вицепремиера Кунева – твърдяха, че няма страшно; „България е остров на стабилност” повтаряха до втръсване? На 25 август след специално свикано съвещание при министър-председателя, министърката на вътрешните работи триумфално обяви: „Няма риск от бежански апокалипсис”. Месец по-късно Борисов заявява, че има опасност у нас да дойдат милиони. Милиони!
Това са два примера за абсолютно безотговорно поведение от страна на тези, които са призвани да ни преведат през кризата. Нито отричането и опорната точка за „стабилност”, нито нагнетяването на напрежението със заплаха за милиони бежанци е достойно. Достойно би било хладнокръвно да се изследва ситуацията, тя да се представи на българските граждани и на европейските партньори и ясно да се обясни какво нашата държава смята да прави. А какво е то според нас?
Ние трябва аргументирано да заявим, че:
Първо – България може и ще поеме точно определен брой бежанци за определен период от време.
Второ – бежанците отвъд определената бройка няма да бъдат допускани.
Трето – българското общество не трябва да се притеснява за своя бит, сигурност и култура, защото държавата гарантира, че броят, настаняването и интегрирането на бежанците ще бъде съобразено с реалностите в България и с трудностите на обикновените български граждани.
Четвърто – няма да се толерират ксенофобски и расистки прояви, нито неспазване на законите на страната.
Пето – границата ни ще се охранява така, че България да може да контролира притока на чужденци с оглед осигуряване спазването на горните принципи.
Всичко това е изписано в специална позиция на Националния съвет на БСП от декември 2013 г.
Когато приемахме тази позиция бяхме в управлението. Днес сме в опозиция, но не променяме становището си, защото разбираме, че проблемът е по-важен от моментния управленски формат. Крайно време е и вие – днешното мнозинство – да го разберете!
БСП лява България е готова да съдейства за изработването, приемането и отстояването на националноотговорна политика. Но БСП лява България категорично се противопоставя на разбирането, че нечии „големи началници” ще решат проблемите вместо нас. Видяхме отношението на тези началници. Ангела Меркел едва вчера научи, че България граничи с Турция и ни определи статут на „гореща точка”. Така за две седмици се превърнахме от „остров на стабилност” до „гореща точка”. Бил ли помолил Борисов за този статут или не – не се разбра. А и не е от значение вече. Българският парламент и общество свикнаха да научават тези подробности от чужбина. Пентагонът ни съобщава колко танка има на наша територия, а Меркел колко гореща точка сме.
Това е неприемливо. Ние имаме ли правителство или нямаме? Докато се чудим пет или шест ще са прокурорите във Висшия съдебен съвет и ковем „исторически компромиси” няма ли за пореден път да станем жертва на Историята ?!
Разберете, тук не става дума за нещо по-малко от процеси, които могат да променят България и Европа за десетилетия напред. Няма място за паника, няма време за лутане, няма извинения за неадекватност.
Повече от всякога България има нужда от единна позиция. Говорите за консенсус под път и над път, а отхвърляте призива ни за разбирателство по най-съществения за времето ни въпрос. С настоящата декларация БСП лява България отново повтаря изискванията си от преди месеци Президентът да свика Консултативен съвет.
Уважаеми господин председател! Току що в деловодството на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внесохме Проект за Решение на Народното събрание за свикване на извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност и за разглеждане на политиката на Република България спрямо масовото преселение на бежанци и емигранти през границите на Европейския съюз и България с мотиви към него.
С изпълнението на приетата позиция надяваме се да бъде натоварен лично министър-председателят, а не ресорните вицепремиерки. Изпълнете тези наши искания и можете да разчитате на нашата подкрепа. Отхвърлете ги и ще носите отговорност, твърде тежка за хлабавата конструкция на многоъгълната Ви коалиция.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП лява България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Други декларации? Няма.
Продължаваме с въпросите към министър Божидар Лукарски – министър на икономиката, който ще отговори на първия въпрос от народния представител Светослав Белемезов относно двустранни външноикономически отношения с Гърция.
Заповядайте, уважаеми господин Белемезов, за изложение на въпроса.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! От 2010 г. се наблюдава сериозна фискална и делова криза в Гърция, като това е една предпоставка, все още тлееща, държавата да обяви държавен банкрут. Невъзможността да бъде управлявана ефективно кризата в южната ни съседка, произтича предимно от няколко ключови фактора, които са в следния порядък.
Последователно в рамките на различни предходни периоди правителствата на Република Гърция не са изнасяли надлежно данните за реалното финансово и икономическо състояние на държавата.
На второ място, гръцката икономика, както много други икономики по света, беше пряко обвързана и пряко участваше в европейската и световната финансова криза, която започна изключително силно от 2008 г.
На трето място, имаше наличие на лоша структура на гръцкия държавен бюджет. Под „лоша структура” имам предвид лоша структурна конфигурация и недотам балансиран държавен бюджет, висок годишен дефицит и ежегодно неизпълнение на приходната му част.
Всичко това по един своеобразен начин превърна Гърция в ненадежден европейски партньор и това неминуемо се отрази директно върху външнотърговските отношения между България и Гърция.
От друга страна, Гърция не съумя да създаде и поддържа благоприятен бизнес и инвестиционен климат за местните предприемачи, много от които вече активно търсят подходящи икономически зони за предислоциране на своя бизнес, като производства, услуги и други.
В тази връзка моят въпрос, уважаеми господин Министър, е следният: какви са основните анализи на Министерство на икономиката, касаещи перспективите и възможностите пред двустранните външноикономически отношения между България и Гърция, от една страна, и, от друга, има ли конкретна стратегия Министерството на икономиката за привличането на гръцки бизнес в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Министър Лукарски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, съгласно направените анализи в Министерството на икономиката във връзка със ситуацията в Гърция и перспективите пред двустранните външноикономически отношения към момента състоянието е следното. По отношение на стокообмена, несъмнено финансовата криза в Гърция и свързаните с това затруднения пред гръцките компании създават предпоставки за очакване на намаляване на стокообмена. Независимо от това за полугодието данните, отчетени от статистиката, са положителни. За периода януари – юли 2015 г. износът ни за Гърция бележи положителна тенденция и ръст от 9,8%. В абсолютни стойности износът за шестте месеца на 2015 г. надхвърля 744 млн. евро, при 677 млн. евро за същия период на 2014 г. Вносът, от своя страна, въпреки всичко нараства с 0,4% и е 606 млн. евро.
Надяваме се в резултат на постигнатите споразумения от гръцкото правителство с кредиторите и целият пакет от договорености постепенно да се стигне до относително стабилизиране на икономиката на страната и преодоляване на трудностите пред гръцките компании и малките и средни предприятия. Въпреки това с оглед сериозната ситуация в Гърция не бива да се изключва възможността през тази и през следващата година да се наблюдава задържане, дори спад, на стокообмена ни с Гърция. Положително влияние ще има и отказът на гръцкото правителство за въвеждането на така наречения „данък при източника” от 26% за транзакциите на гръцките фирми във фирми от страни с по-нисък корпоративен данък, за разлика от гръцкия данък от 50% и повече. По този въпрос българското правителство предприе категорични действия и сезира Европейската комисия, като в резултат и на становището на Европейската комисия, гръцката страна се отказа от прилагането на данъка.
По отношение на привличането на преките чуждестранни инвестиции в България стратегията на Министерството на икономиката по същество не се различава от прилаганата до момента. Гърция не е глобален инвеститор и почти всички изходящи инвестиции са насочени към страните в региона – България, Румъния, Сърбия и Македония. С оглед на кризисната ситуация в Гърция и необходимостта от значителни по обхват и обем реформи може да се очаква увеличение на броя на гръцките фирми, които ще прехвърлят дейността си в България. В исторически план след 2009 г. се наблюдава значително увеличение на регистрираните в България гръцки фирми – над 9 хиляди, и това се дължи на въведения корпоративен данък от 10% в България.
В заключение може да се отбележи, че гръцките фирми, вероятно най-вече малки и средни такива, ще търсят възможности за прехвърляне на дейността си в по-благоприятни от данъчна гледна точка дестинации, най-вече България. По неофициални данни на Гръцкия бизнес съвет в България има сериозна тенденция за преместване не само на дейност на гръцки фирми в страната ни, но и на прехвърляне на финансово обслужване през банки в България. През следващите месеци ще се натрупат повече данни и ще бъде възможен по-прецизен анализ. В голяма степен развитието на ситуацията в Гърция ще бъде определящо за тази тенденция във връзка и с наскоро проведените избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Белемезов, заповядайте за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Господин Министър, благодаря за изнесените данни, те са в точен статистически порядък.
Искрено съм обнадежден от това, че има и положителен тренд във външнотърговските отношения с Гърция. Често обаче се опитвам да поставя държавата в икономически порядък и да я съпоставя с бизнеса в България. Важните неща за бизнеса в България са той да работи успешно, да създава работни места, да се плащат регулярно задълженията към доставчици и контрагенти, да се плащат работните заплати на своите служители. В тази посока българският бизнес е изключително гъвкав, много често в пъти по-гъвкав от държавата в икономически план. Пред една такава тенденция българският бизнес би се справил много по-успешно – да търси вариант и да разшири своя пазарен дял и своето присъствие. Много често мерките, които се предприемат от българския бизнес, са изключително агресивни. Струва ми се обаче, че това нещо липсва като концепция на ниво държава, пряко в Министерство на икономиката.
Въпреки че се открояват различни сигнали, които датират поне от година, две, три в тази посока, че големи части от българския бизнес имат интерес да прехвърлят своята дейност, да предислоцират своите бъдещи инвестиции в друга посока, различна от Гърция, то аз мисля, че към настоящия момент българското правителство не предприема адекватни мерки за този процес. Тоест, българското правителство и българската държава не успява да рекламира добре себе си като надеждна инвестиционна дестинация, както между другото, се случи в българския туризъм през последните няколко години – знаете, че съседни на нас държави, като Гърция и Турция, изключително добре рекламират своите туристически услуги.
Аз очаквам и се надявам, че българската държава ще предприеме качествена стратегия, подплатена с нова надеждна концепция как би следвало да процедира и да реагира при тези създадени пазарни условия. Защото тези пазарни условия според мен са достатъчно добра ниша, в която ние можем да привлечем чуждестранни инвеститори, било от Гърция, въпреки че не е глобален инвеститор, и в районите, особено в пограничните, да имаме възможност да отваряме нови работни места. По този начин ще се подобри изключително много и трудовата заетост по места, и фискалната рамка на глобално ниво.
Моят апел към Вас е – нека да направим концепция, чрез която да рекламираме по-добре нашата държава и да търсим именно проактивно гръцкия бизнес в България, а не да се надяваме това да се случи от само себе си. Според мен това е пълна утопия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, приемам Вашия апел за реклама, макар че той до голяма степен касае ресора, за който аз не отговарям. Но по отношение на благоприятната и атрактивна финансова дестинация в България, ще Ви кажа само пак едно число – за първото полугодие на 2015 г. имаме преки чуждестранни инвестиции с 41,5 млн. евро повече, отколкото за същия период на миналата година. Мисля, че това е достатъчен показател за това колко благоприятна и атрактивна инвестиционна дестинация и България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Вторият въпрос е от народните представители Димитър Дъбов и Манол Генов относно предприети действия от Министерството на икономиката за възстановяване на работата на „ВМЗ” АД – град Сопот, след възникнали инциденти.
Заповядайте, господин Дъбов, да изложите въпроса.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Зададеният от нас актуален въпрос, касаещ възстановяването на нормалния работен процес във ВМЗ – Сопот, чака своя ред повече от два месеца. Независимо от това той не е загубил своята актуалност и днес.
Половин година след взривовете на площадката в село Иганово на 21 март 2015 г. и 14 април 2015 г., все още не е възстановен нормалният работен ритъм. Продължава напрежението сред работниците и синдикатите поради невъзможността да се изпълнят поръчките по подписаните договори за 2014 г.
След смяната на Съвета на директорите през месец януари и сега през месец септември, се премина към централизирано управление от Председателя на Съвета на директорите без поемането на пълна отговорност. Това затормози оперативната дейност на дружеството, забави разплащането с доставчиците, а от там неритмичност в доставките и накрая – претоварване на работниците със скъсени срокове за изпълнение на поръчките.
Приемането на новата управленска структура с търговски пълномощник се оказа неефективна и окончателно разми отговорността на въпроса: кой носи отговорност? След взривовете ръководството не излезе с програма как ще се компенсират загубените три месеца, в които заводът в Иганово не работи.
До този момент финансирането на дружеството е за сметка на авансови преводи по договори. Въпросът е дали ръководството ще съумее да финализира тези договори до края на месец декември. Никъде никой не споменава, че дружеството дължи за енергия и вода повече от 1 млн. 200 хил. лв.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е следният: как ще бъде преодоляно закъснението по договорите и ще бъдат постигнати обещаните от Вас 83 млн. лв., при положение че при пълен капацитет през 2014 г. е произведена продукция за 85 млн. лв.? Как ще се реализират договори за 216 млн. лв., обещани също от Вас, при липсата на достатъчен технически и човешки ресурс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дъбов.
Министър Лукарски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Дъбов, уважаеми господин Генов! От въпросите, които ми поставяте, прозира Вашето съмнение във възможностите на най-голямата българска оръжейна компания да изпълни успешно ангажиментите си по сключените договори след инцидентите през месеците март и април тази година на площадката в с. Иганово. В този смисъл, бих искал да Ви уверя, че от страна на Министерството на икономика и на ръководството на ВМЗ бяха взети своевременни адекватни мерки за възстановяване на нормалната работа в дружеството и за успешно изпълнение на поръчките при стриктно спазване на изискванията за безопасна работа.
По наше указание ръководството на дружеството прие и работи по изпълнение на програма за възстановяването му след инцидентите. Предвижда се максимална мобилизация и осигуряване на висок ритъм на производствените процеси.
Наред с финализиране на дейностите по почистване на територията на епицентъра на инцидентите програмата предвижда мерки за възобновяване и дублиране на погубените производствени линии, машини и съоръжения. Конкретно в резултат на това Ви информирам следното.
Към настоящия момент работният и технологичен процес на площадка Иганово са възстановени напълно. Това е така, считано от края на месец юли тази година. Всички дейности, извършвани през предходните години, се извършват и в момента. В някои от участъците се работи на две и три смени.
Съществен принос за възстановяването на производствения процес имаше досегашният директор на производството, който в момента е изпълнителен директор. Действително, не беше лека задачата да бъде преодоляно изоставането в производствената програма при невъзможност повече от три месеца да се работи на площадката в Иганово.
Същевременно изпълнението на тази задача не е невъзможно, особено след вземането на адекватните мерки. В периода след инцидентите, в който Монтажният завод на площадката в Иганово не извършваше снаряжения и монтажи, служителите и работниците от Монтажния завод бяха пренасочени в Механичен завод и участваха при производството на механичните детайли. Произведената през този период механична продукция е достатъчна, за да бъде произведена крайната продукция в обем на 83 млн. лв. Резултатите от дейността на предприятието за месеците юли и август дават увереност, че този обем ще бъде достигнат до края на годината.
Ръководството на дружеството ни предостави производствена програма за 2016 г. през месец юли след възстановяването на Иганово. Тя е изготвена на основата на подписани през 2014 и 2015 г. договори, постъпили запитвания за оферти от фирми партньори и разчетените фактически възможности за производство, монтаж и реализация. Същата предвижда приходи от около 216 млн. лв.
Вярно е, че през последните петнадесетина години ВМЗ не е реализирало такъв обем, но пък през този период не е имало и такива договори. Програмата е напрегната, но е изпълнима. За обезпечаването й на този етап тече подбор и назначаване на допълнителен персонал като числеността на персонала нараства ежемесечно с около 40 до 50 човека. Тази тенденция ще се запази до края на настоящата и през следващата година успоредно с реализирането на мерките за подобряване на организацията и ритмичността на производствения процес.
Същевременно започна реновирането на два съществуващи цеха, които са били затворени през последните 25 години. В тези два цеха в близките два – три месеца ще се монтират и дублират нови производствени мощности, което ще увеличи капацитета и производителността на Монтажния завод на площадката в Иганово. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Генов, заповядайте за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие изразихте мнение, че имаме съмнения в изпълнението на заложените задачи от търговското дружество ВМЗ – Сопот. Нашите съмнения не са случайни.
Българската социалистическа партия, даже в опозиция, даже когато е била в управлението, винаги е имала последователна позиция по отношение развитието на ВМЗ – Сопот, като държавно предприятие, което има изключително голямо значение в отбранителното производство на Република България.
Откъде идват нашите съмнения? За периода 2013 – 2014 г. задълженията на дружеството бяха намалени с 30 млн. лв. Бяха назначени 450 работника повече. За първи път от седем – осем години през 2014 г. дружеството излезе на печалба. Вие сам потвърдихте заложеното като план за тази година 75 млн. лв. производство и изпълнението му през 2014 г. Искам да отбележа, че средната брутна заплата нараства с над 20% за периода юни 2013 – 31 декември 2014 г.
Смущаващи, изключително смущаващи обаче са няколко факта. Голямото забавяне по възстановяването на изхода на завода. Това е площадката в Иганово, където излиза готовата продукция и се формират финансовите потоци на дружеството. Както Вие сам потвърдихте, по редица причини това бе забавено с около три месеца. Не мисля, че пренапрягането на колектива, пренасочването на сборочния и монтажния заводи в механичните заводи ще бъде достатъчно, за да се компенсира това.
Имам предвид и друго. Най-големите ни притеснения идват от безразборното кадруване в ръководството на завода, където мерите силите си с политическа партия ГЕРБ и с народния представител Методи Андреев – няма го тук, който сам вчера Ви поиска оставката. Немалка е ролята тук на Вашия заместник-председател, бившия кмет на гр. Карлово д-р Емил Кабаиванов.
Това са най-големите ни притеснения – за несъздаване на необходимата организация за изпълнение на програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Министър Лукарски, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов, уважаеми господин Дъбов! За организацията ще добавя, за да придобиете представа след възстановяване на работата в Иганово, че за двата последни месеца юли и август ВМЗ е произвела продукция на обща стойност за близо 39,5 млн. лв. Ако към нея прибавим сумата от първото полугодие на годината, цифрата надвишава 77 млн. лв. Виждате, че откакто е възстановена работата, се работи с усилени темпове. Изпълняваме обещанията, поетите договорености както към фирмите възложителки, така и, както Вие казахте, продукцията, която се извежда на изхода в Иганово.
По отношение на кадровата политика, ще взема необходимите мерки действително един път завинаги да се приключи със смените.
По отношение разчетите на ръководството на дружеството, продължаваме да твърдим и съм сигурен, понеже имам и подписаните с фирмите възложителки анекси за разсрочване, че ще успеем да се вместим в сроковете, които сме поели по договорите за всички видове продукция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Лукарски.
Следва питане от народния представител Светослав Димитров Белемезов относно Стратегия за нормализиране на цените на горивата и тяхното отражение върху българската икономика.
Господин Белемезов, заповядайте да развиете Вашето питане.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! В последните няколко години сме свидетели на парадокс, при който най-слабо развитата икономика в Европейския съюз, каквато е тази на България, е в състояние на трайна тенденция при формиране на алогично високи цени на горивата. Статистиката сочи, че през последните години средната цена, например на дизела, е по-висока в сравнение с повечето европейски държави, членки на Европейския съюз, като отчетливи разлики има дори спрямо най-развитите икономики като Австрия, Германия, Франция и други.
На фона на тези ценови дисбаланси трябва да се добави и фактът, че в България цената на дизела е най висока в сравнение с целия Европейски съюз, при условие че размерът на акцизите и данъците са по-ниски. Преки загуби за държавата ни се генерират и заради факта, че все повече транспортни компании, ползващи България за транзитна дестинация, предпочитат да зареждат горива в съседни на нас държави като Румъния, Турция и други. Като пример в тази посока могат да се посочат и родните ни предприемачи, собственици на големи транспортни компании, които споделиха в медии, че зареждат горивото си в Констанца. Примерът, който беше изведен в медиите за най-голямата транспортна компания в България, която зарежда именно в Констанца по над – забележете – 1 млн. и 600 хил. литра дизел месечно. При това в ценова разлика повече от 50 ст. Собственикът на компанията беше достатъчно лаконичен да каже, че при тези ценови диапазони в България, ако си позволи да зарежда, най вероятно неговата компания ще фалира.
В допълнение трябва да се вземе предвид и фактът, че неравностойният контрол на пазара на горива стимулира контрабандата, от което губи хазната, губят и всички данъкоплатци.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, моето питане към Вас е следното: каква е стратегията на правителството пряко в лицето на Министерството на икономиката за облекчаване на общата бизнес и икономическа среда в България, която среда е в релационна връзка с цените на горивата? Бизнесът и икономиката в България пряко зависят от цените на горивата, която релационна връзка притиска все повече българския бизнес, увеличава непосилно неговите разходи и парира възможностите за повишаване нивото на вътрешното потребление и стимулиране на икономическите процеси и инициативи като цяло. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Заповядайте, министър Лукарски, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, по отношение бизнес средата и подобряване условията на бизнеса и намаляването на административната тежест са едни от водещите приоритети в работата на Министерството на икономиката. В тази връзка нашите усилия са насочени в няколко основни области – подобряване на административното регулиране, опростяване на процедурите за предоставяне на административни услуги на местно и регионално ниво, оценка на въздействието на нормативните актове и въвеждането на теста на въздействието върху малките и средни предприятия, както и подобряване на административното обслужване чрез въвеждане на електронно управление.
По-конкретно за намаляване на административната тежест за бизнеса с 20% в края на 2014 г. към момента са разработени и се изпълняват два плана за действие – 2010 – 2012 г., 2012 – 2014 г., които съдържат общо 302 мерки, а за изпълнението им към 31 декември 2014 г. са изменени три кодекса, 22 закона и над 50 наредби, инструкции, правилници и други. Изпълнени са 224 мерки от общо планираните 302. Постигнато е намаляване на административната тежест за бизнеса с 256 млн. лв. годишно, което представлява 16,4% от планираните 20%. За неизпълнените мерки са приети нови срокове за изпълнение до края на 2015-а и 2016 г.
Сред най-важните мерки са: създаване на възможност за подаване на различни документи по електронен път в Националната агенция за приходите, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция „Инспекция по труда”, както и стартирането на Електронния регистър по болничните листове, който предстои да добави още функционалности от полза за бизнеса до края на 2015 г. Друга важна мярка е разработването на ръководства за потребителите, указания и насоки на достъпен за тях език и други.
С решение на Министерския съвет от май 2015 г. бе приет трети план за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса с 30 на сто в периода 2015 – 2017 г. Министерство на икономиката координира работата по изготвянето и изпълнението на този план, като той съдържа 129 мерки, които имат потенциал за намаляване на административната тежест за бизнеса със 144,5 млн. лв. Сред най-важните мерки в този план са: изграждане на единна информационна система между Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията, разработване и публикуване на интернет страниците на Агенция „Митници” на указания относно предоставянето по електронен административен път на документи на митническите органи, намаляване на срока за провеждане на подлежащи за връщане суми на акциз от 14 на 7 дни, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове, и други. Към момента междинен отчет по третия план показва намаляване на административната тежест за бизнеса с близо 14,6 млн. лв. годишно.
Толкова по отношение политиката на Министерството на икономиката за бизнес средата. Колкото до конкретиката на въпроса Ви, който е свързан с връзката, която правите между бизнес средата и цените на течните горива, обръщам внимание, че цените на течните горива в България се определят на пазарен принцип. Това означава, че те зависят от търсенето на пазара, международните цени на петрола, курса на долара, производствените разходи, размера на акцизите и други – все фактори, които не са свързани пряко в компетентността на Министерството на икономиката.
В допълнение, както сам разбирате, при евентуална намеса на държавата в ценообразуването, както беше по времето на плановата икономика преди 10 ноември, което би било в разрез с действащото законодателство, можеше да създаде условия за спекула и недостиг на горива на пазара, да не говорим, че една такава намеса сама по себе си представлява административна тежест. Трябва да се има предвид в краткосрочен план, че подобна намеса може да има и социално напрежение, в краткосрочен период да увеличи несигурността на икономическите субекти, изкривяването на пазара, но при всички положения такава намеса би следвало да бъде прокарана и по законодателен път, каквато законодателна инициатива има всеки един от народните представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Лукарски.
Заповядайте, господин Белемезов, за два уточняващи въпроса.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, аз от отговора разбирам, че държавата все пак прави нещо в някаква посока в лицето на Министерство на икономиката, като например премахването на проблемите и административните тежести за бизнеса. Това е един много важен момент, съгласен съм, но не мога да се съглася с това, че държавата не би следвало да оказва някакъв, макар и индиректен контрол върху цялостната пазарна икономика.
Ще се аргументирам. Ако България не може да го прави, защото живеем в пазарна икономика, кажете ми тогава как останалите държави в Европейския съюз успяват да го правят, при условие че там икономиките също са на пазарен принцип. Разликата е много проста. Не е необходимо държавата да се меси в тези процеси, да се набърква в тези процеси. Необходимо е обаче държавата пряко да защитава интереса на българския бизнес. А българският бизнес в България в голямата си част, може би над 90%, е представен от така наречените „малки и средни предприятия”.
И ако държавата абдикира – Министерство на икономиката – от функциите и задълженията да се създава благоприятна пазарна, икономическа среда за бизнеса, то аз питам: има ли защита на монополите, това ли е основното нещо, което се цели, или по-скоро наша пряка роля и в законодателно отношение, и в изпълнително отношение е ние да гарантираме интересите на малкия и среден бизнес? И аз пак повтарям – пазарна икономика, която по никакъв начин не се отличава от пазарните икономики в целия Европейски съюз, при всичките 28 държави, как другите държави успяват, и то при по-високи данъци и акцизи, да генерират по-ниски цени на горивата, което да гарантира вътрешното потребление, да гарантира икономическия пулс, да се развива икономиката, а ние в България не съумяваме да го правим? Не защото държавата се намесва или не се намесва. Има причина, която ще Ви помоля Вие да изясните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, министър Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, първо, спекулативно е да се твърди, че България има най-високите цени на дизела, но не искам да навлизам в тази тема. Определено статистиката не е точно такава, но е факт, че цените са високи. Казах Ви какво държавата прави в лицето на Министерство на икономиката като защита на бизнес средата и в частност, говорили сме си надълго и нашироко, включително и отговори на Ваши въпроси, по отношение политиката на Министерството на икономиката в защита на малкия и среден бизнес.
Що се отнася до това дали се защитават определени монополи или не, това е отговор, който трябва да зададете на контролираната от Народното събрание Комисия за защита на конкуренцията. Тя е тази, която трябва да се произнесе, а не Министерство на икономиката. Нямаме такива правомощия. Нямаме и правомощия по законов път. Както Ви казах, разбира се, Вие имате законодателна инициатива и винаги можете да промените каквото прецените в законодателството и да създадете някакъв друг тип регулация на такъв тип пазар. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Лукарски.
Заповядайте, господин Белемезов, да изразите Вашето отношение към питането.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Господин Лукарски, аз Ви благодаря за отговора. Чудя се обаче дали българският бизнес, който днес следи Вашите аргументи, ще има възможността също да Ви благодари. Зная, че Комисията за защита на конкуренцията би следвало да се произнесе по този въпрос. Не пречи обаче когато държавата вижда някакъв проблем, тя да бъде сезирана на различни нива. Това нещо да се случи час по-скоро, на база на анализите да произтекат и конкретни решения.
Държавата има ли всъщност пряко участие в управлението на тези процеси по отношение на цените на течните горива? Има ли представител на Министерството на икономиката в „Нефтохим”, или няма? (Реплики от РБ: „Има, има!”.)
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Няма.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Каква всъщност е неговата роля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплики и разисквания не може да се извършват.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Моето отношение към отговора Ви е, че наистина необходимото, което е трябвало да бъде направено – екзистенциалният минимум, не е свършено към момента.
Апелирам държавата да обмисли средства, концепции и стратегии, чрез които да съумеем да регулираме тези процеси. Не казвам директно да се намесваме в тях, а да регулираме. Регулацията идва чрез създаването на благоприятна бизнес среда. Държавата е пряко отговорна за това нещо, и то в условията на тежка финансова криза, която продължава и в САЩ, и в Япония, включително и в Западна Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Министър Лукарски, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
На въпрос от народния представител Георги Янчев Гьоков относно възможността за промени в нормативната уредба, уреждаща въпросите с културно-историческото ни наследство, ще отговори Вежди Рашидов – министър на културата.
Заповядайте, господин Гьоков, да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е за Стара Загора, но той касае цялата ни държава. Всички знаят Стара Загора като град на поетите, художниците, правите улици, липите, но освен всичко, Стара Загора е от градовете в България и в Югоизточна Европа с най-древна история – с история над 8 хил. години. Там живеят много хора, на които не е безразлично отношението към културно-историческото наследство в родния ми град. Именно такива хора се обърнаха към мен, като народен представител от Стара Загора. От години те наблюдават, че многобройните археологически паметници на културата, свидетели на хилядолетната ни история по тези земи, които се откриват при строителни работи, поради сегашното законодателство стоят „погребани” в сутерените и прилежащите територии на строени през периода 1990 – 2015 г. жилищни сгради на територията на античния град Августа Траяна. Така е, защото позиция и масова практика на действащите държавни комисии е, че находките трябва да се съхраняват на местата, където са намерени. Така се „погребват” намерените паметници чрез засипване или чрез отделяне на участъци от строежа, където се оставят те, често напълно недостъпни и неугледни. Наред с това, се налага усложняване на конструкциите на сградите. Ефектът е двойно негативен – оскъпява се строителството, „запазват се” паметници, които никой няма да може да посети и да види, и се налага скъпо и неудобно строителство. Да не говорим, че въпреки сериозния контрол, често тайно са разрушавани части от тях.
В момента в Закона за културното наследство и Наредбата за археологическите проучвания няма ясно разписана процедура за действия след завършване на разкопките и решаването на тяхната съдба. Няма ясно определени срокове, както и персонална отговорност за съдбата и състоянието на намерените находки. Няма нормативно разписан правилник какви документи и в какви срокове са длъжни да издават комисиите на собствениците на дворни места, които са на територията на резервата и където е предприета тази строителна инициатива.
След всичко това, което изговорих, господин Министър, ще формулирам въпроса си към Вас: смятате ли, че може да бъде предприета законодателна инициатива в посока увеличаване на нормативните възможности за публично-частно партньорство, чрез което да може да бъде финансирано проучването, оценяването, изваждането, реставрацията, консервацията и експонирането на действително ценни археологически паметници на културното наследство? Склонни ли сте Вие и Вашият екип да работите в посока да бъдат извадени и експонирани по подходящ начин многобройните археологически паметници на културата, разбира се, в цялата ни родина – не само в Стара Загора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Министър Рашидов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, колеги депутати! Уважаеми господин Гьоков, Вашите въпроси поставят проблемите, свързани със съхраняването и експонирането на множество археологически паметници на територията не само на археологическия резерват „Античен средновековен град Августа Траяна – Верея” в град Стара Загора, но и в урбанизирани територии в цялата страна. Разкриването им най-често е свързано с реализация на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти.
При откриване на археологически структури в частен имот възниква следният проблем. Разкритите археологически обекти са публична държавна собственост в категорията „с национално значение” до установяването им като такива по съответния ред. Земята остава частна собственост, но собственикът няма право да ползва имота си съобразно своите нужди и намерения. Законът за културното наследство му дава възможност да се освободи от тежестите, които налага наличието на археологическа културна ценност и да ползва имота си.
Приложението и на трите възможности изисква съгласието на частното лице и касае археологическите паметници с висока обществена значимост и категория, но не решава проблемите с останалите.
Изразявам своето съгласие с направените от Вас бележки по отношение на несъвършенствата в Закона за културното наследство. Нормативната уредба не дава решение на проблема с опазването и експонирането на разкритите в частни имоти археологически обекти. Това се отнася до Наредбата на Археологически резерват „Августа Траяна – Верея” в Стара Загора, с която се определят условията за археологическо и архитектурно проучване, проектиране, застрояване, показване на благоустрояване на археологическите паметници и съвременна градоустройствена среда, и запазване на археологическите останки в централното градско ядро на Стара Загора и охранителната му зона.
Наредбата, създадена през 1978 г., изиграла за времето си своята положителна роля, вече е неприложима поради несъответствие със съвременната нормативна уредба – разписани задължения, правомощия на несъществуващи вече административни структури или институции с променени функции.
Министерството на културата изразява готовност да работи по изготвяне на процедура за мерките и действията, които да решат съдбата на археологическите паметници, във взаимодействие със заинтересованите държавни и общински органи и гражданското общество, отчитайки както обществения, така и частния интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Рашидов.
Заповядайте, господин Гьоков, имате право на реплика в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Министър, виждам у Вас воля за решаване на проблемите и Ви благодаря за отговора. Надявам се, и не само аз, на Вашата и на Вашия експертен екип заинтересованост, съпричастие и загриженост за съдбата, съхраняването и експонирането на културното наследство не само в нашия град, а в цялата ни родина. Това би могло да донесе много преки и косвени ползи за развитието на културния туризъм в страната ни, а за Стара Загора да не говорим. Град с над осемхилядолетна история, един от областните центрове на България, изключително богат на културни и исторически паметници, трябва да може да печели от туризма. Даже, бих казал, задължително трябва да печели. Но не може в главите на хората да се набие механично например, че Стара Загора е на 8 хил. години и че от тук е тръгнала европейската цивилизация. Трябва да им се показва това богатство, трябва ни нова концепция, ново виждане за опазването и за експонирането на находките, и най-вече за развитието на това, което имаме като културно-историческо богатство.
В очакване сме, господин Министър, аз и старозагорци. Виждам, отново казвам, волята у Вас да тръгнем в посока на решаване на проблемите в тази сфера.
Господин Министър, предупреждавам Ви, че няма да можете да се измъкнете от ангажимента. Ако до шест месеца не се уверя, че Вашият екип работи в тази посока, ще Ви задам повторно въпросите и, повярвайте ми, ще бъда доста по-настъпателен за решаването им. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Дуплика, министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Господин Гьоков, благодаря Ви за въпроса, защото този проблем трябва да бъде решен. В изложението Ви казах, че това са нормативни уредби и закони, приети през 1978 г. Тъй като има много сериозни промени и в частната собственост, и в приватизационно отношение, явно е, че Законът трябва да бъде поправен, в това няма две мнения.
Ще Ви дам даже един по-драстичен пример, защото говорихте за културен туризъм и за туризъм. Разбира се, винаги съм бил за това България да развива този бизнес. Има основание за това, защото България е една от малкото държави с много култура. От 30 години има такъв тежък проблем в град Варна, не само в Стара Загора. Знаете, това е един от големите ни туристически градове. В центъра на града седи една „Дупка”, както я наричат и самите варненци. Поради това законодателство трудно намира решение и до днес центърът на един от най-големите ни туристически градове е ни риба, ни рак, ако мога така да се изразя. Трябва да се намерят и законови форми, и държавническа воля, разбира се, да се решат тези проблеми именно защото трябва да си направим държавата и да има културен туризъм.
Само да допълня. Преди години аз бях общински съветник, когато правеха ремонтите на Централна баня, копаеха пътя и се разкри източният вход на Сердика. Помните тогава „далновидните” политици как го заровиха с чакъл, за да го консервират за по-добри времена. Когато тръгнахме да копаем за метрото, излязоха първите отломки и спряхме строежа. Метрото се оскъпи, защото слезе малко под нивото. След два месеца ще бъдем свидетели като Помпей на чудо, на прекрасно нещо, което ще бъде добре за града ни.
Сто процента съм съгласен с това, което казвате, и ще работим в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря на министъра на културата Вежди Рашидов за участието му в днешния Парламентарен контрол.
На три въпроса ще отговори министърът на финансите Владислав Горанов.
Първият въпрос е от народния представител Мартин Димитров относно очакваните резултати от привличането на компания за международни разследвания за банка КТБ.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Включително по наше настояване и с активните действия на Вас, господин Министър, и, разбира се, на Фонда за гарантиране на влоговете беше привлечена фирма за международни разследвания по отношение на Корпоративна търговска банка. Това е нещо задължително предвид размера на средствата, с които смятаме, че е злоупотребено, за които следва да има преследване – да видим кои са замесените лица, и в крайна сметка да има отговорност от наказателните органи.
Твърде малко се знае за договора с фирмата за международни разследвания и най-важният ми въпрос към Вас е следният: има ли яснота кога ще има междинен доклад? Тоест тази фирма трябва да ни върне поне към края на годината междинен доклад, който, ако трябва, да обобщи данните, да не ни дава по конкретни юрисдикции или за конкретни места, но все пак да видим какво се случва, какъв е успехът.
Ясно ми е, че ще ми отговорите, че голяма конкретизация не може да има, но все пак ние като парламент, Вие като правителство трябва да знаем какъв е напредъкът за КТБ, какво се случва, ще бъдат ли върнати пари? А знаете, че държавата като кредитор, давайки милиарди на заем на Фонда за гарантиране на влоговете, има сериозен интерес поне част от парите, с които е било злоупотребено по отношение на КТБ, да бъдат върнати обратно.
Аз си признавам, че за мен дори по-важно е да установим кръга от замесени лица, свързани с аферата КТБ, включително от българската политика, от българския бизнес, а може би и от други интересни кръгове в България.
Господин Министър, моят конкретен въпрос към Вас е: кога ще има конкретен междинен доклад от фирмата за международни разследвания? Колкото и обобщаващ да е той, кога ще можем да знаем повече какво се случва и какви резултати се постигат? Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Министър Горанов, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Димитров, уважаеми господа народни представители! Мислим абсолютно еднакво и на ежедневна база с особено внимание следя процеса и работата на синдиците и на Фонда за гарантиране на влоговете. Това, което мога най-кратко да Ви уведомя, е, че междинен доклад не е предвиден в договора, а са поели ангажимент окончателният доклад да бъде готов до края на месец септември, тоест съвсем скоро.
През цялото време, откакто е сключен договорът през месец юни 2015 г., на оперативна база те предоставят информация и дават консултации на синдиците. Разбира се, с оглед защитата на интересите на масата на несъстоятелността не е уместно да ги коментираме на глас и в детайли, тъй като до голяма степен тези, които искат да увредят масата на несъстоятелността, ще могат да се подготвят на база на информацията, която се дава от консултанта, но искам да Ви уверя, че фирмата доста професионално и детайлно е предоставила информация и до края на месеца ще можем да се ползваме от нея.
В момента, в който бъде изготвен окончателният доклад, съм готов да обсъдим как да запознаем народното представителство с него и по какъв начин да го използваме, защото, знаете, че се движим по тънък лед на законови ограничения, но съм отворен за дебат как да използваме резултата от този доклад. Имам увереност, че до няколко дни ще е готов. Това в кратко по тази тема.
По следващите въпроси, които сте задали, ще продължим да дълбаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Горанов.
Заповядайте, господин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Министър, нямам съмнение, че този доклад ще бъде даден и на българската прокуратура. Вероятно това трябва да бъде направено от Вас или от синдиците. Веднага след неговото изготвяне първото място, където този доклад трябва да попадне за търсене на отговорност, е българската прокуратура.
На мен ми се иска, господин Министър, поне обобщени данни от окончателния доклад, който, сега разбирам от Вас, ще бъде готов до няколко дни, да бъдат предоставени и на народните представители, и на българското общество. Нека бъдат обобщени данни, така че да не можем да говорим за увреждане, за предупреждаване на определени лица, на които ще им бъде търсена отговорност. Помислете за вариант, който Вие да представите пред Народното събрание – обобщен вариант, с обобщени данни на този доклад.
Аз се надявам аферата КТБ да не бъде заметена, а сега да дойде моментът за персонална отговорност и за връщане поне на част от парите, за да разберат тези хора, че няма да им се размине и ако пак си мислят за подобна афера като КТБ, да знаят, че е имало осъдени, че е имало понесена отговорност, за да не си мислят да правят подобни неща някъде другаде отново в България. Така че, господин Министър, има вариант да изнесете обобщени данни, когато е готов този доклад, и пред Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Правото на дуплика, господин Министър? Не, отказвате се от правото.
Следващият въпрос е от народните представители Мартин Димитров Димитров и Петър Владиславов Славов относно напредък по оспорване на извършените прихващания с активи на КТБ, увреждащи интересите на вложителите и кредиторите.
Господин Славов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, този въпрос донякъде допълва предходния и касае атакуваните прихващания с активи на КТБ, които увреждат интересите на вложителите и кредиторите – друга много гореща и притеснителна за обществото тема. Ето и самия въпрос.
Уважаеми господин Министър, през месец май 2015 г. в пленарната зала на Народното събрание оповестихте информация по наш предходен въпрос относно защитата правата на кредиторите и вложителите в КТБ, че към онзи момент са атакувани пред съд едва осем прихващания на стойност приблизително около 4,6 млн. лв. Същевременно посочихте, че синдиците са установили над 180 прихващания, за които има данни да са увреждащи и които е логично да бъдат и атакувани.
По публична информация извършените прихващания, увреждащи интересите на вложители и кредитори в КТБ, са за над 1 млрд. лв. Предприемането на адекватни действия от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици, в това число и преди всичко завеждане на отменителни искове и предприемане на обезпечителни мерки върху активите, е от ключово значение, за да се гарантира, че активите на КТБ няма да бъдат разграбени или разпродадени на безценица и държавата, вложителите и кредиторите на КТБ ще могат да получат обратно максимална част от средствата, които потънаха там.
Както добре си спомняме, само Фондът за гарантиране на влоговете в банките предостави над 3,7 млрд. лв. за изплащане на гарантираните депозити, от които близо 2 милиарда бяха кредит от правителството на България.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, въпросът ни с колегата Димитров към Вас е: какви действия са предприети до момента от синдиците на КТБ за оспорване на извършените прихващания, включително колко и на каква стойност са предявените съдебни искове, а също и колко и на каква стойност са наложените обезпечителни мерки върху активи на КТБ и обезпечения по отпуснати от КТБ кредити? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Славов и господин Димитров, правя уговорката, че може да не успея да се вместя във времето с отговора, но ще се опитам да го представя в пълнота. Тръгвам от там, че за съжаление голяма част от липсващото в КТБ е липсвало и преди да стартира процесът на несъстоятелност. Тоест голяма част от средствата по мое убеждение са похабени вътре, но работим върху това конкретно.
За периода от предходния Ваш въпрос – от края на месец май досега, продължават активните действия. Сега можем да докладваме за 156 атакувани изявления за прихващане с материален интерес 185,8 млн. лв. Всички оспорени прихващия са предмет на общо 25 висящи искови производства в Софийския градски съд. Съдебните производства са в сравнително начален етап, като по някои от делата отговорите на исковите молби са връщани и в срока по ГПК са подадени допълнителни искови молби от синдика на банката. По други от делата тези процесуални действия предстоят.
По две от делата са получени призовки за първо съдебно заседание.
Анализът на прихващанията, които подлежат на отмяна, продължават и в момента, като в рамките на следващия месец се предвижда подаването на поне още пет иска за атакуване на прихващания на стойност над 70 млн. лв. При преценка за общия брой на заведените отменителни искове срещу прихващания следва да се отчита, че се отнасят за дела, които представляват фактическа и правна сложност и по които липсва съдебна практика досега.
Обезпечителни действия във връзка с частта от кредитния портфейл на банката, която е била предмет на прихващане от страна на кредитополучатели на банката, по отношение на договорите за банков кредит, по които има отправени заявления за прихващания, не се предприемат действия за заличаване на обезпеченията. По този начин се осигурява възможност след уважаване на отменителния иск с влязло в сила съдебно решение да се предприемат принудителни действия по събиране на кредитите, предмет на отмененото прихващане, като се ползват учредените по договора и незаличени обезпечения. Започнати са и съдебни производства за атакуване по исков ред на действията по заличаване на обезпечения по кредити, погасени чрез прихващания, които действия са извършени в периода преди встъпването в длъжност на временния синдик.
В изпълнение на правомощията на синдиците съгласно Закона за банковата несъстоятелност са предприети действия по опазване и попълване на масата на несъстоятелността, които в частта относно кредитния портфейл на банката се изразяват най-вече в принудителни действия по събиране на вземания и отмяна на действия и сделки, извършени от длъжници на банката.
Ще цитирам няколко числа, които после ще представя на Вашето внимание като конкретни данни, за да не отнемам времето на целия парламент. Ще Ви цитирам таблица относно предприетите мерки срещу длъжници на банката и размер на вземанията, част от кредитния портфейл на банката, за които се отнасят мерките, по вид производство и материален интерес, изчислен от синдиците:
Пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените залози – 200 млн. 336 хил. 150 лв.; производства по несъстоятелност срещу много на брой длъжници с материален интерес – 2 млрд. 894 млн. 924 хил. 620 лв.; заповедни производства по чл. 417 от ГПК – 1 млрд. 472 милиона (следват още цифри); издадени изпълнителни листове и заповеди за незабавно изпълнение – 609,7 милиона; образувани изпълнителни производства – 554,5 милиона; искови производства по осъдителни искове срещу длъжници и солидарно отговорни лица – 211,1 милиона; обезпечителни производства срещу длъжници на банката или поръчители и солидарно отговорни лица – 292,1 млн. лв.; отменителни искове срещу действия на длъжници на банката – 117,9 милиона; искове срещу бивши администратори на банката – 18,4 милиона; искове по чл. 60 от Закона за банковата несъстоятелност за връщане на имущество с произход от банката – 12,8 млн. лв.; друг вид съдебни производства, в това число установителни искове по чл. 422 от ГПК и чл. 419 от същия Кодекс – 10,9 милиона.
Предоставям Ви и детайлна справка с тази информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, Министър Горанов. Извинявам се, че наруших Правилника, но поради високия обществен интерес на въпроса си позволих да не Ви прекъсна.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Съвсем кратка реплика, господин Председател.
Господин Министър, видим е напредъкът, осъществен от месец май до момента. От осем производства тогава Вие сега цитирахте близо 160, и то за съществени суми.
Аз вземам реплика, за да Ви обърна внимание на един ключов момент, който, сигурен съм, че Вие отлично разбирате и съм убеден, че повечето от българските граждани добре осъзнават – че не само по себе си воденето на дела е толкова важно, колкото да се обезпечи наличието на активи, които след това да могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността. Иначе казано, липсата на адекватно обезпечение, което да бъде направено по тези дела, би могло да обезсмисли добрия резултат от самите дела.
Вие частично го споменахте и в отговора си, но както си спомняте, със законодателните промени в края на миналата година ние въведохме нещо доста важно в Закона за банковата несъстоятелност, а именно възможността да се търси от трети последващи приобретатели на активи в банката, полученото имущество, когато то е получено с приуреждане на кредиторите на банката. Тоест това е тъй нареченото „имущество с произход от банката”, независимо от претърпяната трансформация, която може да е претърпяна, независимо от цялата верига кухи собственици, които може да са подредени до действителния бенефициент на това имущество.
Струва ми се, че може би чрез Фонда за гарантиране на влоговете трябва да се обърне внимание на синдиците, да помислят евентуално включително и на базата на доклада, за който става дума по предходния въпрос, но виждайки от разследващата компания къде е отишло имуществото от КТБ, би могло подобен иск да се насочи към крайните бенефициенти и да се поиска, първо, неговото обезпечаване чрез запор или възбрана, и на следващо място – възможността да бъде върнато в масата на несъстоятелността, а от там и на кредиторите и вложителите в КТБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Право на дуплика, господин Министър. Отказвате се.
Следващият въпрос е от същите народни представители – Петър Славов и Мартин Димитров, относно детайлна справка за броя и капацитета на данъчните складове за горива 2014 – 2015 г.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! С днешна дата – 25 септември, дизелът в България без данъците по данни на сайта „Energy IQ” е четвъртият най-скъп в целия Европейски съюз, като цената в България без данъци, тоест без ДДС и без акциз, е с 15 стотинки над средната европейска цена. Това е с днешна дата. В началото на месец септември дизелът беше, помните, пак по информация, която изнесохме, вторият най-скъп в целия Европейски съюз.
В отговор на народния представител от Синята коалиция в Четиридесет и първото Народно събрание Иван Иванов, Вашият предшественик Дянков отговаря и дава подробна справка за броя, капацитета, вида горива, номер на лиценз и структурата на данъчните складове за горива в България. Намерих справката за тези 27 данъчни склада.
Защо са важни тези данъчни складове? Защото съгласно секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията от 2011 г. е посочено, че над 80% от данъчните складове за 2011 г. са били притежавани от един-единствен собственик. В изказване на говорителя на Комисията от 3 септември тази година дори бяха показани редица писма от КЗК до държавни институции, в това число и до Вашия предшественик, сочещи, че последното се явява пречка пред конкуренцията в сектора. Очевидна е връзката между конкуренцията, режима на достъп до данъчните складове и цените на горивата. Тоест ограничаването на достъпа на търговците на горива до данъчните складове се явява директна пречка и по същество нетарифна преграда пред реалната конкуренция и свободния пазар, а от там – до пазарни изкривявани, включително до възможности за злоупотреби, до господстващо или монополно положение на собствениците на данъчни складове, когато те са и търговци, а от тук и до пазарно завишаване на цените.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е следният: какъв е броят, капацитетът, видът горива, номер на лиценза и структурата на данъчните складове за горива през 2014 г. и към настоящия момент на 2015 г.? Ако може да ни дадете и справка, подобна на Вашия предшественик Симеон Дянков. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Димитров и господин Славов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбира се, подготвил съм справка и ще Ви я дам. Няма да я цитирам, може би ще цитирам само част от нея: складов капацитет за бензини 451 млн. 908 хил. литра; складов капацитет за газьоли 1 млр. 180,5 млн. литра; складов капацитет за тежко гориво 319,6 млн. литра; складов капацитет за биодизел 8,2 млн. литра. Пред мен е справката с номерата на лицензите и лицензираните складодържатели, която ще Ви връча.
За съжаление, това, което са ми подготвили колегите от Министерството като вариант на отговор, съдържа следната трактовка, която съм готов да изследвам допълнително и, ако се окаже некоректна, в писмен отговор мога да разширя информацията, която Ви предоставям. Това, на което обаче са обърнали внимание колегите ми, е, че съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) данъчната й осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно данните от търговска дейност; стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна. В този смисъл те твърдят, че не бих могъл да изложа детайлни данни по вместимости за всеки един лицензиран склад. Ако 2011 г. Ви е дадена в този вид, ще настоявам пред администрацията и ще подготвя писмен отговор за Вас точно със същата структура на информация. Това, което Ви давам днес в отговор на Вашия въпрос, е справка с номерата на лицензите, БУЛСТАТ-ите на отделните търговци и наименованията на лицензираните складодържатели с обобщена информация. Ще продължа да настоявам, ако
2011 г. е дадена по-детайлна информация, и когато администрацията я изготви, ще Ви я дам в писмен вид. Сега съм готов да Ви предоставя тази информация, даже ще я оставя на трибуната. (Оставя информацията на трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, Министър Горанов, за отговора и за коректното обещание.
Има думата за реплика Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Да, господин Министър, 2011 г. са дадени капацитетите за всеки един данъчен склад, за всеки един от 27 на брой, като е конкретизирано дали става въпрос за бензин, дизел, тежко гориво или биодизел. Но освен да ни дадете една по-подробна справка, аз бих се обърнал към Вас и със следния въпрос, който, както е казал поетът: „Виси с тежка сила”: Дали все още има концентрация на собствеността в една фирма, както е било през 2011 г.? Тоест ние настояваме не просто да ни върнете информация за конкретния капацитет на данъчните складове, но така и така, като събирате тази информация, която би следвало да е публична и 2011 г. тя е била такава – ще Ви дам копие от отговора, който имаме от тази година, би следвало да ни кажете дали има концентрация на собствеността към 2014 – 2015 г.? Дали пак една фирма притежава огромна част от този капацитет? Защото, ако това е така, бъдещата Комисия за защита на конкуренцията следва да бъде сезирана по този въпрос и да предприеме необходимите действия. Мога да Ви дам за пример –2011 г. в Румъния са предприети много сериозни действия по защита на конкуренцията на пазара на горива.
Също така искам да Ви кажа, че първо се опитахме да получим тази информация в писмен въпрос пред Министерството на финансите и ни беше казано да проверим съответните регистри – отново опит да бъде заобиколен конкретният отговор, а именно капацитетът на всеки един склад. Защото, ако нямаме отговор по този начин, не можем да преценим дали има концентрация. Ти можеш да имаш два склада, но те ако имат 90% от капацитета, имаш 80% от пазара, примерно Ви казвам.
Затова, господин Министър, надявам се да отговорите конкретно и да преценим дали тук имаме концентрация на собственост и дали това е пречка и може да влияе – една от причините, един от факторите, който да води до по-високи цени на горивата в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Благодаря на Владислав Горанов – министър на финансите, за днешното участие в парламентарния контрол.
На четири въпроса ще отговаря госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос е от народния представител Иван Славов Иванов относно предприемането на неотложни действия за възстановяване движението по пътя Сливен – Ичера.
Господин Славов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, вече близо година – от октомври 2014 г., вследствие пропадането на земна маса след местността „Чуката” по път № ІІІ-488 от националната пътна мрежа – третостепенен, по пътя Сливен – Ичера, участък от националната пътна мрежа, както казах, движението на пътуващите превозни средства към Ичера, Градец, Жеравна, Медвен, Котел, както и към почивната местност „Карандила” в Сливенския балкан, а и към други населени места в Северна България през Ичеренския проход е преустановено. И ако за по-голямата част от местата в Северна България последиците от затварянето на пътя са поносими, не е така за хората, които живеят или имат сезонни къщи в живописния Котелски балкан.
Очаквания на хората от този район да се възстанови нормалният достъп до населените места и зоните за отдих не срещнаха навременните действия на отговорните за резултатни решения.
В тази връзка Ви моля да отговорите на следния въпрос:
Като имам предвид оперативността на Агенция „Пътна инфраструктура”, така както и респектът, отговорността, с която носите функциите си на министър на регионалното развитие и благоустройството, дали е възможно в близките месеци, преди началото на зимния сезон, пътят Сливен – Ичера, към Котел да възстанови функционирането си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, да, както коректно отбелязахте, третокласният републикански път от Ичера до Сливен, вследствие на обилните валежи през изминалата година и особено сега и началото на тази година, има сериозно пропадане в 90-метров участък от пътя при 25-и километър. Тъй като това пропадане е сериозно, компрометирането на пътната настилка касае цялото платно за движение, включително основата на пътя, както и банкета. Всичко това наложи и доведе до това 10 километра от общо почти 40 километра от това пътно направление да бъдат затворени за движение, тъй като са непроходими поради свличането на огромната земна маса и сериозното компрометиране на този пътен участък.
Това, което направи към момента Пътната агенция, освен задължителното затваряне и обезопасяване на пътя, са предоставени и два обходни маршрута, по които пътуващи, живеещи, включително туристите могат да преминават и към местността „Карандила”, и към Сливен. Това, което се направи: беше проведена процедура за избор на изпълнител, който да изготви геоложко проучване и на основата на него да направи проектиране с конкретен проект и конкретни укрепителни мерки, тъй като ние тук говорим, от една страна, за укрепване на свлачището, разбира се, съвместно и съгласуването с компетентния орган, в лицето на „Геозащита”, и да се изработи проект, по който това може да бъде направено. В момента се довършва това проектиране.
Индикативната стойност към момента надвишава 900 хил. лв., които са необходими само за самото укрепване на свлачището. С възстановяването на банкета, пътната основа и така нататък сумата може и да се увеличи. За съжаление, в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) такива средства нямаме предвидени и затова, както ни дава възможност процедурата, Пътната агенция кандидатства за финансирането му по линия на Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Така че след като финализираме и приемем проекта, надявам се Комисията да отпусне финансиране, но дали това ще бъде в тази финансова година или в следващата, не мога да потвърдя към днешна дата, чак тогава ще проведем процедурата и ще започнем възстановяването на пътя.
Така че не е много обнадеждаващо наистина дали ще успеем да го направим преди зимния сезон. Това, което мога да потвърдя, е, че ако не успеем да го направим преди зимния сезон, разбира се, двата обходни маршрута, които са дадени по това направление, са в добро състояние и ще бъдат поддържани в добро състояние и при зимни условия, за да може все пак да осигурим преминаване и на живеещите, и на туристите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Иванов, за реплика към министър Павлова.
ИВАН ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър!
Признавам, че не съм особено удовлетворен от обещанията и ангажиментите, които обявихте в отговора си. Уточнявам, че към настоящия момент пътят Сливен – Ичера е в много добро състояние, като изключим този участък. Той е системно, постоянно поддържан, именно заради това и предпочитан от голяма част от превозвачите, дори с товарен транспорт. Иска ми се да вярвам, че наистина предприетите действия досега ще доведат до спешни такива и, ако не през близките два месеца, то през следващите няколко, може да се стигне до резултатен край. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Дуплика, госпожо Министър? Не желаете.
Следващият въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Павлова е от народния представител Атанас Стоянов относно изграждането на лот 3 от Автомагистрала „Струма”.
Заповядайте, господин Стоянов, да развиете Вашия въпрос.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е относно Автомагистрала „Струма” и нейното комплексно довършване и изграждане.
Цялото изграждане на Автомагистрала „Струма” е национален стратегически и структурно определящ пътен проект както за страната, така и за целия Югозападен регион. Тя е основната пътна артерия на Югозападна България и е от ключово значение за развитието на региона. За радост една не малка част от нея вече е готова и функционира нормално, а друга част предстои да бъде завършена и пусната в действие не по-късно от края на тази календарна година.
Разбира се, за всичко постигнато дотук, Вие, госпожо Министър, заслужавате адмирации, защото наистина до голяма степен всичко това стана и с Вашето активно участие.
С оглед на гореизложеното и в тази връзка, моят въпрос към Вас е следният: на какъв етап е подготовката и евентуалното стартиране изграждането на лот 3 на Автомагистрала „Струма”, който включва отсечката от 64 км между Благоевград и Сандански? Има ли изготвен проект за най-сложния участък от това трасе, а именно втори подучастък между Крупник и Кресна? Има ли вече евентуални одобрени параметри на съответни технически съоръжения към този подучастък – тунели, виадукти, естакади и така нататък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
След като похвалихте министър Павлова, сега да й дадем думата за отговор на Вашите въпроси.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, Автомагистрала „Струма” в цялото си направление от София до гръцката граница е изключително важен транзитен пътен коридор със сериозен трафик. Именно заради това, знаете, в последните години полагаме усилия за неговото доизграждане.
Какво остава да бъде доизградено?
Започвам с участъка, който е в момент на изграждане. Това е участъкът от съществуващата магистрала, която в момента приключва на Дупница до Благоевград. Този участък, съгласно отговора, трябва да бъде приключен до края на месец октомври, а аз се надявам и малко по-рано да успеят строителите да довършат този участък, за да може направлението от София до Благоевград, вече с изцяло завършена магистрала, да функционира и да не създава предпоставки за образуване на „тапи” в движението, особено в най натоварения участък до Благоевград.
През месец август знаете, завършихме и изграждането на участъка в последния лот на Магистрала „Струма”, а именно на лот 4 – участъкът от Сандански до Кулата, включително участъка до границата. Той вече функционира успешно.
Добрата новина от днешния ден е, че днес сутринта вече подписахме договор и стартира първият одобрен проект за финансиране по новата Оперативна програма „Транспорт 2014 - 2020 г.”, който включва цялото направление на лот 3. Цялостният участък от 62 км, който е необходим да бъде доизграден от лот 3, включва три подучастъка. Първият подучастък е от Благоевград до Крупник. За този участък ние вече сме провели процедура за избор на изпълнител. Тя е в процес на обжалване. След като приключи обжалването ние ще можем да започнем работа по този участък. В този участък, макар и с отделна процедура, има изграждането на един тунел при Железница. За него предстои да обявим също тръжна процедура. Надявам се най-късно през октомври и следващата година да започне изграждането на този тунелен участък.
По отношение на участъка от съществуващата вече нова магистрала при Сандански – на обратно, ако тръгнем като движение, от Сандански до Кресна, днес сключихме договор с избрания от нас изпълнител, както и строител, строителен надзор. Договорът е на принципа на инженеринга, което означава, че избраният строител, с когото сключихме договор в днешния ден, максималната стойност на целия договор е 280 млн. лв., той има ангажимент да направи допълнителното работно и техническо проектиране. Участъкът е от 24 км. Включва девет големи съоръжения, девет мостови съоръжения и отделно два големи пътни възела. Това допроектиране трябва да се случи в следващите месеци, в зимния сезон. От своя страна ние ще трябва да проведем отчуждителните процедури и се надявам още от следващата година да може да започнат реалните строителни дейности.
Остава най-тежкият строителен участък, както и Вие отбелязахте, от Кресненското дефиле – около 22 км. Ние имаме избран изпълнител, проектант, който в момента прави проектиране, за да се избере най-добрият и от техническа, и от екологична гледна точка модел за преминаване през дефилето. Вие знаете, поради сериозни рискове отпадна изцяло варианта за един единствен тунел през цялото това трасе. Именно заради това в момента се проектира комбинация от малки тунели, виадукти, допълнителни съоръжения, както включително на места преминавания на две нива. Проектантът трябва да представи този проект на нашето внимание до края на годината и през следващата година да преминат всички процедури по неговото съгласуване, одобрение. След като бъде съгласуван и одобрен, ще стартираме тръжна процедура за избор на изпълнител, за да започне и неговото изграждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Стоянов, видях, че си водите бележки. Реплика искате ли?
Заповядайте.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за предоставената информация. В нея имаше необходимата конкретика относно техническите параметри. Видно е, че и Вашето ведомство, и правителството подхождат квалитетно, отговорно откъм цялостното и комплексно завършване както на Автомагистрала „Струма”, така и преди всичко на лот 3.
Автомагистрала „Струма” е един от най натоварените участъци и пътни трасета в цялата държава. За съжаление той е едно от трасетата с най-тежки пътни инциденти. Изключително важно е неговото бързо завършване.
Основният, най-проблемният, най-трудоемкият, най финансовоемкият участък от лот 3 си остава, както и Вие казахте, участъкът в Кресненското дефиле. В тази връзка е изключително важно да бъде избран именно онзи оптимален, най-ефективен вариант, който от една страна да бъде финансово изгоден, но от друга още по важна страна, той да бъде наистина изключително целесъобразен, изключително ефективен, максимално безопасен. Разбира се, не на последно място, да бъде максимално надежден с оглед специфичните особености на терена. Знаете, голяма част от този терен, попада и в „Натура 2000”. Трябва да бъде взета под внимание и потенциална сеизмичност на района.
В тази връзка, казвайки всичко, два кратки въпроса, ако имате готовност, разбира се, да отговорите: какви са относителните срокове за завършване на лот 3 според Вас? Евентуално има ли съфинансиране от страна на държавата по отношение на завършване на този лот? Ако има такова съфинансиране, а вероятно има, каква е неговата себестойност, неговата реална стойност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Стоянов, по отношение на сроковете за изграждане на оставащите участъци от лот 3 и съответно трите подучастъка, бих казала, по отношение на договора, който сключихме днес за участъка от Кресна до Сандански – тези 24 км, цялостният срок на договора е до три години и половина. Този срок може да бъде значително скъсен, тъй като в тези три години и половина ние включваме цялата процедура, свързана с проектиране, одобряване на проектите, издаване на разрешение за строеж и паралелното извършване на отчуждителните процедури. Така че, ако приемем, че максимално заложеният срок за това да се случи е около година и бъде намален на половин година, което е реалистично, пак казвам, зависи от отчужденията, от обжалванията на тези отчуждения, то тогава срокът автоматично ще се намали, което означава в края на 2018 г. да бъде изграден. Пак казвам, това е при условие на добро проектиране, одобрение на проекта и успешно проведени отчуждителни процедури. Ако не, този срок ще се удължи и ще бъде 2019 г.
По отношение на участъка, който е от Благоевград до Крупник, включително тунела на Железник, там също говорим за инженеринг, което означава допроектиране и отчуждения, след което строителни дейности. Там също срокът е три години, което означава през 2019 г. да имаме реално, също при успешно проведени тръжни процедури, най-късно приключване на този проект. Надявам се, че всички тези срокове могат да бъдат скъсени.
Участъкът в дефилето – този участък е планиран, срокът на програмата и на финансовия ресурс, който имаме, е предоставен и е изцяло по линия на Оперативна програма „Транспорт”, изцяло от европейско финансиране. Допълнителни средства от бюджета няма извън стандартната система за съфинансиране, знаете, 80% безвъзмездна помощ, 20% от държавния бюджет. Имаме наличен, разполагаем ресурс, даже се надяваме да остане и да спестим и за други проекти, но срокът за изпълнението му е до 2022 г. Най-късно тогава и този участък трябва да бъде изграден. Разбира се, полагаме всички необходими усилия това да се случи доста по-рано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Павлова е от народния представител Георги Гьоков отново необходимостта от незабавен и неотложен ремонт на участък от път „ІІІ-5031 – Гълъбово – Опан – Стара Загора” в регулация на град Гълъбово.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е за ремонт – незабавен и неотложен ремонт на участък от път или по-скоро на участък от път „III – 5031 – Гълъбово – Опан – Стара Загора”, в регулация на град Гълъбово. Налага се повторно да Ви го задавам.
През месец март тази година Ви зададох подобен въпрос в парламентарния контрол относно ремонта на този път. Отговорът тогава беше писмен и ще си позволя да цитирам част от него.
„Участъците с обща дължина 1,8 км, които са в регулацията на град Гълъбово, действително са в лошо експлоатационно състояние. С цел осигуряване на безопасност на движението, през тази година са предвидени частични ремонтни дейности по програма „Текущ ремонт и поддържане” на Агенция „Пътна инфраструктура” в рамките на разполагаемите средства. За приключване на рехабилитацията на отсечката от нула до шестнадесет километра и за изпълнението на основен ремонт на участъците в регулацията на град Гълъбово, са необходими приблизително 4,5 млн. лв. Към момента тези средства не са разполагаеми в бюджета на Агенцията и при осигуряване на целево финансиране, агенцията ще включи път ІІІ-5031 на територията на община Гълъбово в своята ремонтна програма.”
Толкова с цитатите.
Няма да говоря за състоянието на целия този републикански път. Няма да напомням, че на територията на град Гълъбово състоянието му е толкова лошо, че има дори участъци, на които липсва каквато и да е настилка и че целият този участък не се различава по нищо от полски път, или по-точно, различава се, защото по полските пътища няма такива огромни дупки. Няма да говоря и за това, че основен ремонт на този път не е правен повече от 25 години. Няма да говоря и за огромното натоварване на транспортната инфраструктура в този важен енергиен район, която обслужва сериозни структуроопределящи обекти от национално значение и предприятия, работещи на денонощен режим. Само ще констатирам, че сега близо шест месеца след признанието Ви, че участъците, които са в регулацията на град Гълъбово, са в действително в лошо, а аз бих казал в невъзможно за експлоатация състояние, е факт, че реални действия за ремонт не са предприети, въпреки обещанието Ви, че през тази година са предвидени частични ремонтни дейности по програма „Текущ ремонт и поддържане”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще Ви задам отново въпроса: госпожо Министър, кога ще бъдат извършени поне предвидените частични ремонтни дейности по програма „Текущ ремонт и поддържане” на Агенция „Пътна инфраструктура” на участъка от пътя „III-5031 – Гълъбово – Опан – Стара Загора” в регулация на град Гълъбово?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, и към днешна дата мога да потвърдя дадения писмен отговор на Вашия въпрос по отношение състоянието на пътя от град Гълъбово през Опан за Стара Загора. Да, състоянието на пътя е незадоволително. Именно поради това, и тук вече трябва да се разгранича от това, което току-що изказахте от парламентарната трибуна, ние извършихме, както пише и в моя отговор до Вас преди шест месеца, частични ремонти на части от този път. Да, не са изцяло ремонтирани всички компрометирани участъци, за съжаление, но спрямо наличния ресурс, спрямо наличния бюджет, с който разполага Агенция „Пътища” за текущ ремонт и поддържане на тези пътища, както през месеците март и април бяха извършени частични ремонти, а именно изкърпване на компрометирани участъци по това направление, така и сега през месец септември, буквално в последните седмици на месеца, последните дни на тази седмица включително, се извършват частично изкърпване и ремонт на компрометирани участъци. Участъкът, на който наистина не е извършен ремонт, е единствено и само в регулираната, урбанизираната територия на община Гълъбово.
Каква е причината за това? Причината е, че там, където се извършваха частично изкърпване на компрометирани участъци, теренът все още позволява такова изкърпване. За съжаление, в участъка именно на територията на регулацията на град Гълъбово ремонтът и изкърпването не е възможен. Не е възможен, защото, както и Вие казахте, пътят е в толкова лошо състояние, че с кръпки върху кръпки не можем да решим проблема. Именно затова Агенция „Пътища” поради липса на ресурс да го ремонтира изцяло, това което възложи е разработването на технологичен проект, тъй като там трябва да се направи изцяло ремонт на пътната основа и чак тогава да се прави преасфалтиране на пътя, за да може да бъде приведен в добро състояние. Всичко друго би било пари, хвърлени на вятъра и тези кръпки биха се отворили буквално за няколко седмици при дъжд и сняг.
Това е причината да не е направено само в тази част. Вие много добре знаете, знаете го и по много други причини, включително лични, какво е състоянието с бюджета на Агенцията и работещите там правят всичко възможно да приоритизират бюджета – приоритизира се по всички пътища, но както се казва: с колкото разполагаме, толкова ремонти правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря за отговора, но няма как да кажа, че съм удовлетворен от него. Ще бъда отчасти удовлетворен и не само аз, а хората, живеещи в Гълъбово, само когато видят, че този участък в Гълъбово е ремонтиран. Аз не знам, но сега хората сигурно трябва да влязат в положение и да разберат, че няма пари, но ще Ви припомня едни Ваши думи, изречени като кандидат за народен представител от 27-ми район – Стара Загора. Тогава казахте: „Важно е по-малките населени места да бъдат стимулирани, за да се намали миграцията от селата към градовете. Начинът е само един – целенасочено финансиране за благоустрояване, здравеопазване, училища и работни места.”
Гълъбовци помнят и споделят, че Вие тогава сте поели конкретен ангажимент за ремонт на този участък.
Ще се върна пак на думите Ви, че много неща могат да се разбират под благоустрояване, но да знаете, че за хората от Гълъбово и особено за тези, които живеят покрай разбития от години участък, благоустрояването започва от ремонта на този участък – да не си трошат колите, да не се вдига прах и шум при преминаването на коли и камиони оттам, да не им се тресат къщите и да не им се напукват оградите от постоянните трусове, когато минават камиони през огромните дупки. Това са дребнички неща, но са важни за тези хора, защото те я се качат по магистралата един път в годината, я не, но по този път минават ежедневно, дори и по няколко пъти на ден. Даже не на целия път, аз разбирам, че се правят такива кръпки и отделни ремонти, знам, че този път трябва да се препроектира отново целият, но става въпрос за километър и 800 м – хората ще са доволни и на това.
Госпожо Павлова, смятам, че този проблем не търпи повече отлагане и не знам дали ще може да бъде решен в рамките на тази година, но разберете, че не търпи отлагане това нещо.
И не ми казвайте, че към момента няма разполагаеми средства в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура”, защото това звучи някак си странно на фона на това, че Министерството на финансите продължава да публикува новини за очаквани сериозни бюджетни излишъци по консолидираната фискална програма.
Това е, госпожо Министър. Гълъбовци са в очакване. Знам за затрудненията, знам за финансите, но хората искат своето и те го заслужават това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Госпожо Министър - не желаете дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Павлова. Въпросът е от народните представители Петър Славов и Вили Лилков относно допълнителни проверки за незаконни регистрации на постоянен или настоящ адрес, извършени във връзка с предстоящите местни избори.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! В края на месец юли Ви възложихме едни допълнителни правомощия, имам предвид към МРРБ, с тогавашните изменения в Закона за гражданската регистрация, които прие парламентът, и аз виждам, че наистина от предходни Ваши отговори, които четох по тази тема, са положени доста усилия, но все пак задавам този въпрос, защото мисля, че резултатът е можел да бъде малко по-добър.
От предоставени от Вас към парламента отговори във връзка с въпроси на народни представители от Реформаторския блок става ясно, че в периода 1 май 2014 – 30 април 2015 г. са извършени необичайно много пререгистрации по настоящ и постоянен адрес – това са така наречените „изборни регистрации”, както всички добре разбираме, или по-голямата част от тях, а именно 59 300 хиляди броя по постоянен, близо 130 хиляди броя по настоящ или общо близо 180 хиляди пререгистрации. Същевременно от извършените проверки по реда на въведените изменения в Закона за гражданската регистрация на МРРБ бяха предоставени правомощия да контролира действията на местната власт и областните управители по извършването на проверки за извършените в този период регистрации, тяхната законосъобразност най-вече, включително представител на МРРБ участва в съответните комисии към местните администрации и кметове, които извършват прегледа на законосъобразното извършване на тези регистрации. От предоставените на Народното събрание данни във връзка с такава проверка стана ясно, че установените проблемни регистрации са общо 1724 или под 1% от общия брой на извършените пререгистрации в периода. Тези данни на фона на множеството сигнали за нарушения на Закона, в това число за регистрации на настоящ адрес в имоти без знанието на собствениците им или пък регистриране на десетки хора в една едноетажна къща и прочие, изглеждат недостатъчни. Така например само в района на Слънчев бряг, Община Несебър, където...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето изтича.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да. Ставаше дума само там за над 2000 пререгистрации.
Уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на следния въпрос: удовлетворена ли сте от извършеното от представителите на МРРБ в комисиите към местните администрации за проверка на незаконни пререгистрации с оглед упражняване на активен контрол върху тяхната дейност и гарантиране, че установените незаконни регистрации във връзка с изборите и извършените заличавания са обективни и достоверни? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Славов! По отношение на проверките, по отношение на Закона за гражданската регистрация – това е една много дълга тема. Със сигурност няма да можем да я покрием в рамките на един парламентарен въпрос.
Но имам две много важни уточнения преди конкретно да отговоря на Вашия въпрос.
В края на месец юли промените, които бяха приети от Народното събрание в Закона за гражданската регистрация по отношение на допълнителни проверки на всички пререгистрирани лица в срока за уседналост, за да може да участват в изборите за местен вот, наистина дадоха допълнителни ангажименти за проверки, но, за съжаление, не дадоха правомощия на МРРБ и в частност на ГРАО да извършва контрол. Това, което беше прието в Закона, беше изискването общините да формират комисии, в които да участват представители и на ГРАО, и на МВР, и на компетентните служби, които да направят проверки на извършените наистина масово на някои места пререгистрации на граждани.
А на тези места, на които кметовете отказаха да правят такъв тип проверки на извършените регистрации – чрез областния управител и дадените от нас указания от ГРАО, направиха тези проверки въпреки нежеланието на тези кметове. Проверените лица, които бяха пререгистрирани в последния момент преди крайния срок за датата на уседналост, наистина обхванаха множество на брой пререгистрации, но само 1774 от тях касаят неспазване на Закона, а именно неспазване в една сграда да има 10 квадрата за едно лице или предоставянето на документи. На всички останали места е видимо, че е предизборно, видимо е, че е в по-голям мащаб, но Законът е спазен.
Затова аз лично бих апелирала към Вас и към народните представители да се мисли по-скоро за по-кардинални промени в Закона за гражданската регистрация и в Изборния кодекс, включително може би, първо по отношение на изборните списъци, може би там да се направи една активна регистрация на тези, които да участват в изборите, но да се дадат по-сериозни правомощия.
Давам пример: съгласно действащия Закон всеки един кмет, който еднолично може да издаде адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес на едно лице, има право да му издаде, дори ако това лице иска това за адресна регистрация за имот, който не е в регулация, за имот, който е земеделска земя и за имот, на който дори няма и една барака построена. Това е много често срещано на територията на много общини. Ние го виждаме в справките, които правим. Аз лично съм сезирала включително и прокуратурата за някои казуси в определени общини, в които виждаме неурегулирани имоти земеделска земя, в която имаме настанени с адресна регистрация много на брой лица, а там дори по скица, по план на имота, няма и постройка. Така че това са промени, към които аз бих апелирала в Народното събрание да се постигне консенсус или да се намери най-доброто решение.
А иначе по отношение на цялостните избирателни списъци от информацията, която публикувахме на 15 септември, имаме заличени 534 хиляди лица от избирателните с писъци от лицата, имащи право да гласуват за избор на кметове и общински съветници на изборите през октомври, защото тези лица не отговарят изцяло на принципа на уседналост, тъй като живеят в чужбина. Все пак това е един сериозен брой. Докато тези лица, независимо че живеят в чужбина, ще имат право да гласуват за националния референдум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Славов, имате две минути за реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за този отговор. Виждам, че наистина Министерството на регионалното развитие и Вие в частност сте положили големи усилия в този кратък период наистина да се извършат проверки по всички населени места. Доста обезпокоително за мен е това, което Вие казахте – че имало населени места, в които кметовете и администрацията са отказали да изпълнят разпоредбата на Закона, да създадат тези комисии за проверка, в които трябва да участват представителите и на МРРБ, областна администрация, МВР и така нататък, тоест, имало е вероятно кметове, които просто са нарушили закона.
Така че приемам наистина този апел, който отправихте към нас – да бъде подобрен Законът в това отношение, да бъдат предвидени тези хипотези, които Вие цитирахте и които там понастоящем липсват и явно са други вратички за заобикаляне на целта и на духа на закона. Надявам се това с колегите в най-кратки срокове да го направим. Наистина тези изключително порочни практики, които обезсмислят вота на хората, живеещи в дадено населено място, да бъдат веднъж завинаги прекратени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Госпожо Министър, ако не искате дуплика, да Ви благодаря за участието в парламентарния контрол. Това беше последният въпрос към Вас. Приятна работа!
Минаваме към въпроси към министъра на здравеопазването господин Петър Москов.
Първият въпрос е от народния представител Велизар Енчев относно публично обрязване на български деца в Омуртаг от турски лекари.
Заповядайте, господин Енчев, да развиете Вашия въпрос към министър Москов.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми няколко колеги, май петима на брой! На 5 септември 2015 г. в Търговище гостува турска делегация, водена от областния управител на Одрин Дурсун Али Шахин. По време на визитата, под патронажа на Али Шахин, на градския стадион в Омуртаг бе извършен масов сюнет на 127 момченца. Обрязването е било извършено от двама турски лекари.
По този повод имам следните въпроси към Вас, господин Министър: какво е становището на оглавяваното от Вас министерство към подобна проява, извършена на публично място? Министерството на здравеопазването, това е вторият въпрос, давало ли е съгласие за извършване на масово обрязване от турски лекари и проверило ли е медицинската квалификация на въпросните лекари?
И третият въпрос: Одобрявате ли от медицинска гледна точка подобни публични ритуали?
Преди да отговорите на въпросите, нека да поясня, че подобни публични ритуали, които са крайно нехигиенични, извършени в конкретния случай пред цял стадион, в присъствието на стотици хора, до момента се извършват само в Турция – масовите сюнети се извършват само в Турция, никога в България.
Освен това искам да обърна внимание на факта, че в Закона за вероизповеданията, Раздел „Ограничаване на верските свободи”, чл. 7, ал. 4 се казва, че правата и свободите в религиозните общности не могат да се ограничават от ритуали и обреди на тази общност. Казвам това, тъй като от морално естество обрязването е безспорно акт, нарушаващ човешките права на детето, тъй като без неговото съзнателно съгласие, господин Министър, то се подлага на болка и на необратима телесна промяна, особено когато не е налице обективна медицинска причина за това. Това, разбира се, е от медицинска гледна точка, както и въпросите, които зададох, засягат предимно медицински въпроси, но са дълбоко морални, политически въпроси, на които ще обърна внимание по време на моята реплика. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Енчев.
Господин Москов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Енчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, във връзка с поставения от Вас въпрос относно публично обрязване на български деца в Омуртаг от турски лекари Ви уведомявам за следното.
Информации за подобни масови религиозни ритуали се появяват периодично в региони с преобладаващо мюсюлманско население. Те са свързани с ритуално обрязване на здрави деца поради религиозно мотивирано желание на родителите в рамките на техните родителски права, кореспондиращо с конституционното гарантиране на религиозната свобода и правото на упражняване на религия.
За настоящото събитие, организирано и проведено под патронажа на областния управител на Одрин, информация в Министерството на здравеопазването получихме от страна на медиите след приключване на проявата. В РЗИ – Търговище, като регионална структура на Министерството на здравеопазването също не е постъпвало предварително уведомление за предстояща такава дейност, а именно кога и къде ще бъде извършено обрязването, както и дали съответните лица, които ще го извършат, са специалисти със съответната медицинска квалификация.
Отговаряйки на въпросите Ви, конкретно от медицинска гледна точка не бих си позволил да коментирам публичността на проявата, а по-скоро условията, при които би следвало да се провежда подобно ритуално действие, свързано с нарушаване целостта на кожата, хирургическа интервенция, по същество спазване на изисквания за антисептика, купиране на болката и не на последно място, предотвратяването на нанасяне на психическа травма на децата.
В случаите, в които такава манипулация се осъществява по медицински показания, тя се квалифицира като медицинска дейност и съответно се извършва в лечебни заведения в съответствие с изискванията на медицинските стандарти от квалифициран медицински персонал и при спазване на всички изисквания, свързани с предотвратяването на рисковете от евентуални усложнения за физическото и психическото здраве на децата. Такава дейност се заплаща и от НЗОК.
След репортажа по телевизията във връзка с Вашето питане Министерството на здравеопазването извърши проверка по случая, в това число по отношение на информацията, че ритуалното обрязване е осъществено от турски лекари.
При проверката се установи, че в Министерството на здравеопазването не е постъпвало такова искане за издаване на удостоверение за признаване на квалификация, с което медицински специалисти могат да упражняват професията си на територията на Република България или за пребиваване на научен обмен на лекари от република Турция. Следва да се отбележи, че всички медицински специалисти попадат под обсега на регулираните професии, за да могат да упражняват професията си на страна – членка на Европейския съюз, в това число и на територията на България, разбира се, трябва да имат разрешение от Министерство от здравеопазването, издадено при спазването на съответните процедури, каквото не е налице в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Енчев, заповядайте за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, благодаря за Вашия отговор.
Сезирам незабавно от трибуната на Народното събрание българската прокуратура да се намеси, тъй като са консумирани следните деяния – не е сезирана Районната здравна инспекция в съответното селище, както и Министерството на здравеопазването; не е проверена, както казахте Вие – благодаря за тази информация, медицинската квалификация на турските лекари, извършили масово обрязване, при това на стадион в присъствието на хиляди хора в пълно нарушение на всички медицински норми.
По този повод питам: има ли държава? Ако българската прокуратура в лицето на главния прокурор не се намеси, аз мисля, че трябва да се сезират и други международни институции. Тук се надявам на пряката намеса на министър-председателя Бойко Борисов, и веднага отговарям – тя няма да се получи, тъй като предстоят избори.
По този повод да Ви кажа, че информацията, която имам, говори за масово обрязване на циганчета, което се извършва организирано от ДПС от турски лекари, тъй като очевидно става дума за предизборни сюнети с цел да се вземат гласовете на родители на българските граждани, на българските деца. С две думи, религията не трябва да се използва за политически цели. Това звучи декларативно, но в чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията пише точно това. Така че аз Ви цитирам чл. 7 от Закона за вероизповеданията.
И накрая, да завърша, от чисто медицинска гледна точка. Пред мен е мнението на проф. Бранков – шеф на Детска хирургия в „Пирогов”, който смята, че съществува риск от инфекция при подобна операция от два до десет процента, при това в медицинско заведение, а може да има и дълготрайни усложнения. Освен това се причинява болка на бебето или на малкото дете, тъй като новородените според проф. Бранков изпитват същата степен на болка, както по-големите деца и възрастните. След като имаме тази информация и от медицинска гледна точка нека да кажа мнението на много от експертите в България – в конкретния случай, ако подобно нещо изобщо ще се извършва, трябва да се използва технологията на така наречения „диоден лазер”, което е абсолютно безкръвно.
Както виждате, ние тук смесваме медицински и политически аргументи, но става дума за здравето, за психиката на българските деца, които не могат да бъдат подлагани на такъв терор от чужди граждани без санкцията на българската държава, без санкцията на Министерството на здравеопазването, без санкцията на съответната дирекция по здравеопазване.
Благодаря за Вашето внимание и най-вече за Вашия отговор, господин Министър. Аз се надявам, че с Ваше съгласие и съдействие с документите, които ще ми представите, съвместно ще сезираме прокуратурата на Република България, за да понесат отговорност съответните лица за нарушаване на човешки права и за нарушаване суверенитета на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Господин Министър, дуплика? Не желаете.
Следващият въпрос към министъра на здравеопазването Петър Москов е от народните представители Манол Генов и Емил Райнов относно мерките на Министерството на здравеопазването в Република България за обезпечаване имунизационния статус на българските деца.
Заповядайте, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от началото на 2015 г. в страната е въведен нов имунизационен календар. Обществена тайна е, че вече втора година продължават неуредиците с доставките на ваксините, което естествено трупа рискове за здравето и разширява групата на неимунизираните български деца. Липсващи доставки на ваксини има естествено още от края на 2014 г. и периодично през цялата 2015 г.
Вече втори випуск първокласници в страната ще влязат в класните стаи, без да им е направена изрично разпоредената от имунизационния календар четиривалентна ваксина „тетраксим”. Липсата на доставки на ваксини за реимунизации към общопрактикуващите лекари продължава и до момента. Публична тайна е, че общопрактикуващите лекари ваксинират буквално с това, което е останало по хладилниците.
Още по-тревожно е, че по абсолютно аналогичен ред стои и хаосът с доставките на ваксини за най-малките, където са блокирани и задължителните имунизации на възраст 1,5 година.
Въпросът ни към Вас е: какви са причините за тази извънредна ситуация? Кой носи административната вина за това, че цели набори деца са изложени на риск от пропуснатите реимунизации и какви санкции ще има за ръководства в детските градини, естествено и за училищните ръководства, за прием на неваксинирани деца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Райнов.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Райнов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбира се, отговорът съдържа своята подредба, пълнота и точна фактология, но доколкото и двамата с Вас, пък и публиката достатъчно е запозната с тези неща, ще се опитам максимално кратко, за да ми стигне и времето, да навляза в същността на въпроса.
От влизането в сила на новия имунизационен календар, поради липса от възникване на социално значими заболявания, със Заповед от 27 август 2014 г. на министъра на здравеопазването бе разпоредено основната имунизация в три дози да се извърши с наличната четирикомпонентна ваксина и ваксина срещу хетатит В. Това се случва през август месец 2014 г. Предвид настъпилите непредвидени обстоятелства Министерството на здравеопазването потърси законова възможност за пряко договаряне с единствен доставчик на шествалентна ваксина, включена в Приложение № 3 на Позитивния списък. Доставката бе извършена на 3 декември 2014 г., с което бе прекратено обхващането на родените след 1 юни 2014 г. с четирикомпонентна ваксина и ваксина срещу хепатит В за основни имунизации. Четирикомпонентната ваксина бе пренасочена за реимунизация на подлежащите 6-годишни деца. Това се случи по време на служебния кабинет, след това беше реализирано и от кабинета, в който имам честта да участвам.
През месец март 2015 г. Министерството на здравеопазването проведе обществена поръчка за сключване на рамково споразумение със срок 48 месеца за доставка на ваксини за задължителни и целеви имунизации. Поради неявяване на кандидат бяха прекратени осем от осемнадесет обособени позиции, включително за четири, пет и шествалентна ваксина. Единственият производител на пет и шест компонентни ваксини заяви писмено, че няма възможност да осигури доставки за българския пазар за 2015-а и 2016 г.
Другият производител на четири, пет и шесткомпонентна и противобясна ваксина изтъкна като причина за неявяването си тежките санкции, които законодателството планирало да наложи, ако те не доставят ваксини съобразно нуждите на имунизационния календар.
Междувременно бяха сключени договори и се изпълняват доставките за необходимите количества за 2015 г. за следните основни ваксини в ранна детска възраст: хепатит В, пневмококова инфекция, туберкулоза, морбили, паротит, рубеола, както и срещу тетанус дифтерия за възрастни, КХТ ваксина, противодифтериен и противотетаничен серум.
Спешно беше проведена и втора процедура по Закона за обществените поръчки, за да се закупи противобясна ваксина, защото такава практически липсваше. Тя се прилага постекспозиционно с лечебна цел и е животоспасяваща.
В тази ситуация българското правителство... (Реплики.) Не е така – че се случва за втора година. Всъщност и Вие много добре знаете, че всяка една от последните шест или седем години България се изправя пред някакъв проблем, свързан с определено неразбирателство между това какви са нуждите на страната и какви са целите на съответните фирми, които търгуват с тези ваксини. Винаги, всяка година има такъв тип проблем.
Това българско правителство няма да допусне да бъде икономически или както и да било рекетирано. Правителството обяви търг по начина, по който изисква от него законодателството. На този търг представителите на двете фирми поради свои собствени причини не се явиха за тези позиции. В писма – отговори на мои писмени запитвания към тях, дали са в състояние да гарантират имунизационния календар, след което правителството да предвиди съответно финансиране за тръжни процедури, отговорите бяха по-скоро „не” или уклончиви.
В тази връзка правителството предприе съответни спешни действия. Към момента в България има 100 хиляди дози петвалентна ваксина. Тя е същата – на едната от фирмите, която не се яви за ваксините в Република Турция.
Поемам ангажимента, че ще гарантираме и останалите около 40 хиляди нужни дози до края на годината в имунизационния календар.
Вие сте човек, който е бил в администрацията, и сигурно отново ще бъде. Моля обаче да не политизираме въпрос, в който трябва да се отстоява ролята на държавата, и да не позволяваме – дали като народни представители или от позиция на управлението, държавата и респективно здравето на децата да бъдат подложени на недотам чисти търговски интереси на фирмите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Райнов, заповядайте за реплика.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, всичко, което казахте, се знае, дори от широката общественост. Да, периодично през годините е имало проблеми с доставката на ваксини, но в момента сме в малко по-особена ситуация.
Когато има проблем с ваксините, някак си не е удачно сутрин по телевизионните блокове да ни се говори за новите грипни ваксини, които трябва да си купуваме, а трябва да се решават тези проблеми, защото особеното спрямо други такива ситуации в миналото е, че вече има бежанци, които влизат в България, идвайки от държави, където не сте сигурен как е спазван имунизационният календар. Следователно има предпоставки за евентуални проблеми в България именно по тази причина. Затова беше зададен въпросът: да се маркира, обостри вниманието, за да не се допускат ситуации, свързани с бежанския поток, където няма гаранции какъв е техният статус. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Райнов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика, имате право.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми д-р Райнов, уважаеми госпожи и господа народни представители! С всичкото основание – и на лекар, и на парламентарист, Вие задавате въпроса.
Мога да Ви уверя, ако искате, можем заедно да направим проверката в лагерите за временно настаняване на бежанци, че там регионалните здравни инспекции извършват пробовземания по всички суспектни във връзка с регионите, откъдето пристигат съответните бежанци имигранти, изследвания за заболявания. Те биват ваксинирани, имунизирани и чак след това са в контакт с българското население. Там, където държавата може да обхване този контингент, не говорим за бежанци, незаконно пребиваващи на територията на България, полагаме всички усилия. Мисля, че до този момент нямаме пропуски. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос към Вас. Пожелаваме Ви приятна работа!
Уважаеми колеги, поради изчерпване на точките от дневния ред за днешното заседание закривам заседанието.
Следващото пленарно заседание на Народното събрание е на 29 септември 2015 г., вторник, от 11,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,20 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Красимир Каракачанов
Кирил Цочев

Секретари:
Чавдар Пейчев
Калина Балабанова