Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Александър Ненков и Иван П. Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добро утро!
Моля да се регистрираме.
Прекратете регистрацията.
Втори опит – 9,10 ч.

(9,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да заемете местата си – процедура по регистрация.
Прекратете регистрацията.
Трети опит – 9,30 ч.

(Открито в 9,31 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Имаме кворум.
Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение:
На 30 септември 2015 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за общия индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за месец август 2015 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Колеги, във вчерашното пленарно заседание започнахме дебата след представяне на докладите по:

ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ на първо четене.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по Законопроекта?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моята бележка тук, от трибуната, се отнася за един момент, който сме обсъждали в миналия мандат на Народното събрание. Става дума за чл. 13 в новия Закон, а в стария Закон е чл. 4, където се пледира научните изследвания да не могат да се подават като обществени поръчки, а да бъдат с директни споразумения, което е в цяла Европа и в цял свят. Там формулировката беше такава, че теренните археологически проучвания, касаещи инфраструктурата, се дават като обществена поръчка и това блокираше работата на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Аз и колегата тогава Томислав Дончев внесохме поправка, която беше гласувана единодушно от парламента, където имаше специален текст по този проблем. Сега в този Закон този текст е отпаднал по неизвестни за мен причини и същият казус е формулиран както в стария Закон, който поставя отново същия проблем. Не мога да разбера защо е станало това, не съм говорил с Томислав Дончев – може би следващата седмица от него ще разбера защо, но искам да кажа, че на второ четене ще внеса същата поправка и се надявам, че колегията – колегите от Комисията, както и в Правната комисия, така и Вие в парламентарната зала ще гласувате този проблем, който не касае толкова археолозите, а главно Агенция „Пътна инфраструктура”, понеже блокира и бави с месеци обществената поръчка, от което Агенцията губеше пари, и то доста големи суми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, проф. Станилов.
Реплики?
Господин Кирилов – първа реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми проф. Станилов, много кратка реплика. Принципно възприемаме Вашата теза, но тя е извън обхвата на конкретния Законопроект. Внесен е чисто нов и цялостен проект за Закон за обществените поръчки, където смятаме, че този въпрос ще бъде регулиран. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз прочетох новия проект и в моето изказване точно това Ви казах – този въпрос беше формулиран в чл. 4, а сега е в чл. 13. Там формулировката е същата, както в стария Закон и този проблем няма да бъде решен без поправка на второ четене. Предполагам, че групата, която е работила проекта, просто е пропуснала този проблем. Той е много важен и се надявам, че ще бъде решен в Законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станилов, говорите за изцяло новия проект на Закона.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: За изцяло новия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той не е предмет в момента на този дебат.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Значи, аз съм се объркал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В момента обсъждаме Законопроект за изменение и допълнение на действащия сега Закон за обществените поръчки. На производство има изцяло нов Закон, където естествено този въпрос ще бъде дебатиран.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разбрах, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, дебатът по този Законопроект в Комисията по труда и социалната политика се състоя на 24 юли 2015 г. Какъв е обаче основният проблем, който мисля, че трябва да бъде отчетен днес? Защото наистина замисълът на предложените промени, особено в чл. 16г, на Закона за обществените поръчки е да предотврати злоупотребите, които се случват през последната една година – от месец юли 2014 до месец юли 2015 г.
Иначе казано, хора с фирми, регистрирани като фирми на хора с увреждания да могат да злоупотребяват с това си право да поемат според европейските изисквания 10% от този род обществени поръчки.
Какво обаче се установи по време на този дебат? Аз искам да обърна внимание на тези моменти, защото мисля, че те са важните моменти. Не съм убеден, че с промените в Закона, като изключим една – според мен е правилно Агенцията за обществените поръчки да отиде към Министерството на финансите, за да може там евентуално с поднормативна уредба да се създаде регистър на всички фирми, които ще участват в обществените поръчки, да могат да бъдат проверявани, както и евентуално и на подизпълнителите. Това, което установихме в дебата, е, че всъщност липсва предварителен контрол.
Ще Ви дам един пример, за да Ви стане ясно. По закон една такава фирма трябва да е наела поне 10% от персонала си хора с увреждания. Само че ако Вие сте едно малко предприятие с 10 души персонал и самият Вие сте човек с увреждане, притежаващ документите – регистрирате фирмата на Ваше име, и вече тази фирма отговаря на изискванията. Но Вие нямате капацитет да изпълните съответната обществена поръчка. Нещо повече, от там нататък тръгва един порочен процес на наемане на подизпълнители, които пък въобще нямат наети хора с увреждания, какъвто е замисълът – да бъдат наемани колкото се може повече хора с увреждания, и по този начин да се интегрират в обществото. Много често се стига до най-неблагоприятния резултат, а той е прекратяване на процедури, загуба на страшно много време и на най-лошото – загуба и на средства.
Аз наистина се надявам в следващия, в големия Законопроект много от тези неща да бъдат предвидени и решени.
Ние ще подкрепим днес Законопроекта на първо гласуване, но пак обръщам внимание, че тук нещата ще се решат с поднормативна база – с правилник за прилагане на закон, с поднормативна уредба – с правилник или с наредби, за превантивен и последващ контрол. Защото там е истинският проблем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте!
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще подкрепя колегата от Патриотичния фронт в изказването му, че наистина трябва да се помисли в големия Закон малко да се попритвори тази широко отворена врата за евентуални злоупотреби, които биха могли да се появят чрез фирмите и сдруженията за хора с увреждания. Може би ключът е в списъка, който е одобрил Министерският съвет с кодовете и позициите, с които тези фирми могат да се явяват. Те са безкрайно много – от доставка на домати до софтуер, строителни дейности, включително и обекти четвърта категория по Закона за устройство на територията. Не зная как се издават разрешения за строеж на подобен тип фирми. Според мен ключът е да се прецизира списъкът, одобрен от Министерския съвет, за позициите, по които могат да се явяват тези фирми.
Няма и някакъв анализ, който да показва от обема дейности, който са получили през миналата година подобен род фирми, колко реално отиват като заплати на хора с увреждания, което е целта на тази възможност в Закона. Ако, да речем, съвсем условно говоря, има обем от 100 млн. лв. годишно в подобен тип фирми, дали едва 200 – 300 хил. лв. отиват за хората с увреждания? Когато гледаме големия Закон, може би трябва да помислим за механизми за установяване на тези неща.
Ще подкрепим Законопроекта на първо четене, защото там има хубав опит – например да се ограничи наемането на подизпълнители безконтролно. Сега се казва, че те също трябва да бъдат регистрирани към Агенцията към Социалното министерство, но тенденцията да се използва тази вратичка наистина е голяма. Мисля, че в страната са регистрирани близо 300 подобни фирми, които вече си търсят правата – обжалват процедури на възложители и питат защо поръчката не се пуска по специалния ред – запазена обществена поръчка.
Повярвайте, много е трудно за един възложител, ще дам изключително прост пример – строителство на детска градина, както е писано в Закона в момента, той трябва да извади обособени позиции, да речем доставка на дървени врати или дограма в детска градина. Тогава какво става? Какво прави големият, главният изпълнител, който се явява на общо основание, той какво ще оферира – само труд ли?! Става изключително трудно за прогнозиране стойността на обекта, става изключително трудно за управление на изпълнението на самия обект. Затова нека да помислим какво трябва да се направи в големия Закон в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Марков.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Гласували 116 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Имах намерение да направя процедурно предложение в алтернативна форма – да Ви предложа с оглед безспорността и липсата на заявления, на предложения за промени между първо и второ четене, да предложа да преминем към второ четене по текстовете, които очевидно са безспорни на този етап.
Ако това предложение не се приеме, моля и предлагам да се приеме по-кратък срок за предложения между първо и второ четене, а именно четиридневен срок между първо и второ четене, който да изтича в понеделник в края на работния ден. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че правите две процедурни предложения?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): В алтернативна връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не са в алтернативна връзка, а са в условна: ако първото не се подкрепи, тогава предлагате второто, а не да си изберем едно от двете. (Смях, оживление.)
Има ли обратно становище на предложението за гласуване на две четения на това пленарно заседание на Законопроекта? Колеги, мисля, че стана ясно – и проф. Станилов, и господин Байрактаров, и господин Марков заявиха, че същностната, съществената работа ще бъде по изцяло новия закон, който следва да разгледаме. За да стане това, трябва да сме обнародвали този ЗИД.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов за едновременно гласуване на едно пленарно заседание на първо и второ четене на този Законопроект. (Шум и реплики.)
Гласували 117 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Имате думата за второ четене. Четете Законопроекта изцяло, както е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за подкрепата на това предложение.

„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки

§ 1. В чл. 1 думите „бюджетните и извънбюджетните средства” се заменят с „бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори, чуждите средства”.
§ 2. В чл. 8а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Министерският съвет може да създава с постановление централни органи за обществени поръчки или да възлага осъществяването на такива функции на орган на изпълнителната власт.”
2. В ал. 5 думите „за неговото създаване” се заменят с „по ал. 4”.
§ 3. В чл. 16г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато част от предмета на обществената поръчка е включена в списъка по ал. 1, възложителят е длъжен да я отдели в една или в няколко обособени позиции, които запазва за участие на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Възложителят прилага ал. 2 и когато възлага поръчка по реда на Глава осма „а”.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в основния текст думите „ал. 1 – 3” се заменят с „ал. 1, 2 и 4”, а след думата „обявлението” се поставя запетая и се добавя „съответно в публичната покана”.
5. Създава се нова ал. 6:
„(6) В случаите по ал. 5 заявления или оферти могат да подават и други заинтересовани лица извън тези, за които поръчката е запазена.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) В случаите по ал. 1 и 2 кандидатът или участникът, който е специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания, посочва в заявлението или в офертата си номера, под който е вписан в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или информация относно регистрация в еквивалентен регистър на държава – членка на Европейския съюз.”
7. Създава се нова ал. 8:
„(8) В случаите по ал. 4 кандидатът или участникът, който отговаря на изискванията на програма за създаване на защитени работни места, представя към заявлението или офертата си документ, с който удостоверява това.”
8. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и се изменя така:
„(9) Заявленията или офертите на лицата по ал. 6 се разглеждат само ако няма:
1. кандидат или участник, за когото поръчката е запазена и който отговаря на критериите за подбор, или
2. участник, за когото поръчката е запазена и чиято оферта отговаря на изискванията на възложителя.”
9. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) Кандидатът или участникът, който е специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания, може да участва в обществена поръчка по ал. 1 или за обособена позиция по ал. 2, при условие че може да изпълни 80 на сто от нейния предмет със собствено производство или ресурс. При невъзможност за самостоятелно изпълнение в този обем той може да ползва подизпълнители или да се позовава на ресурсите на трети лица, при условие че и те са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, за което се представя информация по реда на ал. 7.”
§ 4. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При осъществяване на държавната политика в областта на обществените поръчки министърът на финансите се подпомага от Агенцията по обществени поръчки, наричана по-нататък „агенцията”.”
2. В ал. 2 след думата „лице” се добавя „на бюджетна издръжка”.
3. Алинея 3 се отменя.
§ 5. В чл. 122п, в ал. 1 и 9 думите „Министерството на икономиката” се заменят с „Министерството на финансите”.
Допълнителна разпоредба
§ 6. Навсякъде в закона, с изключение на чл. 13, ал. 3, думите „министърът на икономиката” и „министъра на икономиката” се заменят съответно с „министърът на финансите” и „министъра на финансите”.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 7. Обществените поръчки, открити на основанията по чл. 16г, за които е публикувано решение за откриване или публична покана преди влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.
§ 8. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема промени в съответните нормативни актове, произтичащи от преминаването на Агенцията по обществени поръчки към министъра на финансите.
§ 9. Министърът на финансите и министърът на икономиката уреждат помежду си въпросите, произтичащи от промяната в статута на Агенцията по обществени поръчки като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на финансите, в тримесечен срок от влизането в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли редакционни предложения – такива, каквито са допустими за второ четене при обсъждането и гласуването на законопроект? Няма.
Поставям на второ гласуване наименованието на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, параграфи с номера от 1 до 9 включително, в това число и наименованието на подразделенията „Допълнителна разпоредба” и „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласуваме, колеги.
Гласували 101 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ”, № 554-01-48, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.
Слушаме Ви, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Закон за Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя и на наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. Този закон урежда устройството, дейностите и функционирането на Държавна агенция „Разузнаване”, наричана по-нататък „Агенцията”, и статуса на нейните служители.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Държавна агенция „Разузнаване” е служба за сигурност, непосредствено подчинена на Министерския съвет.
(2) Държавна агенция „Разузнаване” е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София, а председателят на Агенцията е първостепенен разпоредител с бюджет.
(3) Държавна агенция „Разузнаване” участва в дейността на разузнавателните общности на организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и на Европейския съюз (ЕС).”
По чл. 3 има предложение от народния представител Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Попов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Държавна агенция „Разузнаване” придобива, обработва, анализира, изготвя оценки и прогнози, съхранява и предоставя разузнавателна информация при условията и по реда на този закон.
(2) Разузнавателна информация по смисъла на този закон е всяка придобита от Агенцията информация за чужди страни, организации и лица или за свързани с тях български организации и лица, която е от значение за националната сигурност на Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по наименованието на Закона, Глава първа – „Общи положения” и членове от 1 до 6 включително? Няма.
Поставям на гласуване наименованието на Закона, наименованието на Глава първа „Общи положения” и членове с номера от 1 до 6 включително.
Гласуваме.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
По чл. 8 има предложение от народния представител Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лазаров, Христов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. Дейностите на Държавна агенция „Разузнаване” са:
1. придобиване, съхраняване, обработване, обобщаване, анализиране и предоставяне на разузнавателна информация;
2. осъществяване на разузнавателни операции;
3. проучване и подбор на кандидати за служители;
4. проучване на кандидати за служители и на служителите с цел установяване на надеждността им за работа с класифицирана информация и издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация;
5. закрила на служителите и на лицата, които сътрудничат или са сътрудничили на Агенцията, както и на бившите служители на Агенцията;
6. защита и охрана на обектите, предоставени на Агенцията за или във връзка с изпълнение на дейността й;
7. обезпечаване на сигурността на задграничните представителства на Република България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
8. разработване и поддържане в готовност за изпълнение на план за мобилизация, военновременен план, план за привеждане от мирно във военно положение и поддържане на мобилизационен резерв;
9. информационен обмен и взаимодействие с други държавни органи;
10. сътрудничество със сродни чуждестранни органи и служби;
11. проучване на кандидати за изпълнители на обществени поръчки, свързани с достъп до класифицирана информация относно Агенцията, дейността и служителите й, с цел издаване на разрешения за достъп и удостоверения за сигурност;
12. създаване и поддържане на самостоятелен оперативен архив;
13. изграждане и поддържане на собствена автоматизирана информационна система за събиране, обработване, съхраняване и вътрешноведомствен обмен на информация;
14. разработване и използване на собствени криптографски ключове, средства и системи за защита на информацията съгласно закона и в рамките на своята компетентност;
15. създаване и организиране на самостоятелно звено за осъществяване на електронните комуникации и криптографската сигурност между Агенцията и задграничните представителства на Република България и други ведомства;
16. други дейности, определени със закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по наименованието на Глава втора „Функции и дейности. Организация, способи и средства за изпълнението им”, членове 7, 8 и 9 има ли? Няма.
Гласуваме анблок наименованието на Глава втора, ведно с членове 7, 8 и 9 включително.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 10.
Предложение на народния представител Велизар Енчев:
„Член 10 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. Изпълнението на дейностите на Агенцията се осигурява чрез:
1. използване на специални разузнавателни средства на територията на Република България при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства;
2. използване на разузнавателни средства и способи извън територията на Република България при условия и по ред, определени от председателя на Агенцията;
3. привличане към сътрудничество на лица при условия и по ред, определени от председателя на Агенцията;
4. използване на юридически лица за прикрития на Агенцията, включително чрез съставяне и използване на официални документи за прикритието, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
5. използване на прикрития на служители на Агенцията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
6. използване на прикрития на вещи и обекти на Агенцията, включително чрез съставяне и използване на официални документи за прикритието им, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
7. съставяне и използване на документи за чужда самоличност и други официални документи, необходими за прикритие на служители от Агенцията, които изпълняват оперативно-разузнавателна дейност, при условия и по ред, определени с решение на Министерския съвет;
8. разработване и използване на собствена специална техника и системи за осигуряване на оперативната си дейност и за комуникация при условия и по ред, определени от председателя на Агенцията;
9. съдействие и получаване на информация от държавни органи, организации и лица;
10. защита от нерегламентиран достъп на класифицираната информация, събирана, обработвана и съхранявана от Агенцията, и защита на служебната кореспонденция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания?
Господин Енчев, имате неподкрепено предложение – навярно за него. Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Жалко, че тук не е и.д. директорът на служба „Военна информация”, който, надявам се, няма да бъде избран. Правя фундаментална забележка към чл. 10. Аз предлагам чл. 10, т. 1 да отпадне. Тя гласи:
„Чл. 10. Изпълнението на дейностите на Агенцията се осигурява чрез:” – чуйте внимателно:
„1. използване на специални разузнавателни средства на територията на Република България при условия и по ред, определени със Закона...”.
Наистина тази точка трябва да отпадне, защото противоречи на чл. 5 в същия Закон, който гласи, че на Държавна агенция „Разузнаване” не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.
Ако се гласува в това Народно събрание т. 1 на чл. 10 да остане – тук не е казано добре, аз не предлагам отпадането на целия чл. 10, а само на т. 1, това означава, че на служба „Военна информация” се дава легитимното право да работи на територията на Република България и тази нейна дейност влиза в колизия (реплики от залата) с чл. 5, който гласи, че не може да се работи на територията на Република България. (Реплики от залата.)
Моля Ви, не ми пречете да се изкажа.
Господин Председател, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не се обаждайте от залата, моля.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Моля Ви да се вслушвате в гласа на разума и най-вече в гласа на чл. 5, който сме гласували и вече е приет, защото в противен случай ще кажа, че Вие възраждате демона на зловещата, сатанизирана Държавна сигурност, при това я узаконявате.
Още повече, в предишното си изказване на първо четене заявих нещо, което трябваше да бъде опровергано или да бъда обвинен в лъжесвидетелстване – заявих, че до 1996 г. като служител на Националната разузнавателна служба имам информация, че и НРС, и служба „Военна информация”, тогава „Военно разузнаване”, разузнаваха на територията на Република България чрез собствени електронни средства.
Ето това е моето предложение и моля да се подложи на гласуване, защото то е в интерес на демокрацията, за която толкова много пледирате Вие в централната, и особено Вие в дясната част на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Енчев, благодаря Ви. Разбира се, че ще го подложа на гласуване.
Вашето предложение по доклада на Комисията е целият член 10 да отпадне – това ще подложа на гласуване.
Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Енчев, първо да Ви направя бележка, че разглеждаме Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, а не за военното разузнаване. Това – първо.
Второ, точно Вие е твърде несъстоятелно да правите такова предложение, защото познавате способите и методите на работа на разузнавателните служби.
Искам да Ви попитам: ако обект на Разузнавателната служба – чужд гражданин, се намира на територията на Република България и осъществява контакти, по какъв начин ще бъде проконтролирано неговото поведение, освен ако няма разрешение за използване на специални разузнавателни средства?
Отделно от това, използването на специалните разузнавателни средства на територията на Република България от Разузнавателната служба ще става по реда на Закона за специалните разузнавателни средства – има си механизъм за контрол. Така че абсолютно несъстоятелно е това Ваше предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Енчев – дуплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Да, господин Атанасов, прав сте. Извинявам се – това е лапсус, грешка на езика. Имах предвид външното разузнаване на България, а не военното, поправям се.
Нека да се уточним, повтарям още веднъж – в чл. 10, ал. 1, визирам само
ал. 1, да се уточни, че Националната разузнавателна служба няма да прилага тези техники, защото за тази цел има друга служба – Държавна агенция „Национална сигурност”, контраразузнаването, има и Държавна агенция за технически средства за подслушване и проследяване. Това е моята корекция и смятам, че не пречи да бъде променено по този начин. Хайде да не отпадне т. 1, но една корекция, че това не се осъществява от тази служба, която работи само на територията на чужди държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Енчев.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Велизар Енчев за отпадането на чл. 10.
Гласували 107 народни представители: за 4, против 78, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 10 по редакция на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Декларация от името на парламентарна група – господин Лютви Местан, председател на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Динамиката на геополитическите процеси е такава, че светът се променя не с дни, а с часове. Изправени сме пред може би най-тежката геополитическа криза през последните десетилетия.
Срещата на върха в Ню Йорк показа, че е трудно възможно, може би е по-точно да кажем – е невъзможно, да се постигне обща позиция в рамките на Съвета за сигурност на Обединените нации по кризата в Близкия изток, може би трябва да добавим и украинската криза.
След срещата на президентите на двете суперсили: на Съединените щати – Барак Обама, и на Русия – Владимир Путин, стана ясно, че двамата президенти, респективно двете държави, имат различни позиции за решаването на проблема с „Ислямска държава”. Президентът Обама е на категорична позиция, че решението на въпроса с „Ислямска държава” минава през отстраняването на сирийския диктатор Башар Асад, докато позицията на Русия, изразена от Путин, е, че тази криза може да бъде преодоляна с участието на Башар Асад. В тази ситуация възниква закономерно въпросът: как да се защити интересът на Европейския съюз и на общото ни евроатлантическо пространство?
Каква е позицията на България собствено? Много важен въпрос!
Парламентарната група на Движението за права и свободи е на категорична позиция, че защитата на интереса на Европейския съюз и на общото евроатлантическо пространство не може да бъде отговорност само на началниците от Брюксел. Това е отговорност на всяка една от държавите членки. Ние трябва да имаме нашата много ясна позиция по тези въпроси.
В момента породената от действията на сирийския диктатор Башар Асад и зверствата на това нелегитимно образувание „Ислямска държава” бежанска криза подминава България, но това до кога ще продължи? Надявам се никой в тази зала и никой в България да е толкова наивен да си представи, че България може да остане остров на сигурността.
Ето защо с оглед на необходимостта от изработването на ясна българска национална позиция, с която българските държавни ръководители да участват на срещите на върха в Брюксел и в други международни организации, призоваваме президента на Република България господин Росен Плевнелиев да свика нарочно заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.
България може да участва активно в процеса на изработването на обща, солидна, решителна позиция на Европейския съюз. В този смисъл искам да Ви припомня, че Движението за права и свободи разгърна цялостна концепция като отговор на бежанската криза.
Още в началото на годината в писмо до лидерите на либералните партии ние представихме нашата категорична теза, че най-адекватният отговор на кризата е разширяването на зоната за сигурност на Европейския съюз чрез продължаване на разширяването на Европейския съюз по посока на Западните Балкани и Югоизточна Европа.
На годишната регионална среща на либералните лидери от Източна Европа – ЛИБСЕЕН, тази наша позиция беше подкрепена консенсусно под формата на декларация. Освен това необходимостта Европейският съюз да се разшири към Западните Балкани получи и своята много висока институционална подкрепа в писмото на президентите на Словения и Хърватска до господин Доналд Туск, в което писмо се подчертава, че Европа трябва да включи в новите си приоритети разширяването си към Западните Балкани, защото Западни Балкани извън Европейския съюз генерират повече несигурност и заплахи за Европейския съюз отколкото, ако те станат интегрална част от самия Съюз.
Ние засега само представяме в резюме цялостната си концепция. Разбира се, на заседанието на Консултативния съвет при президента, ако такова заседание бъде свикано, ние ще представим и цялостната си концепция. Благодаря за вниманието.
Очакваме реакции на лидерите на останалите парламентарни групи и респективно на държавния глава. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Местан.
Искане за декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България е постъпило.
Господин Мерджанов, имате думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на БСП лява България заявявам, че ние също се присъединяваме към подобно искане на колегите от Парламентарната група на ДПС, още повече, че настояваме Консултативният съвет по национална сигурност отдавна да бъде свикан от президента, при това – първо, по бежанската криза и редица други важни въпроси, които стоят пред българската държава.
Но наред с международната политика смятаме, че вътрешната политика е не по-малко важна, затова Парламентарната група на БСП лява България настоява за оставката на Николай Ненчев и за незабавното му отстраняване от поста на министър на отбраната на Република България.
Призивът ни е отправен към самия господин Ненчев, разбира се, но преди всичко към премиера Борисов и подкрепящите правителството политически формации.
Уважаеми госпожи и господа, ако Ви е останало поне малко чувство за дълг, поне малко усещане за отговорност, ще ни подкрепите, за да прекратим подигравката с Българската армия и заедно да се опитаме, доколкото е възможно, да се справим с последствията от пагубното управление на сектора в последната година и половина.
Самите ние в Парламентарната група на БСП не стигнахме до това толкова лесно. Напълно съзнаваме международните и вътрешни опасности, които тегнат над България. Целият свят е настръхнал, смразен от рисковете за голям военен конфликт. Именно затова България се нуждае от достоен, солиден и вдъхващ доверие военен министър. И нека всеки от нас с ръка на сърцето отговори за себе си: такъв министър ли е министър Ненчев?
С нескопосаното си поведение той провали последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност.
Росен Плевнелиев, който упорито отказва на нас – депутатите от БСП, събра такъв Съвет на 27 април 2015 г. Там Ненчев трябваше да ни убеди, че са нужни повече пари за отбрана. Въпреки подкрепата от президента, той не успя да убеди нито нас, като опозиция, нито министър-председателя и се стигна до абсурдната ситуация при предложение за увеличение, да се постигне съгласие за намаляване на бюджета.
Спомнете си, че вместо да поеме отговорност за провала си, господин Ненчев беше организирал митинг в своя подкрепа – хора от неговата партия, които крещяха: „Браво, Ненчев!”, „Червени боклуци!” и „Тук не е Москва!”. Кажете това достойно поведение ли е?
През месец юни, само месец след злощастното заседание, Ненчев отива на среща на военните министри в Брюксел. По същото време американският министър на отбраната обявява, че тежка бойна техника ще бъде ситуирана на територията на България, Румъния, Полша, Естония, Литва и Латвия. Ненчев отрича да се е съгласявал на подобно нещо. Бил говорил с американската посланичка в София, тя била казала нещо, но той не я разбрал. Следва дипломатически скандал, в който правителство, президент и министър дават обяснения, а посланичката на Съединените щати напусна страната. Кажете: това позиции на солиден министър ли са според Вас?
Колкото до доверието, припомням, че министър Ненчев беше уличен в лъжа. Той доказано излъга, твърдейки, че му бил предлаган подкуп. Доказано, защото по случая бе организирано разследване, прекратено с нарочно постановление на прокуратурата, в което пише, цитирам: „Дадените обяснения от страна на Николай Ненчев в хода на проверката не са кредитирани като достоверни, тъй като не са били потвърдени от останалите събрани по преписката данни.”
След публикувания вчера Законопроект обаче, според който чужди военни самолети ще пазят въздушното ни пространство, историята с подкупа сякаш придобива нови, много по-сериозни измерения. Развинтеното министерско въображение изглежда не е било само невинна PR-акция, а целенасочен опит за манипулация. Николай Ненчев излъга с цел да убеди обществеността, че руският контрагент на Министерството на отбраната, който носи отговорност за поддръжката на летателните ни машини, е недобросъвестен, че използва незаконни методи и с него не е редно да се работи. Искаше да оправдае неистовия си стремеж да повери МиГ-овете на друга страна, само не на Русия. Кой ли не му обяснява на министър Ненчев – и депутати, и експерти, и летци, че Полша няма лиценз за подобни ремонти, че Русия няма да поеме гаранция за тези машини, че рискуваме да компрометираме тези самолети. Тогава и без това изнемогващата ни бойна авиация ще бъде поставена на колене.
Вярно, разграждането на военновъздушните сили на армията на границите ни е процес не от днес, но министър Ненчев е твърдо решен да го завърши, а обявеният вчера Законопроект изглежда като финала на предварително подготвен процес за предоставяне на правомощия на чужди сили в българското въздушно пространство. Кому е нужно това?! Нали и без това имаме право на защита в случай на нападение по силата на чл. 5 от Договора на Алианса?!
БСП не е против членството на България в НАТО, тъкмо обратното – БСП е партията, която има най-сериозен принос за присъединяването ни в Европейския съюз. БСП е и ще остане и в Европейския съюз, и в НАТО, твърда в отстояването на международните ангажименти на страната, но те в никакъв случай не съдържат отказа на България от суверенното си право сама да пази територията си. България, която доскоро се гордееше със своите военновъздушни сили и подвизите на бойната авиация, не може да допусне да съсипе способностите си заради раболепието на един неподготвен министър.
Оставката на Ненчев не е просто приумица. Тя трябва да се тълкува за знак, че правителството най-сетне осъзнава сложността на ситуацията и че страната ни е готова конструктивно да се включи в търсенето на решения не просто като потребител на сигурност, както ни определя скорошен доклад на НАТО, а като фактор, който поради геостратегическите си и културни характеристики може да допринесе за успокояването на напреженията.
С една дума – Парламентарната група на БСП лява България предлага да се опитаме да превърнем България в място за помирение, вместо във фронтова линия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Други декларации, за да затворим кръга от декларации? Не виждам.
Продължаваме със Законопроекта.
Господин Лазаров, предстои да докладвате чл. 11.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, моля, преди да докладвам чл. 11, да подложите на гласуване да бъдат допуснати в залата генерал-майор Драгомир Димитров – директор на Разузнавателната служба, и генерал Самандов – съветник на президента по въпросите за сигурността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Обратно становище? Не виждам.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване за допуск в залата на предложените двама представители от Агенция „Сигурност”.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, квесторите да помолят гласуваните двама човека да бъдат допуснати в залата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 11 – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„В чл. 11 т. 1 и 4 да отпаднат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Агенцията предоставя разузнавателна информация на:
1. председателя на Народното събрание;
2. президента на републиката;
3. министър-председателя и министрите;
4. други държавни органи, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Агенцията предоставя еднаква по обем и съдържание информация на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Първо гласуваме неподкрепено от Комисията предложение от народния представител господин Мерджанов и група народни представители.
Гласували 82 народни представители: за 11, против 54, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редактирания от Комисията чл. 11 и подкрепен от нея.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 12 – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Чл. 12, т. 1 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. Президентът на републиката може да:
1. поставя задачи на Агенцията съгласувано с министър-председателя;
2. изисква и получава информация и становища от председателя на Агенцията по въпроси, свързани с отбраната и националната сигурност;
3. се запознава и да взема отношение по годишния доклад за дейността на Агенцията преди внасянето му от Министерския съвет в Народното събрание за приемане.”
Предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, до тук.
Изказвания?
Заповядайте, господин Енчев, по чл. 12.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Става дума за предложението на народните представители Атанас Мерджанов, Ангел Найденов, Димитър Дъбов, Иван Иванов, Атанас Зафиров и Красимир Янков. Те предлагат в чл. 12 т. 1 да отпадне, а тя гласи, че президентът на Републиката може да поставя задачи на Агенцията съгласувано с министър-председателя.
След като с този Закон ние вземаме решение националното разузнаване на България да премине на подчинение на министър-председателя, задава се следният въпрос: защо с тази точка, която напълно подкрепям и тя трябва да отпадне, Вие поставяте разузнаването на двойно подчинение – и на министър-председателя, и на държавния глава?
По този повод нека Ви припомня, че днес се навършват точно 100 години от включването на България в Първата световна война. Тук е може би времето и часът да почетем паметта на тези български воини, които в Първата световна война дадоха живота си за националната кауза на България, но, за съжаление, на погрешната страна, както и през Втората световна война, поради престъпната политика на фамилията Сакскобургготски и подкрепящите ги правителства, но това е друга тема.
Нека да припомня, че през 1913 г. именно заради двойното подчинение – на Генералния щаб на армията, така наречената Междусъюзническа война, именно заради това, че и главнокомандващият Фердинанд, и началникът на Генералния щаб издават различни заповеди към нашите войски на сръбския и на гръцкия фронт, се стига до катастрофата през 1913 г., когато ние претърпяваме първата национална катастрофа, именно заради двойното подчинение.
Ако Вие не приемете предложението на колегите от БСП – точка първа да отпадне и президентът на Републиката да не може да поставя задачи на Агенцията, та тя да бъде на двойно подчинение, ние рискуваме българското национално разузнаване да има два принципала – министър-председателят и президентът.
Много Ви моля, поучени от историческия опит, а и от практическата необходимост, тази точка да отпадне и да подкрепим предложението на колегите от БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Енчев, вече приехме текст преди това, че Държавната агенция „Разузнаване” е подчинена на Министерския съвет. Забележете текста, който е предложен за гласуване – президентът може да постави задачи съгласувано с министър-председателя, тоест на собствено основание не може сам да поставя задачи.
А иначе на всички е ясно защо президентът има нужда от това правомощие, тъй като е един от ръководителите на българската външна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Прав сте, господин генерал. Президентът поставя задачи в българската външна политика, но тогава защо отнехте правомощията на президента да ръководи и назначава ръководителя на националното разузнаване, а предоставихте това право на министър-председателя? Няма логика.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не се обаждайте от залата. Ако искате – изказване.
Благодаря за дупликата.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 7, против 51, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване ведно чл. 12 и чл. 13 – чл. 12 в редакция на Комисията и чл. 13 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Глава трета”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
„Раздел I”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 14 има предложение от Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14 (1) Държавна агенция „Разузнаване” се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет за срок 5 години.
(2) Председателят може да бъде преназначаван на същата длъжност само за срок от още 5 години.
(3) Председателят се подпомага от заместник-председатели, които се назначават с решение на Министерския съвет за срок 5 години по предложение на председателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме ведно наименованието на Глава трета, наименованието на Раздел I – „Органи за управление”, както и чл. 14, редактиран от Комисията и подкрепен от нея.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 15 има предложение на Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. За председател и заместник-председатели на Агенцията могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
3. притежават 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. са проверени за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и резултатът от проверката е обявен по реда на същия закон;
6. не са лишени от правото да заемат определена държавна длъжност;
7. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”;
8. не членуват в политически партии или коалиции или в организации с политически цели;
9. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
10. не са наети по трудово или по служебно правоотношение, или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска или научноизследователска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, в подкрепа на направеното предложение от колегите от БСП. Член 15, т. 3 гласи, че човек трябва да притежава 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност, за да заема поста председател или заместник-председател. Да се увеличи срокът, както се предлага, от 10 на 15 години. Да приемем една хипотеза: на 23 – 24 години си назначен на работа в Националната служба за разузнаване, и след 10 години, когато си на
33 – 34 г., по този Закон можеш да станеш директор на разузнаването.
За да бъда аргументиран, веднага Ви давам следната справка: средната възраст в Европейския съюз (не казвам държавите от НАТО, тъй като направих справка само за Европейския съюз) за заемане на поста „шеф на разузнаването” е 45 години, а във Великобритания е много по-висока, пък в Съединените щати средната възраст за заемане на поста директор на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и на още 10 – 15 такива служби, най-вече към Пентагона, средна възраст за заемане на този пост е над 55 години. По тази логика, струва ми се, че колегите от БСП са абсолютно прави. Трябва да има 15-годишен стаж човекът, за да заеме поста председател или заместник-председател на националното разузнаване на България.
Наистина, подмладяването е необходимост, съгласен съм, това е европейска тенденция, но не чак толкова. Все пак да спазваме и тенденциите в други държави.
Що се отнася до чл. 15, който господин Методи Андреев предлага, аз имам конкретно предложение и веднага го депозирам: съгласен съм да се проверява за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби по Закона за достъп до досиетата, но към чл. 15, т. 5 да се добави следното изречение: „Да се проверява и за участие в масонски ложи, тайни организации и списъка на кредитните милионери”.
Много Ви моля, специално по този член бих желал българските граждани да видят как ще реагирате Вие – ще защитите ли членовете на тайни организации, на масонски ложи и най-вече списъка на кредитните милионери, обявен от същата тази Комисия за досиетата? Вие ще се обявите ли против тази Комисия по досиетата, която е изцяло Ваше творение и работи против националната сигурност на България? В конкретния случай – със списъка за кредитните милионери, това е нещо полезно и би трябвало да го подкрепите. Надявам се на Вашата подкрепа по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: След последното изречение ли е това?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: След последното изречение, ново изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Първо гласуваме предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 11, против 50, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Велизар Енчев – в чл. 15, т. 5, след края на т. 5 да се добави „и за участие в масонски ложи, тайни организации и списъка на кредитните милионери”.
Уважаеми колеги, гласуваме редакционно предложение от господин Енчев.
Гласували 79 народни представители: за 17, против 44, въздържали се 18.
Предложението за редакция не е прието.
Гласуваме чл. 15 по вносител в редакция на Комисията.
Гласуваме подкрепен от Комисията редактиран текст.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 16 – предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Атанас Мерджанов, Найденов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Пълномощията на председателя и заместник-председателите на Агенцията се прекратяват предсрочно:
1. по тяхно искане;
2. при навършване на 63-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
4. при несъвместимост с изискванията на чл. 15;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на Агенцията;
6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
7. при смърт.
(2) В случаите по ал. 1 пълномощията на председателя се прекратяват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет, а на заместник-председател – с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на Агенцията.
(3) При предсрочно прекратяване пълномощията на председателя, Министерският съвет предлага в едномесечен срок на президента на републиката да назначи нов председател, а при предсрочно прекратяване на пълномощията на заместник-председател, председателят на Агенцията предлага в едномесечен срок на Министерския съвет да назначи нов заместник-председател.
(4) До назначаване на нов председател неговите функции се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. Председателят на Агенцията:
1. организира, ръководи и контролира изпълнението на функциите и дейностите, възложени на Агенцията;
2. представлява Агенцията;
3. съставя проект на бюджет на Агенцията и ръководи изпълнението му;
4. организира, ръководи и контролира разходването на особените финансови средства;
5. ръководи управлението на човешките ресурси и социалната политика;
6. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Агенцията;
7. изготвя и представя пред Министерския съвет ежегодно до 31 март годишен доклад за дейността на Агенцията за предходната година;
8. управлява предоставените на Агенцията имоти и движими вещи – държавна собственост;
9. осъществява сътрудничество с партньорски служби на други държави, с международни органи и организации;
10. изпълнява и други правомощия, възложени му със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по чл. 16 и 17?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, искам да Ви обърна внимание върху един текст. Ще направя предложение сега в залата и смятам, че е важно да го осъзнаем и да го подкрепим.
Предлагам в чл. 16, ал. 1 т. 2 да отпадне.
За какво става въпрос? Съгласно този текст се предлага автоматично да бъдат прекратявани пълномощията на председателя или на заместник-председателите при навършване на 63-годишна възраст. Това според мен е неразумно, защото в областта на разузнаването е изключително важно на ръководните постове да бъдат използвани хора с голям опит. Ако беше казано, че може да бъдат прекратени, бих го подкрепил, но автоматично да се прекратяват, тоест председателят и заместник-председателите да бъдат освобождавани от длъжност при навършване на 63-годишна възраст според мен това не е разумно. Отделно от това всички знаем, че пенсионната възраст расте.
Моля Ви, осмислете това, което Ви предлагам. Смятам, че е разумно да отпадне този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, ген. Атанасов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложената от народния представител Атанас Атанасов редакция: в чл. 16, ал. 1 т. 2 да отпадне.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме чл. 16 по редакция на Комисията с току-що приетото предложение, направено от Атанас Атанасов – в чл. 16, ал. 1 т. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прекратете гласуването.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Гласуваме чл. 17 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 18 има предложение от Лазаров и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. (1) В изпълнение на правомощията си председателят на Агенцията изготвя и внася проекти на подзаконови нормативни актове за приемане от Министерския съвет, и издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.
(2) Актовете на председателя на Агенцията за подбора на кандидати за служители, за приемане на служители, както и за промяна или прекратяване на прикриващите отношения със служители, които при изпълнение на служебните си задължения заемат или са заемали длъжности в държавната администрация или са извършвали оперативно-разузнавателна дейност под друго прикритие, не подлежат на обжалване.
(3) Актовете на председателя на Агенцията за прекратяване на служебното правоотношение могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прочетете и следващия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 18 и 19? Няма.
Анблок гласуваме чл. 18 и 19.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 20 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което не е подкрепено от Комисията.
Предложение от народния представител Методи Андреев, което е оттеглено.
Предложение от Мерджанов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте предложението.
Изказвания? (Народният представител Велизар Енчев иска думата за изказване по предложението на народния представител Атанас Атанасов.)
То е оттеглено, няма такова предложение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мерджанов, Найденов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 5, против 54, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 20 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 21 има предложение от народния представител Лазаров и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 3 и не го подкрепя по т. 2 – „т. 9 става т. 2, като останалите точки се преномерират, а в ал. 3 „т. 5 и 6” се заменят с „т. 6 и 7”.
Предложение от народния представител Мерджанов и група народни представители – чл. 21 се изменя така:
„Чл. 21. (1) Административният секретар подпомага председателя и заместник-председателите на Агенцията при изпълнението на техните правомощия. Той е непосредствено подчинен на председателя на Агенцията.
(2) При изпълнение на правомощията си административният секретар издава заповеди, отнасящи се до администрацията на Агенцията или до отделни структурни звена.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. (1) Инспекторът извършва контролни и други проверки по указание на председателя на Агенцията или по свой почин по отношение на:
1. спазването на нормативните актове и заповедите на председателя на Агенцията;
2. спазването на вътрешния ред и дисциплина;
3. предотвратяването и установяването на конфликт на интереси;
4. спазването на Етичния кодекс за поведение на служителите;
5. управлението и разпореждането с материални средства;
6. условията, реда за извършването и финансовата отчетност на средствата за особени разходи;
7. условията на труд;
8. управлението на човешките ресурси;
9. спазването на основните права и свободи на човека;
10. корупционни рискове и мерките за ограничаването им.
(2) Инспекторът проучва предложенията, сигналите, жалбите и молбите, подадени от физически или юридически лица до председателя на Агенцията, и изготвя отговори по тях.
(3) Инспекторът няма правомощие да извършва финансов контрол с изключение на контрола по ал. 1, т. 5 и 6. За дейността по ал. 1, т. 5 инспекторът се подпомага от звеното за вътрешен одит на Агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? (Реплика от народния представител Димитър Дъбов.)
Абсолютно сте прав, господин Дъбов, но ако Вие не го оттеглите формално, аз съм длъжна да го чета. Така че, моля Ви, и по следващи предложения, които вече са в зависимост от гласувани текстове, своевременно да заявявате, че ги оттегляте, за да не губим време да ги четем.
Оттеглено е предложението на господин Мерджанов и група народни представители за промени в чл. 21.
Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 21 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 22 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Мерджанов, Найденов и група народни представители – чл. 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а” и не го подкрепя по
т. 2. Предложението по т. 1, буква „б” е оттеглено.
„2. В ал. 2 думите „има право” отпадат.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. (1) Председателят на Агенцията има право да разпореди на инспектора да не започва или да прекрати извършването на конкретни проверки, ако това ще доведе до достъп до данни за оперативно-разузнавателни източници, методи и средства, оперативни дейности и разузнавателни операции.
(2) В случаите по ал. 1 инспекторът има право да докладва на министър-председателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Смятам, че предложението на господата Дъбов, Иванов – чл. 22 да отпадне, е целесъобразно – след като вече гласувахме, за съжаление, оттеглено, по-точно от господин Атанасов, предложение шефът на Инспектората или инспекторът към Националната разузнавателна служба – и да се назначава по предложение на шефа на разузнаването, и да се освобождава по предложение на шефа, и да е на пряко подчинение на председателя на Агенцията, което не е правилно, но, за съжаление, господин Атанасов оттегли това свое предложение, което аз не подкрепях, сега разбираме, че инспекторът ще може да прекрати проверка, примерно за финансови злоупотреби, ще може да прекрати проверка за изтичане на секретна информация или за проблеми в оперативната работа. Оказа се, че на инспектора ще му бъде наредено от шефа на разузнаването да не прави нищо, което на шефа на разузнаването не му харесва. И си задавам нормалния въпрос: тогава защо има такъв инспектор, който няма никакви права, който е на пряко подчинение на шефа на разузнаването и който може да бъде освободен от шефа на разузнаването, разбира се, съгласувано с министър-председателя?
При това се дава едно формално право на инспектора – има право да докладва на министър-председателя, ако не е съгласен с решението на своя принципал – шефът на разузнаването, да прекрати проверка, тъй като това не било добре за националната сигурност.
Питам пак отново: кукла на конци ли назначаваме като инспектор в Националната разузнавателна служба, или личност, която има всички права да контролира във финансово, в административно и по отношение на специалните операции отношение, а не само да наблюдава и да козирува на своя началник?
В такъв случай нека да премахнем тази служба, след като Вие я ограничавате и след като й дадохте изключителни права и, за съжаление, както казвах за кой ли път, ген. Атанасов оттегли своето много добро предложение – инспекторът да не е на пряко подчинение на председателя на Агенцията и други подобни много добри идеи.
Много Ви моля да приемете предложението на господата Дъбов, Иванов, Атанас Зафиров и Красимир Янков, ако искаме да имаме истински контрол върху работата на ръководството на Националното разузнаване и за да не се случват такива рецидиви, каквито вече се случиха, при това по сигнал на сегашния ръководител на Националното разузнаване. Ако имаше такъв инспектор, какъвто сега трябва да има, бъдете сигурни, че това нямаше да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Енчев, ръководител на Държавната агенция „Разузнаване” ще е председателят, а не инспекторът. Това, първо.
Второ, изключително важно, инспекторът се назначава и освобождава от министър-председателя, а не от председателя. Добре би било в определени случаи, когато председателят, който отговаря за цялостната дейност на Агенцията, прецени, че една проверка на инспектора би застрашила интересите на държавата или на съответната агенция, да прекрати неговата работа.
Оттеглил съм предложението си не за друго, а защото има изричен текст, в който е посочено, че инспекторът има право да докладва на министър-председателя, ако му е разпоредено от председателя на Агенцията нещо, което той счита за неправомерно. Така че всичко е наред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, това е нова фигура, досега макар и не законово, но подзаконово регламентираната дейност на тези служби, и тя е необходима фигура.
Освен това, което каза господин Атанасов, по-нататък ще видите, ако прочетете Закона докрай, господин Енчев, че инспекторът е длъжен да изготви годишен доклад, в който доклад, разбира се, до министър-председателя ще опише това, което е проверявал в случаите, когато, освен че има право да занимава министър-председателя, ще опише и случаите, когато са прекратени такива проверки.
Но аз мисля, че най-малко Вие трябва да повдигате този въпрос, имайки предвид все пак, че понякога една проверка, макар и за финансово осигуряване, би довела на този етап. Впоследствие проверката може да бъде извършена, защото по принцип такава се прави и от органите на финансов контрол. На този етап обаче една проверка би довела до разкриване на средства и методи, или взаимоотношения със сътрудници на Агенцията, които не би трябвало. Това най-малко на Вас би трябвало да го казваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Ще бъда много кратък. Нонсенс е контролираният да контролира контролиращия, контролираният да ръководи контролиращия, контролираният да назначава, наистина със съгласие на министър-председателя, контролиращия. Сами разбирате абсурда на всичко това. Освен това става дума за вътрешноведомствена работа.
Какво изтичане на информация ще става и какво застрашаване на националната сигурност ще става, ако инспекторът има сериозни възражения по финансови примерно, не дай си Боже, разхищения на председателя или пък по извършване на специални операции, които не отговарят на националната сигурност. Не виждам нищо лошо.
Затова пак повтарям: не може контролираният да проверява, да ръководи и от него да зависи контролиращият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дъбов, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! И на първо четене, и сега ще повторя, тази длъжност е много спорна и отвсякъде погледнато, едва ли е необходима. Тя е заимствана от структурата на Централното разузнавателно управление, където има длъжност „инспектор”, но тази длъжност в структурата там е развита по съвсем друг начин – инспекторът се назначава от президента и се отчита на президента, и информира президента на Съединените щати.
При нас, както виждате, инспекторът е нито риба, нито рак. Назначава се от министър-председателя по предложение на председателя и изпълнява задачи, възложени му от председателя на Агенцията. Логичен е въпросът: защо тогава е необходимо да я има тази длъжност, след като има и заместник-председатели, има и директори на дирекции и така нататък?
По тази причина ние смятаме, че след като не е развита в структурата по начин, който да дава една независимост от гледна точка на информацията, която да излиза от Агенцията, няма смисъл изобщо да има такава длъжност и да бъдат описани тези дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Дъбов?
Реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Дъбов, вземам реплика, за да Ви кажа, че тази длъжност е абсолютно необходима. Ако имаше такава длъжност, нямаше да осъдят Кирчо Киров за присвояване на 5 млн. лв. Разбрахте ли за какво е необходима тази длъжност?! И аз се чудя как може Вие да се противопоставяте на това обстоятелство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (БСП ЛБ): Господин Атанасов, ако трябва да има някой, който да следи финансите, нека се нарича „финансов ревизор” или някакво друго наименование да му се даде. Обаче там не става дума само за контрол, свързан с финансите на Агенцията. Доколкото се вижда, значително по-голям обхват се предвижда, с което според мен той поставя в неудобно положение дори и заместник-председателите на Агенцията, които би трябвало да имат сродни такива виждания.
Тоест, ако Вие смятате, че тази длъжност трябва да контролира финансите на Агенцията, нека да има друго име и да се възложи, да се развие, да се опише както трябва и да контролира тези пари – неясни, или пък които се ползват за агентурни нужди по начин, който да дава достатъчно яснота, че те са отишли по своето предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма желаещи за изказвания.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мерджанов и група за отпадане на чл. 22, което Комисията не подкрепя.
Гласували 70 народни представители: за 6, против 54, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Методи Андреев в частта, в която не е оттеглено и не е подкрепено, а именно в ал. 2 думите „има право” да отпаднат.
Гласуваме предложението на господин Методи Андреев, неподкрепено от Комисията.
Обръщам се към колегите, които имат намерения да оттеглят свои предложения, да го правят своевременно.
Гласували 78 народни представители: за 4, против 28, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 22 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 23 има предложение от народните представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
Член 23 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
По чл. 24 има предложение от народния представител Лазаров и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Мерджанов и група народни представители чл. 24 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
По чл. 25 има предложение от народния представител Атанасов.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
„Член 25. (1) Финансовият контрол за разходване на бюджетните средства, без особените финансови средства и разходи на Агенцията, се извършва от Сметната палата и от Агенцията за държавна финансова инспекция при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Контролът по спазване на финансовата дисциплина и отчетност при разходването на бюджетните средства, включително особените финансови средства и разходи, се извършва при условия и по ред, определени от председателя на Агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по чл. 23, 24 и 25? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мерджанов и група народни представители за отпадане на чл. 23 и чл. 24. Комисията не подкрепя тези предложения.
Гласували 81 народни представители: за 8, против 57, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме членове с номера 23, 24 и 25 съгласно доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Раздел II”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
По чл. 26 има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 15 и не го подкрепя в останалата му част.
Ще прочета неподкрепената част:
В чл. 26, ал. 3 се изменя така:
„(3) Звената осъществяват функциите и дейностите, посочени в чл. 7 и 8 в следните направления:
1. разузнавателна дейност;
2. контраразузнавателно обезпечаване на разузнавателната дейност;
3. информационно-аналитична дейност;
4. проверка на кадрите и управление на човешките ресурси;
5. правно-нормативна дейност;
6. сигурност и защита на класифицираната информация;
7. международно сътрудничество;
8. оперативен отчет и архив;
9. финансово-счетоводна дейност;
10. стопанска дейност;
11. охранителна дейност;
12. управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;
13. аналитично информационно-техническо обслужване;
14. вътрешен одит;
15. вътрешен административен контрол;
16. обработка на визуална и текуща информация.”
Предложение от народните представители Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
„Чл. 26. (1) Агенцията е организирана в дирекции и отдели. В дирекциите и отделите с акт на председателя на Агенцията могат да се създават и други звена.
(2) Наименованието, вътрешната организация и функциите на звената се определят с акт на председателя на Агенцията.
(3) Звената осъществяват функциите и дейностите, посочени в чл. 7 и 8, в следните направления:
1. разузнавателна дейност и контраразузнавателното й обезпечаване на и извън територията на страната;
2. информационно-аналитична дейност;
3. управление на човешките ресурси;
4. правно-нормативна дейност;
5. сигурност и защита на класифицираната информация;
6. международно сътрудничество;
7. оперативен отчет и архив;
8. финансово-счетоводна дейност;
9. стопанска дейност;
10. охранителна дейност;
11. управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;
12. информационно-техническо обслужване и компютърни системи;
13. вътрешен одит;
14. вътрешен административен контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Изказвания по наименованието на Раздел II „Структура” и по чл. 26? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мерджанов и група в неподкрепената част от Комисията.
Гласуваме неподкрепени предложения.
Гласували 88 народни представители: за 9, против 63, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Колеги, гласуваме наименованието на вносителя, подкрепено от Комисията и чл. 26 в редакцията на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Глава четвърта”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Член 27.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС – в чл. 27, ал. 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. (1) Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на Агенцията.
(2) При осъществяване на правото на достъп по Закона за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация, Агенцията не предоставя данни за служители, лица, които й сътрудничат, както и за оперативно-разузнавателните дейности на Агенцията.
(3) Агенцията създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхраняване на документи, сведения и данни за чужди граждани. Документите, сведенията и данните, които се включват в архива и картотеката, както и редът за достъп до тях се определят със заповед на председателя на Агенцията.
(4) Агенцията може да откаже предоставяне на информация за свои служители на прикритие и за лица, които й сътрудничат или са й сътрудничили, за да се гарантира защитата на интересите, способите и средствата за придобиване на информация.”
Член 28.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) В Агенцията могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързани с дейността на Агенцията:
1. не се иска съгласието и не се информира физическото лице;
2. не се предоставят лични данни на трети лица;
3. данните се съхраняват и след приключване на обработването им в срокове, определени от администратора на личните данни.
(2) В Агенцията могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за дейността на Агенцията. Тези данни не се препредават на трети лица.
(3) Личните данни по ал. 1 и 2 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
(4) При заличаването на личните данни се вземат предвид естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане на предвидената в закона давност.
(5) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е председателят на Агенцията, който възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(6) Редът за обработване на лични данни се определя с акт на председателя на Агенцията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
„Глава пета”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
„Глава шеста”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
„Раздел I”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Член 34.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а предложението по т. 1 е оттеглено.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
„Чл. 34. (1) Служители на Държавна агенция „Разузнаване” са:
1. държавни служители по този закон;
2. лица, работещи по трудово правоотношение.
(2) Статусът на държавните служители се урежда с този закон.
(3) Статусът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда с Кодекса на труда и този закон.
(4) Председателят на Агенцията е орган по назначаване на държавните служители и работодател на служителите по трудово правоотношение. Той може да възложи на заместник-председателите и на служители с ръководни длъжности в Агенцията отделни свои правомощия по служебното правоотношение с изключение на назначаването, налагането на дисциплинарни наказания по чл. 81, ал. 1, т. 3 – 5 и прекратяването на правоотношението.
(5) Председателят на Агенцията при необходимост може да определи служители по ал. 1, т. 2, които да изпълняват дейности по чл. 8.
(6) Председателят на Агенцията, заместник-председателите и инспекторът са държавни служители по този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
Член 36.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
„Чл. 36. (1) Държавните служители съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и професионален опит и заеманите длъжности изпълняват държавна служба в Агенцията в един от следните рангове:
1. разузнавачи:
а) главен разузнавач – ръководен персонал;
б) старши разузнавач – експертен персонал с контролно-аналитични функции;
в) разузнавач – експертен персонал;
г) младши разузнавач – експертен персонал.
2. сътрудници:
а) главен сътрудник – изпълнителски персонал с контролни функции;
б) сътрудник – изпълнителски персонал.
(2) Ранговете по ал. 1 могат да имат степени, отразяващи професионалните знания и опит на служителите, които се определят с правилника за прилагане на закона. Ранговете се присъждат от председателя на Агенцията.
(3) Председателят на Агенцията утвърждава класификатор на длъжностите.”
Член 37.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37:
„Чл. 37. (1) Служителите на Агенцията нямат право да членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност.
(2) Служителите на Агенцията не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни длъжности.
(3) Служителите на Агенцията не могат да бъдат задължавани да декларират своите политически, религиозни или идеологически убеждения във връзка със заемането или изпълнението на службата.
(4) Служителите на Агенцията не могат да отказват изпълнение на служебни задължения по религиозни, политически и идеологически мотиви.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по Глава четвърта и следващите до чл. 41 включително? Няма.
Подлагам на гласуване Глава четвърта, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30, Глава пета – наименование, чл. 31, чл. 32, чл. 33, Глава шеста – наименование, Раздел І с членове 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 и 41 анблок.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Следващият текст е с голям обем.
Обявявам почивка до 12,00 ч.
Колеги, моля да бъдем точно в 12,00 ч. – предстоят следващите текстове за второ гласуване.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля, поканете народните представители в залата.
Ръководствата на парламентарните групи да организират присъствието на колегите.
Слушаме Ви, господин Лазаров.
Следва чл. 42.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 42 има предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42:
„Чл. 42. (1) Държавните служители в Агенцията не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени със закон.
(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им в Агенцията.
(3) Несъвместимост със службата в Агенцията е налице, когато държавните служители:
1. са в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, или с лице, с което се намират във фактическо съжителство;
2. са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители, ликвидатори или синдици;
3. извършват търговска дейност;
4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска или научноизследователска дейност, след разрешение на председателя на Агенцията;
5. участват в управителни или контролни органи на търговски дружества;
6. са сътрудници или служители под прикритие на други служби за сигурност или служби за обществен ред.
(4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 притежаването на акции, участието в кооперации със земеделски земи или гори и в жилищностроителни кооперации.
(5) Несъвместимост със службата в Агенцията не е налице в случаите, когато служителят извършва възложената му дейност при условията на прикритие, както и при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
(6) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 3 държавните служители са длъжни да подадат декларация.
(7) Председателят на Агенцията след получено писмено съгласие на държавния служител може да командирова държавния служител временно да изпълнява служба в друга администрация за срок до две години с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването.
(8) Служител, който работи в орган или структура от системата за защита на националната сигурност, може да бъде назначен в Агенцията, ако отговаря на условията за заемане на длъжност по този закон, като не дължи възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация.”
По чл. 43 има предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители – чл. 43 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 43 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в чл. 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 45 по вносител има предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 44:
„Чл. 44. (1) За държавни служители в Агенцията могат да бъдат назначавани български граждани, които:
1. имат висше образование – за разузнавачите, и средно образование – за сътрудниците;
2. са годни за държавна служба в Агенцията;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
4. нямат наложено дисциплинарно наказание „уволнение”;
5. са психологически пригодни;
6. отговарят на специфичните изисквания за заемане на длъжността, определени с акт на председателя;
7. имат разрешение за достъп до класифицирана информация – държавна тайна с ниво на класификация в съответствие със списъка по чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация;
8. не са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 или чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.
(2) На служба в Агенцията не могат да бъдат назначавани лица, чиито съпруг или лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително или по сватовство до втора степен включително са служители на Агенцията.
(3) Годността по ал. 1, т. 2 се определя от:
1. военномедицинските експертни органи при условия и по ред, определени от началника на Военномедицинската академия и председателя на Агенцията;
2. болница „Лозенец“ при условия и по ред, определени от директора на болницата и председателя на Агенцията.
(4) Психологичната пригодност за заемане на длъжност в Агенцията се определя при условия и по ред, определени с акт на председателя на Агенцията.
(5) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които отговарят на изискванията по ал. 1, т. 3, 6 и 7.
(6) Стажът в Агенцията, придобит на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование, се зачита за стаж по специалността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 46.
По чл. 48 има предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 47:
„Чл. 47. (1) При встъпване в длъжност служителят подава декларация за несъвместимост, имотно състояние и доходи, конфликт на интереси и членство в политическа партия.
(2) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 служителите на Агенцията подават декларация в едномесечен срок от промяната.
(3) Образците на декларации, условията и редът за тяхното подаване се определят от председателя на Агенцията.
(4) Държавните служители не могат да участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързани с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(5) В случаите по ал. 4 държавните служители писмено уведомяват председателя на Агенцията преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението им по служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 49, като думите „чл. 48” се заменят с „чл. 47”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 55, като в ал. 5 думите „ал. 2” се заменя с „ал. 1”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 58, като в ал. 3 думите „чл. 102” се заменят с „чл. 101”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук.
Колеги, изказвания по членове 42 и следващите до чл. 59 включително? Няма.
Подлагам на гласуване: чл. 42, предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 43, тъй като е отразен в чл. 47, чл. 43, наименованието на Раздел ІІ, чл. 44 по Доклада, чл. 45, наименованието на Раздел ІІІ, чл. 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58 и 59 – членовете с номера по доклада на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 61 има предложение на народния представител Атанас Атанасов:
„В чл. 61, ал. 1 думите „да задържат” се заменят с „да предприемат действия за възпиране, обезвреждане и неутрализиране”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов, който Комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 13, против 41, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 61 по вносител, подкрепен от Комисията, който става чл. 60 в доклада на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Предстои чл. 62, по който има допълнителен доклад на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 62 има предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
С допълнителен доклад с вх. № 553-26-23 от 11 септември 2015 г., Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 61:
„Чл. 61. (1) При изпълнение на служебните си задължения държавните служители на Агенцията имат право да носят оръжие при условия и по ред, определени с акт на председателя.
(2) Служителите по ал. 1 могат да използват оръжие при абсолютна необходимост:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. в случаите по чл. 60 — ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.
(3) При използване на оръжие органите по ал. 1 са длъжни да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(4) Органите по ал. 1 преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигане на законната й цел.
(5) След използване на оръжие органите по ал. 1 изготвят доклад.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да приключим с допълнителния доклад.
Има ли изказвания, колеги? Няма.
Нека да гласуваме чл. 61 в редакцията на Комисията по допълнителния й доклад.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 63 има предложение на народния представител Велизар Енчев – чл. 63 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на
чл. 63, който става чл. 62:
„Чл. 62. (1) При задържане на лице по чл. 60, когато това е абсолютно необходимо и задържането не може да се осъществи по друг начин, държавните служители на Агенцията могат да използват физическа сила и помощни средства, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.
(2) Помощните средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие.
(3) Редът за употреба на помощни средства се определя с акт на председателя на Агенцията.
(4) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.
(5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка и личността на правонарушителя.
(6) При използването на физическа сила и помощни средства служителите по ал. 1 са длъжни да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
(7) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.
(8) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да спрем тук, тъй като има неподкрепени предложения.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, на първо четене го казах, и отново ще го повторя – става дума за чл. 63, в който, знаете, се визира използване на такива помощни средства като каучукови, пластмасови, щурмови куршуми и гумени патрони, сетивни светлини, звукови устройства с отвличащо внимание.
Да, наистина става дума за изпълнение на служебни задължения при охраната на обекти на Агенцията. Тук съм съгласен, че е необходимо да се използват средства за защита при охраната на Агенцията. Но не сте ли съгласни, че като прочетете тези шест, седем, осем алинеи, някои от тях силно смущават. Най-вече ме смущава ал. 8, в която се забранява използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.
Първо, като цяло, чл. 63 мога да го квалифицирам като прекомерна употреба на въоръжена сила, несъобразена с реалната заплаха. Но, да приемем, че е реална заплаха и такава заплаха се появи. Тогава ал. 8 е пълен абсурд. Тя е абсурд при това взаимно изключващ се абсурд, защото от хуманна гледна точка да се запише в ал. 8 в закон, че се забранява използването на такава сила срещу малолетни и бременни жени, е не особено цивилизовано. Но от гледна точка на сигурността и от гледна точка на опита в Близкия Изток в последните години, където точно малки деца се използват като самоубийци и видимо бременни жени, а всъщност терористки, се използват като живи бомби, тогава се задава въпросът трябва ли този член да присъства, тъй като наистина една видимо бременна жена и малолетно лице може да представлява реална заплаха.
Аз смятам, че чл. 63, ал. 8 трябва да отпадне по тези две съображения – не особено цивилизовано звучене и прекомерна употреба на въоръжена сила. И в същото време, точно обратното – поради ситуацията в Близкия Изток и в други кризисни огнища, че действително това е реална опасност, която не може да бъде отчетена за броени секунди.
В този смисъл, струва ми се, че трябва да има редакция на чл. 63 – ако не на целия, тук съм съгласен с вносителите и правя лека корекция, отстъпление, на чл. 63, ал. 8 задължително трябва да има тази поправка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Енчев? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Енчев за отхвърляне на чл. 63 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 8, против 65, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 63 по вносител, който става чл. 62, в редакцията по доклада на Комисията.
Гласуваме, колеги.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 66, като в ал. 2 думите „чл. 65” се заменят с „чл. 64”, а в ал. 3 думите „чл. 66” се заменят с „чл. 65”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 71.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73, който става чл. 72.
Раздел V.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 73.
Член 75 – предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 74:
„Чл. 74. (1) Държавните служители в Агенцията имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск – в размер 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск – по един ден за всяка прослужена година за първа категория труд, както и за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 73, ал. 6 – до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място – в размер до три работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. неплатен отпуск – до 6 месеца за целия период на държавна служба в Агенцията;
6. неплатен отпуск – за времето на провеждане на стаж по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт;
7. неплатен отпуск – за времето на провеждане на предизборната кампания и за времето на заемане на изборна длъжност.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 6.
(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в Агенцията получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 – 3 с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(5) Служител на Агенцията, който е съпруг на дългосрочно командирован служител на Агенцията, не може да ползва неплатен отпуск по чл. 77 от Закона за дипломатическата служба.
(6) Редът за ползване на отпуските се определя с акт на председателя на Агенцията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 75.
Раздел VІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по Раздел ІV „Възнаграждения, материално, здравно и социално осигуряване на служителите” и членове от 63 до 76 включително има ли? Не.
Дебатът е закрит.
Подлагам анблок на гласуване наименованието на Раздел ІV, членове 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, наименованието на Раздел V „Работно време, почивки и отпуски”, членове 73, 74, 75, наименованието на Раздел VІ „Отличия и награди” и чл. 76.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 78 – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„В чл. 78 се създава нова ал. 3:
„(3) В изключителни случаи председателят на Агенцията може да представи на Министерския съвет служители на Агенцията, които да бъдат предложени за награждаване с орден от президента на републиката.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на господин Мерджанов и група народни представители.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 59, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 78 по вносител, който става чл. 77 в доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 78.
Раздел VІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ.
Член 80 – предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 79:
„Чл. 79. (1) Държавните служители в Агенцията, които виновно са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания.
(2) Дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на председателя и заместник председателите на Агенцията и на преките ръководители;
2. неизпълнение на служебните задължения;
3. неспазване на служебните правомощия;
4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Агенцията;
5. неподаване в срок на декларация, предвидена в този закон;
6. превишаване на служебните правомощия или използване на служебното или прикриващото правоотношение за лична изгода или изгода на трети лица.
(3) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 83, като в ал. 1 думите „чл. 82” се заменят с „чл. 81”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 85.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 86.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 87.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 88, като в ал. 1 навсякъде думите „чл. 82” се заменят с „чл. 81”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 89.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, който става чл. 90, като в ал. 1, т. 2 думите „чл. 83” се заменят с „чл. 82”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 91.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93, който става чл. 92.
Комисията подкрепя текста за чл. 94, който става чл. 93, като в алинеи 1 и 2 думите „чл. 92” се заменят с „чл. 91”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 94.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 95, като в алинеи 1 и 3 думите „чл. 92” се заменят с „чл. 91”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 96.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 97.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 98.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100, който става чл. 99.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 100.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІХ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, дотук.
Изказвания по членове от 78 до 100 по доклада на Комисията ведно с наименованията на съответните раздели, включително и Раздел ІХ? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 78, „Раздел VІІ – Дисциплинарна отговорност”, членове 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, наименованието на „Раздел VІІІ – Имуществена отговорност на държавните служители”, членове 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100 и наименованието на „Раздел ІХ – Прекратяване на служебното правоотношение”.
Гласуваме, колеги.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 102 – предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 101:
„Чл. 101. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в Агенцията се прекратява:
1. при навършване на 63-годишна възраст;
2. при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по искане на служителя или по преценка на органа по назначаване;
3. при придобито и упражнено право на пенсия - по преценка на органа по назначаване;
4. при настъпила негодност за държавна служба в Агенцията;
5. по негово желание;
6. при съкращаване на длъжността;
7. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
8. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:
а) влизане в сила на съдебен акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”;
б) получаване на най-ниската обща оценка на изпълнение на длъжността при атестирането по чл. 53;
в) при отказ за издаване, при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация или при отказ на държавния служител да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация;
г) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 42, ал. 1 и 3;
д) неефективност при изпълнение на заеманата длъжност на прикритие - за служителите на и под прикритие.
9. при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”;
10. в периода на срока за изпитване - по преценка на органа по назначаване след оценка на изпълнението на длъжността;
11. при смърт на държавния служител;
12. при влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
13. при регистриране на държавен служител за кандидат за изборен орган от политически партии или коалиции.
(2) Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок. В случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието.
(3) Прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 6 и 8, буква „г” във връзка с чл. 42, ал. 3, т. 1, се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност.
(4) Държавните служители запазват притежавания ранг при следващо назначаване на държавна работа в Агенцията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 102.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 103, като навсякъде думите „чл. 103” се заменят с „чл. 102”, а думите „чл. 102” се заменят с „чл. 101”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 104, като навсякъде думите „чл. 103” се заменят с „чл. 102”, а думите „чл. 102” се заменят с „чл. 101”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106, който става чл. 105, като думите „чл. 102” се заменят с „чл. 101”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 106:
„Чл. 106. (1) Служителят се запознава със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение срещу подпис.
(2) Служебното правоотношение се прекратява считано от датата, определена в заповедта, освен в случаите по:
1. член 101, ал. 1, т. 1 - от датата на навършване на 63-годишна възраст;
2. член 101, ал. 1, т. 11 - от датата на смъртта;
3. член 101, ал. 1, т. 13 - от датата на регистриране на държавния служител;
4. член 101, ал. 2 - от датата, за която страните са постигнали взаимно съгласие.
(3) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, който става чл. 107.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел Х.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук, защото по-нататък има неприети предложения.
Колеги, има ли изказвания по членове от 101 до 107 включително и Раздел Х? Няма.
Подлагам на гласуване членове 101, 102, 103, 104, 105, 106, 107, наименованието на Раздел Х „Обезщетение на държавните служители”.
Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 109 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители:
„В чл. 109 ал. 7 се изменя така:
„(7) При смърт на държавен служител обезщетението е най-малко 250 000 лева и се изплаща на наследниците му. Наследниците имат право на прием без приемен изпит във висши военни училища или Академията на МВР”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 108:
„Чл. 108. (1) При освобождаване държавните служители имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) При последващо освобождаване от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1.
(3) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено на основание чл. 101, ал. 1, т. 4, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.
(4) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.
(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 101, ал. 1, т. 9 и 12.
(7) При смърт на държавен служител обезщетенията по ал. 1 - 5 се изплащат общо на наследниците му. ”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110, който става чл. 109.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 108, колеги? Това е чл. 109 по вносител, който става чл. 108 по доклада. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мерджанов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 13, против 58, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 108 в редакцията му по доклада на Комисията и чл. 109 с новата номерация. Това е подкрепеният чл. 110 на вносителя.
Гласуваме двата текста анблок.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111, който става чл. 110.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112, който става чл. 111, като в ал. 3 думите „чл. 45” се заменят с „чл. 44”, а в ал. 4 думите „чл. 109” се заменят с „чл. 108”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113, който става чл. 112, като думите „чл. 112” се заменят с „чл. 111”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114, който става чл. 113, като думите „чл. 109 и 112” се заменят с „чл. 108 и 111”.
„Глава седма – Отчетност и контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Член 115 – предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115, който става чл. 114.
Член 116 – предложение на народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116, който става чл. 115:
„Чл. 115. Председателят на Агенцията информира комисията по чл. 114, ал. 1 по въпроси за дейността на Агенцията, по искане на председателя на Народното събрание, на председателя на комисията или по своя инициатива.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117, който става чл. 116.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118, който става чл. 117.
„Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Параграф 1 – предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Действия при изпълнение на служебни задължения” са действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
2. „Действия по повод изпълнение на служебни задължения” са действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
3. „Семейство” са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
4. „Особени финансови средства и разходи” са отпусканите и използвани от Агенцията бюджетни средства и имущество за специални цели, свързани с националната сигурност.
5. „Служебна тайна” е информацията, създавана или съхранявана от Агенцията, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правно защитен интерес.”
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Параграф 2 – предложение на народните представители Лазаров, Христов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в ал. 4 думите „чл. 65, ал. 3 и чл. 66, ал. 2” се заменят с „чл. 64, ал. 3 и чл. 65, ал. 2”.
Параграф 3 – предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Стажът, придобит по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по Кодекса на труда от служителите по § 2, ал. 2 и 3, се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, включително при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с Агенцията.”
Параграф 4 – предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Прослуженото време на кадрова военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на свръхсрочна военна служба по Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (отм., ДВ, бр. 112 от 1995 г.), се зачита за стаж в Агенцията при определяне размера на дължимите обезщетения по този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Параграф 6 – предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29, ал. 1 думите „Националната разузнавателна служба” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.
2. В чл. 41 думите „директорът на Националната разузнавателна служба” се заменят с „председателят на Държавна агенция „Разузнаване”.
3. В чл. 70, ал. 2 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „и държавните служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.
4. В чл. 125, ал. 1 думите „директорът на Националната разузнавателна служба” се заменят с „председателят на Държавна агенция „Разузнаване”.
5. В допълнителната разпоредба в § 1, т. 1в думите „Националната разузнавателна служба” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр...) в чл. 40, ал. 2 след думите „Министерството на вътрешните работи” се поставя точка и запетая и се добавя „пострадалите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана”.”
Параграф 9 – предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1, т. 1 думите „Националната разузнавателна служба (НРС)” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване (ДАР)”.
2. В чл. 78, ал. 1 в текста преди т. 1 след абревиатурата „ДАНС” се добавя „ДАР”, а думите „НРС и НСО” се заменят с „офицерите и сержантите от НСО”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по докладваните текстове? Няма.
Анблок подлагам на гласуване членове 110, 111, 112, 113, наименованието на Глава седма, членове 114, 115, 116, 117, наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба”, § 1, наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9.
Гласуваме, колеги.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По § 10 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 10. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 3:
а) в изречение първо след думите „министъра на вътрешните работи“ съюзът „и” се заменя със запетая и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „и председателя на Държавна агенция „Разузнаване”;
б) в изречение второ след думите „министърът на вътрешните работи” съюзът „и” се заменя със запетая и след думите „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „и председателят на Държавна агенция „Разузнаване”.
2. В чл. 5, ал. 7, изречение второ след думите „министърът на отбраната” съюзът „и” се заменя със запетая и след думите „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „и председателят на Държавна агенция „Разузнаване”.
3. В чл. 6, ал. 6, т. 3 след думите „министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”.
4. В чл. 140, ал. 7 след думите „министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
5. В чл. 141, ал. 5 след думите „министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
6. В чл. 145:
а) в ал. 2, т. 4 след думите „министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заличава и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”;
б) в ал. 3 след думите „Министерството на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите „Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или на Държавна агенция „Разузнаване”.
7. В чл. 148, ал. 3, т. 4 след думите „министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заличава и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
8. В чл. 157, ал. 2, изречение първо след думите „министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заличава и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
9. В чл. 158, ал. 2, изречение трето, след думите „министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
10. В чл. 159, ал. 5 след думите „министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
11. В чл. 177, ал. 6 след думите „министъра на вътрешните работи“ съюзът „или” се заменя със запетая и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
12. В чл. 178, ал. 7 след думите „министърът на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или председателят на Държавна агенция „Разузнаване”.
13. В чл. 216, ал. 2 след думите „министъра на вътрешните работи“ съюзът „или” се заменя със запетая и след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „или пред председателя на Държавна агенция „Разузнаване”.
14. В § 1а от допълнителните разпоредби след думите „министърът на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая, след думите „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „председателят на Държавна агенция „Разузнаване”, след думите „Министерството на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и накрая се добавя „и на Държавна агенция „Разузнаване”.
По § 11 има предложение на народните представители Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица в чл. 24
ал. 2 се създава т. 17:
„17. паричните средства и помощи по чл. 67, ал. 1-5, чл. 69, ал. 1, чл. 108 и
чл. 111, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.”
По § 12 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 12. В Закона за уреждане на колективните трудови спорове в чл. 16, т. 6 накрая се добавя „Държавна агенция „Разузнаване” и Националната служба за охрана”.”
По § 13 Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, като в т. 1 думите „чл. 10, буква „в” се заменят с „чл. 10в”.
По § 14 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 15 Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.
По § 16 има предложение на народните представители Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15:
„§ 15. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 1, т. 16 думите „директорът, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на секции в Националната разузнавателна служба” се заменят с „председателят, заместник-председателите, директорите на дирекции и началниците на отдели в Държавна агенция „Разузнаване”.
2. В чл. 16, ал. 1 думите „директорът на Националната разузнавателна служба” се заменят с „председателят на „Държавна агенция „Разузнаване”.
По § 17 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
„§ 16. В Закона за резерва на въоръжените сили на Република България в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 2 се изменя така:
„(2) Съответствието на длъжностите на служителите по Закона за Министерството на вътрешните работи, ранговете на служителите по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” от резерва и ранговете на служителите по Закона за Държавна агенция „Разузнаване” от резерва към званията на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се урежда с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” и председателя на Държавна агенция „Разузнаване” съгласувано с министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания от § 10 до § 16 включително? Няма.
Подлагам на гласуване § 10, § 11, § 12, § 13, § 14, предложението на Комисията за отхвърляне на § 15 по вносител, новият § 15 и § 16 в номерацията по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
За промените в Кодекса за социално осигуряване има изготвен Допълнителен доклад от Комисията.
Слушаме Ви, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Допълнителен доклад, № 553-26-27/25 септември 2015 г.
От заседанието на Комисията е направено предложение по реда на чл. 80,
ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народния представител Лазаров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 след думите „Национална сигурност” се поставя запетая и се добавя „по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, а след думата „средства” се добавя „офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана”.
2. В чл. 54б, ал. 3 след думите „вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.
3. В чл. 54е, ал. 1 след думите „вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „чл. 110 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, чл. 123 от Закона за Националната служба за охрана”.
4. В чл. 69:
а) Създават се нови ал. 5 и 5а:
„(5) Държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване” придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.
(5а) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Националната служба за охрана, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.”
б) Алинея 8 се изменя така:
„(8) Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по ал. 4 и 7 може да допълва осигурителният стаж по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6.”
в) В ал. 9 думите „ал. 1, 2, 3 и 6” се заменят с „ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6”
г) В ал. 10 думите „ал. 1– 3” се заменят с „ал. 1-3, 5 и 5а”.”
5. В чл. 127, ал. 5 думите „Националната разузнавателна служба” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. (1) До 31 декември 2015 г. държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване” придобиват право на пенсия независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по този закон, на военна служба или по законите по чл. 69, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване.
(2) До 31 декември 2015 г. офицерите и сержантите от Националната служба за охрана придобиват право на пенсия независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Националната служба за охрана, на военна служба или по законите по чл. 69, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване.
(3) Лицата по ал. 1 и 2, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи 17 и 18 от Допълнителния доклад на Комисията? Няма.
Анблок гласуваме параграфи 17 и 18.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Връщаме се към основния доклад – стр. 72.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение на народните представители Лазаров и Христов за създаване на нови параграфи.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създадат нови параграфи 18 – 25:
„§ 18 В Закона за Българската телеграфна агенция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Лазаров, тъй като по Допълнителния доклад приехме вече § 18 с тази номерация, оттук насетне ще има преномериране на параграфите, но това ще бъде работа на Финални текстове.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „В Закона за Българската телеграфна агенция (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 5, ал. 1, т. 4, буква „н” думите „директорите на Националната разузнавателна служба” се заменят с „ръководителите на Държавна агенция „Разузнаване”.”
„В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. ...) в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби думите „Националната разузнавателна служба” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.”
„В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „Националната разузнавателна служба” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.”
„В Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 5, т 2 думите „Националната разузнавателна служба” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.”
„В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 38, ал. 1, т. 1 буква „м” думите „Националната разузнавателна служба и” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”, а думата „Началника” се заменя с „директора”.”
„В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 396, ал. 1, т. 6 думите „Националната разузнавателна служба” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.”
„В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 66, ал. 1, т. 7 думите „Националната разузнавателна служба“ се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.
2. чл. 158 думите „Националната разузнавателна служба” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.”
„В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 195, ал. 3 думите „Националната разузнавателна служба” се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Нека първо да гласуваме новите параграфи.
Колеги, подлагам на гласуване предложението по основния доклад на Комисията за създаване на нови параграфи с номера от 18 до 25, които стават съответно с номера от 19 – 26, както ни бяха представени от господин Лазаров. (Реплика.)
Защото в Допълнителния доклад имаме още един нов § 18.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Параграф 18 по вносител – предложение на народния представител Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18 по вносител, който ще стане § 27:
„§ 27 (1) Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на закона приема подзаконовите актове по прилагането му.
(2) До приемането на актовете по ал. 1 се прилагат подзаконовите актове, издадени по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България относно Националната разузнавателна служба, правомощията на нейния ръководител и статуса на нейните служители, доколкото не противоречат на този закон.”
Параграф 19 по вносител – предложение на народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19 по вносител, който ще стане § 28:
„§ 28 Директорът и заместник-директорът на Националната разузнавателна служба, заварени на военна служба към датата на влизане в сила на закона, изпълняват функциите съответно на председател и заместник-председател на Държавна агенция „Разузнаване” до назначенията по чл. 14.”
Предложение на народния представител Методи Андреев – създава се нов параграф 20 по вносител.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов параграф 28, който ще стане параграф 29:
„§ 29 Разпоредбите на този закон не могат да бъдат тълкувани в смисъл, ограничаващ приложението на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Органите по този закон осигуряват пълно и безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Изказвания по тези три параграфа?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): По-конкретно моето изказване е по предложението на народния представител Методи Андреев и по-конкретно изречението, което гласи: „Разпоредбите по този Закон не могат да бъдат тълкувани в смисъл, ограничаващ приложението на Закона за достъп до разкриване на документи...” и така нататък. Странно е, че юристите са приели в законопроект да присъства изречение, което допуска тълкуване на закон. Закон не се тълкува, закон се изпълнява. Така че това изречение е правен абсурд – „Разпоредбите по този Закон не могат да бъдат тълкувани”. Естествено, че не могат да бъдат тълкувани. Те трябва да бъдат изпълнявани.
Предлагам цялото това изречение да падне и да остане само изречението: „Органите по този Закон осигуряват пълно и безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните органи”.
Правя предложение да се постави запетайка – „прилагайки стриктно чл. 32 от Закона за досиетата, защитаващ от обявяване особено важни за националната сигурност сътрудници, външни сътрудници и щатни служители на разузнаването, защото ...”.
Ще бъда актуален – вчера от тази трибуна, ако не греша, военният министър обяви, че ще привлече спешно от Служба „Военна информация” арабисти, за да подпомагат работата на военното разузнаване поради усложнената обстановка на българо-турската и българо-гръцката граница.
Питам аз: кой арабист, бивш офицер, служител на военното разузнаване ще се съгласи отново да сътрудничи на служба „Военна информация“ днес и утре, след като всички Вие тук гласувахте и сега ще гласувате след малко закон, който да разкрива тяхната принадлежност на тези служители, които ще бъдат ангажирани официално от военния министър с договор, а техните досиета до момента – на военното разузнаване, не са разкрити, тъй като повечето от тях не са се занимавали с политическа дейност. Вчера аз разговарях с двама такива арабисти от военното разузнаване, които заявиха: „Трябва да сме луди да приемем офертата на министър Ненчев, тъй като при сключването на този граждански договор веднага ще попаднем под ударите на Комисията по Закона за защита на досиетата”.
Предлагам в името на националната сигурност и интереси, за които Вие изобщо не се грижите, мога да кажа съвсем откровено, тъй като между Вас е господин Методи Андреев – надявам се, той е тук, да стане и да реагира, който със своя пещерен антикомунизъм уби и ликвидира българското национално разузнаване, а Вие от дясната страна приехте този закон, а Вие също от лявата страна носите особена отговорност за приемането на този закон, тъй като той е по Ваша инициатива, по време на Вашето управление.
Настоявам, не моля, настоявам в името на националната сигурност, ако не искате да останете в категорията на националните предатели, първо, да падне ... (Шум и реплики.)
Моля да не бъда репликиран!
Първо, да падне първото изречение... (Шум и реплики.)
Моля да не бъда репликиран!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, запазете ред в залата. Не мога да се концентрирам и да следя какво предлага.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Ще свикнете Вие от ГЕРБ и от Реформаторския блок, че на тази трибуна ще говорят хора, които не са съгласни с Вас и с Вашия идол Бойко Борисов. Трябва да свикнете още три години и половина, а след това допълнително ще бъдете в опозиция.
Да падне първото изречение, че разпоредбите не могат да бъдат тълкувани, тъй като това е правен нонсенс. Остава само второто изречение, запетайка – добавям: „прилагайки стриктно чл. 32 от Закона за досиетата, защитаващ особено важни за националната сигурност външни сътрудници и щатни служители на българското национално разузнаване”. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Енчев в § 28 по Доклада на Комисията, който ще стане § 29, да отпадне първото изречение и да се допълни с текста със запетайката, както той конкретно го изчете и пред нас.
Гласуваме, колеги.
Гласували 79 народни представители: за 14, против 54, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Вероятно прегласуване?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Предлагам прегласуване не толкова за липсващите хора в залата, а за да имате възможност да преосмислите още веднъж своето решение, което е от изключителна важност за националната сигурност на страната, предвид сегашната кризисна обстановка, за която вчера военният министър обяви, че ще привлече за сътрудничество бивши кадри на военното разузнаване – арабисти, които, както ми казаха, ще откажат именно поради този закон, който Вие ще гласувате след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване!
Гласували 79 народни представители: за 13, против 53, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Поставям анблок на гласуване параграфи от 26 до 28 включително по доклада на Комисията, които стават съответно параграфи с номера от 27 до 29 включително по доклада на Комисията – основният доклад.
Гласували 77 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
Остана да обсъдим предложението по § 20 по вносителите, за което има изготвен Допълнителен доклад.
Господин Лазаров, Допълнителният доклад за § 20. Това е момента на влизане в сила на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Допълнителен доклад № 553-26-27 от 25 септември 2015 г. от заседание на Комисията”.
Направено е предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народния представител Лазаров, което е подкрепено от Комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 30:
„§ 30. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30 в редакция на Комисията по Допълнителния доклад.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Връщаме се в основния доклад.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По вносител § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който ще стане § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всъщност тук Комисията е предложила изпълнението на Закона да бъде предхождащ номер параграф, защото в Комисията се предлага да бъде 29. Ако с един сме назад, би трябвало да бъде 30.
Така или иначе ние ще го гласуваме.
Предложението на Комисията е той да бъде предпоследният параграф, а в момента на влизане в сила да бъде последният. (Уточнение между председателя на Комисията и председателя на Събранието.)
Този ще бъде § 30, а онзи, който вече гласувахме, съответно ще стане § 31, но това вече ще се оправя допълнително.
Има ли изказвания по това кому да се възложи изпълнението на този Закон? Няма.
Подлагам на гласуване § 21 по вносител, който в Доклада на Комисията е § 29, по основния доклад, по мои аритметики трябва да стане § 30, а от момента на влизане в сила да стане § 31.
Важно е съдържанието, номерацията ще се оправи допълнително.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това окончателно е приет и на второ гласуване Законът за Държавна агенция „Разузнаване”, вече закон от днес.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
С Доклада за второ четене на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, ще ни запознае господин Лазаров.
Слушаме Ви, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, преди да започнем Доклада ще Ви моля да подложите на гласуване допускането в залата на полковник Гетов – заместник-директор на „Военна информация”, и генерал Атанас Запрянов – съветник на министъра на отбраната, а също и генерал Самандов – ние го гласувахме, но и за този Закон да присъства в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят допуснатите лица в залата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Закон за военното разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона, текста на вносителя за наименованието на Глава първа и за чл. 1, подкрепени от Комисията.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 2 има предложение на народния представител Атанас Атанасов:
„В чл. 2 думите „и на националната сигурност” се заличават”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. Военното разузнаване обединява дейността на всички разузнавателни структури и формирования във въоръжените сили на Република България и се води с цел добиване, обработване и предоставяне на разузнавателна информация в интерес на отбраната на страната и на националната сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, току-що приехме Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, която е основният разузнавателен орган на държавата и трябва да продължи да бъде такъв, или както е популярно да се нарича – цивилното разузнаване.
Сега започваме да гледаме Закона за военното разузнаване. Аз ще си позволя по този текст да кажа, и то със съжаление, че не беше чуто моето предложение при първо четене да създадем единна разузнавателна служба. Това щеше да бъде в интерес на държавата и функцията по разузнаване щеше да бъде осъществявана много по-ефективно, но това е минало.
Какво е моето предложение тук? Моля Ви да обърнете внимание и да го подкрепите.
Военното разузнаване и Държавната агенция по разузнаване трябва да ги съотнасяме като част към цяло. Военното разузнаване е специфична служба, която трябва да добива информация за отбраната на страната. Тъй като съществува опасност от препокриване на функции, от дублиране на дейности, би следвало да бъдем изключително прецизни в самото начало, когато се определят функциите на двете служби. Ето защо аз смятам – и това някак си първоначално изглежда доста провокативно, но думите „и на националната сигурност” трябва да паднат, защото, прочетете целия текст: „Военното разузнаване обединява дейността на всички разузнавателни структури и формирования във Въоръжените сили на Република България и се води с цел добиване, обработване и предоставяне на разузнавателна информация в интерес на отбраната на страната.” Точка.
Нали затова е създадена тази служба, да събира информация за отбраната на страната?! Добавяйки тук „и на националната сигурност”, ние даваме възможност да се дублират функциите и дейностите на двете служби. Ето защо аз Ви моля да подкрепите това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, генерал Атанасов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
Има думата народният представител Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, категорично подкрепям това, което предлага Комисията и се възпротивявам на всякакви опити да бъде извадена националната сигурност от предмета на дейност на Служба „Военна информация”, защото, първо, отбраната е част от националната сигурност.
Второ, Служба „Военна информация” се занимава не само с чисто военна информация, която би могла наистина да бъде отнесена само към отбраната на страната, но освен всичко друго, събира и военнополитическа информация, която е необходима за провеждане на външната политика на държавата в областта на националната сигурност.
Поради тази причина смятам за несъстоятелно предложението – национална сигурност, да отпадне от този текст. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Атанас Атанасов – в
чл. 2 думите „и на националната сигурност” да се заличат, което Комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 7, против 39, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председателю.
Правя последен опит. Опитвам се без емоция да Ви помоля да помислите върху това, което правим. В този текст се определят границите, в които трябва да работят двете служби. Позволявайки едната служба да навлиза в територията на другата, това е основание за дублиране на дейности, за припокриване на функции. Ето го големият дефект да имаш две служби, които вършат една и съща работа. И когато не се отдели добре границата, Военното разузнаване ще продължи да събира политическа информация, което не му е работа.
Хората, които са служили на репресивния апарат на комунистическия режим, нямат думата. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания отдясно. Реплики от народния представител Таско Ерменков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на прегласуване на предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Моля Ви, колеги! Господин Ерменков, моля Ви!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Изгонете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на прегласуване, уважаеми колеги.
Гласували 72 народни представители: за 8, против 30, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 2 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3 и чл. 4.
По чл. 5 има предложение от народния представител Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. Военното разузнаване се осъществява въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. взаимодействие с органите на държавната власт, службите за сигурност и службите за обществен ред;
4. централизирано управление и контрол на разузнавателната дейност;
5. съчетаване на явни и тайни форми и способи на работа;
6. спазване на политически неутралитет;
7. обективност и безпристрастност.”
„Глава втора”.
Комисията подкрепя наименованието на текста на вносителя за Глава втора.
„Раздел І”.
Комисията подкрепя наименованието на текста на вносителя за Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
По чл. 7 има предложение от народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Димитър Лазаров и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Службата организира и води стратегическото разузнаване с използване на човешки ресурси и технически средства.
(2) Службата е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната и е юридическо лице. Директорът на Службата е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната.
(3) Службата събира и обработва цялата информация, добита от разузнавателните органи на военното разузнаване или получена от разузнавателните структури на НАТО и ЕС, от разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и от партньорски служби.
(4) Службата е автономна при осигуряване на вътрешната сигурност, защитата на класифицираната информация и контра-разузнавателното обезпечаване на разузнавателната дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
„Раздел ІІ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, изказвания по чл. 3 в Глава първа, Глава втора, Раздел І членове 6, 3, 4 и 5 в Първата глава, в Раздел ІІ член 6, 7, 8 и 9 и в Раздел ІІ членове 10 и 11? Няма изказвания.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Повтарям, гласуваме от Глава първа член 3, 4 и 5, наименованието на Глава втора, наименованието на Раздел І, член 6, 7, 8 и 9, наименованието на Раздел ІІ, член 10 и 11, подкрепени от Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение от народния представител Атанас Атанасов:
„В чл. 12:
1. В т. 1 след думите „на страната” думите „и защита на националната сигурност” се заличават.
2. В т. 2 думите „сигурността и” се заличават.
3. Точка 3 се изменя така:
„3. осъществяване на непрекъснато наблюдение, ранно откриване и предупреждение за военни рискове и заплахи за отбранителната сигурност и колективната отбрана;”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. Основни задачи на военното разузнаване на стратегическо ниво са:
1. добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима за отбраната на страната и защитата на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи;
2. информационно осигуряване на дейностите на държавните институции в областта на сигурността и отбраната на страната;
3. осъществяване на непрекъснато наблюдение, ранно откриване и предупреждение за рисковете и заплахите за националната сигурност и колективната отбрана;
4. осигуряване на разузнавателна информация за нуждите на планирането във въоръжените сили и за развитието на оперативни способности;
5. развиване на информационно и оперативно сътрудничество с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, с разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и с партньорските служби в интерес на националната и колективната отбрана и сигурност;
6. осъществяване на обмен на разузнавателна информация и провеждане на съвместни операции с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и с партньорските служби;
7. осигуряване на разузнавателна информация в интерес на сигурността на операциите и мисиите извън територията на страната, в които участват български военни контингенти и отделни военнослужещи;
8. осъществяване на непосредствено ръководство на службата на военния аташе към задграничните представителства на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Режим на изказвания.
Заповядайте, ген. Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Както се казва, правя последен опит.
Колеги, тези предложения, които са направени и не са подкрепени, са в духа на това, което Ви говорих по предния текст, но тук става въпрос за конкретната работа на самото разузнаване. Като първа основна задача на Военното разузнаване е да добива и анализира стратегическа разузнавателна информация, която е необходима за отбраната. Не знам защо трябва да се добавя „и защита на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи”. Тази добавка на практика е директно припокриване с функциите на Държавна агенция „Разузнаване”.
Виждам, че няма чуваемост по темата. Разбирам, че е и твърде специфична тази материя. Но просто искам да Ви кажа, че ако този текст остане в този си вид, няма да има сила, която да може да разграничава работата на двете служби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте – народният представител Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Надявам се, че ставам за последен път да говорим за национална сигурност, защото ставаме досадни на хората. Мисля, че те са достатъчно умни, за да знаят и правят разлика между национална сигурност, която се осигурява във военнополитически аспект, и национална сигурност, която осигурява външнополитическия аспект – неща, които са елементарни за хора, които са служили в така наречените от Вас „репресивни органи”, а не в прокуратурата, в която Вие сте служили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Атанас Атанасов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 10, против 39, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Няма режим на прегласуване.
Гласуваме редакцията на чл. 12 по доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 13.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов:
„В чл. 13, т. 7 отпадат думите „в интерес на националната” и се заменят с думите „за отбранителната”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев:
„В чл. 13, т. 7 думата ,,развръща” се заменя с думата ,,развива”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. За изпълнение на възложените й задачи Службата:
1. използва специфични форми, методи и средства на оперативна работа при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;
2. привлича за сътрудничество български граждани или граждани на друга държава с тяхното доброволно съгласие за изпълнение на разузнавателни задачи при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
3. осигурява мерки за защита и закрила на лицата, които работят или са работили, сътрудничат или са сътрудничили на военното разузнаване;
4. създава собствени прикрития на служители на Службата при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;
5. използва прикрития във ведомства, организации, търговски дружества и други юридически лица при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;
6. съставя и използва документи за чужда самоличност и други официални документи, необходими за прикритие на служители от Службата, които изпълняват оперативно-разузнавателна дейност, при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;
7. разработва и произвежда специална техника, спомагателни средства и документи за осигуряване на оперативната си дейност;
8. използва документи за защита и скриване на принадлежността на личния си състав, сградите и съоръженията, предоставени за управление от Службата;
9. развръща и използва органи за електронно разузнаване за добиване на информация в интерес на националната сигурност от външни електронни системи и средства при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;
10. развива способности да добива разузнавателна информация, самостоятелно или съвместно със структури на НАТО, Европейския съюз и партньорски служби, чрез използване на космически, авиационни, морски или земни системи за получаване на изображения при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;
11. сключва договори с юридически и физически лица за услуги и доставки, свързани с дейността на Службата, в съответствие със Закона за обществените поръчки и със Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Атанас Атанасов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 7, против 34, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Предложение на народния представител Методи Андреев, което е оттеглено.
Гласуваме редакцията по Комисия на чл. 13, колеги.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме членове 14, 15 и 16, подкрепени от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Глава трета”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
„Раздел I”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Член 17.
Предложение на народния представител Михо Михов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на Димитър Лазаров и група народни представители
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) Службата е организирана в ръководство, дирекции, отдели и сектори.
(2) Към дирекциите може да се създават териториални структури.
(3) Към Службата може да се създават военни формирования и задгранични структури на пряко подчинение на директора й.
(4) Устройството на Службата, организацията на работа и общата численост на служителите се определят с правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация”, приет от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. Службата изпълнява самостоятелно възложените й задачи в съответствие с този закон и с правилника по чл. 17, ал. 4.”
Член 19.
Предложение на народните представители Христо Гаджев и Пламен Манушев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. Устройството на военното разузнаване в Българската армия е в съответствие с командната структура на оперативно и тактическо ниво:
1. на оперативното ниво – в Съвместното командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили чрез подчинените им разузнавателни органи и военни формирования;
2. на тактическото ниво – във военните формирования чрез органите им за разузнаване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 20 има предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. Ръководството на военното разузнаване се осъществява от:
1. министър-председателя;
2. министъра на отбраната;
3. началника на отбраната.”
Предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители за създаване на нов чл. 21.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 21:
„Чл. 21. Министър-председателят:
1. осъществява общото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво;
2. поставя дългосрочни и годишни информационни задачи на Службата;
3. изисква и получава становища и доклади от директора на Службата по въпроси, свързани с изпълняваните от нея функции и задачи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по докладваните текстове? Няма.
Подлагам на гласуване: наименованието на Глава трета, наименованието на Раздел І „Устройство на военното разузнаване”, членове 17, 18 и 19, наименованието на Раздел ІІ „Ръководство на военното разузнаване”, чл. 20 и докладвания нов чл. 21.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 21 по вносител има предложение от народния представител Михо Михов.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
(2) Дейностите по ал.1, т. З, 4 и 5 се осъществяват след съгласуване с началника на отбраната, който преподписва нормативните актове, отнасящи се до дейността на службата.”
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл. 21, т. 1 да придобие следната редакция:
„1. осъществява общо ръководство на военното разузнаване непосредствено или чрез началника на отбраната.”
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 22:
„Чл. 22. Министърът на отбраната:
1. осъществява непосредственото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво и общото ръководство на военното разузнаване в Българската армия;
2. поставя информационни задачи;
3. издава нормативни актове, свързани с дейността на военното разузнаване;
4. осъществява контрол върху финансово-административната дейност и разпореждането с материално-техническите ресурси на Службата;
5. внася в Министерския съвет предложения за приемане на нормативни актове, свързани със Службата, и годишен доклад за изпълнението на поставените й задачи.”
По чл. 22 по вносител има предложение от народния представител Михо Михов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Красимир Каракачанов:
„В чл. 22 т. 1 придобива следната редакция:
1. ръководи военното разузнаване в българската армия и осъществява координацията и взаимодействието между стратегическото, оперативното и тактическото разузнаване като единен разузнавателен процес в системата на отбраната и въоръжените сили.”
2. В чл. 22, ал. 2 да отпаднат последните две думи „се подпомага от Службата” и вместо тях да се запише „използва потенциала и информационния продукт на Службата”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 23:
Чл. 23. (1) Началникът на отбраната:
1. ръководи военното разузнаване в Българската армия на оперативно и тактическо ниво;
2. поставя задачи на военното разузнаване в Българската армия и осъществява контрол върху изпълнението им.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 и при изпълнение на задълженията по чл. 85, ал. 1, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България началникът на отбраната се подпомага от Службата, като й поставя конкретни задачи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Удивен съм, че е отхвърлено предложението на бившия началник на Генералния щаб и командващ Военновъздушните сили на България ген. Михо Михов, който предлага министърът на отбраната да осъществява ръководството на военното разузнаване след съгласуване с началника на отбраната, който преподписва нормативните актове, отнасящи се до дейността на Службата.
Вижте, всеки министър на отбраната през последните години – и господин Ангел Найденов, отчасти, а изцяло господин Ненчев в момента, са политически назначения – особено господин Ненчев в момента. Те нямат и понятие от военната тематика или ако имат, тя е на христоматийно ниво. Що се отнася обаче до военното разузнаване, там се изисква специфична подготовка. Предложението на ген. Михо Михов е изключително актуално, адекватно и съм удивен, че Комисията не го е подкрепила.
Не по-лошо е предложението на господин Красимир Каракачанов, който предлага началникът на отбраната да осъществява общото ръководство на военното разузнаване непосредствено или чрез началника на отбраната. Още повече и двамата – и господин Михов, и господин Каракачанов, се позовават на чл. 20, който гласи, че ръководството на военното разузнаване се осъществява от три фактора: министър председателя, министъра на отбраната и началника на отбраната. Е, при това положение, след като в чл. 20 сме решили, че началникът на отбраната осъществява ръководството на военното разузнаване, защо го елиминираме от позицията, която му се полага – да контролира, наблюдава, съблюдава спазването на Закона и най-вече да преподписва нормативни актове, отнасящи се до такава деликатна област, каквато е военното разузнаване, където – не че е виновен господин Ненчев или всеки друг политически назначен като министър на отбраната, а просто няма нужната квалификация.
Вижте какво ще Ви кажа. Това е все едно в една болница да назначите за началник на хирургическото отделение общо практикуващ лекар или зъболекар и да очаквате от него да извършва операции. В никакъв случай! Това не можете да си го помислите, разбира се, но когато става дума за футбол, отбрана или национална сигурност, всеки от вас разбира и дава всякакви квалификации.
Аз изцяло заставам зад предложението на бившия началник на Генералния щаб и бившия командващ Военновъздушните сили ген. Михо Михов и на господин Каракачанов, особено в днешния ден, тъй като само преди три часа оставка подаде командващият Военновъздушните сили ген. Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттеглена е оставката.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Михо Михов за редакция на чл. 21.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 22, против 13, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение на господин Каракачанов по чл. 21.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 79 народни представители: за 17, против 13, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Красимир Каракачанов за изменение на чл. 22 по вносител.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 80 народни представители: за 11, против 11, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 22 и 23 в редакцията и номерацията по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя предлага наименованието на Раздел III да се измени така: „Раздел III –
Ръководство на Служба „Военна информация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги, предложението на Комисията за промяна в наименованието на Раздел ІІІ.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 23 има предложение на народния представител Таско Ерменков, Ангел Найденов и група народни представители:
„В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Директор на Службата може да бъде военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.”
2. В ал. 4, в т. 3 след думата „военнослужещ” се добавя изразът „на действителна военна служба”, след което се поставя точка и текстът до края на изречението отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Велизар Енчев:
„В чл. 23 ал. 2 се изменя така:
„(2) За директор на Службата се назначава военнослужещ или резервист на активна служба, притежаващ висше военно звание.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михо Михов:
„В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 да се заличи текста след думата „директор”.
2. Алинея 2 да добие вида:
„(2) Директор на Службата е военнослужещ с висше военно звание.”
3. В ал. 4 т. З да отпадне
4. т. 4, 5, 6 и 7 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Славов, Методи Андреев и група народни представители:
„В чл. 23, ал. (2) и в т. 3 на ал. (4), изразът „цивилен служител” се заменя с „цивилно лице”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2-4, което е отразено в чл. 29 и подкрепя по принцип предложението по т. 5, което е отразено в
чл. 84.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов:
„В чл. 23 се въвежда нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Директорът на Служба „Военна информация”:
1. е с ранг приравнен на заместник началник на отбраната;
2. при положение на война и военно положение се включва в състава на Върховното главно командване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 24:
„Чл. 24. (1) Службата се ръководи и представлява от директор, който се назначава за срок 5 години.
(2) Директорът може да бъде преназначен на същата длъжност само за срок от още 5 години.
(3) Директор на Службата може да бъде военнослужещ с висше военно звание или цивилен служител.
(4) Директорът на Службата се назначава и освобождава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.
(5) Правомощията на директора на Службата се прекратяват предсрочно:
1. по негово искане, заявено писмено;
2. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
3. при навършване на пределната възраст за съответното военно звание, когато е военнослужещ, или при придобиване на право на пенсия при условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато е цивилен служител;
4. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
5. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер;
6. при настъпване на несъответствие с изискванията по чл. 26;
7. при смърт или поставяне под запрещение.
(6) Директорът на Службата:
1. ръководи, организира и отговаря за цялостната й дейност;
2. предлага на министъра на отбраната за утвърждаване длъжностните разписания на Службата;
3. сключва договори за военна служба и упражнява правомощия във връзка с приемането, изпълнението, преминаването и прекратяването на военната служба на военнослужещите с изключение на тези по чл. 25, ал. 1, т. 1, и упражнява правомощията на орган по назначаването и на работодател по отношение на цивилните служители по служебно и трудово правоотношение съгласно Закона за държавния служител и Кодекса на труда;
4. ръководи и организира подготовката и повишаването на квалификацията на служителите от Службата;
5. организира и отговаря за съставянето, изпълнението, отчета и контрола на бюджета на Службата;
6. командирова за изпълнение на служебни задачи служители от Службата в страната и в чужбина, освен в случаите на дългосрочно командироване в задграничните представителства на Република България;
7. ръководи, организира и контролира дейностите по защита на класифицираната информация в Службата;
8. организира инспекции, свързани с дейността на Службата;
9. управлява и отговаря за информационните фондове и фондовете за съхранение на оперативната документация, делата и преписката на оперативния отчет и архив, създадени в Службата;
10. възлага обществени поръчки в рамките на своята компетентност по Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му;
11. управлява предоставените на Службата държавни имоти и дейността, свързана с ресурсното им осигуряване.
(7) При осъществяване на правомощията си по ал. 6 директорът на Службата издава инструкции, заповеди и разпореждания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук. Има много предложения по този текст.
Дебатът е открит.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В чл. 23, ал. 2 ние предлагаме директорът на службата да бъде военнослужещ, на действителна военна служба с висше военно звание. И смятаме, че има достатъчно много мотиви, за да бъде прието това предложение. Защо трябва да бъде кадрови военнослужещ? На първо място, службата е военно формирование. Неслучайно тя се нарича „Военна информация”.
Директорът трябва да има съответната военна подготовка, придобита във военно училище, военна академия, стратегически курс в България или други страни от НАТО. Директорът участва в процеса на стратегическото планиране в Щаба на отбраната и без съответната военна подготовка не може да бъде пълноценен. Този въпрос става все по-актуален от гледна точка на напрежението в отношенията НАТО – Русия, подготовката на по-широка мащабна военна операция срещу „Ислямска държава” и други международни проблеми от военен характер.
Директорът участва – това е също важен аргумент – в заседанията на Борда на НАТО по разузнаването, където се обсъждат и подготвят предложения до генералния секретар по текущите и бъдещите операции на НАТО от военна гледна точка.
Почти всички директори на военни разузнавания от НАТО са военнослужещи, в преобладаващата част това са генерали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Дъбов? Няма.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да защитя предложението, което сме направили с колеги от Реформаторския блок, от ГЕРБ – Методи Андреев, от Българския демократичен център – колегата Хайтов също е съвносител. Предложението е: думите „цивилен служител” да бъдат заменени с „цивилно лице”.
Може би на пръв поглед да изглежда редакционна тази промяна, но тя всъщност въобще не е редакционна. Замислете се – ако едно лице, както сме записали в Законопроекта, за да бъде избрано за директор на Службата, трябва да бъде или военнослужещ на действителна военна служба, или цивилен служител, очевидно смисълът е, че за да бъде служител, е служител вече на тази Служба. Тоест ако ние не искаме да допуснем възможност друг, освен военнослужещ на действителна военна служба, да бъде избран, дайте да го запишем така и въобще да не заблуждаваме хората, че има възможност за някакъв, да кажем, граждански контрол чрез директора на въпросната Служба, който да бъде цивилно лице.
Смисълът на редакцията, която предлагаме, е точно този. Надявам се всички да се замислим и да я подкрепим, защото другото просто означава да отхвърлим въобще тази възможност и само военнослужещ да може да бъде директор на Службата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов?
За изказване – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля внимателно да ме изслушате до края.
Госпожо Председател, ако в края прецените, че не съм говорил по същество, можете да ме накажете.
Военното разузнаване, колеги, е област от военното дело. Често така съкратено се нарича Военната служба, натоварена с водене на военно разузнаване. Тази Служба използва редица средства и методи на разузнаването за събиране и анализ на информация с цел да предостави възможно по-надеждна и по-точна информация както на съответното военно командване, така и на военно-политическото ръководство на държавата за обекта на проучване или така наречения „обект на разузнаване” – неговите възможности, намерения и така нататък. Бива стратегическо, оперативно, тактическо – това е по обхвата. По видовете е въздушно, морско. Според средствата, които използва – техническо, специално, агентурно, даже имаме и космическо разузнаване.
Целите, които има военноразузнавателната дейност, са подчинени преди всичко на насоките на военната стратегия на страната и имат основно три групи задачи – информационно осигуряване на военната политика, непосредствено въздействие върху обектите в разузнаваната държава и върху обекти, имащи роля и значение за нейните въоръжени сили и външни военно-политически връзки, създаване на разузнавателни позиции за осъществяване на разузнавателна дейност.
Задачите могат да бъдат най-различни, но преди всичко са свързани с оценка на военния потенциал, със създаване на предпоставка за събиране на информация, преди всичко от военен характер, и не на последно място, информационно обезпечаване на ръководителите и външнополитическите органи при вземане на текущи политически решения, най-изгодни за разузнаващата държава, забележете, в областта на военната политика на държавата.
Обектите биват най-различни: военен потенциал, международни военно-политически отношения, специални обекти, обекти на разузнавателно проникване, все сложни категории, с които не искам да подценявам колегите офицери – говоря за тези, които не сте изкушени в това. Не искам да влизам в дълбочина, защото съвсем ще Ви объркам за какво става въпрос.
Подчертавам, това са сложни действия – те изискват познаване на военното дело, изискват да правиш разлика ако не между самоходно оръдие и танк, то поне между гаубица и танк. Тоест, най-малкото, трябва да имаш някакво военно образование, за да можеш да правиш разлика. Освен всичко друго, в рамките на военното разузнаване и придвижването на съответните въоръжени сили от един рубеж на друг трябва да знаеш какво означава и „рубеж”. Някъде трябва да си го учил.
Няма да се спирам на планирането на военните операции, защото то бива най-различно: стратегическо, тактическо, перспективно, така наречените програми „текущо” – в момента, в който трябва да се действа. Има планиране и според формите на организация на разузнавателната дейност, като планиране на агентурното, нелегалното, на техническото разузнаване, на разузнаването на войсковите подразделения.
Всъщност всичко онова, което Ви казвам, е за да разберете, че един цивилен, колкото и да е кадърен, няма как да знае за какво става въпрос, когато става въпрос за военно дело.
Тук един от преждеизказващите се каза, че това е специфична дейност. Да, тя е специфична, затова се казва „военно разузнаване” и затова самата семантика на думата предполага този, който го оглавява, да бъде военен.
Нещо повече, когато защитавахме Закона, това предложение го бях направил още на първо четене, споменах, и колегата Дъбов също го спомена, че той се среща със свои колеги, служители, ръководители на военни разузнавания на страните партньорки от НАТО – всичките са военни, всичките са с лампази!
И Ви питам: как един цивилен, който не знае, най-малкото не е минал съответното обучение, не е завършил съответната академия, няма висше военно образование – то е задължително, за да можеш да изпълниш тази дейност, ще може да защитава, ще може да докладва и ще може, най-малкото, професионално да се изразява на тези срещи!
Настоявам на нашето предложение директор на тази Служба да бъде военнослужещ на действителна военна служба, с висше военно звание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ерменков?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вземам думата не за друго, а защото трябва да се уточняват някои неща.
Господин Ерменков, Служба „Военна информация” се занимава само със стратегическото разузнаване! Оперативното и техническото разузнаване се развръщат в подразделенията и те не са подчинени на Служба „Военна информация”. Обърквате ги нещата.
Нещо друго искам да Ви кажа, независимо от това че не се чухме в началото. Много пъти в България обичаме да даваме за пример Германия, като стандарт на живот и за какво ли не друго. Германия няма Служба „Военна информация” и държавата функционира много добре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Методи Андреев. (Шум и реплики.)
Колеги, нека да се изслушваме.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, колеги! Това, което говори господин Ерменков, се отнася във военно време как работи Служба „Военна информация”. Самият той е офицер от тази Служба и тук говори за специално образование!
Господин Ерменков, Вашето средно образование е английска гимназия. Висшето е в Московский государственный институт „Международных отношений”. След това, господин Ерменков, Вие сте завършили ШЗО в Плевен, след което сте имали две години курс на специална школа. Това е Вашето военно образование! (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Къде са Вашите академии, генералщабни, та сте стигнали тук да ни разказвате какво трябва да има един военен разузнавач! Моля Ви се! Това са несериозни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Колеги, да запазим тишина и да чуем дупликата на господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Пропуснахте, господин Андреев, че съм доктор в областта на техническите науки, но няма значение – това е допълнително в квалификацията, която имам. Но...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По Закона, не по биографията.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само да напомня, че школата, за която Вие говорите, се води факултет „Стратегическо разузнаване” към Военна академия „Георги Сава Раковски” и аз съм я завършил със златен медал, но това е друга тема. (Реплики от народния представител Методи Андреев. Възгласи: „Еее!” от РБ.)
Освен всичко друго пропуснах само да кажа нещо, което е изискване и което трябва да бъде изискване към един директор на Служба „Военна информация”, който трябва да е и военен, че трябва да знае освен българския и някои от неговите диалекти, и чужд език, за предпочитане западен език.
И понеже тук споменахте за примерите, искам да Ви кажа, че в Германия също има отделна служба, която се занимава с военно разузнаване нищо, че не е обособена като такава. Тя е към Министерството на отбраната.
Искам да Ви кажа, че освен всичко друго, менторите Ви, които са щедри в плащането на Вашите неправителствени организации имат за началник на военното си разузнаване генерал-полковник. Говоря за американското военно разузнаване, така че не ми давайте такива примери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Велизар Енчев.
След него – Методи Андреев, след него – Мартин Димитров.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! За първи път след 100-годишната история, която отбелязахме на военното разузнаване, начело искате да сложите човек, изцяло цивилно лице.
След като военното разузнаване бе обезличено по времето на министър-председателя Иван Костов и от името „Военно разузнаване” се отиде към името „Военна информация”, като подготовка за сливането на Военното разузнаване с Националната разузнавателна служба, слава Богу, че покойният генерал Кацаров успя да предотврати това безумие на тогавашния министър-председател, та след като обезличихте военното разузнаване и го нарекохте „Военна информация”, говоря за дясната част от залата, сега искате да направите от военното разузнаване цивилна институция.
Целта обаче е друга. Господин Бакалов е едно чисто политическо назначение, да бъде поставен на този стол, а може би ще му дадете и военен чин. Защо не? Имаме опит в това отношение.
Да видим каква е европейската и американската практика. Ако някой от Вас тук стане и ми посочи – господин Андреев, Вие трябва да посочите, имате право на реплика, в натовска страна и в Съединените американски щати началник на военното разузнаване да е лице, което е цивилно лице, което няма никакъв военен опит, никакъв военен стаж, никакво военно звание, моля, станете и го направете. И ако го направите, вероятно това може да бъде само в Кралство Швеция, което едва ли може да бъде пример за сравнение.
Питам: има ли в САЩ и Европа подобно назначение, след като Вие обичате да се сравнявате изцяло с Вашите евроатлантически партньори?
С две думи – Вие се опитвате в момента едно политическо назначение да го трансформирате в експертно, все едно, както много сполучливо каза господин Ерменков: абе, все едно от днес за утре да научите чужд език. Е, няма как да стане. Освен това чуждият език трябва да го знаеш, за да ръководиш Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация” и то за предпочитане – не, не, задължително – английски език.
И какво направи господин Бакалов, който сега Вие с гласуването си ще го направите шеф на „Военна информация”?
Първата стъпка на господин Бакалов беше да предаде на Комисията по досиетата документите с имената на чуждите граждани – сътрудници на България, забележете, в Близкия изток. Същият Близък изток, за който вчера, преди малко казах, министър Ненчев, министър на отбраната, от тази трибуна заяви, че ще привлече спешно за сътрудници арабисти от военното разузнаване, служили в зловещата Държавна сигурност, тоест военна държавна сигурност, тъй като в момента няма достатъчно подготвени арабисти и те ще бъдат привлечени, ако те изобщо се съгласят, за работа по тази кризисна ситуация в Близкия изток, която реално заплашва България, така че първото действие на господин Бакалов – да предаде имената на чуждите сътрудници на военното разузнаване, най-вече в Близкия изток и на второ място – на Балканите, само то е достатъчно, за да не се разглежда изобщо неговата кандидатура за директор на Служба „Военна информация”.
Затова аз, тъй като виждам и очаквам репликата на господин Андреев, хубаво е да я чуем тази реплика, много Ви моля, господин Андреев, в своята реплика вместо да се занимавате с доноси и с биографии на други хора, изкарайте факти и аргументи. Обидата и квалификацията не е аргумент.
Моля Ви, да чуем Вашите аргументи, а не квалификации, които отнесохте към господин Ерменков (шум и реплики), абсолютно без никакво основание, тъй като именно той е подготвен за директор на служба „Военна информация”. (Силен шум, реплики и провиквания.) Има квалификацията, има езиковата подготовка, има моралът да оглавява тази служба, а има и военната подготовка с военното училище, а не Вашият фаворит – господин Бакалов, а най-малкото и Вие, господин Андреев. (Силен шум, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, спокойствие в залата!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да чуем сега, господин Андреев, Вашите аргументи, а не Вашите квалификации и биографии, които така добре разнасяте като, как наричате Вие тези хора – „доносници”? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Енчев.
Реплики? Не виждам реплики.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Страх ли Ви е от реплика? Страх ли Ви е? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Андреев се е записал за изказване. Нали така, господин Андреев?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Страхливец! Страхливец!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Енчев, ако обичате, спестявайте си квалификациите в залата! (Шум и реплики.)
Нямаме реплики.
Продължаваме.
Господин Андреев, Вие сте записан за изказване, заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това предложение има сериозни основания да бъде обмислено. Аз не знам дали то ще бъде прието, но има сериозно основание да бъде обмислено, защото нашето военно разузнаване всъщност работи като информационна служба. И от ляво, и от дясно никой не отрича, че това в основата си е информационна служба.
Ръководството на една информационна служба няма нужда да бъде оперативно ръководство. Видяхме, когато на една такава информационна служба началникът се правеше на оперативен работник, какво стана – случаят с Кирчо Киров, който лично вербувал, лично ходел специалните разплащания да върши, сега е осъден.
Работата на един такъв началник е да посочва политическата посока, в която трябва да работи тази служба, използвайки целия експертен потенциал на службата. Този началник, според мен, може да бъде човек, който притежава съответните качества, има специализация в областта на националната сигурност, без да е задължително да бъде военен.
Аз не казвам, че военните не бива да бъдат шефове на тази служба. Идеята на това предложение беше да разширим спектъра на кадърните хора, които могат да претендират да управляват военното разузнаване оттук нататък. Защото Вие ще се съгласите, че умните хора не са само във военната сфера. Умни хора има и извън военната сфера, затова когато един университет, независимо кой е той, обявява конкурс за хабилитирани лица, той не казва, примерно, че хабилитираното лице трябва да бъде само служител от този университет. Може кандидатът да бъде от всички останали сфери, които касаят съответния конкурс, затова се обявява конкурс.
Ние в момента препотвърждаваме старата тоталитарна визия, че военното разузнаване може да бъде управлявано само от висш военен.
По принцип разузнаването е високоинтелигентна дейност. Очаква се решенията, които ще взема ръководителят на едно разузнаване, да бъдат нестандартни. Това не се определя от това, че той е военен или не е военен. Това се определя от неговите лични знания, от неговия начин на мислене.
Мога да Ви кажа, че имаше един прекрасен филм. Той беше показан в нашите кина: „Игра на кодове”. Там беше показано как е създадена Ми-6 в Англия. Създаде я един блестящ математик, който никога не е бил разузнавач. Никога, но той направи схемата, по която бяха спасени милиони животи, разгадавайки шифърът на Енигма. Ето един исторически пример, че не можем да скъсяваме, да ограничаваме кръга на търсене на един добър ръководител само в областта на една професионална общност.
И предложението показва само едно – разширяване на ветрилото, демократична възможност хора, занимавали се, имащи експертиза в сферата на националната сигурност да могат да кандидатстват за шеф на тази служба.
И тъй като се очаква аз да защитавам персонално Йордан Бакалов ще кажа и ще разочаровам тези, които очакват от мен това да стане.
В Комисията моята позиция беше много ясна. Както и сега аз защитих тези предложения, но заявих, че няма да гласувам нито „против”, нито „за”. Това ще направя и сега, и не за друго, за да не пишат утре вестниците, че приятелят на Данчо Бакалов предлагал неща, които касаят само него. Не е вярно това! Касаят много други умни български граждани, които ние в момента сме на път да зачертаем, като евентуални ръководители на тези интелигентни служби, които трябва да събират информация за България.
Това, което исках да Ви кажа, Ви го казах и така няма смисъл да проверявате – аз няма да гласувам по този текст и не защото не го подкрепям, а поради причината, която изтъкнах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Андреев.
Народният представител Кирил Добрев – първа реплика. (Шум и реплики.)
Трябва да приключим с репликите.
Господин Ерменков, Вие желаете втора реплика.
Трета реплика?
КИРИЛ ДОБРЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Андреев, знаете, че много Ви уважавам. Работим заедно в една Комисия, но с четене на досиета и криминални книги експерт не се става.
Аз съм просто впечатлен от Вас. Явно времето, което сте прекарали в тази Комисия, е само да четете кой какво е завършил, кой какво е правил и да псувате партията и служителите на Държавна сигурност.
Сега, важните неща. Навремето днешните реформатори, тогавашни седесари, поставиха Димо Гяуров като шеф на НРС и съсипаха една служба. По-късно делото срещу Кирчо Киров е елемент от разрушаването на държавността, и всички Вие това го знаете. (Реплики от РБ.)
Днес въпросът, който имам и искам директен отговор, е: защо се прави тази промяна в Закона? Искам персонално да ми кажете – кой ще бъде назначен за шеф и как Вие го защитавате чрез промени в Закона? (Шум и реплики.)
И после, има ли задкулисие в службите, или няма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Добрев.
Народният представител Таско Ерменков – втора реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нямаме различие, че директорът на Служба „Военна информация” трябва да бъде високо интелигентен човек. Имаме различие по неговата насоченост на интелигентността му. (Смях и оживление.) Дали трябва да бъде интелигентен физик, дали трябва да бъде интелигентен химик, или трябва да бъде интелигентен военен, който да може да се занимава с тази длъжност? Именно заради това, имайки предвид че висши военни звания не се раздават като примерно някои комисарски звания, а се изслужват, изстрадват от строя от лейтенант нагоре, което, от една страна, спомага за дисциплината, от друга страна – вдига професионализма и развива интелекта на хората.
Между другото, не виждам нито един от офицерите, които са тук, който да не отговаря на Вашето изискване, господин Методиев. Затова искаме да бъде интелигентен военен, който да може да си върши работата интелигентно, но и военно, а не само да говорим, че тъй като е интелигентен, може да бъде пенкилер служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Трета реплика? Не виждам желаещи.
Господин Енчев, вдигнете ръка. Вие тръгвате и аз... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Господин Енчев тръгва, без да е вдигнал ръка. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Моля, не се обаждайте от залата!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Много кратка реплика към господин Андреев.
Аз Ви благодаря в началото на своето изказване. Вие обърнахте внимание, че става дума за Служба „Военна информация”, а не „Военно разузнаване”. Вие всъщност потвърждавате моята хипотеза, че от времето на Иван Костов обезличаването на „Военното разузнаване” със смяната на името, ще продължи при Вас. Сам го признахте преди малко, че това е служба за информация, а не за разузнаване.
Правя следната прогноза – Вие по един или по друг начин ще се опитате в най-близко време да слеете военното с цивилното разузнаване. Това е моята прогноза. Дай Боже, да не съм прав, тъй като Вие сам преди малко заявихте това.
И още един елемент в моята реплика към Вас, уважаеми господин Андреев. Кажете ми, ако назначим наистина господин Бакалов за шеф на „Военна информация”, как ще се справи той на експертно ниво в тези дни, в тези часове, когато в „Ислямска държава” се води истинска война и от Съединените американски щати, от една страна, от дълго време, и от 24 часа от Русия с въздушните удари? Каква квалификация има той във Военновъздушните сили, каква квалификация има на тактическо и на стратегическо ниво? Каквато квалификация имаше преди малко изказалият се господин Ерменков, когото Вие иронизирахте. Така че, господин Андреев, много Ви моля, говорим за квалификация в специфична област, каквато е хирургията. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Енчев.
Методи Андреев – дуплика.
Имате думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, колеги! Чудно ми е – защо тези хора, които говорят тук, малко не се огледат в огледалото? (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Господин Добрев, не мен ме хванаха на границата с един куфар пари преди много време. (Шум и реплики.) Господин Добрев, точно тези, които Вие упреквате, точно те Ви хванаха.
Господин Добрев, не аз имам електроцентрали.
Не, господин Добрев, не моята сестра купува заедно с... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, придържайте се към темата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Извинявайте, имайте малко чувство за мярка.
А какво съм чел аз, господин Добрев, аз си го казвам. Казвам какво съм чел. Смятам, че това, което казвам, го казвам ясно, а не като Вас.
Що се отнася до това, което казва господин Ерменков.
Да, господин Ерменков, много е хубаво да е интелигентен човек и военен, но защо да не е интелигентен човек, който се занимава по принцип с национална сигурност? Може да е военен, може да не е военен. Кое според Вас е по-общото и по-важното?
И това, което каза господин Велизар Енчев.
Господин Енчев, един посланик, който е бил два мандата в Афганистан или в страните, където воюват, по-малко компетентен ли е от един генерал, който стои тук, в България, и всеки ден си бърше бюрото? (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Аз това искам да попитам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за дупликата.
КИРИЛ ДОБРЕВ (БСП ЛБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не, не, не! (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Първи поисках процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не, не, той поиска първи.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Първи поисках процедурата и се придвижих. Недейте да злоупотребявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Четин Казак сме видели първи.
Съжалявам, изчакай, господин Байрактаров. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Не, това е дуплика.
КИРИЛ ДОБРЕВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Каква дуплика? Никой не може да ме обижда от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: В дупликата той има право да те спомене. (Силен шум и реплики.)
Господин Добрев, моля Ви седнете на място.
КИРИЛ ДОБРЕВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Искам лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Добрев, не Ви давам думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ (БСП ЛБ): Искам лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Добрев, думата Ви е отнета, нямате право на лично обяснение. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Преди това има процедура, нямате право на лично обяснение.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Лично обяснение искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Нямате право на лично обяснение по Правилник.
Моля, отстранете се от трибуната.
Ще Ви изгоня от залата, предупреждавам Ви!
Моля Ви, преди това има процедура. Нямате право на лично обяснение – то е в режим на дуплика спрямо реплика.
Ако обичате, отстранете се от трибуната. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
КИРИЛ ДОБРЕВ: По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Преди това има две процедури.
Ако обичате, седнете си всички на местата!
Господин Казак – процедура.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички ние виждаме, че ако продължи този дебат, страстите ще се разгорят повече и ще се кажат много неприятни думи, от които след това всички ще се срамуваме. Мисля, че достатъчно аргументи се изказаха в едната и другата посока.
Правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията по този текст. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли?
КИРИЛ ДОБРЕВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Госпожо Цачева, искам лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще направя справка със стенограмата, не мога да Ви кажа. (Шум и реплики.)
По начина на водене – елате да си кажете, каквото имате. (Шум и реплики.)
Момент обаче, в процедура сме.
Обратно по прекратяване на разискванията? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 109 народни представители: за 78, против 28, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преди гласуването – процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Преди това има друга процедура. Не Ви ли съобщиха? От пет минути чакам.
КИРИЛ ДОБРЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Аз много благодаря, че се върнахте на председателското място, за да въдворите ред и да удовлетворите всички народни представители, които искат да си кажат това, което мислят.
Господин Андреев, Вие сте от хората, които 1989 г. искахте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Добрев, Вие поискахте процедура по начина на водене. Забележките към мен, към мен.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Добре, към Вас.
Уважаема госпожо Цачева, Вие и демократите от 1989 г. се борите за промяна на строя – в смисъл от социализъм да строим комунизъм. Нормално е 25 години (смях и реплики) след промяната на строя да има всякакви хора. Аз съм елемент на прехода, госпожо Цачева, така че дали имам ВЕЦ-ове, дали нямам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но по процедурата какво съм сбъркала?
КИРИЛ ДОБРЕВ: ...и с какво се занимавам, това е благодарение на строя, който Вие доведохте и днес го ползваме. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене и особено обръщам внимание на Вашия заместник господин Иванов, който изключително тенденциозно води заседанието. Колегите от дясната страна на залата са свидетели отколко време аз поисках процедура. Можете да видите стенограмата, той каза: „господин Байрактаров – процедура”, след което започна да си дава процедурите на който му харесва. Явно имате леви симпатии, не знам, но това тенденциозно водене на заседанието вече започва да ескалира (смях в залата), защото вчера имаше такъв случай, завчера имаше такъв случай и днеска пак.
Така че, господин Иванов, не само че правя процедура, а искам и да бъдете наказан! (Смях и възгласи в ГЕРБ: „Ееее!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатите са закрити.
Преминаваме в режим на гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложенията на господин Ерменков и група народни представители от БСП лява България за изменение в чл. 23, които Комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 86, против 19, въздържали се 6.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Подлагам на гласуване предложението на господин Велизар Енчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 21, против 70, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Михо Михов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 43, против 10, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, правя предложение за прегласуване на предложението, което току-що беше гласувано – на господин Михо Михов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението на господин Михо Михов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 35, против 11, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Славов, Методи Андреев, Мартин Димитров, Явор Хайтов и Корман Исмаилов.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 4, против 56, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Красимир Каракачанов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 36, против 16, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Преди да подложа на гласуване целия чл. 24, господин Лазаров, съобразено с първото гласуване, с подкрепеното предложение...
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди това ал. 2.
В предложението на господин Таско Ерменков и група народни представители е редакцията на ал. 2 – директор на службата може да бъде военнослужещ. Това е ал. 3 в чл. 24, а в ал. 4, т. 3 след думата „военнослужещ” се добавя изразът „на действителна военна служба”. (Коментари между председателя Цецка Цачева и докладчика Димитър Лазаров.)
Колеги, подлагам на гласуване чл. 24 в редакцията по Доклада на Комисията, съобразено с подкрепеното предложение за изменение на тази редакция с условието, че вместо ал. 2 – предложението на господин Ерменков, се отнася за ал. 3, текстът на Комисията, а промените в ал. 4 всъщност са промени в
ал. 5, т. 3 в основния текст на Комисията в чл. 24.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Чл. 24 – предложение на народния представител Таско Ерменков и група народни представители:
„В чл. 24 ал. 1 се изменя така:
„(1) Дейността на директора на Службата се подпомага от заместник-директори, които могат да бъдат военнослужещи на действителна военна служба със старше или висше военно звание.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Велизар Енчев:
„В чл. 24 ал. 1 се изменя така:
1. отпада т. 2;
2. ал.1 на чл. 24 добива вида:
„Чл. 24. (1) Дейността на директора на Службата се подпомага от заместник-директори, които са военнослужещи, назначени по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 25:
„Чл. 25. (1) Дейността на директора на Службата се подпомага от заместник-директори, които могат да бъдат:
1. военнослужещи, които се назначават от министъра на отбраната по предложение на директора на Службата, по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, или
2. цивилни служители, които се назначават по реда на Кодекса на труда от директора на Службата след съгласуване с министъра на отбраната.
(2) Директорът възлага с писмена заповед изпълнението на отделни функции и правомощия на заместник-директорите.
(3) Функциите и правомощията на директора в негово отсъствие се изпълняват от определен с негова писмена заповед заместник-директор за всеки конкретен случай.
(4) При освобождаване на директора от длъжност или когато директорът е в обективна невъзможност да изпълнява функциите си, министърът на отбраната определя един от заместник-директорите, който да изпълнява неговите функции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаем колеги, първо искам да Ви благодаря за разбирането по предходния член и за правилния според мен, вече и според Вас, избор на директор на служба „Военна информация”.
Следвайки тази логика, искам да Ви обясня, че Службата освен от директор се състои и от заместник-директори, които по логиката на вече приетия член, трябва да бъдат също военнослужещи на действителна военна служба.
Разбира се, този път могат да бъдат със старше или висше военно звание, което означава от майор нагоре – дали ще бъде майор или по-висшите звания – „бригаден генерал” и нагоре, е въпрос на щатно разписание и на всички други въпроси.
Важно е заместниците също да бъдат щатни, да бъдат военнослужещи на действителна военна служба, тъй като те се занимават с основната оперативна и информационна дейност, по която до голяма степен подготвят и оформят документите и трябва да отговорят най-малкото на изискванията на директора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлагате в редакцията на Комисията?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз съм го предложил. Има мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте го предложили, Комисията го е отхвърлила. Сега настанаха промени.
Предложете го по текста на чл. 25 в редакцията на Комисията.
ТАСКО ЕРМЕКОВ: Аз имам предложение и защитавам моето предложение.
Защитавам предложение, което не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И не правите редакционно предложение за отпадане на т. 2 от хипотезата на чл. 25 в ал. 1.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В момента говорим за заместник-директорите, колеги, да няма някакво недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, разбрах Ви.
Текстът го прочете и докладчикът. Той не е подкрепен от Комисията и затова в основния текст на чл. 25, ал. 1 „Дейността на директора на Службата се подпомага от заместник-директори, които могат да бъдат:
1. военнослужещи – и така нататък – или
2. цивилни служители, които се назначават... .”
Вие какво предлагате?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Предлагам: „се подпомага от заместник-директори, които могат да бъдат военнослужещи на действителна военна служба със старше или висше военно звание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ерменков и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 28, против 29, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Велизар Енчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 22, против 43, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Господин Ерменков направи предложение по редакцията на чл. 25, аз не го разбрах точно. (Реплика от БСП ЛБ: точка втора да отпадне.)
Точка втора да отпадне, се чува от залата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ерменков.
Гласували 79 народни представители: за 28, против 38, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 25 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 25 – предложение на народния представител Велизар Енчев:
„1. чл. 25, т. 3 добива вида:
„т. 3. притежават 10-годишен професионален стаж в системата на въоръжените сили на Република България;”
2. в точка 7 след думата „коалиции” да отпадне изразът „или организации с политически цели”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михо Михов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 26:
„Чл. 26. За директор и заместник-директори на Службата могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
3. притежават 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат държавна длъжност;
6. са проверени за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и резултатът от проверката е обявен по реда на същия закон;
7. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”;
8. не членуват в политически партии и/или коалиции или организации с политически цели;
9. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни и управителни съвети или съвети на директорите или контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
10. не са наети по трудово или по служебно правоотношение, или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска или научноизследователска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Велизар Енчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 9, против 44, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Има още едно неподкрепено предложение на господин Каракачанов – в чл. 25, т. 2 се внася следното допълнение: след думата „магистър”: „и завършена генерал-щабна академия”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласуваме неподкрепено предложение.
Гласували 77 народни представители: за 17, против 23, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 26 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Раздел ІV”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 27.
Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители – създава се нов чл. 26а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 28:
„Чл. 28. (1) За осъществяване на контролни функции при провеждане на държавната политика в Службата и с цел предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за повишаване на качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности в Службата се назначава инспектор.
(2) Инспекторът е на пряко подчинение на директора на Службата.
(3) За инспектор може да бъде назначаван служител, който има висше образование и стаж не по-малко от 5 години в Службата.
(4) Инспекторът може да бъде военнослужещ или цивилен служител, който се назначава от министъра на отбраната по предложение на директора на Службата.”
Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители – създава се нов чл. 26б.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 29:
„Чл. 29. (1) Инспекторът извършва контролни и други проверки по указание на директора на Службата или по своя инициатива, след съгласуване с директора на Службата, по отношение на:
1. спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната и директора на Службата;
2. спазването на вътрешния ред и дисциплина;
3. предотвратяването и установяването на конфликт на интереси;
4. спазването на Етичния кодекс за поведение на служителите;
5. управлението и разпореждането с материални средства;
6. условията и реда за извършването на финансови разходи за изпълнение на специфични цели на Службата;
7. условията на труд;
8. управлението на човешките ресурси;
9. спазването на основните права и свободи на човека;
10. корупционни рискове и мерките за ограничаването им.
(2) Инспекторът проучва предложенията, сигналите, жалбите и молбите, подадени от физически или юридически лица до директора на Службата, и изготвя отговори по тях.
(3) Инспекторът няма правомощие да извършва финансов контрол с изключение на контрола по ал. 1, т. 5 и 6.”
Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители – създава се нов чл. 26в.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 30:
„Чл. 30. (1) Директорът на Службата има право да разпореди на инспектора да не започва и да прекрати извършването на конкретни проверки, ако това ще доведе до достъп до данни за оперативно-разузнавателни източници, методи и средства, оперативни дейности и разузнавателни операции.
(2) В случаите по ал. 1 инспекторът има право да докладва на министъра на отбраната.”
Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители – създава се нов чл. 26г.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 31:
„Чл. 31. (1) Инспекторът докладва на директора на Службата за резултатите от извършените от него проверки и прави предложения и препоръки във връзка с тях.
(2) Инспекторът представя годишен доклад за резултатите от дейността си на министъра на отбраната и директора на Службата.”
Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители – създава се нов чл. 26д.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 32:
„Чл. 32. Организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят с акт на Министерския съвет.”
„Глава четвърта”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
„Раздел І”.
Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел І да се измени така:
„Раздел І – „Дейности на Служба „Военна информация”.
По чл. 27 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от народния представител Методи Андреев, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народните представители Гаджев, Манушев и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Лазаров и група народни представители, подкрепено от Комисията по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 33:
„Чл. 33. Основни дейности на Службата са:
1. добиване на разузнавателна информация от военен характер, както и за хибридни форми на война и за асиметрични рискове и заплахи;
2. извършване на информационно-аналитична дейност при условия и по ред, определени с акт на директора на Службата;
3. участие в организацията и осъществяването на военнодипломатическата дейност;
4. информационно осигуряване и разузнавателната поддръжка на въоръжените сили на Република България и подпомагане на началника на отбраната в дейността му по планиране и ръководство на военното разузнаване в Българската армия;
5. организиране и осъществяване на специалната подготовка и следдипломната квалификация на служителите й;
6. организиране и провеждане – самостоятелно или във взаимодействие с партньорски служби, на специални операции на и извън територията на страната при спазване на изискванията по чл. 11;
7. ресурсно осигуряване на дейностите на Службата;
8. осигуряване сигурността на Службата, нейния личен състав и защитата на класифицираната информация, както и контраразузнавателното обезпечаване на разузнавателната дейност;
9. проучване за надеждност и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация на служителите си.”
По чл. 28 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по Раздел ІV с членове от 27 до 34 включително има ли? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV, чл. 27, 28, 29, 30, 31, 32, Глава четвърта с наименование „Дейности на военното разузнаване”, Раздел І – „Дейности на Служба „Военна информация”, чл. 33 и 34.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 29 – предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов:
„Чл. 29, ал. 5 да придобие следната редакция:
„Чл.29. (5) Материалите от архива на Службата, представляващи историческа и научна ценност се съхраняват в Службата и се използват като учебна литература при обучението и квалификацията на личния състав. Достъпът на гражданите до този архив се регламентира с акт на министъра на отбраната.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 35:
„Чл. 35. (1) Службата създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхраняване на документи, сведения и данни, както и делата на служителите и сътрудниците.
(2) Службата създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхраняване на документи, сведения и данни за чужди граждани.
(3) Достъпът до архива и картотеките се разрешава по ред, определен със заповед на директора на Службата.
(4) Материали от архива на Службата, представляващи историческа и научна ценност, се предават за съхранение в Държавния архив при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, смятам, че предложението на народния представител Красимир Каракачанов е справедливо, защото се получава следният парадокс. Той предлага материалите от архива на Службата, които представляват историческа и научна ценност, да се съхраняват в Службата и да се използват като учебна литература при обучението и квалификацията на личния състав, като достъпът на гражданите до тази литература да се регламентира с акт на министъра на отбраната. Вие предлагате обаче – Комисията, всичко да се предаде на Държавния архив при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.
Първо, парадоксът е, че работещите във Военното разузнаване няма да имат достъп до тази историческа и научна ценност, а ще трябва да ходят да я четат, ако се налага, а то се налага, тъй като става дума за обучение, ще трябва да работят с Държавния архив. Смятам, че това трябва да се промени. Странно е как не сте го видели.
Освен това, къде е границата между историческата и научната ценност на секретната информация и наистина държавната тайна?
И в последното изречение на чл. 35, ал. 4 се казва, че те се съхраняват в Държавния архив „при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация”. Смятам, че Държавният архив дори и при спазването на тези разпоредби не дава никакви гаранции, че там няма да попадне историческа и научна литература, която представлява само историческа и научна ценност, а не разузнавателна и друга.
Ами чакайте, Великобритания отваря своите архиви на 45 – 50 години, Руската федерация изобщо не отваря своите архиви, за добро или за лошо, а в Съединените американски щати всичко това се прави толкова селективно, но не съм чул някъде документи на Централното разузнавателно управление да се четат свободно в библиотеката на Конгреса. Ако не съм чул, Вие може да ме поправите.
Предлагам предложенията на народния представител Красимир Каракачанов да се подложат на положително гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Каракачанов.
Комисията не го подкрепя.
Моля, народните представители да влязат в залата!
Гласували 66 народни представители: за 14, против 36, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 35 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Раздел ІІ – предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел II да се измени така:
„Раздел II – Предоставяне и достъп до информацията на служба „Военна информация”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 36.
Чл. 31 – предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, по т. 2 е оттеглено.
Предложение от народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 37:
„Чл. 37. (1) Службата предоставя еднаква по обем и съдържание разузнавателна информация на:
1. президента на републиката;
2. председателя на Народното събрание;
3. министър-председателя;
4. министъра на отбраната.
(2) Президентът изисква и получава информация и становища от директора на Служба „Военна информация“ по въпроси, свързани с отбраната и националната сигурност.”
Чл. 32 – предложение от народния представител Атанас Атанасов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Атанас Атанасов на основание чл. 80 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 38:
”Чл. 38. (1) Постоянният секретар на отбраната и началникът на отбраната получават разузнавателна информация във връзка с изпълнението на функциите си по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, командващият на Съвместното командване на силите, командирите на видовете въоръжени сили и командирите/началниците на военни формирования получават класифицирана разузнавателна информация при спазване на принципа „необходимост да се знае”.
(3) Информационни документи - справочници, сборници, бюлетини, сводки, доклади и други, се предоставят на структури от въоръжените сили по разчет, утвърден от началника на отбраната.
(4) Не се допуска предоставяне на информация за източниците, методите, средствата и способите за добиване на разузнавателните сведения и данни, за списъчния състав на Службата и за лица, които й сътрудничат или са й сътрудничели, както и информация, която би застрашила националната сигурност или би могла да увреди или да създаде опасност от възникване на значителни вреди за служители, сътрудници или други лица, придобили тази информация, доколкото това не противоречи на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(5) Лицата, допуснати до сведения на Службата, носят отговорност за тяхното разгласяване и неправомерно ползване в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
Раздел I
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 40:
”Чл. 40. (1) Служителите във военното разузнаване са:
1. военнослужещи;
2.цивилни служители по служебно правоотношение в съответствие със Закона за държавния служител;
3. цивилни служители по трудово правоотношение.
(2) Статусът на служителите по ал. 1 се урежда в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за държавния служител, Кодекса на труда, този закон и правилника по чл. 17, ал. 4.
(3) Служителите по ал. 1, т. 2 и 3 изпълняват функции, свързани с осигуряване дейността на Службата, които са различни от задачите на военното разузнаване по чл. 12. При необходимост директорът на Службата може да определи и длъжности, на които служителите по ал. 1, т. 2 и 3 да изпълняват задачи по чл. 12.”
Чл. 35.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 41:
”Чл. 41. (1) Служителите на Службата при изпълнение на служебните си задължения могат да заемат и длъжности под или на прикритие.
(2) Изискванията за несъвместимост по чл. 188, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 7, ал. 2, т. 2 и 6 от Закона за държавния служител и по чл. 107а, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда не се прилагат за военнослужещите, съответно за цивилните служители от Службата, които заемат длъжности под или на прикритие.
(3) Условията и редът за изпълнение на служебните задължения от служители, които заемат длъжности под или на прикритие, се определят с правилника по чл. 17, ал. 4.”
По чл. 36 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 42:
„Чл. 42. (1) Служебното време, почивките и отпуските на военнослужещите се определят при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на правилника по чл. 17, ал. 4, а работното време, почивките и отпуските на цивилните служители – при условията и по реда на Закона за държавния служител, съответно Кодекса на труда и правилника по чл. 17, ал. 4.
(2) Директорът на Службата може да определя специфична организация на служебното време на военнослужещите и работното време на цивилните служители, чиито постоянни работни места се намират във военни формирования или обекти, разположени във височинни райони извън населени места, при спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
(3) Служителите, които заемат длъжности под или на прикритие, ползват отпуск в размер, при условия и по ред, определени за тези длъжности.
(4) Финансовите взаимоотношения между Службата и служителите, които заемат длъжности на прикритие, се уреждат при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.
(5) Служителите ползват лечебните, санаториалните и профилактичните заведения на Министерството на отбраната по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника по чл. 17, ал. 4.”
По чл. 37 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 43:
„Чл. 43. (1) След освобождаването от военна служба или прекратяването на правоотношението военнослужещите или цивилните служители от Службата нямат право без изрично разрешение на директора на Службата или на оправомощено от него длъжностно лице да осъществяват контакти с лица, станали им известни при или по повод изпълнение на оперативно-разузнавателна дейност.
(2) Военнослужещите и цивилните служители при освобождаване от военната служба или прекратяване на правоотношението им подписват декларация по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 47.
„Раздел II”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел II да се измени така:
„Раздел II – Изисквания за постъпване в Служба „Военна информация”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 48:
„Чл. 48. (1) Служба „Военна информация” се комплектува с личен състав самостоятелно при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.
(2) Служител, който работи в орган или структура от системата за защита на националната сигурност, може да бъде назначен на длъжност в Службата, ако отговаря на изискванията и условията за нейното заемане и след сключване на писмено споразумение между него, директора на Службата и ръководителя на съответния орган и структура, като не дължи възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация.”
По чл. 43 има предложение на народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 49:
„Чл. 49. (1) На военна служба в Службата се приемат лица, които отговарят на:
1. изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. специфични изисквания, определени с акт на министъра на отбраната.
(2) Приемането на военна служба и назначаването на длъжност в Службата се осъществяват след извършване на подбор при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.
(3) Кандидатите за приемане на военна служба и за назначаване на длъжност в Службата подлежат на психологическо изследване от специализиран орган на Службата при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Изследването се извършва за установяване на психологическата съвместимост с изискванията на съответното направление на дейност. На служба се назначават само кандидати, които са психологически съвместими с изискванията на направлението на дейност.
(4) В Службата на военна служба се приемат и се назначават на длъжност само лица, които са получили разрешение за достъп от органа по сигурността на Службата до изискващото се за длъжността ниво на класифицирана информация.
(5) Български граждани с двойно гражданство могат да бъдат приемани в Службата за изпълнение на военна служба или служба в резерва и да бъдат назначавани на длъжности, определени от министъра на отбраната, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(6) В Службата не могат да се назначават като военнослужещи или като цивилни служители лица, които са в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ или цивилен служител като съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително, или по сватовство до втора степен включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел II, членове 36, 37, 38, 39, наименованието на Глава пета, наименованието на Раздел I, членове 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, наименованието на Раздел II, членове 48, 49 – до тук анблок гласуваме тези текстове.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
По чл. 44 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 50:
„Чл. 50. За изпълнение на разузнавателни задачи директорът на Службата може да назначава лица, които са в трудови или служебни правоотношения с друг работодател или орган по назначаване, както и да ги освобождава от длъжност и от военна служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 51.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 52:
„Чл. 52. Ръководството, организацията, осигуряването на обучението и професионалната квалификация на военнослужещи и цивилни служители за нуждите на Службата се осъществяват при спазване на изискванията на този закон и на правилника по чл. 17, ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 54.
По чл. 49 има предложение на народния представител Атанас Атанасов:
„Чл. 49, ал. 2 да отпадне.”
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 55:
„Чл. 55. (1) За изпълнение на служба по служебно правоотношение и работа по трудово правоотношение в Службата се приемат лица, които отговарят на изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за държавния служител, Кодекса на труда и изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 2 и ал. 4 и 5 от този закон.
(2) В случаите по ал. 1 не се провеждат процедури по обявяване и провеждане на конкурси.”
„Раздел III”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
По чл. 50 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 56:
„Чл. 56. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната утвърждава Класификатор на длъжностите в Служба „Военна информация”, който се обнародва в Държавен вестник.
(2) Длъжностите за военнослужещи от класификатора по ал. 1 могат да бъдат в обхвата на повече от едно военно звание.
(3) Въз основа на класификатора по ал. 1 директорът на Службата изготвя и представя на министъра на отбраната длъжностните разписания на Службата за утвърждаване.”
По чл. 51 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 57:
„Чл. 57. Сключването на договор за военна служба, приемането, изпълнението и прекратяването на военната служба на военнослужещите се осъществяват от директора на Службата или оправомощени от него длъжностни лица при условия и по ред, определени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, този закон и правилника по чл. 17, ал. 4.”
По чл. 52 има предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 58:
„Чл. 58. В Службата с акт на директора се назначава комисия, която подпомага директора на Службата по въпроси, свързани със служебното развитие на служителите. Условията и редът за работа на мандатната комисия се определят с правилника по чл. 17, ал. 4.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 59:
„Чл. 59. Приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват със заповед на директора на Службата или на оправомощени от него длъжностни лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 61.
„Раздел IV”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 62:
„Чл. 62. (1) Служителите във военното разузнаване могат да бъдат награждавани с награди и отличия в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника по чл. 17, ал. 4.
(2) Директорът на Службата може да предлага за награждаване от министъра на отбраната и началника на отбраната съгласувано с командирите (началниците) от Българската армия служители от подчинените им структури и военни формирования.”
По чл. 57 има предложение на народния представител Димитър Лазаров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 63:
„Чл. 63. (1) Директорът на Службата може да награждава с награди и отличия на Службата:
1. нейни служители;
2. български и чуждестранни граждани – за особени заслуги или съществен принос за изпълнението на задачи на Службата;
3. пенсионираните военнослужещи, служили в Службата.
(2) Условията и редът за награждаване по ал. 1 се определят с правилника по чл. 17, ал. 4.
(3) Наградите и отличията по ал. 1 се определят с акт на директора на Службата.”
„Глава шеста”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.
„Раздел I”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 58 има предложение на народния представител Гаджев и група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всички предложения са подкрепени.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 64:
„Чл. 64. (1) Координацията и взаимодействието на военното разузнаване с министерства, служби за сигурност и обществен ред и ведомства се осъществяват от Службата въз основа на съвместни инструкции на:
1. министъра на отбраната и ръководителя на съответното министерство;
2. директора на Службата и ръководителя на съответната служба за сигурност и обществен ред или ведомство.
(2) При изпълнение на възложените й правомощия Службата може да взаимодейства и координира своите дейности със структурите по ал. 1 в следните направления:
1. обмен на информация и използване на информационни фондове;
2. оперативно взаимодействие;
3. научно-техническо сътрудничество;
4. подготовка на личен състав;
5. логистично осигуряване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 65.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 66:
„Чл. 66. (1) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите оказват съдействие на служителите на Службата при или по повод осъществяване на дейностите им по този закон.
(2) В случаите по ал. 1 служителите се легитимират със служебна карта при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 67.
„Раздел II”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 69.
По чл. 64 има предложение на народния представител Гаджев и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Лазаров и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 70:
„Чл. 70. Взаимодействието и разузнавателната поддръжка при многонационални и съвместни операции се планират, организират, координират и осъществяват от Съвместното командване на силите, а при самостоятелни операции – и от командирите на видовете въоръжени сили.”
„Глава седма”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 71.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 72:
„Чл. 72. Органът по сигурността осъществява дейността си самостоятелно или във взаимодействие с други служби за сигурност и обществен ред при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.”
По чл. 67 има предложение на народния представител Андреев, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Лазаров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 73:
„Чл. 73. (1) Финансовото осигуряване на Службата се осъществява по общия ред, утвърден за Министерството на отбраната, като ежегодно на Службата се утвърждава бюджет. Разходите се извършват чрез бюджетна субсидия от бюджета на Министерството на отбраната.
(2) Предоставянето на бюджетни средства за изпълнение на специфичните цели на Службата и начинът на организация на тяхното вътрешноведомствено администриране, разходване, отчитане и контрол се определят с акт на министъра на отбраната, по предложение на директора на Службата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 76.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 77:
„Чл. 77. (1) За изпълнение на възложените й с този закон правомощия Службата изгражда, поддържа и използва информационни фондове.
(2) Редът за създаване, използване и закриване на информационните фондове и за контрол върху тях се определя с правилника по чл. 17, ал. 4.”
Членове 72, 73, 74, 75, 76, 77 по вносител са подкрепени и стават съответно от 78 до 83.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78, който става чл. 84:
„Чл. 84. (1) Министърът на отбраната може да настанява безвъзмездно Службата за изпълнение на нейните специфични функции и задачи в имоти – държавна собственост, които са в управление на Министерството на отбраната, при условия и по ред, определени в правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация”.
(2) Регистрацията на моторни превозни средства на Службата се извършва по ред, определен в правилника по чл. 17, ал. 4.”
„Глава осма”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване членове с номера: 50, 51, 52, 53, 54, 55, наименованието на Раздел ІІІ, чл. 56, 57, 58, 59, 60, 61, наименованието на Раздел ІV, чл. 62, 63, наименованието на Глава четвърта, наименованието на Раздел І, чл. 64, 65, 66, 67, наименованието на Раздел ІІ, чл. 68, 69, 70, наименованието на Глава седма, чл. 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83 и 84, наименованието на Глава осма и чл. 85.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение на народния представител Велизар Енчев:
В чл. 80 в края на текста се добавя изразът „в съответствие с предмета на дейност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 86.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 87.
По чл. 82 има предложение на народния представител Методи Андреев, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Лазаров и група народни представители, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 88:
„Чл. 88. (1) Осъществяването на финансов контрол по формирането и разходването на бюджета на Службата се извършва от първостепенния разпоредител с бюджет и от други органи, предвидени в закон.
(2) При осъществяване на правомощията си органите и лицата, които осъществяват предварителен финансов контрол, вътрешен одит, държавна финансова инспекция и външен одит, съответно не контролират, не инспектират и не одитират разходите на бюджетните средства за изпълнение на специфичните цели и свързаните с тях специфични дейности.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 89.
Члeн 84.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 90.
„Допълнителна разпоредба”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Параграф 1.
Предложение на народните представители Петър Славов, Методи Андреев, Мартин Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложението по т. 2 и 3 е оттеглено.
Предложение на Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този Закон:
1. „Разузнавателна общност на НАТО и Европейския съюз” е съвкупност от разузнавателните органи от командната структура на НАТО и на Европейския съюз, страните – членки на НАТО и Европейския съюз, и партньорски държави.
2. „Разузнавателен орган” е структура или военно формирование, създадени за изпълнение на конкретни разузнавателни задачи.
3. „Разузнавателна информация” е продуктът, получен след обработване и анализиране от органите на военното разузнаване на добити данни и сведения от закрити и открити източници.
4. „Разузнавателна поддръжка” е процес на осигуряване с разузнавателна информация на националните, коалиционните и съюзническите формирования в хода на операциите.
5. „Специални операции” са комплекс от дейности на разузнавателни органи с използване на специфични средства, способи и методи за добиване на особено важна (критична) разузнавателна информация, която не може да бъде получена по друг начин.
6. „Официални представители в структурите на централната администрация и ведомствата” са служители на Службата, на които е възложено като служебно задължение да я представляват в съответната структура на централната администрация или ведомство и да осъществяват връзката и взаимодействието между Службата и съответната администрация.
7. „Партньорски служби” са разузнавателни служби на други държави, с които Службата има двустранни споразумения за взаимодействие.
8. „Изображение” е двумерно представяне на местност, обект или физически феномен, формирано чрез използване от разстояние посредством космически, авиационни, морски или земни платформи на различни видове сензори – оптико-електронни, инфрачервени, радиолокационни, лазерни, акустични и други.
9. „Височинни райони” са райони с надморска височина над 1500 м.;
10. „Финансови разходи по чл. 29, ал. 1, т. 6” са разходите за изпълнение на специфични цели на Службата, свързани с националната сигурност и отбрана.”
„Преходни и заключителни разпоредби”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Велизар Енчев за изменение в чл. 80, което Комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 17, против 50, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Тук има неподкрепено предложение, докладвайте го.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение на Петър Славов, Методи Андреев и група народни представители, неподкрепено от комисията:
„В § 1 на Допълнителна разпоредба се създава нова точкa 8 със следния текст:
,,8. ,,Професионален стаж в структурите от системата за защита на националната сигурност” е стажът, придобит:
- в някоя от структурите, изброени в т. 1в от § 1 на Допълнителни разпоредби от Закона за отбраната и въоръжените сили;
- в структура по т. 1 и т. 7 от Допълнителната разпоредба на този закон, когато назначението е по решение на държавата;
- в Народното събрание, Президенството или Министерския съвет, като народен представител или експерт в парламентарна комисия, чиито предмет на дейност е свързана с националната сигурност и отбраната, секретар или съветник на президента по отбрана и сигурност, съветник или експерт по отбрана и сигурност или секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за чл. 86, 87, 88, 89, 90 и наименованието на Допълнителната разпоредба.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Петър Славов и група народни представители, Комисията не го подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 4, против 62, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, останаха 5 параграфа от Преходните и заключителните разпоредби – моля да подложите на гласуване да удължим заседанието до приключване на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение няма.
Гласуваме предложението на господин Лазаров.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 1, наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Параграф 2.
Предложение на Петър Славов, Методи Андреев и група народни представители:
„В § 2, ал. 3 текстът до края на изречението след думите ,,към деня на влизане в сила на закона” се заличава и на негово място се поставя текстът ,,продължава да изпълнява длъжността, ако отговаря на изискванията за нея по този закон, за срок не по-дълъг от 5 години, считано от датата на назначаването му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Параграф 3.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров, Любомир Христов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22, ал. 2 т. 18 се отменя.
2. Членове 100 и 101 се отменят.
3. Член 166 се отменя.
4. Създава се чл. 205а:
„Чл. 205а. (1) Съпругът/съпругата-военнослужещ на дългосрочно командирован служител при условията и по реда на Закона за дипломатическата служба има право на неплатен отпуск по време на задграничния мандат на служителя.
(2) Съпругът/съпругата-военнослужещ по ал. 1 се взема в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната по време на неплатения отпуск и след изтичането на срока на отпуска се назначава на длъжност в съответствие с притежаваното военно звание и квалификация, и срокът на договора за военна служба се удължава със срока на неплатения отпуск.
(3) Времето на неплатения отпуск на съпруга/съпругата-военнослужещ по ал. 1 не се зачита за действително изслужено на военна служба.
(4) Вноските за здравно осигуряване на съпруга/съпругата-военнослужещ по ал. 1 за времето, през което са в неплатен отпуск, са за тяхна сметка.”
5. В чл. 260, ал. 1 думите „чл. 163, 165 и 166” се заменят с „чл. 163 и 165”.
6. В чл. 290 ал. 3 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона Министерският съвет приема правилника за устройството и дейността на Служба „Военна информация”. В срока по изречение първо се приемат, съответно издават и другите подзаконови актове, предвидени в Закона.
(2) До приемането на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за организацията и дейността, специфичните условия и ред за назначаване на личния състав и за изпълнение и прекратяване на службата в Служба „Военна информация” (ДВ, бр. 82 от 2010 г.), и другите подзаконови нормативни актове, издадени на основание Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, доколкото не противоречат на този закон.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Методи Андреев:
„В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов § 7 със следното съдържание:
,,§ 7. Разпоредбите на този закон не могат да бъдат тълкувани в смисъл, ограничаващ приложението на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Органите по този закон осигуряват пълно и безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6:
§ 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на отбраната и на директора на служба „Военна информация”.”
По § 8 има предложение от народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Славов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 1, против 53, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 2, § 3, § 4 и § 5, както и предложението на Комисията за отхвърляне на § 6.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Стигнахме до предложението на господин Методи Андреев.
Господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, колкото и да е противоречив този текст, но ние го приехме в предишния закон – Закона за Държавна агенция „Разузнаване”. Да не повтаряме дебата.
Да, Комисията се е произнесла, че не трябва да се приема, но призовавам колегите да гласуваме „за” това предложение, за да няма разлика в двата закона. Това предложение е съществувало и при предишен вариант на Закона за военна информация и Закона за ДАТО (Държавна агенция „Технически операции”). Призовавам да гласуваме предложението на господин Андреев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на господин Методи Андреев за създаване на нов § 7 със съответното съдържание.
Прав е господин Лазаров – трябва да има огледалност на този текст в двата закона. В единия вече го гласувахме.
Гласували 80 народни представители: за 63, против 14, въздържали се 3.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Прегласуване – госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура по прегласуване. Някои колеги не успяха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 73 народни представители: за 68, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме § 7 по вносител, подкрепен от Комисията. На мястото на отменения § 6 идва приетият параграф, предложен от господин Методи Андреев. Този ще остане § 7.
Гласуваме § 7 по вносител и § 8 по вносител, които стават съответно параграфи, съобразени с приетото предложение на господин Методи Андреев.
Гласували 78 народни представители: за 77, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене и Законът за военното разузнаване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, ще бъда съвсем кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желателно е, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искам да благодаря на колегите, които се изказаха и участваха при гласуването.
Приключихме с пакета закони за службите, каквато регламентация досега нямаше. Искам да благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобщение за Парламентарен контрол на 2 октомври 2015 г., петък, с начален час 13,00 ч.:
Първи ще отговаря министърът на икономиката Божидар Лукарски на един въпрос от народните представител Силвия Хубенова и Георги Георгиев.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на два въпроса от народния представител Велизар Енчев.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Мартин Димитров.
Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на едно питане от народния представител Петър Славов.
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Антони Тренчев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Богданов и на въпрос от народния представител Явор Хайтов;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на два въпроса от народните представители Петър Славов и Слави Бинев;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министърът на културата Вежди Рашидов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Кирилов Иванов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Дора Янкова, на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов и на питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- пет въпроса от народния представител Мая Манолова към министър-председателя на Република България Бойко Борисов, към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – два въпроса, към министъра на земеделието и храните Десислава Танева и към министъра на здравеопазването Петър Москов;
- пет въпроса и три питания от народния представител Слави Бинев към министъра на икономиката Божидар Лукарски, към министъра на правосъдието Христо Иванов, към министъра на енергетиката Теменужка Петкова, към министъра на отбраната Николай Ненчев и към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева;
- три въпроса от народния представител Михо Михов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, към министъра на правосъдието Христо Иванов и към министъра на отбраната Николай Ненчев.
Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Петър Москов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на образованието и науката Тодор Танев и министърът на културата Вежди Рашидов.
Закривам пленарното заседание.
Утре – редовно пленарно заседание с начален час от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 16,06 ч.)





Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Иван К. Иванов

Кирил Цочев



Секретари:

Александър Ненков

Иван П. Иванов