Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, на основание чл. 50, ал. 5 предлагам като точка първа днес да обсъдим и приемем Проект на решение за изменение на Решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, прието на 18 септември 2015 г. от Народното събрание. Става дума за удължаване на срока за предлагане на кандидатите и представяне на документите им.
Моля да гласуваме включването на този Проект за решение като т. 1 в днешното ни пленарно заседание.
Гласували 120 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
На основание чл. 45, ал. 3 от Правилника предлагам Народното събрание да приеме Решение за провеждане на извънредно пленарно заседание на 6 октомври, вторник, от 11,00 до 18,00 ч., с уговорката, че някои от законопроектите са включени в програмата за днес. Ако те бъдат обсъдени и гласувани днес, съответно ще отпаднат от програмата за вторник. То е при следния дневен ред:
1. Първо гласуване на Законопроекта за счетоводството. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносители – Петър Славов и група народни представители; два законопроекта – на Министерския съвет.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Вносител – Тунчер Кърджалиев.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
По Законопроекта за убежището и бежанците, Законопроекта за достъп до обществена информация и Законопроекта за чистотата на атмосферния въздух сме в наказателни процедури.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за автомобилните превози. Вносители – Цветомир Михов и Иван Вълков.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. То също има транспониране на европейски норми и наказателна процедура.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Вносител – Министерският съвет.
Моля да гласуваме.
Гласували 120 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ И ЗА ИЗБОР НА ИНСПЕКТОРИ В ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ, прието на 18 септември 2015 г. от Народното събрание.
Господин Кирилов, моля да предложите Проекта на решение от името на вносителите, които са членове на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание проект:
„РЕШЕНИЕ
за изменение на Решението за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, прието на 18 септември 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
В Раздел І, т. 1 от Решение за Приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, прието на 18 септември 2015 г. от Народното събрание, думите „17-дневен срок” се заменят със „срок до 10 ноември 2015 г. включително”.”
Проектът е предложен от членове на Правната комисия – от мен, Петър Славов, Лъчезар Никифоров, Християн Митев, Димитър Лазаров, Четин Казак, Явор Хайтов.
Удължението се налага във връзка с това да има повече време за организацията и подготовката за номиниране на кандидатури. Знаете, че за този вид избор трябва да изберем 10 инспектори с квалифицирано мнозинство от две трети. За да не съвпада срокът с предизборната кампания, предложението е срокът да изтече поне една седмица след приключване на предизборната кампания.
Госпожо Председател, позволете ми също така в текста, който сме предложили на Проекта за решение, който изчетох, да направя следната редакционна поправка: там, където са думите „17 дневен срок” всъщност оригиналният текст, който би следвало да се заличи и да се замени, е „17-дневен срок от приемане на тези правила от Народното събрание”, той се заменя със „срок до 10 ноември 2015 г. включително”. Благодаря Ви. (Реплики от заместник-председателя Янаки Стоилов.)
Широко се обсъжда срока и в професионалната гилдия. Нека да няма съмнения в това. (Реплики от заместник-председателя Янаки Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, редакционното предложение на господин Кирилов, направено в залата, като текстът за замяна във вече приетото от нас Решение трябва да бъде „17-дневен срок от приемане на тези правила от Народното събрание”.
Гласуваме редакционното предложение, направено от трибуната от господин Кирилов.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме целия Проект на решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, прието на 18 септември 2015 г. от Народното събрание, така, както е по вносители, съобразено с редакционното изменение, направено от нас току-що.
Гласуваме, колеги.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка за тази седмица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Постъпили са доклади от съответните комисии.
Доклада на Комисия по бюджет и финанси ще изслушаме от госпожа Стоянова. (Смяна на председателите.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, преди да прочета доклада на Комисията, моля за процедура – в залата да бъдат допуснати: господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Десислава Трифонова и господин Божидар Алексов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, гласуваме направеното предложение за допускане в залата на изброените лица.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля посочените лица да бъдат поканени в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, докладът на Комисията по бюджет и финанси е изготвен общо за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 554-01-69, внесен от Георги Ковачев и група народни представители на 3 април 2015 г., и Законопроект № 502-01-79, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2015 г.
Тъй като с писмо № 554-00-659 от 30 септември 2015 г. господин Ковачев и групата народни представители, на основание чл. 82 от Правилника, са оттеглили внесения от тях Законопроект, ще изчета доклада само в частта, касаеща този на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Само да кажа, че на 30 септември 2015 г. в залата е съобщено, че този Законопроект е оттеглен.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2015 г.
На заседание, проведено на 24 септември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Искра Гърбелова – началник на отдел в същата дирекция; госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, господин Георги Димитров – главен юрисконсулт в същата Агенция; представители на Българската асоциация на тютюневата индустрия, Българската петролна и газова асоциация, Асоциацията на индустриалния капитал, Националното сдружение на общините в Република България и други.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Бекир, който изтъкна, че с него се предлага прецизиране на някои разпоредби с цел отстраняване на неясноти и улесняване на практическото им прилагане, въвеждане на мерки за предотвратяване на злоупотреби и отклонение от акцизно облагане чрез неправомерно използване на тежки и маркирани горива не по предназначение и промени, съобразени със съдебната практика на Съда на Европейския съюз.
Основните промени в Законопроекта са:
1. Предлага се облекчаване на регулационния режим за смазочните масла, като се освобождават от облагане с акциз опаковки до 5 литра, вместо до 3 литра, както е в действащия Закон. Предлага се и опростена процедура за уведомяване по чл. 76в от Закона за акцизите и данъчните складове в случаите на получаване на смазочни масла от друга държава членка в количества над 5 литра до 210 литра.
2. За данъчнозадължените лица, които използват в своята дейност денатуриран по специален метод етилов алкохол за производство на стоки, които не са предназначени за човешка употреба, се предвижда директно освобождаване от облагане с акциз, а не възстановяване на акциза.
3. Предлага се промяна в определението за „енергиен продукт за отопление”, която е съобразена с практиката на Съда на Европейския съюз.
4. Предвижда се движението от един до друг данъчен склад на един и същ лицензиран складодържател на територията на страната на акцизни стоки, облепени с бандерол, да не се счита за освобождаване за потребление, а същите да са под режим отложено плащане на акциз след получено разрешение от директора на Агенция „Митници”.
5. Предлага се промяна, с която се предотвратява възможността лице вложител, което има неуредени публични задължения, събирани от НАП, да прехвърля собствеността върху акцизните стоки на друго лице вложител с цел избягване плащането на дължими публични задължения.
6. С цел предотвратяване на възможностите за злоупотреби и отклонение от акцизно облагане чрез неправомерно използване на тежки и маркирани горива не по предназначение като гориво за отопление, а като моторно гориво, се предлага увеличаване на акцизните ставки за енергийните продукти, използвани като гориво за отопление.
7. Предлага се да не се смята за производство на енергийни продукти пълненето на втечнен нефтен газ в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление, при условие че акцизът е заплатен, във връзка с което се премахва забраната за пълнене на втечнен нефтен газ в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства.
8. Въвежда се изискване да не се издават лицензи, удостоверения и регистрации на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
9. Предлага се намаляване на сроковете за издаване на решение за възстановяване на платения акциз за електрическата енергия от 3 на 2 месеца.
10. Прецизират се разпоредбите, свързани с комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, като се конкретизира начинът за определяне на данъчната основа за използвания енергиен продукт за производство на топлинна енергия.
11. Въвежда се възможност за отнемане на разрешения, удостоверения и лицензи в случаите, когато лицето е представило неверни данни и същите са послужили за издаването на съответния документ.
12. Предлага се разрешения за търговия с тютюневи изделия да не се издават на лице, което е извършило търговия или съхранение на тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца, освен ако административнонаказателното производство е завършило със споразумение. Забранява се държането, пренасянето и превозването на ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър, в количество над 40 къса.
13. Предлага се промяна в съотношението между специфичния и пропорционалния акциз за цигарите, като специфичният акциз се намалява от 101 на 70 лв. за 1000 къса, а пропорционалният акциз се изменя поетапно до достигане на минималните нива на облагане за ЕС от 90 евро за 1000 къса до 1 януари 2018 г. Промяната в съотношението между специфичен и пропорционален акциз ще доведе до минимално увеличение на цените на цигарите от най-ниските ценови категории.
След представянето на Законопроекта се проведе обсъждане, при което членовете на Комисията изразиха принципна подкрепа на Законопроекта. Поставиха се въпроси относно мотивите за увеличаване на акцизните ставки на енергийните продукти за отопление и необходимостта от изготвяне на анализ за ефекта за потребителите на тези горива; относно мотивите за промяна на акцизната ставка и структурата на акциза на цигарите и промяната в цените на цигарите.
Представителите на браншовите организации изразиха несъгласие с предлаганото увеличение на акцизните ставки на енергийните продукти за отопление и въвеждането на облагане с акциз на втечнения нефтен газ (LPG), както и по отношение увеличението на ставките и промяната на структурата на акциза на цигарите.
Обсъждането на Законопроекта приключи с гласуване при следните резултати: 12 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Следва доклад от Комисията по енергетика – той е само за Законопроекта на Министерския съвет.
Господин Добрев не го виждам в залата.
Господин Николов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79, внесен от Министерски съвет на 16 септември 2015 г.
На свое заседание, проведено на 30 септември 2015 г., Комисията по енергетика разгледа и обсъди на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79, внесен от Министерски съвет на 16 септември 2015 г.
На заседанието на Комисията присъстваха представители на Министерството на финансите: госпожа Карина Караиванова – заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Десислава Трифонова – главен експерт в същата дирекция, от Агенция „Митници”: госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизи”, господин Георги Димитров – главен юрисконсулт.
Законопроектът беше представен от госпожа Карина Караиванова, която изтъкна, че с него се предлага прецизиране на някои разпоредби с цел отстраняване на неясноти и улесняване на практическото им прилагане. Въвеждат се мерки за предотвратяване на злоупотреби и отклонение от акцизно облагане чрез неправомерно използване на тежки и маркирани горива не по предназначение.
Основните промени, които са заложени в Законопроекта са: облекчаване на регулационния режим по отношение на смазочните масла, като за същите е предвидено освобождаване от облагане с акциз за опаковки до 5 литра. Съгласно действащия режим освобождаването от акцизно облагане се прилага за опаковки до 3 литра. Също така се предлага и опростена процедура за уведомяване по чл. 76в от Закона за акцизите и данъчните складове в случаите на получаване на смазочни масла от друга държава членка в количество над 5 литра до 2010 г. Предложена е и промяна в определението „енергиен продукт за отопление”, съобразена с практиката на Съда на Европейския съюз. Нееднозначното тълкуване на понятието „енергиен продукт за отопление” при издаване на удостоверения за освободен от акциз краен потребител, налага тази промяна, като се има предвид това, че нееднозначното тълкуване на това понятие може да доведе до издаването на удостоверения за освободен от акциз краен потребител на лица, които използват енергийните продукти като гориво за отопление.
Предложено е и увеличаване на акцизните ставки за енергийните продукти, използвани като горива за отопление, каквато е практиката на значителна част държавите – членки на Европейския съюз. Очакваният положителен ефект за бюджета е в размер на 71 млн. лв.
Предлага се включването на изричен текст, даващ право пълненето на втечнен нефтен газ в бутилки, предназначени за гориво за отопление, да не се извършва в данъчен склад. Във връзка с това се премахва забраната за пълнене на втечнен нефтен газ в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства.
Предлага се прецизиране на разпоредбите, свързани с комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, съобразно съществуващата практика на Съда на Европейския съюз и на разпоредбите, свързани с регистрацията на лицата, които са производители на електрическа енергия.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика с 10 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79, внесен от Министерски съвет на 16 септември 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
От името на вносителя не виждам сякаш желаещи да коментират Законопроекта.
Преминаваме в режим на дебат по Законопроекта, свързан с акцизите и данъчните складове – на първо четене.
Има ли за изказване?
Господин Гечев. (Смяна на председателите.)
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да коментирам накратко един важен въпрос и да акцентирам върху проблема с предложената промяна в акцизите LPG-пропан-бутан със следните съображения.
Уважаеми колеги, първият критерий, който винаги прилагаме при приемането на закони и промени в законите в Република България, е политиката на Европейския съюз и съответните директиви и насоки на Европейския съюз в съответната област. Затова моето предложение е свързано с Директива 2003/96 ЕО и Директива 2008/118 ЕО.
Също така, уважаеми колеги, искам да обърна внимание, че всички програми на Европейския съюз и неговото законодателство са подчинени на Стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие, което ще рече – социално справедливо и екологосъобразно развитие, тоест обвързването на законите и условията за производство на стоки и услуги с опазването на околната среда и създаване на благоприятни природни и обществени условия за развитие на обществото в Европейския съюз. Ето защо ние възразяваме срещу промените за, на практика, уеднаквяване на акцизите между екологично чисти горива и горива, които замърсяват околната среда.
Политиката на Европейския съюз по отношение на горивата е ясна. Например, сравнение: за безоловния бензин Директивата казва, че препоръчителният акциз трябва да бъде 359 евро на 1000 литра, за втечнения газ-LPG препоръката за моторни горива е 125 евро, тоест почти три пъти по-малко, за горива с приложение в горското и селското стопанство – 359 евро безоловен бензин, 41 евро за LPG и за горива за отопление и производство на електричество – нула евро за хиляда литра.
Освен това към момента редица страни членки, цитирам: Австрия, Белгия, Великобритания, Гърция, Испания, Ирландия, Люксембург, Холандия, Португалия и Финландия са се възползвали от правото си на дерогация и по първите два показателя те използват, наложили са акцизи, които са по-ниски от насоките на Европейския съюз.
Освен това, нулево акцизно облагане на втечнения нефтен газ LPG за отопление и битови нужди се прилага в следните страни към момента: все още – България, Великобритания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия, Унгария, Финландия, Франция и Чехия.
Със значително по-ниски ставки са: Австрия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Португалия, Полша и Словения.
И нещо много важно, колеги – от общо 28 страни, към момента 21 страни имат преференциални режими до нулеви ставки. Ето защо ние сме много изненадани, че в мотивите, които се предлагат тук, надявам се, че става дума за техническа грешка, иначе се заблуждават народните представители, че, видите ли, казва се: „Преобладаващото мнозинство от европейските страни имат подобна политика”. Е, как ще е преобладаващо – 25%? От 28 – 21 страни прилагат преференциални акцизи за екологично чисти горива, така че ние възразяваме, защото това, което се предлага в момента по отношение акцизите на пропан-бутана, противоречи на политиката на Европейския съюз за устойчиво развитие, противоречи на Програмата на организацията на Обединените нации за устойчиво развитие и противоречи на практиката на Европейския съюз.
Доводът, който се налага тук, в мотивите, е, че, видите ли, че по този начин се злоупотребявало – сигурно. Ние имаме задължение като народни представители да ограничаваме злоупотребите със законови средства, но няма как да се оправдаваме и да изкривяваме информацията за прилаганите акцизи в Европейския съюз, ако някои от българските държавни институции не са си свършили работата.
Ако има нарушения и злоупотреби – в мотивите ние не видяхме никаква информация. Кой е наказан, кой е даден на прокурор, какви съдебни решения има, за какви нарушения става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не е за мотиви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защо държавните органи не са взели съответни мерки?
Така че ако някои държавни институции не са си свършили работата това не означава, че ние трябва да нарушаваме политиката на Европейския съюз за диференцирани акцизни ставки в подкрепа на използването на екологично чисти горива.
На второ място, при използването на горивата искаме да обърнем внимание за един огромен риск, на който ще бъдем подложени, ако се разреши, уважаеми колеги, зареждането на хиляди бутилки за ползване от домакинствата на бензиностанциите. Не знам тези, които предлагат този текст, дали си дават сметка за това какви трагедии могат да се разиграят при техническа неизправност на бутилките. Такава практика в Европа няма и ние сме изключително учудени, че се предлага такъв вариант.
Ако някой иска да съсипе бизнеса на няколко десетки фирми в България и да се ликвидират няколко хиляди работни места, само за да могат да печелят още повече някои вериги, които зареждат с горива мисля, че ние, народните представители, няма как да подкрепим такива опити.
Така че – първо, в заключение, предложеното премахване на диференциацията противоречи на директивите на Европейския съюз и на неговата политика. То не е в икономически интерес на Република България. Да бъдат така добри държавните институции да си свършат работата. Ако е необходимо, да направим други промени в законите, но да не правим неща, които са във вреда на българската икономика и подлагат на риск българските граждани при евентуална промяна в режима на зареждането на бутилки с LPG. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гечев? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Искам да обърна Вашето внимание към един въпрос, който намирам за особено обезпокоителен, защото предвидимостта в данъчното облагане е ключов въпрос, особено когато едно управляващо мнозинство и правителство обяви календар и каже: изменението на акцизите ще бъде спрямо този календар, и същото това правителство и мнозинство 10 месеца по-късно каже: „Да, обявихме календар преди 10 месеца, но сега радикално ще променим всичко”. Без да е настъпило събитие, което да може да обоснове една такава промяна, това не е добре за това мнозинство и за това правителство.
По отношение на акцизите върху цигарите – в края на миналата година на Бюджетна комисия, на която и аз присъствах, беше приет календар за изменението на акцизите и беше казано: „От тук нататък изменението ще бъде спрямо този календар”.
Присъствах на това как няколко неправителствени организации ни похвалиха и казаха: „Браво, Вие сте първите, за които ще има предвидимост от тук нататък, казвате всяка година какви ще бъдат измененията, това създава стабилна и предвидима бизнес среда”.
Девет-десет месеца по-късно с голяма изненада отварям да чета Закона за акцизите и данъчните складове и виждам, че адвалорения акциз, това означава акциз, който е процент от крайната цена, всъщност се удвоява. На практика се удвоява, без това да го има никъде в календара, а специфичният акциз, който е лева на хиляда къса цигари, спада и то значително.
Какво се опитва да направи правителството? Опитва се да увеличи разликата между евтините и скъпите цигари, спазвайки европейските изисквания и европейските минимални нива на акцизите, разликата между скъпите и евтините цигари да остане максимално голяма. Една такава политика може да бъде обосновавана по различен начин. Може да се намерят аргументи, които да я защитят, само че ако не бяхме обявили календар в края на миналата година, защото оттогава досега всъщност нищо не се е променило. Европейските акцизи са си същите. Каквито бяха тогава, като обявявахме календара, такива са и в момента – нищо съществено не се е променило.
Затова, уважаеми колеги, за нас започват да излизат съмнения: защо се провежда такава политика? Какво се е случило, за да се откажем от обещанието, направено пред бизнеса, пред гражданите, ако искате, пред българския парламент? Какво се е случило, това искам да Ви питам? Какво се промени оттогава досега, за да се откажем от тази предвидимост, която беше заявена на Бюджетна комисия и която обществото категорично подкрепи? Какво се е случило, тъй като значимо обществено, политическо, икономическо събитие няма?
Уважаеми дами и господа, това е лоша практика, която не трябва да бъде подкрепяна. Ние между първо и второ четене ще предложим на Народното събрание да се откаже от тези си предложения и да се придържа към календара, който Министерството на финансите, правителството и парламентът одобрихме, приехме и решихме, че това е пътят на развитие оттук нататък, иначе остават, колеги, много сериозни съмнения.
Пак казвам, разбирам Европейският съюз да си беше променил акцизните нива и акцизната политика, разбирам някакво такова събитие да се беше случило, но нищо подобно няма и обясненията могат да бъдат търсени извън нормалната разумна логика. Могат да бъдат търсени в посоки, в които не ми се иска даже да отивам, не ми се иска даже да мисля, че са възможни такива обяснения. Даже не ми се иска да вярвам, че е възможно, затова няма и да отивам в тази посока.
Уважаеми дами и господа, и особено тези от Вас, които бяхте в Бюджетната комисия и обявихте предвидимост оттук нататък на акцизното облагане върху цигарите, призовавам Ви да си държим на думата. Да си държим на думата и да се отклоняваме от това, което сме казали, само тогава, когато е настъпило такова екстремно външно събитие, на което трябва да има напасване, към което трябва да бъде променена политиката. Разбира се, че в живота и в политиката се налагат промени – когато се случи изключително събитие, което променя средата, но такова няма, уважаеми дами и господа. И понеже няма Ви призовавам да се върнем към планираното, към одобрения календар. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
Реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски, имате думата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От дълго време стана практика в края на всяка година да се внасят промени в данъчните закони, но дали тази практика е добра. Добра е практиката, когато промените са изключение, когато са аргументирани, а дейността на администрацията и бюджетният процес се съобразяват с действащите данъчни закони. Не е добра практиката, когато с предлаганите промени се цели приспособяване на данъчното законодателство към нуждите на бюджета и дейността на администрацията.
Ежегодното нормотворчество е показател за нестабилност на провежданата данъчна политика и на действащите данъчни норми, с които стопанските субекти се съобразяват при своите стратегии за икономическо и стопанско развитие в икономически и стопански аспект. Предложените ни промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, според мотивите, е изготвен във връзка с усъвършенстването на данъчното законодателство и прецизиране разпоредбите на Закона с изискванията на европейските директиви и европейските практики в областта на акцизното облагане. Никъде в мотивите не е посочено в какво се изразява това прецизиране. Точно обратното – с предложените промени се връщаме към вече отменени практики, когато през 90-те години беше направен такъв неуспешен опит да се облага втечненият нефтен газ, независимо от сферата на неговото приложение.
Под натиска на Европейската комисия през 2006 г. беше въведено преференциално акцизно облагане на втечнения нефтен газ, който не се използва за моторни горива, а бизнесът, в изпълнение на изискванията на законодателството, направи инвестиции над 50 млн. лв., които, ако гласуваме тези промени, ще се окажат безсмислени.
В мотивите на Проекта за бюджет, който приехте за 2015 г., е записано, че ще има положителен ефект от засилване на митническия контрол, установяване на единна практика при допускане на стоки за свободно обращение по отношение на елементите на облагане и усъвършенстване на сътрудничеството с правоохранителните и правоприлагащите органи с оглед постигане на по-ефективни резултати в противодействието на нарушенията и престъпленията.
Отново на думи и на мотиви чудесно, но на практика нищо общо с поставените цели и направените предложения за промени. На думи преборихме контрабандата и донесохме 2 милиарда повече приходи за бюджета, но като погледнем числата в отчета за изпълнението на Бюджет 2015 г., не виждаме такива резултати. Виждаме, че те не съответстват на заявените намерения и обявените резултати. Нещо по-лошо, вместо заявените мерки по подобрен митнически контрол, получаваме увеличена данъчна тежест, наказан бизнес и граждани заради непостигани цели и, разбира се, неефективен контрол на администрацията.
Твърденията на вносителите в мотивите, че увеличението на акцизната ставка за енергийните продукти, използвани като горива за отопление, са практика на значителна част от държавите – членки на Европейския съюз, е абсолютно невярно. Двадесет и една от 28-те страни – членки на Европейския съюз, прилагат нулева ставка или символична такава.
Увеличението на акциза за втечнения газ, който се използва за отопление, директно ще се отрази в крайната цена на потребителите, които ще започнат да пълнят бутилките си на бензиностанции, без технически контрол. Това е много опасно както за операторите, така и за потребителите. Увеличението на цената на втечнения въглеводороден газ за отопление неминуемо ще доведе до сериозен спад в потреблението му за отопление. Ограничението на потреблението му е в противовес със световните и европейски практики за намаляване на парниковите газове.
Ако приемем предложените промени, ще оставим без работа и стотици хора. В същото време фискалният ефект от тези промени е приблизително и унизително малък – 6 млн. лв.
Този вариант на Законопроекта не е подложен на обществено обсъждане по отношение на увеличение на акцизите за тютюневите изделия. С първоначално предложения вариант от Министерството на финансите в Законопроекта за изменение и допълнение не беше предвидена промяна в данъчния календар, за който говореше колегата Димитров. С цел осигуряване на предвидимост, с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове в края на 2014 г. беше приет данъчен календар. Рязката промяна във философия на облагане с акциз без аргументи или с твърдения, които звучат може би експертно, но всъщност са аргументи по философията на тази промяна, е не само изненадваща и странна, но и много опасна, защото от нея директно зависят приходите, бизнес средата и, разбира се, ще се отрази и на потребителите. Неверни са твърденията, че данъчният календар трябвало да се промени, защото общата данъчна тежест като процент от средно претеглената продажна цена е твърде висока. Високата данъчна тежест, колеги, няма как да бъде по-ниска по простата причина, че цената на тютюневите изделия в България спрямо всички страни в Европейския съюз е много ниска. Това – от една страна.
От друга страна, стои фактът, че най-евтините цигари са у нас, та каквото и да правим, каквото и да прилагаме, в крайна сметка ако идеята е да се намали тази акцизна ставка, то редът е друг.
Друго невярно твърдение е, че новият акцизен календар щял да облекчи най-евтините. Тоест, цените няма да се вдигнат толкова, колкото при стария календар. От представената информация, като сравним двата календара, виждаме, че това твърдение също не е вярно.
Необоснован е и аргументът, че е сбъркана акцизната структура и следва да се вдигне пропорционалният акциз, защото така било в цяла Европа. В последните години няма нито една страна от Европейския съюз, която рязко да е променила акцизната структура в посока увеличение на пропорционалния акциз.
Най-силният аргумент на правителството е, че новата акцизна структура ще донесе повече приходи и ще намали контрабандата. Това обаче е силно пожелателно и напомня на произволното говорене през 2010 г., когато акцизите бяха увеличени с 50% и се получи срив в приходите от акцизи и се увеличи контрабандата. Ако има нещо, което може да промени данните от последните години за ръст в приходите от акцизи от цигари и намаляващата, макар и с малко спад контрабанда, то това е именно рязката, тотално неаргументирана и неочаквана промяна в акцизния календар.
Освен примера от България тук можем да дадем и примера от Мексико от 2009 – 2010 г., където е направена такава рязка промяна в данъчния календар, а резултатите са същите – увеличена контрабанда и намалени приходи. Никога увеличението на данъчната тежест не е водило до повишаване на приходите, а напротив – увеличава се контрабандата, данъчните измами и избягването на плащането на данъци.
Според извършено изследване по международно призната методика, цитирана от директора на Агенция „Митници”, през миналата година 70% от изпушените цигари без бандерол са били българско производство.
Резервите в справянето с контрабандата не са в увеличението на данъчната тежест.
Предложеният Законопроект освен всичко не отговаря на изискванията за обоснованост по чл. 26 от Закона за административните актове, както и по чл. 28 по отношение изискванията към мотивите към Законопроекта.
Между първо и второ четене ще направим нашите предложения и на база на всичко, което казах, няма как да подкрепим този Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове предизвиква широка обществена дискусия. От една страна това е съвсем нормално, защото когато говорим за увеличаване на акцизите, а от там и на цените на някои от стоките с широко потребление, каквито са цигарите и горивата, съвсем естествено е обществото да бъде много чувствително.
От друга страна участниците на пазара реагират, когато предложените мерки по един или друг начин накърняват техния стопански интерес.
Ще посоча няколко аргумента, които ми дават основание да подкрепя предложения Законопроект.
Първо, ние трябва да отчетем успешните усилия на правителството за борба с контрабандата и намаляване на тази контрабанда специално за акцизните стоки. Това става ясно, когато погледнем отчета за събраните акцизи за шестте месеца на тази година, сравнено със същия период на миналата година. Данните са следните: през 2015 г. за шестмесечието са събрани приходи в размер на 2 млрд. 6 млн. лв., което е със 172 милиона повече или почти 10% спрямо същия период на предходната година. Да, това е изсветляване на икономиката, това са повече пари в бюджета. Убеден съм, че те ще бъдат разумно изразходвани или евентуално спестени, ако бъде решено да бъдат за сметка на бюджетния дефицит.
Без да влизам в конкретика, ясен е стремежът да се ограничат и затворят някои вратички в Закона, когато дадени стоки не се ползват по предназначение. Давам пример с горивата за отопление, които в някои случаи се ползват и като моторно гориво. Това ще доведе до допълнителни приходи в бюджета.
Виждам тук представители на Министерството на финансите, които призовавам с част от допълнителните приходи, посочени като 70 млн. лв., да бъдат компенсирани бюджетните учреждения – болници, училища и така нататък, които в голяма степен ще бъдат засегнати при прилагане на по-високите ставки за горивата за отопление.
Темата за акцизната политика върху цигарите трябва да има по-задълбочен експертен анализ. Съгласен съм с казаното от колегите, че е добре да има стабилност и предсказуемост и когато има одобрен календар, той трябва да се спазва. Всяка промяна на този календар има своите аргументи, но и буди известни питания, че се прави в една или друга посока. Така че когато има одобрен календар, би било добре това да се спазва.
Нека да кажем, че съгласно Директива 2011/64 ЕС на Съвета минималният акциз не може да бъде по-нисък от 90 евро на хиляда къса цигари към 1 януари 2018 г., както и че специфичният акциз не може да бъде по-малък от 7,5 на сто и по-голям от 76,5 на сто от общата акцизна тежест. Въпрос на вътрешна политика е как да бъдат балансирани нивата на тези два вида акцизи – специфичния и пропорционалния, но въпреки че се възползвахме от преходния период, считано до 2016 г., ние поетапно трябва да достигнем тези минимални нива. Това означава поетапно увеличаване на акцизите, поетапно увеличаване на цените на цигарите, увеличение, което за ниския клас цигари ще бъде около 60 – 70 ст. на кутия или около 20% от цената на кутията, а за по-високия клас цигари увеличението ще бъде между 1,10 и 1,30 лв. на кутия цигари, което отново е около 20%. Виждаме, че може би е търсен някакъв баланс и че предложените нива сравнително равномерно увеличават цената на всички видове цигари – както на ниския, така и на високия клас. В момента сме с много ниско ниво на пропорционален акциз. В България в момента има 23% и сме в задната част на класацията на страните членки.
Прилагайки увеличените ставки на акциз, ние ще се придвижим доста сериозно напред. В края на периода, означава да се доближим до страни като Австрия с 41% и след страни като Италия и Испания с по 51%, Франция и Белгия съответно 49 и 45% специфичен акциз.
Трябва да подкрепим предложението на правителството, което със своята политика и мерки показа, че води успешна борба с контрабандата. Същевременно трябва да отчитаме и политиката за намаляването на тютюнопушенето, а от друга страна, планираното като приход в бюджета да бъде изпълнено.
Разбира се, в Законопроекта има и неща, които следва да бъдат дискутирани между четенията. Господин Гечев също каза за възможността да се пълнят бутилки на бензиностанции – това трябва да бъде обсъдено с оглед гарантиране на безопасността при ползването. Някои текстове, които съгласно писмата на браншовите организации биха създали известна административна тежест, също трябва да бъдат прецизирани. Надявам се между първо и второ четене да обсъдим тези текстове и да намерим възможно най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Танев, несъгласие с Вас по следния въпрос. Наистина има подобрена събираемост на приходите, за което трябва да поздравим Агенция „Митници“. Знаете ли, те бяха разположили десетки служители за пряк човешки контрол в производствените предприятия на цигари и алкохол. Това доведе до тази по-добра събираемост.
Забележете, преди близо година парламентът гласува да има измервателни уреди за алкохола и за цигарите. Министерството на финансите за тези десет месеца по неясни за нас причини не поиска или не знаем дали е поискало нотификация тези измервателни уреди да бъдат монтирани.
Какво се получава сега? Митниците, разбирам, са оттеглили част от тези служители. Вече човешкият контрол го няма. Няма ги и измервателните уреди. Какво ще стане с въпросната събираемост?
Въпросът ми към Вас и на който трябва да отговори Министерството на финансите: защо толкова се бави тази нотификация и кога ще ги има измервателните уреди по отношение на алкохола и цигарите?
Да, искаме тази добра събираемост да продължи, за която всички Ви поздравяваме, но за да продължи искаме измервателните уреди по отношение на алкохола и цигарите. Парламентът, уважаеми колеги, е гласувал. Всички подкрепихме тази мярка, но измервателни уреди няма! Така че, господин Танев, похвалихте и аз хваля по-добрата събираемост, но има опасност тя да спре, ако до края на годината въпросните уреди не бъдат монтирани. Не разбирам защо Министерството на финансите още не е поискало тази нотификация?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте за дуплика.
Да уведомя Парламентарната група на Реформаторския блок, че времето изтече. Разбира се, дупликата не влиза във времето. Всяко следващо изказване трябва да мине през искане за удължаване на времето.
Господин Танев – дуплика.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък. Господин Димитров, ние всъщност нямаме различия с Вас и се учудвам, че задавате към мен въпроса: защо няма уреди? Още ми е много рано оттам да се преместя там. Мисля, че това, което казвате, е правилно и ние винаги сме отстоявали, имаме единна позиция, че такива уреди трябва да бъдат монтирани. Надявам се данните, които са посочени като преизпълнение за първото полугодие, да бъдат потвърдени и дай, Боже, да бъдат значително увеличени. Убеден съм, че по отношение на контрабандата на акцизни стоки, на горива трябва да бъдат положени всички усилия и да бъдат събрани максимални приходи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Танев.
Моля, удължете времето пропорционално на всички групи.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата по Законопроекта.
Моля, уважаеми колеги, да се подготвите за гласуване.
Квесторите, поканете колегите, които в кулоарите обсъждат Законопроекта.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2015 г.
Гласували 100 народни представители: за 81, против 9, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, двама души не можаха да гласуват.
Искам да припомня, че с това гласуване, както и друг път, гласуването е срещу директивите на Европейския съюз и неговата политика.
Помислете още веднъж какво правим! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Надявам се колегите Ви да успеят да гласуват.
Прегласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79, внесен от Министерския съвет.
Гласували 100 народни представители: за 81, против 7, въздържали се 12.
Предложението е прието, с което и Законопроектът на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Вносител: Министерският съвет на 29 юли 2015 г.
Законопроектът е разпределен на три комисии.
Основна е Комисията е по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Председател, моля пак за процедура – и по този Законопроект в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, господин Красимир Сивев и госпожа Лидия Чернева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г.
На свое заседание, проведено на 10 септември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за счетоводството, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: представителите на Министерството на финансите господин Фейзи Бекир – заместник-министър и Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България и на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия.
Законопроектът беше представен от господин Фейзи Бекир.
Предложеният Законопроект за счетоводството е изготвен във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 87/349/ЕИО на Съвета, а именно Директива 2013/34/ЕС).
Основните моменти в законопроекта са, че за първи път в националното счетоводно законодателство се предлагат разпоредби, свързани с освобождаване от задължение за превод на български език на всички счетоводни документи, които постъпват в предприятието на чужд език и се въвежда забрана за съставяне и отчитане на счетоводни документи за сделки, които изкривяват и изопачават действителното финансово и имуществено състояние на предприятието, както и за осчетоводяването на фиктивни и привидни сделки, които прикриват други сделки, включително подкупването на длъжностни лица.
Въвежда се нова и единна за целия Европейски съюз категоризация на предприятията, съобразно която са и задълженията им за съставяне на годишните счетоводни отчети, одит и публикуване.
Предлагат се разпоредби, регламентиращи изискванията към финансовите отчети на предприятията, като се прецизира разпоредбите, отнасящи се до общите принципи за водене на счетоводството.
Регламентира се извършването на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори, като на одит ще подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на средните и големите предприятия; предприятията от обществен интерес, средните и големите групи предприятия, за които това изискване е установено със закон, и част от малките предприятия.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията, както и представителите на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България и на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия изразиха принципната си подкрепа за Законопроекта.
След дискусията се проведе гласуване със следните резултати: „за” – 11 народни представители, „въздържали се” – 3, без „против”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29.07.2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще чуем доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Савеклиева. В резюме доклада, моля.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, на Вашето внимание предлагам:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за счетоводство, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г. от Комисията по икономическа политика и туризъм
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 16 септември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29.07.2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – Фейзи Бекир – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, Наталия Чернева – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика”, Бойко Костов – председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители, Мадлена Леви–Примо – председател на Управителния съвет на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, представители на синдикални и работодателски организации.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Фейзи Бекир.
Въвеждането в националното счетоводно законодателство на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, както и неефективната структура на действащия в момента Закон за счетоводството, налагат приемането на нов закон, а не изменение и допълнение на съществуващия.
Съгласно Закона за нормативните актове процедурата е допустима.
Предложеният Законопроект има за цел намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и създаване на ясни правила и процедури по отношение на счетоводната отчетност на предприятията.
С Преходните и заключителни разпоредби, освен отмяна на досегашния Закон за счетоводството, се правят съответстващи промени в 2 кодекса и 12 други закона.
Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя предложения Законопроект като препоръчва допълване на легалната дефиниция за „Предприятия от обществен интерес” и синхронизация на същата със Закона за независимия финансов одит.
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители и Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия подкрепят Законопроекта.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29.07.2015 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Заповядайте, господин Гечев.
След него господин Славов.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги. Първо, няма как да не кажа доста добри думи за работата, която е извършена по подготовката на Закона от неговото публикуване на сайта на Министерството. Той беше в един вид, който пораждаше доста противоречия, беше работено с експерти. Взети са под внимание препоръки на колеги от Университета за национално и световно стопанство и от други университети и специалисти в областта на счетоводството, така че в този си вид Законът изглежда много по-добре и по-приемлив.
Има обаче един въпрос. Върху него бих искал да фокусирам Вашето внимание. Това е въпросът за класификацията на малки и микрофирми, които подлежат или не подлежат на задължителен финансов одит.
Уважаеми колеги, и тук политиката на Европейския съюз е категорична за освобождаване от задължителен външен финансов одит на микрофирмите и средните фирми. За тази цел в Европейския съюз има създадена много ясна класификация кои фирми са микро- и кои са малки, като съответно ограниченията са: 50 заети за малки фирми, 10 заети за микрофирми, респективно по двата показателя, които измерват годишния оборот и нетния резултат на баланса на фирмата – на 10 млн. евро за малките фирми и 2 млн. евро за микрофирмите.
И тук възникна дискусия в Комисията по бюджет и финанси с оглед на това, че в България икономическите показатели са различни и би трябвало за малки и микрофирми да са много по-ниски. Поради това в Законопроекта се предлагат величини от порядъка на микрофирми 300 хи. лв. и 600 хил. лв. по двата показателя и респективно за средните фирми до 600 хил. лв.
Аз имам конкретно предложение, с което да разрешим това противоречие, тъй като не може да не се съгласим, че има разлика в икономиката на България и Германия примерно, поради което в такива случаи законодателите по света използват средно претеглени величини и правят сравнение на националната икономика със средните показатели, в случая на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, сравнително лесно можем да решим този проблем и да освободим от допълнителна финансова и административна тежест десетки хиляди български микро- и малки фирми. Какво имам предвид? Средният показател, брутен вътрешен продукт на човек от населението, средно претеглен по паритет на покупателна способност, е 27 хил. 400 евро, а в България е 12 хил. 300 евро. Следователно става дума за разлика от два и половина пъти. Но когато приложихме тази разлика от два и половина пъти спрямо това, което се предлага в Законопроекта за определяне на микро- и малки фирми в България, уважаеми колеги, се получава следният стряскащ резултат: за микрофирмите разликата е 13 пъти по единия показател, шест пъти по другия показател, а за средните фирми в България и Европейския съюз съответно 67 пъти и 33 пъти. Следователно ние категорично възразяваме летвата да бъде толкова ниска и да оставим десетки хиляди български фирми да не се възползват от политиката на Европейския съюз спрямо микро- и малките фирми за освобождаване от такова данъчно бреме.
Уважаеми колеги, трябва да Ви кажа, че тук има доста силно подчертани лобистки интереси, тъй като става дума за разпределение на повече от 370 млн. лв. годишно за биенето на печатите и за заверката на съответните външни финансови одити.
Така че нека да оставим финансовите одити за по-големите фирми, нека да прегледаме още веднъж тези критерии и да доближим България до средноевропейските показатели, така че да изпълним директивите на Европейския съюз и общата икономическа политика на Европейския съюз по отношение на счетоводството, да облекчим българските микро- и малки фирми, които са гръбнака на българската икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Генчев.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се изкажа съвсем кратко, за да кажа, че с колегите от Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта. В него наистина има много добри неща, има и неща, които между двете четения имат нужда за оправяне. Този Законопроект всъщност стана причина ние да оттеглим свой Законопроект за изменение на сегашния Закон за счетоводството, който именно визираше малките и микро предприятия и се търсеха облекчения, които да бъдат въведени по отношение на тях за задължителния независим финансов одит. Това го виждаме в сега предложения Законопроект. Вероятно може и да се подобри, но във всички случаи е стъпка в реалната посока, както примерно са и другите облекчения за малкия бизнес, които също виждаме там, като се започне от отпадане на изискването за задължителни преводи от чужд език на счетоводни документи и така нататък.
Така че принципно ние ще го подкрепим и между двете четения вероятно ще предложим промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Наистина групата, която е работила по изготвянето на този нов Закон, е положила много усилия, но все пак тук влизаме в една специализирана материя, която е изключително важна и аз не съм убеден, и естествено не искам да засегна никого, че всички народни представители разбират тази материя.
Ще се опитам да обясня един не много приятен факт в Закона. Този факт, уважаеми колеги, е засегнат в чл. 6, ал. 1 на предлагания Закон, която регламентира задължителните реквизити, които трябва да присъстват при изготвянето на първичен документ, адресиран до външен получател.
Ще Ви зачета, за да Ви стане ясно. Първият задължителен реквизит това е наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри. Чудесно, добре! Второ, датата на издаване. Трето, наименование, адрес, ЕИК и така нататък на издателя и получателя. Чудесно, добре! Четвърто, предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. И до тук приключват реквизитите.
Само че регламентирани по този начин задължителните реквизити дават възможност за едни много, много неприятни неща, които се случват и сега в практиката. Ако Ви прави впечатление, липсва подпис на издателя, име на лицето, което е издало този документ – длъжностно или материално отговорно лице, както подпис и дата на получателя. Това вече е опасно.
Ще Ви дам примери, по които групата на Патриотичния фронт и Национален фронт за спасение на България бяха сезирани през последните няколко месеца. Особено драстичен е случаят в Хасково. Оказа се, че десетки търговци са получатели на стоки, обърнете внимание, най-вече цигари. Тези хора, незнаейки, че са получили такива стоки, след това са осъдени да плащат стотици хиляди левове ДДС и съответно корпоративен данък, или данък общ доход.
Ето Ви казусът: те няма как да докажат, че не са получатели на такъв вид стоки. Ние направихме наше разследване и се оказа, че големите складове много често доставят цигари например в малки населени места. Това са обикновено села с население до 100-150 души, където има магазини от смесен тип. Тези магазини обаче нямат разрешение за продажба на цигари, на тютюневи изделия и естествено, няма как да получат стоката с фактура. След това тази стока обаче трябва да бъде изписана, иначе казано, да бъдат освободени складовите наличности. Оказва се, че всеки един от Вас може да се окаже в един момент, че дължи много, много пари.
Колеги, ще Ви дам и друг пример. Убеден съм, че много от Вас притежават карти, например за една верига, в която, за да пазарувате, Вие трябва да се регистрирате, че сте собственик например на фирма едноличен търговец, която да е закрита много отдавна, обаче Вие продължавате да пазарувате с тази карта, защото само с нея можете да влезете и да пазарувате. Тази търговска верига се намира на входа на София от лявата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На няколко места.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да. Не искам да споменавам името, за да не правя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Никой не разбра. (Оживление.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Влизате, пазарувате, издава се фактура и Вие вече сте задължен със складова наличност. Няма да се учудя, ако след време получите и съответното ревизионно актче за това, че сте продали стоки, които Вие сте си купили, в общи линии, в повечето случаи за лична консумация. (Реплика от народния представител Диана Йорданова.)
Не, не говоря глупости, Йорданова.
За разлика от теб, освен че разбирам от счетоводство, го познавам във всичките му детайли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега Байрактаров, без лични обиди, така добре започнахте.
Моля Ви се, нека да завършим в същия тон.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ами Вие направете забележка на колежката Йорданова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правя забележки – от място да не се репликира.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така че да не се обажда, когато се изказвам. (Смях.)
Но това е истината, това са фактите. В момента се водят страшно много дела и много хора са заплашени да загубят жилища. Пак повтарям, особено драстичен е случаят с десетки търговци в Хасково.
Аз апелирам, и ние ще направим всичко възможно, да помислим върху този казус за задължителните реквизити в чл. 6, ал. 1, защото иначе рискуваме да създадем една много, много порочна практика, която освен всичко може да се използва спокойно и за пране на пари, а друг да плаща данъците върху изпирането на тези пари.
Така че, ако някой не разбира, аз съм готов, както казва господин Кирилов, да го викна в ъгъла, да му обясня. (Оживление.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, добре започнахте, финалът нещо... (Шум и реплики.)
Реплики към господин Байрактаров? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, колеги! Във връзка с въвеждане на изискванията на Счетоводната директива, според вносителите и техния анализ на разпоредбите на действащия закон, този анализ показва необходимост от нов закон, а не закон за изменение и допълнение. Целта е установяване на ефективен подход за транспониране на Европейските счетоводни правила.
Счетоводството е наука, развивана в продължение на стотици години. Той има солидна теоретична основа. Навсякъде по света техниката на двустранното счетоводно записване и счетоводните сметки, балансът, хронологичното и систематичното отчитане са подобни, ако не и еднакви. Защо базови теоретични поставки да се вписват в Закона? Защо всички изисквания на Счетоводната директива да бъдат част от новия Закон, който ни се предлага? Възможно е голяма част от тях да бъдат част от счетоводните стандарти.
Законът за счетоводството трябва да обобщава, да дава обща рамка, която в новия Закон с нищо не се различава от стария, като изключим одита на микро- и малките предприятия.
Вписването на базови теоретични постановки и изискванията към счетоводната отчетност на предприятията в закон беше погрешно и в стария такъв. Запазва се и при новия и води до така нареченото данъчно счетоводство – счетоводство, което предоставя изкривена, изопачена информация за финансовото състояние на предприятието, информация с изключително ниско качество.
Държавата не е била главен ползвател на информацията от финансовите отчети. Главните заинтересовани лица са, разбира се, собствениците, както и лицата, които им предоставят ресурси. И тук е мястото на държавата със счетоводни стандарти да определи счетоводните техники в тях, с което да гарантира качеството на информацията, която е нужна и в двете посоки.
Истината е, че днес много счетоводни стандарти се ползват формално, а текущото счетоводно отчитане е сведено до ниво, както казах, данъчно счетоводство с много ниско качество на финансовата информация. За съжаление, проектът на Закон за счетоводството не само не прави опит да пребори, ами окуражава данъчния фокус на счетоводство в България и съответно ще задълбочи проблемите с ниското качество на информацията от счетоводните отчети.
И в този вариант на закон, както и в действащия Закон за счетоводството, вносителят не е сметнал за уместно да поясни какво се разбира от аналитично регистриране и по-точно какво ниво на аналитичност е задължително и необходимо.
Отново не е изяснено какво се разбира под междинно счетоводно приключване, на какви периоди.
Всичко това оставя възможност, от една страна, за недобронамерени действия на предприятията и, от друга, за откровен тормоз от страна на приходната администрация.
Като цяло в мен остава впечатлението, че с предложения Закон за счетоводството не е направен дори опит да се избяга от дълбоко вкорененото с годините схващане, че държавата трябва да регламентира и контролира начина, по който предприятията организират своята счетоводна отчетност, макар че такива насоки и изисквания за регламентация от страна на държавата липсват и в директивите, и в различните стандарти, то изобилстват в Проекта на закон.
Умелото водене на счетоводните книги и на счетоводството е едно от качествата на търговеца още от времето на Лука Пачиоли, а неправилното отчитане е само във вреда на търговеца и може да му донесе огромни загуби – принцип още на венецианските търговци.
Въпреки дългото и шумно обсъждане на Законопроекта, създаването и функционирането на междуведомствена работна група по новия Закон, участниците в нея също имат множество забележки, предложения, както по структурата на Закона, така и по конкретните текстове. Ние също имаме множество забележки и предложения, които ще внесем за второ четене, а на този етап няма как да подкрепим този Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Дебатът е закрит. Предстои гласуване. Моля народните представители да влязат в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за счетоводството № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г.
Квесторите, поканете народните представители от кулоарите! Всякакви срещи вървят в момента, но не и това, което трябва да бъде, а именно да са в пленарната зала!
Гласували 80 народни представители: за 67, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на БСП лява България искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: 15 минути почивка.
Продължаваме в 10,45.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, времето за прекъсване изтече.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата, аз също правя от микрофона подобна покана.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ.
Очаквам господин Кирилов в пленарната зала или представител на Комисията по правни въпроси за доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Представям Доклад на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците” (Обн., ДВ, бр. ...)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с подкрепените текстове.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Създава се чл. 1а:
„Чл. 1a. (1) Република България предоставя по реда на този закон международна закрила и временна закрила.
(2) Международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. ...), на международни актове по защита правата на човека и на този закон, и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.
(3) Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея, и които не могат по тези причини да се завърнат там.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Член 8 се изменя така:
„Чл. 8. (1) Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
(2) За предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.
(3) Субекти, извършващи преследване, могат да бъдат:
1. държавата;
2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;
3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване.
(4) Преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.
(5) Действията на преследване могат да бъдат:
1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие;
2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;
3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни;
4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание;
5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3;
6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.
(6) Опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.
(7) Закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, при условие че същите желаят и могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма временен характер.
(8) Статут на бежанец може да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.
(9) За бежанци се смятат и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1.
(10) Когато чужденец с предоставен статут на бежанец сключи брак с друг чужденец, той може да получи статут на бежанец само на собствено основание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 9 ал. 1 – 6 се изменят така:
„(1) Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:
1. смъртно наказание или екзекуция, или
2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или
3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
(2) Субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат:
1. държавата;
2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;
3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.
(3) Реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.
(4) Закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, при условие че те желаят и могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма временен характер.
(5) Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.
(6) Хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 4 се изменя така:
„4. Който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Обединените нации за бежанците; когато тази закрила или помощ не е преустановена и положението на лицето не е установено, съгласно съответната резолюция на Организацията на обединените нации, това лице може да се ползва от привилегиите, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г;”
б) създават се т. 6 и 7:
„6. за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност;
7. който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществото.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Хуманитарен статут не се предоставя на чужденец:
1. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил някое от деянията по ал. 1, т. 1 и 3;
2. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление;
3. който е извършил извън територията на Република България престъпление, за което българският закон предвижда наказание лишаване от свобода, и е напуснал държавата си по произход единствено с цел да избегне наказателното преследване, освен ако това преследване застрашава живота му или е нечовешко или унизително;
4. за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „статут на бежанец или хуманитарен статут” се заменят с „на международна закрила”.
2. В т. 2 думите „или съответния регистрационно-приемателен център” се заличават.
3. Създава се т. 4:
„4. Наруши приложената мярка по чл. 45а.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 22 думите „статут на бежанец или хуманитарен статут“ се заменят с „или предоставена международна закрила”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук.
Колеги, откривам дебата по наименованието на Закона и по параграфи с номера от 1 до 19 включително. По тях няма направени предложения между първо и второ четене. Голяма част от текстовете, както чухте, са подкрепени по вносител, други са в редакция на Комисията.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона ведно с параграфи от 1 до 19 включително.
Гласували 86 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 20 има предложение от народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 20 т. 2 се изменя така:
„Създава се нова алинея 2:
„(2) Когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закона или обичаите, това пълнолетно лице се назначава от органа по ал. 1 за негов представител при условия и ред, определени в акт на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.”.
Предложение от народните представители Светлана Ангелова, Димитър Гечев, Ралица Тодорова и Клавдия Ганчева.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „закрила” се заменя с „международна закрила”, а думите „се назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Семейния кодекс” се заменят със „се назначава представител от общинската администрация, определен от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от органа по ал. 1 за негов представител.”
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Представителят на малолетния или непълнолетния чужденец, търсещ или получил международна закрила, до навършване пълнолетие на лицето има следните правомощия в производствата по този закон:
1. да се грижи за правните му интереси в производствата по предоставяне на международна закрила до тяхното приключване с влязло в сила решение;
2. да го представлява пред всички административни органи, в това число социални, здравни, образователни и други институции в Република България, с оглед защита на най-добрия интерес на детето;
3. да изпълнява ролята на процесуален представител във всички производства пред административните органи;
4. да предприема действия за осигуряване на правна помощ.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думата „закрила” се заменя с „международна закрила”.
5. Алинея 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа! Това е един от двата текста, които предизвикаха дебат и полемика във водещата Комисия.
Става дума за досегашното статукво, а именно – настойник и попечител досега се назначаваше по реда на Семейния кодекс за пълнолетно или малолетно непридружено лице.
Като вносител, на база на анализи, на много спорове още отпреди две години предложих това лице да се назначава, като има ангажимент директорът на Агенцията за социално подпомагане.
Приемам обаче всички тези на Министерството на труда и социалната политика, а именно на заместник-министъра, който представи Законопроекта.
На тази база приемам и предложенията на господин Лъчезар Никифоров за нов текст, а именно такъв попечител да се назначава по реда на Семейния кодекс, като кметът назначава представител на общинската администрация, който да се занимава с тази тема.
Мисля, че на база на всички аргументи, които се казаха в Комисията по правни въпроси, това е по-добрият и по-гъвкавият вариант. По този начин функцията за адекватна реакция би се изпълнила със съответна ефективност и по целесъобразност.
Аз подкрепям текста, одобрен и от Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кърджалиев? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов – Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 84 народни представители: за 15, против 26, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 20 по доклада на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Параграф 24.
Предложение на народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов:
„В § 24:
1. В т. 3 се добавя ново изречение със следния текст:
„Чужденецът има право да получи достъп и в по-кратък срок, когато му бъде издадена регистрационната карта по ал. 1, т. 6 и успешно завърши основен курс по български език”.
2. Точка 4 се изменя така:
„В разумен срок след подаване на молбата за международна закрила се извършва преценка дали кандидатът е кандидат със специални потребности на приемане и принадлежи ли към уязвима група. Редът и условията за провеждане на процедурата по идентификация се определят в акт, издаден от председателя на Държавната агенция за бежанците. Уязвимостта на лицата се взема предвид при приема и при процедурата по разглеждане на молбата за закрила. Кандидатите за международна закрила се проследяват и насочват към съществуващи програми и услуги за посрещане на специфичните им потребности.”
3. Точка 6 да се измени така:
Алинея 7 се изменя така:
„(7) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие в семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция, при условията и по реда на Закона за закрила на детето.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 2:
„2. Да се движи на територията на Република България;”;
б) досегашните т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно т. 3, 4, 5, 6, 7 и 8.
2. В ал. 2 навсякъде думата „статут” се заменя с „международна закрила”, а думите „6 и 7” се заменят със „7 и 8”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Чужденецът има право на достъп до пазара на труда, включително да участва по програми и проекти, финансирани от държавния бюджет или по линия на международно или европейско финансиране, ако производството не приключи до три месеца от подаването на молбата му за международна закрила поради независещи от него причини.”
4. В ал. 4 се създава изречение трето: „При медицинския преглед се установява дали чужденецът, търсещ международна закрила, принадлежи към уязвима група и дали има специални потребности.”
5. Създават се нови ал. 5 и 6:
„(5) Медицинският преглед се осъществява в здравни кабинети към териториалните поделения. Дейността на здравните кабинети може да се осъществява от лекар, медицинска сестра или фелдшер.
(6) Здравните кабинети осъществяват дейности по:
1. първоначални изследвания при регистрация на лицата, подали молба за закрила;
2. постоянно медицинско наблюдение;
3. оказване на първа медицинска помощ;
4. контрол върху хигиенното състояние на лицата;
5. текущ контрол за спазване на хигиенните изисквания;
6. изготвяне и поддържане на медицинска документация за всяко лице.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Правата по ал. 1, т. 3 и 4 не се предоставят на чужденец, който не принадлежи към уязвима група, и:
1. подаде последваща молба за предоставяне на международна закрила;
2. за когото производството по молбата му за международна закрила е спряно.”
7. Досегашната ал. 6 става ал. 8.
8. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и се изменя така:
„(9) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във:
1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция, при условията и по реда на Закона за закрила на детето;
2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.”
9. Създават се ал. 10 и 11:
„(10) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.
(11) От правото по ал. 1, т. 1 не се ползва чужденец, след като последващата му молба за международна закрила по чл. 13, ал. 1, т. 5 е отхвърлена с влязло в сила решение, както и чужденец, който подлежи на екстрадиране или предаване в друга държава – членка на Европейския съюз, или в трета държава в изпълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, за първи път чувам категорията в правен смисъл „разумен срок”. Смятам, че господин Кирилов би трябвало да поясни какво означава „разумен срок”. Това отваря вратите за голям субективизъм.
Ако трябва образно да се изразя, аз пък предлагам в разумен срок да се плащат данъците на българските граждани. На никого от нас не му минава през ума да предложи подобна квалификация. В конкретния случай предполагам, че става дума за недоглеждане, което би могло веднага да се коригира.
Господин Кирилов, Вашето пояснение би било особено важно – „разумен срок” за издаване на съответния документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Енчев? Няма.
Господин Кирилов, искате да вземете отношение. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уточнявам, че понятието „разумен срок“ не се използва за първи път в националното законодателство. В конкретния случай понятието кореспондира на „използването” в приложимата директива. Съгласно правната доктрина под „разумен срок” се възприема първият момент, в който обективно е възможно да бъде извършено дължимото правно действие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров има думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, аз искам да Ви обърна внимание на един много интересен текст, който се съдържа в ал. 3 на чл. 29 от § 24 на Законопроекта.
Какво гласи този текст? „Чужденецът има право на достъп до пазара на труда, включително да участва по програми и проекти, финансирани от държавния бюджет или по линия на международно или европейско финансиране, ако производството не приключи до три месеца от подаването на молбата му за международна закрила, поради независещи от него причини”.
Сега Ви питам, колеги: първа независеща причина – чужденецът Х, Y или Z, който и да е той, не притежава документи, удостоверяващи неговата самоличност. Това са независещи от него причини. Как, по какъв начин този чужденец, след като няма документи за самоличност, не е установена неговата самоличност, ще взема участие на пазара на труда? Кой ще е този работодател и по какъв начин ще го регистрира? Как ще регистрира неговия трудов договор, да не говорим оттам нататък, примерно, как ще отвори, как ще открие съответното, примерно, частно пенсионно осигурително дружество неговата индивидуална партида за осигуряване? Питам!
Ще продължим обаче да разсъждаваме. Този текст ще даде възможност на пазара на труда да се появи нелоялна конкуренция от гледна тока на пазарна сила, която практически не може да бъде удостоверена, което е една изключителна опасност. Така да се каже, неидентифицирани лица започват да участват на пазара на труда и те по никакъв начин не могат да бъдат регистрирани.
Първо се нарушава Кодекса на труда, защото, за да влезе в трудово-правни отношения, този договор трябва да бъде регистриран в НАП и след като бъде регистриран, съответното лице да започне да осъществява трудовата си дейност.
Аз питам: вносителят по какъв начин ще ми отговори? Между другото този текст наистина ще създаде изключително сериозен проблем. Изключително!
Ще стане така, че и без туй имаме изключително сериозен проблем с младежката заетост на нашите си български младежи, на които не можем да осигурим работа, а в един момент ще се появят те...
Между другото, някой от Вас ходил ли е в бежански лагер да интервюира бежанци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не всички сме журналисти, господин Байрактаров. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Всеки народен представител, съгласно чл. 137 при осъществяване на законодателната си дейност може да отиде, да посети такъв лагер. Дори може да проведе интервю. И аз съм направил такива интервюта: 90% от дамите заявиха, че са работили като учителки или като фризьорки на крехката възраст от 16 години, например; 90% от мъжете се оказа, че са таксиметрови шофьори, а повечето не разполагаха с шофьорски книжки. Хайде сега си отговорете какво следва оттук нататък.
Затова аз предлагам ал. 3 от чл. 29 в § 24 на Закона за отпадне, тъй като тя противоречи и на българското, и на международното законодателство, включително и – да не объркам сега коя точно беше, на директивата на Международната организация на труда, но противоречи на тези наши договорености.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики?
Първа реплика – господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, вземам реплика, за да обясня предложението, тъй като то произтича от предложение, което сме направили аз и госпожа Александрова, изцяло в контекста на вносителя.
Чужденецът има право на труд. Не можем да му отнемем правото на труд, особено в случаите, когато процедурата се е забавила по обстоятелства, които не зависят от него.
По отношение на идентификацията. Вие казвате: не се знае кой е той. Бежанецът е влязъл с твърдения за идентификация, която се проверява. Той е казал: аз се казвам по еди-си какъв си начин, аз съм еди-си кой-си и това се проверява и се установява в процедурата. Няма никакъв проблем до доказване на идентификацията този човек да бъде определен по начина, по който се твърди.
По отношение на техническите ефекти на обявяване на трудовия договор. Аз не съм много сигурен, че те стоят чисто технически точно по този начин, но по-скоро искам да Ви попитам следното: ако на този бежанец не му се даде възможност с труда си да се издържа, какво да го правим? Да продължим да му плащаме ли? Той да иска да работи, да не може да работи, но ние да сме длъжни да му осигурим бита и живота?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, така нареченото „определяне на самоличност“ в бежанските центрове на хора, които нямат документи за самоличност представлява едно картонче, тип „библиотекарски картон“ – казвам Ви го абсолютно отговорно, на което картонче е направена снимка на съответното лице и пише името, което то е заявило, че притежава. Дали това е неговото име, дали не е – никой не може да каже.
Оттам нататък обаче това лице няма никакви реквизити, които са предвидени в българското законодателство, например като единен личен номер на чужденец, примерно казвам. По-нататък това лице може да реши да остане и за постоянно пребиваване. На базата на този номер то трябва да получи и единен граждански номер, но аз Ви питам друго.
Вие казвате: да, ние трябва да осигурим работа на това лице. Питам Ви обаче: ами, ние не трябва ли да осигурим работа на нашите български граждани, на нашите български младежи, които стоят без работа? Нима ние да не се грижим за нашите младежи, пък трябва изключителна загриженост да проявяваме за хора, които даже в повечето случаи нямат статут на бежанец. Те са хора – нарушители на българската граница, незаконно пресекли границата, тъй като идват от страна, в която няма конфликт, в която не съществува заплаха за техния живот, какъвто е случаят с по-голямата част на така наречените „бежанци от Сирия”.
Аз разбирам трагедията на тези хора. Не съм някакъв антихуманист, но една голяма част, както се доказва, са бежанци по икономически причини, точно търсейки работа. И ние на всичкото отгоре ще трябва да ги включим и в тези програми, например за младежка заетост или в програма за насърчаване на заетостта на български граждани на възраст над 50-годишна възраст, защото огромната част от безработните са именно такива български граждани, които са над 50 години, пък се оказва, че хората над 50 никъде не ги искат, макар че те са с най-добре изградени трудови навици. Ето това е същественият момент.
Иначе, разбирам, че сте внесли текста с най-добри намерения, не Ви упреквам, но по този начин той ще създаде много сериозни неприятности на българската държава, повярвайте ми. Ако приемете по този начин текста, ще се убедите, че много скоро това ще даде негативно отражение.
Защо не си зададете въпроса – защо например Германия или друга европейска държава не осигурява работа на тези хора?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Правна възможност.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: А равна, друг път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правна възможност, не равна.
Господин Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа, и аз ще направя изказване по текста, по който говори господин Байрактаров. Става въпрос за следното. От началото на парламентарната дейност на Четиридесет и третото народно събрание има внесени конкретни и различни законопроекти, които касаят и българите зад граница, но до момента не сме намерили решение за тях. В момента разглеждаме как да допуснем някой дали е бежанец, или нелегален емигрант, което ще се установи след това допълнително, да има право да работи и да пребивава в България, а за българите, които са примерно от Украйна на територията на България в момента, не е намерен механизъм, по който те да останат легално, без да се връщат обратно в Украйна. Тоест какво правим ние? Дискриминираме българите, които имат документ за български произход, караме ги да спазват законите на българската държава, а на нелегалните имигранти или бежанци, защото не се знае дали са бежанци или нелегални имигранти, им даваме права.
Чудя се ние българска държава ли сме?! Защо дискриминираме българите, които искат да дойдат да живеят и да стоят в България, и да работят тук, с всякакви правни пречки от институциите, а на тези, които идват неканени в България, които нямат връзка с българското общество и с българския народ, даваме права?! Питам аз: когато се решава проблемът за едните, защо не се решава и за тези, които са българи и имат документ за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ангелов, аз ще Ви прочета защо.
Малко по-нататък в текстовете е записано: „§ 31. Чл. 35 се изменя така: ...”. От същите текстове, за да видите какво са записали колегите от ДПС, които го предлагат, и това, което гласуват от Реформаторския блок и ГЕРБ:
„Чл. 35. Чужденец с предоставена международна закрила е длъжен в срок от 14 дни от получаване на решението за предоставяне на международна закрила да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписан в регистъра на населението.”
Тоест ще увеличаваме населението по този начин.
Има доста разпоредби в самите текстове. Ако го прочетете от край до край, ще видите, че има доста скандални неща, включително, че партия, организация или международна организация, която контролира държавата или части от държавата, също може да дава закрила.
Ако ми кажете коя е тази партия или организация, или международна организация, която контролира Република България, излезте и го кажете тук, за да знаем Вие какво сте гласували. (Шум и реплики.) Това е в чл. 8, където всички сте гласували „за”.
По-нататък има изменение в транзитните центрове. Точно преди седмица имаше скандал за „горещите точки”. Мисля, че тези горещи точки бяха именно транзитните центрове.
Това, което се случва, е следното: госпожа Кристалина Георгиева имаше изказване, че имигрантите ще решат демографския ни проблем. Именно с този Закон явно това се цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Ангелов, ще ползвате ли дуплика?
Господин Ангелов, това беше реплика към Вас.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Не можах точно да схвана репликата. Странно ми е защо представител на „Атака” ме репликира, когато защитавам примерно интереса на българите зад граница? Мисля, че ако те се обявяват за патриоти, националисти или родолюбци, биха станали и казали: „Прав сте, така е! Трябва да бъдат защитени интересите на българите зад граница”. Благодаря за репликата, но нямаше смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Славов заяви желание за изказване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да предложа нещо конструктивно под формата на редакционна промяна, като стъпвам на предложението, което с колегата Атанасов бяхме внесли и което Комисията като цяло не е приела. Мисля, че в него се съдържаше нещо доста полезно, което в случая може да ни бъде полезно и бихме могли да го включим в ал. 3 на чл. 29 по редакцията на Комисията.
Предлагам Ви накрая да се добави преди точката следният текст: „когато му бъде издадена регистрационна карта по ал. 1, т. 7 и успешно завърши основен курс по български език.” Тоест смисълът тук е следният.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това предлагате като второ изречение на ал. 3?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Не, като продължение на ал. 3. Ще Ви го дам писмено, госпожо Председател. Като продължение на последното изречение, тоест точката се заменя със запетая и се добавя този текст.
Какви са ни мотивите в случая? Очевидно по редица международни договори има изискване към страната ни тези производства да не продължават безкрайно дълго и ако продължат, тогава да се дава достъп на съответното лице било то до пазара на труда, било то до другаде. Струва ми се, че даденото лице да бъде все пак полезно, да може на този пазар на труда да участва като пълноценен участник, е редно поне да има основни познания по български език, тоест официалният език в държавата, в която се намира.
И това, което колегата Байрактаров го притесняваше, лицето да е идентифицирано. Тоест да е получило регистрационната карта по т. 7 по редакция на Комисията, да е ясно най-малкото откъде идва, да е установен произходът му и така нататък, ако няма документи. Добавяйки тези две изисквания в случая, мисля, че практически не затрудняваме съществено чужденците и бежанците, търсещи убежище, но същевременно все пак се гарантират и правата на българските граждани и на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към предложението на господин Славов? Няма.
Господин Станилов, имате думата за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Първо, към колегите от Патриотичния фронт. Ще кажа, че репликата не означава непременно конфронтираща теза, а понякога тя се прави, за да подаде топката. Като умееш да поемеш тази топка, може да изиграеш до края цялата твоя теза и то много успешно, но това е отделно.
Искам да кажа нещо във връзка с точно тези скандални клаузи в Проектозакона, които всъщност рушат българската държавност. Какво означава клаузата – територия от страната, която се контролира? Кой контролира страната? Контролират я Европейският съюз в икономическо отношение и във военно отношение – НАТО. Значи и те могат да закрилят чужденци, и те могат да извършват всичко това, което пледира Законът.
А иначе извън този текст, в контекста – контролират го „Отворено общество”, НПО-та най-различни – „Америка за България”, и така нататък, и така нататък, казано в кръга на шегата и в кръга на крайната сериозност на положението.
Колеги, този Закон е скандален, той руши българската държавност. Той дискриминира българите – не само тези, които са вътре в страната, дискриминира и тези, които са вън от страната. Крайно време е да спрем с подобни изпълнения, защото накрая ще останем както без държава, така и без народ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми проф. Станилов, вземам реплика не по принцип, а по същество, защото започват да набират сили едни абсолютно манипулативни и неверни твърдения, които нямат нищо общо нито с обективността, нито с правовия ред.
Няма да влизам в детайли защо са конкретните записи, които Вие интерпретирате според мен абсолютно извън контекста. Това са изрази, възприети в Конвенцията, които касаят настаняване на бежанци в територии с особен статут, очевидно по време на осъществяване на военен конфликт.
Вземам репликата, за да Ви върна към началото, към това, което колегата Десислава Атанасова прочете като съдържание на § 2. Задълженията ни по тези текстове произтичат от Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., Протокола за статута на бежанците. Прилагаме в законодателството следните две директиви: Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Както в предходните дебати казаха, уважаеми колеги, дори и да не ги запишем в текста на Закона, тези директиви имат пряко действие по отношение на законодателството ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа, съжалявам, че ще Ви загубя малко време.
Аз дълбоко уважавам проф. Станилов и мога да кажа, че в Комисията, ангажирана с българите зад граница, работим прекрасно, имаме добри взаимоотношения и мислим еднакво. Бих му казал, че нямам нужда някой, било от „Атака” или от друга партия, да ми вдига топката, за да отигравам нещо. Аз имах достатъчно време в моето изказване, за да мога да изкажа и други неща, ако съм искал. Така че благодаря за подхвърлената топка, но няма нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин Кирилов, ние изповядваме различна философия и противоречието между мен и Вас е съвсем естествено. То има цивилизационен характер, философски характер и в края на краищата в определен смисъл на думата – и морален характер. Вие не ми възразихте нито по същество, нито по нещо друго, а ми цитирахте европейски директиви. Тези европейски директиви, когато са против интересите на българския народ, не са валидни в моето съзнание, както и във философията на моята партия. Ние не сме за тази Европа, която дава директиви, а сме за друга Европа, която ще дава директиви, които са от полза за българите. Такава Европа един ден ще има и тези, които са били против тази Европа, ще се срамуват в тази зала. Аз може и да не съм жив, но тогава тук наистина ще бъдат защитавани интересите на българския народ.
Нямам какво да кажа и не мога да възразя срещу европейските директиви, тъй като за мен те са извън моето съзнание, извън моя морал и моята философия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, както онова, което Вие прочетохте и което госпожа Атанасова прочете, аз също ще Ви прочета ал. 3, където се казва: „Временната закрила се представя в случай на масово навлизане на чужденци”, но не пише откъде. Ако влязат през пропускателните пунктове, е едно, но ако навлезнат през зелената граница, то това не е ли нарушение на Наказателния кодекс?! В кой случай европейските директиви трябва да противоречат на националното законодателство и в частност на Конституцията на Република България?!
В цитираните актове, включително и Женевския – поправете ме, ако греша, но мисля, че в Женевската конвенция беше записано, че статут на бежанец се дава в първата сигурна страна, в която пристигне желаещият статут. Към момента в граничните райони на Република България, като изключим един изолиран случай в Македония, аз не знам да има други военни конфликти или такива от масов характер, които да предизвикат бежански вълни.
Интересното е, че тук, може би в рамките на една седмица или преди седмица-две широко се дебатираше как миграционният поток, минавайки през Македония, Сърбия и други държави, отивайки към Австрия и Германия като крайни точки, пропуска България. Сега с измененията като цялост на Законопроекта и в частност, по-късно давайки вече в разпоредбите на чл. 47, ал. 2, т. „а” – транзитни центрове, Вие уреждате именно такива центрове, тъй наречените „горещи точки”, евентуално ако не бъркаме превода от немски, където, ще Ви прочета последните думи: „За предоставяне на международна закрила на чужденци. При необходимост се провежда и производство за предоставяне на международна закрила на чужденци”. Тоест веднъж пристигнали в България, ние запазваме стария статут, но даваме възможности за нов статут, предоставяне на статут за международна закрила. Поправете ме, ако греша, но именно в международните правила или Дъблинската конвенция, ако не се лъжа, която също е в основата на европейското законодателство, е записано, че „даден бежанец може да бъде върнат там, където е получил статут за такъв”. Това представлява Република България. Вие по същия начин, както Ви прочетох по-рано в чл. 35, сте записали, че той е длъжен да се регистрира в 14-дневен срок в регистъра на населеното място, в което иска да пребивава.
Това, което Ви каза проф. Станилов, не е извадено от контекста. То е извадено от чл. 8 на § 10, където ал. 7 – мога да Ви прочета цялото съдържание – гласи: „Закрилата срещу преследването може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, при условие, че същите желаят и могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма временен характер”.
Сега ако ми отговорите коя част от държавата, от Република България се контролира от партия, организация…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Не знам за кой член ми говорите.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: „Международна организация” не е в чл. 7, а в чл. 8, ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние това го гласувахме.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Да, гласувахме го. Казвам го в контекста на говоренето до момента.
Именно с текстовете, които до момента ни се предлагат, включително с редакционните промени, които предлагат от Реформаторския блок, колкото и хубаво да звучи – да изучават български език, извинете, но аз това нещо не мога да го приема.
Извинете, но ако го погледнете как е вклинено в контекста на седмичната ни програма – точно между два финансови закона, разглеждане на ДОПК – първо четене, и изведнъж се появява второ четене на Закона за бежанците и убежищата, ще видите, че тук има някаква заигравка. Не знам с ДПС ли Ви е заигравката или с кого?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Стига!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Няма стига! Защо трябва да го разглеждаме в момента? И защо трябва да пише за партия или организация?! Има изключително много вредни разпоредби в самото законодателство. Затова се обърнах към колегата от Патриотичния фронт. Аз не ги критикувах. Даже напротив, реших да доразвия това, което те казаха. Тук не става въпрос само за пазара на труда. Става въпрос за нещо доста по-голямо. Защото Вие с част от разпоредбите вървите към това, което Кристалина Георгиева призоваваше преди месеци – да оправим демографията на България, като приемаме бежанците. Вървите към нарушаването, включително и даването на статут на хора, които в нарушение на Наказателния кодекс преминават държавната граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатът вече премина като дебат за първо гласуване, а не по конкретните текстове, които са предмет на обсъждане. Връщаме се назад към вече гласувани текстове.
Моля да се спазват правилата! Времето, с което разполага всеки народен представител, е, за да направи изказване и предложения по конкретните текстове, които са подложени на дебат.
Първа реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Наистина дебатът се измества и го превърнахме в говорилня. Ще припомня на колегите, включително и на колегите от патриотичните формации, които имат представители в Комисията по правни въпроси, че този Законопроект е приоритетен от миналата година. Миналата година през месец декември започна ефективно наказателната процедура по това, че не сме изпълнили въпросните две директиви, които, пак казвам: макар и неизпълнени се прилагат пряко в българското законодателство.
Относно текстовете, които прочетохте, няма как да ги коментирам, защото влагате абсолютно повратно и различно съдържание от това, което е заложено в текстовете. Няма как изначално да започнем да се обясняваме – едни и същи лица. Препращам Ви не само към ал. 7, вижте изключването в ал. 3, защото оттам започва изброяването и то е стандартно, класическо, типово за този вид отношения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Не виждам желаещ.
Дуплика – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, аз съм ги погледнал! Моето тълкувание е такова, каквото е написано. Всъщност аз не развих тълкувание, а просто прочетох дословно това, което е записано в ал. 7. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.) Не, постъпих по абсолютно същия начин, по който постъпвате Вие редовно с редица други законопроекти.
Госпожо Председател, колкото до коментирането дали е в цялост, извинявам се, ако е било такова. Също така ще Ви помоля тогава да може да разглеждаме текст по текст, а не да прочетем абсолютно всичките параграфи докъдето може и в един прекрасен момент да кажем: стига и дайте сега да говорим по тях, за да може да тичаме по тях. Това, че няма никакви предложения, не означава, че народните представители не могат да изразят в залата такива или не могат да коментират в дадения дебат.
Ако ми кажете къде е посочено в Конституцията или в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, о’кей, ще се съглася с Вас. След като не е посочено, ще Ви помоля да бъде параграф по параграф и да може да ги разгледаме. По този начин ще бъде и по-достъпно за абсолютно цялото представителство и всички ще разберат за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, колеги, няма да нападам нито едните, нито другите и не търсете такъв подтекст в моето изказване. С много от нещата, които казват и едните, и другите, съм съгласен.
Разбира се, че не може цяла Африка, Азия и Близкия Изток да дойдат тук и понеже имали нужда или желание, или много им харесало, аз да съм длъжен да ги издържам. Разбира се, че така или иначе в България вече има хора, които са дошли и ние трябва да положим някакви грижи към тях. Но конкретните текстове, че „чужденецът имал право да достъп до пазара на труда включително и участие в международни програми”, че „при медицински преглед се установява дали този чужденец, търсещ закрила, принадлежи към уязвима група или има специални потребности”, че „този преглед ще се извършва от лекар, медицинска сестра или фелдшер”.
Искам да е ясно едно: тези хора нито съм ги канил, нито съм им писал телеграма да дойдат! Ако някой ги е гонил някъде с ятагани, след като са пресекли първата граница, вече никой никъде не ги гони. Минавайки оттук на път за не знам къде си, не съм длъжен да ги издържам, храня и каквото и да било, защото после може да решат да се върнат и да тръгнат за другаде си. Това е все едно всеки един от Вас да отиде на Централна гара и кой накъдето пътува, ако има нужда, той да ги задоволява. Мисля, че това не е нашата роля.
Говорим за социална, здравна система и за фондове. Фондове, финансирани не от Европейския съюз, а от нашите заплати. Когато аз плащам моята заплата и ми правите удръжка, давам тази удръжка, тя ми се удържа с целта с нея да функционира държавата; тя е за моите деца, за моите родители, за моите близки. Не може всеки друг да дойде, да ми хваща портфейла и да си вади каквото иска от него.
Чужденецът, който е дошъл в България, не може, само защото се обявява за болен или принадлежащ към някаква уязвима група автоматично да получава статут. Значи, излиза, че щом пресече границата и казва: „Аз съм болен от еди-какво си, българската здравна система да ме осинови пожизнено”.
По същия начин не може човек, който не е получил статут, да се хване за фондовете, които да го обучават, да му дават възможност за професии, защото това са фондове, които са за нас – българите. Ако Европа финансира някакъв фонд специално за тях – да. В никакъв случай те не трябва да точат българските фондове, финансирани от нас, само защото така им харесвало или защото имат някакво заболяване. Априори още, когато са тръгнали, са знаели, че имат това заболяване.
По никакъв начин не мога да се съглася, че един фелдшер, медицинска сестра могат да преценят дали този човек е към уязвима група и дали има специални потребности. Само да Ви напомня: който и да е българин, когато иска да бъде определен като болен със съответната група, ходи на ТЕЛК, на лекари специалисти в съответната област. Съмнявам се, че фелдшерът е специалист по всичко в България и може веднага да каже от какво си болен, полага ли ти се закрила и тя дали да ти бъде пожизнена. Така че предлагам този текст на отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Кой текст да отпадне?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Точки 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Димитров.
В § 24 правите предложение в чл. 29, първо в ал. 1 буква „б” – какво да отпадне? (Уточнение между народния представител Емил Димитров и председателя Цецка Цачева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Гласуваме параграфи с номера: 21, 22 и 23 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Петър Славов и Атанас Атанасов по доклада на Комисията, които Комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 16, против 14, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Предстоят гласувания във връзка с редакционни предложения и предложения за отхвърляне на текстове от § 24.
Първо, съгласно Правилника съм длъжна да подложа на гласуване предложенията за отхвърляне в § 24, т. 3, ал. 3. Това е предложение на господин Байрактаров и част от предложението на господин Емил Димитров, тъй като той предлага и други текстове да се отхвърлят.
Гласуваме предложението на господин Байрактаров и част от предложението на господин Емил Димитров за отхвърляне на ал. 3 по т. 1.
Гласували 80 народни представители: за 15, против 20, въздържали се 45.
Предложенията не са приети.
Гласуваме предложението на Господин Емил Димитров за отхвърляне на т. 4 и 5 от § 24.
Гласували 83 народни представители: за 17, против 23, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Славов за допълнение на ал. 3, след което алинеята да звучи така: „Чужденецът има право на достъп до пазара на труда, включително да участва по програми и проекти, финансирани от държавния бюджет или по линия на международно или европейско финансиране, ако производството не приключи до три месеца от подаването на молбата му за международна закрила, поради причини, независещи от него, както и когато му е издадена регистрационна карта по ал. 1, т. 7 и успешно е завършил основен курс по български език.”
Нали е така, господин Славов? След като уточнихме с Вас, това е коректното предложение.
Гласуваме предложението на господин Славов.
Гласували 91 народни представители: за 20, против 15, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ:
Гласуваме § 24 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, продължете с доклада – параграф 25.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 25 – предложение от Кирил Александров, това което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като прави следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:”
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) точка 5 се изменя така:
„5. да не променя адреса, определен по реда на чл. 29, ал. 8, без разрешение от Държавната агенция за бежанците;”
б) създава се нова т. 7:
„7. да не навлиза в зони, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице;”
в) досегашните т. 7, 8 и 9 стават съответно т. 8, 9 и 10;
г) създава се т. 11:
„11. да не напуска определената му зона.”
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Чужденец, търсещ международна закрила, може да напуска определената му зона или да навлиза в зоните по ал. 1, т. 6 или 7 с разрешение на председателя на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Отказът за издаване на разрешение за напускане на определената зона или за навлизане в зоните по ал. 1, т. 6 или 7 се мотивира. Разрешение не се изисква, когато чужденецът, търсещ международна закрила, трябва да се яви пред съд, пред административен орган или се нуждае от специализирана медицинска помощ.”
Параграф 26 – Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме първо, § 25 по вносител чрез редакция на Комисията.
Гласуваме подкрепен от Комисията и редактиран от нея § 25.
Гласували 71 народни представители: за 64, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега гласуваме анблок подкрепените от Комисията текстове за параграфи 26, 27, 28.
Гласували 66 народни представители: за 63, против 2, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Продължете с § 29.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 29 – предложение на Славов и Атанасов:
„В § 29, чл. 33 да се измени така:
„Чл. 33. Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, получили международна закрила, се настаняват до навършване на пълнолетие в семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция, при условията и по реда на Закона за закрила на детето”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Гласуваме, уважаеми колеги, § 29 по вносител, подкрепен от Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Имаме неподкрепено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да, извинете.
Имаме неподкрепено предложение.
Гласуваме неподкрепеното предложение на народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов.
Гласували 67 народни представители: за 7, против 17, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 29 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 66 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31:
„§ 31. Член 35 се изменя така:
„Чл. 35. Чужденец с предоставена международна закрила е длъжен в срок до 14 дни от получаване на решението за предоставяне на международна закрила да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписан в регистъра на населението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
За § 36 е постъпило предложение на народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов:
„Параграф 36, член 39 да се измени така:
„1. Алинея 4 се изменя така: (4) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, ползващи се от временна закрила, се настаняват в семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция, при условията и по реда на Закона за закрила на детето.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Първо, гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов за § 36.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 75 народни представители: за 11, против 23, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Сега, колеги, гласуваме анблок предложения, които са подкрепени от Комисията и съответно редактирани от Комисията по вносител и те са чл. 30, 31, 32, 33, 34, 35, както и § 36.
Гласуваме подкрепени от Комисията параграфи.
Гласували 76 народни представители: за 67, против 7, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 37 има предложение на народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37:
„§ 37. В чл. 40, ал. 2 накрая се добавя „в тридневен срок от регистрацията на чужденеца, търсещ международна закрила”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
По § 39 има предложение на народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме анблок подкрепени и редактирани от Комисията текстове за параграфи 37, 38 и 39.
Гласуваме подкрепени от Комисията параграфи.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 40 има предложение на народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов:
„В § 40:
1. В чл. 45в, ал. 4 се добавя ново изречение след първото със следния текст: „Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото”, като алинеята добива следния окончателен вид:
(4) Решението по ал. 3 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението му. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. Решението на съда е окончателно.
2. В чл.45г, ал. 4 се добавя ново изречение след първото със следния текст: „Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото”, като алинеята добива следния окончателен вид:
(4) Решението по ал. 3 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението му. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. Решението на съда е окончателно.
3. В чл. 45е се създават нова ал. 5 и ал. 6 със следния текст:
(5) Решението за настаняването по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за настаняването, реда и срока за обжалване, както и възможността за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство.
(6) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението му. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. Решението на съда е окончателно.
4. В § 40, към член 45д, ал. 1, се добавя точка 6: „достъп до медицинска и психологическа помощ”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40:
„§ 40. В Глава четвърта се създава Раздел V с чл. 45а – 45е:
„Раздел V – Мерки, прилагани на чужденци, търсещи международна закрила”.
Чл. 45а. За своевременно разглеждане на молбата за международна закрила, или за осигуряване участието на чужденеца, търсещ такава закрила, председателят на Държавна агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице, може да разпореди задължително явяване на чужденеца на всеки две седмици по време на производството пред длъжностно лице от агенцията.
Чл. 45б. (1) Когато не може да бъде ефективно приложена мярката по чл. 45а и след преценка на обстоятелствата в конкретния случай, чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип:
1. за установяване или проверка на неговата самоличност или националност;
2. за установяване на фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за международна закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност чужденецът да се укрие;
3. когато това се налага с цел защита на националната сигурност или обществения ред;
4. за установяване на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за международна закрила и прехвърляне на чужденеца в компетентната държава, и когато е налице сериозна опасност чужденецът да се укрие.
(2) Чужденец, търсещ международна закрила, не може да бъде настанен в център от затворен тип само на основание, че е подал молба за международна закрила.
Чл. 45в. (1) Чужденец, търсещ международна закрила, се настанява в център от затворен тип с мотивирано решение на председателя на Държавната агенция за бежанците или на оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Решението по ал. 1 се взема след преценка за принадлежността на чужденеца към уязвима група.
(3) Решението по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за настаняването, реда и срока за обжалване, както и възможността за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство.
(4) Препис от решението се връчва по реда на чл. 76.
(5) Решението на органа по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението му. Решението на съда е окончателно.
Чл. 45г. (1) Настаняването в център от затворен тип продължава до отпадане на съответното основание по чл. 45б, ал. 1.
(2) Директорът на център от затворен тип, в който е настанен чужденец, търсещ международна закрила, извършва ежемесечно проверка за наличие на основанията за настаняване и ги докладва на председателя на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице преразглежда решението за настаняване по чл. 45в, ал. 1 при установяване на нови данни и обстоятелства, или по искане на чужденеца, търсещ международна закрила, и се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок.
(4) Решението по ал. 3 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението му. Решението на съда е окончателно.
(5) Неприключването на производството в предвидения по този закон срок не по вина на чужденеца, търсещ международна закрила, не може да бъде основание за продължаване на настаняването в център от затворен тип.
(6) Когато по административен или съдебен ред се установи, че настаняването в център от затворен тип е незаконосъобразно, чужденецът се освобождава незабавно.
(7) Чужденците, търсещи международна закрила, се преместват от един център в друг само при необходимост. В тези случаи се уведомяват лицата, които им предоставят правна помощ.
Чл. 45д. (1) Чужденците, търсещи международна закрила, настанени в центрове от затворен тип, имат право на:
1. достъп до открити пространства;
2. посещения от членове на техните семейства;
3. зачитане неприкосновеността на личния им живот;
4. срещи с лица, осигуряващи правна помощ и представителство, представители на юридически лица с нестопанска цел и на международни организации;
5. информация за правилника за вътрешния ред на съответния център, както и за техните права и задължения. Информацията се предоставя на разбираем за тях език.
(2) Ограничения на правата по ал. 1 се допускат само когато това е необходимо за обезпечаване на сигурността, обществения ред или административното управление на центъра от затворен тип, при условие че достъпът не е значително ограничен или невъзможен.
(3) Спрямо чужденци от уязвима група, които са настанени в център от затворен тип, се осъществява наблюдение и при необходимост се осигурява подходяща помощ с оглед тяхното особено положение.
Чл. 45е. (1) Малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи международна закрила, могат да бъдат настанени в центрове от затворен тип само като крайна мярка с оглед запазване целостта на семейството или за осигуряване тяхната защита и сигурност, за възможно най-кратък срок, като се полагат всички усилия за настаняването им в подходящи за тях места.
(2) На малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи международна закрила, настанени в центрове на Държавната агенция за бежанците, се осигурява достъп до образование и възможност да се занимават с дейности в свободното си време, включително с игри и с развлекателни дейности, подходящи за възрастта им.
(3) Настаняването в центровете на Държавната агенция за бежанците се извършва при спазване на принципа за запазване целостта на семейството.
(4) В центровете на Държавната агенция за бежанците чужденците, търсещи международна закрила, от женски пол се настаняват отделно от тези от мъжки пол, освен когато са членове на едно семейство и са дали съгласието си за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Първо гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов.
Прекратете гласуването извън залата и влезте да гласувате в залата!
Гласували 68 народни представители: за 20, против 8, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на § 40 по вносител по редакция на Комисията. Гласуваме подкрепен от Комисията текст.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 41 има предложение от народните представители Александрова и Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41:
„§ 41. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
„1. транзитни центрове – за регистрация, настаняване, медицинско изследване и провеждане на производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила, и на ускорено производство за чужденци, търсещи закрила; при необходимост се провежда и производство за предоставяне на международна закрила на чужденци;”
б) в т. 2 навсякъде думата „статут” се заменя с „международна закрила”;
в) точка 3 се отменя.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Центровете по ал. 2 могат да бъдат от отворен или от затворен тип. В центрове от отворен тип могат да се създават отделни обособени помещения за непридружени малолетни и непълнолетни чужденци, търсещи международна закрила, както и отделни обособени помещения или части от затворен тип.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
По § 43 има предложение от народните представители Александрова и Кирилов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43:
„§ 43. В чл. 51, ал. 2 думите „чл. 29, ал. 4-7” се заменят с „чл. 29, ал. 4 и ал. 7-11, с изключение на решенията за настаняване в центрове от затворен тип”.”
По § 43 има предложение от народните представители Кирилов и Александрова, което се подкрепя от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44:
„§ 44. В чл. 52 след думите „чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6” се добавя „и чл. 53, т. 12”, а думата „статут” се заменя с „международна закрила”.”
По § 45 има предложение на народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на $ 45:
„§ 45. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. организира приемането и временното настаняване на чужденците, подали молба за международна закрила, оказва съдействие за адаптирането им към българските условия в сътрудничество с Българския Червен кръст и други неправителствени организации, и организира курсове по български език съвместно с Министерството на образованието и науката.”
2. В т. 4 думата „статут” се заменя с „международна Закрила”, а след думите „или получили” се добавя „такава”.
3. В т. 13 думата „статут” се заменя с „международна закрила”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46.
По § 47 е постъпило предложение, което ще изчета след гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, ние ще подкрепим така направените текстове.
Искам само да кажа какъв е спорния момент, около който може би и други ще се опитат да разговарят. Транзитните центрове – центровете за регистрация, настаняване и медицински изследвания. Не е тайна за Вас, че ние направихме един в Телиш – огромен, за 14 хил. души, където можеше да съберем абсолютно всички, да ги охраняваме, да ги разделим по видове, етноси, по религия, мъже, жени и да им дадем необходимото обслужване, а ние да се пазим от тях, а те от нас и така нататък, и когато Европа реши да ги приеме, да ги приеме. Наложи се – закрихме го и ги докарахме в центъра на София. Огромна грешка, никога няма да тръгнат от София.
Така или иначе тези хора са в България. Те трябва да бъдат в такива центрове: първо, да не може контактното население да се разболява от тях и да се изнасят най-различни зарази и проблеми.
От друга страна, когато бъдат под контрол, когато бъдат издадени съответните документи, когато се каже в коя зона имат право да пребивават, това би ги поставило под един много по-голям контрол и би ни защитило от тях и тях от нас.
Така че ви призовавам да подкрепим всички тези текстове. Ние ги разисквахме в Комисията и стигнахме до едно общо становище. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Гласуваме анблок параграфи 41, 42, 43, 44, 45 и 46 по вносител, съответни подкрепени или редактирани от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 47 е постъпило предложение на народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов, което не се подкрепя от Комисията:
„1. В § 47 се добавя т. 5, като се създава алинея 8:
„8. становището на ДАНС по ал. 7 следва да бъде мотивирано с фактическите и правните основания за съдържащото се в него заключение. На чужденеца се осигурява възможност за упражняване на правата, предвидени в член 34, ал. 3 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс, при съобразяване на специалните правила съгласно Закона за защита на класифицираната информация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, § 48, § 49, § 50 и § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: До тук, защото след това няма неподкрепени.
Изказвания по параграфи от 47 до 51? Няма.
Гласуваме предложение, неподкрепено от Комисията, на народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов за § 47.
Гласували 75 народни представители: за 12, против 14, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме анблок параграфи 47, 48, 49, 50 и 51 включително по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
Следва изчитането на параграфи от 52 до 75 – там няма подкрепени.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 52 има предложение на народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова, подкрепено от Комисията.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС, също подкрепено от Комисията.
Предложение на народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС, също подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52:
„§ 52. В чл. 63а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ думата „статут” се заменя с „международна закрила”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Чужденецът е длъжен да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила до произнасянето по нея, като в случай че не ги представи, произнасянето се извършва без тези доказателства.”
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) С чужденеца се провежда интервю, на което се прави аудио- или аудио-визуално записване и се съставя протокол. При започване на интервюто чужденецът се уведомява за осъществяването на аудио- или аудио-визуално записване. Протоколът от интервюто и аудио- или аудио-визуалния запис са неразделна част от личното досие на чужденеца.”
4. Създава се нова ал. 4:
„(4) Интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думата „статут” се заменя с „международна закрила”.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „език, за който може да се смята, че чужденецът владее” се заменят с „разбираем за него език”.
8. Досегашните ал. 7, 8 и 9 стават съответно ал. 8, 9 и 10.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54.
Параграфи 55, 56, 57, 58, 59, 60 и 61 също са подкрепени от Комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 62:
„§ 62. В чл. 70, ал. 5 думите „чл. 63а, ал. 5” се заменят с „чл. 63а, ал. 6”.”
Параграф 62 се подкрепя от Комисията, който става § 63.
Параграф 63 също е подкрепен от Комисията и става § 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 65.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 66:
„§ 66. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) При произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. Липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 6, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на международна закрила.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, 67, 68.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 70:
„§ 70. В чл. 78 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „предоставения статут” се заменят с „предоставената международна закрила”.
2. В ал. 2 думата „статут” се заменя с „международна закрила”.
3. В ал. 3 думата „статута” се заменя с „международната закрила”.
4. В ал. 4 думата „статут” се заменя с „международна закрила”, а думите „чл. 75, ал. 3” се заменят с „чл. 75, ал. 4”.
5. В ал. 5 и 6 думата „статута” се заменя с „международната закрила”.”
Параграф 70 е подкрепен от Комисията.
Подкрепени са и параграфи 71, 72, 73.
Подкрепен е и текстът на предложението от народните представители Петър Славов и Атанас Атанасов за § 74.
Предложението на народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова е оттеглено.
Подкрепено е предложението на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 75:
„§ 75. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата „особена” се заличава.
2. В т. 3 се създава буква „г”:
„г) родителите или друг пълнолетен член на семейството, който носи отговорност по силата на закон или обичай за непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила.”
3. В т. 5 думите „чл. 10, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила” се заменят с „чл. 10, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, на единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ, L 337/9 от 20 декември 2011г.)”.”
4. Точка 6 се изменя така:
„6. „Последваща молба” е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на Република България.”
5. Точка 7 се изменя така:
„7. „Държава по произход” е държавата или държавите, чийто гражданин е чужденецът, или за лице без гражданство – държавата на предишното му обичайно пребиваване.”
6.В т. 9:
а) в текста преди буква „а” думата „статут” се заменя с
„международна закрила”;
б) в буква „а” думите „или убеждение” се заличават;
в) в буква „г” думата „закрила” се заменя с „международна закрила”.
7. Създават се т. 10 – 17:
„10. „Молба за международна закрила” е отправено искане за закрила от чужденец до Република България.
11. „Най-добрият интерес на детето” е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.
12. „Център от отворен тип” е териториално поделение на Държавната агенция за бежанците със свободен режим.
13. „Център от затворен тип” е териториално поделение на Държавната агенция за бежанците, в което правото на свободно придвижване на настанените в него чужденци, търсещи международна закрила, е ограничено.
14. „Зона” е определена от председателя на Държавната агенция за бежанците административна област, която чужденецът, търсещ международна закрила, не може да напуска и която дава достатъчна възможност за движение, за да гарантира упражняването на правата по този закон.
15. „Сериозна опасност от укриване на чужденец” е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че чужденецът ще се опита да се укрие. Такива данни може да са налице, когато чужденецът не може да бъде намерен на разрешения му адрес, напуснал е без разрешение определената му зона или център за настаняване, не се е явил без уважителна причина пред длъжностно лице от Държавната агенция за бежанците в изпълнение на приложена мярка по чл. 45а, нарушил е забраната за влизане в граничната зона, направил е опит да напусне или е напуснал страната, както и други данни.
16. „Чужденец, търсещ международна закрила със специални потребности” е лице от уязвима група, което се нуждае от специални гаранции, за да се ползва от правата и да изпълнява задълженията си по този закон.
17. „Лица от уязвима група” са малолетните или
непълнолетните, непридружените малолетни и непълнолетни, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.”
„Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 76:
§ 76. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (OB, L 180/96 от 29 юни 2013 г.).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 78.
По § 78 има предложение от народните представители Кирилов и Александрова, което се подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 79:
„§ 79. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр....) се правят следните изменения:
1. В чл. 59, ал. 1, т. 1 думите „до 5 години" се заменят с „от три до пет години”.
2. В чл. 63а, ал. 4 думите „настойник или попечител” се заменят с „или оправомощен представител на общината”.
3. В чл. 63б, ал. 2 думите „настойник или попечител” се заменят с „или оправомощен представител на общината”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 82.
Комисията подкрепя предложението на Данаил Кирилов за § 82, направено по реда на чл. 80, ал. 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 83:
§ 83. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 40, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи с номера от 52 до 83 включително, ведно с наименованието „Допълнителна разпоредба” и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”. Тези параграфи са подкрепени от Комисията или в редакция на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79, внесен от Министерския съвет, и по Законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет, на максималния срок от четири седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по двата законопроекта на максимално възможния срок – общо четири седмици.
Гласуваме.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Слушаме доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Славов и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2015 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2015 г.
На заседание, проведено на 24 септември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Славов и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2015 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2015 г.
Законопроектите с вносител Министерския съвет бяха представени от господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите. Законопроектът с вносител Петър Славов и група народни представители беше представен от господин Петър Славов.
I. По Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2015 г., се поясни следното:
Законопроектът предвижда създаване на нов Раздел 111а в Дял втори, Глава шестнадесета, който да регулира осъществяването на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задължението на предоставящите информация финансови институции за събирането й, прилагането на процедури за комплексна проверка и предоставянето на финансова информация.
Отделно от горното Република България трябва в срок до 31 декември 2015 г. да приведе националното си законодателство в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/107/ЕС, като по този начин ще се регламентира особен вид административно сътрудничество между Република България, държавите – членки на Европейския съюз, трети страни и Европейската комисия чрез осъществяването на автоматичен обмен на финансова информация.
В последвалото обсъждане на Законопроекта членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха подкрепа.
Проведеното гласуване приключи със следните резултати:
С 13 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2015 г.
ІІ. По Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2015 г., се поясни следното:
Според вносителите с така предлаганите промени се прецизират действащите разпоредби в ДОПК с цел оптимизиране на процеса по установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски и улесняване на междуинституционалното взаимодействие; подобрява се законоустановеният режим по принудително събиране на публичните вземания и повишаване на събираемостта, както и синхронизиране и уеднаквяване на нормативната регламентация, касаеща събиране на държавните и частните вземания.
Във връзка с внесения Законопроект бяха представени становища на Института на дипломираните експерт-счетоводители и Асоциацията на счетоводните предприятия.
След представяне на Законопроекта се проведе обсъждане.
Повечето от изказалите се участници в дискусията изразиха съмнението си в удачността на предлаганите промени, касаещи:
- Изменението на чл. 19 от ДОПК: разширяването на отговорността за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски – освен задълженото лице, но и член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, както и всяко друго упълномощено лице, осъществявало дейност по управление.
- Резерви имаше и във връзка с изменението на чл. 32 от ДОПК. Предложението е да отпадне императивното изискване за едновременно поставяне на съобщението на таблото и публикуването му в интернет, като се предоставя възможност на органа по приходите да избере един от двата способа на оповестяване.
Възражения имаше:
- по новия чл. 59а от ДОПК „Пояснения на място”;
- по отмяната на чл. 129, ал. 5, т. 3, съгласно която на прихващане или възстановяване в полза на задълженото лице подлежат присъдени суми, обезщетения и направени разноски в хода на съдебно или административно производство.
Несъгласие беше изразено и по допълнението на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, което предвижда към изключенията при отсрочване и разсрочване, по отношение на които не се прилага абсолютната десетгодишна давност, да се включи и хипотезата, при която изпълнението е спряно;
- както и към изменението на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, с което изменение се предлага да отпадне едногодишното ограничение на допустимия срок за спиране на давността по време на ревизия.
Несъгласие имаше по изменението на чл. 182, с което предложение се предвижда отпадане на задължението на публичните взискатели да изпращат покани за доброволно изпълнение;
- както и на чл. 195, ал. 6, с което се предлага налагане на обезпечение по застрахователна стойност на активите, вместо по балансовата такава;
- на чл. 216, ал. 1 от ДОПК в основния текст – предлаганата промяна касае възможността на НАП да води искови производства за прогласяване на недействителност на прехвърлителни сделки след натрупани просрочени задължения, установени освен с актове за публични вземания, но и след подадена декларация, която също е изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
С 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2015 г.
ІІІ. По Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Славов и група народни представители се направиха следните пояснения:
На първо място, в действащия ДОПК се предлага да се внесат промени, касаещи установения в чл. 134 от ДОПК ред за възобновяване на ревизионно производство при влязъл в сила ревизионен акт.
На второ място, предлага се за промяна разпоредбата на чл. 155 и доразвитието на основния принцип на административния процес – за недопускане влошаване положението на жалбоподателя.
На трето място, с параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения, касаещи промяна на правилата, свързани с определянето на местната подсъдност по административните дела, образувани по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Вносителите считат, че това ще допринесе за ускоряване на съдопроизводството в административните съдилища в столицата и големите градове.
На основание чл. 76, ал. 2 от ПОДНС бяха изискани и представени становища на Националното сдружение на общините в Република България, Столична община, Министерството на финансите и НАП.
Вносителят господин Славов изрази становище, че при спазване на законоустановения ред ще оттегли предложението си по § 1 от така предложения Законопроект.
В последвалата дискусия се изразиха мнения и становища, които са против предлаганите промени, свързани с новия ред за определяне на местната подсъдност по административните дела, образувани по реда на АПК, а именно пред 28-те административни съдилища в България.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
С 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Славов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
От името на вносителите?
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съвсем кратичко – ще кажа няколко думи за Законопроекта, който сме внесли с колеги от Реформаторския блок. Няма да се спирам на елементите от него, които са безспорни. Чухте от доклада на Комисията, че § 1, по който възникнаха известни дискусии, съм изразил готовност да го оттегля между двете четения, като останат другите добри неща от Законопроекта.
На първо място, да остане този основен принцип – невъзможност за утежняване положението на жалбоподателя в процеса. Тоест при нова ревизия да не може да бъде утежнявано неговото положение, като му се измислят, както често хората се изразяват, нови и нови данъчни задължения за същия период, може би само заради това, че той е решил да оспорва първоначалната.
Другото съществено нещо, което се надявам да бъде полезно и което във всички случаи ще облекчи и съдилищата, и ще ускори съдебния процес, както и редица представители на съдебната власт вече споделиха, коментирайки Законопроекта, е в следващия § 4. На това няма да се спирам.
По-скоро ще обърна внимание, че се надявам това да бъде полезно както за гражданите, така и за самата администрация – самите органи по приходите. За гражданите преди всичко, защото ще имат възможност да оспорват административни и данъчни актове пред Административния съд по своя постоянен адрес, а няма да бъдат принудени да пътуват до адреса на органа, който е издал акта, както е в момента процедурата.
Данъчната администрация, имайки подразделения в цялата страна, е в много по-облекчена позиция, ако трябва да изпрати представител до друг административен съд, а не по нейното седалище, отколкото едно лице, което примерно ако живее в другия край на България, ще трябва да пътува до София n броя пъти за съдебни заседания.
Надявам се да бъде добре и за самата данъчна администрация – това донякъде да стимулира служителите й да бъдат по-старателни в издаването на актове, с презумпцията, че при последващ контрол те биха били малко повече ангажирани по отношение на тях и че в края на краищата наистина трябва да ги защитават. Хубаво е те да бъдат законосъобразни, за да не им бъдат отменени, най-малкото. Това е съвсем накратичко.
Надявам се да подкрепите Законопроекта – мисля, че доста полезни неща предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е предложението и на Комисията, господин Славов.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него? Има.
Дебатът ще продължи в извънредното заседание във вторник. (Реплика от народния представител Георги Търновалийски.)
Една минута – заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, колеги! Няма как по ДОПК да не кажа няколко думи – много набързичко, за да можем да гласуваме. Разбирам, че е добре да гласуваме и да върви процедурата.
Ние ще подкрепим внесения от Министерски съвет законопроект за обмяна на информация.
По отношение на останалите два законопроекта имаме забележки. Изразили сме ги в Комисия. Ще направим писмени предложения.
На второ гласуване ще имаме възможност да дебатираме в залата.
Тук дебело искам да подчертая, че, за съжаление, не получихме с тези промени някои от очакваните промени, като например ограничаване срока на извършване на данъчните проверки, което много пъти сме дебатирали и сме искали да се случи. Така или иначе, не е внесено, но ще имаме възможност да го внесем като предложение между първо и второ четене. Разчитаме, че то ще бъде подкрепено. Благодаря.
Надявам се, че бях достатъчно кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз благодаря, господин Търновалийски.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2015 г.
Гласуваме, колеги.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, № 502 01-62, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2015 г.
Гласуваме.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
И последно гласуване за днес – поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Славов и група народни представители.
Гласуваме, колеги.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Животът ме опроверга – не е последно гласуване за днес.
Госпожа Стоянова има процедура.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля срокът и по трите законопроекта, които току-що гласувахме, да бъде удължен на максималния възможен... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След като изготвите общ доклад по тях, госпожо Стоянова, тогава ще направите това процедурно предложение. (Оживление, шум и реплики.)
Гласуването наистина беше последно. (Шум и реплики.)
Колеги, една минута за движение из залата, защото в 13,00 ч., съгласно програмата ни, продължаваме с парламентарен контрол.

Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Обявен е с начален час – 13,00 ч., за предстоящата пленарна седмица.
Новопостъпили питания за периода 25 септември до 1 октомври 2015 г. няма.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на три въпроса от народния представител Петър Славов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Кирчо Карагьозов;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Вили Лилков и Петър Славов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на финансите Владислав Горанов на три въпроса от народния представител Ахмед Ахмедов;
- министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министър на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Кирил Коцев;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Станков;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Филип Попов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Василев;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народните представители Стоян Мирчев и Мариана Бояджиева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Десислав Чуколов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- министъра на външните работи Даниел Митов на питане от народния представител Султанка Петрова.
Първи в настоящия парламентарен контрол е господин Божидар Лукарски – министър на икономиката, който ще отговори на един въпрос, зададен от народните представители Силвия Хубенова и Георг Георгиев, относно напредък по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”.
Имате думата, господин Георгиев, за да развитие въпроса си.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Лукарски, уважаеми колеги! Дебатът за това, че малките и средни предприятия са гръбнака на всяка икономика, се развива както в България, така и в Европа много активно и в подкрепа на тази теза е всъщност и нашият въпрос.
Както знаете, в средата на март тази година Европейската комисия одобри Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, като в началото на месец май беше обявена и първата процедура по подбор на проекти, а именно „Подобряване на производствения капацитет в малките и средните предприятия” по Оперативна ос 2 за „Предприемачество и капацитет за растеж на малките и средни предприятия”.
Стартирането на процедурата е една добра възможност за предоставяне на инвестиционна подкрепа на българските малки и средни предприятия за подобряване на производствените процеси, повишаване производствения капацитет и засилване на експертния потенциал.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: как протича към момента изпълнението на горецитираната процедура, какъв е проявеният интерес от страна на бизнеса и в какви срокове ще бъде финализирана тази процедура? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Министър Лукарски, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Хубенова, уважаеми господин Георгиев! В началото бих искал да Ви благодаря за това, че повдигате един изключително важен и актуален въпрос за българския бизнес.
Възможностите, които Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” предлага, са големи и даването на гласност и публичност по тази тема е важно и необходимо.
На 8 юли 2015 г. приключи първият краен срок за набиране на проектните предложения по първата обявена процедура в рамките на ОПИК – „Подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия”. Целта на процедурата е да се предостави инвестиционна подкрепа на българските малки и средни предприятия за подобряване на производствените процеси, повишаване на производствения капацитет и засилване на експортния потенциал. Общият брой на проектните предложения в процес на оценка е 844, като в 152 от тях се предвиждат дейности, изпълнявани на територията на областните градове в Северозападна България.
Тук е мястото да вмъкна, че в рамките на новата оперативна програма сме предвидили регионално приоритизиране за инвестиции, които се изпълняват на територията на Северозападния район. В резултат на това може да се отчете, че около три пъти се е увеличил интересът от страна на бизнеса в този регион.
Тези близо 850 проектни предложения, за които говоря, са подадени от предприятия в секторите на нискотехнологичните и средно нискотехнологичните промишлени производства, като производство на текстил и изделия от текстил; облекло; дървен материал; мебели; изделия от хартия и картон; производство на метали; печатна дейност; изделия от каучук и пластмаса; производство на хранителни продукти и напитки; и други. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по тази процедура е в размер на 293 млн. 374 хил. 500 лв., като заложеният бюджет за финансиране на проектите, подадени в рамките на първия краен срок, е 117 млн. 349 хил. 800 лв.
Общият размер на заявените общи допустими разходи по подадените проекти е 724 млн. 599 хил. 137 лв. 62 ст., като от тях 435 млн. 720 хил. 873 лв. 62 ст. е размерът на заявената безвъзмездна помощ, което е приблизително четири пъти над планирания ресурс за финансиране на проектите в тези сектори.
В национален мащаб се запазва тенденцията едни от най-активните градове да бъдат Пловдив, София и Русе, като по-конкретно кандидатите, които са заявили изпълнение на дейности, в Пловдив са 102 на брой, в София – 59, и в Русе – 39.
Оценката на подадените проектни предложения се извършва в средата на електронната система ИСУН 2020, като нормативно установеният срок съгласно чл. 19, ал. 3 и 4 от ПМС № 107 е 120 дни, но нашите намерения и намеренията на Оценителната комисия, които аз приветствам, са да приключим оценката на проектните предложения предсрочно – в рамките на 90 дни.
Предвижда се процесът по договаряне с одобрените за финансиране кандидати, попадащи в обхвата на първия краен срок за кандидатстване, да се проведе през месец декември 2015 г. Вторият краен срок за подаване на проектните предложения приключи на 8 септември 2015 г., като броят постъпили проектни предложения е 280. Кандидатите са в секторите на високотехнологичните и средно високотехнологичните промишлени производства и заложеният бюджет за финансиране на тези проекти е 146 млн. 680 хил. 250 лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Министър.
Може да продължите с отговора евентуално и в дупликата.
Заповядайте, господин Георгиев – реплика.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
На първо място, няма как да не изразя своето задоволство и приветствам усилията за това, че се повишават инвестициите в Северозападния регион, който знаем, че в момента изпитва най-сериозни затруднения, и заедно с подобряване на инфраструктурата, подобряване на бизнес климата в тази посока се мисли и за развитие на малките и средни предприятия в Северозапада.
Аз имам само един уточняващ въпрос и той е: какви други предприятия биха могли да кандидатстват в рамките на вече анонсираната от Вас обявена първа процедура за подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия, за да можем в по-голяма пълнота да разкажем за какво става въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Министър Лукарски – дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, към момента проектни предложения могат да подават кандидати с код на основна икономическа дейност в секторите на интензивните знания и услуги, като третият краен срок е 9 ноември 2015 г. Конкретизирам: предприятия в сферата на издателската дейност; производството на филми и телевизионни предавания; звукозаписване и издаване на музика; радио- и телевизионна дейност; информационни технологии; научно-изследователска и развойна дейност.
Методът за кандидатстване по тази процедура остава непроменен – с попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаването му в електронната система ИСУН 2020, като кандидатите не е необходимо да притежават квалифициран електронен подпис.
В заключение само да допълня към основния въпрос, за което не ми остана време. Критерият и методологията за оценка на проектните предложения по тази процедура са изготвени по начин, който да гарантира максимална обективност, като за целта въведохме опростен вариант на бизнес план, чиято основна задача е да подпомогне кандидатите още на етапа на разработване на проектното предложение точно и ясно да дефинират резултатите, които искат да постигнат посредством дадената инвестиция.
По отношение на оценката, с ползите от въвеждането на този нов инструмент се свързва и повишаването на нейната обективност, като тя се базира на финансови показатели – както исторически, така и прогнозни, представени от предприятието на кандидата. В случай на неизпълнение на прогнозните данни, заложени от кандидатите, могат да бъдат наложени финални корекции.
За финал още един път ще използвам случая да анонсирам, че малките и средни предприятия ще могат да се възползват и от възможностите на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020 г., която също е под шапката на Министерството на икономиката. Тук целта ще е подобряване на достъпа до дългово финансиране за малкия и среден бизнес в България. Тази програма беше одобрена от Министерския съвет в края на месец юли. Изпратена е на Европейската комисия и към момента очакваме нейния отговор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Лукарски.
С тази дуплика Вашето участие в парламентарния контрол днес приключи. Успешен ден нататък Ви желаем!
Преминаваме към следващите въпроси.
Те са към госпожа Десислава Танева – министър на земеделието и храните.
Първият въпрос е от народния представител Велизар Енчев относно арендата в земеделието.
Господин Енчев, имате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, госпожо Министър, уважаеми колеги, колкото и малко да сте останали в тази зала! Известно е, че след 1989 г. бяха направени много важни промени в земеделието в България. През 1996 г. и през 1999 г. бе приет Закон за арендата в земеделието – закон, който даде простор за крупното арендаторство в кавички, на което се радваме сега.
За съжаление, петдесетина фирми в България обработват по повече от 30 хил. дка земя, което според мен е ненормална ситуация. Има холдинг в България, който заедно с други десетина свързани фирми обработва 2 млн. дка, от които 700 хил. са собственост, закупени, а милион и половина са арендувани територии земи. Този холдинг, госпожо Министър, се е разпрострял в цяла Северна България като октопод, а други фирми – в няколко области, в десетки общини и в населени места.
Крупното арендаторство, трябва да го кажа с голямо съжаление, е една от причините за обезлюдяването на българските села, тъй като монополите в земеделието са налице и по сила, и по влияние те не отстъпват на монополите в други отрасли на икономиката и потискат дребните и средните земеделски стопанства, още повече че въведоха монокултурното земеделие. Нашето земеделие, казвам го с голяма тъга, стана арендаторско. То обхваща 80% от обработваемата земя. Това са данни от преброяването от 2010 г.
През последните години се раздадоха от общините под аренда стотици хиляди декара изоставени земи. Арендаторите – един академик ги нарече арендодарители, са повече от един милион дребни собственици, обаче те са оставени на произвола на съдбата и се борят поединично със силните арендатори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Въпросът Ви, ако обичате.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Въпросът ми към Вас, госпожо, е: кога в България ще се създаде нов Закон за арендата – закон, от който са заинтересовани хиляди български граждани? Кога ще внесете в Народното събрание този Закон за арендата в земеделието, защото крупните арендатори в момента в България са установили монопол, от който губят не само дребните арендатори, а всички стотици хиляди български граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Министър Танева, имате възможност да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Енчев, първо ще започна направо с отговора на въпроса, който конкретно поставихте относно нов закон или промяна в Закона за арендата.
Темата за поземлените отношения е много сложна тема, с много проблеми, безспорно не само по Закона за арендата, но най-вече по основния Закон, въз основа на който функционира земеделието – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, който е бил приет от Народното събрание по повод възстановяването на собствеността на земеделските земи. Каквото и да говорим в момента, трябва да изхождаме от това, че няма акт на Народното събрание или министерство, който може да върне процесите назад, за да се избегнат слабостите, на които сме свидетели в момента.
Това, което трябва да правим оттук насетне, е да провеждаме политики, които създават устойчивост в земеползването и гарантиране интересите на всички страни, заети в този процес. Ние няма как да отменим този начин на възстановяване, няма как да национализираме земя, няма как по административен ред да стимулираме или провеждаме комасация. В България има действаща Конституция и доброволният принцип е принципът, въз основа на който може да става комасацията.
Проблемите са много. Ето затова основната цел на политическата програма на управление в Министерството на земеделието и храните от встъпването на нашия мандат е изготвянето на ново поземлено законодателство. Това ще включи кодифицирането на всички закони, в това число и на Закона за арендата в земеделието, в един законодателен акт – кодекс, който урежда правата на собствениците, видовете собственост на земеделска земя в България и начина, по който ще се управлява тази поземлена собственост.
Вие правилно представихте част от проблемите. Има и много други. Има необходимост поземлените отношения да се уреждат по съвсем ново законодателство, което да елиминира проблемите в момента и да даде перспектива за устойчивост в поземлените отношения, което е и възможност да се инвестира дългосрочно в ползваните земи.
Мога да кажа малко статистика в отговор на статистическите данни, които Вие представихте, актуални, но след малко, тъй като ми свърши времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Енчев, имате възможност за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Аз съм сигурен, че тази моя реплика я слушат в момента стотици хиляди български граждани, защото те си задават въпроса: защо, госпожо Министър, арендатори в един и същ район плащат различна рента? Защо няма минимален и максимален праг на рентата? Как ще обясните огромната разлика в размера на рентата между областите за 2014 г.? Ето няколко възмутителни числа. В Южна България: Пазарджик – 25 лв. за дка, Пловдив – 27 лв. за дка, Стара Загора и Хасково – 28 лв. за дка, Бургас и Ямбол – 32 лв. за дка, Сливен - 33 лв. за дка. За Северна България: Монтана – 37 лв. за дка, Враца и Търговище – 39 лв. за дка, Плевен – 43 лв. за дка, Велико Търново – 43 лв. за дка. А какво да кажа за Габрово – 15 лв. за дка?! Благоевград – 13 лв. за дка, София – област – 20 лв. за дка!
Скандалът, госпожо Министър, е, че крупните арендатори получават субсидия от 30 лв. за дка, а дават по 13 – 20 лв. на хората. И защо земеделските кооперации изплащат по-висока рента? Останалите земеделски кооперации изплащат по-висока рента от съседните арендатори, което се наблюдава в цялата страна! Никой не говори за национализация, но защо да не говорим за национализация?! Не може 4 – 5 крупни акули в земеделието, образно казано, да владеят половин Северна България?! Не може 5 – 6 човека в Добруджа да владеят цяла Добруджа! Това е ненормално. Още повече, че във Франция има закон – до 5000 дка могат да се притежават – под аренда или като собственост. Може би е време в буквалния смисъл да се говори за национализация, тъй като става дума за защита на интересите на дребните арендатори, на дребните собственици. И това няма да противоречи на европейската практика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Енчев, за интересната реплика.
Заповядайте за дуплика, Министър Танева. (Коментари между народни представители от ГЕРБ и народния представител Велизар Енчев.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (слизайки от трибуната): Този капитализъм Вие го въведохте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Енчев, аз и в първата част на отговора си споменах, че ние няма как да говорим за национализация. България е избрала друг път на развитие, който изключва този инструмент като начин на решаване как да функционира икономиката ни, независимо в каква област би била тя. Това няма как да се случи.
Да, размерът на рентите е различен в различните части на страната. Това обаче не се регулира по никакъв начин от държавата. Ние няма как да определяме размера на рентното плащане за земеделски земи, които не са държавен поземлен фонд. Държавата определя арендните плащания изключително и само за земеделските земи в размер на 2 млн. 179 хил. 882 дка – държавен поземлен фонд, които са управляват от Министерството на земеделието и храните. Те се управляват основно чрез отдаване под наем краткосрочно или дългосрочно и по начин, по който на търговете, които провежда Министерството на земеделието и храните, тези ползватели, които желаят, кандидатстват и на достигнатата цена наемат тази земя. Останалите отношения, които определят размера на арендните плащания, са свободни и няма как да им повлияем.
По отношение на това какви са рентите. Нормално е те да бъдат различни. Те са функции на много други фактори. В никакъв случай не може да се направи обобщение, че кооперациите дават по-висока рента, а останалите ползватели – по-ниска. Със сигурност има различна практика в различните райони.
В хода на подготовката на ново поземлено законодателство в момента правим анализ на режимите на земеползване във всички останали страни – членки на Европейския съюз. Към момента нямаме установен режим в условията на пазарна икономика, при които се развиват страните членки на Европейския съюз – държавата да определя на частни арендатори какви да са тези размери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Към Вас има и втори въпрос. Той отново е от народния представител Велизар Енчев – относно търговията със земеделска земя.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Министър, земеделската земя у нас според аграрния доклад на Вашето Министерство от 2014 г. възлиза на 52 млн. дка и представлява близо 50% от територията на страната. В изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 1991 г. тя беше възстановена, макар с много грешки и пропуски. Но и сега продължават оплакванията до националния и европейския омбудсман за нарушени права на собствениците, още повече, че има недовършена работа – отделни парчета са с много собственици и всичко това създава изключителни пречки за нейното използване.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, госпожо Министър, е променян повече от 60 пъти и е станал истинска джунгла. Образно казано, догонват го само промените в Закона за движение по пътищата. Всеки депутат, който е поискал през тези 25 години, се е вписал по собствен начин в тези промени на закона.
Сегашният закон не разрешава както по-нататъшно раздробяване, така и неограничено нарастване на собствеността, а собствеността на земята не се управлява, наблюдава и контролира от държавата. Тук не съм съгласен с Вас, че държавата трябва да абдикира от своите задължения, тъй като живеем в нови пазарни условия.
По този въпрос искам да Ви задам следния въпрос: кога в България ще се сложи ред със Закон за търговията със земеделска земя? Кога ще започнем да ползваме френския пример?! Още повече, че има френски доклад, изработен по поръчка на българското Министерство на земеделието преди 7 – 8 години, в който доклад от 27 препоръки на четвърто място е търговията със земя в България, която трябва радикално да се промени. В една от тези препоръки пише, че на първо място трябва да се улесни настаняването на нови земеделски стопани; на второ място – да се увеличат площите на прекалено малките стопанства; и на трето място – да се извърши комасация на малките изоставени площи с цел тяхното включване в производителния процес; и на последно, но не по важност място – да се контролира и регулира пазарът на земя и да не се допуска спекула.
Изключително важно е да отговорите на всички тези въпроси, от които са заинтересовани, както казах и при първия въпрос, стотици хиляди български граждани. Благодаря. (Реплики на народни представители от ГЕРБ.)
Милионите са за Вас, а хората са с по 2 лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Уважаема министър Танева, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Енчев! В предния отговор казах, че Министерството на земеделието и храните подготвя изцяло нов законодателен акт, кодифициращ поземленото законодателство, обединяващ и актуализирани вече всички законови норми, касаещи поземлените отношения в близо над десет закона в момента.
По отношение на френския доклад – не знам дали говорим за същия – да, имало е такъв анализ на френски консултанти през 90-те години, преди приемането на настоящия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, въз основа на който се възстановява земеделската земя в реални граници.
Този доклад е бил поръчан от тогавашното Министерство на земеделието и правителството, с който обаче тогава властта не се е съобразила и възстановява собствеността по начин, по който е приет действащият и променян над 60 пъти Закон за собствеността. В този френски доклад е предложен съвсем друг модел, по който е следвало да се възстанови земеделската собственост в България. Защо този доклад, който е бил поръчан от тогавашното правителство, не е бил съобразен, разбира се, аз няма как да отговоря на този въпрос. Пак казвам, не можем да върнем тези процеси назад.
Единственото, което можем да направим, е да подобрим законодателната уредба и поземлените отношения по начин, който гарантира правата на всички и създава устойчивост в земеползването, за да може да разчитаме на инвестиции.
По отношение на земеползването, все пак държа да кажа няколко цифри от последната кампания директни плащания 2015 г., в която са заявени за подпомагане и земеползватели, които извършват това като дейност, като доход, като бизнес, а не като хоби – 61 151 земеделски производители. Тези, които обработват земи над 100 хиляди декара, са 7 бенефициента, които обработват обаче 2,88% от ползваните земи; бенефициенти между 50 и 100 хиляди декара, които са заявили за подпомагане, са 13, които ползват 2,4% от ползваните земи; между 25 и 50 хиляди декара са 63 земеделски стопани, които ползват 5% от ползваните земеделски земи; стопанисващи между 10 и 25 хиляди декара земи са 629, които обработват 24% от ползваните земеделски земи; стопани между 5 хиляди и 10 хиляди декара са 1108, които обработват 21% от земеделските земи в България; между 1000 и 5000 дка са 3768 стопани, които обработват 23% от земеделските земи; до 1000 декара са 55 563 стопани, които работят 20% от земеделските земи в България. Или земеделските стопани, които работят до 5 хиляди декара земи в България, обработват близо 50% от земеделските земи в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Танева.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Министър Танева, от Вашия отговор разбрах, че в България има каста на крупни латифундисти, които владеят почти 48% от обработваемата земя в България. (Реплика от ГЕРБ.) В момента виждам, че от партия ГЕРБ ме репликират с ирония. Нека българските зрители, гражданите на България да знаят какво е отношението на представителите на партия ГЕРБ към въпросите, които задавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Енчев, не влизайте в диалог със залата, ако обичате.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Нека по този въпрос да кажа най-важното. Отделни физически лица, госпожо Министър, и фирми са купили десетки хиляди, а някои стотици хиляди декари. Няколко фонда по няколко стотици хиляди, а съдружниците на „Ромфарм” – близо един милион декара. За информация обаче най-големият собственик на земя до 1946 г. в България е бил Пенчо, актьор Пенчев от Люляково, Добричко с 12 хиляди декара земя.
Сега един много важен допълнителен въпрос: ще проявите ли инициатива държавата да изкупува земя и впоследствие да я предоставя за разширение на малки земеделски стопанства или създаване на нови малки земеделски стопанства, тъй като във Франция, която не е комунистическа страна, французите го правят. Още повече, че Вашият заместник-министър Георги Костов направи подобно предложение за горските площи, което аз изцяло подкрепям.
Големият въпрос е: кога ще се сложи спирачка на тези амбиции и хищни апетити на крупните латифундисти в България, които задушават малките собственици на земя, за които Вие твърдите, че държат около 50% от обработваемата земя в България, но те изкарват своя хляб с много черен, непосилен труд? Всъщност тях трябва да подпомогнем, а не големите акули в земеделието. Както Ви казах, във Франция максималният размер на притежаваната земя е 5 хиляди декара. Кога ще достигнем Франция, госпожо министър? Надявам се Вашият отговор да съдържа и конкретни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Заповядайте за Вашата дуплика, министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Енчев! В хода на дебата, който ще се получи след представянето от нас за обществено обсъждане на новото поземлено законодателство, ако има консенсус и той е допустим за приемане съгласно законодателството за подобен вид ограничение, те биха могли да бъдат, разбира се, приети, но трябва със сигурност да отговарят на регламентите в европейското законодателство, за да са допустими.
По отношение на възможността за придобиване на земеделски земи – да, за горските територии това се разреши, за да спасим българската гора, предвид че много отново възстановени в реални граници горски територии в размер до 2 хектара бяха изсечени до голо и държавата следваше да поеме отговорността си да опази и възстанови българската гора, при условие че няма пазарен интерес от икономически субекти в страната. Това стана възможно чрез акумулирания специален Фонд за инвестиции в горите в системата на държавните горски предприятия.
По отношение на тази възможност за държавата, държавата и в момента има Държавен поземлен фонд в размер на малко над 2 милиона декара, който управлява. Всички възможности в тази връзка, които могат да се направят, са в размера на този фонд. Нито страната ни като такава, нито бюджетът ни може да си позволи държавата ни да участва в този пазар и то от страната на купувача. Извън това, интересът към земеделските земи като такива да се обработват и да се реализира доход нараства с всяка изминала година.
По отношение на подкрепата на средните земеделски стопани мога да кажа най-отговорно – от влизането в мандат на нашето правителство всички държавни средства за подкрепа на земеделските стопани са лимитирани с горна граница, и De minimis за сектор „Мляко” – до 200 крави в едно стопанство се подпомагаха, и за овцете – същото. Всички инструменти, които сме приложили, с национални средства за подкрепа, с възможност за национални решения са подкрепили малкия и среден бизнес в земеделския сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря на госпожа Десислава Танева – министър на земеделието и храните, за участие в днешния Парламентарен контрол.
На въпрос от народния представител Мартин Димитров Димитров относно изграждането на интерконектор на газова връзка между България и Румъния ще отговори госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа министри, госпожо Петкова, уважаеми колеги! Помните далечната 2009 г., когато доставките на газ от Русия за Балканите бяха прекъснати. Това се случи насред студената зима и България понесе тежки щети. Много хора останаха на студено, а българският бизнес понесе многомилионни загуби. Тогава се стигна до общ извод в България, че спешно трябва да направим интерконектори със съседните страни, защото това може да се случи отново. Планът беше в следващите години тези интерконектори да бъдат изградени.
Интерконекторната газова връзка с Румъния, трябваше да бъде готова май 2013 г. Сега сме вече октомври 2015 г.
Честно казано, госпожо Министър, моето лично впечатление и мнение е, че по време на кабинета Орешарски целенасочено се саботираше изграждането на тези интерконектори. Нямаха никакво желание да ги направят, само симулираха дейност.
Задавам този въпрос към Вас с надеждата, че това ще бъде променено и във Вашия мандат, дори до края на тази година, връзката с Румъния ще бъде изградена.
Разговарях с редица експерти, които ми дадоха различни версии. Един от тях каза, че тръбата по Дунава е изградена, но пропаднала, втори ми каза, че е била запушена, а трети ми каза, че е била изкривена. Не знам кое от трите е вярно, но важното е проектът да бъде завършен и тази зима, ако има проблем с доставките на газ, България да може да разчита на алтернативи. Умният човек има алтернатива – още повече като е пострадал веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Вашият въпрос, господин Димитров…
МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва ли да допускаме това, което се случи веднъж през 2009 г., да се повтори отново?
Това е въпросът ми към Вас, госпожо Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Министър Петкова, заповядайте за отговор на въпроса на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, Вие знаете, че изграждането на междусистемната свързаност на България със съседните на нас страни е основен приоритет на правителството в сектор „Енергетика”. Ето защо ние много активно работим по отношение изграждането на интерконекторите: интерконекторът Гърция – България, интерконекторът България – Турция, България – Сърбия и България – Румъния. Продължаваме това, което е направено преди това от колегите. Нещата са доста сложни като развитие, като процес. Искам да Ви уверя, че ние полагаме всички усилия, така че този проект да стане факт максимално бързо, не само румънският интерконектор, но и всички останали междусистемни връзки, които са изключително важни за енергийната сигурност и за диверсификацията на източниците, и на маршрутите за доставка на природен газ.
Сега конкретно на въпроса, свързан с румънския интерконектор.
Проектът за изграждане на междусистемната газова връзка България – Румъния се изпълнява съвместно от газопреносните оператори на двете държави – съответно „Булгартрансгаз” и Националната газопреносна компания „Трансгаз”.
За реализацията на проекта на двете компании е отпусната безвъзмездна финансова помощ по Европейската енергийна програма за възстановяване в размер на 8 млн. 929 хил. евро. С решение на Европейската комисия от 11 август 2015 г. поискахме и срокът за приключване на действието й е удължен до 31 декември 2016 г.
По отношение на наземната част на междусистемната газова връзка към настоящия момент са изградени и приети газоизмервателни станции Русе и Гюргево, както и наземните участъци от газопровода на територията на Република България и Република Румъния.
По отношение на прехода под река Дунав през 2012 г. въз основа на подписано Споразумение за провеждане на обща процедура за възлагане на обществена поръчка по румънското законодателство от страна на „Трансгаз”, за изпълнител е избрана Асоциация, включваща три строителни компании, в това число от Румъния две и една от България. Впоследствие тази Асоциация-изпълнител не извършва необходимия обем геоложки проучвания, което на практика й е попречило да продължи по-нататъшното развитие на проекта, както и не е изпълнявала съответно договорените си ангажименти в предвидените срокове, като е реализирано значително забавяне, застрашаващо реализацията на проекта. В резултат на това договорът между „Булгартрансгаз” и Асоциацията-изпълнител е развален в частта за изграждане на газопроводите. Впоследствие са наложени неустойки на Асоциацията-изпълнител и същите са усвоени съответно от банковата гаранция.
На 8 юни 2015 г. с решение на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” след провеждане отново на обща процедура за възлагане на обществена поръчка, но този път по реда на българското законодателство, по реда на Закона за обществените поръчки, за изграждане на основния газопровод за изпълнител е определен „Станилов” ЕООД. До избрания изпълнител е изпратена съответно покана за сключване на договора в рамките на законоустановения срок. С писмо от 1 септември 2015 г. „Станилов” ЕООД уведомява „Булгартрансгаз”, че няма възможност да подпише договор за обществена поръчка, тъй като не е стигнал до подписване на договор с подизпълнителя, който той беше посочил в офертата си за участие в обществената поръчка – това е една немска компания.
С решение на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” от 16 септември е открита нова обществена поръчка за възлагане по отношение на същия този предмет. Тя е за изграждане на основен газопровод DM500 от прехода, включително и подводен преход под река Дунав. Срокът за получаване на офертите е 16 октомври 2015 г., в който срок, ако не са налице, съответно ако има оферти, ако има кандидати, които отговарят на изискванията на възложителя, няма обжалване, се надяваме до началото на декември да приключи.
По отношение на въпроса, свързан с това предвидени ли са средства за компресорната станция на румънска територия, Ви уведомявам, че в 10-годишния план на „Трансгаз”, уведомени сме официално за това, е налице предвидена инвестиция за изграждане на компресорната станция на румънска територия, която ще ни даде възможност за осигуряване на реверсивен поток.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, Министър Петкова.
Правото на реплика – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Странно стечение на обстоятелствата, което води винаги до момента, до една и съща ситуация – тази връзка, която не е толкова сложна технически, да не бъде изграждана и да не бъде готова. Затова се обръщам специално към Вас, госпожо Министър. В най-кратки срокове, ясно че те ще бъдат в началото на 2016 г., вече изреждам най-краткия възможен срок, след като процедурата е до края на декември тази година, тази връзка да бъде изградена. Явно е, че и компресорната станция ще бъде за наша сметка. Аз така и не разбрах. Ако не е за наша сметка, е по-добрият вариант, но без тази компресорна станция, по бъдещата връзка с Румъния, само ще можем да изнасяме газ, не и да внасяме. Така че изграждането на тази компресорна станция също е много важно.
Искаше ми се, колкото и да е трудно да се ангажирате със срок, защото Вие сте министърът, който вярвам, че може да направи тази газова връзка, и е много важно това да стане сега. Защото, не дай си Боже, ако утре дойде друго правителство, което има ляв уклон, то интерконектори не строи, госпожо Министър, и няма да построи. Така че време за губене нямаме. Трябва сега да ги построим. Не се знае колко дълго кое как ще продължи, такъв е животът.
Затова и неслучайно задавам този въпрос към Вас. В началото на 2016 г. тази връзка трябва да я имаме и тя трябва да работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Правото на дуплика, госпожо Петкова. Заповядайте!
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Димитров, напълно съм съгласна с Вас, че е изключително важно този първи интерконектор за България да бъде факт максимално скоро. Ако всичко с обществената поръчка върви така, както е предвидено в Закона, не са налице обжалвания на процедурата от страна на участниците и бъде финализирана някъде в началото на месец декември, да изберем съответно изпълнител, смятам че може би в средата на 2016 г. този интерконектор трябва да бъде факт. Така че всичко онова, което е необходимо, уверявам Ви, от наша страна се прави. С нашите румънски колеги също имаме добър адекватен диалог и се надявам – от тяхна страна имаме пълен съпорт и подкрепа, този интерконектор наистина да бъде факт.
Компресорната станция няма да бъде за сметка на българската страна. Да, тя е включена от страна на „Трансгаз” в една схема за финансиране, тъй като е обвързана и с отделни газопроводи, които румънските партньори ще изграждат на територията на тяхната страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
С това въпросът към госпожа Теменужка Петкова, министър на енергетиката, е изчерпан. Благодаря за нейното участие.
Последно питане към министъра на туризма госпожа Николина Ангелкова от народния представител Петър Владиславов Славов относно политиката на Министерството на туризма за управление, развитие и популяризиране чрез туристическа реклама на туристически обекти с национално значение на територията на Родопите.
Има думата народният представител Петър Славов, за да развие своето питане.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моето питане касае политиката на Министерството на туризма по отношение на управление, развитие и популяризиране чрез туристическа реклама и туристически обекти в една от най-прекрасните части на България – региона на Родопите.
Уважаема госпожо Министър, на територията на Родопите се намират редица исторически забележителности, повечето от които представляват обекти от национално значение – например Перперикон, пещерата „Дяволско гърло” и Триградското ждрело, Тракийското светилище при Татул, „Чудните мостове” и още много други. Всички те стават все по-популярни и посещавани както от български граждани, така и от чужденци, което е доказателство за огромния потенциал на историческия и архитектурен туризъм на Родопите и българските общини там.
Не е тайна обаче, че за полагане на дължимата грижа за стопанисването на много от тях има недостиг на средства. Сами по себе си общините, на която територия се намират те, не биха могли да финансират тези дейности и е много важна подкрепата както от централната власт, така и по линия на европейската солидарност. За успеха на целия този процес, логично решаваща е водещата роля на Министерство на туризма и провежданата политика за управление, популяризиране и туристическа реклама както у нас, така и в чужбина.
Уважаема госпожо Министър, във връзка с гореизложеното, моля да отговорите на следното питане: каква политика ще развива Министерството на туризма по отношение на туристически обекти от национално значение, намиращи се на територията на Родопите, включително за тяхното популяризиране и ангажиране на съответните общини в процеса на тяхното стопанисване и управление, в това число и преотстъпване на общините на част от приходите от тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛАКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Славов, стратегическата цел на Министерството на туризма е утвърждаване конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор на България посредством оптимално използване на наличните природни и антропогенни ресурси в съответствие с пазарните изисквания, потребителските очаквания за устойчиво развитие на туризма, включително чрез диверсификация на националния туристически продукт.
В изпълнение на тази цел по отношение на туристическите обекти в страната Министерството на туризма създаде актуална база данни и Регистър на туристическите атракции за всички атракции в страната, включително в района на Родопите. Наличието на актуалната информация за местонахождението, собствеността и социализацията на туристическите атракции ще спомогне за формирането и провеждането на целенасочена политика за привличане на инвестиции, за подобряване достъпа до обектите, за промотиране и за повишаване на приходите от предоставените от тях или паралелно с тях туристически услуги чрез повишаване качеството на тяхното управление. Създаването на Регистър на туристическите атракции би допринесло в частност за развитието на туризма в района на Родопите, където част от туристическите атракции са по-слабо развити или труднодостъпни.
Министерството на туризма не разполага със собственост върху атракциите. По-голяма част от тях са стопанисвани от общините и като собственик те имат право да събират приходи от дейността им. Обобщената от Регистъра на туристическите атракции информация показва, че общият брой на включените обекти – 3 хил. 300 броя, най-голям е делът на обектите публична собственост, държавна или общинска. В допълнение, съгласно Закона за туризма за броя на реализираните нощувки на територията на съответната община се дължи туристически данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси, чието разходване се извършва от общините.
По отношение региона на Родопите аз лично споделям тезата за нуждата от разгръщане на мащабния потенциал за развитието на широка гама туристически продукти. За постигане на тази цел е необходима ясна идентификация на страната ни като туристическа дестинация. Насърчаването на културно-историческия туризъм посредством конкретно разработените от нас културно-исторически дестинации и брандирането на страната, чрез извеждането му като водещ сегмент от националната туристическа реклама, считаме за конкурентно предимство с основен характер.
Фокусираните активности за представяне на страната като атрактивна туристическа дестинация, нейното богато културно-историческо наследство и възможностите за практикуване на културен туризъм в България играе ролята на необходим маркетинг идентификатор. Веднъж изграден разпознаваемият образ на държавата в тази посока ще улесни успоредно популяризирането на нашия потенциал за развитието на планински, балнео, спа, еко, селски, спортен, приключенски и гурме туризъм. Целта е да бъде стимулирано развитието на специализираните сегменти с висока добавена стойност на продукта.
Част от посочените от Вас обекти попадат в конкретно разработената културно-историческа дестинация от Министерството на туризма – Пътят на траките, на територията на регион Родопи. Паралелно се полагат интегрирани усилия за повишаване информираността по отношение относително по-непознатите обекти. Политиката за утвърждаването на България като целогодишна туристическа дестинация обръща внимание към стимулиране на вътрешния туризъм, с цел комплексно преодоляване на регионалните диспропорции в прилагането му.
В рамките на кампанията за популяризиране на 50-те малко познати туристически обекти в България се промотират и обекти от района на Родопите. Сред тях са природната забележителност „Каменни гъби”, село Бели пласт, мегалитният култов „Кромлех” край село Долни Главанак, местността „Кован кая” – изключителна дестинация за орнитоложки туризъм, Аязмото в село Момчиловци, пещерата „Голубовица” – притегателна точка за алтернативен туризъм, архитектурните богатства на село Смилян и село Косово.
За позиционирането на България като целогодишна туристическа дестинация, с фокус върху културно-историческия туризъм, способства и концепцията ни за туристическо райониране. Тя е изготвена като необходим инструмент за повишаване конкурентоспособността на българския туристически продукт и провеждане на регионализирана туристическа политика. Съобразена с териториалната особеност и спецификата на различните части на страната тя е катализатор за осъществяване на ефективен регионален маркетинг. Сформираните организации за управление на туристически райони, в случая общините от регион Родопи, ще бъдат бенефициенти по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г.
За Министерството на туризма от първостепенно значение е работата в партньорство с общините, с неправителствения и частния сектор и посредством нея целим обогатяване гамата от предлагани туристически продукти на базата на конкретен конкурентен потенциал и повишаване на качеството на предлаганите услуги. В този контекст се полагат целенасочени мерки за изготвянето на инвестиционна карта на България в областта на туризма. Така на практика създаваме възможност за целево промотиране на възможни инвестиционни проекти. Най-заинтересован и същевременно най-компетентен наш партньор относно оползотворяване възможностите за развитие на локално ниво са именно местните власти. В този смисъл Министерството се нуждае от обратна връзка, за да избегнем централизиран подход и да постигнем оптимално ниво на баланс, следвайки заложения управленски принцип за устойчиво развитие на туризма.
Убедена съм, че чрез този подход ще въведем работещ и устойчив механизъм, който създава условия за оползотворяване потенциала на развитието на регионите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, Министър Ангелкова.
Господин Славов, заповядайте за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз се радвам, че чух много неща, които издават ангажираност и съпричастност на Министерството на туризма, надявам се и във Ваше лице, към този регион. Предполагам, разбрахте от въпроса, че всъщност голямата болка на много общини, на чиято територия попадат подобни уникални обекти, нямат възможност да ги разработят, да подобрят инфраструктурата за достъп до тях и така нататък, тоест да ги направят достъпни до хората. Това наистина са обекти с хилядолетна история, с изключителна историческа стойност и, разбира се, с огромен потенциал за развитие на самите общини и на хората, които живеят там, а най-малкото като средство за препитание и за този културно-исторически туризъм, за който толкова говорим.
Това, което чух, че се предвиждат различни оперативни програми, които да мога да бъдат ползвани за подобни проекти, е наистина окуражаващо. Надявам се и може би ще има възможност Министерството на туризма да бъде полезно и да подпомогне в този процес въпросните общини, които, пак повтарям, често са доста ограничени, особено по-малките от тях, по отношение на капацитета сами да подготвят необходимата документация, да кандидатстват по програма, да осигурят съфинансиране и така нататък, за да могат да развиват тези обекти, независимо че понякога са с национално значение, но все пак се стопанисват и са към съответната община, очевиден е интересът на държавата от развитието на тези обекти.
Надявам се и изразявам надежда Министерството, и във Ваше лице, разбира се, евентуално да осигури нужната подкрепа и да подпомогне особено по-малките общини, които да могат да развиват този туризъм и самите те да се развиват добре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛАКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, господа народни представители! Господин Славов, аз бих искала да Ви уверя още веднъж, че всички общини, особено малките, могат да разчитат на подкрепата на Министерството на туризма. Неслучайно разработихме тези културно-исторически дестинации, за да има фокус върху културните паметници и атракциите, които се намират в тях, така че още веднъж да подпомогнем общините в развитието на техните региони и превръщането им като туристически дестинации.
В момента подготвяме предложение и въобще пилотен проект по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност”, с който да спомогнем общините за създаването на организациите за управление на туристически райони, които всъщност са бенефициентите по новата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, където заедно да можем да начертаем стъпките за промотиране на съответния регион, за налагане на регионален брандинг, на регионален туристически продукт, който да може да промотира целия регион.
Мога да Ви уверя в нашата подкрепа. Неслучайно до края на годината сме намалили и с 50 % таксите за участие на общините в изложения, така че да насърчим и тяхната активност да могат да представят всички туристически атракции и туристически продукти, които се намират на техните райони. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
За отношение? Отказвате се.
Благодаря на госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма, за участие в днешния парламентарен контрол.
Последен в днешния парламентарен контрол ще отговаря господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, на един въпрос от народния представител Антони Антониев Тренчев относно ефективността на мерките, които Министерството на младежта и спорта предприема за повишаване на физическата активност сред младите хора.
Заповядайте, господин Тренчев, да развиете Вашия въпрос.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! От внесените в Народното събрание годишни доклади за младежта за 2014 г. конкретно стават ясни обезпокоителни данни относно физическата активност при младите хора. Единственият елемент, който според приложената статистика бележи нарастване, е броят на спортни паралелки, но при по-внимателен поглед става ясно, че броят ученици в спортни паралелки се е увеличил с едва 212 човека през учебната 2013/2014 г. в сравнение в 2012/2013 г., като разликата в учебната 2010/2011 г. е едва с 12 деца.
От друга, страна не е толкова съществено в процентно съотношение намаляване на броя паралелки със свободно избираема или задължително избираема подготовка и броят общински комплекси и центрове за работа с деца. Върху този спад, естествено, се е отразило намаляването на общия брой ученици.
На фона на тези съизмерими помежду си данни обаче изключително тревожна е информацията на национално представително изследване на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната”, проведено през 2014 г., по поръчка на Министерството на младежта и спорта. Достатъчно красноречиво е, че почти 34% от младежите на възраст между 15 и 29 г. заявяват, че последно са спортували преди повече от една година, дори и повече време, а други 14% преди повече от шест месеца. Без да пренебрегвам проблема в световен мащаб, изводът е, че процентът на физически изцяло неактивни млади хора е огромен, което поставя въпроса за ефективността на предприеманите от Министерството мерки за насърчаване на физическата активност.
Във връзка с това Ви моля да отговорите на следните въпроси:
Какви са взетите мерки за повишаване на нивото на информираност на младите хора за ползите от спорта и заплахите от затлъстяване и какви са постигнатите резултати?
Второ, каква е ефективността на мерките, предприети от Министерството, за справяне с този проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тренчев.
Заповядате, министър Кралев, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тренчев! С цел подобряване на цитираните от Вас показатели и повишаване нивото на информираност на младите хора за ползите от спорта през 2015 г. Министерството на младежта и спорта подпомогна, включително и финансово, провеждането на редица масови спортни прояви, мащабни кампании и събития, като Световен ден на предизвикателството, Световен ден на ходенето, Кампания „Муув уиик”, Европейска седмица на физическата активност и спорта и други мероприятия.
За конкретен пример за постигнат резултат ще дам наскоро приключилата инициатива по повод Европейската седмица на спорта и кампанията на Министерството „Би актив”. Към момента отчитаме, че проведените инициативи в цялата страна са над 160 при планирани около 70. В България ще отчетем една от най-големите активности и най-добрите резултати в целия Европейски съюз.
На 15 септември тази година, съвместно с Министерството на здравеопазването, дадохме старт на изцяло нова дългосрочна програма на правителството за здраво поколение. Целта на правителствения проект е да се реализира политика за подобряване здравето на децата и младежите в училище. Трите стълба, на които кабинетът базира тази програма, са: изграждане на навици за здравословно хранене, навици за двигателна култура и спорт, осъществяване на масивна модерна информационна кампания в училищата за превенция на алкохола, наркотиците и тютюнопушенето.
През 2015 г. в рамките на Национална програма за младежта 2011 – 2015 г. Министерството на младежта и спорта финансира Проекта за младежки дейности. Един от акцентите на програмата е създаването на младежки информационно-консултантски центрове във всички области на страната. В тези центрове предоставят безплатни за младежите обучения, специализирани консултации, информационни кампании и други дейности, като включените теми са свързани със здравословния начин на живот и превенция на факторите, застрашаващи здравето на младите хора. Към момента на територията на страната функционират 32 такива центъра.
Министерството на младежта и спорта е напълно наясно, че е необходимо за младите хора да бъдат създадени условия за редовно практикуване на спорт. На първо място тук е работата в посока на осигуряване на безплатен достъп на деца и младежи до спортни занимания. Изпълнението на тази задача се реализира чрез разработване, финансиране и координиране на програми и проекти за развитие на спорта за всички и спорта в свободното време.
През 2015 г. надградихме изпълняваните до момента програми с още две, които стартираха за първи път тази година, за чиято реализация са осигурени допълнителни средства.
Едно от важните за мен и моя екип действия в тази посока бе предложението в Закона за предучилищното и училищно образование за регулиране начина на провеждането на третия час по физическо възпитание и спорт. Парламентът прие новия Закон, с което се дава възможност треньори да преподават трети час по физическо възпитание. Поправката е напълно с унисон с най-модерната тенденция в Европа.
Усилено през годината се работи и по новия Проектозакон за спорта, в който е застъпен въпросът за спортните бази в страната, промяна в отношението към тях, модернизиране и подобряване на достъпа. В момента екипът на Министерството разработва Проект на нова Национална програма за младежта за периода от 2016 до 2020 г., в която насърчаването на здравословния начин за живот ще се запази като основен приоритет и през следващия програмен период.
Във връзка с това искам да подчертая, че ангажиментите по отношение на темата на Вашия въпрос относно проблема със затлъстяването на младите хора имат и други отговорни институции и организации.
От своя страна Министерството на младежта и спорта инициира през месец март 2015 г. идея за създаване на по-работещ и ефективен механизъм между ведомствата в страната за обединяване на усилията по отношение на предизвикателствата пред младежката възрастова група. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, Министър Кралев.
Заповядайте, господин Тренчев, за реплика.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, които все още сте в залата, уважаеми господин Министър! Аз съм частично удовлетворен от Вашия отговор, особено по отношение на разяснителните кампании. Това, което ми липсва на мен във Вашия отговор, беше, че Вие загатнахте, но вероятно имахте още нещо да добавите по отношение подобряването на спортните съоръжения – какви стъпки са предприети и има ли яснота как точно ще бъде финансирано това, има ли възможност за финансиране с европейски средства?
И другото, което ми се струва важно и което конкретно знаем – зная, че е възможно, е за квалифицирането, преквалифицирането и доразвиването на способностите на учителите посредством Оперативната програма за човешки ресурси. Работи ли се в тази насока?
Също така Вие загатнахте за координираните действия между различните институции, съответно Министерството на образованието. Тук това, което ми липсва, е за взаимодействието с общините, защото много от спортните бази са на общините. Има ли някаква идея да имате по-пряк контрол, че да можете да въздействате и да направите възможно всичко това, което сте заложили във Вашата стратегия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тренчев.
Заповядайте, Министър Кралев, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: И аз Ви благодаря.
Казусът със спортните бази и с инвестиции в подобряването и изграждането на нова спортна инфраструктура е изключително сложен. Знаете, че публичните пари са недостатъчни, не достигат. Затова, за да можем да увеличим възможността за инвестиции, в Закона за спорта се предвиждат промени, които касаят създаването на условия за това спортните бази да бъдат привлекателни за инвестиции от частния сектор. Резервът е именно там. Част от промените ще бъдат увеличаване на срока, в който общините, принципалът и Министерството могат да отдават спортни бази.
Знаем, че над 90% от спортната инфраструктура е собственост на общините, но в момента кметовете имат право да подписват само 10-годишни договори за ползване, което прави невъзможно реализирането на една по-сериозна инвестиция. Спортните съоръжения са с изключително бавна възвръщаемост, тоест, за да се реализира един мащабен проект и да се привлекат частни инвеститори, този срок трябва категорично да бъде удължен. Смятаме, че това ще даде един нов тласък на развитие на спортната инфраструктура.
Що се касае до взаимодействието ни с Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването, казах, че работим в момента по правителствената Програма за здраво поколение. С Министерството на образованието съвместно направихме група, която да изследва и да направи доклад за състоянието на спортната база в училищата. В момента имаме данни, които показват, че от близо 2700 училища 300 нямат въобще физкултурни салони, 433 са със зали, пригодени за физическо възпитание. От тук нататък следва работната група да даде един много подробен анализ и предложение към Министерския съвет за изработването на програма за финансиране на изграждането на физкултурни салони и това ще бъде приоритетна задача в работата на двете министерства през следващите месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря на господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, за участие в днешния парламентарен контрол.
С това парламентарният контрол за днес завършва.
Следващото извънредно заседание на Четиридесет и третото Народно събрание по дневен ред, гласуван днес в пленарната зала, ще се проведе на 6 октомври, вторник, в 11,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Иван К. Иванов
Кирил Цочев


Секретари:
Георги Търновалийски
Калина Балабанова