Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Димитър Делчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги! Моля да се регистрираме.
Прекратете регистрацията.
Следващият опит – в 11,15 часа.
Открито в 11,16 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, дневният ред за настоящото пленарно извънредно заседание бе приет в петъчния ден като част от точките в днешната програма бяха включени и в програмата за петък. Поради приемането след дебат и гласуване, някои от тях отпадат от днешната програма, поради което ще припомня какво остава за програмата ни днес в извънредното пленарно заседание:
1. Гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Вносител – Министерски съвет.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерски съвет.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози. Вносители – Цветомир Михов и Иван Вълков.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносител – Министерски съвет.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия.
Две съобщения:
На 1 октомври 2015 г. на Народното събрание е предоставен приетият от пленарната сесия на Икономическия и социален съвет анализ на тема: „Миграционните нагласи на завършващите средно образование младежи в България”. Документът е разработен на базата на проведеното от Икономическия и социален съвет проучване, обхващащо над 2130 ученици от цялата страна, завършващи образованието си през 2015 г.
Материалът е представен на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по образованието и науката и Комисията по труда, социалната и демографската политика и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 2 октомври 2015 г. от Сметната палата в Народното събрание е внесена актуализирана годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2015 г. Актуализираната годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ.
Доклад на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Госпожо Маринска, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Уважаема госпожо Председател, моля да бъдат допуснати в пленарна зала Антон Гинев – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и Красимира Стоянова – началник на дирекция „Правна” в Министерство на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Маринска.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА:
„На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2015 г., Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерски съвет на 29 април 2015 г
В заседанието взеха участие: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения” в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Жанета Рогова – началник на отдел „Правен”.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от господин Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В мотивите си при представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, бе отбелязано, че промените са свързани с въвеждането на изисквания на изменената директива за повторна употреба на информацията. Тя е в сила от 2013 г. Също така и с някои промени, отнасящи се до общия режим за достъп до обществена информация с насоченост към предоставянето на повече информация от органите от обществения сектор. Разширява се обхватът на приложение на Закона с включване на някои културни институции като библиотеки, включително университетски такива, музеи, архиви. Предоставя се възможност за безплатно предоставяне на информация за повторно използване по преценка на организациите от обществения сектор. Установява се горна граница на таксата, която се заплаща за повторно използване на информацията, като тук е важно да се отбележи, че тази такса няма да превишава материалните разходи по възпроизвеждането на информацията и нейното предоставяне. Въвежда се изискването организациите от обществения сектор да предоставят информация за повторно използване в отворен и машинно четим формат, както и да я публикуват в портала за отворени данни.
Възможността за достъп до обществена информация да се извърши и по електронен път при поискване на заявителя, без да се изисква електронен подпис. Махайки изискването за електронен подпис, смятаме, че ще се улесни значително достъпът до обществена информация и ще повиши прозрачността в работата на администрациите при поискване на такава от обществения сектор.
Въвежда се нова форма за предоставяне на достъп до обществена информация чрез копия, предоставяни по електронен път или интернет адрес, на който да се съхраняват данните, предмет на съответния интерес.
Към администрацията на Министерския съвет се създава и поддържа платформа за достъп до обществена информация, чрез която могат да се подават заявления за достъп до такава. В тази платформа публичните органи ще публикуват освен подадените заявления, също решенията по тях и предоставяната обществена информация. Всеки ръководител на административна структура в изпълнителната власт ежегодно ще обявява списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет за сферата на дейност на съответната администрация, като информацията, която бъде променяна в съответната администрация ще се актуализира в срок от 3 работни дни. И не на последно място администрацията на Министерския съвет ще създаде портал за отворени данни, в който информацията се обновява ежегодно, като достъпът до тази информация ще бъде безплатен.
По Законопроекта, внесен от Министерски съвет, е постъпило становище от Фондация “Програма достъп до информация”, че законопроектът беше създаван с много активното участие на неправителствени организации през лятото на 2014 г., когато беше формирана и работната група. В същото е изразено, че внесеният от Министерския съвет Законопроект въвежда Европейската директива 2013/37 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г., с която се изменя директива 2003/98 ЕО относно повторната употреба на информация в обществения сектор. Това е сериозна стъпка и по отношение на достъпа до информация, защото тук се засилва електронният достъп. Предоставя се възможност за подаване на заявление по електронен път без изискване на електронен подпис, което ще реши много проблеми в практиката и до голяма степен ще улесни получаването на информация.
Общественият съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите представи свое становище, подкрепено от над 150 организации, че Комисията трябва да подкрепи Законопроекта на първо четене.
В последвалата дискусия народните представители изразиха становища, че подкрепят направените предложения за промени в Законопроекта. В направените изказвания изразиха готовността си да внесат текстове за редакции по конкретните текстове.
След проведено гласуване Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 12 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерски съвет на 29 април 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Маринска.
Сега ще чуем доклада на Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщенията.
Господин Гроздан Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви запозная с доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 27 май 2015 г., бе обсъден Законопроекта.
На заседанието присъства господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация се въвеждат разпоредбите на Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.
Със Законопроекта се разширява и обхвата на приложение на Закона за предоставяне на обществена информация с включване на някои културни институции, като библиотеки, в това число университетските библиотеки, музеи и архиви.
В Законопроекта е предвидено задължение за всеки ръководител на административна структура в изпълнителната власт ежегодно да обявява списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет, за сферата на дейност на съответната администрация, като определя и сроковете за актуализация на публикуваната информация и форматите, в които е достъпна. Редът и начинът за публикуване на информацията ще се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 11 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Караджов.
Сега ще чуем доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Кой ще ни представи докладът?
Заповядайте, господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 май 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Валери Борисов – заместник-министър, госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения”, госпожа Женета Рогова – началник отдел в дирекция „Правна”, както и господин Васил Величков и госпожа Калина Чернева – съветници към политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация; госпожа Нуша Иванова и господин Искрен Иванов от дирекция „Модернизация на администрацията” в администрацията на Министерския съвет.
I. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) цели да транспонира изискванията на Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.
II. Настоящият Закон за достъп до обществена информация е приет през 2000 г. и определя като обществена всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на държавните органи и други публичноправни субекти. През 2007 г. Законът е изменен с цел да се определят условията и редът на предоставяне на информация за повторно ползване, според разпоредбите на Директива 2003/98/ЕО. Въведено е разграничение между двата режима на използване на информация, като разграничителен критерий се явяват различните цели, за които се търси тази информация. Повторното използване касае информация от обществения сектор, която се използва за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор (чл. 2а от ЗДОИ).
III. Директива 2013/37/ЕС изменя Директива 2003/98/ЕО, внасяйки съществени промени като детайлно определяне на изключенията от режима на повторно използване на информация, разширяване на кръга на задължителните субекти с включването на музеи, библиотеки и архиви, създаване на по-подробен регламент на стандартите и процедурите за определяне на такси за повторното използване. Настоящият Законопроект цели да транспонира тези разпоредби като установява горна граница на таксата, която да се заплаща за повторното ползване на информация и която да не надвишава материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията. Предвижда се и издаването на методика от Министерския съвет, която допълнително да регулира принципа на ценообразуване.
IV. Чрез предложените промени се насърчават обществените организации да предоставят информацията в отворен, машинночетим формат заедно със съответните метаданни, които да съответстват на официалните отворени стандарти. Законопроектът също така цели да улесни многоезичното търсене на документи и електронния достъп до обществена информация. За целта се предлага всяка информация от обществения сектор, създадена след 1 октомври 2015 г., да се поддържа в електронен вид.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Остана да чуем доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за достъп до обществена информация,
№ 502-01-33, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 14 май 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на граждански организации.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация се въвеждат разпоредбите на Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. С измененията и допълненията се предвижда въвеждане на задължение документите, които попадат в обхвата на директивата, да се предоставят за повторна употреба съгласно определените в директивата условия за повторна употреба.
Установява се горна граница на таксата, която да се заплаща за повторното ползване на информация, непревишаваща материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията. Изключенията от това правило следват директивата и са ясно определени. Проектът на Закон предвижда таксите за държавните органи да се определят както и досега с една тарифа, приета от Министерския съвет. При съобразяване с правилата на местното самоуправление таксите, събирани от общините, се определят от съответния общински съвет при спазването на принципа за ограничаване до разходите по възпроизвеждането и предоставянето на информацията. Такова е разрешението и за останалите организации от обществения сектор.
Предвижда се законова възможност за безплатно предоставяне на информация за повторно използване по преценка на организацията от обществения сектор.
Разширява се обхватът на приложение с включване на някои културни институции, като библиотеки, в това число университетските библиотеки, музеи и архиви. За тези институции се въвеждат конкретни правила, различаващи се от приложимите за останалите субекти, включително и по отношение на таксуването.
Предложени са и промени, отнасящи се до националната практика и особености, сред които всяка информация от обществения сектор, създадена след 1 октомври 2015 г., да се поддържа в електронен вид; възможност достъпът до обществена информация да се извърши по електронен път при поискване на заявителя; нова форма за предоставяне на достъп до обществена информация – чрез копия, предоставени по електронен път, или интернет адрес, където се съхраняват данните и други.
В комисията бяха представени становища от Националното сдружение на общините в Република България и от Фондация „Програма – Достъп до Информация”, в които се изразява принципна подкрепа към промените в Законопроекта, като и в двете становища са направени предложения за прецизиране на отделни разпоредби между двете гласувания на законопроекта. Изразени бяха също така становища и предложения от представители на Движение „Защита на гражданите и държавата”.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха предложените със Законопроекта промени, като бе обърнато внимание на необходимостта да бъдат взети предвид предложенията, направени от Националното сдружение на общините в Република България и от Фондация „Програма – Достъп до Информация”.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа – „за”, без „против” и 4 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние с колегите от Реформаторския блок ще подкрепим тези предложения. Както чухте, те транспонират европейски директиви, наистина са полезни и донякъде може би закъснели.
Аз искам да Ви кажа нещо друго. Всъщност Законът за достъп до обществената информация е нещо изключително важно за гражданското общество. За мен това всъщност е техният инструмент за парламентарен контрол, тоест това, което ние, народните представители, можем да направим по реда на парламентарния контрол, това правят гражданите по реда на този Закон. Затова наистина промените трябва да се насърчат, за да не може да има държавни или общински органи, или дружества, които са подчинени на такива органи, и те да отказват обществена информация, а такива прецеденти не липсват. Едно от ключовите неща на този Закон е, че може по реда на съдебното обжалване – чрез този механизъм на принуда, такива недобросъвестни лица или органи да бъдат принуждавани да предоставят тази информация.
Тук ще Ви дам много пресен пример. Ако си спомняте, с колегата Мартин Димитров питахме министърът на финансите за заплатата на бившия шеф на Българска народна банка. Той излезе тук и от тази трибуна каза, че няма информация, след което ние именно по реда на този Закон, при всичките му несъвършенства в момента, зададохме такъв въпрос до новия председател на Българската народна банка и получихме отказ, след което заведохме дело и от тогава насам почти всяка седмица получаваме официални съобщения от Българска народна банка с информация по тази тема. Тоест те изведнъж станаха много любезни и сговорчиви, но виждате какво трябваше да се случи, за да стане това.
Така че наистина си заслужава тези промени да бъдат подкрепени. Дори между двете четения, с колеги от Реформаторския блок и по идея до голяма степен на неправителствени организации, ние ще внесем допълнителни предложения за промени, за да не може повече, както вече споменах, държавни или общински органи, тоест дружества, в които община или държава имат петдесет и повече от петдесет процента участие, да отказват да предоставят обществена информация с измислени мотиви и директно да заобикалят Закона. Тоест ясно, черно на бяло, там да бъде записано, че те са длъжни да предоставят тази информация и да не се оправдават, че това било търговска дейност или била дейност извън субсидията им от държавния бюджет и така нататък. Мисля, че това също би следвало да се подкрепи, но това вече ще бъде между двете четения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов? Няма.
Господин Байрактаров – за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Законът за достъп до обществена информация наистина е един изключително важен и ценен закон. Нещо повече, този Закон е инструмент за борба с корупцията. Уважаеми колеги, обръщам се към Вас неслучайно. Само че за огромно съжаление и така представеният Законопроект продължава да съдържа своите пороци, нещо повече – той възпроизвежда и нови такива.
Първо, въвежда се едно странно понятие „материален документ”. Между другото, аз държа някой от вносителите да стане и да обясни в коя норма, в кой юридически документ, в кой закон се съдържа това неизвестно никому понятие „материален документ”. Надявах се да го видя като обяснение в Допълнителните разпоредби на Законопроекта, но, уви, и там липсва. Така че, първо, трябва да получим отговор на този въпрос: що е това чудо „материален документ”?
Освен всичко, уважаеми колеги, се въвежда един много странен нов порок. За да получите достъп до обществена информация, Вие ще трябва да разучавате на всяка обществена организация новите й вътрешни правила, тъй като сега този Законопроект предвижда всяка обществена организация да си изработва вътрешни правила за достъп до обществена информация. Кое е това чудо – ние ще приемаме закон, а след това някакви вътрешни правила ще изменят Закона така, както им е удобно на тях?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те ще бъдат в съответствие със закона, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако обичате, не ме прекъсвайте. (Оживление.)
Сиреч Вие да не можете по никакъв начин да получите достъп до такава информация. Остава да съществува и другият сериозен порок – и това Ви го казвам от опит, тъй като много пъти съм искал достъп до обществена информация, обикновено е следвало да стигам до съд и най-интересното е, че дори след съдебно решение пак не съм я получавал. Защо? Защото има още едно понятие, описание на информацията, която Вие искате. Само че Вие нямате шанс да опишете информацията поради простата причина – ще Ви дам пример: първо, искате да извършите контрол за правилното изразходване на европейски средства по определена европейска програма. За да извършите този контрол, Вие трябва да получите така наречената „количествено-стойностна сметка”, която в някои случаи представлява по 70, 80, 100, 200, 300 страници и Вие трябва да опишете всяко отделно перо. Само че трябва да сте някакъв вълшебник, за да знаете какво съдържа всяко перо на тази количествено-стойностна сметка. Защото практиката показва, че не е достатъчно да напишете, че искате количествено-стойностна сметка. Този порок продължава да съществува в този Закон и в това предложение, сиреч Вие няма да имате никакъв шанс като гражданска организация, като активен гражданин, дори като народен представител, да получите желаната обществена информация.
Бъдете сигурни, че точно тази няма да бъде качена на нито един сайт, защото в чл. 31 продължава да съществува другият ужасен порок. Този ужасен порок е: представете си трето лице, което борави, оперира с обществени средства, с европейски средства по оперативни програми, видите ли, решило, че не желае да предоставя тази информация. Какво правите от там нататък? Нищо повече не може да направите, защото и в сега предлагания Законопроект ал. 4 се възпроизвежда абсолютно по същия начин.
Оттам нататък възниква въпросът: продължава ли да бъде добър този Закон, отговаря ли наистина на европейската директива, която всъщност казва, че гражданите трябва да имат абсолютен, нормален, безпрепятствен достъп до всякакъв вид обществена информация, която да им даде възможност да осъществят своя граждански контрол. Аз мисля, че не отговаря, и само е добре завоалирано, че ние синхронизираме Закона със съответната европейска директива.
Нещо повече. Питам аз: след като гражданите в своята контролираща дейност в повечето случаи вършат работата на разследващите органи и спестяват много разходи, защо е необходимо гражданите да заплащат за тази обществена информация?
Освен това питам: колко пъти сте си направили труда да съобразите таксите с чл. 2 от Закона за държавните такси, който казва, че таксата не трябва да надвишава себестойността, разходите в тази услуга? Оказва се, че от предоставянето на обществена информация се реализира дори и печалба, а гражданите трябва да заплащат сериозни суми, когато трябва да получат огромни пакети от документи в много от случаите.
Така че възниква големият въпрос: този закон ще бъде ли в полза, ще бъде ли работещ механизъм за наистина осъществяване на ефективен граждански контрол, или ще продължи да действа със същите пороци с прибавени нови такива към него? Ето, това е големият въпрос.
Аз лично няма да подкрепя този Законопроект, защото той възпроизвежда всичко старо, а за съжаление злата практика за една година вече ме научи, че каквото и да предложиш на второ гласуване, то не се приема, защото, видите ли, всичко е хубаво, полезно, много добро, но няма да го приемем, както се случи с промените в Закона за енергетиката. Сега там ще Ви представя съвсем скоро целия пакет документи, за да видите какво сте сътворили като народни представители, но това е в един последващ период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Ще подкрепя Законопроекта на първо четене с ясното съзнание, че се възприемат последните изменения на съответните европейски директиви и се подобрява като цяло достъпът до обществена информация. Само че между първо и второ четене има някои казуси, които трябва да бъдат доизчистени. Ще Ви дам няколко примера.
В момента с колегата Славов водим две дела за достъп до обществена информация. Едното е срещу БНБ, които предоставяха частична информация, но до момента не отговориха на най-важния въпрос, а именно какви са били заплатите и бонусите в БНБ преди казуса за КТБ, тоест за първата половина на 2014 г. Каква ли не частична информация ни предоставиха, включително публична, но на този въпрос не беше отговорено. Така че има необходимост от прецизиране на Закона, така че да не бъде давана частична информация, а да се отговаря в необходимата цялост и съответно да има санкции, когато не се предостави пълната информация.
Друг още по-интересен казус е наше искане за достъп до обществена информация, което сме отправили до Комисията за защита на конкуренцията. Поискали сме и там заплатите и бонусите. Те не ни дават никаква информация, забележете, с какъв аргумент – казват, че това били лични данни и по тази причина не отговарят. Само че там също водим дело и смятам, че предвид факта и едно от последните изменения в този Закон, когато ние, сините, въведохме така нареченият „надделяващ обществен интерес”, който означава, че когато една информация е от обществена полза и обществен интерес, не може да бъде служебна или търговска тайна, и смятам, че и тук ще стигнем до истината.
Най-много ме вълнува третият казус – когато става въпрос за дъщерни дружества, често принципалът казва, че не разполага с необходимата информация. Никога няма да забравя отново за наше питане с колегата Славов, което отправихме към Министерството на енергетиката тогава по отношение на „Южен поток“. Министерството ни отговори, че Министерството на икономиката и енергетиката тогава, по времето на премиера Орешарски и министър Драгомир Стойнев, няма никаква информация за „Южен поток“, защото цялата налична информация била в Българския енергиен холдинг. Тоест, ако не ме разбрахте, колеги, нямали никаква информация по темата, нищо не знаели хората.
Но ние като хора, които доста пъти сме се сблъсквали с подобни отговори, поискахме опис на документацията, която се съдържа в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, моля да се конкретизирате върху Закона, а не да казвате за недобри практики с оглед получаване на информация.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Съвсем конкретно.
Това, което трябва да променим, защото в крайна сметка получихме информация благодарение на добрия опит, който сме натрупали при подобни отговори, но не може принципалът да не разкрива информация за дъщерна компания и да отговаря, че не разполага с тези данни. Ще ги поиска и ще отговори.
От друга страна, когато дъщерната компания не е субект по този Закон и към нея не може да бъде отправено такова питане, става омагьосан кръг.
Тези въпроси, уважаеми колеги, трябва да ги решим. Защото добрият достъп до обществена информация в крайна сметка в европейската практика е един от най-силните аргументи за борба с корупцията. Когато държавните организации и служби знаят, че със своите действия ще бъдат питани и ще предоставят тази обществена информация на всеки, който пожелае да я има, много повече се съобразяват със спазване на законодателството и внимават какви ги вършат – знаят, че подлежат на обществен контрол.
Така че Ви призовавам да подкрепим този Законопроект на първо четене и между първо и второ гласуване още повече да прецизираме и да разширим възможността за обществен контрол над държавата. Защото за това става въпрос в крайна сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров? Няма.
Госпожа Янкова за изказване.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно внесеният Законопроект за достъп до обществената информация от Министерския съвет транспонира европейска директива за повторното ползване на информация и за повторната употреба на бизнеса и от гражданите.
Добре беше, че всички ние в комисиите, в които дебатирахме, и в дебата, който върви сега в залата, открихме, че стои един открит въпрос, който и в този Законопроект, не намира своето решение. Мисля, че между първо и второ четене ние сме длъжници да направим подобрения в следната посока.
В чл. 41, § 14, стои въпросът: що е това „производствена, търговска и промишлена тайна”. Безспорно специалистите юристи в играта на думи, ползвайки възможностите, че препраща към Търговския закон, че препраща към Закона за защита на конкуренцията, ако оставим така нерешен въпроса, както се предлага в Законопроекта, публичните власти, за които говориха всички преждеговоривши, са под един натиск. Получаваш искане за информация, питаш партньора, съответно той казва, че това е производствена, търговска или промишлена тайна, съответно те могат да бъдат тълкувани различно. Това е едно губене на време и натиск върху публичните власти – дали са държавни, или местни, създава се напрежение и очакване за непрозрачност.
Самият Законопроект има и хубави страни. Хубавите страни са по отношение на това, че повторното ползване е безплатно, това че се разширява достъпът до библиотеките, до музеите, до архивите, но в крайна сметка самият Законопроект – фактът, че влиза в парламента и влиза на дебат във всички комисии и днес е в зала на първо четене, може би между първо и второ четене ние ще се ползваме като парламентарна група, за да направим предложение да бъде по-лек режимът, да бъде по-достъпна информацията, да бъдат по-открити местните власти и да не се използват интересите на търговците, зад които да се крият местните власти.
Давам си сметка за това, което говориха колегите реформатори, че когато вече се отиде в съда и се говори за надделяващ обществен интерес, съдът ще каже – да, отворете и кажете това информация ли е, или не е.
В обществото, в което живеем, ние смятаме, че трябва всичко да бъде открито и прозрачно. Необходимо е ние като народно представителство и представителите на Министерския съвет да дадем между първо и второ четене нещо, което да бъде много по-добро за гражданите на България – за публичността в действието на властите, и съответно за онова тълкуване, което да даде спокойствие, че местните власти няма да бъдат под натиска на бизнеса, на търговците и съответно на гражданския интерес.
Ето затова исках да привлека вниманието Ви, защото смятам, че отново, ако ние премълчим този въпрос, той ще остане закрит, нерешен и ще чакаме някакви други неща, а хората и неправителственият сектор ще отиват във въртележките и в съдебните дела. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Реплики към госпожа Янкова? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата? Не виждам.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Поставям на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет.
Гласували 89 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Има доклад на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Иванов.
Да се готви Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, след нея Регионалната комисия, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Резюмета, колеги!
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Моля да подложите на гласуване процедурата за допуск в пленарната зала на господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете госта.
Слушаме Ви, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 юли 2015 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: госпожа Ивелина Василева – министър, господин Бойко Малинов – заместник-министър, и експерти от Министерството.
От името на вносителя, Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от министър Ивелина Василева.
Основни цели на Законопроекта: Транспониране изисквания на Директива 2012/33/ЕC за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива, като с предвидените промени се определят лицата, които извършват съответните уведомления до органите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и на Европейската комисия за наличието или липсата на корабни горива в пристанищата на страната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Въвеждат се санкции за нарушения, извършени от разпространителите на корабни горива.
На второ място, осигуряване на прилагането и на контрола на изискванията на Регламент (ЕС) № 517/2014 за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006, с идентифициране на отговорните лица за създаване и/или приспособяване на програми за сертифициране и обучение, създаване на системи за докладване по регламента и актуализиране на принудителните административни мерки, на глобите и имуществените санкции.
Освен това, актуализиране и прецизиране на терминологията и на разпоредбите по отношение на емисиите от неподвижни източници, както и създаване на законово основание за въвеждане в подзаконовите нормативни актове на норми за допустими емисии, съответстващи на заключенията за най-добри налични техники, приети с решение на Европейската комисия в областта на емисиите от промишлеността и отмяна на вече неактуални разпоредби. Създава се и правна възможност, общинските съвети да приемат мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, които до момента не са прилагани в страната и не присъстват в мерките от общинските програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Очакванията от прилагането на Законопроекта са свързани с:
- хармонизиране и привеждане в съответствие с европейското на националното законодателство и преустановяване на стартираната процедура за Нарушение № 2014/0308 срещу Република България по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и изпълнение на задължения на Република България за въвеждане на национални мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 517/2014 за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006;
- създаване на законово основание за въвеждане в подзаконовите нормативни актове на норми за допустими емисии, съответстващи на заключенията за най-добри налични техники;
- намаляване на административната тежест по отношение на изискването за подаване на различна по вид информация;
- предприемане на допълнителни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от страна на общинските власти и извършване на изменения и допълнения на Закона за биологичното разнообразие, свързани с прилагането на два нови регламента на Европейския съюз.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Борислав Великов, Джевдет Чакъров, Манол Генов.
Изказвания и коментари направиха и народните представители Станислав Иванов и Чавдар Георгиев, както и представителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” и на Изпълнителната агенция „Морска администрация”.
На поставени в изказванията въпроси отговори дадоха министърът на околната среда и водите госпожа Василева и господин Ангелов, след което председателят закри дебатите и подложи на гласуване обсъждания Законопроект.
След проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2015 г.”
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Кой ще прочете доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондова?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
Ще Ви помоля за резюме на доклада, защото има още четири доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.
На заседание, проведено на 8 юли 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха” в Министерството на околната среда и водите.
С настоящия законопроект се цели транспонирането на част от изискванията на Директива 2012/33/ЕС за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива.
Сред целите на законопроекта са и създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 за флуоросъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006.
Прилагането на допълнителни мерки за намаляване замърсяването на въздуха е от особено значение предвид Мотивираното становище на Европейската комисия във връзка с Нарушение 2010/2109 относно нарушаването на пределно допустимите стойности по Директива 2008/50/ЕО за съдържание на фини, прахови частици в атмосферния въздух.
Чрез Преходните и заключителните разпоредби на Проекта на ЗИД на Закона за чистотата на атмосферния въздух се предлагат изменения и допълнения на Закона за биологичното разнообразие, свързани с прилагането на два нови регламента на Европейския съюз: Регламент № 511/2014 относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза, и Регламент № 1143/2014 относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 13 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 23 юли 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2015 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите.
Предложените промени са насочени към транспониране на изисквания на Директива 2012/33/ЕC за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива.
С измененията и допълненията в Закона се определят лицата, които извършват съответните уведомления до органите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и на Европейската комисия за наличието или липсата на корабни горива в пристанищата на страната.
Въвеждат се санкции за нарушения, извършени от разпространителите на корабни горива, осигуряват се прилагането и контролът на изискванията на Регламент (ЕС) № 517/2014 за съдържащите флуор парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006, като се определят отговорните лица за създаване и/или приспособяване на програми за сертифициране и обучение.
Предвидено е създаване на системи за докладване по Регламента и актуализиране на принудителните административни мерки, на глобите и имуществените санкции.
Актуализира се и се прецизира терминологията и на разпоредбите по отношение на емисиите от неподвижни източници и се създава законово основание за въвеждане в подзаконовите нормативни актове на норми за допустими емисии, съответстващи на заключенията за най-добри налични техники, приети с решение на Европейската комисия, в областта на емисиите от промишлеността.
Създава се и правната възможност за общинските съвети да приемат мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, които до момента не са прилагани в страната и не присъстват в мерките от общинските програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Очакванията от прилагането на Законопроекта са свързани с привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското и преустановяване на стартиралата процедура за Нарушение № 2014/0308 срещу Република България по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С приемането на промените в Закона се очаква и намаляване на административната тежест по отношение на изискването за подаване на различна по вид информация.
В Комисията е постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципна подкрепа за предложените промени, като същевременно са направени и конкретни предложения по отделни разпоредби на Законопроекта.
Членовете на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление подкрепиха необходимостта от приемане на предложения Законопроект.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502 01-51, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Има думата председателят на Комисията народният представител Гроздан Караджов.
Заповядайте, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 8 юли 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2015 г.
На заседанието присъстваха: господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух касае хармонизиране и привеждане на националното в съответствие с европейското законодателство чрез транспониране на част от изискванията на Директива 2012/33/ЕC за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива и като следствие – намаление на емисиите на серни оксиди от сектора на морския транспорт.
С предвидените промени се определят лицата, които извършват съответните уведомления до органите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и на Европейската комисия за наличието или липсата на корабни горива в пристанищата на страната в съответствие с изискванията на Наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, като редът и начинът за тези уведомления е предвидено да се уредят чрез заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Допълнително се въвеждат санкции за нарушения, извършени от разпространителите на корабни горива.
Останалите изисквания на Директивата са транспонирани чрез Постановление № 327 на Министерския съвет от 2014 г. за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол към Закона за чистотата на атмосферния въздух.
С приемането на Законопроекта ще се преустанови стартирането на процедура за Нарушение № 2014/0308 срещу Република България по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз за нетранспониране на Директивата.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно, с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Караджов.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой от Комисията ще го представи?
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 15 юли 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.
От Министерство на околната среда и водите на заседанието присъстваха: Бойко Малинов – заместник-министър, Иван Ангелов –директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха”, и Николай Цветков – главен експерт Направление „Генетично модифицирани организми”.
От името на вносителя Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Бойко Малинов.
Основната цел на Законопроекта е транспониране изискванията на Директива 2012/33 на ЕС, както и прилагането и завишаване на контрола, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 517/2014 за флуоросъдържащите парникови газове и отмяна на Регламент (ЕС) № 842/2006.
Прецизирана е законовата терминология и е предвидена отмяна на неактуални разпоредби. Създадена е и правна възможност, освен съществуващите правомощията на МВР по отношение на сертифицирането по действащия Закон за чистотата на атмосферния въздух, да се засилят контролните и сигнални функции при констатиране на нарушения. Предвидени са и мерки за намаляване замърсяването на чистотата на атмосферния въздух и със създадената правна възможност за предприемане на конкретни действия от органите на местната власт.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси – госпожо Йорданова, виждам Ви, че сте в залата, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2015 г.
Законопроектът беше представен от господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите.
Цели на Законопроекта: транспониране на изисквания на Директива 2012/33/ЕC за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива, като с предвидените промени се определят лицата, които извършват съответните уведомления до органите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и на Европейската комисия за наличието или липсата на корабни горива в пристанищата на страната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Въвеждат се санкции за нарушения, извършени от разпространителите на корабни горива, осигурява се прилагането и на контрола на изискванията на Регламента с идентифициране на отговорните лица за създаване и/или приспособяване на програми за сертифициране и обучение, създаване на системи за докладване по Регламента и актуализиране на принудителните административни мерки, на глобите и имуществените санкции, актуализиране и прецизиране на терминологията и на разпоредбите по отношение на емисиите от неподвижни източници, както и създаване на законово основание за въвеждане в подзаконовите нормативни актове на норми за допустими емисии, съответстващи на заключенията за най-добри налични техники, приети с решение на Европейската комисия в областта на емисиите от промишлеността и отмяна на вече неактуални разпоредби.
Създава се и правна възможност, общинските съвети да приемат мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, които до момента не са прилагани в страната и не присъстват в мерките от общинските програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Очакванията от прилагането на Законопроекта са свързани с:
- хармонизиране и привеждане в съответствие с европейското на националното законодателство и преустановяване на стартираната процедура за Нарушение № 2014/0308 срещу Република България по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и изпълнени задължения на Република България за въвеждане на национални мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 517/2014 за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006;
- създаване на законово основание за въвеждане в подзаконовите нормативни актове на норми за допустими емисии, съответстващи на заключенията за най-добри налични техники, приети с решение на Европейската комисия и като резултат – подобрено качество на атмосферния въздух и актуализиране на законодателството чрез отмяна или корекция на някои остарели и неактуални разпоредби;
- намаляване на административната тежест по отношение на изискването за подаване на различна по вид информация;
- предприемане на допълнителни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от страна на общинските власти и извършване на изменения и допълнения на Закона за биологичното разнообразие, свързани с прилагането на два нови регламента на Европейския съюз.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси подкрепиха така предложения Законопроект.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
С 14 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
За становище на вносителя – думата има министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Заповядайте, министър Василева.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, безспорно важен Законопроект, свързан с осигуряване на качеството на атмосферния въздух, пряко свързан с осигуряване на здравословната среда за всички граждани на България.
Аз благодаря за подкрепата на фаза „Обсъждане в комисиите” и се надявам на подкрепата на народните представители за този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, тъй като очакваните резултати от прилагането му са следните.
Първо, и преди всичко, хармонизирано и приведено в съответствие с европейското законодателство, национално законодателство чрез транспониране на изискванията на директивите, които са свързани със съдържанието на сяра в корабните горива и като вследствие – намаление на емисиите на серни оксиди от сектора на морския транспорт.
Второ, изпълнени задължения на Република България за въвеждане на национални мерки с оглед осигуряване прилагането на регламента за флуоросъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент № 842 от 2006 г.
Трето, създадено законово основание за въвеждане в подзаконовите нормативни актове на норми за допустими емисии, които съответстват на заключенията за най-добри налични техники, приети с решение на Европейската комисия и като резултат – подобрено качество на атмосферния въздух.
Освен това – намалена административна тежест по отношение на изискването за подаване на различна по вид информация, както и предприети допълнителни мерки за намаляване замърсяването на въздуха от страна на общинските власти и прекратяване на опасността процедурата за нарушение срещу България за наднормено съдържание на фини прахови частици да премине в съдебна фаза.
Чрез Законопроекта се създава правна възможност чрез специализирания Закон общинските съвети да предприемат допълнителни мерки за намаляване замърсяването на въздуха. Това е изключително важно предвид ангажимента на България да се справи с основното предизвикателство, пред което стоим, свързано с качеството на атмосферния въздух, а именно наднормените нива на активните прахови частици.
Към момента е налице положителна тенденция за намаляване на броя на превишенията на средноденонощната норма за фините прахови частици и на средногодишната концентрация на фини прахови частици в атмосферния въздух. Тези резултати са стъпка в правилната посока, но са необходими още усилия от всички, които по един или друг начин имат отношение към проблема, с цел постигане определените от законодателството изисквания.
С оглед запазване на тенденцията за намаляване на нивата се осигуряват средства и по оперативните програми за подпомагане на общините за реализация на конкретни мерки в техните общински програми.
Настоящият Законопроект е още една стъпка и възможност за общините да ползват европейски средства, да ползват възможностите да се прилагат модерни методи за подобряване на състоянието и качеството на атмосферния въздух на територията на общините. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Василева.
Уважаеми колеги, режим на дебат.
Желаещи за изказване?
Има думата народният представител Борислав Великов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, един такъв добър и, бих казал, сравнително безспорен Законопроект – и да няма нито едно изказване по същество, би било неуважение към нашата министърка, която все пак ни уважи тук, за разлика от много други министри, които невинаги го правят.
Сега – по същество. Имам три бележки, които бих направил. Ако госпожа министърката желае, може да вземе отношение или в някой следващ момент, по време на второто гласуване в Комисията.
Ето, в чл. 9 се вменява задължение на Министерския съвет или на министъра на околната среда и водите, заедно с другите министри да утвърждават норми за емисии на вредни вещества в атмосферата.
Тук има известен въпрос, който възниква. Не се разграничават случаите кога ще се приеме подзаконовият акт от Министерския съвет, кога министърът, как ще се разграничават случаите. В действащия Закон като че ли задължението е само на министъра, а пък тук се вдига и рангът на подзаконовия акт. Ако има основание, разбира се, е добре, но е хубаво да е ясно Министерският съвет кога ще се намеси, може би в отделен текст, ако се прецени и от Министерството, че това е разумно.
Това, което беше споменато и в изложението на министър Василева, също трябва да се приветства – чл. 28а, с който се дава право на общинските съвети да въвеждат ограничителни мерки по отношение на замърсяването на въздуха с фини прахови частици особено.
Ще припомня на уважаемите колеги, че фини прахови частици са онези частици във въздуха, които трудно се забелязват и с просто око, тъй като техният размер е под 2,5 микрометра или със старата единица размерност – дименсия, от 2,5 микрона, могат да проникнат и през алвеолите чак в кръвообращението и да причинят много страдания, така че е добре, че общинските съвети могат да въвеждат такива ограничителни мерки, особено във връзка с тази наказателна процедура. Какво имаме предвид, че не всички общински съвети действат като един, дори когато става дума за нещо надпартийно и необагрено в някакви политически цветове – чистотата на въздуха? Има противоречия много често. Дали това няма да е пречка за своевременно решение и дали не би могъл кметът да има това правомощие с някаква вътрешна съгласувателна процедура, за да не бъде евентуално тромаво и трудно да се постига мнозинството в някой общински съвет.
Последното, което, мисля, че споменах и на заседанието на Комисията, но и тук бих искал да отправя лека бележка по отношение на това обширно изменение на Закона за биологичното разнообразие, което се вмъква в Преходните и заключителните разпоредби в Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Допускам, че може би се е бързало заради някакви регламенти или така нататък, но все пак предотвратяване и управление на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове звучи твърде различно от чистотата на атмосферния въздух и може би не би трябвало тук да му е мястото.
Така или иначе това е направено и ние от Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Реплика? Няма.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Моля, квесторите да поканят народните представители – влизаме в режим на гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2015 г.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря Ви, госпожо Василева, за участието в днешния парламентарен ден.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Законопроектът е с вносители Цветомир Михов и Иван Вълков от 4 юни 2015 г.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Има думата председателят на Комисията господин Гроздан Караджов.
Заповядайте, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Антон Гинев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на гласуване за допуск в залата на заместник-министър Антон Гинев.
Гласуваме, колеги.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Моля, квесторите да поканят господин заместник-министър Гинев в залата.
Заповядайте, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-110, внесен от народните представители Цветомир Михов и Иван Вълков на 4 юни 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17 юни 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-110, внесен от народните представители Цветомир Михов и Иван Вълков на 4 юни
2015 г.
На заседанието присъства господин Антон Гинев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът бе представен от народния представител Цветомир Михов.
С проекта на Закон за изменение на Закона за автомобилните превози се предлага таксиметровият превоз на пътници да се извършва само от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация.
Господин Михов обясни, че съгласно настоящия текст на чл. 12, ал. 1 от Закона за автомобилните превози таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. В Закона е предвидена и регистрация на лицата, извършващи таксиметрови превози на пътници, като условие за извършване на дейността им.
От представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията заявиха, че подкрепят Законопроекта и разясниха на членовете на Комисията, че държавата е регулирала тази дейност, като са създадени условия и ред за извършването й чрез Закона и подзаконовите нормативни актове.
Беше подчертано, че при регистрационните режими административният орган проверява наличието на изчерпателно установените нормативни изисквания и при установяване на съответствие с тях разрешава, без право на преценка по целесъобразност, извършването на стопанската дейност.
По време на дискусията от вносителите бе заявено, че с внесения Законопроект ще се премахне и затруднението при извършването на контрола за спазването на изискванията на Закона. Също така бе подчертано, че при сегашното положение лицата, които извършват таксиметров превоз на пътници, са поставени в неравностойно положение едни спрямо други – някои от тях трябва да отговорят на определени със Закона изисквания и да се регистрират, а други – извършват тази дейност без да се регистрират.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 15 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-110, внесен от народните представители Цветомир Михов и Иван Вълков на 4 юни 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Караджов.
Становище на вносителя?
Заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще бъда максимално кратък. С колегата Вълков сме внесли промените в Закона за автомобилните превози. Председателят на Комисията изчете и част от мотивите, и обсъждането в Комисията. Само да припомня, че измененията в Закона бяха приети с пълно мнозинство, като нямаше „против”. Всички колеги се убедиха в необходимостта от промяна в Закона за автомобилните превози и по скоро в частта, която урежда взаимоотношенията между тъй наречения „превозвач” и водач, когато става дума за таксиметров превоз, тъй като в сега действащото законодателство не е ясна отговорността и всички виждаме какво се получава, когато не знаем кой носи отговорността. Компетентните органи се затрудняват да налагат каквито и да било наказания или санкции. Всъщност в момента законодателството позволява един субект да си извади разрешение за таксиметров превоз и да го преотстъпва на водач, който е самоосигурено лице, и оттам се размива отговорността.
С промяната, която правим в чл. 24, ал. 1, вече даваме възможност таксиметров превоз да се осъществява само от лица, които са регистрирани като такива търговци и имат лиценз. Те нямат право да преотдават извадения си лиценз. Това е най-кратко.
Пак повтарям, Законопроектът беше приет единодушно в Комисията. Ако има някакви въпроси, сме насреща с колегата Вълков да отговорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Михов.
Уважаеми колеги, режим на дебат.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебатите и влизаме в режим на гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-110, внесен от Цветомир Цвятков Михов и Иван Стефанов Вълков на 4 юни 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Единодушно на първо четене е приет Законопроектът за изменение на Закона за автомобилните превози.
Заповядайте за процедура, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
На основание чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът за изменение на Закона за автомобилните превози, който бе приет на първо четене преди малко, да бъде разгледан и на второ четене, тъй като бе гласуван единодушно в Комисията, а бе гласуван така и в залата. Става дума за два параграфа, които на практика са един и същ текст. Няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за преминаване към второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за автомобилните превози.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Закон за изменение на Закона за автомобилните превози” – второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги, гласуваме наименованието на Закона за изменение на Закона за автомобилните превози, второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „§ 1. В чл. 12, ал. 1 след думата „регистрация” текстът до края се заличава.
§ 2. В чл. 24, ал. 1 думите „или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка” се заличават.
Заключителна разпоредба.
§ 3. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 1, § 2 и Заключителната разпоредба -§ 3, от току-що представените ни от господин Вълков параграфи на Законопроекта за изменение на Закона за автомобилните превози.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 7.
С това Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Законопроектът е с № 502-01-19. Внесен е от Министерския съвет на 16 март 2015 г.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание Доклад на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерския съвет на 16 март 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Явор Нотев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 83а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думите „чл. 162, ал. 1 и 2” се добавя „чл. 164, ал. 1” и се поставя запетая, след числото „242” се добавя „243, 244, 244а, 246, ал. 3, 248а” и се поставя запетая, числото „254” се заличава, след числото „255” се добавя „255а” и се поставя запетая, числото „257” се заличава и след числото „280” се добавя „281, 282” и се поставя запетая;
б) точка 4 се изменя така:
„4. работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена; санкция в размер до 1 000 000 лв. се налага и когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Имуществената санкция се налага и на юридическо лице, което няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думата „извършителя” се заменя със „съучастниците в извършване”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Отнема се в полза на държавата придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението по ал. 1, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс. Когато вещта или имуществото – предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата левова равностойност.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, гласуваме предложенията за наименованието на Закона и § 1 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 9.
Предложенията са приети.
Параграф 2, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, тъй като при старта пропуснах, правя процедурно предложение за допуск в залата на заместник-министъра на правосъдието господин Петко Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на гласуване, колеги, за допуск в залата.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Квесторите, моля поканете заместник-министъра на правосъдието в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 2 – предложение на народния представител Анна Александрова.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 83б. (1) се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „съответния прокурор до административния съд” се изменя с „прокурора, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а в случаите по чл. 83а, ал. 2 – до Софийския градски съд”.
2. В т. 1 след думите „обвинителния акт” се поставя запетая и се добавя „на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда”.
3. В т. 2 се създават букви „д” – „ж”:
„д) в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
e) деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
ж) е допуснат трансфер на наказателното производство в друга държава.”
4. Създават се т. 3 и 4:
„3. когато наказателното производство е спряно на основание, че:
а) след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;
б) разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;
в) деецът е лице с имунитет.
4. след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, гласуваме текста по вносител за § 2 в редакцията на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 3 – предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3 Чл. 83г се изменя така:
„Чл. 83г. (1) Съдът в закрито заседание се произнася с определение, с което:
1. връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона;
2. прекратява делото, когато юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност.
(2) Съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице.
(3) Неявяването на представител на юридическото лице, когато призоваването е редовно, не е пречка за разглеждане на делото.
(4) Съдът събира доказателства служебно или по искане на страните.
(5) Съдът разглежда делото и въз основа на събраните доказателства преценява:
1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага;
2. има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице;
3. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице;
4. какъв е видът на облагата и размерът й, ако е имуществена.
(6) Съдът се произнася с решение, с което:
1. налага имуществена санкция;
2. отказва да наложи имуществена санкция.
(7) Решението по ал. 6, т. 1 съдържа:
1. данните за юридическото лице;
2. данните за произхода, вида и размера на облагата;
3. размера на наложената имуществена санкция;
4. описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова;
5. определяне на разноските.
(8) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме § 3 по вносител в редакцията на Комисията.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Член 83е се изменя така:
„Чл. 83е. (1) Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, подлежи на възобновяване, когато:
1. с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание;
2. с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството;
3. след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице, лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс;
4. след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството;
5. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото;
6. в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
(2) Искането за възобновяване може да се направи в шестмесечен срок от узнаване за възникване на основанието, а в случаите по ал. 1, т. 6 – от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд.
(3) Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго.
(4) Искане за възобновяване на производството може да направи:
1. окръжният прокурор;
2. юридическото лице, на което е наложена имуществена санкция.
(5) Искането за възобновяване се разглежда от апелативния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение.
(6) Апелативният съд разглежда искането в състав от трима съдии. В случаите когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд.
(7) Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице.
(8) Когато намери искането за възобновяване за основателно, апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, като посочва процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Продължете.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме предложението на вносителя в редакцията на Комисията за параграфи 4 и 5, наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, и параграфи 6, 7 и 8 анблок.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
Заповядайте за процедура, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група искам почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Тридесет минути почивка –
до 13,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме днешното заседание.
Преди почивката стигнахме до § 9.
Моля, квесторите поканете народните представители в залата. Предстои гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател!
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги народни представители? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който е подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Параграф 9 по доклада на Комисията е приет.
Преди да ни запознаете, уважаеми господин Кирилов, с предложенията за нови параграфи, съобщение.
Днес, 6 октомври 2015 г., е постъпил и предстои да бъде раздаден на народните представители Общ проект на Законопроектите за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приети на първо гласуване на 2 октомври 2015 г. Проектът е изготвен от Комисията по бюджет и финанси на основание чл. 88, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
Имате думата, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложение на народните представител Валери Симеонов, Петър Славов, Мартин Димитров и Христиан Митев:
Създава се нов § 10 със следния текст:
„В чл. 84 думите „определяне разноски на свидетели и възнаграждение на вещи лица” се заличават и сегашният текст става ал. 1, като добива следния вид:
„(1) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на описи и изземване на вещи, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.”
Комисията не подкрепя предложението и предлага да бъде отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз в кратко ще представя тези наши предложения с колеги от Патриотичния фронт и Реформаторския блок и следващия параграф, тъй като те двата са свързани.
Става дума за така наречените разноски в съдебното производство, когато гражданин или юридическо лице е обжалвало незаконен акт на администрацията и той, респективно тя го отмени.
За съжаление в момента освен нервите, които похабяват гражданите в едни такива процеси и всички разноски, които правят по отношение на това да си ангажират процесуален представител, да платят на вещи лица, експертизи и така нататък, си остава за тяхна сметка в съдебния процес по ЗАН.
Знаете, че в административния процес това не е така и там те се присъждат на страната, която ги е сторила, когато тя докаже законосъобразността на своята претенция, а респективно отмени незаконния акт. Разбира се, важи и обратното: ако дадено лице неоснователно е обжалвало даден административен акт, в случая наказателно постановление и съответно загуби делото, то тогава пък срещу него съответната администрация ще може да си възстановява разноските, които тя пък е направила било то за юрисконсулт, било то за друго в процеса.
Преди време бяхме внесли подобни неща и тогава залата се раздели и за малко не стигнаха гласовете за подкрепа. Така че тук апелирам наистина към всички колеги, към всички групи да се замислят и внимателно и наистина да подкрепят тези текстове, защото на практика те възстановяват една справедливост, която често липсва в тези съдебни производства.
Тук, за да илюстрирам по-ясно и по-нагледно нещата, ще Ви кажа още едно нещо. Имайте предвид, че преди това, което бяхме предложили, имаше две основни забележки. Едната беше, че държавна такса за обжалване пред съд много хора казаха, че не е редно да се дължи в тези производства, тъй като това би възпрепятствало достъпът до правосъдие. Това сме го съобразили и такава няма да се дължи, тоест, тези производства, както и в момента пред съда, ще останат безплатни с уговорката обаче, че когато приключи делото и загубилата страна, която го е загубила, ще трябва да плати сторените разноски на бюджета на съдебната власт.
Другото важно нещо, което беше упрек и за съжаление се чу, е, че имало толкова много незаконни актове на администрацията, които били отменяни пред съд, че това щяло да има негативни последици за нея. Не мога да приема този аргумент и мисля, че най-доброто лекарство тук е администрацията просто да пише по-малко, а по възможност да не пише незаконосъобразни актове, които съответно после няма да бъдат отменяни.
Основният ми аргумент срещу този довод е, че те имат възможност по реда на възражението, което се подава, преди да се стигне до съд по тези дела, тоест гражданинът или юридическото лице подава възражение до съответната администрация и казва: „Хора, издали сте незаконен акт. Бъдете така добри сами да го коригирате, отмените или както счетете за добре.”. Ако въпреки това те не го направят и съответното лице е принудено да стигне до съд, тогава ми се вижда справедливо по начина, по който това е уредено в Административнопроцесуалния кодекс, да може да му се присъждат направените разноски. Изхабените нерви и усилия е ясно, че остават за негова сметка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валери Симеонов, Петър Славов, Мартин Димитров и Христиан Митев за създаване на нов § 10, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 21, против 6, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Господин Кирилов, заповядайте за § 11.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, има предложение от народните представители Валери Симеонов, Петър Славов, Мартин Димитров и Христиан Митев за създаване на нов § 11:
„В чл. 84 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) При съдебно обжалване за определяне и присъждане на разноските на страните, на свидетелите и възнагражденията на вещи лица за съдебната фаза на процеса се прилагат нормите на Административнопроцесуалния кодекс. Срещу загубилата страна съдът служебно присъжда и дължимата държавна такса в полза на бюджета на съответния съд.”
Комисията не подкрепя предложението и предлага да бъде отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валери Симеонов, Петър Славов, Мартин Димитров и Христиан Митев, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 12, против 16, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерския съвет на 16 март 2015 г., е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 24 април 2015 г. Приет е на първо гласуване на 26 юни 2015 г.
Господин Атанасов, заповядайте за доклада.
Докладва председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, Ви, господин Председателю.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказване по наименованието на Закона, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по заглавието на Закона, за да обявя, че нашата парламентарна група ще гласува „против“ и с това ще изрази цялостното си отношение по този кратък по обем и много беден по съдържание Закон.
Още на първо четене ние направихме предложения за разширение на Закона и много съществено изменение и развитие на проблемите в тази област. Нашите предложения бяха посрещнати с неодобрение. Партиите, които подкрепят правителството, изразиха категорична подкрепа за внесения текст и с това на практика обезсмислиха и предлагането на изменения на второ четене.
Защо имаме такова категорично отношение към този Закон?
Първо, той не отговаря на обществените очаквания и направените обещания към хората, които пострадаха тежко от бедствия и аварии през последните години.
Аз питам представителите на партиите, които подкрепят Закона: как ще отидат в Мизия да агитират за вот, когато обещаваха, че ще подкрепят изменения в Закона, според които обезщетенията няма да са на база на данъчна оценка, а като основа ще се търси пазарната оценка на имота? Те обещаваха изменения, според които не само ще се допуска обезщетяване за възстановяване, а обезщетяване за изцяло загубени имоти, каквито бяха случаите в Мизия.
В какво се състои изменението, което ние смятаме за недостатъчно, ненужно и нерешаващо проблемите в този Закон?
Вие, вносителите, предлагате изменение в чл. 34, където се говори, че всяко физическо лице е длъжно – в осем точки се изброяват неговите задължения, сега с това грандиозно изменение в закона добавяте, че лицето е длъжно да вземе мерки, за да предотврати щетите на своето имущество – да вземе мерки да го предпази и да ограничи въздействието. Може би това е уместно, но аз питам: когато цялата научна експертиза доказа, че в Мизия щетите се дължат на непредвидимо стечение на обстоятелствата, прокуратурата го потвърди и не обвини никого за тези природни непредвидими стечения на обстоятелствата, кой е гражданинът, който ще предвиди непредсказуемото и още повече – стечение на фактори, за да опази имуществото си от такива неща?! Ако има такива случаи в живота, то в Закона трябва да се предвиди, че обществото ще бъде солидарно с тези, които са пострадали, щом не можеш да предвидиш какво ще се случи. Затова наричам Закона „беден“ – това е първата идея.
Втората идея е, че възстановителната помощ ще бъде само за ремонт и възстановяване на имота. На първо четене ние с Корнелия Нинова пледирахме, че в живота има случаи, в които е необходимо не само възстановяване и ремонт. Цялата къща я няма на хората в Мизия, цели къщи ги няма! Тези хора ги няма в Закона! Законът говори, че ще изменя, допълва и урежда обществените отношения в интерес на хората и ще ги защитава при бедствия. Ето затова това листче с две идеи (показва Законопроекта), е абсолютно неадекватно на потребностите, на проблемите, на страданията на хората, които се срещнаха с природните бедствия!
Няма да говоря, че второто изменение вече иска социалните органи да докажат колко си беден и само когато си беден и не си се застраховал, тогава ще ти дават помощ.
Уважаеми колеги, този Закон е достоен да бъде отречен още със заглавието си! Затова Парламентарната група на нашата коалиция ще гласува „против“ заглавието и повече няма да участва в приемането на двата текста, от които се състои изменението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз много добре помня изказванията на колегите отляво по този Законопроект, само че имам един простичък въпрос: защо не направихте никакви предложения между първо и второ четене? Няма направени предложения, само голословно отричане на Законопроекта. Да бяхте направили предложения, да разгледаме тези предложения и залата да вземе отношение. Иначе е най-лесно само да се критикува. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Реплика?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колега Атанасов, не сте ме слушали внимателно. Аз засегнах този въпрос в моето изказване и подчертах, че нашите предложения и аргументите към тях бяха отхвърлени толкова категорично от вносителите и подкрепени от мнозинството, че те, като хора реалисти, обезсмислиха в наше лице всякакво формално участие. Така например Корнелия Нинова предложи един момент, който е в предизборната платформа на ГЕРБ – създаване на катастрофичен пул. Нали така беше? Какво каза министърът на финансите от тази трибуна? „Не го предлагайте, защото няма да стане”. Какво? Ние да го предлагаме, а Вие да го отхвърлите, защото министърът го е отхвърлил?
Така че, господин Атанасов, този Закон е толкова безсъдържателен, че не заслужава да бъде ремонтиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други реплики към изказването на народния представител Атанас Атанасов? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Спорим колко дявола има на върха на иглата.
Господин Божинов, има разделение на властите и какво е казал министърът на финансите може би трябва да интересува тази зала, но залата трябва да вземе своите решения по вътрешно убеждение. И не ми казвайте какви предложения сте правили в зала, защото ги няма черно на бяло. Да бяхте ги направили по съответния ред, да се борите за тях в Комисията и след това в залата, а не голословно да отричате това, което е предложено. Това е моята дуплика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, което е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 82, против 18, въздържал се 1.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 34 се създават точки 9 и 10.
„9. вземе мерки за предпазване на имуществото си от вреди и за ограничаване на вредите от бедствието, както и да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди;
10. допуска оправомощените длъжностни лица за извършване на съответните оценки и анкети, необходими във връзка с предоставянето на помощта по чл. 33, ал. 1, т. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължете и с останалите параграфи.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
„Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
„§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 1, § 2, § 3, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба” на Закона, както и § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 3, въздържал се 1.
Параграфи от 1 до 4 включително, заедно с наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба” са приети, а с това и Закона на второ гласуване.
С това изчерпахме предвидения за днес дневен ред.
Утре от 9,00 ч. редовно пленарно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Кирил Цочев

Секретари:
Георги Търновалийски
Димитър Делчев