Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Красимир Каракачанов и Кирил Цочев

Секретари: Александър Ненков и Айхан Етем


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги. Моля да се регистрираме.
Прекратете регистрацията.
Втори опит – в 9,15 ч.

9,17 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да заемем местата си и да се регистрираме.
Прекратете регистрацията. Няма кворум.
Последен опит – в 9,30 ч.

Открито в 9,30 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, часът е 9,30. В залата видимо има кворум. Процедура по регистрация.
Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, днес е първата сряда за месец октомври, поради което Програмата се подрежда съобразно предложенията на парламентарните групи по реда на чл. 50, ал. 8 от Правилника.
Този месец, с оглед ротацията между парламентарните групи, първа е Парламентарната група на „БСП лява България”. Те са предложили и съответно точка първа за днешния пленарен ден става Проект за решение за необходимостта от преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз във връзка с конфликта в Украйна, вносители – Михаил Миков и група народни представители.
Няма постъпили предложения от парламентарните групи на Движението за права и свободи, на Реформаторския блок, на Патриотичния фронт, на Българския демократичен център.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на партия „Атака”, но Проектът за решение, който е внесен във вчерашния ден, е разпределен на Комисията по външна политика, поради което не са налице условията на
чл. 50, ал. 8, последното изречение – не са изтекли сроковете за обсъждане на този Проект за решение, петнадесетдневен е срокът във Външната комисия, поради което предложението е недопустимо.
От парламентарните групи на АБВ и на ГЕРБ няма постъпили предложения.
Точка втора, която ще бъде първа за четвъртък, 8 октомври 2015 г., е Прекратяване на пълномощията на народен представител. Подадена е оставка от народния представител Мая Манолова.
Точка трета, съответно точка втора за утрешното пленарно заседание, 8 октомври 2015 г., четвъртък, е Полагане на клетва пред Народното събрание от омбудсмана Мая Манолова.
Точка четвърта, съответно точка трета за утре, четвъртък, е Избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с решение на Народното събрание.
Пета точка – Първо гласуване на Проект на Кодекс на застраховането. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносител – Министерският съвет.
8. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо гласуване на Законопроект за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Вносител – Министерският съвет.
11. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Вносител – Министерският съвет.
12. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител – Министерският съвет.
13. Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария. Вносител – Министерският съвет.
14. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на вътрешните работи на Унгария, Правителството на Нидерландия, Министерството на правосъдието и обществената сигурност на Норвегия, Борда по миграция на Швеция, Министерството на правосъдието на Швеция и Международния център за развитие на миграционната политика относно изпълнението на проекта „Подкрепа за партньорство за миграция в региона по Пътя на коприната в рамките на Будапещенския процес”. Вносител – Министерският съвет.
15. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ. Вносител – Министерският съвет.
16. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество. Вносител – Министерският съвет.
17. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите. Вносител – Министерският съвет.
18. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Гърция за обмен на информация по данъчни въпроси. Вносител – Министерският съвет.
19. Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна. Вносител – Министерският съвет.
20. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), Протокол № 1 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво) и Протокол № 2 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво). Вносител – Министерският съвет.
21. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците. Вносител – Министерският съвет.”
Всички законопроекти за ратификация са включени допълнително в седмичната ни Програма след Председателския съвет тази сутрин.
За всяка първа сряда от месеца е предвиден парламентарен контрол по реда на чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Поради предварително международно поети ангажименти от страна на министър-председателя и вицепремиерите четирима от общо петимата, които подлежат на блицконтрол, по уважителни причини не са в състояние да присъстват днес, поради което в днешното пленарно заседание няма да има блицконтрол.
Съгласно поетия от мен ангажимент след Председателския съвет проверих възможността за провеждане на блицконтрол до края на тази пленарна седмица. Оказа се, че това е невъзможно поради присъствието и в утрешния ден, и в петък на международни делегации, които ангажират министър-председателя и вицепремиерите.
За тази седмица редовният парламентарен контрол по чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е в петък, в обичайния му час – 11,00.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 146 народни представители: за 120, против 18, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 30 септември 2015 г. до 6 октомври 2015 г.:
Проект за решение за попълване състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Вносител – Борислав Иглев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител – Иван Вълков, и група народни представители. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за електронната идентификация. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и още Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейската кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е още на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика, Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Проект за решение за приемане на „Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020” и за определяне числеността на въоръжените сили. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика.
Проект за Декларация за подкрепа на водената от Руската федерация антитерористична операция в Сирия. Вносител е Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Проект за решение за присъединяване на Република България към международната антитерористична коалиция срещу Ислямска държава, инициирана от президента на Руската федерация Владимир Путин пред Генералната асамблея на ООН. Вносител е Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика.
В Народното събрание е постъпил окончателен одитен доклад, № 06-00-100-815, със Становище за извършен одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за периода от 1 януари до 31 декември 2014 г. Докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събранието.
На 5 октомври 2015 г. в Народното събрание е постъпил отчет на председателят на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 26 август 2015 г. – 25 септември 2015 г. и Протокол № 53 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете и банките. С мое писмо отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 6 октомври 2015 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 5 октомври 2015 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Чавдар Георгиев – процедура.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на БСП лява България остро възразяваме по начина, по който бе формирана Програмата на Народното събрание за тази седмица. По същество Вие, госпожо Председател, прикрихте министър председателя и неговите заместници от дължимия блицконтрол. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Ееее!”)
При актуалните военни и политически въпроси, които вълнуват изключително много обществото ни и които са пред държавното управление и министър-председателят, да се крие в момента, просто е недопустимо.
Затова ние настояваме след т. 4 по Програмата задължително да се проведе блицконтрол по чл. 104 от нашия Правилник. Министър-председателят и неговите заместници да се явят тук и да дадат отговор на Народното събрание и на обществото по тези важни въпроси от политиката на Министерския съвет.
Народното събрание е органът, който упражнява контрол върху Министерския съвет и Министерският съвет му е подотчетен, а не обратното. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Моля Ви да съгласувате Вашето предложение с участниците от ръководството на Вашата група на Председателския съвет – господин Мерджанов, господин Янаки Стоилов, както със стенограмите от Председателския съвет тази сутрин и от миналата сряда.
Що се отнася до предложението, което те наистина направиха, до края на пленарната седмица да потърся възможност, съгласувано с премиера и вицепремиерите, обясних коректно – утре на посещение в България пристига господин Туск, имат предварително поети ангажименти и, така или иначе, блицконтролът ще се състои в удобно време.
Процедура – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! За пореден път остро протестираме срещу начина, по който правите внушение в пленарната зала. Като представители в Председателския съвет остро възразихме заради начина, по който Вие формирате седмичната програма и заради това, че няма да има блицконтрол. Това е видно от стенограмите. Не може министър-председателят, след като много добре знае кога му предстои блицконтрол, да поема международни ангажименти. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Ееее!”)
Момент, колеги! Винаги, когато има посещения на наши представители, вътрешната политика има примат пред външната политика, и това е достатъчно видно и ясно.
За нас остава убеждението, че Вие твърдо се стремите да прикриете министър-председателя – един смел човек, който води дебат по медиите, а същевременно отказва да дойде в пленарната зала и да отговори на съществените, на важните въпроси на всекидневието. Извинявайте, но това е грубо потъпкване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Действията ми, господин Мерджанов, са в съответствие с чл. 104, ал. 3, изречение – последно, от Правилника.
Процедура – госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Вчера в деловодството на Народното събрание постъпи обединеният доклад по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на Бюджетната комисия. Затова днес моля да подложите на гласуване удължаване на срока за предложения от народните представители между първо и второ четене до 30 октомври, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, не съм информирана. Предложението за тези срокове се прави, след като се обяви постъпването на...
МЕНДА СТОЯНОВА: Вчера, госпожо Председател, беше обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявам се тогава, не участвах до края на заседанието – права сте, госпожо Стоянова. Господин Главчев потвърждава Вашата правота. Той е изчел това съобщение.
Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова.
Гласували 143 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПОЛИТИКАТА НА САНКЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С КОНФЛИКТА В УКРАЙНА.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура точка първа и дебатите по нея да бъдат пряко излъчвани по БНТ и по БНР. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Да, това е изключително важна точка, от която българските граждани трябва да видят как българският парламент защитава техните интереси, защото България губи милиарди.
Призовавам Ви да подкрепите това предложение. Необходимо е българските граждани да видят на един език ли разговаря Българският парламент с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 129 народни представители: за 50, против 43, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
С доклада на Комисията по външна политика ще ни запознае госпожа Грозданова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за необходимостта от преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз във връзка с конфликта в Украйна, № 454-02-63, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 17 декември 2014 година.
На редовно заседание, проведено на 21 януари 2015 година, Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за необходимостта от преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз във връзка с конфликта в Украйна, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 17 декември 2014 година.
Във връзка с нарушаването на териториалната цялост на Украйна, както и незаконното анексиране на Крим, в рамките на Европейския съюз бяха въведени целеви ограничителни мерки, включващи замразяване на активи и забрана за достъп до територията на Европейския съюз на лица и организации, имащи общо с конфликта в Украйна.
В допълнение на целевите санкции, на 29 юли 2014 г. държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз договориха пакет за налагане на съществени допълнителни ограничителни мерки, насочени към секторното сътрудничество и обмена с Руската федерация. Тези решения ограничават достъпа на руските държавни финансови институции до капиталовите пазари на Европейския съюз, налагат ембарго върху търговията с оръжие, установяват забрана за износ на изделия с двойна употреба за военни крайни потребители и намаляват достъпа на Русия до чувствителни технологии, особено в петролния сектор. Пакетът е в отговор на указанията, дадени от Европейския съвет на 16 юли.
Мотивите към проекта за решение бяха представени от народния представител от Парламентарната група „БСП лява България” Кристиан Вигенин. Като основен аргумент за внесения Проект за решение вносителите изтъкнаха, че според тях политическите цели на приложените санкции не са постигнати. Изразиха мнение, че са необходими действия, които да бъдат предложени на Европейския съюз с цел отмяна на санкциите, включително отписването на руски парламентаристи от въведените забранителни списъци, с цел осигуряване на по-добър диалог с руската страна.
Министърът на външните работи Даниел Митов представи становищe относно Проекта за решение.
Общата оценка на Европейския съвет от 18 декември 2014 година е, че положението в Източна Украйна продължава да е източник на силно безпокойство.
Разговорите на Съвет „Външни работи” от 19 януари тази година препотвърждават, че преразглеждане на санкциите и взимане на конкретни решения може да има единствено при напредък, основан на прилагането изцяло на договореностите от Минск.
Наблюдаваното нарастващо напрежение от последните дни в Украйна, довело до множество цивилни жертви, не дава основания за отмяна на наложените ограничения от страна на Европейския съюз, а провокира търсенето на допълнителни мерки за намирането на по-ефективни и координирани действия на страните-членки на Европейския съюз за постигането на трайно разрешаване на конфликта.
Единствено започването на конкретни действия от страна на Руската федерация по изпълнение на договореностите от Минск и връщането към спазване на принципите и нормите на международното право, може да бъдат основа за предприемане на действия по облекчаване на санкциите в различен мащаб. Именно спазването на договореностите от Минск би довело до деескалация на конфликта, което ще даде възможност за възобновяване на политическия диалог.
Въпреки въведените контрасанкции от Руската федерация и преките и косвени загуби, които България търпи заедно с други страни-членки на ЕС, на този етап ограничителните мерки, наложени на Русия остават основен инструмент за въздействие върху ситуацията в Украйна и по-специално конфликта в източната част на страната.
Решението за налагане на тези мерки е взето с единодушие и е израз на единството на държаните – членки на Европейския съюз и общото им несъгласие с насилствената незаконна промяна на държавни граници в Европа и с умишлената дестабилизация на една суверенна държава.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 4 гласа „за”, 12 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме Проект за решение за необходимостта от преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз във връзка с конфликта в Украйна, № 454-02-63, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 17 декември 2014 година.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
От името на вносителите Проекта за решение ще бъде представен от господин Миков.
Слушаме Ви, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Внесеният Проект за решение отразяваше обстановката преди десет месеца. Още по-актуален е той днес, когато водещи европейски политици оценяват санкциите срещу Руската федерация като неефикасни, оценяват ги като пречка за подобряване на отношенията и диалога, оценяват ги като вредни за възможното включване и на Русия в решаване на проблемите в Сирия. Водещи европейски политици, уважаеми дами и господа! Въпреки че има единодушие по този въпрос, когато се приема, днес е очевидно овчедушието на българското правителство за ясна позиция по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, моля да мерим квалификациите към парламента и правителството.
МИХАИЛ МИКОВ: Към парламента – не е, но очевидно е овчедушието на правителството и ще Ви кажа защо.
В млечния сектор – санкциите нанесоха много тежки последици на България. Аз, колегите Дора Янкова и Бъчварова, поставихме въпросите за компенсации на България на министъра на земеделието, защото бяха нанесени тежки поражения върху българското млекопроизводство и млекопреработвателния сектор. Контрасанкциите затвориха пазарите за европейските стоки, а европейските стоки, високосубсидирани, нахлуха в България и унищожават местното производство. Това е изложено и в мотивите на Проекта за решение.
Второ, Минските споразумения очевидно отиват към успокояване на обстановката в Украйна.
Трето, нашата страна е една от най-засегнатите и затова на нея отива да има ясна позиция по този въпрос. Пак обръщам внимание, лидери на големи европейски страни имат промяна в позицията и вече говорят за промяна на отношенията с Руската федерация и в контекста на случващото се в Сирия.
Уважаеми народни представители, доказа се неефективността на тези санкции. Неефективност, която очевидно е свързана и с представите как санкциите едва ли не ще променят нещо. Нищо не промениха, оказаха се неефективен инструмент. И тази повтаряна мантра: „Няма друг начин”, доказа, че очевидно има и друг начин.
Затрудняват се междупарламентарните контакти – контактите с представители на парламента на Русия, с парламентите на Европейския съюз и в частност с българския парламент. Разбиват се традиционно добри отношения между българския и руския народ, защото в обществеността на Руската федерация има тежки коментари и тежки настроения по повод позициите, свързани със санкциите. Това в перспектива ще даде много тежки поражения върху нашето културно сътрудничество, върху нашето икономическо сътрудничество и въобще върху приятелските ни отношения.
Политическите санкции всъщност и ограниченията на диалога са едно голямо двуличие. Определени политици са включени в някакъв списък, в същото време други политици осъществяват контакти. Българското правителство изпрати трима министри в Русия, а защо определени руски политици да не могат да посетят България? Смятам, че това е вредно за политическия двустранен диалог между нашия парламент и парламента на Руската федерация.
Ясно е, че стагнацията в икономическите отношения, произтичаща от санкциите и съответните контрасанкции, носи тежки щети на българската икономика. Споменах за млекопроизводството и млекопреработването, електрокарното производство и около 40-процентен спад на туристите от Русия в България за тази една година, свързано включително и с влошените икономически и междудържавни отношения между България и Русия.
Уважаеми народни представители, различни са оценките, но по някои оценки преките щети за българската икономика за тези десет месеца надхвърлят 100 млн. евро. Не коментирам косвените щети, които са многократно повече.
В така създадената обстановка Проектът за решение е още по-актуален. Той трябва да ангажира нашето правителство с ясна позиция.
Отсъства днес нашето правителство цял ден – готви се, подстригва се, бръсне се, че ще има важни гости от чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, сега това е явно неуважение към органа на държавна власт.
МИХАИЛ МИКОВ: Какво неуважение? Защо ги няма, за да си изпълнят ангажимента за парламентарен контрол? Какво правят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мисля, че този въпрос вече беше поставен и получи отговор.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
Очевидно е, че Народното събрание в парламентарната република трябва да заеме ясна позиция. Затова сме предложили три точки на Проекта за решение. Първата е против разширяването на санкциите от страна на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви да изчетете целия Проект на решение.
МИХАИЛ МИКОВ: Да го прочета ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, задължително.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, ще го направя. Може и друг да го направи, но, хайде, аз ще го направя. (Оживление отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обикновено вносителите предлагат.
МИХАИЛ МИКОВ:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за необходимостта от преразглеждане на политиката на
санкции на Европейския съюз във връзка с
конфликта в Украйна

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

1. Обявява се против разширяването на санкциите от страна на Европейския съюз по отношение на Руската федерация, както и срещу налагането на санкции от страна на Руската федерация срещу страните – членки на Европейския съюз.
2. Възлага на Министерския съвет да изготви план за поетапна отмяна на санкциите, наложени от Европейския съюз срещу Руската федерация, който да бъде представен за одобрение на Съвета по външни работи на Европейския съюз”.
Тоест активна роля да има българското правителство по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това го няма в Проекта за решение.
МИХАИЛ МИКОВ: Няма го, но аз да го поясня, да не би да си помислят, че не се отнася за тях. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Никъде в Правилника не пише, че трябва тук да изчитаме проектите. Това не е… Представяне на Проекта е.
„3. Призовава за незабавна отмяна на забраната за пътуване в Европейския съюз на депутати от Думата и от Съвета на федерацията на Руската федерация с цел улесняване на междупарламентарния диалог между Европейския съюз и Руската федерация.”
Уважаеми народни представители, смятам, че приемането на Решението ще бъде една достойна позиция на българския парламент – позиция, която ще очертае националния интерес и желанията на българските граждани. Освен всичко друго, това ще бъде ясен знак, че българската външна политика може да има характер. Ще бъде ясен знак, че българският парламент, българският Министерски съвет са автономни и самостоятелни органи, които служат единствено на българския национален интерес и на интересите на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Дебатът е открит.
Моля народни представители, които желаят да вземат участие – господин Сидеров е първи, след него е господин Велизар Енчев.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, всичко, свързано с отмяната на санкциите срещу Руската федерация, „Атака” го подкрепя.
Нещо повече, аз правя бележка, госпожо Председател, защото много преди БСП да се събуди от сън и да предложи това, което предлага сега (викове от БСП ЛБ: „Еее!”), „Атака” го предложи на 17 март 2014 г. Повтарям, 17 март 2014 г.! Тогава управлението беше в ръцете на излъченото от БСП правителство. Тогава министър-председател беше Пламен Орешарски, който заяви пред медиите: „България няма да наложи вето върху санкциите”. Това беше на 25 март 2014 г. Няколко дни след нашето предложение да се отменят санкциите Вашият министър-председател каза, че няма да ги отменя. (Реплики от Патриотичния фронт и ГЕРБ.) Аз не съм го подкрепил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много Ви моля, без реплики от място.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Много внимавайте какво казвате. Вижте в Деловодството, аз гласувах „против” правителството на Пламен Орешарски. Против! Вижте в Деловодството, направете справка – ще Ви донеса тази справка и ще Ви я ударя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, без реплики от място!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: …в главата всеки път, когато говорите лъжи по мой адрес. Внимавайте, не трябва да лъжете! (Реплики.)
На 30 юли 2014 г. Пламен Орешарски подкрепя санкциите срещу Русия. Орешарски – Вашият министър-председател (към БСП ЛБ) подкрепя санкциите срещу Русия!
Михаил Миков, Вие като председател на Народното събрание не допуснахте тук посещението на Сергей Наришкин. За какво ми лицемерствате сега? Вие не допуснахте Сергей Наришкин на едно планирано посещение, за което пледирах пред Вас лично – да не спазвате тези нелепи санкции, и да го приемете. Вие не го приехте. За какво пледирате сега, „след дъжд – качулка”? Защо отхвърлихте нашето предложение, внесено на 17 март 2014 г.? Защо дори не го допуснахте до комисия? Отговорете, елате и отговорете тук! Защо на 27 октомври 2014 г. също отхвърлихте това – заедно с ГЕРБ и ДПС отхвърлихте това, което предлагам. Излезте и отговорете тук, да Ви чуят хората. Когато говорите Вие, се сещам за статията на Кръстю Пастухов, дето го убихте в затвора: „Не ме изкушавайте, лицемери!” (Ръкопляскания от „Атака”).
Когато говорите за санкции, господин Миков, трябва да се обърнете към Вашия колега, който стои зад Вас – Кристиан Вигенин, който беше Ваш министър на външните работи, който отиде и узакони фашистката хунта в Украйна, който отхвърли нашето искане да признаем референдума в Крим. Вие отхвърляхте това наше искане през цялото време, докато управлявахте. Вие през цялото време, докато управлявахте, признавахте фашистката хунта, дошла с кървав преврат на власт в Украйна. За какво сега лицемерите? Пред кого представяте тези Ваши уж искания за неразширяване на санкциите?
Когато някой тук говори и иска нещо, трябва да бъде последователен и точен. Не може, когато сте на власт да водите политика – антируска, русофобска, пронатовска. Не може когато се обръщаме към Вас с молба – дайте Вашите там 38 гласа, колко станахте, 30 и колко гласа, за да станат 48 подписа и да инициираме референдум дали България да бъде в НАТО, или да не бъде, какво направихте Вие, господин Миков? Скрихте нашето предложение, не дадохте нито един глас и когато Ви запитахме: „Защо?”, Вие казахте: „Ние сме направили нашия цивилизационен избор”. Вие сте направили Вашия цивилизационен избор, искате да сте в НАТО и докарахте американските бази, защото тук един от тези, които са подписали тук Вашето проекторешение, се казва Ангел Найденов. Това беше човекът, който искаше повече НАТО, за да се браним от руските самолети, когато беше министър на отбраната миналата година. Това беше човекът, който беше основният фактор в разполагането на американските бази. Той беше много пό „за”, даже от Соломон Паси. Аз си го спомням тогава.
Вторият, подписал се под Вас, е Кристиан Вигенин. За него вече казах, той отиде и се прегърна с кървавите убийци, извършили преврата, наречен „Майдан”.
Какви санкции сега искате да отменяте? Срещу кого? Срещу тези, срещу които работите!
Така че, ако искаме, госпожо Председател, да спазим процедурата, нашето предложение е много по-старо, то трябваше да бъде разгледано първо. То е много по-точно, много по-ударно, много по-ефективно. Ние казваме така: „Българското Народно събрание реши: възлага на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и на министъра на външните работи господин Даниел Митов на първото заседание на Съвета по външна политика на Европейския съюз, както и на Съвета на Европейския съюз на ниво министър-председатели да изрази официалната държавна позиция на България за отмяна на ограничителните мерки срещу Руската федерация”. Ето това се казва „точно, ясно и ефективно предложение”.
Ако приемате това, ако не го бяхте отхвърляли цяла година, дами и господа от БСП, ако сега мнозинството го приеме, ето това ще бъде ефективна мярка. Защото министър-председателят и външният министър ще бъдат вече оторизирани от най-висшия орган в държавата – Народното събрание, и когато отидат на Съвета на най-високо ниво в Брюксел, те ще могат да кажат: „Нас, Народното събрание, народните избраници в парламента ни възложиха да се обявим против ограничителните мерки срещу Руската федерация”. Сега те нямат тази оторизация, сега те не могат да се позоват на това, че Народното събрание им е възложило тази функция.
Ако искаме да сме точни и ефективни, ако искаме да преодолеем щетите, наистина големите щети от санкциите срещу Русия, ако искаме въобще да бъдем адекватни в геополитическата обстановка, трябва час по-скоро да приемем нашето предложение и да възложим на министър-председателя да предложи в Брюксел отмяна на санкциите. Да, в Европа има доста лидери, които вече разсъждават така и вече са готови – даже може това да им послужи за стимул и те да поискат отмяна на санкцията.
Колкото до сегашната ситуация в Сирия, понеже беше спомената и тя, ние вчера обявихме тук на пресконференция, че сме внесли предложение – много точно, обективно и адекватно на ситуацията, България да заяви своята антитерористична позиция. Ние вече сме се присъединили към Резолюцията на ООН, подписана от 104 държави, с която Ислямска държава се посочва за терористична организация, с която сме против този тероризъм и няма никакви противоречия с нашата външна политика.
Затова пледирам и използвам случая да се обърна и към Вас, госпожо Председател, по-бързо да придвижите нашето предложение. То наистина е внесено вчера, но можеше и днес да влезе, ако представители на БСП лява България се бяха съгласили нашето писмено предложение, което вчера внесохме във Вашата канцелария, господин Миков, но Вас Ви нямаше цял ден и се правехте, че не сте го получили, и Ви помолихме да ни отстъпите днес тази точка по ал. 8 и ние да отвърнем със същото.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Как ще отстъпи?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да, може, може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Без реплики от място!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Когато има консенсус – Вашата любима дума, всичко може. Само че няма консенсус, а има лицемерие. Затова „Атака” ще подкрепи това, което предлагате, но това не е Ваша истинска кауза. „Атака” ще я подкрепи, защото това е нашата кауза, защото за нея ние се борим, тогава когато Вие си затваряхте очите. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Сидеров, уважаеми колеги народни представители! Ако някой си помисли, че тази позиция на господин Сидеров е продиктувана от ревността, че друг поставя така ясно и категорично този злободневен въпрос, ще сгреши. (Реплика от „Атака”.)
Не е ревността! Днес той разкри същността на тази политическа линия, която отстояват, а тя е, че човек може да възкликне: „Каква революционна риторика и какви кротки политически изводи демонстрира тази партия!”.
Уважаеми господин Сидеров, Българската социалистическа партия никога и никому не е давала гласове за чужди на политическата си линия каузи и аз възразявам на това, което казахте.
Ние, като демократична партия, сме имали мнения, различни от това, което се демонстрира днес тук, но сме преодолели тези грешни позиции, индивидуални позиции на някои наши членове и линията на партията, изразена днес от председателя, изразява нашата политическа същност и отговаря на злободневната обществена необходимост за разлика от Вашето говорене, различно от Вашето действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Ерменков. Трета – господин Миков.
Само да няма реплика на репликата от засегнатите!
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Сидеров! Разглеждаме проект за решение на Народното събрание, а не си мерим мускулите. В момента не е интересно на българския народ кой, кога и какво е предложил.
Всеки някога в живота си е допускал грешка, не искам да цитирам и Вашите. Вие ги знаете по-добре от мен. Цялата зала ги знае, когато се местихте отдясно, през средата, наляво, обратно, като политическа ориентация и като действия, които вършите.
Поради тази причина много Ви моля, когато излизате и се изказвате, нека да се изказваме по съществото на проблема – дали тези санкции пречат на българското общество, дали те са против икономиката на държавата. Защото в противен случай правим политиканстване и не Ви отива на Вас като политик да го правите от трибуната на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Сидеров, Вие много добре знаете, че аз поканих Наришкин в България, включително предприех действия за дерогиране на санкцията.
Но големият въпрос днес е друг – каква роля играете Вие днес? Вие реално обслужвате тези, които не искат в Народното събрание да се проведе истинската дискусия за отношенията с Русия. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Тях обслужвате, господин Сидеров, с кресливата си русофилия, с приповдигнатия тон, включително и с начина, по който вчера поискахте България да участва във военния конфликт в Сирия. След като на 30 август 2013 г. внесохте в Народното събрание позиция за неутралитет по отношение на събитията в Сирия, вчера внасяте военнолюбско предложение българските граждани да се включат с двата самолета, може би и с някакви дървени пушки в Сирия. (Силен шум и реплики от „Атака”.)
Българските граждани започват да ги болят коремите от смях вече, когато такива големи военнолюбци се разпалят по телевизионните екрани, защото когато години наред да го правиш, започва да се превръща във фарс – колкото и драматично, колкото и тонът да е приповдигнат, колкото и ризата да е скъсана (ръкопляскания от БСП ЛБ), става обикновен фарс.
Днес има една тема и аз настоявам да не се отклоняваме от нея, въпреки клоунадата, която се прави, за да се предотврати истинската дискусия – позицията на България по отношение на отпадането на санкциите, позицията на българското правителство. Сидеров нищо не каза за българското правителство в този момент. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дуплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Цели три титани на политическата мисъл излязохте тук и показахте, че всъщност не можете да кажете нищо по същество. (Шум и реплики.)
Какво направихте в тези три реплики? Ръсехте обида след обида и се опитахте да направите квалификация.
Защо не отговорите по същество? Защо Вие, господин Миков, не отговорите по същество: защо тогава не придвижихте нашето предложение за санкциите? Защо бягате от този въпрос? Това е по същество дискусията. Това е дискусията по същество. И не само не пречим на тази дискусия, ние я тласкаме всъщност да се води, само че Вие бягате от дискусия, защото трябва да отговорите: защо цяла година пречихте да се придвижи въпроса за ограничаване на санкцията? (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Да, Вие с правителството си пречихте на това нещо! (Реплика на народния представител на Михаил Миков от място.)
Вие, Миков, като председател на Народното събрание пречехте да се придвижи този въпрос, така че ако има някъде клоунада, ако има някъде фарсово поведение, то е във Вас, то е у Вас!
Много добре се знае, че Вие не пуснахте господин Наришкин. Много добре се знае, че когато дойде тук външният министър Лавров, Вие нарочно не изпратихте покана към мен, макар че бяхте длъжен към всички председатели на парламентарни групи да изпратите. Тогава не изпратихте и когато Ви питаха от нашата парламентарна група „Защо?”, Вие казахте: „Ами, ей така, нарочно пък няма да Ви пратя покана!”.
Това поведение зряло ли е? Това поведение на политик, който е лидер на партия ли е? Това поведение на човек, който е вторият в държавата ли беше? Не, това беше инфантилно, злобно и ревниво поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, господин Сидеров, без лични квалификации.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ами, съжалявам, госпожо Председател, но те се опитаха да направят квалификации. Аз винаги, знаете, че си отговарям на предизвикателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Опитвам се всички да Ви спирам от обидни квалификации.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Така че за всички е ясно, че Вие всъщност не искахте тази отмяна на санкциите, а можехте да я направите тогава, когато можехте да получите мнозинство. Сега няма да го получите, много е ясно, така че Вашите движения сега са просто чисто театрален етюд.
Знаете много добре, че няма да мине това предложение. Да, ние ще го подкрепим, но това не пречи да кажем нещата как стоят. Истината преди всичко! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Енчев.
След него са се записали господин Байрактаров, госпожа Грозданова и господин Вигенин, до момента.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПК): Госпожо Председател, уважаеми колеги! С голямо съжаление трябва да кажа, че този дебат, който беше провокиран от изказването на господин Волен Сидеров, не е в интерес на обединената опозиция в тази част от залата, а е изцяло в интерес на управляващата Партия ГЕРБ и на главния виновник за това състояние министър-председателя Бойко Борисов (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Ние днес тук сме се събрали, за да обсъждаме проект за решение предвид необходимостта от преразглеждане на санкциите срещу Русия във връзка с конфликта в Украйна и всякакви подобни раздори в опозицията, пак казвам, са изцяло в интерес на десните, на крайно десните сили в България, които, за съжаление, управляват, начело с премиера Бойко Борисов.
По този повод нека да кажа – първо, подкрепям предложението, Проекта за решение на БСП лява България и ще гласувам за него.
И ще отбележа следното преди това гласуване – България има васално правителство. Това не е новина. За последните 25 години това е поредното васално правителство, което изпълнява, изцяло изпълнява нарежданията на Вашингтон и Брюксел.
Но ето изключенията, когато става дума за санкциите спрямо Русия. Ето изключенията в рамките на Европейския съюз, които говорят, че България има примери, които може да следва. Вижте поведението на президента на Чехия Вацлав Клаус, който си позволява да изразява мнение, съвършено различно от мнението на Европейския съюз и Съединените американски щати.
Вижте мнението на словашкия министър-председател, мнението на унгарския министър-председател, който въпреки наложените санкции на Руската федерация, продължава да работи на технологично ниво за довършване на атомните реактори край Будапеща, построени изцяло от Руската федерация.
Какво да кажа за поведението на премиера на Гърция – премиерът на Гърция Ципрас, преди и сега, изцяло съобразено с гръцките национални интереси, благодарение на което Турски поток ще мине, поне на този етап, през гръцка територия, а не през българска територия? Нима Гърция не е член на Европейския съюз? Нима Гърция не трябваше да се съобрази с изискванията на Европейския съюз за санкции по отношение на Руската федерация? Естествено, Гърция не се съобрази, но не си спомням по отношение на Гърция да са наложени наказателни процедури.
Освен това регламентът на Европейския съюз допуска изключения в отделни случаи от подобни санкции. Веднага Ви давам пример, който е много обиден за нашето национално самочувствие. Само преди три седмици бе подписан договор за проекта Северен поток – 2. На какво морално основание, на какво правно основание, съгласно регламентите на Европейската комисия, Германия и останалите заинтересовани страни ще прокарат втори тръбопровод по дъното на Северно море, а ще блокират минаването на Южен поток по българска територия, на българска територия като член на Европейския съюз? Естествено, силата на германския интерес, силата на интересите на богатите държави в Европейския съюз! Искам да кажа, че има прецеденти, на които ние можем да се позоваваме, ако наистина се грижим за своите национални интереси.
Нека да кажа нещо, което сигурно ще възмути част от залата, най-вече Партия ГЕРБ. Аз искам да кажа, че политиката на Партия ГЕРБ към Русия, за голямо съжаление, се формира не от премиера Бойко Борисов, не от политическото ръководство на Партия ГЕРБ, не от политическия кабинет на господин Бойко Борисов. Русофобската политика на това правителство се формира от министър-председателя Ненчев и от водача на дясната опозиция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър-председателя Ненчев?!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Извинявам се, госпожо Председател. (Оживление.)
От министъра на отбраната – господин Ненчев, и от един от водачите на Реформаторския блок – господин Радан Кънев, с откровени русофобски убеждения, които налагат тези убеждения във вреда на българските интереси – културни, политически и икономически, на министър-председателя Бойко Борисов.
С голямо съжаление трябва да кажа, че той е техен глашатай, а не изразител на волята и на интересите на Партия ГЕРБ, която твърди, че е партия народна.
По този повод да Ви кажа кои печелят от тази русофобска политика в чисто икономическо отношение.
На първо място печели сръбското земеделие – сръбското земеделие, което благодарение на наложените санкции, които ние сляпо изпълняваме по отношение на износа на селскостопанска продукция за Русия, в момента Сърбия изцяло е поела българските квоти и изнася 100% своята земеделска продукция на необятния руски пазар.
Знам Вие какво ще кажете – Русия не е член на Европейския съюз, и не е задължена сляпо да изпълнява изискванията на Брюксел, но не забравяйте, че Сърбия е кандидат-член за Европейския съюз, в преговорен процес е и всяко едно нейно такова поведение, което тя си позволява, би могло да затрудни преговорния процес, който тя засега успешно води с Брюксел.
Не съм чул в нито един момент Сърбия да е била укорена по много остър начин от Брюксел, заради това нейно поведение, което аз наричам „изключение от правилата на Европейския съюз” по отношение на наложените санкции на Руската федерация, заради събитията на полуостров Крим.
Затова, повтарям още веднъж, аз ще подкрепя това много добро решение, този Проект за решение за необходимост от преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз към Русия и призовавам народните представители в средната и дясната част на залата да гласуват по съвест, а не със своите партийни книжки. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване думата има господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че когато на нашето внимание е едно такова важно решение, и важно предложение за вземане на решение, би било редно емоциите да остават на заден план.
Може би е добре да Ви припомня, че всички тук сме се клели да работим в полза на народа си, в полза на родината си. И наистина е важно да преценим с факти, с аргументи всъщност какви са ползите на България, какви са загубите и каква е реалната картина?
Един от преждеговорившите даде за пример износа на млечни продукти. Само че аз ще Ви дам точна, ясна статистика, а Вие преценете. Тази статистика е добре да се знае и от българския народ.
Например, за 2013 г. износът на сирене и кашкавал за Германия съставлява около 1300 тона, а износът за Русия съставлява около 230 тона, тоест шест пъти по-малко.
Има обаче и една друга, интересна статистика, която българският народ трябва също да знае. Цената на газа в Германия, на руския газ, е 300 долара. Същият този руски газ обаче в България се продава за около 503 долара. Интересна статистика. Как така нашите братя – славяни, продават на своите братя газ на почти два пъти по-висока цена?
Има и една още по-интересна статистика, която е в момента. Тя е в момента. Руският монополист, разпространител на горива на дребно в България, при цена на петрола в момента около 45 долара барел продава горива на дребно на цени между 2,00 – 2,20 лв. на литър при цена, реално изчислена, калкулирана цена, която би следвало да бъде в момента от около 1,75 – 1,80 лв.
Питам обаче преждеговорившите: как пък така никой не се сети да защити българския производител в тази посока, след като на всеки му е ясно, че разходът за транспорт заема сериозен относителен дял в себестойността на всеки произведен продукт? Как така в целия свят цените на горивата падат, само в България има някаква обратна зависимост, понеже монополистът е руски, да растат? Е това ли е защита, колеги, на националния интерес?!
Може би е редно да Ви припомня и какъв е външнотърговският баланс на България с Русия. Само някой да не се опитва да ме обвинява, че съм русофил, русофоб и какъвто и да е. 50% от кръвта на двете ми деца е руска, да го знаете, така че се стремя да бъда абсолютно отговорен в своето изказване в защита на българския интерес. Какъв е външнотърговският баланс? 11 милиарда внос от Русия за България, тоест 11 милиарда свежи български пари излизат от България и отиват в руската икономика, срещу 900 милиона реципрочност. Бил много защитен интересът на България!
Питам: къде бяха тези правителства – не коментирам по имена, да поставят въпроса на принципна основа? Нали е необятен този руски пазар, само че България се превръща в необятен пазар за руските производители, а не обратното. Това са реалностите.
Питам: кой и по какъв начин защитава българския интерес?
Има и един друг много сериозен момент, за който не трябва да си затваряме очите. Ние насърчаваме ли незаконно прекрояване на граници на суверенни държави? Някой задал ли си е въпроса, че същата тази беда всеки момент може да бъде стоварена с пълна сила по отношение на България в нейната югоизточна част? Питам: някой задал ли си е този въпрос? Не! Много е лесно да развиваме демагогия, да развиваме популизъм, без да си даваме ясна представа под каква заплаха сме поставени самите ние.
Ще моля колегите, които се изказват, които коментират този въпрос, да се разграничават от емоциите си, да се разграничат от пристрастията си – дали са русофили, дали са американофили и не знам си какви още, много Ви моля, бъдете днес българофили. Бъдете българи, защото България е над всичко и ние трябва да мислим за просперитета на първо място на своя народ, на нашия народ и на нашата родина! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров? Няма.
Следва изказване на госпожа Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Въпреки че докладът на Външната комисия е от месец декември 2014 г., той звучи доста актуално.
Искам да кажа няколко неща по същество по отношение на сроковете на санкциите, които важат в момента. През месец юни 2015 г. Съветът по външни работи удължава срока на целевите и секторните санкции спрямо Руската федерация до 31 декември 2016 г. Сроковете за изпълнение на Минските договорености – на Минск 2, са 31 декември 2015 г. След като се види какво ще се случи спрямо изпълнението на Минските договорености, естествено че Европейският съюз и Европейският съвет ще преразгледат санкциите срещу Руската федерация.
Ние сме понесли нашата цена – както България, така и Европейският съюз, както и Руската федерация от своя страна. Искам да кажа, че по време на дискусиите по налагане на ограничителните мерки спрямо Русия на всички нива в Брюксел, по време на заседанията на КОРЕПЕР ІІ на постоянните представители България винаги е имала балансирана и умерена позиция спрямо санкциите срещу Руската федерация – вземала е предвид както националния интерес, така и интереса на Европейския съюз като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема колежке, проблемът е, че фактите опровергават това, което се декларира тук като интереси на Европейския съюз и на България, тъй като всеки грамотен човек може да извади статистиката как се променят търговията и инвестициите на Европейския съюз с Русия или примерно Германия.
Уважаеми колеги, докато ние тук се раздираме от политически противоречия, в противоречие на интересите на Република България, другите водещи страни и народи от Европейския съюз си търгуват – увеличават си търговията и инвестициите, увеличават си потока на газ, за сметка на страни като България, които послушно следват препоръки, които те самите не спазват.
За да бъда конкретен – износът на Германия към Русия се увеличава, скъпи приятели, от 36 милиарда 2013 г. на 38 млрд. 429 по Евростат – първо.
Второ, расте износът на Федерална република Германия към Русия в машини и съоръжения, гонейки нивата от бившия Съветски съюз.
Трето, с 20% расте износът на леки автомобили от Германия към Русия, докато те говорят едно за санкции, но правят други – икономически.
Беше казано от колеги и видяхте, че се удвоява потокът на природен газ от Русия към Германия – от 55 милиарда, двете тръби сега, но още две тръби 2019 г. – на 110 милиарда.
Значи, ние трябва да спрем проекта „Южен поток”, да диверсифицираме, защото ако тръбата на Европейския съюз излиза във Варна е трагедия, но ако минава през един район, където хвърчат ръце и крака във въздуха от бомби – над Турция, той ще бъде диверсифициран. Докато ние тук раболепно прекратяваме проекти, немците на практика подготвят още две тръбички и ни се чудят на българския акъл.
Ние сме тук, за да защитаваме интересите на българския народ и на българските производители, така че в Европа говорят едно, а пачките летят в друга посока за сметка на нашите производители. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Енчев.
Господин Енчев, дават ми знак, че сте изразходили времето си от петте минути във Вашето изказване.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Друг народен представител, който желае да репликира? Няма.
Дуплика – госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колкото и да се опитвахме от страна на Народното събрание да не влизаме в предизборна кампания по време на този период, май не успяваме. (Шум и реплики.)
Господин Гечев, вижте в момента как се развиват нещата между Русия и Турция и тогава давайте примери. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
А за икономиката на Германия... (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Мащабите на икономиката на Германия и на България няма как да бъдат сравнявани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕА: Колеги от ляво, аз не чувам госпожа Грозданова тук, не знам как е другата част от залата – благодарение на Вашите реплики от място.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, няма да се връщам назад във времето – всичко е казано, всичко е обяснено. Който е искал да чуе, е чул, който иска да разбере, е разбрал. Очевидно има една политическа група, която ще продължи да повтаря като развалена плоча едно и също поради липса очевидно на други идеи, с които да стане интересна на избирателите.
В една изключително сложна среда – вътрешна и международна, правителството на Пламен Орешарски успя да води балансирана политика, призната впрочем от нашите руски партньори, и да защити максимално българския национален интерес.
Да сравняваме обаче ситуацията през пролетта на 2014 г. със ситуацията през декември, когато внесохме това предложение, още повече пък със сега, е най-малкото, бих го нарекъл, неадекватно. Трябва да отчитаме, че в променящата се международна среда, в променящата се ситуация е логично българските позиции да се променят.
Днес по-скоро ще говоря към колегите от центъра и от десницата, защото смятам, че предложението, което е внесено от Парламентарната група на БСП лява България, е адекватно и балансирано и няма да доведе до ситуация, в която България да изглежда като страна, която рязко излиза от европейския консенсус.
Смятам и трябва да признаем, че икономическите санкции, които бяха наложени на Руската федерация, не доведоха до резултата, който се очакваше. Ако днес имаме подобрена среда на сигурността в Източна Украйна, то не е в резултат на санкциите, а в резултат на засиления политически диалог, който въпреки санкциите беше реализиран от няколко страни – членки на Европейския съюз, и ръководството на Руската федерация.
Това, което предлагаме, всъщност е България като една от страните, които от самото начало на кризата имат балансирана позиция, а заедно с това е страна, която изпитва тежки трудности и загуби в резултат на санкциите и контрасанкциите, да се опита да предложи план за поетапно отпадане на тези санкции, план, който да бъде обсъден в Съвета по външни отношения на Европейския съюз, и заедно с това да се търси вариант на договореност с Руската федерация – поетапно отпадане не само на санкциите, но и на контрасанкциите. Това не значи от утре, но означава да започне такъв процес.
Трябва да си даваме сметка за реалностите. Към днешна дата много от страните членки, много от лидерите на страните членки поставят този въпрос. За мен е учудващо, че никой официално не подема инициативата това, което предлагаме днес, да бъде стартирано като политика.
На второ място, предложението да отпаднат санкциите срещу парламентаристи на Руската федерация е повече от логично, защото в една напрегната ситуация парламентарната дипломация е много по свободна. За съжаление в последните месеци, включително когото две други правителства управляваха – служебното на Близнашки и сега правителството, водено от Бойко Борисов, бяха вкарани допълнително представители на парламента – съответно на Думата на Руската федерация и на Съвета на федерацията, в този черен списък, който на практика ограничи значително възможностите за парламентарен диалог. Смятаме, че това е контрапродуктивно.
Ако бъдем обективни, не зная дали ще го изразите с гласуване, но съм убеден, колеги от ГЕРБ, че Вие също разбирате, че това е грешна политика и тя не води до резултата, който иска да постигне Европейският съюз с тези мерки.
В края на краищата Вие ще изразите с вота своето предложение, но аз трябва да изразя съжаление, че въпреки многобройните ни опити – четири или пет досега, тази тема да бъде вкарана за дебат в Народното събрание, Вие отказвахте този дебат. Смятам, че днес поставяме една добра основа. Дори, както подозирам, дори да се обявите против това предложение, ние започваме една сравнително смислена дискусия по тези въпроси и се надявам, че дори да бъде отхвърлено, ще има своето продължение и сигналът ще бъде чут и в българското правителство. Независимо от решението днес българският външен министър и българският премиер ще отчетат тази дискусия и ще направят възможното в следващите седмици и месеци да бъде взета една по-адекватна, в много по-голяма степен отговаряща на българските интереси позиция сега, когато международната среда е значително променена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Вигенин? Няма.
За изказване има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! За съжаление дебатът целенасочено се плъзга по повърхността и се избягва най-важният въпрос – защо бяха наложени тези санкции. Защо има санкции срещу Русия? Какво се е случило, та целият Европейски съюз, който дълги години има отлични отношения с Русия, да наложи тези санкции? Какво се е случило? Случило се е нещо изключително важно – в 21-ви век бяха прекроени насилствено границите на Украйна. В Крим имаше руска агресия. За това става въпрос (реплика от „Атака”). Имаше руска агресия в Крим.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Имаше референдум!
МАРТИН ДИМИТРОВ: То референдум може да бъде проведен и в други страни. Да пази Господ, може да има и такъв референдум в България... (Силен шум в БСП ЛБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви! Ще имате възможност за реплики. Нека чуем господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това не може да се превърне в причина за прекрояване на границите в 21-ви век!
И аз се чудя на колегите, които искат отпадане на санкциите. Колеги от БСП, предлагате ли Русия да напусне Крим и да възстанови договорите, които е подписала? Това предлагате ли го? Май не го предлагате, като Ви гледам и като Ви слушам. Май това не го предлагате. Чух много други неща да предлагате, но това не предлагате.
Ще Ви кажа следното. Ако сега България се обяви срещу санкциите на Европейския съюз, ще изпълним ролята на троянски кон на Европейския съюз. Както каза един руски дипломат, отдавна гласят България за тази роля и отдавна виждам, че има хора, има партии, които се опитват да изпълняват тази роля.
Но кой е най-важният въпрос? Ако в 21-ви век позволяваме, замълчим и се скрием зад насилствено прекрояване на границите на други държави, пак казвам, не дай си Боже, не се знае какво може да се случи утре, какво сме узаконили и срещу какво не сме се противопоставили. Русия подписва международни договори, с които гарантира целостта на Украйна. Знаете много добре. Има специално подписани международни договори. Впоследствие те са нарушени, със или без референдум, което, уважаеми дами и господа, за хора, които са демократи, за хора, които са пацифисти, за хора, които уважават подписа си, би трябвало да кажете: „Да, отпадане на санкциите, да, отпадане веднага, ако обаче Русия се оттегли от Украйна и възстанови справедливостта и териториалните граници на Украйна, ако се оттегли от Крим.” За това става въпрос. За това става въпрос! За това става въпрос! (Шум в БСП ЛБ и „Атака”.)
Не ми казвайте, колеги: „Народът го поиска”, защото Ви казах, че може да бъде направен референдум къде ли не и народът не знам какво да поиска. Имайте предвид, че за мен този референдум беше манипулиран и доведе до резултати, които не отразяват реалността.
Уважаеми дами и господа, какво трябва да следва България? България трябва да следва спазването на международните договори и не трябва да се отклонява от позицията на Европейския съюз. Защото ако днес решим да гласуваме и някой гласува позицията на БСП, утре може да има референдум в някоя друга държава. Може да бъде поискано прекрояване на следващата граница.
Питам Ви: ще спре ли Кремъл дотук, ако сега бъдат махнати санкциите, ако им се каже, че всичко е наред? Ще спре ли Кремъл дотук? Дали няма да реши да направи референдум в някоя друга страна, някъде другаде, и да реши да бъде прекроена нова граница в 21-ви век? Това е изключително опасно. Затова санкциите трябва да бъдат държани достатъчно дълго време, за да разберат и хората в Кремъл, че Европейският съюз, че демократите в Европейския съюз и по света не приемат това насилствено, агресивно прекрояване на граници в 21-ви век, че международните договори трябва да бъдат спазвани и уважавани. За това в крайна сметка най-вече става дума.
И е малко срамно, бих казал, колеги от БСП, да ставате и да говорите за санкциите срещу Русия, а никой да не споменава какво предлагате да се случи с Кремъл.
Аз Ви призовавам – такива големи оратори имате в групата, кажете какво предлагате. Защото очевидно това, което предлагате, не го казвате на глас, е да бъде запазено сегашното положение. Всъщност БСП казва следното: „По отношение на Кремъл да бъде запазено сегашното положение, да остане нарушението на международните договори, тоест да стане част от Руската федерация, а санкциите да бъдат махнати”. Това предлага всъщност БСП, но не го казва директно, а косвено, отдалече, отдалече, за да излезе позицията им по-възпитана и дипломатична, но всъщност в крайна сметка предлагат това. (Силен шум в блока на „Атака”.)
Европейският съюз, колеги, е общност на правилата, общност на договорите. Ако сега допуснем такова драстично нарушение на международните договори и си затворим очите, утре може другите да си затворят очите за нас, когато по даден повод или въпрос поискаме помощ. Затова човек трябва да бъде принципен, особено парламентът трябва да бъде принципен и трябва да спазва това, което е подписано, и да не се позволява особено в XXI век насилственото прекрояване на териториалните граници. (Реплики и възгласи от „Атака”.) Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Димитров, бяхте изключително принципен във Вашето изказване, че трябва да се спазват международните договори. Като сте толкова принципен към правилата на Европейския съюз, я да призовем Турция да освободи Кипър; да призовем косоварите да дадат Прищина на Сърбия! Да продължавам ли по-нататък?! (Реплики от РБ.)
Като сте толкова принципен, излезте и го кажете от тази трибуна, предложете и колегите тук ще го подкрепят. Забравихте ли, че Кипър все пак е страна на Европейския съюз? Не подценявайте, че и референдумът е едно волеизявление на населението на определена територия. Може би утре ще откажете, ако в Македония има референдум, да се присъедини към България ли?! Станете и го кажете от тази трибуна.
Въпросите пък, които зададохте, ги задайте на госпожа Виктория Нюланд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Димитров, наблюдавах на живо събитията в Одеса; наблюдавах главорезите на Ярош как безчинстват; наблюдавах лично как водача на събитията в Майдана разстрелваше с малък пистолет скачащите от горящите прозорци хора и с какво самодоволство. Защо отричате правото на тези православни хора, живеещи в Рим (оживление и реплики), в Крим...
Добре, на това може да се смеете, на другото – мълчите. На това се смейте! (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Атанасов, надигни се да те видя! (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без словесни двубои извън процедурата по Правилника.
Господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо Председател, продължавам сериозно. Когато този народ игнорира един международен договор, разделил плътта на едни хора от една нация, както беше разделена България и българите от двете страни на 6 септември се съединиха и никой не смее да оспори тази дата, нещо подобно се случи и в Крим. Съедини се един народ по своята воля.
Господин Димитров, като разсъждавате така за суверенитета, какво ще кажете за суверенитета на три държави, където насилствено беше унищожена държавността, където беше анексирана една територия за перманентни военни конфликти, които обслужват интересите на една държава, на която Вие раболепно служите? Къде са Ви двата аршина? Защо не разсъждавате така и за унищожаването на държавите в Северна Африка?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Отговорете ми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Димитров, ще се опитам да върна дебата отново по конкретната тема, която обсъждаме. Опасявам се, че съвсем справедливи бележки за минали събития няма да ни помогнат днес. Господин Димитров, все пак имам чувството, че някак си сте застинал на месец март 2014 г. Към днешна дата дори и Европейският съюз не обвързва санкциите със ситуацията в Крим, а обвързва санкциите с прилагането на „Минските споразумения”, по които впрочем вече има прогрес.
Не мисля, че ние трябва да сме най-правоверните и да се плашим от призраци, като това, че някой би ни нарекъл „Троянски кон”. Мисля, че това е израз на дълбоки комплекси, от които е време да се отървем.
Нека да се фокусираме върху българския национален интерес и да проявяваме повече гъвкавост, когато това е възможно и когато е необходимо. Мисля, че страна като нашата, която е с ограничени ресурси и възможности, би следвало да има по-активна дипломация и по-умело да отстоява своя национален интерес, без да чака подканянето или препоръките непременно на големите партньори от Западна Европа или отвъд океана. Защото дори и сега при Вашето правителство имаше няколко случая, в които точно нашите партньори проявиха по-голяма гъвкавост, а ние правоверните увиснахме с позиции, с които станахме смешни и в Европа, бих казал, и в света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, благодаря за репликите, които се опитаха да бъдат конкретни. Беше зададен въпрос, а именно, аз бих го допълнил: кой всъщност организира референдума в Крим, уважаеми дами и господа? Кой го организира?! (Реплики и възгласи от БСП ЛБ.)
Искам да Ви напомня за една резолюция на ООН № 68/262, в която този референдум на практика се обявява за недействителен, тоест има резолюция на ООН, която ясно казва своето мнение по подхода за разделяне териториалната цялост на Украйна. Въпросът е принципен и тежък.
Уважаеми дами и господа, мисля, че аргументите станаха ясни. Стана ясно и какво предлага БСП. БСП казва така: „Забравете Крим, той остава руска територия”. Нищо, че имало международни договори. Те казват така: „Какво като имало международни договори?!” „Това е било в далечната 2014 г.” – ни каза господин Вигенин. „Това е било в далечната 2014 г., така че забравете Крим. Той остава руска територия, хайде сега да бъдат махнати санкциите срещу Русия”.
Искаше ми се БСП да бранеше така и българските интереси, когато ставаше въпрос за доставките на газ за България. Те подписаха най-скъпите цени за всичките тези години, най-високите цени бяха по тяхно време. Искаше ми се БСП да бранеше българския интерес, когато е за интереса на българските граждани, а не на Руската федерация.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място). Покажи подписани договори. Бакърджиев от БСП ли е?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това, за което съжалявам, е, че БСП брани повече интересите на Русия от... (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, мислите ли, че се чува нещо в залата от Вашите подвиквания по този начин?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: БСП брани повече интересите на Русия от интересите на България. Това е жалкото в цялата работа. Трябва да защитавате интереса на българите, уважаеми дами и господа, а не да се притеснявате какви санкции и защо са наложени на Русия. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) В крайна сметка тези санкции са справедливи. Те са наложени затова, защото се случи нещо нечувано в XXI век – агресията в Крим.
Уважаеми дами и господа, позицията на България трябва да е част от позицията на Европейския съюз. Докато Европейският съюз налага санкции, България също трябва да бъде част от тази позиция. Всичко друго би било действително позицията на Троянския кон. Ние знаем, че има колеги, включително в тази зала, които са овладели тази позиция много отдавна, ние знаем за това. Това за мен е причина да гласувам категорично „против” предложението на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Чуколов.
След него господин Петър Кънев, след него господин Айхан Етем.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще направя една редакционна поправка в текста, който предлагат колегите от БСП. Преди това само да Ви кажа, че когато ние от „Атака” предлагахме да бъде признат референдумът в Крим – сещате се, тогава БСП, ДПС и ГЕРБ отказаха това да се случи.
Което казва господин Димитров за Крим – ние, ръководството на „Атака” и голяма част от народните представители, сме били в Крим, в Симферопол, в Севастопол, в Ялта и прекрасно знаем какво мислят хората там. Казвам Ви го от първо лице.
Госпожо Председател, правя предложение за промяна на т. 2 от внесения от БСП текст, поради следната причина. Колегите там споменават за поетапна отмяна на санкциите. Според нас, от „Атака”, това трябва да се случи колкото се може по-скоро. Предлагаме следния текст.
Точка 2 да придобие следния вид:
„2. Възлага на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и на министъра на външните работи господин Даниел Митов на първото заседание на Съвета на Европейския съюз по външна политика, както и на Съвета на Европейския съюз на ниво министър-председатели, да изрази официалната държавна позиция за отмяна на ограничителните мерки срещу Руската федерация.”
Надявам се да подложите това на гласуване. Също така се надявам колегите от БСП да го подкрепят. Няма какво да щадим правителството на Бойко Борисов. Той трябва да се съобрази с това, което българският народ иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Бихте ли ми дали предложението в писмен вариант, тъй като не успях да го запиша цялото? (Народният представител Десислав Чуколов предава предложението на председателя.)
Изчетохте го едно към едно?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Чуколов? Няма.
Господин Кънев. (Народният представител Петър Кънев иска удължаване на времето.)
Удължете времето на парламентарните групи.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, трудно мога да достигна емоционалните нива на колегите, които се изказваха преди мен. Емоциите доста надделяха в този дебат. Аз не искам да влизам в политическата му част. Всички много добре знаем, че когато става въпрос за политика и санкции, става въпрос за пари и става въпрос за много пари.
Започвам с това, че няма да влизам в дебат с колеги от другите политически сили – колеги от политически сили, за които любовта към Русия се е превърнала в професия, а за някои от лидерите й и в поминък. (Весело оживление.) Но искам да Ви кажа, че ние продължаваме да се държим като щраус в цялата тази позиция.
На 15 май 2015 г. тук имах питане към министър Лукарски: защо Българо-руската смесена икономическа комисия не заседава? Тогава още един път повторих, че България ще изгуби тотално санкциите за разлика от всички ония, които в Брюксел крещят срещу Русия.
Чухте данните за Германия. Сега ще Ви кажа и още нещо: 18% ръст на търговията между Русия и Съединените американски щати. Вие сами разбирате, че докато нашите стоки стоят в България, не можем да ги пробутаме, не можем да ги пуснем, стоките на доста европейски държави ни изместват от пазарите. Машиностроенето – Унгария, Чехия, Словения и Словакия продават, та се късат. Австрия води една невероятно гъвкава политика, да не говорим за Унгария и Гърция. Сами разбирате, че когато политиканстваме на тема „Крим, Северен Кипър, Косово” и така нататък, хората си продават стоките и си завоюват пазарите. Ние продължаваме да се държим като – и аз не знам като кои. Абсурдно е всичко, което правим!
Въпросът ми е: какво стана с Българо-руската комисия? От тази трибуна Лукарски ми заяви, че октомври месец ще има заседание. Както виждате, няма нищо. Отгоре на всичкото ние сме единствената държава, която има двама съпредседатели на тази Комисия – министърът на енергетиката и министърът на икономиката. Ние така и една година не можахме да определим един министър, който отговаря за тях.
Какво губим ли? Вчера излезе една цифра – само това хванете. Само за миналия месец – август, 30 000 руснаци по-малко в България. Малко ли е? Малко е на пръв поглед. По 10 нощувки, средно 9,8 нощувки на човек руснак има в България – 300 хиляди нощувки. Сложете, че руснаците са ни най-платежните клиенти. Тук има много колеги от Бургас и Варна. Това са хората, които харчат. Съжалявам много, не искам да обидя платежоспособността на немските и английските туристи, но губим едни хора, които харчат и добре харчат. Да не говорим за дъмпинга, който ни направи Европейският съюз, да не говорим за другите загуби от директния износ. Продължаваме да наблягаме на емоциите, продължаваме да си говорим за политики.
Аз бях преди месец в Москва – имах среща по друга линия, на една икономическа конференция с Аксаков, председател на тяхната Комисия по икономика и туризъм на Гос Думата. В момента има седем държави, които подготвят смесени руско- в съответните държави комисии. Две от тях са членки на Европейския съюз. Три от членките на Европейския съюз не ги правят като комисии, но си правят цели изнесени заседания на съответните министри с подчинените им ресори в Москва или обратно.
Съжалявам много, но ние продължаваме да се държим като онзи – аз разказах преди няколко години историята за рибката в аквариума. Ние непрекъснато преоткриваме света и непрекъснато всичко за нас е ново и непрекъснато губим пари. Преди 10 години разказвах историята на Мартин Димитров точно тук, ако си спомня, по повод един бюджет. Доказано е, че рибата помни 6 секунди, а тя обикаляла аквариума за 7 секунди и на всяка седма секунда всичко било ново, интересно и красиво в живота й.
Спирам дотук. Искам само да Ви кажа, че излязоха едни страхотни спомени на Симеон Радев, 50 години след смъртта му. Автори, между другото, са Краси Каракачанов и Цачо Билярски. Прочетете ги. Там са общо-взето всички интересни събития от Великото народно събрание до тридесет и някоя си година. Почти нищо ново – караници, разправии и губене на пазари, губене на приятели, русофилство и русофобство, едно към едно се повтаря.
Още един път съжалявам, че не бях така емоционален като колегите, но това не ми е професия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кънев, съгласен съм във Вашата реплика само в едно нещо – че не трябва да се поддаваме на емоциите. Не съм съгласен обаче, че нещата не се казват в цялата им истинност и с фактите. Не мога да разбера защо всички премълчават един много важен факт и той е подкрепен със Споразумение между България и Русия, подписано през 2009 г. и започнало да действа през февруари месец 2010 г. Това е така нареченото „Споразумение”, с което Русия трябва да започва да изплаща руските пенсии на българите, работили на територията на бившия Съветски съюз. Стотици хиляди българи продължават да бъдат ощетени от руската страна. Стотици хиляди! Това са милиони ресурс, който трябва да влезе в България и то, забележете, чрез изплащане на пенсии. Пенсии! Всички мълчат обаче по този въпрос. Водят се едни ялови срещи. Сега, ноември, предстои следваща среща, а нашите български работници, които са работили честно и почтено, така и не си получават пенсиите, въпреки че пет години действа това споразумение. Пет години!
Затова казах: дайте да се научим да си защитаваме българския интерес! Ето, това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Кънев, между това, което казвате Вие и Вашите колеги от БСП, има съществена разлика, защото Вие казвате така: и в момента, при наличие на санкции за Русия, много европейски страни увеличават своята търговия с Руската федерация. Разбира се, да го направим и ние! Тоест, извън санкциите, там, където има възможност, разбира се, да развием най-добрите търговски отношения с Русия. Това не пречи и трябва да го направим задължително. Тук съм съгласен с Вас. Това е поле на работа, което трябва да бъде използвано. Защото Германия увеличава своята търговия с Русия, но не нарушава наложените санкции. Бъдете сигурен. Австрия – също. Така че България трябва да последва този подход – той е прагматичен и едновременно запазва санкциите, едновременно дава възможност за развитие на търговията. Това е разумният подход и смятам, че и подхода на сегашното правителство, разбира се.
Докато Вашите колеги искат друго – искат да признаят референдума, който ООН не признава; искат България да стане една от първите страни, които да поискат отпадане на санкциите в Европейския съюз. Те искат съвсем различни неща, господин Кънев. Така че не смесвайте двете разбирания.
Аз съм „за” Вашето. Вие казвате извън санкциите да развиваме търговията с Руската федерация. Разбира се, както го правят другите страни – членки на Европейския съюз. Това трябва да направим извън санкциите, а не да бъдем първата страна в Европейския съюз, която да поиска отпадане веднага или било то поетапно на санкциите, наложени заради агресията в Крим на Руската федерация. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Господин Кънев, дуплика.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Един от колегите преди мен беше абсолютно прав – четири години и половина нямаме смесена комисия! От пет години имаме и подписан договор за пенсионно обезщетение на нашите служители и работници, които са работили. Така е. Точно заради това настоявам час по-скоро да не се правим на интересни със санкциите, а да влезем в преговори и да започнем разговори и дебати. Не можем да се правим, че не забелязваме какво става. Що се касае до българските интереси, аз още веднъж искам да Ви кажа – много голям политик го беше казал – няма вечни приятели, има вечни интереси. Страхувам се, че в цялата тази ситуация и някъде в цялата тази бъркотия губим своите интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване господин Айхан Етем.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наблюдавах с интерес така проведения дебат относно отпадането, или по-скоро редуцирането и поставянето на една нова плоскост отпадането на санкциите срещу Руската федерация. Аз няма да се изкуша да направя своето изказване или да участвам в този дебат като „фил” или „фоб”, по-скоро ще го направя като реалист.
Истината е, уважаеми народни представители, че тези санкции срещу Руската федерация не бяха въведени заради угаждането на каквато и да е политическа линия, държава или идеология. Истината е, че там имаме проблем и тези санкции бяха въведени като реципрочна мярка, да си кажем, на кризата в Украйна. Да си кажем, че в ХХІ век беше нарушена териториалната цялост на суверенна държава, към което ние не можеше да бъдем безучастни, защото българската нация след тоталитарния режим си е направила своя ценностен и цивилизационен избор, а именно чрез интеграцията на Република България в евроатлантическите структури.
Разбирам, че някоя част от тази зала не приемат и биха се радвали България да ревизира този свой избор, но ние от Движението за права и свободи стоим зад този цивилизационен избор на нашата Родина и няма да подкрепим така направеното предложение спрямо тези факти, които ще изброя сега.
Уважаеми колеги, реалността е такава, че ние сме част от Европейския съюз, от европейската общност. Това решение за въвеждане на санкции беше колективно решение на представителството на Европейския съюз и на Европейската комисия. Не мога да разбера, след като не са отпаднали фактите, които допринесоха за въвеждането на тези санкции срещу Руската федерация, ние да говорим и да поставяме въпроса за каквато и да е ревизия относно тази политика на Европейския съюз.
Първо, предлагам да видим няколко стъпки от ответната страна, за да може да се възстанови териториалната цялост на Украйна и на която и да е друга суверенна държава в ХХІ век. Защото, аз не си го пожелавам, но това може да се превърне в масова практика в редица други държави, което може да засегне и нас. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – предстои гласуване.
Ръководствата на групите, моля, съберете си хората.
По време на дебата е направено редакционно предложение от господин Чуколов, който предлага вместо т. 2 в Проекта на решение на господин Миков и група народни представители от БСП лява България редакцията да бъде: „възлага на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и на министъра на външните работи господин Даниел Митов на първото заседание на Съвета на Европейския съюз по външна политика, както и на Съвета на Европейския съюз на ниво министър-председатели, да изрази официална позиция за отмяна на ограничителните мерки срещу Руската федерация”.
Поставям на гласуване предложението на господин Чуколов.
Гласували 125 народни представители: за 40, против 52, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проект на решение за необходимостта от преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз във връзка с конфликта в Украйна в редакцията на господин Миков и група народни представители по вносител.
Гласуваме пълната редакция с наименованието на решението.
Гласували 130 народни представители: за 52, против 47, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващата точка за днес:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТ НА КОДЕКС НА ЗАСТРАХОВАНЕТО, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, госпожо Савеклиева, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, първо искам да направя процедурно предложение за допуск в залата. На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата от Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Комисията за финансов надзор – Ралица Агайн-Гури – заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, режим на гласуване за достъп до залата.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят посочените лица от съответните министерства.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ДОКЛАД
относно проект на Кодекс на застраховането, № 502-01-75,
внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 септември 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа проекта на Кодекс за застраховането.
На заседанието присъстваха Карина Караиванова - заместник – министър на финансите, Ралица Агайн-Гури – заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи“ в Комисията за финансов надзор, представители на Асоциацията на българските застрахователи, Гаранционен фонд, Българска асоциация на застрахователните брокери, Асоциация на застрахователните брокери в България и Българска асоциация за лизинг.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Карина Караиванова. Тя посочи, че основната цел на проекта на Кодекс за застраховането е въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО относно започването и извършването на дейността по застраховане и презастраховане (Платежоспособност ІІ), както и на следващите й изменения и допълнения, Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застрахователното посредничество, изменена и допълнена с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти и Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.
В допълнение се предлага усъвършенстване на нормативната уредба с цел по-добра защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги.
Предвидени са и изменения относно разпространението на застрахователни продукти, относно изискванията към дейността на застрахователните посредници, а също така доразвиване на уредбата за застрахователния договор.
С проекта на Кодекс за застраховането се въвежда нов режим за определяне на капиталовите изисквания към застрахователя и презастрахователя и за изчисляване на техническите резерви.
Разписани са нови принципи за инвестиране на активите като гаранция за финансовата стабилност и изпълнението на задълженията по застрахователните и презастрахователните договори.
Урежда се нов подход за осъществяване на надзора върху застрахователите и презастрахователите. Надзорният орган следва да оценява рисковия профил на застрахователя или презастрахователя от гледна точка на неговото положение на пазара и евентуалната опасност от финансови затруднения и да определя съответните надзорни мерки, които са подходящи за предотвратяване развитието на забелязаните рискове. Предлага се и подробна нормативна уредба на надзора на застрахователите и презастрахователите, които са част от група.
Усъвършенстват се и изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Регламентират се функциите по управление на риска, вътрешен одит, функция за съответствие и актюерска функция.
Повишава се степента на защита на потребителите във връзка с предявяване на застрахователните претенции чрез въвеждане на:
- задължение за застрахователя да регистрира датата на всяка заведена претенция, както и датата на следващо получаване на всеки документ по нея и да удостовери всяко от тези обстоятелства писмено пред лицето, заявило претенцията;
- шестмесечен срок за произнасяне в случаите, когато не са били представени всички необходими доказателства с изключение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, където срокът е тримесечен;
- срокове за уреждане на претенции по застраховки на голям риск, каквито досега не е имало;
- ново задължение за застрахователя при жалба от ползвател на застрахователни услуги писмено да му предостави в 7-дневен срок фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението.
При разпространение на застрахователни продукти се предвижда задължение:
- всеки застраховател, съответно застрахователен брокер, да създаде организация за разглеждане на жалби на ползватели на застрахователни услуги;
- всеки застрахователен посредник да уведомява съответния застраховател за полученото плащане на премия в деня на плащането;
- посредникът да прехвърли към застрахователя получената премия или вноска не по-късно от тридесет дни от датата на получаването й, а по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и задължителната застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз – не по-късно от пет дни от получаване на плащането;
- упълномощаването за получаване на застрахователно плащане да става с нотариална заверка на подписите, като в пълномощното се съдържа текст, че ползвателят е уведомен, че има право лично да получи съответното плащане;
- застрахователят да уведоми изрично и писмено ползвателя за точния размер на плащането, извършено на неговия представител.
Предвидено е ново основание за заличаване на регистрацията на застрахователен посредник, когато не плаща, плаща със закъснение с повече от десет работни дни след предвидените в Закона или в договор срокове или плаща частично изискуеми и ликвидни парични задължения във връзка с дейността му като застрахователен посредник.
Забранява се на застрахователите да прекратяват застрахователни договори на основание на липса на платена премия, когато са били уведомени за плащането от застрахователния посредник.
Повишава се степента на защита на потребителите при уредбата на застрахователния договор чрез въвеждане на:
- изискване застрахователният договор да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие;
- забрана застрахователният договор да предвижда условия и изисквания за представяне на документи или други доказателства от страна на ползвателя на застрахователни услуги или от държавни органи, които нямат съществено значение за доказване на застрахователното събитие или за установяване размера на вредата, както и такива документи или доказателства, за които съществува правна или фактическа пречка да бъдат осигурени;
- забрана застрахователният договор да предвижда условия и изисквания, които нямат значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие;
- забрана застрахователят да отказва плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор;
- нов срок на погасителната давност за предявяване на застрахователна претенция, който започва да тече от датата на настъпването или от узнаването на влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, което се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие;
- предложение петгодишният давностен срок по застраховка „Гражданска отговорност” да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие само по отношение правото на пряк иск на увреденото лице към застрахователя;
- нов давностен срок, когато застрахованият причинител на вредата е обезщетил увреденото лице със собствени средства – от датата на плащането на обезщетението от причинителя на вредата;
- възможност за застраховане на имущество по договорена стойност, която представлява фиксирана в договора парична сума, която трябва да се изплати в случай на настъпване на застрахователното събитие, без да се изследват размерът на реално причинената вреда или реалните разходи за нейното отстраняване.
Предвижда се при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да се въведе покритие срещу единна премия както за Република България и държавите – членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, така и за всички държави, които членуват в системата „Зелена карта”.
Предвидено е и разширяване на покритието на застраховката за случаите когато:
- водачът е недееспособен;
- вредите са причинени от устройство или инсталация на превозното средство;
- вредите са причинени на трети лица като пряко следствие от отварянето на врати на моторно превозно средство по време на движение или тогава, когато превозното средство е спряно;
- вредите са причинени в резултат на повреда на превозното средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие;
- вредите са причинени по време на движение на превозното средство в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, довело до произшествие.
Предлагат се промени и в разпоредбите, касаещи несъстоятелността на застрахователите, като се прави предложение ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд.
Предлага се изравняване на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозастраховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка като е предвидено Гаранционният фонд да изплаща вземанията на всички лица.
В хода на дискусията народният представител Кирил Цочев заяви, че ще подкрепи проекта на първо гласуване, но между първо и второ четене ще направи предложение за отпадането на чл. 381, с който се привилегирова определена група длъжници и поради това противоречи на Конституцията.
Писмени становища в подкрепа на законопроекта са получени от Асоциацията на българските застрахователи, Гаранционния фонд и Българската асоциация на застрахователните брокери.
В свое писмено становище от Българската асоциация за лизинг предлагат нова редакция на чл. 385 от проекта като изразяват несъгласие с предложения подход за изплащане на щети и предвиденото предварително писмено съгласие от лизингополучателя с условията на застрахователния договор, сключен между лизингодателя и застрахователя.
След представяне и обсъждане на проекта на Кодекс за застраховането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерски съвет на 2 септември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Доклада на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове ще чуем в 12,00 ч.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, квесторите, поканете колегите в залата.
Продължаваме заседанието със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. С него ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Светлин Танчев.
Имате думата, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 23 септември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Кодекс на застраховането, внесен от Министерски съвет на 19 август 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на финансите: госпожа Карина Караиванова-Ганозова – заместник министър на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – изпълнителен директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, както и госпожа Милена Димитрова – държавен експерт в същата дирекция; от Комисията за финансов надзор участваха госпожа Ралица Агайн Гури – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, господин Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи”, управление „Застрахователен надзор”, както и госпожа Мариана Станиславова – държавен експерт, дирекция „Правна”.
С настоящият проект се цели въвеждането в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО относно започването и извършването на дейността по застраховане и презастраховане (Платежоспособност II), както и на последващите й изменения и допълнения с Директиви 2011/89/ЕС, 2012/23/ЕС, 2013/58/ЕС, 2014/51/ЕС. С Проекта на Кодекс се въвеждат и разпоредбите на Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застрахователното посредничество, изменена и допълнена с Директива 2014/65/ЕС, както и Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност” при използване на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. В допълнение, освен транспонирането на горепосочените директиви, с Проекта на Кодекс се предлага усъвършенстване на нормативната уредба с цел по-добра защита на интересите и ползвателите на застрахователни услуги.
Следва да се има предвид, че Директива 2009/138/ЕО е рамкова и към нея са приети редица регламенти на Европейската комисия по прилагането й, като Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване приема насоки и препоръки по прилагането на новия режим Платежоспособност II.
С оглед на гореизложеното Проектът на Кодекс предвижда право на Комисията за финансов надзор да въвежда с наредби тези насоки и препоръки на Европейския орган. Директива 2009/138/ЕО преработва действащите директиви, регулиращи дейността на застрахователите и презастрахователите, както и въвежда изцяло нови изисквания към финансовото състояние на тези лица. С транспонирането на тази Директива се усъвършенстват и изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Регламентират се функциите по управление на риска, вътрешния одит, функцията за съответствие и актюерската функция.
С Проекта на Кодекс се въвежда нов режим за определяне на капиталовите изисквания на застрахователя и презастрахователя, за изчисляване на техническите резерви, както и нови принципи за инвестиране на активите като гаранция за финансовата стабилност и изпълнение на задълженията по застрахователните и презастрахователите договори.
С оглед спазването на разпоредбите на Директивата (Платежоспособност II) се предлага премахването на абсолютната забрана за придобиването на акции в застраховател или презастраховател със заемни средства. Съгласно предложения режим придобиването със заемни средства на квалифицирани участия ще бъде подложено на преценка за финансовата стабилност на заявителя за придобиване на такова участие.
В допълнение с Проекта на Кодекс се въвежда понятието „ползвател на застрахователни услуги”, което включва застраховащия, застрахования, трето ползващо лице, трето увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическо или юридическо лице.
По отношение на задължителната „Гражданска отговорност” на автомобилите се предлага срещу единна премия да се осигурява както покритието за Република България, държавите членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, така и за всички държави, които членуват в системата „Зелена карта”.
Не на последно място, във връзка с по-прецизното транспониране на разпоредбите на Директива 2009/103/ЕО се предлага минималният лимит на отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт да се промени на 10 млн. лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Кодекс на застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерски съвет на 2 септември 2015 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танчев.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ви запознае председателят й Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на първо гласуване относно проект на Кодекс на застраховането,
№ 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г.
На свое заседание, проведено на 16 септември 2015 г. Комисията по правни въпроси обсъди проект на Кодекс на застраховането, № 502-01-75. На заседанието присъстваха:
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: госпожа Карина Караиванова – заместник-министър на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – изпълнителен директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, госпожа Милена Димитрова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Комисията за финансов надзор: госпожа Ралица Агайн-Гури – заместник-председател, госпожа Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност” в дирекция „Правна”, и господин Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи” в дирекция „Регулаторни режими на застрахователния надзор”; от Камарата на частните съдебни изпълнители: господин Георги Дичев – председател, и господин Стоян Якимов – член на Камарата; от Асоциацията на българските застрахователи: госпожа Антоанета Димоларова, госпожа Светла Несторова, господин Орлин Пенев, господин Константин Велев и господин Коста Чолаков.
Законопроектът беше представен от госпожа Караиванова. Проектът на Кодекс за застраховането е изцяло нов акт, който въвежда изискванията на Директива 2009/138/ЕО относно започването и извършването на дейността по застраховане и презастраховане (Платежоспособност II), както и на последващите й изменения и допълнения с Директиви 2011/89/ЕС, 2012/23/ЕС, 2013/58/ЕС и 2014/51/ЕС.
Директива 2009/138/ЕО установява нова рамка за определяне на капиталовите условия към застрахователите и презастрахователите в зависимост от техния рисков профил и въвежда изисквания за осъществяване на рисково-базиран надзор върху дейността им. С Директивата се усъвършенстват изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, функциите по управление на риска, вътрешния одит и актюерските стандарти.
С Проекта на Кодекс се въвеждат по-строги изисквания към документооборота на застрахователя, както и задължение за предоставяне на информация и периодични справки до Комисията за финансов надзор. Поставен е акцент върху разпоредбите на застрахователния договор, като се допълва уредбата на застрахователния период чрез възможността за сключването на безсрочен застрахователен договор, на многогодишен застрахователен договор, както и на договор за застрахователен период по-кратък от една година.
По отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” се въвежда изискването срещу единна премия да се осигурява покритието както в рамките на Република България, така и на територията на държавите – членки на Европейския съюз, и Европейското икономическо пространство, и на държавите, които членуват в системата „Зелена карта”. С Проекта на Кодекс за застраховането се допуска договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да може да бъде сключен за срок до три години и се предвижда разширяване на отговорността на застрахователя за определени случаи, в които липсва вина на водача.
Госпожа Караиванова посочи, че задължението за транспониране на Директива 2009/138/ЕО е изтекло на 31 март 2015 г.
В становището си председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители господин Георги Дичев изрази подкрепа за Законопроекта, като обърна внимание на разпоредбата на чл. 381 от проекта на Кодекс за застраховането, според която след влизане в сила на съдебно решение и осъждането на застрахователно дружество да заплати обезщетение, се забранява образуването на изпълнително производство срещу него, докато застрахователят не бъде поканен да заплати доброволно присъденото обезщетение в 7-дневен срок от получаване на поканата. Според него с това предложение се дерогира изпълнителната сила на съдебното решение, то противоречи на принципа, че всички длъжници са равни и ако се приеме, това изключение би могло да се пренесе и спрямо друг кръг длъжници, като общини, болници и социално слаби граждани.
В обсъждането участие взеха народните представители Петър Славов, Явор Нотев, Десислава Атанасова и Данаил Кирилов.
В хода на дискусията народните представители приветстваха усилията, положени в изготвянето на проекта на нов Кодекс за застраховането и изразиха подкрепата си към преуреждане на взаимоотношенията между застрахователите и потребителите на застрахователни услуги, както и от кодификацията на правилата, уреждащи условията на застрахователния договор.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Кодекс на застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Остана още един доклад – на Комисията по бюджет и финанси, с който ще ни запознае народният представител Красен Кръстев.
Няма постъпил доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК КРАСЕН КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на Кодекс на застраховането, № 502-01-75,
внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г.
На заседание, проведено на 24 септември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект на Кодекс на застраховането.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Милена Димитрова – експерт в същата дирекция; на Комисията за финансов надзор: Ралица Агайн – заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, и Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи”; на Асоциацията на българските застрахователи: Константин Велев – член на Управителния съвет, и Антоанета Димоларова – юридически консултант; на Българската асоциация за лизинг: Борислав Тодоров – съпредседател, и Костадин Караджов – член на Управителния съвет; на Българската асоциация на застрахователните брокери: Васимир Радулов – управител.
Проектът на нов Кодекс за застраховането беше представен от господин Фейзи Бекир.
Основната цел на Проекта е въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО относно започването и извършването на дейността по застраховане и презастраховане (Директива Платежоспособност ІІ), както и усъвършенстване на нормативната уредба с цел регламентиране на съществуващи договорни практики и по-добра защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги.
Някои от важните промени са:
1. Въвеждането на нов режим за определяне на капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите, като по този начин се гарантира свеждането на риска от неплатежоспособност до 0,5 на сто в рамките на едногодишен период. Това ще създаде гаранция за интересите на ползвателите на застрахователни услуги и за финансовата стабилност на пазара. Наред с това ще се насърчи ефективното и разумно управление на застрахователите и презастрахователите, които ще имат стимул да намаляват и управляват по-добре рисковите си експозиции, за да поддържат оптимални равнища на собствени средства за гарантиране на платежоспособността си.
2. Урежда се нов рисково-базиран подход за осъществяване на надзора върху застрахователите и презастрахователите. Това означава, че надзорният орган следва да оценява рисковия профил на застрахователя или презастрахователя от гледна точка на неговото положение на пазара и евентуалната опасност от финансови затруднения и да определя съответните надзорни мерки, които са подходящи за предотвратяване развитието на забелязаните рискове, съответно отстраняване на съществуващи закононарушения или слабости в работата на застрахователите/презастрахователите.
3. Усъвършенстват се и изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Регламентират се функциите по управление на риска, вътрешен одит, функция за съответствие и актюерска функция.
4. Предвижда се завишаване на изискванията към одиторите на застрахователите и презастрахователите с цел гарантиране верността на финансовите им отчети. Предлага се да не може да бъде одитор на застрахователно специализирано одиторско предприятие, ако то или регистрираните одитори в него, които ще извършат заверката, не са спазили изискванията на Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането му, на Закона за независимия финансов одит или на пряко приложимите разпоредби на законодателството на Европейския съюз, и това е установено с влязъл в сила акт или лицата са с отнемана правоспособност като одитор или с отнемано право да извършват независим финансов одит на финансови отчети от държавна или обществена организация в България или в друга държава, както и ако са заверили неверен отчет на застраховател или презастраховател, без това да е било отразено в изразеното от одиторското предприятие мнение.
5. Предлагат се промени и в областта на несъстоятелността на застрахователите, като се прави предложение ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд.
6. Предлага се изравняване на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозастраховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка. Предвидено е Гаранционният фонд да изплаща вземанията на всички лица при несъстоятелност на животозастраховател, като се гарантират вземания в един застраховател независимо от броя на вземанията на оправомощеното лице и размера им – до 196 000 лв. С оглед избягване на рискове за държавния бюджет, не се дава възможност Гаранционният фонд да използва държавна подкрепа под каквато и да е форма, като е предвидено задължение да се използват пазарни техники за управление на риска, като сключването на презастрахователен договор.
Поради стартирали процедури за нарушения, свързани с ненавременното транспониране от Република България на Директива 2009/138 ЕО и Директива 2014/518 ЕС се налага предложението за Проект за Кодекс за застраховането да бъде приет в кратки срокове.
След обсъждане на Проекта за Кодекс за застраховането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и 1 „въздържал се”.
На основание на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Кодекс на застраховането № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кръстев.
От името на вносителя за становище? Няма.
Откривам разискванията.
Има думата за изказване народният представител Лъчезар Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКФОРОВ (АБВ): Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От Парламентарната група на АБВ изразяваме подкрепа на инициативата на Министерския съвет за съобразяване на националното ни законодателство с европейското чрез транспониране на разпоредбите на съответните директиви, защото Проектът за нов Кодекс за застраховането е разработен именно в тази посока.
В цялост предлаганите промени са детайлизирани, което безспорно ще бъде в интерес на гражданите и организациите и ще подобри възможностите за защита на правата им и за постигане върховенството на закона.
Затова от Парламентарната група на АБВ ще подкрепим на първо четене предложения проект.
Ведно с тези прогресивни подобрения в режима обаче, правят впечатление някои други изменения, на които обръщам сериозно внимание – първо, приемането на разпоредбата на предвидения нов чл. 381 в Проекта за Кодекс за застраховането би довело до нарушаване на редица основни човешки права. Тя противоречи с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и на Конституцията на Република България. С предлаганата норма се създава привилегия в полза на застрахователите чрез въвеждането на временна забрана за принудително изпълнение, която временна забрана е без аналогия спрямо другите субекти. Затова от АБВ между първо и второ четене ще предложим този текст да отпадне, а ако не отпадне, няма да го подкрепим. Това наше виждане не е ново. Същото становище застъпи пред водещата Комисия нашият представител господин Кирил Цочев.
На следващо място, изразявам известни резерви по отношение на действието на чл. 493, ал. 1, т. 1 от Проекта на Кодекса за застраховането, където е предвидена промяна на минималната застрахователна сума – лимита на отговорност за неимуществени и имуществени вреди, при смърт или телесно увреждане по застраховката за гражданска отговорност и относно моторните превозни средства. Промяната в минималната застрахователна сума е дискусионна и вносителите следва да я защитят, защото в експертните среди се чуват различни становища.
В заключение, отново ще повторя позицията на Парламентарната група на АБВ – ще подкрепим на първо четене предложения проект, но ще предложим чл. 381 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Никифоров.
Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Никифоров, Вашата група кога е искрена или кога казва истината? Или явно се случват някакви революционни процеси в Парламентарната група на АБВ?!
Искам да Ви припомня, че именно с гласовете на Парламентарната група на АБВ не успяхме да съборим мракобесния чл. 417, който разрешава това незабавно изпълнение. Именно Вашите гласове дадоха възможност да продължават нарушаванията на човешките права. И аз се радвам, дай Боже наистина искрено да сте осъзнали това нещо. Стенограмата е факт. Можете да си я проверите и да видите. Ето това ме касаеше и затова взех реплика – да бъдете откровен като представител на взетото решение на Вашата група. Ще следя с интерес дали ще отпадне исканият от Вас член. Само че той нямаше да съществува, ако Вашата група беше подкрепила предложението на Патриотичния фронт за отпадане на чл. 417 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Надявам се, когато внесем отново този Законопроект, тогава отново да бъдете честни и да ни подкрепите, за да не даваме възможност за нарушаване на човешки права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Господин Байрактаров, във връзка с изказаното току-що от Вас мнение искам да посоча, че чл. 417 от ГПК е обща правна норма, а въпросният текст, който дискутираме в момента, е специална правна норма. Известно е от римското право, че „лекс специалис” дерогира „лекс дженералис”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Никифоров.
Заповядайте за изказване, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам да поздравя групата, която се е постарала да изработи Законопроект с обем над 600 страници. Мисля, че има много полезни неща, но липсва сериозен анализ, който да води до справедливост по отношение на застраховането.
Ще обърна внимание на един момент, който касае българската общественост. Той е свързан с тъй наречената застраховка „гражданска отговорност”. И към този момент, и по предложенията на внесения Законопроект, всъщност продължава да съществува една несправедливост. Тя е по отношение на изрядните водачи, които всъщност плащат за нарушенията, извършвани от неизрядните водачи.
Какво имам предвид? Крайно време е да се направи анализ и да преценим, да вземем решение – автомобилите ли ще застраховаме или ще застраховаме водачите, а те са тези, които носят риска. Давам пример. Не е едно и също водач с 20-годишен опит и без извършени нарушения и един току-що получил свидетелство за управление на моторно превозно средство. Те са носители на различен риск – по степен и по начин на вземане на участие в движението по пътищата. Възниква въпросът трябва ли да има диференциация?
Когато пък говорим за неизправни водачи, за рецидивисти, за джигити, както ги определят много от медиите, включително и висши ръководни кадри в държавата, те каква застраховка трябва да плащат? С този Законопроект – и по сега действащия Кодекс ние застраховаме автомобилите, но всъщност по никакъв начин никой не може да каже в този автомобил какъв водач ще се качи. Тук липсва този анализ. Не е толкова сложно, при взаимодействие с органите на МВР, всеки водач има досие, за всеки водач се знае от колко години е шофьор, какви нарушения е извършил и съответно този риск да бъде натоварен със съответен вид застраховане.
Нещо повече, по този начин дори може да се постигне и регулиране от гледна точка на движението, защото много от неизрядните водачи дори могат да бъдат задължавани с високи застрахователни стойности и суми и да бъдат отказвани въобще да участват в движението по пътя – сиреч, да предпазим хората от пътно-транспортни произшествия.
Другият момент, който е изключително важен – хората, които разбират от тази материя знаят, че застраховането е подчинено на стара професия, тясно обвързана с директния маркетинг. Само че този начин на работа на застрахователните дружества довежда до висок относителен дял в застрахователната полица, а именно над 30% от този разход да представлява заплащане на така наречените „застрахователни агенти”. Тези застрахователни агенти, за да бъдат стимулирани да работят, обикновено получават между 30 и 40% от сумата на застрахователната полица.
Възниква въпросът: реална ли е тогава цената на тази застрахователна полица, или една огромна част от тези пари отиват в сивия сектор? Възниква въпросът: редно ли е тези лица да бъдат самоосигуряващи се, или трябва да бъдат хора, наети по трудови договори, да внасят съответните данъци, осигуровки и най-важното – да бъдат длъжностни лица, които да носят съответната отговорност? Тези въпроси също не са регламентирани в Кодекса. Продължава да действа старата порочна практика. Сиреч, с този Кодекс за застраховане ще продължим да стимулираме сива икономика, укриване на доходи, неплащане на данъци и то, забележете, които представляват 30 – 40% от стойността на съответната застрахователна полица.
Ето това са двата големи въпроса, които днес искам да поставя. Ще бъда доволен, ако някой от вносителите излезе и даде отговори на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Мартин Димитров.
Има ли други заявки за изказвания? Господин Петър Славов.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Хвърлен е сериозен труд за изработване на промените в Кодекса по застраховане, затова и ще го подкрепя на първо четене.
Уреждането или подобряването на платежоспособността на застрахователните компании е един от основните акценти. Другият основен акцент е изясняване на ситуациите, в които компанията може да не плати, тоест изричното изясняване на тези ситуации, което е важно и предизвикваше казуси в миналото.
Има обаче един въпрос, с който се връщаме назад и който е категорично неприемлив в изработените промени. Бих попитал вносителите кой е неговият автор? Именно „отменя се възможността за сключване на застраховки онлайн от разстояние”.
В ситуация, в която България изгражда електронно правителство, говорим за електронни услуги, за електронно управление, дори ще правим референдум, уважаеми дами и господа, с който да дадем възможност на българите в чужбина да гласуват електронно; ситуация, в която има европейска Директива 2002/65 на Европейската общност, в чийто преамбюл ясно се казва: „Поради своя нематериален характер финансовите услуги са особено подходящи за дистанционни продажби и установяването на правна рамка, управляваща дистанционната търговия на финансови услуги, следва да повиши доверието на потребителите в използването на нови техники за дистанционна търговия на финансови услуги, както например електронната търговия”, ясна е европейската тенденция.
Подкрепям сключването на договори от разстояние не просто заради това че става въпрос за европейска практика. Това е едно сериозно удобство – от компютъра вкъщи човек сключва необходимите му застрахователни договори. Всичко това се предлага да отпадне и се казва на всеки български гражданин: „Вече няма договор от разстояние, трябва да отидете при застрахователен брокер и да сключите договор на място. Ако където живеете няма такъв брокер, нищо, пак ще намерите; ако трябва ще отидете в друг град, но трябва да намерите такъв и така да сключите Вашия договор”. Това е категорично неприемливо.
Също неприемливо и ненужно е да се удостоверява сключването на застраховка със стикер. Вчера бях на една конференция по застраховане, за съжаление, не видях други мои колеги. Там стана ясно, че един такъв стикер струва лев и четиридесет. До момента – на тази конференция се твърдеше, и аз приемам, че е вярно – са издадени 50 млн. стикера. По лев и четиридесет, това прави 70 млн. лв. хвърлени на вятъра, мен ако ме питате.
Дали един автомобил е сключил или не „Гражданска отговорност”, това е проверимо с номера на автомобила му. На полицаите са дадени специални устройства-таблети, където се въвежда номера на автомобила и елементарно се проверява има или няма той сключена „Гражданска отговорност”.
При това положение няма никаква разумна логика с тези промени да се откажем от договорите от разстояние. Няма никаква причина и зорлем да караме всички български граждани да търсят брокер, да отиват при него, за да сключат „Гражданска отговорност”. Ако искате чисто икономически да погледнем на нещата, премахването на един канал за сключване на застраховки оскъпява цената най-малкото. За всички български граждани, които живеят на село и в повечето села няма застрахователни брокери, уважаеми колеги, както сами си давате сметка, ще караме тези хора да се качат на колата и да търсят близки населени места, агенти, брокери, които да сключат застраховката. Ако българските граждани ни питат, всички ние – не знам човек от българския парламент, който да не изгражда електронно управление, такъв не познавам, само за колегите от „Атака” не съм сигурен. Не познавам народен представител, който да не изгражда електронно правителство и електронни услуги. Тоест ние на книга обещаваме на хората, а всъщност им казваме: „Досега имахте възможност за дистанционно сключване на договори, сега тук, без кой знае какви мотиви, това ще Ви бъде отнето”.
На тази конференция питах някой да ми отговори – както Ви казах, вчера бях на конференция по застраховане – защо се отменят договорите от разстояние? Отговор нямаше. Никой не можа да ми отговори на този въпрос, но ми зададоха друг въпрос. Казаха ми: „Питайте, господин Димитров, кой издава тези стикери?” Питам: кой издава въпросните стикери? Ако може някой да ми отговори на този въпрос, ще бъде полезно. Така ме посъветваха вчера.
Колеги, най-накрая, между първо и второ четене ще предложа възстановяване на това, което сме постигнали до момента: да има договори по интернет; да има договори от разстояние; да следваме добрата европейската практика; да не караме зорлем хората да имат повече усложнения при сключване на тези застраховки; да не ги тормозим излишно. Надявам се да ме подкрепите.
Сега, бих се радвал, ако някой от хората, които са писали като цяло добри промени стане и ни обясни: защо е решил в годините, в които Европа и България изграждаме електронно правителство, да въвежда допълнителна абсолютно излишна бумащина? Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров? Няма.
За изказване – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, взимам думата за кратко изказване. Някои от нещата колегата от Патриотичния фронт ги засегна частично, но нека се кажат още веднъж, защото в последните дни доста си говорим за това как да се справим с джигитите по пътищата, с недобросъвестните шофьори.
Предлагам сега да използваме повода на Кодекса за застраховането и да поговорим как пък да насърчим добросъвестните шофьори те наистина да получават така наречения „бонус” или премия, за своето добросъвестно поведение.
Става дума за това, което е застъпено в Кодекса и се нарича Системата „Бонус-Малус”, тоест системата, която насърчава тези шофьори, които нямат нарушение през годините, да плащат по-ниска премия по „Гражданска отговорност” и обратното – тези, които са недобросъвестни, които се държат като джигити, които наистина постоянно правят бели, произшествия и щети, същевременно да заплащат значително по-високи премии по „Гражданска отговорност”. Действително в този Кодекс това нещо се разписва за първи път и е застъпено изграждането и на информационната система за тази „Бонус-Малус” система, за да може тя да заработи. Има и други неща, които са необходими. Посочено е, че ще трябва да има и подзаконов нормативен акт, тоест процесът няма да е толкова бърз.
Аз наистина Ви призовавам да положим максимални усилия да я случим тази система и това нещо наистина да заработи, както е в европейските държави, където се насърчават добросъвестните шофьори по пътищата, а се санкционират тези, които нарушават правилата и причиняват произшествия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа, колеги народни представители, гости! Трябва ли да има стикери? Фундаментален въпрос. Защо трябва да има бандероли, защо трябва да има стикери, защо трябва да слагаме на банкнотите, дали да са гарантирани или да може всеки да си ги прави вкъщи? Трябва да има стикери.
Вторият въпрос: Колко струват и кой ги печати? Животрептящата тема. Нямате печатници, проблемът е голям. Приемете, че ги купуваме от чужбина. Купуваме. Никой няма да ни подари. Пак трябва да ги платим. Приемете, че никой не може да ги прави в България. Ами тогава отиваме в чужбина, купуваме ги. Трябва да струват, трябва да са по надлежния ред като фискални документи, да се получават, да се разпределят. Проблемът си съществува независимо откъде идват. Те отиват в съответното ведомство и от там се разпределят. Дали ще дойдат по пощата от чужбина, но ще се платят, дали ще дойдат от БНБ, но ще се платят, дали ще дойдат от друга печатница, защото БНБ се занимава да печата банкноти и да прави големи емисии и големи печалби – все едно. В момента се опитваме да разпределяме бизнес, който най-малко ни касае, най-малко ни интересува.
Все пак този, който е заявил стикерите, където и да са, ги е заявил по вид, обем, цена и когато всичко това е изяснено, другото отпада.
Все пак, ако се намери някой, който всичко друго е уредил, но трябва да печати стикери някъде или да купува от някъде, да го заяви ясно, а да не поставя въпроси трябва ли да има стикери в България, било на документи за самоличност, било на банкноти, било на бандероли, било като гаранция, че застраховката, която си платил, действително я има и е платена? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Славов? Няма да ползвате.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в разискванията?
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване. Каня народните представители в залата, за да упражнят правото си на глас.
Подлагам на първо гласуване Проект на Кодекса за застраховането с вносител Министерския съвет.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси.
Ще ни го представи госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо процедура: на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура за допуск в залата на заместник-министъра на вътрешните работи господин Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване, колеги.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете господин Ципов в залата, ако обичате.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.
На свое заседание, проведено на 24 септември 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи господин Красимир Ципов – заместник министър на вътрешните работи, госпожа Ива Захариева – началник сектор в Дирекция „Международно сътрудничество”, госпожа Анастасия Петканова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” и госпожа Любомила Станиславова – парламентарен секретар на МВР; от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет: господин Александър Димитров – заместник-председател и госпожа Калина Попянева – главен юрисконсулт.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Ципов.
Със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.
Актуализират се основанията за явна неоснователност на молбата за международна закрила и се удължава срокът за вземане на решение по молбата, като целта е да се гарантира пълнота на разглеждането й. Регламентират се правата на лицата, търсещи закрила и по-специално относно достъпа им до правна помощ и до процедурна информация, срещите с правни съветници или консултанти и достъпа до информацията, събрана по време на разглеждането на молбата за международна закрила от значение за вземането на решение.
С предлагания Законопроект се въвежда задължение за осигуряване на ефективен достъп на представители на Върховния комисариат на ООН за бежанците, правителствени и неправителствени организации, адвокати и лица, предоставящи правна помощ и съвети, до чужденците, търсещи закрила, независимо къде се намират – на ГКПП, в транзитна зона, в места за задържане или в домове за настаняване.
Със Законопроекта се въвеждат предвидените в директивата срокове относно регистриране на молбата за международна закрила и произнасянето по нея, и се оптимизира процесът по разглеждане на молбите.
С приемането на законопроекта България ще изпълни ангажимента си за въвеждане в законодателството на общите стандарти, дефинирани в процеса на изграждане на Общата европейска система на убежището, при строго зачитане на основните права.
В обсъждането взеха участие народните представители Христиан Митев, Данаил Кирилов и Чавдар Георгиев.
В хода на дискусията народните представили изразиха принципната си подкрепа към Законопроекта и поставиха някои въпроси. В отговор на зададените от господин Митев и господин Георгиев въпроси дали има съотносимост между обсъждания Законопроект и предходния такъв на същата тема и дали сега разглежданият Законопроект има връзка със създаването на нов център за бежанци, господин Ципов посочи, че с двата законопроекта се въвеждат изискванията на различни директиви, а по отношение на регистрационния център – че предлаганият Законопроект няма отношение към него.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против“ и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Танчев, да ни запознаете със становището на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 6 август 2015 г.
На заседание, проведено на 30 септември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Анастасия Петканова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР, г-жа Бранимира Клисурска - юрисконсулт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в МВР, както и господин Димитър Киров - началник отдел в дирекция „Качество на процедурата за международна закрила” в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
Настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) цели да транспонира разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни
2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международната закрила. Директива 2013/32/ЕС отменя Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки, а основната й цел е да допринесе за създаването на обща процедура за убежище в ЕС. Това от своя страна би следвало да доведе до ограничаване на вторичното движение на кандидатите, когато то се дължи на различия в правната рамка при отделните държави – членки на ЕС.
С предложените промени в Закона се предвижда актуализация на основанията за явна неоснователност на молбата и удължаване на срока за вземане на решение в рамките на ускорена процедура, както и се въвеждат основания за недопустимост на последващи молби от чужденци, търсещи международна закрила.
В допълнение, Законопроектът цели да гарантира правото на достъп до чужденците, търсещи закрила, на представители на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), правителствени и неправителствени организации, адвокати и лица, предоставящи правна помощ и съвети, независимо къде се намират чужденците – на ГКПП, в транзитна зона, в места за задържане или в домове за настаняване. Законопроектът предвижда на лицата, търсещи закрила, да бъде осигурена информация относно реда за подаване на молба за международна закрила, процедурите, които следват и последиците от тях.
По отношение на времетраенето, Законопроектът въвежда предвидените в директивата срокове – регистриране на молбата в срок до 3 работни дни, ако е подадена пред органите на Държавната агенция за бежанците или в срок до 6 дни, ако е подадена до друг орган, както и произнасяне по молбата в рамките на 6 месеца, като при изрично посочени обстоятелства този срок може да се удължи. Проектът на закон цели да оптимизира процеса по разглеждане на молбите, като отменя практиката за задължително провеждане на производство за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила.
Предвижда се и отмяна на чл. 96 и 97 от ЗУБ относно определянето на списъци със сигурни държави – досегашната императивна разпоредба се заменя с диспозитивна, доколкото наличието на тези списъци не винаги е определящо за прилагането на процедурата за предоставяне на международна закрила.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.“
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 06 август 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 01 октомври 2015 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 06 август 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на вътрешните работи - госпожа Анастасия Петканова - главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” и госпожа Бранимира Клисурска - юрисконсулт в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, от Държавна агенция за бежанците - господин Никола Казаков - председател на агенцията и госпожа Калина Попянева – главен юрисконсулт, както и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от госпожа Анастасия Петканова.
Представеният Законопроект транспонира изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Тази директива отменя Директива 2005/85ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне и отнемане на международна закрила в държавите членки с оглед създаването на обща процедура за убежище в Съюза.
Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни
2013 г. предвижда възможност за ускорено разглеждане на молбите за международна закрила при точно определени обстоятелства, когато съществува вероятност дадена молба да е явно неоснователна или недопустима, без да се засяга точността и пълнотата на разглеждането, както и ефективният достъп на чужденеца, търсещ закрила, до основните принципи и гаранции. Директивата акцентира върху правата на лицата, търсещи закрила и по-специално - правото им на достъп до правна помощ и процедурна информация.
Законопроектът изрично регламентира и правото на достъп до лицата, търсещи защита, от представители на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Република България, правителствени и неправителствени организации, адвокати и лица, предоставящи правна помощ, независимо къде се намира чужденецът - на ГКПП, в транзитна зона, в места за задържане или в домове за настаняване.
С разпоредби на Проектозакона се гарантира, че чужденците, търсещи закрила са информирани за реда за подаване на молба за международна закрила, процедурите и последствията от тях. Въвеждат се предвидените в директивата срокове относно регистриране на молбата в срок до 3 работни дни, ако е подадена пред органите на Държавната агенция за бежанците, или в срок до 6 дни, ако е подадена до друг орган. Срокът за произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила е в рамките на шест месеца, като само при изрично посочени обстоятелства срокът може да се удължи. Оптимизира се и срокът за разглеждане на молбите. Императивната разпоредба за ежегодно приемане на национални списъци за определяне на сигурни държави по произход и трети сигурни държави се заменя с диспозитивна, тъй като наличието на такъв списък не винаги е определящо за прилагането на процедурата за предоставяне на международна закрила.
При проведените дебати народните представители изразиха подкрепа на мотивите на вносителя. Изказани бяха мнения, че предлаганият законопроект е в посока на проевропейското развитие на Република България и хармонизацията на вътрешното ни законодателство с европейското.
Със Законопроекта Република България напълно ще изпълни ангажимента си за въвеждане в националното законодателство на общите и най-високи стандарти, дефинирани в процеса на изграждане на Общата европейска система на убежището, при строго отчитане на основните права.
След проведените разисквания, Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 06.08.2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Остава да чуем Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Дедев ще ни го представи.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 30 септември 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г .
На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър; от Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет: Никола Казаков – председател; от Представителството на Върховния комисар на ООН за бежанци – Петя Караянева.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците бе представен от заместник-министър Ципов.
В изложението си той подчерта, че със Законопроекта се транспонират изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Актуализират се основанията за явна неоснователност на молбата и се удължава срокът за вземане на решение в рамките на ускорена процедура с цел гарантиране пълнотата при разглеждането на молбата.
Въвеждат се и основания за недопустимост на последващите молби от чужденци, търсещи международна закрила, с цел процесуална икономия.
Директивата осигурява правото на закрила чрез достъп до правна помощ, до процедурна информация, до срещи с консултанти и достъп до събираната информация по време на разглеждане на молбата.
Предоставя се право на достъп до чужденците, търсещи закрила, от представители на Върховния комисариат на ООН за бежанци, правителствени и неправителствени организации, адвокати и лица, предоставящи правна помощ и съвети.
Въвеждат се и предвидените в Директивата срокове относно регистриране на молбата в срок от 3 дни, ако е подадена пред Държавната агенция за бежанците, и в срок до 6 дни, ако е подадена до друг орган. Срокът за произнасяне по молбата за международна закрила е в рамките на 6 месеца, а при изрично изброените случаи този срок може да се удължава. Процесът по разглеждане на молбите е оптимизиран.
В съответствие с Директивата се заменя императивната разпоредба относно ежегодно приемане на национални списъци за определяне на сигурните държави по произход и трети сигурни държави с диспозитивен, тъй като наличието на такъв списък не винаги е определящ за предоставяне на международна закрила.
С приемането на този законопроект Република България ще изпълни ангажимента си за въвеждане на общите и най-високи стандарти в процеса на изграждане на Общата европейска система на убежището, при строго зачитане на основните права.
Представителят на Държавната агенция за бежанците изрази подкрепа на внесения Законопроект.
От Представителството на Върховния комисар на ООН за бежанците също подкрепиха Законопроекта като обърнаха внимание на няколко съвсем конкретни технически коментари. На първо място, към определените срокове за подаване на обжалване. Предвидено е да са 7-дневни – и дали това е достатъчно за обжалване в ускореното производство.
Също така, като две общи забележки посочиха и необходимостта да бъдат предоставени повече процесуални гаранции за лицата със специални нужди или така наречените уязвими групи, което пак е в съответствие с Директивата, която се транспонира, така наречената „процедурна директива”, с очакване, че в процеса между първо и второ четене ще могат да бъдат въведени и допълнителни процедурни гаранции за лицата със специални нужди.
И един по-чувствителен момент – националните списъци със сигурни страни на произход и трети сигурни страни. Общата позиция на Върховния комисариат е, че тези списъци трябва да бъдат разгледани. В сега действащия Закон за убежището и бежанците тези национални списъци съществуват, но доколкото знаем, от 2005 г. те не са прилагани. При даването на такива списъци на трети сигурни страни и сигурни страни на произход трябва да има възможност да бъдат конкретно разглеждани и преценявани обстоятелствата на дадения кандидат за закрила.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дедев.
Дебатът е открит.
Заповядайте за изказване, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Първо, искам да попитам колегите: спомняте ли си, че преди една седмица приехме също Закон за изменение и допълнение на същия закон, внесен от народния представител от ДПС господин Тунчер Кърджалиев?! Този Закон влиза според гласуването на народните представители в сила от датата на обнародването си в „Държавен вестник”.
Уважаема госпожо Председател, кой закон приемаме ние днес и на кой закон правим изменение – питам аз?! Правим изменение на този, който е бил изменен към 2014 г., или на този, който изменихме преди една седмица? Питам: на кой закон правим днес изменение и какво гласуваме, колеги? (Реплика от РБ.) Ще се въздържа от реплика към младия господин.
Уважаема госпожо председател, при това положение влизаме в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да разглеждаме Законопроект за изменение на закон, който вече е изменен.
Нещо повече, ако си направите труда да проверите, ще видите, че тук се предлага да променяме членове, които вече съществуват със съвсем друг текст и редакция, гласувани и приети. Най-вероятно, ако са публикувани в „Държавен вестник”, вече са и в сила.
Моето предложение е този Законопроект да бъде оттеглен от Министерския съвет и когато бъде синхронизиран с вече приетия Закон, тогава да го разгледаме.
Нещо повече, аз питам: нали само преди една седмица вносителите ни убеждаваха, че сме синхронизирали този Закон с директивите на Европейския съюз? Нали само преди една седмица?! Сега с кои директиви синхронизираме същия този Закон?! Мога да Ви ги изчета, ако искате – описани са в отделен параграф.
Моля да бъда оттеглен този Законопроект, да бъде преработен, както трябва, в съответствие с приетия преди една седмица Закон, най-вероятно влязъл в сила, тъй като практически правим промени на Закон, който вече не съществува в правния мир – от 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Байрактаров, Вие сте прав, че на второ четене в Програмата на Народното събрание от миналата седмица бе включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците с вносител господин Тунчер Кърджалиев. (Народният представител Димитър Байрактаров разговаря с други народни представители.) Ама слушайте ме сега! Поискахте да Ви отговоря, а сега си говорите и не ме чувате. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Парламентът се произнесе по Законопроекта на господин Тунчер Кърджалиев. Ние гласуваме тук конкретни законопроекти.
Няма формална пречка и ако направите справка със законопроекти, които са в различни процедури, на различен етап от законодателния процес в Народното събрание, не е невъзможно по един и същи закон да има няколко законопроекта, които...
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Не е един и същ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...Които съответно на реда, по който пристигат в Народното събрание и се внасят, трябва да бъдат подложени на дебат и гласувани в пленарната зала.
Абсолютно допустимо е обсъждането на Законопроекта. Той е внесен на 6 август 2015 г., след като Министерският съвет е знаел и е имал информация за гласувания тогава на първо четене законопроект с вносител господин Тунчер Кърджалиев.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по този Законопроект? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците с вх. № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.
Гласували 80 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА, с вносител Министерски съвет.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, първо, правя процедура за допуск в залата на основание
чл. 46, ал. 2 на господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 71 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 5 .
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерски съвет на 2 юли 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 15 юли 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносител Министерски съвет.
Законопроектът бе представен от господин Гълъб Донев, заместник-министър на труда и социалната политика.
С този Законопроект вносителите си поставят за цел да подобрят насочеността и ефективността на прилаганите до сега програми и мерки за заетост и обучение.
Основните изменения и допълнения в Законопроекта са представени в три групи: регламентиране на нови дейности и мерки за търсещи работа лица и работодатели; отмяна на неефективни мерки за заетост и обучение; обединяване и допълване на съществуващи насърчителни мерки.
Първата група промени се отнасят до регламентиране на нови дейности и мерки за търсещи работа лица и работодатели в това число:
- регламентиране на нов подход за разработване, одобряване и финансиране на регионалните програми за заетост и обучение;
- въвеждане на дуално обучение за безработни лица без квалификация чрез предоставяне на суми на работодатели;
- въвеждане на възможност за аутсорсване на услуги за безработните лица, а именно лица, регистрирани да предоставят посреднически услуги по заетостта ще могат да кандидатстват за предоставяне на суми за всяко безработно лице с увреждания или за лицe от други групи в неравностойно положение на пазара на труда;
- регламентиране на възможност за осъществяване на съвместни действия между Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и социалните партньори за разработване на политики с национален обхват;
- предоставяне на възможност за всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 6 месеца или безработно лице до 24-годишна възраст или безработно лице с основно и по-ниско образование, или безработно лице на възраст над 50 години, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя да се предоставят суми за времето, през което лицето е било на работа, но за не по-малко от 3 месеца и не повече от 12 месеца;
- разширяване обхвата на посредническите услуги по заетостта чрез включване на дейности за мотивиране за активно поведение на пазара на труда.
Втората група промени се отнасят до отмяна на неефективни мерки за заетост и обучение като:
- еднократно изплащане на суми за транспортни разходи за преместване на покъщнината на безработни, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта и наети на работа за срок не по-малък от 6 месеца, извън границите на населеното място по регистрация;
- месечно изплащане на суми на лица, започнали работа без посредничество на Агенцията по заетостта, които са били регистрирани като безработни в нейните териториални поделения и са получавали месечни социални помощи за период не повече от 12 месеца;
- субсидиране на работодател, наел безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за обучение и работа на работното място за времето, през което заетото лице е на обучение за период не повече от 6 месеца;
- субсидиране на работодател, разкрил работно място, на което е наето лице от 50- до 60-годишна възраст, придобило право за професионална пенсия за ранно пенсиониране, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, за период не повече от 12 месеца.
Третата група промени се отнасят до обединяване и допълване на съществуващи мерки за търсещи работа лица и работодатели, а именно:
- обединяват се мерките за наемане на безработни младежи до 29-годишна възраст;
- обединяват се мерките за наемане на безработни лица с трайни увреждания;
- обединяват се мерките за субсидиране на работодател, наел безработни лица – самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст;
- обединяват се в една група за регистрация търсещите работа лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и лицата, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят;
- допълват се функциите на Националния съвет за насърчаване на заетостта, който ще обсъжда списък на професиите, по които се провежда професионално обучение на безработни лица без осигурено работно място;
- допълват се условията, на които следва да отговарят лицата при регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, които досега бяха регламентирани в подзаконовата нормативна уредба;
- допълват се основанията за прекратяване на регистрацията, като се регламентира прекратяване на регистрацията на лица, регистрирани като заети, учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време, на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на лица, получаващи пенсия за старост при условията на чуждо законодателство, и на лица, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят и които не са посещавали и не са ползвали услугите на дирекция „Бюро по труда” за период една година;
- променят се изискванията за предоставяне на суми за лица с одобрен бизнес проект. На лица, които са получили еднократна парична сума и осигуряват заетост по одобрения бизнес проект на друго безработно лице без право на парично обезщетение за безработица, се предоставят допълнително суми, като отпада ограничението лицето да е член на семейството;
- целевата група на възрастните безработни се променя от „над 50 г.” на „над 55 г.”. Целта е по-ефективно насочване на финансовия ресурс към групата на безработните лица в предпенсионна възраст, която е сред най-уязвимите на пазара на труда.
В комисията бяха получени становищата на Българската стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал в България, КНСБ, КТ „Подкрепа”. Всички са подкрепили Законопроекта. Всички социални партньори изразиха задоволство, че промените на Закона за насърчаване на заетостта са подготвени с тяхно участие и препоръките им са взети пред вид.
В обсъждането взеха участие народните представители Хасан Адемов, Георги Гьоков, Светлана Ангелова, Димитър Байрактаров и Димитър Танев. Те зададоха въпроси към вносителите на Законопроекта и социалните партньори, на които получиха обширни отговори.
След дискусията народните представители се обединиха около тезата, че промените са необходими и наложителни с цел синхронизиране на законодателството към регламенти на Европейския съюз.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 16 гласа „за”, без гласове „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерски съвет на 2 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Следва доклад от Комисията по образованието и науката.
Докладът ще го представи госпожа Анастасова.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53,
внесен от Министерския съвет на 2 юли 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2015 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерски съвет на 2 юли 2015 г.
В заседанието взеха участие Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, и Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност” в Министерство на труда и социалната политика.
В Комисията по образованието и науката са получени становища от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Конфедерацията на независимите синдикати в България, които подкрепят Законопроекта.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министър Зорница Русинова.
Подчертано бе, че Законопроектът е изготвен след задълбочен вътрешен анализ на ефекта на досега прилаганите мерки по отношение пазара на труда и вследствие на препоръки на Европейката комисия за насочване на мерките към специфични целеви групи като дълготрайно безработните, младежите, хората с увреждания.
Основните изменения и допълнения се отнасят до регламентиране на нови дейности и мерки за търсещите работа лица и работодатели, отмяна на неефективни мерки за заетост и обучение, както и обединяване и допълнение на съществуващи насърчителни мерки.
Едно от основните допълнения касае въведената в Закона за професионалното образование и обучение дуална форма на обучение. Предвижда се за всяко разкрито работно място за обучение чрез работа на безработни лица, отпаднали от образователната система, които нямат придобита квалификация, на работодателите да се изплащат суми за срок не по-голям от 36 месеца.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: 12 гласа „за” , без „против” и 1 „въздържал се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерски съвет на 2 юли 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Следва доклад по Законопроекта от Комисията по бюджет и финанси.
Ще го представи госпожа Евгения Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53,
внесен от Министерския съвет на 2 юли 2015 г.
На свое заседание, проведено на 10 септември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на труда и социалната политика: Николай Николов – заместник-министър, Стефка Лиманска – началник на отдел в дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”, и Лидия Атева – началник на отдел в дирекция „Държавни помощи и реален сектор” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Николай Николов.
Основните изменения и допълнения в Закона за насърчаване на заетостта включват:
- регламентиране на нов подход за разработване, одобряване и финансиране на регионалните програми за заетост и обучение;
- въвеждане на дуално обучение за безработни лица без квалификация чрез предоставяне на суми на работодатели;
- въвеждане на възможност за аутсорсване на услуги за безработните лица, като лица, регистрирани да предоставят посреднически услуги по заетостта ще могат да кандидатстват за предоставяне на суми за всяко безработно лице с увреждания или за лицe от други групи в неравностойно положение на пазара на труда;
- предоставяне на възможност за всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по малко от шест месеца или безработно лице до 24 годишна възраст или безработно лице с основно и по-ниско образование, или безработно лице на възраст над 50 години, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя да се предоставят суми за времето, през което лицето е било на работа, но за не по малко от 3 месеца и не повече от 12 месеца;
- отмяна на неефективни мерки за заетост и обучение като: еднократното изплащане на суми за транспортни разходи за преместване на покъщнината на безработни, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта и наети на работа за срок, не по-малък от шест месеца извън границите на населеното място по регистрация; месечното изплащане на суми на лица, започнали работа без посредничество на Агенцията по заетостта, които са били регистрирани като безработни в нейните териториални поделения и са получавали месечни социални помощи за период не повече от 12 месеца; субсидирането на работодател, наел безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за обучение и работа на работното място за времето, през което заетото лице е на обучение за период не повече от шест месеца и други.
- обединяване и допълване на съществуващи мерки за търсещи работа лица и работодатели.
Предложените със Законопроекта промени са насочени към създаване на условия за повишаване на ефективността и резултатността на активната политика на пазара на труда, подобряване на достъпа до пазара на труда, особено за най-уязвимите групи чрез адаптиране на услугите към техните потребности и повишаване на ефикасността и качеството на услугите на Агенцията по заетостта.
С отменянето на част от мерките ще се освободи финансов ресурс, който ще се пренасочи за прилагане на по-ефективни дейности и мерки на пазара на труда. Финансирането на предложените дейности и мерки ще се осъществи в рамките на предвидените за Министерство на труда и социалната политика средства за активна политика на пазара на труда при условията, по реда и в размерите, определяни ежегодно в Националния план за действие по заетостта.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване със следните резултати: 14 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2015 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, госпожо Ангелова.
Няма постъпил доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Преминаваме към дебати.
Заповядайте, господин Гьоков. Вие пръв поискахте думата.
След това – господин Байрактаров, разбира се. (Оживление.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Аз внимателно се запознах с предложенията за промени в Закона за насърчаване на заетостта и приемам целите, които се преследват с тези промени.
Те най-общо са: промяна в политиката по заетостта, насърчаване на активно поведение на пазара на труда, подобряване на услугите към безработните, разширяване на достъпа до обучение, освобождаване на средства от неефективни мерки и насочване на програми и мерки към уязвимите групи от безработни лица.
Това донякъде е в отговор на препоръките на Европейската комисия от 2014 г. и 2015 г. и е като следствие от направения преглед и оценка на ефективността на програмите и мерките от активната политика при тяхното практическо прилагане от страна на Министерството на труда и социалната политика.
Това всичко е добро като цели, но дали предлаганите промени ще бъдат постигнати е под въпрос.
Първото, което искам да отбележа е, че според мен е време за нов Закон за насърчаване на заетостта. Сега действащият Закон е от 2001 – 2002 г. и мисля, че е изиграл положителната си роля за развитието на националния пазар на труда и въобще за насърчаване на заетостта.
Сегашните предложения са поредните изменения и допълнения. В същото време в Закона съществуват редица изменения и препратки към по-стари изменения, и всичко това няма как да не усложнява предлагането на желаната политика по заетостта като цяло и осъществяването на отделните политики на пазара на труда. Да не говорим, че визията и стратегията по заетостта са вече остарели и ни трябва нова визия, облечена в нов закон. Отвсякъде, бих казал, че е време това да стане, но в процеса на обсъждане на този Законопроект, както в разговори с колеги и в Комисията по труда, социалната и демографската политика стана ясно, че е необходима бърза реакция поради редица причини, част от които са променената социално-икономическа среда и в редица случаи невъзможност за разплащане с бенефициенти по програмите от страна на Агенцията по заетостта.
Аз ще подкрепя този пореден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, защото си давам сметка, че разработването и приемането на един изцяло нов закон е бавен процес, а пазарът на труда е динамичен и трябва да отговорим на промените.
Обръщам Ви внимание, господин Заместник-министър, тъй като сте тук, че е време за нов Закон за насърчаване на заетостта. Експертите в Министерството на труда и социалната политика трябва да започнат да го изготвят още сега, за да не се наложи скоро да правим нови промени. Тогава, колкото и да са наложителни поправките, които ще правим, няма да ги подкрепя, защото сега има прекрасната възможност да се тръгне в тази посока за изготвяне на нов Закон.
Ще подкрепя Законопроекта на първо четене, защото, за разлика от друг път, вносителите са получили подкрепата на социалните партньори и дори те са включени в работната група при разработката на измененията и допълненията на Закона. Включени са и представители на агенции и министерства, които имат отношение към пазара на труда, към увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. От техните становища става ясно, че предложенията им са припознати и са намерили място в Законопроекта, тоест подходът този път е публичен и прозрачен.
Ще подкрепя Законопроекта на първо четене, защото пак като че ли за първи път е направен преглед и оценка на ефективността от прилаганите вече десетки години – ако трябва да бъдем точни, 15 години, активни мерки на пазара на труда, и на тази база е направено предложение за отпадане на неефективните и засилване на атрактивните за работодателите и безработните лица програми и мерки.
Ще подкрепя Законопроекта на първо четене, защото чрез промените, предвидени в него, се уцелва в голяма степен промяната на потребностите на целевите групи, чието удовлетворяване според мен ще води до ефективно реализиране на Националния план за действие по заетостта, от една страна, и от друга страна – за изпълнение на ангажиментите на страната ни, поети със Стратегия „Европа 2020”.
Ще си позволя обаче да обърна внимание и на някои притеснителни за мен моменти, които се надявам да прецизираме и да отстраним между първо и второ гласуване.
На първо място това е предоставената възможност за аутсорсване на услуги за безработни лица. Това по принцип не е лошо, защото би могло да разшири обхвата на лицата с трайни увреждания или от другите групи в неравностойно положение на пазара на труда, но опитът показва, че трябва много внимателно да се подхожда по този въпрос, защото дейностите по предоставяне на тези услуги за безработни лица ще продължат в голяма степен да се извършват от структурите на Агенцията по заетостта, а средствата, отделени за тях, ще изтичат към трети лица посредници.
Някак си странно ми звучи в мотивите, че ще се създаде възможност за предоставяне на по-целенасочени и по-качествени услуги, защото и до момента служителите на Агенцията по заетостта предоставят качествено, целенасочено и всеотдайно услуги на тези групи. Разбира се, колкото им позволява Законът и отделените за това средства в Националния план за действие, които, между другото, прогресивно намаляват – от близо 300 милиона през 2008 – 2009 г., до под 100 милиона в последните години.
Не ми се говори за възможностите за злоупотреби от страна на посредническите фирми. Опасявам се, че този аутсорсинг ще доведе до необосновани разходи – един поток от пари към посреднически фирми, без това да допринесе за съществена промяна на ситуацията на пазара на труда, така че по-внимателно с аутсорсинга.
На следващо място като притеснение е регламентираният общ подход за разработване, одобряване и финансиране на регионалните програми за заетост и обучение. Не мисля, че в достатъчна степен се засилва развитието на регионализацията и повишаване на ролята на регионалните комисии по заетост. Малко по-смело трябва да се действа в тази посока, защото такова едно децентрализиране, ако мога така да го нарека, на политиките по заетостта ще доведе до реализиране на регионалните политики, ще доведе до по-справедливо разпределение по региони на средствата от Националния план за действие по заетостта, защото на място, в региона, познават по-добре спецификата на местната икономика, на заетостта и безработицата в региона.
Не на последно място, искам да спомена като притеснително за мене прилагането на принципите за минимална помощ. Регламентите на Европейския съюз ни задължават при финансиране на политиките по заетостта да се прилага правилото „де минимис”. Мисля, че бяха регламенти 1407 и 1408 от 2013 г. относно прилагане на чл. 107 и 108 от Договора за минималната помощ. Но това ограничава работодателите, които са били изключително коректни, които имат качествени работни места, но се затрудняват да намерят работна ръка за тях, които допринасят и биха допринасяли за повишаване на квалификацията на работната ръка в страната ни и в регионите си и за намаляване на безработицата. Ще ги затрудни да участват пълноценно в политиката по заетостта. Дано не се стигне до там и да доведе до неусвояване на и без това малкото средства по редица мерки и програми. Трябват ни промени или Закон за насърчаване на заетостта, който да дава по-гъвкаво и диференцирано прилагане на правилото „де минимис”. Така, както се предлагат критериите в чл. 191 в предложените промени, не се гарантира такава гъвкавост и диференцирано прилагане.
Член 16 от предложението трябва да се прецизира в посока на разграничаване на обучението и стажуването – минималната помощ да се прилага само за стажуването, но не и за обучението. Това ще улесни до голяма степен работодателите.
Така, с всички условности, ще подкрепя Законопроекта. Ще агитирам и колегите от парламентарната група да направят същото, с очакване за адекватни промени между първо и второ гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Следователно думата има господин Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Моето изказване ще бъде съвсем кратко, тъй като работата по този Законопроект я свършихме много преди дори той да се гледа, за което искам да благодаря на Министерството на труда и социалната политика.
Патриотичният фронт ще подкрепи този Законопроект, пак казвам, не защото е много добър, а защото всичките проблеми, които се създават в Агенцията по заетостта и останалите дирекции към нея, ние ги поставихме с едно дълго писмо към Министерството. Господин заместник-министър Гълъб Донев е запознат с нашето писмо. Проследихме действията, виждаме, че има положително развитие по промяна в сроковете на процедурите и много други неща, които сме дебатирали. Затова ние ще подкрепим Законопроекта, като пак искам да подчертая, че трябва много, много сериозно да се работи по отношение прилагане на процедурите, сроковете, за да могат наистина тези поправки да бъдат ефективни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Байрактаров.
Реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Моля, народните представители да влязат в залата за гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧЕСКИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ.
Вносител е Министерският съвет на 19 август 2015 г.
Има доклад от Комисията по околната среда и водите.
Господин Иванов, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, моля да подложите на гласуване процедурата за допуск в залата на заместник-министър Персенски от Министерството на здравеопазването, заместник-министър Малинов от Министерството на околната среда и водите и Първолета Лулева – началник отдел „Опасни химични вещества” към дирекция „Превантивна дейност” на Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете колегите да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен отМинистерския съвет на 19 август 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 септември 2015 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Анна Масларска.
Основната цел на предлаганите промени е необходимостта от въвеждането на мерки за прилагане на: Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди и Регламент (ЕС) № 334/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 528/2012 относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди по отношение на някои условия за достъп до пазара; Делегиран Регламент (ЕС) № 492/2014 на Комисията от 7 март 2014 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за подновяване на разрешения за биоциди, които са предмет на взаимно признаване; Регламент (ЕC) № 98/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно използването на прекурсори на взривни вещества, който се прилага от всички държави – членки на Европейския съюз от 2 септември 2014; Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно износа и вноса на опасни химикали, Регламент (ЕС) № 649/2012 и Регламент (ЕС) № 259/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 по отношение на употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителските детергенти.
С предложените изменения и допълнения се цели още усъвършенстване на регулаторната рамка за издаването на разрешения за биоциди и предоставянето им на пазара, без да намалява високото равнище на защита за околната среда, здравето на хората и животните, ще се опростят правилата за защита на данните, ще се предотврати дублирането на изпитвания върху гръбначни животни, посредством задължителен обмен на данни, ще се установят правила за паралелна търговия с биоциди и ще се обхванат изделия или материали, третирани с биоциди.
С цел насърчаването на употребата на продукти с по-благоприятен профил от гледна точка на околната среда или на здравето на човека или животните е въведена опростена процедура за издаване на разрешение за такива биоциди.
Предвиждат се промени и в административнонаказателните разпоредби с цел въвеждане на санкция за лицата, които пускат на пазара третирани изделия, които не отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 528/2012, за лицата, които не изпълняват задълженията за предоставяне на информация по чл. 73 от същия регламент, както и за лицата, които не изпълняват задълженията си за ограничаване на изпитвания върху гръбначни животни.
Въвеждат се мерки за прилагане на Регламент (ЕC) № 98/2013 на Европейския парламент и на Съвета.
С предложените изменения се определят контролните правомощия на министъра на здравеопазването във връзка с прилагането на Регламент (ЕC) № 98/2013 по отношение на забраната за предоставяне на прекурсори на взривни вещества на масовия потребител и по изпълнението на задълженията за етикетиране, както и от министъра на вътрешните работи – по отношение на задълженията за докладване на подозрителни транзакции, липси и кражби.
Със Законопроекта ще се реализират и присъщите функции на държавата да защитава националните интереси по управлението на химикали, свързани с опазване на човешкото здраве и околната среда и свързаните с това задължения, въведени в Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Законопроектът предвижда административни наказания за физическите и юридическите лица за нарушаване на забраната за предоставяне на прекурсори на масовия потребител.
Предвидено е и изменение на Наказателния кодекс, с което се предлага криминализиране на дейността по предоставяне, въвеждане, притежаване или използване на прекурсори с цел незаконно производство на взривни вещества.
С измененията и допълненията в Закона ще се обезпечи дейността на Експертния съвет за оценка на приоритетни вещества, създаден към министъра на околната среда и водите, и ще се създадат условия за неговото устойчиво и ефективно функциониране.
След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи единодушно Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет на 19 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Има доклад на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Дариткова, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет на 19 август 2015 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 1 октомври 2015г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет на 19 август 2015 г.
На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, заместник-министрите на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, д-р Бойко Пенков, д-р Адам Персенски, подуправителят на Националната здравноосигурителна каса госпожа Иванка Кръстева, представители на Министерството на околната среда и водите, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентски и неправителствени организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на здравеопазването д-р Адам Персенски. Той запозна народните представители с основните положения в него.
Като основна цел на предлаганите промени е посочена необходимостта от въвеждането на мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди и Регламент (ЕС)
№ 334/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 528/2012 относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди по отношение на някои условия за достъп до пазара; Делегиран Регламент (ЕС) № 492/2014 на Комисията от 7 март 2014 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за подновяване на разрешения за биоциди, които са предмет на взаимно признаване; Регламент (ЕC)
№ 98/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества, който се прилага от всички държави – членки на Европейския съюз от 2 септември 2014; Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно износа и вноса на опасни химикали и Регламент (ЕС)
№ 259/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 по отношение на употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителските перилни детергенти и потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини (Регламент (ЕС) № 259/2012).
Законопроектът цели усъвършенстване на прилагането на регулаторната рамка за издаването на разрешения за биоциди и предоставянето им на пазара, без да намалява високото равнище на защита на околната среда, здравето на хората и животните, опростяване на правилата за защита на данните, установяване на правила за паралелна търговия с биоциди.
С предложените законодателни изменения се определят контролните правомощия на министъра на здравеопазването във връзка с прилагането на Регламент (ЕC) № 98/2013 по отношение на забраната за предоставяне на прекурсори на взривни вещества на масовия потребител и по изпълнението на задълженията за етикетиране.
В представените на вниманието на членовете на комисията писмени становища на Българския лекарски съюз и Националната пациентска организация се изрази подкрепа по принцип за Законопроекта и препоръка за прецизиране на конкретен текст от него.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 12, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет на 19 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Георгиев, да ни запознаете със становището на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за защита от вредното въздействие на
химическите вещества и смеси, № 502-01-71,
внесен от Министерския съвет на 19 август 2015 г.
На своето редовно заседание, проведено на 23 септември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, внесен от Министерския съвет на 19 август 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на здравеопазването: д-р Адам Персенски – заместник-министър на здравеопазването, инж. Анна Масларска – главен експерт в дирекция „Държавен здравен контрол”, госпожа Полина Денчева – началник отдел в Дирекция „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването”; от Министерството на околната среда и водите: госпожа Мария Гълъбова – директор на дирекция „Превантивна дейност”, както и госпожа Елена Чобанова – главен експерт, отдел „Опасни химични вещества” в същата дирекция.
I. С настоящия Законопроект се цели въвеждането на мерки във връзка с по-доброто изпълнение на национално ниво на: Регламент № 528/2012 от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди и Регламент № 334/2014 от 11 март 2014 г. за изменение на Регламент
№ 528/2012 относно предотвратяването на пазара и употребата на биоциди по отношение на някои условия за достъп до пазара; Делегиран Регламент № 492/2014 за допълване на Регламент № 528/2012 по отношение на правилата за подновяване на разрешения за биоциди, които са предмет на взаимно признаване; Регламент № 98/2013 относно предлагането на пазара за използването на прекурсори на взривни вещества, който се прилага от всички държави – членки на ЕС от 2 септември 2014 г.; Регламент № 649/2012 от 4 юли 2012 г. относно износа и вноса на опасни химикали, както и Регламент № 259/2012 от 14 март 2012 г. за изменение на Регламент № 648/2004 по отношение на употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителските перилни детергенти и потребителски детергенти за автоматични съдомиялни машини.
II. С прилагането на Регламент № 528/2012 ще се улесни предоставянето на определени биоциди във всички държави членки. Във връзка с това, за да се насърчи употребата на продукти с по-благоприятен профил от гледна точка на околната среда или здравето на човека, е въведена опростена процедура за издаване на разрешение за такива биоциди. След като тези продукти бъдат разрешени в поне 1 държава - членка на ЕС, ще се допусне предоставянето им на пазара. От друга страна, с прилагането на Делегиран Регламент
№ 492/2014 ще се установят допълнителни правила за подновяването на национални разрешения, които са били предмет на взаимно признаване в съответствие с чл.4 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или чл.33 и 34 от Регламент № 528/2012, както в държавите членки, където е издадено първото разрешение, така и в държавите членки, които са издали разрешение по линия на взаимното признаване на първоначалните разрешения. Освен това с Регламент № 649/2012 се осигурява прилагането на Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химикали и пестициди в ЕС.
III. С изменението на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС) се определят контролните правомощия на министъра на здравеопазването във връзка с прилагането на Регламент № 98/2013 по отношение на забраната за предоставяне на прекурсори на взривни вещества на масовия потребител и по изпълнението на задълженията за етикетиране, както и от министъра на външните работи – по отношение на задълженията за докладване на подозрителни трансакции, липси и кражби.
Законопроектът цели и забрана на предоставянето, въвеждането и използването от масовия потребител на прекурсори на взривни вещества, посочени в Приложение I на Регламент № 98/2013, когато са в концентрации, по-високи от посочените в него.
IV. Не на последно място, със Законопроекта се цели: определяне на контролните правомощия на министъра на околната среда и водите във връзка с прилагането на Регламент № 259/2012; прецизиране на административнонаказателните мерки, свързани с прилагането на този регламент; ограничаване употребата на фосфати и други фосфорни съединение в потребителски перилни детергенти и потребителски детергенти за автоматични съдомиялни машини, касаещи безопасността на хората и/или околната среда.
В допълнение, предвид техническия характер на делегираните директиви за изменение на Приложение III и IV към Директива 2011/65/ЕС от 8 юни 2011 относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, се налага промяна в реда за тяхното въвеждане в националното ни законодателство с цел облекчаване на административната тежест.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет на 19 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Становище на вносителя? Няма.
Уважаеми колеги, режим на дебат.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Ще бъда кратък, тъй като Законът е доста специализиран и очевидно, че колегите се доверяваме на това, което е подготвено и в Брюксел, и в Министерството. Това, което стана на въпрос в заседанието на Комисията, беше свързано с това доколко понятието, което се въвежда, а именно при доставяне на пазара на биоциди или каквито и да са други химически вещества, съответства на нашите представи за точно понятие, доколкото в други закони, свързани с пускане на пазара, с предлагане на пазара, ще се използват други понятия, особено предлагането на пазара, отговарят дори малко по-точно това, което на другите езици примерно на английски е make in the available on the market. В този смисъл беше и бележката ми по време на заседанието на Комисията. След като той вече има и официален вид, като регламент, очевидно, че така ще си остане.
Разбира се, би било добре, ако има известно съобразяване с това, което съществува от преводачите в Брюксел, доколко това е възможно ние да го отправим като препоръка, вероятно за момента е малко по-трудно.
Другата бележка, която може да се направи, вече не е свързана пряко с направеното в Брюксел, а по-скоро с мотивите, с които пристига Законопроектът при нас. Критиката ми беше свързана с това, че на страница 5 от мотивите „със Законопроекта се цели да се постигне ограничаване употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителските перилни детергенти, свързано с безопасността на хората”.
Очевидно е, че използването на фосфати в пералните не е свързано с някакви опасности за хората, по-скоро, ако те са над определена концентрация в отпадъчните води и няма пречиствателни съоръжения за тяхното отстраняване, може да има някаква повишена еутрофикация – цъфтежът, който има по водоемите. Това е малка неточност.
Можем спокойно да подкрепим и този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Реплики? Не виждам.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Моля квесторите, поканете народните представители – влизаме в режим на гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет на 19 август 2015 г.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Иванов – процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ искам 30 минутна почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обявявам 30-минутна почивка.
Продължаваме в 14,30 ч. с дневния ред на днешното пленарно заседание.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, времето за прекъсване изтече.

Следващата точка от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Постъпил е доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Караджов, моля да ни представите доклада от Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Антон Гинев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за допускане в залата.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра.
Слушаме Ви, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-63, внесен от Министерския съвет на 27 юли
2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 16 септември 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване,
№ 502-01-63, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2015 г.
На заседанието присъстваха господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”.
Законопроектът бе представен от госпожа Красимира Стоянова.
Със Законопроекта се предвижда Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да е компетентният национален орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване.
С част от предлаганите текстове в законопроекта се съобразяват препоръките на Европейската агенция за авиационна безопасност относно възможността за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на всяка държава членка. Това са въздухоплавателните средства, притежаващи европейски типов сертификат или признати типови сертификати по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 216/2008, както и тези, които попадат в обхвата на Приложение ІІ към същия регламент.
Също така чрез изменението на закона се предвижда в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства да бъдат вписвани и новопроизведени въздухоплавателни средства, отговарящи на националните норми за летателна годност.
Предлаганото изменение в чл. 48-и по отношение на въздушни превозвачи, извършващи самообслужване е в съответствие с тълкуването на Европейската комисия на смисъла на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността.
Друга предлагана промяна е свързана с отговорността на въздушния превозвач за щетите, причинени при превоз на багаж. Това изменение привежда отделни разпоредби от Закона за гражданското въздухоплаване в съответствие с Конвенцията от Монреал за уеднаквяване на някои правила за международен въздушен превоз и в съответствие с Регламент (ЕО)
№ 889/2002 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, който въвежда Монреалската конвенция в правото на Европейския съюз.
В частта от Закона, уреждаща административнонаказателната отговорност се предлагат разпоредби, с които се предвижда налагане на имуществена санкция на въздушен превозвач, който не изпълнява задълженията си да предостави право на обезщетение и/или съответна помощ на пътниците в случай на отказан достъп до борда, отмяна или закъснение на полет. Предвидени са санкции и в случаите, когато въздушен превозвач не изпълнява задълженията си да информира пътниците за техните права, не отговаря на жалбите на пътниците и/или не отговаря в посочения срок на запитванията, отправени към него от националния орган, отговарящ за изпълнението на Регламент (ЕО) № 261/2004.
Според вносителите на законопроекта предлаганите допълнения в чл. 143 от закона са наложителни с оглед на поети ангажименти на страната ни към Европейската комисия за предотвратяване стартирането на процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
След проведените разисквания по законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-63, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Караджов.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма желаещи да участват в дебата.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502 01 63, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2015 г.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ.
Вносител Министерският съвет.
Постъпили са доклади от съответните комисии, на които е разпределен този Законопроект. Те са четири. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Докладът на тази Комисия ще бъде представен от госпожа Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.
На заседание, проведено на 17 септември 2015г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта.
Той бе представен от господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика.
Законопроектът урежда обществените отношения, свързани с различните дейности по координация, изпълнение, мониторинг и контрол на средствата, предоставени от Европейския съюз на Република България в режим на споделено управление съгласно чл. 59 от Регламент (ЕС, ЕВРОАТОМ)
№ 966/2012 на Европейския парламент и Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №1605/2002 на Съвета.
С него се цели гарантирано по-прозрачна, по-разбираема и по-ефективна система на публичните средства от Европейския съюз като част от финансовата система на страната; постигане на по-добър административен капацитет и засилена координация на ниво управление и на всички нива на контрол; чрез кодификация на нормативната уредба – унифицирани и опростени процедури на основа на ясно разписани срокове, формуляри и други правила с ефект намаляване на административната тежест; ефективна съдебна защита за бенефициентите.
Законопроектът има характер на процесуален закон, разписващ основно административни производства. Той е структуриран в пет глави, Административно-наказателни разпоредби, Допълнителни разпоредби и Преходни и заключителни разпоредби. Запазена е съществуващата национална институционална рамка, но чрез настройване към засилване на нейния капацитет за координация, управление и контрол на средствата от ЕСИФ.
Особен акцент в законовата регулация е поставен върху
установяването на ясни административно-правни отношения между
управляващите органи и бенефициентите. Тези отношения е предвидено да възникват въз основа на два различни институтана административното право – Административния договор, който е основната форма при предоставянето на безвъзмездната финансова помощ, и финансовите корекции, които се определят по основание и размер с индивидуален административен акт.
Очакваните положителни резултати от приемането на закона са: създаване на предсказуема среда за изпълнението на програмите, финансирани със средства от ЕСИФ, с ясно регламентирани права и отговорности на участниците в процеса; премахване на съществуващата фрагментарност на нормативната уредба чрез отстраняване на недостатъците в действащата подзаконова нормативна уредба; кодифициране и унифициране на процедурите за изпълнение; утвърждаване на публично-правния режим в отношенията между управляващите органи и бенефициентите на финансова подкрепа, съответен на техния предмет – средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са публични средства; въвеждане на ускорени процедури по обжалване, невъзпрепятстващи процеса на усвояване на средствата от ЕСИФ.
В последвалото обсъждане на Законопроекта членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа.
Проведеното гласуване приключи със следните резултати:
С 11 гласа „за”, без „против“ и 4 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 05.08.2015г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Ташков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Имам удоволствието да Ви представя:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.
На заседание, проведено на 16 септември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, госпожа Малина Крумова – директор на дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз“ в Администрацията на МС, госпожа Добринка Кръстевa – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз“ в Администрацията на МС, както и господин Иван Иванов и госпожа Мария Банева от същата дирекция.
Предложеният Законопроект цели да преодолее съществуващата фрагментарност на нормативната уредба, засягаща управлението на европейските средства, както и да осигури необходимата устойчивост и предвидимост на регулаторната среда. Вносителите констатират, че досегашната уредба на ниво нормативни актове на Министерския съвет често не е в състояние да осигури адекватна правна регулация именно поради подзаконовия си характер.
В заключение Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове приветства инициативата на вносителя за цялостен и устойчив във времето подход към нормативно регламентиране на управлението на средствата по ЕСИФ в България. Предвид високата значимост на европейските средства за социално-икономическото развитие на страната ни, Комисията подкрепя създаването на закон, който да урежда ефективно и ефикасно тази проблематика.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за” и 5 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ташков.
Сега ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси за първо гласуване.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми заместник министър-председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.
На свое заседание, проведено на 2 септември 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 05.08.2015 г.
На заседанието присъстваха: господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика и госпожа Йоланда Емирян – началник на кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика; от дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” към Министерския съвет – господин Иван Иванов и госпожа Мария Банева; от дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” към Министерския съвет – госпожа Малина Крумова, госпожа Юлия Велчева и господин Владимир Младенов.
Законопроектът беше представен от господин Томислав Дончев.
С предлагания Законопроект се цели кодифицирането и унифицирането на правилата, по които се управляват и разходват средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, въвеждането на мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и постигането на ефективен съдебен контрол.
Отношенията между управляващите органи и бенефициентите се регулират чрез два различни института на административното право като административния договор, който е основната форма при предоставянето на безвъзмездна финансова помощ и финансовите корекции, които се определят по основание и размер с индивидуален административен акт.
Предвиждат се някои особени правила по отношение на съдебния контрол върху административните актове, които дерогират общия ред на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В обсъждането участие взеха народните представители Емил Димитров, Христиан Митев, Филип Попов, Петър Славов и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си към Законопроекта.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 05.08.2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Последният доклад, който ще чуем, е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Госпожа Караянчева се готви да ни представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 1 октомври 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 05.08.2015 г.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” в администрацията на Министерски съвет, която представи законопроекта от името на вносителя.
Законопроектът има за цел да кодифицира и унифицира правилата, по които се управляват и разходват средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, да въведе мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и да осигури ефективен съдебен контрол. В обхвата на законопроекта са включени Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за морско дело и рибарство.
Законопроектът отразява създадената до момента подзаконова уредба, така че да не се препятства усвояването на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
Законопроектът има характер на процесуален закон, разписващ основно административни производства.
Предвижда се за цялостната организация, включително за акредитацията на управляващите и сертифициращите органи, да отговаря заместник министър-председателят или министър, подпомаган от Централното координационно звено, както и от постоянно действащите консултативни органи на правителството – Съвета за координация при управлението на средствата от ЕС и Съвета за координация в борбата с правонарушенията при управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 12 гласа „за”, без „против” и 2 гласа – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
От името на вносителя Законопроектът ще бъде представен от господин Томислав Дончев.
Слушаме Ви, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място искам да благодаря на всички народни представители за изключително конструктивния, професионален тон в комисиите, както и за получената подкрепа.
Наред с това искам да се извиня, че този текст, който в момента е на Вашето внимание, се представя едва сега. Той трябваше да бъде факт преди две години. Извинявам се, въпреки че вината не е моя, но дължахме на всички институции в България, които ползват европейско финансиране, подобен текст съвсем в началото на програмния период.
Средствата от Европейския съюз в зависимост от годината, могат да бъдат между 5 и 10% от публичните разходи, които се правят в страната. В последните години те са над 2/3 от инвестиционния ресурс на ниво национален бюджет и на ниво бюджети на местните власти. Не това обаче, уважаеми дами и господа, е причината да представим този текст на Вашето внимание.
Голямото предизвикателство е, че разходването на тези средства, ако трябва да бъда по-конкретен, ако не включваме средствата за директни плащания, до 2023 г. сумата е над 12 млрд. евро, които следва да бъдат разпределени . Те се регулират само от постановления на Министерския съвет и то не от едно постановление, а от десетки различни постановления. Една разпокъсана, изключително динамична нормативна база, която представя изисквания към всички участници в процеса, които, на всичкото отгоре, се променят във времето.
Първата основна цел е кодификация, наличие на един синхронизиран правов ред, който да се следва от всички.
Обръщам внимание, че въпросният текст не само регламентира процесите, които е имало до момента, той ги променя, а тук всички участници в процеса са категорични, че е необходима промяна.
Допълнително с регламентирането на процесите на ниво закон се гарантира много по-голяма устойчивост и на всички звена, които участват в управлението на европейското финансиране, устойчивост на правилата. След приемането на този Закон всеки участник в процеса ще знае какво би следвало да очаква от действията на всеки от органите в звената, включени в системата, което безспорно ще гарантира една по-голяма доза предвидимост, спокойствие, сигурност какво да очакваш и какво да не очакваш от институцията, от която зависиш – тази, която е от другата страна.
Най-важната стъпка обаче, най-важната реформа, така да се каже в този текст, е пребалансирането на правата между всички участници в системата. Тези, които са по-запознати, знаят, че към момента управляващите органи, различните министерства, тези, които имат ангажимент да сключват договорите, да плащат или да не плащат, са практически всевластни. Дълбоко вярвам в капацитета на всички администрации на централната държавна власт, особено тези, които управляват европейски пари. Но става дума за хора. Хората по дефиниция са грешни, правят грешки. Не съществуват никакви гаранции, че те винаги, във всички случаи са абсолютно прави.
До момента възможността на един получател на безвъзмездно финансиране, на един бенефициент да си преследва правата, са категорично в сивата зона, доколкото не съществува един ясен, подреден ред, който да се следва. В много малко от случаите те имаха възможност да обжалват актовете на управляващия орган, ползвайки реда на АПК. В някои от случаите се ползваше по-бавният и по-скъп ред на ГПК. В много от случаите възможността им да си търсят правата не съществуваше или беше силно ограничена. Голямата стъпка напред е, че тук въвеждаме един нов ред, тоест, цялата система, всички актове на управляващи органи, одобрения и неодобрения на проекта, верифициране, признаване, непризнаване на разход и най-вече болезнената тема с финансовите корекции да бъде подсъдна на системата от административни съдилища в страната. От тук нататък след приемането на теста всеки участник в процеса, особено този с най-тежките отговорности, който трябва да превръща парите в блага – бенефициентът, ако счита, че правата му са по някакъв начин уязвени, има достъп до бързо и достъпно като средства, които трябва да се вложат, правосъдие.
И на последно място в желанието си да бъда кратък: унификацията. Ние имаме различни оперативни програми, плюс тях имаме и една голяма програма за развитие на селските райони. Много често една и съща институция, ползвайки финансиране от различен финансов инструмент, трябва да следва различни финансови правила. Това много трудно може да бъде обяснено. Тук в някаква степен със средствата на законовата пирамида, караме всички институции да следват един и същи ред, приложим по отношение на този, който получава безвъзмездното финансиране.
И наистина, на последно място, създава се правната основа за пълна електронизация на процесите по кандидатстване и отчитане. Това вече се случва, като електронната инфраструктура е факт, всички бенефициенти се ползват от него, но с този текст създаваме необходимата легална платформа. Благодаря и разчитам на Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказване, колеги.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Дончев, уважаеми колеги! Днес наистина ще е исторически ден в годините – вече девет години, през които България е член на Европейския съюз. Учудвам се, че точно в този ден, в който се приема така дългоочакваният Закон за управление на еврофондовете, в лявата част на залата има не повече от 5 – 6 човека. (Смях, оживление в ГЕРБ. Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Също така един от големите консуматори на европейски средства не е представен от нито един народен представител. Имам предвид тук една много гръмка група – обръщам внимание върху този факт.
Исторически е денят, защото, уважаеми колеги, господин Дончев и неговият екип работеха много още през 2012 г. да имаме този Закон. Той беше стопиран. Аз следях нещата. Господин Дончев на едно от заседанията на Комисията по еврофондовете беше заплашен от госпожа Зинаида Златанова, че ако внесе този Закон за разглеждане, тя ще вземе съответните мерки, за да го стопира.
В тази връзка искам да изкажа моето удовлетворение, уважаеми колеги, че най-после се приема закон за усвояване, забележете, който пряко или косвено ще даде по-лесен начин за усвояване на около 15 млрд. евро – поправете ме, господин Дончев, ако не съм точен, като около 9 милиарда от тях ще бъдат по оперативните програми и по Програмата за развитие на селските райони.
В тази връзка искам да заявя сега пред Вас, че не съм далеч от мисълта между първо и второ четене да подготвим нещо, да направим предложение с цел Законът да стане по-добре работещ.
Изказах моето съмнение по структурата за управление, предлагана в Закона. Моля да обърнете внимание: там има три органа, които е предвидено да управляват тези 15 млрд. евро – Министерският съвет, заместник министър-председател или министър по еврофондовете и министърът на финансите.
В Комисията зададох въпрос на господин Томислав Дончев: „Господин Дончев, представете си, ако неориентирана госпожа, като Зинаида Златанова, чието най-голямо достойнство е, че знае английски език, застане на Вашето място. Тя не знае какво е това „приоритет”, какво е „ос”, какво е „мярка”. Тогава какво правим?”
Съвсем сериозно Ви казвам, че това е нещо, върху което трябва да помислим, защото друг на мястото на господин Дончев веднага би създал някакво супер министерство, което да ръководи еврофондовете. Тук се предвижда централна комисия, която да помага на заместник министър-председателя. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Имам освен това забележка в частта, където се определят функциите на заместник-премиера или на министъра по еврофондовете или на министъра на финансите. Видях, че в задълженията на заместник-премиера не фигурира задължението да води национално отговорна политика при усвояване на еврофондовете. Това е записано обаче в задълженията на финансовия министър. Тук трябва да помислим, защото трябва наистина да вменим такова задължение на една евентуална госпожа Златанова, ако тя дойде. Дано да не дойде! (Реплики от народния представител Манол Генов от БСП ЛБ.)
Имам още някои забележки, които искам да изкажа пред Вас. Те са свързани с това, че за първи път се прави пробив в такъв важен документ и държавата в лицето на нейните служби, нейните управляващи органи ще може да бъде санкционирана за недобросъвестно отношение – бавене и неусвояване на европейските фондове. Уважаеми колеги, трябва да кажа, че в края на тази година, за съжаление, ще станем свидетели на неусвояване на стотици милиони евро от еврофондовете, защото го нямаше този Закон!
Сега от централните ведомства, поправете ме, ако не е така, чакат общините да си внесат документите, чакат общините да направят нещо. Накрая обаче общините няма да са виновни и ще кажат: „Дайте ни пари от държавния бюджет, защото мина 15 октомври, но не можахме да си внесем документите и те не можаха да бъдат верифицирани.”.Какво правим сега?! Много ще е лошо, ако това продължава да се случва и през новия период.
Изразявам своите съмнения за това. Вярно, има 27 члена, които казват какво ще се случи на тези, които вземат парите, ако решат да излъжат, да направят някакви врътки и така нататък. Само обаче в четири члена се говори за отговорността на тези, които управляват еврофондовете, а тя е голяма.
Смятам, че като Народно събрание можем да направим така, че Законът да е по-добър и да постави управляващите в по-голямо напрежение, отколкото са в момента. Защото, пак казвам, дама като Златанова може да се появи тук и да започне да говори как лошо са работили преди нея. (Реплики от народния представител Манол Генов: „Е, стига.”) Е, стига, защото по-добре да си тръгваме, нали? Да, бе, да, бе, по-хубаво е да си тръгваме. (Смях, оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не влизайте в диалог със залата, моля Ви! Не се обаждайте от място!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Сега, Вие казвате „гащи”, аз нося панталони. Така е, какво да направим. (Смее се. Смях и оживление.) Така е, парламент!
Благодаря Ви за вниманието.
Надявам се, че между първо и второ четене ще помогнем Законът да стане малко по-добър, отколкото е в момента. Господин Дончев, поздравления за това, което сте направили досега. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Реплики? Няма реплики.
Процедура?
Заповядайте за процедура, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам процедура по начина на водене.
Господин Председател, много Ви моля, нека да се придържаме към добрия тон, когато водим дискусии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Присъединявам се към призива.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека не влизаме в анализи за присъствието на парламентарни групи – кои са тук и кои не са тук, а като влизаме, да погледнем собствената си парламентарна група, а не чуждите!
И накрая, като толкова желаете да се преброим, ако искате, мога да поискам поименна проверка, за да разберем какво правим. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Председател, много Ви моля: нека да запазим добрия тон, за да можем да работим, а не да си правим един на друг разни малки, по-големи, по-чисти или по-мръсни номерца и коментари, господин Петров! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Присъединявам се към Вашия призив.
Има ли други изказвания?
Народният представител Димитър Байрактаров. (Оживление.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Да, наистина по този Законопроект трябва да се говори прагматично. Странно е, че по такъв важен Законопроект, който касае усвояването на почти 30 млрд. лв., липсва дебат.
Поздравления! Наистина добра работа!
Уважаеми господин Вицепремиер, искам да Ви обърна внимание върху някои моменти в Закона, за съжаление, продиктувани от жестоката практика.
Първият момент е въпросът с контрола по усвояването на европейските средства, особено когато става въпрос за усвояването на средства по проекти по програма „Регионално развитие”.
В Закона са предвидени три органа за контрол – одитиращите органи, дирекцията АФКОС (Защита на финансовите интереси на Европейския съюз), но липсват всякакви срокове.
Между другото, като разследващ журналист съм разкрил десетки (смях и реплики), да не кажа стотици случаи, а за някои информирах лично Вас.
Такъв беше например случаят с изразходвани средства в село Борие, където по документи е записано, че е асфалтиран път от 1500 метра, а той е 800 метра. Всичко това, забележете, е минало на проверка уж от одитиращите органи. Много интересно как в тези одитирани органи липсва справка по натурални показатели. Натурални показатели! Разбирате ме добре за какво говоря.
Такъв беше случаят с изпълнение на програмата в град Бургас за подобряване на културната инфраструктура, където, забележете, липсваха всякакви изпълнения на Проекта, но накрая финансова корекция от 135 хил. лв. Всъщност тук възниква въпросът: кого наказваме с тази финансова корекция? Нарушителя или в крайна сметка българският гражданин, българският данъкоплатец, който трябва да плати тези така наречени „финансови корекции”, които в повечето случаи са престъпления, тъй като разходите по съответния проект са верифицирани. Проектът и обектът са въведени в експлоатация. Тук вече нямаме налице финансови корекции, а имаме налице извършване на финансова измама или престъпление.
Обикновено отговорите от тези институции, начело с АФКОС, както и от ОЛАФ пристигат три години по-късно. Мога да Ви кажа, направих си труда да направя справка, до момента няма нито едно осъдено лице, нито едно длъжностно лице за злоупотреби с европейски средства. Тук целта е – и аз Ви поздравявам за това – от тези европейски средства най-после да постигнем икономически ефект.
Оказва се, че през изтеклия период са влезли няколко милиарда лева и евро дори, а икономическият ефект е нищожен. Нищожен е икономическият ефект! Възниква въпросът: къде е например Службата за финансово разузнаване, която трябва да следи дали наистина тези парични потоци започват да се вливат в българската икономика? В този момент в Закона липсва – казвам го добронамерено – защото, разбирам добрите намерения, и наистина този Закон трябваше да бъде приет доста по-рано. Ние обаче трябва да се стремим с такъв закон да постигнем и крайния ефект, който е най-важният и който, считам, че е основната цел в Закона и дейността на правителството.
Така че аз Ви моля да обърнете внимание на тези въпроси и наистина на второ гласуване, ако трябва да се добавят някъде текстове, ако трябва да се прецизират, но контролът наистина трябва да е доста по-добър и чрез него да се постига и крайната цел. В противен случай, няма какво да се лъжем, ще стигнем пак до спиране на еврофондове. Гражданите стават все по-активни, забелязват много нарушения, сигнализират съответните европейски институти начело с ОЛАФ, и спирането обикновено става една или две години по-късно, след като се задействат.
Между другото, една от основните причини за спирането на еврофондовете беше точно община Бургас. Точно община Бургас беше една от основните причини и това го знаят всички просветени. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Имате ли реплики, уважаеми колеги народни представители? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИИ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА.
Вносител Министерският съвет на 22 юли 2015 г.
Господин Христов, заповядайте да ни запознаете с доклада.
Думата има председателят на Комисията по земеделието и храните Румен Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника № 502-01-61,
внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г.
Ще представя на Вашето внимание резюме:
„Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 2 септември
2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника № 502-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г.
Законопроектът беше представен от зам.-министър Димитров.
Със Законопроекта се предлага закриването на Контролно-техническата инспекция като специализирана администрация към Министерството на земеделието и храните. В тази връзка всички нейни функции се разделят между Министерството на земеделието и храните и съответните областни дирекции „Земеделие”.
Министърът на земеделието и храните ще бъде компетентният орган, който ще одобрява типа техника, съответно ще издава сертификати за одобрение на типа. Министърът или оправомощени от него длъжностни лица ще осъществяват контрол за правоспособността на лицата, които работят с техниката; за наличието на сертификат за одобрение на типа; за настъпили изменения в одобрението, съответно за наличие на сертификат за изменение на одобрения тип и за отразяване на промените в сертификата за съответствие с одобрения тип. В Министерството на земеделието и храните ще се поддържа информационната база данни за регистрация, отчет и контрол на техниката и на лицата, придобили правоспособност за работа с нея.
Освен това министърът ще бъде компетентен орган по обмена на информация с компетентните органи на другите страни – членки на Европейския съюз.
Всички останали функции на Контролно-техническата инспекция преминават към областните дирекции „Земеделие”. Оправомощени служители в съответните дирекции ще осъществяват контрол по регистрацията; по техническото състояние и безопасността на техниката; по въздействието й върху околната среда; по състоянието на материалната база във формите за придобиване на правоспособност за работа; за наличието на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип и за съответствието на техниката с одобрения тип. Освен това областните дирекции ще имат компетенции да налагат принудителни административни мерки.
Уреждат се трудовите и служебните правоотношения със служителите от инспекцията, като с оглед запазването на административния капацитет, служебните правоотношения със служителите от специализираната администрация няма да се прекратяват, а ще се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител.
Предвидено е издадените сертификати, свидетелства и други документи да запазят своята валидност до изтичане на срока, за който са издадени.
Във връзка с направените промени се правят и съответните изменения в Закона за движението по пътищата, Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, Закона за инспектиране на труда и Закона за подпомагане на земеделските производители.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 13 гласа „за”, 4 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника № 502-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В края на работното време преценявам, че всички сте изморени, но този Законопроект, който съответно в момента обсъждаме, е изключително важен не само за хората, които са заети и за които структурата се закрива, но също така и за работата на Министерството на земеделието и храните като цяло и функциите, с които се натоварва Министерството особено след последните промени.
Уважаеми колеги, в рамките на три месеца това е третата структура, която се закрива като структура в Министерството на земеделието и храните. Беше закрита Националната служба по зърното, ликвидирана. Седемдесет и шест професионални гимназии бяха закрити и ликвидирани, преминавайки към общините, и това е третата – Контролно-техническата инспекция, която се предлага на практика да прекрати своята дейност и функциите да бъдат прехвърлени към Министерството на земеделието и храните чрез изпълнение на част от функциите от областните структури на самото Министерство.
Преди да изразя, да споделя с Вас моите притеснения по отношение на предлагания Законопроект, искам да Ви кажа, че аз вече се чудя Министерството на земеделието и храните какво смята да се случва с неговото управление на отрасъл „Земеделие”.
Това, което се предлага за мен, е връщането към периода 1970 – 1980 г., когато действаше Националния аграрно-промишлен съюз. Тогава всички функции бяха съсредоточени в Министерството с областни дирекции, областни представителства, които осъществяваха дейността по управление на отрасъла на регионално ниво. Така както върви, Министерството, поемайки тези функции, според мен, всички стъпки в тази посока ще доведат от отчитане на поредната грешка, до поредните кризи в сектора и занемаряване на контролните функции, които са изключително важни що се отнася до това, че те са разписани в европейски регламенти и е задължение на България да ги изпълнява чрез съответни изпълнителни агенции. Министерството провежда политиката в съответната област, а изпълнителната дейност, контролът се осъществява от изпълнителни агенции.
Според нас, нашето категорично становище е, че Контролно-техническата инспекция е необходима, има своите функции, разписани както с европейските регламенти, така също и осъществява добре своите контролни функции.
На първо място в мотивите на Законопроекта се посочва, че областните служби ще подобрят услугите, които се отнасят към земеделските производители. Силно се съмнявам в това по простата причина, че основните функции на Контролно-техническата инспекция не са да обслужва и да предоставя услуги на земеделските производители, а да изпълнява европейските регламенти, за което съответно има разписани правила и процедури.
Второ, Контролно-техническата инспекция е признатия компетентен орган пред Европейската комисия за одобрение на типа трактори и инвентар. Прекратяването на съществуването на Контролно-техническа инспекция означава автоматически, че страната ни ще бъде в наказателна процедура, защото няма даже и теоретична възможност, когато ликвидират една структура, на другия ден Европейската комисия да одобри новата, предлагана от правителството или от изпълнителната власт. Най-малкото, че процедурата по това одобрение отнема близо шест месеца и, за да бъде одобрена тази нова структура, е необходимо освен промяна в законодателството, необходимо е да има капацитет, свързан с кадрите, които работят, писмени процедури и едва тогава да се премине към одобрение на новата структура, която да бъде компетентният орган за одобряване на съответствието.
Много внимателно четох в стенограмата обясненията, които бяха направени по време на обсъждането в Комисията по земеделието и храните. Съжалявам, обаче няма нито един представител от Министерството на земеделието и храните на никакво ниво – нито на експертно, нито на политическо.
РУМЕН ХРИСТОВ (ГЕРБ, от място): Тук са! Тук са!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Просто ги няма в залата, но, така или иначе, в резултат на внимателния прочит на стенограмата за мен остава недоумението как с толкова много думи не се казва абсолютно нищо.
Обясняваше се как този Законопроект е съгласуван с различни агенции, структури и всички са о’кей, тоест нямаме никакви проблеми с това – ликвидирайки една структура, създаваме на другия ден нова.
Но нямам отговор на въпроса: защо Министерството на икономиката не е подкрепило този Законопроект? Писменото становище на Министерството на икономиката казва, че страната е заплашена от наказателна процедура, що се отнася до компетентния орган, който пред Европейската комисия съответно трябва да отговаря за съответствието на земеделската техника. За мен това буди недоумение как с лека ръка Министерството решава, че може да се справи с най-елементарна промяна в Закона именно с тази процедура.
Освен това Министерството на земеделието и храните не си е направило труда писмено да информира или да запита Европейската комисия какви стъпки следва да направи в опцията, когато Вие ликвидирате една структура и искате да прехвърлите функциите в нова такава. Такава кореспонденция липсва. Според стенограмата представителите на Министерството въобще не отговориха на въпроса дали сте имали разговор с Европейската комисия.
Наистина, считам, че тази безразсъдна стъпка ще ни струва изключително много неприятности, а усилията ще бъдат много повече отколкото може да си представи изпълнителната власт по отношение възстановяването на контролните функции.
И в доклада на Комисията, и в мотивите се посочва, че правоприемник на дейността на Контролно-техническата инспекция ще бъдат областните структури на Министерството на земеделието и храните, като съответно ще се запази специализираната администрация. Но, така или иначе, внимателният прочит на Законопроекта показва, че същинската дейност на КТИ не се ликвидира, а ще продължава да се изпълнява от областните управи. От тук нататък прехвърлянето на имуществото, активите и пасивите означава, че отиват към Министерството на земеделието и храните, при което ние би следвало да сме в опцията на чл. 123 от Кодекса на труда, което означава, че трябва да се запазят и трудовите правоотношения на заетите в Контролно-техническата инспекция, но на практика в Законопроекта това не се случва.
Трудовите правоотношения на заетите в Контролно-техническата инспекция се прекратяват съгласно чл. 328 от Кодекса на труда, което означава, че Министерството на земеделието ще прецени една малка част да остави в областните служби, които как ще си изпълняват функциите, това е друга тема, тъй като нито има правила, нито има процедури, нито начина, по който това ще се случи, но по-голямата част от заетите в тази специализирана структура в Министерството на земеделието и храните ще бъдат съответно прекратени трудовите им правоотношения.
В заключение аз искам да кажа, тъй като виждам, че сте оттегчени, но, повярвайте ми, след една година тази структура ще се наложи да я възстановявате, поради неизпълнение на задълженията.
Историята на Контролно-техническата инспекция показва, че тя е била закривана и 1990 г. На следващата година – откривана, защото това е специализирана администрация, която трябва да отговаря за контрола на земеделската техника и като такава тя съществува в изпълнителни агенции, което е най-добрият начин за изпълнението на функциите.
Ние няма да гласуваме и да подкрепим предлаганите промени и се надявам наистина, когато се вкарват, когато се внасят законопроекти, да се прави много точен анализ какви ще бъдат последствията и кой ще носи отговорността, защото отговорността не е само пред българските земеделски производители, но и пред европейските от гледна точка на това каква техника има в България и кой ще гарантира нейното съответствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема
проф. Бъчварова.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 502-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 68, против 9, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, преминаваме към дълго отлаганите ратификации.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЯТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ, ДОПЪЛНЕНИЕ И ПРОДЪЛЖАВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ПО ПРОГРАМА „ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ХИВ/СПИН В БЪЛГАРИЯ” МЕЖДУ ГЛОБАЛНИЯ ФОНД ЗА БОРБА СРЕЩУ СПИН, ТУБЕРКУЛОЗА И МАЛАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Комисия по здравеопазване – доклад.
Заповядайте, председателят на Комисията – народният представител Даниела Дариткова.
Има още два доклада. Ще помоля докладчиците в резюме да ни ги представят.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители1
Представям на Вашето внимание.
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България
На свое заседание, проведено на 10 септември 2015 г., Комисията по здравеопазването обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26, внесен от Министерски съвет на 6 август 2015 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на здравеопазването – д-р Бойко Пенков, заместник-министър, и д-р Тонка Върлева, началник отдел.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от д-р Тонка Върлева.
На заседание, проведено на 6 август 2015 г. Министерски съвет одобри проект на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република.
Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България е подписано на 23 март 2015 г. в изпълнение на решение на Министерски съвет.
По Програма ВИГ-202-001-Н „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” Министерството на здравеопазването и Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария са подписали няколко споразумения.
Глобалният фонд удължава срока на програмата с една година считано от началото на 2015 г., като сумата, одобрена за продължаване на дейностите за горепосочената година е 2 млн. 421 хил. 500 евро.
Необходимите средства от вътрешното финансиране, както и разходите за данъци, мита, такси по доставките на стоки и услуги, ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените бюджети на Министерството на здравеопазването за съответната година.
Изпълнението на програмата е от изключителна важност за България, защото с безвъзмездната помощ от Глобалния фонд ще продължат да се допълват усилията на национално ниво в превенцията и контрола на заболяването.
Очакваните цели след продължаване на финансирането по програмата, е предоставяне на услуги за доброволно консултиране и изследване за ХИВ; предоставяне на специфичните превантивни услуги на терен; предоставяне на здравно образование, насочено към развиване на социални умения за деца в институции.
За влизане в сила на Споразумението е необходимо то да бъде ратифицирано съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 15 гласа „за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Дариткова.
Доклад на Комисията по правни въпроси ще представи вероятно председателят на Комисията – господин Кирилов.
Заповядайте, господин Кирилов. (Шум и реплики.)
Имате доклад, господин Кирилов. Извинявам се, Вие не знаете, но го имам в папката. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Извинявам се за неправилното твърдение.
Представям на вниманието Ви в резюме
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България“ между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26, внесен
от Министерския съвет на 6 август 2015 г.
На свое заседание, проведено на 2 септември 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратификация.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от д-р Тонка Върлева.
Със Споразумението се удължава срока на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” с една година, без да се изисква допълнително финансиране. С безвъзмездната помощ за изпълнение на програмата се изпълняват главно дейности за превенция сред най-рисковите групи в страната.
Чрез безвъзмездната помощ от Глобалния фонд ще продължат усилията на национално ниво в превенцията и контрола на заболяването.
В обсъждането взеха участие народните представители Емил Димитров и Десислава Атанасова, които изразиха подкрепата си към Законопроекта.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
За доклада на Комисията по външна политика има думата народният представител Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 2 септември 2015 г., Комисията по външна политика разгледа горепосочения Законопроект за ратификация.
Мотивите към законопроекта бяха представени от заместник-министъра на здравеопазването господин Персенски.
Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария удължава срока на програмата с една година, считано от началото на 2015 г. по процедура, по която не се изисква допълнително финансиране.
Сумата, одобрена за продължаване на дейностите за 2015 г. е в размер 2 млн. 421 хил. 500 евро. От изключително значение е да се положат усилия за стабилен преход на преминаване на финансирането на превенцията от международния донор към българското правителство и други донори.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Уважаеми колеги, становище на вносител – няма.
В режим на дебат сме.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, режим на гласуване.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, вносител – Министерският съвет, от 6 август 2015 г.
Режим на гласуване, колеги.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 4.
Законопроектът е приет.
Процедура – госпожо Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 77,
ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля Законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: „Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България”, № 502-02-26, внесен от Министерския съвет на 6 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Режим на гласуване на второ четене на прочетения Законопроект за ратифициране на Споразумението.
Колеги, гласувайте.
Госпожо Дариткова, не прочетохте член единствен. Закон – заглавие, член единствен – ратифицира, прочитате го цялото и тогава гласуваме.
Отменете гласуването.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: „Член единствен. Народното събрание ратифицира Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изчетохте член единствен, благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Режим на гласуване!
За стенограмата всичко трябва да бъде точно.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващия законопроект:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АНЕКСА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПОДКРЕПА ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕКРЕТАРИАТА НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, ПОДПИСАН НА 12 ОКТОМВРИ 2012 Г. В МАТРАХАЗА, УНГАРИЯ.
Има доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по външна политика.
Генерал Атанасов, заповядайте да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в гр. Матрахаза, Унгария, № 502-02-14, внесен от Министерския съвет на 5 май 2015 г.
На свое заседание, проведено на 10 юни 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария, № 502-02-14, внесен от Министерски съвет на 5 май 2015 г.
На заседанието присъстваше представител на Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов, който представи Законопроекта.
Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа е подписана през май 2004 г. и има за цел укрепване на сътрудничеството между договарящите се страни с оглед противодействие на заплахите към обществената сигурност и обществения ред, както и по отношение на превенцията и разкриването на престъпни деяния.
България е ратифицирала Конвенцията със закон от 2008 г. Меморандумът за разбирателство, за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество е подписан в София през
2010 г. и е ратифициран със закон през 2011 г.
Целта на Меморандума е да определи ролята и задачите на Секретариата на Конвенцията, сътрудничеството между договарящите страни и Секретариата, подкрепата от страна на договарящите страни за дейността на Секретариата, както и някои организационни и оперативни въпроси, свързани с дейността на Секретариата.
Самият Секретариат действа като технически експертен орган, упълномощен да подпомага договарящите се страни при изпълнението и прилагането на разпоредбите на Конвенцията. Институционално е свързан с Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили и е разположен в
гр. Любляна, Република Словения.
Съгласно Меморандума, Секретариатът се подпомага финансово от договарящите страни и международните партньори, като за първоначален период от две години страните се съгласиха всяка от тях да направи годишни вноски в размер на 10 хил. евро на година, за да се подпомогне покриването на оперативните разходи на Секретариата. Съгласно Анекса за изменение на Меморандума, подписан на 12 октомври 2012 г. в Унгария, вноската в размер на 10 хил. евро от веднъж на две години става ежегодна.
До момента Министерството на вътрешните работи е превело всички дължими вноски, като за тази година също е предвидена по бюджет. И тъй като Анексът предвижда финансов ангажимент за държавата, същият подлежи на ратификация от Народното събрание.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3, от Конституцията на Република България да подкрепи Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария, № 502-02-14, внесен от Министерски съвет на 5 май 2015 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, генерал Атанасов.
Докладът на Комисията по външна политика ще представи господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно цитирания Законопроект
Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа е подписана във Виена на 5 май 2006 г. от Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора.
Конвенцията има за цел укрепване на сътрудничеството между договарящите страни с оглед противодействие на заплахите към обществената сигурност и/или обществения ред, както и по отношение на превенцията, разкриването и полицейското разследване на престъпни деяния.
Меморандумът за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа е подписан в София на 21 май 2010 г. и е ратифициран от Република България със закон.
Целта на Меморандума е да определи ролята и задачите на Секретариата на Конвенцията, сътрудничеството между договарящите страни и Секретариата, подкрепата от страна на договарящите страни за дейността на Секретариата, както и организационните и оперативните възможности на Секретариата.
Съгласно т. 8 от Меморандума Секретариатът се подпомага финансово от договарящите страни и международните партньори, като за първоначален период от две години договарящите страни се съгласяват всяка от тях да направи вноски в размер 10 000 евро на година, за да се подпомогне покриването на оперативните разходи на Секретариата. До момента Министерството на вътрешните работи е превело всички дължими годишни вноски. Разходите, свързани с изпълнението на Анекса, ще се осигуряват от одобрения бюджет на Министерството на вътрешните работи за съответната година.
Тъй като Меморандумът е бил ратифициран със Закон на Народното събрание Анексът за неговото изменение подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България.
На редовно заседание, проведено на 14 май 2015 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. С 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, режим на гласуване.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария, № 502-02-14, внесен от Министерския съвет на 5 май 2015 г.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедура – заповядайте, ген. Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Моля да подложите на гласуване предложението да разгледаме Законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Режим на гласуване, колеги.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Проект!
„ЗАКОН
за ратифициране на Анекса за изменение на
Меморандума за разбирателство за сътрудничество и
подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията
за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа,
подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария
Член единствен. Ратифицира Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване на второ четене току-що прочетения Закон за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът за ратификация е приет на второ четене.
С това, уважаеми колеги, изчерпахме точките от дневния ред.
Утре, редовно заседание по гласувания дневен ред – започваме с първа точка за четвъртък.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,54 ч.)



Председател:

Цецка Цачева




Заместник-председатели:

Димитър Главчев

Кирил Цочев

Красимир Каракачанов


Секретари:

Александър Ненков

Айхан Етем