Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Красимир Каракачанов и Кирил Цочев

Секретари: Чавдар Пейчев и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги!
Моля да се регистрираме.
Прекратете регистрацията.
Втори опит – в 9,15 ч.

Открито в 9,16 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, съгласно уточнението вчера на извънредния Председателски съвет, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа в законодателната част от днешното пленарно заседание да бъде:
1. Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ.
3. Първо гласуване на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Моля да гласуваме.
Гласували 121 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
На 8 октомври 2015 г. с писмо № 554-00-664 народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев ме уведомяват, че на основание чл. 82 от Правилника оттеглят внесения от тях на 16 септември 2015 г. Законопроект за допълнение на Закона за движение по пътищата с
вх. № 554-01-155.
На 8 октомври 2015 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за месец август 2015 г. по следните показатели: индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство; и индекси на строителната продукция.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, във връзка с прекратеното предсрочно пълномощие на народен представител във вчерашния ден, с писмо вх. № 536-00-13 от 8 октомври 2015 г. от ръководството на Централната избирателна комисия съм получила Решение № 2522 НС от 8 октомври 2015 г. на Централната избирателна комисия за обявяване за народен представител.
Решението гласи следното:
„РЕШЕНИЕ
№ 2522-НС, София, 8 октомври 2015 г. относно обявяване за избран за народен представител в Десети изборен район – Кюстендилски
С писмо вх. № НС-02-16 от 8 октомври 2015 г. на ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 октомври
2015 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени предсрочно пълномощията на народния представител Мая Божидарова Манолова, избрана от Десети изборен район – Кюстендилски, издигната от коалиция „БСП лява България” в Четиридесет и третото народно събрание.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в Десети изборен район – Кюстендилски, Иван Тодоров Ибришимов, ЕГН..., от листата на коалиция „БСП лява България” в Четиридесет и третото народно събрание.”
Господин Ибришимов е тук за полагане на клетва.
Моля, квесторите, поканете го в залата.
Повтаряйте след мен, господин Ибришимов. (Всички стават.)
ИВАН ИБРИШИМОВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито!

Преминаваме към точка първа за днес:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА, № 502-03-17, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.
Има постъпил доклад от Комисията по културата и медиите.
Госпожо Карастоянова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъде допуснат господин Боил Банов – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение, колеги.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете заместник-министъра, ако е тук.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 502-03-17, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.
Комисията по културата и медиите на извънредно заседание, проведено на 7 октомври 2015 г., обсъди Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 502-03-17, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.
Проектът за решение беше представен от госпожа Бони Петрунова, заместник-министър на културата.
През 2012 г. Четиридесет и първото народно събрание прие Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Държавните парични награди за особени заслуги са: пожизнени, периодични и еднократни. Средствата, необходими за изплащането на пожизнени държавни парични награди за особени заслуги се изплащат чрез бюджетите на съответните министерства.
С Решение № 710 от 16 септември 2015 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пожизнено държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията на: оперетната певица Анелия Шуманова, актьора Васил Михайлов, археолога проф. Людмил Гетов, диригента и композитора Стоян Бабеков и народната певица Янка Рупкина.
Предложението за отпускане на държавните награди е за изключителни постижения и за цялостен принос в областта на културата.
Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 502-03-17, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Карастоянова.
Господин Министър, ще представите ли Проекта за решение?
Ще го представи госпожа Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
„Проект
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ:
1. Отпуска държавни парични награди пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер 700 лв. месечно, съответно на:
Анелия Любомирова Шуманова
Васил Александров Михайлов
проф. д.и.н Людмил Стефанов Гетов
Стоян Иванов Бабеков
Янка Анастасова Рупкина
за изключителните им постижения и цялостния им принос в областта на културата.
2. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата.
Решението е прието от 43-ото народно събрание на (днешна дата) 2015 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Карастоянова.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Народните представители от БСП лява България ще подкрепим направеното предложение за отпускане на държавни парични награди за български граждани с особен принос за развитието на българската държава, на българската култура, за развитието на българската нация.
Искам да припомня днес пред Вас, уважаеми народни представители, че нашата парламентарна група още в Четиридесет и първото народно събрание, тогава във формата на Коалиция за България, подкрепи направеното предложение от Министерството на културата за обсъждането и приемането на този Закон. Днес наистина е важно да подчертаем, че беше извървян нелек организационен път, докато бъде приета наредбата, която дава възможност днес Народното събрание да обсъди и приеме предложение за награждаване на тези заслужили българи.
Смятам, че Комисията, която беше излъчена със заповед на министър Рашидов в състав от 15 члена под авторитетното председателство на Иван Попйорданов, свърши много сериозно своята работа и излъчи сред номинираните от творческите гилдии 15 български творци наистина пет безспорни имена на заслужили българи, които са отдали целия свой живот, личното си и творческо признание не само за развитие на българската култура, за развитие на своя талант, но наистина са белязали българската нация, българската култура със своите върхови достижения. Част от тях са и с безспорни обществени позиции в тези години, които наистина са допринесли за развитието на нашата страна като граждани и общественици.
Ние ще подкрепим тези предложения и защото е нужно във времена, които не винаги са белязани от време на духовност, тези хора да бъдат уважавани, да бъдат зачитани и от българската държава и да усетят нашето отношение, което е белег и за отговорно политическо поведение в настоящия момент.
Мисля, че можем да си пожелаем освен предложения, направени от Министерството на културата, в следващите години да видим предложения от други министерства за хора, които са работили и заслужават да получат подобно признание и в други сфери на обществения, културния и духовния живот на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Бояджиева.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нашата група от АБВ и в Комисията, и сега ще подкрепи. Мисля, че това нещо дори е закъсняло. Трябваше по-отдавна. Знаете, големи личности си отидоха обидени. Би трябвало да подкрепим тези хора, които дадоха живота си за културата и в крайна сметка си отидоха от своя земен път просто обидени.
Не само това. Ние подготвяме проект, който ще внесем заедно с Министерството – да се създаде Фонд „Култура”, с който ще можем да подпомагаме такива личности, които са изпаднали, които трябва да бъдат признати от цялата общественост на България като велики културни личности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кадиев.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Реформаторския блок също искам да изразя подкрепа за отпускането на тази стипендия. Това действително са хора с авторитет в сферата на културата. Всеки в своя сектор има принос за това през културата някак си животът в България да бъде по-добър.
Въпросът е обаче, че ситуацията в културата е такава, че на нас ни се иска много повече хора да получават достойно заплащане и да живеят достойно, когато излизат от активна творческа дейност. По този повод в Комисията по култура ние обсъдихме възможност как самите гилдии, културните творци да имат принос към това, когато излязат от активна творческа дейност, да бъдат пó подкрепени.
Аз подкрепям предложението, направено от заместник министър Петрунова – евентуално защо не млади творци, които започват отрано своята дейност, в знак на солидарност да отделят част от своите възнаграждения, така че да може да се трупа един фонд, който да може да бъде управляван от тях, може би с отношение на Министерството на културата, та действително в тази сфера да бъде проявявана по-голяма солидарност.
Моето предложение е през Комисията по култура да развием тази идея и в крайна сметка в този сектор и държавата в лицето на Министерството да се полагат по-устойчиви усилия, та това да не бъде прецедент, а да стане практика, добър знак за подкрепа на такива хора.
Ние от Реформаторския блок ще гласуваме „за”. Надяваме се тези хора да имат спокоен и достоен живот! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
За изказване има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Патриотичният фронт също ще подкрепи тази инициатива. Поздравяваме министъра на културата за това негово действие и инициатива.
Нека да бъдем честни – през последните 25 години политиците правихме всичко възможно да разделяме хората, да ги противопоставяме. Деляхме, включително и творците на културата, на наши и Ваши – къде от завист, къде от глупост, къде от политическа демагогия. Крайно време беше на онези хора, които във всички тези тежки години за българската култура, за българското изкуство, всички тези хора, които бяха забравени и бяха подменяни съвсем умишлено с чалгаджии и всякакви други псевдокултурни ценности, най-накрая да бъдат уважени и да получат признанието на българското Народно събрание. Така че съвсем естествено е ние да подкрепим тази инициатива.
Много хора, четейки този списък от пет човека, може би ще кажат: има още петстотин и пет. Да, така е – може би са пет хиляди, петстотин и пет, не само пет! Това е първата крачка и както беше казано от преждеговорившите, не само Министерството на културата, има и други министерства, които могат да направят подобни предложения за хора, които в областта на външната политика на България, в областта на отбраната, в най-различни области от духовния и националния живот на българската нация да бъдат предложени. Крайно време е с подобни жестове да обединяваме нацията, а не да даваме пример на разединение. Благодаря на всички, които ще подкрепят това решение.
Благодаря и на Вас, господин Министър, за инициативата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов.
Други изказвания?
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Естествено, и ние подкрепяме тази... То не е и инициатива, защото преди две години гласувахме в Закона по отношение на хора, повтарям, които са направили доста и са издигали авторитета на България, да има възможност обществото да покаже, че цени това, което те са направили.
Нямаше да ставам да се изказвам, защото гласуването в Комисията и стенограмата говорят, че всички са „за”. Нито една парламентарна група не е против. Искам да призова колегите на господин Рашидов, останалите министерства.
Уважаеми колеги, има още много достойни българи, които не са в сферата на културата, но също са дали много на нашата страна за авторитета, за издигането, ако щете и в областта на техниката, и в други области на нашия обществен живот. Призовавам и другите министри да проявят активност, каквато проявява господин Рашидов, за да може те също да бъдат оценени и да усетят, че обществото цени българите, които дават всичко от себе си, за да може България да просперира. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! От името на Парламентарната група на Българския демократичен център също като преждеговорившите изразявам позицията, че ще подкрепим решението и на Министерството на културата, и на Народното събрание с ясното съзнание, че се надяваме това да е знак, че държавата се завръща в културата по един безспорен начин.
В страна, в която живеят 7 милиона, три и половина от които са на границата на бедността, е ясно, че без държавна помощ за културата пазарът не може да храни културата. За нас това е знак, че след дълги години на разделение наистина държавата реши най-накрая политическата линия на разделение в културата да остане в историята.
Съгласявайки се абсолютно с казаното от господин Велчев, че има и други заслужили българи, и то в много сфери, бих искал да припомня, че имаме 52-ма олимпийски шампиони в спорта, които също може би заслужават такава награда, тъй като са издигнали имиджа на България високо и на фона на техните победи сме гледали трибагреника, слушали сме „Мила Родино”.
Още веднъж изразявам подкрепата на нашата парламентарна група и се надявам този процес да се задълбочи. Наистина, ако е възможно да се създаде подобен фонд, може би от изпълненията на младите певци да се правят вноски, които да осигуряват тези, които вече са извървели своя път в културата и да им осигурят достоен начин на живот.
Да не забравяме, че „култура” идва от латински и значи „обработване” – обработване на почвата, обработване на съзнанието, обработване на ума. Може би това е най-верният и точен път да променим страната си именно чрез повече образование и повече култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
За изказване – заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Много е хубава инициативата. Всички я подкрепят. Начинанието вече прилича на онези анкети, в които някой пита, против ли е някой да се направи добро, и чакаме някой да се изкаже против. Вижте, идеята сигурно е чудесна, но това не може да скрие няколко други важни въпроса, господин Министър и уважаеми колеги от управляващото мнозинство – че няма система, която да даде обективна преценка. Разбира се, много е трудно в сферата на изкуството и на културата – тук няма нужда да търсим математически показатели, по които да оценим творческите постижения. Може да напишете или да създадете една творба и да останете с нея в историята. Леонардо да Винчи има шест картини, някои от тях, които гледаме, дори не се знае дали са истински, а не копия. Не е получил такава награда от ръководството на Флоренция тогава.
Връщаме се към практика, която преди време беше отричана от десницата в нейната съвкупност. Нали пречеха заслужилите артисти в България, заслужилите дейци на културата, народните артисти?! Всички тези награди бяха придружени със съответните материални премии. Кой ги отмени? Защо ги отменихте? Сега какво правим? Един списък, направен по усмотрение, не знам как е и направен. Вие откъде знаете, че голяма част от българските творци, които заслужават, не са останали извън този списък? Какъв е критерият – личното мнение на министъра, комисия, създадена в Министерството на културата, естетическите критерии на министър-председателя? Кой е критерият, извинете?!
Няма да забравим случая, когато Съюзът на художниците беше поканил известен български политик за свой член. Да не стигаме висотите на някои предишни политически системи, които бяха докарали някои неща до абсурд.
Господин Министър, разбирате ме за какво говоря.
Предлагам Министерството, Министерският съвет да помислят и да внесат по-задълбочен законопроект, с който да се обезпечат и да се осигури достойното съществуване, не просперитет, достойното съществуване на българските дейци на изкуството, на културата, на науката, на спорта.
Приветствам дискусията, която тук се разрази преди малко, но тя беше, меко казано, необмислена. Тя е от най-добри чувства, не оспорвам чувствата на изказалите се. Да, има 52-ма олимпийски шампиони, но сигурно има и 152-ма световни шампиони, а в някои спортове световната титла е по-висока от олимпийската, защото не са олимпийски спортове, нали. Не може да се мисли на парче, господин Министър.
Разбирам, подкрепям начинанието, но когато е и две седмици преди местните избори, създава друг привкус. Тогава трябва да се намери и подходящото време, за да се направи предложението, иначе става изборджийска работа.
Крайно време е някои неща да бъдат казани откровено, защото лицемерието, когато завладее Народното събрание, завладява обществото, върховете на държавата и стигаме до изключително неприятни моменти за нас. В това в голяма степен се крие кризата на недоверието, върху която всички си приказваме, а колегите от социологията се опитват да обяснят с елементарни пропагандни трикове.
Уважаеми господин Министър, уважаемо правителство, управляващо мнозинство, може би е време и да се извиним по подходящ начин на бившия държавен глава на Народна република България, на който му беше повдигнато дело и обясняваше защо е раздавал апартаменти на народните артисти на Народна република България. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Тодор Живков ли защитаваш?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, за него става въпрос, защото Вие се опитвате да влезете в неговите обувки в момента по най-нескопосан начин, господин Атанасов! Някой трябва да Ви го каже от тази трибуна, за да спрем да говорим несъстоятелни неща.
Така че извинете се и много моля, когато въпросът е сериозен, а той е много сериозен, господин Рашидов, изгответе съответния сериозен, задълбочен законодателен акт, законодателно предложение, което да разгледаме тук, за да се реши този наистина крещящ въпрос. Редица български дейци особено на популярната музика в последно време станаха известни с драматичните обстоятелства, около които те завършват живота си – как нямат пари да си платят лечението в болницата. С такива списъци тези въпроси няма да се решат, защото Вие няма как да предвидите кой ще се разболее в този списък. Те имат не по-малък принос в областта на изкуството. Благодаря за вниманието.
Надявам се Министерството да прояви съответната активност, да разгледа задълбочено предложението и да възстанови званията „заслужил” и „народен артист” на Република България. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
Проектът за решение ви беше представен от парламентарната трибуна.
Позволете да Ви напомня, че Проектът е приет единодушно от Комисията за култура с 14 гласа „за” и това показва колко е сериозно разглеждането на Проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Решението е единодушно прието от Народното събрание.
Думата поиска министърът на културата Вежди Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати, тъкмо мислех, че съм горд с един парламент, разбира се, в българските традиции е да оцапаме малко метеното.
Първо, колега, да Ви кажа: спорта...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Това трябваше да стане преди гласуването. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре.
Ще тръгна да Ви благодаря шеговито. Питали един защо целува ръце на жени и отговорът бил: „Все от някъде трябва да се започне”. (Ръкопляскания и весело оживление в ГЕРБ.)
Години наред, 25 години не се появи министър при различни правителства наистина. Тези хора, които са по-различни, по талантливи, кумири на нацията – цял живот, да вкара един закон. Миналият мандат се вкара закона.
Аз днес искам обаче да благодаря, първо, за изключително сериозното отношение на Комисията по култура, защото много дълго дебатирахме. За първи път виждам една работеща комисия и Ви благодаря от сърце. Благодаря Ви, защото така можем да тръгнем нанякъде и ние тръгнахме нанякъде. Има достойни българи, но нека да направим първата крачка. Затова Ви разказах тази шеговита приказка. Защото хора като Велко Кънев, като Джоко Росич си отидоха. Големите кумири не заслужават унизителни старини.
Днес благодаря на целия български парламент, че надхвърлихте малко егото на партийните страсти, и днес наистина българските творци да имат една малка възможност да тръгнем, за да не прекарват тъжни и унизителни старини. Аз много благодаря на всички! На всички!
Да, разбира се, това трябва да го развием! Да, разбира се, България има достойни изобретатели, инженери, доктори, има много! Да, разбира се, за 25 години направихме първата крачка. Готови сме да го развием. Аз апелирам колегите ми да седнат задълбочено по министерствата. Не може една България със страшна стара история, с велика история, да остави най-големите си таланти да карат тъжни старини.
Преди време си спомних за едно интервю, когато написах: „Може ли да ми каже някой кой е бил министър-председател по времето на Моцарт?” Аз мога да дойда и на българските земи и по времето на Златю Бояджиев. Колеги, ще се затрудним. Трябва да обръщаме компютърът. Всички знаем кой е Златю Бояджиев. Това са отделните имена, които правят България смислена.
Благодаря Ви още веднъж в името на големите български творци, имена и големите българи! Мерси! (Ръкопляскания от ГЕРБ, министър Вежди Рашидов поздравява председателя на Комисията по културата Полина Карастоянова и госпожа Цвета Караянчева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, моята процедура е по начина на водене. Не искам допълнително да вгорчавам вкуса в пленарната зала, но Ваше задължение като председател на Събранието е действително да ръководите уместно дискусията, защото беше съвсем редно да поканите министър Рашидов, ако иска да вземе участие, да вземе участие по време на самата дискусия.
Много моля тук да не се правят внушения, още повече от самия министър на културата, защото той съвсем не е първият в такива начинания. Защото и министър Абрашев, и министър Стефан Данаилов правиха подобни опити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По начина на водене имате процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Моля Ви, Вие допускате внушения, които съвсем не са редни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По начина на водене и към мен!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Действително е предизвикателство и към министър Рашидов, и към мнозинството да предложат такъв законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По начина на водене към мен. Ще Ви отнема думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: По начина на водене, най-добре ще бъде да освободите банката за водене на заседанията. (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако си направите справка с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ще разберете, че министрите могат по всяко време да искат думата и да я взимат. (Шум и реплики в БСП ЛБ.)
Моля за тишина в залата!

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Председател на Комисията – Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, въпреки недопустимият тон на някои колеги ще се опитам да представя
„Д О К Л А Д
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г.
На свое заседание, проведено на 17 юни 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Петко Петков – заместник-министър, господин Александър Петров – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство”; от Агенцията по вписванията: госпожа Елена Маркова – изпълнителен директор, господин Владимир Трифонов – директор на Главна дирекция „Регистри”, и господин Златозар Златев – длъжностно лице по регистрация.
От името на вносителите, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г., беше представен от заместник-министъра на правосъдието господин Петко Петков.
Със законопроекта се въвеждат мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез изграждането на цялостна електронизация на регистър БУЛСТАТ. Предложените изменения и допълнения целят осигуряването на единна, публично достъпна и безплатна база данни, като същевременно се урежда отпадането на изискванията за издаване на идентификационни карти на регистрираните лица и създаването на дело в електронна форма за всеки регистриран субект.”
Конкретизират се подлежащите на вписване обстоятелства, като се регламентира редът на приемането от Агенцията по вписвания на заявления и искания, подавани по електронен път и на хартиен носител, сроковете за произнасянето по тях и компетентността на служителите на регистъра. Предвижда се и възможност за оспорване на отказите за вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С предлаганите промени се урежда взаимодействието на регистър БУЛСТАТ с други регистри и електронни информационни системи, както и задължението за държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на банките да проверяват служебно вписаните в регистъра обстоятелства.
Произтичащите от законопроекта разходи ще бъдат финансирани по Оперативна програма „Административен капацитет” и предлаганите законодателни промени няма да се отразят на бюджета.
Народните представители Петър Славов и Христиан Митев изразиха подкрепата си към законопроекта и приветстваха инициативата за намаляване на административната тежест.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502 01-46, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще Ви запознае нейният председател народният представител Петър Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 юли 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ.
На заседанието присъстваха Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието, Елена Маркова – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, и Владимир Трифонов – директор на Главна дирекция „Регистри”.
Законопроектът, представен от заместник-министър Вергиния Мичева, е изготвен в съответствие с формулираните мерки във Втория план за действие за намаляване с 20 на сто на административната тежест от законодателството, което съдържа национални и транспонирани европейски изисквания, за периода 2012 – 2014 г. За реализирането на мерките за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса е направен цялостен анализ на уредбата на Закона за регистър БУЛСТАТ. Предвижда се въвеждане на задължение за държавните органи, органите на местното самоуправление и на местната администрация, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция и организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, да проверяват служебно вписаните обстоятелства за конкретното лице и да не изискват писмени справки или удостоверения.
Измененията, предлагани с настоящия Законопроект, ще наложат и изменения в тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, в частта й относно таксите, събирани за услугите, предоставяни от регистър БУЛСТАТ, в посока намаляването им. Поради това и предвид необходимостта от технологично време за изготвяне на съответни функционалности в информационната система на регистър БУЛСТАТ е предвидено законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г.
Моля, първо гласуване на Законопроекта.
Гласували 72 народни представители: за 72, без против и въздържали се.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Минаваме към следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА, РАЗЛИЧНИ ОТ МЕРКИТЕ, ИЗИСКВАЩИ ЗАДЪРЖАНЕ, № 502-01-50, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2015 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще Ви запознае госпожа Анна Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2015 г.
На свое заседание, проведено на 22 юли 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието господин Петко Петков – заместник-министър, госпожа Юлиана Чолпанова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, и господин Флориан Флоров – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Законопроектът беше представен от господин Петко Петков.
Със Законопроекта се въвеждат изискванията на Рамковото решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г. за прилагане между държавите-членки на Европейския съюз, на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда, постановени в досъдебна фаза, като алтернатива на предварителното задържане.
Проектът на закон предвижда акт за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава-членка на Европейския съюз, да се признава и изпълнява в Република България, ако се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по българското законодателство. Принципът за двойна наказуемост не се изисква за определени престъпления, като тероризъм, участие в организирана престъпна група, трафик на хора и други престъпни състави.
Предвидените мерки включват: задължение на обвиняемия да информира за всяка промяна в мястото си на пребиваване; забрана да посещава определени населени места, райони или обекти; задължение да се намира на определено място и в определено време; забрана за напускане на територията на изпълняващата държава; задължение да се явява в определени часове пред определен орган; задължение да избягва контакти с определени лица, свързани с извършеното престъпление; забрана за извършване на определени дейности, свързани с извършеното престъпление; задължение за внасяне на гаранция.
Предлага се първоначално постановените мерки да се разглеждат в открито съдебно заседание, като в случаите, когато първоначално наложената мярка за процесуална принуда е несъвместима с българското законодателство, съдът може да постанови такава мярка, която в най-голяма степен съответства на наложената мярка в издаващата държава и не може да бъде по-строга от нея.
В обсъждането участие взеха народните представители Петър Славов и Чавдар Георгиев.
Народните представители поставиха въпрос за инкорпорирането на мерките за процесуална принуда и тяхното реализиране по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Господин Петков поясни, че Законопроектът следва вече възприетата и установена практика това да се осъществява в отделен закон, както и че правата на обвиняемия се гарантират от Наказателно-процесуалния кодекс.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Нямаме представен доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2015 г.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте Законопроекта на първо гласуване.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законопроектът е единодушно приет на първо гласуване.

Преминаваме към последния предвиден за днес Законопроект, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г.
С доклада на Комисията по земеделието и храните ще ни запознае нейният председател – народният представител Румен Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да предложа на Вашето внимание Законопроекта за първо гласуване, моля, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да подложите на гласуване за допуск в залата на господин Слави Кралев – директор на Дирекция „Пазарни мерки и организации на производители”, и на госпожа Поли Марина от Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласувате направеното предложение от народния представител Румен Христов за допускане в залата на посочените от него лица.
Гласували 74 народни представители: за 68, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 9 септември 2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г.
В работата на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните: д-р Цветан Димитров – заместник-министър, Слави Кралев – директор на Дирекция „Пазарни мерки и организации на производители”, Добринка Павлова – директор на Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство” и експерти.
Законопроектът беше представен от зам.-министър Димитров.
Със Законопроекта са предвидени следните по-важни промени:
Първата група промени са свързани с провежданата от министъра на земеделието и храните политика на качество и с подобряване на осъществявания от акредитираните лица контрол. В тази връзка се създава регламент за издаване на временни разрешения за контрол за спазване правилата на биологичното производство, както и за контрол за съответствие с тяхната спецификация на земеделски продукти и на храни с географски означения и с традиционно специфичен характер. Определени са условията и процедурите за издаване на разрешенията, включително на лица извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, както и техния обхват и срок.
Освен това е разширен обхватът на задълженията на контролиращите лица. Предвидено е отнемане на техните разрешителни при констатирани нарушения или нередности в осъществявания от тях контрол и възможности за налагане на санкции. Регламентирани са правила за уведомяване на операторите, с които има сключен договор за контрол и сертификация, при изтичането на срока или отнемането на разрешението на контролния орган. Предвидено е официалният контрол при внос на биологично произведени продукти и храни да се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните, а в случаите на внос на биологично вино ще се изисква становище и на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Втората група промени са свързани с организацията на пазара на мляко. Отменят се част от действащите разпоредби, а по отношение на други е предвидено да отпаднат от 1 април
2016 г. Регламентира се регистрационен режим за първите изкупвачи на сурово мляко, като вече одобрените по досегашния ред изкупвачи ще бъдат вписани служебно в новия регистър. Регламентират се техните задължения, свързани със сключването на договори за изкупуване с производителите на мляко и с отчитането на изкупените въз основа на тези договори количества сурово мляко. Предвидени са санкции за лицата, които не изпълняват новите изисквания. Актуализирани са препратките към европейското право.
Последната група промени са по отношение на организацията на пазара в сектор „Месо”. Отпада задължението на класификаторите на кланични трупове, които не са практикували в продължение на една година, да преминават опреснителен курс, както и разпоредбата, предвиждаща свидетелството за класификация да се отнема при неизпълнение на това задължение.
Прецизирани са административнонаказателните разпоредби.
В последвалата дискусия във връзка с поставен въпрос беше обяснено, че промените на режима в сектор „Мляко” са свързани с прекратяването на действието на квотната система за краве мляко и необходимостта от въвеждане на изискванията на новите разпоредби на европейското законодателство. Това налага въвеждането на нов регистър на първите изкупвачи и прецизиране на текстовете, регламентиращи договорните отношения при изкупуване и отчитането на изкупените количества сурово мляко. Вече одобрените по стария ред изкупвачи ще бъдат вписани служебно в новия регистър.
В заключение, народните представители от всички парламентарни групи заявиха, че ще подкрепят Законопроекта.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае нейният председател – народният представител Петър Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерски съвет на 12 август 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 септември
2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Законопроектът беше представен от Слави Кралев – директор на Дирекция „Пазарни мерки и организации на производители” в Министерство на земеделието и храните.
Основните причини, които налагат измененията в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, са:
1. Решаване на редица проблеми, възникнали при издаването на разрешения и провеждането на надзорни проверки на контролиращите лица, както и при вноса на биологични продукти.
2. Необходимост от правна уредба за приключване на квотната система за краве мляко.
3. Идентифициране на първите изкупвачи на сурово мляко, във връзка с прилагане на правилата за договорните отношения в сектора на млякото, чрез въвеждане на облекчен регистрационен режим.
4. Намаляване на административната и финансовата тежест върху бизнеса в сектор „Месо”.
5. Прецизиране на административните наказания, налагани на субектите по договорните отношения в сектора на млякото, продиктувани от приключването на квотната система.
В сферата на компетентност но Комисията по икономическа политика и туризъм попада издавания от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, съответно от органа за акредитация на държавата – членка на Европейския съюз, или на държавата – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, сертификат за акредитация, с който се удостоверява съответствие с изискванията на стандартите за дейността. Срокът на сертификата за акредитация е и срока на валидност на разрешителните по чл. 21, ал. 5 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, дадени на контролиращите лица от министъра на земеделието и храните.
Практиката показва, че сертификатът за акредитация се издава в последните дни преди изтичането на предходния сертификат. Така изпълнението на процедурата е застрашено и води до риск от период на прекъсване между сроковете на разрешенията. Това пък, от своя страна, води до прекъсване на системата на контрол на операторите. Ето защо със Законопроекта се предлага да се въведе система за издаване на временни разрешения, до издаването на ново разрешение от контролиращия орган, с максимален срок до 6 месеца.
След представяне на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, проф. Станков.
След него – проф. Бъчварова. (Шум от ГЕРБ.)
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложеният Законопроект е с висока степен на актуалност и Парламентарната група на АБВ ще подкрепи Законопроекта.
Той е с висока актуалност, защото разглежда организацията на пазара на три групи от най-проблемните продукти, за които винаги има съмнения относно верността на произхода. Това са биологичните продукти – много често има съмнение дали са наистина биологични и при какви условия са получени; млякото и млечните продукти, месото и месните продукти. Всички сме свидетели какво се предлага на пазара.
Законопроектът предлага решения как да се осъществява контролът на тези продукти – на първо място, на биологичните. Интересното е, че ще има контрол и върху контролиращите. Ще се привлекат и чуждестранни експерти, които да осъществяват контрола.
Считам за изключително важно, че освен за българските продукти, за които има завишени изисквания – ние винаги поставяме строги изисквания и упражняване строг контрол на произвежданото в България, а много често вносните продукти са извън контрола. Засилва се контролът на продуктите, които идват отвън. В нашите лаборатории – на Тракийския университет, сме установили, че много често има отклонения от състава и от това, което се предлага като качество. В тази част Законът е издържан и предлага решения именно на тези проблеми.
Много важно е това за млякото и млечните продукти. Тук се предлага сключване на договори с производителите. Досега не с всички производители се сключват договори, а това е гаранция, че продукцията, която отговаря на изискванията за качество, ще бъде изкупена.
Много ми се иска тук – може би това ще стане в подзаконовите документи, в наредбите, да се запише освен че се изисква договор, да се предвиди минимална изкупна цена. Знаем какво се случи през тази година – цените на кравето мляко паднаха под 40 стотинки и това създаде много сериозни затруднения на млекопроизводителите, а голяма част от фермите имаше опасност да бъдат ликвидирани.
Предвижда се също така засилен контрол на месото и месните продукти. Тук има проблем, който може би трябва да се има предвид по-нататък, на второ четене и да се напише, че животните, готови за изкупуване, не бива да се задържат, защото това носи разходи на производителите на месо и на месни продукти.
Това са неща, включени в този Законопроект.
Смятам, че ние ще направим някои предложения за второ четене и Законът ще стане добър, работещ Закон за българското биологично производство, за млякото и млечните продукти, за месото и месните продукти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Колеги, има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, проф. Бъчварова.
Има ли други изказвания след това?
Народният представител Димитър Байрактаров. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! БСП лява България ще подкрепи внесения Законопроект за промяна на Закона за общата организация на пазарите. Приемаме, че това е поредната промяна, свързана с европейски регламенти, които трябва да бъдат прилагани и съответно адаптирани към българското законодателство.
В Законопроекта се предлагат промени в контрола относно биологичното производство и сертифициращите органи. Основните промени са в сектор „Мляко”. Те се налагат, защото в България, както и във всички европейски страни отпадна квотната система и съответно са необходими други регулации.
Нашите претенции са свързани с прекалено големите изисквания към изкупвачите на мляко. В Законопроекта е записано, че служебно действащите досега изкупвачи ще бъдат вписани в новия регистър. Все пак и сега действащите изкупвачи трябва да предоставят необходимата информация за актуалността си по отношение на изкупуването на мляко. Не става ясно от Законопроекта дали задължително ще изискваме и договорите за изкупуване на мляко, защото те са задължени да имат такива, а регистър на договорите им няма.
Изпълнението на договорите освен това е нещо, което контролиращите органи също трябва да следят. Факт е, както каза и проф. Станков, че имаме проблем в сектора „Мляко” на пазара, но в Законопроекта не е предвидена опцията да се следи за изпълнението на договорите. Съгласете се, че при толкова много земеделски производители в млечния сектор плащането на изкупеното мляко се бави с три, шест до девет месеца. Ако в момента има криза при производителите, това се дължи именно на нерегламентираните договорни отношения между производителите и изкупвачите на мляко.
Между първо и второ четене ние ще предложим промени, водещи до по-сериозен контрол по отношение на изкупвачите за спазването на договорите, които са важни за всички земеделски производители.
Подкрепата на Закона означава и това, че България поема своите ангажименти за изпълнение на европейските регламенти. Надяваме се и поднормативната уредба, която е предвидена в Закона, да бъде променяна, да бъде в съответствие с него и да не се отклонява драстично от приетите правила за организация на пазарите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Имате ли реплики? Не.
Господин Байрактаров, заповядайте за изказване.
Уважаеми колеги, ще има ли други изказвания? Не. Това означава, че след изказването на господин Байрактаров предстои гласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря.
Господин Председател, лично аз също ще подкрепя този Законопроект.
Напълно споделям казаното от проф. Иван Станков с някои допълнения, които някак си винаги пропускаме, особено когато става въпрос за сектор „Млечни продукти” и тяхното производство.
Какво имам предвид? Години наред млечните продукти в България са произвеждани по Българския държавен стандарт, в който точно и ясно е заложена технологията на производство на голямата гама от асортименти в млекопроизводството. Българският държавен стандарт и до ден-днешен не е отменен.
Така наречените „европейски стандарти, унифицирани европейски стандарти” са препоръчителни, не са задължителни за прилагане – това е много важно. От тук започва големият проблем на нашите млекопроизводители, на производителите на кисело мляко, кашкавал, сирене.
Колеги, за да Ви стане ясно, предполагам всички пазарувате в магазини, където ще видите, че в сектора за млечни продукти съществуват така наречените „екологично чисти кисели млека” или „екологично чисти сирена”. Тогава възниква въпросът другите какви са, какви са останалите? Поради това че ние като законодатели не въвеждаме стриктното прилагане на Българския държавен стандарт, останалите са млечни продукти, произведени от концентрати, и най-вече от сухо мляко.
Всъщност това е големият проблем, който удря българските производители на млечни продукти. Това е големият проблем. Тяхната продукция се използва в общи линии като добавъчна суровина на химикалите, на сухите млека, на концентратите, вместо те наистина да се произвеждат от българско чисто мляко, с което ще има един верижен процес, в който ще се стимулира и животновъдството. Проф. Станков е абсолютно наясно и знае, че, например, броят на овцете в България през последните години драстично намаля. Няма да говоря за почти унищоженото биволарство. Знаете, че България беше водеща в това отношение с една превъзходна българска порода, така наречената „българска мура”. Много малко хора знаят, проф. Станков знае, например, че млякото от биволите е стратегическа суровина. Защото то противодейства като неутрализатор на радиация.
Така че това е нещото, върху което трябва да обърнем внимание и аз се надявам колегите, които разбират от тази материя, ние също ще положим усилия, но Българският държавен стандарт трябва да започне стриктно да се прилага, ако искаме наистина да имаме успехи в това и ефективно законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за тишина в залата. Малко повече уважение към оратора.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И накрая, за да приключа, тъй като много пъти говорим за нерегламентиран внос на селскостопанска продукция, простичко казано „контрабанден внос” мисля, че не е зле да се помисли, особено пресните плодове и зеленчуци, както има добър опит в европейските държави, особено гаранция, да се наложи едно разстояние, от което следва да са производителите на такива плодове и зеленчуци. И съм сигурен, че нерегламентираният внос много бързо ще намалее и ще стимулираме пак българския производител. Защото не е тайна, че като влезнат в една верига, едва ли не всички домати и краставици са български, ама много добре излъскани, липсва този специфичен български вкус в тях.
Ето това са няколко неща, които поставям на вниманието на колеги, които разбират от тази материя. Ние също ще положим усилия между първо и второ четене да направим един максимално ефективен и добре работещ закон. Благодаря Ви за вниманието. Тези, които разбираха, мисля, че правилно разбраха какво исках да кажа. Тези, които не разбират, дано да се потрудят да започнат да разбират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Има ли реплики, уважаеми колеги? Не.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз № 502-01-70, внесен от Министерски съвет на 12 август 2015 г.
Моля гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Законопроектът единодушно е приет на първо гласуване.
С това изчерпахме програмата ни, предвидена за законодателна дейност за днес и можем да се посветим на парламентарен контрол, който ще започне от 11,00 ч.
Първи ще отговаря Николай Ненчев – министър на отбраната, на въпрос от народния представител Михо Михов и след това на питане от народния представител Слави Бинев.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 2 до 8 октомври 2015 г.:
Постъпило е питане от народния представител Слави Бинев към Вежди Рашидов – министър на културата, относно политика на устойчиво развитие на читалищната мрежа в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 октомври 2015 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на два въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Дора Янкова;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Дора Янкова;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Михо Михов;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на питане от народния представител Иван Станков.
Първи в настоящия контрол ще отговаря министърът на отбраната Николай Ненчев.
Първият отправен към него въпрос е от народния представител Михо Михов относно ефективността на ръководството, организационното и функционално състояние на Дружеството за охрана и сигурност „МОБА” ЕООД и перспективите за неговото оцеляване, възстановяване и по-нататъшно развитие.
Слушаме Ви, господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър на отбраната, уважаеми господа народни представители! Дружеството за охрана и сигурност „МОБА” – за онези, които се питат какво означава тази абревиатура, това е „Министерство на отбраната и Българска армия” ЕООД, град София, е образувано със Заповед № 3-ТД-64 от 25 ноември 2004 г. на министъра на отбраната на Република България, с цел:
- първо, охрана на войсковите райони и различни инфраструктурни обекти на Министерството на отбраната и Българската армия с важно значение за националната сигурност;
- второ, да изпълнява социалната функция на Министерството на отбраната по следкариерната адаптация на освободените от Министерството на отбраната и Българската армия военнослужещи и граждански лица, като ги назначава на работа.
В първите години на съществуване Дружеството изпълнява поставените цели на основата на професионализма и високата отговорност от служителите, разбирайте бивши военнослужещи, изграждане на системата за вземане на икономични и изгодни решения. Достигнати са финансови резултати, даващи ръст на приходите, възвръщаемост на инвестиционните и други разходи, осигуряване на положителни парични потоци в периода след началното организационно изграждане. Постигната е стабилна обща стопанска позиция и устойчиво конкурентно положение на фирмата в страната.
След 2011 г. този процес на развитие и растеж е спрян, според оценка на хора, с които съм служил и с които контактувам. През последните три години Дружеството губи позицията си не само на общия охранителен пазар, но и при изпълнение на основните си цели и задачи, като охранителна фирма с принципал министъра на отбраната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът ми, господин Министър, е: какви са перспективите за възстановяване и стабилизиране на Дружеството за охрана и сигурност „МОБА” ЕООД и какви мерки и реални действия ще предприемете в тази посока, за да опазите все още недоразграбеното и неразрушеното имущество на някогашната Българска армия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Господин Министър – за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, благодаря Ви за този въпрос.
През месеците юни и декември 2013 г. изтича срокът на петгодишните договори между Дружеството за охрана и сигурност „МОБА” ЕООД и Министерството на отбраната за възлагане на въоръжена охрана на складове с боеприпаси на съвместното Командване на силите, стационарната комуникационно-информационна система и складовете на Военноморските сили, което наложи съкращаването на 700 охранители. С изтичането на тези договори Дружеството на практика е лишено от основните си приходи, което е довело до влошаване на финансовото му състояние. В началото на 2014 г. личният състав на „МОБА” ЕООД е бил сведен до минимум. Предприети са били редица мерки за ограничаване на разходите на Дружеството, включително и редуциране на администрацията.
През 2014 г., след участие в конкурси за обществени поръчки, Дружеството е сключило договор за охрана с Историческия музей в град Панагюрище, Комисията за защита на личните данни, „ТЕРЕМ – Ивайло” ЕООД и Информационния център на Министерството на отбраната.
С приетите изменения и допълнения на Закона за обществените поръчки, обнародвани в „Държавен вестник”, брой 40 от 13 май 2014 г., бе въведено понятието „ин хаус” – възлагане на обществени поръчки при спазване на определени критерии. Направените изменения дадоха възможност министърът на отбраната, в качеството на управляващ правата на едноличния собственик на капитала в търговските дружества с държавно участие, да възлага обществени поръчки, при условие че дружествата отговарят на посочените в Закона условия. Вследствие на това Министерството на отбраната е сключило договор с „МОБА” ЕООД за възлагане на охрана на 25 новоосвободени войскови района със 174 охранители.
От март 2015 г. „МОБА” ЕООД има сключени ин хаус договори за охрана с Централното военно окръжие за 24 обекта със 120 охранители, от които 90% са бивши служители на Министерството на отбраната и Комендантството, което е особено похвално.
Днес можем да кажем, че Дружеството се стабилизира и постепенно преодолява натрупаните загуби. Към момента в него работят 327 души. Сключването на договори за охрана на войскови райони и имоти в управлението на Министерството на отбраната чрез директно възлагане, паралелно с участието в процедури по Закона за обществените поръчки, ще подпомогне „МОБА” ЕООД да изпълнява задачите си, за да подобри финансовото си състояние и да се развива успешно като търговско дружество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Може би ще прозвучи несериозно, господин Председател, господин Министър, но тези дни ние непрекъснато говорим за въздушната охрана. Сега говорим за земната охрана, но това е съдбата в Министерството на отбраната.
Разграбването на някогашната Българска армия продължава и аз се радвам, че Вие в момента декларирате, господин Министър, че няма нужда от кадрови промени и новоназначения, но силно акцентирате на ин хаус – тази възможност по Закона за отбраната и въоръжените сили. Надявам се, че ще регулирате процеса с неплащането на заплатите и диференциация на заплатите, както и охраната с реално оръжие, което е по договора.
Това са сигналите, които от Вашия доклад аз считам, че Вие сте приели нещата, както се казва, на прицел, за да ги подобрите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Министър, реплика не желаете.
Ще продължим с парламентарния контрол след изказване от Парламентарната група на „Атака”.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, моето изказване от името на парламентарната група на Партия „Атака” е свързано с един въпрос, който сме поставяли неведнъж тук, от тази трибуна. Не само сме поставяли въпроса, но сме внасяли в Деловодството от 2013 г. насам поне три пъти отделни предложения за решения и законопроекти, които да пресекат нахлуването на нелегални имигранти в България.
Това е огромен проблем не само за България, а за Европа. Виждаме, че в момента се води дискусия – дискусия, бих казал, в кавички, защото днешните европейски лидери не са на ниво, но нещо се опитват да разсъждават по въпроса.
И до какви изводи стигнаха лидерите на най-големите европейски държави, имам предвид Франция и Германия? Френският и германският народ, разбира се, заслужават по-добри лидери, но, това е положението.
Те стигнаха до извода, че трябва да се помага на Турция, тъй като в Турция са базирани по най-груби данни около 2 милиона така наречени „бежанци”. Ние ги наричаме „нелегални имигранти”, защото те не са бежанци, които търсят политическо убежище по силата на международните спогодби за тази категория хора. Те са мигранти, като част от тях нямат нищо общо и със събитията в Сирия. Те просто са мигранти от Африка, от Азия, от държави, които през вековете са били колонизирани, примерно, от Англия, Холандия, Франция, след което са превърнати в, както сега е България, източник за извличане на печалби и на евтина работна ръка и сега те се връщат по този начин, по който го правят. Идват в държавите, които са били метрополия.
Така или иначе, това е огромен проблем. Европа очевидно не може да се справи. Европа казва, че ще помага на Турция, което е неправилен подход.
Българската позиция каква е? Не я виждаме. За съжаление, не я виждаме, затова моят призив е към правителството, преди всичко към Министерство на вътрешните работи, да изпълнява българските закони. Нищо друго не искаме. Не искаме да пишат поеми, не искаме да надскочат себе си. Искаме Министерството на вътрешните работи, следствието и прокуратурата да вършат своята работа.
Каква е тяхната работа? Чета Ви какво гласи чл. 279 от Наказателния кодекс. Той действа, той не е отменен.
„Чл. 279. (1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и с глоба от 100 до 300 лв.”
„Който влезе и излезе”! А какво казва Законът за този, който превежда такива хора – нелегални емигранти? Член 280 с последните си поправки увеличава санкциите. Те стават така:
„Чл. 280. (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5000 до 20 000 лв.”
Похвално е това увеличаване на санкцията, но ние не виждаме прилагане на санкцията. Досега не видяхме нито един изправен пред съд така наречен „каналджия”.
Медиите пишат за подобни хора. Споменават се имена, свързани с известни фамилии PR-ски и така нататък, но няма обвинение, няма прилагане на Закона.
Следващият чл. 281 също завиши санкциите за този, който набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно, подпомагайки на чужденец да пребивава или да преминава в страната – до 5 години, и глоба от 3000 лв. до 10 000 лв.
Къде видяхме такива санкции да се прилагат наистина? Непрекъснато пишат и дават сведения за автобуси, коли и всякакъв транспорт, който влиза в България. Между другото, в този текст на чл. 280 има и за такива, които бидейки длъжностни лица, подпомагат подобно нелегално влизане на хора. За тях наказанието е още по-голямо.
Защо българската държава не прилага Закона? Това е въпросът, който „Атака” задава в момента към правителството и конкретно към вътрешния министър, тъй като той е блюстителят на Закона в правителството. Защо българското правителство не поставя този въпрос пред Брюксел? Къде е отчетът на министър-председателя, на външния министър, когато отиват на най-високо равнище и се срещат в Брюксел по тази тема – темата „Нелегални мигранти”? Ние не научаваме нищо. Ние не разбираме какво се говори там и какво казва българският представител – премиер или външен министър.
Затова настояваме тук в най-кратък срок да бъде направено изслушване на министър-председателя на Република България, на външния министър по въпросите за нелегалната миграция. Какво точно им е казано в Брюксел? Какво се подготвя за България? Защото прочетохме изявление на шефа на Агенцията за бежанците, който казва, че се очаквало 15 хиляди нелегални мигранти през Турция.
Като се има предвид, че от тези институции обикновено се спестява девет десети от истината, може спокойно да сложим една нула и да кажем, че 150 хиляди нелегални мигранти ни застрашават от Турция.
Някои осведомени източници от службите казват, че се подготвя пък още по-голяма вълна – 400 или 500 хиляди, по посока на България.
Аз не искам да плаша, но искам да ударя камбаната и ако може да призова тези, които носят най-голямата отговорност: кабинетът, правителството, да направят това, което трябва да се направи.
Какво трябва да се направи? Още септември месец
2013 г. „Атака” го е внесла в Деловодството. Достатъчно е да се извади, да се приложи, да влезе в залата и да се гласува. Там се казват ясно какви да бъдат мерките, които да спрат влизането на нелегални мигранти. Там се казва ясно как тези, които вече са влезли, не да ахкаме и охкаме около тях, а да ги екстрадираме там, откъдето са дошли, защото така повелява Законът, а не защото го казва „Атака”, Сидеров или някой друг коментатор, а защото така повелява Законът!
Ние не искаме нищо друго от правителството, освен да прилага Закона. Ако не може да го направи, ако правителството не може да прилага българските закони, то тогава трябва да си признае и да каже като Стоян Данев през 1911 г.: „Нашата политика се провали. Отиваме си. Който може – да се справи”.
Има хора, които могат да се справят и с нелегалната миграция, и с престъпността, породена от нея, и с цялата тази каша, която беше създадена не само от последното правителство, от предишното и пó предишното, но, така или иначе, защото тези правителства безусловно слушаха какво им се казва в Брюксел.
След като се убедихме, че Брюксел не е източник на ясни сигнали, на ясна проевропейска политика, на последователна проевропейска политика, а Брюксел се лашка между васалното поведение към Вашингтон и интересите на банкерската олигархия, която причини кризата 2008 – 2009 г., то тогава значи трябва да спрем да слушаме толкова много Брюксел. Трябва да започнем да слушаме интереса на българския народ, а той казва така: да се изгради стена, да се прегради по всякакъв модерен начин турската граница, да не се допускат повече не 15 хиляди, 0,5%, а един човек да не се допуска! Тези, които вече са влезли на българска територия, не да бъдат обгрижвани с пет пъти повече пари, отколкото един пенсионер, а да бъдат ек-стра-ди-ра-ни от съответните институции, с охранителни лица до границата и върнати оттам, откъдето са дошли. Това е прилагането на Закона.
Не ме интересува какво ще каже Давутоглу, Ердоган или техните близки и познати. Това е Законът, който България трябва да приложи, и това е нещото, което правителството трябва да направи, за да ни спаси от огромна вълна, която сега, при застудяването, ще бъде насочена към България. В това не се съмнявайте. Мисля, че го каза и премиерът лично преди няколко дни, но той го казва като една констатация. Ако си минувач по площад „Славейков” можеш да правиш констатации. Когато си премиер-министър, ти вземаш решение и действаш. Във Вашите ръце е лостът на властта.
И пак ще кажа и ще завърша с това: ако не можете да се справите с тази власт, е, пък намерете някакво друго занимание и отстъпете на този, който може да се справи! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Продължаваме с питане към министъра на отбраната Николай Ненчев – питане от народния представител Слави Бинев, относно стратегия за подобряване на възможностите за охраната на българското въздушно пространство.
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, драги колеги! Безспорно способностите на нашите Въоръжени сили не отговарят на нивото, заложено от НАТО.
Наскоро стана ясно, че най-вероятно ще се наложи да разчитаме единствено на нашите съюзници за охрана на въздушното пространство, което е абсолютно недопустимо особено в този момент.
Намираме се в близост до редица конфликтни точки. Наблюдават се и нови заплахи за страната – засилващ се миграционен поток към България, опасност от навлизане на наша територия на терористични елементи.
Подобряването на нашите охранителни възможности не включва само закупуването на по-модерна техника или ремонтирането на наличната, но и повишаване на нивото на военното обучение на летците, привличане на нови кадри, модернизиране на инфраструктурата, поддържане и развитие на системата за командване и управление на ВВС и много други.
Във връзка с това моля да представите набелязаните от Министерството на отбраната действия за подобряване на степента на охрана на въздушното пространство на Република България, както и подготовката на кадри. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Господин Министър, имате пет минути за отговор на това питане.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, на първо място нека да Ви благодаря за въпроса. Аз се запознах много подробно с Вашия писмен въпрос, който изглеждаше по малко по-различен начин, и останах много впечатлен от анализа, който бяхте направили. Всичко онова, което казвате, отговаря на истината, разбира се, и аз съм съгласен с Вашите препоръки.
Охраната на въздушното пространство на Република България е една от основните задачи пред българската армия. Към настоящия момент Военновъздушните сили успяват успешно да осигурят охраната на въздушното ни пространство.
Проектите за модернизация в сферата на отбраната приоритетно са свързани с подновяване на техниката на въоръжените сили, включително и с придобиването на нов многоцелеви самолет, нови радарни системи и внедряване на съвременни системи за командване и управление. В тази връзка получих мандат от Министерския съвет за водене на разговори за придобиване на нов многофункционален самолет. Но тъй като това е дълъг и сложен процес до придобиването на нов самолет, и Вие сте прав, Министерството на отбраната работи активно по гарантиране на летателната годност на наличната авиационна техника.
Уважаеми господин Бинев, бих искал да Ви уверя, че ние няма да имаме проблеми в близко време с охраната на въздушното си пространство, тоест този въпрос не стои на дневен ред.
Активно се работи и по възможността за съвместно изпълнение на задачите по контрол на охраната на въздушното пространство на Република България. Министерството на отбраната инициира промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които създават възможност за усилване на въздушната охрана със съюзнически сили, обаче обърнете внимание на това: само при необходимост. Това на практика означава българските Военновъздушни сили да осъществяват задачите по охрана на въздушното ни пространство съвместно със свои колеги от други страни – членки на Европейския съюз. Имайте предвид, че съвместната охрана е част от мерките, залегнали в Плана за готовност за действие, приет на срещата на високо равнище в Уелс от всички съюзници.
България е единствената страна от Източния фланг, която все още не е направила законодателна промяна, разрешаваща съвместната охрана на въздушното ни пространство. Няколко пъти този въпрос беше повдиган на Съвета по отбрана, където беше обсъден заедно с представители на Министерския съвет и Президентството, както и на заседание на Комисията по отбрана. В момента тече процедура по обществено обсъждане на Законопроекта и той е достъпен на страницата на Министерството на отбраната.
От особено значение за усъвършенстване на подготовката на българските Военновъздушни сили е провеждането на съвместни тренировки и учения. През последните години техният брой е нараснал чувствително.
По отношение на инфраструктурата се работи активно по модернизиране на оборудването на военните летища „Граф Игнатиево” и „Безмер” съгласно стандартите на НАТО, като за целта се осигурява както национално, така и съюзническо финансиране.
В допълнение, Република България е водеща страна в региона в сключването на двустранни споразумения за презгранични операции по Мисията Air Policing със съседни държави. Такива споразумения вече са сключени и реално се изпълняват с Република Румъния и Република Гърция на този етап. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Бинев, по процедура имате право на две минути за два уточняващи въпроса.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, въпросът ми тук е малко по-различен, не за друго, а защото се опитвам да вкарам и някои други теми, които вълнуват обществото, тъй като проблемът не е само с въздушното пространство, а въобще с цялостната ситуация около нашата държава в момента.
Имайте предвид, че един от големите проблеми, когато има наемна армия, е това, че липсва доктрината. Тук е изключително важно да се знае, че трябва да има морално-етична, дори морално-духовна подготовка на кадрите, които работят в момента, за да се знае, че те са готови да се жертват за Родината. За повечето от партиите, които са с патриотичен привкус, определено едно от нещата, на които държат, е армия с голям морален и боен дух, в която по съвсем друг начин да са поставени нещата и да не е просто една наемна ръка.
Тъй като в момента ситуацията е съвсем различна, може би трябва да се обърне внимание и на военната подготовка в училище. Радвам се, че тук е и образователният министър. Смятам, че има нужда в обществото да се създаде система, която да приучи гражданите на България да имат някакъв поглед въобще върху военната подготовка. И не само това – да имат морално-етични норми, които изграждат едно такова общество, за запазване на държавата, защото каналджиите не са китайци, а са българи. Те са готови, точно както наемниците да защитават държавата за пари, срещу пари да свършат неща, които са в ущърб на нашата територия. По тази причина смятам, че трябва да бъде създадена система, която не само да ремонтира самолетите, но да ремонтира и моралните съображения на всеки български гражданин и изграждането на патриотичен дух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Господин Министър, заповядайте за отговор на тези доуточняващи въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, още веднъж Ви благодаря за въпроса, той е от изключително важно значение. Използвам случая от тази трибуна да обявя, че няма и не би следвало да има каквото и да е безпокойство за охраната на българското въздушно пространство.
От началото на своя мандат обръщам изключително внимание към Военновъздушните сили. Направихме не малко – проведохме Съвет по отбрана, на който много внимателно разгледахме всички тези въпроси и имаме основание да бъдем сигурни, че сами бихме могли да продължим да охраняваме въздушното си пространство до тогава, докато е необходимо, разбира се.
А що се касае до другия Ваш въпрос, свързан с морала, уважаеми господин Бинев, това е изключително важно. Не подлагам на съмнение морала и подготовката на българските пилоти, но бих искал да обърна внимание, че моралът е съвкупност. Голяма част от хората, които се учат на патриотизъм, се учат и от народните представители и от техните действия. В този смисъл Народното събрание е основен фактор, който генерира морални и патриотични подбуди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Бинев, имате право да изразите отношение към отговора на министъра.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): За жалост, в момента голяма част от парламента може да се научи на европейски ценности, не толкова на патриотизъм, наблюдавайки действията на парламента, или поне видно би могло да бъде така.
Смятам, че би било добре да се разработи система, която да бъде в спортен вариант, или да се търси по някакъв друг начин. Примерно едно време се е търсило внушението, което трябва да бъде направено за служба на Родината, през църквата, на Изток го правят през бойните изкуства и така нататък. Трябва да се намери начин за допълнителна система за изграждане на волеви качества, които са изключително важни за една армия, и една доктринална подготовка, която, между другото, липсва в момента, тъй като нашата войска, за жалост, е платена. Трябва да се помисли по всякакъв начин всичко това да се случи, така че обществото да работи и да бъде замесено в цялото това тесто. Да се види по какъв начин може да се върне българският патриотичен дух на базата на запазване на границите и непробиването им не само отвън, но и отвътре. Понякога границите не се предават с нападение отвън, а се предават отвътре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Господин Министър, свободен сте да продължавате да изпълнявате своите задължения – въпросите към Вас свършиха.
Господин Божинов – от името на парламентарна група, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Като не подценявам в ни най-малка степен актуалността и съдържателността на поставените досега въпроси, искам в самото начало да отбележа, че днешният парламентарен контрол ще завърши само след два актуални въпроса. Това не е случайно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Три.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И три да са, господин Председател, това е нищо в сравнение с проблемите, които тревожат, вълнуват и са решаващи за българското общество и за България.
Това е резултат на политика, провеждана от управляващото мнозинство и правителството, на насочване на дейността на парламента услужливо в интерес на управляващите с цел спечелване на предстоящите избори. Министрите предпочитат вместо да отговарят на актуални и злободневни въпроси, да водят диалог чрез медиите с българското общество, да няма дискусия, да няма контрааргументи, да няма критика.
Дневният ред на парламента също е изпразнен от политическо съдържание и дебати.
Например трета седмица се отклонява участието на министъра на вътрешните работи в парламентарния контрол с това, че е в чужбина. Министърът на външните работи също днес не участва с аргумента, че отново е в чужбина.
Какви въпроси стояха пред тези двама министри?
Вчера станахме свидетели на една ужасна трагедия в тунела на Витиня. Три седмици чака отговор актуален въпрос за две критични, опасни точки на пътя между Ботевград и Мездра – свлачища, които правят невъзможно движението на трафика от областите Видин, Монтана, Враца, от ферибота в Оряхово и втория мост на Видин към останалата част на страната. Опасни участъци. Пълно бездействие на Агенцията, на единия министър, на втория министър.
Въпрос към министъра на вътрешните работи – пълно бездействие. Затова има и трагедии.
Министърът на външните работи – чуваме от медиите фрагментарни съобщения какво ще прави НАТО, как ще действа онзи орган, на който ние сме колективен член. Въпросите към министъра на външните работи са за това, че той е член на върховния политически ръководен орган на НАТО, така наречения Северноатлантически съвет. Там решенията се взимат чрез дискусия и чрез свободното излагане на мненията на отделните страни.
Нашият въпрос. Това бездействие, тази липса на чуваемост за начините, по които ще бъде преодоляна кризата в Северна Африка, са тревожни. Ние искаме да знаем страните – членки на НАТО, които имат пряка отговорност за разгарянето на конфликта, за анексирането на териториите на три суверенни държави за целите на перманентен кървав конфликт, обслужващи определени геостратегически интереси, имат ли готовност да поемат отговорност за умиротворяването на района, за икономическото му стабилизиране, което е единственият възможен фактор за преодоляване на бежанската война? Никакви огради, никакви мрежи, никакви увехнали цветя в Берлин не могат да решат проблема. Страните, които са отговорни за разгарянето на този конфликт, и реалните фактори за международните отношения трябва да намерят решение на конфликта. Ние се интересуваме каква е позицията на Република България в този ръководен орган на НАТО и не искаме да слушаме от медиите фрагменти какво ще стане в Турция, кого осъждат, кого подкрепят и с кого са преговаряли. Искаме да знаем от тази трибуна пред парламента каква е позицията на Република България. Тя не може да бъде „чух, видях, написаха, нещо казаха, ние се тревожим”. Решенията в Северноатлантическия съвет, ако сме равноправен член, ако уставът на организацията важи, изискват страните да имат позиции и да бъдат равноправни членове.
Няма го министърът на външните работи. Няма го министър председателят по тези въпроси. Това е особено тревожно подчиняване на злободневните въпроси, които стоят пред България и българския народ, на конюнктурни предизборни цели и интереси. Даже и тези въпроси не се разглеждат с нужната сериозност.
Отвсякъде идват сигнали за купуване на гласове. Влизат в хрониките на медиите и коментират кой е по-нагъл, кой набил журналистите. След малко в Народното събрание се събират най отговорните и трябва парламентът да им постави въпроса –те искат ли искрено да дадат възможност на партиите за политическо състезание и със силата на закона отричане на тези порочни практики, или ще си играем на законност и носене на отговорност?! Интересно беше да чуем от министър-председателя, чийто политически поддръжници пледираха за това, че комунистическият режим нямал давност за престъпления, извършени по онова време, а от него чухме, че купуването на гласове за предишните избори е минала работа, няма какво да сме се интересували, този запис бил от миналите избори, той не е за тези избори.
Така че тези въпроси не са само за поведението на един или друг политик. Тези въпроси опират до това как и защо ежедневно в България нещата деградират, процесите вървят на зле и народът живее все по-лошо.
Парламентът е мястото, в което тези въпроси трябва да се дискутират. Отсъстват депутатите от мнозинството, отсъстват министрите на правителството, няма ги тези въпроси в дневния ред. И се залъгваме, че има предизборна надпревара. Нищо подобно. Онези, които имат много пари, отново в монолог чрез медиите облъчват българския народ, елиминира се най-злободневният проблем. А той е, че политиката и партиите, истинските лидери отстъпват пространство на парите, игрите и чуждите интереси. Затова нещата се влошават и ще се влошават в още по-голяма степен.
Господин Председател, изразяваме острото си недоволство от начина, по който се формираше в навечерието на изборите дневният ред на Народното събрание, остро реагираме на това, че го нямаше предвидения блиц-контрол за правителството. Протестираме за това, че като го отложиха в сряда, казаха, че може да стане до петък, а днес е петък и министрите ги няма. Така се задържа човек във властта кратковременно и конюнктурно. Така не се работи за народ и родина. Това ще има своята цена, но то ще бъде след много тежки последствия за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Божинов.
Връщаме се на парламентарния контрол.
На въпроса от народния представител Станислав Тодоров Станилов относно отсъствието на представител на направление „Културно-историческо наследство” в новия Изпълнителен съвет на Фонд „Научни изследвания” ще отговори министърът на образованието и науката Тодор Танев.
Заповядайте, проф. Станилов, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър, колеги! На 3 септември 2015 г. Вие, господин Министър, назначихте нов състав на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания”. В мотивите към нашето решение обявихте, че сте спазили балансирано представителство на научните направления, необходимостта от баланс и норма, посочена в чл. 8, ал. 5 от Правилника за Фонд „Научни изследвания”. Същевременно тя трябва да бъде и синхронизирана с разпоредбите на предните членове 6 и 7, според които националната политика в областта на научните изследвания се провежда в съответствие с целите и приоритетите на Националната стратегия за научните изследвания, приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Както добре знаете, Народното събрание е приело такава стратегия и в нея са определени 5 приоритетни направления.
Първо, енергия, енергийна ефективност и транспорт и развитие на зелени екотехнологии; второ, здраве и качество на живот, биотехнологии и екологични чисти храни; трето – нови материали и технологии, четвърто – културно-историческо наследство, пето – информационни и комуникационни технологии.
Справката относно професионалната компетентност за новия състав на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания” показва отклонения от националната стратегия. Четири от приоритетните направления наистина са представени балансирано, но не е включен нито един представител на направление четвърто – „Културно-историческо наследство”.
С оглед и на недоброто наследство, което носи Фонд „Научни изследвания”, възникна опасението, че направление „Културно-историческо наследство” няма да се разглежда като приоритетно в новото ръководство на фонда.
В тази връзка моля да ми отговорите: защо в Изпълнителния съвет на „Научни изследвания” не е включен представител на направление „Културно-историческо наследство”? Какви мерки ще предприемете за отстраняването на този пропуск? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Министър Танев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Дълбоко уважаеми проф. Станилов, благодаря Ви за този въпрос.
Важното в този момент – Вие казахте датата, началото на месец септември, беше да имаме работещ Изпълнителен съвет, който да приключи работата, която не беше свършена или беше саботирана, или друго в предните три години. Имаме да изплащаме стари задължения, имаме да се справяме с дълговете за три университета, които също бяха спрени три години, от 2014 г. имаме 700 проекта, с които да са разплащаме; имаме да мислим и да предложим нов формат във връзка с този много добре минал вчерашен форум – партньорската проверка за бъдещето на Фонда. В момента той е в период на укрепване и добиване на по-силен и по-изразен свой профил.
Спазили сме максимално процедурата доколкото беше възможно, питали сме ръководството на Българската академия на науките, Стопанската академия, Съвета на ректорите, отделни университети и то много: Софийския, Техническия университет, Химикотехнологическия, Медицинския университет в София и така нататък. В състава на Изпълнителния съвет действително не е включен представител на направление „Културно-историческо наследство”. Една от причините е, че в номинациите не попадна такъв, не беше представен. Това, разбира се, не е оправдание.
Взели сме мерки в тази посока. Вие познавате, вероятно знаете, че по някакъв начин и аз съм от тази област и че лично аз имам в семейството си големи представители тъкмо на културно-историческото наследство и борбата за него. Ние даваме 7 милиона за ЦЕРН – за висока наука, защото това за България е добре и един състав на Народното събрание е решил, че това е добре.
Лично аз се опитах и успях да увелича парите за друг вид наука – за Антарктическата експедиция, повече от два пъти. Сега те са в рамките на 500 хиляди. Обещавам, гарантирам, че ще правя това нещо колкото мога и в това направление. В този смисъл културно-историческото направление като приоритетно, в Министерството на образованието е подготвен нов правилник – ще бъде на страниците тези дни, в който увеличаваме числеността на Изпълнителния съвет от 9 на 11 души. С приемане измененията на Правилника съставът ще бъде попълнен с представител на това направление. Ако до обявяването на новата сесия не настъпят тези промени, единствено гарантирам със собственото си научно и човешко достойнство, че до тогава ще правя всичко възможно това направление по никакъв начин да не бъде ощетявано, а напротив,
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Танев.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, Вашият отговор удовлетворява моето питане доколкото то е само намерение. Мисля, че бихте могли и преди да попитате представителството на Българската академия на науките да Ви посочи човек, който може да бъде сложен в това направление. Това, което казахте, е достатъчно.
Друг е въпросът, че ще следя всичко това и при положение че отново се получи подобен пропуск, ще сигнализирам Народното събрание, както и българската общественост за подобни действия. Не съм сигурен, че Вие стоите на дъното на този пропуск, но общо-взето, тъй като културното наследство е популярно само в обществото, в управляващите среди то е доста непопулярно, виждате, за него е много трудно и ангажиментите трудно се поемат. Тази е най-вероятно причината. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Право на дуплика – заповядайте, министър Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Професор Станилов, схващам Вашите думи като инвестиция, по-скоро авансиране на доверие в това, което ще направя. Няма да злоупотребя с това! За мен също е много важно това направление. По него работим и с колегата Вежди Рашидов, който в момента е тук, и с академиите, занимаващи се с този въпрос.
Ако въздушното ни пространство евентуално може да бъде защитавано от „еър полисинг” от чужди самолети, вярвайте ми, българските деца няма кой друг да ги отглежда освен ние, а също така няма кой друг да се грижи и за културното ни наследство, няма кой друг да се грижи за полярната ни експедиция и така нататък. Това ми е напълно ясно! Действително ще се радвам на Вашия контрол по този въпрос и действията, които подлежат изясняването, поясняването чрез медиите на важността тъкмо на това направление, там където сме наистина сами.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Танев.
Благодаря Ви и за участието в днешния парламентарен контрол.
На въпрос от народния представител Станислав Тодоров Станилов относно проверка на Министерството на културата в община Нова Загора ще отговори господин Вежди Рашидов – министър на културата.
Професор Станилов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, на 8 май Вие поехте задължение пред Народното събрание да разпоредите проверка по сигнал за нарушение на изискванията на закона при определяне директор на Общинския музей в Нова Загора. Кметът на общината не беше провел конкурса в съответствие с изискванията на закона и не е съгласувал назначението си в Министерството на културата. Законовите срокове за проверка изтекоха в началото на месец юни. Оттогава липсва официална информация какви са резултатите от проверката и какви предписания са дадени на кмета на общината. Единственото сигурно нещо е, че конкурс за директор на общинския музей не е проведен и постът продължава да се заема от некомпетентно и неотговарящо на законовите изисквания лице.
Във връзка с това моля да ми отговорите: какви предписания са дадени на кмета на община Нова Загора за спазване на законността в общинския музей? Защо не са му наложени предвидените по този закон административни мерки и глоби? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станилов.
Министър Рашидов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Станилов, колеги! В периода от 1 до 3 юни 2015 г. е извършена проверка от Главна дирекция „Инспекторат” за опазване на културното наследство в Министерството на културата относно нарушение на Закона за културното наследство по съхранение и опазване на движими културни ценности и неправомерни назначения в Историческия музей – Нова Загора. Извършената проверка констатира следните нарушения.
Господин Пейчев е назначен за директор на Историческия музей в Нова Загора на постоянен трудов договор с изпитателен срок от три месеца, който, със сключено допълнително споразумение, преминава в безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение не възникнало вследствие на проведен конкурс за директор и е в нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 6 от Закона за културното наследство и на чл. 8, ал. 5 от Закона за закрила и развитие на културата.
В разрез с изискванията на чл. 28, ал. 5, т. 1 от Закона за културното наследство господин Пейчев няма придобита образователна квалификационна степен „магистър” по специалност от съответното професионално направление „История и археология”. Същият е завършил специалност „Педагогика”, степен „магистър” в Софийския университет. Господин Пейчев не притежава професионален опит от три години, който се изисква съгласно чл. 28, ал. 5, т. 2 от Закона за културното наследство.
Във връзка с извършената проверка на място инспекторите прилагат принудителна административна мярка на господин Грозев – кмет на община Нова Загора, на основание чл. 195, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство, с което разпорежда: „В срок от 30 работни дни кметът на община Нова Загора да предприеме действия по спиране изпълнение функциите на господин Пейчев и да издаде заповед за назначаване на временно изпълняващ длъжността „директор” до провеждане на конкурс за същата длъжност”.
В срок от 60 работни дни кметът на община Нова Загора да издаде заповед за провеждане на конкурс за длъжността „директор” на Историческия музей” – Нова Загора, по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона за културното наследство.
Предвид липсата на официална информация от община Нова Загора относно изпълнението на принудителната административна мярка до настоящия момент следва проверка и съставяне на акт за административно нарушение по законоустановените срокове по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Професор Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, Вие сте изпълнили Закона. Въпросът е какъв е резултатът от изпълнението на този закон, защото самоуправството на кметовете в България е добре позната практика и най-вече за онези кметове, които представят партиите, които са власт. В този смисъл искам да кажа, че кметът на Нова Загора също е от партията, която е на власт, която управлява страната, и най-вероятно по тази причина си позволява да върши подобни нарушения.
Надявам се, че Вие ще следите неговите действия по-нататък. Аз също ще ги следя и ще задавам нови и нови въпроси в тази връзка, докато не бъде изпълнен законът както подобава в една законова, правова държава, за каквато ние българите имаме претенции че сме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Няма да се възползвате, господин Министър от правото си на дуплика?
Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към последния въпрос, който е към Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, която ще отговори на въпрос от народния представител Слави Бинев относно наказателна процедура на Европейската комисия срещу България заради нарушаване на европейското екологично законодателство.
Заповядайте, господин Бинев, да развиете въпроса си.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, драги колеги! България е изправена пред поредната наказателна процедура в Европейската комисия заради неправомерно изграждане на ветропаркове на територията на „Калиакра” и изграждане на голф игрище и туристически обекти в защитената зона „Белите скали”. Оказва се, че с извършването на тези действия държавата нарушава европейското екологично законодателство. Въпросът за разрешението на ветрогенераторите стои на дневен ред от няколко години насам и смятам за необходимо изготвянето на анализ на ситуацията във въпросните местности, за да разберем къде се коренят точно проблемите.
В тази връзка бих желал да Ви задам следния въпрос:
Какви мерки ще предприеме за премахването на рискове за биоразнообразието в района на „Калиакра” и защитената зона „Белите скали” Министерството и какво ще се предприеме за предотвратяването на евентуална съдебна процедура срещу България заради допуснати нарушения?
Още един основен въпрос: Няма ли да бъдат и наказани хората, които са допуснали да има възможност за такава наказателна процедура при нас? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Министър Василева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, наказателната процедура към страната ни е стартирана от Европейската комисия през 2008 г. Причината за стартирането й и нейното придвижване до съдебна фаза са действия, извършени главно през периода 2007 – 2008 г., за одобряването на множество проекти, без отчитане на комулативния ефект, основно за изграждането на вятърни генератори в района на „Калиакра” на територията на област Добричка и област Варна.
Действия за прекратяване на наказателната процедура и коригиране на нарушенията са предприети още при получаване на мотивираното становище на Комисията през 2012 г., а именно:
Първо, беше изменен Законът за опазване на околната среда, с което беше въведена 5-годишна давност на решенията за преценяване на необходимостта от оценка за въздействието на околната среда (ОВОС), издавани от компетентния орган. Вследствие от това голяма част от проектите вече са отпаднали, тъй като възложителите не са предприели никакви действия за стартиране на реализация на обектите, тоест нямат издадено разрешение за строеж от 5-годишния срок след постановяването на акта по околна среда.
Издадена бе екологична оценка на Националния план за развитие на енергия от възобновяеми енергийни източници, който беше приет от Министерския съвет през януари 2013 г. С Плана за ВЕИ бяха въведени забрани за одобряване на нови проекти в проблемната територия.
С тези две мерки се създаде сигурност, че няма да се допусне прекомерно застрояване на района въпреки многото одобрени в миналото проекти.
Следва да се отбележи, че спрямо броя на одобрените 2132 вятърни генератора броят на изградените – предмет на наказателната процедура, е 223.
В допълнение на тези мерки през 2013 г. Министерският съвет приема решение, в изпълнение на което от началото на
2014 г. е увеличена площта на защитена зона „Калиакра” за опазване на дивите птици до границите на орнитологично важното място „Калиакра” и е обявена нова защитена зона „Било” за опазване на дивите птици. Освен това е определена нова защитена зона за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, а площта на другите две защитени зони е увеличена чрез включване на територии, заети от степното местообитание.
Към момента Министерството на околната среда и водите е възложило разработването на интегриран план за управление на трите защитени зони в района на Калиакра. С приемането му ще бъдат начертани конкретни мерки за устойчиво управление на териториите, включени в границите на защитените зони.
Очаква се решението на Съда на Европейския съюз да бъде постановено в края на настоящата или началото на следващата година, но следва да се има предвид, че страната ни е предприела всички необходими мерки, за да се осигури устойчивостта на компонентите от околната среда в района, в частност – с биологичното разнообразие.
Очакваме, че обхватът на съдебното решение ще бъде далеч по-стеснен от иска на Европейката комисия. Когато се постанови съдебно решение, то ще бъде установително по своя характер, България вече ще е извършила всички корекционни мерки, поради което няма да се стигне до завеждане на второ дело и няма да бъдат наложени финансови санкции на страната ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Пожелавам Ви това наистина да бъде така, да успеете да се справите с това дело и всъщност да няма наказателни процедури към България. Но трябва да се има предвид и следното нещо: там има ветрогенератори, които съществуват и в момента. Тоест те са също обект на този доклад. Не само на тези, които евентуално са щели да бъдат направени, защото там – аз съм запознат, наистина става дума за прелетни птици, които всъщност са застрашени по някакъв начин от ветрогенераторите. Не съм много наясно точно дали не става дума, тъй като отдавна има чисто локационни системи, които казват кога се предвижват ятата, и те спират, така че ни би трябвало да бъде някаква опасност за тях, но от това пък се задава другият въпрос: как е разрешено за едни, а не е разрешено за други? Просто трябва да се има предвид да не стане така, че да не са допуснати други фирми, които вече са имали готовност да стартират, а в същото време наказателните процедури да останат за България, а пък в същото време да сме спрели изпълнението на други проекти, за които така или иначе хора са похарчили пари, възможности, време и така нататък.
Много е вероятно мерките, ако са просто полу, Европейската комисия да не ги зачете.
Голф игрищата. Няма други разрешения за голф игрища, извън тези, които са построени така или иначе там. Те са част от доклада и санкциите, които ще бъдат предприети.
Тук наистина трябва да се види докъде бихме могли да се справим и докъде биха приели това, че всичко е спряно към момента. Аз имам уверението на някои хора, че всъщност тези половинчати мерки няма да помогнат да бъдат ликвидирани наказателните процедури срещу България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Министър Василева, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители!
Уважаеми господин Бинев, благодаря за отчитане на усилията, които са положени до този момент за въвеждането на корекционните мерки. Считаме, че България като отговорна държава членка, след това което е допуснато в началото на периода на членството й в Европейския съюз, както казах в периода 2007 – 2008 г., вече е откоригирано и законодателно, и административно. Всички мерки са взети, включително и Плана за устойчиво управление на територията, за който упоменах, допълнително гарантира осъществяването на мониторинг и недопускането на увреждане на защитените зони на местообитанията на дивите птици.
Що се отнася до отчитането от страна на Комисията, в хода на съдебното дело, съдът ангажира генерален адвокат, който вече е отчел направеното от нашата страна и предлага стесняването на обхвата на претенциите към страната ни. Както упоменах, очаква се решението, което ще бъде с установителен характер към периода, когато са допуснати нарушенията, но предвид взетите мерки, не очакваме санкционирането на страната ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Благодаря Ви за участието в днешния Парламентарен контрол.
Това беше последният въпрос, с което и парламентарният контрол приключва.
Следващо редовно пленарно заседание – на 28 октомври от 9,00 ч.

Пожелавам Ви приятна събота и неделя!
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,01 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Красимир Каракачанов
Кирил Цочев



Секретари:
Чавдар Пейчев
Иван Иванов