Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов

Секретари: Александър Ненков и Айхан Етем

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден!
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, във връзка с избора на народни представители за кметове на населени места, предлагам на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да включим като точка първа за днешното пленарно заседание, съответно точка първа за утрешното пленарно заседание – прекратяване пълномощията на народни представители. Това е необходимо във връзка с конституирането на новите общински съвети и полагането на клетва от избраните народни представители за кметове на общини.
Моля да гласуваме.
Гласували 156 народни представители: за 150, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Първа точка за днес:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ПО ИСКАНИЯТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 12 ОКТОМВРИ 2015 Г., ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ПРЕСЛЕДВАНИЯ СРЕЩУ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ДЕСИСЛАВ СЛАВОВ ЧУКОЛОВ, НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Припомням, че с нарочно решение на Народното събрание бе структурирана Временна комисия, която работи по исканията на Главния прокурор.
Постъпил е доклад на Комисията, ведно с проекти за решения.
Давам думата на господин Димитър Главчев – председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще Ви запозная с доклада на Временната комисия по исканията на Главния прокурор на Република България за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Волен Николов Сидеров и Десислав Славов Чуколов, народни представители в Четиридесет и третото народно събрание:
„ДОКЛАД
относно искания на Главния прокурор на Република България за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу народния представител Волен Николов Сидеров – вх. № 527-00-5, от 12 октомври 2015 г., и Десислав Славов Чуколов – вх. № 527-00-6, от 12 октомври 2015 г.
Временната комисия, създадена с решение на Народното събрание от 28 октомври 2015 г., проведе закрито заседание на 28 октомври 2015 г., на което разгледа исканията на Главния прокурор на Република България.
С искане вх. № 527-00-5 от 12 октомври 2015 г. Главният прокурор на Република България предлага да бъде дадено разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров – народен представител в 43-то Народно събрание, по досъдебно производство № 513 ЗМК 292/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 18102/2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за извършени от него престъпления по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, Приложение 4, т. 4, във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.
С искане вх. № 527-00-6 от 12 октомври 2015 г. Главният прокурор на Република България предлага да бъде дадено разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Десислав Славов Чуколов – народен представител в 43-то Народно събрание, по досъдебно производство № 513 ЗМК 292/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 18102/2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за извършени от него престъпления по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, Приложение 4, т. 3, във връзка с чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Според Главния прокурор от събраните до момента доказателства (показания на свидетели, съдебно-медицински удостоверения, протокол за претърсване и изземване и други) се налага извода, че с поведението си народните представители Волен Николов Сидеров и Десислав Славов Чуколов са осъществили описаните в двете искания действия, като са нарушили обществения ред, оказали са съпротива на орган на властта и са нанесли телесна повреда на полицейски служител при изпълнение на службата му.
На заседанието на Временната комисия присъстваха народните представители Волен Николов Сидеров и Десислав Славов Чуколов. Народният представител Волен Сидеров оспори приложените към исканията доказателствени материали и постави под съмнение начина на събиране на доказателствата.
Народният представител Явор Нотев възрази срещу разглеждането на исканията във Временната комисия и изрази принципното си становище, че преди да ги обсъди Временната комисия е трябвало да приеме правила за работата си.
Народният представител Десислава Атанасова посочи, че съгласно чл. 35, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и за временните комисии и отбеляза, че няма внесен проект за правила, който да бъде разгледан.
Народният представител Емил Димитров заяви, че основната задача на членовете на Комисията е да се запознаят с материалите по исканията, да изслушат лицата и да вземат решение. Той сподели, че се е запознал с материалите, че всеки трябва да се защити със средствата, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и че Временната комисия трябва да вземе решение, а не да се чакат правила.
Народният представител Антони Тренчев отбеляза, че общественото внимание за пореден път се насочва към народните представители в изключително негативна светлина. Той подчерта, че позицията на народен избраник изисква не само въздържане от незаконни деяния, но и проявяване на особено уважение към обществото и гражданите. Изрази позицията на Реформаторския блок, че действията на народните представители Волен Сидеров и Десислав Чуколов дават достатъчно основание за снемане на имунитета им и допълни, че по въпроса за тяхната вина следва да се произнесат разследващите органи след изясняване на всички факти.
Това не е работа на Народното събрание, но то трябва да осигури спокойствие както на всички народни представители, така и на компетентните служби, за да могат да установят обективната истина.
След като разгледа исканията на Главния прокурор, вх. № 527 00-5 от 12 октомври 2015 г. и № 527-00-6 от 12 октомври 2015 г., и приложените към тях данни, Временната комисия с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание:
1. Да даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров по искането на Главния прокурор на Република България, вх. № 527 00-5 от 12 октомври 2015 г., за престъпления от общ характер по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, приложение 4, т. 4, във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.
2. Да даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Десислав Славов Чуколов по искането на главния прокурор на Република България, № 527-00-6 от 12 октомври 2015 г., за престъпления от общ характер по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, приложение 4, т. 3, във връзка с чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Временната комисия прилага Проект за решение по искането на Главния прокурор на Република България, № 527-00-5 от 12 октомври 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в 43-то Народно събрание и Проект за решение по искането на главния прокурор на Република България, № 527-00-6 от 12 октомври 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Десислав Славов Чуколов, народен представител в 43-то Народно събрание.”
Ще представя на Вашето внимание проектите за решения:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
По искането на Главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-5 от 12 октомври 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, Народен представител в 43-то Народно събрание
Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 134, ал. 1 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-5 от 12 октомври 2015 г., за престъпления от общ характер по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, приложение 4, т. 4, във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.”
И вторият Проект за решение:
„РЕШЕНИЕ
По искането на Главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-6 от 12 октомври 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Десислав Славов Чуколов, Народен представител в 43-то Народно събрание
Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 134, ал. 1 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Десислав Славов Чуколов по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-6 от 12 октомври 2015 г., за престъпления от общ характер по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, приложение 4, т. 3, във връзка с чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.”
Благодаря Ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
По аргумент по чл. 134 ал. 5 при произнасяне с решение от Народното събрание в случаите, когато има искане и явяване народните представители могат да бъдат изслушани от Народното събрание. В залата са и господин Сидеров, и господин Чуколов. Ако желаете да бъдете изслушани, имате възможност в рамките до десет минути всеки един по отделно.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Днес Вие ще гласувате след малко свалянето на моя имунитет и на колегата Чуколов, за да бъдем разследвани по нещо, което предстои да бъде изяснявано.
Мога да кажа, че днес е много хубав ден за българската наркомафия, тъй като със свалянето на имунитета ми (смях в ПФ) тя ми нанася тежък удар – забележете, с тежката ръка на държавната машина, тъй като в този удар взеха участие прокуратура, МВР, правителство и парламента, да нанесат удар срещу човека или срещу хората, които бръкнаха с пръст в раната и посочиха, че в центъра на София се продават свободно наркотици – навсякъде. Полицията това не го преследва, напротив, закриля го. Това беше показано и доказано в телевизия „Алфа” в поредица от мои предавания. (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.) Гледайте всяка неделя „Неделник” от 16,00 ч. Там има доказателства, там има разказ.
Тук чувам подвиквания „еее”, „ааа”, „ооо”. Аз знам, че в тази зала има родители, които са лично засегнати от тази трагедия, защото техните деца са наркозависими. Мога да го посоча и поименно, но няма да го направя, защото това е лична драма. Огромна трагедия е обаче за нацията, не е лична драма, че вече близо един милион са наркозависими, повечето от тях деца и младежи. Ако това е повод за подвикване „еее”, значи сте загубили всякакъв свяст.
По отношение на прословутия имунитет. Това е за наркомафията – да, тя ще черпи днес, другата седмица още повече ще почерпи, защото тогава и ще гласувате разрешение да бъдем задържани под стража – стара мечта на „Протестна мрежа”, на тези българофоби, които десет години подред мечтаят да ме видят закопчан, завързан и така нататък. Вие ще изпълните и тази мечта. Добре. Това е ясно.
По отношение на имунитета. Госпожо Председател, Вие сте уважаван юрист. Тук, в залата, има също много уважавани юристи. Нима Вие смятате, че днес сваляте моя и на Чуколов имунитет? Не, този имунитет беше свален на 25 октомври в неделя. Виждате тази снимка – аз съм хванат през врата, през шията, с насилствена хватка от комисар Мойров (възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ), така се казва, извлечен със сила от фоайето на НАТФИЗ, арестуван, удрян, бит, вече това няма да го вземам предвид, арестуван, задържан. Двадесет и пети октомври! Тогава беше свален всъщност моят имунитет. Това, което се обсъжда две седмици – неприкосновеността на народните представители, ах, ох, шум до небето беше колко са недосегаеми, това се опровергава от кадрите, които, между другото, цяла България видя. Цяла България видя, че аз и моите колеги – ето го Илиан Тодоров, изведен с извити ръце, ето го Иван Димитров, изведен с извити ръце. Нима това е спазване на имунитет? (Смее се.)
Вие знаете много добре, че имунитетът ми беше нарушен на 25-ти и сега въпросът е – защо, ако съм хулиганствал на 10 октомври, защото това искане тук, ето това дебело искане, което се съмнявам, че някой от Вас го е прочел до края – защо на 10 октомври, когато според главния прокурор съм хулиганствал, аз не бях хванат така (показва снимка), с извити ръце, линчуван и закаран в Първо районно? Защо? Същата полиция, същите условия, същите правила. Защо? Задайте си този въпрос, наистина е много сериозен въпрос. Знам, че има много разумни хора в тази зала, знам, че има хора, които не искат правото да бъде потъпкано, просто защото някой мен ме мрази. Тук не става дума за симпатии и антипатии, дами и господа. Тук става дума за принципи и има ли двойни стандарти, или няма?
Как така на 10 октомври 2015 г., когато, според главния прокурор, съм бил хулиганствал – Искане № 1, аз не бях задържан? Защото може! Как така на 23 октомври 2015 г. – Искане № 2, аз съм хулиганствал, а не бях задържан? Защо? Как така на 25 октомври 2015 г., когато не хулиганствам според главния прокурор, аз съм извлечен със сила и съм вкаран в патрулка в Първо районно? Това е доказуемо, имаме протоколи и така нататък. Защо? Значи, никакъв имунитет не е спирал МВР тогава да действат, ако наистина е имало хулигански действия.
Какъв е отговорът? Просто не е имало хулигански действия! Но всичко това трябваше да се направи, за да се угоди на една шепа соросоиди, които в момента управляват България. Това е жалкото, защото те се намесват и в работата на правителството, а сега и в парламента, виждаме.
Господин Главчев, с пълните ми уважения, както казва премиера, защо заседанието беше засекретено, а сега всичко това го гледаме в открито? Каква е разликата? Защо сега, за да прочетеш протокола от Временната комисия, трябва да отидеш в секретната секция? Какво секретно имаше там – ядрени програми ли? Какво секретно имаше? Нищо! Разменени реплики за това, че няма правила. Вие даже го казахте в доклада. Защо сега е открито, а тогава беше закрито?
Всичко това говори за една пожарна, истерична забързаност да се отхвърли този въпрос, да се покаже, че Сидеров трябва да бъде наказан.
Сега стигам до въпроса защо аз не си свалих имунитета, тъй като той ми беше задаван най-вече от задъханите журналисти. Не го свалих, дами и господа, защото вече се убедих, че българската правораздавателна система не работи обективно. Веднага давам пример. Миналия път си свалих имунитета, знаете случая „Варна”, свалих си го сам, нямаше комисии, нямаше заседания, всичко беше много по-така, стана без толкова много шум. Какво се получи? Стигаме до съд, аз не бягам от правосъдие, но какво става в съда? Стигаме до съд, на 12 октомври 2015 г. имаме съдебно заседание, което започва, забележете, и много Ви моля юристите в залата, дайте поне така в неформален разговор отговор на това редно ли е, започва съдебно заседание без защита, без подсъдим, който е заявил изрично, че иска да се защитава и трябва да бъде там, а съдийката дава ход на заседанието? Е, как да вярвам на такава съдебна система? Аз не бягам от съда и никога не съм се крил – господин Нотев е тук и знае. Как да вярвам на такава правосъдна система? Как да вярвам на полиция, която веднъж прилага сила, а друг път – не прилага; веднъж се държи така, друг път се държи – така? А сега същата полиция излиза и нарушава правилата – нарушава всякакви правила за митинги, събрания, окупира кръстовища и така нататък. През 2013 г. тази полиция обаче стоеше така и наблюдаваше как хвърлят камъни – тези, същите протестъри, които сега ми искат главата, които крещяха: „Волене, ще те убием!”, на 25-ти тогава, тук отвън имаше една тълпа и аз казвах на комисаря, на главния секретар и на Бъчварова: „Не мога да изляза сега, защото отвън има хора, които крещят, че ще ме убият! Защо трябва да излизам?”, а те напираха да ме изкарат вън, за да бъда подложен на линч. Някой изкомандва, че трябва да бъда подложен на линч и това да бъде показано за удовлетворение не знам – на такива, може би – ето Ви едно интервю (показва вестник) на млада актриса, която каза: „Ударът в лицето на Волен за всички беше радост като Световното през 1994 г.”.
Дами и господа народни представители, това може ли да бъде морално обяснимо, приемливо? Кажете Вие! Удар по мен да бъде радост за всички?! Или за тази гилдия, която представлява съответната актриса? Ако това е така, значи няма никакви принципи вече в нашето общество. Значи, публичният линч вече е радост за тълпата. До това ли стигнахме през ХХІ век? Не знам, Вие си отговорете.
Относно имунитета също така исках да обясня на Комисията – в цялото това искане, ето колко е дебело, исках да обясня неговата порочност. Това искане от господин главния прокурор – моите уважения, както казва премиерът, но то е базирано на фалшива експертиза, дами и господа.
Тук има експертиза на човек, казва се Станислав Иванов Христов – съдебен експерт, който от 4 месеца е в отпуск, и дава експертиза на полицай, който бил ударен от някой от нас. Това може ли да бъде? Ние проверихме, уверихме се, че този човек е в отпуск от 4 месеца. Да не говорим, че той е бил съден за търговия с човешки органи и няма право даже да бъде вещо лице. Няма право, обаче точно той е подписал тази съдебна експертиза. Ето, съдебно-медицинско удостоверение № 326 от Станислав Иванов Христов – заключение, написал го е човекът, в същата вечер, 10 октомври, при положение, че от 4 месеца е в отпуск.
Това исках да обясня на уважаемата Комисия, но тя ме пресече с думите: „Ние не сме съд, ние не сме следствие”. Да, не сте съд, не сте следствие, но цялото това тесте, което е предоставено, все пак би трябвало да се прочете и да се прецени дали е обективно. Дали главният прокурор и прокурорите, които работят за него, са наистина безгрешни и не могат да направят грешка? Могат, очевидно могат. Ето, показах Ви една грешка. Има и други. Има няколко ръчно написани показания на свидетели, които са с един и същи почерк. Просто трима души пишат с един и същи почерк. Но, да кажем, че това за Вас са дреболии и казвате: „Иди там, на следствие, на съд и се оправяй!” Да, но защо тогава се пишат искания? Защо просто главният прокурор не се обади по телефона и каже: „Госпожо Цачева, господин Главчев! Дайте имунитета на този и на този!” Нали затова трябва да се обоснове.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Времето!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Нали затова Народното събрание трябва да прецени дали е истинско това искане, или нещо друго се крие зад него? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност и в дебата да вземете отношение.
Господин Чуколов не желае да бъде изслушан, каквато е процедурата по Правилника.
Откривам дебата.
Има ли народни представители, които желаят да участват в разискването по проектите за решение, както бяха представени от председателя на Комисията?
Заповядайте!
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз няма да взимам отношение и да влизам в конкретиката на предложения ни Проект за решение, още повече аз съм го подкрепил във Временната комисия, ще подкрепя и днес. Но ми се иска да споделя с Народното събрание няколко думи за начина, по който Комисия взе това свое решение.
Първо, аз съм изумен от скоростта, с която беше свикана на заседание Комисията. Буквално няколко часа след като беше конструирана в Народното събрание. Де да бяхте толкова чевръсти, колеги от управляващата коалиция, и в предвиждането на редица други проблеми, отлежаващи с години. Например промените в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – промени, които са от изключителна важност за работата на ресорната Комисия, но от години отлежават и не стигат до пленарната зала. Затова мнозинство обаче явно е по-важно да лекува последиците от недъзите на системата, отколкото техните първопричинители.
Аз твърдя, че подходът в работата на Комисията беше формалистичен. Нейните членове на практика не разполагаха с необходимото време до началото на първото заседание да се запознаят с огромното по обем съдържание на предоставените от прокуратурата материали. На практика останах с впечатлението за едно по-скоро емоционално, отколкото прагматично гласуване. Бързам да подчертая, че това не се отнася за вчерашното заседание на Временната комисия. Това е по второто искане на прокуратурата, за което вследствие нормалните срокове на запознаване с документите се получи една далеч по-смислена дискусия.
Уважаеми колеги, чл. 35 от нашия Правилник постановява, че: „Временните комисии се образуват за проучване на отделни въпроси.”. Пак казвам: за два часа подготовка и за по-малко от час заседание на Комисията, извинявайте, но много трудно бихме могли да проучим какъвто и да е въпрос, а още по-малко въпрос от такава важност.
Оставам с впечатлението, че някой вече го беше проучил и от нас се очакваше да вдигнем ръцете, водени от емоционални подбуди, от обществените очаквания и така нататък. Имах късмет, че като член на Комисията по парламентарна етика бях и допълнително запознат с този случай, така че можах да взема своето информирано решение.
Имам претенции към начина, по който протече самото заседание. На него не бяха допуснати народни представители, които не са в състава на Комисията – нещо, което не съм убеден, че е в съзвучие с нашия Правилник.
Комисията не прие и правила на работа. Не стана ясно точно по кои правила работим, макар че имаше предложение за обсъждане на правила, но то въобще не беше допуснато до гласуване.
Появи се информация за срив в системата на допуск до Народното събрание, което не позволи на определени журналисти да влязат и да отразят работата на Комисията. Самото заседание започна с близо час закъснение заради ангажимент на председателя в работата на друга комисия – нещо, което няма как да не се е знаело предварително, но за сметка на това създаде напрежение сред събралото се множество от хора и дискомфорт сред членовете на Комисията.
Уважаеми колеги, всичко това доведе до усещане за някакъв, бих казал, предварителен сценарий, за формалност в работата на Комисията и за волно или неволно съучастие в предварително решен казус.
Изказвания от членовете на Комисията от сорта на: „Няма какво да навлизаме в подробности.”, „Съдът ще решава.”, засилиха у мен тези усещания.
В заключение, не мога да не спомена, че имам усещане за странно наслагване на събития. Първопричината за днешното обсъждане и последвалото му развитие, което доведе до второ искане от прокуратурата съвпадна с броенето на бюлетините в изборната нощ и съпътстващите го нарушения; преките излъчвания, които засенчиха и най-гледаните телевизионни риалита; моменталното стартиране на Комисията; другата сюжетна линия, която тук се развива с депутатските имунитети; светкавичните комисии, които доста сполучливо бяха оприличени от господин Сидеров на народни трибунали, и така нататък, и така нататък, идват още веднъж да ни подскажат водевилния характер на цялото поднесено ни представление. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Зафиров, Специално се възползвам от процедурата, за да Ви отправя реплика, тъй като се надявам да кажете нещо по-смислено в дупликата.
Член 35 от Правилника гласи: „Временни комисии се образуват по конкретен повод за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.”
„Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.” – това по отношение на правилата.
Ако от 13 октомври, когато е представено искането на главния прокурор, до 29 октомври, когато заседава Комисията, на Вас не ви е стигнало времето, за да се запознаете с материалите, то няма да Ви стигне въобще никога. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Зафиров. (Шум и реплики от залата.)
Колеги, моля да се изслушваме взаимно и да не се подвиква от залата. Господин Божинов, обръщам Ви внимание.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Господин Главчев, аз винаги говоря смислени неща, въпросът е кой ме чува. (Шум и възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.)
По кои точно правила, на кои комисии? Мога да кажа, че всички комисии работят по различни правила. Примерно в нашата Комисия за борба с корупцията имаме специални правила за работа и тук председателят на Комисията може да го потвърди.
Може ли да ми обясните по правилото на коя точно комисия работехме ние, след като ми цитирате този член? По правилника на коя точно комисия работехме ние? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в разискванията? (Шум и реплики.)
Има ли желаещи народни представители?
Господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да огранича предмета на днешния дебат и решението, което ще вземем, като припомня, че ще вземем решение, за да подкрепим предложение на Комисията, което частично изпълнява задачата, поставена с решение на пленарната зала. Говорим за предложение за сваляне на имунитета на двама народни представители, което е отговор само на едно от исканията на главния прокурор.
Впрочем по същия повод – продължение на работата на Комисията беше и следващото заседание, на което се обсъди друго искане, разбира се, с добавката да се разреши задържането на двамата народни представители.
Срокът за вземане на решенията и произнасяне на Комисията беше едноседмичен и това беше сведено като обяснение за прибързаната работа. Споделям напълно тази оценка – за прибързаната, припряна работа на Комисията.
Струва ми се за прецедент в работата на парламента да изслушваме доклад на комисия на части. Това изслушване се дължи на липсата на виждане, на визия, на правила за работата на Комисията и то е пряко свързано с обстоятелството, че за първи път в практиката на Народното събрание председател на такава комисия е човек, който не е юрист.
Многократно господин Главчев – да кажа пак и аз, с цялото уважение към неговата личност и старание да се изпълни решението на пленарната зала, е подчертавал, че не е подготвен в достатъчна степен, а имаше и изявления от членове на Комисията, които ме призоваваха да не ги вкарвам в „юридическото блато”, забележете – „юридическото блато”! Ние сме хора, които творим закони, а тях трябва да ги отстояваме, обясняваме, тълкуваме, но все пак сме създатели на това „блато”.
Всъщност липсата на правила, за която говори колегата преди мен, се оказа решаващо за качеството на работата и качеството на предлаганите Ви решения.
Няма как да се произнесем убедено по тези решения, след като остана неясно в каква дълбочина можем да проникнем и да обсъждаме материалите, предложени от прокурора. Те наистина бяха в обем повече от 100 страници, но председателят на Комисията предварително се беше погрижил да заяви пред агенция БЛИЦ своето желание, намерение и убеденост какво ще бъде решението на Комисията – това не би направил юрист или човек, който държи и уважава решението на колективния орган, който му е възложено да ръководи, всъщност той отказа да разгледаме материалите под предлог, че не сме конвент или разследващ орган.
Какъв е смисълът да се съпровожда искането на главния прокурор с тези материали? Не е ли достатъчно да получим на лист хартия неговото искане, да го проверим за правописни грешки и евентуално погрешно посочване на текстове, на които той се позовава, и да вдигнем ръка, без да вникнем в съдържанието и без да определим становище и отношение?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Всъщност всички тези неразбории, които съпътстваха работата на Комисията, половинчато докладвана пред Вас днес, за да вземете половинчато решение – каквото и да е то, то няма да е в пълен обем, съобразено с информацията и резултатите от работата на Комисията, имат за последица това, че Комисията работи некомпетентно, непълно и в крайна сметка не отговори на поставената задача и цел, за които беше сформирана.
Аз убедено ще гласувам „против” предложените решения и на основание на това, че не отговарят на решението и възложената работа от пленарната зала и не изпълняват тази работа. Те не дават отговор на въпроса има ли смисъл от такава Комисия, когато постъпи искане от главния прокурор, или то може да бъде внесено в пленарната зала без обсъждане и без импровизирани закрити заседания и народните представители да вземат решение съобразно своята принадлежност към една или друга парламентарна група.
Остана открит въпросът какво е това „имунитет на народен представител”, защото член на Комисията постави на разглеждане конфликта – според него, че според чл. 6 на Конституцията всички граждани били равни и нямало такива, които са по-равни и имат права извън тези на всички останали граждани. В този смисъл се зачеркнаха текстовете, които коментират имунитета, като институт, въведен в Конституцията на маса демократични държави, включително и на нашата! За какво става дума тук? За пълна неяснота и неразбиране!
Ето затова Ви призовавам да отхвърлите това половинчато решение; да не работим на парче, както ни се наложи да работим като членове на Комисията; да се възложи на Комисията да свърши своята работа с общ доклад; да излезе пред Вас с общо обосновано решение, което да бъде взето при изпълнение на правила за работата на тази Комисия. Тези правила да включват възможността за участие на лицата, чиито имунитет се иска, и тяхното изслушване.
Припомням на членовете на Комисията, защото други свидетели няма заради закрития характер на заседанията, че господин Чуколов и господин Сидеров бяха на първото заседание и думата им беше отнета безцеремонно от председателя, защото се опитали да кажат нещо, което не го интересува и било извън предмета. Но, пак повтарям – според него извън предмета на работа на Комисията.
На следващото заседание поисках изрично да се изслушат тези двама народни представители, защото вземане на решение без изслушване на подсъдим, обвиняем, без последна дума на осъдения на смърт дори (оживление), преди обесването е нещо немислимо. „Е”-то и „а”-то, уважаеми колеги, не са аргументи. Наслушахме се през последните дни. Обсъждаме сериозен въпрос. Обсъждаме въпрос, който стои за разглеждане на Народното събрание, и въпрос, по повод на който има предложение да изменим Конституцията, Правилника за работа на Народното събрание и не знам още какво, и то в един бърз порядък.
Отново Ви призовавам за сериозно отношение и оценка на това, което се предлага на Вашето внимание. Не правете това, което досега никой не е правил. Половин доклад не следва да бъде подложен на гласуване и няма как да бъде приет. Оставете Комисията да си свърши работата. Възложете на нейния председател да си свърши работата или, ако не е в състояние да стори това, да подаде оставка, така че да бъде възложено ръководството и управлението на тази Комисия по всички правила и закони, залегнали в дългогодишната практика на българския парламент. Нека не създаваме прецедент, който ще бъде сочен с пръст и за който ще се коментира в един парадоксален порядък, едно прибързано решение на българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Лично обяснение на господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Нотев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Малко неудобно се чувствам да чета чл. 23, ал. 1 на господин Нотев, очевидно и на някой друг от членовете на Комисията, който гласи следното: Постоянните комисии могат” – могат, подчертавам – „да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този Правилник, които се публикуват на сайта на съответната комисия, на интернет страницата на Народното събрание”. Излишно е на юристи да обяснявам какво значи думата „могат”, а когато не приемат такива правила, очевидно е, че работят по правилата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Много надценявате, господин Нотев, моите възможности, подценявате останалите народни представители, членове на Комисията от това, което чух.
Защо са били заседанията закрити? Доста от народните представители, членове на Комисията, изразиха притеснение, че се обсъждат материали, които са следствена тайна, а Вие най-добре би трябвало да знаете как се постъпва тогава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания на други народни представители?
Господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, моето изказване ще бъде абсолютно чисто и юридическо. (Реплики от ГЕРБ.) Моля Ви, моля Ви за внимание!
В предишното изказване Ви показах страницата, мисля че 51 ва, от това искане, което всеки може да види, в която подписаният проф. Станислав Иванов Христов – специалист по съдебна медицина, е направил съдебно заключение, бидейки в отпуск.
И продължавам втора серия и Ви казвам, че същото лице според Висшия съдебен съвет, ще прочета документа – изх. № 11-06-777 с дата 15.10.2012 г.:
„До административните ръководители на апелативните военни окръжни административни специализирани наказателен съд и районни съдилища.
Уважаеми госпожи и господа, изпращаме писмо от председателя на Софийския окръжен съд, ведно с решение по НОХД № 171 от 2012 г. на Софийски окръжен съд, по силата на което вещото лице Станислав Иванов Христов – същото, е осъдено за престъпление от общ характер и не отговаря на изискванията на чл. 13 от Наредбата за вписването, квалификацията и възнаграждението на вещите лица.
Главен секретар: Славка Каменова.”
С този документ Висшият съдебен съвет потвърждава, че това вещо лице, което е направило съдебна експертиза в искането на главния прокурор, няма право да бъде вещо лице. Освен че е в отпуск. Това вече това става дреболия.
Така че, дами и господа народни представители, всъщност това искане, което главният прокурор е предоставил на нашето внимание, е документ с невярно съдържание. И би трябвало този, който го е съставил, да отговаря по чл. 209-210 в Наказателния кодекс за съставяне на документ с невярно съдържание. Ако Вие одобрите, тоест гласувате въз основа на това, ще станете съучастници, вземайки решение върху документ с невярно съдържание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване Проект на решение по искането на главния прокурор на Република България, с вх. № 527-00-5 от 12 октомври 2015 г. за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров – народен представител в Четиридесет и третото народно събрание.
Колеги, запознати сте с Проекта на решение. Господин Главчев го представи.
Гласуваме Проекта за решение по искането на главния прокурор, касаещо господин Волен Николов Сидеров.
Гласуваме.
Гласували 156 народни представители: за 144, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Проект на решение по искането на Главния прокурор на Република България с вх. № 527-00-6 от 12 октомври 2015 г. за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Десислав Славов Чуколов, народен представител в Четиридесет и третото Народно събрание.
С проекта и съдържанието му сте запознати от господин Главчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 148, против 11, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Уважаеми народни представители с писмо с вх. № 554-00-669 от 4 ноември 2015 г., народният представител от 18 изборен район – Разград, Валентин Стефанов Василев, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България е заявил, че подава оставка като народен представител, избран с мандата на Четиридесет и третото народно събрание и желае да му бъдат прекратени пълномощията като народен представител.
Предлагам на Вашето внимание служебен проект за
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Валентин Стефанов Василев като народен представител от Осемнадесети изборен район – Разградски.”
Колегата Василев е избран за кмет на Разград.
Има ли желаещи да вземат отношение по Проекта на решението? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Гласували 149 народни представители: за 146, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Постъпило е становище на Комисията по правни въпроси.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание… (Валентин Василев напуска залата, изпратен с ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Кирилов, извинете, но аплаузите са заслужени.
Продължете напред.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Представям на Вашето внимание
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-80, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Борислав Любенов Великов, Михо Димитров Михов и Валери Симеонов Симеонов на 27 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-80, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Борислав Любенов Великов, Михо Димитров Михов и Валери Симеонов Симеонов на 27 октомври 2015 г.
От името на вносителите проектът за решение беше представен от народния представител Христиан Митев. С него се предлага промяна на срока, в който Народното събрание се произнася по постъпило искане за възбуждане на наказателно преследване, от 14 на 5 дни. Според вносителите на Законопроекта, необосновано дългият срок препятства адекватната и своевременна реакция на парламента.
В дискусията участие взеха народните представители Четин Казак, Свилен Иванов, Христиан Митев, Данаил Кирилов, Чавдар Георгиев, Явор Хайтов, Емил Димитров, Явор Нотев.
В хода на дискусията, г-н Казак посочи, че липсват сериозни основания и аргументи за съкращаване на срока. Той подчерта, че институтът на имунитета е много стар и съществува в много държави, както и в Европейския парламент и напомни, че нормативните актове са създадени да уреждат обществените отношения, а не са intuitu personae. Според него трябва да има сериозен срок, в който народният представител да помисли и да вземе решение дали да се откаже от имунитета си, да бъде излъчена временна комисия, както и тя да има време детайлно да се запознае с всички материали и да разгледа всички документи и данни.
Споделяйки аргументите на господин Казак, господин Георгиев отбеляза, че Правилникът трябва да урежда един разумен срок, тъй като Народното събрание не е едноличен орган, който може да бъде свикан и да вземе решение в кратки срокове. В тази връзка той предложи алтернативно две редакционни изменения на Проекта за решение, а именно: думите „14 дни”, се заменят с „5 работни дни” или с „10 дни”. Предложението не беше подкрепено от народните представители.
Господин Хайтов също изрази становище, че срокът е твърде кратък и би било невъзможно за 5 дни да се придобие пълна представа за всички данни при едно сложно престъпно деяние.
Народният представител Христиан Митев посочи, че има случаи, в които трябва да бъдат извършени процесуално-следствени действия и дългият срок може да препятства дейността на органите по разследването. Освен това той напомни, че се касае за момента, от който Народното събрание може да се произнесе като подчерта, че няма императивна норма относно крайния срок за произнасяне. Господин Димитров допълни, че следва да се излезе от хипотезата, че Народното събрание винаги ще разрешава възбуждане на наказателно преследване.
Господин Кирилов се съгласи, че следва да бъде намерена трайна уредба, която да има превантивен ефект срещу продължаващи деяния и да се препятства повторността им. Той отбеляза, че Народното събрание не е правораздавателен орган и следва само да се запознае с искането на главния прокурор, което не включва всички доказателства, а интерпретацията им, за да прецени трябва или не да се допусне провеждане на наказателно преследване.
Господин Кирилов направи предложение за изменение на чл. 134, ал. 5 от ПОДНС, а именно думите „не по-рано от 14 дни след постъпване на искането” да отпаднат. Предложението не беше подкрепено от народните представители.
Господин Нотев посочи, че институтът на имунитета има хармонична уредба по отношение на нормите в Правилника и не създава проблеми. Според него предложеният срок е твърде кратък, за да може народните представители да се запознаят с искането на прокурора, което обикновено е доста дълго. Той напомни, че при заварено тежко престъпление, разрешение за задържане не се иска.
След проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за”, 2 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се”, подкрепи Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-80, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Борислав Любенов Великов, Михо Димитров Михов и Валери Симеонов Симеонов на 27.10.2015 г.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния Проект за решение:
„РЕШЕНИЕ
за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Обн. ДВ. бр. 97 от 2014 г., доп. ДВ. бр.13 от 2015 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
§ 1. В чл. 134, ал. 5 думите „14 дни”, се заменят с „5 дни”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Преминаваме към изказвания.
Моля, уважаеми колеги, някой иска ли да вземе думата? Господин Ерменков – заповядайте на трибуната.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Вземам отношение по въпроса като първо, искам да кажа, че наистина осъзнавам необходимостта от това, че трябва да бъде съкратен срокът за решение на Народното събрание за отнемане евентуално на имунитет на провинили се депутати, но се обръщам към всички, които са юристи, които на времето са правили упражнения и са решавали казуси по време на образованието си и ги питам, ако ние оставим само 5 дни, какво се получава, ако – ще Ви дам казус: в петък вечерта народен представител извърши нарушение, заради което прокурорът поиска отнемане на имунитета му в петък вечерта. Какво се получава тогава? Получава се, че имаме 5 дни, които са събота, неделя, понеделник, вторник и първият ден, в който Народното събрание може да вземе някакво отношение по въпроса, е последният ден на 5-дневния срок. Затова аз предлагам в § 1 между думите „5” и „дни” да се добави „работни”. По този начин ще можем да покрием изцяло това, което би могло да се случи като казус. Няма да имаме необходимостта от извънредни свиквания на Народното събрание за избор на комисия, извънредно събрание на Комисията и то в дни, които това е почти невъзможно да се случи. Затова призовавам към разум. Това няма да реши или да удължи много срока, но ще ни даде възможността в нормален работен режим да си свършим работата, поради което, още един път казвам, правя едно редакционно предложение в § 1 между думите „5” и „дни” да се добави думата „работни”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря. Разбрах Ви, господин Ерменков.
Реплики на това изказване?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ерменков, искам да уточним следното. Това не е срок за произнасяне, а е срок, който забранява произнасянето. Това е така наречен „охладителен срок”, „забранителен срок”, в който се казва: през този период органът няма да взема това решение. По тази причина няма никакъв проблем в хипотезата, която Вие посочихте, Народното събрание да се произнесе не на петия, а на петнадесетия, не на петнадесетия, а на двадесет и петия – органът решава. Но с този срок се казва: но не може да бърза.
Защо този срок е възникнал, исторически може да направите справка. Имало е очевидно случаи, в които особено се е настоявало да се препятства един вид възможността Народното събрание да се произнесе по искането на прокурора.
Вие също така смесихте извършване на деянието и искането на прокурора. Надали в петък вечер, извършвайки деянието, Главният прокурор може същата вечер да направи искането, защото най-малкото има нужда от техническа подготовка и от минимално събиране на доказателствата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Друга реплика?
Дуплика желаете ли? Отказвате се.
Следващи изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Прав е колегата Кирилов, който каза, че това е забранителен срок, но същевременно този срок е част от съдържанието на имунитета на народния представител. В този срок този имунитет наистина действа.
От друга страна, малко е, как да кажа, наивно да считаме, че този срок няма никакво значение, ако се водим по логиката на господин Кирилов. Все пак този срок дава една времева рамка, в която Народното събрание и народните представители задължително трябва да се запознаят с предоставените достатъчно данни, ако искат, разбира се, но все пак това е срок, в който се осигурява такава възможност – да се запознаят с предоставените достатъчно данни към искането на Главния прокурор. Затова ние би следвало да търсим запис в Правилника на Народното събрание, по който работим, който да дава една разумност. Тоест да търсим разумен срок, в който този имунитет, първо, да бъде гарантиран и второ, този разумен срок да дава възможност като времева рамка на народните представители да се запознаят с предоставените материали, приложени към искането на Главния прокурор.
Затова аз също правя редакционно предложение: вместо „пет дни”, както е в предложения Проект за решение, да се запише: „седем дни”. Мисля, че това е разумен срок. Същевременно той не е припрян и прибързан, както се предлага от колегите, и Ви моля да подкрепим един такъв разумен срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Георгиев.
Реплики на изказването? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-лошото нещо за един парламент е да загърби отговорния, разумния подход към третирането на законодателната материя и да се впусне под влиянието на емоции, на моментни обществени нагласи и под тяхното влияние да пристъпи към реформиране на трайно установени правни институти и принципи, залегнали и в българската Конституция, и в законодателството ни. Не е тайна, че законодателната инициатива, която обсъждаме в момента, е вследствие на събитията, които станаха обект на предходната точка, а именно действията на колегите Волен Сидеров и Десислав Чуколов.
Но аз се обръщам към всички колеги народни представители със следната молба. Тези случаи са прецеденти в нашата история и в историята на казусите, по които Народното събрание се е произнасяло въобще по свалянето на имунитет на народни представители. Тези казуси са сравнително от такова естество, което не представлява някаква особена правна сложност. Обвинения за хулиганство, обвинения за принуда, първо, не представляват правна и фактическа сложност, но от друга страна, те възбуждат огромна обществена реакция, на каквато станахме свидетели в случая. Но по принцип знаете много добре, че почти всички досегашни казуси, свързани с искане на имунитет на народни представители, са свързани с далеч, далеч по-сложни състави на Наказателния кодекс, които изискват задълбочена подготовка от страна на прокуратурата преди да поиска свалянето на имунитета, и естествено, ако народният представител не се откаже сам от своя имунитет, едно много по-задълбочено проучване от страна на съответната Временна анкетна комисия, която се създава по този случай. Ето затова е измислен този забранителен срок, както каза колегата Кирилов „охладителен срок”, който да защити институцията Народно събрание от емоциите на момента, на деня, на вечерта, на нощта, а да има възможността да подходи при трезв, хладен ум, с достатъчно време за подготовка към проучване на съответното искане.
Затова се обръщам с апел – нека да загърбим конкретните казуси, те са прецедент. Не знам дали скоро ще имаме подобни казуси и за това нека да видим по принцип какво е основанието, какъв е генезисът на института имунитет, какви са основанията той въобще да бъде създаден в правната доктрина и в правните традиции на европейските държави. Той съществува и в Европейския парламент и там процедурите са доста сериозни и далеч не бързи, както в момента ни се предлага да ги направим в България.
Аз не виждам каква е разликата – какво ще спечели от това Народното събрание или обвинението, прокуратурата, ако съкратим един срок с няколко дни? Какво ще спечели от гледна точка на разкриване на обективната истина, от гледна точка на това да се докаже дадено престъпление? Напротив, съкращаването на този срок създава основания за опасения, че Народното събрание ще бъде подложено именно на подобен натиск от страна на обществено мнение, на медии и така нататък по казуси, по които евентуално след това ще се окаже, че нещата може би не са били такива. Знаете, имало е случаи, в които обвиненията остават недоказани, и последното нещо, от което се нуждае Народното събрание, е да бъде пришпорвано при вземането на подобни решения.
Затова ние от Движението за права и свободи ще се въздържим да подкрепим това предложение за промяна в Правилника, защото то ни се струва необосновано и излишно с оглед на правната традиция, характеристиките на правния институт, наречен „парламентарен имунитет”, и реалните потребности за неговото запазване, неговото спазване като защита срещу опити за неправомерно влияние и натиск върху работата на парламентариста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, ще направя реплика на господин Казак – защо не съм съгласен с неговото предложение.
Първо, въвежда нови термини, но в едно е прав – че го правим за определен човек по определен повод. Но цялото право, защото това са нрави и обичаи, догонва обществените потребности. Няма законодателна рамка, която да урежда даден въпрос, когато той става много наболял, видим, и не може да се разреши по друг начин. Тогава се приема нова законодателна рамка.
Не съм съгласен обаче с определението „охладителен срок”. Тогава трябва да въведем и определението „изтрезвителен срок”. Някой може да реши и „детоксикационен срок”, а може би „преговорителен срок” или „прикривателен срок”.
Хайде да се спрем на срок от пет дни, Народното събрание да приеме това предложение и да вървим напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, терминът „охладителен срок” не го измислих аз. Не го предложих аз, а колегата Данаил Кирилов. Аз по-скоро бих се спрял на термина „забранителен срок”, каквато е действителната цел на този срок. Това е срок, в който се забранява на Народното събрание да се произнесе с цел да се даде възможност на Народното събрание да се запознае с искането, с аргументацията. Ако народният представител не се откаже сам от имунитета си, да създаде временна комисия, която също да има време да работи, да се запознае, да проучи казуса и да даде аргументирано становище на пленарната зала. Ето, затова е създаден този срок.
Пак повтарям, не бих искал да се плъзнем по плоскостта на своеобразното наддаване – кой дава повече, в случая кой дава по малко – пет дни, пет работни дни, седем дни, осем дни. Така доникъде няма да стигнем. Затова нека по-добре срокът да си остане такъв, какъвто е записан. Досега той не е създавал никакви проблеми.
Най-лошото нещо, пак повтарям, господин Димитров, е законодателството да се плъзга по този или онзи драстичен прецедент, който обаче остава изолиран. Правото е създадено да урежда трайни обществени отношения, а не да се занимава с всеки драстичен прецедент, който може да възникне в живота на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата по предложението за изменение на Правилника.
Преминаваме в режим на гласуване.
Първо ще поставя на гласуване две редакционни поправки или предложения.
Първото предложение е на господин Таско Ерменков, който предлага „пет дни” да се замени с „пет работни дни”.
Моля, гласувайте редакционната поправка на господин Ерменков.
Гласували 118 народни представители: за 23, против 43, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване втората редакционна поправка, предложена от народния представител Чавдар Георгиев – изразът „пет дни” да се замени със „седем дни”.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
Гласували 123 народни представители: за 22, против 47, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в неговия вариант, прочетен от господин Данаил Кирилов в началото на разглежданата точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 86, против 26, въздържали се 17.
Предложението за промяна на Правилника е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 1 ОКТОМВРИ 2015 Г. И ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 197 ОТ 14 ОКТОМВРИ 2015 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Това е така нареченото „вето”, наложено от Президента на този Законопроект.
Той е разпределен за ново разглеждане от Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Имаме постъпил доклад от тази Комисия.
Заповядайте, господин Нунев, да представите доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Указ № 197 на Президента на Република България и мотивите към него, постъпил на 15 октомври 2015 г. за връщане за ново обсъждане на разпоредби от Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено на 20 октомври 2015 г., Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Указ на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на разпоредби от Закона за военното разузнаване и мотивите към него.
На заседанието присъстваха: госпожа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси на президента на Република България; господин Атанас Самандов – секретар по отбрана и сигурност на президента на Република България; господин Георги Кръстев – съветник в политическия кабинет при Министерския съвет и господин Атанас Запрянов – съветник в Министерството на отбраната.
Председателят на Комисията господин Димитър Лазаров докладва указа на президента и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща в Народното събрание за ново обсъждане чл. 24, ал. 3 и свързаната Разпоредба на чл. 24, ал. 5, т. 3 и чл. 26, т. 3 на Закона за военното разузнаване.
С приетата Разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване се предвижда директор на службата да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.
Според мотивите на указа премахването на досега съществуващата възможност тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или Въоръжените сили не е съобразено с функциите и задачите, които се възлагат на Службата. Тези, които имат чисто военен характер изискват специфична военна експертиза, са само една част. Служба „Военна информация” изпълнява задачи и в областта на асиметрични рискове и заплахи – тероризъм, нелегален трафик на хора, оръжие и наркотици, оръжие за масово унищожение и тяхното разпространение.
В мотивите се сочи, че кръгът на дейност на Службата и предвидените в Закона правомощия на директора по никакъв начин не налагат ограничаване на възможността неин ръководител да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание, като се прави извод за въведени допълнителни ограничения, надхвърлящи целесъобразността. Посочва се още, че след като цивилни лица могат да бъдат заместник-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, то не се намира основание директорът да не може да бъде лице, различно от военнослужещ.
В мотивите си президентът призова народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване за необходимия професионален опит за директора на Служба „Военна информация” и неговите заместници като отчетат функциите на Службата и премахнат неоснователните ограничения.
В проведената дискусия участие взеха госпожа Петя Тянкова, господин Атанас Самандов и господин Запрянов. Те изразиха подкрепата си за връщането на разпоредбите на Закона. Според тях в мотивите към указа на президента се отразява основният проблем, а именно, че Законът неоснователно ограничава кръга от цивилни лица, които имат необходимата квалификация и професионален опит в областта на националната сигурност да заемат длъжността директор на Служба „Военна информация”.
При обсъждането на указа и мотивите към него участие взеха народните представители Методи Андреев, Михо Михов, Камен Костадинов и Атанас Атанасов.
Народните представители Методи Андреев и Атанас Атанасов се обединиха около становището, че мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби на Закона за военното разузнаване са основателни и обосновани, и се споделят от тях.
Не изразиха подкрепата си народните представители Михо Михов и Камен Костадинов, които отправиха критики и несъгласие с мотивите на указа. Същите заявиха от името на парламентарните си групи, че не подкрепят връщането на разпоредбите на Закона за военното разузнаване и ще ги гласуват повторно.
След проведената дискусия Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 6 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема повторно Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г. и да проведе ново обсъждане на оспорените му разпоредби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Господин Лазаров – процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване за допускане в залата на госпожа Петя Тянкова и генерал Атанас Самандов от администрацията на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за допуск в залата на изброените лица, представители на президентството: господин Самандов и госпожа Тянкова.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 7.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
От името на вносителя? Не искате.
В доклада донякъде бяха споменати аргументите и мотивите.
Преминаваме в режим на дискусия.
Господин Найденов, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според мен сме въвлечени в една доста безсъдържателна и донякъде безсмислена дискусия, която граничи и с разхищение на ценно време.
Естествено, не оспорвам конституционното право на президента на отлагателно вето или правото му на преценка върху кои закони да наложи това вето, но ми се струва, че в този случай президентът е бил твърде пристрастен и персонално изкушен. Аргументите са отстъпили място на емоции и от това мотивите, които ни представя Указът, който разглеждаме, не са спечелили. Напротив, тези мотиви още веднъж ни подсказват, че и текстовете в първоначалния вариант на Законопроекта и съответно кроежите, свързани с тези текстове, са свързани с конкретно лице. Неслучайно тази поправка по отношение на критериите за заемане на длъжността „директор” на Служба „Военна информация” бяха персонифицирани по името на сегашния ръководител на Службата господин Бакалов.
Обърнете внимание на този парадокс – не по името на вносители на конкретен законопроект, каквато общо взето е практиката, не по името на вносителите на поправката например, да кажем, „поправка Андреев”, а по името на персоната, по отношение на която са направени съответните предложения – „поправката Бакалов”.
Дами и господа народни представители, всъщност искам да подчертая, че мотивите не добавят абсолютно нищо ново в дискусиите, които вече звучаха и в специализираните комисии, и в пленарната зала. Те не обогатяват аргументите, те не ни предлагат решение, което да не сме забелязали.
Всъщност те ни казват за пореден път, че заемането на поста директор на Служба „Военна информация” е било предмет на определена сделка в рамките на управляващата коалиция. Те ни подсказват за пореден път, че старшият партньор в рамките на тази коалиция е бил подложен на своеобразен рекет. Обърнете внимание, в случая става дума за това, че заложник на всичко, което се случва, е Служба „Военна информация” на практика Военното разузнаване на България с нейната история, традиции, роля по отношение на сигурността на страната.
Струва ли си заложник на това назначение да бъде именно Службата дори на другия край на везната да стои сегашният ръководител на Службата господин Йордан Бакалов, да стои министърът на отбраната, да стои президентът, които са обладани от амбицията най-после да видят разсекретени онези части от архива на Служба „Военна информация”, които според тях не са разсекретени?
Всъщност, казвам това, защото аз не чух някакви други аргументи, които да са пряко свързани с лицето, което заема позицията директор на Служба „Военна информация”. Никакви професионални аргументи по отношение на подготовка, на качество, на стратегия за развитие на тази служба или на виждания, свързани с развитието и функционирането на Служба „Военна информация”.
Нека да оставим за секунда тези разсъждения и да хвърлим един друг поглед, който, според мен, отсъстваше до този момент в дискусиите. Нека да погледнем структурата на Въоръжените сили на Република България. Казвам това, защото Служба „Военна информация” е част от състава на Въоръжените сили на Република България и да задам въпроса: Има ли други съставни формирования на Въоръжените сили на Република България, по отношение на които да се повдига въпроса дали да се заемат от военнослужещи или от цивилни служители? Отговорът е: „Не!”. И няма, защото в отсъствието на подобно повдигане на тази тема се виждат значението, отговорностите, функциите, които имат Въоръжените сили на Република България, и съответно на съставните формирования на Въоръжените сили по отношение и на военната сигурност, и като цяло на националната сигурност.
Обърнете внимание, във Въоръжените сили например влиза Военномедицинска академия, влиза Стационарната комуникационно-информационна служба, влиза Военно-географската служба, влиза Военна академия „Раковски”, влизат военните училища, но по отношение на тях не се повдигат въпросите, свързани с това дали да се заемат или да не се заемат от цивилни или от военнослужещи.
Веднага бързам да добавя: мотивите, които излага президентът, звучат в някаква степен несериозно, дори обидно за кадровите военнослужещи в състава на Въоръжените сили на Република България.
Иска ми се да добавя и следното. Да задам въпроса: Колко са ръководителите на аналогични служби в страните – членки на НАТО, които са цивилни служители, или какво е съотношението между кадрови военнослужещи и съответно цивилни служители? Ами повече от 90% са кадрови военнослужещи на действителна военна служба със звание „бригаден генерал” и нагоре. Останалите двама или трима, като изключим българската Служба „Военна информация”, се заемат от цивилни служители със съответната военна подготовка или кадрови служители на тези служби, които оглавяват, които са прекратили активната си военна служба. Всъщност ситуация, която е аналогична на единственото изключение в историята на Служба „Военна информация”, когато тази служба се оглавяваше от цивилен служител. Цивилен, но кадрови служител на военното разузнаване, със звание „полковник”, преустановил активната си служба в Служба „Военна информация”. Няма друг случай!
Хайде сега да си представим в този състав как се вписва сегашният ръководител на Служба „Военна информация”? Как си представяме неговото участие, например в обсъждането със съответната терминология, оценки, специфични понятия на, да кажем, коалиционни военни операции някъде в Близкия или Средния изток? Как си представяте подобен доклад, от, да кажем, ръководителя на Българската служба за военна информация или как си представяте този ръководител на служба да дава указания за разработване, съответно за участие или пък негов доклад, да кажем, по отношение на Плана за готовност за действие на България срещу вероятен противник? Как точно си го представяме? Или да кажем как си представяме доклад на този ръководител на службата пред началника на отбраната? Как го виждате? Как виждате той да докладва рискове, опасности, свързани с военната сигурност на Република България или пък съответно всичко онова, което засяга военно-разузнавателната част при подготовката на една операция на Българската армия? Ами, не си го представяме.
Затова, дами и господа, за да не изглежда всичко толкова несериозно, моят призив е да подкрепите Закона и по този начин да отхвърлим ветото на президента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Найденов.
Реплики? – Господин ген. Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председателю.
Аз, разбира се, запазвам правото си след това на изказване, но взимам реплика по два пункта от изказването на господин Найденов.
Господин Найденов, оставам с впечатление, че днес в залата дискутираме кого да назначим за директор на Служба „Военна информация”. Всички ние, когато гласувахме Закона в тази зала, се съгласихме, че това правомощие ще бъде на министър-председателя и президента по силата на обвързана компетентност, така както е за всички останали служби. Тоест персоналният избор е на други органи в държавата и това е в съответствие с Конституцията на Република България – чл. 105, ал. 2 от Конституцията.
Искам да Ви кажа, че персонализирането на този проблем в Закона дойде именно от Вашата страна. Вие персонализирате този въпрос и се опитвате да го превръщате в чисто политически, включително и да забивате клинове в управляващата коалиция кой кого рекетирал. Попитайте някой от колегите от ГЕРБ рекетирали ли сме ги кой да бъде назначен за шеф на тази служба? Но то не зависи и от тях.
Две думи за прословутите архиви. Не се изпълнява Законът за предаването на архивите, господин Найденов. Има старо римско правило, което гласи: „Дура лекс, сед лекс” – „Лош закон, но закон”. Аз не казвам, че този Закон е лош или че някой друг закон преди това е лош, но когато има прието едно правило, то трябва да се спазва от тези, на които е възложено изпълнението на закона. Законът за предаването на архивите трайно не се спазва от представителите на Служба „Военна информация” и затова не се търси и отговорност на всичкото отгоре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма желаещи.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Атанасов, да, до там е сведен дебатът – до персоналното назначение, защото това са и единствените аргументи, които фигурират в мотивите на президента.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Не от нас зависи.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Няма други мотиви, няма други аргументи и аз неслучайно казвам, че това е в някаква степен доста безсмислена дискусия.
Аз съм съгласен, ако това имате предвид по отношение на дискусията, но ние сме принудени да обсъждаме това, защото така или иначе трябва да обсъдим съответно отлагателното вето и да гласуваме. Отново да потвърдим своето отношение към Закона и по този начин да отхвърлим ветото на президента.
Няма как да не обсъждаме, в това число, разбира се, и критериите, ако и съответно назначението да е право на министъра на отбраната, респективно Министерския съвет и на президента на страната. Няма как да не обсъждаме, защото с този Закон ние задаваме критериите, на които трябва да отговаря съответното предложение. То не може да бъде предложение, което да пада от небето. То съответства на някакви изисквания и тъкмо защото Вие и в някаква степен мнозинството под Ваш натиск промени тези критерии и тези изисквания, които винаги са били прилагани по отношение на ръководителя на Служба „Военна информация”, затова сме принудени отново да се върнем на тези критерии.
Аз неслучайно попитах има ли друг случай в историята на военното разузнаване, респективно на Служба „Военна информация” за лице, назначено за ръководител на службата, което да не принадлежи на тази служба? Няма такъв случай в цялата история! Върнете се и преди 9 септември, и след 9 септември, и след 10 ноември. Няма такъв случай! Единственият случай беше в промяната на изискванията при министър Аню Ангелов, заради конфликта му с президента Първанов по отношение на предложенията, които тогава се правеха и които бяха отклонени, свързвани с кадровите военнослужещи. Въпреки тези промени, въпреки цивилното назначение, това беше назначение на човек, който е кадрови разузнавач, кадрови служител, който вече не беше на активна действителна военна служба. Виждате ли, изключението дори в този смисъл отговаряше на определени професионални изисквания?
Тъкмо за да се избегнат случайните назначения, които Вие предложихте, които отстоявате, на които държите, бяха стеснени и изискванията това да бъде единствено кадрови военнослужещ на действителна военна служба и то с висше военно звание. Толкова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Генерал Михо Михов даде заявка за изказване, след него са се записали господин Велизар Енчев, господин Методи Андреев.
Заповядайте.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! От създаването на Земската войска до 2015 г., смущение във Военното разузнаване Българската армия не е получавала, но тази година ние си позволихме с обсъждането на четири закона в системата за сигурност да смутим и тази система, без да имаме съюзни лоши оценки – било при Варшавския договор, било при НАТО. Аз считам, че Народното събрание днес трябва да обърне внимание и да съсредоточим дискусията си, която е полезна благодарение на Указ № 197 на президента, върху това – не толкова защо не трябва да бъде назначен цивилен за директор на служба „Военна информация”, а толкова – защо трябва да бъде военен?
Затова ще се спра кратко в две направления на партийнополитически аспекти и на военнотехнически аспекти.
Първо, всеки министър, и особено в Министерството на отбраната, си създава политически кабинет, да кажем, в кавички – партиен кабинет. Този обхват на политическия кабинет е много тесен – до нивото на заместниците, и някои други структури. Но когато това отива в системата на дирекции, какъвто е и случаят, аз считам, че Народното събрание не бива да допусне – евентуално да не предполага, но дори и да не допусне, партизиране на една дирекция, която е толкова важна. Всеки може да направи паралел веднага с другите държавни структури от подобен род. За ДАНС имаше ли подобен прецедент? – Но тя е друга структура. Не е Военното разузнаване така субординирано, както ДАНС. Напротив, то е силно субординирано под шапката, под командването на министъра и на началника на отбраната и по никакъв начин там не бива да се допуска партийно лице.
Нека спрем до тук. В Указа не добре се прави паралела между това с обосновката цивилно лице да оглави службата, че националната сигурност и отбраната, видите ли, са почти едно и също. Не, отбраната е основният стълб на националната сигурност и за отбраната се готвят специално назначени граждани с пагони, военни лица. Тези граждани с пагони трябва да имат информация и за учебно-бойната подготовка, за криза от военен характер и за война. Всеки от нас знае, но през хилядолетната ни история в съществуването на човечеството е доказано, че войната е сложно, не сложно, а най-сложното обществено-политическо явление и за нея се готвят специални хора – граждани с пагони, военни хора.
Ето в този смисъл аз си мисля, че няма военен разузнавач, който да не е подготвен в тази схема и да докладва на главнокомандващия, или на който и да е командир от тактическите оперативни стратегически звена лъжлива информация, непроверена информация, несистемна информация. Военното разузнаване военнотехнически готви своите кадри по силата на военната наука и военното изкуство във военни университети, военни училища и военни академии. Те оттам започват да се готвят и се мотивират за тази служба. Ние сега искаме и да ги демотивираме, защото може да бъде такъв, може и да бъде онакъв. В армията не може думичката „може” да се ползва често. Не можеш да кажеш на войската: „Утре може да настъпваме, ама може и да се отбраняваме”. Тук нещата са категорични и се следва взетото решение.
Затова трябва да мотивираме хората, че един висш военен от рода войска – Военно разузнаване, от основното бойно осигуряване на армията – разузнаването, може да достигне това кариерно израстване. Той системно наблюдава заплахите около държавата – не само коя държава, но и къде са целите и слабите звена на противоборстващата сила, за да може да удари сухопътната групировка, авиацията, ракетни войски, ако има, корабната групировка. Тези неща не се придобиват за година-две и не се намират под път и на кръстопът кадри, за да бъдат подготвени.
Второ, ако главнокомандващият, и, забележете, при командно-щабни учения, при учения с войски, учения на карта, разузнавачът е първият, който стои от дясно до главнокомандващия и те си говорят на един език, защото са учили еднакви училища, те се разбират. Ако аз действително, хипотетично, съм с гражданско, цивилно лице, ще се стремя да не го злепоставя пред останалите военни, защото целият команден състав е там. Той пък, за да не се изложи, ще изпрати заместника си, но отговорността се поделя, отговорността трябва да бъде ясно казана и неслучайно преди години началникът на разузнаването беше и заместник-началник на Генералния щаб.
Тази субординация действително е много важна и аз считам, че методическата връзка – тактическо, оперативно и стратегическо разузнаване трябва да се оглавява от един военен човек, за да може да се ползва и войнското звание, и методическата връзка. Стратегическата оценка се гради на тактическа, оперативна и обратно. Когато правиш учение на тактически звена, ползваш най-общата стратегическа оценка, която военният човек ще я даде, за да мотивира войските да се сражават и да проливат кръвта си. Цивилен не може да ги мотивира в този смисъл.
И накрая искам действително да подчертая, че Военното разузнаване, според Закона за отбраната и въоръжените сили, е част от Въоръжените сили – то изпълнява план за бойна готовност и за бойно развръщане, то действително трябва да знае къде са командните пунктове на противоборстващите страни, слабите им звена, каква е комуникацията и човекът действително да бъде мотивиран, за да служи, както се казва, като гражданин с пагони. Благодаря. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин генерал за изказването, то беше под формата почти на лекция по военно дело. (Шум и реплики.)
Генерал Атанасов – реплика. Реплика – генерал на генерал.
Имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Уважаеми дами и господа, аз много уважавам ген. Михов. Ние заедно сме работили, когато беше косовската криза. (Шум и реплики.)
Ако може с по-малко емоции. Аз искам да водим професионален дебат, а не да се заяждаме.
Искам да кажа, господин генерал, че има сериозна съществена промяна с този Закон по отношение на статута на тази служба. Тя вече не е ведомствена служба на Министерството на отбраната.
Аз предложих в началото на този процес по законова регламентация на Сектора за сигурност да създадем единна разузнавателна служба, което много би било полезно за малка България. Това не беше възприето. Не искам сега тук да връщам дебата, но искам да кажа, че ако беше създадена единна разузнавателна служба, аз с две ръце щях да гласувам за това – звеното в единната разузнавателна служба, която се занимава с военно разузнаване, да се оглавява задължително от военнослужещ.
Вие разбирате, че ние сега създадохме две равнопоставени разузнавателни служби с едни и същи задачи. С едни и същи задачи! Служба „Военна информация” вече няма да се занимава само със събиране на информация за стратегическо военно разузнаване, а с всички рискове и заплахи за националната сигурност. И именно, за да може да бъдат оценявани такъв тип рискове и заплахи, се иска много по-широка подготовка, според мен, а не тясна подготовка на един военнослужещ. Тя вече е национална служба, както всички останали други служби, които са, и които получиха законова регламентация след приемането на законите. Така че трябва да се излезе от това тясно мислене, според мен. Тук проблемът не е в това.
Аз отново поставям въпроса: тук ли го назначаваме в момента началника на тази служба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин генерал.
Господин Мерджанов – втора реплика, трета реплика – господин Андреев.
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Михов, моята реплика е насочена и повлияна до голяма степен от Вашето изказване, а ми помогна и колегата Атанасов, за да Ви попитам следното: Вие не виждате ли в това назначение на господин Бакалов и стремежа толкова ревностно да се отстоява тази фигура като една прелюдия към закриването на Служба „Военно разузнаване”? Нещо, което е в контекста на разбирането и смисъла, което изразява господин Атанасов за единна разузнавателна служба. Защото това е големият въпрос.
Нека си даваме сметка за тези последователни и меки стъпки, които в крайна сметка целят един политически резултат, който ще настъпи след няколко години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Господин Методи Андреев – последна реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Михов, много уважавам Вашата експертиза, аз и в Комисията Ви казах същото, което ще кажа тук. Това не е опит за партизация, защото един от мотивите беше точно това.
Ако трябва да бъдем точни, всички стари служители в тази служба някога все са били членове на някаква партия, както и Вие, господин генерал. Това означава ли, че когато е имало доброволна деполитизация, тя не е била ефективна? Защото и сега действащият началник на службата е бил някога партиен член, но в момента не е. Така че по това отношение Вие абсолютно не сте прав.
А що се отнася до въпроса, който Вие казвате, че най-добре трябва да бъде човек от самата служба – самият Вие казвате, че тези хора трябва да бъдат с едно стабилно, солидно военно образование. Там, където се дава това образование, там са висшите военни академии. Това, което Вие искате, е, че Вие забранявате даже на тези преподаватели, които обучават разузнавачите, които им дават първичните знания, които им дават принципите за разузнаване, тези хора по това предложение не могат да станат никога ръководители на тази служба. Това също смятам, че е неприемливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Следва дуплика от ген. Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Под формата на изказване ще направя тази дуплика, защото бяха три не упреци, а три бележки или неизяснени становища.
Първо, аз се опитах да споделя пред залата, че военното разузнаване обслужва отбраната, която е стълб на националната сигурност. Отбраната е и форма за използване на войските и подготовка и състояние на страната за реакция при военновременна обстановка. Този човек и разузнавателната общност не могат да се съвместяват и съизмерват. Военният разузнавач отговаря за отбраната с цената на всичко по отношение на заплахите и дава най-конкретната информация, за да се командват войските.
Не оспорвам, че един цивилен може да пише стратегии и да участва в анализи, както натрапва президентът. Той дори натрапва, че не само заради това, че е с висше военно звание, трябвало да заеме тази длъжност и има привилегии да я заеме. А кой издава указа? А кой го оценява става ли за висш военен? Нали този същият върховен главнокомандващ?
Исках изобщо да не споделям името на господин Бакалов, но Вие го споделяте. Аз никога не съм говорил по отношение на тази личност и не считам, че дискусията във връзка с Указа на президента се върти около личността господин Бакалов. Най-малко това искам да го правя и не съм го правил никога досега.
Във всички случаи споделям мисълта, че по-широк кръг от военните специалисти могат да заемат тази длъжност. Говоря за общовойскови командири, които са слушали разузнавачи и са командвали войски, и са провеждали учения, и са участвали в съюзни кампании. Това президентът не го е разбрал, според мен. Тук не става дума за преподаватели. Когато съм говорил, че космически теми се преподават на нашите военни разузнавачи, да, това са също бившите военни, но те не стават за директори на тази дирекция.
И трето, чак толкова да издигаме един директор на дирекция в Министерството на отбраната на много висок пиедестал – не е така. Това е директор на дирекция, субординиран в Министерството на отбраната и подчинен поне на три нива. И ние даже сгрешихме по идеята за ДАНС и други служби да му дадем мандат пет години. Срамота! Но това е за друг кръг дискусии. Началникът на отбраната има мандат четири години, на директора на дирекцията му даваме пет години! Хайде на следващия кръг да го обсъдим и този въпрос!
По отношение на опита за партизация. Не съм казал, че се партизира, а казах, че залата не бива да допуска дори и намек или възможности за партизиране. Всеки един от нас тук представлява някаква партия и политическа сила и където ме назначите и мен, аз по същия начин ще внеса смут на системата. Не искам да внасяме смут на работеща столетия система за военното разузнаване! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин генерал.
Народният представител Велизар Енчев от името на нечленуващите в парламентарни групи.
Имате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги! Днес сме свидетели на една уникална странна и донякъде срамна ситуация. След като премиерът Бойко Борисов и господин Радан Кънев – вдясно, първи обявиха, че Президентът на Републиката ще върне приетия тук в парламента Закон за военното разузнаване, държавният глава чинно се подчини на тази информация и наложи вето на Закона. Всъщност за кой ли път се убедихме в две неща. Първо, България не е парламентарна, а премиерска република.
Второ, за голямо съжаление, държавният глава е подчинен на министър-председателя на България.
След като през месец май – не забравяйте това, в парламента дойде господин премиерът Борисов и нареди, заповяда на своите депутати каква декларация да гласуват за арменския геноцид, днес отново сме свидетели на подобна ситуация – той нареди, заповяда на своите депутати, след като са гласували по един начин Закона за военна информация и са взели едно професионално решение, както преди малко професионална оценка даде бившият началник на Генералния щаб ген. Михо Михов, та същите депутати сега от партия ГЕРБ ще трябва да потъпчат своята съвест, някои от тях – адмирали, да потъпчат и своята професионална съвест и да гласуват за нещо, което те отхвърлиха напълно съзнателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Енчев, не е минало гласуването. Моля, говорете в сегашно време!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Питам се по повод и на тази Ваша забележка: защо България е една държава, в която властва принципът на отрицателния подбор? Логиката на този отрицателен подбор е следната: колкото си по-негоден за една работа, толкова си по-годен да оглавяваш тази служба и тази работа, колкото си по-далеч от разузнаването, толкова си по-близо до поста шеф на военното разузнаване.
Знаете ли, уважаеми колеги, че преди един месец британската кралица обяви конкурс за назначаването на чистач в Бъкингамския дворец? А в България за началник на военното разузнаване бе назначен човек, който дори няма квалификацията да бъде чистач в тази служба. (Възгласи: „Ееее” от ГЕРБ.)
Като казах „чистач”, веднага се поправям. Това не е обидна дума. Хигиенист не е обидна дума. (Реплики от народния представител Димитър Лазаров.)
Като казах „чистач”, веднага се поправям.
Всъщност заради господин Йордан Бакалов ще се промени вече гласуван закон, за да бъде продължена чистката, чистенето на военното разузнаване от кадри, които са изключително добре подготвени професионално и най-вече да бъде прочистен архивът на военното разузнаване, за да бъдат предадени имената на български сътрудници и агенти – чужди граждани, на Комисията по досиетата, където всеки може да влезе в читалнята свободно да чете и да преснима. Това може да прозвучи много силно, но е национално предателство, което граничи с държавната измяна. Но за тези 26 години нима в България вече има единна нация и нима има държава?
След малко ще гласуваме и аз призовавам депутатите от Реформаторския блок, които предложиха господин Бакалов и депутатите от партия ГЕРБ, които вече отхвърлиха тази непрофесионална постановка цивилен да ръководи военното разузнаване, преди да гласуват да си отговорят на два въпроса.
Те биха ли дали своя глас за директор на болница, който няма медицинско образование и биха ли се лекували в такава болница?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: И вторият въпрос: биха ли се съгласили за шеф на хирургията да бъде назначен металург и биха ли легнали под ножа на такъв хирург?
След като ми отговорите на тези два въпроса, уважаеми колеги, след като отговорите на тези два фундаментални въпроса, тъй като преди малко чух, че някой би легнал под ножа на такъв металург, гласувайте за инженер-металург, който вместо да ръководи металургичен комбинат – с цялото уважение към тази професия, ще ръководи Военното разузнаване.
Искам по този повод да допълня, че в тази зала има двама генерали – адмирал и генерал, които преди малко говориха, които имат професионалните качества, моралните характеристики да заемат тази длъжност.
Защо Вие не предложихте адмирал Манушев за шеф на Военното разузнаване? Какво му липсва на адмирал Манушев? (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Защо не помислихте – извинявам се за мечешката услуга, която Ви правя, господин адмирал, тъй като веднага ще бъдете заклеймен – защо не помислихте, че друг член на управляващата коалиция, достойният генерал Михо Михов – бивш началник на Генералния щаб, също е достоен за подобна работа?
И защо, да завърша и повторя още веднъж, защо допускате българският парламент да легализира принципа на отрицателния подбор, който ни докара до тази уникална, странна и, както казах в началото, срамна ситуация да издигаме на такава отговорна длъжност такива хора? Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Енчев.
Господин адмирал, имате право на лично обяснение. Отказвате се.
Реплики?
Народният представител Атанас Атанасов – първа реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Аз се опитвам да не се изказвам емоционално, но понякога явно се налага.
Не ми е работа да се занимавам с това, но съгласно приетия текст в Закона, който сега обсъждаме, за съжаление уважаваният от мен адмирал Манушев не отговаря на изискванията, защото не е на действителна военна служба. Но това е друга тема, не искам да я обсъждам.
Аз искам да Ви кажа, господин Енчев, че не бива да се учудваме ние тук, в тази зала, защо отношението на българските граждани към Народното събрание е ниско. Защото ние сами принизяваме Народното събрание. Хората, за които говорите тук, които явно имат качества да бъдат уважавани, са народни представители. Къде ги връщате във втори клас? (Смях в ГЕРБ.) Народни представители са, защото съгласно чл. 1, ал. 1 от сега действащата Конституция България е република с парламентарно управление – висшият орган на държавна власт е парламентът и тези хора са пряко избрани от народа, а Вие сега искате да ги върнете да станат чиновници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Енчев? Не желаете дуплика.
Продължаваме със следващо изказване – господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Комисията категорично застанах в подкрепа на ветото на президента поради дълбокото ми убеждение, че въпросът за това кой трябва да ръководи разузнавателните служби на Република България трябва да бъде поставен сериозно, на демократична основа.
В момента чуваме мотиви и тук се дават различни доводи, че не може Военното разузнаване да се ръководи от друг освен от висш военен, който е имал съответните образования и съответния стаж. Никой не отрича това.
Много служби, едни от най-известните световни служби – в Щатите, в Европейския съюз, военни разузнавания се водят точно от такива хора, никой не го отрича. Но нека да си зададем следния въпрос: каква е историята на техните военни разузнавания? Нека да видим дали в техните военни разузнавания сега в момента, когато говоря, има останали 36% в ръководния състав, завършили школи на ГРУ в бившия Съветски съюз? Някъде има ли го това нещо – в Щатите или в Европейския съюз?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Да, даже повече има.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Това е така, защото не е тайна, че Военното разузнаване е най-закостенялата и най-затворена разузнавателна общност в България. Това е истината.
Идеята на тези предложения, на които и аз съм се записал като съавтор, е не да уредим на служба конкретна персона. Даже мога да Ви каже нещо повече – ако днес бъде приетото ветото на президента, аз ще съм този, който ще направи промяна, която ще премахне съответния текст, който урежда въпросната персона. Но да не извиваме ръце и да не объркваме представата на хората, че освен военен, висш военен, друг не може да бъде ръководител на това Военно разузнаване.
Демократичният подход, демократичните принципи казват, че всеки български гражданин, който има съответната експертиза, който има съответното образование, може да заеме този пост. Това е смисълът на тези предложения.
Ненапразно в сферата на висшето образование и ненапразно в университетите, когато се обявява конкурс за хабилитирано лице –доцент или професор, в условията не се казва, че кандидатът може да бъде само преподавател от съответното висше учебно заведение, а се обявява конкурс между всички хора, които имат съответния ценз и отговарят на условията между всички хора от другите висши учебни заведения, включително от БАН. Не е по-различно и в разузнавателната общност. Там се изисква интелигентност, изисква се познаване на материята. Вижте, в крайна сметка, седем месеца Военното разузнаване се управлява според Вас от човек, който не може да го управлява, но седем месеца управлява и доколкото знам, има сериозни награди през тези седем месеца от водещи разузнавателни служби, военни служби от НАТО и Европейския съюз.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Какви има!?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Значи историята, фактите Ви опровергават.
Смисълът на тези предложения, казвам, е дълбоко демократичен. Ние искаме тази служба да бъде проветрена. Искаме друг подход и друг поглед върху ръководството на тази служба. Това е смисълът на тези предложения.
Ще задам и един друг въпрос. Така както го приехме в Закона, излиза, че офицери от резерва, висши военни, които са в добро здраве, не могат никога да кандидатстват за този пост, защото в стремежа си да приключим с тази демократична идея, ние забравихме офицерите от резерва. Ние забравихме офицерите от резерва!
Аз даже смятам, че ако днес ветото на президента мине, трябва да има такава промяна, трябва да има такова предложение, за да могат и офицери от резерва също да бъдат кандидати, да участват в конкурсите, обявявани занапред, за началник на тази служба.
На лявата част на залата, разбира се, това няма да й хареса, категорично няма да й хареса. Но аз пак призовавам, нека да запазим демократичния дух на тези предложения, нека подкрепим ветото на президента и при промените на тези текстове да кажем това, което сме пропуснали и да коригираме онова, заради което някои си мислят, че имаме задни мисли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Андреев.
Реплики?
Народният представител Ангел Найденов – първа реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Андреев, ще пропусна факта, че във Вашето изказване нанесохте поне две обиди. Разбира се, ще ги отбележа.
Първо, Вие обидихте самия господин Бакалов, заявявайки, че освен задачата, свързана с разсекретяването на архива, негова задача ще бъде да изгони, образно казано, всички онези, които според Вас са завършили други школи за подготовка на военните разузнавачи. Толкова виждате неговата функция, такава е неговата функция според Вас.
Второ, Вие засегнахте самата система на Въоръжените сили. Вие пропускате факта, който няколко пъти, в това число и ген. Михов, отбелязваме, че Служба „Военна информация” е съставна част на Въоръжените сили на Република България. Това са командни нива. Това е възможност за професионално и съответно кадрово развитие на военнослужещите. Не бива ли в този случай, тъкмо президентът като върховен главнокомандващ, да зададе въпроса – а има ли в държавната администрация позиции, които да са определени за заемане от действащи военнослужещи? След като се повдига въпросът защо в структурата на Въоръжените сили да не се заемат определени позиции от цивилни служители, не следва ли и обратното – да се защитава тезата кои са позициите в държавната администрация, предвидени за действащи военнослужещи? Тук проявявате един двоен стандарт. Затова вземам думата, за да Ви обърна внимание.
Тук става дума за военно разузнаване, като част от състава на Въоръжените сили. Ако обърнете внимание на Закона, става дума, че военното разузнаване се осъществява, там има определен текст, в това число от Служба „Военна информация” и съответно от разузнавателните органи в органите за управление съответно във видовете въоръжени сили. За това става дума – военна структура. Няма как тя да не бъде отстоявана и защитавана като заемане от гледна точка на професионалното развитие на действащите военнослужещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Найденов, с Вашия пример дадохте точен пример как дяволът чете Евангелието – с коментара Ви за моето изказване.
Аз никога не съм казал, че работата на началника на военното разузнаване е да изгони всички тези 36%.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Това каза.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Не! Неговата работа е да издигне младите хора, които десетилетия – повече от 20 години, са потискани и не са издигани в йерархията на тази служба – това е неговата работа.
Вижте, господин Найденов, съжалявам, че не предстои избор на омбудсман, защото тогава нямаше да бъдете толкова настоятелен при защитата на Вашата теза, както примерно оттеглихте всичките си предложения по Закона за НСО малко преди гласуването, за да не ги защитавате. Това беше ясно. Много Ви моля да не партизирате и да не тълкувате моите думи от Ваша гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Андреев.
Професор Станилов – по начина на водене.
Да попитам ма ли други заявки за изказване, за да знаем кога ще гласуваме.
Генерал Атанасов, следователно има още едно изказване.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Малко съм закъснял с излизането си по начина на водене.
Уважаеми господин Председателю, предлагам Ви да прекратим дискусията със следния аргумент. Вече много дълго време парламентът се занимава с абсурди, с каквито се е занимавал и президентът. Ще Ви кажа защо.
Военното разузнаване е предназначено да разузнава в полза на армията. Уважаеми господа, имате ли армия?! Нямате армия. Колко броят сухопътните сили?! Колко броят танковите войски?! Колко са самолетите, които летят?! Колко са корабите, които са годни за война?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, последно изречение – това не е по начина на водене.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това са военноморски бабички!
Господин Председателю, това е аргумент да прекратим дискусията и да не се занимаваме с празни работи!
Няма значение дали ще бъде цивилен или военен човек начело на структура, от която няма полза! Каква е ползата, като няма армия?! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Тъй като по същество това е разглеждане на законопроект на първо четене, няма как да прекратя дискусията. Приемам го като призив.
Има още една заявка за изказване – генерал Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, аз и моите колеги от Реформаторския блок ще подкрепим ветото на президента, тъй като считаме, че този текст трябва да отпадне. Аргументите ни са следните. Съжалявам, че с някои от тях ще се повторя, защото при обсъждането на Закона излагах някои от тях тук, от парламентарната трибуна.
Първо, назначаването на ръководителя на Служба „Военна информация” ние решихме и това вече е действащ текст, защото не е атакуван, да се извършва по реда на така наречената „обвързана компетентност” между изпълнителната власт в лицето на министър-председателя и президента на Републиката, който трябва да завърши процедурата по назначаването с указ. Следователно персоналният въпрос кой ще бъде ръководител на службата е въпрос, който ще се решава от институции извън тази зала и са равнопоставени на Народното събрание.
Имах вече възможност да кажа, но ще си позволя да го повторя: в някакъв смисъл се профанизира професионалният разговор с персонализирането на въпроса. Не е вярно, повтарям, не е вярно това, че сегашният ръководител на Служба „Военна информация” е бил назначен по предложение на Реформаторския блок, няма такава процедура. Искам да кажа, че няма и такива факти в публичното пространство. Те са измислени, хвърлени са в тази зала именно за да се профанизира разговорът. По отношение на назначаването – толкова.
Защо би следвало да се даде по-широка възможност на институциите, които имат отношение към назначаването, при подбора на лицето, което трябва да оглави службата? Вижте, досега се считаше, а виждам тук някои още вървят по стария стереотип, че тази служба е ведомствена служба на Министерството на отбраната по ред причини. С приемането на Закона тази служба е недведомствена не само заради това, че министър-председателят и президентът ще назначават нейното ръководство, а с оглед на задачите, които й се поставят. Тя няма да се занимава само със събиране на информация за рисковете и заплахите, имащи отношение към отбраната на страната, а към всички рискове и заплахи за сигурността на страната. Това изисква преоценка на събраната информация – при нейния анализ хората, които ще имат отношение към оценката, и в крайна сметка който ще подпише окончателния доклад, излизащ от службата, трябва да има по-широк поглед, по-широка подготовка по отношение на защитата на националната сигурност.
Може би с това трябваше да започна, защото е изключително важно: 25 години българският сектор за сигурност работеше с частична регламентация. През този период от време бяха приети N на брой закони за МВР – всеки министър, който идваше, си правеше закон, а имаше структури от сектора за сигурност, каквото е „Военно разузнаване”, за което народните представители, изобщо представителството в тази зала, не желаеше да има законова регламентация. Защо?! Защото имаше съпротива срещу законовата регламентация с цел да се запази статуквото.
Сега някои се подразниха – било натрапчиво! Такава е истината.
През пролетта на тази година на зададен въпрос от народни представители министърът на отбраната отговори, че 36% от сегашния ръководен състав на Служба „Военна информация” са офицери, които са завършили специалните школи на Съветския съюз. Може би това им дава по-добри възможности да работят в някои части на света. Нищо лошо. Само че с този текст Вие искате да принудите институциите, които трябва да подберат началника на тази служба, да издигнат човек само от тези 36%, да ги ограничите, което е недопустимо и е ретроградно – извинявайте за по-силната ми оценка.
Тук се чуха изрази от сорта: „Извивате ръцете!”. Кой извива ръцете? – Тези, които искаме да се даде по-голяма възможност на министър-председателя и президента за подбор, или тези, които искат да дадат много тясна възможност за избор на ръководител на тази служба? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви! Малко тишина в залата!
АТАНАС АТАНАСОВ: Не бих искал тук да влизам в закачки, някой може да се обиди. Извинявайте, но бяха дадени примери от миналото как командващ сухопътните войски бил назначен за началник на военното разузнаване. Това е нонсенс, защото спецификата на оперативната работа е съвсем различна, изисква други познания, възможности и способности, а не да познаваш структурата на въоръжените сили. Оперативната работа, на първо място, означава да може да се прави правилен подбор в кои среди да се подходи, от кои лица да се търси сътрудничество за събиране на информация; след това, ръководството и обучението на така наречения „агентурен апарат”. Да не отивам обаче сега в детайли на технологията на работата на тази служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, генерал Атанасов.
Реплики?
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Атанасов, вземам повод да отправя реплика, защото, чисто съзнателно се опитвам да вникна и да разбера положителността на Вашите мотиви. Аз по скоро искам да направя два паралела. Първият от тях е: е ли е възможно да отидеш на турнир по шахмат, когато никога не си играл шахмат? Правя тази метафора защото националната сигурност в своя компонент всъщност е тактика, която тактика е основен приоритет на играта на шахмат. Тактика, която чрез експертиза, познания, умения и компетенции трябва да вменява превантивност.
И на второ място, струва ми се, че когато говорим в днешните условия за национална сигурност, нито един от нас не е прочел един обобщен доклад, който да разпише общото ниво на националната сигурност в момента в България, включая вътрешната сигурност, включая отбраната, включая общата национална сигурност.
Защото, ако ние продължаваме да правим опити, и то в повечето случаи неуспешни, от типа проба-грешка, да назначаваме на позиции хора, които се опитват да ръководят определени ведомства и определени дирекции, и всичко това да бъде за сметка на народа, за сметка на националната сигурност, то смятам, че ако вчера и днес ние успокояваме служителите от вътрешната сигурност в лицето на служителите от МВР, то утре ще имаме същите разговори и с хората, които работят в системата на отбраната, поради причината, че те не чувстват сигурност, поради причината, че чувстват, че ги управляват хора, които имат необходимата експертиза. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, последно изречение.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: И всичко това повлиява много негативно дори върху вътрешно мотивационните механизми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Белемезов.
Втора реплика – народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, моята реплика към колегата Атанасов, е, че не беше...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Искате ли удължаване на времето, че имате само 20 секунди?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, моля удължете ми времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, удължете времето.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Репликата ми е, че не беше точен в част от неговото изказване, а именно в процента. Мисля, че каза 35, а той всъщност е 40% по данни, които чухме в тази зала лично от министъра на отбраната. Всъщност в тази служба са лица, които са започнали кариерното си развитие преди 1991 г. И аз използвам случая да го попитам според него каква е вероятността, за да може едно лице да бъде с присъдена висша офицерска длъжност в рамките на системата на отбраната и да е действителен военнослужещ, то да попада именно сред тези близо 40% и да е завършило някое от тези или всъщност едната школа в Съветския съюз, която знаем, че тогава се завършваше.
И другият ми въпрос към него в рамките на репликата е: кое е по-опасното всъщност в тази ситуация, тоест в партньорските ни отношения с НАТО – да имаме начело на военното разузнаване човек, който е завършил подобна школа, не дай си Боже, или да имаме начело на Военното разузнаване лице, което, примерно, е било част от системата на отбраната, след това е минало в цивилния сектор, както разбрахме има лица и в тази зала, и му е дадена възможност да оглави в последствие отново Военното разузнаване, което обаче по сега действащия или по-скоро по върнатия Закон не може да се случи, защото такива лица не са на действителна военна служба? Така че моля да уточни тези неща в дупликата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика? Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Белемезов, аз през цялото време се опитвам да кажа и добре е да се слушаме – ние не назначаваме. Не назначаваме ние. Други органи и институции получиха това право след гласуването на Закона. Въпросът е какви рамки слагаме на тези институции – дали тесни, или даваме възможност за по-широк подбор? Аз съм за това министър-председателят и президентът да имат по-голяма възможност за подбор при назначаването на този служител. И никога не съм казвал от тази трибуна, че военнослужещ с висше военно звание не може да заеме тази длъжност. Ако министър председателят и президентът намерят такъв човек и преценят, че има качества – да го назначат. Тяхно право е това. До тук.
Иначе не бих искал да се задълбавам в тази тема, защото много ми се искаше по-професионално да говорим, но явно се налага да кажа: през 70-те години, не си спомням точно годината, е подписан един договор между Народна република България и Съветския съюз, с който се създава така наречената система „СУОД – Система управления оперативной деятельности”. Така е била наименована. По силата на този договор българските специални служби са били длъжни да предоставят на съветските разузнавателни и контраразузнавателни органи всичките си оперативни позиции. Давате ли си сметка за какво става въпрос? Ние днес говорим тук за предаването на архивите. Те са от преди 30 години в Съветския съюз! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Преминаваме в режим на гласуване, уважаеми колеги.
Само да напомня, че по същество, съобразно ветото на президента, гласуваме отново Закона. Ако искаме да преодолеем ветото на президента съответно трябва да се получат минимум 121 гласа „за”. В подкрепа на ветото на президента се гласува „против”.
Уважаеми колеги, гласуваме Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г. и върнат за ново обсъждане с Указ на президента № 197 от 14 октомври 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 159, против 15, въздържали се 2. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието, с което ветото на Президента е отхвърлено.
Обявявам почивка до 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, народните представители да влязат в зала.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Тук сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук сте, но не всички.
Квесторите, поканете колегите!

Заседанието продължава с точка девета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Вносител Министерският съвет.
Заповядайте за процедура, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Процедурното ми предложение е да се отложи разглеждането, поради грубо нарушение на Правилника от Комисията по бюджет и финанси. Текстът на чл. 78 е изричен, че всички законопроекти от съответната материя, постъпили до деня на разглеждането, се разглеждат. В Бюджетната комисия не са разгледани другите внесени законопроекти по данъчни закони, които в Преходните и заключителни разпореди на този Закон за корпоративното подоходно облагане са включени, а именно Законът за облагане на доходите на физическите лица и Законът за добавена стойност.
При тази ситуация е абсурдно и залата да направи същото нарушение на Правилника. Вчера, когато беше формиран дневният ред за седмицата, ние поставихме този въпрос. Позволих си да напиша и нарочно писмо за грубото нарушение на Правилника. Имам някакво подозрение, че също, както с полицаите – да не разберат какво им се случва, така и сега с данъците – и за физическите лица прогресивното облагане, и за данък добавена стойност – изменителният Закон, свързан с облекчение за стоките – бебешките, детските, не искате да ги допуснете, мнозинството, в пленарна зала за обсъждане. Отхвърлете ги. Няма лошо. Имате мнозинство, но не може да се прави такова конституционно нарушение, което прегражда възможността за обсъждане на законодателни инициативи. Това обезсмисля функционирането на Народното събрание и е в грубо противоречие с Конституцията. Така че Ви предлагам да отложим точката, Комисията по бюджет и финанси да си свърши работата в съответствие с Правилника, и да продължим нататък с разглеждането на данъчните закони. Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение за отлагане на точката от седмичната програма.
Прекратете гласуването.
Няма кворум.
Обявявам прекъсване до 12,15 ч.
Моля всички народни представители да бъдат в залата в 12,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Преди прекъсването господин Миков направи процедурно предложение за отпадане на т. 9 – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане от седмичната ни програма.
Подлагам на гласуване процедурно предложение за отпадане на точката от програмата ни.
Квесторите, помогнете на народните представители, които имат проблем с пултовете.
От АБВ – първия ред, имат проблем – господин Бойчев, господин Търновалийски виждам с вдигнати ръце.
Прекратете гласуването.
Гласували 110 народни представители: за 47, против 56, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Процедура, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение.
Предстоящото обсъждане на промените в Закона за корпоративното облагане да бъде отложено, като точка първа за утрешното заседание.
Още сега да разпоредите на председателя на Бюджетната комисия да изпълни изискването на чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той изисква комисиите да обсъждат всички законопроекти, които засягат една и съща материя. Това означава да бъдат включени днес в заседание на Бюджетната комисия двата законопроекта за промени в Закона за данъка на физическите лица и промените в Закона за данъка за добавената стойност. Така че според мен, ние нямаме никакъв начин да продължим днес обсъждането в нарушение на Правилника и не ни принуждавайте да предприемем други действия, защото този Правилник има значение, ако той е ръководство за дейност на Народното събрание, а не някаква хартия, която трябва да създава демократичен декор. Затова, моля още веднъж, да призовете и народните представители, не само от БСП лява България, но и останалите, да приложат Правилника, приемайки това процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество процедурното предложение е за отлагане на точката, която да бъде точка първа за утре.
Обратно становище няма.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 51, против 58, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Единственото основание за прегласуването е да гласувате така, че да можем да работим според Правилника.
Ако Вие сте против прогресивното облагане на физическите лица, ако Вие сте против възстановяване на платения данък на по-бедните хора, ще го кажете, ще го аргументирате и ще го отхвърлите, но не може да се правите, че тези теми не съществуват в България, и не ни създавайте основание да смятаме, че както сте готови да правите измами в изборите, така правите измами в самото Народно събрание. (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.)
Моля за прегласуване. (Ръкопляскания и тропане по банките от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и от БСП ЛБ. Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Колеги, овладейте емоцията.
Гласували 116 народни представители: за 54, против 58, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
По начина на водене – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, аз Ви призовавам и Вие да спазвате Правилника. Не може да се подменя смисълът и съществуването на българския парламент. Имате мнозинство да отхвърлите и прогресивното подоходно облагане, имате и мнозинство да не приемете облекчението на ДДС за детските храни и пособия. Имате мнозинство!
Защо се страхувате да обсъждате и да кажете аргументите си, или също както с полицаите искате да го направите през задния двор?! Това е недопустимо посегателство срещу смисъла на парламента, иначе няма смисъл от парламент. Тези неща можем да ги говорим и на други места, не във Вашите платени медии, а можем и на други места. Смисълът на парламента е друг. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Имате спечелени избори, имате мнозинство, защо се страхувате да обсъждате тези въпроси?! Защо се страхувате да кажете на полицаите, че дясно правителство отнема социални права, а не дава?!
Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас: Ваша е най-голямата отговорност за спазване на Правилника. Не може един председател на Комисия, пък бил той и Менда Стоянова, да погазва Правилника така в Комисия, а Вие да не спазвате чл. 78. (Тропане по банките от БСП ЛБ.) Изрично пише какво трябва да направите тук – да включите тези точки в дневния ред и освен да се обсъждат, и да се гласуват. Това е скандално – никога не се е случвало за 25 години. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Прави са тези, които казват, че Вие бутате България към авторитарен фашизоиден режим. (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.) Докарайте Бойко Борисов да Ви напише какво да изпълнявате и да приключваме! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защо нямате аргументи и защо превръщате парламента в някаква изтривалка? (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Миков, стриктно спазвам разпоредбите на Правилника. (Реплики от народните представители Михаил Миков и Атанас Мерджанов: „Това не е вярно!”.) Председателят не може да включи и да предложи в седмичната програма законопроекти, които не са обсъждани в съответната комисия.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Срокът за обсъждане е изтекъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте абсолютно прав, че срокът за обсъждане е изтекъл, но затова са правилата по чл. 50, ал. 8, когато по инициатива на парламентарна група те се включват в седмичната програма.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Ама вчера защо не ги включихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото Вашата група беше първа в първата сряда на месец октомври. Ако Вие сте настоявали тези закони да се гледат, можехте да предложите единия от тях,...
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Предложили сме ги и вчера, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ... но вместо това Вие предложихте в началото, първата сряда на месец октомври, Проект на решение за Украйна. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Вие сте преценили, че този въпрос за Вашата политическа сила е по-съществен.
Строго се придържам към Правилника. Повтарям, аз не мога да включа в седмичната програма законопроекти, по които няма доклади от съответната комисия. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Доклад на Комисията по бюджет и финанси. (Силен шум и тропане по банките от БСП ЛБ.)
Очаквам докладчик за доклада на Комисията по бюджет и финанси. (Тропане по банките и свиркане, силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Няма такъв доклад. (Тропане по банките, свиркане и силен шум от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Слушаме Ви, госпожо Йорданова. (Тропането по банките от БСП ЛБ продължава.)
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател... (Народният представител Цвета Караянчева прави снимки с мобилния си телефон на Парламентарната група на БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Караянчева, залата не е филмово студио! Госпожо Караянчева! (Тропането по банките продължава.)
Слушаме Ви, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, предлагам да гласуваме допуск в залата на господин Фейзи Бекир – заместник-министър в Министерството на финансите; Людмила Петкова – директор в дирекция „Данъчна политика” (докладчикът говори при продължаващото тропане по банките, възгласи: „Оставка! Оставка!” от БСП ЛБ), и Росен Иванов – директор в дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП. (Възгласи: „Оставка! Оставка!“ от БСП ЛБ, тропане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Йорданова, спрете.
Поради шум и безредица в залата, поради което не може да продължи заседанието, прекъсваме за 10 минути.
Продължаваме в 12,40 ч. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)

(След прекъсването.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Госпожа Стоянова – процедура.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да отложим разглеждането на точката – Закон за корпоративното подоходно облагане, като следващата седмица като точки едно и две да гледаме данъчните закони. (Ръкопляскания от БСП и възгласи „Браво, браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Стоянова.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
За доклада за второ гласуване – слушаме Ви, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 1 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 8 се създава ал. 4:
„(4) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е компетентният орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (ОВ, L 79 от 19 март 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 216/2008”, и правилата за неговото изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 2 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 16б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 2 думите „Регламент (ЕО) № 261/2004 за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет” се заменят с „Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (OB, L 46/1 от 17 февруари 2004 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 261/2004”.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” контролира изпълнението на задълженията на въздушните превозвачи по Регламент (ЕО) № 261/2004, в качеството й на национален орган, отговарящ за изпълнението на този регламент.”
3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи 3 и 4 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 3 и 4 и предлагам да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 3 и 4 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. Член 71 се изменя така:
„Чл. 71. Пътникът може да се откаже от договора за превоз и да получи обратно превозната цена при заболяване, включително на член от семейството му, който ще пътува с него, установено от лечебно заведение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. Член 76 се изменя така:
„Чл. 76. При превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 67 от 2003 г.; (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. В чл. 143 се създава ал. 6:
„(6) Налага се имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. на:
1. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си при отказан достъп на борда съгласно чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004;
2. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да компенсира пътниците при отказан достъп на борда против тяхната воля съгласно чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004;
3. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си при отмяна на полет съгласно чл. 5, § 1, букви „а”, „б” и „в” от Регламент (ЕО) № 261/2004;
4. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да предостави съответната помощ на пътниците при закъснение на полет съгласно чл. 6, § 1, букви „i”, „ii” и „iii” от Регламент (ЕО) № 261/2004;
5. въздушен превозвач, който откаже да предостави правото на обезщетение съгласно чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004;
6. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да изплати в срок до 7 дни обезщетението съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004;
7. въздушен превозвач, който откаже правото на грижа съгласно чл. 9, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004;
8. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да възстанови в рамките на 7 дни частта от цената на билета съгласно чл. 10, § 2, букви „а”, „б” и „в” от Регламент (ЕО) № 261/2004;
9. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да информира пътниците за техните права съгласно чл. 14, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004;
10. въздушен превозвач, който не отговаря на жалбите на пътниците в 6-седмичен срок, считано от датата на подаването им;
11. въздушен превозвач, който не отговаря в посочения срок на запитванията, отправени към него от национален орган по чл. 16, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 7? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. Създава се чл. 143б:
„Чл. 143б. Налага се имуществена санкция от 100 до 1000 лв. на въздушен превозвач, който не изпълнява задълженията си за информиране за крайната цена с включените в нея тарифи и такси съгласно чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (OB, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В чл. 147б, ал. 1 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9 – новият, който предлага Комисията по доклада й.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това и Законът на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛ. 287, АЛ. 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ПО МОРСКО ПРАВО ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ЮРИСДИКЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТРИБУНАЛ ПО МОРСКО ПРАВО.
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен Законопроектът.
Първо ще чуем доклада на водещата комисия – Комисията по правни въпроси.
Слушаме Ви, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Преди това правя процедура по допускане в залата на господин Василий Такев – постоянен секретар към Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за приемане на Декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.
На свое заседание, проведено на 24 септември 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта.
На заседанието присъстваха госпожа Катя Тодорова – заместник-министър на външните работи, и господин Дилян Сталев – старши експерт в отдел „Международно право” в Министерство на външните работи.
Законопроектът беше представен от госпожа Катя Тодорова.
С него се предвижда Република България да направи декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право, с която да признае юрисдикцията на Международния трибунал по морско право да решава спорове в областта на морското право. Това налага изменение на декларацията, която България е направила през 1992 г., за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд на ООН по отношение на всички въпроси в областта на международното право, като това се изразява в изключване от тази юрисдикция на спорове, отнасящи се до Конвенцията на ООН по морско право или до друг многостранен или двустранен договор, както и до общото международно право в областта на морското право.
В хода на дискусията народният представител Чавдар Георгиев постави въпрос относно това какъв кръг от спорове ще бъдат решавани от трибунала и дали съседни на България държави от черноморския район са се присъединили към него. Международният трибунал по морско право има юрисдикция да урежда спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на самата Конвенция на ООН по морско право. Тя уточни, че все още няма съседна на България държава, която да се е присъединила към трибунала.
Комисия по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за приемане на Декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Сега ще чуем и доклада на Комисията по външна политика.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за приемане на Декларацията по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от господин Румен Александров – заместник-министър на външните работи.
Република България е подписала Конвенцията на ООН по морско право на 10 декември 1982 г. и е ратифицирала конвенцията със Закон, приет на 24 април 1996 г. Към момента 167 държави са страни по конвенцията, както и Европейския съюз, считано от 15 май 2011 г.
Конвенцията на ООН по морско право се определя като „Конституция на моретата и океаните”, тъй като въвежда стабилен ред и регулира всички аспекти на управлението и използването на моретата и океаните. Конвенцията регламентира правата и задълженията на държавите в териториално море, прилежащата зона, изключителната икономическа зона и континенталния шелф, открито море, проливите, както и извършването на морски изследвания и проучвания, защитата и опазването на морската среда, изследването и експлоатирането на ресурсите на морското и океанското дъно и неговите недра, които не попадат в националната юрисдикция на нито една държава, така наречена „Район”, и които се определят като „богатство на цялото човечество”.
Съгласно чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право всяка държава при подписването, ратифицирането или присъединяването към конвенцията, или по всяко време след това, може да направи декларация, с която да признае един или няколко от изброените в разпоредбата органи за решаване на спорове по тълкуването и прилагането на конвенцията. Тези органи са, както следва: Международният трибунал по морско право, Международният съд на ООН, Арбитраж по Анекс VІІ и специален арбитраж по Анекс VІІІ – този арбитраж разглежда спорове, отнасящи се до риболов, защита и опазване на морската среда, морски научни изследвания, корабоплаване, замърсяване от плавателни съдове и др. Арбитражът по Анекс VІІ към Конвенцията се задейства тогава, когато страните по спора са признали различни органи.
Международният трибунал по морско право със седалище Хамбург (Германия) е създаден през 1996 г. по силата на Конвенцията на ООН по морско право и неговият Статут е приложен като Анекс VІ към Конвенцията.
Трибуналът се състои от 21 независими членове, избрани измежду лица с международно призната компетентност в областта на морското право и ползващи се с най-висока репутация за безпристрастност и неподкупност.
Юрисдикцията на Трибунала обхваща разглеждането на спорове в областта на морското право, като тя е задължителна в два случая, освен ако страните по един спор не са договорили нещо различно:
1. случаи, отнасящи се до незабавно освобождаване на кораби и на техните екипажи в съответствие с чл. 292 от Конвенцията на ООН по морско право, и
2. при определяне на временни мерки в съответствие с чл. 290, ал. 5 от Конвенцията.
С Проекта на закон се предлага Република България да направи декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право, с която да признае юрисдикцията на Международния трибунал по морско право да решава спорове в областта на морското право.
Признаването на юрисдикцията на трибунала по морско право на практика означава, че нашата страна възлага на тази специализирана съдебна институция решаването на спорове в областта на морското право, като по този начин тази категория спорове се „изважда” от общата юрисдикция на Международния съд на ООН, който по принцип е компетентен да тълкува всички видове спорове в областта на международното публично право.
Това налага изменение на декларацията, която България е направила през 1992 г., за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд на ООН по отношение на всички въпроси в областта на международното право – чл. 36, т. 2 от Статута на Съда. Изменението на тази Декларация се изразява в допълнение на споровете, по отношение на които Република България е посочила, че не признава юрисдикцията на Международния съд на ООН и по-конкретно – в изключване от тази юрисдикция на спорове, отнасящи се до Конвенцията на ООН по морско право или до друг многостранен или двустранен договор, както и до общото международно право в областта на морското право.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 87, ал. 1, от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Проект за закон за приемане на Декларацията по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване юрисдикцията на Международния трибунал по морско право.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания Законопроект на първо четене? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за приемане на Декларацията по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Законопроектът е гласуван единодушно на първо четене.
Госпожа Атанасова – процедура.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура за разглеждане на Законопроекта и гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ЗАКОН
за приемане на Декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право
Член единствен. Република България в съответствие с чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право, ратифицирана със закон (ДВ, бр. ...), (обн., ДВ, бр. ...), в сила за Република България от 14 юни 1996 г., приема следна декларация:
„В съответствие с чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право Република България признава юрисдикцията на Международния трибунал по морско право за уреждане на спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на тази конвенция.”
Заключителни разпоредби
§ 1. В чл. 1 от Закона за приемане на Декларация за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на резервите по разпоредбите на някои международни конвенции, предвиждащи такава юрисдикция (ДВ, бр. ...) след думите „с изключение на” се добавя „спорове, произтичащи от Конвенцията на ООН по морско право, от друг многостранен или двустранен международен договор или споразумение в областта на морското право, както и от международното обичайно право в областта на морското право, включително, но без да се ограничава само до спорове за права на корабоплаване, проучване и експлоатация на живи и неживи природни ресурси, защита и опазване на морската среда, делимитация на морски граници и пространства и на”.
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Изказвания като за второ гласуване по конкретните текстове и наименованието? Няма.
Подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпил е доклад от водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика, както и доклади на комисиите по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по правни въпроси. Няма доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, въпреки че Законопроектът е от 5 август 2015 г.
Слушаме доклада на Водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, във връзка с обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение.
Отменете гласуването. Няма кворум. Няма как да допуснем този заместник-министър в залата.
Продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2015 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Ивайло Калфин, заместник министър-председател по социалната и демографската политика и министър на труда и социалната политика и госпожа Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване“ в Министерството на труда и социалната политика.
Със законопроекта се предвижда и облекчаване на процедурите за вписване в регистъра на доставчиците на социални услуги и за тяхното лицензиране. Регламентира се обменът на информация по служебен път между Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Агенцията за социално подпомагане (АСП) чрез предвиждането на възможност за служебно вписване в регистъра към АСП на лицензираните от Председателя на ДАЗД доставчици.
Предлагат се и промени, свързани с отпадане на необходимостта от предоставяне на документи и информация, които са публично достъпни чрез базата данни на Търговския регистър, и се оптимизира срокът за отстраняване на пропуски в приложените документи. Предлага се въвеждането на 3-годишен срок на валидност на издадените удостоверения за предоставяне на социални услуги, с което се цели постигане на съгласуваност между режимите на лицензиране и регистрация.
С цел подобряване на събираемостта на таксите за социални услуги, които са делегирана от държавата дейност, се предвижда това да се извършва от съответната община, на чиято територия се реализира услугата. Въвежда се условие за прекратяване на предоставянето на социална услуга – делегирана от държавата дейност, ако лицето, което ползва услугата, не я е заплащало за срок по-дълъг от 3 месеца.
В дефиницията за социална услуга се въвежда изискването за прилагане на индивидуален подход към потребителя и се определят видовете услуги съобразно начина на тяхното предоставяне – в общността и в специализирани институции. Предвижда се задължително изготвяне на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа, както и индивидуален план, разработен от мултидисциплинарен екип. За работа по случаи на деца, лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, се въвежда изискване за определяне на социален работник, водещ случая.
Важен момент от предложените със Законопроекта промени, е въвеждането на ограничение в срока за настаняване в специализирани институции за деца, хора с трайни увреждания и лица, поставени под пълно запрещение – максимум до 3 години. Целта на промяната е да не се допуска трайно институционализиране, а периодично да се търсят възможности за реинтеграция и живот в общността.
Промяна се предвижда и по отношение на разграничаването на различните хипотези на ползване на социални услуги в общността и в специализирани институции от пълнолетни лица, поставени под ограничено или под пълно запрещение. В случаите на лица, поставени под ограничено запрещение, се осигурява предимство на желанието на лицето при ползването на всички видове услуги. По отношение на лицата, поставени под пълно запрещение, се предвиждат два режима в зависимост от вида на услугата. Социалните услуги в Общността (с изключение на резидентните услуги) ще се предоставят в зависимост от желанието на лицето и на неговия настойник, като в случай на липса на единно желание се взема предвид решението на настойническия съвет. Настаняването в социални услуги в общността от резидентен тип и в специализирани институции ще се извършва по съдебен ред.
Сред другите предложения за промени е въвеждането на ново задължение на АСП за поддържане на централизирана интегрирана информационна система, регламентира се и отговорността на кметовете на общини за спазване на критериите и стандартите за социални услуги, които са делегирани от държавата и местни дейности. Въвежда се и изискване възлагането на управлението на социални услуги, които са делегирани от държавата дейности, да се осъществява само след като услугата вече е разкрита, както и се регламентират допълнителни мерки за контрол по отношение на доставчиците.
Критичните бележки към Законопроекта, изразени в получените становища, са по отношение на липсата на цялостна концептуална визия за развитие в сферата на социалните услуги, необходимостта от разработване на ясен финансов регламент на потребителите към всички доставчици, а не само към тези, които оперират с държавни средства; липсата на регламент за функционирането на интегрираните социални услуги, разбирани като кръстосване на системите и механизмите за финансиране. Обръща се внимание на факта, че след изтичането на 3-годишния максимален срок за настаняване в специализирани институции, не се предвижда предоставянето на услуги, особено в случаите, при които няма други възможности за полагане на грижи за съответните лица.
По време на проведената дискусия беше отбелязано, че се подготвя нов Закон за социалните услуги, който ще регламентира една по-широка рамка на механизмите на функциониране на социалните услуги.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 14 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Министерски съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва докладът на Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Чолаков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 септември 2015 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроекта.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
Една част от предложените изменения и допълнения е свързана с подобряване на достъпа до социални услуги, гарантиране на правата на потребителите, включително правото на свободен избор.
Друга част от промените е свързана с необходимостта от привеждане на нормативната уредба, свързана с регистрацията и лицензирането на лица, които могат да предоставят социални услуги в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Законопроектът цели и подобряване на събираемостта на таксите, които лицата, ползващи социална услуга – делегирана от държавата дейност, заплащат. Въвежда се задължение на общините по отношение събирането на постъпленията от такси на територията на общината. Регламентира се, че социалните услуги – делегирани от държавата дейности, са безплатни за децата.
В Комисията бяха предоставени писмени становища на Агенцията за закрила на детето и неправителствената организация „Национална мрежа на децата”.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 5 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.
На свое заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
На заседанието присъстваха oт Министерството на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров – заместник-министър, и госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”.
Законопроектът беше представен от господин Лазар Лазаров.
Със Законопроекта се цели прецизиране на нормативната уредба в областта на социалните услуги. Предлаганите промени са свързани с стимулиране на доставчиците на социални услуги и облекчаване на процедурите по регистрацията и лицензирането им в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Извежда се принципът на индивидуален подход към потребителите на социални услуги, като се подобрява достъпа до тях, включително правото на свободен избор. Законопроектът въвежда изготвянето на комплексна оценка на потребностите на потребителите на социални услуги, както и индивидуален план, разработен от специалисти, притежаващи специфични познания. При деца, лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, се предлага определянето на водещ социален работник.
С изменението и допълнението на Закона се предлага обменът на информация между Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане да се извършва по служебен път чрез поддържане на централизирана интегрирана информационна система. В съответствие с разпоредбите на Законопроекта и лицензирането на доставчиците на социални услуги се предвиждат изменения и допълнения в Закона за закрила на детето.
В обсъждането взе участие народният представител Лъчезар Никифоров, който изрази подкрепата си към Законопроекта.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колеги, дебатите са открити.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте.
КЛАВДИЯ ГРИГОРОВА-ГАНЧЕВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане има за цел подобряване на нормативната база в областта на предоставяне на социалните услуги.
Основните промени целят в Закона за социално подпомагане и в Закона за закрила на детето да бъдат регламентирани всички разпоредби, касаещи условията и реда за регистрация и лицензиране на лицата, които могат да предоставят социални услуги на пълнолетни деца и на деца до 18 години.
Целта е облекчаване на процедурите и стимулиране на доставчиците на социални услуги. Промяната касае обмен на информация по служебен път между Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане по отношение на издадените лицензи на доставчици на услуги, което дава възможност за служебно вписване в регистъра към АСП и едновременно издаване на лиценз и на удостоверение за тази дейност. Предвидена е и възможност необходимите документи да се изпращат по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Въвежда се 3-годишен срок на валидност на издадените удостоверения за предоставяне на социални услуги, което гарантира правата на потребителите чрез възможността да получават услуги по действащи доставчици. Намалява се и срокът за издаване на лиценз от два на един месец.
Законопроектът цели и подобряване на събираемостта на таксите, които лицата дължат за ползване на услуги. Такава отговорност се вменява на кметовете на общини, чието задължение е да предоставят информация за платените такси на Фонд „Социална закрила”. От своя страна, този фонд има за задача да информира Министерството на финансите и съответно ако лицето не е заплащало услугата повече от три месеца, да бъде преустановено нейното предоставяне.
Важни са промените и в Закона за социално подпомагане, които целят подобряване на достъпа до услуги, гарантиране правото на свободен избор, осигуряване на индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите. Въвежда се задължително изготвяне на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и индивидуален план за тази подкрепа от мултидисциплинарен екип – екип, който може да привлича специалисти, които притежават знания и опит, по-голям от опита на социалните работници.
Срокът за настаняване в специализирани институции се предлага да не е повече от три години за деца и хора с трайни увреждания, като по този начин ще се търси възможност за реинтеграция и живот в общността.
За пълнолетни лица, поставени под ограничено запрещение, се предвижда ползването на услугата да е в зависимост от желанието на лицето и неговия попечител. Настаняването в социални услуги от резидентен тип и в специализирани институции се предлага да се извършва само по съдебно решение.
Със Законопроекта се предлагат също и следните промени.
Регламентира се отговорността на кмета на общината за спазване на стандартите за предоставяне на социални услуги, делегирани от държавата, и местни дейности. Това е свързано с правото на кмета да управлява всички социални услуги на територията на общината.
Прецизират се част от функциите на Агенцията за социално подпомагане, като се подчертава нейната роля на методическа подкрепа при предоставяне на социални услуги и се вменява ново задължение да поддържа централизирана интегрирана информационна система.
Допълват се правомощията на инспекторите от Инспектората към АСП при предоставяне на социални услуги и при констатирани нарушения.
Разширяват се основанията за заличаване на регистрация на доставчици на социални услуги и санкции на лицата, които предоставят услуги, без да имат лиценз. Регламентират се случаите, при които лицата нямат право на регистрация.
Въвежда се изискване при възлагане на управлението на социалните услуги (делегирани от държавата дейности) да се предостави на доставчика целият размер на финансовите средства, съставляващи финансовия стандарт в рамките на сроковете, в които се осъществява предоставянето на субсидии от държавния бюджет.
Всички тези промени, предложени от Министерския съвет в разисквания Законопроект, са положителни. От една страна, те защитават интересите на хората в неравностойно положение, които де факто са потребители на социални услуги, а от друга страна, намаляват административната тежест при регистрация и добиване на лиценз от доставчиците на услуги.
Поради всички тези аргументи народните представители от политическа партия ГЕРБ ще подкрепим този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Григорова.
Реплики?
Изказване – заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма го заместник министъра, защото я няма Вашата парламентарна група и не можахме да го допуснем в залата. (Смях, оживление.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: С този Законопроект се цели подобряване на нормативната уредба в областта на социалните услуги като това се прави в три основни направления: промени, свързани с регистрация и лицензиране на лица, които предоставят социални услуги; промени, свързани със събиране на таксите, заплащани от лицата; и промени, свързани с подобряване достъпността на социалните услуги.
На пръв поглед и в най-общи линии предлаганите промени са приемливи, защото са по-скоро промени, предложени експертно, отколкото политически, но на мен ми се искаше в този Законопроект да видя цялостната концепция за социалното подпомагане в България; да видя концепцията на правителството; да видя, че на преден план се изкарва въпросът за ефективността на системата за социално подпомагане и че предлаганите политически решения за постигане на тази ефективност са истински.
За съжаление, това, което се предлага, е някакво реагиране на възникнали проблеми, какъвто е случаят с делата срещу България, какъвто е случаят с несъбирането на таксите от ползвателите на социални услуги, тоест няма я цялостната визия за социалното подпомагане.
Внимателно се запознах и със становищата по Законопроекта. В голяма част от тях, особено в тези на доставчиците на социални услуги се изразява позиция, че има предложения, които не отговарят на мотивите на Законопроекта за спешни промени и дори нещо повече – че са прибързани и необмислени. И нещо много важно, което подчертавам: не са част от систематична промяна на социалното законодателство.
Това е изцяло в подкрепа на моето твърдение за липса на концепция за социалното подпомагане на това правителство.
В становищата си те казват още, че някои от текстовете са в противоречие с Конвенцията за правата на хората с увреждания, а други ще създадат сериозни трудности и проблеми при предоставянето на социални услуги. За това обаче ще говорим при второто гласуване.
Уважаеми колеги, в предложенията за промени в Закона за семейните помощи за деца аз и моята парламентарна група – на БСП лява България, видяхме заявена нагласа за въвеждане на промени в сферата на социалното подпомагане, които да намалят злоупотребите с някои от програмите. Някои от предложенията бяха смислени, други не толкова, но за мен самият акт на осъзнаване на проблемите в социалното подпомагане и заявеното желание за решаването им заслужават подкрепа. Тогава като група ние ги подкрепихме с очакване за последващи действия. Затова сега съм разочарован от това предложение, защото в никакъв случай не виждам в него продължение на политиката, която бе започната.
Много ясно искам да заявя: предлаганите промени сигурно са експертни, правилни и необходими, но очакванията ми за промени в социалното подпомагане, и то точно в Закона за социалното подпомагане са, че тези промени задължително трябва да водят до повишаване на ефективността на системата за социално подпомагане, а това го няма. Разбира се, въпросът с ефективността е много интересен и може да се тълкува по различен начин. Затова казвам, че под „ефективно използване” нямам предвид насочване на средства за подпомагане там, където ще имат най-голям ефект, като се отнемат от едни нуждаещи се и се насочат към други, а имам предвид с финансовия ресурс, който имаме, какъв е най-добрият резултат, който можем да постигнем. Да насочваме ресурса така, че да има от него най-голяма полза от него за подпомагането, защото този финансов ресурс не е на Министерството на труда и социалната политика или на Агенцията за социално подпомагане, а е на българския данъкоплатец.
Трябва да си зададем и въпроса как предлаганите промени помагат за решаване на проблема с бедността и неравенството в България, защото нали Законът за социалното подпомагане е основният закон, с който се реализира социалната политика и трябва да дава решения за преодоляване именно на тези проблеми?!
Пак ще кажа: липсва ми цялостният подход за решаване на проблемите в социалното подпомагане. Има пакет от закони, с който е уредено това подпомагане, няма да ги изброявам и е наложителна пакетната и синхронизирана промяна. Категоричен съм, че крайната цел на тази промяна или да я наречем реформа трябва да бъде ефективно насочване на средствата към хората, които най-много се нуждаят от тях. В условията на ограничени финансови възможности съвременните модерни социални системи трябва да имат за цел не само устойчиво и дълготрайно омекотяване на негативните последствия от социалното изключване, а и максимално бързо извеждане на нуждаещия се от социалната изолация.
Увеличаването на броя на успешните случаи на социална интеграция, както и увеличаването на ефективността на органите, които администрират социалното подпомагане, ще доведе до освобождаване на ресурс, който да бъде използван за засилване на ефектите от провежданите програми.
Сигурно не е нужно да напомням, че българската система за социално подпомагане се нуждае от редица структурни и законодателни промени, които да спомогнат както за подобряване на обществените услуги, така и за оптимизирането на публичните разходи. Нужно е да се гарантира максимално ефективно насочване на бюджетните разходи към хората, които най-много се нуждаят от тях. Много малко политици или партии, да не кажа никой не иска да се занимава с темите за социалното подпомагане, защото, за съжаление, те касаят много големи групи от обществото ни.
Министърът на труда и социалната политика в края на месец юли 2015 г. заяви, че в момента в работни групи се работи по изцяло нов Закон за социалното подпомагане, както и по промени в Закона за хората с увреждания. Тези Законопроекти трябва да бъдат представени на обществото за обсъждане. Тогава останах с впечатление, че се върви в правилна посока. Сега разбирам, че наистина е започната работа в тази посока и се надявам, че в новия Законопроект, по който работят тези групи, да видим всичко, което изредих по-горе.
Не ми е ясно обаче защо толкова се протакат нещата във времето и може би трябва да се даде отговор защо експертите от Министерството на труда и социалната политика очакват този Законопроект да започне работа едва от средата на 2017 г.
Това е общото ми отношение към предлагания Законопроект. Ще си позволя да направя още няколко конкретни забележки.
Първо, по промените, свързани с регистрацията и лицензирането на лицата, които могат да предоставят социални услуги. Формално се подхожда по този въпрос, а той е от основно значение за функционирането и развитието на социалните услуги, защото така направеното предложение в § 7 създава невъзможност организация, различна от общината, да инициира социална услуга, която впоследствие да се превърне във финансирана от държавата като държавно делегирана дейност. Като че ли частни доставчици, разполагащи със собствена сграда и успешно предоставящи социална услуга, ще се налага да я прехвърлят на общината, за да разкрие тя социалната услуга и след това те да се явяват на конкурс, за да получат правото да я предоставят. Не мислите ли, че по този начин ограничаваме и предопределяме избора на доставчици на социални услуги?
Второ, по промените, свързани със събирането на таксите, заплащани от лицата, ползващи социални услуги. Нямате ли притеснение, че при неплащане на таксите за ползване на социални услуги за повече от три месеца ще лишим от тази услуга нуждаещи се лица, за които услугата е жизненоважна, още повече че се предлага таксите да се събират от общините, от социалните институции, а общините ще са далеч от проблемите на тези хора и няма да са наясно с причините за неплащането? Нямате ли притеснения, че няма и ясен механизъм лице, лишено от услугата поради неплащане, след като уреди финансовите отношения с общината, да може да възобнови възможността за ползването й?
Ще спомена и желанието за качествено нова дефиниция на понятието „социална услуга”. И тук са далеч от истината. Най-малко е, че е непълна и неточно формулирана и че не кореспондира с Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, който не променяме с предлагания Законопроект.
И последно по предлаганите промени, свързани с подобряване на достъпността на социалните услуги, прилагането на индивидуален подход и гарантиране на правата на потребителите. Струва ми се, че липсва механизъм за зачитане волята и желанието на лицата, защото с текста на предложената ал. 3 към чл. 16 се въвежда административен срок за настаняване в специализирана институция и за деца, и за възрастни. Аз се надявам между първо и второ четене тези текстове да отпаднат, или да претърпят сериозни промени, защото при децата въвеждането на такъв срок противоречи на мерките за закрила на детето и настаняването от съда, които са от компетенция на Закона за закрила на детето. Няма кореспонденция между двата закона, а при възрастните с трайни увреждания и лицата, поставени под запрещение, не е ясно какъв резултат ще има от тази мярка и не гарантира защита срещу злоупотреби.
И последното, което ще кажа, е въпреки желанието да изпълним препоръките на Европейския съд по двете дела срещу България за настаняване в специализирани институции и тълкуването, че това се третира като лишаване от свобода – това са двете дела на Станев срещу България в 2012 г. и на Станков срещу България – 2015 г., това с предлаганите текстове няма как да се случи. Необходим е комплекс от мерки за решаване на казуса, а не въвеждане на този административен срок.
Толкова на първо четене, повече – на второ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гьоков?
Заповядайте – госпожа Мариана Димитрова.
МАРИАНА ДИМИТРОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гьоков! Вие споделихте тези грижи заради това че не се обсъжда ефективността на социалната система още и в Комисията. И тогава Ви беше отговорено ясно, че Законопроектът не предлага цялостна реформа в областта на социалните услуги, а решава само най-наболелите проблеми, които не търпят отлагане, тъй като в момента се изработва нов Закон за социалните услуги, който ще е с изцяло нов дух и философия за социалните услуги и ще компенсира всички проблеми и липси, които са налице сега.
Вие тогава получихте този отговор, казахте, че приемате мерки за експертни, професионални и че ще работите в посока на това Вашата група да подкрепи Законопроекта, макар че има някои празноти и те могат да бъдат преодоляни между първо и второ четене. Така че аз разчитам Вие все пак да запазите повече експертното си лице, а не политическото и да бъдете последователен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Да, получих тогава отговор, само че не получих отговора защо чак в 2017 г. А относно това – експертното и политическото, експертното е вследствие от политическото. Когато нямаме политическа визия за решаване на проблемите в социалната сфера, експертите могат само да си говорят. И те си говорят. И творят неща като настоящия Законопроект.
Аз бих се съгласил, че трябва да се подкрепи, защото Вие смятате, че решава някои проблеми в социалното подпомагане и то конкретни. Те са записани даже в мотивите на вносителя – за неплащането на такси, за съдебните дела за настаняване в институциите. Само че аз, прочитайки внимателно отново Законопроекта и становищата, които дойдоха малко по-късно от Комисията, виждам, че с тези текстове не се решават тези проблеми. И си мисля, че не е толкова сложно, защото трябва да има някаква политическа воля за решаване на проблемите в социалната сфера, политическа визия за пътя в социалното подпомагане, които да се облечат експертно в закон. И не е необходимо година половина да се работи по един закон, за да стане той факт.
Ако някой от Вас може да каже като участници в управлението, или пък министър, или пък заместник-министъра, който не сме пуснали в залата, защо чак в средата на 2017 г. ще влиза този закон аз не знам. Дотогава сигурно ще се наложи да правим още десетки хиляди такива поправки, предложени от експерти, които гледат да закърпят някакви пропуски и някакви неща, които се виждат като пробойни в Закона за социално подпомагане. Само че, правейки тези кръпки, ние нарушаваме други принципи.
Ето, аз казвам конкретно за въвеждането на този административен срок за настаняване, че той не решава проблемите на това, за което е осъдена България за тези две дела в Страсбург. И не знам какво правим, ако продължаваме в тази посока. Необходимо ни е едно цялостно синхронизиране на цялото законодателство, на целия пакет от закони в социалното подпомагане, да го поставим на една основа. Сега променяме Закона за социалното подпомагане, той противоречи с Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. И него после ще трябва да променяме. Противоречи със Закона за закрила на детето. Защо не ги видяха експертите тези неща и да предложат едновременно синхронизиране или поправки в двата закона?
Това ми е отговора на въпроса. Може би трябва да се подкрепи на първо четене, защото са необходими тези поправки, само че докога ще караме тъй и тези неща – не знам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение в дебата? Не виждам.
Дебатът е закрит.
На основание чл. 69 от Правилника определям момента за първо гласуване на този Законопроект за утре, 6 ноември в началото на пленарното заседание след 9,00 ч.

Преминаваме към следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Постъпили са доклади от Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Докладът на Комисията по правни въпроси ще бъде представен от госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г.
На свое заседание, проведено на 15 юли 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Десислава Йорданова, съветник в политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Гергана Благиева, директор на Дирекция „Жилищна политика”, госпожа Веселина Терзийска, директор на Дирекция „Правна”.
Законопроектът беше представен от госпожа Десислава Йорданова.
Законопроектът предвижда редица изменения, целящи по-прецизно регламентиране на правата и задълженията на етажната собственост. С него се предлага въвеждането на допълнителни задължения за собствениците, с оглед поддържането на сградата в техническо състояние, съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, по отношение на безопасната експлоатация на всички съоръжения и инсталации и се забраняват всички дейности, които нарушават цялостта и архитектурния вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата.
Промените предвиждат създаването на ново правомощие на общото събрание да приеме решение за възлагане съставянето на технически паспорт на сградата, въвеждането на 6-месечен срок, в който нововъзникнала етажна собственост да избира управителен съвет (управител), както и създаването на възможност правомощията на управителния съвет (управителя) на етажната собственост и на сдружението на собствениците, или част от тези правомощия, да се възлагат на юридически лица за срок две години.
При промяна на собствеността върху самостоятелен обект членството в сдружението ще може да се прехвърля на новия собственик, като за задълженията към сдружението, станали изискуеми преди промяната на собствеността, отговаря старият собственик.
Също така се въвежда възможност за кореспонденция по електронна поща, когато е налична такава, и за получаване на съобщения чрез адрес в страната, като този адрес може да бъде различен от настоящия или постоянния адрес. Сдруженията, извършващи дейност само по чл. 25, ал. 1 от Закона или които не осъществяват дейност, се освобождават от прилагане на Закона за статистиката.
В Законопроекта са въведени и нови административнонаказателни разпоредби, предвиждащи санкции за председателя на управителния съвет (управителя), съответно на кмета на общината или района при неизпълнение на задълженията, свързани с изискването за извършване на неотложен ремонт.
В хода на дискусията народният представител Явор Нотев попита дали Законопроектът урежда заварените положения по отношение на ремонтите на общите части и фасадите на сградите. Госпожа Йорданова отговори, че предвидените изменения целят забрана на частичното саниране в бъдеще. Госпожа Александрова постави въпрос предвид задължението на нововъзникнала етажна собственост да се регистрира в определен срок дали вече съществуващите имат задължение за регистрация. Госпожа Йорданова посочи, че в Закона съществува норма, която урежда задължителна регистрация. Предложеният Законопроект въвежда срок, в който новосъздадените следва да се регистрират.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Колеги, има доклад и от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Предлагам утре да продължим с този Законопроект.
В оставащите по-малко от три минути време ще предложа на Вашето внимание съобщение за парламентарен контрол на 6 ноември 2015 г., 11,00 ч., петък.
1. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Божинов.
2. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на два въпроси от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов – два въпроса.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на три въпроса от народните представители Михо Михов, Явор Хайтов и Румен Христов.
4. Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на четири въпроса от народните представители Михо Михов, Станислав Станилов – два въпроса, Димитър Делчев и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
5. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Славов Иванов.
6. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Славов Иванов и Станислав Станилов.
7. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на пет въпроса от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов, Слави Бинев – два въпроса, Мартин Димитров и Петър Славов, и на две питания от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов – общо питане, второто е на господин Слави Бинев.
8. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на два въпроса от народните представители Красимир Янков и Слави Бинев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Михаил Миков и Иван Ибришимов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Манол Генов и на два въпрос с писмен отговор от народните представители Петър Славов и Петър Иванов Петров;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева на три въпроса от народните представители Светла Бъчварова – два въпроса, и Таско Ерменков.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на въпрос от народния представител Атанас Стоянов към министъра на здравеопазването Петър Москов.
Поради заболяване в заседанието на парламентарен контрол няма да участват министърът на образованието и науката Тодор Танев и министърът на културата Вежди Рашидов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин, министърът на външните работи Даниел Митов и министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Закривам пленарното заседание.
Утре – редовно пленарно заседание, начален час 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Иван К. Иванов

Секретари:
Александър Ненков
Айхан Етем