Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Иван К. Иванов и Кирил Цочев


Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ (Звъни.): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам включването на две нови точки в седмичната програма.
Първата е Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет на 17 септември 2015 г.
Другата точка: Законопроект за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода от 2014 –2020 г. Вносител е Министерският съвет от 15 октомври
2015 г.
Тези точки да бъдат разгледани след точката Първо гласуване на Законопроекта за представителите по индустриална собственост.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 26.
Предложението за новите две точки, които ще бъдат включени в програмата, е прието.
Знаете, че от вчера бе взето решение Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане да бъде гласуван днес като първа точка. Това е отложено гласуване, за което се взе решение да бъде гласувано днес. Това е Законопроект на първо четене.
Така че, уважаеми колеги, сега гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
Моля, уважаеми колеги, режим на гласуване.
Гласували 125 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.

Припомням Ви, уважаеми колеги, че вчера гласувахме възможност на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да включим като точка за днешното пленарно заседание съответно точка първа за утрешното, тоест за днешното заседание:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Сега ще гласуваме Решение за прекратяване на пълномощията съответно на шестима народни представители, които са избрани за кметове на общини.
Първо, имаме заявление от Вяра Михайлова Церовска – народен представител от 14 изборен район Перник.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран в мандата на Четиридесет и третото народно събрание. Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с Решение на Народното събрание.
С уважение...”
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Вяра Михайлова Церовска като народен представители от 14 изборен район – Пернишки.”
Моля, гласуваме Решението за прекратяване пълномощията на народен представител. Преди това, ако все има някой, който иска да се изкаже? Няма.
Гласуваме Решението.
Гласували 122 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Честито на госпожа Церовска, ако може да се честити това.
Следва заявление от Корнелия Добрева Маринова – народен представители от 11 изборен район Ловеч.
Заявлението е идентично с това, което Ви прочетох за госпожа Церовска. Ще прочета Решението, което трябва да гласуваме:
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Корнелия Добрева Маринова като народен представител от 11 изборен район Ловешки.”
Изказвания? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме Решението за прекратяване пълномощията на госпожа Маринова.
Гласували 119 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народният представител Корнелия Маринова напуска залата.)
Някои колеги много бързо напускат залата с желание, явно им предстои много работа.
Продължаваме със следващото заявление.
Заявление от Красимира Пенева Анастасова, народен представител от Трети изборен район – Варненски. Заявлението е идентично с предходните две.
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Красимира Пенева Анастасова като народен представител от Трети изборен район – Варненски.”
Уважаеми колеги, гласуваме Проекта за решение.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Тъй като отсъства, не я виждам да напуска. (Смях.)
Следващото заявление е от господин Дарин Иванов Димитров, народен представител от Двадесет и осми изборен район – Търговищки.
Заявлението е идентично с първото прочетено.
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Дарин Иванов Димитров като народен представител от Двадесет и осми изборен район – Търговищки.”
Уважаеми колеги, гласуваме това решение.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Ръкопляскания за нашия колега господин Димитров. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Следващото заявление е от Любомир Димитров Христов, народен представител от Тридесети изборен район – Шуменски.
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Любомир Димитров Христов като народен представител от Тридесети изборен район – Шуменски.”
Моля, гласуваме решението за прекратяване на пълномощията.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля за ръкопляскания за нашия колега! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Последното заявление за днес е от Кирил Андонов Котев, народен представител от Първи изборен район – Благоевградски.
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Кирил Андонов Котев като народен представител от Първи изборен район – Благоевградски.“
Моля, уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Да пожелаем успех на господин Котев и на всички наши колеги, които отиват на ново поприще като кметове на общини и наистина да постигат резултатите, които очакваме от тях.
Ръкопляскания за всички наши колеги. Благодаря им! (Ръкопляскания и реплики на народни представители от ГЕРБ и БСП ЛБ.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет.
Припомням, че вчера беше прочетен докладът на Комисията по правни въпроси, предстои да бъде изслушан докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Мисля, че беше редно да дойде някой от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да ни уважи, да представи Закона, както си му е редът. Все пак сме парламентарна република, а парламентът е над всичко в тази държава.
Моля да вземете мерки, според Правилника, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Кирилов, процедура – най-вероятно, за допуск в залата, което ще отговори и на искането на господин Генов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моля за процедура за допуск на госпожа Десислава Йорданова – съветник на министъра на регионалното развитие, и на госпожа Гергана Благиева – директор на дирекция „Жилищна политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Обратно становище? Няма.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ, от място): Да дойде министърът, това е неуважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище няма.
Подлагам на гласуване допуск в залата, предложен от господин Кирилов.
Гласували 110 народни представители: за 90, против 15, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете дамите.
Продължаваме с доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
„Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 10 септември 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г.
В заседанието на Комисията взе участие госпожа Таня Милева –началник на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която представи Законопроекта от името на вносителя.
Основната цел на Законопроекта е да се изменят и допълнят отделни разпоредби в Закона за управление на етажната собственост с оглед постигане на по-голяма прецизност по отношение на правомощията и задълженията на етажната собственост и относно осъществяването на контрол при изпълнението на тези задължения. Предложени са изменения в задълженията на собствениците по отношение поддържането на сградата в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания от Закона за устройство на територията, както и забрани да не се извършват строителни и монтажни работи, които ще влошат състоянието на сградата. В допълнение собствениците ще са длъжни да се грижат за безопасната експлоатация на всички съоръжения и инсталации в сградата, да не извършват дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават тяхната цялост и архитектурен вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата.
Предвидена е възможност правомощията на управителния съвет (управителя) на етажната собственост и на сдружението на собствениците или част от тези правомощия да се възлагат на юридически лица с договор за срок до две години, което ще позволи етажната собственост или сдружението на собствениците да предостави управлението на общите части на специализирани компании за управление.
Въвежда се изискване за нововъзникнала етажна собственост да избира управителен съвет (управител) в 6-месечен срок от въвеждането на сградата в експлоатация с цел да се осигури навременно управление на етажната собственост и да се гарантира законосъобразното вземане на решения в рамките на етажната собственост.
Измененията ще позволят да се регистрират сдружения на собствениците за няколко сгради в режим на етажна собственост, които са изпълнени при свързано застрояване.
При поискване ще може да се издава на собствениците документ за наличието или липсата на задължения към етажната собственост или към сдружението на собствениците.
Предлага се при промяна на собствеността върху самостоятелен обект членството в сдружението да се прехвърля на новия собственик, като за задълженията към сдружението, станали изискуеми преди промяната на собствеността, ще отговаря старият собственик, освен ако при промяната на собствеността не е уговорено друго.
Прецизирани са текстовете относно извършването на неотложен ремонт с цел постигане на по-голяма яснота относно сроковете, в които следва да се извърши ремонтът. Въведен е ред за осигуряване на достъп от собствениците, както и ако бъде отказан достъп за извършване на дейностите, които са свързани с извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство или обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата. По този начин се постига и съответствие с разпоредби на Закона за устройство на територията.
В Законопроекта са въведени и нови административнонаказателни разпоредби във връзка с изискването за извършване на неотложен ремонт, като при неизпълнение на задълженията на председателя на управителния съвет (управителя) е предвидена глоба в размер от 500 до 1000 лв., съответно на кмета на общината или района – от 300 до 700 лв.
Предвидена е глоба или имуществена санкция за неизпълнение на задълженията в случаите, когато правомощия на управителен съвет (управител) са възложени на физическо или юридическо лице, които не са собственици.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени. Обърнато бе внимание на необходимостта от прецизиране и допълване на отделни разпоредби, свързани с извършването на неотложните ремонти, регламентиране на определени изисквания за статута и дейността на лицата, на които може да се възлага управлението на етажната собственост, както и прецизиране на размера на предложените санкции.
В Комисията е постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципната подкрепа към Законопроекта, като същевременно са направени и някои бележки и предложения, които част от изказалите се народни представители считат, че с оглед на тяхната целесъобразност следва да бъдат взети предвид между двете гласувания.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502 01-56, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Коцева.
Откривам дебатите по Законопроекта.
Припомням, че разглеждаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост.
Желаещи за изказвания?
Господин Байрактаров, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, с предлаганите промени в Закона за управление на етажната собственост се предвиждат някои добри неща, но за огромно съжаление и някои не толкова добри неща, а има и очевадни пропуски, които практиката доказа, че неизчистването им заобикаля европейската Директива за защита правата на потребителите. В този контекст има и писмо от Европейската комисия.
За какво става въпрос?
На първо място, в Закона не е предвидено какво се случва с жилищата в режим на етажна собственост, в които вече има промени на фасадата. Едва ли е нужно да Ви обяснявам, че 50 – 60% от жилищните блокове в град София, Пловдив, Бургас, Варна са с променена фасада. Какво правим с тези хора? Означава ли това, че всички те ще бъдат принудени да възстановяват фасадата в първоначалния й вид, тоест ще бъдат натоварени с огромни разходи, или в Закона трябва да бъде предвидено, че тези собственици на жилища в режим на етажна собственост би следвало оттук нататък да не понасят такива утежнения върху бюджета си?
Нещо повече, питам: така предложените поправки в Закона съобразени ли са с Програмата за саниране, защото някъде ще бъде нарушена конструктивната носимост на сградата. Инженери, конструктори казват, че всяко дупчене на панелните сгради нарушава тяхната носимоспособност.
Следователно тук има неща, които са абсолютно непремислени и неизчистени.
Отивам към друг съществен проблем, който тормозеше хората години наред. Не знам дали сте обърнали внимание, че собствениците на жилища в сгради в режим на етажна собственост ще трябва да се снабдяват с така наречените „конструктивни удостоверения”. Някой обаче замислял ли се е, че то струва от порядъка на няколко десетки хиляди лева в зависимост от това каква е квадратурата и кубатурата на съответната жилищна сграда. Кой и как ще осигури тези средства на хората? Те от къде ще ги намерят?! Ние какво – ще ги поставим в състояние на законоустановена задлъжнялост, вкарвайки такива текстове в Закона за управление на етажната собственост, и ще утежняваме още повече и без това тежкия живот на българските граждани?! И по този въпрос нищо не е предвидено в Закона.
Отиваме сега на най-съществената част, която касае милиони български граждани в техните взаимоотношения с операторите и снабдителите на топлоенергия.
Съгласно предвидените текстове в Закона за управление на етажната собственост се дават едни правомощия на управителите или на Управителния съвет да сключват договори от името на етажната собственост. Само че след това никой не получава от етажната собственост, сиреч управителя, фактурата на „Топлофикация”, а я получават съответните хора. Питам аз: кой и по какъв начин иска да заобиколи Директивата за защита правата на потребителите, Европейската директива, защото писмото от Европейската комисия, когато хората си потърсят правата, им отговарят, че те не са в договорни отношения с „Топлофикация” по простата причина, че операторите били сключили договори с етажната собственост. Естествено не могат да потърсят защита и от българската Комисия за защита правата на потребителите и по този начин се прави едно заобикаляне и ощетяване на българския потребител. Тук трябва да се направи поправка, че управителят, Управителният съвет на сдружение, на етажна собственост нямат право да подписват договори с оператори, доставящи топлоенергия. Това са частноправни отношения и българският гражданин има право да бъде защитен и да се защити, когато това е необходимо. Не може ние да поставяме хората да бъдат непрекъснато ограбвани от тези монополисти.
Ето това са основните пропуски в този Законопроект и лично аз ще направя предложение между първо и второ четене в него, ако той бъде приет на първо гласуване в този вариант. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Следващото изказване е на народния представител господин Манол Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Искам от тази трибуна да споделя своя протест за това, че рецидивът на незащита на този Закон се проявява днес, тъй като този Закон, когато беше гледан в Комисия, пак нямаше кой да отговори на въпросите на господин Байрактаров и нивото на защита на този Закон беше на изключително ниско ниво. (Шум и реплики.)
Въведете ред да не се обаждат, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля без обаждания от залата.
Господин Генов, моля Ви по същество.
МАНОЛ ГЕНОВ: Изгонете ги, ако трябва.
По същество. Този Закон отразява недъзите на Програмата – нали знаете на коя Програма – Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Трябваше много отдавна този Закон да бъде тук, да бъде дискутиран, защото сега, когато реално се видяха проблемите, които ги има с тази Програма, правилата непрекъснато се сменят, измислихме референтни стойности на цените, но това няма кой да дойде тук да го признае и да го каже. С този Закон не виждате ли, че се нарушава представителността? Изменяме взимането на решения по много важни функции на Управителния съвет – да бъдат подкрепени с 50 плюс 1, а не 67%. Какво значи това? Ние лишаваме по-малко от половината собственици в тази етажна собственост от правото да дадат своето мнение. Това правим в момента.
От името на нашата група заявявам, че ние няма да подкрепим този Закон на първо четене. (Реплика: „Коя е Вашата група?”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Някой да желае реплики от трибуната? Няма желаещи.
Следващо изказване – господин Марков, народен представител от Парламентарната група на Реформаторски блок.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! Има хубави промени в Закона за етажната собственост и те кореспондират с така наречената „Национална стратегия”, която беше спомената. Има и пунктове, по които трябва да се помисли. Например слагаме ограничение управителите на блокове да се избират до две години. Повярвайте ми, няма много желаещи, на които да им се занимава с това да бъдат домоуправители, така че по-добре е да пуснем максимален срок четири години, а хората за колкото искат, за толкова да си избират домоуправителите.
Има още един момент, който прави впечатление – задължения към етажната собственост са изискуеми към стария собственик на апартамент от съответния блок, а за мен логиката трябва да бъде обратна: един човек, когато напусне блока, много трудно може да го намериш и да вземеш дължимите пари. По-добре новият собственик да носи отговорност, закупувайки имота със съответните пасиви.
Относно това, че фасадите са били променени, ще си позволя да взема отношение по това, което каза и господин Байрактаров. То и сега има текстове в Закона за устройство на територията, които преследват подобни действия, които не са съгласувани със собствениците. Не е необходим въобще Законът за етажната собственост – хората да бъдат санкционирани или да се уточнява редът, по който може да се променя фасадата. И сега е много ясно регламентирано как се пипа по общите части и как се променя фасада – със съгласието на всички съсобственици.
Така че между първо и второ четене наистина ще има сериозна работа по този Закон. Тя не е чак толкова сериозна всъщност, но аз Ви призовавам да подкрепим този опит за оптимизация на Закона за етажната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Марков.
Реплики? Няма желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте.
Госпожа Ташева – Парламентарната група на Партия „Атака”.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Искам само да напомня, че още когато представихте в тази зала абсурдната си Национална програма за саниране на стойност 1 милиард, ние от „Атака” казахме, че това не е нищо друго освен скрита програма за отнемане собствеността на хората и че Законът за етажната собственост тепърва ще се променя, така щото собствениците на жилища в многофамилните сгради да изпаднат в неизплатими дългове и собствеността им да бъде отнета. Това е стара мечта на световния лихвар – Световната банка, която още 2001 г. искаше входовете на блоковете да се регистрират като фирми, които да сключат договори с монополистите и по този начин да бъдат фалирани. Настоявам този Закон да не бъде приеман на първо четене, изобщо никога да не бъде приеман. Ние ще гласуваме против. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики? Няма желаещи.
Други изказвания?
Господин, Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, може би този Законопроект трябваше да влезе още когато се вземаше решение от Министерския съвет във връзка с изпълнението на тази програма, свързана с енергийната ефективност.
Уважаеми колеги, в опита в момента на първо четене да дадем възможност на гражданите да бъдат улеснени при вземане на решения, свързани с ремонтите, свързани с всичко онова, което се случва в околоблоковото пространство и в самия блок, смятам, че и гражданите ще ни подкрепят.
Няма как, когато се очаква да бъдат санирани панелните жилища, да се очаква да се вземе решение 100% от всички, които живеят в този блок. Няма как и да вървим, така че да приемем определени закони, които да са противоконституционни, особено това, което е от предишните години, когато приехме с две трети да се вземе решение какво трябва да се случи в жилищния блок, в жилищната сграда. Тогава Конституционният съд реши, че няма как с две трети да бъдат решени тези въпроси, а трябва от 100% да бъдат решени.
Уважаеми колеги, когато вече има осигурени средства и всичко онова, което трябва да подредим в момента, оформяйки управлението в самия блок с избора на домоуправител, от там нататък вземането на решението с 50 плюс 1% да допуснем хората да могат да им се направи безплатно анализа за енергийната ефективност, да им се обясни на тези хора, че извеждането на вертикалните щрангове във входа, включително всички измервателни уреди, които ще бъдат изнесени на самия вход, по този начин вече всеки жител, всеки, който живее в този апартамент реално, ще има отчитане на получената енергия, и ние днес да сме против всичко това, което искаме да направим!
Аз, от името на Движението за права и свободи, ще подкрепим Законопроекта на първо четене с ясното съзнание, че между първо и второ четене това, което каза господин Марков, че трябва определени неща да се доуточнят. Убеден съм, че този Закон дори и това, което казаха колегите от БСП, да бъде прикрепено към онова решение, което е взето във връзка със санирането, също дори само този елемент да препокрием, пак е от полза. Затова, уважаеми колеги, приветствам внесения Законопроект, ще работим между първо и второ четене за изменение на определени членове и ще подкрепим на първо четене Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване.
Моля, ако има колеги в кулоарите, нека да бъдат поканени.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет.
Гласували 107 народни представители: за 75, против 9, въздържали се 23.
Предложението е прието, с което и въпросният Законопроект на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ПО ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ.
Вносител е Министерският съвет на 31 август 2015 г.
Законопроектът е насочен към водеща комисия – Комисията по икономическата политика и туризъм. Друга комисия е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Моля госпожа Савеклиева от Комисията по икономическата политика и туризъм да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, първо искам да направя процедура.
На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск в залата от Министерството на икономиката на Десислава Георгиева, началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, гласуваме направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 78 народни представители: за 64, против 8, въздържали се 6.
Квесторите, моля поканете лицата и ги допуснете в залата.
Продължете с доклада, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за представителите по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 7 октомври 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за представителите по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерски съвет на 31 август 2015 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на икономиката: Даниела Везиева – заместник-министър, Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги”; от Министерски съвет: Георги Найденов – икономически съветник към кабинета на вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси; от Патентното ведомство – проф. Камен Веселинов – председател, и Давид Сукалински – заместник-председател; от Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост: Ивета Борисова – председател, и Васил Павлов – заместник-председател; представители на социалните партньори и неправителствени организации.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Везиева.
Според вносителя предложеният Законопроект е изготвен в отговор на необходимостта за цялостно регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост и в следствие на поет ангажимент в отговор на запитване, получено от Европейската комисия.
Със Законопроекта се създава професионална организация на представителите по индустриална собственост – Камара на представителите по индустриална собственост. Уреждат се устройството, организацията и дейността й. Законопроектът урежда подробно и основните функции на Камарата, правата и задълженията на членовете й, нейните органи за управление, поддържането на Регистър на представителите по индустриална собственост.
Регламентират се редът и условията за придобиване и упражняване на професията. Дейността на представителите е уредена като „регулирана професия” по смисъла на Закона за признаване на професионални квалификации. Професията „представител по индустриална собственост” е от обществена значимост, тъй като упражняването й е свързано с предоставяне на специализирана помощ в областта на обектите на индустриална собственост, което в определени случаи е свързано със защитата на сериозни икономически интереси на притежателите на тези обекти.
Законопроектът привежда националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз и по-конкретно с чл. 49 и чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации.
Подробно са уредени изискванията за придобиване и преустановяване на правото да се упражнява професията, предвидени са разпоредби относно провеждането на обучение и на изпит за придобиване на професионална квалификация, както и реда и условията за вписване в Регистъра на представителите по индустриална собственост.
Предложената със Закона уредба възпроизвежда сега действащата регламентация, определена с Наредбата за представителите по индустриална собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от 1993 г.
Новите моменти са:
- задължение на Камарата да провежда регулярно обучение на правоспособните представители с цел поддържане на високо равнище на професионалните им знания и умения;
- обучение на кандидатите за представители от Камарата в партньорство с Патентното ведомство с цел осигуряване на професионално обучение на необходимото ниво;
- задължителна застраховка „професионална отговорност” съгласно изискванията на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар;
- имуществена и дисциплинарна отговорност на представителите и правилата за провеждане на дисциплинарно производство, с което се предоставят гаранции за спазване на професионалната етика и високите професионални стандарти при упражняване на професията.
Законът е съобразен изцяло с правото на Европейския съюз и по-специално с установения принцип за свободно предоставяне на услуги. Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар забранява въвеждането в законодателството на държавите членки на дискриминационни изисквания към доставчиците на услуги, свързани с националност и местожителство, в рамките на определена територия. Поради това се предвижда достъп до професията както на местни лица, така и на представители, упражняващи професията в други държави – членки на Европейския съюз, в държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.
Урежда се режимът за трайно предоставяне на услуги от чуждестранни представители, установени за упражняването на професията в България, както и режимът за временно или еднократно извършване на действия у нас от такива лица.
В Законопроекта е уреден подробно и преходният режим за упражняване и придобиване на право за упражняване на професията до учредяване на Камарата.
Предвидени са съответстващи промени в четири закона, както и отмяна на Наредбата за представителите по индустриална собственост.
В свое становище Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя Законопроекта по принцип, като изразява съмнения и сериозни забележки относно: създаването на нова съсловна организация и нова регулирана професия като фактор за ограничаване на конкуренцията в професията; липсата на оценка на въздействието на предложения Законопроект; неясноти при формулирането на условията за упражняване на професията представител по индустриалната собственост; определянето на минималната застрахователна сума; неиздържаност на мотивите. Асоциацията иска гаранция срещу дискриминация на тези представители, които не са членове на Камарата.
Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост изразява несъгласие по ключови моменти от Законопроекта. Счита се, че членството на представителите по индустриалната собственост в Камарата следва да бъде задължително, защото в противен случай се обезсмисля превръщането на професията в регулирана; част от предоставените правомощия на председателя на Камарата са напълно безконтролни; няма основание изпитите за професионална квалификация да се организират от Патентното ведомство – органа, пред който се упражнява професията, при положение че се създава независима съсловна организация на представителите по индустриална собственост.
В проведената дискусия представителите на Патентното ведомство коментираха, че предложеният Законопроект е крачка напред в регламентирането на дейността на представителите по индустриална собственост, които в момента са около 600 човека. В 14 държави – членки на Европейския съюз, въпросите за представителите са правно регламентирани – при някои със закони, при други с наредби.
От Българската асоциация на микропредприятията подкрепиха по принцип законопроекта и изказаха препоръки по конкретни текстове на Законопроекта.
Представителите на Министерство на икономиката подкрепиха изискването за свободното членство на представителите в Камарата, защото противното би довело до нарушаване на принципа на конкуренция в професията. Единственото условие за упражняване на професията следва да бъде професионалната квалификация. Комисията за защита на конкуренцията също е изразила становище, че задължителното членство е бариера пред упражняването на професията.
Народният представител Петър Кънев изрази съмнение относно необходимостта от регламентирането на дейността на представителите със закон при наличието на работеща в момента наредба.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, и „въздържали се” – 4 гласа, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за представителите по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Следва доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за представителите по индустриалната собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.
На своето заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за представителите по индустриалната собственост, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на икономиката: госпожа Даниела Везиева – заместник-министър, както и госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги” в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Със Законопроекта се цели цялостно регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост. Освен това, във връзка със запитвания, получени от Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз и правото на ЕС № 2357/11/MARK от 13 септември 2011 г. и № 4255/12/MARK от 19 февруари 2013 г., Република България е поела ангажимент да съобрази сега действащата нормативна уредба с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.
Със Законопроекта се създава професионална организация на представителите по индустриалната собственост и се уреждат устройството, организацията и дейността ù в съответствие с правото на ЕС. Освен това Законопроектът е съобразен със Закона за дейностите по предоставяне на услуги (ЗДПУ) и Закона за признаване на професионалните квалификации, които въвеждат съответно Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации.
В допълнение, подробно са уредени изискванията за придобиване и преустановяване на правото да се упражнява професията, предвидени са разпоредби относно провеждането на обучение и изпит за придобиване на професионална квалификация, както и редът и условията за вписване в Регистъра на представителите по индустриална собственост. В тази част предложената нормативна уредба възпроизвежда сега действащата регламентация, определена от Наредбата за представителите по индустриалната собственост.
Със Законопроекта се уреждат подробно основните функции на Камарата, правата и задълженията на членовете ù, нейните органи за управление, поддържането на Регистър за представителите по индустриалната собственост и вписванията в него. По този начин Камарата следва да осигури по-сериозна позиция на съсловието в работата му с националните и международните органи за закрила на индустриалната собственост.
Не на последно място в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е постъпило становище от Българската търговско-промишлена палата, с което се подкрепя посоченият по-горе Законопроект във вида, в който е внесен в Народното събрание.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за представителите по индустриалната собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
От името на вносителя има ли желание за аргументация? Не виждам.
Изказвания, уважаеми колеги, по Законопроекта?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! С няколко думи само. Ще започна с това, че този Закон е един от законите, които преди всичко губят парламентарно време, защото на практика с него не се решава почти нищо. Струва ми се, че основната цел на приемането на този Закон е, първо, да отбележим, че още една директива на Европейския съюз е въведена в нашето законодателство, без да има някаква спешност по този въпрос, между другото, както стана ясно и от становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Другото, имам чувството, че задача на този Закон е преди всичко създаването на тази Камара и евентуално амбицията някой да я оглави и да бъде част от управителния съвет. Казвам го, защото на практика съществуващата нормативна уредба регулира достатъчно тази професия и не е ясно какви са причините да се върви към такава свръхрегулация на определена професия.
По-голямата част от Закона – тези от Вас, които са си направили труда да го прочетат, ще видят, че на практика е устав на Камарата на представителите по индустриалната собственост – нещо, което би могло да се уреди по съвсем друг начин. Тази задължителност, бих казал, доброзорност, която прозира в този Закон, не е съвсем ясна.
Виждаме, че има и противоречиви становища на неправителствените организации, които се занимават с тази проблематика. Те станаха ясни преди всичко от становището на Икономическата комисия.
От една страна, се задава въпросът защо членството не е задължително, от друга страна, другата организация задава въпроса защо на практика се създава форма, при която е почти задължително, тъй като чл. 60 от Закона предвижда, че вписването на представител по индустриалната собственост в регистъра го прави автоматично член на Камарата, освен ако изрично не пожелае да не бъде член на тази Камара. Това обаче също няма особен смисъл, тъй като на практика, спазвайки принципа на недискриминация, тези, които са членове на Камарата, и тези, които не са членове на Камарата, на практика имат едни и същи права да упражняват професията, което вероятно е правилно, но поставя под въпрос какъв е смисълът от съществуването на тази Камара, още повече че на нея не й се дават особени права по отношение на регулирането на тази професия и Патентното ведомство остава водещо.
В края на краищата, струва ни се, че това е може би не вреден, но безсмислен Закон и групата на БСП лява България ще се въздържи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Моля, квесторите, поканете, ако има народни представители в кулоарите, за да направим опит за гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за представителите по индустриалната собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.
Гласували 83 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващия законопроект, включен тази сутрин в дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФОНД НА ФОНДОВЕТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ПО ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г. МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Имаме доклади от четири комисии.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, да прочетете доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 3 ноември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 14 септември 2015 г. в София.
Законопроектът с вносител Министерският съвет беше представен от госпожа Карина Караиванова – заместник-министър на финансите.
Споразумението цели Международната банка за възстановяване и развитие да предостави консултантски услуги на Министерството на финансите във връзка със създаването на структура на управлението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. Споразумението е в изпълнение на проект, който ще се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Техническа помощ”.
Съгласно Споразумението услугите, предоставени от Международната банка за възстановяване и развитие, ще се изразяват в консултантска помощ по следните дейности: разработване на управленска структура и системи за контрол на Мениджъра на фонда, включително разработване на политики, свързани с Кодекса за поведение и конфликт на интереси, разработване на процедури, които да осигурят адекватна одитна пътека и система за архивиране, разработване на организационната структура на Мениджъра на фонда, разработване на план за осигуряване на адекватни човешки ресурси, притежаващи съответните професионални и технически умения, включително процедура за подбор на персонала, разработване на подробни длъжностни характеристики за всеки член на персонала; подкрепа при разработването на инвестиционна стратегия за изпълнение на финансовите инструменти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР); подкрепа при разработването на целевите резултати и индикатори за изпълнение на финансовите инструменти по ОПРЧР; подкрепа при идентифициране на потенциални източници за съфинансиране на финансовите инструменти по ОПРЧР.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти &по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 –2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Ташков.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям Ви
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17 септември 2015 г.
На своето извънредно заседание, проведено на 30 септември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на финансите: госпожа Карина Караиванова-Ганозова – заместник-министър, госпожа Ваня Ставрова – държавен експерт в Дирекция „Национален фонд”, както и госпожа Кремена Йорданова – главен експерт в същата дирекция.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение за консултантски услуги, подписано на 14 септември 2015 г.
Настоящото Споразумение цели Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) да предостави консултантски услуги на Министерството на финансите във връзка със създаването на структура на управлението на финансовите инструменти по оперативни програми, съфинансирани от Европейския съюз за програмния периода 2014 – 2020 г.
Съобразно Споразумението услуги, предоставени от МБВР, ще се изразяват в консултантската помощ по следните дейности:
- разработване на управленска структура и системи за контрол на мениджъра на фонда;
- подкрепа при разработването на инвестиционна стратегия за изпълнение на финансовите инструменти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 (ОПРЧР);
- подкрепа при разработването на целеви резултати и индикатори за изпълнение на финансовите инструменти по ОПРЧР;
- подкрепа при идентифициране на потенциални източници за съфинансиране и др.
Не на последно място, следва да се има предвид, че Споразумението е в изпълнение на проект, който ще се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Техническа помощ”.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17 септември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ташков.
Докладът на Комисията по правни въпроси в резюме ще ни представи госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаването на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерския съвет
На свое заседание, проведено на 24 септември 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта.
Законопроектът беше представен от госпожа Милошева.
С него се предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаването на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г.
Услугите, предоставени от Международната банка за възстановяване и развитие, са свързани с подкрепа при разработването на управленската и организационната структура, както и на системите за контрол на Мениджъра на фонда. Предвижда се подпомагане при разработването на инвестиционни стратегии и идентифициране на потенциални източници за съфинансиране на финансовите инструменти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаването на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Резюме на доклада на Комисията по външната политика ще ни представи госпожа Джема Грозданова.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода
2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 7 октомври 2015 година, Комисията по външна политика разгледа горепосоченото Споразумение.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на финансите Фейзи Бекир.
Споразумението цели Международната банка за възстановяване и развитие да предостави консултантски услуги на Министерството на финансите във връзка със създаването на структура на управлението на финансовите инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 –2020 г.
Споразумението съдържа финансови задължения за държавата и предвижда участието й в арбитражно уреждане на международни спорове и подлежи на ратифициране от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Колеги, изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 ¬ – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Гласували 79 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение – току-що приетият на първо четене Закон да се разгледа и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Савеклиева.
Гласували 85 народни представители: за 73, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Доклад за второ четене, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Чл. 1. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 14 септември 2015 г. в София.
Чл. 2. Дава съгласие споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли като за второ гласуване? Няма.
Подлагам на гласуване на второ четене обсъждания Законопроект за ратификация.
Гласували 90 народни представители: за 77, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ НА ФОНД НА ФОНДОВЕТЕ И МЕНИДЖЪР НА ФОНДА НА ФОНДОВЕТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ПО ОПЕРАТИВНИ ПРОГРАМИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г.
Постъпили са доклади от водещата Комисия по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по външни въпроси.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, представям:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г., № 502-02-32, внесен от Министерския съвет на 15 октомври
2015 г.
На редовно заседание, проведено на 3 ноември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г., № 502-02-32, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2015 г., подписано на 1 октомври 2015 г. в София.
Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от госпожа Карина Караиванова – заместник-министър на финансите.
Споразумението е било подписано от двете страни по време на мисия на Европейската банка за възстановяване и развитие на 1 октомври 2015 г. в град София. Със Споразумението се урежда предоставянето на техническа помощ от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие на Министерството на финансите при създаването на структура на управлението на финансовите инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г.
Целта е да се гарантира професионално и ефективно управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и използване на възможностите на финансовите инструменти да мултиплицират публичния ресурс чрез мобилизиране на частен такъв в съответствие с европейското и националното законодателство.
Споразумението съдържа финансови задължения за държавата и предвижда участие на държавата в арбитражно уреждане на международни спорове, поради което, за да влезе в сила, е необходимо да бъде ратифицирано от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г., № 502-02-32, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще чуем доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Процедура преди това.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ гласуване на Закона за управление на етажната собственост от 7 дни на 14 дни, тъй като с доста колеги разговарях сега в кулоарите и наистина има неща, които и колегите от Реформаторския блок, и други колеги искат да огледаме внимателно. Затова Ви моля да подкрепите тази процедура – поне с още 7 дни да удължим срока, за да може наистина Законопроектът да бъде добре огледан. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров.
Гласували 79 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Становището на Комисията по европейските въпроси – моля Ви, без по няколко пъти да се повтаря наименованието, от водещата Комисия стана ясно съдържанието – само какво е предложението на Комисията.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Становище относно Законопроекта, който обсъждаме в момента:
„На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения Законопроект, внесен от Министерския съвет.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага – с 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 г. – 2020 г., № 502-02-32, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Хубенова.
Сега ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще Ви запозная с Доклада за първо гласуване на обсъждания Законопроект:
„На свое заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта. На заседанието присъстваха представители от Министерството на финансите, госпожа Карина Караиванова – заместник-министър.
Дейностите по Споразумението между Министерството на финансите и Европейската банка за възстановяване и развитие ще се финансират по Проект по Оперативна програма „Техническа помощ”.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Доклад на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, доклад относно разглеждания Законопроект:
„След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане.
Проведено бе гласуване, в резултат на което с 13 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме внесения от Министерския съвет проект на Закон за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 г. – 2020 г., № 502-02-32.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дебатът е открит.
Господин Божинов, заповядайте. (Шум и реплики. Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!”.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги председатели на комисии, които споделихте становищата на комисиите си тук, уважаеми колеги народни представители, които с нескрита ирония и усмивка предизвиквахте съкращаване на докладите, уважаеми останали колеги народни представители, толкова формално разгледахме тези договори за заем за консултантски… (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Силвия Хубенова.)
Искате да кажете нещо, госпожо Председател? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви се, аз задавам въпросите тук, господин Божинов.
Имате думата за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, не, сега аз задавам въпросите. Аз съм на трибуната. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се обаждайте от място, нарушавате добрия тон и ред в залата. Моля Ви!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз гласувах „против” по предишната точка, ще гласувам „против” и по тази точка не защото средствата за консултантски услуги не са необходими, не защото консултантите от най-висок ранг не са ни нужни, не защото за усвояването на тези средства няма необходимост от търсене на оптимални решения. Аз гласувам „против”, за да дам знак, че тези средства не се използват по предназначение и след като ги гласуваме така формално, те се усвояват много лесно и резултатът го няма. Аз съм отдавна в тази зала и помня така наречения „воден заем” (шум и реплики от ГЕРБ), спомням си милионите за консултантски услуги… (Реплики.)
Госпожа Менда Стоянова просто ме смущава. (Реплика от народния представител Снежана Дукова. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви без бурни реакции от залата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Спомням си неприлично високите възнаграждения на консултантите по този договор и абсолютно нищожният резултат от водния заем. Спомням си огромните средства по един договор със Световната банка за оптимизиране на средното образование и жалките изводи, които не послужиха...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, извинявам се, но Вие сам казахте, че от много дълго време сте в тази зала. Вие имате много спомени от тази зала. Няма да ни стигне времето до парламентарния контрол, за да споделите всичките си спомени, моля Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Имаме контрол.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо Председател, не се отнасяйте толкова несериозно, защото времето е жесток съдник и едни ще остави в тази зала, други ще ги изхвърли безвъзвратно. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Затова искам да напомня.
Добре е, че сте осигурили тези средства, добре е да бъдат добри консултантите, добре е резултатите да бъдат близки до необходимото, но контролът за изразходването на тези средства е Ваша задача и отговорност, госпожо Председател, като един от водачите на мнозинството. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение при първото гласуване на Законопроекта? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване обсъждания Законопроект.
Гласували 77 народни представители: за 68, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Госпожо Савеклиева, слушаме Вашата процедура.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, правя процедура за второ гласуване на току-що приетия на първо гласуване Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Савеклиева.
Гласували 77 народни представители: за 66, против 8, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г.
Чл. 1. Ратифицира Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнение на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г., подписано на 1 октомври 2015 г. в София.
Чл. 2. Дава съгласие Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания за второ четене? Няма.
Подлагам Законопроекта на второ гласуване.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Обявявам почивка до 11,00 ч., след което продължаваме с Парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 30 октомври 2015 г. – 5 ноември 2015 г. няма.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на три въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на три въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на шест въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на два въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на два въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Иван Кирилов Иванов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Васил Антонов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димитър Танев;
- от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Манол Генов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Василев;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Михо Михов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Петър Иванов Петров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петя Аврамова;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Петя Аврамова;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Търновалийски;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Методи Андреев.
Първи в днешния парламентарен контрол ще отговаря Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Въпрос към нея ще развие господин Георги Божинов относно анализ на рисковете, ползите и въздействието върху малкия и средния бизнес в България от подписването на Споразумението за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство между САЩ и Европейския съюз.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е продължение от нашия отколешен дебат с Вас по тази тема. На мой въпрос преди време Вие от тази трибуна отговорихте, че споделяте моите тревоги за малкия и средния бизнес, за малките и средни предприятия и за необходимостта от много дълбок анализ. Тогава посочихте, че „Министерството на икономиката се е заело с тази работа и се надявате, че ще има скоро ефект от неговите усилия”.
Сега, съзнавайки напълно, че тази задача се извършва от Министерството на икономиката, задавам на Вас – заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси, днешното си питане: какъв е резултатът от това усилие на Министерството на икономиката? Защото етапните резултати от преговорите се намират в Брюксел, се намират под особена секретност и ограничен достъп, лицата, които имат достъп до тези резултати, са краен брой, тоест посочени са изчерпателно и моят въпрос е: как институционално е уреден този въпрос кръгът от български експерти, които ще анализират рисковете, последствията и евентуалните ползи от това споразумение, комуникират с този информационен център, в който има ограничен достъп? Защото ако няма истинската информация, ако няма тенденциите какво иска едната страна и как отговаря другата – не казвам какво е договорено, защото още няма нищо договорено, то и прогнозите ще бъдат неверни, и изводите ще бъдат неоснователни. Това е моят въпрос към институционалната страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, госпожо Кунева, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Божинов, наистина се радвам, че продължаваме този разговор с Вас и Вие поддържате Вашия интерес. Точно така трябва. Откровено казано, аз чувствам известна липса на интерес към големите европейски теми в нашето общество и всеки път, когато някой ги провокира, съм благодарна за това.
В случая, който Вие цитирате – по прозрачността на преговорите по TTIP, нека за краткост да го наричаме така, цялата тежест в момента е пренасочена към Европейския парламент. В Европейския парламент Вашата партия разполага не само с брой депутати, които могат да изразят Вашата идеология и мнение, но и с председателя на Партията на европейските социалисти господин Станишев. По отношение на прозрачността там, където наистина се води в момента диалогът – в Европейския парламент, надявам се Вие, а и всички ние сме напълно подсигурени с българските 18 депутати, които участват активно в тези разговори.
Относно прозрачността на преговорите по TTIP. Голяма част от 2015 г. могат наистина да бъдат консултирани в интернет, твърдя това. Можем след малко с Вас да отворим страницата и да видим за какво става дума. Част от останалите текстове по TTIP са достъпни за консултации, предназначени единствено за читални, които се помещават в сградата на Европейската комисия за служители от държавите членки. В сградата на Европейския парламент, за което преди малко говорих, за неговите членове, има информация по така наречените проекти на консолидирани текстове по TTIP. Читални за консолидирани текстове по TTIP бяха разкрити в посолствата на САЩ и в столиците на държавите членки.
Министерството на икономиката направи постъпки пред посолството на САЩ в София да се осигурява достъп за членовете на работната група по TTIP според областите на компетентност. Достъпът бе потвърден от страна на САЩ.
Сега това, за което Вие ме питате – за малките и средните предприятия, ето какво сме установили до тук. Основни пречки пред участието на малките и средните предприятия в трансатлантическата търговия: трудност да се включат в каналите за дистрибуция; трудност да отговарят на изискванията и стандартите на САЩ, особено в случаите, когато те се различават от Европейския съюз, например изисквания за качество и безопасност по отношение на храните, производствени практики във фармацевтичния сектор, оценка на съответствието, сертифицирани инспекции в химическия сектор, етикетиране и стандарти при текстила и така нататък. От тях често се изисква да предоставят наистина прекалено детайлна информация например за произход на стоките и да се ориентират в сложната структура на митата и сложни правила за произход. Те са неравнопоставени на американския пазар, където следва да се конкурират при наличие на правителствени субсидии, специални права и преференции за американските фирми и продукти. Вносът следва да отговаря на строги изисквания за сигурност, включващи 100-процентово сканиране на пратките. Това завишава разходите за преминаване на границите и удължава обработката на стоките. Налице са редица ограничения при движението на хора – визови изисквания, срок на пребиваване, лицензионни изисквания, непризнаване на квалификация. Друг проблем е липсата на закрила за географски означения и различията в патентните системи на Европейския съюз и САЩ и изискванията за застраховане срещу искове на клиенти и потребители, които имат възпиращ и ограничаващ ефект.
Тези пречки не произтичат от правителствената политика и не са предмет на TTIP изцяло, но по-голямата част от тях са и ние ги атакуваме, намираме решение чрез преговорите по TTIP.
Очакваните ползи от сключване на споразумението – това всъщност е анализ на ползите и вредите. Изброявам: повишаване качеството на продукцията; осигуряване на подобрен достъп до пазара на услуги; улесняване на търговията и съпътстващото намаляване на ненужни разходи; правната сигурност и прозрачността; развитие на междусекторни взаимоотношения; участие в публично-частни партньорства; подробен достъп до юридически споразумения.
Извинявайте, ползите са 24. Ще Ви предоставя това, което са ми подготвили експертите и ще можете да вземете отношение.
Конкретно на въпроса Ви какво се случва в Министерството на икономиката. Има създадена междуведомствена работна група, която е доста голяма по брой – 73-ма представители на администрацията, като най-голямата част от тях са от Министерския съвет.
Това мога да Ви кажа за европейската политика в тази област.
Иначе съм съгласна с Вас, че Министерството на икономиката могат да дадат повече и по-подробна информация. Още веднъж Ви благодаря за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Господин Божинов, заповядайте за Вашата реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Кунева, много Ви благодаря за този отговор.
Първо, що се отнася до моята информираност, съм благодарен на моите съпартийци – представители в Европейския парламент. Искам да Ви кажа, че не само от тях се информирам, но общо взето съм информиран човек.
Както Вие подчертавате в предишния си отговор, моето усещане е тревожно за очакванията и последиците за българския бизнес, а Вие казвате, че споделяте моята тревога в отговора, който ми давате.
Не е в това обаче въпросът. Въпросът е, че при тази многобройна експертна група, която работи, нашето общество е спокойно, българският бизнес е безучастен, а в Германия само преди два месеца по призива на 10 хиляди малки и средни фирми на улиците излязоха повече от 350 хиляди души. Аз не вярвам те да не са информирани, да е формирано някакво илюзорно обществено мнение. Те биеха тревога за последствията.
Затова призовавам хората, които са оторизиране от българска страна, да анализират рисковете и последствията, да бъдат добре информирани, да бъдат отговорни пред интересите на България и да информират общественото мнение не тенденциозно, а обективно. Това е целта на моето питане.
Виждам във Вашия отговор добронамереност за работа в тази посока. Нека да се случи, за да не бъдем изненадани и ощетени след време – това е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Божинов.
Госпожо Кунева, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Божинов, когато предишния път водехме разговор с Вас, все още не беше се случило това, което наистина ни притеснява – генномодифицираните организми. За съжаление, на 28 октомври тази година Европейският парламент отхвърли предложението на Европейската комисия за въвеждане на възможност за ограничаване или забрана на продажбата и употреба на своя територия на генномодифицирани храни или фуражи, одобрени от Европейския съюз. Това с Вас идентифицирахме като проблем, но това е в Европейския парламент! Каквото и да кажем ние като страна членка, ще го кажем. Ние имаме мнение по този въпрос. Знаете, че тук всички сме единни – и в правителството, и в парламента. Ще го кажем в Съвета, но дали ще успеем да обърнем мнението, след като Европейският парламент така сигурно подкрепи наличието на генномодифицирани организми, ако е прието, да е за целия Европейски съюз, дали някоя от страните членки може да направи достатъчна критична маса заедно с други страни, за да се разгледа повторно това предложение, тук не мога да поема отговорност единствено от името на България. Вие знаете, че ние имаме десет гласа в Съвета.
Иначе съм абсолютно съгласна с Вас, че трябва да се говори повече за TTIP. Каквото можем да направим, ако искате, да организираме конференция, да обсъдим с помощта на бизнеса и на неправителствените организации – за мен е важно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря на госпожа Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, за участието й в днешния Парламентарен контрол.
На два въпроса ще отговаря господин Владислав Горанов – министър на финансите.
Първият въпрос е от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов относно информирането на обществеността относно резултатите от доклада на разследващата международна компания за фалита на Корпоративна търговска банка.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, госпожо Вицепремиер, дами и господа! Знаете колко много Реформаторският блок настояваше да има международно разследване за КТБ. Това е най-голямото източване на българския бюджет в новата ни история. Затова трябва да има отговорност!
По данни на министъра на финансите към края на септември 2015 г. фирмата „Аликс Партнърс” би трябвало да е изготвила доклад, който да бъде предаден на синдиците, а чрез тях – и на министъра на финансите. Господин Министър, би трябвало да разполагате с него.
Нашето настояване – организирахме подписка на повечето парламентарни групи, тя ще Ви бъде връчена от мен, включително се е подписал представител на групата на ГЕРБ, е този доклад да стане публичен.
Не искаме всички детайли веднага. Сигурно ще отговорите, че може би има следствена тайна, че нещо може да попречи на разследването, което се води, разбираме тези неща. Искаме веднага поне списъка на замесените лица и замесените фирми. А кой с какво е замесен – нека да мине разследването, нека тези хора да понесат отговорност, нека да бъдат преследвани и след това това също да стане публично. Но на първо време нека да видим тези хора!
Представете си, сигурно Вие знаете много повече от мен, примерно че има политици, народни представители, които са замесени в този казус и продължават да вземат решения за банките. Представете си, че има представители на съдебната система, които са замесени в този казус и вземат решения по казуси, които касаят българските банки! Представете си, че има влиятелни хора в българското общество, които са замесени в казуса КТБ и продължават да стоят там, да вземат важни решения, да влияят на обществото и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Димитров, въпросът Ви?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът ми към Вас, господин Министър, е следният. Връчвам Ви подписката и настояваме поне информацията за замесените лица да стане публична – фирми и хора. А другото – след края на разследването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Министър Горанов, заповядайте за Вашия отговор, ако имате, тъй като Ви се връчва петиция.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Димитров, Проектът на доклад, обобщаващ работата на „Аликс партнърс” е предоставен в края на месец септември 2015 г., съгласно договора, сключен между Корпоративна търговска банка в несъстоятелност и „Аликс партнърс сървисис”. Той подлежи на анализ и дискусия от страна на синдиците на КТБ, целящи постигане на максималностите на интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността. Към момента Проектът на доклад не е окончателно съгласуван между страните. Той има за цел да подпомага дейността на синдиците на КТБ за изпълнение на задълженията им и публичното му разкриване засега би затруднило тяхната работа. Оповестяването на заключенията от окончателния доклад на такъв етап поражда риск длъжниците на КТБ да организират защитата си или да предприемат действия, които да забавят или осуетят попълването на масата на несъстоятелността, което би застрашило интересите на кредиторите на КТБ.
От друга страна – и тук се разминават малко очакванията, с които е зареден обществено докладът и това, което предвижда договорът между „Аликс партнърс” и КТБ АД в несъстоятелност, изрично предвижда клауза за конфиденциалност на доклада. Предоставянето на окончателния доклад на Народното събрание и на българската общественост би довело до нарушаване на договорните задължения на КТБ. Подобно нарушение е обвързано с клаузи и неустойки, които допълнително ще доведат и до ощетяване на кредиторите на КТБ.
Във връзка с искането на предоставяне на доклада в Секретна секция на Народното събрание, така както се съдържа във Вашия въпрос и предложение, следва да се има предвид, че докладът на „Аликс партнърс сървисис” не представлява класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация и в този смисъл не може да бъде предоставен и съхраняван в Секретната секция на Народното събрание. За да продължим, тъй като целта ни е една и съща, бих могъл да коментирам следното: в момента, в който има окончателно одобряване на доклада от страна на синдиците, които са бенефициенти по договора между „Аликс партнърс” и синдиците на КТБ, това, което би могло да се предвиди, и това което се допуска по договора между двете страни, е да се изготви извадка от него, която по форма и съдържание обаче, в съответствие със същия договор, трябва да бъде съгласувана с „Аликс партнърс”, преди да може да бъде публично оповестена.
Аз оставам на разположение извън парламентарния дебат и извън формата на парламентарен контрол с Вас да преценим, и в контакт със синдиците на КТБ, как да структурираме информацията, така че да можем да извадим наистина нещо на българското общество. Това, което искам обаче да Ви уведомя, е, че аз не разполагам с този доклад към момента, тъй като, пак казвам, той не е окончателно финализиран като позиция между синдиците на КТБ и „Аликс партнърс”. А те –„Аликс партнърс сървисис”, са изпълнили ангажимента си в срок да го предоставят на синдиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Горанов.
В правото на реплика – заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, няма да скрия, мен и колегата Димитров ни притесни това, което чуваме за тази клауза за конфиденциалност. Безспорно ми се струва, че до момента, ако е можело да се предприемат действия по обезпечаване на имуществото, което може да бъде върнато обратно в патримониума на КТБ, те вече трябва да са предприети. Тоест разсъждения на тема, че евентуално това би могло да попречи на разследването и връщане на имущество, ми се струва, че доста време е минало и не биха били актуални. Тези действия отдавна трябва да са предприети. С Вас в рамките на друг въпрос сме коментирали. Вие казахте колко много съдебни дела и колко много обезпечителни производства са задвижени и те вече би трябвало да са наложени, така че имуществото трябва да е обезпечено.
На мен ми се струва, че за българските граждани е от голямо значение моралният аспект на въпроса и поради тази причина ние го поставяме. Българските граждани искат да знаят наистина кой ги ограби. Ако в края на краищата не се върне цялото имущество обратно, както се надяваме, то поне нека да знаем кой наистина беше автор на този огромен грабеж и кой е замесен в него – кои политици, кои хора с влияние в обществото са замесени и на практика по тази схема са източвали Банката и са се възползвали от общественото си положение? Това е, което българските граждани искат да знаят, това е и причината ние да поставяме този въпрос. Би било интересно да знаем дали фирмата „Аликс партнърс” е ангажирана по самото събиране на това имущество, на възстановяването на това имущество, или ще търсите под формата на допълнителен договор с тях ангажимент от тяхна страна не само да посочат кои лица са замесени и са участвали, а и да подпомогнат процеса на възстановяване на средствата обратно в патримониума на КТБ, за да могат те да бъдат използвани за изплащане на задълженията и към държавата, и към всичките кредитори на Банката, включително ощетени вложители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, господин Министър, за правото на дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да сме наясно, че говорим за едно и също, аз напълно споделям необходимостта от това да бъдат разкрити пред обществото всички лица, които по една или друга причина, пряко или косвено, са замесени във фалита на КТБ. Това, което мога да Ви предложа като оперативно решение, ако Вие сте съгласни, с мое и с Ваше участие, на Вас като народни представители, да организираме една среща със синдиците на КТБ и да преценим как можем да структурираме информацията, каква информация можем да структурираме, за да я разкажем и покажем на българското общество, тъй като сами съзнавате, че независимо от огромния обществен интерес, в случая говорим за един процес на несъстоятелност, който тече по Закона за банковата несъстоятелност и по същество представлява един процес извън пряката публична дейност на отделни държавни органи. Това си е търговска несъстоятелност, макар и банкова, която е по-специфична и намесването в тези отношения може и трябва да бъде само в рамките на действащото законодателство.
Затова Ви предлагам, в момент в който Вие прецените, да организираме и осъществим среща със синдиците, ако трябва и с „Аликс партнърс”, за да преценим в рамките на Договора между Банката в несъстоятелност и Компанията, как можем да структурираме информацията и да я изнесем пред обществото, защото тук интересите на всички съвпадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Горанов.
Втори въпрос от същите народни представители от Реформаторския блок – Мартин Димитров и Петър Славов, относно задължение на Министерството на финансите да поиска нотификация от Европейската комисия за въвеждане на измервателни уреди, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове.
Заповядайте, господин Славов, да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, подобен въпрос сме поставяли към Вас в края на миналата година – аз направих справка – декември месец е било това и всъщност тогава въпросът беше много актуален, защото възможността да се поставят тези измервателни уреди бе въведена по наше предложение в Закона, но се чакаше нотификацията.
Използвам още веднъж възможността да поставя на Вашето внимание въпроса, предвид че доста време е минало, и се надявам да има напредък по темата.
В изменение на Закона за акцизите и данъчните складове Четиридесет и третото народно събрание още в началото на своя мандат предвиди монтирането на измервателни уреди за контрол в производствените предприятия за цигари и алкохол. За влизане в сила на тези разпоредби обаче е необходимо Министерството на финансите да изпрати нотификация до Европейската комисия и да получи съответното съгласие. По неясни за нас причини обаче повече от 10 месеца такава нотификация все още не е поискана и това възпрепятства въвеждането на новия по-стриктен контрол.
В този смисъл Ви моля да отговорите, уважаеми господин Министър, на какъв етап на подготовка и изпращане е искането за нотификация от Европейската комисия за монтиране на измервателни уреди за контрол върху производителите на цигари и алкохол в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, министър Горанов, за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, госпожи и господа народни представители! Господин Славов, господин Димитров, Директива 98/34 ЕО предвижда система за нотифициране, която позволява държавите членки и Комисията да проверяват съответствието на нотифицираните проекти на законодателство със законодателството на Европейския съюз и включва два етапа: нотифициране на проекта на нормативен акт, въвеждащ изискванията, които представляват технически регламент по смисъла на директивата.
И вторият етап – промяна на техническия регламент в случай на несъответствие с правото на Европейския съюз.
В конкретния случай приетите в края на 2014 г. промени в Закона за акцизите и данъчните складове по отношение на средствата за измерване и контрол представляват технически регламенти и също трябва да бъдат нотифицирани преди приемането им. Процедурата по нотификация е специфична и се отличава от стандартната нотификационна процедура пред Европейската комисия, тъй като изисква взаимно признаване на техническите регламенти от всички държави членки.
Министерството на финансите е попълнило формуляра за нотификация, изпратен от Министерството на икономиката, като в него подробно са описани средствата за измерване и контрол, които представляват сложни системи, включващи уреди за измерване и разработване на софтуер. Подобни системи не са стандартизирани нито на ниво Европейски съюз, нито на национално ниво и е необходимо те да бъдат подробно описани, за да се даде възможност на Европейската комисия и държавите членки да оценят влиянието им върху стопанските субекти на територията на Съюза.
Искам да припомня, че на проведеното в началото на месец декември 2014 г. заседание на Комисията по бюджет и финанси в хода на приемането на второ гласуване на законовите разпоредби в Закона за акцизите и данъчните складове е констатирана необходимост преди изпращането на нотификацията да се направи широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни, каквато тече многократно в рамките на Министерство на финансите, включително и с народни представители. Разбира се, не е Ваша работа да вършите работата на администрацията на изпълнителната власт.
Проблемът пред нас обаче, за да можем окончателно да финализираме нотификацията, идва чисто обективно от това, че директивата, по която досега процедирахме за въвеждането на техническия регламент, е отменена. Отменена е и то в началото на месец октомври 2015 г. Тепърва с Министерството на икономиката провеждаме консултации за новия механизъм за нотифициране на тази процедура.
Съгласен съм с Вас, че доста се забавихме в това отношение, но трябва да приемем и обективно, че в случая говорим за въвеждането на технически средства, които ще трябва да бъдат приети и да се прилагат на територията на целия Европейски съюз. Отмяната на директивата значително затрудни нашата работа.
Това е отговорът, който днес мога да Ви дам по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Горанов.
Право на реплика – заповядайте, господин Димитров.
МАТРИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Министър, казано простичко, ситуацията е следната: ние стоим зад Вашите усилия и усилията на правителството за борба с контрабандата, които вече дадоха и резултат, само че по отношение на алкохола и цигарите тези резултати са в резултат на физическото присъствие на хора от Агенция „Митници” в производствените предприятия. Това не може да продължи постоянно, защото изисква огромен човешки ресурс, затова искаме измервателни уреди на производители на алкохол и цигари и сме го записали в закона – управляващата коалиция. Проблемът е, че десет месеца по-късно не е въведено.
Аз Ви предлагам следното: ако има толкова неясноти по отношение на промяната в европейското регулиране, защо не въведем уредите първо, а след това да работим по тяхното нотифициране. Такива примери е имало в новата ни история, тъй като при десет месеца закъснение ни притеснява следното – представете си, с намаляването на физическия контрол от Агенция „Митници” тези добри резултати, които постигахме в началото на годината по отношение на контрола, да не са толкова, да се влошат. Затова или трябва по най-бързия начин да постигнем съгласието на Европейската комисия, или, ако има вакуум, който Вие виждате с отмяната на директивата, това би означавало, че можем да монтираме уредите и впоследствие да работим, ако е необходимо вече тяхната нотификация, тоест простичко – съгласието на Европейската комисия за тях, но уреди ни трябват. Без тези уреди ние ще имаме проблеми със стриктния контрол, който беше въведен и който го има в България, да бъде продължен и да бъде толкова ефективен, колкото беше досега.
Знаете, че за други серии има уреди и те дават много добри резултати, отчитат реално време, и какво е влязло, и какво е излязло от даденото производствено предприятие. Това ни трябва в най-спешен порядък за цигарите и алкохола.
Така че можете ли да се ангажирате с отговор на въпроса дали до края на годината тези уреди ще бъдат монтирани, тъй като Ви напомням, че в Закона има един шестмесечен срок – нотификация на Европейската комисия, после чакаме шест месеца, после монтираме уредите? Ако вървим в този хоризонт, ние рискуваме и в 2016 г. да ги няма. Замислете се! Тоест, да не се получи в крайна сметка така че в мандата на това управляващо мнозинство да не успеем да ги монтираме. Това ни притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
От правото на дуплика – отказвате се.
Благодаря на господин Владислав Горанов – министър на финансите, за участието в днешния Парламентарен контрол.
На три въпроса ще отговаря госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос е от народния представител от АБВ ген. Михо Димитров Михов относно нуждата от рехабилитация на пътната инфраструктура в района на Странджа планина с цел подобряване условията за туризъм.
Генерал Михов, заповядайте.
МИХО МИХОВ (АБВ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господа народни представители! Като народен представител от Втори многомандатен изборен район, Бургас, убедено твърдя, че провалът на летния туристически сезон до голяма степен се обуславя и от състоянието на автомобилната пътна инфраструктура на локално ниво.
Това обстоятелство не само че не води до компенсиране на отлива на руски туристи с такива от съседните страни – Турция, Македония, Сърбия и Румъния, но влошава и комуникацията с техните граждани и качеството на живот на нашите в пограничните райони. Такъв е примерът със състоянието на пътищата в Странджанския регион, което трайно води до отклоняване на пътникотовар и товарния поток в посока Одрин – Истанбул, влошава и условията за земеделие и дърводобив.
Силно се демотивира не само коренното население, но и гражданите от цялата страна, които не могат да поддържат и посещават културно-историческите места и да участват в провеждане на традиционните етнографски национални сборове с цел развитие на селския туризъм.
Поради тези обстоятелства моят въпрос е: с цел подобряване на комуникацията и условията за туризъм в района на Черно море – Странджа планина, планира ли се в ръководеното от Вас, госпожо Министър, министерство и подчинената Ви агенция рехабилитация на пътя Малко Търново – Царево с дължина 56 км и пътя Босна – Визица с дължина 25 км? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, по отношение на пътищата в Бургаския регион бих искала да кажа, че категорично не мога да приема Вашето твърдение, че проблемът с пътната инфраструктура именно в Бургаския регион е създала проблем и по някакъв начин, с който може да бъде оправдан, да кажем, по-ниския туристически поток на Черноморското крайбрежие. Защо твърдя това?
Твърдя, че след завършването на цялата магистрала „Тракия” трафикът към морето, пътуващите и летуващите на морето, имаме изключително увеличаване на броя на тези пътувания и изключително повишаване на броя на туристите в Южното Черноморие именно благодарение на наличието на магистрала.
Говорейки конкретно за локалните пътища в региона на Бургас и черноморските ни курорти в южната част на нашето Черноморие, искам да Ви припомня, Вие добре знаете като народен представител, сигурна съм, от този район, че пътят Бургас – Малко Търново изцяло беше рехабилитиран, ремонтиран и въведен в експлоатация още 2012 г., така че целият транзитен трафик, който влиза от ГКПП Малко Търново, минава по този рехабилитиран и ремонтиран път.
Това, което направихме – нещо, което се чакаше още от, бих казала, много години, това е довършване на обхода на Малко Търново, благодарение на който вече този транзитен трафик вече не влиза и не минава в града, не застрашава живеещите и имаме вече изцяло завършен, и от октомври месец въведен в експлоатация обходен маршрут, така че транзитният трафик, за който говорим, не е ощетен. Напротив, помогнато е и на населението.
По отношение на курортите в направлението от Бургас до Ахтопол също бяха направени рехабилитации. Припомням рехабилитацията при Царево, небезизвестния път на огледалата, където две коли не можеха да се разминат без да си ударят огледалата. Той беше ремонтиран и разширен. Така че с цел туризъм и с цел развитие и в подкрепа на живеещите и работещите в този регион, мисля, че пътищата бяха оправени. Финансирани са и са в едно добро и задоволително състояние.
Относно пътя, за който Вие питате – те са два пътя, единият е третокласният път през няколко населени места, който е 25 километра. Да, наистина, той е третокласен път в лошо състояние, но той не влияе на развитието на туризма, за което Вие говорите. Разбира се, в тези населени места живеят хора и ние правим всичко възможно с наличните средства по линията на текущ ремонт да изкърпваме тези пътища. Но инвестицията за цялостната рехабилитация на този път би била над 20 млн. лв., а ние, за съжаление, не разполагаме с такива средства. Затова на този етап той не може да бъде изцяло ремонтиран. Това, което правим, е частично изкърпване на настилката.
За другия път, за който говорим, е връзката на Малко Търново с Царево – също един вътрешен път за връзка на хората, живеещи в този регион. Този път е важен и ние осъзнаваме важността му. Той е 56 километра, но нека да кажем истината защо той е в лошо състояние. Защото дървената мафия е тази, която направи така, че този път да е в състоянието, в което го виждаме. Всички знаем какво правят те с претоварените камиони с дървесна маса – правят си проходи, закопават нашите окопи и канавки, за да могат тези незаконно превозващи претоварени камиони да влязат в този път, да го използват, неплащайки съответни стойности за тези преминавания, а най-много рушат пътя. Състоянието на пътя е именно заради тези камиони. Правим каквото можем.
Средствата, които са необходими, за да бъде изцяло ремонтиран този път, са 28 млн. лв., защото изцяло трябва да бъде подменена основата му, да бъде изцяло рехабилитиран и ремонтиран. Това, което сме предвидили в следващата година в бюджета, е да направим цялостно проектиране, за да имаме добър и качествен проект, а когато бюджетът има възможност, да бъде финансирана и тази рехабилитация. Паралелно с това трябва да се предприемат действия за тези, които го ползват незаконно и правят всичко онова, благодарение на което пътят е в това състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви за компетентния отговор, Министър Павлова.
Право на реплика – генерал Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа! Частично съм удовлетворен от Вашия отговор за намеренията. Първата част на отговора ме връща в миналото, което е положително. Добре, че не стигнахме до периода „Странджа – Сакар”, но във всички случаи пътят Малко Търново – Царево според местните жители е много важен по отношение на ориентиране на туристическия поток от Турция и координиране на потока от Румъния.
Местните граждани, за което аз акцентирам, споделят необходимостта от тази рехабилитация. От Вашия отговор разбирам, че намеренията на Агенцията и на Вас са в положителна посока.
Що се касае до разрушителите, всички говорим за дървената мафия, но това е държавен проблем. Мисля, че ако въпросът е до законодателство, дайте да го решим. Видимо и от Вашите колеги в Министерския съвет, по този въпрос трябва да се преборим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Михов.
Право на дуплика. Оказвате се.
Следващият въпрос е от заместник-председателя на Народното събрание и народен представител от Парламентарната група на Българския демократичен център господин Явор Илиев Хайтов относно участък от път ІІ-13, село Девене.
Заповядайте, уважаеми господин Хайтов, да развиете Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, ние, народните представители от различни райони на страната, е нормално да се вълнуваме за състоянието на пътните участъци в различните региони, където сме избрани. Колегата Михов постави въпрос относно района, където той е избран. След малко и господин Христов ще попита за Русенския район, но аз като избран за народен представител от 6. многомандатен Врачански район винаги съм си позволявал да ангажирам Вашето внимание с острите проблеми, които имат пътните участъци в различните терени и необходимите грижи, които трябва да отдадете на този регион.
Ще Ви попитам за състоянието на малък кратък участък – път ІІ-13, който се намира между Монтана, Криводол, село Девене, Борован, Бяла Слатина, до границата с област Плевен. Този път, уважаема госпожо Министър, е ремонтиран и е в добро експлоатационно състояние. Но има един малък участък от него с дължина около 2 километра, който преминава през село Девене, община Враца. Този малък участък от пътя според твърдението на местните хора не е ремонтиран повече от 30 години. Но и това не е основният проблем. Основният проблем е, че този път преминава през населеното място и тежките камиони, които преминават през селото, практически рушат къщите на хората. От постоянните вибрации къщите се увреждат, напукват и всичко това влече след себе си неимоверни разходи на населението, а и усещането на хората, че едва ли нé живеят на японски остров, където знаете, че земетресенията са ежедневие.
След множество срещи и разговори с местните хора, както и с административни ръководители на различни звена на територията на област Враца, разбрах, че съществува проект за направа на обходен път на село Девене.
Моят конкретен въпрос към Вас е: какви са възможностите да бъде направен този обходен път? Има ли други варианти, които бихте предложили, с цел извеждане на трафика, преминаващ през село Девене, за да се преустанови трошенето на къщите и помощните постройки на хората, които живеят в това китно врачанско село?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Хайтов.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Безспорен факт е необходимостта от актуализация и промяна на подхода, когато планираме инвестициите си за ремонт и рехабилитация на пътната мрежа. Какво имам предвид? Въпреки че преди малко генерал Михов каза, че се връщам назад във времето и в историята, но трябва да се върнем назад и да си спомним, че като цяло планирането на пътищата и тяхното изграждане се прави през населените места. Разбира се, това е начин и модел за провеждане на трафика. Той трябва да минава от населено място в населено място. Сега с увеличаване на технологиите, с увеличаването на броя на превозните средства се вижда, че връзката между малките населени места трябва да минава през центровете на тези населени места, но там, където има тежкотоварен трафик, той трябва да бъде извеждан извън градовете чрез обходни маршрути. Това е причината. Знаете добре, че специално в този регион направихме обход на град Враца, довършва се обходът на Монтана, за да може малко по малко тежкотоварният трафик да бъде изведен от населените места, а впоследствие, довършвайки магистралния пръстен на страната, да бъде качен на автомагистралите и така да облекчим по-малкия клас пътища, по които да минават по-леките превозни средства. Така ще се застрашава по-малко животът на хората. Както в големите населени места, така и в населените места като село Девене, имат нужда от подкрепа и финансиране. В дългосрочен план това трябва да бъде планирано, защото изисква огромен финансов ресурс. Вие коректно казахте, че този път е ремонтиран и рехабилитиран в голямата си част с инвестиция от над 10 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие” за ремонта на този 19-километров път. Още 21 километра от пътищата в областта са рехабилитирани по Програмата за транзитни пътища с над 28 млн. лв. Полагаме усилия.
Обходът на село Девене не е бил включен в ремонтите тогава, към онзи момент – 2007-2009 г., когато са планирани. Тогава неговото състояние и било сравнително задоволително. Не е имало нужда от такъв ремонт. Това поне виждаме в архивите и защо специално този участък не е включен.
Друг е въпросът, както казахте, има стар проект от 2003 г. за обход на село Девене. Той не е актуален, но винаги може да бъде актуализиран при наличие на финансов ресурс. Трябва да се направи и парцеларен план, да се извършат необходимите отчуждения и този път би могло да бъде направен. Неговата стойност, макар и още неактуализирана, по проекта е около 3,5 млн. лв., по наша информация. След актуализация тя може да бъде променена. Това, което можем да направим на този етап, е да планираме средства за актуализацията на проекта и напред в годините при осигуряване на финансов ресурс да извършим и дейностите по реализацията на обходния маршрут на село Девене, както и на другите населени места, в които имаме аналогичен, за съжаление, проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, Министър Павлова.
Заповядайте, господин Хайтов, за Вашата реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз не съм доволен от този отговор. Давам си сметка, че Вие работите в краен финансов недоимък, недостатък, но поставете се и на наше място. Говорим за около 60-70 къщи. Аз обиколих на място, срещнах се с хората. Те са напукани, селскостопанските постройки са невъзможни за обитаване и трябва да се направи нещо спешно, макар и частично, макар и не напълно по начина, по който на всички ни се иска, но отново Ви казвам – като преминават тежкотоварни автомобили, които в голямата си част са може би претоварени – това, което казахте преди малко, вероятно е актуално и за този участък, и за този регион – но наистина тези къщи ден след ден стават все по-малко годни за обитаване, а и хората, които живеят в тези къщи, за съжаление, не разполагат с финансови ресурси, за да направят кардинални ремонти, за да могат да живеят по един нормален начин.
Изпадам в ситуация може би не на място да кажа с ирония, че те наистина живеят като на японски остров, което не е нормално. Не е нормално! Наистина искам да Ви помоля да обърнете внимание като цяло на този регион и на тези участъци, както преди около година ми обещахте, че ще започне пътят в участъка Враца – село Згориград, Леденика да се ремонтира изцяло, основно, за да може и местността „Леденика” да бъде основен туристически обект на територията на Врачанска област, какъвто, за съжаление, към момента не е заради лошия път до пещерата „Леденика”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Хайтов.
Правото на дуплика? Не желаете.
Следващият въпрос е от народния представител от Реформаторския блок Румен Димитров Христов относно възможността за изграждане на обходен път при град Бяла, област Русе.
Заповядайте, уважаеми господин Христов, да развиете Вашия въпрос.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Спомняте си, че преди около година представителите от Деветнадесети многомандатен избирателен район – Русе, бяха на среща при Вас заедно с шефа на Агенция „Пътна инфраструктура” господин Лазаров, където обсъждахме възможността за решение на въпроса, свързан с придобилия изключително лоша слава път и наречен „път – убиец” Русе – Бяла.
Във връзка с това бих искал да кажа, че това, което наблюдаваме през последните месеци, е още по-тревожно, защото смъртните случаи се увеличават, тежките катастрофи на този участък от пътя продължават. Това е много тревожно.
Бих искал да попитам: какви са предприетите стъпки от Ваша страна за приключване на проектирането, за което говорихме, когато бяхме при Вас? Стартира ли изграждането на този така необходим обиколен маршрут, който ще позволи да се избегне най-опасният участък от трасето край град Бяла? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Министър Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Христов, потвърждавам – както говорихме с Вас и с всички народни представители от Русенски многомандатен избирателен район на срещата преди една година, че за нас е изключително важен приоритет проектирането и строителството на ново трасе на участъка от Русе до Велико Търново. Разбира се, и със специален фокус върху Бяла – участък от пътя, който не само е изключително натоварен, но, за съжаление, това е и един от участъците на територията на цялата страна с най-много жертви на пътя. Буквално всеки ден имаме пътни инциденти на това трасе. Това е и причината да мислим за кардинално решение, включително и ново трасе.
Какво направихме? Проведохме процедура и избрахме изпълнител, който да направи проектирането на изцяло ново трасе в магистрален габарит за целия участък от Русе – още от промишлената зона на Русе, до връзката не само с Велико Търново, но и малко по-надолу, където е връзката с Прохода на Републиката, с Хаинбоаз и съответно връзката към Габрово, тъй като това е и основното направление, по което преминава този изключително голям трафик, особено тежкотоварният трафик.
Сключеният договор предвижда два етапа. Единият етап е самото идейно проектиране, което трябва да разгледа три варианта на трасе за преминаване. Тъй като районът е сложен, особено при Бяла имаме скалист район, така че това ще е съчетание от обход на Русе, продължение с ново трасе, с което обходът на Русе ще е най-вероятно от източната част и след това да се мине по ново трасе, да се заобиколи изцяло отдалече град Бяла, да бъде направен далечен обход по западната част на град Бяла – преминаване най-вероятно през тунел и надолу да се направи през няколко пътни възела връзката с бъдещата магистрала „Хемус”, с Велико Търново и по-надолу – голям пътен възел, който да развърже движението в посока Хаинбоаз и Габрово.
Проектантите работят и най-късно до месец март, ако спазят своя срок, ще имаме идейното проектиране, анализа на вариантите и избраното най-добро трасе, след което, както изисква законът, трябва да минем през цялата голяма процедура за оценка за въздействието върху околната среда. Там не мога да кажа колко време. Вие знаете, че там има обществени обсъждания за избраното трасе, за да можем да одобрим парцеларния план, да направим отчужденията и да започнем реализацията на проекта.
Мога да Ви уверя, че в момента сме възложили на проектантите да работят по това трасе така, за да може този участък да бъде разделен минимум на три лота, да можем да отделим лота специално на Бяла, както говорихме тогава с Вас и поех този ангажимент. Ако трябва и в зависимост от финансирането да започнем именно с него приоритетно, да изведем трафика именно на този критичен, бих казала, най-критичен пункт на толкова много катастрофи и транспортни произшествия. Оттам нататък, разбира се, да довършим реализацията на проекта в неговата цялост. Общата му дължина ще бъде около 118 – 120 км, индикативната стойност е, бих казала, грандиозна – над 420 млн. евро. Индикативните ни изчисления – по-конкретни, ще имаме през месец март следващата година, надявам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Правото на реплика – господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря, госпожо Министър.
Доволен съм от отговора. Надявам се, че като успешен министър ще успеете да завършите и този много важен проект за региона. Действително това, което е най-болезнено и Вие го слагате като приоритет – да откроим участъка Бяла и да започнем от този лот от гледна точка на това, че там са най-тежките пътнотранспортни произшествия. Благодаря и да си пожелаем взаимно успех за реализацията на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Дуплика? Не.
Благодаря на госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, за участие в днешния парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към отговори на въпроси от страна на министъра на правосъдието господин Христо Иванов.
Първи към него ще отправи питане народният представител Слави Бинев относно политика по въвеждане на електронно правосъдие.
Заповядайте, господин Бинев, да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, господин Министър, въвеждането на електронно правосъдие е важна крачка към осъществяване на Проекта за електронно управление и представлява един от приоритетите на сегашното правителство. Безспорно електронното правосъдие би допринесло за подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса, също така значително ще облекчи работата на магистратите. Ще се стигне до постигането на по-голяма прозрачност на администрацията и справяне с редица проблеми на съдебната власт. Ще се елиминира въобще субективният човешки фактор, който в повечето случаи направи така, че хората да не вярват на правосъдната система. Последователните мерки в тази посока ще помогнат за усъвършенстване на електронните системи на правораздавателните органи, предотвратявайки по този начин избухването на нови скандали, свързани с разпределението на дела или преписки.
Смятам, че разполагаме с достатъчно инструменти за финансиране на този проект, като мога да дам пример с възможностите, които ни дава новата Оперативна програма „Добро управление 2014 – 2020 г.”.
Във връзка с това моля да представите набелязаните от Министерството на правосъдието мерки за въвеждане на електронно правосъдие в Република България, както и някакъв краен срок, в който това би било факт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, за отговор на питането до пет минути.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бинев, изключително важен въпрос – стратегически, несъмнено! Едва ли ще успея да отговоря на всички аспекти на поставения въпрос. Все пак най-важните жалони.
На първо място, налице е стратегическата рамка, свързана с планирането на въвеждането на този процес. Трябва да си даваме сметка, че крайната точка, към която се стремим и която Вие описахте, включва огромна промяна, в която хартията ще изчезне и абсолютно целият процес ще премине в дигитална форма. Това ще засяга милиони граждани, всички правни хора, които се занимават с правоприлагане. Това наистина е културна и технологична революция.
От тази гледна точка наличието на ясно дългосрочно планиране е много важно и също така трябва да е ясно, че този процес няма да приключи с един удар.
Пътната карта, която имаме, е изключително подробна. Държа да отбележа, че тя е приета и от Министерския съвет, и от Висшия съдебен съвет (ВСС). Тоест тук имаме пример за добро съгласуване между властите. В нея са разписани конкретните мерки, които ще доведат до реализирането на тази цел – преминаването в крайна сметка на изцяло компютърен дигитален формат на правораздаване.
Финансирането, както и Вие отбелязахте, също е осигурено. Това е не по-малко важно. Става дума за Програма „Добро управление”, в която са отделени средства в общ размер 34 млн. 923 хил. лв., което фактически ще направи наистина възможно, а не просто да говорим за въвеждане на електронно правосъдие, но да имаме и средствата да го направим.
Първата крачка, от една страна, разбира се, е нормативна. Трябва да се въведат нормативната рамка, която прави възможно преминаването към електронно правосъдие. Тя ще бъде направена с приемането на измененията в Закона за съдебната власт. Една голяма част от тях са свързани именно с въвеждането на електронното правосъдие. Става дума за изключително детайлно разработени норми. Януари месец предстои поредна кръгла маса по тяхното обсъждане. Ако имате желание, за нас ще бъде чест да присъствате и да се включите в нейната работа.
Оттам нататък има конкретни електронни услуги, за които вече сме направили стъпки. На първо място, създадена е възможност за българските граждани в чужбина да заявяват и да им бъдат предоставени свидетелство за съдимост по електронен път от консулските служби. Тази услуга се извършва в рамките на час.
Реализирана е техническа възможност за заявяване и предоставяне на справки за съдимост по електронен път, което може да става през цялото денонощие. Такива справки са около 250 хиляди на година.
В момента финализираме електронна система за заплащане по електронен път на услуга „електронно свидетелство за съдимост”.
Предоставена е възможност за подаване по електронен път на отчетни документи за дейността на юридическите лица с нестопанска цел.
По проект на ВСС се разработва единен портал за електронно правосъдие. С него ще се предоставя централизиран достъп на гражданите до дела и сайтове на органите на съдебната власт, които ще бъдат унифицирани по обем и обхват на информация. Колегите от ВСС съвсем наскоро презентираха резултатите от този проект. Те са изключително окуражаващи.
Много е важно също така да отбележим – Вие изрично повдигнахте темата за случайното разпределение на делата. В крайна сметка в момента аз съм изключително удовлетворен да отбележа, че ВСС въвежда нов софтуер, който е разработен с широка група IT експерти от различни институции и, по тяхно мнение, онези пропуски от системата за сигурност, които съществуваха досега, са елиминирани.
Следваща голяма стъпка, господин Бинев, която трябва да направят институциите и особено Висшият съдебен съвет и Инспектората към него, е да развият собствен капацитет за IT проверки, защото това е определено липсващ елемент. Сигурността на софтуера не може да се гарантира без сигурността на средата, в която той се прилага. Ние ще работим с колегите в това отношение.
На второ място, освен тези отделни проекти е много важно да осигурим наличието на адекватна комуникационна и информационна инфраструктура, тоест хардуера. В момента имаме една силно децентрализирана картина, в която всяка институция на съдебната власт сама си е осигурявала и хардуера, и софтуера. Ние правим одит, оценка на състоянието, което ще ни позволи да пристъпим към масирано закупуване на стандартизирана техника. Работим по оформянето на частен публичен облак и така нататък. Тоест работи се на много широк фронт.
Ако имате желание, ще Ви конкретизирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Имате ли уточняващи въпроси, господин Бинев?
Заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, искрено Ви стискам палци. Въпросите, които задавам, са всъщност заедно да се подсетим кои са проблемите, които трябва да бъдат решени, защото българските граждани отдавна желаят да има справедливост. Тя може да бъде гарантирана до голяма степен, когато се елиминира човешкият фактор. Тук не става дума само за елиминирането на хартията, а за това, че няма да може да бъде справедлива системата и да е абсолютно сигурно, че ще бъде случаен изборът на дела, на прокурор или съдия само когато се намеси френският посланик. Да е сигурно, че това няма да попадне в „палави” ръце, които да компрометират системата.
Три са големите неща, които, ако бъдат поправени, без да има нужда да бъде поправяна цялата Конституция, съм сигурен, че ще облекчим страшно много българските граждани и ще ги накараме отново да повярват, че в България в края на краищата политиците са и държавници. Едно от тях е справедливостта.
Разбира се, другите прекрасно ги знаем – това е електронното правителство, което ще елиминира до голяма степен корупцията или поне нейната видна част. Разбира се, няма как да не добавим и третия основен показател – свободата на словото, което наистина не знам как ще се оправи.
Действително трябва да се направи всичко възможно да имаме някаква фиксирана дата или поне някакъв срок, в който да знаем, че в края на краищата правосъдната система ще заработи по един по-ясен, по-конкретен начин, вдъхващ доверие в българските граждани.
Мен ме интересува най-крайният, най-далечният срок, в който ще се знае, че човешкият фактор и човешката субективност ще бъдат елиминирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за отговор на този въпрос, господин Иванов
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Бинев, картината, която очертахте, е много привлекателна – конкретна дата, на която човешкият фактор е елиминиран, няма никаква корупция, слънцето изгрява и грее двойно по-силно. За съжаление, може би защото съм вътре в този процес, аз не мога да видя по този начин да се случи това и ще продължа да настоявам да сме повече реалисти, отколкото увлекателни говорители.
Датата, на която ще започне да функционира новият софтуер, за който Ви говоря и за който имаме пълни уверения от специалистите, че наистина е много важна крачка напред, беше променяна няколко пъти. Надявам се, че от 1 януари така или иначе във всички съдилища този софтуер ще бъде приложен. Оттам нататък, понеже човешкият фактор, дори когато става дума за компютърни системи, не изчезва, нека не си правим илюзии. Вие казахте, че ще бъде елиминирана видимата част от корупцията. Това е много важно, особено когато става дума за компютърни системи.
Контролните системи, способността ни да контролираме какво се случва със софтуера, със сървърите, ще бъдат изключително важни. В това отношение работим с колегите от Висшия съдебен съвет. Надявам се, че също така ще се случи това нещо.
Що се отнася до случайното разпределение на делата, говорим за нова система от началото на следващата година.
Що се отнася до целия преход – без хартия, компютърни системи, електронни дела, там срокът ни е зададен от сроковете, които са приети в Европейския съюз – това е 2020 г. Надявам се, поне що се отнася до Министерството на правосъдието, имаме всички намерения да се справим в този срок. Пак казвам, преходът ще бъде много голям.
Въвеждането на единния портал е много важно от гледна точка на сигурността и прозрачността. В момента се случва, той е изграден, имаме да изчистим няколко въпроса с „Информационно обслужване”, но работим много интензивно и се надявам това да стане реално в максимално кратък срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Бинев, заповядайте да изразите отношение към отговорите на министъра.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Абсолютно съм съгласен с господин министъра, че действително е невъзможно всичко това да се случи с магическа пръчка. Не съм наивник и прекрасно знам, че това трябва да бъде разделено на някакви етапи. Хубаво е тези етапи обаче да бъдат начертани, да бъдат дадени все пак и някакви застрахователни срокове, в които да се презастраховате, за да не може постоянно времето да притиска. Хубаво е тези срокове да бъдат оповестени – примерно еди-кое си действие ще бъде извършено еди-кога си и да има един финален срок, който да се знае, както Вие вече казахте 2020 г. Аз смятам, че ние трябва да сме готови преди това, тъй като сме в дан на нашите граждани по редица субективни и обективни причини.
По тази причина смятам, че тези етапи трябва да бъдат обявени в медиите, за да може Вие да си създадете един натиск отвън, който да не Ви даде възможност да отлагате нещата във времето, тъй като има нужда всичко това да се случи заради българските граждани. Благодаря Ви.
Пожелавам Ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Михо Михов относно синхронизация на Имотен регистър към Агенцията по вписванията с кадастъра и условията за регистриране на недвижими имоти.
Заповядайте, господин Михов, за да развиете Вашия въпрос.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! В изпълнение на разпоредбите на Закона за кадастъра и Имотния регистър, за всеки съдебен район задължително трябва да се синхронизира производството за създаване на Имотния регистър с това на кадастъра. Въпросната синхронизация се извършва с изключително бавни темпове, според много граждани и предимно в по-слабо населените места. Логиката на този процес остава неясна предвид факта, че повечето сделки с недвижими имоти се извършват в големите областни центрове като Бургас, Велико Търново, Ямбол, Габрово, откъдето и бях потърсен за съдействие по този казус.
Видно от чл. 70 от Закона за кадастъра и Имотния регистър, планирането и възлагането на производство по създаване на Имотен регистър е в правомощията на министъра на правосъдието. От него зависи къде и кога то ще бъде извършено.
Според мен съществува справедливо негодувание от много граждани, собственици и наследници на недвижимо имущество, заради неглижирането на техните проблеми от Министерството на правосъдието.
Във връзка с това бих желал да отправя към Вас, уважаеми господин Министър, следния въпрос: на основание приетата от Министерския съвет по чл. 94, ал. 2 от Закона за кадастъра и Имотния регистър дългосрочна и годишна програма, има ли планирано и открито с Ваша заповед – на министъра на правосъдието, производство на Имотен регистър за 2015 и 2016 г. и за кои съдебни райони? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Михов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Михов, въпросът, който поставяте, е изключително важен. Също така трябва да кажем, че оценките, които дадохте за бавността на процеса, са абсолютно коректни и не можем да ги отречем. Бавността в крайна сметка се дължи на това, че процесът е не само технологично изключително сложен. В процеса на работа има изключително много грешки, които се дължат на много фактори и голяма част от тях на изходната документация, на състоянието на описанието на различните имоти. Отговорността пък за това крайният резултат наистина да създава правна сигурност е огромна.
Има други страни на Европейския съюз, които се опитаха да направят бързо този процес – така например северната ни съседка Румъния. Там въведоха с един удар прехода и след 8 месеца им се наложи да се откажат и да се върнат обратно. Факт е, че процесът тече изключително бавно през годините, но също така е факт и че рисковете са много големи и трябва да сме внимателни.
Това, което мога да кажа, е, че към настоящия момент са започнали производства по чл. 70 от Закона за кадастъра и Имотния регистър за създаване и въвеждане на Имотен регистър със заповеди на министъра на правосъдието за следните съдебни райони: Асеновград, Балчик, Благоевград, Каварна и Добрич.
Ситуацията към момента е следната: от 2006 г. няма издавани нови заповеди за производства, за изготвяне на партиди на недвижими имоти, тоест това е производството по въвеждане на Имотен регистър. Причината за това е, че липсват влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри за целия съдебен район.
Да поясня – едва ли за Вас, но по-скоро за слушателите. За да може министърът да пристъпи към издаване на такава заповед, трябва да е изготвена кадастралната карта. Това е онзи изключително сложен технически процес и той не зависи от нашето Министерство, но това не е важно от кого зависи. За да се ускори процесът, беше въведена редакция на чл. 73 от Закона за кадастъра и Имотния регистър – 2014 г., която изисква, след одобряването на кадастралната карта и на регистрите за съответната територия, министърът да издаде заповед, с която да обяви въвеждането на Имотния регистър за съдебен район.
Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Изработените карти и регистри се приемат от Службата по геодезия, картография и кадастър. Приетите кадастрална карта и регистри се одобряват със заповед на Изпълнителната агенция и изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Съгласно Разпоредбата на чл. 73 от Закона за кадастъра и Имотния регистър, след влизането в сила на заповедта на изпълнителния директор и след одобряването на кадастралната карта и регистри за съответна територия, тогава, едва тогава министърът на правосъдието издава заповед, с която обявява въвеждането на Имотния регистър за същия съдебен район.
Това, което мога да кажа, е, че ние в момента сме подложили на обществено обсъждане предложение, което да не изисква издаването на кадастрална карта за целия съдебен район, а да се фокусира процесът върху отделните населени места, тоест там, където е готово, да може директно да се подхожда в обществено обсъждане тази поправка. Надяваме се след нейното приемане ще се ускорят, поне там, където има техническа готовност.
Искам да Ви уверя, че и колегите от Агенцията и от другите министерства – на Земеделието, и МРРБ, които имат касателство към различни аспекти на този процес, полагаме огромни усилия да ускорим това. За нас, за всички нас е много важно, но трябва да държим сметка и за сериозните рискове, които има. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Михов, за реплика на отговора.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора, че Вие го приемате действително като състояние, с което България не може да се гордее, и то в условията на капиталистическо развитие, когато имотите на хората трябва да се оценяват и да се раздвижват по желание на собствениците и наследниците.
Във всички случаи това, което споделяте като намерение, може би ще ускори и ще реши част от проблема, но неуважително е към гражданите на България от 2006 г. да няма отдадена заповед за съдебен район по Имотния регистър.
Според мен Вие си спестихте назоваването на министерството, от което зависите – това е министерството на министър Павлова, за която... С нея може би трябва да си говорим не само за Странджа - Сакар, но и по този проблем.
Във всички случаи кадастърът е ведущ и аз смятам, че съгласуваността между двете министерства трябва да се извърши и от нивото на заместник министър-председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Иванов, заповядайте да отговорите допълнително.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Михов, не го възприемайте като колегиалност или като дипломатичност от моя страна. Искам да Ви уверя съвършено откровено, че министър Павлова влага огромни усилия да придвижва този процес по-бързо. За нея лично, въпреки огромните политически и икономически рискове, които се крият, тя наистина без преувеличение е мотивът на това усилие в нашето правителство, и точно затова съм уверен, че ще успеем да преодолеем това огромно изоставане, което Вие съвършено справедливо отбелязахте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпроса от народния представител Станислав Станилов относно дискриминационно отношение на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието към банатските българи.
Заповядайте, господин Станилов, разполагате с възможност да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! В Западната част на Румъния повече от 300 години живеят така наречените „банатски българи”. Те са преселени след разгрома на Чипровското въстание в края на XVІІ в., а техен център е селището Стар Бешенов. В него се намира най-старото българско училище, което действа без прекъсване от 1745 г. Неговите 400 ученици изучават български език по четири часа седмично в долния курс и по три часа – в горния. На нивото на владеене на книжовния български език в Стар Бешенов могат да завидят много софиянци. Банатските българи съхраняват ревностно своята идентичност и дори през последните години извоюваха правото в Румъния 24 май да се чества като Ден на българския език.
С оглед на гореизложеното е неразбираемо отношението на чиновниците от Министерството на правосъдието към банатските българи. Според кмета на Стар Бешенов в Съвета по гражданство при Министерството от две години отлежават 42 преписки на банатски българи.
Вашите чиновници, господин Министър, не признават националната принадлежност на банатските българи, защото, цитирам, „личните им имена принадлежат към романската именна система” и не отчитат, че това е било задължително по времето на Чаушеску. Чиновниците дори не са разбрали, че кандидатите за българско гражданство от Банат са водени от емоционални причини и не се нуждаят от българските „европейски” паспорти. Като румънски граждани, банатските българи могат да пътуват и работят без проблеми в Европейския съюз. Те държат да придобият български паспорти заради паметта на дедите си, опазили българщината през толкова трудни времена.
Във връзка с това моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете, за да прекратите дискриминационното отношение към банатските българи? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, благодаря за актуалния въпрос.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми проф. Станилов, благодаря Ви за повдигнатия въпрос. Това не е първият път, в който имаме повод да работим заедно по разрешаване на въпрос на българска група извън границите на отечеството. Това, което мога да кажа конкретно за случая, който Вие повдигате, е следното.
През месец април – месец юли 2013 г. в дирекция „Българско гражданство” в Министерството на правосъдието са образувани 42 производства за придобиване на българско гражданство на основание български произход, подадени от граждани на Република Румъния. На заседанията на Съвета по гражданство на 17 и 24 юли 2014 г. същите са разгледани, като е взето решение също да бъдат извадени за допълнителна проверка поради липса на документи по натурализация, удостоверяваща изпълнението на законовите изисквания, съгласно § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за българско гражданство, а именно доказването на наличие на възходящ българин. Служебно е изисквана документация от Държавната агенция за българите в чужбина, въз основа на която на лицата са издадени удостоверения за български произход.
От Агенцията за българите в чужбина са предоставили в Министерството на правосъдието преписките за лицата, граждани на Република Румъния, на 21 май 2015 г. При извършения преглед на документите е установено, че по тези преписки се съдържат следните документи: заявление-декларация за българско национално съзнание, копие на свидетелство за раждане с превод на български език и копие на паспорт на гражданин на Република Румъния, но в изброените официални документи няма вписване за българска националност на лицето или един от възходящите му, каквото е изричното изискване на § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за българско гражданство.
Поради тази причина на кандидатите е дадена допълнителна възможност да предоставят документи, удостоверяващи изискванията на Закона. Тези документи са внесени в Министерството на правосъдието на 5 октомври 2015 г. от господин Георги Наков, Почетен консул на Република България в Тимишоара и кмет на село Стар Бешенов в Румъния. За Ваше сведение господин Наков е предоставил заверени копия на военни книжки с вписана българска народност на възходящи и на кандидати за българско гражданство.
След извършена експертна проверка на цитираните документи е установено, че са изпълнени законовите изисквания за натурализация при облекчените условия. Преписките вече са разгледани, минали са през Съвета по гражданство и предстои издаване на указ от вицепрезидента. Това, което мога да обобщя, че е имало забавяне, свързано с необходимостта от събиране на допълнителни документи. След като те са били събрани, ние очакваме последния етап – да бъдат издадени указите от вицепрезидента, да бъдат подписани. Мисля, че виждаме един успешен завършек.
По-общо обаче, аз съм готов по примера на това, което правихме с българите гагаузи, ако има специфични нужди тази група, заедно с Агенцията за българите в чужбина да положим допълнителни усилия за облекчаване на реда и за отчитане на техните специфични обстоятелства, в които те се намират. Така че ние сме насреща за допълнителни усилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, това което ми отговорихте, ме удовлетворява напълно. От името на всички българи, които изповядват националната кауза и които са ме изпратили в този парламент, Ви поздравявам с тази първа крачка към уреждане на проблемите на външните българи. Мисля, че тези проблеми ще продължат да бъдат решавани, ако Вие, разбира се, имате подобно желание и ако в Министерството по този въпрос се оперира значително по-бързо, без да се формализират министерските чиновници, които са длъжни да го правят по закон. Нямам друго какво да Ви кажа. Надявам се, че следващият проблем, по който аз ще Ви задам въпрос, ще бъде решен по същия начин. Благодаря Ви още веднъж за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Можем да преминем към следващия въпрос от народния представител Димитър Делчев относно достъп до и ползване на така наречените „сини стаи” от правозащитните органи.
Заповядайте да развиете Вашия въпрос до две минути.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Така е, въпросът ми касае достъпа до „сини стаи”. Както всички, Вие много добре знаете – това са специалните помещения, в които се разпитват деца в конфликт с правосъдието. Това са места, които са оборудвани по такъв начин, че децата да могат в една подходяща за тях обстановка да дадат информацията, както са я възприели.
На първо място, искам да поздравя Министерството на правосъдието за това, че влага нови усилия за откриване на нови такива стаи – една хубава международна практика, която в България, дай Боже, да намери пълно покритие, така че разпитването на деца и въобще участието им в процеса да бъде много по-лесно.
Днешният ми въпрос касае конкретен случай на сигнал, който получих за затруднение на достъпа до „сини стаи”, но не цялостния достъп, а по-скоро достъпът, когато се налага бързо да бъде разпитано дете-свидетел – да кажем, през нощта или рано сутринта. Прокурорът, който е отговарял за това действие, пускайки молбата да бъде разпитано детето, е получил отказ, тъй като молбата не била изпълнила формални изисквания, което, всички Вие добре разбирате, затруднява и целия наказателен процес.
Във връзка с това искам да попитам по-конкретно: може ли да получим малко данни колко „сини стаи” съществуват в момента на територията на България и коя институция управлява „сините стаи”? Има ли в Министерството на правосъдието данни за отказан достъп, дали има формализирани такива откази? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Делчев, позволете ми аз да Ви благодаря за това, че сте неизменно с нас в усилията по тази толкова важна тема.
Конкретно на въпроса. Знаете, съгласно разпоредбата на чл. 388, ал. 1 от Закона за съдебната власт, министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на отделните административни ръководители. На практика това означава, че ние издаваме една заповед, но от там нататък реалният режим и стопанисване се случва по усмотрението на съответния административен ръководител.
Към момента помещения за щадящо изслушване на деца, известни като „сини стаи”, са създадени в 12 съдебни палати в страната. Има четири адаптирани съдебни зали в районните съдилища в Бургас и Благоевград, две в Районен съд – Велико Търново, осем адаптирани стаи в съдебните сгради в Бургас, Хасково, Златоград, Дулово, Берковица, Балчик, Чепеларе и Бяла Слатина.
С изключение на адаптираните стаи в Балчик и Чепеларе, останалите такива помещения са направени в партньорство с неправителствени организации и са финансирани от външни донори. Тяхното управление и стопанисване се осъществява от органите на съдебната власт. Използват се предимно в граждански производства, при които се налага изслушване на деца от всички органи на съдебната власт в съответното населено място. Адаптираната стая в град Бургас е използвана и от държавните съдебни изпълнители при предаване на дете. В допълнение към това, в страната са изградени 14 специализирани помещения за разпит на деца, така наречените „сини стаи”, които се използват предимно за разпит в наказателното производство на деца – свидетели, или жертви на престъпление.
Тези стаи функционират като част от социалните услуги в градовете Видин, Монтана, Велико Търново, Шумен, Русе, Бургас, Благоевград, Дупница, две в София, Сливен, Стара Загора, Пазарджик и Пловдив. Изграждането им, подобно на адаптираните стаи, също е финансирано по линия на външните проекти в партньорство с неправителствени организации. Разположението им обикновено е извън съдебните сгради, най-често в центрове, които предоставят социални услуги за общността, като например Центърът за обществена подкрепа за работа с деца и други такива.
„Сините стаи” са част от предоставянето на социални услуги в съответните градове. Стопанисването и управлението им е делегирано на съответната неправителствена организация от Агенцията за социално подпомагане. Две от сините стаи във Велико Търново и тази към Столична дирекция на полицията се намират в полицейските управления и съответно се управляват от полицията. Правилата за работа и координация във връзка с тяхното използване от различните институции се извършват от съответния център за социални услуги или от полицейското управление.
От април 2013 г. Министерството на правосъдието работи активно по Проект укрепване на правния и социалния капацитет на съдебната система в областта на детското правосъдие, който се финансира по българо-швейцарската програма за сътрудничество. В изпълнението на този Проект са заложени средства за изграждането на пет помещения за щадящо изслушване на деца, които са предвидени във (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) Видин, Варна, Враца, Плевен и Козлодуй. Към настоящия момент в Министерството не са постъпили сигнали за достъп до „сини стаи”.
Но защото повдигате тази тема, ние сме разпратили писма, с които искаме конкретна информация за режима и на база на този преглед, ако се налагаше, според обстоятелствата да положим усилия да облекчим и да елиминираме всякакви препятствия, които биха могли да възникнат в практиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате ли реплика, господин Делчев?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Искам да Ви благодаря за тази добре предоставена информация, господин Министър, и да Ви пожелая успех по темата „Детско правосъдие”. Тя е може би малка тема на фона на цялата съдебна реформа, но е много важна. Радвам се, че колкото получихме информация и на последното заседание на Правната комисия, декември месец ще имаме първия Закон за детско правосъдие, който ще обсъждаме в рамките на работна група между Министерството на правосъдието и народните представители. Ще се радвам да участвам в тази работна група. Всеки един от хората да даде обратна връзка и да направим в крайна сметка един добър закон, който да замени архаичния Закон за борба с противообществените прояви, който, както добре знаем, е от 1958 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Не се налага, господин Иванов, да вземете думата отново.
Последният въпрос към Вас е отново от народния представител Станислав Станилов относно спазване на законодателството при незаконно преминаване на държавната граница. Това е може би повече тема за министъра на вътрешните работи, но заповядайте да развиете въпроса.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Темата е точно за министъра, към когото съм я отправил, уважаеми господин Председател.
Ежедневно медиите ни заливат с информация за чуждестранни граждани, които пресичат незаконно държавната граница на Република България. Някои журналисти, дори официални лица, се опитват да представят установените нарушители като бежанци, които трябва да получат специална грижа и закрила. Тук няма да се спирам на международноправната аргументация, защото подобни лица не могат да бъдат третирани като бежанци на територията на нашата страна. Ще насоча Вашето внимание единствено към факта, че по принцип всеки, който претендира да бъде признат за бежанец, трябва да влезе в съответната страна законно и през официален контролен пропускателен пункт. Това важи за всички страни в света и съответно в Европейския съюз.
Ако прочетете международните новини, ще видите, че големи човешки масиви през унгарската, хърватската и словенската граница са струпани пред съответни контролно-пропускателни пунктове. Същото се вижда и на гръцките Егейски острови. Всеки, който се опитва да влезе не през официално регламентиран вход на държавата, се определя като нарушител на държавната граница и подлежи на санкция по Наказателния кодекс.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите: срещу колко чужди граждани са заведени наказателни дела за незаконно преминаване на държавната граница на Република България от началото на годината в средата на месец октомври? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, уважаеми проф. Станилов! Все пак да припомним, че правната рамка на отношенията между Република България и лицата, търсещи убежище и закрила, е регулирана от Международна конвенция. Става дума за Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. С нейната ратификация България е поела задължението да гарантира, че всяко лице, което бяга от въоръжен конфликт и е достигнало до границите й, ще има достъп до територията на страната, както и до справедлива процедура за получаване на закрила. Императивната норма на чл. 27, ал. 2 от Конституцията на Република България посочва, че страната ни дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Условията и редът за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България и техните права и задължения са определени със Закона за убежището и бежанците.
По отношение на Вашия въпрос срещу колко граждани са заведени наказателни дела за незаконно преминаване на държавната граница от началото на 2015 г. до средата на месец октомври, мога да Ви информирам, че съгласно чл. 80 от Закона за съдебната власт председателите на районните съдилища изготвят информации, справки и статистически данни, които предоставят на всеки шест месеца на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието. Отбелязвам това нещо, защото това е базата, на която мога да отговоря на въпроса Ви. За първото шестмесечие, тоест януари и целият юни 2015 г. по чл. 279 от НК са образувани 792 наказателни производства, а по чл. 280 от НК наказателните производства са 92. За второто шестмесечие на годината информацията ще е налична през месец януари 2016 г.
Следва да имате предвид, че привличането към наказателна отговорност на лицата, които са извършили престъпление, е от компетентността на прокуратурата съгласно чл. 172 от Конституцията и Министерството на правосъдието не може да взема отношение по казуси, свързани с образуването на наказателни производства, но, така или иначе, това е статистиката, с която разполагаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Станилов, за реплика на отговора.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, аз не Ви питах и Вие не ми казахте дали тези 782 дела са били финализирани, а също и другите 92 по НК и как върви процедурата, тъй като очакваме отново подобни нарушения, тъй като непрекъснато медиите и международните институции са пълни с информация, че бежанска вълна отново ще залее Европа. Ще държа под внимание тези процеси и се надявам, че Министерството на правосъдието в България, както и правоохранителните органи, по този въпрос ще задам въпрос и на министъра на вътрешните работи, както намекна господин Стоилов, когато ми задаваше въпроса, за да може все пак, както аз се изразявам, в светлината на прожектора да излязат неща, които в други случая не могат да излязат. Ние действаме на един принцип, който се нарича политическа коректност. Мисля, че този принцип е скриване на истината от обществото.
И понеже всички твърдят, че тези според мен изселници оттам – от Близкия Изток и от африканските държави, че дори и най-вече от Афганистан, не са никакви бежанци и те трябва да отговарят пред Закона за незаконно влизане в България. Те не бива да бъдат допускани тук, но това вече не е въпрос на Вашето Министерство. Вашето Министерство е длъжно да спазва и да прилага Закона.
Да видим дали ще има осъден за това и да видим дали изобщо санкцията, която предвижда Законът, ще бъде приложена за всички без изключение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Иванов, имате ли информация за този допълнителен въпрос от господин Станилов – дали има финализиране на наказателни производства от тези, които обявихте, че са образувани? Това беше неговата реплика.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Станилов, със сигурност има финализиране. За съжаление, в момента нямам такава информация, но допълнително, ако ми позволите, до средата на следващата седмица ще Ви предоставим статистиката, с която разполагаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за участието в Парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос на народния представител Иван Иванов относно предприемане на неотложни мерки за установяване причините и предотвратяване случаите на заболяване от хепатит С на малки деца от предучилищните заведения на град Твърдица в Сливенска област към министъра на здравеопазването господин Петър Москов.
ИВАН СЛ. ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! Населението на град Твърдица със засилена тревога констатира през месеците август и септември нарастваща заболеваемост от хепатит на деца, посещаващи предучилищни заведения в Твърдица. Става дума за деца, живеещи в условия на риск, обитаващи обособената във времето ромска махала в лоша хигиенна среда, ограничено водоползване, липсваща канализация – отпадната вода се разлива по улиците, със занижена медицинска профилактика.
Във връзка със сериозната опасност от разрастване обхвата на заболеваемостта от хепатит в Твърдица Ви моля, уважаеми господин Министър, да отговорите на въпроса: Какви мерки предприехте за изясняване причините за заболяванията сред децата от детската градина и детската ясла в Твърдица и каква система за контрол и здравна грижа за подрастващите трябва да бъдат осигурени?
Правя го и заради факта, че подобни ситуации като тази в Твърдица има на още много места в страната, съотносими по социална и битова специфика и житейска участ на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за отговор на въпроса, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаема госпожи и господа народни представители! В Регионална здравна инспекция – град Сливен, не са регистрирани случаи на вирусен хепатит С, каквато беше една от първоначалните версии и в контекста на Вашия въпрос на деца от Твърдица, посещаващи детски градини. В периода 1.08. – 5.10.2015 г. са регистрирани общо 63 случая на хепатит А сред деца от съответния произход в град Твърдица, от които 56 случая са лабораторно потвърдени и след проведено лечение в Инфекциозно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, са изписани.
Към 15.10.2015 г. с диагноза „вирусен хепатит А” – вероятен, са хоспитализирани седем случая. Огнищата са компактно разположени в крайната част на града. Част от заболелите посещават ОДЗ „Щастливо детство” и средно училище „Неофит Рилски”. Регионална здравна инспекция – Сливен, е предприела следните действия за овладяване на епидемичната обстановка в града. При всички случаи е извършено епидемиологично проучване. На общопрактикуващите лекари е предоставен човешки имуноглобулин за профилактика на контактните лица.
В засегнатите детски и учебни заведения е въведен противоепидемичен режим на работа, издадени са предписания до кмета на община Твърдица и директорите на ОДЗ „Щастливо детство” и училище „Неофит Рилски” с мерки спрямо болните и контактните лица. Преустановен е приемът на нови деца в засегнатата яслена група от обединеното детско заведение. От началото на новата учебна година децата се приемат в друга група, като двете групи имат отдени входове и самостоятелни помещения без връзка помежду им. Въведен е ежедневен сутрешен филтър, като съмнителни състояния се отстраняват и насочват към общопрактикуващите лекари за извършване на изследвания, съответно на билирубин, серумни аминотрансферази и така нататък.
Активното издирване на съмнителни болни от наблюдаваните контактни лица се насочват за преглед от специалист по инфекциозни болести. Текущата дезинфекция на под, повърхности и санитарни възли в детските и учебни заведения се извършва с дезинфекциозен препарат с повишена концентрация на работния разтвор по предписанията на РЗИ. Осигурени са миещи дезинфекциозни препарати в санитарните възли. Въведено е използване на еднократни чаши за пиене на вода.
Регионалната здравна инспекция в Сливен е извършила заключителна дезинфекция на двете сгради на ОДЗ „Щастливо детство” – санитарни възли, спални помещения, общите помещения за разпределения на храна, играчки и помещения за игра, и в училище „Неофит Рилски – І, ІІ и ІІІ клас, разположени в две сгради, съответно санитарните възли, учебните стаи, коридори, физкултурни салони и пособия за спорт. Както и засегнатите огнища, всички помещения, посуда за хранене в къщите, където се е случило това, и външни тоалетни.
Проведени са беседи с населението в махалата за спазване на лична хигиена и са раздадени листовки за запознаване със заболяването „Хепатит А” и начините му на пренасяне.
Всички мероприятия за ограничаване на заболеваемостта се осъществяват със съдействието на здравните медиатори – става въпрос за ромските здравни медиатори, и общопрактикуващите лекари от града. Кметството на град Твърдица е осигурило дезинфекционен препарат, който здравните медиатори предоставят в огнищата и разясняват начина за приготвяне на работни разтвори и прилагането им. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
При извършени проверки по задължителен здравен контрол РЗИ не е установила продажба на хранителни продукти в нерегламентирани обекти, защото това би бил начинът, не е констатирано изхвърляне на смет на нерегламентирани места. Сметоизвозването се извършва редовно. От регулярно направените проби на питейна вода не са установени отклонения от стандартите. Мога да продължа, но се надявам, че отговорих на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов, за реплика, ако трябва да бъдат доизяснени някои от тези въпроси.
ИВАН СЛ. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за сериозния отговор, за предприетите мерки, за отчетността, на която сте поставили подопечния регионален орган – районният център по здравеопазване.
Сериозно се тревожа обаче за възможностите за профилактика, за здравна просвета, за системен контрол и изисквания към голямата част от населението и на Твърдица, и на Сливенска област. Иска ми се да вярвам обаче, че имате визия за мерките в бъдеще и подобен прецедент с повече от 60 деца само в едно детско заведение и училище – на една малка територия, каквато несъмнено е Твърдица, е предпоставка за сериозна грижа, внимание и действие на територията въобще на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма други въпроси, благодарим за участието Ви.
Преминаваме към отговори на госпожа Десислава Танева – министър на земеделието и храните.
Първият въпрос към нея е от народния представител Иван Иванов относно процедура по издаване на разрешение по извършване на развъдна дейност от Българска пчеларска развъдна асоциация.
Заповядайте да развиете въпроса.
ИВАН СЛ. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Преди близо 7 месеца Българска пчеларска развъдна асоциация е подала заявление за извършване на развъдна дейност. Назначената с Ваша Заповед № РД-09-376 от 29.05.2015 г. комисия по чл.29а от Закона за животновъдството дава положително становище за издаване на разрешение с доклад от 28.07.2015 г. Член 295, ал. 2 от Закона за животновъдството определя правото Ви на суверен – да издадете или мотивирано откажете издаването на разрешение в 10-дневен срок от внасянето на доклада на визираната Комисия. Поради изтичане на срока по посочения законов текст, както и поради заплахата от провал на дейността й през настоящия развъден сезон, Асоциацията се ползва от правата си по Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност – чл. 1, ал. 4, т. 2, позовавайки се на чл. 15, ал. 2 и чл. 28 и 29 от същия Закон, като Ви уведомява за решението си да упражнява развъдна дейност. Това, разбира се, не би трябвало да е завършекът на процедурата по Закона за животновъдството.
Уважаема Госпожо Министър, като изпълнявам молбата на представители на Българска пчеларска развъдна асоциация аз Ви моля да отговорите на следния въпрос: Ще получи ли разрешение за дейност Българска пчеларска развъдна асоциация, каквото е становището на назначената от Вас Комисия, съгласно Закона за животновъдството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Танева, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! уважаеми господин Иванов, ще отговора на въпроса, като ще представя в хронология как протече и все още протича процедурата, по която зададохте въпроса си.
В Министерството на земеделието и храните е постъпило заявление на 24 април 2015 г. от Българска пчеларска развъдна асоциация за издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност. С моя заповед от 29 май 2015 г. е формирана Комисия по чл. 29а, ал. 1 от Закона за животновъдството, която да разгледа постъпилите документи по заявлението. Същата тази Комисия е провела четири заседания, като по време на процедурата е изискала корекция на развъдната програма от кандидатстваща за разрешение асоциация.
Цитираният от Вас доклад с предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Той има само информативен характер относно протичането на процедурата и спазванията на изискванията по чл. 29 и чл. 29а от Закона за животновъдството.
След приключване на третото заседание на Комисията, която е изготвила положителен доклад до мен, в Министерството на земеделието и храните постъпва жалба на 13 август 2015 г. от председателя на Националната развъдна асоциация по пчеларство. В нея жалбоподателят заявява, че издаването на разрешение за извършване на развъдна дейност от Българска пчеларска развъдна асоциация, от чиито членове Вие задавате въпроса, ще застраши изпълнението на развъдната програма на представляваната от него асоциация, което е основание за отказ за издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност, съгласно чл. 29б, ал. 1, т. 2 от Закона за животновъдството.
В изпълнение на служебните си задължения и с оглед отговорността, която нося като централен орган на изпълнителната власт, с моя заповед от 24 август 2015 г. съм разпоредила извършването на проверка на място с оглед изясняване на твърдените обстоятелства от горепосочения сигнал.
Процедурата по издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност по заявление на Българската пчеларска развъдна асоциация беше спряна до изясняване на случая.
На 27 октомври 2015 г. от ресорния заместник-министър на земеделието и храните е одобрен обобщен доклад с резултатите от извършените проверки на място. Същият доклад е разгледан на последното, четвърто заседание на Комисията, проведено на 3 ноември 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър, за конкретния отговор.
Господин Славов, заповядайте за реплика.
ИВАН СЛ. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за задълбочения подход, по който за пореден път демонстрирате, за готовността Ви да подкрепите сериозните инициативи. Радвам се, че Развъдната асоциация има реално законосъобразен лиценз, с който да упражнява дейност, което е изключително важно за тях. Благодаря Ви. Успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма нужда от дуплика, госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос към Вас от народния представител Станислав Станилов относно липсата на политика за снабдяването на населението с дърва за огрев.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Министър! Към мен се обърнаха избиратели от Пазарджишка област, които са затруднени да си набавят дърва за огрев за зимния сезон. По закон, а и по силата на нормалната логика, всяка местна общност има право да използва ресурсите, които се добиват в района на населеното място. Реалната ситуация обаче е съвсем различна. Дървеният материал, отреден за населението, се сече от фирми – местни поделения на държавните горски предприятия. Приоритет в тяхната дейност е суровината за износ и за преработка на дървен материал. Местното население получава това, което остане накрая. В резултат се получава дефицит на дърва. Колкото е по-голям дефицитът, толкова е по-висока цената за населението, която вече достигна – това е било преди един месец, някъде около 60 – 70 лв. за кубически метър.
Проблемът важи за цялата страна. Министерството няма единна ценова политика при продажба на дърва за населението. Много български граждани с по-ниски доходи са изправени пред опасността да останат на студено през зимата.
В тази връзка моля да ми отговорите защо Министерството наистина няма политика във връзка със снабдяването на населението с дърва за огрев? Ако твърдите, че има такава, каква е тя? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Напоследък доста дърва се раздадоха, но по други линии.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станилов, дами и господа народни представители! Смея да твърдя, че политики по отношение снабдяването с дърва за огрев има и те са вписани в Закона за горите и в Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии – държавна и общинска собственост.
Два са начините: чрез закупуване по утвърден ценоразпис на стояща дървесина на корен, в случая купувачът сам организира и извършва добива на дървата, вторият начин е чрез купуване по утвърден ценоразпис на добита дървесина от горски склад, което е по-широко разпространената практика.
Министерството на земеделието и храните чрез държавните горски предприятия е създало организация като до момента на пазара за дървесина са предложени над 3 млн. пространствени кубически метра дърва за огрев. Това представлява с 80 хил. пространствени кубически метра повече спрямо същия период на миналата година.
Държавните горски предприятия през настоящия отоплителен сезон предоставят чрез директни продажби на физически лица стояща дървесина на корен и добита дървесина от склад общо 1 млн. 170 хил. пространствени кубически метра дърва за огрев като това количество е с 224 хил. пространствени кубически метра повече спрямо отчетената продажба по този ред за миналата година.
Към края на месец октомври чрез директни продажби на физически лица на дървесина на корен и от склад са реализирани над 850 хил. пространствени кубически метра дърва за огрев или над 2/3 от определения план за годината като количество и необходимост.
Конкретно за района на област Пазарджик. Определените количества дърва за огрев за директни продажби на физически лица на корен и от склад са общо 148 хил. кубически метра, което е с 4 хил. кубически метра повече спрямо отчетената продажба по този ред към края на миналата година. Към края на месец октомври е осъществена продажба на 87 хил. пространствени кубически метра при следните цени: за широколистни дърва на горски склад – между 30 и 40 лв. без ДДС за пространствен кубически метър за твърдите широколистни видове, а за иглолистни дърва – между 18 и 23 лв., пак без ДДС.
Продажната цена на дървата за огрев, добивана от самите лица, което е по-малко разпространен начин, е 12 лв. без ДДС за пространствен кубически метър за широколистните и съответно 5 лв. без ДДС за пространствен кубически метър за иглолистните дърва.
Министерството на земеделието и храните е положило максимални усилия да отговори на обичайно завишеното търсене на дърва за огрев от населението в този период от годината като освен дадените в средата на месец юли указания на държавните горски предприятия да бъде създадена своевременна организация за осигуряване на необходимите количества дърва, с писмо от началото на месец октомври е разпоредено на директорите на предприятията, на държавните горски стопанства да приемат, както и да изпълняват всяка една постъпила заявка от граждани на преференциални цени по утвърдените ценоразписи за продажба на физически лица, като за доказано неизпълнение ще бъде търсена и съответна отговорност.
Искам само да спомена, че в тези цени не влизат съответните транспортни разходи до мястото, където се карат дървата.
Факт е, че в този месец обикновено винаги има повече търсене, отколкото предлагане, но общата осигуреност спрямо предходния период дори е повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за отговора, госпожо Министър.
Господин Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Госпожо Министър, изразеният с цифри Ваш отговор напълно удовлетворява моя въпрос. Проблемът е, че Вие казвате тук, че в Пазарджишка, както и във всички останали области снабдяването е завишено, тоест са предлагани по-големи количества, отколкото миналата година и въпреки това те се оплакват.
Цените, които те ни казват, аз говоря тук за 60 – 70 лв. на кубически метър, се различават драстично от цитираните от Вас. Да не би по някакъв начин местната организация и тези, които се занимават с търговия, да завишават изкуствено цените? Това е проблемът.
Иначе моят въпрос остава да виси във въздуха. Моите избиратели казват, че дърва няма и цените са високи, а Вие казвате, че всичко е наред. Това, разбира се, ме удивлява, но в момента нямам възможност да установя каква е истината. От една страна, иска ми се да вярвам на държавната статистика, но от друга страна, съм длъжен да вярвам и на избирателите си. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Министър, заповядайте за разяснение. В някои случаи може би въпросът е за това, че се препращат на други места да се снабдяват с дърва.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станилов! Със сигурност сигналите, за които казвате, вероятно са такива. Всичко, което казах като статистика, е съгласно отчетни документи.
По отношение на ценоразписа, това може да се провери и в самите предприятия.
На каква цена предлагат обаче самите търговци, това е процес, който няма как да се регулира.
Факт е, че през месец ноември, когато всички се сещат, че трябва да се снабдят, обикновено има неколкодневно задължително по-високо търсене. Погледнато за годината, ако населението имаше културата за своевременно осигуряване с дърва, това нямаше да се получава.
Убедена съм, че цените, които Вие цитирате, със сигурност не са от държавните горски стопанства. Това може да се провери на място. Към ценоразписа, който цитирах, се заплащат и съответните транспортни разходи, които са различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Танева, за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговори на въпроси към министър Теменужка Петкова.
Първият въпрос е от народния представител Слави Бинев относно предоставяне на концесия за добив на подземни богатства в община Ивайловград.
Заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Съществуват индикации, че на територията на община Ивайловград се осъществява незаконен добив на скалнооблицовъчни материали. От 2011 г. съществува единен орган за управление на подземните богатства, който е натоварен с политиката по предоставяне правата за търсене, проучване и добив на подземни богатства. Подобни скандални случаи поставят под въпрос неговата ефективност и липсата на контрол, който би следвало да се упражнява от Министерството. Налице е необходимост от иницииране на проверка на добивната дейност в района, за да се наложат санкции на нарушителите и да се пристъпи към прекратяване на концесионни договори, които се извършват при нарушения.
Ще възложите ли проверка на предоставените концесии за добив в община Ивайловград и какви евентуални санкции ще бъдат наложени? Какви мерки ще предприеме Министерството на енергетиката за подобряване на контрола и усъвършенстване политиката по управление на подземните богатства в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Министър Петкова, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бинев! На територията на община Ивайловград към момента има сключени и влезли в сила 21 броя концесионни договори за добив на подземни богатства, основно за скалнооблицовъчни материали, като един концесионен договор е сключен на 21 март 2014 г. и не е влязъл в сила. Контролът от страна на Министерството на енергетиката е организиран в две направления – проверки по утвърден график и извънредни проверки, най-често във връзка с постъпили сигнали. Всички действащи концесии на територията на общината се проверяват веднъж годишно, като за неизпълнение или забавено изпълнение на различни задължения по договорите се налагат парични санкции, съгласно клаузите на съответния договор. Временно са спирани действията на договори до изпълнение на всички задължения. Един концесионен договор на територията на община Ивайловград е прекратен с решение на Министерския съвет през 2014 г. поради виновно неизпълнение на задълженията по договор от страна на концесионера.
За периода от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства от 2010 г. до настоящия момент са съставени 17 броя актове за установяване на административни нарушения и са издадени 13 наказателни постановления за извършени нарушения на Закона за подземните богатства основно за добив без надлежно предоставена концесия, отнасящи се за установени нарушения на територията на община Ивайловград. За всяко от наказателните постановления е наложено наказание – съответно имуществена санкция в размер на 50 хил. лв. При постъпване на сигнал за незаконен добив се предприемат незабавни действия за извършване на проверка на място от служители на специализираната администрация на Министерството на енергетиката, като в някои от случаите при проверката участват и служители от други институции.
За периода от 2013-а до 2015 г. до момента във връзка с правомощията на кмета на съответната община съгласно Закона за подземните богатства, а именно за упражняване на своевременен и ефективен контрол на място, на Министерството на енергетиката от община Ивайловград са представени 13 броя констативни протоколи за извършени проверки на място от служители на общинската администрация, като не са констатирани нарушения по Закона за подземните богатства. В последния предоставен протокол от 2015 г. е констатиран добив в имот, попадащ в концесионната площ на действаща концесия, който е без сменено предназначение на земята.
С писмо от 5 октомври 2015 г. община Ивайловград е изпратила съставен акт за установяване на административно нарушение от 24 август 2015 г. за нарушение на Закона за подземните богатства. Предстои съставяне и издаване съответно на наказателно постановление от специализираната администрация на Министерството на енергетиката.
В периода от 2013 г. до 2015 г. до момента в компетентната дирекция в Министерството на енергетиката по постъпили сигнали са извършени шест проверки от служители на специализираната администрация, съвместно със служители на Министерството на вътрешните работи. Четири от проверките за горецитирания период са извършени през 2015 г. Мога да Ви предоставя по-подробна информация на хартиен носител, в случай че желаете.
Предвид увеличаващите се мащаби на нерегламентираната добивна дейност на територията на цялата страна, експерти от специализираната администрация на Министерството на енергетиката, съвместно с представители на администрацията на Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката са изготвили проект на текстове за инкриминиране не само на незаконния добив, но също така и на транспортирането, съхранението, преработката, търговията и използването в производството, в строеж или в строителен продукт на незаконен добив подземни богатства.
Надявам се тези текстове наистина да бъдат максимално полезни и изчерпателни, да допринесат да се преустанови тази порочна практика, свързана с незаконния добив. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Петкова. В дупликата имате възможност да доразвиете също така отговора.
Господин Бинев, реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, в края на Вашия отговор дадохте причината, поради която аз задавам този въпрос – това е увеличението на нарушенията. Наистина трябва по някакъв начин да се групират усилията на няколко ведомства, за да може те да бъдат прекратени, тъй като информацията, която пристига от там, е за увеличаване на нарушенията и по-специално в Ивайловград. Големината на бройката на нарушенията показва две неща: или няма реципрочност на наказанието, което отговаря на нарушението и всеки би рискувал, ако това нарушение или това наказание, свързано с това нарушение, няма да бъде чак толкова зловещо за него, защото никой не би посегнал, ако има наистина достатъчно силни санкции по този въпрос, да наруши закона, или е просто практика да бъдат заобикаляни съответните концесионни договори и не е нужно да се сключват такива и на базата на някакви нарушения те да си текат. Всичко това трябва по някакъв начин да бъде прекратено. Ако имате нужда, аз също бих могъл да Ви доставя информация, която да обогати Вашата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Бинев.
Дуплика желаете ли?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Бинев, аз благодаря за готовността за съдействие. В допълнение на това, което споменах и в отговора, бих искала само да добавя следното. По инициатива на Министерството на енергетиката предстои съвместно с общинската администрация, тъй като знаете, че съгласно Закона за подземните богатства, те също имат много сериозни правомощия по отношение на този вид контрол, инициираме съвместни обучения, свързани с прилагането на този Закон. Смятам че наред с чисто законовите мерки, свързани с инкриминирането на този вид деяния, наред с това и обучението, и познаването на нормативната уредба, са също нещо много важно, което ще допринесе за това да намалеят този род нарушения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос, който отново е от народния представител Слави Бинев и той е относно Проект за изграждане на газопровод „Ийстринг”.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, според разпространения план на „Булгартрансгаз”, ще се изгражда нов газопровод на българска територия, както и нова компресионна станция в района на село Странджа, близо до турската граница. Средствата за осъществяването на плана може да достигнат 700 млн. евро. Твърди се, че този проект е алтернатива на проекта „Южен поток” и ще донесе редица ползи за страната ни. Смятам, че трябва да се изясни въпросът за ролята на България в проекта и да се даде повече информация за евентуалните последици. По този начин ще се избегнат грешки от миналото и ще се предотврати възникването на нови случаи на дезинформация на българските граждани по отношение на ключови енергийни проекти. Поради тази причина смятам, че следва да се изготви и представи анализ относно проекта, който дори и най-песимистичните представители на другото мнение да не могат да оборят, защото в края на краищата ние се разминахме с доста от енергийните проекти по една или друга причина, поради едно или друго внушение.
Бих желал да Ви попитам какви ще бъдат евентуалните последици от участието на Република България в проекта при изграждането на газопровода „Ийстринг”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Отговор от министър Петкова. Имате думата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, „Ийстринг” е проект за изграждане на транспортен коридор през територията на Словакия, Унгария, Румъния и България, осигуряващ възможност за двупосочни доставки на природен газ от алтернативни източници. Предвидено е коридорът да се реализира между Велке Капушани, съществуваща точка на междусистемно свързване между украинската и словашката газопреносни мрежи, и точка на свързване с външна граница на Европейския съюз на територията на България. Концепцията „Ийстринг”, разработена на този етап и включена в общностния десетгодишен план за развитие на мрежите на европейската мрежа на операторите на преносните системи от газ, както и в десетгодишния план за развитието на „Булгартрансгаз” от 2015-а до 2024 г., предвижда реализацията на „Ийстринг” като клъстер от проекти на територията на България, Румъния, Унгария и Словакия.
На настоящия етап от развитието на проекта за територията на България се разглеждат два варианта за реализация, като същите са в идейна фаза. Първият вариант предвижда използването на съществуващата газопреносна инфраструктура, докато вторият е свързан с изграждане на нова газова инфраструктура.
Относно евентуалните последици от участието на България в „Ийстринг” следва да се каже, че България и Националният газов оператор имат подчертан интерес към всякакви икономически и пазарно обосновани възможности, с които да се достига до все по-широк кръг от източници на природен газ. Това е предпоставка за реална конкуренция, пазарна интеграция и диверсификация.
„Ийстринг” би допринесъл за повишаване сигурността на доставките в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, би осигурил достъп до алтернативни източници на природен газ и е важна стъпка в процеса на изграждане на единен европейски енергиен пазар.
Важно е да се подчертае, че проектът все още е в началния етап от своето развитие. След като бяха оформени първоначалните технически характеристики на проекта, предстои задълбочено да бъдат проучени и анализирани техническите, пазарни и икономически аспекти за неговата реализация. В тази връзка на техническо ниво „Булгартрансгаз” си сътрудничи с преносните оператори на Словакия, Румъния и Унгария, като страните обсъждат техническите аспекти за реализацията на проекта в бъдеще. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, госпожо Министър.
Реплика, уважаеми господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Не толкова, за да доразвия въпроса си, колкото да дам една препоръка, изключително важна, както вече казах още в първоначалното си изложение, е да бъде направена комуникационна стратегия, за да може наистина да се разгорещи един спор, който просто да не тлее и да не създава едни предубеждения в хората, а наистина да се разбере веднъж завинаги, че ние трябва да участваме в големите енергийни проекти, които, така или иначе, засягат Европа и по всякакъв начин да можем да го реализираме, защото такива са надеждите на много хора, които живеят по това трасе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Дуплика – отказвате се.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Теменужка Петкова. Той е от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов относно условията, дължимата лихва и разходването на усвоен заем от БЕХ АД за замразения проект „Южен поток”.
Господин Славов, имате възможност да зададете въпроса.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, нашият въпрос се основава на отговор, който преди време получихме от Вас, и от който с огромно учудване всъщност разбрахме, че по този въпросен заем, за който дълго време се твърдеше, че никакви пари Българският енергиен холдинг не е усвоявал от „Газпром”, че проектът е замразен и така нататък, всъщност преди мандата на това правителство са взети пари и те са взети при това въпреки изричните тогава разпореждания на служебния министър, бих казал, въпреки изричната му забрана, което, разбира се, постави много въпроси, включително и за отговорността на лицата, които са си позволили да направят такова нещо, отговорните длъжностни лица.
Възникват и други въпроси, които ние сме поставили към Вас като съответно в момента действащ министър и Ви моля да отговорите.
И така, след като узнахме от Ваше писмо с № 121, че паричната вноска, увеличението на капитала на проектната компания „Южен поток – България” е осигурена чрез банков заем чрез „Газпром ЕП Интернешънъл Би Ви”, от същото писмо научихме, че на 11 август 2014 г. „Газпром ЕП Интернешънъл Би Ви” е привел сумата от 191 млн. лв. директно на „Южен поток – България” АД, след като е постъпило искане от Българския енергиен холдинг за това и въпреки издадената от тогавашния министър Щонов заповед за спиране на всякакви дейности от страна на Министерството на икономиката и енергетиката тогава и дружествата в системата на Министерството по този проект.
Отпуснатите кредити към Българския енергиен холдинг следва да са на база подписания през мандата Орешарски протокол от 2013 г. с руската компания за отпускане на 620 млн. евро заем при въобще нетолкова ниската годишна лихва от близо 5% на година.
Във връзка с гореизложеното, уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на следния въпрос: за периода от 11 август 2014 г. до момента колко са начислените и колко реално направените лихвени плащания към кредиторите по отпуснатия заем от „Газпром ЕП Интернешънъл Би Ви” към Българския енергиен холдинг, правени ли са погашения по главницата, при положение че проектът е замразен и дейности по него не се извършват и каква част от тази вноска в капитала на „Южен поток – България” АД, която Българският енергиен холдинг е направила е разходвана и за какво? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Славов! На 3 юни
2014 г. между дъщерното дружество на „Газпром Интернешънъл Би Ви” и Българският енергиен холдинг е сключен договор за заем за сумата от 620 млн. евро. Предназначението на предоставените в заем средства е да се финансира стойността на записаните от акционера Български енергиен холдинг акции от увеличението на капитала на дружеството, за което е взето решение на Съвета на акционерите на 6 декември
2013 г.
Договорът за заем е подписан въз основа на решение на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг и решение на Министерството на икономиката и енергетиката от 28 май 2014 г., с което на основание Устава на БЕХ се дава съгласие за сключването му.
В изпълнение на условията на договора за заем на 24 юли 2014 г. е подписан договор за особен залог на бъдещи вземания от дивиденти, които Българският енергиен холдинг ще получава от Проектната компания „Южен поток – България” и договор съответно за ескроу-сметка.
„Южен поток – България” е уведомен от Българския енергиен холдинг с нарочно уведомление по Закона за особените залози за учредения особен залог, както и е страна по договор за ескроу-сметка. Този договор урежда условията за връщане на заема при разпределението на дивиденти, въз основа на решение на общото събрание на акционерите за това.
Предвидено е заемополучателят да изплаща всички свои задължения само от 80% от получените суми от дивиденти по Проектната компания „Южен поток – България”, което се отнася както за плащанията по главницата, така и за лихвените плащания. Към момента по счетоводни данни в Българския енергиен холдинг не са начислявани лихви и съответно не са извършвани плащания за погасяването на такива, съответно не са извършени плащания и за погасяването на главницата.
По информация, която изискахме и получихме от „Южен поток – България”, към 1 ноември 2015 г. средствата, които са предоставени и които представляват увеличение на капитала на проектната компания, не са изразходвани и се намират по сметка на „Южен поток – България” в Българската банка за развитие.
Това, което мога да кажа, е, че към настоящия момент в Български енергиен холдинг по счетоводни данни не са налице начисления за лихви и съответно не са извършени плащания за такива, не са извършени и плащания за погасяване на главницата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Петкова.
Реплика – господин Димитров, ако Вие ще репликирате, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър! Няколко уточнения. Аз, иначе благодаря за Вашия отговор.
На първо място е хубаво, че до момента не са правени лихвени плащания, при положение, че проектът е замразен, но дали договорът е подписан така от предишното правителство, че за сумата, която е реално преведена, тези лихви да бъдат платими в бъдеще и в момента да се начисляват все пак? И дори да не са били начислени, подобни претенции да могат да бъдат предявени? Това ни е първият въпрос. Защото, представете си, че по някаква причина след време по проект, който е по-различен от този, се продължи работа и може да се предявят претенции назад, с години назад за лихвени плащания, тоест какво е подписано в договора? Тъй като тази сума, дори и да стои блокирана и да не се харчи, може да бъде причина за лихвени плащания от периода на получаване казано по друг начин, вече една година е в проектната компания.
И вторият въпрос, второто уточнение даже, не е въпрос – това, което Вие казахте: ако общата сума на подписания през мандат Орешарски протокол е за около 620 млн. евро извън тези 190 милиона, да не би случайно и други суми да са постъпили към проектната компания? Това също е важно за нас.
И на трето място, госпожо Министър, имаме ли уведомление от руската страна, след като очаквано проектът „Турски поток” отиде там, където всички очаквахме, отиде именно, че всякакво развитие е спряно, тъй като той беше икономически неизгоден от първия момент и беше политическа идея, беше представен като политическа идея, алтернатива, за да настрои българските граждани срещу Европейския съюз, това му беше целта, но тази цел, разбира се, не беше изпълнена, но имаме ли позиция на руската страна за това какво става с този проект – „Южен поток”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Славов! Аз ще започна от последния въпрос, който господин Димитров постави. Той е свързан с това: налице ли е уведомление, официално уведомление по отношение на нашите партньори в нашето съвместно акционерно дружество, по отношение развитието на проекта?
Към настоящия момент нашият съакционер в съвместното ни акционерно дружество „Газпром” не е предоставил официална информация, писмена информация за това каква е неговата визия за развитието на проекта. В момента, в който имаме такава ясна визия и когато имаме официалната позиция на нашите партньори от „Газпром”, то тогава ще се развият и ще се разрешат всички останали въпроси, които Вие развихте във Вашия допълнителен въпрос, който поставихте.
Официална позиция все още няма. В момента, в който има такава, вече ще се анализира целият този процес, тъй като договорът за заем е структуриран така, че този заем ще се погасява съответно лихвите по него ще се погасяват единствено и само от дивидента, който Българският енергиен холдинг следва да получи от участието си в това съвместно акционерно дружество.
Вече с оглед на това какво ще бъде развитието на проекта, ще се даде отговор и на останалите въпроси. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате възможност за повече въпроси, господин Божинов. (Реплики.)
А, Вие си говорите? Добре.
Следва въпрос на народния представител Мартин Димитров относно подписването на окончателно споразумение с Гърция за изграждане на интерконекторна газова връзка.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа, или по-скоро само господа, които са останали в залата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Хайде сега, няма да се обиждаме, господин Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Започнах с „уважаема госпожо Председател”, така че Вие не сте пропусната.
Изграждането на интерконекторна газова връзка между България и Гърция е изключителен приоритет на сегашното управляващо мнозинство и на правителството. Ние сме наясно, че предишните кабинети целенасочено бавеха този процес и не искаха изграждането на такива интерконекторни връзки. Това е, така да се каже, обществена тайна.
Моят въпрос към Вас, госпожо Министър, предвид факта, че има новоизбрано гръцко правителство, е: успяхте ли да подпишете междуправителствено споразумение, което да отключи процеса, така че бъдещето пред изграждането на такъв интерконектор с Гърция да е подплатено с необходимото съгласие на двете правителства – българското и гръцкото, и да има ясен график? Надявам се, че в мандата на сегашния кабинет до 2018 г. тази връзка ще бъде изградена. Надявам се, че в рамките на сегашното правителство ще имаме интерконектор с Румъния, изграден през следващата година, и интерконектор с Гърция до 2018 г. Това е изключителна задача, за да не бъдем зависими от един доставчик, който да определя цени, каквито намери за добре, а ние да нямаме аргументи на алтернативния внос, за да можем да договаряме по-добри цени и по-добри условия.
Госпожо Министър, има ли такова споразумение? Имате ли очакването, че до 2018 г. България ще има интерконектор с Гърция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа в залата! Уважаеми господин Димитров, първо бих искала да Ви благодаря, че поставяте на дневен ред този изключително важен за България въпрос, а и не само за България. Той е важен за страните от Югоизточна Европа. Изграждането на интерконектора с Гърция ще осигури диверсификацията не само на маршрутите, но и на източниците за предоставка на природен газ както за нашата страна, така и за страните от Централна и Югоизточна Европа. Като част от развитието на южния газов коридор чрез нея България ще има достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион. Проектът е важен и заради възможността за внос на газ от NG терминалите на гръцкото крайбрежие. Развитието, финансирането и изграждането на междусистемна газова връзка Гърция – България е отговорност на съвместното инвестиционно дружество ISGB, където акционери с равни дялове са Българският енергиен холдинг – 50%, и „Посейдон” –50%. Отчитайки важността на този Проект, по инициатива на българската страна с цел ускоряване на Проекта беше разработена пътна карта с точно разписан график на дейностите по Проекта до изграждането му. Пътната карта беше предоставена от акционерите и одобрена от министрите на енергетиката на България и Гърция на 22 април 2015 г. в София по време на първата среща на високо ниво за развитие на вертикалния газов коридор. Съгласно приетата пътна карта се планира газовата връзка да бъде изградена и въведена в експлоатация до края на 2018 г.
От началото на тази година ние водим активни преговори на държавно и корпоративно ниво с нашите партньори – съвместното дружество „Посейдон” и Българския енергиен холдинг. Между тях текат много активни преговори. Постигането и подписването на окончателно инвестиционно решение е много важна стъпка към реализацията на този Проект. Всъщност това е стъпката, която ще даде възможност този Проект да стартира реално и да направи процеса на практика необратим.
В момента това, което правим съвместно с нашите партньори от гръцка страна, е да водим последни преговори по отношение на изясняването на клаузи от окончателното инвестиционно решение, като те са свързани предимно с техническата част на този процес. Надявам се до края на ноември окончателното инвестиционно решение, което е изключително важен документ за развитието на този Проект, да бъде факт. От наша страна се полагат всички необходими усилия. Аз имах възможност при визита в Гърция да се срещна с моя гръцки колега – министър Скорлетис. На тази среща обсъдихме важността на този Проект. Двете страни декларираха, че той е стратегически и много важен както за България, така и за Гърция. Силно се надявам той да бъде факт в рамките на сроковете, които са предвидени и залегнали в пътната карта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика? Отказвате се.
Съответно дупликата отпада.
Преминаваме към следващия въпрос от господин Петър Славов относно актуалната цена на природния газ за България и възможности за нейното намаляване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Този въпрос донякъде доразвива предходния и касае актуалната цена на природния газ за България, която българската икономика плаща на руския доставчик – монополист, и какви са възможностите за договаряне на намаляване на тази цена. По информацията, която имам, поне за първите две тримесечия от началото на годината, е, че е една от най-високите за региона.
Уважаема госпожо Министър, по неофициална информация цената за 1000 кубически метра природен газ, която България заплаща на руската държавна фирма монополист е била близо и над 500 долара за 1000 кубически метра. Става въпрос за периода от първото и второто тримесечие на тази година и края на миналата година.
Същевременно цената, която заплащат други страни от Европейския съюз, а дори и по-отдалечени от нашата спрямо Русия, и при далеч по-високи транспортни разходи, е значително по-ниска, например около 380 долара за 1000 кубически метра, средно за страните от Западна Европа. Не е тайна, че някои съседни за Русия държави заплащат цена дори по 200 долара за 1000 кубически метра, тоест два пъти по-малко. Руската компания твърди, че определя цената на базата на сложна формула, където като компонент присъства цената на петрола на международните пазари. Всеизвестен факт обаче е, че тази формула неофициално се нарича „Формулата на любовта”, тъй като иначе няма как икономически да се обоснове разликата в цените за съседни и близки по обем потребление държави – 80% и повече.
В този смисъл моят въпрос, госпожо Министър, е: каква е актуалната цена на газа, която България заплащаше през третото тримесечие на 2015 г. на руския доставчик? Как се съотнася тя към цената на заплащане на други, съседни на нас държави от Европейския съюз? Налице ли е намаление на цената спрямо началото на годината с оглед съществения спад на цените на петрола? Какви са възможностите за постигане на по-ниска цена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Министър Петкова, имате думата да отговорите на поставения въпрос.
МИНИТСЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, цените, които „Булгаргаз” заплаща на „Газпромекпорт” по договора за доставка на природен газ се определя по формула, договорена между страните. Индексират се на тримесечни периоди при отчитане на средноаритметичните равнища на цените на алтернативните на природния газ горива – мазут със съдържание на сяра 1%, и за газьол 0,1%, осреднени за предходен 9-месечен период. Под влияние на спада на цените на суровия петрол, цените на алтернативните на природния газ горива след септември
2014 г. също бележат чувствително намаление, което неминуемо се отрази и на цените на газа, доставян от Русия. Следва да се има предвид, че сключеният договор с „Газпром” съдържа изисквания за конфиденциалност по отношение на условията на договора, в това число и за цената на природния газ, с оглед на което такава информация за конкретните цени не може да бъде публично оповестена.
Относно въпроса Ви за съотношението между доставните цени за България и тези за съседните държави, важно е да се отбележи, че подобно сравнение не може да се направи без наличието на информация и анализ на условията по сключените договори за доставка, които отделните страни са подписали. Това не ми дава възможност да анализираме и да направим паралел, като сравним условията и цените. Съгласно договора с „Газпромекспорт” нито една от страните не може да иска преразглеждане на договорната цена преди изтичането на три години от датата, на която е започнала доставката на газ по договора, и нито една от страните в бъдеще не може да изисква преразглеждане на договорната цена, преди да са изтекли три години от датата на влизане в сила на последното преразглеждане на тази цена.
Всяка от страните има право да изиска преразглеждане на договорната цена преди да са изтекли три години, само веднъж в рамките на срока на действие на договора.
През месец януари 2014 г. „Булгаргаз” вече е искал официално преразглеждане на цената, като резултатът от проведените преговори се изразява в промяна на авансовото плащане към „Газпром”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Желаете ли реплика, господин Славов?
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Министър, наистина въпросът за цената на газа е интересен и доколко, след като тя е от такъв съществен обществен интерес, би могло компания, пък била тя и монополист, да се позовава на търговска или друга тайна, при положение че в нашето законодателство този въпрос е уреден. В такава ситуация би следвало такъв въпрос да бъде публичен, тоест да има яснота. Разбира се, вероятно и по-нататък ще коментираме този въпрос.
Ще се върна към зададения въпрос. В него по-скоро се пита какви са възможностите за договаряне на по-ниска цена. Вие споменахте за това ограничение, което ми изглежда доста некоректно – в един договор три години да не се позволява предоговаряне на цената и да действа формула, заложена преди доста време.
Имам информация от бизнеса, че в момента на българския газов пазар има алтернативна фирма, в която участва големият доставчик – руският, и предлага всъщност по-ниска цена на българския бизнес, тоест предлага газ на по-ниска цена. Очевидно цената може да се намали, има начини и възможности цената, която плаща българският бизнес, да бъде по-ниска. Това е икономически обосновано, след като фирма, в която самият доставчик участва, го допуска. Очевидно те няма да продават, ако не реализират печалба.
Предполагам, че Вие знаете повече за този механизъм, кое е това дружество и на каква цена предлага. Ако това действително е така, моля, разбира се, без да разкривате това, което считате, че е недопустимо да казвате, просто да кажете действително ли има такова предлагане на цена по-ниска от тази, на която „Булгаргаз” може да предлага и, разбира се, това не може ли да се използва като аргумент в евентуални бъдещи преговори или по друг начин да се постигнат по-добри условия за цена на газа за българския бизнес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов, за репликата.
Госпожо Министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Славов, много интересен и важен е въпросът, който Вие поставяте. Сам разбирате, че това, което е записано като ангажимент и като клауза в договора, трябва да се спазва, защото са предвидени и съответни санкции за това. Трудно ми е да кажа кой извършва подобна дейност в момента на пазара и при какви цени, при какви условия. Когато се повдига по този начин въпросът, трябва да се знае и конкретиката и трябва да могат да се докажат подобни факти и твърдения. На мен ми е трудно да докажа подобно твърдение.
Със сигурност знам следното: възможността за редукция на цената на природния газ, изобщо за условията, при които България доставя природен газ, това е диверсификацията на източниците за доставка на природен газ. Когато има конкуренция, когато има пазар, когато има няколко източника, тогава цената и опциите цената да бъде по-оптимална са напълно реалистични. Така че ние работим за това да диверсифицираме източниците за доставка на природен газ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Продължаваме с питане на народния представител Слави Бинев относно политиката по гарантиране на енергийната независимост на Република България.
Имате думата, господин Бинев, за поред път днес.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, господин Димитров, господин Славов и господин Божинов (реплика), и квесторите, разбира се, и представителите на медиите! Не знам как е по-правилно да се каже: „енергийната независимост” или „енергийната зависимост” на България. Така или иначе това е въпрос, който трябва да бъде повдигнат и решен по някакъв начин, така че България да не бъде слагана на колене или да не бъде поставяна в цайтнот в решителни моменти.
Безспорно високата енергийна зависимост от внос е една от най-големите пречки пред развитието на българската икономика. Нужна е енергийна диверсификация и активно сътрудничество с нашите партньори в енергетиката. Наскоро заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович постави акцент върху енергийните проекти, които са приоритет за Европейския съюз, но по които още не сме постигнали резултат. Като пример бяха дадени интерконекторните газови връзки между България и съседни страни, при които има сериозно забавяне. Нужно е да се положат повече усилия за успешното завършване на проектите, както и да се ускори работата по проучване на възможностите за добив на енергийни ресурси на българска територия. Не знам дали въобще това е възможно?! Само така ще постигнем по-голям напредък по отношение на енергийната деверсификация.
Във връзка с това моля да представите набелязаните от Министерството на енергетиката мерки за гарантиране на енергийната независимост на България и, разбира се, като се отчете местното недоволство върху, да речем, шистовия газ, което не може да бъде пренебрегнато, тъй като общо взето, ако говорим за количество енергийни запаси или ресурси в бъдещето – това може би са само шистовите залежи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Министър Петкова, имате възможност за отговор в рамките до пет минути.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, един от основните приоритети на правителството е свързан с диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Във връзка с това правителството работи много активно по изграждането на междусистемната свързаност със съседните страни – Гърция, Турция, Румъния и Сърбия.
В началото на 2015 г. по инициатива на Министерството на енергетиката с цел ускоряване на Проекта за газова междусистемна връзка с Гърция беше разработена Пътна карта с точно разписан график на дейностите, съгласно която се планира газовата връзка да бъде изградена и въведена в експлоатация до края на 2018 г. Водим активни преговори както на държавно, така и на корпоративно ниво с цел вземане на окончателно инвестиционно решение за Проекта Aй Си Джи Би в рамките на настоящия месец.
По отношение на междусистемната връзка с Румъния – Русе – Гюргево, се очаква изборът на нов изпълнител на подводната част под река Дунав. За съжаление, в началото на месец септември 2015 г. „Булгартрансгаз” беше уведомен от изпълнителя, който беше избран в резултат на проведена преди това обществена поръчка, че се отказва да подпише договор, поради това че са настъпили промени във взаимоотношенията с неговия немски подизпълнител. Затова в момента е в ход и нова процедура за избор на изпълнител на строителни работи. Това, което мога да съобщя, е, че са предоставени четири оферти, които в момента се разглеждат от Комисията по реда и условията на Закона за обществените поръчки.
При липса на нови затруднения, свързани със специфичната геоложка структура на участъка под река Дунав, се очаква строително-монтажните работи да приключат през 2016 г. и междусистемната връзка да бъде въведена в експлоатация.
Продължава прединвестиционната подготовка по междусистемната връзка България – Сърбия. Изпълнението на проекта на българска територия е разделен на две фази. За първата фаза финансирането е по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, за втората фаза – по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за програмен период 2014 – 2020 г. Реализацията на газовата връзка от българска страна се финансира с 49 млн. евро по линия на двете оперативни програми.
По искане на Европейската комисия българската и сръбската страна разработиха съвместно Пътна карта за изпълнението на проекта. Очакваният срок за въвеждане в експлоатация е
2018 г.
Междусистемната газова връзка Турция – България е проект за развитие на съществуващата междусистемна свързаност на мрежите на „Булгартрансгаз” и „Боташ” чрез създаване на техническа възможност за осигуряване на условия за реверсивност.
Оценявайки ползите от реализацията на междусистемната връзка България – Турция, Европейската комисия определи проекта като един от българските газови проекти от общ интерес. Така прединвестиционното проучване, което е необходимо да бъде извършено за този проект, получи финансова подкрепа в размер на 190 хил. евро по линия на Механизма за свързване на Европа. Планирано е проучването да приключи в началото на 2016 г. и да даде отговор на редица въпроси относно избора на трасе, оценката на разходите, предварителната оценка на въздействието върху околната среда, графика за развитие на проекта и други.
Основните моменти за реализацията на политиката за междусистемна свързаност предвиждат южните връзки с Гърция и Турция да доставят природен газ от Азербайджан и действащите, и нови турски и гръцки Ел Ен Джи терминали за България и региона на Югоизточна Европа. Съответно северните връзки ще осигурят транзита през България и на азербайджански газ, и от Ел Ен Джи терминалите към Румъния, Сърбия, Македония и през тях към Централна и Източна Европа – Унгария, Босна, Херцеговина, Молдова, Украйна.
Успоредно с проектите за междусистемна свързаност България отдава ключово значение на осигуряването на по-голям местен добив на енергийни ресурси. Ето защо едно от първите решения на правителството беше да стартира конкурсите за търсене и проучване на нефт и природен газ в дълбоко Черно море – блокове „Терес” и „Силистар”. Както знаете, за площ „Силистар” е избран титуляр на разрешението и предстои сключване на договор с него след одобрение от Министерския съвет. Това е един от световните лидери в дълбоководното проучване и добива – компанията „Шел”. „Шел” ще вложи в проучванията 18,6 млн. евро без ДДС и ще заплати на държавата при подписване на договора 4,9 млн. евро без ДДС, съответно при подписване на договора. Предложената работна програма на компанията включва 2D и 3D сеизмични проучвания, както и мерки за опазване на околната среда, човешкото здраве и културните ценности.
В напреднала фаза е и проучването в блок „Хан Аспарух”, за което бе сключен договор през 2012 г. В началото на следващата година предстоят и първите проучвателни сондажи в него.
В заключение ще добавя, че всички тези действия, които правителството предприе, са в посока гарантиране на енергийната сигурност както на България, така и на страните от Югоизточна Европа. Това ще гарантира енергийна независимост и по-голям избор за българските потребители, което е и в унисон с усилията на Европейския съюз за енергийна диверсификация. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Бинев, отговорът беше изключително пространен, така че спокойно може да формулирате до два уточняващи въпроса в рамките до две минути.
Заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Най-важното, че беше точно по въпроса, който трябва да бъде развит.
Всъщност ние бяхме посочени за лош пример само заради забавянето на проектите или и заради евентуални съмнения за корупция, както се получи с подписването на договора за „Южен поток”?
Аз бях модератор в дискусията между Европейския съюз и Руската федерация, когато ставаше дума за това, че този договор трябва да бъде подписан пред очите на Европейския съюз и за това, за да не се получи подобно нещо с евентуалните договори, които ще бъдат сключвани на базата било то на Черно море като газови проекти, било то като търсене на шисти на територията вече на самата България, да бъдат подписани по такъв начин, че Европейският съюз да не предяви своите претенции за договори, които да поставят под съмнение целесъобразността на тяхното подписване. Да не носят кодирано послание, че в България продължава да се вихри корупция.
Реална ли е тази възможност България да има енергийна независимост? Това е един изключителен въпрос, който си задават много хора. Дискусии са достатъчно аргументирани и в двете посоки. Разбира се, забравих да спомена Черно море, но моят съвет е да се направи всичко възможно тези договори да бъдат в името на енергийната независимост на България, а не договори, които да предоставят на трети страни по-големи възможности отколкото на нас, като граждани на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Аз поне един въпрос успях да идентифицирам – доколко е реална енергийната независимост, доколко е възможно за България?
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бинев, въпросът, който поставяте, е изключително важен. Той е един от основните приоритети на правителството в сектор „Енергетика” и е свързан именно с това да се гарантира енергийната сигурност на България и не само на България, но и на страните от Югоизточна Европа. За енергийна независимост като цяло по-трудно може да се говори, защото в този глобален свят, в който всички ние живеем, няма как да сме напълно независими от каквито и да било други фактори и източници. Това, за което всички ние работим, е енергийната сигурност в рамките на Общността, в рамките на Европейския съюз. Правителството работи изключително активно и последователно в тази посока.
Що се отнася до това как ще бъдат сключени договорите и дали ще има някакви съмнения за евентуални корупционни действия, бих искала да Ви уверя, че това, което се случва по изпълнението на тези проекти, се развива в рамките на европейските изисквания. Финансирането, което се осигурява по оперативните програми, има много строг контрол, много строги правила по отношение на предоставянето, на разходването, на сертифицирането на тези средства.
От наша страна са предприети всички необходими мерки и действия, така че тези процедури да бъдат развити максимално бързо, но при спазване на европейското и национално законодателство.
Що се отнася до договорите, които трябва да бъдат сключени във връзка с проучването в дълбоко Черно море и успешно приключилата процедура за блок „Силистар”, искам да Ви уверя, че процедурата се разви съгласно Закона за подземните богатства. Тази процедура е много дълга като развитие, но към настоящия момент сме на нейния финал и се надяваме да приключи успешно. Договорът се сключва изцяло в съответствие със законовите изисквания и нямаме причина да се съмняваме за законосъобразността на действията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Бинев, имате възможността да вземете отношение към отговора на уважаемата госпожа Петкова.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): На мен рядко ми се случва, но наистина искам да Ви благодаря за изчерпателния отговор, не за друго, защото в него има и мъдрост, и компетентност. Трябва да Ви кажа, че „сигурност” е по-вярната дума. Ултимативно това е така, защото „независимост” в днешния свят просто ми звучи малко неправдоподобно.
Действително за залежите сигурно има много митове, но сигурно има и много реалност. Трябва да се види къде точно е разделителната линия.
Ще повторя своя съвет. Имаме изключително лош пример с това, което се разви с противоречията на европейските норми при сключването на предишния договор, което обезсърчи страшно много хора и направи разделителна линия в обществото.
Моят съвет е: по никакъв начин да не се допускат изкушения в хората, които ще подготвят всичко това и които след това да бъдат оборвани от европейските институции, които вече така или иначе ни гледат с изключително голямо подозрение. Благодаря Ви за отговорите още веднъж и всичко добро!
Пожелавам Ви приятен уикенд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Присъединявам се към Вашите пожелания.
Това беше последният въпрос към Вас, госпожо Министър.
Желая Ви успешен ден нататък!
Като цяло, това беше и последният въпрос за днешния парламентарен контрол, поради което той приключва.
Следващото заседание на Народното събрание – сряда, 11 ноември 2015 г., от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,47 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Кирил Цочев

Секретари:
Юлиан Ангелов
Чавдар Пейчев