Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Айхан Етем и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден!
Моля за регистрация.
Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, преди дни светът бе потресен от терористичните атентати във френската столица, които доведоха до стотици жертви и много ранени. Няма оправдание за подобни действия срещу живота на невинни хора, затова и ние остро и решително осъждаме не само този терористичен акт, но и всяка форма на тероризъм като грубо и недопустимо посегателство върху демокрацията и съвременната цивилизация.
Нека днес сведем глави и с минута мълчание да почетем паметта на загиналите в трагедията, която потопи в скръб френската столица, целия свят, а от вчерашния ден е ясно, че и руският самолет е свален в резултат на терористична атака.
Моля минута мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Колеги, предлагам на Вашето внимание Проекта на Програма за работата на Народното събрание за времето от 18 до 20 ноември 2015 г., която бе обсъдена по-рано днес на Председателския съвет:
1. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., вносител – Министерския съвет.
2. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2016 г., вносител – Министерския съвет.
3. Първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
От името на Председателския съвет предлагаме в днешния ден да се състои дебатът и гласуването по точки 1 и 2 и ако е необходимо да се удължи работното време до запознаването с докладите на постоянните комисии по т. 3, а именно по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. В утрешния ден да започнем със становището на вносителя по Закона за държавния бюджет и дебатите по него.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – общпроект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 2 октомври 2015 г. законопроекти с вносители: Петър Славов и група народни представители и два законопроекта на Министерския съвет, продължение от миналата седмица.
5. Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, вносител – Министерския съвет.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, вносител – Министерския съвет, приет на първо гласуване на 7 октомври 2015 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, вносители – Валентин Радев и група народни представители, приет на първо гласуване на 3 септември 2015 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за счетоводството, вносител – Министерския съвет, приет на Първо гласуване на 2 октомври 2015 г.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, вносител – Министерския съвет.
10. Проект на Решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на Въоръжените сили, вносител – Министерския съвет.
11. Парламентарен контрол по чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в обичайния му ден – петък, от обичайния му час – 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 169 народни представители: за 147, против 3, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Постъпили са предложения за включване на законопроекти в седмичната ни Програма по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника.
Първо по време е предложението на господин Велизар Енчев за включване като точка на Законопроект за допълнение на Закона за политическите партии.
Господин Енчев, имате две минути да подкрепите предложението си.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Внасям предложение, което вече веднъж беше отхвърлено от Вас, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Председател, беше отхвърлено от Вас на 15 юли тази година, когато предложих в Закона за политическите партии да се промени онази точка в нея, която гласи, че политическа партия получила над 1% на парламентарните избори получава държавна субсидия 11 лв. на даден глас за съответната партия.
Аз смятам, че в настоящия момент, когато се гласува Бюджет 2016 – най-рестриктивния бюджет за последните 26 години, ние можем да покажем като акт на социална солидарност намаляване на държавната субсидия от 11 лв. на 5 лв.
Второ, това ще бъде не само акт на социална солидарност, но и голямо облекчение за държавния бюджет, тъй като само след 15 20 минути ние ще гледаме държавния бюджет на Република България.
И, трето, не по важност, разбира се, ще се доближим до европейските стандарти, тъй като в Европейския съюз средната субсидия за даден глас за партия, която е получила над 1% на парламентарни избори, е средно 3-3,5 евро. Следователно, не е логично, не е социално справедливо в най-бедната държава в Европейския съюз, в най-мизерната държава в Европейския съюз с най-лошо здравеопазване, а след малко ще гледаме и бюджета на здравеопазването, държавната субсидия да е най-висока – 11 лв. за даден глас.
Аз смятам, че това не е нормално и Вие бихте могли да поправите тази грешка и да дадете един много ясен сигнал към българските граждани, които в момента наблюдават нашето поведение при гласуването на Бюджет 2016, че сме национално отговорни и, надявам се, всички от Вас ще подкрепят това предложение, което ще бъде една малка революция в нашата политическа система.
Само да Ви кажа, че за четири години на мандата на този парламент управляващата партия ГЕРБ ще получи 22 млн. 900 хил. лв. Смятате ли това за нормално? Смятате ли за нормално следващата партия – БСП, да получи 22 млн. 990 хил. лв. за тези четири години или пък Движението за права и свободи – 22 млн. 34 хил. лв.? Благодаря за Вашето внимание и очаквам Вашето гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване на този Законопроект в седмичната ни програма.
Гласували 144 народни представители: за 35, против 70, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Виждам, че в момента влизат колеги в пленарната зала.
Надявам се да проявите държавническа мъдрост. Обръщам се най-вече към Вас управляващата коалиция – ГЕРБ, Реформаторския блок и Движението за права и свободи, което неофициално подкрепя това правителство, да гласувате в интерес на българските граждани, а не на партийната олигархия, която е най-заинтересована от тези огромни, несправедливи държавни субсидии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 145 народни представители: за 34, против 70, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народните представители Петър Славов и Вили Лилков, които предлагат в седмичната програма да се включи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, вх. № 554-01-113, внесен от Петър Славов и група народни представители на 10 юни 2015 г.
Слушаме Ви, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който съм внесъл с колеги от Реформаторския блок, касае въвеждане на някои облекчения за малкия бизнес. Мисля, че не само партиите от управляващото мнозинство, а всички парламентарно представени партии и коалиции в тази зала имат подобни клаузи в програмите си. Между другото, тук става дума за така наречения „праг за задължителна регистрация по ДДС”. Ние предлагаме той в момента от 50 хиляди да бъде увеличен на 200 хиляди. Това увеличение е съобразено и с Директива 112/2006/ЕО, съобразено е горе-долу и с нивата в останалите европейски държави.
Предполагам, много от Вас са си задавали напоследък въпроса – а може би и наши избиратели са ни го поставяли, какво направи това управляващо мнозинство за малкия и средния бизнес в тази държава? За съжаление, ако погледнете пакетите данъчни закони, които сме подхванали от миналата седмица, ще видите, че някои, бих казал, доста недобри неща се предлагат, като почнем от данък „уикенд”, данък „градинка” и не знам си още какви други данъци – увеличаване на данъчно-осигурителната тежест с подобни неща. Надявам се, разбира се, преди второто четене те да паднат, но нека наистина да помислим и да направим нещо добро за малкия бизнес.
Ако това предложение се приеме, значително ще облекчим всички тези малки фирми, малки павилиончета, които виждаме, които в момента, минавайки този задължителен праг от 50 хиляди на година оборот, са принудени да водят едно доста усложнено счетоводство, да ангажират нарочен счетоводител, да подават всеки месец справки-декларации към органите по приходите и така нататък. Тоест това усложнение за тях е и затормозяващо, и скъпо. Вдигането на прага на 200 хиляди, а пък ако прецените, че е много, би могло да се обсъжда между двете четения да бъде примерно 100 хил. лв., колкото е стандартната граница в Европейския съюз, това нещо безспорно ще ги облекчи. Във всички случаи ще изсветли и голяма част от икономиката, тъй като много малки фирми са принудени, за съжаление, да крият обороти, за да не надхвърлят тези 50 хил. лв. Така поне на практика няма да го правят, така че Ви призовавам да го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в седмичната ни програма на този Законопроект.
Гласували 160 народни представители: за 48, против 47, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че това предложение е ключово и много важно. Доколкото разбрах, 2012 г. госпожа Менда Стоянова също е предложила вдигане прага на ДДС, но на по-малка сума. Нека да направим дебат каква да е сумата на вдигането на прага, а не да отхвърляме самото предложение, тъй като тази мярка е подпомагане на малкия и средния бизнес. Също така ще се изсветлят страшно много средства в икономиката. Затова Ви моля – най-вече колегите от ГЕРБ, все пак ние сме дясно правителство, с десни мерки и мисля, че това ще повлияе много добре на самата икономика.
Самата процедура по дерогация може да е за две години, за три години, нека да я пробваме, нека да видим как ще проработи. В Полша я вдигат два пъти, защото работи, защото има много добър положителен ефект за фиска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 169 народни представители: за 61, против 52, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 11 до 17 ноември 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител – Петър Славов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Манол Генов и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между същите държави и Европейската инвестиционна банка за процедурите за плащания и възстановяване на средства по Гаранционното споразумение относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии.
Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Национална здравна стратегия 2020. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по здравеопазването, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
На 13 ноември 2015 г. в Народното събрание е постъпило Решение № 2855-НР от 20 октомври 2015 г. на Централната избирателна комисия, в което са обявени резултатите от гласуването в Националния референдум на 25 октомври 2015 г. С мое писмо Решението е изпратено на Комисията по правни въпроси и по електронната поща на всички народни представители.
В Народното събрание са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно:
а) информация за средномесечна работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за третото тримесечие на 2015 г.;
б) информация за септември 2015 г. по следните показатели:
- индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно” без търговията с автомобили и мотоциклети;
- индекси на промишленото производство;
- индекси на строителната продукция;
в) индексите на потребителските цени за октомври 2015 г.;
г) информация за брутен вътрешен продукт за третото тримесечие на 2015 г. – експресни оценки.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преди да започнем точките по дневния ред, има заявки за декларации от името на парламентарни групи.
Първа е групата на ГЕРБ като най-многочислената парламентарна група.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние, народните представители от ГЕРБ, поднасяме своите дълбоки съболезнования към жертвите и пострадалите при терористичните нападения в Париж и атентата срещу пътническия самолет над Синайския полуостров.
Терористичната атака в столицата на Френската република е извършена срещу мирни граждани на места, които се свързват единствено със светския характер на европейската цивилизация и показват, че прицел на съвременното варварство е именно свободната светска държава. В петъчната вечер в Париж терористите убиха невинни хора, без да поставят никакви искания. Целта очевидно беше да бъдат отнети възможно най-много животи. Но още по-значима цел беше насаждането на страх и ужас в свободните общества по цял свят. Никой никъде не се чувства сигурен.
Мишена на терористичната атака не случайно е Париж – градът, който е символ не само на съвременната светска цивилизация, но най-високите постижения в културата и най-вече на свободата, свободата, която гарантира правото на всеки да изповядва своя религия, да принадлежи към своята култура, стига да признава това право и на всеки друг. Това прави този терористичен акт не само срещу Франция, но и срещу целия демократичен свят.
Атаките в Париж обаче са и атаки срещу устоите на Европейския съюз, срещу неговите основополагащи ценности – мир, толерантност и равенство пред закона. Това е удар срещу смисъла и целите на съществуване на тази уникална общност, обединяваща не само държави, но най-вече свободни хора.
Атаката е насочена и срещу съкровените чувства на европейците за състрадание и справедливост във време, в което европейските държави и европейските граждани приемат стотици хиляди бежанци, емигранти и полагат неимоверни усилия да предотвратят възникващите трудности.
Едни млади хора, израсли с всички възможности, които дава европейската цивилизация, но очевидно без способност да заемат достойно място в свободното европейско общество, посегнаха на живота на свои сънародници, които можеха да им бъдат приятели. Като европейци очевидно имаме пропуски в образованието и интеграцията на тези хора, върху което трябва много сериозно да се замислим и да работим.
Атентатът срещу самолета на Руската федерация, при който отново жертви са мирни граждани, показа, че сигурността и демокрацията в световен мащаб са застрашени. Срещу себе си нямаме класически враг. Заплахите са асиметрични и единственият начин да се противопоставим на тероризма и неговите ужасяващи проявления е обединението. Единствено обединените усилия на цялата международна общност и основно на службите за сигурност са формулата за успеха в борбата срещу радикалните прояви на джихадизма.
Затова приветстваме посланията на срещата на Г-20 и подкрепяме идеята, че политическите различия между отделните държави трябва да бъдат загърбени в името на демокрацията, мира и сигурността. Това е безпрецедентен акт на обединение в защита на основните човешки ценности.
В същото време ние от Парламентарната група на ГЕРБ категорично се противопоставяме на опитите да се прехвърля вината върху цяла религия, както и върху всеки отделен гражданин, който я изповядва. Противопоставяме се и на опитите да поставяме знак на равенство между терористите от Ислямска държава и бежанците. Ще се борим срещу всякакво разпалване на антиемигрантски настроения и ксенофобия, защото вярваме, че ако ги допуснем като общество, ще унищожим всичко, което Европа изграждаше през последните седем десетилетия.
Днес е много важно като българи европейци да покажем на народите на Франция и на Русия, че не са сами. Съпричастни сме към тяхната болка и решимост да се противопоставяме на страха.
Най-важното сега е да постигнем съгласие сред водещите демократични държави за действията, които трябва да предприемем за премахването на причините и ресурсите за финансиране на тероризма. Едновременно с това на европейско и национално равнище трябва да преосмислим целите, средствата и мерките при провеждане на политики за интеграция на граждани, принадлежащи към маргинализираните групи. Съществуването на гето-изолираните общности е една от най-силните предпоставки за радикализирането на отделни лица, които стават потенциални извършители на екстремистки и терористични актове.
Като народни представители от най-голямата дясноцентристка партия в България декларираме категоричната си позиция, че Европейският съюз може да преодолее тази безпрецедентна криза, единствено ако се придържаме към идеите и ценностите, които доведоха до неговото създаване и разширяване. Категорични сме, че единствено заедно чрез политики на европейска солидарност можем да победим тероризма, запазвайки мира в Европа и света.
Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има заявка от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа, такива актове разтърсват всяко нормално човешко същество и демотивират всичките му въжделения. Заради това ми позволете от името на парламентарната група на Движението за права и свободи да Ви представя декларация във връзка с последните терористични актове.
Парламентарната група на ДПС осъжда остро и категорично кървавия чудовищен акт в Париж, граничещ по бруталност и безпардонност с военна диверсия, но и с всички терористични действия в различни точки от света през последните месеци – Анкара, Кения и други, като ги приема като посегателство срещу демокрацията, съвременната цивилизация и човечеството.
Движението за права и свободи има последователна и принципна позиция срещу всички прояви на изразяване, насърчаване и оправдаване на расова, религиозна и етническа омраза, на ксенофобия и нетолерантност, включително и тези, водещи до агресивен национализъм, егоцентризъм, дискриминация и враждебност към различията, в това число и малцинствата, преселниците, имигрантите и други.
Всички ние – хората, всички ние – гражданите на цивилизования свят, трябва да уважаваме и ценим живота преди всички друго. Този тип прояви на варварство и мракобесие, говорещи за дехуманизация на подбудителите и извършителите им, трябва да бъдат спрени с всички усилия на световните демократични сили и цивилизования свят.
Животът като най-висше благо не може да се превръща в цена на каквато и да е ценност. Тези ценности трябва да се отстояват и развиват в мирно съжителство, а конфликтите да се решават със слово, но без омраза. Това слово и стремежът за разбирателство трябва да защитават живота. Мирът и животът са висша политика и истинска демокрация.
Вярвайки, че хуманността не е просто добродетел, а дълг на всяко човешко същество, ние дълбоко скърбим за жертвите – за жертвите в Париж и на други места по света, за тази кървава нощ на 13 ноември 2015 г. Страданието и солидарността с френския народ ни обединява в защита на свободата, демокрацията и живота.
Тази разтърсваща трагедия е още едно доказателство за необходимостта Европа да разработи нови стратегии и ново визионерство за своята сигурност и бъдеще, за съвместно мирно съжителство и мултикултурен свят, за справяне с бежанската вълна. Човешка трагедия не трябва да се посреща с куршуми. Куршумите я задълбочават и създават нови и нови трагедии.
Трябва да се знае, че най-голям враг всъщност на исляма е ислямизмът и въпреки чудовищния акт не трябва да се стигматизира цяла една световна религия и поклонниците и. Съвременният свят трябва да прави разлика между тези, които могат да се молят и тези, които могат да стрелят.
Необходимо е да бъдем обединени и всеотдайни в борбата за защита на човешката цивилизация. Доброто е по-силно от злото и е непоколебима вярата ни, че е винаги, винаги краен победител.
Борбата срещу световния тероризъм, срещу изгубилите човешкото сатрапи ще защити ценностите ни. Необходими са отпор и превенция на тероризма, засилване на мерките за сигурност, оптимизиране на взаимодействието между специалните служби и разузнавателните централи, активно сътрудничество и информационен обмен, борба срещу пропагандирането на терор и наказателно-правно преследване на уличени лица. Основа на тази борба обаче трябва да е Международната конвенция за защита на човешките права и международното право. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес изразихме съпричастност към жертвите на атентатите в Париж, към жертвите в руския самолет, жертвите на тероризма. Тази солидарност обаче не бива да ни пречи да видим основния проблем. Този проблем трябва да го назовем ясно и просто, за него говорим отдавна.
Вече няма бежанска криза, има криза на Европа. Не просто европейската сигурност претърпя провал, провал претърпя европейската политика като цяло. Европейските политици претърпяха провал. Те не могат да покажат воля и посока на своите народи. Остават Европа заложник на чужди конфликти – американски, руски и какви ли не още. Днес нещата стават още по-лоши, защото става ясно, че заложникът – Европа, е заложник във война. Думата „война” определи френският президент.
Сега е моментът да кажем: за кой ли път ние предупреждавахме? Казахме, че след така наречените „бежанци”, за които се проляха толкова крокодилски сълзи и между тези така наречени „бежанци” има мнозина, които не се спасяват от война. Една част от тях идват, за да търсят по-лесен живот в Европа, но други идват, за да отнемат нашият живот в Европа, живота на европейците.
Нека да кажем много ясно и категорично: либералният глобален нихилизъм претърпя провал. Всички общи клишета, които се говориха 20 години, претърпяха провал. Време е, като европейци да си отворим очите и да настояваме за друга политика – политика, която ще гарантира сигурността на европейските държави, сигурността на европейските граждани.
Европа много се гордее със своите ценности – свобода, равенство, братство, завещани ни именно от Френската революция, от Франция. Но ако Европа толкова се гордее с тези ценности, тогава нека да ги браним. Границите трябва да бъдат затворени, лодките, нелегалните баржи трябва да бъдат връщани и недопускани до европейските брегове.
Европа е длъжна да отговори на днешното предизвикателство. В противен случай, от такава Европа няма никакъв смисъл. Националните държави трябва да поемат част от онази сигурност, която им се дължи и която Европа не им гарантира. Същите онези национални държави днес са атакувани, атакувани са националните държави, които същите тези либерали, които водиха тази политика, бързаха да погребат в последните 20 години.
Много пъти сме казвали, че проблемът трябва да се решава в неговия зародиш. Вместо да го решаваме, ние се опитвахме да се занимаваме със симптомите, а не с проблема. Това означава Европейският съюз да има собствена позиция – ясна, категорична, в защита на своите интереси. Това означава Европейският съюз, заедно със своите партньори – Съединените щати, Русия, обединените усилия на всички страни, които се борят против тероризма, да не допуснат разширяване влиянието и действията на Ислямска държава. Това означава също брюкселският чиновник все по-често да се вслушва в позициите на държавите от Източна и Централна Европа, държави, които са изстрадали режими, при които са им отнемали и човешките права, свободите и правата. Една от тези държави е България. Точно затова настояваме същите тези европейски чиновници, на които много хора в България се кланят, навеждат и ги е страх да си кажат мнението пред тях, да си отворят ушите, защото атаката е срещу всички.
Никакви политики на квоти няма да решат проблема с нелегалната емиграция. Докато не се реши проблемът с нелегалната емиграция, никой няма сигурност, че между тези така наречени „емигранти” не са внедрени хиляди и хиляди джихадисти, които утре ще атакуват всеки един обект в Европа.
Влезте в интернет – достъпна медия, и вижте хора, които държат отрязани глави, днес ги има на снимки в европейски столици по тениски и дънки; хора, които са се снимали с автомати или хора, които са се снимали под черното знаме на Ислямска държава, днес в Европа са се снимали като бежанци. Това не го ли виждаме всички?!
Докога ще си говорим общи приказки, общи клишета, с които ще се опитваме пак да изразяваме някаква, ще я нарека „псевдо солидарност”. Солидарността означава общи действия, а не само съболезнователни телеграми. Това според нас от Патриотичния фронт е солидарността.
Нека да се обърнем към конкретните проблеми в България. Преди повече от две години ние започнахме да говорим за изграждане на оградата. Днес този проблем продължава да съществува. Един проблем, който, надявам се, окончателно ще решим с приемането на бюджета за следващата година. Но въпросът не е само в изграждането на оградата по българо-турската граница. Въпросът е и в охраната на тази ограда, на това съоръжение.
Настояваме в охраната на границата да бъде включена и българската армия. Казваме го многократно и не знам защо някои хора продължават да си правят оглушки. По-добре армията да охранява границата, отколкото да се наложи един ден армията да патрулира по градовете, както днес се случва в Париж, Рим или Брюксел. За да не допуснем това, нека да пратим армията там, където й е мястото, а не да си играем на общи демократични възгледи и принципи.
Второ, трябва да възстановим или по-точно да приложим политиката на връщане обратно в страните, от които са дошли, на онези хора, които не могат да докажат правото си на бежански статут.
Трето, ясно е, че с политиката да се дава възможност на всички тези хора свободно да се регистрират или да щъкат из България, или включително да се регистрират на частни адреси, трябва да се сложи край. Освен двата центъра от закрит тип, които са към Министерството на вътрешните работи, трябва да се отворят и други към Агенцията за бежанците. Тези хора трябва да бъдат под контрол преди да се реши тяхната съдба – получават ли статут или ги връщаме там, откъдето са дошли.
Следващият проблем, който трябва да се реши. Всички ние знаем, че поне от 20 години България е обект на масирана пропаганда от страна на най-различни ислямистки проповедници. Някои от тях са се настанили и в официалните институции на българските мюсюлмани.
Затова ние от Патриотичния фронт настояваме всички чужди граждани, които провеждат политика в Главното мюфтийство и в районните мюфтийства да бъдат отстранени. Всички чужди граждани, които проповядват ислям – нетрадиционен в България, и щъкат свободно из България, да бъдат отстранени и извадени извън страната. Всички онези български граждани, които са завършили така наречените „частни ислямски университети” – има хора, които са учили по осем-десет години само едно и също нещо и идват с големите бради, и проповядват друг ислям, който нашите мюсюлмани не познават и отричат. Тези хора също да бъдат отстранени и да им се забрани да проповядват, защото те проповядват онзи ислям, който днес виждаме по кадрите, по снимките, който се гордее с отрязаната глава, която държи. Тези хора трябва да бъдат отстранени.
Стига сме говорили общи приказки, дами и господа, време е да се действа!
Крайно време е всеки един – това би трябвало да бъде българска политика, но да бъде и предложение за европейска политика – всеки един човек дошъл отТретия свят – било „Ислямска държава”, било Африка, било Азия, трябва да бъде интегриран към европейската цивилизация. Трябва да бъде интегриран чрез образование, трябва да бъде наясно, че не трябва да налага силово в Европа своите ценности, а и в Европа, където ще се съобразява с една цивилизация, изграждана от хилядолетия. Защото, дами и господа, няма защо да се лъжем, има война между две цивилизации и по време на война ние европейците, ние българите, трябва да браним нашата европейска християнска цивилизация. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПФ и единични – от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Следва изявление от името на група.
Госпожа Ковачка – от Парламентарната група на „Български демократичен център”.
Имате до 10 мин. за Вашата декларация.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, вълната от терор в Париж доведе не само до човешка трагедия на загиналите и техните семейства, но поставя и цялата цивилизация пред изпитание. Засегнати са основите на нашето общество. Бруталното насилие на модерните варвари, водещо до смърт на невинни хора е ужасяващо. Заплахата от смърт, хаос и разрушение е знамето на терористите.
Несъмнено носителите на това насилие, в лицето на „Ислямска държава”, изправени ред силата на обикновените хора, човешкият морал и модерното общество са обречени. Обединена Европа не може да бъде победена от злото. Тя ще победи със своя морал и своите хора.
Кои са причините, за да се стигне до безпрецедентните терористични действия в сърцето на Европа и какъв трябва да бъде нашият отговор на тази заплаха?
Казват, че нещастието влиза там, където има отворени врати. Кои са отворените врати на тероризма в Европа? Създаването на „Ислямска държава” и нейната идеология на ненавист и разрушение в голяма степен са свързани с възникналите конфликти и граждански войни в страните на Близкия Изток в последните години. Очаквано тези конфликти доведоха до деструкция на цели държави и социална катастрофа на техните народи. Тази ситуация бе експлоатирана от създателите на „Ислямска държава” и под прикритието на псевдорелигия започна тяхната битка срещу цивилизацията. Оказа се, че и в Европа, след икономическата криза и последвалите безработица и спадане на жизнения стандарт, има много недоволни мюсюлмани, чието разочарование и гняв могат да бъдат пренасочени от ловките проповедници на ненавист и тези хора могат да се превърнат в привърженици на насилието и терора. Действително модерното общество е уязвимо на тероризъм и пълната защита от него е трудно да бъде постигната. Това се използва добре от враговете на цивилизацията.
Отговорът на Европа на заплахите на тероризма трябва да бъде без колебание и решителен. Той трябва да бъде енергичен и да е насочен не само към военните структури на ислямската квазидържава, но и към тяхната идеология. Не трябва да се допуска възникването на вяло течаща война. Но Европа трябва да гледа напред. Тя винаги е побеждавала с морал и е носела висока отговорност. Убедени сме, че и сега бързо ще намери пътища за политическо регулиране на конфликтите в Близкия Изток и намиране на финансов ресурс за подпомагане на икономиките на засегнатите страни. Европа, пред лицето на заплахите, трябва да става все по-обединена. Необходимо е да се изграждат нови, общи структури за безопасност и противодействие на тероризма, да се подобри разузнаването и взаимодействието между службите за сигурност в Европейския съюз.
Нашето правителство и Министерството на външните работи е необходимо да положат незабавни и енергични усилия за постигане на тези цели. Времето налага това да е приоритет номер едно днес. България също трябва да научи своите уроци и бързо да компенсира допуснати слабости в борбата с тероризма. Ние трябва да преразгледаме всички структури за безопасност у нас, функциите им и взаимодействието с европейските структури. Необходимо е да се засилят разузнаването и превенцията, да се осигурят модерни технически средства за службите за безопасност и най-главното – да се осигурят финансови средства за ефективно функциониране на системата.
Трябва да признаем, че предприетите у нас мерки за засилване на граничния контрол, увеличеното присъствие на полиция и допълнителни мерки за безопасност при масови обществени мероприятия са добра реакция и вече дават резултат, но това е само начало на продължителен процес на реформи за постигане на висока ефективност на структурите за безопасност.
Във всичките ни действия срещу тероризма трябва да помним за две опасности:
Първата бе посочена от президента Обама и се състои в опасността от смесване на ислямския фундаментализъм и неговия антипод – истинската религия на милионите мюсюлмани по света. Това е недопустимо! Тези хора са част от нас и част от нашата цивилизация. Нашето бъдеще е свързано с тях.
Другата опасност е от механичното смесване на проблема с миграционната вълна в Европа и тероризма. Толерантността на Европа към бежанците и хуманитарната криза не противоречи на твърди отговори към тероризма и това трябва ясно да се подчертае.
Ние сме убедени, че нашият парламент, нашето правителство и нашето общество ще намерим общ и правилен отговор на заплахите от тероризма в Европа и България. Ние имаме волята, морала и организацията да постигнем това и да защитим нашето общество и бъдеще от разрушителната сила на насилието и варварството на терора. Нашата цивилизация и всички ние няма да се предадем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ковачка.
Следва декларация от името на Парламентарната група на Алтернатива за българско възраждане.
Народният представител Георги Кючуков има думата.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Декларация от Парламентарната група на АБВ по повод терористичните атаки в Париж и необходимостта от активиране на усилията за противодействие и изкореняване на тероризма.
Като споделя скръбта на роднините и близките на десетките френски граждани, станали жертва на един от най-бруталните актове на тероризъм в съвременната история, изразява солидарност с народа на Франция и подкрепя усилията на френското държавно ръководство за възстановяване на реда и спокойствието в страната;
- като разглежда трагедията в Париж като удар не само срещу френския народ, но и срещу цялото човечество, срещу демокрацията, свободата и общочовешките ценности;
- като отхвърля решително всякакъв вид и проява на тероризъм и се обявява за глобални действия и единство на международната общност в борбата срещу носителите на терористична заплаха, каквато днес на първо място е Ислямска държава, чиито зверства и вандализъм трябва да бъдат прекратени и наказани;
- като изразява тревога от събитията в близост до нашите граници, довели до човешки страдания и жертви, разрушаване на материални ценности, невиждана бежанска и миграционна криза и остро противопоставяне между различни държави и общности;
- като изхожда от разбирането за международна солидарност, като едно общо пространство на диалог, стабилност и сътрудничество, на споделени отговорности и общи виждания за съхраняване и развитие на съвременната цивилизация;
- като отчита, че решението на конфликта в Сирия и други страни от региона, които подхранват тероризма, може да бъде намерено само чрез преговори и разбирателство между Съединените щати и Русия, като Европейският съюз също участва активно в този процес;
- като съзнава потенциалните заплахи за съседните региони, в това число и за нашия, което изисква допълнително инвестиране в стабилността на отделните страни и в регионален план;
- като обръща внимание, че въпреки сериозните предизвикателства, пред които е изправена България в областта като миграция, убежище, справяне с бежански натиск, тя полага усилие в пълно съответствие с очакванията и изискванията на Европейския съюз, като в същото време търпи големи загуби от санкциите срещу и от Руската федерация, Парламентарната група на АБВ подкрепя предложенията за максимално широко сътрудничество и обединяване на усилията за борба с тероризма, включително чрез създаване на глобална антитерористична коалиция под егидата на ООН.
Подкрепя готовността на Република България да работи и в бъдеще в рамките на международната общност и организациите и съюзите, в които участва, за предотвратяване на тероризма, ексцентризма и насилието, премахване на техните корени и наказване на извършителите на престъпни деяния против хуманността и човечеството.
Подкрепя засилването на диалога с Русия и пълноценното й привличане като неразделна част от международната система за сигурност в изработването на съгласувани мерки и предприемането на съвместни действия в борбата против настъплението на радикалния ислям и международния тероризъм, в регулирането на различни кризи и конфронтации по света, в усилията за неразпространение на оръжията за масово поразяване и други.
Призовава Съединените щати и Русия, с активното участие на Европейския съюз, да поемат ролята за преодоляване на възникналите проблеми още в техния зародиш, като те бъдат овладени в съответните региони и страни и да не бъде допуснат нов приток на бежанци към Европа.
Настоява за по-справедливо и равномерно разпределение в Европейския съюз на тежестта, включително финансовата, по справяне с бежанските и миграционни вълни, с особено внимание към страни като България, които първи поемат този натиск, горещите точки за регистрация и за първа преценка да бъдат изнесени извън границите на Европейския съюз, в близост до зоните на конфликт, да бъде суспендирано споразумението „Дъблин 2” и да бъдат преразгледани критериите за страни на произход.
Окуражава правителството на Република България да отстоява горните позиции по въпроса за бежанците, както да води отговорна и активна регионална политика на партньорство, на първо място, с непосредствените съседи.
Настоява за преразглеждане и отмяна на санкциите към Русия като неефективни, несправедливи и контрапродуктивни по своята същност и ефект както за страни като България, така и за Европейския съюз и трети страни. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кючуков.
Постъпи намерение и желание за декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България.
Господин Янаки Стоилов ще направи изявление.
Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Днес нашата група не мислеше да прави изявление във връзка с трагичните резултати от атентатите в Париж. Днес смятахме, че изразяваме нашата почит към жертвите и съболезнования към техните близки – към жертвите на такива събития в Париж, в Египет, в Анкара или Бейрут. А може би към този списък в следващите дни, седмици или месеци ще се добавят и други точки? Защото нашите декларации не трябва да придобиват банално звучене преди да сме отговорили на редица въпроси и много от тези въпроси продължават да бъдат открити. Може би е по-добре да ги обсъждаме не след един или друг ужасяващ акт на насилие и убийства, а за да предотвратим или поне да ограничим значително тези последици.
Днес можем да се питаме дали целта на терористичните актове в Париж не е Франция да бъде вкарана във войната в Сирия? И това като че ли вече е факт.
Днес трябва да се запитаме дали темата с емигрантите и бежанците умишлено не се вкарва единствено в обяснението на други събития? Защото ние видяхме реакцията на много десни правителства в Европа, бих казал, на крайно десни, които веднага използваха тези случаи, за да обявят, че те затварят своите граници и че докато щателно не бъде изследван всеки един емигрант, те няма да го допуснат на своята територия.
Днес Европа е на прага на опасности, които тя е преживяла преди десетилетия и отново не винаги намира причините там, където са техните корени. Трябва да си даваме сметка, че ако политиците не създават идеи, противопоставянето, предвещаваната преди години идеология за война на цивилизациите, ще се окаже не просто прогноза, а план за конфликтите в света, защото първичните разделения между етноси, нации и религии са по-разбираеми за масата от хората, те никога не трябва да бъдат подценявани и пренебрегвани. Но ако в света няма идеи, които да обединяват хората, независимо от граници, етноси и религии, включително и да ги разделят, ако няма политика, която да се вижда, че въпреки многото различия хората имат общо и различно помежду си, тези конфликти ще се задълбочават.
България няма интерес от такъв примитивен свят и всеки, който го съзнава, трябва да възстанови смисъла на политиката – не като средство за разпределение на пари и на ресурси, не като средство за раздаване на власт, не като начин само да се формират някакви организации, а като поставяне на истинските въпроси на милионите хора.
Другата дълбока причина е в този транснационален капитал, в тези огромни пари. Задавате ли си въпроса, че само от Либия в различни европейски и световни финансови институции се намират над 1,5 трилиона долара? Това са числа, казани от авторитетни европейски политици. Не са ли твърде много заинтересованите такива пари да нямат нито контрол, нито ясен произход, нито държава, която може да ги управлява? Защото през изминалите години редица държави в Близкия Изток и в Северна Африка бяха разграждани и унищожавани. Да, там наистина имаше авторитарни управления и нямаше демокрация. Но по-добро ли е замяната на светските управления с крайни религиозни управления, с безвластие, със сблъсъка на различни групи, с окупацията, която беше осъществена и която почти никъде не доведе до трайна стабилност и до подобряване на живота на хората?
Не трябва ли да се запитаме на нивото на тези отговорности ли са всички български държавни институции? Не се ли превръща българският държавен глава в някакъв говорител на най-различни интереси, но не тези, които има българският народ и българската държава? Може би е случайно съвпадението, че преди много такива конфликтни събития той постоянно дава някакви изявления, най-често извън България, за да обвини една или друга страна, по-скоро една. Не вижда ли той, че този конфликт се засилва и от двете страни – и от Европа, и от Русия? Но това не е в интерес нито на Европейския съюз, нито на Русия.
Затова ние трябва да поставим всички тези въпроси. Трябва да поставим въпроса – какви ангажименти са поели военните министри на държавите от Европейския съюз?
Затова нашата парламентарна група в лицето на нашите представители в комисиите по отбрана и външна политика ще поиска изслушване на министъра на отбраната и на министъра на външните работи за това какво предстои, за това в какво се изразява европейската солидарност и за това какво може и не може да си позволи България в този процес.
Ние настояваме да се възстанови ролята на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, защото ако наистина имаше общи и искрени усилия да бъде ликвидирана така наречената Ислямска държава, това вече щеше да е решен въпрос. Защото не може някой да се ползва от големите ресурси. Не може да се води борбата за пътищата на петрола, за неговото разпределяне и в едни случаи такива групировки да бъдат удобни, а в други – те да бъдат основните врагове.
Трябва да е ясно, че основният враг на човечеството днес са екстремизмът, тероризмът, опитите да бъде извършено посегателство върху живота на мирни граждани. Затова днес Европейският съюз и Русия трябва да намерят общи отговори. Затова днес Съединените щати, Русия, Европейският съюз и другите големи сили трябва да поведат обща борба върху общи принципи и съгласувани действия. Ако те го направят, ще видите, че ударът срещу тероризма ще бъде много силен и ще даде бързи резултати.
Но ако се прилагат двойни стандарти, ако ние продължаваме само да изразяваме печал от трагичните събития, тези събития няма да подминават света. Дано те да подминат България. Но за да стане това, България трябва да има отговорна, последователна и силна политика. Ако можем да го направим заедно, ще бъдем от полза за нашите граждани. Ако не, ще съобщаваме трагичните факти, ще изразяваме съболезнования, ще коментираме събитията, но те ще продължават с все по-ужасяваща сила. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Желание и намерение за декларация от името на Реформаторския блок – народният представител Борис Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Реформаторския блок няма да направи декларация по същество по темата с атентатите. Нашето ясно отношение ние изразихме в едноминутното мълчание. Считам, че всички тези седем, ако не се лъжа, декларации, в които чухме редица верни и правилни неща, всъщност не допринасят за българското общество.
Примерът, който видяхме от френския Парламентарен конгрес от онзи ден, как всички френски народни представители – и управляващи, и опозиция, стоят заедно и пеят националния си химн, би трябвало да ни наведе на мисълта, че в такъв момент е хубаво да има обща декларация на целия български парламент, една декларация, подкрепена от всички парламентарни групи, в която да покажем, че ние сме единни в нашето мнение и стоим единни зад своята нация и зад европейските народи в такова голямо предизвикателство. Няма никакъв смисъл от пет, шест, седем или осем отделни декларации, които казват едно и също нещо.
Това е нещо, с което ние, българските парламентаристи, наистина има да се учим. Преди няколко седмици беше Британската войнишка задушница – техният Ден на примирието, в който по традиция отново лидерите на всички основни партии застават един до друг, в една редица и заедно с кралицата поднасят своите венци на Паметника на загиналите.
Нека да си дадем сметка, че има моменти, има предизвикателства, в които нашият народ очаква от нас да бъдем единни, да бъдем един до друг, да говорим с един глас, а не един през друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Станимиров.
Приемам тази декларация по-скоро като сведение и намерение.
Мисля, че приключихме с режима на декларации.

Преминаваме към гласувания дневен ред с точка първа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2016 г.
Вносител е Министерският съвет, 30 октомври 2015 г.
Има два доклада.
Първият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Има думата народният представител Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля преди да Ви запозная с доклада на Бюджетната комисия да направя процедура по допуск на господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Ганка Аврамова – директор на дирекция „Финанси и бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, да поканят гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Петър Москов – министър на здравеопазването, Божидар Лукарски – министър на икономиката, Николина Ангелкова – министър на туризма, Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, д-р Глинка Комитов – управител на НЗОК, директори на дирекции в министерствата, представители на работодателските организации, представители на синдикатите в България, представители на съсловни организации и др.
Законопроектът беше представен от министър Москов, който изтъкна, че Проектът на бюджет на НЗОК за 2016 г. е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка, в условията на финансови ограничения и е съобразен с целта за постигане на балансиран бюджет. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.
1. По приходите:
Приходите и трансферите за 2016 г. се предлагат на сума 3 204,7 млн. лв., или със 129,2 млн. лв. в повече от 2015 г.. В рамките на тази сума от здравноосигурителни вноски ще постъпят 2 121,0 млн. лв., или с 80,3 млн. лв. в повече от 2015 г. и от трансфери за здравно осигуряване в размер на 1 045,2 млн. лв., или с 66,9 млн. лв. в повече от 2015 г. Трансферът от централния бюджет за покриване на недостига на средства за 2015 г. отпада за 2016 г.
Неданъчните приходи са 14,5 млн. лв., колкото и през 2015 г., а от предвидения за получаване трансфер от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т.3 от Закона за здравето; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания; интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване сумата е 24.0 млн.лв. – също, колкото и през 2015 г.
2. По разходите:
Разходите и трансферите по Законопроекта за 2016 г. са разчетени на сума 3 204,7 млн. лв., или със 129,2 млн. лв. в повече от 2015 г., в това число само за разходи са предвидени 3 201,0 или увеличение със 128,8 млн. лв. и за предоставени трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за Здравното осигуряване и към бюджетни организации, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравоосигурителна каса – 3,7 млн. лв., или увеличение с 0,3 млн. лв.
В рамките на предложената сума за разходи 3 201,0 млн. лв., за текущи разходи са 2 877,4 млн. лв. или със 114,1 млн. лв. в повече от 2015 г.; за придобиване на нефинансови активи -7.0 млн. лв., колкото са и за 2015 г. и резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи – 316,6 млн. лв. Тази сума отговаря на изискванията на чл. 25 и чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване и е по-голяма от резерва за 2015 г. с 14,7 млн. лв.
От общата сума на текущите разходи 2 877,4 млн. лв. за разходи на персонала се предлага сумата 32,5 млн. лв., която е с1,5 млн. лв. в повече от същите разходи за 2015 г., а за издръжка на административните дейности – 11.7 млн. лв., която сума е по-малка със 1,5 млн. лв. от 2015 г.
В сумата на текущите разходи 2 877,4 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2016 г. са разчетени на сума 2 809,2 млн. лв., или със114,1 млн. лв. в повече от 2015 г.
Тази сума се разпределя по видове здравноосигурителни плащания, както следва:
- здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ – 180.0 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 201,6 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за дентална помощ –123,0 млн. лв.
- здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – 70,4 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 750,9 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 80,0 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – 1 343,3 млн. лв.;
- други здравноосигурителни плащания като медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност – 60,0 млн. лв.
Със Законопроекта се предлага балансирано бюджетно салдо.
Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2016 г. е 8 на сто.
С Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване.
По Законопроекта своите становища изказаха следните представители на работодателски и съсловни организации:
- Становището на Българския зъболекарски съюз беше представено от д-р Николай Шарков. Той изтъкна, че завишението на средствата за дентална помощ в размер на 2,5 на сто не отразява необходимите финансови средства за достатъчно на брой дейности за здравноосигурените лица. Българският зъболекарски съюз не подкрепя предлаганите изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване с мотивите, че промените ще прекратят договорното начало и ще отнемат съществени функции на съсловието по преговорния процес относно обемите и цените на отделните дентални дейности, които досега са се договаряли между БЗС и НЗОК.
- Становището на Българския лекарски съюз беше представено от господин Сашо Ганов. Посочено бе, че Българският лекарски съюз оценява като изключително недостатъчни определените разходи за здравеопазване в размер на 4 на сто от БВП, което ще доведе до сериозно недофинансиране в сектора. Предлага се и преразпределение на средствата, предвидени за здравноосигурителни плащания, както и възможност за отпадане на регулацията за тези медицински дейности, за които тя не е оправдана. Българският лекарски съюз не подкрепя предлаганите изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване.
Становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България беше представено от председателя на Управителния съвет на Асоциацията г-н Васил Велев. Той изрази подкрепа за усилията на правителството и на министъра на здравеопазването за реформите в сектор здравеопазване, с оглед по ефективно използване на ограничения ресурс. Изразена бе и препоръка да се преосмисли концепцията за лимитите на болничните заведения, тъй като с лимитите се наказват болниците, които са търсени и предпочитани от пациентите, а предложеният нов механизъм на лимитиране, след сключване на Националния рамков договор, създава условия за непредвидимост и непрогнозируемост на лечебните дейности.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” – 6 народни представители и „въздържал се” – един народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Следва Доклад от Комисията по здравеопазването.
Доктор Дариткова, заповядайте да представите Доклада.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на финансите и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса господин Кирил Ананиев, министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Глинка Комитов, представители на синдикални и работодателски организации, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването. Той отбеляза, че предлаганият проект на бюджет на НЗОК за 2016 г. е съобразен с възможностите на бюджетната макрорамка в условията на финансови ограничения и с него се цели да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителните услуги в страната.
Министърът на здравеопазването запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в Законопроекта.
Предвидените приходи и трансфери са в общ размер на 3 204 749 хил. лв. Предлаганият размер на здравноосигурителната вноска е 8 на сто, като съотношението на заплащане й от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2016 г. е 60:40.
Предвидените разходи и трансфери са в общ размер на3 204 749 хил. лв., от които 2 809 248 хил. лв. са за здравноосигурителни плащания, сума, равняваща се на 87,7 на сто от разходите и трансферите по проектобюджета. Спрямо 2015 г. е предвидено увеличение на средствата за здравноосигурителни плащания за: първична и за специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение), за болнична медицинска помощ, за лекарствени продукти за лечение на онкологични заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги.
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, който се определя съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, е в размер на 316 620 хил. лв.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. е с балансирано бюджетно салдо.
Със Законопроекта се предлагат: промени в Закона за здравното осигуряване, в частите, регулиращи правомощията на Надзорния съвет и управителя на НЗОК, промяна в реда за изменение на елемент от задължителното съдържание на националните рамкови договори и промяна на календарния месец на влизането им в сила, промени по отношение на контрола и санкциите при неизпълнение на договорите.
В писмено становище управителят на НЗОК изразява подкрепа за Законопроекта. В представените на вниманието на членовете на Комисията писмени становища от съсловни и работодателски организации са направени препоръки за промени и отпадане на някои от текстовете по Законопроекта, а в хода на дискусията беше изразена подкрепа по отношение на бюджетната макрорамка за следващата година.
Членове на Комисията изразиха критики по отношение на предлаганите промени в Закона за здравното осигуряване и отправиха въпроси дали ще се стигне до заплащане на здравни дейности, извършени през тази година, с бюджетни средства, предвидени за следващата. В отговор министърът на здравеопазването посочи, че предлаганото увеличение на частта „Приходи и трансфери – всичко”, съответно на частта „Разходи и трансфери – всичко” по проектобюджета на здравноосигурителния фонд за 2016 г. с приблизително 130 млн. лв. няма да бъде използвано за покриване на очертаващия се около 35 – 37 млн. лв. дефицит по бюджета на НЗОК към края на 2015 г.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” 11, „против” 5, „въздържали се” 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, д р Дариткова.
От името на вносителя – сякаш няма желаещи.
Министър Москов, Вие сте тук и по всяко време, когато пожелаете, мога да Ви дам думата.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. на първо четене.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Кючуков – Вие пръв вдигнахте ръка.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Бюджетът, който сега обсъждаме, е от изключителна важност за здравеопазването догодина – това всички го знаем и няма нужда да си го повтаряме. Както при обсъждането на всеки бюджет, трябва да се обърне внимание на два основни момента.
На първо място, това са количествените показатели на бюджета, но не по-малко важен е начинът на изпълнение на този бюджет. По отношение на количествените показатели няма да изненадам никого, ако кажа, че май не се е срещал човек, който да е доволен от средствата, които му се предоставят. Ние също не сме доволни от средствата, макар че осъзнаваме възможностите на държавата в момента.
3,2 млрд. лв. са предвидени за Здравната каса. Заедно с бюджета на Министерството на здравеопазването стават 3,6 – малко повече. А заедно с бюджети, които отиват за здравеопазване през други ведомства – Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, БЧК, стават 3,9 милиарда, което прави 4,5% от брутния вътрешен продукт.
Има известно нарастване в тази сметка, макар че отново оставаме далеч – на последно място от европейските страни по процент от брутния вътрешен продукт, който се отделя за здравеопазването. Следващата страна от Европейския съюз е малко над 6%.
Приемам, че в момента, предвид на тежкото финансово състояние, това са възможностите на държавата. Дразни фактът обаче, че всички ние призоваваме за стриктно изпълнение на задълженията на гражданите към здравноосигурителната система, а същевременно със Закона за здравното осигуряване дадохме индулгенция на държавата още десет години да не бъде изряден платец към здравето на хората. Повечето от колегите тук си спомнят, че догодина държавата трябва да плати 55% от минималната вноска за големия контингент хора, които осигурява.
По изчисления на Световната банка за нормално функциониране на нашето здравеопазване трябват около 7 милиарда. 3,9 милиарда са доста по-малко от онова, което е необходимо за нормалното функциониране.
Приемайки обаче, че това са параметрите, които държавата може да осигури – обществото, искам да се спра на втория начин – начина на изпълнение на бюджета на Здравната каса. Няма да говоря за положителните неща в Законопроекта – те не са малко. Не искам да отричам, че той е доста балансиран и предвижда много неща, които би трябвало да се случат, а дълги години не са се случвали.
Ще се спра на слабостите, както ги виждам, защото според мен могат да бъдат отстранени между първо и второ четене.
Основният проблем, който според мен възниква, е премахване на договорното начало на функциониране на Националната здравноосигурителна каса. В Преходните и заключителните разпоредби има постановки, които позволяват чрез министъра на здравеопазването, през Министерския съвет да бъдат контролирани обеми и цени на здравните услуги. Аз не съм юрист, но не знам доколко от юридическа гледна точка е възможно Министерството на здравеопазването и Министерският съвет, които не са страна в оформяне на Националния рамков договор, след това да го коригират. От друга страна обаче, с тази постановка се премахва нещо, което съществува от 15 години – договорното начало във функционирането на националната здравноосигурителна система.
Факт е – аз приветствам готовността на министъра на здравеопазването между първо и второ четене да разговаряме по този въпрос и отново да бъде възстановена възможността на съсловните организации да влияят върху разпределението на бюджета и въобще функцията на Националната здравноосигурителна каса.
Вторият момент, който ме смущава.
През цялата година ние говорихме за реформи в здравеопазването. Приеха се – къде спорни, къде безспорни промени, във функциониране на нашата здравна система. Те трябваше да влязат в действие от 1 януари. Сега разбрахме, че ще влязат от 1 април. Не е фатално. Но къде са отразени тези промени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Аз не видях такова нещо. Къде е отразено разделянето на заболяванията на основен и допълнителен пакет? Обещанието беше, че основният пакет ще бъде поет изцяло – с импланти, с всички консумативи, които са нужни, от Националната здравноосигурителна каса и то веднага. Това не го видях. Как ще бъде осъществено комплексното обслужване, как ще бъде преценена удовлетвореността на пациентите без да бъдат подплатени с бюджет, на мен не ми е ясно.
Другият постулат, който се прие, е, че все повече ще се изнасят заболяванията в доболничната помощ и по този начин ще се разтоварят болничните заведения. Освен това ще бъдат обслужвани пациентите при условия, които са по-близки до домашните, при условия, които изискват по-малко средства. Това е чудесно като постулат, само че бюджетите на специализираната и първичната доболнична помощ са увеличени само с по 1 милион. Те няма как да поемат голяма част от заболяванията, които би трябвало да минат от доболничната към тях.
Не ми е ясно също така как при запазване на лимитите на болниците – тук ще отворя една скоба: в медиите се появиха съобщения, че лимитите отпадат, ама, ако има пари, което съвсем не разбирам как може да стане – и при запазване на лимитите, и при запазване на регулаторните стандарти, как ще се осъществи дори само разделението на пакетите на основен и допълнителен.
При обсъждането на бюджета на Здравната каса съвсем правилно се обърна внимание, че контролът трябва да се задълбочи и да се направи по-добър. Това не е работа, разбира се, на бюджета на Здравноосигурителната каса, но би трябвало, след като се предвиждат финансови бонуси от засилване на контрола, да бъде обяснено как този контрол от формален ще се превърне в действителен контрол, по същество контрол върху дейността, върху резултатите, а не контрол върху точките и запетайките.
В заключение бих казал, че бюджетът на Здравната каса е балансиран, бюджетът на Здравната каса би могъл да осъществи функцията на здравеопазването, но Парламентарната група на АБВ не може да подкрепи бюджет, в който отпада договореното начало. Затова на първо четене ние ще се въздържим от подкрепата му, а при условие че се спазят поетите ангажименти от министъра на здравеопазването, ние ще го подкрепим на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кючуков.
Тъй като времето Ви изтече, желаете ли удължаване?
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Засега не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Засега не – добре. Благодаря.
Следващият, заявил желание за изказване, е д-р Емил Райнов от Парламентарната група на БСП лява България.
Записал се е и Хасан Адемов от ДПС. След това, ако има други желаещи...
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Този Проектобюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. показва пълния провал на управляващите и конкретно на екипа на Министерството на здравеопазването в сферата на здравеопазването. Ще кажете – кое е общото? Общото е, че Министерството на здравеопазването има цели двама заместник министри, които са в Надзора на Националната здравноосигурителна каса.
Този бюджет за следващата година категорично не отразява по никакъв начин така гръмко прокламираните и анонсирани цялата година намерения за здравни реформи. Параметрите са ясни. Няма да се спирам на тях. Естествено, не се очаква значително повишаване на публичните средства за здравеопазването не само през следващата, гледайки дългосрочната рамка, а и за по-следващите години. Публичните разходи, както винаги, са около 4% - плюс минус, това няма значение. Здравеопазването, при този нисък дял от публични средства, категорично ще доведе до влошаване на качеството на обсъждане и намаляване възможностите за оказване на качествена и своевременна медицинска помощ. Това за сетен път показва, че здравеопазването не е приоритет на това правителство. За да не бъда голословен, дори в доклада на Здравната комисия имаше репликата, с която се започва представянето, че този бюджет на Здравната каса цели да се запази равнището на здравноосигурителните услуги. Достатъчно красноречиво е, че ние няма да искаме следващата година да се случи нищо повече за българския гражданин. Естествено, не мога да не спомена, че в бюджета за следващата година имаме едно увеличение от близо 130 милиона, като това нарастване е за сметка на приходите от осигурителни вноски. В същото време разходите за здравеопазването за сметка на населението продължават да бъдат едни от най-високите в Европейския съюз. По така тихичко преминалия доклад на Световната банка за сектор „Здравеопазване” се твърди, че личните средства на българите за здравеопазване вече гонят 60% при средноевропейски 20%. Всичко това води – до какво, колеги, до все по-голямо обедняване на българските граждани. Дори в този доклад има още една страховита цифра, че ежегодно 4% от българското население заради плащането за здравеопазването и личните сметки, изпада под прага на бедността. Ще кажете това не е важно.
В представения Законопроект, колеги, противно на очакванията на всички, които сме гласували Закона за здравното осигуряване, поправките, в Закона за лечебните заведения, не намираме нито една от политиките, нито една от заявките за реформи, които така широко се прокламираха, когато трябваше ударно да се приемат законите, апропо последният се прие – Законът за лечебните заведения – само преди два месеца. Още тогава в Здравната комисия и тук в парламента задавахме въпроса: всичко това, което се приема, ще намери ли отражение в Закона за бюджета за следващата година, с ясното съзнание, че една политика, ако не е заложена в бюджета, няма как да се случи? Тогава с устрем ни се обясняваше как всичко това е заложено, всичко това е предвидено, как в стенограмата е разписано как Министерството имат идеи за големите неща, които ще се случат от 1 януари. Уви! В момента виждаме, че това, което прогнозирахме, не се случи. Пакетът от поднормативни актове все още стои някъде в идеен зачатък. Тук-там има две, три наредби, които стоят с проектна готовност на сайта на Министерството – длъжен съм да го призная – една от тях е Наредбата за пакетите, но всичко останало го няма. Няма го и за остойностяването, както няма резултат от договора с чуждата фирма, която трябваше да подпомогне това остойностяване. Фирмата взе парите, но някак си резултатът още не сме го видели. Надяваме се да се запознаем с него.
В Проекта за бюджет на Касата за следващата година няма абсолютно никакви актюерски разчети. Разчети за това колко ще струва основният пакет, разчети за това колко ще струва допълнителният пакет, категорично няма. Няма нещо друго много важно – разчети за бъдещите нови дейности, които влизат в следващата година. Това са използването на новата високотехнологична апаратура – прословутите кибер ножове. Знаете, досега нямахме нито един. Сега ще имаме цели четири при средноевропейско един на 10 млн. граждани. Спомняте си линейните ускорители, които се закупиха, за което адмирация на екипа на Министерството, само че справка в една болница – ИСУЛ, оказа се, че линейните ускорители стоят, но екипът, който трябва да работи с тях, вече го няма. Адмирации за това, че от 1 април ще се покриват инсулиновите помпи – по-нататък ще говоря за тази сакрална дата в Проектобюджета 1 април.
Със Законопроекта се предвижда една самостоятелност на районните здравни каси, тоест надзора, Касата – Централно управление, ще разпределя парите по Районните здравни каси и те вече надолу ще разпределят парите, само че в Закона за лечебните заведения, в Закона за здравното осигуряване пишеше, че до този момент в районните здравни каси трябваше да бъдат налице Националната здравна карта, районните здравни карти. Такова нещо до този етап няма, така че ще ми бъде много интересно районните здравни каси, без тази първоначална информация, на какъв критерий ще разпределят средствата надолу или ще ги разпределят на база на други критерии, за което аз не мога не смея да си помисля, че ще бъде така.
Много интересно, че в този Законопроект въпреки шумно прокламираното, как от 1 януари няма да има никакви лимити, няма да има регулативни стандарти, всеки един пациент ще си носи с него парите, исканията, пакет изследвания и така нататък, виждаме нещо до болка познато – регулативни стандарти в извънболнична медицинска помощ, лимити в болничната помощ, тоест всичко това, което се обещаваше гръмко от 1 януари, го няма. Тоест, отново за борба със свръххоспитализацията разчитаме на административни методи или разчитаме на нещо много интересно, което миналата седмица го чух в изказването на един заместник-министър на здравеопазването и член на надзора, че хоспитализацията била достигнала такива нива на насищане, че тя ще спре от само себе си.
Колеги, това звучи много интересно, но на практика как ще се случи, лично аз не виждам.
Същевременно затова, след като нямаме никакви мерки за справяне с тази свръххоспитализация, вероятно някой път и не по медицински показания, някак си не се говори за медикаментите, където с изненада установихме, че Касата заплаща медикаменти, които не са внесени в България. А преди това бяхме свикнали, че в България се внасят медикаменти, които не са разрешени, но сега вече явно има един друг такъв случай.
Нещо, което не се казва в този Законопроект, е това, че Касата противно на репликите, които бяха точно преди една година по това време, когато се приемаше бюджета за 2015 г., когато се твърдеше, че следващата, тоест тази година, Касата няма да има преразход, няма дефицит, уважаеми колеги, Касата приключва тази година с дефицит. Цифрите са доста спорни, но са някъде около 70 милиона дефицит за тази година, неразплатени неща. Не коментирам задълженията, които имаме към другите каси в страни– членки на Европейския съюз, заради наши граждани, които са лекувани там, които също гонят 170 милиона. Това са задължения, колеги! Това са задължения, които няма как да изчезнат.
А изобщо не се спирам на прословутата надлимитна дейност, която се оказа, че е незаконна и априори няма основания да бъде платена. От вчера разбрахме нещо много ново, че тези плащания, които са по системите за социална сигурност за здравните системи в чужбина се оказва пък, че някой задължавал държавата без да има право на това. Питам аз: къде е контролът? А същевременно в бюджета за 2016 г. е записано, че със средствата от него няма да се покриват дефицити от 2015 г. Не претендирам, че разбирам от финанси, но това, че няма да платиш едни задължения не означава в никакъв случай, че те ще изчезнат от самосебе си, ще се разтворят във времето.
Индиректно тук не се споменава нищо и за прословутите задължения на болниците, гонещи 500 милиона. От тях само 50 – на общинските болници, останалите са на държавните болници под вещото ръководство на вече от една година новото управление на сектора.
И бих задал тук въпрос към министъра: той като горд собственик на държавните заведения не се ли притеснява, че в последния доклад, който беше от юли месец са записали, че само 11 болници от всички нямат задължения. Всички останали са потънали дълбоко под водата. Всички останали са декапитализирани. Или за първи път ще бъдем свидетели на нещо ново. По учебниците пише, че реформа се прави за нещо по-добро, за стабилизиране на нещата, а тук може би сме свидетели на новото, че чрез реформа провеждаме една ликвидация. Ако това е целта, значи – чудесно.
Никъде не видях нито една дума за пациентите, за качеството на услугата. Нали щеше да има едно комплексно обслужване, една комплексна медицинска помощ? Пациентът нямаше да се лута в отделни епизоди, ами щеше да бъде вкаран в цялостен филм, може би сериал, надявам се не латински.
И на края стигаме, след като вървим към по-атрактивните неща и защо няма да подкрепим Законопроекта. Продължава прословутата практика с Преходни и заключителни разпоредби да се променят основни закони. Справка: с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Касата отново премахваме договорното начало – договорното начало между Касата, публичната институция и съсловните организации.
Казвам „отново”. Първият опит беше в началото на 2010 г. Имаше един министър Дянков, спомняте си, който щеше да остойностява в Министерство на финансите и тъй нататък, и тъй нататък, и тъй нататък.
И когато тази година екипът на Министерството вкара в Проектозакона за здравното осигуряване да върнем договорното начало, повярвайте, колеги, това беше едно от решенията, които се гласуваха, както се казва, 110% анблок от всички.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ти беше „против”.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Не! Провери, господин Министър. Бяхме „за”. И каква беше изненадата, когато сега виждаме в Закона за бюджета, няколко месеца по-късно, това да отпадне.
В никакъв случай не искам да правя асоциации с това, че минаха изборите и от тук нататък това вече не е нужно, но тук има нещо още по-важно.
Уважаеми колеги, този Законопроект е подкрепен от надзора на Касата. В него има двама министри от екипи на министъра. Минал е през министерството. Министърът го е вкарал в Министерския съвет. Подкрепен и от него самия, тоест той е съгласен. Да де, ама тук виждаме едно раздвояване. Не искам да използвам медицинския термин за тази дума.
Само преди два месеца гласувахме Закона за лечебните заведения, където се твърдеше как нещата ще се случат от 1 януари. Сега същият този екип, същият този министър ни внася нещо друго. Ами, няма да се случи от 1 януари, предлагаме да се случи от 1 април.
Не искам да се спирам на датата 1 април и на какво е носител в българския фолклор, но самият министър бламира своя Законопроект, приет преди два месеца. Прие се, сега вече казва: „Не! Не става”. Тоест, с този Законопроект министърът бламира самият себе си. И без 1 април никой вече не ви вярва, господин Министър.
Човешко е да не се познават резултатите от мачовете, но да не осъзнаваш отговорността на поста, който заемаш, това е непростимо.
Този Законопроект, уважаеми колеги, дори е по-лош от тазгодишния, поради простата причина, че тази година, миналата година с актуализацията поне всичко беше разплатено, за да се започне на чисто, а тази година Касата завършва с дефицит.
Още веднъж повтарям това, с което започнах: този Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., този Проект, надявам се да не стане закон, е Закон на статуквото, Закон, демонстриращ пълен отказ от реформи и доказващ нагледно провала на един екип – екипът на Министерство на здравеопазването. БСП естествено не може да подкрепи такова нещо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Райнов.
Реплики? Не виждам желаещи.
Следващо изказване е на народният представител Хасан Адемов от Парламентарната група на ДПС.
Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! На нашето внимание днес е представен Проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. Ние в нашата парламентарна група нарекохме този бюджет бутафорен, което с други думи означава нещо лъжливо, измамно с външния си вид, което по някакъв начин имитира оригинала.
Преди да изразя нашето отношение по предложения Проект, искам да кажа няколко добри думи все пак за вносителите в лицето на Надзорния съвет и управителя на Националната здравноосигурителна каса. Мотивите на този Законопроект са представени по един много прецизен начин, което заслужава внимание.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. вместо да насърчава постигането на ясно дефинирани здравни цели, преследва единствено и само предварително зададени фискални параметри. Ето и част от нашите бележки, за другата част ще се погрижат останалите колеги от нашата парламентарна група.
На първо място, предложеният бюджет не кореспондира по никакъв начин с намеренията за реформи. Няма актюерски разчети за основния и допълнителния пакет. Няма разчети за цени и обеми на новите високотехнологични дейности. Няма никаква идея за финансирането на прословутото комплексно лечение. Няма изработена Национална здравна карта и регионални здравни карти, от които да следват потребностите от медицинска дейност. Не са окончателно приети близо 10 наредби, които произтичат от приетите Закон за здравното осигуряване и Закон за лечебните заведения.
Уважаеми господин Министър, имате мнозинство, дори твърдите, че то е стабилно. Няма никаква пречка до началото на бюджетната процедура да се приемат всички закони и подзаконови нормативни актове. Надявам се, че в Министерския съвет няма опозиция, която по някакъв начин да пречи за приемането на наредбите, така че отговорността е изцяло Ваша за това, че стартира бюджетна процедура без тя да бъде законодателно обезпечена със съответните нормативни актове.
На второ място, разминаването между бюджетната рамка и това, което ще се договори евентуално в Националния рамков договор. Бюджетът е целогодишен, Националният рамков договор ще действа само в рамките на девет месеца – от месец януари до април един инерционен вариант, след 1 април – втора част с евентуално договорени обеми и цени. На практика това е актуализация на бюджета, който предстои да приемем сега.
Това, което ни се предлага, е бюджет в две части – абсолютен прецедент в 15-годишната история на Националната здравноосигурителна каса. От нас се иска да гласуваме рамката, останалото е в стил: „Ще видим по-късно!”.
Не е ясно по каква гъвкава методика директорите на регионалните здравноосигурителни каси ще преразпределят обеми от каси, в които няма изпълнение на обемите, към други, в които има преизпълнение. За това е необходим допълнителен софтуер, необходими са допълнителни квалификации и всичко останало, свързано с това преразпределение. За съжаление, към днешна дата това го няма.
Няколко думи за макрорамката на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Ние от Движението за права и свободи нямаме претенции около общия размер на средствата, както се казва: „Колкото, толкова!”, но твърдим, че приходите са подценени. Това признаха и колегите от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Има поне девет причини, поради които смятаме, че приходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса са занижени.
На първо място, предвиждате ръст на брутния вътрешен продукт в рамките на 2,1%, което значи, че това от своя страна води до ръст на заетите, респективно в Проектобюджета на държавното обществено осигуряване Вие сте казали, че това са близо 10 хиляди повече осигурени лица за 2016 г., и близо 30 хиляди повече в сравнение с 2015 г. Минималният осигурителен доход е договорен с увеличение от 8,6%. Средният осигурителен доход се увеличава с 30 лв. Минималната работна заплата се увеличава на 420 лв. Минималната пенсия за стаж и възраст се увеличава макар и с нищожните 3,94 лв., все пак това означава 80 милиона повече приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване, респективно по-голям размер на средната пенсия, респективно по-големи приходи в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
По-нисък процент безработица. Само по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, забележете, са отворени схеми и мерки за 560 милиона, като през следващата 2016 г. предстои да бъдат разплатени около 170 млн. лв. Да не говорим за другите оперативни програми. Знаете, че една от техните цели е повишаването на заетостта, което с други думи означава увеличаване на броя на заетите, респективно увеличаване на средствата, които трябва да постъпят във фондовете на Националната здравноосигурителна каса.
С 5,7% се увеличават разходите в образованието. Знаете, че там се говори за стартови заплати със 70 лв. повече, а това означава, че има допълнителни резерви и в това отношение.
На следващо място, увеличение с около между 6 и 10 на сто в системите за социално подпомагане и грижи, в Националната агенция за приходите, в Агенция „Митници”, в Спешната помощ с 20%, както многократно сте заявявали, господин Министър. Това са все резерви в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Очевидно е желанието освен планирания резерв, Надзорният съвет на Касата да желае да преразпределя и преизпълнението на приходната част. Да се надяваме това да стане прозрачно и с участието на съсловните организации.
Има ли рискове за финансовата стабилност на предложения бюджет и откъде може да дойде този натиск върху фискалната програма?
На първо място, както господин Министърът заяви в Комисията по здравеопазването, от бюджета за тази година между 35 и 37 милиона най-малко ще бъдат прехвърлени за следващата година, за следващия бюджет.
На второ място, задълженията на болниците са около 420 млн. лв. Само не ми казвайте, че Националната здравноосигурителна каса плаща медицинска дейност, а не задължения, а една голяма част от тези просрочени задължения се дължат тъкмо на недофинансиране точно на тази медицинска дейност. Ако частни съдебни изпълнители започнат да разпродават имуществото на длъжниците, тогава ще имаме предбюджет, но няма да имаме лечебни заведения, които да изпълнят този предбюджет, и Вие прекрасно знаете това, уважаеми колеги.
На следващо място, задълженията към европейски лечебни заведения по схемите за обезщетение в натура са около 160 милиона – 67 за тази година и около 74 за следващата година. На касова основа, забележете, за 2015 г. по информация на членове на Надзорния съвет са изплатени 850 милиона за лекарствени продукти. Знаете, че има още месец и няколко дни до края на годината, вероятно тази сума ще бъде още по-голяма, а в бюджета за 2016 г. за лекарствени продукти са предвидени 750 милиона – повече от 100 милиона разлика едва ли ще бъдат компенсирани с договарянето на отстъпки или нещо, което е предвидено в Закона.
На следващо място, отчетеното ежемесечно изпълнение за болнична помощ през 2015 г. е около 130 млн. лв., което прави годишен разход от милиард и половина за следващата година, а предвидените средства по това перо са близо 160 милиона по-малко. Дано преструктуриранията дадат възможност този бюджет в болничната помощ да бъде изпълнен.
Всички тези обективни факти, а не предположения, ни карат да сме обезпокоени за финансовата стабилност на сектор „Здравеопазване”, с всички произтичащи от това последици. Тези, които подкрепят този бюджет, поемат отговорност за здравето на българските граждани.
Няколко думи за структурата на разходната част.
Тук трябваше да има поне малко усилие и реформаторски подход за промяна в съотношението извънболнична – болнична помощ, защото в извънболничната помощ са заделени 20,5 на сто от разходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса: за лекарствени продукти – 27 на сто, много повече, отколкото е средният процент в това отношение в европейските страни; за болнична помощ – 47,8 на сто. Забележете, за скъпата болнична помощ са заделени най-много средства, въпреки уверенията, че част от дейностите в болничната помощ ще бъдат прехвърлени в извънболничната помощ. Тъкмо затова трябваше да видим и по-големи усилия да бъде подкрепена извънболничната помощ. За съжаление, сумите, които са предвидени, са съвършено символични.
В заключение, на нашето внимание е предложен бюджет, който прилича на бюджет, но не е истински, а псевдобюджет в две части.
Второ, прилича на реформаторски бюджет, но без реформаторско съдържание.
Затова ние от нашата парламентарна група го нарекохме бутафорен бюджет. А истинското му име е провал на едногодишните усилия и напъни, провал на говоренето за реформи и хаотично катерене нагоре по стълбицата, която по правило в този сектор води надолу, за съжаление! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Реплики? Няма.
Министър Москов поиска думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата и обещавам, че ще бъда кратък, за да внеса малко допълнителни мотиви от гледна точка на възможността да вземете информирано решение.
Благодаря за всички предложения. Те бяха изказани в рамките на заседанията на Здравната комисия. Сериозна част от тях са отчетени.
Няколко думи по макрорамката. Проектът за бюджет, внесен от Министерския съвет в парламента, предвижда 129 млн. лв. повече като приходи, съответно възможност за разходи за Здравната каса в сравнение с миналата, тоест с настоящата година, което е средно увеличение с 4,2%. Тези пари не идват от въздуха или някакво сляпо преразпределение, което да разказва кое е приоритет и кое не е. Те са свързани с ясните налични източници на приходи по начина, по който заедно сме ги обсъждали и Вие сте ги гласували. Около 42 милиона идват от повишението на ангажимента на държавата, което е част от постепенния ангажимент. Тук отварям една скоба – разказът доколко е коректна и доколко не е коректна държавата винаги е бил малко противоречив. Ако трябва да защитавам политическа теза, ще кажа, че днешната държава е с 5% по коректна от всяка бивша държава. Това е в ясен график, приет от Вас – по какъв начин държавата ще изрази тази си коректност.
Съвсем отделен е въпросът какво означава коректност на държавата, при положение че тя не харчи собствени пари, а парите на данъкоплатците. Тоест ние увеличаваме разхода от парите на данъкоплатците с 5% всяка година за здравеопазване. Това е по същество скрито увеличение на здравната вноска. Всички сме наясно, че това трябва да се случи от гледна точка на социалната и демографската структура на населението. Тоест една част от тези 129 милиона са през този източник на базата на решението на парламента за увеличаване вноската на държавата, а втората част е от увеличената събираемост на здравни вноски на базата също на промени в Закона и различния режим на възстановяване на здравноосигурителните права, който ще бъде валиден от началото на следващата година. Наистина събираемостта е голяма. Господин Ананиев е тук и може да го потвърди. Тоест има пречупване на кривата за лоша събираемост.
Говорим за философия, за наличие или липса на реформи. Нека да Ви припомня философията, с която беше внесен бюджетът миналата година. Да не забравяме, че в края на миналата година той претърпя двукратна актуализация и достигна цифрата близо 400 милиона. Нека всеки се вглежда в собствените си действия в годините, защото когато си направил бюджет, който трябва да бъде актуализиран между 350 – 400 милиона в края на годината, то нещо съвсем си се объркал при съставянето на бюджета.
Аз не знам какво правя аз, но знам, че не бих си позволил да внеса бюджет, който знам, че ще бъде актуализиран с 400 млн. лв. в края на годината. Това е съществена част от бюджета въобще. Тоест всеки разговор за актюерски разчети с хора, които са внесли и са подкрепили такъв тип бюджет, за мен тези хора са лишени от чувство за собствена памет.
Но да припомня какво стана в началото на бюджетната процедура миналата година. Тогава на базата на единствено възможната философия, на базата на започнал преговорен процес между Лекарския съюз и тогавашното ръководство на Касата трябваше да влезем във философията на строги лимити, тоест администриране на тези разходи.
Да Ви припомня, от началния вариант за резерв на Касата с решение на парламента практически две трети от този резерв бяха деблокирани още в началото на година и разпределени по отделни пера. Те бяха: 170 милиона за болници, 5 милиона за медикодиагностични дейности, 10 милиона, 5 милиона... Това направихте като народни представители в началото на годината, тоест ясни параметри, които оформят ясно какви са структурите и с какво разполагат до края на годината едни системи в рамките на лимита. Тоест казахме на болниците: имате толкова пари до края на годината, разполагайте го в 12-месечна база. Това беше философията на постигнатия рамков договор и споразумението за цени и обеми.
Сега в момента при цитираните числа, дали случайно или нарочно се изпуска фактът, че в рамките на предложения бюджет на Касата има резерв от 316 млн. лв., който бюджет при разпределението по съответните пера ще направи разликата и в доболничната помощ, и в начина на харчене в болничната помощ, и в политиката от гледна точка на лекарствата. Всичко това е свързано с подзаконова нормативна уредба, защото онова, което беше свързано с ангажимента на парламента, той го прие – Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения.
Нека да внеса малка яснота. Цялата подзаконова нормативна уредба, свързана със задължения на Министерството и на правителството – да изведе нормативните актове от законите, които гласувахте, са в графика, записан в съответните законови наредби. Мога да кажа конкретно за какво става въпрос.
Наредба № 40 преди второ четене на бюджета ще бъде вече факт с постановление на Министерския съвет, защото публичното обсъждане изтече.
От една страна Вие казвате: „Държавата се бави”, а от друга страна казвате: „Нарушавате договорното начало”. Договорното начало изисква мненията на съсловните организации и на всички заинтересовани страни в този дебат – да бъдат изслушани, приети и взети под внимание там, където следват основната политика. Окончателното становище на съсловните организации по Наредба № 40 беше получено в края на миналата седмица. Тази седмица Наредбата в окончателен вид ще е на път към Министерския съвет и следващата сряда ще бъде гласувано постановление на Министерския съвет, както е записано в Закона.
Наредбата за критерии за заплащане на медикаменти за домашно лечение – следващата сряда изтича публичното обсъждане. Там не е нужна процедура през Министерския съвет. Минава веднага за публикуване и действия. Има ред неща, с които сте се запознали по време на публичното обсъждане и можете ясно да намерите какви са разликите.
Наредбата за диспансеризацията е на сайта на Министерството тази седмица.
Има и редица други законови текстове.
Наредбата за методиката за областната здравна карта вече е факт. До края на годината, както е записано в Закона, областната и националната здравна карта и всички обеми, нужни от ясните експертно доказани нужди от здравна помощ, ще бъдат факт. Ако има някакво забавяне в отделни области, то ще бъде свързано с факта, че областни управители и представители на местната власт бяха пряко ангажирани в изборния процес и това на места е забавило тази работа. Сега ще го наваксаме.
Наредбата за „Ейч Ти Ей”, която дава различния подход на Касата за договаряне на лекарства от началото на годината – времето за публичното й обсъждане изтича днес.
Наредбата за регулиране и регистрация на цените на лекарствените продукти – ако не се лъжа, може би вече е гласувана в Министерския съвет.
Наредбата за удовлетвореността също приключва своя път на публично обсъждане и отново в рамките на седмица или 10 дни, след като се вземат всички становища, ще бъде факт.
Тоест от гледна точка на подзаконовата нормативна база Министерството и правителството изпълняват и ще изпълнят ангажиментите си в сроковете, гарантирани в Закона.
Няколко думи за разпределението. Направих малък отчет в Комисията за степента на изпълнението на бюджета на Касата за 2015 г. Когато се вземат под внимание всички отчети за реалното касово изпълнение на Касата към 30 септември, най песимистичният вариант, представен пред Надзора на Касата, беше, отново повтарям – най-песимистичният вариант, беше за дефицит в рамките на около 65 млн. лв. таван. Това беше нееднократно декларирано и на Комисията. Благодарение на преизпълнение на приходите от здравни вноски на разположение на Надзора на Касата за разпределение на предстоящи плащания, още в края на този месец и в началото на декември ще влязат минимум още 20 милиона преизпълнение. Това са разчетите. Заедно с други мерки, които се вземат, ние правим научно обоснована прогноза. Мисля, че в Комисията доста подробно разказах за евентуалният дефицит, който да бъде прехвърлен, да не бъде изплатен тази година, и който ще бъде между 35 и 37 милиона. Позволявам си тази волност от 2 милиона, защото има определени конкретики, върху които не можем да имаме докрай детайлна преценка.
Защо казвам, че тези 129 милиона, които са нетно увеличение, в сравнение с тази година, няма да бъдат по никакъв начин променени, по никакъв начин няма да бъдат част от изплащането на тези евентуални между 35 и 37 милиона.
Първо, защото в приходната и в разходната част на бюджета за следващата година по чисто счетоводни причини не са взети предвид постъпленията от сключените договори на базата на приетите от Вас промени за задължителни отстъпки на определени видове медикаменти с фармацевтичната индустрия.
Да припомня, че до този момент, за тази година вече имаме сключени договори, учредени банкови гаранции и така нататък. Точният размер е 43 млн. 700 хил. лв. За следващата година прогнозата е, и като говорим за разчети, за първи път Касата има възможността на базата на договорените с фирмите обеми за следващата година, тоест техните разчети за обеми, търговските им претенции, търговският им план, бизнес планът им да бъде отчетен при формирането на бюджета за лекарства. Тоест следващата година тази отстъпка ще бъде минимум в размер на 65 милиона – дали това ще бъде увеличение на приходната, или намаление на разходната част, е счетоводна техника. Ако обаче тази година имаме дефицит на Касата в размерите, за които говорих, той ще бъде покрит с част от тези пари, които не са отразени в Проектобюджета, нито като намаление на разходната, нито като увеличение на приходната част.
Отделно допълнителен резерв е, че приетите в… (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Да, отразено е в текстовата част, но го няма отразено като числа. Тоест това е допълнителен резерв, с който да се покрие евентуален дефицит от тази година.
Второ, приетите в последния момент повишения на заплатите, на възнагражденията в осигурителната сфера, на учители и в други сектори също не са отразени, защото времето, в което Надзорният съвет прие това нещо, беше когато Вие приемахте новите нива на възнаграждения там. Така системата ще разполага със 129 милиона на чисто от началото на следващата година.
Промяната е свързана не толкова с количеството пари – те са повече и обясних защо, а с начина, по който те ще бъдат изразходвани, с причините, поради които Касата ще ги разплаща и с начина на контрол върху всичкото това.
Къде са допълнителните резерви в този бюджет? Първата резерва е свързана с вече избрания изпълнител до края на тази година – това са сложни процедури, свързани със специфики на нашето законодателство за обществени поръчки, за централизираната платформа за търговия с лекарства в болниците. Преди Коледните празници ние ще имаме готовия продукт. Той ще има текстови период от около месец-месец и половина, тоест с началото на новия Рамков договор това ще бъде факт.
Второ, вече има процедура – заданието, което Надзорът на Касата даде, е готово и вероятно следващата седмица ще бъде обявена процедурата за електронния идентификатор. Таймингът е свързан с това, че в рамките на месец март ние вече трябва да имаме готова тествана версия за електронен идентификатор – не искам да влизам в подробности за спецификата на това нещо.
Това са ред неща, които по условие ще доведат до допълнително изчистване и прозрачност на начина на харчене в системата. Тоест в единия случай, в който се проведе централизиран търг за медикаменти, е ясно, че цената ще бъде по-ниска за болниците.
Във втория случай, при положение че идентификаторът ще идентифицира нашето присъствие в болница или в аптека, когато ни изписват медикамент, това очевидно ще доведе до, най-малкото, изсветляване на реалните обеми, с които се работи.
Иначе цялостната философия е свързана с промяната на това, че не се контролират и не се договарят цени. Това е част от Рамковия договор, те си вървят там – каква цена, на каква клинична пътека. Касата ще закупува обеми. Това е разликата. При положение че обемите – тук чух скептични реплики, но понеже преди това се цитира становището на Световната банка, нека да кажа, че обемите на болнично лечение са достигнали някаква равновесна точка е заключение и на Световната банка. Между другото, това е заключението и мнението на самия Лекарски съюз. Дали това е така, или не, но ако сме достигнали до това нещо и Касата гарантира достигнати обеми на национално ниво от 2 млн. 34 хил. хоспитализации, ще доведе до гаранция, че българските граждани ще имат нужния обем лечение – когато имат нужда, ще влязат в болница, а начинът, по който ще се контролира това, минава, разбира се, през всички тези наредби, които до края на годината в законовия срок, отново казвам, ще бъдат абсолютно готови.
Договорното начало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Министър Москов, да помоля да се ориентирате към приключване.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Тридесет секунди, господин Председател, и завършвам. Няма да взимам думата повече.
Договорното начало. Приемам всички критики, които се чуха и от страна на съсловните организации, и от страна на политическите сили тук. Решението на Надзора за определени текстове, които според съсловните организации нарушават договорното начало, бяха свързани с гаранция на това, че бюджетът на Касата ще бъде запазен какъвто е, без да влизаме в определени дефицити, защото дефицитът означава допълнително данъците на хората – да се дава нещо на хора, които изпълняват лечебна дейност.
Всички се убедихме, че тези текстове могат да бъдат прецизирани. В Комисията беше поет такъв ангажимент от народното представителство между първо и второ четене тези текстове да бъдат изчистени, да няма съмнение в наличието и продължаването на принципа на договорното начало. Като вносител от Министерския съвет, защитаващ мотивите на правителството, съм готов да гарантирам, че това ще бъде и позицията на държавата в рамките на разговорите между първо и второ четене.
Може още много да се говори.
Последно – защо април? Знаете ли, тези, които много по-отдавна от мен се занимават с това, много добре знаят, че в моментите, в които държавата и Лекарският съюз или Касата и Лекарският съюз сколасат да сключат Рамков договор с всичките му атрибути, той е в първа текстова част, по-скоро малко декларативна, наречена „Рамков договор”, който винаги се сключва някъде в навечерието на Коледа. Реалната част от Рамковия договор всъщност Наредбата за цени и обеми, споразумението за цени и обеми винаги е някъде към края на месец март, началото на месец април. Тази година успяхме да извървим целия цикъл. Ако си спомняте Националният рамков договор беше подписан в края на годината, а всъщност реалната подплата на Националния рамков договор беше в края на месец март.
С предложението на Закона се предлага юридическият статус да бъде приведен към фактическите обстоятелства. Нищо повече и нищо по-малко. Всяка спекулация за готовност на държавата със законови и подзаконови нормативни актове не би трябвало да намери място тук. Много нови неща се въвеждат, по много различен начин ще се съотнасят към себе си Касата и договорните й партньори. Това изисква и нужното време именно, за да се запази договорното начало.
Държавата ще е готова в края на годината с всичките наредби, когато те се избухат изведнъж върху цялата система и това може да доведе наистина до напрежение. И самият Лекарски съюз, и Надзорът на Касата, и ние като правителство стоим зад тезата, че така или иначе фактическото положение за сключване на формалния договор за цени и обеми трябва да бъде към началото на месец април. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Москов.
Думата има народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги! Наистина господин Москов може би трябваше да изчака всички народни представители и след това да се изказва, а не да дава тон на дебатите – това е друга тема. Въпрос на протокол.
И плюс, и минус е човек да се изказва след четирима лекари, представители на БСП, ДПС, АБВ и Партия ГЕРБ. Аз пък ще си послужа с повече числа.
За здравния бюджет в момента – направих си труда – в залата се намират около 86 народни представители, когато се гледа най-важният бюджет в държавата – бюджетът, който гарантира здравето на българските граждани. Когато обаче преди един час се гледаше моето предложение за точка в дневния ред за намаляване на държавните субсидии за партиите и част от тези…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, ако обичате, господин Енчев, по темата!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Има връзка. За здравеопазване – тогава бяхте точно почти два пъти повече, което означава какви са приоритетите на народните представители в този парламент.
Аз ще гласувам против този бюджет, това е извън всякакво съмнение. Надявам се опозиционната Българска социалистическа партия и Атака да внесат вот на недоверие и първия вот на недоверие трябва да бъде за политиката на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Припомням Ви официално да се придържате към темата!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Това е точно към темата, господин Председателстващ, и моля, не ме прекъсвайте!
Националната здравноосигурителна каса – и господин министърът преди малко призна, ще влезе с много сериозен дефицит в 2016 г. Според експерти, става дума за 100 млн. лв. За плащане към болници, аптеки и други пера не достигат 64 млн. лв. Това го изнесе председателят на пациентската организация. Още над 60 млн. лв. Здравната каса дължи на чуждестранни здравни фондове. Това също беше изнесено от колегите на БСП. Възможностите обаче за покриването на този дефицит са само чрез трансфер от държавния бюджет, но в Проекта за Бюджет 2016 г., за следващата година, не е предвидено да се покрие този дефицит, тъй като Вие знаете, залага се бюджет 3 млрд. 204 млн. лв.
За мен поне остават неясни много параметри, заради които е трудно да се планира бюджетът на институцията за 2016 г. и още не е ясно какво ще включват двата здравни пакета, както и какъв брой болници ще финансира Здравната каса. Също така не е ясно защо министърът преди малко използва много неясния термин „електронен идентификатор”, вместо да каже най-важното – че става дума за пръстови отпечатъци, тъй като в българските болници ще се влиза с пръстови отпечатъци, както криминалните персони в България се регистрират, а, както знаете, и в аптеките роднините на болните ще дават също пръстови отпечатъци. Така че, министър Москов, много Ви моля, използвайте правилните термини, а не тези, които заблуждават или вкарват в заблуждение българските граждани.
Тук трябва да припомня острите критики към бюджета и, надявам се, между първо и второ четене да бъдат уважени от страна на Българския зъболекарски съюз, който заяви в лицето на своя председател, че има престъпно неразбиране към денталната медицина и че от няколко години, а това не е уважено в бюджета, зъболекарите искат да се увеличи дейността по тази пътека за възраст над 18 години поне с една дейност. Поне с една дейност!
Повтарям, между първо и второ четене денталната медицина трябва да влезе много сериозно, но със суми, с пари, а не само с празни приказки и пожелания, тъй като, не знам дали знаете, на Балканите, не говоря за Европа, България е най-зле стоящата държава по отношение на денталната медицина. Що се отнася до заплащането, България на Балканите е единствената държава, в която зъболекарските услуги се заплащат почти 100%. Дори страна като Босна и Херцеговина, където имаше опустошителна гражданска война, денталната медицина е 100% безплатна. Същото се отнася за втората българска държава – Македония, където 100% зъболечението е безплатно. Давам Ви два примера, които показват какво престъпно безразличие има по този въпрос. Надявам се, казвам за трети път, зъболечението между първо и второ четене да влезе.
Също така искам да обърна внимание на забележките, които направи председателят на Българския лекарски съюз, който заяви, че има много сериозни забележки към преразпределянето на средствата по болничната и извънболничната помощ, тъй като, според него, се наблюдават неправомерни текстове, с които тотално се цели да се извадят съсловните организации от процеса на договаряне и контрол.
Хубавата новина тук е, че министър Москов е обещал, че тези параграфи, по-точно § 10, ще отпадне между първо и второ четене, ако, разбира се, не се е отказал вече от това свое добро намерение.
Нека да завърша с нещо много важно: по данни на Световната банка, която много често се цитира, преди малко и министър Москов я цитира, но той не цитира нещо много важно от Световната банка – 60% от здравните услуги се плащат от джоба на болните, а само 40% от обществените фондове – става дума за Националната здравноосигурителна каса, Министерството и съответните болници. По мнението на много експерти разделянето на болестите на два пакета има своето дискриминационно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Желаете ли удължаване?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, удължете времето пропорционално.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Той няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Вие нямате...
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Исках да завърша само с това, ако ми позволите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Последно изречение.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Разделянето на два пакета е дискриминация към болните в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров. (Народният представител Димитър Байрактаров се уточнява с председателстващия Иван Иванов.)
Променяте си желанието.
Имате възможност за изказване. Редувам парламентарните групи.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател, не сте ме разбрали.
Имах искане за изказване.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, няма как да не взема отношение, когато от тази трибуна се произнасят откровени неистини, лъжи, да не кажа по-тежко определение – глупости.
Всъщност какво е добре да знае обществеността, какво е добре да знаете Вие, уважаеми колеги? Може би на някои от преждеговорившите много им се иска да се върне правителството на Орешарски и за пореден път Здравноосигурителната каса да завърши с дефицит 400-500 млн. лв. Може би на някои много им се иска да се върне онова мрачно време, в което се спираха плащания към болници, обслужване на клинични пътеки, плащания към онкоболни. Явно това е много изгодно за някои хора, защото дефицитът години наред, в рамките на 400-500 милиона, се плаща не от някой друг, а именно от тези бедни хора, за които някои тук уж се грижат и се опитват да ги защитават.
Каква е обаче истината? Истината е, че една парламентарна група в лицето на ДПС и други такива техни подкрепящи, повече от половин година саботираше приемането на Закона за здравното осигуряване. Благодарение на това саботиране и тези скромни 35 милиона, с които Касата завършва като дефицит, сега нямаше да съществуват, защото половин година се работеше по старите схеми, заложени от порочните практики на онази тройна коалиция БСП, ДПС и „Атака”. Ако беше приет Законът, както беше планирано февруари-март месец, този дефицит щеше да бъде стопен. Фактите са безспорни и когато фактите говорят, и боговете мълчат. Огромна събираемост на здравноосигурителни вноски.
Нека да продължим и по-нататък. За първи път от години насам Здравноосигурителната каса приключва с нищожен дефицит. Нищожен! Нещо повече, ние трябва...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Завършвала е и с излишък на дефицит.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не се обаждайте!
Ако обичате, вземете отношение към колегата Адемов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Продължете, господин Байрактаров.
Моля за спокойствие в залата!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: За първи път в бюджета на Здравноосигурителната каса се наблюдават положителни промени, за които положихме толкова много усилия: увеличение с 80 милиона на събираемостта на здравноосигурителни вноски, като в Комисията аз даже казах, че има резерв, дай Боже, той да се изпълни. Сигурен съм, че ще бъде преизпълнен в тази посока.
За първи път се отделят 700 млн. лв. за лекарства за извънболнична помощ. В това отношение, ще отворя скоба, че за първи път се отделят толкова много средства за онкологично болните български граждани. За първи път! За първи път се осигуряват безплатни лекарства и това, забележете, го прави дясно правителство, безплатни лекарства за хора, страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Нима това е лошо? Нима срещу това роптаете?
За първи път има максимално наложен контрол върху изразходване на средствата. Нима и това не искате?
Затова ние ще подкрепим този бюджет на първо гласуване. Изложили сме своите забележки в Комисията. Надявам се, че ще бъдат отчетени, но за първи път има един бюджет, през който се провежда политика в полза на българския народ. Естествено, и на мен ми се иска нещата да се случват много по-бързо и аз искам да положим едни усилия по отношение на демонополизация на Здравноосигурителната каса (единични ръкопляскания от ДПС), защото това е правилният път и ние ще работим в тази посока.
За първи път се предвижда изработването на клинична пътека за осигуряване на диабетно болните деца с инсулинови помпи. Къде са тук социално мислещите, ляво мислещите, които години наред дори не си мръднаха пръста да помислят за това нещо?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Тогава ги нямаше тези помпи.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така че, когато някой коментира, добре е да се подготви добре, да се научи да чете правилно числата, а не да развива поредната доза популизъм, защото тя по никакъв начин не помага. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики? Не виждам.
Тъй като има записани още минимум трима желаещи за изказване, обявявам почивка.
В 12,00 ч. продължаваме с дебата по Законопроекта.
Колеги, само да напомня едно съобщение, което е свързано с почивката:
По повод 100 години от Първата световна война и Освобождението на Македония в 11,30 ч. в Северното фоайе на Народното събрание ще бъде открита фотоизложбата „Голямата война 1915 – 1918 г.”
Експозицията е под надслов „Македония – поглед зад фронта” и е под патронажа на заместник-председателя на Народното събрание д-р Красимир Каракачанов.
На откриването сте поканени всички Вие.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава.
Думата за изказване има господин Валентин Павлов – от групата на Реформаторския блок.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорно бюджетът на НЗОК е един от най-важните бюджети за страната ни. Всички ние сме силно загрижени за здравето на българското население, за здравеопазването като цяло. Всички ние знаем, че от здравето по-важно няма, но какво се случва и какво чуваме от тази трибуна, особено от опозицията? Един бюджет, който бил пълен провал, един бюджет, който бил бутафория, бил недостатъчен, не бил добре обмислен и едва ли не от 1 януари в България здравеопазването спира – няма да има здравни грижи, едва ли не болниците ще бъдат затворени.
Със сигурност, колеги, има хора в тази зала, според които някои от показателите за определени медицински дейности – болнична, доболнична, дентална и така нататък, са недостатъчни, или други са завишени спрямо останалите такива. Има дейности, които са завишени в сравнение с 2015 г. с два процента и половина, и други, достигащи до над 15%, но в крайна сметка този бюджет е съобразен с бюджетната макрорамка на страната.
Днес ние ще гласуваме на първо четене Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ние от Реформаторския блок категорично ще подкрепим този бюджет. Разбира се, между двете четения ще внесем нашите предложения за промяна на някои от текстовете, с които при така предложените текстове има определени забележки.
По време на дебатите в Комисията по здравеопазването се запознахме подробно със становищата на съсловната организация, чухме техните притеснения, чухме становището на Министерството на здравеопазването, както и на Надзорния съвет на НЗОК. Ясно беше заявено – и тогава, и сега от трибуната на Народното събрание, че всички тези притеснения ще бъдат коментирани и някои от тях коригирани между двете гласувания, но за да се случат всички тези стъпки, ние трябва днес заедно да подкрепим Проектобюджета на НЗОК.
Уважаеми колеги, нека не говорим от тази трибуна само политически и популистки – нека да покажем истинска загриженост за българското население, за българското здравеопазване и подкрепим бюджета на НЗОК за 2016 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Павлов.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има народният представител Георги Гьоков от Парламентарната група на БСП лява България. (Реплика от народния представител Георги Гьоков.)
Моля удължете времето пропорционално на всички парламентарни групи.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Състоянието на здравеопазването е катастрофално. Системата работи неефективно и е силно бюрократизирана, а корупцията е много висока. Не се осигурява реален и равен достъп до качествено образование на почти една трета от българите. Това състояние го вижда всеки непредубеден български гражданин.
Анализирайки внимателно бюджета на Здравната каса за 2016 г., аз виждам бюджет на статуквото, в който липсват каквито и да е било политики, които да водят до подобряване на това катастрофално състояние. Установявам, че според този бюджет едва ли здравеопазването е приоритет за управляващите. Ако вносителите твърдят обратното, че здравеопазването им е приоритет, аз ще определя това като цинично. В бюджета по-скоро виждам политики, които силно влошават функциите на здравеопазването и нанасят обществени щети, отколкото решение на проблемите в здравеопазването. Затова твърдя, че този бюджет не отстоява добра социална стратегия, а по-скоро обратното – подкрепя спорни социални практики.
На всичко отгоре бюджетът бе публикуван достатъчно късно, разбира се, заради изборите, но в нарушение на Закона и бюджетните традиции. По този начин ловко бе избегнато сериозно обществено обсъждане и основателни критики. Нещо повече, възможността да бъде съобразен с обществените нагласи и очаквания.
С този бюджет и с говоренето по него се прави опит за внушаване на българските граждани за няколко неща. Първо, че парите за здравеопазване ще бъдат повече, второ, че реформите в здравеопазването продължават и, трето, че здравеопазването е приоритет за управляващите.
Бюджетът повтаря приходите и разходите на миналогодишния с минимални, незначителни увеличения, с изключение на парите за лекарствата. Но при тази лекарствена политика, която съществува в момента, това ме навежда на мисълта, че се подготвя по-масирано източване на средства от Касата – 3,6 милиарда за здравеопазване, или това е около 4% от брутния вътрешен продукт при средно за Европейския съюз – 7,3%.
Когато една страна повишава стандарта си, както твърдят управляващите, че се случва при тяхното управление, трябва държавните разходи да нарастват, особено в сферите на образованието и здравеопазването. С други думи, по-високият относителен дял на публичните разходи, като процентно отношение към брутния вътрешен продукт в тези сфери, е гарант за подобряването на благосъстоянието на нацията в дадената държава, а това тук го няма като подход и здравеопазването е приоритет само на приказки. По прости сметки – около 500 лв., или това са 250 евро, се пада на човек на година за здравеопазване, за разлика от останалите в Европейския съюз страни като Чехия, Словакия и Словения – все от нашата черга, средствата са около 1000, 1200 евро. Това води до несъразмерно високи частни разходи за хората, които са здравноосигурени – над 50%, а вече може би и 60%, при средно за Европейския съюз – под 28%. Веднъж се плащат здравни осигуровки, втори път плащат от джоба си здравноосигурените хора за здраве. Това няколко пъти ни напомня в докладите си и Световната банка.
Остават и лимитите за болнична и извънболнична помощ. Отново ще важи принципът: „Колкото повече работиш, толкова повече задължения ще трупаш, а Здравната каса ще ти дължи”, особено за държавните и общинските болници.
И още нещо. Какво става, ако имаш заболяване от основния пакет, но лимитът е изчерпан? Болницата те връща и търпи санкции, или те лекува и задлъжнява? Друга алтернатива няма. И ако за основния пакет има лимити, то защо въобще има разделяне не заболяванията на основен и допълнителен пакет, щом за всичко ще има лимити, тоест всички ще чакат или всички ще плащат допълнително? А това, че в този бюджет реформата в здравеопазването продължава, звучи направо заплашително, особено след приетите два основни закона – този за здравното осигуряване и за лечебните заведения, които са обжалвани от опозицията в Конституционния съд и се надявам в най-скоро време да има решение по този въпрос.
Във връзка с това в този бюджет не виждам разчети за разходите по така наречените „основни и допълнителни пакети”. Сигурно пак трябва да чакаме, за да видим визията за това разпределение, ама ни омръзна вече да чакаме. И на народа му омръзна – то не бяха пакети, то не беше комплексно обслужване, лични карти, отпечатъци, все чудеса, но резултати никакви. Не вярвам да се намери българин, който да твърди, че за една година управление на това правителство здравеопазването е мръднало и сантиметър напред, дори по-лошо – върви надолу.
Още от самото начало се опитахте да овладеете здравната каса – една организация, която управлява по-скоро публични средства. Административно не успяхте. Противопостави Ви се опозицията – всички всъщност, част от управляващите, медицинското съсловие, пациентските организации, работодателските организации и синдикатите, но Вие не си взехте поука и с този бюджет пак превръщате Здравната каса в зависима институция, в едно подразделение на Министерството на финансите и на Министерството на здравеопазването.
Още нещо. В този бюджет правите разпределение на разходите по районните каси, а не по медицински дейности. Грешно. Това, освен всички други негативи, ще доведе и до регионализация на медицинските дейности, а оттам и до регионализация на лекари и пациенти, а това е грубо нарушение на принципа за свободен достъп до лечение, заложен в Закона за здравното осигуряване. Познайте кого ще ощети най-много това разпределение? Естествено, малките населени места, където и без това е затруднен достъпът до лечение.
А като черешката на тортата в този бюджет – Преходните и заключителни разпоредби, по стара българска традиция се правят съществени промени в наскоро приетия Закон за здравното осигуряване. Казвам „съществени”, защото са 27 на брой. Каквито и да са мотивите за това, то е недопустимо, най-малкото, защото само преди 2-3 месеца приехме този Закон и се занимавахме с него достатъчно дълго време. Какво се промени за тези три месеца, не е ясно.
Всичко това, а и още много други неща ме карат да гласувам твърдо „против” предложения бюджет на Здравната каса за 2016 г. Така ще гласува и Парламентарната група на БСП лява България, за разлика от групата на колегите от ГЕРБ, които мълчаливо и стоически приемат този бутафорен, както го нарече д-р Адемов, бюджет и по всяка вероятност ще гласува за него. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Само да Ви информирам, че Вашата група има минутка от лимитираното време.
Сега давам думата на народния представител Семир Абу Мелих – за изказване, именно от споменатата парламентарна група на ГЕРБ. Да Ви информирам, че освен Вас, е записан господин Кърджалиев.
Има ли други желаещи, за да съм наясно? Няма.
Господин Абу Мелих, имате думата.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, както всяка година, дойде моментът да се гласува бюджета на Здравната каса за следващата година. Едните го подкрепят, другите не го подкрепят. Общо взето, нищо ново под слънцето.
Удовлетворява ли този бюджет нуждите на българското здравеопазване? Отговорът е: „Разбира се, че не. Трябват повече пари”.
Някой задавал ли си е въпроса, особено от опозицията сега – защо същите приказки за бюджета ние ги говорихме миналата година, когато Вие приемахте Вашия бюджет на Здравната каса? Странно, но е факт – парите не стигат, администрирането на тези пари не е правилно, имате проблем с еди-коя си клинична пътека, еди-коя си дейност не е дофинансирана, с онкоболните има проблем, така нататък и така нататък.
Цялото това нещо идва само от едно – несъвместимост на две системи на територията на Републиката едновременно. Едната система е свободна, пазарно ориентирана, в смисъл аз да си избера кой ще ме лекува, в коя болница ще отида; лекарят, изпълнителят на тази дейност и медицинската сестра си избират къде да работи, в коя болница, на каква заплата, дори в коя държава в Европейския съюз. От там нататък платецът на услугата обаче не ти дава никакъв избор. Имаш две либерални системи, които работят, които не могат да бъдат изключени и една монополна система. Няма как да се получи синхронизация помежду им посмъртно.
Тази система, рано или късно, това или следващо Народно събрание ще я събори. Монополът на Касата Ви е проблемът. Монополът на Касата Ви е проблемът! А не бюджетът на Касата, не наредбата на министъра, не законът. Бюджетът на Касата е такъв, какъвто е – толкова пари вади държавата. И миналият бюджет беше по този начин. Каква е разликата? Разликата идва от там, че българинът вече има право на избор, който никой тук в тази зала не може да му го вземе. Аз имам право къде да отида да се лекувам. Когато някой ми предложи по-добро лечение, имам право да отида и да го искам. Съответно се обръщам към моя осигурител и му казвам: „Ако обичаш, плати ми сметката, защото аз бях изряден към теб досега”. Изведнъж осигурителят казва: „Да, вижте сега, парите не стигат!” Какво ще направим? Мен какво ме интересува, ти си ми взел парите досега? Взимал си ми парите, държиш ми сметка защо не си плащам осигуровките и най-накрая не можеш да се оправиш с парите, които си взел от мен! Кой е виновен – държавата, пациентът, още преди да стане пациент, докато си е жив и здрав, или изпълнителите? Никой не е виновен!
Просто тази система не може да работи така. Трябва да има диверсификация на плащанията. Като имаш 10 лв., отидеш в магазин и искаш да купиш стока за вкъщи за 12 лв., имаш три варианта. Единият вариант е да вземеш назаем два лева и пак да пазаруваш. Другият вариант е да си намалиш покупките и да направиш така, че да ги вкараш в десетте лева. Третият вариант е сигурно да откраднеш половината пари и с другата половина да пазаруваш каквото е останало. Не са кой знае колко вариантите.
В момента ние продължаваме да администрираме една камара пари – три милиарда на българите. По най-различен начин се опитваме да я администрираме – кой по-добре, кой по-лошо, кой се опитва искрено да го направи, но това е централно администриране на нещо, което не може да бъде администрирано по този начин.
Някой от Вас, уважаеми народни представители, през целия този дебат, всички експерти, които тук се изредиха да говорят, да е споменал името на пациент? Да сте чули „пациент”, „потребител на здравната система”? Няма! Милиони – милиарди, милиони – милиарди! Наредби – закони, наредби – закони, наредби – закони! А къде е потребителят? Дайте му това право. Има пет политически сили в Народното събрание, които са „за” демонополизация на Касата, има две, които умолявам Ви, и те са най-големите – да помислят по тази тема. Това е пътят на всички напреднали държави. Това не са 50-60-те години след Втората световна война – имаме толкова медицина и това е положението. Хората искат. Всеки месец в този бранш излизат нови изобретения, нещо ново се измисля. Това е – науката върви, кой ще плаща новите работи? Но аз ги искам като потребител! Касата ли? Касата няма пари! Защо тогава ми взима парите? Виждате ли каква е темата? Диверсификацията на плащането не е нищо лошо. Ако има един народен представител, който може да ми докаже, че при демонополизация на Касата няма да излязат сметките, аз съм готов да си подам оставката в Народното събрание. Математическа сметка да докаже. Няма такава!
Всички икономисти знаят, че диверсификацията в плащането е най-правилният начин да съхраниш някакъв обект. Като имаш много пари, сложи ги в три банки; като искаш повече пари, работи на три места и така нататък – диверсификация на труд, диверсификация на енергия, диверсификация на всичко трябва да има в това общество, за да може да се получи истинската услуга, която ние търсим.
Какъв е другият ни вариант? Тази система може да продължи да работи по този начин, обаче трябва да забраним правата на всички надолу по веригата – ограничени болници, нямаш право да се оплакваш, каквото ти направят в болницата – това е, точка по въпроса. Толкоз! Това предлагаме, това ли искаме да се случи? Разбира се, че не.
Затова умолявам – помислете за монопола на Касата. И повтарям, нека някой да излезе и математически да докаже, че като падне монополът на Касата, ние няма да имаме здравеопазване. Ама, един да излезе. Един! Да изкара една математика и да каже – ето, цифрите доказват, че това не работи в България. Няма такъв. Такъв няма!
Бюджетът на Здравната каса със 129 – 130 милиона повече от миналата година. Щом има повече пари, не виждам логиката някой да каже: „Ще гласувам „против”, че има администриране – администрирането е част от тази объркана система. Дали това администриране в бъдеще ще стане по-добро, категорично не! Системата не му позволява да стане администрирането по-добро. Няма как да се случи това!
Аз ще гласувам „за” бюджета, за да вървят нещата, за да видим накъде вървим и накъде отиваме. Но монополът на Касата, разберете, това Ви е проблемът! Ако това Народно събрание гласува падането на монопола, дори частично – не е задължително изцяло, ще видите, че ще остане в историята. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: „Картаген трябва да бъде разрушен!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, д р Райнов – първа реплика, имате една минута от времето на групата.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви – една минута ми е достатъчна.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Господин Абу Мелих, добре е, че накрая казахте, че ще гласувате „за” бюджета, защото се бях притеснил – Вие като опозиция ли говорите, или като управляващ? Накрая ме притеснихте искрено с последното си изречение – ще гласуваме „за”, пък да видим докъде ще стигнем. При такова нещо – дайте да дадем, за да видим докъде ще стигнем, показва, че и Вие не сте убедени докъде ще стигнем. Очаквам Вашия отговор – очаквате да видите докъде ще стигне здравната система ли? Докъде може да понесе ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Райнов, говорите все едно изобщо не сте били на власт. Цяла година въртяхте тук волана на Министерството на здравеопазването (реплики от БСП ЛБ), изобщо знаехте ли къде отивате Вие? (Реплики от БСП ЛБ.)Тук поне има някаква тема – ще се случи еди-какво си. Вие не сте съгласен, изразихте мнение. Нищо лошо няма в това. Но поне има тема. В миналия мандат Вие, като ръководехте това министерство, имаше ли тема? Имаше ли тема? (Реплики от БСП ЛБ.) „Всичко си е както си беше, и така ще продължава. Важното е ние да сме на власт”. Аз не искам да влизам в такъв разговор, не искам и да се заяждам с Вас.
Разберете, Вие сте представени като политическа сила в Народното събрание, за да подобрите живота на българина. Умолявам Ви, казвам, помислете за монопола на Касата. Някой да докаже, че математически това не може да се случи – парите не излизат. Ами, аз ще се откажа, няма смисъл! Но аз знам, че това е решението. Защото не е българско решение, това е решение на всички напреднали държали – всички, които искат техните граждани да живеят средно по 80 – 85 г. Дайте да изкараме статистиката – те, за да живеят средно по 85 г., каква здравна система ги обслужва? Много ми е интересно! Нали? Така се виждат нещата – по резултатите.
Тази система, с която ние в момента работим, показа резултатите. Това е, тя е изчерпана вече. Всяка година ние искаме още и още, и още от нея. Няма човек, който да посмее – политик, който да каже: „не, няма да дам”, защото не е правилно. Но едновременно тя не издържа тезата и се огъва, огъва и най-накрая ще се пръсне. И какво? Ще правим кризисен щаб, тук, за да спасяваме положението. Не е правилно! Не е правилно, разберете!
Успех Ви пожелавам на следващите избори, д-р Райнов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Тунчер Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа!
Исках да чуя становището на всички парламентарни групи по отношение на този Законопроект за бюджета на Здравната каса. Не останах убеден – нито в Здравната комисия, нито тук от думите на министъра, че този бюджет е възможно най-целесъобразният, най-подходящият в крайна сметка най-ефективният за българското здравеопазване през 2016 г. Никой, забелязвам, не оспорва числата в сравнение с предходния бюджет за 2015 г., а наистина има очакванията за малък ръст в определени сегменти в спешната помощ, в лекарствени препарати за злокачествени болести, в болничната помощ. Аз лично очаквах увеличение и в сегмента за дентална помощ, защото този сектор в сравнение с преди 15 г., когато делът му беше 9 %, изостана значително и сега е 4,4 %. Ние между първо и второ четене ще направим предложение в тази посока.
Наистина може би това е разумното. Обратното би било популизъм, при условие че за 8 г. има ръст на бюджета за здравеопазване два пъти – с над 90%, а брутният вътрешен продукт на държавата се е качил едва с 20 – 25%, неразумно е дори опозиционна партия да иска качване на абсолютната стойност на финансирането в здравеопазването.
Направи ми впечатление от предходен оратор, че използва няколко пъти повторението „за първи път, за първи път, за първи път”. Нищо не е за първи път в този бюджет. Всичко се е случвало, всичко сме виждали. Уникалното, ако говорим за някаква уникалност и за първи път, е това, че всички становища, които бяха поискани от съсловни организации, работодатели, синдикати, са негативни. Това за мен е уникалното. Всички изказват негативна позиция. Ще ги изредя: Българският лекарски съюз, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, Българската стопанска камара, Търговско-промишлената палата, Националното сдружение на частните болници в България, КНСБ, Асоциацията на специалистите по здравни грижи. Само НЗОК е с позитивно отношение, а няма и как да е по друг начин, защото буквално вносителят, макар и по неконституционен начин, са именно Надзорният съвет и самата Здравноосигурителна каса. Така че като израз няма да давам оценка, но знам, че некомпетентност се лекува с четене и то чрез дълго и задълбочено четене. Не е в стила ми и затова квалификации не искам да правя, но уникално нещо няма.
В съдържателен план са нашите притеснения, поради които ние няма да подкрепим този бюджет на Здравната каса. Това е оценката от гледна точка на стратегически цели и хармонизиране на този бюджет с така наречената „здравна реформа”. Неслучайно говоря така, защото нашата оценка наистина, както каза д-р Адемов, е бутафорна здравна реформа.
На първо място, като обичайна традиционна практика вече, този Законопроект не беше консултиран никъде и с никого. Ако пренебрегнем, ако игнорираме съсловните организации, работодателя, синдикати, то поне трябваше народните представители от управляващото мнозинство да са запознати с фундаменталните проблеми, които поставя за решаване този Законопроект.
На второ място, няма обезпечение на тези реформи, за които говорим от толкова дълго време. Доктор Адемов се спря на тази тема. С риск да се компрометирам, да кажат, че не разбирам материята, някой вижда ли акцент, някой вижда ли числа, които да говорят за реформа? Някой вижда ли маркер, който да обрисува, да дава характеристика на тази реформа и да трасира тази реформа през следващата година? Аз такива числа не виждам.
На въпрос в Здравната комисия министърът на здравеопазването отговори, че виждате ли, тези над 300 млн. лв. били отделени за реформата. По презумпция пари, които са резерв, и то по чл. 25 от Закона за здравното осигуряване, не бива да се използват за реформи. Те са, както пише в Закона, за „непредвидени и неотложни нужди”, а не за генериране на реформи и формално излизане от ситуацията. Така че този аргумент аз не го приемам.
Продължава тенденцията за налагане на хуманно-административен, авторитарен стил в българското здравеопазване чрез определени членове, включително и на този Законопроект, а също ултимативните положения, които, ако не да взривят, то поне ще компрометират много сериозно диалога между страните в българското здравеопазване. Тук визирам чл. 4 от Законопроекта и обръщам внимание на вносителите – разходите на НЗОК се разпределят между регионални каси по здравни дейности, а според ЗЗО е по съвсем различен начин. Този начин, този подход би регионализирал първо тези дейности. Като последващ механизъм, ще има регионализиране и на изпълнителите на медицинска помощ, а след това, разбира се, ще бъде дискредитиран и свободният избор на пациентите при това положение.
Най-порочният текст, където недъзите само ще ги маркирам, е, § 10 в Законопроекта. Този параграф, който коригира Закона за здравно осигуряване, който беше приет, да Ви припомня, само преди няколко месеца. За нас този начин на коригиране на Закона е порочен. При условие че беше екзистенциален за българското здравеопазване и за реформата, кое налага три месеца след като беше приет – не един, не два, не пет, не седем – двадесет и седем текста да се коригират в този Законопроект? Това за мен е некоректно предложение към Народното събрание. Призовавам управляващото мнозинство да се замисли особено върху този § 10. Тук са, но няма да влизам в подробности, противоречията със Закона за нормативните актове, липсата на мотиви. Тук са и лимитирането, което води до много сериозен парадокс, ако не бъде коригирано между първо и второ четене, а именно при изчерпан лимит изпадане в парадоксална ситуация. Това е кошмарно за болниците. Отказът от прием ще се санкционира, защото не е приет човекът по основния пакет, а пък от друга страна, ако приеме пациент, въпреки изчерпания лимит, болницата отново ще получи санкция, защото няма да си получи парите.
Обръщам внимание между първо и второ четене тези текстове, ако е възможно, ако смятате като мен, че не са разумни, да ги коригираме.
Накрая искам да завърша с послание. Обръщам се особено към народните представители от управляващото мнозинство, по целенасочено – към ГЕРБ. Учуди ме господин Семир Абу Мелих, че използва все пак 6-7 минути от 40-те минути на ГЕРБ. Очаквах никой да не се изкажа и щях много да съжалявам за липсата, за дефицита на тази вербална сила, която могат да използват и председателят на Здравната комисия, и д-р Иванов, и д-р Добрев. Жалко е, че не ставате и не защитавате този бюджет.
Знам защо не ставате. Вие осъзнавате, че той е с много недъзи. Дори когато няма свидетели, сте го споделяли с нас, но няма как да експлицирате явно, на глас тези свои притеснения. Оценките понякога дори са надхвърлящи моите евфемизми.
Опозицията дори може да не я чуете по отношение на този Закон – било заради традиционни нагласи, било заради стереотипи в българската политика, било дори за назидание – да не Ви обвинят в конформизъм, малодушие и безхарактерност. Трябва обаче да чуете съсловните организации в Република България – Българския лекарски съюз, Зъболекарския съюз, медицинските специалисти, синдикатите и работодателите – те също не приемат този бюджет.
Нещо повече, председателят на Българския лекарски съюз каза категорично в Здравната комисия, че този начин на правене на бюджет няма да бъде приет от тях и готвят включително и протести.
Като стигнем до тази тема, такъв тип напрежение е един от малкото фактори, които аз знам...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Да се увеличи времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е удължено.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Такъв тип напрежение е един от малкото фактори, които правят умиротворителя на държавата господин премиера нещастен. Аз знам, че след това всичко се случва. Знам също от опит, че не е добре той да е нещастен нито за ГЕРБ, нито за българската държава.
Моля Ви, вземете предвид между първо и второ четене за корекция поне чл. 4 от Закона и параграф 10, ако не целия, то поне чл. 19, чл. 54 и чл. 55, ал. 2. Благодаря. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Моля народните представители да се подготвят за гласуване. (Шум и оживление.)
Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., вх. № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
Гласували 177 народни представители: за 117, против 45, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Първи отрицателен вот.
Заповядайте, господин Бойчев. (Министър Петър Москов излиза.)
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гласувах „против” този бюджет на Националната здравноосигурителна каса, защото още за 2015 г. обещахте, че бюджетът за Касата ще върви заедно с Вашата управленска програма за реформи. И ако тогава – за 2015 г., министър Москов имаше оправдание, сега за 2016 не виждам никакво оправдание за това, че липсва въобще неговата управленска програма за реформи. С бюджета за 2016 г. не се предлага нищо такова. Напротив, записаната там цел е запазване на постигнатите равнища на здравни услуги в страната.
Гласувах „против” Бюджет 2016 г., защото това е поредният бюджет, който генерира дефицити в здравната система на страната.
Гласувах „против” този бюджет, защото с него се премахва договорното начало. Нещо повече – разписваме празен чек на министъра на здравеопазването, тъй като по същество след 1 април ще бъдат предоговорени всички параметри при индивидуалните договори с лечебните заведения. Може би министър Москов има нужда от тези 3-4 месеца, за да види неговите бленувани реформи, които стигнаха до промени в два закона – Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, които, забележете, са в Конституционния съд, няма да бъдат отменени и така може да бъде предизвикан поредният хаос в здравеопазването в България.
Гласувах „против” този бюджет, защото липсват действия за подобряване на финансовото управление на лечебните заведения. В началото на мандата министър Москов завари лечебните заведения с 410 милиона, към момента успя да увеличи този размер на около500 милиона.
Гласувах „против” този бюджет за 2016 г., защото вътре няма нито едно предложение и мярка за борба с корупцията. Напротив, предлага ни се за пореден път увеличение на средствата за лекарства – 750 милиона лева или 27% от разходите за здравеопазване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Гласувах „против”, защото вместо предлагани реформи на нас ни се предлага и натрапва модел на административно и централизирано управление на здравеопазването, в което министърът еднолично решава с кой и по какъв начин да сключва договори. (Ръкопляскания и възгласи „Браво” от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Втори отрицателен вот – господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз също гласувах „против” поради липсата на реформи в бюджета. Тази липса намира израз в тежка антиреформистка структура на разходите, която показва запазване на статуквото и не прави нито една крачка напред!
Гласувах „против” налагането на командно административния, на авторитарния стил в здравеопазването, който пренебрегва обективните мнения за състоянието на системата.
Гласувах „против” ултимативните предложения, които обезсмислят диалога в системата.
Гласувах „против” регионализирането на изпълнителите, което създава предпоставка за феодализиране на самата система.
Гласувах „против” честите люшкания и непоследователните действия по отношение на законодателството, които намират израз в 27 променени текста само три месеца след приемането на Закона.
Гласувах „против” игнорирането на съсловните организации, „против” пренебрегването на социалния диалог, които са красноречива оценка за начина, по който се налага този бюджет, но които ще предизвикат проблеми в неговото изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот? Няма.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2016 Г., № 502-01-87, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура – в залата да бъдат допуснати: господин Бисер Петков – управител на НОИ, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, и госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Антоанета Ганчева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране” в НОИ, и госпожа Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна” в НОИ.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Донев.
По приходите:
Предлагат се следните политики:
1. Предвижда се запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
2. Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” се запазва на нивото от 2015 г.
3. С изменението и допълнението на КСО се въвеждат промени във фондовата организация на социалното осигуряване, както следва:
- създава се фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”;
- въвежда се право на свободен избор за промяна на осигуряване между фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете „Пенсии” и „Пенсии за лицата по чл. 69” на ДОО;
- изменя се чл. 21 по отношение на трансферите от държавния бюджет за фонд „Пенсии” на ДОО, като отпада участието на държавата във финансирането му с трансфер в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица;
- не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто;
- предложените в Законопроекта минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 8,6 на сто с ефект върху приходите от около 80,0 млн. лв. увеличение. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 420 лв. Тази сума е очакван размер на минималната работна заплата от началото на 2016 г.;
- увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 300 на 330 лв. – от 1 януари 2016 г.;
- запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2600 лв.;
- за 2016 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.
Размер на приходите и трансферите за 2016 г.:
Общата сума на приходите и трансферите се предлага в размер на 10 046,4 млн. лв., или с 413,2 млн. лв. в повече от 2015 г.
В рамките на общата сума 10 046,4 млн. лв. с най-голям относителен дял са осигурителните приходи, които за 2016 г. се предлагат на сума 4 969,5 млн. лв., или с 2 308,0 млн. лв. по-малко от 2015 г.
В Законопроекта отпада показателят „Трансфери от държавния бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година”, които в бюджета на ДОО за 2015 г. е бил 2,707,8 млн. лв. и за 2016 г. сумата преминава в показателя „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства”.
По разходите:
Предлагат се следните политики:
- Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд и се въвежда минимална възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО.
- Осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли 2016 г. с процент, равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2015 г. с 2,5 на сто.
- Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличава от 1 юли 2016 г. с процента, определен по чл. 100 на КСО.
- Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв.
- Създава се чл. 69б в КСО, на основание на който след 31 декември 2015 г. продължават да се отпускат пенсии от ДОО за ранно пенсиониране на лицата, работили първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд.
- От 1 януари 2016 г. се въвежда възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лицата, на които не им достигат до 12 месеца възраст, но имат необходимия осигурителен стаж, като пенсията им се намалява пожизнено с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец.
- Въвежда се възможност за преизчисляване на отпуснатите до 31 декември 2015 г. пенсии с намален индивидуален коефициент за лицата, които до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии” на ДОО.
- Предвижда се възможност за нееднократен избор, но не по-късно от пет години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, на лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии” и във фонд „Пенсии” за лицата по чл. 69 и обратно.
- Предвижда се възможност за еднократен избор на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или ранна професионална пенсия, за промяна на осигуряването от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”.
- Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв.
- Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане – 24 календарни месеца.
- Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО –първите три работни дни се изплаща от осигурителя среднодневно брутно възнаграждение в размер на 70 на сто.
- Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни.
- Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст на 340 лв.
- Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.
Разходите за 2016 г. са в размер 10 037,2 млн. лв., или с 415,1 млн. лв. в повече от 2015 г.
В сумата на разходите с най-голям относителен дял са разходите за пенсии в размер на 8 740,0 млн. лв., или с 347,0 млн. лв. в повече от 2015 г.
Средствата за изплащане на социални помощи и обезщетения са предвидени в размер 1 223,5 млн. лв. или увеличение с 65, 9 млн. лв. спрямо 2015 г.
Разпределението на разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по КСО е следното:
- обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 416,8 млн. лв., което е 110,1 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2015 г.;
- обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 8,3 млн. лв., което е 115,3 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2015 г.;
- обезщетения за бременност и раждане – 308,7 млн. лв., което е 102,0 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2015 г.;
- обезщетения за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст и за осиновяване на дете от 2 до 5 години – 144,8 млн. лв., което е 95,6 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2015 г.;
- парични обезщетения за безработица – 324,8 млн. лв., което е 95,2 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2015 г.;
- финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 17,9 млн. лв.
Разходите за програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта са 73,6 млн. лв., или увеличение с 2,3 млн. лв. спрямо 2015 г. Разходите за персонал, нает по трудови и служебни правоотношения, са увеличени с 3,2 млн. лв. спрямо размера на средствата за 2015 г.
По бюджетното салдо.
За 2016 г. бюджетното салдо е с излишък от 2,1 млн. лв. и е по-малко от бюджетното салдо по Закона за 2015 г. с 1,8 млн. лв.
Бюджетното салдо изцяло ще се използва за погашения на дългосрочни заеми от банки и финансови институции от чужбина.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” – 5 народни представители, и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Сега ще чуем доклада на Комисия по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Най-напред ми позволете да направя едно допълнително процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник министърът на труда и социалната политика господин Николай Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всеки председател на комисия си прави предложението за допускане на гости по неговия доклад.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Няма кворум, не можем да допуснем заместник-министъра в залата.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 11 ноември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016г.
В заседанието взеха участие господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, господин Гълъб Донев и госпожа Зорница Русинова – заместник-министри на труда и социалната политика, експерти от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, представители на социалните партньори.
Законопроектът бе представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Бисер Петков.
В проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване са заложени следните социалноосигурителни параметри: средногодишен брой осигурени лица 2 млн. 763 хил. 295 или с 9450 повече от очаквания брой за тази година; ръст на средния осигурителен доход през 2016 г. – 4,4 на сто, или очакван размер 755,42 лв.; средногодишен брой пенсионери - 2 млн. 186 хил. 245 или нарастване с 7355; броя на средногодишен брой безработни лица с право на обезщетение за безработица 91 618 или намаляване със 7780 спрямо тази година.
В областта на приходите спрямо действащото законодателство са заложени политиките, свързани с промените в КСО от месец юли тази година, които започват действието си през 2016 г., както и запазените размери и съотношения на осигурителните вноски за фондовете за държавното обществено осигуряване.
В проекта на бюджет е отразена новата структура и новата фондова организация на социалното осигуряване, свързана със създаването на новия фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”.
По отношение на трансферите от държавния бюджет за фонд „Пенсии” на ДОО е отразено отпадналото участие на държавата във финансирането му в размер на 12% върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица.
Със Законопроекта се предлага нарастване на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и професии със средно 8,6% в сравнение с 2015 г. и ефект върху приходите около 80 млн. лв. увеличение. Договорените минимални осигурителни доходи са за 48 икономически дейности и са със средно увеличение спрямо 2015 г. от 7,50 на сто. За останалите 37 икономически дейности където не са постигнати споразумения е приложено административно увеличение на минималните осигурителни доходи със същия процент. Заради това, че е заложен и минимален осигурителен доход равен на заложения от 420 лв. размер на минималната работна заплата от началото на 2016 г., средното нарастване е с 8,6 на сто.
Запазва се диференцирания минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се.
Предвидено е увеличение на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 330 лв. от 1 януари следващата година. Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на нивото от тази година 2600 лв. Не е предвидено да се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания” на работниците и служителите през 2016 г., като максималния размер на гарантираните вземания остава 1200 лева.
В резултат от прилагането на изброените политики по отношение на приходната част се залага нарастване на приходите с около 400 млн. лв. или ръста е 261 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение на бюджета за приходите за тази година.
Основните политики по разходите, заложени в проектобюджета на държавното обществено осигуряване са следните:
Увеличават се с два месеца необходимата възраст и осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Увеличава се с два месеца необходимата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО – 65 години и 10 месеца за мъжете и за жените.
Въвежда се минимална възраст за пенсиониране за работещите в сектор „Отбрана и сигурност” – 52 години и 10 месеца.
Продължава се отпускането на пенсии за ранно пенсиониране на лицата от първа и втора категория, които не отговарят на условията за пенсиониране по чл. 168 от КСО.
Въвежда се ранно пенсиониране с намален размер на пенсията до 12 месеца преди необходимата възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Пенсиите за трудова дейност се осъвременяват от 1 юли 2016 г. с процент равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2015 г..
Увеличава се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли 2016 г. от 157,44 лв. на 161,38 лв.
Запазва се максималният размер на получаваните една или повече пенсии на нивото от 1 юли 2015 г. – 910 лв.
Въвеждане на възможност за преизчисляване на отпуснатите до 31 декември 2015 г. пенсии с намален индивидуален коефициент на лицата, които до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в Универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии” и фонд “Пенсии за лицата по чл. 69” на държавното обществено осигуряване.
Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст се запазва на 340 лв.
Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.
Фискалните параметри и разходи по отношение на пенсиите за 2016 г.: прогнозен среден размер на пенсията на един пенсионер – 331,62 лв.; ръст на пенсиите – 3,5%, при очакван размер за 2015 г. 320,55 лв.; осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2016 г. – 2,5%; системен коефициент на зависимост – 79,1%; брутен коефициент на заместване на дохода – 43,9%; нетен коефициент на заместване на дохода – 58,6%; разходи за пенсии – 8 млрд. 700 млн. лв.; разходи за пенсии като процент от БВП – 9,9%.
Разходи за службите по социално осигуряване – 73,6 млн. лв. Обърнете внимание – 0,73 на сто от общите разходи, в това число: разходи за персонал – 51,7 млн. лв.; издръжка – 15,2 млн. лв.; капиталови разходи – 6,1 млн. лв.; отбрана и сигурност – 0,07 млн. лв.
Консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 4 млрд. 719 млн. 200 хил. лв. За да се балансира проектобюджетът на нула, този дефицит следва да се финансира от държавния бюджет под формата на допълнителен трансфер за покриване на недостига от средства.
След представянето на законопроекта се състоя дискусия, в която взеха участие народни представители Димитър Байрактаров, Георги Гьоков, Хасан Адемов, Димитър Танев. Бяха зададени въпроси и направени коментари по отношение на инвалидните пенсии, тавана на пенсиите, размерите на минималните осигурителни доходи на земеделските производители, дефицитите на отделните фондове на държавното обществено осигуряване, запазените разходни и приходни политики, швейцарското правило, социалните ефекти на бюджета върху различните обществени групи и други.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 7 гласа „за”, 7 гласа „против” и без гласове „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
От името на вносител, може би господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт? Желаете ли да аргументирате, да мотивирате предложението?
Заповядайте!
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. е разработен в съответствие с решенията на Министерския съвет за бюджетната процедура и в него са отразени политиките и мерките, които вече са приети в Кодекса за социално осигуряване с гласувания от Вас Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, влязъл в сила през месец август тази година, както и мерките, които влизат в сила от началото на следващата година.
В областта на приходите, както беше посочено в докладите на комисиите, се запазва размерът на осигурителните вноски и разпределението между работодатели и съответно осигурени лица. Това, което съществено влияе върху приходната част на бюджета, е увеличението на минималните прагове на осигурителния доход по икономически дейности и групи професии, което спрямо тази година е с 8,6% повече, което осигурява допълнителни приходи в бюджета за следващата година. Диференцираният размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се запазва. Както беше посочено в докладите, предложението е за увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители – от 300 на 330 лв. от 1 януари следващата година. Тук бих искал да посоча, че в резултат на тези мерки и политики в приходната част на Законопроекта за бюджета за следващата година са заложени около 400 млн. лв. повече приходи от осигурителни вноски.
По отношение на разходната част и в Бюджет 2016 г. основният разход продължава да бъде за изплащане на пенсии, като по отношение на тези разходи съответно са отчетени променящите се условия за придобиване право на пенсия, свързани с повишаване на изискуемата възраст и осигурителен стаж от началото на следващата година с по два месеца и въвеждането на възраст като условие за пенсиониране на лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Най-съществен дял в увеличението на разходите за пенсии има предвиденото осъвременяване на пенсиите от 1 юли следващата година по Швейцарското правило с 2,5%. Също така увеличението на разхода за пенсиите за следващата година, което е общо около 350 млн. лв., се дължи и на целогодишното изплащане на пенсиите в увеличен размер от тази година вследствие на осъвременяването, така също на естествения ръст на пенсиите и в резултат на това, че новоотпусканите пенсии като цяло са по-високи от прекратяваните. Отчетено е и предвиденото гъвкаво пенсиониране, свързано с въведената възможност от 1 януари следващата година лица, на които не достига една година до общата пенсионна възраст, но са изпълнили условието за стаж, да могат да се пенсионират с намален размер на пенсията.
По отношение на краткосрочните обезщетения и помощи на практика не се предлагат промени по отношение на референтния период, по отношение на правопораждащи периоди те се запазват, като се отчита промяната в макроикономическата рамка и в минималната работна заплата за следващата година.
Както беше посочено и в докладите, за първи път през 2016 г. очакваме бюджетът на държавното обществено осигуряване да превиши 10 млрд. лв., като тези 10 млрд. 44 млн. лв. разходи в бюджета за следващата година се финансират от приходи от осигурителни вноски. 49,5% е делът на приходите от осигурителни вноски, останалата част – 50,5%, се предвижда да бъде финансирана от трансфери от държавния бюджет, които в основната си част са за покриване на недостига от средства главно във Фонд „Пенсии” и във Фонд „Пенсии” на лицата по чл. 69. Съответно номинално размерът на трансфера, предвиден от държавния бюджет, нараства спрямо тази година, но в относителен дял това участие намалява на 50,5%.
По отношение на промените в Кодекса за социално осигуряване, които се предлагат с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за бюджета на ДОО, те са сведени до промени, които са свързани с изпълнението на бюджета за следващата година, и също така прецизират някои от нормите в текстовете на Кодекса за социално осигуряване.
Това е накратко. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря за аргументацията от името на вносителя.
Откривам дебатите, уважаеми колеги, на първо четене.
Желаещи за изказвания?
Втори път – желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Много е притеснително това, което се вижда тук, в залата – това разминаване между думи и дела у политиците, което малко по-остричко бих нарекла политическо лицемерие. Според управляващите демографският въпрос, безработицата и състоянието на пенсионната система са три от най-важните проблеми в държавата – на думи, а на дела управляващите не можаха да съберат кворум в Комисията – специализираната, Социалната, за да се приеме този бюджет. Не можахте днес да съберете кворум, за да влезе заместник-министър, а самият министър изобщо отсъства от този дебат.
С действията си показвате, че тези теми не са важни за Вас. Затова казваме, че този бюджет е бюджетът на отстъплението и бюджетът на вземането от хората. Чух някои от колегите да казват, че бюджетът на Здравната каса е този на статуквото. Тук даже и това няма – даже не се запазва статуквото, а се отнема: от майки, от всички, които работят и се осигуряват за обезщетение за безработица, от всички, които се осигуряват за пенсия – от бебето до възрастния. Защо казвам това?
Първа тема, демографският проблем, по който всички твърдим, че сме много загрижени и че трябва спешно да вземем мерки, защото нацията се топи. През бюджета на държавното обществено осигуряване могат да се вземат конкретни мерки поне да се забави този процес. Тук е обратното – не само че не се вземат, а се отнема от майките, защото обезщетението за отглеждане на дете между една и две години се запазва в размер от 340 лв., това е нивото му от 2014 г., при положение че се вдига минималната работна заплата на 420 лв. Какво значи това? Работещите ще внасят повече осигуровки за обезщетение при майчинство, защото се вдига минималната работна заплата, но ще получават същото обезщетение, като онова от 2014 г., тоест вземате им повече пари, но им давате по-малко. Тези повече, които се прибират от бъдещите майки, са 8 млн. 400 хил. лв.
По тема „Безработица” – запазва се минималният размер на обезщетението за безработни на 7,20 лв. То, колеги, е определено обаче на минимална заплата от 240 лв., а Вие увеличавате минималната за 2016 г. на 420 лв. Логиката ми тук е същата – хората ще внасят повече осигуровки за обезщетение при безработица, ако останат безработни, ще внасят повече пари, но ще получават 7,20 лв., което е 53% от линията на бедност. Тоест и от тях вземате повече от това, което сега плащат, а им давате същите 7,20 лв., които са от 2014 г. Вземате в повече два милиона и половина от всички работещи, които си плащат осигуровка някой ден ако останат безработни.
Трето, Фондът за гарантиране на вземания на работниците при фалит на фирми – никакво движение, също замразяване. А парите, натрупани там, се държат на депозит, олихвяват се и държавата прибира в бюджета тези лихви. Тук вземате от работодателите, но на работниците не променяте нещо в плащанията. Отново вземане, отнемане на пари от друга група в този случай – от работодателите, които са внасяли тези вноски.
Що се отнася до пенсионерите, сегашни и бъдещи – всички приказки за велика пенсионна реформа, която ще намали дефицита в НОИ и ще осигури пенсия от 1200 лв., нали разбирате, че не се случват. Прогнозите ни, че това са само приказки, сега лъсват в числата.
Какво става с настоящите пенсионери? Социалната пенсия се увеличава с 2 лв. Минималната пенсия става 161 лв. – увеличава се с 4 лв. На минимална пенсия са 25 хил. души. На тях им давате 4 лв. – голямото обещание за увеличение. С пенсия под прага на бедност, който вдигате на 300, остават 1,5 млн. български пенсионери. Швейцарското правило – разбира се, 2-3 лева осъвременяване на пенсиите на настоящите пенсионери.
Що се отнася до бъдещите пенсионери – от тях вземате два месеца в повече, защото им вдигате стажа и възрастта за пенсиониране за 2016 г. Значи вземате им две вноски в повече. Това обаче не им гарантира по-висока пенсия някой ден, защото анализът на този сектор показва, НОИ го дава в прогнозите си, че до десетилетие дефицитът няма да мръдне, напротив, ще се задълбочава. А и за 2016 г. той се увеличава.
Какво стана с пенсионната реформа?! Какъв е ефектът за сегашните и бъдещите пенсионери? Никакъв! Сигурно във Вашите речи ще им кажете обикновеното обвинение към нас: „Социалистите искат да се харчи много. Ние събираме пари, а социалистите ги харчат. Сега предлагат да се вдигат пенсии и обезщетения, но какво ще стане с държавата? Държавата ще фалира”.
Да, ама не! Вижте какво казвате в големия, държавния бюджет: „За 2016 г. по държавния бюджет, без да са включени еврофондовете, се залагат рекордно 2 млрд. 570 млн. лв. за капиталови разходи. Спрямо 2015 г. тези разходи са завишени с1 млрд. 700 млн. лв.” Това е безпрецедентно високо вдигане на капиталовите разходи през последните години, при това без изобщо в момента да може да се разбере къде ще отидат тези пари, за какво ще се харчат.
Тоест, ако обвържем двата бюджета, през бюджета на държавното обществено осигуряване, вземате – това е бюджет на вземането – от майки, работещи, от сегашни и бъдещи пенсионери, от социално слаби и земеделци, за да го дадете през големия бюджет неизвестно на кого – 2 млрд. 400 млн. лв., вземате от бедните и социално слабите хора, за да дадете вероятно на отбрани и приближени малцина фирми на властта, които догодина да изхарчат 2 млрд. 400 милиона! Това е израз на политика.
Някои от Вас, управляващите, каза, че бюджетът не бил политики. Той бил счетоводство. „Взел Кольо, дал Кольо” – цитирам. Бюджетът е висша форма на правене на политика. Това, което показвате като числа и зад което можем да четем действие, то е антинародно и антисоциално – работещи и млади в полза на малцина отбрани!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики? Не виждам.
Има думата за изказване господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че при такъв кворум слушаме дебатите по приемане бюджета на държавното обществено осигуряване.
Има много неща по този бюджет, които обуславят нашата позиция на парламентарната група и на партията да не подкрепим бюджета за държавното обществено осигуряване за 2016 г.
В някои от случаите се повтарят неща, които сме говорили преди една година – като започнем от най-минималните неща – за минимален осигурителен доход на земеделските производители.
Колегата Румен Йончев още преди една година предложи класифициране на различните видове земеделски производители по отношение на оборотите, които реализират, и при предходното увеличение на минималния осигурителен доход. Сега пак се прави увеличение, пак няма категоризация. Мисля, че регламентът беше от 2008 г.
Достатъчно основание е, че в Бюджет 2016 г. на държавното обществено осигуряване не виждаме нито една политика по насърчаване на раждаемостта. Ние от БДЦ неколкократно сме заявявали, че проблем № 1 на България сега и за следващите десетилетия ще бъде демографската катастрофа. Много неща се изговориха през тази година. Имаше питания към министъра на труда, социалната и демографската политика. Имаме такъв вицепремиер, но сякаш половината от мандата на този кабинет ще мине под такава политика, в която не се прави нищо за демографията.
Разбирам, че на 24-и има насрочена кръгла маса. Но кръгла маса без средства, отредени в бюджета, без реално предложение ще доведе до резултат чак след година, година и половина. Както тази година, така и следващата най-вероятно няма да има актуализация на бюджета.
Притеснително е, че обезщетенията и семейните помощи за деца нямат по никакъв начин промяна към по-добро. Говорихме на няколко пъти в тази пленарна зала, че се подготвя пакет от мерки, но семейните помощи за деца не решават демографския проблем, че увеличаването на обезщетенията за майчинство не решава демографския проблем.
Много бих искал да питам министъра днес, но го няма, не допуснахте и заместник-министъра в залата – по какъв начин с бюджета на ДОО ще подпомогнем, ще стимулираме българската майка да ражда повече? Как ще стимулираме българските семейства да отглеждат повече образовани и интелигентни деца в страната? Дори само демографската политика е достатъчна за нас, за да не подкрепим този бюджет. Не знам как може да се поправи тази празнота между първо и второ четене.
Да, има увеличение на пенсиите, но то не се изразява в повишаване на покупателната способност. Какво можеш да си купиш с два или три лева?! Единствената ни надежда беше, че със структурата на кабинета Борисов 2 се даваше заявка за демографска политика на това правителство. Мога да кажа, че за половината от мандата на кабинета на Бойко Борисов няма да има направено нещо за демографската политика. Нашето гласуване за ДОО е ясен знак, че ние не сме съгласни с това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кенов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги! Всеки социално мислещ човек и депутат би трябвало да отхвърли този бюджет по много причини. Ще изброя само някои от тях.
Индексиране на пенсиите – госпожа Корнелия Нинова добре отбеляза, че проектобюджетът за ДОО предвижда за следващата година увеличение с 2,5%. Това е увеличение с 5 лв., а за малките пенсии е може би по-малко и от 5 лв. Твърде мизерно е, дори и да се съобщава като новина. При това се казва, че е по тъй нареченото „швейцарско правило”, но нивото е африканско, с цялото уважение към африканския континент.
Разходите за пенсии наистина достигат 9,9, да го кажем, 10 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Както вече казах, индексацията по Швейцарското правило, която ще е 2,5 от 1 юли следващата година, когато минималната пенсия за стаж и възраст ще нарасне от 157 на 161 лв. – с 4 лв., забележете, а социалната пенсия от 115 на 118 лв. – с 3 лв. Струва ми се, подобни числа не съществуват никъде – не говоря за Европейския съюз, а не ми е известна друга държава. Може би шефът на Националния осигурителен институт, който е най-компетентен по въпроса, може да направи такъв сравнителен анализ и да ме коригира евентуално, ако греша.
Таванът на пенсиите няма да нараства и ще остане 910 лв. Една много важна забележка, таванът за една много тънка прослойка в България не съществува и това е в Кодекса за социално осигуряване, а Вие знаете, че там президентът, членовете на Конституционния съд, а и шефът на Народното събрание – за тях няма таван на пенсията. Питам се: защо допускаме подобно фаворизиране на тези три категории държавни служители и това не е ли социално неравенство? Сам си отговарям: естествено, че отговорът е „Да”.
Няма да се вдига максималният осигурителен доход, както разбираме от този бюджет, което обаче касае богатите българи, така наречените „имуществени слоеве”, ако трябва да бъда по-екзактен, както някои от нас се изразяват.
Променя се обаче, забележете, минималният осигурителен доход за земеделските производители – тези, които изкарват хляба с двете си ръце с къртовски труд. Този доход, по-точно минималният осигурителен доход, ще нарасне с 30 лв. и ще стане 330 лв. Тоест хората на труда се натоварват с ново бреме, докато на тези с милионите, „имуществените слоеве”, да бъда екзактен, им се спестява вдигане на максималния осигурителен доход. Ако трябва да се пипа нещо, това е точно техният доход.
Още една антисоциална мярка – държавата не залага, изобщо не залага да увеличи размера за обезщетение при гледане на малко дете. Тоест остава си 340 лв., при това не се променя и срокът на неговото изплащане.
Без промяна ще остане и минималният размер за денното обезщетение за безработица. То е 7,20 лв. – има-няма за три сандвича на ден. Това не е ли мизерия, социална мизерия и духовна такава?
Какво му е хубавото на този бюджет, в който се говори, както казах, за Швейцарско правило при индексиране на пенсиите? Увеличението реално е колкото една кутия цигари, а сега при новия акциз на цигарите, който Вие наложихте, може би по-малко от кутия цигари.
Накрая да добавя нещо, което може би няма пряко отношение към бюджета, но говори за социално неравенство, възмутително социално неравенство – добавката за прослужено време. Както разбрахме, добавката за прослужено време за българските полицаи ще остане и е правилно да остане. Но на какво основание, по силата вече, знаете, на нормативна уредба това не важи за членовете на политически кабинети на министрите, това не важи за други категории привилегировани държавни служители?
Аз си задавам въпроса: не е ли това различно дискриминационно третиране на служителите в държавния сектор по отношение изплащането на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и не са ли антисоциални изявленията на членове на този кабинет – кабинетът Борисов № 2, които твърдят, че добавката за прослужено време по презумпция трябва да отпадне, тъй като не можело да се слага черта, не можело да се разбере кой е по-добър – младият работник или по-възрастният с опит, тъй като това било дискриминация към по-младите работещи? На мен ми се струва, че е обратното – това е дискриминация към хората с опит, с професионална квалификация, с докторски титли, с научни звания и принос за реалната икономика. Напротив, във всяка уважаваща се държава, във всяка просперираща частна фирма хората с опит, с така наречената „добавка за прослужено време” са много по-ценени, отколкото тези, които тепърва навлизат на трудовия пазар.
Накрая да повторя това, с което започнах: аз ще гласувам „против” и се надявам, че ще чуя още аргументи за това мое решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Енчев.
Реплики? Не виждам.
Господин Хасан Адемов, от парламентарната група на Партия ДПС, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, уважаеми представители на Националния осигурителен институт (НОИ)! На нашето внимание за обсъждане и гласуване е представен Проектобюджета на държавното обществено осигуряване. Разбира се, след държавния бюджет това е най-големият бюджет. В него за първи път е преодоляна психологическата бариера, ако мога така да се изразя, от 10 милиарда. Предложението за следващата година е този бюджет да бъде 10 млрд. 46 милиона.
Традиционно вносителите, в лицето на Националния осигурителен институт и Надзорният съвет на НОИ, са подготвили един стегнат и добре разписан бюджет, който стъпва на действащо законодателство, както и на очакваното изпълнение на Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.
Уважаеми колеги, неслучайно казах, че това е най-големият бюджет, защото обхватът му на практика обхваща всички български граждани. Както е казал поетът: „Преди да се родя и след това”, този бюджет плаща за бременни, плаща за всички социални групи – деца, майки, работещи, пенсионери, безработни, плаща дори и вдовишки надбавки, тоест плаща и след като завърши естествения път на всеки един гражданин. Затова интересът към този бюджет трябва да бъде по-голям. За съжаление, винаги когато се обсъжда този бюджет, интересът в пленарната зала е долу-горе такъв, какъвто е и сега.
Основната цел на бюджета на държавното обществено осигуряване и на всеки един бюджет на държавното обществено осигуряване е да подобри нивото на социална защита на осигурените лица в България. За съжаление, в предложения Проект ние от Движението за права и свободи не виждаме такава промяна на социалната защита на осигурените български граждани. Неслучайно сме го кръстили „Бюджет на замразените социални плащания, бюджет на застоя”. Този бюджет за 2016 г. много наподобява на бюджета от 2009 г. – първият бюджет на държавното обществено осигуряване на тогавашния финансов министър Дянков. Като казвам „тогавашният финансов министър”, започвам да се замислям, че в България се появява една много интересна ситуация, в която финансовите министри са тези, които по един или друг начин стимулират реформите в отделните секторни политики. Финансовият министър беше този, който предложи промените в Кодекса за социално осигуряване и по-специално в Дял ІІ на държавното обществено осигуряване в края на миналата година. Финансовият министър е този, който предлага промени в секторната политика, отбрана и сигурност. Впрочем здравният министър, да не остане по-назад, започна да предлага данъчни закони – „Данък обществено здраве”. Някак си се объркаха правомощията на отделните министри, но така или иначе става въпрос за предложение на Министерския съвет, така че можем да разберем позициите на отделните министри.
За първа година, пак повтарям, Бюджетът на държавното обществено осигуряване преминава границата от 10 милиарда, като от тези 10 милиарда 8 млрд. 400 милиона са разходите за пенсии.
За съжаление, този бюджет е, както се казва в такива случаи, копи-пейст на бюджетите от предишни години. Заложена е една матрица от Министерството на финансите. В нея са подредени числата, които Министерството на финансите предлага. Неслучайно не виждаме никаква промяна в отделните групи, в отделните слоеве на обществото. Не виждаме промяна в политиките към майките с деца, не виждаме промяна към бременните, не виждаме промяна в смисъл на подкрепа, в смисъл на стимулиране към безработните, към тези, които по един или друг начин, въпреки че са внасяли осигурителни вноски, са далеч от осигурителния пазар и заслужават обезщетение за безработица. Не виждаме сериозни промени и подкрепа, адекватни на очакванията, след пенсионната реформа, и на групата български граждани, които са над 2 млн. 100 хиляди български пенсионери. Това, което е заложено в Проектобюджета за следващата година, далеч не удовлетворява желанието на българските пенсионери.
Искам да кажа няколко думи за макрорамката на бюджета и по-специално за приходната част. По приходната част очакваното изпълнение за 2015 г. е с близо 140 милиона повече в сравнение с предвидения план, а това, което се предвижда за 2016 г. – предлага се увеличение на приходите от осигурителни вноски с около 260 млн. лв. повече от изпълнението за 2015 г. Според нас тези приходи, и не само според нас, а и според социалните партньори в лицето на колегите от КНСБ, са подценени по следните няколко причини.
Предвижда се ръст на брутния вътрешен продукт с около 2%, което неминуемо води след себе си до ръст на заетите и осигурените респективно, както е казано в Проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване – с близо 10 хиляди се предвижда повече заети през следващите години. Аз предполагам, че тези заети ще бъдат много повече, тъй като през следващата година трябва да стартират почти всички оперативни програми и само от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” се очакват схеми и мерки в размер на 560 милиона. Те вече са стартирали, а плащанията за следващата година само по тази оперативна програма се предвижда да бъдат около 170 млн. лв., което неминуемо води до увеличаване на заетите, води до увеличаване на осигурителните вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване.
Като имаме предвид фактът, че и другите оперативни програми могат да имат своя принос, ние смятаме, че може да бъдат заложени още поне 140 милиона допълнително приходи, за да може социалните плащания да бъдат подкрепени поне с размера на инфлацията за следващата година. Средният осигурителен доход, разбира се, се качва с 30 лв., минималният осигурителен доход, минималната работна заплата, увеличават се разходните стандарти в образованието, увеличават се възнагражденията в социалната сфера.
Тук не мога да не отбележа един много странен факт. Една такава изключително стегната и немалобройна администрация, каквато е администрацията на Националния осигурителен институт, се издържа само с 0,73% от разходите. За съжаление, за поредна година няма предвидени допълнително средства, ако изключим тези 2 млн. 300 хиляди, които се предвиждат за увеличение с 6% на заплатите в тази сфера, но като имаме предвид факта, че фонд „Работна заплата” през миналата година беше намален с 10%, а тази година се предвижда едно увеличение с 6%, или с 2 млн. 300 хиляди, можем да си представим една доста тъжна и нерадостна картина. Това са хора с достатъчно сериозен експертен капацитет и те заслужават по-сериозно възнаграждение, защото не е тайна за никого, че откакто станаха държавни служители, те и тези в Националната здравноосигурителна каса, няма практически никаква възможност, защото клас „квалификация” е включен в общото възнаграждение и няма никаква възможност за увеличаване размера на възнаграждението, което получават, и голяма част от експертите в тази сфера напускат. Затова молбата ми е да положим още малко усилия и поне да постигнем равнището от 10%, каквото има примерно в НАП, в митниците, в Спешната помощ са 20%, в образованието и така нататък.
Искам да кажа няколко думи по отношение на дефицитите. Всички фондове на държавното обществено осигуряване, с изключение на фонд „Трудова злополука и професионално заболяване”, са с дефицит. Въпреки проведената пенсионна реформа, въпреки стратегическите очаквания за повишаване на размерите на обезщетенията и за размерите на социалните плащания, на практика виждаме едни фондове на държавното обществено осигуряване, които продължават да бъдат с дефицит.
По отношение на макрорамката. Тази година с последните промени в Кодекса за социално осигуряване през месец юли на практика тези 12% участие на държавата, като особен осигурител, вече са в общия дефицит и този общ дефицит през следващата година, въпреки пенсионната реформа, се увеличава с 9 милиона. Така е записано в числата, които са представени на нашето внимание.
Нещо повече. Дефицитът, който е по планирания дефицит по бюджета на държавното обществено осигуряване за покриване на недостига от средства, е с 87 милиона повече в сравнение с миналата година. Не се виждат стратегическите резултати, стратегическите политики, не се вижда визионерството от приложението на мерките, които изстрадахме през лятото на тази година, а и не само лятото на тази година, във връзка с увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране на масовата трета категория, разбира се, и на сектор „Отбрана и сигурност”, защото при всички тези мерки очакваният брой на увеличение на пенсионерите през следващата година е с осем хиляди и повече. От една страна, увеличаваме възрастта и стажа, от друга страна, се увеличава броят на пенсионерите.
Разбира се, причините са много дълбоки. Тук аргументите са в подкрепа на това, че една сериозна кохорта на набор 1952 и 1953 г., които се пенсионират през следващата година след военните набори, са достатъчно сериозна кохорта, която дава отражение върху този размер, но увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране трябваше по някакъв начин, поне в краткосрочен план, да има своето изражение в следващия бюджет.
Многократно сме заявявали, че бюджетът на държавното обществено осигуряване и всеки един бюджет е инструмент за реализиране на определен тип политики. За съжаление, различните социални групи, които изброих преди малко, не намират подкрепа чрез този бюджет. Тоест този бюджет не способства за повишаване на социалната закрила на българските граждани и неслучайно ние го наричаме „бюджет на замразените социални плащания”.
Искам да кажа и няколко думи за инвалидните пенсии. Колегите, които поставиха този въпрос в Комисията по труда и социалната политика, сега не ги виждам, за съжаление, в залата. Те не подкрепиха този бюджет и не знам защо сега не са в залата, за да изложат своите аргументи. Няколко са числата, които могат да бъдат коментирани по отношение на така наречените „инвалидни пенсии”.
Уважаеми колеги, инвалидните пенсии поради общо заболяване – по отчета на Националния осигурителен институт за 2015 г. – от 1 януари до месец септември 2015 г., са 453 506 инвалидни пенсии поради общо заболяване. Забележете, това е по-малко от 5% от всички български граждани. Останалата част, така наречените „социално-инвалидни пенсии” – техният брой е 502 961, съпоставим със същия период на 2015 г. – с 12 хиляди са по-малко тези пенсионери, тези пенсии по-скоро, защото те са така наречената „добавка към основния размер на пенсията” в размер на 25% от получаваната пенсия.
Що се отнася до инвалидните пенсии поради общо заболяване, при тях увеличението е с 1650, което на практика е по-малко в сравнение с увеличението от предходни години. Така че тази разгорещена дискусия, че се увеличават инвалидните пенсии, трябва да придобие малко по-различен поглед, защото фактите около инвалидните пенсии говорят съвсем различни неща.
По отношение на минималните осигурителни доходи. Добре е, че минималните осигурителни доходи по отделните икономически дейности и професии са увеличени с 8,6%, но това е една дискусия, която не е финализирана, тъй като Европейската комисия е тази, която прави непрекъснато бележки и предложения още веднъж да огледаме тези минимални осигурителни доходи и дали те не се отразяват по негативен начин върху пазара на труда, защото независимо от това, че те се договарят на базата на обективни критерии, при всички положения работодателите негодуват от това увеличение и особено от административното разпространение на увеличението на минималния осигурителен доход върху браншовете и професиите, където такова договаряне не е постигнато.
Няма начин да не кажа и няколко думи по най-щекотливия въпрос според мен в този предложен бюджет – увеличаването на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 300 на 330 лв.
От нашата парламентарна група многократно сме изразявали нашите аргументи, включително и със сериозни разчети – имам ги и в момента, може да ги предоставим на Вашето внимание, ако някой се интересува от тях, земеделските стопани и регистрираните тютюнопроизводители с дейността, която извършват, не могат да реализират доход, който да покрие този повишен минимален осигурителен доход. Тоест, парите които получават за извършването на дейността като земеделски стопани и земеделски производители, не могат да покрият дори осигурителните вноски, които са предвидени при този размер на минималния осигурителен доход за земеделски производители. Затова ние ще предложим това увеличение да отпадне.
Притежавам и стенограма от заседанието на Народното събрание от 2 юли 2015 г., в което министърът на труда и социалната политика заявява в прав текст следното: „Има служители, към които също проявяваме разбиране. По мое мнение за селскостопанските работници, на които миналата година увеличихме минималния осигурителен доход, би трябвало да се запази. Така че особено малките производители и българското земеделие да има възможност да поемат въздух и да се стабилизират”. Това е мнението на министъра на труда и социалната политика. За съжаление, друго министерство предлага тези промени, които ние ще предложим на второ четене да отпаднат.
По отношение на максималния размер на пенсията – разбира се, тук дискусията е изключително трудна, тъй като многократно съм заявявал, че няма вярно решение, няма истински справедливо решение. Има по-малко несправедливо решение.
Не смятам обаче, че с този подход на замразяване на максималната пенсия ще можем да стимулираме, а основното задължение на един такъв бюджет е осигуряващите се, особено тези, които сега стартират осигурителния си стаж, да бъдат стимулирани да се осигуряват върху реалните доходи.
Искам да кажа и няколко думи, разбира се, за минималната пенсия за стаж и възраст. За съжаление, и тук увеличението е с 3,94 лв. – нещо, което е изключително тревожно и притеснително, нищо, че в национален мащаб размерът на това плащане е в рамките на 80 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Адемов!
ХАСАН АДЕМОВ: Господин Председател, ще искам удължаване, но приключвам.
Приключвам с надеждата, че въпреки предложения бюджет на замразяване на социалните плащания, между първо и второ четене ще намерим възможности да подобрим, на базата на допълнителни приходи, част от социалните плащания, които да се доближат поне до нивото на минималните очаквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов – имаше лека суматоха при Вашето изказване, явно на бюджета ще върви по вода, извинявам се за което.
Реплики? Не виждам.
Записали са се за изказване господин Георги Гьоков, както и господин Кънев.
Има ли други желаещи? Няма.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Както и в Комисията по труда, социална и демографска политика, така и сега няма да подкрепя Законопроекта за бюджета на ДОО за 2016 г., защото това отново е бюджет на застоя, на замразяването и на утвърждаването на бедността. В него е отразена цялата философия и политика на управляващите в социалната сфера.
Няма как да не започна с тоталното разминаване между предложения Проект за бюджет на ДОО и Програмната декларация на парламентарното мнозинство и Управленската програма на това правителство.
Вижда ли някой в този бюджет декларираните там, цитирам, „гарантиране на адекватни нива на социални помощи и пенсии”, „устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии”, „разработване на програми за социално включване, които да подпомагат уязвимите групи в обществото”, „намаляване на безработицата”, „противодействие на демографската катастрофа”. Не, нищо общо с намеренията и обещанията, с които дойдоха на власт и с които се създаде това правителство.
Този бюджет си поставя ниски и неадекватни цели. Този бюджет е антисоциален. Това не е бюджет на реформи, това е бюджет на замразяването, на стагнацията, на застоя. Политическата, икономическата и социалната конюнктура за пореден път служат за оправдание, но не бива да бъде така – за пренебрегване на категоричните и обществени нагласи и очакванията за устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии.
Не знам до кога българите ще търпят приказките, че единствените решения в пенсионната система, в пенсионното осигуряване са увеличаване на пенсионната възраст и стаж и замразяването на доходите и на осигурителните вноски ще стимулират конкурентоспособност и икономически растеж?
За втори пореден бюджет е видно, че на това правителство му липсват дори наченки на някакви дългосрочни политики. Отново сме свидетели на частични и в по-голямата си част хаотични действия, зад които отново прозира философията за абсолютизирането на фискалната и макроикономическа стабилност и отново – за сметка на най-уязвимите групи от населението.
Тази философия бе патент на Дянков, но спокойно можем да твърдим, че се е превърнала във философия и на сегашните министри на финансите, на труда и на социалната политика.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване трябва да гарантира осигурителни права на гражданите и да повишава качеството на осигурителната защита, и то така, че системата на ДОО и най-вече пенсионното осигуряване да не генерират бедност и социално изключване. В бюджета на ДОО за 2016 г. отново такива гаранции няма. Дори напротив, може да сте сигурни, че в края на бюджетната година бедните българи ще са увеличили броя си.
Няколко коментара по приходната част на бюджета на ДОО.
Още в началото ще отбележа, че за пореден път не са видни икономическите и демографските показатели, на базата на които са разчетени приходите и разходите в отделните фондове. В този бюджет няма и намек за дискусия по нивата на осигурителните вноски – а освен във фонд „Трудова злополука и професионална болест”, във всички останали фондове има сериозни дефицити. Убеден съм, че едно механично увеличаване на осигурителните вноски няма да реши проблемите, защото е необходимо връщане на доверие в осигурителната система.
Не виждам идеи по безспорната необходимост от мерки за повишаване събираемостта на приходите на ДОО и ограничаване на възможностите за избягване на задълженията и нарушаването на законодателството. Как да си обясним нежеланието да бъде увеличен максималният осигурителен доход? Освен като реверанс към високодоходните групи от българи и геноцид към нискодоходните. Ако Ви е грижа за хората с ниски доходи, живеещи около прага на бедност, ще трябва да се вдига максималният осигурителен доход.
И няколко критики по разходната част на бюджета.
Като цяло предлаганият Законопроект за поредна година не предлага решение по адекватността на плащанията, каквито са очакванията на обществото. Хората очакват не замразяване на размера на плащанията, а едно по-сериозно увеличение и за индексирането на пенсиите, и за размера на всички социални плащания.
Ще започна с пенсиите. През 2016 г. и за следващите 15 години според бюджета няма да има никакво увеличение на заварените пенсии, различно от досегашното осъвременяване с Швейцарското правило. Това няма как да не засили разликите между стари и новоотпуснати пенсии, което е една цинична несправедливост и ще води до конфликти между поколенията. За разлика от 2010 – 2013 г. за втора поредна година все пак планирате някакво осъвременяване на всички пенсии от 1 юли 2016 г. по Швейцарското правило с 2,5%. Това сигурно е за поздравление, защото е с 2,5% за разлика от 1,9% миналата година и със сигурност е повече от нищото през предния Ви мандат.
Едва ли по този начин обаче българите ще бъдат компенсирани за нарастващите разходи за издръжка през 2016 г. – става въпрос за българските пенсионери. Това ще доведе до увеличаване на минималната пенсия от 157 на 161 лв., с цели 3,94 лв., да не говорим за социалната пенсия – от 115 лв. на 118 лв., тоест с цели 2,85 лв. Няма как да убедите тези хора – пенсионерите, това са близо 2 млн. 200 хил. човека, че тези два или три лева месечно компенсират инфлацията и ще са достатъчни, за да живеят, както са живели през тази година.
Сигурно не Ви се ще да го чувате, но ясно и категорично ще заявя, че в момента на минимална пенсия са над 250 хил. пенсионери, а с пенсия до границата на бедността от 300 лв. са над милион и половина пенсионери. Нормално ли е това? Не е ли геноцид умишлено да се държат в бедност милиони българи?
Няма как да не възникне въпросът с правилността на целия този подход на осъвременяване и за пореден път на преден план изскача въпросът – защо Вие, управляващите, нe обвържете осъвременяването с индекса на потребителските цени от така наречената „малка” кошница, а не както е досега с индекса на потребителските цени от общата потребителска кошница на Европейския съюз?
И още нещо. Продължаващото увеличаване на възрастта и стажа на пенсия и запазването на ниското ниво на размера на пенсиите неминуемо ще доведе до увеличаване на недоверието в осигурителната система, до демотивация и до отказ от осигуряване.
Продължавам нататък със замразените плащания. Миналата година, при миналия бюджет ги преброихме 14 на брой, а сега, тази година – пак същото! Слушайте внимателно за какво става въпрос.
Първо, обезщетението за отглеждане на дете от една до две години – замразено на 340 лв. – за втора поредна година, за втори пореден бюджет, както го бяхте замразили за три години и половина при предишното управление. Отново ще съберете на протести майките пред Министерския съвет, не се съмнявайте в това!Разходите в бюджета за отглеждане на дете след първата година намаляват зарази демографската криза, а размерът на обезщетението остава 340 лв. Това е цинично!
Второ, месечните помощи за дете до една година на неосигурените майки – 100 лв., замразени!
Трето, размерът на еднократната помощ при дете с трайни увреждания – 100 лв., замразен!
Четвърто, месечната добавка за деца с увреждания – 240 лв.! Тук също има замразяване. Имайте малко милост към тези деца и техните родители! То за здравите хора в България е трудно да преживяват, а пък какво да говорим за болните?! Как може да е такова отношението Ви към тези родители, които са се наели да отглеждат детето си с увреждания, вместо да го оставят в някакво социално заведение, а говорите за извеждане от институциите?!
Пето, помощта за първокласници – 250 лв., замразена! Без коментар!
Шесто, размерът на еднократната помощ при бременност – 150 лв., замразена! Пак без коментар!
Седмо, еднократната помощ за близнаци, замразена – без коментар!
Осмо, еднократната помощ при осиновяване на дете – 250 лв., замразена!
Деветата замразена помощ – еднократната помощ за майки студентки – замразена е и е законово утежнено получаването й.
Десето, размерите на еднократната помощ при раждане – замразени размери, като със 100 лв. се увеличава еднократната помощ единствено за третото дете – от 200 на 300 лв., но при тази политика, която водите, колко ли трети деца се раждат в България?!
Хайде сега кажете как това до тук се връзва с декларациите Ви, че виждате и ще работите за преодоляването на демографския проблем? Не Ви е правилна политиката и не помагате на демографията. Ще затрием този народ!
Кой да чуе родителите и майките на децата с увреждания, на социално слабите? Те не са организирана маса, не могат да излязат на протест, за да защитят интересите си, нямат пистолети и следователно няма кой да ги чуе. Полицаите излязоха на протест и министър-председателят разпореди отстъпки, но за майките няма отстъпки. Е, ако бяха полицаи?! Смилете се, защитете ги!
Министърът е ляво ориентиран, но беше такъв май че само до влизането в това правителство.
Продължавам със замразените плащания.
Единадесет, минимален среднодневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв., без промяна за поредна година. Нормално ли е това, инфлация няма ли?! Нека да направим една сметка: 7,20 лв. на ден са 154 лв. на месец или това са цели 36,67% от минималната работна заплата. Миналата година поне беше 40,53%. Нарушавате стандартите на Международната организация на труда и не знам защо Ви търпят синдикатите?! (Реплики от народния представител Цвета Караянчева.)
Не знам защо, като е определена горна граница на обезщетението от 60% от средния осигурителен доход на лицето, защо не определите долната граница на 60% от минималната работна заплата? Иначе се обезсмисля мотивацията за необходимото осигуряване за безработица при такива ниски обезщетения, които са 51% от прага на бедността.
Дванадесето замразено плащане, годишната квота за ваучери за храна на работниците – 240 млн. лв.! За поредна година – без промяна! Тук пак ще попитам: спят ли синдикатите?!
Тринадесето, обезщетението, което получават лицата от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя” – и то замразено! Какво пречи да бъде увеличено поне с натрупаната инфлация? Във Фонда има натрупани предостатъчно средства, които са заделени точно за тази цел. Ама не – пазим този Фонд, който е част от фискалния резерв, а хората, честно положили труд, да чакат и да получават неадекватни обезщетения! Нищо че са се сблъскали с некоректни работодатели, сега ще се сблъскат и с некоректната държава!
В заключение, публичните системи за социално осигуряване, социално подпомагане и социални грижи играят важна и решаваща роля за намаляване на неравенствата. Провежданата от управляващите политика от гледната точка на предлагания Проект на бюджет на ДОО не би могла да отстрани доходното неравенство в средносрочен и дългосрочен период, а само ще го задълбочава.
Необходима е нова политика по доходите, данъците, осигурителните вноски, нови механизми при определяне на минималната работна заплата, на заплатите в бюджетния сектор, както и стимули за браншово договаряне на ръста на работните заплати в реалния сектор. Това явно не е по силите на правителството на управляващото мнозинство, защото те не предлагат нито визия, нито политики и мерки, които да решават проблемите; не дават отговор на основните въпроси за стабилизиране на осигурителните фондове и адекватността на обезщетенията и пенсиите.
Всичко това, а мога да изброявам още и още, са мотиви, които ме карат да гласувам „против” приемането на този бюджет. Това препоръчвам и на всички народни представители. Не зная дали ще се вслушат в моите думи.
При обсъждането на второ четене на бюджета на държавното обществено осигуряване от Парламентарната група ще направим мотивирани предложения: обезщетението за отглеждане на дете от една до две години да се обвърже с минималната работна заплата и да е в следните размери. (Реплики от народния представител Светлана Ангелова.) Много бързате, но ще го чуете, колкото и да Ви е неудобно това!
Месечната добавка за деца с увреждания да се увеличи на 70% от минималната работна заплата.
Да бъде намален периодът за изчисляване на обезщетенията за бременност и раждане от 24 поне на 18 месеца.
Максималният осигурителен доход да се обвърже с минималната работна заплата – 10 минимални работни заплати.
Минималното обезщетение за безработица да се увеличи на 60% от минималната работна заплата – 12 лв. дневно.
Обезщетенията, които получават лицата от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя” да се увеличат поне с размера на инфлацията.
Годишната квота за ваучери за храна на работниците да се увеличи поне с 25%.
Помощта за първокласници да се увеличи поне с размера на инфлацията.
Разбира се, с това не изчерпвам всички предложения, които ще направим между първо и второ четене.
Последното, което Ви казвам: моля Ви, не подкрепяйте този антисоциален бюджет! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Преди да дам думата на господин Радан Кънев, искам да припомня на народните представители, че при гласуването на седмичната ни програма тази сутрин обявих, че днес ще работим с удължено работно време – до гласуването на бюджета на Касата, който вече е факт, в момента тече Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване и представяне на докладите на постоянните комисии по Законопроекта за държавния бюджет за 2016 г.
Слушаме Ви, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На първо място, искам да отбележа, че по важност бюджетът на държавното обществено осигуряване не отстъпва на републиканския бюджет – най-малкото! И най-малкото, защото дефицитът, който държавното обществено осигуряване генерира, и съответно трансферът, който републиканският бюджет прави към фондовете на държавното обществено осигуряване, трайно и без съмнение и в обозримо бъдеще надхвърлят целия дефицит на републиканския бюджет. Следователно когато говорим за бюджета на държавното обществено осигуряване, говорим и за всички недофинансирани сфери на републиканския бюджет, доколкото допустимият дефицит е значително надхвърлен още в момента, когато се формира трансферът към Фонд „Пенсии”, дори само към Фонд „Пенсии”.
За съжаление, констатираме, че и в тазгодишния бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджета, който сега гласуваме – за 2016 г., този дефицит се увеличава и не се увеличава поради премахване на 12-процентния трансфер и факта, че вече наричаме целия дефицит с истинското му име и целия трансфер с истинското му име, за което трябва да поздравим правителството за това решение и нашето собствено гласуване в тази посока при измененията в Кодекса за социалното осигуряване, а защото се увеличава кумулативният дефицит, тоест общият трансфер на републиканския бюджет към фондовете на държавното обществено осигуряване ще се увеличи и през 2016 г. и като абсолютна сума,и като процент от бюджета на ДОО.
Трябва да отбележа, че виждам известно подценяване на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване или пълна липса на ефект от промените, които гласувахме през 2015 г. Считам, че по-скоро става дума за подценяване на приходите и че този бюджет ще бъде преизпълнен, което означава, че в него има определени резерви – или за намаляване трансфера от държавния бюджет, или за увеличаване на някои плащания, заложени в бюджета на държавното обществено осигуряване. Може би има възможност за незначително увеличаване на плащането за минимално дневно обезщетение в случай на безработица, за което призовават и българските синдикати. Това трябва да бъде преосмислено между първо и второ четене.
Не считам, че в достатъчна степен е отчетен ефектът на криминализацията на невнасянето на осигурителни вноски, който се прояви много силно в преизпълнение спрямо очакванията през 2015 г. и би трябвало да има траен и устойчив ефект независимо от естествения бум, който настъпи през тази година.
Не се вижда ясно и ефектът на така наречения „възможен свободен избор” между универсален пенсионен фонд и Фонд „Пенсии”, но тук предполагам, че представителите на Министерството, които днес отсъстват, между първо и второ четене ще могат да ни дадат малко повече яснота.
При всяко положение генерираните дефицити и предстоящото увеличение на тези дефицити, независимо от увеличаването на пенсионната вноска и от увеличаването на възрастта за пенсиониране, се дължат на много по-мащабни демографски проблеми. Проявяваме разбиране към този факт и няма твърде силно да се спираме на това, че дефицитът все пак е увеличен, въпреки предприетите мерки.
Няма съмнение и че трайното решение е в стратегически и образователни политики, а не просто в политики, пряко свързани с държавното обществено осигуряване. Ясно е, че политиките на входа и на изхода на днешния пазар на труда няма как да дадат решение на проблема с дефицита или дори на неговото ограничаване в обозримо бъдеще, ако искаме някаква прилична актуализация на пенсиите, да кажем, по Швейцарското правило, както е заложено в този проектобюджет. Но въпреки това искам да отбележа, че както политиките по държавното обществено осигуряване, така и политиките на пазара на труда и през 2015 г., независимо от серията ангажименти, които бяха приети при сформиране на правителството, по подготовка на правителствената програма и програмната декларация, мнозинството не позволиха разширяване на обхвата по хоризонтала на лицата, които участват в осигуряването, които са на светло при събиране на осигурителните вноски и които съответно могат да разширят обхвата при входа на осигурителната система.
В този бюджет подобни мерки отново не са заложени. Искам да подчертая, че през шестте години, през които се занимавам с политика по държавно обществено осигуряване и съм бил в контакт с всеки експерт и всяко политическо острие в българския политически живот по тези въпроси, имаше траен консенсус по мерки, който системно се нарушава, когато съответната политическа сила дойде на власт. В момента от наша позиция, от гледна точка на политическа партия, която е на власт, това е изключително тревожно.
Искам да подчертая, че и с ГЕРБ, и с АБВ, и с Патриотичния фронт, като в случая особено актуална е АБВ, ние никога не сме имали противоречие по необходимостта от регионализация и на минималната работна заплата, и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, и на минималните осигурителни доходи по професии. Не сме имали противоречие, когато всички ние бяхме в опозиция. Така че би следвало, когато всички ние формираме мнозинството и сме на власт, и след като вече цяла една година управляваме и провеждаме съответни реформи в тази сфера – гласували сме множество промени както в Кодекса за социално осигуряване, така и в Кодекса на труда, трябваше да сме направили поне малка крачка в тази посока.
В изказването си по бюджета на държавното обществено осигуряване изрично заявих, че през 2015 г. ние очакваме крачки в тази посока. За съжаление, крачки не са предприети, а тогава имаше такива уверения – че 2015-а е годината, в която ще обърнем внимание на тежките географски дисбаланси, които имат своите непосредствени ефекти върху заетостта и развитието на регионите, когато вдигаме ангро минималните осигурителни доходи.
Искам да кажа, че подкрепям бюджета в частта му, в която минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица не се повишава, защото ако и това беше допуснато, ние щяхме да отнемем, общо взето, последната възможност на хора с наистина много ниски доходи, много нисък обем работа и много ниски обороти в стопанската си дейност изобщо да останат на светло. В момента този доход от 420 лв. е горе-долу на ръба на поносимото на всички хора, които са със свободни професии или друг вид заетост, прикрита зад свободни професии, в по-бедните райони на страната и в по-малките градове.
Обратно, липсата на диференциация прави този доход изключително нисък. За София, Варна, Пловдив, Бургас и другите големи градове, както и за икономически добре развитите райони на страната без определена регионализация и без определена разделителност по професии на тези доходи ние няма как да постигнем адекватно ниво на събиране на осигуровки. И поддържаме едновременно изгонването на хора в сивата икономика, тъй като реалните им доходи са значително под минималните осигурителни доходи, така и укриването на осигуровки в особено големи мащаби от самоосигуряващи се лица, чиито доходи са значително над минималните осигурителни доходи.
Съвсем отделен е въпросът очевидната неспособност на НАП да упражни адекватен контрол върху укриването на горницата над минималните осигурителни доходи.
Същото, дори в по-голяма степен, при този проект на бюджет се отнася за минималните осигурителни доходи по професии. Няма как година след година да се крием от факта, че за една и съща дейност доходите в София и във Видин са три-четири пъти различни и че когато налагаме унифициран минимален осигурителен доход, допускаме работодатели в София да продължават да укриват значителен размер на осигурителни вноски и работодатели във Видин да напускат района, защото възможностите на трудовия пазар в този район не отговарят на възможността всъщност да се наемат хора при така завишените минимални осигурителни доходи.
Това, между другото, съвсем не се отнася само за Видин – отнася се за целия Северозапад на страната, както и за голяма част от Североизтока и планинските райони. Отнася се с особена сила за Силистра, в значителна степен за Търговище, Шумен и Разград, в значителна степен за Смолян, Хасково и Кърджали. Това са райони, в които новите нива на минималните осигурителни доходи ще прогонят работодатели от тези райони и ще доведат до увеличение на тежките географски дисбаланси в икономическото развитие, заетостта, качеството на работната сила и житейските перспективи.
Също така когато сме били в опозиция, всички ние сме имали съгласие по отношение на необходимостта за различно осигурително третиране на стартиращите бизнеси, защото България се намира в непрекъсната спирала на намаляване на реалните стартиращи бизнеси, дори при относително благоприятна икономическа конюнктура, както беше конюнктурата през 2015-а и както по прогнозите на републиканския бюджет се очаква да бъде конюнктурата през 2016 г.
Същото се отнася за традиционните занаяти на най-бедните слоеве от населението. Никой от тези хора не генерира 420 лв. средномесечен оборот – не говоря за доход, от традиционна дейност, което означава, че всички те остават в сивата икономика, всички те остават клиенти на социалното подпомагане, излизат по-скъпо на държавата, но което е по-важно – цели общности от населението се поддържат в режим на нелегалност на трудовата им дейност и системно отстраняване от държавната регулация. Тоест правонарушението се превръща в норма на живот. Това нещо остава също устойчиво поради липсата на диференциация по занаяти и отчитането на наличието на множество занаяти, които не генерират минимален осигурителен доход. Тоест изключението, предвидено за земеделските производители и тютюнопроизводителите, където има само 10-процентов ръст – от 300 на 330 лв., следва да бъде предвидено за хора с много други дейности, които не са земеделски по своята същност. Не искам да Ви досаждам и да ги изброявам – мисля, че мнозина от Вас се сещат за много такива дейности.
Колеги, ние не искаме да се държим като АБВ със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Не искаме да правим политически демонстрации, макар конкретно в този Законопроект да имаме много по-солидни основания да постъпим така. Доколкото, както казах в началото, бюджетът на държавното обществено осигуряване е най-важният елемент от републиканския бюджет, защото генерира целия дефицит и значителна горница върху този дефицит, считаме, че пози от типа на „гласуваме единия бюджет, но не гласуваме един от малките бюджети” нямат никакво друго съдържание, освен действително съдържание на политическа демонстрация.
По тази причина, въпреки откровеното нежелание на голяма част от народните представители в групата на Реформаторския блок да подкрепят този бюджет, аз ще ги призова да гласуват „за” бюджета на държавното обществено осигуряване, като единствено знаково съпредседателите на групата гласуват „въздържали се”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кънев, много внимателно слушах изказването Ви.
Първо, искам да Ви поздравя, че сте засега единственият, който от управляващото мнозинство се осмели да вземе думата по обсъждания Закон.
Имам няколко въпроса към Вас: Вие казахте, че в този Закон приходите са подценени изключително много. Искам да Ви запитам: ако внесем предложение между първо и второ четене за увеличаване на размера на приходите в този бюджет, Вие ще го подкрепите ли?
Във Вашето изказване Вие казахте, че формираното управляващо мнозинство не е направило даже и малка крачка напред във връзка с мерките, които Вие сте предвиждали, когато сте били в опозиция, а когато сте на власт, така или иначе, не ги реализирате. Ако тази Ваша констатация е вярна и е така, по какъв повод и защо подкрепяте този бюджет, ако не са реализирани политиките, които сте искали да се реализират, а ги няма в бюджета?
Казахте, че подкрепяте политиката на това, че не се вдигат вноските за самоосигуряващи се лица, но това не е точно така, защото земеделските производители също са самоосигуряващи се лица, но там доходът се вдига.
Моля да коментирате тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Втора реплика – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Кънев, очевидно изказването Ви е предизвикало еднакво усещане и реакции в залата, защото и моята реплика е подобна.
Първото е положителното впечатление, че взехте отношение по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за разлика от политическа партия ГЕРБ, които цял ден не обелиха дума по един от най-важните закони в държавата, което показва може би две неща.
Първото е, че нямат аргументи да защитят това, което се предлага там, ако не искат да се изказват.
Второто е, че не са съгласни с това, което се предлага там, така че – да, Вие единствен изложихте позиция. Това е положителната страна на това изказване.
И една странност обаче има в това изказване. Разбихте този бюджет във всичките му параметри като критика и несъгласие с политиката, която е заложена вътре, със същността на това, което ние трябва да правим в парламента – политиката, но в крайна сметка казахте: „Ще го подкрепим”, поради някакви си Ваши коалиционни съображения.
Разбирате ли това колко обезсмисля позицията на Реформаторския блок, на присъствието Ви тук и на правенето на политика в парламента?
Вие по същество изобщо не сте съгласни с тази политика, но – ей така, проформа, ще я подкрепите в името на някакъв политически консенсус, който Вие си знаете за какво иде реч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Трета реплика? Не виждам.
За дуплика – господин Кънев, заповядайте.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, ще се опитам съвсем кратко да отговоря на основните въпроси.
Първият – по отношение на земеделските производители. Той е по същество на проектобюджета.
Трябва да подчертаем нещо, което неведнъж сме подчертавали, че нивата, на които се осигуряват земеделските производители в България, драстично не отговарят на нивото „заместващ доход на минималната пенсия”, която получават. Дори нивото от 420 лв. на минимална заплата и минимален осигурителен доход при сегашните разчети в българската пенсионна система не осигурява като принос, като контрибутивен елемент не осигурява минимална пенсия, което означава, че нивото от 300 лв. не го осигурява, драстично! (Реплики.)
В Програмата на Реформаторския блок по отношение на пенсионното дело по принцип е залегнало пълно съответствие между осигурителния принос и получавания доход, тоест би трябвало да залегне или по-ниска от сегашната минимална пенсия в случай, че осигурителният доход е под адекватния, или по-високи нива на всички минимални осигурителни доходи, които да обусловят минималната пенсия. (Реплики от ДПС.)
Естествено, че трябва да се намери някакъв баланс и този баланс ние го намираме именно в запазване на нивото на минималния осигурителен доход, което подкрепяме, и недостатъчно – подчертавам, недостатъчно увеличение на минималния осигурителен доход за земеделските производители, което също подкрепяме.
И тук в голяма степен отговарям и на Вас, и на госпожа Нинова по въпроса: защо подкрепяме този бюджет?
Ние съвсем не сме го разбили. Ако целта беше да го разбием, щяхме да звучим по съвсем друг начин.
Ние подкрепяме някои ключови, основни параметри в него, включително запазването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се, незначителното увеличаване на дохода за земеделските производители, запазването на максималния осигурителен доход на нивата от 2015 г.
Аз насочих наистина много остра критика не към параметрите на бюджета при запазване на досегашния модел, на философия на държавното обществено осигуряване, а към това, че наистина изцяло запазваме този модел. Тоест, че не само че не правим голяма реформаторска стъпка в сферата на общественото осигуряване, но не правим и малка стъпка в тази посока.
Този бюджет борави добре с очакванията, борави добре с параметрите на приходите и разходите за следващата година. Той ще се справи в крайна сметка, няма обаче наченка на една по-смела политика по разширяване на базата на осигуряване, на която винаги сме държали и с която, между другото, сме били в съгласие и с партиите от днешната опозиция, която те също не прилагаха, когато бяха на власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Не виждам други желаещи, поне няма заявка.
Закривам дебатите по Законопроекта.
Моля, уважаеми колеги, подгответе се за гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 165 народни представители: за 111, против 41, въздържали се 13.
Предложението е прието.
За отрицателен вот – първи, господин Търновалийски.
За втори отрицателен вот – господин Таско Ерменков.
Трети – засега вакантен.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против”, защото в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. управляващото мнозинство не предлага визия, политики, мерки и не дава отговор на основни въпроси за стабилизиране на осигурителните фондове и адекватността на обезщетенията, плащанията и пенсиите.
Къде са, господа управляващи, обещаваните дългосрочни политики за адекватни нива на социални помощи и плащания, за устойчиво нарастване на трудовите доходи и плащанията, за намалението на безработицата, за насърчаването на отговорното родителство, справянето и противодействието на демографската катастрофа?
Гласувах „против”, защото излъгахте надеждите и очакванията на най-уязвимите, на най-беззащитните – хората с увреждания, майките, децата, социално слабите българи. Защото и през 2016 г. обещаните и поети ангажименти на управляващите остават само на хартия в подписаната Програмна декларация на парламентарното мнозинство от 7 ноември 2014 г., а в реалния живот продължават замразяването на 14 социални плащания към най-уязвимите и беззащитни наши сънародници.
При нарастващи цени на основните хранителни продукти и очаквана инфлация до 1,2% на годишна база, замразени доходи, обедняването на българина ще продължава, и сякаш не искате да разберете, че проблемът на проблемите на нашето общество е бедността, но явно това не интересува неприсъстващото и неучастващо мнозинство. Жалко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” от името на хилядите дребни земеделски производители, които бяха ударени с вдигането на минималния осигурителен праг.
Гласувах „против” поради това, че заради необвързване с минималната работна заплата – от името на 39 хил. майки, ощетявани всеки месец с 80 лв. при помощите за отглеждане на дете от една до две години; от името на 23 хил. деца с увреждания, които са ощетявани с 54 лв. месечно от месечната си добавка; от името на 30 хил. деца от семейства с ниски доходи чрез поставянето на средномесечния доход за придобиване на право на социални помощи под минималната работна заплата; от името на 21 хил. безработни, които също ще бъдат ощетявани с 89 лв. на месец чрез определяне на минималния среднодневен размер на обезщетението за безработица; от името на 300 хил. пенсионери със 161 лв. минимална пенсия и от името на над 1,5 млн. пенсионери с пенсия, с която живеят до линията на бедността – Вие за пореден път показахте, че за Вас бедните нямат значение, за Вас богатите имат значение. Затова и не вдигнахте максималния осигурителен доход, защото Вие сте заинтересовани да има богати, които да Ви хранят, а за бедните не Ви пука. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот? Няма.
Процедура – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, от името на Парламентарната група на Реформаторския блок моля за 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам прекъсване на заседанието до 14,45 ч., след което продължаваме с Първото четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. с представянето на докладите на комисиите.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 Г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да представите доклада на Комисията.
Моля всички доклади по-нататък да бъдат представени в резюме съгласно разпоредбите в нашия Правилник.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., съвместно с Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
На заседанието присъстваха: министър Владислав Горанов, заместник-министър Кирил Ананиев, министър Петър Москов, министър Божидар Лукарски, министър Николина Ангелкова, Димитър Радев – управител на Българската народна банка, Цветан Цветков – председател на Сметната палата, и други колеги длъжностни лица.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от министър Владислав Горанов.
Основните размери на показателите по Консолидираната фискална програма за 2016 г. са:
По приходите. Размерът на сумата на общо приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма за 2016 г. е 33 млрд. 015,7 млн. лв. (37,4% от брутния вътрешен продукт) и е по-голяма със 1 млрд. 366,2 млн. лв. от сумата на ревизираната оценка на приходите, помощите и даренията за 2015 г.
Сумата 1 млрд. 366,2 млн. лв. е резултат от увеличението на данъчно-осигурителните приходи с 1 млрд. 265,6 млн. лв. и неданъчните приходи с 861,9 млн. лв., както и от намалението на помощите и даренията със 761,2 млн. лв.
По разходите. Размерът на сумата на Общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз по консолидираната фискална програма е 34 млрд. 815,7 млн. лв. или 39,4, % от брутния вътрешен продукт и е по-голям с 292 млн. лв. от сумата на ревизираната оценка за 2015 г.
Бюджетно салдо. В консолидираната фискална програма за 2015 г.- 2018 г., за 2016 г. Министерският съвет е приел бюджетното салдо да бъде дефицит в размер на 1 млрд. 800 млн. лв. Отнесено към прогнозния размер на брутния вътрешен продукт, дефицитът е 2.0 %. Бюджетното салдо се образува от дефицитните бюджетни салда на националния бюджет в размер на1 млрд. 649,4 млн. лв. и за сметките за средства от Европейския съюз в размер на 150,6 млн.лв.
Направление на разходите по Консолидираната фискална програма за 2016 г. по функции: „Общи държавни служби”,„Отбрана и сигурност”, „Отбрана и сигурност”, „Образование”,„Здравеопазване”, „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”,„Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда”, „Почивно дело, култура и религиозни дейности”, „Икономически дейности и услуги” и разходи, некласифицирани в други функции.
Бюджетни взаимоотношения на държавния бюджет с общините за 2016 г. предвиждат взаимоотношения в размер 2 млрд. 662.1 млн.лв., от която сума за местни дейности са 403,6 млн. лв. и за делегираните от държавата дейности 2 млрд. 258,5 млн. лв.
Общата сума на увеличението от 176,5 млн. лв. спрямо 2015 година е разпределена по всички показатели на бюджетните взаимоотношения, а именно: за общата субсидия за държавните дейности 156.1 млн. лв.; за обща изравнителна субсидия 5,0 млн. лв.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване 5,1 млн. лв. и за целевата субсидия за капиталови разходи 10,3 млн. лв.
По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 приходите и помощите се предлага да бъдат на обща сума 20 млрд. 623,6 млн. лв. В това число данъчните приходи са 18 млрд. 065,5 млн. лв.
Общата сума на разходите е 10 млрд. 946,2 млн. лв. и се разпределя: за текущи разходи 8 млрд. 322,0 млн. лв.; капиталови разходи 2 млрд. 521,9 млн. лв.; за прираст на държавния резерв 19,2 млн. лв. и други.
Бюджетните взаимоотношения (трансфери) нето са 10 млрд. 455,2 млн. лв. и са резултат от предоставени трансфери в размер на 10 млрд. 526 млн. лв. и получени трансфери на сума 70,8 млн. лв.
Предлага се бюджетното салдо да бъде дефицит в размер на 1 млрд. 787,6 млн. лв.
Бюджет на съдебната власт за 2016 г. Министерския съвет предлага общ размер на приходите 140 млн. лв., като общият размер на разходите е 518 млн. лв., от които 508,9 млн. лв. за текущи разходи; 8,5 млн. лв. за капиталови разходи и 0,6 млн. лв. резерв.
Бюджет на Народното събрание за 2016 г. Предвиден е с общи разходи 53,4 млн. лв., от които бюджетни взаимоотношения с Централния бюджет 51,9 млн. лв.
Промени в рамката по държавния бюджет за 2015 г. Съгласно разчетите на управляващите органи за префинансиране на разходи по програмите и за осигуряване на съответното национално съфинансиране на проектите са необходими допълнителни трансфери в размер на 714, 7 млн. лв. Освен това ще са необходими и допълнителни средства от 110 млн. лв. за финансиране на ДДС на бенефициентите-общини по Програмата за развитие на селските райони и 110 млн. лв. допълнителни плащания по приключването на инвестиционните проекти по Оперативна програма „Транспорт” под формата на временна финансова помощ.
За да се отговори на предизвикателствата, свързани с осигуряването на допълнителни трансфери за сметка на средства от Европейския съюз и възникнали непланирани разходи, свързани с оптимизацията на персонала в различни сектори се предлага в Закона за държавния бюджет за 2015 г. приходите да се увеличат с 832,8 млн. лв., а разходите с 387,8 млн. лв. Предлага се тези суми да се разпределят по показателите както следва:
- В Раздел І общата сума на приходите, помощите и даренията да се увеличи от 18 млрд. 247,6 млн. лв. на 19 млрд. 080,4 млн. лв.
- В Раздел ІІ Разходи сумата 9 млрд. 056,5 млн. лв. се увеличава на 9 444,3 млн. лв.
В частта на Раздел ІІІ – Бюджетни взаимоотношения (трансфери) нето сумата 10 млрд. 436,9 млн. лв. се увеличава на 10 млрд. 931,6 млн. лв., като от тази сума 124 млн. лв. се дават по точка 1.12 – Сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд, на Министерството на финансите.
По Законопроекта се проведе обширна дискусия в комисиите, в която своите становища изразиха голямата чест от присъстващите, а именно: представителят на Висшия съдебен съвет Димитър Узунов, управителят на Българската народна банка Димитър Радев, представителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, представителят на КНСБ Любен Тонев, представителят на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров, представителят на Синдикален алианс „Сигурност” в МВР Галентин Грозев и други.
Становища и въпроси изказаха и членовете на Комисията по бюджет и финанси.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „за” – няма, „против” – 7 народни представители и „въздържали се” – 11 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” – 11 народни представители, „против” – 7, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Комисията по икономическа политика и туризъм – народният представител Петър Кънев.
С молба, както Председателката помоли, само резюмета на докладите.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси на 12 ноември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г..
Законопроектът беше представен от министър Владислав Горанов, който подчерта, че предложеният бюджет гарантира финансова стабилност и е предпоставка за добро управление.
Предвижда се до края на 2016 г. максималният размер на дълга да не надвишава 26,6 млрд. лв., като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 5,3 млрд. лв.
Прогнозата за реалния икономически растеж за 2016 г. е 2,1%, като за следващите две години се предвижда запазване на относително стабилни нива – 2,5% през 2017 г. и 2,7% през 2018 г.
Очаква се икономическият растеж да доведе до намаляване на безработицата до 9,1% през 2016 г. и до 8% през 2018 г.
Министър Божидар Лукарски определи двете основни политики на Министерството на икономиката на 2016 г.: „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност” и „Ефективно външноикономическо сътрудничество”.
Министър Николина Ангелкова коментира, че изпълнението на основната политика на Министерството „Устойчиво развитие на туризма” ще се постигне чрез развиването на диверсифициран туристически продукт за позициониране на България като предпочитана целогодишна туристическа дестинация.
В своята позиция Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че са завишени очакванията за ръст на БВП през 2016 г. с 2% и следва да се придържаме към по-скромни очаквания – ръст между 1,3 и 1,5%.
Конфедерацията на независимите синдикати в България оценява като приемлива заложената трайна тенденция за ръст на брутния вътрешен продукт в средносрочен период, но смята, че темпът на нарастване не е достатъчен за възстановяване на заетостта и пазара на труда.
Българската търговско-промишлена палата в своята позиция по Бюджет 2016 подкрепя определени параметри и изразява резерви към други. Подкрепа получават поддържането на ниските данъчни ставки; усилията за бюджетен дефицит в рамките на 2% от БВП.
Представителите на синдикалните организации в МВР поискаха отпадането на параграфи от 9 до 16 в Преходните и заключителни разпоредби на Проектозакона.
В последвалата дискусия представителите на коалиция „БСП лява България” декларираха неподкрепа на Законопроекта.
Представителите на ДПС отхвърлят актуализацията на бюджета за 2015 г. поради очакващия се дефицит в размер на 3,3 и вероятността от наказателна процедура за свръхдефицит.
Представителите на Реформаторския блок подкрепят Законопроекта. Счита се, че заложеният икономически растеж е реален, както и заложените приходи и разходи. На поставените въпроси отговор беше даден от министър Горанов.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – няма, „против” – 5 народни представители, „въздържали се” – 13 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становище на Министерския съвет по Проектобюджета на съдебната власт за 2016 г. по чл. 1 и чл. 2: „за” – 12 народни представители, „против” – 5 народни представители, „въздържал се” – 1.
Въз основа на горното гласуване Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г. със становището на Министерския съвет по Проектобюджета на съдебната власт по чл. 1 и чл. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
С доклада на Комисията по енергетика ще ни запознае председателят на Комисията по енергетика народният представител Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено съвместно с Комисията за наблюдение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 12 ноември 2015 г., Комисията по енергетика обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Николай Николов и други; господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране и господин Борислав Станимиров от Агенцията за ядрено регулиране.
Министърът на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова представи параметрите на бюджета на Министерството на енергетиката за 2016 г. Тя посочи, че Министерството на енергетиката ще ориентира своята дейност към устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие. Основен аспект в политиката на Министерството ще е ефективното развитие на енергийния сектор като една от най-важните предпоставки за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
За провеждане на държавната политика в областта на енергетиката, Министерството си поставя следната стратегическа цел: създаване на условия за сигурна, ефективна и екосъобразна енергетика. За постигането на стратегическата цел са поставени три оперативни цели, както следва: гарантиране сигурността на доставките в конкурентни енергийни пазари, ефективно и екосъобразно развитие и управление на енергийните ресурси.
Заложените в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. приходи на Министерството на енергетиката възлизат в размер на 244 263 000 лв., или със 122 239 000 лв. повече, като увеличението се дължи на предвидените в проекта на бюджет средства за 2016 г. за изпълнение на Националния план за инвестиции.
Според вида на източниците, приходите в размер на 244 263 000 лв. се разпределят както следва: 85 382 000 лв. представляват дължими вноски, съгласно Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата във Фонд „Извеждане на от експлоатация на ядрени съоръжения” и Фонд „Радиоактивни отпадъци”; 2 644 000 лв. са приходи от държавни такси за административни и други услуги и дейности, в това число по Закона за енергийна ефективност, Закона за енергетиката, Закона за подземните богатства и други.
В заключение министър Петкова увери, че с този бюджет Министерството на енергетиката ще съумее да изпълни основните цели и приоритети на правителството в сектор „Енергетика”.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране представи параметрите на бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2016 г. Господин Иван Иванов отбеляза, че анализът на новия Устройствен правилник на Комисията показва, че ще е необходимо привличането на нови експерти, както е и необходим финансов ресурс за един основен ремонт на сградата, разширяването на инфраструктурата, обзавеждането на работните места, въвеждането на електронно тотално обслужване на клиенти и други.
Представителите на Агенцията за ядрено регулиране също изразиха своята позиция относно предвидения им бюджет за 2016 г. Господин Борислав Станимиров даде становище относно това, че приходите на Агенцията са два пъти по-големи от разходите, които са определени: 7,4 млн. лв. към 4,127 милиона. Той отбеляза, че това, което искат като промяна в бюджета е да бъдат отпуснати още 400 000 лева за перото „персонал”, за да се съхрани компетентността на регулатора и да не се губят експерти.
Народните представители от всички парламентарни групи заявиха своята подкрепа за увеличаването на бюджета както на Комисията за енергийно и водно регулиране, така и този на Агенцията за ядрено регулиране, с оглед необходимостта от по-голям финансов ресурс, за по-доброто функциониране и на двете ведомства.
След приключилата дискусия и след проведеното гласуване Комисията по енергетика изразява следното становище: с 10 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържал се” Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за държавния бюджет на Република България, № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Комисията по правни въпроси – Десислава Атанасова.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Тъй като докладът на Правната комисия е пет страници, с молба за резюме.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! представям
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2015 г.
Проектът на бюджет на съдебната власт за 2016 г., изготвен от Висшия съдебен съвет, беше представен от госпожа Соня Найденова и господин Лозан Панов, а министър Христо Иванов представи Становището на Министерския съвет по същия проект.
Бюджетът за 2016 г. е изготвен при актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 г., като основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план е стремежът за запазване на стабилност на публичните финанси.
По отношение на приходната част, проектът на Висшия съдебен съвет предлага намаляване на размера на приходната част спрямо 2015 г. с 30,0 млн. лв. – предвиждат се 110,0 млн. лв. приходи от дейността на органите на съдебната власт, като от тях 93,0 милиона се предвижда да бъдат приходите от съдебни такси. Предложението на Министерския съвет е за запазване на нивото на приходите от 2015 г. в размер на 140,0 млн.лв., от които 120,0 млн. лв. от съдебни такси.
Относно разходната част, в своя проект Висшият съдебен съвет предлага общ размер на разходите от 542,5 млн. лв., от които 520,7 млн. лв. за текущи разходи, което в абсолютна стойност представлява увеличение с 57,3 млн. лв. от одобрените за 2015 г., тоест предлага се ръст от 12.4%.
Предложението на Висшия съдебен съвет е съобразено с необходимостта от финансово осигуряване на основните политики, заложени в Актуализираната стратегията за продължаване на реформата на съдебната система. По-специално искането се обуславя от обективните потребности, свързан с числеността на магистратите и съдебните служители, определени спрямо броя на съдебните производства, укрепване на професионалната квалификация на правораздавателните органи, контрол на органите на съдебната власт. Също така ВСС предвижда увеличение на капиталовите разходи с 11,9 млн. лв. спрямо одобрените за 2015 г. за информационната стратегия на правораздавателните органи и подобряване на административното обслужване чрез изграждане на информационна система с електронни услуги.
Министерският съвет, отчитайки заявените от ВСС искания за обезпечаване на изплащането на възнаграждения и социални осигуровки, за обявените конкурси за младши съдии и младши прокурори, съгласно законовите изисквания и възможностите на бюджета с оглед провежданата фискална политика за запазване на стабилността на публичните финанси, предвижда увеличение с 45,0 млн. лв. на разходите в общ размер в сравнение с 2015 г. или общо 518,0 млн. лв., насочени за увеличаване на средствата за персонал. Министерският съвет предвижда и 8,5 млн. лв. капиталови разходи като освен тях, в изпълнение на възложените на министъра на правосъдието правомощия по управление на имуществото на съдебната власт по проектобюджета на Министерство на правосъдието, са планирани средства за капиталови разходи за органите за съдебната власт.
По отношение на резерв за непредвидени и/или неотложни разходи, проектът на ВСС предвижда 900 хил. лв., а становището на Министерския съвет - 600 хил. лв.
По бюджетните взаимоотношения (трансфери) разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет между двата проекта е 54 млн. 5 хил. лв., представляващи резултативна величина между планираните приходи и разходи по бюджета на съдебната власт.
По отношение на предложените от ВСС текстове към чл. 2 на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 г., Министерският съвет подкрепя предложението на ВСС относно това действащите разпоредби на ал. 4, 5, 7 и 8 да се запазят, като предлага предложението на ВСС за ал. 6 да отпадне, а ал. 7 и ал. 8 да станат съответно ал. 6 и 7.
Относно ал. 9, Министерският съвет не подкрепя предложението на ВСС с мотивите, че правомощията на Министерския съвет се ограничават до възможността за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за сметка на централния бюджет, когато не се нарушава салдото по държавния бюджет, като в този случай произтичащите промени по бюджета на съдебната власт се извършват от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт – Висшия съдебен съвет.
След обсъждане на бюджета на Висшия съдебен съвет народните представители подкрепиха предложения бюджет на Министерството на правосъдието.
След проведената дискусия по Законопроекта за държавния бюджет Комисията по правни въпроси :
- с 6 гласа „за”, без „против” и 9 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет, с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет;
- с 11 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни представи председателят на комисията народния представител Найден Зеленогорски.
Заповядайте, господин Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК: НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители?
На свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502 – 01 – 86, внесен от Министерския съвет на Република България.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, и нейните заместници господин Нанков и господин Аспарухов, госпожа Жени Начева – директор на Дирекция „Финанси на общините”, и госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
Госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, представи пред Комисията Проекта за бюджет на Министерството и информация за предвидените в Проекта средства по основните политики, програми и дейностите, осъществявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Разходите за дейността са обособени в три основни политики и девет бюджетни програми, осъществявани от министерството.
Обърнато бе внимание на средствата, предвидени в проекта за осъществяване на дейностите от Агенция „Пътна инфраструктура”, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Дирекцията за национален строителен контрол.
Госпожа Жени Начева – директор на Дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, представи пред народните представители подробна информация за предвижданията на Законопроекта в частта му за взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините. С Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 г. се предвижда обща субсидия за делегираните от държавата дейности към общините в размер на 2 млрд. 222 млн. 918 хил. лв.; трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 269 млн. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 28 млн. 128 хил. лв., както, разбира се, и целева субсидия за капиталови разходи в размер на 142 млн. 90 хил. лв.
Госпожа Гинка Чавдарова - изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, представи становището на общините по Законопроекта. Предложенията на общините за увеличаване на трансферите в определени дейности, мотивите и конкретния размер на необходимите допълнителни средства подробно са изложени в Протокола за проведените консултации по законопроекта, подписан между министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Обърнато бе специално внимание на въпросите, свързани с възможностите за реализацията на обекти в пътната инфраструктура, Програмата за енергийна ефективност и санирането на жилищни сгради, както и на предложенията на общините за увеличаване на трансферите в определени дейности.
Бяха направени предложения между двете гласувания на законопроекта да се потърсят допълнителни механизми и възможности за предоставяне на допълнителни средства както за определени дейности, осъществявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така и за българските общините, като се отчетат и специфичните особености при формиране на бюджетите на отделните общини, с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които те да оперират самостоятелно през следващата година.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление:
- без гласове„за”, 3 гласа „против” и 12 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, да не бъде приет на първо гласуване;
- с 10 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502–01–86, със становището на Министерския съвет по Проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря ВИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Докладът на Комисията по външна политика ще представи нейният председател госпожа Джема Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект № 502-01-86 за държавния бюджет на Република България за 2016 г., внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 11 ноември 2015 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. в частта му за Министерството на външните работи.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от министъра на външните работи Даниел Митов.
За целите на програмното бюджетиране и предвид административното функционално разпределение в дейността на Министерството на външните работи, за постигане на по-голяма отчетност са формулирани 10 програми, разпределени в три политики - „Развитие на ефективна дипломатическа служба”, „Публична дипломация” и „Активна двустранна и многостранна дипломация”.
С Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. са определени: приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на външните работи.
Основните параметри в Проекта за бюджет за 2016 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните:
- собствените приходи са в размер на 62 млн. лв.;
- разходите са в размер на 122 млн. 600 хил. 500 лв.;
- субсидията е в размер на 60 млн. 600 хил. 500 лв.
Утвърждава се разпределение на разходите по политики и бюджетни програми, както следва:
- Политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба – 102 млн. 953 хил. 900 лв.
- Политика в областта на публичната дипломация – 730 хил. 700 лв.
- Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация – 18 млн. 915 хил. 900 лв.
Утвърждават се максималните разходи, които могат да бъдат поети през 2016 г., и максималните задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2016 г. от Министерството на външните работи, които са в размер на 101 млн. 862 хил. 900 лв.
Утвърждават се целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 5 млн. лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5% от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.
По линия на изпълнение на централния бюджет, допълнително за Министерството на външните работи се предвижда да бъдат осигурени следните средства:
- 2 852 540 лв. за влязло в сила съдебно решение във връзка с претенции на съсобственици на имоти, стопанисвани от Министерството на външните работи, предоставени на китайската страна със спогодбата от 2006 г.;
- 3 000 000 лв. за дългосрочни командировки по програма „Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина”;
- 700 000 лв. във връзка с предстоящо увеличение на разходите за Главната квартира на НАТО в Брюксел.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 11 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
С доклада на Комисията по отбрана ще ни запознае нейният председател генерал Михо Михов.
Заповядайте, уважаеми господин Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
„На редовно заседание, проведено на 17 ноември 2015 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
В изказванията си народните представители се обединиха около това, че има нарастване на приходите с 44 000 хил. лв и разходите – 1 003 089 хил. лв, в бюджета на Министерството на отбраната, в сравнение с 2015 г., което е положително като тенденция и реакция в съответствие с усложнената среда за сигурност.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2016 – 2018 г. е препотвърдена политиката в областта на отбраната, свързана с поддържането на модерни и боеспособни въоръжени сили. За постигане на целта са разработени девет направления за периода 2016 – 2018 г.
По централния бюджет са предвидени допълнителни разходи, в размер до 491,4 млн. лв. за замяна на МиГ-29 с нов тип изтребител и за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили. Положителното е, че тези средства се отпускат по централния бюджет, което говори за максимална ангажираност на правителството и намерения за контрол от негова страна.
Със средствата от Централния бюджет делът на разходите за отбрана достига 1,345% от БВП, което е ръст в сравнение с предходната година. Бюджет – 2016, ще спомогне за повишаване на отбранителните способности на Българската армия в една сложна и трудно предсказуема международна обстановка.
Комисията по отбрана отчита като слабост, че препоръките на Министерството на отбраната за стартиране на процеса за придобиване на нова бронирана машина за Сухопътните войски, чрез предоставяне на допълнителни средства, съответно на 40 000 хил. лв. и 60 000 хил. лв., не са заложени в Централния бюджет за 2017 г. и 2018 г.
Длъжни сме да отбележим, че продължава практиката, започната от няколко години, да се планират средства за персонал в бюджета на Министерството на отбраната само за фактически наличния личен състав – около 38 хиляди души, а не на базата на утвърдения щатен състав на Министерството на отбраната, Въоръжените сили и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Такъв подход предполага, че съществуващия некомплект във въоръжените сили вместо да намалява ежегодно ще се увеличава. Към края на тази година некомплекта е повече от 4500 души и вероятно няма да бъде попълнен през 2016 г. Военните формирования ще изпитват проблеми с подготовката и бойното сглобяване.
В проекта на Закона за държавния бюджет за 2016 г., не е отчетено изменението на базата за определяне на основното месечно възнаграждение. Тя трябва да съответства на минималната работна заплата, която се планира да нарасне на 420 лв., а се предлага да остане на нивото от 2015 г.
Комисията по отбрана счита, че предлаганите промени, записани в § 11 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2016 г. следва да отпаднат. Те не са съобразени с проведените реформи в системата на Министерството на отбраната, където вече са изключени отклонения от изискванията на другите закони и военнослужещите и цивилните служители са назначени на съответните длъжности с перфектни договори. Така предложените промени в Закона за отбраната и въоръжените сили са прибързани, резки и ще доведат до демотивиране на личния състав, последвано от подаване на рапорти за напускане на Българската армия.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в което участваха 15 народни представители. В резултат на гласуването, Комисията по отбрана с 10 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, приема следното решение: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, генерал Михов.
Следва доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, генерал Атанасов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2015 г., разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от: Министерството на финансите – Надежда Генова, началник отдел в дирекция „Държавни разходи”; Министерството на вътрешните работи – Румяна Бъчварова, министър и Цвятко Георгиев, заместник-министър; Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – Евтим Костадинов, председател; Комисията за защита на личните данни – господин Венцислав Караджов, председател, и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни записи” – Станимир Пеев, председател.”
Искам да посоча изрично и да подчертая дебело, че на заседанието беше поканен да присъства и да представи държавния бюджет господин министъра на финансите, а неговото неявяване, освен че беше демонстрация и отношение към Комисията, без малко да провали самото заседание и Комисията да не може да вземе отношение и да изготви доклад по държавния бюджет.
„По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. от Министерството на вътрешните работи бе представена позицията от министър Румяна Бъчварова. В бюджета на МВР за 2016 г. са предвидените разходи в размер на 1 млрд. 127 милиона, в това число 999 милиона за персонал, 120 милиона за издръжка и други разходи, и 15 милиона за капиталови разходи.
Предвидените със Законопроекта разходи по бюджета за МВР за 2016 г., са с 316 млн. лв. по-малко от заявените оптимални потребности на структурите на Министерството.
По отношение на предвидените финансови средства за персонал са предвидени няколко мерки за оптимизиране на тези разходи, които се предвиждат за 2016 г.
През 2015 г. са предприети действия за оптимизиране на дейностите, извършвани във връзка с охрана на държавната граница.
Предвидено е поетапно оптимизиране на 91 поста с около 509 служители на длъжности с полицейски правомощия, които да бъдат заменени от лица, работещи по трудово правоотношение.
Изготвен е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР за оптимизиране на дейностите на Министерството чрез извеждане на част от тях в държавни предприятия. Очакваната численост на персонала към 31 декември 2015 г. е около 46 хиляди служители, което представлява 3,3 на сто намаление спрямо фактически заетите към момента.
Определените разходи за издръжка са със 191 млн. лв. по-малко от заявените оптимални потребности за осигуряване структурите на Министерството, а определените средства за капиталови разходи са със 75 милиона по-малко от заявените.
Разходите за издръжка и други разходи са намалени със 7 млн. лв., а за капиталови разходи са намалени с 1 млн. лв. Това означава, че с така определените разходи за издръжка и капиталови разходи по проекта на бюджет за МВР за 2016 г. не може да бъде финансово осигурено изпълнението на основните дейности, осъществявани от структурите на Министерството.
Изключително наложително е осигуряването на нова техника за полицейските структури – компютри и минимум 1500 броя нови полицейски автомобили за подмяна на старите. Последната доставка нови автомобили в МВР е осъществена през далечната 2008 г.
Не са осигурявани заявените финансови средства за издръжка по бюджета на МВР, което води до невъзможност за обезпечаване на униформения състав с необходимото вещево удоволствие.
С предвидените разходи по бюджета за 2016 г. не могат да бъдат осигурени финансови средства за поддръжка и развитие на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване в рамките на 1 млн. лв.
Предвид изложеното, министър Бъчварова предлага разходите по проекта на бюджет на МВР за 2016 г. да бъдат увеличени: за издръжка със 7 млн. лв. и за капиталови разходи с 1 млн. лв., или общо 8 млн. лв.
Във връзка с необходимостта от авансово осигуряване на дейности през 2016 г. по проекти и програми на Европейския съюз, изпълнявани от структурите на МВР, следва да бъдат предвидени общо 30 млн. лв. средства, които да бъдат за авансови плащания, които ще бъдат изплатени през 2017 г.
В чл. 78 на Проекта на закон се предлага създаване на нова ал. 2, с която е предвидено при съществени изменения на средата за сигурност и на условията за изпълнение на конкретни области на политики и бюджетни програми, съответните първостепенни разпоредители с бюджет да могат да направят мотивирано предложение за промени на утвърдената класификация на разходите по области на политики и бюджетни програми.
По предвидените изменения на бюджета за МВР за 2015 г., допълнителните суми, които при актуализацията са общо в размер на 180 млн. лв. От тях 120 млн. са за персонал и се очаква с тях да бъде финансово осигурен фактически заетият персонал. Отчетените към 31 октомври 2015 г. задължения за обезщетения към персонала на освободени служители са в размер на 30,5 млн. лв. Следва да се осигурят и дължимите към края на 2015 г. обезщетения на освободени служители, тези разходи следва да се осигурят от бюджета на МВР за 2016 г.
За изплащане на задължения за данъци, такси, административни санкции, задължения на МВР към доставчици на горива и смазочни материали, електроенергия, топлоенергия, телекомуникационни пощенски услуги, поддръжка на хардуер, периферни комуникационни устройства е необходимо осигуряване на още около 35 млн. лв. Това е реалното състояние и оценката за бюджета, и желанието за актуализация е конкретно насочено и обосновано, покрива най-високото ниво на спешност на потребности.
При представяне на проекта на бюджет на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, председателят на Комисията Евтим Костадинов уточни, че са предвидени като бюджет за Комисията 3 400 000 лв. Планираните средства ще дадат възможност за изпълняване на поставените пред Комисията задачи планирани за 2016 г. Но също така председателят на Комисията постави въпроса, че в този бюджет не са предвидени средства за охрана на посочените в Закона обекти.
По отношение на Комисията за защита на личните данни в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. са предвидени бюджетни средства в размер на 2 283 000 лв., от които 2 133 000 лв. за текущи разходи и 150 000 лв. за капиталови разходи. Председателят на Комисията Господин Караджов подкрепя заложената бюджетна политика, но насочи вниманието към негативния тренд на показател „Персонал” и отбеляза навлизането на нови дейности през 2017 и 2018 г., тъй като е в процес приемането на нов Регламент по защита на данните, който ще изисква допълнителни дейности от Комисията.
Със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. за дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” са предвидени бюджетни средства в размер на 40 365 800 лв. Господин Пеев – председател на Комисията, сподели, че той не отразява действителните нужди на държавата в тази област. Основният проблем са ангажиментите по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, където трета поредна година няма подмяна, тоест има неизпълнение. Дефицитът е 112 млн., което означава, че по този ангажимент, който държавата е поела в предприсъединителния договор към Европейския съюз, е длъжна да съхранява 30-дневни запаси от нефт и нефтопродукти.
Представителят на Министерство на финансите, госпожа Генова запозна членовете на комисията с някои основни макроикономически показатели. В условията на ограничение на разходите за 2016 г., а именно, да бъдат 40% от брутния вътрешен продукт, това са възможностите, които с този законопроект са определени за ведомствата, които бяха коментирани.
Бюджетът на МВР е завишен с около 10%. Исканията са много по-високи, но има 95 млн. абсолютно увеличение спрямо 2015 година. Издръжката е с 30 млн. увеличена. За „Персонал” са определени 63 млн. В това абсолютно увеличение са реализирани две структурни промени върху бюджета на МВР – връщането на ГДБОП в Министерството и излизането на Държавната агенция за бежанците, която догодина – 2016 г., ще бъде в бюджета на Министерския съвет.
Освен всички тези суми, има и 20 млн. за национално съфинансиране, които са за изпълнение на проекти по фондовете. Разписани са в бюджета, но са под формата на трансфери. В централния бюджет има 6 млн. за Фонда за безопасност на движението. Също така 3 млн. за Шенген.
В дискусията взеха участие председателят, Атанас Атанасов и народният представител Цветан Цветанов, които изразиха позиция свързана с необходимостта за оттеглянето на § 9-16 в Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г. между първо и второ гласуване на Закона. Изразено бе и мнението, че на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е редно да присъства министъра на финансите, Владислав Горанов за вземане на отношение по повдигнатите от народните представители въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с гласа 9 „за”, гласа 6 „против” и без гласове „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г.”
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми генерал Атанасов.
Доклад на Комисията по земеделието и храните.
Следва Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
С молба към докладчиците – имаме да чуем 15 доклада, резюмета на докладите.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание резюме на
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 ноември 2015 г., на което обсъди цитирания Законопроект.
Основните параметри на Законопроекта в частта „Селско стопанство и земеделие” са следните:
1. По Проекта на бюджет на Министерство на земеделието и храните.
Предвидените приходи за 2016 г. са в размер на 160 млн. лв.
Предложеният разходен таван е близо 247 млн. лв., от които за персонал 136 млн. лв. По бюджетни програми са разпределени 199,4 млн. лв. за „Земеделие и селски райони”, 4,7 млн. лв. за „Рибарство и аквакултури”, 27 млн. лв. за „Съхраняване и увеличаване на горите и дивеча” и 15,5 млн. лв. за „Администрация”. В рамките на текущите разходи са утвърдени 15 млн. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи” ЕАД. Тези средства не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2016 г., е 108,5 млн. лв., максималният размер на новите задължения е 110,7 млн. лв.
2. По Проекта на бюджет на ДФ „Земеделие“.
Предложеният разходен таван на ДФ „Земеделие“ за 2016 г. е 367,5 млн. лв. За финансиране на нефинансови предприятия са предвидени 300,4 млн. лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2016 г., е 326,4 млн. лв., максималният размер на новите задължения – 336,4 млн. лв.
По линия на Общата селскостопанска политика.
По схемата за единно плащане на площ през 2016 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 410,6 млн. лв. европейски средства за директни плащания на земеделски производители.
За финансиране на пазарни мерки общият бюджет за 2016 г. е в размер на 124,8 млн. лв., от които 84,4 млн. лв. европейско финансиране и 40,4 млн. лв. – национално съфинансиране.
За развитие на селските райони средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на Европейския съюз и да изплаща за 2016 г., са 628,8 млн. лв., от които 517 млн. лв. са средства от Европейския съюз и 111,7 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
По линия на Общата рибарска политика.
От 2016 г. ще се прилага Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г., като за 2016 г. средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на Европейския съюз и да изплаща, са 17,6 млн. лв., от които 13,2 млн. лв. европейско финансиране и 4,4 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
Освен това е предвидено запазване на данъчната преференция за намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство, като за целта са утвърдени 84 млн. лв.
Предвижда се също удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в максимално допустимия времеви обхват до 31 декември 2018 г.
Като елемент от основните допускания в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е предвидено увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите от 300 лв. на 330 лв., считано от 2016 г.
3. По актуализацията на държавния бюджет за 2015 г.
С Преходните и заключителните разпоредби се правят изменения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., с които се предлага осигуряване на допълнителен ресурс за Министерството на земеделието и храните в размер на 4 млн. лв., за изплащане на обезщетения във връзка с извършени през 2015 г. съкращения на персонал в системата на министерството.
За ДФ „Земеделие“ предвидените допълнителни средства са 110,8 млн. лв., необходими за финансиране на разходите за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони и по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“, както и за пълното изплащане на преходна национална помощ за сектор „Животновъдство“.
Освен това се предлага и увеличение на планираните за 2015 г. трансфери от държавния бюджет по сметката за средства от Европейския съюз на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“ в размер на 370,7 млн. лв. Средствата са необходими за префинансиране на разходи по европейските програми и фондове и за допълнително национално съфинансиране, с оглед финализиране до края на 2015 г. на проектите по Програмата за развитие на селските райони и Програмата за развитие на сектор „Рибарство” за програмния период 2007-2013 г.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за”, 5 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
С доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика има думата нейният председател господин Хасан Адемов. Следва докладът на Комисията по образование и наука.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г. с вносител – Министерският съвет
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 11 ноември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
В заседанието взеха участие господин Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, заместник-министрите на труда и социалната политика Зорница Русинова и Гълъб Донев; Бисер Петков и Весела Караиванова – от Националния осигурителен институт, представители на Министерството на финансите и представители на социалните партньори.
Законопроектът бе представен от господин Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на труда и социалната политика.
Министър Калфин очерта бюджетната рамка на политиките, които ще бъдат изпълнявани от Министерството на труда и социалната политика през 2016 г. и прогнозните данни за 2017 г. и 2018 г.
Общият бюджет на Министерство на труда и социалната политика през 2016 г. се предлага да бъде 1 109 914,8 хил. лв. Това е увеличение с 8,5 млн. лв. в сравнение с 2015 г.
По отношение на политиката по заетостта за 2016 г. са предвидени разходи в размер на 99 484,0 хил. лв. Запазва се сумата за Националния план за действие по заетостта в размер на 73 млн. лв. Допълнително в областта на пазара на труда по линия на европейските фондове да бъдат осигурени средства в размер на близо 170 млн. лв.
За 2016 г. ефектът през програмите и мерките ще се изрази в следното: устроени лица на работа на първичния пазар на труда 194 хиляди; брой безработни лица, включени в курсове за обучение на възрастни със средства от държавния бюджет, 8 хиляди.
По отношение на политиката в областта на социалната закрила и равните възможности: Предвижда се следващата година да се отделят 178 766,8 хил. лв. Средствата са от републиканския бюджет.
По отношение на средствата за отглеждане на деца се запазва обемът на финансовия ресурс от 2015 г., но се разширява обхватът на семействата, които ще получават подпомагане. Предвижда се увеличена помощ за семейства с едно дете и семейства с три деца. Увеличава се еднократната помощ при раждане на трето дете и на еднократната помощ при осиновяване на дете. От средата на годината таванът на доход на лица от семейство ще нарасне от 350 на 400 лв., с което ще се разшири и кръгът на семействата, които ще получават помощи за отглеждане на дете.
Разчетите за необходимите средства са направени при размер на гарантирания минимален доход – 65 лв. За 2016 г. средномесечния брой лица и семейства, които ще получават месечни социални помощи е 57 хил. 400 лв., като необходимите средства за тях са в размер на 52 млн. 500 хил. лв. Еднократни помощи ще получават 8 500 лица и семейства, като средствата за тях са в размер на 2 млн. лв.
За политиката в областта на жизненото равнище, доходите и демографското равнище е осигурен ресурс в размер на 618 млн. лв.
По отношение на политиката на интеграция на хора с увреждания се запазва финансовият ресурс от 2015 г. в размер на 194 млн. 502 хил. 700 лв.
След приключване на представянето на Проекта на бюджет 2016 г. се състоя дискусия, в която участваха народни представители Димитър Байрактаров, Мариана Тодорова, Хасан Адемов, Корнелия Нинова. В дебатите се очертаха забележки, свързани с това, че липсва анализ за изпълнението на държавния бюджета за 2015 г. В Проекта на бюджет 2016 г. не са заложени мерки, които да генерират икономика и икономически растеж. Не са предвидени и мерки, които да стимулират потреблението.
По отношение на бюджета на Министерството на труда и социалната политика не се очертава като ясно намерение политиката, свързана с намаляването на социалните неравенства и повишаването на качеството на живот.
По отношение на политиката по заетостта трябва да има увеличаване на средствата за Националния план за действие по заетостта. Колкото до увеличаването на стандартите за социални услуги с 2,3%, народните представители смятат, че този процент е недостатъчен. Бяха зададени и други въпроси, на които екипът на МТСП ще предостави допълнителни писмени анализи и отговори.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 8 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържали се” , Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Следва докладът на Комисията по образованието и науката.
Председателят на Комисията народният представител Милена Дамянова ще ни запознае с доклада, след което е докладът на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2015 г., Комисията по образованието и науката разгледа за първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На заседанието присъстваха: проф. Тодор Танев – министър на образованието и науката, Ваня Кастрева и проф. Костадин Костадинов – заместник-министри на образованието и науката, Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието и науката, Александра Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите, Константин Илиев – главен експерт в Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, акад. Стефан Воденичаров – председател на Българската академия на науките, акад. Дамян Дамянов – заместник-председател на Българската академия на науките, представители на академичната общност, синдикални и работодателски организации в сферата на средното и висшето образование.
В Комисията са получени писмени становища от Общото събрание на Българската академия на науките, Асоциация на индустриалния капитал в България, Национален браншов синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ, Федерация на университетските синдикати и Независим учителски синдикат – КНСБ.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2016 г. в частта функция „Образование” бе представен от министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев.
Проектът на държавния бюджет увеличава разходите за образование и го извежда като приоритет в политиката на правителството. Независимо, че като процент от БВП разходите за образование се запазват на нивото за 2015 г., в номинално изражение същите бележат ръст спрямо настоящата година.
Общият размер на разчетените разходи за образование за 2016 г. е 3 120,5 млн. лв., което е 3.5% от БВП. Увеличението на разходите за образование по консолидираната фискална програма за 2016 г. спрямо 2015 г. е 75,6 млн. лв. Разчетените средства за системата на предучилищното и училищното образование за 2016 г. нарастват със 139,4 млн. лв. и достигат 2 295, 5 млн. лв. или 2.6% от брутния вътрешен продукт.
В областта на предучилищното и училищното образование с разчетените средства ще бъдат финансирани следните основни дейности:
- издръжката на дейностите за възпитание и обучение на децата и учениците в детските градини и училищата – 1 656,5 млн. лв.;
- подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие на децата и учениците – 266,9 млн. лв.;
- развитие на детските градини и училищата – 62,7 млн. лв.;
- реализиране на национални програми за развитие на средното образование – 46 млн. лв.;
- съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина – 6,5 млн. лв.
Предвидените за 2016 г. разходи за висше образование се запазват на нивото на 2015 г. (718,2 млн. лв.). Трансферите за държавните висши училища са в размер на 407,4 млн. лв. Вследствие на негативните демографски тенденции през следващата година ще е налице намаление на броя на студентите, въз основа на който се определя и субсидията за издръжка на обучението. Политиките, заложени в Бюджет 2016 г., са в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. и са насочени към:
- увеличение на частта от средствата за издръжка на обучението, която се предоставя въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда;
- намаляване на финансирането на професионални направления във висши училища, получили ниска оценка за качество на обучението;
- подпомагане на процеса на консолидация и оптимизация на системата;
- насърчаване на обучението по приоритетни професионални направления и подпомагане на издръжката на защитени специалности.
За научна дейност през 2016 г. са предвидени 211.1 млн.лв. Бюджетната субсидия за БАН се увеличава от 72,847 млн.лв. на 73,287 млн. лв. Предвидените разходи за наука по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2016 г. са 28,2 млн. лв.
В хода на дискусията народните представители обърнаха внимание на факта, че за първи път образованието е един от приоритетите на правителството и това е отразено в Бюджет 2016 г. Част от тях изразиха одобрение на факта, че са предвидени средства за увеличение на учителските заплатите, което ще бъде обезпечено с ръст 5.7 % на Единния разходен стандарт. Изказано бе мнение, че за осъществяване на реформата в средното образование са необходими три условия: законодателство, финансиране и добро оперативно управление. Първите две от тези условия са вече на лице.
Народните представители изразиха подкрепа на реформите в областта на висшето образование: процеса на оптимизация на държавните висши училища; допълнителното финансиране на приоритетните и на защитените специалности. Положително становище бе изказано и по отношение на увеличението на средствата за издръжка на обучението, предоставени въз основа на комплексна оценка на качеството на учебния процес. Част от народните представители определиха размера на субсидията за Българската академия на науките като недостатъчен. Поставен бе въпросът за възможностите за увеличаване на субсидията, предвидена за функция „Наука”.
Екипът на Министерството на образованието и науката отговори на въпросите, поставени от народните представители и от присъстващите гости.
След приключване на дискусията и проведено гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – 3 и „въздържал се” – 2, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Следва Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Ще го представи заместник-председателят на Комисията господин Иван Чолаков.
Следващият Доклад е на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2015 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
Министър Красен Кралев представи Проекта за държавния бюджет на Министерството на младежта и спорта. Той информира народните представители, че в Проекта на закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. за Министерството на младежта и спорта са определени разходи в размер на 71 млн. 211 хил. лв., което е с 7% повече в сравнение с 2015 г.
В заключение министър Кралев заяви, че приоритети на Министерството за 2016 г. са законодателни промени, които да осигурят повече средства за детско-юношеския спорт.
Заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров представи тази част от проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика, която се отнася до провеждане на политиката по заетостта за безработните младежи до 29 години и в частност изпълнението на Европейската гаранция за младежта. В рамките на тази бюджетна програма са предвидени 73 млн. лв., предназначени за всички активни мерки на пазара на труда.
Бюджетът за 2016 г. на Държавната агенция за закрила на детето е 1 млн. 415 хил. лв., като в тази сума са включени и 250 хил. лв. за националната телефонна линия за деца.
От страна на Министерството на здравеопазването госпожа Валентина Антонова представи бюджетната програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение”, включена в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2016 г.
След проведеното обсъждане Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта гласува, както следва:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – няма, „против” – 2, „въздържали се” – 3 гласа;
2. по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становище от Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 9 гласа, „против” – 2, „въздържали се” – 3 гласа,
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Следва Докладът на Комисията по здравеопазване, който ще ни представи нейният председател доктор Даниела Дариткова.
Следва Докладът на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването. В хода на обсъждането той отбеляза, че със Законопроекта, в частта на проектобюджета за 2016 г. на Министерството на здравеопазването, е планирано равнище на разходите, което да осигури финансирането на програмите и дейностите, които съгласно действащата нормативна уредба се заплащат със средства от бюджета на ведомството.
Общият размер на предвидените разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2016 г. възлиза на 436 541,3 хил. лв., от които 421 541,3 хил. лв. – текущи разходи и15 000,0хил. лв. – капиталови разходи.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца, лечение в чужбина и други. Финансово ще се обезпечават национални здравни програми, осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването за определените места държавна поръчка.
В хода на дискусията заместник-министърът на финансите и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса господин Кирил Ананиев отбеляза, че за 2016 г. за сектор „Здравеопазване” са предвидени бюджетни средства в размер на 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.
След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „за“ – 1, „против“ – няма, „въздържали се“ – 17;
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2 : „за“ – 12, „против“ – 5, „въздържал се“ – 1.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Доклад на Комисията по околната среда и водите.
Ще докладва заместник-председателят на Комисията народният представител Свилен Иванов.
Следващият доклад е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На заседанието присъстваха:
от Министерството на околната среда и водите: госпожа Ивелина Василева – министър, господин Красимир Живков и господин Бойко Малинов – заместник-министри, госпожа Ива Таланова – директор „Финансово управление”, и госпожа Мариета Марианова – директор на „Административно-правно и финансово обслужване”;
от Министерството на финансите: госпожа Николина Апостолова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”, и господин Ангел Ангелов – държавен експерт в дирекция „Национален фонд”.
Министър Василева представи проекта на държавния бюджет в частта околна среда и бюджет на Министерството на околната среда и водите, подчертавайки, че просперитетът на българското общество в дългосрочен план зависи от предотвратяването на деградацията на околната среда и въвеждането на устойчиви модели на производство и потребление, съобразени с капацитета и възможностите за възстановяване на екосистемите.
Със Законопроекта за държавния бюджет за 2016 г. за МОСВ се определят приходи в размер на 48 000 хил. лв., при 10 030 хил. лв. за Бюджет 2015 г., или значително увеличение, което се дължи на нов подход при отчитането на събраните държавни такси по Закона за водите, които са в полза на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Разходната част включва разходи за персонал, разходи за издръжка и капиталови разходи, като общите разходи, заложени в бюджета на Министерството на околната среда и водите, възлизат на 44 482 000 лв. Предвижданите разходи по бюджета на МОСВ за 2016 г. са най-високи за „Политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда” – 20 163 хил. лв., при 19 766,9 за 2015 г., за политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост – 9 415,0 хил. лв., увеличение с 300,0 хил. лв. спрямо 2015 г., и за програма „Администрация” – 14 900 хил. лв., при 14 600,0 за 2015 г. Другите значими разходи са за съхранение, укрепване и възстановяване на екосистемите, видовете и генетичните им ресурси, интегрираното управление на водите и управлението на отпадъците.
Госпожа Василева посочи още какво ще се реализира с помощта на трансфери и средства от ПУДООС и какви средства се предвиждат за екологични проекти на общините.
След откриване на дебатите отношение по Законопроекта взеха народните представители:
Борислав Великов, изказвайки подкрепа за Проекта и поставяйки въпроси относно ВиК сектора, средствата за екологични проекти, тяхното разпределение и последващ контрол, съфинансирането на Оперативна програма „Околна среда”;
Чавдар Георгиев, който изказа противно становище за бюджета като цяло, с въпроси за средствата в бюджета и връзката с оперативните програми и ще се реализират ли приоритетните дейности;
Георги Божинов – за очакваните приходи от такси и решаване на проблемите с отпадъците, включително средствата от ПУДООС;
Иван Станков – относно основните направления на разходите и подсилване на уязвимите направления;
Манол Генов с въпрос за закриване на нерегламентираните сметища, получили изчерпателни отговори от министъра.
Господин Свилен Иванов, след отправяне на покана за други изказвания и благодарност за участието на ръководството на МОСВ в заседанието, прекрати дебатите и обяви гласуване на Законопроекта, след което Комисията по околната среда и водите го подкрепи с 10 гласа „за”, 5 „против” и без „въздържали се” и изрази следното становище:
Комисията подкрепя Проектозакона и заложените в него показатели по отношение на опазването на околната среда и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Председателят на Комисията – народният представител Гроздан Караджов, има думата.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Прилагаме писмено доклада на Комисията, като ще прочета само резюме съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На заседанието от 11 ноември 2015 г. присъства Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с екип от Министерството.
Представиха Законопроекта.
Разчетените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които се администрират от Централното управление и второстепенните разпоредители за всяка от годините на периода 2016 – 2018 г., са в размер на 55 613,5 хил. лв. Около 42% от тях е предвидено да се генерират от държавни такси, събирани по Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
От общия размер на разходите за 2016 г. – 1 439 132,7 хил. лв., се предвиждат 752 331,2 хил. лв. да бъдат осигурени от сметки за средства от Европейския съюз, а 431 590,3 хил. лв. – от централния бюджет.
Разчетените средства от републиканския бюджет под формата на субсидия за Държавно предприятие ”Транспортно строителство и възстановяване” са в размер на 1 400 хил. лв. и за Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” – 500 хил. лв. Средствата са предвидени за изпълнението на възложените им публични задачи.
При представянето на Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 г. бе отбелязан и фактът, че съгласно Закона за пощенските услуги пощенският оператор със задължение за извършване на универсална пощенска услуга – „Български пощи” ЕАД, получава компенсация от държавния бюджет, когато задължението за извършване на тази услуга води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него.
Разчетеният с Проекта на Закон за държавния бюджет за 2016 г. размер на субсидията за „Български пощи” ЕАД е 12 500 хил. лв.
Бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. бе представен пред членовете на Комисията. Предвидените приходи по бюджета на КРС за 2016 г. са в размер на 60 000 хил. лв., в това число приходи от държавни такси – 59 250,0 хил. лв.
Предвидените капиталови разходи възлизат на 1 651 хил. лв.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за”, 1 глас „въздържал се” и 3 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Караджов.
Доклад на Комисията по културата и медиите.
Има думата председателят на Комисията Полина Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, представям на Вашето внимание резюме от доклада на Комисията.
Пълният текст е предоставен в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
Комисията по културата и медиите на заседание, проведено на 17 ноември 2015 г. обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
В обсъждането участваха представители на Министерството на културата, Министерството на финансите, Българската телеграфна агенция, Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съвета за електронни медии.
Заместник-министърът на културата господин Боил Банов представи бюджета на Министерството на културата.
Държавният бюджет за 2016 г. беше представен от господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите.
Проектобюджетът за 2016 г. предвижда разходи на Министерство на културата в размер на 139 млн. 547 хил. 500 лв., като от тях за текущи разходи са 134 млн. 863 хил. 800 лв. и за капиталови разходи 4 млн. 683 хил. 700 лв.
Предвидената сума от централния бюджет за Българската телеграфна агенция е в размер от 4 млн. 385 хил. лв. и е предназначена за финансиране на дейности, които Агенцията осъществява като национален независим информационен институт на Република България.
За Съвета за електронни медии в Законопроекта за държавния бюджет за 2016 г. са предвидени приходи в размер от 1 млн. 200 хил. лв. и разходи в размер на 1 млн. 235 хил. лв.
Законопроектът за държавния бюджет за 2016 г. предвижда трансфер за Българското национално радио в размер на 42 млн. 112 хил. лв. Разходите на Българското национално радио са за осъществяване на основните цели на обществения оператор по подготовката, създаването и разпространението на националните и регионалните радиопрограми. Капиталовите разходи по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията са в размер на3 млн. 900 хил. лв.
За Българската национална телевизия в Законопроекта за държавния бюджет за 2016 г. сумата е 65 млн. 147 хил. лв. Капиталовите разходи в това число по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията са в размер на 8 млн. 100 хил. лв. Средствата за Българската национална телевизия основно са за създаване и разпространение на националните програми БНТ 1, БНТ 2, БНТ HD, БНТ „Свят” и за регионални програми.
След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „за” – няма „против” – няма, „въздържали се” – 16;
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становището на Министерски съвет по чл. 1 и 2: „за” – 11, „против” – 1, „въздържали се” – 4.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Карастоянова.
Доклад на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Председателят на Комисията госпожа Бойка Маринска ще докладва.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2015 г. Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2015 г.
В заседанието взеха участие: от Министерство на финансите – госпожа Лидия Атева – началник отдел в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор”, госпожа Маргарита Борисова – главен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор”, госпожа Евгения Орлова – главен експерт в Дирекция „ Държавни разходи”, от Министерство на труда и социалната политика – госпожа Надежда Петкова – главен експерт в Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи”, и госпожа Милена Арсова – главен експерт същата дирекция.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Евгения Орлова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“ в Министерство на финансите.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2016 г. е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. Рамката на Бюджет 2016 г. е изготвена на база актуализираната прогноза с основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и при рестриктивно планиране на разходите.
Очакванията за реалния растеж на брутния вътрешен продукт през 2016 г. е той да достигне 2,1 %. В средносрочен план се запазва политиката за постепенна консолидация, изразяваща се в годишна стъпка за подобряване на бюджетната позиция около 0,5 % от брутния вътрешен продукт. Ревизираната цел за дефицита по консолидираната фискална програма възлиза на 2 % от брутния вътрешен продукт, при заложен 2,5 % през пролетта на тази година.
Предложените приходи по консолидираната фискална програма за 2016 г., както и в средносрочен план запазват относително устойчиво ниво. Приходите за 2016 г., предложени в Законопроекта възлизат на 33 млн. лв. Общите разходи в средносрочен план показват тенденция на намаление от брутния вътрешен продукт през 2016 г. и имат основен принос за консолидацията за постигане на целите на дефицита.
В Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. се предвиждат субсидии за юридически лица с нестопанска цел в размер на 65 млн. лв., в това число: по бюджетите на министерствата 54 млн. лв. и 10 млн. лв. по централния бюджет.
Условията и редът за предоставяне на средствата от централния бюджет и по бюджетите на съответните министерства за юридически лица с нестопанска цел са определени в съответствие със специални закони, което кореспондира с разпоредбата на чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
В Приложение № 4 към чл. 49, ал. 1 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. са посочени поименно 28 юридически лица с нестопанска цел със субсидии от централния бюджет. Това са организации, които са за хора с увреждания, ветерани от войните, звена за рехабилитация и възстановяване, за граждани в неравностойно положение, както и Съюза на народните читалища, Българския Червен кръст, Рилската света обител – Рилски манастир, Националния дарителски фонд „13 века България”. Предвидените средства са предназначени за подпомагане на изпълнението на съответните политика.
В сравнение с предходната 2015 г., проектът за държавния бюджет предвижда увеличение с над 2 млн. лв. за неправителствени организации, определени в съответните специални закони. Министерство на младежта и спорта получава 46 млн. лв., което е с 1 млн. 800 хил. лв. повече за финансиране на сдружения и федерации.
За първи път е предвидено и финансиране към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като разпределител на средства към асоциации и сдружения – 435 хил. лв., както и на Национална асоциация на хората с придобити увреждания – 52 хил. лв. Съгласно Приложение № 5 към чл. 49, ал. 2 от Законопроекта за Българския Червен кръст е предвиден и капиталов трансфер от 1 млн. лв.
След проведено разискване, изказаните становища и мнения, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 8 гласа „за”, 3 гласа „против“ и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Маринска.
Доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заповядайте, господин Калфин.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ КАЛФИН: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 12 ноември 2015 г. Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
На заседанието присъстваха господин Ивайло Танев – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи” в Министерство на финансите, госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация, господин Емил Велинов – директор на Дирекция „Вероизповедания” в Министерски съвет, и господин Никола Казаков – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, представители на неправителствени организации и други представители на горецитираните институции.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Ивайло Танев.
От представените институции, чиито бюджет се разглежда в Комисията, само две са първостепенни разпоредители – Омбудсманът на Република България, и Комисията за защита от дискриминация.
По отношение на второстепенните разпоредители с бюджет бе обърнато внимание, че заложените параметри не са окончателни и е възможна промяна на бюджетите им след преценка на техните принципали. Господин Танев заяви, че ще отговори на всички поставени към него въпроси.
За институцията Омбудсман на Република България е предвиден бюджет в размер на 2 млн. 773 хил. лв., с 426 хил. лв. повече от бюджета за 2015 г. Госпожа Мая Манолова изрази задоволство от предвиденото увеличение на бюджета за институцията, което ще й позволи ефективно да изпълнява основните си функции.
За Комисията за защита от дискриминация разчетените разходи са в размер на 2 млн. 248 хил. лв., увеличен със 156 хил. лв., в сравнение с бюджета за 2015 г. Госпожа Джумалиева заяви, че бюджетът за 2016 г. е малко завишен в сравнение с бюджета за 2015 г., но също не е достатъчен за изпълнение на ангажиментите на Комисията. Поради липса на достатъчно средства не са назначени все още регионални представители във всички областни градове. Госпожа Джумалиева заяви, че за нормалната дейност на ръководената от нея комисия е необходим бюджет в размер на 3 млн. лв.
Отпуснатата субсидия за вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията, е в същия размер като през 2015 г. – 4 млн. 500 хил лв. За Българските православни църковни общини в чужбина са отделени 850 хил. лв., за ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната – 2 млн. 410 хил. лв.; за ремонт и строителство на молитвени домове на мюсюлманското вероизповедание в Република България –360 хил. лв.; за ремонт и строителство на молитвени домове на католическата църква в Република България – 50 хил. лв. Господин Велинов информира народните представители че с разпределената субсидия до 31 октомври 2015 г. са ремонтирани 291 храмове, 22 манастири, 45 джамии, 10 молитвени домове на други вероизповедания и са построени 9 нови църкви.
На Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет бюджетът за 2016 г. е планиран в размер на 8 млн. лв. Господин Никола Казаков сподели, че предвидените средства са крайно недостатъчни за дейността й.
В хода на дискусията народните представители заявиха подкрепата си за Бюджет 2016 г., като изразиха загриженост и поеха ангажимент да се търси възможност за увеличаване на средствата за Държавната агенция за бежанците между първо и второ гласуване на Законопроекта.
Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 10 гласа „за”, 6 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502 01 86, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Калфин.
Доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., разгледа на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На заседанието присъстваха представители на две държавни комисии. От Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси: господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността председател, и госпожа Диана Кунзова – директор на дирекция „Финансово-счетоводна дейност и административно обслужване”; от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество: господин Пламен Георгиев – председател, господин Иво Иванов – заместник-председател, и госпожа Антоанета Цонкова – член.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика осъществява парламентарен контрол върху дейността на тези комисии и съответно народните представители взеха отношение относно заложените за тях параметри в Законопроекта за държавния бюджет.
В хода на разискванията беше изслушан господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността председател на Комисията, който изложи становище, че предвиденият бюджет от 1 млн. 300 хил. лв. за 2016 г. е напълно достатъчен за обезпечаване на нормалната дейност на Комисията.
На свой ред господин Пламен Георгиев – председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, оцени предвидения бюджет от 6 млн. 132 хил. лв. за достатъчен за работата на Комисията. Той отбеляза, че ако това предложение се приеме от Народното събрание, тези финансови средства биха извели Комисията от едно много критично състояние, в което се намира сега. С този бюджет ще се даде възможност да се увеличи числеността на инспекторите, а оттам обхватът и качеството на проверките.
В обсъждането взеха участие народните представители Валентин Николов, Иван Иванов, Методи Андреев, Атанас Зафиров и Янко Янков.
След приключване на разискванията, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика проведе гласуване с резултати 5 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се” и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Следва доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте – в резюме.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено на 13 ноември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията участваха: господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, и господин Ангел Ангелов – държавен експерт в същата дирекция.
Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2016 г., който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (СБП) за периода 2016 – 2018 г., предвижда следните параметри по консолидираната фискална програма (КФП):
- приходи, помощи и дарения: 33 015,7 млн. лв., или 37,4% от брутния вътрешен продукт (БВП);
- разходи и вноска в бюджета на Европейския съюз: 34 815,7 млн. лв., или 39,4% от БВП;
- дефицит: 1 800,0 млн. лв., или 2% от БВП.
Прогнозите за БВП по текущи цени за 2016 г. възлизат на 88 282,4 млн. лв., като реалният икономически растеж се очаква да бъде 2,1%.
Планираните стойности както на дефицита, така и на държавния дълг остават в рамките на референтните стойности от Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз.
Вноска на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз.
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на Европейския съюз. За 2016 г. тя се предвижда да бъде 1 009,7 млн. лв. В прогнозните данни за вноската на България е включена и допълнителна сума във връзка с очакваното влизане в сила през 2016 г. на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствени ресурси на ЕС (2014/335/ЕС, Евратом), което ще се прилага със задна дата от 1 януари 2014 г. Във връзка с това Европейската комисия ще преизчисли годишните вноски на държавите членки за 2014 г. и 2015 г. По предварителни прогнози на Европейската комисия през 2016 г. България ще трябва да плати допълнително общо за 2014 г. и 2015 г. около 33,2 млн. лв.
Планирани приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз за 2016 г.
Предвижда се съвкупният размер на приходите, помощите и даренията по линия на средствата от Европейския съюз за 2016 г. да бъдат 2 512,4 млн. лв., или 2,8% от прогнозния БВП. Те включват сметки за средства от Европейския съюз на Национален фонд, Държавен фонд „Земеделие” и други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз. Прогнозните съвкупни разходи за 2015 г. по европейски програми и проекти възлизат на 4,2% от БВП. В това число 2 663,0 млн. лв. европейски средства и 1 037,5 млн. лв. национално съфинансиране.
Национален фонд: При планирането за 2016 г. са взети предвид застъпването на стария и новия програмни периоди, различните правила за всеки от тях и етапите, в които се намират отделните оперативни програми. В тази връзка съвкупните приходи на Национален фонд по сметката за средства от Европейския съюз за 2016 г. се предвижда да са в размер на 1 931,3 млн. лв., а съвкупните разходи – 2 963,3 млн. лв.
Държавен фонд „Земеделие”: Съвкупните приходи на ДФ „Земеделие” по сметката за средства от Европейския съюз за 2015 г. се предвижда да са в размер на 418,4 млн. лв., а съвкупните разходи – 500,0 млн. лв.
Обща селскостопанска политика: По линия на първия стълб на ОСП ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа.
По схемите за единно плащане на площ през 2016 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 млрд. 410,6 млн. лв. – директни плащания на земеделски стопани. Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2016 г. е в размер на 124,8 млн. лв., от които 84,4 млн. лв. са средства от ЕС и 40,4 млн. лв. представляват национално съфинансиране.
Обща рибарска политика: Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за общата рибарска политика за 2016 г., са 17,6 млн. лв., от които 13,2 млн. лв. са средства от ЕС и 4,4 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
Други международни програми и договори, по които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз: Разчетени са приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз, сред които са: Европейски фонд „Вътрешна сигурност”, Европейски фонд „Убежище, миграция и интеграция”, Европейски фонд „Външни граници” и други. За 2016 г. планираните приходи по тях възлизат на 162,7 млн. лв., а разходите – на 237,3 млн. лв.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Хубенова.
Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпът до данни по Закона за електронните съобщения – заповядайте, господин Дедев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви запозная с резюме от:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, господин Юлиан Харалампиев – заместник-началник на Национална служба за охрана, господин Драгомир Димитров – председател на Държавна агенция „Разузнаване”, господин Борис Димитров – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, господин Георги Гатев – заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, господин Цветан Китов – председател на Държавна агенция „Технически операции”, госпожа Надежда Генова – директор на Дирекция „Държавни разходи” в Министерство на финансите, господин Иван Бенчев – заместник-директор на Дирекция „Планиране, програмиране и бюджет” в Министерство на отбраната, и господин Георги Кръстев – съветник в политическия кабинет при Министерски съвет.
Представителите на заинтересованите институции представиха Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016г., в частта „Бюджет на дейностите в областта на сигурността, които се изпълняват от Държавната агенция „Национална сигурност”, Националната служба за охрана, Държавната агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” (С “ВИ“) към Министерство на отбраната, Държавната комисия по сигурността на информацията, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и Държавната агенция „Технически операции”.
Госпожа Надежда Генова – директор на Дирекция „Държавни разходи” в Министерство на финансите представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., като маркира неговите основни показатели. Във връзка с консолидацията на публичните разходи в средносрочен план се предлагат промени в някои разпоредби в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, Закона за Националната служба за охрана, Закона за Държавна агенция „Разузнаване” и Закона за специалните разузнавателни средства.
По време на дебатите, отношение по законопроекта взеха народните представители Цветан Цветанов, Димитър Лазаров, Димитър Дъбов, Атанас Мерджанов, Костадин Марков, Стефан Желев и Атанас Атанасов. Основните въпроси, които бяха засегнати, се отнасяха до бюджетния показател текущи и капиталови разходи. Като израз на извършеното общо намаление на разходи за ДАНС се повдигна въпроса, свързан с изясняване на необходимостта от попълване на незаетите в Агенцията щатни бройки с оглед недостига на средствата. Обсъди се и въпросът относно обезпечаването на недостатъчните средства за изпълнение на оперативните дейностите на ДАР.
След проведената дискусия, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 12 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Дедев.
Доклад на Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – заповядайте, господин Ерменков.
ДОКЛАДЧИК ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено съвместно с Комисията по енергетика на 12 ноември 2015 г., Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
На заседанието присъстваха същите, които присъстваха и на заседанието на Комисията по енергетика, защото заседанието беше съвместно.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2016 г. в частта му за енергийния сектор беше представен от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
В нейното представяне беше показано, че разходите за Министерството на енергетиката възлизат на обща стойност 210 млн. 192 хил. лв., от които 94 млн. 633 хил. лв. са от европейски фондове, а 115 млн. 641 хил. лв. са от републиканския бюджет. Те ще бъдат използвани за обезпечаване дейността както на Министерството и Агенцията за устойчиво енергийно развитие, така и на субсидиите за нефинансови предприятия за Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и Фонд „Радиоактивни отпадъци”, субсидии за нефинансови предприятия, предвидени за компенсиране на разходите на МЕК в качеството й на обществен доставчик на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени и средства за изпълнение на финансови мерки по Закона за енергетиката и Закона за енергийната ефективност. В заключение госпожа Петкова заяви, че определената рамка продължава на Министерството на енергетиката да изпълнява своите функции пълноценно.
Господин Иван Иванов представи бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране, като обясни начина, по който се финансира Комисията, и изпълнението на законовите разпоредби. По негово мнение бюджетът на Комисията, както е предвиден за 2016 г. – 4 млн. 234 хил. лв., е изключително недостатъчен отгледна точка на все по-увеличаващите се нейни правомощия и задължения и помоли да бъде преразгледан, като бъде определен справедлив такъв.
Предложението на Комисията за енергийно и водно регулиране, което е обосновано със задълбочен анализ, е бюджетът да възлиза на 6 млн. 202 хил. лв.
Господин Борис Станимиров – заместник-председател на Агенцията за ядрено регулиране, представи нейния бюджет, който е предвиден на 4 млн. 127 хил. лв. при осигурени приходи от лицензионни такси, глоби и други в размер на 7,5 млн. лв. Предвид отговорните задачи на АЯР за 2016 г. във връзка с оценка на заявлението на АЕЦ „Козлодуй” за удължаване срока на експлоатация на пети енергоблок, както и с други важни за ядрената енергетика дейности, беше обосновано искане за увеличаване на бюджет на 4 млн. 571 хил. лв., като увеличението от 444 хил. лв. изцяло се използва за увеличение на разходите за персонал.
В последвалата дискусия представителите на Българската социалистическа партия заявиха, че подкрепят изцяло обосновките на КЕВР и АЯР за необходимостта от увеличаване на техните бюджети, но също така подчертаха, че няма да подкрепят Законопроекта за държавния бюджет за 2016 г., тъй като сега той отразява твърде консервативен подход при формирането на разходната част.
Представителите на Патриотичния фронт и ГЕРБ подкрепят Проектобюджета с препоръки към бюджета на КЕВР и АЯР, който следва да отрази напълно обоснованите искания за увеличаване по съответните пера.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: за – 10 гласа, против – 7 въздържал се – 1.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Последният – 23-ти доклад има честта да ни поднесе председателят на Комисията по политиките за българите в чужбина народният представител Румен Йончев.
Заповядайте, господин Йончев и Ви благодаря за Вашето търпение да изчакате последен да представите Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, и за Вашето търпение.
Ще Ви запозная, уважаеми колеги с
„ДОКЛАД
на Комисията по политиките за българите в чужбина относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено на 11 ноември 2015 г., Комисията по политиките за българите в чужбина обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. в частта му за политиките към българите в чужбина.
На заседанието присъстваха: от Министерство на външните работи: господин Христо Ангеличин – заместник-министър на външните работи; от Министерството на образованието и науката: госпожа Соня Кръстанова – директор на дирекция „Финанси”, господин Лазар Додев – директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране”; от Министерство на финансите: господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”; от Държавна агенция за българите в чужбина: господин Борис Вангелов – председател, господин Димитър Владимиров – заместник-председател.
Комисията по политиките за българите в чужбина разгледа проектобюджетите на Министерство на външните работи и Министерство на образованието и науката в частта им за политиките към българите в чужбина, както и Проектобюджетът на Държавна агенция за българите в чужбина.
Проектобюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина, определен като програма „Други дейности и услуги” в рамките на общия бюджет на Министерския съвет, беше представен от господин Борис Вангелов. Средствата, определени за Държавната агенция за българите в чужбина за 2016 г., са в същия размер като в бюджет 2015 г. – 643 600 лв., докато в бюджет 2014 г. са били 758 000 лв., тоест намалени са с 114 400 лева. Господин Вангелов изрази становище, че в перспектива Държавната агенция за българите в чужбина ще се изправи пред сериозни трудности във връзка с изпълнение на своите функции и задачи, предвид на непрекъснато увеличаващата се дейност, свързана предимно с удостоверяването на български произход.
Той посочи, че е необходимо увеличение на проектобюджета на Държавната агенция за българите в чужбина в размер на 300 000 лв., което ще позволи да се създаде трета дирекция „Български произход”.
Проектобюджетът на Министерство на външните работи беше представен от господин Христо Ангеличин, който заяви, че бюджетът от 122 600 000 лв. е оценен като недостатъчен и поставя под заплаха качеството на изпълнението на функциите и отговорностите на Външното министерство. Към този момент министерството ще получи допълнително 4 000 000 лв. върху бюджета от 118 000 000 лв., като желанието е за още 6 500 000 лв.
Проектобюджетът на Министерство на образованието и науката по Програма „Образование на българите в чужбина“ беше представен от госпожа Соня Кръстанова, която подчерта, че за 2016 г. е разчетен бюджет, по отношение на българските общности зад граница в размер на 9 562 000 лв., като в сравнение с 2015 г., за 2016 г. се предвижда ръст от 500 000 лева конкретно за българите зад граница. Госпожа Кръстанова поясни, че средствата са разпределени за двете български държавни училища в Прага и Братислава – 1 150 000 лв.; за Националната програма „Роден език и култура”, която обезпечава 154 училища в различни страни – 1 000 000 лв.; за Постановление № 334/11 г., което обезпечава 139 неделни училища в чужбина – 6 500 000 лв.; за ПМС № 103/93 на Министерския съвет за осъществяване на образователната политика сред българите в чужбина – 1 150 000 лв.; за Тараклийския университет в Република Молдова – 300 000 лв.
В хода на дискусията народни представители изразиха мнения в подкрепа на увеличаването на средствата за Държавната агенция за българите в чужбина.
Господин Йончев изказа мнение, че в бюджета на Министерство на външните работи няма предвидена отделна програма за работа с българите в чужбина, а единствено в програмата „Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина” донякъде се засяга тази сфера.
След проведената дискусия Комисията по политиките за българите в чужбина с 10 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Йончев.
Благодаря, уважаеми колеги, за участието в днешния пленарен ден.
Утре, четвъртък – 19 ноември 2015 г., начало на пленарния ден от 9,00 ч. Продължаваме с мотиви на вносител и дебати по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,46 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Иван К. Иванов
Кирил Цочев

Секретари:
Айхан Етем
Юлиан Ангелов