Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов и Кирил Цочев


Секретари: Александър Ненков и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Във вчерашния ден започнахме разглеждането на:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 г.
Бяха представени докладите на постоянните комисии. Съгласно процедурата по Правилника предстои да чуем вносителя.
От името на вносителя – финансовият министър господин Горанов.
Преди това обаче има процедура, господин Горанов.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля процедура по допуск на: господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, Любен Петров – заместник-министър на икономиката, госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, Боил Банов – заместник-министър на културата, и Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 165 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Процедура – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Винаги политиката за бюджета за следващата година е най-важната политика, която Народното събрание обсъжда. Тя е важна за българските граждани – както правителството да представи своите намерения, така и опозицията да заяви своите гледни точки. Затова предлагам пряко предаване на пленарното заседание по време на разискванията по Бюджет 2016 г. по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мерджанов за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дебатите по Законопроекта за бюджет 2016 г.
Гласували 161 народни представители: за 58, против 19, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам процедура по прегласуване. Странно е, че представителите на управляващото мнозинство отказват да се излъчват пряко дебатите по Бюджета за 2016 г. Странно е, защото вчера бяха приети бюджетите за държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса без нито едно изказване на управляващите. Нямате ли аргументи да защитите бюджетната политика, или просто искате да мине така между другото?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Правя процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля, въздържайте се от реплики от място.
Гласували 166 народни представители: за 62, против 54, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Други желаещи за процедура не виждам.
Министър Горанов, имате думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Стабилност, реалистичност, резултати – това са думите, които обобщават философията на Бюджет 2016.
Преди година по-голяма част от представените в 43-ото Народно събрание политически партии направиха трудния, но отговорен и мъдър избор да създадат и подкрепят това правителство. Така след месеци на политическа нестабилност, в трудна икономическа ситуация и криза в банковия сектор, поехме отговорността да работим за завръщането на нормалността в икономическия и обществен живот на страната с убеждението, че за преодоляване на предизвикателствата и постигането на стабилност са необходими споделени усилия на всички участници в обществения, икономическия и политическия живот. Чрез споделянето на виждания и взаимно разбиране, както и сверяването на часовника с това дали предприетите действия са в правилната посока, тази философия продължава да ни води и сега.
Икономическият растеж е в основата на просперитета на всяка страна, като нивото, развитието, натрупването, интензивността на използването и възвръщаемостта на нейните материални, природни и финансови активи, и човешкият капитал определят способността да се генерират доходи и да се създава благосъстояние.
По данни на Националната статистика през третото тримесечие на 2015 г. брутният вътрешен продукт нараства с 2,9 на сто спрямо същия период на миналата година при равнище на БВП в Европейския съюз от 1,9%. Най-голям дял в ръста на БВП заема крайното потребление и именно той има най-голяма роля в растежа.
Българската народна банка отчита в края на третото тримесечие ръст с 1,6 на сто на кредитите на годишна база на сектор „Нефинансови предприятия”. За съжаление, темповете на ръст на потреблението все още са незадоволителни. Те не са свързани толкова с икономическото развитие, колкото с процесите, които протичат в обществото. Именно стабилността на средата и усещането за сигурност влияят върху поведението на всички икономически субекти и върху решението им да инвестират, защото удовлетворението и спокойствието в икономиката са сред фундаментите на растежа. Без необходимите реформи няма как да достигнем темповете на растеж на държавите, които решават по много по-рационален и прагматичен начин структурните си дисбаланси.
Нека не забравяме, че преди година финансовата система беше силно стресирана и тогава с Вас работихме по актуализацията на бюджета за 2014 г., която даде отговор на въпроса, свързан с осигуряването на ресурса, необходим за Фонда за гарантиране на влоговете в банките за изплащане гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка. Така бяха спазени законовите срокове за изплащане на всички гарантирани влогове и на практика се видя, че системата за гарантиране на влоговете и българският банков сектор работят и не би следвало да има притеснения дали са в съответствие с европейските стандарти.
С направените през тази година законодателни промени и с избора на ново ръководство на Централната банка държавата подреди надзорните си функции, така че да има имунитет срещу опити за недобросъвестни действия при управлението парите на хората.
Уроците са прочетени от всички и финансовата ни система е стабилна, а наличието на устойчив и силен финансов сектор е задължително условие за работеща и ефективна икономика.
В края на миналата година гарантирахме, че правителството ще бъде коректен платец към всички, към които има задължения. Продължихме наследената добра практика за ускорено възстановяване на данък добавена стойност и незадържане нива на невъзстановен данъчен кредит. Разплатихме и забавените плащания по оперативните програми в съответствие с правилата.
До края на тази година приключва окончателно програмният период 2007 – 2013 г. Необходимият ресурс за успешното финализиране на проектите по него е една от причините актуализацията на бюджета за 2015 г. да е неизбежна. Факт е, че в актуализацията са отчетени и предизвикателства, свързани с невъзможността от рязко свиване на разходите за персонал в някои сектори, в това число и възникналите, в резултат на оптимизацията на персонала, непредвидени разходи за обезщетения и редуциране на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги. В тази връзка се предлага разходването на допълнителен ресурс за 2015 г. в размер на 387,8 милиона, предназначен да реши проблемите и да не допусне възникването на просрочени задължения. В резултат на това се очаква дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа за 2015 г. да достигне 3,3 на сто от БВП, но дефицитът на начислена основа ще бъде под 3% от брутния вътрешен продукт, с което не се нарушават Маастрихтските критерии по отношение нивото на бюджетния дефицит. Бързам да направя уточнението, че прогнозите за дефицита са максимално консервативни и това прогнозирано ниво най-вероятно няма да бъде достигнато.
Знаете, че още от пролетта алармирах, че темповете, с които се правят тези промени, са незадоволителни. Поехме ангажимент обаче да не оставим служителите в системите без заплати за месеците ноември и декември по причина, че по една или друга причина реформите не са могли да се състоят. Стъпка напред е и осъзнаването, че промени трябва да има, за да се подобрят условията на труд в тези системи и качеството на тяхната работа. Когато се наруши балансът на вземането и даването, в системите се натрупват изкривявания и диспропорции. Навсякъде в природата съществува баланс и всяко отклонение задейства поредица от механизми за неговото възстановяване.
Бюджетът за 2016 г. е съобразен с реалността. Той е функция на това, което създаваме и дава достатъчно възможности държавата да изпълнява своите функции за социална закрила на тези български граждани, които не могат да се справят сами, без помощта на държавата, за инвестиции в човешки капитал, за сферата на отбраната и сигурността, където имаме международни ангажименти. Това е бюджетът, който отчита всички реалности и потребности, които държавата ще има през следващата година, и най-важното – гарантира стабилност на фона на проблемите в обкръжаващата ни среда, свързани не само с икономическата, но и с глобалната сигурност.
Реалистичната прогноза за основните макроикономически показатели е базата, върху която се гради фискалната политика през следващата година. Очакванията ни са растежът на БВП през 2016 г. да достигне 2,1 на сто, като негов основен двигател ще бъде вътрешното търсене. Както частното потребление и инвестициите, така и публичният сектор ще увеличават своя принос в растежа на икономиката. Постепенното възстановяване на вътрешното търсене през
2016 г. се очаква да подкрепи търсенето на труд и темпът на увеличаване на заетостта слабо ще се ускори – до 0,4%. Това ще подпомогне по-нататъшния спад в нивото на безработицата до 9,1 на сто, което е почти на предкризисните нива. Дефлацията започва да намалява, което също е сравнително добър сигнал. За 2016 г. средногодишната инфлация се очаква да бъде 0,5 на сто.
Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава стремежът за запазване стабилността на публичните финанси. Ревизираната цел за дефицита по консолидираната фискална програма за 2016 г. е в размер на 2% от брутния вътрешен продукт при 2,5%, заложено в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година. Планираният дефицит за 2017 г. и 2018 г. е съответно на нива 1,4% от БВП и 1%. Проектираното намаляване на дефицита от 3,3% по ревизираната оценка на програмата за 2015 г. на 2% през 2016 г. се дължи на усилия както от страна на приходите, така и от страна на разходната част на бюджета.
Приходите по консолидираната фискална програма за 2016 г. се очаква да бъдат в размер на 37,4 на сто от БВП, а разходите са планирани с 2% повече – в размер на 39,4 на сто от БВП, и имат основен консолидационен принос за постигане целите на дефицита.
Данъчно-осигурителната политика и през следващата година ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами, и повишаване на фискалната устойчивост в средносрочен план. Осигурителната политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски на фондовете на държавното обществено осигуряване и на Здравноосигурителната каса за 2016 г.
През тази година показахме, че когато държавата си е на място, тя може да събира приходи и това се вижда от постигнатите резултати. Предприехме реални действия и приложихме работещи мерки за борба с контрабандата и сивата икономика и резултатът е красноречив. Към 17 ноември
2015 г. сме събрали с 1 млрд. 764 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година, като в тази сума не са включени приходите от европейските фондове. За да се разбере защо събираемостта на приходите през 2015 г. е толкова добра, трябва да се даде и отговор на въпроса защо беше толкова лоша през предходната. Между другото, наивно е да се правят опити да се зачеркнат житейски факти по отношение на събираемостта.
Държавният бюджет за 2016 г. има основна цел да запази фискалната стабилност и да намали разликата между приходите и разходите, която се отвори след неблагополучията през 2014 г. – да намали размера на бюджетния дефицит. Това усилие не е самоцел. То отговаря на необходимостта бюджетният дефицит да бъде финансиран през държавния дълг. Колкото по-бързо успеем да сближим приходната и разходната част на бюджета, толкова по-малко ще са опасенията и упреците, че държавният дълг расте непропорционално. Спомнете си колко енергия беше вложена в демагогия и партизанщина, изместили истинския дебат, когато в началото на годината внесохме за ратификация договорите за дилърство и агентство в четирите банки и глобалната средносрочна програма за дълга. Политическите ни опоненти използваха целия си арсенал да пропагандират и насаждат страх в обществото с апокалиптични картини и сценарии. На разумните аргументи и доводи за избора на този подход, с който гарантирахме – българската държава е готова във всеки един момент, когато се наложи и когато е най-добре на пазара, да вземе дълг, за да погаси и покрие своите задължения, се отговори с евтин популизъм. Пазарът обаче показа, че има доверие на България, и не само това – получихме високото признание „Най-впечатляващият кредитополучател от Централна и Източна Европа” в годишната класация на „Глобъл Кепитъл”, повод за което беше успешната реализация при възможно най-добрите пазарни условия на тройния транш нови бенчмаркови облигации в размер на 3,1 млрд. евро.
Ще Ви припомня, че те бяха емитирани през месец март тази година. Лихвените купони бяха на най-ниските лихвени нива, постигани до момента от България на международните капиталови пазари.
По време на транзакцията, която осъществихме именно в рамките на глобалната средносрочна програма, страната ни успя да привлече изключително разнообразна и много добре диференцирана база от инвеститори. Конституционният съд също не намери основания в претенциите, че това, което направихме като програма за прогнозируемо и устойчиво финансиране на българския бюджет за следващите няколко години, противоречи на основния закон.
Винаги е лесно, когато се говори за бюджета, да се коментира с патос разходната му част, но когато говорим за източника на този ресурс, вкупом всички заклеймяват дълга като порок. Затова нека всеки от Вас, който заяви резерви за мащабите в разходната част, да си спомня, че трябва да бъдем много чувствителни към разходите, които правим и към тяхната ефективност, защото в последните няколко години увеличаваме дълговата тежест на бъдещите поколения. Нека не забравяме и взаимовръзката между дефицит и дълг, защото отворена и малка икономика каквато е нашата не трябва да бъде поставяна в зависимост от външни кредитори. Крайно време е да осъзнаем, че ниският дълг не е самоцел, а гаранция за суверенитета на българската държава.
Ще представя на вниманието Ви два ключови приоритета на Бюджет 2016, без да подценявам важността на останалите, които ще бъдат защитени и по време на дискусията. Многократно съм заявявал, че българските бюджети трябва да инвестират в две основни направления – човешкия капитал, чрез системата на образованието и инфраструктура при максимално добър баланс между двете. Вярвам, че балансът в бюджета за следващата година е намерен и в края й ще има осезаеми резултати.
Подобряването на качеството на образованието ще се постигне чрез подобряване на училищната среда и заплащането на учителите и персонала, което от своя страна ще подобри връзката между образователната система и пазара на труда. Взаимодействието между институциите в ползата на средното и висшето образование трябва да се задълбочи не само с оглед повишаване качеството, а и с ясното разбиране, че каквито и инвестиции да направим в социалната инфраструктура, ако няма качествен човешки капитал, който да ги управлява, се проваляме като общество.
Без да противопоставим тезите дали „Битието определя съзнанието” или „Съзнанието – битието”, искам да подчертая, че обръщането към най-качественото образование също е важно, не само достъпът и задържането в клас. Убеден съм, че всички училища, които предлагат най-качествения продукт, трябва да бъдат стимулирани.
Инвестициите в инфраструктура, регионално развитие и благоустройство, както и развитието на транспортната инфраструктура на страната са сред ключовите приоритети на правителството и в Бюджет 2016 г. Реализирането на тези политики предполага водещо място на инвестициите в инфраструктурата, като финансирането ще се осъществява както с национални средства, така и с подкрепата на оперативни програми и изпълнение на мерки, насочени към икономическото и социално, и териториално сближаване.
Искам да обърна внимание и на други важни инвестиционни механизми, които създадохме в рамките на тази година, и ще разгърнат потенциала си и през следващата. България се включи чрез Българската банка за развитие със 100 млн. евро в Европейския фонд за стратегически инвестиции, така нареченият План „Юнкер”, за да се създаде възможност за преодоляване на недостига от ресурс за инвестиране в жизнеспособни проекти, имащи потенциала да генерират висок икономически растеж в дългосрочен план. Също така групата на Българската банка за развитие разработва и предлага програми за кредитиране на малък и среден бизнес, като само по линия на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилища и сгради има над 1500 договора, които следва да се третират именно като подкрепа за малки и средни по мащаб предприятия.
Вече е факт и Фонд „Мениджърът на финансови инструменти в България”, който създадохме с цел да се намери максимално връзката между потребностите на нашия пазар и това, което се предлага под формата на различни финансови инструменти. Очаквам в началото на януари 2016 г. да се сключат договори с управляващи органи на четирите оперативни програми и да обявим първите схеми за кандидатстване.
Чух много критики към проектобюджета – някои от тях рационални, други открито популистки и рационални, използващи инструментариума на демагогията и лъжата. Няма да се изненадам да чуя подобни словесни конструкции и сега от парламентарната трибуна, но те, колеги, няма да ме разколебаят в увереността, че сегашното управление е добро и начинът, по който се харчат парите на данъкоплатеца, е по-добър отпреди.
Пожелавам Ви ползотворна дискусия и Ви моля да подкрепите българския бюджет за следващата година. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Горанов.
Заповядайте за процедура за допуск.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля, процедура по допуск на господин Димитър Узунов – член на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 140 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Дебатът е открит.
Първа заявка за него даде господин Йордан Цонев.
Слушаме Ви, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложения Законопроект за държавния бюджет за 2016 г. Ние ще гласуваме „против” този Законопроект, не само защото сме опозиция на управляващото мнозинство в този парламент, а и защото имаме принципни несъгласия с философията на този бюджет.
В какво се изразяват тези принципни несъгласия?
Още в първия абзац на мотивите към Законопроекта за бюджета правителството казва, че основен приоритет на този бюджет и на провежданата фискална политика в следващите три години е запазване стабилността на публичните финанси. Основен инструмент за запазване на тази стабилност, разбира се, правителството вижда във фискалната консолидация. Това е първото ни принципно несъгласие.
Според нас, фискалната консолидация е необходимо, но не е достатъчно условие за запазване на финансовата стабилност. Това сме го казвали неведнъж.
Преди време нашият председател господин Местан по друг повод изведе тезата, че не може да има никаква стабилност без развитие, без растеж. Използвам повода сега да конкретизирам това наше виждане на партията, че и в областта на публичните финанси не може да има сериозен стабилитет без икономически растеж.
От 2008 г. насам няколко правителства съставят бюджети с дефицит – разбираемо в условията на криза, разбираемо в условията на депресия на европейската и българската икономика. Но от миналата година европейската икономика показва подем, съживяване, икономически растеж в рамките на около 2%. Българската – също. Ние смятаме, че трябва да бъде по-активна политиката по насърчаване на икономическия растеж и чрез бюджета.
Затова това е първото ни принципно несъгласие – че в този бюджет няма достатъчно активна политика по насърчаване на икономическия растеж. Пак да кажа, няколко български правителства оставят българската икономика да се вози на влака на европейската. Ако тя е в депресия, и нашата е в депресия, ако тя показва признаци на съживяване, и нашата – също. Време е да намерим тяга през политиките, които се провеждат и в бюджета за българската икономика, така че да ускорим този растеж. Защото, ако в следващите години не изведем българската икономика до растеж от над 4%, аз съм дълбоко убеден, че ще се наложи след няколко години, в средносрочен план да бъде реализирано нивото на данъчните ставки. Няма как приходите при това равнище на данъчните ставки да станат повече от 37% от брутния вътрешен продукт, колкото и каквато и мобилизация на ресурси и на повишаване на приходите да се извърши и няма как разходите да паднат под 38-39% от брутния вътрешен продукт. Затова трябва да намерим начин да ускорим растежа.
Завършвам тази част от анализа с това, че Движението за права свободи ще мобилизира целия си експертен потенциал и в началото на следващата година ще подложи на обществена дискусия своите виждания и вижданията на обществото и на специалистите за това какви могат да бъдат потенциалните лостове за ускоряване на икономическия растеж в България.
Но да се върнем на фискалната консолидация. Това е втори самостоятелен бюджет на това правителство, вторият опит за финансова консолидация, тоест намаляване на бюджетния дефицит. Първият, трябва да кажем, че е абсолютно неуспешен, със съжаление го казваме и с желание да бъдем конструктивно критични. Защо е неуспешен? Защото в рамките на тази година първият самостоятелен бюджет, въпреки заявеното желание на финансовия министър и на правителството тази бюджетна консолидация, няма да се състои. Както чухте преди малко, бюджетният дефицит на касова основа ще бъде 3,3%, а на консолидирания 3%. Нещо, което е близо до миналогодишния, като извадите парите, които бяха дадени назаем, разбира се, на Фонда за гарантиране на влоговете. Те един ден ще бъдат върнати, така че бюджетът се движи около 3,5% за миналата година и ще бъде около 3,3 за тази година.
Защо въпреки много добрите резултати от събираемостта – тук искам, за да бъдем обективни, да кажем добра дума за приходните агенции, за Финансовото министерство и за финансовия министър. Наистина резултатите в приходната част са много добри. Защо тогава не се осъществи тази финансова консолидация? Отговорът е много прост: защото другите системи не осъществиха нужните реформи, не осъществиха съкращенията, не осъществиха онова, което трябваше да направят, за да бъдат съкратени разходите, нещо повече – за да бъдат оптимизирани разходите. Затова ние сме скептици, че и вторият опит ще бъде успешен, господин Министър. Скептици сме, защото тези системи не показват желание, воля и знания как трябва да се оптимизират разходите.
Това правителство и това мнозинство дойде на власт с желанието да прави реформи, с необходимостта да бъдат направени реформи, защото обществото го искаше. Нека да припомня, че Движението за права и свободи оттегли подкрепата си за предния кабинет, защото в условията на политическа нестабилност ние преценихме, че нуждите на обществото, на бюджетните системи и реформи не могат да бъдат извършени в условията на липса на мнозинство и липса на политическа стабилност. Така на власт дойде този кабинет, в който съставна коалиционна част са групата на реформаторите. Те управляват шест министерства. Питам аз, макар че въпросът ми е риторичен: какво се направи в тези министерства да бъдат оптимизирани разходите, да бъдат съкратени, да се подпомогне финансовата консолидация, оттам финансовата стабилност? Какво точно? Отговорът е: нищо.
Реформи. Основната цел на реформите, същността, съдържанието на реформите е оптимизация на публичните средства, защото всяка оптимизация на обществена дейност включва точно това – единица ресурс да бъде изразходван за по-добро качество на услугата.
Нека да започнем със здравеопазването. Симпатичните усилия и симпатичният ентусиазъм на министър Пепи Москов няма да дадат резултат, просто защото е принципно сгрешена реформата. Няма ли кой да каже на министър Москов, че не може да се опитваш да оптимизираш и да реформираш медицинската част от този сектор, услуги и така нататък, без да пипаш финансиращата част? Толкова хора има в Реформаторския блок, които се допитват всеки ден до стожерите на пазарната икономика – Института за пазарна икономика. Няма ли кой да попита там – с реформа, при която се запазва монополът на финансиращата организация, може ли да се оптимизират ресурсите, за по-оптимално използване на ресурсите, и за по-добър продукт за населението? Разбира се, че не може. И тази реформа стъпва върху условието, че няма да бъде пипан монополът на Здравната каса. Хората, които са за пазарна икономика, не позволяват пазар във финансиращата част на здравеопазването. Абсолютен нонсенс!
В останалите области – в образованието, виждам срещу мен министъра, там дори не се прави опит за оптимизиране на разходите поради простата причина, че това е недофинансиран сектор и той от 2008 – 2009 г. де факто изобщо не е реформиран. Не са правени и опити за реформа. Най-успешният опит беше направен в периода на тройната коалиция, когато министър, впрочем, беше Даниел Вълчев, който сега е част от реформаторското мнозинство.
В областта на сигурността. Министърът на финансите трябваше да направи опит да оптимизира ресурсите. Защо? Защо не отрасловите министри? Защо ние от ДПС не подкрепихме този му опит? Защото не с него трябваше да започне реформата в системите за сигурност. С него трябваше да завърши реформата в системите за сигурност – в един диалог. Там трябва преструктуриране на разходите, преструктуриране на издръжката, съкращаване на персонал, както напоследък чувам да се изразяват и „който не е на терен” и така нататък.
В областта на социалните разходи. Вие бламирахте министъра си в усилията му да направи първата крачка в пенсионната реформа – всички, всички коалиционни партньори го бламирахте. Изобщо основният извод, който можем да направим, да не влизам в преглед на останалите системи, състоянието е същото – опити на финансовия министър да оптимизира, да свърши работата на отрасловите министри, които де факто, къде от незнание, къде поради разбиране на реформата като кадрово овладяване на системите, тук визирам и прословутата правосъдна реформа, която, стана ясно и на децата, и предубедените, че е нищо повече от опит за кадрово овладяване на съдебната система. И какво, финансовият министър се опитва да свърши работата на отрасловите министри? Няма как да я свърши, няма да успее да я свърши и никой финансов министър не е успял да я свърши.
И бламирането на реформата го правят основно министрите от коалиционния партньор, от Реформаторския блок, които би трябвало, по тяхна собствена заявка, да са двигателя на реформите. Вместо това те са спирачка. Няма по-голямо доказателство от провала на финансовата консолидация на Бюджет 2015. И сега опитът той да бъде продължен, както каза финансовият министър, и задълбочен, много силно се съмняваме, че ще бъде успешен при тези министри и при тази част от коалиционното управляващо мнозинство.
Бламирането на реформите не може да не даде отражение върху цялостното управление. Впрочем използвам думата бламиране неслучайно. Ако се обърнете към тълковния речник, в преносен смисъл думата „бламирам” означава провалям. За нас от ДПС всички реформи се провалят, се бламират, респективно в преносен смисъл – провалят, защото са поставени, целепоставянето там е грешно.
Още един пример ще дам. Какъв е опитът да се реформират регулаторите? Да се овладеят кадрово, разбира се.
Първо, енергийният регулатор и опитът е печален до този момент. След това беше направен опит за овладяване на БНБ, сега е на дневен ред Комисията за защита на конкуренцията, да се готви КФН напролет. И всичко това се представя като реформа.
Не, уважаеми колеги от Реформаторския блок! Това не е реформа и можете да попитате хора от Вашите среди, които са правили истински реформи, дали кадровото овладяване на отделни сектори е реформа. Не е реформа. Реформа е наистина да се правят стъпки към повишаване ефективността на публичните разходи с различни действия в различни сфери. В това число и кадрово, но не е достатъчно това, което се прави.
Ще завърша изказването си отново с препратка към тълковния речник. Думата „бламирам” – идва от „блам”. А „блам” означава „свалям от власт чрез гласуване”. Изводите – за мандатоносителя. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Цонев?
Реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Интересни тези имаше господин Цонев в изказването и част от тях мисля, че могат да бъдат споделени.
Но общата конструкция на изказването според мен има друга цел. Вие се опитвате да хвърлите цялата отговорност на управлението върху неговата съставна част от Реформаторския блок и по този начин косвено да защитите политиката на министъра на финансите и на правителството. Не искам да търся и други, по-дълбоки причини за този факт, но мисля, че опитът да бъде парцелирано управлението и по този начин да бъде разпределена отговорността, не допринася да може правителството като цяло и управляващата коалиция да носи своята отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стоилов! Благодаря Ви за репликата и за добрия тон. Разбира се, че не правя такива опити, ако и Вие да ги съзирате. Поставих просто нашия акцент върху реформите, защото неефективността на публичните разходи и невъзможността да се извърши реална фискална консолидация почива върху проваления опит да бъдат направени реформи. Отговорността за това е на управляващото мнозинство, на правителството, но особено е голяма върху тази част от мнозинството, която най-кресливо заявява желанието си да извърши реформи, оглавява сектори, в които потъват най-много публични финанси, при това най-неефективно и това не носи никакъв резултат.
Освен това Вашата реплика ми дава основания да кажа и нещо друго. Тук съзирам и подмяна и на вота на избирателите, защото избирателите пратиха тази част, а всъщност изпратиха всички ни в тази зала да извършим реформи. Но тази част от управляващото мнозинство, наречена Реформаторски блок, смисълът на участието й в управлението е това, тя така го заявява и нейните избиратели така го заявяват – да бъде двигател на реформите, да се случат тези реформи. Виждаме, че те не се случват. Съвсем нормално е ние, от Движението за права и свободи, след като сме направили първата стъпка към възстановяване на политическата стабилност с това, което казах, че направихме с кабинета „Орешарски”, след като направихме своя политически анализ и дадохме възможност българското общество да излъчи този парламент, да се състави това правителство, за да се осигури политическа енергия за тези реформи, ние не можем да не бъдем особено чувствителни и особено критични към извършването на тези реформи и към загубата на време. Критични и чувствителни ще бъдем, защото заради една година загубено от нас време ние понесохме политически щети, които се равняват на десет години. И сега какво очаквате от нас? Да не бъдем особено внимателни ли? Не, ще наблюдаваме под лупа как се извършват тези реформи, каква е волята на тези, които са задължени да ги извършат. И затова е този наш критичен анализ. Ние не сме се фокусирали върху Реформаторския блок с друга цел или върху други части от коалиционното управление. И не сваляме отговорността от правителството на ГЕРБ като цяло. Отговорността е тяхна, отговорността е и на финансовия министър. Но сме длъжни да кажем, че очакваме повече от тези, които трябва да бъдат двигател на реформата. А за отговорността – неслучайно завърших изказването си, че изводът е за мандатоносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, след като чухме от името на вносителя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. господин Горанов, беше редно да чуем и становището на Висшия съдебен съвет. Допуснахме господин Узунов, той вече е в залата.
Имате възможност да ни представите Вашето предложение за бюджета на съдебната система, след което ще продължим с разискванията.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Основният принцип при разработване на проектобюджет на съдебната власт за 2016 г. е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормалното функциониране на съдебните институции. В проекта на бюджет на съдебната власт е отразен стремежът за повишаване ефективността на цялата работа на съдебната система на равнище, отговарящо на членството на Република България в Европейския съюз. Реформата в тази сфера е насочена към постигане на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарт в областта на правната помощ, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на споровете. Разчетите в проекта на бюджет на съдебната власт са изцяло съобразени с допълнителните приоритети и мерки на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета на 17 декември 2014 г. от Министерския съвет в условията на пълноправно членство в Европейския съюз.
Следва да отбележа изрично, че предложеният вариант на бюджет на съдебната власт по становището на Министерския съвет за първи път се доближава до размера на разходите, предложен от Висшия съдебен съвет. Разликата е 25 млн. лв. Осъзнаваме, че в период на финансова криза не е коректно да се изтъкват нашите проблеми като по-важни от тези на другите институции, но средствата, посочени в проекта на бюджет на Висшия съдебен съвет, са необходими за осъществяване на действията, които Висшият съдебен съвет провежда по предприетите мерки и срокове.
Искам съвсем накратко да посоча какви мерки е набелязал и работи Висшият съдебен съвет. Те биват краткосрочни, които ние смятаме, че ще реализираме в срок до 12 месеца и краткосрочни, които смятаме, че ще реализираме до края на годината.
Първо, премахване на незаети щатни бройки.
На второ място, усъвършенстване на процедурата по чл. 194 от Закона за съдебната власт. Това е една процедура, която позволява преназначаване на магистрати от съд в съд или от прокуратура в прокуратура. На следващо място: оптимизация на съдебната администрация чрез съкращаване и уплътняване на функции.
На следващо място: анализ на дейността на военните и специализираните съдилища.
Тук искам да обърна вниманието, че това е първият Висш съдебен съвет, който пристъпва към съкращаване на съдилищата. Бяха съкратени военните съдилища в Плевен и Варна. Това са краткосрочните мерки.
Дългосрочните: изграждане на единна деловодна програма. Тя при всички случаи ще улесни съдопроизводствената дейност, ще позволи по-голям контрол върху администрирането на делата, прозрачност и ефективност.
Следващата мярка: критерии за изчисляване натовареността на съдебните служители. Изработване на нова съдебна карта – това е най-тежката задача, която трябва заедно да решим. Управление на собствеността.
Всички тези мерки, уважаеми колеги, ще позволят и ще допринесат за по-голяма ефикасност и отчетност.
И в заключение, уверен съм, че ще гласувате един бюджет, който ще позволи на цялата съдебна система да работи нормално, за да изпълни поставените цели от българското общество, правителството и от Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Узунов.
Уважаеми колеги, продължаваме с дебатите. Заявка за изказване е направила госпожа Тодорова от АБВ.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! От името на АБВ ще изкажа становище по Бюджет 2016.
Както всички знаем, бюджетът е първостепенен финансов инструмент за провеждане на политиките на едно правителство. Затова ние като партия, която подкрепя правителството, ще гласуваме „за“. Но както и политиката, бюджетът може да бъде успешно наречен „изкуство на възможното” и в това „възможно” ние трябва да преценим дали е намерен необходимият баланс. Затова аз освен положителните си оценки, ще споделя и някои критики в няколко аспекта.
По икономическата среда за Бюджет 2016 и тригодишната прогноза до 2018 г.
Ние приемаме целите за постепенно намаляване на дефицита от 2% на 1%, но не приемаме, че бюджетната консолидация не се извършва за сметка на нарастване на приходите, а за сметка на намаляване на разходите – от 40,2% за тази година до 38,2% за 2018 г.
Както вече беше отбелязано и в предишното изказване, икономическият растеж, заложен в тригодишната прогноза, е около и под средния за Европейския съюз. Ние смятаме, че тази цел не е достатъчно амбициозна.
Сред целите на данъчно-осигурителната политика, наред с икономическия растеж и подобряване на бизнес средата, трябва да присъстват намаляването на социалните неравенства и подобряването на качеството на живот. Това не трябва да е празно популистко говорене, а трябва да има реално изражение в бюджета чрез конкретни мерки.
Не приемаме запазването на плоския данък. Както всички знаете, АБВ е за прогресивното подоходно облагане. Затова ние ще инициираме дебат, в който да се разисква от коя граница в личното подоходно облагане трябва да се започне и как да вървим към семейно подоходно облагане.
Приемаме увеличаването на минималната работна заплата на 420 лв. през 2016 г. и на 460 лв. през 2017 г. Считаме, че този процес трябва да продължи и по-натам, защото по данни на ЕВРОСТАТ през 2014 г. броят на работещите бедни нараства и считаме, че един от начините тази тенденция да се преобърне е именно чрез нарастване на минималната работна заплата.
Не приемаме промяната в досегашната тригодишната прогноза, според която увеличаването на максималния осигурителен доход трябваше да се поднови през 2018 г. Сега това отпада.
По приходите в Бюджет 2016 г.
За съжаление, констатираме, че приходите от корпоративни данъци са най-ниски – едва 5,6%, и следват приходите от данъка върху доходите за физическите лица. Ниските данъци трябва да дават повече резултати според нас. Това не е достатъчно като израз в брутния вътрешен продукт, в борбата с безработицата, в структурата на икономиката, за жизненото равнище. Затова още веднъж настояваме за подоходно облагане.
Подкрепяме удължаването на срока за обратно начисляване на ДДС за някои услуги, ограничаване на плащанията в брой до 5 хил. лв., увеличаване на акцизите върху цигарите, повишаване на контрола за превоз и доставки на течни горива, мерките за събиране на предсрочни задължения. Но категорично сме против облагането на земеделски имоти, които са в строителни граници или така известния данък „градина“.
Подкрепяме и някои от мерките за ограничаване на прехвърляне фирми със задължения на държавата на безимотни лица.
По разходите в Бюджет 2016 г.
Приемаме извеждането на образованието като основен приоритет. Оценяваме много високо това, че ще се покачи заплащането на учителите и на работния персонал в училищата, както и подкрепяме идеята за по-голямо финансиране на целодневното обучение. Но считаме, че качеството на образование няма да бъде постигнато само с това. Очакваме още по-убедителни мерки за намаляване на процента отпаднали от училище и за повишаване на знанията и уменията, придобити в средното образование.
За съжаление, констатираме липса на мерки за поощряване на дуалното обучение, АБВ специално радетелства за въвеждането на дуалното обучение.
Не сме удовлетворени от това, че нивата на финансиране на висшето образование и на БАН се запазват същите и ще поискаме увеличаване на финансирането на БАН.
Подкрепяме насочването на повече бюджетни разходи към сектор „Сигурност“, но това трябва да стане при ясни мерки за реформи, които да дадат тежест на техническото оборудване и на ефективността. Настояваме за политики, които да увеличат крайното потребление на домакинствата и вътрешното потребление, което замества вноса. Очакваме да има по-стриктен качествен и количествен контрол над вносни земеделски стоки от трети страни. За съжаление, не виждаме убедителни мерки за подпомагане на малките и средни земеделски производители и за разкриване на работни места в този сектор и за увеличаване степента за преработка на продукция.
Какви предложения имаме?
Като лява партия, от АБВ ще настояваме за корекция на бюджета в няколко посоки. В социалната сфера те ще са в направление заетост, социални услуги и бюджет на Министерството. По отношение на заетостта искаме увеличаване на средствата за Националния план по действие за заетостта. Сега средствата за намаляване на безработицата по този план са 73 милиона и тези нива са запазени от 2010 г. Разбира се, планът може да се компенсира от европейски средства, но не би било добре тези фондове да се изразходват бързо, без да има съответното съфинансиране. Необходимо е да измислим механизъм за дълготрайност и устойчивост на тази програма. Ние ще искаме увеличаване на средствата с 20 милиона по този Национален план по действие за заетостта.
Също така, увеличението на социалните услуги с 2 и 3% не е достатъчно. Някои услуги се запазват на равнището от
2015 г. С увеличаването на минималната работна заплата повишаването на стандартите е напълно недостатъчно. Много услуги ще намалят качеството си критично. Твърди се, че ще има дефлация, но не бива с такива аргументи да оспорим необходимостта от покачване на тези стандарти.
Няма предвидени средства и за деинституционализация на възрастни. Затова настояваме намалените стандарти да се компенсират с увеличени субсидии за общините, в които са развити социалните услуги. Искаме и увеличаване на средствата за подпомагане на хора с увреждания със 17 млн. лв. Очакваме увеличаване на средствата за издръжка на Министерството на труда и социалната политика за по-значително повишаване на критично ниските заплати и за подобряване на условията на труд. Увеличаването на заплатите и капиталовите разходи, подобряването на условията за труд в трите агенции е крайно необходимо.
Имаме и няколко други предложения. Както вече казах, това е въвеждането на прогресивен подоходен данък, увеличаването на максималния осигурителен доход след 2018 г., преди прехвърляне на контрола върху фирми да бъдат изчистени всички задължения към държавата и осигурителната система, да не се приема облагането на земеделските земи в строителни граници или данък „градина“, два пъти годишно Доклад пред Народното събрание за състояние и управлението на държавния дълг и създаване на фонд за стимулиране на инвестиции в българската икономика с ясно разписание кой ще капитализира този фонд, кой ще го управлява и кой ще избира политиката, инструментите и секторите, в които ще се подпомага. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Реплики? Няма.
Следващият, записал се за изказване, е господин Михаил Миков от Парламентарната група на БСП лява България.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми министри! Както обикновено, бюджетът се обсъжда в отсъствието на министър-председателя. Той има друга важна работа.
Бюджетът се обсъжда на парче, без същностната философия, която е отражение на политиките на това правителство – правителство, формирано по странен начин от партии, част от които постоянно търсят как да се разграничат от това, което прави правителството, и често го използват като форма за повишаване на цената за разпределение на власт, пари, служби в управлението на страната.
Някак си неусетно в този Законопроект е включена и актуализацията. Всъщност след 25 октомври 2015 г. все повече невидими резултати от днешното управление се виждат, а българските граждани ще започнат и да ги усещат по-осезаемо. И ако през месец февруари финансовият министър каза, че няма да има актуализация, ако премиерът на заседанията заявяваше, че който министър иска пари за актуализация, да си напише оставката, днес във внесения Проект виждаме актуализация, която по същество е провал на бюджета за 2015 г.! Провал на изпълнението въпреки гръмките приказки за увеличените приходи, които би трябвало да водят до друга тенденция – не до тенденцията дълг – дефицит, дълг – дефицит, тенденция, която тика България към безпътица и стабилизира тази посока! Да, наистина, има стабилност на перспективата! Как иначе да си обясним, че и през 2015-а, и през 2016 г. се задълбочава тенденцията, започнала през 2009 – 2010 г., на най-бързо нарастване на външния дълг на страната, като процент от българския брутен вътрешен продукт. Да, това наистина е съществен резултат, който може да се проследи от политиката на днешното правителство.
Уважаеми народни представители, наистина има увеличение на разходите с 2 милиарда за сметка на 5,3 милиарда външен дълг или по 740 лв. на всеки български гражданин. Към това слагаме винетките, слагаме градините, слагаме увеличението на социалноосигурителните вноски на земеделските производители, слагаме повишения данък на хората с минимална заплата и казваме на българските граждани: „Честито за невидимите резултати, които ще усетите през 2016 г. с политиката, събрана в този бюджет!” –бюджет, който стабилизира бедността, който не държи никаква сметка за тежката демографска перспектива пред България. Иначе как да си обясним, че майките с малки деца, всички социални категории, свързани с бъдещето на нацията, не получават нищо?! Но правителството получава своите 2 млрд. лв. непрозрачно, неразписано, защото от тези 2 милиарда могат да се вземат проценти! Няма как да даваш помощи за деца и да вземаш проценти, освен ако не си като някой от тези – от „Ислямска държава”. А ако заложиш около 2 млрд. лв. за капиталови разходи, без да е ясно за какви проекти, без да е ясно при какви условия, правителството и подкрепящите го фамилии могат спокойно да си съберат парсата от управлението.
Уважаеми народни представители, ясно е и все по-ясно става, че ситуацията, икономическата ситуация в страната се влошава. Отчитат го и външните наблюдатели, и експерти, и специалисти в България, които далеч не могат да бъдат определени като симпатизанти на левицата. Отчитат, че спиралата дълг – дефицит води България към безперспективност.
Уважаеми народни представители, този бюджет е бюджет на задълбочаващите се неравенства. Той е свързан и с данъчната политика, която прокарва правителството, и с параметрите в бюджета, които не държат сметка как общините ще изкарат следващата година, когато се увеличават праговете на минималната работна заплата, а в същото време средствата за издръжка, за заплати не се увеличават. Много просто – чрез съкращаване на служители, защото иначе няма да могат да се направят общинските бюджети.
Уважаеми народни представители, в този бюджет ние от БСП лява България не виждаме по никакъв начин перспектива пред страната. Смятам, че и българските граждани също не я виждат. И ако триумфалното печелене на изборите беше отчитано доста мощно в медиите, днес виждам, че всяка от партиите, подкрепящи управлението, търси начин да се разграничи от този бюджет. Основният гръбнак на управлението, дясната компонента – ГЕРБ и реформаторите, доста свенливо защитават блестящите параметри, които българските граждани ще усетят догодина.
Ясно е, че през следващата година ще харчим и ще харчим все повече пари, защото е нова изборна година. Ясно е, че в резултат на това държавният дълг ще достигне 30% от брутния вътрешен продукт. И ако днес нещата са по-спокойни заради ниските лихвени равнища, то ако те тръгнат нагоре, тогава да му мислят българските граждани, защото лихвените разходи за погасяване на дълга, вземан от днешното правителство, ще станат още по-непосилни за икономиката на България, която няма никаква перспектива за развитие.
Освен парите за еврофондовете няма никакви други свежи пари в българската икономика. Преките инвестиции са почти никакви, а държавата продължава да се грижи много повече за служителите в централната администрация, всъщност неслучайно под мотото, че ще имаме председателство на Европейския съюз, се предвижда да няма универсално прилагане на Закона по отношение на служителите в централната администрация, дори да се назначават повече! Назначавайте и им плащайте от бюджета на българските данъкоплатци!
Социалната картина в България е изключително кризисна, критична! Бедността продължава да се превръща в основен бич за развитието на страната. Голяма част от българските граждани все по-сериозно осмислят перспективата да търсят бъдещето – своето, на семействата и децата си, в чужбина.
Прехваленото увеличение на средствата за образование всъщност води до намаляване на процента им, като процент от брутния вътрешен продукт. Съчетано с дясното решене, парите за средно образование да отиват и в частните училища, по същество води до намаляване на средствата за образование.
Бедността не е приоритет на българското правителство, и не само като приоритет в Люксембургското председателство, българското правителство не е предпочело по никакъв начин да включи това, което Люксембургското председателство включва като социално измерение, но и в бюджета, който предлага на Народното събрание да гласува.
Аз зная, че имате мнозинство да го гласувате. Зная, че тези дни ще има много лицемерие на разграничаване от тази политика на правителството, защото отговорността за нея е на всеки, който подкрепи бюджета – отговорност за това, което ще се случва в България не само през 2016 г., а и през следващите години!
Ние от БСП лява България ще бъдем опозиция – опозиция последователна и ясна, опозиция заради убийствената бедност, на която този бюджет обрича българските граждани заради убийствената безперспективност на икономиката, заради убийственото бъдеще на нашите деца и убийственото бъдеще на България! Ние няма да подкрепим този бюджет и ще продължим последователно да предлагаме други решения, които дават друго бъдеще и друга алтернатива на България! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Първа реплика?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Миков! Традиция, практика в Народното събрание е обсъждането на бюджета да бъде повод за ясно разграничаване на управляващи и опозиция. От тази гледна точка приемам Вашето изказване и няма да вляза в коментар на оценката Ви по отношение на плюсовете и минусите на бюджета, както и общите изводи от това.
За пореден път обаче си позволявате да нарушите най-елементарната етика, да не говоря за нещо повече – от рода на морала.
Кой Ви дава основание, когато говорите за разнолико и странно управление, коалиция или каквото си щете, с което започнахте Вашето изказване, да казвате, че това управление е било мотивирано и създадено единствено с целта да разпределя, цитирам, „власт, пари и служби”.
Нарочно вземам реплика, за да мога да Ви дам възможност в дупликата да изредите с каква власт, пари или служби се е облагодетелствал Патриотичният фронт. (Шум и реплики от ДПС.)
Не се обаждайте от коневръза.
Бъдете така добър да ми отговорите на въпроса.
Смятам, че нямате моралното право за такива изказвания, още по-малко – моралното право да правите общи изводи за кризата, бедността и така нататък, защото Вие управлявахте точно преди една година, а пет години преди това имахте пълен мандат в доста странна коалиция с антибългарската партия ДПС и „Атака”!
Мисля, че това Ваше изказване всъщност говори за покварено мислене (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото явно Вие смятате, че управлението е въпрос на разпределяне на власт, пари и служби, но слава Богу, това не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми министри! Уважаеми господин Симеонов, не знам какви точно са Вашите отношения, но е очевидно, че когато по редица гласувания се търси разграничаване от управляващото мнозинство, когато всички български граждани знаят кой къде и как кадрува, не знам защо се чувствате засегнат. Вас не съм Ви упоменавал поименно, не съм (ръкопляскания от БСП ЛБ), така че такова извинение...
Добре, Вие не сте – тогава сигурно и реформаторите не са, АБВ-то не са. Всичко е Бойко Борисов, нали? Вие сте тук единствено за светлите идеи, които всъщност в това правителство не са ясни. Категорично не са ясни!
Как може тези парламентарни групи и тези партии да подкрепят такъв антибългарски бюджет? За какво сте вътре? Как може да го подкрепяте и с каква отговорност?
И когато се връщате в историята, погледнете, уважаеми господин Симеонов, параметрите от 2009 г., погледнете външния дълг, погледнете излишъка – то е понятие, пό различно от дефицита, погледнете параметрите на чуждите инвестиции, нивото на безработица, ръста на социалните плащания всяка година и нивото на работните заплати!
Ако имаме нещо, което трябваше да въведем по друг начин, това е плоският данък! Трябваше да го въведем със срок, който автоматически да отпадне! Защото днес поддържането на онзи данък – някои неща отпреди ги отричате, но упорито се държите за този вреден и убиващ България в условията на такава икономическа конюнктура данък! И Ви го казват вече хора и от центъра! Няма как 37% да разпределяте през бюджета и да има развитие на страната, когато Европа разпределя средно около 50%, Франция – 57!
Вие убивате България като икономика и перспектива, убивате развитието на българските граждани и на българските предприемачи! И го разберете това – всички, които сте тук и които периодически търсите начин да се разграничавате!
Някои плахо казвали, че били леви. Как леви, бе? Вие постоянно гласувате за дясна политика и участвате в дясно правителство! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Кое Ви е лявото? Единствено миналото, но миналото винаги е условна категория. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Следващо изказване – народният представител Борислав Великов от Парламентарната група на Реформаторския блок.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа и госпожо министри! Започвам защитата на бюджета и на работата на Реформаторския блок – колегите ще продължат, тъй като смятам, че днешният ден е важен. Колегите от опозицията, естествено, имат право да се опитват да бъдат коректив и когато това се прави добронамерено, конструктивно, ние трябва да видим какво рационално има в техните изказвания и да го вземем предвид.
Но ето, в сферата, в която работя най-усилено през последните 50 години – образованието и науката, това, което направихме през тази година в Комисията по образованието и науката, онова, което направи екипът на проф. Танев в Министерството, смятам, че заслужава по-скоро добри думи.
Отражението му в бюджета можем да го видим, разбира се, и с това, че имаме в абсолютно изражение увеличаване на средствата, които се предвиждат, както се изрази министър Владислав Горанов, като инвестиция в човешкия капитал. Безспорно това е инвестиция – да увеличиш средствата за образование с около 75 милиона, а когато става дума за предучилищното и училищното образование – със 139 млн. лв., това не е малко.
То е свързано вероятно и с факта, че благодарение на усилията и на много министри, тук беше споменато името на проф. Даниел Вълчев – безспорно тогава започва една промяна, която ние с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование потвърдихме. Това е един Закон, който приехме в залата, благодарение на усилията и на ДПС в Комисията, с ценното съдействие на Лютви Местан, проф. Георгиева и другите колеги там, на БСП – също. Вероятно и неговото приемането доведе до увеличаване сега на средствата, тъй като се вижда, че тези промени гарантират по-ефективно използване на самите средства. В този смисъл мисля, че увеличаването на заплатите на учителите и отделените за това 80 млн. лв. безспорно е нещо, което трябва да подкрепим с открито сърце.
Като всяко човешко дело, и този бюджет, в зависимост и от условията, които имаме – и международни, и в страната, има някои недостатъци, които ние от Реформаторския блок смятаме да се опитаме да подобрим с предложения между първо и второ четене.
По отношение на висшето образование се вижда онова, което се предвижда още от Стратегията за развитие на висшето образование, която приехме – именно част от средствата за издръжка да се предоставят с предимство на онези висши училища, които имат по-високо качество на висшето образование. Това вече се предвижда в бюджета и също е добре.
Недостатък може би е това, че средствата, които се предвиждат за наука, са твърде недостатъчни – за Българската академия на науките.
Тъй като времето е сравнително ограничено, бих отбелязал и нещо друго, понеже съм един от малкото химици в това Народно събрание – че бихме подкрепили решаването на въпроса за сградата на Химическия факултет на Пловдивския университет. Безспорно е, че е едно от висшите училища, които ще запазят своето универсално университетско значение в бъдеще и би трябвало да отговорим на исканията на академичния състав на Пловдивския университет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Великов?
Първа реплика – господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Госпожо Председател, госпожи и господа.
Господин Великов, до голяма степен се съгласявам с това, което Вие казахте, но бих искал да направя една реплика по отношение на това, което споменахте за Българската академия на науките. Всъщност Българската академия на науките и с този бюджет е изправена пред един голям проблем. С притеснение трябва да отбележим, че според нашите колеги от Академията бюджетът предвижда един сериозен недостиг за финансиране на дейността й. Изчисляват се някъде около 12 милиона, които поставят под въпрос нормалното функциониране на много важни институти, много важни проекти, по които работи Българска академия на науките.
Няма да се спирам какво означава и представлява това за развитието на българската наука, но мисля, че и във Ваше лице, и всички колеги в това Народно събрание, трябва да помислим и между първо и второ четене да потърсим механизми за компенсиране на този недостатък. Няма обяснение, няма извинение, ако Академията е поставена пред такъв сериозен проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Втора реплика?
Желаете ли дуплика, доц. Великов? Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Споделям нещата, които господин Михов спомена. Факт е, че за тази година бюджетът на БАН беше недостатъчен – от порядъка на 73 млн. лв. и, независимо от техните усилия, там се наблюдава едно несъответствие. Вярно е, сега ще вдигнем заплатите на учителите – това е правилно, но заплатите на младите научни работници в Българската академия на науките, а дори и на доцентите, стават почти равни на средната заплата на учителите, доколкото съм осведомен. Това безспорно би означавало, включително и с това, че имаме нова минимална работна заплата от догодина – 420 лв., или ще имаме като приемем това днес, означава, че оттам всичките заплати в Академията би трябвало поне малко да се повдигнат, за да има някакво съответствие, някаква пропорция, която да е правилна.
В този смисъл, дори да не са 12 млн. лв., между първо и второ четене предлагам всички парламентарни групи да се обединим, от името на всички парламентарни групи да подадем едно такова искане, предложение между първо и второ четене, за допълнителни средства за Българската академия на науките. Да се съберем, да решим колко да бъдат. Да изговорим, евентуално с подкрепата на проф. Танев – надявам се също бихме я имали, и с Влади Горанов, дори и с Бойко Борисов, ако трябва, но за Българската академия на науките трябва да се направи нещо наистина на дело. В крайна сметка какво висше образование ще имаме, ако нямаме научни изследвания. Тук бих добавил дори, че за Фонд „Научни изследвания” може би следва да се помисли известно увеличение. Там се предвиждат само около 18 млн. лв. и малко отгоре, както и за тази година, което е много недостатъчно, особено като имаме предвид че и там имаме вече известни реформи, нови правила, нов състав на Съвета, нов управител и така нататък. По-прозрачни правила, по които да се одобряват средства за проекти, за да бъдат те ефективно използвани!
Това са въпроси, по които между първо и второ четене би трябвало... Науката няма някакъв цвят, който да не ни позволи да стигнем до единно мнение в тази зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за дупликата.
Господин Симеонов, заповядайте.
Следващ за изказване е записан господин Енчев.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателстващ, обсъжда се бюджетът на Република България, може би най-важното заседание за една година напред. Отсъства министър-председателят. Тук виждаме само двама министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Трима. Дамата…
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трима министри.
От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт искам 10 минути почивка, в които 10 минути управляващите да бъдат така добри да си съберат министрите и да ги докарат тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Поискахте почивка? Да.
Уважаеми колеги, обявявам 15-минутна почивка.
Продължаваме заседанието в 10,40 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, почивката приключи.
Продължаваме със заседанието.
Изказване – господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Няма ги министрите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте, господин Енчев. (Силен шум и реплики.)
Господин Иванов, заемете мястото си. Колегите очакват министри.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, неуважаеми отсъстващи господа министри!
Естествено, не мога да подкрепя този бюджет и всеки нормален депутат, всеки социално мислещ депутат няма право да го подкрепи.
Когато говорим за политиката на доходите в Бюджет 2016, прави впечатление символичното увеличение на минималната работна заплата, което до голяма степен се дължи на съпротивата, нека да го кажа направо, на работодателските организации, които наложиха на правителството порочната идея, че увеличението на трудовите възнаграждения води до нарастване на безработицата.
И аз се питам по този повод: правителството на Бойко Борисов на кого е правителство – на избирателите ли, или на работодателите? (Реплики от ГЕРБ.)
Работодателите, питам Вас, уважаеми колеги от ГЕРБ, които ме репликирате: те ли ще решават за замразяване на минималната работна заплата в страната, за да имат по-големи печалби или Вие, което твърдите, че сте избраници на народа? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за спокойствие в залата!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, моля за спокойствие сред частта от ГЕРБ.
Правителството, уважаеми колеги, залага увеличение на минималната работна заплата през 2016 г. и 2017 г., предлага увеличение, което обаче дори не се доближава до минималните норми на минимална работна заплата в Европейския съюз, но по обезпокоително е, че 2018 г. е обявена за нулева година, в която изобщо няма да има увеличение на размера на минималната работна заплата.
Това ми дава основание да кажа, че за първи път от 26 години със своето действие и бездействията си в политиката на доходите, правителството обслужва корпорациите и едрия бизнес, загърбвайки трудовите хора на България – подчертавам това. Вие обслужвате корпорациите и едрия бизнес, а не своите избиратели!
Ако в Бюджет 2016 политиката към трудовите възнаграждения е дискриминационна, мога да го кажа смело, тъй като съзнателно стимулира бедността, то ситуацията с държавния дълг (къде е министърът на финансите?) е взривоопасна. За две години България удвои своя държавен дълг и излезе на първо място в Европейския съюз по темпове на неговото нарастване. Тази политика ни вкарва в опасна дългова спирала по общо мнение, от която вече пострадаха редица европейски държави. Справка: Гърция.
Отделно стои въпросът за целесъобразността и ефективността на използването на вземаните кредити и прозрачността при тяхното изразходване. Изрично следва да се подчертае, че опитите да се постигне устойчив икономически растеж единствено чрез строги бюджетни ограничения (къде е финансовият министър, пак се питам?!) не доведоха до положителни резултати.
Искам да Ви обърна внимание на обстоятелството, че сред водещите приоритети и цели на финансовата политика изобщо не намират място най-големите предизвикателства в момента пред България, а те са: първо, крайното неравенство в доходите; второ, масовата бедност, демографската криза и некачественото здравеопазване (естествено министърът на здравеопазването отново го няма).
А сега да видим философията на пенсионната политика в Бюджет 2016. Предлага се за пореден път нелогичен подход при индексацията на старите и новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст.
По този повод да кажа на вносителите на Проектобюджет
2016 г., и на Средносрочната програма до 2018 г., едно нещо да им кажа: социалните последици от подобни решения са крайно негативни, тъй като те водят до задълбочаване на изоставането на размерите на старите пенсии от размерите на новоотпуснатите пенсии на лица с еднакъв принос в пенсионната система, тоест води се до социална дискриминация. При такъв двоен стандарт в пенсионната област ще се задълбочи не само имущественото неравенство между хората от третата възраст, но и ще се противопоставят, което вече става, различните поколения пенсионери.
За съжаление, и през следващия тригодишен период очевидно няма да бъде изпълнен ангажиментът за премахване на тавана на пенсиите и последователно спазване на един важен принцип – техният размер, на пенсиите, да отразява напълно трудовия и осигурителен принос на гражданите.
Вчера го отбелязах, но пак ще го повторя: на какво основание таванът на всички пенсии е замразен, на всички – без изключение, но това не се отнася за президента, членовете на Конституционния съд и на уважаемата госпожа Цачева.
Питам: с какво държавният глава, председателят на парламента и членовете на Конституционния съд са със статут на патриции, като пенсионери, когато станат, докато останалите пенсионери, в това число и всички Вие със замразени пенсии, ще бъдете със статут на плебеи?
А какво да кажа накрая за намаляването на безработицата в Бюджет 2016? Предвидените 97 млн. лв. са крайно недостатъчни и са мизерна хапка.
Този Проектобюджет трябва да се преразгледа между първо и второ четене, тъй като тук става дума не само за 2016 г., но и за следващия тригодишен период. И това е бюджет на мизерията, който се нуждае от хуманизиране между първо и второ четене. Каквото е необходимо, аз ще го направя, за това хуманизиране. Дано обаче Вие чуете нещо между първо и второ четене да приемете подобни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви да приключвате!
Благодаря, господин Енчев.
Господин Валери Симеонов, имате заявка за изказване. (Реплики.)
Ако искате, може да изчакате и на друг народен представител да дам думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Няма министри!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Имате думата, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Явно не можем да накараме министрите да присъстват. Тук присъстват в изключително ограничен състав. По тази причина аз не виждам смисъла да правя каквото и да било изказване и смятам да препоръчам на моите колеги от групата на Патриотичния фронт да не подкрепят бюджета. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Реплики? Не виждам.
Процедура – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, след като е очевидно, че министрите нямат интерес към дебата за бюджета и ги няма, господин Председател, правя предложение да поканите министър-председателя да присъства на обсъждането и приемането на бюджета. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това е най-важният управленски документ на изпълнителната власт, така че съвсем нормално е да присъства. Още повече, доколкото разбирам, откриването на спортната зала в Дупница е приключило – между другото, тя беше финансирана по времето на правителството на Орешарски по Инвестиционната програма „Растеж в региони” (шум и реплики от ГЕРБ), така че вече няма проблем да присъства и в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Бойчев, разбрах Ви.
Това беше предложението на господин Симеонов. Той е уведомен, оттук нататък ние няма какво друго да направим.
Продължаваме със следващите изказвания.
Професор Станилов – Парламентарната група на Партия „Атака”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги от всички парламентарни групи! Аз участвам в обсъждането на десети бюджет на републиката. Всичките тези десет бюджета са били подчинени на една и съща неолиберална политика, която обикновено се нарича дясна политика. Аз не я наричам дясна политика, защото не смятам, че неолиберализмът е наистина десен, тъй като икономическите принципи през последните години разклатиха увереността, че неолибералната политика е дясна, защото има и други алтернативи, които са десни и няма да говоря за тях.
Ще започна с два конкретни примера, за да мина към критиката на философията на бюджета.
Вчера бях на заседание на Комисията по културата и медиите. Там имаше десетина изказвания за бюджета на културата и нито едно изказване не досегна финансирането на културното наследство.
Ще напомня, че преди година-година и половина се състоя знаменитата изложба в „Лувъра”, на която министърът на културата, министър-председателят застанаха и се гордееха с големи думи и с високи похвали за себе си. Бяха похвалени и от нашите партньори в Европейския съюз за тази изложба какво представлява българското културно наследство в контекста на културното наследство на Европа. Този вид на паметниците, които бяха представени там, беше резултат от усилията на около 3500 – 4000 души в България, които се занимават с опазване на движимото културно наследство, и така да се каже, тези безименни труженици работят в националните, регионалните, общинските и прочее музеи. Тези хора са с висока квалификация, голяма част от тях са доктори, знаят по два-три езика и се занимават с идентификацията на тези паметници, тяхното определяне и поддържане, тъй като това е много сложен процес, известен в целия свят. Там работят едни изключителни хора във всички музеи.
Хората, които казах, че са към 4000 души, получават средна заплата 440 лв. В Комисията никой от изказващите се десетина души – представители на Министерството, на политически партии, на парламент и прочее, не спомена за тях нищо. Средната учителска заплата я докарахме добре – между 600 и 700 лв. Тези хора, повтарям, получават 440 лв. и никой не им обръща никакво внимание.
Към общото финансиране на опазването на културното наследство в бюджета на Министерството на културата няма никакво увеличение. Има 1 милион за една реформа, който няма отношение към прякото финансиране. Това се повтаря непрекъснато много години наред – увеличенията са слаби, а при управлението на ГЕРБ такива няма. Има увеличение в сценични изкуства с 10 млн. лв., но увеличение в културното наследство няма.
За съжаление, няма го министъра на културата, тук е неговият заместник, но това остава факт, на който всички, които присъстваха на тази Комисия, мълчаха. Предполагам, и тук ще се мълчи, защото никой не може да отрече моите думи.
Мисля, че това е наш най-висш израз на опростачването на българското общество, защото на българското общество се отрича правото да работи с високите материи и да има световни постижения в това отношение.
Минавам на втората част от своето изказване – Българската академия на науките. От тази трибуна съм давал за пример, че двама министър-председатели на България са се опитвали да унищожат Българската академия на науките. Това са Александър Стамболийски и Богдан Филов. Вие знаете кой, как, къде е завършил – единият на дръвника, другият на бесилото. Това е символично казано и тук колкото пъти съм се изказвал по този въпрос, никой не ме е опонирал и не може да се опонира това.
При първото управление на ГЕРБ, уважаеми колеги, беше направен опит да бъде унищожена Българската академия на науките със закон. Господин Борисов не знам по каква презумпция спря директно прокарването на този закон, но сега финансирането на Българската академия на науките и тригодишната прогностика показват, че остава същата политика и това се прави вече с финансов инструмент. По това също не може да се спори.
Даваме пари за образование, говорим непрекъснато за образование, за финансиране на образованието. Само че, първо, ние подготвяме хора, които след това отиват да работят в чужбина и захранват чужди икономики – високите етажи на образованието. Второ, високи етажи на образованието не могат да се постигнат без изследователска работа. Като говорим за изследователска работа, говорим за тази изследователска работа, която се прави в университетите, но не говорим за главния носител на научни резултати – Българската академия на науките, която дава повече от 50%.
Българската академия на науките от всички структури, които се занимават с изследователска работа, единствена е получила международен одит от Асоциацията на европейските академии и този одит е много висок. За Европа той е средното равнище, като пет или шест от институтите имат оценка „ААА”, а това значи световно ниво. На това никой не обръща внимание и продължават да се говорят различни неща за финансиране, за каквото и да било.
Аз съм разговарял с министър Дянков много пъти по този въпрос, той просто не искаше да ме чуе и говореше неща, които не са истина за финансирането.
Субсидията на държавите от Европейския съюз е между 87 и 90% от цялата дейност, останалото е от частни фирми и проекти. Това е истината, която също никой няма как да отрече. Призовавам Ви, ако изобщо имате намерение да вземете отношение към това, да се присъедините, както и аз ще се присъединя към предложението на доц. Борислав Великов за дофинансиране на Българската академия на науките, но това е само козметична мярка. Само козметична мярка! Имайте предвид, че до 10 години срок, ако това продължава, Академията ще изчезне, а университетите нямат капацитета да поемат всичките функции и цялата тази дейност ще замре за позор пред цяла Европа, като говорим за европейски мерки.
Най-сетне искам да мина с няколко думи към философията на бюджета. Пак ще кажа, че 10 години участваме в обсъждането на бюджета, за нас всички тези бюджети са еднакви, защото се подчиняват на една и съща философия. Нарастването на едни или други параметри нищо не означава – това означава предпочитания. Заплатите, уважаеми колеги, в бюджетната сфера изобщо трябва да бъдат подчинени на общ класификатор, защото досега политиката към заплатите винаги е била на парче. Тя е на парче и сега, затова са и тези резултати.
Въпросът, уважаеми колеги, не е в министър Горанов, не е в министър Томислав Дончев, не е в другите министри изобщо. Въпросът е в общата философия на управлението, която се изразява от управляващите партии, а се прилага от Министерския съвет. Щом искате по този начин да се отнесе бюджетът към реалиите, получавате тези резултати, за които критиките на опозицията, пък и отчасти на управляващите, е правилна и е вярна, но това не може да се промени, ако не се променят принципите.
Навремето гласувахме против плоския данък, когато всички гласуваха „за”. Против плоския данък сме се борили винаги, борим се и сега.
Въпросът дори не е в плоския данък, въпросът е в консервативното отношение към финансите; въпросът за нас е в така нареченото „неокейнсианство”, което вече се прилага в някои европейски държави. Въпросът е в данъчната система и дори не в премахването на плоския данък, а в данъчна система, която да наподобява например данъчната система на любимата Ви Америка.
В България високите горни прагове на данъчната система не са инкриминирани. Не знам дали някой от Вас си спомня, че господин Георги Гергов не плати няколко милиона данъци, хванаха го и го осъдиха. Как? Условно! Това е срамно. В Съединените щати за 1 милион отиваш в затвора и го лежиш там до второто пришествие. Вие непрекъснато давате за пример Америка и... Нищо не става! Затова онези, които казват, че бюджетът служи на олигархията, са прави. Те са прави и в това няма никакво съмнение и това ще доведе до катастрофа. Ако се махнел плоският данък, щели да отидат в сивата икономика. Ако има държава, никъде няма да отидат. Винаги могат да бъдат хванати с всякакви мерки и да си плащат, защото те не си плащат, или ако си плащат – плащат наполовина.
Ето защо ние смятаме и сме убедени, и ще гласуваме против такъв бюджет, както винаги сме гласували, защото няма да има осезаем резултат.
Още нещо – в бюджета не личат онези финансови инструменти, които трябва да предизвикат инвестиции в производството. Това може да стане – предлагали сме го много пъти в различни закони, но, за съжаление, това не се чува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Желаете ли удължаване на времето, господин Станилов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да, разбира се. Благодаря Ви за вниманието.
Колегата, който ще се изкаже след мен, ще ползва това удължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Станилов.
Реплика към изказването? Няма.
Следва изказване от народния представител Димитър Танев от Парламентарната група на Реформаторския блок.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Убеден съм, че днес ще приемем предложения от Министерския съвет Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2016 г.
Приемането на държавния бюджет е ключов момент за всяко едно правителство, при което партиите от управляващото мнозинство ще заявят своята ясна и категорична подкрепа за стабилността на управлението. Съвсем логично и очаквано е партиите от опозицията да атакуват Проектозакона и да се опитат да омаловажат и подценят неговите предимства. Ето защо аз ще представя накратко няколко акцента, базирани изцяло на обективни критерии, които предопределиха подкрепата от страна на Реформаторския блок.
На първо място, трябва да подкрепим категорично усилията на правителството за намаляване на бюджетния дефицит до 2% от брутния вътрешен продукт. Трябва да полагаме ежегодни усилия за намаляване на държавните разходи, нивото на бюджетен дефицит, а от там и нивото на държавен дълг.
На второ място, трябва да отбележим запазването на нивата на основните данъци – имам предвид ДДС, подоходен и корпоративен данък, което е едно от условията за подкрепата от страна на Реформаторския блок.
На трето място, отчитаме усилията на правителството за увеличаване на приходите, което е в резултат както на предвидения икономически растеж в размер на 2,1% – ниво, по-високо от средното за европейските страни, така и е в резултат на изсветляване на икономиката и борбата с контрабандата.
Искам да разсея и спекулациите около темата за нов държавен дълг. Предвиденото в Закона ниво на максимален размер на нов държавен дълг в размер на 5,3 млрд. лв. всъщност е механизъм за намаляване на лихвените плащания по стари дългове, натрупани от предишни правителства. Това е така, защото съгласно Закона максималният държавен дълг за
2016 г. не може да надхвърли 26,6 милиарда, което е с 2 милиарда повече от предходната година или това е съпоставимо с нивото на бюджетния дефицит, тоест имаме ли бюджетен дефицит ще имаме и нов дълг. Затова трябва да подкрепим усилията за намаляването на този дефицит.
Какво може да се подобри? Какво бихме искали да бъде допълнено между двете четения на Закона? Реформаторският блок ще направи предложения и ще положи необходимите усилия за продължаване и ускоряване на административната и пенсионната реформи. За нас е неприемливо и отчитаме, че с актуализацията на бюджета за 2015 г. някои от министерствата, основно в сектор „Сигурност”, не се справиха с планираната оптимизация на своите ведомства. Ще предложим текстове, с които тази реформа да не се стопира и да продължи през 2016 г., отчитайки конкретните специфики на всяка една от системите.
Ще бъдем особено настойчиви по отношение ускоряване на темпото на пенсионната реформа. Имам предвид конкретно предстоящата прекатегоризация на служителите от силовите ведомства, което трябва да бъде отразено и в параметрите на бюджета, и особено по отношение на борбата с така наречените „фалшиви пенсии”, които източват пенсионната система и които за 2016 г. струваха повече от 1 млрд. 600 милиона на държавния бюджет, и ежегодно нарастват с около 200 милиона. Нашите предложения ще бъдат внесени между двете четения и съм убеден, че ще получим подкрепата за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Танев.
Реплики? Няма.
Следващото изказване – проф. Гечев от Парламентарната група на БСП ЛБ.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми министри, уважаеми колеги! Бих систематизирал като шест основните недъзи на бюджета, който се предлага.
Първо, основната цел на този бюджет е напълно сбъркана. Цитирам: „Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси”. Това не може да бъде основна цел на бюджета, уважаеми колеги. Ако това беше основната цел, тя е лесно изпълнима. Какво би станало, ако закрием образованието, здравеопазването и сигурността? Тогава ще излезем на бюджетен излишък. Няма такива основни цели в бюджетите на страните – членки на Европейския съюз.
Колегата министър на финансите, Министерството и правителството трябваше да отворят Бюджет 2015 – 2016 на другите страни – членки от Европейския съюз, за да видят, че основната цел е съвършено друга – икономически растеж, висока заетост, увеличение на износа, подобрение на жизнения стандарт.
Освен това буди недоумение стремежът на правителството – на всяка цена ни предлага ускорена консолидация на бюджета, което ще рече ускорено затягане на коланите.
Дами и господа, има противоречие в Проектобюджета. Отворете на стр. 12, където пише: „През първата половина на 2015 г. икономическата активност в развитите страни беше подкрепена от ниските цени на петрола – да внимаваме сега – и по-бавните темпове на фискална консолидация”. Какво става тук? Западна, Северна и Източна Европа имат по-висок икономически растеж от България. Защо? Защото има по-бавна консолидация на бюджета, по-бавно затягане на коланите. Обратното – тук ни се предлага ускорено затягане на коланите на една икономика, която и без това се движи на дъното и е с най-ниски показатели в Европейския съюз.
Освен това в този бюджет няма мотор на българската икономика. Къде е инвестиционният фонд? Дами и господа, Вие не четете ли програмите на Европейския съюз?! Не е ли чуло Министерството на финансите за програмата „Юнкер” за над 300 млрд. евро, които се насочват към инвестиции със съдействието на правителствата и на Европейската комисия? Защо сложихте кръст на инвестиционната програма от 500 млн. лв., които помагаха за изравняване равнищата на българските общини? Какво пречи, и ние предлагаме този фонд от поне 500 млн. лв. да бъде възстановен, тъй като такава е европейската практика, такава може да бъде и българската практика, и в това ние можем да окажем помощ на икономиката в българските общини, особено в регионите, където те продължават да изостават.
Освен това беше споменато вече на няколко пъти абсолютно обратното движение и неприемливата философия на бюджета държавата да абдикира от икономиката, да свива делът на разходите и приходите в брутния вътрешен продукт. Другите 27 страни – членки на Европейския съюз, дами и господа, правят обратното. Отворете новите бюджети, приети през месец септември 2015 г. от другите страни членки и ще видите, че навсякъде хората предлагат изпреварващо увеличение на бюджетните разходи спрямо растежа на брутния вътрешен продукт. Германия заделя 20 млрд. евро инвестиционен фонд в бюджетите си, благодарение на тези разходи. Тук ни се предлага някакво нечувано в световната икономическа теория и практика на страни, които са с нисък растеж или се намират в депресия, държавата да абдикира от икономиката, да остава на произвола, само, видите ли, да поддържаме някакви имагинерни показатели. Така че подобна политика е абсолютно неприемлива.
И друг път сме казвали, че България още повече трябва да използва фискалната политика за стимулиране на икономиката. Тъй като ние сме в Паричен съвет българската държава, институцията Централна банка и правителството не могат да използват паричната политика за стимулиране на развитието, тъй като тя е забранена със закон. Следователно, за разлика от другите страни – членки на Европейския съюз, единствената надежда за помощ от страна на държавата за икономическо развитие е през фискалната политика, а това не се предлага с този бюджет, нито с бюджетите до 2018 г.
Освен това абдикирането на държавата от развитието на икономиката води и до сривове във всички основни, ключови сектори. Няма никакъв приоритет в този бюджет.
Какви са фактите?
- делът на разходите за образование спада от 3,6 на 3,4%;
- здравеопазване – от 4,5 на 4,4;
- отбрана и сигурност, в тези смутни времена – от 3,7 на 3,5 от брутния вътрешен продукт;
- икономическите дейности – от 6,5 на 5,5%;
- делът за социално осигуряване е замразен.
Дами и господа, тук се говореше за проценти. Да, икономическите сравнения между страни с различна степен на развитие става в проценти, това е международна практика. Ако на някой не му харесва, да измисли нова методика. Но къде са приоритетите на българската държава? Трябва ли да обяснявам, че ако има приоритет образованието, делът на разходите за образование в брутния вътрешен продукт трябва да растат, а те не растат, а намаляват. Чули ли са колегите за икономия на знанието като една от основните цели на Европейския съюз? Чули ли са и чели ли са директивите на Европейския съюз, че делът на образование в брутния вътрешен продукт трябва да достигне поне 4,5%? Вие знаете ли, че средно страните – членки на Европейския съюз, харчат около 6% от брутния вътрешен продукт за образование, а една малка страна – Дания, с която можем да се сравняваме и по население, и по територия, е по-високо развита, защото заделя 8,8, почти 9% от брутния си вътрешен продукт за образование. Тук ни се предлага следващите тези три години тези разходи да намаляват, което е абсолютно недопустимо.
След това, сбъркана е политиката за крайна консолидация, за която споменах. Кое налага една икономика, която лази по дъното, дами и господа, да отиваме на ускорена консолидация, в смисъл да изравняваме бюджетните дефицити? Винаги сме подчертавали и сега казваме отново: категорично трябва да се спазват критериите от Маастрихт! Категорично бюджетните ни дефицити трябва да са под 3%! Но по каква причина целта е балансиране на бюджета в рамките на три години?
Да видим какво правят другите страни, дами и господа. Великобритания от над 10% в момента бюджетния дефицит е 4,6; Испания – 4,4; Франция – 4,1%. Преди две седмици президентът Оланд поиска и получи разрешение от Европейския съюз да не влизат в наказателни процедури и Франция да продължи да си се радва на дефицит от 4,1%. България не бива да следва тази политика – над 3% от брутния вътрешен продукт. Но кое налага, пак казвам, ние да затягаме колана на едва мъждукащия български бизнес до 0%, при положение че ние просто можем да следваме политиките на другите страни?
На пето място, това е бюджет на главоломен държавен дълг. Дами и господа, това е абсолютен рекорд в историята на България. Няма такъв период, когато за три години правителството ни предлага удвояване на държавния дълг в колосалните, гонещи 30% от брутния вътрешен продукт. Нали разбирате, че няма как 2019 г. изведнъж тази спирала да бъде обърната? Влизайки в спиралата на удвояване на дълга с колосални заеми – 5 млрд. 300 милиона само следващата година, означава че правителствата след 2018 г. няма да могат да излязат веднага от този свредел – става дума за трупане на главници, на лихви, на настройки на икономиката. Така че това е бюджет на колосален дълг, поради което той е абсолютно неприемлив.
Не на последно място, данъчната система. Всички опити на правителството за въвеждане на нови данъци претърпяха пълен крах, както и крах по отношение на свиване на административните разходи в отбраната и Министерството на вътрешните работи. Всички опити са провалени. Разбирам, че ще се изтеглят и последните данъци „Градинка” и други.
Дами и господа, няма ли да разбере най-после народното представителство, че след като 95% от страните по света са с прогресивно данъчно облагане и след като няма развита страна или бързо развиваща се без прогресивно данъчно облагане, ние, колеги, имаме дилема?
Едната дилема е това, което ни предлагате – дълговата спирала с милиарди левове; другата дилема е въвеждане на прогресивен данък и увеличаване на приходите в държавната хазна, респективно ние да поемем тежестта от нашето развитие – нашето поколение, а не сега да прахосваме парите в милиарди и да караме нашите деца и внуци да плащат заемите.
Накрая, категорично няма да подкрепим този Законопроект, защото не отговаря на състоянието и предизвикателствата пред българската икономика и е в крещящо противоречие с политиките на Европейския съюз.
Второ, това е бюджет и бюджетни прогнози, където искат от нас българската държава да абдикира от социално-икономическото развитие на страната.
На трето място, това е абдикация на държавата от икономиката на основата на колосални външни дългове.
Дами и господа, този бюджет трябва да бъде отхвърлен, защото с този Закон се демонстрират управленска немощ, липса на идеи и пълна незаинтересованост от съдбата на българските граждани и на българските фирми. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев.
Реплики? Не виждам.
Думата за изказване има народният представител Георги Ковачев от Българския демократичен център.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, първо ще започна със съвсем кратката реплика към проф. Гечев: няма как този бюджет да не бъде приет. Конфигурацията отново ще бъде четири по четири.
Ще започна с това, че държавният бюджет има една много интересна дефиниция и особеност. Тя е, че този закон, освен правно задължително предвиждане на държавните приходи и разходи, е израз на отношението на управляващата формация, в случая коалиция, към обществото, което е основен способ и за провеждане на различни видове политики. Той е и политически акт, но също така и финансово-стопанска технология, защото обхваща както реда и начина, така и естеството и предназначението на средствата, с които отделните бюджетни системи извършват своята работа.
Преди една година по същото време ние коментирахме както актуализацията на стария бюджет, така и подготвяхме новия. Тогава изведохме следните три извода.
Бюджетната рамка, която беше приготвил моя колега Чобанов, беше много амбициозна, постигна икономически ръст, но имаше три неща, поради които тя нямаше как да издържи.
На първо място, нестабилна политическа обстановка. Имаше и неразчетени разходи в някои отделни публични системи и, да не забравяме, че фалира и четвъртата по големина банка в България.
Как завършихме годината? – С рекорден дефицит на начислена основа 5,8% и ниво на държавния дълг 26,9 – цитирам данните малко по-коректно.
В тази връзка коректно е да отбележим, че тези стойности са все още далеч от референтните граници на критериите от Маастрихт за конвергенция от 60%. Тоест ние сме някъде по средата, и все още са далеч от средните нива за дълга на Евросъюза – 86,8%.
Коректно е обаче да отбележим, че в края на миналата година държавния дълг се повиши – цитирам точно: 7 млрд. 983 милиона или с 9,3% само за една година.
Като отправна точка ще посоча, че в периода от старта на кризата, в края на 2009 г., съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт беше 13,4% или да си кажем направо в този петгодишен кризисен период България е покачила дълга си двойно. Годишните дефицити, респективно трупането на държавен дълг, е сериозен проблем. Но както виждате, даже левият сектор на залата не Ви критикува толкова остро, ако това водеше до решаване на отделните проблеми в отделните сектори, които ги възпроизвеждат.
Напомняме, че миналата година Парламентарната група на Български демократичен център беше тази, която Ви подкрепи възлово при вземането на кредитната линия от 16 млрд. лв. Нейното предназначение беше за две основни неща – покриване на старите задължения и да можете да покривате текущите си дефицити. А те логично трябваше да спадат, защото говорим за реформи.
През цялата тази година, това вече е похвала наистина, тъй като ние сме конструктивна опозиция, се говори за по-висока събираемост – данъци, акцизи, увеличен внос/износ, икономически ръст от 2% и нараснало потребление.
Очакванията за по-бърза фискална консолидация щяха да бъдат оправдани, ако макрорамката на Бюджет 2015 г. не беше заверена с допълнителни 882 млн. лв. в разходната част, което на касова основа, както казаха преждеговорившите, ще увеличи за пореден път дефицитът от 3% на 3,3%. С това се доближаваме до границата на минимално изискуемата корекция от половин процент. По-просто казано, преизпълнението от 832 млн. лв. не можа да компенсира форсираните разходи на настоящия бюджет.
Ще Ви заостря вниманието на един текст от нашия Закон за публичните финанси – чл. 27, ал. 5, годишен бюджетен дефицит в размер, надхвърлящ този по ал. 4, тоест с 2% от брутния вътрешен продукт се допуска при извънредни обстоятелства. Тук очаквам отговор от нашия финансов министър да ни каже кои са точно извънредните обстоятелства – преразход в министерствата, недофинансиране на програмите по европейските средства? Как да повярваме, че ще постигнете по-бърза консолидация, след като тази година не можахте да се справите с два пъти по-малка стъпка? Също така възниква логичният въпрос – дали някога ще имаме бюджет, който няма да актуализираме?
Защо правя анонс за извънредните обстоятелства? Това е едно малко неприятно отклонение, но вижте какво се случи във Франция и реакцията на президента. Въпреки рекордния дефицит, за който спомена проф. Гечев във Франция и огромния държавен дълг – те са в последната, трета част, на таблицата в Еврозоната – веднага рязко се увеличиха разходите за отбрана. В същото време в България течаха стачки. Тук има по-големи експерти по сигурност от мен, но ако примерно нашето правителство беше решило, предвид тази обстановка в Европа, а защо не и в България, да вдигне бюджета за сектор „Сигурност”, аз съм убеден, че няма народен представител, който би си позволил да гласува „против”. Това е факт. Ето, това е извънредно обстоятелство, но всички останали аргументи, лично за мен, не са.
Очевидно е, че основният ни проблем е с разходите – забележка, която Международният валутен фонд ни отправи преди седмица. В Проектобюджета за 2016 г. са предвидени разходи в размер на 39,4% спрямо брутния вътрешен продукт – отново сме на ръба на допустимите по нашия закон публични финанси – 40% максимален размер на разходите.
Така наречената „административна реформа”, колеги най-отдясно, въобще не се състоя, меко казано, в мащабите, за които Вие говорите. Миналата година в мотивите записахте, че Вашите очаквания за ограничаване на разходите за персонал трябваше да са с над 350 милиона, в това число намаляване на разходите за заплати и осигурителни вноски в бюджета с 10%, чийто ефект се оценяваше на около 300 млн. лв. Данните към края на месец август показаха, че разходите за персонал са ограничени едва с 0,7%. Това, че Вие си признахте официално за краха на административната реформа, всъщност не Ви оправдава, просто Ви цитирам данни.
Не предвидихте и обезщетения на трудово заетите в процеса на оптимизация. Вместо това в новия Проектобюджет за 2016 г. имаме номинално нарастване с 225 млн. лв. на разходите за персонал спрямо тази година. Увеличението е прогнозирано в 16 ведомства, в това число Министерския съвет, в Министерството на финансите, и забележете, в Централна избирателна комисия; макар и с малко.
Какво друго показват числата в новия бюджет, набързо – ще имаме разходи в размер на 21,5 млрд.лв. или 2 милиарда повече, ще имаме по-високи приходи от косвени данъци – 1,5 млрд. лв.
Максималният размер на новия дълг, който ще поеме държавата през 2016 г., е ограничен до 5,3 млрд. лв. През следващата година имаме падеж, поправете ме, тук има и заместник-министър на финансите, около 1 млрд. 400 млн. лв. Плюс новия дефицит, който сте предвидили 1 млрд. 800 млн. лв., възниква един интерес – защо Ви е буфер от 2,1 млрд. лв.?
Последно, бюджетът за 2015 г. ще бъде актуализиран, за да бъдат разпределени 830 млн. лв. от по-добро изпълнение на приходите през тази година, които за наша изненада правителството няма да използва, за да намали дефицита, а за да раздаде допълнителни средства на министерства и да дофинансира проекти по европейски фондове. Естественият извод е, че е крайно време тази реформа, за която всички говорите – административната реформа, и за която господин Цонев още в самото начало спомена, да я извършите. Защото темата за чиновниците е изключително чувствителна. Да, вярно е, че приходите в бюджета се вдигат, но косвените данъци, уважаеми колеги, идват от крайните потребители, тоест от нас. Нормално е да имаме чувствителност по тази тема.
Що се отнася до възстановяването на българската икономика, няма да е възможно поемане на предизвикателство без цялостно извършена реформа.
Споменахте за преките чуждестранни инвестиции. По тях, де факто, няма движение. През последните две години не само в този бюджет не са мръднали, но не мърдат и в следващия проектобюджет, а спрямо предходните две години те имат спад, ако трябва да бъдем точни.
Анализът също сочи така, че спадът в инвестициите при буфера ще бъде около 32%. Повтарям, 32%! Бизнесът отново ще разчита предимно на европроектите, в което няма лошо, но заостряме Ви вниманието, че именно този недостиг в дофинансирането на европейските проекти в момента ражда по-голямата част от дефицита. Това е истината.
Освен всичко останало, преждеговорившите споменаха и за забавянето на световната икономика, не само в Китай, по ред причини.
Тъй като времето тече неумолимо, преминавам към един момент, на който също искам специално внимание да Ви обърна, тъй като никой не го спомена. Това е дефлацията. В условия на дефлация сме от месец август 2013 г. За тези, които не боравят с финансовата терминология, това е отрицателна инфлация. Тя има много малки корелационни изменения през летния сезон тази година, но като цяло в България се наблюдава устойчива отрицателна инфлация. Тя естествено е породена както от ниските цени на петрола, спад на цените някои основни суровини, поевтиняването на европейската валута – всички знаете тези неща.
За съжаление, дефлацията върви ръка за ръка със свито потребление. Пак е коректно да отбележим, че малките икономики не могат да се повлияят толкова силно от дефлационните процеси. Правилно е да споменем, че в някои отношения даже тя може и да ги подпомогне.
Очакваната средногодишна инфлация обаче от нас се очаква да бъде минус 0,9%. Това носи следните рискове – тенденция към съкращаване на работни места, увеличаване на безработицата, свиване на доходите, което пряко ще засегне приходната част на фиска. За неспециалистите в тази зала искам да спомена, че приходната част в бюджета не е задължителна. Задължителна е само разходната, защото разходите са фиксирани. Те много пряко се влияят от промените в ценовите равнища.
Ние от Народен съюз и Парламентарната група на Българския демократичен център считаме, че очакванията за вдигането на цените на петрола, вдигането на ставките поетапно на акциза на цигарите и засилване на вътрешното търсене не са достатъчни причини за положителни промени. Верни са аргументите, но не са достатъчни.
Считаме, че е необходимо наистина преразглеждане на данъчната политика в страната и поемането на политическо предизвикателство за синхронизиране на ставките. Рано или късно, по-скоро рано, ще се наложи постепенно вдигане на данъците. Това е истината. Някой трябва да поеме тази политическа отговорност. Така ще ни е по-лесно и няма да атакуваме на всеки бюджет финансовия министър.
В България продължава една изключително лоша тенденция – корпоративният данък да е по-ниско приходно перо спрямо данъка върху доходите на физическите лица. Това намери изражение и в този бюджет, където косвените данъци бяха увеличени. Пак споменавам, че те се плащат от крайните потребители. Това е още едно доказателство, че бизнесът в страната ни или не се развива в подходяща среда, или просто по-голямата част от него е в сивия сектор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В заключение, ние от Народен съюз и от Парламентарната група на Българския демократичен център считаме, че този бюджет следва философията на стария, който доказа много сериозна неефективност на разходите на държавата.
Като конструктивна опозиция ние можем наистина да обещаем, че ще продължаваме да подпомагаме всяка една добра стъпка, всяка една добра Ваша идея, но в това число ние не причисляваме сегашния проектобюджет. Поради тази причина и заради всички тези съображения, които изразих, категорично да дадем нашата подкрепа. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Петър Чобанов от групата на Движението за права и свободи.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Нестабилната макроикономическа ситуация, която се наблюдава в страната, и влошаването на външната среда, което неминуемо ще настъпи след трагичните събития от предходния петък, предполагат рискове пред прогнозата за икономически растеж през 2016 г. Единственият двигател през 2015 г. до момента е износът, но съществуват сериозни рискове за забавянето му.
През първото полугодие се наблюдава негативната тенденция за намаление на потреблението и инвестициите. Вътрешните инвестиции в основен капитал се върнаха в негативната територия от началото на 2015 г. като през първото тримесечие на годината намаляха в реално изражение от 6,8%. Подобни стойности се наблюдаваха през първото тримесечие на 2013 г.
Влошаването на бизнес средата се потвърждава от два факта.
Първият е, че липсва реална предприемаческа инициатива и финансирането на нови инвестиции се очаква да се прави изключително с европейски средства.
Второ, банките са изключително консервативни и заради предстоящата оценка на активите им, като битува мнението, че реално отпускат средства не на тези, на които им трябват.
Липсва политика за пречупване на негативната тенденция за постоянен спад на вътрешните инвестиции, които намаляват потенциала за растеж в дългосрочен план.
Наблюдава се щедра актуализация на Бюджет 2015 г. чрез бюджетни иновации – включване в Преходни и заключителни разпоредби на бюджети за следващата година, с което се замърсяват бюджетите за следващата година.
Използват се широко и други бюджетни иновации, като включването на всички данъчни закони в един, за да се попречи на реалната дискусия.
Липсва практическа консолидация през 2015 г. и дефицитът се увеличава до 3,3%.
Актуализацията предвижда щедро увеличаване на средствата за персонал до края на годината и просто констатира и финансира недисциплинираните харчове на ресорните министри. Увеличаването на средствата за персонал в края на годината е възможно най-лошата атестация за съответните министри, които не са положили никакви усилия за реформиране на администрацията си и по всичко личи, че нямат и намерения да го направят.
Щедрата актуализация не трябва да бъде подкрепяна дори от по-дисциплинирано настроените представители на управляващата коалиция, ако изобщо има такива.
Предлаганите нови данъци и икономически дефицити, които дори и на касова основа надхвърлят 3% от брутния вътрешен продукт, изискват дискусия и отговор на въпроса: „Колко струва публичният сектор? Какви публични разходи са необходими за предоставянето на качествени публични услуги и дали приходите са достатъчни за финансирането им?”.
Хроничните дефицити, които продължават и през следващите години, както и големите годишни лимити на държавен дълг показват, че сегашното ниво на приходи не е достатъчно устойчиво, за да финансира нуждите от разходи. Нормалният либерален и дисциплиниращ изход в подобна ситуация е само един – подобряване на ефективността на публичните разходи чрез реални и дълбоки структурни реформи. Такива липсват, дори не се наблюдава и идея в по-голямата част от министрите как да се случват. Това поставя в трудна, но позната ситуация Министерството на финансите – да предлага дизайн на реформите, които срещат сериозен отпор у ресорните министри.
Поради тези причини липсата на реформи води до хронични дефицити, бързо нарастване на дълга и опит да се измислят нови данъци, които противоречат по дефиниция на дясното управление.
Влошава се и структурата на разходите. Текущите разходи, като дял от общите, през 2016 г. нарастват от 74,3% на 76,2%, а капиталовите разходи намаляват от 18,2%, най-вероятно изпълнени, на 17,5% планирани, чието изпълнение често се оказва под тези нива. Следователно негативната тенденция се задълбочава и това ще продължи и през 2017 г.
Разчетите на общините показват неглижиране на необходимостта от увеличаване на капиталовите разходи. Предвидено нарастване извън държавно делегираните дейности е символично и не отговаря на нуждите им. Отложеният реален старт на новия програмен период задълбочава тези проблеми. Липсват напредък и реформи по отношение на фискалната децентрализация на общините. Не се полагат реални усилия за разширяване на собствената приходна база на общините, без да се увеличава общата данъчна тежест.
Поради изложените от мен, както и от моя колега господин Цонев аргументи няма да подкрепим бюджета, а между двете четения ще направим конструктивни предложения, които няма да нарушат общия баланс, но ще са полезни за развитието на икономиката и за осигуряването на по-добър живот на хората. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Чобанов? Няма.
Колеги, няма възможност преди да е изтекъл час от предходното прекъсване, да се обяви почивка.
Има записани още трима народни представители: господин Димитър Байрактаров, господин Николай Александров и господин Мартин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване? Има.
Ще има прекъсване преди приключване на дебата – в 12,00 ч. ще направим прекъсване.
Сега думата за изказване има господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Надявам се бройката министри да се увеличи, защото все пак това е Проект, внесен от Министерския съвет, и е задължително присъствието на всички министри начело с министър-председателя.
Чуха се много изказвания. Голяма част от тях са в рамките на политическото дърдорене, а друга част – абсолютно несъстоятелни! Естествено, имаше и добри попадения в изказванията на някои от колегите.
Когато коментираме Проектобюджет, на първо място, е добре да стъпим върху числата, защото казваше покойният проф. Коста Пергилов: „Числата говорят много, стига да умееш да ги четеш.”.
Отляво чух от хора, които се изказваха и говореха срещу бедността, че нямало преки частни инвестиции, но всъщност бедността не е заложена от вчера или от онзи ден.
Впрочем какво говорят числата за преките чуждестранни инвестиции? Месец януари 2014 г. Повтарям: месец януари 2014 г. Петдесет и осем милиона евро като основните източници на тези инвестиции са, забележете, офшорни фирми с неясен произход на капиталите.
Месец февруари 2014 г. – 43% срив на преките чуждестранни инвестиции.
Оттам нататък всичко продължава с такава тенденция.
Забелязва се съживяване по отношение на преките чуждестранни инвестиции едва в края на месец ноември, спазвайки неписан икономически закон, че парите обичат тишината и спокойствието или момента, в който държавата стъпи на релсите на някаква що-годе политическа стабилност.
Естествено, при такъв срив на преки чуждестранни инвестиции, заложен от предишното управление, е най-малкото неетично точно бивш финансов министър да говори за тези неща, при положение че той е съсипал целия такъв климат, на първо място, през неговия бюджет.
Няма как да не отчетем обаче това, което наистина не беше свършено през 2015 г. Само преди няколко дни вицепремиерът и социален министър в нарочна пресконференция гръмко се изцепи, че, видите ли, над три милиона души били заетите! Само че удобно пропусна да уточни, че само 2 млн. 50 хил. души според официалните статистически данни са хората, заети в реалния сектор, тоест тези, които създават добавена стойност, тези, които създават брутен вътрешен продукт.
Иначе казано, това беше първото нещо, върху което трябваше и се акцентираше да работи правителството през 2015 г., тоест сериозна административна реформа, която да насочи квалифицирани кадри в пазара на труда. Защото е много лесно да се казва: „Искаме това, искаме онова” и в същото време никой да не отчита, че в момента на пазара на труда липсват висококвалифицирани кадри, които да създават брутен вътрешен продукт, добавена стойност и оттам нататък – икономически растеж.
Най-бързото нещо може да стане през административна реформа, защото в този сектор са най-многото подготвени и квалифицирани кадри.
Нищо не се отчете и практически нищо не се свърши за въвеждане и подпомагане на тази административна реформа по отношение на така нареченото „електронно управление”. Там все още сме в сферата на здрача. Ние имаме много сериозни критики в това отношение, затова би било добре тук да бъдат всички министри.
Не може финансовият министър да е вълшебник, когато останалите министри в същото време не правят нищо. Финансовият министър разпределя публичния ресурс, той трябва да направи всичко възможно да го разпредели максимално добре и да търси ефективност от гледна точка на разходната част.
Но как да търси ефективност, когато например Министерството на здравеопазването направи всичко възможно – тук благодаря на по-голямата част от колегите от Комисията по здравеопазването, защото знаят през какви премеждия трябваше да преминем, да се борим с ДПС, които днес плачат, видите ли, и негласно подават сигнали: „Върнете ни пак в управлението, защото обръчите от фирми взеха да закъсват”.
Да, но 500 милиона за 2015 г. – няма дефицит на Националната здравноосигурителна каса! Това никой не го каза. Тоест 500 милиона не са отишли към обръчите от фирми.
Помните колко пари плати българският данъкоплатец през
2014 г., да не говоря какво плати през 2013 г.
2015 г. – 35 милиона, и ако не бяха саботирали Закона за здравното осигуряване, нямаше да го има и този дефицит в сферата на здравеопазването. Значи може да се работи, но това е недостатъчно.
Недостатъчно е само в едно министерство да се натиска педалът, да се правят всички възможни реформи, включително въвеждане на електронните системи, като биометричния идентификатор. С колегата Семир Абу Мелих изработихте текстове, с които създадохме 2 милиона контролиращи български пациенти през техния персонален код.
Но това е недостатъчно. Трябва сериозен план от страна на Министерството на икономиката, и то план по привличане на инвестиции. Нещо повече, план, който да стимулира вътрешното инвестиране от нашите фирми, защото през февруари 2014 г., обърнете внимание, кредитирането на българските фирми е спаднало около нулата! Тоест те самите нямат интерес да правят инвестиции, да откриват нови работни места.
Няма как да не изразя своето притеснение от административното увеличаване на осигурителната тежест. Това ли е социалната политика? Тук трябва да се влезе в противоречие между министъра на финансите и социалния министър, защото той по административен път през бюджета на ДОО увеличи осигурителната тежест, а това означава изкарване на около 1 млрд. 300 милиона от реалната икономика. Тоест когато ние трябва да стимулираме вътрешното потребление, министърът на труда и социалната политика дърпа 1 милиард от и без това задъхващите се български фирми. Е, как да стане? Липсва синхрон.
Нещо повече, удобно се подминава така нареченото „увеличаване на минималния осигурителен праг”. Тук ще отворя скоба – при тютюнопроизводителите.
Уважаема госпожо Министър на земеделието, кога най-после ще направите официална и точна проверка, защото има региони, в които са регистрирани страшно много тютюнопроизводители, а там не се отглежда едно листо тютюн?! Интересно как се случва това нещо, че и субсидии да получават, че и да ги щадим – да се осигуряват и да помпат дефицита на ДОО?! Нима на едноличните търговци им е по-лесно? Нима на самоосигуряващите се лица им е по-лесно и те не намират парите по пътя, че да се осигуряват върху по-висок осигурителен праг?
Тук ние ще направим предложения между първо и второ четене, защото не може по този начин да се помпа дефицитът, повтарям, при тютюнопроизводителите.
Няма как да не обърна внимание... (Реплика от председателя Цецка Цачева: „Няма време”.)
Приключвам.
...че много хора говорят за образование, но никой не направи никаква стъпка през последните три години именно за стимулиране на този сектор и мотивация на българските учители. За първи път ние правим тези опити и тези крачки. Така че хубаво е, когато се говори по бюджет, да се говори с числа, точно и ясно. Благодаря Ви за вниманието.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви дам репликата.
Групата Ви разполага с 1,19 мин. Господин Емил Димитров беше дал заявка за изказване.
Вие имате реплика. Заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Ще му стигнат, и като удължи времето – достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето е удължено.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Байрактаров, на кого всъщност говорите в момента? На нас депутатите – добре. Ето ги – петима министри само, две трети от министрите ги няма, вицепремиерите ги няма, премиера го няма.
„Quod licet Iovi, non licet bovi” – което е позволено на Юпитер, не е позволено на воловете.
Хайде, малко по-голямо уважение към този премиер! В края на краищата гласуваме най-важния закон за изпълнителната власт и за цялата държава. Тук – само петима министри.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Има и заместник-министри!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всички министри имат допуснати в залата заместник-министри, ако самите те лично не могат да участват в дебата.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колега Атанасов, благодаря Ви за репликата, но аз започнах точно с това изказването си. Всъщност ще кажа, че високомерието е вредно както в политиката, така и в живота. Нееднократно съм казвал това.
От гледна точка на това, ако Ви прави впечатление, по притеснителното е друго – днес не се води никакъв дебат освен подаване на сигнали от страна на ДПС: „Моля Ви се, включете ни във властта, защото взехме да закъсваме. Обръчите от фирми вече не могат да получават порциите.”.
Благодаря и за нещо друго, защото Вие ми дадохте повод да довърша моето изказване в най-важната си част и това е частта, свързана с българските пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да направите дуплика, а не да си довършите изказването. Дуплика на репликата, а не да си довършвате изказването!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Правя дуплика. Ако обичате, не ме прекъсвайте!
Това, което беше по-важно във Вашата реплика, е, че всъщност Швейцарското правило по отношение на българските пенсионери се използва само когато е удобно. Когато сме в процес на дефлация, прилагаме Швейцарското правило, тоест 3 лв. 94 ст. увеличаване на минималната пенсия. В същото време над 1 млрд. 400 млн. продължават да нарастват средствата за така наречените „инвалидни пенсии”. Тук един колега от Реформаторския блок ги нарече „фалшиви пенсии”, мисля че е по-прав. Точно фалшиви пенсии! В тази посока също никаква работа от страна на социалния министър. Никаква работа! Няма да говоря, че с така наречената „пенсионна реформа” – едни 200 милиона се движат някъде в небитието. Няма да говоря, че има пълен провал по отношение на лъжите, че щели, видите ли, да се увеличат с 40% пенсиите на хората, а няма да говоря, че така нареченият „свободен избор” продължава да не дава резултат и точна информация за още едни 350 млн. лв. Къде са?
Ще припомня на финансовия министър, че март месец лично аз му зададох въпрос и той посочи, че една част от това число се намират по сметки на НАП. Друг е въпросът, че не ги видях да са се придвижили към Сребърния фонд. И защо продължават да бъдат по някакви сметки на НАП?
Много са нещата, заради които трябваше да бъдат тук всичките министри. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Думата за изказване има господин Николай Александров от „Атака”.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа зам.-министри, уважаеми колеги. Аз ще се спра повече на философията на бюджета, тъй като на първо четене винаги сме смятали и сме твърдели това в тази зала, че е важна философията на самия бюджет. Това дали управляващите се нападат помежду си, си е техен проблем.
Ще гледам да бъда по-кратък и съответно по-ударен, господин министър Горанов.
Започвам с първия показател – реален ръст от 2,1% на брутния вътрешен продукт за 2016 г. – трудно постижим, да не кажем невъзможен поради ред причини. Да започнем вътрешно: Какво се случва в държавата? Какво е състоянието на икономиката? Как вървят икономическите процеси? Какви са икономическите процеси, които ние очакваме през следващата година?
Като изхождаме от това, че ние сме малка икономика, както казахте, от отворен тип, външните сътресения оказват много значителни влияния на икономиката на национален мащаб. Следователно при цялата тази обстановка, която наблюдаваме в целия Европейски съюз и не само в Европейския съюз, но и на световно ниво, можем да предположим, че следващата година ще има значителни неблагоприятни процеси за икономиката в световен мащаб. Тази година имаше такива съществени индикации както на финансовите пазари, така и на пазарите за полезни изкопаеми, да не говорим, че следващата година се очаква още една държава, която да влезе на пазара за фосилни горива. Не знаем как ще влезе, не знаем как ще бъдат цените.
Второто перо. Бюджетът се формира от данъци на потреблението. Тук трябва да зададем въпроса: а ние стимулираме ли потреблението? Данъкът върху ДДС, който е основен приход в бюджета и формира най-големи постъпления към него, се формира именно от потреблението, но ние практически тази година сме в дефлация. Това сме го говорили в началото на тази година, говорихме го и в края на миналата година, когато се говореше по Проектобюджет за 2015 г. Ако ние не стимулираме потреблението, няма как да излезем от самата дефлация. Ако не стимулираме потреблението, това означава, че ние… (Шум.)
Разберете колеги, ще стимулираме и приходите в самия бюджет. Оттук насетне, оттук именно трябва да зададем въпроса – дали не трябва да има промяна в политиката, и то данъчната политика изконно на държавата.
Някои колеги преди това повдигнаха тема, която ние от партия „Атака” много отдавна повдигаме, а именно за прогресивното облагане на физическите лица и на корпорациите като цяло. Тоест говорим за смяна на модела.
Започвам по следващото перо. Защо е недостижимо? Когато влизате във властта и когато обявявате, че няма да променяте данъците, няма да увеличавате данъчните ставки, няма да имате никакви изменения, Вие правите един сигнал към инвеститорите, че от тук насетне очаквате едно стабилно управление – с това стабилно управление, по този начин, да привлечете инвеститори. Но когато в един прекрасен момент започнете да играете на приливи и отливи и казвате: „Ще въведем нов данък, няма да въведем нов данък” – това не е добър сигнал за инвеститора.
Именно поради тази причина ние няма да подкрепим Бюджет 2016, защото няма как да го изпълните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Колеги, групата на Реформаторския блок има заявено изказване от господин Мартин Димитров и разполага с 10 минути и 18 секунди. От Патриотичния фронт господин Емил Димитров е заявил изказване – 36 секунди, АБВ – 4 минути 22 секунди.
Предлагам да чуем господин Иван Славов, след което ще направим прекъсване. Продължаваме в 12,30 ч. и тогава е гласуването.
ИВАН СЛ. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа министри! В духа на критичната оценка на обсъждания Проект за Бюджет 2016 няколко думи и за мястото на общините в него. Необяснимо за нас е концентрирането на увеличението в годишния бюджет при малък брой общини, като в същото време значителен брой общини, според Националното сдружение на общините между 65 и 104, за различните трансфери средствата са равни на тези от Бюджет 2015 г. Трудно е да се разберат и едностранно наложените промени в разпределителните механизми по общини, без предварително съгласуване с Националното сдружение и с общините в частност. Този подход е нарушение на чл. 9, т. 6 от Европейската харта за местно самоуправление, който в 20 годишната си досегашна практика на бюджетообразуването, е съблюдаван коректно.
Съобразявайки се със становището на Националното сдружение на общините, правим няколко конкретни предложения по Проекта за бюджет.
Първо, очакваме увеличаване на средствата за общинската администрация с 30 млн. лв. Защо? Защото в огромното изоставане на разходния стандарт, ресурсното осигуряване и възнагражденията на новообразуваните кметства – над хиляда на брой, както и на кметските наместници, са необходими още финансови ресурси.
Второ, очакваме увеличение на размера на изравнителната субсидия с не по-малко от 40 млн. лв. Защо? Защото предлаганото в разработения Бюджет 2016 увеличение с 5 млн. лв. не съответства на общото увеличение на средствата в публичния сектор. В общата изравнителна субсидия се явява и основен източник на собствени приходи за редица общини, както и за съфинансирането на проекти. Настояването ни за увеличаването на общата изравнителна субсидия е и за да се компенсира увеличението на минималната работна заплата, както и драстичното увеличаване акциза на течните горива за отопление.
Трето, искаме увеличаване общия размер на целевата субсидия за капиталови разходи с 45 млн. лв., от които 25 за поддръжка на пътища от общинската пътна мрежа. Предлаганото увеличение цели запазване капацитета на общините да финансират инвестиционни и инфраструктурни проекти, особено европроекти, както и финансирането на най-необходимите превантивни мерки „Защита от бедствия”.
Четвърто, държим да се увеличат с 50 млн. лв. размера на резерва за непредвидени и неотложни разходи за овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. По данни на Междуведомствената комисия щетите върху общинската инфраструктура възлизат вече на 500 млн. лв. и традиционният размер на ежегодно заделяния ресурс е крайно недостатъчен.
Потвърждавам, че групата на АБВ ще подкрепи бюджета, защото вярваме в конструктивния диалог, който ще доведе до подобряването му във времето между двете четения. Благодаря. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Емил Димитров – 36 секунди, до почивката.
Заповядайте, от мен имате две минути.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да бъда максимално кратък.
Ще чета бързо, моля да ме извините.
Първо, какви бяха нашите искания? Отбрана, сигурност, включително битовата престъпност, образование, оградата, по възможност да се дадат пари за центрове за задържане от затворен тип, българите в чужбина. Те всичките бяха изпълнени.
Какво очакваме от новия бюджет? Да е балансиран, изпълним, да има буфери в него, защото трябва да стигне за нормалното функциониране на държавата.
С банките очакваме проблем, трябва да можем да го преодолеем.
Бежанската криза – това е възможна нова война. Една обединена антитерористична коалиция, която ще доведе до повишаване цените на петрола: за бюджета – добре, за икономиката – зле.
Следващата година – тя ще бъде тазгодишният бюджет, без КТБ, но с много нови предизвикателства.
Как се излиза от криза? Четири са нещата, които са написани в дебелите книги.
Печатане на пари – не можем да си го позволим.
Външно финансиране – Парламентарната група на Патриотичния фронт миналата година не пожела да подкрепи новия дълг, което означава, че ние и сега не искаме, така че ние не можем да не одобрим този бюджет, който намалява външния дълг.
Оптимизирането на разходите – много се извинявам, следващите дни всички ще говорите в тази област, а това е само едно и също нещо: да преразпределим мизерията. Едни десет лева ги местим от джоб в джоб и убеждаваме, че стигат за всичко.
И остава четвъртата форма, която е повишаване на събираемостта – цигари, горива, алкохол, фискален контрол, граници, подобряване на административния капацитет и подобряване на структурите, които работят в тази посока.
Решението, което вчера Парламентарната група на Патриотичния фронт взе на свое заседание, беше да подкрепим на първо четене Бюджета с всички резерви, които имаме да изкажем между двете четения и да дебатираме в един конструктивен диалог, взаимно зачитане на възможното и исканото... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това изречение е много добро като финал, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: ...с Комисията по бюджет и финанси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПГ на ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз.
Реплики към господин Димитров? Няма.
Тридесет минути почивка.
В 12,30 ч. моля, колеги, да не се призоваваме по няколко пъти. Предстои гласуване! Има изказвания преди това, но отиваме към финал на дебатите.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава с изказване на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Първо, ще започна с основния въпрос: защо подкрепяме бюджета? Подкрепяме го, защото в края на мандата Орешарски България беше много близко до пропастта – спрени европейски фондове, източена банка, бюджетен дефицит, който 2014 г. по данните на Евростат стигна 5,8%, който е рекорд за десетилетието преди това. (Шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.) България беше на ръба на пропастта.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Мартине, не връщай лентата назад.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това, което трябва да се признае на сегашното управление, е, че след кабинета Орешарски България беше стабилизирана от една тежка и доста рискована ситуация. Колеги, ние избегнахме сценария „Гърция”, а той ни заплашваше пряко. (Шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.)
След постигането на стабилност, следващият въпрос е: как да се постигне висок икономически растеж?
Понеже отляво, колеги, бяхме призовани да видим 2009 г. Колеги отляво няколко пъти повтаряха и казваха: „Ама вижте, вижте 2009!”. Е, като видим, какво да видим? Дефицит от 4,1% през 2009 г. Но и да не гледаме, ние знаем, и да не го бяхме гледали, ние знаем, че всяко управление на БСП – всяко управление на БСП, завършва с голям дефицит – обикновено криза, а има и по някоя фалирала банка. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) А може да са и повече, но обикновено поне една. Това е всяко управление на БСП, така че като казвате: „Вижте 2009!”, видяхме, ама по-добре да не гледаме. И не само че е по-добре да не гледаме, а по-добре е това да не ни се случва повече.
Как да постигнем растеж обаче? Стабилността е нещо важно. Да, това е голям успех на правителството, на управляващото мнозинство – така е. Но новият голям въпрос е: как да постигнем растежа на Литва, Латвия, Естония, на Словакия, как България да стане бързо растяща европейска икономика? (Шум и реплики от БСП ЛБ.) За целта е много важно, че запазихме данъчната тежест, запазихме плоския данък, запазихме ниските данъци – това е много важно. (Шум и реплики.) Но, колеги, допуска се грешка, която можем да коригираме, а именно мерките, които са предлагани от правителството и които са насочени срещу малкия и среден бизнес.
Защо да има данък „уикенд”, като малкият бизнес няма уикенд – те работят и събота, и неделя. Малкият бизнес няма уикенд и затова не трябва да има данък „уикенд”.
Защо да намаляваме така рязко кешовите разплащания от 15 хиляди на 5 хил. лв.? Не е необходимо да се дават излишни комисиони на банките. Това е пак малко камъче, което пречи за по бързото развитие на българската икономика.
Защо да въвеждаме, колеги, данък „градинка”, от който разходите по администрирането – да напишеш писмото, да го пратиш, ще бъде по-скъпо от постъпленията в бюджета? Защо да пречим за развитието на малкия и среден бизнес?
Да, уважаваме постигнатото, но сега казваме: по-добре да има контрол върху производителите на акцизни стоки – да сложим уредите на производителите на цигари, уредите за контрол на производителите на алкохол, отколкото малкият бизнес да бъде излишно тормозен, няма нужда от тези неща. Между първо и второ четене ние, реформаторите, сме направили нашите предложения и в условия на диалог с всички политически партии, най-вече от управляващото мнозинство, ще предложим тези неща да отпаднат. А като искаме контрол, като искаме изсветляване на икономиката, да сложим измервателни уреди на акцизните производители – така прави цивилизованият свят.
И най-накрая, колеги, политическият въпрос. Хората от управляващото мнозинство, с които работим заедно, но казват, че няма да подкрепят бюджета, дават рамо на една партия, която се казва ДПС и която иска това. Те искат бюджетът да не мине, за да могат да искат промяна в правителството и да кажат, че без тях не можело.
Не само че може без ДПС, а трябва без ДПС. (Шум и реплики от ДПС.) Затова, колеги, ние трябва да подкрепим този бюджет, за да покажем на цяла България, че не само може, и трябва, и ще бъде без ДПС в този парламент. Управлението ще бъде без ДПС – това трябва да бъде категорична теза на управляващото мнозинство. (Шум и реплики от ДПС.) Тази теза е особено важна, когато гласуваме бюджета.
Колеги, да подкрепим и да сложим новата основна цел. След стабилността, новата основна цел е високият растеж и тя е напълно изпълнима.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Къде го видя този висок растеж?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тази теза е напълно изпълнима, ако благоприятната международна среда се запази и не бъдат правени грешни стъпки срещу малкия и среден бизнес. Ускоряването на растежа е напълно възможна и най-важна цел за следващата година. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров? Няма.
По начина на водене – заповядайте.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Госпожо Председател, ще Ви помоля както бяхте коректна преди малко, така и в бъдеще да ограничавате колегите, които отново се упражняват върху темата ДПС.
Припомням, че в началото на изданието на този парламент, ние не сме правили заявка за участие във властта. Разбирам, че някои синхронизатори на властта ще бъдат задоволени, ако 200 милиона вместо за образование, отидат за една ограда.
Моля не се упражнявайте повече върху тази тема!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господа министри, колеги! За краткото време, на бързичко, някак си тихичко и срамежливо със Закона за държавния бюджет ни се предлага и актуализация на бюджета за 2015 г.
През 2014 г. Вие заявихте, че актуализацията на бюджета е провал на фискалната политика на управлението. През месец февруари тази година, господин Министър, от тази зала заявихте, че докато Вие сте министър, актуализация няма да допуснете. След като една година обяснявате на българските граждани, на обществото, че всеки лев от повечето приходи ще отива за покриване на дефицита и дълга, какво имаме днес?
Българските граждани трябва да плащат 450 милиона за безхаберието на кметове, общински чиновници и държавни управляващи органи, които не са си свършили работата по отношение на европроектите, които нехаеха, правеха безконечни процедури, и голямата част от които средства Брюксел няма да върне.
Второ, откъде накъде българските граждани ще трябва да плащат близо 400 милиона за безхаберието на министрите, които не си направиха реформите и които днес не искат дори да участват тук, за да чуят – беше заявено, че всеки, който поиска допълнителни средства, ще има оставки. Има ли оставки?! Няма! Това трябва да обясните на българските граждани.
По отношение на Бюджет 2016 и дълга, който предвиждате да поемете като таван на дълга. Таванът на дълга – всички тук много добре знаем – трябва да покрива дефицитите и предстоящите плащания по външния дълг. Това са 3,1 милиарда. Какво се случва и за какво са останалите 2 млрд. 200 милиона? Като прибавим към тях и още милиард и осемстотин капиталови разходи, това е чудесен празен чек от 4 милиарда, които искате да си харчите. Това е безобразие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господа министри, уважаеми колеги! От Реформаторския блок ще подкрепим Проектобюджета за 2016 г., тъй като смятаме, че това е единствено възможният бюджет. Знам, че тук може много да се говори политически, но нека да си припомним с какво влезе това управляващо мнозинство и това правителство – с воденичния камък КТБ, с множество други проблеми, свързани с европейското финансиране. Естествено, че тази една година даде своя отпечатък и върху единствения възможен Проект за бюджет за 2016 г.
Ние подкрепяме философията на бюджета и по отношение на ръста, който се планира, да е около 2,1%, и по отношение на бюджетния дефицит – 2%. Аз лично бих помолил да преценим необходимостта от снижаване на дефицита през 2017 г. и
2018 г. на 1,4 и едно процента. Както знаете, разходите, тоест бюджетът спрямо брутния вътрешен продукт от 39,4 през 2016 г. ще падне на 38,2 през 2018 г., което очевидно е категорично дясна мярка.
Бих искал да обърна специално внимание на увеличаване на капиталовите разходи за общините, но смятам, че това е недостатъчно и могат да се намерят още ресурси, както и за ръста в образованието със 128 милиона.
Говорейки за общините, естествено и логично е да кажа, че бихме се надявали на рестартиране на финансовата децентрализация, на уплътняване на взаимодействието и дискусиите между Министерството на финансите, правителството и Националното сдружение на общините в Република България. Имахме няколко срещи. Те участваха и в заседанието на нашата Комисия и имат своите предложения.
Първо, по отношение актуализацията на държавния бюджет за 2015 г. – необходими са още около 8,5 милиона за изплащане на обезщетения за неизползван полагаем отпуск на изборните лица от мандат 2011 – 2015 г.
Силно се надявам, че през следващата година ще решим трайно и въпроса с такса „битови отпадъци” – изключително тежък въпрос, който стои пред българските общини. Предложението ни е да се удължи срокът с още една година за събиране по този начин, но до 31 март да бъде определена новата методика, за да може от 1 януари 2017 г. българските общини да са спокойни, че вече има много по-обективен начин за събиране на тази такса.
Не бих искал да пропусна секторите за сигурността. Намираме се в особено деликатна международна среда. От Реформаторския блок бихме се надявали за по-добро оптимизиране на средствата за сигурност, както и оптимизиране на средствата за НСО. Тези около 35 милиона би трябвало да бъдат похарчени според нас за по-общи дейности, свързани със сигурността и с реда в държавата.
Съвсем накрая бих искал да кажа, че бюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството има няколко плюса, но има и минус – недостатъчно пари за свлачища и благоустройствени дейности. От друга страна, има осигурени ресурси за осигуряване на общи устройствени планове, между другото, нещо, което вероятно не знаете – само 11 български общини имат общ устройствен план. Наистина това е тежък проблем за българските общини, за инвеститорите в България и за гражданите, затова осигуряването на този ресурс е нещо изключително разумно.
Проблемните сектори – слабо развитите райони: Северозападен район, Родопи, Странджа се нуждаят от по-сериозно финансиране. През следващите години са необходими около 243 милиона извън европейското финансиране и специалният поглед в тази посока според нас би бил от изключително значение.
Съвсем накрая – необходимо е, успоредно с общите устройствени планове, и реализирането на реформа по отношение на Кадастъра и Имотния регистър. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да участват в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.
Приканвам народните представители в залата – предстои гласуване.
Колеги, съгласно доклада на Комисията по бюджет и финанси два са законопроектите, които ще бъдат подложени последователно на гласуване.
Разликата между тях е, че в първия е включен Проект на Висшия съдебен съвет, а втория е със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, който не е подкрепен от Комисията.
Гласували 208 народни представители: за 3, против 71, въздържали се 134.
Предложението не е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становище на Министерския съвет, подкрепен в Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 212 народни представители: за 138, против 65, въздържали се 9.
Бюджетът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ, възгласи „Браво!”.)
Заповядайте за първи отрицателен вот, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа, гласувах „против” този бюджет, тъй като не отговаря на нито едно от сериозните предизвикателства пред българската икономика.
Гласувах за този бюджет „против”, тъй като с доклада за бюджета 2016 г. Вие много ясно показвате провала на провежданата от Вас политика. Опитахте се да прокарате актуализация на бюджета за 2015 г. и се провалихте в най-прокламираната от Вас тема относно финансовата стабилност и фискалната консолидация. Предлагате ни увеличение на дефицита на касова основа от 3 на 3,3% и то при положение, че цяла година твърдите, че се борите с контрабандата и събирате повече приходи. Питам: кое е вярно?
Да, събирате повече приходи, но то е нормално, при положение че приходната част е програмирана при 0,8% растеж, а се вижда, че растежът е над 2%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, шумът в залата е над допустимия по начин, че да можем да слушаме и да чуем оратора.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Провалихте се и в другата прокламирана цел – това, че може да провеждате реформи. Дори административната реформа, както чухме от министър Владислав Горанов, се оказа, че не е проведена. Вие бламирахте и финансовия си министър, и не изпълнихте разходните си стандарти и лимити, които сами си определихте. Тук, с актуализацията за
2015 г., трябваше да бъдат внесени оставките на тези министри, които надвишиха тези лимити така, както обеща и премиерът. Видя се, че не можете да правите реформи, според мен, и не искате да правите реформи.
Гласувах „против” този бюджет, защото той ни вкарва и в опасна дългова спирала. Свидетели сме на най-големия темп на нарастване на външния дълг. Забележете, да не мислите, че тези средства са предвидени да се харчат в подкрепа на икономическия растеж, в подкрепа на българските предприемачи и в подкрепа на експорта? – Не, няма нищо подобно в бюджета за 2016 г.
Гласувах „против” този бюджет, тъй като той няма основна цел и няма приоритети. А там, където сте извели приоритети, сте намалили относителния дял на разходите за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Ерменков.
Колеги, отново Ви приканвам за тишина в залата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гласувах „против” този бюджет, първо, защото някой трябваше да гласува отляво против този бюджет, който е изключително десен. За съжаление, от многото претендиращи да са в лявото пространство само Българската социалистическа партия го направи и доказа кой стои вляво.
Второто нещо, за което гласувах „против” е това, че този бюджет узакони онова, за което вече говорим от три дни, когато обсъждаме и останалите закони, свързани с бюджета, а именно че е насочен антисоциално, насочен е единствено и само в защита на богатите, насочен е единствено и само за това някак си да събере едни пари, ако може и последните от джоба на българина, за да има в момента какво да се харчи, за да има един празен чек от 4 милиарда, който да бъде разпределен, пардон, усвоен в лошия смисъл на думата по начина, по който всички познават.
На трето място, гласувах „против”, защото Ви предупреждавам, че с този бюджет Вие направихте първата крачка по пътя на Гърция. Утре, когато народът стане и попита: „Кой е виновен?”, виновните ще бъдете Вие. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот – госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Гласувах „против” този бюджет, защото много внимателно се запознах с разногласията между Министерството на финансите с българските общини, което в този Законопроект не беше променено. Защото искането на българските общини е за още около 500 милиона. Защото делът на българските общини... (Реплики от ГЕРБ.)
Да, Вие може би е добре да слушате, защото изпитахте радостта, че в момента ще управлявате българските общини и те тепърва ще разговарят много с Вас по тези въпроси.
Делът на българските общини, уважаеми колеги, спрямо брутния вътрешен продукт отива на пет. С всеки бюджет той постоянно отива надолу. Спрямо фискалната програма той е 13, а е било време, когато е бил 19. Тоест ние спрямо общия дял на публичния ресурс, по който днес Вие се произнесохте „за”, българските общини получават много по-малък дял.
Второ, смятам, че с този Законопроект се задълбочават междурегионалните различия и политиките, които са свързани с публичната инфраструктура – държавна и общинска.
Уважаеми колеги, погледнете в бюджета и вижте какво решаваме в сферата на свлачищата, в сферата на бедствията и авариите, какво решаваме в сферата на общинските пътища? И тази радост, която блика от Вас, е една голяма отговорност, която Вие поемате за регионалните различия в българската държава. С този бюджет те все повече и повече ще се задълбочават.
Затова гласувах „против” с осъзнатото поведение, че той не е полезен за развитието на инфраструктурата на България, не е полезен и за българските общини. Благодаря. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Уважаеми членове на Министерския съвет, благодаря Ви за участието при обсъждането на бюджета, както и на заместник-министрите, които присъстваха и бяха полезни в дискусията. (Членове на Министерския съвет напускат пленарната зала.)

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение от миналата седмица.
Стигнахме до § 16 по доклада на Комисията.
Очаквам докладчик.
Колеги, на предходното заседание в петък беше докладван § 15 по вносител, който става § 16, в който е Раздел ІІІа, Подраздел I, общо на брой около 23-24 страници. Приключихме с представянето на текста, няма дебат по него.
Сега задавам въпрос – има ли народни представители, които желаят да участват с мнение по § 16, той става с тази номерация в доклада на Комисията?
Има ли желаещи? Няма.
Дебатът е закрит.
По този параграф първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Танев, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Найден Зеленогорски, Антон Тренчев и Димитър Шишков, Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 100 народни представители: за 8, против 28, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 16 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 16 и 17, който стават съответно параграфи 17 и 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 104 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 19.
Предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров – в § 19, в чл. 156, ал. 5 се добавя ново изречение:
„Когато адресът на териториалната структура на решаващия орган, издал ревизионния акт, не попада в района на постоянния или настоящ адрес, или седалището на жалбоподателя, последният може да направи оспорването и пред административния съд, в чиито район попада неговият постоянен или настоящ адрес или седалището му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е един много интересен текст, който предизвика доста дебати и в Комисията, а и между колегите, с които говорихме. Той е насочен към това, на първо място, да подобри достъпа до правосъдие на хората и, на второ място, да облекчи самата съдебна система от огромната натовареност, която имат съдилищата в пет големи града, които в момента разглеждат основно данъчните дела.
Интересното, което разбрах за този текст на Правна комисия, беше, че преди време даже народни представители от ГЕРБ са предлагали подобно нещо, но поради някаква причина са го оттеглили. Аз много се надявам сега колегите от ГЕРБ наистина да се замислят и да си спомнят тези предложения, които са правили техни колеги. Между другото, на Правна комисия имаше и такива колеги от ГЕРБ, които казаха, че ще подкрепят това предложение, макар че като цяло, доколкото разбирам, нагласата е да не бъде подкрепено.
Но това, което ще Ви кажа, се надявам да Ви повлияе и да вземем правилното решение, защото това е една малка стъпка в посока на съдебната реформа, но мисля, че е и една правилна стъпка в правилната посока. Както казах, то подпомага гражданите и им дава достъп до правосъдие по местоживеене, а не да трябва да пътуват до далечни населени места. От друга страна, облекчава съдебната система и съдии, които на месец трябва да гледат по 50-60 дела – забележете, на месец, и то данъчни дела. За да добиете представа какво представлява едно данъчно дело, си представете тази банка (показва председателската банка), която виждате зад мен, наполовина да е натрупана с дебели класьори, които вървят обикновено към едно данъчно дело. Там наистина става дума за огромен доказателствен материал, който трябва да се прочете. Очевидно най-малкото, за да се прочете, физическата възможност е недостатъчна в рамките на един месец – на един съдия, колкото и да му се иска, колкото и да работи в събота и неделя и вечер до късно, да го изгледа в рамките на един месец 50 броя такива дела.
Смисълът на това предложение всъщност е не само в тези пет големи града, като започнете от София, Варна, Бургас, Велико Търново и така нататък, да се гледат такива данъчни дела, а във всички 28 областни центрове, където има административни съдилища, да могат също да се гледат такива данъчни дела и те да не се концентрират в петте големи града.
По отношение на компетентността на съдиите, мисля, че не е нужно да коментираме, че те очевидно, след като в едни градове Административният съд е компетентен да ги гледа, ще бъде не по-малко компетентен и в останалите градове.
Един от основните аргументи, който госпожа Стоянова между другото посочи и аз го споделям като загриженост – дали няма да се стигне до някаква разнопосочна практика или някъде до някаква колизия в решенията на отделните административни съдии, Ви обръщам внимание, че всички тези дела подлежат на контрол от Върховния административен съд. Независимо дали са постановени в Стара Загора или Пловдив, или на някое друго място, ако органът по приходите счита, че решението е неправилно, той може да го оспори пред Върховния административен съд и съответно там да бъде постановено правилно и окончателно решение. Тоест ще има върховен контрол за законосъобразност върху всички тези актове и си мисля, че това не би трябвало да ни притеснява.
Така че много са аргументите, но искам да Ви обърна внимание, че ние проведохме и среща, включително изслушахме заместник-председателя на Върховния административен съд и председателя на Административен съд – София-град, които изключително се изказаха в посока на това предложение и го подкрепиха и като казаха, че наистина очакват облекчаване от 20% – поне в София, да не говоря за Пловдив и останалите градове, което във всички случаи ще помогне на съдиите наистина да постановяват едни по-качествени съдебни актове.
Пак се връщам на това, че един съдия, колкото и добро желание да има да постанови качествено решение, ако няма физическата възможност да изчете целия материал по делото, да се запознае с всички доказателства, да допусне всички експертизи или да изслуша всички вещи лица и свидетели по делото, просто няма физически време за това, той няма как да постанови и качествен съдебен акт. Това разпределяне измежду останалите съдилища ни дава възможност именно за това. Ще спра дотук, за да не Ви отегчавам. Наистина аргументите са много.
Ще завършва с това, че имаше нагласа наистина само по себе си предложението да не бъде отхвърляно като лошо, а да се мисли в перспектива за неговото въвеждане.
Аз наистина не виждам как бихме могли по-добре да формулираме текста – било сега или след една година. Мисля, че е достатъчно прецизен, с една малка забележка, която моля, госпожо Председател, като редакционно предложение да отразите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как да отразявам редакционно на неподкрепено предложение. Редакционни предложения се допускат само по отношение предложенията на Комисията.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ставаше дума, че „адрес” не е съвсем точно, а става въпрос за седалище на орган. Но това е формалност, която разбира се, ако бъде подкрепено предложението в зала, ще направя и редакционно такова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Изказвания – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Кратко изказване ще направя.
В Правната комисия многократно сме обсъждали предложението, което колегата Петър Славов представи на Вашето внимание преди малко. Да, вярно, принципно го подкрепяме, но с ясното съзнание, че към настоящия момент не можем да го приложим.
Колегата Славов Ви разказа за голяма част от нашите опити да участваме активно в анализа и в изготвянето на новата съдебна карта на правосъдната система в Република България. Вярно е, че има диспропорция в разпределението на делата. По отношение обаче на административното правораздаване не можем да кажем, че в конкретния случай това ще доведе до подобряване – физически и механически на разпределението на делата, вероятно ще има известна корекция, но в съществена степен ще засегнем вече създалата се съдебна практика. Това е процес, който не би следвало да се осъществи веднага и непланирано.
Затова предлагам на колегите, които са предложили конкретната редакция, следното. Предстои обсъждане на Административнопроцесуалния кодекс. По този повод започнахме изначално и обсъждането на подсъдността на данъчните актове. Нека не бързаме, нека не го правим сега! Нека съдилищата, включително административните съдилища да имат точен анализ на ефекта от това разпределение.
Искам леко да коригирам, господин Славов може и да ме репликира, но не бяха толкова еднозначни становищата на ръководителите на съдилищата в този смисъл. Според мен председателят на ВАС не се произнесе категорично по този въпрос при обсъждането. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, аз визирах среща, на която Вие може би не сте присъствали и затова може би се получава такова разминаване. Срещата беше във формат заместник-председател на Върховния административен съд и председател на Върховния административен съд – София-град. То беше извън срещата от миналата седмица в рамките на Правната комисия.
На срещата, за която говоря, присъстваха госпожа Стоянова и госпожа Йорданова от ГЕРБ и аз самият. Предоставиха ни детайлни справки за броя дела, очакваното подобряване на натовареността и така нататък. Данните са безспорни. Мога да Ви ги предоставя и да видите, че наистина ще има положителен ефект. Както казах, ще има положителен ефект и за всеки български гражданин, който ще може от населеното място, където живее, да подава жалба, ако желае да обжалва данъчен акт, а да не се налага да пътува до някое от съседните населени места.
Не това обаче в случая е най-важното и не за това основно взех репликата си. Струва ми се, че трябва да се вслушаме в тези аргументи.
Ще Ви кажа още нещо. На тази среща включително председателят на Върховния административен съд се ангажира с жест към приходната администрация, към органите по приходите и каза, че е готов по тяхно предложение да упражнява правомощието си да иска тълкувателни решения на Върховния административен съд, ако те считат, че има противоречива практика, която ги притеснява. Те биха могли да се обръщат директно към него, а той да използва правомощието си от процесуалния закон и да сезира общите събрания. Това за мен беше нещо безпрецедентно и знак на изключително добра воля, което предполагам, че може да бъде оценено.
Пак обръщам внимание, че всички актове, които ще бъдат постановявани от първоинстанционните административни съдилища, в случая ще подлежат на контрол пред Върховния административен съд, както и в момента, така и ще остане. Повече първоинстанционни административни съдилища ще се произнасят като първа инстанция – нищо повече. Ако данъчният орган счита, че нещо не е наред, винаги може да обжалва пред Върховния административен съд и там делото да приключи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Кирилов, Вие не присъствахте на срещата, за която говори господин Славов. Затова искам да Ви обърна внимание, че казаното от него е коректно, но имам и едно допълнение.
След като обсъдихме причините, поради които съдиите биха искали да се промени подсъдността, всъщност си изяснихме, че това е много сериозна стъпка, касаеща много организационни промени както в съдебната система, съдилищата, така и в Националната агенция за приходите. Не е коректно между първо и второ четене с няколко текста, колкото и да са прецизни, както твърди колегата Славов, всичко това да се променя.
На срещата се разбрахме с тях след приемането на бюджета с Националната агенция за приходите да се направи работна група, която да обсъди всички детайли, плюсовете и минусите и какви евентуални последици за едната и другата система би имало приемането на такова решение. Едва тогава да се направи цялостно предложение, а не сега да го правим на парче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов, уважаема госпожо Стоянова! Действително не съм бил на тази среща, но бях на анализа и обсъждането в Правната комисия, когато коментирахме същия текст в контекста да се измени Административнопроцесуалният кодекс. Тогава, на онзи етап, Правната комисия отхвърли текста.
По повод на репликите, които отправихте, ще кажа и следното. Много добре звучи предложението на колегата Славов и изглежда в полза на лицата, които получават защита срещу неправилни данъчно-административни актове. Държим ли сметка обаче, че създаваме друга форма на неравнопоставеност, при която жалбоподателят успешно може да манипулира процеса, включително в голяма степен да затрудни събирането на доказателства? Ако аз като жалбоподател имам опцията да избера мястото за подсъдност, ще закарам софийският НАП да се защитава в Силистра. Тогава софийският НАП ще трябва да носи доказателства и да провежда доказването в най-отдалечения като разстояние съд. Друг е въпросът дали това ще бъде удобно на самия съд. Да, след като мине първоинстанционното решение, ще се обжалва във Върховния административен съд, но това е последна защита за нарушените права.
Струва ми се, че трябва да намерим баланса в това по принцип правилно мислене, но не сме готови.
Аз лично по тази причина и със съжаление към господин Славов, но няма да подкрепя за втори път това предложение – на второ гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Петър Славов и господин Мартин Димитров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 13, против 20, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 19.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, преди да продължим с доклада, господин Ерменков ме информира, че при гласуването на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет за 2016 г., както си спомняте, той направи процедура за обяснение на отрицателен вот, но системата при прегласуването била отчела „въздържал се”. Твърди, че е гласувал „против”. Моля за стенограмата гласът му да се отбележи „против”. (Шум, оживление.)
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 20.
Предложение на народните представители Румен Гечев и група:
„Параграф 20 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Ковачев и Кънчо Филипов:
„Параграф 20 – предложеното изменение на чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! С това изменение в чл. 161 на ДОПК се предвижда: вместо възнаграждение за адвокат, се присъжда на всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Ако целта на тази промяна е да се намалят данъчните дела, в които участват процесуалните представители, то считам, че не е това редът да се натоварва бизнесът с тези допълнителни разходи, които трябва да се присъждат на всяка инстанция. В крайна сметка процесуалните представители са държавни служители и същата тази страна, която участва в процеса, плаща техните възнаграждения.
И към момента в Закона има определена действаща норма, с която се определя и се присъжда юрисконсултско възнаграждение на участниците от страна на Агенцията за приходите. Така че предлагам да подкрепите нашето предложение да отпадне този параграф.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма ги Вашите хора да го подкрепят.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря. Аз се обръщам и към Вашите хора, госпожо Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Реплика? Няма.
Други изказвания? Няма.
Първо гласуваме предложението на народните представители Гечев и група, неподкрепено от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 10, против 46, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Георги Ковачев и Кънчо Филипов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 13, против 45, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме, уважаеми колеги, текста на вносителя за § 20, подкрепен от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 169 се правят следните допълнения:
1. Създава се ал. 3а:
„(3а) До заявяването им за принудително събиране, задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.”
2. В ал. 8 след цифрата „3” се добавя „3а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 21.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 21.
Предложение на народните представители Славов и Димитров:
„§ 21 да се заличи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Гечев, Търновалийски, Ненов и Георгиев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Танев и група:
„§ 21 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 22:
„§ 22. В чл. 171, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „или изпълнението е спряно по искане на длъжника”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Славов и Димитров, идентично на предложението на народните представители Танев и група – § 21 да отпадне, неподкрепено от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 37, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 21, който става § 22, в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 22.
Предложение на народните представители Славов и Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Гечев и група.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Танев и група.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията § 22 да бъде отхвърлен.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграфи 23 и 24 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 23 и 24 по вносител, подкрепени в доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграф 25 има предложение на народния представител Георги Ковачев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Танев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, 2, 4 и 5 и не го подкрепя по т. 3.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 182 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата „Покана” се заменя с „Действия”.
2. Алинея 1 се отменя.
3. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Ако задължението не бъде изплатено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, постановил вземането, съответно органът Националната агенция за приходите, може:
1. да уведоми длъжника писмено, по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.”
4. В ал. 3, в текста преди т. 1 думите „органът по ал. 1” се заменят с „органът, установил вземането” и се поставя запетая.
5. Алинея 6 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Изказвания? Няма.
Първо, гласуваме предложението на Димитър Танев и група народни представители в частта, неподкрепена от Комисията по т. 3.
Гласували 90 народни представители: за 6, против 20, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 25 по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграфи 26 и 27 по вносител – Комисията подкрепя предложението на вносителя за тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за § 26 и § 27.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграф 28 има предложение на народните представители Румен Гечев и група.
Комисията го подкрепя.
Предложение на народните представители Георги Ковачев и Кънчо Филипов.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложение на Комисията § 28 да бъде отхвърлен.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28.
Господин Председател, моля да подложите на гласуване поправка в този текста на вносителя, а именно думите „съответната регионална служба на контролно-техническата инспекция” да се заменят с думите „съответната областна дирекция „Земеделие”, тъй като междувременно е приет ЗИД на Закона за регистрация и контрол на земеделската техника, където се регламентира закриването на контролно-техническите инспекции и преминаването на дейността им в съответните областни дирекции „Земеделие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Предлагам да гласуваме предложенията на госпожа Менда Стоянова за редакционно изменение.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега гласуваме § 29, който става § 28, в следния текст:„В чл. 201, ал. 5 изречение първо думата „общината” се заменя със „съответната областна дирекция „Земеделие”.”
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 29:
„§ 29. Създава се чл. 202а:
Електронен запор върху вземане по сметка в банка
Чл. 202а. (1) Електронен запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от публичен изпълнител при условията и по реда на чл. 450а от Гражданския процесуален кодекс.
(2) За събирането на публични вземания държавата и общините са освободени от заплащането на такси и други разходи за достъпа до Единната среда за обмен на електронни запори по чл. 450а от Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов
§ 29.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30 и § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за § 30 и § 31.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 32 – предложение на народните представители Славов и Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията § 32 да бъде отхвърлен.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 33 до 37 включително, които стават съответно параграфи от 32 до 36 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме направеното предложение, подкрепено от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 38 – предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Славов и Димитров.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Предложение на народния представител Гечев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 37:
„§ 37. В чл. 235 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) изречение второ се изменя така: „При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България.”;
б) създава се изречение трето: „Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област.”
2. В ал. 2 след думата „оценка” се добавя „която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице”.
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Алинея 3 не се прилага при нова продан по реда на чл. 250, ал. 4 или чл. 254, ал. 10.
(5) Окончателната оценка не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Тук искам да мотивирам неприемането на втората част от нашето предложение, а именно възможността да може да бъде обжалвана окончателната оценка, която се отхвърля с този параграф.
Неясни са за мен мотивите за отнемане правото на защита по окончателната оценка. (Реплики.)
Говоря за окончателната оценка.
Обясненията, които получихме, че това давало възможност да се шиканира процесът смятам, че са несериозни и считам тези мотиви за несериозни, затова сме предложили да отпадне и т. 3, която да застава като т. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Правите ли редакционно предложение?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Защото имате предложение, което е прието и втора точка, която е оттеглена.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Точка 2 – да отпадне, което е прието, и т. 3 – поддържаме си предложението.
Точка 3 става т. 2, която се променя:
„2. Създава се ал. 4 и от съдържанието отпада съдържанието на т. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Вижте, във Вашето предложение имате подкрепено предложение и оттеглено такова.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Точно така. Подкрепяме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ако в окончателната редакция имате редакционно предложение, го направете. Ако имате редакционна бележка!
Току-що е прочетена редакцията на § 38, който става § 37.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Точно така. Предлагам т. 2, която е оттеглена на Комисия, да бъде гласувана. Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Това няма как, то е оттеглено. Просто няма как.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Уважаеми колеги, гласуваме редакцията на § 38, който става § 37, в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължете, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 39 – предложение на народния представител Танев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Гечев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 40, 41 и 42, които стават съответно параграфи 38, 39, 40, 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме първо § 39 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 38. Едновременно с това гласуваме нови параграфи 39, 40 и 41 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложението за четирите параграфа е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 42 – предложение на народния представител Гечев и група народни представители:
„В § 43, т. 3 да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме първо предложение от народните представители Румен Гечев и сие, което не е подкрепено от Комисията.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 90 народни представители: за 19, против 46, въздържали се 25.
Предложението не е прието. (Реплики.)
Нека да гласуваме параграфа и ще Ви дам думата.
Гласуваме § 43, който става § 42, по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
По начина на водене – господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, без да нарушавам миролюбивия тон в залата, все пак Ви обръщам внимание, че не сме в търговско отделение, за да казвате: „Румен Гечев и сие”. Коректно е да се каже: Румен Гечев и група народни представители, или да ги изброите поименно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за забележката.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: От § 44 до § 47 по вносител – Комисията подкрепя текста на тези параграфи, които съответно стават параграфи от 43 до 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме анблок параграфи 43, 44, 45 и 46 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 48 – предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 48 до 50, които стават съответно параграфи от 47 до 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 47, 48 и 49 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 51 – предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 50 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 52 – предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 51:
„§ 51. В чл. 258 ал. 5 се изменя така:
„(5) Оценката на вещта се съобщава и на съсобственика недлъжник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, уважаеми колеги, § 51 по вносител, след редакцията на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров:
„Създава се нов § 52а:
„§ 52а. В чл. 268, ал.1:
1. Създава се ново изречение второ:
„Когато адресът на териториалната структура на решаващия орган, издал обжалвания акт, не попада в района на постоянния или настоящ адрес, или седалището на жалбоподателя, последният може да направи оспорването и пред административния съд, в чийто район попада неговият постоянен или настоящ адрес или седалището му.”
2. Досегашното изречение второ става изречение трето.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 22, против 11, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме подкрепен от Комисията текст на вносителя за § 52.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 54 – предложение на народния представител Менда Стоянова, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Може ли само да Ви прекъсна?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Следва един изключително дълъг параграф. Ще Ви помоля да го прочетете. Поради изтичане на времето, няма да го подложа на гласуване, просто информирам народните представители. Ще бъде гласуван утре. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „§ 53. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се § 1а:
„§ 1а. По смисъла на Глава шестнадесета, Раздел ІІІа:
1. „Предоставяща информация финансова институция” е всяка българска финансова институция, която не е непредоставяща информация финансова институция.
2. „Българска финансова институция” е:
а) всяка финансова институция, която е местно лице за данъчни цели на Република България, с изключение на всеки клон на такава финансова институция, който се намира извън страната;
б) всеки клон на финансова институция, която не е местно лице за данъчни цели на Република България, ако този клон се намира в страната.
3. „Финансова институция” означава попечителска институция, депозитарна институция, инвестиционно образувание или определено застрахователно дружество. Финансова институция е местно лице за данъчни цели на една държава, ако финансовата...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Госпожо Стоянова, искам да Ви прекъсна.
Преди това само да прочета на колегите съобщението за парламентарен контрол утре. Мисля, че това е редно, след което ще Ви дам възможност този дълъг текст да бъде изчетен.
Съобщение за парламентарен контрол на 20 ноември 2015 г., петък, 11,00 ч.:
Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Божинов.
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Търновалийски.
Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Търновалийски.
Прекъсвам съобщението за парламентарен контрол.
Продължете с докладването на текста, след което ще има довършване на съобщението за парламентарен контрол.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: За протокола – ще започнем отново от точка трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: 3. „Финансова институция” означава попечителска институция, депозитарна институция, инвестиционно образувание или определено застрахователно дружество. Финансова институция е местно лице за данъчни цели на една държава, ако финансовата институция попада под юрисдикцията на тази държава и тя има право да наложи на финансовата институция задължение за предоставяне на информация. Счита се, че тръст, който е финансова институция (независимо дали е местно лице за данъчни цели на държава) попада под юрисдикцията на една държава, ако един или повече от попечителите са местни лица на тази държава, освен ако тръстът предоставя цялата информация по този кодекс на друга държава, тъй като е нейно местно лице за данъчни цели. Счита се, че финансова институция (с изключение на тръст), която не е местно лице за данъчни цели (тъй като е фискално прозрачна или попада под юрисдикция, която не предвижда подоходен данък) попада под юрисдикцията на една държава, когато:
а) е учредена съгласно законодателството на тази държава;
б) има място на управление (включително на действително управление) в тази държава, или
в) подлежи на финансов надзор в тази държава.
4. „Попечителска институция” е всяко образувание, което държи като съществена част от стопанската си дейност финансови активи за чужда сметка. Едно образувание държи финансови активи за чужда сметка като съществена част от стопанската си дейност, ако брутният доход на образуванието от държаните финансови активи и свързаните с тях финансови услуги е равен или надвишава 20 на сто от брутния доход на образуванието през по-краткия от следните два периода:
а) тригодишния период, който приключва на 31 декември преди годината, в която се прави определянето;
б) периода, през който образуванието е съществувало.
5. „Депозитарна институция” е всяко образувание, което приема влогове в рамките на обичайното извършване на банкова или подобна стопанска дейност.
6. „Инвестиционно образувание” е всяко образувание:
а) което извършва преимуществено като стопанска дейност една или повече от следните дейности или операции от името и за сметка на клиент:
аа) търговия с инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, сертификати за депозит и др.) и деривати; търговия с чуждестранна валута, инструменти, представляващи обменни операции, и инструменти, свързани с лихвени проценти и индекси; търговия с прехвърляеми ценни книжа или стокови фючърси;
бб) управление на портфейли на индивидуални клиенти или на колективни инвестиционни схеми, или други предприятия за колективно инвестиране;
вв) друга форма на инвестиране, администриране или управление на финансови активи или пари от името на други лица;
б) брутният доход на което се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с финансови активи, ако образуванието се управлява от друго образувание, което е депозитарна институция, попечителска институция, определено застрахователно дружество или инвестиционно образувание, описано в буква „а”.
Едно образувание преимуществено извършва като стопанска дейност една или повече от дейностите, описани в буква „а”, или брутният доход на образуванието се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с финансови активи за целите на буква „б”, ако брутният доход на образуванието, произтичащ от съответните дейности, е равен или надвишава 50 на сто от брутния доход на образуванието през по-краткия от следните два периода: тригодишния период, който приключва на 31 декември от годината, предшестваща годината, в която се прави определянето, или периода, през който образуванието е съществувало.
Понятието „инвестиционно образувание” не включва образувания, които са активни нефинансови образувания, отговарящи на някой от критериите в т. 48, букви „г”-„ж”. Настоящата точка се тълкува в съответствие със сходната редакция на определението за „финансова институция” в препоръките на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF).
7. „Финансов актив” включва:
а) ценни книжа като дял или акция в дружество; съдружие или действителна собственост в притежавани от широк кръг лица или публично търгувани съдружия или тръстове; дългови ценни книжа, обезпечени или необезпечени облигации или друго доказателство за наличие на дълг;
б) дял в съдружие, стоки, суапове, в това число лихвен суап, валутен суап, базов суап, лихвен таван, лихвен под, суап върху стоки, суап върху дялови ценни книжа, суап върху капиталови индекси и подобни споразумения;
в) застрахователен договор или анюитетен договор;
г) всякакви участия, включително фючърс или форуърден договор или опция, в ценни книжа, дял в съдружие, стока или дериват върху стока, суап, застрахователен договор или анюитетен договор;
д) за целите на FATCA споразумението финансовият актив включва и финансов инструмент или договор с цел инвестиция като валутна или стокова транзакция, суап за кредитно неизпълнение, суап, базиран на нефинансов индекс, договор с условна главница или други деривативни инструменти.
Финансовият актив не включва пряка собственост в недвижимо имущество, несвързана с дълг.
8. „Определено застрахователно дружество” е всяко образувание, което е застраховател (или холдинг на застрахователно дружество), което издава или е длъжно да извършва плащания по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор.
9. „Финансова институция на участваща юрисдикция” е:
а) финансова институция, която е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, с изключение на клон на финансовата институция, който се намира извън участващата юрисдикция;
б) клон на финансова институция, която не е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, който се намира в участваща юрисдикция.
10. „Финансова институция на партньорска юрисдикция” е:
а) финансова институция, която е местно лице за данъчни цели на партньорска юрисдикция, с изключение на клон на финансовата институция, който се намира извън партньорската юрисдикция;
б) клон на финансова институция, която не е местно лице за данъчни цели на партньорска юрисдикция, който се намира в партньорската юрисдикция.
11. „Неучастваща финансова институция” е финансова институция по чл. 1, ал. 1, буква „р” от FATCA споразумението.
12. „Непредоставяща информация финансова институция” е всяка финансова институция, която е:
а) държавно образувание, международна организация или централна банка, освен в случаите на плащане, произтичащо от задължение във връзка с търговска финансова дейност от вида, извършван от определено застрахователно дружество, попечителска институция или депозитарна институция;
б) пенсионен фонд с широко участие, пенсионен фонд с тясно участие, пенсионен фонд на държавно образувание, на международна организация или централна банка, или освободен издател на кредитни карти;
в) всяко друго образувание с нисък риск да бъде използвано за отклоняване от данъчно облагане, с характеристики, подобни на някое от образуванията, описани в букви „а” и „б”, и което е включено в списъка на непредоставящите информация финансови институции, посочен в чл. 142г, ал. 1, при условие че статусът на образуванието като непредоставяща информация финансова институция не възпрепятства постигането на целите на настоящия кодекс;
г) освободено предприятие за колективно инвестиране;
д) тръст, доколкото попечителят е предоставяща информация финансова институция, която предоставя цялата информация съгласно задълженията по чл. 142б по отношение на всички сметки на тръста, за които се предоставя информация;
е) за целите на FATCA споразумението – българска финансова институция или друго образувание, което е местно лице на Република България, описани в Приложение II на FATCA споразумението като непредоставяща информация българска финансова институция.
13. „Държавно образувание” означава правителството на Република България, държава – членка на Европейския съюз, или друга юрисдикция, всякакви административни единици и/или политически подразделения на Република България, държава членка или друга юрисдикция (щат, област, окръг или община) или всяка държавна агенция или институция на Република България, държава членка или друга юрисдикция. Това понятие включва съставните части по т. 14, контролираните образувания по т. 15 и административни единици и/или политическите подразделения на Република България, държава членка или друга юрисдикция.
14. „Съставна част” на Република България, държава членка или друга юрисдикция означава всяко лице, организация, агенция, бюро, фонд, учреждение или друг орган независимо от начина, по който е създаден, които представляват орган на публична власт. Нетните приходи на органа на публична власт трябва да са кредитирани на собствената му сметка или на други сметки на Република България, държавата членка или друга юрисдикция, без никаква част от тях да се използва в полза на частноправни субекти. Съставната част не включва лице, което е суверен, длъжностно лице или ръководител и което действа в лично качество.
15. „Контролирано образувание” е образувание на Република България, държава членка или друга юрисдикция, което е самостоятелен правен субект и което отговаря на следните условия:
а) образуванието се притежава и контролира изцяло от едно или повече държавни образувания пряко или чрез едно или повече контролирани образувания;
б) нетните приходи на образуванието се кредитират на собствената му сметка или на сметките на едно или повече държавни образувания, без никаква част от тях да се използва в полза на частноправни субекти;
в) в случай на прекратяване активите на образуванието се прехвърлят на едно или повече държавни образувания.
Не се счита, че доход се използва в полза на частноправни субекти, ако те са бенефициери на държавна програма и дейностите по програмата се изпълняват в обществена полза с цел създаване на обществени блага или ако са свързани с администриране на етап от управлението. Независимо от горното се приема, че доходът се използва в полза на частноправни субекти, ако той произтича от използването на държавно образувание за извършване на търговска дейност, като търговска банкова дейност, при която се предоставят финансови услуги.
16. „Международна организация” е всяка международна организация или изцяло притежавана от нея агенция или институция. Тази категория включва всяка междуправителствена организация, включително наднационална организация, която се състои преимуществено от правителства, има действащо споразумение за седалище в Република България или споразумение, което до голяма степен е от подобен характер, и чийто доход не се използва в полза на частноправни субекти.
17. „Централна банка” е институция на Република България, държава членка или друга юрисдикция, която съгласно законодателството или правителствен акт е основният орган, който емитира инструменти, предназначени да бъдат в обращение под формата на парична единица, включително и когато е самостоятелен от правителството на държавата субект, независимо дали е притежаван изцяло или частично от Република България, държава членка или друга юрисдикция.
18. „Пенсионен фонд с широко участие” е фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт или всяка комбинация от тези събития на бенефициери, които са настоящи или бивши служители, или на лица, посочени от такива служители на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че фондът:
а) няма бенефициер, който да притежава повече от 5 на сто от активите на фонда;
б) подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на Националната агенция за приходите, и
в) отговаря на едно от следните условия:
аа) фондът е освободен от данъчно облагане върху инвестиционен доход или облагането на такъв доход е отсрочено или се извършва по намалена ставка във връзка със статуса на фонда като пенсионна схема;
бб) фондът получава най-малко 50 на сто от общите вноски от участващи работодатели, с изключение на трансфери на активи от други пенсионни фондове, определени като такива по този кодекс, или от пенсионни сметки, описани в т. 39, буква „а“;
вв) разпределения или тегления на суми от фонда се разрешават само при настъпване на определени събития, свързани с пенсиониране, инвалидност или смърт (с изключение на разпределения с прехвърляне към други пенсионни фондове, определени като такива по този кодекс, или пенсионни сметки, описани в т. 39, като в случаите на разпределения или тегления на суми преди настъпването на такива определени събития се налага неустойка;
гг) вноските, освен разрешени наваксващи вноски, на служители във фонда са ограничени до получения от служителя доход или не могат да надвишават годишно левовата равностойност на 50 000 щатски долара, като се прилагат правилата на чл. 142с за сумиране на сметки.
19. „Пенсионен фонд с тясно участие” е фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери, които са настоящи или бивши служители, или на лица, посочени от такива служители, на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, и отговаря на следните условия:
а) във фонда се осигуряват по-малко от 50 лица;
б) във фонда участват един или повече работодатели, които не са инвестиционни образувания или пасивни нефинансови образувания;
в) вноските на служителя и на работодателя във фонда, освен трансферите на активи от пенсионни сметки, описани в т. 39, буква „а”, са ограничени до получения от служителя доход и обезщетение;
г) участниците, които не са местни лица на Република България, нямат право на повече от 20 на сто от активите на фонда;
д) фондът подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на Националната агенция за приходите.
20. „Пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка” е фонд, създаден от държавно образувание, международна организация или централна банка за изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери или участници, които са настоящи или бивши служители или на посочени от тях лица, или които не са настоящи или бивши служители, ако обезщетенията на такива бенефициери или участници се предоставят за извършени лични услуги в полза на държавното образувание, международната организация или централната банка.
21. „Освободен издател на кредитни карти” е финансова институция, която отговаря на следните условия:
а) финансовата институция се счита за такава единствено поради това, че е издател на кредитни карти, приемащ плащане над дължимата наличност по картата и това надплащане не се възстановява незабавно на клиента;
б) към 1 януари 2016 г. финансовата институция прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над левовата равностойност на 50 000 щатски долара или гарантират, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като във всеки случай се прилагат правилата на чл. 142с за сумиране на сметки. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности за оспорени транзакции, но включва кредитни наличности от връщане на стоки. Когато в международен договор за автоматичен обмен на финансова информация, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, е посочена дата, различна от тази по буква „б”, се прилага датата съгласно международния договор.
22. „Освободено предприятие за колективно инвестиране” е инвестиционно образувание, регулирано като предприятие за колективно инвестиране, при условие че цялото участие в него се държи от или чрез физически лица или образувания, които не са лица, за които се предоставя информация, с изключение на пасивни нефинансови образувания с контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. За целите на FATCA споразумението освободено предприятие за колективно инвестиране е това, отговарящо на условията по тази точка, с изключение на случаите, в които участието се държи от физически лица и/или неучастващи финансови институции.
23. „Финансова сметка” е сметка, поддържана от финансова институция, която включва депозитна сметка, попечителска сметка и:
а) в случай на инвестиционно образувание – всяко капиталово или дългово участие във финансовата институция; независимо от горното понятието „финансова сметка” не включва капиталово или дългово участие в образувание, което е инвестиционно образувание единствено поради това, че:
аа) предоставя инвестиционни консултации на или действа от името на, или
бб) управлява портфейл на или действа от името на клиент за целите на инвестирането, управлението или администрирането на финансови активи, вложени на името на клиента във финансова институция, различна от това образувание;
б) в случай на финансова институция, която не е посочена в буква „а” – всяко капиталово или дългово участие във финансовата институция, ако класът на участието е такъв, че да се избегне предоставяне на информация в съответствие с този кодекс;
в) всеки застрахователен договор с откупна стойност и всеки анюитетен договор, сключен или поддържан от финансова институция, различен от несвързан с инвестиции, непрехвърлим, незабавно платим пожизнен анюитет, сключен с дадено лице за изплащане на обезщетения при пенсиониране или инвалидност, предоставени по сметка, която е изключена сметка;
г) за целите на FATCA споразумението, в случай на финансова институция, която не е посочена в буква „а” – всяко капиталово или дългово участие във финансовата институция, ако:
аа) участието не е регулярно търгувано на място за търговия на ценни книжа;
бб) стойността на прякото или непряко участие е определена главно на база на активите, които пораждат плащанията с източник в Съединените американски щати, върху които се удържа данък, и
вв) класът на участието е такъв, че да се избегне предоставяне на информация в съответствие с този кодекс.
д) терминът „финансова сметка” не включва сметки, които са изключени сметки по т. 39.
24. „Депозитна сметка” включва всяка разплащателна, спестовна, срочна, търговска или влогова сметка, сметка, която се удостоверява с депозитен сертификат, сертификат за спестовна сметка, инвестиционен сертификат, дългов сертификат или друг подобен инструмент, поддържани от финансова институция при обичайното извършване на банкова дейност или подобна стопанска дейност. Депозитната сметка включва също сума, държана от застрахователно дружество по договор с гарантирана инвестиция или подобно споразумение за изплащане или начисляване на съответна лихва.
25. „Попечителска сметка” е сметка, различна от застрахователен договор или анюитетен договор, по която се държат един или повече финансови активи в полза на друго лице.
26. „Капиталово участие” в случай на съдружие, което е финансова институция, е участие в капитала или печалбите на съдружието. В случай на тръст, който е финансова институция, се приема, че капиталовото участие се държи от всяко лице, което е считано за учредител или бенефициер на целия или на част от тръста, или от всяко друго физическо лице, което упражнява крайния действителен контрол върху тръста. Лице, за което се предоставя информация, се счита за бенефициер на тръста, ако такова лице има право да получава пряко или непряко задължително разпределение или може да получава пряко или непряко разпределение от тръста по преценка на попечителя.
27. „Застрахователен договор” е договор, с изключение на анюитетен договор, по силата на който издателят на застрахователната полица се съгласява да изплати обезщетение или определена сума при настъпване на определено случайно събитие, включващо смърт, заболяване, злополука, отговорност или имуществен риск.
28. „Анюитетен договор” е договор, по който издателят се съгласява да извършва плащания за срок, определен изцяло или отчасти от продължителността на живота на едно или повече лица, включително и договор, считан за анюитетен съгласно законодателството на Република България, държава членка или друга юрисдикция.
29. „Застрахователен договор с откупна стойност” е застрахователен договор, с изключение на презастрахователен договор за обезщетение, сключен между две застрахователни дружества, който има откупна стойност. За целите на FATCA споразумението откупната стойност е в размер, по-голям от левовата равностойност на 50 000 щатски долара.
30. „Откупна стойност” е по-голямата стойност между: сумата, която застраховащият има право да получи при разваляне или прекратяване на договора, определена без намаление за евентуална такса при разваляне или заем по полицата, и сумата, която застраховащият може да заема съгласно или във връзка с договора. Независимо от това понятието „откупна стойност” не включва сума, платима по застрахователен договор:
а) единствено на основание смъртта на лице, застраховано по договор за животозастраховане;
б) като обезщетение за претърпяна телесна повреда или заболяване или друго плащане, предоставящо обезщетение за претърпяна икономическа загуба вследствие на настъпването на застрахователното събитие;
в) като възстановяване на изплатена преди това премия по застрахователен договор, с изключение на договор за животозастраховане, свързан с инвестиции, или анюитетен договор, поради разваляне или прекратяване на договора, намаляване на излагането на риск през действителния срок на договора или произтичащо от коригиране на съобщение или подобна грешка по отношение на премията по договора;
г) като дивидент за застраховащия, с изключение на дивидент при прекратяване, при условие че дивидентът е свързан със застрахователен договор, съгласно който единствените платими обезщетения са посочените в буква „б”;
д) като възстановяване на предварителна премия или премиен депозит по застрахователен договор, за който премията е платима най-малко ежегодно, ако размерът на авансовата премия или на премийния депозит не надвишава следващата годишна премия, която ще бъде платима по договора;
е) за целите на FATCA споразумението букви „а”, „г” и „д” не се прилагат и понятието „откупна стойност” не включва дивидент на застраховащия на база на застрахователния резултат във връзка с договора или съответната група.
31. „Съществуваща сметка” е:
а) финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция към 31 декември 2015 г.; когато в международен договор за автоматичен обмен на финансова информация, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, е посочена дата, различна от 31 декември 2015 г., се прилага датата съгласно международния договор.
б) всяка финансова сметка на титуляр на сметка независимо от датата, на която тази финансова сметка е била открита, ако:
аа) титулярят на сметката притежава в предоставящата информация финансова институция или в нейно свързано образувание в страната и финансова сметка, която е съществуваща сметка по смисъла на буква „а”;
бб) предоставящата информация финансова институция счита финансовите сметки по буква „а” и всяка друга финансова сметка на титуляря, които са съществуващи сметки по смисъла на буква „б”, като единна финансова сметка за целите на изпълнението на изискванията за стандартите за познаване на клиента по чл. 142р, ал. 1 и за целите на определянето на наличността или стойността на всяка от финансовите сметки, когато се прилагат прагове за наличност по сметки;
вв) при финансова сметка, за която се прилагат МИП процедури, предоставящата информация финансова институция прилага МИП процедурите за сметката по буква „а”;
гг) откриването на финансовата сметка не изисква предоставяне на нова, допълнителна или изменена информация от титуляря на сметката освен за целите на настоящия кодекс;
в) за целите на FATCA споразумението „съществуваща сметка” е финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция към 30 юни 2014 г.
32. „Нова сметка” е финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция, открита на или след 1 януари 2016 г., освен когато тя е считана за съществуваща сметка по смисъла на т. 31, буква „б”. За целите на прилагане на FATCA споразумението „нова сметка” е финансова сметка, открита на или след 1 юли 2014 г. Когато в международен договор за автоматичен обмен на финансова информация, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, е посочена дата, различна от 1 януари
2016 г., се прилага датата съгласно международния договор.
33. „Съществуваща сметка на физическо лице” е съществуваща сметка с титуляр едно или повече физически лица.
34. „Нова сметка на физическо лице” е нова сметка с титуляр едно или повече физически лица.
35. „Съществуваща сметка на образувание” е съществуваща сметка с титуляр едно или повече образувания.
36. „Сметка на малка стойност” е съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 31 декември 2015 г., които не надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара. За целите на FATCA споразумението „сметка на малка стойност” е съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 30 юни 2014 г., които не надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара.
37. „Сметка на голяма стойност” е съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 31 декември 2015 г. или 31 декември на всяка следваща година, които надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара. За целите на FATCA споразумението „сметка на голяма стойност” е съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 30 юни 2014 г., 31 декември 2015 г. или 31 декември на всяка следваща година, които надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара.
38. „Нова сметка на образувание” е нова сметка с титуляр едно или повече образувания.
39. „Изключена сметка” е една от следните сметки:
а) пенсионна сметка, която отговаря на следните условия:
аа) сметката подлежи на регулиране като лична пенсионна сметка или е част от регистрирана или регулирана пенсионна схема за изплащане на обезщетения при пенсиониране, включително на обезщетения при инвалидност или смърт;
бб) сметката се облага при по-благоприятни условия (вноските по сметката, които биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или се освобождават от брутния доход на титуляря на сметката или се облагат с намалена ставка или облагането на доход от инвестиции по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);
вв) за сметката се предоставя информация на Националната агенция за приходите;
гг) тегления се извършват, при условие че е достигната определена възраст за пенсиониране или са настъпили инвалидност или смърт, а за тегления преди настъпването на такива определени събития се налагат неустойки;
дд) годишните вноски са ограничени до левовата равностойност на 50 000 щатски долара или по-малко или е определена максимална граница на вноските по сметката за цялата продължителност на живота до левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара или по-малко, като във всеки случай се прилагат правилата на чл. 142с за сумиране на сметки; не се счита, че финансовата сметка не отговаря на изискванията на изречение първо само защото по такава финансова сметка могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече финансови сметки, които отговарят на изискванията на буква „а” или „б” или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на определенията в т. 18 – 20;
б) сметка, която отговаря на следните условия:
аа) сметката подлежи на регулиране като инвестиционен инструмент за цели, различни от пенсиониране, и се търгува регулярно на място за търговия на ценни книжа или подлежи на регулиране като спестовна схема за цели, различни от пенсиониране;
бб) сметката се облага при по-благоприятни условия (вноските по сметката, които биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или се освобождават от брутния доход на титуляря на сметката или се облагат по намалена ставка или облагането на доход от инвестиции по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);
вв) тегленията се извършват, при условие че отговарят на специфични критерии, свързани с целта на инвестиционната или спестовната сметка (предоставяне на образователни или медицински придобивки), а за тегления, извършени преди такива критерии да са изпълнени, се налагат неустойки;
гг) годишните вноски са ограничени до левовата равностойност на 50 000 щатски долара или по-малко, като се прилагат правилата на чл. 142с за сумиране на сметки; не се счита, че финансовата сметка не отговаря на изискванията на изречение първо само защото по такава финансова сметка могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече финансови сметки, които отговарят на изискванията на букви „а” и „б”, или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на определенията в т. 18 – 20;
в) договор за животозастраховане със застрахователен период, който ще изтече преди застрахованото лице да навърши 90-годишна възраст, ако договорът отговаря на следните условия:
аа) периодичните застрахователни премии, които не намаляват с времето, се изплащат най-малко веднъж годишно през по-краткия от следните два периода: периода на действие на договора или докато застрахованото лице навърши 90-годишна възраст;
бб) никое лице няма достъп до стойност по договора (чрез теглене, заем или по друг начин), без това да изисква прекратяване на договора;
вв) сумата (освен в случай на обезщетение при смърт), платима при предсрочно прекратяване или при прекратяване на договора, не може да надвишава съвкупните премии, изплатени по договора, след приспадане на сбора от таксите при смърт и/или заболяване и разходите (независимо дали са наложени в действителност) за периода или периодите на действие на договора и всяка сума, платена преди предсрочното прекратяване или преди прекратяването на договора;
гг) страна по договора не е приобретател срещу възнаграждение;
г) сметка, която е държана само като част от наследствена маса, ако документацията за такава сметка съдържа препис от завещанието на починалия или от акта за смърт;
д) сметка, открита във връзка с едно от следните:
аа) съдебно разпореждане или решение;
бб) продажба, замяна или наем на движимо или недвижимо имущество или права, ако сметката отговаря на следните условия:
ааа) сметката е захранена единствено с авансово (начално) плащане, задатък, депозит на сума, подходяща за обезпечаване на задължение, което произтича пряко от сделка, или подобно плащане, или се финансира с финансов актив, който е вложен по сметката във връзка с продажба, замяна или наем на имущество или права;
ббб) сметката е открита и се използва единствено, за да обезпечи задължението на купувача да заплати покупната цена за имущество или права, на продавача да заплати условно задължение или на наемодателя или наемателя да заплати обезщетение за вреди, свързани с отдаденото под наем имущество, както е предвидено в договор за наем;
ввв) активите на сметката, включително полученият по нея доход, се изплащат или се разпределят по друг начин в полза на купувача, продавача, наемодателя или наемателя (включително за изпълнение на задължение на такова лице) при продажба, замяна или отказ от собственост или при прекратяване на договора за наем;
ггг) сметката не е гаранционна сметка по маржин сделки или подобен вид сметка, открита във връзка с продажба или замяна на финансов актив;
ддд) сметката не е свързана със сметка по буква „е”;
вв) задължение на финансова институция, обслужваща обезпечен с недвижимо имущество заем, да задържи част от плащането единствено с цел улесняване на плащането на по-късен етап на данъци или застраховки, свързани с недвижимото имущество;
гг) задължение на финансова институция единствено да улесни плащането на данъци на по-късен етап;
е) депозитна сметка, която отговаря на следните условия:
аа) сметката съществува единствено поради това, че клиент извършва плащане над дължимата сума по кредитна карта или договор за револвиращ кредит и надплатената сума не се възстановява незабавно на клиента;
бб) към 1 януари 2016 г. финансовата институция прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над левовата равностойност на 50 000 щатски долара или гарантират, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата на чл. 142с; за тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности за спорни транзакции, но включва кредитни наличности от връщане на стоки;
ж) всяка друга сметка, която е с нисък риск да бъде използвана за избягване на данъци, с характеристики, които са подобни на някоя от сметките, описани в букви „а” – „е”, и която е включена в списъка на изключените сметки по чл. 142г, ал. 1, при условие че статусът на такава сметка като изключена сметка не възпрепятства постигането на целите на настоящия кодекс.
40. „Сметка, за която се предоставя информация” е финансова сметка, която се поддържа от предоставяща информация финансова институция, с титуляр едно или повече лица, за които се предоставя информация, или с титуляр пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, при условие че е идентифицирана като такава съгласно процедурите за комплексна проверка.
41. „Лице, за което се предоставя информация”, е:
1. лице от участваща юрисдикция, с изключение на:
а) дружество, чиито акции се търгуват регулярно на едно или повече места за търговия на ценни книжа;
б) дружество, което е свързано образувание с дружество по буква „а”;
в) държавно образувание;
г) международна организация;
д) централна банка;
е) финансова институция.
2. за целите на FATCA споразумението – всяко определено американско лице съгласно чл. 1, ал. 1, буква „аа” от FATCA споразумението.”
42. „Лице от участваща юрисдикция” е физическо лице или образувание, което е местно лице за данъчни цели на една (или повече) участваща юрисдикция съгласно данъчното й законодателство, или наследствена маса на починало лице, което е било местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция; съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност (с изключение на тръст, който е пасивно нефинансово образувание), за което не може да бъде определено къде е местно лице за данъчни цели, се счита за установено в юрисдикцията, където е място на неговото действително управление.
43. „Участваща юрисдикция” е:
а) всяка друга държава – членка на Европейския съюз;
б) всяка друга юрисдикция, с която Република България има действащо споразумение, което предвижда, че юрисдикцията ще предоставя информацията, посочена в чл. 142б, и която е определена в списък, публикуван от Република България и предоставен на Европейската комисия;
в) всяка друга юрисдикция, с която Европейският съюз има действащо споразумение, което предвижда, че юрисдикцията ще предоставя информацията, посочена в чл. 142б, и която е определена в списък, публикуван от Европейската комисия;
г) Съединените американски щати.
44. За целите на прилагане на FATCA споразумението „партньорска юрисдикция” е юрисдикция, която има действащо споразумение със Съединените американски щати за улесняване на въвеждането в действие на Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки („FATCA”) и която е определена в списък, публикуван от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати.
45. „Контролиращи лица” са физически лица, които упражняват контрол над образувание. В случай на тръст това понятие означава учредителя(ите), попечителя(ите), пазителя(ите), бенефициера(ите) или класа бенефициери и всяко друго физическо лице, което упражнява окончателен действителен контрол над тръста, а в случай на правна договореност, различна от тръст, това понятие означава лица, заемащи равностойни или подобни позиции. Терминът „контролиращи лица” се тълкува в съответствие с понятието „действителен собственик” по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари и препоръките на Финансовата група за действие срещу изпирането на пари.
46. „Нефинансово образувание” е всяко образувание, което не е финансова институция.
47. „Пасивно нефинансово образувание” е:
а) нефинансово образувание, което не е активно нефинансово образувание;
б) инвестиционно образувание по смисъла на т. 6, буква „б”, което не е финансова институция на участваща юрисдикция.
„48. „Активно нефинансово образувание” е нефинансово образувание, което отговаря на някое от следните условия:
а) по-малко от 50 на сто от брутния доход на нефинансовото образувание за предходната календарна година е пасивен доход и по-малко от 50 на сто от активите, държани от нефинансовото образувание през предходната календарна година, са активи, които генерират или се държат с цел генериране на пасивен доход; за целите на тази разпоредба пасивният доход включва дивиденти: лихви или друг приравнен на лихви доход, доход от наем, авторски и лицензионни възнаграждения, анюитети, печалби от разпореждане с финансови активи, търговия с чуждестранна валута, нетен доход от суап и суми, получени по застрахователен договор с откупна стойност;
б) акциите на нефинансовото образувание се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа или е свързано образувание с образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа;
в) нефинансовото образувание е държавно образувание, международна организация, централна банка или образувание, което се притежава изцяло от едно или повече от тях;
г) дейностите на нефинансовото образувание или значителна част от тях се състоят от държането (изцяло или частично) на акции в обращение във или от предоставянето на услуги и финансиране на едно или повече дъщерни дружества, които се занимават със сделки или стопанска дейност, различни от тези на финансова институция, с изключение на случаите, когато образуванието функционира (или се представя) като инвестиционен фонд (фонд за дялово инвестиране, фонд за рисково инвестиране, фонд за изкупуване на задлъжнели предприятия и други) или инвестиционен инструмент, чиято цел е придобиване или финансиране на дружества и участие в тези дружества като капиталов актив за инвестиционни цели;
д) нефинансовото образувание не извършва стопанска дейност и не е развивало такава в миналото, но инвестира в активи с намерението да извършва стопанска дейност, различна от тази на финансова институция, за срок 24 месеца от датата на първоначалното му създаване;
е) нефинансовото образувание не е извършвало дейност като финансова институция през последните пет години и е в процес на ликвидация или се преструктурира с цел да продължи или да започне отново да извършва стопанска дейност в област, различна от тази на финансова институция;
ж) нефинансовото образувание извършва преимуществено финансиране и хеджиране на транзакции на или за свързани образувания, които не са финансови институции, и не предоставя услуги по финансиране или хеджиране на други образувания, с които не е свързано образувание, при условие че групата от свързани образувания се занимава преимуществено със стопанска дейност, различна от тази на финансова институция;
з) нефинансово образувание, което отговаря на следните условия:
аа) създадено е и извършва дейност изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни, спортни или образователни цели, или е професионална организация, съюз на предприемачи, търговска камара, работническа организация, земеделска или градинарска организация, гражданско обединение или организация, чиято основна дейност е насочена към повишаване на социалното благосъстояние;
бб) освободено е от облагане с подоходен данък в юрисдикцията, на която е местно лице;
вв) няма участници или членове, които да имат материален интерес от неговия доход или активи;
гг) учредителните документи на нефинансовото образувание или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, не допускат доход или активи на нефинансовото образувание да бъдат разпределени или предоставени в полза на частноправен субект или на образувание, което не е създадено с благотворителна цел (освен когато нефинансовото образувание извършва благотворителната си дейност или плаща разумно възнаграждение за предоставени услуги или за закупуване на имущество на пазарни цени);
дд) учредителните документи на нефинансовото образувание или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице, изискват при ликвидация или прекратяване на нефинансовото образувание всички негови активи да бъдат разпределени в полза на държавно образувание или на друга организация с нестопанска цел или да бъдат наследени от юрисдикцията, на която е местно лице;
и) за целите на FATCA споразумението нефинансово образувание, което е установено на територии на Съединените американски щати по чл. 1, ал. 1, буква „б” от FATCA споразумението и на което всички собственици са местни лица за данъчни цели на тези територии, всяко удържащо данък чуждестранно гражданско дружество или удържащ данък чуждестранен тръст съгласно националното законодателство на Съединените американски щати, както и нефинансово образувание, което е изключено чуждестранно нефинансово образувание по смисъла на Раздел VI, буква Б, т. 4 (и) от приложение I на FATCA споразумението.
49. „Титуляр на сметка” е лице, което е вписано или е идентифицирано като титуляр на финансова сметка от финансовата институция, която поддържа сметката. Лице, с изключение на финансова институция, което е титуляр на финансова сметка в полза на или за сметка на друго лице в качеството на агент, попечител, пълномощник, подписващо лице, инвестиционен съветник или посредник, не се счита за титуляр на сметка за целите на този кодекс, а за титуляр на сметката се приема другото лице. При застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор титуляр на сметката е всяко лице с право на получаване на откупната стойност или с право на промяна на бенефициера по договора. Когато няма лице с право на получаване на откупната стойност или на промяна на бенефициера, титуляр на сметката е всяко лице, посочено в договора като собственик, и всяко лице с право да получи плащане по договора. При настъпване на падежа на застрахователен договор с откупна стойност или на анюитетен договор всяко лице, което има право да получи плащане по договора, се счита за титуляр на сметката.
50. „МИП процедури” са процедури за комплексна проверка на клиента от страна на предоставящата информация финансова институция за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма или други подобни изисквания, които се прилагат от предоставящата информация финансова институция.
51. „Образувание” е юридическо лице или правна договореност, включително търговско дружество, съдружие, тръст или фондация.
52. Едно образувание е „свързано образувание” с друго образувание, когато:
а) едното образувание контролира другото;
б) двете образувания са под общ контрол, или
в) двете образувания са инвестиционни образувания по смисъла на т. 6, буква „б” и са под общо управление, като това управление изпълнява задълженията за комплексна проверка на такива инвестиционни образувания.
Контрол означава пряка или непряка собственост на повече от 50 на сто от гласовете и/или участието в образуванието.
53. „Данъчен номер” е данъчен идентификационен номер или негов функционален еквивалент при липсата на данъчен номер. За целите на FATCA споразумението „данъчен номер” е идентификационен номер на американски федерален данъкоплатец (включително идентификационен номер на работодател, социално осигурителен номер или индивидуален данъчен идентификационен номер).
54. „Документални доказателства” са:
а) удостоверение за местно лице, издадено от оправомощен публичен орган (правителство, държавна агенция или община) на юрисдикцията, в която титулярят на сметката е местно лице;
б) по отношение на физическо лице - всеки валиден документ за самоличност, издаден от оправомощен публичен орган (правителство, държавна агенция или община), който съдържа името на лицето и обичайно се използва за установяване на самоличността;
в) по отношение на образувание - всеки официален документ, издаден от оправомощен публичен орган (правителство, държавна агенция или община), който съдържа наименованието на образуванието и адреса на неговото централно управление в юрисдикцията, на която това образувание е местно лице за данъчни цели, или в друга юрисдикция, в която е било учредено или създадено;
г) всеки одитиран финансов отчет, кредитен отчет на трето лице, документи за несъстоятелност или документ, издаден от регулатор на ценни книжа;
д) по отношение на съществуваща сметка на образувание - предоставящата информация финансова институция може да използва като документално доказателство и всяка класификация от своите регистри по отношение на титуляря на сметката, която е била определена въз основа на стандартизирана класификация на икономическите дейности, била е вписана в съответствие с обичайната й стопанска практика за целите на МИП процедурите или за други регулаторни цели (с изключение на данъчни цели) и която е била прилагана преди датата, използвана за класифициране на финансовата сметка като съществуваща сметка, при условие че на предоставящата информация финансова институция не е известно или няма причина да й е известно, че такава класификация е невярна или ненадеждна.
55. „Стандартизирана класификация на икономическите дейности” означава Националната класификация на икономическите дейности или друга стандартизирана класификация, използвана за класифициране на предприятия по вид на извършваната стопанска дейност за цели, различни от данъчни цели.
56. „Промяна в обстоятелствата” е получаване на допълнителна информация, отнасяща се до или противоречаща на статуса на дадено лице, която включва всяка промяна или добавяне на информация:
а) по сметката за титуляря (включително добавяне, замяна или друга промяна на титуляря на сметката);
б) по всяка свързана сметка, при прилагане на правилата за сумиране на сметки по чл. 142с, ако такава промяна или добавяне на информация засяга статута на титуляря на сметката.
57. „Сметка, поддържана от финансова институция” е, както следва:
а) в случаите на попечителска сметка — от финансовата институция, която е попечител на активите по сметката (включително финансова институция, която държи активи на името на посредник/брокер за титуляр на сметка в такава институция);
б) в случаите на депозитна сметка — от финансовата институция, която е длъжна да извършва плащания по сметката (с изключение на агент на финансова институция, независимо дали този агент е финансова институция);
в) в случаите на капиталово или дългово участие във финансова институция, което съставлява финансова сметка — от тази финансова институция;
г) в случаите на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор — от финансовата институция, която е длъжна да извършва плащания по договора.
58. „Адрес на централно управление на образувание“ е мястото, на което се намира неговото действително управление, и изключва адрес, използван единствено за целите на кореспонденцията, освен ако това е единственият адрес на образуванието, посочен като негов регистриран адрес в устройствените му документи.
59. „Групов застрахователен договор с откупна стойност” е застрахователен договор с откупна стойност, който:
а) осигурява застрахователно покритие на физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група;
б) изисква заплащане на премия за всеки член на групата (или подгрупа в рамките на групата), която е определена, без да се вземат предвид индивидуални здравни характеристики, различни от възраст, пол и навици по отношение на тютюнопушенето на члена (на подгрупата) на групата (или на подгрупата в рамките на групата).
60. „Групов анюитетен договор” е анюитетен договор, по който:
а) ползващи лица са физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група, и
б) срещу плащане на договорена премия се осигурява пожизнен или срочен анюитет, платим незабавно или след определен период, в който се плащат дължимите премии по договора.
2. В § 2б думите „както и” се заличават, накрая се поставя запетая и се добавя „както и на Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Съобщения за парламентарен контрол на 20 ноември 2015 г., петък, 11,00 ч.:
Заместник министър-председателят по европейски въпроси и икономическа политика Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Божинов.
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Търновалийски.
Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на един въпрос от народния представител Слави Бинев и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на седем въпроса от народните представители: Слави Бинев – два въпроса, Петър Петров и Волен Сидеров – два въпроса, Георги Божинов и Михаил Миков.
Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на три въпроса от народните представители Димитър Делчев, Станислав Станилов и Иван Станков.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на седем въпроса от народните представители Манол Генов – два въпроса, и Дора Янкова – два въпроса, Красимир Янков – два, и Михаил Миков и Георги Свиленски, на питане от народния представител Манол Генов.
– министърът на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Явор Хайтов и на въпрос с писмен отговор на народния представител Петър Славов;
– министърът на финансите Владислав Горанов на въпроси с писмен отговор на народния представител Светла Бъчварова;
– министърът на образованието и науката Тодор Танев на въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Славов.
Поради отсъствие от страната на заседанието на Парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, заместник министър-председателят по демографската и социална политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, министърът на икономиката Божидар Лукарски и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Поради заболяване в заседанието за Парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Вежди Рашидов.
Поради предварително поет ангажимент в заседанието за Парламентарен контрол няма да участват министърът на земеделието и храните Десислава Танева, министърът на здравеопазването Петър Москов и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Общо 13 въпроса, едно питане – общо 14 за утрешния парламентарен ден. Необходимо парламентарно време 2,12 часа.
Утре, редовно заседание на Четиридесет и третото народно събрание – петък, 20 ноември, 9,00 ч.
Закривам днешния пленарен ден. (Звъни.)

(Закрито в 14,55 ч.)




Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Иван К. Иванов
Кирил Цочев


Секретари:
Александър Ненков
Димитър Делчев