Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов

Секретари: Георги Търновалийски и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден!
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 25 до 27 ноември 2015 г., както следва:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител: Министерски съвет, приет на първо гласуване на 11 ноември 2015 г.
2. Избор на председател и четирима членове на Фискалния съвет. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 23 септември 2015 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител: Министерски съвет. Тази точка се предвижда да бъде първа за четвъртък, 26 ноември 2015 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29. Вносител: Министерски съвет. Предвижда се това да бъде т. 1 за петък, 27 ноември.
5. Проект за решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на въоръжените сили. Вносител: Министерски съвет.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител: Министерски съвет.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Вносител: Министерски съвет.
8. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Няколко законопроекта с вносители Милена Дамянова и група народни представители от 29 април 2015 г.; Министерски съвет от 1 юни 2015 г.; Петър Славов и група народни представители от 24 юли 2015 г.; Борислав Борисов, 15 септември 2015 г.; Борислав Великов и Милен Михов, 15 септември 2015 г. Румен Гечев и група народни представители, 16 септември 2015 г.).
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Общ проект изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 28 май 2015 г. законопроекти с вносители: Петър Славов и група народни представители; Министерски съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция. Вносител: Министерски съвет.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител: Министерски съвет.
12. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител: Министерски съвет.
13. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител: Министерски съвет.
14. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за петък от 11,00 ч.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 141 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 19.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение от народния представител Жельо Бойчев – секретар на Парламентарната група на „БСП лява България”, с което предлага в Програмата ни да бъде включено първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 554-01-52, от 13 март тази година, с вносител Светла Бъчварова и група народни представители.
Госпожо Бъчварова, Вие ли ще защитите предложението?
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагаме за обсъждане тази седмица в дневния ред да бъде включен Законът за арендата, който, както виждате, е внесен в Народното събрание през месец март тази година. Мотивите ни за това са свързани с промените, които настъпиха в българското земеделие, след присъединяването в Европейския съюз.
Законът за арендата е приет през 1995 г. като един много семпъл закон, който трябваше да регулира като първа крачка поземлените отношения и сключването на договори за аренда. Последната промяна е през 2008 г. и тези промени не отразяват под никаква форма това, което се случи в българското земеделие и порочните практики, които доведоха до проблеми, свързани най-вече с отнемането на правото на собственик. В действащите в момента практики в българското земеделие Законът за арендата създава много предпоставки да има злоупотреби при сключването на арендните договори и собствениците на земеделска земя да бъдат ощетени при сключването на тези договори. Искам да Ви кажа само, че за една година ние успяхме да променим пет пъти Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, но явно, че няма воля да се промени Законът за арендата, където проблемите са много по-големи.
Затова в рамките на тази седмица ние предлагаме да бъде обсъден този Закон със съответни аргументи, които да дадат подкрепа за неговата промяна по начин, по който да съответства на изискванията и на европейското законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 56, против 20, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Съобщение относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 18 до 24 ноември тази година:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по правни въпроси; Комисията по икономическа политика и туризъм; Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и на Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вносител – Явор Хайтов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект на Декларация по повод терористичните атаки в Париж и необходимостта от активизиране на усилията за противодействие и изкореняване на тероризма. Вносител – Кирил Цочев и група народни представители. Водеща – Комисия по външна политика, Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение по отчета за текущо изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета към 31 декември 2015 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Вносител – Георги Кадиев. Водеща комисия – Комисията по бюджет и финанси. Ще се гледа още от Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Георги Кадиев. Водеща комисия – Комисията по труда, социалната и демографската политика. Ще се гледа от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г. Вносител – Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление, за правото на участие в делата на местната власт. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за равнопоставеност на жените и мъжете. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Ще се гледа Проект за решение за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител – Борислав Иглев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е още на Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по отбраната.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по образованието и науката. Ще го гледат още Комисията по здравеопазването, Комисията по земеделието и храните, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Моля преди да започнем второто четене да гласуваме процедура в залата да бъде допуснат и господин Бекир – заместник министър на финансите, госпожа Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и госпожа Петя Копчева – началник на отдел в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 130 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Параграф 1 – предложение на народните представители Стоянова и Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 27, ал. 2 се създава т. 3:
„3. за начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели, разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице, независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, подкрепен от Комисията, и § 1 в редакцията на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Славов и Димитров за нов параграф.
„В чл. 31, ал. 1, т. 12 се изменя така:
т. 12. деца с увреждания, без родители, както и за лечение на деца, когато необходимите средства не се покриват изцяло от държавата или държавата не е отпуснала средствата за лечението към момента на неговото започване.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, както чухте, нашето предложение се отнася до даренията, когато са направени в полза на деца, имащи нужда от лечение, и то в случаите, когато държавата, за съжаление, не може да реагира достатъчно бързо и да осигури средствата за лечение. Особено, знаете, има такива случаи, когато се налага спешно лечение в чужбина, а процедурите по отпускане на средства често са бавни и тромави и се налага да се прибегне до дарителство.
В момента, както повечето колеги знаят, дарителството се насърчава, когато е в полза на някоя от големите организации, било то БЧК, било то УНИЦЕФ и така нататък. И тогава се ползва идентична преференция.
Но ако то е направено директно към нуждаещото се дете, респективно неговите родители, тогава за съжаление Законът не предвижда възможност да се ползва това малко данъчно облекчение.
Нашето предложение е да се изравни режимът и на практика да няма дискриминация, разбира се и да се насърчи дарителството. Пожелавам Ви, колеги, да го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Славов и Димитров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 121 народни представители: за 49, против 6, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 2 – предложение на народните представители Йорданова и Стоянова, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 47а, ал. 4 се създава т. 4:
„4. дивиденти в резултат на разпределени суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.”
По параграфи 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 по вносител Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията му по доклада и параграфи с номера от 3 до 10 включително по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция:
„§ 11 . Член 185 се изменя така:
„Специфични случаи на преотстъпване
Чл. 185. (1) Когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините по чл. 183, лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 188, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите условия за преотстъпване.
(2) Лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 189, запазва това право за проекта за първоначална инвестиция за данъчните периоди, посочени в заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б” на Българската агенция за инвестиции, но не по-късно от 2020 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на вносителя, редактирано от Комисията за § 11.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 12 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция:
„§ 12. Член 189 се изменя така:
„Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие
Чл. 189. Държавната помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък се предоставя за проект за първоначална инвестиция при спазване на следните условия:
1. общи условия:
а) данъчно задълженото лице подава до изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции формуляр за кандидатстване за помощ за регионално развитие по образец най-късно преди започването на изпълнението на проекта за първоначална инвестиция;
б) данъчно задълженото лице е получило заповед от Българската агенция за инвестиции, в която за проекта за първоначална инвестиция по буква „а”:
аа) е потвърдено, че помощта има необходимия стимулиращ ефект, отговарящ на един от сценариите, описан в т. 61 от Насоките за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 г., помощта не поражда явните отрицателни ефекти, описани в т. 121 от Насоките за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 г., както и че са спазени всички други условия за допустимост, и
бб) са вписани максималният размер, интензитетът и срокът на помощта;
в) редът и начинът за издаване на заповедта по буква „б” се определят със заповед на министъра на финансите и министъра на икономиката;
2. условия, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта:
а) сумата на преотстъпените данъци (помощта) в хода на изпълнение на проекта за първоначална инвестиция не може да надвишава размера на помощта, определен в заповедта по т. 1, буква „б”;
б) намаляването на размера на приемливите разходи за съответната първоначална инвестиция не може да доведе до надвишаване на интензитета на помощта, определен в заповедта по т. 1, буква „б”;
в) максималният интензитет на помощта е 50 на сто, а за първоначална инвестиция, извършвана в общини от Югозападен регион – 25 на сто, изчислен въз основа на настоящата стойност на помощта спрямо настоящата стойност на общите приемливи разходи за първоначалната инвестиция, декларирани от данъчно задълженото лице във формуляра за кандидатстване;
г) за целите на букви „а” – „в” стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи се определят по настояща стойност към датата на предоставянето на помощта, като се използва референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към тази дата;
д) размерът на помощта за големи предприятия съответства на нетните допълнителни разходи за реализиране на първоначалната инвестиция в съответната община в сравнение със съпоставителния сценарий без помощ; при изчисляване на размера на помощта се прилага методът, описан в т. 79 и 80 от Насоките за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 г., заедно с максималните интензитети на помощ като горна граница;
3. условия, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея:
а) държавната помощ под формата на преотстъпен корпоративен данък се използва за придобиване на материални и нематериални активи, които са част от проекта за първоначална инвестиция;
б) първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в срок до 4 календарни години, в това число годината на получаване на заповедта по т. 1, буква „б”;
в) дейността, свързана с първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната община за период поне 5 години след годината на завършване на първоначалната инвестиция; това обстоятелство се декларира с годишните данъчни декларации всяка година до изтичане на 5-годишния срок;
г) поне 25 на сто от стойността на приемливите разходи за материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да е финансирана със собствени или привлечени средства от данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени или привлечени средства преотстъпеният корпоративен данък, както и други средства, в които има какъвто и да е елемент на държавна помощ;
д) материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица, нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са амортизируеми активи;
е) стойността на приемливите разходи за нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция, не трябва да превишава 50 на сто от сумата на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция;
ж) нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в дейността на данъчно задълженото лице и да са включени в активите му за период поне 5 години;
з) за активите по буква „а” данъчно задълженото лице не е получател по някоя от следните помощи:
аа) помощ по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
бб) минимална помощ, предоставяна съгласно всички регламенти за помощ de minimis;
вв) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
гг) всяка друга публична финансова помощ от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз;
и) за първоначална инвестиция, свързана с диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които не произвежда, приемливите разходи трябва да надвишават с поне 200 на сто балансовата стойност на активите, които се използват повторно, към 31 декември на годината преди започването на изпълнението на проекта за първоначалната инвестиция;
к) стойността на приемливите разходи за активи, включени в първоначална инвестиция, свързана със съществена промяна в общия производствен процес, трябва да превишава сумата на счетоводните разходи за амортизации на активите, свързани с дейностите, които ще бъдат модернизирани, за предходните три отчетни периода;
4. допълнителни условия, в случите когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или от единен инвестиционен проект:
а) в случаите когато данъчно облекчение се предоставя за голям инвестиционен проект, който е получил помощ от всички източници на равнище група, чиято обща стойност превишава левовата равностойност на 37,5 млн. евро, а за първоначална инвестиция, извършвана в общини от Югозападен регион – 18,75 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, данъчното облекчение може да бъде ползвано за съответната година само ако е получено положително решение от Европейската комисия вследствие на уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз; министърът на финансите уведомява Европейската комисия по реда на Закона за държавните помощи; данъчно задълженото лице е длъжно да предостави на министъра на финансите необходимата информация за изпращане на уведомление до Европейската комисия;
б) за целите на буква „а” стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата на уведомяването на Европейската комисия по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като се използва референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към тази дата;
в) когато за голям инвестиционен проект не трябва да се прилага буква „а”, данъчното облекчение може да бъде ползвано само ако е спазен коригираният размер на помощта за регионална помощ за големи инвестиционни проекти, както е определен в т. 20, буква „в” от Насоките за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 г.;
г) за целите на буква „в” стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата на предоставянето на помощта, като се използва референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към тази дата;
д) в случаите, когато се предоставя помощ за проект за първоначална инвестиция, считана за част от единен инвестиционен проект, помощта на данъчно задълженото лице за този проект се намалява за приемливите разходи, надвишаващи 50 млн. евро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по предложения от Комисията параграф? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме § 12 по вносител в редакцията на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказания? Няма.
Гласуваме подкрепения от Комисията текст на вносителя за § 13.
Гласували 105 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 14 има предложение от народните представители Стоянова и Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в т. 21, буква ”а” думите „акции и права” се заменят с „акции, права и държавни ценни книжа” .
б) точка 29 се изменя така:
„29. „Първоначална инвестиция” е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със:
1. създаване на нов производствен обект;
2. увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект;
3. диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които не произвежда;
4. съществена промяна в общия производствен процес на съществуващ производствен обект.
Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.”;
в) точка 64 се изменя така:
„64. „Юрисдикции с преференциален данъчен режим” са държавите/териториите, които не са държави – членки на Европейския съюз, и не обменят информация с Република България на основание Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ, L 64/1 от 11 март 2011 г.) и нейните последващи изменения и допълнения и отговарят на две от следните условия:
а) няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация при поискване между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия;
б) налице е влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия, но съответната държава/територия отказва или не е в състояние да обменя информация при поискване;
в) дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.
Списъкът на държавите/териториите се утвърждава със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обнародва в „Държавен вестник”.”
г) точки 73 и 74 се изменят така:
„73. „Дата на предоставяне на помощта” за целите на чл. 188 и
чл. 189б е 31 декември на годината, за която се преотстъпва корпоративен данък, а за целите на чл. 189 е датата на заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б”.
74. „Големи предприятия” за целите на чл. 189б са предприятия, които не отговарят на критериите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (ОВ, L 193/1 от 1 юли 2014 г.), а за целите на чл. 184 във връзка с чл. 189 – предприятията, които не изпълняват критериите, определени в препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124/36 от 20 май 2003 г.)”;
д) създават се т. 76-82:
„76. „Започване на изпълнението” за целите на чл. 189 е започване на строителни работи по първоначалната инвестиция или поемане на първия правнообвързващ ангажимент за поръчка на материални или нематериални активи или други ангажименти, които правят първоначалната инвестиция необратима, независимо от хронологичния им ред. Закупуването на земя и подготвителните дейности, като получаването на разрешително и провеждането на предварителни проучвания за осъществимост, не се считат за започване на изпълнението на проекта.
77. „Стоманодобив” и „Производство на синтетични влакна” за целите на чл. 182, ал. 1, т. 1 са тези по смисъла на приложение IV към Насоките за регионалната помощ за периода 2014-2020 г.
78. „Равнище група” за целите на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, са лицата, попадащи в едно от взаимоотношенията по § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
79. „Единен инвестиционен проект” е всяка първоначална инвестиция, извършена от същото данъчно задължено лице (на равнище група) в срок три години, считано от датата на започването на изпълнението по друга подпомогната инвестиция в същия регион по NUTS, ниво 3, определено съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели.
80. „Транспорт” за целите на чл. 182, ал. 1, т. 1 е превоз на пътници с въздухоплавателни апарати, морски, сухопътен и железопътен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища или услугите по товарен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение.
81. „Летища” за целите на т. 28 са тези съгласно Насоките на Общността за прилагането на членове 92 и 93 от Договора за ЕО и на член 61 от Споразумението на ЕИП за държавни помощи за авиационния сектор и Насоките на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища, както са изменени или заменени.
82. „Производствен обект” за целите на т. 29 е определено място, посредством което данъчно задължено лице извършва производствена дейност, като например: ателие, завод, работилница (фабрика) или всеки друг обект, чрез който се извършва производствена дейност.”
2. В § 2 след думите „ОВ, L 141/30 от 28 май 2013 г.” се поставя запетая и се добавя „Директива 2014/86/ЕС на Съвета от 8 юли 2014 година за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ, L 219/40 от 25 юли 2014 г.) и Директива (ЕС) 2015/121 на Съвета от 27 януари 2015 година за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ, L 21/1 от 28 януари 2015 г.)”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по параграфа? Не виждам желаещи.
Колеги, гласуваме § 14 по вносител, редактиран от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 15 има предложение от народните представители Стоянова и Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн. ДВ, бр. 100 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г. и бр. 22 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В § 14 изречение второ се изменя така:
„Данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се прилага за проекти за първоначална инвестиция, които са започнали след влизането в сила на схемата за държавна помощ и след подаването на формуляр за кандидатстване за помощ, но преди 1 януари 2021 г.”
2. Параграфи 15 и 16 се изменят така:
„§ 15. Данъчното облекчение по чл. 184, за което министърът на финансите е уведомил Европейската комисия по реда на чл. 8 от Закона за държавните помощи, представляващо държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоките за регионалната помощ за периода 2014-2020 г. Корпоративният данък за 2015 г. се преотстъпва, в случай че е подаден формуляр за кандидатстване в срок от 1 януари 2016 г. до 29 февруари 2016 г., налице е одобрение от страна на Българската агенция за инвестиции до 31 март 2016 г. и са изпълнени всички условия на този закон за прилагане на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, като за целите на чл. 184, т. 1, буква „б” се прилага списъкът на общините с равнище на безработица със или над 25 на сто по-високо от средното за страната за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за 2015 г. не се допуска. След постановяване на положително решение от Европейската комисия министърът на финансите не следва да изготвя индивидуални уведомления за данъчно задължените лица, прилагащи чл. 184, с изключение на тези, извършващи големи инвестиционни проекти по чл. 189.
§ 16. Правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 184 във връзка с чл. 189 се прилага до 31 декември 2020 г., в т.ч. за корпоративния данък за 2020 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания по § 15 и по наименованието на Преходни и заключителни разпоредби? Няма.
Гласуваме анблок текста на Комисията за § 15, редактиран от Комисията, и предложеното наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 106 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 16.
Предложение на народните представители Славов и Димитров за нова точка 1а:
„1а. В чл. 22, ал. 1, т. 1 се създава буква „п”:
„п) деца – за лечение, когато необходимите средства не се покриват изцяло от държавата или държавата не е отпуснала средствата за лечението към момента на неговото започване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стоянова и Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция:
„§ 16. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 28:
„28. средствата, получени по програма „Еразъм +” на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта.”
2. Член 30 се изменя така:
„Годишна данъчна основа
Чл. 30. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява със:
1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване;
2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице;
3. вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.”
3. В чл. 32 накрая се добавя „когато облагаемият доход по чл. 31 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход”.
4. Член 34 се изменя така:
„Годишна данъчна основа
Чл. 34. Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.”
5. В чл. 36 накрая се добавя „когато облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход”.
6. В чл. 38, ал. 9 накрая се добавя „или чл. 24, ал. 2, т. 12”.
7. Създава се чл. 44а:
„Авансов данък за доходи от други източници по чл. 35
Чл. 44а. (1) Паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
(2) Данъкът по ал. 1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.
(3) Когато получател на дохода по чл. 35 е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, данък по ал. 1 се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. В тези случаи лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.
(4) Данъкът по ал. 1 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66.”
8. В чл. 45, ал. 7 след думите „изплатените доходи” се добавя „и удържания данък”.
9. В чл. 65, ал. 12 и 13 думите „чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4” се заменят с „чл. 43, ал. 4, чл. 44, ал. 4 и чл. 44а, ал. 1”.
10. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
а) в т. 11, буква „а” думите „акции и права” се заменят с „акции, права и държавни ценни книжа”;
б) точка 27 се изменя така:
„27. „Работодател” е:
а) всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице;
б) дипломатическо представителство на друга държава, което е избрало да определя, да удържа и да внася данък за доходи от правоотношения по т. 26, сключени с местни физически лица, във връзка с извършваните от него функции в Република България. Изборът се упражнява, като в срок до 31 декември на предходната година представителството уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че желае да удържа и да внася данък по реда на този закон за местния персонал. Изборът се прилага за неопределен брой данъчни години без прекъсване и може да се прекратява, ако в срок до 30 ноември на предходната година дипломатическото представителство писмено уведоми за това компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.”
11. Навсякъде в закона думата „републиканския” се заменя с „държавния”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания?
Господин Славов, заповядайте – имате неподкрепено предложение.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди малко гласувахме сходно наше предложение с колегата Димитров, което беше в ЗКПО – мисля, че 15 – 20 гласа не му стигнаха, за да бъде прието. Тук предложението е почти идентично, само че касае физическите лица, тоест когато те отново са направили дарение в полза на болно дете за лечение – било в чужбина или в наше здравно заведение, когато държавата не е осигурила средствата, да могат да ползват минимална данъчна преференция – да се намали с 5 на сто годишната данъчна основа.
Мисля, че като ефект върху фиска ще бъде пренебрежимо малък, но пък като положителен жест към хората, които наистина даряват и отделят от скромните си доходи, за да помогнат на нуждаещи се и болни деца, ще бъде оценено, и то доста добре.
Предлагам Ви да го подкрепим тук – да можем да видим ефекта. Ако фискът има някакви притеснения по отношение на юридическите лица и затова беше отхвърлено в ЗКПО, тук бихме могли да го подкрепим спокойно. Ефектът наистина ще бъде изключително пренебрежимо малък за фиска, а пък ползата и насърчаването на дарителството се очаква да бъдат съществени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Реплики има ли? Заявки за реплики няма.
Друго изказване?
Народният представител Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам да заявя, че групата на Патриотичния фронт ще подкрепи направените предложения от колегите Славов и Димитров. Става въпрос, първо, за хуманен жест, колеги, за подпомагане лечението на деца.
Между другото, искам да Ви припомня, че през годината непрекъснато се организират мероприятия, като Българската Коледа, не знам си какви още – чрез SMS-и се събират милиони средства. Обръщам Ви внимание, че тези кампании са освободени от облагане с ДДС, сиреч от 20% данък. Значи там няма проблем да ги освободим, което също подкрепям и считам, че е нещо добро, за да се подпомогнат функциите на държавата по отношение здравето на децата, а тук говорим за 5% на физически лица, които, за съжаление, не са чак толкова много – в повечето случаи става въпрос за финансиране на животоспасяващи операции, които се извършват в чужбина, някои от тях и в България, за закупуване на скъпоструващи лекарства, които не са включени в пакетите и в клиничните пътеки. Трябва да се обърнем с лице към такива хора, да ги поощряваме, дори с този минимален жест.
Призовавам всички да подкрепим това предложение, защото то наистина е много добро. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Първо, искам да кажа, че аз също съм за подобно облекчение, което подпомага семейства с деца, нуждаещи се от лечение, но не мога да се съглася с тук направеното предложение, независимо от това, че господин Байрактаров така го защити. Естествено, погледнато отгоре-отгоре, нещата изглеждат добре.
Първо, не бива да забравяме, че в Закона за облагане доходите на физическите лица имаме данъчно облекчение за дарения, които са именно за дарения в полза на Център „Фонд за лечение на деца” или Център „Фонд за асистирана репродукция”, през които може да се направи подобно дарение на семейства, които имат нужда от това. Смятам, че предоставяне на данъчно облекчение върху данъчно облекчение, без да е ясно за какво, защото тук говорим за „лечение”, но „лечение” е широко тълкувание, възможно е неправомерно това тълкувание да се разшири и да се прилага за всякакви видове помощи, които да бъдат квалифицирани под формата „лечение”. За съжаление, имаме много случаи, които са цитирани от тази трибуна, когато една такава помощ се използва неправомерно от хора, които наистина нямат нужда от нея.
Трябва да се зададат и много други въпроси. Например какво би станало, трябва ли да подпомагаме лечение на дете, ако неговите родители не са избрали пътя, който предоставя Националната здравноосигурителна каса, включително чрез лечение в чужбина и така нататък. В този смисъл считам, че не е уместно да предоставяме преференция върху преференция, да предоставяме облекчения върху облекчения, без то да е ясно и категорично обосновано, да не говорим за това, че няма и никаква обосновка по отношение на въздействието, което би могло да окаже това предложение.
Призовавам Ви да гласувате „въздържал се”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Стоянова, в някои от Вашите доводи наистина има смисъл, само че като че ли Вие малко повърхностно подхождате върху нещата, без да искам да Ви обиждам.
Обърнете внимание колеги, има възможност за данъчно облекчение, ако Вие дарите парите на Фонда за лечение на деца в чужбина. Първо...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА (от място.): Не е Фонд за лечение на деца в чужбина, аз казах кои са фондовете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Първо, този Фонд се раздира години наред от скандали за неправомерно изразходване на средства. Години наред!
Второ, този Фонд по някакви странни критерии разпределя средства, които се предоставят първо, от държавата и, ако има хора, а те вече отказаха и да даряват на този Фонд, защото видяха какво се случва. Самият аз съм организирал лечение на дете в Германия поради причината, че Фондът практически го беше обрекъл на тежка участ, така да кажем. Благодарение на специалистите в Германия детето е живо и здраво, спасиха го точно за 20 дни.
Така че това, което предлагаме, не е лишено от смисъл. Напълно е в рамките да обърнем лице към такива хора, които имат желание да даряват, а лечението, се доказва с документи и всичките тези неща ги предвидихме както в Закона за здравното осигуряване, така и в Закона за лечебните заведения. Колегите, които са в Здравната комисия, много добре знаят, че предвидихме цялата тази документация да бъде предоставена – срещу мен стои д р Дариткова, даже имаше един много сериозен спор какви точно документи да бъдат издавани и от личните лекари, и от Здравноосигурителната каса, за да може да се докаже необходимостта от едно лечение. Така че тук малко сте пропуснали материята.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА (от място.): Искам лично обяснение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: При дуплика лично обяснение не може да искате.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА (от място): Да, но Вие ме нарекохте „повърхностна”.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, извън микрофоните): Не съм Ви нарекъл „повърхностна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата.
Следващо изказване – народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Ние от “БСП лява България” ще подкрепим този текст.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА (от място): Има си хас!
МИХАИЛ МИКОВ: Не се обаждайте! Имате право да говорите. Вземайте си думата и недейте да седите като някоя квачка тук и само ква-ква-ква. (Шум и смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Миков, не ми изземвайте функциите!
Госпожо Стоянова, ако обичате, не се обаждайте от място!
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Ще подкрепим този текст, защото той е отношение към тези деца, чиито родители обикалят всичките тези институции, които госпожа Стоянова изброи, които не могат да се справят с големия проблем за лечението на деца в най-бедната страна. Трябва да имаш или връзки, или някой народен представител, или друг да ти помогне. У нас тези системи не функционират практически. Затова е много добре да се приеме едно такова данъчно облекчение, каквото са предложили колегите Славов и Димитров, за да може наистина и дарителите да имат повече доверие, когато предоставят своите средства конкретно, а не абстрактно. По никакъв начин не се получават преференции върху преференции. Напротив, създават се два паралелни режима и не вярвам да има родители в България, които ще тръгнат да злоупотребяват точно с такъв тип преференция, когато става въпрос за здравето на техните деца. Това е абсурдно, изкривено мислено. Държавата не може да се справи с тези, които източват ДДС, не може да се справи с големите контрабандисти, но се страхува да не би родителите, чиито деца имат нужда от лечение, да не злоупотребят с данъчни преференции. Това мислене не може да бъде окачествено по друг начин, освен като крайно извратено.
Ние ще подкрепим текста. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплика? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Аз нямах намерение да се изказвам, но понеже не ми дадохте лично обяснение, тъй като господин Байрактаров каза, че аз гледам нещата повърхностно, пък той ги гледа задълбочено.
Първо, искам да кажа, че той бърка фондовете. Изрично казах, че не става дума за Фонда за лечение на деца в чужбина, а за Център „Фонд за лечение на деца” или „Фонд за асистирана репродукция”.
Второ, искам да кажа, че за разлика от това всеки да преценява дали едно дете има нужда от лечение и да му дарява със съответната преференция – там има медицински специалисти и комисия, които могат да преценят и да отсеят наистина ли става дума за такова важно лечение, наистина ли имат нужда родителите на това дете от това подпомагане, и този който прави това дарение, да бъде освободен от данък.
Без да звучи така, както господин Миков се опитваше да внушава, че има цинизъм в това, което ще кажа, а именно, че ние отваряме една дупка, защото, господин Миков, за съжаление, е ужасно да използваш децата си и тяхната болест с цел да придобиеш някакви облаги, но тук всички ние знаем, че се ползва подобно нещо – в случая при инвалидното освидетелстване на деца, особено в семейства от малцинствените групи. Това никой не го отрича. Проблемът с високия процент на инвалидизиране както на възрастни, така и на деца, е проблем, който цялото общество разбира и с който ние сме си поставяли задача, респективно министърът на здравеопазването, да се борим.
В нашия случай отваряме поредната дупка, в която вместо медицински лица да преценяват дали наистина има нужда от такова лечение, ние оставяме на преценката на един ръководител на фирма, защото обикновено фирми даряват, или физическо лице, да прецени има ли нужда от лечение, има ли нужда от такова дарение за лечение. Аз смятам, че текстът не е изпипан, текстът е писан на прима виста и ако трябва да има подобен текст, той трябва да бъде придружен с оценка на въздействието и с по-сериозни изисквания при едно такова дарение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Стоянова, аз не мога да се съглася с Вас, че текстът е писан на прима виста и не е изпипан. Между другото, ако направите справка, ще видите, че ние сме внесли цял отделен Законопроект, който третира именно тази материя и който отлежава в Деловодството на Народното събрание близо една година.
Между другото, беше редно да се разгледа целият Законопроект заедно с пакета данъчни закони, но, по една или друга причина, той отпадна. Донякъде и затова сме го внесли между двете четения, така че наистина имаше достатъчно време да се проведе един сериозен дебат, включително ако е необходимо да се вземат и допълните експертни становища, каквото ние сме направили, разбира се, неформално в Реформаторския блок.
На още нещо искам да Ви обърна внимание. Стана дума тук за Фонда за лечение в чужбина и за Фонд „Гарантирана репродукция”. Обърнете внимание – в Закона там преференцията е от 50%. Не от 5, а от 50! Тук говорим за едни скромни 5%, които един дарител в полза на болно дете, на нуждаещо се дете, би могъл да ползва.
Аз не мога да си представя кой ще е този човек, който би тръгнал да злоупотребява с подобна материя и едва ли не да злоупотребява с децата си и да предизвиква, бих казал, Божия гняв като твърди, че те са болни, а те всъщност са здрави, и да се опитва да се възползва от това нещо.
Още повече, че става дума за толкова малко данъчно облекчение на фона на тези 50% за големите фондове, за които стана дума, че наистина фискалният ефект аз лично не очаквам въобще да бъде осезаем, така че имайте предвид, че ако някой иска да злоупотребява, то в Закона има един куп други възможности, в момента, за съжаление, действащи, защото това скромно 5% облекчение в момента може да се ползва, ако се дари на детска ясла, на детска градина, на регистрирано вероизповедание и така нататък, така нататък. Тоест, има толкова много вратички, ако някой реши да злоупотребява, че едва ли ще тръгне да лъже, че дадено дете е болно и съответно да се възползва по този ред. Освен това, както знаете, това винаги може да се провери. Има винаги медицинска документация за лечението на дадено дете или въобще на всеки болен. Много лесно установимо е бил ли е той болен, или не е бил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Стоянова, коректно не поисках лично обяснение, защото мисля, че този диалог трябва да се води коректно.
Госпожо Стоянова, Вие знаете, че и към този момент хората, които даряват за лечение, обърнете внимание, плащат 10% данък върху това дарение. Сиреч, ако Вие закупите някакъв скъп апарат за дете, Вие ще платите, а тези апарати, примерно, за слуха и други, има едни много скъпи, които се имплантират в главата, струват от порядъка на 15 – 20 хил. лв., а Вие плащате за това, че сте направили – забележете, колеги, 10% данък!
И сега ние се обръщаме към тези хора и искаме да им създадем едно облекчение от 5%. И не знам защо това е, не знам как да го нарека!? Това е истината! Това е истината – и то на пари, на които един път е удържан данъкът, Вие след това плащате втори път за това, че сте направили добро. Е, как да го охарактеризираме това нещо?! И Вие го знаете много добре! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – няма.
Дуплика – Госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, аз мисля, че просто Ви заблуждават от тази трибуна и аз искам да прочета текстовете на Закона: данъчно облекчение за дарение се предоставя, когато лицето дари: на здравни заведения по Закона за здравето, тоест на всяко едно здравно заведение можете да дарите и това здравно заведение, когато отидат при него болните да използват тези суми именно за тяхното лечение; на лечебни заведения; на специализирани институции за предоставяне на социални услуги, съгласно Закона за социалното подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и Фонд „Социална закрила”; специализирани институции за деца, съгласно Закона за закрила на детето, както на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, на детски ясли, на детски градини, на училища, на Българския Червен кръст. Да изброявам ли още?
Знаете ли къде се състои разликата? Тоест, такива възможности има и те са предвидени в Закона. Разликата е, че тук има преценка на специалисти. Има и институционалност, която разпределя това дарение, а това, което ни се предлага, си остава субективната преценка на дарител и на надарен. И данъчният ли е този, който ще прецени дали документите за лечението са подходящите, или не са подходящите, има ли такива или няма такива документи? Затова всички тези облекчения са институционализирани, за да може съответната институция, съответната организация, в която работят социални работници или здравни работници, правилно да разпредели това дарение на този, който има реална нужда и доказана нужда от него, така че тук не говорим за това, за което преди малко репликиращите ми говореха. Има такива облекчения и те са факт. И те са институционализирани. Не отваряйте вратата за субективни преценки на лицето А към лицето Б, защото сме се напатили от тези субективни преценки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Аз няма да вляза в емоционален дебат, само искам да кажа следното.
Разбирате разликата между това, което казваме ние и това, което беше казано от госпожа Стоянова. Искаме да има лично дарение за конкретно дете, а не дарение към институция и тя да преценява как да харчим парите, защото дарението е лично, в крайна сметка. Това е личен жест от един човек към конкретно дете с проблеми. А когато се даряват пари на институция, да Ви кажа честно, остава и съмнението как се харчат, затова индивидуализацията, възможността да помогнеш на конкретното дете с конкретния проблем е нещо, което трябва да бъде направено. Дори сега да не го направите, сега да не го приемете, то ще бъде прието!
Дарението е нещо лично. Госпожа Стоянова ни убеждава, че трябва да се дарява на институции, а те да преценяват оттам нататък как да харчат парите. Даренията трябва да стават лични, за конкретния човек, за конкретното дете, за конкретния проблем, така в крайна сметка виждаш с твоите пари какво е постигнато и можеш да видиш това дете след твоето дарение как е лекувано и как, дай Боже, неговото състояние е подобрено. Разбирате разликата между двете понятия.
Затова се обръщаме към всички парламентарни групи – да направим днес едно добро дело! Да направим заедно едно добро дело, което няма да има сериозен бюджетен ефект. Не се притеснявайте. Едно добро дело, което да бъде подкрепено от всички парламентарни групи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров?
Госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не отричам доброто дело на даренията и на дарителството. Напротив, ние трябва да ги поощряваме, но трябва да има правила за това дарение, правила кой да получава това дарение, има ли нужда от него или не.
И това, което каза господин Димитров, е показателно. Той настоява да има именно субективната преценка, личната преценка на дарител на кого точно да дари и за какво, защото думата „лечение” е много широка.
А пък аз, както и много други, надявам се, мои колеги не отричаме това, че в България има много институции, които не са само държавни, те са и обществени. Има много неправителствени организации, които се занимават със социално подпомагане, с подпомагане на семействата, които имат нужда от подобно подпомагане, не само в социален и здравен аспект. И тези организации трябва да бъдат подпомагани, защото именно през тях може да се вземат правилните решения, така че тук говорим наистина за едно и също нещо, но говорим за начина, по който това нещо трябва да се случва. Защото субективната преценка много често е възможност за злоупотреба. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, след репликата на госпожа Стоянова ситуацията е още по-ясна.
Вижте къде идват нашите различия. Тя казва така: Вие дарявате пари и въпреки че Вие сте дарителят, няма да решавате къде да отидат те. Заведението ще вземе това решение вместо Вас. Да, Вие сте дарител и искате да дарите, но не можете да го направите за конкретно дете и за конкретен проблем. Ще дарите, така казва госпожа Стоянова, на съответното заведение и то ще реши как да харчи Вашите пари.
Това намалява, колеги, стимулите за дарение. Аз искам да даря за конкретно дете и после искам да видя това конкретно дете след моето дарение, искам да видя резултатите за него, искам да видя, че е по-добре.
Казвам Ви директно: много хора нямат доверие болничните заведения да разпределят тези пари, както те решат. Много по честно е, много по-отговорно е волята на дарителя да бъде уважена, а тя може да бъде насочена към конкретно дете с конкретен проблем.
Нека ги има и двата режима в конкурентен порядък – който иска, има го сегашния ред, да дарява на лечебни заведения. Но нека да има и тази възможност – когато иска някой от Вас или български гражданин, или който и да е било, да дари на конкретно дете за конкретен проблем, да има и тази възможност. Това ще насърчи дарителството в България.
Съжалявам, че по една такава тема, която е очевидна, има толкова дебати. Пак Ви казвам, дори по дадена причина днес Вие да не подкрепите, утре това ще бъде прието, тъй като е логично – даренията по цял свят са лични. Голяма част от даренията имат личен характер и когато се опитвате да заобиколите този ред и да казвате: нека заведенията да получават парите и те да решават как да ги харчат, този ред е по-лошият.
Уважаеми дами и господа, приканвам Ви да направим въпросното добро дело и да гласуваме „за”. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но в крайна сметка ме провокира тази дискусия.
Възмутен съм, извинявайте, от позицията на госпожа Стоянова. Няма да се опитвам да я убеждавам. Тя може би има правото като финансист, като човек, който мисли за евентуално предотвратяване на злоупотреби, че не трябва да бъде допусната такава промяна в Закона, но аз се обръщам към Вас – не давайте възможност на държавните институции да се намесват в междучовешките отношения.
Случаят, за който говори господин Байрактаров, нашият колега. Аз лично съм правил дарения за около 15 хил. лв. на детенце, което не чуваше, с имплант в главата и други машинки. Защо? Защото, първо, държавата не поемаше тази дейност и, второ, имаше много голям риск от злоупотреба, тъй като тези устройства се предлагаха на различни цени – в Германия на една цена, от дистрибутор на друга и така нататък. Как да се съглася, че трябва това дарение да мине през институция – тази институция, която не си върши работата, която не може да осигури, или ако осигури, не е известно на каква цена и от къде ще внесе това съоръжение? По тази причина направих дарението лично и закупих това съоръжение.
Имаме и други такива случаи. Нашата парламентарна група например дари 18 хил. лв. също за едно дете. Аз не виждам защо по някакъв начин държавата трябва да се пъха в тези междучовешки отношения. Напротив – даже апелирам и за промяна, която би позволила дарение не само на деца, а и на хора, които нямат средствата да си ги закупят, например стави. Правили сме дарения и на стави, защото не са по възможностите на обикновен човек или на пенсионер, а най-често на зряла възраст се получават тези увреждания.
Не бива да допускаме държавата да се намесва по този начин –да те пращат някъде, да отидеш в някаква институция и да платиш включително издръжката на нейната администрация. Откъде накъде?!
Апелирам към Вас – гласувайте по съвест, подкрепете това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи за изказвания.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 132 народни представители: за 67, против 2, въздържали се 63.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от РБ.)
Прегласуване – имате думата. (Възгласи: „Ееее!”.)
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като има колеги, които не успяха да гласуват, предлагам процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване на предложението на господин Славов и господин Димитров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 145 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 70.
Предложението не е прието. (Възгласи: „Ееее!” и тропане по банките от БСП ЛБ. Шум и реплики.)
Покажете резултата по групи. (Възгласи от БСП ЛБ: „АБВ! АБВ!”.)
Само толкова ли знаете от азбуката, колеги? Давайте до края. (Смях и оживление.)
Подлагам на гласуване § 16 в редакцията му по доклада на Комисията и § 17 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 91, против 24, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 18 – предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Предложенията по т. 1, 2 и 3 са оттеглени.
Комисията подкрепя предложенията по т. 4 и 5.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 1, т. 4.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 и предлага следната редакция:
„§ 18. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24 се създава ал. 7:
„(7) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 не се прилага в случаите, в които сградата е получила сертификат с клас на енергопотребление в резултат на предприети мерки за енергийна ефективност, финансирани с публични средства.”
2. В чл. 28:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичане на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота.”;
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
3. В чл. 58, ал. 1. т. 1 думите „както и” се заличават, а накрая се добавя „както и на Държавна агенция „Технически операции” за изпълнение на дейностите, определени със закон”.
4. В чл. 71а:
а) досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти, върху които са построени”;
б) създава се ал. 2:
„(2) Освобождаването по ал. 1 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им богослужебна дейност.”
5. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 101 от 2013 г...):
а) в § 13 думите „2016 г.” се заменят с „2017 г.”;
б) в § 13а думите „30 март 2015 г.” се заменят с „31 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 18? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 19 има предложение на народните представители Стоянова и Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 19 по вносител.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 20 има предложение на Димитър Танев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 21 има предложение на народния представител Гечев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението за т. 5 и подкрепя предложението в останалата му част.
„Т. 5 отпада.”. Това е предложението.
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Христиан Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Настимир Ананиев.
Комисията не подкрепя предложението за т. 5 и подкрепя предложението в останалата му част.
„Т. 5, буква „б” се заличава.”.
Предложение на Димитър Танев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на Стоянова и Йорданова.
Предложението по т. 2, буква „аа”, т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 12 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част.
Предложение на Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 1, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 20, и предлага следната редакция:
„§ 20. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 4 се създава т. 3:
„3. отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.”
2. В чл. 9, ал. 4 се създава т. 5:
„5. предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.”
3. В чл. 20:
а) в ал. 1 се създава т. 3:
„3. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.”;
б) в ал. 2 се създава т. 3:
„3. транспортът приключва на територията на страната.”
4. В чл. 25, ал. 3 се създава т. 7:
„7. последния ден от месеца, през който е предоставена услугата по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2”.
5. В чл. 27:
а) в ал. 2:
аа) създава се ново изречение второ: „При определяне на сумата на направените преки разходи на използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, ако се използваха в дейността на лицето, се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит включително за движими вещи, съответно за период от 20 години – за недвижимите вещи.
бб) създава се изречение трето: „Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение.”;
вв) досегашното изречение второ става изречение четвърто;
б) създава се ал. 6:
„(6) В случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 при едновременно използване на стоки и/или услуги и за независима икономическа дейност за целите на определянето на преките разходи по ал. 2, изречение първо, второ и трето, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.”
6. В чл. 39 се създава т. 8:
„8. предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето.”
7. В чл. 46, ал. 1, т. 4 след думата „договарянето” се добавя „и услугата по изработка”.
8. В чл. 73, ал. 2 думите „с точност“ се заличават.
9. В чл. 92, ал. 3 се създава т. 4:
„4. лицето осигурява достъп до железопътната инфраструктура и е усвоило средства по проекти, финансирани по Оперативна програма „Транспорт 2007–2013”, Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014–2020”, Европейска програма „Механизъм Свързана Европа” и Трансевропейска транспортна мрежа ТЕН-Т, до приключване им.”
10. В чл. 114 ал. 2 се отменя.
11. В чл. 156, ал. 3, т. 2 накрая се добавя „или лева в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България”.
12. В чл. 159е се създава ал. 5:
„(5) Надвнесен данък от лице, регистрирано на основание чл. 154 или за прилагане на режим в Съюза или режим извън Съюза в друга държава членка, се възстановява по банкова сметка, различна от сметка в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България, като всички банкови такси във връзка с възстановяването на данъка, както и с обмяната на валутата са за сметка на лицето.”
13. В чл. 180:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.”;
б) алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
(4) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.”
14. В § 32 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 105 от 2014 г.) в текста преди т. 1 думата „лицето” се заменя с „лице, регистрирано за прилагане на режим в Съюза”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, както знаете, предстои да приемем бюджета. Ако Конституцията трябва да съществува, за да има държава, то Конституцията на правителството е бюджетът. Така че – една малка дреболия.
В тази връзка се постарах, тъй като преди бюджета приемаме данъчните закони, да направя няколко предложения.
Ще Ви разкажа конкретно мотивите за това предложение.
В Закона за акцизите и данъчните складове предложих пристанищата без уреди, ако някой разтоварва, да търпи двойна санкция, завишаване на другите санкции.
Имах и едно предложение, което може би трябва да Ви обясня, за да се успокоите. То беше за казаните над 500 литра. Какво ли не се чу освен истината. Така че е време да Ви кажа истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, обсъждаме промените в Закона за данък върху добавената стойност.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Правя прехода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много дълъг преход бе, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имам пет минути сега, не ме спирайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, извинявайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А, така!
Истината е, колеги, защото Ви интересува – питате ме непрекъснато, че ние излъгахме легалните производители, че ще натиснем нелегалните. Защото легалните купуват грозде, плащат го, дават заплати и осигуровки, персонал, там ходят данъчни, митничари, Инспекция по труда и накрая ни дават 185 милиона. Ето, заради тези 185 милиона, за да можем да ги вземем и през следващата година, създадохме правила да може някой от другите, ако иска, да внесе някой лев. Тогава с основание ми задавахте въпроса – там ли са приходите? Не, господа! Приходите са в горивата. Огромният приходоизточник са танкерите, които идват.
Сега, в момента, има една неравнопоставеност. Всяка една бензиностанция – било на село, било в града, било в центъра на София, има измервателни уреди, а петролните бази – нямат.
Затова моето предложение днес, ще Ви прочета мотивите, е следното:
Предложение за отмяна на режима по чл. 118, ал. 7 от Закона за данъка върху добавената стойност по отношение на петролните бази, като мярка Националната агенция по приходите и Агенция „Митници“ да упражняват по-ефективен контрол. По този начин петролните бази ще прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките, респективно продажбите на течни горива в търговските обекти чрез фискални устройства, електронни системи, фискална памет за отчитане на оборотите от продажба на течните горива чрез одобрените по смисъла на закона уреди.
Националната агенция за приходите. Ще предават данни до НАП, включително и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Общият режим, който до момента се е прилагал, е важал за бензиностанциите, метанстанциите, газостанциите и другите обекти за търговия с горива. Сега прилагаме този общ режим, който е за всички останали, да важи и за най-големите бензиностанции – търговските петролни бази.
Във връзка с гореизложеното е необходимо да бъде отменено едно определение за петролна база, съгласно § 1, т. 68 от Допълнителните разпоредби на Закона и е предвиден шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима – да приведат дейността си в съответствие в един нормален, разумен срок, към тази, която всички останали обекти в България прилагат.
Предложението ми е § 21 по вносител да стане § 20 в редакцията на Комисията и да се създадат следните нови точки:
„10а. В чл. 118 ал. 7 се отменя;
13а. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 68 да бъде отменена.“
Колеги, надявам се да е ясно за всички Вас, че приходната част на бюджета е изключително важна. Аз няма да се произнасям по разходната и преди да започнем да разпределяме средства, трябва да създадем равнопоставеност на търговските обекти и еднакъв контрол навсякъде, а не на крайната бензиностанция да има, а на голямата бензиностанция – да няма. Тоест, искам уеднаквен режим, равнопоставеност на всички търговски субекти, за да можем да си съберем приходите, след което, разбира се, да се надявам бюджетът да бъде балансиран и приведен в съответния ред. Благодаря на всички и се надявам на Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Разбрах Вашето предложение – то е редакционно, имам го при мен.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Имам предложението при мен.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо трябва да гласуваме два, неподкрепени от Комисията, текста.
Гласуваме предложението на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: В частта, неподкрепена от Комисията. То е подкрепено, само в една точка не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Гласуваме.
Гласували 112 народни представители: за 14, против 47, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложението на народния представител Настимир Ананиев.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Подкрепено е, само в т. 5 не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Точно така – „не подкрепя предложението по т. 5“, докато останалата част е подкрепено.
Гласуваме предложението в неподкрепената част от Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 33, против 6, въздържали се 71.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакционното предложение от народния представител Емил Димитров – в § 21 по вносител, който става § 20 в редакцията на Комисията, да се създадат нови точки, те са изброени, той ги спомена – т. 10а и т. 13а.
Гласували 117 народни представители: за 100, против 8, въздържали се 9.
Редакционното предложение е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 21, който става § 20 по редакция на Комисията заедно с току-що гласуваното редакционно предложение на господин Димитров, което беше прието.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 22 има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители, подкрепено от Комисията.
Има предложение на народния представител Настимир Ананиев, което е подкрепено от Комисията.
Има предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Димитър Танев и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя на чл. 22 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Оттеглят го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Отменям гласуването по този неподкрепен параграф.
Гласуваме финално текста на вносителя, неподкрепен от Комисията за § 22, който Комисията предлага да бъде отхвърлен.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Гласуваме по вносител текста за § 22, който Комисията предлага да бъде отхвърлен – предложение на Комисията за отхвърляне на § 22.
Гласували 114 народни представители: за 95, против 12, въздържали се 7.
Предложението на Комисията за отхвърляне на параграфа е прието.
Продължете с § 23.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 23 и предлага да бъде отхвърлен.
Може ли изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Имате думата за изказване по този параграф.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Искам да обърна внимание на залата, че Комисията беше отхвърлила § 23 във връзка с отхвърлянето на т. 13, буква „б” и т. 21, буква „в” от текста на вносителя.
Тъй като ние преди малко приехме предложението на господин Димитров, сега трябва да върнем и § 23, защото те са свързани. В противен случай се получава нонсенс.
Предлагам в тази връзка да гласуваме § 23 по вносител, тоест да подложите на гласуване § 23 в текста му по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Трябва да подложа на гласуване, преди да дам думата за реплики, Вашето предложение за отхвърляне, което съответно трябва да бъде отхвърлено в залата.
Реплики на това предложение? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Менда Стоянова § 23 по вносител да бъде подкрепен.
Гласували 110 народни представители: за 94, против 13, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията § 23 да бъде отхвърлен. Предвид обаче на предишното гласуване, не се съобразявайте с предложението на Комисията. (Смях, оживление.)
Гласували 108 народни представители: за 18, против 70, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Минахме през този сложен маньовър успешно, продължаваме напред.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Стоянова и Йорданова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр....) в чл. 25а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашния текст става ал. 1 и в нея след думата „агенцията” се добавя „достъп до”.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Органите и служителите на агенцията са длъжни да опазват тайната на получената информация и да я използват само за целите на извършваните от тях проверки и ревизии.
(3) Редът и начинът за предоставяне на информацията се определят със съвместна инструкция на изпълнителния директор и ресорния подуправител на БНБ, отговарящ за информационната система по чл. 56 от Закона за кредитните институции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 21.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 24 има предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, което е параграфът да отпадне.
Предложение от народните представители Славов и Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24, който става § 22:
„§ 22. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр...), в чл. 3 навсякъде числото „15 000” се заменя с „10 000”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Румен Гечев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 33, против 54, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията за § 24, който в редакцията на Комисията става § 22. Гласуваме редактиран от Комисията параграф.
Гласували 124 народни представители: за 104, против 14, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, докладвайте последния параграф.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 25 – предложение от народните представители Стоянова и Йорданова.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 23:
„§ 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме последния параграф, който по предложение на Комисията става § 23 и е редактиран от нея.
Гласували 110 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието, с което на второ четене е приет и настоящият Законопроект.
Давам думата на народния представител господин Лютви Местан за декларация от името на Парламентарната група на ДПС.
Имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще Ви представя позиция на Парламентарната група на ДПС относно случая със сваления руски самолет.
Позицията ни, естествено, отразява идентичността на ДПС като последователна евроатлантическа партия на България.
Първо, безспорен факт е, че през последния месец руската военна авиация нарушава въздушното пространство на Република Турция многократно. (Парламентарната група на БСП ЛБ напуска залата.)
Второ, налице е информация, че това се е случило въпреки също така многократните официални предупреждения, отправяни към руския посланик в Анкара и към военния аташе.
Трето, тези факти са потвърдени в официалната позиция на НАТО, изразена на извънредната среща на посланиците на страните членки, с която още веднъж се признава правото на всяка държава да защити своя суверенитет.
Четвърто, нарушаването на въздушното пространство и на суверенитета на която и да е държава – член на НАТО, е нарушаването на пространството и на суверенитета на самия Атлантически съюз. Подчертавам, че и в рамките на НАТО преминаването дори на съюзнически военни сили и въоръжения става при изрично съгласие на съответната страна член.
Пето, за ефективното противодействие срещу „Ислямска държава” безспорно са необходими и усилията на страни, които не са членки на НАТО, защото ИДИЛ е предизвикателство не само срещу евроатлантизма, а срещу съвременната цивилизация и човечеството.
Шесто, противодействието срещу „Ислямска държава”, в това число и военното, следва да се извършва при стриктна координация между всички страни участници и при стриктно спазване на международното право, в това число и на териториалната цялост и суверенитета на всяка една страна.
Седмо, участието във военни действия на която и да е държава срещу „Ислямска държава” не може да преследва като съпътстваща цел защитата на режима на Башар Асад. Режимът на Башар Асад не може да бъде участник в противодействието срещу „Ислямска държава”, защото точно този режим и „Ислямска държава” са основната причина за безпрецедентния военен конфликт в Близкия изток, чиято последица е огромната бежанска криза, която тресе Европа и Балканите.
Девето, призоваваме към още по-активен диалог страните – членки на НАТО и на Европейския съюз, за разработване на обща политика и конкретно решително противодействие срещу експанзията на „Ислямска държава” и нарастващата терористична агресия.
Десето, подкрепяме призива на НАТО за деескалация на отношенията между Русия и Турция и за връщане към политическия диалог. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лютви Местан.
Следва декларация от името на група.
Господин Янаки Стоилов – от Парламентарната група на “БСП лява България”.
Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Видях, че моите колеги от Парламентарната група на “БСП лява България” напуснаха пленарната зала, докато говореше господин Местан. Явно с това те искаха да изразят своето отношение към току-що чутия едностранен подход към събитията, които се развиват на турско-сирийската граница.
Ние, разбира се, категорично отстояваме принципа за териториалната цялост и ненарушимост на границите както в Европа, така и в останалите региони, но това, което стана вчера, изисква много ясна международна реакция. Тя трябва да включи и Европейския съюз, и НАТО, но да излезе от тези сравнително затворени граници.
Ние очакваме да бъде проведено независимо международно разследване какви са точно обстоятелствата по свалянето на руския военен самолет, защото тези действия се развиват в пространство, което изисква да се разбере какви точно военни действия са извършвани, дали и как са нарушени границите на съседна държава и съответно как е било използвано въздушното пространство в този регион. Никоя държава не може да претендира за контрол върху територии, които надхвърлят нейните собствени граници.
Ясно е, че в Сирия от много време се води въоръжена гражданска война. В нея се сражават правителствени части, в нея има въоръжена опозиция. Да се слагат някакви допълнителни прилагателни е излишно и заблуждаващо.
Не искам в случая да се разпростирам върху това какви са основанията за този вътрешен национален конфликт, кои са всички причини за него, но е ясно, че територията на Сирия става вече терен и за воденето на международни военни действия. Тоест конфликтът от вътрешнодържавен и национален придобива все повече глобално измерение. В него се разпростират части на така наречената „Ислямска държава” и тези действия далеч не се ограничават само на територията на Сирия. В този конфликт с военни средства се намеси Руската федерация.
Бяхме свидетели на трагични актове само преди няколко дни в Париж.
Виждаме, че в момента в света се поставя големият въпрос: ще се формира ли световна антитерористична коалиция, която да включи държавите от Европейския съюз, Съединените щати, Русия и други значителни международни фактори, защото това, което стана вчера, при всички случаи повдига нови въпроси може ли да се сплоти международната общност в противодействие на тази най-голяма опасност.
Затова тук, от тази трибуна, ние не искаме да бъдем адвокати единствено на една национална позиция, на позицията на една държава, която и да е тя. Изискваме българският парламент и правителство да имат съзнание, че за България тези конфликти също създават потенциални опасности. Ние сме готови да подкрепим всяко усилие за решаване на такъв конфликт.
Ние сме за установяване на траен мир и на прогресивно развитие в света, защото военната ескалация, която продължава в последно време, цялостната дестабилизация на района на Близкия изток и на Северна Африка не водят към нищо добро и застрашават живота и здравето на стотици хиляди и милиони хора в Европа и в целия свят. Това трябва да разберат.
Аз призовавам да се формира българска национална позиция, зад която да застанат преди всичко парламентът, правителството и президентът. И тук опитите на едни или на други парламентарни групи да говорят предимно от името на част от факторите, да говорят дори от името на международни организации далеч не е достатъчно. Защото призивите за някаква евроатлантическа солидарност не могат единствени да решат проблема, пред който е изправен светът, Европа, включително и България!
Призовавам Ви за такова отговорно и преди всичко национално – подчертавам, национално – поведение в интерес и в защита на интересите на Република България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Извинете, господин Председател, тъй като не чета написано изявление, възниква и въпросът: когато се водят военни действия, по кои правила на войната е допустимо да бъдат разстрелвани пилоти, които са се спасили от падащия самолет?! Това не съответства нито на правилата на Червения кръст, нито на това, което можем да наречем някаква елементарна цивилизованост! Ако има отговорни, те трябва да бъдат изправени пред съда! Те трябва също да могат да участват в изясняването на случая, а не да бъдат ликвидирани по този начин!
Така че тези, които призовават за защита на човешките ценности и права, трябва да имат предвид тези обстоятелства: човешкият живот е важен независимо дали това става в Париж, в Африка, в Азия или някъде другаде! Всеки човешки живот за нас стои над всички други политически сметки и спекулации! Благодаря. (Реплики от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Божинов, моля Ви!
Благодаря Ви, господин Стоилов.
Други декларации? Няма заявки.

Уважаеми колеги, продължаваме с точка втора от дневния ред:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЕТИРИМА ЧЛЕНОВЕ НА ФИСКАЛНИЯ СЪВЕТ.
Процедура по избор съгласно Правилата, приети с Решение на Народното събрание от 23 септември 2015 г.
Преди да дам думата за представяне на доклада на Комисията по бюджет и финанси, искам да Ви припомня тези Правила:
„1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
Аз ще очаквам предложение кандидатите да бъдат допуснати в залата.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Народното събрание избира поотделно председателя и четиримата членове на Фискалния съвет.
6. Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание не реши друго.
7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за”.
8. Когато някой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за”.
9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.”
Това са Правилата, които сме приели и са обнародвани в „Държавен вестник”. Вървим по тях.
Първо давам думата на госпожа Менда Стоянова да докладва как е протекло изслушването в Комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо ще помоля за процедура – в залата да бъдат допуснати кандидатите за членове и председател на Фискалния съвет, а именно господин Борис Крумов Грозданов, господин Георги Йорданов Ганев, господин Григорий Цветанов Вазов, господин Димитър Михайлов Иванов, госпожа Дора Атанасова Андреева, господин Любомир Василев Дацов и господин Юнал Тасим Тасим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Госпожа Маргарита Николова не споменахте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Маргарита Николова не се яви на изслушването в Комисията, поради което Комисията не представя нейната кандидатура и в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, гласуваме допуск в залата на изброените от госпожа Стоянова лица, кандидати за членове на Фискалния съвет.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, осигурете допуск в залата на изброените лица.
Уважаема госпожо Стоянова, заповядайте да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно изслушване на предложените кандидати Борис Крумов Грозданов, Георги Йорданов Ганев, Григорий Цветанов Вазов, Димитър Михайлов Иванов, Дора Атанасова Андреева, Любомир Василев Дацов, Маргарита Николаева Николова и Юнал Тасим Тасим за председател и четирима членове на Фискалния съвет
На открито заседание, проведено на 3 ноември 2015 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет по реда на Раздел III от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила”.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че, видно от представените от всички кандидати документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми за заемане на длъжността „член на Фискалния съвет”, а Борис Грозданов и Любомир Дацов, предложени за председатели, и за председател на Фискалния съвет, и следва да бъдат допуснати до изслушване.
Съгласно изискванията на Процедурните правила са спазени изискванията за оповестяване на документите. С писмо № КИ-К-15-11290 от 26 октомври 2015 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия удостоверява, че към настоящия момент не са открити документи, установяващи принадлежност на всички кандидати за членове на Фискалния съвет към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
На изслушването не се яви госпожа Маргарита Николова, поради което нейната кандидатура не беше представена и обсъждана.
Кандидатурите на кандидатите бяха представени последователно по азбучен ред на собствените им имена от вносителите на съответните предложения, като първоначално се разгледаха двете кандидатури за председател – на господин Грозданов и на господин Дацов, а след това и за членове на Фискалния съвет.
Кандидатурата на господин Борис Грозданов, предложена от Парламентарната група на ГЕРБ, беше представена от госпожа Менда Стоянова.
Господин Грозданов е завършил Ленинградския финансово-икономически институт, специалност „Финанси и кредит”. Той е доктор по икономика със защитена дисертация в Стопанска академия „Д .А. Ценов” – град Свищов, на тема „Финансови въпроси по опазване на околната среда”. Специализирал е държавни финанси в Русия, Германия, Англия, Чехия, Унгария и Полша. Господин Грозданов е хабилитиран преподавател по „Държавен бюджет на Народна република България”. Той е провеждал обучението по тази дисциплина от 1978-а до
1990 г. През този период е избран за ръководител на следдипломно обучение по финанси и за заместник-декан на факултет „Финанси” на Стопанска академия „Д. А. Ценов” – град Свищов.
От 1990 г. постъпва на работа в Министерството на финансите като старши научен сътрудник по държавен бюджет в Научноизследователския институт по финанси. Съавтор е на разработки, свързани с анализ на разходите на държавния бюджет за различни периоди. Бил е заместник-директор на Института, а по-късно и и.д. „директор” до неговото закриване. От 3 юни 1993 г. е назначен за началник на управление „Финанси” в Столична голяма община, ръководещ 51 служители, изготвящи и изпълняващи общинския бюджет. Бил е и член на Борда на директорите на ТД „Вратица” – град Враца, и „Метрострой” – град София.
Господин Грозданов е избран за народен представител в 41 вото Народно събрание, член на Комисията по бюджет и финанси, член на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и председател на постоянната Подкомисия по отчетност на публичния сектор.
Проф. д-р Борис Грозданов е изнасял лекции по публични финанси, корпоративни финанси, данъчен, митнически и валутен контрол, управление на местните финанси, анализ на публичните политики, финансов контрол и одиторски стандарти в редица университети в страната.
В заключение госпожа Стоянова отбеляза, че господин Грозданов е доказан професионалист, човек с безупречна репутация и е подходяща кандидатура за председател или член на Фискалния съвет.
Кандидатурата на господин Любомир Дацов, предложена от народния представител Димитър Танев и група народни представители, беше представена от господин Димитър Танев.
Господин Дацов е с богат професионален опит в областта на управлението на бюджета и фискалния анализ. Кариерата му започва от Министерството на финансите през 1992 г. като експерт в отдел „Бюджетна политика”, където се занимава с изготвянето на макроикономически прогнози, със съставяне и изготвяне на доклада за бюджетната политика на държавния бюджет и средносрочната бюджетна рамка и с анализи и оценка на секторни политики.
От 1997-а до 2001 г. е началник на отдел „Бюджетна политика”, а през 2003 заема длъжността „заместник-министър на финансите” до 2009 г., като отговаря за координацията и планирането на бюджетните и икономическите политики и еврофондовете.
От 2009 г. до настоящия момент е консултант и хоноруван асистент „Публични финанси” в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През годините господин Дацов е бил ръководител и координатор на множество проекти, свързани с реформата на публичния сектор и въвеждане на бюджетиране, ориентирано към резултати – програмно бюджетиране.
Кандидатурата на господин Георги Ганев, предложена от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, беше представена от господин Мартин Димитров.
Господин Ганев завършва средното си образование в Софийската английска гимназия през 1986 г. Завършва бакалавърска степен по икономика и бизнес администрация в Колежа „Грейсланд” в Айова, САЩ. През 1993 г. става магистър по икономика, а през 1997 г. и доктор по икономика в Университета „Вашингтон” в Сейнт Луис, Мисури, САЩ.
От 1997 г. до настоящия момент е икономически анализатор в аналитичната неправителствена организация Център за либерални стратегии. Като програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии е участвал в академичен тип анализи на стопански въпроси, включително въпроси на макроикономическата политика, и по-специално фискалната политика. В тази връзка има редица публикации, посветени на фискалната политика и бюджетния процес.
От 1998 г. е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет по макроикономика и икономика на финансовата система. Като преподавател и лектор той е запознат с най-актуалните теории и изложения по въпросите на макроикономическия анализ и на анализа на финансовата система, включително въпросите на публичните финанси, фискалната политика, динамиката на бюджета и нейната връзка със стопанските процеси.
В заключение господин Димитров отбеляза, че господин Ганев е човек с изграден професионален опит, експерт с име в областта на макроикономическия, включително фискалния анализ, и би могъл значително да допринесе за дейността и репутацията на Фискалния съвет като независим и достоверен коректив и участник в гарантирането на ефективни и устойчиви публични финанси в България.
Кандидатурата на господин Григорий Вазов, предложена от Парламентарната група „Патриотичен фронт”, беше представена от народния представител Валери Симеонов.
Доц. Григорий Вазов е доктор по икономика, президент и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Академичната му кариера започва след завършване на висше образование в Свищов. Бил е последователно асистент, старши асистент, главен асистент и доцент във Висшия институт по финанси и счетоводство „Д. А. Ценов” – гр. Свищов. След това е доцент и декан на Финансово-счетоводния факултет в Университета по национално и световно стопанство. През 1990 – 1992 г. е научен секретар в Национален център по мениджмънт, София.
Доц. Вазов е работил и в държавната администрация като съветник на министъра в Министерство на индустрията и търговията, а в периода 1991 – 1992 г. заема длъжността началник на управление „Финансово-икономически анализи и регулатори” в същото Министерство. През 1992 г. става заместник-министър в Министерство на промишлеността.
Научните му интереси са в сферата на макроикономиката, теорията на финансите, корпоративните финанси, теория на управлението, където има над 100 научни труда, в това число самостоятелна монография, три учебника, поредица от статии, научни доклади и рецензии.
Кандидатурата на господин Димитър Иванов, предложена от Парламентарната група „БСП Лява България”, беше представена от народния представител Румен Гечев.
Господин Иванов има над 38 години успешен професионален опит като икономист и макроикономист в България и в чужбина.
След политическите промени през 1989 г. той е един от най активните участници в подготовката на новите бюджетни закони в най-трудните години като старши съветник на Икономическите комисии на 35-то и 36-то Народно събрание.
От края на 1989 г. до 2000 г. е старши икономически съветник към Организацията за Индустриално развитие на ООН (UNIDO), Виена, Австрия и като такъв съветва на най-високо равнище правителствата на Молдова и на Азербайджан по въпросите на трансформирането на държавната собственост.
През 2002 – 2007 г. като икономически съветник на Президента на Република България дава качествен принос за редица важни национални икономически решения. Към този момент той е основател, координатор и член на Международния икономически съвет, инициатор и автор на Годишните икономически доклади към Президента на Република България.
Господин Иванов има над 25 години академична кариера както в България, така и в редица университети в Европа. В България работи като научен сътрудник в Икономическия институт на БАН до 1992 г., като защитава дисертационен труд и се хабилитира като старши научен сътрудник втора степен. Специализира в областта на международната икономика, правителственото регулиране и макроикономическата политика в Института за политически науки в Париж, във Вашингтон, в Москва. През 1991 г. е избран за гостуващ професор по международен бизнес и международна икономика към Университета Уорик. Автор е на книги и множество статии, международни доклади. Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество, на Европейската икономическа асоциация, на Американската финансова асоциация.
В заключение господин Гечев изрази увереност, че с кандидатурата на господин Иванов Парламентарната група на „БСП Лява България” предлага доказан и опитен макроикономист, който ще има полезна роля в първия мандат на Фискалния съвет.
Кандидатурата на госпожа Дора Андреева, предложена от Парламентарната група на „Български демократичен център”, беше представена от господин Росен Петров.
Госпожа Андреева е авторитетен експерт-финансист с дългогодишен богат опит в областта на публичните финанси в държавната администрация и международни одиторски компании. Завършва Университета за национално и световно стопанство със специалност „Финанси и кредит”. Професионалната си кариера започва в управление „Бюджет” при Общински народен съвет за регион Пловдив – планиране, изпълнение и отчитане на държавния бюджет. В следващите 7 години разширява опита си в планиране, анализ и контрол на приходите и финансовото състояние на регионално равнище и като главен данъчен инспектор в данъчната администрация. По покана от международната одиторска компания Price Waterhouse Coopers (Прайс Уотърхаус Купърс) като данъчен мениджър работи с множество от най-големите чуждестранни инвеститори в България. И там и в KPMG натрупва богат опит в областта на стратегическото планиране, инвестиции и оценка на риска и в други финансови области. В качеството си на заместник министър на финансите 1997 – 2000 г. тя има водеща роля за увеличаване и стабилизиране на приходите в бюджета и възстановяване на финансовата стабилност на страната. Работи съвместно с Международния валутен фонд по прогнозиране и планиране на приходите. Извършва реформа на данъчната администрация по отношение на структура и функционални дейности и управление, за което получава най-висока оценка за мащабна реформа в България от Международния валутен фонд и Световната банка.
В заключение господин Петров отбеляза, че госпожа Андреева притежава необходимото образование, професионален опит, лична репутация и авторитет за заемане длъжността член на Фискалния съвет.
Кандидатурата на господин Юнал Тасим, предложена от Парламентарната група на Движението за права и свободи, беше представена от народния представител Йордан Цонев.
Господин Тасим има дългогодишен опит в областта на икономическия анализ и фискалната политика на Република България. Избиран е за народен представител последователно в три Народни събрания (39-то, 40-то и 41-во). Бил е заместник председател на Комисията по икономическа политика, председател на подкомисията по приватизационен и следприватизационен контрол, заместник-председател на Комисията по земеделие и гори.
През периода 2013 г. – 2014 г. е избран за заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма. Към настоящия момент заема длъжността началник сектор „Корпоративни клиенти” в търговска банка „ДБанк”.
В заключение господин Цонев отбеляза, че господин Тасим притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация за заемане длъжността член на Фискалния съвет.
След представянето на кандидатурите се премина към личното представяне на кандидатите и техните концепции за дейността на Фискалния съвет.”
Господин Председател, ако ми разрешите да не чета подробно концепциите, тъй като те са в доклада и всеки един от народните представители би могъл...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: С по едно изречение на всеки кандидат.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. Ще се опитам.
„В концепцията си господин Грозданов подчерта, че ще работи за изграждането на висок имидж на новосъздадения независим консултативен орган. Според него наблюдението, което ще извършва този орган, следва да бъде разделено на превантивно и текущо. Като: анализ на рискове, които са свързани с устойчивостта на публичните финанси; изготвянето на становищата за проектобюджетите на държавния бюджет, бюджет на Държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и на средно срочната бюджетна прогноза; проектозаконите, свързани с държавния бюджет, с показателите на бюджетите, включени в консолидираната програма и други; въвеждането на добрите практики от страните членки на Европейския съюз.
В текущото наблюдение се включва въвеждането на корективните механизми.
В началото на представянето на своята концепция господин Дацов изрично подчерта, че поддържа тезата за запазването на Валутния борд, който е в основата на икономическото развитие на държавата, до влизането на България в Еврозоната.
Според него Фискалният съвет следва да бъде конституиран като активен орган, който е в помощ на Народното събрание и по специално на Комисията по бюджет и финанси, като ще бъде най-ефективен при първото четене на бюджета, когато се дискутира неговата политика и философия.
Според господин Дацов Фискалният съвет трябва да се превърне в център за развитието на активна научна и аналитична дейност по проблемите на бюджета и макроикономическите дейности и в основен сътрудник и консултант на Европейската комисия в годишните оценки по отношение на България.
В концепцията си господин Ганев акцентира върху ролята на Фискалния съвет да разрешава напрежението между краткосрочния и дългосрочния план в бюджетирането на България.
По отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси той отбеляза, че вижда ролята на българския Фискален съвет в предоставянето на добри практики по устойчивост на публичните финанси на останалите държави членки.
В изложението си господин Вазов отново повдигна въпроса за огромния обем работа, който се изисква от членовете на Фискалния съвет. Според него следва да се помисли да бъдат внесени промени в действащия закон с оглед организацията на работа. Не е реалистично срещу 200 служители и 2 милиона инвестирана система за електронно обработване на информацията при правене на държавния бюджет, да стои Фискалният съвет с председател, четирима членове и трима експерти.
В концепцията си господин Иванов подчерта, че Фискалният съвет, който се създава в България, е под влияние на промяната във фискалната политика в Европейския съюз и преди всичко в Еврозоната. В този смисъл има два подхода в неговата дейност – или да действа като фискален катаджия, размахвайки палката, или да предостави нематричен, нешаблонен принос в разглеждането на всяко едно от европейските фискални правила.
Отбелязано от господин Иванов беше, че от гледна точка на обема на работа, може би е добре да се направи вътрешна тематична специализация на всички членове на Фискалния съвет, тоест всеки един член да бъде докладчик по определен елемент или група от фискални правила.
Господин Иванов заяви, че неговият принос в дейността на Фискалния съвет съобразно неговата квалификация и опит би могъл да бъде в рамките на областта на подробен макроикономически анализ по прилагането на фискалните правила в зависимост от това къде се намира България в конкретния период на развитие.
В своето експозе госпожа Дора Андреева отчете следните приоритети:
Мисията на Фискалния съвет да съдейства на Народното събрание в надзора над управлението на публичните финанси.
Целите на Фискалния съвет: контрол за фискална дисциплина и спазване на числовите фискални правила и ограничение в Закона за държавния бюджет, за съдействие за управление на бюджетни средства на задължения и рискове, подпомагане на данъчни политики за по-добра събираемост, както и разходни политики за ефективно използване, оценка на фискалните политики от гледна точка на финансовото отражение върху бъдещи поколения.
Конкретни задачи и насоки – очерта подробно госпожа Андреева конкретните задачи и насочи, както ги вижда тя и също подкрепи идеята за изготвяне на вътрешна организация на дейността по работните документи, както и Кодекс за правата и задълженията, който да формира рамката на членовете на Съвета.
Госпожа Андреева подчерта, че ролята на Съвета във фискалната политика е да засили финансовата дисциплина в зависимост от икономически ситуации, в зависимост от конкретни обстоятелства, за да може да подпомага по-гъвкави политики, по-голяма свобода на действие, за да не се предизвиква още по-голяма процикличност, например в моменти на икономически кризи.
В концепцията си господин Тасим подчерта, че най важното във функциите на Фискалния съвет е съставянето на методологията за критериите за оценка и автоматичните корективни механизми, които трябва да се прилагат при рязко отклонение от прогнозните отчети.
Господин Тасим изрази необходимостта от изработване на софтуер, който да може да анализира оперативно данните на фиска, които текущо са в голям обем и по различни показатели.
Изразено бе и опасението, че Фискалният съвет не бива да се впуска в конформизъм с управляващите, а да работи, спазвайки законите и в полза на обществото.
Съгласно т. 6, от Раздел III от Процедурните правила госпожа Менда Стоянова докладва, че са постъпили единствено становища относно кандидатурата на госпожа Андреева от Българската стопанска камара, от Българската търговско-промишлена палата, от Центъра за икономическо развитие и от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия. Всичките организации изразяват подкрепата си за нейната кандидатура, като изтъкват не само нейните професионални познания и опит, но и новаторския й подход и креативност при разрешаването на привидно неразрешими проблеми.
В хода на изложението си госпожа Андреева подробно отговори на въпросите, зададени от Асоциацията на специализираните счетоводни.
На кандидатите не бяха зададени въпроси от народните представители. Единствено народният представител Алиосман Имамов препоръча на всички кандидати по време на дискусиите в пленарна зала да изкажат собствено мнение по два важни проблема, а именно: програмното бюджетиране и методите и начините за увеличаване ефективността на публичните разходи.
Комисията по бюджет и финанси установи, че всички кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността член на Фискалния съвет, а Борис Грозданов и Любомир Дацов –и за председател на Фискалния съвет. Натрупаният експертен, академичен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на дейността на Фискалния съвет като консултативен орган по въпросите на фискалното управление.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Борис Крумов Грозданов, Георги Йорданов Ганев, Григорий Цветанов Вазов, Димитър Михайлов Иванов, Дора Атанасова Андреева, Любомир Василев Дацов, Юнал Тасим Тасим за председател и членове на Фискалния съвет по реда на Раздел IV от Процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад проект на решение за всеки един от кандидатите.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не разгледа и да не гласува предложената кандидатура на Маргарита Николаева Николова поради неявяването й пред Комисията по бюджет и финанси, за да бъде изслушана по реда на Раздел III от Процедурните правила, за което не прилага към настоящия доклад проект на решение за нея.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Аз предлагам проектите за Решение да ги четете после, когато дойде моментът за гласуване.
Сега следва представяне на кандидатите – до две минути от вносителите.
Ще действаме по азбучен ред – първо, господин Борис Крумов Грозданов, предложен от Парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Стоянова, Вие сте го представили в Комисията, може би сега да упълномощите някой друг или?... (Шум и реплики.)
Много роли Ви се падат днес – имате до две минути.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Аз няма да използвам моите две минути, тъй като в Доклада на Комисията много подробно беше отразено какво представлява професионалната биография на господин Грозданов.
Мисля, че тя е впечатляваща и той има всички предимства да бъде не само член на Фискалния съвет, но и председател на този Фискален съвет.
Парламентарната група на партия ГЕРБ е предложила именно господин Грозданов и за председател, освен за член.
Той е наш колега. Голяма част от хората в тази зала го познават като народен представител от Четиридесет и първото народно събрание, както и от работата му в Комисията по бюджет и финанси като председател на подкомисията към Комисията по бюджет и финанси.
Смятам, че няма човек в тази зала, който да изрази отрицателно мнение за господин Грозданов, за неговите професионални качества и за неговите човешки качества.
Аз няма да се спирам на професионалните му качества, тъй като казах, че те подробно бяха изложени в доклада на Комисията. Искам да се спра на човешките му качества – един човек изключително балансиран, изключително отворен към идеи и чужди мнения, човек, който може да работи с хора с различни виждания, включително и с противоположни виждания.
Смятам, че тези качества са изключително важни за поста, за който го предлагаме – не само за член на Фискалния съвет, тъй като там трябва да се работи не само с Комисията по бюджет и финанси, а и с Министерство на финансите, с аналитични органи, с анализаторски органи, с неправителствени организации, които работят в тази сфера. Смятам, че тези негови човешки качества ще бъдат изключително важни за осъществяване наистина на балансиращата, важната роля на Фискалния съвет.
Предлагаме го и за председател точно поради тези причини, тъй като председател на един такъв колектив с хора експерти, всеки със своите квалификации и познания в областите, в които е работил, мисля, че той може да сплоти този колектив и да обедини мненията, така че наистина Фискалният съвет да излиза с единно мнение и да бъде истински помощник на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря. Даже използвахте над двете минути. Благодаря.
Следва представяне на Георги Йорданов Ганев, предложен от Парламентарната група на Реформаторския блок.
Господин Мартин Димитров, заповядайте да представите кандидатурата на Георги Ганев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа!
Георги Ганев е подходящият и силен кандидат, защото той е независим експерт, никога не е бил член на политически партии. Той е популярен участник в обществения дебат, независим и много качествен български икономист.
Дългогодишен асистент и докторант е на Нобеловия лауреат по икономика Дъглас Норт. Освен това Георги Ганев е познат по име и в световните икономически среди. Аз искам, след като бъде приет този български Фискален съвет, фискалните съвети от Европейския съюз да познават членовете на Българския фискален съвет и да работят заедно.
Георги Ганев има редица публикации, международни публикации със световноизвестни икономисти, включително, например: „България – макроикономически и политико икономически следствия от стабилизацията в условия на Паричен съвет”, „Българската валутна криза 1996 – 1997 г.”, „Валутни кризи в новопоявяващи се пазари”, „Фискалната експанзия в България, навигиране в бурни води”, тоест това е утвърден икономист с международен престиж и авторитет, човек, който хората познават и с когото ще работят.
Но, колеги, какво е най-важното? Защо го създаваме този Фискален съвет? Създаваме го, за да има граждански контрол върху изпълнението на бюджета. Затова за нас в този Фискален съвет трябва да бъдат избрани и граждани със силна и авторитетна позиция.
Вие сте гледали позициите на Георги Ганев. Те никога не са били пристрастни. Той е критикувал всички, когато трябва да бъдат критикувани и е подкрепял тогава, когато е имало място да бъдат подкрепяни. Така че този Фискален съвет не трябва да бъде един орган, в който да пратим представители на партиите, които да вземат някакви решения, които никой да не чува и никой да не разбира. Този орган трябва да бъде коректив. Такива са фискалните съвети в целия Европейски съюз, затова предлагаме на Вашето внимание човек, който ще бъде силен коректив на всяко правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Тъй като има възможност и трябва да бъдат представени следващите пет кандидати, след което трябва да има и дебат, а е време за почивка, преди да дам почивката само ще прочета едно съобщение.
Уважаеми народни представители, в Народното събрание ще бъде отбелязан Международният ден за елиминиране на насилието над жените. В 11,30 ч. в Северното фоайе ще бъде открита информационната кампания „Всеки четвърти – виж истинското лице на насилието”.
На събитието са поканени всички народни представители.
Обявявам почивка, уважаеми колеги, до 12,00 ч.
В 12,00 ч. продължаваме с процедурата.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, почивката приключи. Продължаваме със заседанието.
Следващият кандидат по азбучен ред, който трябва да бъде представен в рамките до 2 минути, е господин Григорий Вазов, предложен от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Господин Симеонов, имате думата да го презентирате.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаемо малцинство, присъстващи в залата! Кандидатурата на господин Вазов вече е представена по друг повод в тази зала, на Комисия също, както и в доклада на госпожа Стоянова, така че не смятам да влизам в детайли. Просто искам да Ви обърна внимание, че това е човекът, който може да бъде еталон на Фискалния съвет, така че подкрепете с чиста съвест и с вътрешна увереност нашата кандидатура.
Господин Вазов притежава трите основни качества, които са необходими за заемането на висок отговорен, държавен пост, а именно на първо място, той е доказан професионалист. Той е президент, ректор и собственик на Висшето училище по застраховане и финанси, което съвсем наскоро получи оценка 9 по десетобалната система, което е достатъчно признание за качеството на тази институция.
Господин Вазов има богата професионална биография. В дългия си професионален път няма нито черни, нито сиви, нито бели петна, за което го поздравяваме.
Вторият параметър, по който определих неговата кандидатура като достойна за най-висок държавен пост, е неговата обществена ангажираност. Господин Вазов е човек с мащабна обществена дейност, човек, ангажиран с проблемите както на финансовите институции, така и като цяло на развитието на България, и на трето място, това е групата от качества, които го определят като човек с високи морални и човешки достойнства, човек последователен, упорит, целенасочен. С други думи с тези три групи качества горещо препоръчвам да подкрепите неговата кандидатура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Следва презентиране на кандидатурата на господин Димитър Иванов, предложен от Парламентарната група на БСП лява България.
Професор Гечев, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Предлагаме на Вашето внимание една кандидатура, която отговаря на всички формални и неформални изисквания за член на новообразуващия се Фискален съвет съгласно директивата на Европейския съюз.
Няма нужда от много подробно представяне. Колегата Димитър Иванов е с висше икономическо образование, доктор по икономика от Университета за национално и световно стопанство. По-голямата част от академичната му кариера в България – 16 години, прекарва в изключително авторитетния Икономически институт на Българската академия на науките.
Той е бил също консултант на филиала ЮНИДО – Организация на обединените нации във Виена. Като такъв е бил старши съветник там и е давал макроикономическа помощ, съвети на правителствата на Азербайджан и други развиващи се страни.
Освен това той е бил преподавател в два водещи университета във Великобритания, единият от които в Уоруик и другият в Шефилд.
Колегата Иванов е бил съветник на президента на Република България и е работил активно за осъществяване на пазарните реформи в България в първите години на прехода като експерт към Икономическата комисия на Народното събрание.
Има множество публикации. Още веднъж, колегата има докторска дисертация от водещия УНСС и една продължителна академична кариера в Икономическия институт на БАН.
Той е добре познат в международната икономическа общност с доклади, публикации, участия в обсъждания на международно равнище. Доказан експерт е в областта на макроикономическата политика и ние сме сигурни, че ще бъде полезен в работата на Фискалния съвет. В крайна сметка в този Фискален съвет, уважаеми колеги, трябва да има представители на различни икономически школи, с различни виждания и ние считаме, че колегата отговаря на тези изисквания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Гечев.
Кандидатурата на госпожа Дора Андреева ще бъде представена навярно от господин Росен Петров, тъй като тя е предложена от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Имате думата, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Благодаря, господин Иванов.
Господин Председател, господин Каракачанов, уважаеми колеги! Първо, бих искал да отбележа, че присъствах на това заседание на Комисията по финанси и ми направи силно впечатление, че всички предложени кандидатури са силни – на хора достойни, на хора с качества, на хора с чисти биографии.
От името на Парламентарната група на Българския демократичен център представяме на Вашето внимание също такъв човек – госпожа Дора Андреева.
Аз я познавам във връзка с нейната благотворителна дейност, която тя разви с Фондация „Карин дом – Иван Станчов” – Варна, в дейност и помощ на тежко болни деца. Казвам това обстоятелство, защото смятам, че един финансист освен да прави сметки, трябва да има и душа. Иначе цялата биография на госпожа Андреева говори сама по себе си за това какво представлява тя.
Тя е авторитетен експерт-финансист, с дългогодишен опит в областта на публичните финанси. Започва кариерата си още по времето на Окръжен народен съвет – регион Пловдив, в планиране, изпълнение и отчитане на държавния бюджет.
Бих отбелязал нейната роля през периода 1997 – 2000 г. като заместник-министър на финансите в един тежък период, когато тя има една от водещите роли за увеличаване и стабилизиране на приходите в бюджета и за възстановяване на финансовата стабилност на страната. Мисля, че човек с такива характеристики в ситуация като сегашната, когато отново пред нас се крият известни финансови рискове, има място във Фискалния съвет – абсолютно нова институция, която се надявам да проработи успешно в българските условия. Мисля, че това е човек с големи знания и най-вече с практичен опит.
Въз основа на изложеното от мен Ви препоръчвам да подкрепите кандидатурата на госпожа Андреева, която притежава необходимото образование, професионален опит, независимо лично мнение, не е партийна кандидатура, с висока репутация и авторитет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Следващата кандидатура е на господин Любомир Дацов. Той е предложен от народния представител Димитър Танев от Парламентарната група на Реформаторския блок.
Имате думата, господин Танев, да презентирате кандидата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание кандидатурата на господин Любомир Дацов за председател или член на Фискалния съвет. За мен това е приятно задължение, тъй като с него сме работили заедно по една от най-съществените реформи в сферата на образованието, която беше осъществена през последните години. За дългите си години работа в Министерството на финансите сигурно ще бъде запомнен поне с две неща. Той е инициирал първата тригодишна бюджетна рамка и е стартирал и положил основите на програмното бюджетиране в България.
Господин Дацов започва работа в Министерството на финансите през 1992 г., непосредствено след дипломирането си в УНСС. До 1996 г. е заемал експертни позиции, като е отговарял за разработването на макроикономическата прогноза и на държавния бюджет. Това е периодът, когато той има редица специализации в Международния валутен фонд и в Световната банка.
От 1997 г. до 2001 г. оглавява отдел „Бюджетна политика”, който отговаря за разработването и консолидацията на държавния бюджет.
През 1998 г. инициира съставянето на първата средносрочна бюджетна прогноза. От 2001 г. до началото на 2003 г. господин Дацов е съветник на финансовия министър, подпомагащ бюджетните реформи и координиращ подготовката за въвеждането на еврофондовете в България, а от 2003 до
2009 г. е заместник-министър на финансите, отговарящ за бюджета, структурните политики и координацията на еврофондовете. Това е периодът, в който той инициира и координира работата на бюджетната реформа, планиране и програмиране на бюджета. Включва въвеждането на програмното бюджетиране, секторните анализи и реформи. След 2009 г. господин Дацов е банков финансов консултант, икономически анализатор с многобройни публикации.
От 2011-а до октомври 2015 г. е общински съветник в Столичния общински съвет, член на Постоянната комисия по бюджет и финанси и Комисията по образование, култура и наука.
Призовавам да получи Вашата подкрепа. Господин Дацов е безспорен финансов експерт, човек с много високи морални качества, който заслужава доверие и заслужава да бъде член на Фискалния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря уважаеми господин Танев.
Последната кандидатура по азбучен ред е на господин Юнал Тасим, предложен от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Господин Цонев, имате думата да презентирате кандидата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Юнал Тасим е добре познат на Народното събрание. Той е бил наш колега. Избиран е в съставите на 39-ото, 40-ото и 41-то народно събрание.
Господин Юнал Тасим има две висши образование – Висшия химико-технологичен институт в град София и Стопанската академия „Димитър Ценов” в град Свищов. Магистър е по икономика.
Господин Юнал Тасим е бил избиран за заместник-председател на Икономическата комисия, председател на Подкомисията по приватизационен и следприватизационен контрол, заместник-председател на Комисията по земеделието и горите.
В периода 2013 – 2014 г. е избран за заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Понастоящем работи в Търговска банка „Д”. През всичките тези години господин Тасим е изготвял, внасял и защитавал десетки закони, свързани с икономическата и фискалната политика на страната. Притежава дългогодишен опит в областта на икономическия анализ и фискалната политика на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
С това тази точка от процедурата приключи.
Уважаеми колеги, преминаваме към дебат по предложените кандидатури. Припомням, че това ще стане по правилата за Законопроект за първо четене, тоест всяка парламентарна група си има определено време.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, изправени сме пред процедура по избор на Съвет, който трябва в много висока степен да създаде условия за независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси. При всички случаи предлаганите кандидати трябва да отговарят на високи професионални условия. Мисля, че те имат такива професионални условия.
Искам да изтъкна качествата на проф. Димитър Иванов, които бяха представени от проф. Гечев. Като човек, който в годините е отстоявал независима и ясна позиция, включително когато е работел с президента на Републиката, когато е участвал в работата на Народното събрание.
Днес Народното събрание е изправено пред сериозен риск – да натамани по брой гласове състава на Фискалния съвет и да бъде игнорирана опозицията. Ако това се случи, то при всички случаи Съветът няма да отговаря на чл. 5 – да осъществява дейността си въз основа на принципите на независимост и публичност, обективност, прозрачност и равнопоставеност на неговите членове. Тогава на опозицията няма да й остане нищо друго, освен всички въпроси, свързани с фискалната стабилност по силата на регламента, да бъдат отнасяни директно в Брюксел. Смятам, че всички политически сили трябва да си дават ясна сметка за това – че лесно могат да се съберат гласовете, но това още със създаването на Съвета ще създаде много тежки съмнения относно неговата пристрастност, в неговата проправителственост, и то в период, когато наши и чужди наблюдатели поставят сериозно въпроса за финансовата стабилност на страната и проблемите, свързани със свръхдефицита. Тази дискусия върви в обществото от известно време.
Предполагам, че всички народни представители, освен отделните договорки между групите, освен аритметическото пресмятане какъв състав на Съвета ще е по-добър и по-удобен на правителството, да си дават ясна сметка, че с днешното гласуване може да бъде ударен тежко авторитетът на този орган, който има изключително важни функции по силата на регламента, функции, свързани с контрол за спазване на Закона за публичните финанси. Очевидно е, че Европейския регламент създава допълнителни контролни механизми, защото правителствата в Европейския съюз често си позволяват да излизат от рамките на макроикономическите прогнози, да злоупотребяват с данните в рамките на отделните отчетни периоди, и ако няма Фискален съвет, който да е наистина независим, а е проправителствен, то той ще бъде поредната институция, която създаваме за удобство на правителството и няма да изпълни своята функция, както е предвидено по регламент.
Именно поради това смятам, че е важно да има представителство на опозицията в този Съвет – представителство, което да създаде условия за изискванията към Съвета да бъде независим, да има обективност и прозрачност, да има публичност в неговата дейност. Иначе ние от опозицията ще намерим и други начини да поставим тези въпроси, които Съветът заради комфорта си и заради добрите отношения с правителството е решил да потули.
Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Реплики на това изказване?
За следващо изказване – народният представител Велизар Енчев.
Имате пет минути, но то е за всички народни представители, нечленуващи в...
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги!
РЕПЛИКА ОТ ПФ: Председател!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Направих предложение миналия път, то беше отхвърлено, правя го отново, тъй като смятам, че е изключително важно да знаем кой кой е от предлаганите кандидати за член на Фискалния съвет. Все пак нека не забравяме, че това е независим орган, който ще наблюдава бюджетната политика на най-бедната държава в Европейския съюз, ще изготвя анализи и съвети, както и ще създава предпоставки за повишаване на бюджетната прозрачност и публичност. След това ще говорим за бюджетна прозрачност и публичност, нека да видим прозрачността и на тези кандидати, още повече, че с основание по предложение на народния представител Методи Андреев те бяха проверени от Комисията по досиетата.
Предлагам всеки от кандидатите да декларира тук, от тази трибуна, че не е бил и не е член на масонска ложа, че не е бил член на силова групировка. (Смях в ПФ.)
Господин Председател, много Ви моля да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за тишина!
Само да Ви уведомя, че ще приема това предложение за сведение, тъй като не е част от процедурата и правилата за избор на Фискалния съвет.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, но те биха могли сами, ако пожелаят, да направят тази декларация и че не са били по никакъв начин, по никакъв начин не са участвали и не са допринесли за създаването на имотните пирамиди.
Освен това смятам, че изискването последните пет години да не са били в ръководствата на управителните съвети на фалирали банки, е твърде минимално. Би трябвало да бъде поне 15 – 20 години. Всички знаем какво се случи преди 15 – 20 години. Така че тези пет години, макар че Вие ще кажете, че вече процедурата е изчерпана и едва ли може да се подложи на гласуване промяната на този текст – пет години по същество е амнистия на големия банков грабеж през
1997 г.
Ето това е моето конкретно предложение и аз смятам, че самите те могат да пожелаят, така или иначе те ще излязат на трибуната, ако желаят, защо не всеки един от тях да направи тази декларация, като на първо място, разбира се, поставям изискването, че съответният кандидат не е бил и не е член в момента на масонска ложа. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Янаки Стоилов желае да вземе думата. (Възгласи: „Еееее!” Реплики между народния представител Янаки Стоилов и народни представители от ДПС.)
Моля, не влизайте в дебат със залата!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател... (Реплики между народните представители Велизар Енчев и Лъчезар Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Извинявайте!
Господин Енчев, ако обичате, заемете си мястото! Господин Енчев, ако обичате, спазвайте дисциплината в залата!
Извинявайте, господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми кандидати за членове на Фискалния съвет! Много странно е, че в залата се възбуждат народните представители от някакви попътни реплики, а когато трябва да излязат и да изразят позиция от трибуната, обикновено има недостиг в аргументация на позиции. Затова също започвам с отбелязване на факта, че групите, които предлагат кандидати, не смятат за необходимо да приведат допълнителни аргументи за тяхната състоятелност и за задачите, които те очакват да изпълняват във Фискалния съвет.
Кандидатурата на господин Димитър Иванов, която ние предлагаме, и която настойчиво също апелираме да бъде подкрепена, отговаря на най-високите професионални стандарти за заемане на тази длъжност. Без да се впускам в някакви паралели и без да подценявам никой от останалите кандидати, мога да кажа, че малцина от тези кандидати, които са днес на нашето внимание, покриват същите високи изисквания, които ние предявяваме към формирането на този орган.
Освен това във Фискалния съвет е необходимо да попаднат членове, които могат да осигурят неговата независимост, за да отговори той на започналите в Европейския съюз след
2011 г. реформи за фискална консолидация. Фискалният съвет е независим, колегиален, плуралистичен орган, който трябва да е съставен от обществено доказани експерти в областта на икономическия, включително макроикономическия анализ и публични финанси.
Директивата на Европейския съюз и Законът, който ние приехме, предвиждат той да извършва мотивирана оценка, да осъществява постоянен контрол и експертиза за устойчивостта на фискалната политика на правителството. Той трябва да може да прави точни преценки и до известна степен дори да контролира прилагането на тази фискална политика.
Разбира се, че Фискалният съвет не бива да е нито проправителствен, нито опозиционен орган. Но това предполага в него да бъдат отразени основните доминиращи икономически възгледи, защото аз се опасявам, че Вие можете да предпочетете комфорта при неговото избиране, в който да бъдат включени само икономисти, които изповядват либерални и неолиберални възгледи. Те вече далеч не са всеобщо меродавни в Европейския съюз, да не говорим в модерната икономическа и специално фискална доктрина. Този орган трябва да отговаря за реформите във фискалната политика след икономическата криза, от която България все още не е намерила изход. Забележете, че той трябва да съставя поне няколко доклада годишно, които да кореспондират не само с основните български институции, но и с Европейския фискален съвет. Този орган трябва да отговаря на изискването на Ревизирания Пакт за стабилност и растеж на Европейския съюз от 2011 г., на подписания през 2012 г. от 25 страни – членки на Европейския съюз Договор за стабилност, координация и контрол в икономическия и монетарен съюз, въвеждащ дълговата спирачка и той трябва да осъществява фискален и макроикономически надзор.
Бюджетният процес трябва да бъде свързан със средносрочните цели на Пакта за стабилност и растеж, да осигурява независими фискални институции за контрол и прилагане на фискалните правила. В това отношение мисля, че кандидатурата, която предлагаме, е една от малкото в така предложените, които могат да осигуряват една по-голяма широта в икономическите виждания, в икономическата аргументация, в използването на този орган за задълбочени дискусии и представяне на точни оценки за финансовите тенденции. Не се опасявайте от тях, защото това е една от гаранциите за постигане на така бленуваната финансова стабилност. Или Вие се опасявате може би, че този орган ще отчете, че бюджетните разходи в Еврозоната са равни на 49% от брутния вътрешен продукт, а приходите на 46,6? За 28-те страни – членки на Европейския съюз тези числа са съответно малко над 48 и малко над 45%. А България е дори под котата на 40% събирани приходи и преразпределение на разходите през държавния бюджет.
Също така, въпреки прокламираната финансова стабилност през последната година, трябва да отчетем, че точно през тази година България завършва в почти критично финансово състояние, въпреки небивало големия държавен дълг, който в продължение на три години се консумира. Защото ако в предишните години България никога не е приключвала по-късно от 1 месец преди календарния край на годината със своите приходи, тази година България се финансира на кредит през последните 69 дни от бюджетната година, при това при най-високо ниво на държавния дълг, при така рекламираните завишени приходи, които са осигурени в държавния бюджет.
По тези въпроси не смятате ли, че трябва да се занимава Фискалният съвет и да дава една наистина точна преценка и, ако е в състояние, да предлага и решения? Защото този орган е едновременно консултативен, но той е орган, който трябва да дава по възможност независима финансова експертиза. Затова накрая в моето изказване отново Ви призовавам, ако прилагате преди всичко професионални критерии, ако смятате, че този орган не е непосредствена проекция на правителството и на парламентарното мнозинство и така, както изискват европейските правила – писани и неписани, в този орган да бъдат представени основните икономически възгледи и тенденции, включително и тези, които са в даден момент опозиция, да могат да изразяват също становища, които са за един по-дълъг от мандата на правителството период.
Така че за нас ще бъде много важен сигнал гласуването по кандидатурите. Ако Вие допуснете да се формира орган на проправителственото мнозинство, то това означава, че създавате орган, който не е да изпълнява ролята на Фискален съвет, а да продължи една едностранчива политика и главно да създава комфорт на министъра на финансите и на правителството.
Поради тази причина този орган би се оказал безсмислен, независимо, че е в изпълнение на европейски директиви и на приети вече от българския парламент закони. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Реплики? Няма желаещи.
Други изказвания? Не виждам желаещи. Закривам дебата.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на предложените кандидатури.
Ще дам думата на госпожа Менда Стоянова да прочита решението за всеки кандидат. Знаете, че имаме седем кандидатури, съответно трябва да изберем петима членове на Фискалния съвет, тоест, петимата, събрали най-много гласове „за” и преминали кворума на днешното заседание, ще бъдат избрани за членове на Фискалния съвет, след което ще подложа на гласуване избора за председател на Фискалния съвет. Знаете, че имаме две кандидатури, съответно те са на господин Борис Грозданов и на господин Любомир Дацов.
Уважаема госпожо Стоянова, имате думата по първото решение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Фискалния съвет.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми
РЕШИ:
Избира Борис Крумов Грозданов за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Предлагам да гласуваме всяко решение поотделно и да събираме гласовете.
Уважаеми колеги, гласуваме предложеното решение за господин Борис Грозданов да бъде избран за член на Фискалния съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 169 народни представители: за 159, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.) В случая по-скоро гласовете „за” са ясни.
Моля, решение за втория кандидат.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране член на Фискалния съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми
РЕШИ:
Избира Георги Йорданов Ганев за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, уважаеми колеги, гласуваме решението за избора на господин Георги Йорданов Ганев за член на Фискалния съвет.
Гласували 171 народни представители: за 25, против 57, въздържали се 89.
Следващото решение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране член на Фискалния съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми
РЕШИ:
Избира Григорий Цветанов Вазов за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, уважаеми колеги, гласуваме кандидатурата на господин Григорий Цветанов Вазов.
Гласували 151 народни представители: за 132, против 5, въздържали се 14. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Следващото решение, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Фискалния съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми
РЕШИ:
Избира Димитър Михайлов Иванов за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, уважаеми колеги гласуваме кандидатурата на господин Димитър Михайлов Иванов.
Гласували 139 народни представители: за 38, против 21, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Прегласуване желаете, господин Стоилов – видяхте някъде невъзможност за гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, не ми подсказвайте мотивите.
Аз искам прегласуване, за да могат народните представители по същество да променят направения от тях избор, защото аз представих достатъчно професионални аргументи.
В противен случай означава, че Вие формирате Фискален съвет от ГЕРБ, ДПС и Патриотичния фронт и, разбира се, дежурните реформатори, така че това е мнозинството, което Вие постоянно възпроизвеждате в парламента. Това е основанието да искам прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, гласуваме отново кандидатурата на господин Димитър Михайлов Иванов за член на Фискалния съвет.
Гласували 133 народни представители: за 39, против 48, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Следващото решение, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Проект!
„РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Фискалния съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми
РЕШИ:
Избира Дора Атанасова Андреева за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, колеги, гласуваме кандидатурата на госпожа Дора Атанасова Андреева.
Гласували 117 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Продължаваме със следващата кандидатура.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Проект!
„РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Фискалния съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми
РЕШИ:
Избира Любомир Василев Дацов за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, колеги, гласуваме кандидатурата на господин Любомир Василев Дацов.
Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Проект!
„РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Фискалния съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми
РЕШИ:
Избира Юнал Тасим Тасим за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, колеги, гласуваме кандидатурата на господин Юнал Тасим Тасим за член на Фискалния съвет.
Гласували 138 народни представители: за 113, против 7, въздържали се 18.
Предложението е прието.
От резултатите става ясно, че имаме пет кандидатури, за които предложенията за решения са приети, които получават съответно гласове над половината от гласувалите народни представители. Това са господин Борис Грозданов, господин Григорий Вазов, госпожа Дора Андреева, господин Любомир Дацов и господин Юнал Тасим.
Това са и петимата кандидати, които стават членове на Фискалния съвет.
Остава, уважаеми колеги, да гласуваме председател на Съвета. Имаме две кандидатури.
Моля да прочетете кандидатурите, ще ги подложа на гласуване последователно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Проект!
„РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Фискалния съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми
РЕШИ:
Избира Борис Крумов Грозданов за председател на Фискалния съвет с мандат 6 години.”
Вторият Проект за решение е:
Проект!
„РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Фискалния съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми
РЕШИ:
Избира Любомир Василев Дацов за председател на Фискалния съвет с мандат 6 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, гласуваме избор на председател на Фискалния съвет.
Първо гласуваме кандидатурата на господин Борис Крумов Грозданов.
Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на втората кандидатура за председател на Фискалния съвет с мандат 6 години – господин Любомир Василев Дацов.
Гласували 111 народни представители: за 26, против 9, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Съобразно правилата и настоящото гласуване за председател на Фискалния съвет с мандат 6 години е избран господин Борис Крумов Грозданов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Честито на избраните съветници!
Моля, уважаеми членове на Фискалния съвет, заповядайте на трибуната да положите клетва. Моля, повтаряйте след мен. (Всички стават.)
БОРИС ГРОЗДАНОВ, ГРИГОРИЙ ВАЗОВ, ДОРА АНДРЕЕВА, ЛЮБОМИР ДАЦОВ И ЮНАЛ ТАСИМ: „Кълна се като член на Фискалния съвет да спазвам и да се ръководя от Конституцията, законите на Република България и интересите на държавата и да бъда независим в действията си. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Честито! (Ръководството на Народното събрание поздравява избраните председател и членове на Фискалния съвет.)

Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред – тя е пета, съответно трета и четвърта точки са първа за четвъртък и първа за петък:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2020 И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ЧИСЛЕНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.
Внесен е от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.
Преди да дам думата на докладчиците от съответните комисии, само да Ви припомня, че съобразно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Народното събрание съгласно чл. 16, т. 6 определя числеността на въоръжените сили и приема програми за развитието им по предложение на Министерския съвет, и т. 7 – определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване отбраната на страната, както и за участие в операции и мисии извън територията на страната.
Господин Министър, заповядайте.
Първо имаме доклад на Комисията по отбрана.
Генерал Михо Михов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на въоръжените сили, № 502-03-19, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.
На открити редовни заседания, проведено на 9 октомври и на 6 ноември 2015 г., Комисията по отбрана обсъди Проект за решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на въоръжените сили, № 502-03-19, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.
В заседанието на 9 октомври 2015 г. участваха 11 народни представители, а в това на 6 ноември 2015 г. – 14 народни представители. Присъстваха министърът на отбраната Николай Ненчев, заместник-министрите Димитър Кюмюрджиев и Орхан Исмаилов, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, парламентарният секретар Лора Кендова и съветникът на министъра Атанас Запрянов.
От името на вносителите Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 бе представена пред членовете на Комисията от министъра на отбраната.
В обсъждането на Програмата взеха участие народните представители Михо Михов, Владимир Тошев, Валентин Радев, Корман Исмаилов, Ангел Найденов, Янко Янков, Милен Михов и присъстващите от Министерството на отбраната.
В изказванията си народните представители се обединиха около това, че Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020 е добре структурирана и балансирана и отразява намеренията на правителството за продължаване и развиване на процеса на стратегическо преосмисляне на отбранителната политика на Република България и изграждане на необходимите отбранителни способности на въоръжените сили до 2020 г. и след този период.
Изграждането на отбранителните способности на страната ще бъде извършено чрез ангажиране на целия комплекс от политическите, икономическите, технологичните, информационните, военните и гражданските ресурси на страната.
Запазва се и нивото на политическа амбиция в отбраната. По всяка мисия то се основава на конкретни национални задачи, свързани със сигурността на страната, съюзнически отговорности и определянето на разходи за отбрана в средносрочен план съобразно възможностите на държавния бюджет. Относителният дял на бюджета за отбрана към брутния вътрешен продукт се запазва на ниво, не по-ниско от достигнатото със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., а с нарастването до 2024 г. следва да осигури изпълнение на решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс – 2014 г. Особено ангажиращо по отношение на модернизацията и военните способности е изпълнението на заложените 11 (единадесет) измерители, отчитащи нивата на инвестициите за отбрана, приноса за развитие на способностите и фактическия принос към колективната сигурност и НАТО.
Програмата акцентира върху необходимостта от поддържане на числеността на въоръжените сили в рамките на 37 – 40 хил. души, което според вносителите и членовете на Комисията по отбрана е критичното ниво, допускащо възможности за неизпълнение на основните задачи. Подчертава се приемствеността между Бялата книга и Програма 2020. Тази приемственост е не само в повторението на задачите на основните компоненти на въоръжените сили, в съхраняването и развитието на структурите, но и в приетите основни инвестиционни проекти за отделните компоненти на въоръжените сили, които би трябвало да предопределят изпълнението на мисиите и задачите.
Членовете на Комисията по отбрана обсъдиха задълбочено способностите и структурите на всички компоненти на въоръжените сили, както и приоритетите на всеки един от тях за развиване на способности по трите мисии на въоръжените сили: „Отбрана”, „Подкрепа на международния мир и сигурност” и „Принос към националната сигурност в мирно време”. Отбелязано бе, че има известно подценяване на изграждането и развитието на отбранителните способности на Сухопътните войски, които са основния вид въоръжени сили на страната, което трябва да се има предвид при разработването на съответните планове за развитие на въоръжените сили и инвестиционния план.
Положително в Програмата е, че основен източник за финансиране е държавният бюджет, а не така наречените „целеви средства”, което говори за ангажираност на правителството при изпълнението й.
В своите изказвания народните представители обърнаха внимание на факта, че програмата не визира ясен подход на правителството за повишаване на отбранителните способности на въоръжените сили чрез превъоръжаване или чрез модернизация, което изисква и съответната икономическа и финансова обосновка. Връщането към приетите за изпълнение Цели за способности, изпълнението на които се отлага към 2028 г. е положително, но липсва градивност, последователност, график и срокове за изпълнение на всяка една от тях. Няма я и необходимата позиция на правителството за поемане на домакинството на Многонационалната бригада за Югоизточна Европа през
2017 г., което е във времевия обхват на програмата. Обезпокоително е, че през годините бюджетът за отбрана се обвързва с нивото на 2014 г., което не предполага поврат в развитието на отбранителните способности на въоръжените сили.
Комисията счита за положително и отговорно в управлението на ресурсите за отбрана, в т.ч. финансовите, в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия за поддържане и изграждане на отбранителните способности, да се използва Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана на програмен принцип.
В хода на реализиране на програмата народните представители препоръчват да се извършат промени в действащото законодателство, чрез които да се създадат условия за реинвестиране в отбраната, модернизация на отбранителните способности на въоръжените сили и за изпълнение на международни договорености, което да намери отражение в плана за развитие на въоръжените сили и в инвестиционния план.
След обсъждането се проведе гласуване, в което участваха 14 народни представители. С 11 гласа „за”, „против” – няма, „въздържали се” 3, Комисията по отбрана прие следното
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 1, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме внесеното на 5 октомври 2015 г. от Министерския съвет Решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне на числеността на въоръжените сили № 502-03-19.”
Доложих, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Генерал.
Моля, госпожа Джема Грозданова да представи доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на въоръжените сили, № 502-03-19, внесен от Министерския съвет на 05 октомври 2015 г.

На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет проект за решение.
Мотивите на вносителя бяха представени от господин Орхан Исмаилов – заместник-министър на отбраната и господин Атанас Запрянов – съветник на министъра на отбраната, както следва:
Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 е разработена в съответствие с чл. 22, ал. 2, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Тя има за цел да продължи и да развие започналия в Бялата книга процес на стратегическо преосмисляне на отбранителната политика и изграждане на отбранителните способности. Програмата определя параметрите за развитие и основните насоки за изграждане на отбранителните способности на въоръжените сили до 2020 г. чрез ангажиране на политическите, икономическите, технологичните, информационните, военните и гражданските ресурси на страната.
Документът отчита настъпилите изменения в геостратегическата среда за сигурност в непосредствена близост до нашата територия, генериращи нестабилност, рискове и заплахи, като определя областите от способности на въоръжените ни сили, които трябва да се развиват приоритетно, за да сме в състояние да отговорим адекватно на предизвикателствата пред нашата сигурност. Характерът на тези предизвикателства, рискове и заплахи налага необходимостта от запазване на определените роля, мисии и задачи на въоръжените сили. За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000 души.
В хода на изпълнението на годишните закони за държавния бюджет могат да се одобряват допълнителни разходи при условията и по реда на Закона за публичните финанси. В условията на крайно недостатъчна финансова осигуреност за първите три години от изпълнението на програмата приоритетно ще се осигуряват с отбранителни ресурси, в т.ч. финансови, „Силите за развръщане” (военните формирования за незабавно действие, декларирани сили и способности по Целите за способностите – 2013 за НАТО и декларирани сили за ОПСО на ЕС), както и военните формирования за участие в операции на територията на страната или извън нея.
Разходите за личен състав и за текуща издръжка и капиталовите разходи за 2015 г. са в съотношение 73:21:6. В периода 2020 – 2024 г. трябва да се постигне съотношение на тези разходи 60:20:20. Това съотношение представлява средните норми за страните от ЕС, а постигането на 20 на сто капиталови разходи е в съответствие с приетата от държавните и правителствените ръководители на страните – членки на НАТО, Декларация от срещата на високо равнище в Уелс през 2014 г.
При управление на ресурсите за отбрана, в т.ч. финансовите, в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия за поддържане и изграждане на отбранителните способности ще се използва Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана на програмен принцип. Ръководителите на структури все по-широко ще използват концепциите за „управление на риска” и „проектното управление” за модернизация на въоръжените сили при изпълнение на политиките и отбранителните програми.
За реализиране на програмата трябва да се извършат промени в действащото законодателство, чрез които да се създадат условия за реинвестиране в отбраната, модернизация на отбранителните способности на въоръжените сили и за изпълнение на международни договорености.
Програмата ще послужи за основа при разработване на План за развитие на въоръжените сили 2020.
След изслушване на мотивите към проекта за решение се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за”, „против” няма и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на въоръжените сили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по предложения Проект за решение.
Заповядайте!
Господин Кадиев, имате думата.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но от докладите, който чухме разбрах, че нещо, което е поискано от наша страна, от Смолянския регион, не се случва, не е влязло в тази програма.
За какво става дума? Става дума за преобразуване на Смолянския алпийски батальон в полк. Вследствие на искане на нашия областен управител господин Савов и от страна на цялата общественост в Смолян, ние поискахме това нещо да се случи и да влезем в тази програма. Виждам, че не е влязло вътре и затова вземам думата.
Защо поискахме този батальон да стане във вид на полк? Защото първо, знам че и господин министърът ще ме подкрепи, първото нещо, което върши този батальон освен своите военни обязаности, се отзовава на всички бедствия и аварии. Заедно бяхме, когато трябваше да се вдигнат дигите, за да не ни залее река Черна. Заедно бяхме, когато ставаха пожарите. Последният пожар, който се случи, благодарение на този батальон, заедно с пожарникарите, успяха да предотвратят едно бедствие, което можеше да подпали квартал „Райково”, можеше да засегне подстанцията и оттам фактически нямаше да имаме електричество в половината регион.
Ето защо молбата ми е оттук нататък, като се прави рамката на цялостната тази програма, вътре да влезе това наше предложение за преобразуване от батальон в полк.
Освен това има и още едно желание, което е мое и на господин Михов. Не знам дали това може да се осъществи, но защо е алпийски батальон? Защо не е родопски полк? Благодаря Ви.
Надявам се, че моето предложение ще влезе и ще го вземете под внимание, за да можем наистина да осъществим едно добро дело. Освен това знаете каква е международната обстановка в момента, а ние сме на границата с Гърция. Почти всички вече, които преминават, преминават през Гърция. Това е нещо, което е много важно и което трябва да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: За бежанците говорите? Добре.
Благодаря Ви.
Реплики? Няма желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Излязох на трибуната с една задача – да помоля всички колеги: и тези, които поддържат правителството, и всички колеги, които имат критики към него, да бъдем единодушни при сегашното гласуване, защото това е един базов документ, който в настоящия момент става изключително актуален. Дори аз бих казал, че поради процедурни причини, ние малко закъсняхме с неговото приемане.
В двата доклада на комисиите беше споменато неколкократно, че той е продължение и приемник на нещата, които касаят националната сигурност и развитие в Бялата книга преди няколко години и е в съответствие със законодателството на Република България и на нейната Конституция.
Това са формалните страни. Истината е, че сега, гледайки този документ, в настоящия момент, след събитията в центъра на Европа, след изключително изострените от вчера отношения между изключително мощни държави като Русия и Турция, след спешните документи, които се приемат от НАТО и от Европейския съюз, ценността на тази Програма, работена дълго, между другото, обсъждана достатъчно и в обществото от заинтересованите и компетентни организации – правителствени и неправителствени, и в институциите на Народното събрание, включително и в нашата Комисия, тя се оказва една добра Програма, която и в настоящия момент, макар че е работена преди няколко седмици и месеци, е актуална, тоест тя има перспективата за следващите няколко години да даде пътя за развитие и на нормативната база, касаеща отбранителните способности на Република България, както и на конкретиката във всяко едно отношение.
Ние видяхме сега колегата Кадиев, който дори пледира за такива подробности като преобразуването на батальона в Смолян в полк. Имахме дори и разговори с ръководството на Министерството и за по-голяма структура, така че актуалността е неизбежна и аз моля за Вашата подкрепа.
Това ще бъде знак и към обществото, че парламентът в този аспект не гласува партийно, а гласува държавнически – това, което сме го правили винаги, поне откакто аз съм вече достатъчно време съм в този парламент, което сме го правили винаги по отношение на теми, касаещи националната сигурност. Партийната разделеност в случая ще даде много лош сигнал в една изключително поляризирана на нашите граници, не бих искал да кажа – и на нашата територия, ситуация, защото ние вече миналата година, когато говорихме за прифронтова държава, говорехме за термини, които са общо-взето от военната терминология, тогава изключително силни бяха гласовете как си позволяваме това и така нататък. Изведнъж се оказа, че това е действителност и ситуация, в която ние живеем.
Второ, на ръководството на Министерството и на Министерския съвет с тази Програма ние развързваме ръцете най-после в следващите години да тръгне един реален растеж на средствата, които се отделят за национална сигурност и по-конкретно за развитие на въоръжените сили, защото за малко от Вас цифрите 60:20:20 говорят нещо. Обаче тук искам да го разясня. Това означава, че от тази вече започнала тенденция, макар и в по-малък мащаб, но от на година и пò нагодина се гарантира, че заплатите няма да бъдат единственият приоритет на Министерството на отбраната.
Ние за първи път отделяме една крупна сума и като процент, и като абсолютна стойност, която касае превъоръжаването на въоръжените сили. За първи път!
Надявам се утре да говорим по конкретика за авиацията, но в самата програма за развитие на въоръжените сили аз като сухопътчик не съм много доволен, обаче това е възможното. Тази програма е баланс на възможности. Колеги, аргументът ми – винаги сме говорили, когато говорим за въоръжени сили, да дадем това, което имаме възможност. За първи път отиваме в друга посока – да дадем на въоръжените сили това, което трябва. Не е достатъчно, но въпреки всичко ние излизаме от рамката „толкова имаме – толкова даваме” и отиваме към една друга политика – да даваме това, което трябва.
Надявам се, че след няколко минути, когато гласуваме, ще бъда правилно разбран и Ви моля – нека да оставим партизанщината и политиканстването за други теми. Тази тема е изключително болезнена. Включително и в медиите ще бъде добър знакът, че Народното събрание подкрепя националната сигурност на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожи и господа, аз ще продължа оттам, където свърши преждеговорившият.
Дълго време витаеше един въпрос: защо ни е армия? Защо са ни отбранителни способности, щом сме членове на най-могъщия световен военен съюз? Защо ни е отбранителна сигурност, когато сме в Европейския съюз и войната е анахронизъм?
Вчера, събитията от онзи ден, показаха колко са късогледи тези въпроси и такъв подход.
Програмата, която днес Патриотичният фронт ще подкрепи действително трябва да сложи край на едно такова наивно и недалновидно мислене. Ние ще подкрепим тази Програма, защото тя е възможност да се започне да се работи отговорно към отбранителните способности на страната, по проблемите на националната сигурност и въоръжените сили.
Изключително сме доволни, че в Програмата се посочва, че цел е и защитата на националното единство на страната, но въпреки тази подкрепа ние не можем да споделим няколко въпроса, които са на вниманието на управляващите, на Министерския съвет и на Министерството на отбраната.
С оглед на съвременните предизвикателства към националната сигурност, предвидената реформа в командването и управлението на Бригада „Специални сили” и нейното пряко поставяне под ръководството на съвместното командване на силите е обосновано, но ние задаваме въпроса: дали е разумно тези сили да бъдат приведени до нивото на полк?
В подкрепа на колегите от АБВ, ние смятаме, че трансформирането на Батальон 101 – алпийски батальон в Самоков, в полк, е обосновано. В този дух на разсъждение смятаме, че силите за специални операции трябва да бъдат запазени в размера на бригада.
На второ място, бихме искали да поставим много сериозно въпроса за състоянието на доброволния резерв и на запасните сили или запаса в Българските въоръжени сили. Въпреки че Планът за действие и Бялата книга предвиждат численост около 3 хиляди души на резерва, днес за съжаление можем да отчетем далеч, далеч по-ниско число. Въпросът за търсенето на нови законодателни рамки, на нови подходи към решаването на проблема за резерва трябва да бъде приоритет на управлението на Народното събрание.
Припомням, че от дълги години ВМРО предлагаше различни идеи за създаването на национална гвардия, за народно опълчение – елементи на сигурността, които съществуват дори в най-големите държави с най-големи военни ресурси като Съединените щати и другите ни партньори от НАТО.
Много важен е въпросът за запаса или за подготвените мъже и жени, които могат да бъдат призвани под знамената в случай на военен конфликт. Днес се водят определени списъци, за които трудно можем да кажем дали са адекватни към демографското състояние на страната. Много от хората, преминали военно обучение, отдавна живеят извън границите на страната. Ето защо е сериозен въпросът за въвеждането отново на всеобщото военно обучение, дори и да го наречем казарма, в нови, съвременни, съобразно финансовите възможности на страната ни условия.
Достатъчно е да се вгледаме в крехкия опит на Министерството на отбраната за подготовката на студенти през летните месеци в редовете на Българската армия за миналата и тази година. Само за две години броят на желаещите български младежи не да отидат някъде на бригада, не да почиват на море, а да служат в Българската армия, е приблизително 1000 души – над 900 човека. За сметка на това тази година по финансови причини бяха намалени бройките на приема на малко над 300. Три към едно. Тоест ние имаме трима младежи, желаещи да се обучават за български войници, а приемаме само един.
Ето защо аз мисля, че има и обществена нагласа сред нашата младеж, колкото и да не вярваме в нея, да служи на родината, да служи на армията.
И на трето място бих искал да изкажа едно разсъждение по предвидената в програмата политика за придобиване на основни оръжейни системи. Там е посочено, че това трябва да следва в унисон със стратегическото ни сътрудничество със САЩ. Без да поставяме под въпрос този принципен или добър подход, ние алармираме, че не трябва да възпроизвеждаме стара грешка или по-точно наложено ни от времето на студената война положение, в което Българските въоръжени сили да бъдат във военнотехническо отношение обвързани монополно с една-единствена държава. Диверсификацията на военните доставки, въоръжение и техника трябва да бъдат водещ принцип за осигуряването на военно-техническата, а от тук и политическата, и дипломатическата независимост на нашите Въоръжени сили. Ако не успеем да осигурим на сто процента въоръжението и техниката ни със собствения военно-промишлен комплекс, което е невъзможно дори и за най-големите развити индустриални и военни сили, ние трябва да следваме разумна политика за превъоръжаване на Българската армия, избягвайки едностранен военнотехнически монопол. Резултатите на наложеното ни след Втората световна война военнотехническо подчинение на Съветския съюз го виждаме и днес.
Утре ще говорим за МиГ 29. Това е само част от проблема. Над 95 – 96% от въоръжението ни в армията е въоръжение от времето на Варшавския договор или по-точно – произведено от Съветския съюз, от което в продължение на 25 години ние не можем да излезем.
С тези забележки още веднъж заявяваме нашата подкрепа за програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Документът, който разглеждаме, както каза колегата Тошев, е национално отговорен документ, който следва да получи подкрепа от всички парламентарни партии, тъй като не е политически оцветен. Това не е документ само на правителството или зад който застава една или друга политическа партия от мнозинството, а следва да бъде документ, който трябва да бъде най-вече подкрепен от национално отговорните представители в парламента. На негова база ще се направи Планът за развитие на Въоръжените сили, който предстои да се приеме до края на годината и на базата на който ще има конкретни разчети и задачи за формированията, което трябва да влезе в сила до края на годината, тъй като е необходимо време, за да се приложи.
Програмата като документ има редица качества. Това е добре структуриран документ, обхващащ всички елементи на Въоръжените сили и елементи в сферата на отбраната. Акуратно отразява актуалната международна среда за сигурност, както и решението на срещата на върха в НАТО, в Уелс. Разписани са ясни цели, базирани на задълбочен анализ от страна на военната и цивилната експертиза – както на средата за сигурност, така и на финансовите и технически способности на страната към дадения момент.
Запазва се определеното ниво на политическа амбиция, която държавата е способна да изпълни в рамките на трите мисии. Още повече следва да се отбележи, че освен предложен на нашето внимание, този документ е отхвърлил приетата от служебното правителство Стратегия 2020. Вече имаме един реалистично и финансово осигурен документ, който дава реална рамка в развитието на Въоръжените сили и на базата на който могат да се изготвят конкретни стъпки, да има яснота какво е необходимо за развитието на Въоръжените сили, какви формирования ще има и впоследствие как ще бъдат снабдени, осигурени и модернизирани. Развитието на армията не е само наливане за модернизация. Трябва да има ясна цел и ясен анализ как тези средства да бъдат изразходвани по най-добрия начин, за да допринесат за развитие на способностите на Въоръжените сили, за да можем да избегнем лошите примери, които имаше в близкото минало и с които хората, които следим сектора, сме запознати.
Тук бих искал да се съобразя с колегата Михов, който говори преди мен относно необходимостта от развитие на силите за специални операции. Изваждането им в съвместното командване на силите на НАТО е добра стъпка напред с оглед постигане на по-голяма гъвкавост при употребата им и още повече при командната структура. Ако погледнем начина на водене на съвременни бойни действия през последните години, ще забележим, че силите за специални операции придобиват все по-голяма важност при воденето на военни действия. В крайна сметка 68-а бригада има най-голям опит с контролно-пропусквателна дейност, с антитерористични мерки и охрана на обекти – опит, натрупан „на поле” при мисиите ни в Ирак и Афганистан. В крайна сметка повечето страни – членки на НАТО, заявиха, че ще развиват все повече, даже Великобритания след атентатите в Париж обяви, че ще увеличи двойно размера на силите си за специални операции, тъй като това е един от основните елементи, които биха ни дали възможност да отговорим на съвременните заплахи. В тази насока е препоръката ни да обърнем повече внимание на силите за специални операции – дали ще се запази бригадата или ще се измисли друг по-подходящ вариант, но да се анализира как ще се развият по-добре силите, за да могат да бъдат максимално ефективни.
Бих искал да подкрепя и темата за доброволния резерв, която бе повдигната. Въпреки че няма как да върнем казармата от едно време, а и не бих подкрепил подобна политика, в крайна сметка доброволното обучение на хора, които сами искат да влязат да се обучат военно и да придобият военен опит, трябва да бъде използван максимално.
И с оглед на увеличения бюджет през следващата година в проекта за Бюджет 2016, както в тригодишната рамка, следва да отделим повече внимание и на военното обучение на доброволния резерв, тъй като това е една банка кадри, която да подпомага и без това недокомплекта, който съществува в момента във въоръжените сили, така че да обърнем внимание и на тази тема.
Трябва да се отбележи, че най-важното в тази програма е, че освен с нея с Проекта за бюджет за 2016 г. с тригодишната фискална рамка ясно се декларира ангажиментът на правителството, че към сектора „Отбрана” ще бъдат развивани способностите на въоръжените сили, ще бъдат осигурени не само като модернизация, но и като личен състав.
Също така с Програмата се постига и предвидимост в сектора, така че в следващите години да е ясно какво се случва във формирование по формирование и хората в отбраната да имат своята сигурност и стабилност на службата, за да може все пак да изпълняват задачите си.
Искам да благодаря на екипа, който я е изготвил, че все пак представлява едно реалистично планиране на способностите на въоръжените сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Народният представител Корман Исмаилов има думата за изказване.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, разбира се, и моето изказване ще бъде в реда и духа на мислите и позициите, които бяха заявени преди мен от колегите в подкрепа и даването на положителна оценка за това, което днес е представено пред нас да подкрепим с гласовете си. Вярваме, че с приемането на тази Програма от гледна точка за страната, България ще бъде в състояние да поддържа адекватни отбранителни способности, за да може да отговори на съвременните предизвикателства пред националната си сигурност и да допринесе ефективно за подобряване на отбранителните си способности и въобще като член на НАТО да изпълнява своите ангажименти. Има не малко критики, има съмнения по отношение на подготовката на нашата армия, по отношение на нейното оборудване дали тя не консумира повече сигурност, отколкото допринася за сигурността на НАТО и то в един регион, който става все по-горещ. Разбира се, тази Програма ще бъде основата за разработването на плана, който вече във времето да разположи и финансирането за реализацията на тази програма.
За нас е изключително важно, че и чрез настоящия бюджет, който предстои да приемем, обръщаме една силно негативна, натрупала се през годините тенденция на съкращения на средствата за отбрана. Това много критично рефлектира във времето върху подготовката, мотивацията на българските воини, въобще и върху престижа на България като цяло и като партньор в региона. Вярваме, че с това, което постигна и Министерството, тази стъпка за увеличение на средствата – към 1,5% от брутния вътрешен продукт, с тенденция това да се увеличава до 2%, каквито са препоръките и очакванията на нашите партньори, неща ще се подобряват. Ние ще дадем нашата подкрепа и, разбира се, очакваме такава и от страна на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Исмаилов.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Обсъждаме наистина един важен, сериозен документ. Ще се опитам да Ви убедя защо е важен и защо трябва да го подкрепим. Знаете, че досега Министерството на отбраната и българската армия работеха по Бялата книга на отбраната и План за развитие на въоръжените сили до 2014 г.
2015 година измина, Министерството на отбраната остана без стратегически документ, който да му дава основанието и възможността да разработи план за развитие на въоръжените сили. Програмата е един стратегически документ, който дава рамката – такава беше и Бялата книга, която дава насоките за развитие, а същността на изпълнението е плановете за развитие. Важно е да я има, тази Програма, да я гласуваме час по-скоро, за да може Министерството на отбраната своевременно да си изработи плана за развитие на въоръжените сили и да запълни всяко място, поделение, личен състав, въоръжение и всичко, което трябва да бъде подредено. Знаете, че такива програми имаше – План 2010, План 2014 и много малко от нещата, които са свързани с придобиването на ново въоръжение, техника и модернизация, се случиха. Похвално е и аз лично се радвам, че правителството на Република България намери ресурси, които да бъдат заделени и в Бюджет 2016 виждаме едно сериозно увеличение.
Много добре са залегнали в Програмата политическите амбиции. Знаете, че на основата на политическите амбиции какво искаме и какво поставяме като задача на Министерството на отбраната, се определят съставът и възможностите и колко ще ни струва армията. При едни огромни политически амбиции ние можем да изхранваме такава армия.
Това, което е залегнало в тази Програма, е изключително балансирано. Това го споделят и нашите съюзници от НАТО. Мен лично и моите колеги от Комисията по отбрана от ГЕРБ много ни радва, че най-после тенденцията за финансовото осигуряване на системата е положително. Тоест, залегнало е тя да не се намалява до 2018 г. от нивото на 2014 г. и от там да започне постепенно да нараства и до 2022 г. да стигне 2%, както са решенията от Йелс.
Искам да кажа, че това, че съотношението 73-23-6 не е по вина на Министерството на отбраната. Министерството на отбраната е реформирана система, повярвайте. Може би първо в тази държава се реформира Министерството на отбраната да работи по програми. Структурите са оптимизирани. Причината съотношението да не е 60 20-20 за капиталови разходи е това, че системата е недофинансирана. Така че с този бюджет, който тази година се дава и тенденцията по-нататък се дава надеждата, че това, което е залегнало в тази програма и в този план за развитие, ще бъде изпълнено и българската армия наистина ще бъде модернизирана с нови системи, тъй като те наистина остаряха не само физически, и морално.
По много добър начин са залегнали измерителите за ефективността на цялата система и за процента от брутния вътрешен продукт, и за съотношението между издръжка на личния състав, заплати и капиталови разходи. Това е едно доста положително нещо за тази Програма.
Казах Ви, Министерството на отбраната се нуждаеше от тази Програма спешно, армията се нуждае от такава финансова поддръжка, от такава тенденция за развитие и за финансово осигуряване, което ще даде наистина увереността у нас всички тук, като подкрепим тази Програма, че Българската армия и Министерството на отбраната ще си изпълняват конституционните задължения. А техните задължения по Конституция съм сигурен, че ще бъдат развивани и по отношение на участието им в осигуряване на вътрешната сигурност на страната, както вече се случва във всички съюзни държави.
Така че смятам, че документът е наистина много добре подготвен. Поздравления за министъра на отбраната. Приканваме всички да подкрепим този документ, защото нямаме време за губене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Манушев.
Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Думата има народният представител господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Чух възгласите, ще се постарая да бъда максимално кратък и да кажа само неща, които не са казани тук.
Все пак, мисля, че е важно да се знае, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Програмата за развитие на Въоръжените сили. Ще я подкрепи, колеги, по две причини.
Първата причина е, че такъв документ е необходим за Отбранителния сектор и той е изключително важен.
Този документ, уважаеми колеги, ще послужи за съставяне на Плана за развитие на Въоръжените сили, а щом има план, всички знаем, че трябва да има отчет и възможност за контрол от страна на парламента. Когато има план и ясни точки, залегнали в него, парламентът като върховна институция ще може да упражнява контрол в съвременните реалности как Отбранителният сектор изпълнява конституционните си задължения.
Второто, уважаеми колеги, заради което ние ще подкрепим този документ, е това, че той е качествен. В него има високо ниво на експертиза и ние смятаме, че такава експертиза не може да бъде обект на атаки от гледна точка на популизъм или някакви теснопартийни интереси.
Уважаеми дами и господа народни представители, безспорно в този документ има политика – има политика, която до голяма степен обаче е политика не като аргумент, а като функция. Тя е като функция на нашите ангажименти, които сме поели. Тези ангажименти са изключително важни и трябва да бъдат изпълнявани от България.
Освен това експертизата в него ясно структурира как ще бъдат организирани Въоръжените сили на Република България, съобразно местата, по-точно способностите, по които сме най-добрите и можем наистина заслужим уважението на нашите партньори от НАТО. Смятаме, че това е изключително важно от гледна точка на ефективното изпълнение на конституционните задължения на Отбранителния сектор.
Уважаеми колеги, все пак ние трябва да си дадем ясна сметка, че в момента може би въпросът не стои само до финансирането на Отбранителния сектор, понеже тук прозвучаха повече аргументи за финанси, за това дали финансовият ресурс е достатъчен.
Уважаеми дами и господа народни представители, може би три са ключовите думи за Отбранителния сектор. Едното е много добра организация и мениджмънт, което ние много често сме коментирали в Комисията по отбраната. Другото е модернизация и пълна комплектовка на Въоръжените сили, правилно балансираме между Военновъздушни сили, Военноморски сили и Сухопътните войски на България. Не на последно място, това е мотивацията. В момента този въпрос в условията на изключителна динамика на заплахи и трудности при изпълнение на задълженията на Отбранителния сектор мотивацията особено в условията на професионална армия, където изпълнението на задълженията предполага много повече качества на военнослужещия, отколкото непосредствено преките му ангажименти за мястото, където работи, това е изключително съществен момент.
В момента недокомплектът на българските Въоръжени сили е над 4500 офицери, сержанти и войници. Освен това всички онези, които в момента са там, имат висока доза колебания дали да продължат, или да намерят друга реализация поради проблемите със социалния статус. Особено сега това ако не се премахне в Преходните и заключителните разпоредби на бюджета, би било сериозен проблем, и господин министърът го знае.
Ние сме убедени, че всичко това ще се има предвид – ние и в Комисията по отбраната сме го говорили, няма да обслужваме, пак казвам, теснопартийни интереси или някакви популистки неща, които може би носят политически дивиденти, но не са в интерес на националната сигурност.
Уважаеми колеги, един от основните проблеми на Отбранителния сектор е липсата на приемственост. Който дойде на власт, обикновено гледа да игнорира това, което е приемано и реализирано от хората, които са управлявали преди него, и започва да работи наново. Особено в областта на модернизацията.
Ние отсега трябва да си дадем сметка – времето на действие на Програмата, което приемаме днес, ще е по-дълго, отколкото живота на този парламент. Който от нас остане после тук, така или иначе, трябва да лобира и направи така, че тази Програма да бъде продължена като политически консенсус и ангажименти, защото в противен случай това вреди единствено и само на България, на българските граждани и на бъдещите поколения българи.
Пожелавам на господин министъра „Успех!” в реализацията на Програмата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Благодаря.
ЯНКО ЯНКОВ: Пак казвам, нашата парламентарна група ще я подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики? Няма.
Други желаещи?
Има думата народния представител Валентин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, днес всички искаме да се изказваме по тази Програма.
Първо искам да започна с поздравление към министъра за добрата програма. Чухте хубави думи досега, чухте ги и в доклада.
Това е реалистичен документ, много по-реалистичен от Програмата, представена преди това, която отиде в НАТО и, знаете, че от НАТО имаше доклад с отрицателни неща в него и негативни оценки за Българската армия. Тоест, едни очаквания, които ние нямаше нито как да посрещнем като финанси, нито като срокове.
Подчертана е приемственост в доклада. Тук и колегите преди мен току-що споменаха. Навсякъде е написано това във връзка с две посоки – и мисиите на Въоръжените сили, и Бялата книга на отбраната.
Подчертана е хронологичност. След този план, който е най-политическият документ на Министерството на отбраната, между другото, следва така наречения „План за развитие на въоръжените сили”, който през 2011 г. първото правителство на господин Борисов го приехме и сложихме в Закона и сега всяко правителство е длъжно освен доклад до края на месец март да прави за състоянието на Въоръжените сили, да подава в Министерския съвет такъв План за развитие на Въоръжените сили, където, разбира се, са записани проектите и след като бъде приет, не може да бъде отстъпвано от тях и трябва да бъдат финансирани.
Както отива на стратегически документ, в програмата са заложени числа, които отговарят на това, за което се договориха на върха в НАТО, в Уелс в края на 2014 г. и, разбира се, на Консултативен съвет при президента. Там се говореше, знаете много добре, за тези прословути 1,35%, които трябва да достигнем през тази година в сравнение с 2014 г. и посоката е 2% от брутния вътрешен продукт.
Основно внимание, и тук колегите го отбелязаха – само искам и аз да се включа към това, много е важно да говорим за резерв. Много е важно да говорим за запас. В момент, в който светът се тресе и Европа има доста проблеми, е много важно да не си говорим за увеличаване на Въоръжените сили, което няма как да стане, но задължително трябва да говорим за резерва, господин Министър.
Разбира се, могат да се кажат още положителни неща за Програмата.
Аз искам да кажа някои бележки, използвайки присъствието на министъра – съзнавайки, че ние с Вас днес можем да гласуваме или „за”, или „против”. Не можем да променяме документа.
Ето моите забележки в присъствието на министъра, надявам се, че ще бъдат отчетени. Например на стр. 15 е написано, че неизпълнението – много е интересно твърдението – на инвестиционните проекти за модернизация не позволява по-нататъшно съкращаване или оптимизация на личния състав. Не е вярно! След 2000 г. имаше повече пари, отколкото сега има в момента, дори с тези 160 млн.лв., които даваме за следващата година. Закупиха се вертолети без бронировка, закупиха се транспортни самолети, които може би не ни трябваха толкова, колкото изтребители, и така нататък. Тоест, не парите са решаващи и не инвестиционните проекти, а ефективният начин на използване, което е пледиране всъщност към настоящото управление да го прави.
На едно място пък има текст, че числеността на Въоръжените сили е достигнала критично ниво. Числеността не е достигнала критично ниво, въпреки че е записано, че трябва да е в някакви рамки.
Само ще Ви посоча нещо много актуално. В Комюникето на НАТО от 22 юни 2015 г. е записано, че 0,9% от военните и цивилни служители от работоспособното население на България е във Въоръжените сили. Същият е средният процент за страните от НАТО в Европейския съюз. Много оптимално се държим и няма нужда да казваме, че нивото е критично и така да всяваме излишни страхове в населението.
Липсва известен баланс, господин Министър, в това, когато определяте плановете на Сухопътни войски и какви проекти ще има – във Военновъздушните сили и във Военноморските сили, Вие сам ги знаете по-добре и от мен. Аз се надявам, че това също ще изкристализира всъщност в Плана за развитие на Въоръжените сили, а тук само е направена една по-широка рамка, въпреки този дисбаланс, който се забелязва. Може да се очаква, разбира се, малко повече смелост при управлението на търговските дружества.
И едно противоречие, което е съществено. На стр. 35 е записано, че структурата на военнообразователната система няма да се променя до 2018 г. Веднага на другата страница е записано, ще го прочета дословно, цитирам: „Навлизане на пазара на професионалното авиационно обучение”. Аз разбирам, че има много лобисти за тема „Авиация”, но не можем да говорим в Програма на Министерството на отбраната за пазар – Министерството няма такива функции, не можем да говорим за професионално авиационно обучение. Дори не пише „военно”, така че моля Ви въпреки този текст да имате предвид това и да не се отива в такива крайности.
Завършвам, разбира се, с това да посоча, че накрая, мисля, че беше в т. 9, има 11 непосредствени предизвикателства и задачи. Аз и в Комисията го казах – опитах се, даже да ги разместя не мога. Поздравления за този отличен финал на Програмата.
Надявам се, че с бележките, които казах пред Вас и с това, което казаха колегите, ще се съобразите с тази убеденост – освен че нашата Парламентарна група на ГЕРБ ще гласува и подкрепи Програмата, да убедим и останалите да гласуват, ако може и с пълно мнозинство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Няма.
Призовавам квесторите да поканят колегите за гласуване, както и секретарите на парламентарни групи да призоват колегите си.
Ако искате, понеже министърът е тук и пожела, една минута финално да ни информира, докато се съберат колегите народни представители.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само и единствено думи на благодарност!
Ще бъда съвсем кратък. Използвам възможността да благодаря на народните представители от Комисията по отбрана и от Комисията по външна политика, да благодаря на всеки един от Вас!
Бих искал да подчертая, че документът е факт въз основа усилията на мнозина. Той беше изготвен въз основа на много широко обсъждане, към което всъщност се стремях. Започнахме да го обсъждаме в началото на тази година и всяка една от парламентарните групи беше уведомена и взе отношение по него. Ние се съобразихме с всички предложения, постъпили в екипа, който изготвяше програмата. Искам да Ви уведомя, че стремежът към масово обсъждане на такъв тип документи ще продължи, когато те касаят националната сигурност на България.
Ще продължа и в бъдеще да се консултирам с всеки един от Вас.
Да благодаря още веднъж за подкрепата!
Да пожелая успех на Българската армия и на всички военнослужещи в частност! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Министър, все пак, за да благодарите, трябва да гласуваме и да видим резултата.
Уважаеми колеги, гласуваме:
„Решение
за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020
и за определяне числеността на въоръжените сили
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 6 и 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
1. Приема Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.
2. Определя общата численост на въоръжените сили на Република България не по-малко от 37 хиляди и не повече от 40 хиляди души.”
Уважаеми колеги, режим на гласуване.
Гласували 114 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 7. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението е прието.
Благодаря Ви за участието, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Вносител е Министерският съвет на 23 ноември 2015 г.
Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните.
Господин Румен Христов, ще имате време да изчетете доклада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание резюме от:
„ДОКЛАД
За първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона ветеринарномедицинската дейност, № 502-01-95, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 24 ноември 2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона ветеринарномедицинската дейност, № 502-01-95, внесен от Министерския съвет на 23 ноември
2015 г.
В работата на комисията взеха участие представители от Министерството на земеделието и храните и на неправителствени и браншови организации.
Със Законопроекта се предлагат следните основни промени.
Създава се правно основание за издаване на наредба за реда и условията за извършване на последващ контрол върху дейността на лицата, осъществяващи официалния контрол.
Предвижда се програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози да се приема за период от три години. Финансирането на мерките и дейностите по профилактиката ще се осъществява, както и досега, под формата на държавна помощ от Държавен фонд „Земеделие”.
Въвеждат се допълнителни изисквания към ветеринарните лекари, упражняващи ветеринарномедицинска практика. Регистрираните ветеринарни лекари ще следва най-малко веднъж на два месеца да извършват клинични прегледи и проверка на официалната идентификация на животните в животновъдните обекти, с които имат договори за обслужване.
В случаите на възникнало съмнение за болести, за които съществува риск от бързо и масово разпространение или риск да доведат до значителни икономически загуби, се предвижда екипи от ветеринарни лекари от системата на Българска агенция по безопасност на храните да извършват съответните проверки.
Въвежда се задължение собствениците на животни и ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни да уведомяват незабавно ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, както и официалния ветеринарен лекар при влошаване общото състояние на животните.
Регламентира се възможността дейности по обезвреждане на странични животински и производни от тях продукти да могат при необходимост да бъдат извършвани и в стационарни, и в мобилни инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне.
Въвежда се регистрационен режим за операторите, които търгуват със странични животински продукти и продукти, получени от тях, без да ги съхраняват.
В Комисията е постъпили становища и предложения от неправителствени организации и партии, както и от Българския ветеринарен съюз. Те ще бъдат взети под внимание между първо и второ гласуване.
В последвалата дискусия народните представители се договорихме между първо и второ гласуване да бъде удължен срокът за постъпване на предложения. Голяма част от изказванията бяха в подкрепа на предложенията, внесени от Българския ветеринарен съюз и браншовите организации. Изрази се готовност всички бележки да бъдат взети предвид, а текстовете да бъдат прецизирани между първо и второ четене.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 9 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 502-01-95, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Откривам дебатите по Законопроекта.
Процедура – заповядайте, господин Байрактаров. (Смях, оживление.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Председател, в момента е 13,59 ч. Ако откриете дебата при почти празна зала, това означава въобще да няма дебат и да пристъпим към гласуване по такъв изключително важен Законопроект.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Имаше заявени изказвания.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не чух и не видях да има заявени изказвания.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Как да няма, имаше заявени изказвания!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Мисля, че е по-добре този дебат – затова вземам процедура, да продължи при нормална обстановка, която да постави Законопроекта на сериозно обсъждане от колегите народни представители.
Редно е да припомня, че Законопроектът беше внесен на 23 ноември и само за два дни вече е в пленарната зала! Това най-малкото навява на мисълта да Ви подсетя, колеги, добре да изчетете Законопроекта, защото е внесен, за два дни е разгледан през комисиите на извънредно заседание, на което, доколкото ми е известно, повечето колеги са отсъствали.
Тъй като вече стана 14,00 ч., моля Ви да обявите край на пленарното заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Байрактаров, не разбрах каква е Вашата процедура, освен да продължим? (Смях, оживление.)
Дебатът по Законопроекта действително ще продължи утре сутринта след 9,00 ч.
Тъй като днес времето изтече, обявявам приключване на пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:

Иван К. Иванов



Секретари:

Георги Търновалийски

Димитър Делчев