Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов и Иван К. Иванов

Секретари: Айхан Етем и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Откривам заседанието.
Господин Христов – процедура.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение точка едно от програмата за днешния ден, а именно Законът за опазване на земеделските земи да стане точка втора от утрешната ни програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 101, против 32, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Във вчерашния ден са представени докладите и е открит дебатът.
Заповядайте, господин Байрактаров, за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както знаете, вчера заседанието завърши с процедура от моя страна, за да може днес да влезем в дебат по този толкова спешен Законопроект.
Редно е да Ви припомня, че Законопроектът беше внесен в Деловодството на Народното събрание на 23 ноември – понеделник, в края на работния ден. На 24 ноември спешно се свиква Комисията по земеделието и храните – извънредно заседание, и на 25-и – вчера, Законопроектът ни беше представен за разглеждане.
Първо възниква въпросът: кое му е толкова спешното на този Законопроект – такова отчайващо бързане?
И, второ, всъщност какво представлява самият Законопроект? Аз бих го нарекъл шедьовър. На второ място бих го нарекъл подигравка към народните представители. За да разберете за какво става въпрос, ще Ви дам няколко конкретни примера в самия Законопроект.
На първо място, в така наречения „Законопроект” от 20 страници се създава чл. 8а, чрез който трябва да се извършва последващ контрол (верификация) – явно някой дори не знае какво означава думата и терминът верификация – върху дейността на така наречените „държавни контрольори”. Тук веднага възниква първият интересен въпрос: кой ще извършва този последващ контрол на държавните ветеринарни лекари, на така наречените „инспектори” и на така наречените „експерти”? Кой? Как и по какви критерии?
Следва обаче още нещо по-интересно. В чл. 26 на действащия Закон по някакъв странен начин се отменя ал. 1, която всъщност третира какво е това чудо ветеринарномедицинско заведение.
Още по-интересното колеги, е, че ветеринарномедицинските заведения със следващата поправка се определят по чл. 25, ал. 1.
И сега обърнете внимание какво гласи чл. 25, ал. 1! Чета Ви я дословно с корекциите, които ни се предлагат: „Ветеринарните лекари могат да упражняват ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение, ако са вписани в регистъра по чл. 32 и членуват в Българския ветеринарен съюз”.
Питам Ви: Вие тук да видяхте някъде определение за ветеринарномедицинско заведение по чл. 25? Да се дава отговор какво е ветеринарномедицинско заведение? Няма. Те остават някъде в небитието. И къде и как ще упражняват своята дейност ветеринарните лекари – въпросът остава открит.
Продължаваме обаче по-нататък. В чл. 27 се премахва изискването за професионален опит на лице, което може да бъде управител на ветеринарномедицинско заведение, а този професионален опит по сега действащия Закон би следвало да бъде три години, което е абсолютно нормално. Едно лице, което ще отговаря за здравето на хората на първо място, за опасни болести върху животните, естествено, че трябва да има такъв опит.
Член 27 се премахва, обаче остава едно невероятно объркване, тъй като при регистрация на ветеринарномедицинско заведение, което вече не знаем какво означава, в чл. 30, ал. 2, т. 2 пък се изисква да се представи професионалният опит на управителя, който ще заема тази длъжност. Ха сега ми кажете: един път не се изисква, втори път се изисква?! Какво да правят тези лица, за да регистрират такова ветеринарномедицинско заведение? Така да се каже, шедьовърът става тотален.
Но нека да продължим по-нататък. Объркването става тотално в чл. 30, ал. 4, където директорът на Областната дирекция по безопасност на храните в тридневен срок от подаване на заявлението определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението, с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредба по чл. 26, ал. 2. При положение, че същият член – 26, ал. 2, вече е записано, чета Ви дословно: „Изискванията към ветеринарномедицинското заведение по чл. 25, ал. 1,” – а там, както разбрахте, изобщо не се говори какво означава ветеринарномедицинско заведение – „както и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в него, както и изискванията за добра ветеринарномедицинска практика, се определят” – подчертавам – „с наредби на министъра на земеделието и храните.”
Възниква въпросът: по коя от всички наредби ще извърши проверка директорът на Областна дирекция по безопасност на храните? По коя? Ако някой може да ми отговори, аз ще бъда изключително доволен. Как ще провери ветеринарномедицинското заведение, като след отмяната на ал. 1 в чл. 26 ние вече не знаем какво е ветеринарномедицинско заведение? Всъщност ще трябва да се проверява някакъв неидентифициран обект, който самият вносител вече е заличил чрез отмяната на чл. 26, ал. 1. От тук спокойно мога да направя заключение, че бързата работа е срам за майстора.
Обръщам се към колегите от Комисията по земеделието и тези девет колеги, които са гласували със „за” приемането на този Законопроект, без най-вероятно въобще да го прочетат, че друг път не бива да се правят такива упражнения. Нещо повече: ние не сме чули становищата, не можах да намеря писмени становища на професионално ангажираните хора в тази дейност, на ветеринарните лекари, които трябва да се грижат за нас. Няма да Ви поставям въпроса, че се отменя списъкът, по който трябва да се извършва профилактична дейност върху опасните заболявания.
Трябва ли да Ви припомням, колеги, че само през последните четири години България и българските животновъди бяха поставени на изключителен ужас? Първа епидемия от шап, втора епидемия от шап, трета епидемия – син език. И всичко това беше поради факта, че не бяха изпълнени изискванията на чл. 118 за провеждане на профилактика. И изведнъж това нещо отпада в този Закон?! Сиреч ние вече и профилактика няма да правим, за да предпазим българския народ и българските животновъди от такива опасни явления, наречени на професионален език епизоотии!
Какво правим тогава? Какво приемаме ние? Едни красиви слова в мотивите от две страници, маркирани в 14 точки за нещо уж хубаво и в същото време практически поставяме целия животновъден отрасъл в невъзможност да се извършва профилактика.
Няма да Ви обръщам внимание на това, че в един момент една-единствена лаборатория, както и досега, ще може да изследва кръвните проби. Докато излязат тези кръвни проби, половината животни вече ще са натръшкани я от шап, я от син език. Това ли трябва да приемем ние?
Аз лично не мога да подкрепя този Законопроект на първо четене. Обръщам внимание на тези, които са го правили, да си го оттеглят и да си го напишат така, както трябва да го напишат. Пак повтарям, начинът, по който е внесен този Законопроект на народните представители, на първо място е подигравка към народните представители. На второ място той всъщност прави един Франкенщайн, който по никакъв начин не може да обслужи ветеринарномедицинската дейност, да защити българските животновъди, и, най-важното да защити здравето на българския народ, което вече е въпрос и на национална сигурност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров?
За изказване – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Народните представители от моята парламентарна група – членове на Комисията по земеделието и храните, не подкрепиха на първо четене този Законопроект, а в пленарната зала цялата парламентарна група няма да го подкрепи.
Какво за нас е най-важно и обосновава нашата позиция? Няма да се спирам на редица конкретни недостатъци и пропуски от Законопроекта, както преждеговорившият народен представител, а обобщено ще подчертая, че ние градим своята позиция и на собствени експерти, и на предоставените становища от ръководството на Националния съвет на Българския ветеринарен съюз, както и другите становища на заинтересованите страни в уреждане на обществените отношения в тази жизненоважна сфера, предоставени на народните представители.
Кое е най-важното? Най-важното е, че в хода на подготовката в продължение на повече от шест месеца не е постигнато експертно съгласие по въпроса това изменение на Закона отговаря ли на абсолютно необходимите изменения на действащия Закон. Действащият закон е оценен като закон, който трябва да бъде заменен от изцяло нов, защото приетият през 2013 г. е довел до „настъпване на хаос и сериозни проблеми”.
Предлаганият Законопроект не отговаря на необходимостта да бъде преодолян този хаос и да бъдат решени по по-добър начин въпросите, които съществуват в тази сфера. Само това заключение на експертите е достатъчно, за да не подкрепим Законопроекта на първо четене.
Ще засегна само два въпроса, които и колегата засегна, с една малко по-различна интерпретация.
Кой е един от първите проблеми? Проблемът е принципният въпрос: този, който извършва дейността, може ли да има контролни функции върху извършваната дейност и другите субекти, които са призвани да извършат ветеринарномедицинската дейност? По принцип това разделение е задължително. То не се постига в желаната степен, а с измененията в § 2 и 3 на Проекта създава още по-голяма неяснота и проблемите, които възникват в експертните становища, за които говорех, това се обосновава много сериозно.
Що се отнася до оттеглянето на онази алинея от действащия закон, която регламентира законовите определени видове ветеринарномедицински заведения, сигурно вносителят има някакви основания. Защото така регламентираните стационарни ветеринарномедицински заведения действат и сега изпълняват своите функции. Вероятно вносителят има предвид, като отмени сегашната дефиниция за ветеринарномедицински заведения, да създаде възможност с подзаконови нормативни актове да бъдат въведени и така наречените „мобилни ветеринарни лечебници”, с които може би има резон помощта да се придвижи по-близо до обекта – до стадото, до фермата и така нататък, но това в мотивите го няма. И когато няма да има и регламент в Закона, а ще се остави и възможност да се решава с подзаконов нормативен акт, с основание хората, които практикуват тази професия, се страхуват, опасяват за своите инвестиции и за влошаване на услугата, която заслужават самите фермери и които гарантират превенцията и по-добрите взаимоотношения между ветеринарномедицинския персонал и самите животновъди.
Само това да е, и онова, което колегата преди мен каза, вносителят трябва да си направи извода, че щом оценката за внесеното изменение на Закона е, че не отговаря на обществената потребност, не преодолява недостатъците на сега действащия Закон, каквито и да са мотивите, които ние накратко чухме в Комисията, а те бяха, че ще се подобри превенцията, че ще се оптимизира финансирането, ще се подобри взаимодействието между фермерите и ветеринарите, даже да са имали такива намерения, очевидно е, че предложеният текст не преодолява тези недостатъци.
Още нещо ще кажа. За тези 40 – 50 минути, в които гледахме Законопроекта в Комисията, защото страшно се бързаше, дори вносителите да имат сериозни аргументи, с които да ни отговорят, те нямаха нито време, нито възможност да го направят. Аз ги призовавам ако имат аргументи на своята страна, нека да станат тук пред залата и да отговорят на това, което аз казах, на това, което колегата преди мен говори, и на това, което експертите – ветеринарно-медицинските специалисти, посочват в своето становище. Нека да има един такъв дебат и ако те имат силата да ни убедят, да отговорят, гласувайте положително. Но ако нямат, нека покажем, че такъв тип закони не бива и не могат да се приемат в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Божинов? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Парламентарната група на Реформаторския блок ще подкрепи внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съгласен съм до голяма степен с критиките, които бяха отправени по отношение на срока на обсъждане на Законопроекта, но искам да напомня, че той беше обсъждан, дискутиран, консултиран повече от шест месеца и в крайна сметка беше предложен вариант, който беше разгледан от Комисията по земеделието и храните.
Приключвайки моето изказване, ще направя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ гласуване с цел всички предложения, направени от браншовите организации, които между другото постъпиха навреме в Комисията по земеделието и бяха разпределени на народните представители, да бъдат взети под внимание.
Темата е много специфична. Не бих казал, че съм специалистът, който може да коментира в детайли всичко написано в Закона, но бързането е свързано с идеята новата година да започне с нови правила, с нови разпоредби, които да облекчат дейността на българските животновъди, да облекчат дейността на Агенцията по безопасност на храните и да направят по-добър контролиращ орган.
В тази връзка призовавам да бъдем конкретни в предложенията си и нека между първо и второ гласуване те да постъпят в Комисията. Комисията ще заседава открито, както винаги, ще ги обсъдим и те могат да намерят място в пленарната зала за второ гласуване.
Правя две процедурни предложения, госпожо Председател.
Първото предложение е да бъдат допуснати в пленарната зала господин Евгени Макавеев – главен секретар на Българската агенция по безопасност на храните, и Анита Пашова – главен юрисконсулт в същата Агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 8, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Реплики към изказването на господин Христов? Няма.
За изказване – проф. Станков, слушаме Ви.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложеният на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност е отдавна очакван и е крайно необходим. Аз съм съгласен с всички тези бележки, които бяха направени предварително. Предварително ще кажа, че се присъединявам към по-голямата част от тях, но ще кажа, че има и няколко положителни неща. Ще кажа и няколко недостатъка, които трябва да се имат предвид.
Положителното в този Законопроект е, че се отразяват промените в нормативно-правната уредба на Европейския съюз, което е важно. Актуализират се някои недобре работещи текстове от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Положително за мен, което не се приема еднозначно – и в Комисията беше така, и в предложенията, които се правят от съсловните организации, е отпадането на ограничението за тригодишен стаж за придобиване на правото за откриване на ръководство на ветеринарномедицинско заведение, за което ние, хората, които готвим кадрите за ветеринарната медицина, за практиката, много отдавна сме държали това да се случи и да се даде право да отпадне това дискриминационно ограничение. Така че ние го подкрепяме, въпреки възраженията на съсловните организации.
Считаме, че друго важно положително предложение, което влиза в този Законопроект и силно приветствам, е изготвянето на държавна профилактична програма – и това е най-важното може би в този Закон, за три години напред. Досега беше година за година, което създаваше проблеми с обществените поръчки, с осигуряването на ваксини и диагностика.
Положително е и това, че се увеличават санкциите за нерегламентираното отглеждане на продуктивни животни и домашни любимци. Но тук има няколко неща, които трябва да се добавят. Непременно трябва да се санкционират тези, които позволяват свободно движение на животните. Това сме предложили и в друг законопроект, който скоро ще мине на второ четене. Защото особено домашните любимци са навсякъде – те са на детските площадки, на затревените площи и пренасят редица заболявания.
Има предложения, които са смущаващи и недостатъчно обосновани. Прави впечатление, че се натоварват с много ангажименти практикуващите ветеринарни лекари, а се разтоварват държавните служители от общинските и от областните служби от Агенцията по безопасност на храните. Смятам, че тук трябва да има известни корекции, защото това, което се предлага, трудно може да бъде изпълнено от частно практикуващите ветеринарни лекари.
Законопроектът предлага някои от профилактичните програми да се изпълняват от държавни служители. Това вече се каза, това е абсолютно нелогично и недопустимо – хора, които упражняват контрол, да извършват тези дейности, които след това сами трябва да контролират. Това категорично трябва да отпадне. Така е в селекцията и репродукцията, а то е крайно неприемливо.
Невъзможно е изпълнението на предвидения срок за въвеждане на данните в информационната система. Четиридесет и осем часа се искат, за да се регистрират новородените животни. Толкова часове се искат също за закланите, за умрелите животни. Съсловните организации предлагат седем дни. Това е по-правилното и то трябва да се сложи в Проекта.
С голяма въпросителна е предложеното тук задължение практикуващите ветеринарни лекари да посещават животновъдните обекти най-малко веднъж на два месеца. Тук има две страни на този проблем. Едното е, че ако посещават всеки два месеца, вероятността да открият заболявания и да предприемат мерки е много по-голяма, което е положително. Но възниква въпросът: кой ще плаща? Защото това не е определено и нещото, което трябва да се реши. Защо е необходимо когато няма проблем, практикуващите лекари, които и без това са много натоварени, да се посещават фермите? А това е стрес за животните, защото се искат и много други неща – да се проверяват номерата на животните, което на два месеца не бива да се случва.
За мен е напълно абсурдно задължителното въвеждане на пастирната паша. Аз и по други поводи съм казвал – няма такъв феномен в Европа и в нормалните страни, особено там, където има парцелна паша. И това да го въведем като задължение за всички животновъди?! Това може да стане за малките стада, за селските стада, които са сборни, но за истинското фермерство е абсолютно неприемливо и безсмислено.
В Законопроекта много малко внимание е отделено на превантивните мерки – това го казаха някои от колегите, и профилактичните мероприятия.
Във ветеринарната медицина има много сериозни проблеми, колеги, които не са обект на внимание на този Законопроект. Необходимо е да се възстанови системата на дезинфекция, дезинсекция и дератизация. При сегашното законодателство ветеринарните лекари нямат право да правят фирми за дезинфекция. А виждате какво стана с комарите, с паразитите, със „синия език”. Това е допустимо само за хуманните лекари, така че това е нещо, което трябва да се даде като право и на ветеринарномедицинските служби, и на практикуващите лекари да организират такива фирми.
Сериозен е проблемът с екарисажите. От 16 екарисажа за 1990 г., са останали само два и двата са в Североизточна България – в Шумен и във Варна. Представете си заразно болни животни, които трябва да тръгнат от Благоевград и да отидат в тези екарисажи, не е ли разпространение на заболяването? Това е нещото, което трябва да се преосмисли и трябва наистина да решим този проблем, защото той е много сериозен, много голям проблем – проблемът със структурите.
Крайно необходимо е създаването на един Фонд „Зоопрофилактика”, който е съществувал цели 100 години и е закрит през 1999 г. Това е много необходимо и трябва спешно да се реши. Трябва да има един резервен фонд – когато се убият животните, плащанията трябва да станат по най-бързия начин, защото стопаните понасят всички тези щети, а невинаги те са виновни за това. Така че този Фонд може да подпомогне именно своевременните плащания, така както е било много години напред.
Във ветеринарната медицина е крайно необходимо и това трябва да се има предвид – интеграция. Първо, интеграция между двете организации – между частно практикуващите и държавните. Тази безсмислена конфронтация и този фронт е крайно време да се преустанови, да се избягва. Това е далечe от вниманието на тези, които упражняват професията, но това е изключително важно. Защото Европа иска да комуникира с една организация. Тогава вече ще се решат и профилактичните проблеми, и контролът, и всичко останало. Така че това е важно.
Една интеграция между съсловните организации на ветеринарните лекари и ветеринарните факултети, защото в Централния институт има апаратура, но няма специалисти, а във факултетите има специалисти, но няма апаратура. Трябва да се интегрират всички тези дейности и наистина ние да направим един работещ закон.
Аз много мислих дали да се въздържа, или да подкрепя Законопроекта. Но с оглед на това, че има няколко неща, които са спешни и трябва да се решат, а и другото – направих връзка с Факултета и с хора, които имат отношение по тези проблеми, и те ме помолиха да подкрепим този Законопроект, като междувременно да внесем всички тези корекции, които предложи господин Христов.
Така че предлагам да подкрепим Законопроекта, въпреки многото му недостатъци и несъвършенства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, проф. Станков.
Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Султанка Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз подкрепям всичко, което каза проф. Станков, за недостатъците в този Законопроект.
Ние от Парламентарната група на Патриотичния фронт ще се въздържим поради няколко причини.
Първото е, че наистина не бихме могли да приемем, че държавни служители, и то всъщност държавните здравни инспектори от Българската агенция по безопасност на храните, ще изпълняват мерки по профилактични програми и същите ще контролират тази дейност.
Колеги, всички европейски регламенти показват, че ние трябва да се съобразяваме изключително много с това кой изпълнява и кой контролира дейността в една структура. Така че ние не можем да се съгласим с това хора, които изпълняват мерките, да извършват и контролна дейност.
Същевременно с това за нас е изключително важно да има свобода на договаряне между хората, които отглеждат животните и ветеринарните лекари. Това кой, колко пъти ще посещава една животновъдна ферма е изключително и само договаряне между ветеринарния лекар и собственика на животните. Още повече когато има определен проблем, този ветеринарен лекар може да посещава тази ферма и пет пъти в месеца. Ние не можем да кажем, че той трябва да прави това посещение примерно на два месеца веднъж.
Няма да изброявам други проблеми, които видяхме в този Законопроект, но искам да кажа, че нашето мнение е, че тук са направени само козметични промени и трябва да мислим в посока за изцяло нов Закон за ветеринарномедицинската дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Следващото изказване е на госпожа Светла Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние няма да подкрепим предлагания Законопроект за промяна на Закона за ветеринарномедицинската дейност по няколко причини. Те са свързани, първо, с това, че шест месеца Министерството на земеделието и храните работи по този Законопроект във връзка със събитията, които се случиха през 2015 г. – антракс, „син език”, бруцелоза, и всичко това, което създаде предпоставки за сериозен проблем в държавата и възникналите огнища да бъдат овладяни.
В резултат на това беше публикуван един Законопроект, който трябваше да се обсъжда публично. За съжаление, това, което ни се предлага в Народното събрание към този момент, значително се различава от това, което съответно беше обсъждано в работни групи. Затова съответно Вие чувате, че Националният съюз на ветеринарните лекари категорично възразява срещу предлаганите промени, които в някои случаи можем да наречем скандални и много далече от действителността. Те няма да доведат до подобряване на ветеринарномедицинската дейност.
Само на няколко неща искам да Ви обърна внимание.
Държавната профилактична програма. Тя е задължителна – всяка година да се финансира от държавата, това го изисква Европейската комисия, записано е в европейски регламенти. Всяка година към месец май Програмата трябва да е готова, трябва да са проведени обществените поръчки и да бъде изпълнена в рамките на месец юни – юли, когато е срокът, в който тя трябва да бъде направена като ангажимент на държавата. Всяка година това не се случва! Защото обществени поръчки, частни лаборатории и интереси, които възникват при доставката на каквито и да било консумативи!? И тази година Държавната профилактична програма се провежда през месец ноември за 25 дни, което не решава нито един въпрос, нито на ветеринарните лекари, нито освен това и на животновъдите. Защото месец ноември не е подходящият срок, в който тя трябва да бъде изпълнявана, предвид физиологията, която съответно, и професорът ще каже, трябва да се изпълнява.
Сега се каза, че ще направим Държавната профилактична програма за три години. То ще е същото! Пак май – юни! Какво значи три години, след като Вие няма да имате финансиране, а нямате финансиране, защото в Закона за бюджета това не е предвидено под никаква форма, няма да имате проведени обществени поръчки и този пожелателен текст ще си остане отново така записан, както и сега действащата система? Затова е по-добре да се намерят други механизми администрацията да си свърши работата навреме и да изпълнява Закона такъв, какъвто е в момента. Не пречи да е всяка година, но да се изпълняват съответно сроковете.
Идентификационната система е един сериозен проблем в животновъдството. Тя не работи, както е записано в нейните правила, съответно създава изключителни проблеми.
Сега казваме на ветеринарните лекари, че в рамките на 48 часа трябва да запишат всяка промяна в броя на животните. Колеги, извинявайте, но това не може да стане! От 48 часа идентификационната система не работи 12 часа и никой няма достъп до нея, а ако добавим и това, че не във всички райони има интернет, но сме записали глоба от 20 хил. лв., ако ветеринарният лекар не го направи. Досега нямаше срок. В работната група беше казано, че за седем до девет дни могат да се отразят промените, но за 48 часа е невъзможно физически да се отрази движението на животните. Това също е проблем, който не се решава в Закона.
В Законопроекта са предвидени страшно много санкции. За ветеринарните лекари санкциите са от 5 до 20 хил. лв., от 5 хиляди до 20 хил. лв.! Как са решили, че такива санкции могат да се понесат от ветеринарните лекари, не мога да обясня. Това означава, че контролните органи трябва всеки ден да правят някакви проверки и съответно да налагат санкции.
И последното, върху което искам да обърна внимание, е задължението, което се вменява на ветеринарните лекари, всеки два месеца да правят клинични прегледи. Записано е, че са задължени, съответно има и санкция, но не се казва кой плаща. Това е ангажимент по държавната профилактична програма, но държавата няма да плаща! Това означава, че фермерът ще заплаща транспорта, консумативите. Извинявайте, но форма, натоварена с 15 – 20% от разходите за ветеринарни услуги, не може да издържи на никакви европейски изисквания. Тогава не можем да говорим за никаква конкурентоспособност на българското животновъдство, независимо от пожеланията, които имаме, и в каква насока ги реализираме чрез законодателството.
Предлагам затова да не подкрепим този Закон, да се върне на поправителен, да си съгласуват изискванията и възможните варианти за реализация на дългосрочната политика в сектор „Животновъдство” и това да ни представят Законопроекта на нашето внимание, защото Законът, както е написан, ще доведе до по-големи вреди, отколкото сега действащия Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Има ли други изказвания по Законопроекта? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 502-01-95, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.
Гласували 135 народни представители: за 89, против 15, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Христов – процедура.
Заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде удължен на 10 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме.
Гласували 127 народни представители: за 114, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ.
Госпожа Маринска ще ни докладва предложенията на Комисията.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 6 октомври 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 1 има предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Снежана Дукова, направено на основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „хартиен, електронен или друг” се заменят с
„материален”, а след думата „като” се добавя „документ” и се поставя запетая.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1.
Гласували 95 народни представители: за 87 народни представители, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Предложение от народния представител Снежана Дукова по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 6, ал. 1, т. 5 думите „личната информация” се заменят с „личните данни”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 2 и новия § 3? Няма.
Ан блок гласуваме параграфи 2 и 3.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Атанас Мерджанов, Чавдар Георгиев, Филип Попов, Красимир Янков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 след думата „правомощия” се добавя „и текстовете на
издадените от органа нормативни и общи административни актове”;
б) в т. 4 след думата „адреса” се поставя запетая и се добавя „адреса на електронната поща”;
в) създават се т. 5-17:
„5. устройствен правилник и вътрешни правила, свързани с предоставянето на административни услуги на гражданите;
6. стратегии, планове, програми и отчети за дейността;
7. информация за бюджета и финансовите отчети на администрацията, която се публикува съгласно Закона за публичните финанси;
8. информация за провеждани обществени поръчки, определена за публикуване в профила на купувача съгласно Закона за обществените поръчки;
9. проекти на нормативни актове заедно с мотивите, съответно – доклада и резултатите от общественото обсъждане на проекта;
10. уведомления за откриване на производството по издаване на общ административен акт по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс, включително основните съображения за издаването на акта и формите и сроковете на участие на заинтересованите лица в производството;
11. информация за упражняването на правото на достъп до обществена информация, реда и условията за повторно използване на информация, таксите по чл. 41ж и форматите, в които се поддържа информацията;
12. обявления за конкурси за държавни служители;
13. подлежащата на публикуване информация по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
14. информация, която е публична, съгласно Закона за защита на класифицираната информация и актовете по прилагането му;
15. информацията по чл. 14, ал. 2, т. 1-3;
16. информацията, предоставена повече от три пъти по реда на Глава трета;
17. друга информация, определена със закон.”
2. В ал. 2 след думата „информация” се добавя „и за повторно използване на информация от обществения сектор”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 периодично публикуват актуална информация за дейността си, съответстваща на информацията по ал. 1, т. 1, 4, 5, 6, 8, 11, 15, 16 и 17.
(4) Организациите от обществения сектор, включително обществени библиотеки (в това число и библиотеки на висши училища), архиви и музеи, публикуват всички условия за предоставянето на информацията за повторно използване на интернет страницата си и на портала по чл. 15г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 4? Няма.
Гласуваме, колеги.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 4 е постъпило предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 15а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „и на субектите по чл. 3, ал. 2, т. 1.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В секция „Достъп до информация” на интернет страниците по ал. 1 се обявяват данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и т. 11 и годишните отчети по ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.”
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Всеки ръководител по чл. 15, ал. 1 ежегодно обявява актуализиран списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет за сферата на дейност на съответната администрация, както и форматите, в които е достъпна.
(4) Информацията по чл. 15 се публикува, съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва – в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 5 е постъпило предложение от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Атанас Мерджанов, Чавдар Георгиев, Филип Попов и Красимир Янков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. Създават се чл. 15б-15г:
„Публикуване в отворен формат
Чл. 15б. (1) Всяка организация от обществения сектор ежегодно планира поетапното публикуване в интернет в отворен формат на информационните масиви и ресурси, които поддържа, достъпът до които е свободен.
(2) Органите на изпълнителната власт включват в ежегодните цели за дейността на съответната администрация по чл. 33а от Закона за администрацията цели, свързани с осигуряване на поетапното публикуване в интернет на информационните масиви и ресурси по ал. 1.
(3) Министерският съвет ежегодно приема списък с набори от данни, които да бъдат публикувани в отворен формат в интернет.
Платформа за достъп до обществена информация
Чл. 15в. (1) Администрацията на Министерския съвет създава и поддържа платформа за достъп до обществена информация.
(2) Платформата осигурява възможност за подаване на заявления за достъп до информация.
(3) Всеки задължен субект по чл. 3, ал. 1 публикува на платформата по ал. 1 подадените чрез платформата заявления, решенията по тях и предоставената обществена информация при спазване на защитата на личните данни на заявителя съгласно Закона за защита на личните данни.
(4) В случай на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, решението се връчва и по реда на чл. 39 от съответния задължен субект по чл. 3, ал. 1.
Портал за отворени данни
Чл. 15г. (1) Администрацията на Министерския съвет създава и поддържа портал за отворени данни.
(2) Организациите от обществения сектор публикуват на портала по ал. 1 информацията по чл. 15б, достъпът до която е свободен.
(3) Редът и начинът за публикуване на информацията по ал. 2 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по § 6, с който се създават новите членове от 15б до 15г? Няма.
Гласуваме § 6 по доклада.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 6 има предложение, постъпило от народния представител Гроздан Караджов, по реда чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§7. В Глава втора, Раздел I се създава чл. 16а:
„Отчетност относно повторно използване на информация
Чл. 16а. (1) Администрацията на Министерския съвет изготвя на всеки три години обобщен доклад относно наличието на информация за повторно използване, предоставяна от организациите от обществения сектор, условията, при които тя се предоставя, и практиките за правна защита. Организациите от обществения сектор ежегодно изпращат на администрацията на Министерския съвет доклади за тези обстоятелства.
(2) Докладът се оповестява публично и се предоставя на Европейската комисия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7.
Гласували 99 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Предложение от народния представител Снежана Дукова по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8.
„§ 8. В чл. 19 думите „личната информация” се заменят с „личните данни”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.
По параграфи 7, 8, 9 и 10 не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме, колеги, параграфите с номера от 7 до 10 по вносител, които стават съответно от 9 до 12 по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 11 има предложение на народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В чл. 35 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Когато заявителят е поискал достъпът до информация да му бъде предоставен по електронен път и е посочил адрес на електронна поща за получаването, органът изпраща на посочения адрес на електронна поща решението за предоставянето на достъп заедно с копие от информацията или интернет адреса, на които се съдържат данните. В тези случаи не се съставя протокол по ал. 2 и не се заплащат разходи по предоставянето.
(4) Ако заявителят е променил адреса на електронната поща, без да е уведомил органа, или е посочил неверен или несъществуващ адрес, информацията се смята за получена от датата на изпращането й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 13.
Гласували 103 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Предложение от народните представители Атанас Мерджанов, Чавдар Георгиев, Филип Попов, Красимир Янков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
§14. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Алинея 1 не се прилага, когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация или по електронен път.”
По § 12 има предложение на народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
„§ 15. В чл. 37, ал. 1, т. 2 думите „няма негово изрично писмено съгласие за” се заменят с „то изрично е отказало”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 16:
„§ 16. В чл. 41а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Информацията от обществения сектор се предоставя във формат и на език, на който тя е събрана, съответно създадена, или в друг формат по преценка на организацията от обществения сектор и в отворен, машинночетим формат, заедно със съответните метаданни. Предоставянето на данните в отворен машинночетим формат се осъществява в съответствие с целите по чл. 15б. Форматът и метаданните в тези случаи съответстват на официалните отворени стандарти.”
2. В ал. 2 думата „събиране” се заличава, думата „преработване” се заменя с „адаптиране”, а след думата „изисква” се добавя „непропорционално много”.
3. В ал. 4 думите „посочен електронен пощенски” се заменят с „електронния”.
4. Създават се ал. 5-8:
„(5) С наредбата по чл. 15г, ал. 3 се определят стандартни условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за публикуване на информация от обществения сектор в отворен формат за търговски или нетърговски цели. Тези условия не могат да налагат ненужни ограничения върху възможностите за повторно използване или да ограничават конкуренцията.
(6) Организациите от обществения сектор предоставят за повторно използване информацията безусловно или при определени от тях условия в рамките на определените в наредбата по чл. 15г, ал. 3 стандартни условия.
(7) Информация, представляваща обект на интелектуална собственост, за която библиотеки, включително библиотеки на висши училища, музеи и архиви имат право на използване, се предоставя за повторно използване, ако такова повторно използване е разрешено от носителя на правата.
(8) Повторното използване на информация от архиви –документи от Националния архивен фонд, се извършва при условията и по реда на глава шеста от Закона за Националния архивен фонд и при спазването на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по параграфи 14, 15 и 16? Няма.
Гласуваме анблок параграфите в редакцията на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 14 е постъпило предложение на народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17:
„§ 17. В чл. 41б:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 накрая се добавя „съгласно закон, устройствен акт или устав и/или акт, с който е възложена обществената задача”;
б) точка 4 се изменя така:
„4. собственост на училища, висши училища (с изключение на библиотеки на висши училища), научни и изследователски организации, включително организации, създадени за разпространение на резултати от научноизследователска дейност, и на културни организации с изключение на библиотеки, музеи и архиви”;
в) създават се т. 5-10:
„5. представляваща класифицирана информация;
6. съдържаща статистическа тайна, събирана и съхранявана от
Националния статистически институт или от орган на статистиката;
7. съдържаща производствена или търговска тайна или професионална тайна по смисъла на закон;
8. за получаването на която заявителят трябва да докаже правен интерес, съгласно закон;
9. представляваща части от документи, които съдържат само емблеми, гербове и отличителни знаци;
10. съдържаща лични данни, чието повторно използване представлява недопустим достъп или недопустима обработка на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни.”
2. Създават се ал. 2-4:
„(2) В случаите по ал. 1 за повторно използване се предоставя само тази част от информацията, достъпът до която не е ограничен.
(3) При надделяваш обществен интерес организацията от обществения сектор предоставя за повторно използване информация, съдържаща производствена или търговска тайна.
(4) В случаите по ал. 3 организацията от обществения сектор може да забрани повторното използване за търговски цели или по начин, който би довел до нелоялна конкуренция или до друго ограничаване на конкуренцията по смисъла на дял втори от Закона за защита на конкуренцията.”
По § 15 – предложение от народния представител Гроздан Караджов по чл. 80.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 18:
„§ 18. Член 41г се изменя така:
„Улеснение за търсене на информация
Чл. 41г. Организациите от обществения сектор осигуряват условия за улеснено търсене на информация от обществения сектор, като поддържат и публикуват списъци с основни документи и съответните метаданни чрез различни механизми за онлайн достъп и в машинночетим формат или по друг подходящ начин. При възможност организациите от обществения сектор осигуряват условия за многоезично търсене на документи.”
По § 16 – Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 17 – Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по параграфи 17 и 18 в редакцията на Комисията и двата подкрепени текста по вносител, които стават съответно § 19 и § 20 по доклада, има ли? Няма.
Анблок гласуваме параграфи от 17 до 20 включително.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 18 – предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов по чл. 80.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21:
„§ 21. Член 41ж се изменя така:
„Заплащане
Чл. 41ж. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване безплатно или след заплащане на такса, която не може да надхвърля материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията.
(2) Принципът за определяне на таксата, посочен в ал. 1, не се прилага за таксите, събирани:
1. от организации от обществения сектор, които по силата на акта за възлагане на обществената задача са задължени да реализират приходи за покриване на значителна част от разходите, свързани с изпълнението на обществената задача; задължението за реализиране на приходи се определя предварително и се публикува по електронен път;
2. за повторното използване на информация, по отношение на която организацията от обществения сектор е длъжна да реализира достатъчно приходи с цел покриване на значителна част от разходите, свързани със събирането, производството, възпроизвеждането и разпространението на информацията, съгласно закон или установената административна практика; задължението се определя предварително и се публикува по електронен път;
3. от библиотеки, включително библиотеки на висши училища, музеи и архиви.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 организацията от обществения сектор изчислява общите такси в зависимост от категориите и количеството данни, предоставени за повторно използване, в съответствие с обективни, прозрачни и проверими критерии, определени с методика, приета от Министерския съвет. Общият приход на обществената организация от доставяне и разрешаване на повторното използване на информацията за съответния счетоводен период не трябва да надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането и разпространението заедно с разумна възвръщаемост на инвестицията, изчислени в съответствие с приложимите за обществената организацията счетоводни принципи.
(4) В случаите по ал. 2, т. 3 общият приход от доставяне и разрешаване на повторното използване на информацията за съответния счетоводен период не трябва да надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането, разпространението, съхранението и придобиването на права за ползването на информацията заедно с разумна възвръщаемост на инвестицията, изчислени в съответствие с приложимите от обществената организация счетоводни принципи.
(5) Размерът на таксите се определя:
1. за таксите, събирани от държавен орган – с тарифа, приета от Министерския съвет;
2. за таксите, събирани от друга организация от обществения сектор – от ръководителя на организацията;
3. за таксите, събирани от общините – от общинския съвет, като определените такси не могат да надвишават таксите по т. 1.
(6) Размерът на таксите, основата на която се изчисляват, взетите предвид фактори при изчисляването, както и всички допълнителни условия, ако има такива, се публикуват, включително по електронен път при наличието на интернет страница. При поискване се посочва и начинът, по който са изчислени тези такси, във връзка с конкретното искане за повторна употреба.
(7) Сумите от такси за повторно използване на информация постъпват по бюджета на съответната организация от обществения сектор.
(8) Министерският съвет преразглежда на всеки три години методиката по ал. 3 въз основа на доклада по чл. 16а, ал. 1.
(9) Ако организация от обществения сектор не определи размер на таксите по ал. 5, т. 2 и 3, организацията предоставя тази информация за повторно ползване безплатно или след заплащане на такса, определена с тарифата по ал. 5, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 21.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 19 има постъпило предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22:
„§ 22. В чл. 41з ал. 1 се изменя така:
„(1) Ръководителят на организацията от обществения сектор или определено от него лице разглежда искането по чл. 41е в 14 дневен срок от постъпването му и взема решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на информация за повторно използване, което се съобщава на заявителя.”
По параграфи 20, 21 и 22 няма постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя и те съответно се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по докладваните параграфи? Няма.
Гласуваме параграфи от 22, в редакцията на Комисията, до 25, като останалите са по вносител, подкрепени от Комисията, с нова номерация.
Гласуваме.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 23 е постъпило предложение на народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по точки 2 и 3:
„2. В § 1, т. 4 се създава нова буква „г” със следния текст:
„г) е с 50 или повече на сто държавно или общинско участие в капитала както и неговите дъщерни, контролирани от него дружества и дружества, в които то има 50 или повече на сто участие в капитала”.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, встрани от микрофоните): Оттегляме предложението по т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точка 3 е оттеглена, разбрахме.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: В такъв случай чета редакцията на Комисията:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 26:
„§ 26. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. „Материален носител” е всеки хартиен, технически, магнитен, електронен или друг носител независимо от вида на записаното съдържание – текст, план, карта, фотография, аудио, визуално или аудио-визуално изображение, файл и други подобни.”
2. В т. 4:
а) думите „Публичноправна организация” е юридическо лице, което независимо от неговия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия” се заменят с думите „Публичноправна организация” е юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия:”;
б) създава се изречение трето: „Публичноправна организация е и библиотека на висши училища, обществена библиотека по смисъла на Закона за обществените библиотеки, музей или архив, чиято дейност се финансира със средства от държавния бюджет или от общинските бюджети.”
3. Създават се т. 7-15:
„7. „Машинночетим формат” е електронен формат за данни, който е структуриран по начин, по който, без да се преобразува в друг формат, позволява софтуерни приложения да идентифицират, разпознават и извличат специфични данни, включително отделни факти и тяхната вътрешна структура.
8. „Отворен формат” е електронен формат за данни, който не налага употребата на специфична платформа или специфичен софтуер за повторната употреба на съдържанието и е предоставен на обществеността без ограничения, които биха възпрепятствали повторното използване на информация.
9. „Портал за отворени данни” е единна, централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването и управлението на информация за повторно използване в отворен, машинночетим формат заедно със съответните метаданни. Порталът е изграден по начин, който позволява цялостното извличане на публикуваната информация или части от нея.
10. „Официален отворен стандарт” е стандарт, който е установен в писмена форма и описва спецификациите за изискванията как да се осигури софтуерна оперативна съвместимост.
11. „Висше училище” е училище по смисъла на чл. 17 от Закона за висшето образование.
12. „Метаданни” са данните, описващи структурата на информацията – предмет на повторно използване.
13. „Интернет адрес” е унифициран идентификатор на ресурси или унифициран локатор на ресурси.
14. „Платформа за достъп до обществена информация” е единна, централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява заявяване на достъп и публикуване на обществена информация.
15. „Архиви” са централните държавни архиви и регионалните държавни архиви по отношение на съхраняваните от тях държавни архиви от Националния архивен фонд по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за Националния архивен фонд, както и публични институции по чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за Националния архивен фонд по отношение на съхраняваните от тях архиви и архивни сбирки по чл. 33, ал. 1, т. 1, 6 – 8 и ал. 2 от Закона за Националния архивен фонд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Съвсем кратко. Както казахме вече, с колегата Димитров оттеглихме предложението по т. 3. Благодарим на Комисията и на колегите, които ни подкрепиха по т. 1.
Ще Ви помоля да подложите на гласуване и т. 2, която не е подкрепена от Комисията, и съвсем кратко ще защитя смисъла на тези наши предложения. С това, което е подкрепила Комисията, всъщност се дава възможност обществена информация да се изисква от такива важни структури, каквато е примерно Българският енергиен холдинг. Знаете, това е държавно дружество. До момента, както беше разписан текстът в Закона, едни други ръководства на този холдинг даваха възможност да твърдят, че той не бил създаден за задоволяване на общественополезни цели. Те имаха поне такова тълкуване и много често отказваха обществена информация, а пак подчертавам, става дума за 100% държавно дружество. Това, което Комисията е подкрепила по т. 1, ще даде вече безспорно да се приема, че това дружество е създадено именно с такава цел и то е длъжно да предоставя обществена информация по реда на този Закон.
По т. 2 обаче, където не сме подкрепени, бихме искали дружества, които са дъщерни на такива структури, тоест дъщерните дружества на Българския енергиен холдинг също да подлежат на контрол по Закона за достъп до обществена информация, тоест да не може за тях да се твърди, че са извън предмета на Закона и да се отказва информация. Знаете, има такива дружества, в които Българският енергиен холдинг притежава 50 или повече процента и, за съжаление, прецеденти не липсват – да се отказва такава информация.
За да ме разберете по-добре, ще завърша със следното – нещо подобно направихме преди време в Закона за Сметната палата. Там беше казано, че такъв одит може да бъде възложен от Народното събрание на Сметната палата да извърши по отношение на дружество, в което държавата има над 50% участие. Ние го направихме „50% или над 50%” – веднага виждате разликата.
Тук мотивите ни са сходни – да стане „с 50 или повече на сто държавно или общинско участие”, тоест да няма съмнение, когато примерно процентът е 51, че евентуално би могло да се твърди, че подлежи или не подлежи на контрол по Закона за достъп до обществена информация.
Колеги, моля Ви да ни подкрепите и по т. 2. Мисля, че това е полезно предложение, което във всички случаи е в обществен интерес и ще задоволи тези нужди от информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Първо, уважаеми колеги, гласуваме неподкрепеното предложение от господата Мартин Димитров и Петър Славов за т. 2, която преди малко беше аргументирана.
Гласували 102 народни представители: за 20, против 8, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Сега, уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за § 23, който има нова номерация § 26.
Гласуваме редактиран и подкрепен от Комисията текст.
Гласували 93 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме анблок, уважаеми колеги, наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба” и § 27, подкрепен от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” и подкрепен от Комисията текст на вносителя за § 25, който става § 28.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Параграф 26 – предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 29:
„§ 29. Министерският съвет:
1. В шестмесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник” приема наредбата по чл. 15г, ал. 3 и тарифата по чл. 41ж, ал. 5, т. 1.
2. В срок до 1 юни 2017 г. създава платформата за достъп до обществена информация и осигурява възможност за подаване на заявления чрез нея.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редактиран от Комисията текст на вносителя за § 26, който става § 29.
Гласували 92 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме подкрепени от Комисията текстове на вносителя за § 30 и § 31.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 29 има предложение от народния представител Иван Вълков, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32:
„§ 32. (1) Органите на изпълнителната власт в срок от три месеца от влизането в сила на този закон публикуват:
1. информация по чл. 15, ал. 1 и ал. 4, при спазване на изискванията по чл. 15а, ал. 2, с изключение на информацията за таксите по чл. 41ж, която се публикува в срок до един месец след обнародването на тарифата по чл. 41ж, ал. 5, т. 1 или публикуването на тарифата по чл. 41ж, ал. 5, т. 3;
2. списъка по чл. 15а, ал. 3.
(2) Организациите от обществения сектор, които не са органи на изпълнителната власт, публикуват информацията по чл. 15, ал. 4 и тарифата по чл. 41ж, ал. 5, т. 2 в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Задължените субекти по чл. 3, ал. 1 от 1 юни 2017 г. осигуряват възможност за подаване на заявления за достъп да обществена информация чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Има ли изказвания по § 29? Не виждам.
Гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за § 29, който става § 32.
Гласували 93 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Комисията предлага § 30 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 2 и § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 30.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Предложение от народния представител Снежана Дукова на основание чл. 80, ал. 4, т. 2, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението – да се създаде нов § 33:
„§ 33. Разпоредбата на § 1, т. 2 относно чл. 2, ал. 4 се прилага за информацията, създадена след 1 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 33.
Гласували 91 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: По § 31 има предложение от народния представител Иван Вълков, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 34:
„§ 34. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на:
1. параграф 6 относно чл. 15г, ал. 2, който влиза в сила девет месеца след обнародването на този закон в „Държавен вестник”, и
2. параграф 6 относно чл. 15в и § 9 относно думите „или чрез платформата за достъп до обществена информация”, които влизат в сила на 1 юни 2017 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редактирания от Комисията текст за § 31, който се предлага да стане § 34.
Гласували 91 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието, с което е приет на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
Благодаря, госпожо Маринска.
Заповядайте за процедура, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, правя процедура за промяна в дневния ред на заседанието.
Предлагам следващата точка за днешното заседание да бъде точка десет – Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно предложение? Не виждам.
Гласуваме направеното предложение – точка десет от гласуваната Програма да стане точка осем.
Гласували 89 народни представители: за 78, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКА КООПЕРИРАЩА ДЪРЖАВА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОСМИЧЕСКА АГЕНЦИЯ.
Вносител е Министерският съвет от 5 октомври 2015 г.
Законопроектът е разпределен към четири комисии. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм.
Госпожо Савеклиева, моля да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция.
Според вносителя ратифицирането на Споразумението би допринесло за прогресивното развитие и за прилагането на общата европейска космическа политика, както и за проучване и усвояване на космоса за мирни цели.
С ратифициране на Споразумението ще се предостави възможност за достъп на българските компании (в това число малки и средни предприятия) и на академичните и изследователски организации до участие в проекти по изпълнението на дейности, свързани с космическото пространство, което ще разшири границите на свързаните с космоса научни знания и изследователска дейност.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Докладът на Комисията по външна политика ще представи народният представител Борис Станимиров.
ДОКЛАДЧИК БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще прочета:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.
На заседание, проведено на 4 ноември 2015 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, подписано на 8 април 2015 г. в София.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник министъра на икономиката Даниела Везиева.
Със Споразумението ще се утвърди желанието, изразено от правителството на Република България, за изпълнение на европейската космическа политика и за укрепване на сътрудничеството с Европейската космическа агенция в рамките на приетия подход за сътрудничество на европейските коопериращи държави, което ще допринесе за прогресивното развитие и за прилагането на общата европейска космическа политика и за проучване и усвояване на Космоса изключително за мирни цели.
Предоставя се възможност за достъп на българските компании в това число малки и средни предприятия и на академичните и изследователските организации до участието в проекти по изпълнението на дейности, свързани с космическото пространство. Това ще разшири границите на свързаните с Космоса научни знания и изследователска дейност в подкрепа на иновациите и конкурентоспособността.
С приемането на статут на „европейска кооперираща държава” пред страната ни се откриват широки възможности за провеждане на активна политика на сътрудничество с останалите страни – членки на Европейската космическа агенция.
Откриват се възможности за оползотворяване в максимална степен на капацитета и експертния опит и допринася за засилване на тенденцията към автономно изграждане и експлоатиране на космическите инфраструктури и системи.
С приложения І и ІІ на Споразумението се определят съответно Планът за европейски коопериращи държави – целите, правилата и процедурите, както и мандата и правилника за дейността на Комитета на Плана за европейски коопериращи държави.
Минималната финансова вноска, необходима за участие на всяка европейска кооперираща държава в Плана за европейска кооперираща държава за срок от 5 години, е в размер на 5 млн. евро. Тези средства ще бъдат възвърнати чрез предоставянето на България на конкретни програми и проекти.
Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция на ратифициране от Народното събрание със Закон на основание чл. 85, ал.1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Станимиров.
Следва доклад от Комисията по правни въпроси.
Госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция.
На заседанието присъстваха господин Филип Кирев – Началник на политическия кабинет на министъра на икономиката и госпожа Елисавета Ненкова – главен експерт в Дирекция ,,Икономически политики за насърчаване” в Министерството на икономиката.
С приемането на Законопроекта се цели укрепване на сътрудничеството с Европейската космическа агенция, което ще допринесе за прилагането и развитието на общата европейска космическа политика и за проучване и усвояване на космоса изключително за мирни цели.
С акта на ратификация се предоставя възможност за достъп на българските компании и на академичните и изследователските организации до участието в проекти по изпълнението на дейности, свързани с космическото пространство. С придобиването на статут на „европейска кооперираща държава” за България се откриват широки възможности за провеждане на активна политика на сътрудничество със страните – членки на Европейската космическа агенция.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Следва доклад от Комисията по образованието и науката.
Има ли колеги от тази Комисия, които да представят доклада?
Доц. Великов, на Вас се пада честта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин Председател!
„На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министър Даниела Везиева и Желяз Енев, директор на дирекция „Икономически политики за насърчаване” от Министерството на икономиката; проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката; член-кореспондент Петър Гецов – директор на Института за икономически изследвания и технологии и акад. Ваньо Митев.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министър Даниела Везиева. С този акт на ратификация се предоставя възможност за достъп на българските компании и на академичните, и изследователските организации до участието в проекти на Европейската космическа агенция и в научни мисии.
Министерството на образованието и науката подкрепи Споразумението с мотива, че то ще бъде полезно за българските учени, което се споделя и от Комисията по образованието и науката.
След проведено гласуване с резултат 12 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, доц. Великов.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по Законопроекта.
Желаещи за изказване?
Господин Вигенин, имате думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предполагам, че дебатът няма да бъде особено активен, тъй като, както се вижда от гласуванията в комисиите, има широко съгласие по това, че Споразумението за България като европейска кооперираща държава трябва да бъде ратифицирано.
БСП лява България ще подкрепи ратификацията, като само искаме да направим две уточнения.
На първо място, отговорност на Министерството на икономиката е да гарантира, че по тази Програма ще има конкурентен достъп до средствата на всички малки и средни предприятия, които проявяват интерес, тоест да се гарантира, че ще има прозрачност, достатъчно информация и достъп – недискриминационен, за всички, които проявяват интерес към развитието на проекта по тази Програма.
По същия начин трябва да се подходи и по отношение на академичните и изследователските организации, за да може в края на краищата България, която сега започва активното сътрудничество с Европейската космическа агенция, да създаде добро отношение и представа за своята работа и дейност във или заедно с Агенцията.
Искам да обърна внимание, че работата по това Споразумение и по сътрудничеството на България с Европейската космическа агенция – първите стъпки, всъщност започнаха още през 2013 г. Много е важно да натрупаме достатъчно опит в рамките на тези пет години, които предстоят, за да може след това на практика да направим и следващата стъпка към пълноправното участие на България като член Европейската космическа агенция, което би следвало да бъде крайната цел на проекта, който започваме сега с ратификацията на това Споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Вигенин.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам окончателно дебатите.
Уважаеми колеги, предстои гласуване на Законопроекта. Моля, ако има народни представители в кулоарите, да заповядат. Секретарите на парламентарните групи да приканят колегите за присъствие в залата.
Уважаеми колеги, гласуваме на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Госпожо Савеклиева – процедура
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, предлагам току-що приетият Законопроект на първо гласуване да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за разглеждане на Законопроекта на второ гласуване.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Докладвайте Законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция
Член единствен. Ратифицира Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, подписано на 8 април 2015 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме Закона за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция – член единствен.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, с което и Законът на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносители: Милена Дамянова и група народни представители – 29 април 2015 г.; Министерският съвет – 1 юни 2015 г., Петър Славов и група народни представители – 24 юли 2015 г., Борислав Борисов – 15 септември 2015 г., Борислав Великов и Милен Михов – 15 септември 2015 г., и Румен Гечев и група народни представители – 16 септември 2015 г.
Имаме доклади от няколко комисии.
Първа е водещата комисия – доклад от Комисията по образованието и науката по отношение на предложените пет законопроекта.
Госпожо Дамянова, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-84, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 29 април 2015 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-143, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 24 юли 2015 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-152, внесен от Борислав Михайлов Борисов на15 септември 2015 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-153, внесен от Борислав Любенов Великов и Милен Василев Михов на 15 септември 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2015 г., Комисията по образованието и науката обсъди посочените законопроекти.
На заседанието присъстваха: проф. Тодор Танев – министър на образованието и науката, проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката, доц. Станка Величкова – заместник-председател на Националната агенция по оценяване и акредитация, проф. Иван Илчев – ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, проф. Стати Статев – ректор на Университет за национално и световно стопанство, проф. Любен Тотев – ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”, проф. Митко Георгиев – ректор на Химикотехнологичен и металургичен университет, както и представители на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука” и на студентски съвети към висши училища.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-84, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители в Комисията по образованието и науката са постъпили положителни становища от Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите и от над 20 студентски съвета към висши училища.
Отрицателно становище по Законопроекта е постъпило от Националното представителство на студентските съвети. Сметната палата е направила възражение по предложението за извършване на ежегоден одит на предоставените средства на Националното представителство на студентските съвети.
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет в Комисията по образованието и науката са постъпили положителни становища от Софийски университет „Св. Климент Охридски” и от Технически университет – София.
Отрицателно становище по Законопроекта е постъпило от Асоциация на частните висши училища в България.
Предложения и бележки по този Законопроект са направени от Медицински университет – Варна.
По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-143, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители са постъпили положителни становища от Министерството на образованието и науката, от Университета за национално и световно стопанство и от Националния браншов синдикат „Висше образование и наука”. Становище против предложените изменения и допълнения са представили Националната агенция за оценяване и акредитация и Висшето училище по застраховане и финанси.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-84, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители, беше представен от народния представител Георг Георгиев.
С предложения Законопроект се цели усъвършенстване на разпоредбите, уреждащи статута и функционирането на Националното представителство на студентските съвети, засилване на прозрачността и отчетността в неговата работа.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет, беше представен от министъра на образованието и науката – проф. Тодор Танев. Той отбеляза, че предложените изменения и допълнения на Закона за висше образование имат за цел оптимизиране на механизмите на финансиране на висшето образование в зависимост от неговото качество и потребностите на пазара на труда.
В подкрепа на качеството на образованието е и заложената мярка за оптимизиране на академичния състав и стимулиране изграждането на ново поколение преподаватели и учени. В съответствие с приетата Стратегия за развитие на висшето образование със Законопроекта се въвеждат приоритетни професионални направления и защитени специалности.
Предвижда се възможност за определяне на държавни висши училища като изследователски университети.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-143, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители, бе представен от доц. Борислав Великов. Със Законопроекта се предвижда въвеждането на изискване за определен трудов стаж като условие за заемане на длъжностите „ректор”, „заместник-ректор” и „декан” или „директор” на филиал или колеж.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-152, внесен от Борислав Михайлов Борисов, беше представен от вносителя. Той обоснова основните предложения в Законопроекта, свързани със създаване на възможности за: разкриване на образователни структури на висшите училища в чужбина, производствена и търговска реализация на създадените от университетите научни продукти. Предвидени са също промени в изискванията за акредитация и в съдържанието на понятието „основен трудов договор” в Закона за висшето образование.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-153, внесен от Борислав Любенов Великов и Милен Василев Михов бе представен от доц. Борислав Великов.Предложените изменения и допълнения са свързани с възможността за създаване на поделения на факултет на българско висше училище в чужбина.
В обсъждането на законопроектите се включиха народните представители Лютви Местан, Милен Михов, Станислав Станилов и Милена Дамянова, които изразиха подкрепа за внесените законопроекти.
Относно Законопроекта, внесен от Петър Славов, народните представители Лютви Местан и Милен Михов изказаха отрицателно становище, като отбелязаха, че според тях предложеното изискване за определен трудов стаж като условие за заемане на ръководни длъжности във висшите училища противоречи на академичната автономия.
Професор Станилов отправи въпрос към вносителите на двата законопроекта, които предвиждат възможност за създаване на звена в чужбина, дали имат информация колко такива звена и на кои университети са открити в чужбина и как те функционират. По този въпрос заместник-министър Николай Денков отговори, че информацията, с която разполага Министерството на образованието и науката е, че до момента по официалния ред не е открито нито едно такова звено, което е показателно за необходимостта от прецизиране на правната уредба за тази възможност.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване Комисията по образованието и науката:
- с 16 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-84, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 29 април 2015 г.;
- с 14 гласа „за”, 1 глас „против” и 4 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.;
- с 11 гласа „за”, 6 глас „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-143, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 24 юли 2015 г.;
- с 14 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-152, внесен от Борислав Михайлов Борисов на 15 септември 2015 г;
- единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-153, внесен от Борислав Любенов Великов и Милен Василев Михов на 15 септември 2015 г.”
И сега:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-156, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представители на 16 септември 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по образованието и науката обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-156, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представители на 16 септември 2015 г.
На заседанието присъстваха: проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката, акад. проф. Ваньо Митев – председател на Съвета на ректорите и ректор на Медицински университет – София, проф. Иван Илчев – ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, проф. Стати Статев – ректор на Университет за национално и световно стопанство, както и представители на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ, и на Националното представителство на студентските съвети.
По Проекта на закон в Комисията по образованието и науката са постъпили 5 отрицателни становища – от Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Съвета на ректорите на Висшите училища в Република България, Софийски университет „Св. Климент Охридски” и от Националния браншов синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ. Подкрепящо становище по Законопроекта е постъпило от Федерация на университетските синдикати.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Румен Гечев. Той отбеляза трите основни промени, които се предлагат: разширяване на автономията на висшите училища за провеждане на научни изследвания чрез създаване на възможност за разкриване на изследователски центрове и клъстери; промяна на модела на финансиране на висшите училища, свързан с повишаване на възнагражденията на университетските преподаватели, въвеждане на минимални прагове на заплащане, както и намаляване на таксите за обучение в държавните висши училища.
В обсъждането на Законопроекта се включиха народните представители Милен Михов, Станислав Станилов, Борислав Великов и Светла Бъчварова. Народните представители Милен Михов и Станислав Станилов препоръчаха да се търси друг модел за финансиране на предлаганите промени, но като цяло изразиха подкрепа за разглеждания Законопроект. Борислав Великов изрази отрицателно становище по Законопроекта, внесен часове преди заседанието на комисията, в което се разглеждаха постъпилите законопроекти за реформа във висшето образование. Светла Бъчварова обясни, че с предлаганите промени се цели въвеждане на базови заплати за университетските преподаватели, което съответства на съществуващата практика в 45 бранша.
В обсъждането на Законопроекта участваха също акад. проф. Ваньо Митев, проф. Иван Илчев и доц. Лиляна Вълчева.
Професор Иван Илчев изрази отрицателно становище по Законопроекта и категорично се противопостави на предложението за намаляване на таксите за обучение, което би довело до финансов колапс на и без това затруднените финансово висши училища. Относно предложението за повишаване на възнагражденията на университетските преподаватели той подчерта необходимостта от намиране на разумна формула за осигуряване на финансиране на тази идея.
Академик Ваньо Митев се присъедини към становището на проф. Илчев и обясни своите аргументи против обсъждания Законопроект. Той припомни, че идеята за рейтинга на висшите училища е била безрезервно подкрепяна от БСП по време на предишното правителство, а сега същата е определена в мотивите на проекта като „заблуда” за качеството на образованието и това се сочи като основание от вносителите за предлагания нов модел за оценка на качеството. Акад. Митев отбеляза, че заложените дълги срокове за определяне на изследователските университети – една година за изработване на критерии и три години за подбор на университетите, създават впечатлението, че този Законопроект цели забавяне на така наложителните промени, изработени от министерството но образованието и науката при последните министри в сътрудничество със Съвета на ректорите.
Доцент Лиляна Вълчева също изрази отрицателно становище по обсъждания Проект на закон като подчерта, че предложенията за установяване на базови заплати за работещите на академична длъжност се нуждаят от корекции, тъй като такава методика е имало до 2008 г., когато е отпаднала по общо съгласие между синдикатите и правителството. Връщането на подобен подход ще противоречи на стратегията за развитие на висшето образование.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване Комисията по образованието и науката – с 6 гласа „за”, 10 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-156, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представител на 16 септември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Следва доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Йорданова:
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.
На свое заседание, проведено на 17 септември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на образованието и науката проф. Николай Денков – заместник-министър, и Красимир Вълчев – главен секретар.
Законопроектът беше представен от проф. Николай Денков.
Основните моменти в Законопроекта са:
1. Въвежда се нов подход за финансиране на държавните висши училища, като се увеличава делът на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в тях, който се определя според комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. За 2015 г. размерът на тези средства е 12.8 на сто от общата субсидия за издръжка на обучението, като съгласно Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014–2020 г. в Законопроекта се предлага техния дял да нарасне на 25 на сто за 2016 г., 40 на сто през 2017 г. и на 60 на сто през 2020 г.
2. Въвежда се целево финансиране за приоритетни професионални направления и защитени специалности.
3. Предоставя се възможност държавните висши училища да провеждат обучение срещу заплащане при определени условия и по ред, извън финансирания от държавата прием. Във връзка с това в Законопроекта се предвижда регулиране на максималния размер на таксите за платено обучение, като той не може да бъде по-висок от 170 на сто от съответните диференцирани нормативи, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование.
4. Предлага се изменение в чл. 77, ал. 3 от Закона за висшето образование, което предвижда при провеждането на институционалната акредитация на висшите училища и при оценяването на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор, член на академичния състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище вместо съществуващата досега възможност да участва в акредитацията на две висши училища.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията изразиха принципна си подкрепа за Законопроекта.
Дискусията приключи с гласуване със следните резултати: „за” – 11 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Следващият доклад е от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Чолаков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 юни 2015 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите, Законопроектът бе представен от заместник-министър Николай Денков.
Според вносителя, чрез предложенията за изменения и допълнения на Закона за висшето образование се предлага нов подход на финансиране за висшите училища, чрез значително увеличаване на дела средствата, които се определят въз основа на комплексната оценка, която отразява качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда.
На следващо място със Законопроекта се въвеждат приоритетни професионални направления и защитени специалности, които ще получат целево финансиране от държавния бюджет.
С оглед на казаното дотук членовете на Комисията подкрепиха поставените цели в законодателния проект, като отбелязаха и необходимостта от регламентиране на университетския спорт чрез бъдещи поправки в Закона за висшето образование.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 10, „против” – няма, „въздържали се” – 3. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Не виждам други доклади.
Сега от името на вносителя имаме шест законопроекта. Има ли желаещи да представят внесените законопроекти?
Господин Георгиев, имате думата да мотивирате Вашето предложение.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както знаете, НПСС е единствената регламентирана със закон организация, овластена да представлява интересите на студентите в България, като тук ще говоря по нашия Законопроект, който касае именно промените в Закона за висшето образование, касаещи националното представителство на студентските съвети. Трябва да Ви кажа, че националното представителство на студентските съвети и Законопроектът, който касае промяната в неговия регламент, беше в интензивен диалог със самите студенти и с 22 студентски организации и студентски съвети, които всъщност бяха фактическите вносители на тези промени, които инициираме днес в парламента.
Накратко какви са промените, които предлагаме с колегите. Те касаят направата на националното представителство на студентските съвети всъщност един по-силен, по-представителен, по-легитимен и в крайна сметка по-работещ орган на студентско представителство. Както сами ще забележите, промените, които предлагаме, са в няколко основни направления, които отговарят на посочените вече от мен категории.
На първо място ние предлагаме необвързано с платен членски внос право на глас в Общото събрание на националното представителство на студентските съвети. В момента това не е така. Организации, които не са платили своя членски внос, нямат право да гласуват в Общото събрание, което в известна степен ограничава възможностите на съответните представени в националното представителство организации да гласуват и да бъдат част от вземаните решения.
На второ място членовете на НПСС по право да бъдат председателите на съответните студентски съвети, като съответните студентски съвети, ако не излъчат председатели на студентските съвети, да имат право да излъчат други членове на съответния студентски съвет. Това също в момента не е така. Както знаете, има така наречените делегирани членове, които могат и да не бъдат членове на студентския съвет. Това по същество нарушава самото наименование на националното представителство. Национално представителство на студентските съвети – това означава, че членовете на националното представителство трябва да бъдат по логика и членове на студентските съвети.
Третата точка касае бюджетирането на националното представителство, като сега новият Законопроект предвижда намалява на бюджета на вноската на съответния студентски съвет към националното представителство. Тя се намалява от 10 на 3%, но се предвижда финансиране на националното представителство по проектен принцип към бюджета на съответния студентски съвет. Както знаете, по закон всеки студентски съвет има право на бюджет, който е процент от бюджета на университета. Така че в този смисъл можем да кажем, че студентските съвети имат точно детерминиран, ясен бюджет, от който могат да предоставят средства и на националното представителство.
Следващото касае прозрачността на националното представителство и в тази връзка казваме, че то трябва да подлежи на ежегоден одит от Сметната палата, като този одит бъде публикуван на сайта на Съдебната палата, а пък самото национално представителство трябва да публикува своя план на разходите и своя бюджет на своята собствена страница.
Въвежда се също така още един отсъстващ в момента елемент, който касае мандатността. Това е право до два мандата, до две години на съответна позиция, независимо от преминаването в друга образователна квалификационна степен или пък смяна на учебното заведение. В момента имаме случаи в националното представителство, където някои членове са повече от пет години, като сменят постоянно от бакалавър в магистър в доктор. С това запазват своя мандат в националното представителство и сменят учебните заведения, което води до прецеденти, където имаме хора, които отдавна са надминали студентска възраст, които продължават да бъдат в ръководството на НПСС.
Също така се предвижда мандатът да се прекратява и с напускане на съответния студентски съвет или ако съответният студентски съвет гласуване напускане на члена.
И на последно място актовете на органите на управление на НПСС могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тъй като в момента такава процедура не е предвидена и реално решенията, които вземат органите на управление на националното представителство, по никакъв начин не подлежат на обжалване и в тази връзка на промяна или някакво атестиране пред съответен орган.
В най-общи линии това са стъпките, които предвиждаме за някаква начална реформа в националното представителство на студентските съвети, за да можем наистина да възстановим тази представителна функция, която по наше мнение в последно време се изгуби, за да върнем легитимността на организацията и за да стане тя наистина работещ орган, който да представлява пълноценно интересите на студентските организации.
В момента наблюдаваме ефекта на това, че самите студенти не се чувстват достатъчно добре представени в лицето на националната организация и поради тази причина има и тази инициатива от страна на, както Ви казах вече, 22 студентски организации – студентски съвети, които предлагат и са в подкрепа на тези решения, които даваме като Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
На последно място искам да завърша с това, че ГЕРБ ще подкрепи всички останали внесени законопроекти, с изключение на внесения от господин Гечев и групата на БСП. Благодаря Ви.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Вие поне да бяхте вникнали в този Закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
От името на вносителите на другите внесени законопроекти иска ли някой да аргументира предложения?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда доста кратък, тъй като с доклада на Комисията донякъде се засегнаха част от мотивите, които с колегите доц. Великов, Бойка Маринска и проф. Лилков от Реформаторския блок сме внесли. Той всъщност предлага да разпишем нормативно нещо доста очевидно, което според нас липсваше досега в Закона, а именно наистина когато се избира ръководител на едно висше учебно заведение, когато се избира ръководител на негов факултет, тези хора да бъдат с безспорен авторитет, с доказан управленски опит, с доказани традиции в областта на висшето образование, тоест хора, които наистина могат да се справят с тази високоотговорна задача, която се очаква от тях.
Иначе казано, ние сме въвели изискване те да имат подобен управленски опит, който да е реализиран по трудов договор с висше училище – дали ще бъде това, в което кандидатстват, или друго, разбира се, и двете възможности са допустими. Така че се надяваме тези предложения, ако бъдат подкрепени, наистина да помогнат за това да се избират качествени хора на тези важни позиции, а не хора, които случайно или конюнктурно в дадена ситуация, така да се каже, знаем, имало е случаи, когато са се възползвали от дадена ситуация и „бързо” са израствали, и са вземали позиции като ректори или декани. Разбира се, след това не е имало добър ефект върху самото висше учебно заведение и неговото управление и развитие, в това число върху академичния състав и студентите, които учат в него.
Така че, най-общо казано, това са нашите две предложения, които сме обективирали в този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Госпожо Тодорова, Вие ще аргументирате Законопроекта, внесен от проф. Борисов навярно.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще аргументирам предложения Проект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование на проф. Борисов от Парламентарната група на АБВ. Той предлага промени в няколко рубрики.
На първо място това е редакционно актуализиране на текстовете. Предлага се да отпадне понятието самостоятелен колеж, тъй като в разпоредбите така или иначе той е вече самостоятелен вид училище.
Също така се ревизира понятието „основен трудов договор” и се заменя с „договор за управление”, а „права на индустриалната собственост” се заменят с „права върху интелектуалната собственост”.
На второ място се предлага развитие на академичната автономия, като се прецизират и изчистват понятията как да се разкриват образователни структури в чужбина и се дефинира по-добре понятието за образователен франчайз.
Също така едно от основните достойнства на Законопроекта е, че се урежда как да се регламентират производството и печалбата от научни продукти, тоест патентната печалба, тъй като много университети по света печелят главно от това. „Харвард” печели около 200 милиарда на година от патентна дейност, докато при нас университетите и научните институти нямат никаква мотивация да се развиват в научно направление и да регламентират патентите, и да регистрират, тъй като не печелят от това. Затова ние считаме, че това е едно от основните предимства на нашия Законопроект.
Също така има нови възможности преди висшите учебни заведения хората с академични длъжности в научни институти да могат да преподават и да се формират катедри от по-малко от 7 човека – това да бъдат 5 и за по-малко от 7 години, за да може докторанти, които са в новосформирани специалности, да защитят докторантурата си и да се хабилитират след това. Оптимизира се и система на висшето образование, ограничават се възможностите за сключване на многобройни трудови договори, ограничава се заемането на множество ръководни длъжности в различни университети и така се ограничава преподавателският туризъм и възможността да бъде отчитан един и същи преподавател в акредитацията на различни университети. Прави се синхронизация между Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав, като научни ръководители, главни асистенти и доктори могат да бъдат научни ръководители и да могат да четат лекции.
И на последно място, разширява се възможността за собствени приходи, като се прави ново предложение за платен прием при държавни висши училища.
Ние приветстваме по-голямата част от законопроектите. Ще подкрепим тези на Министерския съвет, на Милена Дамянова и група народни представители, на господин Михов и господин Великов и група народни представители, и господин Борисов и група народни представители.
Имаме само една забележка: тъй като това ще е може би 50-тата поправка за 20 години за Закона за висшето образование, считаме, че е време за нов Закон за висше образование.
Пропуснах да кажа, че нашият Закон е съгласуван със Стратегията за развитие на висшето образование и е одобрен от Съвета на ректорите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Професор Гечев, заповядайте да мотивирате предложения от Вас Законопроект.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ!
Уважаеми колеги, ще започна с това, с което завърши колежката, а именно, че ние се нуждаем остро от нов закон, тъй като това е работа на парче, отсега трябва да Ви кажа. Основният проблем на законите и на поправките е, че се опитваме да поправяме един закон, който не отговаря на нито една от системите в Европа или англосаксонската. Казвам го, тъй като по стечение на обстоятелствата имам повече от 30 семестъра с преподаване по програми на Щатите, Великобритания, Франция, Кипър и други страни. Трябва да Ви кажа, че нашият Закон няма нищо общо с тези системи, а просто е взето оттук оттам нещо и то, очевидно, колеги не се получава, поради което и висшето ни образование, погледнато качествено, нас ни няма в световните класации на университетите и причината не е само в Закона.
С такъв Закон, по който работим, очевидно скоро няма да стигнем далеч. Похвални са усилията да подобрим това, което в момента съществува като основен закон, но нека да се обединим всички парламентарни групи, да се формират експертни групи под ръководството на Министерството и да се направи един закон, който да съответства или на системата на Германия и Франция, или на англосаксонска система, съобразена с българските условия и да почнем да работим както трябва.
Ще маркирам накратко четири неща, които предлагаме в поправките на Закона.
Първото е свързано с преминаване от количествени към качествени показатели. Тук едва ли ще имаме различия, тъй като сега разпределението на финансовите ресурси на университетите става на парче, на студент. Средствата за научноизследователска работа също се разпределят равномерно – да са доволни всички от всички региони, от всички университети, а това е грешен подход, уважаеми колеги! Ние трябва да преминем към качествени показатели. По-добре оскъдните ресурси, с които разполага държавата, да се разпределят не даже на няколко добри университета, а казахме при разискванията, че е добре тези средства да отидат в най-добрите факултети, катедри, научни звена на университетите. България не разполага с ресурси да изведем даже цял университет в първите 500 на света в момента, а следва да направим това, което са направили други университети в Европа и извън Европа – Китай е един чудесен пример, където започнаха усилено финансиране на отделни катедри и центрове и успяха да вкарат в първите 500, а след това и 100 университета техни изследователски центрове. Така че България е малка страна и с ограничените ресурси ние задължително трябва колкото се може по-бързо да преминем към качествените показатели и разпределението на финансовите ни средства според качествата, демонстрирани от университетите.
Второ, това, което предлагаме, се съдържа в стратегията на всички водещи страни от Европейския съюз – създаването на клъстери.
Уважаеми колеги, ако влезете и прочетете стратегията за научно развитие на Франция и на Германия, които са достъпни в интернет на няколко езика, ще видите, че залагат на създаването на изследователски центрове, в това число центровете, които са извън университетите. Например Германия има две направления: Институтът на Макс Планк и 69 други институти и неправителствени организации, които са задължени всеки един от тях да има договор с немските университети, които 99 на сто са държавни. С тези университети се създават клъстери между университетите, изследователските институции и бизнеса, плюс първото направление, за което става дума – за фундаментални изследвания. Така че ние предлагаме създаването на такива клъстери между университетите и бизнеса, защото едва ли ще има противоречие по това, че нашите университети не са обвързани достатъчно с бизнеса или по-точно където са свързани, това е спорадично и не е системно. На трето място ние предлагаме намаление на студентските такси с една трета. Уважаеми колеги, Вие знаете, че българските семейства изпитват остри трудности при финансирането на децата им, които учат висше образование.
Затова тук предлагаме част от решението – намалението на таксата за сметка на бюджета – първо, защото всички директиви на Европейския съюз и всички ние също сме убедени, независимо от нашите политически различия, че настоящето и бъдещето е икономия на знанието и едва ли ще спорим за това, че основният лост за повишение на конкурентоспособността на българската икономика, както всички други икономики, ще бъде образованието.
Следователно ние трябва да улесним достъпа на българските младежи и да засилим, да подобрим условията за прием в държавните университети, така че те да бъдат по-евтини, но да бъдат достъпни за нашите деца, които показват добри резултати и в държавните университети да влизат студенти с високи възможности.
Следващата стъпка, разбира се, трябва да бъде изграждането на базата. Тук има колеги преподаватели, Вие знаете, че ако са записани 180 студенти в потока, не идват всички на лекции и тяхното извинение, което не е приемливо, но все пак е, че трябва да работят, семействата не могат да ги издържат, за да могат да си платят таксите.
Тоест, колега министър, ние трябва да отговорим на алтернативата дали ще осигурим нашите студенти да учат, или няма да ги осигуряваме, таксите ще останат високи и те ще трябва да работят и да отсъстват от занятия. Всъщност кого лъжем в този случай? На практика те не са редовни, а са задочни студенти или дистанционни студенти, които идват от време навреме в университета да си взимат изпитите. Така че с тази стъпка – намалението на таксата с една трета, по-голямото ангажиране на държавата в тази сфера, ще постигнем и по-добри резултати.
Не на последно място, ние считаме, че в крайна сметка качеството на висшето образование, въобще на образованието зависи от качеството на преподавателите. Колеги, ние сме стигнали до драматични противоречия при заплащането във висшето образование. Не е тайна, че има само няколко университета, в това число и моя, където заплатите са прилични спрямо българските стандарти. В огромното болшинство обаче от университетите в България и особено в Българската академия на науките е обидно да си преподавател.
Ще Ви дам пример. В Българската академия на науките докторант съгласно Закона в България получава 450 лв. стипендия и не плаща данък. След като защити дисертацията и стане доктор по физика, химия или икономика, той получава същата заплата, а плаща 10% данък и получава по-малко от докторанта, който не е защитил доктората и е научен сътрудник или асистент! В момента заплатите на нашите колеги – физици, химици, биолози, икономисти, историци, на младите учени в Академията на науките са равни на заплатите на чистачките в БАН. Това нормално ли е, колеги?! Може ли Република България, като страна – членка на Европейския съюз, буквално да се гаври с тези преподаватели?
Ние предлагаме базови заплати. Както има базови заплати за колегите учители в средното и в началното образование, така трябва да има базови заплати и за висшето образование. Всеки може да влезе в интернет и да види, че има базови заплати във всички развити страни на Европейския съюз. Има скали в Германия, Франция, Италия, Испания, които касаят университетите, а в повечето страни университетите са основно държавни.
Ние предлагаме за асистент да има две минимални работни заплати, което означава, че ще бъде малко повече от началния учител в началното и средното образование; за главен асистент – три минимални заплати и така до професор – пет минимални работни заплати. Не можем да искаме и да очакваме качествено образование, ако нашите млади колеги – доценти и професори, получават заплати по-ниски от тези на завършващите студенти, започващи работа някъде. Няма такава практика в Европа!
Обърнете внимание, че освен това искаме този критерий за базови заплати да касае и частните университети. Уважаеми колеги, какъв е този частен университет? Някои от тях имат претенции да са по-добри от държавните, но не са – по международни класации, дано да станат! Ако те не могат да осигуряват базова заплата, колкото в държавния университет, а правят частни университети незнайно къде из кърищата на България, с по 400 – 500 лв. заплата, това университет ли е?! Какви са тези преподаватели, които са съгласни да работят за по 400 – 500 лв. месечно?! И какво качество ще очакваме ние от тях?!
Настояваме да се преведе базово заплащане на преподавателите във висшите учебни заведения, да се гарантира достойнството на тези учени и преподаватели съобразно европейските стандарти!
Като казах „европейските стандарти”, с това ще завърша: да отговорим на практиката на другите страни в Европа. Висшето образование не е в добра форма, колеги. Длъжни сме да променим законите и да осигурим финансови ресурси, така че науката и образованието да се превърнат в производител на по-голям брутен вътрешен продукт за България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Гечев.
По другите внесени законопроекти?
Доцент Великов.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: А почивка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Надявам се да бъдете кратък, тъй като влизаме във времето за почивка?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, Вашата надежда е основателна – ще бъда кратък.
Уважаеми господин Министър, действително нашата Комисия по образованието и науката начело с госпожа Дамянова и с колегите работи усилено. Както се вижда, избраният подход да има цялостен закон – Закон за предучилищното и училищно образование, който вече е факт, безспорно е основа за реформата в системата на образованието у нас. За висшето образование се спряхме на модела, при който е възможно с някои необходими промени – изменение и допълнение в съществуващия Закон, да постигнем също така важни промени, почти равни на реформата в средното образование.
Мисля, че нашето добро сътрудничество с екипа на министър Танев е гаранция, че и занапред може да се мисли, както предложи тук проф. Гечев, за цялостен нов закон, но това безспорно е по-дълъг процес.
По отношение на Законопроекта ни с доц. Михов, искам да кажа, че е свързан с важна част от Закона за висшето образование – измененията, които настъпват след приемането на България в Европейския съюз. Дори още преди самото влизане от Четиридесетото народно събрание се прие в Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, че след приемането на Република България за член на Европейския съюз чуждестранни висши училища, открити по законоустановения ред в държава – членка на Европейския съюз и на европейското икономическо пространство, могат да откриват поделения на територията на нашата страна при съответни условия, определени в Закона.
В отговор на това Четиридесет и първото народно събрание правилно приема изменения и нова алинея в § 4 на Допълнителните разпоредби, че и българските висши училища могат да разкриват свои звена в чужбина при условията и по реда на този Закон и при спазване на законодателството на приемащата държава.
Всичко това, а след него вече има и установен голям интерес от чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателствата на съответната държава, да организират и провеждат изцяло или отчасти образователна дейност съвместно с български висши училища на чужда територия.
Затова ние предлагаме съвсем малки промени в Закона за висшето образование, за да се избегне по-свободно тълкуване на понятието „звено в чужбина”, въведено в § 4, ал. 3, която споменах. По този начин се уеднаквява практиката и се дава възможност на нашите висши училища да разкриват териториални поделения на чужда територия. Такъв е смисълът на Закона и призовавам да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, доц. Великов.
Преди да обявя почивка, едно съобщение:
В Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Моята родина България” на художника Данаил Игнатов. Експозицията представя 42 платна, посветени на красотата на българската природа, възрожденските градове и средновековната архитектура. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
След почивката, тоест в 12,10 ч. ще дам думата на министъра на образованието и науката да аргументира съответно своя Законопроект.
Обявявам почивка до 12,10 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Гледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Давам думата на министър Танев да представи Законопроекта, внесен от Министерството на образованието и науката през Министерския съвет.
Заповядайте, господин Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласни сме по принцип с повечето от внесените предложения на нашите колеги. Фактически съществени противоречия между тези проекти няма. Много повече е единството и допълнението между тях.
Министерство на образованието и науката в тази година произведе доста законопроекти, сред които е и Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Мога да допълня, че сме направили, първо, Законопроект за развитие на академичния състав – изменение и допълнение. В съвсем скоро време ще е готов и много важният в нашата политика Закон за изменение и допълнение на сегашния Закон за професионалното образование и обучение. По този начин с този пакет от законопроекти след приемането им ние ще имаме съществена основа за реформи във всичките четири направления на образованието – предучилищното и училищното, който мина, професионалното, висшето образование, развитието на академичния състав.
Що се отнася до Закона за висшето образование, той естествено предшества другия Закон, който е Законът за развитие на академичния състав и е логично неговото приемане сега, особено с оглед на няколко фактора.
Първо, имаме стратегия за развитие на висшето образование, с която сме се съгласили и върху която почива Законопроектът на Министерския съвет, който представям, който беше приет по предложение на Министерство на образованието.
Също така с изискванията на Оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж, която изискваше от нас императивно промени на законодателната основа на финансирането на образование за качество.
Този Законопроект е съгласуван със Съвета на ректорите в присъствието на ръководството на Българската академия на науките, а също така е консултиран със социалните партньори, със студентски представители и всички, които можеха да му предадат легитимност. Мисля, че сме постигнали максималната легитимност.
Накратко досегашният Закон, все още функциониращият Закон за висше образование, кърпен в годините преди, има един основен недостатък, сигурно са повече от него, но ще кажа ключовият и това, че той разчита изключително върху интензивното развитие. Най добрите специалности от търговска гледна точка се развиваха без оглед на потребностите на живота. Парите следваха студента, а не качеството на обучението му и така нататък.
Нашата задача в момента и тя е много отговорна, на този парламент в момента, е от екстензивно постепенно да се мине към добър баланс и с интензивното, тоест върху тези специалности, които са важни за България, приоритетни, както беше казано катедри включително, а не само университети с висок рейтинг, така че да има връзка с живота, с потребностите на бизнеса, на местните власти и така нататък. Това е направено. Акцентът е тъкмо върху качеството.
Законопроектът на Министерския съвет е достатъчно дълъг, затова ми разрешете да кажа само някои от ключовите моменти в него. Първият от тях е да се стимулират държавните висши училища да повишат качеството на обучение със следния финансов стимул: за текущата 2015 г. делът на субсидията, определена въз основа комплексна оценка на качеството на обучението и съответствията му с потребностите на пазара на труда, е само 12,8% от субсидията за издръжка на обучението. Предвиждаме от 2020 г., това се изисква, този дял да отиде до 60%. Ето защо делът от средствата за издръжка на обучението, които се получат въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, ще нарасне на 40% през 2017 г. и би трябвало да стигне до 60% през 2020 г. с мерките, които са записани в Закона. Това ще става постепенно и ще се оценяват само тези фактори, които са свързани с пазара на труда.
Второ, със Закона се въвеждат приоритетни професионални направления и защитени специалности. Без тази мярка първата няма да може да работи.
Трето, предвижда се трайна мярка или като трайна мярка предоставяне на възможност държавните висши училища да провеждат обучение срещу заплащане при определени условия и ред, извън финансираният от държавата прием.
Четвърто, въвежда се изискването при провеждане на институционалната акредитация на висшите училища и оценяването на съответствията с изискванията за академичния състав на основен трудов договор. Тоест член на академичния състав, който присъства и е включен в акредитацията, може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище, вместо съществуващата досега възможност да участва в акредитацията на две висши училища.
По-нататък, регламентира се възможността за утвърждаване на прием в новооткрити за висшето училище професионални направления и специалности, подчертавам новооткрити – от регулираните професии, за които все още липсват данни за реализация на завършилите студенти. В момента откриването на финансиране за такива специалности, които нямат поне един или два излезли випуска, е силно затруднено.
В обобщение мога да кажа, че измененията и допълненията на Закона за висшето образование, внесени от Министерския съвет, имат за цел оптимизиране на механизмите за финансиране на висшето образование в зависимост от съществени белези, свързани с неговото качество, на основа на потребностите на пазара на труда, на общественото развитие и приоритетите, определени от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, в подкрепа на качеството на образованието и заложената мярка за оптимизиране на академичния състав и стимулиране изграждането на ново поколение преподаватели и учени.
От този Закон ще следват, или по-точно от прилагането му по-нататък, много конкретни промени и практическото им прилагане по висшите училища, като например изискването за подновяване на учебните предмети, носени от един преподавател, включването на студенти или докторанти, или на студенти и докторанти изключително в практическа и изследователска работа на мястото на сегашните семинари, които повтарят само текстове и така нататък. Спазвайки автономията на висшите учебни заведения, ще трябва да направим това по-нататък – имам предвид Министерството, в тесни връзки със Съвета на ректорите, за да може да не се прави на парче в отделен университет, а да се прави заедно.
Една от последните много важни възможности, които създава този Закон, след като мине през парламента, с Вашето одобрение, ще бъде възможността за оптимизация на твърде раздутата мрежа от екстензивно развиващи се университети, като от тази федерация или конгломерация на някои със сродно направление се вземат предвид тези катедри, които действително са с висок рейтинг, не целият университет, а се съкратят преподаванията, които до момента се дублират и от които пазарът на труда няма нищо предвид. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Министър.
Мисля, че и шестте законопроекта бяха аргументирани от своите вносители.
Откривам дебатите. Напомням, че те се водят успоредно и по шестте законопроекта.
Заповядайте, господин Кенов – Вие първи поискахте думата.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще започна с това, което се повтори в изказванията на госпожа Мариана Тодорова и на проф. Гечев, че в крайна сметка онова, което имаме днес пред нас – N на брой законопроекти, говори, че има крещяща нужда от нов Закон за висшето образование. Това споделих и с министъра на последната комисия.
На първо място, има много празноти и обществени отношения, които се нуждаят от уреждане в Закон за висшето образование и той да бъде изцяло нов.
С приетата от 43-тото Народно събрание Стратегия за висшето образование, която аз неколкократно наричам Стратегия само за държавното висше образование, се пропуснаха много на брой университети и близо 25% от студентите, които учат в недържавни висши училища. Някои от законопроектите предлагат неща, които са разумни и които ние ще подкрепим в Комисията между първо и второ четене, но принципно ще подкрепим само един от законопроектите – на народния представител Милена Дамянова и група народни представители, а по останалите законопроекти ще се въздържим.
Недоумение будят някои предложения по отношение на изборите на ректори и заместник-ректори и се създава едно впечатление на предопределяне и вмешателство от законодателя в избор на конкретен ректор, като ще се въздържа от споменаване на името на съответното висше учебно заведение.
По отношение начина на финансиране също смятаме, че трябва да има радикална промяна, като се използва опитът на други държави. Виждаме, че почти непроменено е финансирането за висшето образование всяка година, не се повишава качеството, продължава се финансирането на калпак на студентите и се изхранват държавни висши училища, без да има нужда според нас от тях.
Ще направя бележки по някои от текстовете.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ от място.): Философията, а не текстовете!
СТЕФАН КЕНОВ: Най-големите проблеми на висшето образование са два: неприемливи мащаби на диспропорция между обявен прием и броя на завършилите абитуриенти, и липсата на каквато и да е обвързаност на приема на студентите с потребностите на пазара на труда. И сега имаме много по-голям прием, отколкото абитуриенти, които завършват. Дори и да говорим за хора, които трябва да се квалифицират и преквалифицират, диспропорцията между двете бройки е много голяма. С някои от предложенията, с които се иска според мен увеличаване на приема, може да попитаме следното: колко трябва да е приемът на студентите в България – 75, 80, 100 хиляди, 150 хиляди студенти? От колко студенти имаме нужда?
Принципно приемаме идеята на колегите от Реформаторския блок и Патриотичния фронт за износ на образование като нещо положително, но имаме резерви по отношение на начина, по който се прави. Възможно ли е изобщо факултетите да създават звена в чужбина, без да имат юридическа правосубектност като самостоятелни юридически лица?
Притеснителен е и фактът по отношение даването на още правомощия на Националната агенция за оценяване и акредитация. Създават се допълнителни регулационни режими и считаме, че част от текстовете са ненужна регулация по отношение на някои дейности в работата на висшите училища.
Ще дадем предложение между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не се и съмняваме.
СТЕФАН КЕНОВ: Считаме, че излишно се ограничава възможността за работа по основен трудов договор и договор за управление, че се създава пречка за част от ръководния състав на висшите училища да преподават, като някои от предложенията водят до двусмислие, че с това повече ще се затрудни работата по кадровото осигуряване в някои висши училища. Необходимо е Министерството да подготви законопроект, който да постави на равна основа както държавните, така и частните висши училища. Считаме, че делението на частни и държавни университети не би трябвало да се прави, а да се гледа на българските студенти като на равноправни, независими от институцията, в която те се обучават. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Реплики? Няма.
Следващ заявил желание за изказване – проф. Иван Станков от Парламентарната група на АБВ.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Искам да започна с това, че академичната общност отдавна очаква своя Закон за висшето образование.
Има представени не един, а цели шест законопроекта, в които има добри предложения, които, ако се обединят в един общ закон, аз смятам, че наистина ние ще направим един добър, работещ Закон за висшето образование – такъв, от какъвто има нужда нашето висше образование, за да не стане само така, както казват някои журналисти: „тюрлю гювеч от идеи”.
Аз ще се спра само на някои по-важни, които считам, че наистина трябва да влязат в общия законопроект.
Първо, по Законопроекта на Министерството на образованието и науката. Аз смятам, че се започва с нещо изключително важно – приема. И колегата преди мен каза, че е ненормално в нашата страна ние да определяме държавна поръчка двойно по-висока от броя на завършващите. Тук трябва да има при всички случаи корекция.
Предложени са четири индикатора, които аз приемам, но имам особено мнение само по реализацията на кадрите. И ще кажа две съображения за това.
Най-напред за аграрните специалности – наистина, там има по-ниска реализация, но не заради това, че няма нужда от такива кадри, а просто е неосъзната необходимостта от такива кадри.
И другото, което е – в медицината винаги има 100-процентова реализация. Винаги има недостиг на кадри, обаче след петата година една голяма част от хората отиват навън и става тъй, че бедна България произвежда кадри за богатите страни в Европа. Мисля, че е много по-добре да се вземат предложенията на потребителите на кадри, на Министерството на образованието и науката, на всички други министерства, които потребяват тези кадри.
Считам, че вместо реализация това трябва да се направи, но има едно коригиращо предложение, което дава някои приоритети относно някои специалности, които трябва да се защитят и които трябва да бъдат приоритетни, така че това е добро предложение.
Мисля, че е важно да се има предвид и това, и да се подкрепи това, че един преподавател трябва да участва в акредитацията само на един университет, въпреки че не е достатъчно демократично, въпреки че се нарушават някои принципи на автономия. Аз смятам, че за етапа това е необходимо и това трябва да получи подкрепа.
Придобиването на статут на изследователски на някои университети също е важно. Добро предложение е.
Не са изяснени достатъчно добре нещата с финансирането, като е посочено, че увеличението ще бъде от 25% до 60%, но точно как ще бъде? Тези 25% за рейтинг ли ще бъдат или как ще бъде? По норматив ли ще бъде? А базовият норматив е нисък и коефициентите се нуждаят от корекции. Така че това са неща, които трябва да се имат предвид.
По Проектозакона, внесен от проф. Борисов. Ние при всички случаи ще го подкрепим. Аз смятам, че това, което се предлага е отдавна очаквано и желано – разрешаването, даването на право за производствена и търговска дейност.
Има различни мнения, че може би университетите ще започнат да злоупотребяват със средства. Аз смятам, че това не може да се случи, тъй като контролът и самоконтролът във висшите училища е толкова голям, че просто това няма да се допусне. А тази възможност – да се дава научен продукт и да се получават средства за това, студентите да участват също в процесите, е много важно. Те ще придобиват практическите умения, а такъв е опитът на редица страни в света.
Подкрепяме и предложението за образователен франчайз от чужбина. Считаме, че това е едно добро предложение.
По проекта на проф. Румен Гечев и група народни представители – вносителите предлагат с решение на академичния съвет и институтите към университетите, а защо не и звената към тях, да сключват договори и да извършват съвместна научноизследователска работа с Българската академия на науките и със Селскостопанска академия. Това е едно добро предложение, защото в момента нашата наука е толкова разделена и всеки в своя окоп хвърля на халост оскъдните средства, така че това е добро предложение.
Като перфектно предложение намирам и това, че при университети с акредитационна оценка над 9, ще се даде правото за разкриване на центрове за върхови постижения. Това е в пълно съответствие с най-новите европейски документи, така че ние ще подкрепим това предложение.
Предложението за въвеждане на норматив за базови заплати. Това също е добро предложение, но не знам дали е реално осъществимо. Аз малко се притеснявам, че едва ли ще позволяват финансовите възможности на държавата, да се случи това. Да не остане само като добро пожелание.
Ще се въздържа относно предложението за намалението от две трети на една трета на субсидията на студентите. И това ще Ви го кажа от моята практика като ректор.
Ние с държавната субсидия дори не можем да осигурим фонд „Работна заплата”. Ако намалим таксите на студентите, ние не можем да си осигурим бюджета. За този етап, при тези бюджети аз смятам, че това е трудно приемливо.
Има и други добри предложения – за чл. 328, който също може да бъде подкрепен, така че това са добри предложения, които се правят.
По проекта Великов и Михов, това е разширение на това, което предлага проф. Борисов и ние ще го подкрепим.
Считам, че добро предложение прави Дамянова и група народни представители. Това е за студентските съвети, защото там определено има проблеми. Там определено трябва да има корекции.
По мандатността, трябва да се коригира и този процент на таксите. Ние даваме един процент от нашия бюджет, а 10% от него се вземат, така че аз смятам, че категорично трябва да има промяна и ние подкрепяме тези предложения.
По проекта на Славов и група народни представители – някои от нещата са трудно обясними и приемливи. Вероятно ние ще се въздържим, но аз трябва да Ви кажа, че точно така става на практика, както го описват те – и с членовете на академичните състави.
Вчера имахме общо събрание, на което аз вече издадох ректорството. Точно от нашите, академичните среди се избира ректор, така че не е погрешно това предложение.
Уважаеми колеги, остават още няколко минутки и искам да кажа няколко неща, които не са включени в законопроектите, но са важни.
Крайно необходимо е във времето на информационните технологии да променим методите на преподаване и изпитване. Тези неща не се засягат. Ние ще направим някои предложения.
Не може един професор да продължава по старата практика да чете лекции пред десетина студенти, защото те не са задължителни, да използва старите си сламки, да не е качен материалът на сайта на университета, така че това са неща, които ние трябва да коригираме, да заложим законово, защото не може по този начин ние да водим съвременно обучение. Студентите трябва да бъдат активната част, а не пасивната, както е досега. Така че тук се нуждаем от значителни промени.
Има и други неща, които трябва да се имат предвид. Ние ще ги направим като предложения между първо и второ четене. Аз смятам, че ние можем с всички тези предложения да направим един добър и работещ общ Закон за висшето образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, проф. Станков.
Реплики?
Реплика – проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми колега Станков, най-вероятно е наш пропуска, че в мотивите не сме обяснили нещо, което е изключително важно и затова Вашата интерпретация е неточна от тази гледна точка.
Това, че ние искаме да се намали субсидията с една трета в никакъв случай не означава, че ние ще оставим университета сам да компенсира тези средства и затова ние сме направили тези предложения на 16 септември. Напълно основателно, казвате, с надеждата, че при разработката на новия бюджет тези средства ще бъдат включени.
Искам изрично да подчертая, че ние не бихме направили предложение за промяна в субсидията, които да влошат и без това критичното финансово състояние на университетите. Нашата идея, аз се извинявам, може би в това изречение в мотивите не сме подчертали изрично, е, държавният бюджет да поеме тази разлика, а не да е за сметка на университета. И става дума за 15 – 20 млн. лв. При тези милиарди, които летят нагоре-надолу в нови дългове и при това, че ние не изпълняваме директивите на Европейския съюз за дял на образованието в брутния вътрешен продукт, ние имаме потенциал да решим този въпрос, но използвам правото на реплика, за да кажа, че смисълът не е да влошим състоянието на университетите, а обратното – вместо студентът да внася тези две трети, една трета да се поема още от българската държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Някой желае ли втора реплика?
Заповядайте, проф. Станков, за дуплика.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Приемам репликата на господин Румен Гечев и смятам, че това, което предлага, ако се впише в мотивите, ще бъде добре.
Аз ставам само да кажа и това – че в мотивите трябва да направите още някои добавки, защото там имате добри предложения. Наред с всичко останало, което предлагате, смятам, трябва да заложите малко повече и на материалната база като фактор за успешна наука и образование, защото не само учебната дейност – това, което говорим, и научноизследователският продукт е от значение. Трябва да имаме добра материална база особено за приложните специалности, така че включете и това във Вашите мотиви и смятам, че ще станат добри предложенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Следващо изказване – доц. Милен Михов от групата на Патриотичния фронт.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Разглеждаме няколко закона, които засягат българското висше образование. Преди да декларирам подкрепата на Патриотичния фронт за добрите намерения и предложения, отразени във всички законопроекти, трябва да кажа две изречения все пак за българското висше образование.
Първо, колкото и да звучи нелогично, в българските университети може да се получи едно блестящо европейско образование за всеки български младеж, който желае да се подготвя, да се изгражда, да се квалифицира като специалист, на цена много по-ниска от тази в Европа. Тази възможност мога да я аргументирам дълго и подробно, но не е тук мястото да водим този спор. Но все пак в нашите университети се създават и съществуват условия за добра квалификация при условие на мотивация от всеки студент. Доказателство за това са успехите на нашите магистри, докторанти, които намират изключително добра реализация – най-добрите от тях, в престижни европейски и световни университети.
Нашето висше образование обаче се намира в жестока конкуренция не просто в рамките на страната, не дори и в рамките на Европейския съюз, а можем да кажем на безграничните граници на образованието и науката в света. Свидетели сме в последните години как не само европейски, но и извъневропейски държави от изток и от запад предлагат изключително примамливи условия за обучение на нашите студенти и кандидат студенти. В този смисъл ние сме изправени пред сериозни предизвикателства, зад които стоят финансирането на висшето образование в чужбина, несъизмеримо голямо спрямо нашето. На тази основа нашата законодателна дейност трябва да бъде насочена не само за реформирането на правните условия, на структурата, на обхвата и обема на българските висши училища, но преди всичко и на една активна политика в защита и стимулиране на нашите университети.
В тази посока съществен според нас е въпросът за финансирането на българските университети. Тук бих се спрял само на два въпроса.
Важно е преходът от така нареченото „финансиране на калпак” към друг модел на финансиране. Общоприета е тезата, че това трябва да става, отчитайки качеството на българското висше образование. Но аз продължавам да имам дълбоки резерви, че ако разбираме качеството единствено и само като равно на рейтинга, който сега се осъществява, ще допуснем съществени грешки. Не можем да споменем, че примерно критерият „реализация” обективно не може да бъде приложен за всички университети и региони, тъй като по този принцип най-водещо висше учебно заведение е Военната академия, защото 100% от завършилите Военната академия намират реализация.
Не можем да приложим и чисто статистическите данни за заплата и осигуровка, получавани от едно и също направление в различните университети, защото статистиката ни е показала, че заплатите в Силистра са два пъти по-ниски от тези в София на едни и същи специалисти. Ето това трябва да имаме предвид, когато формулираме критериите и законодателните рамки в тази посока.
Добра е идеята на Министерството за създаването на защитени специалности. Тук трябва да подходим изключително внимателно и с отговорност за нуждите не просто и само на пазара на труда, но и на обществените нужди на държавата и обществото.
На следващо място, бих се спрял на един важен въпрос, който и колегите засегнаха преди мен, за участието на преподаватели в акредитацията на два или един университета. Промяната, която се предлага, трябва много внимателно да бъде обмислена – дали на един преподавател трябва да бъде отнета възможността да участва в акредитацията и на второ висше учебно заведение. Логичен е аргументът, че това ще намали пътуващите професори, но те не са преподавателите, които работят на две места. Пътуващи професори са онези, които се пишат, че работят на три, четири и пет места и на практика не осъществяват никаква преподавателска дейност, но прилагането на този принцип създава една диспропорция.
Колегата говори за равно отношение между частни и държавни университети. Аз не искам да ги противопоставям, но в чл. 36 на Закона за висшето образование е посочено, че частните университети могат да имат и друга структура, а не тази, регламентирана, твърда за държавните университети. При тези условия Законът повелява, че държавните университети трябва да имат примерно 40 преподаватели академичен състав, за да имат факултет, но за частните това може да бъде и в друго отношение. Сега действащият Закон поставя изискване пред държавните университети да работят с много преподаватели, да осигуряват скъп, можем да кажем, образователен процес.
Ако махнем Разпоредбата за двете места за акредитация, рискуваме – и това трябва да си го кажем открито, да поставим под въпрос съществуването на специалности и дори основни звена в извънстолични университети. Логиката, че съкращавайки там тези специалности и звена, студентите ще дойдат в столицата и тук ще получат по-качествено образование, е логика, която може да бъде поставена под въпрос, защото при съществуващата социална характеристика рискуваме тези студенти въобще да не влязат във висше учебно заведение.
И на последно място, бих искал да кажа две думи по въпроса за привличането на студенти в българските висши училища извън границите на България. Продължаваме да разглеждаме нашата система на висше образование като затворена единствено и само в границите на България. В Стратегията за висшето образование записахме, че държавата ще работи активно за привличането на студенти от Европейския съюз, от българските общности в трети държави.

Това е важен въпрос, по който ние изоставаме от нашите партньори, приятели и колеги от Европейския съюз, но и от балканските държави.
Проблемът за студентите, за младостта на света, е глобален проблем и ние трябва да се състезаваме с всички наши конкуренти, запазвайки, съхранявайки и продължавайки традициите на българското висше образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики? Няма.
Има думата народният представител Мариана Георгиева от Парламентарната група на ДПС.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на ДПС по принцип ще подкрепи основната част от шестте внесени законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, но преди да се обоснова с подкрепата и неподкрепата, а и предвид на направените изказвания до момента в залата, искам да обърна внимание, че ние в ДПС още в началото на работата на Четиридесет и третото народно събрание, когато се обсъждаше Бюджет 2015 г., направихме категоричното изявление, че българското висше образование се нуждае от изцяло нов закон за неговата уредба. Стенограмите на Народното събрание са отразили това нещо.
Така и сега, намираме за необходимо да кажем, че тези законопроекти при безспорната им приносност по отношение на добрата политика в областта на висшето образование, не можем да ги разпознаем като достатъчни, дори и на фона на позицията на господин министъра, че с този комплект от шест законопроекта можем да се успокоим, че има реформа във висшето образование.
Уважаеми господин Министър, ние в ДПС не мислим така и ще се аргументирам. Много скоро, преди десетина дни в Габрово Вие категорично уверихте медиите, че работите по нов Закон за висшето образование. Днес казвате, че тези шест законопроекта Ви успокояват и свалят от плещите Ви тревогата за реформа във висшето образование. Къде е истината за Вашата управленска експертиза? Би било полезно за висшето образование това да стане категорично ясно.
Финансирането или укрепването на модела на финансиране на висшето образование е добра политика, добра грижа. Но така поднесено на парче, необслужено от философията на цялостен законопроект, по дефиниция – за приноса на нормативния акт, рискува да не се получи онова, към което се стреми тази разпоредба, и онова, което дълбоко жадуват висшите училища. Защото всички знаем, че внесеният от Министерския съвет Законопроект е с малко обърната тяга. Това е услуга, сговор с тревогата на висшите училища, че повече не може да се стои в отсъствие на политика на добро управление на висшето образование от страна на държавата. И Вие много добре знаете, че заслугата е на тревогата на висшите училища за естеството на водещите разпоредби на внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Само че тези разпоредби, които са на парче, няма да могат да получат този синхрон за добрия резултат – точно с тези разпоредби за ограничаване на числения състав на академичните съвети, по отношение на колко места да работят преподавателите и как да се оценява приносът им по отношение на акредитацията – това е първият препъникамък, който поставя под въпрос доброто приложение на разпоредбата за финансирането.
Вие изваждате критерии за научна дейност, за качество на учебната дейност. Ами ако акредитационната оценка на едно висше училище „Хикс” е минала току преди да влезе в сила новата разпоредба, как така минава между капките с преброените вече с два трудови договора преподаватели и вече ползвали облагата на доброто финансиране предвид добрата акредитационна оценка, а другите, които ще бъдат акредитирани на другия ден след влизане в сила на тази разпоредба, ще платят тутакси най-тежката цена? Това конкурентоспособност по същество ли е? Това равно условие по същество ли е? Това по посока на доброто качество в резултат на добрата политика на управлението ли е? Това е нонсенс!
На следващо място, ние в ДПС ще направим предложения, и то много, и то по същество между първо и второ четене по този Законопроект на Министерския съвет, но дебатът на първо четене не предполага да обхождаме детайлно това нещо.
На следващо място, една реформа на висшето образование не започва и не се изчерпва с методиката и модела на финансиране, колеги. Това е много добре известно на всички – и на тези, които не милеят на първо място за висшето образование. Реформата във висшето образование е проблем на обезпечаване на качеството. Финансирането е важен параметър, не от паралелни параметри или на последно място, но не е единствен, не е самодостатъчен. Измама е тази утеха за висшето образование – с променен модел в такава обструктивност и относителност, за която говорех до момента.
По тази причина, господин Гечев, ние ще се въздържим да подкрепим Вашия Законопроект, защото Вие сам казахте в репликата към проф. Станков, неговата бламираност идва оттам, че няма обезпечен бюджет за висшето образование по принцип, на основата на който да се направи една прецизна, уважителна, модерна европейска мярка – и на заплащането на труда на преподавателите, на професорите, и осигуряване на качеството на целия образователен процес. Финансирането не е изцяло обемаща компонента на съставките на образователния процес, на осигуряването на условия за добро качество на всички субекти в образователния процес, господин Министър, и оттам – на ефективност, на резултативност.
Възразяваме категорично срещу Законопроекта на Петър Славов и група народни представители, които искат да се намесят в регламента по определяне на кандидатурата – избор на ректор на висше училище. Извинявайте, академичната автономия, академичното самоуправление не регламентират подобно вмешателство, ненамеса. Това, че едно висше училище разбуни спокойствието на публичното пространство – дали правилно е избрало своя нов ректор или не, това показва, че Законът за висшето образование иска категорична замяна с изцяло нов Закон за висшето образование, но не с такива субективни политически подходи на нагаждане на разпоредбата към конкретния случай.
Ето, това казах преди малко, когато говорех за Законопроекта на Министерския съвет. Сбъркана е тягата. Когато се взема конкретният случай и се създава нарочна разпоредба с оглед на едно конкретно обстоятелство, това не е политика, не е управление, не е безспорен Законопроект по дух и буква като философия на нормативния акт, който да урежда един сектор от обществено-политическия живот, в случая сектора на висшето образование.
Полезна е инициативата на колегите Борислав Великов и Милен Михов за разкриване на звена от структурата на университетите в други държави, защото това е в съзвучие с Болонския процес и европейските директиви за свободно движение на хора, стоки. Образователният продукт е вид интелектуална стока, така че ние ще подкрепим и този Законопроект.
В заключение, ДПС категорично възразява срещу Проекта на Петър Славов и група народни представители – да се урежда с разпоредба в Закона правото на преценка на академичния състав да урежда своето управление и самоуправление.
Съответно между първо и второ четене ще направим множество по същество предложения за изменения в Законопроекта, внесен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли реплика към изказването на госпожа Георгиева? Няма.
Следващото изказване е на госпожа Даниела Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Аз ще концентрирам своето изказване върху Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-153, внесен от народните представители Борислав Великов и Милен Михов на 15 септември 2015 г. С Проекта се предлага въвеждането на нова структура на висшето училище – териториално поделение на факултета. По своята същност това е форма на изнесено обучение в чужбина.
В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Закона за висшето образование регламентира филиала като изнесена структура на висшето училище, а § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование регламентира възможността български висши училища да разкриват свои звена в чужбина, при условия и по реда на Закона за висшето образование и при спазване на законодателството на приемащата страна. От предложените текстове става ясно, че териториалното поделение на факултет не е самостоятелно звено и че органите за управление на факултета отговарят за обучението и управлението на териториалното поделение.
В тази връзка следва да се отбележи, че факултетът е основно звено на висшето училище, което няма самостоятелна правосубектност, не е самостоятелно юридическо лице. Това поставя редица въпроси, свързани с организацията, контрола на дейността и акредитацията на териториалното поделение, както и юридическата форма, под която ще съществува в чужбина. Предлаганата уредба според мен създава понятието „териториално поделение”, което е близко до понятието „филиал”, но същността му не е достатъчно ясно и последователно регламентирана в текстовете на Проекта.
С Проекта се предлага също така изменение в Закона за здравето като се допуска частично обучение по отделни дисциплини, които имат относителна самостоятелност по отношение на цялостния образователен процес по специалностите от професионални направления „Медицина”, „Дентална медицина”, „Фармация”, или „Обществено здраве” да се организират и провеждат в териториални поделения на съответните факултети в чужбина.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 175, ал. 1 и 2 от Закона за здравето, подготовката и придобиването на образователно-квалификационната степен „Магистър” по специалности от професионални направления „Медицина”, „Дентална медицина”, „Фармация” и „Обществено здраве” се организира и провежда във факултети на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование, а подготовката и придобиването на образователно-квалификационната степен „Бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование по специалностите от професионално направление „Обществено здраве” и по специалностите „Медицинска сестра”, „Акушерка”, „Лекарски асистент”, от професионално направление „Здравни грижи”, се организира и провежда във факултети и/или филиали на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование. Възможността в териториално изнесени структури да се изучават само определени дисциплини по определена специалност е в противоречие с принципната концепция при обучението по медицински специалности за интегриране на предклинични и клинични дисциплини.
Приемането на предложените в Законопроекта изменения и реализирането им би довело според мен до влошаване на качеството на обучението както по посочената вече в т. 1 причина, така и поради затруднение при осигуряването на достатъчно интелектуален и финансов ресурс за провеждане на такова обучение. Предвижда се контролът върху организацията и качеството на учебния процес да е дистанционен поради липса на административна самостоятелност на изнесената структура.
Считам, че такива промени биха стимулирали младите хора да се насочат към подобни структури и трайно да се установят в чужбина. Обучението в структури от предложения вид няма да има самостоятелно определен капацитет за прием и обучение на студенти. Броят на студентите, обучаващи се в такива структури, ще бъде част от одобрения от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет за съответната специалност. За да се осигури прием на чужди граждани в рамките на утвърдения за съответната специалност капацитет, следва да се намали приемът на български граждани. Висшите държавни училища изпълняват социалната функция да предоставят равен достъп до образование на българските граждани. Подобни промени в Закона за висшето образование ще ограничат достъпа на български граждани до висше образование, ще създадат предпоставки националният интерес и отговорност да отстъпят пред частни икономически интереси.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование за откриване на филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии, се изисква решение на Народното събрание. Към тези структури в Закона за висшето образование са поставени редица изисквания в чл. 26 и в чл. 26в, както и едно от най-важните е оценяване на проектите за откриване на факултет и филиал от Националната агенция за оценяване и акредитация, чл. 75, ал. 4.
За откриването на териториално поделение в чужбина, в което ще се извършва включително и обучение по регулирани професии, според Проекта е достатъчно решение на академичния съвет на висшето училище, без да се изисква решение на Народното събрание и оценяване на Проекта от Националната агенция за оценяване и акредитация. Към териториалното поделение не са поставени и никакви други изисквания, включително по отношение на академичния състав и структура, което поставя под съмнение качеството на обучението в предлаганата структура.
Моето мнение е, че със създаваната нормативна уредба се създава паралелна на съществуващата вече такава. Подобни аргументи за неподкрепа на този Законопроект е изказало и Министерството на здравеопазването. Подобни са аргументите и възраженията на Асоциацията на университетските болници, на някои от медицинските висши училища в страната.
Затова аз смятам, че ако волята на народните представители е за подкрепа на предложения Законопроект, в който намеренията определено са добри, текстовете ще се нуждаят от много сериозна преценка и ние ще се ангажираме да ги прецизираме между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Има ли реплики към това изказване? Няма.
Записали са се още трима народни представители в следната поредност: Бойка Маринска, Велизар Енчев, Лютви Местан. Ако има още, нека да заявят.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, постъпилите шест законопроекта засягат различни аспекти в Закона за висшето образование – от статута и организацията на дейността на Националното представителство на студентските съвети, през обвързване на качеството на висшето образование в по-голяма степен с диференцираното финансиране, до разкриването на звена на български университети в чужбина. Очевидно е, че системата на висшето образование се нуждае от реформи и всички ние тук нямаме разногласия по този въпрос – реформи, които да отговарят на целта на Стратегия „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, растеж в Стратегията на висшето образование. Промените обаче трябва да бъдат в посока повишаване на качеството на висшето образование и развитието на научно-изследователската дейност в тях.
По първия Законопроект, внесен от ГЕРБ и Реформаторския блок, с колегите от ГЕРБ работихме доста време, за да прецизираме всички текстове. Работихме ползотворно с тях и мога да кажа, че такова сътрудничество винаги би следвало да служи като образец за работа между членовете на една комисия в парламента.
Основната цел на този Законопроект беше въвеждане на нови правила за Националното представителство на студентските съвети и въвеждането на мандат на членовете на Националното представителство и правила за финансирането им, оптимизирането дейността на тези съвети. Затова ние от Реформаторския блок ще подкрепим този Законопроект.
По отношение на следващите внесени законопроекти от Министерския съвет, становището на Реформаторския блок също е за подкрепа.
По отношение на Законопроекта, внесен от Борислав Борисов от АБВ, имаме забележки по § 7, § 8 и § 13.
Параграф 7 предвижда намаляване на изискванията за създаване на факултет, тоест вече и главни асистенти ще се смятат за хабилитирани лица за целите на достигане на изискванията за персонал. Считаме, че това ще попречи за закриване на нефункционални звена и нефункционални факултети в системата на висшето образование и ще допринесе до голяма степен в роенето на университети и на висши училища.

В § 8 виждаме възможен лобизъм – предвиждането изследователските институти да могат да стават квазифакултети. Считаме това като начин за заобикаляне на законовите изисквания.
В § 13 на същия Законопроект се прави опит да се дефинира, че основният трудов договор за целите на Закона е само този на пълно работно време. Смятаме, че техниката е лоша, защото се насочва към разпоредбите на Кодекса на труда за 40-часова работна седмица, а работното време на преподавателите във висшите училища е далеч по-малко. Трябва да се помисли за друга формулировка.
Между първо и второ четене възнамеряваме да се възползваме от правото си на предложения, които да предефинират тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Господин Енчев, имате думата за изказване.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги! Изцяло се присъединявам към мнението на господин Румен Гечев, когато той коментира в цялост искането за цялостен Закон за висшето образование, и най-вече за въвеждане на минимален праг за заплащане на академичните длъжности, така наречените „базови възнаграждения”. Както каза той, асистент трябва да има две минимални работни заплати, главен асистент – най-малко три минимални работни заплати, доцент – четири минимални работни заплати, професор – пет минимални работни заплати.
Една стара мъдрост гласи, че каквото и да Ви говорят, когато Ви говорят, става дума само и единствено за пари. Да, става дума за пари! Смятам за нормално един професор в България да взема не по-малко от заплатата на народен представител в Народното събрание! В противен случай, ще кажа, че поставяме в дискриминационно положение българските академични кадри.
Сега бих искал да изнеса моето най-важно съображение и най-важна забележка, за която лобирам вече пет години – пет години след въвеждането на Закона от 2010 г.
Колеги, колкото и странно, на някои – ретроградно, на трети – може би да звучи прогресивно, смятам, че е време да се върне под някаква форма с друго име Висшата атестационна комисия. Защо? Защото въведохме едно към едно румънския модел при присъждането на академичните звания и степени въпреки предупреждението от Румъния въз основа на тяхната практика, че за 5 – 6 години в Румъния бяха произведени стотици професори, доценти, да не говоря за докторите на науките! Този Закон в България в своя най-злокачествен румънски вариант за тези пет години се изроди в следното. На принципа „аз на тебе – ти на мене”, тъй като всеки университет и в момента има право да произвежда професори, доценти и доктори, се родиха в кавички стотици нови професори и доктори, и то по ускорената процедура – пак казвам, на принципа „аз на тебе, ти на мене”! При това бяха произведени на килограм професори и доценти, без да притежават необходимите научни качества, без да има реални критерии за оценка на техните работи – докторски, професорски и за доценти.
Докторантите, които с години се опитваха при съществуването на Висшата атестационна комисия да станат такива, веднага след въвеждането на този Закон – това ще потвърдят тук хора от академичните среди – буквално за няколко месеца успяха да се докторират. Естествено, нивото е крайно ниско!
Това не е никаква тайна. Това, което се случва с работата на висшите атестационни комисии по учебни заведения девалвира научните степени и звания и влошава качеството на преподаването, като, разбира се, повтарям, за това е виновен Законът от 2009 г.
Смятам, че се нуждае от радикална промяна Правилникът за условията и реда за придобиването на научните степени, ако не искаме те да девалвират не само в нашите очи, не само пред нашите студенти, но и пред световната общност. Ако не ми вярвате, вижте рейтинга на българските университети спрямо рейтинга на останалите университети на Запад и на Изток! Румънският модел трябва да бъде отхвърлен с един удар, и то най-вече законодателно!
Също така искам да обърна внимание, че един от най-важните показатели, свързан с възможността за качествено равнище на учебния процес, е съотношението между броя на обучаваните студенти и броя на преподавателите. Ще Ви дам една статистическа справка, която говори, че тенденцията е доста тревожна. През 2012 г. в сравнение с 1990 г. или за 22 години броят на студентите за тези години е нараснал точно два пъти, като за същия период – за тези 22 години, преподавателският състав е регистрирал ръст само от 1,2 пъти. Това е крайно неприятна и тревожна тенденция, за която има само едно обяснение – парите, ниските, мизерни заплати, които не позволяват качествено развитие на академичния състав.
Накрая ще кажа, че в новия Закон, за съжаление, има много странно съотношение между плановия прием във висшите учебни заведения и броя на завършилите средно образование, което означава, че всеки ученик със среден успех 3.00, дори с оценка 2.99 е необходимо само да си направи труда да кандидатства в съответното висше учебно заведение, за да стане негов студент! Такъв – посредствен ученик, който автоматически става студент, ще бъде посредствен и като студент!
Впрочем само преди седмица новият ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” лансира подобна идея – матурите да станат вход за влизане във висшите учебни заведения. Разбираемо е желанието на ректора на Алма матер да увеличи кандидатстудентския поток към Алма матер. Всеки университет се бори за повече студенти, но се питам: това няма ли да е за сметка на качеството на обучаваните студенти?! Няма ли да влязат най-слабите и неподготвените?! Благодаря за Вашето внимание.
Надявам се между първо и второ четене всички тези забележки да намерят своето отражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Не.
Има думата Лютви Местан.
След това – Юлиан Ангелов.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма да повтарям правилно застъпената вече теза за необходимостта от изцяло нов Закон за висшето образование. Само ще припомня на господин министъра, че това е задължение, застъпено и в Стратегията за развитие на висшето образование. Тези шест законопроекта, които разглеждаме на днешното заседание, само показват, че основното тяло на Закона за висшето образование вече не отразява новите образователни реалности, в които се намира България, като част от общоевропейското образователно и научно пространство.
Също така не бих могъл да се съглася с твърдението, че фактът, че днес разглеждаме шест закона, е критерий за провеждане на реформа във висшето образование. Не! Мисля, че по-коректното определение тук е, че редица законопроекти от тези шест уреждат важни аспекти на висшето образование и затова пет от тях ще получат и подкрепата на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Смятам обаче, че за разговорът за реформата във висшето образование, уважаеми господин Министър, дори още не е започнал, камо ли да твърдим, че се провежда политика на реформи във висшето образование! Реформа ще има тогава, когато българското общество и всички ние сме убедени, че зад сертификата за завършено висше образование стои екзистенц минимум от компетенции. За съжаление, в обществото има тягостно усещане и това се потвърждава от редица анализи на работодателите, че дипломата за висше образование отдавна не е критерий за екзестенц минимум компетенции, които да предполагат успешна реализация на пазара на труда на завършилите висше образование. Факт! Ние трябва да анализираме дълбоките първопричини за това.
Ще посоча една, която, надявам се, никой няма да оспори. Има страх да се прилагат стандартите за оценка поради простата причина, че всички висши училища са заинтересовани с обратен процес – със занижаване на критериите за приема да имат максимален брой студенти, защото този показател продължава да бъде единственият за финансирането на висшите училища.
По същия начин те са притиснати от обстоятелствата да занижават и критериите за завършване на висше училище, за завършване на един, втори, трети курс. Вие знаете, че по наше време беше много, много трудно да завършиш висше образование. Сега това далеч не е най-трудното предизвикателство. И с Вас знаем причините за това.
Освен това смятам, че в действащия Закон продължават да стоят едни вече твърде архаични, чисто количествени критерии за това кой може да стане бакалавър. Къде по белия свят, с който сте много добре запознат, следя всичките Ви изказвания и смея да твърдя, че анализите са Ви точни, има това абсолютизиране на критерия, количествения критерий да учиш минимум четири години, осем семестъра, за да завършиш бакалавърска степен? Струва ми се, че самата вече възприета система за акумулиране и трансфер на кредити, би трябвало да даде предимства на количествените критерии за придобиване на образователно-квалификационните степени във висшето образование.
Убеден съм, че има редица специалности, по които образователно-квалификационната степен „бакалавър” може да се придобие за шест семестъра, може и да се придобие за седем семестъра. Мога да бъда още по-конкретен – какво е това една медицинска сестра или акушерка да учи четири години? Осем семестъра?! Кому е нужно това? Ние направихме тази грешка – онази коалиция! Въпреки моите предупреждения точно от тази трибуна. Грешно прочетохме директивите. Не бях чут, не се изтъквам, но мога да извадя стенографските протоколи. Никой не искаше от България за обучение за медсестри и акушерки четири години. Искаха покриването на качествени критерии.
Време е да пипнем това ограничение в Закона. То наистина е безумно. Това вече би понамирисало на реформа.
Разбира се, ще се солидаризирам и с изказаната теза, че правилната политика за масовизиране на висшето образование не следва да е за сметка на крайния интелектуален продукт, който произвеждат българските висши училища. И съчетаването на процеса на масовизиране на висшето образование чрез девалвиране на критериите за качество, за съжаление се съчетава с един още по-опасен процес на масовизиране и на процеса на придобиване на академически длъжности и на научни степени. Не че е лошо само по себе си да имаме повече доктори, да имаме повече доценти и професори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Необходимо ли Ви е увеличаване на времето?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, пледирам за увеличаване на времето.
Но, ако този процес не се съчетае с извеждане на екзистенц-минимум, единни наукометрични критерии за научна годност – и тук припомням още веднъж че думата „хабил” в буквален превод означава годен, годен за наука – ние няма да сме направили реформата. Категорично.
Що се отнася до конкретните законопроекти, ще подкрепим този с вносител Милена Дамянова и група народни представители от ГЕРБ и Реформаторския блок.
Ние, за разлика от колегите от ГЕРБ, ще подкрепим и Законопроекта на проф. Борислав Великов, защото смятаме...
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ, от място): Доцент.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля? Оттеглихте ли го?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ, от място): Не, още съм доцент.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Доцент – утехата е, че не е в обратна посока.
Защото смятам, че е добре България да прави усилия да изнася интелектуален продукт. Няма нищо лошо в това. Без да влизам в подробности, ако е необходимо да се прецизират текстовете, да го направим между първо и второ четене, но на първо четене да дадем шанс на този Законопроект.
Ние ще подкрепим и внесения от Вас, господин Министър, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Няма да влизам в детайли, защото основното изказване представих на заседанието на Образователната комисия.
Ще кажа обаче, че и Вашата инициатива може да се превърне в инструмент за реформи, ако предложението Ви за въвеждане на фигурата на университет, който покрива изискванията за изследователски, тази идея се разви по посока на чл. 17, защото това е основният член, който урежда видовете висши училища в България. Членът казва, че висшите училища в България в йерархия са – забележете – колежи, специализирани висши училища и университети. Това би трябвало да означава колежите да бъдат в най-широката основа на образователната пирамида. Няма такова нещо. От 52 висши училища в България колежите останаха няколко. На следващото ниво трябва да бъдат специализираните висши училища, университетите, да покриват далеч по-високите изисквания на действащия Закон, за да бъдат университети.
Какво стана в България? От приемането на този Закон всичко, що е висше училище, стана университет. Няколко са изключенията.
Когато имаме диференциация на висшите училища, но всички те са се превърнали практически в университети, уважаеми господин Министър, ние с този процес сме унищожили, убили идеята за университет. Когато всичкото е университет, вече нямаме университет като разграничаващ маркер от други видове висши училища.
И онова, което в други страни в най-добрия случай е факултет към университета-майка, при нас не просто е отделно висше училище, а вече е и университет. Мога да Ви дам и примери, но да не събудим скандал, че предлагаме преструктурирането им.
Затова ако тази идея бъде доразвита и чрез нея реабилитираме изначалната идея, заложена в Закона за това що е университет или, с други думи, изследователските университети бъдат отразени на отделен ред в чл. 17 и по много стриктни критерии, които следва да се покрият, само част от висшите училища придобият този статут, Вие ще имате и правната основа да разгърнете истинската реформа по отношение на диференциране финансирането на висшите училища, съобразно качеството на интелектуалния продукт. Ако между първо и второ четене постигнем съгласие за това, аз вече ще се съглася с Вас, че реформата е започнала и в съгласие, както ни отива, когато говорим за образование и за наука, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) ще сме направили важна реформа във висшето образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма да подкрепим Законопроекта на господин Славов, защото е обиден за университетската автономия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Реплики? Няма.
Последният заявил изказване е Юлиан Ангелов.
Заповядайте.
Междувременно има ли други желаещи? Няма.
След което министър Танев ще отговори на някои от повдигнатите въпроси.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, господин Министър, дами и господа! Ще засегна една тема, която е пропусната в тези законопроекти, но също е много важна с оглед на българските национални интереси, с оглед на тежката демографска криза, която е в България, с оглед на това, че липсват млади хора, които се записват в българските висши учебни заведения. Тази тема е приемът на българите зад граница. Тя не е засегната може би само в единия законопроект, където се касае откриването на филиали в чужбина, какъвто е проблемът с висшето учебно заведение в Тараклия, което евентуално по този начин ще може да стане филиал на български университет и да се запази като българско учебно заведение.
Не виждам никъде предложения в законопроектите, които да касаят как и по какъв начин да се облекчи, да се привлекат повече студенти, българи зад граница, които да дойдат да учат в българските учебни заведения, при положение че всяка година 10 хиляди бройки в България остават свободни. Квотата за българи зад граница всяка година е срамна. Тя е 400 души. Четиристотин души за Македония, Сърбия, Албания, Молдова, Украйна и така нататък. Тази година имаше два пъти повече българчета от Украйна, които кандидатстваха, за да учат висше образование в България. Естествено, с квотата, която е отпусната, нямаше как да бъдат приети всички.
Молбата ми е към всички вносители и изобщо към българските народни представители, съответно към Министерството, да се измислят и да се направят конкретни предложения за второ четене, където да може по законов начин, в самите закони да е отбелязано, че тези хора с приоритет се приемат в българското висше учебно заведение, че тези хора се подпомагат от българската държава, че тази бройка не може да бъде 400 души.
Ще Ви дам пример – в Румъния Министерството на образованието отпуска 2000 бройки само за студенти от Молдова – безплатно. Само за Молдова! А ние, на които не ни достигат хора, записващи се в нашите учебни заведения, за които държавата отпуска средства и остават незаети места, се лишаваме от българската диаспора, която може да бъде привлечена.
Затова, господин Министър, апелът ми е към Вас! Нека Министерството на образованието да се ангажира по-пряко с проблемите на българите зад граница и тяхното образование, защото това е по-важно, отколкото да представяме книгите на Давутоглу в БАН. Това е много по-важно, защото това е български национален интерес, а другото е турски национален интерес. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Реплики има ли към изказването на господин Ангелов? Няма.
Други изказвания няма.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос и да обобщите дискусията.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин Председателстващ, уважаеми народни представители! На последното ще кажа, че представянето на книги няма нищо общо – там три пъти намесих нашата политика от Левски насам с това име.
Абсолютно съм съгласен с последното изказване на господин Местан, особено за чл. 17.
На практика чувам голямата подкрепа за Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и, ако има недоволство, което латентно има във всяко изказване, то е, че не е по-цялостно, не е по-единно и не е ново.
Разреших си да използвам, проф. Георгиева, думата „реформи” само за едно нещо. На всички обяснявам, че това е крачка към реформите и ако те се засилят, подсилят между първо и второ четене с измененията, с които всички сме съгласни, ще бъда по-доволен, че крачката е не само първа, но е и голяма.
Що се отнася до другото, повече от изказалите се говориха в бъдеще време, с „ще” или „трябва да се направи”. Съгласен съм, че нов закон трябва да се направи. При това трябва да се направи съществено, със съществени степени на дебат и накрая с получено съгласие. Но това ще отнеме време. Ето защо този Законопроект сега ни трябва, колкото време ще трае, за да приемем нещо и да имаме консенсус по него, което ще бъде истинско за по-нататък.
Затова моля да бъде подкрепено, да бъде добре разисквано онова, което сега се предлага от шест места – всъщност детайли на едно и също нещо. Това са мини мерките, които трябва да съществуват не за друго, оставете другото, то че има много причини – има, но да съвпадне с изискванията на оперативната програма, защото започват – ние минахме чудесно и втория Комитет за наблюдение, Министерството си свърши тази година идеално работата, сега идват парите.
Почти няма да говоря, но съм съгласен с това, че не е достатъчно да гледаме рейтинга, не е достатъчно да гледаме финансите - да, защото освен финансите има и структура. Структурата и финансите на висшето учебно заведение съвпадат. Със старата структура, която заварваме в момента – дай им пари за един общ рейтинг на цялото учебно заведение, дай на ректора му парите, с тези пари той ще засили феодализма вътре, ще засили тези, които са го подкрепяли, за сметка на онези, които не са го подкрепяли. Защото начинът на избор на управителни органи на университетите е абсолютно същият, както на избор на политически представители като Вас – с тайни вотове, с не знам какви други мерки и теглилки, с изключение на едно, което между другото, е и върхът на сладоледа, а именно колко книги има и как са познати.
Ревностно се опъваме и срещу още нещо. Най-важното структурно звено на един университет би следвало да бъде департаментът. В България има един университет, който го прави – Нов български университет. В чужбина всички университети са на този принцип. А в архаичния Закон, който кърпим в момента, никой не е предложил едно нещо, което трябва да се направи, не му е времето сега в ЗИД, а в нов Закон – факултетът. Факултетът бил основният. Какво е факултетът, освен представителите на няколко специалности, от които традиционно едни са по-силни, а други са по-слаби? На всички, които са вътре в тях, IQ-то е много високо – членовете на Съвета. Но когато от една специалност предлагат някакви други неща, примерно някои да имат часове – нещо, което е абстрактно или абсурдно, с много часове и ненужно, останалите специалности нямат мотивировката да го спрат. Дайте парите, дайте да даваме парите по европейска програма на сегашната структура – това ще значи, че с европейски пари спазваме закона на това да бъдем антиевропейци. Затова аз искам нов Закон. Но днес сме се събрали за този, който ни трябва на този етап. Нека го направим, нека бъде първата крачка към нещо, което е по-съществено.
Що се отнася до моята експертиза, госпожо Професор, няма да говорим за това, както каза и господин Местан – за моето преподаване, но говоря не за туристическия английски – чел една лекция някъде, а системно, годишно възвръщаемо, с оценките на студентите за всеки мой предмет. Не говоря за ръководството и авторството на две специалности в Софийския университет. Не говоря за това, че съм бил във Висшата атестационна комисия и на по-висок от най-ниския му тогавашен... За деканството – за това не говорим. На тази база имам някакво чувство, това, че трябва да работя, че съм съгласен да работя, но обратното – имам чувството, че само аз съм абсолютно никой да свърша нещата, ако съм сам. Само в тази зала има много хора, затова има и дебат, които мислим близко, сродно, но не еднакво. Тук има професори, има професори и навън – без съгласие няма да постигнем нищо. Всеки сам е нищо – заедно ще го направим това нещо. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Сега можем да преминем към гласуване на няколкото законопроекта в последователността на тяхното внасяне.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-84, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 29 април 2015 г.
Гласували 124 народни представители: за 107, против 8, въздържали се 9.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.
Гласували 126 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте следващия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование под № 554-01-143, внесен от Петър Славов и група народни представители на 24 юли 2015 г.
Гласували 128 народни представители: за 54, против 19, въздържали се 55.
Законопроектът не е приет.
Заповядайте за прегласуване. (Шум, реплики от ПГ на ДПС.)
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Моля за прегласуване. Имаше колеги, които още влизаха и не успяха да гласуват. Освен това, чух и около себе си колегите от ГЕРБ – казваха: „За!”. Явно някакво недоразумение се получи, просто да прегласуваме. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Местан иска същата процедура – за прегласуване, но тъй като останах с впечатлението, че той ще иска друга процедура, извън тази, засягаща законопроектите, затова дадох думата на господин Славов.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги, аз поисках тази процедура не само заради тези няколко души, които са влезли в последния момент и не са успели да гласуват, а да отправя призив най-вече към мнозинството да отхвърлят този Законопроект, защото той е обиден за академическата общност в България.
Това е най-бруталната намеса в университетската автономия, която се прави от 25 години насам. Нека само още веднъж да Ви припомня какво подкрепихте преди малко: изискване едно академическо лице да заеме длъжността „Ректор”, ако е имал преди това 10 години минимум стаж.
И аз питам: ако един голям професор, голям авторитет към датата на провеждане на избора за ректор е на 9 години и 364 дена, той да няма право да се кандидатира, защото му трябва още един ден, за да узрее за ректор? Това е не просто обидно, това наистина е срамно!
Няма нищо дясно в това предложение. Това не е дясна политика. Ние с новия Закон поощряваме да имаме по-млади академици, а сега ги ограничаваме да заемат академически, ръководни длъжности. Извинете, това наистина е срамно!
И господин министърът е добро все пак да изрази отношение и да Ви каже къде по света има подобни ограничения. (Реплики.)
Не може заради един конкретен казус в Свищов ние да нарушаваме основен принцип – принципа на университетската, на академическата автономия. Има още има шанс да си спестите срама и неудобството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След като мине процедурата за прегласуване, длъжни сме веднага да я обявим.
Прегласуване – Законопроектът на господин Славов и група народни представители.
Гласували 125 народни представители: за 41, против 28, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Процедура по начина на водене – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, моята забележка е по-скоро към Вашия колега, който преди това водеше, но ми се струва, че прегласуване има възможност да се иска веднъж по Правилник, а не да се иска втори път от друг човек, след като вече е поискано такова прегласуване, и по същество да се мотивират аргументи „за” или „против” дадена теза, защото точно това на практика се случи сега. И аз наистина търпеливо изчаках и ми се струваше, че трябваше да ми дадете възможност да направя това възражение преди гласуването, за да разберат колегите какво се случва.
На мен ми е ясно, че, и разбрах от изказването на господин Местан още и по същество, че е против този Законопроект. Знам, че те са доста либерални в тяхната парламентарна група, приемат и хора, които не са си доучили образованието, но тук ние говорихме за едни допълнителни критерии, които все пак ми се виждат разумни по отношение на ректор на висше учебно заведение, да са изпълнени, за да може той наистина със самочувствие да ръководи висшето учебно заведение в интерес на всички, но както и да е.
Това щеше да има смисъл да го кажа преди гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В тази част от Вашата процедура по начина на водене, която се отнася до моите действия, държа да Ви уведомя, че когато сме в режим на гласуване, а процедурата по прегласуване е именно обявен режим за гласуване, първо трябва да се състоят: предложението, прегласуването и едва след това да се даде исканата от Вас процедура по начина на водене. Поради тази причина считам за несъстоятелно възражението Ви.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-152, внесен от Борислав Михайлов Борисов на 15 септември 2015 г.
Гласували 123 народни представители: за 96, против 6, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-153, внесен от Борислав Великов и Милен Михов на 15 септември 2015 г.
Гласували 122 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Да гласуваме последния Законопроект на първо четене – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-156, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 16 септември 2015 г.
Гласували 119 народни представители: за 25, против 61, въздържали се 33.
Законопроектът не е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Доклад за второ четене – господин Зеленогорски.
Заповядайте за процедура.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за допуск в залата на: Николай Нанков – заместник-министър, Милка Гечева – началник на Дирекция за национален строителен контрол, Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Стоянка Илова – експерт в дирекция „Правна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: § 1 – предложение от народния представител Найден Зеленогорски:
„В § 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 1 се изменя така:
„В ал. 2 се създава изречение трето: „В състава на комисията за провеждане на конкурса могат да се включват и представители на професионални организации в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.”
б) точка 2 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 5 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „като в комисията по конкурса участват безвъзмездно или за сметка на организацията, която представляват, представители на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България”.
2. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „като задължително се канят представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В чл. 5, ал. 2 и 4 се регламентира начинът за избиране на Комисия, която избира главен архитект, и съответно в ал. 4 – за Експертен съвет.
По първоначалното предложение на вносителя се искаше една трета от състава на Комисията да бъде от две организации – Съюза на архитектите и Камарата на архитектите. Това за мен е груба намеса в работата на мажоритарно избраните кметове, които имат право да упражняват политиката си, а тя е свързана с личността на главния архитект, който обикновено е пряко подчинен на кмета или на съответния ресорен заместник-кмет.
Между другото, правомощията на главния архитект не се свързват само с устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Той отговаря и за строителството в една община, така че не виждам никаква логика да се вкарват точно тези две организации, и то със закон, през главата на кмета, за да му определят кой да бъде главен архитект. Господин Зеленогорски предложи вариант, в който реално кметът взема решение каква да бъде Комисията и как да се избира главният архитект, съответно Експертният съвет.
Комисията, разбира се, смекчи предложението на вносителя, защото то откровено обвързва главния архитект с хора от тези две организации, на които той после ще бъде благодарен за избора си, и предложи наистина умерен вариант, но все пак задължава кмета да се канят представители на споменатите две организации, макар вече да е избегната квотата от една трета, а по отношение на Експертния съвет вече щедро се отпуска още една организация да влезе – Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Формулировките на господин Зеленогорски са доста по-добри и по-точни. Аз Ви призовавам да се замислите и този път да подкрепите предложението на господин Зеленогорски, защото то е свързано със самостоятелността, с възможността на кметовете сами да упражняват политиката, която са планирали и заради която са ги избрали хората.
Считам, че е нередно със закон да се намесваме така грубо в работата на кмета и да го поставяме в ситуация да се съобразява с организации, и то точно тези. Защо не са поканени други? Например Камарата на строителите защо не е поканена? Мога да изброя и други, които имат отношение по въпроса, но не са вкарани в текстовете на този Закон и не ги вкарваме със Закона в съответните комисии. Обикновено когато разглеждаме едно предложение, го разглеждаме в посока какво цели и какъв ще е публичният ефект от него. Към така формулираното предложение от Комисията не постигаме нищо друго, освен огорчение в кметовете и никаква полза за обществото.
Още веднъж Ви призовавам да подкрепите предложението на господин Зеленогорски, макар да не бе подкрепено в Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Зеленогорски, неподкрепено от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 18, против 10, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 1 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Колеги, тук ще прекъснем второто четене на този Законопроект, тъй като отиваме към финала на заседанието.
Съобщение за парламентарен контрол на 27 ноември 2015 г., петък, 11,00 ч.:
Пръв ще отговаря заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Михаил Миков и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на два въпроса от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев - общ, и Таско Ерменков.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Мартин Димитров и на едно питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов.
Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на два въпроса от народните представители Атанас Стоянов и Атанас Мерджанов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на три въпроса от народните представители Атанас Мерджанов, Борислав Иглев и Филип Попов;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева – на въпрос от народните представители Михо Михов и Иван Славов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Кючуков и Петър Кадиев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Филип Попов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на въпрос от народния представител Васил Антонов;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на два въпроса от народните представители Жельо Бойчев и Емил Райнов, Светла Бъчварова и Георги Търновалийски, и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Жельо Бойчев, Красимир Богданов, и Емил Райнов и Светла Бъчварова;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на три въпроса от народните представители Румен Гечев, Георги Свиленски, и Михаил Миков, Дора Янкова, и Манол Генов, на въпрос с писмен отговор от народния представител Жельо Бойчев;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова и Петър Славов;
- министърът на образованието и науката Тодор Танев – на въпрос с писмен отговор от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев.
Поради отсъствие на народен представител по уважителни причини, се отлага отговорът на питане от народния представител Явор Хайтов към министъра на правосъдието Христо Иванов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Вежди Рашидов.
Поради предварително поет ангажимент в заседанието няма да участват министърът на икономиката Божидар Лукарски, министърът на здравеопазването Петър Москов, министърът на земеделието и храните Десислава Танева, и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на външните работи Даниел Митов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Утре – редовно пленарно заседание. Начален час – 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов

Секретари:
Айхан Етем
Юлиан Ангелов