Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Кирил Цочев


Секретари: Александър Ненков и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги!
Моля да се регистрираме.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, на проведения вчера Председателски съвет се уточнихме по Проекта за Програма за работата на Народното събрание за времето от 16 до 18 декември 2015 г., като уведомих участниците, че очаквам да постъпи предложение от министър-председателя за промяна в състава на Министерския съвет.
Предлагам на Вашето внимание следната Програма за настоящата седмица:
„1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 7 октомври 2015 г.
2. Трето гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители са Цецка Цачева и група народни представители. Приет е на първо гласуване на 23 септември 2015 г. и на второ гласуване на 9 декември 2015 г.
Тази точка се предвижда да започне днес от 10,00 ч. с пряко излъчване от Националната телевизия и Националното радио.
3. Проект на решение за промени в състава на Министерския съвет.
4. Национална здравна стратегия 2020 и Проект за решение за приемането й. Вносител е Министерският съвет.
Вчера приехме изцяло Кодекса за застраховането, поради което той отпада от предварителната програма.
5. Проект за декларация във връзка с отправената покана към Черна гора за членство в НАТО. Вносители са: Цветан Цветанов, Лютви Местан, Радан Кънев, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Красимира Ковачка, Светлин Танчев, Михо Михов, Джема Грозданова, Пламен Манушев, Борис Станимиров, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Валентин Радев.
6. Проекти за решения по исканията на Главния прокурор на Република България за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в Четиридесет и третото народно събрание. Вносител е Временната комисия по исканията на Главния прокурор на Република България за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в Четиридесет и третото народно събрание.
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносители са Иван Вълков и група народни представители. Приет е на първо гласуване на 10 декември 2015 г.
8. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител е Министерският съвет.
9. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет.
10. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител е Министерският съвет.
11. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители – първият законопроект. Вторият законопроект е на Министерския съвет от 21 август 2015 г.
12. Парламентарен контрол по чл. 91 - 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за петък от 11,00 ч.”
Моля да гласуваме.
Гласували 182 народни представители: за 155, против 7, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Няма постъпили предложения по реда на чл. 50, ал. 3 от името на парламентарните групи за включване на допълнителни точки в седмичната програма.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 9 до 15 декември 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Вносители са Атанас Мерджанов и група народни представители. Разпределен е на Водеща Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Отчет на Българската народна банка за януари и юни 2015 г. и бюджет на Българската народна банка за 2016 г. Вносител е Българската народна банка. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Ще се обсъди и от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители са Петър Славов и Мартин Димитров. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.

Започваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ.
Докладът е на Комисията по околната среда и водите. Господин Иванов ще ни запознае с предложенията на Комисията.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура. На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в пленарната зала да бъдат допуснати от Министерството на здравеопазването Адам Персенски – заместник-министър, Анна Масларова – главен експерт в Дирекция „Държавен здравен контрол”, Полина Денчева – началник отдел „Административни актове и договори”, и от Министерството на околната среда и водите Мария Гълъбова – директор на Дирекция „Превантивна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме.
Гласували 149 народни представители: за 142, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 137 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 1 и § 2? Няма.
Анблок гласуваме двата параграфа по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В наименованието на Глава трета накрая се добавя „и Регламент (ЕС) № 259/2012”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Глава четвърта с чл. 14 – 19щ се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи 3, 4 и 5? Няма.
Гласуваме анблок трите параграфа – два от тях в редакция на Комисията, а § 4 по вносител, подкрепен от нея.
Гласували 139 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: „§ 6. Създава се нова Глава четвърта:
„Глава четвърта – Мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 528/2012 и за предоставяне на пазара на биоциди, съдържащи съществуващи активни вещества, включени в Приложение II на Делегиран Регламент (ЕС) № 1062/2014
Чл. 14. Министърът на здравеопазването е компетентен орган по смисъла на чл. 81 (1) от Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 14а. Биоцидите се предоставят на пазара и се употребяват, когато за тях има издадено разрешение по реда на този закон или в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 14б. На пазара се пускат третирани изделия, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 15. (1) Министърът на здравеопазването създава със заповед Експертен съвет по биоциди.
(2) В Експертния съвет по биоциди участват представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на околната среда и водите, на Националния център по обществено здраве и анализи и на Националния център по заразни и паразитни болести.
(3) Министърът на здравеопазването може да привлича при необходимост в работата на Експертния съвет по биоциди и други специалисти по...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма „експертен” в доклада, нали четете ал. 3? Нещо има...
Ето Ви моя доклад.
Започнете отначало параграфа.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: „§ 6. Създава се нова Глава четвърта с нови чл. 14 – 19а:
„Глава четвърта – Мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 528/2012 и за предоставяне на пазара на биоциди, съдържащи съществуващи активни вещества, включени в Приложение II на Делегиран Регламент (ЕС) № 1062/2014
Чл. 14. Министърът на здравеопазването е компетентен орган по смисъла на чл. 81, (1) от Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 14а. Биоцидите се предоставят на пазара и се употребяват, когато за тях има издадено разрешение по реда на този закон или в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 14б. На пазара се пускат третирани изделия, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването създава със заповед Експертен съвет по биоциди.
(2) В съвета по ал. 1 участват представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на околната среда и водите, на Националния център по обществено здраве и анализи и на Националния център по заразни и паразитни болести.
(3) Министърът на здравеопазването може да привлича при необходимост в работата на съвета по ал. 1 и други специалисти по токсикология, екотоксикология, химия, биология, микробиология, вирусология, паразитология и ветеринарна медицина.
(4) Съветът по ал. 1 прави предложение до министъра на здравеопазването за:
1. изготвяне на становище за провеждане или забрана за провеждането на научноизследователска и развойна дейност по чл. 56, (2) и (3) от Регламент (ЕС) № 528/2012;
2. издаване на национално разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди, или за отказ или за прекратяване на процедурата по чл. 29 и 30 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
3. подновяване на национално разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по чл. 31 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
4. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди в съответствие с опростена процедура или за отказ, или за прекратяване на процедурата по чл. 25 и 26 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
5. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по взаимно признаване по чл. 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 528/2012 или за отказ, или за промяна на условията на издадено разрешение по чл. 35-37 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
6. подновяване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по взаимно признаване по реда на Делегиран Регламент (ЕС) № 492/2014;
7. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по взаимно признаване по чл. 39 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
8. отмяна или изменение на национално разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по чл. 48-50 от Регламент (ЕС) № 528/2012 и по глава II и III от Регламент за изпълнение (ЕС) № 354/2013 на Комисията от 18 април 2013 г. относно измененията на биоциди, разрешени по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 109/4 от 19 април 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 354/2013”;
9. оценяване на заявленията за издаване на разрешение на Европейския съюз, наричано по-нататък „разрешение на Съюза” за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди или за прекратяване на процедурата по чл. 43, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и по чл. 44, ал. 1, и 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
10. оценяване на заявленията за подновяване на разрешение на Съюза за предоставяне на пазара на биоцид по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
11. издаване на разрешение за паралелна търговия на биоцид или за отказ, или за отмяна на разрешение за паралелна търговия на биоцид по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
12. оценяване на заявленията за одобряване на активно вещество за включването му в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз или за прекратяване на процедурата по чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
13. оценяване на заявленията за подновяване на одобрението на активно вещество за включването му в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
14. издаване на временно разрешение и удължаване на срока по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
15. издаване на разрешение за идентичен биоцид или за отказ по чл. 3 и 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 414/2013 на Комисията от 6 май 2013 г. за установяване на процедурата за разрешаване на идентични биоциди в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 125/4 от 7 май 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 414/2013”;
16. издаване на разрешение по чл. 18в, ал. 5 или за прекратяване на процедурата по чл. 18в, ал. 4;
17. изменение на разрешение по чл. 18г, ал. 1 или за отмяна на разрешение по чл. 18д, ал. 1;
18. издаване на ново разрешение за предоставяне на пазара на биоцид, за изменение или за отмяна на издадени разрешения в случаите по чл. 18ж, ал. 1 и 2.
Чл. 15а. (1) Заседанията на съвета по чл. 15, ал. 1 се смятат за редовно проведени, когато присъстват повече от половината от членовете му.
(2) Съветът по чл. 15, ал. 1 прави предложенията по чл. 15, ал. 4 въз основа на решения, приети с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.
(3) Членовете на съвета по чл. 15, ал. 1 са длъжни да не разгласяват информацията, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, която представлява производствена или търговска тайна. Те подписват декларация за поверителност на данните.
(4) Работата на съвета по чл. 15, ал. 1 се обезпечава със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.
(5) Министърът на здравеопазването издава правилник за организацията и дейността на съвета по чл. 15, ал. 1.
(6) С правилника по ал. 5 се определят и изискванията за образованието и квалификацията на членовете на съвета по чл. 15, ал. 1.
Чл. 16. В Министерството на здравеопазването се създава и администрира национално информационно бюро в съответствие с чл. 81, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 за предоставяне на консултации на лицата, които предоставят на пазара биоциди, по повод на техните задължения по изпълнение на регламента.
Чл. 17. (1) Министърът на здравеопазването дава становище за провеждането на научноизследователска и развойна дейност по чл. 56 от Регламент (ЕС) № 528/2012, включващи опити или изпитвания с неразрешени биоциди или неодобрени активни вещества, при които в околната среда се освобождава или може да се освободи биоцид или активно вещество.
(2) Лицето, което ще извършва опита или изпитването по ал. 1, предварително писмено уведомява министъра на здравеопазването, като към уведомлението прилага и:
1. данните по чл. 56, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
2. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 1.
Чл. 17а. (1) Министърът на здравеопазването издава национално разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 29 и 30 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) За издаване на разрешението по ал. 1 заявителят или негов представител подава заявление на български език, към което прилага:
1. данни за единния идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър или документ за еквивалентна регистрация в съответствие със законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или в съответствие със законодателството на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. документите по чл. 20 (1), буква „а” от Регламент (ЕС) № 528/2012, с изключение на случаите по чл. 21 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
3. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 2.
Чл. 17б. (1) Министърът на здравеопазването издава разрешение за предоставяне на пазара на биоциди или на група биоциди по опростена процедура по реда на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 528/2012, ако отговарят на условията по чл. 25 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) За издаване на разрешението по ал. 1 заявителят или негов представител подава заявление на български език, към което прилага:
1. данни за единния идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър или документ за еквивалентна регистрация в съответствие със законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или в съответствие със законодателството на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. документите по чл. 20 (1), буква „б” от Регламент (ЕС) № 528/2012, с изключение на случаите по чл. 21 от Регламент (ЕС) № 528/2012;
3. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 3.
Чл. 17в. (1) Министърът на здравеопазването подновява националното разрешение по чл. 17а, когато са налице условията по чл. 19 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) За подновяване на разрешението по ал. 1 притежателят на разрешението или негов представител подава заявление на български език, към което прилага:
1. данни за единния идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър или документ за еквивалентна регистрация в съответствие със законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или в съответствие със законодателството на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. документите по чл. 31 (3) на Регламент (ЕС) № 528/2012;
3. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 4.
Чл. 17г. (1) Министърът на здравеопазването издава разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди чрез последващо взаимно признаване на национално разрешение по реда на чл. 33 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) За издаване на разрешението по ал. 1 заявителят или негов представител подава в Министерството на здравеопазването заявление на български език, към което прилага:
1. разрешението, издадено от съответната държава – членка на Европейския съюз, в която биоцидът е разрешен за първи път, придружено с превод на български език, извършен от преводач, сключил договор с Министерството на външните работи;
2. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 5.
Чл. 17д. (1) Министърът на здравеопазването издава разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди чрез паралелно взаимно признаване, когато Република България е избрана за референтна държава членка по чл. 34 (1) от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) За издаване на разрешението по ал. 1 заявителят или негов представител подава в Министерството на здравеопазването заявление на български език, към което прилага:
1. документите по чл. 34 (1), букви „а” и „б” от Регламент (ЕС) № 528/2012;
2. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 6.
(3) Министърът на здравеопазването издава разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди чрез паралелно взаимно признаване, когато Република България е избрана за заинтересована държава членка по чл. 34 (1), буква „б“ от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(4) За издаване на разрешението по ал. 3 заявителят или негов представител подава в Министерството на здравеопазването заявление на български език, към което прилага:
1. документите по чл. 34 (2), букви „а” и „б” от Регламент (ЕС) № 528/2012;
2. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 7.
(5) Разрешенията по ал. 1 и 3 се издават по реда на чл. 34 от Регламент (ЕС) № 528/2012 за биоцид или на група биоциди, които още не са разрешени в съответствие с чл. 17 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 17е. (1) Министърът на здравеопазването по искане на официални или научни органи, които се занимават с контрол на вредителите или с опазване на общественото здраве, издава разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди, разрешени в друга държава – членка на Европейския съюз, чрез взаимно признаване на разрешението.
(2) За издаване на разрешението по ал. 1 заявителят или негов представител подава в Министерството на здравеопазването заявление на български език, към което прилага:
1. разрешението, издадено от съответната държава – членка на Европейския съюз, в която биоцидът е разрешен за първи път, придружено с превод на български език, извършен от преводач, сключил договор с Министерството на външните работи;
2. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 8.
(3) Разрешенията по ал. 1 се издават по реда на чл. 33 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 17ж. (1) Министърът на здравеопазването подновява разрешението за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 17г и 17д по реда на Делегиран Регламент (ЕС) № 492/2014.
(2) Министърът на здравеопазването подновява разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди чрез последващо или паралелно взаимно признаване, когато Република България е избрана за референтна държава членка.
(3) За подновяване на разрешението по ал. 2 заявителят или негов представител подава в Министерството на здравеопазването заявление на български език, към което прилага:
1. документите по чл. 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 492/2014;
2. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 9.
(4) Министърът на здравеопазването подновява разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди чрез последващо или паралелно взаимно признаване, когато Република България е избрана за заинтересована държава членка.
(5) За издаване на разрешението по ал. 4 заявителят или негов представител подава в Министерството на здравеопазването заявление на български език, към което прилага:
1. документите по чл. 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 492/2014;
2. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 10.
Чл. 17з. (1) Министърът на здравеопазването отменя или изменя издадените разрешения по чл. 17а, 17б, 17г и 17д по искане на притежателя на разрешението при спазване на изискванията на чл. 49 и 50 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) За изменение на издаденото разрешение по чл. 17а, 17г или 17д притежателят на разрешението или негов представител подава заявление на български език, към което прилага:
1. данни за единния идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър или документ за еквивалентна регистрация в съответствие със законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или в съответствие със законодателството на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. съответните документи по чл. 5-8 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 354/2013;
3. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 11.
(3) За изменение на издаденото разрешение по чл. 17б притежателят на разрешението или негов представител подава уведомление на български език при спазване на изискванията на чл. 9 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 354/2013.
(4) Министърът на здравеопазването отменя или изменя издадените разрешения по чл. 17а, 17б, 17г и 17д в случаите по чл. 48 (1) на Регламент (ЕС) № 528/2012 при спазване на изискванията на чл. 48 (2) и (3) от Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 17и. (1) Министърът на здравеопазването издава разрешение за предоставяне на пазара на идентичен биоцид по чл. 2, 3 и 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 414/2013.
(2) За издаване на разрешението по ал. 1 заявителят или негов представител подава заявление на български език, към което прилага:
1. документите по чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 414/2013;
2. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 12.
Чл. 17к. (1) Министърът на здравеопазването издава разрешение за паралелна търговия на биоцид, който е разрешен в друга държава – членка на Европейския съюз, и е идентичен на биоцид, разрешен в Република България по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) За издаване на разрешението по ал. 1 заявителят или негов представител подава заявление на български език, към което прилага:
1. документите по чл. 53 (4) от Регламент (ЕС) № 528/2012;
2. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 13.
Чл. 17л. (1) Министърът на здравеопазването оценява заявленията за издаване или подновяване на разрешение на Съюза за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 43 (1), (3) и (4), чл. 44 (1) и (2) и чл. 46 (1) и (2) от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) Оценката по ал. 1 се извършва след предварително писмено съгласие от министъра на здравеопазването до заявителя.
(3) За извършване на оценката по ал. 1 заявителят заплаща такса по чл. 19, ал. 1, т. 14.
Чл. 17м. (1) Министърът на здравеопазването оценява заявленията за одобряване на дадено активно вещество за включване в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 9 (2) от Регламент (ЕС) № 528/2012 или за последващи изменения на условията за одобряване на дадено активно вещество по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) Оценката по ал. 1 се извършва след предварително писмено съгласие от министъра на здравеопазването до заявителя.
(3) За извършване на оценката по ал. 1 заявителят заплаща такса по чл. 19, ал. 1, т. 15.
Чл. 17н. (1) Министърът на здравеопазването издава временно разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 55 (2) от Регламент (ЕС) № 528/2012 след оценка на заявлението по чл. 17м.
(2) За издаване на разрешението по ал. 1 заявителят подава в Министерството на здравеопазването заявление на български език, към което прилага документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 16
Чл. 17о. (1) Министърът на здравеопазването по предложение на заявителя и след като предварително писмено потвърди на заявителя, извършва оценяване на заявленията за подновяване на одобрението на дадено активно вещество за включване в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 9 (2) от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) За извършване на оценката по ал. 1 заявителят заплаща такса по чл. 19, ал. 1, т. 17.
Чл. 17п. Заявленията и документите за процедурите по чл. 17а 17о се подават в Министерството на здравеопазването чрез Регистъра за биоциди по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 17р. Биоцидите, които се предоставят на пазара по реда на чл. 17а-17о, се класифицират, опаковат и етикетират в съответствие с разпоредбите на чл. 69 от Регламент (ЕО) № 528/2012 на български език.
Чл. 18. (1) Министърът на здравеопазването може да издаде разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди, съдържащи:
1. съществуващо активно вещество/съществуващи активни вещества, които са оценени съгласно Делегиран Регламент (ЕС) № 1062/2014 на Комисията, но все още не са одобрени за този продуктов тип;
2. съществуващо активно вещество/съществуващи активни вещества, които в момента се оценяват съгласно Делегиран Регламент (ЕС) № 1062/2014, но все още не са одобрени за този продуктов тип;
3. комбинация от активни вещества, посочени в т. 1 и 2, и за активни вещества, одобрени в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) В случаите по ал. 1 биоцидът се разрешава, когато:
1. съществуващите активни вещества в състава на биоцида са включени в Приложение II на Делегиран Регламент (ЕС) № 1062/2014 и няма решение на Европейската комисия за невключването им в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 9 (2) от Регламент (ЕС) № 528/2012;
2. продуктовият тип е включен в Приложение II на Делегиран Регламент (ЕС) № 1062/2014 и няма решение на Европейската комисия за невключването му в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 9 (2) от Регламент (ЕС) № 528/2012;
3. лицето е установено на територията на Европейския съюз и произвежда или внася активно вещество – самостоятелно или в състава на биоцид, или произвежда, или предоставя на пазара биоцид, който е съставен от, съдържа или генерира това вещество, което е включено в списъка на Европейската агенция по химикали по чл. 95 (2) на Регламент (ЕС) № 528/2012, за продуктовия тип, към който спада биоцидът.
(3) Биоцидите, които отговарят на критериите по чл. 19 (4) от Регламент (ЕС) № 528/2012, не се разрешават за масова употреба.
Чл. 18а. Биоцидите по чл. 18 се класифицират, опаковат и етикетират в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP) и на чл. 69 от Регламент (ЕО) № 528/2012 на български език.
Чл. 18б. (1) За издаване на разрешение по чл. 18 лицето, което пуска на пазара биоцида, или негов представител подава в Министерството на здравеопазването заявление на български език, към което прилага:
1. данни за единния идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър или документ за еквивалентна регистрация в съответствие със законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или в съответствие със законодателството на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. документи за съответствие с чл. 95 (2) на Регламент (ЕС) № 528/2012, които могат да бъдат писма за достъп по смисъла на чл. 3 (1), буква „у“ от Регламент (ЕО) № 528/2012, договори, фактури и други;
3. техническо досие на биоцида;
4. информационен лист за безопасност по чл. 7б;
5. документ за платена такса по чл. 19, ал. 1, т. 18.
(2) Документите по ал. 1, т. 3 и 4 се представят на български език, един екземпляр – на хартиен, и три екземпляра – на електронен носител, придружени с декларация за идентичност на представената информация на хартиен и на електронен носител.
Чл. 18в. (1) В 45-дневен срок от датата на постъпване на документите по чл. 18б, ал. 2 се проверява пълнотата на данните в тях.
(2) При констатиране на непълноти в представените документи министърът на здравеопазването уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.
(3) Министърът на здравеопазването може да удължи еднократно срока по ал. 2, когато заявителят представи обосновано искане за това.
(4) Когато заявителят не отстрани всички констатирани непълноти в документите в срока по ал. 2 или 3, процедурата по издаване на разрешение се прекратява.
(5) Министърът на здравеопазването издава разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди в 60-дневен срок от датата на подаване на документите по чл. 18б, ал. 2, съответно от датата на получаване на информацията по ал. 2 или 3.
Чл. 18г. (1) Министърът на здравеопазването преразглежда издаденото разрешение по чл. 18 в случай на:
1. наличие на нови данни за ефектите на активното вещество или на биоцида върху човека или околната среда;
2. искане от страна на заявителя;
3. промяна в търговската регистрация на лицето, което предоставя на пазара биоцид;
4. промяна на опаковката.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването може да изисква допълнителна информация и да промени условията на издаденото разрешение.
(3) Изменение на разрешението се извършва при спазване изискванията на чл. 18 и след заплащане на такса по чл. 19, ал. 1, т. 19.
(4) При изменение на издадено разрешение за предоставяне на пазара на биоцид министърът на здравеопазването може да определи срок за съхраняване, употреба или разпространение на наличните количества биоцид.
Чл. 18д. (1) Министърът на здравеопазването отменя издаденото разрешение по чл. 18, когато:
1. заявителят е представил неверни и/или заблуждаващи данни за издаване на разрешението;
2. активното вещество е забранено за пускане на пазара и за употреба в Европейския съюз;
3. е постъпило мотивирано искане от притежателя на разрешението.
(2) Преди отмяна на разрешението по ал. 1 министърът на здравеопазването уведомява притежателя на разрешението.
(3) При отмяна на издадено разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди министърът на здравеопазването може да определи срок за съхраняване, употреба или разпространение на наличните количества биоцид.
Чл. 18е. (1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списъци на активните вещества, за които има решение на Европейската комисия, че активното вещество не се одобрява за включване в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 9, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник” и се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет.
Чл. 18ж. (1) Когато има решение на Европейската комисия за одобряване на активно вещество за включване в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 9, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012, министърът на здравеопазването издава ново разрешение за предоставяне на пазара на биоцид, изменя или отменя издаденото разрешение по чл. 18.
(2) Когато има решение на Европейската комисия, че активно вещество не се одобрява за включване в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 9, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 за определени или за всички нотифицирани продуктови типове, министърът на здравеопазването изменя или отменя издаденото по чл. 18 разрешение в съответствие с Делегиран Регламент (ЕС) № 1062/2014 и чл. 89, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
(3) Издаването на ново разрешение, изменението или отмяната на издаденото разрешение по чл. 18 се извършва в съответствие с решението за одобряване или неодобряване на включването на активно вещество в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 9, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
Чл. 18з. С наредба на Министерския съвет се определят формата и съдържанието на:
1. техническото досие и документите, които заявителят представя за издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 18;
2. издаваните разрешения за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 18.
Чл. 18и. (1) В Министерството на здравеопазването се води регистър на разрешените биоциди по чл. 18. Регистърът е публичен и съдържа:
1. номер и дата на разрешението за предоставяне на пазара на биоцида;
2. срок на валидност на издаденото разрешение, когато има определен;
3. данни за лицето, което предоставя на пазара биоцида – наименование, седалище и адрес на управление;
4. наименование на биоцида;
5. наименование и концентрация на активното вещество/активните вещества, влизащи в състава на биоцида;
6. вид на биоцида и област на приложение;
7. категория на употреба;
8. дата на отмяна на разрешението;
9. промени в обстоятелствата по т. 1 – 7.
(2) В регистъра по ал. 1 се обособява отделен раздел, в който по реда на подаване се вписват лицата, подали заявление за издаване на разрешението за предоставяне на пазара на биоцид, и се описват броят и видът на приложените към заявлението документи. В този раздел се отбелязва и движението на преписката, образувана по заявлението.
(3) С наредбата по чл. 18з се определят условията и редът за водене на регистъра по ал. 1.
Чл. 19. (1) С тарифата по чл. 46 от Закона за здравето Министерският съвет определя държавни такси за:
1. изготвяне на становище за провеждане на научноизследователска и развойна дейност по чл. 17;
2. издаване на национално разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди или група биоциди по чл. 17а;
3. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по опростена процедура по чл. 17б;
4. подновяване на национално разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди по чл. 17в;
5. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди чрез последващо взаимно признаване по чл. 17г;
6. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди чрез паралелно взаимно признаване по чл. 17д, ал. 1;
7. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди чрез паралелно взаимно признаване по чл. 17д, ал. 3;
8. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди чрез взаимно признаване по чл. 17е;
9. подновяване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди по чл. 17г и 17д, когато Република България е избрана за референтна държава членка;
10. подновяване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди по чл. 17г и 17д, когато Република България е избрана за заинтересована държава членка;
11. изменение на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди по чл. 17а, 17г и 17д;
12. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на идентичен биоцид по чл. 17и;
13. издаване на разрешение за паралелна търговия на биоцид по чл. 17к;
14. оценяване на заявленията за издаване или за подновяване на разрешение на Съюза за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди по чл. 17л;
15. оценяване на заявленията за одобряване на активно вещество по чл. 17м;
16. издаване на временно разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 17н;
17. оценяване на заявленията за подновяване одобрението на активно вещество по чл. 17о;
18. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 18;
19. промяна на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди по чл. 18;
20. издаване на разрешение по чл. 30, ал. 5.
(2) Средствата от таксите по ал. 1 се внасят като приход по бюджета на Министерството на здравеопазването.
Чл. 19а. Министърът на здравеопазването изпраща доклад за прилагането на Регламент (ЕС) № 528/2012 до Европейската комисия в съответствие с чл. 65, ал. 3 от същия регламент.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 6? Няма.
Гласуваме, колеги, § 6, след което ще прекъснем второто четене на този Законопроект.
Гласували 128 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Колеги, часът е минути след 10,00. Пряко предаване на Националната телевизия и Националното радио.

Предстои:
ТРЕТО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, вх. № 554-01-144, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 24 юли 2015 г., приет на второ гласуване на 9 декември 2015 г. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Господин Мерджанов, на вчерашния Председателски съвет отново си припомнихме процедурата – изявления от групи във времето на прякото предаване ще има, след като се проведе гласуването на ЗИД на Конституцията. Не може да използвате прякото предаване за традиционните изявления от името на парламентарни групи.
Господин Лазаров, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за трето гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-144, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 24 юли 2015 г., приет на второ гласуване на 9 декември 2015 г.
В съответствие с чл. 155, ал. 1 от Конституцията на Република България и съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на заседание, проведено на 14 декември 2015 г., Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България обсъди Законопроекта преди представянето му за трето гласуване в пленарната зала.
Основната цел на Законопроекта е провеждането на структурна и организационна реформа на съдебната власт в съответствие с международните стандарти, като предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация.
1. С § 1 (чл. 84, т. 16, изречение второ), който предвижда Народното събрание да може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, се цели повишаване на отчетността на главния прокурор и се създават предпоставки за вземане на информирани управленски решения, включващи организационни мерки, и за законодателна дейност, която почива на реална оценка на криминологичните фактори и на съществуващите потенциални или конкретни заплахи за правовия ред.
2. С § 2, 3, 4 и 5 (чл. 129, 130, 130а, 130б и 130в) се предвижда Висшият съдебен съвет да осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при спазване на изискванията за формиране на колегиите.
Предлага се колегиите на Висшия съдебен съвет да осъществяват самостоятелно кадровите функции и дисциплинарната отговорност, както и да решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт. Пленумът на Висшия съдебен съвет прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, управлява недвижимите имоти на съдебната власт, както и се произнася с решения по въпросите, които са общи за цялата съдебна власт.
Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който няма да участва в гласуването. Заседанията на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет – от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията на колегиите, като не участва в гласуването. Главният инспектор също може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.
Променя се начинът на избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, като се предлага те да се избират с мнозинство две трети от народните представители. Целта на промяната е да се премахне възможността за корпоративно или политическо влияние върху състава и вземането на решения от Висшия съдебен съвет, която би могла да възникне при сегашното избиране на парламентарната квота с обикновено мнозинство. По този начин се изпълнява препоръка на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия), че Висшият съдебен съвет трябва да се деполитизира като орган, като бъде гарантирано, че „квотата отразява разпределението на политическите сили в парламента и че мнозинството в парламента няма да запълни всички бройки със свои кандидати”.
3. С § 6 се отменя чл. 131 от Конституцията, което дава възможност на законово ниво да се уреди процедурата за вземане на решения от колегиите и пленума на Висшия съдебен съвет. Отмяната е в отговор на препоръка на Венецианската комисия за публичност и прозрачност в работата им.
4. С § 7 (чл. 132а, ал. 6, ново изречение второ) се повишава ефективността на Инспектората към Висшия съдебен съвет чрез създаване на механизми за превенция на конфликта на интереси и неправомерно външно влияние в органите на съдебната власт. Разширяват се правомощията на Инспектората да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
5. С § 8 (чл. 150, ал. 4) Висшият адвокатски съвет се включва в кръга на органите, които могат да сезират Конституционния съд, когато със закон се нарушават права и свободи на гражданите.
6. С § 9, 10 и 11 се предвижда изборните членове на Висшия съдебен съвет към датата на влизането в сила на петата поправка да довършат мандата си. Предлага се в срок до три месеца от влизането в сила на поправката да се приемат законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и чл. 130б, като в едномесечен срок от влизането им в сила Висшият съдебен съвет трябва да разпредели членовете на Съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. В случай че в указания срок Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия, Народното събрание ги разпределя с решение.
Преди гласуването народният представител Атанас Атанасов заяви, че няма да подкрепи Законопроекта поради приетото в чл. 130а, ал. 3 и 4 съотношение на членовете на съдийската и прокурорска колегия, предвиденото в § 11, ал. 1 разпределение от Висшия съдебен съвет в съдийската и прокурорската колегия на членовете на Съвета, избрани от Народното събрание, и преминаването на управлението на недвижимите имоти от министъра на правосъдието във Висшия съдебен съвет.
При проведеното гласуване с 11 гласа “за”, без „против” и 1 глас “въздържал се” Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да приеме на трето гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Конституцията на Република България
(обн., ДВ, бр. ...)
§ 1. В чл. 84, т. 16 се създава изречение второ: „Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.”
§ 2. В чл. 129 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „длъжност от” се добавя „съдийската, съответно прокурорската колегия на”.
2. В ал. 2, изречение първо след думите „по предложение на” се добавя „пленума на”.
3. В ал. 3 в текста преди т. 1 след думите “с решение на” се добавя „съдийската, съответно прокурорската колегия на”.
§ 3. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите „Народното събрание” се добавя „с мнозинство две трети от народните представители” и се създава изречение второ: „Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон.”
2. Алинеи 5, 6 и 7 се отменят.
§ 4. Създават се нов чл. 130а и чл. 130б:
“Чл. 130а. (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.
(2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет:
1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;
2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130,
ал. 8;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси;
5. изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16;
6. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
7. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
8. осъществява и други правомощия, определени със закон.
(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
(5) Колегиите в съответствие със своята професионална насоченост:
1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
3. налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт;
4. назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт;
5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;
6. осъществяват и други правомощия, определени със закон.
Чл. 130б. (1) Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.
(2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването.
(3) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.”
§ 5. Досегашният чл. 130а става чл. 130в и в него се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „за обсъждане” се заличават.
2. Точка 2 се отменя.
§ 6. Член 131 се отменя.
§ 7. В чл. 132а, ал. 6 се създава ново изречение второ: “Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите”, а досегашното изречение второ става изречение трето.
§ 8. В чл. 150 се създава ал. 4:
„(4) Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.”
Преходни и заключителни разпоредби
§ 9. Народното събрание в срок до три месеца от влизането в сила на този закон приема законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и чл. 130б.
§ 10. Изборните членове на Висшия съдебен съвет към датата на влизането в сила на този закон довършват мандата си.
§ 11. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и чл. 130б, Висшият съдебен съвет разпределя членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) В случай че в срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия, Народното събрание ги разпределя с решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Предстои поименно гласуване със ставане от място след извикване по азбучен ред имената на народните представители и отчетливо заявяване от място какъв е вотът на народните представители. Възможните отговори са: „за”, „против” и „въздържал се”.
Айдоан Муталиб Али - за
Айхан Ахмед Етем - за
Александър Руменов Ненков - за
Александър Христов Методиев - за
Алиосман Ибраим Имамов - за
Алтимир Емилов Адамов - за
Ана Георгиева Баракова - за
Ангел Петров Найденов - против
Анна Василева Александрова - за
Антон Ангелов Долапчиев - за
Антони Антониев Тренчев - за
Атанас Зафиров Зафиров - против
Атанас Иванов Ташков - за
Атанас Петров Атанасов ... - отсъства
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Не гласувам. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има за, против, въздържал се или отсъстващ. Броя Ви за отсъстващ. (Шум, смях и ръкопляскания.)
Колеги, моля за ред в залата!
Атанас Славчев Стоянов - за
Атанас Тодоров Мерджанов - против
Ахмед Реджебов Ахмедов - за
Бойка Грозева Маринска - за
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - за
Борислав Любенов Великов - за
Борислав Михайлов Борисов - за
Борислав Райчов Миланов - за
Борислав Сабинов Иглев - за
Бюнямин Хюсеин Хасан - за
Валентин Алексиев Николов - за
Валентин Иванов Радев - за
Валентин Кирилов Касабов - за
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - за
Валери Мирчев Жаблянов - против
Валери Симеонов Симеонов - за
Васил Миланов Антонов - против
Велизар Пенков Енчев - против
Венка Константинова Стоянова - за
Венцислав Йорданов Каймаканов - за
Вили Младенов Лилков - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - за
Владислав Тошков Николов - за
Волен Николов Сидеров - за
(Възгласи: „Ееее!” и ръкопляскания.)
Галя Енева Захариева - за
Галя Симеонова Георгиева - за
Георг Даниелов Георгиев - за
Георги Александров Ковачев - за
Георги Иванов Андонов - за
Георги Недков Кючуков - за
Георги Николов Недев - за
Георги Стоянов Кадиев - против
Георги Страхилов Свиленски - против
Георги Тодоров Божинов - против
Георги Чавдаров Анастасов - против
Георги Ченков Търновалийски - против
Георги Янчев Гьоков - против
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - за
Данаил Димитров Кирилов - за
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - за
Даниела Владимирова Савеклиева - за
Даниела Йорданова Панайотова - за
Делян Александров Добрев - за
Делян Славчев Пеевски - за
Десислав Славов Чуколов - за
Десислава Вълчева Атанасова - за
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - за
Джевдет Ибрям Чакъров - за
Джейхан Хасанов Ибрямов - за
Джема Маринова Грозданова - за
Диана Иванова Йорданова - за
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - за
Димитър Бойчев Петров - за
Димитър Борисов Главчев - за
Димитър Григоров Шишков - за
Димитър Иванов Гечев - за
Димитър Кирилов Байрактаров - за
Димитър Крумов Танев - за
Димитър Николов Лазаров - за
Димитър Спасов Димитров - против
Димитър Стоянов Дъбов - против
Димитър Танев Танев - за
Димитър Христов Желев - за
Добрин Ненов Данев - против
Добромир Проданов Проданов - за
Дончо Спасов Баксанов - за
Дора Илиева Янкова - против
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - за
Евгени Димитров Стоев - за
Евгения Бисерова Алексиева - за
Евгения Даниелова Ангелова - за
Емил Димитров Райнов - против
Емил Димитров имеонов ... - за
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ, от място): За България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И Конституцията!
Ерджан Себайтин Ебатин - за
Ердинч Исмаил Хайрула - за
Жельо Иванов Бойчев - против
Живко Иванов Мартинов - за
Иван Валентинов Иванов - против
Иван Кирилов Иванов - отсъства
Иван Костадинов Станков - за
Иван Николов Миховски - за
Иван Пенков Иванов - за
Иван Славов Иванов - за
Иван Стефанов Вълков - за
Иван Стоев Чолаков - за
Иван Тодоров Димитров - за
Иван Тодоров Ибришимов - против
Илиан Сашов Тодоров - за
Илия Янков Илиев - за
Ирена Иванова Коцева - за
Ирена Любенова Соколова - за
Искрен Василев Веселинов - за
Йордан Георгиев Андонов - за
Йордан Кирилов Цонев - за
Калина Петрова Балабанова - за
Камен Костов Костадинов - за
Катя Николаева Попова - за
Кирил Боянов Калфин - за
Кирил Добрев Добрев - за
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - за
Кирчо Георгиев Карагьозов - против
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - за
Корман Якубов Исмаилов - въздържал се
Корнелия Петрова Нинова - против
Костадин Иванов Марков - за
Красен Георгиев Кръстев - за
Красимир Дончев Каракачанов - за
Красимир Илиев Богданов - за
Красимир Любомиров Велчев - за
Красимир Петров Петров - за
Красимир Христов Янков - против
Красимира Арангелова Ковачка - за
Кристиан Иванов Вигенин - против
Кънчо Янев Филипов - за
Лъчезар Богомилов Иванов - за
Лъчезар Стаменов Никифоров - за
Любомир Владимиров Владимиров - за
Лютви Ахмед Местан - за
Магдалена Ламбова Ташева - за
Манол Трифонов Генов - против
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - за
Мариана Георгиева Тодорова - за
Мариана Радева Бояджиева - против
Мария Щерева Белова - за
Мартин Димитров Димитров… - отсъства
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): Отказвам да участвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Мартин Стоянов Иванов - за
Менда Кирилова Стоянова - за
Методи Борисов Андреев - за
Мехмед Юмер Атаман - за
Миглена Дойкова Александрова - за
Милен Василев Михов - за
Милена Цветанова Дамянова - за
Митхат Сабри Метин - за
Михаил Парашкевов Тодоров - за
Михаил Райков Миков - против
Михо Димитров Михов - за
Муса Джемал Палев - за
Мустафа Сали Карадайъ - за
Мустафа Фахри Ахмед - за
Найден Маринов Зеленогорски - за
Настимир Ананиев Ананиев - за
Невин Халил Хасан - за
Нели Рускова Петрова - за
Нено Христов Влайков - за
Никола Пейчев Хаджийски - за
Николай Веселинов Александров - за
Павел Алексеев Христов - за
Петър Владиславов Славов … - отсъства
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Тук. Отказвам да участвам. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Петър Георгиев Кадиев - за
Петър Георгиев Кънев - против
Петър Иванов Петров - за
Петър Костадинов Петров - за
Петър Пандушев Чобанов - за
Петър Христов Беков - за
Петър Христов Петров - за
Петя Цветанова Аврамова - за
Пламен Веселинов Йорданов - за
Пламен Дулчев Нунев - за
Пламен Иванов Манушев - за
Пламен Тачев Петров - за
Полина Кръстева Карастоянова - за
Радан Миленов Кънев - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - против
Ралица Тодорова Ангелова - за
Рамадан Байрам Аталай - за
Росен Петров Петров - за
Румен Василев Гечев - против
Румен Димитров Христов - за
Румен Динев Желев - за
Румен Иванов Иванов - за
Румен Маринов Йончев - за
Руслан Здравков Тошев - за
Рушен Мехмед Риза - за
Салиха Хакиф Емин - за
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - против
Светлана Ангелова Найденова - за
Светлин Димитров Танчев - за
Светослав Димитров Белемезов - за
Свилен Филипов Иванов - за
Семир Хусеин Абу Мелих - за
Силвия Анастасова Хубенова - за
Слави Пенчев Бинев - за
Славчо Стоев Атанасов - за
Снежана Георгиева Дукова - за
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - за
Станислав Стоянов Иванов - за
Станислав Тодоров Станилов - за
Стефан Георгиев Кенов - за
Стефан Иванов Дедев - за
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Стайнов Желев - за
Стефани Михнева Михайлова - за
Стоян Михайлов Мирчев - против
Султанка Димитрова Петрова - за
Таско Михайлов Ерменков - против
Теодора Радкова Георгиева - за
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - за
Ферихан Илиязова Ахмедова - за
Филип Стефанов Попов - против
Хамид Бари Хамид - за
Хасан Ахмед Адемов - за
Христиан Радев Митев - за
Христо Георгиев Гаджев - за
Христо Георгиев Тодоров - за
Христо Грудев Грудев - за
Хюсеин Хасан Хафъзов - за
Цвета Вълчева Караянчева - за
Цветан Генчев Цветанов - за
Цветомир Цвятков Михов - за
Цецка Цачева Данговска - за
(Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Чавдар Георгиев Георгиев - против
Чавдар Славчев Пейчев - за
Четин Хюсеин Казак - за
Шабанали Ахмед Дурмуш - за
Юлиан Кръстев Ангелов - за
Явор Божилов Нотев - за
Явор Илиев Хайтов - за
Янаки Боянов Стоилов - против
Янко Александров Янков - за

Някои колеги допълнително влязоха в залата:
Димитър Горов – против; Драгомир Стойнев – против; Кирил Добрев – против.
Колеги, няколко минути, докато обявим резултата.
Колеги, от ръководството предлагаме, ако има отрицателни вотове от колегите, които са гласували „против” и които имат право на три отрицателни вота, да вземат думата сега, за да можем прецизно и коректно да изчислим резултата.
Първи отрицателен вот – господин Янаки Стоилов, втори отрицателен вот – господин Велизар Енчев, трети отрицателен вот – господин Ерменков.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Гласувах „против” направените конституционни промени, защото те нямат за цел да намалят нито политически диктуваните съдебни актове, нито купените. Те трябва да създадат впечатление в българските граждани и в Европейската комисия, че все нещо се прави за реформиране на съдебната система.
Гласуването на тези промени разкри противоречията между две влиятелни групи, свързани с управлението, в стремежа им за преразпределяне на политическата и икономическата власт чрез съдебната система. В този сблъсък надделяха ГЕРБ, ДПС и главният прокурор над Реформаторския блок, министъра на правосъдието и част от съдиите. Това бяха първите конституционни промени, инициирани от ГЕРБ и Реформаторския блок, но приети с решаващото и определящото участие на ДПС, подкрепени от останалите парламентарни групи, с изключение на БСП.
Гласувах „против” и поради прехвърляне на правомощията на министъра на правосъдието за управление на недвижимите имоти на съдебната власт към Съдебния съвет. Така се намалява персоналната отговорност и допълнително се омаловажава ролята на министъра по отношение на съдебната власт.
Сега Вие, които приехте тези промени, изцяло носите отговорността за последващите законодателни управленски действия, които да подобрят съдебната система. Вие трябва да убедите българските магистрати, че от тях се очаква независимо и справедливо правосъдие, а българските граждани – че то се прави в тяхно име и в името на върховенството на правото. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора отрицателна реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Гласувах „против”, тъй като се съобразявам с Тълкувателно решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г., прочетено от тогавашния говорител господин Васил Гоцев от дясната част на залата, тълкувателно решение, което гласи: „Всяка промяна в структурата на много институции – една от тях, но на първо място е Висшият съдебен съвет – е промяна във формата на държавно управление”, което означава, че тази конституционна промяна може да се извърши само от Велико народно събрание. Вие с цялата тази процедура, която започнахте преди няколко месеца, по същество потъпкахте Конституцията. Но както и да е, това не е първият случай на потъпкване на Конституцията.
Питам се: защо след това тълкувателно решение на Конституционния съд от 2003 г., подкрепено на няколко пъти от бившия главен прокурор господин Филчев, от такива конституционалисти като бившия конституционен съдия господин Гоцев, като господин проф. Близнашки и други български юристи, които смятат, че такива промени – да, и аз наистина смятам, че са необходими във висшата съдебна система, тъй като тя е проядена от корупция, но тази корупция е огледален образ на политическата система. Такива, каквито са ни политиците, каквито сме ние, такива са и българските съдии и прокурори. И нека не хвърляме върху тях цялата отговорност за тази прогнила съдебна система.
Така че с днешното гласуване Вие по същество гласувахте антиконституционно! Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” не защото сме против съдебната реформа, а едва ли има някой в тази зала, който да е против нея. Ние гласувахме „против”, защото с тази мимикрия, която Вие направихте под формата уж на изменение на Конституцията, не постигате онези очаквания на обществото, свързани с един бърз, с един справедлив процес и с една необратимост на наказанията на престъпниците. Напротив, Вие в момента само замазвате положението. С това, което ние днес гласувахме, още веднъж показахме, че парламентът не отговаря на очакванията на обществото, още веднъж показахме че мнозинството в този парламент не защитава обикновения гражданин, още веднъж показахме, че в този парламент има една опозиционна партия и тя се казва Българска социалистическа партия! Защото маските паднаха и се вижда кой управлява България против интересите на народа.
Гласувах „против”, защото това, което Вие правите в момента, руши устоите на държавата, разрушавайки доверието на хората в парламента, а от държавата много малко е останало, за да я рискуваме! (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Народният представител Георги Кадиев иска думата и се отправя към трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кадиев, няма възможност за отрицателен вот.
Процедура? Ако не е по начина на водене и не е относима към процедурата, ще Ви отнема думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, искам прегласуване поради факта, че част от колегите от Реформаторския блок гласуваха по начин, който не е позволен. Позволените начини са „за”, „против” и „въздържал се”. Имаше колеги, които казаха, че отсъстват, при положение че станаха от мястото си, а имаше един колега, който каза: „тук”. Кажете ми какво значи „тук”? Това, което правите – бъдете малко мъже! Това е Конституцията на ГЕРБ и ДПС. Гласувайте срещу нея, а не ни викайте „тук”, не ни викайте „отсъствам”, защото когато ДПС ни казаха преди шест месеца: „До Нова година ще изкараме Реформаторския блок от властта”, те вече ги изкараха! Вие вече не сте там, дори и да имате министри! И тази Конституция защитава техните права!
Затова призовавам абсолютно всеки на следващото гласуване да гласува „против” Конституцията, защото тя слага чадър на истинските промени. Истинските промени не са това, което ние днес приехме.
Искане за прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кадиев, искането Ви е недопустимо, тъй като имаме нарочни процедурни правила, по които се обсъжда на три четения и гласува Конституцията. Проведено е валидно гласуване. Чухме трите отрицателни вота.
Предстои да обявя резултата: гласували „за” – 189 народни представители (ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС), против – 39, 1 се въздържа.
Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията е приет. Конституцията на Република България е приета на трето гласуване! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)
От името на парламентарни групи – има ли желаещи за изявления?
Господин Цветан Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, Ваши Превъзходителства и гости, които днес присъствате при гласуването на промените в българската Конституция!
Две хиляди и петнадесета година ще остане историческа за страната ни, защото тя даде много ясен знак за политическата воля, която беше декларирана от всички парламентарно представени групи за необходимостта от провеждане на съдебна реформа. Разбира се, трябваше да има много добре изградена последователност и да се търси точно този политически консенсус, с който да можем днес да отчетем – че в 2015 г. има промяна на българската Конституция, която дава по-голяма независимост на съдебната система и се внасят поправки, които само преди година-две, бяха немислими за българския парламент.
През месец януари 2015 г. беше направена първата стъпка – беше приета Стратегията за провеждане на съдебната реформа.
Искам да благодаря за положените усилия от министър Христо Иванов, защото, знаете, че точно тогава имаше изключително сериозен дебат и ние се нуждаехме от широка парламентарна подкрепа. Дори когато бяха събрани 173 гласа, за да бъде приета съдебната Стратегия, искам да цитирам това, което каза Христо Иванов тогава: „Искаме подкрепата на възможно най-много партии.”
Скъпи приятели, днес ние направихме точно това – всички парламентарно представени партии изразиха своята принципна позиция. Дори и различното мнение от „за” е също част от този успех, който постигнахме днес. Винаги съм казвал, че парламентът трябва да бъде мястото, където всеки може да изразява своята политическа принадлежност, да има своята политическа идентичност и да заявява принципната си позиция, когато се гласуват дадени законодателни промени.
Тук искам да изразя категорично несъгласие с тези, които превръщат парламента в лабораторен експеримент и начин на риторика на говорене, която отсъства от това, което всеки един заявява публично, че ще прави в днешния парламент. Когато искаш да гласуваш „за” или „против”, имаш своето право да го направиш, но не да бъдеш част от разни лабораторни експерименти, които наблюдаваме от някои хора, които се лансират в публичното пространство.
Много е важно това, което направихме през месец юли 2015 г. Искам да благодаря сърдечно на Реформаторския блок и на един от съпредседателите – Радан Кънев, който направи изключително важни стъпки в разговорите си с Лютви Местан – председателя на Движението за права и свободи. Тези разговори доведоха дотам, че ние можахме да съберем 180 гласа, които да подкрепят конституционните промени, внесени в Деловодството на българския парламент.
Не мога да разбера защо тогава всички са добри, а днес казваме кой е лош и кой добър. Смятам, че това, което постигнахме през месец юли, за да можем действително да внесем тези законодателни промени, ни даде възможност да започнем да работим много по-сериозно.
Искам да благодаря на Комисията, която работеше по всички тези Процедурни правила, които бяха приети от българския парламент, за да може действително в диалог с всички български институции, без изключение – с неправителствените организации, всички тези, които са експерти в сферата на Конституцията, бяха част от този процес и аз искам сърдечно да им благодаря.
Месец септември на 2015 г. беше исторически, защото никой не смяташе, че може да има над 180 гласа – бяха 184. Тук специално искам да благодаря на всички, които дадоха гласа си, защото това очерта реалната перспектива за задълбочаване на конструктивния диалог, постигнат на 9 декември, когато и „БСП лява България” също се включиха в промяната на Конституцията, за което им благодаря. Днес те изразиха категорично своята позиция „не”, но искам да им благодаря, защото те също са част от процеса, който тепърва започва, защото най-важните стъпки са Законът за съдебната власт и всички допълнителни законодателни промени, които трябва да бъдат направени.
Това, което направихме днес – действително даваме ново начало и нов старт за съдебната реформа, за която всеки говори през всичките тези години – от приемането на Конституцията от Великото народно събрание.
Това, което за мен и за Парламентарната група на ГЕРБ е изключително важно – че днес, заедно с колегите, които дадоха гласа си „за”, даваме възможност съдиите да избират своите съдебни ръководители. Съдиите са тези, които могат с Колегията да бъдат по-независими. Смятам, че ние трябва да бъдем гарант с новите законодателни промени, които ще бъдат приемани и през предстоящите месеци.
Защо е важно това? Защото създаването на две колегии е нещо, което беше декларирано и от Венецианската комисия. Това, което направихме и което беше немислимо в началния етап на разговорите и на дебатите, които се водиха – да отпадне тайното гласуване, знаете, че това също беше препоръка на Венецианската комисия, направихме да можем действително да дадем началото и основата на тези законодателни промени, които, убеден съм, че ще ни обединяват, но не и да ни разединяват.
Четиридесет и третият парламент е доста по-различен от Четиридесет и първия, Четиридесет и втория от момента, в който Политическа партия ГЕРБ участва в парламентарния живот на страната. Смятам, че всеки един, който изразява своето мнение, трябва да бъде достатъчно добре аргументиран.
Що се касае до днешното управление и до коалиционното споразумение, което имаме с Реформаторския блок – искам да благодаря на тези, които подкрепиха днес законодателните промени.
Колеги и приятели от Реформаторския блок, ГЕРБ се нуждае от силен партньор! ГЕРБ не се нуждае от комплексиран партньор, който да повишава градуса на напрежението и да смятаме, че това е правилният път за силна и обединена България, която е част от силна и обединена Европа! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Изразявам моето уважение и към различното мнение, но ГЕРБ и Реформаторският блок трябва да бъдат силни партньори, които заедно с останалата парламентарна подкрепа, за която специално искам да благодаря на Патриотичния фронт и на АБВ, дават възможност да правим политики, а днес повече от всякога страната ни се нуждае от това, което цяла Европа разчита за всички държави от Европейския съюз.
Разбира се, когато говорим за това, което трябва да се постигне, искам категорично да изразя, че дебатът каква съдебна реформа ни е нужна трябва да бъде воден точно от българския парламент, но в партньорство с всички институции и най-важното – неправителственият сектор да бъде включен също в този диалог. Убеден съм, че това, което днес направихме, и това, което направиха и политически формации, и парламентарни групи от ДПС, „БСП лява България”, „Атака”, ББЦ – това е парламентът и това са парламентарно представените групи, които българските избиратели определиха да представляват Четиридесет и третия парламент.
Само преди месец и половина българските избиратели дадоха много силна и ясна подкрепа за Политическа партия ГЕРБ и за всички партии, които участваха в местните избори. Не знам защо трябва да правим експерименти да се подлагаме на изпитание както ние, народните представители, преди всичко да подложим на изпитание българските избиратели и да правим послания за предсрочни парламентарни избори.
Днешното управление е без алтернатива и всеки един, който казва, че трябва да си подаде оставка и че трябва да се избере нов Министерски съвет между Реформаторски блок и ГЕРБ, това е несъстоятелна теза, колеги от Реформаторския блок! Ние трябва действително да имаме конструктивен диалог, но той трябва да бъде провеждан равнопоставено и всеки един да уважава и различното мнение.
Пожелавам успех на всички народни представители, които ще участват активно в последващите законодателни действия, за да можем действително да реализираме съдебната реформа във вид, който е възприет от обществото и покрива очакванията и на най-големите песимисти!
Искам да се обърна към господин Христо Иванов и да му кажа: господин Министър, Вие получавахте подкрепата от Парламентарната група на ГЕРБ, получавахте подкрепата от всички депутати в българския парламент и това, че някой е имал различно мнение по никакъв начин не го прави деконструктивен в диалога, който трябва да имаме. Може да разчитате на принципните позиции, които има Политическа партия ГЕРБ и Парламентарната група на ГЕРБ. Ако Вие искате да бъдете част от този процес, не се колебайте, продължете да бъдете част от него! Благодаря Ви. (Ръкопляскания ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на „БСП лява България” – председателят на групата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! „БСП лява България” не подкрепи днешните промени в Конституцията. Тези промени бяха замислени предварително още към 21 януари тази година, когато се обсъждаше в залата Стратегия за продължаваща реформа на съдебната власт. Ние подкрепихме тази Стратегия, водени от най-добри намерения за необходима реформа, но тогава ясно предупредихме, че самоцелните промени в Конституцията, които се правят много често под диктовката на едни или други групи, на едни или други прокурорски, съдийски фракции, няма да доведат до някакъв особен резултат.
Мнозинството, което днес прие тези конституционни промени, избра другия път – пътят на компромиса с всичко и с всички. Пътят на компромиса, който да сглоби този внушителен брой гласове, но този път по никакъв начин няма да подобри функционирането на системата на съдебната власт.
На второ четене ние подкрепихме балансираното формиране на квотите в съдебната власт, но в същото време продължаваме да бъдем изключителни песимисти по отношение на разделянето на Висшия съдебен съвет. Още веднъж ще заявя, че това ще води до капсулиране, до затваряне вътре в системата, затваряне и от обществените проблеми, затваряне и от проблемите, които гражданите всеки ден поставят пред нас в приемните, когато се срещаме в избирателните райони.
Аз определено смятам, че атестат за това, което се случи, са и днешните абсурдни протести пред Съдебната палата. Когато тези, които трябва да правораздават, излизат пред Съдебната палата, за да протестират срещу законодателни решения. Това е една ситуация, в която не може да има спокойствие и стабилност в съдебната система. Очевидно интересите не са се покрили с обещанията. Сделките по повод на гласуването са отменили онова, което е обещано на различни групи и групички вътре в системата на съдебната власт.
Аз определено смятам, че позицията, заявена в Стратегията за продължаваща реформа и сега включена в доклада, грешно адресира проблема. Дисфункция на Конституцията – не, уважаеми госпожи и господа, няма дисфункция в Конституцията и нямаше дисфункция в Конституцията, и това ще се докаже, когато и тези промени, приети с такова голямо мнозинство, видите, че не дават необходимите резултати. Дисфункция има в органите и в персонажите. Едва ли министърът в оставка трябва да ми дава отговор, но как е възможно Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд и тази година да не изпълни конституционните си задължения – да представи своите годишни доклади до 31 май в Народното събрание?!
Преди малко, преди заседанието, срещнах в кулоарите представляващата Висшия съдебен съвет и други членове и попитах: Вие защо не изпълнявате конституционното си задължение – нали сте цял орган, или колеги, това няма значение? Защо Вие тази година не внесохте доклада на Висшия съдебен съвет за обсъждане в Народното събрание? Защо Вие, уважаема госпожо Председател, не се поинтересувахте как не се спазва Конституцията и закона? Защо новоизбраният през февруари председател на Върховния касационен съд, който иначе държи много емоционални речи за ролята на политиците и на народните представители, не намери време да представи своя доклад пред Висшия съдебен съвет, а от там и в Народното събрание? Смятам, че това са въпроси, които трябва да си задават всички народни представители и тези, които подкрепиха тези промени, и тези, които гласувахме „против”, защото без изпълнение на Конституцията и законите, всякакви промени в тях са безсмислени. Без ясно разбиране на върховенството на закона като еднакво прилагане, изпълнение от тези, които са задължени, е невъзможно да има правова държава.
Уважаеми народни представители, отминава поредната законодателна промяна в основния закон, свързана с някакви надежди – надежди, инспирирани от внушения, надежди, инспирирани от оправдания за несвършена работа.
Знаете, че в България е прието, когато някой не си върши работата, да се оправдава с несъвършенствата на закона – в случая, с несъвършенствата на Конституцията.
Аз мисля, че Народното събрание след тази промяна, би трябвало много сериозно да обсъди къде е то в своите отговорности и в своя авторитет, защото тук другото означава рискът всеки който не си върши работата, всеки който смята, че има начин да се оправдае с лошия закон – постоянно и постоянно да изсипва проблемите в Народното събрание, а то да препуска върху чуждите отговорности и да изсипва върху себе си отговорността на другите.
Ние гласувахме „против”, защото смятаме, че от това управлението на системата на съдебната власт няма да бъде по-независимо. То ще бъде зависимо от вътрешните групи в съдебната власт, от групите, които ще се затворят още повече за обществения надзор, който иначе като функция, е възложен на Народното събрание чрез парламентарната квота.
Много внимателно трябва да се помисли, когато Народното събрание излъчва следващия път представителите във Висшия съдебен съвет, дали това не трябва да бъдат хора, несвързани със съдебната власт – несвързани със съдебната власт, защото, тя не може да съществува единствена и сама за себе си. Несвързани за съдебната власт, защото съдебната власт получава от данъкоплатците бюджет, за да функционира в името на данъкоплатците, а не на собственото си разбиране за самодостатъчност, което беше реализирано и в тези конституционни промени.
Уважаеми народни представители, смятам, че тепърва процесите ще продължават и тази конституционна промяна няма да може да ги спре без реализиране на онова здравословно взаимодействие между властите, между Народно събрание като законодателна власт, Висш съдебен съвет като представител на съдебната власт, Министерският съвет, където министърът също има своите функции, изпълнителната власт – нищо няма да се получи. Нищо няма да се получи от тържеството или недоволството на една или друга група в съдебната власт.
Уважаеми народни представители, ние не подкрепихме и поради постоянните внушения за така наречените европейски или международни модели, за така наречените препоръки на Венецианската комисия.
Уважаеми народни представители, в Германия министърът на правосъдието предлага висшите съдии за назначаване и никой не казва, че немската система е зависима от изпълнителната власт. В България постоянно местим квоти, избираме ги с две трети и в гражданите продължава да стои усещането, че тази власт е зависима.
Ние ще продължим да бъдем последователни, както бяхме и от 21 януари при първото гласуване, при второто гласуване, където с ясни мотиви подкрепихме някои от направените промени, и днес, когато гласувахме „против”. Ще бъдем последователни, защото гражданите искат друго – не театрално представяне на промени в един или друг закон, па бил той и Българската конституция, не оправдаване с несъвършенството на законите.
Гражданите на България искат друго. Те искат да спре нееднаквото приложение на Закона, което често може да се види в съдебните зали и съдебните решения. Гражданите на България искат да се облекчи достъпът до правосъдие, защото дясната политика означава и по-малко достъп до правосъдие, включително по въпросите за съдебните такси и разходите за квалифицирана юридическа помощ. Гражданите искат бързо правосъдие, защото то средностатистически е бързо... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
Средностатистически е бързо, но в някои определени казуси, които много ясно могат да се видят от работата на Инспектората, е бавно заради персонажите, които ще пострадат от правосъдието. Гражданите искат ясно кариерно развитие на магистратите, а и самите магистрати го искат по обективни критерии, разписани в закон и универсално прилагани от органите, които кадруват.
Ние от „БСП лява България” ще продължаваме да стоим зад това, което искат гражданите – в законодателната си дейност, в парламентарния си контрол и в ясните си позиции на лява България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – председателят на групата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще оставя без коментар странните твърдения на кандидатите за самоцелна парламентарна слава, че приетите и на трето четене изменения в Конституцията са на ДПС и ГЕРБ, че ДПС е успяло да осъществи целта си да извади реформаторите от властта. Ние нямаме нужда от хиперболизиране на силата си, защото имаме толкова сила, колкото ни е отредил избирателят. И ако наистина изглеждаме силни в очите Ви, то има една-единствена причина за това. Нашата сила извира от идеологическата ни определеност. Достатъчно последователни сме при отстояването на политическите позиции, заради които получаваме растящо доверие на българските избиратели. (Възглас: „Ха-ха-ха!”.)
За разлика от други, чийто вот на последните местни избори наистина заслужава едно „ха-ха”, което чухте преди малко. (Оживление. Смях. Ръкопляскания от ДПС.) Това като едно лирическо отклонение.
Уважаеми госпожи и господа, оценката за току-що приетите изменения в Българската конституция следва да е функция от отговора на въпроса: какво прие и какво можеше да приеме Четиридесет и третото народно събрание предвид на ограниченията, наложени от учредителя – Седмото велико народно събрание. Това е фундаменталният въпрос.
Нашата теза е, че Четиридесет и третото народно събрание прие възможното, което можеше да приеме, предвид на ограниченията на Конституцията. Алтернативните предложения стоят отвъд онова, което Конституцията определя като изрично правомощие на Великото народно събрание.
Уважаеми госпожи и господа! Нека назовем нещата с истинските им имена. Аз ще се обърна и към министъра на правосъдието. Чувам Вашия глас, чувам гласа на протестиращите съдии. Те казват нещо много просто: искаме истинска независимост на Съда, на съдията и твърдят, че с тези изменения, с това разпределение на парламентарна и магистратска квота в колегията на съдиите магистрати тази независимост не се гарантира и затова е трябвало да се приеме предложението на министър Христо Иванов, представен от Демократи за силна България.
Какво приехме? Съотношение 8:6. Има мнозинство на магистратите. Тази теза се оспорва от съдиите с категоричната теза, че двамата ръководители на ВАС и на ВКС, които участват по право в тази колегия, не трябва да се броят при определяне на съотношението и затова имаме шестима пряко избрани от магистратите членове на ВСС и шестима от парламентарната квота, което не осигурява независимостта на Съда.
Нали това е тезата, господин Министър? (Реплика от министър Христо Иванов.)
Аз разбирам тази теза. Питам обаче: ще приложите ли същия принцип и спрямо колегията на прокурорите и следователите? Ще кажете: „Не”. Чух Вашия глас: не, чувам го и всеки ден на улицата, защото казвате, господин Министър, има различни стандарти за устройство, несменяемост, независимост на съдиите и прокурорите.
Да, различни са стандартите в Европа предвид на тяхната различна функционалност в процеса. Многократно сме говорили за това. С това разбиране започнах и изказването си на първо четене, и изказването си на второ четене, с това започвам и изказването си на трето четене. Само че кой задава стандартите и кой има право да ги променя? Няма универсални европейски стандарти, няма и директива. Стандартите се задават от учредителя. Той е изравнил статута на съдиите, прокурорите и следователите по отношение на техния имунитет, независимост и несменяемост, независимо от различната им функционалност. Същият този учредител е казал, че промяната в статута им има абсолютно пряко отношение към принципа на разделение на властите и принципа на правовата държава и че не може обикновено Народно събрание да променя този статут.
Ако се беше приело Вашето предложение за съотношение в Съдийската колегия 8:5, съответно 6:6 в Прокурорската и съгласявайки се с подхода Ви, че не трябва да се броят административните ръководители, ние щяхме да имаме съотношение в Съдийска колегия 6:5, в полза на съдиите и 5:6 в Прокурорската колегия, в полза на парламентарната квота. Това означава пряк парламентарен контрол върху магистратите прокурори, което е директно накърняване на принципа на независимостта на съдебната власт. Не ние сме разположили Прокуратурата и Следствието като абсолютно равноправна част от гледна точка на статуса им в съдебната система.
Дали е легитимна тезата Ви, че трябва да се преучреди, трябва да се промени мястото на прокуратурата, че тя трябва да се подложи на пряк парламентарен контрол, защото това целеше предложението? Аз смятам, че това е дискусионно. Може да се спори по това. Ние дори сме готови да участваме в такъв разговор, но той не е от компетенциите на обикновено Народно събрание. И ако Вие твърдите, че тази цел е добра и по тази причина следва да се преследва с всякакви средства, дори с противоконституционни средства, тук вече няма да се съглася с Вас, защото принципът „целта оправдава средствата”, дори когато те са противоконституционни, е болшевизъм, директна изява на болшевизма като начин на мислене, който в конкретния случай се проявява в своята българска, дясна редакция като рефлекс, на който станахме свидетели.
Самият факт, че след като не мина предложението Ви за съотношението – тогава си подадохте оставката, а колегите от ДСБ напуснаха, означава, че целта им не е била съдебната реформа или конституционната промяна в нейната цялост. Партийният егоизъм се прицелва в определени персони с цел персонално овладяване на части от съдебната власт. Образно казано, Вие сте целили да имате своя Филчев, но не такъв, какъвто се случи, а такъв, какъвто си го представяхте или бяхте планирали лабораторно преди петнадесетина и повече години, преди 19 години, ако не ме лъже паметта. От гледна точка на онова, което учредителят позволява на обикновено Народно събрание, ние постигнахме възможното. Отричането на днешното постижение е проява на национален нихилизъм, който ще вреди на образа на България. Това е най-важното (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло), с което искам да завърша.
И последно, госпожо Председател. Ако някой иска по-дълбоки реформи, в това число се обръщам и към съдиите, то трябва да прозрем елементарната истина, че синонимът на радикални реформи се казва учредяване на ново Велико народно събрание, за да можем да разгърнем своята политическа воля без ограниченията, които са ни наложени. Другото са мантри, заклинания.
Днес 43-ото народно събрание си свърши работата. Идва ред на процесуалните закони и на Закона за съдебната власт. Там се проявява истинската компетентност на един министър.
Аз питам: за година и половина какво ни предложихте като промени в Закона за съдебната власт и процесуалните закони? Какво реформаторско имаме за година и половина? Едно голямо нищо! Ето това нищо трябва да бъде запълнено от новия министър на правосъдието. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли искания от други парламентарни групи?
Професор Борисов, от името на Парламентарната група на АБВ. Слушаме Ви.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Прочитам декларацията на АБВ по повод приемането измененията в Конституцията на Република България.
Политическа партия АБВ бе абсолютно убедена, а и продължава да е убедена, в необходимостта от реформа в съдебната система. Още при приемането от Народното събрание на актуализираната стратегия през януари тази година АБВ заяви, че я подкрепя с настояването на последващ сериозен и задълбочен дебат, който да направи анализ на постигнатото и да набележи конкретни законодателни мерки. АБВ първа организира среща в Народното събрание, на която поканихме всички власти. Присъстваха лично представителите на двете върховни съдилища, Главният прокурор, представители на Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието, членове на Правната комисия на Народното събрание, представители на почти всички партии и на академичната общност. На тази среща представихме Законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт – подчертавам.
Бе предложено създаването на консултативен орган по съдебната реформа към Народното събрание, в който да влязат представители на трите власти и на академичните среди. Представеният от нас Проект на Закона тогава бе подкрепен на практика от всички, но, за съжаление, това остана само на думи.
Казаното дотук ми дава основание категорично да отхвърля всички обвинения от какъвто и да е род, че АБВ всъщност сме били против съдебната реформа и, видите ли, само привидно я защитаваме.
От самото начало на дебата АБВ бе най-последователната от всички партии в отстояваните от нея виждания за това как следва да бъде реализирана тази реформа. Нещо повече – АБВ бе във висока степен на активност на провеждане на своите виждания.
АБВ всъщност първа предложи по-голямата част от промените, които сега са в основата и в същността на извършените конституционни промени: разделянето на ВСС на колегии, функциите на отделните колегии, пряк избор на членовете и така нататък. Нещо повече: всички наши предложения, които направихме и които бяха приети след това, са в пълно съответствие с препоръките, направени в последния мониторингов доклад на Европейската комисия.
И още едно важно: АБВ предложи тези промени по начин, който можеше да се реализира дори без извършване на промени в Конституцията, а само чрез изменения в Закона за съдебната власт. Те щяха да бъдат приети много бързо и можеше да се пристъпи към следващите мерки. В резултат на невъзприемането на този подход обаче бе пропиляна цяла година в безсмислени и безплодни дебати. Може би оставката на министъра на правосъдието, както и изявленията на представителите на някои политически сили през последните дни ни дават отговор на въпроса защо се случи това.
За нас този отговор е следният: в действителност основната цел на ръководещите дейността в областта на съдебната реформа не е било нейното качествено подобряване, а политическото овладяване на съдебната власт, особено на прокуратурата. АБВ категорично заявява: не на реполитизацията в съдебната система!
АБВ се надява, че новият министър ще смени подхода към съдебната реформа, тъй като досега той беше обърнат и погрешен подход. Вместо да се върви от анализ към изработване на план за действие, се тръгна от изменения в Конституцията, които не се знае дали утре няма да се окажат – или най-малко да бъдат оценени като недостатъчни или неработещи, а дори от някои хора като погрешни.
АБВ смята, че сега предприетите промени в Конституцията са първа стъпка в съдебната реформа, но изразява известно съмнение, че те ще доведат до съществено подобряване на работата и функционирането на съдебната власт или до по-бърз, справедлив и ефективен съдебен процес, като продължаваме да отстояваме виждането, че от дебата по реформата не могат да се изключат и тези, които ще трябва да я провеждат, и че следва да се използва целият капацитет на професионалната и научната област в това направление.
Затова отново подновяваме предложението си към всички парламентарно представени политически сили, към изпълнителната и съдебната власт за създаване на Съвет по съдебна реформа към Народното събрание. Призоваваме за подкрепа за създаването на този консултативен орган, който да се превърне във форум, където трите власти ще направят съответен анализ на сегашното състояние и ще обсъдят и приемат конкретен план за действие с необходимите законови промени, съответните отговорни институции, срокове и финансиране – план за истинска и дълбока съдебна реформа, от която се нуждаем всички. Успех на съдебната реформа! Благодаря, госпожо Председател. (Ръкопляскания от АБВ и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Колеги от други парламентарни групи?
Госпожа Ковачка има думата от името на Парламентарната група на БДЦ.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми от името на Парламентарната група на Български демократичен център да Ви поздравя с общия успех на нашия парламент: приемането на промените в Конституцията на Република България относно съдебната система!
Одобрението на тези промени от решително мнозинство в парламента, от голяма част на политическия спектър показва не само високата отговорност на политическия елит, постигането на политически и експертен консенсус при подготовката на промените в Конституцията, но и нещо особено важно – това мнозинство на съгласие отразява точно и обществените нагласи за засилване на съдебната ни система чрез законодателни промени! Ключът на успеха не върши работа, ако не го сложиш в правилната ключалка. Мисля, че всички ние успяхме да направим това.
Парламентарната група на Българския демократичен център бе един от вносителите на предложението за промени в Конституцията. Направихме го с разбирането и желанието да направим съдебната система по-ефективна, по-независима и по-справедлива и така да модернизираме не само съдебната система, но и обществените отношения и държавата ни като цяло.
Днес ние поставихме подписите си на одобрение под заключителните промени в Конституцията, като считаме, че най-важните от тях – разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, разпределението на квотите за тях в полза на професионалната колегия, парламентарната квота да бъде избирана с две трети от всички народни представители, както и изслушването от Народното събрание на доклада на главния прокурор, са безспорно важна крачка за цялостното укрепване и оздравяване на съдебната ни система в посока на повече независимост и прозрачност. Всички ние разбираме, че това е първа стъпка към истинска и ефективна реформа и че предстои дълъг път на промени в съдебните закони, за да се изгради нова и по-справедлива съдебна система.
Не по-малко сложен и дълъг ще бъде пътят на оздравяване на морала в съдебната система, за да можем всички спокойно да потвърдим: да, никой не е над закона.
Тук не може да се подцени ролята в този процес на взаимодействие на истински независима съдебна власт с останалите държавни власти.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Събитията през последните няколко месеца, оказващи сериозно влияние върху целия политически процес в Европа, а именно – продължаващите въоръжени конфликти в близост до нашите граници, терористичните атаки и незапомнената миграционна вълна на нашия континент демонстрират уязвимостта на модерните ни общества и необходимостта от засилване на стабилността на държавата ни. Тази стабилност е невъзможна без първото условие за нея – политическа стабилност.
Затова нашата позиция за постоянна подкрепа на провежданите у нас важни реформи по пътя на постигане на съгласие и компромиси в парламента е неотделима от стабилността в парламента. Двата процеса са свързани и според нас разделянето им може да доведе до общото им отслабване и унищожение. Трябва да намерим и укрепим общото между партиите съгласие в името на държавата, за да може това да стане водещо за всички нас и връзката реформи – стабилност, да не може да бъде разкъсвана.
Желая успех на всички! И нека да помним, че все пак той зависи от подготовката ни за него. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БДЦ и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска господин Христо Иванов – министър на правосъдието в оставка.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, като министър в оставка не планирах да искам думата, но господин Местан ми отправи, адресира към мен почти цялото си изказване. Мисля, че е важно да кажа няколко думи във връзка с аргументите, които той изложи. Него го няма, но нека те останат поне в протокола.
На първо място, няма спор и тук трябва да се подчертае, че поправките, приети днес, в огромната си част са успех. В огромната си част те са позитивна стъпка, която ще позволи оттук нататък с последващи промени в Закона за съдебната власт и в последващата еволюция в практиката по неговото прилагане да се направят много важни промени в начина на работата на органите на съдебната власт, които да подобрят и да постигнат именно онези цели, за които Вие говорихте – доверие, бързина, сигурност. Разбира се, това е факт, който по никакъв начин не бива да бъде замъгляван.
Господин Местан обоснова своята аргументация от отправната точка, че, видите ли, независимостта на съда била въпрос на различни интерпретации в различните системи в Европа. Това не е въпрос на интерпретация!
Независимостта на съда е абсолютно в основата на европейската цивилизация – такава, каквато я познаваме и би трябвало да искаме да я продължаваме, особено ако твърдим да имаме ясен либерален профил. Това е крайъгълен камък на цялата европейска цивилизация. Този крайъгълен камък, за съжаление, в разпределението на квотите беше отхвърлен от парламента, но той ще се върне и ще заеме своето място в ъгъла, в главата на ъгъла, както казва Евангелието. Сигурен съм, че това е неизбежно.
Господин Местан се позовава на Решение № 3 от 2003 г., за да изгради своята аргументация, че обикновено Народно събрание не би могло да направи разлика на база на функционалните разлики в третирането на прокуратура и съд. Но той удобно и винаги в своето изложение забравя едно последващо решение. Господин Местан, благодаря, че се върнахте.
Забравяте последващо решение на Конституционния съд – Решение № 8 от 2005 г., където Конституционният съд изрично казва, цитирам по памет: „Макар съдът, прокуратурата и следствието да са придадени като част от съдебната власт, те не са и не могат да бъдат равнопоставени. Носител на независимостта на съдебната власт – основен носител, е съдът. Решението излага достатъчно аргументи за това, че разлики в тяхното третиране трябва да бъдат направени. `
Господин Местан се позовава на Решение № 3 от 2003 г., за да изгради своята аргументация, че Обикновено народно събрание не би могло да направи разлика на база на функционалните разлики в третирането между прокуратура и съд, но той удобно и винаги в своите изложения забравя едно последващо решение. Благодаря, господин Местан, че се върнахте. Забравяте едно последващо решение на Конституционния съд и това е Решение № 8 от 2005 г., където Конституционният съд изрично казва, цитирам по памет: макар съдът, прокуратурата и следствието да са придадени като част от съдебната власт, те не са и не могат да бъдат равнопоставени. Основен носител на независимостта на съдебната власт е съдът. И решението излага достатъчно аргументи за това, че разлики между тяхното третиране трябва да бъдат направени.
Господин Местан, това наистина е абсолютно ценностен въпрос за мен лично и моето решение беше индивидуално. Нищо по-малко от моята оставка не можеше да бъде дадено, за да се чуе тази тема и тази ценност. Това беше моят мотив.
Аз съм уверен и се надявам, че макар и изказването Ви да беше доста остро по мой адрес, темата, която поставям и днес пред Вас, ще остане на дневен ред и ще намери парламента и в работата си по Закона за съдебната власт, и по неизбежните последващи поправки в Конституцията, които да се заемат с наистина належащия политически въпрос за демократичната отчетност, а не политическия контрол върху прокуратурата и фигурата на главния прокурор, който, независимо от това кой заема този пост, остава извън необходимата система на контрол и противотежести.
Казахте, че съм оставил пълна нула.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Като закони, внесени тук.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Да, като закони. Позволете ми все пак да коригирам това изказване. Не заради себе си, никога не съм се изтъквал и няма да започна да го правя сега, но защото е хубаво да се знае – ние оставяме един много обхватен Проект за изменение на Закона за съдебната власт, който адресира огромната част от препоръките.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Къде е?
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Ще Ви отговоря къде е. Адресира огромната част от мерките, залегнали в стратегията. Не сме го внесли поради причина, че чакахме да видим как в крайна сметка ще се структурират измененията в Конституцията. Той е обявен за публично обсъждане още през лятото, премина през наистина безпрецедентно количество професионални дискусии със съдии и прокурори, които се включиха, от цялата страна.
Моята наследница ще наследи нашите предложения. Тя ще вземе своите политически решения…
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Не е избрана още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, колеги, не се обаждайте от място.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Аз не твърдя, че е избрана, но аз съм си подал оставката и някой ще застъпи на мое място. Нали така?
Тя ще наследи този проект и нашите решения, ще наследи и цялото богатство на професионалната дискусия по тях, ще прецени какво от тях ще внесе, но това не е нула, това е богат материал за работа и на колегата, който ще поеме след мен, и на парламента.
И накрая, позволете ми да кажа: аз намирам за абсолютно смешни твърденията, които се правиха през цялата тази година, че цел на моята работа, и тук всеки отговаря за себе си, е била персонална смяна, въпреки че аз бях вероятно един от малкото политици, или действащи лица на терена на политиката, който през цялото време твърдеше, че не бива да се допуска предсрочно разпускане на Висшия съдебен съвет, независимо често трудните отношения, които имахме с него, независимо от факта, че идеята, че един министър на правосъдието с нивото на подкрепа, с което аз разполагах, трябва да е луд, за да си мисли, че може да атакува позицията на главен прокурор, камо ли пък да определя кой ще я заеме.
В този смисъл желанието на някой да има свой Филчев – тази Ваша фраза, увисва в пространството, господин Местан. Аз няма да атрибутирам това желание.
И ще завърша с това – нека да работим за това повече никога никой да не може да иска и политически да си справи сметките да има свой Филчев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз не съм самоцелно критичен към Вас, дори не смятам, че съм бил критичен. Първо, не визирах Вас в желанието за намирането, създаването на новия Филчев, защото 19 години назад Вие не бяхте министър, не бяхте част от този лабораторен план. Така че визирах по-скоро политическите Ви представители в Четиридесет и третото народно събрание.
Второ, моля да приемете уговорката ми, че никога не съм поставял под съмнение наличието не само на европейски, но на световен стандарт, когато говорим за демокрации, относно независимостта на съдебната власт. Казах, че няма универсални стандарти за мястото и статуса на прокуратурата и на следствието. Тук имаме различни стандарти и затова не можем да имаме предвид стандарти в други държави, в които Ваши колеги назначават главните прокурори. Казвам, че това е допустим разговор, но не в рамките на Обикновено народно събрание. Това е въпрос на преучредяване. И тук вече поставям въпроса за Великото народно събрание като синоним на дълбоката реформа в съдебната власт.
Няма да минем без това, господин Министър, както няма да мине този разговор и без градивната роля на Движението за права и свободи. Аз и сега съм готов на разговор с Вас предвид на факта, че сте човекът, който постави тази реформа в центъра на публичния интерес, независимо в какво качество ще бъдете. Готов съм и сега на този разговор, но искам още веднъж да покажа на Вас и на колегите, че ВСС сега, преди разделянето, е конструиран така, че ако извадим тримата големи, парламентарната квота 11 е равна на квотата на пряко избраните магистрати – нещо, което се запазва и в Колегията на съдиите, и в Колегията на прокурорите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Просто това е онова, което ни позволява Конституцията.
И моля от тук нататък, националноотговорно е за конституционните промени да говорим обективно, а не партийно пристрастно, да не позволяваме на партийното его да погълне днешния голям успех на Четиридесет и третия парламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам почивка до 12,20 ч.
Продължаваме с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ.
В началото стигнахме до § 6 и го гласувахме.
Сега очаквам от господин Иванов да докладва § 7.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 21 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „и Националния център по опазване на общественото здраве” се заменят с „Националния център по обществено здраве и анализи и Изпълнителната агенция по околна среда”.
2. Алинея 10 се изменя така:
„(10) Работата на експертния съвет се обезпечава:
1. по извършване на оценка по смисъла на ал. 6 – със средства от Европейската агенция по химикали, в съответствие с чл. 14 (1) от Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 г. относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ, L 107/6 от 17 април 2008 г.);
2. по изготвяне на мотивирано предложение и разглеждане на предложения по смисъла на ал. 7 и 9 – със средства от бюджета на Министерството на околната среда и водите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по § 7 в редакцията на Комисията, параграфи 8, 9 и 10 по вносител, подкрепени от нея? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 в редакцията на Комисията и трите параграфа – от 8 до 10 по вносител, подкрепени от нея.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преди да продължите, господин Иванов, една процедура, колеги. По-рано днес гласувахме в седмичната програма Проект за решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Тъй като различни парламентарни групи заявиха желание да проведат среща с госпожа Екатерина Захариева, предлагам този Проект за решение да бъде обсъден и гласуван като т. 1 в програмата ни за петък.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Да се договарят ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В наименованието на Глава шеста думите „Регламент № (ЕО) 689/2008” се заменят с „Регламент (ЕС) № 649/2012”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи с номера от 11 до 18? Няма.
Гласуваме анблок тези параграфи.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. След чл. 22ж се създава Глава шеста „а” с нови чл. 23, 24 и 24а и чл. 24б:

„Глава шеста „а”
Мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 98/2013
Чл. 23. Прекурсори на взривни вещества под ограничение по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 98/2013 не се предоставят, въвеждат, притежават или използват от масовия потребител.
Чл. 24. В съответствие с чл. 5 на Регламент (ЕС) № 98/2013 икономическите оператори етикетират или се уверяват, че е поставен етикет на прекурсорите на взривни вещества под ограничение, в който се посочва, че закупуването, притежаването или използването на прекурсори на взривни вещества под ограничение от масовия потребител е забранено.
Чл. 24а. (1) Министерството на вътрешните работи е национално звено за контакт по смисъла на чл. 9 (2) от Регламент (ЕС) № 98/2013.
(2) Икономическите оператори докладват на националното звено за контакт по ал. 1 всички подозрителни транзакции или опити за такива и значителни липси и кражби на веществата, посочени в Приложение I и Приложение II на Регламент (ЕС) № 98/2013, в съответствие с разпоредбите на чл. 9 (3) и (4) от същия регламент.
(3) Докладването по ал. 2 се извършва при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
Чл. 24б. Задълженията по чл. 9 (6) от Регламент (ЕС) № 98/2013 се изпълняват чрез осигуряване на достъп до насоките за прилагане на Европейската комисия на същия регламент на интернет страниците на Министерството на здравеопазването и на Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 19 в редакцията на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. Наименованието на Глава седма се изменя така: „Контрол върху химичните вещества в самостоятелен вид, в състава на смеси и в изделия”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 навсякъде думите „Регламент (ЕО) № 689/2008” се заменят с „Регламент (ЕС) № 649/2012”.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Когато се установи, че пуснато на пазара химично вещество в самостоятелен вид, в състава на смес или в изделие, смес и/или биоцид не съответства на разпоредбите на този закон, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и/или на регламентите, посочени в чл. 1, т. 3, и веществото, сместа и/или биоцидът представлява риск за здравето и безопасността на хората и/или околната среда, министърът на здравеопазването и/или министърът на околната среда и водите или оправомощени от тях длъжностни лица може да разпоредят незабавно и ефективно изтегляне на веществото, сместа и/или биоцида от пазара за сметка на лицата, отговорни за пускането на пазара или изземване от крайния потребител.”
3. В ал. 7 накрая се добавя „и/или за околната среда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по параграфи с номера от 20 до 23 включително? Няма.
Гласуваме анблок четирите параграфа.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В чл. 30 се правят следните изменения:
„1. В ал. 3 думите „или регистриран биоцид с нисък риск” се заличават.
2. В ал. 5, изречение първо думите „пускането на пазара” се заменят с „по реда и в срока, предвидени в чл. 55 (1) от Регламент (ЕС) № 528/2012 предоставянето на пазара или употребата”, а изречение второ се заличава.
3. Алинея 7 се отменя.
4. В ал. 8 думите „съгласно тарифата по чл. 19щ, ал. 1, т. 26” се заменят с „по чл. 19, ал. 1, т. 20”.
5. Алинеи 9 и 10 се отменят.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. Създава се чл. 30а:
„Чл. 30а. (1) Министърът на здравеопазването по предложение на министъра на вътрешните работи може временно да забрани или да ограничи предоставянето, притежаването и използването на вещества, които не са включени в Приложение I и Приложение II на Регламент (ЕС) № 98/2013, в съответствие с чл. 13 (1) от същия регламент.
(2) Министърът на здравеопазването по предложение на министъра на вътрешните работи може допълнително да ограничи или забрани предоставянето, притежаването и използването на вещества от Приложение I и Приложение II на Регламент (ЕС) № 98/2013, в съответствие с чл. 13 (2) и (3) от същия регламент.
(3) При прилагане на мярка по ал. 1 и/или ал. 2 министърът на здравеопазването незабавно информира за това Европейската комисия и другите държави членки, като излага мотивите за своето решение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27:
„§ 27. В чл. 33 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите „химични вещества” се поставя запетая и думите „и/или смеси” се заменят със „смеси и/или изделия”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Директорите на регионалните здравни инспекции в съответствие със своите правомощия спират пускането на пазара и/или употребата на химични вещества, смеси, в т. ч. биоциди, и/или изделия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи с номера от 24 до 30 включително? Няма.
Гласуваме анблок тези параграфи.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на подразделението.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31:
„§ 31. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр...) в чл. 82 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 след думата „продукти” текстът до края се заличава;
б) точка 5 се изменя така:
„5. контролните органи по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси – по отношение на ограниченията за пускането на пазара и употребата на определени опасни вещества, смеси и изделия с цел опазване на човешкото здраве;”
в) точка 6 се отменя.
2. В ал. 2 думите „т. 2 – 6” се заменят с „т. 2 – 5”.
3. В ал. 4 думите „т. 2 – 6” се заменят с „т. 2 – 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 31? Няма.
Гласуваме този параграф в редакцията на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33, който става § 32, и предлага следната редакция:
„§ 32. (1) Издадените до влизането в сила на този закон по реда на отменения чл. 19г, ал. 1 разрешения за пускане на пазара на биоциди запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени, при спазване на условията за разрешаване.
(2) Лицата, притежаващи разрешения, извън тези по ал. 1, подават в едномесечен срок от влизането в сила на този закон в Министерството на здравеопазването документи, доказващи, че доставчикът на активните вещества или доставчикът на биоцида е включен в списъка на Европейската агенция по химикали по чл. 95 (1) на Регламент (ЕС) № 528/2012 за продуктовите типове, към които спада биоцидът, които може да бъдат писма за достъп по смисъла на чл. 3 (1), буква „у” от същия регламент, договори, фактури и други.
(3) Ако в едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, извън тези по ал. 1, не подадат документите по ал. 2 или подадените документи не доказват, че доставчикът на веществата или доставчикът на биоцида е включен в списъка на Европейската агенция по химикали по чл. 95 (1) на Регламент (ЕС) № 528/2012, министърът на здравеопазването отменя издаденото разрешение за пускане на пазара на биоцид.
(4) Издадените до влизането в сила на този закон разрешения за пускане на пазара на биоциди, извън тези по ал. 1, за които са подадени документите по ал. 2, запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени, при спазване на условията за разрешаване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34, който става § 33, и предлага следната редакция:
„§ 33. (1) Лицата, които до влизането в сила на този закон притежават разрешения за пускане на пазара на биоциди, представляващи смеси по смисъла на Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP) и класифицирани съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 2, подават в Министерството на здравеопазването заявление за изменение на разрешението в срок до 1 юни 2017 г., към което прилагат:
1. предложение за класифициране и етикетиране на биоцида съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP);
2. резюме на основанията за предложеното класифициране и етикетиране на биоцида, в т.ч. използвани методи, данни, изчисления, критерии и други;
3. документи, потвърждаващи всички данни за химичните съставки и за биоцида, посочени в резюмето, в т.ч. протоколи от изпитвания, информационни листове за безопасност съгласно Приложение II на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и други;
4. декларация за идентичност на химичния състав и на всички други данни за биоцида със състава и данните, въз основа на които е издадено първото разрешение;
5. проект на етикет на биоцида на български език;
6. информационен лист за безопасност на биоцида на български език съгласно изискванията на Приложение II на Регламент (ЕО) № 1907/2006.
(2) Документите по ал. 1 се представят на български език, един екземпляр – на хартиен, и три екземпляра – на електронен носител, придружени с декларация за идентичност на представената информация – на хартиен и на електронен носител.
(3) Издадените до влизането в сила на този закон разрешения, за които в срока по ал. 1 са подадени заявления за изменение на разрешението, запазват своята валидност при спазване на условията за разрешаване.
(4) Министърът на здравеопазването отменя издадените до влизането в сила на този закон разрешения, за които в срока по ал. 1 не са подадени заявления за изменение.
(5) Министърът на здравеопазването преразглежда издадените разрешения по ал. 1 в случаите и по реда на чл. 18г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 34, и предлага следната редакция:
„§ 34. Разпоредбата на чл. 18и, ал. 2 се прилага след създаването на необходимите технически и организационни условия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 35 и предлага следната редакция:
„§ 35. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда наредбата по чл. 21д, ал. 1 в съответствие с него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи от 32 до 35 включително по доклада на Комисията и в редакцията на Комисията? Няма.
Гласуваме, колеги.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 37 Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси.

Преминаваме към следващата точка:
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2020 И ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕТО Й.
Постъпил е доклад на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
Очакваме министър Москов в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, в очакване на министъра на здравеопазването предлагам допуск в залата на заместник-министър Персенски и на началник дирекция „Медицински дейности” госпожа Евелина Георгиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА:
„ДОКЛАД
относно Национална здравна стратегия 2020, № 502-03-20, внесена от Министерския съвет на 13 ноември 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 декември 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Национална здравна стратегия 2020, № 502-03-20, внесена от Министерския съвет на 13 ноември 2015 г.
В заседанието взеха участие: доктор Петър Москов – министър на здравеопазването, доктор Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, представители на синдикални, съсловни и неправителствени организации в областта на здравеопазването, както и национални консултанти по различни медицински специалности.
Одобрената с Решение № 901 на Министерския съвет от 12 ноември 2015 г. Национална здравна стратегия 2020 беше представена от министъра на здравеопазването доктор Петър Москов. В изложението си министър Москов поясни, че приемането на Национална здравна стратегия е предварително условие 9.3 на Споразумението за партньорство, което очертава помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Националната здравна стратегия 2020 е стратегически документ, който рамкира политиката на здравеопазването и изразява стремежа на държавата за избор на национален път за развитие на системата за здравеопазване.
В Стратегията е определена Визия за развитие на здравеопазването в България до 2020 г., когато страната трябва да е в състояние да гарантира на своите граждани здравно благополучие, високо качество на живот и намаляване на здравните неравенства чрез всеобхватна, справедлива, устойчива и осигуряваща високо качество здравна система.
Като обективен израз на фокусирането на здравната политика върху устойчивото подобряване на здравето на българките граждани във всички възрастови групи са определени следните национални здравни цели до 2020 г.:
1. Снижаване на смъртността при децата от 0-1 годишна възраст до 6.8 на 1000 живородени деца;
2. Снижаване на смъртността при децата от 1-9 годишна възраст до 0.24 на 1000;
3. Снижаване на смъртността при подрастващите и младите хора от 10-19 годишна възраст до 0.28 на 1000;
4. Снижаване на смъртността при лицата в икономически активните групи от 20-65 годишна възраст до 4.19 на 1000;
5. Увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст до 16,4 години.
Въз основа на националните здравни цели са разработени три приоритета на стратегията:
Приоритет 1. „Създаване на условия за здраве за всички през целия живот”.
Приоритет 2. „Развитие и управление на справедлива, устойчива и ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултати”.
Приоритет 3. „Укрепване капацитета на общественото здравеопазване”.
Всеки един от посочените приоритети съдържа задачи за изпълнение. На базата на посочените три приоритета са изготвени деветнадесет ключови политики и план за действие:
Политика 1.1. Здраве за майките и бебетата ( от 0 до 1 година);
Политика 1.2. Здраве за децата и юношите (от 1 до 19 години);
Политика 1.3. Здраве за хората в работоспособна възраст (от 20 до 65 години);
Политика 1.4. Здраве за възрастните хора (над 65 години);
Политика 1.5. Опазване и подобряване на психичното здраве;
Политика 1.6. Възможно най-добро здраве за хората с увреждания;
Политика 1.7. Здраве за уязвими групи;
Политика 2.1. Осигуряване на финансова устойчивост на системата на здравеопазване;
Политика 2.2. Осигуряване на качествени, ефективни и достъпни лекарствени продукти ;
Политика 2.3. Развитие на интегриран модел на спешна медицинска помощ;
Политика 2.4. Развитие на първичната извънболнична помощ, подкрепена от високотехнологична специализирана помощ;
Политика 2.5. Оптимизирана болнична помощ;
Политика 2.6. Развитие на електронното здравеопазване;
Политика 2.7. Развитие на човешкия капитал в системата на здравеопазване;
Политика 2.8. Осигуряване на качеството и безопасността на медицинското обслужване;
Политика 2.9. Ефективно стратегическо и оперативно управление на здравната система;
Политика 3.1. Промоция на здраве и профилактика на болестите;
Политика 3.2. Надзор на заразните болести;
Политика 3.3. Ефективен и качествен държавен здравен контрол.
По време на заседанието беше проведено задълбочено обсъждане на предложените националните здравни цели, приоритетите и политиките в Националната здравна стратегия 2020.
След проведената дискусия и гласуване при следните резултати: „за” – 12, „против” – няма и „въздържали се” – 4, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме решение за приемане на Национална здравна стратегия 2020, № 502-03-20, внесена от Министерския съвет на 13 ноември 2015 г., като от Проекта на Стратегия да отпаднат снимковия материал и информационните квадрати.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Национална здравна стратегия 2020
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето
РЕШИ:
Приема Национална здравна стратегия 2020 (приложение).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
От името на вносителя – господин министър?
Стратегията е ясна.
Дебатът е открит.
Има думата за изказване господин Емил Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги, Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г. наистина е стратегически документ, който всяка уважаваща сe държава, особено членка на Европейския съюз, трябва да има.
Прави впечатление фактът, че буквално още на страница четвърта Стратегията започва с това, че е приета от Министерския съвет на 21 септември 2013 г. Всички ние си спомняме, че тя беше приета, беше гледана в Здравната комисия, мисля, че през месец май миналата година и след това трябваше да бъде гледана в залата.
Още през месец януари в Споразумението за партньорство – на 15 януари, е записано, отчетено в Брюксел, че това нещо вече се е случило, че се изпълнява здравната Стратегия.
Тук следват сакралните въпроси: кое наложи настоящата здравна Стратегия да бъде актуализирана, тоест коренно да бъде променена от това, което миналата година гледахме? Да не би да го наложи приетият доклад за здравето – отварям скоба за колегите, да припомня, че в Закона за здравето пише: „До три месеца преди приемане на бюджета за следващата финансова година министърът трябва да представи доклад за здравето на нацията, в който трябва да посочи какво е изпълнено, какви са проблемите, какви мерки се предприемат.” Естествено, на въпроса в Здравната комисия къде е докладът за здравето, министър Москов отговори: „Такъв доклад, признавам, няма – ще има догодина”, вероятно пак препращайки ни към сакралната дата 1 април.
Направихме си труда с колегите, прочетохме здравната Стратегия и открихме някои неща, които не мога да не споделя.
Още на страница 58 се казва, че „основният пакет здравни дейности трябва да бъде подкрепен чрез допълнително здравно осигуряване”, а знаем, че от три години такова няма.
На страница 59 се казва, че „на здравноосигурените трябва да бъде осигурена възможност да ползват здравни услуги извън регламентирания ред чрез договор за медицинска застраховка”. Значи някой се сети, че вече има медицинско застраховане.
На страница 60 се говори, че „пакетът от здравни дейности в извънболнична помощ трябва да бъде увеличен, че трябва да се увеличат средствата за профилактична дейност”. Само преди няколко седмици, гледайки бюджета за следващата година, видяхме, че няма нито грам увеличаване на средствата в извънболнична помощ, средствата за профилактика. Какво се случва? Защо го няма?
На 61 страница, колеги, има нещо много любопитно за тези, които се вълнуват от темата: „трябва да бъдат създадени адекватни условия за развитие на доброволното здравно осигуряване чрез медицински застраховки”. Колеги, тук има една думичка оксиморон – нещо, като дървено желязо – хем доброволно осигуряване, хем медицински застраховки. Или някой – далеч съм от мисълта, че министърът не знае разликата – вероятно някой го е подвел, а той просто е пропуснал да види какво подписва най-накрая.
Естествено, на страница 63 дежурното „устойчиво повишаване на средствата за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт”. Видяхме бюджета за следващата година – процентът е абсолютно същият.
Нещо много интересно на страница 63:
„т. 2. 1. 6. използване на публично-частното партньорство във финансирането на здравната система”.
Колеги, от една година Законът за публично-частно партньорство го няма. Най-интересното, виждам, че един колега ме гледа съсредоточено, е на страница 89 „създаване на механизми за осъществяване на конкурентен подбор на база обективни и прозрачни критерии за избор на изпълнители за медицински услуги и финансиране с публични средства”.
Колеги, каква конкуренция? Нали преди два месеца приехме Закона за здравното осигуряване, където пише, че Министерският съвет с наредба ще определя Касата с кого ще сключва договор. Това ли е конкуренцията, за която пишете в тази здравна Стратегия?
Колеги, спирам дотук с примерите в тази Стратегия – те са много повече, които будят недоумение, меко казано.
С две думи: с целите, записани в Стратегията, които така подробно бяха изброени в доклада на Здравната комисия, няма нормален човек, който да не се съгласи. Естествено, ние сме съгласни с тях.
Пътищата по които обаче това ще стане, мерките, които са разписани, категорично няма как да се съгласим с тях. Честно казано, бихме се съгласили дори и с картинките в Стратегията, бихме се съгласили и със снимката на титулната страница, но с мерките и начина, по който това се предлага, няма как да се съгласим.
Колеги, какво се случи? От една страна, имаме пожелателни цели, от друга страна, какво наблюдаваме една година? Една година наблюдаваме затруднен достъп до здравеопазване, една година наблюдаваме нещо фрапиращо: разделяне на пакета на две – допълнителен и основен; разделяне на хората на здравноосигурени по основния пакет и по допълнителния; разделяне на хората, които имат достъп, и които нямат. Бих продължил и нататък – на социално значими, на социално незначими. Това е нещо, с което ние няма как да се съгласим. Няма как да се съгласим, че в тази Стратегия не е написано нищо за държавната собственост, държавните болници, за болниците, чиито задължения минават над 500 милиона – болници, за които никой не говори какво се случва. Нееднократно съм казвал, че в един момент министърът на здравеопазването, който и да е той, ще се окаже генерал без армия – без болници.
Давам само един пример: прословутото обединение на Александровска болница. Вече няколко месеца минаха, неофициалните резултати, които имаме, защото официалните все още не ни се предоставят, са потресаващи. Болниците трупат задължения след задължения. Нали това обединение трябваше да доведе до по-ефективно използване на средствата?!
Уважаеми колеги, повтарям, с пътищата за постигането на целите ние не сме съгласни. Израз на това наше несъгласие е фактът, че двата основни законопроекта – Законът за здравното осигуряване и Законът за лечебните заведения, са в Конституционния съд. Там категорично сме изразили несъгласието ни с провежданата политика.
Всъщност тук наблюдаваме едно нещо: заявяват се едни цели, нещо съвсем друго се случва. Или може би старата шопска приказка: „Не ме слушай какви ги говоря, гледай ме какви ги върша”, е в действие и тук.
Господин Министър, тази здравна Стратегия остава едно добро пожелание, но през изминалите дни разбрахме – освен че българските пациенти не Ви вярват, освен че от опозицията не Ви вярваме, вече сме наясно, че дори и Вашите колеги не Ви вярват. Така че никой не вярва на министъра и ние няма как да подкрепим такова нещо, подписано от него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райнов.
Реплика?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Райнов, Вие казвате, че ние споделяме целите. Тук обаче отсъства една основна цел.
Виждам, че на страница 48 се казва, че в Европейския съюз – 24,2% от населението на Европейския съюз е било изложено на риска от бедност. В българската Стратегия се пише, че в Европейския съюз е 24,2. Никъде в този документ не се поставя въпросът, че по официални данни, неоспоряеми от никого, 47 – 48% от българските граждани, господин Министър, живеят в риска от бедност.
Тук, където пишете за уязвимите групи, с един политкоректен тон сте ни описали разни чудеса. Най-големият проблем в България, включително свързан със здравеопазването, е въпросът за невъзможния достъп на огромна част от българското население до здравеопазване. Разбира се, и до образование и прочие. Този проблем в България не съществува. Иначе тази Стратегия я приемате, за да се усвояват едни европейски пари – тя е необходимо условие. Никъде в тази Стратегия няма изведена пред скоби тази пропаст в България: 47 – 48%, живеещи в риска от бедност. Тогава да се подредят и другите цели. Иначе тези цели са общи приказки.
Когато имаш такъв огромен процент – половината от българските граждани, живеещи в риска от бедност, отличаващ България от другите страни на Европейския съюз, съвсем друго се случва вече и с останалите написани неща – картинки и работи, в този иначе доста непестящ хартията документ.
Наистина този разказ за по-добро бъдеще, както е казал министърът, се оказва разказ без покритие. Това е един разказ, който ангажира заседателното време на Народното събрание и по никакъв начин не отразява действителните проблеми в България. Така че, господин Райнов, всичките цели са по дяволите, след като няма правилно разбиране на ситуацията в България. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Заместник-председател.
Уважаеми колеги! Господин Миков, Вие сте напълно прав – затова казах, че целите са едно, но изпълнението, което се случва, е съвсем различно. То задълбочава проблемите. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Виждам, че ръкопляскате, колеги, но това, което дори тук свенливо и много екзактно, е записано в Стратегията е, че ежегодно 4% от българските граждани изпадат под границата, под прага на бедността, заради плащания – лични плащания, в здравната система, а не всички, колежке, могат да си го позволят това плащане в здравната система. Наистина тук няма решение на нито един от глобалните проблеми в българското здравеопазване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райнов.
Думата за изказване има народният представител Тунчер Кърджалиев, след него Валери Жаблянов.
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа! (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля, колеги, дайте да бъдем по-спокойни.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: По отношение на Националната здравна стратегия, особено тези, които четат и се интересуват от българското здравеопазване, могат дълго, могат с часове да говорят, още повече, че има и много други паралелни теми, свързани с Националната здравна стратегия. Тази стратегия, както каза и колегата Райнов, е обсъждана, и то неведнъж – три-четири пъти в предходния мандат в Комисията по здравеопазването, не се прие поради липса на време, но може би по-същественото е, че нямаше и достатъчно воля – това трябва да го призная, за да сме коректни.
Ние от ДПС също не бяхме напълно съгласни с предходната стратегия. Ако направим обективен анализ и при наличие на същите като факти обстоятелства, параметри, проблеми, няма как констативната част в настоящата Стратегия да се различава драматично от предходната, предложена от предния министър на здравеопазването. Същото мога да кажа и по отношение на целеполагането, имайки предвид европейски примери за подражание, имайки предвид световни стандарти в здравеопазването. Няма как да има съществени отлики и в тази част от Стратегията.
Ние сме съгласни, особено имайки предвид и растящите предизвикателства пред българското здравеопазване, а защо не и глобалните тенденции, че в една модерна държава непременно трябва да има визия, непременно трябва да има стратегия за развитие на здравеопазването, и то в случая през призмата и на евентуални здравни реформи.
Със съжаление отчитаме обаче, че така и концептуално на надпартийно ниво не се обединиха и утвърдиха точно тези експертни илюзионерски усилия за консенсусно или ако не консенсусно, то поне като единно трасе на провеждане на тези реформи и като бъдеще на здравния модел.
За съжаление, с огорчение го казвам, конфронтационният стил, високомерният подход, който препятства диалога, е основната причина, за да не бъде осъществена тази цел.
Преди няколко месеца ние подкрепихме концепцията „Цели за здраве 2020”, защото приехме, че е европейска рамка, която поставя на стабилни основи българското здравеопазване. Ние изразихме съгласие с констативната част, изразихме съгласие с целите, които са универсални на едно здравеопазване. Там нямаше инструменти за действие и поради това ние приехме тази Стратегия. Здравеопазването не е лошо или добро. По презумпция има едно здравеопазване и то е добро. Аз приемам като оксиморон израза „лошо здравеопазване”. Здравеопазване или има, или няма. Поради тази причина – тази концепция „Здраве 2020” мислехме, че е целесъобразна, имайки предвид това, че това трасе беше оказано от Стратегията.
Настоящата Стратегия има същите достойнства, структурирана е по аналогичен начин. Съгласни сме, че трябва да бъде актуализирана, имайки предвид евентуално ново законодателство през последния период, нови предизвикателства, нови параметри. От друга страна обаче, кой знае какво не се е променило през тази една година. Вярно е, че има две корекции в два закона – Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, но и двата закона са в Конституционния съд и чакат своята съдба.
Също така, може би, ако трябва да отбележим новото – това е една дузина хаотични идеи на Министерството на здравеопазването, някои дори, според нас, граничещи с абсурда.
Трябва да отбележим коректно, че сме съгласни с трите приоритета, отбелязани в Стратегията, а именно „здраве за всички през целия живот”, „ефективна здравна система”, и трето „укрепване капацитета на общественото здравеопазване”.
С някои резерви дори бихме подкрепили мерките, целящи да се генерират цитирам: „икономически растеж, социално включване, борба с бедността, здравно благополучие и ново качество на живот”.
От парламентарната група няма да подкрепим настоящата Стратегия поради друга причина. Имайки предвид убедеността ни в точно определен модел като бъдеще на здравната система в страната и последователната ни защита на този модел през последните години, особено виждайки го разгърнат, функциониращ и ефективен в други държави, ние не сме съгласни с инструментите, с които се предлага постигането на целите в настоящата Стратегия.
Моделът, за който се говори тук, според нас, не е подходящ за Република България. На стр. 65 се споменава за: „доброволно осигуряване чрез медицински застраховки”, явно като развитие на един министър на финансите от
2011 г., с противоречива атестация, който реши тогава и превърна здравноосигурителните дружества в здравно застрахователни.
На стр. 67 в рубриката „Мерки” има тема наречена „Стимули за развитие на доброволно здравно застраховане”.
Неведнъж сме казвали, според нас, този модел на здравнозастрахователна система не е удачният за български условия и за здравеопазването, най-малко защото не е в унисон с начина на иницииране на здравноосигурителния модел през далечната 2000 година. Не сме съгласни и с плана за действие, и с финансовия план, където по същия начин виждаме същите пороци.
Ние сме убедени, че стратегически правилното, глобалното, кардиналното решение е демонополизацията – неведнъж и два пъти сме твърдели това със съответни доказателства, които внасяме, дори и този модел да стартира с надграждащ подвариант, а след това да има пълна демонополизация.
Това е според нас лекарство за системата и единственото, което би довело до благотворни резултати за българското здравеопазване. Това положение, разбира се, трябва да бъде съчетано и с укрепване на солидарния модел на българското здравеопазване, включващ, разбира се, свободната конкуренция между лечебните заведения с качество, свободната конкуренция на изпълнителите на медицинска помощ с обслужване за пациенти. Свободният избор на пациентите, имайки предвид първите две положения и здравните каси, в случая, трябва да следват, според нас, само избора на пациента със заплащане на извършените услуги.
Когато цялата тази констелация от обстоятелства бъде налице и е под балансираната регулация на държавата, но ненадхвърляща конституционния праг, когато освен това най-сетне след огромно чакане заработи електронното здравеопазване с всичките му компоненти, според нас, тогава ще има и ефективна здравна система.
За съжаление, ние не виждаме нищо от казаното тук в Националната здравна стратегия.
И за финал, тази Стратегия очевидно ще бъде приета не заради други, само заради политически аргументи, коалиционна целесъобразност, институционална целесъобразност и може би, както каза и преждеговорившият оратор, за да се усвояват европейски пари и режат лентички, разбира се, като според нас компенсация на управленска немощ, а също – удовлетворяване на политическото тщеславие. Но дори и Националната стратегия да се приеме като фундамент на една здравна реформа, самата реформа няма как да е по силите на един-единствен субект, в лицето на министъра на здравеопазването. Рано или късно, забелязал съм, че всеки министър разбира, че такава деликатна и консервативна обществена система, каквато е здравеопазването, изисква да има перманентни усилия за безпристрастен и дори надпартиен подход и една константна цел, а именно максимален, или поне на критично ниво, приемлив и възможен консенсус. Поради всички тези причини ние няма да подкрепим Националната здравна стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кърджалиев.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има народният представител Валери Жаблянов, след него Димитър Байрактаров и Хасан Адемов, по реда на записване.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлаганата Здравна стратегия, внесена с доклад за първо гласуване, е изключително любопитен документ. Първо, искам да започна с това, че го препоръчвам на всички колеги да го прочетат, защото съм убеден, че едва ли заради времето, с което разполагаме, някой се е постарал да му обърне внимание.
Искам да започна с целта на тази Стратегия. Всяка една стратегия, независимо за какво е тя, включително и тази за здравеопазването би следвало да даде отговор на основните въпроси, пред които е изправено общественото здраве и личното здраве в България в момента. Основните въпроси! Те бяха натрупани в един продължителен период, в който беше приета нова система за здравеопазване, в която, както знаем, беше премахната на практика доболничната помощ, чрез въвеждането на личните лекари. Днес в тази Стратегия ние с учудване четем – там, където пише в главата за нейната финансова стабилност, едни странни разсъждения, може би на финансисти – защо се налага в България непрекъснато да растат разходите за здравеопазване, непрекъснато да растат бюджетните разходи и в същото време, според доклад на Световната банка, е обща констатацията, че се влошава здравето на обществото?
На този важен въпрос тази Стратегия не може да даде никакъв отговор. Аз не казвам, че той не е поставен в нея. Той е поставен вътре, дори са приведени данни, приведени са финансови параметри, обяснено е защо и по какви причини растат разходите в здравеопазването през последните десет години и в същото време няма никакво предложение как те да бъдат редуцирани, или как да бъдат контролирани, да наречем така, защото очевидно е, че много са процесите, които определят нарастването на цените в една или друга сфера.
Вторият въпрос, на който искам да се спра в Стратегията, той е изключително интересен, това е въпросът за целите на Стратегията. Какви цели си поставя Стратегията? Обърнете внимание, това е още по-интересно: това е Стратегия, която е с хоризонт 2020 г.
Какъв стратегически характер има един документ с хоризонт четири години?! Който се е занимавал да формулира тази Стратегия и да определя хоризонта или не знае какво значи стратегия, или просто наистина е приготвен един документ, който ние тук да приемем и който няма никакво значение към това какво става в системата на здравеопазването, няма никакво отношение към здравето на обществото.
Обърнете внимание какво трябва да стане за четири години, до 2020 г., като цели записано в системата. Снижаване на смъртността при децата от нула до една годишна възраст – със съответните параметри; снижаване на смъртността при децата от една до деветгодишна възраст; снижаване на смъртността при лицата в икономически активните групи; увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65-годишна възраст. Е, коя стратегия за четири години може да отчете подобрение в тези показатели, в резултат на нейното приложение, и след това да бъдат отчетени резултатите от изпълнението на целите? Защото, нали ние приемаме тази Стратегия, записваме вътре едни цели и би следвало, когато Стратегията приключи своето действие към 2020 г., да можем да кажем: „Постигнахме това.” Е, кой може да каже това нещо и как ще може за четири години?!
Уважаеми колеги, аз смятам, че внасянето на Стратегията подценява самия смисъл на тази задача, на това упражнение, да го наречем на ежедневен език.
По-нататък искам да кажа още няколко неща по съдържанието на Стратегията. Тя е ориентирана – или не знам кой и как, защо е избрал тази структура на документа, но тя е ориентирана, както се казва на един принцип, който аз ще нарека „специфично здраве за всички възрастови групи”, така някак си определени по едни параметри, които не знам как са определени, но да кажем – деца, юноши, активно работещи и накрая възрастни хора над 65-годишна възраст.
Какво прави впечатление? За всяка такава възрастова група вътре е обяснено защо тя се намира в съответното лошо здравословно състояние, а накрая са набелязани мерки, които трябва да бъдат предприети за специфичната група. Давам конкретни примери. За детското здравеопазване – където е описано, за майките и подрастващите, думата „педиатрия” е употребена един-единствен път. Въобще въпросът за помощта на децата в доболничната помощ е едно открито поле, той е предоставен на джипитата. Всеки от Вас може да отиде в някоя от бившите поликлиники, когато започнат епидемиите, и да установи, че на една и съща опашка, пред един и същи кабинет, чакат деца на неколкомесечна възраст, чакат и възрастни хора на 65 години.
За какво в Стратегията правим това разделение? Какво специфично има в тези възрастови групи, когато всички се нареждат – от пеленачета до пенсионера, пред един и същи кабинет на съответния лекуващ лекар? За какво е всичко това, когато то се разминава фундаментално с действителността?
Следващият въпрос, който е интересен. В цялата Стратегия, както са записани мерките...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Жаблянов, съгласно чл. 55, ал. 2, иска ли Вашата парламентарна група удължаване на времето?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, искаме удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Моля, удължете времето.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз Ви благодаря за напомнянето.
Не е споменато на нито един ред зъболечението, уважаеми колеги. Ама на нито един ред! Тук са изброени един куп съпътстващи фактори, които увреждат здравето на хората. Един куп съпътстващи фактори! Бедността, разбирам, неграмотността – косвено, и какво ли не. Зъболечението не фигурира в тази Стратегия. (Реплики от ГЕРБ.)
Да, споменато е само веднъж и ще Ви кажа къде. Споменато е като възможност за възрастовата група от населението над 65-годишна възраст.
И да Ви кажа честно ми стана малко тъжно и малко смешно за тези, които са го писали, защото какво предлага с тази Стратегия Министерството на здравеопазването в момента на българските граждани? До 65-годишна възраст държавата няма ангажимент към Вашето зъболечение и всички оставате без зъби, а след 65 годишна възраст държавата поема ангажимент да Ви направи протеза. Това звучи от Стратегията!
Призовавам да погледнете текстовете, за да установите, че точно така е записано.
Още няколко въпроса, които имат значение, струва ми се.
За здравето на децата и юношите – основните проблеми в тази възраст, които са свързани с употребата на алкохол, тютюн и наркотици, са сложени на края на обяснението и няма предложени никакви мерки за справяне с тази, ще кажа, пандемия, защото нашето общество все още не е засегнато. Всички от нас пътуват, виждат какво е състоянието и разпространението на тези пороци сред младите хора сред уж развитите държави – многократно надхвърлят средните стойности у нас. Е, добре, след като в един показател имаме засега някакво предимство поради редица причини, не е ли редно все пак да се замислим, докато все още не сме стигнали неконтролируеми стойности, какво можем да направим в тази област? Отсъства в Стратегията.
Изключително интересно е наличието на Глава „Опазване и подобряване на психичното здраве”. Няма нищо лошо, освен ако това не е намек за психичното здраве на нацията и за нейното състояние. Но няма логика, някой да ми обясни наличието на тази глава в Стратегията и отсъствието на глава за зъболечението. Кое в случая има по-голяма тежест, уважаеми колеги? Да допуснем все още, че по-голямата част от нацията са психично здрави хора. Но всеки страда и всеки отива до зъболекарския кабинет. А знаете какви са цените при зъболекарите. Всички идвате от определени райони на страната, знаете какво е състоянието на хората, с които се срещате и които нямат материални възможности. Никаква грижа не личи от документа.
„Изграждането и управлението на справедлива, устойчива и ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултат蔬– тук нещата наистина придобиват леко административно-комичен-не знам-какъв-вид. Как ни обясняват авторите на Стратегията или стратезите, че ще се справят с финансовите дисбаланси в системата, за които стана дума в началото?
Една от точките е красива: „Редуциране на прекомерната употреба на специализирана и болнична помощ за сметка на по добра здравна промоция и превенция на болестите”. Как Ви звучи това на български?
Аз го разглеждам по следния начин. Когато Ви се наложи да ползвате спешна помощ, на мен наскоро ми се наложи с мой близък, и влезете на първия етаж на института „Пирогов”, там ще видите преобладаваща група от една от малцинствените групи в нашето общество. Преобладаващо присъстващи. И знаете ли защо? Ще Ви кажа защо. Защото се закри поликлиничната помощ. Закриха се поликлиниките, където тези хора можеха да отидат и да получат по специализирана помощ, отколкото при личния лекар. Когато имаха нужда от хирург, отиваха в поликлиниката в съответния район и нямаше никаква нужда да се отиде в „Пирогов”. А в момента върху това никой не разсъждава. Така се оскъпяват дейностите – съгласен съм, то и даже някъде е отбелязано, но с едни много интересни термини, за които човек трябва дълго да чете, за да вникне и да си обясни за какво става дума.
Препоръчвам на управляващите колеги, преди да внасят такива документи, макар и чрез такъв дискусионен министър като този на здравеопазването, той е политически дискусионен, ментално и всякак, искам да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: С молба – недейте така...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, да, разбирам Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И когато се внасят такива документи, моля Ви се да ги четете! Съжалявам, ама не може да се пише нещо, което е Стратегия, както каза и колегата от ДПС господин Кърджалиев, да се взимат едни пари. Защото от началото това пише.
След това: въпросът за цената на лекарствата – тук има отделна глава, посветена на този въпрос. Изброени са всички причини, поради които в момента състоянието на цените на лекарствените продукти на пазара е на практика неконтролируемо.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не е вярно!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: След като казвате, че не е вярно, ще трябва да Ви прочета какво пише в Стратегията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Без диалог. И Ви остават 25 секунди, господин...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: „Основният ценообразуващ механизъм за нови лекарства, отпускани по лекарско предписание, референтно образувани на база на официални цени на производител в определена държава – членка на ЕС, са възприети като референтни цени, не работи, не е достатъчно ефективен и не се съобразява с икономическата целесъобразност на отделните държави членки.”
Пише го в Стратегията. Лошото е, че като го констатираме, отзад нищо не предлагаме. Какво констатираме? Че цените на лекарствата в аптеките в България са по-скъпи, отколкото в Сърбия и затова населението в Западна България си пазарува масово лекарства в Сърбия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Времето на парламентарната група изтече съжалявам.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Тази Стратегия, уважаеми колеги... съжалявам, щях да продължа да чета с удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Виждам господин Таско Ерменков, ще Ви зададе...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: ...не отговаря на нито един въпрос. Тя е една компилация, ще кажа чиновническа, със сигурност правена и от предишни правителства, за да бъдем честни, със сигурност е писана, за да отговорим на потребностите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приключвам, уважаеми колеги. Ако не я прочетете, поне да чуете за какво става дума. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
По начина на водене има думата народният представител Таско Ерменков. След него за изказване Димитър Байрактаров.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам процедура по начина на водене.
Много Ви моля, обсъждаме Стратегия, в която принципалът, който трябва да бъде тук – министърът, го няма. Беше тук, поседя, тръгна си и създава такива едни впечатления защо си тръгна – засрами се и вече си е подал оставката, слушайки политическата сила, която го е дала? Отишъл е да договаря нова порция ваксини, както беше преди малко от Турция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви! Разбрах Вашето искане.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Или е обиден от това, че от титулната страница е паднал портретът му?
Така че много Ви моля – нека да се върне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Моля Секретариатът да покани министър Москов, който е в Народното събрание. Виждам, че нещата му са тук.
Думата има народният представител Димитър Байрактаров.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Мисля, че е редно, преди да кажем каквото и да било по тази „Стратегия 2020”, да Ви припомня, че, уважаеми колеги, на първо място, всички сме пациенти, а някои от колегите са и български лекари в различни области на медицината. Но също и пациенти.
Когато говорим за тази Стратегия, може би преждеговорившите в някои отношения са имали право, демонстрирайки чрез цитати от различни страници, които, между другото, ако си бяхте направили труда, щяхте да видите, че няма да ги откриете на тези посочени страници, мога да Ви посоча, че например приемането на Стратегията от Министерския съвет не е на страница 4, а на страница 3 второ изречение. Но това са не толкова съществени неща, по-скоро показват, че Стратегията от преждеговорившите е прочетена така, както обичахме да казваме, когато бяхме студенти – по студентски начин по диагонал.
Но Вие тук чухте тежки и силни думи за бедност. Само че, колеги, нима от 7 ноември 2014 г. е започнала бедността в България, или тя се развива с едни сериозни темпове през последните 25 години? Нима тези същите колеги, които се изказаха, къде с основание, къде без основание, не са били част от определени управления, от определени управляващи коалиции и нима не са имали инструментариума на изпълнителната и парламентарната власт да променят тези показатели? Да, имали са, но не са направили нищо.
Всъщност всички тези, да не кажа по-голямата част от тях, когато се приемаше концепцията 2020, единодушно заявиха, че системата на здравеопазване през последните години е лошо управлявана.
Какъв е основният проблем? Основният проблем е, че имаме една, за съжаление, недофинансирана система, в която има една, ще се изразя метафорично, баница от три милиарда лева, към която огромна част от някои от изказващите се ламтят да заграбят колкото се може по-голямо парче.
Какво всъщност се случи през последната година, което, между другото, е много добре заложено в Стратегия 2020?
На първо място, бяха положени всички усилия да бъде изградена система за контрол върху разхода на публичните средства.
На второ място, за първи път бяха направени стъпки към посока качество за сметка на обеми – нещо, което никой от преждеизказващите се не посмя да направи в качеството на управляващи.
На трето място, това, което удобно се премълчава – всъщност какво искаме да направим ние за българските граждани и за всички нас като пациенти? Да бъдем лекувани така, както се правеше години наред, или да бъдем излекувани? Кое е по-важното, колеги?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ, от място): Да не се разболяваме.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз мисля, че по-важното е да бъдем излекувани. А ако трябва да се концентрираме върху превантивната дейност, която, на първо място, е вече един комплекс от сериозни мерки, започвайки от системата на образование, от семейството в частност, защото, ако Вие не желаете да се справите с Вашето наднормено тегло, повярвайте, министърът няма да дойде да Ви изготви индивидуална диета, за да бъдете здрав и да не сте жертва на сърдечно-съдови заболявания.
Дотук аз не чух нито един аргумент, който да казва: да, това не е направено както трябва, не е заложено в Стратегията както трябва, трябва да бъде заложено така. Такъв аргумент нямаше. Имаше едно политическо празнодумие, да не кажа, че някои от колегите отидоха в крайности до персонални обиди, което вече е недопустимо.
Важното е да знаем, че всъщност тази Стратегия така или иначе определя посока. Аз искам да попитам преждеговорившите: нима Вие искате да не се борим с намаляване на смъртността при различните възрастови групи при децата? Или искате тази смъртност да бъде увеличавана, всъщност да бъде унищожавано бъдещето на българската нация. Това ли искахте, когато се изказвахте? Защото аз останах с такива впечатления. Някой ако не знае – смъртността се отчита всяка година. Така че не просто в четиригодишен период, а във всеки годишен период Вие можете да отчетете дали има подобряване на тези показатели или не.
Важното обаче е днес да кажем няколко важни неща, с които Министерството на здравеопазването трябваше да се справи.
Първият проблем, с който трябваше да се справи, е липсата на всякаква информация и анализи за състоянието на системата на здравеопазване към края на 2014 г., освен огромния дефицит, с който всички ние като народни представители трябваше да се справяме в експресен вариант и с вагонетката, наречена КТБ, от 3 млрд. 400 млн. лв. За това обаче удобно се премълчава.
За първи път Националната здравноосигурителна каса приключва, за радост почти – казвам – без дефицит. Нещо, което е изключително важно. За първи път от години насам.
Говорим за разделяне на пакети за здравноосигурени лица. Да, само че, ако бяхте чели правилно Закона за здравното осигуряване, трябваше да знаете, че там има граждани, които притежават здравноосигурителни права. Така е записано в Закона. Има граждани, които внасят и в същото време се оказва, че почти не боледуват и са принудени да издържат едни маргинални общества, които, поради този порочен термин, наречен солидарност в системата, точат фактически това, което трябва да отиде за ефективно и качествено здравеопазване.
Да, на мен много ми се искаше, ако трябва да бъда откровен и честен, в Стратегията да бъде обърнато много по-сериозно внимание на един цирей в системата на здравеопазването, не мога да намеря по-добър израз по този въпрос, а именно точни и ясни мерки за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (ръкопляскания от народния представител Семир Абу Мелих). Може би системата, която дава възможност за здравно застраховане, да са първите крачки, но аз съм изразявал многократно гласно това свое мнение. Наистина искам да има по-сериозни стъпки и се надявам, че много скоро това нещо ще се случи, защото това е правилният път.
Много е лесно да се критикува от колеги, които знаят, например, че в Холандия здравеопазването се извършва със скромните 90 млрд. евро. В България с огромната сума от 1,5 млрд. евро ние трябва да направим чудеса.
Трябва да отбележим, че за първи път, колеги, през 2015 г. имаме драстично намаляване на напуснали български лекари в посока през Терминал 2. За първи път.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): 500.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така. За разлика от по 1500, 2000, 3000 български лекари, напускали ежегодно в предходните години. Значи нещо положително се случва.
Тук разбрах, че някои колеги искат да благоустрояваме българските лечебни заведения, българските болници с модерна апаратура по европейски проекти. Да, но това е пътят. Вие знаете, че България няма чак толкова много средства, с които да осигури това модернизиране на българските лечебни заведения. Единственият път и начин за финансиране е чрез европейските програми.
Чух критики, само че не чух алтернативи. И аз искам и предложих минималната пенсия да е 300 лв. И аз искам доходите на българите да са много по-високи, защото това означава пълнене и на Здравната каса от гледна точка на по-високи вноски. Да, но аз искам да има и нещо друго, което тук услужливо и лицемерно премълчахте. Нямаше никакъв проблем да гласувате колегите срещу мен така нареченото „право на свободен избор” за пенсионните фондове. Питам аз: защо премълчахте удобно? Даже някои критикуваха, видите ли, че се давала възможност за здравно застраховане. А нима не трябва да погледнем тази посока, която трябва да е първата стъпка и първата крачка за демонополизация? Само че от демонополизация всички се страхувате. Нещо повече – дори не Ви стисна да изкореним другия цирей, наречен надзор над Здравноосигурителната каса, който е абсолютно безконтролен призрак в тази система. Абсолютно безконтролен! Той не подлежи на контрол от никой, но той е органът, който приема и одобрява бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Много са нещата, но аз лично, а и моите колеги ще подкрепим тази Стратегия, защото тя е необходима и показва посоката, по която трябва да вървим. Това е истината. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики?
Заповядайте.
Думата има народният представител Джевдет Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Байрактаров, няма как да не приветстваме Вашата позиция по отношение на позицията Ви за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса, каквато колегите изразиха и каквато ние поддържаме. Тя единствено би могла да подобри функционирането на Здравната каса, въобще подобряване на дейностите в системата на здравеопазването.
По-скоро въпросът ми към Вас е: каква е Вашата визия, след като казахте по отношение на пенсионния статус „с оглед на неравнопоставеност”, имам предвид здравна неравнопоставеност? Така както е записано в Здравната стратегия, която в момента разглеждаме, е, че трябва да има здравна равнопоставеност. Но тя как се постига, след като в Стратегията се записва по този начин?
В наскоро приетия тук бюджет – кой поддържал, кой с въздържание, кой „против”, е предвидено регионалните здравни каси да определят лимитите на Здравната каса и да има ограничение по отношение на достъпа.
Както Вие в самото начало на изказването посочихте, достъпът на всички нас като пациенти да избираме лекари не е ли една страхотна неравнопоставеност? Какво е Вашето мнение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Чакъров.
Друга реплика? Няма.
Господин Байрактаров, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега, по отношение разпределянето на средствата от регионалните здравноосигурителни каси – ако имате добра памет, аз направих редакционно предложение в бюджета, което, за огромно съжаление, не беше прието, сиреч моето отношение по този въпрос съм го изразил. Мисля, че е било ясно и добре изразено с мотивирано предложение за редакция.
Доколкото си спомням, точно Вашата група гласува „против” това предложение, което вече поставя под въпрос какво е Вашето отношение, когато задавате този въпрос.
Що се касае за неравнопоставеността. Аз Ви благодаря за този въпрос, но на мен щеше да ми бъде много интересно, ако трябваше, уважаеми колеги, преди Стратегия 2020 на здравеопазването да разгледаме Доклада за интеграция на българските роми, който е минал през всички комисии. Но защо не влиза в този парламент, в тази пленарна зала?
Тогава вече щяхме да говорим за равнопоставеност: как тази огромна група от бедни хора е използвана – на неин гръб да бъдат източени милиарди левове уж за интеграция?
Когато тези хора са използвани за такива цели, ще съществува неравнопоставеност от гледна точка на техния социален статус и отговорност носите по-голямата част от тук присъстващите народни представители, участвали в предходното управление. Защото около 3 млрд. лв. са изхарчени в периода май 2013 – септември 2014 г.!
Три милиарда лева – запомнете това число, колеги, за интеграция на ромите! Виждате колко са интегрирани тези хора и колко са равнопоставени.
Оттам нататък, когато говорим за равнопоставеност, е добре да погледнете един от основните приоритети в Стратегията, а именно добре развита спешна медицинска помощ. Да си дадете отговор: колко от лечебните заведения поддържат 24 часа в денонощието тази услуга, към кого са приближени тези лечебни заведения и защо сега подскачат, когато трябваше да бъдат принудени да спазват Закона?! Не знам защо обаче това не го засегнахте!
Когато голямата част от спешните медицински центрове и екипи трябваше да бъдат снабдени с модерна техника... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), на първо място, линейки, оборудване, както трябва – по европейските стандарти, нима това е лошо? Да, знам, че на някого не му харесва, когато се случват нещата, но това е правилният път. Аз Ви благодаря още веднъж за поставените въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Народният представител Хасан Адемов има думата за изказване.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Националната здравна стратегия по дефиниция е документ, който предполага съгласие между по-голямата част от парламентарно представените политически сили, а защо не и извънпарламентарно представените. За съжаление, това съгласие поне според нашата парламентарна група не е постигнато. Казвам това, защото е очевидно, че тази Национална здравна стратегия няма да се изпълнява само от едно правителство, тъй като е до 2020 г.
Националната здравна стратегия като предварително условие за одобряване на Оперативната програма „Региони в растеж” е важен документ и неслучайно бързаме да го приемем преди Нова година. Независимо че към тази Оперативна програма още не е избран одитиращ орган, някои от мерките вече са пуснати, вече са в ход, включително Министерството на здравеопазването, но към днешна дата няма гаранция, че парите, които ще бъдат за сметка на националния бюджет, ще бъдат възстановени от Европейската комисия. Да се надяваме, че това ще се случи.
На следващо място, искам да кажа за няколко противоречия между основните компоненти в тази Национална здравна стратегия.
На първо място. От една страна, са здравно-демографските параметри, които са дадени като нещо, което е характеристика за последните години. Здравно-демографските характеристики най-общо предполагат застаряване на населението в България и в Европа, но в България, освен застаряването, към демографската картина на българския обществено-политически живот има още една, допълнителна характеристика – населението, освен че застарява, и намалява. 19,5% от българските граждани са на възраст над 65 години, което означава, че всички осигурителни системи, в това число и здравноосигурителната система, трябва да бъдат преориентирани от гледна точка на повишаването на потребностите от допълнителни във връзка със застаряването здравни грижи.
За съжаление обаче, здравно-демографските проблеми не са подплатени с адекватни мерки, с адекватни приоритети. Защо казвам това? От една страна, очевидно е, че ние трябва да преследваме средноевропейски критерии и средноевропейски показатели, тъй като през годините сме далеч от европейските стандарти, които са стандарти на Световната здравна организация. Това, което сме си поставили като цел например, е да намалим детската смъртност от 7,3% през
2013 г. на 6,8. Според мен на базата на финансовия ресурс, на базата на основния пакет, на базата на това, че правителството определя детското и майчиното здравеопазване като един от своите важни приоритети, е ниска цел – с 0,5 да се намали детската смъртност.
Има и други параметри, на които нямам време да се спра. Това е социално-демографската картина, която е трагична към днешна дата.
От друга страна, са фискалните параметри.
За съжаление, това, което Вие, господин Министър, наричате „реформа”, се заключава единствено и само в преследване не толкова на здравни цели, колкото на фискални цели, от една страна, и от друга страна – на възможности за реновиране на лечебните заведения. Сами по себе си тези цели не са реформа и по никакъв начин не могат да бъдат наречени „реформа”. Защото ако благоприятстват по един или друг начин на развитието на сектор „Здравеопазване” и постигането на по-високи здравни цели, те в никакъв случай не са благодарение единствено и само на Вашето правителство.
За съжаление, излезе бившият министър Десислава Атанасова. Можем да се върнем по-назад във времето – другите министри, които бяха преди Вас, са положили максимални усилия в Оперативната програма „Регионално развитие”, както се казваше по-рано, да начертаят стратегическите приоритети, за да може Вие да ги реализирате сега и да оберете лаврите, както се казва. (Обръща се към министър Петър Москов.)
Само че това, което правите – ще дойде следващ министър... (Реплика от министър Петър Москов.)
Затова приветствам не това, което правите... (Реплика от министър Петър Москов.)
Аз казвам, че следващият министър и следващите министри, които и да са те, ще бъдат тези, които ще се възползват от онова, което Вие предлагате сега като приоритети.
Предлагате в Оперативната програма „Региони в растеж” развитие на здравната инфраструктура, от една страна, и развитие на спешната помощ, в което няма нищо лошо. Тези 163 млн. 500 хиляди, които са точно по тази Оперативна програма, трябва да бъдат усвоени, да използвам модерната дума, през следващия програмен период. Но най-важното е, че финансирането с държавни средства, с публични средства, от една страна, финансирането с европейски средства не корелира по никакъв начин с това, което е дадено като социална, здравна и демографска картина. И по никакъв начин този финансов ресурс, в това ограничено финансово пространство, при тези параметри няма как да подобри здравето на българските граждани!
Неслучайно казвам това, защото Вие прекрасно знаете, че през последните 15 години повече от два пъти са увеличени публичните средства за здравеопазването, което по никакъв начин не корелира, за съжаление, с подобряване на здравните показатели. Тоест пространството, в което може да лавираме като увеличаваме финансовия ресурс, е изключително тясно и затова трябва да наблегнем на третия компонент. Третият компонент е моделът на сектор „Здравеопазване”, моделът на системата на здравно осигуряване. Очевидно е, че колкото повече пари да има в системата – тези 129 милиона, които са в повече за следващата година, сигурен съм, че няма да доведат до по-добро качество, защото, минавайки през тази структура на здравеопазването, минавайки през този модел на здравеопазване, доказано не водят до ефективни политики, не водят до това българските граждани да бъдат удовлетворени, не водят до това българските лекари – изпълнителите на медицинска помощ в България, да бъдат удовлетворени, което означава, че трябва да има промяна на модела.
Неслучайно ние от Движенето за права и свободи сме стигнали до извода, че моделът на конкуриращи се лечебни заведения, моделът на конкуренция между изпълнителите на болнична и извънболнична помощ, моделът на конкуренция за правото на негово величество Пациента да избере определения лекар, определеното лечебно заведение, не дава на този етап качество. Защо? Много важен въпрос, господин Абу Мелих, защото, финансиращият орган е един-единствен. Няма конкуренция между финансиращите органи. Затова ние твърдим, и затова не сме съгласни с тази Национална здравна стратегия, защото финансовият ресурс, какъвто и да е той – публични финанси, частни постъпления в системата, европейски пари, преминавайки през този модел на финансиране, преминавайки през тази структура на здравеопазване в България, преминавайки през тази структура на извънболнична и болнична помощ, няма как, дори и през високотехнологични дейности, да подобрят качеството на здравеопазването в България. Не казваме, както казваше господин министърът, че Здравната каса трябва да отиде към НОИ, да бъде закрита. Здравната каса трябва да бъде поставена в условие на конкуренция. Разбира се, казваме, че е възможно да има на първо място, на първо време и надграждащ модел. Например извънболничната помощ да бъде поета от този надграждащ модел на здравно осигуряване. Затова ние от нашата парламентарна група няма как, нямаме аргументи, с които да подкрепим тази Национална здравна стратегия.
Европейските здравни стратегии, европейските стратегически документи поставят негово величество Пациента в центъра на системата, поставят здравето като интегрираща политика, като хоризонтална политика във всички останали политики. За съжаление, нашата здравна стратегия е поставила обръщението на министъра след неговия портрет на централно място в тази система, която ние категорично не можем да приемем. Не можем да го приемем не само защото Комисията по здравеопазване беше поставена в деликатната ситуация да прегласува Националната здравна стратегия, затова че не може да бъде публикувана в този вид в „Държавен вестник”, а затова че смятаме, че пациентът е този, който с неговата отговорност, не на последно място и с публичната обществена отговорност, трябва да бъде в центъра на системата. Понеже това не е направено, ние от ДПС няма да подкрепим тази Национална здравна стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господи Адемов?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС от място): Моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика, но нямате време – имате 20 секунди.
Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги!
Доктор Адемов, Вие одобрявате ли подхода, начина, по който се разглежда и приема този стратегически документ – Националната стратегия? Освен това достатъчно широко ли е обсъждането не само между политическите сили, а и в обществеността? От разглеждането на предходната Стратегия до този документ е изминало кратко време, настъпили са изменения. Обясниха ли се на обществото стъпките, които се правят? Цялостна ли е – не се ли приеха редица промени в законодателството? Не трябваше ли този документ – стратегически, да предхожда…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Просрочихте времето.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Много накратко.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители!
Уважаеми д-р Чакъров, отзад напред – разбира се, че най-добрият начин за промяна в законодателството и за реформаторски подход е да се приеме в началото Националната здравна стратегия, но аз предполагам, че господин министърът и неговият екип са разчитали на Националната здравна стратегия, която е подготвена от предишния екип. По-голямата част от този документ на практика е „копи-пейст” в този документ, който разглеждаме сега. Но това не е най-важният проблем. По-важният проблем е търсенето на съгласие. Знам, че са положени усилия от екипа на министъра да се търси съгласие в рамките на инициативата „Партньорство за здраве”, знам, че са положени усилия да се търси съгласие във Висшия медицински съвет, но нали знаете, че и от пациентските организации, и от съсловните организации, и от Висшия медицински съвет има хора, които по един или друг начин са свързани с Министерството на здравеопазването, лично с министъра, и се чувстват придворен екип към екипа на министъра на здравеопазването, така че не могат по никакъв начин да изразят различни мнения. Затова моята молба е друг път, когато правите такива стратегии, да се вслушвате и в съвета на тези, които не са съгласни. Защото най-лесно е да Ви подкрепят, да Ви напишат благодарствени писма, да хвалят, най-общо казано, да не използвам по-тежки изрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, има още народни представители, записани за изказване. Времето, определено за днешното пленарно заседание, изтече.
Утре ще продължим с разискванията и гласуване на Проекта за решение.
Благодаря, господин Министър, за участието Ви.
Закривам пленарното заседание.
Утре в 9,00 ч. редовно заседание – продължаваме със Стратегията. (Звъни.)
(Закрито в 14,07 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Кирил Цочев

Секретари:
Александър Ненков
Иван Иванов