Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Айхан Етем и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден! Моля да се регистрираме.
Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Днешният ден продължаваме с дебатите по Националната здравна Стратегия 2020 и Проекта за решение за приемането й.
Заявление за изказване във вчерашния ден още направи господин Семир Абу Мелих.
Слушаме Ви.
Докато дойде колегата, да припомня времето на парламентарните групи: ГЕРБ разполага с 40 минути, БСП и ДПС са изчерпали времето си, Реформаторския блок – 18 минути, Патриотичния фронт – 4 минути и 28 секунди, БДЦ – 14 минути, „Атака” – 13 минути, АБВ – 13 минути, независимите – 5 минути.
Слушаме Ви, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, днес трябва да гласуваме Стратегията за българското здравеопазване. Първо, всички трябва да знаят, особено от левицата, че Стратегията трябва да се гласува не за нещо, а просто еврофинансирането ни е изключително... Имаме нужда от еврофинансиране. А това е ключът към тези средства от Европа. Грехота е, ако заради едно заяждане с министъра или с политика изтървем тези средства. Това е като концепция за гласуване.
Иначе и самата Стратегия сама по себе си... Разбира се, поздравявам министерството, министъра, и екипа му, които написаха тази Стратегия. Тя е един такъв том, който... В интерес на истината, е като поема. Уникално описание. Наистина уникално! Почваш, в началото четеш, има голяма доза романтика (оживление)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Картинки.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: ...към една сериозна строгост на действията и така нататък. И както всяка една поема трябва да има и герой. Седнах да чета, искам да разбера кой е героят, но малко сложна тема. (Оживление.) Слушайте ме. (Оживление.) По принцип герой на всяка една поема е човекът или личността, която се повтаря най-много. Вкарах едни ключови думи да видим за какво става въпрос. Тук съм си направил една статистика, където думата примерно „пациент” се повтаря 123 пъти, думата „живот”, която е основата на тази Стратегия – 117 пъти, думата „сестри” – три пъти, думата „лекари” – 32 пъти и думите „финанси и пари” – 230 пъти. И това е героят на поемата – финансите и парите – от извадка от самата Стратегия. Оттам нататък започнах да се ориентирам да видя тези финанси и пари...
Наистина, това е проблемът на българското здравеопазване – имаме нужда от допълнително финансиране или така нареченият „надграждащ модел”, които, общо взето, мисля, че цялото Народно събрание е убедено, че това е решението за нашето здравеопазване.
Слагам думата „надграждащ модел” и резултатът е нула, което мен лично много ме притеснява, защото вместо надграждащ модел има сложени „застраховки” и „застрахователи” и то се повтарят само три пъти. То е тип доброволно, допълнително застраховане. Все едно гражданската отговорност да я направим допълнителна, доброволна гражданска отговорност. Просто само приказки.
Уважаеми дами и господа народни представители! Българското здравеопазване още няма проблем с лекарите и кадрите, които са основата и стълба на това здравеопазване. Тях ги има още. Българските младежи – тези, които отиват в университетите и учат, ги има, те се стараят, стават лекари. Ние просто трябва да им отворим системата, да им даде тази система заслуженото възнаграждение, за да може да се развиват в тяхната собствена родина. Заслуженото възнаграждение от ресурса на Националната здравноосигурителна каса вече е изчерпан! Не може. И то, имайте предвид, вчера имаше няколко подавания, че ресурсът на Касата бил източван. Ресурсът на Касата бил източван! Истината знаете ли каква е? Касата предлага огромен асортимент на българина – огромен асортимент. Преди 10 години предлагаше половината услуги, които ги предлага днес – със същите пари, които ги има днес. Е как ще излезе сметката – невъзможно е това. Разбира се, аз също осъзнавам и Вие също знаете, е невъзможно да вдигнем здравната осигуровка, да кажем цена 10, или 12, или 13. Самият българин ще каже: за какво ми вдигате парите, дето ще си ги приберете у Вас после!
Няма логика. Единственият вариант, който имаме, е да сложим надграждащия стълб. Така наречената „демонополизация” не се приема като дума, защото демонополизацията плаши отделни сектори от Народното събрание. Обаче надграждащият модел, частичната демонополизация – да дадеш на пациента този инструмент, с който той да ръководи системата, това е истината в Стратегията. А иначе да напишеш толкова много страници и да го няма истинското решение, това не е добре. Това е абсурдно, защото Стратегията в самата себе си, ако се прочете и особено тези, които са в Комисията по здравеопазване, го знаят много добре – ако прочетете внимателно Стратегията, тя не е само общи приказки. Действително вътре има неща, които се случват и се правят при постъпка за тях. Всички тези работи не водят до надграждащия модел, до една централизирана система, ръководена от един или двама, административно. Ама как ще ръководиш 150 хиляди човека, които се занимават пряко с тази дейност административно и освен това още два милиона, които я ползват? Невъзможно е. Трябва самият пациент да е в центъра на вниманието. А той, нашият човек – пациентът, е споменат над 123 пъти. Как ще стане тази работа? Защо?
Надграждащият модел е основата, основата, основата! Не трябва, не трябва да ни е страх да го говорим! Министрите на здравеопазването – всички до един, всички до един действат по един и същи начин – търсят фикса в рамките на тези пари, които ги имат и почват какво ли да не правят: масажират системата, обръщат я на гръб, на корем и така нататък. Няма начин да се справят! Няма как да се случи тази случка. Трябва да има допълнително захранване. Ако днес е пуснато 30 киловата на тази система, тя работи с 80 и няма къде да отидем от тази работа.
Затова молбата ми е към Вас. 2016 година е сериозна година за здравеопазването. Нека всички парламентарни групи да започнат да мислят наистина по темата за надграждащия модел. Нека това Народно събрание да се обедини и един път завинаги да приключим с тези теми, а не всеки път като дъвка да дъвчем темата от година на година и до никъде, до никъде!
Пожелавам успех на Министерството, на Стратегията, на Народното събрание!
Ако не бях отговорен човек и от управляващите, наистина, честно бих гласувал „против”. Искрено! (Смях и ръкопляскания от БСП ЛБ.) Подкрепям правителството, но не подкрепям това. Не става така, не може! Документът, който ще решава нашите съдби, трябва да е изряден, да вижда бъдещето, а не само приказки, приказки, приказки и най-накрая решението какво е? Не знам! Не става така! Благодаря Ви много.
Надграждащият модел е следващата стъпка и ние трябва да сме подготвени, преди да я подготвим за самия българин. Ние самите трябва да сме подготвени. Иначе доникъде няма да стигнем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на Национална здравна стратегия 2020 Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето
РЕШИ:
Приема Национална здравна стратегия 2020.”
Приложение – в редакцията на Комисията.
Гласуваме.
Гласували 145 народни представители: за 103, против 27, въздържали се 15.
Предложението е прието, с това е приета и Националната здравна стратегия.
Отрицателен вот – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах отрицателно и предполагам, че повечето от Вас щяха да го направят, както каза господин Абу Мелих – ако не бяхте управляващи!
Разбирам, че Стратегията е наистина важна, за да продължат строително-ремонтни работи по болниците. Това е вярно, но ние, като Народно събрание, едва ли можем да си позволим, заради това че ще се строят и ремонтират болници, да приемаме неща, свързани със здравето на човека, които нямат нищо общо с подобряването на здравната услуга; да продължаваме да създаваме впечатление, че решенията, които вземаме, са повече в полза на строителни фирми, отколкото в полза на пациента, защото в крайна сметка така може да излезе.
Не можем да си позволим да профанираме с нашите решения такива документи, наречени „стратегии”, още повече, знаейки още от самото начало, че този документ няма как да се нарече „стратегия” в рамките на следващите пет години – стратегиите са за 20 години, за не по-малко!
Още повече, в нея има неща екзотични от гледна точка на законодателството и има термини, които даже не съществуват в момента в правния мир, а някои от тях и противоречат на него.
Ние гласувахме с ясното съзнание, че такива документи не трябва да се допускат и такъв подход към изработването на тези документи – в лабораторни условия, под ръководството само на министъра и само с неговите капризи, вкарани вътре, в това число и снимката му на предна, на първа страница, е недопустимо, смях и обида за цялото Народно събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма я снимката. Казах – в редакцията на Комисията. Това сме приели. Няма как да сте гласували „против” нещо, което го няма.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, не, аз казах...
Госпожо Председател, извинявайте, ако имате намерение да кажете нещо, вземете реплика, аз ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямам възможност за процедура, иначе бих Ви отговорила.
Втори отрицателен вот има ли?
Господин Гьоков. (Шум и реплики.)
Господин Семир Абу Мелих има лично обяснение и ще си го вземе, за да отговори на господин Ерменков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против”, защото като цяло Стратегията може би изглежда добра, добре структурирана, както каза колегата Абу Мелих – с картинки, с главни герои, диаграми, графики. Изглежда многоаспектна и ни предлага като крайна цел добра цел – създаване на съвременно здравеопазване и грижа на държавата за опазване на общественото здраве.
В същото време обаче в нея има доста неточности и пропуски. По същественото е, че в цялата Стратегия липсват пътища и начини, ако щете, план за изпълнението й. Това кара мен и колегите от парламентарната ми група да не я подкрепим, защото не я приемаме в нейната цялост и не виждаме как ще постигне целите, които си поставя.
Гласувах „против”, защото тази Стратегия не способства за решаване на проблемите в почти никоя от областите на здравеопазването, особено в тези, посочвани като проблемни и в предходни стратегии, а съм сигурен, че тези проблемни области ще останат такива и след стартирането на Националната здравна стратегия.
Гласувах „против”, защото според мен най-големият проблем на българското здравеопазване е невъзможният достъп на огромна част от българското население до здравни услуги по организационни, но най-вече по финансови причини. В Стратегията обаче няма и намек за решаването на този проблем за българските граждани.
Ако сега излезем навън, пред Народното събрание и попитаме десет човека какво е мнението им за българското здравеопазване, девет от тях ще отговорят, че българското здравеопазване е катастрофално. Сигурен съм, че и след задействането на тази Стратегия това няма да се промени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот? Няма.
Лично обяснение – господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Ерменков, тази Стратегия и Вашата стратегия са едно и също нещо. Не си мислете, че стратегиите, които пуска Министерството, са много различни една от друга.
Казах Ви още в началото: целта на Стратегията е усвояването на евро средства, за да си оправим болниците. Нищо лошо няма в това. Нищо лошо няма в това!
Рамката, в която се движи българското здравеопазване, е объркана – една дървена рамка, която за нищо не става – това е истината!
Ако левицата искате да имате прогрес, ако искате да минете и да станете модел 2016 година, а не да стоите с Вашите идеи още отпреди 20 години, минете към мисленето да има истински надграждащ модел! Истински надграждащ модел! Това е в полза и на Вашите избиратели, разберете го!
Стратегията – как била написана, защо била написана, Вие не знаете миналия мандат Вашата стратегия каква беше. Питайте колегите си, които са тук. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Едно и също е, едно и също е, копи-пейст е всичко! (Реплики от БСП ЛБ.) Това е истината, разберете я!
Затова аз гласувах „за”, „за” еврофинансирането.
Вие сте много интересни: ако усвояваме европари, се сърдите, ако не ги усвояваме, пак се сърдите! Изобщо, има ли угода?! Седнете, направете едно заседание и веднъж завинаги решете помежду си какво ще правите със здравеопазването!
Имате прекрасни експерти при Вас. Хората от здравеопазването, които са в групата на левицата, разбират. Недейте обаче да ги мачкате с тези лозунги отпреди 30 години, които са изтъркани.
Вашият избирател иска по-добро здравеопазване. Иска РЕТ-СТ-и за диагноза и за проследяване на лечението. Той е 4000 лв.! Петдесет хиляди такива – отиде ти бюджетът. Ще ги дадете ли?! Искате да ги дадете? Откъде? От републиканския бюджет или от осемте процента?
Казвам Ви: проблемът не е във Вас, в рамката! Не е в нито един тук. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – заповядайте, господин Янков.
Не се е изказал до момента, иска да се покаже на трибуната. Заповядайте. (Смях в ГЕРБ.)
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, колеги!
Такива подмятания, госпожо Цачева, не отиват на председател на Народното събрание. Сама го разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заместник-председателят ми зададе въпрос: какво искате?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Такива подмятания също не отиват през микрофоните да се чуват от мястото, което заемате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прав сте, съгласна съм.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Вземам думата по начина на водене защото, госпожо Председател, Вие не прекъснахте колегата, който преди малко взе думата за лично обяснение, защото той провокира, първо, разделяне в българското общество като избиратели. Второ, се опита да внуши, че той е един от експертите, който дава предписания как да работи част от българския парламент в лицето на Парламентарната група на БСП лява България, а в същото време, припомням на колегите, че може би господин Абу Мелих трябваше да декларира конфликт на интереси при това гласуване. И всичко това като внушение се превърна в един политически дебат, а това, като процес, може би експертите трябваше да се произнесат, но пък ние вземаме решения от гледна точка на българските граждани като пациенти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Аз лично очаквах да ме критикувате... (Разговор между народните представители Семир Абу Мелих и Красимир Янков.)
Господин Янков! Господин Янков, аз лично имам две минути, за да Ви отговоря на процедурата по начина на водене.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Ще Ви изслушам с интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз лично очаквах да ме критикувате за това, че, излизайки на трибуната, влязох в диалог с господин Семир Абу Мелих и по този начин намалих времето му, в което той похвали експертите във Вашата парламентарна група в сферата на здравеопазването. Останах излъгана в очакванията от Вас. (Оживление.)

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТПРАВЕНАТА ПОКАНА КЪМ ЧЕРНА ГОРА ЗА ЧЛЕНСТВО В НАТО.
Доклад на Външната комисия.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за декларация във връзка с отправената покана към Черна гора за членство в НАТО № 554-03-16, внесен от Цветан Цветанов, Лютви Местан, Радан Кънев, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Красимира Ковачка, Светлин Танчев, Михо Михов, Джема Грозданова, Пламен Манушев, Борис Станимиров, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Валентин Радев на 8 декември 2015 г.
На заседание, проведено на 10 декември 2015 година, Комисията по външна политика разгледа Проект за декларация във връзка с отправената покана към Черна гора за членство в НАТО.
Мотивите към проекта за декларация бяха представени от народния представител от ГЕРБ Джема Грозданова.
Заместник-министърът на външните работи Валентин Порязов изрази становището на Министерството на външните работи в подкрепа на Проекта за декларация.
През изминалите единайсет години страната ни неотменно подкрепя кандидатурата на Черна гора за членство в НАТО. България активно допринесе за решението за включване на Черна гора в засиления диалог на партньорство с НАТО още през 2008 г., а по-късно и за предоставянето на План за действие за членство в НАТО. В двустранен план, през 2014 година България препотвърди подкрепата си за евроатлантическата интеграция на Черна гора, включително и за ускоряването на отправянето на покана към Черна гора за членство в НАТО.
На 2 декември тази година на заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел министрите на външните работи на НАТО решиха да бъде отправена покана към Черна гора за членство в Алианса. Официалното отправяне на поканата ще се състои на Срещата на върха на НАТО във Варшава през следващата година.
С тази декларацията народните представители биха искали да потвърдят подкрепата си за Черна гора и активната си ангажираност в парламентарното измерение на НАТО.
България изцяло подкрепя демократичните реформи, които Черна гора предприе, както и действията, чрез които показва стремежа си да се придържа към общите евроатлантически ценности и установяването на върховенството на закона. Решението за отправянето на покана към Черна гора за членство в НАТО в настоящия момент е от геополитическо значение за укрепването на регионалната и международната сигурност.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме Проект за декларация във връзка с отправената покана към Черна гора за членство в НАТО, № 554-03-16, внесен на 8 декември 2015 г.”
Госпожо председател, да запознаем колегите с текста на декларацията.
„Проект!
ДЕКЛАРАЦИЯ
във връзка с отправената покана към Черна гора за членство в НАТО
Като припомня, че страните членки на НАТО обединяват усилията си за защита свободата на своите народи, тяхното общо наследство и цивилизация, които се основават на принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона;
- като има предвид последователните усилия на Черна гора за изпълнение на критериите за членство в НАТО, както и за приноса на страната към дейностите на Алианса;
- като подчертава, че присъединяването на Черна гора към НАТО ще допринесе за стабилността и сигурността на региона на Западните Балкани и на евроатлантическото пространство;
- като отчита факта, че подкрепата за евро-атлантическата интеграция на страните от Западните Балкани е едно от основните направления на външната политика на Република България в контекста на реализацията на националните ни интереси;
- като констатира отличните приятелски отношения между Република България и Черна гора;
- като се позовава на активното сътрудничество между двете страни през последните години в областта на евро-атлантическата и европейската интеграция;
- като се позовава на Решението от 2 декември 2015 г. на Северноатлантическия съвет за отправяне покана към Черна гора за започване на преговори за членство в Алианса,
Четиридесет и третото Народното събрание на Република България:
1. Отправя най-искрените си поздравления към Черна гора по повод решението на НАТО за отправяне на покана към страната за присъединяване към Алианса.
2. Изразява увереност, че Черна гора ще продължи неотменно по пътя на успешното осъществяване на необходимите реформи.
3. Декларира готовност да извърши в най-кратки срокове националните процедури по ратификация на протоколите по присъединяване на Черна гора, след като приключат преговорите по нейното присъединяване.” Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Когато беше разглеждана тази декларация в Комисията по външна политика, от моя страна беше отправено предложение за допълнение към текста. Аз не го чух сега, то беше отхвърлено в Комисията, но мисля, че е редно и в залата също да бъде поставено и парламентарната зала да реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега можете да го направите.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз мисля, че трябва да е в доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е в доклада. След като не е подкрепено от Комисията, тук е мястото да го направите.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Към текста, който касае Западните Балкани: „като отчита факта, че подкрепата за евро-атлантическата интеграция на страните от Западните Балкани е едно от основните направления на външната политика на Република България, в контекста на реализацията на националните ни интереси”, да се добави „и защита правата на българските общности в Западните Балкани”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не върви стилистично да бъде обединено, защото тук става реч за други неща, но така или иначе правите си предложението. Повторете само още веднъж, за да мога да го запиша.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: „… в контекста „реализация на националните интереси и защита правата на българските общности в Западните Балкани.” То е казано в по-горното изречение Западните Балкани.
Аргументът ми за това е следният. Тук става въпрос за Черна гора – ние нямаме нищо против поканата към Черна гора. Ако в текста нямаше този абзац за Западните Балкани, нямаше да предложим и текста за българските общности. Но е важно в една декларация, когато заявяваме, че ще подкрепяме държавите от Западните Балкани в евроатлантическите структури, да подчертаем какъв е интересът на България.
През последните 25 години България винаги е твърдяла, че държи държавите от Западните Балкани да защитават правата на българските малцинства или общности там съобразно това как са признати. Друг е въпросът в Черна гора дали има българи, или няма, защото има много вътрешно преселение в самата Югославия от Западните покрайнини, от Македония – хора, които живеят там. Знаем Македония какви претенции има за македонски национални малцинства в различните държави.
От тази гледна точка за нас е важно България да заяви, че влизането на тези държави изобщо в евроатлантическите структури минава именно през това правата на българските малцинства в тях да бъдат спазвани. Едно от задълженията на българската държава е именно това.
Ние държим този текст да бъде гласуван, за да може българите от Западните Балкани да разберат, че българската държава, българският парламент стоят зад тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! В Комисията обсъждахме предложението на колегата. Смятам, че политиката, която води България, не противоречи с нищо на онова, което той каза, но в тази декларация не е мястото на това допълнение, тъй като целта на написаното точно в този абзац е да покаже ангажираността на НАТО към интегрирането, присъединяването на Западните Балкани като политика. Вкарването на подобен текст, който касае правата на българските общности там, ще концентрира вниманието на цялата декларация към момент, който не е обект на тази декларация и не е обект на дейността на НАТО, на желанието за подкрепа на Западните Балкани и за тяхната интеграция. Дълбокото виждане на НАТО за Западните Балкани е тяхната интеграция, за да се стабилизира районът и да се преодолеят всички исторически натрупвания от стотици години насам. Смятам, че мястото на това допълнение не е в тази декларация – ще промени смисъла й. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То няма място и за поздравителен адрес в точка първа на декларацията, но е вътре.
Втора реплика?
Дуплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа, господин Манушев! Някой път малките неща, определени фрази са много важни, когато са казани от българското Народно събрание и са отправени послания към определени държави. Ще Ви припомня няколко факта през последните 25 години, когато България подкрепя държави от Западните Балкани, а те не спазват правата на българите там и не признават българските малцинства, въпреки че по техните конституции се допуска да се признават малцинства, и са признати такива.
Ще дам пример. България първа призна Македония. Нима положението на българите в Македония се подобри?
България е една от първите държави, която призна Косово! Нима Косово призна българско малцинство? А призна осем или десет други малцинства, някои от които изобщо не съществуват като такива в света!
България подкрепи Албания за НАТО! Албания не признава българско малцинство – признава македонско, гръцко, сръбско, признава две езикови – циганско и румънско или влашко.
Какво правим тогава? Ние подкрепяме държавите. Да не говорим за Словения, Босна и Хърватска – също сме едни от първите, които ги признаха. В коя от тези държави показаха жест към България – да кажат: „В нашата държава има българи, няма македонци, няма горанци, жупанци, нашенци” и всякакви други измислици, които бяха измислени по времето на тоталитарните режими?
Затова е нашето предложение и то не е излишно. И в Комисията Ви казах: тогава защо трябва да пише „и националните интереси на България”? Ами интересите на НАТО не са съобразени с националните интереси на България!
Ние държим този текст да бъде подкрепен, защото имаме много примери в тази насока.
Няма да припомням и Украйна. Ние първи тръгнахме да подкрепяме демократичните промени там напоследък – хора от левицата управляваха тогава. Но какво се случва? Защо в Украйна българите не могат да носят български имена? Защо Тодор не може да се казва Тодор, а се казва Фьодор? Това ли са партньорските държави, това ли са приятелските държави?!
Да попитам и нещо друго: къде отиде тази помощ от 100 хил. евро (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), която от една година е гласувана и я няма за българите в Украйна?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е извън темата – за финансовата помощ.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Извън темата, но е част от темата по моето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди малко по повод на друг документ както от редиците на нашата парламентарна група, така и от редиците на управляващите беше обърнато внимание, че Народното събрание не може да приема всичко, което влиза тук.
Какъв е смисълът на декларация, която е отправена по повод на покана? Декларацията може да бъде отправена, когато поканата стане факт, когато членството на държавата стане факт!
Не мога да разбера какъв е смисълът от тази процедура, от тази декларация – за да напишем в нея, че поздравяваме Черна гора, че някой я е поканил някъде!
Предлагам да се уважаваме малко повече като парламент, да спрем да тичаме преди събитията, защото те може и да не се случат и тогава да се озовем в ситуацията на тези, които са написали поканата за сватбата, но нито младоженецът е убеден, че ще се жени, булката не е сигурна, а кумовете ги няма!
Много моля да се отнасяме с необходимата сериозност към това, което става около нас.
Искам да подкрепя в частност колегата Ангелов, защото Западните Балкани не могат да бъдат стабилизирани автоматично чрез прилагането на евро-атлантическите ценности в техните дискусионни мащаби. Западните Балкани са сложна политическа реалност, която ще продължава да тревожи европейската политика десетилетия напред. И въпросът няма да бъде разрешен чрез механичния аншлус, независимо за кои ценности става въпрос.
България има свои непосредствени интереси в Западните Балкани, за разлика от други държави, които принадлежат към Северноатлантическия пакт. И не може българският парламент с лека ръка да поздравява този и онзи, особено пък за покана.
Възразявам категорично срещу приемането на подобна декларация. Аз лично ще гласувам „против” със следните аргументи: декларацията не отразява интересите на българската държава и не ги взема предвид – с оглед състоянието на правата на българското малцинство в Сърбия, в Македония и в други части на бивша Югославия. Декларацията не отразява фактическото положение на членство, а само поканата и няма никакви основания българският парламент да бъде ангажиран с такъв документ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Жаблянов! Много е ясен и прост смисълът на тази декларация – това е израз на окуражаване и подкрепа. А от това, което Вие казвате, не само прозира, но става ясно – едни антинатовски нагласи и настроения, които за голяма част от залата са видни не само от тези действия, но и от действия, свързани със случая с ремонта на самолетите – МиГ-овете, в натовска страна и много, много други такива примери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Жаблянов, за пореден път ме учудвате. Поканата за стартиране на преговори с Черна гора не е началото, не е писмо за намерение на НАТО. Напротив, Черна гора има отношения с НАТО още от далечната 2003 г., като част от Сърбия и Черна гора, и от 2006 г., откакто е независима държава. Поканата за преговори с НАТО, господин Жаблянов, е последният етап от завършване на тези преговори и, ако има една много ясна подкрепа, един много ясен сигнал за подкрепа, още през юли месец на срещата на върха във Варшава Черна гора може да стане пълноправен член на НАТО.
Моля Ви, за ясно тълкуване и разбиране на процедурите.
Няма да навлизам в повече детайли за важността на евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, включително и за националния интерес на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Анастасов.
Други реплики?
Заповядайте.
Имате думата, уважаеми господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Чухме, че господин Жаблянов ще гласува „против” проект на декларация, чийто вносители са също Ангел Найденов и Атанас Мерджанов, което е интересен политически модел и способ. (Шум и реплики от БСП.) Чудим се на следното нещо: БСП, трябва да кажете – Вие „против” разширяването на НАТО ли сте от тук нататък? Това трябва да си кажете честно. Защото от многото думи, които казахте, не стана ясно БСП против ли е разширяването на НАТО от тук нататък? Кажете си го ясно! Защото увъртахте, говорихте, но не стана ясно докрай каква е позицията на БСП. Надявам се, предвид факта че колегите Мерджанов и Найденов са подписали декларацията, че позицията на партията е да подкрепи и, че е за разширяване на НАТО. Така се разбира. Ако това е позицията на БСП, това е правилната позиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Жаблянов, за дуплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми народни представители! Искам да започна с една констатация на колегата Ангелов – извинявайте, ама, Северноатлантическият пакт не е пророкът. Може да се кажат думи срещу него.
Второ, това е организация, която не е безпогрешна. Тя има своето колективно и еднолично ръководство, има военно и политическо ръководство… (Шум и реплики.) Които са членували в Северноатлантическия пакт, са променяли своята собствена позиция от гледна точка на националните си интереси. Това е въпрос, който е добре да бъде разгледан, да се запознаете с него, преди да се позовавате на повърхностните процедури на едно, ще кажа, на една милитаристична експанзия на Пакта, която е в основата на днешната дестабилизация на света. Но това е друг въпрос.
Що се отнася до последния въпрос, който беше повдигнат – този най-висш орган на законодателната власт в Република България ще се издигне, само когато народните представители в него започнат да отразяват и собственото си мнение. Да излязат малко от дисциплината на парламентарните групи и да започнем да разсъждаваме като представители на българския народ.
Когато говорим за Западните Балкани, искам да обърна внимание върху един факт. Западните Балкани са в това състояние в резултат на агресията на Северноатлантическия пакт срещу Югославия (възгласи от ГЕРБ) през 1999 г., в резултат на разрушаването и войната срещу цивилните граждани на Белград, на Сурдолица, на Ниш и на Пирот, на десетките, стотици и хиляди жертви на сръбския народ.
Искам да кажа следното: днес, има-няма 15 години след тези събития, да изнасилваме историята с измислени, схематични, геополитически ходове, които целят всичко друго, но не и стабилизация на Западните Балкани, не отива на българския парламент, който, струва ми се, има спомена за сложността на политическите процеси на Балканите и би следвало точно в тези моменти да бъдем коректив на грешките на онези фактори, които смятат, че са безпогрешни в нашия район. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Йончев.
Господин Вигенин след него.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека, когато говорим за разширяването на НАТО на Западните Балкани, да не правим партийна политика, а национална политика, защото в това няма особена идеология. Напротив, ако говорим за стабилизация на Западните Балкани, тя е възможна и един от основните начини за това е интеграцията в НАТО на целия регион. Така че да спрем с разговора за това има ли идеология, има ли партиен интерес в целия този процес.
Говорейки за това съм склонен да подкрепя и предложенията на колегата Ангелов, защото, нека да разберем, че освен специфичния интерес на България за разширяване на НАТО в Западните Балкани и за стабилизация, има един друг специфичен интерес и това е малцинственият проблем в доста от страните. С езика на парламентарната дипломация няма нищо лошо да кажем в една такава декларация, че онези, които имат аспирации за членство в НАТО от тук нататък, а ние знаем кои са те, би трябвало да имат това предвид. Мисля, че този текст намира доста добро системно място в една такава декларация. Предлагам да го подкрепим в залата, защото именно заради това българският парламент се ангажира с тази позиция. Един е българският интерес, пак повтарям – разширяването на НАТО на Балканите е част от омиротворяването, от интеграцията, от мира на Балканите, а пък още по-специфичният наш интерес е българските малцинства в този процес да бъдат защитени. Така че, колеги, предлагам да подкрепим декларацията в нейната цялост плюс предложението на господин Ангелов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йончев.
Реплики? Няма.
Господин Вигенин, заповядайте.
Думата има народният представител Кристиан Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, мисля, че декларацията, която е предложена днес, е един балансиран текст, който е последователна позиция на българската държава, правителство, парламент в последните 15, а може би и малко повече години. Той отразява балканската политика и политиката на България в Югоизточна Европа в продължение на този период, която е свързана с подкрепата на България за членството на страните от Западните Балкани, особено в последните години след нашето присъединяване, членството на тези страни в НАТО и в Европейския съюз.
Искам да обърна внимание, че днес ние не обсъждаме позициите и действията на НАТО по един или друг въпрос, не обсъждаме смисъла от членството на България в НАТО и резултатите, вредите и ползите от него, не обсъждаме и това и смятам, че не бива ние да обсъждаме и да преценяваме дали за Черна гора е добре да бъде част от НАТО или не. Мисля, че тази държава е направила своя избор, поне до момента, в продължение на години се е подготвяла за този момент и получи покана в резултат на последователните усилия на поредица български правителства включително.
Мисля, че тази малка страна, която е една от най-близките на България страни в Югоизточна Европа, заслужава едно насърчение от българския парламент. Окончателното решение за това ще бъде ли част или не от НАТО предстои да бъде взето от самия парламент на Република Черна гора. Това ще стане най-вероятно и след следващите избори, защото така се очертава последователността на поканите, но искам също да обърна внимание на колегите от Българската социалистическа партия, които, разбира се...
Ние сме една демократична партия, има различни мнения в нея. Това е нормално, за разлика от други политически сили, където се гласува под строй и позициите не подлежат на особени обсъждания, но да обърна внимание, че в продължение на години в Черна гора управлява Социалистическата партия, която е близък партньор на БСП в Социалистическия интернационал, асоцииран член е на Партията на европейските социалисти. Заедно сме минали през различни политически битки и вярвам, че смисълът на тази декларация е и подкрепа на нашите политически партньори там.
Искам обаче да обърна внимание на още нещо. Разчитайки, че тази декларация ще получи широка подкрепа, искам да обърна внимание на още една тема, която удобно беше пропусната някак си от Комисията по външна политика вчера, поради това, че не се проведе заседание.
БСП предложи един също изключително балансиран текст във връзка с икономическите санкции, наложени от Европейския съюз на Руската федерация, и обратно – контрасанкциите на Руската федерация. (Шум и реплики.)
Той засягаше и продължава да засяга, разбира се, едно съвсем просто, елементарно нещо, една малка стъпка, която си струва да бъде направена в тези напрегнати дни, а именно едно предложение, което искахме българският министър-председател да направи в Европейския съвет – всички депутати, които са в санкционните списъци на Европейския съюз, да бъдат извадени и съответно да бъде договорено подобно решение от страна на Руската федерация. (Силен шум и реплики.)
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Господин Главчев, какво общо има това с темата?!
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Обръщам внимание, господин Атанасов. Разбирам, че тази тема някак си не Ви е удобна. Имате по-сериозни теми, с които да се занимавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Но тя не е във връзка с обсъжданата тема!
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Няма връзка с обсъждането, има връзка с ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ама тя не е във връзка с обсъжданата тема, това е основният проблем.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Има връзка, господин Главчев, с това, че в този парламент трябва да се научим по важните за България въпроси да търсим съгласие. Това съгласие целенасочено по тази тема беше отложено най-малкото, когато ще бъде в голяма степен безсмислено, тъй като въпросите по санкциите срещу Руската федерация и обратно – контрасанкции на Руската федерация срещу Европейския съюз, ще бъде затворена тема в следващите месеци.
Затова трябва да се научим да оценяваме чувствителността на отделните политически сили по различни въпроси и заедно с това да търсим българския национален интерес. И по двете теми БСП чрез своите представители, чрез подписите, които е положила под тази декларация и другото предложение, за което споменах, е търсила българския национален интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи декларацията.
Основната причина да направим това е българският национален интерес. Той беше коментиран и в други изказвания без някаква конкретика. Аз искам да посоча няколко конкретни причини как тази декларация действа синергично с българския национален интерес.
Първо, уважаеми колеги, народът на Черна гора си е направил своя избор. Нашата декларация е знак, акт на подкрепа – подкрепа на една страна да отиде там, където ние също сме направили своя избор да бъдем.
Това е приятелски знак. Това е приятелски знак и именно знаците на приятелство винаги са в полза на националния интерес на всяка една страна.
Освен това, уважаеми колеги, ние сме близки по територия и за нас е много важно Балканите да бъдат една спокойна, просперираща територия. НАТО дава сигурност във всичките й аспекти.
Един сериозен проблем на Балканите са финансовата стабилност и социалната сигурност. Оттам произтичат всички проблеми, включително и на малцинствата, колеги. Не може да има сериозно движение на финансови потоци, инвестиции, които да гарантират просперитет на страните, ако няма сигурност в истинския смисъл на думата.
От тази гледна точка ние считаме, че това ще бъде от полза за Балканите, включително и за България, като разширяване на нейните търговски възможности и контакти с хора. Със страни, близки по ценности, много по-лесно се комуникира във всичките области.
Що се отнася до текста, който е предложен от колегите, ние считаме, че трябва нашият знак да бъде към инвестиции в пълната демокрация, която да даде основа за просперитет и свобода на личността на всички граждани, включително и на българските малцинства и това да си избират свое име.
Приемането в НАТО, както за България, уважаеми колеги, означаваше, така и за Черна гора това ще означава инвестиция на ценности, възможности най-вече по отношение на свободата на личността, правата на човека, така че тази декларация е знак, който България трябва задължително да даде и ние затова ще го направим. И сме убедени, че това ще бъде от полза за Балканите и за Европа като цяло, защото България, ако не беше станала член на НАТО, беше под въпрос и нашето влизане в Европейския съюз, така че тази подкрепа е много важно да бъде дадена от сериозен количествен потенциал на българския парламент и това ще бъде един добър знак и за състоянието на българската демокрация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Реплика?
Реплика – народният представител Георги Божинов. (Шум и реплики.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ, встрани от микрофоните): И аз имам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И Вие искате реплика? Да.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Янков, ще репликирам само едно изречение. Вие казахте, че си заслужава да се подкрепят инвестициите в пълната демокрация.
Господин Янков, животът и практиката показват, че особено външните инвестиции за целите на някаква имагинерна пълна демокрация винаги водят до нейното отрицание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Втора реплика – народният представител Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа! Господин Председател, искам да Ви помоля да обръщате внимание и на другата част от Народното събрание, когато има реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След като сте на трибуната, явно съм обърнал.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Само че все пак преди колегите от БСП съм поискал реплика. (Реплика от БСП ЛБ.)
Репликата ми е към господин Янков, понеже ДПС винаги твърдят как са за правата на човека, за правата на човека, колко са либерални, как трябва малцинствата да се подкрепят, как етносите – правата, правата, правата, а не виждаме – поне тази година не съм видял, един жест от страна на ДПС – да подкрепи нещо, свързано с правата на българите зад граница. (Народният представител Лютви Местан влиза в залата. Спира пред трибуната и гледа оратора.) В нито една комисия представителите на ДПС не гласуват или гласуват „въздържали се”, или „против” такива предложения, в залата не гласуват такива неща.
За нас е интересно – Вие кога защитавате правата на човека: когато е в интерес на Република Турция, или когато е в интерес на българската държава?! И ако сте честни, обективни, морални, либерални правозащитници, кажете от тази трибуна ще подкрепите ли тази редакция? (Шум и реплики.)
Господин Местан, ако диоптърът Ви е малък, вземете си други очила. Благодаря Ви. (Смях, оживление и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Господин Местан, нека първо да направи дуплика господин Янков, да завършим с процедурата и после ще Ви дам думата.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги, няма имагинерни демокрации. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.) Защото ние също правим инвестиции в тези демокрации, правим ги с децата си, уважаеми колеги. Нашите деца са там, в тези демокрации, което значи, че техният избор не е имагинерен. Започваме да превръщаме нашата демокрация в имагинерно понятие заради такива понякога изказвания, заради такива действия, които в крайна сметка ни отдалечават от демократичния спектър, а не ни вкарват там.
Движението за права и свободи винаги е защитавало правата на хората, уважаеми колеги, на всички. Затова искаме да кажем, че ние, когато се грижим за правата на човека, трябва да се грижим за правата на всички хора. Това е изключително важно! НАТО дава такава възможност. В България ние я изкривяваме до голяма степен. Не виждам защо трябва да намесвате Република Турция в цялата тази ситуация?!
Между другото, с наши определени действия може да стане така, че в България да ограничаваме непрекъснато правата на българите в собствената им държава. Това, което правим понякога с такива противопоставяния, с такива действия, е точно в такава посока и не ни прави чест. Една от причините да бягат децата ни навън зад граница е точно тази. (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
За лично обяснение думата има народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Ангелов, не е драма човек да има проблем със зрението. Може дори да му е къс диоптърът – това не е драма. Истинска драма е, ако е къс диоптърът на мисълта. Мисля, че нещо подобно проявихте. Благодаря Ви. (Смях и оживление. Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Мартин Димитров има думата за изказване.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, съжалявам, че дебатът отиде в посока къси мисли и къси диоптри. Аз искам да Ви върна по същество и да Ви призова – много е важен знакът, който ще даде днес българският парламент. Той трябва да бъде в подкрепа на тази декларация, важно е и гласуването на БСП като втора политическа сила в този парламент. (Реплики от БСП ЛБ.) Важно е, дори отделни единици да не подкрепят, гласуването да бъде „за” (реплики от БСП ЛБ), защото България трябва да подкрепя разширяването на НАТО и на Европейския съюз.
Има две много важни положителни линии като следствие.
Първата е стабилизирането на Балканите като регион с много проблеми през последните години, а и въобще в историята на този регион. Ставайки член на НАТО и на Европейския съюз, Балканите стават действително много по-стабилни, което касае България и българските граждани.
Втори важен въпрос, който е към колегите от Патриотичния фронт. Едно от най-добрите неща, колеги, които можем да направим за българските малцинства навсякъде в Западните Балкани – едно от най-добрите неща, които можем да направим, е да помогнем тези страни да станат член на НАТО и на Европейския съюз. Тогава за българските малцинства в тези страни ние ще направим много – тези хора ще живеят по-добре, ще получават по-добри доходи, ще имат повече сигурност, ще имат по-добри условия на живот. Най-доброто, което можем да направим за българските малцинства в момента, е да подкрепяме членството в Европейския съюз и НАТО на всички тези страни.
Не без условия, съгласен съм, разбира се, че трябва да има условия. Разбира се, че трябва да подкрепяме българските малцинства и на двустранна основа – съгласен съм също, но това, разберете, е най-многото, което можем да направим. Затова се надявам дебатът, който водим днес, да стане отново по същество, да отпадне дребното заяждане. Разбирам, въпреки някои лични мнения на отделни хора, парламентът като цяло да подкрепи и единодушно да кажем като български парламент, като Четиридесет и трето народно събрание – няма значение кой е на власт, кой е в опозиция: искаме разширяване на НАТО към Западните Балкани, искаме разширяване на Европейския съюз като следваща стъпка към Западните Балкани, включително като подкрепа за българските малцинства. И тук няма място за дребнотемие и дребно заяждане, това трябва да бъде национална и отговорна позиция на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Няма.
Искате процедура, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа! Процедурата ми е по начина на водене, господин Председател. Не смятам, че когато един народен представител се изказва от трибуната, друг народен представител може да минава, да ехидничи, да застава пред него. Вашата роля беше да направите забележка на господин Местан, защото подобно поведение и неуважение към изказване на народен представител е недопустимо, и то от човек, който твърди колко е морален, начетен, колко му е дълга паметта и така нататък. Благодаря Ви. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Абсолютно съм съгласен с Вас, само че първо на Вас трябваше да направя забележка, тъй като Вие вкарахте офталмологичната тема в дебата. Освен това намесихте и друга държава, която няма никакво отношение към обсъжданата декларация.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Вие не реагирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съгласен съм, трябва да спирам навреме опитите за опростачване на парламента, така че извинявам се на всички народни представители.
Заповядайте, господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Парламентарната група на АБВ ще подкрепи декларацията и силно приветстваме появата на такава декларация. Ние всички почти ще се съгласим, че България трябва да бъде някакъв фактор на Балканите и в регионален, а да не кажа и в континентален план. Нека да си признаем, че във военнополитическо отношение България вече не е фактор на Балканите, тя не е такъв и в икономическо отношение, но по отношение на дипломацията и международните отношения България всячески трябва да се стреми да остане такъв фактор. Затова тази декларация не само пряко, но и косвено към Македония и Сърбия подсказва нашите критерии за членство в НАТО.
Прави чест на Комисията по външна политика, че е структурирала тези критерии и редакционната добавка също подсказва този важен критерий на нашите приятели в Македония и Сърбия, които декларират готовност за членство в НАТО, но аз лично като бивш посланик там знам, че те чакат какво ще каже друга страна. Ето с тази политика ние продължаваме да бъдем фактор на Балканите и аз приветствам тази декларация. Благодаря. (Ръкопляскания от АБВ, ПФ и БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Милен Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Бих искал да направя изказване в подкрепа на редакцията, която предложи нашият народен представител Юлиан Ангелов, но преди това ще се мотивирам с един по-общ аргумент.
Често пъти от тази трибуна и в общественото пространство, дори цели политически сили, партии и народни представители и групи изразяват тезата, че интегрирането на държавите от бивша Югославия в евро-атлантическите структури е панацея за решаване на проблемите на Балканите. Този автоматизъм в мисленото е дълбоко погрешен. Балканите са специфична културна и историческа общност, която не може да се сравнява и към която не могат да се прилагат „универсални” политически модели, взаимствани от Европа, Запада или Изтока.
В този смисъл разбирането, че интегрирането на Западните Балкани автоматично решава проблемите на Балканите и налага мир, спокойствие, просперитет и решава историческите проблеми е исторически опровергано от катаклизмите през 90-те години на миналия век.
Що се отнася до предложението, направено от господин Ангелов, то се основава на едно ясно разбиране, което беше загатнато и от ген. Михов. България е член на НАТО и Европейския съюз на Балканите и тя трябва да се държи като фактор, а не като посланик на НАТО и Европейския съюз.
Ние приемаме декларация от името на суверена – българския народ, и поставяме ясно българските национални интереси. С други думи членството в НАТО и Европейския съюз е реализация на българските национални интереси, а не служене на други национални интереси.
Често пъти това членство се проектира чрез външнополитически поглед, който можем да изразим в един филофобски комплекс. НАТО е инструмент за реализиране на нашите интереси и нашата добавка към нашата декларация днес е израз на това наше поведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Станислав Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми първо да започна с редакционната поправка, която считам за абсолютно излишна. Тук става дума за едно разбиране за НАТО. Нека помогна на колегите от задните редове на залата вдясно. НАТО освен военно има и хуманитарно измерение. Това хуманитарно измерение, колеги, поставя изключително високи стандарти за отношение към малцинствата и към националните малцинства. Хубаво е обаче да се вгледаме и в себе си – как ние като парламент се отнасяме към този проблем.
Несъмнено на Балканите навсякъде има малцинства, много различни – културни, религиозни, национални. Несъмнено тук-там има и проблеми с отношенията между държавите.
Но колеги, няма как тези проблеми да бъдат решени, освен ако няма единна политика. Искрено се надявам, че никой в тази зала не предлага нещо по-различно от евроатлантическата интеграция на Западните Балкани. Да, освен в НАТО и в Европейския съюз – пълноценна интеграция! Едно решение, което беше формулирано преди повече от една година от председателя на ДПС господин Лютви Местан в едно отворено писмо до председателите на либералните партии в Европа. Решение, което стана общо решение на Балканската либерална мрежа, а от един месец вече – и общо решение и обща позиция и политика на Алианса за либералите и демократите за Европа.
Ние, колеги, няма как да не бъдем щастливи, че тази теза все повече се среща и е застъпена от видни държавници във външната политика на Република България.
Още веднъж Ви призовавам да подкрепим Декларацията във вида, в който е. Тя ни гарантира интереса и стабилността на Западните Балкани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Анастасов.
За реплика – народният представител Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа!
Господин Анастасов, учудвам се как имате двоен аршин за всяко нещо. Когато Ви изнася, Вие защитавате права и свободи, когато не Ви изнася, не защитавате права и свободи. Слушаме изказвания как НАТО гарантирало човешките права, как НАТО имало и хуманитарни функции. Извинявайте, но Турция като е член на НАТО, спазва ли правата на кюрдите в Турция, или на лазите в Турция, или на арменците в Турция, или на асирийците в Турция, или на християните в Турция?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това какво общо има?!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защото Вие казвате, че НАТО гарантирало и човешките права – имало хуманитарна мисия. Съжалявам. Затова трябва да я има тази редакционна поправка, за да каже България, че там има български малцинства и те трябва да бъдат защитени. Вашата арогантност, наглост и слугинаж на други държави...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ангелов, подбирайте си изразите от трибуната!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз не съм използвал обидна дума, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А в „слугинаж” какво е? На Вас ако Ви каже някой, че сте слуга, ще се обидите ли?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Добре, обслужване.
Вярно е, един от двамата Ви началници беше тук от Република Турция, та Ви се е вдигнало самочувствието, но в крайна сметка ако казвате, че сте българска партия, бъдете такава и подкрепете тази поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други реплики?
Заповядайте за дуплика, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Уважаеми господин Ангелов, приканвам Ви да направите още няколко изказвания и реплики, та да разберете наистина какво означава хуманитарното измерение на НАТО. Може би в диалог с колеги от други парламентарни групи ще успеете да разберете.
Колкото до Движението за права и свободи, то има абсолютно последователна политика за отстояване на човешките права и свободи – универсална и безусловна, а не със специфични модели, както колегата, стоящ до Вас, преди малко спомена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това, че текстът е добър и балансиран, е потвърдено от широка подкрепа – от вносителите, които са се подписали под него. В Комисията мина много лесно. Това, че тук се получава добър дебат, за мен е доказателство, че българският парламент има нужда повече от такива дебати по важни външнополитически теми. Ние подценяваме и не говорим достатъчно за външна политика в пленарната зала на Народното събрание.
Радвам се, че тази Декларация, инициирана от много народни представители, от различни политически групи, показва този факт.
Колеги, нека не се подвеждаме от добре артикулирани импровизации. Хубаво е да подкрепим текста. Не е лошо да поздравим Черна гора за усилията, които е положила. Нарочно казвам думата „поздравим”, защото се чу, че това не е добре да бъде записано в декларация на Народното събрание. Ние говорим многократно за добросъседски отношения, за регионално сътрудничество. Без вземане на отношение от наша страна и от страна на други държави относно такъв процес, такива добри отношения и регионално сътрудничество няма как да се постигнат.
Смятам, че в такава обстановка, в която сме в момента – световна и проблематична, в това няма нищо лошо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Други изказвания?
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Наистина е добре, че парламентът не възприема формално предложенията за такива декларации. Аз вече не съм озадачен обаче, бих казал, от опростенческия начин, по който обикновено се подхожда към такива сложни теми. Вярно е, намираме се преди Коледа. Сега е моментът за поздравления. Парламентът също се присъединява, макар и във външнополитическата област, със свой поздравителен адрес.
Въпросът обаче за това какво носи членството на Черна гора на Балканите, е много по-сложен, както вече отбелязах.
Забележете кои са двете най-близки страни на Балканския полуостров – Черна гора и Сърбия, дори е трудно да се каже, че там живеят два народа. По силата на историческите и на актуалните политически обстоятелства и по избора на хората, които живеят в тях, те отново са в две отделни държави.
Ясно е, че Сърбия няма намерение да става член на НАТО, а Черна гора, в лицето на своето управление, се е устремила към това членство. При всички случаи такова политическо разделение няма да допринесе за сътрудничеството между тези две държави. Дали то ще допринесе за стабилизацията на региона – това е въпрос, който подлежи на допълнителен анализ.
Освен това общественото мнение в Черна гора е силно разделено по въпроса за това дали страната да се присъедини към НАТО, или да не се ангажира с участието в този военнополитически съюз. Този факт би трябвало да е известен поне на всички хора, които се занимават с външна политика. Вероятно това дълбоко разделение в тяхното общество може би е един от факторите, които в момента отвън ускоряват процеса на поканата и евентуалното членство на тази държава в Северноатлантическия пакт.
Няма да говоря вече за други военнополитически измерения, за нейното географско положение, което също може да бъде твърде полезно за всяка една военна организация, на която тя би се оказала член. Не искам да задълбочавам повече дискусията по този въпрос, само обръщам внимание, че монетата в случая има две страни и всеки, който се опитва да ни каже да гледаме само едната, или не е искрен, или не се занимава сериозно с тази тематика.
Аз използвам случая обаче да модифицирам предложението, което направи господин Ангелов и да предложа дори той като вносител да възприеме моята редакция, но при всички случаи аз ще искам тя да се гласува, защото текстът, който той предлага, носи рискове.
Аз предлагам текстът да бъде на мястото, на което се предлага – в края на четвърти абзац: „и защита на правата на гражданите, включително от български произход”. Да се говори за права на общности каквито и да са те, означава да се възприеме Концепцията за колективни права. Тя най-малкото е твърде спорна, дори смятам, че тя е и доста опасна. Дори най-големите привърженици на защитата на малцинствата и съответните международни европейски актове, говорят за права на лица, които имат определени особености. Те не говорят за малцинствени права или за общностни права. Не отивайте в тази крайност, защото тогава спорът между Вашата група и тази на ДПС, ще води в противоположни посоки, но има опасност да се развие върху един и същи терен. Затова българският парламент, ако е отговорен, има основание да подкрепи такова предложение и аз призовавам това да бъде направено, но само в редакцията, която предлагам. Обратното ни води към един много опасен път, особено при това голямо етническо, религиозно и друго разнообразие, което съществува в нашия регион, което е път към сепаратизъм, към вътрешно затваряне и противопоставяне на хората, които именно са свързани с такива общности.
Господин Председател, нека да бъде гласувано това предложение, защото независимо от дискусията по другата тема за Черна гора, то има по-общо значение и трябва да е траен ориентир в дейността на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване допълнението, предложено от народния представител Юлиан Ангелов, в четвъртия абзац след „националните ни интереси”, да се допълни „и защита правата на българските общности”.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 39, против 1, въздържали се 99.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението, направено от парламентарната трибуна, от народния представител Янаки Стоилов – пак в четвъртия абзац да бъде добавено след „националните ни интереси”, „и защита правата на гражданите, включително от български произход”.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 57, против 7, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, аз предлагам да се прегласува, тъй като мисля, че има възможност да се приеме предложението. За мен би било странно в българския парламент това предложение да не получи подкрепа – това би бил много лош знак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Прегласуване.
Гласували 153 народни представители: за 61, против 1, въздържали се 91.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване Проекта за декларация, който беше представен от трибуната, от народния представител Джема Грозданова.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 150, против 3, въздържали се 2.
Декларацията е приета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ПО ИСКАНИЯТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ПРЕСЛЕДВАНИЯ СРЕЩУ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Доклад на Временната комисия.
Слушаме Ви, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще ви запозная с доклад на Временната комисия по исканията на главния прокурор на Република България за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в 43-то Народно събрание:
„ДОКЛАД
относно искания на главния прокурор на Република България за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу народния представител Волен Николов Сидеров – вх. № 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., и вх. № 527-00-10 от 30 ноември 2015 г.
Временната комисия, създадена с решение на Народното събрание от 10 декември 2015 г., проведе закрито заседание на 16 декември 2015 г., на което разгледа исканията на главния прокурор на Република България.
С искане вх. № 527-00-9 от 30 ноември 2015 г. главният прокурор на Република България предлага да бъде дадено разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров – народен представител в 43-то Народно събрание, по досъдебно производство по преписка № 5254/2013 г. на Софийска градска прокуратура, за извършени от него престъпления по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, предложение 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Според главния прокурор събраните доказателства сочат на хулиганство и нанасяне на телесна повреда на полицейски служител при и по повод изпълнение на службата му. Народният представител Волен Николов Сидеров е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на полицейски орган при и по повод изпълнение на службата му.
С искане вх. № 527-00-10 от 30 ноември 2015 г. главният прокурор на Република България предлага да бъде дадено разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров – народен представител в 43-то Народно събрание, по досъдебно производство № 39/2012 г. по описа на Специализирано отделение на Софийска градска прокуратура, преписка № 5955/2011 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.
Според главния прокурор народният представител Волен Николов Сидеров е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
Народният представител Волен Николов Сидеров не присъства на заседанието на Временната комисия.
Народният представител Илиян Тодоров определи заседанието на Комисията като фарс и отбеляза, че ако от 2013 г. има данни в прокуратурата за извършени от Волен Николов Сидеров престъпления, не е ясно защо чак сега се иска снемането на имунитета му за нещо извършено през 2011 г. Той подчерта, че се позволява на главния прокурор да си играе със съдбата на всеки един народен представител.
Народният представител Димитър Главчев заяви, че не може да се съгласи със становището, че Комисията е фарс, тъй като има решение на Народното събрание за създаването й. Посочи, че има законови срокове и в тях главният прокурор е внесъл исканията си.
Народният представител Явор Нотев обърна внимание, че не е ясен предметът на Комисията, след като тя няма да проучва материалите по исканията. Той заяви, че ще предложи в бъдеще да не се създават временни комисии, а исканията да се внасят и разглеждат само в пленарна зала.
Според народния представител Атанас Зафиров смисълът на всяка комисия е да предложи на пленарната зала решение, което обаче, да бъде взето след дебат по същество въз основа на внесените материали.
След като разгледа исканията на главния прокурор, вх. № 527-00-9 и вх. № 527-00-10 от 30 ноември 2015 г., и приложените към тях данни, Временната комисия предлага на Народното събрание:
1. Да даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., за престъпления от общ характер по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, пр. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Становището е прието с 13 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържал се”.
2. Да даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-10 от 30 ноември 2015 г., за престъпление от общ характер по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.
Становището е прието с 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”.
Временната комисия предлага Проект за решение по искането на главния прокурор на Република България – вх. № 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., и Проект за решение по искането – вх. № 527-00-10 от 30 ноември 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в 43-то Народно събрание.”
Ще предоставя на Вашето внимание проектите за решения.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в 43-то Народно събрание
Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 134, ал. 1 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., за престъпления от общ характер по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, предложение 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.”
И второто решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-10 от 30 ноември 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в 43-то Народно събрание
Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 134, ал. 1 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-10 от 30 ноември 2015 г., за престъпление от общ характер по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.”
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат участие в него?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Стигнахме до тази точка в дневния ред, прожекторите светнаха (оживление, смях в ГЕРБ), камерите са включени и това е защото в България върховният орган по силата на държавното устройство се консумира по конкретни различни поводи за определени нужди и цели.
Пред мен възниква въпросът: щом едното деяние е извършено преди две, а другото – преди четири години, ако не се лъжа, и в тази банка с факти за престъпления, нарушения има сигурно хиляди случаи, но те не се разследват за целите на правоприлагането, за обществения ред и за спазването на законността, а когато има нужда, за определени цели се вадят факти от тази банка и ако това в България стане принцип, то актуалните престъпления – грабежът, корупцията, присвояването на пари от еврофондовете, ще му дойде ли дневният ред да се заеме прокуратурата с него?! Да свалим ли имунитета на тези, които извършват престъпления, или ще го правим за конкретни себични, лични или групови интереси?!
Къде е днес групата на Партията „Атака”, която води въпросният депутат? Днес колективно я няма! Вчера, когато беше нужна, беше под брой тук и гласува, както трябва.
У мен се създава убеждение, че това, което се прави, е достойно за съжаление – както самата постъпка на въпросния народен представител, така и начинът, по който се артикулират тези факти и събития. Аз съм против Народното събрание да бъде използвано за такива цели.
Преди две-три седмици ни предложиха да вземем решение да бъде арестуван Волен Сидеров, да разрешим. И като разрешихме, какво стана?! Арестуваха го след нашето решение, вместо да го арестуват в момента, в който беше във висшето учебно заведение. И след това, като го освободиха, ще ни съди за срам, резил и с основание по всички канони на европейските правила, че е арестуван незаконно.
Не чувствате ли отговорност за това, че бяхте употребени да дадем съгласие да бъде арестуван. И като го арестуваха, какво?! Съдът реши, че е неправилно!
Затова аз, а мисля и моите колеги няма да участват в това гласуване, за да изразим отношение не към деянието на Сидеров (шум и реплики от ПФ), не към деянието на Сидеров, а към начина, по който се артикулират фактите от тази банка с престъпления, уважаеми господа патриоти. (Шум и реплики от Патриотичния фронт, народният представител Димитър Байрактаров репликира от място прав.)
Вече му е снет имунитетът, вече е започнало съдебно дирене. Ако има достатъчно основания, нека му наложат това наказание, но да ме използва за такива цели, аз не съм съгласен. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янаки Стоилов.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Ееее, стига вече!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Възгласи от залата „Стига вече!”?! След като се вкарва в редовния дневен ред поредната порция такива твърдения за криминални деяния, защо „Стига вече!”?! Нали парламентът трябва да се произнесе по тях? Дори мисля, че Парламентарната група на БСП лява България има решение да гласува положително по искането на главния прокурор. Това групата е обсъждала, но смятам, че ние трябва да отидем малко по-дълбоко от поредния казус.
Действително за деяния, които са твърде прости от фактическа гледна точка и не е трудно юридически да бъдат квалифицирани, как да си обясним обстоятелството, че обвинението се нуждае от две, а както в другия случай – от четири години, за да направи анализ, да събере необходимите данни и да ги внесе в парламента?! Ние трябва да изискваме този отговор, защото говорим за бързина на правосъдието, за неотвратимост на наказанието. Какъв е неговият ефект, ако то идва при определени условия, които изглежда също са от значение, за да могат тези факти да бъдат на вниманието на народните представители – това е първият въпрос.
Другия въпрос постави господин Божинов. Това ли са най-тежките деяния на хора от българската политика и от управлението?! Аз не казвам, че ако те съществуват, трябва да бъдат изключени и да не се обсъждат. Но България, която е на едно от челните места по корупция, по злоупотреби, понякога в драстични и дразнещи обществото размери, такива въпроси отдавна не са били повдигани, сигурно не за това, че не съществуват!
Когато тук се обсъждат дори въпроси от външнополитически характер, които засягат позициите на България, това някак остава встрани от вниманието на българското общество, а тази криминална пикантерия трябва да бъде в постоянен оборот!
Сега вече трябва да зададем следващия въпрос, който обикновено се поставя в такива случаи: кво вадис? Кой има интерес и защо това се прави по този начин?
Намирам две противоположни обяснения.
Едното е, че групата на „Атака” трябва да бъде държана на къса каишка, за да може, когато е необходимо, тя да бъде аташирана към мнозинството или към вземането на дадено решение. Няма как да не си зададем този въпрос след това, което стана вчера, което ще видим сигурно утре, а сме го виждали и доста по-рано.
Вторият въпрос, който също си задавам, вече е противоположен: дали тези действия от политико-юридически характер не са необходими за спасяването на самата „Атака” и на нейния лидер, след като той губи влияние и това трябва да се героизира, като някакъв мъченик на нереформираната българска съдебна система?! Нямам отговор, но всички Вие бихте проявили крайно неуважение към себе си, ако не си поставяте вътрешно тези въпроси. Не очаквам да ги разисквате тук, от трибуната.
По тази причина не на шега предложих на един председателски съвет да изберем постоянна, а не временни комисии за всеки имунитет – постоянна Комисия по имунитетите, каквито има в някои парламенти, защото тя не трябва да се формира с оглед на едно или друго деяние, една или друга личност, а тази постоянна комисия да разглежда всички искания, идващи от главния прокурор, които по възможност трябва да бъдат обективно разглеждани и представяни на вниманието на народните представители.
Да Ви кажа: с неудоволствие говоря по тази тема, защото си давам сметка, че влизаме в капан, който ни е поставен, много удобен на някои политически, удобен на много от медиите, за да не се занимават с истинските проблеми, засягащи дълбоки интереси и конфликти; но смятам, че ако българският парламент иска да запази своя престиж и ниво, трябва да поставя наред с всички тези казуси, имащи своите основания, по-дълбоките мотиви защо в определен момент определени въпроси занимават нашето внимание и изискват нашето решение.
И последно, да го свържа, снощи научихме новината, че са пуснати под гаранция определени митничари. Разбира се, няма да влизам в обсъждане на никакви основания за това. Зададох си обаче простия въпрос: ако на някой е наложена парична гаранция от 20 хил. лева, а неговата заплата, би трябвало да се знае, че официалната му заплата е много по-ниска, колко трябва да е откраднал той, за да може със собствени средства да си плати гаранцията?! Не е ли това една ирония по отношение на българската съдебна система – 20 хил. лв. гаранция, за да не бъде задържан служител, който не получава висока заплата?!
Това са истинските въпроси, а не тези, с които ни занимавахте вчера. Съжалявам, че издигайки ги на най-високото конституционно ниво, те скриват тези простички въпроси, които все повече си задават българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стоилов, това се казва демагогия.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Моля?!
АТАНАС АТАНАСОВ: Това се казва де-ма-го-ги-я! Ще Ви обясня защо.
Вие тук излизате и се възмущавате от това, че Народното събрание се занимавало с въпрос, повдигнат от кой? Тази процедура в Народното събрание от кого се инициира? – по искане на главния прокурор!
А когато тук, в пленарната зала, на второ четене, се гледаше Законът за промени в Конституцията и ние Ви убеждавахме, че трябва да има текст Народното събрание да може да изисква от главния прокурор доклади за борбата с престъпността и да ги обсъжда в тази зала, гласувахте убедено червено.
Отделно от това, за да запазите статуквото в тази институция, от която сега се възмущавате, натиснахте зелено, за да могат да останат квотите такива, че главният прокурор да има безконтролна власт! Така че не се възмущавайте от Народното събрание, а се възмущавайте от тези, които са инициирали тази процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Господин Стоилов, аз Ви предлагам Комисията да не е обща, защото практиката на Народното събрание в последната година показва, че ние разглеждаме имунитета само на един-единствен човек и Ви предлагам на следващия Председателски съвет да обсъдите въпроса за създаване на постоянна комисия за разглеждане на имунитета на господин Сидеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател!
Господин Ерменков, оригинално е предложението Ви, разбирам какво стои зад него.
По отношение на репликата на господин Атанасов, поне репликата Ви не трябваше да бъде към мен, но това беше начин да се върнете към дискусията от вчерашния ден, защото аз нищо подобно не съм подкрепял, нито едно от тези две предложения.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Вашата група.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, аз разбирам, но Вие ги адресирате към мен, а пък аз нито съм ги подкрепял, нито съм имал намерение да подкрепям каквото и да било от приетите, или неприетите предложения.
Вие искате тук да повдигнете въпроса дали Главна прокуратура действа само по юридически мотиви.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Точно така.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако така искате да направите, аз не оспорвам да поставяте този въпрос, направете го не като реплика към мен, направете го като изказване, защото той е достатъчно сериозен, за да се опитвате чрез мен да зададете този въпрос. Задайте го в първо лице. Точката, която обсъждаме, позволява, за да анализирате и правните, и фактическите страни на тези деяния, и политическия контекст, в който Вие искате да ги поставите.
Аз не искам в случая да се впускам в тази страна на дебата, която беше за вчерашния ден и по която мисля, че трябва да имаме доста сериозно и непредубедено отношение, за да не станем заложници на едни или други предпочитания, на някакви предубеждения или на това, което аз говорех – кой с какви средства се опитва да разпределя икономическо и политическо влияние чрез съдебната власт. Тъй като аз не искам да го правя, не желая да въвличам други лица, независимо от това дали те имат, или нямат такива мотиви. Така че заповядайте, развийте Вашата идея, аз не искам да споря с Вас по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване?
Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз нямам никакви съмнения как ще гласувам и ще гласувам за сваляне на имунитета на господин Сидеров, поради това, което прочетох в искането на главния прокурор. Искането на главния прокурор казва съвсем ясно, че иска разрешение за сваляне на имунитета поради събрани доказателства, които сочат към хулиганство и нанасяне на телесна повреда на полицейски служител. Точка по въпроса. Всеки народен представител, който си позволи да нанесе телесна повреда на полицейски служител по време на изпълняване на неговия дълг, трябва да бъде моментално със свален имунитет, моментално разследван и съден.
В същото време се чудя защо Главна прокуратура го прави сега, след като това нещо се е случило 2013 г., а предният случай в Батак се е случил 2011 г.
И сега разбирате ли защо вчера „Атака” даде 11 гласа при гласуването за Конституцията? И разбирате ли, че ако не бяха тези 11 гласа, нямаше да мине и вероятно щяхме да отидем на нови избори, което всъщност е единственото правилно решение в момента.
И тук искам да се обърна към колегите от БСП или към колегата Божинов, който призова да не се гласува. Да не се гласува не е позиция. Ще изпаднете в същата ситуация като колегите от Реформаторския блок вчера, дето като ги питаха „за”, „против” или „въздържал се” викаха: „тук”.
Трябва да се вземат позиции – правилни, неправилни, хубави, лоши, трябва да се вземат позиции. И правилната позиция в този момент при всички уговорки, че е закъсняло или не е закъсняло, е, че човек не може да напада полицейски служител по време на изпълнението на неговите служебни задължения защото иначе какво очакваме от тези полицейски служители? Да ни защитават, да си вършат работата? Как да стане, като самите ние ги нападаме? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Господин Кадиев, Вие друга работа нямате ли си? (Оживление.) А?
В репликата, извинявайте, госпожо Председател, може би няма да е съвсем тактично, щях да искам думата по начина на водене, но ще използвам сега повода, за да се изкажа, защото вчера направихте нещо, което е недопустимо. Не може хора, които са в залата и които отказват да гласуват, да казвате, че са отсъствали. Това е воля и съм я изразил.
А Вие недейте тук да поглеждате и да се чудите по какъв начин да ни уязвявате, защото половината от предложенията, които бяха приети за промените в Конституцията, ги внесохте Вие, а гласувахте „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Кадиев, не вкарвайте конспирации. Все пак вчера беше третото последно гласуване. Така че хайде да не се опитваме да превръщаме някои в много значими, други в незначими. Нещо повече, ако искахте да бъдете обективен, трябваше да кажете, че един от мотивите за искането, точният термин ми се губи, но все пак е посегателство върху журналист по време на изпълнение на служебния му дълг, тоест посегателство върху свободата на словото. Защото този полицай е отишъл и се е притекъл на помощ на журналист по време на изпълнение на служебните му задължения. А не тук да ми развивате тезите за някакви си 11 гласа, които едва ли не бяха важните. Не, не бяха важните.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Миналия път бяха решаващи.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не, не бяха. Това е последно, трето гласуване.
Ако имах възможност сега да прекратя процедурата тук да не се упражнявате, защото горе има едни приятни хора с български национални носии, не е нужно да слушат всички тези дебати, бих го направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кадиев! По същество това, което казахте, не се различава нито на йота от моите аргументи и от това, което казах аз, но аз Ви благодаря за начина, по който репликирахте моето изказване, защото то ми дава възможност да обясня и да се коригирам. Безспорно е юридическото в твърдението и искането на главния прокурор – деянието е укоримо и е достатъчно за снемане на имунитета, за да може да продължи следствието и наказателния процес. Но аз исках да кажа, че няма нищо юридическо в протакането четири години на този случай. Държането му по целесъобразност, за да бъде извадено в определен момент и да се използва за политически цели.
Коригирам се и казвам, че щом като деянието е достойно за снемане на имунитета, ето, аз пред Вас творя своята позиция, аз ще гласувам за снемането, но поддържам обвинението си към тази върховна институция, която използва банката от факти с престъпления за конкретни политически нужди в определен момент и прикрива други тежки престъпления по различни причини, които дискутирахме вчера. Благодаря Ви за споменаването и за възможността, която ми дадохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Атанасов, наистина част от текстовете, които гласувахме в Конституцията, бяха внесени от мен. Част от тях бяха приети и аз се гордея с тези текстове, тъй като те засилиха правомощията на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Което обаче е относително маловажна част от онова, което трябваше да направим с Конституцията. Ние трябваше да променим цялата съдебна система.
Някой от Вас сериозно мисли ли, че с вчерашното решение от утре ще имаме по-добре работеща съдебна система? Напротив, сложихме един чадър да няма промени още 10 години и затова гласувах „против”!
Моята позиция беше пó мъжка от Вашата. Не да седите там и да викате „Няма да гласувам!”. Да бяхте станали и да бяхте казали „против”, „въздържал се” или „за” (реплика от народния представител Атанас Атанасов), а не да седите отстрани и уж Вие сте реформаторите! Това не е реформаторско – това е криене и страх!
Господин Байрактаров, аз чета доклада на Комисията. Няма нито дума за журналист – там пише за нанесена лека телесна повреда на полицейски служител по време на изпълнение на служебните му задължения. Ако пишеше за журналист, щях да го спомена.
Това, което е важното, уважаеми колеги, е не дали ще бъде снет имунитетът на господин Сидеров, или не. Той трябва да бъде снет и на всеки от Вас, и на мен – на всеки, който си позволи да пипне полицейски служител, трябва да му се снеме имунитетът, безапелационно, никакво съмнение.
Важното е: наистина ли Вие по този начин притискате „Атака” и ги държите на късата каишка, за което говори колегата Стоилов?! Това ли е цената на тези 11 гласа? Без тях нямаше да мине Конституцията нито на първо, нито на трето четене.
Ето това правите Вие – по този начин унижавате българското правосъдие, затова хората не вярват на парламента, със сделки, с манипулиране, с държане на каишка, с използване на държавни организации и институции. (Шум и реплики.) Това е начинът, по който го правите, и точно начинът, по който не трябва да се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков е неудържим – иска две минути за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, първо към Вас се обръщам – благодаря за оценката, която ми давате. Да, като опозиция ние сме неудържими, такива ще бъдем и в бъдеще, и това е нашата цел – да седим там, за да Ви критикуваме и да Ви показваме грешките. Това беше малко лирично отклонение.
Колеги, това, което в момента обсъждаме, наистина е важно. Трябва да Ви кажа, че когато се иска имунитет на народен представител, проблемът не е само в това дали той ще бъде обвинен, защото във всички изказвания, които чухме досега – че едва ли не вече е доказана вината му и с това, което ще вземем като решение за сваляне на имунитета, ще позволим на прокуратурата да излезе с някакво наказателно постановление и да започне съдебен процес. Между другото, практиката до този момент показва, че не е така! Във всичките случаи, когато са давани такива разрешения, нещата се замазват и изчезват някъде.
Има няколко въпроса, които възникват тук – част от тях бяха поставени от колегата Божинов, от колегата Кадиев.
Искам и друго нещо да Ви попитам. Последния път, когато дадохме разрешение за ареста и когато той беше задържан, вероятно целта беше да може премиерът в 9,00 ч. да се обади в медиите и да каже: „Аз съм против това задържане”, а в 12,00 ч. съдът да го освободи. И после да говорим за така наречената „независимост” на съдебната власт, за невлиянието на изпълнителната власт върху нея и неконтрола й.
Затова, колеги, искам да се обърна към Вас със следното. Помните, че в началото на това Народно събрание прокурорът се обърна към нас с молба да свалим имунитета на няколко народни представители, които са имали текущи дела или съмнения за такива неща, което ние направихме. Какво му попречи на прокурора тогава да включи и тези случаи на господин Сидеров? Нещо му пречеше вътре, системата ли не му сработи, за да види имената, или наистина имаме някакви притеснения за това, че ако тогава беше поискан имунитетът, сега нямаше с какво да държим „Атака”, за да гласува по удобния за нас начин?!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Стига повтаряхте едни и същи неща!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Много моля, когато в такива случаи обсъждаме имунитети, нека първо да поглеждаме обективното състояние на нещата – дали, кога и как са се случили, след което да си задаваме въпроса: защо сега, а не вчера?! И дали утре пак няма нещо да възникне, този път от 2010 г., когато бъде необходимо да се гласува нещо, с което част от Вашето управляващо мнозинство не е съгласно?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Ще питаш Орешарски – той беше тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики имате ли, колеги? Няма.
Дебатът е закрит.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в Четиридесет и третото народно събрание
Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 134, ал. 1 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., за престъпления от общ характер по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, предложение 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.”
Гласуваме.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-10 от 30 ноември 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в Четиридесет и третото народно събрание
Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 134, ал. 1 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-10 от 30 ноември 2015 г., за престъпление от общ характер по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.”
Гласуваме.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Колеги, да Ви уведомя, че в почивката, в 11,30 ч., в Клуба на народния представител фолклорна група „Искрица” от град Мездра ще изпълни музикална програма, с която ще поздрави народните представители по повод настъпващите коледни и новогодишни празници. Изпълнителите са гости на Народното събрание по покана на заместник-председателя на парламента Явор Хайтов.
Всички народни представители са поканени в Клуба на народния представител. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона.)
Декларация от името на парламентарна група – господин Мерджанов иска думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, ще Ви запозная с декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България.
Във връзка с политическото напрежение, на което е изложено българското общество през последните дни, БСП лява България настоява всяка парламентарна група ясно и еднозначно да заяви отношението си към настоящото българско правителство. Ситуацията, в която никой вече не знае какъв е съставът на управляващото мнозинство и какви са отговорностите на всяка една от политическите сили в него, е нетърпима. Пазарлъкът, на който сме свидетели, е недопустим за една демокрация, тъй като основният източник на нейната легитимност – народният вот, е всекидневно изкривяван. Не може отделни народни представители да влизат и излизат от мнозинството все едно става дума за някаква квартална кръчма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Непонятно е как в една и съща парламентарна група единият съпредседател е управляващ, а другият в опозиция. Управлението на страната не е детска игра, а министерското кресло не бива да се ползва като примамка за този или онзи незадоволен заместник партиен лидер. Затова най-честно в настоящата обстановка би било министър-председателят да потвърди легитимността на сегашното българско правителство, за да стане ясно на българските граждани кой кой е и за какво се бори. Защото няма никакво значение кой ще бъде следващият правосъден министър – ясно е още отсега, че политиката, която ще бъде провеждана в това ведомство, ще бъде безуспешна.
Ние от БСП лява България заявяваме, и който има куража нека ни последва, че това правителство се провали. То не изпълни предизборното си обещание, което беше гаранция за стабилност.
След като активно участваше в дестабилизирането на страната по време на правителството Орешарски, ГЕРБ обеща, че върне ли се на власт, трусовете ще секнат и българите ще заживеят спокойно. Но дойде ли спокойствието? Настъпи ли времето на стабилност? Само през изминалата година на протест се вдигнаха полицаите, надзирателите, съдиите, шофьорите, лекарите, военните, майките, музейните работници, библиотекарите. Протестираха синдикати и работодатели – ту заедно, ту поотделно. Протестираха хората, които не искат да товарят децата си с повече дългове. Протестираха българи срещу роми и роми срещу българи. Протестираха бежанци и протестираха местните жители в селищата, където има бежанци. Протестираха в София срещу бутафорните тухли на Ларгото, в Русе – заради мръсния въздух, в Стара Загора – срещу цените на тока, в Плевенско – срещу закриването на жп гари, пред протест бяха тютюно и зеленчукопроизводители, железничари и кой ли още не. На тази реалност се отговаряше с цинизъм, със системно отсъствие на министрите от парламентарния контрол, с изказвания за поршета, с разсъждения за ракия и сланина, за да стигнем до изявлението на Лиляна Павлова, която като същинска Мария-Антоанета обясни, че който няма пари за винетка, просто може да не пътува.
Това ли е стабилността, която ще загубим, ако правителството падне от власт?
И тъй като има претенции от други политически сили, че се противопоставят на правителството, заявяваме, че ще им предоставим възможност да закрепят думите си с действия.
Групата на БСП лява България ще търси подкрепа за вот на недоверие по различните секторни политики: в енергетиката – където задълженията вече са над милиард лева; в областта на вътрешния ред и сигурността – защото това правителство не успя за година и половина да завърши нито сантиметър от защитното съоръжение по българо-турската граница, предизвика полицейски бунтове, увисна без реакция след поредица стрелби насред София, включително с гаубица, остави КАТ без регистрационни табели и още куп неразбории, чието изброяване би отнело цял ден; в областта на отбраната – където един министър излъга, че му е предлаган подкуп, унижи славната българска авиация и излага на риск живота и здравето на нашите пилоти; по отношение на външната политика – чийто ястребски устрем все повече противоречи на интересите на България, но и на развитието на международните отношения в глобален план; срещу промените в системата на здравеопазването, които разделят болните на социално значими и социално незначими, като незначимите ще чакат до два месеца да се консултират със специалист; в сферата на образованието – заради закона, който субсидира частните училища за сметка на държавните; в областта на социалната политика – поради повишаването на възрастта за пенсиониране и замразените от бюджета плащания, в това число и за майки и родилки в контекста на убийствената демографска криза, която ни съпътства; в регионалната политика – заради задълбочаващото се неравенство между регионите и необоснованото увеличаване на винетните такси.
Подробни мотиви ще изложим пред всички парламентарни групи и отделни депутати, включително „независими”, и от подкрепата им ще съдим кой от тях е опозиционер и кой скрита лимонка.
Отворени сме и за Вашите предложения, уважаеми нови опозиционери.
Темите, по които може да се констатира пълен провал, са толкова много, че има за всички ни. За съжаление, обаче провалите се плащат не от управляващи и от опозиция, а от българските граждани. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП лява България.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 554-01-159, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 1 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 10 декември 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от Комисията за наименованието на Закона.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 17 да се оформи като § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 17 ал. 1 се изменя така:
„(1) Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от:
1. физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра;
2. юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина 10 и повече метра.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2:
„§ 2. В чл. 18б, ал. 1 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”.”
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители – § 2 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 19 да се оформи като § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 19 се създават ал. 10 и 11:
(10) Капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра се освобождават от задължението за водене на риболовен дневник въз основа на влязъл в сила план за статистически извадки в съответствие с правото на Европейския съюз.
(11) Капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра вписват в декларация, неразделна част от плана по ал. 10, данните за улова/разтоварванията за предходния месец по видове и количества. Декларацията се предава в ИАРА до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи с номера 2 и 3.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 10.
Предложение на народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 4 – 9:
„§ 4. В чл. 57, ал. 1 думите „Едноличен търговец или юридическо лице” се заменят с „На лице”, а думите „наказва с” се заменят с „налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно”.
§ 5. В чл. 58б думите „Едноличен търговец или юридическо лице” се заменят с „На лице”, а думите „наказва с” се заменят с „налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно”.
§ 6. В чл. 59 думите „Едноличен търговец или юридическо лице” се заменят с „На лице”, а думите „наказва с” се заменят с „налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно”.
§ 7. В чл. 61, ал. 1 думите „Едноличен търговец или юридическо лице” се заменят с „На лице”, а думите „наказва с” се заменят с „налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно”.
§ 8. Създава се чл. 61а:
„Чл. 61а. На лице, което наруши изискванията на чл. 19, ал. 11, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 400 до 1000 лв.”
§ 9. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. ...) в § 119, ал. 1 след думата „риболов” се добавя „с кораб с дължина 10 и повече метра”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок гласуваме параграфи с номера от 4 до 9 включително в редакцията им по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 9.
Предложение на народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде Преходна разпоредба с § 10:
„Преходна разпоредба
§ 10. (1) До влизането в сила на плана за статистически извадки по чл. 19, ал. 10 капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра предават в ИАРА попълнените декларации за произход по чл. 20 до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
(2) На лице, което не представи декларация за произход в нарушение на ал. 1, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 600 до 1200 лв.
(3) Актовете за установяване на нарушенията се съставят и наказателните постановления се издават по реда на чл. 91.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на Преходна разпоредба – наименованието „Преходна разпоредба” и § 10 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, а с това и на второ четене и Законопроектът.

Колеги, до почивката, за пет минути имаме време да чуем доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения по:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 25 ноември 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18 ноември 2015 г.
На заседанието присъстваха господин Антон Гинев – заместник-министър, и госпожа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от госпожа Стоянова.
Проектът на закон предвижда въвеждане в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за създаване на Единно европейско железопътно пространство. Целите на Директивата са да се улесни навлизането на нови участници на железопътния пазар и да се подобри конкуренцията с оглед развитието на по-ефективни и по-добре работещи товарни и пътнически железопътни услуги.
На 22 юли 2015 г. Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз срещу Република България за неизпълнение на задълженията й да транспонира посочената Директива в срок.
Вносителите подчертаха, че Директивата поставя на първо място нещо, което е ново за нашето законодателство, разграничението между предоставянето на транспортни услуги и експлоатацията на обслужващите съоръжения. За целта в проекта се въвежда понятие за обслужващо съоръжение и оператор на обслужващо съоръжение, както и на начина на формиране на размера на таксите за тях. По правило таксите се определят на равнището на преките разходи за предоставянето на услугата и се използват само за финансирането на дейността им.
На второ място, с изменението в Закона за железопътния транспорт се осигурява изискването на Директивата за повишаване независимостта на националния регулаторен орган в Република България. С измененията в чл. 116 се осигурява изискването регулаторният орган да изпълнява функции по разглеждане на жалби, без това да засяга възможността за съдебен контрол. Подобрени са разпоредбите относно разглеждането на жалбите, като на Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ е възложено правомощието да упражнява контрол и да извършва проверки по своя инициатива или по жалба на заявители, които смята, че са третирани несправедливо, дискриминационно или са увредени по какъвто и да е начин, също и да разглежда жалби срещу решения на управителя на инфраструктурата, на железопътно предприятие или на оператор на обслужващо съоръжение.
Проектът на следващо място предвижда подобряване на разпоредбите, регламентиращи изготвянето на съдържанието на референтния документ за железопътната мрежа, съдържанието на договора между държавата и управителя на железопътната инфраструктура.
С измененията и допълненията в чл. 48а от Законопроекта се уреждат и търговските принципи при управлението на железопътните предприятия. Част от разпоредбите в тази насока са уредени на ниво подзаконов нормативен акт, като към момента те подробно са разписани и в представения Законопроект.
След представяне на Законопроекта, своите становища изказаха народни представители, членове на Комисията и експерти.
Господин Свиленски изрази своите съображения относно начина, по който би се отразило либерализирането на пазара върху действащия превозвач. Той изтъкна, че основната цел на Законопроекта – транспониране на Директива 2012/34/ЕС за Единно европейско железопътно пространство и нейното постигането е неделима от дискусията по Стратегията за развитието на жп транспорта и която все още не е реализирана. Господин Свиленски предложи дебатите да бъдат доразвити с участие на браншови организации с цел разрешаване на проблемите в жп сектора в контекста на обсъжданата Стратегия и проектът на Закон.
В дебата се включиха и експерти, които посочиха своите бележки от правно-технически характер.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения със 7 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18 ноември 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, прекъсваме за почивка до 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с доклада на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2015 г.
На свое заседание, проведено на 25 ноември 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта.
На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Антон Гинев – заместник-министър, госпожа Красимира Стоянова – изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра и директор на дирекция „Правна”; от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”: господин Даниел Неделков – главен секретар.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Стоянова. Тя посочи, че със Законопроекта се въвеждат в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство и се предлага подобряване на разпоредби, свързани с осигуряване на лоялна конкуренция между железопътните предприятия, гарантиране на прозрачност и пълен достъп до предоставяните услуги. Предвижда се разширяване на правомощията на националния регулаторен орган – Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”. Осигурява се изискването на Директивата регулаторният орган да изпълнява функции по разглеждане на жалби, като на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” е възложено правомощието да упражнява контрол и да извършва проверки по своя инициатива и по жалба на заявители, които смятат, че са несправедливо третирани, дискриминирани или увредени. Проектът предвижда и подобряване на разпоредбите, регламентиращи изготвянето и съдържанието на референтния документ за железопътната мрежа, както и съдържанието на договора между държавата и управителя на железопътната инфраструктура. Доразвиват се и търговските принципи относно управлението на железопътните предприятия, а във връзка с въвеждането на електронния билет като превозен договор в железопътния транспорт при превоз на пътници, регламентиран в чл. 7, § 5 от Единните правила за международен железопътен превоз на пътници към Конвенцията за международни железопътни превози, се определя понятието „билет”, съответно „електронен билет”.
Във връзка с поставения от народния представител Емил Димитров въпрос дали теснолинейките влизат в единното европейско железопътно пространство, госпожа Стоянова отговори, че се включват в него, ако са част от републиканската инфраструктура, а господин Неделков поясни, че теснолинейката е железопътна линия с различно междурелсие.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Клавдия Григорова.
Заповядайте.
КЛАВДИЯ ГРИГОРОВА-ГАНЧЕВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт предвижда, както разбрахте и от докладите, в националното законодателство да бъдат приведени разпоредбите на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент за създаване на единно европейско железопътно пространство. Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз срещу Република България за неизпълнение на привеждането и транспонирането на Директивата в нашето законодателство в срока, който трябва да бъде.
В Законопроекта се въвеждат понятия за обслужващо съоръжение и оператор на обслужващо съоръжение, както и съответните разпоредби за достъп до обслужващи съоръжения и начина, по който се формират таксите за тяхната експлоатация. Въвежда се правилото, че таксите могат да бъдат изчислени само въз основа на преките разходи за предоставяне на услуга.
Със Законопроекта се разширяват правомощията на регулаторния орган с цел гарантиране на ефикасно управление и справедливо, и недискриминационно използване на железопътната инфраструктура. В чл. 6, ал. 5 се посочва, че при изпълнение на своите функции и при вземане на решение Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” е независима от всички публични или частни образувания, включително от управителя на инфраструктурата, органите, налагащи такси и глоби, разпределящите органи и заявителите, както и да е функционално независима от всеки компетентен орган, участващ във възлагането на договора за обществени услуги.
С измененията на чл. 116 се осигурява изискването на Директивата регулаторният орган да изпълнява функции по разглеждане на жалби на заявители, които смятат, че към тях е проявено дискриминационно отношение.
За гарантиране на равнопоставен достъп до инфраструктурата, в чл. 7, ал. 1, точки 10 и 11 за регулаторния орган се въвеждат две нови правомощия, свързани с разширяване на мониторинга на условията за конкуренция на пазара на железопътни услуги и контрол на управителя на инфраструктурата по отношение на таксите за достъп до железопътната инфраструктура и до обслужващите съоръжения. Предвидено е Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, съгласувано с министъра на транспорта, да изготвят правила относно осъществяване на обмен на информация и сътрудничество между регулаторния орган и органа по безопасност, от една страна, и лицензиращия орган, от друга страна, с цел предотвратяване на неблагоприятно въздействие върху конкуренцията или безопасността на железопътния транспорт.
Законопроектът предвижда и подобряване на разпоредбите, регламентиращи изготвянето и съдържанието на референтния документ, който всъщност е годишният доклад за фактическото състояние на железопътната инфраструктура. Предвижда се съдържанието на договора между държавата и управителя на „Железопътна инфраструктура” и изготвянето на референтния документ да се извършват след консултации с всички заинтересовани страни.
С Допълнителните разпоредби на Законопроекта е въведена и предвидена в Директивата възможност държавата да предоставя държавни помощи за изплащане на дългове или дължими лихви по дългове, поети от железопътни предприятия, които са публично притежавани или контролирани, при спазване на приложимите правила за държавни помощи, и които са възникнали до 1 януари 2007 г.
Законопроектът предвижда изменение и допълнение във връзка с използване на електронна товарителница при железопътен превоз на товари във вътрешно съобщение. Целта е въвеждане на липсваща разпоредба в нашето законодателство за използване на товарителницата в електронен вариант и формат при превоз на товари с железопътен транспорт, както и хармонизация с международните норми. Товарителницата е от типа ценни книжа, тоест правата по тях съществуват извън и независимо от хартиения носител. Регламентирани са отличителни черти и специални изисквания при прилагане на електронната товарителница, които са специфични за технологията на железопътния транспорт. За да се осъществи превоз с използване на електронна товарителница, следва да е налице договореност между страните по превозния договор. Предвидено е задължение да се съхраняват първоначалните данни на електронната товарителница, за да се гарантира проследимостта на промените в този договор.
В Законопроекта се въвежда и електронният билет като договор за превоз на пътници.
Въз основа на всичко изложено до момента и с цел да се реализират целите на Директивата, която беше посочена по-горе, и прекратяване на наказателната процедура от Европейската комисия адмирирам към всички да подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Григорова.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме по-нататък по седмичната ни програма – следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Доклад на водещата Комисия по правни въпроси – слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 502-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2015 г.
На свое заседание, проведено на 19 ноември 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 502-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2015 г.
На заседанието присъстваха: oт Министерството на правосъдието господин Андрей Янкулов – заместник-министър, госпожа Екатерина Тодорова и госпожа Биляна Белякова – държавни експерти в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Законопроектът беше представен от господин Андрей Янкулов.
С предлаганите допълнения се цели въвеждане на изискванията на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.
Законопроектът урежда условията и реда за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение, като се предвижда първоинстанционен съд да бъде окръжният съд по постоянния адрес на насрещната страна или по местоизпълнението.
С цел ефективно уреждане на наследяването при дела с международен елемент, се въвежда възможността за издаване на европейско удостоверение за наследство в полза на наследници, заветници, изпълнители на завещания и управители на наследствено имущество, като компетентен за издаването му е районният съд по постоянен адрес на починалия.
В съответствие с Регламента е предвиден инстанционен контрол на актовете, свързани с издаването на европейското удостоверение за наследство и признаването и допускане на изпълнението на чуждестранното съдебно решение.
В обсъждането взеха участие народните представители Явор Нотев и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си към Законопроекта.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 502-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносител – Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Доклад на Комисията по културата и медиите, който ще ни бъде представен от госпожа Соколова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА СОКОЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 19 ноември 2015 г., беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
В заседанието участваха от Министерството на културата: доц. д-р Бони Петрунова – заместник-министър; Милда Паунова – директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”; Людмила Харизанова, юрисконсулт; проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей, д-р Тодор Чобанов – заместник-кмет на Столична община; Ангел Папалезов – главен инспектор и началник сектор „Културно-исторически ценности” при Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи; Тенчо Попов от Съюза на колекционерите в България.
Законопроектът от името на вносителя беше представен от госпожа Бони Петрунова.
Целта на Законопроекта е да бъдат въведени в българското законодателство разпоредбите на Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012.
Законопроектът предвижда процедурата за връщане на паметници на културата да обхваща всички движими културни ценности – национално богатство, както и такива, които са част от обществени или други колекции – собственост на регистрирани вероизповедания.
Премахва се изискването културните ценности да съответстват на определени прагове, свързани с тяхната старинност и/или парична стойност, за да подлежат на връщане. Променят се сроковете при провеждане на съответните производства.
От Министерството на културата изрично обърнаха внимание за допуснат пропуск в предложената със Законопроекта промяна в § 8 на чл. 132, ал. 3. Призоваха народните представители след приемането на Законопроекта на първо гласуване от Народното събрание да се извърши промяна, с която да се въведе изискване във всички случаи производство за връщане да не може да се образува, ако са изминали повече от 30 години от незаконния износ на предмета от територията на отправилата искане държава членка.
Със Законопроекта се предвижда да бъде въведена нова класификация за груповите недвижими културни ценности – „серийни обекти на недвижимото културно наследство”, състоящи се от два или повече обекта, независимо от тяхното местоположение и обединени от ясни културни, времеви, социални и/или функционални връзки.
Законопроектът предлага лица, които притежават образователно-квалификационна степен магистър по „археология” или „археометрия”, след придобитата бакалавърска степен по „археология”, да имат право да кандидатстват за получаване на разрешение за извършване на теренно археологическо проучване. Във връзка с това следва да се създаде регистър към Министерството на културата, вписващ лицата, отговарящи на изискванията за извършване на теренно археологическо проучване.
По време на дискусията беше изразена подкрепа на предложението на Министерството на културата, както и готовност да бъде внесена необходимата поправка, за да бъде отстранена допуснатата неточност, с което ще се опази националното културно наследство.
Разискван беше и въпросът за необходимостта от евентуално въвеждане и формулиране на понятието „национално богатство” и обхватът и трудностите при неговото дефиниране.
След проведените разисквания Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Соколова.
Сега ще чуем Доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който ще ни бъде предоставен от госпожа Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г.
На своето извънредно заседание, проведено на 30 септември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители: на Министерството на културата доц. д-р Бони Петрунова – заместник-министър на културата, както и госпожа Миглена Кацарова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”.
С настоящия Законопроект се цели въвеждане в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметниците на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012, наричан по-нататък „Директива 2014/60”.
С предложените промени в Законопроекта се предвижда процедурата по връщане на културни ценности да обхваща всички движими културни ценности – националнo богатствo, както и такива, които са част от обществените или други колекции – собственост на регистрирани вероизповедания. В тази връзка, следва да се премахне изискването културните ценности да съответстват на определени прагове, свързани с тяхната старинност и/или парична стойност, за да подлежат на връщане.
С цел улесняване и задълбочаване на административното сътрудничество между държавите – членки на ЕС, следва централните органи да си сътрудничат и обменят информация относно незаконно изнесени културни ценности чрез информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), предвидена в Регламент № 1024/2012 относно административното сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията.
Законопроектът предвижда още изменение в чл.150 от Закона за културното наследство (ЗКН), свързано с минималната образователно-квалификационна степен за лицата, кандидатстващи за получаване на разрешение за теренно археологично проучване. Предлага се лица с придобита степен магистър по археология или магистър по археология след бакалавър археология да имат право да кандидатстват за получаване на такова разрешение.
Не на последно място предлагат се промени, касаещи процедурите по деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности. Те са свързани с възможността актовете за деклариране, отказът за деклариране, предоставянето на статут и промените в статута да бъдат издавани от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Колеги, остана да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Госпожа Анна Александрова ще ни запознае с него.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015г.
На свое заседание, проведено на 2 септември 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на културата госпожа Бони Петрунова – заместник-министър, госпожа Миглена Кацарова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, и госпожа Весела Щерева - парламентарен секретар.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет беше представен от заместник-министър Петрунова.
С предлаганите изменения и допълнения се цели въвеждане на изискванията на Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012.
В обхвата на административните и съдебните процедури за връщане на културни ценности на територията на Република България попадат всички културни ценности, класифицирани или определени в съответствие с националното законодателство или административни процедури като национално богатство с художествена, историческа или археологическа стойност.
Процедурата по връщане на културни ценности обхваща всички движими културни ценности национално богатство, както и културни ценности, включени в колекции на Българската православна църква или на други регистрирани вероизповедания, на колекции на музеи, библиотеки и на архивен фонд.
Предвидени са промени, свързани с удължаване на сроковете, при провеждането на съответните производства.
Предлага се въвеждането на нова класификация за груповите недвижими културни ценности – „серийни обекти на недвижимото културно наследство”. Предлаганата класификация дава възможност за изработване на план за опазване и управление на група недвижими културни ценности с предоставен статут на серийни обекти.
Законопроектът цели повишаване на изискванията за притежаване на минимална образователно-квалификационна степен за лица, кандидатстващи за получаване на разрешение за теренно археологическо проучване.
В обсъждането взеха участие народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да изкажат своята позиция по този Законопроект? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител е Министерският съвет.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Последният ни законопроект от седмичната програма е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Първият законопроект по време е на Искрен Веселинов и група народни представители, а вторият е на Министерския съвет.
Постъпил е доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Квесторите, моля поканете господин Искрен Веселинов като докладчик. Известно ми е, че групата им в момента се среща с госпожа Катя Захариева, но нашата работа тук също върви.
Господин Зеленогорски, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих помолил да допуснем в залата: заместник-министъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството господин Иван Аспарухов и госпожа Ирена Захариева, която е шеф на стратегическото планиране на Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурата за допускане на гости в залата.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 554-01-57, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 1 октомври 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, внесени от господин Искрен Веселинов и група народни представители, и другия Законопроект, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Иван Аспарухов – заместник-министър на регионалното развитие, госпожа Ирина Захариева – главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно териториалното устройство” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и господин Валери Найденов – заместник-главен директор в същата дирекция.
От името на вносителите Законопроектът, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, бе представен от народния представител Димитър Байрактаров. Законопроектът формулира нови разпоредби свързани с планирането на средствата за регионално развитие, съобразено със специфичните нужди и особености на отделните региони в средносрочен и дългосрочен план. Създава се задължение за Министерството на регионалното развитие да планира средствата за три, седем и четиринадесет годишен период, да изготвя и публикува индекс на инвестициите и индекс на човешкото развитие, които да отчитат изразходваните за периода средства за всеки от районите на различните нива, отнесени към числеността на населението.
По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и от националното сдружение на общините в Република България. В становищата на министерствата са направени редица бележки относно предложения проект, в които се изразява принципно несъгласие с предложените периоди на планиране на средствата и вменените допълнителни задължения на МРРБ.
В становището на НСОРБ е изразена принципната подкрепа на намеренията за преодоляване на диспропорциите в развитието на отделните райони на страната, като същевременно е изразено съмнение, че предложените промени създават реален и ефективен механизъм и са в състояние да доведат до тяхното преодоляване.
Законопроектът, внесен от Министерски съвет, бе представен от господин Иван Аспарухов – заместник-министър на регионалното развитие. Целта на Законопроекта е да се постигне по-висока приложимост, ефективност и ефикасност на законовите разпоредби, като същевременно се осигури съответствие и взаимодействие със законодателната рамка на ЕС за периода 2014 – 2020 г. Предложенията за промени са свързани с усъвършенстване, надграждане и хармонизиране на действащия Закон за регионалното развитие в съвременните условия, без да налагат съществени промени във философията и механизмите за неговото прилагане.
Законопроектът предлага цялостна промяна на критериите и показателите за определяне на районите за целенасочена подкрепа от държавата, като се използва за основа въведената със Закона за административно-териториалното устройство на Република България категоризация на общините в България. Предложените промени дават възможност за подкрепа на обособени целеви райони и по показатели за неблагоприятни географски характеристики, като планински, полупланински и погранични райони. Предвижда се в областните стратегии за развитие да бъдат отразени мерките и средствата за реализация на дейности в районите за целенасочена подкрепа от държавата.
С предложените промени се отменя изискването за разработване на Концепция за пространствено развитие на община предвид ролята и обхвата на общия устройствен план на общината (ОУП), както и поради невъзможността концепцията да улесни разработването на ОУП, като осигури информация за изготвянето на техническа спецификация. Съществена промяна е изискването за разработване и изпълнение на Националната концепция за пространствено развитие и на регионалните схеми за период от 15 години, а по отношение на елементите на техническата инфраструктура – за 30-годишен период.
Програмирането на регионалното развитие е въведено и като принцип на държавната политика за регионално развитие, без да се регламентират съответните документи и програми, тъй като процесът на програмиране се урежда от законодателството на Европейския съюз чрез общоприложими за държавите членки регламенти, както и от подзаконова национална нормативна уредба.
По отношение на стратегическото планиране на регионалното развитие са предложени промени, с които се допълва системата от документи. По-ясно се дефинира съгласуваността между стратегическите документи и разработването на инвестиционни програми, включително съфинансирани от фондовете на ЕС, както и идентифицирането на проекти, допринасящи за постигане на националните цели и приоритетите за регионално и местно развитие.
Въведени са задължителни изисквания за провеждане на обществени консултации при разработване на нови, актуализация и оценка на изпълнението на действащи национални и регионални документи за пространствено развитие, като процесът и резултатите от консултациите се отразяват в специален раздел на документа. С тази промяна се засилва ролята на партньорите и на гражданските организации по отношение определяне на дългосрочната политика за развитие на районите на страната.
Функциите на органите за управление на регионалното развитие са прецизирани и разширени. Засилена е ролята на областните управители по отношение на прилагането на секторни стратегически документи, като те ще поемат координацията им на територията на областта. Тази функция е подкрепена и чрез промените в състава на областния съвет за развитие, като в него като членове са включени ръководителите на териториалните звена на централната изпълнителна власт на територията на областта.
Предлага се да бъдат отменени разпоредбите на действащия Закон за регионалното развитие относно изграждането на единна информационна система за управление на регионалното развитие и пространствено планиране. Тази система не е изградена и не функционира. Целта на нормативното й регламентиране е била да се събира регулярно информация за целите на наблюдението и оценката на стратегическите документи за регионално и местно развитие. Такава информация се осигурява от функциониращата информационна система, от която се получава информация за проекти, финансирани от Структурните фондове и от Кохезионния фонд на ЕС.
Предложено е да се създаде нова глава „Наблюдение на пространственото развитие”, която да регулира дейностите по наблюдение на Националната концепция за пространствено развитие и на регионалните схеми за пространствено развитие. Добавени са и някои нови актуални дефиниции, които дават по-голяма яснота относно приложното поле на закона.
В Комисията е предоставено становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципна подкрепа на Законопроекта. Същевременно в становището на сдружението са направени и някои конкретни бележки и предложения по отделни разпоредби на законопроекта.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха Законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление:
- с 3 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване;
- с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Зеленогорски.
Сега ще чуем и доклад на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове ¬– господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Госпожо Председател!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерски съвет на 21 август 2015 г.
На своето заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Ирина Захариева – главен директор на Главна дирекция ,,Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство”, както и госпожа Теодора Вълкова – началник на отдел в същата дирекция.
I. Настоящият Законопроект цели да усъвършенства и хармонизира Закона за регионалното развитие, без да налага съществени промени във философията и механизмите за неговото прилагане, като същевременно се осигури съответствие и взаимодействие със законодателната рамка на ЕС през периода 2014 – 2020 г. Вносителите на Проекта отчитат, че действащите разпоредби на Закона, свързани с целенасоченото подпомагане на определени райони, практически не са намерили приложение през периода след неговото приемане през 2008 г. досега. В тази връзка, Законопроектът предвижда цялостна промяна на критериите за определяне на районите за целенасочена подкрепа от държавата, на база на категоризацията на общините, въведена със Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ). Тази категоризация се извършва въз основа на показатели, одобрени от Министерския съвет, и се актуализира след съответния мониторинг.
II. Проектът на Закон предвижда и отмяна на изискването за разработване на концепция за пространствено развитие на община предвид ролята и обхвата на общия устройствен план на общината (ОУП). Целта е да се осигури ясно законово разграничаване между устройствените документи, имащи пряко отношение към инвестиционния процес и документите със стратегически характер за планиране на пространственото развитие на територията. Въвежда се и изискване за разработване и изпълнение на Националната концепция за пространствено развитие и на регионалните схеми за период от 15 години, а по отношение на елементите на техническата инфраструктура – за период от 30 години.
III. По отношение на стратегическото планиране на регионалното развитие, Законопроектът предлага промени, с които да се дефинира по-ясно съгласуваността между стратегическите документи и разработването на инвестиционни програми, включително съфинансирани от фондовете на Европейския съюз. Предвижда се да бъдат включени допълнителни части в съдържанието на документите, свързани с приноса на българските райони по отношение на политиката за градско развитие в ЕС, адаптирането на българските райони към промените в климата, постигането на някои общи стратегически цели за ЕС, залегнали в Стратегията „Европа 2020”, Териториалния дневен ред на ЕС 2020 и Дневния ред за развитието на градовете в ЕС. Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие също са дефинирани като част от системата стратегически документи за регионално и местно развитие.
IV. Не на последно място, целта на предложените промени в Закона е да допринесат за повишаване на ефективността и ефикасността на политиката за регионално развитие, постигане на по-добро взаимодействие и координация между органите за управление на регионалното развитие, както и осигуряване на необходимите финансови ресурси за процеса на наблюдение и оценка на стратегическите документи.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерски съвет на 21 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
От името на вносителите, първият Законопроект ще бъде представен от господин Искрен Веселинов.
Слушаме Ви.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Основната причина за внасянето на нашия Законопроект е преди всичко осъзнатата необходимост от промяна в начина на планиране на регионалните политики.
България е в демографска катастрофа – факт, който никой не отрича. Нещо повече, тук, в тази зала, задължихме отговорният вицепремиер да внесе доклад и очакваме доклада с нетърпение. Бях на представянето на неговия проект в Министерския съвет.
Безспорно една от основните причини за негативните демографски тенденции в България е драматичното увеличаване на разликата в развитието на регионите. Това е видно от множество примери и е един от локомотивите за демографската катастрофа в България.
За съжаление, българската политика, държавната политика и най-вече изхарчването на бюджетните средства, инвестирането на бюджетни средства в регионите е една от предпоставките за създаването на това регионално неравенство. В тази посока европейските средства се превръщат от инструмент, който трябва да заличава различията, в инструмент, който ги задълбочава.
До неотдавна близо три пъти беше разликата в усвояването на европейски средства между Северна и Южна България, като само София-град беше усвоила ресурс, съпоставим с този на почти цяла Северна България.
За съжаление, аналогично е положението и за следващия планов период. Винаги давам като пример Оперативна програма „Транспорт”, която от над 2 милиарда евро бюджет за момента няма гарантиран нито един сериозен инфраструктурен проект в пътища или в жп инфраструктура в Северна България!
Брутният вътрешен продукт, който се произвежда в Югозападния район за планиране с център София, наближава половината от този за цялата страна.
Положението с доходите е същото. Ако приемем, че София е единица мярка за доходи, примерно през 2006 г. във Видин са се получавали 60% от софийските заплати, докато сега този процент е спаднал на 48%. Същото е и за големите градове: в Русе е спаднал от 62% на 59%, в Пловдив от 63% на 61% от софийската заплата и прочие. Тези цифри показват безпощадно изоставане на доходите извън столицата.
Подобен показател е оценката за качеството на живот, която прави неправителствена организация. Вижда се, че от седемте града в оценката за качеството на живот няма нито един от Северна България.
При привличането на инвестиции положението е същото – едва 2,5% са привлечени в Северозападния район, а 62% - в София.
Като процент на инвестиции на глава от населението примерно Силистра е с 819 пъти по-малко, отколкото София! Въпреки това има инвестиционни проекти за привличане на чужди инвеститори в София, а в Силистра, както и в по-голямата част от страната, няма.
Като краен резултат Северна България губи население близо три пъти по-бързо, отколкото Южна, дори повече от три пъти.
Разбира се, разделението е не само север – юг, макар че там е най-видимо. Западат също граничните, ниските и полупланинските краища на България.
Показатели, какъвто е коефициентът на смъртност, показват, че във Видинско смъртността е почти два пъти по-висока, отколкото в София.
Прогнозите за развитие на населението, които публикува самият Национален статистически институт, също са изключително тревожни. Единственият град, който се очаква към 2070 г. да увеличи населението си, е именно София – с около 18%, докато Кюстендил примерно би загубил 71% от населението си, от Кюстендилска област, от 124 хиляди се предвижда жителите му да станат 35 хиляди.
Подобна е ситуацията в Смолянско – от 110 хиляди на19 хиляди, дори по-лошо – 83% от населението се губи, и така нататък.
Казвам всичко това като прелюдия, за да обясня необходимостта от промяна на подхода при планирането и харченето на публични средства. Нашият Законопроект е опит именно в тази посока.
На първо място, искаме да се въведе индекс, който да показва по райони за планиране какви публични инвестиции се правят.
Второто, което искаме, е да се въведе като принцип в регионалното развитие изразходването на ресурсите по начин, който да заличава неравенствата между регионите и който в средносрочен и дългосрочен план да гарантира равенство между регионите в усвояването на ресурси. Ако през последните 15 или 20 години примерно част от Южна България е била облагодетелствана откъм инвестиции, през следващия средносрочен период би следвало инвестициите да се насочат към Северна България. Мисля, че това ще е от полза не само за някаква справедливост, въпреки че регионалната справедливост е изключително важна и усещането, че няма забравени части от територията на страната, е изключително важно, но най-важното – това ще осигури устойчивост на населението в тези райони, ще даде възможност за икономическото развитие на регионите и в края на краищата ще способства за намаляване на негативните тенденции, които са така характерни за страната ни.
Запознах се със становищата на министерствата и на Националното сдружение на общините.
Националното сдружение на общините по принцип подкрепя Законопроекта и прави определени предложения, които могат да го подобрят и които ние възприемаме. На второ четене, ако Законопроектът спечели Вашата подкрепа, ще ги възприемем като добавка към нашето предложение.
Относно становището на Министерството на регионалното развитие, което смята, че няма нужния капацитет и не е негова работа да се занимава с част от дейностите, които му възлагаме, аз смятам, че ние трябва да натоварим един орган и дори да е необходимо да се разпределят отговорностите, да речем, между Националния статистически институт по отношение на публикуване на индексите и съответно между МРРБ по отношение планирането на средства, във всеки случай това е нещо, което може да се изправи между първо и второ четене.
Не съм съгласен с това, че не може да се планират с дългосрочен хоризонт от 14 години публичните инвестиции. Те може би не могат да бъдат планирани по проекти, но могат със сигурност да бъдат планирани като възможности и като тенденция по определени райони, така че съответно регионите и общините да имат някаква концепция за бъдещата си финансова осигуреност и да изготвят занапред проектите си.
Надявам се да подкрепите този Законопроект на първо четене, като между първо и второ, разбира се, оставаме отворени към промени, които ще го подобрят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законът за регионалното развитие урежда планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контрола и оценката по изпълнението на стратегиите, и плановете и програмите за провеждане на държавна политика в регионалното развитие.
По повод Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, внесен от група народни представители, по принцип подкрепяме заложената в измененията цел да се осъществи целесъобразно разпределение на публичните инвестиции по районите. Тази мярка е необходима с оглед на драстичните диспорции по региони, най-явната от които е север – юг.
В мотивите на Законопроекта са разписани достатъчно примери за регионални различия и по отношение на публични инвестиции, и по отношение на нефинансови инвестиции, и по отношение на разпределяне на средствата от Европейския съюз, и не на последно място, по отношение размера на доходите на населението.
Считам, че следва да бъде взето предвид направеното от Националното сдружение предложение по Законопроекта за това към индекса на инвестиции в регионалното развитие да бъдат добавени и други показатели като размер на територията, брой населени места, дължина на пътната инфраструктура, като и други подходящи показатели.
По повод Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионално развитие на Министерския съвет, също изразявам принципната си подкрепа. Внесеният от Министерския съвет Законопроект осигурява по-добро взаимодействие, приложимостта на законодателството на Европейския съюз, обхвата на кохезионната политика за периода 2014 – 2020 г. Промените са базирани на изводи и препоръки от направената оценка на въздействието на действащата нормативна уредба в областта на регионалното развитие и на предложенията за нови регулации на заинтересованите страни и партньори, включително в рамките на регионалните съвети за развитие в районите от ниво второ, както и на основата на натрупания административен опит в процеса на прилаганото законодателство.
Като важна промяна бих окачествил отпадането на изискването за разработване концепция за пространствено развитие на общините поради ролята и обхвата на Общия устройствен план на самите общини.
С предложените промени по отношение на стратегическото планиране на регионалното развитие се допълва системата от документи. Като положителен момент бих определил по-важната роля на партньорите и на гражданските организации спрямо политиката за развитие на районите в страната чрез въвеждането на задължителни изисквания за провеждане на обществени консултации при разработването на нови и актуализация на действащите национални и регионални документи за партньорство.
Целесъобразно е предложението за отмяна на разпоредбите на действащия Закон за регионално развитие, предвиждащ изграждането на Единна информационна система за управление на регионалното развитие и пространствено планиране. Системата е трябвало да събира информация, която понастоящем се осигурява от информационна система, от която се получава информация за проекти и финансиране от фондовете на Европейския съюз.
Предвид гореизложените моменти на законопроектите считам, че същите следва да бъдат подкрепени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ахмедов? Няма.
Други народни представители?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма, няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Толкова категорично от залата – няма.
Дебатът е закрит. Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионално развитие, № 554-01-57, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
Водещата комисия по регионална политика предлага той да не бъде приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте. (Реплики от народния представител Таско Ерменков.)
Не Ви разбирам, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Какво гласуваме – Законопроекта на първо четене, или предложението на Комисията да не бъде приет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Законопроекта на първо четене и споделям предложението на Комисията в резултат на гласуването. Изрично се позовавам на предложението. Мога да прочета и гласовете как е протекло гласуването.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Не е необходимо. Разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 84 народни представители: за 12, против 1, въздържали се 71.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Колеги, преди да Ви запозная с парламентарния контрол за утре, припомням, че пленарното заседание утре ще започне в 9,00 ч. с Проект за решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Останалата част от законодателната ни седмична програма е изпълнена.
Съобщения за парламентарен контрол на 18 декември 2015 г., петък, от 11,00 ч.:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на един въпрос от народния представител Красимир Янков.
Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на седем въпроса от народните представители Филип Попов; Манол Генов; Станислав Станилов; Иван Валентинов Иванов; Красимир Янков; Светослав Белемезов; и Настимир Ананиев.
Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на десет въпроса от народните представители Атанас Стоянов; Манол Генов; Емил Райнов; Георги Търновалийски; Жельо Бойчев; Емил Райнов, Светла Бъчварова и Георги Търновалийски; Джевдет Чакъров – два въпроса; Иван Валентинов Иванов; и Димитър Шишков; и на едно питане от народния представител Настимир Ананиев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на шестнадесет въпроса от народните представители Дора Янкова – два въпроса; Манол Генов – два въпроса; Красимир Янков – два въпроса; Борислав Иглев; Михаил Миков и Георги Свиленски; Мариана Бояджиева – два въпроса; Георги Божинов; Михаил Миков; Джевдет Чакъров; Михаил Миков и Филип Попов; Васил Антонов; и Явор Хайтов; и на едно питане от народния представител Манол Генов.
Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на пет въпроса от народните представители Валери Жаблянов и Димитър Дъбов – два въпроса; Михаил Миков; Георг Георгиев; и Румен Йончев.
Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на два въпроса от народните представители Ангел Найденов; и Красимир Каракачанов.
Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на три въпроса от народните представители Бойка Маринска; Димитър Танев; и Манол Генов.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на три въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – два въпроса; и Манол Генов.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на три въпроса от народните представители Корнелия Нинова; и Георги Кадиев – два въпроса.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на три въпроса от народните представители Таско Ерменков; Петър Кадиев; и Станислав Станилов.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на два въпроса от народните представители Светослав Белемезов; и Жельо Бойчев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на два въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Кирчо Карагьозов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на четири въпроса от народните представители Настимир Ананиев, Мариана Бояджиева, Манол Генов, и Велизар Енчев и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Калина Балабанова, и Ахмед Ахмедов;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на два въпроса от народните представители Велизар Енчев, и Антони Тренчев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса от народните представители Явор Хайтов; и Антони Тренчев, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Валентинов Иванов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- седем въпроса и две питания от народния представител Слави Бинев – към министъра на икономиката Божидар Лукарски; към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски; към министъра на външните работи Даниел Митов; и към министъра на туризма Николина Ангелкова.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Вежди Рашидов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
Утре – редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч.
Закривам днешния пленарен ден.

(Закрито в 13,12 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Димитър Главчев

Секретари:
Айхан Етем
Калина Балабанова