Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Кирил Цочев

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам извънредното пленарно заседание.

Съгласно решението ни от предходния петък, то е с дневен ред
точка единствена:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТА НА КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Вносител – Министерският съвет, приет на първо гласуване на 7 октомври 2015 г.
Съобщение:
В Народното събрание е постъпил материал от Националния статистически институт, съдържащ резултати от статистически изследвания относно индексите на потребителските цени за месец ноември 2015 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Доклад на Комисията по икономическата политика и туризъм за второ гласуване на Проекта на Кодекс за застраховането – госпожа Савеклиева ще поеме първа докладването на този обемен Законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, правя процедура на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск в залата на господин Фейзи Бекир –заместник-министър на финансите, госпожа Милена Димитрова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, госпожа Румяна Герова – главен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Комисията за финансов надзор: госпожа Ралица Агайн Гури – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, и от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Тихомир Тодоров – инспектор в „Пътна полиция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 123 народни представители: за 117, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Доклад относно Проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г., приет на първо гласуване на 7 октомври 2015 г.
„Кодекс за застраховането.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Кодекса.
„Част първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на част първа.
„Глава първа – Предмет. Цели. Основни принципи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по наименованието на Кодекса, Част първа – Общи положения, и Глава първа? Няма.
Анблок гласуваме докладваните: наименование на Кодекса, на Общите положения и „Предмет. Цели. Основни принципи”.
Гласували 121 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:

„Предмет и приложно поле
Чл. 1. (1) Този кодекс урежда:
1. дейността по застраховане и презастраховане;
2. дейността по застрахователно и презастрахователно посредничество;
3. условията за започване, извършване и прекратяване на дейностите по т. 1 и 2;
4. правилата за разпространение на застрахователни продукти и за уреждане на застрахователни претенции;
5. застрахователния договор;
6. задължителното застраховане;
7. оздравяването, ликвидацията и несъстоятелността на застраховател или на презастраховател;
8. застрахователния надзор.
(2) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейността по допълнително социално осигуряване, доколкото друго не е предвидено в закон.
(3) Разпоредбите на този кодекс, с изключение на част четвърта, не се прилагат за дейността по експортно кредитно застраховане, която се извършва от Българската агенция за експортно застраховане, когато то се извършва за сметка на държавата или се гарантира от нея, или при което застрахователят е държавата.
(4) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейност по оказване на помощ при пътуване, която отговаря едновременно на следните условия:
1. помощта се оказва от юридическо лице или едноличен търговец със седалище в Република България, което не е застраховател;
2. помощта се оказва в случай на произшествие или техническа повреда на превозно средство, когато произшествието или техническата повреда са настъпили на територията на Република България;
3. помощта се оказва чрез извършване на следните дейности:
а) ремонт на техническата повреда на място, за който лице по т. 1, използва предимно собствен персонал и оборудване;
б) транспортиране на превозното средство до най-близкото или най-подходящото място, където може да се извърши ремонт и по възможност транспортиране със същото превозно средство на водача и на пътниците до най-близкото място, откъдето могат да продължат пътуването си с друго превозно средство;
в) транспортиране на превозното средство по възможност заедно с водача и пътниците до местоживеенето им или до началната или крайната точка на пътуването в Република България.
(5) В случаите по ал. 4, т. 3, букви „а” и „б” условието, че произшествието или техническата повреда трябва да са настъпили на територията на Република България, не се прилага, когато водачът на превозното средство е член на организация на лица по ал. 4, т. 1 и отстраняването на техническата повреда или транспортирането на превозното средство се извършва от подобна организация в другата държава въз основа на взаимно споразумение, ако отстраняването на техническата повреда или транспортирането на превозното средство се извършва при представяне на членска карта и без заплащане на допълнителна премия.
(6) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейност по презастраховане, която се извършва или изцяло се гарантира от държавата, в качеството на презастраховател от последна инстанция, по причини от съществен обществен интерес, включително, когато тази дейност е необходима поради ситуация на пазара, в която не е възможно да се получи адекватно търговско покритие.”
Член 2 – „Цели”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Член 3 – „Застраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Член 4 – „Презастраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Член 5 – „Застрахователно и презастрахователно посредничество”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Член 6 – „Доброволност на застраховането и застрахователното посредничество”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Член 7 – „Застрахователен надзор”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Член 8 – „Език”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 1 в редакцията на Комисията и от членове 2 до 8 по вносител, подкрепени от Комисията, в това число и наименованията на съответните членове? Няма.
Гласуваме анблок.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Прилагане на правилата на международни договори и практиката на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване
Чл. 9. (1) Когато с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, съответно за Европейския съюз, при упражняване на неговата международна договорна правосубектност са предвидени различни правила относно дейностите по чл. 1, ал. 1, се прилагат тези правила.
(2) Комисията приема решения, указания или практики във връзка с прилагането на международните договори по ал. 1, когато това е необходимо за целите на добрата надзорна практика или за прилагането на препоръки на компетентните институции на Европейския съюз.
(3) Комисията и заместник-председателят могат да прилагат:
1. актовете на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, наричан по-нататък „Европейски орган”, създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията” (OB, L 331/48 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1094/2010”.
2. протоколите и другите документи, приети в рамките на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор.
(4) Когато Европейският орган е приел насока или препоръка по смисъла на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, комисията може да приема решения, указания или практики във връзка с прилагането на насоката или препоръката, когато това е необходимо за добрата надзорна практика.”
Член 10 – „Реклама”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
Член 11 – „Общи условия, тарифи и други документи, използвани в отношенията с ползвателите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Колеги, изказвания по чл. 9, 10 и 11? Няма.
Гласуваме анблок трите члена.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава втора – Лица, които могат да извършват дейностите по този кодекс и основни изисквания към тях”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Застрахователи и презастрахователи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Член 12 – „Застрахователи и презастрахователи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Член 13 – „Европейско дружество. Европейско кооперативно дружество”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Европейско дружество. Европейско кооперативно дружество
Чл. 13. (1) Застраховател – европейско дружество, съответно презастраховател – европейско дружество, се учредява, извършва дейност, се преобразува и се прекратява по реда на Регламент (EО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SЕ) и на този кодекс. За застраховател – европейско дружество, се прилагат разпоредбите за застрахователите акционерни дружества по този кодекс.
(2) Застраховател – европейско кооперативно дружество, се учредява, извършва дейност, се преобразува и се прекратява по реда на Регламент (EО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) и на този кодекс. За застраховател – европейско кооперативно дружество, се прилагат разпоредбите за взаимозастрахователните кооперации по този кодекс.”
Чл. 14 – „Каптивен застраховател. Каптивен презастраховател”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Раздел ІІ – „Право на достъп на застрахователите и презастрахователите до единния пазар”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Член 15 – „Право на достъп на застрахователите и презастрахователите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
Член 16 – „Условия за ограничаване на достъпа до единния пазар”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по Глава втора – наименование , Раздел І – наименование, Раздел ІІ – наименование, членове от 12 до 16 включително, заедно с наименованията им, има ли? Няма.
Гласуваме анблок.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел ІІІ – Основни изисквания за застрахователите и презастрахователите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Член 17 – „Общи изисквания за застрахователите и презастрахователите”.
Предложение от народните представители Никифоров, Михов и Цочев, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Общи изисквания за застрахователите и презастрахователите
Чл. 17. (1) Застрахователно, съответно презастрахователно акционерно дружество, се учредява, извършва дейност, се преобразува и се прекратява по реда на Търговския закон, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(2) Взаимозастрахователна кооперация се учредява, извършва дейност, се преобразува и се прекратява по реда на Закона за кооперациите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(3) Централното управление на местен застраховател, съответно на местно презастрахователно акционерно дружество, задължително се намира на регистрирания му адрес на управление в Република България. Застрахователното акционерно дружество може да открива повече от един клон по Търговския закон в едно населено място, включително в населеното място по седалището си.
(4) Застрахователното акционерно дружество има право да извършва дейност по застраховане само по посочените в лиценза класове застраховки, освен в случаите на покриване на допълнителни рискове при условията на
чл. 30.
(5) Взаимозастрахователната кооперация има право да извършва дейност по застраховане само по посочените в лиценза класове застраховки, освен в случаите на покриване на допълнителни рискове при условията на
чл. 30. Предметът на дейност на взаимозастрахователната кооперация може да обхваща един или повече класове застраховки по Раздел I от Приложение № 1 със или без застраховка „Злополука” и/или „Заболяване”.
(6) Уставът на взаимозастрахователната кооперация трябва да съдържа освен предвидените в Закона за кооперациите данни и следната информация:
1. класовете застраховки;
2. средствата на взаимозастрахователната кооперация, вида, начина на внасяне и размера на вноските, обема на отговорността на членовете за задълженията на взаимозастрахователната кооперация.”
Член 18 – „Фирма”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Член 19 – „Уставен капитал и акции”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Член 20 – „Учредители и член-кооператори”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по Раздел ІІІ – наименованието му, и членове от 17 до 20 включително, ведно с техните наименования? Няма.
Гласуваме анблок.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 21 – „Вноски и плащания на член-кооператорите”, има предложение от народните представители Никифоров, Михов и Цочев – в чл. 21, ал. 1, изречение първо думите „със срок на действие, не по-кратък от три години” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никифоров, Михов и Цочев, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 22, против 37, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 21 с наименованието му по вносител, подкрепено от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел ІV – Други участници на застрахователния пазар”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел ІV:
„Схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск. Застрахователни посредници”.
Член 22 – „Схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Извършване на дейност чрез схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск
Чл. 22. (1) Схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск е юридическо лице или неперсонифицирано предприятие, различно от застраховател или презастраховател, което въз основа на договор поема рискове от застраховател или презастраховател и което изцяло финансира рисковата си експозиция чрез емитиране на дълг или чрез друг механизъм за финансиране, при условие че правата на кредиторите, съответно на участниците в механизма за финансиране, са подчинени на презастрахователните задължения на схемата.
(2) Създаването на схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск в Република България се допуска след получаване на лиценз от комисията при условията и по реда на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (OB, L 12/1 от 17 януари 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/35”.
(3) Условията за извършване на дейност чрез схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, текущият надзор върху нея, мерките за отстраняване на констатирани нарушения, условията и редът за отнемане на издадения лиценз се определят с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/462 на Комисията от 19 март 2015 г. за установяване на технически стандарти за изпълнение по отношение на процедурите за одобрение от надзорните органи за учредяването на схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск и по отношение на процедурите за сътрудничество и обмен на информация между надзорните органи във връзка с такива схеми със специална цел, както и за определяне на форматите и образците за информацията, която трябва да бъде отчитана от такива схеми със специална цел в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 76/23 от 20 март 2015 г.). В неуредени случаи се прилагат правилата за презастрахователните дружества по този кодекс.”
Член 23 – „Застрахователни посредници”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
„Раздел V – Ограничение на дейността”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Член 24 – „Ограничения на дейността на застрахователите и презастрахователите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
Член 25 – „Застраховане и активно презастраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Член 26 – „Забрана за извършване на други дейности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
Член 27 – „Ограничения на дейността на застрахователните посредници”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по Раздел IV и V? Няма.
Анблок гласуваме двата раздела, ведно с наименованията им и наименованията на членовете в тях.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Част втора –Застраховане и презастраховане” .
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част втора.
„Дял първи – Започване и прекратяване на дейността”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял първи.
„Глава трета – Издаване и отнемане на лицензи на местни застрахователи и презастрахователи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
„Раздел I – Издаване на лицензи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Член 28 – „Лицензиране на дейност по застраховане или презастраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
Член 29 – „Лицензи”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
„Лицензи
Чл. 29. (1) Лицензът на застраховател се издава за дейност по застраховане по:
1. един или повече класове застраховки по Раздел I от приложение № 1 (животозастраховане);
2. един или повече класове застраховки по Раздел II от приложение № 1 (общо застраховане).
(2) Лицензът по ал. 1, т. 2 може да се издаде и за групи класове застраховки, изброени в Раздел II, буква „Б” от Приложение № 1.
(3) Лицензът на презастраховател се издава за дейност по презастраховане по:
1. животозастраховане, или
2. общо застраховане, или
3. животозастраховане и по общо застраховане (презастраховане по всички класове застраховки).
(4) Обхватът на лиценза на застраховател може да се разширява с допълнителен лиценз за клас застраховка или за групи класове застраховки, изброени в Раздел II, буква „Б” от Приложение № 1. Лицензът на презастраховател, който е издаден за част от дейностите по ал. 2, може да се разширява с допълнителен лиценз за нова дейност.
(5) Застраховател може да извършва посочената в чл. 3, ал. 1, т. 7 дейност по предоставяне на помощ при пътуване само ако е получил лиценз за застраховка по т. 18, раздел II, буква „А” от Приложение № 1, освен в случаите на допълнителен риск.
(6) Лицензът е писмен и определя изчерпателно:
1. за застраховател – вида дейност и класовете застраховки по Приложение
№ 1, по които той има право да извършва застраховане;
2. за презастраховател – дейностите по ал. 3, по които той има право да извършва презастраховане.
(7) Лиценз по ал. 1-3 (лиценз), както и допълнителен лиценз по ал. 4 (допълнителен лиценз) се издават от комисията по предложение на заместник-председателя.
(8) Комисията отказва да издаде лиценз, ако заявителят не отговаря на изискванията на този кодекс.
(9) Лиценз или допълнителен лиценз за клас застраховка се издава за целия клас, като може да се издаде и само за част от рисковете от Приложение № 1, които се отнасят към съответния клас:
1. когато заявителят е поискал да покрива само част от рисковете от Приложение № 1, отнасящи се към класа застраховка, или
2. по преценка на комисията, когато от представените документи за издаване на лиценз се установи, че не се покриват всички рискове.
(10) Лицензът за презастраховане може да се издаде за една или и за двете дейности по ал. 3, т. 1 и 2 съобразно подаденото искане.”
Член 30 – „Допълнителни рискове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
Член 31 – „Необходими документи за издаване на лиценз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
Член 32 – „Документи за разширяване обхвата на лиценза”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
Член 33 – „Програма за дейността”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
„Издаване и отказ за издаване на лиценз
Чл. 34. (1) По предложение на заместник-председателя комисията преценява дали са спазени изискванията за издаване на искания лиценз и се произнася най-късно в 4-месечен срок от постъпване на искането.
(2) Ако представените документи са нередовни или е необходима допълнителна информация, заместник-председателят и/или комисията изпраща на заявителя уведомление за констатираните нередовности и/или за исканата допълнителна информация и определя на заявителя достатъчен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца. Срокът по ал. 1 спира да тече до изтичане на определения срок за отстраняване на нередовностите и/или за предоставянето на допълнителна информация.
(3) При издаване на лиценз за разширяване обхвата на лиценза на застрахователя с нов клас застраховка или група от класове застраховки, съответно на презастраховател с нова дейност, срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от два месеца, а по ал. 2 – по-кратък от 7 дни. Срокът за произнасяне на комисията спира да тече до изтичане на определения срок за отстраняване на нередовностите и/или за предоставянето на допълнителна информация.
(4) Ако уведомлението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, определеният на заявителя срок тече от поставянето на уведомлението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Съобщението за уведомлението се публикува и на сайта на комисията в интернет. Тези обстоятелства се удостоверяват с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.
(5) Комисията уведомява заявителя писмено за взетото решение в 7-дневен срок от постановяването му.
(6) Комисията уведомява Европейския орган за всяко решение за издаване на лиценз на застраховател, съответно на презастраховател.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35:
„Основания за отказ
Чл. 35. (1) Комисията отказва издаването на лиценз за застраховане или за презастраховане, когато:
1. капиталът на заявителя не отговаря на изискванията на този кодекс;
2. някой от членовете на управителния и контролния орган на заявителя или лицата, оправомощени да го управляват и представляват, не отговаря на изискванията на този кодекс или ако с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на заявителя или на неговите операции;
3. лицата, които притежават пряко, заедно със или чрез свързани или действащи в съгласие с други лица 10 на сто или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или капитала на заявителя или могат да го контролират:
а) не отговарят на изискванията на този кодекс;
б) с дейността или с квалификацията си или с влиянието си върху вземането на решения могат да навредят на дейността на заявителя;
в) не могат да бъдат идентифицирани до действителен собственик (действителен бенефициер);
г) размерът на притежаваното от тях имущество и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя.
4. средствата, с които лицата, записали едно и над едно на сто от капитала, не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 3;
5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
6. заявителят е свързано лице с физическо или с юридическо лице и тази свързаност създава пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя;
7. са налице пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя, произтичащи от или във връзка с прилагането на нормативен или административен акт на трета държава, регулиращ дейността на едно или повече лица, с които заявителят се явява свързано лице;
8. не е представена програма за дейността или представената програма не съответства на изискванията на чл. 33, или не гарантира в достатъчна степен интересите на ползвателите на застрахователни услуги, или когато дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност;
9. не са изпълнени други изисквания на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 8 и 9 комисията отказва издаването на лиценз само ако заявителят не е отстранил нередовностите или не е представил допълнителната информация в определения срок.
(3) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено. Когато решение не е било постановено в срока по чл. 34, ал. 1, е налице мълчалив отказ.
(4) Ново искане за издаване на лиценз може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на отказа.
(5) Комисията отказва издаването на лиценз за нов клас застраховка или за разширяване предмета на дейност на презастраховател с нова дейност на основанията по ал. 1, т. 1, 3 - 5, 8 и 9, като съответно се прилагат ал. 2 и 3. Мълчалив отказ е налице, ако комисията не се произнесе в срока по чл. 34, ал. 3. В случай на отказ се прилага ал. 4.”
„Вписване в търговския регистър”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по Част втора, Дял І, Глава трета, Раздел І ведно с наименованията им и членове от 28 до 36 включително? Няма.
Гласуваме тези разпоредби анблок.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел ІІ – Промяна на правото на достъп на застраховател до единния пазар.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Член 37 – „Статут на застрахователя”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37:
„Статут на застрахователя
Чл. 37. Наличието или липсата на правото на достъп до единния пазар (статут на застрахователя) се отразява в лиценза на застрахователя в регистъра по
чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона на Комисията за финансов надзор.”
„Доброволна промяна в статута на застрахователя”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
„Доброволна промяна в статута на застрахователя
Чл. 38. (1) Застраховател без право на достъп до единния пазар има право да получи разрешение да извършва дейността си по общите правила за достъп до единния пазар, за което подава искане в комисията.
(2) Когато искането се подава след издаден лиценз, застрахователят предоставя доказателства за привеждане в съответствие с изискванията по част втора, дял трети и с другите изисквания съгласно този кодекс и приложимите актове на Европейския съюз, на които трябва да отговаря дейността на застрахователите с право на достъп до единния пазар.
(3) Необходимите доказателства по ал. 2 се определят с решение на комисията и включват най-малко:
1. справки и данни за спазване на изискванията за оценка на активите и пасивите и за изчисляване на техническите резерви съгласно част втора, дял трети и съгласно Регламент (ЕС) 2015/35;
2. справки и данни за минималното капиталово изискване и за капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие с изискванията на част втора, дял трети и на Регламент (ЕС) 2015/35;
3. справки и доказателства за наличието на допустими собствени средства най-малко равни на капиталовото изискване на платежоспособност и на минималното капиталово изискване в съответствие с изискванията на част втора, дял трети и на Регламент (ЕС) 2015/35.
(4) Комисията, по предложение на заместник-председателя, преценява дали са спазени изискванията на част втора, дял трети и на Регламент (ЕС) 2015/35 и се произнася с решение в срок три месеца от датата на получаването на всички доказателства, като промяната в статута на застрахователя се отразява в издадения лиценз.
(5) Ако представените документи са нередовни или е необходима допълнителна информация, комисията изпраща на заявителя съобщение за констатираните нередовности и/или за исканата допълнителна информация и определя достатъчен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца. Срокът по ал. 4 спира да тече до изтичане на определения срок за отстраняване на нередовностите и/или за предоставянето на допълнителна информация.
(6) Застраховател, който извършва дейност по общите правила за достъп до единния пазар, може да извършва дейността си по правилата за застрахователите без право на достъп до единния пазар след подаване на искане в комисията, ако са налице едновременно следните обстоятелства:
1. нито един от праговете по чл. 16 не е надхвърлян през последните три последователни години преди датата на подаване на искането;
2. нито един от праговете по чл. 16 не се очаква да бъде надхвърлен през следващите 5 години след датата на подаване на искането;
3. към датата на подаване на искането застрахователят не извършва дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги в друга държава членка.
4. застрахователят не е част от група, спрямо която част втора, дял трети се прилага на основание чл. 39, ал. 4.
(7) За доказване на обстоятелствата по ал. 6, т. 2 застрахователят представя програма за дейността по чл. 33.
(8) По предложение на заместник-председателя, комисията се произнася с решение за промяната на статута на застрахователя в едномесечен срок от подаване на искането, като може да предвиди преходен период, в който да се прилагат допълнителни изисквания за отчетността на застрахователя. Промяната в статута на застрахователя се отразява в издадения лиценз.
(9) Комисията отказва да промени статута на застрахователя, когато не са налице обстоятелствата по ал. 6, т. 1, 3 и 4, ако от програмата за дейността на застрахователя по чл. 33, може да се направи заключение, че някой от праговете по чл. 16 е вероятно да бъде надхвърлен през следващите 5 години, или ако активите за покритие на резервите не са в съответствие с изискванията на дял четвърти.
(10) Искането по ал. 1 или 6 се разглежда след заплащане на такса за разглеждане на документи.”
„Задължителна промяна в статута на застрахователя”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
„Задължителна промяна в статута на застрахователя
Чл. 39. (1) Когато някой от праговете по чл. 16 бъде надхвърлен в период три последователни години, общите правила за достъп до единния пазар започват да се прилагат спрямо съответния застраховател без право на достъп до единния пазар, считано от четвъртата година. Заместник-председателят уведомява писмено съответния застраховател не по-късно от края на втората последователна година, в която някой от праговете по чл. 16 е бил надхвърлен.
(2) Застрахователят по ал. 1 е длъжен в тримесечен срок от уведомяването да представи план за привеждане в съответствие с изискванията, на които трябва да отговаря дейността на застрахователите с право на достъп до единния пазар. Заместник-председателят осъществява текущ надзор за спазването на плана и прилага съответните принудителни мерки при неизпълнение.
(3) Статутът на застрахователя по ал. 1 се променя служебно с решение на комисията след края на третата последователна година, в която е бил надхвърлен някой от праговете по чл. 16, като промяната в статута на застрахователя се отразява в лиценза и се вписва в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор.
(4) Всички застрахователи, които са част от една застрахователна група, задължително прилагат част втора, дял трети в случаите, когато един от тях започне да прилага част втора, дял трети, както и когато към групата се присъедини застраховател със седалище извън Република България. За тези случаи се прилагат съответно ал. 1 и 2.
(5) Когато застраховател без право на достъп до единния пазар подаде искане за получаване на допълнителен лиценз за един или повече от класовете застраховки по чл. 16, т. 4 или за групи от класове застраховки, спазването на изискванията, на които трябва да отговаря дейността на застрахователите с право на достъп до единния пазар, се проверява в производството по издаване на допълнителен лиценз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, има ли изказвания по Раздел ІІ, наименованието на раздела и членове от 37 до 39 включително? Няма.
Гласуваме анблок.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел ІІІ –Отнемане на лицензии”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Чл. 40 – „Отнемане на лиценз”.
Има предложение от народния представител Танев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението е:
„В чл. 40, ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Комисията отнема лиценза на застраховател или на презастраховател, ако:
1. лицето е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на лиценза;
2. общата стойност на задълженията на лицето, в т. ч. техническите резерви, изчислени съгласно този кодекс и актовете по прилагането му, надвишава общата стойност на неговите активи;
3. лицето не е представило краткосрочен план по чл. 215, ал. 2 или ако представеният план е очевидно неадекватен, или ако въпреки представянето на краткосрочния план лицето не е възстановило спазването на:
а) минималното капиталово изискване в тримесечен срок от констатиране на неспазването, когато лицето е застраховател с право на достъп до единния пазар, съответно презастраховател,или на
б) гаранционния капитал в тримесечен срок от констатиране на неспазването, когато лицето е застраховател без право на достъп до единния пазар;
4. застрахователят нарушава доброволността на застраховането;
5. броят на членовете на взаимозастрахователната кооперация спадне под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни или ако са нарушени чл. 20, ал. 2 или чл. 21, ал. 1;
6. е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по
чл. 252, ал. 1, т. 4 от Търговския закон;
7. лицето престане да отговаря на условията за издаване на лиценз;
8. лицето извършва друга дейност освен дейността, за която е получило лиценз;
9. има искане на лицето и са спазени изискванията на този кодекс.
(2) Комисията може да отнеме лиценза на застраховател или презастраховател, ако:
1. лицето не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от издаването на лиценза;
2. лицето престане да извършва дейност за повече от 6 месеца;
3. лицето или негов акционер, или член на управителен или контролен орган, или друго лице, оправомощено да го управлява или представлява, не изпълни влязла в сила и приложена принудителна административна мярка по този кодекс;
4. застрахователят, презастрахователят и/или лица по чл. 80 са извършили и/или са допуснали извършването на груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;
5. планът по чл. 215, ал. 1 не е представен в определения срок, не е одобрен или въпреки представянето му, в предвидените срокове не е възстановено спазването на:
а) капиталовото изискване за платежоспособност, когато лицето е застраховател с право на достъп до единния пазар, съответно презастраховател,или на
б) границата на платежоспособност, когато лицето е застраховател без право на достъп до единния пазар;
6. лицето неправомерно отказва плащане или частично плаща изискуеми и ликвидни парични задължения.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40:
„Отнемане на лиценз
Чл. 40. (1) Комисията отнема лиценза на застраховател или на презастраховател, ако:
1. лицето е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на лиценза.
2. лицето не е представило краткосрочен план по чл. 215, ал. 2 или ако представеният план е очевидно неадекватен, или ако въпреки представянето на краткосрочния план лицето не е възстановило спазването на:
а) минималното капиталово изискване в тримесечен срок от констатиране на неспазването, когато лицето е застраховател с право на достъп до единния пазар, съответно презастраховател, или на
б) гаранционния капитал в тримесечен срок от констатиране на неспазването, когато лицето е застраховател без право на достъп до единния пазар.
3. застрахователят нарушава доброволността на застраховането.
4. има искане на лицето и са спазени изискванията на този кодекс.
(2) Комисията може да отнеме лиценза на застраховател или презастраховател, ако:
1. лицето не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от издаването на лиценза.
2. лицето престане да извършва дейност за повече от 6 месеца.
3. броят на членовете на взаимозастрахователната кооперация спадне под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни или ако са нарушени чл. 20, ал. 2 или чл. 21, ал. 1.
4. лицето престане да отговаря на условията за издаване на лиценз;
5. лицето извършва друга дейност освен дейността, за която е получило лиценз.
6. лицето или негов акционер, или член на управителен или контролен орган, или друго лице, оправомощено да го управлява или представлява, не изпълни влязла в сила приложена принудителна административна мярка по този кодекс.
7. е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по чл. 252, ал. 1, т. 4 от Търговския закон.
8. застрахователят, презастрахователят и/или лица по чл. 80 са извършили и/или са допуснали извършването на груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му.
9. планът по чл. 215, ал. 1 не е представен в определения срок, не е одобрен или въпреки представянето му, в предвидените срокове не е възстановено спазването на:
а) капиталовото изискване за платежоспособност, когато лицето е застраховател с право на достъп до единния пазар, съответно презастраховател, или на
б) границата на платежоспособност, когато лицето е застраховател без право на достъп до единния пазар.
10. лицето неправомерно отказва плащане или частично плаща изискуеми и ликвидни парични задължения.
(3) Когато основанията за отнемане на лиценз се отнасят до част от дейността на лицето, комисията може да отнеме лиценза за един или повече отделни класове застраховки, съответно за отделна част от дейността по презастраховане.
(4) Комисията се произнася с мотивирано решение и уведомява писмено лицето за взетото решение в 7-дневен срок.
(5) С решението за отнемане на лиценза, с изключение на случаите по ал. 3, комисията назначава един или повече квестори по чл. 598 до назначаването на ликвидатор или синдик.
(6) В случаите по ал. 1, т. 5 решението на комисията е за одобряване на доброволен отказ от лиценз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ по вносител, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Раздел ІІІ е прието.
Имаме предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 9, против 19, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 40, който е редактиран от Комисията и намира място в нейния доклад.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Член 40 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Задължения на застрахователя или на презастрахователя след отнемане на лиценза”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
„Правомощия на комисията при отнемане на лиценза”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42 и предлага в ал. 1 думите „и 3” да отпаднат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43:
„Уведомяване на компетентните органи на другите
държави членки при отнемане лиценз на застраховател
или на презастраховател
Чл. 43. (1) Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на останалите държави членки за отнемане лиценз на застраховател или на презастраховател и отправя искане съответните компетентни органи да предприемат действия съгласно тяхното законодателство за:
1. предотвратяване сключването на нови договори, предлагане на нови условия и изменяне на условия по сключени договори от застрахователя, съответно от презастрахователя.
2. защита на интересите на заинтересованите лица, в това число, като забранят свободното разпореждане с активи на застрахователя, съответно на презастрахователя.
(2) Когато комисията е била уведомена за отнемане на лиценз на застраховател или на презастраховател от друга държава членка, тя предприема подходящи мерки по ал. 1 във връзка с дейността и активите на застрахователя, съответно на презастрахователя на територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 41, който е подкрепен от Комисията; предложението на Комисията за отпадане в чл. 42, ал. 1 думите „и 3”, както и редактирания текст на вносителя за чл. 43, съгласно доклада на Комисията.
Гласуваме членове 41, 42 и 43, съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Членове от 41 до 43 включително, по доклада на Комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава четвърта – Извършване на дейност в друга държава членка от местен застраховател или презастраховател. Извършване на дейност в Република България от застраховател или презастраховател от друга държава членка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
„Раздел I – Извършване на дейност в друга държава членка от местен застраховател”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46 и предлага в ал. 3 и 4 думите „информацията по ал. 2” да се заменят с „информацията по ал. 1”, и в ал. 5 думите „ал. 2” да се заменят с „ал. 1”.”
„Предоставяне на информация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта по вносител, наименованието на Раздел I по вносител, както и членове от 44 до 47 включително, съгласно доклада на Комисията, както и предложението на Комисията в чл. 46, ал. 3 и ал. 4 думите „информацията по ал. 2” да се заменят с „информацията по ал. 1”, и в ал. 5 думите „ал. 2” да се заменят с „ал. 1”.
Моля, гласуваме предложенията на Комисията по нейния доклад.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава четвърта, Раздел I, както и членове от 44 до 47 включително, по доклада на Комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Раздел II – Извършване на дейност на територията на Република България от застраховател от друга държава членка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстът на вносителя за наименованието на Раздел II, както и членове от 48 до 51 включително, по вносител, които са подкрепени от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел II по вносител, подкрепено от Комисията, както и членове от 48 до 51 по вносител, подкрепени от Комисията в нейния доклад, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Раздел III – Извършване на дейност в друга държава членка от местен презастраховател. Извършване на дейност на територията на Република България от презастраховател от друга държава членка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел III по вносител, подкрепено от Комисията, както и подкрепените от Комисията текстове на вносителя за членове 52 и 53.
Моля, гласувайте.
Гласуват 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел III, както и членове 52 и 53, по доклада на Комисията, са единодушно приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава пета – Извършване на дейност в трета държава от местен застраховател или презастраховател. Извършване на дейност на територията на Република България от застраховател или презастраховател от трета държава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
„Раздел I – Извършване на дейност в трета държава от местен застраховател”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
„Раздел II – Извършване на дейност в Република България от застраховател от трета държава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:
„Издаване на лиценз
Чл. 57. (1) За издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Република България чрез клон застрахователят от трета държава подава искане, към което прилага:
1. заверен препис от акта за регистрация на застрахователя и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на записания капитал, системата на управление и лицата, които го управляват и/или представляват.
2. заверен препис от разрешението за извършване на застрахователна дейност, издаден от компетентния орган по седалището на застрахователя, включващ и описание на класовете застраховки, за които е получил разрешение.
3. заверен препис от акта на компетентния управителен орган на застрахователя за откриване на клон на територията на Република България и за избор на управител на клона.
4. удостоверение, издадено от компетентния орган, осъществяващ застрахователен надзор в държавата по седалището на застрахователя, че местен застраховател може да открие и да извършва застрахователна дейност в тази държава по общия ред, установен за чуждестранните застрахователи.
5. документ, издаден от банка, която извършва банкова дейност в Република България, удостоверяващ внасянето на депозит съгласно чл. 56, ал. 2, т. 3, и документи, удостоверяващи размера на активите по чл. 56, ал. 2, т. 2.
6. данни за управителя на клона.
7. програмата за дейността.
8. доказателства, че клонът ще спазва изискванията във връзка със системата на управление по Глава седма, в това число документите по чл. 77, ал. 1, т. 1, 3 и 4.
9. писмена декларация на управителния орган на застрахователя, че ще съставя и представя годишен финансов отчет относно дейността, която ще извършва в страната чрез клона, и че ще ги съхранява по седалището на клона.
10. писмена декларация от управителния орган на застрахователя, че клонът ще покрива капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване по реда, установен за местните застрахователи.
11. годишните финансови отчети на застрахователя за последните три години, съответно за периода на съществуване на застрахователя, ако той съществува от по-кратък срок.
12. данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя, или друго участие, което им дава възможност да го контролират.
13. когато се иска лиценз за застраховане, който обхваща дейност по т. 10.1, Раздел II, буква "а" от Приложение № 1:
а) името и адреса на представителя за уреждане на претенции по тази застраховка във всяка от държавите членки;
б) документ за банкова гаранция в съответствие с устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи;
в) презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на комисията.
14. техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви.
(2) Комисията се произнася в 4-месечен срок от постъпване на искането. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 34, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(3) Искането по ал. 1 се разглежда след заплащане на такса за разглеждане на документи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
Като всички текстове са със съответните наименования и редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава V, Раздел І – наименованието, членове 54, 55 и 56, наименованието на Раздел ІІ, чл. 56, редакцията на чл. 57, и от 58 до 63 чл. по вносител. Всички те са подкрепени от Комисията и намират място в нейния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Глава V, на раздели І и ІІ и членове от 54 до 63 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Раздел III – Извършване на дейност в трета държава от местен презастраховател. Извършване на дейност в Република България от презастраховател от трета държава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66:
„Чл. 66. (1) Презастраховател от трета държава може да предоставя услуги в Република България от свое седалище или клон, при условие че е получил разрешение за извършване на презастраховане в държавата по седалището си и подлежи на надзор за цялостната си дейност от компетентния орган в тази държава.
(2) По отношение на презастраховател от трета държава, който извършва презастрахователна дейност на територията на Република България, не се прилагат разпоредби, които имат за резултат по-благоприятно третиране от това, предоставено на презастрахователите със седалище в държава членка.
(3) Комисията с наредба може да предвиди за застрахователи или презастрахователи от трети държави, които извършват презастраховане в Република България, задължение за предоставяне на залог или други гаранции за покритието на пренос-премийния резерв или на резерва за предстоящи плащания.
(4) Алинея 3 не се прилага за застрахователи и презастрахователи от трети държави с надзорен режим, който е признат за еквивалентен от Европейската комисия при условията и по реда, предвидени в Директива 2009/138/ЕО и в актовете по прилагането й.”
„Раздел IV – Предоставяне на информация на Европейската комисия”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Раздел IV: „Предоставяне на информация“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ и Раздел ІV, чл. 64 и 65 по вносител, редактирания текст на вносителя от Комисията за чл. 66 в нейния доклад, както и чл. 67 по вносител, подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Наименованията на раздели ІІІ и ІV, както и чл. от 64 до 67 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Дял Втори – Изисквания към управлението и дейността на застрахователи и презастрахователи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял втори.
„Глава шеста – Квалифицирани участия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на гл. 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
„Придобивания
Чл. 68. (1) Всяко физическо или юридическо лице или такива лица, действащи в съгласие, които са взели решение или да придобият, пряко или непряко, квалифицирано участие в застрахователно или презастрахователно акционерно дружество, или пряко или непряко да увеличат такова квалифицирано участие, в резултат на което делът на правата на глас или капиталът, който държат, би достигнал или надвишил 20, 30 или 50 на сто, или застрахователното или презастрахователното акционерно дружество би станало тяхно дъщерно дружество, е длъжно писмено да уведоми за решението заместник-председателя преди придобиването, като посочи размера на предвиденото участие. Когато в резултат на обективно настъпили обстоятелства извън волята на лицата участието им става квалифицирано или се достигнат или надхвърлят праговете по изречение първо, уведомяването се извършва след придобиването, съответно увеличаването на участието, в срок до 15 работни дни от узнаването.
(2) Всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да се разпореди, пряко или непряко, с квалифицираното си участие в застрахователно или презастрахователно акционерно дружество, е длъжно писмено да уведоми за решението заместник-председателя преди разпореждането, като посочи размера на участието си след планираното разпореждане. Лицето уведомява заместник-председателя и когато е взело решение да намали квалифицираното си участие, в резултат на което делът на правата на глас или притежавания капитал би спаднал под 20, 30 или 50 на сто или застрахователното или презастрахователното акционерно дружество би престанало да бъде негово дъщерно дружество.
(3) Квалифицирано участие е пряко или косвено участие в застраховател или презастраховател, което представлява 10 или повече от 10 на сто от капитала или от правата на глас или което прави възможно да се упражнява значително влияние върху ръководството на този застраховател, съответно презастраховател.
(4) Всяко лице по ал. 1 трябва да бъде безспорно установено до действителен собственик (действителен бенефициер).
(5) Действителен собственик (действителен бенефициер) по смисъла на ал. 4 означава едно или повече физически лица, които в крайна сметка притежават или контролират заявителя за придобиване на квалифицирано участие. Действителните собственици (действителните бенефициери) обхващат най-малко:
1. в случай на корпоративни субекти:
а) физическото лице или лица, които в крайна сметка притежават или контролират дадено юридическо лице посредством пряко или косвено притежаване или контрол на достатъчен процент от акциите или правата на глас в това юридическо лице, включително посредством държане на акции на приносител, различно от дружество, чиито акции се котират на регулиран пазар, което се подчинява на условията на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентните международни стандарти; 25 на сто плюс една акция се считат за достатъчни, за да се отговори на този критерий;
б) физическото лице или лица, които по друг начин упражняват контрол над управлението на дадено юридическо лице.
2. в случай на юридически лица като фондации или правни договорености като компании за доверително управление, които управляват и разпределят фондове:
а) където бъдещите действителни собственици (действителни бенефициери) вече са определени – физическото лице или лица, които са действителни собственици (действителни бенефициери) на 25 на сто или повече от имуществото на правната договореност или юридическото лице;
б) където физическите лица, които са облагодетелствани от правната договореност или юридическото лице, предстои да бъдат определени — категорията на лицата, в чийто главен интерес е създадена или управлявана правната договореност или юридическото лице;
в) физическото лице или лица, които упражняват контрол върху повече от 25 на сто от имуществото на правната договореност или юридическото лице.
(6) При определяне размера на квалифицираното участие се вземат предвид и правата на глас съгласно чл. 146, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. При определяне размера на квалифицираното участие не се вземат предвид правата на глас или акциите, които инвестиционни посредници или кредитни институции държат в резултат от предоставяне на услугите по чл. 5, ал. 2, т. 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти, при условие че тези права не се упражняват или използват, за да се повлияе върху управлението на застрахователя или презастрахователя, както и при условие че тези права бъдат прехвърлени в срок една година от придобиването.
(7) Комисията, по предложение на заместник-председателя извършва оценка на предвижданото придобиване, съответно увеличаване на квалифицирано участие, с оглед осигуряване на стабилното и разумното управление на застрахователя, съответно презастрахователя, в което ще бъде извършено придобиването. При извършване на оценката комисията отчита възможното влияние на заявителя върху застрахователя, съответно върху презастрахователя, съобразно което преценява дали заявителят е подходящ и финансово стабилен при прилагане на следните критерии:
1. репутация на заявителя;
2. репутация и професионален опит на всяко лице, което ще ръководи дейността на застрахователя или презастрахователя в резултат на предложеното придобиване;
3. финансовата стабилност на заявителя във връзка с дейността, която се извършва или се предвижда да се извършва от застрахователя, съответно от презастрахователя, за който е предложено придобиването; приема се, че заявителят е финансово стабилен, ако въз основа на представените документи и техния анализ обосновано може да се предположи, че в срок не по-малко от три години от датата на придобиването няма опасност да изпита финансови затруднения и ще има такова финансово състояние, което би обезпечило планираното развитие на застрахователя или презастрахователя, включително като при необходимост му окаже финансова подкрепа;
4. дали застрахователят, съответно презастрахователят, ще е в състояние да изпълни или да продължи да изпълнява пруденциалните изисквания на закона и по-конкретно, дали групата, част от която той ще стане след придобиването, има структура, която позволява да бъде упражняван ефективен надзор и обмен на информация между компетентните надзорни органи и определяне и разпределение на отговорностите между тях;
5. дали могат да бъдат направени обосновани предположения, че във връзка с предложеното придобиване е извършено, се извършва или има опит за извършване на изпиране на пари по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризма по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, или че осъществяването на предложеното придобиване би увеличило риска от това.
(8) Комисията, по предложение на заместник-председателя може да забрани предложеното придобиване само ако са налице основания за това съгласно критериите, посочени в ал. 7, или ако предоставената от заявителя информация е непълна.
(9) Комисията и заместник-председателят не могат да налагат предварителни условия във връзка с размера на участието, което следва да бъде придобито, нито да разглеждат придобиването с оглед на икономическите нужди на пазара.
(10) Комисията и заместник-председателят не могат да изискват информация, която не е от значение за извършване на оценката за спазване на пруденциалните изисквания. Във връзка с конкретно придобиване или увеличаване на квалифицирано участие заместник-председателят може да изисква допълнителна информация и доказателства, когато те са необходими за извършване на оценката за спазване на пруденциалните изисквания.
(11) В случай че са подадени две или повече уведомления за придобиване или увеличаване на квалифицирано участие в един и същ застраховател, съответно презастраховател, заместник-председателят извършва оценка на всяко от придобиванията на недискриминационна основа.
(12) Пруденциални изисквания са изискванията по част втора, глави седма до десета, дял трети, четвърти и седми, както и по Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, когато този закон се прилага или ще се прилага спрямо застрахователя, съответно презастрахователя, в който се предвижда придобиването на капиталовото участие.
(13) Комисията приема решения, указания или практика за прилагане на насоки или препоръки за оценка на придобиване или увеличаване на квалифицирано участие, приети от Европейския орган.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
Придобиване на квалифицирано участие от финансови предприятия
„Чл. 70. (1) Заместник-председателят обменя информация със съответните надзорни органи при извършване на оценката на придобиването, ако заявителят е едно от следните лица:
1. кредитна институция, застраховател или презастраховател, инвестиционен посредник или управляващо дружество по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли
2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (OB, L 302/32 от 17 ноември 2009 г.), одобрени в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването;
2. предприятие майка на кредитна институция, застраховател или презастраховател, инвестиционен посредник или дружество, управляващо ПКИПЦК, одобрени в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването;
3. физическо или юридическо лице, контролиращо кредитна институция, застраховател или презастраховател, инвестиционен посредник или дружество, управляващо ПКИПЦК, одобрени в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването.
(2) Становищата и възраженията на надзорните органи, с които е било проведено съгласуване по реда на ал. 1, се посочват в решението на заместник-председателя по чл. 71, ал. 4 или 5.
(3) Заместник-председателят предоставя без забавяне всякаква информация, която е съществена или е от значение за оценката, когато придобиване на квалифицирано участие е заявено от лице по ал. 1, което е застраховател или презастраховател със седалище в Република България, или предприятие майка, или физическо или юридическо лице, контролиращо застраховател или презастраховател със седалище в Република България. В процеса на сътрудничество по изречение първо заместник-председателят представя на съответните надзорни органи по тяхно искане или служебно всяка информация, която е необходима или съществена за извършваната от тях проверка.
(4) Информацията по чл. 69, ал. 2 и 3 не се изисква от заявителя, в случай че надзорният орган по ал. 1 е от държава членка и предостави удостоверение, че заявителят отговаря на изискванията на Директива 2009/138/ЕО или на Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор (ОВ, L 247/1 от 21 септември 2007 г.).
(5) Информацията по чл. 69, ал. 2 и 3 не се изисква от заявител, който е поднадзорно лице на комисията и за него са представяни документите по чл. 69, ал. 1-4 в друго производство пред комисията.
(6) Информацията по чл. 69, ал. 2 и 3 не се изисква от заявител, който е оценяван в друго производство през предходните две години от заместник-председателя или от комисията и за него са представяни документите по
чл. 69, ал. 2 и 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
„Процедура по уведомяване
Чл. 71. (1) В срок, не по-дълъг от два работни дни от датата на получаване на заявлението с всички изискуеми документи по чл. 69, комисията, по предложение на заместник-председателя потвърждава писмено на заявителя за получаването на заявлението и го информира за датата, на която изтича срокът за произнасяне по ал. 4. Когато към заявлението не са приложени всички документи по чл. 69, срокът за потвърждението по изречение първо започва да тече от датата на представяне на всички изискуеми документи. Изречение първо се прилага съответно при всяко последващо подаване на документи от заявителя.
(2) Комисията, по предложение на заместник-председателя, може до изтичането на 50 работни дни от датата на потвърждението по ал. 1, да поиска допълнителна информация, която е необходима за произнасяне по заявлението. Искането за допълнителна информация е писмено и посочва необходимата информация. Срокът за произнасяне по ал. 4 спира да тече от датата на искането за допълнителна информация до датата на нейното получаване, но за не повече от 20 работни дни. Когато заявителят има седалище или подлежи на надзор извън Европейския съюз или е физическо лице, или е юридическо лице, което не е застраховател, кредитна институция или инвестиционен посредник, максималният срок, за който спира да тече срокът за произнасяне, е 30 дни от датата на писменото искане за допълнителна информация. Последващи искания за допълнителна информация не спират срока за произнасяне. При всяко получаване на допълнителна информация се прилага двудневният срок по ал. 1.
(3) В срок до 60 работни дни от датата на потвърждението по ал. 1, комисията, по предложение на заместник-председателя, издава забрана за придобиване на заявеното участие, ако са налице сериозни основания за това съгласно критериите по чл. 68, ал. 7 или ако предоставената от заявителя информацията е непълна. Решението на комисията за издаване на забрана, заедно с мотивите към него, се изпраща на заявителя преди изтичането на срока за произнасяне и не по-късно от два дни от датата на издаване на решението. Решението се оповестява на сайта на комисията в интернет или по друг подходящ начин.
(4) В срока по ал. 3 комисията, по предложение на заместник-председателя, може да одобри извършването на промяната на акционерното участие, както и да определи максимален срок, в който да бъде извършено придобиването по чл. 68, ал. 1, след чието изтичане одобрението се обезсилва. Определеният максимален срок може да бъде продължен по искане на заявителя, ако са налице основателни причини за това.
(5) Ако заявителят не е уведомен в срока по ал. 3 за издадена забрана за придобиване на заявено участие, той има право да придобие заявеното от него участие.
(6) Лице, което придобие квалифицирано участие или премине друг праг по чл. 68, ал. 1, изречение първо, без да подаде уведомление по чл. 68, ал. 1, преди изтичане на срока по ал. 3 или в нарушение на забрана на комисията, не може да упражнява право на глас по така придобитите акции. Когато лицето притежава и други акции, придобити преди придобиването на квалифицирано участие или преминаването на друг праг по изречение първо, правата му на глас по тези акции се запазват. Правото на глас на лицето по новите акции, придобити по изречение първо, не се взема предвид при определяне наличието на кворум за провеждането на общо събрание на застрахователя, съответно презастрахователя.
(7) Съответният централен депозитар, получил лиценз от комисията, който води книгата на акционерите на застрахователя, съответно на презастрахователя, уведомява комисията за всяко придобиване на участие по чл. 68, ал. 1, съответно за намаляване по чл. 68, ал. 2, в тридневен срок от узнаването им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Дял втори, наименованието на Глава шеста, както са предложени от вносителя и подкрепени от Комисията, редактирания текст на вносителя за чл. 68, текста на вносителя за чл. 69, редактираните от Комисията текстове на чл. 70 и 71 по вносител, както и членове 72 до 74 включително по вносител, които се подкрепят от Комисията, заедно с всички наименования на членовете.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Дял втори, Глава шеста, както и членове от 68 до 74 включително, заедно с техните наименования по доклада на Комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава седма – Система на управление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
„Раздел І – Управление, структура и организация на дейността на застрахователя и презастрахователя”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78.
„Раздел ІІ – Изисквания за квалификация и надеждност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80 и предлага в ал. 3 думите „ал. 6” да се заменят с „ал. 10”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава седма, наименованието на Раздел І и Раздел ІІ по вносител, които се подкрепят от Комисията, членове от 75 до 89 по вносител, които се подкрепят от Комисията, предложението на Комисията в чл. 80, ал. 3 думите „ал. 6” да се заменят с „ал. 10”, и членове от 81 до 85 включително по вносител, които са подкрепени от Комисията. На всички тези членове наименованията по вносител се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава седма, наименованието на Раздел І и Раздел ІІ, както и членове от 75 до 85 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА СТОЯНОВА: „Раздел ІІІ – Управление на риска”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90 и предлага в ал. 4 думите „или Преходните мерки по § 12 и 13 от Преходните и заключителните разпоредби” да отпаднат, тъй като са отразени на систематичното им място в § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ, текстовете на членове от 86 до 89 включително по вносител, които са подкрепени от Комисията, предложението на Комисията в чл. 90 по вносител, в ал. 4 думите „или Преходните мерки по § 12 и 13 от Преходните и заключителните разпоредби” да отпаднат, тъй като са отразени на систематичното им място в § 14, както и текста на вносителя за чл. 91, който е подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Раздел ІІІ, както и членове от 86 до 91 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Раздел IV – Вътрешен контрол. Вътрешен одит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.
„Раздел V – Актюерска функция”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.
„Раздел VІ – Външни одитори”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ.
По чл. 101 има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Даниела Савеклиева, Георгиева и Попова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101:
„Чл. 101. (1) Годишните финансови отчети на застраховател, съответно презастраховател, застрахователен холдинг и финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, както и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1 се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит.
(2) Лицата, които имат материални интереси в застраховател или презастраховател, различни от тези на застрахован, застраховащ, или са служители или представители на застрахователя, съответно презастрахователя, не могат да участват в одита им.
(3) Не може да бъде одитор лице, ако то или регистрираните одитори в него, които ще извършат заверката:
1. не са спазили изискванията на този кодекс и на нормативните актове по прилагането му, на Закона за независимия финансов одит или на пряко приложимото право на Европейския съюз и това е установено с влязъл в сила акт, или
2. са с отнета правоспособност като одитор или отнето право да извършват независим финансов одит на финансови отчети от държавна или обществена организация в Република България или в друга държава, или
3. са заверили неверен отчет на застраховател или презастраховател, без това да е било отразено в изразеното от одиторското предприятие мнение.
(4) В 7-дневен срок от избора на одитор, застрахователят, съответно презастрахователят е длъжен да представи в комисията писмена декларация от представляващите специализираното одиторско предприятие, че са изпълнени изискванията на ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103.
„Раздел VІІ – Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107.
По чл. 108 има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Делян Добрев и Мартин Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108:
„Заключение на застрахователя. Срокове за произнасяне
и изпълнение.
Чл. 108. (1) Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3, 8-10 и 13-18, раздел II, буква „А” от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, като:
1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
2. мотивирано откаже плащането.
(2) Когато не са представени всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с изключение на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.
(3) В случаите по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 497, ал. 1.
(4) Отговорът на застрахователя по чл. 497, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащане по смисъла на ал. 1, т. 2 и на чл. 381, ал. 1.
(5) В дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове срокът по ал. 1 не може да е по-дълъг от 6 месеца, а по ал. 2 – от една година. В случаите по застраховки по т. 5, 6, 11 и 12, Раздел II, буква „А” от приложение № 1 сроковете за произнасяне по изречение първо и по ал. 1 и 2 не се прилагат.
(6) При жалба от ползвател на застрахователни услуги застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението.
(7) Когато ползвателят на застрахователната услуга е дал съгласието си вредите да бъдат отстранени от външен изпълнител, застрахователят е длъжен в срока по ал. 1 или 5 писмено да възложи на външен изпълнител възстановяването на вредите. В случаите по изречение първо възстановяването на вредите се извършва в разумен за изпълнението срок, освен ако е договорен конкретен срок между застрахователя и ползвателя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на раздели ІV, V, VІ и VІІ, членове от 91 до 100 по вносител, които се подкрепят от Комисията, редактираният текст от Комисията по текста на вносителя за чл. 101, членове от 102 до 107 включително по вносител, редактирания от Комисията текст на вносителя за чл. 108, съгласно нейния доклад, както и чл. 109 по вносител, който се подкрепя от Комисията. Наименованията на всички членове се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Наименованията на раздели от ІV до VІІ включително, както и членове от 92 до 109 включително по доклада на Комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Раздел VІІІ – Прехвърляне на дейност от застраховател или презастраховател на трети лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111 и предлага в ал. 6 думите „ал. 4” да се заменят с „ал. 5”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112.
„Глава осма – Отчетност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
„Раздел І – Документооборот и информационна система”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114.
„Раздел ІІ – Общи финансови изисквания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117:
„Преизчисляване на финансови показатели за надзорни цели
Чл. 117. Когато застрахователят или презастрахователят е изчислил размера на техническите резерви, капиталовите изисквания, стойността на активите, пасивите, приходите и разходите или други показатели, отразени във финансов отчет, друг отчет или справка, представени в комисията, в нарушение на закон или на друг нормативен акт, комисията, по предложение на заместник-председателя може за целите на осъществявания застрахователен надзор, с констативен протокол да преоцени или преизчисли всеки от тези показатели и да приложи принудителна административна мярка по чл. 588.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118:
„Видове резерви
Чл. 118. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да създаде общи и технически резерви.
(2) Общите резерви се състоят от:
1. фонд „Резервен” по чл. 246 от Търговския закон, съответно по чл. 34 от Закона за кооперациите;
2. други фондове, ако е предвидено в устава.
(3) Техническите резерви представляват задължение на застрахователя, съответно презастрахователя и се отчитат в пасива на баланса му.
(4) Видовете технически резерви, които застрахователят, съответно презастрахователят трябва да поддържат, се определят съгласно чл. 119.
(5) Увеличението на техническите резерви се включва в присъщите разходи, а намалението – в присъщите приходи на застрахователя, съответно презастрахователя при формиране на финансовия резултат.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VIII; наименованията на Глава осма, на Раздел I и II от Глава осма; чл. 110 по вносител, подкрепен от Комисията; предложението на Комисията в чл. 111 по вносител, в ал. 6 думите „ал. 4” да се заменят с „ал. 5”; членове 112, 113, 114, 115, 116 включително – по вносител, подкрепени от Комисията; редактираните текстове на вносителя за членове 117 и 118 съгласно доклада на Комисията; както и текстовете на вносителя от чл. 119 до чл. 124 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на Раздел VIII от Глава седма, наименованията на Глава осма, раздели I и II от същата глава, както и членове от 110 до 124 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Раздел III – Годишен финансов отчет и периодични отчети”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
По чл. 125 има предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 125:
„Годишни и периодични отчети на застрахователи и презастрахователи
Чл. 125. (1) Застрахователите и презастрахователите, застрахователните холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност със седалище в Република България, изготвят годишен финансов отчет и периодични финансови отчети и справки.
(2) Застрахователите и презастрахователите изготвят годишния финансов отчет и периодичните финансови отчети и справки със структура (форма) и съдържание съгласно наредба на комисията, с която се въвеждат изискванията на Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия и други изисквания към отчетността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126.
„Раздел IV – Предоставяне на информация пред надзора. Публично оповестяване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 129:
„Отчет за платежоспособност и финансово състояние
Чл. 129. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, ежегодно в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35 оповестява публично отчет за своята платежоспособност и финансово състояние, като спазва чл. 127, ал. 4 и 5. Отчетът за платежоспособност и финансово състояние е част от годишния финансов отчет на застрахователя и презастрахователя.
(2) Отчетът за платежоспособност и финансово състояние съдържа информация, представена изцяло или под формата на препратки към еквивалентна информация, както по характер, така и по обхват, публично оповестена по силата на други нормативни изисквания, както следва:
1. описание на дейността и на резултатите от дейността на лицето;
2. описание на системата на управление и оценка на нейната адекватност спрямо рисковия профил на застрахователя, съответно презастрахователя;
3. описание, поотделно за всяка категория риск, на рисковата експозиция, концентрация, намаляване и чувствителност;
4. описание поотделно за активите, техническите резерви и другите пасиви, на основите и методите, използвани при тяхното оценяване, заедно с обяснение за всяко значително несъответствие с използваните основи и методи за оценка във финансовите отчети;
5. описание на управлението на капитала, включващо най-малко:
а) структура и размер на собствените средства, както и тяхното качество;
б) размер на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване;
в) информация, която позволява правилното разбиране на основните разлики между допусканията, стоящи в основата на стандартната формула, и тези в основата на всеки използван от лицето вътрешен модел за изчисляване на неговото капиталово изискване за платежоспособност;
г) размер на всяко, дори и впоследствие отстранено, неспазване на минималното капиталово изискване или на минималния гаранционен капитал и на всяко значително неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или на границата на платежоспособност в рамките на отчетния период, заедно с обяснение за неговия произход и последици, както и на предприетите мерки за преодоляването му.
(3) Когато се прилага изравнителна корекция по чл. 156, описанието по ал. 2, т. 4 включва описание на изравнителната корекция и на портфейла от задължения и целеви активи, за които се прилага изравнителната корекция, както и количествено измерване на въздействието от намаляването на изравнителната корекция до нула върху финансовото състояние на застрахователя или презастрахователя. Описанието по ал. 2, т. 4 също така включва информация дали лицето прилага корекция за променливост по чл. 158, както и съдържа количествено измерване на въздействието от намаляването на корекцията за променливост до нула върху финансовото състояние на застрахователя или презастрахователя.
(4) Описанието по ал. 2, т. 5, буква „а” включва анализ на всяка значителна промяна спрямо предходния отчетен период и обяснение за всяко значително несъответствие във връзка със стойността на тези елементи във финансовите отчети, както и кратко описание на възможността за прехвърляне на капитала.
(5) Оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност по ал. 2, т. 5, буква „б” представя поотделно размера, изчислен съгласно Глава тринадесета, Раздел втори и трети, и добавения капитал, наложен в съответствие с чл. 585, или въздействието на специфичните параметри, които се изисква застрахователят или презастрахователят да използва съгласно чл. 174, заедно с кратка информация за мотивите на комисията.
(6) Където е приложимо, оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност се придружава от уточнението, че неговият краен размер е обект на оценка от компетентния надзорен орган.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133.
„Раздел V – Съзастраховане в Европейския съюз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134:
„Дейност по съзастраховане в Европейския съюз
Чл. 134. (1) Дейност по съзастраховане в Европейския съюз е съзастраховане, свързано с един или повече рискове по класове по т. 3 – 16, Раздел II, буква „А” от Приложение № 1, и което отговаря на следните условия:
1. рискът е голям риск;
2. рискът се покрива по един договор срещу единна премия от двама или повече застрахователи за един и същ период, като всеки от тях отговаря за своята част като съзастраховател и един от тях е водещ застраховател;
3. рискът е разположен в държава членка;
4. за целите на покриването на риска се смята, че водещият застраховател покрива целия риск;
5. най-малко един от съзастрахователите участва в договора чрез своето централно управление или клон, установени в държава членка, различна от държавата членка на водещия застраховател;
6. водещият застраховател изцяло поема водещата роля в съзастрахователната дейност и по-конкретно определя условията за застраховане и тарифите.
(2) Членове 46, 50 и 51 се прилагат за водещия застраховател.
(3) За дейностите по съзастраховане, за които не са налице условията по ал. 1, не се прилагат разпоредбите на този раздел.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135:
„Участие в съзастраховане в Европейския съюз
Чл. 135. В дейност по съзастраховане в Европейския съюз може да участва застраховател при спазване изискванията на този раздел”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 137.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 140.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията, предложени от вносителя за раздели ІІІ, ІV и V, които се подкрепят от Комисията, редактирания текст от Комисията в подкрепа на текста на вносителя за чл. 125, членове от 126 до 128 включително по вносител, които са подкрепени от Комисията, редактирания текст от Комисията за чл. 129 в подкрепа на текста на вносителя, членове от 130 до 133 по вносител, подкрепени от Комисията, редактираните текстове на вносителя от Комисията за членове 134 и 135 по доклада на Комисията, както и членове от 136 до 140 по вносител, които се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Наименованията на раздели ІІІ, ІV и V по доклада на Комисията, както и членове 125 до 140 включително по същия доклад, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава девета - Разделно управление на дейности по общо застраховане и животозастраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 141.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 142.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 143.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 144.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145:
„Особени изисквания при недостиг на
допустими основни собствени средства
Чл. 145. (1) Ако размерът на елементите на допустимите основни собствени средства по отношение на една от дейностите по застраховане е недостатъчен да покрие минималните финансови задължения по чл. 142, ал. 2, комисията, по предложение на заместник-председателя, прилага към тази дейност мерките по чл. 215, независимо от резултатите по другата дейност.
(2) Независимо от чл. 142, ал. 3, комисията, по предложение на заместник-председателя, може да позволи прехвърляне на изрични елементи на допустими основни собствени средства, от едната дейност по застраховане към другата.”
„Глава десета – Разкриване на конфликт на интереси. Застрахователна тайна”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 146:
„Разкриване и избягване на конфликт на интереси
Чл. 146. (1) Всеки член на управителен или контролен орган, всяко друго лице на ръководна длъжност, както и всяко лице, оправомощено да управлява и/или представлява застраховател, съответно презастраховател, уведомява писмено управителния орган на застрахователя, когато сключва със застрахователя, съответно презастрахователя договор, който излиза извън обичайната дейност на застрахователя, съответно презастрахователя или съществено се отклонява от обичайните пазарни условия.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато страна по сделка със застрахователя, съответно презастрахователя е:
1. член на семейството на лице по ал. 1;
2. дружество, в което лице по ал. 1 или член на неговото семейство притежава пряко или чрез свързани лица квалифицирано участие по чл. 68, ал. 1;
3. дружество, в което лице по ал. 1 или член на неговото семейство е съдружник, член на управителен или контролен орган, длъжностно лице с ръководни функции или лице, оправомощено да управлява или да представлява дружеството.
(3) Всяко лице по ал. 1 уведомява писмено най-малко веднъж на 6 месеца управителния орган на застрахователя, съответно презастрахователя за дружествата, в които лицето или членовете на неговото семейство притежават пряко или чрез свързани лица квалифицирано участие по чл. 68, ал. 1, в които са съдружници или акционери, членове на управителен или контролен орган, длъжностни лица с ръководни функции или лица, оправомощени да управляват или да представляват дружеството.
(4) Лице по ал. 1 няма право да участва в преговорите, обсъждането и вземането на решение за сключване на сделка със застрахователя, съответно презастрахователя, по която е страна или по която е страна лице по ал. 2.
(5) Застрахователят, съответно презастрахователят, лицата по ал. 1, както и другите служители на застрахователя, съответно на презастрахователя, са длъжни при изпълнение на функциите си да предпочитат интересите на застрахователя, съответно на презастрахователя, и на неговите ползватели на застрахователни услуги, съответно цеденти, пред своите собствени интереси.
(6) Застрахователят е длъжен да изгради ефективна вътрешна организация на дейността си по начин, който да не позволява конфликт на интереси по ал. 7 да засяга неблагоприятно интересите на неговите ползватели на застрахователни услуги.
(7) Застрахователят взема всички необходими мерки, за да идентифицира конфликта на интереси, който възниква в хода на дейността по разпространение на застрахователни продукти между:
1. застрахователя, членовете на неговите органи, другите му служители, други лица, които сключват застрахователни договори от негово име, както и лицата, свързани с него пряко или непряко посредством отношение на контрол, от една страна, и ползвателите на застрахователни услуги, от друга страна;
2. един ползвател на застрахователни услуги и друг.
(8) Когато организацията по ал. 6 не е в състояние да гарантира с достатъчна степен на сигурност, че ще се избегне рискът от увреждане на интереса на ползвателя на застрахователни услуги, застрахователят е длъжен ясно да разкрие пред ползвателя характера и източниците на конфликт на интереси преди започване на дейност с него.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148:
„Делегация
Чл. 148. Комисията с наредба може да определи по-подробни изисквания за изпълнение на задълженията по чл. 146, ал. 6-8.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 150 и предлага в ал. 2 изречение второ да отпадне, тъй като е отразено на систематичното му място в чл. 151.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151:
„Забрана за информация за здравен статус
Чл. 151. Застрахователят не може да предоставя на застраховащия, когато е лице различно от застрахованото лице, информация относно здравния статус на застрахованите лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава девета, Глава десета по вносител, членове от 141 до 144 по вносител, които се подкрепят от Комисията, редакцията на Комисията за чл. 145 по вносител, редакцията на чл. 146, чл. 148 и чл. 151, както и предложението в чл. 150, в ал. 2, изречение второ на текста по вносител да отпадне, тъй като е отразено на систематичното му място в чл. 151.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на глави девета и десета, както и членове от 141 до 151 включително по доклада на Комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Дял трети – Изисквания към финансовото състояние за застрахователи с право на достъп до единния пазар и за презастрахователи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял трети.
„Глава единадесета – Оценка на активи и пасиви”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 152.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 153.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 154.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 155.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 156 и предлага в ал. 6 накрая думите „или преходни мерки за безрисковия лихвен процент по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби” да отпаднат, тъй като са отразени на систематичното им място в § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 157.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 158.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 159.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 160.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 161.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 162.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 163.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованията, предложени от вносителя за Дял трети, Глава единадесета, както и текстовете на вносителя за членове от 152 до 155 включително, подкрепени от Комисията, предложението на Комисията в текста, който е за чл. 156, в ал. 6 накрая думите „или преходни мерки за безрисковия лихвен процент по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби” да отпаднат, тъй като са отразени на систематичното им място в § 12, както и текстовете на вносителя за членове от 157 до 163 включително, подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Наименованията на Дял трети, Глава единадесета, както и членове от 152 до 163 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава дванадесета – Собствени средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 164.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 165.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 166.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 167:
„Одобрение на допълнителните собствени средства и на класификацията им по редове
Чл. 167. (1) Размерът на допълнителните собствени средства, които да се вземат предвид при определяне на собствените средства, подлежи на предварително одобрение от комисията, по предложение на заместник-председателя.
(2) Стойността, определена за всеки елемент от допълнителните собствени средства, отразява способността на елемента за покриване на загуби и се основава на разумни и реалистични допускания. Когато елемент на допълнителни собствени средства има фиксирана номинална стойност, стойността на този елемент е равна на неговата номинална стойност, когато тя отразява по подходящ начин способността му за покриване на загубите.
(3) Комисията, по предложение на заместник-председателя, одобрява:
1. парична стойност на всеки елемент от допълнителни собствени средства, или
2. метод за определяне стойността на всеки елемент от допълнителни собствени средства, като в този случай надзорното одобряване на стойността, определена според съответния метод, се предоставя за определен период.
(4) За всеки елемент от допълнителни собствени средства комисията, по предложение на заместник-председателя, дава свое одобрение въз основа на оценка на следното:
1. състоянието на съответните контрагенти по отношение на тяхната способност и готовност за плащане;
2. събираемостта на средствата, като се вземе предвид правната форма на елемента, а също и условията, които биха попречили на успешното внасяне или изискване на елемента;
3. всякаква информация относно резултата от отминали искания за внасяне на такива допълнителни собствени средства, които застрахователят, съответно презастрахователят, е отправял до степента, до която тази информация може да бъде надеждно използвана за оценка на очаквания резултат от бъдещи искания.
(5) Елементите на собствените средства на застрахователя, съответно презастрахователя, се класифицират в три реда съгласно акт на Европейската комисия и наредбата по чл. 168. Когато определен елемент на собствените средства не може да се класифицира съгласно списък в акта на Европейската комисия по чл. 168, той се класифицира в съответния ред от застрахователя или презастрахователя при спазването на изискванията на наредбата по
чл. 168. Класификацията по изречение второ подлежи на одобрение от комисията, по предложение на заместник-председателя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 168.
„Глава тринадесета – Капиталово изискване за платежоспособност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета.
„Раздел І – Общи правила”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 169.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 170.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 171.
„Раздел ІІ – Изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност въз основа на стандартната формула”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 172.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173:
„Замяна на част от параметрите на стандартната формула с параметри, специфични за застрахователя, съответно презастрахователя
Чл. 173. (1) След предварително одобрение от комисията, по предложение на заместник-председателя, застрахователят, съответно презастрахователят, може в рамките на структурата на стандартната формула да замести част от нейните параметри с параметри, които са специфични за него, за изчисляване на модулите на животозастрахователния подписвачески риск, общозастрахователния подписвачески риск или здравнозастрахователния подписвачески риск.
(2) Тези параметри се калибрират въз основа на вътрешни данни на съответния застраховател или презастраховател или на данни, които имат пряко отношение към неговата дейност, като се използват стандартизирани методи.
(3) В процедурата по даване на одобрение комисията, по предложение на заместник-председателя, проверява пълнотата, точността и пригодността на използваните данни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174:
„Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула
Чл. 174. Когато е неподходящо капиталовото изискване за платежоспособност да се изчислява в съответствие със стандартната формула, тъй като рисковият профил на съответния застраховател или презастраховател се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на изчисляването на стандартната формула, комисията, по предложение на заместник-председателя, при спазване на чл. 173, може с мотивирано решение да го задължи да замести част от параметрите, използвани при изчисляването на стандартната формула, с параметри, специфични за него, за изчисляване на модулите на животозастрахователния подписвачески риск, общозастрахователния подписвачески риск или здравнозастрахователния подписвачески риск. Тези специфични параметри се изчисляват, така че да гарантират спазването на чл. 170, ал. 2 и 3.”
„Раздел ІІІ – Капиталово изискване за платежоспособност при използване на вътрешни модели”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 175.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 176.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 177.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 179.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 180.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 181.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 182.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 183.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 185.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186:
„Политика за промяна на пълен или частичен вътрешен модел
Чл. 186. (1) Като част от първоначалния процес на одобряване на вътрешен модел комисията, по предложение на заместник-председателя, одобрява политика за промяна на модела на застрахователя, съответно презастрахователя. Застрахователят, съответно презастрахователят може да променя своя вътрешен модел само при спазване на тази политика.
(2) Политиката по ал. 1 определя значителните и незначителните промени във вътрешния модел.
(3) Значителните промени на вътрешния модел, както и промените в политиката по ал. 1, подлежат на предварително одобрение от комисията, по предложение на заместник-председателя.
(4) Незначителните промени във вътрешния модел не подлежат на предварително одобрение, когато са разработени в съответствие с политиката по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 187.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188:
„Връщане към стандартната формула
Чл. 188. След получаване на одобрение за използване на пълен или частичен вътрешен модел застрахователят, съответно презастрахователят, не може да се върне към изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно стандартната формула, освен при обоснована необходимост и след одобрение от комисията, по предложение на заместник-председателя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189:
„Неспазване на вътрешния модел
Чл. 189. (1) Ако след получаване на одобрение за използване на вътрешен модел застрахователят, съответно презастрахователят, престане да спазва изискванията по чл. 176-181, той незабавно представя в комисията план за възстановяване на спазването на модела в рамките на разумен срок или доказва, че последиците от неспазването са несъществени.
(2) В случай че застрахователят, съответно презастрахователят, не успее да приложи плана по ал. 1, комисията, по предложение на заместник-председателя, може да му разпореди да се върне към стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190:
„Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула
Чл. 190. Когато не е целесъобразно капиталовото изискване за платежоспособност да се изчислява в съответствие със стандартната формула, тъй като рисковият профил на съответния застраховател или презастраховател се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула, комисията, по предложение на заместник-председателя, може с мотивирано решение да разпореди на съответното лице да използва вътрешен модел за изчисляване на капиталово изискване за платежоспособност или на отделни негови модули на риска.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложените от вносителя наименования на Дял трети, глави единадесета, дванадесета, тринадесета, раздели І, ІІ и ІІІ към Глава тринадесета; тези наименования се подкрепят от Комисията; членове от 152 до 166 включително по вносител, подкрепени от Комисията, редакцията на чл. 167 по доклада на Комисията, членове от 168 до 172 включително по вносител, подкрепени от Комисията, редакцията на членове 173 и 174 по доклада на Комисията, членове от 171 до 185 по вносител, подкрепени от Комисията, редакцията за чл. 186 по доклада на Комисията, чл. 187 по вносител, подкрепен от Комисията, и членове от 188 до 190 в редакцията на Комисията.
Моля, гласувайте всичко, което Ви казах, от Глава дванадесета нататък.
Гласували 68 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на глави дванадесета и тринадесета, раздели І, ІІ и ІІІ към Глава тринадесета, както и членове от 164 до 190 включително по доклада на Комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава четиринадесета – Минимално капиталово изискване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 192.
„Глава петнадесета – Предоставяне на информация пред надзорен орган”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 193.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 194.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 195 и предлага в ал. 1, т. 7 думите „чл. 77, ал. 1, т. 3, буква „е” да се заменят с „чл. 127, ал. 7”.
„Глава шестнадесета – Инвестиции”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 196.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложените от вносителя наименования на глави четиринадесета, петнадесета и шестнадесета; текстовете на вносителя за членове от 191 до 194 включително, подкрепени от Комисията, предложението на Комисията в чл. 195 по вносител – в ал. 1, т. 7 думите
„чл. 77, ал. 1, т. 3, буква „е” да се заменят с „чл. 127, ал. 7”, както и членове 196 и 197 по вносител, подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Наименованията на глави четиринадесета, петнадесета и шестнадесета, както и членове от 191 до 197 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Дял четвърти – Изисквания към финансовото състояние за застрахователи без право на достъп до единния пазар”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял четвърти.
„Глава седемнадесета – Изисквания към техническите резерви и активите за тяхното покритие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199:
„Общи правила за покритието на техническите резерви
Чл. 199. (1) Застрахователят без право на достъп до единния пазар е длъжен по всяко време да покрива брутния размер на техническите резерви със съответстващи активи при условията на тази глава.
(2) Комисията, по предложение на заместник-председателя може да забрани свободното разпореждане с активи на застраховател по ал. 1, който не изпълнява задължението по ал. 1 или по чл. 200, ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 201.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 202.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 203.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 204.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 205.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 206.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 207.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Дял четвърти, Глава седемнадесета съгласно предложението на вносителя, което наименование се подкрепя от Комисията, чл. 198 по вносител, подкрепен от Комисията, редактирания текст на вносителя за чл. 199 съгласно доклада на Комисията, както и членове от 200 до 207 включително по вносител, които се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Дял четвърти и Глава седемнадесета, както и членове от 198 до 207 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава осемнадесета – Собствени средства. Граница на платежоспособност. Гаранционен капитал”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 208.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 209.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210.
„Глава деветнадесета – Допълнителни изисквания за платежоспособността на застрахователи и презастрахователи – част от група”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Глава деветнадесета: „Допълнителни изисквания за платежоспособността на застрахователи – част от група”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211:
„Информация за сделките в рамките на застрахователна група
Чл. 211. (1) Подлежат на надзор сделките на застраховател без достъп до единния пазар, който е част от група, със следните лица:
1. свързано с него дружество;
2. участващо в него дружество;
3. свързано с участващо в него дружество;
4. физическо лице, което притежава участие в застрахователя – част от застрахователна група, или участие в свързано с него дружество;
5. физическо лице, което притежава участие в дружество, което участва в застрахователя – част от застрахователна група;
6. физическо лице, което притежава участие в дружество, свързано с дружество, участващо в застрахователя – част от застрахователна група.
(2) Сделките по ал. 1 включват:
1. заеми и други форми на кредитиране;
2. гаранции и задбалансови операции;
3. сделки със собствени средства, които служат за покритие на границата на платежоспособност;
4. инвестиции;
5. презастрахователни операции;
6. разпределяне на разходи;
7. други.
(3) Процедурите за управление на риска, за вътрешен контрол и счетоводно отчитане на застраховател – част от група, трябва да осигуряват условия за наблюдение, оценка и контрол на сделките по ал. 1. Заместник-председателят може да предписва изменение и допълнение на тези процедури, когато те не гарантират в достатъчна степен платежоспособността на застрахователя – част от група.
(4) Застрахователят, който е част от група, предоставя заедно с тримесечните справки отчет за значителните сделки по ал. 1.
(5) Ако въз основа на прегледа на процедурите по ал. 3 или на предоставената информация по ал. 4 комисията по предложение на заместник-председателят прецени, че е застрашена платежоспособността, той прилага следните мерки:
1. разпорежда изготвянето на план по чл. 215, и/или,
2. прилага принудителна административна мярка по чл. 588.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 212:
„Коригирана платежоспособност на застрахователи в рамките на група
Чл. 212. (1) Коригираната платежоспособност на застраховател, който е участващо предприятие в най-малко един застраховател, се изчислява по методи, определени с наредба на комисията.
(2) При изчисляване на коригираната платежоспособност в съответствие с ал. 1 се включват дружествата, които са:
1. свързани с участващия застраховател по ал. 1;
2. участващи в участващия застраховател по ал. 1, и
3. свързани с участващите в участващия застраховател по ал. 1 дружества.
(3) Ако коригираната платежоспособност, изчислена по реда на ал. 1, е отрицателна величина, Комисията по предложение на заместник-председателя прилага мерките по чл. 211, ал. 5 спрямо участващия застраховател по ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 213:
„Допълнителен надзор върху застраховател, чието предприятие майка е застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност
Чл. 213. (1) По отношение на застрахователите, чието предприятие майка е застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, се прилага метод за допълнителен надзор, определен с наредба на комисията.
(2) При прилагането на метода по ал. 1 се взема предвид дейността на всички дружества, които са свързани със застрахователния холдинг, съответно с финансовия холдинг със смесена дейност.
(3) Ако в резултат на приложения метод по ал. 1 се установи, че платежоспособността на застрахователя е или може да бъде застрашена, комисията, по предложение на заместник-председателя, прилага спрямо него мерките по чл. 211, ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Карастоянова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията на глави 18 и 19 по предложението на вносителя, които се подкрепят от Комисията; членове от 208 до 210 по вносител, подкрепени от Комисията; редакцията на Комисията за чл. 211, 212 и чл. 213 по вносител, както е намерило отражение в доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на глави осемнадесета и деветнадесета, предложени от Комисията, както и членове от 208 до 213 по доклада на Комисията са приети.
Тридесет минути почивка.
Продължаваме в 14,02 ч.


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме пленарното заседание.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Дял пети – Мерки за оздравяване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял пети.
„Глава двадесета – Мерки за оздравяване на финансовото състояние”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 214.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 215:
„План за възстановяване на платежоспособността
и краткосрочен план
Чл. 215. (1) В двумесечен срок от установяването на неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност, съответно на границата на платежоспособност, застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да изготви и представи за одобряване от комисията, по предложение на заместник-председателя, реалистичен план за достигане на платежоспособността, който предвижда в срок не по-дълъг от 6 месеца от датата на установяване на неспазването:
1. възстановяване на допустимите собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на капиталовото изискване за платежоспособност, съответно на границата на платежоспособност, и/или
2. ограничаване на рисковия профил, така че да се гарантира спазването на капиталовото изискване за платежоспособност с наличните допустими собствени средства.
(2) В едномесечен срок от установяването на неспазване на минималното капиталово изискване, съответно на гаранционния капитал, застрахователят съответно презастрахователят, е длъжен да изготви и представи за одобряване от комисията, по предложение на заместник-председателя, реалистичен краткосрочен план, който предвижда в срок не по-кратък от три месеца от датата на установяване на неспазването:
1. възстановяване на допустимите основни собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на минималното капиталово изискване, съответно на гаранционния капитал, и/или
2. ограничаване на рисковия профил, така че да се гарантира спазването на минималното капиталово изискване с наличните допустими основни собствени средства.
(3) Когато обстоятелствата по ал. 1 или 2 са установени от заместник-председателя, той разпорежда незабавно на застрахователя или на презастрахователя изготвянето на съответния план и определя срок за изготвянето му, който не може да бъде по-дълъг от сроковете по ал. 1, съответно по ал. 2.
(4) В плановете по ал. 1 и 2 се включват също така данни или доказателства за:
1. прогнозна оценка на аквизиционните, административните и други управленски разходи, в това число комисионни на застрахователни или презастрахователни посредници;
2. прогнозна оценка на приходите и разходите по отношение на пряката застрахователна дейност, активното и пасивното презастраховане;
3. прогнозен баланс;
4. прогнозна оценка на финансовите средства, предназначени да покрият техническите резерви, капиталовото изискване за платежоспособност, съответно граница на платежоспособност и минималното капиталово изискване, съответно гаранционен капитал;
5. цялостна политика в областта на презастраховането;
6. мерки за ограничаване на рисковия профил, когато са предвидени такива, и начинът, по който се отразяват на капиталовите изисквания;
7. други конкретни мерки за привеждане в съответствие с изискванията на кодекса;
8. източници на средствата за изпълнението на плана;
9. допълнителни изисквания, определени с акт на Европейската комисия, по отношение на застрахователите, прилагащи Дял трети, и презастрахователите.
(5) Комисията, по предложение на заместник-председателя, се произнася в срок 30 дни от представянето на плана, като отказва да го одобри, когато не са спазени изискванията по ал. 1, 2 или 4, както и когато предлаганите мерки не са реалистични или не гарантират в достатъчна степен платежоспособността на застрахователя, интересите на застрахованите или изпълнението на задълженията, произтичащи от презастрахователни договори, или са нарушени други повелителни разпоредби на закона.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 216:
„Удължаване на сроковете за изпълнение на плана за възстановяване на платежоспособността
Чл. 216. (1) Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да удължи 6-месечния срок по чл. 215, ал. 1 с не повече от три месеца, ако прецени, че това е необходимо за целите на оздравяването на застрахователя, съответно презастрахователя, при условие че интересите на застрахованите или изпълнението на задълженията, произтичащи от презастрахователни договори, не се застрашават.
(2) В случай на изключително неблагоприятна ситуация, установена от Европейския орган, и при необходимост – след консултации с Европейския съвет за системен риск, засягаща застрахователи и презастрахователи, представляващи значителен дял от пазара или от засегнатите видове дейности, комисията може да удължи по отношение на засегнатите лица срока по ал. 1 с не повече от 7 години, като се вземат предвид всички относими фактори, включително средната дюрация на техническите резерви.
(3) Застраховател, съответно презастраховател, който се ползва от удължаване на срока по ал. 2, представя в комисията на всеки три месеца, доклад за напредъка. Докладът се подава не по-късно от 15 дни след края на тримесечието, за което се отнася, и съдържа предприетите мерки и отбелязания напредък за възстановяване на нивото на допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност или за понижаване на рисковия профил за гарантиране спазването на капиталовото изискване за платежоспособност.
(4) Комисията отменя удължаването на срока по ал. 2, когато докладът за напредък показва, че между датата на установяване на неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност и датата на представяне на доклада за напредък няма съществен напредък в постигането на възстановяване на нивото на допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност или за понижаване на рисковия профил за гарантиране на спазване на капиталовото изискване за платежоспособност.
(5) Комисията може да поиска от Европейския орган установяване на неблагоприятна ситуация по ал. 2, когато:
1. застрахователи или презастрахователи, представляващи значителен дял от пазара или от засегнатите видове дейности, не са в състояние да преодолеят неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност в срока по
чл. 215, ал. 1, съответно в срока по ал. 1;
2. на пазара е налице едно или повече от следните обстоятелства:
а) непредвиден, остър и рязък срив на финансовите пазари;
б) продължителни условия на ниски лихвени проценти;
в) катастрофични събития със значително въздействие;
г) друго обстоятелство, определено с акт на Европейската комисия.
(6) След установяване на неблагоприятна ситуация по ал. 2 комисията съдейства на Европейския орган да даде текуща преценка дали предпоставките за установяване на неблагоприятната ситуация продължават да са налице и го уведомява за тяхното отпадане.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217:
„Неспазване на капиталовите изисквания
Чл. 217. Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да забрани свободното разпореждане с активи на застрахователя, съответно презастрахователя, когато бъде констатирано неспазване на:
1. минималното капиталово изискване, съответно на гаранционния капитал;
2. капиталовото изискване за платежоспособност, съответно на границата на платежоспособност, и заместник-председателят прецени, че е налице опасност финансовото състояние на застрахователя или презастрахователя да се влоши допълнително.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 218.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложеното наименование от вносителя за Дял пети, както и за Глава двадесета, подкрепени от Комисията, чл. 214 по вносител, подкрепен от Комисията, редактираните от Комисията, която по принцип подкрепя членове 215, 216 и 217, както и 218 по вносител, подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Наименованията на Дял пети, както и Глава двадесета, и членове от 214 до 218 включително, по доклада на Комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Дял шести –Прехвърляне на портфейл. Преобразуване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял шести.
„Глава двадесет и първа – Прехвърляне на застрахователен и/или презастрахователен портфейл”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 219.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 220.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 221.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 222:
„Действие на прехвърлянето
Чл. 222. (1) Прехвърлянето на застрахователен портфейл има действие от влизането в сила на разрешението по чл. 219, ал. 1, като едновременно с прехвърлянето на застрахователните договори се прехвърлят и активите за покритие на техническите резерви.
(2) В случай че застрахованият не се е възползвал от правото си по чл. 221, ал. 2, прехвърлянето поражда действието си по отношение на всички лица, които имат права или задължения по същия застрахователен договор.
(3) След прехвърлянето по ал. 1 прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 223.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 224.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 225.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 226.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 227.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 228.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И следващата глава.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава двадесет и втора – Преобразуване на застраховател или презастраховател”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 229.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 230 и предлага в ал. 1, т. 9 думите „ал. 3, т. 1, 2 и 5” да се заменят с „ал. 1, т. 5 – 9 и ал. 3, т. 1 и 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложеното наименование от вносителя за Дял шести, както и за Глави двадесет и първа и двадесет и втора, членове от 219 до 221 по вносител, подкрепени от Комисията, редактирания чл. 222 от Комисията, който е частично подкрепен от същата, както и членове от 223 до 229 включително по вносител, подкрепени от Комисията и предложението на Комисията в чл. 230 по вносител „в ал. 1, т. 9 думите „ал. 3, т. 1, 2 и 5“ да се заменят с „ал. 1, т. 5 – 9 и ал. 3, т. 1 и 2”.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Дял шести и на Глави двадесет и първа и двадесет и втора, както и членове 219 от 230 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Дял седми – Застрахователи и презастрахователи – част от група, и надзор върху тях”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял седми.
„Глава двадесет и трети – Общи правила”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и трета.
„Раздел І – Предмет. Група от застрахователи и презастрахователи. Предмет. Надзор.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага Раздел I с неговото наименование да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 231.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 232.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 233.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 234.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 235.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 236.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 237:
„Крайно предприятие майка на национално ниво
Чл. 237. (1) Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да приложи надзор на група спрямо местен застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, начело на група по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 или 2, когато крайното предприятие майка е със седалище в друга държава членка, след съгласуване с органа за надзор на групата и с крайното предприятие майка в другата държава членка. Решението се мотивира пред органа за надзор на групата и пред крайното участващо предприятие в друга държава членка. Когато комисията е орган за надзор на групата и е получила решение по смисъла на изречение второ от друг надзорен орган, тя уведомява за това останалите членове на надзорния колегиум.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато крайното предприятие майка на национално ниво е дъщерно предприятие на предприятие майка от друга държава членка, което е получило разрешение за това дъщерно предприятие да се приложи Глава двадесет и четвърта, Раздел І, Подраздел VІ.
(3) Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да ограничи надзора на група на ниво предприятие майка в Република България до един или няколко раздела по Глава двадесет и четвърта.
(4) Когато комисията, по предложение на заместник-председателя, реши да приложи Глава двадесет и четвърта, Раздел І на нивото на крайното предприятие майка на национално ниво, тя признава за окончателен и прилага метода за изчисляване на платежоспособност на група, избран от надзорния орган на групата по отношение на предприятието майка от друга държава членка.
(5) Когато комисията, по предложение на заместник-председателя, реши да приложи Глава двадесет и четвърта, Раздел І на нивото на крайното предприятие майка на национално ниво, тя признава за окончателно и прилага решението за одобряване на вътрешен модел, одобрен на нивото на крайното предприятие майка, за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на групата и на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите, които са част от нея.
(6) Когато в случая по ал. 5 комисията, по предложение на заместник-председателя, прецени, че рисковият профил на крайното предприятие майка на национално ниво значително се отклонява от вътрешния модел, одобрен на ниво група, и ако това предприятие майка не изпълни разпорежданията на комисията, тя може:
1. да наложи добавяне на капитал към капиталовото изискване за платежоспособност на група, изчислено с вътрешния модел, или
2. в извънредни случаи, когато добавяне на капитал по т. 1 не би било подходящо, да му разпореди да изчислява капиталовото изискване за платежоспособност на група по стандартната формула.
(7) Решението на комисията по ал. 6 се мотивира пред органа за надзор на групата и пред крайното участващо предприятие в другата държава членка. Когато комисията е орган за групов надзор и е получила решение по смисъла на изречение първо от друг надзорен орган по отношение на група, чието крайно участващо предприятие се намира в Република България, комисията уведомява за това останалите членове на надзорния колегиум.
(8) Когато комисията, по предложение на заместник-председателя, реши да приложи глава двадесет и четвърта, Раздел І на нивото на крайното предприятие майка на национално ниво, това предприятие не може да подава искане за прилагане на Глава двадесет и четвърта, Раздел І, Подраздел VІ спрямо свое дъщерно предприятие.
(9) За надзора на група, начело с крайно предприятие майка на национално ниво, се прилагат съответно глави двадесет и четвърта и двадесет и пета, освен ако в ал. 2-8 е предвидено друго.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 238.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Дял VІІ по вносител, наименованието на Глава двадесет и трета по вносител, предложението на Комисията за отхвърляне текста на вносителя на Раздел І, заедно с неговото наименование, членове от 231 до 238 по вносител, които са подкрепени от Комисията, като чл. 237 е подкрепен по принцип и редактиран от Комисията в доклада на същата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава двадесет и четвърта – Финансово състояние”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и четвърта.
„Раздел І – Платежоспособност на група”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
„Подраздел І – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подраздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 240.
„Подраздел ІІ – Методи за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на група и основни принципи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подраздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 241.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 242.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 243.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 244.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 245.
„Подраздел ІІІ – Прилагане на методите за изчисление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подраздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 246.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 247.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 248.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 249.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 250.
„Подраздел ІV – Методи за изчисление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подраздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 251.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 252.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 253:
„Отклонения от предположенията, стоящи в основата на вътрешен модел на група, на нивото на отделен застраховател или презастраховател
Чл. 253. (1) Когато комисията, по предложение на заместник-председателя, прецени, че рисковият профил на местен застраховател или презастраховател значително се отклонява от вътрешния модел, одобрен на ниво група по
чл. 252, и ако това лице не изпълни предписанията на комисията, тя може:
1. да наложи добавяне на капитал към неговото капиталово изискване за платежоспособност, изчислено с вътрешния модел, или
2. в извънредни случаи, когато добавяне на капитал по т. 1 не е подходящо, да разпореди да изчислява своето капиталово изискване за платежоспособност по стандартната формула.
(2) В случая по ал. 1, т. 2 комисията, по предложение на заместник-председателя, може да разпореди добавяне на капитал по реда на чл. 585, ал. 1, т. 1 или 3 и към капиталовото изискване за платежоспособност на това лице, изчислено чрез прилагането на стандартната формула.
(3) Решението за прилагане на мерки по ал. 1 или 2 се мотивира и се предоставя на застрахователя, съответно на презастрахователя, както и на останалите членове на надзорния колегиум.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 254:
„Добавяне на капитал на група
Чл. 254. (1) Когато комисията е орган за надзор на група, заместник-председателят текущо следи дали консолидираното капиталово изискване за платежоспособност по подходящ начин отразява рисковия профил на групата и по-специално следи дали е възникнала някоя от предпоставките по чл. 585, ал. 1, особено в случаите, когато:
1. специфичен риск, съществуващ на ниво група, не е обхванат достатъчно от стандартната формула или от използвания вътрешен модел, защото е трудно да бъде оценен количествено, или
2. съответни надзорни органи са разпоредили добавяне на капитал към капиталовото изискване за платежоспособност на един или повече свързани застрахователи или презастрахователи.
(2) Когато в случаите по ал. 1 се установи, че рисковият профил на групата не е адекватно отразен, комисията, по предложение на заместник-председателя, може да разпореди добавяне на капитал към консолидираното капиталово изискване за платежоспособност на групата при спазване на
чл. 585 съответно.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 255:
„Метод на приспадане и агрегиране – метод 2 (алтернативен метод)
Чл. 255. (1) Съгласно метода за приспадане и агрегиране местният застраховател, съответно презастраховател, който е участващо предприятие, изчислява платежоспособността си като разлика между:
1. агрегираните допустими собствени средства на групата по ал. 2, и
2. стойността на свързаните застрахователи и презастрахователи в местния застраховател или презастраховател, който е участващо предприятие, и агрегираното капиталово изискване за платежоспособност на групата по
ал. 3.
(2) Агрегираните допустими собствени средства на групата представляват сумата от:
1. допустимите собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност на местния застраховател или презастраховател, който е участващо предприятие;
2. пропорционалния дял на местния застраховател или презастраховател, който е участващо предприятие, в допустимите собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните застрахователи и презастрахователи.
(3) Агрегираното капиталово изискване за платежоспособност на групата представлява сумата от:
1. капиталово изискване за платежоспособност на местния застраховател или презастраховател, който е участващо предприятие;
2. пропорционалния дял от капиталово изискване за платежоспособност на свързаните застрахователи и презастрахователи.
(4) Ако участието в свързаните застрахователи или презастрахователи е изцяло или отчасти косвено, то тяхната стойност в местния застраховател или презастраховател, който е участващо предприятие, включва стойността на това косвено участие, като се вземе предвид последователността на съответните участия, а елементите по:
1. алинея 2, т. 2 включват съответстващите пропорционални дялове от собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните застрахователи и презастрахователи, съответно по,
2. алинея 3, т. 2, включват съответстващите пропорционални дялове от капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните застрахователи и презастрахователи.
(5) В случай на искане за разрешение за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите в рамките на групата посредством вътрешен модел, подадено от застраховател или презастраховател, който е участващо предприятие, заедно със свързаните си застрахователи и/или презастрахователи или съвместно от свързаните застрахователи на местен застрахователен холдинг или на местен финансов холдинг със смесена дейност, чл. 252 и 253 се прилагат съответно.
(6) Когато комисията е орган за надзор на група, комисията, по предложение на заместник-председателя, преценява дали агрегираното капиталово изискване за платежоспособност по подходящ начин отразява рисковия профил на групата и по специално преценява за наличието на специфични рискове, съществуващи на ниво група, които не са обхванати достатъчно, защото е трудно да бъдат оценени количествено.
(7) Когато установи, че рисковият профил на групата значително се отклонява от предположенията, стоящи в основата на агрегираното капиталово изискване за платежоспособност на групата, комисията, по предложение на заместник-председателя, може да разпореди добавяне на капитал към агрегираното капиталово изискване за платежоспособност на групата при спазване на чл. 585 съответно.”
„Подраздел V – Надзор на платежоспособността на група за застрахователи и презастрахователи, които са дъщерни предприятия на застрахователен холдинг или на финансов холдинг със смесена дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подраздел V.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 256.
„Подраздел VІ – Надзор на платежоспособността на група спрямо групи с централизирано управление на риска”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подраздел VІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 257.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук ще спрем, защото след това има дълги текстове.
Има ли изказвания по Глава двадесет и четвърта, нейният Раздел І с подраздели от първи до пети изцяло, Раздел VІ – частично, а това са членове от 239 до 257 включително, ведно с техните наименования? Няма.
Гласуваме, колеги.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 258:
„Решение по искането
Чл. 258. (1) Искане по чл. 257, ал. 2, т. 5 по отношение на местен застраховател или презастраховател се подава пред комисията. Комисията незабавно уведомява другите членовете на надзорния колегиум и им представя искането заедно с всички приложения към него.
(2) Решението по искането се взема съвместно със съгласието на всички участници в надзорния колегиум, или от органа за надзор на групата, когато не е постигнато съгласие. Комисията си сътрудничи с останалите членове на надзорния колегиум за вземане, в рамките на три месеца от датата на получаване на искането с всички приложения от всички членове на колегиума, на съвместно решение за издаване или за отказ за издаване на исканото разрешение, както и за възможните условия, при които разрешението да бъде издадено.
(3) Когато се постигне съвместно решение по искането, то се връчва на заявителя заедно мотивите към него. Решението се приема за окончателно в отношенията между надзорните органи и подлежи на прилагане.
(4) Когато в срока по ал. 2 не се постигне съвместно решение, органът за надзор на група взема самостоятелно решение по искането, след като обсъди бележките и възраженията, направени от другите надзорни органи в тримесечния срок. Решението съдържа изчерпателни мотиви и обяснение, когато бележките и възраженията на другите надзорни органи не са приети. Решението заедно с мотивите към него се връчва на останалите членове на надзорния колегиум и на заявителя. Решението се приема за окончателно в отношенията между надзорните органи и подлежи на прилагане. Изречения първо, второ, трето и четвърто се прилагат и когато комисията е орган за надзор на група и тя се произнася самостоятелно по искане по чл. 257, ал. 2, т. 5.
(5) Когато не е било постигнато съвместно решение и срока по ал. 2 не е изтекъл, комисията може да сезира Европейския орган по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. Когато комисията е орган за надзор на група и Европейският орган е бил сезиран по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС)
№ 1094/2010, комисията отлага вземането на самостоятелно решение до произнасяне на Европейския орган и взема решението в съответствие с това произнасяне. Решението на комисията, съответно на друг орган, в качеството му на орган за надзор на група, взето в съответствие с произнасяне на Европейския орган по реда на чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС)
№ 1094/2010, се приема за окончателно в отношенията между надзорните органи и подлежи на прилагане.
(6) Ако в съответствие с член 41, параграфи 2 и 3 и с чл. 44, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 предложеното от работната група решение бъде отхвърлено, решение по искането по чл. 257, ал. 2, т. 5 се взема от комисията, по предложение на заместник-председателя, когато е орган за надзор на групата, съответно от друг орган за надзор на група. Решението се приема за окончателно в отношенията между надзорните органи и подлежи на прилагане. Тримесечният период се смята за период на помиряване по смисъла на член 19, параграф 2 от същия регламент.
(7) Единните условия за процес на вземане на съвместно решение се определят с акт на Европейската комисия.
(8) Алинеи 4 – 7 се прилагат във всички случаи, когато комисията е орган за надзор на група и тя е компетентна да се произнесе по искане във връзка със застраховател, който няма седалище в Република България.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 259:
„Определяне на капиталовото изискване на платежоспособност
на дъщерните предприятия на група с централизирано управление на риска
Чл. 259. (1) За изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застраховател или презастраховател, който е дъщерно предприятие в група с централизирано управление на риска се прилагат ал. 2-9, независимо от разпоредбите на чл. 252 и 253.
(2) Когато капиталовото изискване за платежоспособност на местен застраховател или презастраховател по ал. 1 се определя съгласно вътрешен модел, одобрен на ниво група по чл. 252, и комисията, по предложение на заместник-председателя прецени, че неговият рисков профил значително се отклонява от този вътрешен модел, и ако това лице не изпълни предписанията на комисията, тя може да предложи:
1. добавяне на капитал към неговото капиталово изискване за платежоспособност, изчислено с вътрешния модел, или
2. в извънредни случаи, когато добавяне на капитал по т. 1 не е подходящо, да разпореди да изчислява капиталовото изискване за платежоспособност по стандартната формула.
(3) Когато капиталовото изискване за платежоспособност на местен застраховател или презастраховател по ал. 1 се изчисляват по стандартната формула и комисията, по предложение на заместник-председателя прецени, че неговият рисков профил значително се отклонява от предположенията, стоящи в основата на стандартната формула, и ако това лице не изпълни предписанията на комисията, тя може в извънредни случаи да предложи:
1. лицето да замести част от параметрите, използвани при изчисляването по стандартната формула, с параметри, специфични за него за изчисляване на модулите на животозастрахователния подписвачески риск, общозастрахователния подписвачески риск или здравнозастрахователния подписвачески риск по чл. 174, или
2. добавяне на капитал към неговото капиталово изискване за платежоспособност в случаите по чл. 585.
(4) Комисията обсъжда предложението по ал. 2, съответно по ал. 3, в надзорния колегиум, като излага съображенията си пред колегиума и пред застрахователя или презастрахователя.
(5) Комисията предприема действия за постигане на съгласувано решение в рамките на надзорния колегиум по предложените мерки или по други възможни мерки. Изречение първо се прилага и, когато комисията е член на надзорен колегиум и друг надзорен орган е предложил мерки по смисъла на ал. 2 или 3 по отношение на застраховател или презастраховател, лицензиран от него. Постигнатото съгласувано решение се смята за окончателно в отношенията между надзорните органи и подлежи на прилагане. В случай че съгласувано решение не е постигнато в срок един месец от датата на предложението по ал. 2 или 3, комисията, съответно другият надзорен орган, предложил мерките, може да вземе решението самостоятелно.
(6) Когато комисията и органът за надзор на групата не постигнат съгласие, както и когато не е постигнато съгласувано решение, и срока по ал. 5, не е изтекъл, комисията може да поиска съдействие от Европейския орган по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. Когато Европейският орган е бил сезиран по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, комисията отлага вземането на самостоятелно решение до произнасяне на Европейския орган и взема решение в съответствие с това произнасяне. Решението на комисията, взето в съответствие с произнасяне на Европейския орган по реда на чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, се приема за окончателно в отношенията между надзорните органи и подлежи на прилагане. Едномесечният период по ал. 5, изречение четвърто се счита за период на помиряване по смисъла на член 19, параграф 2 от същия регламент.
(7) Самостоятелното решението по ал. 5, съответно по ал. 6, се мотивира и се предоставя на застрахователя или презастрахователя и на надзорния колегиум.
(8) Алинея 6 се прилага и за разрешаване на противоречията по прилагане на ал. 2 или 3 между комисията, когато тя е орган за надзор на група и друг надзорен орган в рамките на надзорния колегиум.
(9) Произнасянето на Европейския орган, в случаите по ал. 8, не трябва да замества правото на преценка на националните надзорни органи, когато то е в съответствие с правото на Европейския съюз. Европейският орган трябва да разрешава противоречията, като посредничи на надзорните органи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 260:
„Неспазване на капиталовото изискване на платежоспособност
или на минимално капиталово изискване от дъщерни предприятия в група с централизирано управление на риска
Чл. 260. (1) Когато местен застраховател или презастраховател, който е дъщерно предприятие в група с централизирано управление на риска, не спазва капиталовото изискване за платежоспособност и независимо от изискванията на чл. 214, ал. 2, т. 1 и 3, чл. 215, ал. 1 и ал. 3-5 и чл. 216, комисията, по предложение на заместник-председателя незабавно изпраща на надзорния колегиум плана за възстановяване на платежоспособността, представен от застрахователя или презастрахователя, за постигане в рамките на 6-месечен срок от констатирането на неспазването на капиталово изискване за платежоспособност на възстановяване на неговото спазване.
(2) Комисията предприема действия за постигане на съгласувано решение в рамките на надзорния колегиум за одобряване на представения план в срок не по-късно от 4 месеца от датата на установяване на неспазването на капиталовото изискване на платежоспособност. Изречение първо се прилага и когато друг надзорен орган е предложил одобряването на план за възстановяване на платежоспособността по отношение на застраховател или презастраховател, лицензиран от него.
(3) Когато не бъде постигнато съгласие по ал. 2, комисията взема самостоятелно решение относно одобряването на плана за възстановяване на платежоспособността, като обсъжда бележките и възраженията на другите участници в надзорния колегиум.
(4) Когато установи влошаване на финансовото състояние по чл. 214, ал. 1 на местен застраховател или презастраховател, който е дъщерно предприятие в група с централизирано управление на риска, комисията незабавно уведомява надзорния колегиум за мерките, които предлага да бъдат взети. Освен в извънредни ситуации, мерките се обсъждат в рамките на надзорния колегиум.
(5) Комисията предприема действия за постигане на съгласувано решение в рамките на надзорния колегиум във връзка с предложените мерки в срок не по-дълъг от един месец от уведомяването. Изречение първо се прилага и, когато комисията е член на надзорен колегиум и друг надзорен орган е предложил мерки по отношение на застраховател или презастраховател, лицензиран от него.
(6) Когато не бъде постигнато съгласие по ал. 5, комисията взема самостоятелно решение относно прилагането на мерки спрямо застрахователя или презастрахователя, като обсъжда бележките и възраженията на другите участници в надзорния колегиум.
(7) Когато местен застраховател или презастраховател, който е дъщерно предприятие на група с централизирано управление на риска, не спазва минималното капиталово изискване и независимо от изискванията на чл. 214, ал. 2, т. 2 и 3, чл. 215, ал. 2-5, комисията незабавно изпраща на надзорния колегиум краткосрочния план, представен от застрахователя или презастрахователя, така че целите на краткосрочния план да могат да бъдат постигнати в рамките на три месеца от констатирането на неспазването на минималното капиталово изискване. Комисията уведомява надзорния колегиум за мерките, приложени на застрахователя или презастрахователя за осигуряване на спазването на плана.
(8) Ако комисията и органът за надзор на групата не постигнат съгласие относно одобряването на плана за възстановяване на платежоспособността в 4-месечния срок по ал. 2 или относно одобряването на предложените мерки в едномесечния срок по ал. 5, както и ако не е било постигнато съгласувано решение, и ако не са изтекли посочените срокове, както и ако не е налице извънредна ситуация по ал. 4, комисията може да поиска съдействие от Европейския орган по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. Когато Европейският орган е бил сезиран по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, комисията отлага вземането на самостоятелно решение до произнасяне на Европейския орган и взема решението в съответствие с това произнасяне. Решението на комисията, взето в съответствие с произнасянето на Европейския орган по реда на чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, се приема за окончателно в отношенията между надзорните органи и подлежи на прилагане. Едномесечният срок по ал. 5, се смята за период на помиряване по смисъла на член 19, параграф 2 от същия регламент. Мотивираното решение на комисията се връчва на застрахователя, съответно презастрахователя, и на членовете на надзорния колегиум.
(9) Алинея 8 се прилага и за разрешаване на противоречията по прилагане на ал. 1-6 между комисията, когато тя е орган за надзор на група и друг надзорен орган в рамките на надзорния колегиум.
(10) Произнасянето на Европейския орган по ал. 8 не замества правото на преценка на комисията, когато то е в съответствие с правото на Европейския съюз. В случаите на противоречия между надзорните органи, Европейският орган подпомага тяхното разрешаване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 261:
„Изключване на дъщерно предприятие – застраховател или презастраховател, от обхвата на група с централизирано управление на риска
Чл. 261. (1) Дъщерно предприятие, което е застраховател или презастраховател, се изключва от обхвата на група с централизирано управление на риска и няма да подлежи на надзор по правилата по този подраздел, когато вече не:
1. е налице условието по чл. 257, ал. 2, т. 1;
2. е спазено условието по чл. 257, ал. 2, т. 2 и групата не възстанови спазването му в подходящ срок;
3. са налице условията по чл. 257, ал. 2, т. 3 и 4.
(2) Когато комисията е орган за надзор на група и тя вземе решение да изключи предприятие по ал. 1, т. 1 в обхвата на надзора на групата, той незабавно уведомява съответния надзорен орган и предприятието майка. Комисията взема решението по изречение първо след съгласуване в надзорния колегиум.
(3) Предприятието майка на група с централизирано управление на риска, отговаря за постоянното спазване на условията по чл. 257, ал. 2, т. 2-4. В случай че някое от тези условия престане да е налице, съответното предприятие майка уведомява незабавно комисията и съответния надзорен орган на дъщерното предприятие, както и представя план за възстановяване на спазването на условието в подходящ срок.
(4) Когато комисията е орган за надзор на група с централизирано управление на риска, тя проверява служебно най-малко веднъж годишно дали условията по чл. 257, ал. 2, т. 2-4 се спазват. Комисията, по предложение на заместник-председателя, извършва проверката по изречение първо и по искане на заинтересования орган от надзорния колегиум. Когато комисията е член на надзорен колегиум и местен застраховател или презастраховател е включен в обхвата на група с централизирано управление на риска, тя може да отправя искане до съответния орган за надзор на групата за проверка на наличието на условията по чл. 257, ал. 2, т. 2-4 спрямо местния застраховател или презастраховател.
(5) Когато в случаите на проверка по ал. 4, са констатирани слабости, комисията разпорежда на съответното предприятие майка да представи план за възстановяване спазването на нарушените условия в подходящ срок.
(6) Когато комисията е орган за надзор на група по ал. 4, изречение първо, тя преценява дали планът по ал. 3, съответно по ал. 5, е достатъчен, съответно дали се изпълнява след съгласуване с надзорния колегиум. Когато се установи, че планът е недостатъчен, съответно, че не се изпълнява, и че не са налице условията по чл. 257, ал. 2, т. 2-4, комисията незабавно уведомява за това заинтересования надзорен орган.
(7) Изключеният застраховател, съответно презастраховател, може отново да бъде включен в обхвата на групата с централизирано управление на риска по реда на чл. 258.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 262.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване членове от 258 до 262 по вносител, които са подкрепени от Комисията, някои от тях редактирани и намерили място в доклада на Комисията, заедно с техните наименования.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Членове от 258 до 262 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Раздел ІІ – Концентрация на риска, сделки в рамките на групата, управление на риска и вътрешен контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 263.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 264.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 265.
„Глава двадесет и пета – Орган за надзор на група. Надзорен колегиум. Сътрудничество между надзорните органи и други мерки за подпомагане на надзора на група”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и пета.
Членове от 266 до 278 включително, са подкрепени от Комисията по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания има ли? Не.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ, наименованието на Глава двадесет и пета по вносител, както и текстовете на вносителя за членове от 263 до 278 включително, които са подкрепени от Комисията и намират място в нейния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Раздел ІІ, както и на Глава двадесет и пета, членове от 263 до 278 по вносител са приети, съгласно доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и шеста „Надзор на група спрямо групи от трети държави и спрямо групи начело със застрахователен холдинг със смесена дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І „Групи начело със застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг със смесена дейност или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в трета държава”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 279 до 283 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ „Група начело със застрахователен холдинг със смесена дейност”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 284 и 285.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване наименованието на Глава двадесет и шеста, наименованието на раздели І и ІІ и членове от 279 до 285 на вносителя, които са подкрепени от Комисията и намират място в нейния доклад.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Наименованията на Глава двадесет и шеста, раздели І и ІІ, както и текстовете на членове от 279 до 285 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част трета „Разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял първи „Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и седма „Общи положения”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 286 до 290 включително по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията на Част трета, Дял първи, Глава двадесет и седма и текстовете на членове от 286 до 290 включително по вносител, които са подкрепени от Комисията и намират място в нейния доклад.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Наименованията на Част трета, на Дял първи и втори и на Глава двадесет и седма, както и текстовете на членове от 286 до 290 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и осма „Изисквания във връзка с непосредственото предлагане и сключване на застраховки от застраховател”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 291 до 293.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава двадесет и осма по вносител, подкрепена от Комисията, както и текстовете на членове от 291 до 293 включително по вносител, също подкрепени от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава двадесет и осма, както и текстовете на членове от 291 до 293 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял втори „Застрахователни посредници”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и девета „Общи правила и изключение”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 294 до 298 включително.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на
чл. 299:
„Избягване на конфликт на интереси и опазване на
застрахователната тайна
Чл. 299. Застрахователните посредници прилагат чл. 146, ал. 5-8, членове 149-151.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 300:
„Текущ надзор
Чл. 300. Заместник-председателят осъществява текущ надзор върху дейността на застрахователните и презастрахователните посредници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията на Дял втори, както и на Глава двадесет и девета по вносител, подкрепени от Комисията, текстовете на членове 294 до 298 по вносител, подкрепени от Комисията, както и редактираните от Комисията членове 299 и 300 съгласно нейния доклад.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Наименованията на Дял втори, на Глава двадесет и девета и текстовете на членове от 294 до 300 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесета „Застрахователни брокери”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І „Общи положения”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 301 и 302.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ „Условия за извършване на дейност като застрахователен брокер”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 303 до 306 включително.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ „Регистрация на застрахователен брокер”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 307 до 312 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията по вносител за Глава тридесета и на раздели І, ІІ и ІІІ, които са подкрепени от Комисията, както и членове от 301 до 312 включително по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава тридесета, на раздели І, ІІ и ІІІ по доклада на Комисията, както и членове от 301 до 312 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава тридесет и първа – Застрахователни агенти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и първа.
„Раздел I – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 313 и чл. 314 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 315 има предложение на народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 315:
„Особени ограничения
Чл. 315. (1) Застрахователният агент може да посредничи за един застраховател, получил лиценз за извършване на дейност по застраховане, обхващащо класове застраховки по раздел I от приложение № 1, и за един застраховател, получил лиценз за извършване на дейност по застраховане, обхващащо класове застраховки по Раздел II от Приложение № 1.
(2) Със съгласието на застрахователите по ал. 1 застрахователният агент може да извършва застрахователно посредничество и за други застрахователи, ако извършва посредничество по застраховки, различни от класа на застраховките, за които е упълномощен от застрахователите по ал. 1.
(3) В случаите, когато застрахователният агент посредничи за застраховател по раздел I от приложение № 1, който има лиценз и по т. 1 и/или т. 2, буква „А”, Раздел II от Приложение № 1, може да посредничи за друг застраховател с лиценз по Раздел II от Приложение № 1 с изключение на посредничество по застраховки по т. 1 и 2, буква „А”, Раздел II от Приложение № 1.
(4) Когато две или повече лица, които са свързани лица или които извършват дейност в общо помещение, чрез общи средства или по друг начин, от който може да се направи обосновано заключение, че действат обединено, извършват всяко поотделно дейност като застрахователен агент за различни застрахователи, се приема, че извършват заедно дейност като застрахователен брокер без необходимата по закон регистрация, освен в следните случаи:
1. когато всички лица са служители на един и същ агент, който спазва ограниченията по ал. 1 и 2, или
2. когато всички лица са агенти и с дейността си заедно не нарушават ограничението по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието, предложено от вносителя за Глава тридесет и първа, както и наименованието на Раздел І, членове 313 и 314 по вносител, всичките подкрепени от Комисията, и редактирания от Комисията текст на вносителя за чл. 315, съгласно доклада на същата.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава тридесет и първа, наименованието на Раздел І и членове от 313 до 315 включително по доклада на Комисията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Раздел ІІ –Условия за извършване на дейност като застрахователен агент”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 316.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 317:
„Обучение на застрахователните агенти
Чл. 317. (1) Застрахователите са длъжни да осигурят обучение на застрахователните агенти, с които са сключили договор за застрахователно агентство, както и на служителите на застрахователния агент, които предлагат застрахователни продукти.
(2) Застрахователят е длъжен да проведе изпит накрая на обучението и да издаде удостоверение на успешно издържалите изпита застрахователни агенти, което да удостоверява и проведеното обучение, свързано с познаването и предлагането на застраховките, както и правото да предлага посочените в удостоверението класове застраховки.
(3) Всеки застраховател е длъжен да провежда периодично обучения на своите агенти и на техните служители, които предлагат застрахователни продукти.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 318:
„Проверка за спазване на изискванията
Чл. 318. (1) Преди да сключи договор за застрахователно агентство, застрахователят установява дали лицето, с което сключва договор, отговаря на изискванията на чл. 316.
(2) В случай че лицето по ал. 1 няма застраховка „Професионална отговорност” застрахователят, който е сключил договор с него, носи пълна отговорност за неговите действия във връзка с извършването на застрахователното посредничество по договора.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 319.
По чл. 320 и чл. 321 Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, чл. 316 по вносител, чл. 319 до 321 включително по вносител, и редактирания текст на Комисията за чл. 317 и 318, съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІ, както и членове от 316 до 321 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава тридесет и втора – Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги на застрахователни посредници”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и втора.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 322:
„Извършване на дейност от застрахователен брокер
и застрахователен агент от Република България
в друга държава членка
Чл. 322. (1) Застрахователен брокер и застрахователен агент, регистрирани при условията и по реда на Глава тридесета, съответно Глава тридесет и първа, могат да извършват дейност на територията на друга държава членка (приемаща държава) при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги.
(2) Застрахователният брокер или застрахователният агент, регистриран в Република България, който възнамерява да извършва дейност в една или повече приемащи държави членки при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, предварително уведомява за това заместник-председателя.
(3) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 2 заместник-председателят уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава членка, ако тя желае да бъде уведомявана, за намерението на застрахователния брокер или на застрахователния агент да извършва дейност на територията й. Заместник-председателят незабавно уведомява застрахователния брокер, съответно застрахователния агент, за уведомяването на компетентния орган на приемащата държава членка или за обстоятелството, че приемащата държава членка не желае да бъде уведомявана.
(4) Застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, може да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава членка след изтичането на един месец от уведомяването му по реда на ал. 3. Ако приемащата държава членка не желае да бъде уведомявана, застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, може незабавно да започне да извършва дейността си при спазване на закона на приемащата държава членка.
(5) Заместник-председателят уведомява незабавно съответния компетентен орган на приемащата държава, в случай че застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, бъде заличен от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 323.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава тридесет и втора, както е предложена от вносителя и подкрепена от Комисията, чл. 322 в редакцията от Комисията, след частична подкрепа на текста на вносителя, и чл. 323, както е предложен от вносителя и подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава тридесет и втора, както и членове 322 и 323 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Дял трети – Предоставяне на информация от разпространителите и други практики при разпространение на застрахователни продукти”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Дял трети: „Предоставяне на информация. Практики при разпространение на застрахователни продукти”.
„Глава тридесет и трета – Предоставяне на информация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и трета.
„Раздел I – Информация относно застрахователя или застрахователния посредник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 324.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 325.
„Раздел II – Информация относно застрахователния продукт”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 326.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 327.
Член 328 – „Информация, предоставяна по време на действието на застрахователния договор”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 328:
„Информация, предоставяна по време на действието на застрахователния договор
Чл. 328. (1) Застрахователят е длъжен да представя на застраховащия следната информация по време на действие на застрахователния договор по Раздел І от Приложение № 1:
1. всяка промяна в общите условия, ако приложимото законодателство допуска това без съгласието на застраховащия;
2. всяка промяна във фирмата на застрахователя, правноорганизационната му форма или адреса на управление, съответно в адреса на управление на клона, с който е сключен договорът;
3. информацията по чл. 327, ал. 1, т. 4 – 10, в случай че промяната на общите условия или съответно на приложимото законодателство води до промяна в тези уговорки;
4. ежегодно информация за състоянието на бонусите.
(2) Когато във връзка с предложение за сключване или със сключване на договор за застраховка „Живот” застрахователят предоставя данни за размера на евентуални плащания над и извън договорно определените плащания, застрахователят предоставя на застраховащия примерно изчисление, с което плащане на падежа се определя въз основа на изчислението на премията с три различни лихвени процента. Това не се прилага за краткосрочни застраховки. Застрахователят информира застраховащия, по ясен и разбираем начин, че примерното изчисление е само калкулационен пример, основаващ се на абстрактни допускания, и че застраховащият не може да обосновава каквито и да е претенции по договора въз основа на примерното изчисление.
(3) В случай на застраховки с участие в резултата застрахователят информира застраховащия писмено и ежегодно относно състоянието на вземанията му, представляващи участие в резултата. Освен това, когато застрахователят е предоставил данни относно евентуалното бъдещо развитие на участието в резултата, той информира застраховащия за разликите между действителното развитие и първоначалните данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 329.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 330:
„Способи за предоставяне на информация на ползвателите на застрахователни услуги
Чл. 330. (1) Разпространителите на застрахователни продукти предоставят безплатно информация на ползвателите на застрахователни услуги:
1. на хартиен носител;
2. по ясен и коректен начин, разбираем за ползвателя на застрахователни услуги;
3. на официалния език на държавата членка, в която е разположен рискът, или на друг език – със съгласието на ползвателя на застрахователни услуги.
(2) Информацията по ал. 1 може да се предостави и на друг траен носител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията на Дял трети, на Глава тридесет и трета, на раздели I и II, така както са предложени от вносителя и подкрепени от Комисията; членове от 324 до 327 по вносител, подкрепени от Комисията; редактирания от Комисията чл. 328 по вносител съгласно доклада; чл. 329 по вносител, подкрепен от Комисията; и редакцията на Комисията за предложения текст от вносителя за чл. 330.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Наименованията на Дял трети, Глава тридесет и трета и раздели I и II, членове от 324 до 330 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава тридесет и четвърта – Практики при разпространението на застрахователни продукти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и четвърта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 331:
„Предлагане на застраховки по интернет
Чл. 331. Застраховател, съответно застрахователен посредник, който предлага застраховки по интернет, е длъжен да създаде сайт в интернет, който да отговаря на следните изисквания:
1. на началната страница или на друго видимо и достъпно място в сайта да е оповестено наименованието и адресът на застрахователя, съответно на посредника, и правното основание за извършване на дейност на територията на Република България;
2. цялата информация е на български език;
3. потребителската информация на сайта трябва да отговаря на всички изисквания на този кодекс и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;
4. ползвателят на застрахователни услуги свободно може да се запознае с всички условия по договора.”
По чл. 332 има предложение от народния представител Гроздан Караджов:
„Чл. 332 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители:
„Чл. 332 се изменя така:
„Изисквания при сключване от разстояние на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и на застраховка „Злополука”
на пътниците в средствата за обществен превоз
Чл. 332. (1) При сключване на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и на застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз от разстояние или чрез технически средства, застрахователят задължително изисква електронен образ от свидетелството за регистрацията на превозното средство, който съдържа данни за регистрацията на превозното средство.
(2) Застрахователят или застрахователният посредник осигуряват на застраховащия възможност да провери и потвърди по електронен път въведения от него регистрационен номер на превозното средство преди окончателно сключване на договора. След потвърждаване от страна на застраховащия отговорността на застрахователя се простира само върху превозното средство с посочения регистрационен номер, независимо дали застраховащият е бил в грешка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 332:
„Изисквания за сключване на застрахователни договори от разстояние
Чл. 332. (1) Застрахователен договор може да бъде сключен от разстояние само по един от следните начини:
1. в електронна форма съгласно чл. 344, ал. 2, подписан с квалифицирани електронни подписи на страните по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/3 от 28 август 2014 г.);
2. на хартиен носител със саморъчни подписи на страните;
3. чрез сайт в интернет по реда на ал. 4.
(2) При сключване от разстояние под формата на електронен документ на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” и застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по реда на ал. 1, застрахователят, съответно застрахователният посредник, е длъжен в срок от три работни дни от подписването на договора да предостави на застраховащия застрахователния договор, възпроизведен на хартиен носител като препис, подписан саморъчно от застрахователя, съответно застрахователния посредник. За да упражни правото си на отказ по реда на чл. 12 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, застраховащият, който е потребител по смисъла на чл. 7, ал. 2 от същия закон, е длъжен да върне на застрахователя получения препис, удостоверяващ сключването на застрахователния договор.
(3) При сключване от разстояние под формата на електронен документ на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по реда на ал. 1, застрахователят, съответно застрахователният посредник, е длъжен, в срок от три работни дни, да предостави на застраховащия застрахователната полица, възпроизведена на хартиен носител като препис, подписан саморъчно от застрахователя, съответно застрахователния посредник, удостоверяваща наличието на застрахователен договор, придружен от знак по чл. 488 и сертификат „Зелена карта” по чл. 489. За да упражни правото си на отказ по реда на чл. 12 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, застраховащият, който е потребител по смисъла на чл. 7, ал. 2 от същия закон, е длъжен да върне на застрахователя получения препис, удостоверяващ наличието на застрахователен договор, сертификата „Зелена карта” и съответния отрязък от знака по чл. 488 съгласно наредбата по
чл. 505, ал. 1.
(4) При сключване от разстояние на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите чрез сайт в интернет на застраховател или застрахователен посредник, писмената форма се смята за спазена и без подпис на застраховащия, ако той е заплатил застрахователната премия или съответната вноска по нея чрез същия сайт, с кредитна или дебитна карта, издадена на името на застраховащия. В случая по изречение първо застрахователят, съответно застрахователният посредник, е длъжен, в срок от три работни дни, да предостави на застраховащия застрахователната полица на хартиен носител, подписана саморъчно от застрахователя, съответно застрахователния посредник, придружена от знак по чл. 488 и сертификат „Зелена карта” по чл. 489. В този случай подпис на застраховащия върху застрахователната полица не е необходим. За да упражни правото си на отказ по реда на чл. 12 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, застраховащият, който е потребител по смисъла на чл. 7, ал. 2 от същия закон, е длъжен да върне на застрахователя, съответно застрахователният посредник, получената застрахователна полица, сертификата „Зелена карта” и съответния отрязък от знака по чл. 488 съгласно наредбата по чл. 505, ал. 1.
(5) В случаите по ал. 4, договорът се смята за сключен от момента на получаването от застраховащия, чрез електронни средства, на потвърждението на застрахователя или застрахователния посредник, за сключване на договора. Влизането в сила на застрахователното покритие се уговаря изрично със застрахователния договор, но не може да бъде по-рано от 00.00 часа на деня следващ деня на сключването на договора.
(6) Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите може да се сключва от застраховател или застрахователен посредник от разстояние, след като той е получил от ползвателя на застрахователната услуга копие от част първа от свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, във връзка с което се сключва застраховката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте. Народният представител Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Това, на което искам да Ви обърна внимание, е чл. 332 и неговата редакция.
Първо, да започна с добрата новина – голям успех на Комисията е, че беше изменен Законопроектът така, както беше внесен – съгласно предложението на вносителя се забраняваха всякакви онлайн застраховки. Както беше внесен този Законопроект, нямаше да има онлайн застраховане, а ние говорим за електронно правителство, утре, дай Боже, ще въведем електронно гласуване. По незнайни за нас обстоятелства вносителят, в случая Министерският съвет, предлагаше забрана на онлайн застраховането, тоест Комисията прави една много голяма крачка, разрешавайки сключването на застраховки от разстояние и обяснявайки как това да става. Тука идва проблемът – не се извървява целия път, а се казва така: като сключиш онлайн застраховка след три работни дни трябва да получиш обратно през куриер застраховката в хартиен вариант. По-нататък става ясно: и не само това – и стикери, и така нататък.
Колеги, тук идва въпросът, който не се решава докрай. Оценявам и разбирам голямата стъпка, която правим като Икономическа комисия и поздравявам всички колеги, с които заедно въведохме онлайн застраховките. Иска ми се обаче да бъдем още по-смели. Иска ми се да направим стъпката докрай в XXI век – защо да караме човека, който е направил онлайн застраховка да чака по куриер получаването на хартиен носител и стикер след това. Защо е необходимо? Още повече, че ние запазваме и конвенционалния ред. Казваме, че който желае може да си ползва брокер, който желае може да отиде в офиса на застрахователя, но който желае, примерно като мен, може да си направи и онлайн застраховка, тоест съществуват в конкурентен порядък всички способи. Българският гражданин може да си избере този способ за сключване на застраховка, който иска. Но онлайн застраховането не го въвеждаме в чистия му и най-полезен за българските граждани вид.
Призовавам Ви, колеги, макар че си давам сметка, че може би очакването една такава стъпка да бъде извървяна наведнъж е прекомерно, но въпреки това Ви призовавам, имам предложение, ние като Реформаторски блок имаме предложение по този член, и казваме така: да въведем следния режим – изпращаш си сниман големия талон на застрахователя по имейл, той ти връща по имейл застраховката и нещата приключват. Няма куриери, няма хартиен носител, няма стикери, няма хартия. Ето това е онлайн електронно застраховане, електронно правителство. Не е добре да въвеждаме електронно правителство и да оставяме хартията. Няма смисъл и от това. Има много начини за доказване, че застраховката е сключена и много начини за защита. Примерно, когато аз използвам моето онлайн банкиране, банката, уважаеми колеги, не ми изпраща на хартиен носител след това какво съм направил. Не получавам нищо от банката. Нито искам, нито получавам – няма такова нещо, а през онлайн банкирането се разпореждам с много по-големи суми, отколкото със застраховката „Гражданска отговорност”. Това съм сигурен, че важи и за Вас, и за стотици хиляди български граждани. Правите си онлайн банкиране и после не получавате нито стикер, нито разпечатка, нито хартиен носител – това си е онлайн електронна услуга, за която хартия няма.
Още веднъж подчертавам, че поздравявам колегите в Икономическа комисия за голямата стъпка, която заедно направихме. Беше направен опит да бъдат забранени онлайн застраховките и ние преодоляхме този проблем, но го преодоляваме само частично. Затова Ви призовавам, колеги, да направим още една стъпка към пазарните правила, към улесняването на българските граждани, към премахване на бумащината. Например един човек ме попита: ако плащам моята застраховка на части четири пъти в годината, това означава ли, че четири пъти куриер трябва да ми донесе на хартиен носител това, което съм направил и платил? Това води до излишно оскъпяване, ненужно оскъпяване на услугата. Иначе ще видите, че онлайн застраховките ще свалят цената. Наличието на посредник оскъпява между 20 и 30%. Стъпката е правилна, но ако подкрепите, колеги, нашето предложение, ще бъде още по-пълноценна. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Заповядайте господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, имам едно редакционно предложение за чл. 331 – думата „сайт” да се замени със „страница”. Това е редакционно предложение.
Във връзка с чл. 332 искам да кажа, че нашето предложение, което Мартин Димитров много добре аргументира, е за пълното въвеждане на електронната възможност за застраховане. В цял свят, или поне в Европа, се прави по този начин. Живял съм много дълго време в Ирландия, където онлайн може да се направи тази услуга и у мен остава едно впечатление, че всъщност цялата тази бюрократщина, която се опитваме да запазим, е свързана с така наречения „зелен стикер”. Не мога да разбера защо имаме нужда от него, след като ние оборудвахме всички представители на МВР, които проверяват колите, с едни таблетчета, на които съвсем бързо може да се провери, да се сложи номера на колата и да се провери, има ли съответната кола гражданска отговорност или няма. Това може даже да се направи от един автоматизиран софтуер. Няма нужда от този зелен стикер. Не мога да разбера, защо остава този зелен стикер, след като ние вървим към едно пълно електронизиране на тази услуга и в момента много лесно може да става това.
Надявам се да подкрепите нашето предложение, което е на Димитър Танев и група от Реформаторския блок, което е за пълна електронна възможност за сключване на гражданска отговорност. По този начин да премахнем бюрократщината, защото в момента правим някакъв среден вариант, който – добре, минаваме към електронната възможност, но не напълно. Нека да минем напълно към тази възможност! Нека отпадне този прословут зелен стикер! Нямаме нужда от него, тъй като сме предприели всички действия да може да се проверява и без този стикер, дали дадената кола има гражданска отговорност!
Ще Ви призова да подкрепите това предложение, за да дадем знак, както сме и дали в нашите документи, че електронното управление е приоритет за управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя двамата преждеговорящи с малко по-кратки и прости думи. Това, което Комисията е направила и ни предлага, е един хибрид, за мен абсолютно безсмислен, всъщност убивайки идеята на интернет застраховките. Няма никакъв смисъл да си правите интернет застраховка и след това да чакате една седмица някой да Ви прати хартиено копие, да Ви прати стикер, да Ви прати зелена карта.
Ще Ви кажа какво ми се случи. Аз си загубих стикера, тоест застрахователят не ми го изпрати – това може да се случи на всеки от Вас, и трябваше да отида да си извадя дубликат, при което ми взеха 5 лв. за стикер, 5 лв. за зелена карта, 2 лв. за дубликат на „Гражданска отговорност”, 2 лв. за дубликат на „Каско”, и това нещо може да се случи на всеки от Вас. Ако всеки от Вас си го получи по имейла, ще може да си го разпечата, когато става въпрос за копие от „Гражданска отговорност” или „Каско”, и няма да има нужда да ходи никъде.
Какъв е смисълът от стикера, обяснете ми, XXI век, когато всеки от Вас на сайта на Гаранционния фонд може да провери къде е застрахована неговата кола по номера на автомобила?! Направете си този експеримент – влезте вътре и ще видите кога сте застрахован. Не само Вашата, и моята кола може да видите. Кой гледа вече стикери?! Ползата от стикера е или за тези, които ги печатат, или за тези, които ни ги продават – застрахователните компании, аз съм сигурен, че те печелят много от това нещо, защото на тях не им струва 5 лв., колкото взеха на мен, или на катаджията, който се чуди как да се заяде и почва да Ви гледа предното стъкло дали имате стикер, или нямате, тъй като и това ми се е случвало.
Затова в XXI век, ако наистина ще правим електронно правителство и електронизация на услугите, едно от първите неща и най-елементарните е това. Това е все едно да си купите самолетен билет и да чакате една седмица някой да Ви го изпрати на хартия. Тези времена отминаха вече.
Затова Ви предлагам, уважаеми колеги, гласувайте против предложението на Комисията и едно много просто, семпло, ясно, разбрано предложение на колегата Димитър Танев и народни представители, което е класически изчистено, няма нужда от нищо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и четвърта, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на Глава тридесет и четвърта е прието.
По чл. 331 постъпи предложение от народния представител Настимир Ананиев – в първото изречение думата „сайт” да бъде заменена със „страница в интернет”. Това е български еквивалент на сайт.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена ни от Комисията в нейния доклад, за чл. 331, заедно с току-що направеното изменение по предложение на народния представител Настимир Ананиев.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Член 331 е приет.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Гроздан Караджов, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 14, против 17, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители, което също не е подкрепено от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 41, против 5, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, това, което гласувате, е жив лобизъм и утре ще Ви е срам от това нещо. Гласувате в полза на застрахователите да вземат някакви пари за абсолютно безсмислени стикери от всеки един от Вас, и от всеки един от българския народ и да му ги вкарват вътре в „Гражданската отговорност”. Защо?! Отговорете ми защо правите това нещо?! Вместо да се въздържате, или да не гласувате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: ... просто гласувайте.
Искам прегласуване. Част от колегите не успяха да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Процедура по прегласуване.
Гласували 93 народни представители: за 34, против 4, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който след редакция на Комисията намира място като чл. 332 в нейния доклад.
Гласуваме чл. 332 по доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 5.
Член 332 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 333.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 334 и 335.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 336 и предлага в ал. 2 думите „изречение първо” да се заменят с „ал. 1”.
По чл. 337 Комисията подкрепя по принцип текста вносителя и предлага следната редакция на чл. 337:
„Отчетност и контрол на застрахователния посредник
Чл. 337. (1) Застрахователният агент подлежи на контрол от функцията за съответствие и от функцията по вътрешен одит на застрахователя, за когото извършва застрахователно посредничество.
(2) Застрахователен посредник, който е получил плащане на премия или вноска по застраховка, независимо дали е сключена с негово посредничество, или не, е длъжен да уведоми застрахователя в същия ден за получената сума, за нейното основание и размер, както и да я преведе в полза на застрахователя в срок до един месец след получаване на плащането, а за задължителните застраховки по чл. 462, т. 1 и 2 – в срок до 5 работни дни от получаване на плащането. Уведомяването се извършва по електронна поща, чрез електронната система на застрахователя или по друг начин, договорен между застрахователя и застрахователния посредник.
(3) Когато застрахователна премия или дължима вноска по нея е заплатена до изтичането на 15-дневния срок по чл. 368, ал. 3 и 4, застрахователят не може да прекрати застрахователния договор. В този случай се прилага чл. 294, ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 338.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване членове от 333 до 335 по вносител, подкрепени от Комисията, предложението на Комисията в чл. 336, ал. 2, думите „изречение първо” да се заменят с „ал. 1”, редактирания от Комисията чл. 337 и подкрепеният от Комисията чл. 338 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Членове от 333 до 338 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава тридесет и пета – Специални изисквания при разпространение на инвестиционните застрахователни продукти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и пета.
Членове от 339 до 342 включително по вносител са подкрепени от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме наименованието по вносител на Глава тридесет и пета, както и членове от 339 до 342 по вносител, всички подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Глава тридесет и пета и членове от 339 до 342 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Част четвърта – Застрахователен договор”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част четвърта.
„Дял първи – Общи изисквания към всички застрахователни договори”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял първи.
„Глава тридесет и шеста – Обща част”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и шеста.
„Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 343.
По чл. 344 има предложение от народния представител Димитър Горов:
„В чл. 344 ал. 2 се създава изречение второ: „Застрахователният договор е действителен и когато застрахователят е изпратил издадената и подписа от него застрахователна полица по електронна поща, като сканиран файл, и застрахованият е върнал по същия ред, подписаната и от него полица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 344.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията, предложени от вносителя, за Част четвърта, Дял първи, Глава тридесет и шеста, Раздел І, текста на чл. 343 по вносител, които са подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Наименованията на Част четвърта, Дял първи, Глава тридесет и шеста, Раздел І и чл. 343 по доклада на Комисията са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Горов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 13, против 26, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 344, подкрепено от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Член 344 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: От чл. 345 до 354 Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текстовете на вносителя, подкрепени от Комисията, за членове от 345 до 354 включително.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Членове от 345 до чл. 354 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел ІІ – Ретроактивно покритие. Предварително покритие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
От чл. 355 до чл. 359 включително Комисията подкрепя текста на вносителя.
„Раздел ІІІ – Отворен застрахователен договор”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
От чл. 360 до 361 Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
„Раздел ІV – Обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
От чл. 362 до чл. 366 включително Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията на раздели ІІ, ІІІ и ІV по вносител, подкрепени от Комисията, и членове от 355 до 366 по вносител включително, които са подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел V –Застрахователна премия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 367 и предлага в ал. 3 думите „5 и” да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 368.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 369.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 370.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 371.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 372.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 373.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Гласуваме наименованието на Раздел V, предложението на комисията за
чл. 367 – в ал. 3 думата „5 и” да се заличи и анблок гласуваме от чл. 368 до 373 включително, подкрепени от Комисията
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел VI – Самоучастие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 374.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 375.
„Раздел VII – Съзастраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 376.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 377.
„Раздел VIII – Погасителна давност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 378.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 379.
„Раздел IХ – Претенция за застрахователно обезщетение или сума”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IX.
Член 380 – предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители:
„В чл. 380 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите „предявяването на претенцията” се добавя „да поиска плащане в брой”, а след тях се добавя запетая.
2. В ал. 2 думите „по посочената в ал. 1 банкова сметка” се заменят с „по предвидения в ал. 1 ред”, а след тях се добавя запетая.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 380.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на разделите VІ, VІІ и VІІІ и членове от 374 до 379 включително, подкрепени от Комисията.
Режим на гласуване. (Председателите се сменят.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прекратете гласуването.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Изказвания по чл. 380 – докладван? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Гласували 91 народни представители: за 16, против 18, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Гласуваме наименованието на Раздел ІХ и чл. 380 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 381 има предложение от народния представител Кирил Цочев – чл. 381 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители – чл. 381 се изменя така:
„Предявяване на застрахователната претенция пред съд или арбитраж
Чл. 381. (1) В искова молба, подадена до съд или арбитраж, с която се претендира изплащане на застрахователно обезщетение или плащане, ищецът задължително вписва данни за своя банкова сметка. В случай на изменение на банковата сметка в хода на съдебния процес той е длъжен да предостави актуализирани данни.
(2) Ако ищецът не изпълни задълженията си по ал. 1, или посочената банкова сметка не е активна или не принадлежи на правоимащото лице към деня на образуване на изпълнително производство, застрахователят се освобождават от отговорност за разноски в изпълнителното производство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 381:
„Предявяване на застрахователна претенция пред съд или арбитраж. Принудително изпълнение.
Чл. 381. (1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение или плащане, може да предяви претенцията си за плащане пред съд или арбитраж, само ако застрахователят не се е произнесъл по застрахователната претенция по чл. 380 в срока по чл. 108, отказал е изплащане на застрахователното обезщетение или сума или ако лицето не е съгласно с размера на определеното или изплатеното застрахователно обезщетение, или сума. Изречение първо не се прилага за застраховки по т. 5, 6, 11 и 12, Раздел II, буква „А” от приложение № 1.
(2) Изпълнително производство от страна на съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс на основание на изпълнителен лист срещу застраховател за заплащане на дължими суми за застрахователно обезщетение или плащане, в това число съдебни разноски и адвокатски възнаграждения, се образува само след като е била връчена от страна на лицето, което има право на вземане по изпълнителния лист, изрична писмена покана за доброволно плащане на застрахователя, в която са описани точният размер на дължимите суми, банковите сметки и титулярите по тях, и застрахователят не е платил в 7-дневен срок от връчването на поканата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 382.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Славов, заповядайте.
След него господин Никифоров.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа в подкрепа на предложението на колегата Цочев, а то е именно да отпадне чл. 381. Ще Ви кажа веднага защо.
На първо място, струва ми се, че мястото на тези разпоредби въобще не е тук, както са написани и двете алинеи, тъй като те уреждат материя, която е уредена в ГПК, и то доста по-подробно. Тоест тук става дума за начина на водене на процеса, начинът на предявяване на иск, водене на самия процес, след това при приключването му и при получаване на осъдително решение срещу застраховател как пък се реализира съответно съдебното решение. Това са все неща, които изключително подробно са намерили уредба в Гражданския процесуален кодекс и тук поставени създават веднага впечатлението, че става дума за някакъв вид лобизъм, казвам Ви го направо.
Веднага ще Ви дам и конкретни примери. Примерно, ако погледнете в ГПК чл. 2, чл. 124. Там примерно, в чл. 2, изрично е казано, че съдилищата са длъжни да разгледат предявените пред тях искови молби. В чл. 124 в ГПК се говори, че всеки може да защити едно свое право пред съд по съответния ред, а тук въвеждаме един куп ограничения, за да може всеки човек да реализира това си свое основно право, бих казал, конституционно право. Неслучайно няколко колеги поставят въпроса и за наличие на противоконституционност на тези разпоредби.
Вижте какво е написано в ал. 1, за да може даден застрахован, който се счита потърпевш от некоректен застраховател, да предяви иск срещу него, трябва да изпълни поне три, да не кажа и повече предварителни предпоставки – преюдициални, както се казва на правен език, за да може въобще да му тръгне делото и той да си предяви иска пред съда. И трябва тепърва да доказва пред съда, че е поискал от застрахователя в определен срок той да се произнесе, пък онзи не се бил произнесъл, пък го бил ощетил и така нататък. Това са все неща, колеги, които се установяват в съдебния процес и това е смисълът на съдебния процес – не предварително да се изясняват тези факти, а пред съда да се установят със съответните доказателства. Така че наистина това въобще не му е мястото тук.
А по отношение на ал. 2, когато въпросното лице, потърпевшо от даден застраховател, представете си вече е взело, че е осъдило недобросъвестния застраховател, сега пък ще трябва да му праща отделна нова покана да го кани доброволно пак да му плати за нещото, за което вече го е осъдил. На всичкото отгоре тук пак имаме противоречие с ГПК, където пък много ясно в частта за принудително изпълнение в чл. 428 се говори, че съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжникът да изпълни доброволно задълженията си. Тоест ще имаме след това още една покана, която пък съдебният изпълнител – бил той държавен или частен, пак ще предявява пред този застраховател. Струва ми се, че ще вкараме хората в един такъв „Параграф 22”, че те с години няма да могат да си съберат вземанията.
Спирам дотук, понеже виждам, че и колегата Никифоров явно иска да се изкаже по тази тема. Аз може би го изпреварих малко, но абсолютно подкрепям да отпадне чл. 381, както са го предложили колегите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Никифоров, след него господин Кирилов.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз съм изключително улеснен от изказването на колегата Славов. То беше напълно компетентно и в интерес на истината определено потвърди тезите, които смятах за изложа.
Ние от Парламентарната група на АБВ няма да подкрепим текста на чл. 381 от Проекта. Мотивите ни за това са следните: същият противоречи на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, въвеждайки хипотеза, в която признатото имуществено право, в частност вземането не се подчинява на единен правен режим.
На следващо място, чл. 381 противоречи и на Конституцията на Република България. В него не само се ограничава правото на защита на пострадалите лица, а се прави опит да се въведе привилегия, в полза на определена група длъжници – застрахователите, именно чрез въвеждане на временна забрана за принудително изпълнение срещу тях.
Затова ние няма да подкрепим тази норма. Призоваваме и останалите парламентарни групи да не допускат приемането на противоконституционен чл. 381 от Проекта.
На следващо място, ал. 2 създава абсолютни предпоставки за шиканиране на изпълнителния процес преди той да е започнал, тоест създават се едни определени привилегии на длъжниците спрямо взискателите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата за съвсем кратко изказване, тъй като колегите преди мен обясниха в дълбочина и в голяма степен на изчерпателност аргументите в подкрепа на предложението на колегата господин Кирил Цочев. Аз искам само да говоря за дебата в Правна комисия на първо четене, който беше изцяло в подкрепа смисъла на тези съображения, които изложиха колегите.
Смятаме, че от правна страна няма основание да привилегироваме един-единствен субект, спрямо всички други, по отношение на изпълнителното производство. Смятаме също така, че освен противоречията с други закони, текстът би се явил при евентуална атака и противоконституционен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Съвсем накратко предвид аргументите на колегите, които напълно подкрепям. Гражданинът, който е сключил застраховка, трябва да има право на избор. Той трябва да решава дали веднага да отиде на съд и така да потърси своето право и претенция, или да търси доброволен способ на съгласие.
Извън юридическите аргументи, които чухте и които бяха съвсем логични, че в ГПК е уреден въпросът и тук се получава противоречие с основния закон, аз твърдя, че не трябва да отнемаме правото на избор на застрахования да решава как най-добре за защити своите права. Между другото, като застрахователят е наясно и знае, че има възможност веднага да бъде съден, тогава доброволният способ ще работи по-добре и самите застрахователи ще имат стимул да изработят и предложат модели на доброволно съгласие, които да бъдат ефективни. Но в крайна сметка, важното е, че гражданинът, който се е застраховал, има право на избор сам да реши по кой от двата пътя да тръгне.
Така че нека всички да подкрепим предложението на колегата Кирил Цочев, което е в полза на българския гражданин, дава му повече възможности за избор да решава как да защити своя интерес, а не ние като парламент или като Икономическа комисия да решаваме вместо него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители. Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирил Цочев – чл. 381 да отпадне. Комисията не го подкрепя, но пък в залата това предложение беше подкрепено.
Гласуваме предложението на господин Цочев за отпадане на чл. 381.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
При това положение, господин Танев, няма как да предлагате изменения след като членът е отпаднал – не се подлага на гласуване, не се подлага и текста на вносителя.
Занапред по доклада ще вървим със същата номерация, като във „Финални текстове” ще направят съответствието в преномерирането поради отпадането на този текст. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов: „Процедура”.)
Момент само да гласуваме чл. 382 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласуваме, колеги.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Господин Кирилов, Вие искате процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тъй като в гласуването в петъчния ден на извънредното заседание не беше установено изрично неговата продължителност, правя предложение продължителността на настоящето пленарно заседание да бъде до приемане на всички разпоредби на Кодекса, който гласуваме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме, колеги.
Гласували 87 народни представители: за 73, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Глава тридесет и седма – дайте темпо, госпожо Савеклиева, отиваме към финала.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава тридесет и седма – Застраховка за обезпечение на заем или банков кредит. Застраховане на лизингово имущество”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и седма.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 383 и чл. 384.
По чл. 385 има предложение, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 385.
„Застраховка, сключена по повод на лизингово имущество
Чл. 385. (1) Преди сключването на застрахователен договор по т. 3–12, Раздел II от Приложение № 1, между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. Член 383,
ал. 5-8 се прилагат съответно.
(2) По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като:
1. при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител;
2. при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 лизингодателят може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е длъжен в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка.”
„Дял втори – Застраховане срещу вреди”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял втори.
„Глава тридесет и осма – Общо изискване за договорите за застраховане срещу вреди”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и осма.
„Раздел I – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя и наименованията по членове от 386 до 391 включително.
„Раздел II – Многократно застраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Членове от 392 до 394 по вносител включително са подкрепени от Комисията.
„Раздел III – Застрахователно събитие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Членове от 395 до 398 по вносител включително са подкрепени от Комисията.
„Раздел IV – Застраховане в полза на трето лице”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
Предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители:
„В чл. 399 ал. 5 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 399.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на господин Димитър Танев и група в чл. 399 ал. 5 да се заличи. Комисията не го подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 10, против 8, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Анблок гласуваме Глава тридесет и седма с нейното наименование, членове от 383 до 399 включително с наименованията на членовете и подразделенията, включени между тях.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„Глава тридесет и девета – Имуществено застраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесет и девета.
„Раздел I – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 400-408.
„Отказ за плащане на застрахователно обезщетение
Чл. 409. (1) Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато трето ползващо се лице умишлено е причинило застрахователното събитие без знанието и участието на застрахования или на другите ползващи се лица, обезщетението се плаща на другите ползващи се лица, а ако няма такива – на застрахования или на неговите наследници. В случай на плащане на застрахователно обезщетение по изречение първо застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу лицето, което умишлено е предизвикало застрахователното събитие.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 410-413.
„Раздел II – Прехвърляне на застрахованото имущество”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 414–419 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава тридесет и девета, ведно с двата й раздела – І и ІІ и членове от 400 до 419 включително, ведно с техните наименования.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„Глава четиридесета – Отделни класове застраховки срещу вреди”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридесета.
„Раздел I – Транспортно застраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 420.
„Раздел II – Застраховане на правни разноски”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 421.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 422:
„Договор за застраховка на правни разноски. Задължително съдържание
Чл. 422. (1) Договорът за застраховане на правни разноски се сключва:
1. отделно от договора за покритие на други рискове, или
2. като обособена част от договор за покритие на други рискове, в която се посочват размерът на премията и видът на покритите правни разноски.
(2) В договора за застраховка на правни разноски изрично се посочват:
1. редът за избягване на конфликт на интереси по чл. 147, приет от застрахователя;
2. правата на застрахования по чл. 424 и 425.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 423 и предлага в т. 2 след думите „чл. 422“ да се добави „ал. 1”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 424.
По членове 424, 425 и 426 Комисията подкрепя текстовете на вносителите.
„Раздел III – Застраховка „Помощ при пътуване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 427.
„Раздел IV – Здравно (медицинско) застраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава 40, ведно с наименованието на четирите раздела към нея, и членове от 420 до 427 включително по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители по чл. 428, което Комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 428.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 429.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 428? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Танев и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 10, против 13, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 428 и чл. 429 по вносител със съответното им наименование.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава четиридесет и първа – Застраховане на гражданска отговорност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четиридесет и първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 430.
Членове от 430 до 438 включително по вносител, като в чл. 433, ал. 1 накрая „381” следва да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В чл. 433 правите редакционно предложение ал. 1, където завършва „при спазване на изискванията на
чл. 380”, тъй като 381 го отменихме, е редно да отпадне от текста.
Докладвахте до края на Дял втори.
Гласуваме, колеги, наименованието на Глава четиридесет и първа с членове от 430, 433 с редакцията по ал. 1, отпадането на текста, който заличихме по-рано, до 438 включително.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Дял Трети – Застраховка „Живот”. Застраховка „Злополука”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял трети.
„Глава четиридесет и втора – Застраховка „Живот”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 439.
От чл. 439 до 447 включително текстовете са подкрепени от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 448:
„Право на едностранно прекратяване на договора
Чл. 448. (1) Физическо лице, сключило индивидуален застрахователен договор по застраховка „Живот” със срок повече от 6 месеца, има право едностранно да прекрати договора в срок до 30 дни от датата на сключване на договора.
(2) Лицето по ал. 1 може да упражни правото си да прекрати застрахователния договор с едностранно писмено уведомяване, отправено до застрахователя. Считано от датата на получаване на уведомлението от страна на застрахователя застрахователният договор се прекратява, като застраховащият се освобождава от задълженията си по него и има право да получи заплатената застрахователна премия с изключение на частта, съответстваща на времето, през което застрахователят е носил риск, ако не е настъпило застрахователно събитие. Застрахователят е длъжен да върне съответната част от премията в 30-дневен срок от получаването на уведомлението по изречение първо.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 449.
Членовете до чл. 459 включително са подкрепени от Комисията.
„Глава четиридесет и трета – Застраховка „Злополука”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 460 и предлага в ал. 4 думите „5-7” да се заменят с „5 и 6”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 461.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок Дял трети с членове от 439 до 461 включително, с наименованията им, в това число и на подразделенията по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Част пета – Задължително застраховане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част пета.
„Дял първи – Задължителни застраховки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял първи.
„Глава четиридесет и четвърта – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 462.
Текстовете по вносител на членове до 467 включително текстовете са подкрепени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 468 и предлага в ал. 2 думите „т. 1 и 2” да се заличат.
„Глава четиридесет и пета – Задължителни застраховки „Гражданска отговорност”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и пета.
По чл. 469, чл. 470 и чл. 471 Комисията е подкрепила текста на вносителя.
„Глава четиридесет и шеста – Задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и шеста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 472:
„Задължени лица
Чл. 472. (1) Превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка „Злополука” на пътниците.
(2) Средства за обществен превоз на пътници са:
1. релсови превозни средства;
2. тролейбуси и автобуси;
3. летателни апарати;
4. всички видове плавателни съдове;
5. въжени линии и влекове;
6. таксиметрови автомобили.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 473.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 474:
„Действие на задължителната застраховка „Злополука”
Чл. 474. (1) Задължителната застраховка по чл. 472 има действие само когато застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България.
(2) Качването и слизането на пътниците по време на движение на превозното средство или извън определените за тази цел места прекратява действието на застраховката, освен ако напускането на превозното средство в движение е предизвикано от непосредствена опасност за живота или здравето на пътника.
(3) Когато при условията на пътуване по ал. 1 извънредни причини наложат отклоняване на летателния апарат или плавателния съд за обществен превоз, застраховката има действие за времето на това отклонение.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 475 и 476.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 477 и предлага след думата: „Злополука” да се добави „по чл. 472”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Част пета и целия Дял първи ведно със съответните глави към него и членове от 462 до 477 с наименованията на съответните членове.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял втори „Гражданска отговорност” на автомобилистите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и седма „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 478.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 479:
„Пострадало лице. Увредено лице
Чл. 479. (1) Пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство.
(2) Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство.”
По чл. 480 има предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 480:
„Застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на ремарке
Чл. 480. (1) Вреди, нанесени от ремарке по чл. 482, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторното превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторното превозно средство.
(2) Вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 481.
По чл. 482 – предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 482:
„Моторно превозно средство
Чл. 482. (1) За целите на задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата.
(2) За целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни средства:
1. релсовите превозни средства, с изключение на трамваите;
2. самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителната разпоредба на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника с мощност на двигателя до 10 kW;
3. ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г., изм., бр. 75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г. и бр. 17 от 2015 г.).
(3) Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 483.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 484 до 487 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Гласуваме Дял втори ведно със съдържащите се членове от 478 до 487 с наименованията им плюс наименованието на подразделенията между тези текстове. Те са по вносител, подкрепени от Комисията или в редакция на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: По чл. 488 има предложение от народния представител Гроздан Караджов:
„В чл. 488 ал. 1 се изменя така:
„(1) Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 576, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители:
„В чл. 488 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 думите „и знак, който се издава от Гаранционния фонд” се заменя с „и запис в регистъра на Гаранционния фонд”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) При договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период застрахователят регистрира в информационната система на Гаранционния фонд данни само за периода до падежа на следващата вноска по премията. Не се допуска регистриране на по-кратък или по-дълъг период, независимо от срока на застраховката.”
3. Алинея 3 отпада.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 488.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Гроздан Караджов.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 20, против 20, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 18, против 10, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 488 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Докладвайте до чл. 506 включително.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: По чл. 489 има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 489.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 490.
По чл. 491 има предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 491:
„Премия по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите
Чл. 491. (1) В случаите на разсрочено плащане разсрочените вноски от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор.
(2) При прекратяване на застрахователен договор по реда на чл. 368, ал. 4 застрахователят е длъжен да подаде информация за прекратяването в Информационния център на Гаранционния фонд едновременно с прекратяването.
(3) При увеличаване на застрахователната премия по чл. 490, ал. 2 за следващ застрахователен период по инициатива на застрахователя поради увеличение на риска застрахователят е длъжен писмено да уведоми застраховащия не по-късно от един месец преди изтичането на текущия застрахователен период. В случаите по изречение първо застраховащият има право да прекрати без неустойки или други разходи застрахователния договор, като прекратяването влиза в сила от края на текущия застрахователен период. В случаите по изречения първо и второ договорът се смята за прекратен с изтичането на срока на текущия застрахователен период и когато застраховащият не плати увеличената премия за следващия застрахователен период.
(4) При прекратяване на застрахователен договор по реда на ал. 3, изречение първо, застрахователят е длъжен да подаде информация за момента на прекратяването на договора, посочваща края на текущия застрахователен период, в Информационния център на Гаранционния фонд не по-късно от датата на получаване на предизвестието. В случаите по ал. 3, изречение второ, се прилага ал. 2.
(5) Застрахователната премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се коригира от застрахователя съгласно единни изисквания за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система „бонус-малус”). Единните изисквания, както и редът и условията за тяхното прилагане, се определят със съвместна наредба на комисията, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като при изработването й се взема предвид и становището на Гаранционния фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 492 до чл. 498 включително.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 499:
„Чл. 499. (1) Увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 412.
(2) Увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите.
(3) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 497, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 500 и предлага в ал. 5 след думите „Гаранционния фонд” да се добави „по чл. 519”, а в ал. 7 навсякъде думите „чл. 514” да се заменят с „чл. 519”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 501 и предлага в ал. 1 думите „ал. 1” да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 502 и чл. 503.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 504 и предлага в ал. 8 след думите „Гаранционния фонд” да се добави „по чл. 519”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 505 и чл. 506.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме анблок членове с номера от 489 до 506 включително с наименованията им, подкрепени от Комисията по вносител или в редакция на Комисията, ведно с наименованията между тези текстове на подразделенията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава четиридесет и осма – Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридест и осма.
„Раздел I – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 507 и чл. 508.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 509 и предлага в ал. 3 думите „изречение първо” да се заменят с „ал. 1”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 510 и чл. 511.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 512 и предлага в ал. 3 думите „точка 1 – 3” да се заличат. И „381” – на две места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това вече е работа на „Финални текстове”. Като е отпаднал текстът, явно че го няма и тук.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 513, 514 и 515.
„Раздел II – Компенсационен орган”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 516 и 517.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 518 и предлага в ал. 3 след думите „Гаранционния фонд” да се добави „по чл. 519”.
„Дял трети – Гаранционен фонд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял трети.
„Глава четиридесет и девета – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и девета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 519 и предлага в ал. 3 накрая да се добави „по чл. 522, ал. 1, т. 1” и в ал. 4 думите „т. 1 и 2” да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 520 до чл. 524 включително.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 525 и предлага думите „т. 1 или 2” да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 526 до чл. 533 включително.
„Глава петдесета – Управление на Гаранционния фонд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 534 и 535.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 536 и предлага в т. 9 думите „т. 1 и 2” да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 537 до чл. 554.
„Глава петдесет и първа – Фонд за незастраховани МПС на Гаранционния фонд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 555 до чл. 560 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме Глава четиридесет и осма със съдържащите се в нея членове от 507 до 560 включително с наименованията им и на подразделенията по доклада на Комисията, така както ни бяха представени от докладчика.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
За стенограмата: навсякъде в текста след отпадането на чл. 381 по доклада, където става дума за чл. 381, да се има предвид от „Финални текстове”, че става дума за отхвърления от Народното събрание текст, а не за новия, който ще бъде преномериран – препратката да е към него. Да се прецизира много внимателно при коректното подреждане на текстовете.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: По чл. 561 има предложение на народния представител Стефан Кенов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 561:
„Плащания за превантивни мероприятия
от Фонда за незастраховани МПС
Чл. 561. (1) Пет на сто от средствата на Фонда за незастраховани МПС, набрани по чл. 555, т. 1 през предходната година по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се изразходват за инвестиционни разходи за техника и информационни и комуникационни технологии за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата. Средствата се изразходват за проекти, одобрени със съвместно решение на комисията и на министъра на вътрешните работи след вземане на становището на Гаранционния фонд. При необходимост се иска становище и от държавните органи и от неправителствени организации, ангажирани с безопасността на движението по пътищата.
(2) Проектите по ал. 1 са годишни, съдържат финансова обосновка за конкретните дейности и необходимите средства за тях и се подават от министъра на вътрешните работи до комисията не по-късно от 1 април на съответната година.
(3) Договорите за изпълнението на проектите по ал. 1 се сключват от Гаранционния фонд. Собствеността върху придобитото по тези договори се прехвърля безвъзмездно на органите отговорни за безопасността на движението по пътищата, като се прилага чл. 519, ал. 4.
(4) В случай че проектите по ал. 1 не са подадени в комисията в срока по ал. 1 или средствата по ал. 1, предвидени за съответната година, не са усвоени по програми, приети за същата година, средствата остават в полза на Гаранционния фонд.
(5) Докладът за дейността на Гаранционния фонд по чл. 536, т. 5 включва и подробен отчет за изразходването на средствата по ал. 1.
(6) Алинея 1 не се прилага, когато размерът на разполагаемите средства на Фонда за незастраховани МПС след приспадане на средствата по ал. 1 е по-малък от 50 000 000 лв. Когато недостигът възникне след утвърждаване на годишната програма за разходите, управителният съвет незабавно уведомява комисията, министъра на вътрешните работи и лицата, които са страна по договорите по ал. 3, и спира финансирането. Гаранционният фонд и друго лице, което е страна по договор, финансиран със средства по ал. 1, не носи отговорност за неустойки и други вреди, когато финансирането по договора е било спряно по реда на изречение второ.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 562.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 563.
„Глава петдесет и втора – Обезпечителен фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и втора.
„Финансиране на Обезпечителния фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 564 до чл. 571 включително.
„Глава петдесет и трета – Информационен център на Гаранционния фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и трета.
От чл. 572 до чл. 574 включително текстовете са подкрепени от Комисията по вносител.
По чл. 575 има предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организация дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 575 и предлага:
„1. В ал. 2, т. 4 думите „по чл. 520, т. 4 и 6, чл. 573, чл. 575, ал. 10 и чл. 576, ал. 4” се заменят с „по ал. 10, чл. 520, т. 4 и 6, чл. 573 и чл. 576, ал. 4”.
2. Алинея 11 да се измени така:
„(11) Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1, да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. ”
По чл. 576 има предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста но вносителя и предлага следната редакция на чл. 576:
„Информационна система
Чл. 576. (1) Гаранционният фонд изгражда и поддържа електронна информационна система за целите на чл. 572, както и за оценка, управление и контрол на риска, в това число за издаване на полици и предоставяне на електронни административни услуги.
(2) Изграждането и поддържането на информационната система по ал. 1 се извършва въз основа на следните принципи:
1. гарантиране на актуалност и точност на подаваните и съхраняваните данни;
2. осигуряване на подходяща среда за обмен на данни;
3. гарантиране на регламентиран и контролиран достъп до данните в електронната информационна система при спазване изискванията на закона;
4. осигуряване на оперативна съвместимост и информационна сигурност.
(3) Събирането и съхраняването на информацията по ал. 1, както и достъпът на застрахователите до нея се уреждат с наредбата по чл. 572, ал. 4 и с правилника на Гаранционния фонд.
(4) Информационната система по ал. 1 включва и данни за възможно коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система „бонус-малус”).
(5) Информационната система поддържа автоматизиран интерфейс за предоставяне на информация за повторна употреба в машинно четим формат, отговарящ на официален отворен стандарт, по ред, предвиден в закон. ”
„Част шеста – Застрахователен надзор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част шеста.
„Глава петдесет и четвърта – Текущ надзор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и четвърта.
Членове 577 и 578 са подкрепени по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста но вносителя и предлага следната редакция на чл. 579:
„Надзор върху финансовото състояние
Чл. 579. (1) Надзорът върху финансовото състояние включва контрол по отношение на цялостната дейност на застрахователя или презастрахователя, върху неговата платежоспособност, образуваните технически резерви, активите, които служат за покритието им, и допустимите собствени средства в съответствие с разпоредбите на част втора, дял трети и дял четвърти.
(2) Надзорът по ал. 1 включва и надзора върху техническите ресурси за непосредствено предоставяне на помощ при пътуване от застрахователи, получили лиценз по т. 18, Раздел II, буква "А" от Приложение № 1. При извършване на проверка на техническите ресурси по изречение първо министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на здравеопазването и други компетентни органи са длъжни да оказват съдействие на комисията и на заместник-председателя.
(3) При осъществяване на надзора по ал. 1 комисията, след като предварително уведоми за това компетентния орган на държавата членка на клона, може да извършва проверки на място, самостоятелно или съвместно с този орган.
(4) Компетентен орган на държава членка в изпълнение на правомощията си по националното законодателство може, след като предварително е уведомил за това комисията, да извършва проверки на място в клонове регистрирани на територията на Република България, на застрахователи или презастрахователи със седалище в тази държава членка. Комисията може да изпрати представител за участие в проверката.
(5) Когато Комисията бъде практически възпрепятствана да извърши проверката по ал. 3, тя може да се обърне за съдействие към Европейския орган по реда на чл. 19, параграфи 1-3 и параграф 6 от Регламент (ЕС) №1094/2010.
(6) Европейският орган има право да участва в проверки, извършвани съвместно от комисията и от компетентни органи от друга държава членка.”
От чл. 580 до 583 включително Комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме членове с номера от 561 до 583 в редакция на Комисията и подкрепени по вносител ведно с наименованията им, в това число и на подразделенията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 584:
„Допълнителни инструменти за количествена оценка
Чл. 584. (1) В рамките на процеса на надзорен преглед в допълнение към изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност заместник-председателят може да разработва, ако е целесъобразно, необходимите количествени инструменти за оценка на способността на застрахователите или презастрахователите да се справят с възможни събития или бъдещи изменения на икономическите условия, които биха могли да имат неблагоприятен ефект върху цялостното им финансово състояние.
(2) Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да разпорежда редовното провеждане на стрес тестове от застрахователите и презастрахователите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и прави следната редакция на чл. 585:
„Добавяне на капитал
Чл. 585. (1) Вследствие на процеса на надзорен преглед комисията по предложение на заместник-председателя, може при извънредни обстоятелства и с мотивирано решение да разпореди добавянето на капитал на застраховател или презастраховател в следните случаи:
1. когато прецени, че рисковият профил на застрахователя или презастрахователя се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено при използване на стандартната формула, и:
а) изискването за използване на вътрешен модел съгласно чл. 190 е нецелесъобразно или се е оказало неефективно, или
б) за времето, докато се разработва цялостен или частичен вътрешен модел по силата на чл. 190;
2. когато прецени, че рисковият профил на застрахователя или презастрахователя се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено при използване на цялостен или частичен вътрешен модел, тъй като някои количествено измерими рискове са обхванати в незадоволителна степен и адаптирането на модела за по-добро отразяване на дадения рисков профил е било неуспешно в рамките на разумен срок;
3. когато прецени, че системата на управление на застрахователя или презастрахователя се отклонява значително от стандартите по чл. 76-79 и чл. 86-100 и тези отклонения възпрепятстват предприятието при подходящото определяне, измерване, наблюдение, управление и отчитане на рисковете, на които то е или би могло да бъде изложено, а прилагането на други мерки само по себе си е малко вероятно да доведе до необходимото отстраняване на недостатъците в рамките на подходящ срок;
4. когато застрахователят или презастрахователят прилага изравнителна корекция, корекция за променливост или преходните мерки комисията прецени, че рисковият му профил се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на тези корекции и преходни мерки.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 добавеният капитал се изчислява така, че лицето да спазва изискванията по чл. 170, ал. 3. В случаите по ал. 1, т. 3 добавеният капитал трябва да е пропорционален на съществените рискове, произтичащи от недостатъците, които дават основание за решението за неговото добавяне. В случаите по ал. 1, т. 4 добавеният капитал трябва да е пропорционален на съществените рискове, произтичащи от констатираните отклонения.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 комисията и заместник-председателят вземат всички мерки спрямо застрахователя или презастрахователя, за да се гарантира отстраняване на предпоставките, довели до налагане на добавянето на капитал.
(4) Комисията преглежда добавения капитал най-малко веднъж годишно и го отменя, когато застрахователят или презастрахователят е отстранил предпоставките за неговото налагане.
(5) Капиталовото изискване за платежоспособност, включващо наложения добавен капитал, заменя неадекватното капиталово изискване за платежоспособност. За целите на изчисляването на добавката за риск, когато тя се изчислява поотделно, капиталовото изискване за платежоспособност се взема предвид без добавения капитал, наложен по ал. 1, т. 3.
(6) Допълнителните условия и редът за налагане и отмяна на добавения капитал, както и методологии за неговото изчисляване се определят с акт на Европейската комисия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 586 и 587.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване членове от 584 до 587 по доклада на Комисията, по текстове на вносителя, подкрепени от Комисията.
Моля да гласуваме и редакцията на членове 584 и 585.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Членове от 584 до 587 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Глава петдесет и пета – Принудителни административни мерки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и пета.
„Раздел І –Видове принудителни административни мерки. Производство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 588 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Видове мерки
Чл. 588. (1) Комисията или заместник-председателят може да прилагат мерките по ал. 2 и 3, когато установят, че застраховател, презастраховател, негови служители, всяко от лицата по чл. 80, лица, които сключват сделки за сметка на застрахователя или презастрахователя, акционери или член-кооператори, притежаващи пряко, заедно със или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя или презастрахователя, са извършили действия или са допуснали бездействия, които могат да доведат или са довели до:
1. нарушаване разпоредбите на този кодекс, на подзаконовите актове по прилагането му, на пряко приложимото право на Европейския съюз, на актове на комисията или на заместник-председателя или на политиките на застрахователя или презастрахователя по чл. 77;
2. възпрепятстване на упражняването на застрахователния надзор;
3. застрашаване на финансовата или организационната стабилност на застраховател или презастраховател;
4. застрашаване интересите на ползвателите на застрахователни услуги.
(2) В случаите по ал. 1 заместник-председателят може да приложи следните принудителни административни мерки:
1. разпорежда писмено да се предприемат конкретни мерки, за да се предотвратят или преустановят допуснатите нарушения или да се отстранят вредните последици от тях;
2. разпорежда предприемане на действия за спазване на принципа на разумния инвеститор;
3. при определен от него дневен ред свиква общо събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите, или насрочва заседание на управителните или контролните органи за вземане на решение за мерките, които трябва да бъдат предприети;
4. изпраща представители на комисията на заседанията на общото събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите, на управителните и контролните органи;
5. задължава застраховател, предлагащ задължително застраховане, да сключи договор с лице, на което е отказал сключване;
6. поставя допълнителни изисквания към застрахователя или презастрахователя във връзка с отчетността;
7. задължава застрахователя или презастрахователя да освободи ръководителя на една или повече ключови функции, лица, заемащи ръководни длъжности, и/или да прекрати правомощията на лица, които сключват сделки за сметка на застрахователя или презастрахователя;
8. разпорежда на застрахователя или презастрахователя да прекрати договор по чл. 111, ал. 5;
(3) В случаите по ал. 1 комисията, по предложение на заместник-председателя, може:
1. да разпореди писмено на застрахователя или презастрахователя да предприеме необходимите действия за освобождаване на едно или повече лица, оправомощени да го управляват или представляват, или на едно или повече лица по чл. 80, както и на одиторското предприятие;
2. да нареди писмено на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в определен срок;
3. да ограничи или забрани свободното разпореждане с активи в случаите на нарушение по чл. 123 или на други разпоредби, свързани с образуването на техническите резерви, при констатирано неспазване на минималното капиталово изискване, съответно на минималния гаранционен капитал, както и на капиталовото изискване за платежоспособност, съответно на границата на платежоспособност, както и при отнемане лиценз на застрахователя или презастрахователя;
4. да забрани временно за срок до 12 месеца на акционер да упражнява правото си на глас;
5. да назначи квестори за срок до една година;
6. да забрани сключване на нови застрахователни или презастрахователни договори по всички или по отделни класове застраховки, удължаване срока на сключени договори и разширяване на покритието по тях за срок, не по-дълъг от 6 месеца;
7. налага мерки за оздравяване финансовото състояние на застрахователя или презастрахователя;
8. задължава застрахователя или презастрахователя да увеличи собствените си средства в указан срок;
9. забранява временно изплащането на дивиденти;
10. назначава одиторско предприятие, актюер, оценител или друг независим експерт, който да извърши финансова, актюерска или друга проверка за сметка на застрахователя или презастрахователя.
11. да приложи мерките по чл. 145, ал. 1, чл. 174, чл. 189, ал. 2, чл. 190,
чл. 199, ал. 2, чл. 211, ал. 5, чл. 212, ал. 3, чл. 213, ал. 3, чл. 215, ал. 3,
чл. 217, чл. 237, ал. 6, чл. 253, чл. 254, ал. 2, чл. 255, ал. 7 и чл. 261, ал. 5 .
(4) Принудителна административна мярка е също и отнемането на лиценз по чл. 40 или 63, освен в случаите, когато лицето изрично се е отказало от издадения лиценз. В случаите по чл. 40 или 63 комисията забранява свободното разпореждане с активи на застрахователя до започване на производството по ликвидация или несъстоятелност.
(5) Комисията може да информира обществеността за приложените мерки по ал. 2-4 или за дейност, която застрашава интересите на застрахованите.
(6) При прилагането на принудителни административни мерки по ал. 2, т. 2 - 4, ал. 3, т. 3, 5, и 6 и ал. 4 разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.
(7) Принудителните административни мерки по ал. 2, т. 1 и 6 и ал. 3,
т. 1 и 8 могат да се прилагат и относно застрахователните брокери.
(8) В зависимост от характера на прехвърлената дейност заместник-председателят може да приложи принудителните мерки по ал. 2 и към трети лица, на които застраховател или презастраховател е прехвърлил дейност.
(9) По искане на заместник-председателя, съответно на комисията, в търговския регистър се вписват обстоятелствата, съответно се обявяват актовете по ал. 2, т. 3 и по ал. 3 – 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 589 и предлага в ал. 4 думите „и 7” да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 590 и 591.
„Раздел ІІ – Особени правила в производството по прилагане на принудителни административни мерки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 592 и предлага в ал. 1 думите „ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3” да се заменят с „ал. 3, т. 3 и 7”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 593 до 597 включително.
„Глава петдесет и шеста – Квестори.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 598 и 599 са подкрепени по вносител.
По чл. 600 има предложение на народния представител Димитър Танев и група народни представители:
„В чл. 600, ал. 2 се създава изречение второ: „Одобрението подлежи на съдебен контрол и не може да бъде изпълнявано предварително, освен по разпореждане на съда.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 600.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване членове от 588 до 599 включително, подкрепени от Комисията, също така наименованията на тези членове, както и наименованията на подразделенията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Членове от 588 до 599 включително, заедно с наименованията им и наименованията на подразделенията по доклада на Комисията са приети.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Димитър Танев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 76 народни представители: за 2, против 8, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 600 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Член 601 и чл. 602 по вносител се подкрепят от Комисията.
„Част седма – Ликвидация и несъстоятелност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част седма.
„Глава петдесет и седма – Ликвидация и несъстоятелност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и седма.
„Раздел І – Ликвидация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Член 603 до чл. 607 включително по вносител са подкрепени от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 608:
„Ликвидатор
Чл. 608. (1) Ликвидатор е физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 1. Ликвидатор по чл. 607, ал. 1 може да бъде и Гаранционният фонд след получаване на съгласие от управителния му съвет.
(2) Когато с действията си ликвидаторът нарушава разпоредбите на този кодекс, актовете по прилагането му, одобрения план за ликвидация или застрашава правата на застрахованите лица, или изпълнението на задълженията по презастрахователните договори, заместник-председателят издава задължителни предписания на ликвидатора във връзка с дейността му, които подлежат на незабавно изпълнение.
(3) В случаите по ал. 2 комисията може да освободи ликвидатора, за което изпраща решението си на Агенцията по вписванията за вписване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 609 до чл. 612 включително.
„Раздел ІІ – Несъстоятелност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 613 и предлага в ал. 1 думите „или 3” да отпаднат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 614 до 617 включително.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 618:
„Предявяване на вземанията
Чл. 618. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред синдика в срок два месеца от вписването на решението по чл. 615.
(2) Кредиторите по ал. 1 посочват в молбата си основанието, размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, адреса за кореспонденция и прилагат писмени доказателства.
(3) Застрахователните вземания, заведени по чл. 106, ал. 2, се смятат за предявени. Това не отменя правото на ползвателите на застрахователни услуги да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал. 1.
(4) Застрахователните вземания, които са предявени след изтичане на срока по ал. 1, се удовлетворяват по реда на предявяването им след удовлетворяването на вземанията по чл. 621, т. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 619.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 620 и предлага в ал. 3 думите „ал. 2” да се заменят с „ал. 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Алинея 2” е тук по доклада.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Има техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Техническа грешка – трябва да бъде: в ал. 3 думите „ал. 2” да се заменят с „ал. 1”.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 621 и чл. 622.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 623:
„Приложимост
Чл. 623. (1) Този раздел и Раздел III се прилагат съответно и за презастрахователите.
(2) Доколкото в този Раздел и в Раздел III не е предвидено друго, прилагат се разпоредбите на Търговския закон, с изключение на чл. 607, 608, 610, 611, чл. 614, ал. 2 – 4, чл. 615, 625, чл. 629, ал. 1, чл. 631, 631а, 635, 656, чл. 658, ал. 1, т. 3, 11 и 12, чл. 666 – 684, 696 – 709, 734, 740, 741 и 743.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме членове с номера от 601 до 623 включително, подкрепени по вносител, други в редакция по доклада на Комисията, с техните наименования, в това число на подразделенията, като в чл. 620 по доклада на Комисията предложението е: в ал. 3 – техническа грешка е в доклада – думите „ал. 2” да се заменят с „ал. 1”.
Гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел ІІІ – Особени правила за производствата по ликвидация и несъстоятелност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
От чл. 624 до чл. 633 включително по вносител са подкрепени от Комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 634 и предлага в ал. 1 думите „ал. 2, т. 3 и” да се заличат и накрая да се добави „и 7”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 635.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги, Раздел ІІІ с членове от 624 до 635 по доклада на Комисията, ведно с наименованията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Част осма – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част осма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 636, 637 и 638.
Член 639 – предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Член 639 се изменя така:
„Отговорност за несключена задължителна застраховка
Чл. 639. (1) На лице по чл. 484, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага:
1. глоба от 400 лв. – за физическо лице;
2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 800 лв., а по ал. 1, т. 2 – 4000 лв.
(3) Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
(4) Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
(5) При повторно нарушение наказанието по ал. 3 е 800 лв.
(6) При повторно нарушение наказанието по ал. 4 е 800 лв. за физическо лице и 4000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец.
(7) На застраховател, който извърши нарушение на чл. 463, се налага имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 40 000 лв.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 639:
„Отговорност за несключена задължителна застраховка
Чл. 639. (1) На лице по чл. 484, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага:
1. глоба от 400 лв. – за физическо лице;
2. имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.
(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 800 лв., а по ал. 1, т. 2 - 4000 лв.
(3) Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.;
(4) Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
(5) При повторно нарушение наказанието по ал. 3 е 800 лв.
(6) При повторно нарушение наказанието по ал. 4 е 800 лв. за физическо лице и 4000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец.
(7) На застраховател, който извърши нарушение на чл. 463, се налага имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 40 000 лв.”
От чл. 640 до чл. 646 включително Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Предложение за нов член от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова – създава се нов чл. 647.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 647:
„Отговорност на лизингодателя при неспазване на изискванията по отношение на застраховки на лизингово имущество
Чл. 647. (1) На лизингодател, който не изпълни задължението си по чл. 385, ал. 1 или 2, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1 е от 10 000 до 20 000 лв.”
По чл. 647 има предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на
чл. 647, който става чл. 648:
„Производство по налагане на административно наказание
Чл. 648. (1) Актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 639, ал. 1-3 и 5 и чл. 640 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата.
(2) Наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 639, ал. 1-3 и 5 и чл. 640 – от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му, да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 639, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам да направя редакционно предложение в чл. 639, ал. 1, т. 1, където „400” да се чете като число „250”.
Какъв е мотивът? Гледам, че господин Станислав Иванов ме гледа. Уважаеми господин Иванов, може би си спомняте, че с Вас направихме едно предложение – хората, които спират незаконно автомобилите си в зелени площи, паркове, по тротоари, да бъдат санкционирани с 200 лв. Спомняте си, предполагам, и настоявахме, даже залата беше обединена. В един момент обаче тази справедлива санкция, която вече е умишлено нарушена – отвсякъде погледнато, беше отхвърлена. Едно такова нарушение остана да бъде в рамките на 50 лв.
Колеги, ние искаме с предложението в чл. 639 да наказваме хората с глоба 400 лв., че не са сключили застраховка „Гражданска отговорност”. Ще се опитам да се аргументирам, за да ме разберете. Ще дам един пример. Едно лице може да застрахова автомобила си с няколко различни застрахователни полици. Една от тези полици може да бъде застраховка „Автокаско”, може да бъде „Гражданска отговорност”, може да бъде и трети вид полица. Ако обаче настъпи застрахователно събитие, лицето няма да получи обезщетение от трите полици, независимо че ги е платило чинно. Ще получи обезщетение само от една полица, и то, забележете, като трябва изрично да декларира от коя полица да бъде получено обезщетението по този застрахователен риск. Ето Ви една несправедливост. Много хора си мислят, че като са платили по 400-500 лв. застраховка „Автокаско”, смятат, че са застраховани за всички застрахователни рискове и събития.
Имайки предвид жизнения стандарт в България, имайки предвид, че голяма част от водачите са, колкото и да не искам да го казвам, са хора пенсионери, които получават много по-малко от това, което ако са пропуснали да платят, ще могат да го платят. Мисля, че справедливата глоба за физически лица за първо нарушение е 250 лв., а за второ нарушение да остане размерът, който е предвиден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последно – 200 или 250 лв.? Първо казахте 200 лв.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Двеста и петдесет лева. Объркал съм се, ако съм казал 200 лв.
Надявам се да подкрепите това предложение. Целта е да бъдат стимулирани хората да сключват застраховка „Гражданска отговорност”.
Ако той втори път направи нарушението, нека да бъде санкциониран по възможно най-строгия начин, както е предвидено в Закона. Надявам се да ме подкрепите. Мисля, че това е справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Байрактаров.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Байрактаров – в чл. 639, ал. 1, т. 1 вместо глоба 400 лв. за физическо лице, да се чете „глоба от 250 лв. за физическо лице”.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 54, против 12, въздържали се 20.
Предложението не е прието. (Необходимият кворум е 65.)
Прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Вероятно доста от колегите не разбраха, че това мое предложение се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбраха, господин Байрактаров, но имат резерви към него.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Някои не успяха да гласуват.
Моля да прегласуваме това предложение.
Пак повтарям, по-важна е втората санкция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 84 народни представители: за 65, против 7, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Гласуваме Част осма – „Административнонаказателни разпоредби” ведно с членове от 636 до 648 по доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага в т. 31 думите
„чл. 37, ал. 2” да се заменят с „чл. 31” и в т. 34 думите „т. 19” да се заменят с
„т. 35”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. (1) Част втора не се прилага до датите, определени в ал. 2, за застраховател, съответно презастраховател, който преди 1 януари 2016 г. е преустановил сключването на нови застрахователни или презастрахователни договори и единствено администрира съществуващия си портфейл, при условие че:
1. застрахователят, съответно презастрахователят е уведомил комисията, че ще прекрати дейността си преди 1 януари 2019 г., или
2. спрямо застрахователя, съответно презастрахователя се прилагат мерки за преструктуриране и са назначени квестори.
(2) Част втора се прилага:
1. от 1 януари 2019 г. или преди тази дата за застраховател или презастраховател по ал. 1, т. 1, когато заместник-председателят прецени, че напредъкът по приключването на съществуващата дейност на лицето не е задоволителен;
2. от 1 януари 2021 г. или преди тази дата за застраховател или презастраховател по ал.1, т. 2, когато заместник-председателят прецени, че напредъкът по приключването на съществуващата дейност на лицето не е задоволителен.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат ако са спазени едновременно следните условия:
1. застрахователят, съответно презастрахователят, не е част от група или ако е, всички застрахователи, съответно презастрахователи, които са част от групата, преустановяват сключването на нови застрахователни или презастрахователни договори;
2. застрахователят, съответно презастрахователят, представя в комисията ежегоден годишен доклад за напредъка, постигнат по приключването на дейността му;
3. застрахователят, съответно презастрахователят, е уведомил комисията, че иска да прилага преходни мерки по ал. 1 .
(4) В случаите по ал. 2 заместник-председателят с решение определя датата, от която се прилагат изискванията на част втора спрямо застрахователя, съответно презастрахователя.
(5) Независимо от ал. 1 и 2 застрахователят по ал. 1 или 2, съответно презастрахователят, може да извършва дейността си в съответствие с част втора.
(6) Комисията изготвя списък на застрахователите и презастрахователите, които се ползват от преходните мерки по ал. 1 и го предоставя на надзорните органи на другите държави членки.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. (1) Всеки застраховател, съответно презастраховател, предоставя годишната информация по чл. 126, ал. 1, т. 2 в сроковете както следва:
1. информацията относно финансовата година 2015 г. – не по-късно от 31 март след края на финансовата година;
2. информацията относно финансовата година 2016 г.– не по-късно от 20 седмици след края на финансовата година;
3. информацията относно финансовата година 2017 г.– не по-късно от 18 седмици след края на финансовата година;
4. информацията относно финансовата година 2018 г. – не по-късно от 16 седмици след края на финансовата година;
5. информацията относно финансовата година 2019 г. и всяка следваща година – в сроковете по Регламент 2015/35.
(2) В сроковете по ал. 1 всеки застраховател, съответно презастраховател, оповестява и доклада за платежоспособността и финансовото си състояние.
(3) Всеки застраховател, съответно презастраховател, предоставя тримесечната информация по чл. 126, ал. 1, т. 3 в сроковете както следва:
1. информацията относно финансовата година 2016 г. – не по-късно от 8 седмици след края на тримесечието;
2. информацията относно финансовата година 2017 г. – не по-късно от 7 седмици след края на тримесечието;;
3. информацията относно финансовата година 2018 г. – не по-късно от 6 седмици след края на тримесечието;
4. информацията относно финансовата година 2019 г. и занапред – не по-късно от края на месеца, следващ тримесечието.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат съответно за периодичната информация, която се предоставя от застраховател или презастраховател, участващо предприятие, застрахователен холдинг или застрахователен холдинг със смесена дейност, начело на група, както и за доклада за платежоспособност и финансово състояние на групата, като всеки от сроковете по ал. 1-3 се удължава с по 6 седмици.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване подразделението „Допълнителни разпоредби” ведно с параграфите от 1 до 7 включително, подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” с параграфи от 8 до 11 включително по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. (1) Застраховател, съответно презастраховател, може след предварително одобрение от заместник-председателя да прилага преходна корекция към съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент по отношение на допустими застрахователни и презастрахователни задължения.
(2) За всяка валута корекцията се изчислява като част от разликата между:
1. лихвения процент, както е определен от застрахователя, съответно презастрахователя, в съответствие с чл. 13, ал. 10 от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите (обн., ДВ, бр...).
2. ефективния годишен лихвен процент, изчислен като един дисконтов процент, който при прилагане към паричните потоци на портфейла на допустимите застрахователни и презастрахователни задължения дава стойност, която е равна на стойността на най-добрата прогнозна оценка на портфейла на допустимите застрахователни и презастрахователни задължения, при което стойността на парите във времето се взема предвид, като се използва съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент по чл. 154, ал. 2.
(3) Частта, посочена в ал. 2, намалява линейно в края на всяка година от 100 на сто през годината считано от 1 януари 2016 г. на нула на сто на 1 януари 2032 г.
(4) Когато застрахователят, съответно презастрахователят, прилага корекцията за променливост по чл. 158, съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент по ал. 2, т. 2 е коригираната съответна срочна структура на безрисковия лихвен процент по чл. 158.”
(5) Допустимите застрахователни и презастрахователни задължения обхващат само застрахователните или презастрахователните задължения, които отговарят на следните изисквания:
1. договорите, които пораждат застрахователните и презастрахователните задължения, са сключени преди 1 януари 2016 г., с изключение на подновяване на договори на или след тази дата;
2. до 31 декември 2015 г. техническите резерви за застрахователни и презастрахователни задължения са били определени в съответствие с Наредба № 27 от 29. 03. 2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите към 31 декември 2015 г.;
3. член 156 не се прилага към застрахователни и презастрахователни задължения.
(6) Застраховател, съответно презастраховател, който прилага ал. 1:
1. не включва допустимите застрахователни и презастрахователни задължения при изчисляването на корекцията за променливост по чл. 158;
2. не прилага § 13;
3. оповестява публично като част от доклада за неговата платежоспособност и финансово състояние по чл. 129, че прилага преходната срочна структура на безрисковия лихвен процент и количественото измерване на въздействието от неприлагането на настоящата преходна мярка върху финансовото му положение.
(7) Изравнителната корекция по чл. 156 не се прилага за застраховател или презастраховател, който прилага преходните мерки по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. (1) Застраховател, съответно презастраховател, който прилага преходните мерки по § 12 и 13 извършва оценка на съответствието с капиталовите изисквания по чл. 90, ал. 2, т. 2.
(2) Застраховател, съответно презастраховател, който прилага преходните мерки по § 12 и 13, уведомява заместник-председателя незабавно, след като установи, че не би спазил капиталовото изискване за платежоспособност, без да прилага тези преходни мерки. Комисията, по предложение на заместник-председателя, изисква от съответния застраховател или презастраховател да предприеме необходимите мерки, за да гарантира спазването на капиталовото изискване за платежоспособност в края на преходния период.
(3) В рамките на два месеца от установяването на неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност без прилагане на тези преходни мерки съответният застраховател или презастраховател представя в комисията план за постепенно въвеждане, определящ планираните мерки за осигуряване на равнище на допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност или за намаляване на рисковия му профил за гарантиране на спазване на капиталовото изискване за платежоспособност в края на преходния период. Застрахователят или презастрахователят може да актуализира плана за постепенно въвеждане по време на преходния период.
(4) Застрахователят или презастрахователят представя ежегодно доклад в комисията, в който се посочват предприетите мерки и отбелязаният напредък за гарантиране на спазване на капиталовото изискване в края на преходния период. Комисията, по предложение на заместник-председателя, отменя одобрението за прилагането на преходната мярка, когато този доклад за напредъка показва, че спазването на капиталовото изискване за платежоспособност в края на преходния период е нереалистично.
(5) Комисията, по предложение на заместник-председателя, може с мотивирано решение, при извънредни обстоятелства, да разпореди добавянето на капитал на застраховател, съответно презастраховател, прилагащ преходните мерки по § 12 и 13, когато прецени, че рисковия му профил се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на тези преходни мерки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Параграф 16 – предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. Наредбата по чл. 491, ал. 5 се приема в срок една година от влизането в сила на този кодекс. За изготвянето на единните изисквания за коригиране на застрахователната премия Гаранционният фонд наема консултант с международен опит в оценката на риска и актюерството.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага в ал. 2 след думите „118” да се добави „120”.
Параграфи от 18 до 28 – Комисията ги подкрепя по текстовете на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29:
„§ 29. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Кодекс за застраховането и общите административни актове, издадени на основание на отменения Кодекс за застраховането, запазват действието си, доколкото не противоречат на този кодекс.”
Параграф 30 до § 35 включително, Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване параграфи с номера от 12 до 35 включително, по доклада на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграфи с номера от 12 до 35 включително, са приети по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36:
„§ 36. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (oбн., ДВ, бр. ...) в
чл. 11, ал. 1 се правят следните изменения:
„1. В т. 3 думите „чл. 8” се заменят с „чл. 12”;
2. В т. 8 думите „чл. 287” се заменят с „чл. 519”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
Параграф 38 – предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38:
„§ 38. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
„1. В чл. 125а, ал. 1 думите „чл. 287” се заменят с „чл. 519”.
2. В чл. 143 се създава ал. 10:
(10) Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 575, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственика на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява по желание на собственика и след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
3. В чл. 179, ал. 5 думите „чл. 261, ал. 1” се заменят с „чл. 488, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В § 38 ние въведохме служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства след уведомление от Гаранционния фонд. Процесът обаче при повторна регистрация на пътното превозно средство изисква нарушителят, първо, да си сключи застраховка „Гражданска отговорност”, после да отиде и да представи в КАТ своята регистрация и чак след това да му бъде възстановена регистрацията на пътното превозно средство.
Затова редакцията, която предлагаме в изречение второ, с цел да спестим това неудобство на застрахования, след като служебно може да се прекрати, по служебен път явно може и да се възстанови.
Затова предложението ми е: редакция на изречение второ след думите „се възстановява” добавяме „служебно или”, а думите „представяне” се заменя със „сключване”.
Тоест новата редакция на изречение второ става, както следва: „Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно или по желание на собственика и след сключване на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.” Предоставям Ви редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А кой ще следи дали са изпълнени условията, за да има служебно възстановяване?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Гаранционният фонд уведомява отново.
При служебното прекратяване, преди да бъде прекратена служебно застраховката – това го имаме в основните текстове на Кодекса, Гаранционният фонд уведомява КАТ за това на кои автомобили липсват застраховки „Гражданска отговорност”. По същия ред могат да бъдат уведомявани и за сключените граждански отговорности, за да може да бъде служебно възстановена регистрацията на пътното превозно средство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но това след уведомление от Гаранционния фонд. В противен случай гражданинът идва и казва: „Аз искам служебно да ме възстановите”, а няма уведомление от Гаранционния фонд. Така приех Вашата редакция?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, но уведомлението от Гаранционния фонд в случая, когато се касае за прекратяване на регистрацията, е разписано в основните текстове на Кодекса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А за възстановяване? При спор между гражданин и служебно прекратилия регистрацията, къде е Гаранционният фонд – второто изречение не ми става ясно?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: След сключването на всяка застраховка информацията в реално време се представя в Гаранционния фонд. Така че удостоверяването на сключването на застраховката е информация, с която Гаранционният фонд разполага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако искате малка възможност да се огледа текстът, да гласуваме другите и след това ще се върнем на...
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По този член ще се върнем по-късно и тогава ще Ви дам думата. (Народният представител Димитър Байрактаров иска думата.)
По този? Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Такъв хаос ще стане с тази т. 2, ал. 10, че ...
Благодаря, госпожо Председател.
Взимам думата за изказване и за редакционно предложение, а именно в § 38 предложението в т. 2, ал. 10 да отпадне, защото, ако това нещо бъде въведено, ще създаде един страхотен хаос. Хора, които са работили в системата на МВР, знаят, че има една специална наредба за регистрация на моторните превозни средства. По тази наредба първо, за да почнете да плащате данък – местен данък, основанието е именно регистрация. Тук възниква въпросът: ако служебно бъде прекратена регистрация на основание Застрахователния кодекс, питам аз: гражданите и съответните служби местни данъци и такси към общините ще бъдат ли уведомени, за да бъде прекратена плащането на местен данък превозно средство? Питам, това нещо направено ли е? Не е направено. Текстът е изключително спорен. Ще създаде огромен хаос. Ще създаде огромен хаос. Затова предлагам да отпадне, тъй като в самата наредба са предвидени всичките механизми за прекратяване и възстановяване на регистрация на пътно превозно средство.
Така че, колеги, вижда се, че в момента колегата дописва накрак, не е дообмислено това предложение. Най-добре е да отпадне, защото по никакъв начин не решава този въпрос.
Пак повтарям, ще създадем един огромен хаос.
Между другото да Ви кажа, и в момента съгласно Закона за местните данъци и такси така наречените служби КАТ са длъжни да уведомяват служебно за прекратяване на регистрация в съответните общини. И това е сила още от 1 май 2015 г. Знаете ли, че и към този момент това нещо не се случва? Това нещо и към този момент – вече влизаме в 2016 г., не се случва! Ако направим допълнително през застрахователите да се случва, си направете сами сметка какъв хаос ще създадем! Вече хората няма да знаят кой е с регистрирано пътно превозно средство и кой не е. Защото, като се спре регистрацията, лицето не е длъжно например да си купува винетка, неговото пътно превозно средство практически е спряно от движение, трябва да бъде уведомено къде ще домува това пътно превозно средство по силата на тази наредба. Въобще преди няколко години имаше огромен хаос, което в началото на това Народно събрание успяхме в голяма степен да го изчистим с промените в Закона за местните данъци и такси. Сега ако това нещо го приемем, ще върнем отново към хаоса, който така или иначе все още продължава да съществува.
Затова, уважаема госпожо Председател, правя редакционно предложение в
§ 38 т. 2 да отпадне, тъй като не е прецизиран текстът и ще създадем много по-сериозни проблеми на гражданите и съответните институции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Господин Добрев, моля прецизирайте окончателно редакцията на...
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Ако мога да направя изказване преди това, госпожо Председател, по това, което господин Байрактаров каза – той говори за основния текст, а не за редакцията, която аз предложих. Този основен текст се налага поради факта, че има стотици хиляди автомобили, регистрирани в България, които се управляват в Румъния и Италия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е Ваша реплика към изказването на господин Байрактаров.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, реплика.
Тези автомобили нямат застраховка „Гражданска отговорност” и когато причинят катастрофа в тези държави, се налага Гаранционният фонд да плаща. Затова се налага служебното заличаване. Този въпрос беше подробно дискутиран по време на Комисията, на която можеше да присъствате, господин Байрактаров. Предложението идва от Министерството на вътрешните работи и цялата Комисията се обедини около това, че подкрепя текста. Така че тук не става въпрос за никакъв гаф, за никакво дописване. Става въпрос единствено за това служебно прекратените регистрации да има възможност по служебен път след уведомление от страна на Гаранционния фонд да бъдат служебно регистрирани отново. Тоест, правим го в полза на тези нарушители – да не им създадем неудобството да отидат в КАТ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте окончателната редакция и тогава ще Ви разбере господин Байрактаров.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да отидат в КАТ и да представят застраховката.
Окончателната редакция, която е съгласувана с юристите – изречение второ: „служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно или по желание на собственика и след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или след получено уведомление от Гаранционният фонд за сключена валидна застраховка.”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колега Добрев, първо, Гаранционният фонд по никакъв начин не може да бъде натоварен да плаща обезщетения за лица, които нямат сключена гражданска... (Шум и реплики от ГЕРБ: „Как бе?!”.)
Момент, не се обаждайте от... това! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Е, моля Ви сега, господин Байрактаров!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Е, да се изкажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви, запазете още малко търпение! На финала сме! Дайте възможност господин Байрактаров да довърши мисълта си!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Четиридесет секунди отгоре....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, ще Ви удължа времето...
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Какво ме молите мен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но Ви моля и Вие да не реагирате по този начин!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие реагирайте по съответния начин, защото на мен ми омръзна постоянно да ме репликират! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Да обясня, за да знаете. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Когато едно лице не е сключило застраховка „Гражданска отговорност” и то стане участник в пътнотранспортно произшествие, първо, неговата отговорност е персонална, включително може да носи и наказателна отговорност. Това е редът. Това е редът! Можете да си извадите и да си проверите, ако не са Ви ясни тези неща. Когато нямаш застраховка „Гражданска отговорност”, ти първо не фигурираш в базата данни на Гаранционния фонд, сиреч Гаранционният фонд няма как да поиска твоето служебно снемане от регистрация поради простата причина, че ако ти никога не си регистрирал този автомобил, няма как да снемеш регистрацията.
Второ, започнах да Ви обяснявам по наредбата, която явно не я познавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Недейте, господин Байрактаров, защото смесвате административна, наказателна и имуществена отговорност! Смесвате ги в три изречения, които казахте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не ги смесвам, не ги смесвам, защото пак казвам: текстът не е изчистен. Има наредба, която касае регистрацията и дерегистрацията на пътните превозни средства.
Колега Добрев, ако Вие промените само адресната регистрация на пътното превозно средство, ако всеки път я сменяте, вече не може да го дерегистрирате. Ще Ви дам банален пример по тази наредба: като смените регистрацията, сменяте контролния талон на автомобила, талона за регистрация. Тогава Ви питам: кой автомобил сте спрели от регистрация? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това става само за десет минути по тази наредба.
Текстът Ви не е изчистен. Нещо повече: не е вярно, че Гаранционният фонд плаща такива суми за хора, които са направили пътнотранспортно произшествие някъде из Европа и не са сключили застраховка „Гражданска отговорност”.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Плаща, плаща!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Отговорността е персонална. Няма такъв текст, който да задължи Гаранционния фонд. Ако посочите текста, ще кажа, че съм съгласен. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Няма какво да питам. Посочете ми закона и директивите, които касаят застраховането. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за помощ експертите от Комисията за финансов надзор.
Госпожо Агайн, имате думата да разрешите този сложен дебат между народните представители.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да поясня, че Гаранционният фонд е създаден именно със задължение да изплаща обезщетения за незастраховани водачи. Това е не просто наша, национална преценка, а е въведено при изпълнение на европейските директиви. Има обща уредба в Европейския съюз, която урежда застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Тя е задължителна в цяла Европа и е уредена по един и същи начин във всички държави членки, тъй като пряко засяга свободата на движението на гражданите на Европейския съюз.
По тази причина искам да кажа, че не може да има никакъв коментар или различни мнения по въпроса за какво изплаща обезщетение Гаранционният фонд. Той е създаден, за да покрие вредите, причинени при пътнотранспортни произшествия от незастраховани автомобили.
Вие сега преценихте и намалихте глобата за незастраховани автомобили. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Бих искала да кажа, че това е много важна функция в защита на пострадалите лица – да има застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Липсата на такава нанася сериозни вреди върху цялото общество, не само върху конкретните увредени лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Така е, като е без предложения между първо и второ четене. Емоционално се правят предложения и се подкрепят в залата. До това ще доведе резултатът от нашето гласуване.
РАЛИЦА АГАЙН: Също така бих искала да обърна внимание, че текстът, който сега обсъждате и е предложен от Комисията по икономическата политика, беше изработен от работна група, включваща Министерството на вътрешните работи, по тяхно предложение. Обсъден е във връзка с прилагането на подзаконовата нормативна уредба от Министерството на вътрешните работи. Той е изключително важен във връзка с широко установената практика, която посочи господин Добрев – автомобили с българска регистрация да се купуват от чуждестранни граждани, основно румънски и италиански, да не се променя регистрацията – остава българската, автомобилите се управляват на територията на други държави членки без застраховка, причиняват пътнотранспортни произшествия. Щетите, които се изплащат всяка година по такива пътнотранспортни произшествия, е десетки милиони лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е ясно.
Моля да ориентирате народното представителство по редакционните предложения на господин Добрев във второто изречение на ал. 10.
РАЛИЦА АГАЙН: Предлагам текстът да бъде така: „Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни от Гаранционния фонд по реда на чл. 575, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приемате ли текста за коректен, господин Добрев?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Две са хипотезите.
Служебно, при препращане на конкретното уведомление от страна на Гаранционния фонд и по желание на собственика при условията на този текст. Това ще подложа на гласуване.
РАЛИЦА АГАЙН: Пропуснах думите: „предоставени данни за сключена застраховка по реда на чл. 575, ал. 6.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Естествено, за това са данните, а не за нещо друго.
Други народни представители за изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров в
§ 38, т. 2, ал. 10 – предложението за създаването на нова ал. 10 да бъде отхвърлено.
Гласували 82 народни представители: за 5, против 52, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Делян Добрев в окончателната му редакция, предложена на народните представители от госпожа Ралица Агайн.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, сега анблок гласуваме параграфи с номера 36, 37 и 38 в новата им редакция, приета току-що по нашето решение, по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 39 до § 41 включително.
По § 42 – предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42:
„§ 42. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
„1. В чл. 82, ал. 1 думите „чл. 222а” се заменят с „Глава четиридесета, Раздел IV”.
2. В чл. 101, т. 4 думите „чл. 222а, ал. 2” се заменят с „Глава четиридесета, Раздел IV”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
По § 44 има предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44:
„§ 44. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. дейността на застрахователите съгласно Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване, дейността на презастрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти съгласно Кодекса за застраховането и дейността на Гаранционния фонд по чл. 519 от Кодекса за застраховането;”.
2. В чл. 16, ал. 1:
а) в т. 3 думите „чл. 16” се заменят с „Глава шеста”;
б) в т. 6 думите „чл. 13, 22 и 26” се заменят с „чл. 80, ал. 1 и 2, чл. 82, чл. 93, ал. 4 и чл. 95, ал. 3”;
в) в т. 13 думите „чл. 68” се заменят с „чл. 119”.
3. Член 18, ал. 2 се изменя така:
„(2) За целите на осъществявания надзор, като разходите са за сметка на поднадзорното лице, комисията, съответно ресорния заместник-председател, може да назначи външен одитор или външни независими експерти за извършването на оценка на активи или пасиви на поднадзорното лице и да изисква от поднадзорното лице да отрази резултатите от оценката във финансовите отчети.”
4. В чл. 27, ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. издаване на:
а) лицензи за разширяване на обхвата на лиценза по чл. 32 от Кодекса за застраховането;
б) разрешения за доброволна промяна на статута на застраховател по чл. 36 от Кодекса за застраховането;
в) одобрение на пълен или частичен вътрешен модел, както и на съществени промени в одобрен вътрешен модел или в политиката за промяна на вътрешен модел на застраховател или презастраховател, както и за одобряване на вътрешен модел на група, когато комисията е орган за надзор на групата.”
5. В чл. 30, в ал. 1:
а) създава се нова т. 10:
„10. схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;”;
б) досегашните т. 10 – 15 стават съответно 11 – 16.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
По § 46 има предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46:
„§ 46. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 77г, ал. 2, т. 12 думите „чл. 287” се заменят с „чл. 519”.
2. В чл. 85, ал. 5 думите „7 дни” се заменят с „един работен ден”.
3. В чл. 86 ал. 3 се изменя така:
„(3) В случай че базовият проспект и допълненията към него не включват информация за окончателните условия на предлагането, емитентът, предложителят или лицето, което иска допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар, предоставя тази информация на разположение на обществеността съгласно чл. 92а, ал. 5, представя я на комисията и тя се съобщава от комисията на компетентните органи на приемащите държави при всяко отделно предлагане във възможно най-кратък срок и, ако е възможно, не по-късно от началната дата на предлагането или допускането на ценните книжа до търговия на регулиран пазар. Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за тези окончателни условия. Окончателните условия съдържат информация във връзка с документа за ценните книжа и не могат да допълват базовия проспект. В случаите по изречение първо се прилага чл. 87а, ал. 1, изречение първо.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
Предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 48 и 49:
„§ 48. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. …), в чл. 78ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато в рамките на оперативно съвместима система системен оператор е предоставил обезпечение на друг системен оператор, правата на предоставилия обезпечението системен оператор върху предоставеното обезпечение, не могат да бъдат засегнати от оздравителни мерки или прекратителни процедури спрямо системния оператор, на който е предоставено обезпечението.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1” се добавя „и 2”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 49. Сключените до влизането в сила на този кодекс договори за финансов лизинг по чл. 385, ал. 1, се привеждат в съответствие в 6-месечен срок от влизането на кодекса в сила.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 50:
„§ 50. (1) Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 575, ал. 8, който влиза в сила от 1 юли 2016 г.
(2) До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 575, ал. 3 – 7 се извършва ежеседмично като всеки първи работен ден от седмицата:
1. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” предоставят на Информационния център актуалните данни по чл. 575, ал. 3 и 4;
2. Информационният център предоставя на Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” актуалните данни по чл. 575, ал. 5 – 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи с номера от 39 до 50 включително по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: За протокола, госпожо Председател: подкрепеното предложение по § 42 е на народния представител Теодора Георгиева, а не на Делян Добрев – техническа е грешката.
Приложение № 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 и предлага в Раздел ІІ навсякъде думата „щета” да се замени с „вреда”.
Приложение № 2 към § 21, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по двете приложения? Няма.
Гласуваме Приложение № 1 с неговото наименование и Приложение № 2 по доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно, а с това и Кодексът за застраховането на второ четене.
Благодарност към госпожа Савеклиева, госпожа Карастоянова и към всички народни представители, които изпълниха своя дълг като участници в законодателната институция.
Утре в 9,00 ч. – редовно пленарно заседание.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 18,23 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Димитър Главчев

Кирил Цочев


Секретари:
Юлиан Ангелов

Чавдар Пейчев