Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден! Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, днес е първият пленарен ден на Четиридесет и третото народно събрание за календарната 2016 г. – нека да ни е честита, да си пожелаем да работим така, че да отговорим на очакванията на българските граждани и нашите избиратели.
Като първа сряда за месец януари, Програмата се формира въз основа на предложенията по реда на чл. 50, ал. 8 от името на парламентарните групи и във връзка с ротацията за настоящия месец.
Първа в тази поредица е групата на Патриотичния фронт, която е предложила и съответно това става точка първа в Програмата ни – Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, вносители са Валери Симеонов и група народни представители – продължение.
Няма предложения от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Направеното предложение за включване в седмичната програма от групата на партия „Атака” – декларация, е недопустимо, тъй като не отговаря на чл. 50, ал. 8. По този ред от Правилника могат да се правят предложения само относно законопроекти, но не и другите актове, които приема Народното събрание – решения, декларации или обръщения.
Няма направени предложения от групите на АБВ и ГЕРБ.
От името на Парламентарната група на БСП лява България, и това става точка втора, е предложено Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, вносители са Драгомир Стойнев и група народни представители.
Няма предложения от групите на Движението за права и свободи и на Реформаторския блок.
Останалите точки са, както следва:
3. Освобождаване от длъжност на инспектор в Инспектората към висшия съдебен съвет, подадена е оставка от Моника Малинова – инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител е Министерският съвет.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ. Вносител Министерският съвет.
6. Първо гласуване на Законопроект за електронната идентификация. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Вносител е Министерският съвет.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител е Министерският съвет.
9. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Законопроектите са три с вносители, съответно Настимир Ананиев и Антони Тренчев – първи законопроект, Красимир Велчев и група народни представители – втори законопроект, и Петър Славов – трети законопроект.
10. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт. Вносител е Министерският съвет.
11. Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България”. Вносител е Министерският съвет.
12. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка, от друга страна, относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между същите страни и Европейската инвестиционна банка за процедурите за плащания и възстановяване на средства по Гаранционното споразумение относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии. Вносител е Министерският съвет.
13. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвиден за днес, сряда, с начален час 12.00 ч.
И последната точка.
14. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 - 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в обичайния му ден и час петък, 11,00 ч.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 201 народни представители: за 175, против 7, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и то е на народните представители Драгомир Стойнев и господин Жельо Бойчев, които предлагат в седмичната ни програма да бъде включено Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца. Вносители са Драгомир Стойнев и група народни представители.
Кой ще представи предложението?
Господин Бойчев, желаете ли да защитите предложението си за включване в дневния ред? Драгомир Стойнев го няма.
Ако няма кой, го подлагам на гласуване. (Реплика от БСП ЛБ.)
Господин Гьоков, няма как Вие, трябва някой от вносителите – от тези, които са направили предложението за включване в дневния ред.
Идва господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание Законопроект, който обсъждахме и бе внесен още през миналата година в отделните комисии. За съжаление, не всички комисии са гледали Законопроекта. В него става въпрос за едно-единствено нещо – как да помогнем на децата с увреждания, така че обезщетението за тях да бъде равно на 70% от минималната работна заплата.
Някой ще каже, че това не е от първостепенно значение и не е толкова важно, но ние считаме, че по този начин показваме отношение към тази група хора, които са решили да отглеждат своите деца, не са ги изоставили, не са ги дали на конкретни институции, а сами се справят с този тежък проблем.
При предишни правителства, всъщност първото правителство на ГЕРБ замрази това плащане и не го изравни с минималната работна заплата.
Сега, когато се увеличава минималната работна заплата, считам това за нормална стъпка – обезщетението да стане равно на 70% от минималната работна заплата.
Правителството на Пламен Орешарски, разбира се, размрази тези плащания и те бяха свързани с минималната работна заплата.
Някой ще каже, че не е хубаво да се свързва с минималната работна заплата. Защо, уважаеми дами и господа? Това е една от основните препоръки на Световната банка. През 25-те години на прехода слушаме тази институция и виждаме, че идеите и предложенията, които дава, невинаги водят до просперитет и нямат позитивен ефект върху българската икономика и общество. Заради това считаме, че Законопроектът може да подпомогне семействата, оглеждащи деца с увреждания.
Уважаема госпожо Председател, неразбираемо за мен е защо до този момент, доколкото знам, има комисии, които още не са гледали Законопроекта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Едно изречение и приключвам.
Разбирам колко е тънък моментът, но нека не забравяме следното. Когато внасяхме Законопроекта в комисия, ни бе казано: „Нека да не го обвързваме с минималната работна заплата, нека да е в абсолютна стойност.”. Предложихме това със Закона за бюджета, но бе отхвърлено. Отхвърлено бе да бъде процент от минималната работна заплата. Тогава нека народните представители от управляващото мнозинство да кажат по какъв начин ще подпомогнат семействата, които имат деца с увреждания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев. Говорихте 40 секунди извън времето.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 179 народни представители: за 75, против 17, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Колега, заповядайте за прегласуване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля въпроса за изключително важен, но няма да го аргументирам допълнително.
Възможността да мине Законопроектът при тази конфигурация, която се получи при гласуването, е голяма. Затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 189 народни представители: за 87, против 22, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Няколко съобщения.
С писмо № 554-00-717 от 18 декември 2015 г. господин Атанас Атанасов – народен представител от Парламентарната група на Реформаторския блок, ме уведомява, че на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявява оставката си от поста председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от нашия Правилник в случаите, когато председател или заместник-председател на постоянна комисия е подал оставка от длъжността, освобождаването само се обявява в пленарната зала, без да се обсъжда и гласува.
С писмо № 652-22-1 от 11 януари 2016 г. съм уведомена, че народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи са приели решение на 24 декември 2015 г. за освобождаване от длъжност председател на Парламентарната група и изключване от Парламентарната група на Движението за права и свободи на народния представител Лютви Ахмед Местан. Молят на основание чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Правилника да бъде разпоредено вписването в специалния регистър на Народното събрание на извършените промени в състава на Парламентарната група на Движението за права и свободи и това обстоятелство да бъде съобщено на следващото пленарно заседание, което всъщност е настоящето. Приложен е протокол за проведеното заседание със съответно приетите решения за освобождаване на господин Местан. Решенията са, чета дословно:
„На основание решение на Централния съвет на Движението за права и свободи от 24 декември 2015 г.:
„1. Освобождава от длъжност председател на Парламентарната група и изключва от Парламентарната група на ДПС народния представител Лютви Ахмед Местан поради освобождаването му от длъжността председател на ДПС и изключването му от Политическа партия Движение за права и свободи.
2. Избира Председателски съвет със статут на съпредседатели на Парламентарната група на Движението за права и свободи в състав: Мустафа Сали Карадайъ, Рушен Мехмед Риза и Четин Хюсеин Казак.”
С писма пò следващи номера от 11 януари 2016 г. народните представители Хюсеин Хасан Хафъзов, Венцислав Йорданов Каймаканов, Лютви Ахмед Местан също е подал такава молба – заявление, както и господин Айдоан Муталиб Али, Шабанали Ахмед Дурмуш и проф. д-р на филологическите науки Мариана Василева Георгиева-Бенчева са подали заявление, че във връзка с несъгласието им към и относно решението за изключване от ДПС на председателя господин Лютви Местан и отстраняването му от всички заемани позиции, считано от 11 януари 2016 г., напускат Парламентарната група на Движението за права и свободи, съответно придобиват статут на народен представител, нечленуващ в парламентарна група.
Във връзка с постъпилото заявление на госпожа Мариана Георгиева от 11 януари за напускане на Парламентарната група на Движението за права и свободи, Ви информирам, че съгласно чл. 22, ал. 2 от Правилника заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани. На това основание обявявам освобождаването на госпожа Мариана Георгиева като заместник-председател на Комисията по образованието и науката. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува.
С писмо от 22 декември 2015 г. министър-председателят на Република България ме уведомява и предоставя на вниманието ми Решение № 1004 на Министерския съвет от 2015 г. за оттегляне на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, одобрен с Решение № 873 на Министерския съвет от 2015 г., внесен за разглеждане в Народното събрание.
Във връзка с извършен финансов одит от Сметната палата на годишния финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2014 г. в Народното събрание е получен окончателен Одитен доклад № 0400-105-815 и Одитно становище. С мое писмо материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по труда, социалната и демографската политика.
На 4 януари 2016 г. в изпълнение на решение на Народното събрание, прието във връзка с разисквания по питането на народния представител Михаил Миков и Корнелия Нинова, относно демографската перспектива пред страната, са постъпили:
1. Актуализирана Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г.
2. Отчет за 2014 г. за изпълнението на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г.
3. План за 2016 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г.
4. Доклад на Българската академия на науките „Цели, приоритети и политики за изпълнение на Стратегията за демографско развитие на Република България”.
Посочените материали са изпратени на народните представители на електронните им адреси и на Комисията по труда, социалната и демографската политика, на Комисията по здравеопазването, на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, на Комисията по образованието и науката и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Материалите са на разположение в Библиотеката и в Деловодството на Народното събрание.
На 4 януари 2016 г. в Народното събрание е постъпил Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 ноември – 25 декември 2015 г. и Протокол № 1 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
С мое писмо Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение в Библиотеката на вниманието на народните представители.
На 6 януари 2016 г. на Народното събрание са предоставени постъпилите от Икономическия и социален съвет разработени по собствени инициативи и приети: резолюции и интегрирана политика за младите хора в България и реализацията на младите хора на пазара на труда; и становища – мерки за преодоляване на енергийната бедност в България.
Материалите са предоставени на постоянните комисии, чиито ресор е визиран в тях, и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания както следва: общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за ноември 2015 г.; бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през декември 2015 г.; ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 30 декември 2015 г.; и информация за ноември 2015 г. по следните показатели:
- индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети.
- индекси на промишленото производство;
- индекси на строителната продукция.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Сметната палата в Народното събрание са внесени: Актуализирана годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2015 г., Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата за 2016 г.
Материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси и в Библиотеката на Народното събрание.
На 12 януари 2016 г. е постъпил Доклад с резултатите и анализите на данните от проведеното от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) изследване на законодателната дейност през първата година от мандата на Четиридесет и третото Народно събрание.
Материалът е предоставен по електронната поща на народните представители.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 16 декември 2015 г. до 12 януари 2016 г., както следва:
Законопроект за ратифициране на Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязла в сила на 1 юни 2011 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно механизма за отговорност на европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Ще го гледат още в Комисията по бюджет и финанси, в Комисията по правни въпроси и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Вносител – Настимир Ананиев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2015 г. до 20 декември същата година. Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Ще го гледат Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Ще го гледат Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правни въпроси, Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за ратифициране на Учредителното споразумение за създаване на Спешния доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник и на сертификата за принос на донорите по Приложение № 2 от Учредителното споразумение за създаване на Спешния доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и неговия вътрешен правилник. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика. Ще го гледат и Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще го гледат Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Вносител –Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Ще го гледа още Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Ще го гледа и Комисията по околната среда и водите, както и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
След тези предварителни организационни въпроси можем да преминем към очакваните декларации от името на парламентарните групи, характерни за всяко начало на нова сесия на Народното събрание. По предложение на Председателския съвет – декларациите от името на групи да се излъчват пряко по Националното радио и Националната телевизия.
Моля да гласуваме това предложение, колеги. Мисля, че няма обратно становище – затова не попитах за такова.
Гласували 201 народни представители: за 197, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
По числеността на парламентарните групи първо ще чуем декларацията от председателя на Парламентарната група на ГЕРБ господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): „Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Иска ми се да вярвам, че през парламентарната 2016 г. ще реализираме реформите, които заедно с нашите коалиционни партньори заложихме в Програмата за управление и по които има все още немалко работа.
Чуват се мнения, че стабилността сама по себе си не гарантирала растеж. Ние гледаме на стабилността в държавата като на основа за предвидими управленски действия, а предвидимостта е задължителна за страна, която иска да привлича инвестиции и да се развива. Тя е еднакво нужна и за обикновения човек, и за хората от бизнеса, защото благоприятства разгръщането на персонална и бизнес инициатива.
Често сме критикувани, че зад отговорността за стабилност на държавата маскираме липсата на значими реформи. Трябва ясно да заявя, че управлението ни нито подменя, нито оставя на заден план реформаторските си намерения по много простата причина, че те нямат алтернатива. Ето защо Парламентарната група на ГЕРБ възнамерява да продължи да подкрепя реформите на кабинета чрез законодателните си инициативи през предстоящия политически сезон.
Постепенно се научихме да ценим онзи стил и дух на парламентарна дейност, при който заедно можем да решаваме важни за обществото и държавата въпроси. При това се стремим да намираме съмишленици за предлаганото от нас законодателство не само в кръга на политическите ни партньори, но и сред представителите на опозицията. Търсим консенсус по същество, защото осъзнаваме, че именно политическият диалог, който постигнахме в този парламент, е ключът към реализирането на успешни политики през последната година. Знаем, че и най-разумното управленско решение, ако не получи необходимата широка подкрепа на народните представители, ще остане само едно добро намерение.
Чрез конструктивен диалог през изминалата година успяхме да променим Конституцията на Република България, което доскоро изглеждаше политически непостижима цел. Спомнете си как започна работата на Четиридесет и третото народно събрание при наличие на осем парламентарни групи и си спомнете колко трудно се конституира настоящото коалиционно правителство с министър-председател Бойко Борисов. Тогава мнозина не очакваха да се постигне дори обикновено мнозинство за съставяне на кабинет, камо ли конституционно мнозинство от над 180 гласа. Но ние успяхме, при това не става дума само за промяна на един текст от Конституцията, а за пакет от мерки, които са в основата на по-нататъшната реформа в съдебната власт.
В качеството си на председател на Парламентарната група на ГЕРБ искам да благодаря на всички колеги от Народното събрание за това, че надмогнахме егото си и заедно работим за нов образ на българския парламент.
В същото време не трябва да допускаме от трибуната на Народното събрание да се обсъждат вътрешнопартийни проблеми и да се коментират анализи на партийни централи и лидери, защото това не е наша работа.
Трябва да се фокусираме върху изработването на закони от обществено-национален интерес. Некоректни са опитите да се внуши, че настоящият парламент е неработоспособен и че са нужни нови парламентарни избори заради роенето на парламентарни групи и наличието на все повече независими депутати. ГЕРБ доказано се стреми към колективна и консенсусна работа в този състав на Народното събрание, което обезсилва подобни твърдения. В тях открито прозира политическо неудовлетворение и стремеж към изборен реванш.
Кабинетът на Бойко Борисов върна България към финансова стабилност. След прекомерния дефицит от края на 2014 г. (възгласи от БСП ЛБ: „Еее!”) през 2015 г. успяхме да покрием европейските финансови критерии. С помощта на мерките на кабинета, които ние подкрепихме в парламента, държавата успя да събере над 2 млрд. 853 млн. лв. повече спрямо 2014 г. Стабилизацията на публичните финанси доведе до спасяването на европейски финансови оперативни програми по редица стратегически инфраструктурни проекти. Така от лошия пример за Европа през 2014 г. в края на програмния период страната ни се превърна в един от отличниците по успешно използване на еврофондовете. Приехме националната пенсионно-осигурителна реформа, която за първи път от десетилетия променя в положителна посока перспективата за бъдещите пенсионери.
Стратегически със законодателните промени в областта на образованието и сигурността за първи път от години насам Националната здравноосигурителна каса завърши годината на практика без бюджетен дефицит. Във вътрешнополитически план България се върна сред уважаваните европейски държави, чийто глас се слуша. София бе посетена от редица европейски лидери, а официалните български делегации бяха желани за високите европейски и световни форуми. Международното признание за България е „стабилен и прогнозируем партньор”.
Сега бих искал да посоча някои от приоритетите на управлението в законодателната ни дейност през 2016 г.
В борбата с корупцията – ускорен дебат по спорните текстове в Антикорупционния закон и неговото приемане. Нулева толерантност срещу битовата престъпност и тежката организирана престъпност.
В сферата на икономиката акцентът се премества от справяне с кризата към изграждане на солидна база за заетост и растеж. Политиките на пазара на труда трябва да постигнат гъвкавост и сигурност. От особено внимание се нуждаят проблемите, като дългосрочна безработица и безработицата сред младите хора.
В сферата на енергетиката ще се работи в няколко основни насоки: за либерализация на енергийния пазар и старт на новата енергийна борса; за проучване и добив на газ в Черно море; ще се търси решение по проблема с дефицита в НЕК; ще продължи работата по Националната програма за енергийна ефективност, диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.
В сферата на финансите е нужно най-вече да се харчи по-ефективно. Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015 – 2017 г. на Министерството на финансите е предпоставка за постигане на дългосрочен икономически растеж. Ще се работи за подобряване на бизнес средата, за повишаване на заетостта, за ограничаване на безработицата и за намаляване на административната тежест.
От съществено значение за реализиране на управленските си намерения остава оптималното усвояване на средства от Европейския съюз, с които се финансират програми по сектори с пряк ефект върху растежа, заетостта, доходите, конкурентоспособността и публичната инфраструктура.
В сферата на правосъдието съдебната реформа е основен приоритет и остава такъв и през 2016 г.
В сферата на образованието ще продължи работата по изпълнение на Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността. Ще се ползват усилия за инвестиции в кадри, учители, както и за подобряване на връзките между университетите и бизнеса. С промените в Закона за висшето образование пък възнамеряваме да обвържем поне половината от субсидията за университетите с качеството на обучение в тях.
Решени сме да отстраним дефектите в изборното законодателство, които много ясно се видяха на отминалите местни избори. Наясно сме, че по този въпрос има голям обществен интерес, както и заявени масови очаквания за промяна на законодателната уредба.
Ако резюмираме казаното дотук, можем да твърдим, че има добра основа за надграждане на постигнатото през 2016 г. От ефективното ни политическо взаимодействие в парламента зависи да съумеем да трансформираме стабилността в траен политически, икономически и обществен растеж. Ако това не се случи, ще върнем България към нестабилните 2013 и 2014 г. Ето защо няма да ни бъде простено, ако се фокусираме в дребнотемие и собствено оцеляване, защото с наближаването на президентските избори е възможно превес да вземе откровеният политически егоизъм, а общественият приоритет да мине на заден план.
Българските граждани питат и трябва да знаят отговора на въпросите: ще отстъпим ли от личните си амбиции, за да работим за реализирането на обществените приоритети; ще подкрепим ли цялостното реализиране на съдебната реформа, или зад маската на сърдито дете ще търсим възмездие, като мобилизираме електората си за следващите избори; ще отстояваме ли с аргументи предложенията си за реформи в ключови сектори, или ще лъжем хората, че само избори до дупка ще решават проблемите им? Отговорите на тези въпроси трябва да бъдат дадени достатъчно ясно през тази парламентарна сесия.
Уважаеми колеги, призовавам Ви към далновидност, кооперативност и отговорност в работата Ви като народни представители през новата 2016 г. Нека работим последователно и за по-добър образ на Народното събрание. Бъдете здрави и дано усилията ни се увенчаят с успех!” Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – председателят й, господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, докато слушах изказването на господин Цветанов си представих село Радювене, Ловешка област. Днес погребват Вълчо Дишев и съпругата му Дона – двама българи издъхнали от глад, от студ, в мизерия преди пет-шест дни и дъщеря им не съобщава, за да може да получи пенсиите им и да върне вересиите в магазина.
Ние, уважаеми народни представители, тук, в Народното събрание, когато гласуваме, когато се изказваме, когато вземаме решение, трябва да си представяме винаги и другата, истинската България, живота извън жълтите павета, живота извън Брюкселската и политкоректната лексика, живота такъв, какъвто е за милионите български граждани през ХХІ век в европейска България.
В началото на всяка година хората са изпълнени с надежди и от политиците, които са изпратили в Народното събрание зависи доколко тези надежди се сбъдват и доколко политиката, която се провежда, се превръща в поредно разочарование за тези, които подкрепят едно или друго управление, една или друга власт, една или друга политика.
Днес ние живеем в една изключителна усложнена международна обстановка. Продължава политиката на санкции и контрасанкции между Русия и Европейския съюз, която правителството всъщност подкрепя, а цената на която се плаща от българските граждани: само в земеделието – 300 милиона загуби, за българското земеделие.
Ние от БСП лява България многократно и през изминалата година, и през тази ще бъдем против тази политика на българското правителство и тази политика, която нанася щети на българските граждани.
Продължават конфликтите около нас, които изправят Европа пред политическа, социална, културна криза под натиска на милиони емигранти – емигранти от Близкия изток и Северна Африка, често с неизяснена националност и статут, които заливат Стария континент.
Българското правителство все още няма ясна позиция къде е България в този процес и как участва във формирането на позиции, колко ще плащат българските граждани от тези 3 милиарда, които Евросъюзът договори с Турция, колко бежанци ще бъдат поети в България от тези 400 хиляди, които бяха договорени – сирийски бежанци, да бъдат разселени от Турция на територията на Европейския съюз.
Българските граждани имат нужда да знаят това и ние от БСП лява България ще бъдем изключително настойчиви в изясняването на този въпрос, ще бъдем много настойчиви България да има активна позиция сега, когато се обсъжда ревизията на Дъблин. И снощи в Европейския парламент се обсъжда този въпрос. Ще бъдем много настойчиви България да бъде равноправен член на Европейския съюз – член със своите интереси, да бъде в семейството на Шенген и член, който трябва да получи солидарна подкрепа за бежанския натиск върху България. България, Румъния, Хърватия не могат да бъдат втора буферна зона срещу бежанската вълна и тук правителството има своята голяма отговорност да отстоява интересите на България, а не кротко да чака какво ще кажат началниците.
Нас не ни интересува дали Дейвид обикаля южната граница. Нас ни интересува английското и другите европейски правителства да осъзнаят България като пълноправен и равноправен член на Европейския съюз, имащ нужда от европейската солидарност.
Уважаеми народни представители, в момента не се усеща ясна посока във външната политика и ние от БСП лява България постоянно ще предлагаме алтернативите, които правителството да предлага като решения от България – и на запад, и на изток.
Не по-малко обезпокоителна е вътрешнополитическата ситуация.
Специално в областта на престъпността сме свидетели на флагрантни, нагли убийства, свидетели сме на невъзможност за справяне с обикновена битова престъпност, която притиска и тормози хората в малките населени места. И тук отговорите отсъстват, и тук политическият пиар, кризисният пиар замества реалните действия, които очакват българските граждани от едно правителство, което най-много разбира от престъпността и може би защото най-много разбира от престъпността – най-много престъпността се засилва, когато то управлява.
Уважаеми народни представители, ние ще подкрепим инициативите, които са реални и дават възможности на Министерството на вътрешните работи, на службите на България да си вършат работата срещу престъпността, но не в рамките на политическия пиар, не в рамките на политическото овладяване и използване на системата за вътрешна сигурност за политически цели, за притискане на бизнеса, за извличане на политически дивиденти, за печелене на поредните избори с живковски резултати и за отчитане на някаква мъртва стабилност – стабилност, която все повече български граждани усещат като невидим резултат по джоба си, невидим резултат по перспективите децата им да учат, невидим резултат като достъп до здравеопазване, след така наречените „почиващи върху върховната философия на неолиберализма реформи” – здравна, образователна, пазара, частното, само че тези хорица, които си отиват всеки ден в българските села, в българските градове в мизерия нямат възможност да бъдат в лъскави частни клиники и в лъскави частни училища да учат техните деца, така че, уважаеми дами и господа, има алтернативи на либералната демокрация. Истинската алтернатива е тази, която изисква българската Конституция.
Тази година ще отбележим 25 години от създаването на Конституцията. Ние от БСП лява България категорично ще отстояваме трите основни принципа: България да бъде демократична, социална и правова държава, защото това не е даденост, а тя трябва да се отстоява всеки ден, когато свободата на словото в България на ХХІ век се нарушава, когато в обществените медии се свалят и забраняват предавания за това, че не се харесват и не са в тон, политкоректен тон с политиката на днешното дясно управление на България, когато се отхвърлят законопроекти, свързани с демографското развитие на България, когато данъчната система продължава да бъде система за малцината богати и облагодетелства все по-голямото натрупване и откъсване на тези 5% от милионите български граждани.
Ние от БСП лява България ще имаме своите приоритети: прогресивно облагане, ДДС, което диференцира и дава възможност разходите за отглеждане на деца да бъдат други, социални помощи за майките и за децата, социални решения, за да има България и не след 50 години, а към 2030 г., когато е адресирана така наречената „Стратегия на правителството”, която днес ни се предлага като алтернатива на онова, за което парламентът задължи правителството – ясни, краткосрочни мерки.
Правителството не изпълни това решение на парламента, затова ще бъдем още по-упорити през тази сесия и през тази година, защото ние имаме правото да кажем: „Бяхме последователни и не излъгахме нашите избиратели”. Ще бъдем последователни в отстояване на интересите на мнозинството от българските граждани. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – съпредседателят й, господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да честитя на всички и да пожелая една мирна, щастлива и успешна Нова година!
Уважаеми дами и господа, в първия ден на новия парламентарен сезон, парламентарната ни група заявява категорично, че ДПС е независима българска, системна, светска, демократична и евроатлантическа партия.
Оценявайки по адекватен начин политическите предизвикателства на нашето съвремие ДПС притежава необходимия потенциал и естественото право да се променя и подновява, но никой не може да я отмени и никой не може да изправя ДПС и нейните избиратели пред манипулативно поднесен, несъществуващ избор с едничката цел да получи нова лична политическа легитимация, със сигурност не и в ущърб на националните интереси на България.
С гордост искаме да припомним, че ДПС е първата пронатовска партия в България и най-ревностният привърженик на членството ни в Европейския съюз! И също избрала на база осъзнати ценности евролибералния път на развитие, партията ни последователно и неотклонно ще върви по него, особено след големите признания, които получихме като пълноправен член на европейското либерално семейство.
Парламентарната група на ДПС ще следва последователно решенията на своите колективни органи, когато зад ръководството на парламентарната група стои единно и мощно колективно тяло, това създава изключително силна мотивация за генериране на адекватна и одобрявана от избирателите политика, за самочувствие и дори иновативност при преследване на целите.
Припомняме, че на основата на тези принципи и със съществения принос на ДПС и на нейния лидер, в зората на прехода се появи, а после се разви уникалният етнически модел в България, оценен подобаващо високо и в страната и от международната демократична общност. В името на националните интереси, оценявани като първи приоритет на партията ни и на посочения модел, ДПС приема отговорни решения включително и такива, оценявани като болезнен процес на раздяла с всичко различаващо се от основополагащи идеи и ценности за нас.
Създадена като реакция срещу потъпкани права и отнети свободи ДПС е особено чувствителна и се безпокои от засилващата се тенденция за криза на толерантността. Призоваваме всички политически сили за мъдро и отговорно поведение в ускорения ритъм на нашето съвремие и пред новите глобални предизвикателства, особено по отношение на бежанската криза и регионалните конфликти.
В този план остро и категорично осъждаме всички форми на тероризъм в различни точки на света през последните месеци, включително и вчерашния терористичен акт в Истанбул, оценявайки ги като недопустимо посегателство срещу демокрацията, съвременната цивилизация и хуманността.
Считаме за необосновано прекрачване на коректния политически праг една политическа партия да прави еднозначна оценка на конкретни геополитически събития. Ако има такъв акт той трябва да е продукт на парламентарни консултации с участието и на изпълнителната власт, със стремеж към консенсусно решение и със задължителна цел – националният интерес, сигурността и стабилността на държавата да са неуязвими.
Ние сме радетели на добросъседски, взаимноизгодни отношения с всички държави, с които граничи България. Ние подкрепяме стремежа за членство в Европейския съюз на онези от тях, които още не са го постигнали, но в същото време държим на двустранно зачитане на суверенитета и правилата на демокрацията и на дипломацията.
Според нас досегашната работа на правителството е неефективна, имайки предвид сериозните заявки за гарантиране на стабилност и генериране на реформи. Стигна се вече до този етап, в който тези реформи не са просто необходимост, а са от жизнена важност за българската държава и общество.
Категоричен е фактът, че във всяка сфера има необосновано отлагане на прилагането на каквито и да е реформи. Убедени сме, че непропорционално голямото присъствие на Реформаторския блок в изпълнителната власт и особено вече натрапчивите им приказки за реформи, но без реални такива, от една страна създава измамно впечатление за полагани големи националноотговорни усилия, но от друга – компрометира волята, енергията, труда и ефективността на най-голямата управляваща политическа сила.
Оставаме на твърдата си позиция, че участието във властта на крайно националистически партии, проповядващи неприкрита ксенофобия, етноцентризъм и най-общо казано – отказ от проява на елементарна толерантност към различия от всякакъв характер в българското общество, уязвява евроатлантическия път на развитие на страната, подкопава базови демократични ценности и затова, както и досега, тази причина ще е една от основните да ситуира Движението за права и свободи като опозиционна сила в Четиридесет и третото Народно събрание.
Призоваваме всички политически сили към: първо, истинско национално отговорно поведение, избягвайки деструктивизма и преднамерената конфронтация; непоколебимо и последователно следване на европейския път на развитие, отстоявайки евроинтеграционните перспективи и демократичните ценности; обединени усилия за стимулиране на икономическия растеж и развитие, осигуряващи стабилността в държавата чрез ускорени реформи и законодателни промени.
Според нас усилията през настоящата парламентарна сесия за реформи и законодателни промени трябва да са насочени в следните посоки: първо, съдебната реформа – чрез приемане на промени в Закона за съдебната власт и процесуалните закони, които да доразвият постигнатия значителен напредък с неотдавнашните изменения в Конституцията, но с ясни гаранции срещу овладяването на съдебната власт от политически или икономически кръгове; промяна на Изборния кодекс с цел корекция и преодоляване на доказани недъзи през последните избори; законодателство, свързано с икономическото развитие на страната, гарантиращо постигането на устойчив растеж чрез подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат, а не само чрез усвояване на европейските фондове; законови промени, създаващи необходимите нормативни условия за действително подобряване на състоянието на българското здравеопазване, образование и социална сигурност, а не самоцелни упражнения в реформаторстване.
Парламентарната група на ДПС заявява отново отговорната си държавническа политика през аспекта на политическите предизвикателства и приоритетите на днешна България.
Бидейки опозиционна партия декларираме, че всяко проекторешение и предложение би срещнало и нашата подкрепа, ако е оценено в полза на националния интерес и по-доброто европейско бъдеще на страната ни. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Реформаторския блок ще чуем декларация от съпредседателя на групата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! През 2016 г. ние от Реформаторския блок настояваме за ускоряване на реформите и за по-амбициозни резултати в ключовите публични сектори като съдебна система, системата от антикорупционни мерки, здравеопазването, образованието, енергетиката, изборното законодателство, пенсионната система и реформата в администрацията.
В предишната година беше положена законодателна основа на реформаторските процеси. Макар и с доста въпросителни бяха осъществени конституционни промени, бяха гласувани Стратегията за съдебната реформа и антикорупцията, приеха се законодателни промени в областта на здравеопазването, образованието, енергетиката, икономиката, отбраната и сигурността.
Беше възстановено европейското финансиране за проекти, които носят очевидни ползи и за гражданите, и за бизнеса, и за държавата. Не на последно място, България си върна доверието на европейските партньори – инвестициите нарастват, беше реализиран сериозен икономически растеж, а в сложната геополитическа ситуация се утвърдихме като държава с установени евроатлантически ценности.
Сега предстои година, която бих нарекъл година на ускорението и растежа. България има нужда от сигурност – сигурност за живота и имуществото на хората, сигурност за бизнеса, сигурност през дълбоки реформи, гарантиращи ефективността на функциониране на всички жизненоважни сектори в страната. В този смисъл ние от Реформаторския блок осъждаме атентатите в Истанбул с множество жертви и заявяваме, че войната с тероризма трябва да бъде основен приоритет както на националните правителства, така и на нашите партньори от НАТО и Европейския съюз.
Реформаторският блок има амбицията за по-решителни реформи и категорични мерки за повече действия в защита на националния ни интерес и по отношение на бежанската вълна, и на полето на Шенген, и опазването на външните граници на Съюза, и по посока гарантиране на енергийната независимост на страната, както и в отношенията ни с партньорите в Съюза, в НАТО и в региона. Именно затова предлагаме на колегите от ГЕРБ анекс към коалиционното споразумение, който да гарантира приоритетите, темпото, съдържанието и периодична оценка на постигнатото в реформите. Подписването на такъв документ е рутинна практика в страните с коалиционно управление. Това означава и българските граждани, и медиите, и партньорите във всеки един момент да проверят степента на изпълнение на тези приоритети и на реализираните реформи. За нас постигането на единство в управляващото мнозинство е от ключово значение за успеха. Динамичните или плаващи мнозинства могат да се окажат плаващи пясъци за управлението.
Макар и недостатъчни, промените в Конституцията отвориха вратата за промени в съдебната система – разделянето на ВСС, увеличаване ролята на Инспектората, отпадане на тайното гласуване, увеличаване на органите, които могат да сезират Конституционния съд. Сега предстои да се приеме Законът за съдебната власт, с който да се въведе явното гласуване във Висшия съдебен съвет, да се приемат изменения в процесуалните закони и да се инициира нова наказателна политика на Република България, за да се въведе електронно правосъдие и да се приеме нов Закон за детското правосъдие. Реформаторският блок счита, че трябва да се инициира широк публичен дебат за следващи конституционни промени, включително и по въпроси за конституционните гаранции за независимостта на съда.
Бих искал да обърна внимание, че очакваният доклад от Европейската комисия по отношение на правосъдие и вътрешен ред в България най-вероятно ще бъде доста критичен. В този смисъл очакваме бързи и категорични действия на новия министър на правосъдието за гарантиране на бързо и ефективно правораздаване.
Много важна цел за Реформаторския блок е създаване на система от антикорупционни мерки – законодателство и действия, с подкрепата на които да се привлекат максимален брой политически сили. Борбата с корупцията не е политика на една или друга партия, на едни или други политици, а общонационален проблем, който руши доверието на хората в държавата и институциите, следователно засяга всички в тази зала.
Аз не мисля, че има член или симпатизант на която и да е партия от тук представените, който да не приветства и подкрепя радикални мерки за борбата с корупцията, така че в тази посока ние разчитаме, че Народното събрание ще постигне забележителен пробив, и затова призовавам партиите да демонстрират политическа воля за подкрепа на Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Подчертавам, че Националният съвет по антикорупционни политики поиска да бъдат създадени секторни планове по министерства. Тази година ще следим как те се изпълняват.
Ние ще инициираме и публични дебати по изменения в изборното законодателство – електронното гласуване, машинното преброяване, изчистване на изборните списъци от „мъртви души”, активна регистрация, професионална изборна администрация, ефективност на съставите на изборните комисии.
Реформаторският блок счита за ключово да се ускори спешно административната и пенсионната реформи. Четиридесет процента от всички пенсии у нас в момента са инвалидни и спешно трябва да се затвори този канал за източване на държавното обществено осигуряване. Необходимо е прекатегоризиране на служителите в МВР, така че полицаите на терен да останат в първа категория и да имат по-добра защита. Държим през 2016 г. министерствата, които не извършиха административната реформа, да я приложат, и към това ще бъдем особено взискателни.
В областта на образованието настояваме да бъдат утвърдени всички държавни образователни стандарти и да се осигурят учебници за първи и пети клас, за да може през месец септември да бъде приложен без всякакви сътресения новият Закон за предучилищното и училищното образование. Сериозна цел е и обвързването на висшите училища с качеството на образованието, както и приемане на промени в Закона за професионалното образование и обучение, насочени към модернизация на професионалното образование и обучение.
Един от секторите, където обществото очаква сериозно ускорение, е здравеопазването, където през втората година на управлението ние целим въвеждане на Електронния здравен паспорт и Здравната карта, както и създаване на механизъм за обвързване на финансирането с оценка на качеството на медицинските дейности и удовлетвореността на пациентите, и това е ключовият и важен резултат.
За нас икономическият растеж през втората година на това управление ще се постигне само след целенасочени реформаторски действия в сектора икономика, данъчна политика и бизнес среда, приемане на Закон за публично-частното партньорство – имам предвид нов закон, Закон за индустриалните зони и технологичните паркове, практическо реализиране на реформата, приета в законите за акцизите и данъчните складове – това са важни мерки.
За нас е необходимо да стартира и финансово обезпечаване още през 2016 г. на целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, пограничните, планинските и полупланинските и слабо развити райони.
През 2016 г. трябва да се запази данъчната система – да не се допуска въвеждането на нови данъци, нито увеличаване на данъчно осигурителната тежест.
Важни за нас са и проблемите в енергетиката. Предлагаме изготвяне на План за оптимизиране на разходите в държавните енергийни дружества с не по-малко от 15%, със срок на прилагане до 12 месеца. Също така изготвяне на предварителна оценка за въздействието на либерализацията в сектора върху цените на електроенергията и компенсаторни мерки за защитаване на гражданите и бизнеса.
От самото начало на управлението ние настояваме за довеждане докрай на разследването за източването на КТБ. Управлението през тази година трябва да осигури пълна публичност на информацията от международното разследване за КТБ, в това число за лицата, заемащи или свързани с лица, заемащи публични длъжности по смисъла на Закона за публичността на имуществото на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, както и ефективни действия за намаляване до минимум на щетите за държавата от фалита на Банката.
По отношение на сигурността и отбраната на Република България трябва да се приемат промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закон за резерва на въоръжените сили, изпълнение на инвестиционните проекти за превъоръжаване във видовете въоръжени сили.
Едни от най-важните политики на България според нас са целенасочените и последователните усилия на всички представители на държавата за приемане на България в Шенгенското пространство и активно участие в обсъжданията за промени на шенгенското законодателство.
Уважаеми колеги, това са основните приоритети през новия сезон, за които ще настояваме да се изпълняват и отчитат публично. Бих искал повече колеги да се убедят, че ускоряването на реформите нямат друга алтернатива. Реформаторският блок влиза единен в тази си убеденост и народните представители ще работят усърдно за постигане на горните цели. Разчитам на добър диалог в парламента и между институциите в процеса на постигането на баланса между сигурност и свобода. Българските граждани очакват от нас високо ниво на консенсус и политическа консолидация в отстояване на националните интереси, които са над всичко.
Ползотворен и успешен политически сезон! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Зеленогорски.
От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт има думата нейният председател господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Измина малко повече от година от дейността на Четиридесет и третото народно събрание и в началото на новата парламентарна сесия – първа за 2016 г., имаме политическото задължение да отчетем извършеното до момента и да определим своите политически приоритети през призмата на поетите предизборни ангажименти.
Въпреки вещите прогнози на мастити политически анализатори, че съставеният от осем партии и коалиции парламент ще оцелее само няколко месеца, България имаше една година на относителна стабилност и развитие. Това се дължи на приложения нестандартен, бих казал нехарактерен модел на политическо управление, който почиваше не върху еднопартийно или коалиционно парламентарно мнозинство, а върху предварително съгласувана програма за управление, подкрепяна от четири политически сили с различни програмни платформи, а по отделни въпроси – дори диаметрално противоположни.
Изглеждащото невъзможно в началото на мандата стана възможно благодарение на отстояваната от Патриотичния фронт предварително съгласувана програма за управление. Въпреки че тя беше съставена след тежки и продължителни преговори, стана ясно, че не е важно кои личности заемат конкретни управленски позиции, а дали има съгласие и спазване на предварително съгласуваните цели.
Патриотичният фронт не пожела да заеме властови позиции, за да докаже, че политиката не е само власт и постове. Тя е преди всичко дълг и служба на националните интереси. Този нов модел осигури година на стабилност за нашата родина, година, през която всички съседни държави преживяха и преживяват тежки правителствени сътресения, обществени вълнения, предсрочни избори, фалити и нестабилност като цяло.
През същия период, въпреки тежкото наследство, България успя да излезе, макар и не по най-добрия начин от кризата с КТБ и към настоящия момент е налице безспорна банкова стабилност. Без изтегляне на допълнителни кредити, а само с предоговаряне на старите, финансовото положение е стабилизирано и в бюджета постъпиха над 2 млрд. лв. приходи повече от очакваното и планираното. Възстановени бяха постъпленията по редица спрени европейски програми, което нареди България в челните места по оползотворяването на европейските средства.
Ще спра дотук.
Дори само изброените факти до момента дават основание за положителна оценка на досегашната работа на Народното събрание и на правителството.
Ще спестя изброяването на други показатели в резултат на стабилното управление, които са оспорвани – основателно или неоснователно от опозицията, но е очевидно, че диалогът и търсенето на остри решения в името на националните интереси, както и преодоляването на партийния егоцентризъм, дават своите безспорни резултати.
Когато в първия ден на работата на Народното събрание поставихме като приоритет на Патриотичния фронт спешното завършване на защитните съоръжения по границата с Турция, бяхме определени от някои като ксенофоби и националпопулисти. Изминалата година обаче доказа нашата правота и днес сме свидетели как мнозинството от европейските държави затяга контрола и изграждат огради по своите граници. Благодарение на оградата и твърдата си политика сега България се радва на най-малък мигрантски поток в сравнение с останалите европейски държави, в това число и нечленуващите в Европейския съюз наши съседи.
Сериозен успех на Патриотичния фронт беше предложеният и приет мораториум върху износа на необработена дървесина, което даде възможност за промяна на законодателството в посока на ограничаване на незаконната сеч и износ на дървесина.
Важна беше и намесата на Патриотичния фронт в разкриването на злоупотребите в енергетиката, за които предстои изнасянето на доклад от Временната парламентарна комисия, както и приетите изменения в законите за енергетиката и възобновяемите източници. Това доведе до ограничаване на загубите и частично оздравяване на Националната електрическа компания, както и до недопускане на повишаване цената на електрическата енергия за бита.
Решителната позиция на Патриотичния фронт доведе до началото на процедурата по събарянето на незаконните постройки в община Гърмен, която стана нарицателна с междуетническите си сблъсъци.
Също така благодарение на нашата решителна намеса бе прието решението в Народното събрание за признаване на арменския геноцид, а нашата позиция допринесе за спасяването на проекта за промяна на Конституцията в последния момент, преди събирането на подписи за внасянето му на първо четене в пленарната зала. Показателен беше фактът, че и в двата случая българският парламент се обедини с впечатляващо мнозинство около тези каузи.
Поради несъгласие с останалите политически сили бяха отложени промените в Избирателния кодекс – една от нашите основни задачи в програмата на Патриотичния фронт, но все пак по настояване на Патриотичния фронт бяха приети промени в Наказателния кодекс, увеличаващи санкциите за купуване на гласове и фалшифициране на изборни документи.
Един от най-важните резултати от работата на Патриотичния фронт в Четиридесет и третото народно събрание беше ограничаването на политическото влияние на Движението за права и свободи и отстраняването на корумпираните партийно назначени негови кадри – така нареченото „изстъргване” на ДПС от властта. Тази последователна политика, както знаете, вече дава своите резултати и това е само началото.
За съжаление сегашното мнозинство забави решаването на редица тежки проблеми на българското общество. При приемането на законопроекти нерядко бяха прокарвани чисто лобистки интереси, подкрепяни от мнозинството. Такива бяха случаите с разрешаването на изкупуване на скъп ток от животинска биомаса в Закона за енергетиката, реверансът към крупните производители на алкохол с налагането на акциз на малките казани, нееднаквият акциз за евтините и скъпи цигари, въвеждането на свързаните с НАП измервателни уреди за селскостопански производители и ведомствени бензиностанции. Както разбирате, започвам да изброявам недостатъците на досегашното управление.
Все още не е придвижен внесеният от Патриотичния фронт Законопроект за прекратяване на дългосрочните договори с американските ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”. Беше отхвърлен Законопроектът за прекратяване на рекета на топлофикациите спрямо абонати и неабонати в нарушение на европейските директиви. Не бяха приети предложенията за промени в чл. 417 в ГПК за ограничаване на произвола от страна на частните съдебни изпълнители.
Един от минусите на досегашното управление е тежкото състояние на българската икономика. Формално постигнатият и широко рекламиран ръст не е достатъчен, нито показва трайна тенденция за самостоятелно, независимо от европейските фондове развитие. Липсва необходимото разбиране, че стабилна икономика и създаване на нови трайни работни места може да има не в резултат на европейски фондове и илюзорни чужди инвеститори, а само когато бъдат облекчени тежките административни ограничения върху дейността на дребния и среден бизнес. Така инициативният българин е винаги в ръцете на корумпираните чиновници.
Масова практика е правилници и наредби на министерствата и агенциите да се изготвят под указанията на монополи и картели и да обезсмислят законите, приети в Народното събрание. Не е пресилено да се каже, че в България институциите не правят почти нищо за осигуряване на нормална конкурентна среда за бизнеса, а това води до укриване на данъци и сива икономика. Не спира да се засилва законовият и данъчен натиск върху така наречения „бял бизнес“ за сметка на нерегистрирания и неплащащ данъци сенчест бизнес. Управляващите се опитват да компенсират липсата на контрол от съответните събирателни агенции с нови и нови данъци и такси. В същото време издаването на касов бон започна да се превръща във все по-рядко явление, за съжаление.
Събитията от края на 2015 г., свързани със семейните скандали в ДПС, показаха сериозните слабости в системата на националната сигурност и защитата на националните интереси. Не чухме официална позиция на Външното министерство и на българската държава по повод пряката намеса на посланика на Турция и други турски дипломати, които взеха страна във вътрешнопартийно противоборство на представена в българския парламент политическа сила. Подслоняването в посолството и осигуряването на охрана на български политически лидер от чужда държава, обикалянето на чужди дипломати на вътрешнополитически прояви в ролята на бодигардове на същия лидер в България не може да бъде оставено без последствие от страна на българското Външно министерство. Патриотичният фронт настоява за връчването на нота и искане за отзоваване на турския посланик. Очакваме също така официална позиция на българските служби във връзка с намирането на оборудван със суперсъвременна техника за подслушване джип „Ауди кю 7“ с турски регистрационен номер TR 16 EICH 92 в подземния гараж на СПА хотел „Драгалевци“, чийто собственик е братът на заместник-министъра на отбраната Орхан Исмаилов. В джипа са намерени четири карти на служители на турското разузнаване MIT.
Неразбираемо е бездействието също така на българската държава по-повод пряката намеса на турската Дирекция по вероизповеданията („Дианет”) в дейността на главното и на районните мюфтийства. В същите от години наред работят и живеят турски граждани, ръководещи дейността на българските мюсюлмански институции.
И все пак изтеклият едногодишен период показа, че едно двупартийно коалиционно управление (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), подкрепяно от още две политически сили, което изпълнява общата Програма за стабилно управление, може да решава успешно жизненоважните проблеми на държавата в условията на остро противопоставяне, но и на търсене и намиране на съгласие в рамките на четирипартийно мнозинство.
За предстоящия политически сезон Патриотичният фронт приема за жизненоважни следните приоритети:
Първо: промени в Избирателния кодекс, свързани с въвеждането на задължително гласуване и активна регистрация, изборен туризъм, агитацията на чужди езици.
Второ: мерки за подкрепа на дребния и средния бизнес чрез облекчаване на административните процедури.
Трето: спешно приемане на Закона за прекратяване на дългосрочните договори с ТЕЦ „Марица изток 1” и „Марица изток 3”, прекратяване на договорите с неизправните ВЕИ-та и топлофикации.
Четвърто: преустройство на МВР в посока решаване проблемите на битовата престъпност.
Пето: завършване на изграждането на защитното съоръжение по границата ни с Турция до самия й край – устието на река Резовска.
Шесто: продължаване на съдебната реформа, спешно приемане на законите, свързани със съдебната власт; продължаване на реформите в здравеопазването, ограничаване на злоупотребите, свързани със Здравната каса и фармацевтиката; спешни мерки срещу демографската криза и така нататък.
В заключение сериозните проблеми в Европа и в държавите, с които граничим, определят като единствено правилно и отговорно поведение обединението на нацията в името на защитата на националните интереси.
Да живее България! (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарната група на Българския демократичен център декларацията ще представи на вниманието ни господин Светлин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, скъпи сънародници! Изминалата 2015 г. беше изключително тежка както в международно, така и във вътрешнополитическо отношение. Безспорно събитието на годината беше потокът на бежанци и нелегални емигранти през територията на почти цяла Европа. Последните няколко дни отново ни доказаха сериозността на този проблем – визирам, разбира се, събитията в Кьолн и вчерашното в Истанбул.
Цялата европейска общност е изправена не просто пред криза, свързана с един логистичен проблем, а пред криза на ценностите, пред цивилизационно препятствие, с което нито една държава самостоятелно не може да се справи. Всяка една страна трябва ясно да осъзнае и поеме своята отговорност.
Годината беше белязана от множество кървави атентати, които сложиха акцент върху сигурността не само на нашата държава. „Шарли Ебдо”, зала „Батаклан”, двата атентата в сърцето на Европа – Париж, поставиха множество въпроси пред Европейския съюз, които важат с пълна сила и за България.
Още нещо много важно: възползва ли се държавата достатъчно ефективно от членството си в Европейския съюз във връзка с решаването на бежанския проблем? Този въпрос е резонен, тъй като южната ни съседка Турция договори от същия този Европейски съюз три милиарда евро, без да е асоцииран член. Отговорът е – не! България не се възползва ефективно от възможността за финансова помощ. Защо? Може би защото нямаме реални политики, насочени към България и към нуждите на българското население, а не към Турция или Русия, или Америка, или някоя друга европейска, или световна държава. Оставям сами да си отговорите на този въпрос.
Имаме още много работа по съдебната реформа, за да постигне тя целите, изисквани от обществото. Вярвам, че никой от нас не иска да чува повече израза „ние ги хващаме, те ги пускат”.
Ще използвам този акцент като отправна точка за следващото събитие, важно за 2015 г., а именно полицейските протести. Те показаха за пореден път нецелесъобразността на разпределение на средствата в Министерството на вътрешните работи. Българският полицай е лишен от униформи, не му достига служебно гориво, няма осигурена безопасност на работното място, докато десетки милиони левове от бюджета на ведомството потъват незнайно къде. Въпреки увеличението на бюджета на МВР със 130 милиона през 2015 г., за пореден път се видя, че парите не отиват по предназначение и доказаха неоспоримата икономическа закономерност – че повече пари в даден сектор, без реформи и добър мениджмънт не водят до по добра услуга или продукт.
Събитията от последните дни – убийства на бизнесмени, обири на банки, демонстрират една абсолютно дебалансирана система на вътрешен ред и сигурност. Затова не са виновни редовите полицаи, а ръководството на МВР, което няма ясна визия за реформа в сектора.
Друг пример за проблемите в МВР бяха местните избори през 2015 г. Отминалите местни избори бяха най-манипулираните и най-нечестно проведени избори през последните 25 години в България. Излишно е да се влиза в конкретика относно брой сбъркани и откровено фалшифицирани протоколи, брой купени гласове, брой невалидни бюлетини, брой негласували и така нататък.
По-интересният въпрос е защо стана възможно всичко това? Още по-важно – обратим ли е този път, или връщане от настоящата ситуация няма?! На тези местни избори отсъстваше законът – основният елемент на държавността, отсъстваше държавата, а аз искрено се надявам никога повече да не ставаме свидетели на подобен фарс.
Въпреки множеството манипулации и опити за фалшифициране на резултати на местния вот, коалиция Народен съюз, колегите ни от Български демократичен център се представиха изключително добре за най-младите български политически формации.
Стига за миналата година. Вярвам, че всички сме извадили поуките за себе си и ще използваме наученото за постигане на много по-добри резултати в изброените сектори, защото хората изискват това от нас.
Съвсем накратко ще обърна внимание на приоритетите на групата на БДЦ – Народен съюз през новия политически сезон в Народното събрание. Законодателните инициативи, които ще предложим, смятаме за изключително важни и основополагащи – някои от тях за продължаването на съдебната реформа, други, идващи от гласа на гражданското общество.
На първо място, промяна в Закона за Гражданскопроцесуалния кодекс, с която да отпадне разглеждането на така наречената „допустимост пред ВКС”, която на практика лишава българските граждани от възможността делата им да се разглеждат на касационна инстанция.
Второ, промяна в Закона, който регламентира функционирането на Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол. С нея целим държавата да прибере своите вземания и също така да гарантира обезщетяване на българските граждани, придобили компенсаторни инструменти.
Трето, промяна в Избирателния кодекс, която да даде възможност всички представени партии в Народното събрание да бъдат надеждно представени и в Централната избирателна комисия. Предвиждаме общи промени в Кодекса, които да регламентират кандидатите за президент и вицепрезидент и да бъдат обявени шест месеца преди датата на избора.
Четвърто, предложение за изменение на Закона за администрацията, с което ще се създаде правна възможност за сключване на срочни трудови договори с лица, които да бъдат назначени на длъжности „сътрудници по управление на европейски програми и проекти”. Подобна мярка ще осигури максимално гъвкав подход за осигуряване на необходимия административен капацитет в управляващите органи и бенефициенти. С това ще се гарантират ресурсите, за да се осигури ефективно изпълнение на проектите и програмите.
Призовавам всички Вас, колеги, от останалите парламентарни групи за чуваемост и подкрепа на нашите предложения. От наша страна може да очаквате конструктивност и да разчитате на гласовете ни за градивни предложения, които са в интерес на българските граждани и решават най-наболелите проблеми на обществото.
Пожелавам на всички ни сериозна работа, воля и кураж за истински промени! Нека работим така, че през 2016 г. да повишим значително доверието на народа към институциите и Народното събрание! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
От името на парламентарната група на Партия „Атака” – председателят на групата, господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Опразни се залата, не виждам интерес към важните приоритети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приканвам народните представители да влязат в пленарната зала.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря Ви.
Дами и господа, започваме поредния безсмислен политически сезон в един парламент, в който нищо не се решава, тъй като той отдавна служи за трансмисия тук да се ратифицират поредните нелепости от Брюксел или да се прокара някой друг лобистки закон.
Нали не очаквате аз да говоря за ускорена реформа, тъй като реформа в концлагер не се прави? Реформа се прави от свободни хора в свободна държава.
Не очаквате също така да говоря за приоритети и за просперитет на нашата мила родина, защото не може да има просперитет в държава, която няма суверенитет, държава, която няма правов ред, държава, която няма собствена армия и няма работеща икономика. В такава държава да говорим за просперитет е нелепо.
Затова ще прескоча тези клишета, с които тук много колеги се изредиха. Не искам да заблуждавам българските граждани, които ни гледат и слушат, те знаят много добре, че от следващата година не могат да очакват нищо по-добро в сравнение с миналата.
Затова на Вас, всички тук народни представители, ще Ви пожелая през 2016 г., на първо място, да сте на свобода, на второ място, да не станете жертва на показно убийство, защото това започна да се случва много често у нас. Това като пожелание е достатъчно, останалото Вие го имате и се надявам в добро здраве да приключите и тази година.
Няма да се спирам също на всички тези събития, които възмущават българите, само че те нямат трибуната, която ние имаме, за съжаление. Няма да се спирам на факта, че преди една година – година и месец-два, в България беше извършен преврат – пуч. Един преврат, който свали законното правителство тогава, разтури законно избрания парламент, за да се състави една одиозна коалиция, която днес управлява как?
На първо място, вкарвайки страната в огромен дълг – невиждан и нечуван дотогава, 21 млрд. лв., с лихвите – 30 ги сложете. Тези пари ще ги плащат поколенията след нас. Това естествено е признак на добро управление, нали, на стабилност?
Управление, което ни направи фронтова линия – нещо, което не беше преди това, при това, предишното, лошото правителство. Не бяхме станали фронтова линия. Да, имахме американски бази все още също така, но не бяхме станали линия на фронт, опънат от Балтика до Босфора. Сега сме. Сега тук, през управлението на одиозната коалиция, която днес е на власт, в България през месец, през два пристига тежка американска техника, а когато идва тежка чужда техника, значи нещо се подготвя. Говорих през тези месеци много пъти от тази трибуна. Тук нямаше слух, имаше иронии, имаше отношение, което мога да нарека най-меко безотговорно.
Безотговорно беше поведението на управляващите по отношение на геополитическите реалности. Имаме заплаха от изострен конфликт между Турция и Русия. Как реагира правителството? Никак! Е, реагира една от партиите в парламента, сменяйки своя лидер, но това не е достатъчно, тъй като имаме груба намеса на чужда държава в нашите вътрешни работи, имам предвид Република Турция. По този повод сме внесли в Деловодството декларация. Дано да доживеем, да дочакаме момента, когато тя ще влезе в пленарната зала, за да може да се гласува. В тази декларация ние осъждаме намесата на други държави, в случая Турция, в нашите вътрешни работи. Смятам, че правителството трябваше да го направи отдавна. Смятам, че Външно министерство трябваше отдавна да връчи нота на турския посланик и да поиска правителството в Анкара да го отзове като персона нон грата. И това досега не беше направено. Но сега започва сезонът, може пък да се случи. Ще видим!?
Тъй като не искам да се спирам на реакциите на обществени организации, на граждани, на най-различни политически и неполитически формации по темата за нарастващата престъпност, не за друго, защото ние сме се спирали на тази тема; не за друго, защото ние преди всички поискахме оставката на министърката на вътрешните работи, която беше избрана тук от Вас, одиозното мнозинство с овации и с констатацията, че тя е жена. Още тогава ние бяхме на мнение, че тя не може да се справи с тази работа, че не е за тази работа и това става все по-ясно. Затова няма да се повтарям и да казвам, че тази оставка на госпожа Бъчварова е вече закъсняла. Тя не е актуална, тя е закъсняла. Но дори и оставката на Бъчварова няма да поправи нещата, защото нещата в една колониална територия, каквато е България – поробена, без собствена икономика, могат да се поправят с ходове, които да са в посока о-сво-бож-да-ва-не от колониалното робство.
Какъв може да бъде един такъв ход? Длъжен съм да го предложа на поредното правителство, както съм го правил през последните десет-единадесет години. Какво ще направи правителството – ще видим.
Но хода, който в момента може наистина да придвижи страната напред и да донесе работни места, вдигане на стандарта на живот, да раздвижи умрялата икономика на България, е възстановяването на Проекта „Южен поток”.
Това, което направи служебното правителство на Близнашки, по-точно неговият министър Щонов, трябва да бъде коригирано, защото, дами и господа, единственият ход, който едно от българските правителства направиха по отношение на „Южен поток”, беше писмото на министър Щонов, с което той заявява на руската страна, че България прекратява този проект. Прескачам медийните изявления на този или онзи премиер или министър. Те нямат юридическа стойност, те нямат стойност на междудържавен договор.
Затова сега се обръщам към днешното правителство и му предлагам от опозиционна гледна точка, но от държавническа и градивна, да възстанови Проекта „Южен поток”. Няма по-удобен момент от днешния.
Турция е в тежка криза, тъй като изпълни поръчката от Вашингтон да свали руския боен самолет. Това няма да мине без последствия. Кризата между двете държави ще се увеличава – между Русия и Турция. Ние ще бъдем много глупави, ако не използваме този момент и чрез писмена заявка, пак повтарям и го подчертавам, не чрез интервюта в тази или онази медия, чрез писмена заявка, официално от българското правителство, се обърнем към руското правителство и заявим, че искаме да се възстановят работите по „Южен поток”. Да се продължат трите подписани договора от министър-председателя Борисов в кабинета Борисов 1 с шефа на „Газпром”, с министър-председателя на Русия и така нататък и тази работа да продължи.
Следващата стъпка, която трябва да направи българското правителство, е да свика на наша територия – в София, държавните ръководители на страните, които са заинтересовани от този проект. На първо място, Италия, Австрия, Сърбия – поне осем държави в Европа са заинтересовани от „Южен поток”. Това е една трета от страните – членки на Евросъюза. Една трета от Евросъюза иска „Южен поток”. Това трябва да се заяви ясно от София и по един културен, но настойчив начин да се каже на Брюксел, че ние този Проект ще го направим, защото докато Брюксел се чуди какво да прави животът минава и си отминава и България потъва все по-надолу, както и другите държави ще ни подкрепят в това отношение. Това, ако направи българското правителство, дето се вика, ще е изпълнило своята историческа задача. Дали ще го направи или не, тук няма да влизам в хипотези, но съм длъжен да предложа този ход.
Искам да обясня и да дам още един аргумент в подкрепа на моето предложение и той е свързан с една друга, много остра тема, която тук също леко се прескача от ораторите – потокът от мигранти, който става вече заплаха номер едно за Европа. Виждате какво става в Германия, виждате какви движения се зараждат вече в Европа срещу това нахлуване на мигранти. Европейският съюз на практика показа своята безпомощност. България трябва да започне да строи стена с Турция. Не телена ограда, която всеки може да пререже с клещи, а стена – такава, каквато демокрацията Израел построи в своята държава срещу палестинците. Демократичната държава Израел, нали всички я уважаваме? Тя построи такава стена – дълга десетки километри, висока три метра и половина, и по този начин прегради възможността да бъдат преминавани определени територии. Това трябва да се направи от България.
Следващото, което трябва да се направи от България е, тя да потърси защита за геостратегическия проект „Южен поток”. Всъщност ние получаваме тази защита автоматично, дами и господа, защото опасността от мигранти, опасността от тероризъм, за която се говори в момента, но не се върши нищо, ще бъде до голяма степен минимизирана, ако се построи „Южен поток”. Защо? Защото зад него, на първо място, ще застане най-мощната във военно отношение държава в света – Руската федерация. Тя ще защитава този проект (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото той е до голяма степен неин. От там нататък ние ще бъдем защитени срещу това, което е опасността на 2016 и следващите години – разбиването, превземането на Европа от варварите. Затова, ако сте разумни, приемете моя съвет, да не стане така, че след няколко години да кажете: „Абе, Сидеров пак беше прав, ама не го послушахме.” Само че тогава не знам дали ще съществува България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от Парламентарната група на „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на АБВ – председателят на групата господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще си позволя да посоча кои са според Парламентарната група на АБВ постигнатите основни, ключови позитиви в законодателната дейност на парламента през изтеклата 2015 г. Ние считаме, че те са два и в своята хронологична последователност това са: приетите законодателни промени в пенсионната система и съответно приетите конституционни промени.
Промените в пенсионната система са едно от двете значими постижения в работата на парламента през изминалата година, защото те са пряко свързани и се отнасят за досегашния начин на живот на повече от 2 млн. български пенсионери, както и на всички други български граждани, на които им предстои да започнат или вече са започнали своята трудова дейност.
Пенсионната система е пряко свързана с управлението на най-важния производителен фактор – човешкият труд, което определя мястото и като един от най-съществените елементи на успешно функционирането на която и да е икономика. Дори само казаното дотук за пенсионната система обосновава нейната изключителна висока степен на значимост и съответно сложността и отговорността на приетите законодателни промени в нея.
Далеч съм от мисълта, че сме постигнали съвършенство във всяко едно от направените законодателни изменения. Важното обаче е, че конструкцията на новата пенсионната система като цяло законодателно е решена – нещо, което години наред бе отлагано от различни правителства именно поради високата й степен на обществена значимост и произтичащите от нея сложност, тежест и отговорност пред нацията да се направят промени по същество.
Уважаеми колеги, всичко това ми дава основание да определя направените законодателни промени в пенсионната система като първата по същество реално извършена реформа на една съществено обществена икономическа система в страната през мандата на Четиридесет и третото народно събрание.
Другият основен позитив в законодателната дейност на парламента, който Парламентарната група на АБВ определя като основен, са приетите конституционни промени, които дават необходимите правни основи за извършването на последващи сериозни промени в съдебната система. Нещо повече – в зависимост от степента на значимост на тези промени, бих ги определил и като перспектива за извършване на реална реформа в тази система.
Бих добавил, че един съществен елемент в конституционните промени е елиминирането чрез тях на една определено сериозна възможност за оказване на политически натиск върху съдебната система, за което Парламентарната група на АБВ има определено своя принос. Казвам „възможност” за реална реформа и тази условност в изказа ми произтича от някои основни изводи, които могат да се направят от характера и начина на приемане както на конституционните промени, така и на законодателните промени в пенсионната система. Най-важният от тези изводи е, че в основата на всяко едно успешно и добро законодателно решение стои конструктивният диалог и това ясно пролича при приемането на измененията в пенсионната област.
Призивът за диалог между представените парламентарно политически сили, от Парламентарната група на АБВ сме го отправили от тази трибуна още от началото на миналата година. В този смисъл не казвам нищо ново и вероятно дължа извинение, че го поставям пак, но е явно, че някои парламентарно представени политически сили или по-скоро техни ръководители, пряко ангажирани с реформата в съдебната система, упорито се придържат към друг стил на парламентарни взаимоотношения – стил на парламентарна надменност в общуването, на законодателно високомерие и на безапелационно отрицание на всяко друго виждане, стил на абсолютно неприемлива политическа конфронтация и раздаване на крайни оценки и квалификации към тези, които не възприемат техните виждания. Всичко това на фона и по повод най-често на очевидно неприемливи законодателни предложения, внесени от тях. Това е неплодотворен стил на работа, уважаеми колеги! Стил на перманентна конфликтност и произтичащата от нея неефективност. Аз съм убеден, че полезността на действия на нашата законодателна работа би била в пъти по-висока, ако този непродуктивен стил бъде заменен със стила на отстояване на мнение и позиции, но не на базата на конфронтация по всичко и с всеки, а стил на отстояване на своето мнение на базата на разумния и конструктивен диалог.
Трябва ли да припомням на някои политически ръководители, че политиката на всеки отделен етап е въпрос на постигнатите възможни решения, а не на тези, които ние желаем?
Какви основни задачи си поставя АБВ през новата година?
Главен приоритет за нас продължава да бъде преодоляването на демографската криза, като съвсем съзнателно се въздържам да кажа демографска катастрофа. В тази връзка вече се налага да направя едно пояснение, защото все още от парламентарната трибуна продължава да се отъждествява работата по преодоляване на демографската криза с работата само на едно министерство – като се има предвид Социалното министерство. Това отъждествяване е толкова опростенческо и невярно, че за мен е учудващо как иначе опитни и умни представители на определена политическа сила продължават да спекулират с тази теза и то в името на много некоректното постигане на дивиденти от очерняне на политическия опонент.
От тази висока трибуна ми е неудобно да припомням на тези ръководители елементарни истини като тази, че демографската политика е политика на национално равнище – тя е макрополитика и като такава е съвкупност от всички секторни политики, но не като прост резултат, а като синергичен ефект.
Дейността на Социалното министерство, макар и безспорно важна, реализира само една от тези секторни политики. Нещо повече, социалната политика е функция на икономическата политика, като възможните параметри на социалните дейности се предопределят от постигнатите икономически резултати. Поставяйки по този начин, като основен свой приоритет преодоляването на демографската криза, ще посочим виждания на АБВ по някои главни въпроси от ключовите секторни политики, които са в основата на успеха. Преди всичко това са въпросите, свързани с икономическата политика и осигуряването на икономически растеж.
Постигнатите през изминалата година висок процент на усвояване на европейските средства по оперативните програми в икономиката, както и предварителните данни за реализираните темпове на растеж, са определено обнадеждаващи, ако ги сравним с тези на 2014 г. Ако ги сравним, обаче, със средните показатели за развитие на европейските икономики, те са съвсем недостатъчни. Според тези показатели българската икономика е на равнище 40% от средната стойност на показателите за Европейския съюз и само, за да се прекрати механичният износ на работна сила от страната, е необходимо да достигнем поне 65-70% от стойността на тези показатели. Това означава демографската криза да не се превърне в необратим процес на демографска катастрофа и от своя страна изисква осигуряването на поне двойно по-високи темпове на икономически растеж.
Категорично може да посочим, че със сегашната структура на българската икономика и при сегашния обем на публични и частни инвестиции, това не може да се реализира, независимо от много високия процент на усвояване на европейските средства.
В тази връзка Парламентарната група на АБВ ще разработи цялостна схема за структуриране, функциониране и финансиране на залегналия както в споразумението за подкрепа на АБВ с политическа партия ГЕРБ, така и в правителствената програма, инвестиционен фонд за разкриване на нови производства, защото ние се придържаме към принципа, че най-добрата социална политика, сърцевината на най-добрата социална политика, това е разкриването на нови работни места.
В този контекст вероятно ще се наложи и преоценка на спирането... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Секунда само, извинявам се, за продължение.
…Преоценка на спирането на някои от крупните инвестиционни проекти в областта на промените в здравното законодателство. Най-сериозната слабост ние виждаме в това, че към системата Здравеопазване, при извършването на законодателните промени, се подхожда несистемно, работи се разпокъсано, на парче, смесват се първостепенни въпроси с такива от оперативен характер, внасят се крайни и непрофесионално издържани предложения, и най-важното, води се целенасочена политика за силно редуциране на социалните параметри на здравната система – нещо, с което ние няма как да се съгласим.
Изтече ми времето, колеги.
Маркирам само, че в областта на средното образование според нас постигнахме определено добри резултати със Закона за предучилищното и училищното образование, предстои обсъждане на промените във висшето образование. Започналият диалог ни дава основания да разчитаме, че и там могат да бъдат постигнати добри резултати.
Ползотворна работа и здраве през новата парламентарна и календарна година! Благодаря, госпожо Председател. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Колеги, преминаваме към законодателната част от работата ни в днешния пленарен ден.
Моля камерите и микрофоните за прякото предаване да бъдат изключени.

Следва продължение на:
ПЪРВО ГЛАСУВА НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС – продължение.
Припомням, че в пленарното заседание на 3 декември 2015 г. са представени докладите на Комисията по правни въпроси и Комисията по икономическата политика и туризъм по този Законопроект, след което самият Законопроект е представен от името на вносителите от господин Борис Ячев. Предстоят разисквания по този Законопроект.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Цачева, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да представям отново мотивите, тъй като в края на годината господин Борис Ячев ги представи и за да се пести време ми се ще само да представя на Вашето внимание становищата на Министерството на правосъдието по Законопроекта. Няма да чета цялото Становище на Министерството на правосъдието, но ми се ще да Ви запозная с двата най-важни абзаца.
„Законопроектът следва да бъде подкрепен. В тази връзка считаме, че предлаганото от вносителите на Законопроекта изменение на чл. 58 от Административнопроцесуалния кодекс за замяна на мълчаливия отказ с мълчаливо съгласие ще бъде ефикасно средство за защита на гражданите срещу администрацията при неиздаване на административен акт в предвиден от закона срок.”
И накрая Министерството завършва със следното:
„Считаме, че въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие при предоставяне на услуги или режими ще допринесе за намаляване на административната тежест и ще дисциплинира администрацията да се произнася в срок, което ще позволява стопанската активност да не спира поради мълчанието на администрацията.”
Има становище, колеги, и от Асоциацията на индустриалния капитал. Бизнесът казва следното: „Категорично подкрепяме представения Законопроект като необходим и полезен за българския бизнес и гражданите, като следваме изцяло мотивите на вносителите.
Предлаганото изменение напълно кореспондира с многогодишното ни настояване да се разшири прилагането на мълчаливото съгласие като стимул за по-ефикасна работа на администрацията и за нейното дисциплиниране.”
И още само няколко абзаца.
„Подобна принципна промяна ще облекчи предприятията и гражданите в отношенията им с администрацията и ще подобри регулаторната среда, а с това и условията за по-интензивно развитие.
Целите, заложени във визирания Проект на закон, са били предмет и на наши предложения през последните години. В този смисъл сме изключително удовлетворени от факта, че аргументите ни се споделят и внасят за обсъждане и приемане от Народното събрание.”
И накрая: „Като цяло Законопроектът е насочен към подобряване на бизнессредата и с това към повишаване на ефективността на българската икономика.”
Колеги, ще си позволя да кажа още няколко думи.
Като кмет, управлявал голям град осем години, този прословут чл. 58 наистина създава огромни пречки пред гражданите и пред бизнеса. Когато бях кмет, даже внесох такова предложение в тогавашния парламент във всички парламентарни групи, за да променим този член. Тогава, за съжаление, не се предприе необходимата инициатива от нито една парламентарна група, но ние от Патриотичния фронт смятаме, че чрез промяна на този член много сериозно бихме стимулирали както администрацията да работи по-добре и по-ефективно, така контролът върху нея да бъде по-голям и най-вече гражданите, и съответно бизнесът, да бъдат по-доволни, защото много по-бързо ще бъдат администрирани и, разбира се, няма да бъдат подлагани на съответните изнудвания, както много често се получава в административните среди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение в дебата?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз лично ще подкрепя този Законопроект. Харесва ми подходът, който колегите от Патриотичния фронт са възприели към решаването на този доста болезнен проблем за бизнеса, особено пък за малкия и среден бизнес, който често се сблъсква с така наречения „мълчалив отказ” от администрацията и следват дълги съдебни процедури, в които трябва да се бори да инвестира средства, да губи време и така нататък.
Това, което конкретно тук ми харесва, е подходът, който са възприели – не да се счита, че непроизнасянето в срока е равносилно на съгласие и заявената дейност, или дейности, могат да бъдат започнати да се извършват, а се счита за съгласие да бъде издаден актът. Тоест въпросният орган все пак трябва да издаде акт, на база на който вече заявителят, примерно, ако става дума, да кажем, за търговия с оръжие и се изисква лицензия, не може да започне да извършва тази дейност – да търгува с оръжие, без да е получил съответната лицензия, но непроизнасянето в срок от административния орган за тази лицензия означава задължение за него, той да я издаде. Или, иначе казано, по този начин се елиминира една от основните опасности, които противниците на мълчаливото съгласие изтъкват, и това е опасността заради бездействие на администрацията лицензионният режим, и то важни лицензионни режими един вид да бъдат прескочени.
В случая не се предлага такова нещо. Пак казвам, предлага се да се счита, че е налице съгласие за издаване на въпросния акт. Или, иначе казано, административният орган ще трябва наистина въз основа на това да предприеме съответни действия и на база на тях вече заявителят или ще получи, или няма да получи съответната лицензия.
Струва ми се, че това е по-различно от обичайното, което сме свикнали да чуваме през годините, като подход към даване на така нареченото „мълчаливо съгласие”.
Аз ще го подкрепя, колегите ми от Реформаторския блок също казват, че в голямата си част ще го подкрепят. Мисля, че заслужава наистина да се помисли и да се подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Уважаеми господин Славов, много Ви благодаря, че парламентарната Ви група ще ни подкрепи.
Просто искам само да кажа, че като всяка човешка направия и тази не е съвършена. Затова призовавам колегите – нека на първо четене да го подкрепим като законопроект, а вече при второ четене някои от нещата ще ги изчистим и прецизираме, разбира се, в сътрудничество и с бизнес организации, с правни организации, и най-вече в сътрудничество с експертите, които разбираме от администриране, ще изчистим така, както се казва, дребните кукички в проблема.
Нека обаче заради мръсната вода, както казва един класик, да не изхвърляме бебето!
Затова Ви моля да подкрепите този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, много накратко искам да Ви информирам. Преди няколко месеца, когато в Комисията по икономическа политика разглеждахме този Закон, имахме много интересни дебати. Искам да Ви предупредя, че Законът е изключително опасен. Ние го подкрепихме, между другото, с много, много условия.
На пръв поглед е много приятен, позитивен, помага на българския бизнес. Темата за мълчаливото съгласие е много интересна тема. Тя е стара тема отпреди 10 – 12 години. Предполагам, че този Закон на първо четене ще мине в залата, но ще помоля водещата комисия много внимателно да прецизира, защото това може да доведе до невероятна ескалация на корупционни практики. С мълчаливото съгласие създаваме среда за увеличаване на тези практики по тази хранителна верига. Просто я подхранваме.
Молбата ми е за второ четене действително да не се бърза, да се поиска един по-дълъг срок и много внимателно да се обсъдят нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, колега Славов! Аз също искам да Ви благодаря за подкрепата на този Законопроект. Ние си даваме ясна сметка и ясна представа за плюсовете и за минусите на този Законопроект, но все пак при един точен анализ фактите са, че плюсовете са много, много над негативните неща, за които намеква и колегата Кънев. Сигурно има основание. Ние също сме ги прецизирали, но все пак да не забравяме, че Комисията по икономическа политика е взела решение и за създаване на работна група по този Законопроект. Важното обаче е, което Вие пропуснахте да кажете, за което взимам тази реплика, че по всеобщото мнение и на държавни институции, и на бизнеса, и на неправителствени организации този Законопроект прави, така да се каже, една малка реформа по отношение на местните администрации в общините, така и на държавната администрация – нещо, което е важно и за развитието на държавата, и за развитието на взаимоотношенията администрация – бизнес, а от там нататък прецизирането, което може да бъде извършено и в Правилника, е вече въпрос на самата изпълнителна власт.
Естествено, ние също ще положим усилията Законът да бъде максимално добре. Беше добре това нещо да го кажете във Вашето изказване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Основно ще отговоря на колегата Кънев. Не се изненадвам, че бивам репликиран отляво, но по-скоро се изненадвам от това, че колегата Кънев, който доста години се е занимавал с бизнес, казва тези неща, защото съм убеден, че през годините се е сблъсквал с бездействие на администрацията и сигурно неведнъж е търсил начини, включително и чрез съда, да си защити правата именно срещу такова бездействие и безхаберие. Смисълът на този Законопроект е точно такъв – подобни актове да не бъдат насърчавани, а напротив, да се създаде стимул да не се случват, а да бъде задължена администрацията да си върши работата и да е наясно, че като не си я е свършила, това ще има големи последици. Тоест, вече топката няма да е в човека заявител, който трябва да се бори с тази администрация, а самата администрация, на основание ако се приеме този Законопроект, вече ще трябва да си оправя евентуалното собствено безхаберие. Така че, струва ми се, наистина си заслужава да бъде подкрепен Законопроектът.
Не споделям казаното, че бил опасен и така нататък, защото, още веднъж повтарям, Законопроектът не казва, че мълчаливото съгласие означава, че заявените действия могат незабавно да бъдат извършени, а само казва, че съответната администрация се счита, че е издала въпросния акт, който, разбира се, може да бъде оспорен и да се развие процедура нататък.
Интересното друго нещо, както стана дума, е че има вероятно и неща за поправяне. Лично аз не споделям това, което се спомена по-нататък в Законопроекта, че обжалването не бива да спира изпълнението. Лично аз бих оставил тук общия ред, който е по АПК, тоест, евентуалното оспорване на един такъв акт, издаден по този ред или прието, че е издаден по този ред, ми се струва, че може да бъде спиран чрез обжалване, за да може да бъде изяснено наистина дали няма проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Защо се въздържах в Правната комисия против гласуване на предложения внесен Законопроект! Мълчаливият отказ не означава, че няма възможност страната да защити своите интереси. Той може да бъде обжалван. Това е масова практика. С така общо разписания текст какви опасности ни грозят или биха могли да настъпят – това, за което се говори тук, но никой не каза конкретни примери! Тук ще направя една отметка: сдружението на общините принципно е против този Законопроект не заради принципа, но така разписан. Аз също съм за принципа, но той трябва да бъде... Няма как между първо и второ четене да бъде прецизирано и то в този Закон. В отделни закони – да.
И веднага питам: по искане за деактуване на общинска сграда – имот, може да не е сграда, а имот – не се произнася администрацията, по така внесеното и твърдяно от колеги се счита, че с мълчаливото съгласие трябва да е налице административният акт.
Не искам да говоря за случаите, когато административният акт е завършващият акт, а преди това предхождат съгласувания с разни други институции, откъдето няма отговор, няма становище или то е закъсняло. Изтича срокът, приемаме, че има мълчаливо съгласие и след него идват съответните становища, които не предполагат даването на съгласие за този акт.
Нека да не свеждаме всичко само до издаване на строително разрешение или някаква бизнес инвестиция, уважаеми колеги. Това е общ закон, той би трябвало да важи за абсолютно всички случаи. Аз съм съгласен за принципа, но той би могъл да започне да се вкарва в отделните закони, които регламентират различните обществени отношения. Тук не искам да кажа, че при един такъв мълчалив отказ ние приемаме, че има наличие съгласие, мълчаливо съгласие всъщност – само заинтересованата страна или този, който е подал искането, само той ще бъде известен, че е налице мълчаливо съгласие. А останалите заинтересовани страни?
Затова не съм против принципа, но не да бъде общ принцип, валиден за абсолютно всички хипотези, когато има необходимост администрацията да се произнесе.
Преди малко беше казано – да, имаме хипотезата, мълчаливо съгласие, но това не значи, че страната веднага ще започне своите действия, ще трябва да се изчака да си даде акта. А като не се даде актът? На практика пак отиваме в хипотезата на мълчалив отказ и трябва да се обжалва нежеланието на страната да издаде акта въз основа на това, че сме приели, че има мълчаливо съгласие за издаване на акта. Говорим, когато е позитивен актът за страната, разбира се, за заинтересованата страна.
Не съм против принципа, но не в този общ закон. Да, може да се внесе този принцип в отделни хипотези в отделни закони, а не общо.
И пак ще приключа – отказ от произнасяне по спор за собственост с общината. Защото общината в единия вариант не желае – като има отказ, ще си защити интересите в съда, в другия случай е, че просто така са преценили – нека да забавим преписката, не можем да се произнесем в срока и изведнъж ще излезе, че общинският имот е деактуван и е станал частен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не мислех да вземам думата, но изказването на господин Лазаров ме предизвика.
Истината е, че един призрак броди – не из Европа, а из България и това е призракът на административната безотговорност. Той души бизнеса, тормози гражданите – 25 години вече не знам колко на брой правителства, безчет на брой политици заявяват гръмко, че се борят с него, а той расте, крепне и продължава да спъва развитието на страната ни.
Никой не може да накара мързеливите чиновници да работят. Това се получава. Може да си сериозен предприемач, можеш да имаш прекрасни идеи, пазарна ниша, готов си да инвестираш и да разкриваш работни места, опреш ли до едно разрешително, примерно, можеш да чакаш една, две – пет години и ти отговарят: „липса на административен капацитет“. Администрацията отговорност няма. Чиновниците не носят някаква отговорност. Междувременно някой друг заема нишата, някой друг прави инвестицията, някъде другаде се случват работните места. Всичко това ние го наблюдаваме просто от десетилетия.
Същото е и с гражданите. Да, можеш да имаш законно право, искаш да бъде официализирано чрез административен орган, но той не го прави. Обжалваш мълчаливия му отказ, получаваш решение, че той е длъжен да излезе и той пак не го прави. От това не произтича нищо. По някакъв начин тази порочна верига трябва да бъде прекъсната.
Аз участвах в някои от срещите с бизнеса и със синдикатите във връзка с предложения от нас Законопроект – още преди да го внесем го консултирахме, хората казаха, че има нужда от административна революция. Не можем постоянно да се оправдаваме с това, че нямаме капацитет, опасно е и така нататък. Да, добре, опасно е. Ако някой от тези чиновници си позволи такова действие – да кажем корупционно, което облагодетелства някоя от страните, ще си отиде тогава. Не е ли опасно бездействието? То е много по-опасно, защото е мултиплицирано в десетки и стотици администрации.
Затова моят аргумент е, че трябва да заложим на скачане във водата и да се научим бързо да плуваме, поне администрацията да се научи. Иначе продължаваме да си говорим за стабилност, която е на ниско ниво и вегетиране. А на нас ни трябва развитие. Това е истината!
Прави ми впечатление, че нито един от народните представители в парламентарните комисии, които са обсъждали Законопроекта, не е гласувал „против“, защото „против“ няма, има „въздържали се“. Защото знаят, че принципът е правилен и трябва да се наложи.
Моите колеги многократно предложиха – нека да дадем по-голям срок между първо и второ четене, ако трябва да направим работни групи, да прецизираме текстовете, но във всеки случай да започнем тази административна революция, защото пак можем да отлагаме, пак можем да кажем, че ще регламентираме в отделни закони и общо взето никой да не забележи нищо от административната реформа, която обещаваме да се случи.
Моят апел е – подкрепете на първо четене. Живот и здраве, има достатъчно време да бъдат прецизирани текстовете. Важното е да свършим нещо полезно и да оправдаем престоя си тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – моя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин Веселинов, скачането във водата е най-лесното действие, а излизането и изплуването от водата е по-сложното и моето лично мнение е, че с този Законопроект няма да го постигнем.
Колеги, добрите намерения, за които тук не вярвам да има народен представител, който да е против да се стигне до облекчаване на административните процедури, да се преборим с бюрократичните процедури, с Вашия законопроект по мое лично мнение не се постига. А обратното – онова, което Вие ни предлагате извън изрично предвидените срокове в различни административни закони – да удължим със седем дена тези срокове, без да имаме никаква гаранция, че това ще се случи.
Чета Ви коректно текстовете, които предлагате.
Заглавие: „Мълчаливо съгласие“, ал. 1: „Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт“. Дотук добре.
Вижте какво предлагате в ал. 2: „В 7-дневен срок от изтичане на горния, административният орган е длъжен да издаде поискания му акт“. Ако не го издаде, какво става, господин Веселинов?
Какво правим, ако административният орган не издаде административния акт в този допълнителен 7-дневен срок, който Вие подавате? Какво правим? Ние не постигаме целта, която Вие си поставяте и по която аз напълно Ви подкрепям, защото това е необходимо да се направи.
Но този Законопроект не решава целта, зад която можем да се обединим всички в тази зала. Обратното, удължава се със 7 дена този срок и отново сме в хипотезата на липса на акт, защото не можеш само от това, че се счита, че има акт, да се замени съдържанието на един акт. Преди мен тук беше казано за деактуването. Там има толкова реквизити. Няма как по силата на текста ние да кажем – не е издаден, обаче го има, защото така сме го предвидили в Закона. Обяснете ми ако може в дупликата си как считате да преодолеете този конфликт, който сте внесли със Законопроекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Втора реплика – народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Веселинов, аз казах – да, аз съм „за” принципа. Но, вижте, как е записано в този общ закон? Ами, ако касае вредни по въздействието си дейности, които биха увредили? Или ако се касае за дейности, които са регламентирани по много строг ред – говорим и за работа с опасни отпадъци, говорим за работа в областта на храните и много, много други дейности? И ние да приемем мълчаливия отказ, изтекъл е срокът и се приема, че има налице мълчаливо съгласие. А когато говорим за спор в собственост? Когато една страна е общината или държавата – аз преди малко Ви дадох примера?
Нямам нищо против, дайте да го направим в отделните закони, когато се касае за някакъв лицензионен режим – да ми дадат разрешение да направя търговски обект, ако отговарям на условията, или да извършвам някаква дейност, или таксиметрови превози и така нататък – да, дайте в тези закони да го направим, аз съм съгласен с Вас. Но така общо!? То би важало за абсолютно всички правоотношения, които са в стопанския живот, а не само в стопанския – за отношения между граждани, отношения между собственици. Говорим, че единият е подал молба за строителна разрешение – да, но някой друг оспорва или би оспорил акта, но той не знае. Разбирате ли? За това става въпрос, съгласен съм.
Що се отнася до това, че трябва по някакъв начин да се въведе ред, дайте да направим нещо простичко – ако административният орган не се произнесе в съответния срок, така както ако гражданинът или фирмата не си изпълни задълженията в съответния срок има имуществена санкция или персонална глоба, дайте да въведем това – ако в едномесечен срок не се произнася, да се наложи имуществена санкция на съответната община, на съответния отдел. Тогава хората ще подават сигнали, тогава можем да говорим, че наистина ще има някакво гражданско общество, което ще упражнява по този начин контрола върху дейността на администрацията. И когато дойде краят на годината и дойде време за заплати или в средата на годината ще се окаже, че в тази община има наложени имуществени санкции за 10 хил. лв., така както аз, Вие и всички ние си плащаме глобата или имуществената санкция, че сме пропуснали срока да си подадем заявления, че сме си прехвърли колата или апартамента и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Дайте това да въведем в този общ закон. Нека да има имуществена санкция за администрацията – ако не си е свършила в срок работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Цачева, всъщност Вашата реплика за това какво би се случило, ако ал. 2 не бъде изпълнена, означава да приемем, че администрацията има правото да не изпълнява закона. Тогава съм съгласен с мнението на господин Лазаров да въведем санкция за този, който не е изпълнил издаването в 7-дневния срок. Нещо повече, тази ал. 2 регламентира наистина съответният административен акт да има всички атрибути, да бъде обявен по надлежния ред, тоест избягва всички тези неща, за които господин Лазаров твърди, че съществуват като заплаха.
Аз пак казвам, това може би не е перфектната формулировка. Във всеки случай това е много ясен знак към обществото, което очаква подобен вид законодателство. Ние можем да го усъвършенстваме между първо и второ четене, така че да бъде достатъчно защитен интересът на държавата, на общините и същевременно да бъде ясно почувствана от гражданите и от бизнеса грижата на държавата и на законодателя към тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект № 554-01-43, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 5 март 2015 г.
Съгласно Доклада водещата Комисия по правни въпроси предлага на пленарната зала да не се подкрепя Законопроектът.
Гласували 129 народни представители: за 28, против 2, въздържали се 99.
Законопроектът не е подкрепен на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а то е предложение по чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направено от Парламентарната група на БСП лява България, по-конкретно от нейния заместник председател Корнелия Нинова:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Заповядайте за процедура.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока между първо и второ четене за подаване на предложения по Закона за железопътния транспорт с три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли обратно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Иван Вълков за удължаване на срока с три седмици, като той става максимален, а именно четири седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 113, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
С доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае нейният председател д-р Хасан Адемов.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-165, внесен от Драгомир Стойнев и група народни представители на 14 октомври 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 ноември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Драгомир Стойнев и група народни представители .
На заседанието присъстваха експерти от Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народният представител Георги Гьоков.
Със Законопроекта се предлага да се обвърже размерът на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст с размера на минималната работна заплата. Така според вносителите ще се прекрати практиката за субективното му определяне всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Законопроектът има за цел да уреди трайно размера на обезщетението в нашето законодателство, като се съобразява с реалното икономическо състояние на страната.
В мотивите към Законопроекта е припомнено, че за 2015 г., както и за периода 2009-2013 г., обезщетението е непроменено и изостава от размера на минималната работна заплата с 40 лв. Според вносителите с тази сума може да се покрие месечната такса за детска кухня или едноседмичния разход за храна на едно дете до двегодишна възраст.
Ако Законопроектът бъде одобрен, ще се внесе сигурност и предвидимост по отношение размера на обезщетението. Ще се даде възможност на майките и семействата да планират своите разходи и да получат допълнителна подкрепа за отглеждането на децата си.
По отношение на финансовата обосновка, вносителите са ползвали данни от Националния статистически институт, според които броят на осигурените лица, които получават обезщетение за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст, е около 39 хиляди. Средствата, необходими за обезпечаване на Законопроекта ще струват на бюджета на държавното обществено осигуряване около 19 млн. лв. годишно.
В Комисията бяха получени становищата по Законопроекта от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и Асоциацията на индустриалния капитал в България, които са отрицателни.
В дискусията взеха участие народните представители Корнелия Нинова и Хасан Адемов.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 4 гласа „за”, без гласове „против” и 8 гласа „въздържал се” , Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-165, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Няма представени доклади от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Часът е 11,30 ч.
Със становището на вносителите ще бъдем запознати на друго следващо пленарно заседание.
Обявявам 30 минути почивка.
От 12,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да заемем местата си.
Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
В блиц контрола участват министър-председателят господин Бойко Борисов и четиримата заместник министър-председатели.
Припомням, че всяка парламентарна група има възможност да зададе по два въпроса в поредност според числеността на парламентарните групи.
Молбата ми е в тази поредност първо да бъдат задавани въпроси към министър-председателя, ако има такива, тъй като има ангажимент след 13,00 ч.
Първа е групата на ГЕРБ. Въпрос към премиера? Няма. (Оживление.)
От групата на БСП лява България?
От името на БСП лява България въпрос към премиера ще зададе господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Министър-председател, в последния месец в Европа вървят сериозни обсъждания относно мерките за справяне с проблема с бежанците. Бе прието едно решение за сключване на договор между Европейския съюз и Турция и предоставяне на 3 млрд. евро за една година, а също към него за преразпределяне в рамките на четири години на 400 хил. сирийски бежанци специално от Турция и тяхното разселване в Европейския съюз. В същото време вървят сериозни дискусии по темата за промяна на Регламента от Дъблин за връщане в първата страна, в която са влезли бежанците.
Досега няма артикулирана позиция на правителството в България каква е нашата позиция относно справедливото разпределяне на бежанците. Има риск, ако не се реализира Регламента от Дъблин с оглед процесите, които се случват в момента в Германия, която до едно време канеше тези бежанци, да се приложи стриктно Дъблинският регламент. И тогава натискът върху България не само откъм Турция, а и обратно в изпълнение на Дъблинския регламент, да се усили.
И моят въпрос е: каква е позицията на нашето правителство по отношение на промяна на Дъблинския регламент, за да може по-справедливо Европейският съюз да разпредели тежестта с бежанците. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Използвам случая да Ви поздравя за новата година и като първо заседание – да има успех парламентът.
Дъблин не работи. Позицията ни винаги е била категорична, че не само квоти трябва да се направят. Публичната и на самия съвет моя позиция е била незабавно да се затворят границите. Тези, които са влезли в Европа, които ще бъдат, както Вие ги наричате, разселвани, други, които ще бъдат интегрирани, за които ще може да се подсигури образование, работа, социални грижи и тези, които действително бягат от смъртта и от тези, които ги преследват – за тях да. Другите да бъдат връщани по родните им места.
Разбира се, ние подкрепихме квотите, но и квотите няма как да сработят по простата причина, че ние тогава няма да правим бежански лагер, а трябва да правим затвор, защото ние имаме много случаи от нашите бежанските центрове, особено които са от отворен тип, по шест-седем пъти задържаме хора – бягат, връщат се обратно. Така че и това няма как да проработи.
С една дума Вие правилно сте налучкали или правилно казвате, не подценявам въпроса или думата „налучкване”, че в Европа няма позиция, която да ни каже какво точно ще стане и как ще стане. Различни държави градят своя интерес, защитават го, защото вътрешнополитически на самите им нации не им харесва това, което се случва. Да, едни ги поканиха, само че други трябва да дават милиарди, за да издържат тези хора.
Наскоро знаете, че беше и премиерът на Бавария Зеехофер, който в нашия разговор сподели, че над 400 евро на човек им струват бежанците. Това са милиарди. Последните събития пък показаха, че много трудно тези маси ще бъдат интегрирани.
Вие виждате и на нашата граница това, което задържаме и съобщаваме по бюлетините, главно вече са афганистански граждани. Тези афганистански граждани, нямам нищо против тях, но те са израсли в условия на войни и около тях талибани. В смисъл много е трудно да интегрираш такъв човек в една демокрация, където правата на човека и отношението, ако щете и към жените, или към половете е съвсем различно от тяхното възпитание.
Винаги съм подчертавал – едно от добрите неща, което направи предишното правителство е започването, изграждането на оградата. Ограда не звучи добре – съоръжението, което подпомага „Гранична полиция”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С една дума – позицията ни е такава, че незабавно трябва да спре притокът на бежанци, както направиха Съединените щати и, докато не се реши въпросът с тях, други да не се приемат. Дъблин на практика не работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, и аз на свой ред да Ви пожелая една здрава и успешна година в личен план и в качеството Ви на министър-председател – това е важно за българските граждани.
Ясно е, че Дъблин не работи. Ясно е, че онзи опит, който беше направен за пропорционално или някакво по-справедливо разпределяне, също не се случва. Смятам, че интересът на България налага нашето правителство да обсъди този въпрос и да има ясна позиция в Брюксел – позиция, която ще бъде сходна според мен с румънската и хърватската, защото ние сме извън Шенген. Чува се вече, и от италианска страна се говори за Европа на две скорости.
По въпроса за границите е редно да имаме европейска солидарност и нашият интерес е ние да поставим тази позиция. Ако чакаме някой да ни разбере, Вие правилно казахте, че всяка страна си отстоява интересите. Нашият интерес е българското правителство ясно да каже като правителство на страна член – ние настояваме за ревизия на Дъблинския регламент, който не работи, която да държи сметка за възможностите на отделните страни. В този смисъл граничните страни – България, Гърция, не могат да поемат тежестта според действащия Дъблински регламент и спешна ревизия на този регламент на база на солидарност и справедливост трябва да бъде позицията на нашето правителството, с цената на всичко, в противен случай, ситуацията тук, на южната граница, може да стане много тежка. Българските граждани не усещат европейската солидарност в тези обсъждания. Всяка коза на свой крак се оправя в тази ситуация, и аз смятам, че нашата позиция трябва да бъде много ясна. Тя не е само българска, тя е на тези страни, които са извън Шенген и са на южната граница. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Надявам се, че такава позиция ще приеме правителството и ще я отстоява в Брюксел публично и ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Борисов? Няма да ползвате.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи въпрос към премиера – господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа заместник министър-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Премиер, очаква се проблем с изкупната кампания на тютюна. Тютюнопроизводителите са в очакване на позицията на властта по отношение на субсидиите, тъй като предлаганите цени в момента са много ниски.
Първият въпрос е: има ли промяна по отношение на субсидиите в сравнение с миналогодишните?
И вторият въпрос е: какви мерки ще предприемете за регулиране на изкупната кампания във връзка със скандално ниските цени? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Карадайъ, по реда на чл. 104 от Правилника въпросите, които се задават в блицконтрола, трябва да се отнасят до общата политика на правителството, така че приемам въпроса Ви само в частта по отношение на общ отговор като политика по изкупуването, но тук не може да се коментират конкретни цени и конкретен размер на субсидиите.
За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Карадайъ, във въпроса Ви има много конкретика и ме е страх от тази трибуна да не кажа нещо, което да не е достатъчно точно. Факт е, че миналата година на тютюнопроизводителите дадохме 107 милиона допълнителни дотации. Сигурен съм, че ще направим така, че да бъде защитен техният интерес на производители и сега.
Разбира се, има някои елементи в техните искания, които не можем да удовлетворим, особено когато става въпрос за по-ниско качество на тютюна или в неговото съхраняване, така че винаги има някакъв процент, по който там не могат да се разберат с изкупуването на тютюна.
Факт е, че и в Китай разговаряхме с най-голямата тютюнева компания „Чайна Табако”, ако може, директно да започне да изкупува тютюн от България, което би било много по-добре, отколкото посредниците или през Турция в момента това, което купуват.
Политиката ни ще е да подкрепяме този бранш, защото практиката показва, че трудно в тези региони хората могат да се променят или да преправят начина си на живот да произвеждат нещо друго.
Разбира се, ако има повече конкретика, която Ви интересува, към министъра на земеделието, ще бъде любезна да Ви отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Карадайъ? Няма да ползвате.
От името на групата на Реформаторския блок – господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, най-напред да Ви поздравя с настъпилата Нова година, да Ви пожелая здраве и ползотворна работа на Вас и на цялото ни правителство за благото на родината!
Част от тази работа би била свързана с регионалната политика, с политиката за подкрепяне на слабо развитите райони. В този смисъл ние знаем, че министър Лиляна Павлова, нейният екип е подготвил целенасочена инвестиционна програма и за Северозападна България, и за другите слабо развити райони. Докъде стигна приемането на тази целенасочена инвестиционна програма? Ще има ли за тази година някакво финансиране? От какво съдействие бихте имали нужда от народното представителство във връзка с необходими може би някакви промени, свързани с данъчните облекчения, които се предвиждат, или с мерките за осигуряване на работа и жилища на млади специалисти за тези региони?
Ние с колегите, които сме предимно от трите области – Монтана, Видин и Враца, проведохме няколко общи събирания, подкрепяме тази програма, но искаме, ако е възможно, малко повече да се спрете какво е развитието към настоящия момент и, разбира се, ако има някакви срокове или по-конкретни виждания към момента, да ги споделите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Много скоро пуснахме обхода на Монтана, който беше един – просто да не казвам. Радвам се, че успяхме в последните дни да затворим този проект. Стана хубаво за града, за Враца.
Много скоро, сега вицепремиерът Дончев ми каза, че тази програма сигурно в следващия Министерски съвет, или по-следващия максимум, ще влезе да бъде одобрена.
Кое ме прави оптимист? Прави ме оптимист това, че за първи път в Програмата „Конкурентоспособност и иновации”, където има много пари и главно фирми, главно общини от Юга, така да го наречем, участваха досега, сега в този период и първите проекти, готови, финансирани за над 130 – 140 млн. лв., огромната част от фирмите са от Северна България, което ме прави оптимист, защото това са работещи предприятия и тези пари директно отиват в машини, в енергийна ефективност, в подобряване на конкуренцията и с една дума: повече печалба за самите фирми, съответно за региона. В тази Програма имаме огромни възможности и, за радост, вече хората ги познават. Въведохме по електронен път да си подават документите, така че и до голяма степен бюрокрацията там се премахва.
За самия град Монтана, ако се интересувате. Там обещахме на хората за два булеварда, които им стоят, и, разбира се, за църквата „Свети Дух”, която от години се прави – може би там Вие знаете – 15 ли, колко години, да помогнем на общината да я пуснат. Същото важи и за Видин, същото важи и за Враца, същото важи и за Плевен, за Добрич, за Северозапада.
Разбира се, знаете отдавна моето становище по въпроса – че магистрала „Хемус” ще бъде важният транспортен възел за Северна България. Надявам се тази година да започне строителството на двата лота до Ловеч. Тъй като няма проекти, в момента проектираме на инженеринг и за следващите лотове.
Разбира се, изключително важно е пътят Русе – Търново също да бъде направен, защото в тези центрове се концентрира голяма част от нашата икономика.
За съжаление не ни стигна времето за тунела под Габрово. Знаете, че беше замразяван дълго време. Ако отидете сега в Габрово, ще видите колоните на магистралата, която води към тунела. Те са до планината. Стърчат, но не ни стигна времето в този период. Това означава, че ще трябва да го правим с пари от бюджета. Обходите на Габрово са готови. За мен това е жизнено важен проект, защото баирите на прохода Шипка особено зимно време, пък и когато е хубаво времето, са изключително трудно преодолими от транспорта.
Полагаме много усилия и се надяваме през този период да имаме добър резултат и за Северозапад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Това няма да бъде съвсем реплика, макар, че така е по-нашият Правилник. Бих споменал, господин Премиер, че ценим тези усилия. Благодарение на добрите екипи на министър Лукарски и министър Танева доста проекти бяха приети, оценени, сключени договори, а и ще се сключват още – по-конкуренцията и по-селските райони.
Това, което забелязваме тук – говорихме си с колегите Линков, Румен Христов и други от нашата група – че има известно изкривяване, което донякъде може би е естествено, но понеже Северозападният район за планиране освен Видин, Монтана и Враца, обхваща Ловеч и Плевен. Понеже Ловеч и особено Плевен са по-могъщи по-отношение на потенциал на инвеститори и фирми, доста от проектите се изтеглят в по-източната част на Северозападният район на планиране. Затова ние си говорехме, а вероятно колегите от другите парламентарни групи биха подкрепили такъв призив – заедно със заместник-министър председателят Дончев да се види, а ако е необходимо – да се отправи и към Брюксел някакво уведомление, вместо нотификация, и да се опитаме Северозападният подрайон Видин – Монтана – Враца да има допълнителни преференции. В този смисъл това изглежда като че ли е необходимо в някакво обозримо, макар и краткосрочно бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин Премиер? Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Великов, за тези, както Вие ги нарекохте – три области, на мен много ми се иска да имаме и целева субсидия. Възложил съм на колегите да мислят. Ако в тази година не стане, то за следващата година да стане и за Родопите, и за Странджа. Това са няколко места, където за да повдигнем конкурентоспособността на тези региони, трябва малко да помогнем на общините. Трябват доста пари, но ако се направи един фонд от 100 – 150 милиона, който да бъде разпределен правилно, разбира се, през бюджета и парламента – изрично подчертавам, че това е идея, по-която ще поработим – мисля, че всички в тези населени места ще бъдат доволни. Много от тях са така устроени, че са бедни и трудно биха могли да съберат толкова пари, за да си направят капитални ремонти и нещо в инфраструктурата. Сиреч там държавата трябва да им помогне, пак казвам – с решение на парламента, за да можем тези приоритети да ги извадим в решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от групата на Патриотичния фронт. Ще го зададе господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Премиер, уважаеми госпожи и господа вицепремиери! Моят въпрос е свързан с променената геополитическа ситуация в Балканския регион и Близкия изток. Имам предвид конкретно конфликта между Русия и Турция, несигурната ситуация в другите близкоизточни страни, най-вече Египет. Турция и Египет бяха две сериозни туристически дестинации, където всяка година около 4 – 4,5 милиона туристи, граждани на Русия, Украйна, Беларус, Молдова и другите държави от ОНД, си харчеха там парите. Тази променена геополитическа ситуация показва – вече има реални данни – че голяма част от този поток на туристи от споменатите държави ще търси други дестинации за своята почивка. Това чисто геополитическо разместване в региона отваря възможности за българския бизнес, за българската икономика и най-вече в отрасъла „туризъм”.
Моят въпрос е: оценява ли се тази ситуация от правителството и мисли ли се конкретно за мерки, при които за споменатите държави да бъдат взети мерки за облекчаване на визовия режем или други мерки като откриване на допълнителни центрове, на които се издават визи, за да можем да привлечем част от този потенциал?
Ще дам пример. Тук не става въпрос за никаква идеология. Както чувате – споменавам Русия, Украйна, Беларус и други. Става въпрос чисто за икономика, а икономиката определя политиката. Един подобен турист за свое пребиваване в страни като Турция и Египет харчеше около 1000 евро. Ако успеем да привлечем 10-15-20% от тези 4,5 милиона туристи или 400-500 хиляди, това означава 400-500 милиона евро за българската икономика и най-вече за българският туризъм.
За съжаление чуваме доста противоречиви изказвания. Министърът на туризма заяви, че ще иска облекчаване на визовия режим с цел привличане на повече туристи, но от Външно министерство чухме позиция, че това няма как да стане.
Въпросът ми е: мисли ли се сериозно по-въпроса и какви конкретно мерки ще бъдат взети, за да подпомогнем българската икономика и най-вече българския туризъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът на Република България господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, след няколко дни в България ще бъде министърът на туризма на Русия по тази тема, защото ние като външна граница на Шенген и като страна – член на Европейския съюз, имаме определени зависимости по издаването на визи. Това означава, че можем да отворим повече бюра в Русия, Украйна, в Молдова. Знаете, че санкциите и контрасанкциите миналата година се отразиха на нашият туризъм. Ние като лоялен член на Европейския съюз и НАТО никога не сме действали срещу нашите съседи, като се възползваме от една или друга конюнктура. Точно обратното. Ние винаги сме имали една предвидима приятелска политика към всички. Надявам се, че това беше оценено. Тази година отливът на туристи, който имаше миналата година, поне по-информацията, която имам и което се изпраща като послание, ще бъде такъв. Ние имаме проблем издаването на визи на вход. Нашите юристи търсят възможност как да облекчим издаването на визи като конкурентноспособност на другите пазари. Все пак имайте предвид, че тероризмът шества. Вчера изпратих съболезнования на турските ръководители за атентата, и на канцлера Меркел, а преди това – до Париж. Случват се ужасяващи неща, и то в най-посещавани туристически центрове. Истанбул е космополитен град, Париж е също такъв. Трябва да балансираме много внимателно между туристическите интереси и нашите ангажименти. Повярвайте ми, полагаме огромни усилия и разговори. Във всички случаи сме доста активни, за да си възвърнем, а не толкова да привлечем, туристите. Това ще направим за този сезон.
Хубаво е туристическият бранш да помисли, повтарям, още веднъж, върху качеството на услугите, защото за много от нашите сънародници, които предпочитат други курорти, това е една от основните причини.
В същото време с инфраструктурата, която предоставяме, мисля, че подпомагаме до голяма степен туристическия бранш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Премиер, от Патриотичния фронт също сме за добросъседските отношения, но, както казват новите ни приятели от САЩ: „Нищо лично, всичко е бизнес”.
Когато има възможност да помогнем на българския бизнес да спечели пари, да вкарва повече пари в бюджета, за да има повече пари за пенсии, за заплати, за сигурност, ние трябва да помогнем на българския бизнес. Точно това беше въпросът и той изхожда от една практика, и аз мисля, че няма какво толкова да се притесняваме от европейските бюрократи. Същите тези европейски бюрократи десет години обсъждаха еднополовите бракове – дали трябва да бъдат въведени, или не, а в същото време ислямският фундаментализъм шестваше из света. Сега се усетиха, когато миналата година гръмнаха в Париж два пъти.
Предлагам повече смелост. Да не се съобразяваме с разни еврочиновници, а да гледаме какво правят самите им държави. Италия въведе вече безплатни визи. Безплатни визи точно, надявайки се да използва тази ситуация, от която да спечели италианският бизнес. Гърция – също, Кипър отдавна има облекчен режим. Тук въпросът е само до икономическите интереси на България.
Между другото, този въпрос много сериозно е поставян от доста представители на туристическия бизнес по българското Черноморие, които в последните няколко години поради ред причини – също за тази европейска солидарност, понесохме загуби в нашия туризъм. Те се надяват малко по-смело, по-категорично – тук няма никакво притеснение, не става въпрос да нарушаваме европейското законодателство, става въпрос да бъдем по-гъвкави с тези изнесени центрове, с намаляване цената на визите, най-вече да може да обслужваме повече желаещи. Тук става въпрос за всички страни от бившето ОНД, тоест огромен контингент, който до момента наливаше милиарди в страни като Турция, Египет и някои други страни в Близкия Изток. Това е една възможност и аз предлагам да не се пропуска. Недопустимо е да има разнобой – министърът на туризма да говори едно, Външно министерство да говори друго. В края на краищата всички ние като народни представители, включително и министрите, които имат едно или друго мнение, разчитаме да си получаваме заплатите от данъците, които вкарват българските данъкоплатци. А пък те вкарват данъци като имат какво да работят, какво да печелят и от какво да отделят данъци. Благодаря Ви, господин Премиер.
Надявам се, че това мнение ще бъде взето предвид и най-вече, казвам, това е желание и мнение на българския туристически бранш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, и в момента издаваме безплатни визи на организираните туристически групи, особено на децата по детските лагери, фестивали и всички останали. Ще обсъдим – сега говорих с вицепремиера Дончев – доколко и как може да се намалят цените на визите. Мисля, че и тук имаше регламентация, която, трябва да проверя, за да Ви кажа.
Полагаме огромни усилия, повтарям, за да подпомогнем бранша. Разбира се, той не трябва да пропуска в своите реклами, че Черно море, нашите реки и планини са вече сто процента екологично чисти. Антирекламата, която се водеше срещу България в туристическия бранш, със замърсеното от фекалии Черно море, на базата на тези пречиствателни станции, които направихме навсякъде, мисля, че вече с нищо нашето море не отстъпва на конкурентите ни в туристическите дестинации. Така че хубаво е да обсъдите това и Вие с бранша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от Парламентарната група на Български демократичен център няма да има.
От групата на „Атака” – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Премиер, уважаеми колеги! Надявам се, че всички в тази зала прекрасно знаете, че вмешателството на Република Турция във вътрешните работи на Република България е процес, който трае много, много отдавна – още след освобождението на България от турско робство. Надявам се – доста от Вас са чели книги на бивши наши контраразузнавачи, които споделят как през така наречения „соц” – социализма, каква интензивна дейност е осъществявало турското разузнаване на българска територия; по какъв начин Република Турция се е опитвала всячески да влияе на това, което се случва в България. Надявам се, не си правите илюзия, че този процес продължава и днес.
От Партия „Атака” над 10 години посочваме конкретни факти, изискваме конкретни действия това всъщност да не се случва. За съжаление, този процес продължава. Изнасяли сме множество информации пред медии, пред обществеността, на срещи с избиратели, на политически срещи, в които сме участвали с други парламентарни групи. Ето днес, в тези дни, след като станаха тези процеси в ДПС и точно по време на коледните празници – затова от „Атака” я наричаме „турската Коледа”, така я превърнахте, уважаеми колеги от ДПС – българската общественост изостри вниманието си върху влиянието, което упражнява Турция върху България.
Самият Вие, господин Министър-председател, казахте как ръководни фактори от турската държава – президент, министър-председател, са се опитвали да влияят върху Ваши решения или какво Вие да направите, или да не направите. Излязоха информации, че представители на турската държава са звънели на български политици – народни представители, политически деятели по места, опитвали са се да ги убеждават в нещо. Ето отново директно влияние във вътрешните работи на Република България.
От Парламентарната група на „Атака” сме написали декларация, която, госпожо Председател, се надявам по-бързо, по нормалния начин да бъде придвижена със съответните парламентарни процедури – декларация, с която осъждаме, предлагаме на Народното събрание да осъди грубата намеса във вътрешните работи на Република България от страна на Република Турция. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът ми към Вас, господин Премиер, е: какво ще направи ръководеното от Вас правителство, как ще реагира – ще иска ли отстраняването на турския посланик от България, изтеглянето му в Турция по някакъв начин, някаква нота? Ще предприемете ли някакви действия, за да покажем на турската държава, че този процес не трябва да продължава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! България винаги се е стараела да има нормални, колегиални, приятелски отношения с ръководствата на нашите съседи и в този ред на мисли сме поддържали действително много прилични отношения на доверие, отношения, в които бихме могли да си зададем въпроси, които ни интересуват.
Не се месихме и не реагирахме, когато в Анкара президентът Ердоган и президентът Путин на практика преместиха „Южен поток” и го преименуваха на турски; когато започнаха строежа на руски ядрени централи; когато Турция не спазваше ембаргото, което натовските държави и Европейският съюз спазваха; когато туристите, които – преди малко господин Каракачанов каза – от България отиваха за Турция с директна заповед на руското ръководство. Ние бяхме внимателни, търпеливи, знаейки, че един ден нещата ще си дойдат по своите места. И те си дойдоха, защото има незаобиколими фактори, а България е незаобиколим фактор на Балканите и в своята политика.
Разбира се, всяка държава има своите фаворити за предпочитание, както е по линия на Европейската народна партия, на европейските социалисти и социалдемократи. Всеки един, както се казва, си хвали неговата стока или търси подкрепа от тези, на които има доверие. Това е навсякъде. Така че аз съм по-склонен да считам, че желанието от страна на турското ръководство беше да се информира колко прогнозируеми са процесите, които текат в ДПС. Изобщо не считам, че нито по линия на Русия, нито по линия на Турция има някаква зависимост. Мога да кажа като засечени информации от страна на службите – разузнавателни или контраразузнавателни.
На 23 или 24 декември, мога да объркам датата, но там някъде беше, турският посланик беше извикан и му беше връчена нота във Външно министерство за неговите деяния и поведение. Разбира се, като добросъседни държави, ние сме избягвали да шумим много по тези теми, но всичко, което дипломацията и реда, по който трябва да им се каже кое могат и кое не могат да правят, сме го направили.
В същото време аз многократно съм благодарил пък на турското ръководство за това, че помогна много в бежанския поток да не се насочи през България. Това, което ме попита уважаемият господин Миков – ние не сме изправени пред този шанс да ни върнат утре на първа точка толкова бежанци. Напротив! А представяте ли си какво ще стане с Гърция и Италия, ако се задейства Дъблинското споразумение? Така че балансът е крехък.
С удоволствие бих дошъл на един Председателски съвет да дебатираме тема, която 25 години някак си всички ние, включително и ГЕРБ, избягваме, но тя трябва да намери решение и бих бил много щастлив, ако в парламента намерим общ език или общо решение на този въпрос – как се обучават българските мюсюлмани, къде се обучават, как се издават техните дипломи? Тема, която ние заобикаляме, защото всички ни е страх да не ни обвинят дали в подкрепа на ДПС, дали в нещо друго и така нататък. Бих се радвал тук и самото ДПС да бъде участник в решаването на този проблем. Защото за християните е ясно – имаме Семинария, имаме обучения, учебна програма, имаме кой може да бъде поп, кой не може да бъде и така нататък. А всички ние си завираме главата като щрауса в пясъка и казваме... Имаме стотици хиляди мюсюлмани, ходжи, мюфтии, вероизповедания (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), голяма част от което е на издръжка на турската държава и всички сме го знаели – и Вие, и ние, и най-вдясно. Ако на един Председателски съвет или в една нормална обстановка изговорим всички тези неща и намерим едно правилно решение...
Защото аз разбирам – този, който каже: „Да направим ислямски институт да се обучават”, може да попадне веднага под много остра критика и да бъдат изговорени какви ли не неща по негов адрес и може би това е услужливо. Включително казвам, давам пример и със себе си, този въпрос да го прехвърляме от година в година, но виждате в момента, в който се шири този тероризъм, не на всяка цена и не винаги, усещането, че тези държави или тези хора са терористи. Напротив, бивайки толерантни, трябва да им подсигурим максимално добро обучение и съответно да изповядват своята религия.
Има ли ги? Има ги! Да направим така, че да бъде под ръководството на учебни програми, съобразено с исляма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Надявам се, господин Чуколов, в следващите седмици и по този въпрос и в Закона за вероизповеданията всички ние да се включим и да си кажем мнението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Реплика – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Борисов, не разбирам защо намесихте и Русия, и обучението на българските мюсюлмани във Вашия отговор. Всъщност разбирам – защото така имате съображение да не отговорите конкретно на въпроса, който Ви зададох. Но всъщност трябва да разберете, че ние от „Атака” имаме съображения, за да зададем този въпрос, защото до какво опира? Опира до нашето национално самочувствие. Сигурен съм, че на никой не му е приятно, когато вижда как Давутоглу казва: „Османската империя ще се разширява в старите си граници”, как виждаме карти, на които половин България е отрязана, как други отговорни турски фактори правят недопустими изказвания – сещам се за едно изказване на Ердоган в гр. Коня, не ни е приятно. Българската общественост иска да види някаква реакция, някакво наличие на национално достойнство да излъчим навън, защото какво му остана на българския гражданин? Нито финансова сигурност, нито сигурност по улиците. Поне малко от малко, дето се казва, да почувства, че имаме държава, че има някой, който я представя на международно ниво по един силен начин. Защото всеки обича силните. Когато излъчваме сила, естествено че ще ни уважават повече. Тази процедура, която е в момента на тези блиц контроли, използваме и нея просто ей така. Ако имате желание, отговорете на този въпрос.
Когато идва Давутоглу тук на 15 декември, повдигна ли се тогава от българска страна въпросът за обезщетението, което Турция ни дължи за Тракийските имоти? Знаете, че през 2011 г., на 8 април, българското Народно събрание прие едно такова решение тук, в тази зала, с което задължаваме българското правителство да придвижва този въпрос в крайна сметка да уредим тези отношения, които стоят между двете държави. Когато бъдат уредени всички проблемни въпроси, да, разбира се, тогава ще бъдем добри съседи, тогава, дето се казва, няма да се взираме в миналото с неприятно чувство, но наистина тези въпроси трябва да бъдат уредени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин Борисов? Не.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От групата на АБВ – заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Министър-председател, войната в Сирия е основното предизвикателство за международната общност в момента и тази война, бих казал тези войни, защото се водят от различни сили, всяка от тези сили изхожда от своите собствени национални интереси, на първо място, и след това борбата срещу „Ислямска държава”.
Преди няколко месеца Република Турция лансира идеята за създаване на зона за сигурност в Северна Сирия. Тази зона за сигурност съвпада с териториите в Сирия, населени от кюрди, което не е никаква изненада, защото една от стратегическите цели на турската държава е борбата срещу кюрдския сепаратизъм. Същевременно обаче кюрдските сили са единствените сили, които на място се противопоставят на „Ислямска държава” и които успешно се борят с ислямисти. Известно е, че тази война не може да бъде спечелена нито в Лондон, нито в Париж, нито в Москва. Тя ще бъде спечелена на място. По този начин, опитвайки се за създаване на така наречената „зона за сигурност” на територията на населението, което единствено успешно се бори срещу „Ислямска държава”, Турция един вид блокира дейността на международните коалиции за борба срещу „Ислямска държава”.
Моят въпрос е: какво е отношението на Република България към този проект, който напоследък, с атентатите в Турция, отново се активира, за създаване на зона за сигурност в Северна Сирия, без санкции на Съвета за сигурност на ООН?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кючуков! Моят отговор по въпроса ще бъде съобразен с това, което сега накратко ме бревифира вицепремиерът Калфин, защото толкова деликатна ... и господин Вигенин като бивш външен министър може би знае повече, но това е една зона с тюркмени, които са населени повече, една зона, над която беше свален руският самолет, една зона, от която от няколко страни налитат бомбандировачи – руски, френски, английски, американски и какви ли не. Аз не съм чул по принцип международната общност да има някакво общо становище по тази тема като „Зона за сигурност”.
Министър Калфин ме посъветва да Ви отговоря така уклончиво, защото ще вляза в тема, в която действително, ако има компетентни в света, то са сигурно няколко човека. Благодаря. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Съгласно нашия Правилник – в блиц контрола, нечленуващите в парламентарна група народни представители имат право общо на два въпроса писмено. Такова искане е направил господин Велизар Енчев.
Имате думата, господин Енчев, да зададете първия си въпрос към господин премиера. Ако няма други независими народни представители, ще имате възможност във втория кръг да си зададете и втория въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господин Премиер, госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Господин Премиер, преди месец и половина Русия едностранно прекрати договора за изграждането на „Турски поток”. Русия едностранно прекрати договора за изграждането на „Турски поток” след свалянето на руския бомбандировач над територията на Република Сирия. Очертава се уникална геополитическа възможност, уникална енергийна възможност, бих казал образно, за Република България да се възползва от тази конфронтация, която наистина геополитически в регионален план е крайно неприятна за България, но понякога в лошото има и добро, когато говорим за геополитика.
Конкретният въпрос към Вас е следният: какви стъпки е предприело или планира да предприеме оглавяваното от Вас правителство за рестартирането на Проекта „Южен поток” под името „Български поток” и разбира се, това в съзвучие, и в съгласие с двата решаващи фактора по този казус – от една страна Европейската комисия, от друга страна Руската федерация, още повече, че има заинтересовани страна от страна на Европейския съюз и това са страните, през които ще премине и трябва да премине по първоначалния проект „Южен поток” – Сърбия, Италия на първо място, разбира се, като страна участник в Проекта, Хърватия и Австрия? Какви стъпки сте предприели и планирате да предприемете, тъй като става дума за защита на енергийните интереси на Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Енчев! Ние никога не сме водили нашата политика срещу или в интерес на една или друга държава или обратното. Разбира се, когато – повтарям, в Анкара президентът Путин и президентът Ердоган пречертаха енергийните карти заедно с нашите съседи Гърция, Македония, Сърбия, още тогава се знаеше, че това няма да стане, защото има географски фактори, а и повтарям: България е незаобиколим фактор на Балканите и се надявам така да бъде векове наред.
„Южен поток” като такъв, е в историята и на дневен ред е газовият разпределител „Балкан”. Там заедно с Европейската комисия – знаете колко комисари, шефове на дирекции бяха в България и сега на 23-ти и 24-ти продължаваме работната среща, да го изведем този газоразпределител като приоритет на Европейската комисия, заедно с интерконектори с Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и наличните в момента за Гърция и Македония. За целта ние подменяме компресорните си станции с най-модерни – реверсивни такива и имаме готовност, когато е необходимо, да си увеличим капацитета на тръбите. Като дойде това време ще вляза в парламента и ще поискам да ни подкрепите да си инвестираме ние като държава в нашата газорапределителна и главно газопреносна мрежа и само България да си взима своите такси.
Газовият разпределител има своите предимства, защото в него, първо, вече има голям интерес на европейски компании, световни компании, да участват. В него освен от нашите – след десет или както господин Стойнев вчера каза след 12 години, но те и 12 години ще минат – времето минава, и от Хан Аспарух, от Терес, от Силистар, от Галата, а защо не и от други източници в страната, надявам се истински южният газов коридор от Туркменистан – това е четвъртото по големина находище там, от азерите, с които имаме договорени, подписани споразумения, но този газ трябва да дойде, и съответно руски газ през Черно море. Там вече има един голям проблем, защото от това, което имам като информация, през турската част на Черно море няма да получат разрешения да минат, дори и един ден да тръгнем да го строим. С една дума там отношенията са доста влошени и то, според мен, доста трайно и за в бъдеще.
Европейската комисия счита, че един подобен газоразпределител с няколко диверсифицирани източници на газ, включително и десетте милиарда тръби, които правим с Гърция, ще даде възможност, ако дойде и втечнен газ там, на техните LNG-терминали, в този газоразпределител действително да се съберат от няколко източници газ. Това е много реално да се случи, особено на фона на „Северен поток 2”, който стартира. В това отношение действително има много напредък, но нищо няма да кажа повече, защото ние сме обърнали сега малко нещата. Заедно с Европейската комисия, когато станем готови, да предложим съответно на заинтересованите страни този съвместен проект. Аз лично съм оптимист за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика ще ползвате ли? Да.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Премиер, не крия, че съм изненадан от Вашия отговор. Поне за мен – за първи път чувам такава категорична негативна оценка за проекта „Южен поток”, тъй като Вие съвсем доскоро бяхте радетел за реализацията на този Проект и по този повод искам да Ви припомня, че донякъде Вие сте последователен в своя негативизъм, тъй като преди точно един месец по време на форум на Българо-американската търговска камара, заявихте откровено, че Вие сте човекът, който има най голяма заслуга за спирането на енергийните проекти като „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Вашият вицепремиер уважаемата госпожа Бъчварова също заяви малко преди Вас, че правителството на Бойко Борисов има заслуга за спирането на проекта „Южен поток” и проекта АЕЦ „Белене”. В този смисъл Вие сте последователен, но последователен, в кавички, разбира се, но ми се струва, че, пак казвам: влизате в противоречие и с политиката на Вашето първо правителство по отношение на Проекта „Южен поток” и с политиката на следващото правителство на господин Пламен Орешарски.
В Края на краищата, тъй като споменахте проекта „Северен поток 2”...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Орешарски го спря.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: ...не мога да разбера по каква логика „Северен поток” може да се реализира – и едно, и две, а проектът „Южен поток” трябва да се трансформира в хъбове, вместо да се развива в първоначалния му вариант и то под името „Български поток”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Енчев! Аз се надявам, че паметта на всички е достатъчно голяма, за да си спомнят кога и как, и по какъв начин биваха подписвани още от 2006 г., и как бяха реализирани тези проекти. Всеки един от тях има своите положителни и, разбира се, характеристики, които нямаше как да бъдат продължени. Инфринджмънт процедурата към България беше направена по време на правителството на Орешарски от страна на Европейската комисия. Нима не си спомняте? Самият господин Орешарски излезе и публично каза, че спира „Южен поток”. Ако толкова не си спомняте, както цитирате внимателно какво съм казал аз, следете и останалите неща.
Второ, какъв негативизъм има след като руският президент излезе и в Анкара каза, че „Южен поток” е умрял и става „Турски поток”? Ние как насила да накараме някой да докара газ – не можем?!
Трето, след като има европейско правило за третия либерализационен пакет, ние трябва да го спазваме.
Четвърто, аз точно за „Български поток” говоря – не 50 на 50 с руската компания да станат нашите тръби, а да са 100% български. Кое не Ви харесва? Кое не Ви харесва да са 100% български тръбите?! Той е именно „Български поток”. А, ако руската страна иска да продава на нашата граница – добре дошли са в този газоразпределител, където съответно ние го взимаме, така както и Турция работи с тях. Турция купува на вход и продава на изход, защо да не направим ние и вече заинтересованите страни – Сърбия, Унгария до Австрия, да го ползват? Спазваме си третия пакет със санкциите на Европейската комисия.
Мисля, че това би било нещо, което всички бихте подкрепили, то е добро. Аз разбирам, че Вашата цел е да кажете нещо негативно за мен (оживление, смях), но никой не може да отрече това, което съм направил. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
В този ред на мисли, на господин Миков да кажа, че вчера тази шега, която направи – с кучето Лайка, беше уникална. (Смях. Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Премиер, благодаря Ви за участието в днешния блицконтрол. (Оживление. Силен шум. )
Преминаваме към втория кръг въпроси – към вицепремиерите, първа е групата на ГЕРБ.
Имаме ли въпрос?
Заповядайте, господи Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, дами и господа заместник министър-председатели, уважаеми колеги! Днес като начало на новата година в парламента и на новата сесия, парламентарните групи направиха своите декларации и представиха своите основни приоритети за следващата година.
Нашата група на ГЕРБ декларира като част от нейните основни приоритети именно борбата с корупцията, провеждането на ускорен дебат по антикорупционния закон и неговото последващо приемане от Народното събрание. Ние се обявяваме за нулева толерантност както срещу битовата, така и срещу тежката организирана престъпност, както и да продължим съдебната реформа. През миналата година се бяхме фокусирали върху промените в Конституцията и сега следва да продължим със законите, които следва да бъдат предложени.
От самото начало на пълноправното ни членство в Европейския съюз, България и Румъния са подложени на специфичен механизъм за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието и борбата с организираната престъпност, като се очаква тази година докладът да излезе на 27 януари. Въпросните доклади са и един вид своеобразен измерител за състоянието и това, което е извършено през годината, а вече редица личности се изказаха за предстоящия доклад. (Силен шум.)
Във връзка с това въпросът ми е към Вас, госпожо Кунева, като ресорен вицепремиер за отношенията с европейските институции: какви са очакванията Ви за доклада на Комисията по напредъка на страната ни по механизма за сътрудничество и проверка и какво очакваме да включи докладът на 27 януари? Благодаря. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
Колеги, шумът в залата е много висок.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът наистина е важен и много навременен в началото на тази сесия. Позволете ми, взимайки за първи път думата сега пред Вас, да Ви пожелая много кураж и много успехи в нашата обща работа. Действително разчитаме на Народното събрание, разбира се, на партиите, които подкрепят мнозинството, но и на всички Вас – неща, за които сега искам да споделя, да станат национален приоритет.
Ако трябва да Ви отговоря с една дума, господин народен представител, очакванията ми са недобри, ако трябва да Ви отговоря с две думи – чувствително недобри. Това, което ще видим в доклада, ще бъде, разбира се, един партньорски поглед отвън, обективен поглед. Ще имаме грижата заедно с министър Захариева, която всъщност координира цялата работа по механизма, да дадем и най-малкия детайл, който е свързан с нещо, от което има резултат и нещо, което е направено. Знаете, че Европейската комисия има няколко мисии за подготовка на доклада, като представителите на Комисията се срещат със всички власти, включително и с Вас. Последната такава мисия беше началото на месец декември.
Какви са пропуските, които направихме? Парламентът не прие Закона за предотвратяване на корупцията по високите етажи. Имаме скандални записи, на които проверките все още не са дали резултат. Нямаме присъди за корупция по високите етажи, нямаме особено движение по знакови дела, които Европейската комисия наблюдава, но аз ще концентрирам и върху това, което все пак е свършено в своята комуникация с Комисията, нещо, което правя през цялото време.
Промени на Конституцията, даващи път на съдебната реформа. Очакванията са те да се затвърдят със Закона за съдебната власт.
Прие се разделението на ВСС – нещо, за което Европейската комисия отдавна пледира. Имаме избран главен инспектор на ВСС – такъв, да напомня, нямаше три години назад.
Приет беше ЗИД на НПК, съдържащ промени относно възможностите за налагане мерки за неотклонение, както и по-широки възможности за контрол върху ефективното им изпълнение. Приети са правила за оценка на натовареността на съдиите, които ще влязат в действие от 1 април 2016 г. Правилата регламентират обективни измерители за правна и фактическа сложност на съдебните дела.
Приета беше Национална стратегия за борба с корупцията. Създаден беше Междуведомствен национален съвет по антикорупционни политики и Граждански съвет. Разработват се секторни антикорупционни планове за по-рискови области – здравеопазване, енергетика, земеделие. Първият от тях, който обсъдихме в Националния съвет по антикорупция, беше планът на Министерството на вътрешните работи.
В момента фокусът наистина е върху Закона за съдебната власт, който ще отговори на много от критиките на Европейската комисия.
Разбира се, искам да подчертая, че тук е ключов Антикорупционният закон. Имаме готов вариант с нови предложения, които ще обсъдим с парламентарните групи. Специално искам да благодаря за ангажираността и на госпожа Цачева с обсъждането на това как Законопроектът по-бързо да се придвижи напред. Иска ми се повече да не губим време и да постигнем тези важни резултати. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Няма съмнение, че лошият доклад автоматично означава лош имидж на страната. И когато говорим за инвестиции, когато говорим за българското председателство, когато говорим за това колко е силна Европа, отговорът може да бъде един – толкова силна, колкото е най-слабата й брънка. Не искам България да бъде слаба брънка в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател. (Реплика от народния представител Христо Гаджев.)
Няма да се възползвате от правото на реплика.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на Българската социалистическа партия лява България.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожи вицепремиери, господа вицепремиери! За много години, госпожо Бъчварова, добре дошли от Китай! Видно е, че току-що сте кацнали и сте успели да дадете пресконференция.
Докато Вие и главният секретар на Министерството на вътрешните работи бяхте в командировка, страната е настръхнала от вихреща се престъпност – грабежи, набези по селата, убийства. Вчера на въпрос за Вашата оставка министър-председателят, за когото Вие признавате, че е най-личният Ви консултант по въпросите на МВР, яростно Ви защити като прехвърли отговорността към професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи. Днес Вие сте успели да дадете пресконференция и сте заявили, че има кръгове, които целят дестабилизация на МВР, правителството и държавата, от една страна. От друга страна, кметът на Враца – господин Каменов, заявява, че тук, във Враца, е така, това е всекидневие, тоест отсъствието на полицаи.
Всъщност какво става в Министерството на вътрешните работи, госпожо Бъчварова, и Вие, като ръководител на това ведомство, уверени ли сте, че можете да гарантирате сигурността на българските граждани?
И още нещо. Колко трупа още са необходими, за да накърнят чувството Ви за стабилност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Мерджанов! Прави ми впечатление, че бързо сте се информирали за брифинга, който дадох, но неточно ме цитирате. В МВР се работи изключително много. На въпросния брифинг имах възможност да кажа, че докато българските депутати почиваха, бизнесмените също имаха дълги ваканции, МВР работеше и по празниците нямаше проблеми.
В началото на политическия сезон започнаха едни спекулации, които аз определям, че са опити, спекулации с тълкувания на събития.
Трябва да сте изключително недобронамерени, за да не отчетете факта, че МВР работи изключително много по всеки един от случаите, които имаме в последните дни. Работим изключително добре, но въпреки това има атака към МВР. Атаката към МВР за мен е атака към сигурността на държавата. Аз като министър го тълкувам по този начин (възгласи „Еее!” от БСП ЛБ.). Ние работим добре, има резултати.
Ако сте добронамерени, ще си спомните дали имахте проблеми по време на ваканцията, ще проследите информацията по работата по конкретните дела и ще погледнете статистиката, за да видите, че това, което се случва, е изключително неприятно, грозно и аз съчувствам на жертвите. Но спекулациите по тези случаи, които се правят, са политически мотивирани, свързани са с интереси, които, въпреки че изглеждат само като критика на МВР, всъщност искат да дестабилизират МВР. Това, което мога да кажа, е, че има кръгове, които имат интерес МВР да не работи. Това са тези кръгове и те са автори на тази атака.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Кои кръгове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Казах го и на брифинга: „По медиите ще ги познаете!” и ги определих много точно. Отговорността, далеч съм от това да Ви давам съвет, но общата ни отговорност за сигурността на държавата ни е да не правим спекулации на тема МВР. Това, което се случва в последните дни, е точно такава поредица от спекулации и тя не е случайна, не е от едно място, тя е от много страни. Тези спекулации по темата МВР дестабилизират и системата, демотивират служителите и създават в гражданите едно доста преувеличено усещане за невъзможност да се справим с този проблем. Няма обективност на оценките. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Няма обективност на оценките по този повод.
Така че мисля, че няма значение кой от МВР е атакуван, поне за мен. Голямата опасност идва от това, че наистина тези опити, които са с доста голямо ускорение и продължение, целят дестабилизиране на системата за сигурност. Аз няма да ги позволя. Тук съм, защото някой трябва да го каже. Нито един от тези, които са говорили последните дни на практика не каза истината. Всеки използва темата, за да си натрупа собствения политически или някакъв друг дивидент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Бъчварова, ние не сме автори на спекулации. Ние задаваме въпроси. Ние нямаме претенции, че разбираме от работите в МВР, но задаваме въпроси и няма как да бъдем спокойни, след като гражданите задават тези въпроси.
Освен това Вашият главен консултант вчера в брифинга, защитавайки Ви, определи българската действителност с американските сериали. Само че знаете ли каква е разликата между американските сериали и българската действителност? В американските сериали в края винаги убийците са разкрити. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Мерджанов, Вие сте член на Вътрешната комисия и знаете, че разкриването на едно престъпление е процес, за който са отговорни различни институции. Никой не казва, че, в крайна сметка, каквото и да направи МВР, обвинението и стигането до съда зависи и от други институции. Никой не обръща внимание на този факт. МВР не залавяло убийците – да, може да ги залови на местопрестъплението, но когато имаш добре подготвено убийство, тук се включват и други институции и те също носят отговорност. И Вие като законодатели трябва да поемете тази отговорност, за да видите колко – няма да давам определения, но в колко пункта законодателството може да бъде променено, така че да се подкрепи работата на МВР.
Някои от предложенията ще Ви ги представим, но има поредица от други, за които се надявам Вие все пак като специализирана Комисия и членове на тази комисия да сте наясно с нея.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Ама нямаме председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз не мога да коментирам този факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ама, моля Ви, не влизайте в диалог, колеги!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Няма мотив МВР да не иска да разкрие тези убийства. Напротив, мотивът е бързо и веднага да го направи. Но ако познавате самия процес, знаете колко много трудности има след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Тях ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да има въпрос.
На ход са Реформаторският блок.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос касае съдебната реформа и затова е насочен към госпожа Кунева. Въпросът ми е следният.
Очевидно са огромни обществените очаквания към съдебната реформа и към нейното адекватно продължаване през настоящата година. Чухме в декларациите, мисля на всички парламентарни групи, че и те споделят този въпрос като важен и приоритетен и очевидно се очакват конкретни действия както от изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, така и от Народното събрание като законодателен орган, тъй като са необходими законодателни промени. Още в първите дни на годината чухме от новия министър на правосъдието заявка за създаването на този Съвет по прилагане на стратегията. Всъщност това е Съветът, който е заложен в стратегията, която приехме още в началото на миналата година. Тук бяха заявени намерения по отношение на Закона за съдебната власт. Но тук ми се струва, че бихме могли малко по-подробно да коментираме нещата.
Например, госпожо Вицепремиер, мисля че е интересно да кажете дали е коментирано на Министерския съвет и дали се предвиждат по отношение на Закона за съдебната власт да се възприеме това, което вече е подготвено в рамките на Министерството на правосъдието и то евентуално да бъде адаптирано и надградено или има някаква друга визия за начина, по който ще се работи. Всички си спомняме, че този Закон мина през едно доста сериозно обществен обсъждане, включително и по съдебните райони и по него бяха дадени доста добри предложения за подобрения. Това е едната посока на въпроса ми.
Разбира се, също така всички много добре знаем, че за да може реално да се случи съдебната реформа, само промените в Конституцията по начина, по който бяха направени, разбира се, не по най-добрия начин, но сами по себе си те не са достатъчни и без съответните промени в законите това също няма как да стане. Така че очевидно от парламента се очаква в рамките на тези три месеца бързо и адекватно да приеме промените в Закона за съдебната власт и процесуалните закони. Така че, ако може най-общо да очертаете нещо като екшън план, ако е коментирано вече как се действа в рамките наистина на този много кратък срок по тези изключително важни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Първо искам да Ви кажа, че както и предишният министър на правосъдието, така и госпожа Захариева са открити и диалогични хора. Затова във всеки един момент, в който има нужда от допълнително обсъждане на времето, в което ще бъде представена продукцията на Министерството на правосъдието, съм сигурна, че министър Захариева ще бъде на разположение. Аз също ще прибавя своите усилия и колегиална подкрепа.
По отношение на Съвета: да, точно така. Тя отправи покана да предложим юристи, включително от политическите кабинети, за да може да се осъществи една добра идея – функционирането на такъв Съвет, който да подпомогне и засили темпото в осъществяване на съдебната реформа.
Няма промяна в Стратегията по отношение на съдебната реформа, остава за изпълнение същата.
Колкото до това до каква степен ще се ползват всички бележки, дадени при обсъжданията, нека да й оставим възможност все пак тя да каже по-детайлно. Но посоката е да се работи в приемственост.
Конституцията е заложила много бързи срокове и затова Министерството на правосъдието работи много усилено, за да можем да се вместим в това време.
Искам да Ви кажа, че министър Захариева е абсолютно наясно колко много неща зависят от доброто представяне не просто на Министерството на правосъдието, но и на правителствения законопроект. Тя ще бъде много настоятелна в диалога с всички парламентарни групи в парламента и с Правната комисия, от която Вие сте част, така че аз знам, че ще имате много възможности да работите с нея.
Според мен по-важно е да насочим усилията си не в това, което е заложено като срок в Конституцията, който ни подпира и по който Вие вече сте взели решение, а по неща, които са не по-малко важни и ние трябва да бъдем не по-малко амбициозни. Имам предвид очертаването на нова наказателна политика. Знаете, че това е много, много важен висящ ангажимент пред нас, и то от дълго време. Ние сами сме казали, че искаме нова наказателна политика и нов Наказателен кодекс, а след това не сме могли да представим продукция.
Ето затова министър Захариева, и днес разговаряхме по този въпрос, ще насочи своите усилия към представянето на такава концепция, за да може да се направи по-бързо и самият проект за Наказателния кодекс. Няма смисъл естествено да се дава нещо, което не върши работа, само за да изпълним ангажимент, който отпреди две години е приет пред Европейската комисия и, както се казва, хората търсят дължимото.
Още веднъж Ви уверявам, че с министър Захариева ще се работи в условия на приемственост и на пълна откритост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, едва ли е нужно да повтарям колко високи са обществените очаквания. Само ще припомня, че в края на миналата година, донякъде като израз на тези очаквания, в Народното събрание беше внесена гражданска инициатива, която също настоява за съдебна реформа, дори за отваряне отново на Конституцията по по-сериозните предложения, които парламентът не разгледа. Тоест наистина ние имаме една много важна и отговорна работа и много сериозна отговорност пред обществото. На мен ми се струва, че трябва да положим максимални усилия, за да се вместим в сроковете, записани в Конституцията, които сме длъжни да спазим. Разбира се, в миналото е имало случаи – Вие, мисля, също много добре си спомняте, когато такива срокове не са били спазвани. Ще Ви припомня например разделянето навремето на Върховния съд на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. То е направено чак през 1996 г., а Конституцията е приета през 1991 г. Няма да припомням кой в онези години е управлявал, но ми се иска да не повтаряме тези лоши практики.
В този смисъл моят апел е наистина да се концентрираме върху това, което вече имаме като продукт, да го надградим и подобрим и наистина да не утежняваме нещата в рамките на този кратък срок, за да могат да заработят промените в Конституцията и въобще да се даде реално начало на реформата, да не утежняваме нещата. Може би наистина с тази нова наказателна политика, за която споменахте, която безспорно е нужна, но едва ли в такъв кратък срок може да бъде изготвена и предложена.
Спомням си също, че имаше даже нов проект на Наказателен кодекс, преди може би година-две, който не получи обществена подкрепа и на практика увисна, а беше работен доста време.
Моето лично убеждение е да разделим нещата, да се концентрираме върху това, което е най-належащо да свършим сега, а останалото продължим в перспектива, както и в стратегията, мисля, че е застъпено и ми се вижда, че е най-удачният вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Само за да бъда ясна.
Законът за съдебната власт е обвързан със срок от Конституцията. Новата концепция за наказателна политика идва да поправи това, което с един предишен проект, минал при изтеклата легислатура на предишното Народното събрание, ние сме длъжни да направим. Без добри материалноправни закони също не може да се върви напред.
Стабилност е необходима, за да можем да бъдем амбициозни и се надявам това да бъде отправна точка в нашата работа – стабилна амбициозност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа вицепремиери! Моят въпрос ще бъде към вицепремиера господин Томислав Дончев. Би било добре на него да отговори и премиерът, но чухте в предходни въпроси, че имаше народни представители, които бяха много заинтересовани за различни чужди тръби, през които да се пренасят енергийни източници, естествено без никой от тях да обоснове каква ще бъде ползата на България от преноса на тези енергийни източници.
Всъщност големият въпрос, уважаеми господин Вицепремиер, е енергийната независимост на България като държава. От тази гледна точка моят въпрос към Вас е: какво се случва с проучванията на собствените ни находища, в частност „Силистар” и находището „Хан Аспарух”?
В тази връзка искам да припомня, че още през 2012 г. обединението OMV, „Тотал”, и „Repsol” получи концесия за проучване и добив на газ и нефт в блок 1-21, тоест „Хан Аспарух”, но през последните седмици и месеци получаваме неприятна информация, че вече почти шест месеца тези дейности практически са спрени. Не се предприемат никакви действия, а ние очаквахме в края на 2016 г. и началото на 2017 г. именно от това находище вече в България по българските тръби и газопреносна мрежа да започне, да потече най-после нашият си български газ. Аз ще бъда радостен, ако български газ потече обратно по българския поток към станция „Джугба” и към станция „Русская” в Анапа и ние да можем да го продаваме на тези прилични цени между 400-500 долара на нашите съседи от Русия, от Украйна, от Турция.
Това е важният въпрос: какво се случва, какви са перспективите? Знаем от публикувания анализ, че в находището „Хан Аспарух” данните за сериозни количества газ са много обнадеждаващи. В същото време знаем, че румънската страна може би от същото находище черпи газ и вече обслужва почти 90% от нуждите си от такъв енергиен източник.
Моят въпрос е: каква е политиката по отношение на енергийната независимост на България? Какви са сроковете, в които очакваме най-после да започнем да се газоснабдяваме, а, дай Боже, и с нефт от собствените ни находища?
Ще моля да получа по възможност точен и изчерпателен отговор от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дончев, имате възможност да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Байрактаров! Списъкът с въпроси, техните стратегически измерения и изискването за предоставяне на технически данни едва ли могат да се вместят в краткото време, което имам в рамките на процедурата. Въпреки всичко, ще опитам.
Факт е, че когато се говори за енергийната сигурност, особено в газовия сектор, разговорът често се води по неправилния начин. Често се коментира преди всичко импортът от други държави, без значение дали говорим за направлението от изток, разбирайте Русия, или говорим за направлението от юг – каспийски газ или газ, доставен чрез LNG-терминали, което е неправилно позициониране на полюсите. Акцентът трябва да бъде на друго място и той трябва да е свързан с възможностите за собствен добив. По никакъв начин коментирането на нови газови трасета, което е добра тема, не бива да изключва, не бива да подменя тази йерархия на приоритетите.
Няколко по-скоро технически ремарки.
Факт е, че съседна Румъния задоволява около 90% от консумацията си със собствен добив. Уточнението обаче е, че той не се прави в Черно море. Голяма част от добива е фиксиран, и то от десетилетия, в сухоземната част на страната.
България също има собствен добив към момента, който варира през годините, но би могъл да ни осигури не повече от 7, 8 до 10% в добра година от целите обеми ползван газ.
Колкото до течащата процедура, сам се досещате, че една от причините за забавянето през 2015 г., което не е тайна, беше коментирано, са ниските цени на газа и петрола, което кара всички компании, участващи в големия консорциум, разработващ „Хан Аспарух”, да отложат програмата си с близо една година. Информацията, уверението, което имам, е, че всички дейности, включително и реалният сондаж ще се случат през 2016 г. Надявам се този ангажимент да бъде спазен.
От тук въпросът е стъпките за останалите блокове, включително и за „Силистар”, въпреки рекордно ниските цени на газа и на петрола, да продължат с необходимата скорост.
Виждам, че следите данните. Действително това, което имаме към момента като прогноза, е изключително обещаващо. Не бих се ангажирал с обеми или години, но е по-добро от очакванията, които сме имали преди години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, аз се радвам, че имаме еднопосочно мислене по този въпрос, защото всъщност той касае и бъдещото икономическо развитие на България, което е от изключително важно значение; това е и въпрос на национална сигурност, ако трябва да уточня.
Може би е аргумент спадът на цените на газа и петрола през последните години, в това няма нищо лошо. Лошото е за други, които търгуват с такива източници.
Мисля, че въпреки всичко ние трябва да отстояваме нашата позиция – нашите находища да бъдат разработени и в удобен момент да започнат да бъдат и експлоатирани. В този аспект, нямаме никакви поводи да се търпи такова забавяне. Мисля, че в тази посока правителството трябва да бъде по-настойчиво, по-често да подсеща концесионера и фирмите, които получиха разрешение за проучване на блок 1-24-Силистар, защото, както сам разбирате, това е от полза за българската държава и за българския народ.
Доволен съм от отговора Ви. Радвам се, че имаме еднопосочно мислене, защото енергийната независимост е може би първостепенен въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да има дуплика.
Сега наред е групата на Българския демократичен център.
Господин Хайтов, слушаме Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Обикновено в тази процедура задавам въпроси, свързани с престъпността, към вицепремиера и министър на вътрешните работи. Този път обаче въпросът ми е в друга посока и е следният.
Повече от 15 хиляди абоната на ЧЕЗ в областите Монтана, Враца, Ловеч и Плевен и над 30 населени места останаха без електричество в най-мразовитата сутрин на януари – на 7 януари тази година. Последваха неясни отговори от страна на електроразпределителното дружество.
В тази връзка моят въпрос е – вероятно вицепремиерът господин Дончев ще отговори, ако не, който Вие прецените: какво предприема държавата, за да не остават българските граждани без електричество в тези мразовити дни, защото както разбрахме от информационните емисии, предстои силно застудяване. Крайно неприятно е в XXI век за повече от 24 часа да спира електричеството и хората да имат такива затруднения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Студът и снегът обикновено не са проблем пред снабдяването с електроенергия. Възможните проблеми, както беше конкретният случай, са от обледяване на електрическите кабели. Това беше конкретната причина за тежката ситуация в Северозападна България и невъзможността на много граждани да ползват тази базисна услуга – достъп до мрежата.
Стана дума за аварии по мрежата за ниско и средно напрежение. В основната си част те са ангажименти на цитираното от Вас дружество, което отговаря за електроснабдяването на крайните потребители в Северозападна България. Доколкото съм информиран, огромна част от повредите бяха отстранени в сравнително къси срокове – имам предвид в рамките на съответния ден. Ако има забавяне при отстраняването на повредите по причина бездействие или недостатъчна мобилизация на дружеството, има как Комисията за енергийно и водно регулиране да наложи санкции, ако е имало такива случаи. Поне моята информация обаче беше, че голяма част от случаите бяха отстранени в рамките още на същия ден или същото денонощие.
При други подобни ситуации, без значение, че отговорността е на оператора, сме осъществявали допълнителна мобилизация, ако такава помощ е поискана или е имало нужда. Става дума за други структури – за ЕСО (електроенергиен системен оператор), НЕК. Когато има кризисна ситуация, в крайна сметка е ясно чии са отговорностите, но всяка допълнителна мобилизация и всяка помощ от друга структура е от полза. Не дай боже в идните дни, когато се очаква влошаване на времето, да имаме такива ситуации! Въпреки това, ако се появят такива, за съжаление не за първи път се случва, има предварителна готовност, план и организация. Всички ресурси на държавата, в това число и държавните дружества в енергетиката ще бъдат мобилизирани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, Вие самият като длъжност и функция сте достатъчно авторитетен.
Считам, че основното, което следва да направим оттук насетне, е превантивно да не допускаме повече такива инциденти. Това, което казахте, е полезно и позитивно. То е точно.
Бих си позволил колегиален съвет. Може би писмо от Вас би прозвучало по-коректно. Да обърнете внимание на това дружество да изпълнява ангажиментите си, за да не страдат българските граждани в тази част на страната ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Хайтов, ще си позволя да коментирам поставения от Вас и конкретен, и принципен въпрос в малко по-голяма дълбочина.
Той е свързан не само с това как дружествата си изпълняват ангажиментите, свързан е и с друго. Факт е, че голяма част от стопанисваните от тях мрежи са в недобро състояние. Тук не говоря само за Северозападна България, има конкретни случаи и в София.
Факт е, че са необходими нови инвестиции. Ще обърна само внимание, че при всяко ценообразуване, когато те минават през Комисията за енергийно и водно регулиране, този въпрос се поставя – че е необходимо повишаване на цената с оглед на новите инвестиции. Сам се досещате, че всяко решение в тази посока е трудно – повишаване на цената за сметка на нови инвестиции. Към момента Комисията за енергийно и водно регулиране, избрана от Вас, която е независима, има балансирано становище по въпроса.
Една втора тема – как се поддържат сервитутите, трасетата на въздушните електропроводи. От снежното бедствие миналата година в района на Смолянско имаше конкретно предложение за разширяване полосата, в която се движат електропроводите, с оглед избягване на риска от падане на дървета от тежък сняг, в случаи на обледяване на електрическите кабели. Въпреки че подобно решение изглежда просто и лесно, искам да Ви уверя, че не е. Сам можете да се досетите, че по отношение на такова предложение има негативно становище от редица неправителствени организации, които работят в сферата на екологията.
Един допълнителен усложняващ елемент при такова просто предложение е, че при учредяването на нов, по-широк сервитут, тоест по-широко трасе встрани от кабелите, е необходимо допълнително учредяване на вещни права, което струва пари. Това обаче е тема, която категорично не бива да бъде затваряна и не бива за нея да си спомняме при следващото снежно бедствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега следва групата на „Атака”.
Професор Станилов ще зададе въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, моят въпрос е към заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова.
Уважаема госпожо Бъчварова, в края на миналата сесия аз Ви зададох въпрос за кризата с автомобилните табели в София, пък и в цялата страна. Тогава Вие подробно ми обяснихте какви са затрудненията, откъде произтичат те и как ще бъдат решени. Освен това казахте, че кризата на практика е преодоляна, табели вече има и това няма да се повтори.
В края на миналата седмица и в началото на тази година всъщност се оказа, че табелите в софийското управление са свършили отново и в някои от районните управления в страната. Освен това медиите са пълни със съобщения, че тази криза скоро няма да бъде преодоляна и че табели дълго време няма да има.
На фона на геополитическите и политическите сътресения в района и в страната този мой въпрос може да изглежда дребен, но той предизвика големи затруднения у гражданите, страда техният бизнес. Ако се вярва на Вашите думи – тази криза не биваше да се повтори.
Моля да ми отговорите как и по-какъв начин Вие ще преодолеете кризата и в какви срокове? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Станилов, благодаря Ви за този въпрос, за да направя поредното уточнение по тази толкова болезнена тема в последно време.
Казусът с обжалването на всяка стъпка по възлагане на обществените поръчки за доставяне на необходимите табели се задълбочава. В началото искам да Ви кажа, че днес и в разговор с премиера сме намерили едно решение, което, надявам се, да ни помогне бързо да преодолеем тази ситуация.
Специално в София обстоятелствата са следните. Фирмата, която е спечелила поръчката за пряко договаряне със СДВР, е обявила, че има технически проблем, който до края на деня ще бъде отстранен. Както Ви казах и тогава, ние децентрализирахме поръчките във всеки един регион, за да следим доста по-детайлно какви са потребностите, как върви самото зареждане.
Към момента всяка областна дирекция на МВР се договаря поотделно с фирма доставчик. До това договаряне се стигна, Вие знаете, след като бяха обжалвани две процедури. И двете са спрени поради подадени жалби. По първата процедура работата продължава и утре ще бъдат отворени предложенията с цените на отделните фирми. Въпреки това, дори да бъде избрана фирма, МВР все още няма право да сключи договор с тази фирма, защото изчакваме решението на съда по внесената преди това жалба.
Казвате, че медиите непрекъснато съобщават за този проблем. Да, аз съм разпоредила много подробно и непрекъснато да се дава информация на гражданите, особено там, където има трудности, за да не им губим времето да чакат, за да могат да си планират действията и във всеки един момента, в който сме готови, те да знаят, че могат да отидат.
Казусът е много заплетен. Надявам се в новия Закон за обществените поръчки да се намери решение. Днешното решение също се надявам много бързо да ни извади от тази ситуация. Това, което мога да кажа, е, че МВР се занимава с този проблем от месец август миналата година и действаме според законите и правилата. Оказа се, че това не е най-добрата стратегия, защото има други контрастратегии, които позволяват една такава важна обществена поръчка да бъде обжалвана непрекъснато и по-този начин да бъде спъвана работа на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Заместник министър-председател, аз пак приемам това Ваше обяснение за валидно. Сигурно е така, защото в България е така не само с тази обществена поръчка. Въпросът е, че гражданите не се интересуват от това. Те се интересуват от това, че няма табели. Пак го повтарям.
Ако има затруднение с обществената поръчка, с обществени поръчки с такъв характер, тогава Вашите експерти биха могли да внесат специална поправка в Закона за обществените поръчки, за да се преодолява по-лесно този казус. В практиката на обществените поръчки има един друг момент – има обществени поръчки, за които обжалването не спира процедурата. Ние в Народното събрание вероятно ще гласуваме подобно предложение, ако в Закона се въведе такова изменение, че този тип обществени поръчки или група обществени поръчки не бива да бъдат спирани поради обжалването, този въпрос би могъл да се реши по-бързо.
Апропо досега, доколкото си спомням, аз съм народен представител вече единадесета година, досега в Народното събрание този въпрос не е възниквал. Как са били решавани досега, обжалвания не е ли имало – просто не мога да си го обясня. Надявам се, че ще решите този въпрос в най-кратки срокове и че това няма да се повтаря, разбира се. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, госпожо Бъчварова?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега има възможност групата на АБВ. Няма да има въпрос.
Въпрос на господин Велизар Енчев към госпожа Кунева, съгласно предварителната му заявка.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги!
Госпожо Кунева, преди четири дни словашкият премиер Робърт Фицо заяви, че ще поиска извънредна среща на правителствено и държавно ниво в Европейския съюз във връзка и по повод нападенията над жени по време на коледните тържества в Германия. На тази среща той ще постави един много сериозен въпрос, на първо място по отношение на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, и на второ място – към председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер за затягане на контрола и охраната по европейските граници. Като имам предвид, че когато говорим за бежански квоти, а тази тема ще бъде засегната на тази извънредна среща, ако се състои, Полша вече обяви, че ще приеме само един процент от бежанците, Унгария изобщо отхвърли квотния принцип, а страни като Румъния, Чехия и Словакия не искат квоти за бежанци, без да уточняват някакви проценти. Дори само ще допълня като краен вариант, че Словакия вече обяви, че съди Европейския съюз в Съда на Европейския съюз.
Моят въпрос към Вас е съвършено конкретен: подкрепяте ли, одобрявате ли тази позиция на словашкия премиер Робърт Фицо и ако има такава извънредна среща, а трябва да има такава извънредна среща на правителствените и държавните глави на Европейския съюз, каква според Вас трябва да бъде позицията на Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Енчев, всъщност Вие зададохте два въпроса. Единият е свързан с квотите и другият е свързан с реакцията по отношение на случилото се в Кьолн. Нали така? Правилно съм Ви разбрала.
Дали господин Фицо ще предложи такава точка в дневния ред на Съвета – разбира се, че би могъл да го направи и министър-председателите и постоянният представител на Съвета господин Туск ще решат може ли тя да се включи. Поначало има два формата. Единият е официалният, другият е по време на неофициалните разговори. По време на обедните дискусии без съмнение това ще бъде тема на обсъждане. Знам как протичат и знам, че такъв вид събития никога не остават без коментар, макар и в неофициален формат.
Моето мнение е абсолютно еднозначно – това е недопустимо и спазването на закона е за всички. В този смисъл аз знам, че всъщност Словакия е в предизборна кампания. Господин Фицо промени своето лого на кампания. То беше „Работим за Словакия”, а сега е „Защитаваме Словакия”. В същото време от друг политически спектър, от страна на френския министър-председател имаше изказване, че Пактът за стабилност, който засяга финансовата стабилност и дефицитът, трябва в момента да мине на заден план, защото Пактът за сигурност е по-важен за Европа.
Отправната точка при нас е, че ние не можем да имаме двоен стандарт по отношение на спазването на човешките права. Това, което се случи в Кьолн, е атака към гарантирани човешки права и нарушение на публичния ред, което е абсолютно недопустимо.
По отношение на квотите за прием на лица, потърсили убежище. Те не са инструмент за прехвърляне на отговорността от една страна на друга, а опит за разпределение на тежестта – така го разглежда и българското правителство. В този смисъл са спешна мярка. Както и в началото чухте от премиера, България ги подкрепя, защото вярва, че като външна граница на Съюза във всеки един момент може да се окаже в положение да търси солидарност с други, както Италия и Гърция търсят солидарност в момента.
Ние сме отговорен член, опазваме външната граница на Съюза много добре, както установи и потвърди и британският министър-председател, но България не може и не трябва да бяга от солидарността при разпределението на миграционната тежест.
Полша, която е известна в момента със сериозни антимиграционни настроения, започна да приема хора по квотната система, макар официално да се противопостави на задължителната миграционна тежест. Допреди Полша да започне приема по квотната система са презаселени около 200 човека при определен брой от 140 хиляди за целия Съюз. Ирландия е изградила 26 такива центрове, промени и закона си за убежището. Този закон например не толерира събирането на семейства – нещо, което дотук беше много силна политика на всяка от страните и на Европа като цяло. Ирландия ще приеме 4 хиляди души.
България е напълно в състояние да изпълни своята част от квотната договорка, без да доведе до икономически, социални и демографски сътресения. В момента, за щастие, в центровете на ДАБ има по-малко от 1000 човека. Квотната система не е постоянно, а временно решение на миграционната криза, през която Европейският съюз тепърва ще решава. Има два въпроса – капацитетът за интеграция, който е много важен, и как решаваме проблема с бежанците трайно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Частично съм доволен от Вашия отговор, но да бъда съвършено конкретен. Смятам, като мое лично мнение и като човек, който е работил седем години в българската дипломация, че България трябва да се присъедини към позицията на така наречената „Вишеградска група”, към която, както разбирам, и Румъния е солидарна в много голяма степен, тъй като Вишеградската група е твърде близка до нашите интереси, а освен това, ние сме и гранична държава.
Това че данните, които Вие изнасяте, са абсолютно верни – действително бройката на бежанците в България е доста скромна в сравнение с проблемите, които имат държави като Австрия и Германия, но както вече много световни анализатори твърдят, към Европа се е насочила нова бежанска вълна в следващите месеци, която може да надмине дори един милион.
В този смисъл ми се струва, че ако говорим в превантивен план, нищо не пречи ние да се присъединим към Вишеградската група по тази позиция, когато става дума, повтарям, само за бежанската квота. Тоест да установим точно процент или да отхвърлим изобщо бежанската квота, което, разбира се, давам си сметка, не е реално, тъй като ние сме гранична държава и не би трябвало да си позволяваме дори подобни идеи. Но какво пречи да сложим процент, както това направи Полша – един процент, наистина твърде скромен? Изобщо не визирам възможността като Словакия да съдим Европейския съюз за квотния принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Енчев, действително няма да има по-важен проблем от въпроса с бежанците и миграцията в Европейския съюз. Смятам, че той ще остане и по време на българското председателство през 2018 г. Надявам се, че ние ще способстваме за намирането на универсално решение.
Друго, освен квотите, в момента Европейският съюз не може да предложи като форма на солидарност и да не натежи само върху една страна. Аз се радвам, че Вие самият всъщност подчертахте това.
Иначе дали да има таван колко бежанци изобщо Европа може да приеме – това наистина е един мислим дебат. Оттам нататък обаче трябва да сме наясно, че той важи и ако има начин, по който се разпределят бежанците – да, квотната система е точно тази. Тя има предвид и населението, и икономическите възможности, и брутния вътрешен продукт, ако щете, в момента и това, което Европа може да даде като помощ. Знаете, че има два нови фонда, които всъщност се занимават точно с подкрепата на миграционната политика.
Смятам, че добра посока – това, което в момента Комисията развива, е с даване на повече средства на страни, които са гранични и от които идват бежанци, включително и наши съседи, за да може все пак основната тежест да се насочи извън границите на Европа. Това би било добра дългосрочна политика.
Още нещо, което смятам, че е важно да подчертаем, понеже казахте за дипломацията – всъщност това би било решение на въпроса. Ако тези конфликти започнат да намаляват, Европа има в план до 2018 г. да приеме така наречената „синя карта”, подобна на зелената карта в Съединените американски щати, за да може да се контролира този процес на хора, които идват извън границите на Европа и искат да се установят да работят тук.
Всички разговори за застаряващото население на Европа и необходимостта от работна ръка са факт, но ние трябва да знаем всъщност каква работна ръка и какви хора влизат в Европа. Действително това е пресечна точка на много сложен разговор – сигурност, хуманност, възможности и публични настроения. Но това е един от въпросите, по които нашият парламент трябва да работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Колеги, да благодарим на вицепремиерите за участието им в днешния блицконтрол.
Остават по-малко от пет минути до 14,00 ч.
Обявявам редовно пленарно заседание утре с начален час – 9,00.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов

Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов