Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов, Красимир Каракачанов и Явор Хайтов

Секретари: Чавдар Пейчев и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание!

Днес продължаваме със следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
Вносител – Министерски съвет.
Приет е на първо гласуване на 6 ноември 2015 г.
Постъпил е доклад от Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Господин Адемов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 137 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Очакваме и вицепремиера и министър Калфин.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение от народния представител Стефан Кенов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите „и социални услуги” се заличават;
б) в т. 4 след думата „услуги” се добавя „и оказва методическа подкрепа при предоставянето им”;
в) точка 5 се изменя така:
„5. събира, обработва, систематизира, съхранява и използва информация в сферата на функционалната си компетентност по закон в интегрирана информационна система;”
г) в т. 6 след думата „вида” се поставя запетая и се добавя „местоположението”.
2. В ал. 2 след цифрата „2” се добавя „и 10”, а след думите „дирекциите „Социално подпомагане” се добавя „и регионалните дирекции за социално подпомагане”.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Министърът на труда и социалната политика издава наредба за съдържанието и функционирането на интегрираната информационна система по ал. 1, т. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Галя Захариева, Димитър Гечев, Клавдия Ганчева, Ралица Тодорова, Руслан Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „молба-декларация, подадена” се заменят със „заявление-декларация, подадено”.
2. В ал. 4 думата „молба” се заменя със „заявление”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение от народния представител Гроздан Караджов:
„В § 3 относно чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след текста се добавя: „Социалните услуги се предоставят въз основа на индивидуална оценка на потребностите и съобразно желанието и личния избор на лицата. Не се допуска настаняване на лица в специализирани институции или резидентни услуги против тяхната воля и предпочитания, която се изследва за конкретното настаняване.”
2. Алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
,,(3) Насочването на лицата за ползване на социални услуги се извършва от дирекция „Социално подпомагане”, като компетентността на съответната дирекция „Социално подпомагане” не се определя от наличието на настоящия адрес на лицата, а е достатъчно дирекцията да е сезирана с писмена молба за това от самото лице или от орган, на който са му възложени такива функции по силата на закон.
(4) Настаняването на лице в социална услуга – резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане” извършва временно настаняване по административен ред.
(5) Актовете на директора на дирекция „Социално подпомагане” се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 16 се изменя така:
„Чл. 16. (1) Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции.
(2) Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността.
(3) Настаняването на деца, лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години.
(4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължаван при спазване на условията на чл. 16а и 16б само в случай че:
1. за децата няма възможност да бъдат реинтегрирани в семейството, осиновени, настанени в семейство на роднини или близки или в приемно семейство или в социална услуга в общността от резидентен тип по реда на Закона за закрила на детето;
2. за лицата с трайни увреждания и лицата, поставени под запрещение, няма възможност за полагане на грижа в домашна среда и настаняване в социална услуга в общността от резидентен тип.
(5) Социални услуги се предоставят след индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и въз основа на индивидуален план за подкрепа, разработени от мултидисциплинарен екип, чийто състав и методи на работа се определят с правилника за прилагане на закона.
(6) Критериите за извършване на индивидуална оценка на потребностите на лицата от подкрепа, основното съдържание на индивидуалния план за подкрепа, сроковете за актуализация и преразглеждане на оценката и плана се определят с правилника за прилагане на закона.
(7) Видовете социални услуги в общността и специализирани институции се определят с правилника за прилагане на закона.
(8) В зависимост от начина на финансиране социалните услуги са:
1. делегирани от държавата дейности, когато се финансират от държавния бюджет;
2. местни дейности, когато се финансират от общинските бюджети;
3. дейности, финансирани от други източници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да оттегля внесените от мен предложения по § 3 към чл. 16, тъй като допълнително внесените от колежката Ангелова текстове бяха направени след допълнително съгласуване и всъщност редакцията, която се постигна, е доста по-добра. Така че аз подкрепям нововнесения текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Караджов.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Направеното и неподкрепено предложение е оттеглено току-що от господин Караджов.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Господин Караджов, виждам, че и по следващия параграф има Ваше предложение. Ако имате намерение да го оттеглите, да не губим време да го четем.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, от място): По § 4 оттеглям, по следващия не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Караджов оттегля предложението и по § 4, господин Адемов, него няма да го докладвате. По следващия параграф отстоява направеното предложение. Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 господин Караджов току-що оттегли неговото предложение.
Предложение от народните представители Димитър Делчев, Бойка Маринска и група народни представители:
„В § 4 се правят следните изменения:
„1. В чл. 16а, ал. 3 се създават нови изречения второ до трето: „Желанието за настаняване в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип се изявява в писмена декларация. Декларацията се вписва в регистър при Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на настаненото лице от лицето, което представлява специализираната институция или социалната услуга в общността от резидентен тип, като при липса на вписване се смята, че настаняването е незаконно.”
2. Създава се нов чл. 16д със следния текст:
„Чл. 16д. Настаняването по собствена воля на лице, поставено под ограничено запрещение, в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, се прекратява и без съгласие на попечителя му. Попечителят и Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на настаненото лице се уведомяват за прекратяването.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Създават се чл. 16а, 16б, 16в и 16г:
„Чл. 16а. (1) Социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата и в съответствие с чл. 16, ал. 2, 3, 4 и 5.
(2) При условията на ал. 1 социалните услуги за деца се предоставят съобразно най-добрия интерес на детето и съобразно желанието на детето и на родителите, настойника или попечителя, или на лицата, които полагат грижи за детето в съответствие със Закона за закрила на детето.
(3) При условията на ал. 1 социалните услуги за пълнолетни лица, поставени под запрещение, се предоставят съобразно желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга.
(4) Ползването на социални услуги от пълнолетни лица, поставени под запрещение, се прекратява по реда на ал. 3.
(5) При условията на ал. 1 социалните услуги в общността от резидентен тип и в специализирани институции за пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се предоставят по реда на чл. 16б, 16в и 16г.
Чл. 16б. (1) Настаняването в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето. Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на лицето може да извърши само временно настаняване по административен ред, в случай че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи за лицето.
(2) Искането за настаняване по ал. 1 пред районния съд по настоящия адрес на лицето се прави от дирекция „Социално подпомагане” въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:
1. доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда;
2. оценката и плана по чл. 16, ал. 5;
3. справка относно съществуващите подходящи социални услуги в общността и специализирани институции в рамките на областта и свободните места.
(4) Временно настаняване в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на лицето въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника.
(5) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 4 дирекция „Социално подпомагане” прави искане до районния съд по настоящия адрес на лицето.
(6) Актовете нa директора на дирекция „Социално подпомагане” се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 16в. (1) Исканията за настаняване на лице, поставено под пълно запрещение, в специализирана институция и социална услуга в общността от резидентен тип са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на лицето.
(2) В производството по ал. 1 съдът може да събира доказателства по своя инициатива и задължително изследва волята на лицето, чието настаняване е поискано, включително чрез участие на вещи лица.
(3) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на дирекция „Социално подпомагане”, лицето и неговия настойник.
(4) В случай че лицето, чието настаняване е поискано, не може да участва лично в заседанието по ал. 3, то се провежда извън сградата на съда.
(5) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.
(6) При искане за настаняване в специализирана институция съдът може да го уважи само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда или за настаняването му в социална услуга в общността от резидентен тип.
(7) В решението по ал. 5 се посочва срокът на настаняването, който при настаняване в специализирана институция не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 16, ал. 3.
(8) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7-дневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок, не по-дълъг от 7 дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 16г. (1) Настаняването на лице, поставено под пълно запрещение, в специализирана институция и социална услуга в общността от резидентен тип се прекратява по реда на чл. 16б и чл. 16в от районния съд по искане на дирекция „Социално подпомагане” въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника.
(2) До произнасянето на съда прекратяване на настаняването се извършва временно със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при изтичане на определения срок по чл. 16в, ал. 7 и при смърт на лицето.
(4) Настаняване от специализирана институция в социална услуга в общността от резидентен тип преди изтичане на определения срок по чл. 16в, ал. 7 се извършва по реда на чл. 16б и чл. 16в.
(5) Удължаване на срока на настаняването в специализирана институция се извършва по реда на чл. 16б и чл. 16в, ако са налице основанията по чл. 16, ал. 4.
(6) Удължаване на срока на настаняването в социална услуга в общността от резидентен тип се извършва по реда на чл. 16б и чл. 16в.
(7) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(8) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Предложението на народния представител Гроздан Караджов беше оттеглено.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народните представители Димитър Делчев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 21, против 28, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4 в редакцията на Комисията, съгласно нейния доклад.
Гласуваме § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 11.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По параграфи 5 и 6 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя съответно за § 5 и § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За изказване – заповядайте, народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
В § 5 и по-точно в ал. 1 на чл. 17 искам да направя една корекция в текста, защото, колеги, така предложен текстът влиза в една колизия.
За да Ви стане ясно какво имам предвид, ще трябва да Ви прочета накратко текста, за да се убедите сами в това, което казвам.
В ал. 1 е записано, че социалните услуги се предоставят срещу заплащане на такси от лицата, които ги ползват. И сега обърнете внимание: „или по договаряне”.
Когато става въпрос за заплащане на такса, това означава, че таксата, колеги, би следвало да покрие единствено и само извършените разходи по съответния вид услуга. Когато обаче вкарваме и възможността за договаряне, тук вече отиваме в две различни посоки.
Искам да отворя скоба, че все пак става въпрос за социални услуги, а социалните услуги, общо прието правило е, че се ползват от хора, които не са в цветущо състояние.
И оттук възниква въпросът: първо, с кого ще се договарят тези хора, ползващи и имащи нужда да ползват тези услуги? По какви критерии ще се договарят? В каква посока ще бъде договарянето – в посока реализиране на някакъв допълнителен приход, да не казвам печалба, от съответната социална служба или в посока, да кажем, в привилегирована ситуация, което пък вече води до дискриминация по социален статус, така както е записано и в Закона за дискриминацията?
Всъщност думите „или по договаряне” предлагам да отпаднат, защото те вече внасят един друг смисъл на чл. 17, ал. 1. Таксите са предварително уточнени, предварително определени и няма как ние да поставяме различни субекти в позиция да се договарят, още повече – неизвестно с кого. С кого ще се договарят тези хора – с Агенцията за социално подпомагане или пък с дирекциите по социално подпомагане, които пък, да кажем, изобщо няма такива делегирани права да извършват договаряне? Тоест, вместо да бъде текстът добър, с тези две думи той се превръща вече в неработещ текст, затова Ви моля да подкрепите моето предложение, за да може наистина ал. 1 да бъде работеща алинея, да не създаваме условия за привилегии за определени групи, които ползват тези услуги, да се договарят, защото това договаряне, да кажем, в определени случаи може да отиде и в посока безплатно ползване на такива услуги, а пък други такива да заплащат такси.
Затова, уважаеми господин Председател, правя редакционно предложение в ал. 1 на чл. 17 от § 5 по доклада думите „или по договаряне” в първото изречение да отпаднат. Благодаря Ви.
Надявам се да ме разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз поне Ви разбрах.
Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики?
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Байрактаров, социални услуги по начина на финансиране са такива, които са делегирани от държавата дейности, такива, които се финансират от общинските бюджети и такива, които се финансират от самите потребители.
Когато става въпрос за държавно делегирана дейност, тогава има тарифа, която се издава от Министерския съвет, когато става въпрос за финансиране от общинските бюджети, тогава става въпрос за такси, когато обаче финансирането е за сметка на потребителите естествено е, че тогава трябва да има договаряне между този, който предоставя социалната услуга, и този, който ползва, респективно потребителя на социалната услуга и затова и този текст е разписан по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
За дуплика, заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Адемов, надявам се добре да запомнихте това, което казахте, защото то...
Аз, между другото, Ви благодаря за това разяснение, защото то подчертава правилността на моето предложение.
Какво казахте Вие?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не аз, Законът го казва.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Какво казахте Вие, защото Вие говорите тук, от тази трибуна.
Обърнете внимание, колеги: дейностите се финансират от потребителя на социални услуги. Пак повтарям: дейностите се финансират от потребителя на социална услуга. И сега аз Ви питам, господин Адемов: потребителят сам със себе си ли ще се договаря? Сам със себе си ли ще се договаря потребителят, след като той финансира тази дейност? Нали разбирате в каква колизия вкарваме това.
Второ нещо. Сега ще Ви кажа другото, това, което не Ви каза господин Адемов: голяма част от тези дейности, колеги, които, примерно, през 2015 г. възлизат като финансиране на около 30 млн. лв., се финансират от дарителски организации.
Всъщност когато става въпрос за дарение, Вие не можете да се договаряте, защото там се изпълнява волята на дарителя. Ние рискуваме с този текст за договаряне да нарушим волята на дарителя и той в един момент да поиска неговото дарение да бъде прекратено поради нарушаване на волята му. А той дарява средства не за да прави печалби и да се договаря, а тези средства да отидат за осъществяване на определената социална услуга и социална дейност.
Благодаря, господин Адемов, че го разяснихте и показахте точно каква е тази колизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Димитър Байрактаров – в § 5, ал. 1, в първото изречение изразът „или по договаряне” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 19, против 42, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 5 и 6, които са подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 8.
Параграфи 5 и 6 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение на народния представител Гроздан Караджов:
„В § 7 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
„(3) Кметът на общината може да възложи управлението на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат. Кметът на общината може при обявяване на конкурс за възлагане на социални услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, да включи в конкурса и изискване доставчикът да осигури необходимата материална база за предоставяне на услугата, предмет на възлагане.”
2. В т. 3:
а) Алинея 8 се изменя така:
„(8) Конкурсът по реда на ал. 3 може да бъде организиран и преди да завърши процедурата по разкриване на социалната услуга, като договорът със спечелилия конкурса кандидат влиза в сила след завършване на процедурата и осигуряване на необходимото финансиране.”;
б) Алинея 9 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 18а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
,,(1) Кметът нa общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, отговаря за спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3.”
2. В ал. 3 след думите „които са“ се добавя „открити като”, а след цифрата ,,3” се добавя „само”.
3. Създават се ал. 7, 8, 9 и 10:
,,(7) При възлагане на управлението на социални услуги по ал. 3 кметът нa общината е длъжен да предостави на доставчика целия размер на финансовите средства, съставляващи финансовия стандарт за съответните делегирани от държавата дейности, в рамките на сроковете, в които се осъществява предоставянето на субсидиите от държавния бюджет.
(8) Кметът нa общината осъществява контрол за целесъобразното разходване на предоставените средства по ал. 7, като в случай на констатирани нарушения прекратява възлагането по ал. 3.
(9) Преди изтичането на срока, за който е възложено управлението на социална услуга по ал. 3, кметът на общината провежда нов конкурс или организира предоставянето на услугата от общината, като не допуска прекъсване в предоставянето на услугата.
(10) При откриване на социална услуга, делегирана от държавата дейност, кметът на общината осигурява предоставянето й от датата на откриването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим направеното предложение от колегата Гроздан Караджов.
Уважаеми колеги, точно това предложение дава възможност да продължи инициативата от частни дарители за изработка и предоставяне на социални услуги. Както Ви казах, информацията сочи, че частни дарители само през 2015 г. са дарили над 30 млн. лв.
Тук обаче текстът на вносителя – това, върху което искам да Ви обърна внимание – е опасен с това, че първо ще стопира практически желанието на такива хора да продължат да даряват и да въвеждат иновации по отношение на социалните услуги, и второ, че има голяма опасност да се получи монополизиране на тази дейност от гледна точка на това, че тези хора, вече инвестирали, дарили, трябва да предоставят тези дарения на общините, за да може да продължават тази дейност, която практически не е в полза и на тези общини.
Радвам се, че в предварителните разговори голяма част от колегите от Комисията по труда, които са работили в общини, разбраха това. Надявам се днес да проявим разум и да приемем текста, предложен от господин Гроздан Караджов, защото той е съгласуван с доста от общините. Те също подкрепят този текст.
Единственото, което може би ще направя като допълнение, е накрая в текста на Гроздан Караджов да се допълни „дейности от общините”. Уточнявам – в ал. 3 след думата „възлагане” да се допълни „по делегирани от държавата дейности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, предложението на господин Караджов не е подкрепено. Редакционни предложения в зала трябва да направите към редакцията на Комисията.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: В такъв случай ще подкрепим текста, предложен от Гроздан Караджов, защото това е добрият текст. Той е консултиран с голяма част от общините в България. Те потвърждават, че това е правилната формулировка, за да могат да продължат да работят тези дейности, а да не се превърнат в монопол. Изборът, естествено, е на Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, тъй като по този параграф в момента има консултации, правя процедурно предложение – да преминем към следващия параграф, след което ще се върнем и ще продължим дебата по § 7. Във връзка с предложението на господин Караджов върви консултация с участието на вицепремиера господин Калфин. Правя формалното процедурно предложение да отложим разискванията, да продължим със следващия параграф и когато колегите имат готовност, да се върнем обратно към § 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 117, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 8 – предложение от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Създават ce чл. 18б, 18в, 18г и 18д:
„Чл. 18б. (1) За вписване в регистъра по чл. 18, ал. 2 лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 подават до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление и описание на социалната услуга по утвърдени от него образци и посочват единен идентификационен код на лицето, когато е търговец, а лицата, които не са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията, прилагат оригинал или заверено копие на удостоверение за актуално състояние или регистрация, издадени от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението и заверено копие на карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ.
(2) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 4 прилагат към заявлението по ал. 1 официален превод на документите, удостоверяващи регистрацията по националното им законодателство.
(3) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4, които имат лиценз по чл. 18, ал. 3, се вписват в регистъра по чл. 18, ал. 2 служебно в 5-дневен срок след предоставяне от Държавната агенция за закрила на детето на издадения лиценз.
(4) При подаване на заявление за регистрация на нова социална услуга регистрираните доставчици на социални услуги посочват единен идентификационен код или прилагат оригинал или заверено копие на удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението.
(5) Документите по ал. 1, 2 и 4 се подават лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно по пощата с обратна разписка или по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(6) В регистъра се вписват следните обстоятелства:
1. данни за лицето – име, седалище, вид на лицето;
2. единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, единен идентификационен код на търговеца;
3. данни за представителството на лицето по съдебна, съответно търговска регистрация – име, ЕГН, постоянен и/или настоящ адрес;
4. видове социални услуги, които ще се предоставят, и номер на лиценза, когато се предоставят услуги за деца;
5. данни за извършени нарушения при предоставяне на социални услуги;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;
7. промени в обстоятелствата по т. 1 – 4;
8. забележки по вписаните обстоятелства.
(7) Доставчиците на социални услуги по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 уведомяват писмено изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за всички промени в обстоятелствата по ал. 6, т. 1 – 4 в 14-дневен срок от настъпването им, като прилагат и съответните документи, които ги доказват.
Чл. 18в. (1) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението по чл. 18б, ал. 1 издава заповед за вписване в регистъра или издава мотивиран отказ за вписване в регистъра, за който уведомява лицето.
(2) При констатиране на пропуски и/или нередовности в представените документи на лицето се дава 14 дневен срок за отстраняването им, като срокът за произнасяне по ал. 1 започва да тече от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация.
(3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Въз основа на заповедта за вписване в регистъра по ал. 1 за всяка социална услуга се издава удостоверение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(5) Агенцията за социално подпомагане изпраща по служебен път на Държавната агенция за закрила на детето издадените, подновените и/или преиздадените удостоверения на лицензирани доставчици на социални услуги за деца в тридневен срок от издаването им.
(6) Връчването на удостоверението по ал. 5 се извършва едновременно с връчването на лиценза, издаден от Държавната агенция за закрила на детето, по реда на Закона за закрила на детето.
(7) Удостоверенията по ал. 4 се получават в Агенцията за социално подпомагане в срок до един месец от датата на издаването им лично от лице, което представлява лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 или от упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно, а в случай на изрично волеизявление се изпращат на посочения в заявлението адрес за кореспонденция и/или на адреса, на който е регистриран заявителят, с писмо с обратна разписка.
(8) В случаите, когато удостоверенията по ал. 4 не бъдат получени по реда на ал. 7, те се изпращат нa заявителя с обратна разписка на посочения от него в заявлението адрес за кореспонденция или на адреса, на който е регистриран.
(9) В двумесечен срок преди изтичането на срока на удостоверението по ал. 4 лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 може да подадат заявление за подновяване на удостоверението по образеца съгласно чл. 18б, ал. 1, към което лицата, които са търговци, представят единен идентификационен код, а лицата, които не са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията, представят оригинал или заверено копие на удостоверение за актуално състояние или регистрация, издадени от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението.
(10) При промени в обстоятелствата по чл. 18б, ал. 6, т. 1 изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отразяването им в регистъра и преиздаване на издадените удостоверения по ал. 4 в 5-дневен срок от уведомлението по чл. 18б, ал. 7.
(11) В случай че удостоверението бъде изгубено или унищожено, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощено от него длъжностно лице по писмена молба на лицето по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 издава дубликат на удостоверението въз основа на заповедта по ал. 1.
Чл. 18г. (1) Всяка година до 31 март регистрираните доставчици на социални услуги представят в Агенцията за социално подпомагане отчет за дейностите по предоставяне на социални услуги за предходната календарна година в електронен формат по утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане образец.
(2) Отчетите, подавани до Държавната агенция за закрила на детето от лицензираните доставчици на социални услуги за деца, се предоставят по служебен път в електронен формат на Агенцията за социално подпомагане в срок до 30 април всяка година.
Чл. 18д. (1) Регистрацията се заличава:
1. по искане нa регистрираното лице;
2. при прекратяване на юридическото лице и при заличаване от търговския регистър на физическото лице, регистрирано по Търговския закон;
3. при неспазване на стандартите и критериите за предоставяне на социални услуги, определени съгласно чл. 18а, ал. 6 – по предложение на компетентния орган след извършена от него проверка;
4. при неосъществяване на дейност по предоставяне на социални услуги от регистрираното лице в продължение на една година считано от датата на регистрацията или от датата на получаването на последния отчет по чл. 18г, ал. 1;
5. при неспазване на изискването по чл. 18г, ал. 1 в продължение на една година;
6. при отнемане, прекратяване или заличаване на лиценза за предоставяне на социални услуги за деца;
7. в случай че удостоверението по чл. 18в не е получено в тримесечен срок от издаването му;
8. при прекратено възлагане на управление на социална услуга съгласно чл. 18а, ал. 8;
9. при непредставяне на информация в 14-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите към заявлението за вписване в регистъра, когато тези промени са довели до отпадане на основанията за регистрация.
(2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или на оправомощено от него длъжностно лице.
(3) В 7-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 2 заинтересованото лице се уведомява с писмо с обратна разписка.
(4) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител, подкрепен по принцип от Комисията и редактиран от същата.
Гласували 118 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 13.
Параграф 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 9, 10, 11, 12, 13, както и по заглавието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя съответно за § 9, 10, 11, 12, 13, както и заглавието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме параграфи от 9 до 13 включително по вносител, които са подкрепени от Комисията, както и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” по вносител, също подкрепено от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
Параграфи от 9 до 13 включително по доклада на Комисията, както и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 14 има предложение от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 43б се изменя така:
„Лиценз
Чл. 43б. (1) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да предоставят социални услуги за деца след получаване на лиценз, издаден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисия по лицензиране, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания.
(2) Лицензът е поименен и правата, произтичащи от него, не подлежат на прехвърляне и преотстъпване.
(3) Лицензът съдържа:
1. титуляр на лиценза;
2. БУЛСТАТ/единен идентификационен код;
3. адрес/седалище и адрес на управление;
4. социалната услуга, за която се издава лицензът;
5. срока на лиценза.
(4) Лиценз се издава за всяка отделна социална услуга за срок три години, като след изтичането му той може да бъде подновен.
(5) За разглеждане на документите за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга за деца и за подновяване на издаден лиценз се дължат такси, които се внасят във Фонд „Социална закрила” към министъра на труда и социалната политика и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.
(6) За разглеждане на документите за издаване и подновяване на лиценз се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.”
2. В чл. 43в:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
,,(2) За получаване на лиценз лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление по утвърден от него образец, към което прилагат следните документи:
1. копие от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ и/или посочване на единен идентификационен код;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението;
3. декларация, че кандидатът не е обявен в несъстоятелност, не е в производство за обявяване в несъстоятелност и не е в ликвидация;
4. свидетелство за съдимост на лицето, а за юридическите лица – свидетелства за съдимост на членовете на управителните им органи;
5. описание на социалната услуга по утвърден от председателя на Държавната агенция зa закрила на детето образец.
(3) Лицата, регистрирани по Търговския закон, не подават документите по ал. 2, т. 2 и 3.
(4) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Закона за социално подпомагане представят официален превод нa приложимите по ал. 2 документи, издадени от компетентния орган на съответната държава.
(5) Документите по ал. 2 се подават лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, по пощата с обратна разписка или по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.”
3. Член 43г се изменя така:
„Комисия за лицензиране
Чл. 43г. (1) Комисията по чл. 43б, ал. 1:
1. разглежда постъпилите заявления за издаване и подновяване на лиценз и уведомленията за промяна на обстоятелствата, удостоверени в издаден лиценз;
2. уведомява заявителите при установена нередовност в документите и дава указания за отстраняването й;
3. прави мотивирани предложения до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване, промяна, подновяване, прекратяване, отнемане, заличаване или отказване на лиценз.
(2) Членовете на комисията се предлагат от съответните държавни органи по чл. 43б, ал. 1 и се утвърждават поименно от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
(3) Председателят на комисията свиква заседанията съобразно постъпилите заявления и уведомления и уведомява членовете за насрочените заседания, които са редовни, ако на тях присъстват две трети от всичките й членове. За заседанията на комисията се води протокол.
(4) Комисията разглежда заявленията и уведомленията, провежда обсъждане и взема решение с явно гласуване с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове. При необходимост комисията може да поиска становища от други специалисти в областта на закрилата на детето.
(5) За дейността на комисията се води:
1. регистър за постъпилите заявления;
2. протоколна книга;
3. регистър за издадените лицензи;
4. регистър на получените от Агенцията за социално подпомагане удостоверения за регистрация, издадени по реда на Закона за социално подпомагане.
(6) Регистърът по ал. 5, т. 3 съдържа:
1. информацията по чл. 43б, ал. 3;
2. номера и датата на издадения лиценз;
3. датата на връчване на лиценза и подписа на получателя;
4. датата на подновяване, прекратяване, заличаване или отнемане на лиценза.
(7) Представените документи по чл. 43в се съхраняват в Държавната агенция за закрила на детето съгласно Закона за Националния архивен фонд и са достъпни за всички заинтересовани лица.
(8) Дейността на комисията се подпомага административно от Държавната агенция за закрила нa детето.”
4. Член 43д се изменя така:
„Издаване на лиценз
Чл. 43д. (1) В едномесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лиценз председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 издава лиценз или отказва издаването му, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в, ал. 1, и/или не е представил някой от документите по чл. 43в, ал. 2 в определения за това срок.
(2) Комисията по чл. 43б, ал. 1 разглежда постъпилите заявления по реда на постъпването им.
(3) Председателят на комисията по чл. 43б, ал. 1 в тридневен срок от разглеждане на заявлението уведомява заявителя при установена нередовност в документите по чл. 43в, ал. 2, като дава указания за отстраняването й в 14-дневен срок. В този случай едномесечният срок по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до отстраняване на нередовността, но не повече от 30 дни.
(4) Председателят на Комисията по чл. 43б, ал. 1 прави мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване или отказване на лиценз в тридневен срок от разглеждане на заявлението.
(5) Заповедта на председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване на лиценз или за отказ от издаване на лиценз се съобщава писмено на заявителя в тридневен срок от датата нa издаването й. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Лицензът се издава съгласно утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето образец.
(7) Ако издаденият лиценз бъде изгубен или унищожен, председателят на Държавната агенция за закрила на детето по писмена молба на лицето по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да издаде дубликат на лиценза.(8) При промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, доставчикът на социална услуга за деца уведомява писмено председателя на Държавната агенция за закрила на детето в 14-дневен срок от настъпване на промяната и прилага съответните документи, които я доказват.
(9) Въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето промененото обстоятелство по ал. 8 се отразява в нов лиценз, без да се променя срокът му на действие.
(10) Издаденият лиценз и удостоверението за регистрация по реда на чл. 18б, ал. 3 и чл. 18в, ал. 4 от Закона за социално подпомагане се получават в Държавната агенция за закрила на детето в срок до един месец от датата на издаване на лиценза лично от лице, което представлява лицата по чл. 18, ал. 1, точки 3 и 4 или от упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно, а в случай на изрично волеизявление се изпращат на посочения в заявлението адрес за кореспонденция и/или на адреса, на които е регистриран заявителят, с писмо с обратна разписка.”
5. Член 43е се изменя така:
„Задължения на лицензирания доставчик на социална услуга за деца
Чл. 43е. (1) Лицензираният доставчик на социална услуга за деца е длъжен в срок до 12 месеца от получаване на лиценза да започне дейност по предоставяне на услугата.
(2) В 14-дневен срок от започването на дейността по предоставяне на услугата лицензираният доставчик е длъжен писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето относно:
1. датата на започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е получил лиценз;
2. адреса/адресите нa предоставяне на услугата, с изключение на мобилните услуги, за които се посочва адрес за кореспонденция.(3) В случай, че лицензираният доставчик на социална услуга за деца преустанови дейността си за период, по-дълъг от три месеца, той е длъжен в 14-дневен срок от изтичането им да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето за настъпилото обстоятелство, като посочи съответните причини.
(4) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 43в, доставчикът на социална услуга за деца е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето и да представи съответния документ.
(5) Всяка година до 31 март лицензираните доставчици представят в Държавната агенция за закрила на детето в електронен формат отчет за дейността си, свързан с предоставяната от тях социална услуга за деца за предходната календарна година.
(6) Отчетът пo ал. 5 съдържа обобщена информация относно постигнатите резултати от работата с потребителите на услугата.“
6. Член 43ж се изменя така:
„Подновяване на лиценз
Чл. 43ж. (1) Преди датата на изтичане на срока на лиценза за предоставяне на социална услуга за деца доставчикът на услугата може да поиска подновяване на лиценза, когато:
1. възнамерява да продължи да предоставя определената услуга и след изтичането на тригодишния срок на лиценза и отговаря на условията на чл. 43в, ал. 1;
2. при извършени проверки по реда на чл. 17а, ал. 1, т. 14 и/или 16 е установено, че няма издавани задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на правата на детето и/или за предоставяне на услугата, или изпълнява добросъвестно предписанията, както и че няма издадени наказателни постановления по наложени актове за нарушения по чл. 45, ал. 5-12;
3. е предоставил текущи отчети за дейността си в срока на действие на лиценза.
(2) В случаите по ал. 1 доставчиците на социални услуги за деца подават заявление по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, и изискуемите по чл. 43в, ал. 2, т. 1-4 документи не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на лиценза.
(3) Лицата, регистрирани по Търговския закон, не подават документите по чл. 43в, ал. 2, т. 2 и 3.
(4) Подадените след срока по ал. 2 заявления не се разглеждат от Комисията по чл. 43б, ал. 1 и заявителят се информира за необходимостта да кандидатства за издаване на нов лиценз по реда на чл. 43в.
(5) В случаите, когато няма промяна в обстоятелствата, удостоверени в първоначално издадения лиценз, се издава нов лиценз въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, като заявлението по реда на ал. 2 не се разглежда от комисията по чл. 43б, ал. 1.
(6) В случаите, когато има промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, подновяването на лиценза се извършва със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето по реда на чл. 43д.
(7) Заповедта за отказ за подновяване на лиценза подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
7. Член 43з се изменя така:
„Прекратяване, отнемане и заличаване на лиценз
Чл. 43з. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 със заповед прекратява, отнема и заличава издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца.
(2) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се прекратява, когато титулярят:
1. писмено е поискал прекратяването му със заявление, в което е изложил мотиви за прекратяването;
2. не започне да предоставя услугата в срок до 12 месеца от получаване на лиценза;
3. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е лицензиран;
4. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за адреса/адресите на предоставяне на услугата, за която е лицензиран – в случаите, в които е приложимо.
(3) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се отнема, когато титулярят:
1. не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;
2. извършва дейност в нарушение на получения лиценз;
3. не е изпълнил в срок задължително предписание, издадено от председателя на Държавната агенция за закрила на детето;
4. не предостави информация в 14-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите към заявлението за издаване на лиценз и/или удостоверени в издадения лиценз;
5. е преустановил предоставянето на социалната услуга за повече от три месеца, без да е посочил уважителна причина, довела до преустановяването на дейността;
6. в срок до 31 март на календарната година не е представил писмен отчет за дейността си по услугата за предходната календарна година.
(4) Нов лиценз за конкретната социална услуга за деца може да бъде издаден след изтичане на една година от отнемането му.
(5) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца може да се заличи, в случай че лицензираният доставчик на конкретната социална услуга в срок до три месеца от датата на издаването на лиценза не се е явил да получи документите по чл. 43д, ал. 10 и/или не е заявил получаването им по друг начин. Неполучаването на документите по чл. 43д, ал. 10 се удостоверява от председателя на комисията по чл. 43б, ал. 1, който отбелязва това обстоятелство на върнатото писмо с обратната разписка.
(6) По предложение на Комисията по чл. 43б, ал. 1 председателят на Държавната агенция за закрила на детето определя на доставчика на социална услуга за деца подходящ срок за отстраняване на нарушението по ал. 2, точки 3 и 4 или ал. 3, но не повече от три месеца. В случай че в този срок нарушението не бъде отстранено, лицензът се прекратява, съответно отнема.
(7) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица в срок до три дни след датата на издаването й. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
8. Създава се чл. 43и:
„Взаимодействие между Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Фонд „Социална закрила”
Чл. 43и. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето в тридневен срок от влизането в сила на съответната заповед изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане копие от издадените/подновени и променени лицензи за социални услуги за деца и свързаната с тях информация по чл. 18б, ал. 6, т. 1-5 от Закона за социално подпомагане, както и копие на издадените заповеди за прекратяване, отнемане и заличаване на лицензи с оглед вписването на посочените обстоятелства в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане и издаване, подновяване, преиздаване и заличаване на удостоверенията за регистрация.
(2) Агенцията за социално подпомагане вписва в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане обстоятелствата по ал. 1 в петдневен срок от предоставянето им от Държавната агенция за закрила на детето.
(3) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане изпраща на председателя на Държавната агенция за закрила на детето издадените, подновените и/или преиздадените удостоверения за регистрация в тридневен срок от издаването им.
(4) Всяка година до 30 април на календарната година председателят на Държавната агенция за закрила нa детето изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане представените по реда на чл. 43е, ал. 5 отчети за дейността на лицензираните доставчици, свързани с предоставяната от тях социална услуга за деца, за предходната календарна година.
(5) Изпълнителният директор на Фонд „Социална закрила” изпраща на председателя на Държавната агенция за закрила на детето поименна справка за внесените такси за разглеждане на документите за издаване и подновяване на лиценз по реда на чл. 43б, ал. 5 в тридневен срок от постъпването им във фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Колеги, изказвания по § 14? Няма.
Подлагам на гласуване § 14 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 15 има предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 15 по вносител.
Гласували 108 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15:
„§ 15. Издадените лицензи по реда на Закона за закрила на детето преди датата на влизането в сила на този закон запазват действието си до изтичането на срока им. Преди изтичането на срока им лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление по реда на чл. 43в от Закона за закрила на детето за получаване на нов лиценз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 15 по доклада на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Колеги, връщаме се на дебата по § 7.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във внесеното по § 7 от мен предложение за изменение на чл. 18а първото изречение всъщност преповтаря сега действащия текст на ал. 3 на чл. 18а.
За по-голяма прегледност и за систематичност в Закона бих искал да помоля за следната редакционна промяна. Второто изречение на този член да стане ал. 11 и оттам нататък текстът се запазва същия. Ще го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Караджов, редакционни предложения се правят по предложения текст на Комисията по § 7 – болдваното в черно. Значи, по него, къде да намери място второто изречение, за което Вие предлагате номерация? (Реплика на народния представител Гроздан Караджов встрани от микрофона.)
Това не е подкрепено. Редакцията трябва да се направи по предложението на Комисията. (Реплики.)
Ето предложението – § 7 на Комисията, тук ми кажете къде предлагате промяна.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предлагам предложения от мен текст да стане нова ал. 11 към чл. 18а. И понеже ще се повтори първото изречение, със съществуващата и в момента действаща норма на чл. 18а, ал. 3, предлагам това да бъде само второто изречение и затова бих искал да прочета редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, как звучи.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Редакцията е следната:
„Кметът на общината може при обявяване на конкурс за възлагане на социални услуги по ал. 3, които са делегирани от държавата дейност и местни дейности, да включи в конкурса и изискване доставчикът да осигури необходимата материална база за предоставяне на услугата, предмет на възлагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че след това предложение, което е същността на Вашето, Вие оттегляте останалите предложения в неподкрепената част.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да, в този случай бих искал останалите две предложения, които съм направил, да ги оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Има ли реплики, други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Неподкрепеното предложение на господин Караджов е оттеглено. В същото време обаче, преминавайки към гласуване редакцията на Комисията, той предлага нова ал. 11 към редакцията на Комисията със следното съдържание: „Кметът на общината може при обявяване на конкурс за възлагане на социални услуги по ал. 3, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, да включи в конкурса и изискване доставчикът да осигури необходимата материална база за предоставяне на услугата, предмет на възлагане.”
Това ли е?
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме допълнението – това е редакционно допълнение към редакцията на § 7 по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Председател, само една техническа бележка. В т. 3 на § 7 в окончателната редакция на вносителя: създават се ал. 7, 8, 9, 10 и 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И 11, да.
Колеги, гласуваме едновременно допълнението в т. 3 на господин Адемов да се включи и нова ал. 11, и самата ал. 11 със съдържанието, което предложи господин Караджов.
Гласували 100 народни представители: за 91 против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Сега гласуваме целия § 7, в едно с новите алинеи, които току що приехме.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието, а с това на второ четене е приет и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.

Продължаваме седмичната програма със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ХАРТА ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ЗА ПРАВОТО НА УЧАСТИЕ В ДЕЛАТА НА МЕСТНАТА ВЛАСТ.
Има доклад на Комисията по регионалната политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Зеленогорски, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт, № 502-02-38, внесен от Министерския съвет.
На свое заседание, проведено на 11 декември 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2015 г.
В заседанието на Комисията взе участие госпожа Иринка Захариева – главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно териториално устройство” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която представи Законопроекта от името на вносителя.
Европейската харта за местно самоуправление е ратифицирана със закон, приет от 37-ото Народно събрание на 17 март 1995 г. Допълнителният протокол към Хартата е насочен към доразвиване на принципите и правилата за прякото участие на гражданите в местната власт и е резултат на дългогодишни усилия в продължение на повече от 20 години и междуправителствена работа в рамките на Съвета на Европа по демократичното участие на местно ниво.
Към настоящия момент протоколът е подписан от 19 държави и е ратифициран от 13 от тях. Ратифицирането на Допълнителния протокол няма да доведе до необходимост допълнителни промени във вътрешното законодателство, тъй като правото на участие на гражданите в делата на местните общности е регламентирано в редица действащи разпоредби и се прилага на практика в дейността на българските общини.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт, № 502-02-38, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
Сега ще чуем и доклада на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Гаджев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт, № 502-02-38, внесен от Министерския съвет на 20.11.2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13.01.2016 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от господин Иван Аспарухов – заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Иринка Захариева – главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство” в МРРБ.
Република България ратифицира със закон, приет от 37-ото Народно събрание на 17 март 1995 г., Европейската харта за местно самоуправление на Съвета на Европа. Република България декларира обвързаност с всички разпоредби на хартата. В преамбюла й се признава, че правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, който се споделя от всички държави – членки на Съвета на Европа.
Допълнителният протокол за правото на участие в делата на местната власт е съставен от Европейския комитет по местна и регионална демокрация към Съвета на Европа. Той е кулминация на повече от две десетилетия междуправителствена работа в рамките на Съвета на Европа по демократично участие на местно ниво.
Към настоящия момент Допълнителният протокол е подписан от 19 държави – членки на Съвета на Европа (Армения, Белгия, България, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Унгария, Исландия, Литва, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Словения, Швеция, Македония, Украйна и Великобритания), и е ратифициран от 13 от тях (Армения, Кипър, Естония, Финландия, Унгария, Литва, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Словения, Швеция, Македония и Украйна).
Одобряването и подписването на Допълнителния протокол е в съответствие с целите и приоритетите на Стратегията за децентрализация (2006-2015 г.), свързани със създаването на условия за участие на гражданите в процеса на формиране на политики и вземане на решения за местно развитие.
Съгласно чл. 5, параграф 3 от Допълнителния протокол „по отношение на всяка държава членка, която изрази впоследствие съгласието си да бъде обвързана от протокола, той влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на представянето на документите за ратифициране, приемане или утвърждаване”. В цитирания срок Допълнителният протокол ще влезе в сила за Република България след ратифицирането му от Народното събрание.
Предвид постигнатото съответствие на Допълнителния протокол с разпоредбите на българското законодателство няма да бъде необходимо приемането на нови нормативни актове. Правото на участие в делата на местната власт се прилага в дейността на българските общини. В редица общини са приети наредби за гражданско участие в делата на съответната община, а отделни наредби за специфични политики конкретизират начина на участие на местната общност.
В Допълнителния протокол няма предвидена възможност държавите членки да изразяват резерви и декларации по неговите разпоредби, така че Република България следва да бъде обвързана с всички негови разпоредби.
Ратифицирането на Допълнителния протокол няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по ратификацията? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, господин Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Предлагам днес въпросният Законопроект и ратификация да мине и на второ четене. В този смисъл правя процедурно предложение за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното от господин Зеленогорски предложение.
Гласуваме, колеги.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Слушаме доклад за второ четене, господин Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт
Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт, подписан за Република България на 11 май 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания като за второ четене по доклада на господин Зеленогорски? Няма.
Гласуваме проекта на Закон така, както бе докладван.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Почивка до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 18 декември 2015 г. – 14 януари 2016 г.:
- питане от народния представител Явор Хайтов към Екатерина Гечева Захариева – министър на правосъдието, относно изпълнение на Решение № 42 от 26 януари 2015 г. на Министерския съвет на Република България за приемане на Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г., в частта на Глава втора. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 януари 2016 г.;
- питане от народния представител Иван Костадинов Станков към Десислава Танева – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните за стимулиране на земеделските производители от дребния и среден земеделски бизнес, следва да се отговори в пленарното заседание на 22 януари 2016 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на пет въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- от министъра на външните работи Даниел Митов на питане от народния представител Методи Андреев;
- от министъра на икономиката Борислав Лукарски на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- от министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Явор Хайтов;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Ралица Ангелова;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Димитър Шишков;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Михо Михов;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Дора Янкова;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Анна Александрова;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Славов Иванов;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Иван Славов Иванов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Лъчезар Никифоров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Галина Балабанова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов.
Писмените отговори, които са представени, бяха връчени на присъстващите народни представители, останалите ще си ги получат от администрацията на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, днешният парламентарен контрол започва с отговорите на министър-председателя на Република България Бойко Борисов.
Първият въпрос към него ще развие народният представител Станислав Станилов, но това ще се случи след декларацията от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги! Последните месеци, най-вече последните дни на отминалата 2015 г., както и буквално първите часове от първия ден на 2016 г. показаха ясно, че светът и Европа вече не са същите. Всъщност те отдавна не са същите, но чак сега го разбраха една част от европейските политици и по-голямата част от европейските граждани.
Уважаеми колеги, мисля, че на всички вече стана ясно, че в Европа тече война между две различни цивилизации – страхливо укриван и дълго време покриван факт, който буквално в първите часове на новата 2016 г. всички видяхме, въпреки че беше направен опит това да бъде укрито от така наречените „свободни либерални” институции и медии в Европа.
Какво се случи?
Тълпи от брадати колонизатори заявиха своите цели по един абсолютно безпардонен начин. Тези – същите тези, които европейските лицемерни политици дълго време наричаха „бежанци” и на които десетилетия наред бе оказвано незаслужено гостоприемство, показаха каква е всъщност тяхната истинска цел.
Нека да не се заблуждаваме, беше направен опит не само да бъдат насилени хиляди жени в Европа. Тези хора ясно и недвусмислено се изплюха в лицето на неадекватната европейска политическа класа и на нейната политика, показвайки, че не признават ценностната система, историята, културата и традициите на европейските страни, които им бяха оказали своето топло гостоприемство.
Уважаеми колеги, тези поредни брутални прояви показват само едно – по-голямата част от хората, които през последните десетилетия и най-вече през последната година наводниха Европа, нямат желание и намерение да се интегрират в нашето европейско общество. Те имат намерение да наложат на нас, европейците, своите порядки, своя начин на живот и своята религия.
Започваща 2016 г. ще покаже дали Европейският съюз ще го бъде, или няма да го бъде.
Днес ние сме призвани да запазим Европа на суверенните национални държави и да спасим самите си национални държави. Вече стана ясно, че мултикултурният либерален модел се срути. Това между другото го каза английският премиер Камерън още преди пет години. Няма либерален отговор на изнасилването, уважаеми колеги! Каквото и да говорим, каквито празни приказки и формули да ни лансират оттук-оттам, няма либерален отговор на това, че някой посяга на нашите жени.
Когато някой е дошъл в твоя дом и се е разгащил нагло, смятайки, че може да прави каквото иска, отговорът трябва да бъде много директен и безкомпромисен!
Вече стана ясно, че Европа не може да се движи по този либерален, бих го нарекъл безроден път, без нации и без християнство – това е основният извод, защото самата европейска ценностна система, самата световна ценностна либерална система беше изградена преди 70 години на базата на изконните човешки и християнски ценности.
Уважаеми колеги, това, което се отнася към Европа, в голяма степен се отнася и за България. България е на самата граница на конфликта и граничи с държавата Турция, която повече от 10 години премахва светския режим, налагайки проислямска и неоосманистка политика. Крайно време е да излезем от самозаблуждението, че ние сме някакъв остров на стабилността, който ще бъде заобиколен от проблемите. България е непосредствено до опасността да бъде лесно дестабилизирана. Днес вече не ни е необходима просто стабилност, необходима ни е и ни е нужна сила.
На първо място, силата да прозрем необходимостта от единство на нашата нация и да спрем характерните за последния четвърт век безцелни политически боричкания между партиите. Тези боричкания, тези дребни политически конфликти, които се търсят с повод или без повод, водят само до едно – разделянето на нашата нация на враждуващи лагери, убиването на ценната енергия, която трябва да движи България напред, и загуба на време.
На България й е необходима силата да принуди хората от гетата да спрат да бият лекари и учители, да спрат да грабят пенсионерите, да спрат да крадат и да станат нормални граждани.
На България й е нужна силата да спрем безотговорната раждаемост, за да не слушаме как първото новородено някъде си е родено в колиба, и само за да изкарат някой лев, прибягват до хитрината да кръстят детето на името на министър-председателя, за да изкарат някаква облага. (Смях, оживление.) Това трябва да приключи!
Силата на държавата е необходимо да бъде показана, когато защитаваме границата си от нелегално проникващите в България мигранти, а една част от тях може би и терористи!
Силата е да дадем на България възход, а не само да я прилагаме по границите на страната.
Стабилността на България е ценна само като основа на растеж, иначе се превръща в рутинност.
Ние сме в дълг и пред българския бизнес – говоря за парламента и за всички институции, и към българските пенсионери, и към българските майки!
Затова днес Патриотичният фронт поставя следните няколко въпроса, на които смятаме, че правителството трябва да обърне внимание. Ние ги поставихме и в нашата декларация в началото на тази сесия.
Първо, политика, която да не доведе до увеличаването на цената на тока. В момента българите са притеснени от прословутите идеи за либерализация на пазара. Властта преди всичко трябва да направи така, че никой да не се бои от повишаването на цената на тока. В енергетиката е нужна радикална ревизия и прекратяване на онези заробващи договори, които водят до натрупване на загуби в НЕК и поставят енергийната ни система в колапс. Нужно е всеки потребител да заплаща сметките си, а не в гетата да работи така нареченото „частно енерго”, разходите за което плащат обикновените български граждани, но парите прибират местни бейове от гетата!
Необходима е на фона на всичко това, което се случва в света и в Европа, ревизия и на исляма у нас. Не трябва да си позволяваме лица, завършили институти в страни, в които се проповядва и практикува радикален ислям, да практикуват в България! Вижте какво направи Австрия още миналата година – европейска страна, която никой не може да обвини нито в недемократичност, нито в нехуманност, страна, от която можем да вземем пример как се защитават националните интереси. Всички духовни лица от всички религии трябва да са завършили у нас и да практикуват под контрола на държавата. Не трябва да се допуска чужди граждани да проповядват ислям и други религии в България. Не трябва да се допуска проповедите да се вършат на друг, освен на официалния език, за да може държавата да упражнява своя ефикасен контрол.
Трето, България трябва да изрази много ясна позиция от гледна точка на политиката на Турция, че евентуалното предлагане на Турция да влезе в Европейския съюз ще мине през референдум, проведен в България.
Още по-категорично да се предприемат действия за справяне с демографския проблем. Не може повече да сме сред най-бързо изчезващите нации в света! Не може смъртността в България да е по-висока, отколкото в страни като Афганистан и Ирак, в които се водят войни от десетилетия!
Не може повече да се толерира безразборната раждаемост в гетата, а за образованите семейства и родители, които са полагали труд да се образоват, търсят работа и работят, да нямат средства и тях да поставяме в дискриминирано положение заради хора, които не могат да прочетат написано името си или да го напишат без правописни грешки, хора, които правят деца само заради социалните помощи, а не от любов към децата! Това е истината и всички я знаете!
Необходими са мерки и за справяне с битовата престъпност. Това, което започна да прави министърът на вътрешните работи още в средата на миналата година, бяха мерки, които са добър показател, че държавата има воля. Оттук нататък всички трябва да подпомогнем усилията, тъй като те не са усилия на това или онова правителство, а са усилия на българската държава – да даде гаранция на обикновения български гражданин, който поради същите политически боричкания, които водим 25 години, цялото разделение, което налагаха политиците 25 години, живее мизерно, взема мизерни пенсии след 40 години труд, но не е сигурен, че утре няма да дойдат неговите мургави съграждани да го ограбят, пребият, насилят или, за съжаление, дори убият!
Битовата престъпност остава основният бич, който тормози българското общество. Да, за медиите сигурно е по-интересно кой бизнесмен е убит, тъй като е по-лъскаво като новина, но нека да помислим и за обикновения българин, който е жертва на цялото това политическо противопоставяне. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! Нека още в началото на 2016 г. покажем на българското общество, че всички политически партии, без значение дали се наричат леви, десни, центристки, дали изповядват една или друга идеология, могат да поставят интересите на България над всичко и преди всичко! Всичко останало, дами и господа, ако продължи по този начин, ще бъде записано в българската история като падение на сегашното политическо поколение! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Господин Станислав Станилов има възможност да развие своя въпрос към премиера Борисов относно Годишен доклад на правителството на Република България за състоянието на националната сигурност.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, колеги! Според т. 157 от Стратегията за националната сигурност на Република България Министерският съвет внася в Народното събрание до края на месец март Годишен доклад за състоянието на националната сигурност. Докладът не е внесен в срок и не се очертава възможността да бъде внесен до края на годината. Имам предвид предишната година, тъй като моят въпрос към господин министър-председателя е от преди Нова година.
При наличието на две войни близо до България, огромни бежански потоци и заплахи от терористични атаки страната ни няма изяснени приоритети, които да са обсъдени и подложени на парламентарен контрол от народните представители. Логична последица е тоталният хаос и объркване, които се наблюдават в поведението на официалните ни институции и разнородните сигнали, които страната ни дава пред външния свят.
Същевременно заплахите пред България се увеличават ежедневно. Имаме сериозни опасения, че в този момент сигурността на страната ни не е достатъчно гарантирана.
На фона на всичко това, уважаеми господин Министър-председател, липсата на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност показва нежелание или неспособност на правителството да погледне в дълбочина заплахите, пред които е изправена нашата страна.
В тази връзка, моля да ми отговорите кога Министерският съвет ще изпълни задължението си да внесе в Народното събрание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност? Защо не го е направил досега? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е част от отчета на всяко правителство за изпълнението на неговата управленска програма, основаваща се на ясен мандат от страна на Народното събрание. Този доклад отразява изпълнението на политически ангажименти и реализирането на политическа отговорност.
През 2014 г. страната ни се управляваше от три правителства с противоположна политическа и икономическа концепция. Правителството, което Четиридесет и третото народно събрание избра, встъпи в длъжност на 7 ноември 2014 г. и не може да носи отговорност и да отчита комплекса от дейности за национална сигурност, осъществени от предходни състави на Министерския съвет. Този извод се потвърждава от досегашната практика на внасяне на проекти за Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България, така и от подготвения работен вариант на проект на доклад за 2014 г.
Уважаеми господин Станилов, степента на организираност, която правителството постигна през 2015 г. в отговор на поредица от остри кризи за националната сигурност, ми дава основание да изразя несъгласие с Вашите твърдения в изложението на въпроса, адресиран до мен, че страната няма изяснени приоритети, които да са обсъдени и подложени на парламентарен контрол от народните представители. Не мога да се съглася също и с твърдението Ви за тоталния хаос и объркване, които се наблюдават в поведението на официалните институции и разнородните сигнали, които страната ни дава пред външния свят. Институциите на изпълнителната власт са в постоянна координация, като осъществяват необходимите връзки на всички нива. Засилва се оперативното взаимодействие при охраната на границата и противодействието на нелегалната миграция, което се осъществява от силите на Гранична полиция с помощта на военнослужещи от формирования на Българската армия.
В заключение, господин Станилов, създадена е организация и се подготвя проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2015 г., който ще бъде внесен в Народното събрание до началото на месец март тази година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър-председател, позволете ми да не се съглася с Вашето мнение, че в периода, когато е управлявало друго правителство, когато е имало други управляващи с друга идеология, вероятно, макар че не е съвсем точно, правителството няма право да напише такъв доклад. Това в доклада е една оценка и би могло в такъв доклад да се даде оценка и на срока, в който е управлявало това правителство, миналото правителство и което е направило това правителство, но това е въпрос на Ваша преценка.
Що се отнася до несъгласието Ви с мен, че цари хаос и други такива слабости в състоянието на националната сигурност, аз съм опозиция и това е мое лично мнение. Не само мое мнение, а и на моите колеги от Партия „Атака”. Не съм сигурен, че Вие можете да потвърдите с факти, че навсякъде цари пълен ред и всичко е, така да се каже, в ред, защото напоследък имаме неразкрити знакови убийства, неразкрити битови престъпления, които следват едно след друго, на които би следвало да се сложи край. Ако беше в ред всичко, гражданите на Враца нямаше да излязат вчера и днес на протести във връзка с убийството там на един ученик, но, както и да е. Това продължава 25 години и аз не смятам, че в този период правителството е различно от предишните правителства, по-лошо – примерно казано.
Ако си спомняте, когато управляваше друго правителство и Вие бяхте главен секретар на МВР и тогава беше пълно със знакови убийства, Вие се явявахте на мястото на убийствата, обещавахте, че те ще бъдат разкрити. Разкриха са една малка част от тях, другите така и така останаха неразкрити. Така че в състоянието на националната сигурност не всичко е в ред и аз съм прав, като твърдя, че в известен смисъл има хаос, има объркване и така нататък.
Щом Вие казвате, че до края на март ще се внесе такъв доклад, надявам се, че ще си удържите на думата и че такъв доклад наистина ще има. И тогава, господин Министър-председател, в дебата различните партии ще си кажат мнението. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Несъгласието не значи неуважение и незачитане на Вашето мнение. Просто термините, които се използват, са различни.
Няма държава, в която може да излезе премиер или вътрешен министър, или главен прокурор и да каже: при нас абсолютно всичко е наред и всичко е в цветя и рози, както казвате Вие. Вие виждате в света в момента, и то в много силно развити държави в икономически, ако щете и в институционален план, какви престъпления, какви проблеми имат, как реагира полицията, под каква критика е подложена, на други места какви тотални чистки в държавните медии се получават. Всяка държава има своите проблеми. Напълно съм съгласен с Вас и се надявам в този доклад ние да предложим и да изпълним, както и в Декларацията на господин Каракачанов се каза, мерки, които във всички случаи да целят подобрение.
И в този смисъл, особено в законите, които ще влязат сега – за съдебната власт, наказателнопроцесуални и други, тук е мястото, където парламентът може да помогне много с гласуването на тези закони и правила, които да отрегулират процеси, които на никой от нас не харесват. Вие видяхте, че вчера прокуратурата реагира веднага на това, което се случи онзи ден и изкара хората на улиците. Това можеше да направи институцията, това можеше да направи МВР и го направиха.
С цялото ми уважение към Вас се надявам и в дебата по Годишния доклад, разбира се, и в тези закони, които предстои да се гледат в момента, да бъдат отрегулирани всички тези процеси, особено за висящите дела. Многократно съм казвал: не може хора с по 20, 30, 40 висящи дела за кражби, за престъпления, за грабежи да не се акумулират, да се влачат с години, докато някой ги убие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Явор Хайтов относно състояние на източноправославните храмове в Република България. Имате думата, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател! Традиционната религия в Република България е източноправославната. Това е посочено изрично и в чл. 13 на Конституцията на Република България. В тази връзка моят въпрос към Вас, господин Министър-председател, е: какво е функционалното състояние на източноправославните храмове на територията на Република България – катедрали, църкви, манастири, базилики, ротонди, многопрестолни църкви и параклиси? Какви средства бяха заделени за ремонт, поддръжка и възстановяване на най-нуждаещите се църкви и манастири през изминалата 2015 г.? Какви средства предвиждате и за кои храмове ще бъдат заделени за ремонт и поддръжка и привеждането им в състояние за извършване на християнските обреди през 2016 г.? Какъв е общият брой на местата за извършване на религиозни обреди и при останалите вероизповедания, които функционират на територията на нашата страна? И последният въпрос в тази група въпроси, които съм си позволил да отправя към Вас, е: по какъв начин следите за…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате право на един въпрос в парламентарен контрол.
ЯВОР ХАЙТОВ: Да, Вие сте го допуснали, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте направили седем-осем. Давайте и следващите.
ЯВОР ХАЙТОВ: Те са една група въпроси, темата е една и съща.
И така: по какъв начин следите за недопускане на проповядване на религии, които насаждат верска омраза, радикализъм и форми на насилие? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, на въпроса Ви: какви средства бяха заделени за ремонт, поддръжка и възстановяване на най-нуждаещите се църкви и манастири през 2015 г., Ви уведомявам, че за ремонт на храма на българските православни църковни общини зад граница дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет е разпределила от държавната субсидия, предвидена в Закона за държавния бюджет за 2015 г., както следва: за Българската православна църква в Хамбург – 20 хил. евро; в Манхайм – 4 хил. евро; в Загреб – 2 хил. евро; в Берлин – 94 хил. евро; в Хага – 12 хил. евро; във Виена – 3 хил. евро; в Истанбул – 60 хил. евро; в село Стеблево, Албания – 9 хил. евро; Димитровград, Сърбия – 5 хил. евро; в Претория, Южна Африка – 20 хил. евро за строителство на нов храм.
За строителството и ремонт на православни храмове и манастири от държавната субсидия, предназначена за Българската православна църква, са усвоени 2 млн. 360 хил. лв. С тях са подпомогнати строително-ремонтни дейности над 350 обекта, от които 321 църкви и 29 манастира. Бенефициентите на средствата могат да се видят в представените и утвърдени от главния секретар на Министерския съвет списъци и дирекция „Бюджет и финанси” на Министерския съвет.
На въпроса Ви какви са заделените средства за функциониране на храмове, които не спадат в обсега в традиционната източна правна религия:
За католическата църква в България са разпределени 50 хил. лв., преведени на католическата Никополска епархия за ремонт на католическата църква в град Велико Търново.
Държавна субсидия, предназначена за арменската Апостолическа православна църква в размер на 50 хил. лв., е преведена за ремонт на арменския храм в Русе и довършване строителните дейности на новата арменска църква в София.
За мюсюлманското изповедание към 31.12.2015 г. от държавната субсидия за вероизповедания са разпределени 360 хил. лв. С тях са подпомогнати частично строителните и ремонтно-възстановителни работи на 49 джамии.
Държавната субсидия, предназначена за религиозната общност на евреите в България, в размер на 50 хил. лв. е преведена по сметка на вероизповеданието за ремонт и строителство на молитвени домове и частично покриване на разходи по издръжка на вероизповеданието.
От държавната субсидия, предназначена за други регистрирани в страната вероизповедания, към 31.12.2015 г. са разпределени и усвоени 80 хил. лв. за ремонт и строителство на молитвени домове на осем вероизповедания: евангелистка, методистка, епископална църква, еврейски център „Хабат Любавич”, българско Дзен общество „Кен Дзен Шо”, Будистка общност в България, Божия църква в България, Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, църква на Бога, Съюз на евангелистки съборни църкви.
От държавната субсидия, предназначена за ремонт на църковни сгради с национално значение към 31.12.2015 г. са разпределени 450 хил. лв. за подпомагане на строително-ремонтни дейности в църквите „Св. София” в София и „Успение Богородично” в Созопол, а също и на сградния фонд на Рилския, Бачковския, Троянския, Басарбовския, Мулдавския, Голямобуковския, Курилския, Дряновския манастир, както и на манастира „Св. Св. Кирик и Юлита” в Асеновград.
Извън средствата в Приложение № 1, чл. 6 от Закона за държавния бюджет за 2015 г. с Постановление на Министерския съвет са отделени общо 2 млн. 125 хил. лв. за ремонтни дейности в Троянския, Басарбовския и средновековния Кърджалийски манастири, също и за църквите в Ахтопол и Владая.
Одобрени са и допълнителни разходи в бюджета на Министерския съвет общо в размер на 850 хил. лв. за Църногорския и Мулдавския манастир за ремонт на катедралния храм на западно и средноевропейската епархия в Берлин.
Освен за ремонти и строителни дейности за нуждите на Българската православна църква са изразходвани 383 хил. лв. за подпомагане дейността на българските свещенослужители в чужбина. На Българската православна църква е дадена възможността да е бенефициент по мярка 3.2.2. от Програмата за развитие на селските райони и 104 обекта са се възползвали от тази възможност.
На въпроса какви средства се предвиждат и за кои храмове ще бъдат заделени за ремонт, поддръжка и привеждането им в състояние за извършване на християнски обреди през 2016 г.:
Съгласно Закона за държавния бюджет, гласуван в Четиридесет и третото народно събрание, държавната субсидия за регистрираните вероизповедания в Република България за 2016 г. е в размер на 4 млн. 500 хил. лв. Нейното разпределение по бенефициенти може да се види в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4 от Закона за държавния бюджет. Разпределението за тези средства ще бъде извършено тази година, съобразно получените заявления за нужните средства от страна на вероизповеданията и след представянето на съответните количествено-стойностни сметки, които удостоверяват тези нужди.
На въпроса Ви какъв е общият брой на местата за извършване на религиозни обреди на вероизповедания, във връзка с разпоредбата на чл. 6, Приложение № 1, т. 10 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет беше възложена задачата да се изработи картотека и регистър на религиозните храмове на всички религиозни институции, регистрирани в страната от Софийския градски съд – 145 бр. към 30 октомври. Изготвените картотека и електронен регистър обхващат всички регистрирани от Софийски градски съд религиозни институции към този момент. Православните храмове… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще се възползвам от репликата да довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много са въпросите, разбирам Ви, господин Премиер. Няма как в рамките на 3 минути, вече са 6, да отговорите на всичките въпроси, които са зададени.
Реплика, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Ще си позволя да взема тази реплика само и единствено, за да Ви дам възможност да доразвиете своя отговор. За мен това е изключително важно, защото нека да сме наясно, че става въпрос за над 6 млн. българи, които спадат към традиционното българско вероизповедание – източноправославни християни. Посоченото от Вас за мен звучи обнадеждаващо, за това че правителството обгрижва източноправославната религия, особено това, което заявихте по мярка 3 на Държавен фонд „Земеделие”, което дава възможност за ремонт и поддръжка на източноправославните храмове. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Хайтов, на въпроса Ви какъв е общият брой на местата за извършване на религиозни обреди, продължавам нататък:
Православните храмове в страната – манастири, църкви и параклиси са 8000; католическите храмове, манастири, църкви и параклиси са 103; мюсюлманските джамии, месчиди и текета са около 1400; синагогите са 10, но само в две от тях – в градовете Бургас и София, се извършват религиозни служби; храмовете на арменската Апостолическа православна църква са 19, от тях 6 параклиса; храмовете на протестантските деноминации са около 250, а храмовете на Съюза на църквите на адвентистите от Седмия ден са 118.
Това, което е тревожно и за което имаме готовност, разбира се, и сме водили разговор с многоуважаемия наш Патриарх, със Светия Синод, е църквата „Александър Невски”. Знаете, че – или който не знае, тя е в доста тежко състояние. От това, което в момента МРРБ и експертите проверяват, там ще трябват някъде около20 млн. лв., за да я приведем във вид, какъвто трябва, защото са компрометирани много от носещите й устои и течовете, които имат там, увреждат и самата църква. Разговаряли сме, поели сме ангажимент, имаме готовност и мисля, че никой от този парламент няма да има против, когато станем готови с проекта за реконструкция и укрепване, да заделим и тези финансови средства. Обещали сме го на Светия Синод, просто искаме действително, понеже е голям ремонтът, да бъде направен по всички правила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите и отговорите на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова.
Първи ще зададе своя въпрос народният представител Светослав Белемезов относно ефективност и компетентност на териториалните сектори в борба с организираната престъпност при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
Слушаме Ви, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! След влизане в сила на новия Закон за Министерството на вътрешните работи, обнародван в „Държавен вестник”, брой 53 от 27 юни 2014 г., и Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, обнародван в „Държавен вестник”, брой 14 от 20 февруари 2015 г., се възстанови Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” като самостоятелна и специализирана основна структура в структурата на МВР.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на МВР са създадени териториални звена, териториални сектори за борба с организираната престъпност, които са на пряко подчинение на ГДБОП. Същите имат материална компетентност по реда на чл. 6, ал. 5 от Правилника за управление дейността на МВР, като по предложение на директора на ГДБОП министърът на МВР със заповед им е определил райони на действие.
В тази връзка, уважаема госпожо Вицепремиер, моят въпрос към Вас е следният: има ли издадена Ваша заповед за определяне териториалния обхват на действие на ТСБОП в страната и ако има, с какви съдебни райони са съобразени границите им – визирам окръжни или апелативни, предвид функционалната им компетентност за разследване на досъдебни производства, подсъдни на специализирания наказателен съд? В тази връзка колко на брой са създадените ТСБОП в страната и каква е тяхната ефективност след създаването им? Колко са самостоятелно разкритите от тях престъпления и образуваните досъдебни производства срещу лица в резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия от всеки ТСБОП към локална дирекция „Борба с организираната престъпност”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, с моя заповед в сила от 12 май 2015 г. са определени районите за действие на териториалните звена на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност”. Те са 18 на брой и функционално имат компетентност на територията на цялата страна.
Разследващите полицаи от състава им работят по разкриване на престъпления, касаещи само организирана престъпна дейност на местни и транснационални структури.
Относно взаимодействието на териториалните структури на ГДБОП с органите на съдебната власт Ви информирам, че Специализираната прокуратура, съобразно нейната компетентност по чл. 411а, ал. 1 и 2 от НПК и при спазване на разпоредбата на чл. 39 от Закона за МВР е единствената структура, която възлага дейности на ГДБОП и нейните териториални звена.
Водените досъдебни производства от териториалните структури за борба с организираната престъпност за периода 1 март – 1 декември 2015 г. са 67. От тях новообразуваните, след връщането на ГДБОП в МВР, са 19, изпратените досъдебни производства в Специализираната прокуратура са 24, от тях с мнение за съд – 10, с мнение за спиране – 7, с мнение за прекратяване – 3, и по компетентност – 4.
Повдигнатите обвинения по чл. 321 от Наказателния кодекс за 2015 г. са общо срещу 115 лица.
Проведените операции от ГДБОП през 2015 г. са общо 115, като служителите от териториалните структури са провели 27 самостоятелни операции и са участвали в 33 съвместни операции по материали на ГДБОП и други структури в МВР.
Относно ефективността на работата на ГДБОП и териториалните й структури бих могла да дам висока оценка, имайки предвид факта, че тя работи на практика активно през втората половина на годината с два пъти по-малък щат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.
Уважаеми господин Белемезов, заповядайте за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
Въпросът ми за териториалните сектори в ГДБОП е изключително важен, тъй като анализът на тяхната дейност при всички положения дава една много обективна представа за общата ефективност на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, а нейните функционални отговорности са носители на пряката стабилност в държавата, тъй като всъщност тяхната основна роля е превенция и недопускане на организирана престъпност.
Аз искам да Ви попитам, тъй като Вие дадохте висока оценка за дейността на ГДБОП като цяло: има ли всъщност някакви пречки през този 6-месечен период, който Вие визирате, които пречки ограничават общата функционалност на главната дирекция в оперативно-издирвателно направление?
Имам предвид, че с новоприетите промени в Закона за МВР, които бяха обнародвани от февруари месец тази година, конкретно в чл. 39, ал. 2 се дава възможност или по-скоро се ограничава възможността, когато при първоначално получена, придобита или предоставена от чужди партньорски служби информация, ако няма наличие на данни за организирана престъпна група, следва да се провеждат редица оперативно-издирвателни и оперативно-технически мероприятия за документиране и доказване на такава организирана престъпна дейност.
Това, от една страна, отваря един много широк периметър от време, в което на практика ГДБОП губи своята пряка функционалност.
Как съобразно тази недобра формулировка в новоприетия Закон всъщност се дава възможност да бъде управлявана по-ефективно службата през този 6-месечен период, който Вие заложихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Белемезов, освен организационните и техническите пречки, които съществуваха през този период във връзка с преструктурирането на Главната дирекция правилно посочвате ограниченията й в чл. 39, ал. 2 за това в проекта, който ние сме изготвили и ще внесем наскоро в Народното събрание предлагаме една редакция, която да даде повече възможности за работа на ГДБОП при разследването основно в началната фаза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Светослав Белемезов относно предпазни политики и осигуряване на полицейските органи в специализираните домове за временно настаняване на чужденци и разпределителните центрове в страната с индивидуални предпазни и защитни средства.
Заповядайте, уважаеми господин Белемезов, да развиете въпроса.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! В условията на миграционен натиск и бежанска вълна към Дирекция „Миграция” на МВР функционират няколко специализирани домове и разпределителни центрове от закрит тип, на които основната функция и дейност е организиране временното настаняване на чужденци в страната.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е следният: какви са предпазните политики на МВР по отношение провеждане дългосрочни грижи за недопускане на зарази и болести в домовете и разпределителните центрове? Какъв е броят на тези места в страната и броят на общо ангажираните полицейски служители за охраната им?
От друга страна: осигурени ли са лични предпазни и защитни средства за полицейските служители, изпълняващи държавна служба в тези специализирани домове и ако Вашият отговор е „да”: какви са и какво е количеството им за всеки специализиран дом за временно настаняване на чужденци или разпределителен център в страната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, на територията на Република България функционират два специални дома за временно настаняване на чужденци – в град София и в град Любимец, и един разпределителен център в град Елхово.
Домът в София е открит през 2006 г. с капацитет 400 места за настаняване. За охрана, настаняване, извеждане и други дейности в дома са заети като охрана, интервюисти, оперативни дежурни и в противодействие на незаконната миграция 150 служители, за административно и логистично осигуряване и помощен персонал са заети 44 служители.
Домът в Любимец е открит през 2011 г. с капацитет 300 места. За същите дейности са ангажирани 103 служители. За административно и логистично осигуряване и помощен персонал са заети 42 души.
В 2013 г. във връзка с увеличения миграционен натиск е разкрит разпределителния център в Елхово с капацитет 240 места. Дейността му се осигурява от командировани 38 служители от „Национална полиция”, 13 служители от двата специални дома на дирекция „Миграция” като охрана, интервюисти, оперативни дежурни и противодействие на незаконната миграция. За административно и логистично осигуряване и помощен персонал са заети 15 служители на трудов договор.
Във всички домове е осигурено 24-часово медицинско обслужване и психологическа помощ за чужденците и за служителите от специалисти на Медицинския институт към МВР и Института по психология към МВР.
При настаняване на чужденец в центровете на Дирекция „Миграция” се прави щателен медицински преглед и при констатиране на тежко заболяване или инфекциозни болести чужденците се настаняват в медицинските служби в домовете и разпределителния център. При необходимост заболелите лица се настаняват в болнично заведение към Медицинския институт на МВР или в болниците по район.
Ежедневно се извършва почистване и дезинфекция на всички помещения в центровете с препарати с дезинфекциращо и бактерицидно действие. За поддържане на лична хигиена се осигуряват нужните сапуни и дезинфектанти в сервизните помещения.
На всички служители са осигурени лични предпазни средства – еднократни маски за лице, ръкавици за еднократна употреба. Наличните количества към момента са 3400 маски и 45 700 чифта ръкавици общо за домовете и разпределителния център. Домовете се зареждат ежемесечно с необходимите предпазни средства, като винаги се поддържа необходимият резерв от индивидуални предпазни средства за ежедневната работа.
Извършват се периодични проверки за спазване хигиенните и здравословни норми от служители на сектор „Държавен здравен контрол” към Медицинския институт на МВР. Освен това служителите периодично провеждат дезинфекция на всички помещения в центровете. Създадена е организация за сигнализиране и предприемане на мерки при възникване на епидемиологична обстановка. През 2014 и 2015 г. всички желаещи служители в центровете са ваксинирани срещу хепатит А.
Всички служители на дирекция „Миграция” ежегодно преминават профилактични прегледи в Медицинския институт на МВР, като се назначават и извършват съответните изследвания.
В допълнение мога да кажа, че с министър Москов сме в постоянен контакт. Имахме няколко предварителни срещи през миналата година, за да установим начина, по който възможно най-бързо да се информираме за установените случаи или за проблемите при осигуряването на защитните средства. Този механизъм към момента работи доста добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Заместник-министър председател и министър на вътрешните работи.
Няма да се възползвате от правото си на реплика, съответно и на дуплика.
Преминаваме към трети въпрос от народния представител Ангел Найденов относно изграждане на възпрепятстващо съоръжение по границата ни с Република Турция.
Заповядайте, уважаеми господин Найденов, да развиете въпроса.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо и господин вицепремиери, госпожи и господа народни представители!
Госпожо Министър, моят въпрос е свързан с изграждането на възпрепятстващи съоръжения по границата с Турция. Намирам, че не е необходимо да аргументирам защо задавам този въпрос. Ако преди сме се съгласили, че един от големите проблеми пред сигурността, но не само на България в момента, едно от големите предизвикателства е свързано с бежанския поток и съответно с всички рискове и тревоги, които свързваме с бежанците, то толкова по-реалистично и значимо това звучи за тази година, защото няма изгледи, че скоро ще бъде намерено решение на проблемите, които предизвикват бежанския поток, миграционната вълна към Европа.
Моят въпрос, госпожо Министър, има три части.
Първата част е свързана с това на кои фирми е възложено изпълнението, съответно каква е постигнатата цена на линеен километър, и кога можем да очакваме завършване на съоръженията.
Защо питам за фирмите? Защото преди около една година тук, в пленарната зала, министър-председателят заяви желание да се намери процедура за бърз избор на фирмите, на които да бъде възложено изпълнението и които да бъдат избрани за изпълнители. Народното събрание откликна с промяна в Закона за обществените поръчки и изпълнението беше директно възложено на съответни изпълнители.
Второ, интересът към цената на линеен километър никога няма да стихне, така че е хубаво да знаем при какви цени се изпълняват отделните участъци в трите области.
Трето, преди около два месеца Вие в отговор на въпрос към Вас посочихте, че към края на месец ноември са изградени около 19 км от това съоръжение. Хубаво е да знаем в рамките на настоящата година кога да очакваме окончателното завършване на това съоръжение.
Има ли смисъл в този въпрос? Разбира се. Пак преди една година министър-председателят прецени, че седем пъти се намалява бежанският поток в участъците, в които има изградено защитно съоръжение. Тоест напълно основателно е очакването в пленарната зала да се чуе отговор на въпроса – кога ще имаме завършено като цяло защитното съоръжение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Найденов.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, преградното съоръжение по нашата южна граница е доказало своята ефективност. Това се отразява в оценката за наплива от бежанци на нашите граници, преди да бъде изградено. То има предпазващ ефект. Следейки динамиката на различните потоци се вижда, че където то е изградено, има намаляване на опитите, има пренасочване в критични места. Затова ние много внимателно следим и проектираме процеса по изграждането на това съоръжение.
Знаете, че на практика беше определена обща дължина 132,6 км, като съоръжението попада на територията на три административни области: Хасково, където дължината му е 33,6 км, за област Ямбол дължината на съоръжението е 35 км, за област Бургас дължината е 64 км. Всъщност най-трудният участък е и най-дълъг.
Дейностите за изграждане на съоръженията на прилежащия полеви път през 2015 г. са финансирани с Постановление на Министерския съвет от 19 юни 2015 г. в размер на 30 млн. лв. при заявени 60 милиона. Сумата бе разпределена между трите области. Можете да се запознаете с всички договори по изграждане на съоръжението, които са публикувани на интернет страницата на съответните областни управи. Това условие бе уредено съгласно чл. 5, ал. 2 от Постановление № 55 на Министерския съвет от 12 март 2015 г.
Бих искала да представя на Вашето внимание няколко уточнения. Това са петте разлики в строителството на сегашното съоръжение в сравнение с изграденото от Българската армия през 2014 г. В момента за съоръжението е налично пълно поцинковане на всички елементи за разлика от преди изграденото, за което има наблюдение, че вече има увреждане от климатичните условия – корозирало е на определени места. Сега полагащата се оградна мрежа е с дебелина ø 4, за разлика от изградената вече, която е с дебелина 1,8. В момента се изграждат всички подходи към съоръжението, докато през 2014 г. не са били изградени пътища и подходи. Това е втората линия, по която работим. По този начин подпомагаме строителството, пък и охраната, защото присъствието на хора, които работят там, също има предпазващ ефект.
В момента се залагат по три реда ролки с бодлива тел, докато при предходното съоръжение са били по два реда. За цялата дължина на съоръжението към момента в договорите на всички фирми изпълнителки е предвидено гаранционно обслужване за пет години. Това означава, че ще имаме сигурност за качеството и можем да имаме претенции към изпълнителите за по-дълъг период от време. Поради сложния и пресечен терен в област Бургас, областният управител е сключил договори с три различни фирми, които изграждат съоръжението и пътя към него в три различни участъка. Има сключен договор с фирма „АБ инвест НН” ЕООД, за подучастъка на района ГПУ Малко Търново, група Малко Търново от гранична пирамида 1 до гранична пирамида 13.
Вторият договор е сключен с „Пътстрой Бургас” ЕООД за подучастък в района на ГПУ Малко Търново и група Звездец от гранична пирамида 65 до гранична пирамида 87.
Третият договор е сключен с фирма „Булбения” ООД за подучастък от района на ГПУ Средец от гранична пирамида 87 до гранична пирамида 123.
За област Хасково има сключен договор с ЕТ „Металик Иван Михайлов” – Пловдив, за изграждане на съоръжението и договор с Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” – София. За изграждане на пътя за област Ямбол областният управител е сключил договор с Държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” и „Геостройинженеринг”.
Ако бяхме запазили условията и параметрите, които бяха зададени при предишния участък, който е построен, изчислението показва, че цената щеше да е с 60 – 70 хил. лв. по-ниска, като се има предвид качеството и параметрите, които влагаме. Проектирането се прави с оглед на терена и планирането на следващите дейности, и разбира се, с оценка на риска от проникване на определени места.
Работим непрекъснато, включително и с готовност, ако се наложи, да препроектираме някои участъци с оглед тяхното по бързо изпълнение. Към момента има забавяния в частта на Бургас, но там самото планиране започна по-късно, защото теренът, както вероятно знаете, е изключително труден. Очакваме и последваща втора част от финансирането. В този смисъл темповете на изграждането зависят и от темповете на финансирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Уважаеми господин Найденов, ще се възползвате ли от право на реплика?
Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, с Вас нямаме различия в оценките си за ползата от защитното съоръжение. Сигурен съм, че и огромната част от народните представители в пленарната зала също нямат различия.
Убеден съм в неговата полза и след първата вълна на негативно отношение, включително, разбира се, и сред нашите европейски партньори. Виждаме, че това е практика, която вече се следва от много страни, включително с изграждане на подобни съоръжения – някъде, определяни като огради – в редица държави, които изпитаха натиска на бежанския поток. В този смисъл, разбира се, споделям оценката, която Вие заявихте.
Не познавам фирмите и не това ме интересува. Въпросът беше да се знае в пленарната зала по какъв начин е изпълнено решението на Народното събрание и кои точно са фирмите, които ще изпълняват отделните участъци.
Не ми отговорихте все пак каква е постигнатата цена. Няма значение, че някъде може би тя е посочена – в интернет страниците на областните администрации, аз все пак съм задал въпроса към Вас. От това обаче, което ми казвате, че се очаква втората част на тази сума – първата част е била 60 милиона, тридесет са усвоените, следователно още около 60 милиона се очакват, горе-долу излиза, че близо около един милион е цената на линеен километър.
Независимо от това какви са разликите с предишното защитно съоръжение, това е цена, която е близо четири пъти по-висока. Цената, на която армията изграждаше защитното съоръжение, е от порядъка на около 250 хил. лв. на линеен километър. И в единия, и в другия случай, тоест когато и армията изпълняваше защитното съоръжение, и сега възложител е Министерството на вътрешните работи. Възложител и съответно структурата, която стопанисва това съоръжение, е пак Министерството на вътрешните работи. Проектът, по който се изпълнява защитното съоръжение, се изработва въз основа на задание на Министерството на вътрешните работи. Тоест разликите в този смисъл имат значение, но това така или иначе е избор и резултат от решението на Министерството на вътрешните работи.
Дълбоко се съмнявам, че тези разлики определят четири пъти по-висока цена на линеен километър. Разбира се, това вече е въпрос, който тепърва ще дискутираме – когато получим окончателно защитното съоръжение в завършен вид.
Хубаво е все пак да чуем, ако вземате думата за дуплика, кога ще бъде завършено това съоръжение. Давам си сметка за трудностите по отделните участъци, защото ние сме се сблъсквали с тези проблеми. Кога все пак да очакваме в готов вид съоръжението – завършено, построено и предадено на Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Госпожо Заместник-министър председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Възложители на строителството са областните управи. Планираната сума за първата част е общо 60 млн. лв. Мога да Ви кажа точните цифри, когато отчетем изпълнението. Много бих искала до края на месец март да имаме изградени готови съоръжения – основните участъци, но всичко това зависи, както казах, от темповете на финансиране. Ние ще имаме различен тип участъци – за такива, за които вече има построени пътища, за такива, които все още няма. Това е и основната разлика в цената – изграждането на пътищата, което е не по-малко по стойност, отколкото самото оградно съоръжение. Това изключително много се отразява на крайната цена, но в крайна сметка създава по-голяма устойчивост, както и характерът, техническите изисквания на включените материали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към Ивайло Калфин – заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика. .
Първият въпрос е от народния представител Борислав Иглев относно мерки за изпълнение на исканията на протестиращите майки.
Заповядайте, господин Иглев, да развиете въпроса си.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги. Преди месец станахме свидетели на справедливите искания и протестите на майките, чрез които те се обърнаха към нас – народните представители, и към Вас – кабинета.
В този протест майките поискаха повече пари за своите деца. Те настояваха за увеличаване на детските добавки и получаването им от всички деца, осигуряване на места за всички деца в общински градини и ясли, също и за по-гъвкаво работно време.
В същото време у нас се констатират тревожни тенденции: намаляване на раждаемостта, имаме отрицателен прираст на населението, все повече се отлага раждането на деца. Затова подкрепата за майките и изпълнението на техните искания не бива да се отлага.
Аз лично заставам зад техните искания, защото смятам, че са абсолютно обосновани. Известно ми е, че правителството има Стратегия за справяне с демографската криза. Както виждаме в началото на парламентарния сезон всички парламентарни групи споменаха проблема с демографската криза.
Във връзка с това въпросът ми към Вас е следният: какви мерки за изпълнение на исканията на майките ще бъдат предприети през 2016 г. и ще бъдат ли заложени за изпълнение в новата демографска стратегия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Иглев.
Господин Заместник-министър председател, заповядайте за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иглев, проблемът, който поставяте, е важен и за Вас, и за мен, и за цялото ни общество, тъй като темата, свързана с ресурса, който страната отделя, и условията, които създава за отглеждане на деца, безспорно е една от най-важните в обществото ни. Преди всичко не трябва да си мислим и да приемаме, че тръгваме от нулева точка. До този момент редица парламенти, правителства са отделяли средства, правели са политики, прилагали са различни мерки за подпомагане на майчинството и на родителството въобще и днес ние имаме една система, която работи. Тя е финансирана с над 1 млрд. лв. публични средства.
Ще спомена само големите пера: 570 милиона са средствата с десетте вида помощи за деца, от тях 4 имат подоходен критерий, 6 – нямат; над 300 милиона – 308 милиона са средства, свързани с обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане; 114-115 милиона близо са обезщетения за отглеждане на малко дете и осиновяване и така нататък. Това е само една част от мерките. В бюджета на Националната здравноосигурителна каса има конкретни процедури, които също се финансират и така нататък.
Много ли е или е малко, очевидно че не е достатъчно това, което има, за да видим една действително щедра политика за гледане и отглеждане на деца, каквато има в много европейски страни. Разбира се, ние би трябвало да се сравняваме по тях и с различните измерители на икономиката и на социалната система в страната ни.
Това, което би могло да се направи и което е задължително, според мен, е да се изясни смисълът, посоката на политиката. Очевидно е, че се простираме в рамките на възможното на бюджета и на икономиката.
Кое е най-важно? За мен е най-важно да се помогне на работещите родители – на тези, които съчетават отглеждането на деца с работата си. Това означава да се завишат значително средствата – това минава през общините, за настаняване в детски градини. Към момента малко под 83% от децата са обхванати в детски градини. Но ако потърсим ранно обхващане, ако потърсим практиката, която има в редица развити страни – в богатите страни общината поема таксите за детската градина, това е един значителен ресурс, но при всички случаи трябва да се положат усилия и там, според мен, е приоритет за настаняване на децата в училище.
Втори приоритет, който е изключително важен, даже аз обикновено го поставям и на първо място, са средствата, които се осигуряват на родителите на деца с увреждания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Там също, колкото и да се прави, то не е достатъчно, тъй като действително имат нужда и родителя, и семейството, и децата от много по-добра грижа, въпреки че – отново мога да Ви дам данни, тъй като в рамките на тази процедура нямам възможност, там също отива значителен ресурс. Така че въпросът е да подредим приоритетите – кое е най-важно. Тази година се разширява...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Министър, можете да използвате след това дупликата, тъй като...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Само едно изречение, господин Председател, ако ми позволите?.ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Тази година се разширява обхватът и сумите за месечните помощи за деца и в бюджета също така е предвидено увеличаване на средствата, които се изплащат на приемните семейства за отглеждане на деца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Иглев, имате възможност за реплика.
Докато идвате, да използвам само да кажа на министъра, че има отделни общини, в които и сега се поемат таксите за детски градини. Нека тази практика да се проучи, въпреки че тя е по-скоро изключение и на жест.
Заповядайте, господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател, за дадената дума.
Тъй като споменахме общините и от министър Калфин, и от Вас, аз Ви казвам, че в община Хасково този проблем беше много голям, защото таксите на детските градини бяха едни от най-скъпите в община Хасково. Лично аз застанах до майките, направихме протест с искане да бъдат свалени. Това беше в предното правителство на предния кмет. Нашите общински съветници направиха предложение пред новия кмет таксите за детските градини да бъдат намалени и това се случи. Много е добре и да се направи диалог с общините, за точно фиксирана такса за детските градини и за поемане на част от таксата от общините.
Също така мисля, че исканията на майките са съвсем обоснователни. Вие правилно подредихте приоритетите и казахте, че наистина са нужни много пари. Но в тази посока, за да подредим приоритетите, е необходимо да се направи разговор с премиера, с финансовия министър за отпускане на повече средства за майките. Все пак това е бъдещето на България – нашите деца. След като имаме този проблем и го дискутираме всеки ден в парламента, мисля, че е нормално да обърнем повече внимание. Проблемът наистина е голям. Надявам се да имате добър диалог с финансовия министър, с премиера за отпускане на повече средства за децата. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате възможност за дуплика, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Председателю.
Приемам и препоръката Ви, господин Иглев. Когато приемаме бюджета за следващата година, мисля, че действително трябва да обърнем допълнително внимание.
Отново казвам: обществото отделя и това не са осигурителни средства, а са бюджетни субсидии, отделя не малко средства в момента. Да, те не са достатъчни. Необходими са повече. Важно е да подредим приоритетите. Радвам се, че споделяте тези, които споменах – подпомагане на родителите с тежко болни деца и на работещите родители. Надявам се през следващата година и с помощта на парламента да можем да направим допълнителни стъпки. За тази година споменах вече какви стъпки са направени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Следващият въпрос към господин Ивайло Калфин е от народния представител Георги Гьоков относно практическото прилагане на разпоредбите на чл. 114а от Кодекса на труда, уреждащ трудовите договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.
Имате възможност да развиете Вашия въпрос до две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика! В „Държавен вестник”, бр. 54 от 17 юли беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е приет от Четиридесет и третото народно събрание на 2 юли, с който се въвеждат трудовите договори за краткотрайна сезонна работа по чл. 114а от Кодекса на труда. На практика от 21 юли работодателите, регистрирани земеделски стопани, могат да сключват еднодневни договори за професии, неизискващи специална квалификация, за придобиване на реколта от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Засега, 5-6 месеца по-късно след въвеждането им и след като активният селскостопански сезон приключи, възникват много въпроси по прилагането на разпоредбите на този чл. 114а от Кодекса на труда.
Факт е, че еднодневните трудови договори вкараха земеделските производители и сезонните работници в едни сложни взаимоотношения. Работодателите в сектора твърдят, че губят ценно време в попълването на ежедневната документация, освен това не могат да разчитат на сигурна работна ръка. Проблемът с еднодневните договори е най-голям там, където броят на тези договори е най-голям, а именно в областите Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Търговище и Благоевград. През декември миналата година станахме свидетели на недоволства и протести срещу тези договори от страна на земеделски производители и кметове на населени места от Пазарджишкия регион. Тогава те обявиха, че стартират подписка за отмяната им, заявиха и готовност за протестни действия, ако положението не се промени. (Народният представител Красимир Каракачанов разговаря със заместник министър-председателя Ивайло Калфин.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля да не пречите на задаващия въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: В тази връзка, господин Министър, отправям към Вас следните въпроси, които са с една обща цел: има ли според Вас експерти от ръководеното от Вас министерство проблеми по прилагането на разпоредбите на чл. 114а от Кодекса на труда? Какъв е финансовият ефект от прилагането на разпоредбите на този член от Кодекса на труда и оправдава ли той затрудненията и проблемите, които се създават на земеделските производители и на сезонните работници или смятате ли, че е необходима отмяната на чл. 114а или сериозното му преразглеждане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Министър, имате възможност за отговор до три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, така както обещахме, ние подготвяме анализ на това как е работил чл. 114а – това са дневните трудови договори в селското стопанство през тази година.
Числата, които мога да Ви кажа – започвам от 20 юли, това е горе-долу средата на земеделския сезон да работи до края на годината. Кампанията приключи по-рано. Закупени са 80 999 договора. От тях като неизползвани са върнати 4763, което значи, че някъде за около 86 хиляди договора реално са внесени осигуровки, изплатени са и съответно са регистрирани.
Имахме няколко разговора, включително миналата седмица в Министерството на земеделието с производители и има идеи в следващата година как би могла да се облекчи процедурата. Общо взето подготвяме някои промени в информационната система, така че да се даде възможност на земеделските производители да попълват тези договори дистанционно, да не въвеждат повтарящи се имена, за да се въвеждат по-лесно и така нататък, с което да ги облекчим.
Въпросът, който Вие задавате – смисълът на тези договори? Да, аз видях, има един кмет на едно село в Пазарджишка община, който се е срещал и със заместник-министър, появи се и в медиите и каза: „Мен ме затрудняват тези договори”. Само че нека да видим каква е другата алтернатива. Другата алтернатива е той да сключи трудови договори с хора, които наема на полето. Оказа се, че много от земеделските производители, наемайки хора за един ден – сутринта отива, минава през селото и наема 20 или 30 души, даже не си и представя, че тези хора трябва да бъдат осигурени, да имат съответните условия за труд, осигурени, инструктаж, застраховка и така нататък. Така че ако нямат дневни договори, те трябва да сключват дългосрочни или пък друга форма на заплащане, която пак е свързана с трудовото законодателство. Така че алтернативата на дневните договори не е просто да няма нищо. Алтернативата е да се сключва една доста по-сложна процедура, която обвързва и утежнява земеделските производители.
Аз не мисля, че като направим анализа... ние, разбира се, и в Комисията се уточнихме да го направим по демографските проблеми, труда и социалната политика. Мисля, че това беше една полезна практика, която е в интерес на всички – хората работят с трудова осигуровка, брои им се за осигурителен стаж със застраховка за рискове, които се поемат. От друга страна, плащането от страна на работодателя не е в сивия сектор и в сивата икономика.
В момента обработваме данните, да видим тези 86 хил. трудодни колко души са били. Намерихме слабости в разгласяването, все още доста хора се притесняваха да ги сключват (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото се страхуваха да не изгубят социалния си пакет и така нататък. След като обобщим тези данни, ще сме готови за цялостен анализ, но първоначалната оценка е, че миналата година беше полезна тази практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Гьоков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Не разбирайте, че съм против тия договори. Благодаря Ви за отговора.
Няма начин сега, в репликата си към Вас, да не спомена някои проблеми, които тези договори водят след себе си. Това е, че на практика е невъзможно разпоредбата да бъде изпълнявана в пълна степен, че нейните трудови договори само затрудняват с бюрокрация производителите, че самите документи често не могат да бъдат оформени коректно, тъй като много от наетите работници за един ден нямат лични карти или пък други документи, нямат също... Всъщност тези работници работят при повече от един работодател на ден – все проблеми, които стоят за решаване пред работодателите, земеделските производители, които сключват тези договори. Това е едната страна.
Другата страна е, че аз продължавам да твърдя, че за първи път в българското законодателство въведохме трудов договор, който не се признава за трудов стаж. Това е лишаване на работещия от всички позитиви, които му носи това трупане на трудовия стаж – клас прослужено време, отпуск, по-продължителни обезщетения при безработица и така нататък. Освен това, това е договор, който не гарантира никаква заетост и никакви доходи. Така предложените текстове не дават гаранции за правата на работниците, остават висящи отговорите на въпросите за нормирането на труда и гарантиране на плащането на заработеното, за работата и заплащането в почивните дни и празничните дни, за работното облекло, за личните предпазни средства, за обучението и инструктажите, за транспорта и така нататък, и така нататък, да не продължавам да изреждам.
В писмен въпрос към Вас и към Министерството на труда и социалната политика поисках анализ – този, който Вие казвате, че готвите, но не знам по какви причини ми беше върнат от председателя на Народното събрание. Всъщност знам причините, но те според мен не са основателни. Един анализ е изключително необходим и там трябва да кажем (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) ясно, точно и категорично кое може да остане, кое трябва да се махне, за да улесним тези земеделски производители, пък и самите работници. Очаквам с нетърпение такъв анализ за ефективността за прилагането на разпоредбите на чл. 114а от Кодекса на труда и тогава да тръгваме към решаването на тези проблеми, иначе надали има човек в тази зала, пък и отвън залата, който да е против тия договори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
За дуплика – министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Гьоков, в момента готвим анализа и даже е поет ангажимент и, ако го поискате, но при всички случаи, ще настоявам да влезе в Комисията в парламента. Едно нещо трябва да уточним, че тези договори са по желание – те не са задължителни. Ако иска работодателят, ще ги сключи, но другата алтернатива е да сключи друг вид договор – трудов, който е доста по-утежняващ. Казах, че ще се опитаме да облекчим, колкото можем, с електронни промени. Факт е, че в много места казвате: „Ами работникът няма лична карта”. Е, да де, ама, ако нещо се случи, не дай си, Боже, с този работник на полето или на работното място, този човек няма да има застраховка, всеки, включително социалните служби, тези, които са регистрирани там, имат лични карти. Мисля, че това нещо е решимо, стига да свикнат хората с това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
С това завършиха отговорите на заместник министър-председателя Ивайло Калфин.
Преминаваме към въпросите, които ще се отправят към Николай Ненчев – министър на отбраната.
Той ще отговори на въпрос на народния представител Ангел Найденов относно участие на военнослужещи от Българската армия в охрана на границите на Република България.
Заповядайте да развиете въпроса, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос е относно участието на военнослужещите в Българската армия в охраната на границите на Република България. Бързам веднага да кажа, господин Министър, че аз съм сред хората, които винаги са проявявали разбирането, че е правомерно и обосновано използването на военнослужещи от военните формирования на Българската армия в подкрепа на усилията по охраната и опазването на българската граница. Разбира се, правя уговорката – при водещата роля на Министерството на вътрешните работи. Затова има достатъчно текстове според мен в Закона за отбраната и въоръжените сили, и в дефинираните мисии на Българската армия, и съответно в промененото Постановление на Министерския съвет, което определя стратегическите обекти и съответно свързаните с това дейности. Нека да кажем за всички, че държавната граница е определена като част от критичната инфраструктура и съответно дейността по охраната и опазването като стратегическа дейност.
Има различни форми на възможното участие на българските военнослужещи. Като говорим за военнослужещи, нека да кажем, че България не е единствената страна, която използва или би използвала военнослужещи и, второ, че няма никакви възражения от Европейската комисия по отношение на националните мерки тогава, когато те включват използване на военни формирования.
По отношение на различните форми на възможното участие при разбирането, че Българската армия притежава достатъчно способности и умения, все пак, моят въпрос, господин Министър, е насочен към това: от кои формирования на какъв принцип биха били определени военнослужещите, за да бъдат изпратени за участие в мерките по охраната на границата? Второ, предвижда ли се специализирано обучение? Макар и с разбирането, че те притежават необходимите способности (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), е хубаво, да има съответно специализирано обучение с оглед на тази специфична за Българската армия дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, очевидно е, че по отношение на участието на Българската армия в охрана на нашите граници нямаме различия. В опит да се справят с бежанската вълна редица европейски страни, както вече споменахте, се ангажираха да подпомогнат силите на реда при охраната на техните граници. В България Министерството на отбраната, респективно Българската армия, оказва помощ на МВР при охрана на държавната граница от месец април миналата година. В същото време благодарение на изграденото защитно съоръжение, за което Вие зададохте въпрос, в голяма степен съумяваме да не допуснем безконтролно навлизане на бежанци в страната и да предотвратим евентуална хуманитарна криза.
И към момента, разбира се, военнослужещи са ангажирани с охраната на нашите граници. Във видовете въоръжени сили и във формированията, за които е предвидено да вземат участие, са разработени планове за оказване на помощ. Трябва да се има предвид, че в зависимост от изпълнените задачи, за които се иска съдействие от Главна дирекция „Гранична полиция”, могат да бъдат активирани различен брой военнослужещи относно и основно от формированията, разположени в близост до съответната граница и това го правим, разбира се, с оглед да улесним както военнослужещите, така и да спестим известни средства.
В плановете за оказване на помощ се посочва кои формирования и какви задачи трябва да бъдат изпълнени в конкретните региони.
Конкретно на Вашия въпрос. Предвидено е участието на Втора механизирана бригада, на Четвърти артилерийски полк, 55-и инженерен полк, Центъра за подготовка на специалисти в град Сливен, Трети отделен механизиран батальон, формирование от 68-а бригада „Специални сили” и отделни формирования за осигуряване.
Плановете, уважаеми господин Найденов, се изучават и усвояват от военнослужещите и се провеждат мероприятия, които да гарантират тяхното прилагане. Предвидените дейности при изпълнение на задачите от плановете не изискват особена специализирана подготовка. Определени са, разбира се, правила за действие (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които ясно регламентират поведението на военнослужещите и използването на сила.
Господин Председател, ако позволите само едно изречение. По мое разпореждане, важно е да спомена това, особено внимание е обърнато на правилата за хуманно отношение към бежанците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Найденов, имате думата за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, правилно отбелязвате и аз в изявленията, които се правят, и, разбира се, в действията, които се предприемат от Вас като министър на отбраната, съзирам стъпки, които срещат и моето одобрение. Намирам, че високата степен на готовност, включително и изпреварваща преди да бъде поискано конкретното съдействие, е от изключителна необходимост особено в този момент, когато продължаваме да оценяваме бежанската вълна като един от най-сериозните рискове пред нашата сигурност.
Намирам, че е много добре, че са взети необходимите предварителни мерки по отношение на планирането и съответно по конкретното определяне на правила, които биха били използвани от страна на българските военнослужещи, ако се наложи тяхното участие, включително и в съвместни патрули със силите на Министерството на вътрешните работи.
Разбира се, хубаво е да знаем, освен че има отделни планове на различните формирования, дали има като цяло план по отношение на начина, по който биха били използвали силите от различните военни формирования на Българската армия? Например актуализация на плановете на Сухопътни войски или съответно на отделните формирования, доколкото тези неща не са били предварително планирани, те се появяват сега. Хубаво е да бъдат заложени като цяло в планирането при провеждането на обучение, и съответно на учебния процес, в рамките на Българската армия.
Второ, има страни, които вече провеждаха – и аз искам да попитам: предвижда ли се провеждане на практическото обучение и съответно оценка на прилагането на вече усвоеното като умение и като практически действия? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Например по разпореждане на Генералния щаб на Унгарската армия беше проведено цялостно учение с използване на военните формирования, които са предвидени да участват в охраната на границата на унгарската държава. Предвижда ли се нещо подобно? Това ще бъде един много сериозен тест, който ще даде една по-добра представа за усвоените умения от страна на военнослужещите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, аз преди всичко бих искал да благодаря за Вашето разбиране и отношение към този въпрос. Ние участваме и ще продължим да участваме – следим внимателно този процес, защото въпросите и проблемите, свързани с бежанската вълна са от изключително важно значение за националната ни сигурност.
Ние провеждаме периодични срещи, на които анализираме ситуацията, участието на нашите военнослужещи. Получавам ежедневна информация за това колко военнослужещи, къде, с каква техника участваме. Имаме готовност да отреагираме във всеки един конкретен момент.
Що се касае за инструкциите и подготовката на общи планове, разбира се, ние имаме такива, но вероятно за в бъдеще ще бъде необходимо да имаме и съвсем ясна конкретика за това при всеки конкретен случай от кое формирование, колко военнослужещи и как ще участват. Благодаря Ви още веднъж за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос, на който ще отговорите, е от народния представител Красимир Каракачанов относно дискриминация в нормативната уредба, касаеща изчисляването на осигурителния стаж и прослуженото време на възпитаниците в средните сержантски военни училища.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, настоящото ми питане е провокирано от отнесени към мен оплаквания от възпитаниците на Средното сержантско военновъздушно училище „Георги Бенковски” – Долна Митрополия. Проблемът, който се визира в оплакванията на тези Ваши служители е за неадекватност на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета от Министерския съвет на 10 март 2000 г., с която е създадена предпоставка за необосновано неравно третиране на възпитаниците, положили военната си клетва и отдаващи военната си служба по един признак – възраст.
Ситуацията, за която става въпрос, е следната. Според настоящата действаща Наредба чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, цитирам: „За осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.”
Ситуацията е следната. Възпитаниците на Средното сержантско военновъздушно училище „Георги Бенковски”, както и в другите военни сержантски училища, постъпват на 15-годишна възраст в училището, но полагат клетва на 17-годишна възраст, с който акт на практика те встъпват в редовна военна служба. Това е видно и от съдържанието на чл. 149 и чл. 152 във връзка с чл. 146, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
От момента на полагане на своята воинска клетва възпитаниците на сержантските училища, най-вече говоря за сержантите, учили в Средното сержантско военновъздушно училище „Георги Бенковски”, са участвали както във въоръжената охрана, така и в отбраната на военни обекти, касаещи националната сигурност на България, наравно с всички останали войници, курсанти и кадети.
Въпреки това чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж изключва времето, в което тези школници са полагали редовна военна служба от момента на встъпване във военна длъжност и полагане на военната си клетва до навършване на пълнолетие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Във връзка с това моят въпрос е следният: ще предприемете ли съответните мерки за иницииране отстраняване на нормативните предпоставки за проява на неравно третиране, тоест дискриминация в съответния чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета от Министерския съвет на 10 март 2000 г., и в какъв срок какви мерки ще бъдат предприети по този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, допускам, че се касае за известно недоразумение, но надявам се в този случай да изясним въпроса.
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж става неприложима към настоящия момент. Тя касае признаването на осигурителен стаж единствено на лицата, които до посочената дата са били наборни военнослужещи или са се обучавали като курсанти и школници след навършване на пълнолетие.
Предполагам, че вземате предвид факта, че въпросната разпоредба е била в съответствие с чл. 97, ал. 1 от отменения вече Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, според който всички мъже, граждани на Република България, годни за военна служба без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба.
По същия начин, съгласно чл. 120, ал. 4 от отменения Закон, подчертавам, за отбраната и въоръжените сили, обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се.
По силата на тази разпоредба непълнолетните лица не изпълняват или не са изпълнявали кадрова военна служба, независимо от приема им в училищата. Едва след навършване на пълнолетие е започнало изпълнението й обаче, респективно натрупването на съответния стаж. И двете разпоредби на отменения закон поставят едно и също условие – за отчитане на наборната и кадровата военна служба, а именно ненавършването на пълнолетие.
В тази връзка считам, че не са налице предпоставки за дискриминация на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж по признак на възраст на лицата, за които споменах. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря за отговора.
Господин Каракачанов, имате възможност за реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, тук става въпрос точно за онези хора, завършили средните сержантски училища, а в конкретния случай Средното сержантско военновъздушно училище „Георги Бенковски” преди промените на Закона – говоря още преди 10 ноември – това са хора, които са още на служба. И тук се получава това разминаване. Вероятно, както Вие казахте – старият, новия Закон... Това са неща, които в България редовно се случват. Редно е да се обърне внимание на конкретния случай. Ето, аз Ви посочвам закъде става въпрос. Става въпрос за военнослужещи в Долна Митрополия – хора, които поставят този реален проблем. Ако този проблем не съществуваше, ако не е бил изтърван по някакъв начин, вероятно проблемът продължава да съществува, този въпрос е от началото на декември миналата година, тоест, преди малко повече от един месец. Така че моят апел към Вас е по някакъв начин чрез командира на поделението или чрез Ваш представител, който ще бъде изпратен, или от Вас лично, да се запознаете конкретно с проблема, защото, след като е поставен, проблемът съществува, за да бъде решен, за да може да бъде осигурен нормалният режим на работа на военнослужещите, да са спокойни те, че по съответния ред абсолютно справедливо ще получат своето възнаграждение след като напуснат военната служба. Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ (от място): Ще бъде сторено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин министърът има ангажимент за проверка. Разбирам, че става дума за времето от навършване на пълнолетие – там не би трябвало да има никакви различия?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ, встрани от микрофоните): За тази една година – от 17 до 18 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, той в отговора си каза, че до 18 години се изчислява, но преди това не подлежат на осигуряване. Но нека да бъде изяснен този въпрос.
С това завършиха отговорите на министър Ненчев и преминаваме към въпросите, на които ще отговори Тодор Танев – министър на образованието и науката. Първият въпрос е от народния представител Бойка Маринска относно участие на служители на Министерството на образованието и науката в проекти на Министерството.
Госпожо Маринска, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е относно участие на служители на МОН в проекти на Министерството. За изминалия програмен период МОН е бил директен бенефициент по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като е изпълнило 50 проекта на стойност 682 млн. 243 хил. 846 лв., съгласно справка в системата на ИСУН.
В изпълнението на тези проекти са участвали служители на МОН, както и външни експерти. Пред Вас стоят предизвикателствата на новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, за която е необходимо да подобрите механизмите за кадрово осигуряване с цел гарантиране на качествена експертиза за успешното реализиране на Програмата.
С оглед на изложените факти, въпросът ми към Вас е следният.
На какви правила ще бъде подчинен подборът – тоест, условията, критериите и редът за определяне на служители от МОН и на външни такива експерти, които ще бъдат ангажирани в управлението и изпълнението на проектите и с какво настоящия механизъм за подбор ще бъде по-добър от предишния?
От малкото намерена информация е видно, че ръководители на проекти са директори на дирекции в МОН, а членовете на екипите обикновено са служители на Министерството на образованието. Вероятно в някои от проектите са наемали и външни за системата експерти. Въпросът е как ще се случва този подбор в новия програмен период, как ще определите кои от служителите да участват в управлението и изпълнението на тези проекти и ще бъдат ли приети някакви критерии, норми за определяне на такива експерти в участие по тези проекти?
И с какво настоящият механизъм ще бъде по-добър от предходния?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Маринска.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Маринска! Във връзка с отправения въпрос за външните експерти в проектите на оперативната програма Ви информирам следното.
Управляващият орган препоръчва кадровото осигуряване и назначаване на човешки ресурси за управление или изпълнение на проектите по оперативната програма от 14-та до 20-та година. Това, както се знае, е главната дирекция. Трябва да се извършва, разбира се, при спазване на процедурите и регламентите в трудовото законодателство.
А по отношение на служителите от централните и териториални администрации на изпълнителната власт при прилагане на разпоредбите на чл. 12 от Постановление на Министерския съвет 119 от 2014 г. В тази връзка основните принципи и процедури за подбора на експертния състав са подробно разписани във всички насоки за кандидатстване и са заложени в ръководството за изпълнение на договора или заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 2 и 3 на ОП НОИР.
Като пример за това могат да се посочат конкретни текстове, които регламентират необходимостта от разпределяне на дейностите и задачите между членовете на екипа на съответния проект в зависимост от притежавания професионален опит и експертиза, като при отчитане на притежаваните лични специфични знания, умения и компетентности особено много се заостря вниманието.
Важен компонент е притежаваният професионален опит в областта на проектното предложение, както и от административния опит или управленски умения. В насоките за кандидатстване е включено изискване за тригодишен доказан минимален опит в организацията или управлението, или изпълнението на сходен тип проектни дейности на национално или на европейско равнище. В ръководството за изпълнение на договори или заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 2 и 3 на ОП НОИР от 2014 до 2020 г. са регламентирани допълнителни обстоятелства, свързани с процедурите по назначаване и кадровото осигуряване на човешките ресурси за управление и изпълнение на проектите по ОП НОИР, които управляващият орган препоръчва да се спазват. Тези обстоятелства са предвидени с цел гарантиране на високата професионална експертиза в процедурите за качествен подбор на човешките ресурси, както за управление, така и при изпълнението на проектите по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Мога да добавя от себе си, че в стил на ръководството на управляваното от мен Министерство ние при всички такива случаи ще се допитваме до народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Имате ли реплика, госпожо Маринска?
Заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора.
Един доуточняващ въпрос, на който бихте могли да ми отговорите днес. Справката, която е направена през онлайн проучване, показва изключително оскъдна публична информация за изпълняваните от МОН проекти, което си е сериозен проблем и не би трябвало да се повтори в новия програмен период – говоря за предишния програмен период. В този смисъл какво прави Министерството на образованието, за да осигури необходимата и достатъчна публичност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Маринска, до момента има издадени две заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за финансиране на проектни предложения с директен бенефициент Министерство на образованието и науката в съответствие с разпоредбите на Постановление № 107 от 10 май 2014 г. на Министерския съвет по процедурата „Осигуряване на условия и ресурси за изграждане на развитие на подкрепяща среда в детските градини и училищата за осъществяване на включващо обучение”, фаза 1. Другата е „Система за кариерно ориентиране в училищното образование”. За съжаление на този етап са само две.
В екипите за изпълнение и управление на проектите по компетентност са включени засега 27 служители на Министерството на образованието и науката. За ръководители на екипите за изпълнение и управление на проектите са определени водещи експерти от Министерството на образованието и науката.
Въпросът, който Вие задавате, ме навежда на мисълта, че независимо от това Главната дирекция, която е управляващият орган в случая, не е свършила достатъчно работа по публичното оповестяване – достатъчно широко и достатъчно навременно, на информация на тези и на следващи действия.
Ще взема нужните бележки, ще направим каквото е необходимо в този случай и Ви благодаря за отправената забележка и за наблюдението, което споделихте с нас – че вероятно няма получена достатъчно информация. Аз до този момент нямах такава информация, но разбирам от данните, че е много вероятно да е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Приключихме с този въпрос.
Следващият въпрос е от народния представител Димитър Танев относно избор на външни оценители на проектни предложения за Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с избора на външни оценители по проектни предложения по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Господин Министър, знаете, че в края на месец ноември изтече срокът за представяне на първите проектни предложения по вече одобрените операции по тази програма, предстои набиране на външни оценители за оценителни комисии, които ще оценяват постъпилите проекти.
С оглед така изложените факти моят въпрос е следният: съществува ли в Министерството на образованието и науката вече одобрена процедура за подбор на външни оценители, която да гарантира качествения им подбор и на какви условия и изисквания трябва да отговарят членовете на тези оценителни комисии?
Аз искам да обърна внимание по отношение на първа ос. Става въпрос за средства за научни изследвания, които както Вие знаете, са над 500 млн. лв. Това е общият бюджет. Въпросът ми е в контекста на скандалите през последните няколко години, свързани с класирани проекти по Фонд „Научни изследвания”, знаете за хилядите SMS, които младите учени изпратиха и на премиера.
Въпросът ми е: как ще гарантирате чрез оценителните комисии и подбора на оценители, че това няма да се случи по Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж”, най-вече в ос 1 за научни изследвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Танев.
Имате думата за отговор на въпроса, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Отговорът е предопределен от въпроса. Безобразията във Фонд „Научни изследвания” от неговото създаване до момента са системни. Макар че има много добри процедури по него, има и толкова, които не са проведени както трябва през годините, така че той беше по някакъв начин публично неприет. По тази причина сме подготвили нов Правилник – за първи път, който се надяваме, че изпълнява всичко, което Министерството на финансите навремето не одобри при фаталната сесия от 2013 г.
Дали сме 3 млн. лв. на младите учени. Не сме съгласни с някои от точките, които получихме днес – ще отговорим на Българската академия на науките да има по-засилена роля и плащане специално за младите.
Що се отнася до Вашия въпрос по-конкретно, към настоящия момент имаме четири оценителни комисии по процедури, по които бяха подадени проектни предложения. В края на месец декември 2015 г. приключи работата на други две оценителни комисии, като членове с право на глас в тях са включени по компетентност 13 оценители в съответствие с разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Постановление № 107 на Министерския съвет, а именно представители на държавната администрация, които не заемат длъжност в управляващия орган.
Дейността по процедурите на оценителните комисии се изпълнява по установения в момента нормативен път, без забавяне. Мога да добавя, че външните оценители са разположени, както следва: за подкрепа на предучилищното образование имаме четирима външни оценители; по следващия проект „Система за кариерно ориентиране” имаме петима външни оценители; „Образователна интеграция на учениците” – четири външни оценители; „Изграждане на условия и ресурси за изграждане и развитие на подкрепяща среда”, фаза 1 – пет външни оценители, и за „Студентски практики”, фаза 1 са включени трима външни оценители.
Предстои в най-кратък срок управляващият орган – Главната дирекция, да проведе процедура за избор на външни оценители по реда на Закона за обществените поръчки за оценка на проектите по първа ос, както и за избор на външни оценители за проекти и предложения по ос 2 и ос 3. В тази връзка се наложи да изчакаме до края на месец декември 2015 г. Народното събрание официално да приеме новия Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, обнародван в „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като времето завършва, ако искате, да кажете с едно изречение. Благодаря.
Заповядайте, господин Танев, за реплика.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Благодаря за получения отговор, господин Министър.
Доколкото разбирам, по отношение на останалите оси има известен напредък и се разчита основно на администрацията да извърши съответните оценки, така – с вътрешни усилия.
Що се отнася до тази ос, свързана с научните изследвания и технологичното развитие, Вие ще разчитате на външни оценители. Казахте, че ще обявявате обществена поръчка. Точно това е смисълът на моя въпрос: какви изисквания ще трябва да се поставят, какви са тези външни оценители, как ще подберете този качествен административен капацитет и през външни оценители, така че да гарантираме наистина, че онова, което се случи, още веднъж казвам, за Фонд „Научни изследвания”, като прекласирания, съмнения в оценките на отделните проекти, да бъде избегнато по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: При аналогични случаи в миналото бях информиран, че не е имало специален набор от специфични изисквания. Аз обаче съм на мнение, че в настоящия политически момент е много важно да имаме такива разписани и в най-скоро време те ще бъдат предадени в Комисията по образованието и науката, за да могат да бъдат съгласувани от народните представители. Никога под никаква форма няма да налагаме подобни изисквания и не е това нашата цел. Въпросът е при спокойствие, бих го нарекъл, известен комфорт Министерството да си свърши остатъка от съвсем административната работа от тук нататък.
Дирекция „Наука” при нас, в Министерството, включително управата на Фонд „Научни изследвания” са изключително ангажирани в момента с последните щрихи на второто одобряване, тоест очакване за съгласуване от Министерството на финансите, което малко ни задържа, както и изчакването на този Закон. Абсолютно нищо по-нататък няма да ни оправдае, ако в някакъв момент след публикуване на съответните наредби – да се надяваме най-после за нова сесия на Фонд „Научни изследвания”, в скоро време след това, до дни, ние не Ви представим в Комисията подобни предложения за сериозна законотворческа намеса и мнение на народните представители от Комисията, не само от Министерството. Така че аз поемам тази отговорност пред Вас тук, от тази висока трибуна, да има колкото се може повече легитимност, освен легалност. Точките, които Ви изчетох, за мен не са достатъчни. Те създават легалност, но искам да бъдат наметнати и с мантията на легитимност, за да бъде спокойно – толкова много спокойствие трябва във финансирането на науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Думата за поставяне на въпрос има народният представител Манол Генов относно политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на искания на общини за съгласие за промяна на предназначението на бивши училищни сгради с отпаднала необходимост.
Заповядайте да зададете въпроса.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожо и господин министър, колеги! Моят въпрос е относно политиката на Министерството на образованието по искания на общини за съгласие за промяна на предназначението на бивши училищни сгради с отпаднала необходимост.
Уважаеми господин Министър, през последното десетилетие демографски аргументи и управленски решения станаха причина страната ни да преживее вълна от закриване на училища по села и по-малки градове. Вина да се допусне това има Министерството на образованието и държавата като цяло. Бе допуснат очевиден хаос в нормативния регламент как могат и кой дава разрешение тези пустеещи сгради бързо да сменят своята функционалност и да станат отново полезни. Загубите от тази управленска небрежност само за последните години възлизат на стотици, а може би на милиони левове. Общините не са в състояние да стопанисват тези необитаеми имоти, а държавата упорито връзва ръцете на общинското управление да реализира инвестиционно привличане за ново използване на тези сгради.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: какви са реалните стъпки, които Министерството на образованието и науката трябва да реализира, за да могат общините най-сетне да стартират процедури за промяна на предназначението и ползването на тези имоти? Какви са сроковете, които поемате като ангажимент, ако поемете такъв, да има ясни действия, така че да се спре този разрушителен процес и да бъдат спасени от пълна разруха тези имоти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Господин Министър, заповядайте за отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! По въпроса, радвам се, че има отчитане на факта, че това е натрупван систематично грях през последните десетилетия – грях и към училищната система, и към децата, към това, което те биха могли да имат и не могат да реализират, поради това че парите изтичат заради опазване и дори за недоопазване на имотите, които имаме. Много от тях попаднаха под преките апетити на местни велможи. Извинявам се за тежкия израз, но има подобно нещо.
Ние трябва да намерим златното сечение, да намерим възможността общините да получат тези сгради, които няма да можем да използваме.
От друга страна, зад това не бива да се прикрива възможността за хиляди декари, например в планината, дадени някога от някого, сега в момента да се вземат фактически, примерно за фотоволтаични паркове, като биха могли да се използват за нещо друго. Следователно тук държавата трябва да се намеси, не само Министерството на образованието. Това е молбата ми: като ще го правим, да е!
По направеното дотук мога да кажа следното. Въпреки че чл. 305, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование възпроизвежда принципа, закрепен в чл. 45 от Закона за народната просвета, в следващата алинея на чл. 305 за първи път законодателят предвижда механизъм, който да разшири възможността имотите или части от тях, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни или общински училища, детски градини и центрове за подкрепа на личностното развитие и така нататък, за които няма обществена потребност за използването им за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности, да могат да се използват и за други дейности. За да се приложи изключението, е необходимо кумулативното изпълнение на следните условия.
Първо, в срок от две години да не е идентифицирана обществена потребност от използването им за образователни, здравни, социални и хуманитарни дейности.
Второ, налице да е положително становище на министъра на образованието и науката, изготвено въз основа оценката на образователните потребности в общината.
Трето, населеното място да е с население под 5000 души.
Нормата на чл. 305, ал. 2 съгласно § 60 влиза в сила от 1 януари 2017 г.
Предвид изложеното, считам, че са налице последователни действия от страна на Министерството в посока на либерализиране на възможностите за използване на имуществото на закрити и преобразувани училища, като до 2010 г. нормата на бившия чл. 45 от бившия закон изисква материално-техническа база, освободена в резултат на закриване или преобразуване на училища, да се използва единствено за нуждите на звената от системата на просветата.
Сега вече не е така и ние ще използваме, но не може без обсъждане с народните представители как да се създадат съответните защитни механизми, в смисъл общините достатъчно отговорно да поемат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ще имате право на дуплика, господин Министър, и тогава да доразвиете отговора. Прескочихте доста времето.
Господин Генов, имате ли реплика?
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, добре е да се намери златното сечение в интересите на държавата и в интересите на общините. Не прехвърляте топката някъде другаде! Тя е у Вас.
Има комисия в Министерството, която дава тези становища. Имам куп писма с искания на общини да бъде променено предназначението на такива сгради. Да Ви кажа ли какъв е стандартния отговор на Министерството, преписван десетки и стотици пъти? Аз не обвинявам Вас, това е приемственост. Бъдете обаче Вие апостолът за тези сгради призраци, които ги има навсякъде в страната, без да ни плашите с интересите на местните велможи, разбира се, когато става въпрос за пари и имущество, винаги има интереси, не Ви трябват законодателни промени. Направете правила за работата на тази комисия и измислете как да бъде защитен държавният интерес.
Не ме пращайте, че някой щял да прави фотоволтаици и какво ли не.
Ясно е казано и в досегашния Закон в чл. 45а какво и как трябва да се случи. Тук трябва управленска воля!
Да Ви питам следното нещо. Вие последните месеци, откакто сте министър, ходили ли сте в едно населено място, в някое село или град поне отвън да видите призрачния вид на такава сграда? Тези сгради, първо, са огромно бреме за общините, защото трябва да бъдат пазени, а те нямат пари да ги стопанисват, даже да ги охраняват. Те са се превърнали в безплатен денонощен магазин за строителни материали втора употреба за някои общности, които знаем, че има в нашата страна – крадат се тухли, керемиди, черчевета, ако ги има, и така нататък.
Питам Ви от тази трибуна: ще измислите ли механизъм да освободите общините в решенията, които те вземат и отправят до Вас? Кажете ходили ли сте и видели ли сте поне една такава сграда отвън, защото ако влезете вътре, може да Ви падне на главата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Господин Министър – дуплика.
Заповядайте, господин Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Генов, ще създадем и ще Ви предложим, но сами няма да решаваме какви да бъдат правилата за освобождаване на сгради. Ние трябва да споделим отговорността за това, защото много лесно можем да бъдем обвинени в някои ходове. Най-лесната работа е да се обвини министър в тази страна.
По този въпрос не мога да кажа повече, освен че в никакъв случай нямаме икономически интерес, а икономическият интерес не е частен, става дума за пари, които могат да отидат за други образователни цели, да пазим такива сгради, да осветяваме техните дворове. В такъв случай искаме да се освободим от тях, няма никакъв проблем за това нещо, само че трябва да има известни правила. (Реплика от народния представител Манол Генов.) Общинските – много хубаво.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ, от място): Новият Закон разглежда това нещо. (Реплики от народния представител Манол Генов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Може ли да не си правите реплики от залата? Да оставим министъра да довърши. (Реплики от народния представител Манол Генов.)
Господин Генов, моля Ви да оставим господин Танев да си довърши дупликата.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Аз споделям напълно, господин Генов, Вашата емоция. Тя е и моя. За едно и също нещо става дума. Просто гледните точки са леко по-различни в смисъл, че аз трябва да пазя по някакъв начин образователната система от абсолютно незаслужените обвинения към нея. Спасете ме от това трето, което в момента не е в тази зала. Вие сте законодателна власт, ние сме изпълнителна. Има и още една. В такъв случай трябва да намерим модуса. Член 305, ал. 2 на Закона за предучилищно и училищно образование ще бъде основата за такива мерки.
Второ, мога да Ви гарантирам със свидетели, че съм ходил в достатъчно такива училища. Някои от тях, слава Богу, успяхме да качим и на крака. Между другото, се случи. Да, в Добруджа. Само че други, които, например, бяха в Монтана, не можахме да направим. Знам за машините, които се разграбват. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Бих искал да знам много повече. От 2400 училища, при този график, който аз имам да се справя от Свищов до Фонда „Научни изследвания”, не ми дава възможност и при 48-часов работен ден да обиколя абсолютно всичко и да удовлетворя това, за което ме обвинявате. Много Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос към Тодор Танев – министър на образованието и науката.
Сега преминаваме към въпроси към министъра на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.
Първият въпрос, на който тя трябва да отговори, е въпрос от народния представител Джевдет Ибрям Чакъров относно изпълнението на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.”
Заповядайте, господин Чакъров, за да развиете своя въпрос.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Василева, на 15 юни 2015 г. с Решение на Европейската комисия е одобрена Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.” На 31 юли 2015 г., същата година, стартира първата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци, включително осигуряване на необходимото оборудване и на съоръжения и техника за разделно събиране на зелени и биоразградими отпадъци” с краен срок за получаване на документи – 1 август 2016 г.
Доколкото ми е известно има обявени още 13 процедури, извън горепосочените, но на този етап аз поне нямам информация за сключен договор с бенефициент по програмата.
На практика това означава, че Оперативна програма „Околна среда”, която стартира 2014 – 2015 г. няма реално изпълнение, а ми се иска това да е стартирало и да има реализация и се надявам на положителни отговори от Ваша страна.
Същевременно, за да започне реалното пълноценно изпълнение на Оперативна програма „Околна среда” по една от важните приоритетни оси – първа ос „Води”, е необходимо да бъде извършена ВиК реформата, но там е отговорно Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Дотогава може да се реализират няколко проекта, като втора фаза – население общини, доколкото знам. Знам, че на 29 декември сте поканили общините Пловдив, Асеновград, Добрич и Плевен да кандидатстват за финансиране на така наречените „големи проекти”.
Във връзка с това моите въпроси са: Кога предвиждате да се подпишат първите договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда”? Кога предвиждате да има първи плащания по Оперативна програма „Околна среда”? Кога предвиждате да обявите процедурите за предоставяте на безвъзмездна финансова помощ за останалите проекти за изграждане на ВиК инфраструктури, или за така наречените „водни цикли”? Каква е Вашата визия относно проекти, които се финансират по приоритетна ос 4 на ОПОС „Превенция, управление на риска от наводнения и свлачища”? И кога предвиждате да обявите процедура и за тях? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Чакъров.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, както и Вие отбелязахте, към днешна дата са обявени 14 процедури за проектни предложения по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.”: шест по приоритетна ос „Води”, една по приоритетна ос „Отпадъци”, две по приоритетна ос „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища”, три по приоритетна ос „Натура 2000 и Биоразнообразие”, една по приоритетна ос „Подобряване качеството на атмосферния въздух” и една по приоритетна ос „Техническа помощ”. Общата стойност на обявените процедури е близо 1 млрд. лв.
Към момента са подадени четири проектни предложения – две в областта на регионалното планиране и укрепване на капацитета на ВиК сектора с бенефициент Министерството на регионалното развитие и благоустройството; едно за разработване и въвеждане на методи за анализ на води и дооборудване на лаборатории на Изпълнителната агенция по околна среда; и едно в областта на биоразнообразието. Очаква се първият договор за безвъзмездна финансова помощ с бенефициент Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъде подписан до края на месец януари тази година.
Първите договори за безвъзмездна финансова помощ за водна инфраструктура са за така наречените „фазирани проекти”, които се планират до края на април 2016 г., предвид приетите от бенефициентите ангажименти за пълна мобилизация при подготовка и кандидатстване по програмата.
Първото плащане по Оперативната програма ще бъде авансовото плащане към бенефициента Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което се очаква през месец февруари 2016 г. след подписването на договора за безвъзмездна финансова помощ. Плащанията на по-голяма стойност ще бъдат по фазираните проекти и след сключване на договорите с избраните изпълнители на регионалните прединвестиционни проучвания.
Предвид казаното до тук, след месец април 2016 г. ще можем да очакваме сериозни разплащания по програмата, които ще могат да бъдат сертифицирани.
По отношение на процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекти за изграждане на ВиК инфраструктура и както вече многократно съм информирала – при одобряването на оперативната програма с Европейската комисия успяхме да постигнем плавен преход между двете програми чрез изпълнението на така наречените „ранни проекти”. Това са цитираните от Вас четири големи проекта и още пет проекта, които трябва да получат положително становище от JASPERS. Общата стойност на тези проекти е приблизително 520 млн. лв.
По отношение на първите четири проекта програмата вече е обявена. По отношение на другите пет проекта все още очакваме становището на JASPERS, което трябва да бъде готово до края на януари, след което ще бъде обявена и поканата.
Процедурите за останалите инвестиции във ВиК инфраструктура с бенефициенти ВиК оператори ще могат да бъдат обявени след приключване на разработването на регионалните преки инвестиционни проучвания, които се очакват в края на 2018 г.
Що се отнася до приоритетната ос, свързана с превенцията и управлението на риска от наводнения и свлачища, две процедури вече са обявени за установяване на шест центъра за повишаване готовността на населението за адекватна реакция при кризи и бедствия и създаване на национална система за управление на водите в реално време. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Очаква се обявяването на още една процедура в първата половина на тази година за въвеждане на решения за превенция и управление на риска от наводнения, в това число екосистемни базирани решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, госпожо Министър.
Господин Чакъров, реплика?
Заповядайте, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! От това, което чувам, госпожо Василева, донякъде съм по-малко обезпокоен и гледам малко по-положително и оптимистично, че през настоящата година няма да има автоматично отчисляване на средства с така наречения механизъм „decommitment”, след като ще стартират плащанията. Но от опита, който имаме по отношение на оперативните програми, пък и приключването на предприсъединителната програма ИСПА, за съжаление, ще кажа типично по нашенски, ние работим в дванадесет без пет и полагаме огромни усилия. Казвам го с оглед на това всички да имаме обща мобилизация, така че проектите да стартират и да се реализират тези така необходими средства най-вече във водния сектор и по отношение управление на дейностите, свързани с отпадъците, а също така и по другите оси, които са на вниманието ни. Целта е наистина да не работим в последния момент и да няма пренасочване на средства така, както се получи в предходния програмен период. Тук не визирам субектност на никого, просто средствата да бъдат реализирани по приоритетната цел, такава каквато е огромна потребността, особено във ВиК сектора, знаейки какви сериозни средства са необходими там.
Надявам се, че през настоящия програмен период и Вие като министър няма да допуснете сериозни структурни промени в управляващия орган. По отношение на управляващия орган и взаимодействието с бенефициенти – да не се допускат финансови корекции, които видяхме, че също затрудниха много работата през първия програмен период. На базата на позитивния и негативния опит да работим по-ефективно, да се реализират тези средства в името на това да бъде подобрено качеството и стандартът на живот.
Лично съм притеснен от това, но тук са необходими общи усилия, че регионалните пари за инвестиционни проучвания по отношения на ВиК сектора ще приключат едва към края на 2018 г. Може би тук и Вие, и Министерството на регионалното развитие като отговорно министерство, имам предвид МОСВ (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и правителството, ако трябва, да се проведат и допълнителни разговори с Европейската комисия, така че да стартира по-своевременно реализацията по отношение и на тази ос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Госпожо Василева, дуплика желаете ли?
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Чакъров, благодаря за коментарите. Безспорно приемам и споделям тази част от тях, която касае необходимостта от реализиране на дейностите своевременно и избягване на грешките, които бяха допускани през първия програмен период. Смятам, че научените уроци ще допринесат за това да не се допускат грешки както при обявяването и контролирането на обществените поръчки, така и при реализацията на проектите и ще бъде гарантирано доброто качество и изпълнение на проектите. За тази цел е постигнато много. Продължават усилията за укрепване на капацитета на бенефициентите и на всички структури, които отговарят за европейските пари. Не се предвиждат структурни промени. Що се отнася до управляващия орган смятам, че колегите се справят изключително добре и резултатите от миналата година показват, че усилията наистина доведоха до постигането на желаните цели.
Що се отнася до темпото, с което се движи новата оперативна програма, искам да отчета, че само за шест месеца от одобряването на Програмата през месец юни досега екипът на Оперативната програма успя да компенсира забавянето и, както споменах, да подготви, обяви процедури за близо 1 млрд. лв. Те вече са в ход на изпълнение – кандидатстване, одобряване на проекти и така нататък. Разбира се, надяваме се на активност и мобилизация и от страна на бенефициентите, за да може и дейностите да бъдат реализирани в рамките на сроковете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, отново е от народния представител Джевдет Чакъров относно изпълнение на Оперативната програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Василева, имайки предвид, че Оперативна програма „Околна среда” в сравнение с другите оперативни програми е една от успешно реализираните с оглед на това, което е реализирано, ние трябва да направим един анализ или заключение и да видим по какъв начин е реализирано.
В контекста на предишния въпрос, на който Вие ми отговорихте, че на базата на опита, който имаме, да работим по-ефективно, аз ще си позволя да посоча, че в края на миналата 2015 г. приключи периодът на допустимост за разходите на предходния програмен период 2007 – 2013 г. Реализацията на Програмата премина през много предизвикателства. Това, както преди малко казах, е една тежка програма както във финансово, така и във физическо отношение.
В рамките на парламентарния контрол нееднократно съм Ви задавал въпроси за цялостното изпълнение на Програмата, както и за постигането на индикаторите, заложени в нея. Днес, вече две години след края на програмния период и след края на периода на допустимост на разходите, когато проектите по Програмата следва да са изпълнени в последната фаза на изпълнението, са и следните мои въпроси към Вас:
Какво е изпълнението на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” към този момент както като физически параметри, така и като финансови параметри? Каква е Вашата оценка по отношение изпълнението на Оперативната програма? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров! Отчитайки направеното и резултатите, които бяха постигнати, може да се каже, че както във физическо, така и във финансово отношение изминалата 2015 г. беше най-успешната година в изпълнението на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”. В резултат от усилията Програмата изпълни своите цели, свързани със заложените индикатори за прилагане на политиките на екологичното законодателство и подобряване на екологичното състояние в страната. Данните еднозначно показват, че годината се характеризираше с нормализиране на всички процеси и показатели, чрез които се измерва изпълнението на Програмата – ускорено компенсиране на забавата при извършването на строителните дейности, значително увеличаване размера на верифицирани и сертифицирани разходи, както и забележително нарастване на отпуснатите от Европейската комисия траншове за България. По Програмата успешно са приключили 282 проекта.
По отношение на физическото изпълнение в сектора „Води” са новоизградени и рехабилитирани 50 броя пречиствателни станции за отпадъчни води. Новоизградената или реконструирана водоснабдителна и канализационна мрежа е с дължина 2649 км, с което 922 хиляди жители ще ползват по-качествени ВиК услуги.
В сектора „Отпадъци” са изградени общо 18 броя регионални депа за твърди битови отпадъци, които обслужват близо 4 милиона жители.
В сектора „Биоразнообразие” са картирани 228 броя защитени зони от мрежата „Натура 2000”, разработени са 63 планове за защитени територии, защитени зони от мрежата „Натура 2000”.
По отношение на финансовото изпълнение изплатените към бенефициентите суми по програмата възлизат на 3 млрд. 470 млн. лв., което съставлява 108% от бюджета на програмата. Верифицираните разходи са 2,9 млрд. лв. От тази сума само за последното шестмесечие на годината са верифицирани над 1 млрд. 100 млн. лв. Съгласно правилата на регламента верификацията за разходите, направени в края на 2015 г., продължава и през 2016 г. Възстановените от Европейската комисия суми възлизат на 2 млрд. 29 млн. лв., като сумата не включва последните два сертификата само от месец декември в размер на общо 328 млн. лв.
В заключение, само за една година верифицираните и сертифицираните разходи са толкова, колкото за целия предходен период на програмата дотогава.
Както знаете, както и Вие самият упоменахте, Оперативната програма няколко пъти беше изправена (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) пред сериозни предизвикателства и затова смятам, че направеното доведе до възобновяване на доверието от страна на Комисията, компенсиране на забава, подобряване на процесите, и в крайна сметка, това води до моята оценка, съгласно която считам, че Програмата може да се счита за успешна. Освен това, освен всичко казано до тук, както коментирах и по-рано, първата програма създаде практики, механизми и опит, които поставят една изключително добра основа за нейното естествено продължение през новия планов период, през който отново ще можем да ползваме 3,5 млрд. лв. за чиста околна среда на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Министър.
Господин Чакъров, желаете ли реплика?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Споделяйки това, което казахте, госпожо Василева, същевременно искам да посоча, че наистина реализацията на Оперативната програма мина през много сериозни предизвикателства и през проблеми. Наистина е до голяма степен добра картината, която виждаме финално, но същевременно трябва да кажем, че щеше да бъде още по-добре, ако реализацията беше изцяло в контекста на приоритетните цели, които са заложени в Програмата. Имам предвид релокацията на средства пак в по-широк контекст – за екологични цели, но имайки предвид каква е огромната потребност от средства, с риск да се повторя днес тук, от трибуната, ще кажа, че там са необходими минимум 7-8 милиарда. Сега с генералните планове и със съответните прединвестиционни проучвания, които се извършват ще се види точната картина, така че да имаме ВиК инфраструктура, която да отговаря на съвременните изисквания.
Ресурсът е много, много по-сериозен и вече с реализацията на Програмата се вижда, че ефектът на много места се почувства от всички нас – гражданите, които живеем в страната, в различните градове и населени места.
Същевременно трябва да посочим и проблеми, които в няколко групи аз съм ги посочил. Три са групите и тук ще ги представя.
Първо – финансовите корекции, които се наложиха. Аз благодаря за уверенията, че Управляващият орган и бенефициентите няма да допуснат такива нарушения. Видяхме, че много общини бяха изправени пред сериозни затруднения в това отношение. Имайте предвид, че в новия програмен период бенефициенти ще бъдат ВиК операторите, ВиК структурите. Не искам да помисля какво би станало със затруднения, пред които биха се изправили ВиК операторите, така че по-скоро да бъдем много по-прецизни.
На второ място – проблемът с планирането, избора, подготовката на проектите и финансирането. Тук вече посочих за релокирането на средствата. Надявам се, че в този програмен период всички средства ще бъдат реализирани по приоритетните цели.
И третият проблем, за който в предходния ми въпрос към Вас Вие ме уверихте, че няма да има реорганизация, което да затруднява работата по Оперативната програма. Надявам се, че това ще е така.
Целта е пред нас ясна – да има пълна мобилизация, така че да се реализират всички средства по приоритетните цели. Надявам се, че с общи усилия на базата на позитивния и негативния опит от предходния програмен период, по-скоро негативният естествено, че не трябва да се допуска, да имаме успешна реализация на Оперативна програма „Околна среда”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Госпожо Министър, дуплика ще ползвате ли?
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, безспорно финансовите корекции, които бяха наложени през първия програмен период може би в най-тежка степен се отразиха на бенефициентите на Оперативна програма „Околна среда” и точно тя беше тази, която пострада от липсата на достатъчно опит и предвид тежестта, обхвата, обема на проектите, наистина много, много сериозен беше ударът, който общините получиха.
За жалост това беше първият програмен период. Разбира се, това, на което се надяваме, е наистина научените уроци да доведат до елиминирането на подобни грешки, недопускането на такива.
Що се отнася до релокацията на средства, ние неведнъж с Вас сме коментирали тази тема. Аз имам убеденост, че това, което беше направено през 2012 г. с релокацията на средства беше наистина полезен ход, защото бяха релокирани средства за това да се обезпечи допълнително оборудване за превенция и справяне с щети от бедствия, от наводнения, от горски пожари – средства, които бяха осигурени на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, изключително необходима техника за това да се защити животът и здравето на хората и материалната база, а също така мерки, които подпомогнаха подобряване чистотата на атмосферния въздух в най-големите населени места чрез модернизиране на автобусния, тролейбусен парк, чрез закупуването на вагони за метрото и трамвайни мотриси.
В този смисъл, имайки предвид предизвикателствата пред държавата ни по отношение на подобряването на качеството на атмосферния въздух, аз считам, че тези средства, които бяха отделени, имат своя дял за подобряването на състоянието. Затова имаме и нова приоритетна ос в програмата точно в тази посока.
Както казах, надграждаме предходния програмен период и наистина се надяваме средствата, които са налични по Програмата да доведат до подобряване на екологичното състояние и в крайна сметка подобряване живота на гражданите ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Следващият въпрос е отново от народния представител Манол Трифонов Генов относно замърсяване на атмосферния въздух и редовното превишаване на нормите на въглероден оксид в село Красново, община Хисар, област Пловдив.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос е относно замърсяване на атмосферния въздух и редовното превишаване на нормите на въглероден оксид в село Красново, община Хисар, област Пловдив.
Уважаема госпожо Министър, в село Красново, община Хисар са въведени в експлоатация два цеха за производство на дървени въглища.
Във връзка с констатирани нарушения на законодателството в областта на опазването на околната среда цехът на фирма „Карбол” ЕООД е затворен от РИОСВ – Пловдив, и от лятото на 2013 г. не функционира. Вторият цех обаче, собственост на „Айбо-С” ЕООД, приемник на фирма „Евробрикет” ООД, продължава да функционира, като същевременно увеличава и своята дейност.
Според документацията цехът, собственост на „Айбо-С” ЕООД, има разрешително за сушилня и складово помещение, а не за производство на дървени въглища, а в момента разширява дейността си от четири на седем пещи за производство на дървени въглища. Това е десетократно увеличение от 100 тона годишно на 1000 тона. За увеличението фирмата е уведомила Районната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, на 06.08.2015 г., че е предприела действия за допълване на регистрационното си досие и регистрация по Регламент ЕО 1907/2006.
И двата цеха са пуснати в експлоатация в нарушение на Приложение № 1 към Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната система към Министерство на здравеопазването, като отстоянието им е на не повече от 50 метра от домовете на хората и на не повече от 200 метра от средищното училище, където се обучават децата от четири села в общината.
От години жителите на селото, което е обявено за курорт с местно значение и е регистрирано в две защитени зони: „Попинци” – по местообитание, и „Средна гора” – по местоположение, алармират институциите за нарушения при издаването на разрешенията за работа и за липсата на контрол при експлоатацията на тези два цеха.
Въпросите за проверка и замервания на чистотата на атмосферния въздух са подавани към МОСВ, РИОКОЗ – Пловдив, РЗИ – Пловдив, Главния държавен здравен инспектор. При последните замервания има информация, че са установени 13 пъти – повтарям: 13 пъти по-високи норми на въгледороден оксид, но въпреки това цехът продължава своята работа, непритеснен от проверките и от наложената му от институциите санкция за замърсяване с огромната сума от 49 лева месечно.
Уважаема госпожо Министър, въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприеме Министерството на околната среда и водите за привеждане на производството на дървени въглища в гореупоменатия цех, спрямо регламентите и Закона за опазване на чистотата на атмосферния въздух? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
Господин Генов, просрочихте времето с повече от минута. Ще Ви го отнема от репликата. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, още в самото начало на своя отговор искам да оборя Вашето твърдение. Контролният орган – Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, е приложил принудителна административна мярка – спиране на дейността по производство на дървени въглища до привеждането й в съответствие с изискванията на законодателството по околна среда. В този смисъл инсталацията, собственост на фирма „Айбо С” ЕООД, не работи.
А сега малко повече подробности. Производството на дървени въглища, независимо от използвания способ, се счита за производство на химично вещество и подлежи на регистрация в Европейската агенция по химикали съгласно изискванията на Регламента „Рийч”. През 2012 г. „Айбо С” ЕООД е извършила така наречената „късна предварителна регистрация” в Европейската агенция по химикали, с която се разрешава на оператора да произвежда средно годишно количество под 100 тона. На 6 август 2015 г. дружеството е уведомило РИОСВ – Пловдив, че е предприело действия по извършване на регистрация в тонажната група от 100 до 1000 тона предвид намерение за увеличаване обема на производството. Към момента няма данни за приключила регистрация от този оператор. При извършване на дейността дружеството има задължение да спазва изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух и поднормативната уредба към него. В изпълнение на изискванията през 2014 г. „Айбо С” е извършвала собствени периодични измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух. Резултатите от измерванията са показали превишение на емисионните норми по показател въглероден оксид. За констатираното нарушение от РИОСВ – Пловдив, е наложена текуща месечна санкция.
През 2015 г. след получени сигнали от граждани на село Красново срещу дейността на фирмата, от РИОСВ – Пловдив, са предприети действия за извършване на контролни емисионни измервания. Контролните измервания на 14 и 15 септември са показали превишение по показател въглероден оксид, във връзка с което на оператора са дадени предписания. В изпълнение на дадените предписания в РИОСВ – Пловдив, е представена програма с мерки за преустановяване замърсяването с краен срок месец декември.
През месец ноември обаче след получени сигнали от кмета и жители на село Красново, на 26 и 28 ноември 2015 г. от РИОСВ – Пловдив, са извършени проверки на обекта, при които е констатирано, че се извършва изпитание на съоръженията, без да са приключили техните реконструкции. Дадено е предписание за спиране на изпитанията на съоръженията до приключване на реконструкцията им, както споменах. Приложена е и принудителна административна мярка – спиране дейността на производството на дървени въглища до привеждането му в съответствие с изискванията на законодателството по околна среда. В този смисъл контролният орган е предприел всички необходими адекватни мерки и е приложил цялата строгост на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря за отговора, госпожо Министър.
Може би последната проверка е била малко подтикната от този мой въпрос, който отдавна съм задал. Това спиране е може би точно поради това. Нямам информация и не съм проверявал, но през зимата никой не произвежда дървени въглища. Така че те спокойно могат да си спрат дейността.
Искам да кажа относно Районната инспекция за околната среда – необходимо ли беше година и нещо те да спят, а хората да протестират, да се безпокоят?! И струва ли 50 лв. – преди малко казах „огромна сума 49 лв.” – здравето на децата, които учат в това училище, и на населението, което обитава това село?! Хората са изключително обезпокоени.
Ние с Вас сме коментирали, че един от основните замърсители на въздуха е отоплението на твърди горива – дърва и въглища. Обещахте в Комисията да има работна група. Тя трябваше да излезе с някакви заключения. Чакаме ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Генов. Спазихте точно уговорката – в рамките на една минута.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, безспорно усилията, които трябва да полагаме за подобряване чистотата на атмосферния въздух са повсеместни и комплексни. Неведнъж сме коментирали това. Беше усъвършенстван Законът за чистотата на атмосферния въздух съвсем наскоро. Благодаря за подкрепата на народните представители.
Що се отнася до санкциите, които са определени в нормативната уредба, те биват прилагани. Аз винаги съм била на мнение, че те трябва да бъдат прилагани строго и безкомпромисно. Затова искам да Ви информирам, че през изминалата година основен акцент в дейността ни беше подобряване ефективността на контролната дейност, стриктно и безкомпромисно прилагане на контрола.
Ето защо искам да Ви информирам, че освен за цитирания случай бяха предприети и други действия от регионални инспекции по налагане на принудителната административна мярка – спиране на дейности и инсталации, от дейността на които се замърсява атмосферният въздух или извършват дейността си без необходимите пречиствателни съоръжения.
През миналата година беше спряна дейността на част от инсталациите на „Монтюпе” – град Русе, след констатиране на наднормено замърсяване на атмосферния въздух с въглеводороди. От РИОСВ – Стара Загора, беше спряна дейността на пиролизна инсталация за преработка на гумен гранулат. От РИОСВ – Бургас, след получени сигнали за замърсяване на атмосферния въздух, бе спряна инсталация за утилизация на свежа птича тор и превръщането й в органична тор. От РИОСВ - Велико Търново, и РИОСВ – Пловдив, бе спряна дейността на инсталации за производство на дървени въглища: както споменах – на дружеството в село Красново, както и на инсталации в град Златарица и село Яворец, община Севлиево. Ще продължаваме да бъдем безкомпромисни по отношение на нарушаване на екологичното законодателство и допускане на рискове за здравето на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Това беше последният отправен към Вас актуален въпрос.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси от министъра на икономиката господин Божидар Лукарски.
Пръв ще зададе своето питане народният представител Слави Бинев относно политика на насърчаване на малките и средни предприятия.
Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Първо да благодаря на господин Министъра, че след няколко месеца намери време да отговори на тези важни въпроси. Дано на следващите въпроси, които ще трябва да дискутираме, ще успяваме по-бързо да отговорим, защото някои неща имат срок на годност и е хубаво да получат отговор колкото се може по-бързо.
Но към въпроса. В условията на значително влошена икономическа и финансова обстановка, която се наблюдава в световен мащаб, оказването на подкрепа на малките и средните предприятия е от особено значение за повишаване на икономическия растеж. Не може да се очаква обаче значително подобряване на тяхното положение, когато се наблюдават редица проблеми, които вредят на тяхното развитие. Такива проблеми са административните тежести, липсата на ясни мерки за насърчаване на предприемачеството, концентрацията на изпълнение на обществени поръчки в определени търговски дружества и много други. Това е докарало много предприятия до особено критично състояние, граничещо с фалит. За жалост това се случва и по време на Вашия мандат.
През 2013 г. беше приета Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 като продължение на европейските инициативи.
Смятам, че е добре да се изготви план за изпълнение на споменатата стратегия и да се пристъпи към неговата реализация, като тази реализация се докладва от време на време както пред обществеността, така и пред парламента.
Във връзка с това Ви моля да представите набелязани от Министерството на икономиката мерки за насърчаване на малките и средните предприятия в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Бинев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, и аз Ви благодаря, че намерихте време да ме изслушате, защото аз три пъти идвам в Народното събрание на парламентарен контрол, готов да отговоря на Вашите въпроси, но Вие явно имате по-важна работа в петък и три пъти отсъствахте по времето, когато съм готов да отговоря на Вашите въпроси.
А сега директно на въпроса. Политиката на Министерството на икономиката за подкрепа на малките и средните предприятия е насочена към подобряване на бизнес средата, насърчаване на предприемачеството, повишаване на експортната му ориентираност и техническата му модернизация.
Условията за бизнес са в пряка връзка с качеството на нормативната уредба и във връзка с това Министерството на икономиката участва в разработването на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, чрез който се въвежда оценка на въздействие, елемент от която е тестът за въздействие върху малките и средните предприятия. Въвеждането на такава оценка ще минимизира негативното въздействие на измененията в законодателството върху малките и средните предприятия. В допълнение, тази реформа ще допринесе за преодоляване на честите промени, които водят до несигурност в условията за бизнес.
Министерството на икономиката е инициатор и на въвеждането на принципа на разходоориентираност по отношение на държавните такси. Във връзка с това Министерството разработи и Методика за определяне на разходоориентиран размер на държавните такси и оказа методическа помощ на другите държавни институции при нейното прилагане. Взехме участие и в разработката на нов Закон за държавните такси, който ще бъде фундаментален при определяне на разходоориентиран размер на събирането по регулативните режими, такси и разходването на събраните такси.
В изпълнение на Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия 2014 – 2020, за която Вие говорите, са предвидени и се реализират дейности по линия на стратегическа цел: подобряване на бизнес средата, повишаване на иновационната активност и подпомагане на предприемаческия дух на българските малки и средни предприятия.
Основните дейности за подобряване и усъвършенстване на информационното обслужване са: поддържане на информационна система на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и създаване на платформа, спомагаща въвеждането на комплексно и стандартизирано обслужване на бизнеса. Целта е предоставяне на възможност на малките и средните предприятия да кандидатстват по електронен път за всички услуги, предоставяни от Агенцията, което ще доведе до прозрачност при класирането на компаниите и подобряване на административните услуги за бизнеса.
В рамките на първия етап от Стратегията се изгради и регистър на малките и средните предприятия, който съдържа подробна информация за малките и средните предприятия, обем и обхват на дейността, браншова специализация и принадлежност към дадени браншови организации и други. Регистърът се попълва с информация от експерти от Агенцията, които посещават фирмите на място и се запознават с бизнеса им в детайли с цел насочване към мерки за насърчаване, които отговарят в най-пълна степен на конкретните им нужди.
Тази част от Проекта доведе до засилен интерес от страна на чуждестранни компании, които имат бизнес интерес към Източна Европа. Оказа се, че за тях е от изключителна важност компаниите да са проверени на място и Агенцията да удостовери, че това са сериозни партньори, с които устойчиво може да се прави бизнес.
Вторият етап ще включва създаване на уеб базирана платформа за комуникация между българските компании, институциите, предлагащи услуги и подкрепа на бизнеса, и службите по търговско-икономическите въпроси; ще се търсят възможности за финансиране по Оперативна програма „Добро управление” 2014 – 2020 г.
В допълнение, припомням, че към момента за нуждите на бизнеса функционира и национален експортен портал, който предоставя информация на експортно ориентираните фирми – малки и средни, за регулаторната среда, административни и регистрационни разрешителни, митнически и данъчни режими, възможностите за бизнес по различните насърчителни механизми, в това число и мерките за подпомагане на малки и средни предприятия през Джереми, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, Българската банка за развитие, Национален гаранционен фонд, Българската агенция за експортно застраховане и други.
Тук е мястото да отбележим, че от няколко месеца Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия има достъп до една от водещата в света база данни за стратегически пазарни проучвания и анализи. Това е още една добра възможност българските малки и средни предприятия да бъдат подпомогнати със задълбочена маркетингова информация за успешно формулиране на експортни стратегии, приоритети и излизане на външни пазари.
За изпълнението на предложените цели се предвижда и насърчаването на предприемачески дух и умение на малките и средните предприятия чрез въвеждане на дуалното обучение, посредством обучение и семинари, насочени към изграждане на култура за предприемачество на младите хора.
Друга наша цел е стимулирането на пазарно ориентирани и научно приложни изследвания, предназначени за индустрията и създаване на условия за привличане на частни капитали за финансиране и иновации. Тук подходящ инструмент е Националният иновационен фонд. Същият Фонд е успешна схема за финансиране на иновативни проекти със средства от държавния бюджет, който следва да бъде доразвит през следващия програмен период, като се разшири неговият обхват.
Важно място в рамките на изпълнението на заложените цели заема и стимулирането на пазарното коопериране и развитието на клъстерите на малки и средни предприятия чрез обучение за клъстерни мениджъри. Предвижда се и съдействие на българските клъстерни организации за включването им в клъстерни мрежи от Дунавския регион, Европейския съюз и в глобален мащаб. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Бинев, имате право на два допълнителни въпроса.
Заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, имате пълното основание да ми благодарите, тъй като не съм се отчаял, след като съм Ви чакал примерно десетина седмици да отговорите на някои от тези въпроси и съм продължил да се надявам, че ще получа отговорите. Наистина сигурно може би някога не ме е имало, но това е било свързано с временното отчаяние, на което съм бил подложен.
Извън празните фрази и добрите пожелания интересува ме по какъв начин Вие може да удостоверите, че фирмите наистина са доволни от мерките, взети от това правителство? Кое това, което Ви кара да смятате, че тези мерки наистина носят някакви резултати, а не са само празна фразеология, на каквато обществото се е наслушало? Какви са достиженията, които могат да бъдат доказани с резултати, с цифри и наистина с усмивките на хората, които се опитват да развиват малък и среден бизнес?
Не се заяждам, опитвам се да Ви помогна, защото виждам, че наистина имате нужда от тази помощ. Положението в никакъв случай не е такова, каквото би трябвало да бъде. Ако Вие смятате, че всичко е хубаво и прекрасно, е добре да го заявите така, че да стане ясно на хората, че трябва да търсят някого, който наистина да иска да реши проблемите, а не да се опива от временните решения, които така или иначе не водят до някакъв резултат.
Смятам, че първата стъпка за решението на който и да било проблем, е неговото признаване. Имаме страхотни проблеми в малките и средните предприятия и трябва да се предприемат мерки, които видимо да гарантират на управителите и участващите в тази индустрия хора, че нещо ще се случва в този сектор. Иначе те ще останат с недоверието и с това, че ние виждаме нещата по един по-различен начин, от който те ги виждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Бинев, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Председателстващ! Прав сте господин Бинев, че има проблеми сред малкия и среден бизнес и те не са от вчера. Мисля, че икономическият растеж, който успяхме да постигнем изненадващо за мнозина за тази една година – 2015 г., през която мина това управление, е доказателство, че все пак има някаква оценка, която има реални измерения за това какво се постига в управлението.
По отношение на малките и средните предприятия и в частност това, което Министерството на икономиката е направило, съвсем конкретно в цифри ще Ви кажа, че сме отпуснали 1,4 млн.лв. за участието на малките и средните предприятия на световни и български панаири през 2016 г. Това ще осигури участието на български компании – малки и средни, в девет панаира в чужбина и на три в България само за периода януари – май. Отделно Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, която е в Министерството на икономиката, е насочена изключително към малкия и среден бизнес, като само за първата процедура и първия краен срок сме подписали 202 договора с малки и средни предприятия. Имаме изключително добра обратна връзка от тях за това, че за първи път Програмата е минала толкова несубективно, толкова кристално и с ясни показатели при максимална коректност и яснота. Това са конкретни неща, които мога да кажа. Благодаря Ви и съм готов да отговоря на следващия Ви въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Бинев, имате право на отношение към получените отговори в рамките на две минути.
Заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Единственото нещо, от което съм удовлетворен, е това, че действително Вие накрая признахте, че има проблеми в този сектор, което ме кара да вярвам, че ако положим усилия да Ви показваме проблемите, има някакъв шанс те да бъдат решени, а не заметени под черджето.
Относно панаирите сигурно няма да имаме време днес да говорим, защото това може би е четвъртият или петият ми въпрос към Вас, ще видите, че там наистина става дума за панаири в директния и в преносния смисъл на думата. Много е хубаво също така да видите кои са тези, които са допринесли за тези панаири, и да бъдат санкционирани.
Относно икономическия бунт, за който споменахте, разбира се, ползвайки други думи, мисля, че става дума сигурно или за друга държава, или за друго място. Аз поне не съм чул такъв да има в нашата страна. Знам, че в икономическото развитие в рамките на статистическата грешка, така че за бум въобще не може да се говори. Може да се говори за евентуално запазване на нивата, което на практика, тъй като графиката е време и растеж, ни връща назад, защото винаги трябва да има един постъпателен ефект нагоре и направо. Но както и да е.
Идеята ми е, че действително трябва да се решат абсолютно всички бюрократични проблеми, да се направи наистина едно трансперантно правителство или едно електронно правителство, в което голяма част да бъде именно Вашата дейност, защото може би там са най-големите проблеми, и да се вижда, че Икономическото министерство, както и цялата държава, разбира се, не е майка за едни, а мащеха за други.
Извинявайте, ще допълня нещо много важно – относно европейските фондове. Не смятам, че сме цъфнали и вързали относно тях, тъй като аз много внимателно и конкретно ги наблюдавам. Но също така не трябва да се забравят и преките чуждестранни инвестиции, които, трябва да Ви кажа, са под всякаква критика в България в момента. Това се дължи именно на лошия климат, в който е и икономическото състояние на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Преминаваме към следващо питане от народния представител Слави Бинев относно политика по отношение преодоляването на икономическата изостаналост на отделни райони в Република България.
Заповядайте да развиете своето питане, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, уважаеми колеги, в някои слабо развити райони на страната като Родопите, Северозападна България и Странджа от години царят бедност, мизерия и разруха. Според последните данни на Европейската статистическа служба – „Евростат”, базирани на брутния вътрешен продукт на глава от населението, отделни български региони се намират в дъното на тази класация. Северозападният район продължава да е най-бедният район в Европейския съюз. Други, сравнително нови държави – членки на Европейския съюз, като нас, например Румъния, могат да се похвалят с много по-добри показатели от нас, за жалост. Задълбочаващата се икономическа изостаналост оказва благоприятно влияние на други негативни тенденции, които са много модерни в момента, за които сигурно имаше и въпроси преди мен, като наблюдаващият се ръст на битовата престъпност и младежката емиграция.
Считам, че е крайно време да се изготви анализ на икономическите проблеми във въпросните райони, за да може да се пристъпи към изготвяне на пакет от мерки, които да доведат до подобрение на ситуацията, и те да не са декоративни, както се е случвало много пъти, а наистина да бъдат такива мерки, които да могат да бъдат видени с невъоръжено око или не да бъдат внушавани или обяснявани от някой, защото нещата, които няма нужда някой да ги обяснява, те се виждат веднага.
В тази връзка и с това моля да предоставите набелязаните от Министерството на икономиката мерки за справяне с икономическите проблеми в изостаналите райони на България и сроковете за тяхната реализация да бъдат свързани с видимите решения. Видимите решения! Не какво ще се прави, как се прави, а наистина видими решения, с които да бъдат решени тези проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Времето за парламентарен контрол ще бъде удължено с около 10 мин., тъй като имаше декларация от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Господин Министър, заповядайте за отговор по поставеното питане от народния представител Слави Бинев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, действително към настоящия момент са налице регионални диспропорции в икономическото развитие на страната. Свидетели сме на един процес на намаляване на икономическата активност в много райони на България и вследствие на това миграцията на хората към по-големите градове. Факт е, че има концентрация на икономически ресурси в определени територии на страната, поради което ключови приоритети на правителството са насърчаването на растежа и в останалите райони, преодоляване на регионалните диспропорции.
Тук е мястото обаче да спомена, че функциите на Министерството на икономиката не са пряко свързани с изпълнението на регионални политики. Въпреки това някои от мерките, прилагани от Министерството, предвиждат териториален подход. Така например в Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.” Северозападният район е обект на целенасочена подкрепа, като акцентът е върху развитието на местния потенциал при отчитането на основните предизвикателства и проблеми в района. Нашата цел е инвестиционните дейности, които ще бъдат подкрепяни по Оперативната програма, да дадат възможност за намаляване на икономическите проблеми и справяне с неблагоприятните демографски тенденции в района. Поставяме фокус върху развитието и повишаването на конкурентоспособността на малките и средни предприятия в региона чрез стимулиране на инвестиционната активност, създаване на възможности за стартиране на местен бизнес и подкрепа за енергийния ресурс на ефективни мерки.
Съгласно предвиденото в Оперативната програма, ще се подкрепят проекти с място на изпълнение Северозападния район. Така например още в първата обявена процедура, за която говорих в предишния въпрос – подобряването на производствения процес в малки и средни предприятия, беше предвидено регионално приоритизиране за инвестиции, които се изпълняват на територията на Северозападния район. Съгласно одобрените критерии за оценка тези проекти получават допълнителни 5 точки при извършване на тяхната техническа и финансова оценка. В резултат на предприетите мерки може да се отчете, че около три пъти се е увеличил интереса от страна на бизнеса в Северозападния регион като от общо 847 проектни предложения, оценявани в рамките на първия краен срок от процедурата, в обхвата на 152 от тях се предвижда изпълнение на дейности в градовете на Северозападна България. За сравнение, по старата Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 29013” за целия период 2007 – 2013 г. от всички 3774 проектни предложения, подадени за процедури по технологична модернизация, 233 е броят на малките и средни предприятия в обхвата на Северозападния регион – подчертавам, за целия период. Допълнително общата заявена стойност на проектните дейности за изпълнение в Северозападния район в рамките на първия краен срок на процедурата – „Подобряване производствен капацитет в малки и средни предприятия” е приблизително 123 млн. лв. като от тях около 78 млн. лв. е размерът на безвъзмездната финансова помощ.
Друга възможност за прилагане на регионален подход в политиките на Министерството на икономиката дава Законът за насърчаване на инвестициите, по който приоритетно се насърчават инвестиции в общини с безработица, по-висока от средната за страната. С този закон 47 от общо 51 общини в Северозападния район могат да се ползват от по-ниските прагове за сертифициране на проекти за насърчителни мерки, ускорени административни услуги, придобиване на имоти – държавна или общинска собственост при облекчени условия, финансиране изграждането на необходима инфраструктура, финансова подкрепа за обучение на персонала, както и за частично възстановяване на правените задължителни осигурителни вноски.
За по-малките проекти на всички общини е предоставена законова възможност да приемат своя наредба за насърчаване на инвестициите с общинско значение. В тях общинските власти могат да изберат кои икономически дейности да бъдат подпомагани като вземат предвид потенциала на местната икономика. В наредбите общините могат да уредят най-важните въпроси за по-малките инвеститори – предоставяне на административно обслужване от индивидуално определени лица; съкращаване на сроковете за административните услуги; възможности за предоставяне на имоти – общинска собственост, без търг и конкурс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За до два уточняващи въпроса има думата народният представител господин Слави Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, уважаеми колеги! Вие наистина създавате сам основната рамка, глобалната рамка. Работата наистина е на местното самоуправление да се справи с всички проблеми по места, но, разбира се, тази основна рамка е от изключително голямо значение – да бъде направена така, че да не дава възможности за голямо лобиране или за допълнителен подбор, който би трябвало да бъде правен на места.
В тази връзка искам да Ви кажа, че това е свързано с комуникационната стратегия, за която много пъти сме говорили с Вас. Комуникационната стратегия е недостатъчна на определени места, защото не е свързана с рекламата, нито с рекламиране на дейността на Министерството, нито с декламирането или възможността на Ваша милост да присъства в медиите. Тя е свързана най-вече с обяснителния режим на това как се кандидатства, какво се прави, как може да се получи съдействие и така нататък. За жалост, тук са малка част от моите колеги, които могат да потвърдят, че тази комуникационна стратегия е на ниво, не по-високо от такава, каквато беше през цялото това време откакто има комуникационна стратегия. За жалост! За жалост! Друг е въпросът дали това е направено умишлено или по някаква друга причина.
В края на краищата аз съм сигурен, че това не е само може желание, а желание на всеки един, който се занимава с бизнес в нашата страна, да вижда видими резултати, да може да ги докосне, да може да ги пипне. Всички тези неща, за които говорите, ако човек наистина ги прочете, ще остане с впечатлението, че всичко е прекрасно и нещата ще станат просто всяка секунда. За жалост, всички ние сме слушали тези неща многократно и е напълно нормално да сме недоверчиви към това, че, дето се вика, утрешният ден ще бъде по-хубав от днешния. Напротив, тези, които са по-големи песимисти, имат по-голяма вероятност да уцелят какво ще бъде времето утре.
В тази връзка искам да Ви кажа, че хората очакват наистина някакви резултати, които да бъдат видими, и не е нужно някой министър или друг административен или държавен служител да им ги обяснява.
В следващия въпрос ще Ви дообясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Всъщност в тази процедура Вие имахте право на два допълнителни въпроса, на които да отговори министърът, и след това имате възможност да вземете отношение по неговите отговори.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, понеже говорите за видими резултати, съжалявам, че точно преди малко от залата излезе народният представител Борислав Великов, който е представител на Монтанския регион, и той може да Ви каже за видимите резултати и за фийдбека на фирмите, които са кандидатствали по Оперативната програма. Понеже говорите за видими резултати, аз няколко пъти Ви казвам числа, които отговарят на фактите – когато фактите говорят, явно имаме видими резултати. От 202 договора, които сме сключили по първия срок на първата процедура – 57 от тях са с район на действие и прилагане на малък и среден бизнес в Северозападния регион. Понеже се опитвате и измествате въпроса – какво правим по регионални политики към комуникационната стратегия, ще Ви кажа и за комуникационната стратегия. Винаги по първата процедура, а и сега по следващите, започваме и свършваме обяснителните ни стратегии с големите градове на северозапада. Аз, като представител на Реформаторския блок и като един от хората, които сме поели ангажименти към хората в Северозападния район, винаги съм бил радетел за това и се радвам, че числата, които Ви съобщавам, отразяват пряко ефективността на нашата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате право на отношение към цялостните отговори в рамките на до две минути.
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Аз съм виждал много държави, в които искат да нахранят хората с числа. Изключително трудно е – гарантирам Ви го – някои минават и със смесено меню и числа, и с пожелания. Смятам, че е крайно време огладнелият български народ да бъде нахранен с действителността и наистина с резултати, които да не е нужно да бъдат четени, защото всички знаем прекрасно, че ако отидем да направим една блицанкета заедно с Вас, отвън хората ще Ви кажат, че всичко това, за което говорим в момента, е точно така, както Ви го казвам. В момента има проблеми с избора на малки и средни фирми. Това се прави по един много специален, странен начин, който доказва, че държавата или общините са майка към едни и мащеха към други – нещо, което трябва да бъде поправено. Ако има една истинска комуникационна стратегия, а не рекламиране, тя ще може да покаже на хората как могат наистина да защитят своя интерес, обществото как може да застане срещу лошите практики, които, за жалост, съществуват в нашето общество. Другият вариант е да бъде както в социализма, срещу когото Вие би трябвало най-жестоко да се съпротивлявате – да приемем, че всичко е прекрасно и всичко е страхотно, и да не говорим по никакъв начин за проблемите, които битуват в обществото.
Аз смятам, че Вие като един отявлен демократ, представител на демократична фракция, най-вече Ваше задължение е да не се крием зад проблемите, а да търсим тяхното решение.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Твърдите ли го?
СЛАВИ БИНЕВ: Има проблеми в момента в малкия и среден бизнес! Ако искате да се разходим с Вас и да видим дали наистина нещо се е подобрило. Напротив – колко предприятия, между другото, са на ръба на фалита? Колко предприятия могат да имат достъп до финансиране? Колко предприятия, между другото, са склонни банките да ги финансират, само тогава, когато те наистина нямат нужда? Знаете ли колко е сложна системата в момента, по която наистина човек може да оцелее (председателя дава сигнал, че времето е изтекло), освен ако няма един по специален гръб – не само финансов? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Това беше последният въпрос за днешния Парламентарен контрол, поради изтичане на предвиденото време в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предстои да закрия заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, следващото редовно пленарно заседание е на 20 януари 2016 г., сряда, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Красимир Каракачанов
Явор Хайтов

Секретари:
Чавдар Пейчев
Калина Балабанова