Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Алиосман Имамов

Секретари: Айхан Етем и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
С писмо № 652-24-1 от 21 януари 2016 г. съм уведомена от господин Валери Симеонов – председател на Парламентарната група на Патриотичния фронт, че с Решение на Общото събрание на групата, проведено на 19 януари 2016 г., вторник, госпожа Полина Карастоянова е освободена от заемания от нея пост на заместник председател на групата по собствено нейно желание и на мястото й е избран за заместник-председател на парламентарната група господин Борис Ячев.
Промяната ще бъде отразена в регистъра на ръководствата на парламентарните групи.

Съгласно седмичната ни програма точка първа за днес е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Постъпил е доклад от Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Господин Адемов, слушаме доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Всъщност са два доклада, защото проектите са два.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, коректна е бележката Ви – два са законопроектите. Докладите на Вашата Комисия са самостоятелни по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 654-01-2, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 20 януари 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение на Кодекса на труда, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.
В заседанието участваха господин Ивайло Калфин и представители на социалните партньори.
Законопроектът беше представен от народния представител Светлана Ангелова. Тя припомни, че предстои ново преброяване на организациите на синдикатите и работодателите, поради изтичане на 4-годишния мандат на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Във връзка с това народните представители, вносители на Законопроекта, са подготвили промяна в критериите за представителност. Госпожа Ангелова отбеляза, че тези критерии са били одобрени от работодателите и синдикати, сега представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Според мотивите на Законопроекта предлаганите промени са свързани и с променената социално-икономическа обстановка, промененото състояние на пазара на труда, промяна в структурата на безработицата и променящия се брой на заетите лица.
Според вносителите на Законопроекта изменението на чл. 34 от Кодекса е наложително поради факта, че заетостта е намаляла, с което и броят на работниците. Това естествено се отразява и на броя на синдикалните членове, който също се редуцира. Действащата в момента норма за 75 хиляди члена е нереална, предвид промяната на обстоятелствата в социално-икономическата картина на страната. Предлаганото изискване за 50 хиляди членове на синдикална организация според вносителите на Законопроекта е реално и обективно.
По отношение промените в чл. 35 от Кодекса на труда относно работодателските организации Законопроектът предвижда съобразяване с диференциацията и разнообразието на отделните работодателски организации. С предлаганите промени се предотвратява възможността от деформация на пазарната среда и риска от монополизъм. Особено важно е да се подчертае, че със завишените изисквания ще се даде възможност да бъдат представени и работодателите от сектора на малките и микропредприятията.
Вносителите са убедени, че промяната в критериите за представителност както на синдикалните, така и на работодателските организации създават условия за пропорционалност, максимална представителност и баланс на участниците в социалния диалог. Според тях Законопроектът е консенсусен и ще допринесе за ново качество на социалния диалог като основен инструмент за провеждане на политиката на индустриалните отношения.
В Комисията бяха получени и представени на вносителите на Законопроекта и членовете на Комисията становища на Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, КТ „Подкрепа” и Конфедерацията на независимите синдикати в България. Всички становища са положителни.
Министърът на труда и социалната политика също изказа становище, с което подкрепи Законопроекта и неговите мотиви. Според него е успех постигнатото разбирателство между работодателите и синдикатите и гарантира, че процедурата по преброяването ще бъде организирана в условията на прозрачност и максимална публичност.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Димитър Байрактаров, Димитър Танев, Георги Гьоков и Корнелия Нинова. Господин Гьоков заяви, че оттегля подписа си на вносител на Законопроекта, поради схващането си, че тези критерии за представителност ще направят невъзможно преброяването за малките и микропредприятията. Госпожа Корнелия Нинова подчерта, че не приема прибързаното изработване на Законопроекта и държи да има две четения, за да могат да се направят предложения от народните представители, които да се обсъдят и на заседание на Комисията, и на заседание на парламента.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 12 гласа „за”, без гласове „против” и 4 гласа „въздържали се” Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Кодекса на труда с вносител Светлана Ангелова и група народни представители.”
Втори
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-180, внесен от Георги Кадиев на 9 ноември 2015 г.

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 20 януари 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от народния представител Георги Кадиев.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Кадиев. Според мотивите този Законопроект цели да даде възможност на гражданите да намалят нивата на свързания с работа стрес в ежедневието си. Това може да се случи, като се увеличи времето на платен годишен отпуск от 20 на 25 работни дни годишно. Подобни промени са приети от редица страни и доказват ефективността си за възстановяване от напрежението в ежедневието и воденето на по-пълноценен живот. Дания, Финландия, Франция, Австрия, Люксембург, Швеция са част от страните с 25 дни годишен отпуск, а в Руската федерация и Великобритания платеният годишен отпуск достига до 28 работни дни.
Според вносителя на Законопроекта твърдението, че в България официалните празници са твърде много и те компенсират относително по-краткия период на платен годишен отпуск, е несъстоятелно. В повечето от гореизброените страни официалните празници са между 8 и 10 дни в годината, колкото са и в България. Показателно е, че именно най-успешните страни в света по отношение на качество на живот на населението си залагат на по-продължително време платен годишен отпуск. Необходимо е ясно да се осъзнае, че с гарантираните права на трудещите се повишава производителността, намалява се стресът и в крайна сметка положителните ефекти за икономиката биха компенсирали увеличеното време за почивка за всеки работещ в страната.
В Комисията бяха получени и предоставени на вносителя на Законопроекта и членовете на Комисията становища на Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, КТ „Подкрепа“ и Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Всички работодателски организации остро отхвърлят Законопроекта.
Синдикалните организации подкрепят идеята за борба със стреса, но не смятат, че реализацията й чрез Законопроекта е най-правилна. Това е позиция на КНСБ.
КТ „Подкрепа” подкрепя внесения Законопроект.
В проведената дискусия взеха участие народният представител Димитър Байрактаров и представители на работодателските организации. Те намират, че направеното предложение е ненавременно и популистко.
Министър Калфин подчерта, че е добре въпросът за размера на отпуската да се договоря при подписване на колективните трудови договори.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 3 гласа „за”, 1 глас „против” и 12 гласа „въздържали се” Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 554-01-180, внесен от народния представител Георги Кадиев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми д-р Адемов.
Преди да открием разискванията, уведомявам Ви, че няма постъпили доклади от Комисията по икономическа политика и туризъм.
От името на вносителите – заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика, дами и господа колеги! Предстои ново преброяване на работодателските и синдикалните организации, които участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Четиригодишният мандат на Националния съвет за тристранно сътрудничество изтича през месец юли и трябва да се поднови. В края на януари трябва да стартира процедурата за признаване на представителност, за да се спазят сроковете. Съгласно Кодекса на труда процедурата стартира шест месеца преди изтичането на 4 годишния срок. Преброяването се прави, за да се установи кои от организации са достатъчно големи и значими, за да участват в тристранката, в ръководството на Здравната каса, Националноосигурителния институт и други. Новите критерии, по които ще се определят членовете на Тристранния съвет, преди това са били договорени между синдикатите, работодателите и правителството. Има протокол, подписан от четирите работодателски организации и от двата синдиката.
С настоящия Законопроект въвеждаме нови изисквания за представителност на социалните партньори на национално равнище.
На първо място, за представителна организация на работниците и служителите се намалява изискването за членска маса от 75 хиляди на 50 хиляди. Връща се старото изискване, което съществуваше от 1992 г. до 2012 г. Един от основните мотиви за намаляване на числеността е намаление на средния брой на осигурените лица поради редица икономически и геополитически причини. По данни на Националния статистически институт през 2014 г. средният брой на осигурените лица е бил 2 млн. 156 хил. 339, а за първото 9-месечие на 2015 г. – 1 млн. 946 хил. 339. Считаме, че изискването за 50 хил. членове за представителност на синдикална организация на национално ниво е обективно и отговоря на актуалното състояние на пазара на труда. Останалите критерии, които се отнасят до представителност на синдикална организация на работниците и служителите, визирани в Кодекса на труда, остават непроменени.
Втората промяна е свързана с промяна на критериите по отношение на представителна организация на работодателите на национално равнище. За такава се признава тази, която има най-малко 1500 членуващи фирми вместо досегашните 750 и общо не по-малко от 50 хил. работници и служители във всички членове на работодателската организация, или 100 хил. работници и служители, наети по трудов договор във всички членуващи фирми на работодателската организация.
С новите критерии, които предлагаме, се завишава броят на членуващите фирми в работодателската организация от 750 на 1500. Отпада обаче изискването тези фирми да дават работа на повече от 10 души. Това е важно да се отбележи, защото новото изискване ще осигури възможност интересите на микро и малките предприятия да бъдат представлявани от работодателските организации в социалния диалог.
Изискваният от работодателите брой работници се увеличава на 50 хил. души. Другите критерии за представителност на работодателските организации на национално ниво, визирани в Кодекса на труда, остават непроменени.
Промяна в изискванията не би трябвало да засегне досегашните 4 работодателски организации, представени на национално ниво. Това е са КРИБ, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Предложените промени създават условия за пропорционалност, максимална представителност и баланс на участниците в социалния диалог. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
По втория Законопроект – становище на вносител.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, предложението ми е за увеличение на годишния платен отпуск от 20 на 25 дни. Предложението ми се основава с едно-единствено мое желание и стремеж. Това е намаляване на стреса на работното място. За съжаление последните години начинът на живот, безработицата и цялостното състояние на държавата доведоха до огромен стрес, което се изразява и в чисто медицински здравословни проблеми.
В интерес на истината България в световен мащаб не стои зле като брой платен отпуск в сравнение с държави от Латинска Америка, където са около 10 -– 15 дни, Източна Азия, където са 5 –10 дни. България стои добре.
В същото време в Европейския съюз – един определено по-социален континент от всички останали, България е горе-долу в златната среда. В Европейския съюз в 11 държави има по-дълга отпуска. За повечето от тях не съм забелязал някаква логичност в географското им разположение или в материалния им статус. Има държави от по-ниския ешелон на Европейския съюз, на практика и всички скандинавски държави. Един пример, който мога да Ви дам – в Литва отпуската е 28 дни, а в съседните – Латвия и Естония, е 20 дни. Тоест всяка държава е решила сама за себе си. Австрия е 25 дни, Франция е 25 дни, Малта е 25 дни, за Скандинавските държави споменах.
По време на дискусията в Комисията по труда и социалната политика министър Калфин каза, че има други мерки за намаляване стреса на работно място, но аз поне не съм ги забелязал.
Абсолютно съм съгласен с позицията на КНСБ, че тази мярка не е достатъчна. Затова очаквам по-скоро мярката да бъде приета и да бъдат приложени и следващи мерки, които аз не съм предложил.
Благодаря на синдиката „Подкрепа”, които подкрепиха мярката.
Напълно разбираемо е, че работодателите не искат да я подкрепят, тъй като това означава повече отговорност за тях – да търсят и намерят начин да компенсират липсващите работниците за пет дни. Абсолютно не приемам становището, което те изразиха, че това автоматично ще доведе до намаляване на брутния вътрешен продукт и производителността на икономиката.
Това е все едно да кажете, че ако намалите данъците, задължително губите приходи. Понякога се получава точно обратното. Както виждате, това се случи с плоския данък. Убеден съм, че увеличаването на отпуската ще доведе всъщност до по-висока производителност на труда и по-висока мотивация на служителите да работят. Това е категорично лява мярка, категорично мярка, насочена към подобряване баланса „живот-работа”. Както виждате, самото гласуване в Комисията е 3 гласа „за”, 3 гласа „против” и 12 гласа „въздържали се”. Всъщност моят призив е към тези, които са „въздържали се” и които нямат мнение по това – да си изработят мнение по време на тази дискусия, да преценят на коя страна са, защото това е нещо, което хората очакват от нас – да заемем позиция.
Аз може да не съм прав, може и да съм прав, но това, за което Ви моля, е да заемете позиция! Кажете „да” или „не”, за да видим какви са следващите стъпки, които ще предприемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Откривам разискванията.
Първи за изказване се записа народният представител Георги Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда, социалната и демографската политика, уважаеми народни представители! Основно ще изразя становище по Законопроекта на Министерския съвет, където се предлагат изменения и промени в Кодекса на труда – в изискванията за признаване на представителността на организациите на работниците и на служителите или, казано по друг начин – промяна на чл. 34 и чл. 35 от Кодекса на труда, където се регламентира тази представителност.
Отначало подкрепих Законопроекта, воден от мотивите, че предложените изменения на част от критериите за представителност на синдикалните и работодателските организации са необходими, защото имаме променена социално-икономическа обстановка, има настъпили структурни промени във фирмите и предприятията, има промяна в демографията – водената демографска статистика показва, че е наличие на много опасна демографска криза с бързо топящо се население, с бързо застаряващо население вследствие на ниска раждаемост, повишена средна възраст на населението и засилена емиграция, в това число и висока безработица. Всичко това води до намаляване броя на заетите, на осигурените, което пък, по-просто казано, намалява работната ръка в България.
Още един мотив в полза на необходимостта от промени. Конституционният съд обявява за противоконституционни променените изисквания през 2011 г., влезли в сила 2012 г. –изисквания за представителност, що се касае за работодателските организации. Сега остават да действат по-старите разпоредби. Мисля, че и старите разпоредби не са съвсем конституционни, но никой не се е наел да ги оспорва в Конституционния съд, имам предвид изискването за представителност на работодателски фирми в частта за фирмите – членове на работодателска организация да са с повече от 10 работници или служители.
Всичко това ме караше да мисля, че установяването на действителната представителност и на синдикалните, и на работодателските организации може да стане само с промяна на сега действащите критерии. И сега продължавам да мисля така, но какво ме спира да подкрепя Законопроекта в този му вид?
Първо, припряността и неспазването на срокове и процедури. Вярно е, че последното преброяване и установяване на представителност е с Решение на Министерския съвет от 25 юли 2012 г. и при срок на действие – мандат от четири години, разписан в Кодекса на труда – необходимо е на 25 юли да излезе такова решение, нов акт на Министерския съвет. Срокът за преброяването, отново разписан в Кодекса на труда, е шест месеца, което значи, че преброяването трябва да започне най-късно на 25 януари.
Господин Министър, аз питам: мисля, че за година и два-три месеца от Министерството на труда и социалната политика трябваше да се постави много ребром въпросът пред социалните партньори да решат да се разберат помежду си, за да не звучи сега оправданието, че едва сега са се разбрали и затова сега внасяме този Законопроект.
Само мимоходом ще спомена, че през 2015 г., мисля, че четири пъти променяхме Кодекса на труда, а пък през последните месеци два пъти го променяме. Ако имаше съгласие между социалните партньори по тези въпроси, можеше да бъде включено в промените и сега всичко щеше да е наред. Сега бързаме и нарушаваме всички правила, разписани в нашия Правилник, за гледането на един законопроект или поне ги пренебрегваме в голяма степен.
Спомням си в Комисията по труда и социалната политика в сряда, когато разглеждахме двата законопроекта, един от изказващите се много сериозно защити Законопроекта на Министерския съвет, а по другия Законопроект се изказа в посока, че не отговаря на изискванията, няма оценка на въздействието. Защо мерим с два аршина по всички законопроекти, които са вкарани?
Очаквах, че при внасянето на този Законопроект ще спазим сроковете и всяка парламентарна група ще си направи консултации, обсъждане; експерти от Министерството ще ни представят оценка на въздействието – как ще се отрази това на представителството на синдикалните и работодателските организации, че ще ни бъдат представени разчети има ли вероятност да отпадне някой, има ли вероятност да влезе някоя нова синдикална или работодателска организация в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Сега в движение променяме критериите, в последния възможен момент и ми се вижда, че го правим в нечия полза. Дано не съм прав. Мисля си и как ще реагират фирмите, имам предвид работодателски организации, пък и синдикалните организации, които биха искали да бъдат представени на национално ниво за такъв кратък срок и при променени критерии в последния момент.
Мисля си и нещо друго – предложението за промени трябваше да е на Министерския съвет, а не на народни представители, пък били те и от Комисията по труда, социалната и демографската политика, защото с този Законопроект управляващите ще заявят отношение към социалните партньори и въобще към тристранното сътрудничество. Така е удобно – народните представители внесли нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В това число и Вие, господин Гьоков, без значение, че впоследствие си оттеглихте подписа, така че малко закъснели са Ви аргументите, но Ваше право е да ги споделите.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз продължавам да твърдя, че е необходим такъв законопроект, но си отправям критиките към него.
Другият ми мотив, хайде аргумент, който ме накара да си оттегля подписа, щом ми го напомняте, госпожо Председател, е предложението за промяна на критерия за представителност на работодателските организации. Само преди това ще кажа, че относно критерия за представителност на синдикалните организации, тоест намаляването на изискването за членове от 75 хиляди на 50 хиляди, има пълен консенсус и в нашата група, и смятаме, че и във всички групи, като слушах изказванията в Комисията.
Друг е въпросът обаче с критериите за представителност на работодателски организации. Струва ми се, че така предложените промени целят запазване на статуквото и, не дай Боже, да ограничат броя на работодателски организации, признати за представителни на национално равнище. Ако това не е така, то със сигурност се ограничава възможността на микро, малките и средните предприятия да бъдат признати за национално представени и да имат глас в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Имаше твърдения от защитаващите Законопроекта, че с премахването на изискването за членуващи в работодателска организация работодатели – работниците и служителите да са повече от 10, се дава възможност за глас на тези малки и микро предприятия, но според мен това не е съвсем така и всички знаем, че не е съвсем така.
Не е еднакво отношението към синдикати и към работодателски организации що се касае до критериите за представителността. За едните казваме, че работната ръка намалява и намаляваме критерия за брой работници и служители, членуващи в синдикалната организация с 33% – от 75 хиляди, на 50 хиляди. За другите пък казваме: нищо, че намалява работната ръка, и увеличаваме критерия за брой работници и служители, работещи във фирмите, членуващи в работодателските организации с 333% – повече от три пъти, три пъти и половина. Не виждам никаква логика тук, освен ако има някаква логика, която на мен ми убягва.
Странно е, че има предложение в точка „б” на § 2, което вече е обявено за противоконституционно, веднъж – изискването във фирмата като алтернатива да има наети в цялата работодателска организация 100 хиляди работници и служители. Сега продължаваме да го пробутваме като алтернативна възможност за признаване на национална представителност на организациите. Не виждам логика и тук.
Няма да продължавам нататък. В Комисията по труда, социалната и демографската политика от БСП лява България гласувахме „въздържали се”, защото сме наясно, че промени в критериите за национална представителност и на синдикатите, и на работодателите са необходими, но не по този начин и не така.
Между първо и второ гласуване ще направим предложения за промени в § 2, където да намалим изискването за брой фирми и за брой работници и служители в съответната фирма.
Аз мисля, че този Законопроект може да мине съвсем консенсусно и при пълно съгласие от народните представители, ако направим едно разумно предложение. Например броят на фирмите да не е 750, както е сега, не 1500, както се предлага, а например 1000 и броят работници, работещи – всички членове на организацията, да бъде не увеличен три пъти и половина – от 15 хиляди така рязко на 50 хиляди, а например една цифра като 30 хиляди, мисля, че ще може да бъде консенсусна между народните представители при гласуването.
Силно се надявам да приемем такъв Законопроект, който да обслужва интересите и на трите страни в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гьоков?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, аз много внимателно Ви слушах. Да Ви кажа, малко се обърках от това, че Вие сте вносител, а после си оттеглихте подписа. Една част от промените в Кодекса на труда Вие подкрепяте, други казвате, че са спорни.
По отношение на Вашите аргументи, че правилата, когато са създадени, Министерският съвет е имал време четири години да направи подходящи промени, а не тези промени да се правят в дванадесет без пет. Съгласен съм и с това, че за миналата година четири пъти променяме Кодекса на труда, имахме достатъчно време и възможности да направим тези промени и в никакъв случай те не трябва да бъдат направени така, че за някои от участниците, или потенциални участници, да бъдат въведени допълнителни бариери и пречки и те да бъдат част от националното представяне.
Това, което разбрах от финала на Вашето изказване, е, че Вие ще подкрепите една промяна между първо и второ четене, с която онези критерии, които са за работодателските организации да не бъдат завишавани, а да останат на ниво, на каквото са били до момента или пък по-благоприятни в някои от случаите.
Затова Ви призовавам да направим общо предложение. Моето също ще бъде в тази насока. В никакъв случай ние не трябва да променяме правилата дванадесет без пет и то в посока, в която да създадем допълнително бариери и пречки към участници, които четири години, повтарям, четири години са се готвили и са очаквали правилата да останат такива, а ние в последния момент да ги завишаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика, уважаеми народни представители! Господин Танев, аз съм съгласен с това, което казвате, и даже първият ми мотив да си оттегля подписа от Законопроекта е, че в последния момент правим такива сериозни промени, без да имаме възможност да ги обсъдим.
Дали ще успеем да запазим старите критерии, които са още по-стари, защото 2011 г., след промяна на Законопроекта от 1 януари 2012 г. влизат нови изисквания, отменени от Конституционния съд и остават старите изисквания, които са отпреди – от 2011 г.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): От 2010 г.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Значи още отпреди 2011 г., поне отпреди осем години, защото четири години е мандата за преброяването. Така че те са остарели и наистина има промяна в социално-икономическата обстановка, а пък да не говоря за намаляването на работната ръка с тази имиграция и така нататък, и сигурно трябва да се пипнат критериите.
Аз не мога, какъв съм аз, че да прощавам, но на господин министъра – трябваше да ги притиснете тези социални партньори, както ги притискаме за много други неща, да си решат проблемите още преди година, за да е ясно за какво става въпрос. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Необходими са промени на критериите – това мисля, че няма две мнения по въпроса. Сигурно ще се наложи да ги променим, господин Танев, аз съм съгласен, обаче трябва да намерим баланса и реципрочността. Когато се отнася за работодателски организации и намаляването с 33% – хайде, поне на работодателските организации заради критерия десет работници, е, че го махаме – над десет работници, поне да го увеличим, да речем, с 30, с 50% – от 15 хиляди на 30 хиляди – два пъти, хайде, 200%, но 333% – три пъти и половина е прекалено много. Така че общо взето в това ми е дупликата, господин Танев, че сте прав, но и аз съм прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще започна своето изказване, първо, по Законопроекта на господин Кадиев. Не знам защо никой не коментира този Законопроект. Много е хубаво всеки да се прави на хубав, на добър, на милостив. Ние няма да подкрепим Законопроекта на Кадиев, който предлага увеличаване с пет дни на отпуската, поради чисто прагматични икономически съображения.
За да разберете защо няма да го подкрепим, а и самият господин Кадиев да разбере, защото той не остана да изслуша моите аргументи в Комисията, отговорът е много прост, колеги. Това предложение е не просто популистко, това предложение е опасно за българската икономика. Защо? Пет работни дни увеличаване на отпуската са една четвърт от работния месец. Тоест, ако приемем, че средната работна заплата за България в момента е 700 лв. – аз ще ги намаля на 600 лв., това означава, че тези пет работни дни са 150 лв., които всеки работодател трябва да извади от джоба си.
Ако приемем, че в реалния сектор има 3 млн. 200 хил. заети работници, това число, тази стойност съставляват 4 млрд. 800 млн. лв., които бизнесът, независимо дали е дребен, среден, едър и какъвто и да е, трябва да извади от джобовете си, тоест това означава съкращаване на около 150 хиляди работни места. Ето това е целта на тази, така наречена „миловидна поправка”. За да разберат всички за какво иде реч – на пръв поглед виждате: „Оооо, ама ние ще дадем още пет дни отпуска, борим се срещу стреса на работниците” и не знам си какво, само че, както е казано: „Пътят към ада е осеян с добри намерения”, а това води към ада. Дотук смятам, че не е нужно да давам повече аргументи защо не бива да се подкрепя този Законопроект, представен по този начин.
По Законопроекта, който сме внесли за изменение на чл. 34 и чл. 35 от Кодекса на труда. Ние ще подкрепим на първо гласуване този Законопроект, защото аргументът е прост и ясен. Конституционният съд е отменил т. 1 от ал. 1 на чл. 35. Освен това той е отменил и т. 5, която не фигурира в Законопроекта и затова ние ще внесем допълнителни изменения и допълнения за второ гласуване, тъй като това са две норми, които практически остават чл. 35 без норма. Когато Конституционният съд отмени една норма, обяви я за противоконституционна, вече няма действаща норма. Няма действаща, тоест няма правила.
Затова ние сме го подписали, аз съм подписал този Законопроект от името на групата на Патриотичния фронт, защото е необходимо да има правила. Нещо повече, не само да има просто правила, а тези правила да дадат възможност за равнопоставеност както между синдикати, така и между работодателски организации.
Тук отварям една голяма скоба и за равнопоставеност в самите работодателски организации, които да имат национална представителност. Дребният и средният бизнес са гръбнакът на всяка една икономика. Именно поради тази причина ние сме прецизирали текстовете, които ще внесем за второ гласуване като промяна, за да дадем възможност дребният и средният бизнес също да имат такава национална представителност. Освен всичко ние сме прецизирали текста и още веднъж на второ ниво, тъй като в така внесения текст, макар че днес разглеждаме чисто неговата философия, е допусната една неточност, бих казал, която не уточнява, че наетите по трудов договор могат да бъдат наети по трудов договор и съгласно чл. 114а от Кодекса на труда. А това означава хора, които са наети само за един ден. Именно поради тази причина ние прецизираме и тази възможност за някакви евентуални нечистоплътни намерения от определени хора. Защото чисто практически е абсолютно възможно, госпожо Ангелова, не се усмихвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На мен се усмихва.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Един лев и петдесет стотинки струва еднодневен ваучер за еднодневен договор. Ако искам да участвам в Тристранния съвет, не е никакъв проблем да изкарам 50 хил. лв. и да си закупя тези ваучери. И нещо повече – да отговоря на всички останали точки за представителност и в местните органи, защото те могат да бъдат навсякъде. Така че ние сме го прецизирали. Пак казвам, ще подкрепим на първо гласуване Законопроекта, но целта е да го направим и максимално работещ като краен текст. Затова ще внесем, заявявам го тук, от трибуната, предложение за второ четене на този Законопроект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики?
Господин Кадиев – първа реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Байрактаров, аргументите, които чух, са абсолютно същите, които изказват работодателските организации. От всичко най-малко съм очаквал, че Вие сте изразителят на работодателските организации тук.
Абсолютно несъстоятелно е мнението, че това водело до съкращаване на 150 хиляди работни места. Ако е толкова лесно и толкова проста математика, тогава да намалим от 20 на 10 работни дни или на седем, както е в Хонконг, или на пет, както е в Китай и изведнъж да създадем един милион работни места. Ако това доведе до 2% намаляване на икономиката, както твърдят същите тези работодателски организации, пак да намалим почивните дни и това пак ще доведе до някакъв грандиозен ръст 4,5%, което очаква премиера и без друго догодина.
Тази работа не е проста математика. Трябва да се стимулират хората да работят. И те се стимулират по няколко начина – когато защитавате правата им, когато виждат справедливост, когато съдът работи – всичко това, което правим тук, в тази зала.
Говорите за малки и средни предприятия. Утре ще стигнем до Закона за обществените поръчки, до чл. 180, където съм направил предложение да могат да се обжалват обществени поръчки, които са така наречените „по покана” до 270 хил. лв., което обаче не се приема. В момента можеш да обжалваш глоба от 50 лв. като физическо лице, ама като фирма не можеш да обжалваш обществена поръчка. Ето Ви подкрепата за малкия и средния бизнес. А тук, в този конкретен случай, става въпрос за подкрепа на обикновените хора. На мен ми е ясно, че работодателите няма да искат да подкрепят това нещо. Аз самият съм собственик на компания, в която работят 30 души. Аз също трябва да предвидя как ще им намеря мястото на тези хора, когато излязат в отпуска и кой ще ги замества. Но съм си дал сметката, че повече почивни дни означава повече мотивация през останалото време на годината, когато работят. И това не е нещо, което се решава от плажовете на Тайланд, нали?
Няма значение какво мислят работодателите. Важното е ние тук, в тази зала, какво мислим. Естествено е, че някои ще са против, естествено, че някои ще бъдат за. Но аз съм абсолютно категорично убеден, че тази мярка не води към Ада, защото ако тя водеше към Ада, значи ние в момента сме в Рая и аз щях да се разхождам с крила тук! Ама не сме в Рая и затова предлагаме тези мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Аз също съм изненадан от изказването на господин Байрактаров – като представител на парламентарна група, която трябва да защитава интересите на работещите, а не на работодателите.
По този повод нека да кажа, че през 2014 г. Международната организация на труда предложи работната седмица да се съкрати на четири дни, тъй като експертите на Международната организация са на мнение, че това ще „увеличи заетостта и ще се отрази благоприятно на околната среда, тъй като драстично ще се намали употребата на превозни средства”.
Освен това експертите на Организацията посочват, че съкращаването на работната седмица ще намали, както много уместно твърди господин Кадиев, стреса и заболяванията и ще увеличи производителността.
Международната организация на труда, господин Байрактаров, сочи, че онези, които прекарват по-дълго време в своите офиси – това е по статистически данни, нерядко имитират дейност.
И накрая най-важното: за да придобие задължителен статут това предложение, то трябва да стане конвенция. За да стане конвенция, колкото повече профсъюзни организации, колкото повече държави го подкрепят, тогава Международната организация на труда ще приеме такава конвенция, която ще има не само препоръчителен характер.
Така че още веднъж казвам, господин Байрактаров: силно съм изненадан от Вашата позиция, която е изцяло в интерес на работодателските организации, а не на работниците. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Силно съм изненадан, че хора, които нямат нито един стаж в реалното производство, говорят за това как се чувства един работник. Все пак смея да твърдя, че не просто имам трудов стаж в реалното производство, а съм и извършвал дейности от първа категория труд. Но това е друга тема.
Що се касае до това кой колко мислел за работниците. Първо, уважаеми господин Енчев, не четете нещата както дяволът чете Евангелието. Международната организация на труда предлага 4-дневна работна седмица поради една проста причина: че в голяма част от европейските държави много отдавна е прието така нареченото почасово работно време. Там работникът и служителят работи на час. На час! И ако не знаете, работи по 12-13 часа и в много от случаите с един почивен ден. Ето това е реалната истина. Но това е друга тема.
Що се касае до изявленията на господин Кадиев. Господин Кадиев, по времето в партията, в която членувахте и когато сте раждан, когато аз съм раждан, първо, моята майка е ползвала три месеца майчинство, тоест за три месеца тя е трябвало да ме роди, да ме подготви за детски ясли (смях) и на четвъртия месец да отиде на работа. Да, смешно Ви е, но това бяха реалностите.
Няма да давам едни такива изказвания на Вашия вожд, който казваше, че ако трябва и деца ще се правят, за да има деца, ако трябва да вляза във Вашата реторика и Вашия стил на работа.
Но, пак повтарям, това бяха реалностите. След това платеният отпуск беше 10 дни, 12 дни, 14 дни, но стресът… Понеже все пак това ми е специалността, стресът на работника не се намалява с по-продължителен отпуск. Той се намалява с много други инструментариуми. Но, пак казвам, с Вашите намерения се цели не да се подобри трудовата среда на един работник и служител. Точно обратното! Първо, да се нанесе един сериозен удар върху пазара на труда. Ето това са Вашите намерения! И аз ги казвам като икономист. Даже не съм чел становищата на работодателите. Не е нужно да имаш кой знае какви икономически познания, за да стигнеш до тези елементарни изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
За следващо изказване има думата народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Темата, която обсъждаме днес, е свързана със социалния диалог, и то социалният диалог, представен на национално равнище, в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Социалният диалог е един от сериозните инструменти в политиката на индустриалните отношения. От тази гледна точка трябва да сме достатъчно добре аргументирани, когато правим предложения за промени в критериите за национална представителност на работодателските и синдикални организации. Изключително важно е да спазим принципите на пропорционалност, максимална представителност, баланс на участниците в социалния диалог. Много важно е процедурата по така нареченото „преброяване” да бъде реализирана в условията на прозрачност и максимална публичност. Това е най-важното, за да не остават деликатните съмнения, че в последния момент, че зад гърба на малките работодателски организации се правят предложения с цел да бъдат елиминирани от социалния диалог, да бъдат вкарани такива критерии, които да затруднят участието на малкия и среден бизнес в националния тристранен диалог.
Естествено, има и една друга причина, която води до притеснение, и тя е, че всички тези промени се правят в последния момент.
Уважаеми колеги, практиката показва, че преди всяко преброяване се случват такъв тип действия, за да може по някакъв начин да се регламентират обществените отношения, тъй като е очевидно, че през последните 20 години икономическата обстановка, броят на заетите, броят на безработните се променя динамично, а това означава, че критериите трябва да следват тези промени.
Искам да кажа и няколко думи за фактическата обстановка. Знаете, че критериите за национална представителност са регламентирани в чл. 34 – чл. 36а от Кодекса на труда.
Има и нещо друго. Има наредба, която всъщност е за процедурата за признаване на национална представителност. Съгласно тази наредба и съгласно текстовете от Кодекса на труда министърът на труда и социалната политика, който е председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество, е този, който шест месеца преди последното решение на Министерския съвет, с което са обявени национално представените организации на работодатели и синдикати, издава документ, с който всъщност стартира процедурата по преброяването. В рамките на четири месеца работодателските и синдикалните организации са тези, които трябва да представят съответните документи пред Министерския съвет. След това министърът на труда и социалната политика прави предложение пред Министерския съвет, който със свое решение на практика регламентира националната представителност.
През 2010 г. бяха приети критерии, които отговаряха на обществено-икономическите отношения към онази дата. През 2012 г. те бяха променени. Конституционният съд със свое Решение № 7 от 19 юни 2012 г. обяви два от критериите за работодателски организации в чл. 35 за противоречащи на Конституцията.
Оттам нататък процедурата по преброяване се проведе по старите критерии, така наречените „алтернативни критерии”, които бяха от 2010 г. По тези критерии, забележете, изискванията към работодателите бяха 750 членове, като всяка една от тези работодателски организации беше задължена да има поне десет работници и служители – разбира се на трудов договор, или общо не по малко от 15 хиляди работници и служители във всички членове на работодателски организации.
Уважаеми колеги, това, което се предлага сега в чл. 34, не предизвиква някакъв тип коментари, няма несъгласие по този член. Става въпрос за това, че синдикатите са тези, за които във връзка с променената ситуация на пазара на труда се предлага техният брой да бъде вече 50 хиляди вместо досегашните 75 хиляди.
По отношение на работодателските организации се предлага 1500 членове и общо не по-малко от 50 хиляди работници и служители във всички членове на работодателски организации или 100 хиляди работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателски организации.
Къде са притесненията? Притесненията са, че тези 1500 членове са много.
Уважаеми колеги, в България има регистрирани 750 хиляди фирми. Една голяма част от тях се предполага, че не извършват дейност. Но 1500 фирми, в които могат да работят по един и по двама, според мен, не представлява какъвто и да е проблем.
Проблемният текст е свързан с тези 50 хиляди работници и служители. В различните изказвания тук и в Комисията по труда, социалната и демографската политика се прокраднаха идеи, които могат да оптимизират тази бройка. Има коментари да се опитаме да се обединим около предложение тези работници и служители да бъдат не 50 хиляди, а примерно 30 хиляди. Разбира се, ако има съгласие в Комисията по труда и социалната политика, ние ще предложим на Народното събрание тази бройка да бъде променена на 30 хиляди.
Аз съм убеден, че социалният диалог е изключително важно нещо. Убеден съм, че националната представителност и критериите за национална представителност по никакъв начин не трябва да оставят каквито и да е било съмнения в липса на прозрачност или в липса на легитимност на взетите решения. Затова призовавам още веднъж да помислим между първо и четене, за да не създадем усещането, че изолираме една или друга работодателска организация или че не се стремим с направените предложения да запазим статуквото, каквото е към днешна дата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
За следващо изказване – народният представител Стефан Кенов, а след него Велизар Енчев.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Много се усложни въпросът. Става въпрос за два текста и за национална представителност – национална представителност на работодателски организации и на синдикални организации, организация, която представлява работниците, и организация, която представлява работодателите, не бизнеса, а работодателите.
Колко работника трябва да представлява една организация, за да бъде национално представителна? Това е спорът. Всичко друго – микро и малки предприятия, „Произведено в България”, имаме браншови организации, нека те да защитават бранша. Тук говорим за организации, които защитават работниците, и такива, които защитават работодателите.
Колко работници трябва да защитава една синдикална организация, за да бъде национално представителна? Казваме 50 хиляди. Колко работници трябва да представлява една работодателска организация, които всеки месец плащат на работници? Пак 50 хиляди.
За да не говорим само в цифри, нека да говорим в проценти. Питах един от колегите от парламентарната група колко трябва да е процентът според него, без да е запознат с казуса. Той каза – около 10%. Ами не е 10%! Всички партии и коалиции трябваше да прескочат 4-процентната бариера, за да влязат в Народното събрание, за да имат национална представителност. Но не става въпрос и за 4%.
Става въпрос за 1.8% – 50 хиляди работници и служители. По последните данни на НОИ за осигурените лица, които към месец ноември са 2 млн. 724 хил. 195 души, 50 хил. са точно 1.83%.
Предложението за още по-малка бройка от 30 хил. е 1.1%. Можем ли да кажем, че една организация е национално представителна, когато представлява едва 1% от всички работници в страната?
Същото е и за работодателите.
Колеги, не съм склонен между първо и второ четене да даваме крачка назад.
Не съм против организациите на микро и малките предприятия, не съм против организацията „Произведено в България”, но те защитават други интереси. Ние трябва да определим норма на представителност и тя трябва да е справедлива както към синдикатите, така и към работодателите. Как можеш да преговаряш с някого, който тежи 30 хил. работници, а ти представляваш 200 хил. работници?
Каква ще е тази работодателска организация? Мисля, че представителите на „Произведено в България” сами казаха, че средната заетост в тези предприятия била 1.5? При 1.5 и при 1500 фирми бройката става прекалено малка.
По отношение на цифрата 1500 работодателски фирми, от 350 хил. работещи фирми в България това е 0.4%, което пак е много занижено като представителство.
Моля Ви, обмислете го! Не става въпрос да ощетяваме малките или микропредприятията, не става въпрос да ощетяваме „Произведено в България”, но трябва да дадем ясен критерий! 1.83% пак е малко. Според мен трябва да е повече. Сега обаче това е разбирателство между синдикати и работодатели. Нека да подкрепим това, за което са се разбрали сега. 50 хил. не е чак толкова много – 1.83%.
Към колегите, които са склонни да преразгледат това предложение между първо и второ четене – моля Ви, обмислете го, но няма 2%! Каква представителност ще има организация, която е с 1.2%? Според мен не е редно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Господин Кенов, чисто математически извадени, нещата звучат логично, само че реално и практически не е така. Защо?
Първо, защото когато говорим за тази представителност, особено на работодателски и браншови организации, трябва да се има предвид, че тези организации представляват различни дейности, различни специфични области в сферата на бизнеса.
Това, което Вие предлагате, е създаване на монопол и изхвърляне на всякакво различно мнение по различни области. Само в туризма, ако тръгнете и видите каква е сегментацията на бизнеса, има над 150 организации.
Искате ли да Ви кажа нещо интересно? В сферата на туризма има над 380 национално представителни организации. Над 350, в което няма нищо лошо. Както виждам, туризмът не се е разпаднал и крепи голяма част от икономиката в България.
Това е смисълът – да има по-либерализиран подход и да влязат не както е сега – 3-4 организации държат монопол, а да влязат 6-8. Какво лошо има в това? По Вашата логика тогава и синдикатите трябва да бъдат забранени. (Реплика от народния представител Стефан Кенов.) Вие това намеквате. И те с 50 хил. членове съставляват дори по-малко число, защото принципът там е съвсем друг. В синдикалната организация членуват не само хора, заети в реалния сектор, а работници и служители от бюджетната сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Други реплики? Няма.
Господин Кенов, заповядайте за дуплика.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, става въпрос за представителство на работодателски и синдикални организации в социалния диалог. Не става въпрос за представителство на бизнес, на отрасъл, на бранш, на бизнес организации в сектора „Туризъм” и така нататък.
Става въпрос кой представлява работодателите в социалния диалог в Република България със синдикатите – трудови права, социални права на работниците и така нататък. Не става въпрос за организация, която защитава правомощията и правата на определен вид бизнес, не става въпрос за друга лобистка организация. Става въпрос кой в Националния съвет за тристранно сътрудничество ще представлява работодателите. Дали 50 хил. е малко, или много; дали 30 хил. е малко, или много?
Добре, като не сте съгласен с цифрата 50 хил., какви са мотивите, че 30 хил. работници, чиито заплати се плащат от работодателите, включени в тази организация, е достатъчно представителна?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Като прочетеш следващите три точки, ще видиш какви са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата!
СТЕФАН КЕНОВ: Следващите три точки са точно за представителността по отношение на браншови, икономически дейности по класификатора. Това, което Вие говорехте преди малко за туризма, няма никакво отношение към останалите точки, защото ако искате организациите на туристическия бранш да влязат в тристранния диалог, те няма да отговарят на следващите точки. Не коментирам това.
В момента считам, че 50 хил. е нормално и по-малко от 2% е напълно достатъчно, за да бъде организацията национално представителна.
Благодаря Ви. Аз лично няма да променя своето мнение и на второ гласуване също ще настоявам бройката да остане 50 хил. лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кенов.
За изказване думата има народният представител Велизар Енчев.
След него – народният представител Румен Христов.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, господин Вицепремиер! По повод предложението на господин Кадиев искам да отбележа много позитивен парадокс – предложението се прави от работодател, който има малко на брой работници – 10 на брой, но работодател. Срещу това негово предложение се обявяват работодателските организации в България в лицето на Българската стопанска камара, която преди две седмици категорично заяви, бих казал с доста остър тон, че не приема това предложение и призовава нас, народните представители, да го отхвърлим.
Ние обаче сме народни представители, а не представители на българските корпорации, на бизнеса, да го кажа направо – на българския капитал. Следователно след малко, когато гласуваме предложението на господин Кадиев, имайте предвид, че ще гласуваме „за” или „против” интересите на българския капитал, „за” или „против” интересите на българските работници, колкото и странно да звучи тази дума пред 2016 г.
Тъй като обичам да бъда конкретен, ще Ви предложа статистика. 25 дни почиват, колкото би трябвало да почиват и в България, както предлага господин Кадиев, в Дания, Франция, Финландия и Люксембург. Нима те са по-лоши от нас държави? Швеция обаче намали работния ден на шест часа. Ако не знаете, това стана миналата година. 28 дни почиват във Великобритания и Русия. (Реплики от народния представител Димитър Байрактаров.)
Уважаеми колеги, тук виждам господин Адемов. Той може би ще ме репликира. Надявам се, че господин Адемов, като лекар, който най-добре знае какво означава стресът на работното място, би трябвало като председател на Комисията да подкрепи предложението на господин Кадиев.
Още веднъж казвам: смятам, че този позитивен парадокс – работодател да предлага нещо, което не е в интерес на работодателите, а на работниците, трябва да се подкрепи. След малко гласуването ще покаже точно това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
За реплика – народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Енчев, удължаването на платения годишен отпуск с пет дни е само един от инструментите за борба със стреса на работното място. Има много други инструменти, които в модерната социална политика са обединени в понятието „корпоративна социална отговорност”.
Какво означава това? Това означава, че трябва да има такава ергономия на работното място, която да предпазва от стресови ситуации, трябва да има такава организация на работния процес, която да предпазва от стресови ситуации. Трябва да има такъв тип социални услуги, които, предоставени, да дадат възможност работници и служители да избегнат стресови ситуации във връзка със своето ежедневие. Така че един-единствен инструмент, какъвто е удължаването на платения отпуск, няма как да преодолее стресовите ситуации на работното място. Трябва да се помисли – и това е ангажимент на Министерството на труда и социалната политика и на Народното събрание като цяло – за един комплекс от инструменти, които по някакъв начин да се опитат да се преборят със стреса на работното място. Защото само с удължаването на платения годишен отпуск с пет дни едва ли ще постигнем целите, които вносителят на Законопроекта си поставя с този проект.
Няма начин с един инструмент да решим този изключително сериозен проблем на съвременната икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Заповядайте, господин Велчев, за втора реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, не можеше да не реагирам при този пример, който се даде, че господин Кадиев бил работодател. Явно толкова и Вие сте били работник някога, колкото той е работодател. Това е все едно да кажете, че човек, който притежава фотоволтаици и получава няколко милиона на месец, е работодател, защото има трима пазачи на фотоволтаичния парк.
Ние не говорим тук за лъжеработодатели. Питайте господин Кадиев колко хора и какви са – балдъзата, дъщерята, зетя и така нататък. На такива е работодател и има няколко милиона годишен приход от продажба на ток. Това ли е работодател за Вас? Търговец на ток, който прехвърля няколко документа на месец и получава милиони? Ето такава Ви е на Вас работодателската система. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли трета реплика? Няма.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нека да приключим с процедурата.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Ще направя дуплика, но ще говоря за двойните стандарти. Вече втори път този парламент отхвърля моето предложение за точка от дневния ред за намаляване на великденската и коледната ваканция на българските депутати. Коледната ваканция, която е четири пъти по-дълга от ваканцията, или по-точно почивните дни на редовите български граждани с решение на правителството в началото на всяка година. Ние, по-точно Вие, не аз, а Вие в тази част на залата – по средата и вдясно, отхвърляте моите предложения, но не желаете да приемете предложението на господин Кадиев за увеличаване само с пет дни на отпуската на българските граждани, на българските работници. Вие, които не желаете дори да влезе в пленарна зала това мое предложение – да почиваме като всички останали български граждани, господин Велчев, а не като патриции, да почиваме като плебс, а не като патриции, Вие ще ми говорите кой е работодател и кой не е!?
Аз смятам, че българският парламент по бърза процедура и отново ще го предложа, аз съм го предложил и в писмена форма, да се промени Правилникът за работа на Народното събрание или по-скоро отпуската, великденската и коледната ваканция на българските депутати да стане, господин Велчев, като на всички български граждани. Вие не сте с нищо повече от редовия български гражданин, българския лекар, българския учител, апропо и на българския полицай, на който искате да отнемете социални права, за които по време на преговорите при полицейските протести отстъпихте.
Така че много моля Народното събрание, когато говорим за двойни стандарти, да има предвид, че Народното събрание е пример за двойни стандарти: за нас привилегии – почиваме три седмици, почти месец по Коледа, почиваме по великденската ваканция два пъти повече от българските граждани, цял месец август почиваме, уважаеми народни представители, а не искате да дадете пет дни повече на българския работник. Това е срам и позор за българския парламент или поне за тези народни представители, които ще отхвърлят моето предложение, което ще внеса отново в писмена форма – да почиваме по Коледа и по Великден като редовите български граждани. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура? Заповядайте.
Момент, личното обяснение е преди процедурата.
Заповядайте, господин Кадиев. (Реплики между народни представители от ГЕРБ и Велизар Енчев.)
Колеги, моля за ред в залата! Чуйте какво ще сподели с нас господин Кадиев. (Реплики между народните представители Красимир Велчев и Велизар Енчев.)
Слушаме Ви, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Велчев, аз се надявам, че когато говорите от тази трибуна, ще кажете истини, а не лъжи. (Репликите между народните представители от ГЕРБ и Велизар Енчев продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, ситуацията в залата не предполага нормални условия за работа.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожо Цачева, не предполага нормални условия за работа, защото господин Велчев се държа изключително просташки… (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, мерете си оценките, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: …изрече един куп лъжи и сега ще опровергая тези лъжи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кадиев, Вие имате процедура за лично обяснение. Кажете с какво сте били засегнат.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Господин Велчев ме нарече „боклук”. Има свидетели. (Реплики в залата.)
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожо Цачева, ако господин Велчев наистина е нарекъл господин Енчев „боклук”, моля да го отстраните от залата, защото преди няколко дни един депутат псуваше тук и не го отстранихте, а отстранихте мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм била аз. (Реплики в залата.)
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин Велчев, аз съм собственик на компания, в която работят тридесет души. Тя се занимава с макроикономически анализи. Читатели или клиенти на тази компания бяха примерно синът на Симеон Сакскобургготски, когато работеше за „Лимън Брадърс” в Лондон, дъщерята на Иван Костов, когато работеше за „Уникредито” в Милано, и куп други хора. Международният валутен фонд е абониран, двеста човека четат от там. В тази компания има макроикономически потенциал, който, аз Ви гарантирам, го няма дори в БНБ. Тези хора аз ги пазя със зъби и нокти да не напуснат България. Четирима от тях вече отидоха да работят за Европейската комисия. Вие това ли искате? Тези хора да бягат?
Създал съм някакви условия 30-35-годишни мъже и жени да останат тук, да раждат деца в България, да плащат данъци в България, защото вече има над 20 бебета, родени във фирмата, откакто тя работи. И аз се гордея с това нещо.
И Вие да ми обяснявате за някакви фотоволтаици, които изобщо нямам, за някакви пазачи и какъв работодател съм бил аз?! Вие ли ще ми давате оценка на мен какъв работодател съм? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Всеки месец плащаме заплати, всеки месец плащаме осигуровки. Имате НАП, имате ДАНС, имате каквото искате. Идвайте, проверявайте и доказвайте моите фотоволтаици. И аз не съм се скрил нито зад офшорна собственост, нито зад каквото и да е друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Десет секунди Ви дадох повече време.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да ми отправяте оттук просташки изказвания от този тип и такива манипулации...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без характеристики на изказванията.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: ...не е във Вашия стил. Аз никога не съм си позволявал да правя манипулация от този тип. Никога!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Лъжи не се изричат в тази зала. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Имам предложение по процедурата. Ако разрешите, една забележка към Вас – ако може да направлявате дискусията да върви по темата, а не да слушаме… Аз не знам на какво основание депутати си рекламират бизнеса от трибуната на Народното събрание, дали това не е в противоречие с Правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще се съобразя с…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене? Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, искам да Ви обърна внимание по начина на водене да не допускате от тази трибуна да се лъже безогледно и да се оплюва Правилникът за работа на Народното събрание. Ще кажа защо. Защото тук си позволява един бивш служител на „Държавна сигурност” да манипулира обществото, както е манипулирал в своята трудова кариера през цялото време.
Искам да Ви кажа оттук и медиите да го отразят, че народните представители имат годишна отпуска 32 или 33 дни. Това е едно.
Второто нещо – отпуските, които са по Коледа и Великден, са фиксирани със Закон и общият сбор на работни дни се получава 32, което е много по-малко от учители, от други държавни служители.
Другото нещо – народните представители нямат право на неплатен отпуск.
Третото важно нещо – те не избират кога да почиват. Те почиват тогава, когато Народното събрание в определени фиксирани дни е в почивка.
Да се злоупотребява с тази тема, особено от хора, които работят в парламента, по този начин отвътре да уронват престижа на най-авторитетната институция в държавата, е некоректно, най-малко нечестно. Но аз не се учудвам, като казвам „нечестно”, защото чест от този депутат тук никога не съм очаквал. Той и няма такава. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ и ПФ.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Лично обяснение! (Оживление.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз не съм споменал име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Велчев, Правилникът ми дава възможност в рамките на две минути да взема отношение (силен шум и реплики) към заявеното от Вас. Прекалено опростенческо е да се приравнява статутът на народен представител със статут на граждани, които работят по трудови или по служебни правоотношения.
Работата на Народното събрание, и в частност на народните представители, не се фиксира от начало и край на работния ден, както това е обичайно за всички полагащи труд, без значение, повтарям, по трудово или по служебно правоотношение. Народните представители работят по своите избирателни райони в дните, които формално са обявени като ваканции.
Това, че има народни представители, които в тези дни не посещават районите си, не работят и нямат ангажименти към гражданите, от които са избрани, не означава, че то механично се пренася към пълния състав на Народното събрание.
Именно поради тази причина не считах за необходимо да влизам в дискусия с мнение, което явно не отразява статута на народния представител, не е наясно с него и механично приравнява този статут на статут на трудещ се. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Продължаваме с изказването на господин Румен Христов.
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да подкрепя предложението за увеличаване на платения годишен отпуск с 5 дни, защото това е поредният сюрприз, поредният подарък за българския бизнес.
Ще дам само няколко примера. От години договорката за съотношение при плащането на осигуровки 60:40 да стане 50:50 не се изпълнява – 60 е за работодателя, 40 е за работника. От години първите три дни болнични плаща работодателят – щяха да бъдат премахнати, не се премахват. Тази година имаме нов сюрприз – данък уикенд. Дайте да помислим, че в цялата тази верига, освен работника, има работодатели.
Вие какво предлагате – да убием българския бизнес? Кой ще бъде работодател, кой ще осигурява работни места за българските граждани? Българският бизнес прохожда, той е в началото на своето развитие. Недейте го убива, защото е необходим.
По отношение на втората част от дискусията – представителността. Нека да не забравяме, че в момента имаме четири, повтарям, четири легитимни работодателски организации. Ако не можеш да си избереш в коя от тях да членуваш, отваряйки вратата, намалявайки, както има предложение да намалим броя на заетите работници от 50 на 30, този критерий ще бъде лесно покриваем и от нови организации. Какво, да пратим при господин Калфин 7, 8, 10 организации? Питате ли го как се водят диалози с такива организации?
Ще Ви дам пример от бранша земеделие. Шестдесет и две организации в системата на животновъдството – как му е на министъра на земеделието и храните госпожа Танева?
Нека да се спрем на критерия 50 на 1500, при положение че се дава възможност фирми с по един-двама служители да формират тези 1500 броя фирми. Това не е висок критерий – 50 000 не е висок критерий. Както казва господин Кенов, след като има съгласие между работодатели и синдикати – и при едните е 50, и при другите – 50, дайте да не сваляме прага, защото отваряме врата и ще се нароят много работодателски организации, всяка с равноправни претенции и изисквания към министър-председателя и към министъра на труда и социалната политика. И този диалог, наречен „национално представителен диалог”, няма да бъде никак лек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Миков – за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Тук тече някаква дискусия – всеки от неговата си пясъчна кула.
Големият въпрос, на който няма отговор в пленарната зала, е: защо правителството проспа, уважаеми господин Вицепремиер, да дискутира този въпрос по-рано? Защо го проспа? От 2012 г. се е произнесъл Конституционният съд – не сте знаели, не сте чули, не сте разбрали или трябваше да се направят някакви договорки със сега съществуващите синдикати и организации на работодателите? Този отговор Вие го дължите на пленарната зала. Защото излизат, някои – за бизнеса, някои – за представителството.
Има една трагична констатация от това, че днес дискутираме тази тема – че днес съществуващите синдикати и работодателски организации не са достатъчно привлекателни и гражданите, работниците, бизнесът не виждат в тях защита на техните интереси. Три милиона работещи, отиваме към сваляне на критерия за членуване в синдикат за национално представителство – 50 000. Другите работници, какво означава, че не искат да членуват в синдикати ли? Кое налага това?
Това е много мощен, тежък сигнал за синдикалната функция – как се реализира тя у нас. Сигурен съм, че ако направите един разрез, ще видите, че синдикатите в голямата си част набират синдикални членове от държавните дружества и учреждения – това е жестоката истина в България в ХХІ век! Това ще продължи да генерира процеси.
А че Вие си разговаряте, че има един формален диалог между тези уж представителни организации, че те се снимат по телевизията, че правят пищни тържества, чувстват се значими, това ще продължи да разкъсва тъканта на обществото между тези, които са истинските, работещи предприятия – малки, средни; между работниците, които казват: „Синдикатите седят горе, участват в диалозите с министъра, участват в европейските проекти, говори се всъщност за десетки милиони, които минават през тези структури – европейски средства, но това не ги прави пò автентични представители на интересите, които те би трябвало да представляват”.
Това са големи въпроси – вярвам, че правителството има виждане по тях. Може би ще ни го сподели някога.
Ние няма да подкрепим този Законопроект, защото той се внася в последния момент и под математическия спор – 10 хиляди, 20 хиляди, 30 хиляди, 15 хиляди, 75 хиляди, 50 хиляди, се поставя големият въпрос: доколко тези организации изпълняват своята функция? Тогава в обществото няма да има напрежение, ако те са представителни. Ако те са формално представителни, което се стремим да постигнем, ще продължи да тлее онази енергия отдолу, на която държавата и обществото нямат отговор.
Другият въпрос – за отпуските, измененията в Кодекса на труда, свързани с увеличаването на отпуска.
Господин Кадиев, откъде при тази производителност на труда ще се вземат средства за още пет дни отпуск? Ние бихме го подкрепили иначе. Дори сега разбирам, че с увеличаването на минималната работна заплата някои работодатели правят маневри и започват натиск върху работната ръка. Това са все въпроси, на които, разбира се, правителството би трябвало да даде отговор.
Така че добре звучи – не 5 дни, 10 дни, 30 дни да дадем повече отпуск! Само че има ли индикациите на увеличената производителност, ако е с цената на съкращения или намаляване на работната заплата?
Едно е във фирма, която консултира такива деца на знатни родители; друго е във фирма, както казахте, дай Боже всекиму; друго е в търговско дружество, произвеждащо стоки на ишлеме, в което са изпилени до крайност, в което натискът върху работната ръка е жесток и в което натискът на възложителите от Европа е жесток! И в дружества, които регистрират тук субекти – теглят ДДС-то, закриват дружеството и не плащат на работниците!
Това са огромни проблеми, касаещи десетки, стотици хиляди български граждани! И тогава няма никакво значение дали отпускът му е 20, 30, 50, 100 дни. Това са големи въпроси наистина – ако искате да ги решаваме, да ги решаваме. Няма да подкрепим тези законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Кадиев, разполагате с време за реплика.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: С колко време разполагат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По секунди мога да Ви докладвам кой с какво време разполага.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Реплика към господин Христов.
Абсолютно не съм съгласен, че тази мярка убива бизнеса. Напротив, както вече казах, това не е проста математика. Считам, че тази мярка всъщност, в крайна сметка води до намаляване на стреса на работното място и по-висока производителност на труда. Ако тя убиваше бизнеса, тогава бизнес нямаше да има нито във Франция, нито в скандинавските държави, нито в Малта, нито в Исландия, нито във всички тези държави, които имат по 25, по 28 дни.
Господин Миков, най-лесният начин да се маргинализира един законопроект е да се каже: не пет – десет, петнадесет, тридесет дни да дадем. Това не е никакъв аргумент. Очаквах от лява партия като БСП да подкрепи една категорично лява мярка. Ако обърнете внимание, държавите в Европейския съюз, които имат подобна мярка, са социални държави. Ние нали вървим натам? Тук всички казват: ами, то не е достатъчно – има един инструмент, трябват още инструменти. Ами, дайте ги още тези инструменти! Аз съм дал един, дайте още пет! Съгласен съм. Знам, че един не е достатъчен. Аз толкова съм измислил, за толкова ми стига акълът. Дайте сега Вие, останалите! Ама не да кажем: не, понеже няма останали, дайте и този един ще го зачеркнем. Като няма други, ще използваме един инструмент. Това е положението.
Гарантирам Ви, че хората днес се интересуват не от представителността на синдикати, работодатели, от разреза на синдикатите, както каза господин Миков, а се интересуват точно от това нещо – ще им дадем ли още пет дни отпуск, за да се чувстват по-добре, или няма да им дадем още пет дни отпуск?
И не е вярно, че бизнесът няма как да компенсира това нещо. Всеки от тях ще намери начин да го компенсира. И не с намаляване на заплати – с оптимизиране на работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дължа едно обяснение. Господин Кадиев поиска думата за реплика към господин Христов по време на неговото изказване. Отклоних искането му, за да направя справка в Секретариата с оглед на времето, с което разполагат независимите народни представители. Оказа се, че той разполага с време, поради което му дадох възможност да направи и реплика към господин Миков. Той обаче се обърна и към господин Христов, тъй като наистина към момента, в който искаше репликата, аз го отклоних от това. Ако господин Христов иска, може да отговори.
Втора реплика към господин Миков?
Дуплика, господин Миков?
Други народни представители за изказване?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да се удължи времето на групата!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В момента зад математиката на представителност, която обсъждаме, всъщност лъсва грозната картина на българската икономика и българското общество. Защото това, което днес трябваше да обсъждаме, не е намаляване на представителност, а трябва да има увеличаване, защото, ако имаме икономика, ако нашата държава се управлява, ако тя е толкова стабилна, ако тя е на пето място, както казват някои, по стабилност, ние няма да обсъждаме намаляване, няма да обсъждаме дали определен профсъюз може да влезе като представителен или не може, а ще говорим точно в обратна посока. Но математиката я каза госпожа Ангелова, когато каза, че от над два милиона осигурени, сме паднали вече под два милиона – някъде с около 300 хиляди се е намалил броят на осигурените.
Днес, вместо да говорим за това как и по какъв начин да си оправим нещата и да имаме икономика, и да имаме хора, които да работят, за да се задържат хората тук, да има работни места, младежите да не ни напускат, ние се занимаваме с някаква дребна математика. Това наистина е смешно и хората няма да ни го простят, защото представителността е последното нещо, което ги интересува. Тях ги интересува заплата, тях ги интересува работно място, тях ги интересува перспектива, която Вие – управляващите, днес не им давате. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Байрактаров, реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Ще направя и процедура освен реплика, защото наистина имам чувството, че има хора, които, първо, не познават Кодекса на труда, второ, дори не си правят и труд да четат. Защото, ако бяхте чели Кодекса на труда – и единият, и другият, този, който предлага, може да поиска да си даде на неговите служители и работници и 100 дни неплатен отпуск. Сомалия почива, между другото, цяла година и няма проблеми.
Колеги, ако Вие бяхте чели Кодекса на труда, ако Вие бяхте чели чл. 52 от този Кодекс на труда...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не към всички колеги, а към господин...
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, и към господин Ерменков – щяхте, първо, да бъдете наясно, че тази представителност е изключително важна, защото, съгласно чл. 52, тези организации трябва да проведат разговори и преговори за сключване на колективни трудови договори. Над 35% от колективните трудови договори предвиждат отпуск над 25 дни. Ето затова е важно тези текстове да бъдат приети, да бъдат гласувани. Иначе оставяме тази система без това важно правило, без защита на работници, на служители и на каквото и да е. И не е само чл. 52. Има още няколко члена, които касаят тази национална представителност. Този проблем не е от вчера. Той е от 2002 г., и поредица от правителства носят отговорност, че не го решиха. Поредица!
Правя и процедурно предложение за удължаване на работното време до приемане и гласуване на текста.
Мисля, че е редно вече да ограничим изказванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Господин Байрактаров, при цялото ми уважение към Вас, имам чувството, че Вие не разбрахте какво казах. Не съм омаловажил необходимостта от представителност и от това, че по този начин се определят страните за водене на колективните договори. Това, което исках да кажа обаче, е, че математиката, с която в момента се занимаваме, е срамна. Това казах. Нищо повече.
И понеже съм излязъл тук, искам да задам още един въпрос, който силно ме интересува: как при отчитане на намаляване на безработицата, в същото време отчитаме и намаляване броя на социално осигурените? Или единственото обяснение за това е, че българският народ намалява в границите си – или по естествен начин, защото умират, или защото ни напускат?! Именно заради това взех думата, за да Ви кажа, че числата са много интересни. Но нека си поставим със същия плам да защитаваме икономиката на държавата, за да може утре, когато говорим за представителност, не да я намаляваме, а да я увеличаваме, защото расте броят на заетите, защото расте броят на осигурените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма, поради което няма да подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Байрактаров за удължаване на времето. Имаме време до 11,00 ч.
Думата има вицепремиерът и министър на труда и социалната политика господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съвсем кратко искам да направя едно изказване, което нямаше да го направя, ако не бяха последните изказващи се.
В момента не се обсъждат математики, числа или някакви алабалистики с критериите за представителност. В момента се обсъжда кои организации и по какви критерии ще бъдат представителни.
Националният съвет за тристранно сътрудничество е институция – институция, която я има не само в България, има я в Европа, има я в европейските страни. Има я във всички развити демократични общества.
Това, което преди малко господин Миков каза и отрече на практика представителността и на синдикати, и на работодатели, и каза, че те не представляват никого и нямат роля, е едно абсолютно нихилистично отношение към нормалните институции в държавата.
Ние говорим, още един път казвам, за институция. Предложението с тези числа дойде от работодатели и синдикати. Защо сега? Питайте тях!
Абсолютно не е вярно, че те досега са били нелегитимни след Решението на Конституционния съд № 7, което беше цитирано. Те са абсолютно легитимни. Провежда се социален диалог – къде с добри, къде не с толкова добри резултати, но те са представителните организации.
Критериите, които са посочени, са минимални. Те могат да имат много повече членове. Ако някой иска да им заложи един милион, милион и половина – ето сега, между двете четения, господин Миков, който се появи в залата, може да предложи и два милиона члена, за да има синдикат, за да бъде представителен по неговите разбирания.
Само че нека да не подценяваме институциите! Искам на това да обърна внимание, че Националният съвет за тристранно сътрудничество е институция, каквато има в развитите демократични страни. И, между другото, на европейско равнище тогава, когато синдикати и работодатели се разберат по някоя тема, обикновено държавата се съгласява с тях и това е правило, което също е наложено в демократичните страни. Очевидно, че някои колеги трябва тепърва да се обучат по тези теми. Благодаря. (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е закрит. (Шум и реплики.)
Господин Миков? (Реплики на народния представител Михаил Миков.)
Закрихме дебата, преди Вие да влезете в залата. (Силен шум, реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
Добре, елате да споделите с какво се почувствахте засегнат, защото аз не мисля, че споменаването Ви по някакъв начин Ви засегна.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Споменат беше, преди да влезе в залата!
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): С личното си обяснение ще хвърля още веднъж светлина върху това, което казах и ще се опитам да го обясня така, че и министърът да го разбере.
Господин Министър, Вие не разбирате ли, че правителството беше това, което своевременно трябваше да вкара дискусията в Народното събрание? И не става въпрос формално Вие подведомствени работодателски и синдикални организации да си назначите, а да помислите като министър, и това казах, как наистина тези организации да станат привлекателни за работниците в защитата на синдикалните права, как наистина работодателските организации да представляват интересите на всички работодатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е извън обсега на обсъждания Законопроект, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Личното ми обяснение – още веднъж бавно и аргументирано да обясня за какво става въпрос, защото очевидно, че министърът седи, седи, седи и само седи, и накрая взема някакво отношение. Не става така!
Каква е политиката на правителството по представителността? Да направи критериите, за да им е удобно и да са питомни работодателите и синдикатите. Такава е политиката. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-180, внесен от народния представител Георги Кадиев на 9 ноември 2015 г.
Комисията не подкрепя на първо гласуване приемането на Законопроекта.
Гласуваме.
Гласували 148 народни представители: за 16, против 66, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 654-01-2, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията предлага да бъде подкрепен на първо гласуване.
Гласуваме, колеги.
Гласували 151 народни представители: за 113, против 17, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът между първо и второ четене на току-що приетия Законопроект за изменение на Кодекса на труда да бъде намален на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 141 народни представители: за 123, против 12, въздържали се 6.
Предложението е прието.
С това приключихме законодателната част от днешното пленарно заседание.
В 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, госпожо Министър! Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 15-21 януари 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Пенков Иванов към Томислав Дончев – заместник-министър председател по европейските фондове и икономическата политика, относно равносметка на програмен период 2007-2013 г. и визия за програмен период 2014-2020 г. на оперативните програми на Европейския съюз в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 януари 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Слави Бинев към Теменужка Петкова – министър на енергетиката, относно политиката по отношение на справяне с проблемите на пазара на природен газ в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 януари 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Румен Йончев и Явор Хайтов към Десислава Танева – министър на земеделието и храните, относно политиката и стратегията на Министерството на земеделието и храните за развитие на сектор „Лозарство и винарство” и изключването на винените лозя и виненото грозде от обхвата на така наречените „чувствителни сектори” на Мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 януари 2016 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народен представител Методи Андреев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателя и министър на труда и социална политика Ивайло Калфин на въпрос от народите представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос на двамата народни представители;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от двамата народни представители;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от двамата народни представители, които имат писмен отговор и от министъра на образованието и науката Тодор Танев, министъра на отбраната Николай Ненчев, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител на Настимир Ананиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Михо Михов;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на питане от народния представител Николай Белемезов;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на питането на Белемезов, отсъства колегата;
- министъра на външните работи Даниел Митов на два въпроса от народните представители Валери Жаблянов и Димитър Дъбов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Георги Кадиев;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Атанас Зафиров;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Костадин Маков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Лъчезар Никифоров.
Преминаваме към отговор на въпросите.
Процедура – заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, заедно с колегите Емил Райнов, Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, сме отправили питане към министър Москов относно изпълнението на задължителния имунизационен календар.
Виждате, че в последните дни има различни спекулации в медиите относно темата с ваксините, които се използвани за изпълнение на задължителната имунизация върху българските деца.
В тази връзка, госпожо Председател, включването на министър Москов в дневния ред на парламентарния контрол днес е формално, тъй като времето няма да стигне до него, така че аз правя предложение той да бъде изтеглен веднага след министър Теменужка Петкова, тъй като, припомням Ви, смисълът на парламентарния контрол е да се дава отговор на актуални за обществото въпроси. Едва ли има по обсъждана тема тези дни от тази тема, така че криенето на министър Москов, криейки го, Вие не му помагате, мисля, че не помагате и на Вас по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Бойчев, предложението Ви е недопустимо.
Редът за парламентарен контрол се определя на принципа на ротацията с оглед участието на министрите в кабинета на премиера Борисов.
Темата е коментирана на Председателски съвет. От името на Вашата парламентарна група постъпи предложение министър Лиляна Павлова да отговаря първа. Запознайте се със стенограмата, публична е, така че искането Ви е недопустимо.
Първият въпрос към госпожа Петкова – министър на енергетиката, от народния представител Явор Хайтов, относно инвестиции в „Химко” – Враца.
Слушаме Ви, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Министър, „Химко” – Враца, е едно от структуроопределящите дружества на територията на община Враца и целия Врачански регион в близкото минало. Там работеха хиляди български граждани. Създаваше се невероятен продукт, а продукцията се продаваше в много страни извън България.
Към настоящия момент, срещайки се все по-често с жители и граждани от областта, те ме информират, че има засилен интерес по отношение на закупване на активи на дружеството, но – подчертавам, говорим за дружеството като функциониращо такова, а не за негови обособени части, които не могат да функционират съвкупно, тоест дружеството, което да произвежда краен продукт – химически торове.
Направих няколко срещи и разбрах, че има съдебна процедура по несъстоятелност чрез синдик, като процедурата е преговори с потенциален купувач.
И моят въпрос към Вас е: на каква фаза е съдебното производство? Известно ли Ви е да има инвеститорски интерес? Какво правите Вие като принципал на дружеството, за да съхраните активите, за да може то да бъде продадено по начин, по който да функционира, и най-важното – да създава работни места в Северозападна България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Теменужка Петкова, министър на енергетиката.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! В началото на своя отговор може би е важно да уточним това, че министърът на енергетиката няма законно установени правомощия относно дейността на дружеството „Химко” АД в несъстоятелност.
Първоначалната продажба на дялове от дружеството започва през 1996 г. и приключва през 2004 г., тоест от тогава държавата няма участие в дружеството.
С Решение от 6 юни 2012 г. на Софийския апелативен съд „Химко” АД е обявено в несъстоятелност, неговата дейност е прекратена и е назначен синдик.
Както е известно, „Булгаргаз” ЕАД и Националната електрическа компания са най-големите кредитори на „Химко”, съответно с 60,4% или 52 млн. 562 хил. лв., и 23,5% или 20 млн. 527 хил. лв. от общите задължения на дружеството.
След обявяване на несъстоятелността на дружеството двамата най-големи кредитори са извършили разходи по несъстоятелността в размер, както следва: „Булгаргаз” е извършил разходи за този период в размер 420 187 лв. и НЕК ЕАД, съответно разходи в размер на 163 826 лв.
На обявените досега няколко търга за продажба на предприятието не са се явили кандидати, поради което синдикът, след разрешение на съда по несъстоятелността, е пристъпил към оценка и продажба на активи като цяло собственост на „Химко” АД при условията на чл. 718 от Търговския закон.
Видно от поддържания от Министерството на икономиката бюлетин по чл. 717а, ал. 2 от Търговския закон на 23 декември 2015 г. е оповестена продажба по реда на чл. 718 от Търговския закон на имуществото на дружеството като цяло, насрочена за 20 януари 2016 г. На проведения търг на пряко договаряне на 20 януари 2016 г. се е явил един кандидат и след преговори той е избран за купувач.
Надявам се с реализацията на тази продажба да се възстанови част от производството на „Химко” и съответно да се осигурят и работни места, които са изключително важни за района на Северозападна България. От друга страна, се надявам съответно и дружествата от енергетиката – Националната електрическа компания и „Булгаргаз”, да успеят да възстановят част от своите вземания, тъй като, както стана ясно, те са и най-големите кредитори на „Химко”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Аз съм задал този въпрос преди повече от един месец и всъщност днес Вие ни информирахте, че процедурата е приключила, тоест моят въпрос към Вас се явява изключително актуален към настоящия момент. На мен не ми остава нищо друго освен да си пожелая, така както и хилядите врачани, предприятието да започне да работи и да функционира със своя пълен обем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Петкова? Не.
От името на Парламентарната група на „БСП лява България” – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Изявлението от името на нашата парламентарна група е за несъстоялата се реиндустриализация на Република България.
В два последователни дни станаха известни два много важни факта. Единият е окончателната загуба от страна на държавата на възможността да предприеме действия за частично възстановяване на „Химко” – Враца, и точно на следващия ден вече дългоочакваната „информация” от руска страна за официалното преустановяване на проекта „Южен поток”. Тези две събития, случайно вероятно съвпадащи почти във времето, са много показателни за липсата на икономически перспективи в България.
Аз не пренебрегвам това, че тук се развиват някакви фирми за аутсорсинг, с които се хвали президентът на Републиката, за това, че в отделни сектори има известни инвестиции, вече значително по ниски отколкото преди години, в индустриални и други производства, но България все повече губи икономически перспективи. И сега държавата е доведена до абсурдната ситуация, когато е основният кредитор в едно фалирало предприятие, основният взискател, който има да получава над 20 млн. лв., че не може да вземе тези активи и да прецени дали ефективно да развива и да възстановява икономическа дейност, или да разпродава тези остатъчни активи и най-накрая тя да бъде на печалба. Сега най доброто, което остава, е да очаква или да се моли на някой частен инвеститор да направи нещо, за да има производство, за да има работни места.
Всъщност тук е големият въпрос – че гражданите в своята ежедневна потиснатост и безперспективност, тревожени от различни прояви, които засягат живота, здравето или честта на хората, спорадично се мобилизират, изразяват своето недоволство и протест, но няма как вече да се събере обществена енергия, за да се съберат няколко стотин или няколко хиляди души, за да защитят това, от което зависи техният живот, поминък и доходи за години и, бих казал, за десетилетия напред. Това е днешната българска стабилност – стабилността на отчаянието, на това, че подобно отчаяние не може да доведе до нещо друго, освен до някакъв взрив. Кога и по какъв начин е отделен въпрос – нещо, което ние не бихме желали да се случва, когато България в този все по-несигурен свят, в тази все по-трудна ситуация в Европейския съюз и на Балканите е поставена в най-високата степен на несигурност за своето бъдеще, така както не е била от времето още на края на XIX век. Това са българските реалности и ние, за съжаление, не виждаме смяната на управление след управление да решава тези въпроси. Те само се натрупват, само се задълбочават, само се сменят част от играчите, а тези, които са постоянни, са горе-долу едни и същи – изгодите са за тях, печалбите са за тях, а сметките се плащат от останалите български граждани.
Затова именно ние трябва да си дадем сметка, че са необходими обществена енергия и политическо представителство, които да очертаят нов модел, който да залага развитие – икономическо, социална сигурност на хората и увереност, че законът може да бъде прилаган, защото всичко това, което става покрай и в съдебната власт, натискът, на който тя е подложена, като че ли е допълнително мотивиран от това да няма кой да защитава интересите на гражданите, интересите на истинския бизнес и да респектира всички, които злоупотребяват по един или друг начин с властта, независимо от какво естество.
Това са големите въпроси и затова нашето разочарование е толкова силно, защото тук не става дума в чия политическа сметка ще бъдат вписани тези пасиви. Става дума за това, че ние като народ, страна и държава все повече губим перспектива и държавата, вместо да стане активен регулатор и участник в икономическия живот, продължава да наблюдава и да констатира процесите.
Как е възможно едни неголеми бизнесмени със своята дейност да правят така, че да упражняват натиск върху пазара на лекарства, на горива и да свалят цените?! На Вас известно ли Ви е, че има държави в Европа, които сами се занимават с това нещо? Не само като регулация включително на цените – нещо, което в България вече се смята за някаква ерес, но главно чрез пазарното участие на държавата в чувствителни сектори, където очевидно има монополи и картели, защото не са необходими много средства в тези най печеливши дейности, но и извличащи най-големи печалби за сметка на мнозинството от хората, да се намесят държавата, общините и чрез своите икономически структури да покажат на българските граждани кое наистина е пазарно, кои са допустимите цени и как може да се развива конкурентна среда.
Ето, ще стане тук пак поредният говорител, за да...
Трябва да замълча просто защото квалификацията, която предварително ще Ви дам, мисля, че не е подходяща за парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, не го правете, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но да оставим евтиното клакьорство. Аз се обръщам със загриженост, независимо от какви позиции всеки ще погледне на този въпрос, но той е реален. Затова, ако ние не започнем да търсим решения на тези проблеми, българските граждани да потърсят политици и партии, които могат да го направят, ще продължаваме да затъваме в безперспективността, отчаянието и рисковете за бъдещето на нашата родина. Това не е въпрос за ден, за седмици или дори за месеци. Това е голямата нерешена задача на България за модела, за конструкцията на икономическото и социалното развитие. След четвърт век деконструкция и деградация време е да се потърси път на развитие.
Аз се обръщам към всички политически сили, които искат да бъдат наистина национални, наистина загрижени за развитието, които няма да са силно податливи на външни, на корпоративни и на други влияния, да направят необходимото – да дадат увереност на хората, да поискат от тях подкрепа за такива действия, защото без тях ние сме обречени на изоставане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и частични от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на ГЕРБ – Георг Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Наистина няма каква квалификация да дадете, поне не и състоятелна, тъй като Вашето отношение вече и към младите хора, и към хората, които искат да работят в полза на държавата си, е очевидно. То е цинично, то е гавра.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Кое е гавра?
Госпожо Председател, направете му забележка. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Така че по такъв пренебрежителен начин да се отнасяте, и то към Ваши колеги, е просто извън всякакви рамки, извън всякаква политическа парламентарна етика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да прецизираме думите и поведението си!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: При всякакво положение Вашата политическа немощ се вижда. Тя е изразена в различни актове, в които личи абсолютна вялост, абсолютна липса на идеи, абсолютна липса на аргументация. Когато нямате какво да правите, с тези, с които се разделяхте и които бутнаха Вашето правителство, сега пак се прегърнахте, за да внасяте поредния вот на недоверие, който знаем как ще завърши.
Но понеже говорим в цифри и числа, за да бъдем конкретни и коректни, можем малко да поговорим за Бюджет 2016 и какво се случи с него. Когато сега имаме милиарди излишък, в предишния Бюджет 2015, когато фалирахте банки и когато държавата беше на абсолютен дефицит, когато държавата беше заплашена да влезе в процедури по санкции, когато на държавата й бяха спрени евросредствата, сега Вие да излизате и да говорите, и да поучавате с менторски тон какво трябвало да се прави в областта на фиска и бюджета, това е не само нагло, това е цинично!
Приходите за предишната година са увеличени с 2 милиарда в бюджета, 5 милиарда са ДОО, 2,7 милиарда са повече за общините. Тогава, когато правихте измислени програми с 500 милиона и когато давахте 6 милиона за Столичната община, сравнено със стотици хиляди за няколко малки общини с няколко жители, и когато твърдяхте, че това е много социално, и само когато година по-късно същата тази БСП катастрофира в малките общини, какво да говорим повече?! Оценката е видима, оценката е налице!
Повече от 3% ръст на икономиката за миналата година, 4,5% ръст на икономиката за тази година. Кога БСП и кога правителство на лява партия в България е можело да се похвали с това? Кога? (Смях в БСП ЛБ.) Правителството на БСП, когато между 2005-а и 2009 г. управлявахте, когато имаше огромен излишък и харчехте по повече от 1 милиард месечно, къде отидоха тези пари? За какво ги използвахте?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): За пенсии.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: В какво ги инвестирахте? В инфраструктура ли, в реформи ли? Какви пенсии?! Петдесет милиона даде правителството за Коледа, още 50 милиона даде за Великден. Кой изплаща милиардите за увеличение на пенсиите след
2009 г.? Същото това увеличение, което Вие гласувахте с последния акт на Министерския съвет на правителството на Станишев 2009 г. Кой ги изплаща тези пари? Къде отидоха парите от излишъците на тройната коалиция?! Къде отидоха? За какво ги дадохте Вие?
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ, от място): А резервът на Касата къде отиде?!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Ние ги даваме за видими резултати. Даваме ги за инвестиции в икономиката. Тези резултати сега се виждат – понижение на безработицата, ръст на работната заплата с 3,6%, ръст на пенсиите в следващите три години, считано от 1 юли всяка година по утвърденото швейцарско правило – нещо, което Вие не направихте и с което за четири години след 2009 г. загробихте държавата.
Над 1 милиард излишък в края на април миналата година. Същият период за 2014 г. – само ще дам за сравнение – 864 милиона дефицит!
Приходите и възстановените по оперативни програми средства –как се случват в правителствата на ГЕРБ, а в правителствата на БСП – не?! Ще Ви дам отговор. Просто приходи по оперативни програми в правителствата, доминирани от БСП, няма. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Само за април миналата година Европейската комисия е възстановила на България почти 700 милиона към държавния бюджет – цифри, които за Вас няма как да бъдат понятни, защото Вие не работите с Европейския съюз. Вие работите със Северна Корея, работите със Сирия, изпращате там емисари и пратеници.
В края на октомври излишъкът намалява, но продължава да е излишък, а не 2 милиарда дефицит, както за 2014 г. – октомври.
Противодействие на контрабандата. Спад на контрабандата с 4,7%. Между 220 и 250 милиона повече от контрабанда. (Оживление в БСП ЛБ.) Не е смешно, радостно е, че Вие се усмихвате на този факт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Защо вземате заеми при толкова приходи?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, не сме в режим на дебат!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: През второто полугодие на 2015 г. контрабандата на цигари намалява с 22%. Самият бранш го отбелязва. Самият бранш казва, че покупката на тютюневи изделия се е повишила поради намаляването на контрабандата.
Как работеха приходните агенции по време на мандата на тройната коалиция? Какво се случваше тогава? Къде бяха приходите от Агенция „Митници”, НАП? Къде отидоха те? Нямаше ги, защото просто контрабандата не беше приоритет за правителството, за да се бори с нея.
Данните на България са близки до средните за Европейския съюз – за приходи от продажба на тютюневи изделия – между 10 и 11%.
Ако се концентрираме в конкретни сфери, повече пари за здравеопазване, повече пари за образование, повече пари за инфраструктура, намален дефицит в Здравната каса. Доктор Райнов преди малко мина оттук. Той може предполагам да го потвърди. Намален три пъти дефицит в НЗОК в частта й за лекарства – 129 милиона повече за здравеопазване, 150 милиона повече за образование. Къде бяха тези средства тогава, когато управляваше социалната партия и когато искаше да инвестира в ключови за държавата направления, когато се хвалеше със социалните придобивки, които дава на населението? Какви бяха стъпките, с които се повишаваха социалните придобивки на населението по време на тройната коалиция на БСП, ДПС и „Атака”? Какви бяха средствата тогава, които се инвестираха в тези ключови за държавата сектори?
Осемдесет милиона повече заложени за учителски заплати – понеже коментирате, че не били давани средства за образование, че не бил поощряван трудът на хората. Финансиране качеството на висшето образование и събиране на повече пари чрез качество – нещо, което за Вас е непонятно, тъй като качеството, инвестицията в младите хора очевидно за БСП е нещо, което трябва да бъде подигравано, а младите хора са маргинализирани социални групи, към които Вие трябва да се отнасяте с недостатъчно уважение, да ги репликирате и по никакъв начин да не давате гласност на тези, които в утрешния ден ще изработват Вашите собствени пенсии.
Увеличаване на минималната работна заплата. Продължавам със социалните мерки на така заклеймяваното от Вас дясно правителство. Минимална работна заплата – 420 лв., считано от 1 януари 2016 г.
Двеста осемдесет и шест плюс 40-50 милиона увеличение за пенсиите за Коледа за 2014 г., за Великден за 2015 г., за Коледа – 1 милион и 275 хиляди души са получили добавки за Коледа и Великден за миналата година. Това са с 36 хиляди пенсионери повече предвид вдигането на прага на бедността в сравнение с 2014 г. Тоест с 36 хиляди ние сме увеличи пенсионерите, които са получили допълнително пари. Отново това дясно правителство, което Вие заклеймявате в неговите социални мерки. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
С какво повече да продължа в сферата на социалното, на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, отбраната, на МВР или на какво повече?! Къде са успехите на БСП? Успехите на БСП са в нулата спечелени общини, успехите на БСП са в поредните скандали в една община, която сега няма да назова, но в която ръководството на БСП отиде, за да провери как се случват нещата, където децата и малолетните бяха обект на други вмешателства.
Така че от тази трибуна да се размахва пръст, да се поучава и да се говори тогава, когато очевидно си провален, когато в последните десет години ти по никакъв начин не си представителство за социално онеправданите групи от хора, когато се проваляш точно там, където трябва да си най-силен, тогава нямаш право да поучаваш и да говориш! Тогава просто трябва да стоиш, да гледаш как се прави истинска политика, ориентирана към хората, да се учиш и когато имаш грешки – да ги признаваш, да излизаш с чиста съвест и да казваш: „Да, аз сгреших”, но не и да подвикваш и да се подиграваш с това, което самият ти не можеш да направиш. Защото това е БСП – куха и празна демагогия, която няма какво повече да предложи като политика, като мерки и като действие, започва да лъже, да си измисля, да си поглежда през червените очила и надявам се, поне сама да не си вярва. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народният представител Емил Райнов иска думата за лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, в режим на изявления не се провежда дебат, поради което няма възможност и за лични обяснения. (Силен шум в БСП ЛБ.) Няма да Ви дам думата за лично обяснение. Можете да вземете процедура по начина на водене. Добре, по начина на водене. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Вземам процедура по начина на водене, за да не се говорят откровени лъжи от трибуната на това най-високо място! Откровени лъжи за здравеопазването, в което всеки българин вижда ежедневно какво се случва. И когато говорехме за лъжите – колко много ГЕРБ бил направил в областта на здравеопазването, бих задал един въпрос, който го задавам втора година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С какво не сте съгласен по начина на водене? Обърнете се към мен.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Не съм съгласен с лъжите, които допуснахте – да се твърди…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди това лъжеше Янаки Стоилов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Здравеопазването, от което Вие откраднахте, прибрахте милиард и четиристотин милиона на българските данъкоплатци, присвоихте ги и го отчетохте като голям успех. Откровени лъжи! Лъжете от сутрин до вечер!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Райнов.
Вземате процедура и правите злоупотреба с право.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Апропо, приличате на един унгарски премиер – Дюрчани, останал в историята с една фраза „Лъжехме от сутрин до вечер”. Не Ви пожелавам да Ви запомнят в историята с това нещо. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Антони Тренчев относно информационно-разяснителна кампания за предстоящата либерализация на енергийния пазар.
Заповядайте, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, скъпи колеги! Съжалявам, че ще сваля нивото на патоса в залата, но все пак да задам въпроса към госпожа министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви благодаря за това, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е много конкретен по много конкретна тема, която вълнува всички български граждани. След обявяването на планираната пълна либерализация на енергийния пазар в България в общественото пространство се създаде теза, че вследствие на свободния енергиен пазар цената на електроенергията за битовите потребители ще бъде увеличена. Генерално с това върви обратно на принципите на либерализация, но все пак Вие от ефира, мисля, че на Българското национално радио, заявихте, че е възможно повишаване на цената вследствие на планираната либерализация.
Според част от информацията, която се появи, увеличението на цената на електроенергията ще бъде между 30 и 35% за крайния битов потребител. Всичко това създава предпоставки за напрежение сред обществото. Във връзка с това считам, че е съвсем закономерно крайният потребител да бъде добре информиран за смисъла, ползите и рисковете от либерализацията, тъй като, смятам, че голяма част от потребителите не я разбират.
Въпросът ми е следният: планира ли Министерството на енергетиката провеждане на активна и масова медийна, информационна, разяснителна кампания, която да информира крайните потребители за смисъла, ползите и рисковете от повишаването на цената на тока вследствие на предстоящата либерализация на енергийния пазар? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тренчев, първо, бих искала да Ви благодаря за изключително актуалния въпрос, който поставяте. Той наистина е много важен и касае абсолютно всички български граждани.
Преминаването към пълна либерализация на електроенергийния пазар в страната е процес, който стартира с известно закъснение у нас – България е една от последните страни – членки на Европейския съюз, която не е либерализирала напълно своя електроенергиен пазар.
За екипа на Министерството на енергетиката е безспорно ясно, че процес, който ще постави енергийния отрасъл в коренно различна ситуация, е съпроводен с много въпросителни за потребителите. Това обуславя необходимостта от активна и подробна разяснителна кампания, която да изясни всички въпроси и да предпази хората от евентуални страхове, които могат да попречат на успешното преминаване към пълна либерализация на пазара.
С пълната либерализация на пазара ще бъдат постигнати две основни цели: на първо място, цената на електрическата енергия ще се определя на пазарен принцип от търсенето и предлагането и, на второ място – потребителите ще имат възможност сами да избират доставчика на електрическа енергия, което от своя страна ще доведе до конкуренция между търговците, респективно предлаганите от тях оферти.
През изминалата година – през месеците ноември и декември, Министерството на енергетиката инициира и проведе първата част от разяснителната кампания за потребителите. Съвместни екипи от Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране, Българският енергиен холдинг, Електроенергийният системен оператор, Българската независима енергийна борса и електроразпределителните дружества посетиха всички 28 областни центрове в страната, за да разяснят пред заинтересованите страни какво предстои на пазара на електроенергия през тази година. Разяснителните срещи бяха отворени за граждани и потребителски организации и се проведоха в сградите на съответните областни администрации. По време на срещите специалистите отговориха на множество въпроси: какво означава за потребителите свободният пазар на електроенергия; кога може да бъде сменен доставчикът; трябва ли да се заплаща такса за това; задължително ли е, има ли риск при смяна на доставчика потребителят да остане без електрозахранване; как оперира енергийната борса и много други въпроси? Разбира се, това е само началото на разяснителната кампания.
В края на месец април предстои да бъде финализиран докладът на Световната банка, свързан с избора на модел за либерализация. След като имаме яснота за модела, ще инициираме втория етап от разяснителната кампания, който ще съдържа детайли, свързани с процеса по пълна либерализация на електроенергийния пазар.
В този процес изключително важен е въпросът, свързан със защитата на уязвимите потребители. Отчитайки значимостта на тази тема Министерството на енергетиката съвместно с Главна дирекция „Енергетика” на Европейската комисия сформира съвместна работна група, която до края на месец април трябва да даде дефиниция на понятието „уязвим потребител”, да определи критериите за идентифициране на тези лица и да разработи мерки за тяхната защита. Всички тези изключително важни въпроси безспорно трябва и ще бъдат доведени до знанието на българските потребители чрез провеждането на разяснителна кампания, която Министерството на енергетиката ще инициира и проведе. Целта ни е да достигнем до максимално широк кръг потребители с максимално детайлна и пълна информация по зададените от тях въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, скъпи колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за Вашия отговор. Права сте в частта, в която казахте, че либерализацията в България закъснява. Но тя не само закъсня, тя ужасяващо много закъсня. Един от големите проблеми на последните 25 години е неясното ценообразуване и аз наистина много се радвам, че най-накрая ще имаме пазар, ще имаме борса и може би ще се изсветли процесът на ценообразуване на тока в България – изключително важно.
По отношение на разяснителната кампания. Това, което Вие казахте, е хубаво и правилно, но от срещите, които Вие инициирате и на които гражданите трябва да дойдат, те трябва да проявят проактивност от тяхна страна в частта, в която те трябва да дойдат. Според мен усилията на Министерството, на КЕВР, въобще на всички, които са свързани с този процес, трябва да е как Вие да стигнете до тях. Дори и те самите, така да се каже, да не желаят да проявят тази проактивност да се информират, Вие трябва да стигнете до всеки един дом и до всеки един гражданин, защото потенциалът за социално неспокойство, за нарушаване на мантрата, която и за ГЕРБ е толкова важна – „стабилност”, е налице. Според мен трябва да стигнете дори и до пасивните хора, които не са проявили проактивността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тренчев! На първо място, ще си позволя да се съглася с Вас, че процесът по пълна либерализация на електроенергийния пазар в България закъсня доста дълго време. Това, разбира се, е една от основните причини за формираните финансови дисбаланси в системата, които са един от генералните въпроси, които трябва да решим.
Това, което мога да кажа с радост, е, че Българската независима електроенергийна борса вече е факт. От 19 януари борсата работи в реално време с реални сделки, налице са производители, купувачи на електрическа енергия. Пазарът на електрическата енергия в България вече е факт. Разбира се, той тепърва трябва да се развива, имаме още много дълъг път да извървим, но първата и най-важната крачка, която трябва да предхожда пълната либерализация на пазара, е направена.
Другата много важна тема е за уязвимите потребители, за хората, за които наистина държавата трябва да се погрижи. Трябва да видим кои са те, да определим критериите, по които да ги разпознаем и да набележим мерките за тяхната защита.
Това, което Вие казвате по отношение на необходимостта тази информация да стигне до всеки български гражданин, напълно съм съгласна с Вас. Това ще бъде така, повярвайте ми.
Както вече отбелязах, необходимо е да имаме яснота за модела за либерализация на пазара, който ще стане факт след доклада на Световната банка, с която институция имаме сключен договор именно да разработим модела за либерализирания пазар. Когато са ясни всички компоненти на този модел, когато е ясна цялата схема, целият процес, който трябва да извървим – и потребители, и производители, и доставчици на електрическа енергия, тогава тази информация ще бъде достояние на всички български граждани и ние ще се погрижим и това ще бъде така със сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следва въпрос на народния представител Явор Хайтов относно аварии в електроразпределителната и преносната система и прекъсване на електрозахранването на над 500 хил. домакинства.
Заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Надявам се, че този мой втори въпрос няма да предизвика отново тази оживена дискусия, която възникна след първия.
По същество. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, по време на блицконтрола на 13 януари тази година попитах вицепремиера господин Томислав Дончев: какви мерки предприема държавата, за да гарантира доставките на електричество на хората в Северозападна България?
Въпросът ми беше по повод на това, че вследствие на ниските температури и ледения дъжд на 6 февруари тази година повече от 15 хиляди абоната от над 30 населени места в областите Монтана, Враца, Ловеч и Плевен останаха без електричество в мразовитата сутрин на шести и седми януари?
Господин Дончев ме увери, че правителството прави всичко необходимо, за да гарантира доставките на електричество и че държавата ще мобилизира всички свои ресурси и сили, за да не допусне подобни кризи.
Няколко дни след моя въпрос – на 17 и 18 януари, около 500 хил. български домакинства от цялата страна отново останаха без електричество, като при някои от тях електрозахранването беше прекъснато за повече от 36 часа. По този начин те останаха на студено и тъмно в най-мразовитите дни на годината.
Моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър, е: какви действия предприема държавата, за да не допусне подобни аварии при всяко усложняване на метереологичната обстановка? Следите ли как електроразпределителните дружества изпълняват своите договори и дали инвестират средствата за профилактика на тези съоръжения, които доставят електричество на гражданите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, както правилно отбелязахте, тежката зимна обстановка, възникнала в периода 17 – 19 януари 2016 г. в редица области на страната, остави без електрическо захранване множество населени места и абонати. Дежурните екипи на дружествата от системата на Министерството на енергетиката обработваха и изпращаха необходимата информация за хода на ситуацията. За по-добрата координация на ремонтно-възстановителните дейности в трите ЕРП-та бяха формирани и функционираха кризисни щабове, които бяха в непрекъснат контакт с местните и централни власти.
Накратко, развитието на обстановката бе следното.
На 17 януари 2016 г. без електрическо захранване на територията на трите електроразпределителни предприятия бяха общо 1144 населени места и 339 хил. 775 броя абонати.
На 18 януари 2016 г. към 17,30 ч. без електрозахранване – по данни на трите ЕРП-та, бяха общо 183 населени места и 35 хил. 416 броя абонати.
На 19 януари – по информация на „ЧЕЗ Разпределение България”, в началото на деня без захранване бяха 31 селища на територията на ЧЕЗ с 4862 абоната, за които до края на деня беше възстановено нормалното електрозахранване. Тоест към 16,00 ч. на 19 януари 2016 г. обстановката вече беше нормализирана и нямаше населени места без електрическо захранване. За справяне с кризисната ситуация от трите електроразпределителни предприятия и Електроенергийния системен оператор работеха общо над 1500 екипа с над 400 броя техника. Благодарение на адекватната и навременна реакция за по-малко от 72 часа ситуацията в цялата страна беше овладяна.
Бих искала да използвам възможността и да благодаря на тези екипи, които работеха по овладяване на кризисната ситуация. Тук е мястото да отбележа и това, че работихме изключително добре и в пълна координация с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура”, Министерството на вътрешните работи, с местната власт, с областните управители, така че можахме да реагираме наистина бързо и адекватно и да овладеем ситуацията.
Така създалата се кризисна ситуация ясно показва, че предприетите през 2015 г. превантивни мерки са били адекватни и навременни. Искам само да припомня, че в началото на месец март 2015 г. отново имаше много тежка ситуация с повреди по електропроводите – скъсани електропроводи, хиляди хора останаха без електрическо захранване, но веднага след това бяха предприети необходимите действия от страна на изпълнителната власт и Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието и храните и Министерството на регионалното развитие и благоустройството направихме промяна в наредбата, свързана със сервитутите на енергийните обекти. Това, разбира се, ни даде възможност – и на електроразпределителните предприятия, и на ЕСО – по своя инициатива, да предприемат действия по отношение разширяването на сервитутите на енергийните обекти.
Друга много важна мярка, която предприехме, е, че през месец септември и месец октомври Министерството на енергетиката сформира екипи, които извършиха инспекции на трите електроразпределителни предприятия и Електроенергийния системен оператор, с оглед да проверим каква е тяхната готовност за есенно-зимния сезон. Това, което установихме на място, показа, че трите ЕРП-та и Електроенергийния системен оператор имат много по-добра подготовка за предстоящия есенно-зимен сезон. Аз смятам, че тази реакция, която показаха и трите ЕРП-та, и ЕСО, и Министерството на енергетиката в този момент, показва наистина, че мерките, които са предприети, са били адекватни и те дадоха резултат. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Госпожо Министър, по никакъв начин не мога да се съглася с казаното от Вас, че предприетите мерки са достатъчни и че проблемите се решават по нормален начин. Самата Вие в своя отговор споменахте, че над 1700 населени места са останали без електрическо снабдяване в тези най-мразовити дни на годината. Считам, че Вашата контролна функция трябва да се засили и да се проследи дали наистина се извършват тези необходими действия от страна на електроразпределителните дружества за инвестиции и за нормално снабдяване на електричество на гражданите.
Аз се присъединявам към благодарностите на екипите, които помагаха за решаване на тези проблеми. Тези хора наистина почти цяло денонощие бяха на място, самата Вие бяхте и в моя изборен район, така че усилията са налице, но контролът не е достатъчен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, населените места без електрическо захранване в периода 17 – 19 януари бяха 1144 и 339 хил. абонати бяха без електрическо захранване, но това всъщност не е най-важното.
Аз съм абсолютно съгласна с Вас, че контролът е много важна мярка в тази ситуация и наистина държавата, Министерството на енергетиката и колегите от другите ведомства, които имат отношение към този процес, правим всичко необходимо, така че този контрол да бъде наистина засилен. И в момента екипи на Министерството на енергетиката и на Комисията за енергийно и водно регулиране извършват проверки в трите електроразпределителни предприятия по отношение на отчитането – отчетният период за използваната електрическа енергия от гражданите и съответно периодичността, в които фактурите за сметките за електрическа енергия трябва да бъдат изготвени. Знаете, че съгласно нормативно установения ред този срок не може да бъде по-дълъг от 31 дни. Така че колегите и в момента са на място, даже аз сега оттук тръгвам за територията на EVN, за да видя на място как протича този процес.
Повярвайте, правим всичко възможно държавата да бъде на своето място и да упражнява своите контролни правомощия. Разбира се, винаги има какво да се желае, но работим активно в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Петкова, и аз Ви благодаря за участието в днешния парламентарен контрол.
Минаваме към отговорите на министъра на икономиката Божидар Лукарски, който ще отговори на първия въпрос на господин Слави Бинев, относно образуването на картели в сектор „Горива”.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Неотдавна министър-председателят заяви, че са налице индикации за съществуване на картелни споразумения в сектора „Горива”, което означава, че следва да се обърне сериозно внимание на този въпрос, тъй като той е Ваш шеф. Или това означава, че темата трябва да бъде повдигната, или че трябва да бъде заметена, или да се подсети някой?! Не знам точно.
Комисията за защита на конкуренцията е натоварена със задачата да следи за картелните споразумения, но все пак основно задължение на министъра е да ръководи, координира и контролира политика в областта на икономиката. Нима търговията с горива не е една от особено важните сфери за нашата икономика, господин Министър? Картелните споразумения водят до изкуствено увеличаване на цените на горивата, които и без това са много високи на фона на българския стандарт. Смятам, че Министерството на икономиката трябва да покаже по-голяма решителност в борбата с картелите, защото бездействието само води до влошаване на проблема.
Бих желал да Ви попитам: какви мерки ще предприеме Министерството на икономиката, за да се намали опасността от възникване на картели, или тяхното запазване, в сектор „Горива”, както и в други сектори на икономиката? Как ще се предотврати изкуственото повишаване на цените? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бинев.
За отговор – министър Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бинев!
Както вече в по-преден въпрос имах възможността да разясня, в пазарни условия цените на стоките и услугите се определят чрез свободно взаимодействие между търсенето и предлагането. Министерството на икономиката законово няма функциите на регулатор на пазара на горива в страната. Пазарът е свободен и цените се определят на пазарен принцип. Съгласно действащото в Република България законодателство, функциите по наблюдение на пазара и предприемането на действия за предотвратяване създаването на условия за възникване на забранени споразумения, картели и злоупотреби с монополно или господстващо положение, са единствено в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. Съгласно Закона за защита на конкуренцията КЗК е органът, който установява подобни нарушения, както и такива по чл. 101 и чл. 102 от договора за функциониране на Европейския съюз. Законът е такъв.
В случай че Вие имате друга визия, винаги можете да упражните своето конституционно право на законодателна инициатива.
В компетенциите съгласно законодателството, на Министерството на икономиката по отношение на пазара на горива попадат следните правомощия: извършване на метрологичен контрол на средствата за измерване; първоначални и последващи проверки и метрологична експертиза на средствата за измерване; осигуряване на проходимост на измерванията в страната чрез калибриране, както и част от функциите на Българския институт по метрология и извършване на контрол на качеството на течните горива; технически надзор на съоръженията с повишена опасност; метрологичен контрол и надзор.
Това са част от функциите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Тоест, Министерството на икономиката посредством БИМ и ДАМТ – двете агенции, за които споменах по-горе, се грижи за защита на интересите на потребителите по отношение на коректното отчитане на зареденото гориво и за качеството на горивата, предлагани на търговските обекти за течни горива. Нямаме компетенциите за регулация на пазара на цените. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Госпожо Председател, уважаеми колеги!
Господин Министър, упражнявам точно конституционното си право да задавам въпроси, от които обществото се вълнува в момента. Искам наистина да излезете и да повторите, че нямате никакво отношение към търговията с горива в България и че Вашето Министерство няма абсолютно никакви ангажименти към тази търговия.
Всъщност това е част от икономическите проблеми на България, тъй като много добре знаете, че всяка една индустрия и икономика на страната зависи до голяма степен и от енергетиката и цените на горивата. Всъщност те са едни от основните компоненти, които формират цената на един продукт извън труда. Така че ще Ви помоля после да излезете и да кажете, че нямате абсолютно нищо общо с търговията на горива в страната.
Хубаво би било да имате предвид какво се случва във Варна. Знаете много добре, че там има начини, по които се доказва, че цените са наистина изключително високи и изкуствено завишени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, явно не сте ме слушали внимателно. Не съм казал, че нямам отношение към пазара на горива. Казах Ви по отношение качеството и количеството, които сипваме в нашите резервоари, да, Министерството на икономиката чрез двете агенции – чрез Българския институт по метрология и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, има отношение. Министерството на икономиката няма правни възможности да оказва влияние върху цените на пазара на горива. Не върху пазара на горива, а само върху цените, господин Бинев. Внимавайте в това, което Ви отговарям! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Слави Бинев относно провалено участие на Република България на световно изложение за недвижими имоти „Експо Мюнхен 2015”.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Във връзка с първия въпрос, тъй като нямам възможност да Ви отговоря, нямам допълнително време, в което да Ви отговоря, искам да Ви кажа, че всъщност не съм чул някога Министерството или Вие да повдигнете въпрос, който така или иначе вълнува обществото. Вие се държите като фарисей или като Садокей, който гледа буквите и числата, без да се взира в смисъла на това, което изпълнява Министерството. Вие трябва да имате позиция по този въпрос. Никой не е казал, че трябва да контролирате цените или имате право, или нямате право. Ама никой не е чул и да имате мнение по този въпрос, който вълнува обществото! Така че да се криете единствено зад цифрите или тази или онази комисия, е несериозно и не е в приоритетите и позицията на един министър, който трябва да удари по масата и да каже къде са проблемите. Така си мисля аз. (Реплика от министър Божидар Лукарски.)
Вие можете да се опитвате да ме иронизирате, но трябва да Ви кажа, че тази ирония е на гърба на българския народ. Вие го знаете.
Относно втория ми въпрос. Преди време беше пропиляна уникална възможност за осигуряване на нов пазар на българската селскостопанска продукция с проваленото участие в „Експо Милано 2015 г.”. Съдейки по направеното и по отношение на „Експо Мюнхен 2015 г.”, като че ли Министерството на икономиката не провежда целенасочена политика за популяризирането на българския икономически потенциал. Нима това не е важно за икономическото ни развитие, господин Министър?
На световното изложение се наблюдаваше изключително посредствено българско присъствие, а предлаганите от нас услуги нямаха никаква връзка със сферата на недвижимите имоти.
Считам, че в Министерството трябва да извлекат необходимите поуки, да се избегнат нови провали и в края на краищата да не се излагаме пред потенциалните чужди инвеститори, господин Министър.
В този контекст Ви питам дали е била осъществена подготовка на участието на Република България на световното изложение за недвижими имоти „Експо Мюнхен 2015 г.”? Какви са резултатите и каква е Вашата оценка за българското представяне? Какви мерки ще предприеме Министерството на икономиката за привличане на чужди инвестиции и икономически партньори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, националното участие на български фирми на изложение в чужбина се организира от Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, която е към Министерството на икономиката. Това се случва по Проект „Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия”, който е финансиран по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспобността на българската икономика 2007 – 2013 г.”. Участията се провеждат на база на утвърдена индикативна програма по предварително одобрени сектори. В конкретния случай „Експо Реал”, за което Вие говорите, като изложение за недвижима собственост е извън обхвата на индикативната програма, която не включва сектора на недвижимите имоти, респективно от страна на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия не е инициирана подготовка за участие на български фирми с национален щанд.
От 2013 г. българските компании участват с общ щанд на това международно изложение, като той се организира от официалното представителство на „Панаир Мюнхен” за България към Германо-българската индустриално-търговска камара.
През 2015 г. България отново участва с общ щанд на изложението, организиран от представителството на „Панаир Мюнхен”, като проекти са представени от три български инвестиционни компании в сферата на недвижимите имоти.
По информация от представителството на „Панаир Мюнхен”, българските компании са дали положителна оценка на участието си в изложението. Официалното представителство на „Панаир Мюнхен” за България планира да организира общ български щанд и на следващото издание на „Експо Реал” от 4 до 6 октомври тази година.
По отношение на втората част от въпроса Ви за това какво се прави за привличане на чужди инвестиции и икономически партньори, бих искал да Ви уверя, че Министерството на икономиката предприема редица активни мерки за подобряване на средата чрез по-нататъшно облекчаване на регулаторната рамка и административната тежест. Паралелно провеждаме външно-икономическа политика, насочена към разширяване на пазарното присъствие, подпомагането на българските производители и износители и подобряването на условията за достъп до чужди пазари.
Нашата цел е да се подпомогне преструктурирането на българския износ към средно и високотехнологично чрез приоритетно развитие на експортно ориентирани сектори, които осигуряват висока добавена стойност, повишена конкурентоспособност на българската икономика.
Във връзка с инвестициите – това е важен приоритет за нас, и провеждане на проактивна инвестиционна политика, насочена към насърчаване на инвестиции в сектори с висока добавена стойност и в иновативни предприятия, което е и следващият Ви въпрос. За разширяване на съществуващия търговско-икономически потенциал, откриване на нови пазарни ниши и намиране на инвестиционни партньори работят активно службите за търговско-икономически въпроси зад граница, които популяризират България като атрактивен бизнес и инвестиционна дестинация и осигуряват навременна и пълноценна подкрепа за привличане на инвеститори.
Като оценка накрая ще кажа, че за миналата година – 2015 г., имаме преки чуждестранни инвестиции с една трета повече, отколкото имахме за 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, министър Лукарски.
Господин Бинев – за реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Господин Министър, не знам какви са Вашите бизнес успехи, но едно от най-важните неща във всеки един бизнес е да се види финансовият смисъл на всяко едно действие. И когато се участва в една експозиция, в едно бъдещо представяне, изключително важно е да се види какви пари са изразходвани и какво се е случило чрез тях.
Ефективността на тези средства – давам Ви един съвет, не за друго, а защото имам наистина чувството, че се нуждаете от съвети, и то от правилни хора, трябва да направите всичко възможно да направите анализ в края на краищата на това, което аз Ви питам: колко пари са изразходвани за експомероприятия и какво се е случило, дори и косвено, чрез провеждането на тези експозиции или участието в тези експозиции.
Нещо изключително важно също така. Трябва да се разбере, че това е представяне и на държавата – да се види дали просто едни пари са похарчени, за да бъдат облагодетелствани партньорски фирми, които нищо не са свършили насреща и са компрометирали България, или наистина се е получил някакъв ефект. Това е моят въпрос. Ясно е, че дотук е било така. Оттук нататък как ще я караме? Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, моля Ви наистина да следите внимателно това, което Ви отговарям. Държавата за „Експо Реал” не е изхарчила нищо. Просто дейността, свързана с недвижимите имоти, не влиза в правомощията на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия според Индикативната програма и по тази причина тя не е участвала финансово в организацията. А какви пари са изхарчени за други фирми...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Следващият въпрос от народния представител Слави Пенчев Бинев е относно подкрепа за създаване и развитие на иновативни предприятия.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Не само държавата харчи пари, господин Министър, а въобще разходването на пари, независимо дали са от европейски фондове или въобще каквито и да било други, имат смисъл само когато те са като инвестиция и се използват, а не само като усвояване, каквато е думата в България – те да бъдат усвоени. Парите трябва да бъдат изразходвани така, независимо дали идват отвън, дали са подарък или каквото и да било друго, така че да носят допълнително средства, държавата да може да развива начинанията, в които участва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Бинев, минете на Вашия втори въпрос, ако обичате.
СЛАВИ БИНЕВ: Това е третият ми въпрос, господин Председател.
Според последните данни на Евростат България се намира сред последните места по иновации и иновативни предприятия в Европейския съюз, с което едва ли ще учудя някого. На фона на наблюдаващата се тенденция за постоянен спад в това отношение Министерството на икономиката бездейства. Иновациите са от особено значение за развитие на икономиката ни, но се наблюдават редица бариери. Една от тях е абсолютната липса на визия и целенасочена държавна политика за създаване и развитие на иновационни предприятия. Споделям мнението, че незадоволителни резултати говорят за необходимост от промяна в политиките в Министерството и подробно запознаване с добрите чужди и европейски практики.
Освен това е необходимо да се заложат като краткосрочни и дългосрочни цели към Министерството, както и конкретни мерки за прилагането на тези цели.
Питам Ви: какво ще предприеме Министерството на икономиката за подпомагане на създаването и развитието на иновационните предприятия в Република България? Ще представите ли пред Народното събрание и пред хората набелязания от Вашето ведомство план?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, визията, целите и мерките за развитието на иновациите, в това число и за иновативните предприятия в България, са отразени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация, така нареченият ИСИС, на Република България 2014 – 2020 г. Стратегията бе приета с Решение № 857 от 3 ноември 2015 г. на Министерския съвет. Тя е разработена в съответствие с ръководството на Европейската комисия и представлява интегриран документ на иновационната политика. Стратегията не е регионална или секторна, а е хоризонтален документ, даващ посоката и инструментариума в съответствие с Националната програма за реформи.
В документа са определени следните приоритетни тематични области в съответните продуктови и технологични ниши, услуги и производства:
Първо, информационни и комуникационни технологии.
Второ, мехатроника и чисти технологии.
Трето, индустрии за здравословен живот и биотехнологии.
Четвърто, нови технологии, креативни, творчески и рекреативни индустрии.
Основен финансов инструмент за реализацията на заложените цели по тази Стратегия – всъщност това е Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, като по приоритетна ос 1 – „Технологично развитие и иновации”, са заделени 21% от бюджета на тази програма или 295 млн. евро. Първата процедура по тази ос вече е обявена с бюджет 50 млн. евро. До началото на месец април заинтересованите предприятия могат да подават своите проектни предложения за подкрепа за внедряване на иновации. До края на месец януари предстои обявяването и на процедурата за разработване на иновации и стартиращи предприятия с бюджет от 10 млн. евро.
Като цяло конкретните иновативни дейности, които ще се финансират, са: развитие на сътрудничество за иновации между бизнеса и научните среди, включително интернационализация на иновационния процес, като се създават възможности за предприятия и водещи европейски академични изследователски групи за сътрудничество, което ще доведе до създаване и развитие на иновационен капацитет и споделяне на ресурси за разработване и внедряване на иновативни процеси и продукти, защита и трансфер на авторски и лицензионни права, комерсиализация на резултатите от научни изследвания.
Второ, подкрепа за иновации в предприятията, включително разработване и внедряване на нови продукти, процеси и бизнес модели. Това ще се реализира чрез инвестиционна подкрепа на консултантски и помощни услуги за разработване и внедряване на иновации.
Трето, подкрепа за развитие на среда – инфраструктура за иновации и изследвания, която включва създаване, развитие и акредитация на тематично фокусирани лаборатории, необходими да посрещнат нуждите на бизнеса от сертифициране, стандартизиране, тестове и техническа верификация, изпитания и доказване на концепции, опитни образци и полезни модели, прототипи и друга подобна инфраструктура в подкрепа на иновационната дейност на предприятията, включително подкрепа за офиси за технологичен трансфер, технологични центрове, довършване, развитие и надграждане на Проект „София Тех Парк”.
В резултат на изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация се очаква България да подобри инвестиционното си представяне, за което Вие говорите, да повиши конкурентоспособността си за справяне с обществените предизвикателства в сферата на демографията, устойчивото развитие и интелектуалния капитал. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Всичко, което смята да направи Министерството, няма как да се случи, ако не вкара идеи, закони или предложения за закони, чрез които данъчно да облекчи хората, които развиват R&D, така както е навсякъде по света.
Research and development винаги е част от големите компании. Бюджетите на някои от големите компании по света са малко по-малки от бюджета на България, което се случва само благодарение на това, че има данъчна политика, внесена от тези министерства, които отговарят и надзирават тези процеси.
Всичко това, което прочетохте, е написано правилно – не знам дали е разбираемо за хората, които са Ви слушали, но то може да се случи само когато има данъчни облекчения за фирмите и компаниите, развиващи иновации. Това не може да се случи само на базата на усвояването на европейски средства. Няма как да се случи! Затова без Вашата активна намеса, без разбирането на Вашето Министерство по този въпрос, това няма как да се случи.
Бюджетите за R&D по света са много по-големи, стотици по големи от бюджета на БАН, който е единствен за България в момента. Всяка голяма компания трябва да има към себе си подобна структура, ако иска наистина да върви напред и да се развива, а не да догонва или да интегрира технологии от чужди страни.
Дано наистина, пожелавам Ви специално за това нещо да напънете сили, да разберете смисъла на това, което Ви предлагам, и да направите всичко възможно то да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Желаете ли дуплика, господин Министър?
Заповядайте!
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, съгласен съм с Вас, идеята за данъчно облекчение за R&D-предприятията е добра и не е нова. Само че, за съжаление, ние сме членове на Европейския съюз и европейското законодателство по този въпрос, как да кажа, малко не е либерално, каквото е законодателството примерно на САЩ по отношение на тези данъчни облекчения. Становището на Европейската комисия по тази наша идея, която беше обсъждана в Комисията, беше отрицателно във връзка с това, че, един път, се отпускат евросредства за насърчаване на иновациите и, втори път, държавна помощ, изразяваща се в данъчни облекчения за start up и R&D-предприятия и други, което по европейското законодателство не би било възможно. За съжаление, от там получихме този отрицателен отговор. Благодаря.
Иначе и Вашата, и нашата идея е добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Жельо Иванов Бойчев относно съдбата на спортна зала „Армеец”.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! На пръв поглед, министър Лукарски, като министър на икономиката, може би полето на този въпрос по-скоро е в компетенциите на министъра на спорта.
Знаете, че спортна зала „Армеец”, която се намира във Военния комплекс на Четвърти километър, с решение на Министерския съвет от 2012 г. поради отпаднала нужда от Министерството на отбраната е обявена за частна държавна собственост и е прехвърлена, апортирана в капитала на „София тех парк” АД. Вие сте принципал на „София тех парк” АД, затова отправям този въпрос към Вас – зная, че Вие сте спортист, можете да бъдете ангажиран и със спортен проблем.
Тази зала функционира може би повече от 40 години. В нея се провеждат детско-юношеските тренировки и занимания на волейболен клуб ЦСКА. Неколкостотин български деца от София ежедневно я ползват. Състоянието на залата е изключително отчайващо. Там не са инвестирани средства може би от десетилетия. Няма никакво отопление. През 2013 г. със заповед на служебния министър е предвидено събарянето й предвид реализацията на „София тех парк”. По този проект тогава се вдигна голям шум. Вашите предшественици поеха ангажимент, залата остана и временно беше намерено решение да бъде удължен договорът на волейболния клуб на ЦСКА.
Реализирахте успешно Тех парка. Искам да кажа, че залата е извън обхвата на проекта. Мисля, че нищо не пречи взаимното съществуване и на този хубав Тех парк и напълването му със съдържание и хора, а до него да има и закрита зала. Зная, че има предвидени и открити спортни съоръжения в Тех парка. Нищо не пречи според мен да потърсим възможност и затова моят въпрос към Вас е: виждате ли от Ваша страна и от Вашия екип възможност да бъдат направени приемливи условията за провеждането на такъв тип тренировъчни занимания на българските деца? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, преди всичко първо бих искал да Ви благодаря за въпроса и за това, че насочихте нашето внимание към тази тема. Мое лично мнение е, че именно такава е ролята на народния представител и целта на парламентарния контрол е именно тази.
Благодарение на Вашия въпрос и Вашата загриженост стана ясно, че през последните години държавната собственост дори и за позитивни социални цели е използвана нерегламентирано.
По-конкретно, този имот – публична държавна собственост, е бил използван през последните години от детско-юношеската школа на волейболен клуб ЦСКА без каквото и да било нормативно основание, което да е съобразено с българското законодателство, за съжаление.
Както Вие правилно отбелязвате, с Решение № 894 от 29 октомври 2012 г. на Министерския съвет се отнема от Министерството на отбраната поради отпаднала необходимост имот – публична държавна собственост, като същият имот е обявен за частна държавна собственост и апортиран като непарична вноска в капитала на „София тех парк” АД за изграждане на научно технологичен парк.
При реализацията на проекта възниква проблем с предвидената за разрушаване сграда № 6, а именно тази спортна зала, собственост на „София тех парк” АД. Следва да се отбележи, че сградата е била част от военно поделение и първоначално не е била предназначена за ползване като спортна зала. Сградата се е ползвала от детско-юношеската школа на волейболен клуб ЦСКА, като за временно решаване на проблема на два пъти от страна на „София тех парк” АД е учредявано срочно безвъзмездно право на ползване на сградата от волейболен клуб ЦСКА, което изтече на 31 декември 2015 г.
Имайки предвид, че в сградата тренират и се състезават деца и юноши, във връзка с изтичане на срока на договора, бяха проведени разговори между представители на Министерството на икономиката и „София тех парк” АД, на които бяха обсъдени възможностите за съхраняване на сграда № 6 и запазване на предназначението й като спортна зала. Независимо от това, че „София тех парк” АД е дружество, регистрирано по Търговския закон, беше свикано Общо събрание на акционерите, на което да се вземат решения за решаването на този важен социален въпрос, който има съществено значение за развитието на българския спорт и за подготовката на бъдещи български спортисти.
На проведеното на 21 декември 2015 г. Общо събрание на акционерите на „София тех парк” АД се взе решение за ново учредяване на право на ползване на имота до 31 декември 2016 г. в полза на детско-юношеската школа на волейболен клуб ЦСКА.
Обръщам внимание, че за този период ръководството на „София тех парк” има виждането за реновиране, саниране на сградата, но в същото време всички отговорни институции следва да положат усилия за намиране на многогодишно решаване на проблема. От една страна, „София тех парк” АД е търговско дружество, което следва да печели от собствените си активи, от друга страна, трябва да подпомагаме българския спорт по законово регламентирани подходи. Предвид на това, разчитам на всички отговорни институции – Народното събрание, Министерството на младежта и спорта, Федерацията по волейбол и Столична община, да обединим усилия в полза на бъдещото развитие на волейбола, който да представя България на световно ниво.
Иначе казано, моят апел и към Вас, и към колегата господин Кралев, министър на спорта, е да се съберем и решим този въпрос дългосрочно и правно регламентирано, защото удължаването на срока за безвъзмездно ползване до края на тази година е някакво решение, но то е временно.
Благодаря още един път, че насочихте нашето внимание към въпроса. Имам добрата воля да помогнем на децата от детско юношеската школа и да решим правно въпроса със залата за един доста по-дълъг и сериозен времеви диапазон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Бойчев – реплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Министър.
Вашият отговор показва, че в тази зала и в българския парламент могат да се случват и добри неща. Наистина волейболът в момента е най-успешният ни колективен спорт. Знаете, че немалка част от националните ни състезатели са тренирали именно в тази зала. Няма как да развиваме този спорт без добра детско-юношеска школа.
Искам да Ви кажа, че условията за закрити зали, включително в София, не са никак добри и са доста ограничени.
Зная, че това е търговско дружество и не му влиза в задачите като цел. Оценявам ангажимента, който поемате като политическа воля.
От моя страна виждам рационалност в това да потърсим и Столична община. Ще направя разговор със Столична община – да бъде ангажирана, а и с Федерацията по волейбол ще търсим решения.
Молбата ми е това, което казахте, да се опитате да го направите по линията на различни публични програми за саниране, които вървят в момента. Да се опита да се кандидатства поне материалното състояние на сградата, на залата да бъде чувствително подобрено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не. Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Светослав Димитров Белемезов относно резултати и перспективи от проведения в Шанхай Инвестиционен форум.
Господин Белемезов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! В периода между 22 и 27 ноември бе проведена Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа с участието на премиера и част от министрите в българското правителство. По време на официалното посещение е проведен и Инвестиционният форум „Инвест ин България”, на който Вие сте присъствали, господин Министър, в качеството си на ръководител на ресорното икономическо министерство. Като част от тази делегация Вашите отговорности са били свързани с представянето на възможностите за инвестиции в България от страна на китайския бизнес.
В тази връзка, моят въпрос към Вас е следният: има ли реални положителни резултати към момента за българския бизнес от проведения в Шанхай, Китай, Инвестиционен форум? Какви са перспективите за привличане на преки китайски инвестиции в България след провеждането на това събитие и съпровождащите го срещи в него?
С две думи, господин Министър, какъв ще бъде ефектът за българския бизнес? Каква ще бъде конкретната стратегия на Икономическото министерство, за да може по някакъв начин да задълбочим тези двустранни взаимоотношения и да ги превърнем в ефективен и работещ външнотърговски процес между двете държави? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, както и Вие отбелязахте през ноември миналата година в гр. Шанхай, Китайска народна република, се проведе конференция „Инвестирай в България. Разшири се в Европа” по Проект „Популяризиране на предимствата за инвестиране в България”. На събитието присъстваха висши държавни представители от България и Китай, политици, представители на китайски компании на управленски позиции, различни представители на бизнес средите. Българската правителствена делегация беше водена от министър-председателя на България господин Бойко Борисов и в нея участваха вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика господин Томислав Дончев и още седем колеги министри.
В инвестиционния форум взеха участие: българска бизнес делегация от 36 компании, на които бяха предоставени възможности за разширяване на контактите за нови партньорства в Китай, а от китайска страна бяха представени над 100 компании с интерес за правене на бизнес в България и имащи дълготрайни инвестиционни намерения към България. Дискутираните възможности за бизнес и инвестиции са в следните области:
- информационни и комуникационни технологии и софтуерна индустрия, включително високи технологии;
- инвестиции в производство и машиностроене;
- инвестиции в храни и земеделие;
- туризъм и балнеолечение.
По същество, конкретните резултатите са свързани с подписването на меморандуми за сътрудничество между „Лодис Инвест” и китайската компания „Heilongjiang Wondersun Dairy Co Ltd.” за създаване на завод за кисело мляко, както и между Индустриалната и търговска банка на Китай и Българската банка за развитие. Меморандум за сътрудничество е подписан и между „Национална компания Индустриални зони” и китайската компания „Nantong Sumu Biological Technology” за създаване на завод за слънчогледово олио в индустриалната зона в Бургас.
По време на посещението в Китай бяха обсъдени и конкретни проекти, като в резултат се подписаха следните двустранни споразумения за сътрудничество и реализация на инвестиционни проекти:
- „Калия Българска роза” ООД с китайската „Шиаджейзонг Сентай гарден констракшън енджинеринг Ко”;
- рамков договор за маркетинг и дистрибуция на българско кисело мляко, подписана от страна на българската „Лодис Инвест” и китайската „Тиандзин Сино-Финиш Деъри Фуудс Рисърч енд Трейнинг Сентър Къмпани”, като намерението е двете фирми да инвестират в производство на кисело мляко за китайския пазар с български закваски. Очаква се двете компании да инвестират около 30 млн. евро в предприятието.
Освен това има заявен интерес от китайска компания от провинция Хъбей за закупуване на дял от българска фирма от Карлово, която е в бизнеса с розово масло.
Друг важен момент от посещението е заявената готовност от страна на Китай да финансира и изгради на собствена територия центрове за промотиране на България и българския бизнес. Центровете ще представят възможностите за инвестиции и бизнес в България, както и търсенето на търговски партньори между фирмите от двете страни. Освен това ще подпомагат и за привличането на китайски туристи у нас.
В заключение мога да кажа, че целта, която си бяхме поставили с провеждането на инвестиционния форум в Шанхай, а именно изграждане на положителен имидж на България като инвестиционна дестинация и повишаване на разпознаваемостта на страната сред китайските инвеститори, е постигната. Това беше и целта на форуми от този тип – представяне на инвестиционния климат и възможностите на страната.
Завършвам с това, че българското правителство ще продължи да поставя във фокуса на външноикономическата си политика разширяването на търговските и индустриалните отношения с Китай. Ще подкрепяме всички инициативи в интерес на ефективното сътрудничество между нашите две страни, като Ви уверявам, че правителството стои зад всеки сериозен инвеститор, който иска да прави бизнес в България и той може да разчита на нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика, господин Белемезов?
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
По-скоро взимам процедура по реплика, за да изразя своето отношение към подробния отговор от страна на министър Божидар Лукарски и наистина ние като Народно събрание и парламентарно представени политически групи да го насърчим в тази посока.
Защо го казвам? Защото в етап, в който държавата има висок бюджетен дефицит, в етап, в който външният дълг на България е сравнително висок спрямо брутния вътрешен продукт на държавата, то в един такъв момент преките чуждестранни инвестиции биха могли да бъдат по някакъв начин застрашени в дългосрочен план. И в тази връзка ние пожелаваме успех на подобен род инициативи, тъй като вярваме, че те биха могли да донесат наистина свеж инвестиционен капитал в държавата ни и да се подобрят общо икономическата и макрорамката в държавата.
От друга страна, моят апел към Вас, за да имаме възможност да диференцираме по някакъв начин инвестиционния поток в България, е да се обръщаме не само към такива големи инвеститори, какъвто е Китай като държава и икономическа сила, но да имаме възможност да погледнем също така и близкостоящия до нас регион в лицето на по-малки държави. Аз ще дам за пример, че в икономически план държава като Туркменистан има изключително гъвкава външноикономическа политика, тъй като основните й външни търговски процеси и взаимоотношения са насочени предимно към по-малки и локални играчи, от които да не търпят сериозни зависимости, а по-скоро да имат възможност да бъдат и максимално гъвкави и маневрени, ако щете и в договарянето на самите икономически взаимоотношения между тези държави.
Наистина стискаме палци в тази посока всичко това, което Вие изброихте и дадохте като обяснение в своя отговор, да имаме възможност да се случи в един етап и да започнем да работим дългосрочно с такава държава като Китай. И пак апелирам също така да се обърнем и към малките регионални играчи, които са близкостоящи до нас. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Белемезов.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, благодаря Ви за конструктивните идеи. Искам да Ви кажа, че аз напълно ги споделям, особено по отношение на малките играчи, особено по отношение на същите в Средна Азия.
Във връзка с това миналата седмица имаше голяма делегация от Туркменистан. Обсъдихме доста полезни въпроси. Мисля, че ще продължим сътрудничеството, понеже има доста какво да се направи в областта на търговско-икономическите отношения с тази държава. Като пример ще Ви дам и Узбекистан, където следващия месец, заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Павлова, планираме една бизнес делегация.
Използвам случая да Ви поканя и Вас за Узбекистан, има доста голям интерес от бизнеса, където ще обсъждаме възможности за разширяване на търговско-икономическото ни сътрудничество и повече присъствие в Узбекистан на български инвеститори и на български фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Драгомир Велков Стойнев относно „Национална компания Индустриални зони” ЕАД в контекста на подобряване на инвестиционния климат в страната.
Господин Стойнев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос към Вас, господин Министър, касае инвестиционния климат в страната, тъй като, както виждам, 2015 г. Вие обявявате вече с голяма гордост, че привличате много чуждестранни инвестиции, което е много хубаво и, разбира се, ние от опозицията ще подкрепим всяка една политика, която води до подобряване на инвестиционния климат, най-вече на бизнес климата в страната, тъй като, господин Министър, има нещо, което не се казва на българските граждани, а българският бизнес го знае много добре. Това е, че бизнес климатът за 2015 г., почти осем месеца, намалява. Вярно, през месец октомври имаше леко покачване, но като цяло измерителят е негативен, което ясно показва, че самите инвестиции, вътрешните, на национално ниво, а това го показва и самата статистика, се срива. Тоест българските предприемачи нямат такова доверие в правителството, което Вие искате да покажете.
Да, икономическият растеж е наистина добър. Надявам се да постигнете тази година още по-добър икономически растеж, но също така за мен е важно и да разбера каква точно политика Вие следвате и какво точно предлагате, защото за подобряването на инвестиционния климат на мен точно не ми е ясно, само мога да кажа, че имаше един период, когато ние представихме един пакет, който щеше да гарантира и гарантира на българския бизнес около 100 милиона спестявания, което касае премахване, облекчаване на регистрационни, лицензионни и разрешителни режими – пакет, който досега никога не е правен. И неслучайно и икономиката така се задвижи.
Що се касае до чуждестранните инвестиции, разбира се, „Национална компания Индустриални зони” е една компания, която бе създадена 2009 г., която наистина има своя положителен ефект. Знаете за големите предприятия, които са там. Но в същото време ние виждаме в последно време едни Ваши действия, които мен лично ме учудват. Примерно, Вие съвсем скоро уволнихте изпълнителния директор Атанас Ненов, който е и член на Съвета на директорите на една компания, която наистина е успешна. Разбира се, това е в скоба, защото досега на мен лично не ми е ясно какви са точно идеите Ви как да развивате тази компания, а също така идеите Ви за подобряване на инвестиционния климат в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, изказвам благодарност за въпроса и загрижеността Ви за развитието на „Национална компания Индустриални зони” ЕАД, включително и за подобряването на инвестиционния климат. Вие всъщност сте един от хората, които концептуално са стояли зад идеята за създаване на компанията, която обаче се развива много добре основно през последната една година.
Най-напред искам да Ви информирам, че по последни данни от БНБ преките чуждестранни инвестиции за периода от началото на декември 2014 до края на ноември 2015 г. са 1,536 млрд. евро, което е 483 млн. евро повече, спрямо същия период на предходната година. Тези данни нееднозначно характеризират работата на правителството и доверието на инвеститорите в България.
Сертифицираните проекти през 2015 г. са общо 12, като девет са клас А, два са клас Б и един приоритетен инвестиционен проект. Общо предвидените инвестиции по тях възлизат на 189 млн. лв. С проектите през тази година се очаква разкриването на 1265 нови работни места. Седем от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги, два са в общини с висока безработица, а пет от дванадесетте проекта са за „Икономическа зона Божурище”, която е част от „Национална компания Индустриални зони” ЕАД.
С нормативните изменения през последната година е оптимизирана и облекчена и процедурата по сертифициране на инвестиционни проекти, като се намали административната тежест за инвеститорите и се въведе по-голяма яснота и предвидимост при предоставяне на финансовите стимули.
През изтеклата една година „Национална компания Индустриални зони” се развиваше най-ускорено за периода на съществуването си чрез „Икономическа зона София – Божурище”, като се превърна в основен инструмент за привличането на инвестиции. За една година на територията на „Икономическа зона София – Божурище” са привлечени трима инвеститори, съответно сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, един от клас А и двама от клас Б, с което общият им брой става 10.
Подписани са и три предварителни договора за привличане на инвеститори на територията на „Икономическа зона София – Божурище”, които се очаква да бъдат финализирани в началото на 2016 г. Предстои подписването на още два договора – единият се подписа тази седмица с големия мебелен датски производител „Юск”. Общата сума на инвестициите, която изключва разходите за придобиване на имотите, която инвеститорите, сключили окончателни предварителни договори, ще инвестират на територията на „Национална компания Индустриални зони”, е около 250 млн. лв.
В момента текат преговори за привличане на още пет нови инвеститори на територията на „Икономическа зона София – Божурище”.
За осигуряване на развитието на Компанията през годината е увеличен капиталът и с апортна вноска – имоти, собственост на държавата, с цел осигуряване на допълнителен капацитет на „Икономическа зона София – Божурище” и създаване на по-добър потенциал за привличане на инвестиции. Апортирани са близо 193 хиляди декара в землището на село Гурмазово и близо 125 хиляди декара в землището на село Волуяк, които реално допринасят за свързване на площадковите инфраструктурни мрежи на зоната към магистрални проводи и комунални услуги.
В момента се обсъждат и анализират възможности за допълнително разгръщане на дейността на компаниите евентуално в областите Бургас, Пазарджик и Стара Загора, като финансово стабилизирана е „Свободна зона Свиленград” ЕАД. Изключително добре работи „Свободна зона Русе” ЕАД, която изплаща дивиденти в полза на Националната компания и се осигуряват допълнителни средства за инвестиции в изграждането на прилежащата инфраструктура. Активно се работи по промотирането на „Свободна зона Видин” ЕАД, като се търсят държавни имоти за разгръщането й. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Стойнев.
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Благодаря и на министъра – аз съм удовлетворен от отговора.
Господин Министър, разбирате, че с 200 – 300 милиона повече, една година спрямо друга, за инвестиции – не това е най-важното, защото имаше един период, когато привличахме над 8 милиарда преки чуждестранни инвестиции. Именно в този период – 2009 г., в началото, когато се усещаше и кризата, беше създадена тази Компания.
Вие сам казвате колко работа е свършена. В същото време се радвам, че продължавате и подкрепяте подобна политика, защото тя наистина е важна. Когато един чуждестранен инвеститор идва да инвестира в страната, хубаво е да се предоставят терени с изградена инфраструктура, той да се подпомогне по всякакъв начин, и чисто административно. Виждаме, че тези зони стъпка по стъпка се развиват.
Сам казвате, в последната една година има много голям напредък, за което много се радвам, господин Министър. Проблемът е, че Вие точно в този момент уволнявате изпълнителния директор и члена на Съвета на директорите. Човек, който е компетентен; човек, който знае; който е тръгнал от самото начало в тази Компания. Човек, който през тази година, когато Вие сте министър, е дал всичко от себе си и се привличат инвеститори. Изведнъж Вие уволнявате този човек! Наистина не разбирам. Не вярвам това да е някакъв политически реваншизъм или да сте хванали този човек в определено нарушение. Но когато става въпрос за държавата, когато става въпрос всички заедно, ако можем, да извадим страната от това положение, в което се намира, все повече и повече ни трябват знаещи и можещи хора.
Считам, господин Министър, че тук сбъркахте с този човек. Може би са Ви подвели, защото самите резултати, които Вие току-що цитирахте, показват, че той явно си е вършил работата. И наистина ще Ви бъде полезен и в бъдещи Ваши действия, и в политиката Ви за привличане на чуждестранни инвеститори, защото той е наясно какво се случва с тази Компания.
Моето лично мнение е, че тук сте допуснали грешка, може би сте били подведен. Аз лично не знам какви са мотивите, но мога да Ви уверя, че господин Атанас Ненов е изключителен специалист, който е добре приет както тук, така и в чужбина, и единственото нещо, което е правил, е да работи за интересите на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, разбирам поантата от репликата на Вашия въпрос, която касае личността на господин Ненов. За да Ви покажа, че няма политически реваншизъм, независимо че е назначен по Ваше време – аз не гледам политически на нещата, оставил съм господин Ненов да работи на спокойствие като експерт и също имам добро мнение за качествата му. Но имахме много тежки преговори с „Юск”, които продължиха може би около година. Господин Ненов не се включи по най-добрия отборен начин в тези преговори, които бяха изнесени изцяло на гърба на другите членове на Съвета на директорите, на които той, от една страна, не помагаше, от друга страна, освен че нямаше активно съдействие по отношение на тези преговори, имаше и разминавания. Съветът на директорите все пак е един отбор, аз така го разглеждам, и при положение че един от членовете не се разбира с другите, е нормално той да си отиде.
Сегашният изпълнителен директор, за да Ви покажа че няма партиен реваншизъм, е бил съветник в НЕК именно по време на Вашето управление. Така че тук няма партийност. Сегашният изпълнителен директор според мен познава по-добре, говори повече езици, има по-добър бекграунд, по-сериозно CV и познава по-добре инвестиционните климати и инвеститорите не само в Европа. Понеже е работил в доста компании в Щатите, в Нова Зеландия, в Австралия и в Англия, мисля, че ще бъде по-полезен. Това е мое лично мнение и като принципал съм го упражнил. Надявам се резултатите да покажат, че съм бил прав и да Ви опровергая. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Последният въпрос за днес към министър Лукарски е на народните представители Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров относно икономически необосновано високи цени на горивата в Република България през 2015 г.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Лукарски, аз Ви предлагам да започнем оттам, където спряхте с колегата Бинев, говорейки за евентуалния картел на пазара за горива. Да започнем с това, за което останах с впечатление, че казвате – че цените са пазарни в България, докато другата теза очевидно е, че се формират по непазарен принцип. До голяма степен оттук започва спорът. Аз също споделям мнението, че цените на пазара на горива не се формират по пазарен принцип и ще Ви представя доста доказателства в тази посока. Включително ще се опитам да Ви убедя, че макар Министерството да не може да бъде регулатор на този пазар – теза, с която се съгласявам, то може да влияе, има механизми за влияние, включително чрез законодателната си инициатива, която има Министерският съвет.
Да се върнем на въпроса за пазарните или непазарни цени. Тъй като съм убеден, че моето мнение едва ли е толкова важно за Вас, ще Ви кажа какво смята бизнесът. Преди време Вие се определихте, така да се каже, за министър на бизнеса. Ето какво публикува Българската стопанска камара онзи ден – следната позиция, че цените не са пазарни, като посочва, че за миналата година, ако в световен мащаб цената на петрола е спаднала с близо 43%, то на българския роден пазар цената намалява само с 9% – на дизела, което очевидно е диспропорция и не е пазарно.
Има още много други примери. Ако към момента на задаване на въпроса сме били на 7-годишния минимум на цените на петрола на световните пазари, то през изминалия месец те вече стигнаха 13-годишно дъно.
Това, което се наблюдава през 2015 г., е крайно обезпокоително, защото в началото на годината цените на петрола са по-високи, отколкото в края на годината на световните пазари, а по бензиностанциите в България е точно обратното – в началото на годината те са по-ниски, а в края на годината са по-високи, което вече е абсолютно противоречие и по никакъв начин не съответства.
Като добавите към тези доказателства и ситуацията във Варна, където при появилата се конкуренция на нов играч цената вече е под 1,50 на дизела и той казва, че продава на печалба, тоест говори за необосновано голям марж, наистина възникват много въпроси и доказателства, че цените не са пазарни.
Така че съвсем кратко задавам въпроса: има ли според Вас икономическа обосновка за това, което се случва на пазара? Къде е икономическата обосновка цените в България да изглеждат по този начин, а в цяла Европа, на световните пазари да изглеждат съвсем различно? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа!
Уважаеми господин Славов, уважаеми господин Димитров, простата пазарна логика е такава, че когато падат цените на горивата или се вдигат респективно на световните пазари, на крайния пазар, на пазара по бензиностанциите, това не става автоматично. Затова нормално е да има един марж от време от падането на цените, който да се отразява съответно на цените по бензиностанциите. Не спорим по въпроса дали подлежи на административно регулиране и административен контрол ценообразуването на горивата от страна на Министерството на икономиката.
По отношение законодателната инициатива – приемам. Обаче и Вие, господин Славов, като народен представител имате законодателна инициатива и затова съм готов, и съм сигурен, че и Народното събрание е готово да изслуша всяко Ваше предложение по отношение административно регулиране, административен контрол от страна на Министерство на икономиката на цените на горивата. Към момента такъв съществуващ действащ нормативен акт няма. Дай Боже, това, което се случва във Варна, да се случва на повече места в България! Това е пазарен принцип, който може да доведе до сваляне на цените.
Що се отнася до усещането, че цените на течните горива в България са високи, ще направя една справка със статистическа информация, съдържаща се в актуалния Седмичен бюлетин за потребителските цени на петролните горива към 18 януари 2016 г., публикуван на официалната страница на Европейската комисия. Накратко, от направената справка се установи, че цената на дребно на бензина в България е по-ниска от средната в Европейския съюз, а тази на дизела е почти равна на средната цена в Европейския съюз, като мога да Ви цитирам, разбира се, и цените във всяка една държава и съм готов да представя тази справка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
За реплика – господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Лукарски! Ще започна оттам, откъдето Вие спряхте. Тази статистика, която цитирате, не е коректна, защото гледа крайните цени, а цената трябва да се погледне, преди да се обложи с акциз, да се види всъщност производствената цена. Ако погледнете производствените цени, ще видите, че всъщност България е сред четирите най-високи цени на дизел в Европейския съюз, и то при положение че ние имаме най-ниския акциз в Европейския съюз, имаме съмнително ниско ниво на ДДС и едни от най-ниските производствени разходи, което очевидно говори за нещо смущаващо.
Нека Ви кажа и няколко други неща по отношение на маржа, който също споменахте. Отново се връщам към становището на Българската стопанска камара. Това, което сочат от нея, това, което бизнесът сочи, е, че в България има смущаващо малък марж, малка разлика между цените на основните играчи на пазара. Те сочат, че тази разлика е около 0,18% между отделните играчи, докато в една нормална пазарна икономика от Европейския съюз, този марж е между 2 и 3%, тоест при нас на практика този марж е 20 пъти по-малък, което е индиректен индикатор за наличие пак на някаква скрита договорка, за евентуално наличие на картел. Това пак е констатация на бизнеса.
Искам да Ви кажа няколко неща, понеже засегнахте темата за законодателната инициатива. С колеги от гражданската квота на Реформаторския блок се опитахме да променим нещо, включително внесохме такъв законопроект, който беше отхвърлен. Надявам се евентуално, ако Вие наистина имате желание да работите в тази посока, в разговор с премиера, да го убедите да работи за подкрепата на най-голямата парламентарна група в парламента. Това, което поискахме да направим, и което касае така наречените данъчни складове, беше наистина да осветлим механизма, по който тези складове функционират, особено в контекста на информацията, която имаме от Комисията за защита на конкуренцията, че две дружества контролират над 80% от данъчните складове и че на практика, за да можеш да продаваш горива в България, трябва да имаш достъп до данъчен склад. Ето това се опитахме да направим и беше отхвърлено. Опитахме се да направим още доста неща. Приготвил съм една папка и ще Ви я оставя, в която ще видите констатациите и на Комисията за защита на конкуренцията, и какво ни обясни вицепремиерът Дончев, включително и за рафинерията в Бургас, която вече от месец май миналата година трябва да работи с повишен капацитет и по-ниски оперативни разходи, тъй като е реализирала една огромна мащабна инвестиционна програма за над 1,5 млрд. лв. Всичко това сваля нейните оперативни разходи.
За да завърша репликата си, искам да Ви кажа, че този амбициозен ръст, който Ви постави премиерът като задача от 4,5-5%, искаме да го постигнем и трябва наистина да се мисли в посока въвеждане на пазарни правила на този принцип. Защото, ако цените на горивата паднат, ефектът на мултипликатор ще бъде много силен и вътрешното потребление може да бъде този двигател на икономиката, който искаме.
Завършвам с последно изречение. Ако мога да цитирам Бил Клинтън, който навремето каза, ако си спомняте: „Икономиката, глупако!” – това му бяха думите, съм сигурен, че ако беше в България, би казал в случая: „Горивата, глупако!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Дуплика – господин Министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Господин Славов, съгласен съм с много от нещата, които казахте. В продължение на въпроса единствено ще кажа това – и Вие, и аз сме говорили с вицепремиера господин Дончев. Комисията за защита на конкуренцията в момента извършва секторен анализ, който е свързан с проучването за картел, секторен анализ на пазара на горива. Доколкото знам, господин Дончев ще бъде готов съвсем скоро. Нека да го изчакаме и да видим неговите констатации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следва поредица от въпроси към министър Лиляна Павлова. Първите три въпроса са обединени, защото имат една обща тема, а именно цените на винетните стикери. Първият въпрос е зададен от народния представител Красимир Христов Янков, вторият въпрос е зададен от народните представители Михаил Райков Миков и Георги Страхилов Свиленски, и третият въпрос е зададен от народния представител Велизар Пенков Енчев.
Кой ще развие въпроса?
Само Ви припомням, че времето при обединените отговори е увеличено.
От вносителите, кой ще представи въпроса?
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Павлова!
Въпросът, който съм задал е от 17 ноември, в момент, в който все още обявявахте намерения за повишаване цената на винетките. Към днешна дата вече българските граждани закупуват винетни стикери с новата цена.
Въпреки това, след като имате готовност да говорите, конкретният въпрос е: какви са разчетите за необходимостта от повишаване цените на винетките? Какви са нужните средства за ремонт, рехабилитация и изграждане на пътища от републиканската пътна мрежа с бюджетни средства в сравнение с 2015 г.?
Моля да обосновете с отговора си необходимостта от направените разчети не само по отношение на ремонтите, а в комплекс от другите фактори за увеличение цената на винетните стикери. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
Следващите два въпроса? Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, госпожо Министър! Вие решихте да увеличите цената на винетните стикери за леки автомобили от тази година на 97 лв., което означава, че стикерът поскъпва с 30 лв. По този повод, преди да Ви задам въпроса, нека да припомня на уважаемата аудитория, че Световната банка ни наложи новата схема, тя е авторът, схема, която ще ограби данъкоплатците и ще налее стотици милиони в джобовете на олигарси. Първоначално обявените 145 лв. за годишен стикер предизвика вълна от недоволство, впоследствие бе обявена намалената цена от 97 лв., но това не потуши общественото напрежение. Като основание за увеличаването на цените, Вие госпожо Павлова, като министър, обявихте от парламентарната трибуна, че новите стойности са следствие на доклад на Световната банка, която е консултант на правителството при изграждането на Националната система за събиране на пътни такси, така наречена ТОЛ система. Докладът е публичен, всеки може да го види на сайта на Министерството. Тоест Световната банка ни препоръчва две възможни цени: или
150 лв. – висока, или 97 лв., което Вие приехте, сиреч решението на кабинета за увеличаване цената на винетните стикери е взето извън България и Вие просто послушно го изпълнявате.
Затова Ви питам: какво означава от социална гледна точка Вашето изявление, че който желае, може да си закупи стикери, а който не желае, да не си купува и да не ползва пътищата? Не смятате ли, че това Ваше изявление е силно антисоциално?
Също така много Ви моля да отговорите, кои са икономическите мотиви за бруталното увеличаване на цената, което спрямо жизнения стандарт в България и в сравнение с другите европейски държави, ни поставя на първо място по скъпотия. Това е едно възмутително решение, срещу което протестираха толкова много български граждани и Вие толкова безчувствено отговорихте с тези думи: „Който желае – да пътува, който не желае – да не ползва автомобила си.”
Не се ли срамувате от тези свои думи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Енчев.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! И моят въпрос с колегата господин Михаил Миков е свързан с цената на винетките. И както стана ясно, цената на винетката беше повишена от 67 на 97 лв.
Във Ваше изказване, госпожо Министър, през месец април
2015 г. Вие заявявате, че цената на винетките няма и не трябва да бъде повишавана в рамките не само на годината, а в рамките на целия четиригодишен мандат.
В същото време през месец септември 2015 г. вече твърдите, че винетките трябва да бъдат увеличени на цена от 150 лв. След поредица от протести цената, която Вие определихте, беше 97 лв., като заявявате, че това е по препоръка на доклад от Световната банка. Само че към същия този доклад на Световната банка има Доклад нула и Доклад 1, в което българското правителство е предложило цена от 150 лв., на базата на което да бъде направен анализът на Световната банка.
В тази връзка е и нашият въпрос към Вас: кога точно и на базата на какви анализи решихте да повишите цената на винетката? И кой представител на българското правителство е съгласувал цена на винетката от 150 лв., която да бъде дадена за основа на анализа на Световната банка?
И вторият въпрос, или то е част от този въпрос: за какво ще бъдат използвани получените приходи от наложеното повишение на цената? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте, госпожо Министър, да отговорите на поставените въпроси. Разполагате с девет минути.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Янков, уважаеми господин Свиленски, уважаеми господин Енчев! Ще отговоря общо на всички поставени въпроси, започвайки от общото към конкретното повишение.
Първото нещо, което трябва да кажа, е, че в рамките на съществуващата система за заплащане използването на републиканските пътища в България, въведена през 2004 г., е приета винетна система – хартиена винетна система за заплащане ползването на пътища за време, а не за изминато разстояние, за всички видове превозни средства, които пътуват по републиканските пътища, които са на обща стойност около, като размер, 20 хил. км.
При въвеждането на системата още през 2004 г., такава каквато тя е валидна до ден днешен, основна препоръка като начин, по който тази система трябва да бъде прилагана, така както тя се прилага в останалите държави, прилагащи винетна система, е, че цената трябва да се актуализира всяка година със средно около 10 лв. годишно и това е нормалното средно увеличение, с което това трябва да се случва.
За съжаление, правилно или не, ако трябва лично да дам своята оценка, може би не е било и правилно, включително и в нашия предишен мандат, решението да не увеличаваме регулярно, поетапно, постепенно, годишно да бъде индексирана с определен размер, тъй като е изчислено, че тази препоръка от 10 лв. е твърде висока, затова е сметнато, че принципното годишно увеличение трябва да е средногодишно с 5 лв., и това обаче не е правено. Не е правено осем години – от 2008 г. цените на винетките не са увеличавани.
Това доведе до ситуацията в момента, в която това, макар и еднократно, то да изглежда наистина сериозно увеличение, именно защото се прави на осем години веднъж. В рамките на тези осем години чисто по статистически цели, така както се прави индексация на всички други видове такси – имаме над 60% увеличение на средната работна заплата, 73% на минимална работна заплата, говорим като база за оценка на индексации, но в този период ако бяха правени такива годишни индексации, тогава нямаше да изглежда наистина толкова драстично.
По отношение на това какви са нуждите. Както Вие споменахте – Световната банка. Световна банка не решава вместо България. Решава България и българското правителство, но България ползва експертизата на експерти на Световната банка, които помогнаха да се изработят няколко стратегически документа, единия от които беше Стратегията за развитието на националната пътна инфраструктура до 2022 г., както и анализа какви са възможните модели, за да преминем от винетната система към смесена система – винетки за леки коли и тол такса за тежкотоварни превозни средства. Като част от този анализ са анализирани, разбира се, възможните цени и на тол таксите, и на винетните стикери.
Какви са нуждите? Нуждите до 2022 г., така както са залегнали в Стратегията на България за развитие на пътния сектор, показват необходимост от над 7 млрд. лв., ако иска България да завърши и своя магистрален пръстен, от една страна, и от друга страна – инвестиции в подобряване на пътната мрежа.
За поддържане на съществуващите пътища – тези 20 хил. км, необходимите средства годишно се изчисляват на минимум 600 млн. лв. годишно, като инвестиции за поддържане на републиканските пътища, за да бъдат те в състояние такова, в каквото ние всички искаме да бъдат.
За съжаление, голяма част от пътищата в България не са в добро състояние. Над около 6 хил. км са пътищата от тези 20 хил. км, които са в незадоволително състояние. Именно затова ние трябва да вложим доста повече инвестиции в техния цялостен ремонт, рехабилитация или реконструкция, за да ги преведем в добро състояние, след което да минем само на тяхното текущо или превантивно поддържане и ремонт.
В България до момента като тренд средногодишно приходите от винетки варират между 180 и 220-230 млн. лв., като брутна стойност. Когато от тази стойност, разбира се, приспаднем разходите за производство, разпространение и други присъщи разходи, средногодишно между 150 и 200 млн. лв. остават за инвестиции за ремонти на републиканската пътна мрежа.
Както е видно и от анализите, както е видно и от съществуващото състояние на пътищата, тези средства са крайно недостатъчни. Именно затова всяка година от държавния бюджет извън средствата, които се събират от винетки и се инвестират за зимно поддържане и текущ ремонт, и изкърпване на пътищата, се дават целево с постановление – например, миналата година, помните, за големите ремонти на магистралите „Тракия”, „Хемус”, съответно и виадуктите, и в изминали години за определени пътища. И въпреки това състоянието на мрежата не се подобрява, защото нуждите са големи, средствата са недостатъчни.
Обръщам внимание, че за последните години: от 2007 г. досега България е инвестирала значителен ресурс в развитие на пътищата – над 3 милиарда, от които 2 милиарда са средства от европейските фондове за безвъзмездно финансиране и 1 милиард от държавния бюджет или заеми от Европейската инвестиционна банка и Световната банка. С тях имаме 300 км нови магистрали, над 3 хил. км рехабилитирани пътища и отново това не е достатъчно, за да постигнем 20 хил. км добре поддържани пътища. Трябва да се инвестира.
Винетният стикер не е данък, той е такса – такса за ползване. Този, който ползва, трябва да заплати тази такса. Това е причината, господин Енчев, да кажа, че това е такса, това е доброволно. Който ползва автомобил, който има автомобил, трябва да го зареди с гориво, трябва да му плати съответно смяната на маслото, да направи преглед и да плати таксата, ако иска да се движи с този автомобил по републиканските пътища.
Общинските пътища – още 20 хил. км, за тях не се дължат винетни стикери.
С това мисля, че в голяма степен отговарям на всички поставени въпроси и обръщам внимание на още един факт – България, за разлика от другите страни, в които има винетни стикери, не прилага и пътен данък. В много страни в Европа, където има винетни стикери, освен самата такса чрез винетни стикери, която се заплаща за автомобилите, те заплащат и пътен данък. Всички тези средства отиват в бюджета на техните пътни агенции и с тях се инвестира и се подобрява качеството на пътищата. В България средствата са само от винетки и са крайно недостатъчни.
Ако искаме да имаме хубави пътища трябва да инвестираме в тях. Няма как с най-ниски данъци, с ниска преразпределителна стойност на бюджета да очакваме, че държавата може всичко. Трябва тези, които пътуваме, да заплащаме справедлива такса, но за да е по-справедлив моделът, правителството взе решение да преминем към смесена система: винетни стикери, електронна винетка за леките коли и плащане на километър такса от тежкотоварните превозни средства, които пътуват повече, рушат повече.
По този начин очакваме при въвеждането на тази система повишаване на приходите и от своя страна това да даде възможност в годините напред да инвестираме повече и повече в подобряването на пътната мрежа, защото, ако погледнем следващите въпроси, включително и на днешния парламентарен контрол, това са 18 въпроса, които задавате Вие, уважаеми народни представители, кога ще ремонтираме този или друг път. Ще ги ремонтираме, когато осигурим средства. За да осигурим средства, трябват приходи от винетки, трябват приходи в бюджета, за да можем обратно да реинвестираме в пътища, в инфраструктура, в здравеопазване, социални и други дейности. Това е преразпределителната функция на държавата и трябва да преценим за кое по-напред.
Когато питате за пътища, тогава подкрепете винетките и цената да бъде тази, която е реална, да събираме приходи от тях, за да реинвестираме и да имаме пътищата, които всички ние искаме.
За съжаление, те в момента не са в добро състояние и вие, и аз го знаем, но трябва да ги подобрим. Това е малко като за яйцето и кокошката – кое е първо. Няма как обаче изведнъж с магическа пръчица да ги оправим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следват репликите на тримата народни представители по трите въпроса.
Първи е господин Янков – имате възможност две минути за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаема госпожо Павлова, манифестирате, че не повишавате данъците като правителство, но увеличението на винетните стикери е за сметка на всеки български гражданин, всеки, който притежава превозно средство като физическо лице или юридическите лица. Скрихте се ноември месец, когато задавахме въпросите си като актуални, във времето в което трябваше да се проведе този дебат по темата.
Услугата не е подобрена – факт, установен в началото на тази година. Защо мислите, че българските граждани трябва да плащат по-висока цена за своеобразния договор с държавата, при условие че държавата не е подобрила услугата?! Тоест, след като имаме увеличение в рамките на тази година, ще се окаже, че е по-добре този винетен стикер да бъде удължен със срок на действие до май месец следваща 2017 г., след като държавата като страна по този своеобразен договор не е повишила условията – по висока цена да бъде плащана от българските граждани.
Казахте с отговора си, че ще увеличавате цената, предвидили сте да увеличавате цената и за следващата година. Говорите за индексация на цените. Питаме Ви за разчети и отговорът, който получихме, че около 150 – 200 милиона – Вие дори нямате и конкретните разчети – се събират от тези винетни стикери.
Говорите за повишаване на приходите, а хората? Къде останаха хората във Вашето програмно правителство? Българският народ къде е?! Това увеличение се отразява на цените на всички стоки, и на тези, които са от първа необходимост – с това сте наясно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Отразява се на живота на хората.
Говорите за стабилност, но тази стабилност я пренасяте през отчаянието на хората. С това трябва да сте наясно и трябва да се страхувате от реакцията на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, не съм доволен от отговора, защото не получих такъв на моя въпрос. Моят въпрос беше: кога точно решихте, че цената на винетката трябва да бъде повишена, защото през месец април твърдите, че няма и не трябва да бъде повишена? През месец септември, тоест малко след местните избори, Вие анонсирате вече повишената цена. Кога точно решихте, че трябва да се повиши?
Да, казвате, че от осем години цената не е повишавана, само че от тези осем години пет години управлява ГЕРБ. В двете правителства Вие бяхте министър, защо не го направихте? Защо не повишавахте цената така, че сега да не става от 67, 150 или 97 лв.?
Още повече, на другия въпрос, който Ви зададох: кой представител на българското правителство подписа и съгласува Доклад 0 и Доклад 1 към Световната банка? Кажете: господин Иванов, госпожа Иванова от Агенцията, Вие ли, кой? Кажете кой представител даде основания на Световната банка да ни каже, че цената трябва да бъде 150 лв. или 97 лв.? Казвате, че решенията се вземат в България. Ама, нека сега българските граждани да разберат кой взе това решение, кой го предложи? Това е целта на този дебат и затова Ви викахме тук ноември, декември месец, януари месец, но, за съжаление, нямахме възможност да Ви чуем.
И една лична молба към Вас: моля Ви, спрете рекламата, която върви по радиото, на винетките на Агенция „Пътна инфраструктура”. Тази реклама е едно нахално отношение към българските граждани. Не може да рекламирате и да сравнявате – цената на винетката да я правите 8 лв. на месец, да я сравнявате с мобилни и с телефонни оператори, при положение че българският гражданин не може да си купи месечна винетка за 8 лв. Това е манипулация, за която и Комисията за защита на потребителите трябва също да се сезира.
Когато казвате, че струва 8 лв., заведете ме, сега заедно, след контрола, да си купя винетка за 8 лв. за един месец. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!” от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Павлова, дали съм доволен или не, какво значение има. Аз съм сигурен, че българските граждани, които в момента гледат на живо това предаване от Народното събрание, са гневни от Вашия отговор по две причини. Тъй като Вие обявихте нещо ново в момента – че възнамерявате да увеличавате всяка следваща година с около 10 или 10 лв., ако добре чух, цената на винетния стикер, така че гневът на българските граждани тепърва ще се изразява. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вие казахте: не е данък, а такса. Какво значение има дали е данък или такса, когато това шоково увеличаване, безпрецедентно за последните 26 години от началото на прехода – 40%, е драстично, шоково, убийствено увеличение, което, между другото, бе направено много перфидно в навечерието на Коледа, или вече почти бяхме в коледните празници, когато народът не можеше да реагира.
А по Вашата забележка, че това не е работа на Световната банка и е автономно решение на българското правителство, аз пък ще Ви кажа, че в доклада на Банката, който чета от Вашия сайт, се казва, че държавата трябва да събира годишно над 400 млн. лв. от тези такси, от което става ясно, че както цените, така и обхватът на системата, която въвеждате, са били предварително съгласувани, одобрени и не може да става дума за някаква изненада от Ваша страна. Тоест, каквото Ви каза Световната банка, това и направихте.
Само искам да Ви кажа по този повод, че Световната банка препоръчва обхватът на винетките да бъде върху 100% от републиканските пътища, а в Европа само три страни имат такъв 100% обхват – България, Румъния и Молдова. Във всички останали европейски държави, които наричаме нормални, където изобщо съществува винетна система, обхватът е значително по-малък и обхваща само магистралите и скоростните пътища.
Можем да обобщим, и това ще бъде моето последно изявление, че най-бедната държава в Европейския съюз въведе най-скъпата система за своето население по един изключително брутален, антисоциален начин.
А също така Вие не ми отговорихте на въпроса: не се ли срамувате от това свое изявление: който има пари, ще кара колата си и ще плати таксата или данъка – все едно, който няма, да не кара?
Това е действително скандално изявление и ми се струва, че би трябвало по някакъв начин да се коригирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър. Имате 6 минути за дуплика в отговор на трите реплики.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господа народни представители, ще се опитам по поредността на направените реплики да направя своята дуплика.
Първо по отношение на качеството на услугата.
Господин Янков, удобна е Вашата теза. Тя е силно популистка, или, надявам се, не е породена от неразбиране.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Но е вярна!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: И е крайно невярна и манипулативна. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Крайно невярна и манипулативна по причина много проста – винетните стикери с цена 67 лв. са все още валидни. Те са валидни до края на месец януари, така че приходите, които имаме от винетните стикери, включително важат до края на месец януари. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Тепърва от 1 февруари, желаещите да закупят годишни винетни стикери по новата съответно цена ще започнат да ги купуват от месец февруари и те ще важат до месец януари на следващата година. Едва след като започнат да се купуват тези стикери, ще видим има ли отражение и върви ли то в посока нагоре или надолу от гледна точка на приходите, с които ние да можем да реинвестираме обратно в, както и Вие я нарекохте, услугата по отношение на текущо поддържане и ремонт на републиканските пътища. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, никой не Ви прекъсваше, докато говорихте. Моля Ви! Моля Ви!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По отношение на индексацията – уважаеми господин Енчев, аз не казах, че ще я увеличим догодина, а казах, че още от 2004 г. е препоръчано, когато има винетна система, тя да се актуализира средно между пет и десет лева годишно, за да не се правят такива шокови увеличения. Да, прав сте, аз също го отчитам като грешка, че не направихме това етапно и ежегодно, а изведнъж, но въпреки всичко считам, че цената на винетния стикер, ако искаме да подобрим качеството на услугата и на пътищата, трябва да бъде в такива размери, с които да можем да реинвестираме обратно в тези пътища.
Дали ще ги увеличим другата година, е в зависимост, първо, от решение на правителството, но и в зависимост в каква степен, в какъв етап сме по прилагането на новата система – електронни винетки, защото при въвеждането на електронна винетка, от една страна, решаваме проблема тя да не е валидна от януари до януари, а ако си я купиш през май, да е валидна до следващия май; и второ, решаваме проблема да си я купиш онлайн или по всякакъв друг начин. Въвеждането на електронните винетки върви и се съпътства с това тежкотоварните превозни средства да заплащат повече, да въведем този по-справедлив модел, към който – Вие сам казахте преди малко – всички се стремим: транзитният трафик, тежкотоварният трафик да плаща повече за преминаването по пътищата на държавата. Тогава вече ще преценим какъв трябва да е обхватът на винетните стикери, дали трябва да е на сто процента на тол системата и съответно винетните стикери от пътната мрежа, или трябва да бъде частично, какъвто избор са направили някои държави. Това също е един анализ и едно решение, което трябва да вземем. Не трябва да забравяме, че третокласните пътища, които са в най-лошо състояние, са 12 хил. км. Ако искаме да ремонтираме тези, които са в най-лошо състояние, то те имат най-голяма нужда от ресурс за ремонт, затова там трябва да вложим своите усилия.
Тогава взехме решението. То е взето през месец ноември, защото краят на месец октомври беше крайният срок, в който получихме цялостните анализи, на основа на които направихме финансовата обосновка. Тя, както казахме, включва вариант 0. Не променяме вариант 1 – цена 97 лв., и вариант 2 – 145 лв. Това са анализите, които са правени от междуведомствената работна група, знаете, предполагам. Ако не знаете, потвърждавам. Тя разглежда тези анализи – и на Световната банка, и на групата, която се занимава с анализите на цените.
По отношение на социалната справедливост – обръщам още веднъж внимание, че държавата предоставя средногодишно 190 хил. броя безплатни винетки по линия на социалното подпомагане за тези лица, които имат инвалидност и имат право на такива стикери през Агенцията за социално подпомагане. Това е инвестиция от средствата на Пътната агенция, която е средно над 12 млн. лв. годишно за предоставяне на тези 190 хиляди автомобила, които се движат с безплатна годишна винетка.
По отношение на увеличаване на цената – през цялото време говорим единствено и само за годишна, но всеки може да прецени и да избере, тъй като имаме на разположение и като възможност седмични и месечни стикери. Това също е възможно за тези, които преценяват, че пътуват по-малко, съответно да лимитират инвестицията в купуването на винетни стикери, но не за цяла година, а за определен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Вземам процедура по начина на водене.
Госпожо Председател, доколкото съм запознат от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, парламентарният контрол е нещо, където депутатите питат, искат отговори, а министрите са длъжни да им ги дават. Министрите би трябвало от възпитание, най-малкото че този парламент е гласувал за тях – няма значение как, дали „за”, „против” или „въздържали се” – да са министри, да бъдат уважителни към народното представителство и да не дават характеристики на въпросите – дали са манипулативни, дали са популистки или други, а да отговарят по същество.
Гражданите на Република България са достатъчно умни, достатъчно интелигентни, за да видят дали един въпрос е популистки, дали е манипулативен и дали отговорът не е популистки или манипулативен, кой отговор е по същество и кой не е. Вашата задача като председател на Народното събрание е да следите за това, за да не може тези, които са получили доверието на народа, да злоупотребяват с това доверие.
Иначе, ако влезем на хипотезата на допусканията, бих могъл да задам въпроса: „Цената на рекламата по радиото влязла ли е в цената на винетките? Там има ли комисиони?” Не го правя, но не за друго, а защото уважавам изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Ерменков, съгласна съм с Вас, че българските граждани са тези, които много ясно могат да отграничат манипулативно твърдение, било то народен представител или на останалите участващи в парламентарния контрол. Именно от уважение към българските граждани считам, че не съм аз тази, която трябва да прави забележка дали едно изказвани е манипулативно или не. Още повече, че Вие сте прав. Народните представители задават въпросите, министърът съответно отговаря, а дали народният представител е удовлетворен или не, има възможност да го заяви, както и до момента това се случва, в своята реплика.
По начина на водене – заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Използвам възможността през процедурата по начина на водене да Ви обърна внимание, че Вие като председател съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да имате своята реакция, когато от парламентарната трибуна, независимо кой говори, внушава, изговаря лъжи. Трябва да имате своята реакция, защото както колегата Свиленски поиска – госпожа Павлова да го заведе, за да си купи месечна винетка за 8 лв., аз ще се обърна с риторичен въпрос: има ли възможност за следващите осем дни Вие да ме заведете на мястото, където да си купя винетка от 67 лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към мен ли е въпросът?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Защото Вие излъгахте. Новите винетни стикери на цена 97 лв. са от декември месец!
Госпожо Председател, Вие сте тази, която сте излъчена от народните представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате процедура по начина на водене!
КРАСИМИР ЯНКОВ: ...за да пресичате и да спирате да няма възможност да се изразяват лъжи от парламентарната трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, правилата са ясни за всички и всички трябва да ги спазват. За мен е неприемливо в процедура по начина на водене да развивате аргументи в подкрепа на Вашата теза. Тъй като Вие ме призовахте да бъда много стриктна с оглед спазване на правилата, обръщам внимание, че при подобен опит ще действам много категорично и няма да давам възможност дори да се завършва мисълта, когато тя не е по правилата!
Благодаря Ви за съгласието ни.
А сега имате възможност да зададете следващия си въпрос към министър Павлова относно ремонти на автомагистрала Тракия.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Госпожо Павлова, въпросът ми към Вас е зададен на 18 ноември. Подчертавам, два месеца по-късно стигаме и до Вашия отговор. Участък от 8 км в близост до Стара Загора на автомагистрала Тракия към месец ноември се е деформирал по информация на Агенция „Пътна инфраструктура”. Към ноември – декември се извършиха ремонти на участъка.
В тази връзка е и въпросът ми: какви са причините за ремонта на тази пътна отсечка и с какви средства – бюджетни, европейски или други? Има ли нужда от ремонти на други участъци на автомагистрала Тракия?
Обръщам Ви внимание, че държа на конкретен отговор във втората част на въпроса, който Ви зададох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли подсказали какви участъци визирате, защото очаквате да чуете нещо, но дали то ще съвпадне с Вашите очаквания?
Имате възможност за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! По отношение на необходимите ремонти на автомагистрала „Тракия” – много конкретно ще отговоря на Вашия въпрос.
Първо, по отношение на участъка от лот 2 – от Стара Загора до Нова Загора, конкретно от километър 210+100 до километър 241+100 с обща дължина 31,8 км, финансиран по Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013, със сключен договор с изпълнител, а именно компанията „Трейс”, на обща стойност 138 милиона лв., приключен и завършен като строително-ремонтни дейности – да, има установени неравности в този пътен участък на приблизителната дължина от 3 км на участък от километър 214+530 до километър 217+530. На този участък са извършени тези ремонтни дейности.
Обръщам внимание, че ремонтните дейности, които се извършват на всички тези участъци по това направление – от този участък, наречен „лот 2” на магистрала „Тракия”, от участъка Стара Загора – Нова Загора, се извършват за сметка на гаранцията, която имаме от фирмата изпълнител, тъй като за този участък има предоставена съгласно изискванията на закона 5-годишна гаранция за извършените дейности. Така че отговорът е – да, извършват се. Установени са и други дефекти. Те са предявени пред изпълнителя и за негова сметка са изпълнени.
На втория Ви въпрос конкретно да отговоря – да, има и други участъци извън тези, които бяха ремонтирани през 2015 г., които се нуждаят от ремонт. Най-сериозно компрометирани участъци от автомагистрала „Тракия”, които сме установили, са в двата подучастъка – Плодовитово – Чирпан и съответно Чирпан – Стара Загора. Напомням Ви, че те бяха строени по време на Вашето правителство, когато нямаше 5-годишни гаранционни срокове. Когато същата фирма изпълнител строеше и изпълняваше, тогава гаранционният срок, за съжаление, беше само една година. Сериозните деформации на този пътен участък са налице от няколко години – това е безспорен факт, но поради липса на гаранция, която можем да приложим и съответно да предявим към изпълнителя от 2009 г. насам, поради липса на такава тези участъци няма как да бъдат ремонтирани за сметка на същия този изпълнител.
Към днешна дата, за да бъдат цялостно ремонтирани тези участъци, за които говорим, по които има установени коловози, необходимите средства по аналогични разчети, които можем да направим спрямо ремонтите на останалите участъци – тук говорим за по-сериозни коловози и пътно платно, което трябва да бъде променено – са в диапазон от около 40 – 50 млн. лв., които трябва да извадим от държавния бюджет, ако искаме да ги ремонтираме. На този етап с общия бюджет, който Агенция „Пътища” има за зимно поддържане и текущ ремонт на пътища на обща стойност от около 200 милиона, това не е възможно. Знаем, че трябва да бъдат ремонтирани. При осигуряване на финансов ресурс бихме могли да ги ремонтираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Вие сте установили некачествено изпълнение, след като има необходимост от ремонт и е за сметка на изпълнителя. Има практика в други страни и Ви питам в доуточняващия въпрос: предвиждате ли да я приложите, когато се установи, че изпълнител строи некачествено, той да не бива допускан до процедури за бъдещи проекти, финансирани от държавата?
Специално и за двете отсечки, които Вие цитирате, изпълнителят е един, но има и други случаи, в които изпълнението след това води до необходимостта от ремонт. Вие строите, за да ремонтирате. Пропадането и на другите магистрали е ясно доказателство за това.
Моля отговорете конкретно: ще има ли ограничения за тези, които са некачествени изпълнители, за вбъдеще, когато възложител е държавата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков, по принцип съм съгласна с Вашето мнение, това отговаря и на моето мнение – би било добре да имаме така наречения „черен списък” с фирми, за които, виждаме, че при извършване на определени строително-монтажни работи допускат лошо качество. Обсъждали сме тази практика, но, за съжаление, не получих позитивен отговор. Правен е опит с една проектодиректива на Европейския съюз във всички страни членки да можем да правим черен списък с такива компании. Становището обаче, което имаме на общоевропейско ниво, е, че ако един изпълнител се е проявил зле на един или друг обект, това не означава задължително, че трябва да го лишим от възможност да се яви на друга процедура, защото той може да се представи добре на тази нова процедура. Казано с прости думи, не Ви разказвам целия този цитат, получихме становището, че това ще е неправомерно ограничение на участниците в тръжна процедура, за което можем да бъдем санкционирани. Това е причината да не го правим. Иначе аз също смятам, че това е доста добре, доста дисциплиниращо би повлияло на някои строители, които недобросъвестно, за съжаление, имаме и такива, се случва да работят по някои обекти. Благодаря.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Допускайте ги до участие, но не ги избирайте тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Борислав Иглев относно рехабилитация на пътя Тополовград – Стара Загора.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаема министър Павлова, преди няколко месеца Ви зададох въпрос за отсечката Полски градец – Светлина – Тополовград, част от пътя Тополовград – Стара Загора.
По време на предизборната кампания многократно преминавах през тази отсечка. Пътят е от изключително значение, защото стотици работници работят в ТЕЦ-овете и рудниците и всеки ден им се налага преминаването през тази отсечка. Не мога да не споделя и че преминаването през този път ще се осъществява по безопасен начин – нещо, което заявихте при предния ми въпрос, че ще се случи още през март месец.
Въпросът ми е следният: в какви срокове ще започне ремонтът на въпросната отсечка? Осигурени ли са двадесет и шестте милиона, които заявихте, че ще бъдат необходими за ремонтната работа на целия път? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иглев! Във връзка с въпроса за рехабилитацията на пътните отсечки, които споменахте, държа да направя едно уточнение. Имам при мен и разпечатка на стенограмата от предишния парламентарен контрол, който цитирате. Ще потвърдя казаното тогава, но не и това, което казахте в момента. Трябва да направим едно уточнение. Потвърждавам и днес, че необходимият ресурс от индикативната стойност, необходим за ремонт и рехабилитация на второкласния път от Стара Загора до Раднево с дължина 40 км и индикативна стойност на проекта 26 млн. лв., е предвиден в рамките на финансирането, което имаме за рехабилитация на пътни отсечки по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020. Така че тези 26 милиона като ресурс са налични, проектът е приоритизиран в приоритетните пътни отсечки, които да бъдат рехабилитирани по тази програма, но говоря за второкласния път Стара Загора – Раднево.
Какви са сроковете, които стоят пред нас? Управляващият орган на тази Оперативна програма отвори възможност за кандидатстване на Агенция „Пътища” с този и други проекти, с които иска да кандидатства за рехабилитация. През месец февруари Агенция „Пътна инфраструктура” ще подаде този проект за одобряване за финансиране по линия на Оперативната програма. Надявам се през тази година успешно да проведем процедурата за избор на изпълнител. В зависимост от това дали има, или няма обжалване, ще може да започне още тази година. Ако има обжалване, вероятно ще започне следващата година. Това е нещо, което аз към днешна дата няма как със сигурност да кажа. Със сигурност обаче финансиране има, проектът е предвиден, очаква се да бъде одобрен, да бъде проведена обществена поръчка, да бъде избран изпълнител, който да извърши тази рехабилитация.
По отношение на втория път, който Вие цитирате – третокласния път Полски Градец – Тополовград – Устрем, който е с дължина 23 км и също има нужда от рехабилитация. Този проект също е предвиден в проектите, които трябва да бъдат рехабилитирани в следващите години. Той обаче не е толкова напред в списъка с приоритизираните проекти, тъй като списъкът е много дълъг. Средствата, общият бюджет за целия програмен период на Оперативна програма „Региони в растеж” ще стигне може би за първите 15 – 20 проекта от списъка.
Надявам се при спестен ресурс от обществените поръчки при избор на изпълнители да можем и проектите, които са по-назад в списъка, също да успеят да бъдат финансирани още през следващите години. Мога да потвърдя, че и за третокласния път, който е от Полски Градец до Устрем, ние сме в процедура на проектиране, така че да имаме добра проектна готовност, за да можем, ако се освободи достатъчно финансов ресурс и за него, веднага да го подадем за финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема министър Павлова, жалко, че пътят Полски Градец – Светлина – Тополовград не е приоритизиран. Аз много добре си спомням, че първият ми въпрос беше насочен именно за този път, а не за Стара Загора – Раднево. Ако ми позволите, ще Ви покажа някои снимки от пътя, които наистина са плашещи, които съм направил по време на месната кампания, с цел да ги видите и да разберете. Надявам се да вземете под внимание състоянието на пътя и сериозните опасности, които крие. Аз лично не Ви препоръчвам използването му, тъй като при разминаването на две коли може да се извърши пътно-транспортно произшествие.
Като народен представител от Хасковска област ще продължа да следя ситуацията и решаването на този казус, който се проточва твърде много време. Надявам се този път пътят да попадне по-напред в списъка, защото именно първия път, когато Ви зададох въпроса, ставаше дума за отсечката Светлина – Тополовград. Ако позволите, ще Ви оставя снимките, за да ги разгледате и да разберете, че пътят наистина се нуждае от ремонт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър? Няма да ползвате.
Следва въпрос на народния представител Мариана Бояджиева относно рехабилитация и реконструкция на републикански път III 4082 Чешма – Кесарево от километър 23+300 до километър 40+650, област Велико Търново.
Слушаме Ви.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е свързан с рехабилитацията и реконструкцията на републикански път III-4082 от село Чешма до село Кесарево от километър 23+300 до километър 40+650 на територията на община Стражица. Това е републикански път, който свързва Великотърновска с Търговищка област. Известно е, че има проект за този участък, който беше изготвен от Агенция „Пътна инфраструктура” и Разрешително за строеж на областния управител на област Велико Търново № 35 от 17 ноември 2011 г., а през 2014 г. беше стартирана и процедура на изпълнител.
С Решение на Общинския съвет в Стражица от същата година се наложи първо да бъдат изпълнени проекти от дейности за вътрешна канализационна мрежа в село Кесарево по сключен Договор № 04/321/00157, финансиран от Програмата за развитие на селските райони и Проект „Подмяна на уличен водопровод на път ІІІ-4082 Чешма – Кесарево от републиканска пътна мрежа в участъка на село Кесарево”, финансиран от ПУДООС. Тези проекти бяха успешно изпълнени през миналата година и по този начин община Стражица успя да реализира частта от своите ангажименти, за да може да бъде направена реконструкцията и рехабилитацията на този участък от републиканската пътна мрежа. Освен това Общинският съвет със свое Решение № 567 от 28 ноември 2014 г. пое ангажимент елементите на подземната инфраструктура от този пътен участък да не се реконструират за период от пет години след приключването на работата по ВиК-мрежата.
В този смисъл моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър, е – дълга е историята по отношение на реконструкцията и рехабилитацията на участъка от този републикански път: след като са изпълнени вече ангажиментите на община Стражица, каква е готовността, за да може държавата да поеме и изпълни своите ангажименти по отношение на довършването на работата по този републикански път, който, както вече посочих, свързва две области, освен това е в много тежко състояние в момента и това затруднява движението на гражданите по този участък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бояджиева, права сте. Наистина проектът за рехабилитацията на този третокласен път има дълга история. Ако трябва да върнем времето, той беше в списъка с проекти, които можехме да рехабилитираме по линия на Оперативна програма „Регионално развитие” в предишния програмен период. За съжаление, нямаше как да се случи това. Първо, преди всичко за това, което и Вие казахте, че там трябваше да бъде изпълнено изискването проектите и пътищата, които се рехабилитират, подземната инфраструктура да е подменена, а именно ВиК-инфраструктурата да е подменена, за да могат да бъдат рехабилитирани.
Държа да отбележа също така, че ние осъзнаваме и подкрепяме Община Стражица и със средства от бюджета на Министерството на регионалното развитие. През миналата година два пъти допълнително осигурявахме средства от бюджета на МРРБ за дейностите, свързани именно с водопровода и канализацията на Стражица, именно за да може проектът да бъде довършен, защото и водопроводът, и канализацията бяха много важна инвестиция, която Министерството подкрепи.
Каква е ситуацията към днешна дата? Стойността на този път, която е необходима по проекта, за да бъде рехабилитиран – за който казахме, че имаме проектна готовност, е около 8,8 млн. лв., с които към момента не разполагаме. Знаете, Оперативна програма „Регионално развитие” приключи през месец декември 2015 г., а договарянето по нея през 2013 г., а по новата оперативна програма, както споменах, ресурсът е по-малко. Общият ресурс за седем години е 380 млн. лв. като изискванията, включително от Европейската комисия към България, са да приоритизираме главни пътни направления, свързващи големи населени места преди всичко връзки към основни главни направления – магистрали, първи клас пътища. На този принцип са приоритизирани и проектите.
Тук индиректно отговарям и на господин Иглев, защото, първо трябва да направим големите пътни направления, главните пътища – първи и втори клас, и тогава, ако остане ресурс, да се опитаме да финансираме поне частично част от третокласната пътна мрежа.
Въпреки това, уважаема госпожо Бояджиева, Ви уверявам, че както след всяка зима, така и тази година през месеците март и април ние правим анализ на щетите по републиканската пътна мрежа след зимните условия, след химикалите, които се използват и средствата за почистване на пътищата. В програмата за текущ ремонт, изкърпване на пътищата след зимата – да, наистина ще е изкърпване, няма да е цялостна рехабилитация – се опитваме да включим пътищата, по които има сериозен трафик, и пътищата, които имат сериозни компрометирания. Така че и това ще е един от пътищата, които ще анализираме и ще се опитаме по линията на Програмата за текущ ремонт и изкърпване на пътищата да направим някакъв поне частичен ремонт на тези участъци, или поне на най-компрометираните от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Госпожо Министър, аз разбирам обективните обстоятелства, но и самата Вие посочихте, че този път наистина има дълга история и поет ангажимент от страна на държавата. Още повече, аз имам лични впечатления от състоянието в момента. Трябва да Ви кажа, че състоянието на този пътен участък е окаяно. Както споделят местните хора и представителите на местната власт, скоро по него няма да може да се пътува. Важно е, разбира се, освен всички ангажименти, които се поемат към приоритетните участъци, да се има предвид, че в тези райони живеят хора, пътуват ученици, доставят се стоки от първа необходимост. Особено в тежките зимни условия община Стражица беше една от пострадалите при последния сняг – в много затруднено положение, така че очакваме държавата да прояви повече внимание и грижа към решаването на въпроса с този труден пътен участък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Въпрос на народния представител Георги Божинов относно разработването на проект на Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители!
Разработването на Проекта е в изпълнение на Програмата за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2028 г., Приоритет 13-1, преодоляване на икономическата изостаналост на отделни региони, а в това число Северозападна България. Между основните цели на Програмата е и подобряването на инфраструктурата. В първата й част трябва да бъдат включени приоритетни проекти за инвестиране от държавния бюджет в периода 2016 – 2018 г.
Моят въпрос се отнася за тази част и не засяга частите „Координираща” и така наречената „Банка идеи”. Той е: на какви бюджетни средства може да разчита готовият и одобрен от Областния съвет интегриран Проект за основен ремонт на второкласната и третокласна пътна мрежа в област Враца за периода 2016 – 2018 г. и конкретно за 2016 г., при положение че бюджетът е приет и прогнозата за тези три години също?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Преди да отговоря на Вашия въпрос – то не е лично към Вас, но много агресивни думи чухме преди малко по отношение на…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Нищо агресивно нямаше!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не от Вас. Агресивни думи от много народни представители по отношение на това трябва или не трябва да имаме повишаване на цената на винетката. И както казах, всички въпроси обаче са за пътища. Ако искаме да ремонтираме пътища, трябва да имаме приходи в бюджета, за да можем да реинвестираме в пътна мрежа. Така че на всеки един въпрос дотук и оттук нататък това може да бъде единственият отговор, който да дам.
А по отношение на целенасочена инвестиционна програма – тя има за цел в най-слабо развитите региони – Северозападна България, в Родопите, в Странджа, в Сакар – планински и полупланински райони, да създадем и да идентифицираме такива проекти, които да направят възможното именно в тези региони за разкриване на повече работни места, да привлечем повече инвестиции, да създадем предприятия, така наречената включително и от Вас – и аз Ви подкрепям, да, дори го наричаме реиндустриализация – това е целта на тази Програма. Целта е да набележим такива проекти, които с подкрепа от държавата за създаване дали на икономическа зона, дали за предприятия, навеждаща към конкретна индустриална зона, бизнес зона, дейност, инфраструктура, с която да подкрепим един потенциален инвеститор да дойде, да направи своята инвестиция и да разкрие работни места. Именно затова във фокуса на тази Програма в момента се опитваме да приоритизираме такива проекти, които ще създадат именно това.
Ясно е, че този, както аз го наричам „уиш лист”, този голям списък с проекти, който виждаме зад тези милиарди, които стоят зад него, е едно добро пожелание. Но сега трябва да идентифицираме тези проекти за всяка една област, които биха имали най-добра добавена стойност, за да имаме там работни места, инвестиции, предприятия, за да създадем заетост. Образование и заетост са двете цели на тази Програма. Именно затова, предвид че все пак, за да разчитаме на бюджетен ресурс трябва да обосновем за всяка от тези области поне няколко твърди пилотни проекта, с които да направим това и това не са задължително пътища, защото, да, пътищата са важни. Без пътища няма икономика, ще кажете, и аз ще Ви подкрепя. Но не можем пак само в пътища да инвестираме. Трябва да инвестираме в пътна, но и в друга инфраструктура, с която да подкрепим тези зони и тези индустриални паркове.
Така че предложеният Проект, който Вие цитирате – на община Враца, това са пътни отсечки, които трябва да бъдат рехабилитирани, както и много други пътни отсечки и в Северозападна България, и, за съжаление, на територията на цялата страна. Но целта на тази целенасочена инвестиционна програма е малко по-различна. Това не значи, че не трябва да търсим средства за пътища, но трябва да намерим инвестиции в подкрепа на икономиката, на бизнеса и на този тип дейности и условия за икономически директен растеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, ето тези триста и няколко страници са само първата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Снимки ли са това?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е разработката от Проекта. Само първа част, която трябва да е осигурена финансово с Бюджет 2016 – 2018. Вие не ми казахте колко има за тази Програма. Акцентирахте върху реиндустриализацията. С най-голямо уважение към Вас ще кажа, че този район претърпя допълнителен срив след парадигмата за шоково оттегляне на държавата, защото той целенасочено беше индустриализиран. И когато големият български държавник – Вашият дядо Георги Павлов, беше министър на химическата индустрия на България, специално във Врачанска област се разви цветната металургия, чугунолеенето, целулозно-хартиената промишленост, химическата промишленост, атомната индустрия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика по отговора във връзка с пътищата…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, понеже за пътищата не получих никакъв отговор колко пари и беше ми казано…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Конкретизирайте си въпроса за пътищата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чакайте малко!
Че тази Програма ще развива комплексно. И понеже нищо няма да се случи – съизмеримо с това, което стана по онова време, искам да завърша с тези думи. Когато Ви критикуват, че сте имали такъв дядо комунист, отговаряйте им, че той е бил строител на България и тогава този район е процъфтявал. Поне това им казвайте на Вашите персонални критици!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (от място): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър? Няма да ползвате.
Следва въпрос от народните представители Михаил Миков и Филип Попов относно изграждане на обходен път Димово – Ружинци. Въпросът на господин Михаил Миков е за пътя Видин –сръбска граница участък село Бяла Рада – село Бойница. Малко по-късно, като успее да дойде в пленарната зала, господин Миков е ангажиран в момента.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! За втори път поставям този въпрос. Същият беше поставен и на Вашата предшественичка от служебния кабинет. Тя ми отговори, но пътят остава в окаяно и тежко състояние.
Отново ще Ви задам същия въпрос: кога ще бъде изграден обходният път при Димово – Ружинци, при все че той е част от международния пътнотранспортен коридор № 4? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Павлова, имате възможност да отговорите на господин Попов.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Краткият отговор на Вашия кратък въпрос е: когато има осигурено финансиране.
А иначе проектна готовност за изграждането на този път и в цялото му направление, а именно направлението Видин – Монтана, е изключително важен пътен участък, за който сме инвестирали доста сериозен ресурс от средства за предпроектни проучвания, подготовка на Проект. Като част от това направление е и обходът на съответно Димово и Ружинци. Тук трябва да обърнем внимание на един факт. Вие ми зададохте този въпрос и преди, освен на моите предшественици.
Трябва да направя едно много важно уточнение и съжалявам, че господин Миков го няма, за да чуе този отговор, защото аз смятам, че това е нещо, около което трябва да се обединим като консенсус в полза на гражданите, които живеят в региона на Видин, Димово, Ружинци и така нататък. По това цялото направление, което е важно и неговата стойност, ако искаме да изградим един магистрален участък, какъвто този регион заслужава, е една инвестиция от почти един милиард, ако искаме да направим това направление като магистрален участък. Предвид че финансов ресурс до този момент от европейските фондове за този участък няма, трябва да приоритизираме и да видим какво със собствени сили, със средства от държавния бюджет можем да направим.
За мен лично, убедена съм и за Вас, предвид че настойчиво задавате този въпрос с право, трябва да започнем от обхода на Димово. Тук идва един много важен момент. Вие знаете, че за обхода на Димово има два проекта. Единият – нека да го наречем малкия обход на Димово, това е един много стар Проект от 1962 г., той наистина е малък обход, който предвижда извеждането на трафика от града. Но паралелно с цел изграждане на автомагистрала по това направление в участъка Видин – Монтана, имаме инвестиран сериозен финансов ресурс за това да имаме цялостна магистрала, включително обхода на Димово, по различно, алтернативно трасе.
Така че към днешна дата имаме два проекта: малкият обход на Димово, който е паралелен на бъдещия обход на Димово, който ще е част от магистралата.
Затова нашето предложение и нашият апел към Вас включително е: да направим едно обсъждане и аз мисля, че трябва да се обединим около това, че е по-добре да направим големия обход на Димово –¬ част от автомагистралното направление Видин – Монтана, отколкото да правим малък обход, който е паралелен на тази магистрала. Защото трябва да имаме дългосрочната визия и цел, че трябва да изградим този магистрален участък. И двата обекта имат проектна готовност, имат и Оценка за въздействието на околната среда. Разбира се, текат обжалвания и по-добре е да отчуждим тези терени и тези земи, на които да бъде изграден големият обход на Димово като част от бъдещата магистрала, отколкото да правим паралелно два обхода на Димово, които ще са на доста кратко отстояние.
Нашите усилия за 2016 г. са насочени в това да довършим парцеларния фонд, да довършим отчуждителните процедури, да приключат обжалванията по ОВОС в следващите седмици, месеци и да имаме един напълно завършен проект, и да инвестираме в този обход, който е по-целесъобразно да бъде големият обход като част от бъдещата автомагистрала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Малък/голям проект – не знам, такъв проект беше стартирал през 2013 г. и се касаеше за 12 млн. лв. Дали е малък, или е голям, това трябва да кажете може би на хората от с. Димово, чиито къщи се напукаха и срутиха поради преминаването на тежкотоварните камиони към Дунав мост 2.
По отношение на големия проект – да, имаше такъв проект, беше вкаран в Оперативна програма „Транспорт”, 2014 –
2020 г., за изграждане на високоскоростен четирилентов път София – Видин. Само че Вие и Вашите предшественици сложихте кръста и изкарахте тази програма от приоритетите. Сега разбирам, че е изкарана от приоритетите и модернизацията на жп линията София – Видин. Затова казахте, че ще бъде, когато има средства. Очевидно за Видин и за Северозапада такива средства не се предвиждат.
Иначе най-лесното е да правим планове, да правим стратегии, които обаче не са изпълнени с финансиране и със съдържание и хората да имат единствено очаквания. Тези очаквания обаче не са безгранични. Има някакви граници, някакви предели и е време, мисля, хората във Видинска област, в Северозапада да разберат, че и те са част от България и в крайна сметка за тях да се предвиди дори един малък проект – тези 12 млн. лв., за да спрат да им се рушат къщите от преминаващите там коли.
Освен това, срамно е за България, която във Видинска област е на две граници – и към Сърбия, и към Румъния, и със съоръжението Дунав мост 2 да няма път до там. На практика този мост води от Европа към никъде. От там не може да се мине. Не е оширен и жп транспортът, не може да премине влак през тунелите, въпреки че е включено в договора с Румъния да се оширят тесните участъци по жп линията и по пътя. Такова нещо обаче няма, България не изпълнява своите задължения. В крайна сметка от това страдат българските граждани и по-специално тези от Северозападна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следва въпрос на народния представител Васил Антонов относно тежкото състояние на пътната инфраструктура от републиканската пътна мрежа, обслужваща община Левски, област Плевен.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Както вече беше казано, моят въпрос е във връзка със състоянието и извършването на ремонта на път ІІІ – 304, обслужващ община Левски и община Никопол и отвежда движението от населените места Изгрев, Трънчовица, Бацова махала, Новачене, разклона със село Дебово.
Всъщност поставих въпроса на 1 декември 2015 г., но де факто е copy-paste на въпроса ми от месец ноември по-миналата година.
Ако трябва да говорим за състояние на пътната мрежа от този тип, искам да споделя, че именно този път може да бъде ползван като еталон за лошо състояние, така че до голяма степен от Вашия отговор и Вашето отношение зависи какво конкретно ще се случи с него. Има поне няколко причини, за да се пристъпи към по-бърза реализация на ремонта на този път, още повече за него има изграден и проект.
Първо, този път отвежда движението от ферибота Никопол – Турну Мъгуреле по отношение на България и Румъния и свързва в същото време движението с пътя София – Русе, а оттам с неизградената магистрала „Хемус”.
До голяма степен необходимостта от изграждането и ремонта на този път е по-голяма с въвеждането на новото депо в Никополска община, той става допълнително натоварен и с ежедневния трафик от преноса на отпадъци по него, поне в три-четири от съседните общини.
Тук идва моят конкретен въпрос към Вас. Моля Ви, ангажирайте се конкретно какво правим с толкова критичното състояние на път ІІІ – 304. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Антонов! Прав сте, както за всички пътища, за които отговорих до момента – въпросите основно са за третокласни пътища, тези от третокласната мрежа основно са в лошо състояние и този път е един от тях.
Понеже реферирахте към въпрос до мен преди няколко години, така както Ви отговорих и тогава – да, ще положим усилия максимално да бъде направено изкърпване. Тогава това и направихме – инвестирахме в най-компрометирания участък от 12 км, от които 8,5 км са на територията на община Левски, 3 км – на територията на община Никопол, да бъде направено и студено фрезоване и да бъде направен ремонт на най-компрометираните участъци.
Ако искаме да направим цялостен ремонт, за който имаме и проект, неговата стойност е около 4 млн. лв., но това, което мога да потвърдя за момента – разбира се, че ние и през тази година, след зимния сезон, правим анализ, както казах, и ще направим ремонт на най-сериозните изкърпени участъци. Ако имаме увеличение на приходите, ако имаме достатъчно бюджет, разбира се, че поетапно ще рехабилитираме пътищата.
За момента разполагаме с минимален бюджет, с който правим основно текущ ремонт, а именно изкърпване на определени критични компрометирани участъци от пътната мрежа.
Иначе сте прав – пътят има нужда от ремонт, но трябва и финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, определено заради обективността ми искам да потвърдя, че просто отговорът Ви не ме удовлетворява. По-важното е, че той не удовлетворява нашите съграждани от двете общини, а и не само тях. Вие не споменахте този път в отговора си за винетките, но всички български граждани по един и същи начин плащат своите данъци и своите такси. А Вие ми отговорихте, както преди повече от година и нещо, че съчувствате на населението в нашата област, но де факто нищо няма да се случи.
Дори в някаква степен останах с впечатление, че и председателят на Народното събрание госпожа Цачева се изчерви при Вашия отговор, защото ние сме в един избирателен район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ползвайте очила, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Не, с такова впечатление останах, и се надявам, че е така, защото иначе безотговорността както на госпожа министъра, в пълна степен важи и при Вас в този случай. Така че аз каня и Вас, госпожо Председател, и госпожа министър Павлова, когато времето позволи, да направим оглед. Защото този частичен ремонт със стотина тона асфалт, които се изсипаха там и това студено фрезоване, е още по-голямо компрометиране на участъка и нищо друго.
Искам да Ви кажа, че от една година всеки петък има гражданско неподчинение на живеещите в този район и се блокира Русенския път при Българене. Убеден съм, че след днешния Ваш отговор следващият път блокирането ще бъде пред Вашето министерство, госпожо Павлова. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Антонов, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че залата е празна, но се обръщам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Е, не е празна.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Почти празна – от 240 народни представители виждаме колко народни представители има в залата. (Реплики от народния представител Таско Ерменков.)
Това не е моя работа, но само зададените от присъстващите в залата въпроси днес са на обща стойност, колкото са общите приходи на Агенция „Пътища”, които получаваме като общи приходи за ремонт на пътища от цялата републиканска мрежа за всички области. Представям си, ако въпросите бяха повече. Те пак са за пътища и пак са необходими.
Това доказва само едно: с тази агресия, която ние всички предизвикваме, трябва да се обединим и заедно да търсим решение. Решението е как преразпределяме средствата от бюджета за какво по-напред искаме да ги приоритизираме. Преразпределителната функция на държавата е насочена в определен вид дейности – социални, здравни и, разбира се, за пътищата. Основно обаче, както виждате, средствата за пътищата не достигат.
Нали не си мислите, че като министър, отговорен за пътищата, не искам да ремонтирам и да рехабилитирам пътищата. Искам, и този път, и много други пътища, защото много пътища се нуждаят от ремонт. В крайна сметка обаче с бюджета, със средствата, с които разполагаме, само това можем обратно да инвестираме. Да, бюджетът, за съжаление, стига само за кръпки и за изкърпване. Такава е ситуацията.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ, от място): Всъщност ремонти няма да има!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А иначе, казах: и за този път, и за много други пътища, които се нуждаят от сериозен ремонт, ще направим необходимото, ако имаме приходи, ако има увеличение на приходите от винетни стикери, ако има възможност бюджетът да ни подкрепи – да, ще направим ремонтите, които трябва да направим. Но пътищата от третокласната мрежа, които трябва да бъдат рехабилитирани, са над 6000 км. Нали разбирате – ресурсът е огромен, нуждите са огромни. Неслучайно има толкова много въпроси, но с това разполага бюджетът и толкова реинвестираме не защото не искаме, а защото харчим толкова, колкото събираме и получаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков – процедура по начина на водене.
Заповядайте, господин Ерменков.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Може ли аз да се извиня, защото той ще прави процедура?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Ще имате възможност след моята процедура. (Смях.)
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Подчертавам думата „уважаема”, защото уважението крепи държавността, уважението между институциите, уважението всеки да гледа своята работа и да не се бърка в работата на другите. Затова има разделение на властите.
Госпожо Председател, забележката ми е към Вас. В този аспект на мислене би трябвало да направите остра забележка на министър Павлова, че си позволява да коментира работата на Народното събрание, неговото присъствие, дали и колко депутати има тук. Най-вероятно това е илюстрация, че госпожата не разбира принципите и механизмите на парламентарния контрол.
Не искам да спекулирам с това – дали разбира, или не разбира собствената си работа – това хората ще определят от отговорите, които даде на въпросите. Но министърът, който най-много се кри и най-дълго време не идваше на парламентарен контрол, и събра...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Без квалификации, господин Ерменков! Нали така ме призова преди малко господин Янков – да бъда стриктна и да не давам възможност да се правят квалификации?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Права сте, извинявам се. Ще се извиня на министъра.
Министърът, който натрупа най-много въпроси – това вече е констатация на факт – 19 въпроса, на които дълго време, от края на месец ноември не е отговаряно, да определя темата и колко депутати има в парламента, без да разбира, че парламентарните питания и въпроси са от нашите избиратели към министъра и затова се предават на живо, за да могат нашите избиратели да чуят отговора на министъра, броят на депутатите в парламента в момента няма никакво значение, би трябвало да го прекъснете.
Още веднъж Ви призовавам: в България вече стана навик всеки да се бърка в работата на другия, министър-председателя – в съдебната система, министрите – в парламента. Не го допускайте от висотата на трибуната в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков, в края сме на пленарната седмица. Умората явно си казва думата.
Ако трябваше да приложа цялата строгост по отношение на онова, което се изговаря от парламентарната трибуна, преди забележка към министъра трябваше да отправя такава към народен представител, който си позволи откровено да заплашва с гражданско неподчинение и протест, обръщайки се към министъра.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за съгласието Ви, ще го правя занапред.
Следва въпрос от народния представител Мариана Бояджиева относно довършване и ремонт на път III-403 Севлиево – Сухиндол – Павликени.
Като гледам времето, има 16 минути в повече с декларациите от двете парламентарни групи, това е последният въпрос за днешния парламентарен контрол.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос към Вас е свързан с довършването на ремонта на пътя Севлиево – Сухиндол – Павликени.
Ще припомня, че ремонтните дейности по този републикански път започнаха през 2014 г. и в рамките на първото полугодие бяха завършени 5,5 км от този път от километър 35.300 до километър 40.600.
За най-голямо съжаление, при Вашето правителство ремонтните дейности бяха прекъснати, като в първата част от ремонта бяха усвоени 2 млн. лв.
Искам тук да припомня, че хората от десетилетия очакваха ремонта на пътя, защото беше в твърде амортизирано състояние. Сега има път от 12 км, който е добре ремонтиран и в добро състояние в половината от него и недовършен в частта към община Павликени. Трябва да кажа, че по-голямата натовареност на пътя е именно в неремонтираната част, защото там освен граждани се придвижват стоки и има постоянно движение на училищни автобуси към селата от община Павликени.
Въпросът ми към Вас е следният. Предвиждате ли да бъде продължен ремонтът на този път, за да се изпълни, смятам, важен ангажимент към живеещите в община Сухиндол и Павликени, за да имат съвременен път, какъвто наистина беше направен в половината участък? Де факто тук става дума за нещо започнато и би било неправилно да бъде оставено в състоянието, в което се намира в момента неремонтираната част от пътя. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Позволявам си да кажа, че Вие се обърнахте към нас, че днес сме поставили много искания за средства. До този момент, поне за регионите в Северна България, откъдето ние Ви задавахме въпроси, не поехте ангажимент по отношение на проблемите, които поставихме пред Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бояджиева! Да, този път има необходимост от ремонт. Общата му дължина е 11 км, ремонтирани са 5 км, остават около 6 км да бъдат ремонтирани. Стойността на довършителните работи за този участък е 2,3 млн. лв., които не са били осигурени с онова постановление. Ако казвате, че по-натоварената част от пътя не е ремонтирана, това означава лошо планиране към онзи момент на колегите, които е трябвало да планират и отговарят за това. Щом онова е била по-натоварената част, може би е трябвало да бъде започнато от нея. Защо не е направено, не мога да кажа.
Това, което мога да кажа, както отговорих на този и на предишните въпроси, е, че всичко зависи от възможностите на бюджета, с който ще разполагаме тази година. Дали ще можем частично, или изцяло да ремонтираме пътя и всички останали пътища, за които имахме възможност да чуем в рамките на днешният ден като желание и намерение – те са както желание и намерение на уважаемите народни представители, но така са и наше желание. Само днешните пътища са стойност 80 милиона, а нуждите са огромни. Вместо да ремонтираме 2000 км годишно, колкото би трябвало да правим, за да можем в годините да оправим пътищата, ние ремонтираме около 100 км. Това са възможностите на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Госпожо Министър, не съм удовлетворена от отговора, защото още веднъж искам да подчертая, че става дума за път, който е започнат и е правилно да бъде завършен, защото нещата не могат да се оставят наполовина.
В същото време Вие наистина говорихте тук за нашите искания, но ще повторя: не чухме нито един ангажимент, ще се свърши ли нещо в районите, от които ние сме избрани в Народното събрание, на фона на това, че непрекъснато казвате, че няма средства. Не може в тази ситуация да няма поне един ангажимент, който да бъде поет по исканията, които днес се отправиха в парламентарния контрол.
Оставам все пак с надеждата, че тези пътни отсечки, за които ние говорихме днес, ще бъдат прегледани и ще бъде обърнато внимание, защото там живеят хора, които имат нужда от подкрепа от държавата и очакват да се отговори на техните искания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър? Няма да ползвате.
Колеги, с това парламентарният контрол за днес приключи.
Следващото редовно пленарно заседание е в сряда, 27 януари 2016 г., с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,15 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Алиосман Имамов


Секретари:

Айхан Етем
Иван Иванов