Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев


Секретари: Георги Търновалийски и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.

Съгласно приетата ни седмична програма като точка първа днес е предвидено:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ОМБУДСМАН.
Процедурата по избора е съгласно правила, приети с нарочно решение на Народното събрание.
Постъпил е доклад от Комисията по вероизповеданията и правата на човека относно изслушване на кандидата за заместник-омбудсман ведно с Проект на решение за избиране на заместник-омбудсман.
Докладът ще бъде представен от господин Антонов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, във връзка с избора на заместник-омбудсман на Република България моля да бъдат допуснати в залата омбудсманът на Република България госпожа Мая Манолова и кандидатът – госпожа Диана Ковачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 137 народни представители: за 135, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Антонов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ АНТОНОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по вероизповеданията и правата на човека
относно изслушване на кандидата за заместник-омбудсман
На открито заседание, проведено на 21 януари 2016 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по вероизповеданията и правата на човека проведе изслушване на предложения кандидат за заместник-омбудсман по реда на Раздел III от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидат за заместник-омбудсман.
На заседанието присъстваха представители на неправителствени организации и медии.
По предложение на председателя на Комисията господин Красимир Велчев изслушването се проведе съгласно Процедурните правила.
На основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана предложението за заместник-омбудсман се прави от омбудсмана.
Омбудсманът госпожа Мая Манолова предложи кандидатурата на госпожа Диана Петрова Ковачева. Представени са всички изискуеми документи, съгласно Раздел I, т. 2 от Процедурните правила. Предложението за кандидата, заедно с всички документи, са публикувани в срок на специализирания сайт на страницата на Народното събрание.
Съгласно Раздел III, т. 1 от Процедурните правила представените документи са проверени и кандидатът отговаря на изискванията на Закона за омбудсмана за заемане на тази длъжност.
В Комисията не са постъпили становища и въпроси към кандидата за заместник-омбудсман от неправителствени организации и медии.
Писма в подкрепа на кандидатурата на госпожа Диана Ковачева са подадени до омбудсмана, публикувани са на специализирания сайт „Избор на заместник-омбудсман” в интернет страницата на Народното събрание и са приложени от госпожа Мая Манолова към постъпилите в Комисията документи.
Постъпилите писма са от следните неправителствени организации: Съюз на юристите в България; Център за либерални стратегии; Сдружение „Гражданско общество и право”; Фондация „Европейски институт”; Сдружение „Франкофонски клуб за развитие”; Фондация „Български център за джендър изследвания”; госпожа Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието, от екипа на госпожа Диана Ковачева.
В тях се акцентира на високия професионализъм и личните качества на госпожа Ковачева, изтъкват се успехите й като министър на правосъдието и утвърден правен експерт както в областта на международното и европейското право, така и във вътрешното право на Република България. Изразени са мнения, че дългогодишният й опит в неправителствения сектор, както и ангажирането й с важни сфери на обществения живот – защитата на правата на човека и уязвимите групи в обществото, противодействие на корупцията и други ще допринесе за ефективната работа на институцията Омбудсман в унисон с европейските практики.
Кандидатурата на госпожа Диана Ковачева беше представена от омбудсмана. Госпожа Мая Манолова информира, че в институцията Омбудсман е проведено изслушване на петима кандидати за заместници, номинирани от неправителствени организации. Оценката на кандидатите е направена от комисия, назначена от омбудсмана, включваща и членове на Консултативния конституционен съвет към институцията.
На първо място е класирана госпожа Диана Петрова Ковачева, предложена от Асоциация „Прозрачност без граници”.
Госпожа Манолова акцентира на богатия професионален опит и безспорните качества на кандидата като юрист в сферата на международното право и правата на човека. Кандидатът притежава магистърски степени по „Право на Европейския съюз” от Софийския университет и от Университета Нанси 2 – Франция. Доктор е по „Международно право и международни отношения”, има специализации в областта на правата на човека. Тя е дългогодишен изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници” и министър на правосъдието в периода 2011 – 2013 г.
Госпожа Ковачева е публична личност, познаваща обществените процеси и механизми на държавното управление. Тя притежава необходимата подготовка и компетентност, за да поставя на широка обществена дискусия горещите правозащитни теми.
След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на кандидата и излагане на концепцията му за работа като заместник-омбудсман. В изложението си госпожа Диана Ковачева сподели, че мотивацията й да се кандидатира за заместник омбудсман е свързана със специфичния фокус на работата – защитата на човешките права .
Професионалният й опит е помогнал в изграждането на добър поглед върху проблемите за основните права и свободи на гражданите, придобиване на опит в работата с администрацията и неправителствения сектор. Спецификата на работата на омбудсмана е свързана с възможността да е близо до хората, да реагира бързо и да търси решение на техните проблеми. За определени лица и групи омбудсманът е надежда за справедливост за децата и особено за децата в риск; жените – жертви на домашното насилие; хората с увреждания; малцинствата и други. Затова в работата изтъкна динамиката и възможностите на институцията да се адаптира към нуждите на средата, в която работи, и да търси системните проблеми, засягащи големи групи хора и намирането на отговор на техните проблеми. Независимо от трите нива на защита – национално, европейско и международно, човешките права се нарушават ежедневно. Въпреки последователно прилагане на съвременните принципи за добро управление в администрацията, непрозрачното вземане на решения, злоупотребата с власт или корупционните практики не са рядкост.
Госпожа Ковачева увери, че ще залага на екипността и прозрачността в работата си и ще вложи целия си опит за утвърждаване на институцията като реален коректив на порочните практики. Заяви подкрепа в работата на омбудсмана за изнасяне на дейността на институциите близо до хората. В този смисъл законовата рамка предлага възможности за изнесени приемни в страната, самостоятелни проверки, сезиране на Конституционния съд, на върховните съдилища за тълкуване на решенията при противоречиви практики или чрез инициативи за промени в законите. Ще участва активно в определяне приоритетите на институциите, идентифициране в рисковите зони и осъществяване на връзката с експертите от администрацията и включването им във всичките текущи проблеми.
Към кандидатът заместник-омбудсман бяха поставени въпроси от народните представители Димитър Байрактаров, Евгени Стоев и Васил Антонов.
Народният представител Байрактаров постави въпроси, свързани с нарушения на гражданските права от действията на колективни органи, най-вече от общинските съвети. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България всеки акт на общинските съвети може да бъде обжалван от гражданите. Граждани, атакуващи нищожни или незаконосъобразни решения на общинските съвети, не получават защита, а по-скоро вид санкция, изразяваща се в присъждане на най-високо юрисконсултско възнаграждение като разход.
Вторият въпрос беше свързан с нарушаване на други права. Според Административнопроцесуалния кодекс (АПК), когато е подадена жалба, независимо дали жалбоподателят по административно производство има или няма правен интерес, съответните съдилища са длъжни да извършат служебни проверки на оспорения административен акт – дали той е законосъобразен или не, което не се прави.
Народният представител Евгени Стоев заяви, че госпожа Диана Ковачева е позната в обществото като доказан професионалист, изграден специалист и екипен играч. Подкрепя нейната кандидатура, като на 12 януари 2016 г., при проведеното изслушване на петимата кандидати за заместник-омбудсман, е събрала най-много точки. Впечатлен е от нейната кауза – „Защита на правата на човека”, както и от вижданията й за развитие на институцията Омбудсман, и зададе въпроса: дали езикът на омразата е нарушение на човешките права?
Народният представител Васил Антонов информира, че е присъствал на конкурса, проведен при омбудсмана и се присъединява към оценката на госпожа Диана Ковачева по време на конкурса – „Тя се представи безупречно и няма съмнения, че с качествата, които притежава, и ако получи доверие на Народното събрание, би се справила професионално с работата си”.
Въпросът, който зададох, бе: къде конкретно кандидатът за заместник-омбудсман вижда своето място и функции, тъй като, според действащото законодателство, водещата роля е на националния омбудсман?
На поставените от господин Байрактаров въпроси госпожа Диана Ковачева отговори, че вероятно става въпрос за противоречива съдебна практика. Институцията Омбудсман няма право да се намесва в работата на съдебната система, но когато става въпрос за противоречиви практики, има право да поиска тълкувателни решения и смята, че ако случаят наистина е такъв би следвало да се предприемат стъпки за сезиране на съответния върховен съд.
На въпроса, поставен от народния представител Стоев, отговори, че езикът на омразата е тежко нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, правото на личен живот. Европейският съд в Страсбург има последователна практика, в която години наред налага именно това, че езика на омразата е не просто нарушение на човешките права по принцип, а е злоупотреба с права, злоупотреба с правото на свободно изразяване. В своята практика съдът в Страсбург не е допускал никога защита на езика на омразата, дори и в случаите, когато той не призовава към насилие. Практиката е категорична и последователна в това, че езикът на омразата е недопустим и е абсолютно несъвместим с демократичните ценности.
На въпроса, зададен от народния представител Антонов, тя подчерта, че наистина много вярва в екипната работа. Вижда ролята на заместник-омбудсмана не в отделни, а в решението на всички проблеми – „Ще работя в тясно сътрудничеството с експертите на институцията, защото мисля, че точно това е работата на заместник-омбудсмана”.
След приключване на изслушването господин Красимир Велчев заяви, че ще бъде внесен доклада по изслушването, към който ще се приложи и Проект за решение на избора на кандидат за заместник-омбудсман.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-омбудсман
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Избира Диана Петрова Ковачева за заместник-омбудсман.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
Съгласно т. IV от нашето решение и Процедурни правила относно избор на кандидат за заместник-омбудсман от Народното събрание, след изслушването в резюме на Доклада на Комисията и представяне на Проекта за решението, кандидатът за заместник-омбудстман се представя от омбудсмана в рамките на пет минути.
Госпожо Манолова, имате думата, слушаме Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана и въз основа на приетите от парламента Процедурни правила, внесох в парламента кандидатурата на Диана Петрова Ковачева за заместник-омбудсман.
Днес, в това пленарно заседание, имам удоволствието да представя нейната кандидатура.
Няколко думи за това как стигнах до това предложение, защото вече ми бяха зададени такива въпроси пред пленарната зала.
В изпълнение на ангажимента, който поех към Вас в деня на моя избор за публичност и прозрачност в работата на институцията и за реално и ефективно взаимодействие с гражданските организации, се обърнах към неправителствения сектор да направи предложения за позицията заместник-омбудсман. В посочения от мен срок в институцията на омбудсмана постъпиха девет предложения от неправителствени организации. След преглед на представените документи, мотивационните писма, след интервю с всеки един от предложените девет кандидата, класирах пет от тях, които внесох в Народното събрание. Една седмица по-късно на 11 декември 2015 г., парламентът ми върна петте предложения с препоръка да внеса едно предложение, което да бъде изслушано, обсъдено и гласувано в пленарната зала.
В резултат на това и водена от разбирането, че избор означава състезание и конкуренция между няколко кандидати, проведох публично изслушване в институцията на омбудсмана с участие на народни представители, членове на ресорните комисии, с участие на граждански организации, на медии. Изслушването беше показано по БНТ 2 и видеозапис от него е качен на сайта на Институцията Омбудсман, така че всеки един от Вас може да се запознае с представянето на петимата кандидати.
Класирането бе извършено по предварително обявени правила, критерии и ясна предварително обявена методика от авторитетна комисия в състав членовете на Конституционния съвет към Институцията на омбудсмана. Това са: проф. Екатерина Михайлова, проф. Мръчков, проф. Стойчев,
проф. Евгени Танчев, проф. Пламен Киров, адвокат Даниела Доковска, адвокат Борислав Цеков и главния секретар на институцията Омбудсман, които прилагайки предварително обявените критерии, ми представиха следното класиране. На първо място беше класирана госпожа Диана Ковачева с 22 точки; на второ място – досегашният омбудсман, с 16 точки; и на трето място останалите трима кандидати с по 14 точки. В резултат на това внесох в Народното събрание кандидатурата на госпожа Диана Ковачева за избор на заместник-омбудсман.
Няколко думи за нейната биография. Тя е завършила право в Юридическия факултет на Софийския университет и притежава магистърски степени по „Право на Европейския съюз” от Софийския университет и от университета Нанси 2 във Франция. Тя е доктор по „Международно право” и по „Международни отношения” и има няколко специализации в областта на „Човешките права”.
Диана Ковачева, както всички знаете, е дългогодишен директор на българския клон на авторитетната неправителствена международна организация „Прозрачност без граници”. Освен това беше министър на правосъдието за периода от 2011 – 2013 г. в първия кабинет на господин Борисов. В момента Диана Ковачева е научен сътрудник в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и е преподавател по „Международно право” в УНСС. Владее английски, френски и руски език.
Видно от предложението, което ми беше направено от „Прозрачност без граници” и от писмата за подкрепа от девет неправителствени организации, госпожа Ковачева притежава необходимите морални и професионални качества, има необходимата експертиза и опит в защита на правата на българските граждани и на значими обществени каузи. Тя се е занимавала, както се вижда и от нейната биография, активно с научна и с преподавателска дейност в областта на правата на човека и противодействие на корупцията, и е показала, че има волята и устойчивостта да защитава както правата на отделния гражданин, така и обществения интерес. Участвала е в редица кампании за наблюдение на избори, за конфликт на интереси по противодействие на корупцията, по прозрачност в системата на обществените поръчки, вземането на решенията в съдебната власт и има доста сериозен административен опит и като директор на „Прозрачност без граници”, и като министър на правосъдието.
Уважаеми дами и господа, по време на изслушването на госпожа Диана Ковачева както в Институцията на омбудсмана, така и пред Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията, представянето й наистина беше впечатляващо, бих казала, че беше блестящо. Тя демонстрира и знания, и опит, и ерудиция, и експертиза, и което за мен е изключително важно – хъс и желание да работи за защита на правата на българските граждани.
Сигурна съм, в резултат на препоръките, предложението, представянето и личното ми познанство с госпожа Ковачева, че предлагайки Ви я, аз Ви предлагам човек, който активно, сърцато и отдадено ще работи за каузата на защита правата на българските граждани и на обществения интерес.
Сигурна съм, че при нейния хъс и желание за работа, при нейната експертиза, ако Вие като народни представители подкрепите нейния избор, ще имаме един работещ, действен, активен, неуморен екип, който ще работи за гражданите в Република България, за защита на техните права и, разбира се, за обществения интерес.
Мен, както и госпожа Ковачева, повечето от народните представители ни познават – мен като народен представител, нея като министър на правосъдието, което мисля, че е гаранция за това, че ще работим активно с всяка една от парламентарните групи и с всеки един народен представител, когато защитава каузи в интерес на българските граждани.
Подкрепете Диана Ковачева, защото имам нужда от заместник, от активен, действен, работещ заместник, предвид и огромните ангажименти, с които вече съм натоварила институцията на омбудсмана, разчитам на Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатът е открит. Има ли народни представители, които желаят да участват в него? Има толкова проведени процедури по изслушване, състезателно начало по избора.
Няма желаещи. Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване Проект на решение за избиране на заместник-омбудсман. Ще Ви го припомня. Господин Антонов ни го представи с доклада:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Избира Диана Петрова Ковачева за заместник-омбудсман”.
Гласуваме, колеги.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието единодушно.
Да честитим на госпожа Ковачева. Да пожелаем на екипа на госпожа Манолова и на госпожа Ковачева да продължат с амбицията, която имат за повече резултати! Хубав ден на екипа на омбудсмана и заместник-омбудсмана!
Колеги, продължаваме с: ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Тук е моментът да обявя, че в днешния ден няма да има удължаване на пленарното заседание поради предварително насрочени заседания на комисиите. В зависимост от това как върви днес темпа на гласуване на текстовете, е възможно във вторник да имаме извънредно заседание – от нас зависи.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 91 „Приключване на електронния търг” Комисията подкрепя текста на вносителя.
„Раздел IV – Електронни каталози”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, като в ал. 4, т. 2 думите „чл. 36” се заменят с „чл. 39”.
Това е техническа редакция.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93:
„Използване на електронен каталог при рамково споразумение
Чл. 93. (1) Когато е сключено рамково споразумение с повече от един изпълнител след подаване на оферти под формата на електронни каталози, възложителите могат да предвидят възможност да проведат вътрешен конкурентен избор за конкретните поръчки, като:
1. отправят покана към участниците да актуализират общите си каталози в частта, съответстваща на изискванията на конкретната поръчка, или
2. събират от вече подадените електронни каталози за конкретната стока необходимата информация за съставяне на оферти, при условие че тази възможност е посочена в документацията за обществената поръчка относно рамковото споразумение.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 възложителите уведомяват участниците за датата и часа, когато възнамеряват да съберат информацията, като осигуряват достатъчен срок между уведомяването и действителното събиране, който да даде възможност на участниците да вземат решение относно съгласието си да бъде използвана подадената от тях информация за конкретната поръчка.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2, преди да възложат поръчката, възложителите предоставят събраната информация на съответния участник, за да му дадат възможност да я оспори или потвърди.”
Чл. 94. „Използване на електронен каталог при динамична система за покупки” се подкрепя от Комисията и се предлага следната редакция:
„Използване на електронен каталог при динамична система за покупки
Чл. 94. (1) При възлагане на поръчки чрез Динамичната система за покупки възложителите могат да поискат офертите за конкретната поръчка да бъдат представени под формата на електронен каталог.
(2) Когато заявлението за участие в Динамичната система за покупки е придружено от електронен каталог, съответстващ на установените от възложителя технически спецификации и формат, поръчката въз основа на Динамична система на покупки може да се възложи при използване на възможността по чл. 93, ал. 1, т. 2. (3) В случаите по ал. 2 електронният каталог се допълва впоследствие от кандидатите при условията на чл. 93, ал. 2 и 3.”
„Раздел V – Централизирано възлагане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
По чл. 95 има предложение, което се подкрепя от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95:
„Централен орган за покупки
Чл. 95. (1) Възложителите могат да получават доставки и/или услуги от централен орган за покупки, който предлага централизирани дейности по закупуване.
(2) Възложителите могат да придобиват строителство, доставки и услуги чрез обществени поръчки, възложени от органа по ал. 1, при използване на:
1. динамична система за покупки, управлявана от този орган;
2. рамково споразумение, сключено от този орган.
(3) Когато се предвижда и други възложители да използват ДСП, управлявана от централен орган за покупки, това се посочва в обявлението, с което се оповестява създаването на ДСП.
(4) Възложителите не прилагат процедурите за обществени поръчки, когато възлагат на централен орган за покупки обществена поръчка с предмет услуга за изпълнение на централизирани дейности по закупуване, която може да включва и предоставянето на подпомагащи дейности по закупуване.
(5) В случаите по ал. 1 и 2 се приема, че възложителите са спазили разпоредбите на закона.
(6) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 възложителите отговарят за законосъобразността на извършваните от тях действия, свързани с избор на изпълнител и възлагане на конкретните договори за обществени поръчки при използване на ДСП, управлявана от централния орган за покупки, или на сключеното от него рамково споразумение.
(7) Доставки, услуги или строителство, възложени от централен орган за покупки по чл. 5, ал. 4, т. 3, могат да бъдат използвани единствено за изпълнението на секторни дейности.”
„Чл. 96. Създаване на централни органи за покупки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96:
„Чл. 96. (1) Група от възложители може да вземе решение за създаване на централен орган за покупки.
(2) Централни органи за покупки за нуждите на администрациите на изпълнителната власт, както и за нуждите на определени сектори се създават с акт на Министерския съвет.
(3) Централни органи за покупки за нуждите на общините се създават с решение на съответните общински съвети по предложение на кметовете на общини. Националното сдружение на общините в Република България може да изпълнява функциите на централен орган за покупки за възлагане на поръчки за нуждите на общините с решение на общото събрание.
(4) Общинският съвет, по предложение на кмета, може да вземе решение за придобиване на доставки и/или услуги от централен орган за покупки по ал. 3 по споразумение с този орган.”
„Електронизиране на централизираното възлагане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, като в него думите
„чл. 36” се заменят с „чл. 39”.
„Използване на централен орган за покупки, установен в друга държава членка”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98:
„Използване на централен орган за покупки, установен в друга държава-членка
Чл. 98. (1) Възложителите имат право да се ползват от ДСП, рамковите споразумения и договорите, сключени от централен орган за покупки, установен в друга държава членка, в случай че конкретният възложител е посочен в тях.
(2) В случаите по ал. 1 при възлагането на поръчки чрез ДСП, както и при определяне на изпълнител въз основа на рамково споразумение се прилага законодателството на държавата членка, в която е установен централният орган за покупки.
(3) Възложителите не могат да използват възможностите по ал. 1 с цел заобикаляне на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по членове с номера от 91 до 98 включително, ведно с наименованията, в това число и на подразделенията? Няма.
Анблок гласуваме докладваните текстове.
Гласували 92 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава десета – Провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета, която става Глава единадесета.
„Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99:
„Оповестяване откриването на процедурата
Чл. 99. За оповестяване откриването на процедурите възложителите изпращат:
1. обявлението, с което се оповестява откриването на процедура, до „Официален вестник” на Европейския съюз – в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 1-7 и 11;
2. решението за откриване на процедурата до Регистъра на обществените поръчки – в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 8-10 и 13;
3. решението за откриване на процедурата и обявлението за обществена поръчка до Регистъра на обществените поръчки – в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 12.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава десета и чл. 99 включително, с наименованието му. (Реплика.)
Само че има преномерация на главите. Това ще си го следят „Финални текстове”. Докладват се както е по доклада, така ги подлагам и на гласуване.
Гласували 97 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители:
„Чл. 100, ал. 10 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията го подкрепя.
Предложение от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители:
„В чл. 100, ал. 1 след думите „заинтересовано лице” се поставя следния текст: „с цел осигуряване законосъобразност на процедурата, отстраняване на пропуски или явна фактическа грешка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100:
„Изменение на условията
Чл. 100. (1) Възложителят може, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, еднократно да направи промени в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, в поканата за потвърждаване на интерес, в документацията за обществената поръчка и в описателния документ.
(2) Заинтересованите лица могат да правят предложения за промени в документите по ал. 1 в 10-дневен срок от публикуването на обявлението в Регистъра на обществените поръчки, с което се оповестява откриването на процедурата, и/или от получаване на поканата за потвърждаване на интерес.
(3) Възложителят изпраща за публикуване в Регистъра на обществените поръчки обявлението за изменение или допълнителна информация и решението, с което то се одобрява, в 14-дневен срок от публикуването в Регистъра на обществените поръчки на обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата.
(4) Когато се правят промени в поканата за потвърждаване на интерес, възложителят изпраща на лицата, заявили интерес, документите по ал. 3 в 14-дневен срок от изпращането на поканата за потвърждаване на интерес.
(5) При процедури, в които сроковете за получаване на оферти са съкратени по чл. 74, ал. 2 или чл. 133, ал. 2, както и когато сроковете за заявления за участие и/или оферти са съкратени поради необходимост от спешно възлагане, срокът по ал. 2 е тридневен, а по ал. 3 и 4 – 5-дневен.
(6) След изтичането на сроковете по ал. 3-5 възложителят може да публикува многократно обявления за изменение или допълнителна информация за промени в условията на процедурата само когато удължава обявените срокове.
(7) Възложителят удължава сроковете за получаване на оферти, когато:
1. в случаите по ал. 1 са внесени съществени изменения в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците;
2. са поискани своевременно разяснения по условията на процедурата и те не могат да бъдат представени в срока по чл. 33, ал. 2.
(8) Удължаването на срока по ал. 7 трябва да е съобразено с времето, необходимо на лицата да се запознаят и да отразят разясненията или промените при изготвяне на офертите.
(9) Не се изисква удължаване на сроковете, когато разясненията не налагат съществени промени в офертите или когато те са предоставени в случаите по чл. 33, ал. 3.
(10) С обявлението за изменение или допълнителна информация в случаите на промени по ал. 7, т. 1 възложителите не трябва да въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица.
(11) Възложителят удължава обявените срокове в процедурата, когато това се налага във връзка с производство по обжалване.
(12) Възложителят може да удължи обявените срокове в процедурата, когато:
1. в първоначално определения срок няма постъпили заявления или оферти или е получено само едно заявление или оферта;
2. срокът по чл. 158, ал. 4 не е достатъчен.
(13) С публикуването на обявлението за изменение или допълнителна информация се смята, че всички заинтересовани лица са уведомени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Гроздан Караджов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 29, против 6, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Настимир Ананиев и група народни представители, Комисията не го подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 17, против 4, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 100 с наименованието му и в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 101.
Предложение от народния представител Настимир Ананиев, Комисията го подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Димитър Делчев, Комисията също го подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101:
„Заявяване на участие
Чл. 101. (1) В зависимост от вида и етапа на процедурата кандидатите подават заявления за участие, а участниците – оферти.
(2) Заявлението за участие съдържа информация относно личното състояние на кандидатите и критериите за подбор.
(3) Офертата съдържа техническо и ценово предложение.
(4) В открита процедура към офертата си участниците представят и информация относно личното състояние и критериите за подбор.
(5) При изготвяне на офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия.
(6) Офертите и заявленията за участие се изготвят на български език. Когато поръчката е с място на изпълнение извън страната, възложителят може да допусне заявлението за участие и офертата да се представят на официален език на съответната страна.
(7) До изтичането на срока за подаване на заявленията за участие или офертите всеки кандидат или участник може да промени, да допълни или да оттегли заявлението или офертата си.
(8) Всеки участник в процедура за възлагане на обществена поръчка има право да представи само една оферта.
(9) Лице, което участва в обединение или е дало съгласие да бъде подизпълнител на друг кандидат или участник, не може да подава самостоятелно заявление за участие или оферта.
(10) В процедура за възлагане на обществена поръчка едно физическо или юридическо лице може да участва само в едно обединение.
(11) Свързани лица не могат да бъдат самостоятелни кандидати или участници в една и съща процедура.
(12) Съдържанието на офертите и заявленията за участие, редът и начините за тяхното подаване и получаване се определят с правилника за прилагане на закона.
(13) Когато обществената поръчка има обособени позиции, условията по ал. 8-11 се прилагат отделно за всяка от обособените позиции.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок чл. 101 по доклада на Комисията и чл. 102 по вносител, подкрепен от нея, ведно с наименованията им.
Гласували 87 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 103.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„1. В чл. 103 се създава нови ал. 2 и 3 с текст:
„(2) В състава на комисията се включва задължително един юрист, а най-малко половината от останалите членове са лица, притежаващи професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Комисията се състои от нечетен брой членове – най-малко петима.
(3) При възлагане на обществени поръчки, които съдържат или изискват класифицирана информация, членове на комисията могат да бъдат само лица, които имат разрешение за достъп до класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
2. Алинея 2, ал. 3 и ал. 4 се преномерират на ал. 4, ал. 5, и ал. 6.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението му за създаване на нова ал. 4 и не го подкрепя в останала му част, а именно:
„В чл. 103 се правят следните изменения:
а) В ал. 2 се създава изречение второ и трето със следния текст: „В състава на комисията се включва задължително един юрист, а най-малко половината от останалите членове са лица, притежаващи професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Възложител, който не разполага със служители, отговарящи на изискванията за професионална компетентност по ал. 2, осигурява външни експерти от списъка по чл. 228, ал. 1, т. 18.”;
(5) Възложителят има право на контрол върху работата на комисията.”;
в) ал. 4 става ал. 6 и в нея след думите „работата на комисията” се добавя „и контролът върху дейността й”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103:
„Комисия
Чл. 103. (1) Възложителят назначава комисия за извършване на подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори и диалог. Комисията се състои от нечетен брой членове.
(2) По отношение на членовете на комисията не трябва да е налице конфликт на интереси с кандидатите или участниците.
(3) Действията на комисията се протоколират, като резултатите от работата й се отразяват в доклад.
(4) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от членовете й. Когато член на комисията е против взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и писмено излага мотивите си.
(5) Правилата за работа на комисията се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кадиев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 11, против 29, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ананиев и група народни представители в частта, в която Комисията не го подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 10, против 8, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 103 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 104 „Разглеждане на заявления за участие и оферти” – предложение от народния представител Методи Андреев:
„В чл. 104, ал. 1 след израза „предварителен подбор” се добавя „по критерии, обявени при откриване на процедурата и отнасящи се до правоспособността за упражняване на професионална дейност и/или до икономическото и финансово състояние, и/или до техническите и професионални способности на кандидатите”, а след израза „се разглеждат” се добавя „само офертите на допуснатите участници.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104:
„Разглеждане на заявления за участие и оферти
Чл. 104. (1) При провеждане на процедурите за обществени поръчки първо се провежда предварителен подбор, след което се разглеждат офертите на участниците.
(2) При открита процедура в обявлението за обществена поръчка възложителят може да предвиди оценката на техническите и ценовите предложения на участниците да се извърши преди провеждане на предварителен подбор. В тези случаи проверката за наличие на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор се извършва по начин, който не се влияе от резултатите от оценката на техническите и ценовите предложения.
(3) Използването на възможността по ал. 2 се допуска, когато всички предложения от офертите на участниците се представят чрез числова стойност, която се оповестява в момента на отваряне на офертите.
(4) Когато по отношение на критериите за подбор или изискванията към личното състояние на кандидатите или участниците се установи липса, непълнота и/или несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, на кандидатите или участниците се предоставя възможност да представят нова информация, да допълнят или да пояснят представената информация.
(5) При разглеждане на офертите, когато е необходимо, се допуска извършване на проверки по заявените от участниците данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица. От участниците може да се изиска да предоставят разяснения или допълнителни доказателства за данни, посочени в офертата. Проверката и разясненията не могат да водят до промени в техническото и ценовото предложение на участниците.
(6) Редът за отстраняване на несъответствия и нередовности по ал. 4 се определя с правилника за прилагане на закона при спазване на принципите на равнопоставеност и прозрачност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Методи Андреев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 8, против 4, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 104 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105:
„Намаляване броя на кандидатите, поканени за участие
Чл. 105. (1) При ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне, състезателен диалог и партньорство за иновации възложителите могат да намаляват броя на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор, които ще поканят за представяне на оферти или за провеждане на диалог.
(2) В обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, възложителите посочват обективните и недискриминационни критерии или правила, които ще приложат за намаляване броя на кандидатите, и минималния брой кандидати, които възнамеряват да поканят. Възложителите могат да посочват и максимален брой кандидати, които възнамеряват да поканят.
(3) При ограничена процедура минималният брой кандидати е 5, а при състезателна процедура с договаряне, състезателен диалог и партньорство за иновации – три. Броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен, за да се гарантира реална конкуренция.
(4) Когато броят на кандидатите, които отговарят на изискванията, посочени в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, надвишава обявения максимален брой на лицата, които ще бъдат поканени да представят оферти, възложителят извършва подбор въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии.
(5) В случай че възложителят е посочил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да подадат оферти, той е длъжен да покани такъв брой кандидати, който най-малко да бъде равен на предварително определения минимум.
(6) Когато броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е под посочения в обявлението минимум, възложителят може да продължи процедурата, като покани само кандидатите, които отговарят на тези критерии и изисквания.
(7) Възложителят не може да покани да подадат оферти лица, които не са подали заявление за участие, или кандидати, които не отговарят на критериите за подбор и минималните изисквания.”
По чл. 106 „Приемане на работата на комисията” има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106:
„Приемане на работата на комисията
Чл. 106. (1) Докладът по чл. 103, ал. 3 се представя на възложителя за утвърждаване. Към доклада се прилагат протоколите от работата на комисията.
(2) Когато в хода на работата възникнат основателни съмнения за споразумения, решения или съгласувани практики между участници по смисъла на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията, това обстоятелство се посочва в доклада по ал. 1.
(3) В 10-дневен срок от получаването на доклада, възложителят го утвърждава или го връща на комисията с писмени указания, когато:
1. информацията в него не е достатъчна за вземането на решение за приключване на процедурата, и/или
2. констатира нарушение в работата на комисията, което може да бъде отстранено, без това да налага прекратяване на процедурата.
(4) Указанията по ал. 3 не могат да насочват към конкретен изпълнител или към определени заключения от страна на комисията, а само да указват:
1. каква информация трябва да се включи, така че да са налице достатъчно мотиви, които обосновават предложенията на комисията в случаите по ал. 3, т. 1;
2. нарушението, което трябва да се отстрани в случаите по ал. 3, т. 2.
(5) Комисията представя на възложителя нов доклад, който съдържа резултатите от преразглеждането на действията й.
(6) В 10-дневен срок от утвърждаване на доклада възложителят издава решение за определяне на изпълнител или за прекратяване на процедурата.
(7) В случаите по ал. 2 възложителят уведомява Комисията за защита на конкуренцията. Уведомяването не спира провеждането и приключването на процедурата.”
По чл. 107 „Други основания за отстраняване от участие” – предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Димитър Делчев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107:
„Други основания за отстраняване от участие
Чл. 107. Освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява от процедурата:
1. кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в поканата за участие в преговори, или в документацията;
2. участник, който е представил оферта, която не отговаря на:
а) предварително обявените условия на поръчката;
б) правила и изисквания, свързани с опазване на околната среда, социалното и трудовото право, приложими колективни споразумения и/или разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, които са изброени в приложение № 10;
3. участник, който не е представил в срок обосновката по чл. 72, ал. 1 или чиято оферта не е приета съгласно чл. 72, ал. 3-5.
4. кандидати или участници, които са свързани лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме от чл. 105 до 107 включително.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Членове от 105 до 107 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава единадесета – Приключване на процедурата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета, която става Глава дванадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108:
„Окончателни решения по процедурата
Чл. 108. Процедурите по този закон завършват с решение за:
1. определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен въз основа на рамково споразумение, ДСП или квалификационна система;
2. определяне на изпълнители по рамково споразумение;
3. класиране на участниците и/или присъждане на награди и/или други плащания в конкурс за проект;
4. прекратяване на процедурата.”
По чл. 109 „Определяне на изпълнител на обществената поръчка” – предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109:
„Определяне на изпълнител на обществената поръчка
Чл. 109. Възложителят определя за изпълнител на поръчката участник, за когото са изпълнени следните условия:
1. не са налице основанията за отстраняване от процедурата, освен в случаите по чл. 54, ал. 3, и отговаря на критериите за подбор, а когато е приложимо – и на недискриминационните правила и критерии за намаляване броя на кандидатите;
2. офертата на участника е получила най-висока оценка при прилагане на предварително обявените от възложителя условия и избрания критерий за възлагане.”
Член 110 – „Прекратяване на процедурата”.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов:
„Чл. 110, ал. 2, т.2 да се измени както следва:
„2. има само едно заявление за участие или една оферта, които отговарят на предварително обявените условия;”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 110 ал. 1 т. 9 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на
чл. 110:
„Прекратяване на процедурата
Чл. 110. (1) Възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато:
1. не е подадена нито една оферта, заявление за участие или конкурсен проект или не се е явил нито един участник за преговори;
2. всички оферти или заявления за участие не отговарят на условията за представяне, включително за форма, начин и срок, или са неподходящи;
3. всички конкурсни проекти не отговарят на предварително обявените условия от възложителя;
4. първият и вторият класирани участници откажат да сключат договор;
5. са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата;
6. поради неизпълнение на някое от условията по чл. 112, ал. 1 не се сключва договор за обществена поръчка;
7. всички оферти, които отговарят на предварително обявените от възложителя условия, надвишават финансовия ресурс, който той може да осигури;
8. отпадне необходимостта от провеждане на процедурата или от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди;
9. са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица.
(2) Възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато:
1. е подадена само една оферта, заявление за участие или конкурсен проект;
2. има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта;
3. има само един конкурсен проект, който отговаря на предварително обявените условия от възложителя;
4. участникът, класиран на първо място:
а) откаже да сключи договор;
б) не изпълни някое от условията по чл. 112, ал. 1, или
в) не докаже, че не са налице основания за отстраняване от процедурата.
(3) В случаите по ал. 1, т. 7 възложителят задължително включва в решението най-ниската предложена цена и не може да сключва договор със същия предмет за цена, равна или по-голяма от посочената в решението, при провеждане на следваща процедура в рамките на същата година.
(4) Когато първоначално обявената процедура е прекратена, възложителят може да открие нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет само ако решението за прекратяване е влязло в сила.
(5) Възложителят може да отмени влязлото в сила решение за определяне на изпълнител и да издаде решение за прекратяване на процедурата, когато преди сключването на договора възникне обстоятелство по ал. 1, т. 4, 6 и 8 или ал. 2, т. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава единадесета, която става Глава дванадесета, по вносител, подкрепена от Комисията, чл. 108 и 109, които са подкрепени от Комисията и редактирани.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на Глава единадесета, която става Глава дванадесета, както и чл. 108 и чл. 109 по доклада на Комисията са приети.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 16, против 19, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Георги Кадиев, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 11, против 31, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията и редактиран от същата за чл. 110.
Гласуваме чл. 110 по доклада на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 71 против няма, въздържали се 8.
Член 110 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава дванадесета – „Гаранции за изпълнение. Договор за обществена поръчка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета, която става Глава тринадесета.
„Раздел I – „Гаранции за изпълнение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 111 е постъпило предложение от народния представител Лъчезар Никифоров, което се подкрепя от Комисията.
Предложение от народния представител Методи Андреев:
„В чл. 111 се правят следните допълнения и изменения:
1. в края на изречението на ал. (1), след израза „авансово предоставените средства”, се поставя запетая и се добавя „които не могат да бъдат по-малко от 15% от стойността на договора”.;
2. в ал. 2 числото „5” става „10”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111:
„Гаранция за изпълнение
Чл. 111. (1) Възложителят може да изисква от определения изпълнител да предостави гаранции, които да обезпечат изпълнението на договора или авансово предоставените средства.
(2) Гаранцията, обезпечаваща изпълнението на договора, не може да надвишава 5 на сто от стойността му. Когато поръчката се възлага на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, гаранцията за изпълнение на договора не може да надвишава две на сто от стойността на договора. Гаранция за изпълнение може да се изисква и в случай на изменение, с което се извършват допълнителни доставки, услуги или строителство по договора.
(3) Гаранцията, която обезпечава авансово предоставените средства, може да е до размера на тези средства и се освобождава до три дни след връщане или усвояване на аванса.
(4) Предвидените гаранции и техният процент се посочват в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, в поканата за потвърждаване на интерес или в поканата за участие в преговори.
(5) Гаранциите се предоставят в една от следните форми:
1. парична сума;
2. банкова гаранция;
3. застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя.
(6) Гаранцията по ал. 5, т. 1 или 2 може да се предостави от името на изпълнителя за сметка на трето лице – гарант.
(7) Участникът, определен за изпълнител, избира сам формата на гаранцията за изпълнение или за авансово предоставените средства.
(8) Когато избраният изпълнител е обединение, което не е юридическо лице, всеки от съдружниците в него може да е наредител по банковата гаранция, съответно вносител на сумата по гаранцията или титуляр на застраховката.
(9) Условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за обществена поръчка.
(10) Когато договорът за обществена поръчка се изпълнява на етапи, възложителят включва в проекта на договор клауза за частично освобождаване на гаранциите, съответно на изпълнената част от предмета на обществената поръчка. Когато предметът на поръчката включва гаранционно поддържане, възложителят определя в проекта на договор каква част от гаранцията за изпълнение е предназначена за обезпечаване на гаранционното поддържане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължете до чл. 115 включително.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Раздел II – „Договор за обществена поръчка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Член 112 – „Сключване на договор”.
Предложение от народния представител Лъчезар Николов, което се подкрепя от Комисията.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението по т. 3, а предложението по т. 1 и 2 е оттеглено.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112:
„Сключване на договор
Чл. 112. (1) Възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител:
1. представи документ за регистрация в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 2;
2. изпълни задължението по чл. 67, ал. 6;
3. представи определената гаранция за изпълнение на договора;
4. извърши съответна регистрация, представи документ или изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт и е поставено от възложителя в условията на обявената поръчка.
(2) Възложителят не сключва договор, когато участникът, класиран на първо място:
1. откаже да сключи договор;
2. не изпълни някое от условията по ал. 1, или
3. не докаже, че не са налице основания за отстраняване от процедурата.
(3) В случаите по ал. 2 възложителят може да измени влязлото в сила решение в частта за определяне на изпълнител и с мотивирано решение да определи втория класиран участник за изпълнител.
(4) Договорът трябва да съответства на проекта на договор, приложен в документацията, допълнен с всички предложения от офертата на участника, въз основа на които последният е определен за изпълнител на поръчката. Промени в проекта на договор се допускат по изключение, когато е изпълнено условието по чл. 116, ал. 1, т. 5 и са наложени от обстоятелства, настъпили по време или след провеждане на процедурата.
(5) Задължителното минимално съдържание на договора се определя с правилника за прилагане на закона.
(6) Възложителят сключва договора в едномесечен срок след влизането в сила на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това решение, но не преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител.
(7) Възложителят може да сключи договор за обществена поръчка преди изтичането на 14-дневния срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител в следните случаи:
1. изпълнителят е определен в резултат на:
а) процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8-10 и 13 и има само един поканен участник или
б) процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8-10 и 13, открита на основание чл. 79, ал. 1, т. 4, чл. 138, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 3 или 4, или чл. 182, ал. 1, т. 1 и има повече поканени участници;
2. определеният за изпълнител е единственият заинтересован участник и няма заинтересовани кандидати, или
3. договорът се сключва въз основа на рамково споразумение с един участник.
(8) Възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение или когато процедура е открита на основание чл. 79, ал. 1, т. 4, чл. 138, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 3 или 4, или чл. 182, ал. 1, т. 1.”
Член 113 – „Срок на договорите за обществени поръчки”.
Предложение от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113:
„Срок на договорите за обществени поръчки
Чл. 113. (1) Договорите за обществени поръчки с периодично или продължително изпълнение се сключват за срок, който не може да надвишава 5 години.
(2) По изключение възложителите могат да сключват договори за по-дълъг срок, когато това се налага поради естеството на предмета на поръчката, необходимостта от възвръщаемост на инвестицията или поради техническа причина, като възложителят посочва мотивите за това в решението за откриване.
(3) Срокът на договори, сключени въз основа на рамково споразумение, може да надхвърля крайния срок на споразумението:
1. с не повече от една година - когато е необходимо време за приключване изпълнението на предмета на договора;
2. с повече от една година - когато е свързан с изпълнението на дейности, обслужващи основния предмет, включително гаранционно обслужване и обучение на персонала.
(4) Не се допуска сключване на безсрочни договори за обществени поръчки или договори, чийто срок автоматично се продължава. Договори, сключени в нарушение на правилата на ал. 1 и 2 се смятат за сключени за една година.”
Член 114 – „Договор под условие”.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114:
„Договор под условие
Чл. 114. Когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, възложителят посочва това обстоятелство в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес и предвижда в проекта на договор клауза за отложено изпълнение. В този случай всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В чл. 111, ал. 2 е записано, че „Гаранцията, обезпечаваща изпълнението на договора, не може да надвишава 5 на сто от стойността му”.
Мисля, че тук трябва да въведем и минимален праг, защото така може да се разбере, че гаранцията на практика може да бъде и 0,1%.
Затова правя редакционна поправка: „не може да бъде по-малка от 5 на сто и не повече от 10 на сто от стойността му”.
И във второто изречение на същата алинея: „не може да бъде по-малка от 2 на сто и повече от 5 на сто”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Съвсем кратка реплика. Само искам да Ви съобщя, колеги, че примерно по европроектите за големите обекти гаранциите са 35%. Така че, ако може, да не се слагат горни ограничения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В доклада на Комисията е сложено ограничение – да не е повече от 5.
Дуплика ще ползвате ли?
Господин Андреев, заповядайте за изказване.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В чл. 111, алинеи 1 и 2 има две тънки места. В ал. 1 нищо не казваме за авансово предоставените средства за дадена обществена поръчка.
Случаят, който ще Ви разкажа, е един от сериозните такива примери, които потвърждават тази липса и всъщност я правят доста сериозна.
Строителството на така наречената „Северна тангента” струва 110 млн. лв. – гаранцията е 2%, тоест около 2 млн. 200 хил. лв.
Не е сериозно, когато се правят такива огромни обеми строителство, гаранцията да е 2%. Когато държавата или общините решат да правят някакво строителство и да е сериозно тяхното желание като възложители, трябва да има някакво число, което да казва колко трябва да е най-малко авансът, който дава съответният възложител за дадената обществена поръчка. Иначе нали Ви е ясно какво става? Тогава няма да се интересуваме от това коя фирма колко може. Само тези фирми, които имат сериозно банково лоби, които могат да акумулират сериозен оборот, при такъв нисък процент – 2%, при 110 милиона стойност на поръчката биха могли да имат смелостта да се явят на тази обществена поръчка. Тук индиректно, след като не фиксираме до колко процента може да бъде авансът от стойността на поръчката, ние отново даваме възможност на големите корпорации, които ползваха примерно банката КТБ за гаранция, да участват в такива обществени поръчки.
Затова съм предложил „15%” – дали числото е 15, 10 или 5, но то трябва да бъде някакво реално число, а не просто да кажем „авансовите средства”. Моето предложение е 15%, можем да го направим и 10%, но трябва да има някакво число – не може да няма.
Другото, което е – в ал. 2 казваме: „Гаранцията, обезпечаваща изпълнението на договора, не може да надвишава 5 на сто от стойността му”.
Чакайте сега, ние имаме такъв горчив опит с всички проекти, независимо дали са били европейски, или с наше финансиране. Почти няма проект, по който да няма възражения от страна на кметовете на общините! Е как 5%? За да гарантираме качественото изпълнение на този проект, трябва да има ясен диапазон. Аз съм казал „до 10%”, но по-правилното, и така ще го предложа като редакционна поправка, е да бъде „от 5 до 10%”! Да има гаранция, да има някаква тежест, която фирмата да има предвид, когато предава обекта.
Наскоро госпожа Фандъкова глоби изпълнителя на НДК – 600 хил. лв.! Имаме много такива примери. Аз не виждам каква е логиката да намаляваме този процент на гаранцията.
Моето предложение е: „Гаранцията, обезпечаваща изпълнението на договора, да бъде между 5 и 10%”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Същото предложение направи господин Попов.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Значи аз подкрепям господин Попов – не съм внимавал, като е говорил.
Това е логиката, иначе ние препотвърждаваме този екстензивен подход към изпълнението на обществените поръчки – да трупаме количество, без да имаме качество и да нямаме гаранция за това, че държавата ще има възможност да контролира качеството. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Методи Андреев? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава дванадесета по вносител, която става Глава тринадесета, както и наименованието на Раздел І по вносител, който си остава Раздел І в доклада на Комисията, след подкрепа на текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Глава дванадесета, която става тринадесета на Раздел І по доклада на Комисията, е прието.
Подлагам на гласуване предложение направено от народния представител Методи Андреев, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 29, против 10, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Предложение, направено от народния представител Филип Попов от парламентарната трибуна – в чл. 111, ал. 2 в първото изречение, което според него трябва да придобие следния вид: „Гаранцията, обезпечаваща изпълнението на договора, не може да бъде по-малко от 5 на сто и не повече от 10 на сто от стойността му.”.
Същото беше припознато и от господин Методи Андреев.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 34, против 25, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Има още едно предложение от народния представител Филип Попов в същата ал. 2 на чл. 111. Той предлага в следващото изречение: „Когато поръчката се възлага на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, гаранцията за изпълнение на договора да не е по-малко от 2 на сто и не повече от 5 на сто.”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 33, против 30, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване членове от 111 до 115 включително, които са подкрепени от Комисията, както и наименованието на Раздел ІІ.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 66, против 10, въздържали се 4.
Наименованието на Раздел ІІ, както и членове от 111 до 115 включително, по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 116 има предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители:
„Член 116, ал.1, т. 4 буква „а” и т. 6 да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116:
„Изменение на договор за обществена поръчка и
рамково споразумение
Чл. 116. (1) Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни само когато:
1. промените са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции; обхватът и естеството на възможните изменения или опции, както и условията, при които те могат да се използват, не трябва да води до промяна в предмета на поръчката или на рамковото споразумение;
2. поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната обществена поръчка, ако смяната на изпълнителя:
а) е невъзможна поради икономически или технически причини, включително изисквания за взаимозаменяемост или оперативна съвместимост със съществуващо оборудване, услуги или съоръжения, възложени с първоначалната поръчка, и
б) би предизвикала значителни затруднения, свързани с поддръжката, експлоатацията и обслужването или дублиране на разходи на възложителя;
3. поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение;
4. се налага замяна на изпълнителя с нов изпълнител при някое от следните условия:
а) първоначалният изпълнител не е в състояние да продължи изпълнението на договора или рамково споразумение и възможността за замяна е предвидена в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, касаещи възникването на конкретни условия;
б) налице е универсално или частично правоприемство в резултат от преобразуване на първоначалния изпълнител, чрез вливане, сливане, разделяне или отделяне, или чрез промяна на правната му форма, включително в случаите, когато той е в ликвидация или в открито производство по несъстоятелност и са изпълнени едновременно следните условия:
аа) за новия изпълнител не са налице основанията за отстраняване от процедурата и той отговаря на първоначално установените критерии за подбор;
бб) промяната на изпълнителя не води до други съществени изменения на договора за обществена поръчка или рамковото споразумение и не цели заобикаляне на закона;
5. се налагат изменения, които не са съществени;
6. изменението се налага поради непредвидени обстоятелства и не променя цялостния характер на поръчката или рамковото споразумение и са изпълнени едновременно следните условия:
а) стойността на изменението е до 10 на сто от стойността на първоначалния договор за услуги и доставки и до 15 на сто от стойността на първоначалния договор за строителство;
б) стойността на изменението независимо от условията по буква „а” не надхвърля съответната прагова стойност по чл. 20, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако се налага увеличение на цената, то не може да надхвърля с повече от 50 на сто стойността на основния договор или рамковото споразумение. Когато се правят последователни изменения, ограничението се прилага за общата стойност на измененията. Последователните изменения не трябва да целят заобикаляне на закона.
(3) В случаите по ал. 1, т. 6, когато се правят няколко последователни изменения, общата им стойност не може да надхвърля посочените максимални размери.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 6, когато договорът за обществена поръчка съдържа клауза за индексация или е сключен по определяеми цени, за базова стойност се приема актуалната стойност към момента на изменението.
(5) Изменение на договор за обществена поръчка се счита за съществено по смисъла на ал. 1, т. 5, когато са изпълнени едно или повече от следните условия:
1. изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата;
2. изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата;
3. изменението засяга предмета или обема на договора за обществена поръчка или рамковото споразумение.
4. изпълнителят е заменен с нов извън случаите на ал. 1, т. 4.
(6) При изменение на договор, сключен от секторен възложител, условията по ал. 2 не се прилагат.”
„Прехвърляемост на вземания” – чл. 117.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117:
„Прехвърляемост на вземания
Чл. 117. Паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение.”
Чл. 118 – „Прекратяване на договор за обществена поръчка или рамково споразумение”.
Предложение от Настимир Ананиев и група народни представители, което се подкрепя от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118:
„Прекратяване на договор за обществена поръчка или
рамково споразумение
Чл. 118. (1) Възложителят прекратява договора за обществена поръчка или рамковото споразумение в предвидените в закон, в договора или споразумението случаи, или когато:
1. е необходимо съществено изменение на поръчката, което не позволява договорът или рамковото споразумение да бъдат изменени на основание чл. 116, ал. 1;
2. се установи, че по време на провеждане на процедурата за възлагане на поръчката за изпълнителя са били налице обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 1, въз основа на които е следвало да бъде отстранен от процедурата;
3. поръчката не е следвало да бъде възложена на изпълнителя поради наличие на нарушение, постановено от Съда на Европейския съюз в процедура по чл. 258 от ДФЕС.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 възложителят не дължи обезщетение за претърпените вреди от прекратяването на договора или рамковото споразумение.”
„Унищожаеми договори или рамкови споразумения” – чл. 119.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119:
„Унищожаеми договори или рамкови споразумения
Чл. 119. (1) Договори или рамкови споразумения са унищожаеми, когато са сключени:
1. без процедура за възлагане на обществена поръчка въпреки наличието на основание за провеждането й или когато процедурата е проведена без спазване на изискването на чл. 99;
2. при незаконосъобразно прилагане на основанията на чл. 13 15, чл. 79, ал. 1, чл. 138, ал. 1, чл. 149, ал. 1, чл. 164, ал. 1 или чл. 182, ал. 1;
3. преди влизането в сила на акт на възложителя, издаден във връзка с процедурата, и се установи нарушение, което е засегнало възможността на:
а) заинтересовано лице да подаде заявление за участие или оферта;
б) заинтересован кандидат да подаде оферта;
в) заинтересован кандидат или участник да вземе участие при определяне на изпълнител.
(2) Възложителят прекратява договор, сключен въз основа на рамково споразумение, което е унищожено по съдебен ред.”
„Субсидиарно прилагане” – Комисията подкрепя текста на вносителя за
чл. 120.
„Глава тринадесета – Досие на обществената поръчка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета, която става Глава четиринадесета.
Чл. 121 – „Документиране и отчетност”.
Предложение от Данаил Кирилов и група народни представители, Комисията го подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121:
„Документиране и отчетност
Чл. 121. (1) Възложителите създават и поддържат досие за всяка обществена поръчка с цел осигуряване на документална проследимост (одитна пътека) по отношение на всички свои действия и решения, както и на действията на комисиите за възлагане на обществени поръчки, независимо дали поръчките се възлагат с електронни средства.
(2) Досието съдържа всички решения, обявления, документацията и други допълнителни документи, разясненията, поканите, протоколите, окончателните доклади на Комисията, офертите или заявленията за участие, доказателства за предприетите действия по чл. 44, ал. 3-5, описание на причините, поради които се използват други средства за подаване на документи, различни от електронните при електронното подаване, а в случаите на осъществен предварителен контрол - и становищата на Агенцията по обществени поръчки, и мотивите на възложителя за неприетите препоръки. Досието съдържа договора или рамковото споразумение, както и всички документи свързани с изпълнението и неговото отчитане.
(3) Възложителите съхраняват информацията, свързана с договори, когато прилагат изключенията от закона.”
„Срок за съхраняване” – чл. 122.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122:
„Срок за съхраняване
Чл. 122. (1) Досиетата по чл. 121, ал. 1 и информацията по чл. 121, ал. 3 се съхраняват за срок 5 години от датата на приключване изпълнението на договора за обществена поръчка или от датата на прекратяване на процедурата.
(2) Сроковете по ал. 1 могат да бъдат удължени, в случай че това произтича от правила за работа на финансиращи, одитиращи и сертифициращи органи във връзка с предоставянето на средства по проекти и програми от Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук.
Изказвания, колеги, по докладваните текстове от чл. 116 до чл. 122 включително? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 116 на господин Гроздан Караджов и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 11, против 12, въздържали се 56.
Сега гласуваме анблок членове с номера от 116 до 122 включително, ведно с наименованията им, в това число и наименованието на Глава тринадесета, която става Глава четиринадесета.
Гласуваме.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Част трета – „Някои специални правила при възлагане на обществени поръчки от секторни възложители”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Част трета да се измени така:
„Част трета – Специални правила при възлагане на обществени поръчки от секторни възложители”.
„Глава четиринадесета – Секторни дейности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета, която става Глава петнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123:
„Видове
Чл. 123. Секторни дейности са дейности, свързани с:
1. природен газ и топлинна енергия;
2. електроенергия;
3. водоснабдяване;
4. транспортни услуги;
5. експлоатация на географска област;
6. пощенски услуги”.
Чл. 124 – „Природен газ и топлинна енергия”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124:
„Природен газ и топлинна енергия
Чл. 124. (1) Дейности, свързани с природен газ и топлинна енергия, са:
1. предоставяне или експлоатация нa фиксирани мрежи за обществени услуги във връзкa с производството, преносa или разпределението нa природен газ или топлиннa енергия;
2. снабдяване на мрежите по т. 1 с природен газ или топлинна енергия;
3. производството и търговията на едро и дребно с природен газ или топлиннa енергия.
(2) Снабдяването с природен газ или топлинна енергия на фиксирани мрежи за обществени услуги от секторен възложител не се приема за дейност по ал. 1, когато са изпълнени следните условия:
1. производството нa природен газ или топлиннa енергия е в резултат от извършването нa дейност, различнa от дейностите по ал. 1 или по чл. 123, т. 2-4;
2. снабдяването на тези мрежи цели единствено икономическата експлоатация на производството на природен газ или топлинна енергия, при условие че количеството на доставките е не повече от 20 на сто от средния годишен оборот на производителя за последните три години, включително за текущата година.”
„Електроенергия” – чл. 125.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 125:
„Електроенергия
Чл. 125. (1) Дейности, свързани с електроенергия, са:
1. предоставяне или експлоатация нa фиксирани мрежи зa обществени услуги във връзкa с производството, преносa или разпределението нa електроенергия;
2. снабдяване на мрежите по т. 1 с електроенергия;
3. производството и търговията на едро и дребно с електроенергия.
(2) Снабдяването с електроенергия на фиксирани мрежи за обществени услуги от секторен възложител не се приема за дейност по ал. 1, когато са изпълнени следните условия:
1. производството нa електроенергия се осъществявa поради товa, че потреблението й е необходимо зa извършването нa дейност, различнa от дейностите по ал. 1 или по чл. 123, т. 1, 3 и 4;
2. снабдяването на тези мрежи зависи само от собственото потребление на възложителя и не е надвишило 30 на сто от съвкупното му производство на енергия, като се взема предвид средната стойност за последните три години, включително за текущата година.”
„Водоснабдяване” – чл. 126.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 126:
„Водоснабдяване
Чл. 126. (1) Дейности, свързани с водоснабдяване, са:
1. предоставяне или експлоатация нa фиксирани мрежи зa обществени услуги във връзкa с производството, преносa или разпределението нa питейна вода;
2. снабдяване на мрежите по т. 1 с питейна вода;
3. производството и търговията на едро и дребно с питейна вода.
(2) Лицата, които извършват дейност по ал. 1, прилагат разпоредбите на закона по отношение на договори за поръчки или конкурси за проект, свързани със:
1. хидротехнически проекти, напояване или отводняване, при условие че количеството водa, предназначена за питейни нужди, представлявa повече от 20 на сто от общото количество на водатa, предоставянa чрез такивa проекти или съоръжения зa напояване или отводняване, или
2. отвеждане и пречистване на отпадни води.
(3) Снабдяването с питейна вода на фиксирани мрежи за обществени услуги от страна на секторен възложител не се приема за дейност по ал. 1, когато са изпълнени следните условия:
1. производството нa питейнa водa се осъществявa с оглед необходимостта от ползването й зa извършването нa дейност, различнa от дейностите по чл. 123, т. 1-4;
2. снабдяването на тези мрежи зависи само от собственото потребление на производителя и не превишава 30 на сто от съвкупното му производство на питейна вода, като се взема предвид средната стойност за последните три години, включително за текущата година.”
„Транспортни услуги”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители за чл. 127.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 127:
„Транспортни услуги
Чл. 127. (1) Дейности, свързани с транспортни услуги, са предоставянето или експлоатацията на мрежи за обществени услуги в областта на железопътния, трамвайния, тролейбусния или автобусния транспорт, както и на автоматизирани транспортни системи или въжени линии.
(2) По отношение на транспортните услуги се приема, че съществува мрежа, когато услугата се предоставя при експлоатационни условия, установени от компетентен орган, които могат да включват условията на обслужваните маршрути, капацитета, който трябва да е наличен, честотата на услугата и други.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128:
„Експлоатация на географска област
Чл. 128. Дейности, свързани с експлоатацията на географска област, са дейности, които имат за цел:
1. осигуряване ползването на летища и морски или вътрешни пристанища или други терминали от превозвачи по въздушни, морски или вътрешни водни пътища;
2. добив на нефт или природен газ;
3. проучвания за или добив на въглища или други твърди горива.”
Член 129 – „Пощенски услуги”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по Част ІІІ, ведно с Глава четиринадесета, която става Глава петнадесета? Това са членове с номера от 123 до 129. Няма.
Анблок гласуваме докладваните текстове.
Гласували 90 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 12.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава петнадесета – Изключване на секторна дейност”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава петнадесета, която става Глава шестнадесета, да се измени така:
„Глава шестнадесета – Изключване на секторна дейност от приложното поле на закона”.
Член 130 – „Дейности, пряко изложени на конкуренция”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130:
„Дейности, пряко изложени на конкуренция
Чл. 130. (1) Законът не се прилага по отношение на обществени поръчки и конкурси за проект, предназначени да създадат условия за осъществяването на дейност по чл. 123, ако дейността е пряко изложена на конкуренция и се реализира в условията на пазар, достъпът до който не е ограничен.
(2) Оценката за наличие на конкуренция се извършва въз основа на наблюдение на съответния географски пазар за проучваната дейност и включва критерии, определени в съответствие с ДФЕС. Тези критерии могат да се отнасят до характеристиките на съответните стоки или услуги, наличието на алтернативни стоки или услуги, цените и възможността повече от един доставчик да предлага тези стоки или услуги.
(3) Достъпът до определен пазар е неограничен, ако в националното законодателство са въведени актовете на Европейския съюз по Приложение № 12. Във всички случаи достъпът до пазара се приема за свободен, ако това бъде доказано.
(4) Дейността, по отношение на която се прилага ал. 1, може да бъде част от по-голям сектор или отрасъл.
(5) Дейността, по отношение на която се прилага ал. 1, може да обхваща територията на цялата страна или на отделен географски район.
(6) При проучване за наличие на конкуренция се взема под внимание районът, в който съответните предприятия извършват дейността, включително като се изследва търсенето и предлагането на стоки или услуги, оценяват се условията за конкуренция от гледна точка на еднородност, така че районът да бъде разграничен от съседните райони, в които условията за конкуренция са съществено различни. На оценка се подлагат естеството и характеристиките на стоките или услугите, наличието на пречки за навлизане на пазара на други лица, потребителските предпочитания, съществени разлики в пазарните дялове на предприятията между съответния район и съседните райони и съществени разлики в цените.”
Член 131 – „Процедура за изключване на секторна дейност от приложното поле на закона”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131:
„Процедура за изключване на секторна дейност от приложното поле на закона
Чл. 131. (1) Процедурата за изключването на секторна дейност се извършва по правила на Европейската комисия.
(2) Министерският съвет по предложение на съответния ресорен министър или на секторен възложител може да подаде до Европейската комисия искане въз основа на критериите по чл. 130 с цел да се установи, че определена дейност е пряко изложена на конкуренция. Когато е необходимо, искането се придружава от становище на независим национален орган, който е компетентен по отношение на съответната дейност.
(3) В искането по ал. 1 се посочват всички факти, които са от значение за изключване на секторната дейност от приложното поле на закона, включително приложимите нормативни актове и съществуващата административна уредба.”
„Глава шестнадесета – Възлагане на обществени поръчки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета, която става Глава седемнадесета.
„Раздел І – Процедури”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел І да се измени така:
„Раздел І – Процедури, прилагани от секторни възложители”.
Член 132 – „Правила за избор на процедура за възлагане на обществена поръчка от секторни възложители”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132:
„Свободен избор на процедура
Чл. 132. При възлагане на обществени поръчки секторните възложители избират свободно открита и ограничена процедура, договаряне с предварителна покана за участие и състезателен диалог.”
Член 133 – „Открита процедура”.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители:
„В чл. 133, ал. 4 текстът „които изискват спешно възлагане на поръчката” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133:
„Открита процедура
Чл. 133. (1) Минималният срок за получаване на оферти в открита процедура е 35 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване.
(2) Срокът по ал. 1 може да се съкрати, но не може да е по-кратък от 15 дни, ако възложителят е публикувал периодично индикативно обявление и то:
1. е изпратено за публикуване между 35 дни и 12 месеца преди датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка, и
2. включва цялата информация по Част А, Раздел I от Приложение № 5.
(3) Срокът по ал. 1 може да се съкрати с 5 дни, когато възложителят е допуснал подаване на оферти с електронни средства в съответствие с чл. 39, ал. 1, 2 и 8 – 13.
(4) При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на срока по ал. 1, възложителите могат да определят срок за получаване на оферти, не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване.
(5) В обявлението за обществена поръчка възложителят мотивира прилагането на ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по Глава петнадесета, която става Глава шестнадесета, ведно с членове от 130 до 133 включително? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Гроздан Караджов и група народни представители за редакция в чл. 133. Комисията не го подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 23, против 14, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме наименованието на Глава петнадесета, която става Глава шестнадесета, членове с номера от 130 до 133 включително по доклада на Комисията, ведно с наименованията им.
Гласували 88 народни представители: за 72, против 5, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 134 – „Ограничена процедура”.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители:
„В чл. 134, ал. 3 текстът „които изискват спешно възлагане на поръчка” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Методи Андреев:
„В чл. 134, ал. 4 в края на изречението след израза „предварителен подбор” се добавя „по предварително обявени при откриване на процедурата критерии, отнасящи се до правоспособността за упражняване на професионална дейност и/или до икономическото и финансово състояние, и/или техническите и професионални способности на кандидата”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134:
„Ограничена процедура
Чл. 134. (1) Всяко лице може да подаде заявление за участие в ограничена процедура, в което трябва да представи исканата от възложителя информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието му с критериите за подбор.
(2) Минималният срок за получаване на заявления за участие в ограничена процедура е 30 дни от датата на изпращане на:
1. обявлението за обществена поръчка за публикуване, или
2. поканата за потвърждаване на интерес, когато за оповестяване откриването на процедурата е използвано периодично индикативно обявление.
(3) При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на срока по ал. 2, възложителите могат да определят срок за получаване на заявления за участие, който не може да бъде по кратък от 15 дни.
(4) В ограничена процедура оферти подават само кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор.
(5) Срокът за получаване на оферти може да бъде определен по споразумение между възложителя и избраните кандидати. Споразумението е допустимо само ако на всички кандидати се предостави еднакъв срок за изготвяне и подаване на оферти.
(6) Когато не се постигне споразумение по ал. 5, срокът се определя от възложителя и не може да бъде по-кратък от 10 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти.”
„Процедура на договаряне с предварителна покана за участие” – чл. 135.
Предложение от Гроздан Караджов – в чл. 135, ал. 3 текстът „които изискват спешно възлагане на поръчка” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Методи Андреев:
„В чл. 135, ал. 4 се добавя второ изречение със следния текст: „Критериите за извършване на предварителен подбор се обявяват при откриване на процедурата и се отнасят до правоспособността за упражняване на професионална дейност и/или до икономическото и финансово състояние и/или до техническите и професионални способности на кандидата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на
чл. 135:
„Процедура на договаряне с предварителна покана за участие
Чл. 135. (1) Всяко лице може да подаде заявление за участие в договаряне с предварителна покана за участие, в което трябва да представи исканата от възложителя информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието му с критериите за подбор.
(2) Минималният срок за получаване на заявления за участие в процедурата е 30 дни считано от датата на изпращане на:
1. обявлението за обществена поръчка за публикуване, или
2. поканата за потвърждаване на интерес, когато за оповестяване откриването на процедурата е използвано периодично индикативно обявление.
(3) При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на срока по ал. 2, възложителите могат да определят срок за получаване на заявления за участие, който не може да бъде по-кратък от 15 дни.
(4) В процедурата само кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор могат да подадат първоначални оферти, които да послужат като основа за провеждане на преговори.
(5) Срокът за получаване на оферти може да бъде определен по споразумение между възложителя и избраните кандидати. Споразумението е допустимо само ако на всички кандидати се предостави еднакъв срок за изготвяне и подаване на оферти.
(6) Когато не се постигне споразумение по ал. 5, срокът се определя от възложителя и не може да бъде по-кратък от 10 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти.”
„Състезателен диалог” – чл. 136.
Предложение от Гроздан Караджов и група народни представители – в чл. 136, ал. 3 текстът „които изискват спешно възлагане на поръчка” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Методи Андреев:
„В чл. 136, ал. 4 се добавя второ изречение със следния текст: „Критериите за извършване на предварителен подбор се обявяват при откриване на процедурата и се отнасят до правоспособността за упражняване на професионална дейност и/или до икономическото и финансово състояние и/или до техническите и професионални способности на кандидата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Данаил Кирилов и група народни представители, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136:
„Състезателен диалог
Чл. 136. (1) Всяко лице може да подаде заявление за участие в състезателен диалог, в което трябва да представи исканата от възложителя информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието му с критериите за подбор.
(2) Възложителят посочва в обявлението и/или в описателен документ своите потребности и изисквания, критерия за възлагане, показателите за оценка на офертите и индикативен график за провеждане на процедурата.
(3) Минималният срок за получаване на заявления за участие е 30 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване. При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на срока, възложителите могат да определят срок за получаване на заявления за участие, който не може да бъде по-кратък от 15 дни.
(4) Само кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор, могат да участват в следващия етап на процедурата – диалог.
(5) По време на диалога могат да се обсъждат всички въпроси, свързани с поръчката с цел да се определят параметрите, които в най-голяма степен удовлетворяват потребностите на възложителя.
(6) При провеждане на диалога възложителят гарантира равнопоставеност на участниците, като не предоставя информация по начин, който може да даде предимство на някои участници за сметка на други.
(7) Възложителят няма право да предоставя предложенията или друга конфиденциална информация, получена от участник при провеждане на диалога, на другите участници, без изрично негово съгласие за всеки конкретен случай.
(8) Диалогът може да се проведе на последователни етапи, за да се намали броят на решенията за обсъждане, като се прилагат критерият за възлагане и показателите за оценка, посочени в обявлението за обществената поръчка или в описателния документ. Когато възнамерява да провежда диалог на последователни етапи, възложителят посочи това в обявлението или в описателния документ.
(9) Възложителят провежда диалога до определяне на решението или решенията, които могат да удовлетворят неговите потребности.
(10) След обявяване на диалога за приключен, възложителят уведомява всички участници, останали на последния етап, и ги кани да представят окончателни оферти, изготвени въз основа на решението или решенията, конкретизирани по време на диалога. Офертите трябва да съдържат всички задължителни елементи, необходими за изпълнение на поръчката.
(11) При възлагане на обществена поръчка чрез състезателен диалог възложителят оценява офертите по критерия оптимално съотношение качество/цена и в съответствие с показателите, посочени в обявлението за обществена поръчка или в описателния документ.
(12) Възложителят може да поиска офертите да бъдат разяснявани, уточнявани или подобрявани. Разясненията, уточненията и подобренията, както и предоставена допълнителна информация не трябва да променят основните характеристики на офертата или на поръчката, включително определените потребности и изисквания в обявлението или описателния документ, ако това може да доведе до нарушаване на конкуренцията или до дискриминация.
(13) Възложителят може да проведе преговори с участника, представил оферта, която е с оптимално съотношение качество/цена, за да се потвърдят финансовите ангажименти или други условия в офертата, като се уточнят окончателно условията на поръчката. Уточняването на условията не трябва да води до изменение по същество на основните параметри на офертата или на поръчката, включително определените потребности и изисквания в обявлението или в описателния документ, както и до нарушаване на конкуренцията или до дискриминация.
(14) Възложителят може да предвиди награди или плащания за участниците в диалога.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по членове с номера от 134 до 136 включително?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Няма да се уморя да повтарям – и тук, както и в предходни членове, отново е записан в чл. 136, ал. 3 един правнорелевантен момент според вносителите – изпращането на обявлението. Не може правнорелевантен момент за изпълнителя да бъде изпращането на обявлението, защото от този момент за него текат преклузивни срокове. Тук има такъв срок от 30 дни. Срокът, който е правнорелевантен по отношение на изпълнителя, е от датата на неговото узнаване. Презумира се, че той е узнал при датата на обявлението.
Затова пак правя редакционна поправка – минималният срок за получаване на заявление за участие е 30 дни от датата на публикуване на обявлението за обществена поръчка. Това е нормалният правно логичен текст, който следва логиката на всички останали наши и процесуални закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит и преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа наименованието на Раздел I от Глава шестнадесета по вносител, която става Глава седемнадесета.
Гласуваме наименованието на Раздел I.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Гроздан Караджов и група народни представители за редакции – предложението е едно и също – в чл. 134, ал. 3, чл. 135, ал. 3 и чл. 136, ал. 3.
Текстът, който те предлагат – „които изискват спешно възлагане на поръчка”, да отпадне, тъй като са идентични, за симетрия в трите текста.
Подлагам анблок на гласуване трите членове: 134, 135, 136 – ал. 3, предложението на господин Караджов и група да отпадне определен текст – Комисията не подкрепя тези предложения.
Гласували 88 народни представители: за 15, против 25, въздържали се 48.
Предложенията не са приети.
Аналогичен е случаят с предложенията на господин Методи Андреев. Той предлага добавяне на текст в ал. 4 на чл. 134, чл. 135 и чл. 136 – Комисията не подкрепя тези предложения на господин Андреев.
Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 11, против 10, въздържали се 68.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение от господин Филип Попов: в чл. 136, ал. 3 вместо „от датата на изпращането” да бъде „от датата на получаване на обявлението”.
Така ли, господин Попов?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ, от място): От датата на публикуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Както сте го казали в стенограмата, така го гласуваме.
Гласуваме предложението на господин Попов, направено в залата.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 31, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 134, чл. 135 и чл. 136 ведно с техните наименования в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 12.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 137 „Партньорство за иновации” – предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители:
„В чл. 137, ал. 4 текстът „които изискват спешно възлагане на поръчка” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137:
„Партньорство за иновации
Чл. 137. (1) Всяко лице може да подаде заявление за участие в партньорство за иновации, в което трябва да представи исканата от възложителя информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието му с критериите за подбор.
(2) В документацията за обществената поръчка възложителят мотивира необходимостта от получаване на новаторска стока, услуга или строителство, както и невъзможността тя да бъде удовлетворена чрез наличните на пазара предложения. Възложителят описва своите потребности, като посочва кои елементи от описанието са минимални изисквания, на които трябва да отговарят всички оферти. Предоставената информация трябва да бъде достатъчно точна, за да могат заинтересованите лица да определят характера и обхвата на търсеното решение и да преценят дали да участват в процедурата.
(3) В документацията за обществената поръчка възложителят определя правилата, приложими към правата върху интелектуалната собственост.
(4) Минималният срок за получаване на заявление за участие в процедурата партньорство за иновации е 30 дни от датата на изпращане на обявлението за обществената поръчка. При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на срока, възложителят може да определи срок за получаване на заявления за участие, който не може да бъде по-кратък от 15 дни.
(5) При предварителния подбор възложителят преценява техническите и професионалните способности на кандидатите в областта на научноизследователската и развойната дейност, и разработването и внедряването на новаторски решения.
(6) Само кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор, могат да представят оферти за изследвания и иновации.
(7) Възложителят може да предвиди поетапно провеждане на преговорите, за да намали броя на офертите, като приложи критерия за възлагане и показателите за оценка, посочени в обявлението. Когато възнамерява да използва тази възможност, възложителят посочва това в обявлението.
(8) Възложителят провежда преговори с участниците за подобряване съдържанието на първоначалните и последващите оферти с изключение на окончателните оферти.
(9) Минималните изисквания и показателите за оценка не подлежат на преговори и не могат да се променят.
(10) При възлагане на обществена поръчка чрез партньорство за иновации възложителят оценява офертите само по критерия оптимално съотношение качество/цена.
(11) При провеждане на преговорите възложителят гарантира равнопоставеност на участниците, като не предоставя информация по начин, който може да даде предимство на някои участници за сметка на други.
(12) При провеждане на преговорите възложителят информира писмено всички участници, чиито оферти не са отстранени, за всякакви промени в техническите спецификации или в друг документ от документацията за обществената поръчка, различен от този, в който се определят минималните изисквания. След внасянето на такива промени възложителят предоставя на участниците достатъчно време, за да променят и да представят отново изменените оферти.
(13) Възложителят няма право да предоставя предложенията или друга конфиденциална информация, получена от участник в преговорите, на другите участници без изрично негово съгласие за всеки конкретен случай.
(14) Договорът за партньорство за иновации цели разработването на новаторски продукт, услуга или строителство и последващото придобиване на получените в резултат на това доставки, услуги или строителство, при условие че те съответстват на нивата на изпълнение и на максималните разходи, договорени между възложителя и участника/участниците.
(15) В договора за партньорство се урежда изпълнението на поръчката на последователни етапи съобразно стъпките в процеса на научни изследвания и иновации, които могат да включват производството на продуктите, предоставянето на услугите или извършването на строителството.
(16) В договора за партньорство се определят междинните цели, които трябва да се постигнат, както и вноските за заплащане на съответно възнаграждение.
(17) Възложителят гарантира, че различните етапи на партньорството, отразяват степента на новаторство на предложеното решение и последователността на научноизследователските и иновационните дейности, необходими за разработването на новаторското решение.
(18) Очакваната стойност на придобиваните доставки, услуги или строителство трябва да е съразмерна на инвестицията, необходима за тяхното разработване.
(19) Възложителят няма право да разкрива на другите партньори предложените решения или друга конфиденциална информация, предоставена от даден партньор в рамките на партньорството, без изрично негово съгласие за всеки конкретен случай.
(20) В случаите по ал. 16, възложителят може да приключи партньорството за иновации след всеки етап, а при партньорство за иновации с няколко партньори да намали техния брой, чрез прекратяване на отделните договори, ако е посочил тази възможност и условията за това в документацията за обществената поръчка.”
„Договаряне без предварителна покана за участие” – чл. 138.
Предложение от Кирилов и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138:
„Процедура на договаряне без
предварителна покана за участие
Чл. 138. (1) Секторните възложители могат да прилагат процедура на договаряне без предварителна покана за участие, на основанията по чл. 79, ал. 1, т. 1-4, 6-10, както и когато:
1. поръчката има за цел само научноизследователска дейност, експеримент, проучване или развойна дейност; възлаганите поръчки не обхващат производството в количества, които позволяват да се осигури достатъчна пазарна реализация или да се покрият разходите за научноизследователска и развойна дейност;
2. за много кратко време възникне възможност да се получат доставки при особено изгодни условия и на цена, значително по ниска от обичайните пазарни цени; в този случай на преговори се канят лицата, които предлагат стоки на цени, по-ниски от пазарните.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 възлагането на поръчката не трябва да засяга възможността на други заинтересовани лица да участват в последващи поръчки със същия или със сходен предмет.
(3) При провеждане на процедура на договаряне без предварителна покана за участие на основание чл. 79, ал. 1, т. 6 ограничението по чл. 79, ал. 3 не се прилага.
(4) С решението за откриване на процедурата възложителят мотивира приложимото основание по ал. 1.
(5) Условията и редът за провеждане на процедурата се определят с правилника за прилагане на закона.”
„Конкурс за проект” – чл. 139.
Предложение от Методи Андреев – в чл. 139, ал. 6 се добавя второ изречение със следния текст:
„В състава на журито поне половината от членовете трябва да бъдат компетентни и правоспособни специалисти по темата на проекта, по възможност лица с образователна и научна степен „доктор”, хабилитирани лица или лица с научна степен „доктор на науките”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Данаил Кирилов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139:
„Конкурс за проект
Чл. 139. Конкурсът за проект се провежда съгласно разпоредбата на чл. 80.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
В чл. 137, ал. 18 е записано, че „Очакваната стойност на придобиваните доставки, услуги или строителство трябва да е съразмерна на инвестицията, необходима за тяхното разработване”.
Предлагам редакционна поправка – „да е по-голяма или равна на инвестицията”, защото „съразмерна” тук означава 50 на 50, буквално тълкувайки така текста. Тоест тя не може да е по-голяма или равна, разбира се, ненормално е и да е по-малка.
Затова предлагам да е „по-голяма или равна”.
Тук вече пак се връщам и на ал. 4, но отново да предупредя, че правно релевантно е моето пак „изпращане на обявлението”, но вече се отказвам да правя и редакционни поправки. Очевидно, залата не ги възприема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че по ал. 4 нямате формално предложение?
ФИЛИП ПОПОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Реплики към господин Попов? Няма.
Премиваме към гласуване, ако няма други народни представители? Не виждам заявки за изказване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Гроздан Караджов и група народни представители – в чл. 137, ал. 4 текстът „които изискват спешно възлагане на поръчки” да бъде отхвърлен, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 19, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Методи Андреев за редакция в чл. 139, ал. 6, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 5, против 14, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Филип Попов, направено в залата, за редакция на чл. 137, ал. 18 в редакцията по доклада на Комисията – текстът „съразмерна на инвестицията” да се чете „да е по-голяма или равна на инвестицията”.
Гласували 80 народни представители: за 16, против 26, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Гласуваме анблок предложенията на Комисията за редакции на чл. 137, 138 и 139, ведно с наименованията им.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
Раздел ІІ, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
„Раздел ІІ – Техники и инструменти за електронни и комбинирани поръчки”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІІ да се измени така:
„Раздел ІІ – Специфични техники и инструменти за възлагане на поръчки”.
„Динамична система за покупки” – чл. 140.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140:
„Динамична система за покупки
Чл. 140. (1) При възлагане на обществени поръчки чрез ДСП срокът за получаване на заявления за участие по чл. 85, ал. 2 не може да бъде по-кратък от 15 дни.
(2) В случай че секторен възложител съкрати срока по чл. 85, ал. 2, той следва да посочи обстоятелствата, въз основа на които срокът е съкратен.
(3) Когато възложителят е предвидил основания за отстраняване и/или критерии за подбор в съответствие с чл. 144, ал. 2, той може по всяко време в срока на действие на ДСП да поиска от допуснатите кандидати да представят ЕЕДОП с актуализирана информация относно заявените данни, въз основа на които са включени в ДСП.
(4) Информацията по ал. 3 се предоставя в срок до 5 работни дни от получаване на искането.
(5) По всяко време в срока на действие на ДСП възложителят може да поиска от кандидатите да представят документи за доказване на обстоятелствата, включени в ЕЕДОП.
(6) За неуредените въпроси относно създаването, удължаването и прекратяването на ДСП, както и относно възлагането на поръчките в рамките на ДСП се прилагат разпоредбите на Раздел II от Глава десета.”
„Раздел ІІІ – Квалификационни системи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
„Създаване на квалификационни системи” – чл. 141.
Предложение от Данаил Кирилов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141:
„Създаване на квалификационни системи
Чл. 141. (1) Секторните възложители могат да създават и да използват квалификационни системи на стопански субекти. В тези случаи те изготвят обявление по образец, което съдържа най-малко информацията по Приложение № 13. В обявлението се посочват целта и срокът на действие на квалификационната система, както и начинът за достъп до правилата за нейното прилагане.
(2) Секторните възложители обявяват всяка промяна в срока на действие на квалификационната система, както и нейното прекратяване, като използват следните образци:
1. обявление за квалификационна система – при промяна на срока на действие без прекратяване на квалификационната система;
2. обявление за възлагане на поръчка – при прекратяване на действието на квалификационната система.
(3) Квалификационните системи се организират по начин, който дава възможност на стопанските субекти да бъдат включени по всяко време в тях.
(4) Квалификационната система може да обхваща различни етапи, свързани с предварителния подбор.
(5) При създаването на квалификационната система секторните възложители определят правила и критерии, въз основа на които заинтересованите лица ще бъдат включвани и изключвани от квалификационната система, включително относно периодичното актуализиране на информацията, ако има такова, и относно срока на действие на квалификационната система.
(6) Когато тези критерии и правила включват технически спецификации, се прилагат чл. 48-52. В такива случаи при необходимост възложителите могат да актуализират критериите и правилата.
(7) Заинтересованите лица могат за целите на вписване в квалификационна система да се позоват на капацитета на трети лица, независимо от правната връзка между тях, по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние, професионалните и техническите способности, в случай че възложителят е поставил такива.
(8) Секторните възложители осигуряват по всяко време достъп до критериите и правилата по ал. 5, включително при поискване от заинтересованите лица.
(9) Когато секторен възложител смята, че квалификационна система, създадена от друго лице, отговаря на неговите изисквания, той съобщава по подходящ начин на заинтересованите лица, че ще се ползва от тази квалификационна система.
(10) Квалификационните системи се организират по начин, който гарантира ползването и съхраняването на информацията по отношение на вписаните в нея стопански субекти. Информацията може да бъде групирана по категории според вида на поръчките, за които е валидно вписването.
(11) Възложителят взема решение относно включване или отказа за включване на заинтересовани лица в квалификационна система в 6-месечен срок от подаване на заявлението за включване в квалификационната система. Отказът се мотивира.
(12) Когато за решението по ал. 11 са необходими повече от 4 месеца, възложителят информира заинтересованото лице в срок два месеца от подаване на заявлението за причините и за датата, до която ще бъде взето решение.
(13) Решението по ал. 11 се изпраща на кандидата в срок до 15 дни от издаването му.
(14) Секторният възложител може да вземе решение за прекратяване на участието в квалификационната система на кандидат въз основа на определените при създаването на квалификационната система правила и критерии. Решението се изпраща на кандидата най-малко 15 дни преди датата, определена за прекратяване на участието му в квалификационната система.
(15) В случай че възложителите изискват такси за включване в квалификационната система за поддържане или актуализиране на информацията, те не могат да надвишават разходите, които са необходими за тези дейности.”
„Възлагане на поръчка чрез квалификационна система.”
Има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142:
„Възлагане на поръчка чрез квалификационна система
Чл. 142. (1) Конкретните поръчки за строителството, доставките или услугите, попадащи в обхвата на квалификационната система, се възлагат чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с предварителна покана за участие, а изпълнителят на договора се избира сред лицата, вписани в квалификационната система.
(2) Възложителите посочват в поканата за представяне на оферти или за участие в преговори критериите за възлагане на поръчката, ако не са включени в обявлението за създаване на квалификационната система, както и дали:
1. се изисква офертите да бъдат представени под формата на електронен каталог или да включват електронен каталог;
2. се предвижда провеждане на електронен търг при определяне на изпълнител;
3. офертите могат да бъдат подавани за една, за няколко или за всички обособени позиции;
4. е налице ограничение за броя обособени позиции, които се възлагат на един изпълнител.
(3) Достъпът до документацията се предоставя не по-късно от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти или за участие в преговорите. В обявлението или поканата се посочва интернет адресът, на който е достъпна документацията за поръчката.
(4) С публикуване на обявлението за създаване на квалификационна система секторните възложители могат да оповестят възлагането на първата обществена поръчка в рамките на системата.”
„Конфиденциалност при квалификационна система.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 143.
„Раздел ІV – Кандидати и участници.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
„Основания за отстраняване и критерии за подбор.”
Има предложения от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Георги Кадиев.
Комисията не подкрепя предложението.
„В чл. 144 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 думите „могат да установят” се заменят с „установяват”.
2. В ал. 2 думите „могат да” се заличават.”
Има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 144:
„Основания за отстраняване и критерии за подбор
Чл. 144. (1) Секторните възложители могат да установят обективни правила и критерии за отстраняване и подбор на участниците или кандидатите, които предоставят на заинтересованите лица.
(2) Правилата и критериите по ал. 1 могат да включват основанията за отстраняване по чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, както и критериите за подбор по чл. 59, ал. 1 при спазване на съответните условия за тяхното поставяне, деклариране и доказване.
(3) Публичните възложители, които извършват секторни дейности, прилагат задължително основанията за отстраняване по чл. 54, ал. 1 и могат да прилагат основанията за отстраняване по чл. 55, ал. 1.
(4) При подбора на кандидатите в ограничена процедура или в процедура на договаряне с предварителна покана за участие възложителят не може:
1. да налага на кандидат условия от административен, технически или финансов характер, които не се отнасят за другите кандидати;
2. да изисква проверки или доказателства, които повтарят вече представени от кандидата доказателства.
(5) При ограничена процедура, процедура на договаряне с предварителна покана за участие, състезателен диалог или партньорство за иновации възложителят може да установи обективни и недискриминационни правила и критерии, които да приложи за намаляване броя на кандидатите, които да бъдат поканени да представят оферти или да участват в преговорите. Броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен за да се гарантира реална конкуренция.
(6) За неуредените въпроси относно намаляване броя на кандидатите се прилага разпоредбата на чл. 105.”
„Предоставяне на техническите спецификации за регулярно възлагани поръчки и поръчки, за които като покана за участие в процедура се използват периодично индикативно обявление.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 145.
„Оферти, включващи продукти с произход от трети страни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 146.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 147:
„Субсидиарно прилагане
„Чл. 147. За неуредените в тази част въпроси се прилагат разпоредбите на част първа и втора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук.
Колеги, има ли изказвания по докладваните текстове? Няма.
Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев за изменение в чл. 144.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 80 народни представители: за 9, против 30, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Раздел ІІ с променено наименование по доклада на Комисията, чл. 140; Раздел ІІІ, подкрепен по вносител с чл. 141, чл. 142,
чл. 143; Раздел ІV – „Кандидати и участници”, по вносител, подкрепен от Комисията, чл. 144 и членове 145 и 146 по вносител, подкрепени от Комисията; и новия член по предложение на Комисията – 147, ведно със съответните наименования към всички членове.
Гласуваме, колеги.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
Колеги, сега ще направим прекъсване до 12,00 ч.
Продължаваме в 12,00 ч.
Моля за коректност от Ваша страна да бъдем тук, защото върви второ четене, да не започваме с поименна проверка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля поканете народните представители в залата. И аз правя това със звуковия сигнал.
Слушаме Ви – Част четвърта.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Част четвърта – Специални правила при възлагане на обществени поръчки в областите отбрана и сигурност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на част Четвърта.
„Глава осемнадесета – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета, която става Глава осемнадесета.
„Чл. 147 ¬– Обхват”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 147, който става чл. 148:
„Обхват
Чл. 148. (1) Разпоредбите на тази част се прилагат при възлагане на обществени поръчки за:
1. доставки на военно оборудване, включително части, компоненти и/или монтажни елементи за него, както и оборудване, включено в списъка на продуктите, свързани с отбраната, приет на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба;
2. доставки на чувствително оборудване, включително части, компоненти и/или монтажни елементи за него;
3. услуги, пряко свързани с оборудването по т. 1 и 2 включително, за всеки елемент от неговия жизнен цикъл;
4. строителство, пряко свързано с оборудването по т. 1 и 2 включително, за всеки елемент от неговия жизнен цикъл;
5. услуги за специфични военни цели или за чувствителни услуги;
6. строителство за специфични военни цели или за чувствително строителство.
(2) За неуредените в тази част въпроси се прилагат правилата за публични възложители.”
„Чл. 148 – Изключения”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148, който става 149:
„Изключения
Чл. 149. (1) Законът не се прилага за поръчки в областите отбрана и сигурност:
„1. възлагани по специфични процедурни правила:
а) съгласно международни споразумения или договори, сключени при спазване разпоредбите на ДФЕС между Република България, от една страна, и една или повече трети страни – от друга страна;
б) на международна организация, която извършва покупки за свои цели или за поръчки, които трябва да се възложат в съответствие с тези правила;
2. възлагането на които е свързано с предоставяне на информация, чието разкриване противоречи на основните интереси на сигурността на страната, съгласно чл. 346 от ДФЕС;
3. възлагани за целите на разузнавателни дейности;
4. възлагани в рамките на програма за сътрудничество въз основа на научноизследователска и развойна дейност, извършвана съвместно най-малко от две държави – членки, за разработване на нов продукт, и когато е приложимо – на по-късните етапи за целия или за части от жизнения цикъл на този продукт;
5. възлагани в трета страна, когато оперативните нужди налагат договорите да бъдат сключени с изпълнители, разположени в района на операциите, включително за граждански поръчки, извършвани при разполагане на сили извън територията на Европейския съюз;
6. възлагани от Министерския съвет на друго правителство, свързани със:
а) доставката на военно оборудване или чувствително оборудване, или
б) строителство и услуги, пряко свързани с оборудването по буква „а”, или
в) строителство и услуги за специфични военни цели или чувствително строителство и чувствителни услуги;
7. за финансови услуги с изключение на застрахователни услуги;
8. възлагани на предприятия на държава членка или на трета страна в изпълнение на международно споразумение или договор, свързан с разполагане на войски;
9. за арбитражни и помирителни услуги;
10. при трудови правоотношения по смисъл на § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
11. за услуги за научноизследователска и развойна дейност, когато възложителят изцяло заплаща услугата, но ползите от нея не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност;
12. при придобиването или наемането, независимо с какви финансови средства, на земя, съществуващи сгради или други недвижими имоти или права върху тях;
13. възлагани от публичен възложител, включително когато извършва секторна дейност, на юридическо лице, ако са изпълнени едновременно следните условия:
а) възложителят да упражнява върху юридическото лице контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена;
б) повече от 80 на сто от дейността на юридическото лице да е формиранa от изпълнението на дейности, възложени от възложителя или от негови обособени структури, или от други юридически лица, контролирани от възложителя;
в) в юридическото лице - изпълнител, да няма пряко частно капиталово участие, с изключение на такова, което не е свързано с контролни или блокиращи правомощия и което не оказва решаващо влияние върху дейността на юридическото лице.
(2) След приключването на програмата по ал. 1, т. 4 участникът от българска страна уведомява Европейската комисия за дела на разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо общите разходи на програмата за сътрудничество, за споразумението за поделяне на разходите, както и за очаквания дял на покупките на държавата членка, ако има такива.
(3) В случаите по ал. 1, т. 13, буква „а” възложителят упражнява върху юридическото лице контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, когато има решаващо влияние върху стратегическите цели и значимите решения на това юридическо лице. Такъв контрол може да бъде упражняван и от друго юридическо лице, което е контролирано по същия начин от възложителя.
(4) Методиката за определяне на цената на договорите по ал. 1, т. 13 се определя с правилника за прилагане на закона.
(5) В случаите по ал. 1, т. 13 при определяне на процента от дейността се взема предвид средният общ оборот или друг подходящ показател, който измерва изпълнението на дейността за последните три години.
(6) В случаите по ал. 1, т. 13, когато поради датата на създаване или на започване на дейността на юридическото лице или поради реорганизация на дейността му няма данни за оборота или когато тези данни вече не са актуални, е достатъчно да се докаже, че способът за измерване на дейността е достоверен, по-специално чрез неговата бизнес програма.
(7) Когато отпадне някое от условията, необходими за сключване на договор по ал. 1, т. 13, договорът се прекратява със сключването по реда на закона на нов договор със същия предмет. В този случай възложителят открива възлагането на новата поръчка в едномесечен срок от отпадане на съответното условие.
(8) Възложителите не могат да се позовават на изключенията по ал. 1 с цел заобикаляне на закона.
(9) Критериите и редът за определяне наличието на основни интереси по ал. 1, т. 2 се определят с наредбата по чл. 13, ал. 2.”
„Чл. 149 – Смесени поръчки, включващи дейности в областите отбрана и сигурност”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149, който става чл. 150:
„Смесени поръчки, включващи дейности в областите отбрана и сигурност
Чл. 150. (1) Когато в предмета на обществената поръчка се съдържат няколко дейности, за част от които се прилагат разпоредбите на тази част, а за други – правилата за публични възложители или правилата за секторни възложители, тя се възлага по реда на тази част, при условие че по обективни причини е обосновано възлагането на обща поръчка. Когато възложителят реши да възложи отделни поръчки за отделните дейности се спазват правилата, приложими към съответната дейност.
(2) Когато за една от дейностите от предмета на обществената поръчка, се прилагат разпоредбите на тази част, а друга дейност е извън приложното поле на закона, включително в случаите по чл. 346 от ДФЕС, и по обективни причини е обосновано възлагането на обща поръчка, за тази поръчка законът не се прилага.
(3) Законът не се прилага за обществени поръчки, чийто предмет съдържа обективно неделими части, някои от които попадат в обхвата на чл. 346 от ДФЕС, а за други са приложими разпоредбите на тази част.
(4) Не се допуска вземане на решение за възлагане на обща поръчка с цел прилагането на тази част или изключване на поръчката от приложното поле на закона.”
Член 150 – „Смесени поръчки за услуги”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150, който става чл. 151:
„Смесени поръчки за услуги
Чл. 151. Обществена поръчка, която включва едновременно услуги по приложение № 14 и приложение № 15, се възлага по реда, предвиден за услугите, чиято прогнозна стойност е по-висока.”
Член 151 – „Поръчки и рамкови споразумения, възлагани от централни органи за покупки”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151, който става чл. 152:
„Възлагане чрез централни органи за покупки
Чл. 152. (1) Възложителите могат да получават доставки или услуги от или чрез централен орган за покупки, включително когато той е европейски публичен орган, който не е възложител и осъществява централизирани дейности по закупуване.
(2) Когато възложителите получават доставки или услуги по реда на ал. 1, се смята, че са спазили разпоредбите на закона, ако:
1. централният орган за покупки е спазил разпоредбите и на тази част, а когато е европейски публичен орган, който не е възложител – правила, еквивалентни на посочените в закона;
2. е осигурена възможност за обжалване.
(3) Централният орган и възложителят отговарят за законосъобразността на процедурата, която провеждат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Колеги, има ли изказвания по Част IV, Глава седемнадесета, която става Глава осемнадесета? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Част IV, Глава осемнадесета с текстове от чл. 147 до 151 по вносител, които стават съответно с номерация от чл. 148 до 152 включително, в редакцията им по доклада на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Глава осемнадесета – „Публичност и прозрачност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета, която става Глава деветнадесета.
Член 152 – „Предварително информативно обявление”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152, който става чл. 153:
„Предварително информативно обявление
Чл. 153. (1) Възложителите могат да оповестят своите намерения за възлагане на обществени поръчки или за сключване на рамкови споразумения през следващите 12 месеца чрез публикуване на предварително информативно обявление.
(2) Възложителите са длъжни да изпращат обявлениeто по ал. 1 само когато възнамеряват да съкращават сроковете за получаване на оферти.”
Член 153 – „Обявление за обществена поръчка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 153, който става чл. 154.
Член 154 – „Обявление за възложена поръчка”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154, който става чл. 155:
„Обявление за възлагане на поръчка
Чл. 155. (1) Възложителите изпращат за публикуване обявление за възлагане на поръчка в срок до:
1. тридесет дни след сключване на договор за обществена поръчка или рамково споразумение;
2. седем дни от влизането в сила на решението за прекратяване на процедурата.
(2) В случаите на поръчки, възложени въз основа на рамково споразумение, възложителите публикуват обобщена информация за сключените договори в срок до 30 дни след края на всяко тримесечие.
(3) Информация от обявлението по ал. 1, оповестяването на която противоречи на закон, включително в областта на отбраната и сигурността, както и тази, по отношение на която участниците са се позовали на конфиденциалност във връзка с наличието на търговска тайна, не се публикува в „Официален вестник” на Европейския съюз и РОП.”
Член 155 – „Място, форма и начин на публикуване на обявленията”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155, който става чл. 156:
„Място, форма и начин на публикуване на обявленията
Чл. 156. (1) Възложителите изпращат за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз:
1. предварителните информативни обявления;
2. обявленията за обществени поръчки;
3. обявление за изменение или допълнителна информация;
4. обявление за възлагане на поръчки;
5. обявленията за доброволна прозрачност, когато е приложимо.
(2) Обявленията по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се изготвят по образци, утвърдени с акт на Европейската комисия, и съдържат най-малко информацията, посочена в приложение № 16, в зависимост от етапа на процедурата. Обявленията се изпращат за публикуване чрез електронни средства.
(3) Обявленията по ал. 1 се публикуват в РОП при условията и по реда на чл. 36.”
Глава деветнадесета – „Изисквания към кандидатите и участниците”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава деветнадесета, която става Глава двадесета.
Член 156 – „Основания за отстраняване”.
Предложение от народния представител Методи Андреев:
„1. Член 156 придобива следната редакция:
„Възложителят отстранява от участие в процедура за обществена поръчка кандидат или участник, когато:
1. е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран, за:”
2. точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, и 8 стават подточки съответно а), б), в), г), д), е), ж) и з);
3. в подточка в) след думата „кодекс” се добавя изразът „както и престъпления против трудовите права на гражданите по чл. 172 от Наказателния кодекс”;
4. добавят се и следните нови подточки:
„и) престъпление против политическите права на гражданите по чл. 167, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4;
й) престъпление против интелектуалната собственост по чл. 172а и чл. 172б;
к) престъпление против кредиторите по смисъла на чл. 227б, чл. 227в, чл. 227г, чл. 227д и чл. 227е от Наказателния кодекс;
л) престъпление против митническия режим по чл. 242 и чл. 242а”;
5. текстовете на т. 2, т. 5 и т. 6 от ал. 2 стават съответно т. 2, т. 3 и т. 4 от тази алинея;
6. създават се нови т. 5, т. 6 и т. 7 със следното съдържание:
„5. има задължения по смисъла на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда към наети от него работници или служители;
6. има влязло в сила съдебно решение, че при изпълнение на договор за обект на обществена поръчка, съгласно чл. 3, ал. 1, не е било извършено договорено изплащане към подизпълнител, заявен съгласно изискването на чл. 66, ал. 1;
7. при осъществяване на търговската си дейност; кандидатът или участникът не е спазил приложими задължения в областта на действащото трудово и осигурително законодателство включително и по условията на труд, установимо с декларация или актове на органите на Главна инспекция на труда.”;
7. В ал. 2 на чл. 156 т. 2, т. 5 и т. 6 отпадат, като останалите т. 3 и т. 4 се преномерират съответно в т. 2 и т. 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156, който става чл. 157:
„Основания за отстраняване
Чл. 157. (1) Възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник:
1. който е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран, за престъпление по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 192а, чл. 194-217, чл. 219-252, чл. 253-260, чл. 301-307, чл. 321 и 321а от Наказателния кодекс;
2. който е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран, за престъпление, аналогично на тези по т. 1, в друга държава членка или трета страна;
3. за когото е налице конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен.
(2) Възложителят може да отстрани от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, за когото е налице някое от следните обстоятелства:
1. обявен е в несъстоятелност или е в производство по несъстоятелност или в процедура по ликвидация или е сключил извънсъдебно споразумение с кредиторите си по смисъла на чл. 740 от Търговския закон, или е преустановил дейността си, а в случай че кандидатът или участникът е чуждестранно лице – се намира в подобно положение, произтичащо от сходна процедура, съгласно законодателството на държавата, в която е установен;
2. има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях, към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника, или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията или задължението е по акт, който не е влязъл в сила;
3. лишен е от правото да упражнява определена професия или дейност съгласно законодателството на държавата, в която е извършено нарушението, включително за нарушения, свързани с износа на продукти в областта на отбраната и сигурността;
4. с влязло в сила съдебно решение е установено, че е виновен за неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка, включително по отношение на сигурността на информацията и сигурността на доставките;
5. установено е, че е представил документ с невярно съдържание, свързан с удостоверяване на липсата на основания за отстраняване или на изпълнението на критериите за подбор;
6. установено е от службите за сигурност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, въз основа на каквито и да е доказателства, включително разузнавателни средства, че не притежава необходимата надеждност, поради което е налице риск от заплаха за националната сигурност.
(3) Възложителят посочва обстоятелствата по ал. 2 в обявлението за обществена поръчка, а при процедури по чл. 18, ал. 1, т. 10 – в поканата за участие в преговори.
(4) Основанията по ал. 1 и ал. 2, т. 5 се отнасят за лицата, които представляват участника или кандидата, членовете на управителни и надзорни органи и за други лица, които имат правомощия да упражняват контрол при вземането на решения от тези органи.
(5) При участие в процедура кандидатът или участникът представя декларация за липсата на основания за отстраняване.
(6) За доказване на липсата на основания за отстраняване участникът, избран за изпълнител, представя:
1. за обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – свидетелство за съдимост;
2. за обстоятелствата по ал. 2, т. 1 – удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията;
3. за обстоятелството по ал. 2, т. 2 – удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника;
(7) Възложителят няма право да изисква представянето на документите по ал. 6, когато обстоятелствата в тях са достъпни чрез публичен безплатен регистър или информацията, или достъпът до нея се предоставят от компетентния орган на възложителя по служебен път.
(8) При прилагане на основанията за отстраняване по ал. 1 и 2 не могат да се прилагат мерките за доказване на надеждност по чл. 56.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157, който става чл. 158:
„Критерии за подбор
Чл. 158. (1) При определяне и доказване на критериите за подбор се прилагат чл. 59-62 и чл. 65.
(2) За доказване на техническите и/или професионалните способности, освен изискванията по чл. 63 и доказателствата по чл. 64 възложителят може да постави допълнителни условия и да изиска от кандидатите или участниците да представят:
1. описание на техническото оборудване и мерките за осигуряване на качеството, на оборудването за изпитване и изследване, както и на вътрешните правила на участника във връзка с интелектуалната собственост;
2. описание на техническото оборудване, материалите, средствата, броя на работниците и служителите и ноу-хау и/или източниците на доставка с указание на географското местоположение, когато то е извън територията на Европейския съюз, с които разполага кандидатът за изпълнение на поръчката, за да посрещне евентуалното увеличаване на нуждите на възложителя вследствие на криза, или за осигуряване на поддръжката, модернизацията или адаптиране на доставките, обхванати от поръчката.
3. разрешение, удостоверение или потвърждение за достъп до класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, включително за възможността за обработка, съхранение и предаване на такава информация на равнището на защита, изисквано от възложителя – в случай на поръчки, които съдържат или изискват класифицирана информация.
(3) В случаите по чл. 64, ал. 1, т. 2 списъкът следва да обхваща последните 5 години от датата на подаване на заявлението.
(4) Възложителят може да определи в обявлението допълнителен срок, в който лицата, които не притежават разрешение, удостоверение или потвърждение по ал. 2, т. 3, да представят съответния документ. В срока за получаване на заявления за участие лицата подават до възложителя писмено съгласие за извършване на процедура по проучване и прилагат необходимите документи съгласно Закона за защита на класифицираната информация, които се изпращат от възложителя до компетентната служба за сигурност.
(5) Възложителите признават разрешенията за достъп до класифицирана информация, издадени в съответствие със законодателството на държавата членка, в която кандидатът или участникът е установен, при наличието на влязъл в сила международен договор или двустранно споразумение за защита на класифицираната информация, по което Република България е страна. При условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация възложителят може да поиска извършване на допълнителни проучвания в съответната държава членка.
(6) При условията на Закона за защита на класифицираната информация възложителят може да поиска националният орган по сигурността в държавата, в която кандидатът е установен, да провери съответствието на помещенията или инсталациите, които евентуално биха били използвани, производствените и административните процедури, които ще бъдат следвани, методите за управление на информацията и/или състоянието на персонала, който може да бъде нает за изпълнението на поръчката.
(7) При участие в процедура кандидатът или участникът представя доказателства за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя.
(8) Когато по основателна причина кандидатът или участникът не е в състояние да представи поисканите от възложителя документи за доказване на техническите и/или професионалните способности, той може да ги докаже с всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ. Тази възможност не се отнася за документите по ал. 2, т. 3.”
„Глава двадесета – Възлагане на поръчки. Изменение на договор”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесета, която става Глава двадесет и първа.
По чл. 158 „Технически спецификации” – предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 159:
„Технически спецификации
Чл. 159. (1) Възложителят определя техническите спецификации по някой от начините, посочени в чл. 48, ал. 1, т. 1, 3 и 4, или чрез посочване в следния ред на:
1. български стандарти, които въвеждат европейски стандарти;
2. европейски технически оценки;
3. общи технически спецификации;
4. български стандарти, които въвеждат международни стандарти;
5. международни стандарти;
6. други технически еталони, установени от европейски органи по стандартизация, или когато няма такива – чрез национални стандарти, национални технически одобрения или национални технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използването на стоките;
7. технически спецификации, създадени и широко възприети от индустрията;
8. национални стандарти в областта на отбраната и подобни на тях спецификации за оборудване и доставки в областта на отбраната.
(2) При определяне на техническите спецификации се прилагат изискванията на чл. 48, ал. 2-6.”
По чл. 159 „Избор на процедури” – предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 159, който става чл. 160:
„Свободен избор на процедура
Чл. 160. При възлагане на обществени поръчки по тази част възложителите избират свободно ограничена процедура и процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 160, който става чл. 161:
„Ограничена процедура
Чл. 161. (1) Всяко лице може да подаде заявление за участие в ограничена процедура, в което трябва да представи исканата от възложителя информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието му с критериите за подбор.
(2) В ограничена процедура оферти подават само кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор.”
По чл. 161 „Договаряне с публикуване на обявление” - предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 162:
„Процедура на договаряне с публикуване
на обявление за поръчка
Чл. 162. (1) При провеждане на процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка възложителят прилага чл. 76, ал. 1, 2, 4, 7, 10-16.
(2) Възложителят може да предвиди възможност преговорите да се проведат на последователни етапи, за да се намали броят на разглежданите оферти, като приложи критерия за възлагане. Тази възможност се посочва в обявлението за обществена поръчка или в документацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Уважаеми колеги, дебатът е открит – по Глава осемнадесета, която става Глава деветнадесета.
Господин Методи Андреев, слушаме Ви.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е последното ми предложение. (Смях, оживление и единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Дотук ми стигнаха нервите да чета Законопроекта.
Какво предлагам? Ще обърна внимание на чл. 156, ал. 1. Става дума за обществени поръчки в сектора „Отбрана и национална сигурност”, не става дума за обществени поръчки в гражданския сектор.
Какво казваме с това, което в момента е отхвърлено като предложение от моя страна? Казваме, че в тези критерии, които могат да доведат до отстраняване на фирма от участие в обществена поръчка, примерно няма да е от значение дали фирмата, която се явява, е с краден лиценз, защото това е едно от предложенията. Ако фирмата има присъда, че притежава чужда интелектуална собственост и работи с нея, ние казваме: „Няма проблем. Явявай се на обществена поръчка.” Такива случаи има много в сектора по отбрана и сигурност, особено при така наречените „военни заводи”. Голяма част от частните военни заводи работят с интелектуална собственост, която е държавна, и се явяват по обществени поръчки, като конкурират държавни фирми. Това се знае от хората в този сектор. И ние сега казваме: „Няма проблем, явявайте се, конкурирайте държавните предприятия.”.
Какво друго казваме? Ние казваме, че няма да има проблем, ако фирмата, която участва за дадена обществена поръчка, са я хванали в митническо престъпление по чл. 242 и 242а. Тоест казваме: „Няма проблем, участвайте в контрабанда, никакъв проблем няма, Вие можете да се явявате на обявите за обществени поръчки.”.
След това казваме, ако примерно фирмата е осъдена, че при осъществяване на търговската дейност кандидатът не е спазил приложими задължения в областта на действащото трудово-осигурително законодателство, тя може да се яви на обществена поръчка. Много от инцидентите, които се случиха, са именно поради нарушения на трудовото законодателство. Това казваме, като не приемаме предложенията, които съм направил по чл. 156, ал. 1.
Обръщам Ви внимание какво се случва и какво казваме на българския бизнес, който се занимава със сектор „Отбрана и сигурност”. Ние го караме да се явява, нарушавайки тези важни членове от Наказателния кодекс. Тези членове от Наказателния кодекс ги няма като условие онези фирми, които имат присъди по тях, да не се явяват на съответните обществени поръчки. Това казваме и затова Ви призовавам да подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Методи Андреев за редакция на чл. 156 по вносител, които Комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 17, против 15, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Глава 18, която става Глава 19, членове 152 до 161 по вносител, които стават съответно членове от 153 до 162, ведно с техните наименования, наименованието и на Глава 19, която става Глава 20 и Глава 20, която става Глава 21.
Колеги, гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 4, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По чл. 162 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162, който става чл. 163:
„Състезателен диалог
Чл. 163. (1) Възложителят може да избира процедурата състезателен диалог, когато поръчката е особено сложна, поради което е невъзможно нейното възлагане чрез използване на ограничена процедура или процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка.
(2) Обществената поръчка е особено сложна, когато по обективни причини възложителят не може да определи:
1. техническите спецификации, и/или
2. финансовата или правната рамка на поръчката.
(3) При провеждане на състезателен диалог възложителят прилага чл. 77,
ал. 1, 2, 4-14.”
„Договаряне без публикуване” – чл. 163.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 164:
„Процедура на договаряне без публикуване на обявление за поръчка
Чл. 164. (1) Възложителите вземат решение за възлагане на обществени поръчки чрез процедура на договаряне без публикуване на обявление за поръчка в следните случаи:
1. при ограничената процедура, състезателния диалог или процедурата на договаряне с публикуване на обявление за поръчка не са подадени оферти или заявления за участие или подадените оферти или заявления за участие са неподходящи и първоначално обявените условия на поръчката не са съществено променени;
2. когато се поканят всички участници, чиито оферти в предходна ограничена процедура, състезателен диалог или процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка отговарят на изискванията на възложителя, но надвишават неговия финансов ресурс и първоначално обявените условия на поръчката, не са съществено променени;
3. когато е необходимо предприемане на неотложни действия при криза и не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на ограничена процедура или на процедура на договаряне с публикуване на обявление, включително съкратените срокове, както и в случаите по чл. 173, ал. 1, т. 2, буква „а”;
4. когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за ограничена процедура или процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя;
5. по технически причини или от съображения, свързани със защитата на изключителни права, поръчката може да бъде възложена само на определен изпълнител;
6. поръчката е с предмет услуги за научноизследователска или развойна дейност, освен в случаите по чл. 149, ал. 1, т. 4 и 11;
7. стоките – предмет на доставка, се произвеждат с цел изследване, експериментиране, научна или развойна дейност и са в количества, които не позволяват да се осигури достатъчна пазарна реализация или да се покрият разходите за научноизследователска и развойна дейност;
8. когато са необходими допълнителни доставки на стоки от същия доставчик, предназначени за частична замяна или допълване на наличните доставки или съоръжения, и смяната на доставчика води до несъвместимост или до съществени технически затруднения при експлоатацията и поддържането поради придобиване на стока с различни технически характеристики;
9. предмет на поръчката е доставката на стоки, търгувани на стокова борса, съгласно списъка по чл. 79, ал. 1, т. 7;
10. за кратък период възникнат благоприятни условия за доставка на стоки на цени, по-ниски от пазарните, включително при разпродажба на имуществото на търговски дружества, обявени в ликвидация или в несъстоятелност;
11. поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при следните условия:
а) допълнителната услуга или строителството не могат технически или икономически да се разделят от предмета на основния договор без значителни затруднения за възложителя или, въпреки че могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на поръчката;
б) общата стойност на поръчките, с които се възлагат допълнителни услуги или строителство, не е повече от 50 на сто от стойността на основната поръчка;
12. когато е необходимо повторение на услуга или строителство от същия изпълнител при наличие на следните условия:
а) първоначалната поръчка е възложена при ограничена процедура или процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка, или състезателен диалог и в обявлението за нея е посочена възможността за такова възлагане;
б) общата стойност на новата поръчка е включена и е посочена при определяне стойността на първоначалната поръчка;
в) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първоначалната поръчка;
13. предметът на поръчката е свързан с предоставянето на въздухоплавателни и морски транспортни услуги за въоръжените сили или за силите за сигурност на страната, които са разположени или предстои да бъдат разположени извън нейната територия, когато възложителят трябва да осигури тези услуги от изпълнители, чиито оферти са валидни само за толкова кратки срокове, че срокът за провеждане на ограничената процедура или на процедурата на договаряне с публикуване на обявление за поръчка, включително съкратеният срок, не може да бъде спазен;
14. поръчката е за услуги, включени в Приложение № 15.
(2) В случаите по ал. 1, т. 8 договорът за допълнителна поръчка не може да бъде по-дълъг от 5 години. По изключение може да се определи по-дълъг срок, когато това се налага от обстоятелства, свързани с очаквания експлоатационен живот на наличните изделия, съоръжения или системи и техническите трудности, които може да предизвика смяната на изпълнителя.
(3) В случаите по ал. 1, т. 9 договорът се сключва по правилата на съответната борса.
(4) В случаите по ал. 1, т. 10 договорът се сключва по реда на част трета от Търговския закон.
(5) В случаите по ал. 1, т. 12 процедурата може да се открие не по-късно от 5 години от възлагането на първата поръчка, освен когато по изключение се налага процедурата да бъде проведена след този срок поради обстоятелства, свързани с очаквания експлоатационен живот на наличните изделия, съоръжения или системи и техническите трудности, които може да предизвика смяната на изпълнителя.
(6) С решението за откриване на процедурата възложителят мотивира приложимото основание по ал. 1.
(7) Условията и редът за провеждане на процедурата се определят с правилника за прилагане на закона.”
Член 164 – „Срокове за провеждане на процедурите”.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители:
„В чл. 164, ал. 4 текстът „които изискват спешно възлагане на поръчка” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 164, който става чл. 165:
„Срокове за провеждане на процедурите
Чл. 165. (1) Минималният срок за получаване на заявления за участие в ограничена процедура, процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка и състезателен диалог е 30 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване.
2) Минималният срок за получаване на оферти при ограничена процедура е 35 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти. Когато не е предоставен неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп чрез електронни средства до документацията за обществената поръчка, срокът е 40 дни.
(3) Сроковете по ал. 2 могат да се съкратят с 4 дни, когато възложителят е публикувал предварително информативно обявление и то:
1. е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване, и
2. включва цялата информация по част А от приложение № 16.
(4) При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на сроковете по ал. 1 и 2, възложителите могат да определят:
1. срок за получаване на заявления за участие - не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване;
2. срок за получаване на оферти – не по-кратък от 10 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти.
(5) В обявлението за обществена поръчка възложителят мотивира прилагането на ал. 4.”
Член 165 – „Намаляване броя на кандидатите, офертите или решенията”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165, който става чл. 166:
„Намаляване броя на кандидатите, офертите или решенията
Чл. 166. (1) Когато при ограничена процедура, процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка и състезателен диалог възложителят използва възможността за намаляване броя на кандидатите, минималният брой кандидати, които възнамерява да покани, не може да бъде по-малък от трима.
(2) Когато след провеждане на предварителен подбор възложителят установи, че броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, не е достатъчен, за да се гарантира реална конкуренция, той може:
1. да публикува отново първоначалното обявление и да повтори етапа на подбор за новопостъпилите заявления, или
2. да прекрати процедурата.
(3) В случаите по ал. 2 възложителят кани кандидатите, избрани след първото и второто публикуване, да подадат оферти.”
Член 166 – „Покани до кандидатите”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166, който става чл. 167:
„Покани до кандидатите
Чл. 167. (1) В случаите на ограничена процедура, състезателен диалог и процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка възложителят изпраща едновременно писмени покани до избраните кандидати за подаване на оферта или за участие в преговори или диалог.
(2) Поканите съдържат най-малко информацията по приложение № 17.
(3) Когато документацията или части от нея се намира при лице, различно от възложителя, в поканата се посочва адресът, откъдето тя може да бъде получена. В случай че не е осигурен достъп до документацията чрез електронни средства, в поканата трябва да се посочи и крайната дата за отправяне на искане за получаване на документите. Когато искането е изпратено в определения срок, компетентните органи незабавно изпращат документите.”
Член 167 – „Изменение на договор за обществена поръчка и рамково споразумение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 167, който става чл. 168.
„Глава двадесет и първа – Електронни и комбинирани поръчки”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава двадесет и първа, която става Глава двадесет и втора, да се измени така:
„Глава двадесет и втора – Специфични техники и инструменти за възлагане на поръчки”.
Член 168 – „Рамкови споразумения”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 168, който става чл. 169:
„Рамково споразумение
Чл. 169. (1) Когато възложителят сключва рамково споразумение с няколко лица, техният брой не може да бъде по-малък от трима, при условие че е налице достатъчен брой потенциални изпълнители, които отговарят на критериите за подбор, и/или достатъчен брой оферти, които отговарят на предварително обявените условия на възложителя.
(2) Рамковите споразумения се сключват за срок, не по-дълъг от 7 години.
(3) По изключение срокът по ал. 2 може да бъде по-дълъг, когато предвид очаквания експлоатационен живот на доставените стоки, съоръжения или системи промяната на изпълнителя може да предизвика технически затруднения. Възложителят посочва мотивите за това в обявлението.
(4) За неуредените въпроси относно сключването на рамково споразумение и възлагане на поръчки въз основа на рамково споразумение се прилагат разпоредбите на Раздел I от Глава десета.”
Член 169 – „Електронни търгове”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 170:
„Електронен търг
Чл. 170. (1) Възложителите могат да провеждат електронен търг при възлагането на поръчка чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с предварително публикуване на обявление за поръчка, както и при провеждане на вътрешен конкурентен избор въз основа на рамково споразумение, когато техническите спецификации на обществената поръчка могат да бъдат точно определени.
(2) Използването на електронен търг се посочва в обявлението за обществена поръчка.
(3) За неуредените въпроси относно провеждане на електронен търг се прилагат разпоредбите на Раздел III от Глава десета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам да обърна внимание на колегите, че в чл. 162, ал. 1, в последното изречение мисля, че е добре да бъдат добавени и думите „отнася се за националната сигурност”, защото ако в този член не дадем възможност обществени поръчки, които касаят националната сигурност, да влизат в този режим, има опасност да изпаднем в положението на месец февруари 2015 г., колеги, когато за една седмица трябваше да изработваме текст, промяна в Закона за обществените поръчки, за да стане възможно изграждането на защитното съоръжение, известно повече като „оградата по южната граница”.
Затова правя предложение, уважаема госпожо Председател, в чл. 162, ал. 1, в последното изречение след думата „сложна,” да се добави „отнася се за националната сигурност или”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тогава изречението става: „Възложителят може да избира процедурата състезателен диалог, когато поръчката е особено сложна, отнася се за националната сигурност или поради което е невъзможно нейното възлагане...”.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Точно така, просто да се добави „отнася се за националната сигурност”. Няма нищо страшно, нищо лошо – ще помогнем за по-сериозна защита на нашата национална сигурност и в този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров за редакционно допълнение в чл. 162 по вносител, който става чл. 163, ал. 1, както той го записа в стенограмата.
Гласували 79 народни представители: за 20, против 13, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Гроздан Караджов, неподкрепено от Комисията, за промени в чл. 164, ал. 4 по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 7, против 17, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме членове с номера от 162 по вносител до 169 по вносител, които стават съответно членове с номера от 163 до 169, и наименованието на Глава двадесет и първа, която става Глава двадесет и втора. Гласуваме докладваните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава двадесет и втора – Сигурност на информацията и на доставките”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и втора, която става Глава двадесет и трета.
„Условия за изпълнение на поръчката”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170, който става чл. 171.
„Специални изисквания за изпълнение на поръчката”.
Чл. 171. Възложителите могат да предвидят специални изисквания за изпълнението на обществената поръчка, свързани с възлагането на подизпълнители, или такива, с които се цели гарантиране на защитата на класифицираната информация и/или сигурността на доставките.”
„Изисквания за защита на класифицирана информация”.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители по чл. 171.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 172:
„Изисквания за защита на класифицирана информация
Чл. 172. (1) Възложителите посочват в обявлението дали обществената поръчка съдържа или изисква класифицирана информация. В този случай в документацията, която предоставя с поканата за участие, възложителят поставя към участниците и техните подизпълнители изисквания с цел защита на класифицираната информация.
(2) В случаите по ал. 1 възложителят може:
1. да изиска разрешение, удостоверение или потвърждение за достъп до класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, включително за възможността за обработка, съхранение и предаване на такава информация на равнището на защита, изисквано от възложителя;
2. да поиска представяне на разрешение, удостоверение или потвърждение за достъп до класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация за избраните подизпълнители;
3. да включи в проекта на договор клаузи, които задължават изпълнителя:
а) да представи документа по т. 2 и за подизпълнителите, избрани по време на изпълнението на поръчката;
б) да опазва класифицираната информация, станала му известна в хода на процедурата, по време и след приключване изпълнението на поръчката;
в) в договорите с подизпълнители, избрани преди и по време на изпълнението на поръчката, да включи клаузи по буква „б“ за опазване на класифицираната информация.
(3) При предоставяне на техническите спецификации на кандидатите или участниците в процедурите и при сключването на договора за обществена поръчка възложителят може да постави изисквания за защита на информация с конфиденциален характер или на класифицирана информация. Възложителят може да поиска от кандидатите или участниците да гарантират спазването на тези изисквания и от техните подизпълнители.
(4) Кандидатите или участниците, включително техните подизпълнители, нямат право да разкриват информацията по ал. 3.”
„Сигурност на доставките”.
По чл. 172 има предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 173:
„Сигурност на доставките
Чл. 173. (1) Когато възложителят е включил в обявлението изисквания за сигурност на доставките, той може:
1. да поиска офертата да съдържа и:
а) лицензи или други подходящи документи, издадени в съответната държава - членка, с които се доказва, че участникът е в състояние да изпълнява задълженията във връзка с износа, трансфера или транзита на стоки, свързани с поръчката;
б) посочване на всички ограничения, свързани с разкриването, трансфера или използването на стоки и услуги, или резултатите от тях, които произтичат от контрол на износа или от договорености в областта на отбраната;
в) доказателства, че организацията и разположението на веригата за доставки на участника позволяват спазване на тези изисквания, както и декларация, че възможни промени във веригата за доставки по време на изпълнение на поръчката няма да окажат неблагоприятно въздействие;
г) всяка придружаваща документация, получена от националните органи на участника относно изпълнението на допълнителни нужди, изисквани от възложителя, възникнали вследствие на криза;
2. да включи в проекта на договор клаузи, които задължават изпълнителя:
а) да създаде и/или да поддържа капацитета, необходим за посрещане на допълнителни нужди, изисквани от възложителя вследствие на криза, съгласно уговорени условия и ред;
б) да осъществява поддръжката, модернизирането или адаптирането на доставките, които са обхванати от поръчката;
в) да уведоми незабавно възложителя за всяка промяна, настъпила в неговата организация, веригата за доставки или промишлената стратегия, която може да засегне изпълнението на поръчката;
г) в случай на прекратяване на производството да предостави на възложителя всички специални средства, необходими за производството на резервни части, компоненти, монтажни елементи и специална изпитателна техника, включително технически чертежи, лицензи и указания за използване, при условия и по ред, уговорени при настъпване на съответното обстоятелство.
(2) Възложителят не може да поставя изисквания към участника, които могат да породят противоречие с лицензионните критерии за износ, трансфер или транзит на съответната държава – членка.”
„Глава двадесет и трета – Правила за избор на подизпълнители”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и трета, която става двадесет и четвърта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 174:
„Подизпълнители
Чл. 174. (1) В обявлението за обществена поръчка възложителят може да определи дял от обществената поръчка, който да се изпълни от подизпълнители, като определя минималния и максималния процент от стойността на поръчката, но не повече от 30 на сто.
(2) В офертата си участниците могат да предлагат дял от общата стойност на поръчката, който надхвърля максималния размер по ал. 1 да се изпълни от подизпълнител.
(3) В офертата си участниците посочват видове работи от предмета на поръчката, които ще възложат на подизпълнители, и съответстващия на тези работи дял от поръчката, който не може да бъде по-малък от минималния процент, определен от възложителя, както и подизпълнителите, които вече са определили.
(4) Когато участник е определил с офертата си един или повече от подизпълнителите, с които ще сключи договор за подизпълнение, той:
1. посочва в офертата си предложените подизпълнители, вида на работите, които ще извършват, и дела на тяхното участие;
2. представя документи, с които доказва спазването на изискванията за подбор на всеки от тях съобразно вида и дела на тяхното участие;
3. уведомява възложителя за всяка промяна на подизпълнителите, настъпила по време на изпълнение на договора за обществена поръчка.
(5) Възложителят няма право да поставя ограничения, основани на националната принадлежност на подизпълнителите.”
Член 174 – „Избор на подизпълнители”.
Предложение от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители:
„В чл. 174 се правят следните изменения:
а) създава се алинея 5 със следния текст:
„(5) Не се допуска избор на подизпълнител, който не отговаря на изискванията на чл. 54.”;
б) алинеи 5-7 стават съответно 6-8.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174, който става чл. 175:
„Избор на подизпълнители
Чл. 175. (1) Когато участникът, определен за изпълнител, е възложител, той сключва договорите за подизпълнение чрез процедура, проведена съгласно разпоредбите на тази част.
(2) Когато участникът, определен за изпълнител, не е възложител и трябва да приложи алинеи 10 и 11, той изготвя обявление съгласно съответния образец, което съдържа най-малко информацията по приложение № 18.
(3) Обявлението по ал. 2 се публикува в Регистъра на обществените поръчки и в "Официален вестник" на Европейския съюз при спазване на чл. 156, ал. 2 и 3.
(4) В случаите по ал. 2 подизпълнителите се избират при спазване принципите на прозрачност и конкуренция.
(5) Възложителят има право да отхвърли подизпълнители, избрани от участника, определен за изпълнител, в случай че те не отговарят на посочените в обявлението и документацията критерии за подбор. Отхвърлянето на подизпълнител става с мотивирано решение, което се изпраща на участника, определен за изпълнител. В този случай участникът, определен за изпълнител, е длъжен отново да приложи съответния ред за избор на подизпълнител.
(6) Когато не е избран подизпълнител, тъй като нито един от участващите в процедурата подизпълнители или предложените от тях оферти не отговарят на критериите, посочени в обявлението за подизпълнители, и това би възпрепятствало спазването на изискванията, определени в основната поръчка:
1. участникът, избран за изпълнител, който не е възложител може:
а) сам да изпълни договора за обществена поръчка, ако докаже, че има такава възможност, или
б) да сключи договори за подизпълнение без спазване на съответния ред за възлагане, ако докаже че избраните лица отговарят на критериите за подбор;
2. участникът, избран за изпълнител, който е възложител може да проведе процедура на договаряне без публикуване на обявление за поръчка.
(7) Решенията на определения за изпълнител участник, свързани с избора на подизпълнител, не подлежат на обжалване в случаите, когато участникът, определен за изпълнител, не е възложител.
(8) Възложителят може да задължи участника, определен за изпълнител, да избере подизпълнителите по реда на алинеи 1-4 за всички или за част от дейностите, предложени за подизпълнение, ако те са на стойност по чл. 20, ал. 1, т. 4. Това изискване се посочва в обявлението.
(9) Възложителят посочва в решението за определяне на изпълнител, по кои от дейностите, предложени за подизпълнение, трябва да се изберат подизпълнителите по реда на ал. 1-4.
(10) При избор на подизпълнител по ал. 1-4 се прилагат критериите за подбор, посочени от възложителя на обществената поръчка. Участникът, определен за изпълнител, може да определи и други критерии, които съответстват на посочените от възложителя.
(11) Критериите за подбор по ал. 10 трябва да са обективни, недискриминационни, да са свързани с предмета на договора за подизпълнение и да са пропорционални на неговия обем.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията на Глава двадесет и втора и двадесет и трета по вносител, които са подкрепени от Комисията и стават съответно Глава двадесет и трета и двадесет и четвърта, както и членове от 170 до 173 по вносител, които стават в доклада на Комисията, след подкрепа от нейна страна, като членове 171 – 174.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на глави двадесет и трета и двадесет и четвърта и членове от 171 до 174 по доклада на Комисията са приети.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Настимир Ананиев, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 10, против 8, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 174 по вносител, който е подкрепен от Комисията по принцип и след редакция от нейна страна става чл. 175 в нейния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Член 175 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Част пета – „Правила за възлагане на обществени поръчки на националния пазар”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Част пета да се измени така: „Част пета – Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност”.
Глава двадесет и четвърта – „Публично състезание. Пряко договаряне”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и четвърта, която става двадесет и пета.
Раздел І – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Раздел І – „Общи положения”.
Член 175 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175, който става чл. 176:
„Обхват
Чл. 176. Разпоредбите на тази глава се прилагат при възлагане на обществени поръчки на стойност по чл. 20, ал. 2”.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 177 – „Субсидиарно прилагане”:
„Субсидиарно прилагане
Чл. 177. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Част първа и втора”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текстовете на вносителя, подкрепени от Комисията, за наименование на Част пета, на Глава двадесет и четвърта, която става Глава двадесет и пета, на Раздел І, на подкрепения по принцип текст на вносителя и след редакция 175-и член, който става чл. 176, както и създаването на нов чл. 177 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Част пета, Глава двадесет и пета, Раздел І, чл. 175, който става чл. 176, и чл. 177 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Раздел ІІ – „Публично състезание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
„Публикуване на обявление” – чл. 176.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 176 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се добавя изречение второ с текст: „Обявлението се публикува в специално обособен раздел на интернет страницата на възложителя и/или в най-малко един национален ежедневник, както и на интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки.”
2. В ал. 2 текстът „и започва да тече от деня на изпращане на обявлението за публикуване” се заменя с „и започва да тече от деня на публикуване на обявлението.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176, който става чл. 178:
„Публикуване на обявление
Чл. 178. (1) За оповестяване откриването на процедура публично състезание възложителят публикува обявление за обществена поръчка, което съдържа най-малко информацията по Приложение № 19.
(2) В обявлението по ал. 1 възложителят определя срок за получаване на оферти, който трябва да е съобразен с обема и сложността на обществената поръчка. Срокът не може да бъде по-кратък от 21 дни за поръчки за услуги и доставки, а когато поръчката е за строителство – 28 дни, и започва да тече от изпращане на обявлението за публикуване.
(3) При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на срока по ал. 2, възложителят може да определи срок за получаване на оферти, не по-кратък от 10 дни от изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване.
(4) В обявлението за обществена поръчка възложителят е длъжен да мотивира прилагането на ал. 3.
(5) Възложителят не е длъжен да мотивира в обявлението невъзможността за разделяне на обособени позиции на поръчка, която е за доставки или услуги.”
„Промяна на обявените условия” – чл. 177.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 177 се правят следните изменения:
1. Създава нова ал. 1 с текст:
„(1) Заинтересованите лица могат да правят предложения за промени в документите по чл. 100, ал. 1 в срока определен в чл. 100, ал. 2, които се разглеждат от възложителя.”
2. Алинея 1 става ал. 2 и думите „срок до 7 дни” се заменя с „срок до 12 дни”.
Алинея 2 се преномерира на ал. 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 179:
„Промяна на обявените условия
Чл. 179. (1) Възложителят може да направи промени в обявлението и/или документацията на обществена поръчка по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, направено в срок до три дни от публикуване на обявлението за обществена поръчка. Обявлението за изменение или допълнителна информация и решението, с което то се одобрява се изпращат за публикуване в срок до 7 дни от публикуването в Регистъра на обществените поръчки на обявлението за обществена поръчка, а когато срокът е съкратен по чл. 178, ал. 3 – до 5 дни.
(2) Когато се удължава срокът за подаване на оферти, се взема предвид времето, необходимо за отразяване на разясненията или промените при подготовка на офертите.”
„Предоставяне на разяснение” – чл. 178.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители, което се подкрепя от Комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 178, който става чл. 180:
„Предоставяне на разяснения
Чл. 180. (1) При писмено искане за разяснения по условията на обществената поръчка, направено до 5 дни – при поръчки за доставки и/или услуги и в случаите на чл. 178, ал. 3, а при поръчки за строителство – до 7 дни, преди изтичането на срока за получаване на оферти, възложителят публикува в профила на купувача писмени разяснения.
(2) Разясненията се публикуват на профила на купувача в срок до три дни от получаване на искането и в тях не се посочва лицето, направило запитването.”
„Определяне на изпълнител” – чл. 179.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179, който става чл. 181:
„Определяне на изпълнител
Чл. 181. (1) За участие в процедурата заинтересованите лица подават оферти, към които прилагат и информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието си с критериите за подбор.
(2) При провеждане на процедурата се допуска оценка на техническите и ценовите предложения на участниците преди разглеждане на документите за съответствие с критериите за подбор, когато тази възможност е посочена от възложителя в обявлението.
(3) В случаите по ал. 2 проверката за наличие на основания за отстраняване и за съответствие с критериите за подбор се извършва по начин, който не се влияе от резултатите от оценката на техническите и ценовите предложения.
(4) Назначената от възложителя комисия съставя протокол за извършване на подбора на участниците, разглеждането, оценката и класирането на офертите.
(5) Възложителят утвърждава протокола по ал. 4 по реда на чл. 106.
(6) В 10-дневен срок от утвърждаване на протокола възложителят издава решение за определяне на изпълнител или за прекратяване на процедурата.
(7) При прекратяване на процедурата се прилагат основанията по чл. 110.
(8) Решенията по ал. 6 се изпращат в един и същи ден на участниците и се публикуват в профила на купувача.”
„Раздел ІІІ – Пряко договаряне”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІ, както ни е предложено от вносителя и подкрепено от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 7.
Наименованието на Раздел ІІ е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Кадиев по чл. 176 по вносител, което не е прието.
Гласували 75 народни представители: за 6, против 33, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Още едно предложение на народния представител Георги Кадиев по чл. 177 по вносител, което също не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 15, против 33, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текстовете за членове от 176 до 179 включително по вносител, които след подкрепа от Комисията и съответните редакции стават членове от 178 до 181 по нейния доклад.
Гласуваме членове от 178 до 181 по доклада на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 5.
Членове от 178 до 181 включително по доклада на Комисията са приети.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІІ по вносител, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на Раздел ІІІ по доклада на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 180 – „Пряко договаряне с определени лица”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители, което се подкрепя от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180, който става чл. 182:
„Пряко договаряне с определени лица
Чл. 182. (1) Възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица при наличие на някое от основанията по чл. 79, ал. 1, т. 3 и 5 – 9 или когато:
1. е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 3. Обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя;
2. процедурата за възлагане чрез публично състезание е прекратена, тъй като няма подадени оферти или подадените оферти са неподходящи и първоначално обявените условия не са съществено променени;
3. за много кратко време възникне възможност да се получат доставки или услуги при особено изгодни условия и на цена, значително по-ниска от обичайните пазарни цени;
4. е необходимо повторение на строителство или услуги, възложени от същия възложител на първоначалния изпълнител, при наличие на следните условия:
а) първоначалната поръчка е възложена с публично състезание;
б) в обявлението за първоначалната поръчка е посочена възможността за повторно възлагане, както и обемът или количеството на възможното допълнително строителство или услуги и условията, при които те ще се възлагат;
в) общата стойност на новата поръчка е включена и е посочена при определяне стойността на първоначалната;
г) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първата поръчка;
5. обществената поръчка е за услуги по Приложение № 2 и е на стойност по чл. 20, ал. 2, т. 2.
(2) С решението за откриване на процедурата възложителят мотивира приложимото основание по ал. 1.
(3) В случаите по ал. 1, т. 3 на преговорите се канят всички лица, предлагащи стоки и услуги на цени, по-ниски от пазарните.
(4) Повторното възлагане на строителството или услугите по ал. 1, т. 4 е възможно не по-късно от три години след сключване на първоначалния договор.
(5) Условията и редът за провеждане на прякото договаряне се определят с правилника за прилагане на закона.”
„Раздел ІV – Договор и отчетност”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІV да се измени така:
„Раздел ІV – Договор за обществена поръчка”.
„Сключване на договор за обществена поръчка”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181, който става чл. 183:
„Сключване на договор
Чл. 183. Възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка при условията и по реда на чл. 112.”
Член 182 – „Изменение на сключените договори”.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 182, който става чл. 184:
„Изменение на договор
Чл. 184. (1) Възложителят може да изменя договор за обществена поръчка при условията на чл. 116.
(2) В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 6 изменение на договор е допустимо, при условие че след изменението общата стойност на договора не надхвърля праговите стойности по чл. 20, ал. 2.”
„Публикуване на информацията за договорите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 183, който става чл. 185.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме наименованието на Раздел ІV по вносител, подкрепено от Комисията, както и членове от 180 до 183 по вносител, които след подкрепа от Комисията и редакция на някои от тях стават от 182 до 185 включително по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте. (Реплика от народния представител Филип Попов.)
Извинявайте!
Отменете гласуването, има изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В чл. 182, ал. 1, т. 1 отново прехвърляте и модифицирате едни празноти в правото, и по-специално в законите. Говорим за така наречените „изключителни обстоятелства”. Никъде в този Законопроект, или поне аз не видях, някой ако е видял, да ми обясни какво се подразбира под „изключителни обстоятелства”, защото въз основа на тези изключителни обстоятелства ще има пряко договаряне с определени лица. Може да се обясни единствено от възложителя що е то „изключителни обстоятелства”. Разбира се, това отделно отваря вратите за едни интересни корупционни схеми.
Затова отново прехвърляте, отново транспонирате – и в стария Закон го имаше, и сега го има – този текст.
Затова исках да взема думата и отново да кажа, че тук пак се отварят корупционни практики. Какво е това изключително обстоятелство и кой го определя, след като не е определено в закон и няма легална дефиниция тук?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Попов, има дефиниция на „изключителни обстоятелства” в Допълнителните разпоредби на Закона. В т. 45 се създават такива дефиниции и по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби като т. 17 е записано: „Изключителни обстоятелства” са обстоятелствата, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормоустановени дейности на възложителя.”
В този смисъл считам, че е некоректно да твърдите, че вносителят, а и Комисията е подценила да уточни кои са изключителните обстоятелства по реда на този Закон и това отваря някакви корупционни практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Атанасова, след като така изчерпателно и добре е описано в Преходните и заключителните разпоредби кое е изключително обстоятелство, защо и тук обяснявате, че обстоятелства, които се обосновават във второто изречение, се обосновават на лична неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. Естествено, че не трябва да се дължат на възложителя. Това са чрезвичайни действия, природни – както преди малко описахте. Не трябва да се дължат на възложителя.
Очевидно е, че тази разпоредба не е ясна и не става ясна и с Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV по вносител, подкрепено от Комисията, както и членове от 182 до 185 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 6, въздържали се 3.
Наименованието на Раздел ІV и членове от 182 до 185 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Глава двадесет и пета – „Събиране на оферти с обява. Обява до определени лица”.
Предложение от Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименование на Глава двадесета и пета, която става Глава двадесет и шеста, да се измени така:
„Глава двадесета и шеста – Събиране на оферти с обява. Покана до определени лица”.
„Обхват” – чл. 184.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 184, който става чл. 186:
„Обхват
Чл. 186. Разпоредбите на тази глава се прилагат при възлагане на обществени поръчки на стойност по чл. 20, ал. 3.”
„Съдържание и публикуване на обявата” – чл. 185.
Постъпило е предложение от Гроздан Караджов и група народни представители – в чл. 185, ал. 3 да отпаднат думите „и по друг подходящ начин”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185, който става чл. 187:
„Публикуване на обява
Чл. 187. (1) Възложителите откриват възлагането на поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 с публикуване на профила на купувача на обява за събиране на оферти, която се изготвя по образец и съдържа най-малко информацията по Приложение № 20.
(2) Заедно с обявата възложителите публикуват техническите спецификации и всяка друга информация, свързана с изпълнението на поръчката, когато е приложимо.
(3) След публикуване на профила на купувача, възложителите могат да публикуват обявата или кратка информация за поръчката и по друг подходящ начин.
(4) Възложителят не е длъжен да мотивира в обявата невъзможността за разделяне на обособени позиции на поръчката.”
„Срок за получаване на оферти” – чл. 186.
Има предложение от Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 188:
„Срок за получаване на оферти
Чл. 188. (1) Срокът за получаване на оферти трябва да е съобразен с обема и сложността на поръчката и не може да бъде по-кратък от 7 дни за услуги и доставки, а когато поръчката е за строителство – 15 дни, от публикуването на обявата.
(2) Възложителят удължава срока по ал. 1 с най-малко три дни, когато в първоначално определения срок са получени по-малко от три оферти.
(3) След изтичане на срока по ал. 2 възложителят разглежда и оценява получените оферти независимо от техния брой.”
„Разяснения” – чл. 187.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 187, който става чл. 189.
„Запазване на поръчки при събиране на оферти с обява” – чл. 188.
Има предложение от Данаил Кирилов и група народни представители, което се подкрепя от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 190:
„Запазване на поръчки при събиране на оферти с обява
Чл. 190. (1) Възложителите могат да приложат реда по чл. 187-189 и за поръчки, които попадат в обхвата на списъка по чл. 12, ал. 1, т. 1 и чиято стойност изисква възлагане чрез публично състезание, когато поръчката се запази и се възложи на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания или на стопански субекти, чиято основна цел е социалното и професионалното интегриране на хора с увреждания или хора в неравностойно положение.
(2) В случаите по ал. 1 участникът, избран за изпълнител, трябва да докаже, че минимум 70 на сто от персонала му се състои от хора с увреждания или такива в неравностойно положение и че същите ще са ангажирани в изпълнението на поръчката, както и че са изпълнени условията на чл. 12, ал. 6.
(3) В случаите по ал. 1 възложителят посочва в обявата, че поръчката е запазена за лица, които отговарят на изискванията по ал. 1 и 2.”
„Покана до определени лица” – чл. 189.
Има предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189, който става чл. 191:
„Покана до определени лица
Чл. 191. (1) Възложителите могат да не публикуват обява, а да изпратят покана до определено лице/лица, когато е налице някое от следните основания:
1. не е получена нито една оферта, включително след удължаване на срока по чл. 188, ал. 2 и първоначалните условия на поръчката не са променени;
2. възлагането на обществената поръчка на друго лице е невъзможно поради наличие на авторски или други права на интелектуална собственост, или на изключителни права, придобити по силата на закон или на административен акт, както и когато естеството на доставката или услугата е ограничено до точно определен изпълнител по причини, които не се дължат на възложителя;
3. необходимо е неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазването на сроковете по чл. 188, ал. 1. Обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя;
4. стоките, предмет на доставка, се произвеждат с цел научноизследователска дейност, експеримент, проучване или развойна дейност и са в ограничено количество, което не позволява формиране на пазарна цена или възстановяване на разходите за тази дейност;
5. необходими са допълнителни доставки от същия доставчик, предназначени за частична замяна или за увеличаване на доставките, ако смяната на доставчика ще принуди възложителя да придобие стока с различни технически характеристики, което ще доведе до несъвместимост или до технически затруднения при експлоатацията и поддържането;
6. предмет на поръчката е доставка на стока, която се търгува на стокова борса, съгласно списък, одобрен с акт на Министерския съвет, по предложение на министъра на финансите;
7. за много кратко време възникне възможност да се получат доставки или услуги при особено изгодни условия и на цена, значително по-ниска от обичайните пазарни цени.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато са получени оферти от лица, различни от посочените в поканата, възложителят ги разглежда и класира, ако отговарят на обявените условия и съответстват на публикуваните технически спецификации.
(3) В случаите по ал. 1, т. 6 възложителите сключват договора за обществена поръчка по правилата на съответната борса.”
„Условия и ред за определяне на изпълнител” – чл. 190.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 192:
„Определяне на изпълнител
Чл. 192. Условията и редът за подаване, разглеждане и оценка на офертите и определяне на изпълнител се определят с правилника за прилагане на закона.”
„Оттегляне на обявата” – чл. 191.
Предложение от Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191, който става чл. 193:
„Прекратяване възлагането на обществена поръчка
Чл. 193. Възложителят може да прекрати възлагането на поръчката до сключване на договора за възлагане на обществената поръчка, като публикува съобщение на профила на купувача, в което посочва и мотивите за прекратяването.”
„Сключване на договор” – чл. 192.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 192, който става чл. 194:
„Сключване и изменение на договор
Чл. 194. (1) Възложителят сключва договор за обществена поръчка с определения изпълнител в 30-дневен срок от датата на определяне на изпълнителя. В случаите по чл. 191, ал. 1, т. 3 договорът се сключва не по-късно от 5 работни дни от датата на определяне на изпълнител.
(2) Възложителят може да сключи договор със следващия класиран участник, когато избраният за изпълнител участник откаже да сключи договор или не се яви за сключването му в определения от възложителя срок, без да посочи обективни причини.
(3) В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 6 изменение на договор е допустимо, при условие че след изменението общата стойност на договора не надхвърля праговите стойности по чл. 20, ал. 3.”
„Особени случаи” – чл. 193
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място като ал. 3 на чл. 191.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 193 да бъде отхвърлен.
„Субсидиарно прилагане” – чл. 194.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 195:
„Субсидиарно прилагане
Чл. 195. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на част първа и втора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам много сериозни опасения за чл. 191 и по-точно предложението на колегата Кирилов, който директно предлага да бъде заобиколен законът – толкова директно, че направо е фрапиращо!
В това предложение всъщност се казва, че „възложителят може да прекрати процедурата по свое желание, за да подбере подходящ изпълнител с пряка покана”.
Значи пускаме една процедура, кандидатстват един хора, не ни харесват – прекратяваме я като възложител. Избираме си кой да я направи и го правим, като заобикаляме закона. Не знам защо Комисията е подкрепила това предложение, но не трябва да го подкрепяме в залата – директно заобикаля закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава двадесет и пета по вносител, който текст е подкрепен от Комисията и става Глава двадесет и шеста в нейния доклад, чл. 184, който става чл. 186 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 75, против 12, въздържали се 6.
Наименованието на Глава двадесет и шеста и чл. 186 по доклада на Комисията са приети.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Гроздан Караджов по чл. 185 по вносител, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 12, против 30, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за членове от 185 до 192 включително, които стават в доклада на Комисията, след подкрепа, от 187 до 194 включително.
Гласуваме членове от 187 до 194 по доклада на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 79, против 10, въздържали се 3.
Членове от 187 до 194 по доклада на Комисията са приети.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 193 по вносител.
Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 77, против 7, въздържали се 4.
Предложението на Комисията е прието.
Гласуваме чл. 194 по вносител, подкрепен от Комисията и става чл. 195 в нейния доклад.
Гласуваме чл. 195 по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 8.
Член 195 по доклада на Комисията е приет.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, от място): Кога ще има изказвания? Вие както я подкарахте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Правите ли разлика между член по вносител и по Комисия?
Като дойде чл. 195 по вносител, ще Ви дам думата, както Ви обещах.
Сега към дългоочавания чл. 195 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Част шеста –Отстраняване на нарушения в процедурите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част шеста.
„Глава двадесет и шеста – Производство по обжалване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и шеста, която става Глава двадесет и седма.
„Раздел I – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
„Актове, подлежащи на обжалване” – чл. 195.
Предложение на народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„В чл. 195, ал. 3 „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя с „тричленен състав на Върховния Административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители:
„В чл. 195, ал. 2, т. 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 195, ал. 1 се създава нова т. 5 с текст:
„5. възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 185 – чл. 192 чрез събиране на оферти с обява.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 196:
„Актове, подлежащи на обжалване
Чл. 196. (1) На обжалване по реда на тази глава подлежи всяко решение на възложителите по процедура за:
1. възлагане на обществена поръчка, включително чрез сключване на рамково споразумение, динамична система за покупки или квалификационни системи;
2. сключване на рамково споразумение;
3. създаване на динамична система за покупки или квалификационни системи;
4. конкурс за проект.
(2) Не подлежат на обжалване решенията за:
1. определяне на изпълнител на обществената поръчка чрез вътрешен конкурентен избор, когато общата стойност на поръчките, възложени по рамковото споразумение от съответния възложител, е по-ниска или равна на стойността по чл. 20, ал. 3;
2. откриване в частта относно мотивите за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции.
(3) Решенията по ал. 1 се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията относно тяхната законосъобразност, включително за наличие на дискриминационни икономически, финансови, технически или квалификационни изисквания в обявлението, документацията или във всеки друг документ, свързан с процедурата.
(4) На обжалване по реда на тази глава подлежат и решенията по чл. 175, ал. 5.
(5) На обжалване по реда на тази глава подлежат и действия или бездействия на възложителя, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата. Не подлежат на самостоятелно обжалване действията на възложителя по издаване на решенията по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, взимам думата, за да направя едно редакционно предложение по чл. 195,
ал. 3, по отношение на обжалването пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Моето предложение е обжалването повече да не се извършва пред тази Комисия – подобно и на предложението на колегата Никифоров. Предлагам това да бъде пред компетентния Административен съд по постоянният адрес или седалището на жалбоподателя. Тоест да не претоварваме Върховния административен съд с една безкрайна поредица от допълнителни дела, по които ще трябва да се произнася още веднъж като втора инстанция, а да направим това, което отдавна се говори и което е най-естественото нещо – обжалването да бъде пред съдебен орган, а не пред квазисъдебен орган. Обжалването да бъде пред един от 28-те административни съдилища в страната, на които това им е работата и които имат капацитет да го вършат, какъвто беше и смисълът на реформата в административното правосъдие. По тези решения вече ще се произнася окончателно Върховният административен съд, както и сега.
Ще Ви припомня за информация, че преди време бяхме взели една справка за дейността на Комисията за защита на конкуренцията, за която, припомням, че основната й функция е да брани конкуренцията. Не да се занимава с обжалвания по обществени поръчки, а да брани конкуренцията. Да има конкуренция в страната на пазара на горива и така нататък – да не изброявам всички сектори, където очевидно има проблеми.
Но какво се оказва? Първата половина на 2014 г. – по една справка, която взехме от Върховния административен съд, до средата на годината всички актове на тази Комисия, които са били обжалвани пред Върховния административен съд по прилагане на Закона за защита на конкуренцията, на 100% са били отменени, което само по себе си достатъчно ясно говори за качеството на работата на Комисията по основната нейна задача, която има.
По допълнителната задача, ако приемете, че това е съответно работата по Закона за обществените поръчки и обжалванията, там отменените актове бяха 50%, което също е много лош атестат.
Това Ви предлагам. Сега ще предоставя редакционното предложение и на председателя – думите „Комисията за защита на конкуренцията” в чл. 195, ал. 3 да бъдат заменени с „компетентният Административен съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”.
Едва ли е нужно да казвам, че това ще бъде удобство и за самите жалбоподатели, които няма да трябва да пътуват до София от всички краища на страната, а ще могат да отправят жалбата си пред компетентния съд по постоянния си адрес, там да защитят тезата си и да търсят правосъдие. Между другото, в момента, който се занимава с обществени поръчки и обжалване, знае, че пред Комисията за защита на конкуренцията в рамките обикновено на 15 минути се разглеждат около 10 преписки. Едва ли е нужно да Ви обяснявам какво може да се изтъкне в рамките на минута и нещо от всеки жалбоподател по съответната преписка като аргументи, експертизи, вещи лица и така нататък. Очевидно това е неработеща система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов? Няма.
За изказване – господин Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, предложението, което правим във връзка с изменението на чл. 195, ал. 3 е свързано с друга юридическа конструкция. Тоест промените, свързани с органа, осъществяващ контрола по законосъобразност на актовете, действията и бездействията на възложителите, навсякъде да бъде Върховният административен съд. Предложеният ред се отличава от действащия не по същество, а във връзка с предложението за промяната на контролния орган по законосъобразността на актовете на възложителите – от сега действащата в това си качество Комисия за защита на конкуренцията, заменена, по нашето предложение, с Върховния административен съд, в правомощията на който следва да бъде предоставен както първоинстанционният, така и касационният контрол по процедурите.
Комисията за защита на конкуренцията е компетентна и следва да регулира конкуренцията на различните продуктови пазари в страната, а не да осъществява своеобразен съдебен контрол, защото това е в противоречие с основните принципи, залегнали в Конституцията и Закона за съдебната власт.
По дефиниция регулаторният орган – КЗК, не следва да осъществява контрол по законосъобразност на актовете, който е контрол от компетентността на съдебната власт. Контролът на процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) по съществото си е контрол за законосъобразност, а не регулация, поради което следва да бъде съдебен, особено с оглед формалния характер на процедурите по ЗОП.
С предложените изменения се осигурява съобразяване на производството по обжалване по ЗОП със съществуващото производство по обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с което се осъществява традиционен съдебен контрол по установени ефективни правила, отчитайки все пак особеностите на обществените поръчки и необходимостта от по-бързото разглеждане на споровете.
Съгласен съм с колегата Славов, но се притеснявам от компетентността на съответните административни съдилища в съответните области. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да Ви обърна внимание на още един въпрос от много сериозно естество, касаещ обжалването на актовете, които се издават по реда на този Закон. Между тях има много, за които намираме сериозно основание, но естествено проблемът се крие там, където четем кои актове не подлежат на обжалване. Между тях са актовете за откриване в частта относно мотивите за невъзможност за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. Макар и да звучи сложно, въпросът има много лесно житейско обяснение. Това ще Ви върне може би стотина члена назад в този акт, когато отново апелирах този тип актове да са обжалваеми.
Защо? Защото всеки възложител, според така предложения текст, ще може да разделя на отделни лотове, както сме свикнали да казваме, или на отделни обособени части поръчки според, така да се каже, собствено усмотрение и това няма да може да бъде обжалвано в съда.
Например, ако се изгражда една сграда, той ще може да комбинира, образно казано, грубия строеж с електрическата инсталация. Съответно ще може да комбинира, да речем, частите по водоснабдяване и канализация с финото завършване и бояджийските дейности. Подобен тип разделяния трябва да могат да бъдат обжалваеми, защото в противен случай подобно разделяне ще даде много силен инструмент в ръцете на възложителите, с който те ще могат да си подготвят предварително точно кой изпълнител да поеме точно кой лот, тъй като ще ги нагласят според възможностите им и, естествено, според това какво са се разбрали предварително под масата.
Ако това нещо може да се обжалва пред съд, това ще спести много средства на хазната, защото още на ранен етап подобен тип предстоящи участия в конкурси, ще бъдат отменяни от съда подобни решения и възложителите ще се наложи да се съобразят с решението на съда. В противен случай, какво ни заплашва? Да се извърти цялата процедура, да спечелят предварително нагласените по субективно усмотрение на възложителя, след което да се обжали цялата процедура, да падне цялата процедура и да се върнем отново в изходящата позиция.
Ако отпадне т. 2 от ал. 2 на чл. 195, ще се прекрати тази възможност, на много ранен етап ще може да се обжалва предстоящата почти процедура и по този начин, и много по гъвкаво ще могат да се завършват процедурите по Закона за обществените поръчки, иначе те ще станат безкрайни, след успешни обжалвания ще трябва да се повтарят отново и отново, което изобщо не е в интерес на стопанския оборот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Караджов? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви помоля за подкрепа на едно предложение, което съм направил. В обхвата на този Закон са така наречените „обществени поръчки чрез публична обява”, те обаче не могат да бъдат обжалвани в момента, тъй като не попадат в обхвата на обжалваемите процедури, съгласно този чл. 195 на Закона. Ако в момента ги обжалвате в КЗК или във ВАС, Ви ги връщат обратно с аргумента, че не са обжалваеми.
Обществените поръчки чрез публична обява са на размер между 60 хил. и 270 хил. лв. в строителството и между 20 хил. и 66 хил. лв. в услугите, тоест те са малки. За миналата година – 2015 г., такива са били 11 384 обществени поръчки. Дори и да са на минималната сума от 20 хил. лв., която споменах, те все пак правят един общ сбор от около 30 млн. лв., а най-вероятно са доста повече, най-вероятно надхвърлят и 1 млрд. лв. Няма никаква логика те да не бъдат обжалваеми. На всеки от Вас в момента като физическо лице, ако му бъде наложено някакво наказание по някой от законите – за 50 лв., за 100 лв., дори и той може да обжалва, а в същото време не може да обжалвате обществена поръчка за строителство примерно за 200 хил. лв.
Когато разговарях с Председателя на Комисията по правни въпроси, излагайки аргументите си – господин Кирилов, неговият аргумент беше: „Ами, ще задръстим съдилищата”. За мен това не е аргумент. Не може да имате отказ на право на някой да обжалва заради това, че нямате достатъчно административен капацитет. По тази логика би трябвало примерно да забраним обжалването на всякакви наказателни присъди до пет години, тъй като и тези съдилища са задръстени.
Всеки има правото да обжалва. Това е моят аргумент, който излагам и не виждам нито един аргумент в обратна посока. Моля Ви да подкрепите това нещо, защото това засяга именно малкия и средния бизнес – той участва в тези поръчки – за по 100 хиляди, 200 хиляди, 50 хиляди, 30 хиляди. Големите фирми това не ги засяга. Ако искаме да покажем на малкия и средния бизнес, че се грижим за неговите права, и му даваме възможността да обжалва тогава, когато той счита, че има желанието да обжалва, трябва да приемем този текст на Закона днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кадиев? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата по този член? Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 22, против 9, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Гроздан Караджов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 29, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Георги Кадиев. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 98 народни представители: за 29, против 32, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакционна промяна в чл. 195 по вносител, който става чл. 196 от обсъждания текст – ал. 3, направена от господин Славов, който предлага вместо думите „Комисията за защита на конкуренцията” в ал. 3, да бъдат заменени с „Компетентният административен съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”.
Гласуваме предложението на господин Славов.
Гласували 101 народни представители: за 24, против 7, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Гласуваме наименованието на Част шеста; Глава двадесет и шеста, която става двадесет и седма; Раздел I, подкрепени по вносител с чл. 195, който става чл. 196 в редакцията по Доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 15.
Предложенията са приети.
Колеги, тук прекъсваме второто четене на Законопроекта за обществените поръчки.

Съобщения за Парламентарен контрол на 29 януари 2016 г., петък, 11,00 ч.
1. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на четири въпроса от народните представители Атанас Стоянов; Слави Бинев; Борислав Иглев; и Станислав Станилов и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
2. Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на два въпроса от народните представители Слави Бинев; и Мартин Димитров и Петър Славов – общ, и на едно питане от народния представител Иван Пенков Иванов.
3. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на пет въпроса от народните представители Атанас Стоянов; Джевдет Чакъров – два въпроса; Милен Михов; Иван Ибришимов и на две питания от народните представители Жельо Бойчев, Емил Райнов, Тунчер Кърджалиев, и Хасан Адемов; на питане на Михаил Миков, Емил Райнов и Филип Попов.
4. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на четири въпроса от народните представители Филип Попов; Светослав Белемезов; Манол Генов; и Петър Славов и Мартин Димитров.
5. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на пет въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Кирчо Карагьозов – общ; Мартин Димитров и Петър Славов – общ; Жельо Бойчев; Слави Бинев; и на въпрос на Георги Божинов и Иван Валентинов Иванов – общ.
6. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на три въпроса от народните представители Петър Славов; Михо Михов; и Борис Станимиров.
7. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на десет въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса; Михаил Миков; Румен Йончев; Георги Кючуков; Велизар Енчев; Станислав Станилов – два въпроса; Димитър Дъбов; и Кристиан Вигенин.
8. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Таско Ерменков и на едно питане от народния представител Явор Хайтов.
9. Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на два въпроса от народните представители Стоян Мирчев и Мариана Бояджиева.
10. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на един въпрос от народния представител Чавдар Георгиев.
11. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на девет въпроса от народните представители Корнелия Нинова; Георги Кадиев; Велизар Енчев; Иван Станков; Светла Бъчварова – два въпроса; Светла Бъчварова и Добрин Данев – общо два въпроса, и на две питания от народните представители Иван Станков; и Румен Йончев и Явор Хайтов – общо питане.
12. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на седем въпроса от народните представители Слави Бинев; Таско Ерменков; Станислав Станилов; Мартин Димитров и Петър Славов – общ; Георги Свиленски и Емил Райнов – общ; Петър Кадиев; и Михаил Миков и Филип Попов – общ.
13. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на три въпроса от народните представители Слави Бинев; Петър Кадиев; и Георги Кючуков и Светослав Белемезов – общ.
14. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Мартин Димитров.
15. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 15 въпроса от народните представители Манол Генов – два; Джевдет Чакъров; Михаил Миков; Явор Хайтов; Мариана Бояджиева; Георги Кадиев; Велизар Енчев; Борислав Иглев; Димитър Танев; Георги Търновалийски; Иван Пенков Иванов; Филип Попов; Таско Ерменков; и Иван Валентинов Иванов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на питане от народния представител Слави Бинев;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Кючуков и Светослав Белемезов;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос от народния представител Петър Кадиев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- три въпроса от народния представител Антони Тренчев – към заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова; към министъра на земеделието и храните Десислава Танева; и към министъра на образованието и науката Тодор Танев;
- четири въпроса и едно питане от народния представител Настимир Ананиев – към министъра на земеделието и храните Десислава Танева; към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова; към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева; и към министъра на здравеопазването Петър Москов – един въпрос и едно питане.
Поради изтичане времето на настоящото пленарно заседание, обявявам утре редовно пленарно заседание с начален час – 9,00 ч., закривам пленарния ден.

(Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Димитър Главчев


Секретари:
Георги Търновалийски

Димитър Делчев