Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов, Красимир Каракачанов и Явор Хайтов

Секретари: Александър Ненков и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, на 27 януари е постъпила молба от Маргарита Иванова Златарева-Русева – заместник-председател на Централната избирателна комисия, която подава оставка като заместник-председател по лични причини и моли да бъдат прекратени предсрочно пълномощията й.
Затова на основание чл. 50, ал. 5 от нашият Правилник предлагам като точка първа днес да обсъдим молбата с подадена оставка и гласуваме Проект на решение за прекратяване пълномощията й като заместник-председател на Централната избирателна комисия.
Моля да гласуваме включването на този точка като първа за днес.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ.
Както Ви казах, с писмо вх. № 636-00-2 от 27 януари 2016 г., до мен е постъпила молба от Маргарита Иванова Златарева-Русева – заместник-председател на Централната избирателна комисия, на основание чл. 51, ал. 2, т. 1 от Изборния кодекс.
В молбата се казва:
„Уважаема госпожо Цачева, с настоящата молба подавам оставка като заместник-председател на Централната избирателна комисия по лични причини.
Моля да ми бъдат прекратени предсрочно пълномощията, възложени ми с Решение от 26 март 2014 г. на Народното събрание”.
По този повод предлагам на Вашето внимание служебен
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на заместник-председател на Централната избирателна комисия
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 51, ал. 2, т. 1 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Маргарита Иванова Златарева Русева като заместник-председател и член на Централната избирателна комисия”.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта на решение, с който Ви запознах.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Колеги, като се държи сметка, че следващата пленарна седмица първата сряда е първа за месец февруари и програмата се подрежда с оглед предложенията от парламентарните групи по реда на чл. 50, ал. 8, както и необходимостта в най-бърз порядък да довършим второто четене на Закона за обществените поръчки, с оглед достатъчно време до момента на влизането му в сила, за да може с него да се запознаят и възложители, и хората, които ще го прилагат, предлагам на Вашето внимание да приемем решение на основание чл. 45, ал. 3 от Правилника за провеждане на извънредно пленарно заседание на 2 февруари 2016 г., вторник, от 11,00 часа с дневен ред:
1. Второ гласуване на Законопроекта за обществените поръчки.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(Народният представител Гроздан Караджов иска думата.)
Обратно предложение?
Заповядайте.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, така изложените мотиви за спешно приемане на Закона за обществените поръчки, според мен, не отговарят на действителността. В досега приетият му вид Законът за обществените поръчки е такава широко отворена врата за корупция, че чиновниците едва ли имат нужда от някакво специално обучение. На практика каквото им хрумне, това могат да си правят. Това стана ясно тук, в тази зала. (Шум и реплики.)
На второ място, не виждам защо трябва да се заседава в извънреден ден, за да се завърши този Закон, при условие, че Законът изисква наистина внимателно и детайлно разглеждане. Има поне още няколко много проблемни членове, постановките в които трябва да бъдат обсъдени.
Не познавам плановете, госпожо Председател, на ръководството на Събранието за дневен ред през следващата седмица, но ако може да ни обясните кои следващи закони са толкова важни, че да трябва да го гледаме тук в извънредно заседание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Караджов. Съображенията Ви по съществото на Законопроекта са неотносими към процедурното предложение за провеждане на извънредно пленарно заседание. Освен това считам, че посвещавайки голяма част от пленарния ден във вторник на възможността конкретно да дебатираме по този Закон е в интерес на това, което заявихте.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, встрани от микрофоните): Процедура по начина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След като гласуваме.
Режим на гласуване, колеги.
Подлагам на гласуване...
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, от място): Е, не, то е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След като се даде обратно становище. Процедурата е гласуване. След това ще Ви дам...
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, встрани от микрофоните): Искам да попитам на основание на коя процедура Вие взехте отношение към мен? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви отговоря. Ще Ви отговоря!
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, от място): След гласуването?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, разбира се.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, от място): По този начин неправомерно упражнихте влияние върху залата и не ми давате възможност да изравним резултата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще продължим да си говорим.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, от място): Защо ми е тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги!
Гласували 130 народни представители: за 86, против 24, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Господин Караджов, заповядайте.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказването ми по начина на водене е за злоупотреба с позицията на председател, който води заседанията на Народното събрание – от Вас, госпожо Цачева, защото Вие направихте процедурно предложение и го аргументирахте. В мотивите си посочихте нуждата, необходимостта от време, за да бъдат обучени чиновниците с новите разпоредби на новия Закон за обществените поръчки.
В своето изказване аз изразих противно мнение и всъщност точно с тази цел застанах тук, на тази трибуна, като изразих обратно становище, че Законът е отворена врата вече в полето – какво толкова има да ги обучаваме – те са си обучени на корупция, няма нужда да ги обучаваме. След това Вие взимате неправомерно думата и ми казвате, че не съм имал право на този аргумент. А Вие как имахте право на този аргумент, когато го предложихте това процедурно предложение? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Много моля да си вземете бележка и да не ни апострофирате по този начин като използвате властта си на председателстващ заседанието, за да правите внушения на залата да не се съобразява с казаното от мен в случая. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега има ли спор по процедурата, че по Правилник имам две минути, за да Ви отговоря за процедурата по начина на водене?
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Слезте на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Караджов, Вие сте прав, че в нормална процедура, по която се предлага и се чува обратно становище, няма как този, който първи е взел думата, да я вземе отново. Във Вашето обратно становище поставихте въпроси към мен, които много ясно са записани в стенограмата и аз прецених, че ще бъде изключително неуважително от моя страна, ако не Ви отговоря, господин Караджов. Именно заради добрия тон, аз обясних, че възражението, което Вие направихте, по същество не се отнася само в процедурния план за съображения против провеждането на такова заседание.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Трябваше да вземете думата от трибуната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Във вчерашния ден стигнахме до чл. 196 и сега предстои да продължим с докладването на този текст.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„Срок за подаване на жалба”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 196, който става чл. 197, като в ал. 1, т. 4 думите „чл. 177” се заменят с „чл. 179”, а в ал. 2 думите „чл. 195, ал. 5” се заменят с „чл. 196, ал. 5”.
По чл. 197 има предложение от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители:
„В чл. 197, ал. 1 навсякъде думите „и ал. 2” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя теста на вносителя за чл. 197, който става чл. 198, като в него навсякъде думите „чл. 196” се заменят с„чл. 197”.
По чл. 198 има предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„Чл. 198, ал. 1, ал. 3 и ал. 4” Комисия за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховния административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 198, ал. 4 думите „тридневен срок” се изменя на „срок от три работни дни”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 199:
„Подаване на жалба
Чл. 199. (1) Жалбата се подава до Комисията за защита на конкуренцията с копие и до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва.
(2) Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа:
1. наименование на органа, до който се подава;
2. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице – жалбоподател, както и седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; съответно трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв на жалбоподателя – физическо лице;
3. наименование и адрес на възложителя;
4. данни за обществената поръчка и решението, действието или бездействието, което се обжалва;
5. възраженията, основанията и исканията на жалбоподателя;
6. подпис на лицето, което подава жалбата.
(3) Към жалбата до Комисията за защита на конкуренцията се прилагат:
1. копие от обжалваното решение, когато не е публикувано в Регистъра на обществените поръчки;
2. доказателства за спазване на срока по чл. 197, ал. 1 и 2;
3. документ за платена държавна такса;
4. доказателство за изпращането на жалбата до възложителя;
5. други доказателства, ако жалбоподателят разполага с такива.
(4) Ако жалбата не отговаря на изискванията по ал. 2 и ал. 3, т. 1-3, Комисията за защита на конкуренцията уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук.
Колеги, изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Настимир Ананиев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 11, против 18, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 6, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Георги Кадиев, което е неподкрепено от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 9, против 23, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Гласуваме членове с номера от 196 до 198 по вносител, които стават съответно членове от 197 до 199, ведно с наименованията им, в редакцията по Доклада на Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 19.
Предложенията са прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Раздел II – Образуване на производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Член 199 – предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„Чл. 199, ал. 1 и ал. 2 се изменят така:
1. В Чл. 199, ал. 1: „Председателят на Комисията за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховният Административен съд”.
2. Чл. 199, ал. 2 придобива следната редакция:
„(2) В случаите по ал. 1 съдът връща жалбата с разпореждане. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 199 ал. 2 думите „3-дневен срок” се изменя на „срок от 3 работни дни”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 199 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 201.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 200:

„Образуване на производство
Чл. 200. (1) Председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство с разпореждане в тридневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея. В разпореждането се определя член на комисията, който наблюдава проучването по жалбата и при необходимост дава указания. За образуваното производство се уведомява възложителят.
(2) Възложителят изпраща становище по жалбата, подкрепено при необходимост с доказателства, в тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1.
(3) След образуване на производството председателят на Комисията за защита на конкуренцията със заповед определя служители от администрацията на комисията за извършване на проучване по жалбата.
(4) Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация, или е с обект в областите отбрана и сигурност, служителите по ал. 3 трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”
„Образуване на производство” – чл. 200.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров:
„1. Чл. 200, ал. 1 и ал. 3 се изменят така:
„(1) Върховният Административен съд образува производство с разпореждане в 3-дневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея. За образуваното производство се уведомява възложителя.”
2. Ал. 3 се отменя.
3. Ал. 4 става ал. 3 и в нея „служителите по ал. 3” се заменят с „служителите на съда, имащи достъп до съответната класифицирана информация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов:
„1. Чл. 200, ал. 1 да се измени, както следва:
„Чл. 200. (1) Председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство с разпореждане в 3-дневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея. Едновременно с образуване на производството председателят на Комисията за защита на конкуренцията на случаен принцип определя докладчик по преписката, член на комисията. За образуваното производство се уведомява възложителят.”
2. В чл. 200, ал. 3 и ал. 4 да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 200 ал. 3 се изменя така:
„(3) След образуване на производството Комисията за защита на конкуренцията извършва проучване по жалбата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 200 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 200.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 201:
„Отказ от образуване на производство
Чл. 201. (1) Председателят на Комисията за защита на конкуренцията не образува производство, когато:
1. жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 197, ал. 1 и 2;
2. не са отстранени нередовностите в срока по чл. 199, ал. 4;
3. жалбата е подадена преди изтичането на съответния срок по чл. 100, ал. 3, 4 или 5 и чл. 179, ал. 1;
4. жалбата е оттеглена преди образуването му;
5. актът не подлежи на обжалване.
(2) В случаите по ал. 1 председателят на Комисията за защита на конкуренцията връща жалбата с разпореждане. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по Раздел ІІ до чл. 201 – новият, включително.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се изкажа по новия чл. 200 и по предложенията, които са направени за промени в него. Искам да подкрепя предложението, което предвижда да се въведе нещо като така добре познатия ни принцип на случайно разпределение на делата в съдебната система. В момента по начина, по който е предложено, председателят на Комисията еднолично ще определя член на Комисията, който ще наблюдава съответното производство по жалбата, ще дава указания, когато прецени. Освен това, пак председателят на Комисията – след като вече е назначил по свое усмотрение такъв член за това, за което Ви казах – ще назначи в допълнение и служителите от Комисията, които ще работят по преписката. И тука: абсолютно какви мотиви и съображения има той, за да направи тези назначения, ние просто няма да имаме как да знаем, тъй като това са абсолютно негови субективни решения.
Това, което се предлага от колегата Караджов, е наистина на случаен принцип, тоест да се въведе нещо подобно на този случаен принцип на делата, който на всички много добре ни е познат и от докладите на Европейската комисия, и тук, тоест да има някакъв елемент на случайност. Не едни и същи членове, да кажем, на Комисията да работят по преписки на един и същи възложител, които са обжалвани, и да дават едни и същи становища. Защото другото на практика води до това: ако си спомняте преди време имаше един журналистически материал, разследване, което беше определило председателя на Комисията, който и да е той, за властелин на обществените поръчки. Ето затова го бяха написали, защото той субективно може да определя кой да работи по дадена жалба, може да определя служителите, които да работят по нея. Не е нужно да казвам, всички добре се досещаме, че това въобще не е без значение. Това наистина има огромно значение и ако искаме да има процес на прозрачност, на коректност, включително и на липса на съмнения за някаква предубеденост у Комисията, това е много важно.
Защото, колеги, както много добре знаете, при тази огромна натовареност на Комисията с всякакви жалби, от решаващо значение е проектодокладът, проекторешението, което този член на Комисията предлага на самата Комисия за разглеждане и за гласуване. Така че никак не е без значение кой го е изготвил и в каква посока е това проекторешение, тоест дали да подкрепи, или да отхвърли жалбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов? Няма.
Думата за изказване има господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В този Закон има много корупционни врати, както вече стана ясно, но има и много сериозен отпечатък на така наречената „ботевградска магнаурска школа” в правото. Вие тук сте били свидетели на „монтанската юридическа школа”, но „ботевградската” – тя е филиал на правешкия основен юридически ВУЗ.
Ако разбирате какво казвам, естествено, вече два мандата тази юридическа школа е сътворила някои нововъведения в правото, които досега бяха реализирани единствено на ниво – вътрешен правилник на Комисията за защита на конкуренцията. Сега за първи път аз виждам, че „ботевградската магнаурска школа” излиза на тепиха на законодателството с чл. 200. За да Ви разясня и да разберете точно за какво става дума, ще Ви обясня каква е ситуацията в момента.
В Комисията за защита на конкуренцията с вътрешна заповед и Правилник е решено извън члена на Комисията, който се води докладчик, да се образува една работна група, чийто председател всъщност, който е служител обаче на КЗК, да подготвя цялата преписка, всичко, включително изводите и предложението за решението на КЗК.
С това на практика председателят на сегашната КЗК е навлязъл много сериозно в нашите правомощия. Тоест той е отменил един принцип на правото, че когато се избира комисия – независима комисия, независим регулатор и то основният общ регулатор за конкуренция, най-сериозният бич срещу монополите, картелите и тръстовете, този председател самостоятелно е възвеличил служителите до членове на комисията, които иначе Вие тук сте избрали – подчертавам Вие, защото в предишния мандат вероятно мнозина от Вас са участвали в този избор. Това е тежка несправедливост, която сега обаче влиза вече да бъде облечена и в законови дрехи.
Не само че в чл. 200 е изпусната толкова често напомняната ни дума в европейските доклади делата да се разпределят на случаен принцип, тоест, извинявам се, ще бъда още по-екзактен... Извинявам се, вече имате други места...
Председателят на Комисията в момента определя на кого да се даде определено дело по Закона за обществените поръчки. В същото време ние водим титанична битка съдиите, които тук ще се явят на следваща инстанция, да разпределят делата на случаен принцип. Не е тайна за нито един от Вас, че всъщност КЗК е квазисъд. Той решава делата по обществените поръчки на първа инстанция. Тоест, ние сме го възвеличили да има тези функции. Той обаче си е присвоил функции, които в момента Ви предлага доста приятно, Ви ги хързулва да ги валидирате с Вашия пръст под напора на дисциплината, господин Иванов, Вие разбирате какво казвам, ние да го определим за единодържец на случайния принцип. Това означава той да държи корупцията. Той ще раздава порциите.
И тук, уважаеми господа от ДПС, Вие също трябва да се заинтересувате, защото вече има нов, Вие сте единствен (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), разпределител на порциите. Нещо повече, в ал. 3 този разпределител прехвърля тези функции на администрацията, а не на членовете на Комисията. Една секунда, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Четиридесет минаха...
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Затова Ви моля трета и четвърта алинея да отпаднат. Не овластявайте служителите с правомощията на член на КЗК! Благодаря Ви.
Благодаря Ви за толерантността, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Караджов.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Лъчезар Никифоров и група народни представители, което Комисията не подкрепя. Предложението е по чл. 199 по вносител.
Гласуваме неподкрепеното предложение.
Гласували 100 народни представители: за 27, против 8, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 20, против 26, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 199 по вносител, тъй като е отразен систематичното му място като нов чл. 201.
Гласуваме отхвърляне на чл. 199 по вносител. Предложение на Комисията!
Гласували 102 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
По предложения ни от Комисията нов чл. 200 „Образуване на производство” господин Караджов в изказването си предложи да отпаднат алинеи 3 и 4 от текста в редакцията на Комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Караджов за отпадане на ал. 3 и 4 от чл. 200 по доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 38, против 21, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Не всички колеги успяха да гласуват, но в случая по-важно е следното.
Тук се залага много тежък скандал, който може да има и корупционен привкус. Представете си, оттук нататък ние ще изберем нова Комисия за защита на конкуренцията. Представете си, че, да речем, по теми като горива, монополи, лекарства, а може да се окаже, че ще отговаря един комисар години наред и той ще прави разследванията, когато има съмнение за картел, за господстващо монополно положение. Един човек ще отговаря, един комисар, един член на Комисията по всички тези въпроси години наред. Няма да има случайно разпределение на делата. А наистина КЗК е квазисъд. Това е много сериозна грешка. Трябва ли да чакаме следващия доклад на Европейската комисия да ни каже, че една такава практика е недопустима? Трябва ли да изчакаме следващия много голям скандал, за да променим това, което сега се гласува?
Така че аз призовавам специално колегите от ГЕРБ, които казват, самото наименование на партията се казва „Европейският път”. Това не е европейският път, колеги! Това не е европейският път на България. Може комисарите да са малко, но нека между тях да има случайно разпределение на делата, на случаите, на разследванията! Нека различни хора да проверяват за картел различните сигнали по отношение на горивата например.
Чуйте ме много добре! Нека различни хора да проверяват, когато има съмнение за картел при лекарствата! Нека да бъдат различни хората, за да не бъдат едни и същи констатациите и едни и същи проблемите! Така че специално Ви призовавам за разум. Това е много важен текст и потенциален много голям скандал, който ни очаква оттук нататък.
Ще изберем нова КЗК, но тя не трябва да работи по старому. Тя трябва да работи по нови правила, да решава проблеми и да защитава конкуренцията. Знам, че най-лесното в момента е да се скрием зад това, което е предложила Комисията за доклада, да не разсъждаваме – най-лесното е. Само че тук носите персонална отговорност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Всеки един от нас носи персонална отговорност – във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа. Моля Ви, ръководете се от интересите на народа, а и от интересите на дясното, мен ако ме питате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги (шум и реплики) – правим прегласуване на предложението на господин Караджов за отпадане на ал. 3 и ал. 4.
Гласували 109 народни представители: за 49, против 20, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов чл. 200 – „Образуване на производство”, в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 82, против 8, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колегите Божинов и Гьоков се движеха и нямаха възможност да гласуват.
Освен това, все пак си мисля, че залата погрешно е разбрала анонса, за който гласуваме.
Колеги, в момента гласувате да няма случайно разпределение на делата. Комисията за защита на конкуренцията действа като съд. В Стратегията, която гласувахме тук с огромно мнозинство – и за съдебната реформа, и за антикорупцията, ние специално наблегнахме на този текст, но сега в Закона за обществените поръчки, там, където се раздават порциите – Вие си спомняте, че това е знаменателен философски и фундаментален текст за раздаването на порциите на финансирането, та тук, където се раздават порциите на финансирането, Вие допускате един човек да разпределя порциите на финансиране.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кой, кой?
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Защо?
Колеги, аз предлагам само една фразичка да се добави към така изработения текст от чиновниците на обществените поръчки. Те имат причина да Ви предложат да не е със случаен принцип, но ние сме народни представители, ние имаме причина да ги спрем. Ние имаме причина да искаме да е на случаен принцип и тази причина е гласовете на хората, които стоят зад всеки един от Вас. Опомнете се наистина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме нов чл. 200 – „Образуване на производство”, в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 67, против 23, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Гласувах отрицателно, защото за пореден път една голяма част от колегите стават съучастници в изграждане на механизма за корупция и може би в хода на всичко това, което се случва през последните дни, е добре да Ви цитирам първото изречение от второто предисловие на „История славянобългарская” и да Ви кажа: „О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин!” (Възглас от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)
Така е, госпожо Дукова!
Ако трябва да репликирам в своя отрицателен вот колегата Димитров, би било редно да Ви кажа, че по този Закон не се гласува по съвест и в защита интереса на българските граждани и на държавата, а се гласува според партийната повеля. Вероятно голяма част от тези, които натискат копченцето, дори не знаят за какво го натискат. Това вече е срамно! Дано да ме разбирате какво говоря.
И да се обърна към опозицията, която уж е опозиция, но всъщност става съучастник в корупцията с неприсъствието си в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот?
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): Прегласуване! (Народният представител тръгва към трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие взехте отношение по същество.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди това се изказахте да подкрепите...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не съм, аз мълчах, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие говорихте в подкрепа по...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не съм. Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, взехте отношение.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прав сте, господин Славов защити.
Слушаме Вашия отрицателен вот.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, неслучайно цялата Парламентарна група на ДПС не е в залата, защото това е техният начин да кажат, че подкрепят да няма случайно разпределение на случаите в КЗК. (Реплики от ГЕРБ.)
Да, няма ги. И сега искам да Ви кажа следното нещо.
Каква е промяната от кабинета Орешарски? Ако бяха те, биха гласували точно този текст. Каква е разликата в това, че не са те, а сме ние, уважаеми дами и господа? Че има дясноцентристко правителство, по тази тема няма разлика. Те точно този текст биха гласували – да няма случайно разпределение на делата и председателят на Комисията, който те биха избрали, да ги разпределя и решава. Това биха направили.
Вие днес правите същото като тях, а после се чудите защо идват такива доклади от Европейската комисия. Ще дойде два пъти по-лош доклад следващия път, колеги! Ние, вместо да се преборим с корупцията, създаваме условия за два пъти, десет пъти повече корупция.
Как, като запишем в тази Комисия, че председателят на Комисията ще дава случаите на когото си иска от членовете, както си иска и когато си иска, а после защо се чудите защо има корупция в България? Няма какво да се чудим! Тя е заложена по този начин в Закона.
И друго. Толкова много искахме да има случайно разпределение на делата в съдебната система, а защо да няма в КЗК? Защо това толкова много Ви притеснява?
Гафът днес, уважаеми колеги, е много сериозен. Аз съжалявам, че хора, с които работим заедно по други теми, с които се опитваме да направим различна България, с които казахме, че сме по-добри от кабинета Орешарски, правим същите неща, или правите същите неща.
Мога да Ви кажа следното. Понеже се чувствам добре, че съм гласувал „против” и когато утре стане поредният голям скандал, когато утре дойдат поредните тежки забележки от Европейската комисия, поне ще мога да кажа, че аз и моите колеги днес гласувахме „против”. Не носим отговорност за това. (Реплики от БСП ЛБ.) Нямаме нищо общо с това Ваше дело, отсега Ви го казвам. (Оживление в БСП ЛБ.) Но се надявам Вие да намерите сили да се поправите по тази тема, защото направихте много голяма грешка – такава грешка, каквато именно тези хора правеха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот? Няма.
Преминаваме към гласуванията по-нататък.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 40, против 8, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Караджов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласуваме 101 народни представители: за 45, против 11, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Георги Кадиев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 16, против 30, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 200 по вносител, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 200. (Шум и реплики.)
Гласували 97 народни представители: за 68, против 6, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Гласуваме наименованието на Раздел II „Образуване на производство” и новия чл. 201 „Отказ от образуване на производство” в редакцията на чл. 201 по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 201 по вносител „Отстраняване на нарушението от възложителя” – предложение от народния представител Лъчезар Никифоров:
„Член 201 се изменя така:
„Чл. 201. Възложителят може сам да отстрани нарушението до получаване на съобщението по чл. 208, ал. 1 за насрочване на делото от Върховния административен съд.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 201, който става чл. 202, като в него думите „чл. 208, ал. 3” се заменят с„чл. 209, ал.3”.
„Раздел III – Временна мярка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202, който става чл. 203:
„Спиране на процедурата
Чл. 203. (1) Жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата”.
(2) Искане за налагане на временна мярка се прави едновременно с подаването на жалбата. Не може да се прави искане за налагане на временна мярка, когато се обжалва решение, действие или бездействие на възложителя, свързано с процедура по чл. 79,ал. 1, т. 4, чл. 138, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 3 или 4, или чл. 182, ал. 1,т. 1.
(3) Когато с жалбата е поискана временната мярка по ал. 1, процедурата за възлагане на обществена поръчка спира до влизане в сила на:
1. определението, с което се отхвърля искането за временна мярка, или
2. решението по жалбата, ако е наложена временната мярка.
(4) Жалба срещу решението за определяне на изпълнител спира процедурата за възлагане на обществена поръчка до окончателното решаване на спора, освен когато е допуснато предварително изпълнение или когато решението е взето в процедура, открита на основание чл. 79, ал. 1, т. 4, чл. 138, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 3 и 4, или чл. 182, ал. 1, т. 1.”
По чл. 203 „Произнасяне по искането за временна мярка” – предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„Чл. 203 се изменя така:
1. Навсякъде „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховният административен съд”.
2. В ал. 5 „тричленен състав на Върховния административен съд” се заменя с „петчленен състав на Върховния административен съд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 203, който става чл. 204.
По чл. 204 „Предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител” – предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„Чл. 204 се изменя така:
1. Навсякъде „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховният административен съд”
2. В ал. 7, изречение първо „Върховния административен съд” се заменя с „петчленен състав на Върховния административен съд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 204, който става чл. 205.
По чл. 205 „Спиране на производството пред Комисията за защита на конкуренцията” – предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„Чл. 205 се изменя така:
1. Чл. 205 се преименува на „Спиране на производството пред Върховния административен съд”
2. В ал. 1 и ал. 2 „Комисия за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховният административен съд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 205, който става чл. 206.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нека да спрем.
Имате думата за изказвания по членове 201-205 по вносител.
Заповядайте, господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние не можем да се изправим срещу машиналното гласуване, след като има такъв блок за гласуване на предложенията на Комисията, тоест на чиновниците, които са ги написали, но така да бъде.
Член 21 казва, че възложителят може сам да отстрани нарушението до получаване на съобщението по чл. 208. Нямам пред себе си съобщението по чл. 208, но това е съобщението, с което се казва, че е образувана преписката.
Ще Ви дам пример. Един катаджия, ако хване някого в нарушение и му напише наказателно постановление, но преди той да го получи по пощата... (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Добре, акта, след това – наказателното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Извинявам се, господин Иванов, обаче от място ме репликирате – опитвам се да спестявам секунди по този начин, като не казвам цялата процедура.
Наказателното постановление пътува към нарушителя. Междувременно нарушителят – естествено, промилите са му спаднали и вече е трезвен. Обажда се на наказващия орган: „Отстранил съм нарушението”. Тогава какво казва Законът? Възложителят може сам да си отстрани нарушението до получаване на съобщението за приключване на проучването по жалбата на Комисията за защита на конкуренцията.
Значи ако в процеса на проучването някой служител вземе че се обади на въпросния нарушител и се разберат, че той ще отстрани нарушението, нарушение повече няма да има.
Мисля, че този член трябва да отпадне, затова правя процедурно предложение за отпадане на чл. 201 по вносител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за реплика, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Караджов, разбирам, че посочихте пример от практиката си може би като бивш председател на Транспортната комисия – с наказателните постановления, промилите и така нататък. Може би ставаше въпрос за водачи на моторни превозни средства. Но тук случаят не касае това, а касае отстраняването на нередност, която сам възложителят е установил в своята процедура.
Моля да бъдете коректен, когато се позовавате и на друга практика, защото преди малко ми направи впечатление, че се коментира процесът на вземане на решения и разпределение на казусите в Комисията за защита на конкуренцията между членовете с примери, които касаят Закона за защита на конкуренцията, а не Закона за обществените поръчки, който разглеждаме в момента.
В този смисъл под формата на реплика Ви моля да оттеглите предложението си, защото то наистина не кореспондира с текста, който сме предложили, за редакция на Комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Господин Караджов, заповядайте за дуплика.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямаше да вземам дуплика, ако тук пред Вас не беше формулирана изцяло подвеждаща теза. Аз се изказвам не като бивш председател на Комисията, а давам нагледен пример какво се прави. Така или иначе ме карате да обоснова с пример от конкуренцията...
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: От поръчките, не от конкуренцията.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: До получаване на съобщението по чл. 208.
Например подавам жалба за тръст в горивата...
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това е Законът за обществените поръчки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от място.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Добре, подавам жалба за това, че има нарушение по дадена процедура. Междувременно някой от екипа на Комисията за защита на конкуренцията се обажда и казва: „Тук има една жалбица срещу теб. Съобщение още не сме пратили, изобщо не сме го пратили и мислим до няколко дни да ти го пратим. Но ако си много благодарен, може и да го получиш, след като отстраниш нарушението. И като отстраниш нарушението, няма да имаме никакво основание повече да ти образуваме преписка по чл. 208”.
Така че, моля, не подвеждайте залата, защото това е перфектен инструмент за телефонен рекет от страна на КЗК – да не Ви казвам срещу какво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Божинов. (Реплики между докладчика Десислава Атанасова и народния представител Гроздан Караджов.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, при разглеждането на последните текстове – по членове 200, 201 и следващите, които бяха прочетени от представляващия Комисията, се очертава принципна дискусия между две линии в управляващото мнозинство. Едната защитава текстовете, както са внесени, а колегите, които в момента се намират отдясно на мен, защитават една друга линия, която предизвиква моите симпатии и подкрепа – в гласуването аз я изразявам.
Тяхната аргументация е сериозна, тяхната риторика е впечатляваща. Даже бих казал: какъв революционен метод на говорене и поведение и накрая кротък политически извод. Съпротивляват се, сравняват се с предишното правителство, заслужават позитивна оценка и накрая си остават заедно – това политическо мнозинство, което крепи статуквото. Всичко, което казахте, е вярно, само че за да подчертаете тази корупционна линия, трябва да тръгнете малко по-рано.
Публичният ресурс чрез властовите позиции отива при точно определен бенефициент и от там започва корупционната схема, след това отива при определен изпълнител. Процедурите, които тук са разписани и Вие оспорвате, трябва да дадат възможността тази корупционна линия да се развие, защото ако поръчката не отиде при съответния изпълнител, цялата схема се унищожава.
Затова ще подкрепя и предложението Ви за отпадане на чл. 201, подкрепям и аргументите Ви за чл. 200, но кажете цялата истина – че тук става дума за една схема, която е била и преди, утвърждава се и днес, тя е корупционна и достойна да бъде отречена.
Ние я отричаме с гласуването си, а Вие – с политическото си битие в управляващото мнозинство. Това е Вашият ход, другото е само за пред публиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 71 народни представители: за 16, против 3, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители по чл. 203 по вносител, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 72 народни представители: за 15, против 6, въздържали се 51.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители по чл. 204 по вносител, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 21, против 1, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители по чл. 205 по вносител, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 19, против 1, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение, направено от парламентарната трибуна от народния представител Гроздан Караджов за отпадане на чл. 201 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 28, против 25, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване членове от 201 до 205 включително по вносител, които са подкрепени от Комисията и намират място в нейния доклад след редакция, под номера от 202 до 206 включително, както и наименованието на Раздел ІІІ.
Моля, гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 63, против 11, въздържали се 14.
Членове от 202 до 206 включително, по доклада на Комисията, както и наименованието на Раздел ІІІ, са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Раздел IV – Производство за разглеждане на жалбата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
„Проучване” – чл. 206.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители.
„Чл. 206, се преименува на „Предмет на съдебната проверка” и се изменя така:
„Чл. 206. Съдът не се ограничава само с проучване и обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения акт, действие или бездействие на Възложителя на всички основания.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители:
„Чл. 206 да се измени както следва:
„Чл. 206 (1) Докладчикът извършва проучване на обстоятелствата в жалбата, за което се подпомага от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията, определени със заповед на нейния Председател”.
(2) Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация, включително с обект в областите отбрана и сигурност, служителите по ал. 1 трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво, съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 206, който става чл. 207.
„Доказателства и експертни становища в производството”.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„Чл. 207 се изменя така:
1. Навсякъде „Комисия за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховният Административен съд”.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание, в 7-дневен срок от представяне на становището по чл. 200, ал. 2 от Възложителя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 207, който става чл. 208, като в ал. 2 думите „чл. 214, ал. 2, т. 2-6” се заменят с „чл. 215, ал. 2, т. 2-6”.
„Приключване на проучването” – чл. 208.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„Чл. 208 се изменя така:
„1. Заглавието на чл. 208 се променя от „Приключване на проучването” на „Насрочване на открито заседание”.
„(1) Съдията-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от един месец от образуването на производството за обществени поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1, а в останалите случаи – от 15 дни от образуването на производството, за което страните биват уведомени по реда на чл. 209.”
2. ал. 2 и ал. 3 се премахват.
3. ал. 4 става нова ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители:
„В чл. 208, ал. 1 и ал. 2 думите „наблюдаващият член” да се заменят с думата „докладчика”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 208 се правят следните изменения:
1. ал. 1 се изменя така:
„(1) След приключване на проучването председателят на Комисията за защита на конкуренцията с резолюция насрочва открито заседание за разглеждането на преписката”.
2. ал. 2 се отменя.
3. ал. 3 става ал. 2 и думите „В 3-дневен срок” се заменят с „В 7-дневен срок”.
4. ал. 4 се преномерира на ал. 3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 208, който става чл. 209.
„Призоваване и връчване на съобщения” – чл. 209.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„Чл. 209, ал. 1 и ал. 2 се изменя така:
„Чл. 209. (1) Страните се призовават на посочените в жалбата адреси по реда на чл. 42, ал. 1, 3 и 4 от Гражданския процесуален кодекс, като срокът за призоваване е не по-кратък от 3 дни преди заседанието.
(2) Когато страните не предоставят факс или електронен адрес за контакт или не са намерени на адреса, посочен в жалбата, те се считат за уведомени чрез публикуване на съобщение на официалната интернет страница на Върховния Административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 209, който става чл. 210.
„Заседания на Комисията за защита на конкуренцията”.
Предложение от народни представители Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„Член 210 се изменя така:
„В заглавието на чл. 210 „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя със „съда” и приема следната редакция –
„Заседания на съда”:
„Чл. 210. (1) Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация, включително с обект в областите отбрана и сигурност, членовете на състава на Върховния Административен съд, които участват в производството по разглеждане на преписката, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво, съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата.
(3) Когато счете, че обстоятелствата по жалбата са изяснени, съдът предоставя възможност на страните за становища.
(4) След изясняване на спора от фактическа и правна страна заседанието се закрива.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210, който става чл. 211.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Колеги, откривам дебата по „Раздел ІV – Производство за разглеждане на жалбата” с текстове от 206 до 210 по вносител.
Изказвания?
Господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както е видно, ще се изгласува този Закон за корупцията. Не ми остава нищо друго, освен поне да обясня какво точно се гласува и, естествено, ако има някой, който да не е съгласен с това, ще се радвам да чуя Вашите реплики.
Моля, госпожо Председател, понеже имам различни предложения по различните членове, да се ползвам от правото на изказване по всеки един от тях, защото обяснението на тази корупционна схема ще отнеме малко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, разбира се.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Един много нежен и елегантен текст на чл. 206 ще Ви разкаже как се прави едно проучване. Какво обаче е скрито отзад, защото ние седим тук с тази цел – да разберем какво чиновникът ни пробутва? Знам, че ще гласувате по вносителя, въпреки това поне чуйте:
„Проучването на преписката се извършва от определените служители по чл. 200, ал. 3 и обхваща обстоятелствата по жалбата.”
Спомняте ли си преди малко, като Ви казах, че в чл. 200, ал. 3 така нареченият „колективен орган” Комисия за защита на конкуренцията – независим регулатор, се превръща в основен едноличен орган, където председателят не просто разпределя делата, а определя служителите, които ще работят по преписките? Членовете пък на Комисията са негова друга запазена територия, той ги определя като наблюдаващи членове. После ще видите и те дали изобщо нещо наблюдават, защото и наблюдението не е точно за това, за което ще избирате членовете на Комисията за защита на конкуренцията скоро, но дори и наблюдението им е отказано.
Председателят, или властелинът на корупцията в обществените поръчки, вече назначава тези служители, които единствени по силата на чл. 206 могат да правят проучване по преписката и обхващат обстоятелствата по жалбата, тоест всичко.
В момента Вие си мислите, че ще гласувате в чл. 206 какви правомощия имат служителите, определени по чл. 200, ал. 3. Не, Вие възвисявате председателя на Комисията за защита на конкуренцията в едноличен орган, едноличен съдия, шеф на корупцията в обществените поръчки. Няма вече членове на Комисията за защита на конкуренцията – чл. 200 ги елиминира като функции, те повече нямат функции по жалбите. Могат да ходят на конференции, могат да ходят на семинари и симпозиуми... (Реплика от БСП ЛБ.)
Заплатата ще си я получават, между другото, и ДМС – допълнително материално стимулиране, затова че ще са кротки, а служителите, назначени от председателя, ще проучват случаите или обстоятелствата по жалбите.
По-нататък, в следващото изказване ще видите как ги представят и как ще се взема решението. Тоест на членовете на КЗК остава единственото правомощие да изслушат доклада и всъщност точно там при решението, накрая ще видите в следващата серия на този корупционен сериал, те за първи път ще видят разработката по делото. През цялото време я контролират служителите, които са на трудов договор при председателя, който ги е назначил и който им е шеф.
Е, кой ще командва парада в обществените поръчки? Властелинът на корупцията в обществените поръчки, едноличният орган, председател на Комисията за защита на конкуренцията. Създавате чудовище!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност пет минути по чл. 208 – другото Ви предложение.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Може да има реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики по това изказване на господин Караджов? (Смях и оживление.)
Заповядайте, господин Божинов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Виждам, че мнозинството обаче е съгласно с мен. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега, като се съгласявам с всичко това, което казахте, Ви репликирам. Как смятате при това положение, когато със закон се регламентира алгоритъмът на корупцията, да продължите борбата с корупцията, защото това е приоритет на общата Ви политическа формация, която поддържа правителството? (Шум и реплики.)
Вие разкрихте алгоритъма, по който със закон се създава възможност от възлагането на обществената поръчка чрез избиране на бенефициента тук при избора на изпълнителя, и остава да се разпредели и комисионната, как ще се получи и кой ще я вземе. Значи това е съществено звено на корупцията.
Репликата ми е: как, като това се случи сега с останалата част от мнозинството, ще продължите борбата с корупцията в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Караджов, не съм съгласен с Вас по отношение на въпроса. Не изяснихте защо само един човек, или преди малко – нула човека от ДПС бяха по тази тема в залата, а от БСП гласуват осем народни представители.
Вие говорите за властелини на корупцията, а интересно защо опозицията отсъства по темата от залата и защо има едни-единствени изказвания, доста колебливи и нищо друго?! Това не изяснихте на пленарната зала, а това е важен въпрос.
Господин Караджов, да отговорите: поради що това, което се нарича „опозиция”, го няма в залата и мълчаливо е съгласна с това, което се случва в Народното събрание?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Каква е тази реплика? (Шум и реплики от ГЕРБ и БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Байрактаров.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колега Караджов, изразявам остро несъгласие с Вас, че, видите ли, властелинът на корупцията щял да бъде председателят на КЗК. Не, колега Караджов, властелинът на корупцията са тези народни представители, които ще го овластят да узаконява корупцията. Тук в момента са властелините на корупцията – тези, които с пръстчето, без дори да знаят какво гласуват, без дори да си направят труда да прочетат, ще узаконят корупцията.
Нещо повече, Вие сте един от малкото в това Народно събрание, който е чел задълбочено Закона за обществените поръчки и би следвало да знаете, че след като се отхвърли възможността да се обжалва пред административен съд и се даде тази възможност на административен орган, всичко е прочетено, както се казва, и утвърдено. И то от чиновници, на които дори не се знаят имената, които са се скрили там някъде в дълбоките сенки и предлагат тези текстове, които спокойно вече всеки определя като закон за насърчаване, и ще добавя вече: и реализиране по законов път на корупцията.
Утре ми е интересно с какво лицемерие тук ще се приема антикорупционен закон?! Ами как, след като със закон се узаконява?! След това ще чувате приказките как е виновна прокуратурата, как е виновен съдът, който трябва да отсъди по закон. Ама законът е регламентирал корупция – ето това е тъжното и срамното! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със сериозно неудобство ще трябва да се съглася и с трите реплики. В известен смисъл тези неща нямаше да могат да стават в парламента, ако не беше това сляпо подчинение на тези текстове. Тези работи ги няма в директиви, колеги. Тези неща не са написани в нито една директива. Хайде, до вчера си говорехме, че Директивата на Европейската комисия била основната причина, за да гласуваме анблок. Но по отношение на дейността на КЗК – тя е орган, чиято дейност през последните два мандата е меко казано порочна, тя е промополистична, прокартелна.
Господин Байрактаров, преди да видим вина в гласуващите в тази зала, искам да обърна внимание на колегата от БСП, на Вас и в нашата група, че тези, които противодействаме, сме малко, а ДПС директно подкрепя с нула присъстващи. Да, влезе един, за да види дали минават нещата, и си тръгна. Да, минават. Докато ДПС гласува тези корупционни текстове с неприсъствието си, а Вие ги прокарвате, без дори да искате да чуете една дума...
Аз наистина няма да стигна до там, господин Байрактаров, понеже казахте, че тук са хората, които прокарват. Всъщност и много от онези, които са навън, са същите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги, вземам процедурата по начина на водене, доколкото може би страдам от илюзия, но когато се обсъжда закон на второ четене, се изкарват аргументи „за” и „против” текстовете, които са влезли в този Законопроект, за да стане той Закон, и в никакъв случай не се правят квалификации на това кой гласува, как гласува и защо гласува.
Много Ви моля, когато представители на парламентарни групи излизат на сцената, за да се опиват от гласа си и да го използват в полза на някаква своя политическа битка и самодоказване, да ги спирате, защото с това губим време. Напълно съм съгласен, когато има критика, когато се говори по текст, когато този текст разобличава или може би отварящ вратата за корупция, но когато се дават квалификации на народните представители, мисля, че това не е работа на съответните наши колеги – да си правим един на друг характеристики. Това е работа на избирателите, които после по гласуването, по присъствието, по отсъствието, по последователност на политиките, по шизофрения в политическото си поведение ще съдят кой заслужава и кой не заслужава да бъде избран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков, съгласна съм с Вас, че обсъждайки „за” и „против” текстове, които са докладвани и подлежат да бъдат гласувани, е некоректно да се правят характеристики, персонални квалификации на народни представители, но и Вие се съгласете с мен, че е много трудно и аз не мога да бъда цензур на стилистиката и на начина, характерен за някои народни представители, които правят това.
Процедура по начина на водене – заповядайте, господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже заговорихме за корупция, за пореден път искам да помоля уважаемата госпожа Председател да покани политическо лице на нашето извънредно заседание във вторник. Моля Ви това да бъде подложено на гласуване, защото когато обсъждаме текстове, по които няма директиви – ще се аргументирам защо – нещо повече, по които има негативно становище на българския антикорупционен орган, на действащия, а не на този, който си мечтаем, че щял да направи панацеята в корупцията. Нали имаме такъв орган?! Органът е Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Та той е дал доста бележки, изпратени до господин Томислав Дончев – заместник-министър председател по европейските фондове и икономическите политики. Голяма част от тях са в подкрепа на предложения Законопроект, но за голяма част от другите тестове, като за един, който се повтаря петнадесет пъти в Закона: „Възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане”, този орган ясно е написал, че това е с огромен корупционен потенциал.
Възможно ли е да дойде политическо лице – моля, поне в това ме подкрепете – което да ни обясни как така са прескочени забележките на БОРКОР и с какви политически основания?! Може би има някаква нова стратегия за борба с корупцията, за която не съм чувал, или и Вие не сте чували?
Много Ви моля, госпожо Председател, да поканите господин Дончев на следващото заседание във вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще поканя вицепремиера господин Дончев да присъства на извънредното ни заседание във вторник.
Тъй като господин Караджов заяви желание за изказване по чл. 208, където е направил предложение, ще има и други народни представители, предлагам тук да прекъснем дебата, който да продължим в присъствието на министър от кабинета.
Сега ще направим почивка до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, моля да заемем местата си.
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 22 до 28 януари 2016 г.
Постъпили са питания от:
- народния представител Светослав Белемезов към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, относно Национална стратегия за изготвяне на превантивни мерки по недопускане на етнически конфликти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 февруари 2016 г.;
- народния представител Светослав Белемезов към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, относно визия и стратегия за реформа в Министерството на вътрешните работи. Следва да се отговори писмено до 5 февруари 2016 г.;
- народните представители Михо Михов и Светослав Белемезов към Божидар Лукарски – министър на икономиката, относно визия за развитие на военнопромишления комплекс в България. Следва да се отговори писмено до 10 февруари 2016 г.;
- народния представител Вили Лилков към Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, относно план за публикуване в „Държавен вестник” на заповедите на защитените зони по Директивата за местообитанията и осигуряване на адекватни обществени обсъждания. Следва да се отговори писмено до 11 февруари 2016 г.;
- народния представител Вили Лилков към Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, относно завършване на процеса на цифровизация на защитените територии в България и създаването на Публична цифрова карта на защитените територии. Следва да се отговори писмено до 11 февруари 2016 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Филип Попов;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народните представители Кристиан Вигенин и Стоян Мирчев;
- заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на шест въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Димитър Танев;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Иван Кирилов Иванов;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Георги Кадиев;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Иван Станков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Петър Кадиев;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Нено Влайков;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Гюнай Хюсмен;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Георг Георгиев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на два въпроса от народния представител Димитър Шишков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Станков;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Георги Кадиев;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Султанка Петрова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Светла Бъчварова.
Започваме с отговорите на министъра на културата господин Вежди Рашидов.
Първи ще зададе своя въпрос Атанас Славчев Стоянов относно финансовото обезпечаване на читалищната дейност в страната.
Той е общ с питането на народния представител Слави Бинев, относно политика на устойчиво развитие на читалищната мрежа в Република България.
Процедурата при общ отговор е:
Първо, народните представители имат възможност да развият въпроса си, съответно – питането. Министърът отговаря общо. Следват репликите, два уточняващи въпроса по питането, отговор на министъра и изразяване на отношение по питането от народния представител, направил това питане.
Слушаме Ви, господин Стоянов, да развиете Вашия въпрос.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, приветствайки Ви и желаейки Ви крепко здраве, въпросът ми към Вас е продиктуван и е свързан с бюджетната рамка за 2016 г. и по-специално обезпечаването на читалищната дейност за настоящата година.
Както всички знаят, българските читалища са основните и традиционни културно-просветни институции в страната. Тяхното непреходно значение като обществен фактор за обогатяване на културния и духовен живот е доказателство за утвърждаване на традиционните културни, фолклорни, самодейни и просветителски функции на тези стожери на българщината.
През всичките десетилетия в своето съществуване читалищата са подпомагани от различни спомоществователи, но във финансово отношение – предимно от държавата и общините.
В тази връзка и с оглед гореизложеното, моят въпрос към Вас обхваща следното:
Какви мерки и действия се предприемат от страна на Министерството на културата по отношение развитието на читалищното дело и дали се предвижда по-голям държавен финансов ресурс в бюджета за 2016 г. относно по-доброто и по-оптимално функциониране на българските читалища?
Не на последно място, на какъв принцип е разпределението на съответните средства и за читалищата в страната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бинев, имате възможност в рамките на три минути да развиете питането си.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Министър, и аз Ви желая крепко здраве. Също така Ви желая и кураж, мъжество и обективност – все неща, от които имате нужда.
Читалищата представляват едни от най-важните културни центрове в България и институции, които открай време съхраняват и развиват нашите традиционни ценности. Въпреки това през последните години читалищата изглеждат напълно забравени от Министерството на културата – липсват средства, както и липса на цялостна стратегия за тяхното развитие. Освен това има осезаема липса на управленски капацитет и човешки умения, което се явява сериозна пречка за справяне с новата икономическа ситуация. Всичко това е недопустимо и само доказва твърдението, че българската култура продължава да бъда в окаяно състояние. Смятам, че са налице достатъчно инструменти за иницииране и финансиране на проекти, които да доведат до подобряването на състоянието на тези важни за държавата културни институции.
Вие информиран ли сте за този много сериозен проблем и защо към момента не се предприема нищо?
Дано наистина се намери начин този въпрос да обърне внимание и от тук нататък нещата да се подобрят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За общ отговор в рамките на осем минути думата има министърът на културата господин Вежди Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господа Бинев, Стоянов, основните приоритети, заложени в програмите на Министерството на културата за подпомагане и развитието на читалищната мрежа са:
- институционално укрепване на читалищата като самоуправляващи се културно-просветни граждански сдружения на основата на действащото българско законодателство;
- разширяване обхвата, съдържанието и партньорството за осъществяване на Национална обучителна програма, насочена към повишаване квалификацията на кадрите в читалищата и библиотеките и постигане на по-добър мениджмънт в тяхната работа.
- разширяване съдържателния и социалния обхват на читалищната дейност за привличане на по-широк кръг от населението, в това число малцинствените общности и хората с увреждания;
- усъвършенстване на механизма на финансиране на читалищата, разпределянето на държавната и общинските субсидии и осъществяването на обществен контрол, в това число и законодателни промени;
- технологично обновяване на читалищната дейност на базата на защитени програми и проекти.
В Министерството на културата са утвърдени и се прилагат стриктни правила при разпределяне на бюджетни средства за допълнителни субсидирани бройки за народните читалища за съответната година.
На местно ниво, съгласно законодателството, се прилагат и принципите на демократичност, като в комисиите, които се назначават от кметовете на общината за определяне на средствата, се включват представители на всяко едно читалище от общината. Съобразно възможностите, се предоставят средства и за новооткрити читалища, като се съблюдават изискванията за кандидатстване за бюджетната субсидия, наличие на капацитет за работа и доказана дейност.
Дейността ни за читалищата и цялата налична информация, свързана с разпределението на нови бройки в страната е публична и е достъпна чрез интернет страницата на Министерството, както и специалния информационен сайт на читалищата, който се администрира от страна на Министерството на културата.
За 2016 г. в държавния бюджет са разчетени средства за подпомагане развитието на читалищата в размер на близо 53 млн. лв. Спрямо 2015 г. завишението е с 1 млн. 400 хил. лв.
От своя бюджет за 2016 г. Министерството на културата ще подпомогне финансово провеждането на културни прояви, фолклорни фестивали и събори в страната, които основно се реализират от читалищата, каквато и дейност и до преди 2016 г. се осъществява от бюджета на Министерството на културата. Всички мероприятия и дейности, които са свързани с работата на читалищата, се финансират от Министерството на културата. Така че тук не мога да приема, че Министерството на културата не полага грижи, за да може читалищата да имат свои дейности.
Възможности за пряко или индиректно финансиране на читалищата се предоставят и посредством Оперативна програма „Региони в растеж”. Програмата ще допринесе за развитие на културната инфраструктура в градовете чрез инвестиции в театри, читалища, библиотеки, музеи, опери, галерии, изложбени зали и други обекти, свързани с културния живот. Предвиждат се мерки за подкрепа на читалища и библиотеки да бъдат изключени от планираното използване на финансови инструменти и да бъдат финансирани изцяло с безвъзмездна помощ.
През настоящия програмен период по Програмата за развитие на селските райони са отворени четири процедури за кандидатстване, които са насочени към повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства, насърчаване на социалното приобщаване, осигуряване на нови работни места, намаляване на бедността, социално включване и по-добро качество на живот.
Програмите за трансгранично сътрудничество дават възможност на читалищата, при проявена активност, да кандидатстват по проекти, пряко финансирани от европейски програми и програми на ЮНЕСКО. Специфична цел 2.1 е свързана с подобряване на устойчивото използване на природното и културното наследство и ресурси.
Ежегодно в страната се провеждат семинари, обучения, дискусии и форуми по проблемите на читалищната дейност, в които участват експерти от Министерството на културата. Организатори на тези събития са регионалните експертни консултативни и информационни центрове към читалищата, които са под методическото ръководство на Министерството на културата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика на господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за предоставената информация, тя определено беше полезна, още повече за хората, които пряко или косвено са свързани с читалищната дейност.
На пръв поглед тази сума, която Вие казахте, която е приета в бюджета за 2016 г. – 53 млн. лв. от държавната субсидия, на пръв поглед не изглежда малка, но в крайна сметка, даже както и Вие казахте, с милион и половина повече. В крайна сметка, имайки предвид, че читалищата в държавата са около 3500 със 7500 щатни, субсидирани бройки, очевидно е, че тази сума, преди всичко отива за възнаграждения и за осигуровки, именно на тези щатни субсидирани бройки, а реални суми от държавата за реална, културна, духовна и самодейна дейност липсват. Да, наистина Оперативна програма „Региони в растеж”, има такава опция и ще подпомага евентуално съответни проекти на читалищата, но това определено не е основното и не трябва да се разчита само на него, още повече, че и голяма част от тези 3500 читалища са в малките населени места.
Почти във всяко едно читалище има и съответните библиотеки – едни прекрасни, духовни и културни средища. Тези библиотеки нямат средства да увеличат своя библиотечен фонд чрез закупуване на книги. Тук, може би е основният Ваш ангажимент и основният ангажимент не само на Вас, разбира се, и на Съюза на народните читалища, и на съответните общини, да се търсят възможности, може би и чрез ново законодателство, нов Закон за народните читалища, който с по сериозни императивни мерки от гледна точка на това съответните общини да имат сериозни задължения и ангажименти към читалищата, от гледна точка на това евентуално да бъдат императивно внесени в нов закон, евентуално някакви данъчни облекчения за всички тези субекти, които са спомоществователи и които подпомагат читалищата, защото наистина държавата засега определено финансира и субсидира само онези щатни бройки, които са към настоящия момент – 7500. За реална дейност – самодейна, културна, обществена и духовна, пари липсват. Именно тук е основният ангажимент и на Вас като принципал на Министерството на културата и съответно на всички онези, които са свързани с читалищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Аз винаги съм виждал смисъла на парламентарния контрол в това да се разговаря открито, за да можем ние да посочваме проблемите и да подсещаме Вас как те могат да бъдат решени. Ако човек се вслуша, ще остане с впечатление, че всичко е страхотно, но истината не е такава. Можем с Вас да минем, ако искате да се снимаме, в което искате читалище, ще видите, че читалищата освен едни исторически средища, не отговарят нито на времето, нито на идеите, които имат младите хора в момента. Те трябва да бъдат трансформирани, съвсем концептуално да отговарят на времето, да засищат нуждите на младите хора.
Също така, парите в ръцете на хора, които не могат да боравят с тях, не означават нищо като количество. Те могат само да бъдат прахосани или да бъдат изхарчени, или да бъдат усвоени. Смисълът на парите е, че трябва да се вижда резултатът от тях, защото самото количество може да е голямо – на едни може да се виждат достатъчно или недостатъчно. Когато с тях не се действа целесъобразно и не се гонят определени резултати, парите сами по себе си като стойност нямат никакво значение. Те имат смисъл само тогава, когато са постигнати определени резултати и тези резултати са видими и не е нужно някой да ги обяснява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика и отговор на двата въпроса, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Бинев и господин Стоянов! С едно нещо ще се съглася – с това, което каза току-що господин Бинев, с друго нещо няма да се съглася, колеги.
Вижте, когато питаме такива въпроси и те са подвеждащи е по-добре да се подготвим. Само в предишния мандат – това не се е случвало от 25 години – 2 млн. 600 хил. лв., в тежка криза аз съм подписал за закупуване на български книги и зареждане на читалища. Не би било честно да говорим.
Под егидата на „24 часа” и в. „Труд” на Националната библиотека дарихме за един милион книги на българските читалища.
Къде ще се съглася с господин Бинев? Да, читалищата от много години – те са уникални, няма аналог в света, те са средища за поддържане идентичността и самочувствието на българската държава. Това е истина – няма друга такава държава. Във времето, в дългото време, голяма част от тях са загубили точното си предназначение, което казва господин Бинев, и аз съм съгласен – това е така. Те са се превърнали в политически, политико-просветни – голяма част, има и читалища, които много активно и сериозно работят, така че предстои много сериозно да се осъвременят читалищата, за да могат те да бъдат достъпни за млади хора, за хора, които да събудят техния интерес.
Тук само ще напомня нещо от предишния мандат: 15 млн. лв. дарение по програмата на Мелинда и Бил Гейтс, ние осъществихме почти 50% дигитализиране на част от работещите читалища, а на 100% Народната библиотека. Това беше един успех. Сега имаме обещание за добре свършената работа, само че това не се знае – да ни дадат още шест милиона. Дай Боже, да ни дадат, защото това предстои да се направи.
Относно дейностите, които са там – не е вярно, че Министерството не финансира. Аз мога да Ви предоставя всяка година какви мероприятия, какви фестивали, какви неща, свързани с това, за да запазим фолклора, идентичността и онова, което касае националния дух, се финансира от малкия бюджет на това Министерство на културата. Абдикация няма. Истината е, че в Министерството не достигат пари. Аз съм го казвал като министър, и ще казвам: докато брутният вътрешен продукт в бюджета на Министерството ни е един процент, ние ще бъдем от страните, които имат най-малкия бюджет в областта на културата.
За съжаление всички тези разговори е хубаво, скъпи мои колеги, с пълното уважение, преди да влезе Законът за бюджета, защото той е основният закон на българската държава, да ги изговаряме всички заедно тогава. След като е приет този основен български закон, днес ще се борим тези дейности да продължат на базата на това, което имаме, да ги развиваме на база възможности толкова, колкото са ни дадени. Така че нека да не се упрекваме така, само защото да го кажем, а защото имаме реални факти, върху които няма как да излезем от тази рамка.
Оттук нататък сте прав, че трябва да ги осъвременим, да бъдат по-приемливи, да бъдат по-атрактивни към млади хора и наистина да станат отново читалища, защото много читалища има – бях на избори, господин Бинев, на вратата пише: „На полето съм, ако ти трябвам – повикай ме!”. Просто това предстои да го работим, но това е дългосрочна програма и тук ще се радвам, ако всички се обединим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение, господин Бинев – две минути.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Моето отношение ще бъде изключително кратко, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Министър, Вие се оплаквате от бюджета, но явно сте забравили, че дори не присъствахте, когато този бюджет се обсъждаше в Комисията. По това си личат силните хора – те са готови да се изправят срещу тълпата, а не да тичат след нея. Тогава, когато човек наистина има нужда да удари по масата и каже: „това не е достатъчно, имам нужда от повече пари!”. Трябва да го направи независимо дали ще запази собствената си позиция или за него е по важно наистина да свърши работа. Всъщност там се корени проблемът, иначе ние тук може да си говорим: не достигат пари, не достигат пари, но те трябва да се защитават тогава, когато е времето да бъдат защитавани...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Това казах.
СЛАВИ БИНЕВ: ...независимо от всичко – не да липсва изобщо представител на Министерството, когато се дискутира този проблем. Това всъщност е най-големият проблем. Най-лесно е в момента да кажем: „няма пари”. Няма пари, защото няма човек, който да удари по масата и каже: „Не, за културата в България трябва да има такива и такива средства”!
Дано сте ме разбрали какво Ви казвам. Най-лесно е човек да се оплаква, по-трудното е наистина да бъде на мястото там, когато трябва да бъде. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Слави Бинев относно неблаговидно изпълнение на Проект „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика” и тенденцията към увеличаване на броя на несполучливи реставрационни проекти.
Имате възможност да развиете въпроса си, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Министър, ясно съзнавате, че ние тук предаваме тревогите и опасенията на хора, които се занимават точно с тези неща, така че ще се опитам да бъда колкото се може по-ясен, защото това не е тема, която е мой приоритет.
За жалост, Вашето министерство отново не подходи сериозно по въпроси с нашата история и с културното ни наследство. Фрапиращата некомпетентност на Вашите служители при осъществяване на несполучливите реставрационни проекти повдигна безброй въпроси, включително и за Вашата компетентност да ръководите министерството. Наскоро беше спряна реализацията на Проект „Античен културно-комуникационен комплекс – Сердика” при Ларгото на град София, поради опасения за тоталното несъобразяване с оригиналния облик на римските руини и бутафорното им надграждане, както и за много други подобни проекти.
Изниква и въпроса: дали това се прави с единствената цел да се усвояват европейски средства, като всичко останало остава на заден план? Като казвам „усвояване на европейски средства”, влагам точно смисъла в тази дума, защото всъщност идеята за европейските средства не е те да бъдат усвоявани, а да бъдат инвестирани, тоест тези средства да носят повече пари, а не само да бъдат усвоени.
Въпросът ми е: какво ще предприеме Министерството на културата за отстраняване на споменатите проблеми; ще инициирате ли проверки, които да назоват тези, които са виновни; ще бъдат ли наказани те и в каква степен сте готови да споделите тяхната вина? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на културата господин Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Бинев! Господин Бинев, ние с Вас сме много стари приятели – не знам дали продължавате да ме смятате за приятел, аз безкрайно Ви ценя, знам, че Вие сте умен човек, много дискусии съм водил с Вас. Съжалявам, че днес ми задавате един много, много „жълт въпрос”.
Искам да Ви кажа, че Културно-комуникационният комплекс „Сердика” се изгражда по приет проект, създаден от археолози – професионални, и то от един от много добрите архитекти – Китов, който почина, лека му пръст. Един проект, който е приет от голям експертен съвет и Министерството на културата, ако има някаква заслуга, господин Бинев, това е, че той прави проекти, кандидатства чрез МРРБ, за да усвоим едни европейски пари, за да може днес центърът на София да представлява един интерес.
Разбира се, жълтите неща са тези, които са непрофесионални и аз няма да ги приема като професионалист. Никой не може да дойде от улицата и да ми кажа как ще изглежда пръстът на моя скулптура, когато това се работи от професионалисти. И Вие, депутати, да влизате в тази мелодия – не е почтено, това вече е непрофесионално. Аз страшно уважавам професионалното мнение.
Стриктно си изпълняваме приет проект и никакви аранжименти относно този проект не са правени. Не може непрофесионални хора да говорят за надграждане, защото надграждане се прави навсякъде, а на Вас днес Ви подарявам направена от мен снимка на Колизеума. Хубаво е да питате какви престъпления правят италианците с итонг. Ако не знаете, Рим измисля бетона. А там, където Вие станахте архонт – основите на „Санта Мария Маджоре” са също от бетон, господин Бинев. Така че, всичко може да бъде надградено, достатъчно е то да носи информация на времето, а нищо толкова не е надградено. Да, спряхме за малко обекта, защото трябва да уважим – вече е модерно, гражданското общество, но не може да не уважим и експертите.
Ще Ви кажа нещо. Вчера турихме три врати. Мокри процеси, минусови градуси, 200 работници – страшно течение става долу, слагаме остъкляване, за да не изстинат работниците, временно. Аз като скулптор добре знам, че археологията не е от ІІ век – ІІІ и ІV век, че това няма как да комуникира. Ние правим едно свободно пространство, където най-късно след един месец, като минат процедурите по приемането, всички български граждани да ходят свободно.
Същото го имаше, когато правих „Света София”. Той стана един от най-хубавите музеи. Сега мълчиме!
Същото стана, когато бяха напукани краката на Коня и щеше да падне върху някой от мъдрите ни протестъри и да убием някой човек. Днес Конят отново е там след толкова скандали. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Конят е здрав и днес спокойно да протестират – няма да падне Конят. Същото стана, когато ние връщахме „Шипка” 6. Ето днес, „Шипка” 6 – с нотариални документи, е факт. Същото става и с Ларгото – ще бъде един прекрасен обект, изпълнен по професионални проекти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нищо не нарушаваме.
Господин Бинев, подарявам Ви (показва снимки) как изглеждаше Ларгото, когато копахме за това, и как изглежда сега. След един месец, когато го открием, ще бъдете щастливи.
Довършвам и няма да Ви отговоря повече. Къде бяхте будната гражданска съвест, когато три години седеше в найлони и беше станал жабурняк?! Вместо да ме похвалите днес, че проведох конкурс, че пуснах отново да се работи Ларгото – центърът на града, Вие днес ме упреквате в неща – непрофесионални упреци, защо?! – Че се опитвам...
Плюхте ме за музея тука всички наред, а сега е най-хубавият музей на България, колкото Райксмузеум в Холандия. И не само че няма какво да сложим – имахме за още един музей шедьоври. Недейте! Не е честно да спираме работа, защото едно дърво никой не е засадил! Четири години, ще Ви покажа колко обекта съм направил, а само за една година седем обекта, които не ги знаете. Няма гласност, съжалявам, ще Ви ги покажа. Ето, заповядайте. (Подава снимките на народния представител Слави Бинев.) С най-голямо уважение Ви го давам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Аз тръгнах с една уговорка, господин Министър, че нашата работа понякога е да предаваме думите, трептенията и вълненията на обществото, без да бъдем компетентни по тези въпроси, на първо място.
На второ място, специално за Колизеума, щях да взема мерки, ако бях депутат в Италианския парламент.
Вижте, моята забележка към Вас не е нито да се заяждам, нито да Ви провокирам, нито каквото и да било друго. Прекрасно знаете, че има места, които са с историческо значение и които са направени с алуминиеви дограми, защото е имало пари за толкова. И всички сме виждали това. Има сгради от ХVІІІ в., които са направени с алуминиева дограма. Това наистина е смутително, това наистина е смутително! Защото, в края на краищата дотам са стигнали парите или пък толкова е трябвало да бъдат, за да бъдат усвоени и така нататък.
Аз Ви обръщам внимание по този въпрос, знам много добре, че трябва да се правят компромиси, тъй като няма ясни и точни чертежи, останали отпреди новата ера или малко след нея, които да бъдат ползвани като абсолютна достоверност – това е ясно. Всички знаем, че Акрополът до голяма степен е преправян няколко пъти и едва ли до голяма степен всичко е спазено както трябва. Аз съм съгласен с това, но има неща, които могат да не подсказват, че просто са усвоявани европейски средства, а че са инвестирани в най-правилната посока, господин Министър.
Казвам го с цялата загриженост, защото дотук стигат моите компетенции. А относно това, което казах, Ви предупредих преди това, че всъщност ние препредаваме думите на хора, които са загрижени и смятат, че са по-компетентни от нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Не скрих моите уважения към Вас. Само ще допълня още нещо. Благодаря Ви, че казахте, че се позовавахте на думи. Те не са професионални, господин Бинев. Професионално е мнението на всички проектанти, на всички археолози, на всички инженери и архитекти, които денонощно една година, за да не загубим европейските средства, работят дори в тежък студ. Тяхното мнение е много важно. Всеки ден там има хора, които наблюдават проекта, работи се стриктно по проекта. И при всяка намеса на така нареченото „гражданско общество”, към което ние имаме уважение, както виждате, спираме, за да проверим, водим дискусия. Но това забавя един обект. Забавя! И ако стане така, не дай си Боже да стане, и не бих искал да го допусна това нещо – да загубим европейски пари, когато Министерството ми... Не се оплаквам, че нямаме пари. Точно това казах, че когато се приемаше бюджетът, бях в Комисията по култура и точно това казвах, което чувате – че докато не стане 1% от брутния вътрешен продукт, и всички теми на интервюта са това, няма да бъда спокоен – нито за театрите, нито за киното, нито за 160-те второстепенни разпоредители в това тежко Министерство, наред с паметниците на културата. И тук не се различаваме. И тук и аз така смятам. Но всичкото това трябваше да го изговорим малко преди да мине Законът за бюджета. Бил съм там, бил съм и тук, когато се приемаше Законът. Да, така гласувахте депутатите и така го приехме. Тъй че много Ви моля да нямам упреци!
А относно това – дайте още малко време, центърът на София от жабурняка, който три години седя и никой не го забеляза, днес да имаме един прекрасен център.
Искам сега още нещо да Ви кажа: целият Помпей е надграден, колеги! Достатъчно срещу това надграждане – никъде няма такъв закон. С Вас съм съгласен. Докато Орешарски беше на власт, направиха от пластмаса Перник и го съсипаха! Това нямаше да го позволя като художник! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Учил съм академия, учил съм и реставрация, и консервация като специалности и няма... От 40 хиляди паметници и археолози...
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Може ли тишина в залата? Министър Рашидов има думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Това преди това беше направено.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: И преди това госпожа Кандулкова има вина за това, но не министърът на културата. Ако бях там, нямаше да го позволя. (Реплики от БСП ЛБ.)
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ, от място): И госпожа Лиляна Павлова!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не се заяждам, моля Ви, но това е една пластмаса. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не влизайте, уважаеми колеги, в пререкания!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Не е вярно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: В друга процедура сме!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не се заяждам. Казвам Ви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин министър. (Реплики между народни представители от БСП ЛБ и министър Вежди Рашидов.)
Може ли тишина в залата!
Следващият въпрос към министър Вежди Рашидов е от народния представител Борислав Иглев относно събаряне на паметник на културата в град Хасково.
Заповядайте, господин Иглев, да развиете своя въпрос.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министър Рашидов, радвам се, че сте тук и че сте в добро здраве. Също Ви пожелавам много добро здраве през цялата година!
През миналата година – месец юли 2015 г., беше съборена сградата на бившия затвор в град Хасково. Старият затвор, който е на повече от 100 години, е паметник на културата с национално значение. Бившият кмет и тогавашен общински съвет твърдят, че не са знаели, че това е паметник с национално значение. По думите им сградата на затвора се е самосрутила и багерите само са разчистили отломките. Според Министерството на културата Законът изисква всяка община да знае и да разполага със списъка на паметниците на културата, които се намират на нейна територия.
Съгласно действащ от 2011 г. текст на Закона за културното наследство при унищожаване на недвижима културна ценност собствениците или ползвателите й са длъжни да я възстановят в същия вид с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни, и художествени характеристики. Министерството на културата и прокуратурата назначиха проверка във връзка със събарянето на затвора в град Хасково.
В тази връзка моля да ми отговорите: какво показаха резултатите от проверката? Ще бъде ли задължена общината от Министерството на културата да изгради отново обекта, както предвижда Законът? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Иглев, този въпрос е хубав дотолкова, доколкото би трябвало да бъде хубав и отговорът, защото както Вие, така и аз съм загрижен за този обект. Не знам дали знаете, че аз съм роден в Димитровград и съм расъл в Хасково и целият ми род е от Големанци, Хасковско. Тъй че Хасково не ми е безразличен град.
Във връзка с информация за разрушаване на сградата на затвора в Хасково Министерството на културата извърши проверка, при която бе установено следното.
Със заповед № 514 от 14 май 2015 г. кметът на общината е разпоредил събаряне и премахване на сградите в имота, включително и тази на хасковския затвор. Сградата е съборена и теренът е разчистен. Вие току-що казахте, че той не е знаел, не знам дали е знаел, че е и кмет. Всеки кмет трябва да знае паметниците на културата. Не е художествена самодейност.
За извършеното деяние е образувано досъдебно производство № 105 от 2015 г. по описа ОД МВР Хасково. Проверката в научно документалния архив на Националния институт за недвижимо културно наследство установи: През 1969 г. НПК изготвя научно мотивирано предложение за Хасковския затвор, което не съдържа оценка за научна, историческа, архитектурна и художествена стойност на имота, каквато се изисква според действалия до 2009 г. Закон за културното наследство. В брой 36 на „Държавен вестник” от 8 май 1970 г. Хасковският затвор е обявен за исторически паметник на културата с национално значение.
Съгласно чл. 71, ал. 2 от Закона за културното наследство при унищожаване на недвижима културна ценност, поради неизпълнение на задълженията, предвидени в Закона, собствениците са длъжни да възстановят културната ценност, като срокът на възстановяване се определя от Министерството на културата. За осъществяване на процедурата е необходимо да бъде установено, че не е полагана необходимата грижа за поддържане на културната ценност и не са своевременно уведомени компетентните органи за настъпили увреждания. Възстановяването следва да се извърши в оригинален вид с оригиналните обемни пространства, параметри и архитектурни художествени характеристики. За целта следва да се представи графично-текстова фотодокументация, отразяваща оригиналните обемни пространствени параметри и архитектурни характеристики.
При наличие на посочените данни ще е налице законово основание за министъра на културата да определи срок за възстановяване на сградата, както установи проверката в Националния документален архив в Националния институт за недвижимо културно наследство. Такава документация на този етап няма. Собственикът на сградата следва да поеме и финансирането, тъй като по силата на закона възстановяването е негово задължение. След приключване на наказателното производство Министерството на културата ще реши въпроса за административната отговорност на извършителя по Закона за културата.
Изчакваме наказателното производство и, разбира се, вече сме предприели мерки и сме направили забележките, които са необходими от проверката. Ще влезем в ролята си. Да, затворът трябва да бъде възстановен така, както е бил – в автентичния му вид. Това го изисква Законът. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Иглев, имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Министър Рашидов, благодаря за изчерпателния отговор и че сте толкова загрижен за културните паметници не само в Хасковска област, а и в цяла България. Наистина хасковлии слушат с интерес Вашият отговор и се надявам да бъдат щастливи от пълния отговор, който дадохте, че културният паметник ще трябва да бъде възстановен със същите обемни архитектурни стойности, какъвто е бил.
Също ще трябва Министерството на културата да се обърне към повечето общини и в частност Хасково за повече поддържане на паметниците на културата, да бъдат отговорни към културното наследство, завещано през годините, за да не ставаме никога вече свидетели на подобни безпринципни акции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Иглев.
Господин Министър, желаете ли думата за дуплика?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Мисля, че се изчерпа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към заместник министър председателя по европейските фондове и икономическата политика господин Томислав Дончев.
Първият въпрос е от народния представител Слави Бинев относно критиките на Европейската сметна палата към Република България във връзка с лошо усвояване на европейски средства и неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки.
Заповядайте, господин Бинев, за да развиете своя въпрос.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, господин Вицепремиер! От Европейската сметна палата заявиха, че българската държава значително изостава при усвояването на европейски средства за първия програмен период. Отчетени са и редица нарушения в процеса на усвояване на финансовите средства. Според оповестения доклад, България е еталон за пренебрегване на правилата за обществените поръчки. За съществуването на този проблем съм алармирал и аз многократно. Тези констатации противоречат на желанието на министър-председателя за постигане на значителен напредък в усвояването на европейските фондове.
Освен това бе отбелязано, че е налице необходимост от извършване на сериозни промени от всички участници, отговарящи за управлението на средствата на Европейския съюз, за да се постигнат по-добри резултати в бъдеще. България не представлява изключение от това и правителството следва да предприеме необходимите действия, за да не се стигне до влошаване на положението.
Какво е Вашето становище относно Годишния доклад за 2014 г. на Европейската сметна палата, тоест първия програмен период? На какво се дължи разминаването между данните на българските и европейските институции? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Бинев.
Господин Дончев, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бинев! Ако трябваше да Ви отговарям като политик с типична кройка, бих Ви казал, че това са данни за 2014 г., когато аз съм имал отговорности към цялата система за управление на средствата от Европейския съюз в рамките на един месец. Само че няма да Ви отговоря така.
В стремежа да бъдем точни и с внимание към детайла, ще си позволя да маркирам от доклада случаите, където България е спомената. Защото те в известна или дори в голяма степен се разминават с това, което казахте. Констатирано е за 2014 г. изоставане на България по така наречените „финансови инструменти”, или инструменти за финансово изменение, като точният текст е: „Особени проблеми по отношение на финансовите инструменти бяха констатирани в пет държави – България, Гърция, Испания, Румъния и Словакия”. Това е в каре 6.5.
В каре 7.6 е записано: „Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки е установено също така в България”, освен в Полша, защото преди това се говори за Полша – „в Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Румъния”.
По-късно в каре 7.7 се коментира как функционира системата за идентификация на земеделските парцели, като е записано: „Проверките на Сметната палата установиха, че са били предприети ефективни колективни действия и системата за идентификация на земеделските парцели е подобрена и редовно се актуализира. Качеството на проверките на място също е подобрено”.
В същото каре е записано: „Одитите на Комисията потвърждават, че извършените в България, Португалия и Румъния коригиращи действия са подобрили системата”.
С това по никакъв начин не искам да омаловажа всички констатации, които има в доклада. За разлика от одитните институции, които на ниво конкретика трябва да открият конкретна грешка или нередност в процедурите, докладите и на националната, и на Европейската сметна палата имат характер на стратегически документ и точно по този начин четем препоръките, нищо че става дума за минал период.
Всички слабости, както по отношение на прилагане на земеделските инструменти, така и по прилагане на оперативните програми винаги, не само в последната година, са били на вниманието освен на ниво оперативни действия, тоест разпореждане, всеки управляващ орган и всеки контролен орган да си върши работата по-добре, се предприемат и системни мерки и грешките да бъдат по-малко, и обемът на плащанията да бъде по-голям.
Колкото до разминаванията, не можем да говорим за разминавания. Това са данни от 2014 г., а в момента сме в началото на 2016 г.
Ако коментираме данните, които имаме към момента, защото те ще се обработват още седмици, ако не и месеци, България ще завърши първия си програмен период, специално по оперативните програми, в зависимост от метода на изчисление. Има два метода – единият е да изчисляваме процента от разполагаемия бюджет, който е бил наличен, другият метод е да го изчисляваме според бюджета, наличен в началото на програмния период. Разликата е, че за 2013 г. и 2014 г. има освободени средства по линия на автоматичното освобождаване на средства и началната сума от 8 млрд. 19 млн. евро е редуцирана, тоест разполагаемата сума, с която сме работили, е била 7 млрд. 758 милиона, от които към момента продължават да пристигат плащания и са платени 7 млрд. 600 милиона. Спрямо единния метод на изчисляване, финалният обем плащания е 98%. Според изчисляване на база първоначалния бюджет, обемът плащания е 96%. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, господин Вицепремиер! Вие знаете, че в европейските институции се използва един много специфичен административен европейски сленг, който ни кара да четем между редовете и наистина много пъти трябва да бъдат анализирани нещата, които се правят, защото те спазват едни протоколни фрази, които понякога дори могат да бъдат обърнати и да бъдат наречени като хвалебствени. Но ние с Вас прекрасно знаем, че понякога и в тях има критика.
Въпросът ми е свързан с това да обърна внимание и да няма повтаряемост на грешките, които имаше през първия период. Ние с Вас сме говорили и аз напълно отчитам това, че имаше грешки в първия програмен период, от които трябва да бъдат извадени изводите.
Даже, ако си спомняте, в Подкомисията бяхме направили цяла дисекция на проблемите, съществували в предишния програмен период. За жалост, нямаше много медии, които да се заинтересуват от нея – не знам по какви причини, но като че ли тя не можа да добие гражданственост, а може би тя беше най-важният продукт, който е излязъл от нашата Подкомисия. Поне аз така си мисля.
Едно от най-важните неща е, че в голяма степен може с едно изречение да бъдат обобщени проблемите. Това е пренебрегване на правилата по обществените поръчки. Те са най-различни. Не казвам, че вината е изцяло на Министерството или е Ваша отговорност. Тук може би трябва да се има предвид – това беше в началото, че е напълно нормално да се допускат грешки в развитие, но те в никакъв случай не трябва да се повтарят. Защото тогава може да се сметне, че те са целенасочени.
Най-големият проблем е, че когато се прави статистика, понякога се отчитат парите, дадени на фирмите, но всъщност са реимбурсвани от Брюксел. От там идват големите разлики, между другото, които понякога са фрапиращи, а всъщност и двете страни са прави. Но истинските пари са само тези, които са възвърнати или реимбурсвани от Брюксел, защото това са парите, които на практика са взети като европейски средства.
Благодаря Ви за отговора и се надявам да възприемете въпроса като подсещане, че проблемите трябва да се дискутират. Ние с Вас сме имали диалог по този въпрос и смятам, че той е бил само плодоносен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Бинев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Бинев, бих желал да направя само две уточнения, като Ви благодаря за загрижеността по отношение на качеството на работата на контролната система, както и за темпа на плащанията. Всеки вид загриженост – дали идва от афирмативни, утвърждаващи, или идва от критични позиции, е полезен и аз винаги съм казвал, че колкото повече хора се интересуват от тази проблематика, толкова по-добре.
Първото уточнение. За стария програмен период са реализирани близо 12 хиляди проекта от хиляди на брой различни бенефициенти – и общини, и фирми, и неправителствени организации и държавни учреждения. При такъв голям обем институции е напълно нормално да има грешки, като твърдя, че по-голямата част от тях са неволни. Не липсват и такива, където има елемент на злонамереност. Във всяка държава членка се случва да има грешки – волни или неволни. Това само по себе си не е проблем. Проблемът е как реагира контролната система и аз не бих се тревожил, ако има грешки, това се случва – бих се тревожил, ако има грешка, която контролната система е изпуснала. Усилията, които полагаме, са именно в тази посока – да не остават неоткрити и несанкционирани грешки.
Самият Вие вероятно имате спомен от дебатите в Комисията, че основният фокус на усилията са грешките да бъдат откривани преди да са предизвикали ефекта или както казваше навремето един ирландски експерт – репликата му преди години звучеше много странно, но сега е напълно разбираема: „Да открием грешките, преди да ги е открил някой друг”. Това, първо.
Второ, по отношение на разликите между плащанията и така наречените, както Вие се изразихте, „реимбурсирани средства”. Ако системата е управлявана адекватно, в един момент вътрешните плащания, тези, които са направени в държавата членка по отношение на институциите бенефициенти, като процент, не като нетна сума, защото има и съфинансиране, трябва да се изравнят със средствата, които Комисията е реимбурсирала. Това отнема време. Първо се извършва плащането, след това средствата се верифицират, след това се сертифицират и се изпращат за одобрение или реимбурсиране от Комисията.
Конкретно за стария програмен период очаквам този процес да продължи още няколко месеца, когато, казано с по-прости термини, ще можем да уредим сметката. Искрено се надявам това, което Комисията ни е реимбурсирала за стария програмен период, да няма разлика или да няма значима разлика от това, което сме платили вътре в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Следващият въпрос към господин Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, е от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов относно готовност за провеждане на машинно гласуване на изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! В § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс за изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г. във всички секции в цялата страна е предвидено провеждането на машинно гласуване паралелно с класическото гласуване с хартиени бюлетини. Лично аз в моята секция в София, където гласувам, от седем години експериментално и пилотно гласувам с машина с терминал. Във всеки един от тези случаи гласуването ми е било успешно, резултатът е бил валиден и правдоподобен, не е имало нито един проблем досега!
Бяха проведени няколко пилотни проекта, както казах, всеки един от тях – доста успешно. На предишен въпрос към Вас, господин Вицепремиер, казахте, че от бюджета на Министерския съвет ще бъде заделен ресурс за купуване на необходимите машини и терминали, така че ресурсно да бъде осигурено машинното гласуване за президентските избори.
Нашият въпрос към Вас е следният: извършени ли са необходимите подготвителни действия досега? Ще има ли включително и информационна кампания за българските граждани, защото колкото и достъпно и ясно да е машинното гласуване, все пак някаква информационна кампания трябва да бъде проведена? Ще бъдат ли осигурени навреме необходимите машини и терминали? Ще бъдат ли разположени навреме в цялата страна?
Защо Ви задавам всички тези въпроси? Предстоят промени в Изборния кодекс и искам да бъда сигурен и в Народното събрание да сме сигурни, че подготовката за машинно гласуване за президентските избори тече положително, необходимите действия са предприети и няма никакво основание за отлагане на процедурата. Нека този път не я отлагаме. Нека практиката да се разнасят чували на изборите, включително от наши колеги народни представители, нека тази практика да бъде прекратена веднъж завинаги! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ясно е, че става въпрос за машинно, паралелно с обичайното конвенционално гласуване. Това обаче е бъдещето и трябва да бъде характеристиката на едно модерно правителство и модерно управляващо мнозинство. Затова разчитаме на Вас, уважаеми господин Вицепремиер, този текст да бъде изпълнен. Хората да разберат още днес, че на бъдещите президентски избори ще се гласува, включително на терминали във всички секции в страната, както това се прави в модерните държави по света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, ако трябва да Ви дам съвършено кратък отговор, щях да Ви кажа, че въпросът е в конкретните текстове от законодателството, специално в Изборния кодекс, а не в оперативни действия от страна на правителството. Понеже подозирам, че такъв кратък отговор едва ли би Ви удовлетворил, ще си позволя да вляза в конкретиката на текста.
Споменатият от Вас § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс определя, че до произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на Републиката през 2016 г., с изключение на общите избори за общински съветници и кметове през 2015 г., машинното гласуване, предвидено в Кодекса, е експериментално и се провежда в до 500 избирателни секции. Тези секции се определят от Централната избирателна комисия не по-късно от пет дни от датата на насрочване на съответния избор.
Напомням само, че до момента за последните три избора са правени машинни гласувания, две от които експериментални и едно – същинско, а именно, на изборите за членове на Европейски парламент със сто машини; на изборите за народни представители през 2014 г. с 300 машини; на изборите за общински съветници и кметове през 2015 г. с 50 машини.
Разходите за машинно гласуване са функция от определените от ЦИК брой и разпределение на секциите за машинно гласуване.
Оттам нататък, съобразно ангажиментите, които има, по-конкретно администрацията на Министерския съвет е длъжна да осигури, както го е правила и до момента, да осигури, да купи или наеме съответните машини и ги разположи в съответните секции заедно със системата за броене.
Независимо от това и във връзка с Вашия въпрос бих искал да информирам, че съгласно § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс при изборите за президент и вицепрезидент на Републиката през 2016 г. машинното гласуване ще се проведе не във всички секции, а отново в „до 500” – така е записано в текста, които следва да бъдат определени с решение на Централната избирателна комисия не по-късно от пет дни от датата на насрочването на изборите.
Просто казано, съгласно сега действащите текстове, има таван до 500 секции, в които може да бъде обявено машинно гласуване.
Съобразно правомощията, дадени на Централната избирателна комисия, в колкото секции тя прецени, реши, където и да реши да бъде проведено машинно гласуване, администрацията на Министерския съвет е в състояние да отдели необходимите средства и извърши необходимата логистика относно разполагането на техниката.
Ако междувременно Народното събрание вземе друго решение, в рамките на разполагаемите бюджети администрацията на Министерския съвет и на другите ведомства не „ще”, а „са длъжни” да реагират.
В краткото време, което ми остава, позволете да повторя позицията, която съм изказвал и друг път. Трябва да търсим не само по-широко приложение на машинното гласуване, малко или много то е преходна, допълваща фаза, бъдещето е на електронното гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин Славов, имате думата за реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Уважаеми господин Вицепремиер, в репликата няма да навлизам в детайлите на параграфи 10 и 11 от Изборния кодекс. Разписано е машинното гласуване в този Кодекс. Волята на законодателя е то да бъде въведено в момента, когато администрацията е готова и гражданите са готови да гласуват по този начин.
Мисля натам да насочим усилията си – и Вие, като изпълнителната власт, като представител на изпълнителната власт, и, разбира се, Народното събрание, тъй като, както колегата Димитров засегна, предстоят промени в Изборния кодекс. Ако има уверения от страна на изпълнителната власт, на администрацията, че ще има готовност навсякъде повсеместно да се проведе машинно гласуване паралелно със стандартния начин на броене, то няма проблем тази възможност да бъде разписана още и за идващите президентски избори. Между другото, те са подходящо начало за повсеместно въвеждане на машинното гласуване, защото са относително по-лек вид избори спрямо останалите, които знаем, че са много по-сложни.
Ще стъпя и на това, което накрая Вие казахте и много ми хареса, че то може да бъде обвързано и с електронното гласуване. Него очакват много български граждани – близо два милиона гласуваха в подкрепа на електронното гласуване. Именно машинното гласуване ще даде отговори и се надявам да убеди обществото и тези наши съграждани, които имат някакви резерви за електронното гласуване, че наистина в това е бъдещето и начинът нещата да стават бързо, прозрачно и ясно, без никакви съмнения за манипулация, включително неща, за които ние от десницата винаги сме настоявали – за мажоритарността, като задължителен елемент, който да бъде разширяван при различните видове избори. Посредством преференцията машинното гласуване е прекрасен начин всяка преференция на всеки български гражданин да бъде коректно оценявана и отчитана, защото знаем, че при последните избори много хора се оплакаха, че техните преференции не са били преброени. Това е вид неотчитане на техния вот.
Мисля, че няма нужда да Ви убеждавам във всички тези аргументи. По-скоро бих Ви предложил да обединим усилия и ако може ние, като представители на законодателната власт, да дадем нужната подкрепа на изпълнителите, на администрацията, машинното гласуване час по-скоро да се случи и да престане да бъде експериментално за поредна не знам коя година, а да започне да навлиза ефективно и, дай Боже, да бъде навсякъде за президентските избори! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Вицепремиер, не желаете реплика.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Иванов относно равносметката за програмен период 2007 – 2013 г. и визията за програмен период 2014 – 2020 г. на оперативните програми на Европейския съюз в Република България.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Моето питане е за равносметката за програмен период 2007 – 2013 г. и визията за програмен период 2014 – 2020 г. в Република България.
В края на миналата година приключиха изпълнението си по-голямата част от инвестиционните проекти, които се финансираха по оперативните програми с безвъзмездни средства – в стария програмен период. В периода от 2007 до 2013 г. бяха подадени различни проекти от българските общини, държавни институции и най-вече бизнеса.
Смисълът на оперативните програми е в първоначалното финансиране на проекти, които по-късно бизнесът и общините да поемат и доразвият, като извлекат ползи от осъществените инициативи. За успешното развитие на икономиката, на транспортната инфраструктура, околната среда, регионалното развитие, подобряване на административния капацитет и развитието на човешките ресурси българските бенефициенти имаха възможност да кандидатстват с проекти по седемте оперативни програми.
Конкретният ми въпрос към Вас е: каква е равносметката за първия програмен период, който се реализира в Република България? Какъв е общият размер на усвоените европейски средства от българските бенефициенти? Има ли изготвен анализ със силните и слабите страни от стария програмен период? И каква е визията за работа през новия програмен период, за да се избегнат старите грешки и бенефициентите да имат сигурност и подкрепа от администрацията за успешната реализация на техните инвестиционни проекти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, въпросът Ви е изключително хубав, но се боя, че го разполагаме в неправилен парламентарен жанр, доколкото процедурата по парламентарен контрол не дава необходимото време в дълбочината, в която е нужно, да се направи такъв анализ. Можем да започнем разговора по темата, който, убеден съм, по друг повод ще бъде воден в парламентарни комисии през следващите месеци.
Когато коментираме ефекта от европейските пари, трябва да отделим няколко пласта.
Първият, най-лесният анализ е нивото на парите. Пряко на въпроса, който сте задали, Ви информирам, че общият размер на разплатените средства по оперативните програми, както и по Програмата за развитие на селските райони възлиза на 10 млрд. 800 млн. евро, или 98% от разполагаемия бюджет, не от изначалния. Както коментирах преди малко, спрямо изначалния бюджет числото е малко по-ниско.
Нетната финансова позиция на страната – разликата между това, което страната ни е внесла в бюджета на Европейския съюз, и онова, което е получила, изчислена към момента, като обръщам внимание, че данните са динамични, доколкото още обработваме плащания, е 5 млрд. евро. Към момента сме заявили за възстановяване към Европейската комисия 7 млрд. 700 млн. евро, като в следващите месеци ще продължим да изпращаме фактури, както коментирах преди малко, и се надявам всички те да бъдат възстановени.
Каква е оценката ми за този резултат? Отличният резултат е 100% плащания. Резултат над 95 – 96% при всички случаи би следвало да бъде оценен като много добър. Тук по никакъв начин не искам да правя комплимент само и единствено на администрацията, напротив. Те свършиха изключително сериозна работа през 2015 г., но този резултат се дължи на всички институции, които участваха в процеса – и общини, и фирми, и неправителствени организации. Това е резултат на България.
Вторият, по-същественият въпрос е: какво е изградено, какъв е резултатът, какъв е продуктът от тези милиарди инвестиции? За да спестим време, тук на банката ще Ви оставя няколко справки (показва ги) – това са индикатори по отношение на изграденото, като километри, като бройки и най-вече по отношение на броя лица, които засяга. А тук, като графично и като таблично приложение (показва), ще Ви покажа нашите изчисления, свързани с ефекта от европейските пари. Правим ги с един инструмент за макроикономически анализ, който се казва СИБИЛА, сравнявайки сценария наличие без европейски пари, и по този начин успяваме да изкристализираме ефекта от европейските пари.
Опитвайки се да бъда кратък, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Имате време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Наблюдаваме положително въздействие по отношение практически на всеки макроикономически индикатор: и по отношение на инвестициите – публични и частни, и по отношение на други фактори, като например заетост, нива на безработица, разбира се, с обратен знак. Детайлно данните са налични в приложението.
Следващите нива, когато говорим за ефекта. Това е стремежът да се максимизира ефектът от всяка инвестиция, просто казано. Това да си направил мост или да си изградил магистрала, или да си ремонтирал училище, все още не означава, че си свършил нещо полезно. Добрият инвеститор трябва да калибрира, да напасне случването на инвестицията в правилния момент, на правилното място, съобразно нуждите, които съществуват, и в правилното време, разбира се – това е голямото изкуство.
Тук администрацията на различни нива все още има какво да учи. Убеден съм, от натрупания опит през последните осем години, че всички сме станали по-добри. Изобщо се надявам да не виждаме повече такива случаи, каквито имахме в началото на програмния период. Примерно изграден басейн или ремонтиран в училищна сграда, но няма пари да бъде напълнен. В конкретния случай разходените примерно 3 млн. лв. са без ефект. Всяка стотинка от тях не носи никому никаква полза, ако басейнът не се ползва.
Другата, още по-сложната част от упражнението. Както казваше бившият комисар, отговорен за регионалната политика, „какъв да е миксът от политики”, това от кой фонд в кой сектор колко пари да бъдат вложени, какъв да бъде процентът от средствата, които отиват за пътна, за железопътна инфраструктура, в социалната сфера, в образованието или в подкрепа на малките и средните предприятия. Тук наистина е висшият пилотаж. Искрено се надявам на база натрупания, в това число и травматичен, опит, който имаме от първия програмен период, следващият да е планиран много по-адекватно. Най-вече да има необходимия синхрон между един и друг тип инвестиции.
Опитвам се да опростя – глупаво е да се ремонтира детска градина или училищна сграда (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), тя да бъде топлоизолирана, помещенията да изглеждат много по-добре, а персоналът вътре да не бъде достатъчно квалифициран, да не предоставя качествена педагогическа услуга. Тогава ефектът е непълен.
Искрено се надявам да има възможност в рамките на процедурата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Имате дуплика, до края на процедурата имате още пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Оставям тези материали на Ваше разположение. (Оставя ги на трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Иванов, две минути за два уточняващи въпроса, след което вицепремиерът Дончев ще си доразвие тезата.
ИВАН ИВАНОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Удовлетворен съм от Вашия отговор.
Съвсем кратко бих искал да допълня, че е много важно старите грешки да не бъдат повтаряни в новия програмен период. Там, където имаме проекти, по които очевидно средствата бяха изразходвани нецелесъобразно – това, което споменахте за басейна, да не бъдат повтаряни в сегашния програмен период.
Удовлетворен съм също, че има голяма активност от страна на бизнеса, от страна на бенефициентите към новите схеми. Първите покани, които стартираха и вече приключиха, показаха изключително голям брой подадени проекти, което означава, че българският бизнес вече се е научил, че вече има интерес към схемите и това минимизира опасността от неусвояване на средства. Всички ние знаем, че тези средства са изключително важни за общините, за бизнеса, за да могат да създадат устойчивост, да са предпоставка за разкриване на нови работни места и съживяване на онези обезлюдени, изостанали региони от нашата страна, където това е изключително важно да се случва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Иванов.
Имате три минути да доразвиете това, което бяхте започнали, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Иванов, няма нужда в режим на съгласие да повтаряме едни и същи неща. По-скоро ще допълня по линия на йерархия на предизвикателствата какво стои пред нас оттук нататък.
Това да се управляват законосъобразно средствата, да не бъдат допускани нарушения, е само базисното ниво. То е основата, над която може да се надгражда. По линия на това, че не бива да повтаряме стари грешки, мисля, че тук сме научили всичко, което трябва да научим.
Коментирах кои са нивата след това. Двете, последните, най-тежките предизвикателства, са: първо, ние говорим за европейските средства, само че те са 8 – 9% от публичните ни разходи, относително малък дял – 4% или около 4 от брутния вътрешен продукт, и в същото време 80% от публичните инвестиции. Коментираме с Вас какъв силен ефект имат.
Следващото предизвикателство – да се научим средствата, които разходваме от бюджета, тези които са от данъци, да бъдат харчени по същия начин и със същия ефект, както харчим европейските пари. Това трябва да бъде задача, която стои пред всички нас през следващите години. В един момент да няма разлика в начина, по който третираме европейските и националните пари. В крайна сметка те са с един и същи статут – публични средства.
Второ, да скъсаме с консумативното отношение към европейските пари. Затова не обичам термина „усвояване”. Да се съсредоточим върху това с едно евро или един лев от европейските пари колко останали пари задвижваме? Тук ключовата роля е на финансовия инженеринг. В миналия програмен период беше скромен процент, в 2014 – 2020 е 10% от цялата финансова рамка. От всички едва сега започнали разговори, с това как ще изглежда кохезионната политика след 2020 г., със сигурност неговият дял ще бъде по-голям, по-голям от 10%. Това е относително ново изкуство за голяма част от играчите, особено за публичните институции, и ние трябва да извървим целия път, да бъдем максимално подготвени за това.
На трето място, често се спекулира с темата – не се предвижда средствата от Европейския съюз да изчезнат след 2020 г. Но в един малко по-голям хоризонт, защото не искам да мисля година или две напред, хоризонт 2026 – 2027 г., само че мисленето и действието по този хоризонт трябва да започне сега. Трябва да започнем да мислим и да действаме съобразно сценария, в който в един момент България не ще загуби, но ще редуцира значително обема „европейско финансиране”. И, ако бъдем достатъчно умни, трябва да сме готови за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Господин Иванов, ще желаете ли отношение? Не желаете.
Това беше последният въпрос към Вас в този парламентарен контрол. Пожелавам Ви приятна работа!
Продължаваме с въпроси към министъра на здравеопазването Петър Москов.
Първият въпрос е от народния представител Атанас Стоянов относно проекта „Открити лечебни басейни за деца и възрастни” във Филиал – Сандански, на Специализирани болници за рехабилитация „Национален комплекс” ЕАД.
Заповядайте, господин Стоянов, да развиете своя въпрос.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър! Специализирани болници за рехабилитация „Национален комплекс” ЕАД е държавно дружество с принципал Министерството на здравеопазването. Част от това дружество е филиалът в Сандански. Той е с добра материална база, леглови капацитет от 180 легла и целогодишно ползване на лечебния санаториум от над 6 хиляди души годишно. Всичко това показва неговата потребност и ефективност с оглед лечението на значителен брой болести.
Санаториумът в Сандански е специализиран в лечението на болести, свързани с опорно-двигателния апарат, както и на периферната нервна система. Това е и причината държавното дружество да изготви и да внесе за одобрение през 2008 г. проект „Открити лечебни басейни за деца и възрастни”, необходим за филиала в Сандански. Няколко години по-късно няма положително движение на този проект и дружеството отново го внася през 2013 г. Проектът е важен и необходим, както и целесъобразен, защото неговата реализация и изграждането на тези лечебни басейни, от една страна, би повишило значително здравния капацитет на заведението, а от друга, ще доведе до още по-ефективно лечение на хората, имащи нужда от него. Благоприятен и допълнително полезен фактор е и наличието на лековита минерална вода в санаториума в Сандански, което прави тези басейни още по-необходими и полезни.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е следният: какви са причините проектът за изграждане на тези лечебни басейни в санаториума в Сандански да не бъде реализиран и има ли възможности за негова реализация на по-късен етап? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Господин Москов, заповядайте за отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Стоянов, във връзка с Ваше писмо относно възможността за финансово обезпечаване на искане на Специализирани болници за рехабилитация „Национален комплекс” ЕАД – филиал Сандански, и финансирането на Инвестиционен проект „Открити лечебни басейни за деца и възрастни” – филиал Сандански, Ви уведомявам за следното: в периода 2012 – 2015 г. на лечебното заведение са предоставени целеви капиталови разходи за извършване на основни ремонти във филиали общо в размер на 1 млн. 435 хил. лв.
През 2013 г. лечебното заведение е предоставило в Министерството на здравеопазването облигационни форми за целево финансиране на обща стойност 3 млн. 328 хил. 737 лв., включително и за обект „Открити лечебни басейни за деца и възрастни”, за който е Вашият въпрос, на стойност 426 хил. 234 лв., тоест това е стойността на въпросния проект за откритите лечебни басейни, което касае главно Вашия въпрос.
През 2013 г. Министерството на здравеопазването, съобразно заявените приоритети от ръководството на Специализирани болници, е осигурило на „Национален комплекс” целеви средства за основен сграден ремонт филиал – Кюстендил, в размер на600 хил. лв. Тъй като в предвидените срокове лечебното заведение не е усвоило средствата, те са възстановени в бюджета на Министерството на здравеопазването в края на 2015 г., както изисква законът и дисциплината, трябвало е да бъдат възстановени по-рано. Защо и как не са били използвани тези средства, е предмет на мое питане към ръководството на цялото СБР и, ако на локално ниво има някакъв проблем, свързан с конкретното ръководство, то те ще бъдат променяни.
През 2015 г. ръководството на Специализирани болници и рехабилитация „Национален комплекс” е внесло искане за предоставяне на целеви средства за капиталови разходи в размер на общо 5 млн. 836 хил. лв. за обекти, съответно, филиал – Кюстендил, балнеосанаториумът; детски санаториум в Хисаря; изграждане на физиотерапия – филиал „Баните”; нов функционален блок филиал „Баня” – Карлово; основен ремонт на стационар „Павел баня”; изграждане на открит външен и закрит детски басейн с минерална вода – Сандански, отново на стойност 600 хил. лв.; реконструкция на консултативно-диагностичен блок за настаняване на пациенти на стойност 800 хил. лв. Числата са тук и Вие ще ги получите в отговора си.
Министерството на здравеопазването е наясно с необходимостта от реализиране на заявения за финансиране обект „Открити лечебни заведения за деца и възрастни” във филиал Сандански.
Предвид ограничените възможности на бюджета за капиталови разходи на Министерството, през 2016 г. ще бъдат търсени възможности за осъществяване на проекта съвместно със Съвета на директорите на дружеството, съгласно представената визия за управление на СБР „Национален комплекс” ЕАД.
Няколко думи извън формалността на отговора – тази визия за управление, представена и изискана още в първата половина на миналата година от ръководството на СБР, всъщност разделя различните имоти, различните бази, които има дружеството, на такива, които имат готовност да се развиват и да продължават, на такива, които имат нужда от допълнителни средства, какъвто е филиал Сандански, и на трети, които в течение на години и години са били запуснати. Има филиали, в които, какво да кажа, в басейните растат дървета и тези дървета са големички вече. (Реплики.) По-възрастните дървета раждат, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Генов, много Ви моля, недейте с реплики. Отговорът е към друг народен представител.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Правим нужното от гледна точка на общия документ заедно с Министерството на туризма за развитие и на този вид балнеотуризъм. Във връзка с възможности за ползване на фондове от други европейски държави сме направили нужното. Има стратегически документи в тази връзка.
Една от основните цели от гледна точка на (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) този комплекс, е наистина той да бъде изпълнен с ново съдържание, защото безспорно и Сандански, и другите филиали, имат в себе си уникалните природни характеристики не за България, а за цяла Европа, и трябва да бъдат използвани максимално. Това ще донесе приходи както за местните хора, така и за държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Стоянов, реплика?
Възползвайте се от нея!
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господин Министър, наистина Ви благодаря за представената информация, дори и тази, която беше извън протоколния отговор. Тя е полезна с оглед изясняване фактическата ситуация и причините за нереализация на този проект.
Факт е едно, че тези басейни – и не само в Сандански, разбира се, а там където ги има, не са някакви търговски или атрактивни басейни. Реално са лечебни басейни, за здравни цели. Трябва да се търсят някакви възможности относно кандидатстване в новия програмен период, за да може подобни потребности както в санаториума в Сандански, така както и Вие казахте – в Кюстендил, и на други места, да бъдат удовлетворени. От друга страна, това ще повиши здравния капацитет на съответните заведения, а вероятно и финансовия капацитет такъв, от какъвто всеки един от тези обекти се нуждае. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Господин Министър? Не желаете. (Шум и реплики.)
Изказване от името на Парламентарна група – явно поради това беше оживлението във Вашия сектор.
Заповядайте, господин Миков. Имате думата за изказване от името на Парламентарната група на БСП лява България.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Случващото се в системата на образованието е типичен видим резултат на управлението на ГЕРБ – управление и политика, прокарвана от предишното управление, политика, заложена и финансирана с поне десетина милиона лева, и крайно време е да започнат да излизат имената на тези експерти, които местят напред-назад „История славянобългарска”, Ботев, Вапцаров, Смирненски, които обезкостяват гръбнака на българското образование. С тази политика се пренебрегва националният интерес, всява се хаос и страх сред гражданите.
Вредният Закон за предучилищното и училищното образование поставя под въпрос развитието и бъдещето на българите като народ с общо национално самосъзнание, но също така и възможността на децата за равен шанс за развитие и житейска реализация. Проблемите в Закона не могат да се представят за изненадващи. Добре е, че и обществото го разбира. Все повече родители, деца, общественост ще усещат това, което ГЕРБ им сервира като политика в средното образование.
Ние предупреждавахме за тях многократно. (Реплики от ГЕРБ.) Предупреждаваха учители, родители, общественост. Затова и реакцията на премиера срещу Закона няма как да е своевременна днес, месеци след като ние назовахме проблемите, заради които на министри се искат оставките сега. (Реплики от ГЕРБ.) Още повече че самият министър не е вносител на законопроект. И ако имената на експертите, усвоили милионите от Европа, за да направят тази каша в средното образование (реплики от ГЕРБ), все още не са известни на широката публика, то имената на тези 39 народни представители – Георг Георгиев не е сред тях, са известни: Милена Дамянова, Корнелия Маринова, Снежана Дукова, Ирена Коцева, Галя Захариева, Лъчезар Иванов – няма да ги чета всичките. Да знаят родителите и децата кашата в образованието кой я направи – поименно.
Уважаеми народни представители, днес призоваваме от БСП лява България отново онези, които откраднахте просветата от българските деца, да я върнете там, където й е мястото, и да спрете тези лабораторни бизнес упражнения с образованието, защото това е вредно за българската нация, вредно е и за Вашите деца, не само децата, чиито родители днес изригват на протест в социалните мрежи. Какво означава, че всяко училище въз основа на съответния рамков или типов учебен план ще разработва училищен учебен план съобразно интересите на учениците и възможностите си? Ако има петима учители по физкултура, то сигурно половината програма ще бъде само по физкултура или по пеене, или по рисуване, не че от тези предмети няма нужда.
Уважаеми народни представители, образованието не е услуга, както Вие го разглеждате, не е бизнес, около който редица фирмички са се заложили, за да печелят от образованието на българските деца, а е благо, конституционно закрепено. Правото на образование е неотменимо човешко право и то трябва да бъде гарантирано от държавата за всяко дете, за всеки гражданин – при равни условия, които да дадат и равни възможности на българските деца.
Ние от БСП лява България сме убедени и продължаваме да отстояваме, че е важно за всеки българин да бъде запазен общественият характер на българското образование, утвърждаван от Освобождението до днес чрез Закона за народната просвета, който Вие задраскахте от българската законодателна история, от времето на Вазов и други министри, от времето на структурирането на българската нация в Третата българска държава.
Като резултат в Закона днес имаме: единствената реформа в образованието е премахване на автори и произведения. Отпадат „История славянобългарска”, Ботев, Смирненски, Вапцаров. Под натиска на обществото се връщат незнайно кога, незнайно къде, незнайно по какъв начин те ще станат достояние на българските ученици в училище. Отпадат цели периоди от българската история заради политическата коректност на днешното управление, заради това, че трябва да сме кротки, благи, да не четем бурните стихове на Ботев и Вапцаров. Практически Законът урежда търговски практики с многобройните учебници, печатници, и най-вече с печалбите около тях.
Регламентирахте домашното образование, с което върнахте българската народна просвета в ХІХ век – тогава, когато още няма самостоятелна българска държава. Проблемът с домашното образование е и друг. Ако в училище може да се санкционира проповядването на радикален ислям, как ще контролира общество, държава дали такова обучение не се провежда в домашни условия?!
Уважаеми народни представители, предвидихте, че основното образование се завършва в седми вместо в осми клас, за да отпадат по-малко ученици. И в момента в България има 12% отпадащи ученици. Ами ако учат до пети клас, сигурно още по-малко ще отпадат, но това, което Ви пречи, е конституционната разпоредба и затова решихте, че може да се учи до десети клас, но ще получаваш диплома за осми клас. Що за безумие в този Закон, което изсипахте на главите на българските граждани?
Уважаеми народни представители, ние сме убедени, че при сегашните противоречия в обществото и при сегашната социално-икономическа картина е необходимо училището освен образователни да има социални и възпитателни функции, защото всички гледате по телевизията агресията по улиците, агресията в училище, агресията на всяко място, където се събират хора. Е, няма ли смисъл българската държава, българското общество и най-вече българското училище също да участват в този възпитателен процес, който малко да повлияе на това, което се случва и гледате по телевизионните предавания всяка вечер?!
Ние не приемаме контролът в средното образование да се извършва политически – с Инспекторат към Министерския съвет, изграден на чисто политически принцип, защото тази политизация и натиск върху учители, върху директори няма да доведе до нищо друго, освен до ново партизиране на системата, което бяхме позабравили.
Уважаеми народни представители, необходими са ясни ангажименти, права и отговорности на държавата, на общините, на обществото, на семейството, за да знаят учители, родители какво ги чака от този Закон с триста и петдесет текста, от този Закон, който учители и родители ще трябва да учат сигурно в следващите 10 години от неиздадените подзаконови актове, които тепърва ще разкриват нови и нови страници от онова политическо разбиране, включено в идеята за този Закон срещу онези 10 млн. лв., усвоени европейски пари.
Уважаеми народни представители, ние от БСП лява България настояваме до сряда Министерският съвет да внесе Законопроект за отлагане влизането в сила на този Закон. Ако не бъде внесен до сряда, то ние ще внесем такъв Законопроект, защото смяната на министри не решава нищо. ГЕРБ поне по тази политика в две правителства е последователен – последователен в усвояване на европейските пари, последователен в хаоса в системата, последователен в убиването на патриотизма и възпитанието в българското средно образование, последователен в тежките поражения, които нанася на българските деца. В сряда, ако не бъде внесен такъв Законопроект, ние ще го внесем от БСП лява България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Без ултиматуми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Миков. (Реплика от народния представител Георг Георгиев.)
Заповядайте за лично обяснение. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Миков, аз не съм сред съвносителите на Законопроекта по чисто административни причини. Това не трябва да бъде повод за спекулация. Но онова, с което Законопроектът на ГЕРБ – за началното образование – се различава от този на БСП, е това, че ние не искахме да върнем образованието във времето, когато се прилагаха методите на Макаренко, когато образование се правеше с размахан пръст и когато децата стояха на орехови черупки.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ, от място): С какво е засегнат?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми колега, с какво сте засегнат?
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Това, което Вие не разбирате, е, че моментът изисква нови методи, нови начини, по които да се провежда образованието. (Силен шум и реплики в БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Георгиев!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Смятам, че когато се прави нещо така важно за обществото, по тема, така съществена като образованието и като отглеждането на нашето бъдещо поколение... (Силен шум и реплики в БСП ЛБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Момент, колега! Господин Георгиев, Вие правите изказване, а не чухме с какво сте засегнат от изказването на господин Миков. Нека да спазваме Правилника, защото знаете, че като дойде време за парламентарен контрол, стават циркове! (Тропане по банките от БСП ЛБ.)
Моля Ви се, не тропайте по банките!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Това, с което съм засегнат, е, че господин Миков спекулира с тема, която не разбира – образованието... (Силен шум и възгласи в БСП ЛБ, реплики „Браво!”от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви. Вие сега му дадохте на него думата...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Ама ти не си си взел изпита!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Той използва името на младите хора, за да прокарва популистки тези, от които няма понятие, защото както се е виждало и досега, към младите хора той няма особено отношение. В тази връзка аз се почувствах засегнат и реших да обясня всъщност от какво е продиктувана моята позиция. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ – декларация. Госпожа Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Упълномощена съм от името на ръководството на Политическа партия ГЕРБ да направя своята декларация.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Своята или на групата?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Тук е заместник-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Тук е част от ръководството на групата. Колегите от ГЕРБ се обадиха, че упълномощават госпожа Соколова. Така че моля Ви за тишина в залата!
ИРЕНА СОКОЛОВА: Не е добре чрез процедурни хватки и манипулации да затваряте устата на народни представители! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Още повече, че Вашата група се е събрала благодарение на това, че днес ще направите декларация. Слава на Бога, че поне има колеги, които наистина разбират от образование и могат да бъдат тук в лично качество, за да поемат емоционалните, социалните и административните забележки. Но това е най-нормално от всичко, защото Вашата социална заявка всъщност винаги е социалистическа.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Отидете да го обясните в Министерството и на децата!
Хайде сега, по същество!
ИРЕНА СОКОЛОВА: И нека по същество да кажем, че няма как да се обезкости гръбнак – нещо, което чухме одеве.
Освен това не виждам как един Закон за предучилищно и училищно образование може да бъде вреден, защото съответства и отразява ситуацията в момента, защото не залага на казармено приютния тип на размахване на показалки и на това децата ни да бъдат обвинявани и сугестирани, а на това да се даде възможност за лично творчество и лична изява. Само че това Вие няма как да го разберете. Естествено, Вие разбирате от култура, от образование и се намесвате във всяка една от полемиките, която тече в залата, само и само за да имате участие.
Образованието не е бизнес, както заявихте, защото за Вас бизнес звучи като мръсна дума. Но трябва да Ви кажа, че именно благодарение на дуалното образование, което беше въведено, българският бизнес намери своето място в образованието и даде своята заявка за участие в учебните програми, а образованието вече придава стойност на бизнеса. (Реплика на народния представител Атанас Мерджанов.) И това е истинският смисъл!
И ако отпадащите ученици, за които става дума непрекъснато, ги има, те не са благодарение на катарзисите, които се преживяваха в продължение на година и половина всеки петък. И то беше защото едва ли се дозирахте правилно, а най-вероятно изпадахте в някаква интровертност на духа. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Просветата и образованието не са отглеждане, възпитание и обгрижване на учениците. Тя е дело най-напред на семейната среда. Това би трябвало най-напред да го знае една социална партия, защото не можеш да промениш модела в едно дете, когато са минали първите седем години.
Именно поради тази причина, уважаеми колеги, беше въведено обучението в детски градини от 5-годишна възраст, за да можем да създадем добра социална среда на децата и учениците. И Вие би трябвало добре да застъпвате и да радеете за тази поправка в Закона. (Реплика на народния представител Атанас Мерджанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Мерджанов, много Ви моля, не се обаждайте от място! Няколко пъти Ви погледнах строго, но въпреки това Вие не разбирате от вниманието, което Ви оказвам.
Продължете, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Нека да Ви кажа, че всъщност Вашата идея, каквато трябваше да намери място, смисъл и стойност в Закона за предучилищно и училищно образование, го направихме ние, а това именно е гражданското образование. Защото не можете да отгледате здрави, развити, креативни деца, с претенции, деца с умения и качества, ако не им дадете възможност да се изявят и ако не бъдете добра подкрепа до тях. Това не става нито с показалка, нито с възпитание и внушение. Това става с образование. Да възпитаваш означава да манипулираш. Да образоваш значи да даваш и да се развиват способности. И това е фундаментална разлика! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Всъщност трябва да Ви кажа, защото явно не сте запознати със Закона за предучилищно и училищно образование, че в шести клас, когато децата преминават през деликатната възраст на пубертета, ще имат целодневно образование и целодневна възможност да пребивават в средата на своите съученици, заедно със своите учители, които трябва да бъдат техни ментори и наставници. Това обаче не изключва ролята на родителите, уважаеми дами и господа – първите седем години, за които говорихме.
Всъщност в бюджета за образование за тази година – ще го повторим сигурно за хиляден път – има 150 милиона повече, защото образованието е приоритет. Изградиха се 150 и се реновираха детски градини само в София, защото залагаме на тази грижа и на този модел на образование.
Ако смятате, че мястото на декларации, свързани с бъдещето на страната, трябва да бъдат правени по този назидателен начин, в рамките на смяната на един министър, което е абсолютно необходимо и е направено от единствения министър-председател, който може да вземе това решение, то тогава съжалявам, но Вие тогава наистина не разбирате ролята, функциите и предназначението на народното представителство. (Смях и възгласи в БСП ЛБ.)
Иска ми се да мисля, че съблюдаването на морала и добрите нрави са част от Вашия натюрел. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, Госпожо Соколова.
Преминаваме към питане от народните представители Жельо Бойчев, Емил Райнов, Тунчер Кърджалиев и д-р Хасан Адемов относно задължение на министъра на здравеопазването според чл. 58 от Закона за здравето по изпълнение на общата политика за задължителните имунизации, включени в имунизационния календар.
Да развие своето питане има думата господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна с нашето питане, бих искал да благодаря на председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, че направи възможното то да се състои днес, въпреки писменото искане от министър Москов да бъде отложено за пореден път участието му в парламентарен контрол. Благодаря, госпожо Цачева. Изпълнихте ролята си като председател на Народното събрание!
Относно нашето питане, което касае политиката и задълженията на Министерството на здравеопазването за изпълнението на задължителния имунизационен календар в Република България, бих искал да кажа, че в последно време имаше много спекулации по тази тема. Хората, които поставяме тези въпроси, бяха наричани как ли не! В тази връзка съм си направил труда и държа да кажа на господин министъра, че тук са всички нормативни документи – от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Наредба № 10 за неразрешените за употреба лекарствени продукти, Наредба № 15 за имунизациите в Република България и всички официални документи, с които ще работим в рамките на дебата по това питане.
Знаете, че имаше сложна ситуация в българското общество относно реализираната частична доставка на ваксини от Република Турция. В тази връзка, за да няма никакви спекулации, аз ще задавам много ясни въпроси.
Господин Министър, молбата ми е също за ясни, точни и конкретни отговори.
Първо, след като е констатирана невъзможността да бъдат набавени необходимите ваксини за изпълнение на имунизационния календар, защо не е потърсено европейско решение за набавяне на тези ваксини? Вярно ли е, че има отправено предложение от „Санофи Пастьор” – Франция, за осъществяване на частична доставка на необходимите ваксини?
На база на многобройните Ви участия и дебати тук, в залата, установихме, че една от двете внесени ваксини от Република Турция с междуправителствено споразумение – Еувакс-Б, поради високо съдържание на тиомерсал в единична доза, не е разрешена за ползване от Европейския съюз, и Вие твърдите, че тя стои на склад в Министерството на здравеопазването и не я ползваме.
Остава висящ въпросът: защо в доклада до Министерския съвет и в самото Споразумение е записана изрична клауза, цитирам: „Правителството на Република България се задължава да използва получените количества ваксини за целите на Имунизационния календар”?
Моля, разяснете какво и коя е причината да внесем неразрешен лекарствен продукт – ваксина Еувакс Б? Какво налага да извършим разходи, въпреки че е дарение – знаете, че се плаща, най- малкото ДДС, плащат се разходи за съхранение на тази ваксина? Дайте, моля Ви, някакъв аргумент, по-различен от това, че ще ваксинираме децата на бежанците тук.
Третият ми въпрос към Вас, господин Министър, е: съгласува ли Министерството на здравеопазването с Изпълнителната агенция по лекарствата вноса на съответните ваксини (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) Пентаксим и Еувакс – знаете, че изтече писмо на директорката на Агенцията?
Тъй като времето ми приключва, накрая може би най-важният въпрос: бих искал да посочите от тази висока трибуна, господин Министър, разрешението за употреба на лекарствения продукт Пентаксим, но този лекарствен продукт, който държа в ръката си (показва го), произведен от „Мефар”. Не да цитирате вътрешни документи на производителя „Санофи Пастьор”, а да цитирате разрешението за употреба, което дава правото този лекарствен продукт да бъде прилаган на територията на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на здравеопазването господин Петър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа Бойчев, Райнов – народни представители от БСП лява България, господин Кърджалиев и господин Адемов – народни представители от Движението за права и свободи.
Ще отговоря, защото така се прави, така изисква парламентарната процедура. На въпроса, който ми е зададен, ще отговоря точно така.
Преди това две думи. Опитах се многократно с аргументи, с факти, с цифри, със статистика, с данни, някак си да Ви накарам да спрете политическите изстъпления на тема „страхове у хората”. Очевидно Вие не желаете да направите това. Очевидно за Вас политическите Ви цели стоят над всичко останало – над човешкото, над... (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Аз повече с политическите Ви атаки няма да се занимавам. Надявам се, че съм направил нужното българските родители да бъдат спокойни.
Сега на въпроса. Във връзка с отправеното от Вас питане... (Реплики от БСП ЛБ.)
Госпожо Председател, дали мога да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за толерантност и коректност. Зададохте въпроси, чуйте отговорите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Във връзка с отправеното от Вас питане относно задълженията на министъра на здравеопазването по чл. 58 от Закона за здравето по изпълнение на общата политика за задължителните имунизации, включени в Имунизационния календар, Ви предоставям следния отговор:
Съгласно чл. 58, ал. 2 от Закона за здравето министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в Имунизационния календар на Република България, както реда, начина и сроковете за тяхното извършване.
Постановление на Министерския съвет от 2005 г., публикувана и обнародвана Наредба № 15 за имунизациите в Република България, в която са описани основните дейности по имунопрофилактиката – осигуряване, съхранение, прилагане и отчет на приложените ваксини – като пряко задължение на Министерството на здравеопазването, е осигуряването на необходимото количество биопродукти за провеждане на имунизациите на подлежащите съгласно Имунизационния календар новородени, деца и възрастни.
През последните две години станахме свидетели на безотговорното отношение на фармацевтични фирми, неявяващи се на търгове за доставка на многокомпонентни ваксини за планови задължителни имунизации и реимунизации, които се провеждат на новородени и деца до двегодишна възраст.
Само за справка: през 2014 г. на обявената от Министерството на здравеопазването обществена поръчка за доставка на ваксини за извършване на задължителни имунизации и реимунизации поради неявяване на нито един участник бяха прекратени осем от включените 17 обособени позиции, включително и за доставка на петкомпонентна ваксина. Последната доставка на петкомпонентна ваксина от български притежател на разрешение за употреба беше извършена в средата на месец юни 2013 г. в количество 50 хиляди дози.
Междувременно още в началото на месец април 2014 г. се премина към приоритетно провеждане на основна имунизация пред реимунизацията на шестгодишните с петкомпонентна ваксина и преразпределяне между областите на наличните количества.
С цел недопускане прекъсване на Имунизационния календар от месец август същата година със заповед на Министъра – моя предшественик, е разпоредено първичната имунизация на родените след 1 юни 2014 г. да се извършва с четирикомпонентната ваксина, защото с това е разполагала държавата тогава поради изчерпване на количествата на залегналата в Имунизационния календар петвалентна ваксина.
За осигуряване на необходимите ваксини Министерството на здравеопазването спешно извърши изменение и допълнение на Наредба № 15, като включва шесткомпонентната ваксина, която да замени липсващата петкомпонентна. Поради възникнали затруднения отново от страна на фирмата производител доставка беше извършена едва на 3 декември 2014 г., с което четирикомпонентната ваксина беше пренасочена за реимунизация на подлежащите шестгодишни деца.
През 2015 г. Министерството на здравеопазването проведе обществена поръчка за сключване на Рамково споразумение за срок от 48 месеца, което беше едно от изискванията за предсказуемост на българския пазар – на притежателя за разрешение за употреба да търгува в България – за доставка на ваксини за задължителни и целеви имунизации.
Отново поради неявяване на кандидат бяха прекратени осем от осемнадесет обособени позиции, включително за четири-, пет- и шесткомпонентни ваксини.
Междувременно бяха сключени договори и се изпълниха доставки за необходимите количества за 2015 г. на следните основни ваксини в ранна детска възраст: срещу хепатит тип В, пневмококови инфекции, туберкулоза, морбили, паротит, рубеола, както и срещу тетанус-дифтерия за възрастни.
Търсейки възможности за осигуряване на нужните количества Министерството на здравеопазването на основата на Междуправителствено споразумение с Република Турция получи в началото на месец юли 2015 г. дарение от сто хиляди дози петкомпонентна ваксина, която се използва за основна имунизация на новородените.
На 23 октомври 2015 г. отново беше стартирана процедура за обявяване на обществена поръчка за доставка на ваксини по прекратените позиции. В резултат на сключените договори в края на 2015 г. – в последните дни на 2015 г., бяха доставени 36 050 дози четирикомпонентна ваксина, 71 150 дози петкомпонентна ваксина и 20 хиляди дози шесткомпонентна ваксина за обхващане на подлежащи, не имунизирани и непълно имунизираните през 2014 и 2015 г. – имаме забавени две кохорти. Получените дози ваксини бяха раздадени на регионалните здравни инспекции веднага след тяхното получаване в склада на Министерството на здравеопазването при спазване на изискванията на хладилната верига.
За 2016 г. Министерството на здравеопазването има сключени рамкови споразумения за част от видовете и количествата ваксини, залегнали в имунизационната програма на страната, а за останалите е планирано провеждане на открита обществена поръчка, която ще бъде официално качена на сайта на Министерството в понеделник.
С Решение на Министерския съвет № 977 от 14 декември 2015 г. е одобрен Проект за споразумение за дарение, с което правителството на Република Турция да дари на правителството на Република България нови 40 хиляди дози петкомпонентна ваксина, като основа за водене на евентуални преговори.
В заключение Ви информирам, че предвид важността на имунопрофилактиката за опазване на общественото здраве от заразни болести и в частност – здравето на децата, с цел недопускане прекъсване на Имунизационния календар при необходимост Министерството на здравеопазването ще търси и други възможности и механизми за обезпечаване на националните нужди.
В момента имаме гарантирани, тоест доставени или явени на търг ваксини за задължителния Имунизационен календар на децата до края на месец април. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
Заповядайте, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, мисля, че не разбрахте въпросите, които се зададоха от преждеговорившия народен представител Жельо Бойчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът се задава писмено на питане.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Въпросът се задава писмено, доуточниха се тук.
За сетен път се затвърди мнението у всички нас, че Вие от сутрин до вечер говорите неистини по темата „ваксините”. Вие току-що нарисувахте хронологията на проблема, но не казахте нищо за закононарушенията, които са извършени при доставките на тази ваксина.
Обвиненията Ви, че някои от нас създават скандали, за да се хранят от скандалите, бих ги върнал към Вас – Вие се храните от скандалите. Спазването на закона не е политическа атака. Това трябва да го знаете много добре!
Ясно ми е за цялата тема – какво се случва, стана ясно и на българските граждани. Нещо много интересно се случи миналата събота, когато Премиерът излезе и каза: „Аз съм договорил ваксините, няма проблем”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Райнов, Вие сте във възможност да зададете два въпроса. За отношение – по-късно.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Тогава стана ясно, че не Вие сте подвели Министерския съвет, а на Вас Ви е наредено. Това обяснява и газенето на законите, обяснява и кризисния PR, който правите по медиите. Остава въпросът: защо го направихте? За да продължите да се возите в джиповете, да откривате обекти, да режете лентички или може би да печелите басове?! За мен е последното. Вероятно за пръв път Ви се отдаде възможността да спечелите любимия залог при басовете – бутилка уиски. Това обаче не Ви оправдава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате два въпроса – уточняващи.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Като министър Вие сте отговорен за лекарствената политика, като гражданин – Вие трябва да спазвате законите.
Върховната административна прокуратура е категорична – има закононарушения. За закононарушителите и техните съучастници в българския език има и други думички.
Притеснявам се, че този път загубихте, господин Министър. Загубихте! Този път обаче залогът не беше поредният резултат от поредното мачле, не е дори доверието в българските институции – в случая Министерството на здравеопазването. Този път залогът беше здравето на българските деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямаше допълнителни въпроси. (Реплика от министър Петър Москов.)
Кажете нещо, но два пъти приканих за два уточняващи въпроса. Нямаше такива.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз ще кажа нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По-скоро се взе отношение по питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: За да изчета въпроса, който е зададен и на който по Вашия правилник трябва да отговоря...
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Питане.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: „Многократно през годината се обсъждаше политиката. Въпросът е разглеждан на Министерски съвет. Очакват ли се затруднения в 2016 г.? Моля да изразите отношение по това”. И аз го правя съвсем конкретно.
А иначе, всеки един български гражданин, ако не е бил убеден досега, сега вече, след това изявление – „мачлета”, не знам си какво и така нататък, трябва да си даде ясна сметка, че става въпрос за чиста политическа атака. Моля, наистина всеки разумен български гражданин да може да оцени това нещо.
За конкретиката. Това дали Върховната административна прокуратура е дала предложение, защото тя не е тази, която казва нарушен ли е закона. Не, не прави санкции, тя има друг стандарт – тя изследва административни нарушения на административни пропуски. Дали има или няма административни пропуски в процедурата, това е предмет от компетенцията на прокуратурата. Ние пишем съответните отговори. От наша гледна точка такива няма. Ако прокуратурата докаже... Това, разбира се, аз ще си поема отговорността за административен пропуск, като това по никакъв начин не е, никога не е било предмет на разследване от гледна точка на сигурността и състава на ваксините, с които се ваксинират българските деца.
Сега ще кажа и още две неща, госпожо Цачева, защото ле-ко взе да ме стяга.
Кой, кой каза, че в Българския имунизационен календар трябва да бъде включена 6-компонентна ваксина? Помните ли?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Не.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не ли? Господин Райнов помни.
Знаете ли разликата между 5-компонентната и 6 компонентната ваксина? – Петдесет и четири лева.
Знаете ли, ако една фирма, която декларира пред Вас съвсем честно, че има производствени трудности, тоест не може да направи компонентите на една ваксина – обективно и честно, казват го хората: „Имаме нови изисквания на Европейския съюз”, и българската държава й вярва. Ако една фирма не може да произведе 5-компонентна, тя не може да произведе и 6-компонентна, нали така? Защото не й стигат производствените мощности. В този момент в Българския имунизационен календар се появява задължението за 6-компонентна ваксина и държавата дава 15 милиона отгоре. Добре е, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение, както би трябвало да бъде процедурата по питането, въпреки че това, което слушам, не е... (Реплики от БСП ЛБ.)
Спазваме я, разбира се. Спазваме процедурата. Нямаше два уточняващи въпроса.
Слушаме Ви.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, консултирайки се с колегите, сме разочаровани, но също така и изумени, и дори обидени от отношението Ви към нашето питане, господин Министър. В последните месеци Вие всъщност манипулирате и лъжете.
Манипулация беше фактът, че беше провалена тази обществена поръчка, обявена на 29 декември с краен срок 12 февруари, а знаем, че 18 месеца е само производството на ваксините.
Пропуснахте да кажете, че между март и юни официалните притежатели на разрешения за употреба са Ви търсили и с арогантния си стил просто сте ги отклонили.
Не казахте нищо за споразумението, в което сте излъгали и премиера, и Министерския съвет, и обществото, че това дарение от Турция е всъщност за Имунизационния календар, а след това твърдите съвсем други неща – че и двете ваксини не били за Имунизационния календар и така нататък.
Освен това манипулирате и с политическата атака. При условие, че заместник-главен прокурор казва, че има закононарушение, каква политическа атака търсите от нас? Ние констатираме това и казваме, че затова трябва да има субект. Субектът е министърът на здравеопазването. Точка по въпроса.
И изпаднали в паника, след това продължавате и в много сконфузена ситуация – ангажирахте целият си антураж, за да направите медийни настъпления и да търсите алиби, включително не се посвенихте и това да ползвате, а именно естествената реакция – поколенческата връзка между майка и дете, и по този начин да влияете върху сакрални, върху неприкосновени отношения между хора.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз или Вие?
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Господин Министър, Петър сте, но не сте Хитър. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Господин Министър, ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, господин Кърджалиев! Моля, без подобни квалификации! Те са Ваши лични.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Извинявайте!
Два месеца се държите като едно голямо изключение в свят на идиоти. Това не можем да го позволим.
Ето затова, госпожо Председател, съгласно чл. 101 от Правилника на Народното събрание Ви прилагам 66 подписа с молба към Вас да насрочите разискване. Има и Проекторешение за това. Извинявайте за просроченото време. (Народният представител Тунчер Кърджалиев предава подписите на председателя. Възгласи от БСП ЛБ: „Браво! Браво!”, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към питането на народните представители Михаил Миков, Емил Райнов и Филип Попов относно осигуряване на своевременно лечение на българските граждани.
Господин Попов, заповядайте да развиете питането.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Нашето питане е кратко, но изисква един сериозен отговор.
Бяха приети редица изменения в нормативната уредба – в Закона за лечебните заведения, в Закона за здравното осигуряване, беше приета една наредба от около 500 страници за прилагането на тези закони. Може би трябва да се направи един специален обучителен курс по тази наредба, защото дори и юристи се затрудняват с нейното прочитане и анализ?
Нашият въпрос е: след всички тези изменения как ще гарантирате достъпа на гражданите до медицинска помощ, при все че той е гарантиран и в чл. 52 от нашата Конституция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на здравеопазването господин Петър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Миков, уважаеми господин Райнов, уважаеми господин Попов и народни представители, уважаеми госпожи и господа! Законодателните инициативи на Министерството на здравеопазването, приети от Народното събрание през 2015 г., са обусловени от необходимостта от въвеждане на промени в нормативната уредба, с които да се гарантира здравеопазване, отговарящо на здравните потребности на българските граждани. Тези промени са съобразени с изпълнението на целите и приоритетите на действащите национални стратегически и програмни документи. Основна цел на политиката в областта на диагностиката и лечението е осигуряване на равен достъп до своевременна медицинска помощ с необходимото качество на всеки един български гражданин.
С оглед гарантиране на своевременен достъп до качествена медицинска помощ на пациенти при спешни състояния, част от мерките са насочени към приоритетно развитие на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническото, логистичното и кадрово развитие. Интегрираният модел на системата за спешна медицинска помощ, включващ извънболничната част – центровете за спешна медицинска помощ с техните филиали и мобилни спешни екипи, и болничната част – структури за спешна медицинска помощ в лечебни заведения за болнична помощ, изисква подобряване на координацията и взаимодействието между тях, което ще осигури здравната сигурност на населението.
В съответствие с Концепцията за развитие на системата за спешна помощ в Република България 2014 – 2020 и с цел преодоляване на тежкия кадрови дефицит в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването, от началото на 2015 г. бяха осигурени допълнителни средства за увеличение на трудовите възнаграждения на работещите в центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), като разпределението на средствата да се осъществи по методика, позволяваща преодоляване на натрупаните дисбаланси във възнагражденията за всичките 28 центъра.
В резултат на приетите мерки през 2015 г. за първи път се наблюдава положителна тенденция за преодоляване на кадровия дефицит, като постъпилите на работа лекари е с 45% повече от напусналите система, като увеличеният брой постъпили на работа позволи пълно окомплектоване на екипите във всички областни градове.
През 2016 г. се предвижда допълнително увеличаване – то вече е факт, на трудовите възнаграждения, което ще продължи поетапно следващите години. Заедно с това бяха създадени условия и мотивация за повишаване на професионалния капацитет на заетите специалисти чрез различни мерки, насочени към осигуряване на продължително обучение на заетите в спешната помощ.
С оглед гарантиране достъпа на пациентите до достъпна и качествена спешна помощ и осигуряване на ефективен механизъм за системно планиране, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги, е разработената Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина”.
Въвеждат се триажна система за оценка на спешните състояния, в т.ч. телефонен триаж при постъпване на спешните повиквания и времена за достъп на спешните екипи в зависимост от степента на спешност на съответното повикване. Със стандарта се регламентира участието в спешните екипи на нов вид професионалисти в системата за спешна медицинска помощ – парамедици.
В допълнение, по Оперативната програма „Региони в растеж”, Приоритетна ос „Здравеопазване” ще осигури финансови средства за здравната инфраструктура на спешната помощ за срока на програмата 2014 – 2020.
Ключова промяна, въведена с измененията в Закона за здравното осигуряване, бе преструктурирането на пакета от медицински услуги, който заплаща НЗОК, на основен и допълнителен. Промяната е обоснована от необходимостта за концентриране на ресурсите за осъществяване на дейности, интервениращи върху основните здравни проблеми на населението и подобряване на здравните му показатели – това е резултат от доброто или лошото действие на една система.
Дейностите от основния пакет гарантират достъп на пациента без отлагане във времето, в съответствие с медицинските показания – степента и тежестта на това състояние. В основния пакет са включени всички социално-значими заболявания, които причиняват около 90% от смъртността и инвалидизацията, всички остри заболявания и състояния, които налагат незабавно лечение, както и дейностите по майчино и детско здравеопазване.
Регламентирани са и три нови клинични пътеки за продължително лечение – за първи път, и ранна физикална терапия и рехабилитация след три остри състояния – неврологични състояния свързани с, да кажем, инсулт, популярно, оперативни интервенции, свързани с големи хирургични и ортопедични интервенции.
Дейностите от допълнителния пакет, в зависимост от състоянието на пациента, тоест от степента на неговото страдание, по медицинска преценка могат да бъдат планирани за изпълнение или преоценка с отлагане във времето, но за не повече от два месеца, както е записано съответно в Наредба № 40. В случай на настъпила промяна и влошено състояние обаче, пациентът се хоспитализира незабавно.
Извънболничната помощ – първична и специализирана, е включена предимно в основния пакет, като детайлно са определени конкретните здравно-информационни, промотивни и профилактични дейности, в това число вторичната профилактика на заболяванията чрез процеса на диспансерно наблюдение, предоставяни на здравноосигурените лица. Предвиден е и обхват на амбулаторни дейности, изпълнявани без да се налага хоспитализация на пациента, който има за цел да се повиши ефективността на медицинската помощ и да минимализира излишните разходи за болничния престой, които не са продиктувани от здравното състояние на пациента и не са свързани с конкретни медицински дейности.
Друга промяна, насочена към подобряване на своевременното лечение и намаляването на заболеваемостта и смъртността на населението, чрез засилване на промоцията и първичната, и вторична профилактика на болестите, е изменението и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, така известната Наредба за диспансеризацията. Тя, както и Наредбата за пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, е разработена при спазване на основните принципи за гарантиране на всеки български гражданин на достъп до необходимият му обхват медицински дейности, заплащани с публичен ресурс, при ясно дефиниране на задълженията на всички части от здравната система, съответно: общопрактикуващи лекари, лекари специалисти, болнични и други специализирани заведения, за осигуряване на неговото комплексно обслужване. Дейностите по профилактика и диспансеризация попадат изцяло в основния пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК.
С наредбата се регламентира точно обемът от дейности по профилактичните прегледи за децата и бременните, които НЗОК заплаща. Тези две групи са специално изведени, тъй като детското и майчино здравеопазване са основни приоритети в националната здравна политика и са стратегически документи, които Вие приехте.
За възрастните над 18 години е регламентиран обемът на профилактичните прегледи по възрастови групи, както и критериите за формиране на рисковите групи. Заложени са допълнителни прегледи при съответен специалист, както и медико-диагностични и високоспециализирани изследвания за пациентите, при които е определен повишен риск от развитие на социално-значими заболявания – захарен диабет, сърдечно-съдови и някои онкологични заболявания, тоест за първи път, например, в диспансерния пакет (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) се заплаща хистологията при изследване на рак на маточната шийка, млечна жлеза, простата. Още мога да продължа, но няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След това в отговора на двата уточняващи въпроса.
Два уточняващи въпроса, господин Райнов. Не отношение към отговора, а въпроси.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря за напомнянето, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Двата уточняващи въпроса: първият уточняващ въпрос – това, което е записано в нормативната уредба и в наредбите, което излезе след приемането на Закона, вече изрично е написано, че насочването за консултация към специалист в извънболничната помощ, както за хоспитализация, за медицинска експертиза на трудоспособността, вече могат да бъдат отлагани до два месеца от личния лекар. По своя преценка джипито ще може да отлага и цялата дейност по медицинска експертиза, изготвяне на медицинско за сключване на брак, за постъпване на работа на деца от 16 до 18-годишни – за два месеца, издаването на болнични дори, насочване на медицинската експертиза към телковете. Всичко това до два месеца? Това, мислите ли, че е своевременна медицинска помощ?
Вторият въпрос: говорим за болничната медицинска помощ. Господин Министър, в тези пакети, които така обстойно нарисувахте, са отпаднали изцяло 19 клинични пътеки. Извадил съм ги, мога да изброя всичките – наследствени дегенеративни заболявания на нервната система при възрастни пациенти, нервно-мускулни заболявания, болести на предните рога на гръбначния мозък, хронични вирусни хепатити, бъбречно-каменна болест, уролитиаза, екстракорпорална литотрипсия, едни други интересни заболявания – хирургично лечение на глаукома, оперативно отстраняване на катаракта.
Уважаеми колеги, всичко това са социалнозначими заболявания. Да не ги изброявам всичките. Накрая само – отпадането на тези пътеки лишава от болнична помощ хиляди пациенти. Само за миналата година по тези пътеки са били осъществени 1200 хиляди хоспитализации. В момента с тази нормативна уредба – 1200 хиляди. По тези 19 пътеки, които са отпаднали. Вие в момента лишавате 1200 хиляди (шум и реплики), забравете милиона – 1200 хиляди са само по тези 19 пътеки, които са отпаднали и ние в момента лишаваме тези граждани от достъп до медицинска помощ. (Силен шум и реплики.)
Господин Министър, това ли е целта на Вашата политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор и коментар по новото число – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа, задали питането, уважаеми госпожи и господа народни представители! Два милиона е общият брой на хоспитализациите миналата година в България. Няма как милион и двеста хиляди да бъдат. (Реплика от БСП ЛБ: „Сто и двадесет хиляди”.) Добре, да разбера за колко става въпрос, защото хиляда, хиляди, двеста хиляди и така нататък...
Първо, по първия въпрос, защото наистина се стремя да бъда – как да кажа, адекватен въпроса и да отговарям там, където той е смислен.
Няма никакво основание да казвате, че възможността допълнителната дискреция дадена на личните лекари относно цялата експертиза в трудово-експертното законодателство, която в момента се променя наистина радикално, и тук мисля, че нямаме различия дори и с най-радикалната опозиция, че това трябва да се промени, това не е отказ от навременна медицинска помощ. Медицинската помощ е оказана, тя се е случила, човекът е оздравял или е бил стабилизиран в състоянието, до което медицинската наука позволява, така че нека да не се спекулира с това. Иначе другото – просто не е така. Всяко едно от отпадналите клинични пътеки, част от тях минимално, са отпаднали по изричното настояване на научните дружества и националните консултанти, защото те са обединени с други клинични пътеки, от гледна точка на изпълнението на алгоритъма на лечение. Не съм нито аз, нито Вие, въпреки че сме лекари, които по техните специалности да даваме мнение по този въпрос, ние сме се съобразили с мнението на специалистите.
По основната част от нещата, те не са отпаднали и Вие също така много добре го знаете. Определени неща, които са били клинични пътеки, нещата, за които говорите – за ушните болести, за очните болести и така нататък, те са изведени в клинични процедури, което означава следното: нещо, което в целия свят е еднодневна хирургия, еднодневна манипулация. Човек идва в лечебното заведение, извършва му се манипулацията, операцията или нещо, следобед си тръгва. Досега за тази цел човек трябваше да лежи минимум три дни в болница – защо, как, кой да плаща за това. Това, средата, в която един човек има заболяване и се чувства добре ли е болничната, когато е и в най-модерната болница? Не е, как да кажа, средата, която подтиква човек да има добри мисли.
Всяко едно от тези неща е направено в полза на пациентите. Да не трябва да лежиш в болница за нещо, което ти се извършва за половин час и можеш да си тръгнеш, е добро дело и целият модерен свят прави това. Другото, от моя гледна точка, е лошо, както от гледна точка на икономиката на болницата, най-вече от гледна точка на живота и здравето на пациентите, защото престоят в болница е свързан и със съвсем различен порядък рискове – вътреболнична инфекция, и всичко това. Надявам се не пледирате за това и надявам се, че подкрепяте изваждането на определени дейности, като гастроскопията, като малките очни операции в амбулаторни процедури за доброто на пациента и за това нашата система да бъде такава, каквато е системата в държавите, където има по-висока удовлетвореност от здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, това мотолевене в терминологии е очевидно някаква гузност по отношение на изваждането на определени заболявания, за които хората са платили здравни осигуровки. Както в образованието, при отпадането на... (Реплика от министър Петър Москов.)
Мълчете сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не влизайте в диалог.
МИХАИЛ МИКОВ: Както в образованието, при отпадането на „Балканджи Йово” и на „История славянобългарска” се оправдават с експертите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По темата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: ... заради това, че отпада от бързото лечение, примерно дископатия с напикаване.
Това заболяване сте го извадили и гражданинът трябва да чака, а иначе работодателят му трябва да чака да му издадат болничен лист. (Реплика от министър Петър Москов: „Не е вярно.”)
Има и друг вариант. По преценка на лекаря – да си плати, въпреки че си е плащал редовно здравното осигуряване. Много е вярно и така пише в тези 450-500 страници. Тепърва и този видим резултат ще се усеща от април месец от българските граждани. Сега Вие се опитвате да ни направите и нас съучастници в това дело. Не го подкрепяме това, защото преди малко казахте, че сигурно и ние подкрепяме тези работи. Не ги подкрепяме! Ние сме на принципа: щом гражданинът си е платил здравното осигуряване, не бива втори път да го караме да доплаща. Това се получава с това разделяне. При едно заболяване – от изброените от д-р Райнов, човек си е платил здравното осигуряване – няма да отиде да се хоспитализира, както Вие казвате, или да отиде в болница, по-простичко, ще си отиде вкъщи. (Реплика от министър Петър Москов: „Защо?”.)
Ами, ако няма пари. Другият му вариант е да си плати и да отиде да се лекува. (Реплика от министър Петър Москов: „Къде го пише това?!”)
Това не го пише, но практически това е разделянето – или ще чака два месеца с въпросната дископатия, дето Ви казах, която сте включили в несоциално значимите заболявания и ще си седи вкъщи, или ще бръкне в джоба си, въпреки че изрядно си е плащал здравните вноски. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че такова отношение към българските граждани – оставете опозицията, оставете други – и лекарите ще усетят, защото те ще застанат на предния фронт. Те са тези, които сега ще трябва да влязат в сблъсък с болните пациенти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да преминем към следващия въпрос – с вх. № 654-00-23 от 29 януари 2016 г., 13,16 часа, постъпи искане, подписано от 66 народни представители от Парламентарните групи на БСП лява България и Движението за права и свободи... (Реплика от народния представител Тунчер Кърджалиев.)
Възможно е да има и други, просто това видях на първо четене. Има и други народни... (Реплика от народния представител Тунчер Кърджалиев.)
... и други народни представители, в тази обща бройка от 66, които на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 101, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагат провеждането на разисквания по питане с вх. № 554-05-121, от 11 декември 2015 г., отправено от народните представители Жельо Бойчев, д-р Емил Райнов, д-р Тунчер Кърджалиев и д-р Хасан Адемов към министъра на здравеопазването Петър Москов относно задължения на министъра на здравеопазването, според чл. 58 от Закона за здравето по изпълнение на общата политика за задължителните имунизации, включени в Имунизационния календар, ведно с Проект за решение – приложено, подписано по надлежния ред.
Спазени са условията на чл. 101, ал. 1. По аргумент от ал. 2 искането за разискване с Проекта за решение следва да се насрочат за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Това е пленарното заседание, което ще проведе Народното събрание на 5 февруари.
На основание чл. 101, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, насрочвам разисквания, дебат и гласуване на Проекта за решение за парламентарния контрол, който ще се проведе на 5 февруари 2016 г.
Следва въпрос от народния представител Милен Михов относно свикване на извънредно Общо събрание на акционерите на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – град Велико Търново, на 19 януари 2016 г.
Слушаме Ви, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Госпожо Председател! Господин Министър, въпросът ми е конкретен, той засяга съдбата на многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново, или накратко – окръжната болница във Велико Търново. Този въпрос засяга и поражда сериозни обществени настроения не само за гражданите на община Велико Търново, но и за всички граждани на област Велико Търново, тъй като това е болница с регионално значение.
Ще бъда кратък в своето изложение.
До акционерите на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – град Велико Търново, в която Министерството на здравеопазването е мажоритарен акционер с 51% от акциите, беше изпратена покана от Съвета на директорите за свикване на общо събрание на 19 януари 2016 г. с дневен ред: първо, вземане на решение за продажба на недвижими имоти собственост на дружеството, със съответния номер по плана на Велико Търново, с площ 18 706 кв. м., както и още един парцел, представляващ поземлен имот с площ 1450 кв. м.
Посочените имоти представляват част от парцела на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” с намиращите се в тях сгради. Първата, незавършен обект на строителство „Хирургичен блок”, включващ Блок № 1, изграден до девети етаж, с частично изпълнени ел. и ВиК, изкоп за Блок № 2 и сграда – във втория парцел, със застроена площ 385 кв. м., предназначена за парова централа. И двата парцела се намират в широк център на град Велико Търново.
От информацията, с която разполагаме, е видно, че предложението е мотивирано с изпълнението на Националната здравна стратегия и изработения бизнес план за развитието на окръжната болница, предвиждащ обединението на сега съществуващата База 1, разположена на ул. „Ниш” и База 2, така наречената „стара болница” на територията на База 1, тоест обединяването на двете бази.
Уважаеми господин Министър, във връзка с горното Ви поставям следните конкретни въпроси: как определяте действията за приватизация на част от активите на Окръжна болница във Велико Търново? Второ, знаете ли за съществуване на инвестиционни интереси и какви са очакваните средства за продажбата на предвидените имоти? Трето, правени ли са разчети за средствата, необходими за построяването на нов болничен корпус и очакваните постъпления ще бъдат ли достатъчни за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
За отговор – министър Москов, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов” – Велико Търново, е акционерно дружество, в което държавата е само един от акционерите, той притежава 51% от капитала. Поради това решението за продажба на активи на лечебно заведение, определени като неоперативни, не се взема от министъра на здравеопазването еднолично, а от Общото събрание на акционерите, което се формира от държавата и общините в областта Велико Търново, с различен дял.
Инициативата за продажба на неоперативни активи на дружеството е право на Съвета на директорите, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 15 от Устава на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” – град Велико Търново, като посоченият орган определя и кои активи са свързани пряко с дейността на дружеството и кои от тях не са необходими, тоест имат статута на неоперативни активи – става въпрос за втори, трети бази, дворове и така нататък, и са в тежест, предвид разходите за тяхното опазване и поддържане.
С оглед на факта, че лечебното заведение е включено в забранителния списък по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 9 и ал. 10 от същия Закон, обособени части от лечебното заведение се продават по специален ред, а именно след съгласие на Министерския съвет и предварително взето решение на Общото събрание на акционерите.
Обявеното за провеждане за провеждане Общо събрание на акционерите на 19 януари 2016 г. е свикано по инициатива и решение на Съвета на директорите, без държавата акционер да е направила предложение за свикването. Държавата е разгледала предоставените материали от дружеството по точките от дневния ред и ще изрази своето становище чрез начина си на гласуване при провеждането на съответното заседание. Инвестиционни намерения за продажбата, съответно закупуването на недвижими имоти, които са заявени като собствено дружество, се отправят към управителните му органи в част към Съвета на директорите.
В Министерството на здравеопазването през 2015 г. – отговарям в конкретика вече, е постъпило кратко писмо за интерес към имота на дружеството без конкретни данни за планираните инвестиции и крайния им размер, което е предоставено за разглеждане и обсъждане на Съвета на директорите с писмо с изходящ номер на министерството 26-00-199 от 30 март 2015.
Анализи и разчети на средствата, необходими за построяване на нов болничен корпус би следвало да бъдат направени от управителния орган на болницата.
Първо да кажа: нужда от нов болничен корпус там има, да кажа, че между така наречената стара и нова база на болницата само транспортът на медикаменти, на кръвни продукти и пациенти коства стотици хиляди на болницата само в рамките на годината – с което да бъде защитена и обоснована идеята на ръководството на лечебното заведение за обединение на двете бази, в които са разположени структурата на болницата. Към настоящия момент не са предоставени официални инвестиционни интереси за строителството на конкретни сгради със съответните параметри.
Що се отнася до обстоятелството дали очакваните постъпления ще бъдат достатъчно за реализиране на инвестиционните намерения, трудно е да се прогнозира предварително резултатът от една евентуална продажба. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредба на чл. 10а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол паричните постъпления от приватизацията на обособени части на лечебните заведения с държавно или общинско участие, в които държавата или общината не е едноличен собственик, се превеждат по сметка на лечебното заведение. Тоест, остават негова собственост и могат да се ползват само за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност след разрешение на собственика на капитала. Евентуалните постъпления от продажба на неоперативни активи ще се ползват за конкретни дейности само след мотивирано и обосновано предложение от страна на Съвета на директорите и след разрешение от страна на Общото събрание на акционерите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господи Председател, господин Министър! Добре изслушах Вашия отговор и той като че ли дава индиректен отговор защо събранието не се е провело на 19-и, поради неявяване на представителя на държавата, въпреки, че времето беше много добро, тогава и пътуването беше лесно – да се достигне от София до Велико Търново.
Мотивите за предлагането на продажбата на тези активи е в бизнес план, направен през 2015 г., в който се отчита, че необходимостта построяване на такъв блок е в рамките 4 млн. 659 хил. 750 лв. Този бизнес план е изразен в мотива на управителя на болницата, до кмета и на община Велико Търново. Интересно е че бизнес планът, разработен през 2015 г., в голяма степен повтаря един доклад за намаляване на разходите на МБАЛ за 2005 г., в която цифрите доста сходно съвпадат. Очакваните приходи, например, при обединението на база две към база едно е 553 824 лв. Същата сума е посочена в бизнес плана на стр. 8 „Очаквани приходи” – 553 824 лв. Тази близост на цифрите в разлика от десет години е твърде смущаваща.
Странно е или по-точно ние с Вас не можем да отговорим на въпроса: защо през 2005 г., въз основа на разчетите, е ясно посочено за, че очакваните приходи от обединението на двете бази е между 550 хиляди и 1 милион, но и в бизнес плана, който предвижда продажбата на такъв актив, само сливането на двете бази би ни дало икономия в диапазона от 480 хиляди до 1 милион?
Въпросът ми е: смятате ли за разумно решаването на въпроса за обединението на двете бази чрез частична приватизация на активи при такива големи икономии при евентуално сливане на двете база и не могат ли да се намерят други начини за финансиране на това сливане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
За дуплика – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Болница „Стефан Черкезов” е една от големите областни и структуроопределящи болници на държавата и всяко действие, което се извършва както по оптимизация на дейността, така и по оптимизация на структурата, трябва наистина да бъде изключително внимателно преценено и валидирано и да се тръгне към него след като са ясни конкретните ползи.
Тоест държавата ще направи своя преглед на активите, на инвестиционните намерения, на всичко останало и тогава ще даде своето решение спрямо конкретното лечебно заведение и при допълнителен интерес от Вас ще Ви държа в течение на този процес.
За да не оставя обаче погрешно впечатление: аз съм привърженик на това така наречените „неоперативни активи на болницата”...
Това означала следното. Сгради, които от 10, 20, 30 години не са използвани за лечебна дейност, но строени някога в годините с някаква цел по причини за сигурност, по ред други причини, терени, които са на второ, трето, четвърто място в града с оглед на някогашните инвестиционни намерения, общината ги дава на държавата, тя ги дава на болници и така нататък – тези неща трябва да влязат като възможност болницата да има свеж финансов оперативен ресурс. Важно е в този процес да се съблюдават публичността, прозрачността, спазването на държавния интерес и да е ясно какъв е крайният ефект. Тоест, въпросите, които Вие задавате, трябва да имат ясен отговор и само тогава, от моя гледна точка, би трябвало да се пристъпи към такива действия.
Поддържането от страна на държавата, която е акционер основно в големите областни болници, такива активи всъщност са вид безстопанственост. Това са пустеещи неща. Дори и в самото Търново има един голям терен на центъра на Търново, който се води на болницата. Знам за заявени не по официален път сериозни инвестиционни намерения. Тези пари ще влязат в болницата. Тя ще може да ги инвестира, отново – пак казвам, прозрачно, конкретно и спрямо предварителен ясен бизнес план, за което се носи отговорност пред мен, съответно пред Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Последният въпрос, на който ще отговорите като Министър на здравеопазването, е народния представител Иван Ибришимов и той е относно отпадналите препарати за лечение на онкоболни пациенти от списъка на Националната здравноосигурителна каса за тази година.
Заповядайте, д-р Ибришимов, да развиете своя въпрос.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министър Москов! Въпросът ми е провокиран и базиран на една декларация на Българската асоциация по медицинска онкология от 18 януари 2016 г., с която нейният председател проф. Тимчева алармира, че след промяна в реимбурсния списък на Националната здравноосигурителна каса, от него отпадат препарати основно за лечение на онкологични заболявания, като Циклофосфамид, Холоксан, Кладрибин, Трабектедин, Блеомицин, Митомицин, Ленограстим, Медроксипрогестерон ацетат, Мегестрол, Фламистин, Азат-тиопирин, Метотрексат таблетки, Калциев фолиат.
Тези препарати са основни за лечението на онкоболни пациенти. Въпросът ми към Вас е да ми отговорите ще има ли безплатни лекарства за онкоболните пациенти тази година и кога и ще бъдат ли възстановени парите на онези пациенти, които вече сами са заплатили лечението си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ибришимов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ибришимов, уважаеми госпожи и господа народни представители! В съответствие с Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, в сила до 1 април 2016 г. и съгласно действащия Национален рамков договор за медицинските дейности, НЗОК заплаща извън цената на клиничните пътеки и процедури противотуморни лекарствени продукти, осигуряващи основното лечение по съответните клинични пътеки – те са изброени детайлно в писмения ми отговор, на необходимите еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния и усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение. Тоест и това, за което Вие питате, и това, за което е проблемът, то не са само противотуморни, и медикаменти, свързани с, как да кажа, пълния план на лечението, като последствие от самото заболяване или от самата химиотерапия.
Лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания, които НЗОК заплаща извън цената на клиничните пътеки са включени в Списък на противотуморните лекарствени продукти за лечение по клинични процедури като № 5 – Системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания, и така нататък.
С актуализация на списъка, в сила от 1 януари 2016 г., за определени лекарствени продукти е посочено, че НЗОК преустановява заплащането им, тъй като не са изпълнени разпоредбите на чл. 45, ал. 21 от Закона за здравното осигуряване и § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 10 от 24 март 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, за задължително договаряне на отстъпки.
Към настоящия момент НЗОК не е преустановявала и няма намерение да преустанови заплащането на лекарствени продукти, предназначени за онкологични заболявания. Всички назначени и отчетени от лечебните заведения лекарствени продукти могат да бъдат заплатени, тъй като съответно всички кодове на лекарствени продукти в актуализационния файл към болничния софтуер са активни.
Предвид обстоятелството, че лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки – задължителните отстъпки по Наредба № 10, има такива от тях, които са част от основни терапевтични схеми за лечение на солидни тумори и хематологични заболявания, с Решение № РД-НС-04-9 от 21 януари 2016 г. Надзорният съвет на НЗОК е възложил на управителя на НЗОК да проведе допълнително договаряне на отстъпки за обезпечаването на лечението на пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания с лекарствените продукти със следните международни наименования, които изброихте: циклофосфамид, митомицин, ифосфамид, антитромбин, и всички колоностимулиращи фактори и бифосфанати. Допълнителните разговори вече са проведени, успешно са приключили. Предстои сключване на договорите с притежателите на разрешенията за употреба на посочените лекарствени продукти, които ще продължат да бъдат заплащани от НЗОК.
Процесът на преговорите по гарантиране на отстъпките и по дългосрочното взаимодействие на Националната каса заедно с индустрията, повтарям, вече са проведени, завършили са, има договори, нито едно от тези медикаменти Касата не е спирала да заплаща и няма на спре да заплаща на база на несъответствие със законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ще се възползвате от правото си на реплика?
Заповядайте, господин Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП ЛБ): Господин Министър, новината за това решение на надзора ме удовлетворява като отговор. Надявам се, че най-вече удовлетворява болните и онкопациенти. Това наистина е новина.
Само не разбрах за двата препарата, без да твърдя, че съм тесен специалист в тази област, медроксипрогестерон ацетате и мегестрол, които са за хормонално лечение на рак на гърдата, какво ще се случи с тях?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: За всеки един от препаратите, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, моля! Господин Министър, изчакайте! Има си регламент.
Благодаря за репликата.
Господин Министър, Вие сега имате възможност за дуплика, ако искате.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Потвърждавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Официално потвърждавате, благодаря.
Виждам, че след този въпрос Вашето участие днес в парламентарния контрол приключва.
Благодаря за Вашия ангажимент, след обяд сигурно ще имате и други ангажименти, желая Ви успех! (Реплика на министър Петър Москов.)
Преминаваме към следващата серия от въпроси. Те са към заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация, министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова.
Първият въпрос е от народния представител Светослав Белемезов относно контрол върху автоморгите.
Господин Белемезов, заповядайте на парламентарната трибуна, за да развиете Вашия въпрос.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Тенденциозно в годините назад, в България се наблюдават високи нива на автокражби. Разбира се, най-разнообразни са предпоставките този тип престъпна дейност да има добра почва у нас. Едни от тях са нивото на корупция, чрез която се осъществява транзита на крадени автомобили към дестинации като Турция, Сирия, Ливан, Русия и др. Всички си спомняме, че в тази посока имаше солидни репортажи на различни телевизии, които много нагледно представиха чрез доказателствен материал нивото и организацията в тази посока.
На второ място, има пробив в законодателството и недостатъчно ефективни мерки – смея да твърдя, в годините назад, в един много дълъг период от страна на МВР в дългогодишната борба, с така наречените „автокрадци”.
Причините за „неправомерното” отнемане на един автомобил, както законът определя този акт, могат да бъдат от най-различно естество. Едни от тях са събиране на откуп, изнасяне на автомобила в чужбина и на трето място, неговото разфасоване с цел продажба на дребно в автоморги.
Говорейки за автоморги, бих да Ви запитам следното: кои са конкретните мерки, които МВР предприема за осигуряване на по-ефективен контрол върху дейността на автоморгите в България?
На второ място, съществуват ли международни положителни практики в тази посока, от които можем да взаимстваме и през призмата на българското законодателство да реализираме успешно у нас? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Уважаема госпожо Вицепремиер, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Иванов, дами и господа, уважаеми господин Белемезов! Престъпните посегателства спрямо моторни превозни средства се характеризират с динамична сложност и добра организация. В частта си, касаеща продажбата на части и агрегати автомобили, които са предмет на престъпления, ежеседмично се провеждат от полицейски операции в автоморги, магазини за продажба на авточасти – втора употреба, и депа за разглобяване на моторни превозни средства.
В резултат на тези проверки са установени редица нередности в търговската дейност на обектите, констатират се нарушения от служителите на РИОСВ, за които се съставят административни актове, а в много от случаите се установяват и авточасти от МПС – обект на престъпление.
Към настоящия момент липсва регламентация в законодателството относно дейността на местата, където се извършва приемане на употребявани автомобили. За дейността в тези места не е предвидена регламентация, в това число и лицензионен режим, което създава предпоставки те да бъдат ползвани като депа за складиране, укриване и продажба на употребявани агрегати, възли и части от МПС. Не са изключение и случаите, при които са налице данни за извършени такива противозаконни действия, но поради липсата на нормативно регламентирани изисквания не може да бъде събрана необходимата информация и не могат да бъдат доказани тези действия.
От съществено значение е разписване на правила, въз основа на които държателите на моторни превозни средства, вещи и части от тях да може да докажат във всеки един момент произхода на тези превозни средства и вещи.
В тази връзка през месец декември 2015 г. в рамките на съгласувателна процедура по новия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, който скоро се предвижда да бъде разгледан в Министерския съвет, сме предложили конкретен текст за допълнение на чл. 35, чрез който да бъде създадена по-точна правна регламентация.
Другата посока, в която работим в момента, е, че заедно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също се включваме в този Законопроект, който те предлагат за автосервизите и автоморгите.
По втория въпрос – във връзка с противодействието на престъпления, свързани с МПС, както и с цел повишаване ефективността на полицейските органи по пресичане на този вид деяния, е отправена молба до компетентните власти на страните – членки на Интерпол, Европол и на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, за предоставяне на конкретен вид информация. Това са текстове от нормативни актове, регламентиращи дейността на обектите за разкомплектоване на автомобили, както и текстовете от нормативни актове, регламентиращи дейността на обектите за продажба.
Изрично са изискани текстове в съответната законодателна система, инкриминиращи притежанието и съхранението на части и вещи от МПС – обект на престъпление, наказанията, предвидени за всеки един от тях, както и текстове, инкриминиращи притежанието на части и вещи от моторни превозни средства, за които притежателите не могат да докажат произхода и начина на придобиване.
Към момента чрез задграничните представители, на МВР е изпратена информация от Великобритания, Сърбия, Австрия, Италия, Нидерландия, Франция, Турция и Испания по поставените въпроси.
Проучваме положителните практики. Справянето с този проблем е един от приоритетните, по които работим в МВР, буквално ежедневно и ежеседмично. Лично аз съм провела срещи с представители на вносителите на автомобили, които имат най-надеждната и обемна база данни с индикация за отделните части на автомобилите, а не само в тяхната цялост. Проблемът е по-сложен, отколкото е самият характер на престъпление – проблемът за решаването, и се изисква наистина сериозна законодателна работа, която имаме намерение да осъществим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
Колега Белемезов, заповядайте за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
Действително в годините назад не е направено много в тази посока. Всички си спомняме, че основният бум в кражбите на автомобили започна в началото на 90-те години. Всъщност различните вариации понякога са били от десетки хиляди на годишна база до неколкостотин хиляди пак на годишна база.
В известен период от години – около 1993, 1994, 1995, 1996 г. имаше по някакъв начин регулиране на процеса в България. Тогава огромна воля в тази посока допринесоха самите застрахователни компании, които започнаха да навлизат със застрахователния бизнес в посока на автомобилното застраховане.
Вие обаче сте съвършено права, че е необходимо да се вземат крути мерки, за да има ефективен резултат в тази посока. Законодателната част всъщност е същественият елемент при противодействието на този вид престъпност. Ние като Народно събрание ще бъдем пряко ангажирани в процеса. Надявам се, че заедно с Министерския съвет във Ваше лице ще имаме възможност да уплътним недостига на качествени законодателни инициативи.
В същото време трябва да бъде осигурен и традиционно добрият контрол върху самите автоморги. Една от мерките, чрез които това може да бъде осигурено, е чрез така нареченото „видеонаблюдение” CCTV. За съжаление, не всички изградени автоморги в България имат изградена такъв тип система. Повечето от тях, които имат изградена такъв тип система, когато полицейските и правоохранителните органи стигнат до необходимостта да ползват кадри, записи от видеонаблюдението, се оказва, че според обясненията на собствениците на такъв тип търговски обекти в дадения момент DVR устройствата са били изпратени за ремонт или просто самите системи не са сработили.
Според мен трябва да бъде изграден по-централизиран контрол, касаещ самото видеонаблюдение, тъй като то не трябва да бъде извършвано пряко от собствениците на автоморги, а по някакъв начин централизирано, дори на ниво районно полицейско управление, а би могло и самото Министерство на вътрешните работи да осигурява контрол в тази посока. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Различни са изходите. Аз вярвам, че ние можем да имаме директен диалог в тази посока, за да направим необходимото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Желаете ли дуплика? Не желаете.
Благодаря за отговора на въпроса.
Следващият въпрос към Вас, уважаема госпожо Вицепремиер, е от народния представител Манол Генов относно обезпечеността на полицейско присъствие по селата на общините Садово и Лъки, област Пловдив.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос към госпожа Бъчварова е относно обезпечеността на полицейско присъствие по селата на общините Садово и Лъки, област Пловдив.
Проблемът с полицейското присъствие по селата из страната става все по-сериозен, а решаването му – все по-неотложно.
Ситуацията в две общини на област Пловдив – Садово и Лъки, е повече от кризисна. На тяхна територия действат два подучастъка на Районно управление „Полиция” – Асеновград, а районът на обезпеченост и сигурност е почти нулев. По участъка в Лъки от месеци има на щат само един служител, при това „младши полицейски инспектор”. Той трябва да обслужва град Лъки, шест села и една махала в планински район, с пресечен терен, с отдалеченост на повече от 20 км от града до крайното село на общината.
Подучастъкът на община Садово е с 12 села и отдавна няма нощен полицейски патрул. Обяснението е едно-единствено: няма полицаи.
Хората от тези 20 села на двете общини предприемат самодейни мерки за сигурността и имуществото си. Не вярват, че за това могат да разчитат на държавата в лицето на Министерството на вътрешните работи. Кметовете на двете общини многократно са поставяли въпроса пред Министерството на вътрешните работи и областния управител на област Пловдив с настояване за увеличаване на полицейските щатове по места, но резултат все още няма.
Госпожо Министър, каква е причината МВР да отказва осигуряването на полицейско присъствие в селата на двете общини, като в същото време се държат незаети щатове в резерв?! Редно ли е според Вас в държава от Европейския съюз хората от малките населени места все по-често да се самоорганизират на принципа едва ли не на опълчението, за да гарантират сигурността на живота и имуществото си? Ще се ангажирате ли и в какви срокове с осигуряването на достатъчно полицейски служители на територията на двете общини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за въпроса Ви, господин Генов.
Уважаема госпожо Бъчварова, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Иванов, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, поставяте един въпрос, който съзнаваме и ни тревожи изключително много, защото в рамките на възможностите и ресурсите, с които разполагаме, е много трудно да отговорим на всички очаквания за необходимото присъствие.
Въпреки това непрекъснато се опитваме да реорганизираме нашата дейност, патрулно-постовата дейност, за да можем да създадем известни гаранции.
В част от Програмата за реформи в МВР, която скоро ще обявим, има направление, по което работим в момента, да определим по пет критерия необходимата численост за съответните областни дирекции. Това е софтуер, който отчита особеностите на всички региони и много точно може да изчисли необходимия брой. Това обаче е анонс за бъдеще.
По конкретния случай, който споменавате. Районното управление в Асеновград обслужва общините Асеновград, Садово и Лъки и осъществява 24-часово обслужване. За всички случаи на подадени сигнали полицаите са реагирали своевременно и местопроизшествията са били посетени. Само да Ви напомня, че за полицай през 2015 г. наградихме млад, достоен човек, който предотврати взломна кражба в Асеновград и по този начин беше задържана група за организираната престъпност.
Не съществува отказ от МВР за регулярно полицейско присъствие в общините Лъки и Садово. Мога да отговоря на конкретния въпрос, който задавате: нямаме интерес да поддържаме такова състояние и да се отказваме да го осигурим, но просто такива са възможностите ни.
През изминалата година в община Садово са извършени 153 криминални престъпления. От тях 54% са разкрити. В община Лъки 54% са разкрити от 33 престъпления.
Към настоящия момент по разпореждане на директора на областната дирекция в Пловдив е в сила преразпределение на полицейските сили с цел по-добро обслужване на наблюдаваните места в Лъки и Садово.
Относно щатната численост, към настоящия момент заетите щатни бройки са 65, от които 11 на изпълнителска длъжност и 54 на младша изпълнителска длъжност.
Ежегодно обявяваме конкурси с цел по-доброто обезпечаване на незаетите щатни бройки в цялата страна. Вероятно разбирате обаче, че това е въпрос и на осигурен финансов ресурс. Бройките, които Вие споменавате като допълнителен щат, всъщност на практика са финансово необезпечени. Затова съобразяваме разпределението на бюджета с този факт.
Обстановката в страната, както и информацията за нуждата от допълнителен брой служители, която получаваме от различните областни дирекции, включително и от Пловдив, предполага обявяване на максимална бройка. Бюджетът, който е гласуван в пленарната зала, всъщност не покрива тази потребност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) затова, обявявайки конкурсите, се ръководим основно от бюджетите.
Важно според мен за 2015 г., вече сме обявили конкурс общо за цялата страна за 300 бройки младши изпълнителски длъжности. Съвсем скоро, в следващите дни, ще обявим конкурс за 180 души за страната, от които 18 ще бъдат специално за заявените потребности на областната дирекция в Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви. В дупликата можете да доразвиете отговора.
Уважаеми господин Генов, заповядайте за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за отговора.
Пред мен е писмо на кмет от една община, който е писал до областния директор, с копие до Вас. Вие му отговаряте, че той трябва да си намери пари, за да създаде звено „Общинска полиция” и така нататък.
Познавайки финансовото състояние на повечето общини в държавата, това е практически невъзможно.
Искам да Ви направя една забележка. Казахте „24-часово присъствие” в Лъки. Не знам как един младши полицейски инспектор, който е един-единствен на територията на този участък, може по 24 часа цял месец да е на работа. (Реплика от заместник министър-председателя Румяна Бъчварова.) Може би са Ви подвели, като са Ви писали. Не гарантирам, че информацията Ви е достоверна, защото аз съм от този район, познавам нещата, познавам служителите в Лъки. Имаше пет – двама се пенсионираха, двама се преместиха.
Продължавам по-нататък. Искрено свалям шапка на цялото ръководство на МВР за този хладнокръвен отговор, който давате на онези кметове, които са помолили по някакъв начин въпросът да се реши. Тоест „няма пари, действайте”. Това е откровеното Ви послание, което чух и преди малко. Толкова откровено, че всички по веригата забравихме, че все пак МВР извършва една услуга по отношение на сигурността и опазване имуществото на гражданите. И тази услуга предварително е обезпечена с публичния ресурс на данъкоплатците, на всички нас в държавата.
Не знам дали помните къде бяхте през 2011 г., когато пак на територията на това Районно, специално за село Катуница, в община Садово на пожар се търсеха полицейски щатове, след смъртта на две момчета и критични масови безредици. Сега на пожар проверяваме какво е дереджето в Галиче, където възрастни и млади отдавна знаят, че на МВР не могат да разчитат. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Хората по селата правят опълчение – мисля, че виждате, по медиите непрекъснато излизат такива съобщения. И ако стратегията за реформи, както казахте преди време, Ви е на компютъра, преди малко потвърдихте, че това ще се случи скоро, в някакво бъдеще, нека да не лишаваме българските села от грижата на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да се ориентирате към приключване.
МАНОЛ ГЕНОВ: Измислете някой по-добър вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Госпожо Вицепремиер, имате до две минути, за да направите дуплика на репликата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Генов, непрекъснато с това се занимаваме – да измисляме по-добри варианти.
Искам да Ви обърна внимание на един факт. Да, МВР има отговорност към българските граждани, охраната на обществения ред, тяхната сигурност и охрана на тяхното имущество.
Но вероятно знаете, като законодателен орган, че извън тези задължения Вие сте вменили на МВР по 90 закона задължително осигуряване на съдействие! Този списък има доста възможни за дискусия теми и отговорности, които в крайна сметка се отразяват и на общата организация на работа в МВР. Този анализ ние сме го направили, но тук се изисква много сериозна работа, защото има 90 допълнителни условия, при които МВР, извън това основно правомощие, трябва да осигурява съдействие. Мисля, че и двойно по-голяма полиция да имаме, пак няма да можем да се справим с всичките тези задължения.
Затова наистина мислим за по-добрите възможности. Една от тях е да започнем предоставянето на тази услуга възмездно, за да можем да осигурим общините – там, където това може да се случи. Това е част от посоката, в която мислим.
Що се отнася до 24-те часа – може би не сте забелязали, казах „обслужване на територията”. То става не само с присъствието на един служител, има и други способи. Това е състоянието.
Наистина трябва да се обединим около констатациите за състоянието на системата. Колкото повече човек се вглежда в нея, толкова повече вижда как в годините проблемите са се натрупвали, без връзка един с друг.
В последните 15 години 75 пъти е променян Законът за МВР. Основната посока там е в натрупване на функции. Това е истински казус на противоречие между законодателство, записано в основните функции на едно министерство! Деветдесет условия, които регламентират осъществяване на съдействие от страна на МВР!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Последният въпрос днес към Вас е от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров – относно реализиране на автоматичната регистрация на моторните превозни средства, които са възобновили застраховката си „Гражданска отговорност” и уведомяване на общините за срока на дерегистрация, с цел необлагане с местен данък.
Господин Славов, заповядайте да формулирате Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Нашият въпрос касае тази автоматична дерегистрация, която беше въведена в края на миналата година с новия Кодекс за застраховането. Това е проблем, който е поставян вече нееднократно от много наши съграждани, които живеят в чужбина и се връщат тук сезонно. Те са притеснени дали ще се случва тази автоматична обратна регистрация, която пък ние тогава поискахме и се въведе в Закона.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, с приемането на нов Кодекс за застраховането в края на 2015 г. бе приета автоматичната служебна дерегистрация на МПС, които нямат валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. По наше и на други колеги настояване, с цел намаляване на административната тежест пред българските граждани, беше въведена и автоматична обратна регистрация след възобновяване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
Допълнително възниква и въпросът: дали при автоматична дерегистрация на органите по приходите ще се изпраща информация за съответното моторно превозно средство, тъй като собственикът на последното няма да дължи данък МПС за срока, за който превозното средство е дерегистрирано. Това е по смисъла на Закона за местните данъци и такси.
В този смисъл, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, моля да отговорите на следния въпрос: как ще се реализира процедурата по автоматична служебна регистрация на МПС, които са възобновили своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, и наред с това предвиден ли е механизъм за уведомяване на органите по приходите към общините, че дадено МПС е дерегистрирано с оглед необлагането му с данък за срока, за който то е без регистрация? Става дума за автоматична процедура също. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Госпожо Вицепремиер, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, промените в Кодекса за застраховането са били приети на 15 декември и са влезли в сила от 1 януари 2016 г. Вие ми задавате този въпрос днес, на 29 януари.
Към настоящия момент мога да Ви кажа, че има сформиран екип, който изготвя механизъм за свързване на системите между МВР и Гаранционния фонд, който ще е готов до шест месеца. Тогава възстановяването на „Гражданска отговорност” ще бъде автоматично. Сами разбирате, че за да заработят тези промени, които са влезли в сила в този срок, наистина се изисква технологично време.
Към момента начините за възстановяване са два. Единият, който е по-бърз и влиза в сила на момента, е когато дадено лице лично посети пункт на Пътна полиция, подаде заявление и представи валидна полица за платена „Гражданска отговорност”.
Във втория случай, по-дългия, възстановяването на „Гражданска отговорност” става по-бавно – в период от един до два месеца. В МВР пристига писмо от Гаранционния фонд, след което възстановяването се отразява и в нашата система. Както споменах по-горе, за да съкратим този срок, изготвяме такъв механизъм, който трябва и технологично да бъде решен.
По втория Ви въпрос – дали има механизъм за уведомяване на органите по приходи към общините, че дадено МПС е дерегистрирано, мога да уточня, че след като дадено лице не изпълни задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност” информацията съхранява Гаранционният фонд. На база информация от МВР за регистрираните пътни превозни средства, която и в момента се обменя седмично, Гаранционният фонд извършва проверка в тяхната база данни. Съгласно разпоредбите на Кодекса, Гаранционният фонд изпраща уведомление до собствениците на пътни превозни средства, които нямат валидна застраховка, и им дава срок от 14 дни да я сключат. В писмото до собствениците те изрично са информирани, че при неизпълнение на задълженията им, ще бъде уведомено МВР за прекратяване на регистрацията. След изпращане на писмата и изтичане на 14 дневния срок се прави нова проверка в база данни на Гаранционния фонд, тъй като много от добросъвестните платци вече са се издължили в този период. За лицата без валидна застраховка Гаранционният фонд уведомява МВР в срок за около един месец. Трябва да се има предвид, че чисто технологично тази процедура отнема време. Не се счита, че лицето е с прекратена регистрация на пътното превозно средство от момента на изтичане на застраховката „Гражданска отговорност”. Преди самото прекратяване на регистрацията от „Пътна полиция” отново се извършва проверка в базата данни на Гаранционния фонд и едва след това се извършва служебно прекратяване на регистрацията. Това гарантира, че няма да се прекрати регистрацията със сключена застраховка в периода на кореспонденцията между Гаранционния фонд и МВР.
Важно е да се знае, че няма да бъде прекратена регистрацията на пътно превозно средство с валидна застраховка „Гражданска отговорност”. За самото прекратяване собственикът на превозното средство ще бъде уведомен писмено от МВР. Реално прекратяване на регистрация на превозно средство ще се осъществява около два месеца след изтичане валидността на застраховката и собственикът, който не е изпълнил задължението си, да я поднови.
Относно освобождаването от данък трябва да обърна внимание, че прекратяване регистрацията на превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност” не означава, че собственикът се освобождава от данък на съответното МПС. Освобождаването от данък става само, когато лицето върне табелите и документа на съответното моторно превозно средство и подаде заявление, че прекратява използването му. В този случай е изградена връзка между МВР и Министерството на финансите като ежедневно се изпраща информация по електронен път. Информацията достига до съответните поделения на НАП и само когато са спазени условията, лицето е освободено от пътен данък. Няма как да се гарантира, че когато дадено лице не е подновило своята „Гражданска отговорност”, в същото време не използва автомобила, при положение че не е върнало регистрационните табели и свидетелството за регистрация. Нужно е да отчетем и факта, че неизпълнението от страна на собственика да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, трябва да поражда последствия за него. Задължителната застраховка е отговорността към всички участници в движението (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) при настъпване на пътен инцидент.
Сложна е системата, затова едно от нашите предложения по друг закон беше да има служебна пререгистрация с отнемане, снемане на табелите, което по някакъв начин скъсяват този път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплика – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, Госпожо Вицепремиер, господа народни представители! Заедно с колегите Делян Добрев и Петър Славов въведохме тази автоматична регистрация след автоматичната дерегистрация. Нашата идея беше облекчаване на българските граждани и се радвам, че вече работите по реализацията на механизма.
Госпожо Вицепремиер, важно е срокът от шест месеца, който сте си задали за тази работна група, да бъде съкратен. Опасявам се, че много българи се връщат в родината за летния сезон и, ако чак юли месец – това означават тези шест месеца вероятно, бъде възстановена процедурата по автоматична регистрация за автомобили, които възстановят своята „Гражданска отговорност”, има опасност хиляди българи да останат неприятно изненадани, в смисъл че се връщат в България, оказва се че техният автомобил е дерегистриран, вероятно е пратено писмо към тях на адреса им в България, те, разбира се, не са го прочели, и ще се принудят по дългата процедура да възстановяват своята регистрация.
Ако има възможност срокът от шест месеца да бъде съкратен на три, примерно, някъде към април, май да има съществен напредък и заедно с автоматичната дерегистрация да се въведе и автоматична регистрация на автомобилите. Да е ясно за българските граждани, че плащайки, възстановявайки своята „Гражданска отговорност” по една кратка и автоматична процедура, ще възстановят регистрацията на своя автомобил и ще могат да го ползват за летния сезон. Това ще бъде силно положително. Вярвам, че има резерви това да се случи.
Второ, искам да Ви обърна внимание, че трябва внимателно да проверите с Вашите юристи, защото данъкът МПС се дължи за регистрирани автомобили. Независимо че не са свалени табелите за периода, в който автомобилът е в ситуация на автоматична дерегистрация, би могло да се тълкува, някои от нашите юристи така го тълкуват, че за този период данъкът не е дължим. Специално се обърнете към Вашия юридически отдел и проверете този въпрос, за да не се окаже, че ще има искове към държавата за данъчни плащания, които според гражданите няма да бъдат дължими. Добре е този юридически въпрос да бъде уточнен веднага. Пак казвам: нашите юристи смятат, че за периода, в който автомобилът се води дерегистриран, данък не се дължи, независимо че номерата не са свалени и не са върнати, госпожо Вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Желаете ли дуплика? Не желаете.
Това всъщност днес беше последният въпрос към Вас. Благодаря Ви за участието.
Беше последният въпрос и за днешния парламентарен контрол.
Следващо заседание, уважаеми колеги, е извънредно – на 2 февруари 2016 г. – вторник, от 11,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,16 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Красимир Каракачанов
Явор Хайтов

Секретари:
Калина Балабанова
Александър Ненков