Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник председателят Иван Иванов

Секретари: Айхан Етем и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.

Уважаеми колеги, днес продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ – продължение.
Във вчерашния ден е докладван § 24 по вносител, който става § 41 в доклада. Започнаха разискванията, които не са приключили. До момента в дебата по този текст от народните представители са се изказали Светла Бъчварова и Димитър Байрактаров. Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по докладваните текстове?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Председател, само една процедура по допускане. На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните
д-р Дамян Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 136 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Слушаме Ви.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да направя едно предложение за редакционна поправка в § 41. В чл. 144, ал. 1, т. 1 да направим предложение да одобрим, а именно т. 1 да стане:
„1. Обезщетението за животни се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта или...”
Точка 2 се запазва същата.
Искам да обоснова защо сме направили това предложение. Вчера след консултации с вносителя ние успяхме да го убедим да направи това предложение, тъй като обезщетението за животни, ако наистина се прави на база на цени по Националния статистически институт, много от собствениците ще бъдат ощетени поради това, че информацията, която се получава в Националния статистически институт за цените на животните, обикновено се получава от месопреработвателните предприятия, а те са силно занижени и са много по-различни от селекционната стойност на животните. Точно затова бяхме направили предложение за изменение между първо и второ четене. Пак казвам, успяхме да убедим вносителя, така че правим това редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Данев? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Действително след проведените консултации с Министерството на земеделието и храните, и с Българската агенция по безопасност на храните предлагаме на Вашето внимание редакционното предложение, направено от народния представител господин Данев, да бъде подкрепено, а именно обезщетението, особено за племенни животни, да става на база на пазарни цени, а не по данни на Статистическия институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това реплика ли беше или изказване? Изказване.
Реплика към господин Румен Христов? Няма.
Други народни представители?
Господин Байрактаров оттегля неговото предложение, направено във вчерашния ден, за редакция на т. 2 в § 41 – ал. 1, т. 2. Предложението е оттеглено.
Дебатът е закрит. Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 32, против 39, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Данев в
§ 41 по доклада на Комисията за промени в чл. 144, ал. 1, т. 1 –вместо „цена на производител по видове животни, предоставена от Националния статистически институт”, да бъде „пазарни цени...” и нататък текстът продължава „за месеца, който предхожда възникването на болестта или”.
Така ли е, господин Данев?
Гласуваме това предложение на господин Данев, подкрепено в изказване от председателя на Комисията господин Христов.
Гласували 137 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме целия § 41 по доклада на Комисията, съобразен с току-що приетото от нас решение.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 42:
„§ 42. В чл. 146 думите „средната пазарна цена за съответната област, определена” се заменят с „цена на производител по видове животни, предоставена”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 44.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 45:
„§ 45. В чл. 165 ал. 5 се изменя така:
„(5) Лицензът е за срок 5 години, а за лицата, превозващи животни на разстояние до определеното в чл. 6, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97, е безсрочен.”
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 46:
„§ 46. В чл. 174 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „като представя документ за платена такса по чл. 175, ал. 1” се заличават.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При регистрация на кучето ветеринарният лекар поставя микрочип, отговарящ на стандарт ISO 11784 и въвежда данните в Интегрираната информационна система на БАБХ.”
3. В ал. 5 думите „татуировката или” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по параграфи от 42 до 46 включително по доклада на Комисията?
Господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, за да не бъде в колизия това, което направихме по § 41, предлагам в § 42 думите „се заменят с цена на производител по видове животни, предоставена”, а именно поправката да бъде: „се заменят с пазарна цена по видове животни, предоставена”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Давайте някакви текстове, като правите тези предложения.
В § 42 – в чл. 146 думите „средната пазарна цена за съответната област, определена” се заменят с думите „цена на производител по видове животни, предоставена”, Вие предлагате?
ДОБРИН ДАНЕВ: ...се заменят с думите „пазарна цена по видове животни, предоставена”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думите „цена на производител” се заменят с „пазарна цена”.
ДОБРИН ДАНЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам само да обърна внимание върху § 46, където за кучетата казваме, че поставяме микрочипове. Преди това в § 38, запомнете, в предложението на господин Петров говорим за транспондери. По време на обсъжданията в Комисията зададох въпроса какво е „транспондер” и общо взето ми беше отговорено това, че е микрочип. Ако трябва да говорим с едни и същи понятия, може би тук е мястото то да бъде променено – наименованието „микрочип” с „транспондер”, защото стават две понятия, които се използват в един и същи смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Някой от експертите ще ни ориентира ли?
Какво ще каже по въпроса шефът на Агенцията?
ДАМЯН ИЛИЕВ: Уважаеми депутати, инжектирането на чип е популярното нещо, което се използва за коне и кучета. Когато се каже „транспондер”, това означава и други средства за идентификацията, в които има чип. Това е детайлното обяснение в случая.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има разлика на практика.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Има разлика – транспондерът е по-общото средство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В конкретния § 46 само за кучета ли става въпрос?
ДАМЯН ИЛИЕВ: При кучетата не се използват транспондери и други начини за маркировка, така че е по-добре да бъде „чип”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, припомням текста на § 38, който е гласуван – в чл. 139е, ал. 1: В случаите по чл. 139б, ал. 1, когато се касае за еднокопитно животно с инжектиран електронен транспондер по смисъла на еди-какво си, докато в § 46 говорим само за кучета и чухме току-що, че по отношение само на кучетата е добре да остане „микрочип”. Няма колизия на двата текста, тъй като първото понятие е по-общо.
Има ли други изказвания? Няма.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Данев – в § 42 думите „цена на производител” да се заменят с „пазарна цена”, което е в съответствие и симетрично на текста, който преди малко гласувахме в подкрепа на предложение на народните представители господин Танев и господин Христов.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Бъчварова, след поясненията, че двете понятия не са идентични, поддържате ли предложението си за гласуване? Оттегляте го, благодаря Ви.
Колеги, сега гласуваме параграфи с номера от 42 до 46 включително по доклада на Комисията – § 42 съобразен с редакционната промяна, която извършихме.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Иван Станков, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 47:
„§ 47. В чл. 175, ал. 2 т. 6 се изменя така:
„6. кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се отглеждат в регистриран животновъден обект.”
Параграф 29.
Предложение от народния представител Румен Христов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 29 да се отхвърли.
Предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Параграф 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 48.
Комисията предлага да се създаде нов § 49:
„§ 49. В чл. 224, ал. 2, т. 5 след думата „обектите” се добавя „в които се осъществяват дейностите”.
Параграф 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, изказвания по параграфи с номера от 48 до 50 включително? Няма.
Гласуваме анблок тези параграфи, в това число и нов § 47.
Гласуваме параграфи с номера от 47 до 50 включително.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 51:
„ § 51. Създават се чл. 229а и 229б:
„Чл. 229а. (1) Операторите, които търгуват с пратки странични животински продукти и/или продукти, получени от тях, без да ги съхраняват, с произход от държава членка, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Конфедерация Швейцария или от трети страни се регистрират и вписват в регистъра по чл. 232, ал. 2.
(2) Операторите по ал. 1 подават до директора на ОДБХ по седалището на оператора заявление за регистрация по образец, в което посочват единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър или код по БУЛСТАТ. Образецът на заявлението се публикува на интернет страницата на БАБХ.
(3) Към заявлението се прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
(4) Заявителят се уведомява писмено за установените непълноти и/или неточности на документите по ал. 2 и 3 в 7-дневен срок от подаване на заявлението, като се определя срок за отстраняването им.
(5) Когато непълнотите и/или неточностите не бъдат отстранени в определения срок, директорът на ОДБХ мотивирано отказва регистрацията.
(6) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите и/или неточностите директорът на ОДБХ регистрира оператора и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.
(7) В тридневен срок от настъпване на промяна на името/наименованието и/или адреса/седалището операторите по ал. 1 писмено уведомяват директора на ОДБХ и прилагат документа, удостоверяващ промяната, както и документ за платена такса, определена с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
(8) В 7-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 7 директорът на ОДБХ вписва промяната в регистъра по чл. 232, ал. 2 и издава удостоверение за извършената промяна.
(9) Отказът по ал. 5 и 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 229б. (1) Операторите по чл. 229а в срок до 10-о число на месеца, следващ съответното тримесечие, са длъжни да предоставят на ОДБХ по седалището на оператора информация за получени и/или разпределени пратки странични животински продукти и/или продукти, получени от тях с произход от държава членка, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Конфедерация Швейцария или от трети страни. Информацията се предоставя по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ. Информацията може да бъде предоставена по електронен път при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(2) Областните дирекции по безопасност на храните събират и обобщават информацията по ал. 1.
(3) Областните дирекции по безопасност на храните в срок до 20-о число на месеца, следващ съответното тримесечие, предоставят на Централното управление на БАБХ обобщената информация по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 53.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 54:
„§ 54. В чл. 233 думите „води национален регистър на обектите по чл. 229, ал. 1, който се състои” се заменят с „водят национални регистри на обектите по чл. 229, ал. 1 и на операторите по чл. 229а, които се състоят”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, има ли изказвания по параграфи 51, 52, 53, 54 и 55? Не виждам.
Гласуваме параграфи по вносител и редактирани от Комисията, предложени с номерация 51, 52, 53, 54 и 55.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 56.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 57:
„§ 57. В чл. 257, ал. 1, т. 6 след думата „регистрирани” се добавя „по чл. 51 или”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 58:
„§ 58. Създава се чл. 259а:
„Чл. 259а. (1) Обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, може да се извършва при необходимост и в инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне, регистрирани в ОДБХ.
(2) Инсталациите по ал. 1 може да са стационарни и мобилни и отговарят на условията, посочени в Приложение III, Глава II, раздел I от Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (OB L 54/1 от 26 февруари 2011 г.) наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 142/2011”.
(3) Мобилните инсталации се регистрират в ОДБХ, на чиято територия се намира седалището на техния собственик или ползвател.
(4) В мобилните инсталации може да се обезвреждат странични животински продукти и продукти, получени от тях, на територията на цялата страна при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.
(5) Собствениците или ползвателите на мобилните инсталации уведомяват писмено директора на ОДБХ, на чиято територия ще осъществяват дейността си, 24 часа преди обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях на тази територия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: До тук.
Уважаеми колеги, изказвания по параграфи 56, 57 и 58, предложени от Комисията? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на Комисията за редактирани параграфи съответно с номера 56, 57 и 58.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 59:
„§ 59. В чл. 260 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за инсталациите по чл. 259а.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 60:
„§ 60. В чл. 262, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите „или 2” се добавя „и на инсталация по чл. 259а, ал. 1”.
2. В т. 2 се създава изречение второ: „Този документ не се прилага при регистрация на инсталация по чл. 259а, ал. 1.”
Параграф 42.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 42 да се отхвърли, тъй като е отразен в § 60.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 61:
„§ 61. В чл. 263 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Регистрацията на обектите по чл. 259, ал. 1 и 2 и на инсталациите по чл. 259а, ал. 1 е безсрочна.”
2. В ал. 2 след думата „обекти” се добавя „и инсталации”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ:
Изказвания, уважаеми колеги, по параграфи 40, 41, 42 и 43 по вносител? Няма.
Гласуваме редактирани от Комисията текстове на вносител за параграфи, съответно преномерирани 59, 60, 61.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 62:
„§ 62. В чл. 264, в текста преди т. 1 след думата „обектите” се добавя „и инсталациите”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 63:
„§ 63. В чл. 265, ал. 1 след думите „и 2” се добавя „и инсталация по чл. 259а, ал. 1”.”
Параграф 45.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 64:
„§ 64. В чл. 267, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „или 2” се добавя „и на инсталация по чл. 259а,
ал. 1”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 65:
„§ 65. В чл. 269 навсякъде след думата „обектите” се добавя „и инсталациите”.”
Параграф 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по пет преномерирани параграфа, уважаеми колеги? Има ли желаещи? Няма.
Гласуваме предложенията на Комисията за създаване на нов
§ 62, за преномериран § 63, съответно 64, нов 65 и преномериран параграф, който става 66. Гласуваме предложения на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията предлага да се създадат нови § 67 и § 68:
„§ 67. В чл. 271б, изречение първо думите „на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива, се заличават.
§ 68. В чл. 272 накрая се добавя „и инсталации по чл. 259а, ал. 1”.”
Предложение на народния представител Живко Мартинов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 69:
„§ 69. В чл. 273 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „обекти за” се добавя „съхранение и”.
2. В ал. 2 накрая се добавя „и от обектите по чл. 259, ал. 2”.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Лицата, извършващи дейност в обектите по чл. 259, ал. 2, са длъжни да организират събирането и съхранението на страничните животински продукти от определените им райони и да ги предават за обезвреждане в обектите по чл. 259, ал. 1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 70.
Параграф 48 – предложение на народния представител Живко Мартинов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 71:
„§ 71. В чл. 275 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „или 2” се добавя „и инсталации по чл. 259а, ал. 1”.
2. В ал. 2 след думата „собствениците” се добавя „съответно ползвателите”, а след думите „и 2” се добавя „и инсталациите по чл. 259а, ал. 1”.
3. В ал. 3 след думата „Собствениците” се добавя „съответно ползвателите”.
4. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) За сметка на държавния бюджет са разходите за:
1. събирането, транспортирането, съхранението и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по този закон;
2. събирането, транспортирането, съхранението и обезвреждането на умрели животни и на страничните животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди;
3. събирането, транспортирането, съхранението и обезвреждането на животни по чл. 141, ал. 1, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях по чл. 141, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 142, ал. 1, при които разходите са за сметка на собствениците на животните.
(5) Разходите за извършване на услугите по ал. 4, т. 1 и 3 се предоставят под формата на държавна помощ чрез Държавен фонд „Земеделие”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Има ли желаещи ЗА изказвания по предложените пет преномерирани параграфа? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 67, 68, 69, както и подкрепения по вносител § 47, който става § 70, и редактирания § 48, който става § 71.
Гласуваме предложения на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 72:
„§ 72. В чл. 277, ал. 5 в текста преди т. 1 думите „Регламент (ЕО) № 504/2008” се заменят с „Регламент (ЕО) 2015/262”.”
Параграф 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 73.
Параграф 50.
Предложение на народния представител Иван Станков.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 74:
„§ 74. Член 413 се изменя така:
„Чл. 413. (1) Ветеринарен лекар или управител на ветеринарномедицинско заведение, който не изпълни задължение по чл. 39 се наказва с глоба от 400 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 4000 лв.
(2) Когато в резултат от неизпълнението на задължение по чл. 39 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако лицето по ал. 1 не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ:
Изказвания?
Госпожо Бъчварова, имате неподкрепено предложение.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, минаваме към частта от промените в Закона, които касаят санкции и глоби. Те са насочени основно към частно практикуващите лекари и са в огромен обем, с огромно разнообразие, но правилото е, че всичко се умножава по две или три по отношение на санкции. Целта е да се създаде възпитаващ ефект частно практикуващите лекари да изпълняват своите задължения така както трябва, но според мен прекалените санкции няма да доведат до решаването на въпросите, свързани с по-доброто ветеринарно обслужване на фермерите.
Това, което се предлага в този параграф, е санкции, които стигат до 20 хил. лв. за това, че документооборотът, например, на частно практикуващи не е в ред – нямат регистрация, документът за регистрация не е поставен на стената, освен това ценоразписът не е поставен на стената.
Извинявайте, но глоба 20 хил. лв. е нещо изключително високо за именно такива нарушения, които по принцип наистина трябва да се санкционират. Имайте предвид, че ветеринарните лекари не изпълняват своите дейности, освен тези, които се занимават с кучета и котки, не изпълняват своите дейности в клиниките си, които са си създали, а по-често и най-често посещават фермерите, за да направят необходимите манипулации, така че това изискване, което води до глоби, свръхнатоварване и административна тежест, според мен изключително неблагоприятно ще се отрази върху целия цикъл или процес на създаване на предпоставки за изпълнение на задълженията, говоря от частно практикуващите лекари, защото при държавните лекари нямаме абсолютно никакви санкции, освен че в някакъв момент ще верифицираме изискванията, записано по-рано в Закона.
Освен това доказваме „управителите”. Вие приехте, а ние гласувахме „против”, това управителите на клиники да нямат абсолютно никакъв опит в тази дейност. Досега се изискваше три години опит, за да имаш възможността да бъдеш управител на ветеринарно-медицинска клиника. Приехте, че не е необходим опит, което означава, че този, който завършва, защитава магистратура и на следващия ден той може да създаде клиника, носейки цялата отговорност.
Сега същите тези управители с опит нула ще ги накажем със съответно едни санкции от 5 до 10, от 10 до 20… Затова Ви предлагам и от тук нататък нашите предложения, които са правени в тази област, са свързани единствено с това, че административните наказания трябва да съответстват съответно на това, което се нарушава, а не по правило всичко да се увеличава с три пъти, като санкции и глоби за частно практикуващите лекари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Реплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди два-три дни отново намалихме предвидени глоби.
Искам да Ви попитам всички Вас: каква е целта, какъв е смисълът, когато се налагат глоби? Ние да ги направим глобите такива да могат да се плащат или глобите са за това да не се правят нарушения?
Не мога да разбера! Толкова сме се загрижили, примерно, за лекари, за кметове, а в същия момент Вие казвате: „Само защото не си е сложил ценоразписа”.
Ние всички знаем защо не се слага ценоразписът. Защо на пазара има дори и сергии, където няма цена – за да могат да те излъжат в даден момент. Този, той умишлено не го слага, не че е забравил. И не можем да кажем: „Ама той не си е сложил един документ там и защо ще го глобяваме?”.
Аз мисля, че трябва да вървим в такава посока. Виждате критиките към нашата държава за корупция. Това са форми на корупция. Ние сега вместо да вземем бележка от това какво иска Европа от нас – да намалим корупцията, да намалим всички тези случаи, в които се оказва тормоз на гражданите, в същия момент Вие викате: „Дайте да ги направим такива – да ги направим по пет лева, защото всеки ще я плати”.
Аз не мога да разбера защо трябва да намаляваме санкциите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Вземам реплика.
Първо, ще се присъединя към казаното от колегата Красимир Велчев. Аз щях, между другото, да се радвам, ако този подход го прилагахте и онзи ден, когато имах същото предложение, защото разлика в подхода няма. Абсолютно съм съгласен и тук само искам да се обърна към колежката Бъчварова.
Първо, Вие правите опит да подведете аудиторията, защото не става въпрос за „ценоразписчета”, както се опитахте да ни внушите, а става въпрос за, чета дословно за колегите: „Ветеринарен лекар или управител на ветеринарномедицинско заведение, който не изпълни задължения по чл. 39, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при второ нарушение – от 2000 до 4000 лв.”
И вече по-важната ал. 2: „Когато в резултат от неизпълнение на задълженията са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни”.
Даже, ако питате мен, и 20 хиляди лева е малко, защото неизпълнението на тези задължения може да доведе до смъртта на стотици хиляди, да не дава Господ, и на милиони хора. И ако Вие оценявате живота на хората на 10 или 20 хил. лв., просто не Ви прави чест. А пък още повече да ни вменявате заблуди, че става въпрос за ценоразписче. Не, става въпрос за човешки живот, на първо място, вследствие на неизпълнение на тези задължения на тези лица – длъжностни, по смисъла на този Закон! Ето, затова става въпрос.
И неслучайно, ако трябва да Ви върна на дебата на първо четене, ние говорихме, че много от тези лица трябва да имат сериозен професионален опит, защото те носят и сериозна отговорност. Просто Ви връщам на един дебат от преди един месец и нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, че приключихте навреме, господин Байрактаров.
Трета реплика – заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема проф. Бъчварова, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Професор Бъчварова, прави са колегите, че трябва да се дисциплинира средата и съответно ние да се стремим по всякакъв начин да ограничаваме, по-скоро да дисциплинираме средата, свързана с тези услуги, но паралелно с това искам да споделя и това.
Познавайки хората, които се занимават с това, и познавайки административния процес, аз си давам сметка, че това да отчетем всички като народни представители преди да вземем едно решение, си давам сметка, че ние ще наложим тези строги глоби и ще препратим всичко във великия административен процес, в съдебна процедура.
Това означава, скъпи колеги, че винаги една глоба се прави административно неграмотно и на административно основание ние ще спасим тези хора от глоби, затова правя реплика – нека да влезем в една по-нормална процедура с едни глоби, които действително да дисциплинират средата, но не да се изхвърляме да плашим хората с изстрели в пространството и тук голямата група юристи да кажат, че на административно основание всичко това ще отпадне в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Професор Бъчварова, имате възможност за дуплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз благодаря за направените реплики, защото от тук нататък Вие ще видите един абсолютен произвол, свързан с налагането на глоби. Те и досега съществуват, но какви са основанията те да се увеличат четири или пет пъти?
Нашите предложения и от тук нататък за следващите членове – ние предлагаме те да се завишат, но да бъдат в някакви разумни граници, в които да могат да се плащат, защото, съгласете се, че глоба от 10 до 20 хил. лв. – кой преценява да е от 10 или 20 хил. лв., че го няма ценоразписа?!
Освен това четете, глобата е по чл. 39, което означава документооборотът. Какво точно неизпълнение на чл. 39 за настъпили значителни икономически загуби?! Затова, че нямате ценоразпис или документооборотът не Ви е в ред, какви икономически загуби са, та правим глобата от 10 до 20 000 лв.? Всяко едно наказание е свързано с конкретни дейности, които трябва да изпълняват частно практикуващите лекари. Забележете, само за тях се отнася.
Пак се връщам – назначаваме управителите без никакъв опит направо от първия ден, от скамейката, когато са завършили висшето учебно заведение, и след това им налагаме едни глоби с изисквания за документооборот, който сигурно е необходим, важен е, но не може да имате претенции за такива глоби. Трябва да има смисъл в глобата. Тя трябва да дисциплинира, но трябва да има и възможност да бъде платена според тежестта на наказанието. Затова моят апел е: всяко едно от тези предложения, които са правени – има от тях такива, които заслужават и е необходимо да бъдат налагани глобите в размер, за да бъдат дисциплинирани, но в по-голямата си част те са изключително високи и няма да имат този дисциплиниращ ефект.
Освен това органът, който ще решава в такива широки граници, може ли да ми кажете точно как ще процедира? Десет – двадесет хиляди, това са неща, които за мен са непонятни. Ние наказваме тези, които са най-близко до хората. Те всеки ден са с фермерите и изпълняват своите задължения. Целият Закон е за частно практикуващите лекари –какви изисквания имаме към тях и колко пъти трябва да ги глобим, за да изпълняват своите задължения, без съответно за това да са виновни в повечето случаи.
Аз моля да обърнете внимание върху тези санкции. Те няма да бъдат платени. Те не отговарят на тежестта, за която съответно законодателят е предвидил да бъдат изпълнявани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Народният представител госпожа Султанка Петрова.
Имате думата за изказване.
Общо взето дебатът е малка или голяма да бъде тоягата.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА (ПФ): Господин Председателстващ, колеги! Според мен ние се опитваме да създадем Законопроект, който да въвежда едни много по-строги санкции, но те не трябва да бъдат строги само за животновъдите. Трябва да бъдат достатъчно строги и за ветеринарните лекари.
Това, което искаме да направим, е наистина, както казват колегите, дисциплинираща система, но тук се дава възможност ветеринарните лекари да нарушат веднъж, да нарушат втори път, да нарушат трети път, четвърти път. Извинявайте много, но когато се касае за живота и здравето на хората, не бихме могли да си правим експерименти с тези неща. Ветеринарният лекар, както и животновъдите, трябва да бъдат отговорни към работата, която вършат.
Другото – има много ветеринарни лекари, които волно или неволно правят някои грешки. Имаме сигнали, че някои от тях злоупотребяват с документи, фалшифицират такива. Всеки трябва да носи отговорност, защото работата, която вършат ветеринарните лекари, е изключително отговорна. Според мен наказателните мерки, които ние ще подкрепим, мисля, че са добри и когато един ветеринарен лекар носи отговорност, той няма да допуска такива нарушения.
Що се отнася за колегите, които работят в сектора на Държавния здравен контрол. Колеги, те са държавни служители и там нещата стоят по съвсем друг начин. Те се контролират и отговарят пред Закона за държавния служител. Всеки един в този Законопроект е намерил своето място. Отговорността, която трябва да носи, е изключително голяма, и мисля, че трябва да подкрепим този текст така, както е предложен от Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Петрова. Разбрахме Ви.
Реплики?
Първа реплика – господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да защитя нашата позиция, като се постарая да се аргументирам.
Първо, и едната, и другата спорещи страни са съгласни, че трябва да има тояга. Въпросът е дали тоягата да бъде голяма или малка. Мисля, че тоягата трябва да бъде достатъчна, за да дисциплинира, но не и толкова голяма, за да унищожи контролиращия орган, в смисъл такъв, че той получава 1000 лв. месечна заплата, а трябва да плати много сериозна глоба. Считам, че толкова висока глоба няма да бъде дисциплинираща, а ще се търси начин да се заобиколи Законът.
Става така, че приемаме закони, които трябва да помагат на двете страни – както на контролиращите органи, така и на производителите, а всъщност по този начин ще накараме, да речем, контролиращият орган да се презастрахова, за да не му се налага такава сериозна глоба. От това ще последват строги санкции съответно и за производителите, върху които ще бъдат налагани такива сериозни глоби, и ще се създаде предпоставка за унищожаването на животни. Например по едни от членовете за санкциите – животни, които са гледани, инвестирани са разходи година-две, и очаквайки вече резултатите от тях, да бъдат унищожени. Мисля, че духът на този Закон не трябва да бъде такъв.
Веднага се сещам, може би не е уместно тук да направя сравнението за промяната на Закона за здравето, когато спорехме за тютюнопушенето и го приехме така, че в момента Законът важи. Ако Ви заведа в София в няколко заведения вечер, където е забранено пушенето, продължава да се пуши. Каква е ползата от този приет Закон?! Мисля, че и с това приемане на Закона с Вашите предложения ще се получи същото. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Госпожо Петрова, имате думата за дуплика.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА (ПФ): Господин Председателстващ, колеги! Мисля, че всички, които работим тук, в тази зала, сме достатъчно отговорни и законите, които се правят, трябва да се спазват. Дисциплиниращата система, която в момента искаме да наложим, е именно от гледна точка на това – да предотвратим злоупотребите и тези непрекъснати нарушения, които се правят в цялата система. Дава се достатъчно много голяма възможност да се наруши един път, да се наруши два пъти. Извинявайте много, но вече второ и трето нарушение са рецидив, който води до много голям риск за живота и здравето на българското общество. То нарушава икономическата обстановка в страната, така че, моля Ви нека да подкрепим текста, който ние сме предложили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Байрактаров – изказване.
Преди това, имаме гости на балкона. Имаме визита от младежка група от град Шумен, моля да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
Господин Байрактаров, и те ще Ви слушат с внимание, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Донякъде въпросът се отнася и за шуменски регион, така че ще им бъде интересно.
Уважаеми колеги, за пореден път колежката преждеговоряща и колегата преждеговоривш, изключвам колегата Султанка Петрова, се опитват да Ви тласкат в погрешна посока.
Първо, обръщам внимание, защото в БСП лява България има достатъчно добри юристи, става въпрос за степен на увреждане. Степен на увреждане! Ако Вие сте увредили имущество за десетки милиони левове, никой няма да Ви пита в съда каква заплата вземате, а ще иска да възстановите поне част от това увредено имущество. Това го обяснявам на достъпен език, за да може колежката, на която й беше непонятно, да започне да й става понятно за какво иде реч.
Второ, чл. 39, колеги, за да Ви стане още по-ясно, касае прикриване на информация в случаи на епизоотии – тоест на по-разбираем език за хората, на които не им е ясна тази материя – на епидемии от опасни заболявания по животните.
Такъв беше случаят 2011 г., когато практически беше унищожен отрасълът „Животновъдство” в Странджа вследствие на прикрита информация за епизоотията „шап”. Такъв беше случаят преди две години, когато вследствие на прикрита информация за епизоотията „син език” беше унищожена голяма част от животните на хората, живеещи в Шуменско, Ямболския район, в Русенско и така нататък, за стотици хиляди и милиони левове щети вследствие на зловредни и умишлени действия на длъжностни лица – точно прикриха тази информация.
Сега обърнете внимание, връщам се на чл. 39. Той казва, че трябва да се дава точна и ясна информация за извършената профилактика. Тогава беше дадена информация, че всички животни са профилактирани, прегледани, че няма никакъв син език, а животните ги намирахме и снимахме как стоят по улиците, с извинение – гниеха, защото нямаше кой да мине и да ги събере. Такава беше тъжната и тежка картина.
Не знам, но не е зле Вие да декларирате и конфликт на интереси по чл. 143, защото гледам – всичките Ви предложения по-нататък касаят действия и намерения за облагодетелстване на лица, при това длъжностни лица, извършили точно тези зловредни действия, и видите ли, да не ги наказваме. Даже не се впускам в понятието „дисциплиниране”, за да знаят, че законът ще се стовари с цялата тежест, защото са извършили, дори бих казал – престъпни действия, защото това е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Там вече се предвижда лишаване от свобода, тоест затвор, което е много по-сериозно от паричната глоба.
Така че ние ще подкрепим тези санкции. И аз казвам – даже те са малки! (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.)
Ферихан, не се обаждай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов
§ 72, преномериран § 73...
Преди това ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова в неговата част по т. 2 от § 50.
Моля, гласувайте неподкрепеното от Комисията предложение.
Гласували 112 народни представители: за 32, против 43, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме анблок предложението на Комисията за параграфи 72, 73 и 74.
Гласували 105 народни представители: за 81, против 14, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 51 има предложение на Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 51 се правят следните изменения:
1. В създавания нов чл. 415а:
а) в ал. 1 изразът „3000 до 5000” се заменя с „1000 до 2000”;
б) в ал. 2:
аа) изразът „1000 до 5000” се заменя с „1000 до 2000”;
бб) изразът „5000 до 15 000” се заменя с „2000 до 4000”.
2. В създавания нов чл. 415б:
а) в ал. 1 числото „1000” се заменя с „500”;
б) в ал. 3:
аа) изразът „1000 до 5000” се заменя с „1000 до 2000”;
бб) изразът „5000 до 15 000” се заменя с „2000 до 4000”.
в) в ал. 4:
аа) изразът „10 000 до 20 000” се заменя с „5000 до 7000”;
бб) изразът „20 000 до 40 000” се заменя с „8000 до 10 000”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 75, като в чл. 415б, ал. 1 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 5”.
По § 52 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 76.
По § 53 има предложение на Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 53, нов чл. 417а, се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) изразът „200 до 1000” се заменя с „200 до 500”;
б) изразът „1000 до 2000” се заменя с „500 до 1000”.
2. В ал. 2:
а) изразът „1000 до 5000” се заменя с „1000 до 2000”;
б) изразът „5000 до 10 000” се заменя с „2000 до 3000”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 77.
По § 54 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 78:
„§ 78. Създава се чл. 418а:
„Чл. 418а. Който не изпълни задълженията по чл. 134, ал. 1 и 2 се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение от 500 до 1000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Първо ще гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на Светла Бъчварова и група народни представители за § 51.
Гласували 103 народни представители: за 28, против 32, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Сега ще гласуваме отново неподкрепено от Комисията предложение на Светла Бъчварова и група народни представители за § 53, който съответно става § 77. Гласуваме неприето от Комисията предложение.
Гласували 97 народни представители: за 21, против 32, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме анблок предложението на Комисията по вносител, както и редактирани параграфи, съответно параграфи 75, 76, 77 и 78. Това са подкрепени от Комисията текстове.
Гласували 98 народни представители: за 82, против 10, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 55 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 55 се правят следните изменения:
1. В т. 1:
а) изразът „200 до 1000” се заменя със „100 до 300”;
б) изразът „1000 до 2000” се заменя с „500 до 1000”.
2. В т. 2:
а) изразът „800 до 1500” се заменя с „500 до 800”;
б) изразът „1500 до 4000” се заменя с „1000 до 2000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 79.
Параграф 56 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 56 числото „300” се заменя с „200”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 80.
Параграф 57 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 57 се правят следните изменения:
1. Изразът „300 до 500” в неговата първа употреба се заменя с „200 до 400”.
2. Изразът „500 до 1000” се заменя с „400 до 700”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Първо, гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, третиращо § 55 – гласуваме неподкрепен от Комисията текст.
Гласували 98 народни представители: за 16, против 34, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване две предложения на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за параграфи 56 и 57, които Комисията не подкрепя – гласуваме неподкрепени от Комисията две предложения.
Гласували 94 народни представители: за 18, против 34, въздържали се 42.
Предложенията не са приети.
Гласуваме предложение на Комисията за параграфи 79, 80 и 81, които са преномерирани по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 81, против 8, въздържали се 3.
Предложенията за трите параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 58 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 58, т. 1 се правят следните изменения:
1. Изразът „200 до 500” се заменя с „200 до 300”.
2. Изразът „500 до 1000” се заменя с „300 до 500”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 82.
Параграф 59 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 59 се правят следните изменения:
1. Изразът „200 до 500” се заменя със „150 до 300”.
2. Изразът „500 до 1000” се заменя с „300 до 500”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 83.
Параграф 60 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 60 се правят следните изменения:
1. В създавания нов чл. 426а числото „500” се заменя със „100”.
2. В създавания нов чл. 426б числото „200” се заменя със „100”, а числото „500 с „200”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Режим на гласуване – първо, гласуваме три предложения на народния представител Светла Бъчварова и група за параграфи 58, 59 и 60 по вносител, които не са подкрепени от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 11, против 31, въздържали се 52.
Предложенията не са приети.
Гласуваме анблок подкрепен текст на вносителя от Комисията за преномерирани параграфи 82, 83 и 84.
Гласували 93 народни представители: за 79, против 9, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 61 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 61, създаван нов чл. 428а, ал. 2 – отпада, ал. 1 става съдържание на чл. 428а”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 61 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Румен Йончев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 85:
„§ 85. В чл. 430 думите „100 до 200” се заменят с „200 до 300”, а думите „200 до 300” се заменят с „300 до 500”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласували 98 народни представители: за 18, против 27, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на неподкрепен текст на вносителя от Комисията, която предлага § 61 да бъде отхвърлен. Гласуваме параграф, неподкрепен от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 20.
Предложението за отхвърляне на параграфа е прието.
Гласуваме предложение на Комисията за създаване на нов § 85.
Гласували 90 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 62 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 62 се правят следните изменения:
1. Изразът „до 200” се заменя с „до 100”.
2. Изразът „300 до 1000” се заменя със „100 до 200”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 86.
По § 63 предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 63 се правят следните изменения:
1. Числото „1000” се заменя с „500”.
2. Числото „2000” се заменя с „1000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 87:
„§ 87. Създава се чл. 436а:
„Чл. 436а. Който не изпълни задължение по чл. 55 се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 2000 лв.”
По § 64 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 64, нова редакция на чл. 449, се правят следните изменения:
„1. В ал. 1:
а) изразът „5000 до 10 000” се заменя с „500 до 1000”;
б) изразът „10 000 до 20 000” се заменя с „1000 до 2000”.
2. В ал. 2:
а) изразът „10 000 до 20 000” се заменя с „2000 до 4000”;
б) изразът „20 000 до 50 000” се заменя с „4000 до 10 000”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 88.
Комисията предлага да се създаде нов § 89:
„§ 89. Член 449а се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложенията от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за параграфи 62, 63 и 64, които не са подкрепени от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 16, против 30, въздържали се 46.
Предложенията не са приети.
Уважаеми колеги, гласуваме предложенията на вносителя, подкрепени от Комисията, за параграфи ставащи съответно 86, 87, 88 и 90 и създаването на нов § 89.
Гласували 95 народни представители: за 81, против 11, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 66 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 66 се правят следните изменения:
„1. Изразът „5000 до 10 000” се заменя с „2000 до 3000”.
2. Изразът „10 000 до 20 000” се заменя с „3000 до 5000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 91.
По § 67 има предложение от народния представител Румен Христов и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 92:
„§ 92. В чл. 472 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „чл. 426” се добавя „426а, 426б”.
2. В ал. 4 след думите „чл. 426” се добавя „426а, 426б”, а думите „по чистотата” се заличават.”
По § 68 има направено предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Най-после подкрепен текст на госпожа Бъчварова.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 68, който става § 93:
„§ 93. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 70 думите „трупосъбирателни площадки” се заличават.
2. Точка 75а се изменя така:
„75а. „Официална идентификация на животните“ е маркирането на животните с уникално средство за идентификация при условията и по реда на чл. 51, ал. 5-9 и последващото въвеждане в Интегрираната информационна система на БАБХ.”
3. Създава се т. 79а:
„79а. „Ползвател” е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение за § 66 от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласували 92 народни представители: за 21, против 24, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложенията на Комисията да подкрепим текст на вносителя за § 66, редакцията на § 67 и 68, съответно ставащи параграфи 91, 92 и 93.
Гласували 89 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 13.
Предложенията са приети.

ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 69 има предложение от народния представител Иван Станков.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Живко Мартинов, направено по реда на чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 94:
„§ 94. В останалите текстове на закона думите „държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните”, „държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните”, „държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните”, „държавната профилактична програма” и „държавната профилактична програма и мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните” се заменят с „програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”, а думите „трупосъбирателни площадки” се заличават.”
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Има предложение на народния представител Живко Мартинов, направено по реда на чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 95:
„§ 95. Предоставянето на държавна помощ по чл. 275, ал. 5 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Предоставянето на държавна помощ не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 96:
„§ 96. (1) В срок до 5 дни от влизането в сила на този Закон БАБХ изготвя програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2018 г. и я представя на министъра на земеделието и храните за одобряване.
(2) Програмата по ал. 1 се одобрява от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните не по късно от 20 дни след одобрението по ал. 1 и съдържа:
1. списък на болестите, срещу които БАБХ провежда мерки за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;
2. видовете и броя животни, за които се прилагат мерките, предвидени в нея;
3. видовете мерки по т. 1, схемите за тяхното прилагане и сроковете за изпълнението им;
4. необходимите средства за нейното изпълнение.”
Комисията предлага да се създаде нов § 97:
„§ 97. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон изпълнителният директор на БАБХ определя със заповед екипите по чл. 117, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, дотук.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме анблок подкрепени от Комисията и редактирани от нея текстове на вносителите, съответно за параграфи 94, нов § 95, § 96, нов § 97, както и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласуваме анблок предложенията на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 71 има предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 71 да бъде отхвърлен.
Има предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 98 и 99:
„§ 98. Собствениците на кучета, които са маркирани чрез татуировка, са длъжни в едногодишен срок от влизането в сила на този Закон да ги представят на ветеринарен лекар за поставяне на микрочип.
§ 99. В Закона за Българската агенция по безопасност на храните се правят следните изменения:
1. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. Областните дирекции по безопасност на храните по чл. 4, ал. 1, т. 2 са изградени съобразно административно териториалното деление на страната и са юридически лица в структурата на БАБХ, които се ръководят от директори.”
2. В чл. 8, ал. 2 думата „не” се заличава.
3. В чл. 13, т. 2 думите „държавната профилактична програма и списъка” се заменят с „програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”.”
Има предложение на народния представител Светла Бъчварова.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи от 100 до 102:
„§ 100. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 42, ал. 3 думите „държавна профилактична програма” се заменят с „програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”.
§ 101. В Закона за медицинските изделия (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 83, ал. 1, т. 2 думите „ветеринарни лечебни” се заменят с „ветеринарномедицински”.
§ 102. В Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (обн., ДВ, бр. ...), се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 1 т. 3 се отменя.
2. В чл. 20, ал. 2, т. 9 думите „ветеринарните лечебни” се заменят с „ветеринарномедицинските”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 103:
„§ 103. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 24 по отношение на чл. 118, ал. 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Това са последните параграфи. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 71.
Гласували 99 народни представители: за 93 против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Параграфът е отхвърлен.
Сега гласуваме предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 98 и 99; съответно нови параграфи от 100 до 102 включително; както и редакция на § 72, който става съответно § 103.
Гласуваме предложенията на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 3.
Предложенията за параграфите са приети, както и на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Уважаеми колеги, преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Вносители са Красимир Велчев и група народни представители. Внесен е на 8 юли 2015 г.
Законопроектът е разпределен на две комисии: водеща – Комисията по културата и медиите, и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте за процедура.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам по този Законопроект, ако няма поканени представители на Министерството на културата и на НИНКН, да бъде поканен министърът, ако той има затруднения – заместник-министърът, в чиято сфера са измененията на Законопроекта, и ръководители на НИНКН, тоест на Националния институт за паметниците на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Обратно становище? Няма.
Това, което ще направя, е да помоля администрацията да уведоми Министерството и съответно да бъдат поканени при възможност министър Рашидов или негов заместник.
Продължаваме с доклад.
Госпожа Карастоянова – доклад на водещата Комисия по Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 19 ноември 2015 г., беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 г.
В заседанието участваха от Министерството на културата: доц. д-р Бони Петрунова – заместник-министър, Милда Паунова – директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, Людмила Харизанова – юрисконсулт, проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей, д-р Тодор Чобанов – заместник-кмет на Столична община, Ангел Папалезов – главен инспектор, началник сектор „Културно-исторически ценности” при Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи, Тенчо Попов от Съюза на колекционерите в България.
Законопроектът от името на вносителя беше представен от господин Красимир Велчев.
Със Законопроекта се предвиждат три промени в Закона за културното наследство. Първата се отнася за приложното поле на Закона, с която да отпадне изискването за обекти, които нямат статут на културни ценности, да преминат от компетенцията на министъра на културата към тази на местните власти.
Втората промяна предвижда създаване в общините с териториално деление да се създадат специализирани звена от наличната численост на общинската администрация със специалисти, отговарящи на изискванията на Закона за извършване на дейности по консервация и реставрация. Целта е да се преодолее забавянето от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство на преписки, които се обработват в срокове, далеч надхвърлящи законово установения срок, което предизвиква множество проблеми пред местните власти и се възпрепятства изпълнение на проекти и аварийни дейности.
Третата промяна се отнася, от една страна, за възможността изготвяните становища от специализираните звена по инвестиционните проекти да послужат на министъра на културата за издаване на съгласуване на инвестиционните намерения по раздела на териториалноустройствената защита на Закона за културното наследство. До този момент тази дейност се извършва единствено от Националния институт за недвижимо културно наследство, който при натоварения и ограничен състав забавя обработването на преписките не само с месеци, но и с години. От друга страна се въвежда принципа на „мълчаливото съгласие” по отношение на липсата на писмено становище и заверка в законоустановения двумесечен срок от датата на постъпване на съответната документация. Целта е да се ограничи бездействието на администрацията и възможностите за корупция.
По време на дискусията беше изразена подкрепа на предложените изменения и допълнения като се подчерта, че става въпрос за обекти категория „местно значение” и готовност за промени на текстовете в Законопроекта и тяхното коригиране. Представителите на Министерството на културата подкрепиха създаването на специализирани звена, които да облекчат процедурата по издаване на становища, и изразиха съображения по отношение на въвеждането на „мълчаливото съгласие”.
Основания да не бъде подкрепен Законопроектът бяха изразени по отношение на възможностите за изграждане на специализирани звена, финансовото им осигуряване и тяхната експертност. Беше разисквана необходимостта за промени в статута, преструктурирането и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство.
След проведената дискусия Комисията по културата и медиите с 12 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Следва доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Зеленогорски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от Красимир Велчев
и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Бони Петрунова – заместник-министър на културата, господин Тодор Чобанов – заместник-кмет на Столична община, и експерти от Министерството на културата.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Красимир Велчев. Основната цел на предлаганите промени е да се оптимизира дейността по съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти, тъй като в практиката се наблюдава значително забавяне и неспазване на законово установените срокове от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Предлага се да се изключат от приложното поле на Закона обекти, които по същество нямат статут на културни ценности, като по отношение на тези обекти се предоставят съответните правомощия на местните власти. Предвидено е създаване на специализирани звена в администрациите на Столичната община и в градовете с районно деление.
Предлага се да се въведе принципа на „мълчаливото съгласие” в случаите, когато в законоустановения двумесечен срок от датата на постъпване на съответната документация проектите не са съгласувани чрез предоставяне на писмено становище и заверка с печат върху графичните материали.
В становището на Министерството на културата, представено от госпожа Бони Петрунова – земестник-министър на културата, се изказаха притеснения от въвеждането на принципа на „мълчаливото съгласие”, като същевременно бе изразена необходимостта от оптимизиране на процеса на съгласувателните процедури чрез премахване на съществуващата в момента двустепенна система.
В становището на Националното сдружение на общините в Република България, представено от господин Тодор Чобанов – заместник-кмет на Столична община, бе изразено принципно съгласие с необходимостта от преодоляване на забавянията при съгласувателните процедури от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха принципната си подкрепа за предложените промени, като бе обърнато внимание на необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от Красимир Велчев и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Зеленогорски.
Уважаеми колеги, от името на вносителя – господин Велчев, навярно Вие, ще имате думата до десет минути да аргументирате предложения Законопроект.
Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще Ви прочета мотивите, след което, естествено, ще има дискусия и след това, ако има нещо, аз ще поясня или ще кажа нещо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Прав сте, така е.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мотиви към Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство:
Настоящата формулировка на чл. 14, ал. 1, т. 13, буква „в” от Закона за културното наследство разширява недопустимо приложното поле на Закона по отношение на обекти, които нямат статут на културна ценност. Ограничава се компетентността на местните власти в разрез с основните принципи на местното самоуправление, разширява се отговорността на министъра на културата по отношение на зони и територии, които не попадат в кръга на неговата обща и конкретна отговорност. Предлаганата редакция решава тези проблеми.
Ограничава се компетентността на местните власти в разрез с основните принципи на местното самоуправление. Разширява се отговорността на министъра на културата по отношение на зони и територии, които не попадат в кръга на неговата обща и конкретна отговорност. Предлаганата редакция решава тези проблеми.
Капацитетът на Националния институт за недвижимо културно наследство е изключително нисък и стотици преписки се обработват в срокове далеч надхвърлящи установения по Закона за културното наследство срок години след тяхното подаване, което предизвиква сериозни проблеми пред местните власти, възпрепятства изпълнението на проекти и дори аварийни дейности.
Предлаганата промяна на чл. 17, ал. 1 позволява съществуващият в общините с териториално деление експертен потенциал да бъде използван в обществен интерес за ускоряване на работата по всички случаи на тяхната територия.
Специализираните звена в общинските администрации могат да се формират при запазване на съществуващата численост на общинската администрация, тъй като техните специалисти и понастоящем работят в нея. Те ще се изграждат при спазване на високопрофесионални критерии чрез използване на съществуващите в Закона за културното наследство механизми за контрол от страна на министъра на културата.
Становища за инвестиционни проекти, оказващи въздействие върху културното наследство, се изготвят единствено от Националния институт за недвижимо културно наследство. Същевременно този Институт има редица други функции, включително и методически, които го натоварват и при ограничения му състав обработването на преписки на граждани и изготвянето на становища е затруднено.
Натрупването на огромен обем работа, особено по отношение на големите градове с много недвижими културни ценности, води до забавяне на преписките и просрочване на регламентираните в Закона срокове. Същевременно в редица общини има специалисти, отговарящи на професионалните и законови условия, които също биха могли да изготвят становища по инвестиционни намерения със съответната община. Тези становища успешно биха могли да послужат на министъра на културата за издаване на административен акт (съгласуване на инвестиционните намерения).
Предлаганите промени в чл. 84, ал. 2 разширяват съществуващия механизъм на съгласуване, като запазват водещата и контролна функция на министъра на културата, но добавят възможността за издаване на становища чрез специализирани звена в общинските администрации. По този начин ще се облекчи в значителна степен обслужването на гражданите, ще се намалят техните разходи, свързани с пътуване или изпращане на документи. Ефективно ще се осъществи деконцентрацията на административните процеси.
Министерството на културата запазва и водещата контролна функция чрез Инспектората за опазване на културното наследство. На практика се създава двустепенна система на контрол по подобие на действащия модел в Италия, Холандия и други европейски държави, които имат значителен опит в опазването на културното наследство.
Със създаването на ал. 7 в чл. 84 от Закона за културното наследство ще се въведе принципът на мълчаливото съгласие, с който ще се преодолее бавното администриране на преписките. По този начин ще се ограничат бездействията на администрацията и възможностите за корупция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
От името на вносител направихте изказване.
Сега, уважаеми колеги, преминаваме в режим на дебат – дискусия по направеното предложение.
Първа заявка – госпожа Бояджиева. Искат изказване господин Лилков, господин Велизар Енчев.
Имате думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още в самото начало държа да подчертая, че ние, народните представители от БСП лява България, ще се въздържим от подкрепа на предложения Законопроект от Красимир Велчев и група народни представители. Какви са нашите основания за тази позиция? Запознавайки се подробно със становищата на Министерството на културата, на Министерството на финансите, на Националния институт за недвижимо културно наследство, на Националното сдружение на общините в Република България, на ИКОМОС – професионалната организация, в която членуват само архитекти, на форум „Културно наследство”, тяхното становище е подписано от представители на 41 нестопански организации, граждански инициативи, академични общности, професионални и творчески организации и отделни експерти в областта на културното наследство.
Запознавайки се, още веднъж искам да подчертая, с тези становища, ние останахме с убеждението, че нашето безпокойство от направените предложения в този Законопроект има основание и той се нуждае от повече време за обсъждане, както и за доработване на идеите, които са заложени в него.
Това мнение изразих и на постоянното обсъждане в Комисията по културата и медиите преди Законопроектът да влезе днес в пленарната зала за първо четене. По принцип искам да посоча, че подкрепяме стремежа за максималното рационализиране на пътя за съгласуване, регистрация, контрол и налагане, ако това е необходимо, на санкции в изпълнение на Закона за културното наследство. Но предложените изменения и допълнения имат елементи на разминаване с основополагащия принцип в Конституцията за разделението на властите. Считам, че няма как да не се съобразяваме с този принцип, дори да ни се иска да съкратим до минимум времето, в което институции и граждани ще бъдат адекватно и компетентно обслужвани.
Посочвам това, защото в Законопроекта се предвижда министърът да поставя подпис под експертна заповед, съставена не от експертното становище на националния, специализиран орган, а от назначени от кметовете експерти. Това се посочва в чл. 17 – новата т. 3. В чл. 84, ал. 2 дори се предлага поставяне на знак за равенство при правата на експертите в Националния институт за недвижимо културно наследство и общинските структури преди подписа на министъра, като се предлага прибавяне на текст или на специализираните звена по чл. 17, ал. 1, т. 3: „Назначена от кмета общинска администрация може да подготвя експертните становища до Министерството на културата, но не и експертен отговор на министъра.” Не е ли това доста екстравагантно нарушение на принципа за разделение на властите?
Не се отчита местният лобизъм и зависимостта понякога на местните власти от временни настроения в зависимост от едни или други местни интереси за предлагане на едно или друго съображение по изготвеното становище.
Предложеното изграждане на общински специализирани звена от наличната и без това съкратена численост на общинската администрация и намаления бюджет за култура в общините също се нуждае от повече сигурност, че ще бъде подкрепено.
В становището на Министерството на финансите, което беше предоставено на постоянната Комисия по култура, се подчертава, че липсва яснота дали общините разполагат със специалисти, опит и практика, отговарящи на условията съгласно разпоредба на Закона.
Освен това със създаваната точка 3 в ал. 1 на чл. 17 се възлагат допълнителни функции на общинските администрации, чието финансово осигуряване не е предвидено в разчетите по средносрочната бюджетна прогноза 2016 – 2018 г. и в Закона за държавния бюджет за настоящата година.
Предложението съгласно § 1, чл. 14, ал. 1, т. 13, буква „в” води до следния вид на този текст: „Министърът на културата съгласува инвестиционни проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално- декоративни структури и елементи на публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии със статут на културна ценност, както и тяхното премахване”.
Това не става само с писмено становище на квалифицирани специалисти от една или друга община, а по тяхно предложение или подкрепено експертно становище пред общинския съвет като орган на местното самоуправление. Това не отменя задължението на министъра на културата да поиска експертното становище по предложението на което и да е общинско ръководство от специализирания орган на пряко негово подчинение – Националния институт, преди да постави той своя категоричен подпис.
С това разсъждение искам само да Ви посоча, че не виждаме как ще се съкрати пътят на съгласуване, след като процедурата не може да бъде отменена пак по принципа на разделението на властите, особено когато става въпрос за културно наследство и с местно значение наистина по-малко възможно, когато става дума за културни ценности с национално значение. Защото, все пак, в предложения ни текст се говори за културни ценности, а не се посочва изрично за местно значение, макар че вносителите всъщност защитиха своя проект точно за недвижими културни паметници с местно значение в Комисията.
Предложението в § 3, чл. 84, ал. 7 – липсата на писмено становище и заверка в срок по ал. 1 да се смята за мълчаливо съгласие според нас води до възможност за самоуправство или стимулирано забавяне на отговорите, което може да доведе до безвъзвратни загуби на паметници на културата, предизвикани от лобистки интереси или временни политически пристрастия.
Стара истина е, че веднъж нарушена или разрушена, културна ценност е невъзстановима.
Предлагаме, по аналогия с чл. 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, текстът в § 3 – чл. 84, ал. 7 да се синхронизира така: „при липса на писмено становище и заверка в срока по ал. 1 да не се прилагат правилата на мълчаливото съгласие”. Такъв текст има и в други български закони.
Със съжаление трябва да отбележа, че Националният институт за недвижимо културно наследство през последните години се обезкървява от управляващите. От 2009 г., от идването на ГЕРБ на власт, от 120 души персонал днес са останали 45 души, като последните съкращения бяха през лятото на
2015 г. Наистина как с толкова малко хора могат да се обработват стотиците преписки? Не е за подценяване и фактът, че Националният институт за недвижимо културно наследство е все още с временно изпълняващ длъжността „директор”, което също красноречиво говори за отношението на държавата към работата по опазването на културното наследство.
В момента около 40 хиляди са обектите със статут на паметници на културата в България и както преди дни един известен български творец каза: „Само Господ знае колко се очаква да се самосрутят, за да бъдат застроени отново”. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплика?
Заповядайте, господин Стоев – имате думата за реплика.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята реплика е във връзка с изказването на госпожа Бояджиева, че има обекти, които докато пристигне становището и разрешението, се самосрутиха. Такъв обект има във Велико Търново – един обект чака шест години, за да получи разрешение, за да може да бъде възстановен, и накрая покривът му се провали и къщата се срути.
Аз мисля, че независимо че обектите от национално културно-историческо наследство са много трябва и затова е тук принципът за мълчаливо съгласие, за да може да се раздвижи администрацията, която е мързелива и ленива, и да може преписките и становищата да се задвижат по-бързо и действително тези обекти, които са от национално и от местно значение, да не стигат до фатален край и да се самосрутват. По тази причина, не за други причини, някои от обектите действително изчезват от картата на България.
Аз мисля, че действително и в общините има експертен потенциал, това, което каза госпожа Бояджиева – има и численост, има и експертен потенциал, а също могат да се ползват и от регионалните музеи специалисти към общините, също да се ползва техният потенциал и действително преписките по тези обекти да се движат в по-бърз порядък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Бояджиева, в този Законопроект нещата трябва да се казват с истинските им имена. Става въпрос, колеги, за един държавен орган, който се е превърнал в рекетьорска бухалка. Ето, това е простата истина. Няма какво да се заблуждаваме!
Има хора, които от 10 – 15 години чакат да им сложат един печат. Един печат! Ако те не платят, така да се каже, съответната сума, нямат шанс да получат този печат и естествено съответният паметник на културата, който в много случаи е единственото жилище на тези хора, отива по дяволите. Защото те не могат да предприемат нищо, дори да го ремонтират, да го възстановят. А ако предприемат някакви действия, какъвто беше случаят в град Несебър, тези действия стават незаконни и след това хората хем са свършили това, за което са задължени по закон, хем понасят и санкциите. Защото тази институция, пак казвам, дори не си е направила труда да сложи печат върху проектната документация. Ето, това е истината!
Много е правилен подходът за мълчаливо съгласие, ние го възприемаме, защото го бяхме предложили. Тук може би вече ще се види в практиката как ще действа този подход, затова не приемам Вашите възгледи за неподкрепа на Законопроекта. Ние ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Трета реплика? Не виждам.
Госпожо Бояджиева, дуплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Стоев, примерът, който дадохте, може би трябва да кажем ясно, че се отнася за известната къща във Велико Търново на кокона Анастасия, в която се е укривал Левски, която преди броени седмици се срути. Аз подчертах в моето изказване, че ние сме за рационализиране на пътя, но с по-ефективна работа на действащите държавни структури.
Искам да Ви обърна внимание, че всъщност в предложения Законопроект, както той се обсъждаше и в постоянната Комисия по култура и медии, се предвижда такива изнесени и специализирани звена да има в три града, ако не са си променили мнението вносителите. Това са София, Пловдив и Варна. Обсъждаше се и вариант, в който да има по един областен град от съответния район за планиране, така че не мисля, че на този етап, първо, има абсолютна яснота по този въпрос.
Още нещо искам да добавя по повод Вашата реплика – всъщност министърът накрая отново ще има окончателното становище при подписването на експертната заповед.
Още нещо, свързвайки вече и с репликата на господин Байрактаров, искам да кажа, че комисиите в Националния институт за недвижимо културно наследство са от експерти около 10 – 12 души, които се подписват под становището за съответния обект, който трябва да бъде обсъден и за който трябва да бъде дадено разрешение. Докато това, което се предлага в Законопроекта, комисиите са от трима души. Може би тук, това го казвам като теза – да видите каква е разликата по отношение на обвиненията и съмненията, които, разбира се, съществуват и в публичното пространство за работата на тези екипи.
Разбира се, че има нужда от рационализиране, от ускоряване, заради проблемите, съществуващи в тази сфера от години, но те трябва да бъдат направени при стриктното спазване на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Процедура – госпожа Карастоянова.
Преди това да съобщя, че на гости са ни ученици от Пазарджик, да ги поздравим с „Добре дошли!”. (Ръкопляскания.)
Имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за допускане в залата на доц. Бони Петрунова – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Обратно становище няма.
Уважаеми колеги, гласуваме допуск в залата на обявеното длъжностно лице.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Петрунова.
Следващото изказване е заявено от народния представител Вили Лилков.
Заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема отношение по внесения Законопроект като предварително ще заявя, че голяма част от мотивите, с които е внесен Законопроектът, са абсолютно правилни, валидни и аз ги приемам. Затова ще прочета според мен най-съществената част от тях, която е следната:
„Капацитетът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е решително нисък и стотици преписки се обработват в срокове, далеч надхвърлящи установения по Закона за културното наследство, което предизвиква сериозен проблем пред местните власти, възпрепятства изпълнението на проекти и дори аварийни дейности.”
Това е категоричен факт, дори бих добавил, че цялата система на опазване на културното наследство в момента е в колапс. Въпросът е дали с предложените изменения в Закона ще можем да помогнем на системата и да допринесем за по-ефективното опазване на културното наследство? Според мен – категорично не. Ще се спра на две от най-важните предложения в Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
На първо място, мълчаливото съгласие. Може би няма по- деликатна сфера, в която то да не е валидно и приложимо. Защо? Ще използвам думите на колегата Данаил Кирилов. Когато обсъждахме преди време варианта на мълчаливото съгласие по друг закон, той каза следното: „Няма нищо по-лесно от това да мотивираш някой чиновник да бездейства”. Тоест, ако въвеждаме мълчаливото съгласие, като превантивна мярка срещу бездействието и корумпираността на администрацията, естествено, няма да постигнем този резултат. Пак повтарям: много лесно е да мотивираш един общински чиновник, тъй като се предполага, че комисиите ще слязат долу – в общините, да бездейства, да получиш мълчаливо съгласие, след което да минеш на варианта за подписване в министерството на твоя инвестиционен проект, устройствен план или някакъв друг проект.
На второ място, създаването на общински звена, които да се произнасят по Закона за културното наследство. По начина, по който това е написано в Законопроекта, първо, то не е вярно, защото няма общини с териториално деление. Обръщам внимание на моите колеги: има общини с районно деление, така че нека да отчетат грешката при изписване на предложенията. Има общини с районно деление, а не с териториално деление по смисъла на Закона. Това е само малка забележка.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): А Вие какво сте предложили?
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Ще кажа следното. Когато създадем такива териториални звена, а не забравяйте, че съгласно чл. 84 по Закона за културното наследство НИНКН може и в момента да създава такива териториални звена, ние не създаваме по същество двустепенна система по подобие на италианската, както беше заявено от вносителите. И в момента системата е двустепенна. НИНКН дава своето становище, което след това отива в Инспектората на Министерството на културата, за окончателно становище и за влизане на процедурата в сила. Следователно нищо ново няма да направим, само ще изпратим в общините, и то ненужно, една процедура, която и в момента е прекалено усложнена и с нищо няма да помогнем за нейното облекчаване. Аз ще покажа как протича процедурата в момента.
На първо място, в деловодството на НИНКН се внася заявление за съгласуване от Министерството на културата на инвестиционно намерение, проект или устройствен план.
Втора стъпка, преписката отива към някой отговорен експерт.
Трета стъпка, водещият експерт получава подробна справка от Регистъра за недвижимите културни ценности за статута на обекта.
И сега – първата забележка към направеното предложение. Регистърът на културното наследство се води в НИНКН. Той не е цифровизиран, не е публично достъпен и затова експертът от съответната община трябва да дойде в София и да прави справка в регистъра каква е тази културна ценност, от какво значение е, да вземе най-общите параметри за тази културна ценност. Какво правим ние всъщност? Усложняваме работата на този общински служител.
Четвърта стъпка, водещият експерт получава подробна справка и проучва документите за културната ценност, които са налични в Национален документален архив на недвижими културни ценности.
Втора забележка. Какво представлява Националният документален архив? Той се съхранява в НИНКН, не е цифровизиран, не е публично достъпен и този експерт трябва да отиде и там. Експертът от община или област Бургас ще прекара допълнително време в Националния документален архив, за да направи справка за обекта – колко пъти е променян, какви са неговите планове, какви преустройства е имало, променил ли си е статутът и прочие информация, която му е необходима.
Пета стъпка, водещият експерт получава становища от специалисти по различни дисциплини, според спецификата и сложността на обекта, а когато става дума за общ устройствен план, имайте предвид, че става въпрос за мнения от: археолози, инженер-конструктори, химици, художници, изкуствоведи, историци, специалисти по териториално устройство, ландшафтни архитекти, дори климатолози. Аз питам: коя е тази общинска администрация, която може да осигури и кое е това териториално звено, което в този момент може да осигури този набор от специалисти? Не казвам, че не е необходим. Това е препъни-камъкът за дейността на комисиите на териториален принцип.
Тук ще кажа следното. Тричленните експертни съвети на общините не могат да гарантират тази полидисциплинарност извън НИНКН.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, място): Ама кажете какво сме предложили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не се обаждайте от място.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев, но не споделям Вашия агресивен тон. Никога не съм си позволявал по никакъв начин да репликирам колегите, дори когато са говорени откровени глупости от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не влизайте в дебат. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, ще имате възможност за реплика. Моля за спокойствие!
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Много Ви моля, недейте толкова емоционално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Лилков, продължете.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Шеста стъпка, водещият експерт подготвя обобщено полидисциплинарно становище и го предлага за подпис на директора на НИНКН.
И сега, по преценка на директора на обекти с особено сложна проблематика или от особена важност становището се формира окончателно след разглеждане на преписката на експертен съвет.
Тоест ние не избягваме усложнената процедура, напротив: всичко, което са свършили териториалните звена, може да влезе в експертен съвет, който да бъде назначен от директора на НИНКН или от Министерството на културата. Следователно преписката отново ще отиде на по-високо ниво и ние с нищо няма да облекчим процедурата.
Седма стъпка, след като становището е одобрено и подписано от директора, водещият експерт подготвя преписката за заверка от министъра.
След това следва процедура в Министерството.
Единадесета стъпка, преписката заедно с другите се товари на автомобил и се връща в НИНКН, както е в момента.
Най-накрая тринадесета стъпка, уведоменият с писмо вносител получава от деловодството на НИНКН своята преписка след заплащане на таксите.
С нищо няма да облекчим процедурата, няма да заменим съществуващата двустепенна с някаква нова двустепенна, а напротив – ще снижим капацитета. Няма да можем да постигнем ефекта, който се цели с предложения Законопроект.
Бих искал да кажа следното. Този Законопроект не бива да бъде подкрепен, но трябва да направим максимално възможното и да предприемем спешни и средносрочни мерки. Ще си позволя накрая да кажа в какво се изразяват те.
Спешни мерки:
1. Връщане на съгласувателните правомощия от Министерството на културата в НИНКН, ако не за целия състав на недвижимите културни ценности, то поне за тези, които са от категориите „до местно значение”, включително.
2. Повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН, така че той да може да създаде свои териториални звена, които да подпомагат консултативните и общински администрации и хората по места.
3. Бюджетно осигуряване на планомерен процес за актуализация на регистъра на недвижимите културни ценности.
Искам да Ви кажа, че този регистър е съставен основно през 60-те години и оттогава не е пипан. В този регистър съществуват обекти, които отдавна са загубили качествата си на културни ценности. Напротив, появили са се нови, които представляват културна ценност, но ги няма в регистъра. Тоест той се нуждае от спешна актуализация.
4. Дигитализация на националния документален архив на недвижимите културни ценности.
Това за спешните мерки.
Мерки със средносрочна перспектива:
1. Създаване на интернет базирана информационна система за недвижимите културни ценности, която дава пълен достъп до режимите за опазване на недвижимите културни ценности.
Искам да кажа следното по въпроса за режимите на опазване. Огромна част от обектите, които представляват културна ценност, нямат режими на опазване. В този смисъл какъвто и да било проект, ако се даде за преустройство на някаква културна ценност или намеса, той може да бъде приет, тъй като няма режим на опазване, който да каже какво е възможно и какво не. Така че тук, каквито и други промени да правим, ние стоим с един проблем, който дълги години не е бил решаван.
2. Създаване на специализирана кадастрална карта на недвижимите културни ценности и, разбира се, формиране на консенсусна визия за национална система за опазване на недвижимото културно наследство, която в момента, за съжаление, не съществува.
Това са моите предложения, колеги.
Твърдя в резюме накрая – необходими са спешни мерки! Мотивите, с които вносителите са внесли тези предложения, са абсолютно верни и валидни, но самото предложение за промени в Закона не решава проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Господин Велчев, Вие имахте желание – първа реплика, господин Кирилов – втора реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда много кратък, защото аз обичам да се говори с факти. Не знам какво става в този Реформаторски блок – Вие май че сте опозиция, и аз съм опозицията в ГЕРБ, обаче не отричам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля по същество, господин Велчев. По същество!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, не ме прекъсвайте! Точно по същество говоря.
Вие се отричате от това, което правите във Вашия Реформаторски блок.
Ще прочета една от важните Ви реформи, чета го, са предложения от Ваша страна към Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. В мотивите, във Вашите мотиви, ще прочета какво пише: „Една от важните промени в Кодекса е подробната уредба на института на мълчаливо съгласие. Това изменение улеснява законодателя при въвеждането на този институт в специалните закони и създава предпоставка за постепенен преход от презумпцията за мълчалив отказ към презумпцията за мълчаливо съгласие в подходящите за това случаи”, както е този случай. „Мълчаливото съгласие е инструмент, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията”.
Това са Ваши предложения. Вие ставате тук и говорите точно обратното.
На другите въпроси няма да отговарям, защото след това ще направя изказване и ще отговоря на всички въпроси, които са поставени. Но това е противоречие, което не мога да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Велчев.
Втора реплика – господин Данаил Кирилов. Бяхте косвено цитиран, затова заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Пряко, не косвено.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народи представители, уважаеми колега Лилков! Споменахте мое становище при обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Поддържам тези аргументи, но не ме цитирахте докрай. По отношение на мълчаливото съгласие нашата теза и моята теза е, че би следвало да диференцираме прецизно режимите и след анализ на всеки режим поотделно и преценка на опасностите в конкретната процедура, тогава да се извърши преценка дали е уместно да се допусне режимът на мълчаливото съгласие.
В конкретния случай мисля, че вносителите са избрали разумно и обосновано да предложат режима на мълчаливото съгласие в една процедура, която е очевидно неработеща и която изисква ускоряване на административния капацитет за предоставяне на административната услуга.
Във вчерашния ден коментирах с колегата Красимир Велчев този въпрос, Вие го посочихте като трета или четвърта мярка във Вашите спешни мерки като спешна дигитализация. Тук ще си позволя да кажа следното: не само спешна дигитализация, а във възможно най-кратък срок хартиеният регистър на недвижимите културни ценности трябва да стане електронен и трябва да стане публичен. Ако това стане, предложението на колегите ще бъде и оперативно осъществимо по един лесен начин.
Изразявам в заключение моето противно мнение на Вашето заключение да не се подкрепя този Законопроект и апелирам да бъде подкрепен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Трета реплика – не виждам.
Дуплика, уважаеми господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател!
Господин Велчев, в увода на моето изказване казах, че мълчаливото съгласие е най-неприложимо, когато се отнася за културни ценности. Това, което Вие прочетохте като наше становище, когато сме внесли предложението, беше въвеждането в подходящите случаи. Смятам, че случаят, когато се касае за културно наследство, е най-неподходящият по отношение на мълчаливото съгласие. Защо? Защото едно е да получиш мълчаливо съгласие за извършване на някаква дейност – търговска или друга, друго е, когато става въпрос за намеса в културното наследство. В този смисъл не виждам никакво противоречие.
По отношение на това, което каза колегата Кирилов, ще попитам следното: защо тогава, когато Вие подкрепяте мълчаливото съгласие, не подкрепихте Закона, когато го бяхме предложили, и защо Вашите аргументи тогава да не са валидни сега? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Уважаеми колеги, обявявам почивка до 12,00 ч.
След това продължаваме с изказване на господин Велизар Енчев.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Разискваме на първо четене Закона за културното наследство.
Господин Велизар Енчев има заявка за изказване.
Имате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Днес разглеждаме Законопроект, на който по-точното име е „законопроект за лобизма в областта на недвижимото културно-историческо наследство”.
С този Законопроект, уважаеми колеги, парламентарната Комисия по културата и медиите на практика премахва или се опитва да премахне Националния институт за недвижимото културно и историческо наследство, като задължителен орган, който трябва да одобрява събарянията, ремонтите и всякакви други намеси по сградите, обявени за паметници на културата.
Ще го кажа директно: една от основните цели на постоянните атаки на цялата тази кампания е закриването на Института, като всички негови функции бъдат прехвърлени изцяло на Съвет към Министерството на културата.
Някой от Вас наистина вярва ли, уважаеми колеги, че Министерството на културата разполага с експертите и нужния капацитет да се справи с опазването на над 40 хиляди недвижими паметници на културата? Вярвате ли, че споменатият съвет от трима души към заместник-министъра може да се справи с подобна задача?
В случая основният проблем в подобно решение е премахването на експертното начало в опазването на културните ценности. Като казвам „експертно начало”, веднага се позовавам на този институт, който се превърна в трън в очите на управляващите от партия ГЕРБ, защото докато членовете на Института са професионалисти, наемани след конкурс, Министерството по презумпция е политическа структура и институция и никой не може да гарантира, че при липсата на дългосрочна стратегия тази политика няма да се сменя на всеки четири години.
Решенията, вземани в министерството, са политически, уважаеми колеги, а не експертни и така решенията за културните ценности, недвижимите културно-исторически ценности ще се вземат само на политическо ниво в министерството, а не на експертно ниво, както е сега – в Института за опазване на недвижимото културно историческо наследство.
Според проекта, внесен от група депутати от ГЕРБ, разрешение дали да се започне нова реставрация или каквото и да е за съдбата на една стара къща ще се взема вече, ако се приеме този закон, от тричленни комисии към общините. До сега, припомням, подобни одобрения се даваха само след заседание на експертите от института, който е към Министерството на културата.
Основният мотив на вносителя може би е благороден, че въпреки законния срок от два месеца за одобрение, в момента се чака много дълго. Тук беше казано и в предишните изказвания. И това често спъва общините да кандидатстват по европроекти за възстановяване на исторически паметници, но, кажете ми, и тук беше казано в изказването на колежката от БСП, в последните години как стана така, че в този институт кадрите от 120 паднаха на 45? Не е ли това съзнателно обезкървяване на института с цел да се даде възможност за неговото закриване и то е съвсем логично, тъй като той с 45 души персонал и с изпълняващ длъжността директор на института, наистина не може да извършва своята дейност.
Накрая нека да кажа нещо важно, за да остане време за репликите, тъй като ще има реплики, нека да имам възможност и за дуплика.
Всички ние знаем, че в момента местната власт, знаем след какви избори, е спечелена почти изцяло от партия ГЕРБ. С този Закон се подарява на местната власт, по същество на структурите на партия ГЕРБ, възможността да вършат функциите на института като назначават тези тричленки към съответните общински съвети. Но какви ще са членовете на тези тричленки, уважаеми колеги? Подчинени ще са на съответните общински управи, на председателя на общинския съвет или на съответния кмет в 90% от случаите, за добро или за лошо, от управляващата партия ГЕРБ. Ще може ли този експерт да отстоява експертните си критерии, или ще бъде принуден да се съобразява със своя принципал – кмета на общината или председателя на общинския съвет?
С две думи, аз в началото казах, че това е законопроект за лобизма в областта на недвижимото културно-историческо наследство, но бих могъл да кажа, че това ще бъде своеобразна форма на приватизация на недвижимото културно-историческо наследство. Дано вносителите успеят да ме убедят в обратното. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Енчев.
Реплики? Няма.
За изказване думата има госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз лично гледам на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство от вносителя по-скоро с едно желание при модернизирането на българските общини да създадем възможности той да става по-бързо и по-делово, а да не търсим тази дълга, тромава машина, която я описа проф. Вили Лилков.
Заедно с това вътре в себе си знам и имам съпротивата за това, че на Националния институт за недвижимото културно наследство ние сме делегирали държавната отговорност за опазването и съхраняването на българското национално наследство, на българската културна ценност и за нейната социализация.
Давам си сметка, че тук се прави една стъпка за децентрализация на част от дейностите на Националния институт. Иска ми се обаче, когато правим такива промени, да го видим в цялостния прочит въпроса, който поставя вносителя.
Да, ние в момента можем да децентрализираме по отношение на чл. 17 единствено и в т. 3 по отношение на пространственото оформление това, което предлага вносителят, чрез комисии, специализирани съвети, които да бъдат към големите общини. Ако ние и у мнозинството има воля то да бъде променено, тези комисии ние трябва да ги отнесем и да не променяме йерархичността, те да бъдат отново в цялостната процедура и звена на Националния институт за недвижимото културно наследство.
Второ, забравяме като че ли, колеги, че при това цялостно процедиране ние имаме поведение и правомощия на главните архитекти на общините, които са в обвързана компетентност с Министъра на културата. И какво правим? Най-специализираното звено, което е националният институт, го неглижираме, доверяваме се на Инспектората, където според мен няма достатъчно компетентност да се произнесе и още имаме доверие повече на чиновническите структури в Министерството културата.
Притеснението ми също е да се въздържаме и по отношение на това, че този Законопроект, ако той ще е едно децентрализиране и ако той е благородно дело в полза на общините да се работи по-леко по пространственото оформление, ние реално правим само една стъпка за трите общини София, Пловдив и Варна. Само че от Пловдив, от Смолян, от Кърджали, от Търново, от другите големи градове ще трябва отново да ходят в НИНКН, Инспекторат и съответно Министър на културата.
За какво е, колеги, мълчаливото съгласие? От кого е? Мълчаливото съгласие дотук – това, което предлага вносителят, е само на министъра на културата. И ако на министъра на културата бюрократичната процедура на министерството не му подготви в едномесечен срок той да съгласува искането на трите общини, това означава, че главните архитекти ще бъдат свободни да работят в смисъла и изражението – това, което предлага господин Велчев.
Затова чисто практично може би има логика да отърсим този Законопроект, той да стане по-работещ. Чисто отговорно, държавнически имаме отговорност като нация, като народ и особено като Народно събрание да укрепим Националния институт за недвижимото културно наследство, да го погледнем, да направим дебат, кои са тези хора, какво правят, какво работят, как го работят? Да ги видим нещата, а не по принципа на най-малкото съпротивление – има бюрократична причина, има бюрократична грешка и ние съответно режем, режем от тях.
От 1989 г. заедно с териториалните структури, които имаха по опазване, по консервация, което сега голяма част палеативно поеха общините, от 1500 на 150, на 45 човека!
В момента българските архитекти нямат много хляб и Вие го знаете. Нека намерим начин българските архитекти, които по смисъла на члена, който променя колега – 164, хора, които имат професионален опит в областта на консервацията и реставрацията, специалност „Архитектура”, „Културно наследство”, „Недвижимо културно наследство” – до пет години, да ги направим съвети, да ги направим действащи, да подпомагат, да им дадем статут, а не да свием до 45 чиновника, да правим свое политическо несъгласие. Аз също, споделях с господин Велчев, съм преминавала през прочита на това какво представлява тази бюрократична машина.
Но когато знам, че ние като български народ сме казали: Националният институт за недвижимото културно наследство от наше име, от името на българската държава носи отговорността за опазването на българските паметници на културата и тяхната социализация, трябва да си дадем сметка какво правим с него. Затова нашата съпротива и нашето въздържане ще бъде: да, господин Велчев слага пръст в една рана, която трябва да бъде лекувана, трябва да дава национално самочувствие този Законопроект и ние като българи трябва да имаме възможности да социализираме и паметниците на културата.
Разбирам го, че по-голям е натискът от трите големи общини, където в пространственото оформление на инвестиционните проекти има нужда от скъсяване на съгласувателния режим, но това е само едната страна. Другата страна е много по-важна, а тя е по философията по опазването на паметниците на културата. И тук не мислете, че мълчаливото съгласие е някаква трудност. Тук, колеги, мълчаливото съгласие е единствено и само на министъра на културата, защото реално, ако прочетете внимателно членове 14, 17, 18 и 164, ще видите, че ние прескачаме паметници на културата, вярваме на Инспектората, вярваме на министъра, на специализираното звено и самият главен архитект в крайна сметка – тези, които сте управлявали местни общности, знаете, че той носи цялата отговорност.
Затова ние сме готови да се включим в национално отговорен дебат по тези въпроси, в един стремеж да бъдат облекчени процедурите на главните архитекти, така че България да се модернизира и да се развива, но паралелно с това и с голяма отговорност пред историята, пред нацията, че трябва да пазим културното наследство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Янкова?
Думата за изказване има господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да изкажа своето задоволство, че все пак има дебат. Да благодаря на всички, които вземат участие в този дебат, и на тези, които ще вземат, защото аз се притеснявах, че просто така ще мине, без да се наблегне точно, и както каза госпожа Янкова, да се сложи пръст в раната. Аз сам не мога да сложа този пръст, всички ние можем да го направим.
Записах си всички въпроси, които се поставиха. Има някои, които имам чувството, че се поставят, за да се отклони вниманието. Защо? С тази тричленка, дето се повтаря непрекъснато, искам да Ви кажа, че на мен ми е обидно. Подготвили сме, мислили сме върху този Законопроект. Пише: „минимум трима”. Не тричленка, минимум трима, защото не могат да са двама или един, който да подписва и да няма контрол. Те може да са пет, седем, десет, в зависимост от възможността на дадената община.
Дали ще са три общини – аз накрая пак ще се спра – колеги, това е Законопроект на първо четене. Всички тук разсъждаваме и вземаме отношение по философията на този Закон. Може ли да се каже, че с тази си дейност аз слагам пръст в раната и след това да не се подкрепя на първо четене?! Нали всички тези неща и това, което съм дал като анонс, ще бъде повтаряно, говорено, дебатирано. Ето, сега в края на изказването ще предложа и удължаване на срока – максимален, за да може максимално обществото да се включи в този дебат, защото аз като народен представител не мога да гледам как нашите избраници и гражданите са рекетирани по най-бруталния начин, бих казал. Най-бруталния!
За да вляза вече в изказването си, ще Ви кажа нещо друго. Чрез Вас тук поканихме определени институции и хора да присъстват на това заседание. Уважаеми господа, на заседанието на Комисията бяха поканени абсолютно всички. Там нямаше нито едно изказване, повтарям, нито едно изказване, което да е против, с изключение на госпожа Бояджиева, която каза, че те са „въздържали се”, по обясними причини, да речем. Но ако се въздържаш от нещо, искай да мине на второ четене, приеми го на първо, за да може да има възможност обществото да чуе как ние защитаваме техните интереси.
Не може нещо, което е – корупция даже е меко казано... Пак се връщам на това, за което одеве говорих по един друг Законопроект.
Колеги, хайде да направим така – всеки от нас да помисли как на първо място да се преборим с корупцията. Когато се говори за корупция, не забравяйте, че когато отвън застават хора, казват, че ние сме най-корумпираните.
Аз не се чувствам корумпиран. Не съм взел един лев за нещо, за което ставам и говоря.
Говори се за лобизъм в този Закон. Точно в този, да, естествено че има лобизъм. Аз лобирам за моите избиратели, за гражданите в тази държава. На всеки мой прием във вторник има поне двама, които се оплакват, че години, пак казвам, години... Обърнете много внимание на този въпрос.
Два месеца е срокът, уважаеми дами и господа. Спомена се тук – една сграда, в която и Левски е нощувал, която е от национално значение. Искам да подчертая, че между първо и второ четене ще предложим това да е само за паметниците на културата от местно значение. Нека от национално, от световно да си останат – затова е този Институт. Но кой по-добре знае състоянието на паметниците на културата от местно значение, освен местната община и местните архитекти? Та нима иска някой да каже, че в София има 100 архитекти, те отговарят за София и не знаят в какво състояние се намират паметниците на културата от местно значение?! Това е смешно, това е трагично!
Искам да подчертая само, че това, което съм предложил, преди всичко съм имал разговори със Сдружението на общините. Те го подкрепят единодушно, абсолютно всички, защото са част от рекетираните хора в момента.
И за да не бъда голословен, ще Ви зачета част от изказващите се в заседанието на Комисията по културата, за да разберете каква е била атмосферата там, а не тук – поканете тези, тези. Някакво сдружение, от което онзи ден и в национална телевизия бяха дошли две дами професорки, които казаха, че 50 организации членуват. На въпроса на водещата защо нямат регистрация, тя каза: „Ние сме се сдружили така, ние не сме регистрирани.”, и говорят от името на 50 неправителствени организации.
Затова пак ще повторя примера – преди доста години, 90-те години имаше една партия „Ера 3”. Наричаха я „Ера 3”, защото имаше трима членове, и то семейството. Същите са може би и тези неправителствени организации. Как да повярвам, като няма никаква регистрация?! Значи, може да се съберем аз, съседът и балдъзата и да направим сдружение, и да изказвам мнение. Като всичките, забележете, там са заинтересована страна – от страната, да не казвам на булката или на младоженеца, но не от страната, от която сме ние, от която са гражданите. Естествено че ще намират сума ти поводи, за да отклонят вниманието Ви по всякакъв начин.
Как тогава никой не дойде да каже мнението си, сега изведнъж? Затова се учудвам, но благодаря, че се поставят тези въпроси, може би само защото са опозиция.
Цитирам господин д-р Чобанов – той беше заместник министър на културата. Приемаме, че човекът е много навътре в нещата. Той добре е навлязъл в тези проблеми, предполагам, а и като специалист е оценен и го оценяват хората в тази сфера. Дава пример: община Х на даден регион с голям, развит туризъм шест месеца чака приемателна комисия. Шест милиона лева по европейски проект са застрашени да се загубят от тази община. Знаете какво са шест милиона лева за една община. И чакат, и се молят, може би от следващото изказване ще разберете защо чакат.
Голяма община в Северна България с много голямо културно наследство съобщава, сигнализира за около 500 забавени преписки на граждани, в които има и преписки, които касаят важни зони за развитието на тази община. Чакат 500 преписки! От Института казаха, че имат шест специалисти, които отговарят. И само техните подписи важат! А е една община. Това ме води на мисълта, че в България са хиляди. Значи ако оставим този въпрос нерешен и си заровим главата в пясъка, тези хора ще страдат, ще се събарят паметници.
Ние тук говорим дали да запазим културното наследство. Че аз десет години водих борба и колегите от опозицията даже ме взеха на подбив, че с това щели да ме запомнят – че десет години си говоря като латерна за летище Божурище. И въпреки това го съсипаха, нали?! Съсипаха го! Толкова ли сме загрижени тогава изведнъж за културните ценности, колеги? А когато трябваше да гласувате мораториума върху строителството на летището, Вие не го направихте! Не е ли корупционна схемата, че единият, които тогава Ви подкрепяха – тройната коалиция, „Атака”, единият изчезна при гласуването, случайно...
Добре, продължавам нататък.
Проф. Божидар Димитров – всички го знаем. Той споменава за тази къща, която падна, защото шест години чакала разрешение. Цитирам: „Учудвам се, че хората в големите областни центрове не са знаели скритата корупционна тарифа, а тя е публична тайна – върви от 5 хиляди до 20 хиляди евро.” Казва го човек, запознат с тези неща.
И ние, какво?! Ще ги оставяме да продължават?! Говорим за партийни каси. Добре, коя е тази партийна каса? Може би тези, които защитават обратното становище?! Не знам. Само посочвам, за да можете да разсъждавате по този въпрос.
По повод на експертността – изказване на проф. Димитров. Тези хора, които отговарят за тази дейност в Института, не са десет. Те са шест-седем архитекти, които не са правили проекти 20-30 години. Правят ги големите архитекти, които са в общинските центрове. Дава за пример Велико Търново – проф. Юлий Фърков – безспорна личност. Значи той няма капацитет, а тук тези шест седем човека имат пълен капацитет!
Какво се прави в този Институт? Добре, не може да се направи един електронен регистър ли?! Всичко на хвърчащи листчета! И ще говорите, че е трябвало от там да дойдат тук, за да прочетат едно листче. Аз задавам въпроса: в кой век живеем?! Нали говорим за електронно правителство. И този регистър трябва да е публичен – като го отвориш, да кажеш: „Ха, тази къща ще я купувам, но тя е паметник на културата. Дали да я купя, дали да не я купя?” А не да се привлече инвеститор и после ще му кажат: „Ами чакай. Ако не дадеш 20 хиляди евро, ще чакаш”. И привличаме инвеститори! Как ще стане, не знам.
Няма да се впускам в подробности.
Колеги, много въпроси бяха зададени от тези, които говориха преди мен. Говореха за становището на Министерството на културата и Министерството на финансите. Ще Ви кажа явната заблуда. Например аз се обърнах след становището към министъра на финансите и го запитах защо становището им е отрицателно. Той каза: „Защото ние не сме предвидили пари в бюджета за тези звена”. Виждате ли къде е подвеждането от администрацията на Министерството? Те дори не са прочели, че там пише, че не се изискват средства, че това ще бъде за сметка на дадената община.
Пак казвам – аз просто написах „три”, за да определя, че не могат всички общини да вземат тези решения и да правят каквото си искат. Нека да са шест, нека да са осем области, колеги, но там, където има капацитет, където има съсредоточаване на паметници на културата, за да могат хората да си ги пазят и да се грижат. Те да се грижат. Ще се грижат шест човека в Министерството на културата или на НИНКН!
Разделянето на властите било противоречиво. Колеги, ние сме за децентрализация на властта. Заявили сме го в нашата програма. Не знам Вашите партии какви са, но ние ясно сме го заявили – ние сме за децентрализация на властта. Това е един от начините и критериите да се върви към демократично общество, а не окупиране на властта.
Как ще се съкрати процедурата? А как, ако го оставим, ще се съкрати? За мен съкращаването на процедурата е да се привлекат повече експерти, когато има местни центрове, които да поемат отговорността. От там възникна идеята. Честно да Ви кажа – това е моя идея за мълчаливото съгласие. Наистина, бях видял вече предложението на Реформаторския блок, че и те подкрепят едно такова мълчаливо съгласие, и то не само в тази сфера, а във всички сфери, където това може да стане. Само така можем да облекчим положението или да накараме администрацията да работи. Това също е условие да се ограничи корупцията. Ние няма да я премахнем, но как да ограничиш корупцията там, където примерно аз решавам с моя подпис дали нещо ще тръгне в бизнеса, инвеститори, капитали или европейски средства. Като знам, че моят подпис е важен, като знам, че няма срок, аз мога да го влача година-две. Какво мислите, как ще постъпя? Колкото и да искам да съм честен, като виждам, че на обществото – да не кажа, че не му пука, но не го интересуват тези проблеми, ще гледам да се оправям както си мога. Затова е мълчаливото съгласие.
Колеги, защо според мен е необходимо? Сигурно не знаете, но има юристи, които са запознати с този текст. Не се говори за него, но аз ще Ви прочета текст от Закона за устройството на територията, Раздел I – „Проучване и проектиране”. В чл. 37 – за категоризацията, буква „е” – недвижима културна ценност с местно значение. Те са категоризирани в този Закон. Забележете, 1997 г., от близо 20 години е приет чл. 282, т. „а”. Обърнете внимание какво пише в този член: „Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативните актове условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави – слушайте много внимателно – извън предвидените по Закона срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години.”
Колеги, има ли един?! Това означава ли, че нищо не трябва да правим, след като виждаме, че ако същите тези шест-седем човека, които са забавили хиляди срокове... То няма и един срок, който да е спазен – в двумесечния срок, ами те са натрупали вече по хиляда години затвор, ако ги осъдят по този Закон.
Явно е, че тази мярка не действа, явно е, че трябва да предприемем крути мерки. Вие кажете какви. Но ако премахнем мълчаливото съгласие между първо и второ четене, аз като гражданин, като народен представител, искам да имам гаранцията, че текстът, който ще влезе – дали ще е два месеца, дали ще е четири месеца, дали ще е пет – не казвам шест, защото ако го направим шест месеца, влизаме в друга въртележка по Закона за давността на документите и докато го внесеш, докато седнат да го разгледат, то ще минат тези месеци и пак ще те върнат обратно да правиш нови документи. Затова го споменавам. Като гражданин и като народен представител ще искам гаранция, че като се сложи един срок, той ще се спазва. А за да се спазва, трябва да има мерки. Какви мерки – Вие кажете. Дали ще са глоби, дали ще се определят...
Аз съм против, когато по закон се налагат глоби, които са от бюджета, демек от моите пари, които плащам на държавата. Искам глобите да са от фонд „Работна заплата” на дадените звена. Да видите как ще им се охлади желанието да подписват и да взимат решения!
Казах за тричленката, за трите региона.
Колеги, пак искам да Ви повторя: тук трябва да решим да има ли такъв закон, или да няма, какъв точно да бъде този закон.
Предлагам, госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 1 от нашия Правилник да се удължи срокът от една седмица с още три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, след като го гласуваме.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само казвам. След това ще гласуваме Закона.
Не искам да политизирам, искам да кажа – това е проблем в държавата, който искам всички заедно да решим, затова го предлагам. Целта е да се привлече максимално гражданското общество – ще направим кръгла маса, извънредни заседания, но нека този въпрос да се постави на дискусия в обществото. А не тук, един защитава едни интереси, друг – други интереси, както сега поканихте само една част от заинтересованите, защото в Комисията бяха поканени всички до един.
Колеги, моля да подкрепите този Закон – той е в интерес на обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Енчев. (Реплики.)
Първо репликите. Моля Ви, обявила съм реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател! Господин Велчев, изнесохте стряскащи факти – говорите за рекетирани общини.
Веднага Ви задавам въпроса: къде е прокуратурата? Защо не сезирате прокуратурата?
Правя следното изявление: ако в рамките на днешния ден, най-късно утре, Вие не сезирате прокуратурата за изнесените убийствени факти за рекетирани общини, аз ще твърдя, и сега в момента твърдя, че лъжете. (Шум, реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Това, което твърдите Вие, е подсъдно и незабавно трябва да се сезира прокуратурата. Става дума за наказателно производство.
Второ, посочете кои са тези общини, господин Велчев! Кои са?! Споменете ги по имена – същите общини са Ваши, без две-три, говоря за областните градове, разбира се, не за малките населени места, където не навсякъде сте успели да постигнете този резултат. Много Ви моля, с имена, цифри и факти.
Говорите за гражданското общество, което трябвало да се уважи. Вие унизихте това общество онзи ден в телевизионното предаване, когато не дадохте думата на другите две госпожи, които се изказваха, но, разбира се, това е Ваш стил в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Вили Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Велчев, дами и господа народни представители! Ще си позволя да репликирам във връзка с три неща, които казахте, именно, че тук в залата един лобира за едно, друг лобира за друго. От разговорите, които водих с колегите, категорично съм на мнение, че никой не лобира за ничии лични интереси, а изказванията ни са продиктувани единствено от загрижеността за културното наследство. Нека да облекчим разговора, който водим помежду си, като снемем това подозрение.
Второ, в цялото изказване, колега Велчев, което направихте, Вие противопоставяхте едни хора на други хора, едни специалисти на други специалисти, една институция на друга институция. Тези в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) не работят, а ще работят другите – в общините. Тези в Националния институт за недвижимо културно наследство...
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Нищо не работи!
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Това е друг въпрос. Нека да говорим и за това.
Не можем предварително да кажем, че онези са по-добри от тези в Националния институт за недвижимо културно наследство. НИНКН са по-корумпирани от тези в Министерството на културата. Ако подходим по този начин, пак няма да свършим работа.
Проблемът е в това, че подходът, който сте избрали, води към ликвидиране на Националния институт за недвижимо културно наследство. Напротив, трябва да изберем друг подход – засилване на капацитета на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Ще попитам: защо от 2009 г., ако не се лъжа, председателят или директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство е временно изпълняващ? Две правителства се смениха, защо не се решава този кадрови въпрос, който ще разплете веригата надолу? Питам: ако това е проблемът, направете го.
Затова Ви казвам: решаването на проблема с Националния институт за недвижимо културно наследство ще върви чрез засилване на неговия капацитет.
Второ, създаване на териториални звена с мощен капацитет – това означава инвестиции в хора и средства в Националния институт... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа! Господин Велчев, ползвам процедурата за реплика, за да помоля, тъй като говорихте за много хора, които могат да бъдат арестувани, с много проблеми по отношение мълчаливото съгласие.
Тъй като тук промяната касае единствено правомощията на министъра на културата, искам да помоля заместник-министъра, който допуснахме в залата, да ни информира и да сподели защо в Комисията по регионално развитие бяха против мълчаливото съгласие? Това означава ли, че няма капацитет в Инспектората на Министерството на културата? Дори Народното събрание сега да приеме това предложение, което Вие правите, означава, че ние спестяваме дейността по частта, за която Вие правите промяна на дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство, но отново Инспекторатът трябва да напише становище, министърът да го разпише и да го даде на главния архитект на трите общини. Това означава ли, че този мълчалив отказ и това, което Вие искате – Институтът да се произнася с мълчаливо съгласие, че ние ще арестуваме министрите на културата от тук нататък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, господа и дами! Защо не сезирам прокуратурата? Четох откъси от заседанието на Комисията по култура. Това са факти, изнесени не от мен, цитирах имена.
Що се отнася как и защо не се сезира прокуратурата – който желае, може да го направи след като чуе тези факти, както и аз. Аз искам да събера още данни. В случая, пак повтарям, четох откъси от заседанието на Комисията по културата и медиите.
Лобизъм. Пак ще Ви кажа: лобизмът, за мен не можеш да кажеш, специално пък за такъв Закон, че има нотка на лобизъм, защото тук се създават промени в законодателството, за да се защитят гражданите, а не някой друг.
Ще Ви кажа мой случай. В центъра на Габрово църквата е паметник на културата. Свещеникът ме помоли чрез нашия народен представител да отида да разговарям с него – беше преди няколко години.
Отидох, човекът ме вкара в църквата и ми каза: „Господин Велчев, моля Ви, направете нещо. Сега е месец август, десет месеца чакам да ми разрешат да си направя ремонт на покрива. Аз не искам да го променям, искам да сменя счупените керемиди”. Питам го: „Защо не ги смениш?” – „По закон нямам право, защото трябва да получа разрешение от Министерството на културата.”.
Колеги, тогава министър беше пак Вежди Рашидов. Обадих се. След неговата намеса – три месеца след това му издадоха това разрешение. Няма да Ви казвам в какво състояние бяха стенописите, защото говорим за грижата на паметниците на културата. Ето това е моят лобизъм. Дори и църквите са подложени на същите условия, на същия рекет.
Противопоставяне. В случая не сте ме разбрали, господин Лилков. Не искам да противопоставям едни на други. Четох факти, за които имахме упрек от страна на същите тези заинтересовани хора, че общините нямат необходимия капацитет. Затова тук казвам, че е смешно и затова пак прочетох изказване на специалисти, че няма как тези, които в момента решават, които от 30 години един проект не са направили, да са по-компетентни от хората, които са известни архитекти, имена, проектират и това им е работата – да кажат, че общината нямала капацитет! Не ги противопоставям, само сравнявам, че и едните, и другите имат капацитет. Въпросът е да дадем възможност на повече хора да се включат в този процес.
Госпожо Янкова, Вие говорите за отговорността. Никой не е тръгнал да вкарва министъра на културата заради мълчаливо съгласие. Казвам, че при мълчаливо съгласие ще се търси кой е направил, кой не е подписал. Това е едното. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Второ, все пак ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, ориентирайте се към приключване.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Дами и господа, все пак министърът носи отговорност за Министерството. Ако нещо не върви в това Министерство, нормално е, ако не е взел мерки, и той да понесе отговорност. Но когато влезе мълчаливото съгласие, тогава той ще потърси кой е забавил и защо не е дал макар и отрицателно мнение. Просто някакво мнение, а не да чака да вземе пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Следващо изказване – народният представител господин Иван Иванов.
ИВАН СЛ. ИВАНОВ (АБВ): Иван Славов – за всички.
Уважаеми госпожи и господа, Парламентарната група на политическа партия „Алтернатива за Българско Възраждане” (АБВ) няма да подкрепи този проект на Закон за изменение на Закона за културното наследство и не по политически причини, не защото сме опозиция, а защото не по-малко от Вас, уважаеми господа вносители, ние държим България да съхрани българското.
Има няколко основни мотива, поради които няма да подкрепим Закона.
Първият е – може би е хубаво, че в края на нашата дискусия стана дума и за господин министъра, и тази основна наша причина да не подкрепим вносителя, е защото министърът не споделя, не подкрепя този Законопроект.
Искам да изразя нашите адмирации към становището, подготвено от Министерството на културата, в което се виждат определено аргументирано експертно различията с текста, който вносителите са представители на вниманието на законодателния орган.
Няма да подкрепим Законопроекта, защото още високо ценим ролята на министъра на културата, а съгласно основният закон на държавата ни, той е органът, който прави националната културна политика и няма как някой друг да настоява, предлага и изисква провеждането й, когато той не е убеден в нея.
Не бихме се съгласили с аргументите Ви за ролята на една личност в културната тукашна политика, защото тази личност има редица пробойни. В политиката, която той следва, има бутафория, с която не можем да се съгласим.
Случилото се по известната фреска на жп гара София, случващото се по някои от забележителните места на столичния град са предпоставка да не се доверим на подобна бутафорна културна политика, която застрашава нашето национално културно богатство.
Нещо подобно, което се случва на двадесетина километра от столицата на България, също буди тревога и доказва, че прехвърлените правомощия от държавата към общините е рискова процедура, в която са много опасностите именно за съхранението на националното културно богатство. Защото общините по Конституция и закон трябва да провеждат националната политика, но националната, не местната, уважаеми господа вносители. Поради което ние трябва да минимизираме рисковете, които се съдържат в предложенията, оправени в Закона.
С текстовете на Закона можем да приемем, че сме съгласни в първата част на текста – § 1. Няма как да подкрепим идеята за предоставяне правомощия на общинска териториална дейност, защото такова понятие няма в нито един български закон, което пък ни кара да се съмняваме в експертността на съставителите на текстовете на Закона.
На следващо място, уважаеми господин, (обръща се към народния представител Красимир Велчев) ще се позова на Вашето току-що поднесено становище, говорехте за това, че при Вас имало много граждани с интереси. Логичното е да има такива граждани с интереси, но също така е логично Вие да отстоявате националния, а не личния интерес на който и да било. Ако той се покрива с нашия общ, разбира се, ще помогнем, но ако противоречи на този общ, за който говоря, няма проблем да кажем истината и да отстоим позицията, която е важна и необходима за България.
На следващо място, разбрахме, че Националното сдружение на общините подкрепя промените в проектозакона. Логичното е да ги подкрепи. Става дума за правомощия, които кметовете получават и за които, разбира се, трябва да се борят. Също така отново нашата грижа и отговорност е да прецизираме на кого, какво и колко.
Потвърждавайки убеждението си, че политиката за съхранението на националното културно наследство е национална политика, няма как да подкрепим предложения от Вас Проект за закон. Нещо повече, оценявайки, уважавайки и подкрепяйки ролята на министъра, бихме Ви призовали: уважаеми господин Велчев, уважаеми госпожи и господа вносители, оттеглете Закона, променете го с неговото участие и тогава ще го подкрепим не като опозиция, а като съмишленици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Първа реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Господин Иванов, Вие въобще знаете ли за какво говорихте досега?
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Само Вие знаете всичко.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не се обаждайте!
Първо Ви питам: знаехте ли за какво говорихте?
Второ, Вие от това АБВГЗ въобще... (Шум и реплики.)
Извинявам се, просто се изпуснах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Извинявам се, изпуснах се.
Но от това „АБВ” има ли нещо смислено, което да е в полза на обществото, за да го подкрепите досега, освен Вашите лобистки закони на Вашия министър? Има ли нещо, което да сте подкрепили? Нищо досега! За всяко смислено нещо ще намерите повод да го омърсите, да го окепазите и то най-важното с некомпетентни и неграмотни изказвания. Най-важното!
Видите ли, „ние ще подкрепим това, което е национално, но не и местното”. Сякаш местното не е част от националното?! Представете си какви изказвания трябваше да изтърпим тук. Нито един мотив, просто на въпреки и то защо на въпреки? Защото сте заели позицията на извиване на ръце поради една кандидатура, да го кажа направо, и всички ние тук трябва да ставаме заложници на Вашите рекетьорски партийни намерения. Ето, това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, мерете си езика!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е истината! Това е мое конституционно право да си изразя мнението. Не ми казвайте да си меря езика. Това е истината! „Политически рекет” не е обида, така че не ми прекъсвайте изказването!
Освен всичко, нещо повече, Вие не изложихте нито един конкретен мотив. Казаха Ви хората: първо, тази институция отдавна се е превърнала във форма за рекет – бухалка. Или може би Вие сигурно искате да участвате там, в разпределянето на 5000 ли, 20 000 евро, каза господин Велчев, или някой да си направи и да си купи още един хотел? Явно искате да вземете участие. Поне сигурно така става?! (Реплики от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, съгласно чл. 152 Ви правя забележка за използване на оскърбителни думи към Ваши колеги народни представители.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Към кой колега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Казах „към Ваши колеги” – членове на парламентарна група.
Заповядайте за втора реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Извинявам се, не искам наистина този дебат, който е много важен, да преминава в друга насоченост или светлина, но искам да кажа едно: убеждавам се, след изказването на господин Иванов, че донякъде, за съжаление, дебатите си губят всякакъв смисъл. Защото Вие наистина просто излизате да кажете нещо, което сте решили, защото това е решено преди дебата. Какъв е смисълът, след като всяка партия си има решението, а ние правим дебата, като след това то е решено вече.
Разбирам в хода на дебата да се обърне внимание и да се вземе друго решение. За съжаление, Вие не можете. Може би Вашия шеф го няма тук. Разбирам Ви, но да излизате и да казвате противоречиви неща – една част ние харесваме, другата не я харесваме.
Колеги, повтарям: това е първо четене на Закона. Тук става дума за гласуване на философията на Закона. Има ли проблем? Има. Трябва ли да се реши? Трябва, но да ми предлагате Вие в следващите години да се увеличи бюджетът на паметници на културата, да се увеличи щатът, това знаете, че не може да стане сега. В същото време паметници на културата се срутват, сриват се, защото нямат разрешение за ремонт – покрива не могат да си ремонтират, нали за това го говоря?!
Ние гласуваме и затова даваме и срок по-голям, да участвате в дебата, след това си направете Ваша преценка дали да го подкрепите, или няма да го подкрепите – в групата си решавате или партията, ама да сте го решили предварително и да дойдете тук да кажете: Абе ние няма да го подкрепим, защото не ни харесва еди-коя си точка... Тези отделни точки, пак повтарям: ще ги дебатираме при второ четене. Там вече ще видим дали да е не мълчалив отказ, а мълчаливо съгласие – ще го дебатираме, дали и колко общини да има; дали да се разделя на общини. Това е второ четене, там ще обсъждаме точка по точка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма желаещи.
Господин Иванов, имате думата за дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми госпожи и господа, мисля, че Народното събрание щеше да знае по-малко за себе си, ако не бяхме чули първата реплика, която аз няма да коментирам.
По отношение на втората, господин Велчев, опасявам се, че неточно сте разбрали всичко, което исках да Ви кажа. Разбира се, една част от нещата, които заслужават да бъдат зачетени, ние ги зачитаме, уважаваме и подкрепяме. Голямата част обаче няма как да бъдат подкрепени, поради което не бихме подкрепили. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Ако се наложи, на второ четене ще участваме в подготовката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте за процедура, господин Белемезов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Вземам процедура по начина на водене, съотнесена към първата реплика, която беше направена преди малко към господин Славов от наша страна.
Използвам момента в тази процедура, господин Председател, да Ви обърна внимание, че е крайно недопустимо тук, в тази зала, да присъстват 240 народни представители и 239 от тях да бъдат подложени на системен подход в обиждане и в пререкания – всичко това, което води до една изключително покварена политика, лишена от конструктивизъм и лишена от същност в цяло едно такова многословие, което понякога продължава в много, много, много минути, но в крайна сметка се получава така, че ние останалите 239 човека не чуваме нищо по същество.
Искам да Ви обърна конкретно внимание, че е нарушен авторитетът на Народното събрание и това се прави от един човек много системно – в лицето на господин Байрактаров. Искам много категорично да заявя, че всички 239 народни представители, не е редно да бъдем в тази зала и непрекъснато да получаваме подмятания в лицето, от страна на един човек, от сорта на това: „Вие не сте същностни по дадена тема! Ако не знаете, аз ще Ви кажа! Четете по-внимателно!”.
Смятам, че не е необходимо един човек да се държи с всички останали 239 като с негови ученици. Смятам, че е изключително покварено тук, от тази висока трибуна, някой да изявява по подобен начин подобни обиди към останалите 239 народни представители.
Що се касае до политиката на АБВ, която следва, смятам, че ние сме изключително последователни (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), отстояваме винаги своите позиции по особено правдив и съвършен начин, и в случаите, когато разбираме, че един законопроект не е стойностен за нас, ние си запазваме абсолютното право да се въздържим и да гласуваме „против”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Времето Ви изтече.
Господин Белемезов, абсолютно сте прав, но в крайна сметка всеки народен представител избира словесната форма и словесния похват, с които да се обръща към нас, колегите. Разбира се, има една норма и изразни средства, които не трябва да бъдат преминавани. Аз се позовах на Правилника, съответно предупредих господин Байрактаров, а иначе що се отнася генерално до това поведение, по Правилник има всякакви други форми, включително Комисия по етика. Вие може да се обърнете към нея и да коментирате там този въпрос.
Уважаеми колеги, продължаваме със следващи изказвания. Няма.
Закривам дебатите по настоящия Законопроект.
Преминаваме в режим на гласуване.
Моля, квесторите да сигнализират на колегите, които са в кулоарите, че предстои гласуване.
Моля тези, които влизате в залата, заемете позиция за гласуване, удобна на всеки народен представител. (Смях и реплики.)
Уважаеми колеги, първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносители са Красимир Велчев и група народни представители. Внесен на 8 юли 2015 г.
Моля, гласувайте.
Успяха ли всички да гласуват?
Господин Димитров, Вие успяхте ли да гласувате от тази позиция? (Смях.) Добре. Благодаря.
Гласували 115 народни представители: за 81, против 20, въздържали се 14.
Предложението е прието.
За процедура – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както казах и по време на изказването си, на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения допълнително с три седмици. Това ще ни даде възможност в работата на групата да обсъдим всички тези проблеми и тогава се надявам да можем да убедим и тези, които сега се въздържаха или не гласуваха за този Закон, да гласуват „за”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Обратно становище? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на настоящия Законопроект.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.
Вносител е Министерският съвет. Внесен е на 17 декември 2015 г.
Основната комисия, на която той е разглеждан, е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Моля докладът на Комисията да бъде представен от член на Комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ще представя:
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика, благоустройство
и местно самоуправление относно Законопроект за изменение
и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 14 януари 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на туризма и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма.
Законопроектът предвижда функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството по предоставяне на концесии и отдаване под наем на морските плажове да се поемат от министъра на туризма. В тази връзка са предложени съответните изменения и допълнения в отделни разпоредби на Закона в няколко насоки.
Регламентират се правомощията на министъра на туризма в процедурите по определяне на концесионери и отдаване под наем на морските плажове. Предложено е намаляване на срока, в който се обявяват за неохраняеми морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем. Установяват се административнонаказателни разпоредби, които уреждат контролните правомощия на министъра на туризма. Въвеждат се разпоредби, регламентиращи процедурата по предаване на наличната в Министерството на регионалното развитие и благоустройството документация на Министерството на туризма.
Законопроектът отчита обстоятелството, че има концесионни или наемни договори, чийто срок на действие изтича малко преди или по време на предстоящия летен сезон. Предвид сроковете за провеждане на концесионни процедури, реализирането на такива за определяне на нови концесионери не би било възможно да приключи преди започването на новия летен сезон. Прекратяването на договорите и обявяването на тези плажове за неохраняеми ще доведе до невъзможност да се обезпечат с водноспасителна дейност, медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане.Това налага да се предвиди възможност за удължаване на сключените договори, за да се осигури предоставянето на услуги на морските плажове по време на активния летен сезон. По този начин ще се избегне негативният ефект от преустановяването на тези дейности и ще се гарантира стопанисването на плажовете до края на сезона, което е в интерес на гражданите, туристическия отрасъл и бизнеса.
Предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие представляват първи етап от цялостната реформа, свързана с поддържането и управлението на морските плажове, като целта на Законопроекта е да регламентират базовите предпоставки за това. Законодателната промяна ще даде възможност цялостната информация и документация, свързана с концесиите и наемите на морските плажове да бъде предадена в Министерството на туризма, което е важна и необходима предпоставка за окончателното финализиране на последващ законопроект за изменение на ЗУЧК, разработван от Министерството на туризма, който да уреди изцяло обществените отношения в тази сфера и да осъществи цялостната реформа в нея.
В хода на дискусията бяха поставени редица въпроси, свързани с действащите договори за наем или концесии, за започнатите процедури, както и за готовността на Министерството на туризма да поеме новите функции и да гарантира обезпечаването и нормалното протичане на предстоящия летен туристически сезон.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Следва доклад от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! На Вашето внимание представям:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие,
№ 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
На заседанието присъстваха: Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, Екатерина Дацова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на туризма, и Мирослава Владимирова – директор на дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Със Законопроекта, представен от заместник-министър Ирена Георгиева, се поставя началото на цялостната реформа, свързана с поддържането и управлението на морските плажове. Предвижда се функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството по предоставяне на концесии и отдаване под наем на морските плажове да се поемат от министъра на туризма. Със заповед на министъра на туризма, ежегодно до 31 март, ще се обявяват за неохраняеми морските плажове, които не са предоставени на концесия или не са отдадени под наем.
Целта е обезпечаване на водноспасителната дейност по тези плажове, като се предвижда съответните областни управители да могат да предлагат за одобрение на министъра на туризма схема за това. Конкретизират се контролните правомощия на министъра на туризма по Закона, като актовете за установяване на нарушение по чл. 10, ал. 4 и 6-8 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра, а наказателните постановления се издават от него или оправомощени от него длъжностни лица. Предвижда се на територията на морските плажове, в това число на ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, поставянето на преместваеми обекти и съоръжения да се разрешава от главния архитект на общината, въз основа на схема одобрена от министъра на туризма.
С преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предвижда двумесечен срок, от влизането в сила на Закона, за предаване на наличната документация относно предоставянето на концесия или отдаването под наем на морските плажове, от Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Министерство на туризма. Предвижда се и срокът на концесионните договори, или договорите за наем, които изтичат до 30 септември 2016 г., да бъде удължен с до една година със съгласието на концесионера или наемателя. Това се налага поради факта, че прекратяването на договорите и обявяването на тези плажове за неохраняеми ще доведе до невъзможност да се обезпечи водноспасителната дейност, медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане. Целта е да се гарантира стопанисването на плажовете до края на сезона. Предлага се трудовите и служебните правоотношения на служителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, осъществяващи функции по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, да преминат към Министерството на туризма.
С промени в Закона за туризма се предлага министърът на туризма да осъществява държавната политика в областта на концесиите на морските плажове, а Националният съвет по туризъм да изразява становища и дава предложения по въпроси, свързани с поддържането и управлението на морските плажове.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, в която заместник-председателят на комисията Полина Карастоянова изрази притеснение, че тези изменения се предлагат преди началото на летния туристически сезон и зададе въпрос относно това дали експертният състав на министерството е достатъчен, за да се обезпечи дейността по предоставянето на концесии и отдаване под наем на морските плажове.
Народният представител Димитър Бойчев изрази мнение, че предлаганите изменения са правилна стъпка в цялостната политиката по управление на морските плажове, но попита какви са мерките, които предвиждат в Министерство на туризма за засилване на контрола и решаване на конкретни проблеми при предоставянето на концесиите.
Народният представител Ферихан Ахмедова попита по чия преценка и с колко ще бъде удължаван всеки договор, чийто срок изтича до 31 септември 2016 г. и изрази притеснение, че това е предпоставка за създаване на корупционни практики. Според нея за тези договори е по-коректно в Закона да се запише – „до приключване на сезона”.
В отговор от Министерство на туризма изразиха готовност да се обсъдят всички предложения по текста на Закона и уточниха, че всеки договор ще се разглежда поотделно, в зависимост от конкретните задължения и срока за изтичане предвидени в него.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12, без „против” и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Тук е и министър Ангелкова, така че имаме всички възможности да открием дебата, което и правя.
Първа заявка – господин Марков, имате думата. (Шум и реплики.)
Добре, записвам желаещите.
Заповядайте.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председателстващ, колеги! Ние ще подкрепим на първо четене Закона, щом Министерският съвет е решил, че така по-оперативно и по-добре ще се стопанисват плановете.
Искам обаче да обърна внимание на някои текстове, които наистина създават предпоставки за корупционни схеми, а именно това прословуто увеличаване на срока с до една година. Наистина трябва да се помисли да се фиксира дата в този законодателен акт, например 1 октомври 2016 г., защото освен подареното удължаване на договора на досегашните концесионери за „Лято 2016 г.”, удължавайки срока с до една година, може да се окаже, че и втори сезон ще бъде харизан на досега действащия концесионер. Тоест, да бъде направено така, че април-май да му изтече договорът вече на 2017 г., когато новоизбраният концесионер няма да има време да влезе във владение на плажа и съответно да се подготви, да изпълни своята програма, с която е кандидатствал.
Затова и призивът ми е между първо и второ четене наистина да фиксираме дата – твърдо записана в Закона и тя да е на 1 октомври или нещо подобно, но това ще го направим вече между двете четения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Реплики? Няма желаещи.
Следващото изказване е на народния представител Димитър Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Подкрепям тази промяна в Закона от гледна точка на това, че управлението на плажовете е една съществена част от летния туристически продукт, дори бих казал една от най-съществените части и има резон компетентностите да се прехвърлят в новосъздаденото Министерство на туризма.
Но имам едно притеснение във връзка с времето, когато се правят тези промени. В Закона е залегнало до два месеца след приемане на Закона да бъдат прехвърлени документите от Министерството на регионалното развитие в Министерството на туризма, което, според мен, няма да даде тази готовност на Министерството на туризма да управлява този процес.
Зададох въпрос в Комисията на представители на Министерството каква е готовността им за управление на процеса, който касае контрола. Защото, според мен, една от най-важните функции на Министерството и респективно на държавата, е да упражнява контрол върху управлението на тези плажове – дали са на концесия или са под наем, не е толкова съществено. Всички знаем какви са проблемите при управлението на плажовете. Това е всеобщо известно. Това са ситуирането на свободните зони, съответно излизане извън рамките на одобрените схеми за поставяемите обекти и то в пъти излизане. Имаме много фрапиращи случаи на някои територии, съответно шума и ценообразуването.
Това, което ми отговориха от Министерството, е, че след като приемат документите, ще ги анализират и съответно ще направят някакви нормативни документи, с които съответно да упражняват контрола. След четири месеца започва активния летен туристически сезон 2016 г. Според мен все пак Министерството трябва да помисли. Просто го задавам като посока на мислене дали този Закон не е по-резонно да влезе след изтичане на един летен активен сезон, за да има време в Министерството да се подготви този процес, за да го управлява адекватно.
Съответно моите притеснения са и за кадровото обезпечаване, защото, доколкото разбирам, залегнало е в Закона цялата структура да се премести от Министерството на регионалното развитие в Министерството на туризма. Но не разбрах каква част от служителите, които са в този отдел, в тази дирекция, имат готовност чисто физически да се преместят, защото това е много специфична материя. Според мен един процес на навлизане в тази материя също би забавило процеса, който трябва да управлява даденото министерство.
Бих задал и една сламка към Министерството. Имаме един много добър пример с управляване на плажна територия от страна на Община Бургас. Примерът е наистина много добър, защото управляваната от Бургас територия стана за пример за управляване на плаж, където по един перфектен начин се изпълняват ангажиментите и задълженията от страна на Община Бургас по почистване на плажната ивица, по обезпечаване със спасители, съответно с медицински персонал и където, забележете, няма търговска дейност и съответно шезлонгите и чадърите са безплатни. Затова според мен трябва да се мисли в едно бъдеще и в тази посока.
Това са ми притесненията и мисля, че би трябвало според мен, ако Министерството има желание, все пак да вземе отношение по тези въпроси. Благодаря Ви.
Пак казвам, подкрепям тази промяна, която се предлага в Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики? Няма желаещи.
Господин Ахмед Ахмедов се е записал. Следващото изказване е Ваше.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, скъпи колеги! С този Закон за устройството на Черноморското крайбрежие се уреждат обществените отношения, свързани първо с условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, правомощията за координация на дейностите на централните и териториалните органи на изпълнителната власти на органите на местното самоуправление и, трето, условията и реда за провеждане на процедурите за определяне на концесионери и на наематели на морските плажове, които са предмет на настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона.
Видно от мотивите към Законопроекта, той цели създаването на условия и предпоставки за провеждане на реформа, свързана с поддържането и управлението на морските плажове, която е част от подготвяната цялостна промяна, свързана с уреждане на обществените отношения в тази сфера.
Най-важната и значима промяна, която се въвежда с обсъждания проект, безспорно е прехвърлянето на функциите по предоставяне на концесиите и на отдаване под наем на морските плажове от министъра на регионалното развитие към министъра на туризма. Основният аргумент на вносителите за визираното прехвърляне е, че 70% от туристическия продукт на летния морски туризъм се формира от осигуряването на достъп до морските плажове. Доколкото плажовете са основната причина за избиране на лятната дестинация от туристите, приемам, че е логично те да се управляват от туристическото ни семейство. Считам, че на този етап съществуват съмнения, че смяната би могла да бъде чисто механична, но доколко основателни са те, ще стане ясно след финализиране на концепцията на вносителите. Насоките на предлаганите изменения и допълнения са обобщени в мотивите към Законопроекта. Намирам, че измененията и допълненията са целесъобразни и логични. В предложенията до § 8 се урежда детайлно законодателната промяна по прехвърлянето на дейностите по предоставяне на концесия и отдаване под наем на морските плажове от министъра на регионалното развитие към Министерството на туризма.
Целесъобразно е изменението на срока за издаване на заповеди по чл. 7: вместо до 31 май същите да се променят до 31 март, с което областните управители ще бъдат улеснени при изпълнение на задълженията им по обезпечаване на водноспасителната дейност на неохраняемите морски плажове предвид удължаването на времето за изработване на схеми за водноспасителна дейност, одобряването им и провеждането на процедурите по реда на Закона за обществените поръчки.
Със Законопроекта се отстраняват някои несъвършенства в нормативната уредба, като се детайлизират предвидените глоби за неизпълнение на разпоредбите, свързани с изискванията за стопанисването на морските плажове, хармонизират се разпоредбите на Закона за устройство на българското Черноморие със Закона за концесиите, със Закона за туризма.
Ние, от Движението за права и свободи, се надяваме, че промяната в начина на управление – отдаване на плажовете на концесия и даването им под наем ще доведе до подобряване на услугите, които се предоставят на българското Черноморие, което на свой ред да доведе до подобрение на позицията на нашата страна на международния туристически пазар, като вярвам, че това е и целта на провежданата реформа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Ахмедов.
Реплики? Няма желаещи.
Следващият записан за изказване е госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Държим в ръцете си Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморието и ми се иска да стане по-добре, колеги, но само става ясно, че вместо на министър Павлова, правомощията ще бъдат дадени на министър Ангелкова.
Защо смятам така?
В мотивите, които дебатираме на първо четене, е записано, че този Закон представлява първи етап от цялостна реформа. Опитах се да потърся цялостната реформа, не можах да я намеря. Чух министъра в Комисията, който сподели, за намерение плажовете да бъдат групирани според категориите, след това да има политика в тях. Само че първият етап е първо да се прехвърли административното управление и процедиране на самите плажове, а след това ще видим.
След това колеги си задавам чисто управленски няколко въпроса, сигурно и Вие ги задавате. Около 250 организирани плажа, дотук са раздадени 56 концесии, 60 са дадени под наем, тук в момента се спори може би за около 15 – дали да прекратим, да продължим, или не.
Оказва се, че ако ще има цялостна концепция по плажовете и ще има едни плажове, за които ще има специална политика, за другите ще има социална политика, за третите – кметовете ще правят нещо, областните управители. Нека да прекратим всички концесии и да вземем решение да видим философията на министъра и да я подкрепим.
Сега това, което се прави в момента, без липсата на всичко това, се казва – тъй като уважавам министър Павлова и министър Ангелкова, не ми се иска да ги иронизирам, тоест от едното министерство – в другото.
Паралелно с това, вижте каква ирония на съдбата има! Министерството на госпожа министър Ангелкова е на закритото Министерство по инвестиционната политика на ул. „Съборна”. Носихме едни папки от едното министерство в Регионалното, сега от Регионалното министерство ще носим едни папки в това министерство. Може би това е сградата за преходните министерства. Дай Боже, Министерството на туризма в перспектива да се напълни с повече съдържание.
Другият въпрос, който възниква, колеги, е по административния капацитет на управлението. Все още Министерството на туризма е семпло, административно неукрепено министерство. Тук ще има териториални схеми за временни обекти. Нормално е това да е Регионалното министерство – опазване, благоустрояване. Тук трябва да се намери, ако нещо щеше да се променя, къде са министърът на Регионалното благоустройство, кметът, областният управител и министърът на туризма, да може да бъде по-отгоре, за да задава политиката?
След това, когато видите в мотивите – накрая виждате основните насоки. Кои са основните насоки – че министърът ще процедира концесиите; че ще се намали срокът за неохраняемите морски плажове по административните разпоредби, по процедурите, по документацията?
Като цяло, не ми се иска да мисля, че има намаляване на доверието към единия министър. Не ми се иска да изкажа, че е лобистки законът – че едни лобита, по-близко до едното министерство, са станали по-близки в Министерския съвет и затова преди Коледа в Министерския съвет са си разделили плажовете като управление.
Не ни е ясна реформата, ако има реформа! И Ви моля, не пишете повече по този начин реформи – изхабяваме, фетишизираме.
Колегата отсреща ми клати главата – ама, каква реформа? Сменяме единият министър с другия?!
Казва се, че ще стане по-добре. Означава ли, че „ставането на по-добре”, е, че Министерството на регионалното развитие не се е справило, а Министерството на туризма ще продължи да се справя и ще бъде по-добре?
Колегата от Бургаския избирателен район Бойчев е изключително прав – с едни комплексни виждания като човек, който живее на морето и който е бил и общинар, и има политически възгледи как да се прави това. Затова ние преди една година променяхме този Законопроект със съгласието на депутатите от Черноморието по всички въпроси. Ето, такава тема не се постави.
Нашата парламентарна група няма да подкрепи Законопроекта, защото ние не знаем защо се прави тази промяна. Знаем само може би, че министър Ангелкова е станала по-симпатична на премиера Борисов. (Единични ръкопляскания от ПГ на БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Има ли реплики към това изказване? Няма желаещи.
Господин Петър Славов има намерение да се изкаже – заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да споделя с Вас нещо, във връзка с този Законопроект – един въпрос, който бях поставил преди време към министъра на регионалното развитие и благоустройството за това какви са приходите за държавата, които получаваме ежегодно от тези концесии. Отговорът, който ми даде, беше доста интересен. Става дума за някъде около 14 млн. лв. годишно, които държавата получава от отдаване на плажове на такива концесии.
За мен възниква въпросът, всъщност ние коментирайки днес този Законопроект, не е ли хубаво да помислим и за засилване на контролните мерки срещу недобросъвестни концесионери. Всяка година през лятото виждаме най-различни безобразия по много плажове. Моето впечатление, е че това са причините всъщност голяма част от нашите сънародници да почиват в чужбина – дали в Гърция, дали в Турция или в трети държави, но голяма част от българите избягаха от родното Черноморие и те сочат като един от големите проблеми именно тези злоупотреби, които са извършват от концесионерите и те остават несанкционирани или поне няма ефективни санкции, които да ги респектират.
Тук говоря например за достъпа до плажовете. Всяка година в „Силистар” и в тези местности, знаете, има скандали как опъват там едни заграждения, слагат се едни масички, започват да събират едни пари от хората и не могат да стигнат до плажа. Говоря за всички тези, които по Слънчев бряг и по други места, опъват чадъри и шезлонги и какво ли не, човек не може да стъпи на плажа, ако не даде 50 лв. за чадър или за шезлонг. Разбирате ли, концесионерът така е изчислил зоната от 50-те процента, която трябва да е свободна, че тя примерно попада в дюните, където има храсти и човек не може да си сложи кърпата, а в останалата част има чадъри и шезлонги.
Всички тези неща на мен ми липсват в този Законопроект и аз си мисля, че между двете четения е хубаво да помислим наистина да се засили контролният механизъм на държавата. В момента наистина са предвидени един сериозни санкции, които обаче обикновено се налагат или от общинската администрация, или евентуално от областните управители – в някои случаи са намесени, но тези механизми не ми се струва, че са ефективни и не виждам да дават резултати. Много хора се оплакват през летния сезон от безобразия. А като последица, освен ако медиите не отидат и не раздухат скандала, за да се задейства тогава евентуално местният кмет, почти нищо не се случва.
Аз Ви предлагам наистина да използваме този Законопроект не просто механично да прехвърляме от едно ведомство към друго управлението на плажовете, а да се замислим наистина струва ли си за тези 14 милиона годишно да гоним българските туристи, и чуждестранните туристи започват да бягат вече от България, които на практика оставят милиони левове в страната ни, почивайки тук – да ги гоним по чужбина, и на практика да проваляме собственото си Черноморие по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, бях провокиран от преждеговорившите.
Връщам Ви една година назад – да има Министерство на туризма беше част от нашата предизборна кампания. Хотелиерите и представителите на туристическия бранш много силно желаеха това да се случи. Ние положихме всички усилия да се случи и то се случи. Откакто е формирано новото правителство, вече имаме ново министерство и имаме министър на туризма. Какво по-логично от това плажовете, които както каза и моят колега Бойчев са неделима част от летния туристически продукт, да бъдат предадени за стопанисване в това министерство?
Че има рискове – естествено, че има, като всяко ново нещо. Но това е естественият и логичен развой на нещата.
Безспорно Министерството трябва сериозно да погледне на новите си функции, защото това е един много горещ картоф, госпожо Министър. И досега не бяха особено добре стопанисвани плажовете, и то тези, за които имаше желаещи. Тъй като се говори, че било много трудно да се вземе плаж на концесия – някои плажове е трудно да се вземат на концесия, за други – по никакъв начин не можем да намерим желаещи да ги вземат.
Една от причините беше, че в момента условията за вземане на плажове на концесия бяха абсолютно изравнени, работеше уравновиловката, и както се третираше плажът в Слънчев бряг и Албена, така се третираше и плажът в Резово. Новите намерения вече са да има диференциран индивидуален подход, което намирам за добро. Това, че ще се обявяват нестопанисваните плажове не до 31 май, както беше досега, а до 31 март, също е добре, защото ще има време за реакция. Аз също имам своите опасения, че ще има проблеми, но ако изхождаме от презумпцията, че променяйки нещо, от това ще произтекат проблеми, би трябвало да не променяме нищо. Проблеми имаше и досега.
Има много какво да се направи между първо и второ четене и ние много сериозно ще погледнем на този въпрос, но на този етап Ви призовавам да подкрепим промяната в Закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Желев.
Реплики? Няма.
Господин Ибрямов, имате думата.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, колеги народни представители! Не искам да гадая кое министерство ще стопанисва по-добре и ще управлява Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, но ще започна оттам, откъдето господин Бойчев спря. Той е прав, госпожо Министър, че може би не беше сега времето, точното време, да настъпи тази промяна, защото, без да Ви обиждам, преди година бяхме свидетели как в предното правителство имало новооткрито министерство, имало фиктивно преместване само на една администрация от едно в друго. В момента може би, да се надяваме, че няма да е така, може би ще наблюдаваме абсолютно същото – преместваме една администрация от Министерството на регионалното развитие в Министерството на туризма. Ако въпросът касае само концесионните плажове, убеден съм, че Вие по-добре ще се справите, отколкото досега това е ставало. Но като парламентарна група, след проведената среща с Вас, ще подкрепим този Закон на първо четене, но ще внесем нашите предложения между първо и второ четене, съответно с направените от нас корекции. (Шум и реплики.) Колкото и да Ви е странно, колега, да.
Както и господин Желев каза, аз ще го кажа в прав текст: господин Желев, надявам се в министерствата, управлявани от ГЕРБ, реформите да се случват много по-бързо, отколкото в тези министерства, където реформаторите правят псевдореформи.
Госпожо Министър, стискам Ви палци. Имате наистина много кратко време, в рамките на няколко месеца, да покажете, че Министерството на туризма ще се справи с тази поставена задача. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Реплики?
Заповядайте, господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Само едно уточнение, колега. Министерството, откъдето се взимат плажовете, не е на Реформаторския блок. Така че разбирам опита Ви във всяко едно изказване да ударите по Реформаторския блок, но в случая има греда – от ГЕРБ в ГЕРБ отива Министерството. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Господин Ибрямов.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Елементарна работа, само си губим времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Ибрямов има абсолютно право на дуплика.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председателстващ.
Колкото до гредата, ще посъветвам колегата, нека да информира и господин Славов, дали дюните попадат в концесионните плажове, защото преди малко той каза точно това. А кой прави греда, това е факт вече година и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Таско Ерменков. (Шум и реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Може ли малко тишина да въведем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за тишина. Господин Ерменков моли за тишина, за да може да изложи своята теза.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики.) Има още 20 минути до края на работното време, къде бързате? Нека да си вършим работата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, по същество, господин Ерменков, знаем за времето.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, тази смяна на отговорности на министерствата може би би била логична, ако наред с това, което ни предлагат като законопроект, имаше и направен анализ какви са грешките. Какво е допуснато в другото министерство? Какво не е направено и какво другото министерство не би могло да направи? Къде са пропуските и поради какво се налага да се преместват отговорности в друго министерство? С какво това министерство по-добре ще се справи със задачите, защото, когато не знаеш какви са проблемите, как ще знаеш какво трябва да решиш? Струва ми се, че продължаваме да се мотаем по начин, по който обикновено правим промените в Закона – едно джуркане на отговорности от едно място на друго, без да има яснота какво ще се получи накрая, какъв ще бъде ефектът. Дали пък в крайна сметка това не е и някакъв резултат на посещение на госпожа министърката при отделни парламентарни групи с подкрепа от тях за конкретни може би бъдещи концесионери (оживление)? Също би могло да възникне като въпрос дали не се притесняваме от това, че в момента тази система, която съществува, донякъде е улегнала и няма място за, как да го наречем, да се вреди някой в опашката на концесионерите?
Единственото нещо, което в този Закон е нормално, това е обявяването на онези плажове, за които не е имало желаещи за концесия. Това би могло да бъде подкрепено само заради този факт, да подкрепяме нещо, което няма яснота за бъдеще – дали ще подобри и дали няма да влоши това, което се случва? Още повече в навечерието на туристическия сезон е много е притеснително. Пак Ви казвам, нека да помислим, преди да правим промени: как ще се отразят тези промени върху един бранш, който за България в момента е единственият доходоносен бранш, който ни позволява да имаме някакви постъпления от дейност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Министър Ангелкова, имате думата да коментирате съответно изложенията на колегите народни представители.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Бих искала първо, да благодаря на всички за конструктивния диалог и за отправените препоръки, коментари и предложения и да Ви уверя, че между първо и второ четене ще се съобразим с тези от тях, които могат да намерят своето отражение в този първи Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
По време на представянето на Законопроекта в комисиите обяснихме, че морските плажове формират повече от 70% от летния продукт, който е един от основните туристически продукти в България, и формира 60% от приходите, които постъпват в сектор „Туризъм”. За да можем да направим цялостна и нова концепция, свързана с управлението на плажовете, е необходимо да имаме цялата налична информация и база данни, и правно основание да я искаме, за да можем да подготвим цялостната концепция, рамката на която вече сме създали и бе приета на оперативно заседание на Министерския съвет миналата година, септември месец.
Целта на този Законопроект е да създаде основата, за да подготвим веднага след това следващия, който да ни позволи да групираме плажовете по индивидуален признак, така че да имаме различно третиране за всеки един различен плаж, каквато е и неговата уникална характеристика.
Предвиждаме създаването на четири групи с четири подгрупи и съответно създаване на отделна методология за минимално концесионно възнаграждение за всяка група плаж, така че да не се отдават, както в момента, под един общ знаменател всички плажове. По този начин максимално да отдадем колкото се може повече плажове за стопанисване и управление.
Знаете, в момента 58 плажа са отдадени на концесия от около 233 плажа.
Мога да Ви уверя, че в Министерството на туризма има капацитет и в момента работят кадри само и основно фокусирани върху концесиите. Провели сме срещи с всички представители на туристическия бранш, с концесионерите, включително с кметовете на морските общини и областните управители, така че максимално да подготвим сезон Лято 2016, който предстои, а и от тук нататък стопанисването и управлението на морските плажове.
Сключените договори за концесии са сключени по различно време и динамиката на процеса е много голяма, те изтичат по различно време, така че независимо дали се прави сега тази промяна, догодина или пó следващата година, ние ще сме изправени пред абсолютно същите обстоятелства, защото различните договори изтичат по различно време.
Смятам, че с усилията на Министерството на туризма, с помощта на областните управители и на кметовете на морските общини заедно с целия бранш, който изключително много подкрепя тази промяна, ще успеем да се справим със Сезон 2016 и за следващата 2017 г. да възлагаме договорите за концесия вече по новата методология. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Ангелкова.
Не виждам други желаещи за изказване.
Закривам дебатите по настоящия Законопроект и преминаваме в режим на гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие на първо четене, вносител – Министерският съвет, 30 декември 2015 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието, с което и настоящият Законопроект.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Преди съобщението за парламентарен контрол най-вероятно ще чуем само част от докладите.

Точка осма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ВЗАИМНО АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ДАНЪЧНИ ВЪПРОСИ, ИЗМЕНЕНА С ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ВЗАИМНО АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ДАНЪЧНИ ВЪПРОСИ, ВЛЯЗЪЛ В СИЛА НА 1 ЮНИ 2011 г.
Вносител – Министерският съвет, 17 декември 2015 г.
Процедура. (Силен шум в залата.)
Заповядайте. (Шум и реплики.)
Колеги, моля за тишина в залата! Малко време остана, моля за спокойствие!
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура по гласувания преди малко Законопроект за Черноморското крайбрежие – предложенията между първо и второ четене да бъдат в краткия период от четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище?
Госпожа Янкова. (Силен шум в залата.)
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, ние ползваме ски писти, не ходим на плажове.
Искам да предложа противно становище – Законът е достатъчно дълъг. Това бързане, Вие знаете… (Шум и реплики.)
Да, ще се мести документация от една сграда в друга. Министърът каза, че има капацитет. Нека да започнат да работят, но няма за какво точно в три дни – днес е четвъртък, до вторник да правим предложения. (Реплики и провиквания.)
Правя предложение да бъде две седмици или да остане редовното време, господин Председател.
Ние категорично възразяваме! Няма форсмажорна ситуация при този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме Вашето обратно становище.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Коцева срокът между първо и второ четене на Законопроекта за устройството на Черноморското крайбрежие да бъде съкратен на четири дни.
Моля, гласувайте. (Силен шум, реплики, провиквания.)
Гласуваме предложение за съкращаване на срока за предложения по Законопроекта за Черноморското крайбрежие. Съкращаваме срока на четири дни.
Моля за тишина в залата! Концентрирайте се, колеги! Малко остана – гласуваме съкращаване на срок.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 50, против 10, въздържали се 23.
Предложението не е прието. (Гласувалите „за” са по-малко от необходимия кворум за приемане на предложение.)
Преминаваме към следващия Законопроект.
Заповядайте, госпожо Стоянова – доклад на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011г., № 502-02-41, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 14 януари 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси.
Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите.
Разпоредбите на Конвенцията обхващат сътрудничество както при обмена на информация, така и при събирането на вземания за данъци, възникнали в друга държава – страна по Конвенцията, при съблюдаване на принципа за реципрочност.
Ратифицирането на Конвенцията ще послужи като правно основание за съдействие между данъчните администрации в случаите на укриване на данъци или заобикаляне на данъчното облагане.
Република България ще има възможност да получава данъчна информация от почти всички офшорни юрисдикции, както и от много други държави, с които няма сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или друг инструмент за административно сътрудничество. Ратификацията й ще се отрази изключително позитивно върху имиджа на страната ни като държава, която следва и прилага високи стандарти за данъчна прозрачност и ефективно административно сътрудничество със своите партньори.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за предложения Законопроект.
След обсъждането последва гласуване, което приключи със следните резултати: със 17 гласа „за”, без „против” и без „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г., № 502-02-41, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Доклад на Комисията по външна политика – втори доклад.
Моля, заповядайте.
По Правилник този доклад може да се представи в резюме.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г., № 502-02-41, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 20 януари 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на финансите Фейзи Бекир.
Конвенцията създава единен правен инструмент в областта на административното сътрудничество и обмена на информация, който се прилага от по-голямата част от членовете на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към ОИСР и към който Република България се присъедини през месец октомври 2015 г.
Присъединяването към Конвенцията ще послужи като правно основание за съдействие между данъчните администрации в случаите на укриване на данъци или заобикаляне на данъчното облагане.
Конвенцията подлежи на ратифициране от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г., № 502-02-41, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Това са докладите.
Утре сутринта, уважаеми колеги, продължаваме евентуално с дебат и гласуване.
Съобщение за парламентарния контрол във връзка с персоналната промяна в Министерския съвет.
Във връзка с персоналната промяна в Министерския съвет, гласувана от Народното събрание на 3 февруари 2016 г., въпросите от народни представители, зададени към освободения министър на образованието и науката, на които не е отговорено, се поемат от новия министър на образованието и науката госпожа Меглена Кунева.
Съгласно изискванията на чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министрите разполагат с най-малко 48 часа, за да подготвят отговор и да отговорят лично. Министър Меглена Кунева следва да има времето да се запознае с въпросите, да актуализира отговорите съобразно вижданията си и да има готовност да отговори на следващото заседание на парламентарния контрол. Такава е била практиката и досега при структурни и персонални промени, когато няма промяна в програмата на правителството.
Сега основното съобщение за парламентарния контрол за утре, 5 февруари 2016 г., петък, 11,00 ч.:
Разисквания по питането на народните представители Жельо Бойчев, Емил Райнов, Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов към министъра на здравеопазването Петър Москов относно задължения на министъра на здравеопазването според чл. 58 от Закона за здравето по изпълнение на общата политика за задължителните имунизации, включени в Имунизационния календар
Отговори на въпроси и питания на народни представители.
1. Заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков.
2. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Таско Ерменков.
3. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на три въпроса от народните представители Чавдар Георгиев; Таско Ерменков; и Вили Лилков.
4. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на девет въпроса от народните представители Корнелия Нинова; Георги Кадиев; Велизар Енчев; Антони Тренчев; Иван Станков; Светла Бъчварова – два въпроса; Светла Бъчварова и Добрин Данев – два въпроса, и на едно питане от народния представител Иван Станков.
5. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на осем въпроса от народните представители Слави Бинев; Таско Ерменков; Станислав Станилов; Мартин Димитров и Петър Славов; Георги Свиленски и Емил Райнов; Петър Кадиев; Михаил Миков и Филип Попов; и Вили Лилков и Петър Славов.
6. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на три въпроса от народните представители Слави Бинев; Петър Кадиев; и Георги Кючуков и Светослав Белемезов.
7. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Мартин Димитров и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
8. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на един въпрос от народния представител Станислав Станилов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса от народните представители Емил Райнов и Чавдар Георгиев; и на въпрос с писмен отговор от народните представители Мартин Димитров и Димитър Танев;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на два въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов; и Светла Бъчварова и Димитър Димитров;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Любомир Владимиров;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на пет въпроса с писмен отговор от народните представители Петър Славов; Ангел Найденов; и Валентин Николов Иванов – три въпроса;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос от народния представител Димитър Делчев; на едно питане от народния представител Светослав Белемезов; и на въпрос с писмен отговор от народния представител Димитър Делчев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- въпрос и две питания от народния представител Явор Хайтов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова; към министъра на земеделието и храните Десислава Танева; и към министъра на правосъдието Екатерина Захариева;
- два въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на здравеопазването Петър Москов;
- четири въпроса и едно питане от народния представител Настимир Ананиев към министъра на земеделието и храните Десислава Танева; към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова; към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева; и към министъра на здравеопазването Петър Москов – един въпрос и едно питане.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министърът на отбраната Николай Ненчев.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на финансите Владислав Горанов.
Благодаря Ви, колеги.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Иван К. Иванов

Секретари:

Айхан Етем

Юлиан Ангелов