Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов и Красимир Каракачанов

Секретари: Айхан Етем и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добър ден, колеги. Моля да се регистрираме.
Прекратете регистрацията.
Следващ опит след 15 минути.


Открито в 9,16 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, заемете местата си и режим на регистрация.
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъдат включени в седмичната Програма за работата на Народното събрание за 10 – 12 февруари 2016 г., следните допълнителни точки:
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител Министерският съвет на 20 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 17 декември 2015 г.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Вносители – Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение II от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г. Вносител – Министерският съвет на 4 февруари 2016 г. Предлагам Ви това да бъде точка първа за петък – 12 февруари 2016 г.
След това остават останалите точки, които вече сме приели.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 120, против 9, въздържали се 20.
Предложението за включване в дневния ред на точките, които Ви предложих, е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ни ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.
Вносители – Милен Михов и група народни представители на 23 януари
2015 г. Приет е на първо гласуване на 28 май 2015 г.
Госпожо Дамянова, заповядайте да ни запознаете с доклада.
Има думата председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, преди това правя процедура за допуск в зала на проф. Костадин Костадинов – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте направеното предложение за допускане в залата на заместник-министър Костадинов.
Гласували 137 народни представители: за 129, против 4, въздържали се 4.
Моля, поканете заместник-министър Костадинов в залата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 554-01-12, внесен от Милен Михов и група народни представители на 23 януари 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона, което е подкрепено от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 15.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 1 има предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 1 в новата редакция на наименованието на Закона след предлога „за” се добавя „развитие”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 23, против 44, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 103, против 5, въздържали се 16.
Предложението на Комисията за отпадане на § 1 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 2 има предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отпадане на § 2 по вносител.
Гласували 121 народни представители: за 92, против 7, въздържали се 22.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 3.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложението по точки 1 и 3 не е обсъждано и гласувано от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Предложение от народните представители Милен Михов, Борислав Великов и Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 1:
„§ 1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така:
„(1) При условията и по реда на този закон и в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания се насърчава и развива научноизследователската дейност с доказана значимост и международно признание, която включва научни изследвания, свързани със:
1. създаването на нови научни знания;
2. българската история, език, култура и национална идентичност;
3. насърчаване на технологичния трансфер и развитието на природните, техническите, хуманитарните и обществените науки и иновациите;
4. решаването на важни проблеми в областта на икономиката, образованието, селското стопанство, екологията, обществените процеси, човешките ресурси, сигурността, отбраната и здравето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна Вашето внимание на следното. В парламента вероятно нямаме различие по това, че както във всяка страна, така и в България, като член на Европейския съюз, трябва да има Национална стратегия за научни изследвания.
Но, уважаеми колеги, няма развита страна и страна от Европейския съюз, където държавата да не се ангажира, затова ние предлагаме държавна политика за реализация на Националната стратегия. Ако отсъства държавата, както тя присъства във Федерална република Германия, Франция, Италия, Испания и други развити страни, то тогава Националната стратегия ще остане едно добро пожелание, тъй като няма да бъдат ангажирани конкретни държавни ресурси и държавни механизми за реализацията на тези цели.
Това, което предлагаме ние, съответства на политиките за реализация на научните стратегии в страните – членки на Европейския съюз, особено тези страни, от които ние се учим и с които искаме да изравним производителността на труда и конкурентоспособността, а това, уважаеми колеги, не може да стане без държавна политика и ангажиране на държавни ресурси. Така че Ви приканваме да подкрепите тази важна реакция за практическо осъществяване на Националната стратегия за изследвания чрез подпомагане и пряко участие на държавата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: То не е подложено на гласуване – има си Правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Ще ми позволите да Ви запозная с основанието, на което Комисията не е разгледала предложенията – член 81, ал. 2, третото изречение: „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват”.
Ако Комисията е решила така, няма как да реша друго.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по вносител, направена от Комисията, който в нейния доклад става § 1.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Параграф 3 по вносител, който става § 1 в доклада на Комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 4.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Милен Михов, Борислав Великов и Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „Насърчаването” се добавя „и развитието”, а думите „научни продукти” се заменят с „научни резултати”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Финансовото стимулиране на научните изследвания се осъществява по начин, който гарантира ефективност и прозрачност на разходването на публичните средства.”
3. В ал. 3 след думата „Насърчаването” се добавя „и развитието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който е редактиран от Комисията след подкрепа от нейна страна и става § 2 в нейния доклад. Гласуваме § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 5.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. уводният текст на параграфа се променя на „В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:”;
2. създава се т. 1 на § 5:
„т. 1. В ал. 1 изразът „Националната стратегия за научни изследвания” се заменя с „държавата”;
3. текстът на § 5 става т. 2 на същия, при следните промени в новото съдържание на ал. 2 на чл. 6:
а) създава се т. 1:
„т. 1. разработва и провежда устойчива национална политика в областта на научните изследвания;”;
б) в т. 4 изразът „Националната програма за реформи” се заменя с „държавата”;
в) в т. 5 след думата „осигурява” се добавя изразът „условия за”;
г) създава се т. 5а:
„т. 5а. осигурява финансирането на фундаменталните и хуманитарните науки чрез бюджета на публичните научни организации, Българската академия на науките, Селскостопанска академия и държавните висши училища;”;
д) създава се т. 6а:
„т.6а. осигурява базови /минимални/ заплати на изследователите и преподавателите в публичните организации, Българската академия на науките, Селскостопанска академия и държавните висши училища, с начален праг 2 минимални работни заплати;”.
Предложение от народните представители Борислав Великов, Милен Михов и Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 3:
„§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „и от Националната програма за реформи на Република България, приета с решение на Министерския съвет”;
2. В ал. 2:
а) в т. 3 думата „насърчава” се заменя със „създава условия за”;
б) в т. 5 думата „подпомага” се заменя със „създава условия за”;
в) в т. 6 думата „насърчава” се заменя с „осигурява”;
3. В ал. 4 думите „Министерският съвет” се заменят с „Министерството на образованието и науката чрез национални програми”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на § 5 и предложенията, които сме направили. Те са свързани с това как държавата трябва да изпълнява своите ангажименти към научните изследвания в страната.
Първото предложение, което правим – че наистина държавата трябва да се ангажира с финансирането на научните изследвания.
В предложението на Комисията и в предложението на моите колеги, вместо „държавата”, се говори преди всичко за Националната програма за реформи. Националната програма за реформи, която е публикувана, известна на всички Вас, обаче говори не за научни изследвания, а за иновативни процеси, иновации, които са следваща стъпка в развитието на научните изследвания, но фундаментът, условията за създаване на научни изследвания липсват. Затова Националната програма за реформи не може да бъде базата за финансиране на научни изследвания. Държавата отделя 0,3% за научни изследвания. Приели сме, че до 2020 г. те ще станат 1,5%. Нямам идея как ще се случи това.
Затова предложението, което сме направили с моите колеги, е държавата да се ангажира с научните изследвания, а иновациите, внедрителската дейност – следващата стъпка, която е важна, в която участва бизнесът, съответно да бъде направена по такъв начин, че те да се реализират в практиката, защото науката сама за себе си не съществува.
Освен това предлагаме осигуряване на финансиране на фундаментални и хуманитарни науки чрез бюджетите на Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Защо? Бюджетите, които се приемат през последните години, особено в последната, показват, че непрекъснато намалява бюджетът за изпълнение на такива изследвания в страната. Това създава предпоставки да не вървим напред, а точно обратното. Селскостопанската академия, Българската академия на науките са с бюджети, които осигуряват единствено фонд „Работна заплата”. Това не може да бъде предпоставка за развитие и за създаване на икономика, която да се основава на знанието. Затова нашето предложение е свързано с по-активната намеса на държавата, даже, ако ми позволите да Ви кажа, текстът на вносителя е много по-добър от това, което се прави като предложение след това в редакцията на Комисията, защото се поемат ангажименти, които създават рамката за финансирането на научните изследвания.
Моля да подкрепите нашето предложение, защото смятам, че има смисъл и е в посока да създадем предпоставка за наука в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Румен Гечев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 18, против 43, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който е редактиран от Комисията и става § 3 от нейния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 15.
Параграф 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 6.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Милен Михов, Борислав Великов и Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 4:
„§ 4. В чл. 7, ал. 1 накрая се добавя „както и с Националната програма за реформи по чл. 6, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
Госпожа Бъчварова – заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Справката, която направих, показва, че в края на 2014 г. Министерският съвет е внесъл Национална стратегия за научните изследвания. Тази стратегия не е минала през Министерския съвет. Мина Стратегия за висшето образование, но за научните изследвания не е минала, така че аз не знам на какво се основаваме тук, че националната политика в областта на научните изследвания ще се провежда на базата на Национална стратегия за научни изследвания. Текстът не отговаря на възможността Министерството на образованието да провежда такава политика, по простата причина че няма стратегия.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА (извън микрофоните): Има такава стратегия.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (извън микрофоните): Не е приета.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА (извън микрофоните): Няма актуализирана, има действаща стратегия.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (извън микрофоните): Отговорете ми тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте редакцията, предложена от Комисията за § 6, който става
§ 4.
Гласували 111 народни представители: за 94, против 17, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 7.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания по този параграф има ли? Няма.
Моля, гласувайте за отпадането на § 7.
Гласували 106 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 8.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Милен Михов, Борислав Великов и Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 5:
„§ 5. В чл. 13 ал. 2 се изменя така:
„(2) Фонд „Научни изследвания” има за цел да подкрепя финансово проекти и дейности за насърчаване и развитие на научните изследвания, в съответствие с:
1. Европейската рамка за държавна помощ за научни изследвания, развойна дейност и иновации.
2. Националната стратегия за научни изследвания.
3. Националната програма за реформи по чл. 6, ал. 1.
4. Рамкови програми с определени приоритети на Европейския съюз, както и други европейски и международни инициативи.
5. Европейската и национална пътна карта за научноизследователска инфраструктура.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания по § 8? Няма.
Моля, гласувайте предложената редакция на Комисията за § 8, който става
§ 5.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 9.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
Параграф 10.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
По предложенията за отпадане на параграфи 9 и 10 има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на Комисията за отпадане на параграфи 9 и 10.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 11.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Борислав Великов и Милен Михов, направено по реда на чл. 80 , ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 6:
„§ 6. Член 18 се изменя така:
„Чл.18. При условия и по ред, определени в Правилника на фонд „Научни изследвания”, Изпълнителният съвет провежда конкурс и председателят на изпълнителния съвет сключва договор за управление с управителя на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на Комисията за § 11, който става § 6.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Приета е редакцията на § 6.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 12 – предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за отпадането на § 12 по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 9.
Параграф 12 по вносител отпада.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 13 – предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 7:
„§ 7. В чл. 22 се създава т. 13:
„13. разходи за покриване на собствения принос на висши училища и научни организации за участие в международни програми и проекти, свързани с научни изследвания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по § 13? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на Комисията за § 13, който става § 7.
Гласували 111 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 13.
Приета е редакцията на § 7.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 14 – предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Милен Михов, Борислав Великов и Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 8:
„§ 8. В чл. 23 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. финансира проекти на научни организации и на висшите училища на базата на проектно-програмен принцип;
2. финансира проекти, разработки и демонстрационни проекти в определените в Националната стратегия за научни изследвания научни направления;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания има ли?
Имате редакция ли – ще замените „базата” с „основата”?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не.
Редакция на § 8: След „в чл. 23” да се добави „ал. 1”. Продължава: „т. 1 и 2 се изменят така”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това ще можем да гласуваме общо – редакцията, която предлагате, с текста. Нали няма възражения?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Техническа е грешката. Изпусната е „ал. 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 14, който става § 8, в редакцията на Комисията, плюс редакцията, която докладчикът госпожа Дамянова направи току-що.
Режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Приета е редакцията на § 8.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯОВА: По § 15 – предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 15 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 27.
Прието е отпадането на параграфа.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 16 – предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Стефани Михайлова, Борислав Великов и Милен Михов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 9:
„§ 9. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
„4. размер на минималното и максималното финансиране на отделни проекти;
2. Създават се т. 5, 6, 7 и 8:
„5. критерии за допустимост на кандидатите и дейностите;
6. режим на държавна помощ, по която се отпуска финансирането;
7. критерии и показатели за оценка;
8. допълнителни изисквания към кандидатите и техните проекти, когато има такива.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Можем да гласуваме редакцията на Комисията за § 16, който става § 9.
Режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Приета е редакцията на § 9.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 17 – предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на Комисията за отпадане на § 17 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 82, против 19, въздържали се 5.
Предложението за отпадане е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 18 – предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по т. 1, 10 и 11.
Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част.
Предложение от народните представители Борислав Великов, Милен Михов и Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 10:
„§ 10. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
„5. „Млад учен” е лице, което извършва научноизследователска и научно-образователна дейност във висше училище и/или научна организация след придобиване на първа образователно-квалификационна степен „магистър”, но не повече от 10 години след придобиването й.”
2. Точка 7 се изменя така:
„7. „Постдокторант” е учен, който е придобил първа образователна и научна степен „доктор”, но не повече от 5 години след придобиването й.”
3. Създава се т. 9:
„9. „Фундаментални научни изследвания” са изследвания, включващи експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се има предвид каквото и да било пряко практическо приложение или използване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания по Допълнителната разпоредба?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук можем да направим една грешка, която ще се чудим как да обясняваме.
Обяснявам за какво става дума.
Първо, какъв ще е този млад учен, който ще е със степен „магистър”? Ама извинявайте, степен „магистър” е образователна, а научно-образователна степен е „доктор”. И това го пише в Закона за научните степени и звания.
В коя научна организация по света магистър, завършил на 25 години, и става млад учен? Това е чудо на чудесата! Дайте да не сащисваме света – първо.
Второ, обърнете внимание на възрастта: 5 години или 10 години след завършване на степен „магистър”. Ами, колеги, аз съм имал студент и магистър в Илинойския държавен университет – хора на 53-55 години. Вие да сте чули, че има магистри и се записват и баби, и дядовци на 70? Значи тук, с този Закон ще произведем един магистър, завършил на 73 и той е млад учен, магистър на 74? Браво! Ще влезем в Си Ен Ен директно. (Шум и реплики.)
Така че, оттеглете тези текстове, да не ставаме за резил и да се съсредоточим върху важните неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожа Дамянова – реплика.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Гечев, ще Ви прочета текста, който е в сега действащия Закон за насърчаване на научните изследвания и който предполага точно тези казуси, за които Вие в момента изразихте опасения, че ще се случат след приемането на Законопроекта. Тоест с измененията ние вече не създаваме условия за такива будещи недоумения случаи в системата. Ще Ви прочета в действащия Закон какво означава „млад учен”: „Млад учен” е лице, което извършва научноизследователска и научнообразователна дейност за висше училище или научна организация, след придобиване на образователна квалификационна степен „магистър”, но не повече от 10 години след придобиването й.”
Вижте редакцията. Добавяме само първа точка, за да избегнем тези случаи на 70-годишни учени, за които Вие споменахте преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други реплики? Няма.
Госпожо Дамянова, има възрастови ограничения за заемане на младшите научни длъжности.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отпаднаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Гечев, искате ли дуплика?
Човек може да е възрастен, но млад учен, както може да е възрастен човек, но млад поет или писател. (Оживление.)
Не направихте предложение за отпадане. Вие възразявате по същество.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението за отпадане на § 18 или в редакцията на Комисията – § 10.
Които са „за” отпадането на текста, моля да гласуват.
Гласували 112 народни представители: за 30, против 51, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на § 18, който става § 10 в редакцията на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 14.
Приета е редакцията на § 10.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Заключителна разпоредба” към Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания.
Предложение от Румен Гечев и група народни представители:
„В Раздел „Заключителна разпоредба” се правят следните изменения и допълнения:
Заглавието се променя на „Преходни и заключителни разпоредби”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Има предложение на Румен Гечев и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Нямаше желание да бъде мотивирано.
Подлагам на гласуване предложението, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 26, против 53, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме наименованието на подразделението в редакцията на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 18.
Наименованието „Заключителна разпоредба” е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от Румен Гечев и група народни представители, което Комисията не подкрепя:
„В Раздел „Заключителна разпоредба” се правят следните изменения и допълнения:
Създават се параграфи 18 – 23:
„§ 18. Базовите /минималните/ заплати по чл. 6, ал. 2, т. 6а по основен трудов договор са:
- за асистент – 2 минимални работни заплати;
- за главен асистент – 3 минимални работни заплати;
- за доцент – 4 минимални работни заплати;
- за професор – 5 минимални работни заплати;
- допълнително трудово възнаграждение за доктор – 1 минимална работна заплата;
- допълнително трудово възнаграждение за доктор на науките – 2 минимални работни заплати.
§ 19. До 2020 г. публичните средства за развитие на научните изследвания нарастват с 0,2 % от брутния вътрешен продукт всяка година. От тях 0,16% от брутния вътрешен продукт са средствата, предназначени за институционално финансиране, и 0,04 % - за проектно финансиране чрез Фонд „Научни изследвания”.
§ 20. Институционалното финансиране на научноизследователската дейност по чл. 6, ал. 2, т. 5а се осигурява със Закона за държавния бюджет на Република България само за публичните научни организации, Българската академия на науките, Селскостопанска академия и държавните висши училища. Поне една трета от тези средства се използват за извършване на научноизследователска дейност, свързана с развитие на фундаменталните и хуманитарните науки.
§ 21. Проектното финансиране на научноизследователската дейност се осъществява на конкурсен принцип за решаване на приоритетни за държавата научни задачи. Средствата за проектното финансиране на национално ниво се осигуряват от държавния бюджет. За решаване на научните задачи се привличат и средства от други източници – европейски програми и бизнес. Ефектът и контролът от изразходване на средствата се осъществява от единен институционален механизъм, по правилник, приет от Министерския съвет.
§ 22. Публичните научни организации и държавните висши училища имат право да създават, включително съвместно, научни предприятия единствено за подпомагане на научната дейност и за трансфер на научните резултати към бизнес потребители.
§ 23. До 2020 г. се осъществява развитие на изследователски университети, както и създаване и развитие на научни центрове чрез съвместно използване на финансови ресурси, инфраструктура и изследователски състав между университетите и научните организации за осъществяване на съвместна научноизследователска дейност, за обучение по съвместни програми във висшето образование и за подготовка на ново поколение млади научни кадри.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Гечев, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това е един от ключовите текстове. Ще Ви помоля за внимание, тъй като въпросът касае бъдещето на българската наука и висше образование. Въобще не засилвам нещата, защото става дума, както добре Ви е известно, че заплащането на младите, а и на не толкова младите учени, преподаватели и изследователи в българските висши учебни заведения, в повечето от тях е под критичното равнище.
Колеги, ние обсъждахме абсурда, че в момента примерно в Българската академия на науките един млад учен – доктор по физика, химия, астрономия или икономика, започва със заплата от 450 лв. Това, което предлагаме, отново съответства на практиките на Европейския съюз и извън него.
За да бъда конкретен, както винаги се стараем да бъдем – във Федерална република Германия, от която ние правилно се учим, заплатите се определят от Министерството на образованието на Федералната република и те са на три равнища: млад учен, начинаеща заплата за всички ВУЗ-ове – 3405 евро; второ равнище, доцент – 3890 евро; трето равнище, професор – 4723 евро.
Уважаеми колеги, за да бъдем точни, преизчислихме съотношението на брутния вътрешен продукт на човек от населението на България и на Федерална република Германия. Използвахме преизчисленията на Международния валутен фонд, Европейския съюз и Световната банка за паритет на покупателната способност и съотношенията стават драстични, уважаеми колеги – между пет и десет пъти в разликата на заплащането.
Скъпи колеги, как ще останат нашите млади таланти българи в България, при положение че им предлагаме унизителни заплати, по-ниски от тези на чистачките в Българската академия на науките?! Разбира се, има изключения в някои държавни и частни ВУЗ-ове в България, където заплатите са в по-малки различия от тези на Западна Европа, но средното равнище е далеч, в пъти по-малко от преизчислените равнища на паритет на покупателна способност.
Искам да Ви кажа, че във Федерална република Германия студентите, които се учат в държавни университети, колеги, са 95%. Пет процента от студентите са в частни университети, така че 95% от преподавателите във Федерална република Германия са обхванати от задължителни нива на заплащане, определяни от правителството на Федералната република.
Второ, в Република Франция, уважаеми колеги, заплатите във всички френски висши учебни заведения се определят от Министерството на просветата на Република Франция. Тоест ние предлагаме да се въведе нещо, което се прави във всички, както ги наричаме, цивилизовани, развити и по-малко развити страни.
Колеги, не е ли абсурдно, че имаме минимални заплати и скали на заплащане, както отлично знаем, за учителите в началното и средното образование. Така ли е?! Практиката на страните по света е да имат такива минимални скали и във висшето образование.
Приканвам Ви да проявим разум – тук няма нищо политическо, става дума за бъдещето на българската икономика и конкурентоспособност. Всички сме съгласни, че няма друг начин за изравняване на разликите в конкурентоспособността на България и другите страни освен развитие на българската наука и даване път на нашите талантливи деца и учени.
Нека направим този жест и в България да направим това, което правят в другите европейски страни – да въведем минимално заплащане, за да гарантираме не най-лошите да остават на 450 лв. заплата. Вашите деца, ако са талантливи, с докторски степени, ще отидат ли да работят за 450 лв. или ще ги посъветвате да отидат на друго място?!
Ако наистина искаме да възстановим българската икономика, българската конкурентоспособност и българската наука, трябва да създадем нормални, минимални условия за нашите млади учени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Гечев.
Реплики? За заплатите на учените имате ли реплики?
Господин Михов, реплика ли?
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Господин Председател! Господин Гечев, Вие поставяте много сериозен въпрос и аз съм съгласен с Вас, че той трябва да бъде дискутиран, обсъждан и засяга, бих казал, основния на основните въпроси, свързани с развитието на българската наука и на българското висше образование.
Само ще припомня, че близо между 70 и 80% от бюджета на висшите училища представлява фонд „Работна заплата”. Ако знаем това, ние ще знаем, че и финансирането на висшето образование всъщност в своята основа е заплащането на труда на българските учени и преподаватели. Това засяга цялата система на финансиране на висшето образование и Вашите аргументи заслужават внимание.
Въздържам се обаче да подкрепя вкарването на Вашите предложения в този Закон, защото не им е мястото тук. Смятам, че толкова важен въпрос не може да се урежда може би ще сбъркам в Преходни и заключителни разпоредби.
Въпросът за финансирането на висшето образование е въпросът за бъдещето на българското образование. И аз, мисля, че и всички колеги в Комисията, и в това Народно събрание споделяме загрижеността за достойно заплащане, а това гарантира сигурност и устойчивост на системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожа Дамянова – втора реплика.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми проф. Гечев, ще Ви припомня, че тази част от едно постановление, която фиксираше и регулираше заплатите на учените във висшите училища – на преподавателите и учените във висшите училища и научните организации, беше отменена през 2008 г. именно от кабинета Станишев. Тя не беше възстановена по време на правителството Орешарски, когато имахте такава възможност.
Да, темата за финансирането на висшето образование в България и на науката е сериозна тема. Специално по отношение на висшето образование и на заплащането на преподавателите смятам, че с измененията в Закона за висшето образование, които се надявам да разгледаме следващата седмица в пленарната зала, предлагаме решение. С тези изменения ще регулираме изобщо начина на финансиране на различните професионални направления, на специалностите. Това ще рефлектира и върху заплащането на преподавателите във висшите училища. Финансиране според качеството – това е ключовият въпрос, който се урежда с този Закон за изменение и допълнение. Пак казвам, темата е за Закона за висшето образование, който се надявам да разгледаме в пленарната зала следващата седмица.
Наистина, нека да не забравяме какви стъпки сме предприели в предишни години и сега, когато сме в опозиция, да се опитваме да компенсираме. Много е лесно да си в опозиция. Очаквах да направите тези стъпки в Четиридесет и второто народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Гечев, имате думата за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Все си мисля, че за проблеми като образование, здравеопазване и отбрана трябва да направим всичко възможно да не ги политизираме, доколкото е възможно това. Няма значение кое правителство преди какво е решило. (Възгласи и реплики от ГЕРБ.) Ние депутатите не можем да се оправдаваме. Съсипахме Българската армия – докарана до нула българската отбрана в смутни времена... (Реплики, възгласи и шум от ГЕРБ.)
Не, не, слушайте – не едно правителство, много правителства. Двадесет и пет години младите учени работят за 450 лв., но ние продължаваме да коментираме дали това може да продължи, или не.
Колеги, има конкретно предложение. Наша е отговорността в момента. Имаме превишение на приходите в бюджета с милиарди – разбирам, тук става дума за 4 – 5 млн. лв., което не е сума, която би представлявала проблем за българските финанси – първо.
Второ, обърнете внимание, въпросът не бива да бъде политически, а свързан с бъдещето на България, колеги. Вторият въпрос е, че в Закона за висшето образование, колежке, не се урежда Българската академия на науките, тъй като, както знаете, тя не е институция на висшето образование. Тогава какво правим с Българската академия на науките? Подритваме я! Докога? До 2025 г., когато рухне всичко ли?! Тогава ще градим наново и къде ще търсим нашите млади научни работници? От Африка или от Латинска Америка?
Колеги, дайте да решим този въпрос. Става дума за незначителни финансови ресурси на фона на възможностите на българската държава, колкото и ограничени да са те. Всяко отлагане на това решение удължава агонията на българската наука. Нека да не допуснем тази агония да продължава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Гечев.
Други изказвания?
Госпожа Бъчварова – заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Докато се въздържаме да подкрепяме предложения, свързани със заплащането на научните работници в страната, изтичат кадри и в същото време се създават предпоставки да не се изпълняват каквито и да било научни проекти, които да отговарят, включително и на изискванията на бизнеса.
Справката показва, че България се оказа една от първите страни в Европейския съюз, които са поискали да използват така наречения „панел за подпомагане на научните политики по „Хоризонт 2020”.”
Миналата година през месец октомври доклад, подготвен от Европейската комисия и представен от комисаря в 125 страници, прави анализ на състоянието на българската наука. Освен че прави анализ, дава и препоръка какви стъпки трябва да бъдат предприети по отношение на това българската наука да бъде конкурентоспособна и да изпълнява своите ангажименти.
Констатациите, направени според този анализ, са ужасяващи. Имаме катастрофално намаляване на броя на учените – 4,43 учени на 1000 заети, докато средният процент за Европейския съюз е 10,55. Получилите степен „доктор” на 1000 души население, това са между 25 и 34 години, у нас са едва 0,6% при средно за Европа – 1,7%. За сравнение: процентите на докторите в Хърватия – 1,5, Словакия – 1,9, в Румъния – 1,7. С други думи, европейският доклад, който ние сме поискали да ни го подготвят и който има препоръки, и не го изпълняваме ни казва: инвестирайте, оправете заплатите на учените в България; инвестирайте в лаборатории, в технологии, за да могат да се изпълняват научни проекти. Нищо от това не се е приело. В Бюджет 2016 г. сме свидетели как бюджетът на Българската академия на науките беше намален, как на Селскостопанската академия е намален също с около 20%. Кажете ми как се справяме и как реализираме този доклад, или на нас ни трябват документи, за да отчетем някаква активност, но след това в политиката не ги реализираме?
Ако не започнем в законите, както е Законът за научните изследвания – не променим параметрите и правилата за финансиране на науката, няма как да изпълняваме своите ангажименти, включително и в рамките на Европейския съюз.
Много Ви моля, този въпрос го поставяме за втори път, но той някак си няма... Отстрани има стена, която не иска да разбере какъв е проблемът и не иска да го реши с финансиране. Това са нещата, които трябва да направим в бюджетите, когато ги приемаме в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Жаблянов. След това – господин Станилов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, искам да обърна внимание върху този текст, не заради друго, а защото към него има сериозна финансова мотивация, към него има финансова обосновка. Професор Гечев спомена какво ще струва на бюджета това увеличение. Беше изредена законодателната практика във водещите европейски държави. Тоест предложението, което правим, не е от типа: „Дайте, господа, да дадем!”, то е аргументирано. Няма да срине бюджета на Републиката и единственото нещо, което може да стане, е да насърчи практически българската наука, тъй като текстовете, които досега приехме, дори и там, където се говореше за необходимостта държавата да има конкретен и ясен финансов ангажимент, бяха отхвърлени.
За какво приемаме този Закон въобще? – За да има Закон за насърчаване, без да има ангажимент?! Кой насърчава тогава научните изследвания? Държавата няма ангажимент, не увеличава заплатите, не увеличаваме бюджетите, не отпускаме програми. Какво прави тогава този Закон, как насърчава науката? Този въпрос беше повдигнат и в Комисията. При обсъждането го повдигнах. За какво тогава въобще обсъждаме? Какво е съдържанието на нашата работа?
Добре, докога да отложим този въпрос – докато се закрие БАН, докато се закрият научно-изследователските центрове в университетите, които с редки изключения и без това работят с оборудване отпреди 25 г., които разчитат да дойдат евентуално някакви европейски програми, да осигурят материалното обезпечаване на изследователите?
За заплатите също не става въпрос, тъй като е известно, че така нареченото „европейско финансиране”, което е подготвено в следващия програмен период в областта на науката, засяга преди всичко отделни проекти. То няма да реши въпроса със заплатите.
Това е базовата мотивация на един човек да се занимава с нещо, особено пък с наука. Не мога да разбера отказа!? Няма аргумент, досега не чух един аргумент, включително и вносителят на Законопроекта – колегата господин Михов, какво каза: „Съгласен съм с всичко, не и сега”. Кога? Наистина кога и защо, а не сега? И какво толкова ще се случи при милиардите, за които спомена проф. Гечев, събрани в повече в бюджета?
Всяка седмица сме заливани с финансовите успехи на правителството и на Агенцията за приходи. Всяка седмица! Накрая какво? – Не може да има 5 милиона за заплатите на младите учени и изследователи? Така ли?! Какво очаквате тогава да стане от духовността и културата на българския народ, какво ще остане? Не ми е ясно това?! Може би някакви много тесни партийни съображения диктуват тази политика, но Ви призовавам да се откажете от това. Няма да пострада авторитетът на никого, ако приемете това предложение, само ще спечели българската научна общност. За нея никой не е правил никакъв жест наистина в последните 25 години, а на всичко отгоре няма да влезем и в разрез с новоприетите ценности, които така обичаме. Ценностите този път не ни задължават да не даваме пари на учените си, както разбрахте от опита на водещите европейски в научно отношение държави. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Господин Жаблянов, Вие развихте добра тема, но искам да Ви попитам: не смятате ли, че отказа да се дават пари за науката е в резултат на цялостната политика, която се води тук, по отношение и на икономика на държавата и така нататък? В крайна сметка, ако сме тръгнали да превръщаме България в обслужваща държава – било като келнери, било като сервитьорки, било като масажистки, наука не ни трябва. Мнозинството смята, че ако се отпуснат повече пари на Българската академия на науките, ще бъдат пари, хвърлени на вятъра, защото България няма да има нужда въобще от наука в една такава перспектива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Други реплики? Няма.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Жаблянов. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
Имаше възможност за още реплики.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Ерменков, споделям част от това, което казахте – че този подход е елемент от цялостната политика на рестрикции за публичния сектор във всяко едно отношение. За всичко друго се намират пари, но не могат да се намерят пари за училищата, за университетите, за болниците и така нататък. Здравната каса, която се похвали, че бюджетът й е страхотно изпълнен, само не казва, че това е за сметка на няколко областни болници, в които закриват отделения.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не е по темата това.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Отговарям на реплика, извинявайте. Това е дуплика, не изказване. (Реплики.)
Това е философия, съгласен съм, но винаги може да се направи някаква стъпка. Аз и затова казах, че може да се излезе от рамките на либералната догматика, която ни вкара в тази икономическа изостаналост. Ако някой смята, че България може да излезе икономически, без да даде пари за наука, без да има собствени разработки, без на тази база да привлече инвестиции...
Колко години се намаляват данъците в България? Колко станаха? Кои са другите държави с такива данъци в Европа – 10% корпоративен данък? Къде са чуждите инвестиции? Защо не идват?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Пак Вие го въведохте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Защо не идват? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нали, както казва българският народ: „Трябва да има някаква мая тук”? Трябва да дойдат по някаква причина.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нали Вие го въведохте?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми господин Ерменков, изгледите това да бъде коригирано са минимални. Затова трябва да узрее цялото българско общество и да принуди неговите избраници, в един момент да каже: „Вижте какво, няма да гласуваме за Вас, докато не подкрепите българската държава, българското производство, българската наука, българския транспорт и не отворите границата с Гърция!”. Тогава ще разберат за какво става дума. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има заявено още едно изказване – от господин Станилов. Мисля, че други няма.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми колеги! На тази тема съм говорител от 2005 г. Ще припомня как тройната коалиция при достатъчен ресурс в бюджета този въпрос не го реши. Трябва да бъдем отговорни: и Вие вдясно, и Вие в центъра, и Вие вляво няма да го направите. Не сте го правили, били сте на власт. И няма да го направите, защото такъв е диктатът, такава е философията.
Либертарианската философия позволява в света да има два-три големи центъра, които да изсмукват ресурса и го изсмукват успешно. В Германия има 12 хиляди български студенти, от които 98% остават там. Това е от 10 години насам. Познавам, имам даже близки, приятели, които са преподаватели в германски университети, изследователи. В „Макс Планк” са най-много – 780 души, мисля че бяха, допреди три години.
Така че това няма да го направите. Може да го направи само правителство, което има здрави гащи и да каже „не”. Ние няма да го направим, ще създадем условие да има в България наука на високия етаж. Само че за нас високата материя нищо не значи – за тези, които сме в тази зала, включително и за мен, щом не съм могъл нищо да направя по този въпрос.
Едно е ясно, ако един път намерим волеви ресурс да натиснем копчето по друг начин, може нещо да се промени. Но като си мълчим и гласуваме както са ни казали, нищо няма да излезе. Абсолютно нищо! Тези сравнения за заплати никому не правят впечатление. Тези сравнения, че докторът и главният асистент получават колкото чистачката, кому правят впечатление? Даже в частните фирми има чистачки, които получават двойно колкото главните асистенти. Това е известно на всички. Известно е как точно се финансира навсякъде науката. А тук, когато беше първият мандат на ГЕРБ, моят приятел Симеон Дянков излизаше и казваше: науката се финансира само чрез проекти! Пълна лъжа! Няма нищо общо. „Макс Планк” 20 години се финансира по един и същи начин: 85% държавна субсидия, 5% частен бизнес, 10% проекти. Така се финансира и до ден днешен. На това никой не му обръща внимание. В България половината ресурс – 50%, е извън държавното участие, българските изследователски институти на БАН.
Българската академия на науките например, която е изследователска организация, единствена е получила европейска оценка. Европейската асоциация на академиите на науките казват, че в БАН има средноевропейско равнище, а седем института имат три пъти „А”, което значи на световно равнище! За седеммилионна държава на тези заплати едва ли някой си представя какво е това достижение. Но в българската изследователска наука всичко е прегряло и върви надолу, тъй като с тези заплати вече не можем да привличаме талантливи хора.
Идват хора, които не са на необходимото мозъчно равнище, казвам Ви го откровено. Участвам постоянно в различни конкурси за докторанти, за присъждане на хабилитационни степени за длъжности и така нататък. Това е положението – всичко върви надолу. И ако Вие смятате, че българите са, ще повторя моя фраза от миналия мандат, „тъпи, прости и глупави, че не заслужават висока материя в своето битие”, гласувайте както искате. Аз ще гласувам за това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Реплики има ли? (Реплика от ГЕРБ: „Процедура!”.)
Мисля, че няма други изказвания. Искате да прекратят изказванията?
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Можем да преминем към гласуване на предложенията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Гечев и други, които са го внесли, което беше обосновано. То не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 37, против 24, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 19 има предложение от народните представители Милен Михов, Борислав Великов и Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 11:
„§ 11. Министърът на образованието и науката привежда в съответствие с този Закон съгласувано с министъра на финансите Правилника на фонд „Научни изследвания” в срок до един месец от влизането в сила на този Закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Дамянова, приемате ли редакцията на „Министърът на образованието съгласувано с министъра на финансите привежда в съответствие с този Закон Правилника...” и както е до края текстът? Мисля, че е по-добре, но преценете Вие дали да го гласуваме в тази редакция или в тази, която прочетохте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението е от референтите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че за Комисията по образованието...
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението, господин Председател, е от референтите на Народното събрание, така че аз лично нямам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, аз Ви питам като народен представител, защото референтите някак не са хората, които...
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз лично нямам... Но не са тези, които носят отговорност след това и за текстовете или за това как те ще бъдат конструирани. Нямам възражения върху предложената от Вас редакция, така че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Нека да гласуваме § 11 в следната редакция.
„§ 11. Министърът на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите, привежда в съответствие с този Закон Правилника на фонд „Научни изследвания” в срок до един месец от влизането в сила на този Закон.”
Моля, гласувайте § 19, който става § 11 в прочетената редакция.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 2.
Така § 11 е приет, а с това приключваме и гласуването на Законопроекта за насърчаване на научните изследвания на второ четене.
Заповядайте за процедура, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Една процедура във връзка с приетия вчера на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации.
Правя процедурно предложение за удължаване на срока по чл. 80, ал. 1 от седем дни на още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други предложения за срока? Няма.
Моля тези, които подкрепят направеното предложение, да гласуват.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Сега преминаваме към следващата точка от дневния ред, така както беше гласуван той с уточняването в началото на заседанието:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Заповядайте, госпожо Карастоянова, за доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъде допуснат господин Боил Банов – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 69, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към разпоредбите на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г., и приет на първо гласуване на 17 декември 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство” (Обн., ДВ, бр. ...).
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли някакви изказвания по заглавието? Няма.
Гласувайте направеното предложение.
Гласували 71 народни представители: за 70, против 1, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Параграф 1.
Предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 48 т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова буква „в”:
„в) серийни – състоящи се от два или повече обекта на недвижимото културно наследство, независимо от тяхното местоположение и обединени от ясни културни, времеви, социални и/или функционални връзки;”.
2. Досегашните букви „в”, „г” и „д” стават съответно букви „г”, „д” и „е”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Изказвания по § 1 има ли? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на Комисията за § 1.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и § 3. Не са правени нови предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 2 и § 3 в редакцията на вносителя.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Параграф 4.
Предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 63 думите „на министъра на културата” се заменят с „по чл. 58,
ал. 1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Параграф 6.
Предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„6. В чл. 109а, изречение първо след думата „ведомства” се добавя „висши училища”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по докладваните параграфи? Няма.
Моля да гласуваме § 4, § 5 и § 6, така както бяха докладвани.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Параграф 8.
Предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Член 132 се изменя така:
Чл. 132. (1) Движими културни ценности, които са изнесени незаконно от територията на страната и са открити на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, наричана по нататък „държава членка”, както и тези, които са изнесени незаконно от територията на държава членка и са открити на територията на Република България, подлежат на връщане.
(2) На връщане при условията и по реда на този раздел подлежат движими културни ценности, които:
1. преди или след незаконния им износ от територията на страната притежават статут „национално богатство”, придобит при условията на българското законодателство;
2. са неразделна част от обществена колекция, собственост на органите на държавна или местна власт или на институция, финансирана в значителна степен от органите на държавната и местната власт, или са част от колекциите на музеи, библиотеки и на архивен фонд;
3. са включени в колекции на Българската православна църква или други регистрирани вероизповедания.
(3) Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на незаконно изнесени движими културни ценности, които не попадат в обхвата на ал.1, но отговарят на критериите по ал. 2, в случай че са изминали не повече от 30 години от датата на незаконния им износ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 7, както е предложен от вносителя, и § 8 в редакцията на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
Госпожо Карастоянова, докладвайте следващите няколко параграфа, по които няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, от § 9 до § 19 включително няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите от § 9 до § 19 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване, което включва текстовете от § 9 до § 19 включително.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В чл. 144 , ал. 1 и 3 думите „национално богатство” се заменят с „по чл. 132, ал. 2 и 3 ”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В чл. 148 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „по чл. 150, ал. 2” се заменят с „чл. 150, ал. 3”.
2. В ал. 4 думите „по чл. 150, ал. 2” се заменят с „чл. 150, ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 20, подкрепения текст на вносителя за § 21 и новия § 22 в редакцията на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, по параграфи от 22 до 24 включително няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 22, 23 и 24, които стават съответно параграфи 23, 24 и 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 22 до 24, които в номерацията на Комисията стават съответно параграфи от 23 до 25 включително.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 23, 24 и 25 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26:
„§ 26. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2 накрая се добавя: „и на Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ, L 159/1 от 28 май 2014 г.)”.
2. Създава се § 2а:
„§ 2а. Разпоредбите на Глава шеста, Раздел седми, се прилагат само за движими културни ценности, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, смятано от 1 януари 1993 г.”
3. В § 4:
а) в т. 4, буква, „а” накрая се добавя „или в нарушение на Регламент (ЕО) № 116/2009”;
б) в т. 5 думите „национално богатство” се заменят с „по чл. 132, ал. 2 и 3”;
в) в т. 6 думите „национално богатство” се заменят с „по чл. 132, ал. 2 и 3”;
г) в т. 7 думите „национално богатство” се заменят с „по чл. 132, ал. 2 и 3”;
д) точка 8 се изменя така:
„8. „Владелец” е лицето, което фактически държи движима културна ценност за своя сметка.”;
е) създава се т. 8а:
„8а. „Държател” е лице, което фактически държи движима културна ценност за трети лица.”;
ж) създава се т. 20:
„20. „Институция, финансирана в значителна степен от органите на държавната и местната власт” по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 е всяко юридическо лице със статут на бюджетна организация съгласно Закона за публичните финанси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване § 25, който след редакцията на Комисията става § 26 в нейния доклад.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Параграф 26 по доклада на Комисията е приет.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 26, който след подкрепа от страна на Комисията става § 27 в нейния доклад.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 27 по доклада на Комисията единодушно е приет.
Докладвайте до края, госпожо Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Комисията предлага да се създаде нов § 29:
„§ 29. Лицата, които до влизането в сила на този закон са получавали разрешение за извършване на теренно археологическо проучване, но не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, могат да кандидатстват за издаване на разрешение по чл. 150, ако притежават образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от професионално направление „История и археология”, със специализация или профил по археология, или имат 10 години професионален опит като археолог и най-малко два пъти са били ръководители на теренно археологическо проучване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30.
По § 29 на вносителя – предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 31:
„§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Подлагам на гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, подкрепен от Комисията, текста на вносителя за § 27, който е подкрепен от Комисията и става § 28 в нейния доклад, предложението на Комисията за създаване на нов § 29 със съответното съдържание съгласно доклада на Комисията, текста на вносителя за § 28, който след подкрепа от Комисията става § 30, и текста на вносителя за § 29, който след подкрепа и редакция от страна на Комисията става § 31.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, както и параграфи от 27 до 31 включително по доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 27 до 31 включително по доклада на Комисията са приети, а с това е приет Законопроектът на второ четене.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, благодаря Ви за подкрепата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО.
Законопроектът е внесен от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на Комисията – народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Представям на вниманието Ви
„ДОКЛАД
за първо четене относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г.
На свое заседание, проведено на 1 юли 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество господин Пламен Георгиев – председател, госпожа Антоанета Цонкова и госпожа Стоянка Николакова – членове на Комисията, и господин Трифон Трифонов – началник отдел „Методология”; от Министерството на правосъдието госпожа Виктория Миланова – парламентарен секретар, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Националната агенция за приходите госпожа Венцислава Петкова – директор на дирекция „Държавни вземания” и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество беше представен от господин Пламен Георгиев.
Законопроектът е в съответствие със стратегическите насоки за превенция и противодействие на корупцията за периода 2015 – 2020 г. и е в синхрон с приетата Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Цели се установяването на по-ефикасни правила за конфискуване на активи, които не са пряко свързани с конкретното престъпление.
Предлага се „значително несъответствие” между имуществото и нетния доход да е налице, когато размерът на несъответствието надвишава 120 000 лв. за проверявания период.
Създава се правна възможност органи на Комисията да осъществяват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, да изискват обяснения от проверяваното лице и свързаните с него лица, както и да изискват сведения от всички трети лица във връзка с извършваната проверка.
Законопроектът предвижда промяна в разпределението на доказателствената тежест, като до доказване на противното се счита, че имуществото, което не е декларирано пред Комисията, е незаконно придобито.
Урежда се възможността Комисията да може да сезира Националната агенция за приходите, като събраните в производството доказателства да запазват процесуалната си стойност в данъчното производство, както и срокът за предявяване на иска да бъде удължен до шест месеца от налагане на обезпечителните мерки.
Предлага се най-малко 20 на сто от стойността на отнетото в полза на държавата имущество, да се използва за социални цели от страна на държавата.
Законопроектът не изисква допълнителни финансови средства от държавния бюджет.
Постъпили са положителни становища по внесения Законопроект от Министерството на правосъдието и от Министерството на финансите, както и отрицателно становище от Националния статистически институт, във връзка с предложението за разкриване на статистическа тайна.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Хамид Хамид, Четин Казак, Емил Димитров и Данаил Кирилов. Те се обединиха около становището, че някои от предложените изменения и допълнения на Законопроекта следва да бъдат прецизирани.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.”
Господин Председател, искам да направя процедурно предложение.
Моля процедура за достъп за господин Пламен Георгиев – председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Данаил Кирилов от парламентарната трибуна.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 1, въздържал се 1.
Моля поканете господин Георгиев в залата.
С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае господин Димитър Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 15 юли 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
На заседанието присъстваха: Елена Арапкюлиева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието; от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев – председател, и Антоанета Цонкова – член на Комисията.
Според вносителите целта на предложения Законопроект е преодоляване на проблеми, установени в двегодишното прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Следва да се установят по-ясни и по-ефикасни правила за конфискуване на активи, които не са пряко свързани с конкретно престъпление; защита на държавния интерес чрез възстановяване на печалбите, придобити от престъпна дейност.
Въвежда се право на органите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да имат право да осъществяват претърсване и изземване по реда на НПК.
Създава се легална възможност за получаване на информация от застрахователните институции.
Въвежда се възможността членовете на Комисията да имат право на не повече от два последователни мандата.
Предлага се Националният статистически институт да предоставя статистическа информация за проверяваните лица с оглед на пълнота на икономическия анализ.
Предвижда се имуществото да се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване.
Със Законопроекта се предлага най-малко 20% от стойността на отнетото в полза на държавата имущество да се използва за социални цели.
Предлага се намаляването на размера на „значителното несъответствие” между нетен доход и имущество от 250 хиляди на 120 хиляди, предвид намаления проверяван период от 15 на 10 години.
Предлага се прецизиране на текста, определящ понятието „доходи”.
Със Заключителните разпоредби се прави съответстваща промяна в Кодекса за застраховането.
Според вносителите Законопроектът не изисква допълнителни финансови средства от държавния бюджет.
На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са изискани становища.
Министерството на правосъдието подкрепя Законопроекта и предлага корекции от правнотехнически характер.
Министерството на финансите подкрепя по принцип предложените изменения. В същото време се счита, че в предложената промяна в § 18 за използване на 20% от стойността на отнетото в полза на държавата имущество за „социални цели” съществува неяснота. Предложената разпоредба противоречи на Закона за публичните финанси и на Закона за нормативните актове и в тази връзка не се подкрепя текстът на § 18.
Министерството на икономиката изказва съображения по предложените текстове на параграфи 9, 13 и 20 и предлага по-широко обсъждане с цел формулиране на разпоредби, които едновременно да удовлетворяват обществения интерес и в същото време да не пораждат противоречия с правни принципи и норми, както в случая с „презумпцията за невиновност”.
Националният статистически институт счита за незаконосъобразни предложените промени относно предоставяне на информация от НСИ за годишните финансови отчети на проверяваните юридически лица, като се позовава на Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент, уреждащ правната рамка на европейската статистика и изискващ статистическа поверителност. НСИ не би могъл да окаже съдействие, тъй като е налице специален режим относно индивидуалната информация, предоставена за статистически цели.
Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепя Законопроекта, защото счита, че се въвеждат три абсолютно неприемливи неща: обратната тежест на доказване за всички ответници; въвеждане на презумпцията за незаконност на всяко имущество, което е обект на проверка; създава се право Комисията да разпространява събраната информация и да се използва в производството по издаване на наказателно постановление или по данъчно ревизионен акт. Настоящият Законопроект възпроизвежда критикувани от Венецианската комисия законодателни идеи.
В последвалата дискусия представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт Румен Христов и Борис Ячев декларираха, че не подкрепят Законопроекта, защото се солидаризират с бележките по него на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Народният представител Петър Кънев изрази несъгласие с текста на § 9 относно декларирането на имущество.
На поставените въпроси отговори Пламен Георгиев – председател на Комисията.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 7 гласа „за” и 6 гласа „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Становище на вносителя – народният представител Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще бъда изключително кратък в представянето на Законопроекта. И в двата доклада – на водещата Правна комисия и на съпътстващата Комисия по икономическа политика и туризъм, бяха представени основните акценти в измененията, които се предлагат в настоящия Законопроект. Ще подчертая само две обстоятелства и ще отправя молба към председателя.
Първото обстоятелство е, че с настоящия Законопроект се предлагат изменения, които са установени в европейското законодателство и конкретно в цитираната Директива 2014/42/ЕС. Освен че се транспонират изискванията на Директивата, Законопроектът е изработен изцяло съобразно предложенията на българската Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.
В коментарите в Правната комисия акцентите бяха поставени на два ключови въпроса. Първият е снижаване на размера на несъответствието в имуществото до размера от 120 хил. лв. Второто съществено, подложено на дебат, обстоятелство касае предложението в § 9, тоест промяна на доказателствената тежест по отношение на незаконно придобитото имущество в процедурата, която се осъществява пред Комисията за отнемане.
Аз апелирам, моля за Вашата подкрепа на Законопроекта, така както е внесен. В случай че Законопроектът бъде приет на първо гласуване, съм убеден, че голяма част от народните представители ще направят предложения между първо и второ четене.
С това, колеги, смятам да завърша краткото представяне и да отправя молба и към председателя господин Главчев, и към председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество господин Пламен Георгиев – в случай че председателят Пламен Георгиев желае, моля, господин Председател, да му се даде възможност да представи детайлно Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Няма желание от страна на господин Георгиев да представи Законопроекта, така че откривам разискванията. Ако има някакви въпроси към него, чак тогава би могъл да вземе отношение.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! С няколко думи ще изразя и нашата подкрепа за предложения Законопроект. Като цяло ние ще го подкрепим, обаче имаме остри забележки към няколко текста – правото за претърсване и изземване, производство по Наказателнопроцесуалния кодекс. Тук се смесват производства по ГПК, НПК, като цяло става дума за гражданска конфискация, а говорим за производства по НПК.
Отделно от това, искам да обърна Вашето внимание на два въпроса, които не са уредени в Законопроекта, а е хубаво между първо и второ четене да бъдат уредени.
На първо място, това е въпросът с даренията, направени от лица, подлежащи на конфискация. Въпросът е повече морален. Когато са направени дарения за животоспасяваща техника, за лечение на болни деца, в момента Комисията е длъжна да конфискува и апаратурата, и лекарствата, и средствата за скъпоструващи операции. Това е морален конфликт – трябва да бъде уреден този въпрос.
Следващият въпрос, който трябва да бъде уреден в Законопроекта, е вследствие на зачестилите съдебни решения, които търсят пряка връзка между наказателното производство и гражданската конфискация. Наблюдаваме вече няколко решения на съда, които прекратяват производствата по отнемане с аргумент, че наказателното производство е прекратено по един или друг начин. Не трябва да се прави така. Няма такава връзка, защото в тези случаи също е налице незаконно придобито имущество и това имущество не може да бъде отнето.
Апелирам, разбира се, не е предмет на този Закон, но да бъде обърнато внимание от тук нататък и на условията, при които работят служителите на Комисията. Тези служители получават заплата, колкото една чистачка в Министерския съвет, така че в Законопроекта за Държавния бюджет трябва да се отнесем малко по-сериозно към самата Комисия. Това е най-успешната ни Комисия от този вид, която работи с най-добри показатели, с най-добри успехи.
Искам да поздравя от тук председателя на Комисията за постигнатите успехи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Байрактаров, заповядайте. Имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председателстващ.
Тъжно е, че по един толкова важен Законопроект залата е полупразна, но явно, когато става въпрос за борба с корупция, с престъпни дейности, които обогатяват определени лица, интересът не е толкова голям. Безспорен е фактът, че този Закон трябва да бъде променен. Въпросът е обаче какво ще настъпи от тези поправки? Господин Кирилов каза, че много от промените са съобразени с европейската практика. Дали обаче е така?
Ще обърна внимание, първо, на поправката, която се предвижда в чл. 24, където числото „150 хиляди” се заменя с „50 хиляди”. Всъщност какво означава това, колеги? До момента това означаваше, че срещу Вас може да бъде образувано производство по чл. 22 от същия Закон, ако се е установило драстично несъответствие, което обаче трябва да е не по-малко от
150 хил. лв. Практически това връзваше ръцете на Комисията, огромна част от незаконно придобитото имущество оставаше извън обсега на тези проверки. Възниква обаче въпросът: а с 50 хиляди, при условията на България и при европейската практика, която сочи, че тези несъответствия са в порядъка между 5 хил. и 10 хил. евро, защо ние в България поставяме почти пет пъти по висок праг, който е 25 хил. евро, преизчислен през тези 50 хил. лв.? Защо? След като имаме в Наказателно-процесуалния кодекс и таблица за престъпления, които са с определените размери, би следвало тази промяна наистина да съответства на европейските практики, и мисля, че подхожда числото тук да бъде 20 хил. лв., което вече ще даде възможност на Комисията да има по-широк обхват и по-широк обсег за действие и в крайна сметка наистина тези, които са се обогатили по престъпен и незаконен път, да си послужат заслуженото.
Следващата промяна е свързана с тези 20%, които би следвало да се използват според предложените ни промени в Закона за социални цели. Това е създаване на нова алинея 5, която обаче е толкова общо написана, че аз примерно не мога да се ориентирам за какви социални цели ще се използват тези 20%. Ако може някой да разясни, ще бъде добре.
Преди това обаче възниква един друг по-интересен въпрос, който ми е чудно защо не е засегнат в Закона. Всъщност какво беше ограбвано през годините, колеги? Беше ограбвано имущество, което е създадено от нашите майки и бащи. Това беше ограбвано и продължава да бъде ограбвано. Тук големият въпрос е не трябва ли тези приходи да отидат там, където им е мястото, а именно в Сребърния фонд, за подпомагане на пенсионната система? Безспорен факт е, че нашите майки и бащи в огромната си част – над 800 хиляди души, живеят с мизерно ниски пенсии в порядъка на 157 лева. Тоест всичките усилия по отнемане на това имущество, което е създавано от нашите майки и бащи, приходите трябва да отидат там, където ще бъдат най-ефективно използвани. Мисля, че е добре да се създаде една алинея, в която пък служителите на тази Комисия също да бъдат стимулирани със съответен процент, защото те носят една не малка отговорност. Много често са подлагани на заплахи, това не е тайна, и за този риск, който поемат, мисля че не е срамно и е редно според мен да бъде законодателно уреден процент, който да получават за ефективна работа. Повтарям: – за ефективна работа!
Това са по важните неща според мен. Има още едно намаляване на едно число от 250 на 120 хиляди, което също може да се намали с още примерно 50 хил. лв. Това е мое мнение, но тъй като разглеждаме Закона по неговата философия, добре е да акцентираме точно върху тези моменти, които наистина да превърнат Комисията в ефективно действащ орган, и Законът да бъде също действащ, и да удовлетвори най-после и обществените желания – виновниците за разграбването на България да си получат заслуженото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Байрактаров, не толкова като реплика, защото с голямата част от аргументите Ви съм съгласен, а по-скоро защото поискахте обяснение на понятието „социални дейности”. То беше редно, всъщност и с колегата Хамид реагирахме очевидно на това, за да дадем подходящо обяснение, което е в следния смисъл.
Има случаи, в които се оказва, че с незаконно обогатеното имущество е извършено все пак и нещо добро. Тоест извършени са дарения. Най-често даренията са за социални цели – на болници и така нататък. Тук възниква въпросът: като се отнема имуществото, следва ли добросъвестният ползвател да бъде един вид ощетен, медицинската услуга ограничена или препятствана, с това отнемането да бъде изчерпателно или изцяло? Това е идеята – да има една част, която да може да остане при социалния потребител.
Позволявам си като бивш областен управител да кажа, на когото пък Комисията му е изпращала отнетите имоти, голяма част от отнетите имоти също биха могли да се използват със социално предназначение за нуждите – и образователни, и здравни, и с други цели.
По отношение на размера на лимитите, пак ще повторя, по това вероятно много колеги ще предложат вижданията си – по отношение на лимитите в двете хипотези, което визирахте. Давам само за пример това, което установихме всички, които присъстваха на Международната конференция по отнемане на имуществото, че например в Англия този размер е 10 хил. лири.
Приключваме с това – приключвам и с Европейския доклад, господин Байрактаров, защото Вие коментирахте директивите. Неудобно ми стана от Европейския доклад, че единствената реална и съществена критика към Народното събрание беше, че не сме гледали този Законопроект седем месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Още една реплика – народният представител Евгени Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Байрактаров, със свалянето в действителност на прага от 50, можем да го направим и пет, но това не ни прави по-големи борци срещу корупцията и от 120 – на 20, по двата члена...
Аз мога да Ви кажа, че понеже съм я работил тази работа, едно време имаше една Служба за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения към Данъчната администрация – 1997-2000 г. И от практиката ни тогава, когато извършвахме ние проверка, това беше по „Комар 1”, „Комар 2” и така нататък, извадихме имуществата на хората – апартаменти, коли и така нататък. И започнахме да доказваме доходи.
Какво се оказва обаче? Половината Търново, понеже съм оттам народен представител, бяха взели назаем пари от Краси Балъков, защото той е един от малкото хора с доказани доходи в града.
Другата част ни представиха актове за раждане, кръщенки на видеоматериали, сватби, на които децата тръгват с шаферите отпред и събират по 20 – 30, а в някои етноси, знаете, събират и далеч повече хиляди лева. Това са пари – обложени. Аз като отида на сватба си давам обложените пари на тези деца. Събират ги парите, шаферите броят сутринта и се оказва, че имат пари за два мерцедеса. И скачат с два нови мерцедеса напред.
Какво правим? Няма проблем да ги намалим парите. Нека ги свалим на пет хиляди, обаче в края на краищата, аз Ви казвам, практиката показва, че ако някой му проверяват фирмата, той бързо се откача от фирмата си. Ще намери на някой от циганския етнос да я продаде. Когато обаче опре до имущество, до отнемане, тогава българинът освирепява, озверява. Намира начини да си запази имуществото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоев.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Байрактаров – дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Стоев, ще започна с дупликата си първо към Вас.
Надявам се, че много точно и ясно сте прочели кой закон в момента коментираме. Коментираме Закон за отнемане на имущество, придобито по – подчертавам – престъпен начин. Имущество, придобито по престъпен начин! Това няма нищо общо с това, което Вие се опитахте да внушавате за данъчни нарушения.
За данъчни нарушения има един голям Кодекс. Нарича се ДОПК съкратено, този Кодекс, и знаете как се процедира за данъчните нарушения. Само че това, че аз съм направил някаква счетоводна грешка или съм допуснал данъчно нарушение, като не съм декларирал някакъв доход, не означава, че доходът е придобит по престъпен начин. Разликата е огромна и не се опитвайте в момента да измествате темата, защото въобще не става въпрос за това.
Става въпрос за имущество – повтарям – придобито по престъпен начин, тоест престъпна приватизация с драстично нарушаване на закона, с престъпен характер, с елементи на корупция, в която едно предприятие се закупува на смешна сума, след това се разпродава на скрап и някой с голям врат става много, много богат. Ето затова става въпрос най-вече. И затова беше създадена навремето тази Комисия, точно да разбива тези престъпления, защото българската държава и българският народ загубиха милиарди от тази престъпна дейност, а не за счетоводни грешки и за данъчни грешки. Това са две съвсем различни неща. Две съвсем различни неща!
Когато Националната агенция за приходите е установила несъответствие за недекларирани доходи, тя си ги прибира по съответния механизъм. За огромно съжаление не успява и да прибере, защото в последната справка се сочеше – над 500 млн. лв. несъбрани такива вземания, но тук казвам, че говорим за съвсем друго.
Иначе, колегата Данаил Кирилов, той изрази пълно съгласие с мен и аз се надявам точно Правната комисия да подходи най-сериозно, защото там е юридическият капацитет, който може наистина да превърна Закона в работещ и да направи работата на Комисията ефективна, за това, за което аз говорих.
А що се касае до социалните цели, така е формулиран: „за социални цели”, в практиката аз си спомням само за един такъв случай за дарение. Няма да споменавам – дарението беше направено от един бивш футболен бос на една фондация и така нататък. То е едно-единствено.
Завършвам – тук въпросът е може би в една друга посока. Когато общините, които са получили такива имоти, трябва да ги плащат на държавата. Може би тук трябва да се подходи по-прецизно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно – няма „против” и „въздържали се” на първо четене.
Колеги, в почивката ще има откриване на изложба.
Днес в 11,30 ч. в северното фоайе на Народното събрание ще бъде открита изложба посветена на 120 години от излизането на първия брой на списание „Лов и риболов”.
Изложбата е по инициатива на Националното ловно-рибарско сдружение.
Всички народни представители са поканени на откриване на изложбата.
Часът е 11,34.
До 12,00 ч. – почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме с пленарното заседание.

Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, ИРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ОТНОСНО ЗАЕМИТЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОТПУСНАТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА В ПОДКРЕПА НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ В ДЪРЖАВИТЕ ОТ АФРИКА, КАРИБИТЕ И ТИХООКЕАНСКИЯ БАСЕЙН, КАКТО И В ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПРОСРОЧИЯТА МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, ИРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПЛАЩАНИЯ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРЕДСТВА ПО ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ЗАЕМИТЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОТПУСНАТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА В ПОДКРЕПА НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ В ДЪРЖАВИТЕ ОТ АФРИКА, КАРИБИТЕ И ТИХООКЕАНСКИЯ БАСЕЙН, КАКТО И В ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ.
След това запознаване с държавното устройство на доста държави и географска разходка, можем да преминем към Доклада на Комисията по бюджет и финанси, който ще бъде представен от заместник-председателя на Комисията народния представител Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „На свое редовно заседание, проведено на 17 декември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект № 502-02-37, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2015 г., подписано на 15 септември 2014 г.
Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите.
С подписването на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и съгласно Акта към Договора относно условията за присъединяване на Република България и промените в договорите, на които се основава Европейският съюз, (ратифициран със закон, ДВ, бр. 40 от 2005 г.) страната ни автоматично се присъедини към Споразумението за партньорство, както и към Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета за финансирането на помощта на Общността в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2008 – 2013 г., в съответствие със Споразумението от Котону, и за отпускане на финансова помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага Раздел четвърти – „Асоцииране на отвъдморските страни и територии”, от Договора за функционирането на Европейския съюз (Вътрешното споразумение).
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Вътрешното споразумение държавите – членки на ЕС, поемат задължение да бъдат гаранти на ЕИБ по заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейните собствени средства в рамките на Споразумението от Котону. Гаранцията е ограничена до 75 на сто от общата сума на кредитите, предоставяни от ЕИБ по финансовите договори. За целта в съответствие с чл. 4, ал. 4 от Вътрешното споразумение се сключва Гаранционно споразумение между държавите членки и Европейската инвестиционна банка, с което държавите членки гарантират изпълнението на всички финансови задължения по отношение на заемите, предоставени от банката от нейните собствени ресурси в рамките на Споразумението от Котону, и поемат задължение да платят всяка гарантирана сума, дължима от длъжника на банката, при активиране на гаранцията.
Гаранцията покрива всички рискове по финансираните от Европейската инвестиционна банка проекти от обществения сектор. За проектите в частния сектор гаранцията покрива всички политически рискове, като Европейската инвестиционна банка поема всички търговски рискове.
До момента по Гаранционното споразумение не е активирана гаранция.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България споразуменията подлежат на ратифициране от Народното събрание със закон.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за процедурите за плащания и възстановяване на средства по Гаранционното споразумение относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии, № 502-02-37, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов отсъства. Някой от ръководството на Комисията?
Заповядайте, господин Хайтов.
ДОКЛАДЧИК ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за процедурите за плащания и възстановяване на средства по Гаранционното споразумение относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии, № 502-02-37, внесен от Министерския съвет на 12 ноември
2015 г.
На свое заседание, проведено на 19 ноември 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за процедурите за плащания и възстановяване на средства по Гаранционното споразумение относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии, № 502-02-37, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2015 г.
На заседанието присъстваха госпожа Карина Караиванова – заместник-министър на финансите, и госпожа Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Карина Караиванова. Тя посочи, че съгласно Споразумението държавите – членки на Европейския съюз поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейните собствени средства в рамките на Споразумението от Котону, а за целите на гаранцията се сключва и споразумение за администриране на просрочията, регламентиращо процедурите за плащане и възстановяване съгласно гаранциите, дадени от държавите членки в полза на Европейската инвестиционна банка. Гаранцията е ограничена до 75 на сто от общата сума на кредитите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствените й средства по финансови договори със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии.
Предвид обстоятелството, че общата сума на заемите не може да нахвърля 2500 милиона евро за страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и 100 милиона евро за отвъдморските страни и територии, общата сума на гаранцията, която поемат държавите членки, възлиза на 1950 милиона евро. Делът на всяка държава членка в общата сума на гаранцията се определя в зависимост от размера на участието й в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка, който за България е 0,177 на сто – делът на България в общата сума на гаранцията за периода 2014 – 2020 г. възлиза на 3 451 500 евро. При активиране на гаранцията, плащането се извършва не по-късно от 3 години след депозиране от страна на Европейската инвестиционна банка на уведомлението за активиране.
Във връзка с поставените от народния представител Чавдар Георгиев въпроси дали гаранцията представлява увеличение на държавния дълг и какво се гарантира – абсолютна сума като рамка на отговорността или заем, даден на друга държава, заедно с главница и лихви, госпожа Караиванова поясни, че не се поема ангажимент като абсолютна стойност, а в случай че се активира гаранцията при необходимост, тя ще бъде за сумата, която е в просрочие и трябва да се поеме и разпредели между всички държави членки, които в рамките на три години трябва да предоставят ресурса на Европейската инвестиционна банка.
Госпожа Караиванова посочи, че в момента не се поема ангажимент в абсолютна стойност, която да се отрази на дефицита, а принципен ангажимент, че такива средства ще бъдат предоставени.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да се приеме на първо гласуване...”
Господин Председател, необходимо ли е отново да изчета за трети път страните по Споразумението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Прочетете го и да приключваме с Вашия доклад. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ЯВОР ХАЙТОВ: „ Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между...” страните, които преди малко прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Хайтов, някои от колегите ще получат един ценен урок по география, но ...
ДОКЛАДЧИК ЯВОР ХАЙТОВ: ... и Европейската инвестиционна банка за процедурите за плащания и възстановяване на средства по Гаранционното споразумение относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии, № 502-02-37, внесен от Министерския съвет на 12 ноември
2015 г.”
Или в резюме, Правната комисия с 10 гласа „за”, без – „против”, дава подкрепата си за този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов, бяхте много изчерпателен. (Ръкопляскания.)
Сега следва доклад на Комисията по външна Комисията по политика.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за процедурите за плащания и възстановяване на средства по Гаранционното споразумение относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии, № 502-02-37, внесен от Министерския съвет на 12 ноември
2015 г.
На заседание, проведено на 25 ноември 2015 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта.
Мотивите на правителството бяха представени от заместник министъра на финансите Фейзи Бекир.
С вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета за финансирането с помощта на Общността в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2008 – 2013 г., се определят средствата и общите правила за 10-ия Европейски фонд за развитие, обхващащ периода 2008 – 2013 г., който е основният инструмент на Европейския съюз за предоставяне на помощ за развитие на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии. Европейската инвестиционна банка управлява част от средствата по Европейския фонд за развитие под формата на държавни и държавно гарантирани средносрочни и дългосрочни заеми за проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, в рамките на така наречения Инвестиционен механизъм, който има два източника на финансиране – част от средствата от Европейски фонд за развитие и собствени средства на Европейската инвестиционна банка.
Съгласно Вътрешното споразумение държавите – членки на Европейския съюз, поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейните собствени средства в рамките на Споразумението от Котону. Гаранцията е ограничена до 75 на сто от общата сума на кредитите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка по финансовите договори. За целта се сключва гаранционно споразумение между държавите членки и Европейската инвестиционна банка, с което държавите членки гарантират изпълнението на всички финансови задължения по отношение на заемите, предоставени от банката от нейните собствени ресурси в рамките на Споразумението от Котону, и поемат задължение да платят всяка гарантирана сума, дължима от длъжника на банката, при активиране на гаранцията. В допълнение между държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската инвестиционна банка се сключва и споразумение за администриране на просрочията, регламентиращо процедурите за плащане и възстановяване, съгласно гаранциите, дадени от държавите членки в полза на Европейската инвестиционна банка. С това споразумение гарантите упълномощават Европейската инвестиционна банка да администрира просрочените задължения за целите на ефективното им събиране.
Във връзка с финансирането на помощта от Общността по линия на Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г., в съответствие със Споразумението от Котону в Брюксел през юни 2013 г. между представителите на правителствата на държавите, членки на Европейския съюз, е подписано актуализирано Вътрешно споразумение, обхващащо ХІ Европейски фонд за развитие.
В актуализираното вътрешно споразумение се запазва задължението на държавите членки да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейните собствени средства в рамките на Споразумението от Котону през периода 2014 – 2020 г., както и основните параметри на гаранцията. Съгласно вътрешното споразумение се сключват ново гаранционно споразумение и споразумение за администриране на просрочията между държавите членки и Европейската инвестиционна банка, обхващащи периода 2014 – 2020 г.
Основните параметри на гаранцията са, както следва:
- Гаранцията покрива 75 на сто от общата сума на кредитите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствените й средства по финансови договори със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии. Общата сума на заемите няма да надхвърля 2,5 млрд. евро за страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и 100 милиона евро за отвъдморските страни и територии. Предвид това общата сума на гаранцията, която държавите членки поемат, възлиза на 1,95 млрд. евро.
- Делът на всяка държава членка в общата сума на гаранцията се определя в зависимост от размера на участието и в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка, който за България е 0,177 на сто, като делът на България в общата сума на гаранцията за периода 2014 – 2020 г. възлиза на 3 млн. 451 хил. 500 евро.
- В случай че бъде активирана гаранцията, плащането се извършва не по-късно от 3 години след депозирането от Европейската инвестиционна банка на уведомление за нейното активиране. Всички суми по гаранцията се изплащат в евро.
- Гаранцията покрива всички рискове по финансираните от Европейската инвестиционна банка проекти от обществения сектор. За проектите в частния сектор гаранцията покрива всички политически рискове, като Европейската инвестиционна банка поема всички търговски рискове.
- Гарантите поемат всички разходи и такси, възникващи при активирането и изпълнението на гаранцията до размера на тяхното участие.
Влизането в сила на Гаранционното споразумение между държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската инвестиционна банка и на Споразумението за администриране на просрочията за програмния период 2014 – 2020 г. ще допринесе за ефективното и ефикасно изпълнение на ангажиментите, поети от държавите – членки на Европейския съюз, към страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии в рамките на Споразумението от Котону.
Предоставената гаранция ще даде възможност на Европейската инвестиционна банка като банка на Европейския съюз да финансира широк кръг от проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, чието изпълнение ще допринесе за икономическото и социалното развитие на страните от региона.
Споразуменията подлежат на ратифициране от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 14 гласа „за”, без – „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 502-02-37, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2015 г.”. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде във връзка с това, че ще предложа една редакционна поправка относно наименованието на Кралство Нидерландия. В България и в българския език официалното понятие е Кралство Холандия. Иначе по същата логика, следвайки местните езици на съответните държави, Ирландия трябва да е Ейре, Унгария да е Магярорсак и така нататък. Така че предлагам чисто редакционно, там, където в текста съществува като термин Кралство Нидерландия, да бъде Кралство Холандия. Мисля, че това ще бъде най-правилно спрямо българската книжовна норма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики?
Поправки в международни договори, каквато е ратификацията, нямаме право да правим, така че няма да го допусна до гласуване.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта за ратификация с изброения брой държави на първо гласуване – Закон за ратифициране на Гаранционното споразумение между многократно споменаваните държави и Република България.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Йорданова, за предложение.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Председател, моля да подложите на гласуване процедура за гледане на второ четене на току-що приетия Закон за ратификация на Гаранционното споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение от парламентарната трибуна от народния представител Диана Йорданова.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Единодушно е прието предложението.
Моля Ви, запознайте ни с доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за процедурите за плащания и възстановяване на средства по Гаранционното споразумение относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии

Чл. 1. Ратифицира Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии, подписано от българска страна на 15 септември 2014 г.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за процедурите за плащания и възстановяване на средства по Гаранционното споразумение относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии, подписано от българска страна на 15 септември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Изказвания? (Реплики.)
По начина на водене, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа! Предложението, което бях направил преди това, не променя по никакъв начин договора, а напротив, дава точното българско понятие, не променя по никакъв начин съдържанието. Аз не можах да разбера защо не допускате моето процедурно предложение? Защо, по какъв мотив? Не ми стана ясно.
Затова предлагам от тук насетне, когато влизат такива договори и документи, да се използват българските официални понятия, а не наименования, които не са част от официалния български език. Мисля, че това е редно и българското Народно събрание е именно институцията, която трябва да държи на тези работи. При положение че съдържанието на този договор по никакъв начин не се променя, не виждам какъв е проблемът да се промени спрямо българската книжовна система наименованието на тази държава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Пак процедура по начина на водене.
Имате думата, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Виждате, че в Патриотичния фронт има плурализъм, има различни мнения.
Господин Ангелов, по начина на водене – съвсем коректно се води заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е към мен.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това е към Вас, но искам обаче да обясня на господин Ангелов, че по начина на водене Вие много правилно водите заседанието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Когато става въпрос за междудържавни договори, не е важно в разговорния език на коя страна как се изрича едно или друго наименование, а е важно как страната е в международно-правните отношения. Тук сключваме международен договор, следователно господин Главчев е прав.
Представете си, в Турция наричат България „Булгаристан”, само че договорите между двете страни са между Република България и Република Турция. Така че той много правилно води заседанието, благодаря му за което.
Нека да преминем към по-бързо ратифициране на Споразумението, защото ако се наложи още веднъж да прочетем всички наименования, колегите ще забравят за какво точно става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов. (Реплики на народния представител Станислав Станилов.)
Заповядайте, проф. Станилов – по начина на водене. (Реплики на народния представител Станислав Станилов към народни представители от дясно. Реплики отдясно: „Хайде, стига, бе!”)
Моля Ви за тишина в залата!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Искам да кажа нещо по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Председателят на Народното събрание не може да измени езиковата норма в българския език. Това не е разговорен, а книжовен език.
Книжовният български език го нарича „Холандия”, а Вие го квалифицирайте, както си искате. Това исках да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е международен договор!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Международен договор, но е книжовна норма в книжовния български език, а не в разговорния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ако се наложи да търсите от Кралство Холандия, какво ще търсите, като няма такова кралство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви и на Вас, господин Каракачанов – спестихте ми обясненията, на които имах право.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между множество страни, изброени в наименованието на ратификацията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Законът за ратифициране на Гаранционното споразумение е приет.

Преминаваме към следващия:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
Вносител е Министерският съвет, на 28 декември 2015 г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията, ще Ви запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2015г.
На редовно заседание, проведено на 14 януари 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, № 502-02-43, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2015г.
Целта на меморандума е да осигури основата за сътрудничество с Европейската инвестиционна банка по Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г.
След влизането в сила на Меморандума с Европейската инвестиционна банка ще могат да бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ от всички управляващи органи и бенефициенти по оперативните програми за 2014 – 2020 г., въз основа на образец на индивидуално споразумение с ЕИБ, приложен към меморандума.
В Меморандума са обобщени типовете дейности, с които ЕИБ ще осигурява техническа помощ по ЕСИФ, а именно:
Област 1: Секторни стратегически документи и секторни инвестиционни програми.
Област 2: Осъществяване на проекти.
Област 3: Институционален капацитет.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502 02-43, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Има доклад на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2015 г.
На своето заседание, проведено на 20 януари 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Администрацията на Министерския съвет: господин Любомир Стоянов – главен експерт в Дирекция „Централно координационно звено”, както и господин Петър Михайлов – главен сътрудник по управление на проекти и програми.
На основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Меморандум за разбирателство, подписан на 12 декември 2015 г.
Настоящият Меморандум цели да осигури основата за сътрудничество с Европейската инвестиционна банка по Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г.
Предвижда се техническата помощ на ЕИБ да се използва в следните три типа дейности: Секторни стратегически документи и секторни инвестиционни програми; Осъществяване на проекти и Институционален капацитет.
Следва да се има предвид, че техническата помощ, оказана от ЕИБ в рамките на Меморандума за разбирателство, се финансира чрез ресурси в рамките на съответните програми по ЕСИФ в България. Предвижда се възлагането на дейности на ЕИБ да бъде в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 15 от Закона за обществените поръчки, както и с чл. 9, т. 1, буква „б” от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2016 г.
В допълнение настоящият Меморандум се прекратява в края на периода за разплащане на средствата по ЕСИФ в рамките на програмния период 2014 – 2020 г., предвиден понастоящем да бъде на 31 декември 2023 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага със 17 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43, внесен от Министерски съвет на 28 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Хубенова.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще Ви запознае госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2015 г.
На свое заседание, проведено на 3 февруари 2016 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2015 г.
На заседанието присъстваха от дирекция „Централно координационно звено” към Министерски съвет: господин Александър Мемов – началник отдел, господин Кирил Езекиев – държавен експерт, и господин Петър Михайлов – сътрудник по „Управление на европейски проекти и програми”.
Законопроектът беше представен от господин Александър Мемов.
С приемане на Меморандума се цели осигуряване на основата за сътрудничество с Европейската инвестиционна банка по Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г. С влизането му в сила ще могат да бъдат сключвани двустранни споразумения с Европейската инвестиционна банка за техническа помощ от всички управляващи органи и бенефициенти по оперативните програми за 2014 – 2020 г. Подходът за възлагането на дейности на Европейската инвестиционна банка се осъществява в съответствие със Закона за обществени поръчки и с Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка е приет на първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Йорданова, за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Предлагам процедура за подлагане на второ гласуване на току-що приетия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Диана Йорданова от парламентарната трибуна, за допускане до второ гласуване на Законопроекта, който току-що беше приет на първо.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписан на 12 декември 2015 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред e:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ – ДОГОВОРЕНОСТИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, УЧАСТВАЩИ В ПРОГРАМАТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО „ИНТЕРРЕГ V-А РУМЪНИЯ – БЪЛГАРИЯ”.
С доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Найден Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България”, внесен от Министерския съвет
На свое заседание, проведено на 11 декември 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V A Румъния - България”, № 502-02-39, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2015 г.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, която представи Законопроекта от името на вносителя.
Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България” е одобрена с Решение на Европейската комисия от 12 февруари 2015 г. Меморандумът за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество, е подписан от българска страна на 23 септември 2015 г. С Меморандума се осигурява пълноправното участие на Република България в Програмата за сътрудничество, като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на програмата, в съответствие с поетите ангажименти от страната ни.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа – „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, № 502-02-39, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зеленогорски.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, № 502-02-39,
внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 17 декември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”,
№ 502-02-39, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2015 г.
Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България” е одобрена с Решение на Европейската комисия С(2015)886 от 12 февруари 2015 г.
Меморандумът за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, e подписан от българска страна на 23 септември 2015 г.
С Меморандума за изпълнение се осигурява пълноправното участие на Република България в Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на програмата, в съответствие с поетите ангажименти от Република България. Документът урежда необходимите договорености за успешното стартиране и изпълнение на програмата през целия програмен период 2014 – 2020 г.
Подписаният Меморандум за изпълнение подлежи на ратификация със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: С 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, № 502-02-39, внесен от Министерския съвет на 30 ноември
2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има думата народният представител Владимир Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги!
„На своето заседание, проведено на 20 януари 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройство: госпожа Деница Николова – заместник-министър, както и госпожа Мария Дузова – главен директор на главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”.
I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Меморандум за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, подписан за Република България на 23 септември 2015 г.
II. С Меморандума се цели уреждането на необходимите договорености за успешното стартиране и изпълнение на програмата през програмен период 2014 – 2020 г. Тя е одобрена с Решение на Европейската комисия C(2015)886 от 12 февруари 2015 г.
Институциите, участващи в изпълнението и управлението на програмата, са: Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния – Управляващ и Сертифициращ орган; румънската Сметна палата – Одитен орган; Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” на Министерството на регионалното развитие и благоустройство на Република България – Национален орган.
III. Не на последно място, следва да се има предвид, че с ратифицирането на настоящия Меморандум се осигурява пълноправното участие на България в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага – със 17 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, № 502-02-39, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, № 502-02-39, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2015 г.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Коцева.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде гласуван и на второ четене току-що приетият Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от парламентарната трибуна, за допускане до второ гласуване на Законопроекта, който приехме преди малко на първо гласуване.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Единодушно е прието предложението Законопроектът да бъде допуснат до второ гласуване.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за
изпълнение – договорености между държавите членки,
участващи в програмата за сътрудничество
„ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”
Член единствен. Ратифицира Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, подписан за Република България на 23 септември 2015 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България”, № 502-02-39, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2015 г., на второ гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ И ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, И ПАРТНИРАЩИТЕ ДЪРЖАВИ ОТНОСНО СИСТЕМАТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ПРОГРАМАТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЕСПОН 2020, ВКЛЮЧИТЕЛНО РЕФЕРЕНТЕН ДОКУМЕНТ ОТНОСНО МЕХАНИЗМА ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ГРУПА ЗА ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ЕСПОН.
Вносител е Министерският съвет на 17 декември 2015 г.
Номерът на Законопроекта е 502-02-40.
С доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще Ви запознае заместник-председателят й – народният представител Ирена Коцева.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
между Великото херцогство Люксембург и държавите членки,
и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40,
внесен от Министерски съвет

На редовно заседание, проведено на 14 януари 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерски съвет на 17 декември 2015 г.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която представи Законопроекта от името на вносителя.
Програмата за сътрудничество е одобрена с Решение № С (2015) 958 на Европейската комисия от 12 февруари 2015 г. Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН е съставено в шест части, в които подробно се определят функциите и основните структури и органи за изпълнение и контрол, процедурите за съфинансиране, плащания и разпределение на отговорности, влизането в сила и срока на действие. Приложен е и референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН.
Проектът на Споразумението е одобрен с решение на Министерски съвет от 2015 г. и е подписано по кореспондентски път на 11 септември 2015 г. от името на правителството на Република България от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и на 2 октомври 2015 г. от министъра на устойчивото развитие и инфраструктурата от името на Великото херцогство Люксембург.
Споразумението осигурява пълноправно участие на Република България в Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020 като страна – членка на Европейския съюз.
Подписаното споразумение подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Коцева.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае народният представител Евгения Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
между Великото херцогство Люксембург и държавите членки,
и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на програмата за сътрудничество
ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за
териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40,
внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 4 февруари 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.
Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство.
Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020 е одобрена с Решение № С (2015) 958 на Европейската комисия от 12 февруари 2015 г.
Споразумението е подписано по кореспондентски път на 11 септември 2015 г. от Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, от името на правителството на Република България, и на 2 октомври 2015 г. от Франсоа Бауш – министър на устойчивото развитие и инфраструктурата, от името на Великото херцогство Люксембург.
В документа са описани предметът и обхватът на споразумението, както и определенията, които се прилагат в рамките на споразумението; институциите, участващи в изпълнението и управлението на Програмата, и техните отговорности, в това число управляващ орган – Министерството на устойчивото развитие и инфраструктурите, отдел „Пространствено планиране и развитие”, направление „Международни отношения” на Великото херцогство Люксембург, Сертифициращ орган – направление „Администрация и бюджет” към същия отдел на Министерството, Одитен орган – Министерството на финансите, Главна финансова инспекция на Великото херцогство Люксембург, и Национален орган за България – Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; процедурите за управление и контрол, в това число създаване и функциониране на електронна система за наблюдение, и годишни окончателни доклади за изпълнението, първо ниво на контрол, одит и приключване на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020; процедурите за съфинансиране, плащания, нередности и разпределяне на отговорностите; заключителни разпоредби, уреждащи въпроси, свързани с изменения в договореностите, влизането в сила на споразумението и срока на неговото действие.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
За доклада на Комисията по правни въпроси има думата народният представител Анна Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата
за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.
На свое заседание, проведено на 3 февруари 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерски съвет на 17 декември 2015 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството госпожа Деница Николова – заместник-министър, и госпожа Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”.
Законопроектът беше представен от госпожа Деница Николова.
Предлага се ратифициране на Споразумението между Великото Херцогство Люксембург и държавите членки и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, състоящо се от преамбюл и шест части, в които са описани предмета и обхвата на споразумението, функции на основни структури, институции участващи в изпълнението и управлението на програмата.
Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020 е одобрена от Европейската комисия през февруари 2015 г. и се съфинансира от Европейския фонд за регионално развитие. С нея се цели да се подпомогне ефективността на политиката на сближаване на Европейския съюз и на другите секторни политики и програми, финансирани от европейските структурни фондове и от Кохезионния фонд.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси, с 10 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Заповядайте да ни запознаете с доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.
На заседание, проведено на 20 януари 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Мария Дузова – главен директор на главна дирекция ,,Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение, подписано за Република България на 11 септември 2015 г. и за Управляващия орган на Програмата на 2 октомври 2015 г.
Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020 е одобрена с Решение № C (2015) 958 на Европейската комисия от 12 февруари 2015 г. Основната цел на Програмата е да продължи консолидацията на европейската мрежа за наблюдение на територията чрез предоставянето и използването на сравними, систематични и надеждни данни. През новия програмен период Програмата ще функционира чрез две приоритетни оси:
1. Териториални доказателства, трансфер, наблюдение, инструменти, изпълнявана от единствен бенефициент – Европейската група за териториално сътрудничество ЕСПОН, и
2. Техническа помощ, изпълнявана от Управляващия орган на Програмата. Предвижда се Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020 косвено да подкрепи всички единадесет тематични цели, обхващащи приоритетите на Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Настоящото Споразумение се състои от преамбюл и шест части.
В Част 1 са описани предметът и обхватът на Споразумението, а в Част 2 са посочени институциите, отговарящи за изпълнението на Програмата и техните функции. За Управляващ орган е определено Министерството на устойчивото развитие и инфраструктурите, отдел „Пространствено планиране и развитие”, направление „Международни отношения” на Великото херцогство Люксембург, Сертифициращ орган е направление „Администрация и бюджет” към същия отдел на Министерството, а Одитен орган – Министерството на финансите, Главна финансова инспекция на Великото херцогство Люксембург. Национален орган за България е Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В Част 3 на Споразумението са посочени процедурите за управление и контрол, а в Част 4 – процедурите за съфинансиране, плащания, нередности и разпределяне на отговорностите.
Част 5 представлява Заключителните разпоредби и урежда въпроси, свързани с изменения в договореностите, влизането в сила на Споразумението и срока на неговото действие.
В Част 6 е приложен Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, със 17 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Панайотова.
Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2015 г.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо гласуване.
Процедура – народният представител Ирена Коцева.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да гласуваме и на второ четене Законопроекта за ратификация, който току-що приехме на първо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Ирена Коцева.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте да представите Законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, подписано за Република България на 11 септември 2015 г. и – за управляващия орган на Програмата, на 2 октомври 2015 г.
Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта, който Ви беше представен от парламентарната трибуна от народния представител Ирена Коцева.
Моля, гласувайте – второ гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки, и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, е приет и на второ гласуване и се превръща в Закон.

Последната точка от дневния ред за днес е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА РАМКА НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ГОТОВНОСТ И ПРЕВЕНЦИЯ ПРИ БЕДСТВИЯ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА (DPPI SEE), ПОДПИСАН НА 28 НОЕМВРИ 2013 Г. В САРАЕВО, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, № 502-02-36.
Внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2015 г.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще Ви запознае заместник-председателят Румен Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013г. в Сараево, Босна и Херцеговина, № 502-02-36, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 20 януари 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина, № 502-02-36, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2015 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на вътрешните работи Красимир Ципов – заместник-министър, Валери Георгиев – главен юрист консулт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, и Евгения Владимирова – експерт в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Красимир Ципов.
Господин Ципов изтъкна, че през 2000 г. по предложение на Република България и Република Хърватия се създава Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа към подмаса III „Сигурност и отбрана” на Работна маса III на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа. Към настоящия момент страни – членки на инициативата, са Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна гора, Словения и Турция.
Инициативата има за цел да подпомогне разработването на ефективна регионална стратегия за поддържане на готовност при бедствия, както и превенция за недопускане на бедствие чрез обединените усилия на международно и национално ниво при участие на страните от региона.
Основният нормативен документ за функционирането на инициативата за готовност и превенция в Югоизточна Европа е Меморандумът за разбирателство, който е предоставен на вниманието на народните представители
Меморандумът е подписан на 28 ноември 2013 г. по време на XXVII Регионална среща на инициативата в град Сараево, Босна и Херцеговина.
Съгласно чл. 11 от Меморандума държавите членки финансират административните разходи на Инициативата, възлизащи на 25 000 евро годишно, със срок не по-късно от края на месец април на съответната календарна година.
Този финансов ангажимент е основание, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България, Меморандумът да бъде ратифициран от Народното събрание, тъй като се отнася до участието на Република България в международна организация и съдържа финансови задължения.
След проведеното гласуване, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина, № 502-02-36, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще Ви запознае Евгения Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013г. в Сараево, Босна и Херцеговина, № 502-02-36, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 4 февруари 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина, № 502-02-36, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2015 г.
Законопроектът, с вносител Министерския съвет, беше представен от господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.
През април 2000 г. по предложение на Република България и Република Хърватия възниква Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE) към подмаса III „Сигурност и отбрана” на Работна маса III на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа. Към настоящия момент страни – членки на инициативата са Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна гора, Словения и Турция.
Основният нормативен документ за функционирането на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа е Меморандумът за разбирателство относно Институционалната рамка на DPPI SEE.
Меморандумът за разбирателство е подписан на 28 ноември 2013 г. по време на XXVII Регионална среща на инициативата в град Сараево, Босна и Херцеговина.
Съгласно чл. 11 от Меморандума държавите членки финансират административните разходи на Инициативата като заплащат годишни вноски в размер 25 000 евро не по-късно от края на април на съответната календарна година.
Това обстоятелство налага на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България Меморандумът да бъде ратифициран от Народното събрание, тъй като се отнася до участието на Република България в международна организация и съдържа финансови задължения за страната.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина, № 502-02-36, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
От Комисията по външна политика – народният представител Пламен Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на
Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина, № 502-02-36
На редовно заседание, проведено на 20 януари 2016 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от заместник министъра на вътрешните работи Красимир Ципов, както следва:
През април 2000 г. по предложение на Република България и Република Хърватия възниква Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE) към Работна маса ІІІ на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа.
Към настоящия момент страни членки на Инициативата са Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна гора, Словения и Турция.
Инициативата има за цел да подпомогне разработването и ефективното функциониране на съгласувана регионална стратегия за поддържане на готовност за реагиране при бедствия, както и стратегия за недопускане на бедствия при обединяване на усилията на международно и национално ниво при пълното участие на страните от региона.
Основният нормативен документ за функционирането на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа е Меморандумът за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа. Меморандумът за разбирателство е подписан на 28 ноември 2013 г. по време на XXVII Регионална среща на Инициативата в град Сараево, Босна и Херцеговина.
Съгласно чл. 11 от Меморандума държавите членки финансират административните разходи на Инициативата, като заплащат годишни вноски в размер 25 000 евро не по-късно от края на април на съответната календарна година. Това обстоятелство налага на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България Меморандумът да бъде ратифициран от Народното събрание, тъй като се отнася до участието на Република България в международна организация и съдържа финансови задължения за страната.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Проект за Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манушев.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина, № 502-02-36, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Единодушно е приет Законопроектът на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение приетият преди малко Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа да бъде подложен на гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението направено от народния представител Явор Хайтов от парламентарната трибуна.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Единодушно е прието предложението на народния представител Явор Хайтов.
Заповядайте, господин Иванов, да докладвате Закона на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство
относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE),
подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина.
„Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване единодушно и се превръща в закон.
Съобщения за Парламентарен контрол на 12 февруари 2016 г., петък,
11,00 ч.:
1. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори на шест въпроса от народните представители Стоян Мирчев и Мариана Бояджиева (два въпроса); Мариана Бояджиева; Михаил Миков, Валери Жаблянов и Жельо Бойчев; Георги Анастасов; Мариана Бояджиева и Корнелия Нинова.
2. Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
3. Заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков, и Иван Ибришимов и Корнелия Нинова.
4. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на два въпроса от народните представители Таско Ерменков и Димитър Делчев и на едно питане от народния представител Явор Хайтов.
5. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на осем въпроса от народните представители Настимир Ананиев; Иван Станков; Светла Бъчварова (два въпроса); Светла Бъчварова и Добрин Данев (два въпроса); Светла Бъчварови и Димитър Димитров; и Иван Валентинов Иванов и на две питания от народните представители Иван Станков; Румен Йончев и Явор Хайтов.
6. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на шест въпроса от народните представители Слави Бинев; Таско Ерменков; Мартин Димитров и Петър Славов; Георги Свиленски и Емил Райнов; Михаил Миков и Филип Попов; и Вили Лилков и Петър Славов.
7. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на четири въпроса от народните представители Мартин Димитров; Емил Райнов и Чавдар Георгиев (два въпроса); и Димитър Танев и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
8. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на четири въпроса от народните представители Слави Бинев; Петър Кадиев; Георги Кючуков и Светослав Белемезов; и Борислав Иглев.
9. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 19 въпроса от народните представители Манол Генов (три въпроса); Джевдет Чакъров; Михаил Миков; Явор Хайтов; Настимир Ананиев (два въпроса); Мариана Бояджиева; Георги Кадиев; Велизар Енчев; Борислав Иглев; Димитър Танев; Георги Търновалийски; Иван Пенков Иванов; Филип Попов; Иван Валентинов Иванов и Манол Генов; Мартин Димитров и Петър Славов; Георги Божинов.
10. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на три въпроса от народните представители Петър Славов, Борис Станимиров, и Христо Гаджев.
11. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на пет въпроса от народните представители Джевдет Чакъров (два въпроса); Настимир Ананиев; Иван Валентинов Иванов и Бойка Маринска и на едно питане от народния представител Настимир Ананиев.
12. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на един въпрос от народния представител Станислав Станилов.
13. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на един въпрос от народния представител Настимир Ананиев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на четири въпроса с писмен отговор от народния представител Светослав Белемезов, и на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков, и Атанас Мерджанов;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на два въпроса от народните представители Чавдар Георгиев, и Вили Лилков и две питания с писмен отговор от народния представител Вили Лилков;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева – на четири въпроса от народните представители Слави Бинев, Борис Станимиров, Мариана Бояджиева , Борислав Иглев;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Жельо Бойчев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос от народния представител Таско Ерменков, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Стефан Желев;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на въпрос от народния представител Чавдар Пейчев, на въпрос с писмен отговор от народния представител Светла Бъчварова, и на питане от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на въпрос от народния представител Таско Ерменков, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Славов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- питане от народния представител Светослав Белемезов – към заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова;
- въпрос от народния представител Димитър Делчев – заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова;
- въпрос от народния представител Антони Тренчев – към заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева;
- въпрос от народния представител Михо Михов – към министъра на отбраната Николай Ненчев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на външните работи Даниел Митов и министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Часът е тринадесет и петдесет и девет минути и тридесет и пет секунди.
Изчерпахме дневния ред.
Утре продължаваме със Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините и незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконна миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г. Вносител е Министерският съвет на 4 февруари 2016 г.
Продължаваме утре от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)




Заместник-председатели:

Димитър Главчев

Янаки Стоилов

Красимир Каракачанов



Секретари:

Айхан Етем

Чавдар Пейчев