Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов, Красимир Каракачанов и Явор Хайтов

Секретари: Димитър Делчев и Иван П. Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, настоящата седмица е особено спорна за пленарната зала откъм законопроектите и актовете, които се включват в дневния ред. До момента като точка имаме само Ратификацията, която вчера е гласувана да бъде т. 1 за днес.
Затова предлагам на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника след първата точка за днес, която е ясна, да включим Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на пощенските услуги, анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г. и Годишен доклад на същата Комисия в областта на електронните съобщения. Вносител – Комисията за регулиране на съобщенията. Уведомени са, имат готовност да изпратят представител в пленарната зала.
Подлагам на гласуване предложенията за допълнение в програмата ни за днес.
Гласували 145 народни представители: за 132, против 2, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
Колеги, както Ви е известно, във вчерашния ден с писмо № 654-02-17 от 11 февруари 2016 г. 69 народни представители на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България предлагат да се гласува недоверие на Министерския съвет на Република България, с министър-председател Бойко Борисов заради политиката му в здравеопазването.
Съобразно разпоредбите в нашия Правилник, че искането за гласуване на вот на недоверие не може да бъде дебатирано в залата по-рано от три дни, но не по-късно от седем, дебатите по внесения вот на недоверие ще се състоят идната сряда. В зависимост от това кога приключат като време, не по-рано от 24 часа ще насрочим гласуването по предложението на тези 69 народни представители.

Започваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА СПЕШЕН ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА СТАБИЛНОСТ И СПРАВЯНЕ С ПЪРВОПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЗАКОННАТА МИГРАЦИЯ И РАЗСЕЛЕНИТЕ ЛИЦА В АФРИКА И ЗА НЕГОВИЯ ВЪТРЕШЕН ПРАВИЛНИК, ПОДПИСАНО НА 12 НОЕМВРИ 2015 Г. В ЛА ВАЛЕТА, И НА СЕРТИФИКАТА ЗА ПРИНОС НА ДОНОРИТЕ ПО ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА СПЕШЕН ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА СТАБИЛНОСТ И СПРАВЯНЕ С ПЪРВОПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЗАКОННАТА МИГРАЦИЯ И РАЗСЕЛЕНИТЕ ЛИЦА В АФРИКА И ЗА НЕГОВИЯ ВЪТРЕШЕН ПРАВИЛНИК, ПОДПИСАН НА 30 НОЕМВРИ 2015 Г.
Доклада на Комисията по външна политика ще ни представи госпожа Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, колеги! Преди доклада, моля за процедура за допуск на господин Василий Такев – постоянен секретар на Външно министерство, и госпожа Мария Павлова – изпълняващ длъжността „директор” на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 131 народни представители: за 126, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.
На заседание, проведено на 10 февруари 2016 г., Комисията по външна политика разгледа горепосочения Законопроект.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи господин Румен Александров.
Доверителният фонд се учредява в рамките на Eвропейския фонд за развитие. Целта e да се разработи иновативен европейски прилагащ инструмент, който да привлича средства от донори. Доверителният фонд ще създаде нова форма за европейско сътрудничество за помощ. Фондът има за цел да осигури по-висока степен на координация и по-силно интегриран подход за обстойно справяне с миграционните предизвикателства.
Основната цел и предназначение на Доверителния фонд е да се предприемат действия за разрешаване на кризите в районите на Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. Фондът ще действа при субсидиарност и взаимно допълване на инструментите на Европейския съюз. Учредява се за ограничен период – до 31 декември 2020 г., с цел да бъде даден краткосрочен и средносрочен отговор на предизвикателствата пред трите региона.
Вноската на Република България в размер на 50 000 евро ще бъде осигурена от бюджетните средства за официална помощ от програмния бюджет на Министерството на външните работи за съответната година.
Съгласно чл. 3.2.2 от Споразумението за учредяване всяка вноска от донор се извършва след подписване на „сертификат за вноска”, изготвен съгласно образеца в Приложение III и изпратен на Управителя от донора. Всички подписани сертификати от донорите стават част от Приложение ІІ по смисъла на чл. 3.7 от Споразумението за учредяване.
Меморандумът подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика, с 16 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение II от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Процедура ли, господин Карадайь? Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЬ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в медиите беше разпространена информация относно публикация в турски медии, че Анкара е забранила на български граждани, които са и граждани на Европейския съюз, на лидера, на почетния председател на третата политическа сила в Република България господин Ахмед Доган, и на народния представител от парламентарната група на ДПС господин Делян Пеевски, да влизат на територията на Република Турция. Същата информация беше потвърдена от турското посолство пред Българската национална телевизия.
В тази връзка предлагам от името на нашата парламентарна група ръководството на Народното събрание на предприеме необходимите действия да бъде поканен министърът на външните работи да разясни, да потвърди или отрече информацията в медиите относно забраната. Министърът следва да уведоми Народното събрание за предприетите от него действия до момента, както и мерките, които ще предприеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайь. Ще направя връзка с министъра на външните работи, или ако той е възпрепятстван, негов заместник да дойде в Народното събрание и да даде отговор на въпроса, който поставяте.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Александрова. (Председателстващите заседанието се сменят.)
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 04.02.2016 г.
На свое заседание, проведено на 10 февруари 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3 г., внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на външните работи госпожа Вероника Орбецова – аташе в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, и госпожа Саша Райчева - младши експерт в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз”.
Законопроектът беше представен от госпожа Вероника Орбецова.
С настоящия Законопроект се предлага ратификация на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд в рамките на Европейския фонд за развитие. Целта е създаването на доверителен фонд за справяне с миграционните предизвикателства, произтичащи от кризите в Африка, чрез набирането на вноски от държавите членки и други нетрадиционни донори. Приоритетните сфери на действие на Споразумението са справяне с първопричините за дестабилизацията, принудителното разселване и незаконната миграция.
Фондът се учредява в срок до 31 декември 2020 г., като вноската на Република България е в размер на 50 000 евро, осигурена от бюджета на Министерството на външните работи.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
От Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – госпожа Силвия Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение II от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.
На своето заседание, проведено на 10 февруари 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения Законопроект, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на външните работи: госпожа Мария Павлова – изпълняваща длъжността „директор” на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, и госпожа Саша Райчева - младши експерт в дирекция „Международно право и право на Европейския Съюз”.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение за учредяване, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, както и Сертификата за принос на донорите, подписан на 30 ноември 2015 г.
Създаването на Спешен доверителен фонд цели да се съберат вноски от страните членки и други нетрадиционни донори, с което да се постигне по-голяма съгласуваност и да се намали рискът от раздробяване на помощта, като същевременно се предостави на Европейския съюз платформа за по-силна политическа видимост и засилен ангажимент със страните на произход и транзит.
Следва да се има предвид, че източник на финансиране на вноската на Република България в размер на 50 000 евро ще бъдат предвидените бюджетни средства за официална помощ за развитие от Програмния бюджет на Министерството на външните работи за съответната година.
Съгласно разпоредбите на чл. 21 от Споразумението за учредяване, режимът за участие във фонда се урежда от Споразумението, приложимото законодателство на Европейския съюз и основните принципи, които са общи за правните системи на страните членки. По силата на същата разпоредба при неуспешно разрешаване на спорове помежду им, всяка от държавите може да отнесе въпроса до Общия съд на Европейския съюз. В случая той действа като арбитражен съд съгласно чл. 272 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Не на последно място, Доверителният фонд продължава да действа до настъпването на едно от следните събития:
Няма налични средства по сметките на Доверителния фонд или обещани такива;
Съветът на Доверителния фонд решава, че Доверителният фонд трябва да приключи;
Европейският парламент и/или Съветът на Европейския съюз поиска приключване на Доверителния фонд, съгласно Член 17.2.2;
Достигната е крайната дата, която е 31 декември 2020 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение II от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Хубенова.
От Комисията по бюджет и финанси няма постъпил доклад. (Шум и реплики.)
За изказване – първо, народният представител Юлиан Ангелов, после – народният представител Румен Гечев.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да заостря вниманието Ви по следния въпрос, касаещ не само тази ратификация, а по принцип и други ратификации, в които България участва финансово. Тук става въпрос за 50 хил. евро.
Аз и Патриотичният фронт, естествено, нямаме нищо напротив да се отделят средства именно за такива държави и региони, където да се предотвратява миграционният процес и да се решават съответни икономически и други проблеми, включително в Комисията сме подкрепили тази ратификация, но въпросът е следният: въпросът е, че бюджетът на Външно министерство е твърде малък, за да може Външно министерство непрекъснато да отговаря финансово на всякакви такива подобни ратификации и договори.
Нашите идеи и виждане е, че тези средства трябва да се отпускат директно или от Министерството на финансите, или от бюджета на Министерския съвет. Защо? Защото тези 50 хил. евро се вземат от една програма, да кажем накратко „Развитие”, които 4 милиона се отделят за развитие на държавите, които са от Балканите и Югоизточна Европа, тоест държави, които не са членки на Европейския съюз, но са наши съседи и имаме трайни отношения с тях.
Тези 4 милиона основно в Албания, Македония, Сърбия, Косово, Молдова, Украйна се използват от Външно министерство, за да финансират проекти, свързани с инфраструктура, култура и образование. В тази държави има традиционно големи български общности. Една част от тези средства решават проблемите именно на българските общности в тези държави. И какво се получава сега? Отнемаме от бюджета на Програма „Развитие” 50 хил. евро, даваме ги по една ратификация, лишаваме държави, с които ние искаме да имаме добри отношения, българските общности там да живеят по-добре, лишаваме ги от тези средства. Защо го правим?
Ето тази седмица, примерно, в Албания беше открит един път, който беше финансиран по тази програма. В Украйна и в Молдова – и културата, и образованието са финансирани също по тази програма. И българските общности там реално ползват тези средства. Затова заострям вниманието Ви, че трябва да намерим механизъм и начин тези средства да не ощетяват Външно министерство и особено Програма „Развитие”, да бъдат намерени от друго място.
И като последно ще Ви дам за пример един факт, може би повечето го знаят, но Външно министерство има бюджет колкото турското консулство в Комотини или Гюмюрджина в Северна Гърция, което е твърде малко и да не кажа – смешно, така че наистина заострям Вашето внимание за това да не лишаваме българските общности зад граница от средства, които могат да достигнат до тях, и да не лишаваме това българската външна политика да може да влияе по-пряко в държавите от Югоизточна Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви уважаеми господин Ангелов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обърнете внимание, че въобще не става дума за някакви си 50 хил. евро!
Най-вероятно колегите от другите комисии не са разбрали правилно за какво иде реч. Като заместник-председател на Бюджетната комисия искам да Ви кажа, че вчера нашата Комисия категорично и единодушно отложи тази точка, тъй като ние имаме съмнения, че тук става дума за подписване на празен чек.
Нали разбирате, че в Ла Валета не са се събрали, за да подписваме ние чек за 50 хил. евро?! Обърнете внимание, че това е първи сертификат. Колеги, вторият сертификат може да бъде за 5 милиона, третият – за 50 милиона.
Пита се: откъде накъде ние ще плащаме за първопричините? Къде са първопричините за хаоса в Либия и други страни от Северна Африка? Нашата страна първопричина ли е за проблемите там? Не се ли отчете отвсякъде какви са първопричините и кой е разбил тези страни?
Ами много простичко – тези страни, които са разбили Северна Африка, да си плащат! Откъде накъде нашият народ ще плаща за това, че те си осигуряват петрол и други благини от десетилетия?! Така че ние не можем да подписваме празен чек!
Бюджетната комисия на парламента на Република България –тук става дума за фонд, не става дума писане на картички за Коледа – за такъв фонд не се е произнесла и е отложила гласуването. Е, как така, след като сърцевината е фонд и финансов ангажимент, ние днес ще гласуваме?!
Приканвам Ви да не подкрепим Проекта, докато не изясним колко чека ще плаща България, тъй като става дума само за първи сертификат, след което всяко правителство ще може да подписва чекове и да ги изпраща. И докато ние нямаме пари за пенсии и за болници, ще плащаме за зулумите на други страни. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
И в тази връзка предлагам да се отложи гласуването, докато се разгледа в Бюджетната комисия с всички документи, докато разберем какво подписваме ние. Няма нищо фатално. Следващият път, ако бъдем убедени, ще го подкрепим, но днес няма как да подписваме празен чек!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин проф. Гечев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председателстващ.
Аз също се присъединявам към предложението за отлагане разглеждането на точката, защото, първо, народните представители по тази точка нямат никаква информация. Всъщност това, което аз разбирам от предложения Законопроект, е, че става въпрос за встъпителна вноска по учредяване на този фонд, която даже не е определена в този Законопроект на каква стойност е. Това е едно.
От там нататък ние нямаме никаква информация какви ще бъдат финансовите задължения на Република България към този гаранционен, доверителен и не знам си какъв си фонд, така че правилното решение е да бъде отложено разглеждането на тази точка, докато не получим пълна информация. В противен случай наистина ще се окаже, и ще се присъединя към казаното от проф. Гечев, че ние ще подпишем празен чек с неясна стойност в него. Неясна стойност – нещо, което ние нямаме право да правим.
Моля да подложите на гласуване, господин Председател, отлагането на разглеждането на този Законопроект, докато не излезе и Бюджетната комисия с подробен и ясен доклад, който да информира народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За пореден път се намираме в едно странно разпределение на отговорностите – от България разходите, неизвестно за кого ползите. За пореден път имаме случай, в който се опитваме да ставаме солидарни в поемането на отговорности, вина за които нямаме, и за пореден път България се опитва да се нареди в една редица с всички останали, в това число значително по-добре развити страни от нея, без тези развити страни да й обръщат достатъчно внимание. Дори и да имаше някакво основание да се мисли за създаването на такъв Фонд, с всичките рискове вътре, без да се споменава какви ще са разходите за държавата и в бъдеще, какви ще са ползите, защото никой не знае в момента от този Фонд какви ползи ще има България, би имало някакъв смисъл, ако бяхме част от общото Шенгенско пространство, ако носехме споделена отговорност, но в същото време и споделени с Европейския съюз разходи по охраната на нашата граница, а не отговорността за границата да е на наш гръб, а това, което получаваме като признание, да се изразява не в материални средства по тези разходи, а с потупване по рамото от всеки, който е дошъл тук, да ни каже колко добре си пазим границата. Да, благодаря, знаем, пазим я добре, но за сметка на българските граждани, за сметка на нашия бюджет, за сметка на средства, които биха могли да отидат за социални политики.
В тази връзка според мен днес да приемем една ратификация без дори да поставим някакви условия за бъдеще време, без да разгледаме какви ще бъдат ползите, е най-малкото наивно, да не казвам, че е противонародно. Затова много Ви моля, нека да отложим точката. Нека Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, която е компетентна, да разгледа тези проблеми, да се видят точните параметри, да се видят рисковете, да се видят ползите от такова споразумение, и едва тогава, когато направим такъв анализ, да решим дали има смисъл да ратифицираме, или не.
Затова, господин Председател, моля, и беше направено като процедура, да подложите на гласуване предложението за отлагане на разглеждането на тази точка от дневния ред до произнасяне на Комисията по бюджет и финанси по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, благодаря. Разбира се, ще подложим предложението.
Други изказвания има ли, за да дадем думата и на господин Такев, ако смята да даде някакви допълнителни разяснения?
Първо искам да знам дали има обратно предложение по процедурата? Ако от представителите на Министерството на външните работи смятат да дадат някакви разяснения, така ще процедираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, беше направено процедурно предложение от господин Ерменков.
Обратно становище? Няма.
Други изказвания от народни представители? Няма.
От Министерството на външните работи пояснения по поставените въпроси и отговор – заповядайте.
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Дебатът в европейски мащаб по този процес, който го наричаме миграционен – не само бежанци, защото в началото му имаше и смесване на двете фигури: бежанец и мигрант, и това създаде сериозни политически дисбаланси в говоренето по темата в Европа – е актуален и за България. Това е Ваш терен, Вие съгласно Конституцията формирате външната политика на България, така че имате всички възможности да изконсумирате в цялата пълнота проблематиката по първопричините и къде се намира България в европейския дебат по решаването на проблема по миграцията.
В Ла Валета България се е присъединила към форматирането на една такава политика, която да търси първопричините, което е най-стабилната и най-солидната философия, предполагам, едва ли някой ще я отрече, и да помага на места, вместо миграционният натиск да се приближава към границите на България.
Първо, искам да подчертая един формален, но съществен нюанс на предлаганото на Народното събрание Решение за ратификация – че това е доброволен Фонд. Нас никой не ни задължава на последващи етапи да участваме в самия процес. Сертификатът определя, съгласно решението на правителството, символична, на фона на цялото усилие, вноска от 50 хил. долара.
Аз бих разделил с голямо удоволствие коментара и позициите на народния представител Ангелов, че, да, това проектира сериозно и върху бюджетния ресурс на Министерството на външните работи по Програмна политика помощ за развитие. Да, ние имаме интерес – непосредствен, политически, тези пари, когато е възможно, в максимална степен да ги фокусираме и да ги използваме на терена на нашите съседи, където имаме трайни и устойчиви интереси, но в момента миграционният проблем е фундаментален за Европа. Европейският съюз е намерил своя подход и е чисто политически естествено – това е ноторен факт: България е част от това пространство, би следвало символично да участва в него. Това е политическият интерес, смятам, на Република България.
Второ, тези пари са от бюджета на Министерството, подчертавам, те не вървят по линия на републиканския, държавния бюджет. Няма да имат фатално значение за реализиране на други проекти. Ние имаме и годишен бюджет по линия на помощ за развитие и правителството е преценило, че с тези пари България може да направи тази символична стъпка за участие в общата схема. По-нататък естествено е въпрос на политическа воля и интерес дали България ще участва доброволно в този Фонд.
Трето, всеки сертификат като част от Споразумението ще минава за Вашата последваща санкция, тоест Вие ще имате възможност да се произнасяте, ако евентуално в бъдеще се наложи и българското правителство реши да участва в този доброволен Фонд.
И четвърто, един коментар извън характеристиката на този дебат, който може да има сериозна политическа последица. Аз съм правил навремето най-голямата външнополитическа кампания на България – тази за членството на България в Съвета за сигурност.
Общо взето, независимо от разликата в методиката и в технологията на определени фази, ще следваме тази схема с кампанията на кандидатурата на госпожа Бокова, господин Гечев, и едно евентуално неприсъединяване на България към това европейско усилие, мога отсега да Ви кажа, гарантира едно 30 – 40 гласа по-малко в Общото събрание на Организацията на обединените нации, защото никой няма да ни припознае като страна партньор на проблемите на тези страни. Тоест всеки въпрос от формален, има своите политически импликации на дадена фаза, и това също трябва да се отчита. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости от Министерството на външните работи! Правя своеобразна реплика на заместник-министър Такев, тъй като ми се струва, че от негова страна не е коректно обвързването на номинацията и евентуалния избор на госпожа Бокова за председател на Организацията на обединените нации с решението, което трябва да вземем днес. В известен смисъл това, което казахте преди малко, господин Такев, ми звучи малко като дипломатическо изнудване – или подкрепете това наше предложение, тъй като ще се плати от бюджета на Министерството на външните работи, а не от държавния бюджет, или това ще ни отнеме 30 гласа при гласуването на кандидатурата на госпожа Бокова за председател на Обединените нации. В този смисъл изцяло не съм съгласен с Вас и смятам, че такава позиция е недопустима пред Народното събрание.
Изцяло се присъединявам към забележките на господин Ерменков и на проф. Гечев, че в последния момент – днес, получаваме, както разбирате, извънредно тази точка в дневния ред. Много от нас изобщо не са запознати с параметрите на даденото Споразумение, следователно предложението, което беше направено, чисто процедурно за отлагане, е справедливо и мисля, че всички ние трябва да подходим по този начин – да гласуваме за отлагане на решението, което не пречи при следващото гласуване следващата седмица да подкрепим това решение. Не можем да гласуваме слепешката, просто защото преди малко ни казаха от Министерството на външните работи, че евентуално неприемане на това предложение ще блокира избора на госпожа Бокова.
Присъединявам се изцяло към вече направеното процедурно предложение и Ви призовавам да подходим отговорно. Иначе ще излезе че гласуваме, без да четем както, между другото, за съжаление, много често се случва в този парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Енчев?
Госпожа Грозданова – първа реплика.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, господин Енчев, става дума, както беше обяснено, за доброволна вноска – донорство, тепърва за учредяване на един фонд на Европейския съюз. Оттам нататък нашите бъдещи доброволни вноски се определят от нас според нашите възможности. Както каза постоянният секретар на Външно министерство, всяка една бъдеща доброволна вноска ще минава – сертификатът, през ратификация на Народното събрание.
В нашата Комисия като водеща въпросът беше обсъждан много дълго, въпреки че в доклада подробностите не бяха дадени. Имаше предложение България да влезе в тази донорска програма с по-голяма вноска – 3 млн. евро, за да може да има право на глас. Това обаче са съвсем различни дебати.
Днес ние учредяваме този Фонд и България участва с минимална вноска от 50 хил. евро например както участват и всички балтийски държави. Няма нищо проблемно днес да бъде ратифициран този документ и след това да продължим дебата – в следващ етап, на какво ниво бихме искали да участваме. Пак повтарям, желанието зависи от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Енчев? Няма да ползвате.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Първо подлагам на гласуване направеното предложение от господин Таско Ерменков и господин Румен Гечев – разбирам, преди това, аз лично чух господин Ерменков – за отлагане на точката от дневния ред.
Гласували 129 народни представители: за 35, против 66, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение IІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г.
Гласували 131 народни представители: за 101, против 7, въздържали се 23.
Законопроектът за ратифициране е приет на първо гласуване.
Процедура – госпожа Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, предлагам така приетият Законопроект за ратификация на първо четене да бъде разгледан и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, мисля, че днес направихме един жест, когато парламентът прие на първо четене, тоест ратифицира на първо четене този Законопроект. Мисля си, че би било добре за българския парламент да дадем време поне от една седмица на колегите, които преди малко пожелаха да имат малко повече време, да се запознаят с детайлите на това предложение, да помислим още веднъж и да обсъдим какви са възможностите. Дискусията в Комисията по външна политика, госпожо Грозданова, разбира се, беше дълга, но там имаше и други елементи от нея, особено в частта от къде да дойдат средствата, които ще бъдат внесени в този Фонд.
Не виждам смисъл от това бързане. Ако искате да имаме консолидирана позиция в подкрепа на това предложение, което е важно – тук бих предложил въобще да не намесваме кампанията на кандидата ни за Генерален секретар на ООН, въпреки че има и такава логика, но това не може да бъде основният аргумент за нашето присъединяване към този Фонд.
Аз лично смятам, че участието на България в него е важно, но дайте на народните представители поне няколко дни, за да се запознаем в повече детайли, за да можем убедено да подкрепим предложението на следващото гласуване в следващата седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за гласуване в едно заседание и на второ четене на Законопроекта за ратификация, след като по време на дебатите не бяха направени заявки за предложения между първо и второ гласуване.
Гласували 126 народни представители: за 92, против 30, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване приетия на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението.
Гласували 126 народни представители: за 94, против 9, въздържали се 23.
Предложението е прието, а с това – на второ гласуване Законопроекта.
За отрицателен вот – господин Ерменков. (Шум и реплики, уточнение между председателя и народния представител Таско Ерменков.)
Колеги, господин Ерменков е имал изказване по първото гласуване, но по второто гласуване не е участвал в дебата, поради което има право на отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Гледам, госпожо Председател, Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Похвално е това.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гласувах „против”, не защото съм против това Споразумение, а против начина, по който го гласувахме. Защото това беше един от малкото моменти в нашия парламентарен живот, в който с едно минимално усилие и малко повече информация, получена от депутатите, които имахме интерес да видим за какво става въпрос, можехме да постигнем един консенсус и гласуване с гласове „за”, без „против” и „въздържали се”. Но Вие, верни на своята позиция силово да налагате Вашите решения, довеждате пак нещата до абсурда да има хора, които се въздържат, да има хора, които са против. Пак казвам, не по съществото на това, което гласувате, а по начина, по който го правим.
Много Ви моля, освестете се и когато в бъдеще има възможност за постигане на консенсус, не нарушавайте тази възможност, защото се получава някаква шизофрения – от една страна, Вашият председател на партията и премиер призовава за единство във важните моменти, а от друга страна, с Вашите действия внасяте разединение в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, искам процедура за удължаване с три дни срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-99, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. и приет на първо гласуване на 10 февруари 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно становище?
Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, моля да допуснете удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на приетия вчера Закон за отнемане на имуществото до максимално допустимия размер в Правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Става въпрос за незаконно придобитото имущество, защото иначе ще излезе, че сме гласували да се отнема имущество и сме гласували национализация.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Кирилов.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
С доклада на водещата Комисия по правни въпроси ще ни запознае господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, представям на вниманието Ви
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието: господин Андрей Янкулов – заместник-министър на правосъдието, и господин Атанас Славов – съветник в кабинета на министъра на правосъдието; от фондация „Български център за нестопанско право” – госпожа Надя Шабани – програмен директор, и госпожа Павлета Алексиева – фондация „Български център за нестопанско право”; от Центъра за оценка на въздействието на законодателството – господин Тони Димов, и от Движение „Експерти на гражданското общество” – господин Илия Боянов Бачев.
Законопроектът беше представен от господин Андрей Янкулов и господин Атанас Славов. С него се предлага преминаване на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, като се създава регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) към търговския регистър.
Законопроектът предвижда статутът на организациите в обществена полза да възниква от момента на регистрация в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) към Търговския регистър. По този начин отпада нуждата от поддържане на Централния регистър на ЮЛНЦ в обществена полза към Министерство на правосъдието.
Очаква се с приемане на предлаганите изменения да се подобри прозрачността и отчетността на организациите и да се постигне намаляване на административната тежест. Важна последица от тези изменения ще бъде и разтоварването на съда от дела, при които липсва правна сложност.
В хода на дискусията народният представител Христиан Митев изрази подкрепата си за Законопроекта като посочи, че той ще допринесе за улесняване на работата на юридическите лица с нестопанска цел. Въвеждането им в Търговския регистър ще ги направи по-прозрачни и ще разтовари Министерството на правосъдието от воденето на регистъра. Господин Митев постави въпрос относно това дали Агенцията по вписванията има готовност. В отговор господин Атанас Славов посочи, че Законопроектът е изработен с помощта на експерти от Агенцията по вписванията и готовност за създаване на регистър на ЮЛНЦ има. Той подчерта, че за реализирането на промените са осигурени и бюджетни средства. Народният представител Лъчезар Никифоров изрази становище, че Законопроектът е навременен и полезен, защото действително в сдруженията с нестопанска цел е необходимо да се въведе определен порядък.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.”
Госпожо Председател, използвам и възможността да направя предложение за процедура по допуск на заместник-министъра на правосъдието госпожа Вергиния Мичева. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, използвам тази процедура на господин Кирилов, за да предложа да гласуваме и допускане в залата на заместник-министъра на външните работи – господин Порязов, във връзка с направеното искане от страна на господин Карадайъ за даване отговор на въпрос, който той постави в пленарната зала.
Има ли обратно становище да допуснем двамата заместник-министри – съответно на правосъдието и на външните работи? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 94 народни представители: за 86, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата, а господин Порязов го очакваме на трибуната да даде отговор на поставения от господин Карадайъ въпрос.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПОРЯЗОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! На този въпрос бих могъл да отговоря следното от името на Министерството на външните работи. Министерството на външните работи не разполага с официална информация за подобно взето решение, каквото се коментира в българските и в турските медии. В този смисъл ние не можем да направим никакъв друг коментар, освен да Ви информираме за това с каква информация разполагаме, а именно, че няма никакво съобщение на официална турска институция за взето подобно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Порязов, за Вашия отговор от името на Министерството на външните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПОРЯЗОВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с доклада за първо гласуване на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Госпожо Маринска, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2015 г., Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.
В заседанието взеха участие: Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието, господин Любен Панов – председател на Обществения съвет към Комисията, госпожа Ива Таралежкова – председател на Форум Гражданско участие.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието.
В мотивите при представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел бе отбелязано, че промените са свързани с намаляване на административната тежест в процеса на регистрация на юридическите лица с нестопанска цел и подобряване на прозрачността и отчетността на организациите. Със Законопроекта се предвижда преминаване на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. Промяната се налага в резултат на анализ и оценка на прилагането на Закона през последните 14 години, които разкриват редица несъвършенства в нормативната уредба на процедурата по регистрация и отчетност на юридическите лица с нестопанска цел. Прехвърлянето на регистрацията реализира важен етап от регистърната реформа и съответства на заложените цели в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа относно регулиране на натовареността на съдилищата. Не по-маловажен е фактът, че съдебната регистрация на юридическите лица с нестопанска цел е по-бавна и по-скъпа от регистрацията на търговско дружество в Агенцията по вписванията. Именно прехвърлянето в Агенцията по вписванията ще намали административната тежест в процеса на регистрация, ще повиши прозрачността и отчетността на юридическите лица с нестопанска цел, ще освободи съда от дела с ниска правна сложност, организационният и техническият ресурс на Агенцията по вписванията ще бъде използван пълноценно.
Предвижданите промени са по отношение на статута на организациите в обществена полза, а именно този статут да възниква от момента на регистрация в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Търговския регистър. По този начин ще отпадне необходимостта от поддържането на втори специален регистър към Министерство на правосъдието. Предвиденият в изменението едномесечен срок за заявяване за вписване на обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, отговаря на изискванията на Закона за електронното управление и съдейства за намаляване на административната тежест и спестяване на значителен организационен и финансов ресурс при изпълнение на законовите процедури.
В своята цялост измененията съответстват на отправените препоръки от Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа.
В своето становище Общественият съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите изразява позиция, че Законопроектът следва да бъде подкрепен на първо четене и предлага на народните представители да разгледат възможността за създаване на:
- Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет;
- Фонд за финансиране на граждански инициативи;
- Механизъм за целево насочване до 3% от личния годишен подоходен данък към избрани от физическото лице юридически лица с нестопанска дейност в обществена полза, читалище, културна организация или вероизповедание, регистрирано по Закона за вероизповеданията.
В последвалата дискусия народните представители изразиха становища, че подкрепят направените предложения за промени в Законопроекта.
След проведено гласуване, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Маринска.
Остана да чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 11 февруари 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа предложения Законопроект. Законопроектът е с вносител Министерския съвет и бе представен от госпожа Вергиния Мичева-Русева – заместник-министър на правосъдието. Предлаганите изменения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел се отнасят основно до преминаването на регистрациите на юридически лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, подобряване прозрачността и отчетността на организациите, намаляване на административната тежест, освобождаване на съда от дела с ниска правна сложност и пълноценно използване на организационния и технически ресурс на Агенцията по вписванията.
Законопроектът предвижда и промяна на статута на организациите в обществена полза. Този статут възниква от момента на регистрацията в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Търговския регистър. По този начин се преодолява съществуващият до този момент дуализъм в режима за регистрация – част от тях са в обществена полза – да са регистрирани като такива в съда, но да не са регистрирани в централния регистър и да не спазват изискванията за прозрачност и отчетност. Въвежда се възможност за ползването на електронни услуги в процеса на регистрация и отчитане на юридически лица с нестопанска цел, което е в синхрон със Закона за електронното управление, съдейства за намаляване на административната тежест и за спестяване на значителен организационен и финансов ресурс при изпълнение на законовите процедури. Предвиден е едномесечен срок за заявяване на вписване на обстоятелствата, подлежащи на вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, течащ от деня на възникването им, съответно на промяната им, какъвто срок по действащата уредба изобщо не съществуваше.
Предложената нормативна регламентация е в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар, където в чл. 8 е предвидено задължението за държавите членки да осигурят възможност всички процедури и действия по предоставянето на услуги да могат да бъдат лесно изпълнени от разстояние по електронен път.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Моля, народни представители, които желаят да изкажат свое мнение по въпроса?
Господин Байрактаров беше първият, който поиска думата. След него господин Филип Попов.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател. Ще бъда съвсем кратък. Ние ще подкрепим този Законопроект, защото е много на място. Законопроектът внася ред в тази сфера по регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел, а даже бих казал, че той е и малко закъснял, но все пак по-добре късно, отколкото никога.
Така че предлагам всички колеги да подкрепим този Законопроект, защото е добър и е важен Законопроект в интерес на истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Попов, за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ние също ще подкрепим на първо четене този Законопроект. Наистина, цели се една по-голяма прозрачност по отношение на регулиране на тези обществени отношения, касаещи юридическите лица с нестопанска цел В една голяма част от текстовете в самия Закон има какво да се желае още и по отношение на Преходните и заключителни разпоредби, по отношение на преминаване на юридическите лица с нестопанска цел по процедурата от окръжни съдилища към Търговския регистър и този специален регистър, по отношение на някои текстове за правомощия на юридическите лица с нестопанска цел. Да речем,в т. 4 е записано „защита на човешките права или на околната среда”. Не виждам защо едното следва да изключва другото.
Така че между първо и второ четене следва да се направят редица корекции в тази посока, но като принцип и като цел на Закона ние ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние също ще подкрепим този Законопроект, но Ви обръщам внимание на нещо важно, което трябва да оправим между двете четения и това е процедурата по пререгистрация. Предвижда се такава процедура по пререгистрация за всички юридически лица с нестопанска цел, като за целта много подобно преди време на пререгистрацията на търговците, ако си спомняте, когато беше създаден електронният Търговски регистър – ще се издават едни удостоверения от съдилищата и на база на тях и заявления от съответния представляващ юридическото лице в новия Регистър към Агенцията по вписванията.То ще бъде пререгистрирано. Тук ми се струва, че трябва да бъдем особено внимателни и да си извадим поуки от предишни проблеми, които станаха с търговците – така наречените „кражби на фирми”, за да не осъмнем с кражби на юридически лица или с кражби на партии, бих казал, защото една от схемите, които за съжаление тогава се използваха, беше тези удостоверения, издавани от съда, да се подправят и да се представят пред Агенцията като автентични, заедно със заявления от някакво абсолютно нелегитимно лице, което по този начин успяваше да се впише като представляващ и след това да разпореди имущество от търговците.
Така че тук моето предложение между двете четения ще бъде съдът служебно да изпраща тези заявления до Агенцията по вписванията, а не да ги предоставя на трети лица, които да ги носят там по някакъв не особено ясен режим. Така си мисля, че подобни проблеми ще пресечем още в зародиш и няма да се стига до неприятни последици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г., е приет на първо четене.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2014 Г. В ОБЛАСТТА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ – „АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ ЗА 2014 Г.”, № 520–00–27, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 29 юни 2015 г., и
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2014 Г. В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, внесен от Комисия за регулиране на съобщенията на 2 юли 2015 г.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията ще Ви запознае господин Иван Вълков – заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за внимание – преди това едно съобщение.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви уведомявам, че във финалния текст на Закона за обществените поръчки, приет от Народното събрание на 2 февруари 2016 г. и изпратен на Президента на Републиката за обнародване, но все още необнародван в „Държавен вестник”, е констатирана следната фактическа грешка, която ще бъде отстранена в окончателния текст на Закона при обнародването му, а именно:
„В чл. 215, ал. 3 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”.”
Грешката е техническа. При препращащата норма вместо позоваване на правилната ал. 2 в текста е ал. 1. Преди да е обнародван в „Държавен вестник” Указът на Президента за обнародване на Закона подобна техническа грешка, съгласно чл. 72, ал. 2 от Правилника, с препратки към Закона за нормативните актове се изправя по начина, по който в момента процедираме – със съобщение в пленарната зала към народните представители.
Имате думата, господин Вълков, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега вече слушаме, господин Вълков, резюме на Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.”, № 520–00–27, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 29 юни 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 08 юли 2015 г., присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, както и членове на Комисията за регулиране съобщенията.
Докладът бе представен от господин Веселин Божков. Докладът е изготвен на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги и в него е направен анализ на предоставянето на универсалната и на неуниверсалната пощенски услуги в страната. Съдържа се и информация за състоянието на конкуренцията на пощенския пазар.
За изминалата година обемът на пощенския пазар е изчислен на база на получените данни от 67 % от лицензираните и регистрираните оператори в България. Господин Божков изтъкна, че през 2014 г. трайно установената от последните години тенденция на спад в броя на пощенските пратки и услуги се е променила, като спрямо предходната 2013 г. е отчетен ръст от 3 %. Беше подчертано, че това се дължи на увеличения брой на неуниверсалните пощенски услуги и по-конкретно на пратки, приети, обработени и доставени чрез куриерски услуги за чужбина и пратки, предмет на пряка пощенска реклама.
В Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги за 2014 г. е представена и структурата на приходите от пощенски услуги за периода 2012 – 2014 г. Общата сума на приходите от предоставяне на пощенски услуги за изминалата година възлиза на около 301 млн. лв., което представлява нарастване с около 16 % спрямо 2013 г.
Съгласно представените в доклада данни през 2014 г. общият брой пратки и услуги за страната и чужбина от универсалната пощенска услуга възлиза на около 36 млн. броя, а реализираните приходи от тях са в размер на 56 млн. лв. Господин Божков подчерта, че изминалата 2014 г. е четвъртата година, през която универсалната пощенска услуга се предоставя в условията на либерализиран пощенски пазар. В резултат на създадените условия за развитие на конкуренцията продължава процесът на преразпределение на пазарните дялове на операторите, предоставящи тази услуга, като пазарният дял на държавния оператор намалява и се формира трайна тенденция на спад на този показател.
В доклада е отбелязано, че през 2014 г. Комисията е разгледала 117 жалби и сигнали от страна на потребители на пощенски услуги срещу пощенски оператори. От общо подадените жалби 20 са били основателни и исканията на жалбоподателите са били удовлетворени. Останалите 97 жалби са били неоснователни.
След представянето на доклада се проведе дискусия, по време на която народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов и Георги Свиленски поставиха въпроси, свързани с развитието на „Български пощи” ЕАД в условията на либерализиран пазар. В отговор господин Валери Борисов изтъкна, че „Български пощи” ЕАД са успели да се адаптират към даденостите на свободния пазар и въпреки намалението в пазарния дял при предоставяне на традиционните пощенски услуги в други сфери като колетните пратки, те бележат ръст. Господин Борисов подчерта, че историческият оператор участва в изпълнението на различни проекти, за да може да отговори на повишените изисквания на потребителите към качеството на предоставяните услуги във връзка с разрастването на електронната търговия. Господин Деян Дънешки очерта конкретните мерки, предприети от управленския екип на „Български пощи” ЕАД с цел повишаване на конкурентноспособността на предприятието.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 15 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.”
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Проекта на решение, който Ви беше представен от трибуната от народния представител Иван Вълков, а именно:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.”
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Решението за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията е прието.
Има още един доклад – Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения, № 520-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 2 юли 2015 г.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения, № 520-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 2 юли 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 15 юли 2015 г., бе разгледан Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения.
На заседанието присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Никола Колев – заместник-председател на Комисията за регулиране съобщенията, и членовете на Комисията за регулиране съобщенията – госпожа Андреана Атанасова, господин Константин Тилев и госпожа Ирина Романска, както и експерти от Комисията.
Годишният доклад бе представен от господин Веселин Божков.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, изготвен на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, представлява анализ върху развитието и напредъка в сектора на електронните съобщения през 2014 г.
При представянето на доклада господин Божков очерта основните тенденции в развитието на пазара на електронни съобщения в България за 2014 г. Съгласно регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията общо 1156 предприятия са имали право да осъществяват дейност по предоставяне на обществени електронни съобщения като за една година броят им е нараснал с 2,4%. От регистрираните предприятия 1051 (90,92%) са подали информация в Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнение на чл. 5 от Общите условия при осъществяване на обществени електронни съобщения. В доклада е отбелязано, че общият обем на пазара на електронни съобщения в България през 2014 г. възлиза на 2,526 млрд. лв., което представлява намаление с 0,7% в сравнение с 2013 г.
Господин Божков отбеляза другата положителна тенденция в развитието на пазара на електронни съобщения в България, а именно ръста в размер на 13,6% спрямо 2013 г. на общия размер на вложените инвестиции, които достигат 595 млн. лв.
С оглед ефективното управление на радиочестотния спектър в края на 2014 г. е открита процедура по провеждане на обществени консултации във връзка с перспективите за ползване на свободния ресурс в радиочестотен обхват 1800 MHz.
През 2014 г. Законът за електронните съобщения е изменян няколко пъти, като първата група изменения касае разпоредбите относно разпределянето на събираните от Комисията за регулиране на съобщенията такси, предоставянето на допълнителен радиочестотен спектър и въвеждане на нова еднократна такса за удължаване на срока на действие на разрешението.
С цел повишаване на ефективността на контролната дейност, свързана с осъществяването на електронните съобщения и спазването на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, през 2014 г. са извършени значителен брой инспекторски проверки. Беше изтъкнато, че Комисията за регулиране на съобщенията осъществява и мониторинг, и контрол върху качеството на предоставяните услуги за защита на обществения интерес и интересите на крайните потребители.
След представянето на доклада се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Иван Вълков, Павел Христов и Георги Свиленски. Господин Валери Борисов обърна внимание на факта, че Република България заема едно от водещите места в света по широколентов достъп до интернет. Представителите на неправителствения сектор подчертаха необходимостта от разработването на нови правила, включително и на законодателни инициативи, във връзка с борбата със сивия сектор.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта на решение, който Ви беше представен току-що от народния представител Иван Вълков от парламентарната трибуна, за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения, № 520-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 2 юли 2015 г.
Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12.
Решението е прието.
Следва почивка.
От 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.
Първият въпрос е към заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, който ще отговаря на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Уважаеми колеги, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 5 до 11 февруари 2016 г.
Постъпило е питане от народните представители Стефан Кенов и Чавдар Пейчев към Божидар Лукарски – министър на икономиката, относно политика по отношение на икономическия растеж на страната през 2016 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 февруари 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Явор Хайтов към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, относно изпълнение на Решение № 42 от 26 февруари 2015 г. на Министерския съвет на Република България за приемане на Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. в частта на Глава осма. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 февруари 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Станков към Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, относно Стратегия и политики на Министерството на околната среда и водите за намаляване на вредните емисии от сектор „Земя и земеползване” и разработването на междусекторни и нисковъглеродни практики. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 февруари 2016 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- от министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Иван Славов Иванов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Емил Райнов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Димитър Танев;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Жельо Бойчев;
- допълнителна информация към писмен отговор от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народните представители Кристиан Вигенин и Стоян Мирчев;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Христо Гаджев;
- от министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на три въпроса от народния представител Валентин Николов Иванов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на десет въпроса от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на питане от народните представители Михо Михов и Светослав Белемезов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на питане от народния представител Светослав Белемезов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Димитър Делчев.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, по начина на водене, защото ми върнахте едно мое питане към бившия министър на образованието Тодор Танев във връзка с политиката на Министерството на образованието за създаване и формиране на българска национална културна идентичност на всеки български гражданин като част от световното културно богатство на учащите млади българи от І до ХІІ клас. Това, според мен, е една от основните страни от дейността на Министерството на образованието и науката – да създава и формира такава българска културна идентичност. Защото на нас дали ни харесва или не, ние ставаме част от глобалния свят, когато границите ще изчезнат и ще остане само българската културна идентичност, както в България имат своята си идентичност хората добруджанци, тракийците, македонците, болярите от Търновско и така нататък, да не ги изброявам.
Според мен това е основно питане, защото аз ще се аргументирам с още нещо. Икономиката, колкото и да е зле, ще се оправи някога. Образованието, здравеопазването, строителството – всичко това е поправимо. Но образованието, ако сега го разрушим и създадем нихилизъм в хората, госпожо Председател, има голяма опасност да изчезне българската нация. Защото българинът е оцелял през 500 години турско робство единствено и благодарение на своето образование. И когато са му забранявали да учи, той е учил в килийни училища, създадени от нашите манастири, от нашата Православна църква.
Затова аз считам, че неточно е върнато моето питане и сте казали, че това е въпрос. Разбира се, подвели сте се оттам, където е написано „относно” (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото съм искал да бъда по-конкретен, за да акцентирам на тогавашния господин министър какво точно трябва да отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, както от Вашата, така и от други парламентарни групи има поставени въпроси към министъра на образованието и науката във връзка с учебните планове и съдържанието на учебниците на учениците от I до XII клас.
Във Вашето изложение, както пролича и тук, в залата, Вие бъркате определянето на актуалността на конкретните въпроси, които задавате, дали те съставляват цялостна политика. След като Ви е дадено указание съобразно Правилника, Вие можехте или да внесете като въпрос това, което поставяте конкретно като въпрос, или да оспорите по реда на Правилника в тридневен срок писмото, което сте получили от мен.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (встрани от микрофоните): Както съм и направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие не сте направили подобно оспорване. Председателският съвет, който е компетентен по нашия Правилник да се занимае с Вашите възражения, не е бил сезиран от Вас с Вашето несъгласие, но търпеливо Ви изчаках в процедурата по начина на водене да изложите пред пленарната зала Вашето виждане и в ситуация, в която не сте упражнили правата си по Правилника пред надлежния съгласно тези правила Председателски съвет, който да разгледа възраженията Ви.
Няма пречка и в днешния ден да отправите въпросите, ако наистина Ви интересуват техните отговори. Ако Ви интересува само да влизаме с Вас в дебат кое как е, сте постигнали целта си.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (встрани от микрофоните): Отправил съм ги като въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, значи сте се съобразили и сте приели това, което съм Ви написала в писмото. Благодаря Ви.
Първи ще отговаря Томислав Дончев – заместник министър председател по европейските фондове и икономическата политика, на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов относно разходи, понесени от Република България по спрения проект „Южен поток”.
Господин Славов, заповядайте да развиете първия въпрос към вицепремиера Дончев.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Вицепремиер! Нашият въпрос с колегата Димитров касае понесените от Република България разходи по спрения проект „Южен поток”. Не е ли време да се потърси начин тези разходи да бъдат възстановени на държавата и на българския данъкоплатец?
Уважаеми господин Вицепремиер, нееднократно през изминалата година висши представители на администрацията в Кремъл заявиха, че проектът „Южен поток” се спира от руска страна и няма да бъде реализиран. В резултат редица държавни и чуждестранни дружества, участващи под някаква форма в реализацията на проекта, предявиха претенции или предприеха дори съдебни действия срещу водещата компания в проекта от руска страна, включително срещу нейни дъщерни дружества. Например: по публично достъпна информация италианската компания, която трябваше да участва в изграждането на подводната част на проекта „Южен поток”, е завела арбитражен иск срещу руската страна за над 700 млн. евро.
От своя страна, Република България добросъвестно изпълняваше задълженията си по подписания договор и направи немалко разходи – пряко или чрез държавни дружества. Например Българският енергиен холдинг депозира близо 200 милиона в дъщерната компания в България, които получи под формата на заем. По последния, естествено, е предвидено заплащането и на ежегодна лихва от близо 5%.
Наред с това, редица държавни институции предприеха действия например по учредяване на сервитути, както беше върху плажа „Паша дере” във Варна, отчуждаване на държавна и общинска земя, както направи Министерството на земеделието и храните – земя, която попадаше в трасето на неосъществилия се газопровод, и много други.
Във връзка с изложеното дотук, уважаеми господин Вицепремиер, моля да отговорите на следния въпрос: какъв е общият размер на направените разходи и инвестиции от българската държава пряко или чрез държавни или общински дружества по спрения проект „Южен поток” и обмисля ли се предявяване на иск за тяхното възстановяване срещу неизправната страна – пряко или в лицето на отговорната държавна компания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Димитров и Славов! Основните разходи, които са направени от българската страна по проекта „Южен поток”, са извършвани чрез съвместната проектна компания „Южен поток – България” АД, в която участват на паритетна основа Българският енергиен холдинг (БЕХ), който притежава 50% от капитала, и „Газпром”, който притежава останалите 50%. Паричните средства, предоставени от българска страна, са внесени посредством вноска в капитала на проектната компания – от български акционер, съответно на притежавания от него дял акции. Капиталовите увеличения са източникът на финансиране за инвестиционната и административно стопанската дейност на проектната компания.
За периода от 2010 г. до настоящия момент БЕХ, като паритетен съакционер в проект „Южен поток”, е участвал в капиталовите увеличения на проектната компания „Южен поток – България”, които са публични, предвид вписването им в Търговския регистър. От същото място можете да видите, че вноските варират. Те са по-ниски в периода 2010 – 2013 г. Най-голямата вноска е направена на 18 август 2014 г. и е на стойност близо 191 млн. лв. Общо направените вноски са в размер на 198 млн. 803 хил. лв., като е редно да направя забележка, че във фонд „Резервен” на „Южен поток – България” АД са внесени 24 млн. 432 хил. лв.
Средствата, представляващи увеличението на капитала на проектната компания от 18 август 2014 г., са представени на БЕХ по силата на договор за заем от 3 юни 2014 г. и с целево предназначение. Последните могат да се използват само с цел извършване на вноска в капитала на проектната компания с оглед изпълняването на предвидените в съответния годишен бюджет разходи.
От момента на възникналата неяснота относно проекта, свързана с направените в края на 2014 г. изявления от руска страна – сигнали, свързани с прекратяването му, БЕХ като акционер се е стремил да ограничи до минимум разходите, разходването на средства, като това се е извършвало само във връзка с текущи дейности, както и по договори, чието изпълнение вече е било започнало.
По отношение на посочения от Вас предявен иск срещу „Газпром” от страна на италианската компания „Сайпем” следва да се направи съществено разграничение, тъй като в случая става въпрос за иск, предявен от изпълнител по сключен договор за строителство, а не за иск, предявен между съакционерите в проекта.
По въпроса: какви са намеренията на българската страна относно евентуално предявяване на искове по проекта „Южен поток” – сами разбирате, че въпреки най-високите изисквания за публичност и прозрачност, дори от тази висока трибуна трудно бих могъл да Ви снабдя с коментар по редица причини.
Първо, ние сме партньори с „Газпром” в тази компания.
На второ място, очевидно е, че „Южен поток” в изначалните му измерения е малко вероятно или съвсем невероятно да се случи, но в същото време текат усилени разговори. Дори следващата седмица имаме още една среща с Европейската комисия за изграждането на газовия разпределителен център „Балкан”. Като един от източниците на газ в него се коментира една, две или повече руски тръби в Черно море.
И на трето място, част от направените разходи – не са само разходи, те са актив, вещни права, сервитути, подробни устройствени планове, други видове планове, които при определени сценарии биха могли да се използват при други инициативи, свързани с разширяването или модернизирането на газопреносната мрежа на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господин Вицепремиер, госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Всички видяхте, че по друг случай Русия и Москва заведоха дело срещу България – става въпрос за „Белене”. В случая с „Южен поток” българската страна е била добронамерена, добросъвестна през цялото време, изпълнила е своите задължения. Това че някой не е изпълнил европейското право, не е наш проблем. Европейското право е за това да бъде спазвано и изпълнявано. За неговото неизпълнение от някого не можем да носим отговорност.
Следва логичният въпрос: не е ли редно, господин Вицепремиер, да има консултации между засегнатите страни-членки на Европейския съюз по „Южен поток” за общи действия и за предявяването на общ иск за пропуснати ползи по този проект? Не е ли редно да се подходи по този начин, както на България беше заведен иск по проекта „Белене”?
Съгласен съм с Вас, че това може би не е и не трябва да бъде изолирана позиция само на България, но в диалог с Европейската комисия и с другите засегнати страни от Европейския съюз, може би е редно да се потърсят общи действия и интересът на България да бъде защитен, тъй като има пропуснати според нас ползи от цялостното развитие на нещата по този проект. Извършени са редица действия от добросъвестната българска страна. Пак повтарям, ангажиментите, които сме поели, са били спазени, и както стана ясно, това, че някой не е изпълнил европейското право, не може да бъде проблем на България.
Обмисляте ли, господин Вицепремиер, един разговор с участието на Европейската комисия и другите европейски страни, които са в нашето положение, които също имат потенциално пропуснати ползи, за съвместно предявяване на иск срещу неизправната страна по този проект, срещу страната, която не е изпълнила своите ангажименти до момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Димитров, ще ме накарате да отговоря с констатацията, която направих преди малко. Ситуацията има различни измерения, на първо място, и в опитите си да защитим в максимална степен националните интереси, могат да бъдат предприети различни действия. За съжаление, не всяко от тях, поне на ниво „планиране”, на ниво „анализ”, е редно да оповестяваме от трибуната, защото това са действия, които засягат не само нас, засягат и други страни.
Прав сте относно пропуснатите ползи, прав сте и относно направените разходи. В интерес на истината, спрямо други злощастни като резултат енергийни проекти тук ситуацията е значително по-добра. Предвид факта, че капиталът на дружеството като обща сума е 446 млн. 470 хил. лв., от които е разходена нищожна част, огромната част от капитала е налична към момента, за разлика от други проекти, където бяха направени огромни разходи, които към момента не могат да ни носят полза. Сумарно огромната част от всички разходи, които са направени, е свързана с подготвителната фаза – ОВОС, вещни права, сервитути и, разбира се, разходи за издръжка на дружеството, са малко над55 милиона. Сами виждате, че в крайна сметка една сума от порядъка от386 млн., още е налична. Това прави ситуацията доста по-лесна, сравнена с други проекти.
Чисто правната технология, уреждане на отношенията между партньорите в дружеството, е съвсем друг въпрос. Впрочем, когато коментират дали има засегнати други държави членки, България е най-засегнатата. България е най-засегнатата предвид факта, че е първа на трасето и предвид факта, че от чисто политическа гледна точка тя се оказа в епицентъра на събитията, освен чисто икономическите щети.
Коментирах преди малко, че успоредно с всички останали действия, за които сме готови, това мога да кажа, нищо повече, усилията са, (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло), както този проект, който в първоначалния си вид не съответстваше на Европейското законодателство, да бъде извадено рационалното зърно, в което има икономическа логика, без конфликти с Европейското законодателство, и да бъде реализирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дончев, за участието Ви в настоящия Парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на госпожа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката.
Общи въпроси първи ще зададат народните представители Стоян Мирчев и Мариана Бояджиева относно новите учебници за I и V клас и цялостната стратегия за новите учебни планове.
Въпрос от народния представител Георги Анастасов относно учебните планове и програми от I до XII клас.
Въпрос от Мариана Бояджиева относно тежкото финансово състояние на Великотърновския университет „Кирил и Методий”.
След това пак ще се върнем на програмите в учебниците по история и литература.
В общи линии, това са въпросите към госпожа Кунева.
Слушаме първия въпрос.
Господин Мирчев, имате думата.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Уважаема министър Кунева, предизвикателствата пред Вас са огромни, предвид новите реформи в образователната система. Свидетели сме в последните месеци на скандали, породени от тези реформи, породени от новия Закон и грешната реакция на ръководеното вече от Вас ведомство. Учителите и родителите са разтревожени от това кога ще бъдат готови учебниците за I и V клас и какво ще бъде тяхното качество. Това притеснение е още по голямо като се имат предвид досегашната оценка за лошо качество на учебниците и за тежките грешки в тях. От това дали учебниците ще са добри или лоши зависи какво ще бъде отношението на обществото към образованието и реформата в образованието. И когато става ясно от официалните и неофициалните изявления на издатели, на бивши министри и на други държавни лица, че срокът за изготвяне на новите учебници наистина е недостатъчен и че процедурата за тяхното одобряване просто няма как да бъде изпълнена за месеците, които остават до края на учебната година 2016, дори сутринта господин Даниел Вълчев каза, че чисто технически да се подготвят качествени учебници за следващата година е почти невъзможно, въпросът ми е какво е становището на МОН? Какво възнамерява и какво ще предприеме Министерството на образованието и науката за справяне с проблемите за издаване на нови качествени учебници за I и V клас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор госпожа Кунева. (Председателите се сменят.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Бояджиева и господин Мирчев, понеже въпросът е от двама Ви, ще се обърна към Вас така, наистина Ви благодаря за въпроса. Без никакво преувеличение ще кажа, че това е въпросът с най-голяма спешност в системата на училищно образование и е най-важната задача в работата на Министерството на образованието и науката в този момент.
Преди минути буквално приключи втората ми обща среща с издателите по този въпрос. Учебниците за I и V клас, заедно с учебните програми и държавните образователни стандарти, са трите теми, на които почти изцяло посветих първите си дни като министър на образованието и науката – всъщност днес става една седмица, откакто влязох в Министерството като негов министър. Всички сме наясно, че те са пряко свързани с влизането в сила на новия образователен закон, който е чакан, който отваря нови възможности, и, който смея да твърдя, е харесван.
Преди да дам оценка по ситуацията обаче, искам да Ви запозная с фактите такива, каквито ги заварих. За да няма съмнения в обективността на казаното, ще съобщя и няколко дати.
Работните групи за изготвяне на проектите на 19-те държавни образователни стандарта, които Законът предвижда, са сформирани със заповеди на министъра от 6, 7 и 8 август 2015 г. Законът е приет на 30 септември и е обнародван на 13 октомври миналата година. Три от стандартите са утвърдени на 30 ноември. Това са най-важните: за учебния план, за темата, която разискваме, разбира се, за общообразователната подготовка и за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала. Те са задължителни, за да стартира процедурата по новите учебници. Учебните програми за І и V клас са утвърдени пък на 17 декември. Това са нещата, които имаме като факти и които държим в ръцете си.
Процедурата за учебници е открита със заповед на министъра на 8 януари 2016 г. Срокът за внасяне на проекти на учебници е седем месеца, съгласно Закона, и той изтича на 9 август. Това са фактите.
Обръщам внимание на последния срок – 9 август, за издателствата, а и всеки отделен автор може да внася проекти на учебници до този момент.
Също така е важно да припомня, че заповедта на министъра е обжалвана пред Върховния административен съд.
Нека да кажа стъпките, през които трябва да минем, съгласно Закона и Наредбата за учебниците, за да стигнем до крайния момент, за да си го представим как се развива във времето. Последният етап е доставяне новите учебници в училище.
Откриване на процедура – направено; внасяне на проектите – до 9 август; отваряне на документите от комисия за допускане до оценяване; оценка на проектите от оценители – преподаватели от висши училища, научни работници от БАН, експерти, учители за съответствие с ДОС – образователните стандарти; открито заседание за обявяване на общата оценка; заповед за училищата, в които се преподава съответният предмет и срок за разпространение – 20 дни; заповед за организиране, провеждане и оценяване пригодността за учителите; изпращане на издателствата на книжни тела; оценки от учителите за пригодността на проекта; обобщаване на оценките от РИО (районна инспекция по образованието) и накрая – Министерството на образованието и науката; издаване на заповед на министъра за одобрените учебници, това са всички, които отговарят на ДОС (държавния образователен стандарт) и за които не по-малко от 50% от всички учители в страната, това е новото в Закона, участвали в оценяването, са казали, че са приложими.
След това вече следва включването на списъка на одобрените учебници; избор от училищата за конкретен учебник по предмети; заявки за необходимия брой; отпечатване на заявените бройки по издателства и доставки до училищата.
В тези етапи не включвам възможните обжалвания, които допълнително ще забавят процедурата, както и процедурата по Закона за обществените поръчки за по-големите училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Министър, една минута повече...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Но имам два въпроса, съединени в един и затова, ако разрешите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, не! Това е само първият. На другите ще имате тази възможност...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Добре, с една дума.
Благодаря Ви. Съжалявам, но искам наистина да дам пълна информация.
Ще поискам среща в следващата седмица с Комисията по образованието и науката, за да обсъдим различните варианти за изход. Надявам се, че при добронамереност такива ще се намерят.
Две неща няма да допусна: хаос и несигурност в системата, като започването с едни учебници и продължаването с други е неприемливо, и няма да допусна нито едно българско дете да е без учебник на 15 септември.
Наистина, ситуацията е трудна. Предлагам да се обединим в намирането на решение и с повече добронамереност да направим така, че този хубав Закон да започне да действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Госпожо Министър, Вие наистина оценявате изключителната тежест и спешност на въпроса, който ние сме поставили към Вас, но аз днес отново ще припомня, че като народни представители от БСП лява България ние многократно предупреждавахме за това, до което ще доведе новият Закон за предучилищно и училищно образование, включително многократно сме питали проф. Танев за това, което днес Вие споменахте – за работата на тези работни групи и комисии, които трябваше да изработят държавните стандарти.
Това, че на обществото се предлагат стандарти на парче, а не в пакет, преди да са готови учебните програми за трети и четвърти клас, в случая коментирайки учебниците за пети клас, показва, че не се отнасяме достатъчно отговорно към децата и учениците.
Не може да бъде направен учебник за пети клас, без да се знае какви са понятията, които са усвоени от учениците в трети и четвърти клас. Не може да се форсира издаването на учебник по един предмет, без да е ясно какви знания ще надгражда учебникът и как той ще отразява междупредметните връзки.
Ако Вие смятате, че това може да бъде направено за седем месеца, както това е по Закон, на достатъчно добро равнище, смятаме, че трябва да се поеме и отговорността от Министерството, и от Вас лично за качеството, а не тя да бъде прехвърляна, ако това се наложи след време, върху авторските колективи и издателите.
Като специалист аз знам и предполагам, че и Вашите сътрудници са Ви казали, че примерно в Германия срокът за изготвянето на добър учебник е между 18 и 24 месеца, докато в България това трябва да стане за 7 месеца.
Голямата амбиция е да се подготвят учебниците до 15 септември. Вие посочихте срока 8 август, за да бъдат написани, но за по-малко повече от месец трябва да се случи следното: до 15 септември – експерти и учители да ги оценят, след това Министерството да ги одобри, после мостри на учебниците да отидат в училището, за да изберат учителите по кои от многобройните варианти ще преподават. Как това ще се случи между 8 август и 15 септември е много трудно да приемем.
И накрая, досега срокът в България за избор само за преподаване беше три месеца. Ние чухме от Вашия предшественик, че примерно може да се учи по учебник за пети клас, а да се ползва учебникът за седми клас. Това е абсурдно! Не го допускайте, защото това ще срине авторитета на образователната система в очите не само на родителите, на експертите, но и на всички български деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Не, благодаря.
Ще преминем към другите въпроси. Те са със застъпващо се съдържание.
Въпрос от народните представители Стоян Мирчев и Мариана Бояджиева относно цялостната стратегия за новите учебни планове за учениците.
И също въпрос от народния представител Георги Анастасов относно учебните планове и програми от І до ХІІ клас за учебната 2016/2017 г.
Въпросите ще бъдат зададени последователно. След това ще имате възможност, госпожо Министър, за общ отговор.
Госпожа Бояджиева ще зададе първия въпрос.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, представянето от страна на Министерството на образованието и науката на проектите за учебни планове за втори, шести и осми клас предизвика в българското общество дискусия, която поставя важни въпроси за това, че обсъждането на учебни планове на парче крие сериозни рискове, като не дава представа на българското общество за пълния обем знания, умения и компетентности, които учениците ще получават последователно в различните степени на образованието си.
Когато се обсъжда учебната програма за VІ клас по един или друг учебен предмет и не е ясно какво ще съдържа учебната програма, например, за VІІ и ІХ клас, се стига до обществена буря, на която ние бяхме свидетели в предходните седмици.
Нашият въпрос към Вас е следният: кога Министерството на образованието и науката ще може да предложи всичките учебни програми за различните класове от средното образование, за да има истинска и точна представа какво и как ще учат българските ученици? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Господин Анастасов, заповядайте, за да формулирате и Вашия въпрос.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Госпожо Министър на образованието, в последните месеци в публичното пространство се разгоря сериозен обществен дебат, свързан с българското образование.
За мен като българин, който се гордее и обича българската култура, език и писменост, която сме дали на над 150 милиона хора на земята, е притеснителен фактът, че в програмите от І до ХІІ клас се правят недопустими промени, с което се опитва да се коригира историята и българската литература, с мотива да бъдем в крак с времето.
Недопустимо е, защото заветите на българските писатели и революционери са автентични и днес. Абсурдно е да оспорваме термините „турско робство” и „иго”. Българското Възраждане, техните съвременници са характеризирали третирането на българите в този период именно и точно като турско робство и иго.
Недопустимо е български граждани да искат преместването, съкращаването или премахването на възрожденски творби и стихотворения, визирам най-вече произведенията на Добри Чинтулов, на Паисий Хилендарски, на Любен Каравелов и редица други български възрожденци. Неприемливо е да разравяме костите на борците за свобода от турско робство с такива предложения.
Не забравяйте, госпожо Министър, че историята е памет и с този акт, ако се опитате да го извършите и да създадете в част от подрастващото поколение нихилисти, няма да бъде забравено от народа и той ще тръгне срещу Вас, както е тръгвал срещу всеки, който е изпълнявал чужди поръчки.
Основната задача на българската образователна система е да създава горди и достойни българи – мисля, че тук, в залата, никой не трябва да се съмнява за това – а не българи, които да обругават родината си и да се срамуват от нея. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо Министър, опитайте се да бъдете Анастасия Димитрова и Рада Госпожина, а не Кириак Стефчов. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля да зададете въпроса. Това ли е въпросът?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Въпросът ми е: какви са учебните планове и програми на Министерството на образованието и науката и смятате ли да продължите така наречената „реформа” в средното образование, започната от проф. Тодор Танев и екипа му, и някои чиновнички, пък били те и директори на дирекция? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е въпросът.
Не се страхувайте от този въпрос! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие не сте българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще намалим времето за дуплика, тъй като се просрочи с половин минута.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Господин Стоилов – господин Председател, госпожо Вицепремиер – госпожо Министър на образованието! Знаете ли, тази моя реплика по начина на водене е предизвикана не защото аз слушам колегите от БСП лява България, които в рамките на един месец говорят ала-бала по новия Закон (шум и реплики от БСП ЛБ), едни и същи написани неща, които ама толкова неадекватно и не отговарят на принципите и философията на Закона, които ходят по медии и разказват нелепости и нелицеприятни неща, които нямат нищо общо с нормите, които предлага този Закон.
В този смисъл Ви моля, когато те говорят... Вие направихте забележка на министъра, защо не правите забележка на хората от БСП лява България, които просрочват времето, защото демагогстват и защото ги слуша цяла България?! Тази демагогия, тази манипулация я слушат хората и аз ги моля, когато говорят от БСП лява България, затворете телевизорите, защото те говорят неверни неща. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ. Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да отговоря на госпожа Дукова. Ако има в тази процедура, ще дам думата и на други народни представители.
Госпожо Дукова, с основание може да претендирате, че господин Анастасов просрочи времето за задаване на въпроса с 30 секунди. Аз му дадох сигнал, защото той използва изцяло двете минути, за да мотивира въпроса си и започна да го задава след изтичане на времето. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.) Предупредих, че ще съкратя от времето му за реплика тези 30 секунди и няма да имате основание, надявам се, за претенции.
А какво е съдържанието, с което народните представители задават своите въпроси, не съм в ролята на цензур, за да мога да им казвам как да си мотивират въпроса. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И това не съм го правил към...
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Призовавате ги да се придържат към въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
А Вас Ви призовавам да се придържате към език, който не сваля, и без това, доверието към парламента. Няма да повтарям част от думите Ви. Мисля, че нямате интерес да призовавате хората да изключват телевизорите, защото няма да ги включват, когато някой друг говори.
Първо – господин Жаблянов, след това и на Вас ще дам думата.
А за госпожа Кунева – оставих й две минути повече да говори, така че в това отношение не съм проявил пристрастие към някой от различните изказващи се.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Нека да използваме процедурите така, както са записани в Правилника, за това, за което са записани.
Изложението на госпожа Дукова касаеше по същество политически позиции на представители на Българската социалистическа партия и призоваваше към това – те да не могат да бъдат изразявани по средствата за информация. (Реплика от народния представител Снежана Дукова. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Госпожо Дукова, господин Председател, молбата ми е следната: когато се използват процедурите, предвидени в Правилника, за други цели и с друго съдържание, какъвто беше случаят с народния представител от ГЕРБ, моля да бъдат прекъсвани своевременно, защото това го предвижда самият Правилник, и да се ограничават само до рамките на процедурата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Мисля, че възраженията от различните страни само доказват, че моите действия не са били нито неправилни, нито пристрастни.
Господин Георгиев, Вие по същата ли тема за начина на водене?
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Не, в различен нюанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: В различен нюанс, но за същото – заповядайте.
Защото след малко ще станат от другата страна и в друг нюанс ще коментират това, което Вие говорите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Добре.
Уважаеми господин Председател, моят протест е срещу това, че всъщност Вие не спазвате процедурата по парламентарен контрол и не давате възможност за развиване на въпрос, Вие давате възможност за деклариране. Моля Ви, спазвайте стриктно Правилника и давайте възможност на колегите да аргументират въпросите си, но да задават въпрос, а не накрая да казват нещо просто за да затулят процедурата и да могат да я спазят формално. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Защото Вие самият друг път сте правили забележка на колеги, че не се придържат към процедурата, правят изказвания вместо въпроси, но, за съжаление, това го правите към колеги, които не принадлежат към левия спектър в залата.
Моля Ви, придържайте се към процедурите. Ако ще правим декларации, знаете, че ние винаги сме подготвени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Георгиев. Да, за последното нямам съмнение.
Използвам случая да призова народните представители да мотивират поставения въпрос, а не просто в тема, която има отношение към въпроса, да се казват всички възможни неща.
Но в друго отношение – няма да бъда толкова краен, колкото ме призовавате, защото имаше време, когато се казваше кое е правилно и неправилно да се говори. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сега говорещите ще трябва да носят отговорност за своите думи и имат свободата да преценяват това, което изказват от трибуната, стига то да не нарушава Правилника.
С това можем да преминем към отговора на министър Кунева.
Извинявайте, че разговорът се отклони извън това, за което трябва да говорите.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: И така по въпросите, които ми бяха зададени.
Преди да отговаря обаче на тези въпроси, ми направи впечатление, още когато ги прочетох, че се нуждаем от едно уточнение. Не го приемайте като буквоядство и типична реакция на юрист. Да, аз наистина държа много на точните юридически формулировки, но все пак тук става дума за понятия, които са с различно съдържание. Вие говорите за учебен план и учебни програми. Това са всъщност двете много важни понятия в Закона. От начина, по който е зададен въпросът, смятам, че Вие сте имали по-скоро идея за учебните програми, а не за учебния план. Все пак за пълнота да кажа, че учебният план определя разпределението на часовете по отделните учебни предмети по класове – етапи, степени на образование, или това, което наричаме „хорариум”.
Учебният план от своя страна представлява таблица – аз я нося със себе си, мога да Ви я покажа – като часовете са разпределени по видове подготовка. Новият учебен план е утвърден като образователен стандарт – ДОС, с Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. и той е от І до ХІІ клас – моля това да стане абсолютно ясно. Не е необходимо всички дванадесет стандарта да влязат в сила сега, за да може да се говори за учебна програма. Един от стандартите е свързан с учебната програма, и той, за щастие, е приет, но, разбира се, ще направим всичко възможно учебните стандарти да бъдат приети до средата на годината. Един от тях е отложен, по закон се приема следващата година, затова мисля, че можете да ми се доверите – създадена е организация, нямайте притеснение.
Най-общо казано часовете са три групи: задължителни, избираеми и факултативни – връщам се отново към програмата, и именно чрез избираемите и факултативните могат да се правят училищни политики според желания, нужди, възможности, и това е новата логика, залегнала в Закона. Откровено казано, на мен тя изключително много ми харесва. Това означава да видиш детето, когато се опитваш да направиш часа си интересен, да знаеш какви очи ще те гледат в класа и какво имат нужда да чуят тези деца.
Смятам, че това, което сте свършили тук, в залата със Закона, е много добро в това отношение. Само в скоби – поинтересувах се, 90 предложения на опозицията са били включени между първо и второ четене. Мисля, че това трябва да обединява залата, а не да я разделя.
Съгласно Закона новият учебен план влиза в сила поетапно и това е част от Закона – нека да кажа. Следващата година влиза за първи и пети клас, а по-следващата – за втори, шести и осми клас. До момента поетапно са представени и учебните програми.
Още веднъж: има утвърдени програми за първи и пети клас и именно на тяхна основа е обявена процедурата за учебници.
На въпроса Ви за публичното обсъждане за втори, шести и осми клас – да, такова обсъждане започва. На 15-и всъщност е първото такова обсъждане, в процес сме.
Има ли цялостна концепция за програмите? Да, в Министерство на образованието и науката е разработен целият пакет от програми от първи до дванадесети клас, но са оповестени само тези, за които споменах.
Няколко думи за логиката, по която са съставени програмите и тук стъпвам вече на казаното от експертите. Проектите на новите програми са базирани на няколко положения.
Първо – национални традиции.
Анализ от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити. Това е второто – с кое учениците се справят по-добре и с кое – не. Резултатите от международните изследвания също ни помагат – PISA, което е най-популярното, но и „Пърл Сити Мс”, което всъщност е изследване за уменията на учениците да четат и да смятат – за четвърти клас.
Следва европейската референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот. Мисля, че това е много добра и патриотична теза. Акцентът е върху резултатите.
Общоевропейска езикова рамка – обучението по чужд език.
Следващо – научни изследвания и успешни модели за ограмотяване, например последователността на буквите. Много добре знаете, че благодарение на новите изследвания в областта на преподаването, сега в първи клас се определя на основата на честотния, лингвистичния и семантичния принцип. Програмата изисква редуване на гласни и сонорни според честата употреба в детската лексика, за разлика от действащата програма, при която първо се изучават гласните, а после съгласните. Идеята – да можем да направим така, че детето да сричкува колкото се може по-бързо. Не да минат първо всички гласни и то да може да сричкува само „о”, „а”, което не прави смисъл, а „ма” и да може да прочете „мама”.
Идеята за олекотяване на програмите. Мисля, че голяма част от дамите в този парламент ще се съгласят с този пример. Идеята за олекотяване не програмите – някои теми се преместват нагоре или надолу с оглед възрастта или отиват в профилирана подготовка. Възприет е принципът, че новите знания са 60% от общия обем. Досега няма ясно разграничение и в много по-голям процент доминират новите знания, което води до препускане на учебния материал. Правят се повече междупредметни връзки. Например, ако в пети клас по „История” се изучава „праистория” и „античност”, по „Български език и литература” се залага на митологични представи – фолклор и затова там е разположено Ботевото стихотворение „Хайдути”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Няма да влизам в по-големи подробности, но, разбира се, изготвянето е въпрос на експертиза, с която Министерството на образованието и науката се е справило. Само ще завърша с графика:на 15-и, 19-и и 20 февруари ще проведем национална среща по програмите във Враца, Сливен и София. В тях ще се включат учители, общественици, политици, най-вече за български език и литература и история за шести клас и ще дадем ясен и разбираем цял пакет програми с обяснение към тяхната логика и важните промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Нека да завършваме, защото след малко някой ще възрази, че толерирам коалиционните партньори на някои от партиите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Мисля, че когато е интересно, никой не възразява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не съм сигурен.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Вие казахте нещо много интересно – че над 90 са предложенията между първо и второ четене по Закона за предучилищното и училищно образование от всички групи. Искам да Ви кажа, че процентът на приети такива, различни от текстовете на вносителя, граничат с процента нула. Не е съвсем нула, но граничат, особено от страна на опозицията.
При гледането на Закона бяха изказани много от нашите съображения и сме свидетели, че тогава явно сме били пророци. Ще Ви кажа за какво става въпрос. Свидетели сме на скандалите от последните месеци, както говорихме и в предния въпрос, които се отнасят до плановете, до програмите, до учебниците. Едно от нашите желания при гледането на Закона беше поне от предшественика Ви да имаме някакви драфтове, чернови на тези държавни образователни стандарти, за да може да видим целостта на Закона, тъй като в много отношения новият Закон е кух и дейността му ще се определя точно от тези държавни образователни стандарти.
Вижда се, че когато те влизат на парче и не знаем какви ще са следващите, скандалите гърмят. Изведнъж изчезва примерно „История славянобългарска” и не се знае къде ще се появи. За да се види цялостната логика при прилагане на Закона, трябваше всичко да бъде готово. Тогава нямаше да има, както казах, такива фрапантни примери като с „История славянобългарска.”
Когато приемахме Закона, министър Танев нямаше възражения по него, а когато се изказа в залата, колегите му ръкопляскаха. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Когато започна изпълнението на Закона, се появиха и първите проблеми, за които предупреждавахме.
С Вашия авторитет, ако не вземете решения в подкрепа на отлагането на Закона с една година, за отстраняване на грешките му и създаване на качествени стандарти и оттам на програми и учебници, ще попаднете в същия сценарий, като проф. Танев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Завърши Ви времето.
СТОЯН МИРЧЕВ: Последно изречение – очаквам Вашата позиция по горното предложение за отлагане поне с една година, за да може Законът да влезе в по-качествен вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Анастасов има възможност също за реплика.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, репликата ми е свързана именно с промени в програмата. Видно е в момента във файловете за шести клас в Министерството на образованието и науката, че фигурира „История славянобългарска” на Паисий, „Къде си вярна ти любов народна”, „Вятър ечи Балкан стене” на Добри Чинтулов „Хубава си моя горо” на Любен Каравелов – да не ги изброявам всичките, защото ми отрязаха от времето. Те присъстват – в десети клас присъства „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.
В проекта за 2016 – 2017 г. файлът казва, че не съществува вече „История славянобългарска” в шести и десети клас, а всички ще бъдат в девети клас, както „Вятър ечи, Балкан стене” и така нататък – те пък отиват в часа по пеене.
Въпросът е: в един клас, ако се изучава само „История славянобългарска”, не е едно и също, когато се изучава и в шести, и в десети клас, когато се затвърждава в съзнанието на децата. Колкото повече се създава българска национална индентичност, толкова по-силен ще бъде българският дух. Нека да не забравяме, подчертавам още веднъж – образованието е това, което е спасило българите през 500-годишното турско робство. И тук не би трябвало да има съмнение нито отляво, нито от центъра, нито отдясно. Приключих в рамките на минута и тридесет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Госпожо Министър, заповядайте – 4 минути за дуплика по отправените реплики.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Мисля, че това е смесица между изявление и въпроси, затова аз също ще направя смесица между изявление и отговор.
По въпроса за това коя власт какво прави. Аз представлявам пред Вас по Ваша воля изпълнителната власт, което означава, че съм длъжна да изпълня Закона. Повярвайте ми, няма да дам по никакъв начин повод Вие да си помислите, че цялото Министерство, което ръководя, аз самата, политическият кабинет сме пожалили и секунда от времето си, за да направим Закона изпълнен и изпълним. Това е моята задача! Смятам, че колкото повече отлагаме нещата, толкова повече се затлачват. Да, всяко начало е трудно. Да, знам че Министерството ще работи с огромни сили, с голяма мобилизация и с голяма мотивация.
Едно нещо ние, като политици, доста често пропускаме – че всяко начинание има успех, когато хората са мотивирани. Една дума в тази посока буквално може да създаде реалност. Аз чакам да чуя тази дума за мотивация от Вас. Чакам да чуя: „Вие можете, ще Ви помогнем, нещата трябва да тръгнат, защото този Закон е необходим на България. Той е гласуван тук, в тази зала”.
Каквито и несъгласия да е имало, това е български закон и смятам, че е много патриотично да си изпълняваме законите, защото това означава да уважаваме върховенството на закона.
По въпроса за учебните програми мисля, че казах достатъчно.
По въпроса за програмите по български език и литература (БЕЛ) в шести клас може да се търсят решения в следните посоки:
- „Даваш ли даваш” – творбата да се посочи конкретно към очакваните резултати по „история и цивилизации”, заедно например с „Бил се Марко с турци” и друго произведение, което се учи;
- „Хубаво си, моя горо” да се заложи за изучаване в седми клас;
- изучаваните досега в шести клас творби на Чинтулов – „Къде си вярна ти любов народна” и „Вятър ечи” да се изучават като задължителна програма по музика в шести клас, а Добри Чинтулов по литература да се изучава с предложеното ново произведение „Стани стани, юнак балкански”.
Смятам, че трябва да огледаме цялата програма и да видим как децата да разбират и затвърждават наученото. Затова няма нужда да се изважда от контекста на предложените програми едно или две изречения. Това всеки може да го прави, но не е почтено. Не се прави така, когато става дума за образование.
Казах, че ще кажа и думи, които са по-скоро като политическа декларация: недейте да препъвате Закона! Няма смисъл от това, не правите добро. Дайте да видим, аз ще идвам към Вас и ще Ви докладвам. Надявам се да бъда поканена в скоро време и в Комисията по образованието. Ще Ви кажа честно докъде сме стигнали, какво можем да очакваме, какво можем да направим. Но мислете позитивно! Мислете позитивно, защото действително това е най-важното. Ако сеем ветрове, ще пожънем бури, а не бива. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Мариана Бояджиева относно тежкото финансово състояние на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Велико Търново.
Госпожо Бояджиева, заповядайте да развиете Вашият въпрос.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, субсидията на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” за 2016 г. е намалена с 1 млн. 130 хил. лв. Това поставя университета в тежко финансово състояние. Следва да се има предвид и фактът, че са инвестирани близо 2 млн. лв. за ремонт и на публично-държавната собственост за осигуряване на учебния процес. Финансирането на висшето училище, по мнение на ръководството, ще стигне за неговата издръжка до месец октомври 2016 г. Това може да бъде избегнато само, ако държавата, освен субсидията, върне и вложените 2 млн. лв. за капиталови разходи, за да може университетът да се разплати с фирми, които са правили ремонти и си търсят парите за минали години.
Една от причините за тежкото финансово състояние на Великотърновския университет е това, че държавата отпуска за капиталови разходи само по един лев за квадратен метър, което прави общо 86 хил. лв. за година. Сумата е крайно недостатъчна за спешни ремонти. Поради тази причина университетът години наред е отделял от собствените си средства и то в пъти повече отколкото е давала държавата, за да може да поддържа публично-държавната собственост. Заради занижения прием на студенти обаче това сега е невъзможно.
Важно е да кажа също, че ръководството на Великотърновския университет вече е въвело мерки, за да излезе от финансовия колапс – съкратени са разходите, а работата е оптимизирана; предвижда се още сливане на малките групи и закриване на неефективни специалности; увеличена е държавната поръчка по магистърски програми, които са в редовна форма на обучение; ще бъде въведено и обучение по бакалавърски програми за чужденци изцяло на английски и руски език.
Моят въпрос към Вас е: какви действия ще предприемете, за да може Великотърновският университет нормално да изпълнява своите функции за обучение на студентите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева, точно във времето.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на въпроса за ангажиментите на правителството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Аз също ще следвам Вашата добра практика и ще се вместя във времето.
Да, запозната съм отблизо с проблема за финансовото състояние на Великотърновския университет. Знам, че и ректорът държи да се срещне с ръководството на Министерството и зная защо.
Финансирането на държавните висши училища се определя при спазване на принципи и правила на Закона за висшето образование (ЗВО). Абсолютно права сте. Размерът на потвърдения годишен трансфер по бюджета на Великотърновския университет за 2016 г. е 9 млн. 556 хил. 100 лв., а в сравнение с предходната година сумите са намалени, така както Вие съвсем коректно споменахте. Предвидените по бюджета на университета капиталови разходи за последните три години са в размер на 258 хил. 351 лв., а в отчета за касовото изпълнение на бюджета отчетените средства за последните три години са в размер на 3 млн. 603 хил. 305 лв.
Какво може да направи Министерството на образованието и науката (МОН)?
За капиталови разходи 2016 г. имаме 2 млн. 755 хил. лв. В рамките на този ресурс следва да се обезпечат нуждите от основен ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи на близо 400 второстепенни разпоредители с бюджет – висши училища, професионални и специални училища и така нататък и няма възможност за предоставяне на допълнителни средства за капиталови разходи по бюджета на висшето училище за сметка на бюджета на МОН.
През юни 2015 г. е постъпило писмо от ректора, с което съм се запознала. Отправено е писмено запитване от страна на МОН до Министерството на финансите. Получен е мотивиран отговор от Финансите, че безлихвени заеми могат да се отпускат само на първостепенни разпоредители с бюджет, а държавните училища са със статут на второстепенни разпоредители с бюджета.
В Проекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който, предполагам, скоро ще гласувате в залата, е предвидено да се предоставят средства от бюджета на МОН за финансиране на изпълнението на програми за консолидация и оптимизация на държавните висши училища, разработени от тях и приети от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.
Оставам активно ангажирана с този проблем, защото, без съмнение, обезпечаването на обучението на студентите във Великотърновския университет е задача с приоритетно значение. Знам, че имате чудесни специалности и разчитаме на специалистите, които се обучават там. Това е, което мога да Ви кажа за момента. Наистина, повече от това да приложим Закона и да очакваме новото изменение на ЗВО не мога да Ви предложа като повод за оптимизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
Засега пари няма, но да видим какво искате още.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за ангажираността, но, за съжаление, никакъв оптимизъм не ни давате в отговора. Изключително голяма е тревогата не само на ръководството на Великотърновския университет, на преподавателите, на студентите, но и на цялата общественост във Велико Търново.
Искам да припомня още веднъж, че всъщност става дума за похарчени пари в предишен мандат и сега ръководството на Великотърновския университет наистина вече... Аз съобщих какви мерки е взело за икономии, за преструктуриране, но това няма да бъде достатъчно, за да бъде преодолян този недостиг.
Вероятно Вие сте информирани, но искам да съобщя и за хората, които ни слушат, че всъщност се наложи университетът вече да изтегли кредит, за да могат да бъдат плащани заплати. Сумата за работни възнаграждения годишно е 2,7 млн. лв., а недостигът месечно възлиза около 200 хил. лв. Една от тревожните информации, които вече се появяват, е, че може би университетът няма да бъде включен за участие в Оперативната програма, което беше една от надеждите, за да може да се увеличат средствата, с които той ще разполага.
Не знам това, което ни казвате за предстоящите промени в Закона за висшето образование и за консолидация, в каква степен в случая можем да говорим за Великотърновския университет, който мисля, че е университет с възможности, с достатъчно голям брой студенти, които се учат в него, от цялата страна. Тук говорим за един проблем, който е наследен от предишното ръководство на университета и който е изключително тежък, за да може университетът да се справи самостоятелно.
Затова не само аз, задавайки въпроса към Вас, но ръководството на университета е потърсило подкрепа от държавата на най-високо равнище. Доколкото знам не само в лицето на Министерството на образованието и науката, но също и в лицето на Министерския съвет.
Оставам с надежда, че ще се търсят възможности да се помогне на Великотърновския университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Предполагам, че няма да ползвате дуплика. (Реплика от министър Меглена Кунева.)
Продължаваме отново с актуалната тема за учебните програми по история и литература – два въпроса от народните представители Михаил Миков, Валери Жаблянов, Жельо Бойчев относно политиката при изготвяне на учебните програми по история и литература за средното образование. Другият въпрос е от народните представители Мариана Бояджиева и Корнелия Нинова относно проектите за общообразователни учебни програми по литература и история.
Първият въпрос ще постави и мотивира господин Жаблянов.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Вицепремиер, народни представители! Въпросът, който поставяме с господин Миков и господин Бойчев, засяга цялостната политика на правителството при изготвянето на учебните програми по история и литература и сега ще се постарая да изясня какво искаме да попитаме.
Досега във Вашите отговори, така или иначе, бяха засегнати голяма част от подходите и бяха изнесени доста факти, но това, което според нас се губи през всичките тези години при изготвянето на програмите, особено по история и литература – предмети, които имат пряко отношение към формирането на националното самосъзнание, не само към повишаването на знания, тъй като, разбира се, за други предмети би трябвало подходът да бъде различен, са плод на, ще кажа, чиновнически произвол. Чиновнически произвол, произвол от страна на неправителствени организации! Те, кой знае защо, са взели върху себе си идеята да пренапишат българската история и българската литература, да кажат кои автори трябва да се изучават и кои трябва да минат на заден план, да обяснят, да отхвърлят и да оспорят по всякакъв начин историческото развитие на България през целия XX век, да поставят такива акценти в областта на обучението по литература и по история, които да поставят развитието на българската нация в съвсем друга посока.
Нашият въпрос е свързан със следното: като имаме предвид важността на този вид обучение по история и литература – това не касае само получаването на определени знания, а и възпитанието на нацията и дотолкова, доколкото новият Закон за предучилищното и училищното образование не дава възможност... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само 15 секунди, моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Формулирайте въпроса.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: ...за такъв тип дейност от страна на държавата, искаме да попитаме: предвижда ли правителството формиране на широки обществени обсъждания и органи – Вие информирахте вече, че имате такава идея, но на правителствено ниво – за изготвянето на програмите по тези предмети? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
От кого ще бъде зададен следващият въпрос?
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Министър, нашият въпрос, с който разполагате, се припокрива в голяма степен с вече поставения, но ще формулирам още по-конкретно. Каква е Вашата позиция по основните тези и изразената тревога във възникналата обществена дискусия, свързана с проектите за общообразователните учебни програми по литература и история?
Въпросът ни е зададен в резултат на възникналата голяма тревога в българското общество, което беше сериозно разтърсено от предложените от Министерството на образованието и науката стандарти и учебни програми, които, както вече посочихме, се поднасят не само на парче, но което е по-опасното – превръщат се в източник на по-нататъшна ерозия на националната ни идентичност.
Българските деца, поне според предложените проекти, ще завършват своето основно образование в седми клас с откъслечни знания за покръстването и за създаването на славянската азбука. Те ще завършват основно образование без да учат достатъчно за Паисий Хилендарски, Петко Славейков, Любен Каравелов, както за част от тези автори примерно стана ясно те ще учат в уроците по музика. В програмите по литература и история обаче няма да им се преподава нито епохата на Българското възраждане, нито значението на Руско-турската освободителна война. Така България рискува да бъде единствената държава, член на Европейския съюз, за която собствената й културна традиция, отразена в литературата и историческия й път, се определя като архаична и трудно разбираема за съвременниците.
Питам се, как ли биха реагирали англичаните, ако някой техен политик, както досега чухме – и не само от политици, а от експерти, се разреши да каже, че Шекспир е архаичен? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Или примерно германците, ако някой реши до премахне дори и ред от Епоса за нибелунгите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате думата, госпожо Министър, за отговор по зададените въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Специално искам да се обърна към Вас, госпожо Бояджиева, защото Вие изразихте директно своята тревога, към Вас – господин Жаблянов, нямате основание да говорите по този начин за работата по програмата от I до XII клас в Министерството.
Съгласна съм, че можете да изразите своите страхове. Всеки българин, всеки родител, особено човек ангажиран с преподаването, може и трябва да го прави, но когато говорите от трибуната на Народното събрание как тези нови учебни планове, програмата поставят на второ място патриотизма, знанието за това кои сме като българи, това вече е много опасно. Моля Ви, не го правете. Елате колкото пъти искате да говорим с Вас, да Ви срещна и с политическото ръководство, и екипа, за да се убедите, че не е така, за да не излизате от трибуната на Народното събрание и да всявате тревога там, където наистина я няма.
Преди малко дадох примера с ученето по музика като се надявах, че той ще даде още малко информация. Може би в първи клас е по-добре да чуеш „Стани, стани, юнак балкански” и от там да започнеш да разбираш историята, отколкото с един исторически текст, който е свързан с дати и е по-сложен за дете от първи клас. Давам го само като пример. Разбира се, че ще ги има и датите, ще ги има и събитията, разбира се, че ще я има и историческата обективност, но това, което се опитва да направи реформата в образованието, е да се съобрази с това кои са децата в училище, как най-добре може да им се даде максимален обхват от знания. Вижте, патриотизмът е част от Закона. Той е записан като изискване в Закона, никой експерт няма да си разреши да го прескочи.
Искам да Ви кажа няколко думи специално за обучението по български език и литература. Началният етап – от I до IV клас, има за цел постигане на базово равнище на грамотност. Тоест изучаваните произведения са средство, а не цел за постигане на грамотността. Затова те не се задават от учебната програма, а само се посочват тематичните кръгове, например Родината, което дава свобода на учителите да се съобразят с нуждите и възможностите на децата. Те могат да изберат творби за четене и да използват примерите, посочени в програмата „Аз съм българче”. Такава от следващите класове може да се появи „Родна реч” на Вазов и така нататък.
Понеже говорихте за VII клас, там се завършва основната образователна степен и в този клас се изучава само българска литература. Същото е положението с историята и географията на България. Тук логиката е съвсем ясна. Знаем, че има отпадане на ученици, макар това да не е желателно, но ако се случи, учениците ще са учили българска литература, история и география.
Обучението по литература в I и II гимназиален клас разширява и допълва овладените знания и придобитите умения, като в първия етап литературата е представена хронологично, а във втория етап по тематичен принцип – само български автори, подчертавам.
В X клас отново се изучава само българска литература. Същото важи отново по История и цивилизация. Възприет е хронологичен принцип на разполагане на учебното съдържание по класове в рамките на общообразователната подготовка в V – X клас. Този принцип произтича от спецификата на историческото познание, което е пряко свързано с последователността на историческите събития и процеси, и причинно-следствени връзки. Повече от 50% от учебното съдържание в прогимназията и първия гимназиален клас е за знания и формиране отношение към националната ни история. Петдесет процента! Елате, ще ги сметнем с Вас, за да видите, че е така.
Цели се и представяне на обвързаността между световната и българска история, което за нас отново ще бъде повод за гордост.
Мога, разбира се, да продължа с още примери по тази тема, но искам да Ви помоля нещо. Когато се казва, че се качва един материал на страницата на Министерството за обсъждане, това е материал за обсъждане. Кажете спокойно мнението си. Кажете спокойно мнението си! Ние ще го чуем. Елате в работните групи, когато става въпрос за стандартите. Предложих на всички да се отворят работните групи, а не да са малка и голяма, а да е голяма работна група по стандартите. Но дайте да си дадем един на друг спокойствие, че когато нещо се качи за обсъждане, не бива този, който е показал какво мисли, да бъде санкциониран за това, че го е сложил да се обсъжда. По този начин ние всъщност ще спрем нормалната откровеност помежду си. Може би някъде не е правилно това, което е предложено. Кажете го спокойно, ще Ви чуем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Сега госпожа Бояджиева ще направи реплика към отговора.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Аз винаги съм си давала сметка, когато говоря от трибуната на Народното събрание, за тази голяма отговорност, която носим като народни представители, но смятам, че още преди да поемете изключително отговорния пост на министъра на образованието, Вие сте видели наистина бурята от обществено възмущение по повод на проектите за учебната програма по литература и история. Смятам, че това трябва да бъде оценено от политиците и от Министерството на образованието и науката и това, което Вие казахте за работните групи, за комисиите – може би наистина и Вие трябва да прецените какво е било качеството на тази работа, какво е свършено и защо всъщност се получи тази ситуация в българското общество.
Още веднъж, освен че предлагаме да се отложи Законът с една година, ние смятаме, че точно тези програми трябва да бъдат оттеглени, да се подготви публично обсъждане – Вие също говорите за това, за принципите, по които се създават програмите по литература, български език и история – в обсъждането им да се привлекат големи български писатели, учители, психолози, учени, хуманитари, експерти в отделните периоди.
Тук, в ръцете си, държа декларацията на Съюза на българските писатели, която е достатъчно показателна в това отношение, за голямата тревога, която имат също българските творци. Ще си позволя да прочета само два реда. Те настояват да се осигури задължителен превес на родната книжовност в учебните пособия и в образованието на всички равнища. В това народополезно дело има достатъчно натрупан опит, а резултатите са десетки поколения грамотни и вдъхновени българи, за които творци като Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов до наши дни са велики учители по родолюбие и национално самосъзнание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Другата реплика – господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Аз не получих убедителен отговор каква е политиката на правителството при изготвянето на програмите, защото очевидно такава към момента няма. Защото програмите, които станаха предмет на напрежение в обществото и доведоха до оставката на предишния министър, няма, доколкото разбирам, и идея да бъдат преразгледани. Аз не чух от госпожа вицепремиера намерение тези програми, които предизвикаха общественото недоволство, да бъдат преразгледани.
Второ, не чух идея как тези програми да бъдат пренаписани, защото реакцията не беше само на кметовете на ГЕРБ, облечени в народни носии и дошли при премиера. Тази постановка и в други исторически времена сме я гледали. Тя не решава въпроса. Въпросът, който трябва да бъде решен, е как програмите, които засягат формирането на българското национално самосъзнание, да бъдат плод на усилията на максимален кръг интелектуална общност в България, как тези хора да бъдат привлечени, как да утвърждават програмите. И това, което излагаме в нашия въпрос, е, че не могат да бъдат предмет на административна безотговорност, да бъдат правени от хора, на които дори не им се знаят имената, без елементарна публичност. И няма никакъв смисъл след това да имитираме публичност в едни готови, спуснати матрици, в които няма какво повече да обсъждаме.
Считам, че декларацията на Съюза на българските писатели трябва да бъде отбелязана, пропуснах да го направя в предишното ми изказване, затова благодаря на моята колежка Мариана Бояджиева. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Считам, че ние трябва да се вслушаме в гласа на българските интелектуални и академични общности. Ако не направим това нещо, то ще се озовем в същата ситуация, в която се озовахме само преди няколко седмици. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Заповядайте, госпожо Кунева, за дуплика на отправените реплики.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Жаблянов, ще мина направо към Вашия въпрос.
Първо, разбира се, ще се радвам, ако ми предоставите Декларацията на Съюза на българските писатели, макар че, ако те искат, могат и директно да се обърнат към мен. Но мога чрез Вашата парламентарна група също да го получа.
Разбира се, че тяхното мнение значи много. Аз искам да осигуря на всеки български интелектуалец възможност за културен и спокоен дебат, защото интелектуалецът е човек, който може да изслуша и друго мнение. Много се надявам, че това нещо ще го видим през тях, а ако не успеем да го видим, за съжаление, помежду си.
Какво Ви казах? Казах Ви, първо, че има превес на изучаване на национална литература и национална история. Доказуемо е. Доказуемо е с лист и молив.
Второ, казах Ви, че в тези учебни програми ние имаме задължителна повтаряемост, тоест затвърждаване на знанията, което е много важно, за да може децата да знаят наистина за „История Славянобългарская”, а не да мине за пет минути и след това да го забравят след няколко учебни часа.
Трето, казах Ви, че учителите ще имат много повече инструменти в ръцете си, за да могат да направят така, че да изберат на най-подходящия клас най-подходящия момент и автор за съответните класни и извънкласни занимания, особено извънкласните. Това е нещо ново, което трябва да използваме.
След това – за максималния кръг от привлечени хора. Знаете ли, аз пък тогава мога да Ви кажа, че ако оставяме някой друг да реши, то тогава, извинете, какво прави администрацията? Тогава срещу кого ще сте недоволен? Срещу академици, професори, които ще изразят своето мнение? Не, не става така. Ние трябва да ги чуем – с дълбочина и спокойствие и след това законодателната и изпълнителната власт да вземат своето решение. Така, както ще се консултирам с Вас, ще Ви чуя всичките, но накрая подписът ще бъде мой и Вие за това ще ме контролирате, защото сте тук да контролирате мен и другите министри – нещо, с което аз се съобразявам.
Програмите, които, както Вие казахте, толкова разбуниха духовете, всъщност става въпрос за един текст, който е в подраздел „Общество и всекидневен живот”, и там са казани тези думи за съжителство на традиции. Чухме мнението, чухме, че дори в подраздела „Бит” това събуди толкова силен обществен отзвук. Добре, разбрахме! Разбрахме това, което казаха хората. Това е проект! И аз смятам, че можем да покажем в нашата литература и много случаи, в които хуманността и толерантността, независимо откъде идват, са поставени на пиедестал. Няма да се изкуша да цитирам български произведения, защото ми се струва, че ще си прескоча времето. Но, уверявам Ви, те също формират съвременната българска душа. Ние сме народ, който може да се нареди, като говорим за възраждане, за ренесанс, до най-високите постижения, защото поставяме човека и човешкото в центъра на нашите отношения.
С голям интерес слушах всичките Ви забележки. Искам сърдечно да Ви поканя и на заседания на Комисията, ако разреши, разбира се, нейният председател, да продължим този разговор. Аз съм отворена за диалог и за разговори с хора, които Вие препоръчате и включването им в работната група. Знаете, че в Министерството на образованието и науката работят експерти, които умеят да слушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
С това завършват въпросите към госпожа Кунева.
Сега ще преминем към отговори на въпроси към госпожа Екатерина Захариева – министър на правосъдието, а след това на господин Ивайло Калфин, той е помолил за тази размяна.
Следва питане от народния представител Явор Хайтов относно изпълнение на Решение № 42 от 26 януари 2015 г. на Министерския съвет на Република България за приемане на Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. в частта на Глава втора.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Настоящото българско правителството функционира вече от 15 месеца и няма спор, че всъщност съдебната реформа е тази, която изостава най-много. Практически българските граждани не усещат нищо, направено в тяхна полза, за да функционира съдебната система така, че тя да бъде в помощ и подкрепа на българските граждани.
Но, както всяко едно правителство, така и настоящото има своя програма. Хубаво е обаче тя да се изпълнява, разбира се, и вицепремиерът Кунева наблюдава сектора „Съдебна система”. Резултатите там са тежки и плачевни, госпожо Вицепремиер.
По същество моят въпрос е следният.
С Решение № 42 от 26 януари 2015 г. на Министерския съвет на Република България е приета Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г.
Глава втора от тази Програма е глава „Правосъдие”. Знаково е, че именно една от челните глави, а именно Глава втора е за сектор „Правосъдие”, защото, явно, проблемите там са най-тежки и българските граждани наистина се нуждаят от скорошни, бързи и незабавни промени в законите, за да усетят те наистина съдебната система в тяхна полза.
Моето питане, госпожо Министър, към Вас е: какво от посочените приоритети и цели е изпълнено в управленската програма на правителството до настоящия момент? Вече 15 месеца, откакто функционира то. Какво предвиждате Вие да бъде изпълнено през следващата календарна година – настоящата 2016 г.? Аз си давам сметка, че Вие нямате този толеранс от 100 дни, който се полага на новоизбран министър и новоизбрано правителство, просто защото сте длъжна да влезете на високи обороти и наистина да започнете да правите нещо в този сектор.
Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Госпожо Захариева, имате пет минути за отговор, тоест повече време, тъй като сте в процедура на питане.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Напълно сте прав за факта, че това е една от основните цели и приоритети на правителството, която се очаква от абсолютно всеки един от българските граждани, от българските фирми – казвам „български”, защото независимо с какъв произход са средствата, фирмите работят в България, и от европейските ни партньори.
Дори за пет минути, времето е кратко, а целите са общо 29. Аз ще Ви представя накратко какво е изпълнено до момента и ще се фокусирам какво предстои през следващата година.
Всички знаете, и благодаря на Народното събрание, че с голямо мнозинство прие актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и пътните карти за изпълнението й, в които подробно са разписани мерките, които трябва да се предприемат по отношение целите, заложени в Стратегията.
В края на миналата година в изпълнение на част от тези мерки бяха приети и направените промени в Конституцията. През миналата година също са приети няколко законопроекта, свързани с Европейската заповед за защита и изменения на Наказателно-процесуалния кодекс. Също така са приети промени на първо четене на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, с които се регламентира използването на електронното наблюдение при изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест”. Знаете, че това много ще подпомогне и наистина апелирам и призовавам за включване за второ четене на Законопроекта в програмата.
Успоредно с това се въведоха и няколко електронни услуги, като електронното свидетелство за съдимост и контрол на консулските служби. Предстои и обединение на Регистъра по вписванията с Регистъра на особените залози, което изключително много ще облекчи административната тежест по отношение на фирмите. Това е Законопроект, който също е на второ четене в Народното събрание, за да се предприеме това нещо.
Ключова за реформите обаче е 2016 г., защото както беше отчетено и в Доклада, и се отчита от нас – да, стратегическите документи и мерките, заложени в тях, са добри, но е време за предприемане на изменения на законите, които ще доведат до реално изпълнение на тези мерки. Не само защото в Конституцията конституционният законодател постави наистина кратък срок за приемане – не за внасяне, а за приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, свързан с разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, но и поради факта, че това е структурният Закон за съдебната власт, това е първият и най-спешен топ приоритет на Министерството на правосъдието през тази година.
В началото на месец януари беше създаден Съвет за прилагане на актуализирана стратегия, която е една от мерките в Стратегията, приета от Вас, който не беше създаден и който вече проведе своето първо заседание. На него се прие Отчет за извършеното през миналата година и се създадоха работните групи, които работят по изменение на Закона за съдебната власт. На това заседание се взе абсолютно единодушно решение по предложение на няколко от членовете да се раздели изменението на Закона за съдебната власт на две скорости. Даден е срок на работната група до 15 февруарида приключи работата по първото изменение, а именно свързано с разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии и прекия избор на членовете на Висшия съдебен съвет от магистратските общности. Даден е срок на работната група до края на месец април да приключи работата по Законопроекта, свързан с кариерното израстване, атестиране, електронно правосъдие, дисциплинарно производство, реформите в съд и прокуратура. В останалата част Законопроектът е изключително голям и наистина доста структуроопределящ. Така че в момента се работи и сме на финала по приключване на първия Законопроект.
В постановлението, с което е създаден Съветът, е предвидено и Вие вече сте получили покана – всяка една от парламентарните групи да има възможност да излъчи по един представител, който да участва в заседанията на Съвета, когато се дебатират въпроси, свързани с изменения на законодателството. Благодаря на парламентарните групи, които вече изпратиха представител, посочиха го и тези представители – може да са на ниво народни представители, може да са ниво експерти, това изцяло зависи от Вас – имат възможност и някои от тях вече активно участват в работните групи.
Освен Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт много важна задача пред Министерството на правосъдието е изменението на Наказателно-процесуалния кодекс. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Имате по процедурата още достатъчно време.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Съвсем накратко, тогава ще се ориентирам към приключване.
Създадена е работна група по Наказателно-процесуалния кодекс във Върховния касационен съд, Върховна прокуратура, представители на парламента, вече се включват и представители на Министерството на правосъдието, което ще е пряко свързано с ускоряване наказателния процес.
Предвиждат се – съвсем накратко – действия, пряко свързани с това, както е готов и Законопроектът с така наречената „защита на пострадалите от престъпления”. Разширява се кръгът на определението на пострадалите от престъпления и мерките за тяхната защита.
Отделно от това се работи изключително усилено и тук България ще се похвали, че ще бъде една от държавите, които ще имат такъв специален Закон за детско правосъдие. Знаете, че имаме да изпълняваме и пилотно решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Нешков и други срещу България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Имате още три минути после да отговорите.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Предстои внасяне на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за наказанията и задържане под стража; юридическото образование, измененията в Гражданския процесуален кодекс, който е в парламента и се надявам също скоро да бъдат разгледани на второ четене, свързани със защита правата на длъжниците и Законопроект за Търговския закон и Наказателния кодекс, свързани с така наречените „кражби на фирми”.
Така че това е накратко предстоящото през тази година. Има още доста други неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Но времето ми изтече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Вие, понеже не сте свикнали с тези въпроси като нов министър, по процедурата имате още три минути след малко, за да отговорите.
Сега господин Хайтов има право на два уточняващи въпроса, след което отново е госпожа Захариева, така че ще имате възможност да кажете повече неща от това, което сте подготвили.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви за толерантността и подкрепата за министъра. Всъщност това е подкрепа за правосъдието в страната ни – нещо, което българските граждани отдавна желаят и отдавна мечтаят.
От Вашия отговор чухме, че има работни групи, които работят – тоест Вие признахте, че няма готов краен продукт, който да бъде внесен, разгледан от нас, за да бъде подобрена цялостната картина на съдопроизводството в страната ни. Искам да Ви информирам, че от 15 месеца слушаме за работни групи, комисии, експерти и така нататък, но все нещо не се случва, за да имаме готов устройствен Закон за съдебната власт или най-важното – процесуалните закони, които очакваме с интерес.
Ще задам към Вас два допълнителни въпроса. Наясно съм, че в рамките на общо осемте минути, предвидени за отговорите Ви, не можете да обрисувате пълна картина на досегашното бездействие. Все пак обаче трябва да има и начало!
Искам да Ви попитам: Трябва ли да бъдат съкратен броят на административните съдилища, което да доведе и до финансови икономия както в самата съдебна система, в бюджета на независимата съдебна власт, а по този начин евентуално да се стигне и до съкращаване на магистрати, съдии и прокурори?
Вторият ми допълнителен въпрос в общата група въпроси, по която Вие започнахте да ни информирате, е: Как Вие считате, че могат и трябва да бъдат натоварени специализираната прокуратура и специализираният съд, както и военните прокуратури и военните съдилища, а така също и следователите в нашата страна? Анализът, който се прави ежегодно за натовареността на тези звена в съдебната система, сочи, че тези звена са значително по-малко натоварени. Искам да Ви уверя, че там работят изключително добри специалисти и е добре да ползваме техния опит и познание, като бъдат максимално натоварени с разглеждане на дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Надявам се се убедихте, че съм толерантен и към Вас, а не само към министъра.
С оглед важността на въпросите, които поставяте, и отговорите, които очаква обществото, госпожо Министър, имате три минути да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Уточняващите въпроси са малко извън въпроса, който беше зададен, но ще се опитам да отговоря накратко.
Първо, прав сте, че военните съдилища са малко натоварени. В средата на миналата година Висшият съдебен съвет постави под анализ, който ще приключи април месец тази година, точно работата във военните съдилища и прокуратури. В правомощията на Висшия съдебен съвет е изработването на така наречената „Пътна карта”, новата съдебна карта на страната, която се чака от много години. Факт е обаче, че анализите до момента показват доста по-малка от най-ниската натовареност на всички останали съдилища. През 2014 г. нормата е 2.68 броя дела на един съдия във военен съд при средна месечна натовареност в районните съдилища, с изключение на Районния съд – София, който е в пъти по-натоварен и от най-натоварения районен съд, 34.63. Сами виждате голямата разлика.
Нека да изчакаме анализа на Висшия съдебен съвет. Както казах, те са поставени под специално наблюдение. Очакваме анализа към средата на тази година.
Пътните карти и приемането на съдебната карта е в отговорността на Висшия съдебен съвет, съгласувано с министъра на правосъдието.
По отношение на специализирания съд и прокуратура, това, което се повдига като въпрос и се иска анализ от Върховния касационен съд и Върховната прокуратура, е да се направи анализ и на тяхната работа и натовареност. Очакваме с внимание този анализ.
За да приключа: прав сте, експертизата не трябва да се пилее. Тя трябва да се концентрира там, където има нужда.
Софийският районен съд е натоварен с над 70 дела на съдия на месец, сравнено с под три дела на месец във Военния съд. Сами разбирате, че разликата е огромна. Тази експертиза обаче не бива да се пилее, а да се концентрира там, където има нужда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Хайтов, заповядайте да изразите отношението си към отговорите, които получихте от министъра на правосъдието госпожа Захариева.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм доволен от изложеното от Вас най-малко защото то очертава динамика, която предстои да се случи.
Искам да Ви уверя обаче, че ще следя много стриктно това, което заявихте, че очаквате като краен продукт от тези работни групи, комисии, експерти и така нататък – най-накрая да получи своето изражение като внесено в Народното събрание предложение за промени в законите.
От своя страна, искам да изразя и неодобрението си от факта, че българската магистратура постоянно се подлага на някакъв тип наблюдение.
Наскоро разбрах, че ще бъдат поканени и допълнително още външни експерти, които да наблюдават българските съдии, прокурори и следователи.
Смятам, че това са едни от най-високо образованите български граждани. Те са влезли в Юридическия факултет с впечатляващи познания. Юридическото образование е едно от най-трудните в нашата страна. На практика с постоянната критика към съдебната система ние едва ли не огорчихме тези хора, като ги сложихме под графа може би „най-некомпетентни” или „най-корумпирани”, което мога да Ви уверя, че не е така.
От друга страна, сега сме в началото на една календарна година. Вие създадохте практика, като във Висшия съдебен съвет посрещахте и политици, дори премиера на страната ни.
Ние, народните представители от различните райони на страната, с присъствието си на годишните отчети и анализи на окръжните съдилища и окръжните прокуратури можем да засвидетелстваме, от една страна, уважение към магистратите, а от друга страна, да чуем ясно, конкретно и на място какви проблеми имат те и с какво можем да ги подкрепим и да им помогнем.
Правим всичко това с ясното съзнание, че българските граждани имат нужда от справедливост, от правосъдие, което, на първо място, да бъде достъпно до всички и най-накрая да започне прословутата съдебна реформа. Знаете ли, така приетата Актуализирана стратегия за съдебна реформа всъщност е като пожелателна картичка: „Пожелавам Ви да сте млад, красив, умен и така нататък”, но в нея нито има срокове, нито финансово обезпечение, нито яснота за кадровото израстване и кадровото обезпечение, а това са все важни неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Следващият въпрос към министъра на правосъдието Екатерина Захариева е от народния представител Таско Ерменков.
Въпросът към госпожа Захариева е относно закриването на Районен съд – град Котел.
Заповядайте, господин Ерменков, да развиете Вашия въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаемо госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е логическо продължение на питането, което господин Хайтов преди това беше направил. Дори да бяхме се наговаряли, сигурно нямаше да вървят така последователно нещата.
Може би, формално погледнато, въпросът е прибързан, защото реално погледнато, още няма решение за закриване на Районния съд – Котел, но в публичното пространство в общината многократно се повтаря и внушава, че в най-скоро време Районният съд ще бъде закрит.
Имайки предвид, че освен справедливост и неотвратимост, правосъдието трябва да бъде и достъпно, искам да Ви обърна внимание, че районът на Котел, Котелската община е една от най-бедните в България, без почти никакъв поминък. Закриването на Районния съд в Котел и преместването на част от съдебните процедури в Сливен ще накара бедни хора да пътуват над 78 км за получаване на правосъдие, което до голяма степен ще компрометира един от принципите, за които говореше и господин Хайтов – достъпност.
В тази връзка, много Ви моля въпроса, който ще Ви задам сега, да го разгледате концептуално в бъдеще време: Има ли причини за закриването на Районния съд в Котел, освен финансови? Ако има някакви други, ще Ви бъда благодарен да ги чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Госпожо Захариева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, дами и господа народни представители! Вие сам казахте в развитието на въпроса, че няма такова предложение нито от министъра на правосъдието, нито от страна на Висшия съдебен съвет.
Аз едно ще призова – нека да не създаваме паника и напрежение преди да има яснота по този въпрос, защото голяма част от въпросите са свързани с евентуални предстоящи закривания или не на съдилища.
Сто и тринадесет са районните съдилища в България. Изключително неравномерна натовареност между тях. Съгласна съм с достъпа до правосъдие изцяло, това по Конституция е задължение на държавата – да осигури равен достъп до правосъдие на всички. От друга страна, качеството на актовете и на правораздаването – в един съд да има 20 дела на магистрат средно на месец, а в друг да има над 75 – сами разбирате, че няма как да гарантираме еднакво качеството на правораздаването.
Нека да оставим Висшия съдебен съвет да направи анализите и той вече започна представянето на ниво районни съдилища на анализите и на съдебната карта, която той разработва. Тепърва в момента тече дебат и публично обсъждане. И, повярвайте ми, нито правителството, надявам се и Висшият съдебен съвет, в чиято отговорност е да вземе решение за закриване или създаване на нови административни структури в съдебната система, ще позволят гражданите да бъдат лишени от достъп до правосъдие.
И нека не забравяме развитието на електронното правосъдие – нещо, за което говорим, и нещо, което е топ приоритет. Слава Богу е осигурено финансиране и в понеделник ще бъде подаден първият проект за електронно правосъдие. Със сигурност това ще подпомогне и ще намали цената на всички, независимо имат или не съдилища в съответния район.
Така че и по това работим – създаване на електронно правосъдие, и по това да се повиши качеството на правораздаването. Но нека да не се крием зад проблема – факт е, че има изключително голяма неравномерност при натоварването; факт е, че създадената експертиза не трябва да се пилее; и е факт, че трябва да се преосмисли съдебната карта на страната, която е създадена преди повече от 60 – 70 години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Министър.
При отговора, който получихте, че няма да се закрива, желаете ли реплика?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз получих отговор, че няма решение дали ще се закрива или няма да се закрива, не съм получил отговор, че няма да се закрива. Затова моята реплика е следната. Далеч към от идеята да предизвиквам паника. Напротив, опитвам се с този въпрос да успокоя хората в Котел, а не нещо друго.
Второто нещо, което искам да Ви кажа: наистина Вие сте абсолютно права по отношение на това, че трябва да се пести капацитетът и да се използва рационално, но има и два начина да се прави това нещо. Ако съдията не е достатъчно натоварен, той да бъде изпратен в съдилище, където има по-голямо натоварване в дните, в които не е натоварен, а не гражданите от съответната община да гонят съдията по съответното районно съдилище, които ще бъде по-далеч от това, в което се намира. Вярно, в първия случай се икономисва държавен ресурс от финансите на Министерство на правосъдието и финансите на Висшия съдебен съвет, но за сметка на това всички тези разходи се прехвърлят върху обикновения гражданин, който търси правосъдие и което, освен че ще бъде по-трудно достъпно, ще му бъде и по-скъпо.
Затова много Ви моля, когато разглеждате нещата във Висшия съдебен съвет и Вие като председател, обръщайте внимание не само на формалната страна кой колко дела има и по какъв начин тези дела са разпределени, а гледайте съответно и социалното и икономическото развитие на съответния регион и дали гражданите в този регион биха могли да си позволят да пътуват повече от 80 км, за да получат правосъдие или някаква съдебно-правна услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Ерменков.
Госпожо Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Аз няма как да поема ангажимент дали ще се закрива или не, защото решението не е на министъра на правосъдието или на правителството. Със сигурност сте прав и анализът на съдебната карта е започнал точно от това. Натовареността е много по-късно. Първият анализ е брой на население, отдалеченост, достъпност, бизнес. Този анализ вече е направен и това е първата стъпка. Едва след което е направен анализът на натовареността.
Прав сте, има механизми, по които би могло и трябва да се мисли тогава, когато се начертава новата съдебна карта, така че гражданите и бизнесът да не бъдат затруднени. Разбира се, най-вече финансово. Затова заговорих и за електронно правосъдие, затова има и други механизми, в които съдиите биха могли да се прехвърлят, но да се остави част от администрацията, така че те да не пътуват. Всичко това ще бъде обсъдено при разработването на новата съдебна карта на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Министър.
Следващият въпрос към Екатерина Захариева – министър на правосъдието, е от народния представител Димитър Делчев относно промяна на съдебната карта в Софийска област.
Заповядайте, господин Делчев, да развиете своя въпрос, който е и последен към министъра на правосъдието.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Вицепремиер! На заседанието на Комисията по правни въпроси през септември 2015 г., тогава изпълняващият длъжността министър на правосъдието Христо Иванов заяви, че се подготвя промяна в съдебната карта. Аз лично смятам, че промяна в съдебната карта е необходима, тъй като по статистика България е сред страните – членки на Европейския съюз, които дават най-много пари за правосъдие и броят на магистратите на глава от населението е един от най-високите. Тоест това предполага необходимостта от прерайониране. Въпросът е, че ако това се казва общо и без конкретика и, доколкото чувам и от предишния въпрос, това доведе до множество слухове. Очевидно е, че има слухове в Старозагорска област, очевидно е, че има слухове в София област. И аз в тази връзка искам да задам конкретен въпрос.
Всъщност получих доста сигнали от хора в община Самоков, които изразиха опасения, че закриването на съда там, за което те са чули, може да доведе до ограничаване на достъпа им до правосъдие, тъй като те не знаят, ако се закрие съдът, докъде ще трябва да пътуват. Чули са, че има идея съдът да се премести, тоест след като се закрие в община Самоков, да се премести в Ихтиман и там да се обединят, така да се каже, двете районни съдилища, като това ще означава, че някои от жителите ще пътуват 80 км, за да получат правосъдие.
За да мога да им дам точен отговор, имам нужда от актуална информация. Затова ми е молбата към Вас: предвижда ли се закриване на Районния съд в Самоков и ако е да, какви са мотивите за това решение и къде ще бъдат пренасочени производствата? И предвижда ли се Министерство на правосъдието да направи промяна на съдебната карта на територията на София област, някъде по територията на София област и каква би била тази промяна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Делчев, отговорът ми е същия, като на предишния въпрос. В процедура на разработване е съдебната карта и тя не се разработва от Министерство на правосъдието, а от Висшия съдебен съвет. Това е неговото задължение. Преди две седмици започна за първи път публичното обсъждане точно с районните съдилища и представянето на анализите, които са подготвени от Висшия съдебен съвет. Аз не присъствах, но имаше мои колеги и това, което бях информирана, е, че доста бурно са проведени дебати.
Разбира се, предстои анализ, който ще се направи, затова не мога да кажа предвижда ли се или не, защото тя още не е готова. Когато бъде представена на моето внимание и когато бъде ясно решено защо, тогава мога да отговоря. Но така или иначе отговорът пак е: няма как пътната карта да затрудни достъпа до правосъдието на гражданите. Но не е задължително да има съд в техния град. Това може да стане по други механизми. Това може да стане с бюра, в които те да могат да подават документите и да изнасят справките до въвеждането на електронното правосъдие, което се надявам да бъде абсолютно функционално през 2018 г., така че да може независимо къде се намираш, да подадеш, да провериш, да направиш справка и да изпратиш всички документи, които са ти необходими. Различни са вариантите, но както Вие казахте, съм изцяло съгласно с Вас, че не само бройката на магистратите, но и бройката на съдилищата е изключително голяма и не трябва да се крием и просто да отричаме, че съществува такъв проблем. Неравномерното разпределение води до това хората да са недоволни.
Да, трябва да осигурим достъп до правосъдие, но преди всичко трябва да установим качествено правосъдие. Така че убедена съм, че тази съдебна карта се разработва поне от шест години, много анализи са направени и мисля, че Висшият съдебен съвет е на финалната права. Поне в програмата, която вчера прие, за изпълнение на мерките по механизма, си даде срок до края на годината да приеме тази съдебна карта. Така че, когато е готова, всички ние трябва да се включим в дебата и да намерим най-доброто решение. Още веднъж – благодаря за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Министър.
Господин Делчев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря за искрения и изчерпателен отговор, госпожо Министър. Без съмнение, Вие сте права – качеството на правосъдието е най-важно. Всъщност Вашият отговор потвърждава, че това, което чувам в Самоков и в други общини, са само слухове и няма никаква конкретика по този въпрос. Ще очаквам, разбира се, информация, в случай че има развитие по конкретните съдилища.
Съгласен съм, че това преструктуриране трябва да доведе до по-ефективно, пό качествено правосъдие. Има различни варианти, така че достъпът до правосъдие на хората да не се ограничава, като например фигурата на дежурния съдия, който веднъж седмично или два пъти месечно отива в съответния град.
Молбата ми е да следите внимателно процеса във Висшия съдебен съвет, въпреки че не можете да се намесвате пряко, и да подсигурите това, което казахте – всяко решение да се основава на принципа на качествено правосъдие и в същия момент да не се стигне до ограничаване на достъпа до правосъдие на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Заповядайте, госпожо Захариева. Имате две минути за дуплика.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Съгласна съм с всичко, което казахте. Само едно уточнение – не бива да се създава притеснение в магистратите или служителите, особено в магистратите, че те ще загубят работните си места. Подозирам, че голяма част от въпросите са продиктувани точно от това. Тук не говорим за голяма бройка на магистратите – тези магистрати ще бъдат пренасочени, ако се стигне до такова решение във Висшия съдебен съвет, към други съдилища. Те трябва да бъдат спокойни за това.
Абсолютно сте прав, може да има дежурни деловодители, тоест там да останат служители, които да приемат документите. Има опции веднъж седмично да идва състав или състави, които да гледат делата на място. Електронното правосъдие, пак подчертавам, ще реши всичките проблеми.
Да, Министерството не участва в разработването, не участва активно в дебатите и със сигурност тази карта става след съгласуване с министъра на правосъдието. Предполагам, че Висшият съдебен съвет няма да има против да кани и Вас, който има интерес, обсъжданията са публични. „Добре дошъл” от негово име, като председателстващ без право на глас – считам, че ще е полезно и Вие да чувате тези дебати, когато се правят обществените обсъждания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Това беше последният въпрос към Вас. Пожелавам Ви приятна работа.
Преминаваме към два въпроса към Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика.
Първият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно масови уволнения в мината за добив на флуорит в град Чипровци.
Господин Гьоков, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика! Северозападът е най-бедният район, с най-бедното население в Европейския съюз. В това едва ли някой се съмнява. Потвърждава го и класацията на Евростат, изготвена на база покупателната способност на хората, живеещи в общо 271 района в Съюза.
Чипровци е в Северозападна България, в област Монтана – област с висока безработица, над 20%. На този най-беден район в българския Северозапад нищо добро не му се случва и през това управление.
Като оставим всичко друго настрана, сега има масови уволнения. Това е второто масово съкращаване на работници в района от началото на годината. Преди няколко седмици, може би месец вече, в Лом освободиха 100 човека.
Сега „България Флуорит” преустановява дейността си в мината в Чипровци. Фирмата осигурява работа на 116 души. До края на март 107 от тях ще бъдат освободени от работа, ще им бъдат прекратени трудовите договори. Девет служители ще бъдат ангажирани да осъществяват поддържащи дейности в мината. Паралелно с това, доставчиците и подизпълнителите на „България Флуорит” също получават уведомление за прекратяване на договорните отношения. Това ще доведе до още хора, останали без работа – тревожна новина за българската икономика, но още по-тревожна е за жителите на община Чипровци. Затварянето на рудника е тежък удар върху икономиката на миньорската община.
Безработицата в Чипровци в началото на януари е 34,2% при икономически активно население от 1053 човека. Без трудови договори са 360 души – сега към тях ще се прибавят тези над 100 човека и безработицата ще удари стойности от близо 50%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На всеки двама единият е безработен.
Господин Вицепремиер, въпросът е: каква е позицията на Министерството на труда и социалната политика по този проблем? Как възнамерявате да реагирате и какви мерки ще предприемете за преодоляването на социалните последици от затварянето на мината? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, в отговор на Вашия въпрос трябва да Ви кажа, че ние следим процеса, свързан със затварянето на мината „България Флуорит” ЕООД в Чипровци преди около месец. Информация за предвижданото масово уволнение, на основание изискванията на чл. 130а, ал. 3 от Кодекса на труда, е предоставена от работодателя, от Дирекция „Бюро по труда”. Междувременно са се провеждали редица разговори, свързани със затварянето на мината, уреждането на по-нататъшните отношения, включително между работодателя и работниците.
Вчера в 15,30 ч. е постъпило официално уведомление за планирано масово уволнение в Дирекция „Бюро по труда”, град Монтана – уведомление на основание изискванията на чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. Това означава, че в срок от 30 дни, броено от вчерашна дата, работодателят ще освободи съответните служители. Става въпрос за 106 работници и служители, които подлежат на освобождаване.
Процедурата в този случай е да се създадат специални екипи, които да потърсят възможност и за тези, които са квалифицирани и по-лесно могат да намерят работа, и за онези, които имат нужда от допълнителна квалификация. Това вече е направено в Бюрото по труда в Монтана. Колегите работят много активно, водят се разговори с някои от предприятията в региона.
Едно от големите предприятия в региона е изразило интерес за наемане на близо половината от тези служители. То не е в Чипровци, но тук говорим за намиране на работа на територията на област Монтана, като имаме възможност с различни програми да подпомогнем, ако трябва, транспорта и другите разходи.
Това, което Бюрото по труда ще направи, е да потърси места на свободния трудов пазар, да предостави възможности за преквалификация на хората, които са освободени, да даде съответните консултации по какъв най-бърз начин интересът би могъл да се пренасочи и евентуално да намерят работа.
Прав сте, че в този регион традиционно безработицата е изключително висока и, за съжаление, в него вече се наблюдава тенденция, в която високата безработица генерира липса и на инвеститори.
Неотдавна имаше инвеститори, които официално се обърнаха към Министерството на труда и социалната политика и поискаха да им бъдат осигурени определен брой работници за голяма инвестиция в Монтана. Това, между другото, става два-три пъти, но ние изпитваме трудност да се случи, тъй като сред регистрираните безработни има много хора без образование, с никаква квалификация и така нататък.
Мисля, че ще направим всичко възможно за работниците, които се освобождават от мината. Търсим възможности и за целия регион, но разбирате, че там е въпрос на икономическо развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
Господин Гьоков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господин Вицепремиер, очаквах от Вас точно този отговор. Не се съмнявам по никакъв начин, че колегите от Агенцията по заетостта са си свършили перфектно работата по процедурата за масови уволнения, не се съмнявам, че са направили опити да избегнат това масово съкращение, да смекчат последиците от него, като договорят по-добри обезщетения за безработица. Знам и какво се прави при такива случаи, какви са възможностите на Агенцията по заетостта да въздейства в региона. Това със свободния трудов пазар ми звучи малко като пожелание, защото гледах една справка, мисля, че са обявени три места за декември в Бюрото по труда за този регион, където няма как да преодолеем тези последици.
Питам за друго: къде е държавата в помощ на тези хора и не точно чрез Агенцията по заетостта, чрез програмите и мерките, с които може да се въздейства? Разбира се, че трябва да се отделят повече пари за този район и по Националния план за действие по заетостта, и по европейките средства приоритетно за тези райони, но мисля, че там правят опити да развиват туризъм, с който да бъдат ангажирани хора, говори се за връщане на старата миньорска слава на Чипровци, но всичко това без помощ от държавата, няма как да стане. Какво се случа с отпуснатите от Европейската комисия по Програмата за трансгранично сътрудничество между Румъния и България 2014-20 г. 250 млн. евро, която впрочем уж е задействана, пък парите някак си не стигат до хората? Вярно е, че местните власти трябва да бъдат активни в случая, да усвояват възможно най-голяма част от парите, но държавата трябва да им помогне. Капацитетът на тези малки общини не е толкова добър.
Разбира се, че тези въпроси в голяма степен не са до Вас като министър на труда и социалната политика, но като вицепремиер можете да въздействате в случая (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) в Монтана, Враца, в Северозапада да се случват по-добри неща на тези хора, защото те са българи и заслужават да живеят поне като останалите българи в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Вицепремиер, желаете ли дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Председател. Само едно изречение.
Вие разбирате и сам казахте, господин Гьоков, че тук става въпрос за цялостна и дългосрочна политика на правителството.
Правителството наскоро прие програма за развитие не само на Северозападна България, а и Странджа и други отдалечени региони. Там действително се искат дългосрочна грижа и дългосрочни инвестиции. Това, което е в моята област, аз вече Ви споделих – има инвестиции, които се насочват, те идват, разбира се, и по частна линия, и стимулирани от Министерството на икономиката, от нас търсят заети, тоест работници, които да квалифицираме. Има програми, има записани безработни, но не всеки път е лесно да се удовлетворят тези искания. Затова съм по-спокоен за хора, които досега са работили, те сравнително по-лесно влизат обратно на пазара на труда. Споменах вече, понеже няма сигурност, няма да споменавам името, едно голямо предприятие в региона е изразило готовност, евентуално, все още обсъждаме, 45 души от съкратените да бъдат наети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Вицепремиер.
Последният въпрос към вицепремиера Ивайло Калфин е въпрос от народните представители Иван Ибришимов и Корнелия Нинова относно средства за получаване на акумулаторни батерии за хора с увреждания, ползващи инвалидни колички.
Заповядайте.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми Министър Калфин! В приемната ми в Десети многомандатен избирателен район – Кюстендил, се явиха представители на Инициативния комитет за хора с увреждания – град Дупница. Те представиха пред мен следния проблем: вносителите на акумулаторни батерии спират вноса и не предлагат батерии до 28 ампера, които попадат в определените от министъра на труда и социалната политика 280 лв. По този начин хората с увреждания са принудени да доплащат непосилните за тях 150 лв. за помощни батерии. Това поставя тези хора в безизходно положение –или да спрат да се движат, или да се лишат от други жизнено важни неща. Освен това по-голяма част от батериите са в гаранционен срок от шест месеца, а по закон лицата имат право на нови батерии след изтичане на три години. Често батериите показват дефекти, но търговците не поемат никакви ангажименти за подмяната им след шестия месец, защото Законът не ги задължава.
Уважаеми господин Министър, във връзка с горното, моля за Вашия отговор на следното: имате ли информация за посочените проблеми на хората с увреждания, ползващи инвалидни колички, и какви мерки и срокове ще предприемете за разрешаването им? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Ибришимов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ибришимов! Действително средства за закупуване на батерии за електрически инвалидни колички се отпускат периодично чрез системата на социалното подпомагане. Има няколко неща, по които Вие повдигате въпроси, излизащи обаче извън тази сфера. Искам да поясня за какво става въпрос. Вносът на различни съоръжения, тяхната техническа пригодност, техните експлоатационни и гаранционни срокове и така нататък, по никакъв начин няма как да се регулират от системата на социалното подпомагане. Има други институции, които се занимават с тях. Вие добре знаете, че по закон всеки един вносител е длъжен да поддържа гаранционен сервиз, длъжен е да поддържа там, където подлежи на поправка, разбира се, за някои уреди, не зная дали акумулаторите са такива, и след гаранционния сервиз. За всички тези неща отговарят други институции в държавата.
По отношение на социалните плащания, свързани с батериите – да, те са на три години, защото въпреки че гаранционният срок е шест месеца, има разлика между гаранционен и експлоатационен срок на всеки един уред, той обикновено не се ползва само в гаранционния си срок.
По отношение на размера и вида на батериите, които се внасят, направихме справка от юни месец 2011 г. – подобен вид въпроси почти не са поставяни на други места в страната. Има въпроси, които поставят хората, свързани с помощни средства и приспособления, включително електрически колички. Най-често оплакванията са за качеството на самите колички и дългия срок на употреба, който се предполага те да използват. Не сме идентифицирали този проблем от други места и от други организации в страната. Разбира се, ако повече организации дадат знак, че има проблем, няма внос на някои продукти и така нататък, ще потърсим адекватни мерки, но, от друга страна, не трябва да допускаме вносителите да решават, че ще спрат един използван за медицински нужди продукт, който е по-евтин, и понеже държавата го субсидира, те ще му увеличават цената, колкото искат. Знаете, че има много лоши примери в това отношение и то точно в здравната сфера, така че нека да не стимулираме и това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
За реплика – д-р Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, съгласен съм с това, което казахте, но въпросът ми е по-скоро – тъй като и инфлацията расте, и техниката се подобрява, става все по-скъпа, алармирам към отношение за взимане предвид актуализацията на цените, с които Министерството помага за закупуване на тези помощни средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Желаете ли да направите дуплика? Не.
Господин Заместник министър-председател, няма други въпроси към Вас.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
В изпълнение на конституционните си задължения да отговаря на питания и въпроси идва ред на министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
Първият въпрос от нея е от народния представител Настимир Ананиев относно контрола на употребата на хербицида „Глифозат” в българското земеделие и разпространението му в България.
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е по тема, за която малко се говори и дебатира в българския парламент, но вярвам, че темата за безопасността на храните е основна и важна за нас.
Наскоро си говорих с един приятел, който каза, че супермаркетите са станали библиотеки – седят хората и четат какво има във всяка една опаковка, вредно ли е, не е ли вредно, запознават се с темата. Разбира се, когато прочетеш, можеш да вземеш информирано решение и да решиш дали да закупиш даден продукт или не, но мен повече ме притеснява това, което не е написано на опаковките.
Както е записано във въпроса ми, според резултатите от проучване на Европейския съюз „За земята” и „Приятели на земята”, проведено на територията на Европейския съюз изследващо дали в човешките организми има наличие на хербицид „Глифозат” се оказа, че той е силно разпространен в организмите на европейските граждани.
Важно е да се направи съществено уточнение, за да бъде по-ясно за какво се говори. Търговското наименование на хербицида „Глифозат” е „Раундъп”.
Преди броени седмици британската преса писа, че във Великобритания„Глифозат”-ът има толкова широко приложение, че остатъчни вещества са често срещани и в самия хляб на британците.
Знаем, че „Раундъп” е много широко използван в нашето земеделие, в това число, разбира се, и при едрите земеделци, но и в домашното градинарство, при обикновените хора. Така той попада в почвата и подпочвените води и от там – в храните, респективно и в организмите на хората.
Всъщност, според изследването, което е правено в 2013 г., се казва, че в урината на 10% от българите може да се намери този хербицид, както и в 40% от европейците, което е доста притеснително като цяло.
В тази връзка искам да Ви попитам: въведен ли е контролен механизъм от Министерството на земеделието и храните, който да следи и контролира количествата използван хербицид „Глифозат” в българското земеделие? Ако не е въведен такъв механизъм, планира ли Министерството на земеделието и храните да въведе такъв механизъм, който да урегулира количествата „Глифозат”, които се използват в родното земеделие? Въведен ли е механизъм за следене на присъствие на хербицида „Глифозат” в храните като цяло? Ако не е въведен, планира ли Министерството на земеделието и храните да следи за присъствие на хербицида в храните и извършвана ли е оценка за безопасността и влиянието на „Глифозат” от Министерството на земеделието и храните? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Не Ви прекъснах поради уважение към Вас и важността на въпроса, но за реплика ще имате една минута.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ананиев, дами и господа народни представители!
Преди да отговоря и да цитирам конкретни данни – уважаеми господин Ананиев, искам отговора да започна с това, че изследването, което цитирате, със сигурност няма официален характер и не е от официален орган. Единственият европейски орган по безопасност на храните е EFSA.
Аз подробно ще кажа каква програма се изпълнява. Може проучването, което цитирате, да е направено на територията на Европейския съюз, но това не означава, че то има характер на официално становище на официален орган, което ни задължава по определен ред, който е регламентиран в съответен регламент какво да изпълняваме. Казвам го това като уточнение, за да не всяваме паника в потребителите.
„Глифозат”-ът е активно вещество. То се съдържа в многобройни препарати за растителна защита. В този смисъл ще предоставя и данни по отношение на употребата му годишно в България и какъв контрол се извършва, но искам да кажа, че това не е в никакъв случай само „Раундъп”. Това наистина е най-популярният препарат, който се познава и е нарицателно сред потребителите, но той се съдържа в изключително много препарати за растителна защита и трябва да говорим много точно, за да не създаваме определена паника, като нещо извънредно, което се е случило.
Съгласно чл. 49, ал. 2 от Закона за защита на растенията, притежателите на разрешения за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита подават в Централно управление на Българска агенция по безопасност на храните всички данни, свързани с обема на продажбите на препарати за растителна защита в съответствие със законодателството на Общността. На база на тази информация препаратите за растителна защита, съдържащи активно вещество „Глифозат” през 2014 г., пуснати на пазара в Република България, е 515 хил. литра.
Контролът, който се осъществява в България за следенето на наличие на пестициди в храните, е чрез прилагане на действащия Регламент № 396 от 2005 г. на Европейския парламент и на Съвета относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход.
Относно контрола на пестицидите в храните, включително и хербицида „Глифозат”, в изпълнението на Регламент № 396 от 2005 г. в момента в рамките на Европейския съюз, в това число и в България, се изпълнява 3-годишна програма, която е приета с Регламент № 400 от 2014 г., относно Координирана многогодишна програма на Съюза за гарантиране спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на потребителската експозиция на тези остатъчни вещества.
Тази година се изследва хербицидът „Глифозат”, като всички получени резултати ще бъдат представени от Българска агенция по безопасност на храните именно към Европейския орган по безопасност на храните – EFSA, който ще направи оценката, анализа и ще реши дали да предприеме съответни нови ограничения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, аз зададох същия въпрос и на министъра на здравеопазването, и на министъра на околната среда и водите.
Мисля, че е важно да следим като цяло употребата на този хербицид. Вие казахте, че – да, той се използва и в други препарати, но аз казах за най-разпространената му форма. Говорим за най-голям пазарен дял и най-познат, по принцип не само в България, но и в целия свят, препарат.
На мен обаче ми е интересно. Вие ще предоставите Вашата информация на Европейската агенция, която очаква това, но аз искам да знам: открит ли е в български храни този хербицид? Това е и естеството на въпроса ми. Хубаво е, че се следи, след като има такава 3-годишна програма, която следи за използването му.
Само едно уточнение, че всъщност това изследване е възложено от Световната здравна организация и при тях са изведени препоръки в тази насока. Аз мисля, че то има своята легитимност и е хубаво да знаем, че се контролират нещата.
Това, което Вие казахте, мен ме радва, че самото Министерство на земеделието и храните контролира с тази 3-годишна програма употребата, но е хубаво освен Европейската агенция и народните представители, и българското общество да знаят какви са резултатите от тази проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика ще ползвате ли? Не желаете.
Преминаваме към процедурата питане. Тя е от народния представител Иван Станков относно политиката на Министерството на земеделието и храните за стимулиране на земеделските производители от дребния и среден земеделски бизнес.
Заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! През годините на прехода, при условията на пазарната икономика и свободния пазар се създаде много сериозна диспропорция между едрото и дребно земеделско производство. Липсата на национална земеделска стратегия и неопределените приоритетни дейности в сектора, както и неопределянето на ограничения относно размера на стопанисваните и обработвани площи създадоха условия за огромно окрупняване и нарушаване на структурата в земеделското производство. Сега около 5500 фермери стопанисват над 80% от земята и прилагат модерно земеделие, но производството е насочено основно към зърнени и маслодайни култури. Останалите около 250 хиляди земеделски производители стопанисват някъде 18 – 20% от земята, като производствената им дейност е на ниско технологично ниво и с незадоволителна икономическа ефективност. Това е основната причина за ниските им доходи и влошения жизнен стандарт на тези хора.
Питането ми към Вас е: какви са политиката и вижданията на Министерството на земеделието и храните за бъдещото развитие на дребното и средно земеделско производство и какви стимули се предвиждат за същите през новия програмен период? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станков, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, проф. Станков, споделям Вашите констатации и ние можем много да си говорим какви са причините и как мина процесът по раздържавяване, а оттам насетне и окрупняване на частен предприемачески принцип на земеделските площи, и развиването на определен вид земеделие, но това безспорно, освен да си изясним процесите, да установим и анализираме грешките, не би ни помогнало в друга посока.
Каква е политиката на Министерството на земеделието и храните и какво направихме в началото на мандата, особено в обхвата на възможностите, които ни дава Общата селскостопанска политика по линия на директните плащания на Програмата за развитие на селските райони? Смея да заявя, че всички действия, които предприехме, категорично са в посока в подкрепа на малките и пазарно неустойчиви земеделски стопани в този програмен период, приоритетна подкрепа на недофинансираните отрасли в българското земеделие като животновъдство, плодове и зеленчуци – поради различни причини няма да ми стигне времето да кажа своята гледна точка, които останаха и недофинансирани, и в пъти намалиха производството си.
Няколко са нещата, на които трябва да обърнем внимание и да очакваме, разбира се, след това резултат и анализ дали тези мерки доведоха до търсените от нас цели.
Първо, по линия на директните плащания. Знаете, че нашата страна прие таван за намаление на суми – 5% за суми между 150 хил. и 300 хил. евро, и 100% за суми над 300 хил. евро по линия на директните плащания. България от изминалата кампания прилага схемата за преразпределително плащане, тоест за първите 30 хектара има допълнително плащане.
Освен това приложихме за първи път и схемата за малките фермери, като смея да кажа, въпреки че не са финализирани точните данни, плащането на малките фермери по тази схема сме го предвидили за май месец, предвид и сложността на изчисленията. От 61 151 земеделски стопани по схемата за помощ на малките фермери, заявиха, че имат интерес да се ползват малко над 9000 земеделски стопани. Тоест близо 9000 земеделски стопани няма да подават заявления, няма да са част от администрирането на директните плащания до края на програмния период, ако те само запазят обема, който са имали.
По линия на държавните помощи през изминалата година, които предоставихме най-вече по помощ де минимис, особено по отношение на извънредната подкрепа за сектор „Животновъдство”, ги разпределихме за земеделските стопани с горен таван – до 200 броя крави, и тази част от помощта, която беше разпределена на литър мляко, съответното количество мляко, кореспондиращо на средния добив от 200 броя крави. Каква беше целта? Бюджетът, с който разполагахме – 11 млн. 742 хил. лв., да се разпредели до малки и средни на брой земеделски стопанства.
По Програмата за развитие на селските райони, която в началото променихме и получи одобрение в този си вид, мога да кажа няколко неща.
За първи път малките стопанства ще имат възможност да кандидатстват по специална тематична подпрограма с общ бюджет от 110 млн. евро в рамките на този програмен период. В индикативния график за 2016 г., който е публичен и всеки може да планира своята подготовка за участие в него, сме предвидили подмерките 2.1.2 – „Помощ за осигуряване на консултантски услуги за малки земеделски стопанства”, Мярка 4.1 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства”, по която са предвидени 61 млн. евро, с която ще могат да се закупуват включително и животни – нещо, което няма как да стане по мярката, която касае големите стопанства.
Много интересен е дебатът. Наистина 5588 земеделски стопани в момента обработват 79% от земята. Това са стопанствата над 1000 декара. Абсолютният размер на земеделските стопани, които обработват до 1000 декара, са 55 563 стопани, но какво е особеното тук? Не бих могла да кажа, че това са малки стопани, защото всичко зависи от вида земеделско производство, което работят. Ако то е плодове, зеленчуци, стопанският производствен обем в евро е достатъчно висок и за този сектор това са едни средни, пазарно устойчиви земеделски стопанства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, проф. Станков, за допълнителни до два въпроса.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Наистина проблемите на малките и средни земеделски производители са много, натрупани във времето.
Проведох много срещи във връзка с изминалата изборна кампания и трябва да Ви кажа, че хората са проревали от това, че не могат да вкарват инвестиции, че нямат достатъчно възможности да ползват консултантски услуги, че малко внимание им се обръща и нещата трудно вървят при тези малки земеделски производители.
Във връзка с това ще поставя допълнителни два въпроса, като първият е: оплакването на хората е в това, че не получават достатъчно компетентни отговори, а понякога изобщо не получават отговори на така наречения „горещ телефон” към Държавен фонд „Земеделие”, и се интересуват как по най-бързия начин да достигнат до необходимата информация? Това е единият от въпросите. Мисля, че е много важен и хората желаят да го чуят.
Второ, пак във връзка с необходимостта от такъв орган дребните земеделски производители са посочили, че по Мярка 214 – агроекология, биопроизводство, има пълно разминаване на подадени данни и получена информация между сертифициращите фирми, бенефициентите и Държавен фонд „Земеделие”. Сертифициращите фирми, без които не може да се получи информация, към Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” изнудват производителите с много високи такси и хората посочиха, че една проба люцерна, за да се изработи, е някъде към 750 лв. – това наистина ми го показаха като факт, а самата люцерна струва 700 лв.
Въпросът е: как ще решаваме този проблем? Можем ли без сертифициращите фирми директно да отнасяме въпросите към Фонд „Земеделие”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за отговор на уточняващите въпроси, госпожо Министър, в рамките до три минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станков, народни представители!
По отношение въпроса за консултантските услуги. Въпросът е много щекотлив не само за малките предприятия, за малките земеделски стопани, той се поставя и на много места. Министерството на земеделието и храните... Препоръчвам на всеки, който има административен капацитет, финансови, правни показания – наредбите, указанията, Националната служба за съвети към Министерството на земеделието – мисля, че са пълнота и е достатъчно, за да изготви бизнес план и заявление за кандидатстване за подпомагане и може сам да си го направи.
За малките земеделски стопани върнахме отново правилото и го приложихме – Националната служба за съвети в земеделието безвъзмездно да им подготвя проектите. Миналата година стартирахме и с проектите по „Млад фермер”, където над половината от бизнес плановете на кандидатите за млади фермери бяха изготвени от Службата и са сравнително успешни. Надявам се, че на следващия прием ще изготвят по-голям брой бизнес планове и заявления, за да подпомогнем земеделските стопани в този вид.
Въпросът за консултантите беше поставен и на срещата на земеделските производители, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България преди три дни – в сряда, за да се обявят публично тези от тях, които са сгрешили проекти, отказани са им бенефициенти заради грешки.
Ние ще помислим върху тези предложения – може ли да създадем някаква система за публичност на коректните, за да ги улесним. Земеделските стопани предвид пускането на Програмата и не само те, и всички потенциални бенефициенти са подложени на натиск по отношение на изготвянето им.
Призовавам да се четат внимателно наредбите. Службите са отворени към земеделците, така че всеки с достатъчен капацитет като финанси, с основно ниво на правно познание е в състояние да изготви сам проектите си, а и Националната служба за съвети в земеделието ще му помогне. Ние ще разширим нейния обхват за подготовка на такива проекти и по други мерки.
Вторият Ви въпрос – по отношение на сертифициращите фирми за биопроизводство.
Уважаеми проф. Станков, няма как това звено да липсва в процеса по отношение на развитие на биологичното производство, защото такъв е редът за признаването му и Държавен фонд „Земеделие” няма как да замести тези функции.
Това, което подготвяме, е промяна в условията и контрола върху тези сертифициращи фирми – 13 на брой на пазара в България, в голямата си част представители и на мултинационални компании за такава сертификация. Ще има промяна по отношение на контрола. Това е с наредба, която урежда това предвид различни нарушения при проверки, които са установени. Ние няма как да им сложим условия по отношение на цените, които те предлагат.
Анализът на приема по Мярка 4.1 – такъв въпрос ми е зададен мисля и от проф. Бъчварова, показа силния интерес на преход към биологично, което направи отново много интересна тяхната услуга. Този критерий във вид на нотификация сме предложили да отпадне, за да може и биологичното производство да е истинско такова и с доверие да се ползва от потребителя, а не да се изкривява за получаване на допълнителни точки за класиране при кандидатстването по Програма „Развитие на селските региони”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
За отношение – заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председателю.
Много Ви благодаря, госпожо Министър!
Вие знаете, че аз съм напълно наясно с всички тези въпроси, знам как се решават, но много държах от тази най-висока трибуна Вие да споделите това, което се работи, което се прави в Министерството на земеделието, а то не е никак малко. Знаете, че преговорите започнаха, още когато бях в служебния кабинет. Голяма беше борбата да защитим и да имаме отделна схема по първи стълб за малките и средни земеделски производители. Смятам, че това е голям успех – възможностите, които се предлагат с другите мерки, всичко това, което се прави, но проблемите на дребните земеделски производители наистина са много сериозни. Голяма част от тях се разоряват. Лошото е, че нямат инвестиционни възможности, няма как да инвестират, да подобрят производството си.
На срещите хората плачат със сълзи, че фермите от втора и трета категория, които не отговарят на изискванията, не могат да продадат продукцията си, което е нещо много, много сериозно и още повече влошава положението им.
Мисля, че нещото, което по-нататък трябва да направим съвместно, е да направим специален форум по тази тема, по тази проблематика и наистина да се направи максималното, за да можем да развием това, за което казахте и Вие – биопроизводството, животновъдството, производството на плодове и зеленчуци. Там са свободните ниши, които могат да се заемат от малките и средните земеделски производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Продължаваме с въпрос отново от народния представител Иван Станков относно състоянието и тенденциите за развитие на българското овцевъдство и реализацията на продуктите от него.
Професор Станков, имате думата.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Темата, която ще развия тук – моята любима тема, знаете, това е моята професия. Искам да Ви уведомя, че на 12 декември 2015 г. на комплекс „Пампорово” се проведе семинар с българските овцевъди от млечно направление. На семинара присъстваха над 300 регистрирани овцевъди с основна дейност „млечно производство”.
Обсъдени бяха състоянието и проблемите на българското овцевъдство и бяха направени съответни препоръки за бъдещото му развитие.
По-важните изводи, които бяха направени: на първо място, през годините на прехода броят на овцете в България е намалял драстично и в момента овцевъдството е на критичния минимум. Това е едната от важните констатации; загубени са традиционни за страната пазари на овцевъдни продукти, живи животни, а също месо и млечни продукти; смущаваща е диспропорцията между изкупните цени на продуктите от овцевъдството и цените на реализация на пазарите; недостатъчно е оценено културното и високопродуктивно овцевъдство и надценено примитивното, представено от така наречените „млечни породи”. Ние не бива да ги отричаме, но хората считат, че в момента те са надценени. Налице са проблеми с включването в субсидиране на новосъздадени ферми и такива с разширено възпроизводство и други.
Въпросът ми към Вас е: какви са вижданията на Министерството на земеделието и храните за развитието на овцевъдството в България? Предвиждат ли се корекции за засилване на стимулите за културните породи? Ще бъдат ли осигурени пазари за агнета и млечни продукти през 2016 г.? Това е нещото, което страшно много вълнува фермерите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станков, уважаеми народни представители! Сектор „Овцевъдство” – традиционен отрасъл за България, неговото намаление от 1989 г., когато беше другата форма на правене на земеделие в България, досега е едно от най-силно намалелите производства. Въпреки това, то е традиционен отрасъл и ние имаме възможности да увеличим производството. Политиките, които прилагаме като държава чрез Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие”, са в посока приоритизиране на неговата подкрепа, за да възстановим нива, които сме имали.
Независимо от тежката и икономическа криза в сектора, вследствие на различни политически решения като ембаргото, спадът на цените в последната година и четири месеца, все пак с новите мерки за подпомагане – мога да обявя и първите сравнителни данни. Разбира се, кампания 2016 г. ще покаже дали това ще се затвърди за броя на стопанствата и овцете, които са заявени за подпомагане. Ако 2014 г. 12 108 овцевъдни стопанства са заявили подкрепа за 1 млн. 60 хил. овце, за 2015 г. съответно разплатени са 13 хил. 138 овцевъдни стопанства с 1 млн. 299 хил. и малко отгоре овце, което означава, че независимо от трудностите самите стопани смятат, че развитието в тази посока би им донесло доход.
Освен това овцевъдството като производство – съответният земеделски стопанин е приоритизиран в абсолютно всички мерки по Програмата за развитие на селските райони, предвидени включително и за прием по 2016 г.: подмярка 6.3; мярка 14 в хуманно отношение към животните за първи път в обхвата на тези директни плащания в срока, макар и възможно не от 1 март, ще бъде приложена тази мярка за хуманно отношение; подмярка 4.1., включително и тематичната за малките стопанства; мярка 11 – биологично животновъдство; мярка 10 по направление „Редки месни породи” и мярка 10 – „Агроекология и климат”.
По отношение на схемите за директни плащания за първи път, което е много положително, плащанията бяха разделени по различни схеми, а тези, които са за животни под селекционен контрол, включително и за овцете, получиха по-висока ставка. Такава трябва да бъде посоката. Там обаче, за съжаление, стадата под селекционен контрол са в пъти по-малко от общите, а в други държави на Европейският съюз подобно подпомагане и плащането на глава животно за овце например е само за животни под селекционен контрол. В България обаче, ако го бяхме приложили още в изминалата 2015 г., това щеше да доведе до фалит на много други ферми.
Смятам, че посоката беше правилна – да са повече мерки, като тези, които са под селекционен контрол, да са по-високи, за да имат стимули земеделските стопани да отглеждат продуктивни животни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, професор Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Благодаря Ви, госпожо Министър, за отговорите, които дадохте. Знам, че се прави всичко необходимо, но държах също и това да се чуе от фермерите, защото вълненията за тази изкупна кампания са много големи, но и самите фермери-овцевъди трябва да знаят, че проблемът е, че ние не можем да направим партиди. И когато дойде корабът, когато дойде търговецът, независимо от коя страна ще бъде, той иска да напълни кораба. Затова ние трябва да направим много неща.
Аз неслучайно поставям въпроса, че трябва да обърнем по-голямо внимание на културните породи – на тези, които носят добавена стойност, които носят приходи на България и, разбира се, на самите фермери. Тук ние трябва да синхронизираме до голяма степен агненето, за да можем да отбиваме едновременно и да правим и еднородни партиди. Тогава ние, при този малък брой, който имаме, можем да търсим решение на проблема вече с износа, с експорта на животните и още много, много други неща, които трябва да свършим.
Смятам, че наистина тази Стратегия, която сме разработили, и където има Раздел „Овцевъдство”, където сме посочили стъпките, които трябва да се извървят, и може би това е нещото, което трябва да дискутираме и да приложи в България, защото, както казахте и Вие, овцевъдството е най-традиционното въдство в страната. Големи български икономисти и най-вече Буров е развивал тезата, че България има три валутни животни – това са овцете, биволите и пчелите.
Радвам се, че вчера присъствахте на тези среща и че направихте всичко възможно пчеларите да получат субсидиите. Но трябва да поработим малко повече и за останалите направления – овцевъдството и биволовъдството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Желаете ли да направите дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Станков, използвам дупликата не за друго, а по-скоро за информиране на земеделските стопани. Много важа мярка за подкрепа, особено на овцевъдството, това е редът за предоставяне на мери, пасища и ливади, който приехме за животинска единица.
Какво ми прави впечатление обаче, тъй като ние винаги – и изпълнителна, и законодателна власт, следва да вземаме информирани решения? Докато миналата година е имало 6334 заявления за предоставяне на такива имоти от общините, тази година са само около 2000 на брой.
Искам да кажа, че тази кампания по директни плащания, която предстои, за първи път вече и заявяването на площи за подпомагане, които са от публичния такъв фонд, ще бъдат ограничени с нормата. Тоест няма как да се получават субсидии над нормата. Надявам се, че това ще предизвика наистина едно движение на този фонд към животните, които нямат достатъчно такива площи, но и те трябва да бъдат инициатори, да упражняват натиск върху месните власти, за да може този фонд наистина да бъде там, за където е предназначен, а именно за пашуване на животни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Светла Бъчварова относно подписан Меморандум за сътрудничество и партньорство между Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Института по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” към Българската академия на науките.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с информацията, която беше публикувана в медиите, за подписан Меморандум за сътрудничество и партньорство между Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Института по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” към Българската академия на науките.
Подписаното споразумение е насочено към извършване на съвременни научни изследвания в областта на Общата политика по рибарство.
Първият ми въпрос, който е свързан с това, е: Какви са финансовите стойности и ангажименти на подписаното споразумение и насоките за сътрудничество, които се предвиждат в него?
Втората част от въпроса е свързана с по-общата констатация, по която се надявам да получа в отговора Ви, е: Какво е отношението Министерството на земеделието и храните към академичната общност в Селскостопанската академия?
Както е известно, в системата на Академията работи и изпълнява научни проекти Институтът по рибарство и рибни ресурси, който също е със седалище гр. Варна. Този институт участва в международни и европейски проекти, освен това е разработил и методиките за изследвания, обучение, свързани с въпросите за рибарската политика в България.
Въпросът е: Дали подписаното споразумение с Института от Българската академия на науките означава, че Институтът по рибни ресурси няма да участва в научни проекти и консултации, които касаят устойчивото управление на морските ресурси по рибарство и аквакултури?
Задавам този въпрос, защото в първия програмен период имаше изключително голямо напрежение между двата института –конкуренция, която не беше на базата на обективни дадености, а по-скоро на субективни решения на ръководствата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
За отговор – министърът на земеделието и храните госпожа Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема проф. Бъчварова, народни представители! Подписаният на 14 януари 2016 г. Меморандум за сътрудничество между Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Института по океанология към БАН има за цел подобряване на координацията и сътрудничеството в посока извършване на съвременни научни изследвания, в изпълнение на изискванията на общата политика в областта на рибарството, изготвяне на научни препоръки в подкрепа на устойчивото управление на живите морски биологични ресурси.
Документът урежда единствено областите на сътрудничество и няма финансова стойност. Подписан е аналогичен Меморандум на 26 януари 2016 г. с Института по рибни ресурси – град Варна, към Селскостопанската академия. На 2 февруари 2016 г. е подписан още един Меморандум за сътрудничество и партньорство между Агенцията и Института по рибарство и аквакултури – град Пловдив. През последните години Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури активно работи както с Научния институт към БАН, така и с институтите към Селскостопанската академия в изпълнение на ангажиментите на страната ни по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство”.
Научните изследвания, които са предвидени и трябва да бъдат осъществени в изпълнение на Националната програма, ще бъдат финансирани по Оперативна програма „Морско дело и рибарство” 2014 – 2020 г. А вероятно изследванията, които са проведени през 2015 г. – информирани сте, но имам още време, ще дам информация и за тях – са направени от институтите към Селскостопанската академия. Оценка на запасите от калкан в българските води на Черно море през есенно-зимния сезон на 2015 г. на база на тралната снимка е проведена от Института по рибни ресурси – град Варна, за 47 088 лв. Биологичен мониторинг, извършен върху разтоварванията от стопански риболов на калкан, е проведен от Института по рибарство и аквакултури – град Пловдив, за 26 160 лв.
В годината, в която сме, имаме да изпълняваме поети ангажименти за контрол и мониторинг. Разбира се, че разчитаме на институтите към Селскостопанската академия, с които и изминалата година направихме тези изследвания, за да изпълним нашите ангажименти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Аз благодаря за отговора, в който Вие всъщност потвърждавате необходимостта от сътрудничество с институтите на Селскостопанска академия. Факт е, че когато зададох въпроса, а това беше през месец януари, беше подписан единствено Меморандумът с Българската академия на науките. Пак искам да обърна внимание, че в първия програмен период – 2007-2013 г ., имаше изключително сериозни проблеми с конфронтацията между институтите на БАН и на Селскостопанската академия.
Моят апел е наистина да се използва цялата научна общност и това, което има като създадени база данни и възможности за изпълнение на проекти, защото по този начин ние ще вървим сравнително по-лесно и в рибарската програма, и в нейното научно обслужване, за което е необходимо съдействието на цялата научна общност.
Един въпрос, който сме го поставяли през целия този период, по-скоро за дискусия, а не за крайно решение в този момент, е все пак да бъде създаден един национален център по рибарство и аквакултури, където учени, администрация, институтите на Селскостопанската академия да бъдат водещи, за да може тази програма да се прилага сравнително по-ефективно и Министерството на земеделието да има един надежден партньор в нейното изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Госпожо Министър, с голямо удоволствие бих дал възможност да изпълните конституционните си задължения и да отговорите на всички въпроси, но Правилникът не позволява, работата ни е до 14,00 ч., но започнахме този въпрос и ще завършим с дуплика, която Вие имате право да направите.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема проф. Бъчварова, народни представители! Благодаря за предложението, но бих отговорила по следния начин.
Да, наистина така следва да работим и такива са и нашите намерения, а Вие знаете – особено членовете на Комисията по земеделие, че в момента процедираме общественото обсъждане на Закона за реформа в Селскостопанска академия. Аз се надявам Вие също да се включите в този дебат, за да направим реформа, която ще направи така, че не само да бъдем подкрепени като държава да прилагаме по-успешно програмите – било то по селските райони, или програмата по морско дело и рибарство, защото тези европейски програми са само един от инструментите за правене на политики и даване на насоки за развитие на земеделието, но най-вече научната общност да функционира по начин, по който отговаря на нуждите на бизнеса, който става все по-напредничав, защото, ако не се развива иновативно, той няма как да устои като конкурентоспособност на общия пазар, на който се намираме.
До края на месец март е общественото обсъждане. В момента върви по различни институти в страната и аз се надявам да постигнем общ консенсус за начин на функциониране, в който не само че няма да я има темата – колко трябва да дадем от бюджета за заплати, но ще могат да се управляват по начин, по който бизнесът, който иска да се развива иновативно, да бъде конкурентоспособен, тази наука да бъде техен спътник в намиране на тези решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Благодаря на всички за участието в днешния парламентарен контрол.
Преди да закрия заседанието, съобщение, а то е: следващото редовно пленарно заседание на Народното събрание ще бъде в сряда – 17 февруари 2016 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Красимир Каракачанов
Явор Хайтов

Секретари:
Димитър Делчев
Иван П. Иванов