Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов

Секретари: Александър Ненков и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден!
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.

Уважаеми народни представители, съгласно приетата от нас Програма за работата на Народното събрание за настоящата седмица, следва да обсъдим като точка първа за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са Валентин Радев и група народни представители.
Постъпил е доклад от Комисията по отбраната, с който ще ни запознае председателят на Комисията господин Михов.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Преди да Ви предложа Доклада на Комисията по отбрана правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи господин Ципов, генерал-лейтенант Попов – началника на отбраната, и господин Стоян Иванов – заместник-директор на Дирекция „Гранична полиция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-12, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 12 февруари 2016 г.
На извънредно открито заседание, проведено на 16 февруари 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-12, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 12 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха 16 народни представители от Комисията по отбрана.
В заседанието взеха участие заместник министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов, заместник-началникът на отбраната генерал-майор Пламен Атанасов и парламентарният секретар на Министерството на отбраната Лора Кендова.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Валентин Радев. В мотивите си той изтъкна, че промяната се налага поради факта, че страната е подложена на засилен миграционен натиск, породен от сериозни промени във военната и външнополитическата обстановка. В близък и средносрочен план Министерството на вътрешните работи ще се нуждае от подкрепа от други държавни органи. Въоръжените сили са единствената институция, която разполага със сили и средства за подпомагане на органите на Министерството на вътрешните работи. Със Законопроекта се разширяват дейностите, които Въоръжените сили ще изпълняват в мирно време, регламентирани в чл. 56 и чл. 57 от Закона. Предлага се с акт на Министерския съвет да се определя участието им, както и финансовото и ресурсното осигуряване на дейностите.
Официалното становище на Министерството на отбраната по проектозакона бе представено от заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев.
В провелото се обсъждане на Законопроекта взеха участие народните представители Милен Михов, Велизар Енчев, Владимир Тошев, Димитър Димитров, Пламен Манушев, Красимир Каракачанов, Михо Михов, Нено Влайков и Валентин Радев.
В изказванията си народните представители се обединиха около становището, че приемането на поправките в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са своевременни и наложителни, но с тях не се изчерпва цялата сложност на промените в нормативната база. Въоръжените сили не разполагат на този етап с достатъчно сили и средства за изпълнение на задачите и необходимата подготовка, която е специфична и различна от изпълняваните задачи досега. Те се нуждаят от разширяване на способностите и определен срок за подготовка на формированията, които ще изпълняват тези задачи. Според част от народните представители е необходима промяна и в други членове на Закона, която да регламентира участието на въоръжените сили в охраната на държавната граница. Необходими са промени и в Закона за Министерството на вътрешните работи. Впоследствие са наложителни промени в поднормативните актове, уставите на въоръжените сили, доктрините и плановете за тяхното развитие.
Комисията констатира, че е допусната техническа грешка в наименованието на Закона и предлага накрая да се добави „на Република България”.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по отбрана с 16 (шестнадесет) гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-12, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 12 февруари 2016 г.” Доложих!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михов.
От името на вносителите – заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър!
Всички сме запознати със засиления миграционен натиск върху държавните граници по независещи от нас причини – външнополитически.
Министерството на вътрешните работи прави необходимото за защита на границите и справяне с този миграционен натиск, но се нуждае от помощ от други държавни органи – от една страна.
От друга страна, Въоръжените сили на Република България, включително и Българската армия, имат възможности, имат средства, с които биха могли да подпомогнат този процес, но се нуждаят и те, и Министерството на вътрешните работи от промени на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
И досега тези и други дейности на Министерството на отбраната, и в частност въоръжените сили, са ги изпълнявали съгласно членове 56 и 57. С този Законопроект всъщност предлагаме разширяване на тези дейности на въоръжените сили в мирно време, като предлагаме един кратък текст, с който казваме „и участие”, тоест те могат да вземат и участие в охраната на държавната граница.
С още две алинеи предлагаме Министерският съвет, с негов акт, да възложи изпълнението на тази нова задача на въоръжените сили в мирно време, като определи финансовите и други ресурси, необходими за изпълнението й.
И последната алинея, необходима за изпълнението на тези задачи: казваме, че министърът на отбраната е органът, който ще определи правилата за използване на сила при участие на въоръжените сили при охрана на държавната граница.
Това са текстовете. С консенсус, при активността от петък, когато внесохме Законопроекта, ГЕРБ и всички политически сили, без изключение, подкрепиха този Законопроект. Надявам се и днес на нашето заседание дебатите да бъдат такива, че да подкрепим Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит, уважаеми колеги.
Кои са народните представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Росен Петров е първият – заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! Мигрантската криза, под чийто натиск се намираме, няма да спре скоро. Тя няма да спре, дори и да завърши конфликтът в Близкия Изток, тъй като в нейните основи лежат икономически причини. По данни на Организацията на обединените нации, в близките години се очаква около 30 млн. души да се насочат към Европа. Основният поток от тях може да мине и по така наречения „балкански път”.
Смятам, че предложените поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили са наложителни по две причини.
Първо, Министерството на вътрешните работи в момента не е в състояние да осигури достатъчна охрана на нашите национални граници.
Знаете кога се е зародила българската гранична стража. Първият закон е приет по времето на Стефан Стамболов. Той гласи следното: „На два километра и половина граница по един конен и по един пеши стражар”. Мисля, че в момента сме далеч от това съотношение.
Затова нашата група ще подкрепи предложените промени. Смятаме, че Въоръжените сили на Република България трябва да вземат по-дейно участие в охраната на държавната граница.
Като бивш член на Драгоманския граничен отряд бих отишъл даже още по-далеч и бих предложил на Министерството на отбраната в нашите въоръжени сили да се създаде бригада „Гранична стража”, тъй като граничната дейност е нещо твърде специфично, твърде своеобразно и не смятам, че обикновени войскови подразделения биха могли да я изпълняват.
В заключение бих казал следното: една държава без граници е територия, а една територия лесно може да бъде смачкана. Нека не допускаме това! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Петров? Няма.
За изказване думата има господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! В самото начало да заявя, че, както бе казано и от вносителите, по време на заседанието на Комисията по отбрана нямаше нито един глас „против”, нито един глас „въздържал се” срещу предлаганите промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Този консенсус е доста положителен.
От друга страна, искам да бъда конкретен. Предварително искам да заявя, че не съм съгласен с идеята, която беше подсказана по време на заседанието на Комисията, днес да минат тези поправки и на второ четене. Това по същество, ако се случи, ще означава претупване на много важни поправки. Необходим е минималният срок между първо и второ четене, за да може Комисията по отбрана да заседава втори път и да се чуят и по-различни мнения.
Конкретно моето предложение се базира на факта, че по време на заседанието на Комисията онзи ден заявих, че имам две предложения за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Сега, разбира се, на първо четене едва ли трябва да влизам в детайли, тъй като нямам и това процедурно право, но струва ми се, че освен тези два члена, които трябва да приемем, и ще приемем, убеден съм, с пълно единодушие, трябва да се променят и други членове в Закона за отбраната и въоръжените сили, за да се получи хармонизиране между новите и старите.
Също така по време на изказването си в Комисията заявих, че ние по същество решаваме не да изпращаме доброволни отряди на трудещите се на границата за охрана на българската граница в мирно време, а решаваме най-важния въпрос, който не смеем да изречем на глас, или ако сме го записали, не е много ясно – да използва ли армията на границата въоръжена сила, или да не използва, само пасивно да наблюдава индивидуалните или колективните незаконни преминавания на границата, или да влиза в своята функция?
Всички помним видео кадрите от миналото лято от унгарско-сръбската и от македонско-гръцката граници, когато армиите на Република Македония и Република Унгария се намесиха, за да помогнат на местната полиция в охраната на границата, как те използваха сълзотворен газ, а в отделни случаи и палки – не говоря за оръжие.
Също така имам предложения, които визират ролята на министъра на отбраната и омаловажаващата се роля на началника на отбраната, или казано на разбираем български език: началника на Генералния щаб, тъй като второто предложение, което се прави от вносителите – това е ал. 3, е, че министърът на отбраната определя правилата за използване на сила при изпълнение на задачите по ал. 1. Там предлагам конкретно да се добави нещо, което съществува вече в Закона за отбраната и въоръжените сили – че това трябва да става по предложение на началника на отбраната. Още повече че в други членове на Закона за отбраната и въоръжените сили, по-точно в чл. 28 и чл. 69, точно е указано, че началникът на Генералния щаб, използвам тази по-правилна дума, предлага и изготвя правилата за използване на сила. Не можем да делегираме права на министъра на отбраната сам, еднолично да решава кога и как да се използва въоръжена сила при охраната на българската граница.
Особено важно е да се знае защо изпращаме армията на границата – дали тя само да респектира нарушителите със своето присъствие, или да респектира нарушителите, подчертавам това, в мирно време с използване на въоръжена сила? За това става дума и, както казах преди малко, армията не е Доброволен отряд на трудещите се, който преди 10 ноември 1989 г. само обикаляше улиците и сигнализираше на Министерството на вътрешните работи, без да има право да използва сила. Армията е за това – за да използва сила, иначе за какво я пращаме на границата?!
И накрая само да кажа това, което изнесох и в Комисията по отбрана – щом ще правим такива поправки, такива промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, трябва да помислим и за промени в Кодекса за социално осигуряване, което е още един аргумент по никакъв начин днес да не се поставя въпросът за гласуване на второ четене.
Имам предвид, че в момента за лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване при участие на мисии, извън територията на страната, с висока степен на риск, има два варианта за заплащане: една година действително изслужено време се счита за три години при висока степен на риск, какъвто, надявам се, не е в случая, или ако участието е с ниска степен на риск, една година действително изслужено време на границата да се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
Вярно, това е друг закон, но когато говорим за участието на армията в такива отговорни мисии, не можем да загърбим социалната функция, социалната роля, защото българските Въоръжени сили в последните двадесет и шест години бяха не само разоръжени, но в социално отношение бяха поставени може би на най-ниската стълбичка на социалния класификатор.
Ето това са моите съображения и се надявам да бъдат приети.
Разбира се, предложенията са налице. Мога да ги оставя сега, макар че не е времето, на председателя на парламента. Вече ги предложих както на министъра на отбраната, чрез неговия парламентарен секретар, така и на господин Радев, така и на господин Михов. Става дума за две конкретни предложения към двете поправки, които се правят от вносителите. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към този момент правите процедура – срокът за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен на...
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Една седмица, ако генерал Михов или господин Радев нямат възражения.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Три дни.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Добре, три дни. Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Енчев?
Заповядайте за първа реплика, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, когато изразявате Вашите съображения и правите предложения, хубаво е да се съобразите, че съществуват и международни конвенции, по които България е страна – как се води война, които засягат поведението на армията и използването на въоръжена сила. В случай, когато срещу себе си имаш мирни хора, невъоръжени, бежанци, дори те да искат да нарушат твоята граница, не може да се използва въоръжена сила и да се стреля срещу тях. Това е моята забележка и реплика срещу Вас. Те могат да бъдат задържани. Има съответни правила и поведение срещу хора, които не са въоръжени и не са част от армия и войска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Исмаилов, в нито един момент не пледирам за използването на въоръжена сила. Казах, че трябва да дебатираме по този въпрос – да се използва или да не се използва въоръжена сила. Моето конкретно предложение е министърът на отбраната да определя правилата за използване на сила. Допълнение: „по предложение на началника на отбраната”. Това е моето конкретно предложение. Иначе сте прав, трябва да има дебат – да се използва или не въоръжена сила. Не трябва да си заравяме главата в пясъка и да се отказваме от такъв дебат, тъй като на терена, за съжаление, този казус може да възникне в реална ситуация, при която трябва да упълномощим представителите на българската армия и да им дадем пълномощие как да действат в определена ситуация, а не безгласно да наблюдават със затворени очи. Пак повтарям, спомняте си кадрите, когато на македонско-гръцката и на сръбско-унгарската граници унгарската и македонската армии приложиха определена сила, включително използването на сълзотворен газ. Тези неща трябва да се предвидят.
В нито един момент не съм пледирал за използването на сила, но трябва да си зададем въпроса – защо използваме въоръжените сили, след като не им даваме право да използват сила?! Това е основание за дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Енчев.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с вносители Валентин Радев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 156, без против и въздържали се.
Предложението е прието единодушно.
В изказването си господин Енчев процедурно предложи да бъде съкратено времето за предложения между първо и второ четене на същия Законопроект на три дни.
Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Енчев.
Гласували 152 народни представители: за 146, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Кирилов – процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение – след като приключихме дебатите и гласуването по т. 3 от седмичната програма, да пристъпим към следващата четвърта точка от седмичната програма – избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, а не както би следвало – да продължим с т. 2 от вчерашния ден – второ четене на Закона за висшето образование, което всъщност да продължи, след като приключим с избора по т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно процедурно предложение? Няма.
Колеги, гласуваме.
Гласували 143 народни представители: за 115, против 6, въздържали се 22.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ИЗБОР НА ИНСПЕКТОРИ В ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Колеги, съгласно приетото наше Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидати за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, обн. в бр. 73 на „Държавен вестник”, припомням процедурата.
„V. Избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
1. Заседанието се излъчва в реално време чрез интернет страницата” – става дума за Комисията. „С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват допуснатите кандидати.”
Представен е доклад на Комисията по правни въпроси. След представянето на доклада, което предстои, „Народното събрание провежда разискванията по предложените кандидатури. Гласуването се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите.”
И най-важната точка – „Избрани са кандидатите, които са получили най-много гласове при спазване на изискването за мнозинството, определено в чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България.” Това са минимум 160 гласа.
„В случай, че повече от 10 кандидати получат необходимия брой гласове, съгласно изискванията на чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и на чл. 46 от Закона за съдебната власт, то измежду кандидатите, получили необходимия, но най-малък равен брой гласове се провежда балотаж и за избран се смята този, който е получил най-много гласове, но не по-малко от две трети от общия брой на народните представители.”
Господин Кирилов, слушаме Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно изслушване на кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет
На свое заседание, проведено на 20 януари 2016 г. и излъчено в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание, Комисията по правни въпроси изслуша кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
На заседанието присъстваха: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет; господин Николай Гунчев и господин Иван Георгиев от Съюза на съдиите в България; господин Боян Магдалинчев – председател на Асоциацията на административните съдии; госпожа Недялка Грозева и господин Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи; господин Илия Бачев от Движение „Експерти на гражданското общество”.
В срока, определен в Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, са внесени двадесет предложения за кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Към предложенията са приложени всички изискуеми документи, съгласно Раздел I, т. 2 от Процедурните правила.
Предложенията за кандидатите, заедно с всички документи, както и постъпилите становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, са публикувани в срок на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.
Съгласно Раздел III от Процедурните правила, на предходно заседание на Комисията на 16 декември 2015 г. са проверени представените документи и е констатирано, че всички кандидати отговарят на изискването за наличие на специализиран магистратски стаж по чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Въз основа на отправено искане до Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е извършена проверка на двадесетте кандидати за инспектори за установяване на евентуална принадлежност на кандидатите, при която не са открити документи, установяващи принадлежност на лицата към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Председателят на Комисията по правни въпроси представи постъпила на 20 януари 2016 г. молба от народните представители Кирил Добрев и Драгомир Стойнев за оттегляне на кандидатурата на госпожа Мая Сотирова Кипринска – Гьошева, след което се пристъпи към изслушването на 19-е кандидати за инспектори в ИВСС в поредността, определена по азбучен ред според собствените им имена: Александър Божидаров Мумджиев, Анелия Здравкова Маркова, Генади Йорданов Георгиев, Десислава Георгиева Янева – Димитрова, Диана Огнянова Добрева, Елена Тодорова Величкова, Игнат Иванов Георгиев, Йорданка Иванова Костова, Лидия Христова Стоянова, Любка Богданова Гелкова, Любка Димитрова Кабзималска, Любомир Василев Крумов, Мария Василева Славчева, Мария Господинова Нейкова, Милчо Иванов Генжов, Стефка Станева Мулячка, Теодора Георгиева Нинова, Ценка Иванова Георгиева, Юрий Димитров Кръстев.
В съответствие с правилата, след представяне от вносителите на съответните кандидати, те имаха възможност да представят допълнителна информация за професионалното си и кариерно развитие, както и да развият концепцията си за дейността на ИВСС.
В изложенията на кандидатите за инспектори се поставиха редица важни акценти относно:
- предвиденото в приетите конституционни промени повишаване на капацитета на ИВСС и гарантирането същевременно на независимостта на съда;
- необходимостта от стриктно спазване на принципа на случайния подбор при разпределение на делата, от извършването на преценка на съотношението качество – срочност, и от определянето на ясни стандарти на санкциите спрямо магистратите, с оглед утвърждаването на авторитета на съдебната власт;
- засилването на ролята на ИВСС във връзка с кариерното израстване на магистратите, тяхното атестиране и утвърждаването на аналитичното начало в инспекционната дейност;
- възможността събраните при проверките на ИВСС данни да осигурят база за анализ на регионалното разпределение на натовареността, материалните и човешките ресурси на съдебната система и да послужат като надеждна основа за вземане на управленски решения от Висшия съдебен съвет при атестиране на магистратите и оптимизиране на натовареността на органите на съдебната власт;
- установяването на единни стандарти и критерии, които да се използват при осъществяване на контролните правомощия на ИВСС;
- необходимостта при проверка на дейността на магистратите да се гарантира независимостта на съдиите, прокурорите и следователите и да се съобразят натовареността на съответния орган, фактическата и правна сложност на разглежданите дела, броят на отменените и потвърдени актове и организацията на работата чрез ясни, предварително установени и публично оповестени критерии за оценка, процедури и стандарти;
- възможността въз основа на резултатите от проверките на ИВСС да се изготвят препоръки, които да допринесат за подобряване на организацията и повишаване качеството на правораздавателната дейност, като с оглед постигане целите на проверките се установи механизъм за контрол на изпълнението на дадените препоръки;
- спазването на последователността проверка – анализ – препоръка, съобразяването на правилата за оценка на натовареността, активизирането на работата по преодоляване на противоречива практика, насърчаването на по-нататъшното професионално обучение;
- необходимостта от специализация на инспекторите по материя и видове дела;
- преодоляване формалността на проверките и отчитането при извършването им на критериите за разумен срок, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека;
- повишаване ролята на ИВСС като орган, който работи за укрепване на съдебната власт и възстановяване на доверието в нея;
- осигуряване на непротиворечивост, последователност и предвидимост на дисциплинарните мерки, предлагани от ИВСС при сходни нарушения;
- поощряване работата на магистратите, изпълняващи добросъвестно, качествено и в срок служебните си задължения;
- насочване на усилията на ИВСС към превръщането му в Етичен коректив на съдебната система;
- необходимостта в дейността си ИВСС да бъде изцяло ориентиран към интересите на държавата, обществото и гражданите, както и да следи за спазване на изискванията на чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
В обсъждането на кандидатурите за инспектори взеха участие народните представители Филип Попов, Чавдар Георгиев, Димитър Делчев, Димитър Лазаров, Данаил Кирилов, Петър Славов и Явор Нотев.
В съответствие с приетите Процедурни правила, с оглед изясняване на концепциите на съответните кандидати, към част от тях народните представители поставиха следните въпроси:
- Какво е виждането на съответния кандидат за дейността на ИВСС като орган и каква оценка поставя на досегашната му дейност?
- Какво съдържа понятието дефицит на демократична легитимност на магистратите?
- Ще бъде ли повлияна независимостта на магистратите от конституционните промени и разширяването на функциите и правомощията на ИВСС?
- В състояние ли е ИВСС с новите си правомощия да се справи с проблемите на съдебната система и да допринесе за възстановяване на доверието в нея?
- Как би могла да се избегне злоупотреба от страните в процеса по висящо дело чрез подаване на сигнал до ИВСС?
- Как кандидатът си представя осъществяването на сигналната функция на ИВСС?
- Има ли възможност при приключване на съдебното производство да се извърши анализ на влезлия в сила съдебен акт и съответствието му с уеднаквената съдебна практика?
- Може ли ИВСС да проверява качеството на съдебните актове?
- Какво обхваща проверката за почтеността на магистратите?
- Може ли ИВСС да се намесва при публични скандали, накърняващи престижа на съдебната власт и нейната независимост и впоследствие да сезира прокуратурата при обосновано предположение за извършване на престъпление?
След поставянето на съответните въпроси, кандидатите, към които бяха отправени, обосноваха своите становища по тях.
След проведеното изслушване и въз основа на представените концепции, народните представители се обединиха около становището, че кандидатите отговарят на минималните законови изисквания за заемане на длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, по отношение на тях не са представени данни, които да поставят под съмнение нравствените и професионалните им качества, тяхната подготовка и лична мотивация за заемане на длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, и се ползват с безупречна професионална репутация и обществена подкрепа.
Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание деветнадесетте кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет да бъдат подложени на обсъждане и последователно гласуване, за което прилага списък на кандидатите и Проект на решение съгласно приложенията към доклада.
Списък на кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Александър Божидаров Мумджиев;
2. Анелия Здравкова Маркова;
3. Генади Йорданов Георгиев;
4. Десислава Георгиева Янева – Димитрова;
5. Диана Огнянова Добрева;
6. Елена Тодорова Величкова;
7. Игнат Иванов Георгиев;
8. Йорданка Иванова Костова;
9. Лидия Христова Стоянова;
10. Любка Богданова Гелкова;
11. Любка Димитрова Кабзималска;
12. Любомир Василев Крумов;
13. Мария Василева Славчева;
14. Мария Господинова Нейкова;
15. Милчо Иванов Генжов;
16. Стефка Станева Мулячка;
17. Теодора Георгиева Нинова;
18. Ценка Иванова Георгиева;
19. Юрий Димитров Кръстев.
Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 1 и 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира ……………………………………………………. за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Решението е прието от 43-то Народно събрание на ………….. 2016 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колеги, дебатът е открит.
След обстойното изслушване на номинираните кандидати в Правната комисия, което бе излъчвано в интернет страницата на Народното събрание, съм убедена, че много колеги сме проследили представянето на отделните кандидати. (Шум. Уточнение между председателя на Народното събрание Цецка Цачева и народния представител Данаил Кирилов.)
Колеги, връщам се отново на Процедурните правила, тъй като тук възниква спор дали трябва кандидатите отново да бъдат представяни в залата.
Изрично прочетох Решението, което е обнародвано. Кандидатите се представят от вносител, но става дума за заседанието на Правната комисия – по поредност, определена в списък, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до 2 минути. Комисията по правни въпроси представя доклад за проведеното изслушване.
И след тази точка трета, следва точка четвърта:
„4. След представянето на доклада, Народното събрание провежда разискванията по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Няма процедура по наново представяне в залата на кандидатите.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по доклада на Правната комисия? Няма.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Приканвам в залата... (Реплика от народния представител Станислав Иванов. Шум и реплики.)
Процедура – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Предвид предстоящото гласуване предлагам процедура за поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Айдоан Муталиб Али- отсъства
Айхан Ахмед Етем- тук
Александър Руменов Ненков- тук
Александър Христов Методиев- тук
Алиосман Ибраим Имамов- тук
Алтимир Емилов Адамов- отсъства
Ана Георгиева Баракова- тук
Ангел Петров Найденов- тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев- тук
Антони Антониев Тренчев- тук
Атанас Зафиров Зафиров- отсъства
Атанас Иванов Ташков- тук
Атанас Петров Атанасов- тук
Атанас Славчев Стоянов- тук
Атанас Тодоров Мерджанов- тук
Ахмед Реджебов Ахмедов- тук
Бойка Грозева Маринска- тук
Борис Борисов Станимиров- тук
Борис Янков Ячев- тук
Борислав Любенов Великов- тук
Борислав Михайлов Борисов- отсъства
Борислав Райчов Миланов- тук
Борислав Сабинов Иглев- тук
Бюнямин Хюсеин Хасан- отсъства
Валентин Алексиев Николов- тук
Валентин Иванов Радев- тук
Валентин Кирилов Касабов- тук
Валентин Любенов Павлов- отсъства
Валентин Николов Иванов- тук
Валери Мирчев Жаблянов- тук
Валери Симеонов Симеонов- тук
Васил Миланов Антонов- тук
Велизар Пенков Енчев- отсъства
Венка Константинова Стоянова- тук
Венцислав Йорданов Каймаканов- отсъства
Вили Младенов Лилков- тук
Владимир Цветанов Тошев- тук
Владислав Тошков Николов- тук
Волен Николов Сидеров- тук
Галя Енева Захариева- тук
Галя Симеонова Георгиева- тук
Георг Даниелов Георгиев- тук
Георги Александров Ковачев- тук
Георги Иванов Андонов- тук
Георги Недков Кючуков- тук
Георги Николов Недев- тук
Георги Стоянов Кадиев- тук
Георги Страхилов Свиленски- тук
Георги Тодоров Божинов- тук
Георги Чавдаров Анастасов- отсъства
Георги Ченков Търновалийски- тук
Георги Янчев Гьоков- тук
Гроздан Спасов Караджов- тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен- тук
Данаил Димитров Кирилов- тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова- тук
Даниела Владимирова Савеклиева- тук
Даниела Йорданова Панайотова- тук
Делян Александров Добрев- тук
Делян Славчев Пеевски- отсъства
Десислав Славов Чуколов- тук
Десислава Вълчева Атанасова- тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева- тук
Джевдет Ибрям Чакъров- тук
Джейхан Хасанов Ибрямов- тук
Джема Маринова Грозданова- тук
Диана Иванова Йорданова- тук
Димитър Ангелов Горов- тук
Димитър Андреев Делчев- тук
Димитър Бойчев Петров- отсъства
Димитър Борисов Главчев- тук
Димитър Григоров Шишков- тук
Димитър Иванов Гечев- тук
Димитър Кирилов Байрактаров- тук
Димитър Крумов Танев- тук
Димитър Николов Лазаров- тук
Димитър Спасов Димитров- тук
Димитър Стоянов Дъбов- тук
Димитър Танев Танев- тук
Димитър Христов Желев- тук
Добрин Ненов Данев- тук
Добромир Проданов Проданов- тук
Дончо Спасов Баксанов- тук
Дора Илиева Янкова- тук
Драгомир Велков Стойнев- тук
Дурхан Мехмед Мустафа- тук
Евгени Димитров Стоев- тук
Евгения Бисерова Алексиева- тук
Евгения Даниелова Ангелова- тук
Емил Димитров Райнов- тук
Емил Димитров Симеонов- тук
Ерджан Себайтин Ебатин- тук
Ердинч Исмаил Хайрула- тук
Жельо Иванов Бойчев- тук
Живко Иванов Мартинов- тук
Иван Валентинов Иванов- тук
Иван Кирилов Иванов- тук
Иван Костадинов Станков- тук
Иван Николов Миховски- тук
Иван Пенков Иванов- тук
Иван Славов Иванов- тук
Иван Стефанов Вълков- тук
Иван Стоев Чолаков- тук
Иван Тодоров Димитров- тук
Иван Тодоров Ибришимов- отсъства
Илиан Сашов Тодоров- тук
Илия Янков Илиев- тук
Ирена Иванова Коцева- тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов- тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев- тук
Калина Петрова Балабанова- тук
Камен Костов Костадинов- тук
Катя Николаева Попова- тук
Кирил Боянов Калфин- тук
Кирил Добрев Добрев- тук
Кирил Николаев Добрев- тук
Кирил Петров Цочев- отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов- тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева- тук
Корман Якубов Исмаилов- отсъства
Корнелия Петрова Нинова- тук
Костадин Иванов Марков- отсъства
Красен Георгиев Кръстев- тук
Красимир Дончев Каракачанов- тук
Красимир Илиев Богданов- отсъства
Красимир Любомиров Велчев- тук
Красимир Петров Петров- отсъства
Красимир Христов Янков- тук
Красимира Арангелова Ковачка- тук
Кристиан Иванов Вигенин- отсъства
Кънчо Янев Филипов- тук
Лъчезар Богомилов Иванов- тук
Лъчезар Стаменов Никифоров- тук
Любомир Владимиров Владимиров- тук
Лютви Ахмед Местан- отсъства
Магдалена Ламбова Ташева- тук
Манол Минчев Манев- тук
Манол Трифонов Генов- отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева- тук
Мариана Георгиева Тодорова- тук
Мариана Радева Бояджиева- тук
Мария Щерева Белова- тук
Мартин Димитров Димитров- отсъства
Мартин Стоянов Иванов- тук
Менда Кирилова Стоянова- тук
Методи Борисов Андреев- тук
Мехмед Юмер Атаман- отсъства
Миглена Дойкова Александрова- отсъства
Милен Василев Михов- тук
Милена Цветанова Дамянова- тук
Митхат Сабри Метин- отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков- тук
Михо Димитров Михов- тук
Муса Джемал Палев- отсъства
Мустафа Сали Карадайъ- тук
Мустафа Фахри Ахмед- тук
Найден Маринов Зеленогорски- тук
Настимир Ананиев Ананиев- отсъства
Невин Халил Хасан- тук
Нели Рускова Петрова- тук
Нено Христов Влайков- тук
Никола Пейчев Хаджийски- тук
Николай Веселинов Александров- отсъства
Павел Алексеев Христов- тук
Петър Владиславов Славов- тук
Петър Георгиев Кадиев- тук
Петър Георгиев Кънев- тук
Петър Иванов Петров- тук
Петър Костадинов Петров- тук
Петър Пандушев Чобанов- тук
Петър Христов Беков- тук
Петър Христов Петров- тук
Петя Цветанова Аврамова- тук
Пламен Веселинов Йорданов- тук
Пламен Дулчев Нунев- тук
Пламен Иванов Манушев- тук
Пламен Тачев Петров- тук
Полина Кръстева Карастоянова- тук
Радан Миленов Кънев- тук
Радослав Любчов Стойчев- тук
Ралица Тодорова Ангелова- тук
Рамадан Байрам Аталай- тук
Росен Петров Петров- тук
Румен Василев Гечев- тук
Румен Димитров Христов- тук
Румен Динев Желев- тук.
Имаме две трети квалифицирано мнозинство, каквото е необходимо за избиране на съдебните инспектори, поради което можем да преминем към гласуване.
По списъка към доклада на Комисията по правни въпроси първи е Александър Божидаров Мумджиев:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 1 и 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Александър Божидаров Мумджиев за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласували 193 народни представители: за 184, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Следващият кандидат, съгласно списъка, е Анелия Здравкова Маркова.
Колеги, за да не чета всеки път проекта за решение с основание, чета само диспозитива, който подлагаме на гласуване.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание...
РЕШИ:
Избира Анелия Здравкова Маркова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласували 167 народни представители: за 6, против 1, въздържали се 160.
Предложението не е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание...
РЕШИ:
Избира Генади Йорданов Георгиев за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласували 198 народни представители: за 188, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание...
РЕШИ:
Избира Десислава Георгиева Янева – Димитрова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласували 174 народни представители: за 32, против няма, въздържали се 142.
Предложението не е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание...
РЕШИ:
Избира Диана Огнянова Добрева за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласували 175 народни представители: за 60, против 5, въздържали се 110.
Предложението не е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание...
РЕШИ:
Избира Елена Тодорова Величкова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласували 161 народни представители: за 13, против 6, въздържали се 142.
Предложението не е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание...
РЕШИ:
Избира Игнат Иванов Георгиев за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласували 201 народни представители: за 199, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ:
Народното събрание
РЕШИ:
Избира Йорданка Иванова Костова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласуваме.
Гласували 161 народни представители: за 6, против 8, въздържали се 147.
Предложението не е прието.
Следващият Проект е:
„Избира Лидия Христова Стоянова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласуваме.
Гласували 190 народни представители: за 187, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Следващият Проект на решение е:
„Избира Любка Богданова Гелкова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласуваме.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Госпожо Председател, може ли да прочетете още веднъж имената?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, две съименнички има в списъка.
Чета: Любка Богданова Гелкова.
Гласуваме. (Шум и реплики.)
Колеги, не мога да обявя резултат, ако не са гласували 160 народни представители, колкото са необходими за кворума. Има повече колеги в залата. Молбата ми е още колеги да гласуват.
Гласували 162 народни представители: за 29, против 4, въздържали се 129.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проекта за решение:
„Избира Любка Димитрова Кабзималска за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласували 187 народни представители: за 174, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Проект на решение:
„Избира Любомир Василев Крумов за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласуваме.
Гласували 192 народни представители: за 188, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Проект на решение:
„Избира Мария Василева Славчева за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Повторно гласуване – не достигнахме необходимия кворум, колеги.
Повторно гласуване за кандидатурата на Мария Василева Славчева.
Гласували 172 народни представители: за 21, против 1, въздържали се 150.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване избирането на Мария Господинова Нейкова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Гласували 190 народни представители: за 187, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване избирането на Милчо Иванов Генжов за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Гласували 164 народни представители: за 24, против няма, въздържали се 140.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване избирането на Стефка Станева Мулячка за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Гласували 184 народни представители: за 180, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване избирането на Теодора Георгиева Нинова за инспектор в Инспектората към ВСС.
Гласували 187 народни представители: за 184, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване избирането на Ценка Иванова Георгиева за инспектор в Инспектората към ВСС.
Гласували 161 народни представители: за 29, против няма, въздържали се 132.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване избирането на Юрий Димитров Кръстев за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Гласували 190 народни представители: за 186, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Колеги, обявявам за избрани за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет на: Александър Божидаров Мумджиев, Генади Йорданов Георгиев, Игнат Иванов Георгиев, Лидия Христова Стоянова, Любка Димитрова Кабзималска, Любомир Василев Крумов, Мария Господинова Нейкова, Стефка Станева Мулячка, Теодора Георгиева Нинова и Юрий Димитров Кръстев.
С това тази точка приключи.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Във вчерашния ден са гласувани наименованието на Закона и § 1, § 2 е докладван и сме в режим на дебат.
Има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, малко уводни думи, тъй като прекъснахме работата по Законопроекта.
С § 2 на разглеждания Закон се измени чл. 9 на действащия Закон за висшето образование. Член 9 урежда изключително важни въпроси, а именно: как държавата упражнява своите функции по управлението на висшето образование и това става чрез Народното събрание и Министерския съвет.
Измененията, които се правят, аз намирам за изключително уместни, необходими и решаващи голям кръг наболели проблеми. Така например, променя се начинът, по който Министерският съвет определя броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища, за които държавата осигурява средства за издръжка на обучението им в съответствие с ал. 4 на Закона. По нов начин с измененията в ал. 4 до 9 този брой ще се определя от Министерския съвет по предложение на министъра, но това утвърждаване ще става от държавни висши училища, по професионални направления, по специалности от регулираните професии и по форма на обучението – изменение, което аз намирам за изключително необходимо и уместно.
С изменението на Закона, за разлика от действащия Закон, се предлагат обективни критерии, по които държавата да оценява преди да възлага така наречената от мен „държавна поръчка” на съответното висше учебно заведение. За да завърши законодателният цикъл с измененията се възлага на Министерския съвет да приеме акт, с който да уреди начина и реда за конкретното определяне на броя на студентите и докторантите, които ще се приемат.
Освен това с този акт на Министерския съвет се предвижда да бъдат уредени още един кръг изключително важни въпроси, а именно: критерият за определяне на професионалните приоритетни направления, или по-точно приоритетните професионални направления на защитените специалности, както и списъкът с тях, приети с акта по ал. 5.
Урежда се още един изключително важен въпрос, че за приетите професионални направления, приети като приоритетни и защитените специалности може да бъде утвърден по-голям брой на приетите за обучение студенти и докторанти, предвидени по съответните ал. 3, т. 6 и така нататък.
Защо смятам това за изключително важно и ще го подкрепя? Но ще кажа защо смятам, че е и недостатъчно-
Досега Законът за висшето образование казваше, че броят на студентите се определя от Министерския съвет по предложение на министъра, а той изготвя неговото предложение по предложение на държавните висши училища и те така определят общо броя на студентите и докторантите в съответствие с капацитета на висшите училища.
От тук нататък ще говоря за драматичните проблеми в техническото висше образование. Виждам, че времето ми свършва. Там се приемаше обща бройка. Вузовете се възползваха от измененията на действащите закони и техническите вузове създадоха специалности „Икономика”, „Екология”, „Педагогика”. И този общ брой, предвиден за техническите учебни заведения, над 70% влизаше в страничните на техническите инженерни специалности и там оставаха по няколко души. И понеже парите следват студента, преподавателите бяха принудени тези по няколко студенти да ги водят от първи до пети курс. Там не се четат лекции, господин Заместник-министър, с голямото ми уважение към Вас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Божинов, да се ориентирате към приключване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ориентирам се.
Така че изменението, което се предлага, приемът да бъде и по специалност, и по професионални направления, да има защитени специалности и приоритетни специалности е едно добро решение, което аз ще подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването, господин Божинов.
Реплики към това изказване? Не виждам.
Други изказвания по § 2?
Заповядайте, проф. Станков, имате думата.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Считам, че § 2 е изключително важен в по-голямата част, така както е представен. Аз и нашата парламентарна група ще го подкрепим. Отдавна чакаме решение как да осъществяваме приема на студентите, така че той да бъде достатъчно справедлив.
По т. 2 от ал. 4 имам възражение по отношение на критерия „реализация на кадрите”. Направил съм и друго предложение – „данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти” да се заменят с „Предложенията на потребителите на кадри (съответни министерства и неправителствени организации)”.
Считам, че реализацията така, както е представена, не е най-обективният критерий. Защо? Какви са моите съображения? Какво значи реализация? Започването на работа и работа една-две години не значи, че кадрите са се реализирали. На първо четене представих някои примери – аграрните специалности, където имаме ниска степен на реализация, това което се отчита, но там има някои допълнителни сфери, свързани с отрасъла, където могат да се реализират кадрите, и се реализират, но те обикновено не се отчитат. Така че реализацията се отчита неправилно.
Посочих и медицината – при наличните четири университета, още два факултета и няколко други допълнителни висши училища, държавата би трябвало да бъде пренаситена с кадри, а те винаги не достигат. Определихме защо това е така –голяма част отиват и се реализират в чужбина. Тогава казах, че бедна България произвежда кадри за богатите страни в Европа.
Знам, че след като Комисията не подкрепя това предложение, ще се гласува това, което е предложено от нея. По-нататък трябва да се имат предвид някои неща: реализацията трябва да се отчита за по-продължителен период от време, а не само година – две започнал работа и приключил след това. Това трябва да се има предвид в подзаконовите документи.
Мисля, че има и друго важно нещо: при всички случаи трябва да се отчитат свързаните с основния отрасъл сфери, където се реализират кадрите. Ще посоча пак агрономството и зооинженерството. Голяма част се реализират извън фермите, не само на полетата и във фермите, а отиват в преработвателната промишленост – млечна, месна, фуражна, текстилна, където има кадри, така че това трябва да се отчита като реализация. В полицията също – стопанска полиция и на много други места.
Трябва да бъдем обективни, когато отчитаме този критерии „реализация”. Това е моята теза, това се опитвам да защитя, а решението ще бъде на Общото събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, проф. Станков.
Реплики на изказването?
Господин Божинов, заповядайте.
Това е неподкрепено от Комисията предложение и Вие репликирате вносителя.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Репликирам мотивите на изказващия се и настоявам тези четири критерия, които определих като обективни, да останат, защото в четвъртия критерий – заявената готовност на държавните висши учебни заведения за определен брой студенти, влизат освен техните възможности и заявките на съответния отрасъл. И тук се срещат потребността от такива кадри и готовността във всички случаи да остане реализацията на завършилите. Драмата във висшето техническо образование в момента се изразява в това, че реалните бизнесмени търсят студенти, завършили преди десет години.
Нямам време да развия този проблем, но ако Министерският съвет създаде механизъм за обективна оценка, редица инженерни специалности ще трябва да бъдат обективно закрити. Нивото на кадрите, които влизат без математическа и техническа подготовка, не позволява да се развият на нивото на висши инженерно-технически кадри, а преподавателите ги водят от първия до последния курс, защото, ако приложат обективни критерии на тяхната оценка, ще престанат да получават заплати. Този проблем не може да бъде решен със Закона. Ще дам пример: в Полша преди 15 г. са идентифицирали този проблем, направили са дълбоки промени в средното образование – икономически, социални и психологически решения, и днес Полша готви инженерно-технически кадри за своето корабостроене, металургия, цветна металургия, минно-геоложки дейности и така нататък.
Положението във висшето техническо инженерно образование в България е трагично. Законът прави промяна и нека да остане реализацията като критерии плюс това, което Вие казахте, уважаеми проф. Станков, но това да остане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Божинов.
Втора реплика? Няма.
Професор Станков? Не желаете дуплика.
Други изказвания по § 2?
Заповядайте, госпожа Бойка Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Господин Председател, колеги! Искам да мотивирам предложението си по § 2, чл. 9, ал. 3, т. 9 след думата „квалификация” да се добави и текста „за признаване на придобита в чуждестранни висши училища образователна и научна степен „доктор”.
Мотивите ми са следните: след влизане в сила на Закона за развитие на академичния състав и премахването на централизирания орган за издаване или признаване на дипломи за образователна и научна степен „доктор”, получени в чужбина, процедурите по признаване на тези дипломи се включиха в правилниците на висшите училища и процедурата по това признаване е изключително тромава. Зачестиха много случаи на български младежи, получили диплома за образователна и научна степен „доктор” в страни от Европейския съюз или в друга страна, които имат затруднения с признаването на тези дипломи след завръщането си в България. Това затруднява кариерния им растеж във висшите училища в България, където длъжностите с неограничен срок на трудовия договор изискват наличието на образователна и научна степен „доктор”. Уточняването и облекчаването на тази процедура особено за дипломите, придобити в акредитирани образователни институции в страни от Европейския съюз, ще подпомогне мобилността на учените, която е сред приоритетите на Европейския съюз, както и ще улесни връщането на висококвалифицирани млади хора в България, като противодействие на изтичането на мозъци и негативните демографски тенденции у нас.
Необходима е опростена процедура в Министерството на образованието и науката за признаване на дипломи за образователна и научна степен „доктор”, получена от акредитирана образователна институция в страна от Европейския съюз, което се постига точно с тази законова промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Маринска. Вие всъщност аргументирате подкрепено от Комисията предложение.
Реплика на това предложение? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, преминаваме в режим на гласуване.
По § 2 от настоящия Законопроект първо гласуваме неподкрепено от Комисията предложение. То е от народния представител Иван Станков.
Моля, режим на гласуване. (Реплики.)
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 86 народни представители: за 26, против 5, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме, уважаеми колеги, § 2 по вносител, след редакция на Комисията. (Реплики.)
Гласуваме редактиран от Комисията текст за § 2.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Стефани Михайлова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и т. 2, буква „а”. Предложението е оттеглено по т. 2, буква „б”.
Предложение от народния представител Бойка Маринска.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 10, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата „институт” се добавя „и на поделение на висше училище в чужбина”;
2. В т. 3, буква „а” накрая се добавя „както и информация за оценките и препоръките от процедурите за акредитация и за оценяване на проект и за констатациите и препоръките от следакредитационното наблюдение и контрол”;
3. В т. 4 думите „в чужбина” се заменят с „висше образование в чужбина, включително и на дипломите за придобита степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор”;
4. В т. 5 думите „или преобразувани“ се заличават;
5. В т. 7 накрая се добавя „информация за извършените проверки и за резултатите от тях се публикува на интернет страниците на Министерството на образованието и науката и на висшето училище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, предложения на Комисията за създаване на нов § 3. (Реплики.)
Гласуваме подкрепен от Комисията параграф.
Гласували 99 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 3 – предложение от народния представител Борислав Борисов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Стефани Михайлова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 11 се създават ал. 5 и 6:
„(5) При констатирани в резултат на проведено следакредитационно наблюдение и контрол по ал. 4, неизпълнение в срок на препоръки, посочени в решението за акредитация на акредитационния съвет или на съответните постоянни комисии по области на висшето образование, неспазване на критерии за прилагане на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението или при констатирани нарушения на закона, Националната агенция по оценяване и акредитация:
1. намалява акредитационната оценка, съответно срока на акредитация, на висшето училище или на неговите професионални направления;
2. намалява образователния капацитет на висшето училище или на професионалното направление;
3. отнема институционалната и/или програмната акредитация за определен срок.
(6) Националната агенция по оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол планово, по ред, определен в Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация или по предложение на министъра на образованието и науката за отнемане на акредитацията по чл. 10, ал. 2, т. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги? Не виждам желаещи.
Режим на гласуване – гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията, за § 3, който се предлага да стане § 4.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега моля – Допълнителен доклад, предоставен от Комисията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, преминаваме към Допълнителния доклад, който също беше раздаден в залата.
По § 4 – предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „университети” се добавя „изследователски университети”.
2. В ал. 2 се създава т. 10:
„10. има система за защита на интелектуалната собственост, която включва правилник и структура за реализация на резултатите от научните изследвания и на други обекти на интелектуалната собственост, както и за обучение по защита на интелектуалната собственост”.
3. В ал. 3 думите „ал. 2, т. 2 – 9“ се заменят с „ал. 2, т. 2 – 10”.
4. Създава се нова ал. 4:
„(4) Изследователският университет е висше училище, което:
1. отговаря на изискванията на ал. 2 или 3;
2. дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, определени в акт, приет от Министерския съвет;
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея, в изречение първо думите „и 9” се заменят с „9 и 10”.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
7. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте – проф. Бъчварова, имате думата за изказване.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлаганият текст на вносителя създава и предпоставки за много въпроси, които водят към извода, че ние вече знаем кои са изследователските университети. Защо?
Първо, ако прочетете т. 10 от ал. 2 – има система на защита на интелектуалната собственост, но, първо, трябва да имате интелектуална собственост, която да е защитена и едва тогава да имате система за защита на интелектуалната собственост. А интелектуалната собственост се защитава – дали е патентен, дали е търговска марка, дали е авторско право, се защитава по съответния законов ред.
Аз мога да кажа, че имам интелектуална собственост, но тя, ако не е защитена по съответната законова процедура в страната, няма как да бъде определена като интелектуална собственост. Всички други възможни варианти са по преценка на академичен, научен съвет и въобще процедура, която не дава основание да смятаме, че тази собственост е нов продукт и ново знание.
Затова според мен редакцията: „има система на защита на интелектуалната собственост”, не би следвало да бъде коректното определение, а „трябва да има интелектуална собственост и система на защита на интелектуалната собственост”. В противен случай имаме катедра, имаме обучение на студенти и изведнъж казваме, че имайки тези предпоставки, без интелектуален продукт, ние се водим изследователски университет, както по-нататък следва, защото Вие след това казвате: „дава значителен принос за развитие на важни обществени области, оценени по обективни показатели”.
Кой ще оценява, ако нямате съответния нормативен документ, който да Ви определи тази собственост? Изследователските университети трябва да имат научния продукт, за да се водят изследователски, така както е направено предложението.
Правя предложение:
„2. В ал. 2 се създава т. 10:
„10. има интелектуална собственост”, и оттук нататък система за нейната защита и управление, защото тя трябва и да се управлява от гледна точка на приложението й като знания и умения в практиката, за да бъде съответно иновативен продукт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Правите редакционно предложение в т. 10: „има система за защита на интелектуална собственост”. Можете ли писмено да ми го предложите?
След което другият текст, който е по доклада, да отпадне, или продължава?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате, в писмен вид и ще го подложим на гласуване.
Реплики, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега, вземам реплика с оглед Вашите съждения във връзка със системата за защита на интелектуалната собственост и опита да се създаде дебат от рода на кое е първото: дали яйцето или кокошката.
Подчертавам, няма пречка да има система за защита на интелектуалната собственост, без оглед колко са наличните обекти на тази защита. Напротив, даже когато се обявява цел – управление или създаване на обекти за защита на интелектуалната собственост, е нормално да има предварителна тактика, методика, бих казал, в известна степен и стратегия за защита.
Тук като цяло също ще отбележа, че изразът е типично претенциозен за нормативните актове от образованието и не особено правно прецизен с оглед следното: защитата на тези обекти се установява със закона. Каквато и система да се създава, субектът, носител на права върху интелектуалната собственост, основната защита е по закон. Всичко друго са вътрешни правила, вътрешни подходи, които могат да имат някакво отношение вътре в рамките на една общност, но правата и правните последици се установяват само и в рамките на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Втора реплика има ли? Няма.
Професор Бъчварова, заповядайте за дуплика.
Вие де факто предлагате „система за защита и управление”. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Кирилов, тъй като това ще бъде критерият да определим един университет за научноизследователски, ако той няма обекта на национална собственост – дали е продукт, дали е патент, дали е търговска марка, дали е нещо друго, свързано с познанието, каква система на защита?! И изведнъж имам система на защита, но нямам интелектуалния продукт и този университет го записваме „научноизследователски”, защото няма друг начин освен продуктът да бъде налице, за да имате всички останали системи. Системата я имате, защото Вие създавате иновативен продукт, но ако той не е защитен, университетът не може да бъде научноизследователски.
Тъй като тук има голяма драма кои университети ще бъдат научноизследователски, ако поставим изискването, че съм създал система, но нямам продукта, какво означава? Всеки един университет ще направи необходимата система, без съответно това да е свързано с конкретно проявление на нов продукт, нова услуга, нов елемент въобще от знанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за дупликата.
Доцент Михов, заповядайте за изказване, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Няма да се спирам, че този Допълнителен доклад е дело на заседание на Комисията вчера. Важните въпроси трябва да се разглеждат и Комисията трябва да работи оперативно и делово, но ще се спра на няколко важни момента.
На практика предложеният ни текст по § 4 влиза в много сериозно разминаване с текста, който урежда статута на изследователските университети по вносител – Министерския съвет, който беше приет и защитен от Министерството на образованието и науката и който беше първоначално подкрепен от Комисията по образованието и науката. В какво е качествената разлика между предложението на Министерския съвет, което е по-нататък в доклада, и това предложение? Накратко казано, това предложение създава четвърти тип висше училище, така наречените „изследователски университети”.
Създавайки с поправката на чл. 17 този четвърти тип висше училище, отваряме много тежка процедура за обявяването и влизането в групата на изследователските университети, която е предвидена в чл. 16 на действащия Закон. Накратко казано, това включва и решение на Народното събрание. Докато идеята на Министерския съвет – ние от Патриотичния фронт я подкрепяме, беше университетите на един цикличен период от време, вследствие на своето развитие, показани качества, развита научноизследователска дейност, да придобиват статут на изследователски университети, което поражда, естествено, конкуренция, състезателност, стремеж за влизане в клуба на елитните университети. Уреждането на въпроса по този начин – с изменение на чл. 17, на практика води към консервирането на едно статукво, защото веднъж получили по силата на акт, на решение на Народното събрание статут на изследователски университети, това гарантира за много дълъг период едно положение, което трудно може да бъде променено по чисто нормативен и законов ред.
На следващо място, такава уредба влиза в известно противоречие с Глава осма на Закона за висшето образование, чл. 63, ал. 1, която изрично вменява като неразделна част от дейността на университетите научноизследователската дейност. Мисля, че този начин на уреждане на въпроса за изследователски университет, или по-точно за статут на изследователски университет, е доста тромав, бюрократичен, нормативно усложнен, който не поражда, не създава условия за конкуренция, за състезание между отделните университети, и така той ще има негативно отношение върху развитието на българското висше образование, върху развитието на голяма част от българските университети и висши училища, които ще бъдат изправени пред борбата с едно закрепостено, с много тежки, нормативно определени процедури и статукво.
Ето защо аз апелирам към всички народни представители за сериозно отношение към това.
Ние ще се въздържим да подкрепим този Законопроект. Още веднъж декларираме, че ще подкрепим Законопроекта на Министерския съвет, както Министерството и министър Танев подкрепиха в Комисията по образованието и науката текста, който ще гледаме малко по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, доц. Михов.
Реплики? Няма.
За изказване има думата доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил по § 4, е свързано с допълнение на чл. 17 от Закона за висшето образование, който регламентира видовете висши училища в България и изискванията, на които трябва да отговарят. Да припомня на колегите, че съгласно този член, ал. 1, висшите училища са определени като три основни вида – университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.
В предложението, което беше одобрено от Комисията вчера – благодаря на колегите, се добавя нов четвърти вид – висше училище-изследователски университет. Предлага се този вид висше училище да бъде откривано, както доц. Михов спомена, по една сравнително сложна процедура, която обаче гарантира устойчивост, която е важна – този вид висше училище да бъде откривано или преобразувано от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, след предложение на министъра на образованието и науката и решение на Националната агенция по оценяване и акредитация. Тази Агенция след това по всяко време по предложение на министъра може да направи в рамките на един следакредитационен контрол проверка как продължават да се изпълняват изискванията, по които съответното висше училище е било произведено от нашето Народно събрание като изследователски университет.
Мотивите ми са обобщени в три групи.
Първа група мотиви – от гледна точка на съответствието на това предложение с провеждането на държавната политика за развитието на висшето образование и приетите стратегически документи. Ще припомня, че на 25 февруари миналата година ние приехме Стратегията за развитие на висшето образование в България за периода 2014 – 2020 г., съгласно която фигурата на този нов вид изследователски висши училища-университети би трябвало да се въведе, което правим в момента. Съгласно Стратегията тези висши училища следва да имат право на финансиране на научна дейност от националния бюджет, както и съответното задължение да се отчитат пред държавата и обществото за ефективността на изразходваните средства за наука.
Както се отбелязва в Стратегията, в системата на висшето образование са налице висши училища с богата научна дейност и такива, които почти нямат такава научна дейност. С въвеждането на новия вид – изследователските университети, и съответстващото им от държавата финансиране за научно-изследователска дейност, се очаква да се създадат трайни стимули за всички висши училища да развиват научната и иновационната си дейност.
Втората група мотиви са свързани с развитието на обществените отношения, които Законът за висшето образование към момента урежда, и доколко съответстващата им правна уредба отразява това развитие.
През последните 10 години имаше много промени в Закона за висшето образование, за които сме действали някои от нас, но тези многобройни промени доведоха постепенно до заличаване на разликата между университетите и специализираните висши училища, като с разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Закона, на специализираните висши училища е дадено правото да бъдат университети. Към настоящият момент 30 висши училища от 51 акредитирани се наричат университети. По този начин се загуби разграничението между многопрофилни университети, които ние схващаме като най-висш вид училища, и специализирани висши училища, които обучават студенти само в едно или няколко свързани професионални направления.
От друга страна в чл. 17, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование като критерий за определяне на висшето училище като университет се сочи изискването училището да обучава по-широк кръг специалности от професионални направления, поне три от четирите основни области на науката – хуманитарни, природни, обществени и технически. Сред останалите изисквания на чл. 17, ал. 1 не се включва изрично изследователската дейност на висшето училище като самостоятелна основна дейност на университета.
Би трябвало по тази точка да се каже още малко.
От гледна точка на съответствието с европейските политики ще отбележа работния документ на Европейската комисия за Европейското изследователско пространство – Лигата на европейските изследователски университети, където за съжаление няма нито един университет от Централна и Източна Европа.
В заключение ще кажа, че с предложеното допълнение по чл. 17 се постигат в по-пълна степен посочените в изложението ни цели, връзката на националната с европейската политика и се избягват субективният елемент и временният характер на решението за изготвянето на списък за висши училища с характер на изследователски, което бе споменато от колегата доц. Михов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, доц. Великов.
Реплики?
Заповядайте, доц. Михов.
Стана нещо като доцентски дебат.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Високоуважаеми господин Председател, това е гаранция за високото качество на дебата.
Високоуважаеми колега Велико, Вие сте прав в цифрата на университетите в България, но ще Ви припомня, че това стана в края на 1996 г., преди Коледа, спомням си, с Акт на Народното събрание, когато всички съществуващи до тогава институти и други висши училища бяха провъзгласени за университети. Това е скромен исторически аргумент в полза на онова, което аз защитавам – че е по-добре е да бъде прието предложението на Министерски съвет в § 19.
На следващо място бих искал да Ви репликирам – да, съществува различие между научната дейност на университетите или висшите училища в България, но не приемам това да се влага като отговорност или негатив преди всичко на хората, които преподават или се занимават с наука в тези звена. Никой не би оспорил тук тезата, че съвременната наука е преди всичко възможна с определен финансов ресурс. По една или друга причина част от университетите се справят по-добре, привличайки допълнителен, не от държавата ресурс, и това им дава възможност да се развиват, но то в никакъв случай не е мярка за качеството на преподавателите или научните състави на останалите университети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Други реплики? Няма.
Доцент Великов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Разбирам това, което казва колегата Михов. Не мога съвсем да го оправдая, тъй като е очевидно, че след като искаме да има такава фигура, такъв вид висше училище – изследователски университет, то подкрепата на държавата – не само за тези университети, но предимно за тях, тъй като те вече са се доказали – трябва да бъде отчетлива. Това се предвижда по-нататък и в текстовете. Колегата Михов знае.
Нашата цел е всичките ни висши училища да повдигат своето равнище като един основен критерий, който с помощта на новия вид висши училища – изследователските университети, по този начин ще можем да постигнем.
Ще отбележа само няколко университета като пример, които са в Лигата на европейските изследователски университети – университета в Кеймбридж, Хайделберг, Оксфорд, Пиер и Мари Кюри в Париж, Цюрих и много други – 21 водещи изследователски университети в Европа. Ние трябва да се стремим към тях.
С текстовете, които уточнихме в Комисията, след като взехме предвид всички бележки и опасения на колегите, и в Комисията, и извън нея, сме подбрали такъв механизъм за откриване и преобразуване от Народното събрание по предложение на Министерския съвет – да не повтарям пак, което ще гарантира възможност на всички висши училища в страната да кандидатстват, да бъдат приемани в този елитен клуб на изследователски университети, както беше споменато. Това определено ще повдигне качеството на висшето образование в България. Аз съм възпитаник, както и много други в залата, на Софийския университет „Св. Климент Охридски” – Факултета по химия.
Трябва да Ви кажа, че действително ролята на преподавателите, на професорите и на доцентите в този университет, както и в други университети, е важна за привличането и на допълнителни средства по различни проекти и програми. Това няма как да не се каже. Така че с помощта на тези текстове ние бихме искали да поощрим по-голяма активност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Следващото изказване е на народния представител Данаил Кирилов.
Имате думата, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще се опитам, без да утежнявам дебата, съвсем накратко да развия няколко аргумента във връзка защо да не се подкрепи редакционното предложение на госпожа Бъчварова по отношение на т. 10 от редакцията на Комисията.
Няма как един субект и то в, да го нарека „регулаторен режим”, да има първо обектите на индустриалната собственост, преди да има системата, защото, първо, обектите са различни по видове и по същината си, второ – защото, когато едно изобретение или друг обект на индустриална собственост следва да се идентифицира с оглед автора и ползвателя, би следвало да има ясно уредени взаимоотношения.
В дебата досега се каза колко различни видове кадри има в университета или в научния институт. Предполагам, че всички те ще участват в изследователския процес. Те обаче трябва да имат ясен регламент за това как го създават. Примерно – най-лесното ще обяснявам – изобретението, как изобретяват. Безспорно е, че те са съавтори. Въпросът е кой ще бъде притежателят на правата върху обекта на индустриалната собственост. Говоря, че типичният случай на създаване на изобретение е в хипотезата на така нареченото „служебно изобретение”, тоест научният институт възлага чрез научноизследователска дейност на професори, на доценти, на асистенти да работят по тема, която може да доведе до новост, до откритие, което да бъде примерно патентно способно.
С оглед пък другите обекти на индустриалната собственост, много може да се варира. Затова смятам за коректен изразът, както е даден, че трябва да има и правилник, и структура, за да може доцентът, като отиде и започне да изпълнява една задача или да търси определено решение, да знае какви права ще получи. При всички положения той ще е автор, при всички положения в документите за патентна защита ще бъде посочен като автор.
Притежател обаче на патента, притежател на правата за ползване на изобретението следва да е съответно научният институт. Регламентът ще покаже кой ще плаща и таксите за поддръжка на обектите на интелектуалната собственост, кой ще договаря и с инвеститорите, които примерно биха инвестирали в обекти на индустриална собственост.
Също така ще се отличи, защото тук под обекти, както е казано, на интелектуална собственост най-широко се включват и авторските права върху статии и монографии – те си имат съвсем друга природа и съвсем друг начин на защита. Да, но правилникът ще каже: ще си посочвате, че сте професор или доцент от еди-кой си университет и, че тази статия я издавате не в личното си качество примерно на професор.
Затова според мен не би следвало Вашето предложение да се приема – да се извеждат напред предварително съществуващи обекти на интелектуална собственост. Как един университет ще присъедини към, да кажем, Вашите обекти, които сега за сега са с абсолютно друг статут на регистрация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики желае ли някой?
Дебатът за интелектуалната собственост е основополагащ явно за този тип университети.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Кирилов! Като формално се съгласявам с Вашето твърдение, искам да обърна внимание върху следното: създаването на структура за интелектуална собственост автоматично е предпоставка да сложим този университет в групата на научноизследователските. Давам Ви пример: един патент например в сферата, в която аз смятам, че съм специалист – аграрната, се прави защита като интелектуална собственост от 8 до 12 години, в сферата на животновъдството е между 35 – 40 години. Ние създаваме структура, която ще защитава интелектуалната собственост, определяме този университет веднага за научноизследователски и чакаме 15 или 16 години да се появи този продукт.
Вярно е, че тук това е държавна собственост, независимо от това че участват доценти и професори – те имат своя дял в тази собственост. Това обаче е държавно създадена интелектуална собственост, която трябва да бъде защитена, защото финансирането за нейното създаване идва от бюджета на съответните организации. Научната дейност сама по себе си не може да бъде частна инициатива и такава няма в България, поне в тези 25 години, по простата причина че се изискват огромни разходи, които нито един частен субект не може да си позволи.
Приемайки формално Вашето разяснение, за мен автоматичното признаване на научноизследователски университети по този параграф е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Втора реплика?
Дуплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Съвсем кратка дуплика.
Като благодаря, че приемате, макар и, казвайки, „формално” тази логика, искам да посоча – това е част от комплекса на изискванията, които са съотносими към изследователския институт или изследователския университет. Това не е едно изискване.
Аз го приемам като съществена базова и смислена предпоставка. Да, някои изобретения отнемат дванадесет-двадесет и повече години, други – година-две. Това е за единия вид, за патентите, но има и други видове защита на индустриалната собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за дупликата.
Професор Станилов, имате думата за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Излизам, за да се присъединя изцяло към изказването на доц. Милен Михов и да кажа няколко думи по същия въпрос.
Въпросът е принципиален – или сме за либерално решение на проблема, или сме за консервативно решение на проблема. Излизал съм много пъти пред Вас, за да кажа, че аз съм консервативен политик и винаги съм държал на консерватизма в зависимост какъв е той, но това вече не е проблем на обсъждане.
Сега ни се предлага да сменим либералния подход на Министерския съвет, респективно Министерството на образованието и науката, с един консервативен модел.
В какво се изразява това? Знае се кои университети в момента могат да бъдат класирани като изследователски. Ние минаваме през Народното събрание, за да влязат в този четвърти тип и пак, за да излязат през Народното събрание, за да влязат нови пак през Народното събрание, да излязат пак от Народното събрание, което прави системата много тромава, признато от самите вносители.
Знаете ли какво ме удивлява? Удивлява ме, че хора, политици, народни представители, които изповядват либерална философия на управление, предлагат едно консервативно решение на проблема с научните изследвания. Гласуваха го в Комисията представителите на Реформаторския блок, на ГЕРБ, по претенция най-либералната партия „Движение за права и свободи” гласува най-консервативното нещо, което може да се измисли. И какво излезе? Че тук обвиняваните постоянно в комунизъм социаллиберали гласуваха за либералната идея, обвиняваните непрекъснато в национализъм атакисти и в национализъм патриотични сили също гласуваха либерално. Не Ви ли удивлява това и не можете ли да стигнете до някакво заключение?!
Уважаеми колеги, това е лобистки закон – не го гласувайте!
Има втори момент на лобизъм. С тази нова група университети се прекратява мандатността на ректорите. Ректорите на тези университети, освен изминали два мандата, имат право на още два. Това на нищо не прилича и по смисъла на академичната демокрация, това е падение. Най-сетне трябва да се каже откровено за кого се пледира и за какво се пледира. И е удивително, че в момента един ректор от нашите големи университети трябва да проведе общо събрание за избора на нов ректор, защото са му изтекли мандатите. Той се усуква и не го прави. Защо? Задайте си въпроса – чака този Закон. Това е срамно! Не знам друго какво да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Реплики има ли?
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз разбирам аргументите на проф. Станилов, но не ги споделям. Смятам, че той е прекалено краен в някои свои оценки, тъй като настояването на по-голямата част от народните представители беше, за да се създаде устойчивост в процедурите по обявяването на новия вид висше училище – изследователските университети, задължително това да става с акт на Народното събрание. Така, както макар и в далечната там 1996 г., но колеги от Народното събрание, може би и някои от тях все още са сред нас – всъщност знам за един, който е все още сред нас, са го приели с акт на Народното ни събрание. Трябва да се отнасяме с уважение към Народното събрание, една такава устойчивост е необходима.
Това, че има в момента пет, шест или десет университета, които могат да отговорят на изискванията за изследователски университети, да не приемем чисто, с държавнически подход това предложение, защото може би някой щял да се възползва – това е такъв вид антилобизъм, който от проф. Станилов, ей Богу, не очаквах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Професор Станилов – дуплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Не „някой”, а точно определени институции и точно определени хора, това първо.
И аз не очаквах, че Борислав Великов, към когото изпитвам винаги лично уважение – и като политик, и като бизнесмен и най-вече като учен, не очаквах, че ще лобира по такъв начин за такава промяна. Но в живота, и най-паче в политиката, се случват всякакви неща. Пак ще повторя, това е лобизъм! Това е лобизъм и ние се опозоряваме с гласуването на подобна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Иванов – процедура. (Шум и реплики.)
Процедура. (Реплика от народния представител Мариана Георгиева.)
Във всеки един момент, стига да няма реплика и дуплика, госпожо Георгиева, може да се поиска процедура и аз съм длъжен да я дам.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Мисля, че се чуха достатъчно мнения и становища, имаше много изказвания, така че предлагам прекратяване на дебатите и гласуване на текстовете. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Предлагате прекратяване на разискванията.
Обратно предложение?
Заповядайте – обратно предложение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да обърна внимание върху важността на текста, който гласуваме, да подчертая изказването на проф. Станилов, да обърна внимание и върху необходимостта от това да се вникне по-сериозно в предложението, което е направено за разделяне на университетите на два вида в България. Това е фундаментална промяна в системата на висшето образование и тя не може да бъде правена с подобни недомислени поправки в Закона, както се предлага в момента. Тя изисква цялостна промяна на модела във висшето образование в България и внимателно осмисляне на системата на академичната автономия и на начина на управление и избор на ръководствата на отделните висши училища. (Реплики: „Това е изказване!”)
Сегашното предложение не е продиктувано от нищо друго, освен от фактическото премахване на мандатността в ректорите. Затова призовавам да не се прекратява дебатът. Има още неща, които могат да се кажат по този въпрос, за да може голямата част от народните представители да се запознаят с него. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Уважаеми колеги, гласуваме направеното процедурно предложение за прекратяване на дебата по предложения от Комисията § 5.
Гласували 121 народни представители: за 95, против 21, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Прекратяваме дебата по настоящия параграф.
Доцент Георгиева, Вие имахте процедура по начина на водене. (Шум и реплики.)
Професор Георгиева – извинявам се, имате думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Понеже бях заявила изказване още преди изказването на доц. Михов и понеже Вие решихте, че предварително заявени изказвания не могат да бъдат удовлетворени, а процедурата ги прекъсва автоматически, аз искам да кажа, че с подобен подход на мнозинството – при немотивирано прекъсване на разискванията – така беше и в работата в Комисията по образованието и науката по Закона за предучилищното и училищното образование, следва да се чакат подобни парадокси като вчерашната среща с новия политически кабинет на Министерството на образованието и науката, при което екипът на Министерството иска експертна оценка от Парламентарната комисия за текстове, приети в присъствието на кабинета на Министерството и в угода на небезспорната експертиза на Министерството на образованието и науката. Така ще бъде... (Реплики: „Това не е процедура”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви...
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Така ще бъде, когато приемете текста за изследователския университет и когато лъсне на практика, че политиката не е флирт и политиката не е козметика... (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Професор Георгиева...
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Политиката във висшето образование не е козметика. Изследователският университет не съвпада с Програмата за стабилно управление, където...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Професор Георгиева, ще Ви прекъсна. Ще Ви прекъсна!
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: ... имате заложен модел на предприемачески университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Професор Георгиева, благодаря за това изказване. В него сякаш имаше неща, които са минали на Комисия и към мен нямаше кой-знае какви упреци, но ако трябва да отговоря – стриктно съм спазвал Правилника. Затова сега това, което ще направя: ще преминем към гласуване на предложения параграф.
Първо обаче, имаме редакционно предложение, което ще гласуваме. То е от проф. Бъчварова...
МИЛЕН МИХОВ (ПФ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Милен Михов, заповядайте. (Шум и реплики: „В режим на гласуване сме!”)
Заповядайте, не бях обявил още. Тръгнах да чета, но не съм казал „гласуваме”. Заповядайте.
Понеже е по начина на водене, все пак трябва да чуя аргумента.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Изключително Ви благодаря, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Това е по начина на водене или процедура?
МИЛЕН МИХОВ: Процедура по начина на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По начина на гласуване? Това ме изненадва.
МИЛЕН МИХОВ: Ще направим предложение за разделно гласуване.
Правим предложение т. 2 от предложението по § 4, който става § 5 от Допълнителния доклад, да бъде гласувано отделно, тъй като по него имаме, надявам се, консенсус. То беше подкрепено и изработено на предходно заседание в Комисията, за да можем всички народни представители ясно да си изразим вота – т. 2 да бъде отделно гласувана от останалите, ако съм ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В § 5 има седем точки в редакцията на Комисията. Вие предлагате за т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 едновременно гласуване, а само т. 2 да се гласува отделно, така ли?
МИЛЕН МИХОВ: Много точно ме разбрахте, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Редакционните предложения са също за т. 2.
Подлагам на гласуване § 5, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 в редакцията им по доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 118, против 12, въздържали се 4.
Предложението е прието.
В т. 2 в редакцията по доклада на Комисията има направено редакционно предложение от госпожа Бъчварова.
Гласуваме предложението на госпожа Бъчварова.
Гласували 132 народни представители: за 29, против 45, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване т. 2 в редакцията по доклада на Комисията – по допълнителния доклад.
Гласували 138 народни представители: за 119, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За отрицателен вот – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Гласувах „против” този текст не защото оспорвам необходимостта от създаването на изследователски университети, а защото под рубриката „изследователски университет”... (Шум и реплики.)
Не, не, не, точно това е темата, която беше обсъждана. Искам да Ви кажа какво ще последва сега. След като този въпрос е вкаран в последния момент в Комисията по образование, тя е събрала мнозинство и го е приела, възлага на Министерския съвет възможността да определи критериите за такива университети, те да се преучредят. Това означава, че под лозунга „изследователски университет” искате да заобиколите мандатите за ръководителите.
Така че Ви предупреждавам какво е Вашето изследователско намерение в текстове, които се съдържат в обсъжданите преди малко разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, по предложението на колегата от Патриотичния фронт гласувахме разделно. Проведохме едно гласуване, в което гласувахме всички точки без втора, след това проведохме и гласуване на т. 2. За мен е безсмислено да гласуваме целия § 5. Но понеже виждам, че има такива нагласи от залата, подлагам на гласуване целия § 5, което е малко без логика, тъй като са подкрепени първите точки. (Реплики.)
Пуснах го на гласуване вече, защото повдигнахте въпроса от място.
Гласуваме целия § 5 ведно с всичките му седем точки, които са приети с наше решение. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Пуснахме го вече. Има реакция от залата.
Гласували 111 народни представители: за 96, против 14, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
Уважаеми колеги, в почивката в Северното фоайе ще бъде открита експозицията „Безсмъртието на българския дух”. Тя представя косите, олтара, камата и писма на Васил Левски, часовникът, оригинални фотографии на Ботев, знамето на Хвърковатата чета.
Изложбата е по повод на 143 години от обесването на Васил Левски, отбелязването през тази година на 140 години от Априлското въстание и от гибелта на Ботев.
Гражданите могат да видят изложбата на 20 февруари в деня на отворените врати на парламента – това е в събота, от 10,00 до 17,00 ч.
Поканени са всички народни представители в почивката за откриването на изложбата.
Обявявам почивка до 12,10 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, квесторите, поканете народните представители – времето за почивка изтече.
Госпожо Дамянова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Отново се връщаме към Основния доклад, стр. 10.
Параграф 5.
Предложение от народния представител Стоян Мирчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в § 26.
Предложение от народния представител Борислав Борисов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Иван Станков. Предложението е оттеглено по т. 1 и 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Стефан Желев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 8 накрая се добавя „и/или за обучение в образователно квалификационна степен „магистър”;
б) в т. 9 след думите „обучение през целия живот” се добавя „на предоставяне или придобиване на”, а след думите „както и” се добавя „право на откриване на свои поделения в чужбина в съответствие със законодателството на съответната държава”;
в) в т. 12 думите „§ 4, ал. 4” се заменят с „§ 4, ал. 6”;
г) създават се т. 14 и 15:
„14. право на извършване на стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по чл. 6, ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и обекти на интелектуална собственост;
15. право на сдружаване с други лица, както и на създаване на търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания и обекти на интелектуална собственост, със собствени средства по чл. 90, ал. 3, т. 4 и ал. 6, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 8.00 до 10.00, имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър” и в образователно-квалификационна степен „магистър” след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка от 8.00 до 10.00. Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а” и буква „б”, и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, но не повече от 5 на сто от него – при получена при програмната акредитация оценка от 8.00 до 8.99 и съответно не повече от 10 на сто от него – при получена при програмната акредитация оценка от 9.00 до 10.00. Обучението се извършва при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и/или юридическото лице – потребител по ал. 1, т. 8 и висшето училище”;
3. В ал. 3 навсякъде думите „от 6.00” се заменят с „от 8.00” и след думата „студентите” се добавя „и/или юридическото лице – потребител по ал. 1, т. 8”.
4. Създава се нова ал. 7:
„(7) Право да откриват свои поделения в чужбина имат висши училища, получили оценка при институционалната акредитация от 9.00 до 10.00, като обучението в тях може да се извършва само по специалности от професионални направления и/или специалности от регулираните професии, получили оценка при програмната акредитация от 9.00 до 10.00.”
5. Създава се ал. 8:
„(8) Право за предоставяне в чужбина на образователен франчайз имат висши училища, получили оценка при институционалната акредитация от 9.00 до 10.00 само по специалности от професионални направления и/или специалности от регулираните професии, получили оценка при програмната акредитация от 9.00 до 10.00. Образователният франчайз се предоставя само на акредитирани по законодателството на съответната държава висши училища, при което не по-малко от 80 на сто от обучението в чужбина се извършва изцяло по учебните планове, учебните програми и методическите указания за обучение, приети от българското висше училище, което осигурява не по-малко от 50 на сто от преподавателския състав, водещ учебния процес по предоставения образователен франчайз, и издава дипломата за придобитото висше образование.”
6. Досегашната ал. 7 става ал. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Предложенията от народни представители по принцип са подкрепени от Комисията или оттеглени. Няма неподкрепени от Комисията предложения.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, на балкона на Народното събрание е Детския радиохор при Българското национално радио.
Нека да ги поздравим! Преди малко за пореден път привлякоха нашето внимание с уникалните си изпълнения. (Народните представители стават. Ръкопляскания.)
Продължете, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 6 – предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 24, ал. 3 изречение първо накрая се добавя „както и при преобразуване на висшето училище”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Имате думата, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Тук продължаваме темата, разисквана преди почивката, която засяга последиците от преобразуването на висши училища в изследователски. Пак казвам: една идея и предложение, което наистина има основание, и при подходяща реализация ще повиши научния капацитет на научните институции и ще създаде повече възможности за подкрепа на онези от тях, които развиват сериозна, освен преподавателска, учебно-преподавателска и научноизследователска дейност.
Аз обаче обърнах внимание, че при гласувания § 5 от Допълнителния доклад се създава впечатление, че тези учебни заведения след преобразуването стават нещо ново. Всъщност възниква въпросът: каква ще е съдбата на техните управителни органи? Сега § 7 с допълнението дава известно обяснение, защото казва, че при преобразуването на висшето училище не се прекъсва мандатът на неговите управителни органи. Това е логична и разбираема защита, която дава възможност започналият мандат на ректори, академични съвети и така нататък да бъде продължен до неговото изтичане. Независимо, че те са били избрани като ръководители на висшето училище, сега ще продължат да бъдат ръководители на тези научноизследователски институции.
Трябва обаче да се прави разлика между термините „прекъсване” и „прекратяване”. Пак повтарям: този текст правилно дава защита на избраните вече управителни органи. Никъде обаче не е уреден въпросът какво става, ако тези управителни органи, някой от тях реши по собствена воля да прекрати мандата си. Тогава те ще се позоват на приетия закон, защото няма друга – аз не открих разпоредба, която специално да урежда последиците от преобразуването. Те ще кажат, че вече кандидатстват за управителни орани на друго висше учебно заведение и от тук започват да текат изцяло нови мандати. Такива случаи има в изминалите години при преобразуването на висши учебни заведения. Има може би малко заинтересовани лица, които виждаха в приетите законови изменения такива лични възможности за себе си. Аз обаче се опасявам и предупреждавам, че тази практика може да стане заразителна – в много от обявените научноизследователски университети след това да започнат опити за избор на ръководства по инициатива на тези, които искат да започнат от начало такива мандати.
Казвам го без всякакво предубеждение и всякакви пристрастия по отношение на едни или други лица, било то положителни или отрицателни. Ръководството на учебните заведения трябва да бъде схващано по-скоро като ръководене на административна дейност, разбира се, от хора с висок авторитет като преподаватели и учени, а не като опити за феодализиране на управленска дейност, която в немалко случаи изглежда дава истинския патос за стремеж към такива позиции.
Затова се обръщам и към Комисията, и към заместник-министъра да вземат отношение по този въпрос, за да няма съмнения, че с тези текстове се прокарват други цели, не явно декларирани и заявени. Комисията да ни предложи в Преходните и заключителните разпоредби отделна разпоредба, която да казва, че при прекратяване на мандатите те продължават да се броят съгласно начина, по който са започнали, за да се избегне това, бих го нарекъл „елегантно заобикаляне на Закона”.
Може би за част от хората тази материя изглежда странична, твърде казуистична, но ако има сериозно и добронамерено отношение, очаквам да получа отговор на въпроса. Иначе в мен ще се затвърди впечатлението, че под лозунга за научноизследователските университети продължават опити, които текат вече от доста месеци, да се решат проблемите на определени хора, а сега вече и на други, които да се възползват от възможността на новоприеманите разпоредби.
Госпожо Председател, аз очаквам от заместник-министър Денков, от председателя на Комисията или нейни членове да изразят отношение по въпроса. Според мен той е напълно реален и изисква да намерим решение в това, което ни предлага Комисията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Освен това разбирам, че някои от промените са направени в последния момент и твърде набързо. Може би не са го и забелязали. Нека да дадат информация и по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов?
Заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Уважаеми господин Стоилов, напълно съм съгласен с изразеното от Вас притеснение. Всички сме наясно, че така предложените промени в Закона за висшето образование няма да решат основния проблем на висшето образование, а се опитват да решат на парче определени проблеми в дадени университети.
Проблемът е, че повечето от тези промени не бяха съобразени със стратегията, която прие това Народно събрание. Сега сме пред проблема, че тя трябва да бъде актуализирана.
Това, което Вие казахте, го споменах и на министър Кунева вечерта преди да изразим нашата подкрепа.
Българското висше образование има нужда от чисто нов Закон за висшето образование, защото с промените, които правим днес, колкото и добри да са те, колкото и да са добри намеренията, в крайна сметка правим още повече противоречия, празноти с други норми в същия Закон.
Ако позволите, една процедура към председателя: ако може, да напомните на колегите за задълженията им по Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, защото в разпаления дебат всеки народен представител изразява мнението си, но считам, че част от колегите имат и частен интерес и би трябвало да се самоотстранят от дебата и от гласуването. Смятам, че това не беше направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кенов.
Уважаеми колеги, приканвам Ви, ако имате конфликт на интереси по настоящия дебат, свързан със Закона, да го декларирате от трибуната.
Продължаваме.
Други реплики?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, Вие казахте, че става дума за елегантно заобикаляне. Нищо подобно, става дума за феодализация на определени университети или на определен университет.
Уважаеми колеги, ще отворя една скоба. Не коментирам личности, не коментирам университети. Към момента обаче има ректор на един Медицински университет, който не признава Конституцията на България и законите. Изтекъл му е срокът като ректор, човекът си стои, докато си пече питата и в момента всички ние трябва да се занимаваме с поправки в Закона, за да може той да изкара още два мандата. Похвално, както се казва! За това ли сме се събрали в това Народно събрание?! Какво ще обясним на останалите ректори и десетки вузове в страната?
Обръщам внимание: всички проведоха общи събрания, всички ректори се отчетоха, направиха си избори. Този ректор обаче не иска избори. Няма избори, няма демокрация, има феодализация.
Това е вторият случай след случая със Свищов, за което носим отговорност.
Уважаеми колега Стоилов, и Образователната комисия – тук е председателят й, и цялата Комисия, и Министерството на просветата да са напълно наясно, че ако се приеме тази поправка, тя е тежък удар срещу демократичните принципи в академичната общност. Не зная дали сте чули – тези, които са имали възможност да посетят университети, но аз поне не съм чул – бил съм в Кеймбридж и в Оксфорд. Те не се наричат научни университети. Как ще се нарече един университет няма никакво значение. Важно е каква научна продукция има. И световни, и суперсветовни да се нарекат, резултатът си е все същият.
Колега Стоилов, завършвам със следното: уважаеми колеги, дайте да не бламираме демократичните принципи в академичното развитие на Република България! Точно този текст не бива да бъде приеман! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Гечев.
Трета реплика? Няма желаещи.
Господин Стоилов – дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател!
Господин Кенов, аз нямам проблем да заявя, че нямам никакъв конфликт на интереси, въпреки че се занимавам с преподавателска дейност. Тук говорим за уреждането на въпрос, който засяга управлението на висшите училища. Даже не твърдя, че и някои от поддръжниците на този текст могат да бъдат формално упрекнати в конфликт на интереси по смисъла на Закона, но не съм сигурен, че те всъщност не защитават чужди частни интереси по темата. И без да влизат в такова формално противоречие се оказват в качеството си на депутати лобисти за уреждане на персонални въпроси. Поне докато не се предложи текстът, който за мен липсва, остава като основателно съмнение към всички институции, които имат отношение към подготовката и приемането на тези текстове.
По отношение на бележката на колегата Гечев, аз споделям квалификацията Ви, че такива разпоредби могат да задълбочат феодализацията при управлението на някои висши училища, но моята квалификация остава с едно общо взето елегантно заобикаляне на Закона, поради липса на изрична уредба. Тоест аз никак не подценявам тежкия краен резултат, който отбелязахте, но той става по перфиден и незабележим за широката аудитория. Може би ще бъде бързо разбран от академичните среди.
В случая аз се въздържам да обсъждам въпроса, който засяга един или двама ръководители, защото не това е моят стремеж – да упреквам някой от тях или да защитавам други. Но има и един по-лош резултат, че това няма вече да обслужи един, двама или трима, които може би са виждали възможности в промяната. Това, за съжаление, може да подтикне редица други ръководители да използват този пример и чрез доброволно прекратяване на сегашните си мандати да се възползват от липсата на уредба и от промените, които се правят. И нека да не бъда лош пророк – вероятно ние ще бъдем свидетели на хора, които в момента са в течение на втория си управленски мандат, за да могат да изкарат още един или два мандата да поднесат своите оставки на академичната общност, смятайки, че те в момента имат достатъчно широка подкрепа, и да кажат: „Ние кандидатстваме напълно наново за нови мандати на други вече учебни заведения”, независимо че преподавателите са същите, студентите са същите, учебните зали са същите, научноизследователската дейност е същата, но те изведнъж стават нови и всичко започва отначало.
Това е най-рисковият резултат от разпоредбата, която ще се приеме. И не толкова от приемането на тази разпоредба, защото аз не я оспорвам, тя има своето място. Въпросът е, че липсва другата, която не допуска прекратяване на мандата с цел да започне отброяването на новия мандат. Това очаквам и от представителите на Министерството, и от Комисията да ни го предложат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Други изказвания?
Доцент Великов по предложения и редактиран § 7.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, аз искам да защитя това предложение, тъй като то не е било променено през последния месец, то отдавна стои налице и ако уважаемият господин Стоилов е имал нещо предвид, той спокойно можеше между първо и второ четене да даде предложения.
Трябва да спомена също така, че с удоволствие следя разискванията и леките противоречия, които виждам между изказванията на уважавания доц. Стоилов и уважавания проф. Гечев. Трябва да Ви кажа, доколкото това би интересувало другите народни представители, че доц. Стоилов е по-добре ориентиран в проблематиката. Освен това му благодаря, че той не поставя под никакво съмнение новия вид висше училище – изследователските университети като нещо, което е необходимо за нашето висше образование, за икономическия растеж и изобщо за нашата страна. В този смисъл той ясно каза, и аз му благодаря, да се приеме предложението за промени в чл. 24, ал. 3, че на практика той няма нищо против него, за разлика от проф. Гечев.
Дали трябва да се направят някакви промени – такива, каквито предлага проф. Стоилов или не, ще реши залата. Аз лично смятам, че не е необходимо към този момент. Освен това неговото предложение по-скоро би трябвало да се отнася към чл. 31, отколкото към разглеждания в момента чл. 24. Той като отличен юрист вероятно ще сподели същото мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, доц. Великов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
Гласуваме неподкрепен от Комисията текст на вносителя и предложението на Комисията за редакцията на § 6, който става съответно § 7.
Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.
По § 8 има предложение от народния представител Мариана Тодорова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето: „При необходимост и след решение на академичния съвет за отделни специалности хабилитираните лица могат да четат и не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове”.
2. В ал. 8, т. 2, буква „а” се изменя така:
„а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри, обслужващи звена и на поделения на висшето училище в чужбина, в които обучението по специалностите от професионалните направления и специалностите от регулираните професии се осигурява от академичния състав на факултета;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Предлагам да гласуваме анблок неподкрепен текст на вносителя и предложение на Комисията § 7 да бъде отхвърлен, и едновременно с това предложението на Комисията за редакцията на § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 9 има предложение от народния представител Бойка Маринска.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 9, чл. 26б, ал.1, т. „б” – да отпадне.”
Предложение от народния представител Борислав Борисов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 26б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Лицата, заемащи академични длъжности на основен трудов договор в институтите съобразно тяхното направление на научноизследователска работа могат да осъществяват и учебна дейност по този договор до 50 на сто от норматива за учебна заетост по съответните специалности, определен за преподавателския състав на висшето училище.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) Академичният съвет на висшето училище може да възложи на института провеждането на обучение по специалности, съответстващи на неговия научноизследователски профил, което се осигурява от не по-малко от 7-членен академичен състав на основен трудов договор в института.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по § 9? Няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Първо, подкрепяме предложение от народния представител Бойка Маринска, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 10, против 1, въздържали се 86.
Предложението не е прието.
Гласуваме подкрепен текст на вносителя и съответно редактиран от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 28, ал. 2 думите „или преобразувано” се заличават.”
Предложение от народния представител Иван Станков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 6 накрая се добавя „както и заключителния отчет в края на мандата за периода на управление”;
2. В ал. 2 думите „договор по” се заменят с „допълнително споразумение към основния трудов договор по чл. 119 и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания по § 10, 11 и 12? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложенията на Комисията за § 10, за нов § 11 и нов § 12.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 11 има предложение от народния представител Борислав Борисов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Иван Станков.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложението не е обсъждано и гласувано от комисията.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В чл. 30, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите „и ежегодно предлага на министъра на образованието и науката броя на приеманите студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а” и „б” се заменят с „и ежегодно заявява, съответно предлага на министъра на образованието и науката броя на студентите и докторантите по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а” „б” и „в”.” .
2. В т. 10, буква „б” след думите „звена в чужбина” се добавя „включително на поделения на висши училища в чужбина”.
3. Създава се т. 17:
„17. Взема решение за сдружаване с други лица, както и за създаване на търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания и обекти на интелектуалната собственост, при условията и по реда, определени с акта по чл. 21, ал. 1, т. 15.”
По § 12 има предложение от народния представител Борислав Борисов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
„§14. В чл. 31, ал. 1 се изменя така:
„(1) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище. С избрания ректор се сключва споразумение по реда на чл. 29, ал. 2, а с избрания декан и директор на филиал или колеж се сключва съответно споразумение по чл. 32, ал. 1, т. 3.”
Предложение от народния представител Стефани Михайлова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Иван Станков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. В чл. 32 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 накрая се добавя „а с избрания декан и директор на филиал или колеж сключва съответно допълнително споразумение по чл. 119 и 107 от Кодекса на труда.”
б) в т. 5 след думата „публикуват” се поставя запетая и се добавя „включително и на интернет страницата на висшето училище”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) В началото на своя мандат ректорът представя мандатна програма, която се приема от Академичния съвет, а в края на мандата представя на Общото събрание отчет за целия период на управление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги, по параграфи от 13 до 16 включително?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да възразя срещу направените предложения в § 13. В предишен параграф Вие определихте, че университетите могат да създават търговски дружества. Тези търговски дружества могат да бъдат с физически и юридически лица. Как ще се създаде това дружество? Може ли да се участва с апортни вноски? Може ли да се участва с капитал? Никъде не е уточнено и по-нататък има огромна празнина по този въпрос. Но, ако това търговско дружество доведе до това, че автономните университети, които разполагат с изключително държавна собственост, доведат до фалит това търговско дружество, кой носи отговорност? Вие казвате Академичния съвет, защото той е взел решение. Но Академичният съвет има много други функции, различни от търговските и стопанските, на съответния университет. Представете си казус, който съществуваше в края на 2000 г. – прави се търговско дружество с апортна вноска на институт. Това търговско дружество взема кредит и изчезва като дейност след една година, но този кредит е достатъчно основание банката да прибере съответната сграда, с която институтът е участвал в апортна вноска. Ще се получи същото. Гарантирам Ви го! Защото Вие никъде не ограничавате и не казвате какви са правилата за търговските дружества.
В България има Закон за публично-частното партньорство, който е много лош, не действа и така нататък. Извинявайте, ако трябва да правят търговски дружества, независимо от това дали са университети или институти, трябва да се подчиняват на този Закон. Как така Академичният съвет ще приеме да се създадат търговски дружества?
Предлагам т. 3 да бъде гласувана отделно и наистина колективната отговорност да бъде снета от тези, които смятат, че чрез търговското дружество ще просперира съответния университет. За мен това е проблем, който ще излезе още при първите търговски дружества. Повярвайте ми, защото опитът в България показва точно това. И кой ще защити тази собственост на университетите? Не е ясно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря. Вие направихте процедурно предложение т. 3 от § 13 по Комисията да се гласува отделно. Ще го подложа на гласуване, ако залата е съгласна, ще го направим.
Има ли реплики на това изказване? Няма.
Други изказвания? Заповядайте.
Госпожо Тодорова, имате думата.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Бъчварова! По-нататък в Закона, мисля че в чл. 90 – нямах време да го проверя, е регламентирано, че те ще се създадат със собствени средства. След това е регламентирано, че Министерският съвет с постановление ще установи как да бъдат създадени. Така че няма законова празнота, просто обърнете внимание на текста в Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме направеното процедурно предложение § 13, предложен по предложение на Комисията, т. 3 в този параграф по предложение на проф. Бъчварова да се гласува отделно.
Моля, гласувайте предложение за разделно гласуване на госпожа Бъчварова.
Гласували 101 народни представители: за 15, против 38, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Сега преминаваме към гласуване анблок съответно на предложение на Комисията за редакция на § 11, който става § 13; редакция на § 12, който става § 14; създаването на нов § 15 и подкрепен от Комисията текст на вносителя за § 13, който става § 16.
Моля, гласуваме предложение на Комисията за предложените четири параграфи – от 13 до 16 включително.
Гласували 95 народни представители: за 86, против 7, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Иван Станков.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предложението не е обсъждано и гласувано от Комисията.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. В чл. 39, ал. 1 се създава изречение второ: „Учебен процес може да се провежда и в поделение на висшите училища в чужбина, открити по реда на този Закон, в които обучението по специалностите от професионалните направления и специалностите от регулираните професии се осигуряват от академичния състав на съответния факултет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по параграфа? Не виждам.
Гласуваме предложение на Комисията за създаване на нов § 17.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега преминаваме към Допълнителния доклад.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така, уважаеми господин Председател.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Станков.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, предложението не е обсъждано и гласувано от Комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В чл. 42, ал. 5 думите „чл. 17, ал. 6 и 7” се заменят с „чл. 17, ал. 7 и 8”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по предложението на Комисията за създаване на нов § 18? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги, от Допълнителния доклад.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 18.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Иван Станков.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, предложението не е обсъждано и гласувано в Комисията.
Отново предложение от народния представител Иван Станков, което е също на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника не е обсъждано и гласувано в Комисията.
Предложение от народния представител Иван Станков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов параграф, след преномерацията по Допълнителния доклад, всъщност това става нов § 19. Това е за информация на „Финални текстове”:
„§ 19. В чл. 55, ал. 1 се създава т. 6:
„6. да популяризират резултатите от собствените изследвания, от постиженията на световната наука по съответните основни области на науката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Вие четете…
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чета текста от основния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: За създаване на кой параграф?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В чл. 55, ал. 1 се създава т. 6:
„6. да популяризират резултатите от собствените изследвания и от постиженията на световната наука по съответните основни области на науката”.”
След преномерацията от Допълнителния доклад това трябва да стане § 19. Предполагам, че това „Финални текстове” ще го отрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Добре, коментираме сега предложението за създаване на нов § 18.
Имаме три – подкрепени от Комисията, един – неподкрепен, на господин Великов? Нали така?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не! Гледаме страница 22. Имаме две предложения на народния представител Иван Станков, които, тъй като са извън обхвата на приетите на първо четене законопроекти, не са подложени на гласуване.
Гледаме основния доклад – страници 22 и 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: След което имаме предложение на госпожа Бъчварова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, на Комисията е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: При мен на стр. 23 ли е? От основния доклад ли е това? (Шум и реплики.)
Имаме само предложение за създаване на нов параграф.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така – § 18 по основния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 18, уважаеми колеги.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Иван Станков.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, предложението не е обсъждано и гласувано в Комисията.
И още едно предложение от народния представител Иван Станков, което на същото основание не е обсъждано и гласувано в Комисията.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а то е:
„Създава се § 13а:
„§ 13а. Създава се чл. 64а:
„Чл. 64а. (1) Висшите училища могат да създават центрове за върхови постижения.
(2) Висшите училища, самостоятелно или с други образователни и научни организации, могат да създават обединения за внедряване на научни продукти в практиката.”
По § 14 – Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 19.
Отново трябва да се преномерира на § 20 от „Финални текстове”.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 20, който става § 21:
„§ 20. В чл. 73, ал. 1 се създава т. 11:
„11. да избира свой представител в общото събрание на Националното представителство на студентските съвети, който може да бъде различен за всяко заседание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги, по параграфи 13, 14 по вносител, както и по § 20? Има ли изказвания? Няма.
Режим на гласуване.
Първо гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за създаване на § 13а.
Гласуваме предложение, неподкрепено от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 14, против 34, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме заедно подкрепен текст на вносителя от Комисията за § 14, който става § 19, и предложение на Комисията за създаване на нов § 20.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 15.
Предложение от народния представител Стоян Мирчев:
„В § 15, т. 4, нова ал. 5 в чл. 73а, отрицателната частица „не” след „съвети” отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Георг Георгиев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 21 (редакция след преномерацията § 22):
„§ 21. В чл. 73а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Националното представителство на студентските съвети се състои от студентските съвети на висшите училища в страната.”
2. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
„(3) Органи на управление на Националното представителство са Общо събрание, Изпълнителен съвет и председател. Председателят на Националното представителство на студентските съвети представлява и ръководи дейността му в съответствие с решенията на Общото събрание и Изпълнителния съвет.
(4) Членовете на Изпълнителния съвет и председателят на Националното представителство се избират с мандат от две години с право да бъдат преизбирани за още един мандат, независимо от преминаването за обучение в друга образователно квалификационна степен или в друго висше училище. Условията и редът за избор в органите на управление по ал. 3, както и за предсрочно освобождаване на членовете на Изпълнителния съвет и председателя на Националното представителство се определят в Правилника за дейността и организацията на Националното представителство на студентските съвети, който се приема от Общото събрание.
(5) Всеки студентски съвет има право на един глас в Общото събрание. Председателят на Общото събрание се определя на ротационен принцип, като по право е представителят на студентския съвет на висшето училище, в което се провежда съответното заседание.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Националното представителство на студентските съвети е юридическо лице. Приходната част на бюджета му се формира от:
1. субсидия от държавния бюджет в размер на 0,03 на сто от средствата за издръжка на обучението по чл. 91, ал. 1, т. 1;
2. допълнителни средства от бюджетите на студентските съвети на проектен принцип;
3. постъпления от дарения, спонсорство и други допустими от действащото законодателство източници.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Националното представителство на студентските съвети:
1. изработва становища и предложения по проблемите на висшето образование и науката във висшите училища, засягащи обучаващите се в тях;
2. дава мнение по проекта на държавния бюджет в частта му за образованието и науката;
3. съдейства и насърчава включването на обучаващите се в образователни, научни, културни, спортни и други дейности, осъществявани между висшите училища в страната и чужбина;
4. ежегодно публикува на официалната си интернет страница бюджета си и подробен отчет за извършените разходи.”
5. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 6”.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и в нея след думата „одитират” се добавя „най-малко веднъж на две години”, накрая се добавя „както и ежегодно от Министерството на образованието и науката” и се създава изречение второ: „Резултатите от извършените одити се публикуват на официалната интернет страница на Националното представителство на студентските съвети.”
7. Създава се ал. 10:
„(10) Актовете на органите за управление на Националното представителство на студентските съвети могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по § 15 по вносител? Не виждам желаещи.
Първо подлагам на гласуване неподкрепено от Комисията предложение на народния представител Стоян Мирчев.
Моля, гласувайте неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 95 народни представители: за 15, против 41, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за § 15, който става § 21.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 16.
Предложение от народния представител Милен Михов и народния представител Юлиан Ангелов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме неподкрепен от Комисията текст на вносителя, и предложение § 16 да бъде отхвърлен.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
И сега отиваме към Допълнителния доклад ли?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди това предложение от народния представител Иван Станков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Признавам, че този доклад е огромен ребус, но засега се движим добре по параграфите.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мисля, че се справяме на този етап успешно.
Предложение от народния представител Иван Станков на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника.
Предложението не е обсъждано и гласувано от Комисията.
И сега вече отиваме към Допълнителния доклад.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители за създаване на § 16а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В чл. 81 се правят следните допълнения:
1. В ал. 6:
а) накрая се добавя „а в случаите на преобразуване на специализирано висше училище във висше училище по чл. 17, ал. 4 – и на доклад, съдържащ оценка за изпълнението на изискванията на чл. 17, ал. 4, т. 2.”;
б) създава се изречение второ: „В случаите на преобразуване на висше училище по чл. 17, ал. 2 или 3 във висше училище по чл. 17, ал. 4, процедурата за оценяване на проект за преобразуване се открива на основание доклад, съдържащ оценка за съответствието с изискванията по чл. 17, ал. 4, т. 2.”
2. Създава се ал. 10:
„(10) Оценката по ал. 6 за изпълнението на изискванията на чл. 17, ал. 4, т. 2 се извършва въз основа на обективни наукометрични показатели, включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази-данни, брой подадени заявки за международни патенти, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази-данни, по критерии, при условия и по ред, определени с акта по чл. 17, ал. 4, т. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по настоящия параграф? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 23, фиксирано в Допълнителния доклад.
Гласували 89 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
И сега се връщаме отново към Основния доклад.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Връщаме се към Основния доклад.
По § 17 има предложение от народния представител Борислав Борисов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Иван Станков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Стефани Михайлова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 22, а след преномерация ще стане § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Това ще стане някъде в бъдещето, нали?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, във финалните текстове.
„§ 22. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо след думите „висшето училище” се добавя „който се публикува, включително и на интернет страницата на висшето училище”.
2. В ал. 3, т. 4:
„а) в буква „а” думите „и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права” се заменят с „от права върху интелектуална собственост, както и от стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по чл. 6, ал.1 и реализацията на създадените от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост.”;
б) в буква „б” думите „чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7” се заменят с „чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 9”.
3. В ал. 5 след думата „публикува” се поставя запетая и се добавя „включително и на интернет страницата на висшето училище”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 17, който по предложение на Комисията става § 22.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Отново сме в Допълнителния доклад.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По Допълнителния доклад.
По § 18 има предложение от народния представител Снежана Дукова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 25 (тук има техническа грешка – записано е § 23):
„§ 25. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 думите „определени от” се заменят с „определени с акт на”.
2. В ал. 3, т. 2 думите „чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „в” се заменят с „чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „г”.
3. Създават се нови ал. 4 и 5:
„(4) Средствата по ал. 1, т. 1 включват и допълнително финансиране за обучението по приоритетни професионални направления и защитени специалности, определено от Министерския съвет.
(5) Издръжката на обучението на студентите, приети по реда на чл. 68, ал. 3, т. 1, ал. 5 и 6 в държавните висши училища, се осигурява със средства от държавния бюджет по ред, определен с акта по ал. 2, т. 1.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея, в. т. 1 думите „чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7” се заменят с „чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 9”.
6. Досегашните ал. 6, 7 и 8 стават съответно ал. 8, 9 и 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложение на Комисията в Допълнителния доклад за редакция на § 18, който става § 25, и едновременно с това поправка на техническата грешка – § 25, а не § 23.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 19 има предложение от Борислав Великов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по т. 1.
Комисията подкрепя предложението по точки 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 26:
„§ 26: В чл. 91а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Средствата по чл. 91, ал. 1, т. 2 се предоставят в зависимост от оценка на научната дейност, извършена въз основа на наукометрични показатели, или от оценка на художественотворческата дейност, извършена въз основа на художественотворчески постижения. Оценката, планирането, разпределението и разходването на средствата от държавния бюджет за финансиране на присъщата на висшите училища научна или художественотворческа дейност се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
2. В ал. 3 думите „В зависимост от извършената оценка на резултатите от научната дейност” се заменят с „В зависимост от оценката по ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 19 от Допълнителния доклад, който става § 26 по предложение на Комисията, с което изчерпваме Допълнителния доклад и се връщаме на основната писта.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Вижда се, че има параграфи, които се дублират, но най вероятно в Допълнителните и заключителните разпоредби Вие ги номерирате правилно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това става във финалните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Продължаваме с § 18 от Основния доклад.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Продължаваме, това е на страница 33 от Основния доклад.
„§ 20. Създава се чл. 91б.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 25. Би трябвало да стане § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Но тук ще го гласуваме като § 25.
Изказвания? Няма.
Гласуваме подкрепен текст на вносителя от Комисията за § 20, който засега става § 25.
Гласували 78 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника предложението не е обсъждано и гласувано от Комисията.
По § 21 има предложение от Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
„1. В ал. 3 изразът „две трети” се заменя с „една трета”.
2. Точки 1 – 5 стават съответно точки 2 – 6.”
Предложение от Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Стефани Михайлова и Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 26:
„§ 26. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 след думите „чл. 21, ал. 2” се добавя „и по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б”.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) За обучение по приоритетни професионални направления и защитени специалности в отделни държавни висши училища, Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката може да утвърди по-ниски размери на такси за обучение на студенти и докторанти от предложените от държавните висши училища, при условие че е осигурено допълнително финансиране за издръжка на обучението по реда на чл. 91, ал. 2, т. 3, ал. 3, т. 3 и ал. 4.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „чл. 21, ал. 7” се заменят с „чл. 21, ал. 9”.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
5. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) Чуждестранни студенти заплащат такси, които в държавните висши училища не могат да бъдат по-ниски от съответните такси, определени в ал. 4. Чуждестранни докторанти и специализанти заплащат такси, размерът на които в държавните висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1 не може да бъде по-нисък от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.”
6. Досегашната ал. 8 става ал. 9.
7. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”.
8. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”.
9. Досегашната ал. 11 става ал. 12.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по § 21 по вносител?
Професор Бъчварова, Вие имате неподкрепено предложение.
Имате изказване – заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, предложението ни е свързано с намаляването на таксите за студентите от две трети, което сега е предвидено, на една трета.
Мотивите ни за това предложение са следните. Всяка година близо 10 хил. български студенти отиват да учат в чужбина. Според данни на статистиката, която направи преброяване за учащите се извън страната, те са вече около 60 хил. Като имате предвид, че тези студенти отиват без да заплащат такси, имат стипендии, освен това имат възможност и да работят почасово.
В същото време в България студенти, които са притеснени финансово, включително и поради таксите, не могат да си позволят да продължат образованието. Смятам, че това е жест, който трябва да направим и към университетите, защото, съгласете се, не може в страниците на медиите всеки ден да излизат публикации и реклами затова как приемаме български студенти и по какви специалности, а да не обърнем внимание на таксите, които, за съжаление, са високи за по-голямата част от тези, които искат да следват в България. Поне да помогнем колкото можем с таксите.
Нашето предложение наистина е намаляване на таксите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 17, против 24, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за § 21, който става 26.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Параграф 22 –предложение на народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 27:
„§ 27. В § 4 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите „звена в чужбина” се добавя „или да провеждат изнесено обучение по акредитирани професионални направления или специалности от регулираните професии в свои поделения в чужбина”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Поделението на висшето училище в чужбина по чл. 9, ал. 3, т. 3 не е самостоятелно звено. В него се провежда изнесено обучение по акредитирани професионални направления или специалности от регулираните професии от академичния състав на съответното основно звено на висшето училище. Управлението на поделението се осъществява от органите за управление на съответното звено на висшето училище, което провежда обучението.”
3. Създава се ал. 5:
„(5) Материално-техническата база на поделението на висшето училище в чужбина е част от материално-техническата база, необходима за осигуряване на обучението по съответните акредитирани професионални направления или специалности от регулираните професии и за научноизследователската дейност на висшето училище.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 22 по вносител, който става § 27 в доклада на Комисията и в редакцията на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 68, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Параграф 23 – предложение от народния представител Бойка Маринска.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 23 в § 4д, т. 1 на Допълнителните разпоредби текстът „и ал. 3” – да отпадне.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 28:
„§ 28. В § 4д от допълнителните разпоредби се създават се т. 9 и 10:
„9. „Приоритетни професионални направления” са професионалните направления, за които е налице прогноза за повишена необходимост от подготовка на висококвалифицирани специалисти за целите на икономическото и общественото развитие на Република България.
10. „Защитени специалности” са специалности на висшето образование, за обучението в които липсва заявен интерес или заявеният интерес е нисък, но към определен етап от икономическото и общественото развитие на Република България съществува необходимост от подготовка на висококвалифицирани специалисти за тези специалности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Маринска, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 11, против 3, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 23 по вносител, който става § 28 в доклада и в редакцията на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Предложение от народния представител Бойка Маринска и народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 29:
„§ 29. В допълнителните разпоредби се създава § 4й:
„§ 4й. (1) През учебната 2016-2017 г. броят на обучаваните срещу заплащане студенти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б” се определя по професионални направления и специалности от регулираните професии за всяко държавно висше училище като разлика между:
1. утвърдения от Министерски съвет за учебната 2015-2016 г. брой на обучаваните студенти по професионални направления и специалности от регулираните професии, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението им и
2. утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а” за учебната 2016-2017 г. брой на обучаваните студенти и докторанти.
(2) При утвърждаването на броя на приеманите по професионални направления и специалности от регулираните професии в държавните висши училища за обучение студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б” за всяка учебна година се взема предвид броят на студентите и докторантите по ал. 1, т. 1.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по нов § 29 по доклада? Няма.
Гласуваме новият § 29 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Параграф 24 по вносител – Комисията не подкрепя текста на вносителя, предлага да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” и § 25 по вносител, подкрепен изцяло от Комисията, в нова номерация на § 30.
Гласуваме анблок.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По § 26 има предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 31:
„§ 31. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 175, ал. 1 се създава изречение второ: „В поделения на висши училища в чужбина може да се извършва обучение по определени в единните държавни изисквания по чл. 177 учебни дисциплини.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага нова редакция за § 26, с нова номерация 31.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Предложение от народния представител Борислав Борисов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 32:
„§ 32. В Закона за малките и средни предприятия (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 4, ал. 7, накрая се добавя „с изключение на случаите, когато лицата са висши училища или изследователски центрове”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 33.
По § 28 има предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 34:
„§ 34. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Националното представителство на студентските съвети привежда състава си в съответствие с изискванията на този закон.”
Предложение от народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 35:
„§ 35. В срок до една година от влизането в сила на този закон висшите училища по чл. 17, ал. 2, 3 и 4 създават системата по чл. 17, ал. 2, т. 10.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! По въпрос, който вече повдигнахме – не казвам „водихме дискусия”, защото нямаше отговор на въпросите, които отправихме, но искам да предложа една редакция като § 35а. Преди да я прочета и да я предам, накратко да я мотивирам.
Създаването на изследователски университети не е повод да се променят принципите и правилата за мандатност в управителните органи на висшите учебни заведения. Гласуването или отношението към текста, който ще предложим, ще покаже дали това наистина е така или не, защото ние запазихме с вече гласувани разпоредби възможността на ректори и членове на други управителни органи да продължат изпълняването на своите мандати, независимо от предстоящото преобразуване в такива университети. Не сме решили обаче въпроса: какво става с отчитането на вече съществуващите мандати или тези, които в момента се изпълняват?
Затова е необходимо като § 35а да приемем следния текст:
„§ 35а. При преобразуването на университети в изследователски университети се отчита времето на мандатите на управителните органи, включително при прекратяване на мандати, които не са изтекли.”
Смятам да не мотивирам повече предложението. Ясно е за какво става дума. Мисля, че приемането на този текст е наложително, защото в противен случай в Закона би съществувала празнота, най-малкото която ще даде основание той да се прилага по различен начин и различни ръководства да използват предстоящото трансформиране на някои университети в изследователски, за да заобиколят правилата, които съществуват. Надявам се на подкрепата на мнозинството по този текст, за да следваме едни и същи принципи и правила, когато въвеждаме съответните институти.
Също използвам случая, това вече съм го правил по други поводи, излишен е текстът на § 29, че Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Дайте възможност на тези, които го пишат и творят, да го проучат поне три дни. Ще има достатъчно време за създаването на подзаконовите актове. Тази припряност на такива големи изменителни закони да влизат в деня на обнародването, няма нужда да създава излишна извънредност.
Това са моите предложения, които поотделно, надявам се, ще бъдат подложени на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате да отпадне § 29 по вносител?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Последният § 29, а преди него да се включи § 35а, защото се движа по сегашната номерация, с обоснованата Заключителна разпоредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Реплики?
Госпожа Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стоилов! Хубаво е, че правите тази редакция, но това не е редакционна поправка. Затова вчера имаше допълнителна точка в заседанието на Комисията. Ако Вашите колеги или Вие сте искали да направите такава поправка по същество, можеше да я направите в Комисията, за да може тя да бъде подложена на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Дамянова, аз съзнавам, че моето предложение в някаква степен надхвърля редакционните промени, но то е следствие на това, което Комисията вчера е правила и мисля, че е редно да дадете възможност този въпрос ако не в момента да бъде гласуван, то да бъде сериозно обсъден. И ако Вашата реплика беше – тъй като аз не съм член на Комисията по образование, не мога да предполагам какво ще се случи на всяко нейно заседание, това е единствената възможност да реагираме и да намерим уредба на реално съществуващ въпрос...
Така че единствената коректна реакция от Ваша страна е да кажете, че това надхвърля редакционните предложения, но Вие се ангажирате да го представите на вниманието на Комисията и предлагате днес да не гласуват заключителните разпоредби, защото обратното означава да търсите формални поводи да прокарате определени интереси, които нямат нищо общо с това, което е афиширано като цел на Закона. Така че това е моят отговор на Вашата реплика.
И всякаква друга позиция, в която Вие не се ангажирате по същество, а търсите единствено процедурни начини да реагирате на предложението, показва, че Вие лобирате, пак казвам, за решения, устройващи определени хора, отварящи нови възможности за заобикаляне на принципа на мандатността в ръководството на висшите учебни заведения.
Това е изводът, който ще се наложи след Вашето гласуване, ако Вие, пак казвам, не се ангажирате. Затова аз Ви предоставям и друга процедурна възможност, госпожо Председател. Ако искате Комисията да обсъди редакцията, която предлагам, нека да гласуваме за отлагане на Преходните разпоредби и утре те могат да бъдат представени и със становище на Комисията. Така че ние се отнасяме съвсем сериозно и конструктивно към поставените теми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кънев има думата за изказване.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо бих искал да подкрепя предложението, което направи господин Янаки Стоилов. Смятам, че спокойно може да бъде разгледано като редакционно, доколкото запълва явна празнота в Закона. Истината е, че този въпрос със сегашната редакция на Закона просто остава без отговор. Аз много дълго време търсих в Закона отговор на въпроса и единственото нещо, което виждам, е именно празнотата.
Господин Стоилов предлага тя да бъде запълнена. Ако волята на народните представители, които подкрепят Закона, е тя да бъде запълнена в този смисъл, тоест да се изключи възможността да се избират ректори за повече от два мандата в бъдеще, благодарение на измененията в Закона, то следва да го гласуваме.
Всичко друго означава, че съзнателно оставяме празнота и оттук нататък започват спорове, съдебни дела. Нямаме никакво съмнение, че част от тези хора ще се борят да използват тази празнота. Това означава университети да ходят в съд, да се разправят с Министерството – една грозна и вредна сцена.
И още нещо по отношение на § 34 – нов 28 по старата редакция на Закона. Никакво основание не виждам националното представителство на студентските съвети да не си изкара мандата по стария закон, както е нормалната практика с определени изключения, а в срок от два месеца да променя състава си. Остава тежкият, горчив привкус, че това нещо се прави, за да бъдат разкарани определени хора, след което на тяхно място да бъде подпомогнат изборът на други.
Забележете, не споря по съществото на Закона, приетите там поправки не са лоши в тази част, а по отношение на прекратителното действие спрямо мандата на сегашното национално представителство. В този смисъл не знам дали господин Стоилов направи процедура за разглеждане на Преходните и заключителни разпоредби в следващ ден, но или подкрепям неговото предложение и категорично се противопоставям на § 34 нов, като заявявам, че гласувам „против” с изложената аргументация, или подкрепям процедура за гласуване в друг ден, за да бъдат изчистени тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кънев? Няма.
За изказване думата има господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволявам си да Ви помоля да гласуваме по начин, който съблюдава академичните традиции в нашата страна от много десетилетия, уважаеми колеги! Повярвайте ми, няма нищо политическо. Аз съм сред колегите, които познават много добре образователните системи и в Европа, и извън Европа, и в България. Ако не направим тази редакционна бележка, ще излезе, че цялата дандания е била не за да стимулираме бюджетно изследователските университети, за което аз по принцип съм „за” като преподавател и изследовател. Нека да стимулираме най-добрите университети. Но ще запазим подозренията, че всичко това, което правим в момента, тези параграфи, които четем два часа, са всъщност да останат някои хора като феодали, да фараонизираме българските университети, за да може тези поделения, тези търговски дружества, това разпределение вече на средствата от обществените поръчки... Най-вероятно е възможно някои хора да са го договорили.
Така че послушайте ме – категорично „не” на нарушаването на дълголетните академични традиции в нашата страна. Нека останат останалите клаузи, нека стимулираме университетите, но не на фараонитизирането на българските университети! Имаме си традиции. Колкото и да е добър един ректор, си има избори, два мандата и се избират нови хора. Никой не е незаменим.
Така че, с това завършвам – да не нарушаваме академичните традиции да създаваме хаос в българската академична система. Само това остана накрая това да разрушим, за да се класираме не знам къде вече в Европейския съюз, тъй като, ако не се приеме тази редакция, отваряме широко вратите за корупция във висшите учебни заведения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гечев? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи да участват в дебата.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Съгласно правилата за подлагане на гласуване съм длъжна първо да подложа на гласуване предложение за отпадане на текст.
Господин Янаки Стоилов предложи § 29 по вносител, който е § 36 по доклада, а именно „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, да бъде отхвърлен, като се даде възможност за трите дни vacatio legis за запознаване със Законопроекта.
Режим на гласуване.
Гласували 98 народни представители: за 36, против 25, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Следващото е процедурно предложение на господин Янаки Стоилов, който предложи отлагане на гласуването на докладваните параграфи, за да се даде възможност на Комисията да обсъди неговото предложение, направено в залата.
Режим на гласуване.
Гласували 102 народни представители: за 38, против 26, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам процедура по прегласуване с молба да не превръщаме цялото българско висше образование на принципа, на който беше изградено управлението на Свищовския университет. Ако искате да отидем на свищовизация на цялото образование, подкрепете това нещо.
Нали в крайна сметка се опитваме да направим нещо положително? Това ли ще свършим с реформата – с пожизнени мандати на няколко ректора, които са обърнали ВУЗ-овете на частни владения? Тук се говореше за фараони. Това е абсурд! Ние с Вас имаме мандати, президентът има два мандата! Пълен абсурд е това нещо!
На кой принцип ние ще се основаваме, за да приемем тези изменения? На кой принцип?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е закрит.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 102 народни представители: за 45, против 19, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Браво, браво! (Народният представител Валери Жаблянов ръкопляска: „Великолепно!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за създаване на нов § 35а със съдържанието, което той докладва. Ще се опитам да го дешифрирам от ръкописа му. (Реплики от ПГ на ГЕРБ към лявата част на залата.) Няма значение, че не следят какво се гласува.
„При преобразуването на университети в изследователски университети се отчита времето на мандатите на управителните органи, включително при прекратяване на мандати, които не са изтекли” – това е предложението на господин Янаки Стоилов за нов § 35а.
Гласуваме.
Гласували 102 народни представители: за 41, против 9, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме параграфи с номера от 27 до 29 включително, които стават съответно параграфи с номера от 33 до 36 в редакцията и по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 73, против 11, въздържали се 10.
Предложенията са приети, а с това – на второ четене и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на приетия на първо гласуване Законопроект за юридическите лица с нестопанска цел да бъде удължен с три седмици, тоест срокът да бъде максимален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Максималният допустим по Правилника.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Данаил Кирилов за удължаване на срока на максималния, допустим по Правилника, за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Следва съобщението за парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ:
1. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на четири въпроса от народните представители Димитър Делчев, Светослав Белемезов, Светла Бъчварова, Георги Гьоков и Атанас Мерджанов и на 1 питане от народния представител Светослав Белемезов.
2. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори на шест въпроса от народните представители Антони Тренчев, Слави Бинев, Борис Станимиров, Мариана Бояджиева, Борислав Иглев, Атанас Мерджанов.
3. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на осем въпроса от народните представители Слави Бинев, Таско Ерменков, Мартин Димитров и Петър Славов; Георги Свиленски и Емил Райнов; Михаил Миков и Филип Попов (два въпроса); Вили Лилков, Петър Славов и Славчо Атанасов.
4. Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на едно питане от народния представител Слави Бинев.
5. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на пет въпроса от народните представители Мартин Димитров; Емил Райнов и Чавдар Георгиев (два въпроса); Димитър Танев и Таско Ерменков и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
6. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на девет въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Кирчо Карагьозов; Мартин Димитров и Петър Славов (три въпроса); Жельо Бойчев, Слави Бинев, Георги Божинов и Иван Валентинов Иванов; Иван Кирилов Иванов и Георги Кадиев.
7. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 18 въпроса от народните представители Манол Генов (три въпроса), Джевдет Чакъров, Михаил Миков, Явор Хайтов, Мариана Бояджиева, Георги Кадиев, Велизар Енчев, Борислав Иглев, Димитър Танев, Георги Търновалийски, Иван Пенков Иванов, Филип Попов, Иван Валентинов Иванов и Манол Генов; Мартин Димитров и Петър Славов; Георги Божинов и Таско Ерменков.
8. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на пет въпроса от народните представители Петър Славов, Михо Михов, Борис Станимиров, Христо Гаджев и Вили Лилков.
9. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на 11 въпроса от народните представители Слави Бинев (два въпроса), Михаил Миков, Румен Йончев, Георги Кючуков, Велизар Енчев, Станислав Станилов (три въпроса), Димитър Дъбов и Кристиан Вигенин и на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин.
10. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на седем въпроса от народните представители Джевдет Чакъров (два въпроса), Иван Валентинов Иванов, Бойка Маринска, Димитър Шишков, Кирил Добрев, Радослав Стойчев и Филип Попов.
11. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на четири въпроса от народните представители Станислав Станилов (два въпроса), Слави Бинев и Иван Славов Иванов.
12. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на два въпроса от народните представители Чавдар Георгиев и Вили Лилков.
13. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на шест въпроса от народните представители Светла Бъчварова, Светла Бъчварова и Добрин Данев (два въпроса), Светла Бъчварови и Димитър Димитров; Иван Валентинов Иванов и Чавдар Пейчев и на две питания от народните представители Румен Йончев и Явор Хайтов, Светла Бъчварова и Георги Гьоков.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Кристиан Вигенин;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на три въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов, Искрен Веселинов и Явор Хайтов;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на два въпроса от народните представители Стоян Мирчев, Мариана Бояджиева, Манол Генов и на едно питане от народния представител Явор Хайтов;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на едно питане от народните представители Стефан Кенов и Чавдар Пейчев;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на три въпроса от народните представители Васил Антонов, Атанас Стоянов и Иван Валентинов Иванов;
- министърът на външните работи Даниел Митов – на два въпроса от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на три въпроса от народните представители Петър Славов, Васил Антонов, Димитър Танев и на въпрос с писмен отговор от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Поради отсъствия на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите:
- на четири въпроса и на едно питане от народния представител Настимир Ананиев – към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова (два въпроса); към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева и към министъра на здравеопазването Петър Москов (един въпрос и едно питане).
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
Поради ползване на отпуск по болест, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на туризма Николина Ангелкова.
Уважаеми колеги, с това закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)
Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Иван К. Иванов

Секретари:
Александър Ненков
Димитър Делчев