Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Алиосман Имамов и Иван К. Иванов

Секретари: Айхан Етем и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, припомням, че след проведения дебат по искания от 69 народни представители вот на недоверие към правителството на министър-председателя Бойко Борисов в сферата за здравеопазването, днес ще се проведе гласуване.
Предлагам на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, след гласуването, да обсъдим и гласуваме Проект за декларация във връзка със задълбочаващата се криза на българо-гръцката граница, предизвикана от блокадите на гръцки фермери.
След Декларацията да включим в Програмата за днес като точка втора: Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България.
И като точка трета: Промени в постоянни комисии на Народното събрание.
Подлагам на гласуване направените предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред.
Гласували 210 народни представители: за 187, против 5, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Днес ще гласуваме вот на недоверие – първия вот на недоверие на кабинета Бойко Борисов № 2.
Понеже България е парламентарна република, а все още не е премиерска (шум и реплики от ГЕРБ), понеже България е република, а не монархия, предлагам, по-точно настоявам министър председателят да бъде извикан – подчертавам: извикан, а не поканен (шум и реплики от ГЕРБ), за да присъства на първия вот на недоверие. Това е негово задължение, а освен това е негово и право, тъй като може да ни съобщи някоя новина за друга спряна обществена поръчка (силен шум и реплики от ГЕРБ), така че предлагам, настоявам той да бъде извикан тук днес да присъства. (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Енчев, както Ви е известно, убедена съм, че сте информиран народен представител и следите информационните емисии, министър председателят господин Бойко Борисов е на Съвет извън страната и няма как от Брюксел в момента да дойде, за да присъства при гласуването на вота. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Едно съобщение:
На основание чл. 82 от Правилника съм информирана от народния представител Петър Славов и група, че оттеглят внесения от тях на 11 ноември 2015 г. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ ЗАРАДИ ПОЛИТИКАТА МУ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение.
Припомням:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 89 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради политиката му в здравеопазването.”
Режим на гласуване. (Силен шум и реплики.)
Колеги, при това оживление в залата, ми е трудно да мисля какъв ще е резултатът. (Смях и оживление.)
Гласували 215 народни представители: за 80, против 130, въздържали се 5.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ и ПФ.)
Благодаря на членовете на кабинета за присъствието им при гласуване на първия вот на недоверие. (Министрите напускат залата.)

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАДЪЛБОЧАВАЩАТА СЕ КРИЗА НА БЪЛГАРО-ГРЪЦКАТА ГРАНИЦА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ БЛОКАДИТЕ НА ГРЪЦКИ ФЕРМЕРИ.
Постъпил е доклад от Комисията по външна политика.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на декларация във връзка със задълбочаващата се криза на българо-гръцката граница, предизвикана от блокадите на гръцки фермери, № 654-03-2, внесен от Джема Грозданова, Красимир Каракачанов, Борис Станимиров, Георги Кючуков, Станислав Анастасов, Кристиан Вигенин и Кънчо Филипов на 18 февруари 2016 г.
На 18 февруари 2016 г. Комисията по външна политика разгледа Проект на декларация във връзка със задълбочаващата се криза на българо-гръцката граница, предизвикана от блокадите на гръцки фермери.
Свидетели сме на задълбочаваща се криза на българо-гръцката граница, предизвикана от блокади на гръцки фермери. Тези незаконни действия водят до значителни преки и косвени загуби за българската икономика. Бездействието на гръцките власти относно нормализирането на пропускателния режим показва системен проблем, който следва да се разглежда не само на двустранно ниво, но и в рамките на членството в Европейския съюз на двете държави.
Въз основа на проведено гласуване с 14 гласа „за” Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме следната декларация:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесет и третото народно събрание във връзка със задълбочаващата се криза на българо-гръцката граница, предизвикана от блокадите на гръцки фермери

- Като отбелязва продължаващата няколко седмици поредна незаконна блокада на контролно-пропускателни пунктове на границата между Република България и Република Гърция, организирана от гръцки граждани;
- Като подчертава задълбочаващата се конфликтна обстановка от двете страни на блокираните гранични пунктове, провокирани от действията на протестиращите от гръцка страна;
- Като констатира невъзможността на гръцките власти да осъществят адекватен контрол на пропускателните пунктове по границата с България;
- Като припомня ангажиментите, поети от Гърция, към страните – членки на Европейския съюз, и фундаменталното право за свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора;
- Като посочва крайно негативните последици за българската икономика и в частност за българските превозвачи,

Четиридесет и третото народно събрание на Република България:

1. Не приема блокирането от гръцка страна на пропускателни пунктове на границата с България.
2. Настоятелно приканва гръцките власти да предприемат необходимите мерки за въвеждане на ред и за осигуряване на свободно движение през границата.
3. Настоява отговорните български институции да продължат усилията си в посока на разрешаване на кризата в двустранен план.
4. Призовава Европейската комисия, в ролята си на пазител на европейските договори, съблюдаващ прилагането им, да вземе незабавно отношение по случая, включително и да започне наказателна процедура срещу правителството на Република Гърция.
5. Изразява увереност, че няма да бъде допуснато от гръцка страна кризата да доведе до влошаване на двустранните отношения.” (Силен шум в блока на БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги от ляво, мисля, че темата е достатъчно сериозна, за да си правите фотографии в пленарната зала.
От името на вносителите има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Проблемът с блокадите на българо гръцката граница не се случват за първи път. Това е може би седмата или осмата блокада на границата. Не едно и две български правителства бяха поставени във времето пред изпитанието да решават един проблем, който не зависи от българските власти и който не е предизвикан от български граждани. Последната блокада за пореден път показа, че в съседна нам Гърция определени съсловия или политически формации – подчертавам „политически формации”, защото ако бяхте видели знамената, които развяват на границата, щеше да Ви е ясно за какви политически идеи става дума – си позволяват да решават вътрешно политическите проблеми в своята страна, ощетявайки стотици хиляди български граждани.
Тук се говори предимно за превозвачите. Да, наистина те са най-потърпевши, но в същото време потърпевши са много други български икономически субекти, които разчитат на товарите, които се превозват. Само в последния случай над 200 малки предприятия, предимно в Западна България – Благоевградска и Кюстендилска област, затвориха и спряха работа поради липсата на суровини – платове, които те си доставяха с този транспорт.
Крайно време е България да изрази една по-ясна и категорична позиция. Ние видяхме позицията на министъра на транспорта, който няколко пъти беше на границата. Реагираха и български евродепутати, български кметове, български народни представители. Мисля, че е крайно време да подскажем на европейските институции, както и на съседна нам Гърция, че подобни действия са неприемливи, тъй като нарушават и увреждат икономическите интереси на български фирми, оттам водят до загуби на български граждани и на българския бюджет. Впечатлението, което всички Вие сте придобили, мисля, че е общо. Всъщност става въпрос за вътрешнополитически проблеми в Гърция, които съвсем умишлено гръцките административни власти не решават с аргумента, че стачката е незаконна.
На аргументите, които бяха изложени от министъра на транспорта и от евродепутатите, и от народните представители, отговорите на шефовете на полицията в Серес, на областния управител от страна на Гърция беше: „Не можем да направим нищо, тъй като стачката е незаконна”, което беше един леко фарисейски отговор, или бих го нарекъл византийски, който по никакъв начин не решава проблема.
Практика в Европейския парламент да се затварят граници, да се ощетяват съседни държави има, но има и налагани санкции в това отношение. Точно поради тази причина декларацията, която днес предстои да гласуваме, беше обект на разговори между вносителите, които представляват всички или почти всички парламентарни групи в българското Народно събрание. Няма да скрия, че в един първоначален вариант имаше доста по-тежки положения, но в името на консенсуса, в името на това българско Народно събрание по въпрос, който касае българската икономика, който касае достойнството ни като суверенна държава, се намери този компромисен вариант, който за мен е добър и затова призовавам колегите от всички парламентарни групи да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Господин Министър, също можете при Ваше желание да вземете отношение по Проекта за декларация.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател благодаря Ви за възможността да кажа няколко думи.
Първо искам да кажа, че съм горд от факта, че имам възможността да бъда министър на българските превозвачи. Заставам изцяло зад тях. Преди малко, преди броени минути бях обвинен от господин Диков в коридора, че съм подтиквал българските превозвачи към незаконни действия. Ако го приемат така, това е наистина така, защото аз твърдо заставам зад тях и докрай ще отстоявам техните права и техните искания! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Моля Ви да подкрепите тази Декларация, за да защитим не само интереса на българските превозвачи. В колоните, които стоят по границата, има хиляди камиони, които са на европейски превозвачи – с унгарски, австрийски, чешки, полски номера. Нарушено е изконно право на Европейския съюз – свободното движение на стоки и хора, незаконно от страна на Гърция.
Ще си позволя да кажа, че според мен има отношение към България, тъй като няма как, когато се стигне в преговорите до вариант да се отваря границата за по няколко часа, това да го гарантират гръцките власти, а да не могат да гарантират пълното отваряне на границата. Тоест твърдението от тяхна страна, че няма влияние върху процеса и той е извън контрол, очевидно не е вярно, тъй като няма как тогава да гарантират и отварянето на границата за по няколко часа. Подиграват се брутално вече с близо пет-шест хиляди камиона. Имайте предвид, че ние задържаме с екипи във вътрешността на страната доста голяма част тежкотоварни превозни средства в посоки от Видин, Русе, Кюстендил. Така че това едва ли би могло да издържи дълго време. Вероятно напрежението би могло да ескалира още повече.
Моля Ви да приемете тази Декларация и да направим всичко възможно, ако трябва да дойдат представители на Европейския съюз или на други държави, в случая ощетени от тези незаконни действия на гръцката държава или на гръцките фермери, след като държавата твърди, че не може да направи нищо. Тяхното поведение е безобразно. Всеки ден има пиянски изпълнения от тяхна страна. Предизвикват умишлено нашите превозвачи, пуска се музика, танцува се, яде се, пие се. На фона на това от наша страна, разбира се, и шофьорите от гръцка страна, тотално бедстват. С много големи усилия успяхме да осигурим, включително колоната от гръцка страна да получи храна и вода. Сами разбирате, че водачите не могат да разчитат на никакви хигиенни условия. Буквално бедстват!
Моля Ви всеки от Вас с каквито възможности има, да въздейства на този процес, за да бъде решен възможно най-бързо.
Нашите искания са основно две, които предадохме на гръцката страна.
На първо място, не вярваме, че ако се осигури пак времеви прозорец, той ще функционира устойчиво. Затова сме поискали на 100% вдигане на блокадата от тяхна страна. Това включва оттегляне на цялата селскостопанска техника, тъй като ако физически се махнат от границата, не им пречи след половин час да се върнат, да сложат пак два трактора на трасето и да не може да се минава. Така че задължително искаме изтегляне на цялата селскостопанска практика, тъй като мястото й не е там. Там има неколкостотин трактора и комбайна.
На второ място, искаме тяхната полиция да осигури кордон и трасе, за да не могат да се върнат и отново да поставят техниката там и да има свободно трасе за преминаване.
Това сме предали, когато сме преговаряли с тях и ни беше отказано.
Благодаря Ви, ако подкрепите тази Декларация. Знаете, че ще бъде високо оценено от всички превозвачи, от всички хора, които бедстват там. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Има ли народни представители, които желаят да изкажат позиция?
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, колеги, от „Атака” ще подкрепим тази декларация, въпреки че, за съжаление, тя е само с пожелателен характер, както е с пожелателен характер и ходенето на голяма част от българските депутати в момента на българо-гръцката граница, където да лъжат българските превозвачи, че ще им решат проблема. Да, трупат политически дивиденти. Видяхме и евродепутати, които ходиха там – български евродепутати, лъжат, обещават, а хората седят блокирани дни наред.
Когато говорим за българските превозвачи, проблемът е не само при тях – да не забравяме и бизнеса като цяло в област Благоевград, бизнесът страда в Сандански, бизнесът страда в Петрич, в Гоце Делчев, навсякъде.
В крайна сметка, колеги, ние трябва да си отговорим какво свърши Европейският съюз по този въпрос – този Европейски съюз, на който ние сме членове? Какво стана с един от основните принципи на Европейския съюз за свободно преминаване на хора, стоки, услуги и капитали? Всъщност се вижда, че Европейският съюз не работи, той не функционира, води се просто на хартия, че има някаква дейност. И трябваше да се случи тази криза на българо-гръцката граница, за да видим наистина, че Европейският съюз не функционира.
Аз питам българското правителство: какво направи по този въпрос? Нямаше ли кой да тропне по масата, да поиска обезщетение в размер на десетки милиони долари, които изгубиха и български превозвачи, и бизнесът като цяло? Мълчим си, постоянно повтаряме за евроатлантическите ценности, за Европейския съюз – как сме пълноправни членове, как може да ни се вярва. Да, но когато имаме нужда от този Европейски съюз, който Вие пропагандирате години наред, него го няма. Той не действа, не работи и страда цялата държава.
Пак казвам, от „Атака” ще подкрепим тази декларация. Молбата ми е да престанете да ходите да лъжете хората, че ще им решите проблема, защо не им го решавате, а чисто пожелателно ще я приемем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Ще ми позволите да не се съглася с Вас, господин Тодоров – хубава работа, ама българска.
Има много проблеми, по които ние като български народни представители, подчертавам, български, трябва да сме единни. Това че български евродепутати, български народни представители, кметове, министърът и други са ходили на българската граница, е много добре, защото преди години при първите случаи, при други случаи, българските институции не реагираха. Това че някой е отишъл и си е свършил задължението, направил си е труда да влезе и на гръцка територия, да се разправя с пияни, танцуващи, държащи знамена с жълти звезди, сърпове и чукове хора, прави чест на всеки евродепутат, на всеки български народен представител, на всеки български министър, на всеки български кмет. Хайде, поне по някои проблеми, които касаят всички български граждани – много правилно отбелязахте и икономиката, не само превозвачите – да не търсим дивиденти, оплювайки политическите си опоненти, защото едни си направиха труда да отидат, други не си направиха труда да отидат. Сега обвинявате тези, които са си свършили задължението. Нека поне веднъж да бъдем единни и да решаваме проблемите на българския народ.
Относно решението на въпроса – обръщам се към министъра на транспорта и към българското правителство задочно в негово лице – проблемът със спасението от подобни изнудвания и в перспектива е реализирането на Коридор № 8 – стратегически проект, който именно благодарение на лобистки интереси от страна на Гърция беше спиран няколко пъти. Когато си изградим сигурен транспортен коридор и за българския бизнес, и за бизнеса от Средна Азия, Близкия изток, Северна Европа, тогава няма да бъдем зависими от играещи сиртаки и пиещи узо пияни троцкисти и анархокомунисти. Благодаря Ви. (Реплика.) И маоисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, сигурно имате повече епитети и характеристики в речниковия си запас.
Втора реплика – господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Тодоров! Поздравления за това, че ще изразите подкрепа на декларацията, защото целта на тази декларация е да покаже обединението на българския парламент по отношение на незаконните и според мен тенденциозни действия от страна на гръцките фермери, земеделци с блокиране на българо-гръцката граница.
Позволете ми да не се съглася с това, че трябва да се опитаме да постигаме някакви политически дивиденти от създалата се ситуация. Ако позволите, бих направил лично мое изказване. Тези блокади, които са тенденциозни и вече се получи практика, са блокади, които се водят като ясна и според мен целенасочена политика спрямо България от страна на гръцките власти.
Какво имам предвид? Ако с блокадата се опитват да се решават някакви вътрешнополитически проблеми на територията на съседната ни държава, те няма да затварят само една граница, която е между две съседни държави – членки на Европейския съюз.
Това, което искам да Ви кажа, е, че до някаква степен тези действия постигат своите цели, защото проблемите, които създават върху бизнеса в пограничните райони, са много големи. В последно време българският бизнес се опитва да бъде конкурентен на базата на всички общоприети европейски практики или общоприетата европейска свободна пазарна икономика и по този начин те намират своите пазари най-вече в съседните на нас държави – членки на Европейския съюз. Това до голяма степен рефлектира върху гръцкия бизнес, защото във времето назад този бизнес е свикнал да бъде субсидиран и подпомаган от европейски пари.
За мен лично държавата наистина трябва да изведе на по-високо ниво – на ниво Европейски съюз, на ниво европейско мислене този проблем и да се намери трайното разрешение, защото проблемът не е институционален, проблемът е политически и е подкрепян от цялата гръцка държава в лицето на гръцкото правителство.
Лично аз ще подкрепя декларацията и мисля, че всички ние трябва де се обединим около тази декларация, за да можем да покажем ясно и точно, че българският парламент не подкрепя тези действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Андонов – просрочихте времето.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Каракачанов, да, Вашият евродепутат Ангел Джамбазки ходи в Гърция, обаче какво свърши? Кажете какво свърши?! Празни обещания!
И днес на годишнината на Апостола на свободата Васил Левски нека да се сетим за едни негови думи: „Дела трябват, а не думи!” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това, което се случва на гръцката граница, е трагедия за Европейския съюз като цяло, защото според мен е недопустимо възпрепятстването на изконни права на европейските граждани като свободното движение на стоки. Това, което се случва, е факт. Факт е, че, както преди малко спомена министърът, е имало искане от наша страна за 100% премахване на блокадата и тяхната полиция да обезпечи възможността за свободно придвижване на стоки и хора. Това нещо не се случва и е отказано.
Питам: защо гръцката страна със своя апарат в лицето на Министерството на вътрешните работи от страна на Гърция не може да се справи с петдесет човека, които в момента разиграват цяла Европа? Това е недопустимо, както е недопустим и фактът, че от страна на гръцкото правителство като цяло няма никаква реакция. Това според мен, а и според колегите е недопустимо.
Не мога да си отговоря на въпроса: какъв проблем е това – дали е проблем само между България и Гърция? Не е такъв! Това е проблем на Европейския съюз. Този проблем блокира европейски коридори. Тези европейски коридори са основни и свободното движение по тях е право на всяка страна членка и на всеки гражданин.
Колеги, считам, че не трябва да има изказвания като предишните тук, а просто всички трябва да подкрепим тази декларация.
Благодаря на Външна комисия, че са поели тази инициатива –това тяхно предложение е абсолютно навременно. Това предложение трябва наистина да се подкрепи от всички, защото иначе ставаме свидетели на унижение не само на една държава членка, а на целия Европейски съюз от страна на държава, която е също страна членка, и държава, която трябва да спазва своите отговорности като такава.
Предлагам наистина всички да подкрепим тази декларация и от тук нататък Европейският съюз със своите механизми да потърси решение на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Иванов? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Госпожо Председател, колеги народни представители, Декларацията пределно ясно каза проблема. В момента се говорят едни и същи неща от всички нас.
Предлагам да преминем към гласуване и да продължим да си гледаме работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Атанасов, нямаме такава процедурна възможност.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Аз затова моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е допустимо по нашия Правилник парламентарните групи да се лишават от времето, с което разполагат за дебат на първо гласуване и при обсъждане на проекти за решения. (Реплика от народния представител Славчо Атанасов.)
А, като призив към тях? Добре, така Ви разбирам.
Колеги, запомнете призива на господин Атанасов.
Преди това обаче изказване на господин Имамов; след него – на господин Вигенин; след него – господин Жаблянов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Няма да повтарям онова, което вече беше казано от тази трибуна.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи тази декларация.
Искам да Ви напомня, че преди няколко седмици, от името на групата, занимавах Народното събрание с този проблем, защото го познавам достатъчно добре. Години наред тези протести не са епизодични. Те са така наречените „зимни земеделски протести” в Гърция и ние много добре знаем последствията от тях.
Искам да кажа също така, че от тези протести страда и гръцкият бизнес. Неотдавна бяхме свидетели на много сериозен сблъсък между представители на гръцкия бизнес покрай границата, които също търпят изключително много загуби. В крайграничните райони край гръцката граница заетостта на населението е значително по-висока от останалата част на страната. До голяма степен това се дължи на нашите гръцки приятели, които развиват своя бизнес там и разчитат на добри комуникации през границата със своите контрагенти в България. Ние трябва да търсим трайно решение на проблема.
Една от възможностите беше спомената от господин Каракачанов и ние я подкрепяме категорично – Коридор № 8.
Има и други възможности, господин Каракачанов – това са водите на река Места и река Струма, за които също имаме договорки с гръцката страна.
Ние ще подкрепим всички предложения и мерки, които наистина търсят трайно решение на този традиционен „зимен карнавал” оттатък границата.
Подкрепяме декларацията и призовавам всички колеги да направят това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Имамов.
Думата има господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, в духа на предложеното от господин Славчо Атанасов, съвсем телеграфно: Парламентарната група на „БСП лява България” ще подкрепи тази декларация. Ние участвахме в нейната подготовка.
Надявам се отсъствието на господин Бойко Борисов днес от парламента и участието му в Европейския съвет в Брюксел да помогне този въпрос да бъде поставен по начин, който бързо да доведе до неговото разрешаване както двустранно с премиера на Гърция, така и пред институциите в Брюксел.
Надявам се също декларацията, която, убеден съм, днес ще приемем единодушно или поне почти единодушно, да бъде ясен знак и към институциите, и към гръцката страна. Тя е първа стъпка към една достатъчно категорична позиция от българска страна, че не е възможно две съседни приятелски страни, в продължение на години развиващи близки отношения, да се подлагат на подобни действия от страна на група протестиращи, колкото и сериозни да са проблемите, които искат да решат чрез тези протести.
Още повече, че остава съмнението, че самият факт, че гръцката страна допуска продължаването на тази блокада изглежда по-скоро като опит и форма за натиск върху Европейския съюз, за да се демонстрира колко тежки са изискванията, които правителството в Атина е принудено да приема по отношение на собствените си граждани.
Три конкретни предложения – министърът го няма, но вярвам, че ще бъдат чути.
Първо, тъй като това не е първият подобен протест и съм сигурен, че в бъдеще вероятно също ще има, в следващите месеци, след като се разреши острата фаза на тази криза, да се търси директно гръцката страна за постигане на споразумение точно и конкретно по тези въпроси, така че да се гарантира от тази година нататък подобни случаи да не бъдат допускани.
Второ, да се помисли за компенсационни механизми, включително и на национално равнище. В тази посока бяха дадени и някои заявки, но смятам, че освен подкрепа, включително експертна от страна на Министерството на транспорта и Министерството на икономиката за българските превозвачи, които евентуално да се обърнат към съответните съдилища, за да поискат компенсация от гръцката страна, трябва да има и съответен национален компенсационен механизъм при такива и подобни на тези случаи.
Трето, тъй като на европейско равнище на практика няма фонд, който да компенсира конкретно подобни случаи – впрочем те не са единствените в Европейския съюз, предполагам, че в бъдеще ще се увеличават, мисля, че би било наш принос и добър повод, на база на това, което се случва, България да предложи Европейската комисия да разработи подобен механизъм, който да бъде гаранция, че бизнесът, особено средният и малкият, които са особено застрашени в такива случаи, да могат да получават съответните компенсации, както е при други случаи – непредвидими, както са природните бедствия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Вигенин.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители, вече няколко седмици и българските институции, и българските частни предприемачи, и превозвачи са изправени пред един проблем, който пропускаме да разгледаме в неговата цялост и да го поставим в системата от общите европейски отношения.
Тази декларация е изключително навременна. Струва ми се, че трябваше да бъде приета по-рано. Тя ще получи подкрепата с основание на целия български парламент и на Българската социалистическа партия.
В същото време трябва да си дадем ясно сметка за причините, които доведоха до сегашното състояние, ще кажа, на българо-гръцките отношения, защото тук не става въпрос за няколко десетки или няколкостотин, както се изразиха част от колегите, граждани на Република Гърция в особено състояние, които решили да затворят бариерата. Това е едно опростенческо виждане на въпроса, което не ми се иска да произлиза от българския парламент.
Става въпрос, че нашата съседка само преди една година беше подложена на сериозен натиск от Европейската комисия, от Европейската централна банка, към нея бяха предприети редица мерки от финансов, политически и икономически характер и ние не бива толкова лесно да забравяме това, което се случи в Гърция преди една година. Тогавашното положение в отношенията между Гърция и европейските институции постави на дневен ред в Европейския съюз въпроса за състоянието и мястото на финансовите отношения, на икономическите отношения между държавите и въпроса за практическата реализация на така наречените ни „общи ценности”.
Ако тези общи ценности на нашия Европейски съюз бяха нещо повече от ценности и думи на хартия, ние днес нямаше да се сблъскаме с тази ситуация. И тук трябва ясно да си дадем сметка, че това, което е написано на хартията, не означава, че го изпълняват правителствата. Това, което е написано на хартията, не означава, че в моментите, когато държавите трябва да решат остри вътрешни, социални и политически въпроси – не се отдръпват от общоевропейските споразумения, не загърбват общите ни уж ценности и в същото време реализират своя собствена национална политика в тесен интерес на националните си интереси.
Ние като Народно събрание на Република България трябва винаги да го имаме предвид, за да не се окаже, че ние сме онези, които сме поддържали общите ценности и накрая да се окаже, че тези общи ценности ги поддържаме само ние.
Системната блокада на гръцката граница, усложнените отношения с Република Турция са въпрос, който е изцяло от компетенциите в момента на изпълнителната власт в България и на българското правителство. (Реплики.)
Сегашното положение на гръцката граница е резултат от непоследователната, неясна външна политика на Република България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Репликите – след това от трибуната, а не от залата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приоритетите, които се следват във външната политика, са ориентирани основно към постигане на брилянтно взаимодействие с Брюксел в полза на все по-пълно усвояване на така наречените „фондове”.
Външната политика, както се оказва, уважаеми колеги, е нещо доста по-широко и доста по-сложно. Защото в един момент, когато отношенията в Европа са разрушени, а те са такива, когато междунационалното доверие е изгубено, когато междудържавните отношения са изострени, възниква въпросът за мястото, ролята и позицията на българското правителство, която я няма днес. Няма такава позиция! Превозвачите стигнаха до саморазправа на границата.
Уважавам усилията на транспортния министър господин Московски, уважавам усилията и на други министри, които се ангажираха с въпроса, на областното ръководство в Благоевград, но, както виждате, въпросът по този начин не може да се реши, защото Гърция е потърпевша от несправедливите отношения в Европейския съюз. Това е държава, която преди година беше поставена на колене, и един народ, който беше унижаван системно и последователно от европейските медии, от германските вестници, от английските и френските вестници. (Шум и реплики.)
Къде беше тогава нашето общество да защити съседите си? Това е солидарността, уважаеми колеги, когато доверието тук на Балканите бъде възстановено, когато народите на Балканите отново започнат да се разбират помежду си. Не говоря за някаква идеалистична картина, говоря за доверие между народите. Тогава системните блокади на границата ще бъдат елемент от миналото. Защото, когато разчитаме на Коридор № 8, който щял да осигури въпроса, ние сме поредните наивници. Както казват шопите в няколко вица: „Няма коридор, който да не може да бъде затворен.”
Уважаеми колеги, какъв е този коридор, дето ще мине през границата и няма да може да бъде затворен?! Нали от другата страна стои друго общество, стоят нашите гръцки съседи с техните интереси, с техните виждания, с техните амбиции? Всичко това трябва да го разбираме и те да ни разбират нас. Иначе не ни остава нищо друго освен да издигаме нови телени заграждения по границата и Дейвид да идва постоянно на проверка на нашата граница, да опипва телената мрежа и да обикаля с господин Борисов, документирайки в световните медии колко красива е Република България.
За да не продължаваме да бъдем в това състояние, призовавам правителството и Външно министерство особено – аз не знам господин министърът на външните работи защо си позволи да изпрати превозвачите в гръцки съд, той не знае ли какво ще стане там? На мен лично това ми прозвуча като позиция, която казва: „Вижте какво, въпросът е частен, не е междудържавен”, и затова приветствам правителството, че еволюира в своята позиция, натовари парламента да направи една декларация и ето ние днес с радост я приемаме. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, ако нямаме преосмисляне на нашата балканска политика, когато ние си мислим, че Брюксел силово ще постави гръцкото правителство там, където му е мястото, а ние оттук ще ръкопляскаме и само ще чакаме с камионите да минем през бариерата – това е най-елементарният, най-глупавият, ще кажа, най-наивният подход в международните отношения. Няма държава в Европейския съюз, която въпреки националните си интереси да приеме решенията на Европейската комисия, може би освен България, за съжаление, го казвам.
Затова нека да приемем тази декларация. Смятам, че текстът е добър и вътре ги няма онези моменти, които тук чухме от трибуната, защото имаше опасност и от такива крайни оценки. Те не бива да се дават, не бива да се разрушава доверието, ако е накърнено. Нека да уважаваме борбата на други общества и народи за техните свободи и техните интереси, за да ни уважават и нас.
Затова призовавам за подкрепа на Декларацията и за активност на всички колеги в това Народно събрание по посока на парламента на Гърция, на нашите гръцки колеги – да се възстановят отношенията, да не се стига до разрив, защото нашият район е поставен в деликатна ситуация. Ние сме в средата на полуострова – от нашата мъдрост, от нашия такт и външнополитическо умение зависи общият климат на Балканите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
По време на Вашето изказване имаше реплики от залата, но не знам дали ще има от трибуната?
Реплика.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Жаблянов, днес видяхме, че БСП освен да защитава интересите на Русия, може да защитава и интересите на Гърция. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ. Възгласи: „Еее!”. Ръкопляскания отдясно.)
Само че ние сме в тази зала, за да защитаваме интересите на България и на българското общество, на българския бизнес, на българските превозвачи и на българите, които живеят в близост до гръцката граница. Няма как да изпитваме солидарност и съпричастност към хора, които блокират нашата граница и пречат на българските транспортьори да си вършат работата. Затова е Декларацията и затова тя ще бъде подкрепена от цялата зала. Аз вярвам, че никой няма да е „против” и никой няма да е „въздържал се”.
Тогава не виждам откъде идва нуждата да защитаваме чужди интереси. Знам, че го правите добре. По отношение на една държава вече сме свикнали, но, хайде, ограничете се с нея. (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Жаблянов, през последните години в България сме свидетели на множество протести – и на фермери, и на земеделски производители, тютюнопроизводители, животновъди. Никога обаче българската държава не е прехвърляла проблема на друга държава, било то и съседна. Винаги в България протестите са преминавали много добре и демократично, без да се стига дотам да нарушаваме европейски ценности или отношенията ни с други държави. В случая проблемът, който имат гръцките фермери, всъщност е проблем на правителството на Гърция.
А що се отнася до добросъседските ни отношения, неведнъж и премиерът Борисов е защитавал позиции, които са еднакви с тези и на Гърция, що се отнася до бежанския проблем и други такива.
Не би трябвало днес да поставяме на карта именно тези отношения, но трябва да фокусираме къде се намира проблемът и той е в гръцката държава и правителство, управляващо в момента. Така че смятам, че Декларацията е добър знак именно за това, че ние също сме загрижени за този проблем, но тези, които трябва да го решат, са гръцките власти. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ние неведнъж сме ставали свидетели на това по какъв начин се изкривяват фактите и обстоятелствата, включително и в Комисията по външна политика. Но, в крайна сметка, сега трябва да защитим и да отбраняваме българския национален интерес. Това всеки път да се говори за краставиците и да препращаме въпроса към една друга държава, която дори в момента не е замесена в конфликта, по някакъв начин ми се струва ирелевантно.
В крайна сметка ние трябва по някакъв начин в момента да защитим собствената си държава и да си даваме сметка, че проблемът не е в нея, проблемът седи в една друга страна, именно във връзка с което приемаме днешната Декларация. Така че призовавам този, от една страна, евроскептицизъм, който понякога звучи във Вашите изказвания, но и в момента и незачитане на това по какъв начин нашата държава отбранява своите интереси, да не се отправя и да не бъде пречупвано през това, че сега в Гърция в крайна сметка управлява една крайна лява партия – СИРИЗА. Във Вашето изказване малко ми прозвуча сякаш опитвате да оправдаете по някакъв начин Гърция, но нека все пак като български народни представители да се водим от това, което е важно за нас като държава и да кажем ясно и категорично: българската страна направи всичко, което е по силите й, за да предотврати това, което се случва в момента на границата. И ако от тук насетне ние не си даваме сметка, че усилията, които полагаме, трябва да бъдат в посока разрешаване по начин, който е благоприятен за България, то тогава, може би, не знам, мястото не е за българския парламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Честно казано, не очаквах да има реплики на моето изказване и съм в голяма степен изненадан. (Реплика от ГЕРБ.)
Не, не съм очарован. Не можахте да ме очаровате.
Искам да кажа, че не мога да открия какъвто и да е елемент на евроскептицизъм, на еврооптимизъм или на всички онези понятия, които бяха употребени в репликите. Струва ми се, че позициите, от които трябва да разсъждаваме, са реализмът, една малко по-голяма задълбоченост и призивът ми към това правителството и специално министърът на външните работи да се задълбочат по въпроса и да не препращат българските превозвачи в гръцкия съд, от който няма да получат нищо, не е израз на нищо друго освен на разбирането, че политиката трябва да служи на хората, а не на Брюксел и не някой да ходи в командировка там, когато му гласуват вот на недоверие! За това става въпрос.
А когато тези фундаментални неща на политиката не се разбират, се получават и такива реплики, но наистина няма откъде да започна да ги коментирам, защото съдържанието остана загадка, според мен, и за самите репликиращи. Благодаря за вниманието. (Възгласи: ”Браво!” и единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има Росен Петров.
Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ние ще подкрепим тази Декларация на българското Народно събрание с ясното съзнание за кризата, пред която сме изправени. Тук се чуха много различни възгледи. Аз също бих могъл да задам много въпроси, да речем защо се блокира Кулата, а не се блокира пристанището в Солун или в Пирея, но ще ги спестя. Ние наистина трябва да държим на добросъседските отношения с Гърция. Но използвайки една тяхна поговорка, бих казал: „Дружбата си е дружба, а сиренето е с пари”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! За малко да се откажа от изказването си, просълзих се, да Ви кажа. Страшно ме развълнуваха тези страшни репресии срещу Гърция от Европейския съюз. Е, дай Боже, и България да ни репресират с 600 милиарда, пък ние да затваряме границите.
Това по същество. Предлагам да добавим следния текст в декларацията: „Народното събрание е съпричастно със затрудненията на българските превозвачи и не укорява техните реципрочни действия.”
Мисля, че една такава добавка има сериозен и практически смисъл, тъй като спрямо нашите превозвачи, когато те затварят границата, се прилагат полицейски действия, хайде да не кажа чак репресии – проверки, записвания, задължителни указания и така нататък.
По този начин ние няма да призовем към нарушаване на закона, но ще изразим нашата морална позиция на подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли посочили къде конкретно в текста? (Уточнения между председателя Цецка Цачева и народния представител Валери Симеонов.)
Реплики към господин Симеонов? Няма.
Колеги, имате думата за изказвания, докато той уточни текста.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо, колеги! Аз имам претенциите да познавам обстановката специално на митница „Кулата” и да Ви кажа, че, за разлика от някои хора, които тук се упражняваха в говорене, аз няколко години поред постоянно съм бил на тези протести. (Реплика от задната част на залата: „Отивай пак там.”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви!
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Ще отида, обаче не е лошо и Вие да отидете.
Искам да Ви кажа, че протестите не са само протести на земеделците, както се опитваха отляво да защитават, че и те били хора, и те имали право на някакви протестни действия и защита.
Колеги, ако се запознаете малко по-подробно, ще видите, че тези протести на земеделците са изцяло режисирани. Те са подпомагани и финансирани от правителството на Гърция. Ще Ви кажа само това. (Реплики.)
Зле е, да, не е добре. В 6,00 ч. сутринта там има само двама протестиращи от гръцка страна, но продължават да се местят трактори, машини и други.
Искам да Ви кажа и друго. Никой не спомена заслугите на областния управител, заслугите на министъра на транспорта, заместник-министрите (реплика от народния представител Валери Жаблянов), заслугите на консула в Солун и така нататък, които бяха многократно на такива срещи и разговори. За разлика от това, господин Жаблянов, което Вие искахте да кажете, че правителството нехае, ще Ви посоча само, че преди няколко години, по време на първото правителство на ГЕРБ, господин Борисов беше лично на протеста. За съжаление обаче когато беше Вашето правителство на Орешарски, тогава дори и министър не слезе долу.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Браво!
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Затова когато говорите, запознавайте се малко повече с фактите.
Друго, което искам да Ви кажа. Кметовете на Петрич, Сандански, Гоце Делчев постоянно са там, постоянно има екипи, които отговарят на нуждите на хората. Вие не знаете какви неща се направиха, за да може от гръцка страна на тези превозвачи – и наши, и чужди, да им се помогне, да им се даде поне вода, да им се даде някаква храна, защото там целият участък е такъв, в който няма заведения, няма човек къде да пие едно кафе.
Затова аз напълно подкрепям Декларацията. Мисля, че всички ние трябва единодушно да я подкрепим.
Подкрепям и действията на министъра в посока на ответни действия към гръцката страна, защото според мен това е единственото решение на въпроса. Може да са по-крути мерки, за два, три, четири дни, но ще решат въпроса трайно. Иначе всяка година, шест или седем години подред, в периода, когато гръцките земеделци нямат работа, идват, пируват там, подкрепяни са от техните власти, в същото време семействата им идват от другата страна на границата да пазаруват, а когато дойде ред техните семейства да се приберат в Гърция, границата се отваря за два-три часа.
Затова е правилна позицията и на протестиращите от нашата страна, и това, което подкрепи кметът – протести от едната страна, адекватни протести от другата страна! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Танев? Няма.
Лично обяснение – госпожа Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вижте, ние внимаваме какво става в нашите междудържавни отношения, Вие не внимавате какво казваме от трибуната. Аз изредих внимателно всички, които имат принос през последната седмица. Може да съм пропуснал някого, но беше по памет. Съжалявам, ако някой се е почувствал засегнат, че не е имал принос.
Второ, косвено Вие потвърдихте това, което аз казах: ако гръцкото правителство не е безпристрастно по отношение на ставащото, а участва по някакъв косвен начин, както Вие, доколкото разбирам, намеквате, това означава, че въпросът наистина е свързан с двустранните отношения. Означава, че българското правителство е тръгнало да гаси пожара, след като се е разгорял, вместо да го види преди това. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Понеже казвате, че дълго време сте били около Кулата, там пожари често се случват. Много добре знаете, че когато пожарът тръгне, трудно ще го изгасите.
Искам да обърна внимание и върху още нещо. Няма как на място да се разреши този въпрос. Няма как да се разреши на Кулата от превозвачите, от министъра, целия кабинет да закарате на място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С какво се засегнахте от изказването на господин Танев? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие продължавате тезата си по същество.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Засегнат съм от това, че изброих всички. Благодарих им и подчертах приноса им. Колегата дори не забеляза, че съм го направил, което означава, че се е позовал на моето изказване, без да го слуша. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е моето чувство в момента.
Още веднъж: работим и говорим в една посока. Имам чувството, че не се разбираме или това е въпрос, който не касае...(Шум, реплики и смях от ГЕРБ.)
Ще приключа, колеги, извинявайте. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Бъркате, бъркате, няма да стане така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи Декларацията, в чието изготвяне участвахме.
При изготвянето й никой нямаше идея да очарова или разочарова когото и да било в залата или извън нея. Идеята беше да застанем зад национално отговорна позиция. Не чух някой да е против това, а чух само девиации от темата, нямащи нищо общо с нея. В края на краищата обсъждането на Декларацията, полезна за нашето общество, насочена към България, го превърнахме във функция на чужди държави, на отношения и така нататък.
Много е ясно, че ние всъщност сме инструмент на посланието на гръцката държава към Европейския съюз.
Затова нашата Декларация, освен обръщение към нашето правителство, нашите органи, чието действие до този етап смятам за абсолютно адекватно, рядко съм виждал по-активни действия, отколкото на министър Московски, тя е насочена и към Европейския съюз. Явявайки се инструмент на гръцката държава за тяхното послание към Европейския съюз, ние трябва да призовем и Европейския съюз да помогне и да предаде своето послание към Гърция. Затова смятам, че Декларацията трябва да бъде приета единодушно, за да покажем, че сме национално отговорен парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кючуков? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Уважаеми колеги, господин Валери Симеонов в изказването си направи предложение за допълнение в диспозитивната част на декларацията, като се приеме следният текст:
„Народното събрание е съпричастно със затрудненията на българските превозвачи и не укорява техните реципрочни действия.”
Предлага това да бъде след т. 2 в диспозитивната част. Предлагате това да бъде т. 3, а от т. 3 по Проекта точките да слязат съответно с една номерация по-надолу.
Подлагам на гласуване предложението на господин Валери Симеонов.
Гласували 123 народни представители: за 40, против 5, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване Декларация на Четиридесет и трето народно събрание във връзка със задълбочаващата се криза на българо-гръцката граница, предизвикана от блокадите на гръцки фермери, в редакцията по доклада на Външна комисия.
Гласуваме, колеги.
Гласували 186 народни представители: за 186, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Декларацията е приета единодушно.
Уважаеми колеги, при второто гласуване във вчерашния ден на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование в края на доклада за второ гласуване е докладван § 32 – предложение на Комисията за създаване на нов параграф. Припомням на народните представители:
„§ 32. В Закона за малките и средните предприятия в чл. 4, ал. 7 накрая се добавя „с изключение на случаите, когато лицата са висши училища или изследователски центрове”.”
Единодушно е предложението на Комисията за този текст. Пропускът е мой, не съм го подложила на гласуване.
Сега подлагам на гласуване § 32 в редакцията по доклада на Комисията по Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Гласуваме, колеги.
Гласували 149 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, СВЪРЗАНИ С ТВЪРДЕНИЯ ЗА НАМЕСА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ВЪВ ВЪТРЕШНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С вх. № 654-02-18 от 17 февруари 2016 г. е постъпил Проект за решение за създаване на Временна комисия с подписите на 73 народни представители.
Моля от името на вносителите?
Господин Карадайъ, имате думата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, през последните седмици в публичното пространство, в това число и в медиите, бяха разгласени факти и обстоятелства и се появиха твърдения за намеса на определени официални представители – политици, дипломати и други – на Република Турция във вътрешнополитическия живот на страната.
Имаше изнесена информация за оказан натиск върху български политици, партийни активисти и представители на местни власти във връзка с дейността и решенията им.
От друга страна, паралелно с това се появиха и упорито се разпространяват твърдения, че определени български политически партии системно прокарват в българския обществено-политически живот интересите на Руската федерация и са се поставили в услуга на тази държава.
Тези твърдения с основание будят тревога сред българското общество и поставят сериозни въпроси, свързани с националната сигурност, суверенитета и независимостта на вътрешната политика на Република България.
От висш държавен интерес е час по-скоро всички факти и обстоятелства, свързани с горепосочените твърдения, да бъдат обстойно проучвани и да бъде разкрита цялата истина относно тяхната достоверност. Това може да бъде постигнато чрез създаването на една временна парламентарна комисия, която да изиска и събере цялата налична информация и изслуша представители на всички компетентни органи – Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, службите за сигурност и други.
Въз основа на всичко това предлагаме да се създаде временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България.
Предлагаме също така комисията да се състои от 16 народни представители, избрани на паритетен принцип за срок от два месеца. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да представите и Проекта за решение.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Проектът на решение, госпожо Председател, е следният:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България.
2. Комисията се състои от 16 членове, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група.
3. Избира ръководство и състав на Временната комисия както следва: председател, членове, които ще ги предложат съответно парламентарните групи.
4. Временната комисия се избира за срок от два месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Дебатът е открит.
Първи даде заявка за изказване господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, трябва да започна с това, че бях безкрайно учуден от предложението, което беше направено, внесено и днес вече разглеждаме в пленарната зала. Както се казва – като представител на опозицията мога да стоя на първия ред и да гледам сеир, но все пак съм длъжен да споделя моите виждания на база на знанията, опита и на отговорностите, които имат пред българските граждани и пред държавата. Искам да Ви кажа, че това решение на дипломатически език е истеричен ход. Истеричен ход, който се прави, се следва само и единствено в случаи, когато наистина ситуацията е критична и нищо друго не е могло да реши проблемите, с които би се занимавала една специално създадена временна комисия в българския парламент.
Предметът на дейност на тази временна комисия е изцяло в правомощията на изпълнителната власт – ДАНС, МВР, Министерство на външните работи. Ако е застрашена националната сигурност, ако има такава информация и може би лидерите на политически групи са имали такава информация, има съответните институции – Съвет по сигурността към премиера, Консултативен съвет по национална сигурност към президента. Ако ние приемем днешното решение, означава да заявим, че подкрепяме смисъла или идеята, че всички тези институции са капитулирали и остава последният ход – българският парламент.
Тази извънредност също е необяснима. Защо създаваме временна комисия, при положение че в предмета на дейност на поне две комисии в българския парламент се съдържат именно въпросите, с които бих желала да се занимава тази временна комисия, според вносителите – Комисията по външна политика, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а може би и съвместно заседание на двете комисии?
Тази извънредност означава, че нещо необичайно, драматично се случва в държавата. Този знак ли искаме да дадем към гражданите, може би към тези две страни, които, кой знае защо специализирано и поименно са изброени, и към външния свят? Защото трябва да сте наясно, че това, което се обсъжда и ще се гласува днес, ще има европейски и глобални измерения и ще бъде използвано по предназначение не в български интерес. Даже бих казал и от нашите партньори.
Искам да предупредя, че създаването на тази комисия, какъвто и да е резултатът от нейната дейност, ще ни вкара в коридора на трайното охлаждане на отношенията с тези две страни и предупреждавам също, че ще ограничи възможностите ни да се справим с проблемите, с които тя би желала да се занимава. Защото колкото по-публично се занимаваме с подобни въпроси, толкова по-трудно съответните институции, които изброих, могат да си свършат работата, както би трябвало в една цивилизована държава.
Мога да кажа и повече, разбира се, но все пак не мога да не споделя, че оставам с впечатлението, че специфични партийни проблеми и тяхното решаване се прехвърлят на такова равнище, което ще създаде трайни проблеми на българската държава.
Аз няма да подкрепя това решение и призовавам българския парламент да го отхвърли, а ако желае да се занимава с подобни проблеми, това да става в постоянно действащите комисии, които в близките дни да направят съответните постъпки към съответните министри, ръководители на институции и да проведат съответните изслушвания. И ако на база на това стане ясно, че ситуацията наистина е толкова драматична – да се търси заседание на Консултативния съвет по национална сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Вигенин?
Господин Цонев – първа реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Вигенин! България е парламентарна република и контролът върху изпълнителната власт е възложен на българския парламент. Този контрол се осъществява чрез постоянни и временни комисии, както и със заседания в пленарната зала.
Проблемът, по който предлагаме да се създаде временна комисия, е достатъчно голям, съдейки само от един факт – дори да не знаем подробности, от мащабите на обществения дебат в последните два месеца: от онова, което беше изнесено, включително и от премиера по тази тема, макар и много дипломатично, макар и в един добър тон.
Ако има опити за намеса в българския политически живот на чужди държави, това категорично засяга националната сигурност, господин Вигенин. Категорично е повод за голяма тревога и някаква извънредност на ситуацията. Не можем да оставим двумесечния дебат и тревога на българското общество без отговор или с отговор в постоянните комисии. Ако това беше така, ако постоянните комисии можеха да контролират и отговарят на всички обществени очаквания, нямаше в цялата практика на българския парламент от 1990 г. до сега да създаваме, казвам – всички народни представители, които са участвали, да създаваме временни комисии по особено важни и значими за обществото теми.
Репликирам Ви с тезата, че нищо не противоречи да създадем временна комисия, никакъв дипломатически гаф няма да направим с това. Има си правила, при които се получава една информация, ако е конфиденциална, и как се опазва. Те са описани в законите и в Правилника на Народното събрание. Трябва да отговорим на обществените очаквания, и трябва да видим българските специализирани служби какво са направили и какво правят по тази тема. Това не е нещо, което засяга тази или онази партия. Това е нещо, което засяга фундамента на националната сигурност на българската държава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаеми господин Цонев, знам, че няма да Ви убедя с моите аргументи, защото това предложение, дошло от ДПС, е добре премислено от Ваша гледна точка и сигурно има своите основания. Пак казвам – от Ваша гледна точка.
На база на всичко, което знам и през което съм преминал, това, което днес ще направим, ако бъде подкрепено, е грешка. Има институции, на които днес ще кажем, че не са в състояние да решават проблемите, за които Вие говорите. Постоянните комисии в нито един момент не са били сезирани за подобни проблеми. Член съм на Комисията по външна политика. До този момент никаква необичайна информация не е идвала в тази посока от блиц контрола с министъра на външните работи, тоест да има нещо, което да е притеснило институциите. Вероятно днес искаме да им кажем, че Вие не сте в състояние, нека това да е ясно и за ГЕРБ като водеща партия в управлението, че тези институции, включително съответните министерства, не са в състояние да решават тези проблеми, което налага извънредни мерки от страна на българския парламент. Ако това е така, мисля, че е редно да изслушаме най-малкото и да потърсим обяснение, а защо не и оставки от министъра на външните работи, на вътрешните работи, на Държавна агенция „Национална сигурност”? Съответна позиция да има и към президента, който два месеца очевидно не е разбрал, че има тежък проблем с намесата на две страни във вътрешните работи на България и не е счел за нужно по никакъв начин да ангажира вниманието на политическите групи и на съответните институции с този проблем.
Отново казвам – предлагам да отхвърлим това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Валери Симеонов. (Председателите се сменят.)
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Огромно удоволствие е наистина и ние, и българският народ да видим едно обединение около гласуванията – целият български парламент да бъде обединен, и да подкрепи, както стана преди малко с декларацията срещу блокирането на границата.
Уважаеми господин Председател, воден от това желание, бих предложил и предлагам редакционна промяна в заглавието на наименованието на Комисията с цел да постигнем също такова обединение, каквото демонстрирахме при първа точка от дневния ред, а именно, уважаеми колеги от БСП, „Атака” и независими, надявам се, че ще подкрепите създаването на такава комисия, ако разширим наименованието и т. 1, където също е споменато наименованието на Комисията, по следния начин: след „твърденията за намеса на Руската федерация” вместо „и” да поставим запетая и „Република Турция и други държави”.
Какво имам предвид? Ако ще говорим за твърдения за намеса във вътрешните работи на други държави, едно от най-разпространените такива твърдения са опитите за намеса на Съединените американски щати във вътрешните работи на Република България. Нека Комисията да има грижата да се позанимае с тези въпроси, още повече че те придобиха една публичност доста отдавна, не сега, напоследък, а още от времето на един, бих казал, комичен посланик – Уорлик, който се качване на киноекрана и слизаше от телевизионните екрани всеки ден от сутрин до вечер, а напоследък има и последователи на неговото поведение в лицето на посланици на други държави, имам предвид конкретно Франция.
Мисля, че с едно разширяване на заглавието и точка първа ще намерим това така желано от целия български народ обединение на българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Доколкото разбирам, Вие предлагате редакционната поправка да бъде и в заглавието, и в първа точка. Разбрах каква е – запетайка след това „и други държави” и продължава текстът. Благодаря.
Реплики?
Господин Стоилов първо. Има още двама желаещи. За съжаление, репликите са само три.
Първа реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател! Господин Симеонов, трудно могат да бъдат поправени нещата с каквито и да било допълнения. Ако искате да изглеждате принципен, трябваше да направите предложение за цялостна промяна на заглавието, в което да не се споменават поименно никакви държави и да предложите българският парламент да се конституира като една комисия, за да изследва намесата в политика на България на чужди държави, нещо което става вече повече от двадесет години. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Този въпрос няма да се реши с никаква комисия. Той може да се реши само с искрено, последователно, национално поведение на различните партии. Няма да се реши със слагане на различни наименования в наименованията на тези партии. То изисква преосмисляне – не да търсим причините отвън за това, че някой ни пречи, а дали ние помагаме на нашия народ и нашата държава. От тази гледна точка Вашето допълнение нищо не решава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Втора реплика?
Господин Ерменков, Вие искахте. Господин Божинов също искаше. И госпожа Ташева…
Заповядайте. (Шум и реплики.)
Не Ви разбрах. Изказване? Трябва да Ви запиша, трима човека има записани преди Вас.
Дуплика – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Стоилов, на входа на Народното събрание пише: „Съединението прави силата”.
Моето желание беше да се обединим за още един пореден път и тази моя крехка надежда Вие доста брутално се опитвате да я разрушите.
Аз мисля, че Вие можехте да направите или Ваши колеги могат да направят това предложение и аз Ви уверявам, че нашата група ще подкрепи и такъв вариант на заглавието. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
За изказване преди Вас, господин Божинов, е народният представител Велизар Енчев – записан, от групата на независимите народни представители. (Реплики от ГЕРБ: „Такава група няма! Няма такава група!”)
Да, „нечленуващ в парламентарна група” е коректният израз. Благодаря за забележката.
Господин Енчев, имате думате.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Това е най-странната комисия, която се създава след формирането на този парламент.
Очевидно става дума за разчистване на вътрешнопартийни сметки в Движението за права и свободи. Чудесно, нека го правят, но защо го правят чрез създаване на извънредна парламентарна комисия? Вместо тук, в тази зала, както беше казано преди мен, да бъде извикан директорът на българското контраразузнаване, наречено Държавна агенция „Национална сигурност”, който да ни информира на закрито заседание кои чужди държави се месят във вътрешните работи в България, вместо министърът на външните работи да предприеме съответните процедури около Коледа и малко след Коледа, съгласно Виенската конвенция от 1961 г., за дипломатическите служители, процедура за отзоваване на турския посланик в България. Вместо да се извършват тези две много важни стъпки, ние влизаме в една вътрешнопартийна разпра, при това намесвайки друга държава, която няма нищо общо с казуса.
Затова аз смятам, че тази комисия е абсолютно излишна. И което е най-скандално, в тази комисия е намесена една държава, чийто посланик и чиито генерални консули не обикалят страната и смесените райони, за да агитират за дадена политическа сила. Говоря за посланика на Руската федерация. Ние не си спомняме в последните 26 години посланикът на Русия и генералните консули на Русия да са обикаляли, както обикалят турските генерални консули и турският посланик, и други турски посланици, в смесените райони, позволявайки си в конкретния случай – тук съм съгласен с Движението за права и свободи, да оказват натиск върху партийни структури в смесените райони върху българските мюсюлмани за коя политическа сила да гласуват.
В същото време, не съм съгласен с Движението за права и свободи, което полуофициално, полунелегално разпространи тази подписка, елиминирайки независимите народни представители. Защо ги елиминирате, уважаеми колеги от ДПС? За да елиминирате напусналите или изгонени от Вашата група шестима народни представители? А какво лошо има да чуем и тяхното мнение? Какво лошо има да чуем и тяхното мнение по въпроса за намесата на турския посланик във вътрешните работи на Република България?
И тук съм съгласен напълно с господин Симеонов – трябва да се разшири обсега на тази декларация.
Вие спомняте ли си преди известно време, когато посланиците на Съединените американски щати, Япония, Чехия, Великобритания, Франция и Холандия излязоха с едно скандално открито писмо срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като тази Комисия си позволила да започне процедура – това беше в мандата на предишното Народно събрание, това беше един много правилен състав на Комисията, която си позволи да започне процедура за преразглеждане на договорите за ВЕИ-тата (възобновяемите енергийни източници) и за договорите за ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3 – собственост на американска компания?
Аз предлагам посланиците на тези държави и по-точно тези държави да бъдат включени в обсега на тази декларация и на първо място, разбира се, посланиците на Съединените американски щати и Чехия, които бяха пряко заинтересовани от приемането на подобна декларация, което по същество е намеса в нашите вътрешни работи.
А защо не включим, предлагам да се включи официално и Република Гърция в тази декларация, тъй като Вие знаете – в продължение на шест години от територията на Република Гърция с подкрепата на гръцкото правителство се излъчват от гръцка правителствена радиостанция емисии на така наречения „помашки език”? Това не е ли намеса във вътрешните работи на Република България и защо трябва да елиминираме тази груба намеса?
Ами какво да кажа за Република Сърбия, която открито в учебниците си по история, и най-вече по литература, говори за съществуването на шопски език на територията на Република Сърбия или по-точно на територията на Западните покрайнини, които знаем как бяха отнети от Царство България през 1919 г.?
Тоест, предлагам, щом ще разширяваме обсега на тази абсурдна комисия, срещу чието съществуване аз съм категорично против, да влязат и държавите Република Сърбия и Република Гърция.
В заключение само ще кажа още веднъж, че включването на Русия в тази декларация е провокация към истината. И очевидно тя трябва да даде алиби на Движението за права и свободи да предложи включването на Република Турция.
Ако ще се прави декларация, повтарям още веднъж, държавите, които трябва да се включат, са Съединените американски щати, Чехия, Гърция, Сърбия, Япония, Франция, Холандия, Великобритания – всички тези, чиито посланици в последните години си позволиха недопустими действия, грубо потъпквайки Виенската конвенция за дипломатическите и консулските отношения, приета през 60-те години на миналия век.
Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Първа реплика – господин Казак.
Втора реплика – господин Атанас Атанасов е заявил.
За трета реплика засега не виждам желаещи.
Имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Енчев, аз искам и на Вас, и на всички, които се изказаха досега и които възнамеряват да се изкажат, искам да обърна внимание, да изостря тяхното внимание върху наименованието на Комисията. Това е Комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Република Турция във вътрешната политика – политика, във вътрешнополитическия живот, а не изобщо за намеса във вътрешните работи, както Вие неколкократно изтъкнахте тук, от тази трибуна, и както други преждеговоривши сториха.
Тази комисия ще има за задача да проучва всички факти и обстоятелства, свързани с намеса във вътрешнополитическия живот, а не изобщо във вътрешните работи на страната по всякакви теми, изказвания на посланици, по всякакви вътрешни теми от икономически и всякакъв друг характер.
Тази комисия има ясно дефиниран предмет. Това е намеса във вътрешнополитическия живот, в дейността на определени политически сили или пък дали определени политически сили, за които се тиражират обвинения или мнения, че прокарвали определени интереси на друга държава във вътрешната политика, дали това е вярно или не, има ли и факти и обстоятелства или не, а не изобщо дали други държави се месят изобщо във вътрешните работи на страната.
Направете тази много съществена разлика и мисля, че тогава ще отпаднат и тези аргументи за разширяване на обсега на дейността на комисията и в нейното наименование.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Генерал Атанасов, заповядайте. Имате думата за реплика.
Още една реплика – господин Жаблянов. Тя ще е трета.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, профанизираме тази важна тема, от това, което чувам в залата – ами, дайте да направим, господин Енчев, един списък на половината дипломатически корпус и да им кажем, че от утре трябва да хващат влака, и да живеем като Северна Корея. Това е несериозно.
Аз обаче вземам думата за реплика, за да Ви кажа и да Ви припомня, защото съм сигурен, че Вие го помните това нещо – важно е да се говорят нещата точно. Обяснявахте кой къде от дипломатическия корпус ходи из страната и какво прави и че била включена тук, в заглавието, Руската федерация неоснователно, и всякакви такива неща.
По времето на управлението на Обединените демократични сили 1997 – 2001 г. бяха обявени за персона нон грата генералният консул на Турция в Бургас Бейза Юнтуна, и тя напусна страната, а също така и трима руски дипломати тогава, начело с военното аташе, и те напуснаха страната, така че тези неща трябва да се помнят. Тоест има факти и обстоятелства в миналото, които показват, че такъв тип намеса във вътрешната политика перманентно е съществувала. Въпросът е, че тук с това предложение, по този начин формулирано, парламентът ще се вкара във вътрешнопартийна разправия.
Така и така съм взел думата, доста съм изненадан и от това, което чувам от ляво, защото половината от групата на БСП са се подписали под Проекта за решението, без да питат бившия външен министър от тяхната парламентарна група. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, ген. Атанасов.
Народният представител Валери Жаблянов – трета реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предлаганата извънредна комисия, която да се заеме с такъв важен въпрос като намесата във вътрешните работи, мисля, че е прецедент в работата на българския парламент след 1990 г. Това прави въпроса още по-сериозен, защото при нас, в съдържанието на голяма част от нашите дебати, този въпрос присъства. Ние го поставяме. Къде е границата на партньорството, на членството в международни организации и съюзи и националните интереси? Коя е онази територия на вътрешнополитическите отношения, както каза колегата, които са недосегаеми, които би следвало да бъдат изключителна собственост, изключителен периметър на българската държава и на българската Конституция – те са посочени ясно в Конституцията?
Днес сме в тази ситуация, защото непрекъснато нарушаваме тези принципи. Непрекъснато ги нарушаваме, защото на нас не ни правят впечатление наставническите изказвания на посланиците в София, когато те са от държави от Европейския съюз. Изключвам принадлежността към една или друга съюзна общност, но тук става въпрос за реда в междудържавните отношения, който е уреден в поредица конвенции – не само Виенската конвенция, която беше спомената. Поредица от конвенции! Някак си с това не се съобразяваме, и сега, когато се сблъскахме с арогантността и наглостта, ще кажа, на един от посланиците, който достигна до крайна степен – да се бърка във вътрешнопартийния живот на страната, защото това е истината, във вътрешнопартийния живот, и ако информацията, която беше изнесена, е факт – да притиска български народни представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви да приключвате.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: ...той няма място в България един ден.
Не мога да разбера изпълнителната власт в момента. Какво да направи комисията в българския парламент? Тя ще предизвика в международен план повече неприятности, отколкото изпълнителната власт да си свърши работата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Изпълнителната власт да се обърне към посланиците, които нарушават тези правила, и да ги покани да напуснат страната – това се прави в европейската практика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов. Говорихте доста повече от времето.
Дуплика?
Господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги! Към Движението за права и свободи – няма никаква разлика между намеса във вътрешнопартийните и вътрешните работи на Република България. Мисля, че съм кратък и лаконичен, не е нужно да доказвам тази моя позиция.
Обръщам се към ген. Атанас Атанасов. (Реплика от ГЕРБ: „Тук сме цивилни.”)
Прав сте. Тук всички сме цивилни, съгласен съм.
Господин Атанасов, Даниел Митов е министър на външните работи от квотата на Реформаторския блок. Даниел Митов, както бе казано преди мен много сполучливо, трябва да влезе във функциите си на външен министър и да започне процедура за отзоваването на турския посланик в България, а не да създаваме такава измислена комисия, в която се поставя държава, която няма нищо общо с намесата във вътрешните работи на Република България. И ако говорим за намеса във вътрешните работи на Република България, и ако искате да бъдете наистина обективни, Вие трябва да предложите Съединените американски щати и техните посланици в последните години да бъдат поставени на прицел на разследване на тази комисия. Ако искате да бъдете обективни, но Вие това няма да направите.
Обръщам се отново към Движението за права и свободи: защо не предложите от квотата на независимите депутати да има представители, защо ги елиминирате? Отговарям още веднъж: тъй като не желаете шестимата отцепници, или изгонени, или напуснали, от Вашата група да бъдат вътре. А защо да не бъдат вътре в тази комисия, която, пак подчертавам, не трябва да съществува? Тя е в противоречие, бих казал, в някои отношения и на международното право, тъй като има изпълнителна власт, която трябва да решава тези въпроси, а не извънредна парламентарна комисия. Защо Вие сте против независимите депутати? Защо не искате Лютви Местан и останалите негови колеги да бъдат в тази комисия, или поне техен представител, за да чуем тяхното мнение? В този смисъл смятам, че Вие, господа от ДПС, имате двойни стандарти и срещу тях решително възразявам, тъй като това, първо, означава дискриминация на български депутати, независимо дали са в парламентарна група, или са независими.
Затова още веднъж заявявам: категорично съм против съществуването на такава извънредна парламентарна комисия. Нека изпълнителната власт влезе в своите функции. Да не се страхува да влезе в своите функции. Но очевидно тя се страхува, тъй като трябва да посегне на посолство, чийто нов посланик говори блестящ български, но който още в началото на своята кариера, при изслушването в Сенатската комисия по външна политика, заяви, че идва в България – защо? – за да ограничи влиянието на една друга държава в Република България: Руската федерация. Това не е ли намеса в нашите вътрешни работи, априори, още в аванс, още в началото на неговия мандат, преди да е получил съответния агреман?!
Надявам се от дясната страна да подходят обективно към въпроса и те да предложат – защо не, Съединените американски щати задължително да влязат в тази комисия, срещу която, още веднъж, за трети път казвам, категорично съм против нейното съществуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз, господин Енчев.
Тъй като има записани най-малко още четири изказвания, предлагам дебатът да продължи в програмата най-вероятно следващата седмица.
Обявявам 10 минути почивка.
В 11,00 ч. продължаваме с редовния и планиран Парламентарен контрол. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и ДПС.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, преди прекъсването на заседанието, малко по-рано днес е била поискана процедура, а съгласно нашия Правилник тя своевременно трябва да бъде дадена на народния представител, който е поискал тази процедура.
Имате думата, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание с времето, което ще бъде отнето за изчерпване и приключване на дебатите по тази точка и гласуването на следващата точка – избор на комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на законодателната част от днешното пленарно заседание до изчерпване на точките, които бяха включени днес в програмата. От тях остана дебатът, който върви, и гласуване по Проекта за създаване на Временна комисия, както и две проекторешения за избиране ръководство на две комисии, след което продължават три часа парламентарен контрол, без да се накърнява времето на народните представители и правото им да получат отговор от министрите.
Гласуваме това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 107, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Думата за изказване има господин Божинов.
Записани до момента са още господин Кадиев, госпожа Ташева и господин Каракачанов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Заглавието на Комисията, предметът на дейност, определен в съответствие със заглавието на Комисията, за мен лично е неприемлив. Той показва конкретна и пристрастна тенденциозност. Такава комисия трудно ще завърши с полезни и необходими за обществото изводи и констатации. Ако може да се търси някакво поле на съгласие, за което призоваха оратори преди мен, то може да бъде само на плоскостта, че заглавието и предметът се определят в рамките на намеса на чужди държави във вътрешните работи на България, разбирайте в това число и политическия живот, който не може да бъде изолиран от най-съществените процеси в страната.
Правя формално предложение – ако се стигне до гласуване на този документ, в заглавието да бъде записано, че става дума за намеса на чужди държави във вътрешните работи на България. Всяко приоритетно изреждане в заглавие на някой и презумпция за други държави е неправомерно. Други държави, дори и да не са „чужди”.
Има ли намеса на други държави във вътрешните работи на България? Разбира се, че има. Преследвайки своите интереси, преследвайки групови корпоративни интереси, с които те са свързани, те търсят реализация на своите интереси на територията на други държави, в това число и на България. Имат ли успех? В много случаи – да. Техният успех в противоречие ли е с интересите на България и на българския народ? Твърде често – да. От какво зависи техният успех? Техният успех зависи от способността на българската държавност да се противопостави на чужди интереси и да защитава интересите на българския народ, на българската държава и на нейното бъдеще.
Така формулираният предмет ще бъде признание, че органите на българската държавност дават неудовлетворителни за българския парламент резултати от своето съществуване и от борбата си за защита на националните интереси. По-правилно беше да бъдат изслушани от парламента тези, които са създадени да отстояват българските интереси. Очевидно, че подписите на народни представители под варианта, който обсъждаме, е негласно, но явно признание за неудовлетвореност или поне за неинформираност как се бранят българската държавност и българските интереси.
Аз ще се въздържа да ги посочвам, но за да кажа, че няма граници между намеса във вътрешнопартийните работи и вътрешнодържавните ни дела, ще запитам: ако нашите служби имат основание да не дадат достъп до квалифицирана информация на висш държавен служител, защото са го заподозрели във връзки с чужди служби, а този човек е бил водач на депутатска листа на една от партиите, представени тук, то къде е границата, дами и господа, че дотук са му партийните ангажименти, а територията нататък – територията на България и българските интереси, къде остават?
Аз се притеснявам с какво би завършил и какъв би бил резултатът на такава комисия? Дали това няма да предизвика неудовлетворение в българското общество, защото дори да научим истината, няма да можем да я кажем? Защото някои искат с този предмет да кажат, че лицата „хикс” и „игрек” не са в икономическа зависимост от Русия, а лицата „игрек” и „зет” са в пряка връзка със службите. Но това е твърде ограничено. Българският народ иска да знае истината не само днес!

Тук ще кажа нещо, с което ще Ви предизвикам остро: българският народ иска да знае, включително дали възродителният процес беше една лудост и безразсъдство, или беше неуместно избран вариант и реплика на интереси на друга държава и планове срещу България? Така че кой период ще обследваме – този на твърденията от вчера, или ще направим изводи дали конституционно уреденият ред в България и институциите на българската държава защитават интересите на тази страна и бъдещето на това поколение? Това е големият въпрос и някои от ораторите преди мен много добре го аргументираха.
В заключение, правя формално предложение: заглавието и предметът да бъдат за намеса на други държави, без да посочваме една, която и да е, и да предопределяме.
Само на тази плоскост, господин Симеонов, може да търсим някакво съгласие. На другата плоскост, независимо кой от моите колеги е подписал, аз не мога да гласувам, защото, казах, тази постановка е невярна, тенденциозна, тесногрупова и тя няма да даде резултат, който да удовлетвори българското общество, което пита: къде стоите Вие, българските държавници, когато посягат на религиозните ни свободи и чувства, на езика, на историята, на образованието ни, на отбранителната ни способност? Ако ние в тази комисия дадем беден, неудовлетворителен, повърхностен отговор, ще бъдем презрени от тези, които смятате, че чакат истината по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Божинов? Няма.
За изказване думата има господин Кадиев, след него – госпожа Ташева.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, аз ще се разгранича от част от колегите, които говориха преди мен.
Считам, че категорично има нужда от такава комисия. Причината за това е много проста и ясна – новините, слуховете, твърденията, които се появиха след изказването на господин Ахмед Доган в края на месец декември миналата година, а именно твърденията за оказван пряк, директен натиск върху български политици от страна на чужда държава. Това не може да остане неразкрито, неизговорено, неказано.
Тук господин Божинов каза: „Дори и да научим истината, ние не можем да я кажем.” Това не е вярно! Напротив, научавайки истината, ние трябва да я кажем. Хората това искат.
Абсолютно съм несъгласен като предмет на дейност на тази комисия да бъде записано просто „други държави”. Това ще разводни темата до степен, до която ще обсъждаме Фиджи и Сейшелите, а не държавите, които наистина имат конкретни разузнавателни интереси в България.
Моето чисто редакционно предложение е да се премахне изцяло частта за Руската федерация – поне аз не съм чул Руската федерация по някакъв начин да оказва пряк натиск върху български политици – и да се концентрираме върху това, което знаем.
Знаем два факта: това, че консули, дипломати от турското посолство са звънели на политици – български, от ДПС и са оказвали натиск върху тях за гласуване на една конкретна личност.
Вторият факт – господин Лютви Местан се скри в турското посолство, унизявайки по този начин българските институции. Не може, дори и да има заплаха за живота ти, да се криеш в чужда държава. Територията на турското посолство всъщност е територия на чужда държава.
Искам да се обърна специално към колегите от БСП, тъй като виждам, че господин Миков е подписал тази декларация на първа страница: колеги, не правете това нещо! Не сравнявайте ябълки с круши. Поведението на турското посолство няма нищо общо с поведението на нито едно друго посолство, поне на мен не ми е известно, което и да е друго посолство да е действало по този груб, арогантен начин на територията на България – чрез оказване на пряк, директен натиск за гласуване в една или друга посока.
Ако се стигне до гласуване на варианта на декларация по начина, по който изглежда сега, просто не го гласувайте, не го подкрепяйте. (Реплики.) ГЕРБ не са моя отговорност все още. (Реплики. Оживление.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кадиев, оценявам Вашия опит, Вашата подкрепа и Вашето разбиране за мотивите на този проект за решение. Оценявам факта, че Вие до известна степен сте вникнали в смисъла на това, което се предлага и внимателно сте прочели мотивите. Но ако наистина сте го сторили изцяло, тоест ако наистина сте прочели мотивите, аз съм убеден, че Вие ще подкрепите и онази част от Проекта за решение, за която сега обявихте, че отхвърляте – да се включи и Руската федерация.
Пак повтарям, тази комисия и в мотивите много ясно е записано, че тя цели да се проучат факти и обстоятелства, свързани с твърдения за евентуална намеса във вътрешната политика, във вътрешнополитическия живот. Не изобщо някакви изявления за намеса в икономика, във формиране на цени, решения, свързани с регулатори и така нататък, а във вътрешнополитическия партиен живот в страната.
Ако прочетете внимателно мотивите, записано е, че паралелно, едновременно с твърденията за натиск и така нататък от страна на някои официални лица от Република Турция, се появиха и твърдения, че определена партия прокарва руски интереси в България, че определени партии едва ли не отстоявали интересите на Русия в България. Ето тези твърдения, появили се паралелно с другите действия, трябва да бъдат проучени, за да видим верни ли са, има ли основания за подобни твърдения, или не. Това е целта на комисията.
Убеден съм, че като вникнете в тези мотиви, Вие ще подкрепите изцяло Проекта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Кадиев, ще ползвате ли дуплика? Не.
Лично обяснение – господин Божинов, беше поименно споменат от господин Кадиев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Кадиев, казах, че ще бъде лошо, ако комисията узнае, но не може да каже истината – това беше моето твърдение: лошо е, ако не може да каже истината по различни съображения. Не че няма да я каже – това е много съществено.
Второ, щом се съгласявате да правим комисия, която да изясни твърдения и слухове, нека не предопределяме със заглавието периметъра. Ако ще се занимава, да се занимава и да стигне до там, до където ще ни даде истината. Така че ние настояваме да остане моето предложение за по-общо заглавие и предмет на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожи и господа народни представители, дългата опашка от оратори не ми позволява да повторя открай докрай нашата позиция, тъй като някои от Вас вече изразиха това, което ние от „Атака” застъпваме. Да, разбира се, тук задължително, ако ще разследваме чужда намеса, трябва да фигурира държавата Съединени американски щати. Извинете, но тя прави Майдани, цветни революции, тя праща своите посланици да окуражават и мотивират окупаторите на Софийския университет, докато самата посланичка Марси Рийс ходи на „Позитано” нещо да се посъветва там със своите колеги.
Не мога да разбера защо тук не фигурира държавата Съединени американски щати?! Както и държавата Великобритания?! Но нали имаше време, когато британският посланик Джеръми Хил, се казваше май, определяше цената на водата в София? Това да не би да не е намеса?
Всъщност Вие предлагате едно законодателно недоносче. Това е срамно – да правим Комисия, която да разследва дали, аджеба, Турция се намесва във вътрешните работи на България и за баланс сте сложили и Русия там, понеже в ДПС чули някакви слухове.
Какво руско влияние в България, дами и господа? В България няма нито една руска банка; няма нито един руски университет, а има два американски; има три турски банки; има американска; четири гръцки. Това, което искате да стоварите върху плещите на законодателната власт, е работа на изпълнителната. Само че няма как да кажете на Вашия външен министър да си свърши работата, защото той е американски служител – „Нешънъл еднаумънт фор демокраси”. Нали така? Защо досега той не е сложил черен печат в паспорта на печално известния „дипломат” Сюлейман Гьокче? И понеже той не смее, и понеже от Америка и от „Козяк” 16 го дърпат и му диктуват какво да прави, затова: дайте пак да си измием ръцете с Народното събрание. На такова ми прилича на мен.
Задължително трябва временна комисия с много голям мандат, която да изследва резултатите от чуждата намеса. Например комисия, която да изясни защо в България 83% от банките са чужда собственост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такъв предмет на този Проект за решение.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо 350 хил. дка от най-добрата обработваема земя са собственост на юридически лица, регистрирани в офшорки, и ние не знаем кой притежава нашата територия? А не просто да се залъгваме, че една такава комисия може да свърши нещо. Какво ще свърши тази комисия?
Способна ли е една такава комисия да излезе с доклад, който да казва, примерно: да, Турция се намесва 95% във вътрешната политика на България, а Русия – 35,7? Това ли ще прави? Какво ще установи? Подобна комисия всъщност е бягство от проблема, а не решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ташева, приемайки донякъде Вашето твърдение за това, че изпълнителната власт се опитва да си избърше ръцете с парламента, не мога да съглася с това, че го ограничавате само до външния министър. Защото в момента ние сме свидетели на политика на превръщането на България във все повече премиерска република, където думата на премиера е повече от думата на Комисията за защита на конкуренцията, от административните съдилища, където той си позволява да спира поръчки, където прави всичко, което е красиво, даже от време на време се вслушва и в това какво му говорят в Лондон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По темата, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По темата говоря, госпожо Председател, по темата говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И по Проекта за решение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И по Проекта за решение говоря – за какво не съм съгласен с госпожа Ташева. Затова аргументирам.
Ще поискам да удължите времето ми с това, с което ме прекъсвате.
Защо не съм съгласен с това, че се ограничава само до Митов? Защото именно премиерът е този, който трябва да отговаря в Народното събрание има или няма намеса във вътрешните работи, като отговорник за изпълнителната власт. Него трябва да извикаме тук, ако има нещо, и да го изслушаме какво, защо и как се случва, ако има. А това, което в момента се случва тук, е да ни превърнат за пореден път в тоалетна хартия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължете времето, поискайте удължаване на времето.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз поисках.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кажете го пак, че не го чух.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Още един път: искам удължаване на времето на групата. Казах Ви го. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Ерменков, просто не мога да не се съглася с Вас. Прав сте. (Ръкопляскания от ГЕРБ, весело оживление.) Вие сте много прав, но нека да ограничим все пак обхвата и тематиката, с която тази комисия би се занимавала.
Ние сме против създаването на такава комисия, пак ще кажа, защото това е едно изпиране. Някой се опитва с такава комисия да изпере физиономията си, да изпере политиката –„Изуй гащи”, както е казал един български класик.
Дайте тогава да направим временна комисия за намесата на Ангела Меркел, която смята тук да ни разпределя някакви квоти с мюсюлмани; дайте да направим временна комисия за намесата на Ксавие Лапер дьо Кабан, който е лидер на това, което наричате „съдебна реформа”. Ако тръгнем така, трябва да направим временни комисии за всичките 200 или 195 държави в ООН.
Да, премиерът може да реши всичко това, но той иска да си измие ръцете. Професор Станилов е задал два въпроса на външния министър. От два месеца няма отговор, макар че те касаят външна намеса. Професор Станилов е задал два въпроса и на премиера, и аз един. Моят въпрос е за школата по помашки език и история в Турция, която Ахмед Давутоглу обеща че ще финансират, но председателството на Народното събрание ги връща. Така че, прав сте, наистина изпълнителната власт трябва да си свърши работата, а не да се крие зад гърба на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги. Аз, разбира се, както и колегите ми от Патриотичния фронт ще подкрепим това предложение.
Учудвам се на някои колеги, които казват: „Защо не ни давате тази задача на нас?”. Петнадесет минути преди това, или по-точно вчерашния ден, когато беше дебатът за вота, казвахте: „България не е премиерска република, България е парламентарна република”. Не виждам нищо лошо и нищо незаконно в това парламентът да направи подобна комисия. Когато парламентът излезе със становища по темата, няма как да не бъдат задължителни за изпълнителната власт.
Намесата във вътрешните работи на България през последните повече от 20 години е факт. Помня един посланик, който на изслушване в Сенатската комисия – това беше 1993 - 1994 г., обеща, че ще дойде в България да ни променя Конституцията, за да може циганското, македонското и помашкото малцинство да си правят етнически партии. Помня и други посланици...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Каракачанов, моля не по спомени, а по Проекта за решение.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: По проекта. Аз аргументирам позицията си защо ще подкрепим това.
Помня други посланици, които в този мандат идваха горе и ни гледаха гневно, когато ние не приехме един законопроект, който не беше изпипан, така нареченият „Законопроект за борба с корупцията по висшите етажи”.
Има Женевска конвенция за дипломатическата служба, която е задължителна за всички външни дипломати в България. Те не я спазват повече от 20 години.
Самият дебат, който водим днес тук, самата комисия, която ще създадем, е един много ясен сигнал към всички външни фактори, които са се намесвали през последните 20 години – 25 години във вътрешните работи на България, че българският парламент... (Реплики от БСП ЛБ.) Това е към всички, уважаеми колеги.
Този дебат днес, тази комисия днес ще бъде една обеца на ухото на всеки, който си мисли, че България е разграден двор и че ще може да прави каквото си иска – да лобира за икономически интереси, да лобира за политически решения, да прокарва външнополитически решения. Разгледайте го от този контекст! Двадесет и пет години в българския парламент тази тема за вмешателството на чужди държави във вътрешните ни работи не е обсъждана сериозно. Имало е позиции на парламентарни партии, на отделни депутати, имало е предложения, но парламентът никога не е имал кураж да пристъпи в тази посока и да разследва вмешателството на една, две или повече държави във вътрешните работи в България.
От тази гледна точка самият дебат, повтарям, е полезен – той се чува, той се вижда, той се отчита. Това за мен, освен конкретния параметър на комисията по отношението на тези две страни, които са упоменати в нейното заглавие и като предмет на комисията, е знак за цялото българско общество, че българският парламент има волята, има и куража да се занимава с подобни проблеми, а не да ги замита под килима, не да ги заобикаля и да се прави, че нищо не се случва в България.
Да, много държави са се намесвали във вътрешните работи на България – и съседни, и малки, и по-силни, но това, което прави една от тези страни, а именно Република Турция, е брутална намеса във вътрешните работи на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това комисията ще каже. Нали първо трябва да я създадем и тя да каже? (Шум и реплики.)
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да, аз казвам моето мнение, защо ще подкрепя тази комисия.
Защото работата не е в това, че някой е привиквал лидери или депутати, или областни ръководители на една политическа партия в едни консулства и в посолството. Работата е, че намесата във вътрешните работи на България от тази съседна нам страна се изразява и в пряко, директно, грубо вмешателство чрез мюсюлманското вероизповедание, чрез Главното мюфтийство, районните мюфтийства, което е изключително опасно, с оглед на процесите, които текат в самата Турция и процесите в Близкия изток. Следователно тази комисия ще свърши нещо полезно.
Напомням на уважаемите колеги и предложението, което господин Симеонов направи – към комисията да се добави „и други”, защото има и други страни, които могат да бъдат посочени като брутално намесващи се в нашите вътрешни работи.
Уважаеми колеги, нека да излезем от темата русофилия, русофобия, туркофилия, туркофобия. Най-важното е да покажем на българското общество, а и на целия външен свят, че в българския парламент има воля. Тези процеси, които сме наблюдавали, които са довели до огромни загуби – и политически, и икономически на България, да бъдат стопирани.
Аз го разглеждам по този начин и поради тази причина, заедно с колегите ми от Патриотичния фронт, първо, гласувайки предложението, което колегата Симеонов направи, ще подкрепим това нещо, защото крайно време е да кажем: Стига!”. България трябва да покаже, че е държава, която има достойнство, държи на своя суверенитет. Приятелски отношения – с всекиму, но достойнството на България и интересите на българските граждани – преди всичко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Каракачанов?
Господин Жаблянов – първа реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Каракачанов, уважавам изключително много Вашето красноречие и го казвам напълно сериозно. Но ние стигнахме, струва ми се, до една точка, в която вече сме напълно наясно, че комисията е безсмислена, тъй като никой не може вече да каже от тази трибуна кой е периметърът на вътрешните работи.
Само преди една седмица тук Вие и моите колеги ме убеждавахте как „Еър полисинг” е съюзническа мисия. Днес чувам от господин Каракачанов, че турската държава по безпрецедентен и по не знам си какъв начин се намесва във вътрешните ни работи. Ама тази турска държава съюзник ли ни е, член ли е на Атлантическия пакт, подписала ли се е под същите параграфи, под които ние сме се подписали?
Какво правим ние въобще?! Кой е периметърът на намесата? Това поставих и в предишното си изказване: кои са вътрешните ни работи, та да знаем кои са външните? Да поставим въпроса по този начин. Кои са ни външните работи и кои са ни вътрешните?
Смятате ли, че комисията ще стигне до отговора на въпроса, който поставям? Ние най-напред трябва да бъдем наясно кой е изключителният периметър на нашата вътрешна политика, за да създадем тази комисия да работи. Вие видяхте в дебата колко основателни въпроса се поставиха – за поведението на други посланици, за електропреносната мрежа и нейната приватизация, за електропроизводството, за вътрешния пазар, за контрола върху границите, за взаимодействието с партньорските служби. Ами там това каква политика е – вътрешна ли е, външна ли е, каква е за мястото на България в съюзническите задължения, отношения и прочие?
Комисията ще бъде неработеща от момента на нейното създаване, защото тя няма върху какво да стъпи. Върху какво ще работи тази комисия, господин Каракачанов? Съгласен съм с голяма част от констатациите. Първо ги виждаме с огромно закъснение, когато тук на нашата територия е разгърната една инфраструктура, която може да се използва за всичко – за притискане на правителството, за дестабилизиране на вътрешнополитическата обстановка. Това е факт. Ама тогава, какво правихме преди две седмици, като гласувахме обратното и тук ми обяснявахте как това били съюзнически ангажименти? А сега какви ангажименти са това?! (Реплики: „Времето, времето!”.)
Уважаеми колеги, такава комисия няма място в момента в българския парламент. Тези въпроси да се решат от изпълнителната власт, господин външният министър да стане външен министър на България, а не външен министър по принцип. (Шум и реплики.)
Премиерът да поеме ангажименти и да го накара да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Каракачанов, не можах да разбера Вашата аргументация, която давахте за подкрепа на комисията и нейното заглавие. През цялото време говорихте за една държава, за една намеса, за едни емисари, за една религия и изведнъж решихте да добавите „и други”, вместо да зачеркнете една от държавите от заглавието.
Ако може, да ми обясните това Ваше решение да добавите „и други”. Само за сол ли е, за разнообразие ли е, за асортимент ли е, за какво го правите? Ако не, кажете си истината, че искате да бъде наистина комисия, която ще разследва една държава, а другото само ще фигурира в заглавието. Поне така разбрах от Вашата аргументация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Не сте ме разбрали, уважаеми колега. Може би не сте ме слушали по-внимателно във времето, когато с госпожа Ташева си разменяхте любезности. (Реплики. Оживление.) Не сте ме чули.
Аз обаче се учудвам, защото на първите места в подписите за тази комисия фигурират представители на Вашата парламентарна група и преди Вие да разберете мен, което едва ли ще ви се удаде, най-добре е да се разберете помежду си какво искате Вие.
Аз много добре в моето изказване... (Реплики от БСП ЛБ.)
Това дали имате глави, ще го видим на Конгреса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каракачанов, моля Ви!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Споменах не само една държава, споменах много примери и ако не беше основателната забележка на госпожа Цачева, че това не е по предмета, можех да Ви разкажа много други случаи – и за съседни държави, не само за тази, за която говорих, и за по-далечни, тоест за всеки, който е пожелал. Но ако това Ви интересува, това ще стане и в предмета на разговорите в самата комисия, така че не съм говорил за една или за две държави.
Аз казах много ясно и точно, че създаването на подобна комисия, самият дебат в парламента е знак, че България се събужда за воденето на една самостоятелна националноотговорна политика, а не за възможността да продължава всеки да се бърка в нашите работи в нарушение на нашия суверенитет и в нарушение на всички международни норми. Споменах Ви, ако не сте ме чули, ама пак не ме слушате и пак няма да разберете – Виенската конвенция за консулските отношения и така нататък – има много документи на ООН. Това е моят аргумент.
А тази държава, която споменах, тя действително осъществява най-бруталната намеса във вътрешните работи на Република България и въобще на българската държава от последните сто тридесет и пет, шест години.
Така че аз не мога да разбера аргументите, с които Вие бихте гласували „против”. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Искате да кажете, че това не е вярно. Вярно е, разбира се.
На предишния въпрос: какво ще научи комисията? Може да научи много неща, защото, уверявам Ви, че през цялото това време, когато българските служби бяха мачкани, газени, унижавани, включително и с Вашето съдействие – говоря, когато сте били на власт, и бяха принизявани, имаше хора в тях, които работеха съвестно за националните интереси на България, въпреки квалификациите, обидите, срама, който се опитаха да им нахвърлят. Има много данни не само за тази държава, има много конкретни данни с имена, с цифри, с дати, има включително и материал, който е не само като доклад, има документирани подобни неща. Така че много може да научи тази комисия, ако си свърши правилно работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо наистина искам да изразя недоумение от бързането по този въпрос и с тази комисия, защото така, както е направено предложението на колегите от ДПС, то е валидно малко повече от 130 години. Проблемът е непреходен, той е неразривно свързан с целия ход на историята на независимата българска държава. Така че дали ще вземем решението този петък или другата сряда, ми се струва, че наистина е много, много необяснимо бързането. То, естествено, поражда подозрения за някакъв втори план, който вносителите влагат в тази комисия, като искам да подчертая, че вносителите, както гледам, са ГЕРБ, ДПС и БСП. Позицията на БСП търпи някаква еволюция, но при всяко положение...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Гледай по-добре, че не са само БСП, а и Патриотичният фронт...
РАДАН КЪНЕВ: Госпожо Караянчева, страдате явно от липса на комуникация с мен. Можем да го оправим по някакъв начин, но не и от трибуната. (Ръкопляскания от БСП ЛБ, оживление в РБ.)
Така че да продължим по същество. След като така и така е взето решение, че трябва да гласуваме днес, искам да подчертая, че именно важността на темата и в злободневието, и в днешния ден, и исторически, очевидно ще породи определен консенсус, защото всъщност Реформаторският блок иска такава комисия и фактът, че предложението е внесено от ГЕРБ, БСП и ДПС, което за нас е винаги трудна коалиция, когато се появи, труден партньор, не означава, че ние не смятаме, че тези въпроси трябва да бъдат разследвани. Тук се оформя поле на консенсус.
Но искам да подчертая, че полето на консенсуса свършва там и това неведнъж е така в този парламент, където започва имитацията. Бързането създава опасения от имитация. Формулировката на решението също създава сериозни опасения от имитация. Защото проучването на обстоятелства, свързани с твърдения, звучи най-малкото несериозно. Въпросът, колеги, е много по-сериозен.
Ще предложа в тази връзка конкретни редакционни предложения, които да уплътнят решението, в самото днешно решение да си личи, че не търсим имитация или някакъв втори пиарски план на резултата от работата на тази комисия, а наистина, както каза господин Каракачанов, търсим начало на сериозен националноотговорен диалог по тези въпроси.
Първо бих подкрепил колегите, които предложиха да не се изброяват конкретни държави. Намесата на всяка друга държава във вътрешните работи на България е еднакво опасна, макар и исторически не толкова традиционна, както тази на Османската империя и на Руската империя във всичките им форми на съществуване като държави. Като подчертавам, че техните днешни форми на съществуване максимално се доближават до най-опасните за нас имперски форми от ХІХ век. Така че наистина темата е важна.
Подкрепям предложенията да отпаднат конкретни имена.
Правя конкретно предложение за т. 2 и 3, така че сегашните т. 2 и 3 да станат т. 4 и 5:
„2. Възлага на българското правителство да изисква от партньорските служби в Европейския съюз и НАТО, в това число и в Република Турция, всички данни за руска връзка на българските политици Ахмед Доган и Делян Пеевски и притежаваните от тях медии, както и за поддържани от тях чрез собствеността им в „Холдинг Булгартабак” контрабандни канали.
3. Данните по предходната точка да бъдат незабавно докладвани на Временната комисия.”
Тук искам да отговоря на колегите от БСП: много добре се знае как протича руското политическо влияние в българския обществен и политически живот. То протича по тръби с газ и чрез медии. Така че много има какво да се разследва, включително финансирането на големи медийни пакети също е много важен елемент от намесата на чужди държави в българските вътрешни работи. При приемане на тези редакционни предложения ние ще подкрепим общото решение. При тяхно отхвърляне ще констатираме поредния опит за имитация, който винаги се проявява, когато ГЕРБ, ДПС и БСП са заедно и няма да подкрепим (реплика от ГЕРБ:“Еее, стига вече!“).
Така, госпожо Атанасова. Когато сте заедно, е имитация. Когато сте отделно, често пъти не е. Аз съм справедлив, не отричам всичко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кънев, докато изброите всички от първия ред...
За първа реплика – господин Гьорг Георгиев. За втора реплика - Димитър Байрактаров. Трета реплика засега няма.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Отказва се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има и втора, така че е безсмислено отказването от първата.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам първо да кажа, че нямах намерение въобще днес да взимам дума по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами не я взимайте, ако нямате.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И призовавам след тази процедура на реплики и на дуплики да се ориентираме към гласуване.
Но тъй като колегата Кънев предлага разширяване на обхвата на тази комисия, аз например, господин Кънев, бих желал да Ви попитам: защо в този обхват не е включено разследване на продажбата на Нефтохимическия завод в Бургас? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защо в този обхват не е включена продажбата на БГА „Балкан”? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защо в този обхват не са включени заробващите енергийни договори, по които българските граждани плащат милиарди левове? Защо в този обхват не е включена продажбата на „Каолин”? И да не ги изреждам нататък.
Не смятате ли, че е добре, като предлагате да разширим този обхват, да го разширим както трябва? Поне като правим нещо, да го правим и тази Комисия да има достатъчно работа, да има някаква справедливост, някаква, наистина в крайна сметка и публичност на тези неща, за които години наред се говори и недоволството в българското общество е просто огромно в тази посока. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Господин Байрактаров, не разширяване на обхвата, конкретизиране! Обхватът, както казах, е повече от вековен. Той не може да бъде разширен повече от това. Но конкретизирането е полезно, за да знаем, че няма да се занимаваме с празни приказки, а с реална парламентарна дейност.
И по следващия Ви въпрос, защото той е много основателен. Аз Ви питам: защо не направихте предложение? Направете го, върнете се – не с реплика, а с изказване и аз ще го подкрепя.
Абсолютно сте прав в две посоки. Първата посока е, че всичко в тази държава трябва да се разследва. Не трябва да има имунизирани кръгове, имунизирани периоди – нищо. Страховита е корупцията отпреди 10 ноември още и в целия период след това. Затова искаме специална антикорупционна прокуратура.
Така че – прав сте, моля Ви, предложете го. Аз вече направих изказването си по тази точка.
И във втора посока сте много прав – естествено, че всеки елемент от дейността на „Лукойл Нефтохим” от момента на придобиване на „Нефтохим Бургас” до ден-днешен трябва да бъде в обхвата на тази комисия, защото това е елемент от влиянието на Руската федерация в България. Прав сте! Предложете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Илиан Тодоров, но го няма в залата.
Други народни представители?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма, няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте – господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаеми колеги, ние от ДПС нямаме никакъв проблем да има такава комисия. Вие знаете, че в общественото пространство се лансира определено мнение по отношение на дадени политически сили. Заради това ще призова колегите да подкрепят създаването на такава анкетна комисия, тъй като предметът на тази комисия засяга обвинения срещу определени политически партии. Много ще ми е интересно да видя как ще гласуват колеги, които внушаваха подобен тип обвинения. Тяхната липса тук показва, че те се притесняват от това, защото ще излязат лъжливи фактите, които внушаваха – че ДПС има някакво влияние. Това е истината, колеги!
Тези, които се противопоставят тук на създаването на такава комисия, всъщност показват собствената си зависимост в политическия живот и се притесняват, че това ще излезе наяве.
Затова призовавам този, който няма притеснения, да гласува в подкрепа на тази Комисия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Илиан Тодоров вече е в залата.
Заповядайте за изказване.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Да, безспорно е, че Република Турция от години брутално се намесва във вътрешните работи на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това ще каже Комисията, ако я създадем.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Добре.
Когато обаче говорим за държави, които трябва да се изброят в това Решение, аз питам срещата на вицепремиер Кунева по повод на нейния законопроект, когато тя събра десетки посланици в Народното събрание, които се изказваха, че било много лош знак, че законопроектът не е приет, това намеса ли е във вътрешните работи?! И ако „да”, трябва ли в Решението да изброим всички държави, чиито посланици бяха при Кунева и се месеха кой закон е добър за България и кой –не: Холандия, Франция, Германия, Великобритания, Австрия, Белгия, Ирландия, Полша, Дания, Финландия, Италия, Кипър, Испания, Люксембург, Норвегия, Швейцария? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Без Швейцария!
ИЛИАН ТОДОРОВ: Трябва ли да ги изброим всичките тук?
Искам да попитам и нещо друго: като че ли ние попадахме в яма, разглеждайки само държави.
Ами, да попитаме неправителствените организации, работещи на територията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те са извън предмета на предложението.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Те месят ли се във вътрешните работи на България? Фондация „Америка за България” спонсорира ли с десетки и стотици милиони български журналисти, медии, които пряко влияят на вътрешната политика на България?
Затова ние от „Атака” правим редакционно предложение: в точка първа да включим и неправителствените организации, за да видим колко стотици милиона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А в заглавието? Точка първа върви с преповтаряне наименованието на Комисията.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Да, и в заглавието да включим „неправителствени организации” и да видим колко и кои неправителствени организации колко стотици милиона са вкарали в България, на кои журналисти са ги дали, за да обслужват чужди интереси? Нека не се самозалъгваме: журналистиката в България определя до огромна степен вътрешната политика на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Уважаеми колеги, по реда, по който бяха направени редакционните предложения по Проекторешението за създаване на Времената комисия, ще подлагам на гласуване съответните предложения.
Първи по време господин Валери Симеон предложи в наименованието на Решението и в точка първа да бъде записано: „твърдения за намеса на Руската федерация, Република Турция и други държави”. Това е допълнението на господин Валери Симеонов.
Гласуваме това предложение.
Гласували 155 народни представители: за 41, против 12, въздържали се 102.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Божинов, който предлага да звучи „свързано с твърдения за намеса на други държави” – вместо „Руска федерация и Република Турция” да бъде записано „други държави”.
Гласуваме предложението на господин Божинов в наименованието, респективно в точка първа.
Гласували 159 народни представители: за 52, против 53, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам прегласуване по предложението на господин Божинов и групата на БСП ЛБ, защото се заявиха настроения от различни групи да подкрепят обединяващо название на Комисията, при условие че нейното съдържание на работа поражда безкрайно много противоречия. Благодаря за вниманието.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 161 народни представители: за 52, против 66, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение на господин Кадиев в наименованието на Решението и в точка първа да бъде заличен текстът „на Руската федерация” и да остане „твърдения за намеса на Република Турция”. Нали така, господин Кадиев?
Гласуваме предложението на господин Кадиев в наименованието на Решението и в точка първа да отпадне „Руската федерация”.
Гласували 150 народни представители: за 28, против 72, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Радан Кънев за нови точки, съответно първа и втора, както той прочете това предложение, а точка две и три по Проекта на решение да станат съответно точки четири и пет.
Подлагам на гласуване предложението за допълнение в диспозитива на решението с нови точки втора и трета.
Гласуваме.
Гласували 141 народни представители: за 17, против 80, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Господин Тодоров е направил предложение. Той предлага в наименованието на Комисията и в чл. 1 да бъде добавено „и неправителствени организации”.
Гласуваме.
Гласували 141 народни представители: за 25, против 42, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проекта на решение с неговото наименование, основание и диспозитив с четири точки, както ни бе предложен от името на вносителите.
Гласуваме, колеги.
Гласували 158 народни представители: за 126, против 19, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Колеги, очаквам предложения от парламентарните групи за членове на комисията и председател.
Господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група членовете за Комисията ще бъдат Валентин Радев, който предлагаме да бъде председател, и Димитър Лазаров, който да бъде член на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други предложения?
Заповядайте.
КЪНЧО ФИЛИПОВ (БДЦ): От името на Парламентарната група на Българския демократичен център предлагам за членове на комисията д-р Красимира Ковачка и Светлин Танчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме за членове на Временната комисия господин Мустафа Карадайъ и господин Камен Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От БСП – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
От името на Парламентарната група „БСП лява България” предлагаме господата Атанас Зафиров и Филип Попов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От Патриотичния фронт?
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт предлагаме за членове на Комисията господин Красимир Каракачанов и Димитър Байрактаров. (Оживление, частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От останалите парламентарни групи?
Господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предвид това, че ние не бяхме поканени да подпишем днешното предложение за тази точка от дневния ред, предвид това, че не бяха приети нашите предложения, ние ще направим заседание, ще преценим дали ще участваме и впоследствие ще предложим хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
От „Атака”, АБВ?
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо Председател, от името на Парламентарната група на „Атака” предлагаме проф. Станилов и госпожа Магдалена Ташева. (Оживление, частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От АБВ?
Заповядайте, господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, Парламентарната група на АБВ приема да участва в Комисията с двама членове – Георги Кючуков и Светослав Белемезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, бяха направени предложения от името на парламентарните групи и изявления от страна на групата на Реформаторския блок, че на този етап няма да предложат членове на комисията. След обсъждане в групата е възможно на последващ етап да се присъединят към участието в нея.
Тъй като е направено единствено предложение за председател, това е предложението за господин Валентин Радев, и останалите предложения съответстват на регламента – по двама представители от името на парламентарна група, предлагам да ги подложа общо на гласуване, след като ги изчета, за да не гласуваме поотделно – всичко е в рамките на правилата, по които се конституира комисията: Председател – Валентин Радев, и членове – Димитър Лазаров, Красимира Ковачка, Светлин Танчев, Мустафа Карадайъ, Камен Костадинов, Атанас Зафиров, Филип Попов, Красимир Каракачанов, Димитър Байрактаров, Станислав Станилов, Магдалена Ташева, Георги Кючуков и Светослав Белемезов.
Колеги, гласуваме.
Гласували 146 народни представители: за 143, против 3, въздържали се няма.
Членският състав и ръководството на Комисията с оглед направените до момента предложения от парламентарните групи е приет.

Промени в постоянни комисии на Народното събрание.
С вх. № 654-02-19 от 18 февруари 2016 г. е постъпил Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Цветан Генчев Цветанов за председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Следват подписи на вносители.
Има ли народен представител, който желае да се изкаже?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, няма да гласувам при този избор не за друго, а за да се подчиня на партийната дисциплина, защото колегите ми не подкрепят този избор, а аз смятам, че господин Цветанов трябва да бъде избран за председател на тази комисия. Защо?
Първата причина е поради личните качества. Господин Цветанов, ако не се лъжа, от далечната 1987 – 1988 г., започвайки службата си в МВР като редови служител, достига до министър на вътрешните работи, което означава, че има качествата да ръководи една парламентарна комисия, която е с такъв предмет на дейност.
На второ място, смятам като по-важен аргумент за неговия избор, че отговорността за това, което се случва, или за това, което не се случва в сектора за сигурност, трябва да бъде определена точно и това трябва да бъде отговорността на ГЕРБ. Защото, искам да Ви кажа това днес от тази трибуна, това беше и един от моите мотиви да подам оставка, е, че така нареченият „сектор за сигурност” се ръководи ръчно от министър-председателя на Република България, което не е противоконституционно, защото съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на републиката Министерският съвет отговаря за обществения ред и сигурността в страната. Какво означава това да се ръководи Секторът за сигурност ръчно? Основно в персонален аспект единственото нещо, което се случи след идването на власт на второто правителство на господин Бойко Борисов беше, че след един тежък скандал и оставка на вътрешния министър Вучков – един човек, който според мен е много добър експерт в тази област, бяха освободени двама ръководители – главният секретар на МВР и председателят на ДАНС, и повече нищо не се случи в този сектор. Повече нищо не се случи! Всички онези персонални назначения на възлови позиции в Сектора за сигурност, които бяха направени по времето на правителството на Пламен Орешарски, останаха на позициите си. Това е изключително важен момент.
Не бих искал да персонализирам, но искам да Ви кажа, че една такава важна агенция като Държавната агенция по технически операции на практика работи в частен интерес и затова има обилни данни, искам да Ви кажа.
На второ място, Държавната агенция „Национална сигурност” – не искам да използвам такъв израз, но в крайна сметка е на двойна езда. Една част от ръководството й се опитва да работи за държавата, а другата част работи в частен интерес.
В Министерството на вътрешните работи на редица позиции има хора, които не работят за държавата. Ще попитате за кого работят? Работят за сарайско-библиотекарската групировка, уважаеми дами и господа, това е публично известно, и трябва да се каже...
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Дайте доказателства!
АТАНАС АТАНАСОВ: Ще Ви дам. Доказателства, колкото искате. Вие от тази групировка ли сте? (Шум и реплики.) Не, защото се учудвам, че реагирате по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви не влизайте по нерегламентиран начин в дебатите. Ще имате възможност за реплики.
АТАНАС АТАНАСОВ: Така че именно заради това е добре тези две комисии – и Вътрешната, и Комисията за контрол над службите, да бъдат ръководени от хора от ГЕРБ, за да се носи отговорността за това, което, както казах, се случва или не се случва в Сектора за сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (Нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще гласувам „против” тази номинация на господин Цветан Цветанов по следните причини. Чисто формално, конституционно, ние имаме коалиционно, а не еднопартийно правителство. Следователно трябва да говорим за баланс при избора на председател на парламентарни комисии.
Нека да видя кои важни комисии в момента са в ръцете на партия ГЕРБ? Ще ги изброя, за да бъда по-убедителен: Комисията по енергетиката – председател господин Делян Добрев; Комисията по бюджет и финанси – Менда Стоянова; (шум и реплики) Комисията по правни въпроси – Данаил Кирилов; Комисията по външна политика – Джема Грозданова; Комисията по околна среда и водите; Комисията по транспорт и отивам до Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Транспорта не, транспорта не.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: ...също оглавявана от Ваш представител.
След като ГЕРБ, уважаеми колеги, държи Комисията за контрол над службите и специалните разузнавателни средства, сега се предлага пак представител на ГЕРБ...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Естествено.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: …да оглави и Вътрешната комисия. Не, не е естествено.
Подобен избор, уважаеми колеги, представлява парламентарно обсебване от управляващата партия в рамките на коалицията на Сектора за сигурност и аз решително възразявам на това и по тази причина ще гласувам „против”.
Второ, против тази номинация съм и по други причини.
Защо господин Цветанов не може да бъде шеф на Вътрешната комисия? Шеф на тази Комисия трябва да бъде човек с опит в сферата на вътрешната сигурност, която той има, съгласен съм (шум и реплики), но да не е силно партийно оцветена личност – подчертавам това. (Шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.) Защото това е Комисия, която наблюдава МВР и службите за сигурност, а те по презумпция са деполитизирани и най-вече департизирани.
Господин Цветан Цветанов е ярка партийна кандидатура, която ще постави под въпрос обективността на тази комисия. Той е! Доказано е това нещо. Той е заместник-председател на управляващата партия и главен кадровик на управляваща партия. Смятате ли, че точно такъв човек – главен партиен кадровик, трябва да оглавява Вътрешната парламентарна комисия, която трябва да се ръководи от обективен и по възможност безпристрастен човек?
Второ, той е председател на предизборния щаб на управляващата партия. Кой ще ръководи тази комисия, например, Вътрешната комисия, по време на изборната кампания за президент тази есен, когато отново ще завалят сигнали за престъпления, подчертавам това – престъпления в изборните секции? Той ще ръководи тази Вътрешна комисия, която ще разглежда тези престъпления в изборните секции, които се разглеждат от Министерството на вътрешните работи, а в същото време е председател на предизборния щаб на ГЕРБ. (Реплики от ГЕРБ.)
Освен това, тъй като паметта ни е доста къса, като вътрешен министър господин Цветанов допусна една непростима грешка на тази трибуна. Дори само заради тази грешка той не може да бъде председател на тази комисия.
Спомняте ли се през декември 2011 г. като вътрешен министър на тази трибуна той прочете записани разговори между гинеколози в болницата в Горна Оряховица, задържани по подозрение за убийство на новородено, а по-късно освободени? По-късно господин Цветанов се извини от тази трибуна заявявайки, че поднася своите извинения на лекарите в България, тъй като не е бил разбран правилно. Това негово действие също е много сериозен аргумент да бъде безпристрастен ръководител на Комисията по вътрешен ред в българския парламент. Като добавим това в началото, което казах, за баланса в ръководството на комисиите, най-вече този баланс се нарушава в сектора за сигурност, тъй като Вие ще получите две комисии, изключително важни – Вътрешната и Комисията за контрол – подчертавам как се нарича тази комисия – на службите, специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Извинявайте много, но ще преядете с контрола над службите за сигурност в България, поради което призовавам цялата опозиция да гласува „против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Извинявайте за въпроса, който зададох при предишния дебат. Разбрах защо е било бързането, а така звучи по-оправдано.
А сега да кажа защо на господин Атанасов партийната дисциплина му повелява да гласува против съвестта си, защото някой би могъл да си помисли, че е лично отношение към ГЕРБ или в следствие на системните реплики, които се разменяме с господин Цветанов, което би било много лошо за българския парламент – да има подобна мотивация при такова важно гласуване. Но не е така!
Партийната дисциплина в ДСБ повеля на господин Атанасов, както и на всички народни представители от ДСБ, да гласуват „против” в името на стабилността на държавата, защото да бъдеш опозиция не значи да бъдеш против стабилността на държавата, а още по-малко значи да бъдеш против сигурността на нейните граждани, която МВР трябва да обезпечи.
Уважаеми колеги от мнозинството, много зле е за стабилността на държавата, която Вие сте призвани да пазите, да се продуцира на най-високото възможно ниво конфликтът между Парламентарната група на ГЕРБ и вътрешния министър, който всички виждаме. Това ще доведе до лоши резултати за стабилността на страната и за сигурността на отделните граждани. Това е единствената причина да гласуваме „против” това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
За изказване? (Реплики.)
Заповядайте!
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, колеги.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вече два месеца Вътрешната комисия и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения нямат ръководство.
В Програмната декларация на ГЕРБ и Реформаторския блок сме записали „спешна борба с битовата престъпност” – нещо, което има нужда от значителна целеустременост и от Народното събрание, и от правителството.
Записали сме „оптимизация на администрацията в сектор „Вътрешна сигурност и ред”, същото нещо, което няма как да се изпълни при една неработеща Комисия в пълен състав и без ръководство; записали сме изграждане на оградата по южната граница – нещо, което отново е въпрос на вътрешната сигурност и ред.
И в тази връзка, аз считам, че е необходимо днес да изберем от предложенията и за председател на Вътрешната комисия, и председател на Транспортната комисия, най-малко, защото предложенията са добри, и най-малкото, защото се предлага бивш вътрешен министър – човек, който може да се справи със сигурността и вътрешния ред. Затова ние ще гласуваме „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване Решението за промяна в ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за избирането на господин Цветан Генчев Цветанов за председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Гласуваме.
Гласували 155 народни представители: за 145, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието (Ръкопляскания отдясно.)
С писмо № 654-02-20 от 18 февруари 2016 г. е предложен Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Настимир Ананиев Ананиев за председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения”.
Изказвания? Няма.
Колеги, в основанията на Проекта за решение, за да има огледалност между току-що приетото Решение, след „чл. 20, ал. 3 от Правилника” да добавим „и чл. 22, ал. 4”, за да се направи връзката защо Комисията е била без председател до момента.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за промяна в ръководството на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ведно с добавката на основанието: освен „чл. 20, ал. 3” и „чл. 22, ал. 4 от Правилника” за избирането на господин Ананиев за председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Гласуваме.
Гласували 133 народни представители: за 98, против 11, въздържали се 24.
Предложението е прието, а с това се слага край на законодателната част от днешния пленарен ден.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 12 до 18 февруари
2016 г. от:
- народния представител Теодора Георгиева към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно движението по кадастралната карта на Студентски град и на какъв етап е тя. Следва да се отговори писмено до 2 март 2016 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на 7 въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Стефан Кенов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Стефан Кенов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Стефан Кенов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на 6 въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Стефан Желев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на две питания от народния представител Вили Лилков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на осем въпроса от народния представител Димитър Горов;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Радослав Стойчев;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- допълнителна информация към писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Петър Кадиев;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Борис Станимиров.
Първа в днешния парламентарен контрол ще отговаря Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Преди това ще има Декларация от името на група.
Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Днешният ден, в който отбелязваме 143 години от гибелта на Васил Левски, е ден, посветен на безсмъртието на българския дух, ден на преклонение и почит, но и на размисъл за българското настояще и бъдеще, защото Левски е личността, която обединява всички българи, независимо от нашите различни усещания към времето, в което живеем.
Неговият модерен за времето си поглед към развитието на нашата държава и днес все още е идеалът, който докосва съвестта. Делото на Васил Левски е най-верният ориентир за нашите действия, неизчерпаем извор за националното самочувствие на българина.
Не бива да забравяме непреходните и вечни думи на Апостола за една свята и чиста Република, в която всички граждани и народности да могат да живеят свободно и в равноправие, да бъдат солидарни едни с други, родолюбиви, но и толерантни – завет, който трябва да помним и следваме в днешното сложно и динамично време.
Днес повече от всякога е нужно съгласие, единение и стабилност по най-важните въпроси. Те са нашата национална сигурност и безусловното ни основание за самочувствие на европейски граждани.
Днес, когато България и българските граждани искаме да бъдем уважавани, сме длъжни да помним демократичните ценности, завещани от Апостола, защото саможертвата на великия Левски е неизменно свързана с европейските идеали за свобода, национално достойнство и човеколюбие.
Но Левски не принадлежи само на България и на българите – казва проф. Генчев – неговите идеи за свободата и революцията, неговите реализации и преди всичко ненадминатата в историята на освободителните борби Народна революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на цялото човечество.
Уважаеми колеги, нека помним, че отстоявайки ценностите и постиженията на нашия съвременен демократичен парламентаризъм, ние трябва достойно да следваме историческите завети на Васил Левски.
Нека помним, че ние сме призвани заедно да даваме отговорите на въпросителните след „Народе????”, написано от Левски в гениалното му джобно тефтерче.
Нека помним: „За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно. Дела трябват, а не думи!”.
Поклон пред паметта на Апостола! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Декларация от името на Парламентарната група на Български демократичен център – господин Росен Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Незнайно как се е получило, но ние българите често казваме, че отбелязваме годишнината от важни събития в нашата история. Чета и на днешния ден на много места думата „отбелязваме” – не честваме, не отдаваме почит, а отбелязваме.
Надявам се и вярвам, че в душата си всеки български гражданин, пък бил той и народен представител, не отбелязва 143-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, а отдава почит към гибелта на този необикновен българин и необикновен човек.
Задавали са ми трудния въпрос: може ли да се чества едно бесило? Мисля, че може, така както повечето от нас почитат кръста, на който бе разпнат Синът Божи.
Какъв ли е бил този човек, който в мрачното време на тирания и робия, които описва детайлно в своите писма, още през 1870 г. е могъл да възкликне: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем напълно свободни в земята си, там, гдето живее българинът: в България, Тракия и Македония! И от каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише „Свята и чиста република!” Дали е бил наивник, или просто е надживял и нашето време?!
Каква ли мъдрост е притежавал, че въпреки цялата си жар за борба, за революция да отсече: „Играем с живота на седем милиона българи, затова зряло трябва да се постъпва.”?!
Кога е натрупал това съчетание между желанието за решителни действия, за кървава битка и едно нереално за онези времена човеколюбие и мъдрост?! Може би тази сплав се е появила от събирането в едно на смирения Дякон Игнатий и гордия знаменосец на Четата на Панайот Хитов Васил Лъвский, между душата, молеща се в манастира, и войника от Първата българска легия, атакуващ белградската крепост „Калемегдан”?!
Впрочем, понеже българските гвардейци носят същата тази униформа на Българската легия, може би ще доживеем деня, в който Българската гвардия пази паметника на Апостала през цялата година, не само на 19 февруари.
Каквото и да кажем за Левски, ще е или малко, или прекомерно много. Неговите прочути думи – „Ако загубя, губя само мене си, ако печеля – печели цял народ”, често се повтарят. Мисля, че днес, в деня на гибелта му, там в далечната 1873 г., в студеното и мъгливо февруарско утро, той загуби себе си, но спечели целият му народ. Вечна му почит и слава! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Петров.
Други декларации? Няма.
Започваме днешния Парламентарен контрол с група въпроси и питания към госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционната политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Първото питане е от народния представител Светослав Димитров Белемезов относно Национална стратегия за изготвяне на превантивни мерки по недопускане на етнически конфликти.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! През лятото на 2015 г., уважаема госпожо Вицепремиер, имах възможност по време на парламентарен контрол да поставя към Вас питане, свързано с предизвикано напрежение в селата Катунци и Гърмен и столичния квартал „Орландовци”. Тъй като това са проблеми, които касаят националната ни сигурност, с оглед на това смятам, че е критично необходимо да бъдат въведени превантивни мерки за недопускането на подобен род конфликти. Аргументите ми както преди, така и днес, са, че в хода на разглеждането на подобни въпроси активно участие трябва да заемат обединените усилия на всички отговорни институции.
Уважаема госпожо Вицепремиер, отправям следното питане към Вас: претърпя ли развитие стратегията за създаване на разширен обществен дебат с участието на МВР, Националното сдружение на общините, неправителствени организации, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и други и има ли към настоящия момент генерален анализ на критичните потенциални точки на конфликта? Има ли вече изготвена правителствена Стратегия за решаване и превенция по недопускането на подобен род конфликти? Каква е оценката Ви до момента за дейността на създадения непосредствено след последните събития Национален съвет за превенция на престъпността? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Белемезов.
Заповядайте, госпожо заместник министър-председател, да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Белемезов, въпросът, който поставяте, е в няколко посоки.
Първо, бих искала да кажа, че това, което се случи през миналата година в Гърмен и в „Орландовци”, ни даде много добра възможност да преценим реалните ефективни мерки, които могат да бъдат предприети в такава ситуация. Анализът на ситуацията показваше, че коренът на тези проблеми основно се дължи на неуредените имуществени отношения – незаконните жилища, и натрупаните проблеми, които с течение на годините не са били решавани по своята същност от нито едно предишно управление, за да бъдат изкоренени.
Другата поука от развитието на тези случаи беше, че ние усетихме и видяхме на практика потенциала на съвместните действия на местно ниво на всички институции. Убедени сме, че когато те работят съвместно, достатъчно добре, при ясен план на действие, проблемите могат да бъдат решавани и предотвратявани.
Аз съм имала възможност да Ви представя конкретните мерки, които МВР е предприело за недопускане на напрежение, но понеже питате за Комисията за превенция на престъпността, ще Ви дам следните уточнения.
Комисията се събира няколко пъти и установихме, че въпреки в нея да участват всички ангажирани с тези проблеми институции, основната причина за недостатъчната ефективност на този механизъм се явява липсата на координационни звена и липса на усилия за координация на тези звена. Всяка институция по своя линия си осъществява мерките, но за да бъдат те ефективни, трябва да се съберат на едно място и да могат да се анализират, за да се вземат правилните решения.
Затова изключително много държим и се обединихме в Съвета около извода, че за по-ефективна превенция на местно ниво, където съществуват реалните опасности, трябва да бъде подобрена работата на съществуващите местни комисии за обществен ред и сигурност. Те ще играят ролята на ключов координационен механизъм за прилагане на политиката по превенция на местно ниво. В тези комисии са представени териториалните звена на различните държавни институции. Участие в тях имат и неправителствени организации и сдружения. Засилването им като инструмент за ефективна координация по превенция ще спомогне за решаване на конкретните проблеми с престъпността на местно ниво. Това е разговорът и указанията, които имаме с нашите териториални структури и в работата на Съвета, в който участва и Националното сдружение на общините.
Що се отнася до Стратегията, която е много важен документ, без такава стратегия не бихме могли да имаме систематични мерки. Тя се осъществява чрез работата на Съвета. В рамките на Съвета ние координираме централно усилията на всички институции.
За няколко месеца успяхме да направим следното: да възложим на всяка от институциите, участващи в Съвета, да изготвят доклад, в който да дефинират проблеми и мерки, които ще бъдат предприети. Ще Ви предоставя подробна справка за онова, което ни е предоставено – доста конкретно и доста добро, според мен.
Въз основа на докладите очертахме пет основни групи проблеми на национално ниво. След анализ се обединихме около няколко приоритета и цели, по които ще работим през следващите три години. Предстои да одобрим план за изпълнение на приоритетите и постигане целите на Националния съвет по превенция на престъпността за периода 2016 – 2018 г., като основно стилистиката в него е главно конкретна, свързана с ясни и конкретни дейности.
Основните ни цели и приоритети са:
Първо, изграждане на среда на толерантност сред децата и младежите, възпитаване на дух на отговорност и развиване на гражданска култура. Работим по това. Предстои да имам среща с министър Кунева по този въпрос, за да видим как да ускорим работата.
Второ, създаване на условия за намаляване на риска от престъпления сред уязвимите групи, като целим да ограничим измамите, посегателствата над възрастни самотно живеещи хора в малките и отдалечените населени места, осъществяване на подкрепа за социална рехабилитация на лицата, освободени от местата за лишаване от свобода и условно осъдените, наказани с пробация, повишаване на образователния, културния и социалния статус на маргинализираните групи от населението – все цели, които не могат да се решат отведнъж, за съжаление.
Трето, изграждане на сигурна и безопасна среда в населените места.
Четвърто, изграждане на устойчиви партньорства.
Последно искам да кажа, че сме идентифицирали всички рискови зони на цялата територия на страната. Има такава карта и според нея сме дали специфични задачи, които да бъдат изпълнявани от нашите органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова. Имате още 3 мин., след като чуем уточняващите въпроси на господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, говорим по една изключително сериозна тема. Използвам момента, че днес е 19 февруари – честваме 143 години от безсмъртието на Апостола на свободата Васил Левски. Колеги в залата казаха по време на прочит на техни декларации, че основната негова житейска теза, която е следвал в своя път, е, че трябват дела, а не думи.
По някакъв начин много хора, с които сме разговаряли тук, в парламента, включително и в изборните си региони с наши съграждани, съмишленици и последователи, оставаме с впечатлението, че от онзи момент, от миналата година насам не е направено достатъчно в тази посока.
Какво имам предвид? Ако си спомняте, миналата година Министерството на вътрешните работи беше в основния обществен фокус. Тогава всички парламентарни групи настоявахме в този обществен фокус да влязат и другите отговорни институции, за да може да бъде анализирана изключително правилно ситуацията, на базата на което да бъдат изведени конкретни предписания – предписания, които извън риториката в политика, трябва да стигнат до самите хора по места, тъй като основното призвание на политиката е да решава проблемите на хората, а не просто да ги дебатираме. Оставаме с впечатлението, че, включително и Комисията по превенция на престъпността, която беше създадена към Министерския съвет, до този момент не е достатъчно ефективна.
Основният ни мотив за тези твърдения е, че не сме имали възможност, включително и в парламента да коментираме нещо конкретно. Тоест направен е анализ, на базата на който, както казах преди малко, да бъдат изведени конкретните предписания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Белемезов, за мотиви няма повече време. Формулирайте само допълнителните въпроси.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Аз благодаря за положените усилия от страна на Министерството на вътрешните работи и още веднъж искам да апелирам в тази програма да бъдат включени подобаващо всички отговорни институции.
Конкретният ми въпрос е: можете ли да дадете конкретни данни за това какво всъщност показва анализът?
Като второ питане: бихте ли могли да разкриете малко повече информация за картата на конфликтните точки? Казвам го, защото, включително и ние като парламентарна група през изминалата година имахме възможност да поставяме много акцентно този въпрос – че е необходимо да бъде инициирана такава карта, по която да се работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Белемезов.
Госпожо Министър, имате възможност да отговорите на допълнителните въпроси.
За заключението Ви, господин Белемезов, ще Ви дам една минута, тъй като оставих три минути да развиете допълнителните въпроси.
Заповяйте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Белемезов, въпросите, които задавате, изискват доста дълги отговори. Мога да се ангажирам да Ви предоставя предложения и разработен план от различните ведомства за мерки, които сме разгледали, и които на практика адресират идентифицираните проблеми в различните сектори. Ние работим по тях.
Що се отнася до останалата част от Вашия интерес, мога да кажа, че това е процес, по който ние продължаваме да работим. Картата, мисля, че беше представена на едно от заседанията на Вътрешната комисия. Фактът, че и по време на провеждането на местните избори, и малко след това нямахме съществени проблеми в тези рискови региони, мисля, че мерките, които приложихме, дадоха резултат. След малко ще Ви предоставя подробна информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Белемезов, да изразите отношение към отговорите.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Моето отношение към отговора на вицепремиера Румяна Бъчварова всъщност е положително от гледна точка на това, че както и в онзи критичен момент, така и към настоящия момент Министерството на вътрешните работи по някакъв начин припознава на институционално ниво своята активна и важна роля в този процес.
Ако си спомняте, в края на парламентарната сесия, непосредствено преди лятната ваканция, говорейки по тази тема, аз апелирах към Вас: нека, след като мине месец август, в началото на септември може би през месец октомври да имаме възможността, включително и парламентарните групи заедно с всички ресорни институции, да заседаваме по този проблем на кръгла маса и да говорим конкретно по тази проблематика.
Моят апел отново е същият и в тази посока. Наистина се надявам, че Картата с конкретните конфликтни точки, която е направена, би могла да бъде сведена и до вниманието на общинското представителство по места, за да може да вземем адекватни мерки, тъй като става въпрос за човешки съдби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Сега можем да преминем към въпроса на народния представител Димитър Делчев относно политическа пропаганда чрез служители на изповеданията.
Заповядайте да поставите и мотивирате Вашия въпрос в рамките на две минути.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, при срещи с избирателите в етнически смесените райони, за пример ще дам Търговище, Разград, Шумен, получих множество сигнали за агитация от свещенослужители, които проповядват мюсюлманската вяра по време на местните избори през 2015 г.
За наличието на подобно политическо влияние от такива хора свидетелстват и думите на главния мюфтия Мустафа Хаджи, като в интервю за медиите той съобщава, че знае за много случаи, в които имами и регионални мюфтии са агитирали за политически партии по време на проповедите си.
Имам такива данни и за агитация в евангелистки църкви в общините от Софийска и Пловдивска област. Разпространението на политически послания от свещенослужители, независимо на коя религия, буди сериозни притеснения. Религията е основана на ценности и морални принципи, които са свещени за вярващите. Ролята на проповедниците е да внушават смирение и почит към Господ, а не да призовават към завоюване на властови позиции. Българската политика се прави от български политици!
Макар че към момента става въпрос най-вече за агитация в полза на определени политически сили, има опасност тази агитация да прерасне в пропаганда и както наблюдаваме и в други части на света, това може да доведе до екстремизъм и радикализиране, защото смесването на религията с политиката крие големи рискове за обществото.
Във връзка с това са моите въпроси: получени ли са в повереното Ви Министерство сигнали за политическа агитация от свещенослужители в последните три години, когато имаше избори – от 2013 г. до 2015 г.? Колко са получените сигнали за всяка година? В кои райони са получени сигнали за религиозна агитация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите – разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Делчев, уважаеми дами и господа народни представители! В централната полицейска статистика за последните три години няма регистрирани сигнали, касаещи политическа пропаганда сред служители на вероизповеданията. Служителите на МВР имат компетентност и предприемат необходимите действия, когато са получили сигнали за извършени нарушения на политическите права на гражданите, регламентирани в членовете 167 и 169 от Наказателния кодекс.
Понеже Дирекцията за вероизповедания към Министерския съвет също има отговорности в този процес, тя урежда правото на вероизповедание и неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата. Проверих и там – там също за този период не са постъпвали сигнали.
Използвам възможността да насърча Вас и хората, които са подали такива сигнали, да ги подадат по места в областните дирекции, за да бъдат направени съответните проверки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Делчев, за реплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Вицепремиер, наистина Ви благодаря, че от тази висока трибуна призовавате българските граждани да бъдат бдителни и да сигнализират на компетентните органи в случаи на подобни инциденти и неприятни нарушения на закона. Наистина в Наказателния кодекс чл. 166 предписва, че свещени институции не могат да участват в агитация и не трябва да правят агитация. Аз ще продължа с обиколките си, ще продължа да събирам подобни сигнали, а и все пак българските граждани трябва да знаят, че наистина политиката е запазена за политически активните хора, а религията е запазена за вярата в Господ и за обръщането към свещените ценности на религията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към въпрос от народния представител Светослав Белемезов относно ефективност от осигурено видеонаблюдение в районите на пътническите и гранични железопътни гари в Република България.
Заповядайте, господин Белемезов, за две минути да поставите и мотивирате въпроса.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бъчварова, след извършеният терористичен акт на летище Сарафово в гр. Бургас през месец юли 2012 г. Държавното предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура” за по-малко от година беше осигурило видеонаблюдение на големите пътнически гари на почти всички гранични такива с оглед превенция на тероризма и противодействие на престъпността. В оперативно-дежурни части на закритите районни управления „Транспортна полиция” в страната се извършваше постоянно наблюдение посредством изведен сигнал и реагиране при възникнала нужда.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е следният: Какъв е броят на пътническите и граничните гари в страната, в които има изградено и функциониращо видеонаблюдение и коя структура на МВР ползва това оборудване към днешна дата?
Звеното, което ползва това видеонаблюдение, има ли функционалната и материалната компетентност по регистриране, разкриване и разследване на престъпление съгласно Закона за МВР?
Ползва ли се към момента видеонаблюдението на жп гарите Варна, Бургас и Пловдив с цел превенция на тероризма и противодействие на престъпността? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Белемезов.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, ще изчета един дълъг списък за разпределението на камерите по пътническите и разпределителните жп гари и ще Ви предоставя след това в писмен вид подробности за това в какво състояние са те в момента, което ми се струва, че е по-редно, с оглед гарантиране сигурността на работата.
Към момента е изградено видеонаблюдение на четиринадесет пътнически жп гари и една разпределителна жп гара, като от тях седем жп гари са гранични. Системите за видеонаблюдение включват общо 239 броя камери. В момента 39 камери не се наблюдават поради повреди или непренесен сигнал в резултат на ползване на нов сграден фонд. Системите за видеонаблюдение са собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура”, като техническата поддръжка и модернизирането са ангажимент на дружеството. Видеонаблюдението се осъществява от служители на сектори „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт” към националните жандармерийски управления при Дирекция „Жандармерия”.
Разпределението по жп гари, брой камери и тяхното наблюдение е следното:
- жп гара Драгоман – гранична гара – 5 броя камери;
- жп гара Кулата – гранична гара – 12 броя камери;
- жп гара Видин – гранична гара – 11 броя камери;
- жп гара Русе – пътническа, отново гранична гара – 19 броя камери;
- жп гара Русе – разпределителна – гранична гара – 10 броя камери;
- жп гара Свиленград – 7 броя камери;
- жп гара Кардам – гранична гара – 7 броя камери;
- жп гара Шумен – 14 броя камери;
- жп гара Мездра – 10 броя камери;
- жп гара Горна Оряховица – 16 броя камери;
- гара Плевен – 12 броя камери;
- жп гара Варна – 15 броя камери;
- гара Пловдив – 20 броя камери;
- жп гара Стара Загора – 17 броя камери;
- жп гара Бургас – 64 броя камери.
Относно втория Ви въпрос, служителите от Дирекция „Жандармерия” ползват и системите за видеонаблюдение и съблюдават спазването на обществения ред, извършват дейности по пресичането и предотвратяването на престъпленията на територията на железопътната инфраструктура и транспорт в страната.
Извършването на оперативно-издирвателна дейност, регистриране, разкриване и разследване на престъпления се извършва от служители на съответните областни дирекции на МВР.
По отношение на последния Ви въпрос, към момента видеонаблюдението на жп гарите Варна, Бургас и Пловдив се ползва и има положителен ефект, като е доказало своята ефективност. Видеонаблюдението подпомага да се установят своевременно собствениците на изоставен багаж; лица, обявени за издирване; извършване на проверка на съмнителни лица и моторни превозни средства; пресичане извършването на групи нарушения на обществения ред и съдействие на лица, нуждаещи се от медицинска помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Белемезов, за реплика към отговора.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители, всъщност поставям този въпрос, тъй като считам, че с оглед на закриването на специализираното звено „Транспортна полиция” през 22 юли 2014 г. бяха нарушени координацията и взаимодействието между различните органи по полагането на превенция по недопускането на тероризъм и противодействие на престъпността на територията на железопътната инфраструктура.
Към настоящия момент госпожо Бъчварова, смятам, че видеонаблюдението се ползва от униформени структури на Дирекция „Жандармерия”, което само по себе си задава въпроса дали всъщност жандармеристите изпълняват типични за своята дейност функции? Смятам, че то не е точно така. Също така смятам, че те нямат необходимата компетентност и опит да анализират информацията от подобен род системи.
Като друг проблем считам, че сигналът от подобен род видеонаблюдение на някои жп гари е изведен в служебно помещение на полицейските униформени наряди на самата гара – визирам жп гара Видин, жп гара Русе, Плевен. При евентуално получен сигнал за заложено самоделно взривно устройство в района на тези жп гари, по утвърдени процедури в МВР следва веднага отцепване на района, извеждането на всички граждани и персонал от района на самата административна сграда. При такава хипотеза ние изпадаме в несъстоятелност да осигурим необходимия контрол, необходимото видеонаблюдение и необходимата сигурност, тъй като тези хора, които извършват тази дейност вътре, ще трябва да бъдат отцепени.
Имах възможност през 2015 г. да поставя към Вас въпрос, който касае „Транспортна полиция”... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Секунда, приключвам, господин Председател.
...като от Вашия отговор стана ясно, че към тогавашния момент полицейската статистика все още не е адаптирана към настоящата организация на дейност, тоест затруднено е получаването на информацията, регистрирането на престъпленията и тяхното отработване.
Именно в този контекст, госпожо Бъчварова, смятам, че е необходимо отново да преразгледаме въпроса с възстановяването на специализираното звено „Транспортна полиция”, в отговор на което бих очаквал да чуя от Вас евентуално възможността този въпрос да бъде обсъден отново на високо ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще ползвате ли дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
Преминаваме към въпрос от народните представители Светла Бъчваров и Георги Гьоков относно подготовка на общините за предприемане на действия по преодоляване на разпространението на зарази.
Господин Гьоков ще постави въпроса. Имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, всяка година общините срещат огромни трудности с навременно и, бих казал, правилно финансиране на мероприятията по борба с комарите. Въпросът, който поставяме, на пръв поглед изглежда маловажен, но Ви уверявам, че не е така.
Прегледах стенограми на Народното събрание назад във времето и ми стана ясно, че проблема стои от години наред и ежегодно не е решаван или е решаван частично. Нямам причини да мисля, че сега ще бъде решен по-различно. Като гледам как се справя Министерството с другите проблеми, не мисля, че този също ще бъде сред проблемите, с които ще се справим. Въпросът става още по важен и неотложен заради това, че Световната здравна организация наскоро повиши нивото на тревога от разпространението на вируса „Зика”, който, както Ви е известно, се предава от комари. Директорът на Световната здравна организация окачестви разпространението му като потенциално пандемично, а пък в научните среди заявиха, че комарът, който пренася вируса, го има навсякъде по света. Наред с това не съществува ваксина, нито лечение на болестта, а само на симптомите й. Това са все причини да се вземат спешни превантивни мерки за ограничаване популацията на комари, особено в дунавските и морските общини, но не само там, защото този комар-преносител на вируса – азиатски тигров комар, е все по-разпространен в Европа, а и у нас. Той е потвърден официално от няколко години в Бургаска област, но към момента вече има данни за него до 200 метра надморска височина – в областите Благоевград, Враца, Монтана, Пловдив и Стара Загора. Не е изключено да е разпространен и в други селища.
От интернет извадих една карта на разпространението на този вирус, но не е нужно да я популяризирам, тъй като в България има достатъчно научни институции, които могат да Ви помогнат в това отношение.
Въпросът ми към Вас е: В какъв срок ще бъдат осигурени необходимите средства за своевременно провеждане на задължителните санитарни мероприятия в общините? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Гьоков, въпросът е резонен за наближаващата пролет.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор и информация.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Гьоков! Да, проблемът е сериозен. Страхувам се обаче, че не го адресирате правилно, защото с измененията в Закона за публичните финанси от 2014 г. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет не предоставя средства директно на общините. Комисията разглежда искания за финансиране с приложени технически проекти и на заседанието си приема такива решения. Комисията предлага на Министерския съвет, въз основа на взетите решения, да бъдат отпуснати средства на общините, подали допустими искания за възстановяване на последиците от различни бедствия. Средствата на общините се предоставят чрез постановление на Министерския съвет, а не през Комисията.
Задължителните санитарни мероприятия на общините са предвидим разход и са дейност, която трябва да се провежда ежегодно. Местната власт е тази, която следва да направи необходимите разчети, какви средства са необходими за осъществяването на санитарните мероприятия и да предвиди в бюджета си финансиране за тях.
През изминалата година в Комисията не са разглеждани искания и приемани решения за финансиране на дейности за обработка срещу комари, което е повод да се предполага, че общините са реализирали такива мероприятия със средствата от общинските бюджети.
В Междуведомствената комисия бихме могли да вземем решение за дофинансиране на определени дейности за общини, където е направена съответната оценка и има данни за повишен риск от зарази. За да бъде разгледано искане за дофинансиране, то следва да отговаря на реда и условията на Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия, тоест пак влизаме в този кръг.
Министърът на здравеопазването, съгласно чл. 5 от Наредба № 3 от 24 януари 2005 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации, може да разпореди извършване на целеви дезинфекции и всички останали процедури. И когато е налице такова разпореждане, различните общини, с организационната помощ на Националното сдружение на общините, биха могли да направят анализ и разчети кои и колко са общините, където е с необходимо дофинансиране, за да се осъществят дейностите.
Следващата стъпка е да бъде направено искане към Междуведомствената комисия, включващо ясен разчет на предвидените разходи и план как са организирани дейностите по общини. До този момент Комисията няма регистрирани искания във връзка с необходимостта от допълнителни средства.
Във връзка с епидемичната ситуация, възникнала в Южна Америка и в някои европейски страни с разпространението на вируса „Зика” в писмо до Националното сдружение на общините в Република България от 3 февруари 2016 г. главният държавен здравен инспектор е апелирал за навременно провеждане на процедурите по възлагането на обществени поръчки за организиране и изпълнение на ефективни дезинсекциионни и дезакаризационни обработки на територията на общините. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В писмото е изразена готовност за оказване на специализирана помощ от Министерството на здравеопазването, Националния център по заразни и паразитни болести и регионалните здравни инспекции при определяне на рисковите места за обработка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за отговора.
Министърът на здравеопазването е енергичен, ще го привлечете в борбата с комарите.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, за Вашата реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Вицепремиер, от Вашия отговор стана ясно, че държавна политика в тази област няма и нямате намерение да провеждате или организирате.
Причината е, че Вие наистина ни вкарвате в един омагьосан кръг, тоест Вие ще финансирате нещо, когато вече то съществува като проблем за държавата, тоест, когато вече трябва последствията от този проблем да бъдат решавани. Така разбрах поне, че Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет потушава последствията, които се появяват в резултат именно на такива ситуации. В първото правителство на ГЕРБ всяка година са провеждани мероприятия за тази дейност в месеците юни и юли, което е недопустимо, защото няма абсолютно никакъв смисъл.
Искам да Ви обърна внимание, че нашият въпрос е: направихте ли разчети общините имат или нямат възможност да покрият тези разходи? Вие знаете, че само някои имат такава възможност. В по-голямата част не съществува финансов ресурс за покриването на такъв тип разходи, които се правят.
Второ, въпросът е: в какъв срок? Защото Вие, ако месеците март, април – като говоря за държавна политика, не направите необходимото да организирате тази дейност, няма никакъв смисъл от тук нататък да се правят каквито и да е било постъпки.
Ще Ви върна 2013 г., когато именно поради неизпълнението навреме на тези дейности, държавата плати 13 млн. лв. за обезщетения на земеделските производители за болестта „син език”, която по същия начин се разпространява чрез комари. Сега имаме още по-голямо предизвикателство. В края на краищата се достига до ситуацията, че цели държави се предават пред тази напаст. В Бразилия, какво казаха? – „Комарите ни победиха!” (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова апелирам към Вас да обърнете сериозно внимание върху въпроса да се направи необходимото и месец април особено да бъде използван координирано и контролирано затова, за да се проведат всички необходими мероприятия в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, имате възможност за дуплика.
Тъй като въпросът е освен за финансирането, е и координацията, доколкото комарите не се съобразяват с границите между общините. (Реплика от заместник министър-председателя Румяна Бъчварова.)
Нямате друго, което да добавите. Добре.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Атанас Мерджанов относно изпълнение на интеграционни програми за бежанците.
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е свързан с интеграцията на бежанците. Един въпрос, който стана особено горещ след горещото лято на 2013 г. Тогавашното правителство с министър-председател Пламен Орешарски сформира работна група и си постави няколко много амбициозни цели, една от които беше интеграцията, особено на децата на бежанците, но сами разбирате, че времето не беше достатъчно, за да продължи работата по този въпрос.
В интерес на истината служебното правителство не направи нищо по въпроса. Длъжен съм да споделя Вашите усилия, както и на колегата Ви Ивайло Калфин, че през миналата 2015 г. Вие на няколко пъти поставяхте въпроса за необходимостта от интеграция. Зная, че провеждахте срещи в Министерството на вътрешните работи с представители на бизнеса, имаше много пламенни изказвания на еврокомисаря Кристалина Георгиева по този въпрос.
В тази връзка моят въпрос към Вас днес е: какви са интеграционните програми, които се осъществяват в момента на територията на Република България, откога действат и с какъв конкретен предмет са те? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Госпожо Министър, имате думата за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мерджанов, темата за интеграцията на чуждите граждани, в случая на бежанците, е важна тема и аз ще Ви кажа какво сме направили дотук. То е свързано основно с нормативното и институционално уреждане на този въпрос. Ще Ви информирам подробно.
Да, има проекти, които осъществяват нестопански организации, които са започнали. В момента има за такива, за които са създадени условия в Държавната агенция за бежанците, но това, което трябва да си кажем, преди да изброим направеното досега, че за да тече процесът на интеграция, трябва да е ясно кого интегрираме.
В момента центровете на ДАБ са запълнени на 12%, а центровете на „Миграция” – там, където се изчаква да се реши дали има основания за получаване на такъв статут, са на около 30%. На практика ние нямаме кого да интегрираме и това трябва да бъде ясно към този момент, защото хората, които идват, подават документи за регистрация – или не изчакват и заминават, или получават статута и отново заминават. Ние нямаме възможност и легални нормативни средства, за да ги задържим. Това е причината към момента да не мога да Ви опиша реално действаща програма. Установила съм при моите посещения в тези домове, че са създадени условия – да, по времето на Вашето правителство. Има такива възможности и за мъже, и за жени, и за деца доста добри, но в тях няма хора.
Това, което направихме, за да имаме готовност с оглед на поетия ангажимент по релокацията и презаселването, е на 2 октомври приехме Закона за убежището и бежанците и по-конкретно текста по чл. 37а, което предвижда сключването на Споразумение за интеграция. Тоест, ако ние поемем този ангажимент, трябва да има ангажименти и от другата страна. Споразумението ще се сключи, от една страна, с лицето, на което е предоставено убежище, а от друга, от кмета на общината, където то живее; ще урежда включването на чужденеца в местна програма за интеграция, а местните програми за интеграция ще се разработват от общините и се предвижда да включват: възможност за жилищно настаняване, възможност за записване в детска градина и училище за деца, възможност за осигуряване на обучение по български език, здравно обслужване, свободни работни места, възможност за професионално ориентиране и включване в обучение на възрастни, мерки за заетост и обучение и други мерки по инициатива на приемащата страна. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Дотук всички това е уредено в наредбата, която сме приели, и е много важно да знаем все пак какъв е профилът на хората, които идват при нас. Той се променя от миналата година досега, а това безспорно е свързано с готовността ни да осъществим тези програми, защото ако миналата година имахме над 40% сирийски граждани, сега този процент се пада на иракските граждани. Голяма част – там, където сме успели да регистриране, от влизащите на наша територия, са или неграмотни, или необразовани лица, което създава друг казус. Имаме нормативна готовност. Въпросът е към кого ще я приложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Реплики имате ли, господин Мерджанов?
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Бъчварова, донякъде очаквах подобен отговор. Разбира се, той не ме удовлетворява, защото обяснения от сорта „сега няма желаещи да останат да се заселят в България” според мен е несериозно. Изправени сме пред една потенциална опасност през следващите месеци, година. Не виждам как ще ни се размине едно такова усилие на институциите, на всички държавни и местни власти. Още повече, че лично Вие поехте ангажимента за релокация на около 2300 граждани. Нали така?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: 1300 към момента.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: 1300 – не са малко. Сама разбирате, че само с една гола готовност да очакваме наплива на бежанци и едва тогава да се стреснем и да започваме да създаваме условия, не е съвсем сериозно. Според мен една от бедите на тези разнопосочни усилия е разпределението на отговорностите на вицепремиерите в правителството, тъй като по европейските политики отговаря госпожа Кунева, господин Калфин също отговаря за социалната интеграция, господин Дончев се занимава с еврофондовете, Вие отговаряте за Държавната агенция за бежанците. Губи се координиращият орган от страна на правителството, което действително трябва да поеме насъщни, сериозни отговорности и не да изчаква струпването на сериозна човешка маса и търсенето на решение тогава, а още от сега да е наясно какво трябва да се прави в една такава подобна ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Мерджанов, прав сте. На много нива има разпределени отговорности. Това е естествено, защото например МВР не може да осъществява социални дейности. Затова Съветът е междуведомствен и съпредседателстван с вицепремиера Калфин.
Пак ще Ви кажа: ние имаме готовност, знаем къде ще разпределим хората, как ще протекат процесите, разговаряме и с местните власти, но много е важно да се знае кой ще бъде интегриран, къде точно и какви мерки ще се приложат. Надявам се с оглед на съществуващата реална опасност да няма чак такъв голям натиск. Но ние имаме три възможни варианта на развитие на ситуацията в плана, който сме подготвили и частта за интеграцията е част от тях. Така че и по тази линия имаме готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
С това приключиха въпросите към вицепремиера и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова.
Следват въпроси към Меглена Кунева – заместник министър председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката.
Има думата народният представител Антони Тренчев, който ще зададе въпрос относно охраната на българските училища.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Все по-често ставаме свидетели на нахлуване на родители в българските училища с цел саморазправа с учители или ученици. Последните регистрирани такива случаи са в градовете Бургас, Севлиево, а имаше и един случай в Плевен в Гимназията по изкуства. Признавам си, че този въпрос беше написан преди повече от месец. Вероятно има такива случаи. Но и да няма нови, е въпрос на време, преди отново да сме конфронтирани с подобни казуси.
Във връзка с това искам да попитам две неща.
Първо, има ли училища в България, в които няма физически охранител?
Второ, предвижда ли Министерство на образованието и науката въвеждането на общи стандарти за охраната в училищата с цел повишаване сигурността на учениците, учителите и помощния персонал в българските училища и ако да, какви са те? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор на въпроса. Разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, господин Народен представител, дами и господа народни представители! Наистина въпросът е важен. Случаите на насилие в българските училища винаги предизвикват тревога и в системата, и в цялото общество. Трябва да си даваме сметка, че системата на образованието няма как да е изолирана от публичната среда, от улицата, от вкъщи. Ако там има насилие трудно можем да очакваме училището да е застраховано от подобни прояви. Това не означава обаче, че не трябва непрекъснато и целенасочено да полагаме усилие за по-сигурна и по-спокойна среда в училище.
Какво правим Министерство на образованието и науката? Ние извършваме специален анализ по отношение охраната на българските училища и резултатите показаха следното. Общият брой на училищата в страната е 2555, като 1400 са с осигурена физическа охрана и на всички училищни сгради. Училищата без осигурена физическа охрана са 837, а с частично осигурена физическа охрана на сградите са 306.
Във всички области са предприети мерки за подобряване сигурността на учениците, съвместно с ръководствата на училищата, органите на МВР, областната и общинската администрация, подобряване на пропускателния режим в училищата, изготвяне на графици на дежурства, сключване на договори с охранителни фирми и ограничаване на достъпа на външни лица, обучение на персонала, инструктаж на учениците, засилен контрол за изпълнение на задълженията на охранителите, монтиране на допълнителни камери, по-добра осветеност на училищните дворове. Изглежда сухо изброяване, но всъщност зад всяка една от тези мерки стоят конкретни и сериозни усилия.
Гарантирането на сигурността съгласно Закона – и сега действащият, и този, който предстои да влезе в сила от 1 август, е ангажимент на общините, подчертавам.
Считам обаче, че МОН трябва да има много по-активна политика в това отношение. Затова през март ще проведем Национална среща по въпросите на сигурността в училище съвместно с представителите на МВР, Министерството на правосъдието, ДАНС, неправителствени организации, представители на местната власт и други. В рамките на тази среща училищата ще споделят свои добри практики, свързани със сигурността. Ще обсъдим и възможността за изработване на общи стандарти за охрана на училищата. В Министерство на образованието и науката ще предложим на Министерския съвет Национална програма „Достъпно и сигурно училище”, като по модул „Сигурност” се предвижда да бъде финансирано от закупуването на физически средства за контрол на достъпа в училищата. Предвидените средства са в размер на 1,5 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Тренчев, за реплика.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, удовлетворен съм от отговора, който дадохте. Приятно съм изненадан колко бързо вече сте навлезли в същината на случващото в Министерството.
Радвам се също така, че има приемственост между Вас и усилията на предишния министър на образованието.
Наистина проблемите за сигурността както на децата, така и учителите, са изключително важни. Адмирирам усилията в тази посока и се надявам тези случаи в черните хроники на новините да са все по-редки в нашето ежедневие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика? Не, благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Борис Станимиров относно изучаване в училищното образование на престъпленията на комунистическия режим.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! В законодателството ни има действащ Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен от 2000 г.
С решение от 18 септември 2008 г. 40-ото народно събрание на Република България подкрепи Пражката декларация за европейската съвест и комунизма.
Идеите, залегнали в Пражката декларация, бяха развити и в Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г.
Няколко резолюции в същия дух има приети и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, от Организацията за сигурност и сътрудничество, и от други международни структури, в които България участва.
На 12 ноември 2014 г. внесох Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, предвиждащ коригиране на учебниците по история така, че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическите режими по същия начин, по който са информирани за престъпленията на националсоциализма и фашизма.
След приемането на първо гласуване на новия Закон за предучилищното и училищното образование 29 народни представители от Реформаторския блок, ГЕРБ и Патриотичния фронт внесохме предложение в Закона да се добави текст, който предвижда една от целите на училищното образование съгласно чл. 5, ал. 6, а именно „Разбиране на принципите на демокрацията, правовата държава и човешките права и свободи”, да включва и информираност на учениците за престъпленията на тоталитарните режими в Европа, включително и на комунистическия режим в България по смисъла на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
След двукратно обсъждане в Комисията по образованието и науката и дискусия в пленарната зала предложението не бе прието. Аргументът на част от колегите, които се въздържаха, беше, че подобна разпоредба няма място в Закона, а в учебните планове за обучението по история в средното образование.
След отхвърлянето на предложението и приемането на Закона в сегашния му вид голяма група народни представители от различни парламентарни групи подписахме петиция с искане престъпленията на тоталитарните режими, включително на комунизма в България, да бъдат изучавани задълбочено и обективно в училище. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако може, да се насочите към формулиране на въпроса си, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Към петицията се присъединиха организации и президентът на републиката.
В тази връзка, уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на следния въпрос: какви стъпки е предприело или възнамерява да предприеме подопечното Ви Министерство, за да осигури в рамките на обучението по история в средните училища задълбочено и обективно изучаване на престъпленията на комунистическия режим? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станимиров.
Госпожо Вицепремиер и министър на образованието и науката, заповядайте да отговорите.
Имате думата, уважаема госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Господин Станимиров, благодаря за въпроса. Той вълнува наистина немалка част от обществото – факт, който всеки политик трябва да уважава. Всеки!
Няма съмнение, че историята трябва да дава не просто знания за определени исторически периоди, но и да създава отношение и ценностни нагласи в разбирането ни за света, за историческото минало и оттам – за нашето настояще.
В този контекст считам, че е много тревожно това, което видяхме наскоро – след 25-годишнината от падането на Берлинската стена, според което 90% от младите хора между 15 и 35 години заявяват, че не знаят нищо или почти нищо за комунистическия режим.
Днес ние сме дали оценката си за този исторически период в редица международни актове и национални закони, които и Вие споменавате във въпроса си. Съгласна съм, че ролята на образованието за формиране на правилни нагласи към близката ни история остава ключова.
Българското училище и в момента откликва на тази необходимост. В обучението по „История и цивилизация” и сега знанието за комунистическия период се придобива в три отделни класа – в VI, в X и в XI клас.
През 2012 г. учебниците са преработени тъкмо поради нуждата от обективно и задълбочено представяне на периода. Проблемът досега е не липсата на проблематиката в програмите и учебниците, а в по-малкия брой часове по история, съчетан с факта, че този период е в края на учебниците и за него не остава достатъчно време.
Важно е да се отбележи, че новият Закон и новият учебен план дават много повече възможности за задълбочено изучаване на престъпленията на тоталитарните режими. Проектите на нови учебни програми по „История и цивилизация” разполагат тази проблематика отново в три отделни класа – VII, IX и X клас. В VII и X клас, когато се изучава изцяло българска история, часовете са увеличени. Така в X клас българската история ще се изучава не в 72 часа, както е досега, а в 126 часа годишно. Така се създават предпоставки не само за запознаване, но и за обективно и задълбочено изучаване на този период.
Към това ще добавя и възможностите, които предлага гражданското образование. В първите три етапа то се осъществява интегрирано, през редица предмети, сред които освен „История и цивилизация”, и „Български език и литература”, „Философия” и така нататък. В последния етап, в XI и в XII клас, като в отделен, обособен учебен предмет, тези проблеми отново ще намерят място.
Допълнителни възможности за обстойно изучаване на тоталитарните режими през XX век и техните идеологии дава и профилираната подготовка по „История и цивилизация” в XI и XII клас, където може да се обособят отделни избираеми модули.
Трябва да имаме предвид и предоставянето на училищната автономия в избираемите и факултативните часове да въвеждат предмети и проблеми по тяхна преценка.
Тук бих искала да отбележа и още един момент. Според новия образователен Закон учебните помагала, с помощта на които може да се придобива разширена и допълнителна подготовка, вече не подлежат на оценяване и одобрение от министъра на образованието и науката. Затова постоянно подчертаваме колко важна е ролята на учителя и каква нова отговорност му възлагаме. Това означава, че учителите по история и по другите учебни предмети могат свободно да изберат помагала, които да помогнат на учениците в разбирането и осъзнаването на периода на комунизма в нашата история.
Изводът е, че на ниво учебни планове и програми сме създали необходимите условия периодът на комунистическия режим да получи своето място и оценка. Аз се надявам, че давайки необходимите знания на учениците за този период, ние ще съумеем да изградим у тях устойчивост и правилно отношение към всички човеконенавистнически идеологии не само в миналото, но и в наши дни.
Освен това съм подготвила справка за Вас, от която можете да видите как в рамките на обучението по история в средните училища задълбочено и обективно изучаваме престъпленията на комунистическия режим – директно на Вашия въпрос, буквално клас по клас. Предполагам, че това ще бъде интересно за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отговора Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Станимиров, реплика.
Можете да получите справката. (Заместник министър председателят госпожа Меглена Кунева подава справката на народния представител Борис Станимиров.)
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Госпожо Министър, благодаря най-напред за Вашата ценностна оценка колко е важно за възпитанието на хората като пълноценни европейски граждани да познават престъпленията на комунизма, както и че споделяте мнението, че не само в учебниците по история, а и в по-широкото обучение по гражданско образование трябва да залегне информацията за тоталитарните режими.
Понеже често коментирате и не пропускате да напомните предстоящото председателство на България на Европейския съюз, искрено се надявам, че освен административен капацитет България към онзи момент – към 2018 г., ще покаже най-после и зрял европейски подход в познаването и отношението към близкото ни минало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Станимиров.
Дуплика – имате думата, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не е дуплика, но понеже въпросът е действително важен и изисква решение от страна на учителите, които според новия Закон имат по голяма отговорност и повече възможности, искам да кажа нещо съвсем конкретно, че няма никаква пречка учител по литература да представи и обсъди с учениците си „Задочни репортажи” на Георги Марков, които дават информация за цялостната ценностна нагласа на опозиционно настроените към режима българи в периода на 45-годишния комунистически период. Това решение е на учителя. Смятам, че българските учители са достатъчно зрели, за да могат да поднесат на децата нашата доста травматична история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Следващият въпрос към министъра на образованието и науката госпожа Кунева ще бъде зададен от Мариана Бояджиева и е относно възлагането и изготвянето на подзаконовите актове по новия Закон за предучилищното и училищното образование чрез обществени поръчки.
Госпожо Бояджиева, имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на до 2 минути.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно параграф 31 от Преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за предучилищното и училищно образование, в срок до един месец от влизането в сила на Закона, съответните органи издават или приемат подзаконовите актове, които са предвидени в Закона. В тези актове се включват всички нормативни подзаконови актове, стратегии, планове и други. Повечето от тях се издават или утвърждават от министъра на образованието и науката или от Министерския съвет също с вносител министъра на образованието и науката. Изготвянето им изисква сериозен административен ресурс, като предвид кратките срокове Министерството трябва да ангажира голям брой експерти. Това показва и досегашната практика.
В тази връзка една от възможностите за изпълнение на повелята на Закона е възлагането на изготвянето на всички тези документи чрез услуга по Закона за обществените поръчки. Честа административна практика на държавните органи, възложители и услуги, които изискват сериозни юридически и професионални познания за изготвяне на подзаконовите актове, да се възлага по този начин чрез обществени поръчки. В този смисъл е необходимо обществото да бъде информирано дали Министерството на образованието и науката има необходимия административен капацитет или ще търси външни специализирани услуги.
За да се спази Законът, е необходимо, разбира се, провеждането на обществена поръчка. Обществото трябва да има информация дали тези публични средства за изготвянето на документите ще бъдат разходвани по този начин, чрез каква процедура ще бъдат възложени, колко и какви средства ще бъдат изразходвани по тази линия. Ако не се възлагат чрез обществени поръчки, необходимо е да се знае дали Министерството има необходимия административен капацитет.
И моят въпрос към Вас е: планира ли Министерството на образованието и науката да изготви подзаконовите актове по новия Закон за училищното и предучилищно образование чрез възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки? И ако да – чрез каква процедура и на каква стойност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Госпожо Министър на образованието и науката, имате възможност да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бояджиева, аз съвсем наскоро бях във Вашата Комисия по образование и наука, надявам се скоро отново да ме поканите и ще Ви информирам регулярно.
Моят кратък отговор е: не, не възнамеряваме да възлагаме през обществени поръчки изготвянето на подзаконовата база, с която Законът, действието му е обилно снабден. За пример ще дам деветнадесетте стандарта. Те се приемат наистина с наредби на министъра на образованието, някои самостоятелно, други съгласувани с други министерства или Министерския съвет. Знаете, че досега сме утвърдили три стандарта. Запознах Ви с работата, която тече по всички останали. Разбира се и не само.
Първата ми работа в Министерството беше да събера директорите на дирекции и да направим много точен план, който съм възложила и на главния секретар, и на заместник-министъра за сектор „Предучилищно и училищно образование” господин Стаматов да следят и да ми докладват всяка седмица. Засега не съм забелязала в двете седмици, в които съм с отговорността на министър на образованието и науката някой да се е отклонил от сроковете или да не се изготвят конкретно брой часове, работните групи да заседават навреме. Аз съм поискала включително и да знам къде и в колко часа заседават.
Приемам много лично приемането на сроковете, може би защото съм юрист и знам колко е важно един закон да бъде приет с цялата му, така да се каже, правна инфраструктура.
Не мисля, че е удачно в този случай да се търсят външни изпълнители. Министерството всъщност не е с малко по брой служители и смятам, че трябва да се справим. Идеята, че ние поддържаме една сравнително голяма администрация плюс изнасяне навън на обществени поръчки за подготовка на същностната работа, която трябва да извърши Министерството, ми се струва, че в този случай няма да намери подкрепа. Ако има промяна в плановете, аз ще бъда повече от наясно, че трябва да уведомя Комисията и всички правила ще бъдат спазени. Повтарям: засега такива планове нямаме и смятам, че ние ще се справим в необходимите срокове, дори да е с цената на допълнителни работни часове, съкращаване на отпуските и така нататък на служителите на Министерството.
Националното образование е национална задача. Няма в момента, според мен, по-патриотична и по-важна задача от това да направим нашите закони, които Вие тук в тази зала сте приели, да работят за всяка една от степените на образованието. Разчитам на Вашата помощ и на Вашия контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Реплика?
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър. Ясно от Вашия отговор е категорично, че няма да бъдат използвани обществените поръчки.
Използвам обаче повода, че имам възможност да направя реплика, за да кажа, че всъщност от официален отговор, който Вие сте отправили във времето, когато сте избрана за министър на образованието и науката, и който е публикуван днес в пресата, се разбира, че авторите на оповестените нови учебни програми за V клас по история и литература, както и на проектите по същите два предмета за VI и VIII клас, са точно тези хора, които са правили програмите при първото правителство на ГЕРБ и служебния кабинет през
2013 г. Те са разплатени за труда, който са вложили, с европейски пари по оперативна програма на обща стойност 1 млн. 200 хил. лв., като само за образователния пакет от над 450 отделни документа, в рамките на тази сума са дадени 900 хил. лв. и всъщност останалите средства не са разходени, защото е спряно обучението на учителите.
Казвам това, защото е известно, че програмите по български език и литература, разработени през 2012 г. и 2013 г., оповестени на сайта на Министерството на образованието и науката, след избухването на обществено недоволство тогава бяха свалени от сайта. Сега критиката към тези програми Вие сама знаете, че също е доста остра. Става дума за програми, по които беше подновена работата през 2015 г.
Затова аз смятам, че българското общество трябва да знае как работят тези комисии, да има прозрачност и както и друг път сме изразявали мнение от тази висока трибуна – да бъдат привлечени известни български учени, които наистина да помогнат в решаването на този толкова важен проблем и за Министерството, и за българското общество. Защото факт е, че досега общо 554 външни лица – университетски преподаватели и учители, са били привлечени, за да работят по това.
В този смисъл очакваме при обсъждането, което Вие правите в момента, с учители в цялата страна да има повече информация, включително и за българското общество като цяло с оглед на това да не се стига до случаи, на които бяхме свидетели в последните дни и седмици, на недоволство от програмите, които вече бяха разработени и са представени за обществено обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата, госпожо Бояджиева.
Имате възможност за дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Бояджиева, става въпрос за култура на диалога. Не всяко нещо, с което не си съгласен, трябва да изчезне. Има обсъждане на програми. След като има обсъждане, това означава, че хората могат да изразят различни мнения. И самият факт, че са били включени толкова много външни специалисти, говори, че и преди е имало опит да се отвори това обсъждане. Това ще продължим да правим и сега.
Господин Стаматов, моят заместник-министър, е от град на град. Вече има Враца, има Сливен, има Велико Търново, и в понеделник това обсъждане е в София. То е широко, то е публично. По-публично от това просто не можем да го направим.
Но ако на страниците на Министерството има нещо, с което не си съгласен, както се случи преди, за което Вие реферирате, то от това следва диалог, а не през скандал всъщност да се прекрати обсъждането. Ето това аз ще се опитам да не допусна от тук нататък. Всеки може да каже какво мисли. Накрая като общество ние трябва да вземем заедно най-доброто решение.
Изграждането на консенсус наистина е нещо, което, особено в образованието, може да даде път, по който нацията да се обедини. Това е дълбокото ми убеждение.
Вие сте поканена, разбира се, както и всички колеги, на всяко едно такова обсъждане и по отделни градове в страната. В понеделник започваме от 10,00 ч., ще бъде в НДК. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър, за дупликата.
Следва въпрос към уважаемата министър Кунева от народния представител Атанас Мерджанов относно действаща програма за завръщане на българите от чужбина. Най общо става въпрос за всички българи.
Господин Мерджанов, имате думата да развиете Вашия въпрос.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители!
Уважаема госпожо Кунева, няма никакво съмнение, че един от най-тежките, болезнени въпроси пред българското общество, пред българската държава в последните 25 години са демографският срив и проблемът с изтичането на български граждани в чужбина.
При официалното посещение на господин министър-председателя Борисов на 3 и 4 февруари в английската столица се проведе една интересна среща, на която бяха зададени редица въпроси към него. Разбира се, няма да се спирам на въпроса с обществените поръчки. Един от сериозните въпроси беше какво се прави за преодоляването на демографската криза? Не ми отговорихте как да върнем българите в България. Има ли програма за връщане на българите в България?
На последния въпрос премиерът отговаря: има, разбира се. Този отговор означава, че към днешна дата такава програма се реализира.
Бихте ли ни обяснили по-подробно какво представлява тази програма? Какъв е нейният обхват? Какви ресурси са насочени към нейното обезпечаване? Какви са резултатите изобщо от нейното изпълнение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Мерджанов, предполагам, че Вие все пак ме питате в качеството ми на ресорен вицепремиер, който наблюдава Държавната агенция за българите в чужбина и министър на образованието и науката. Това са моите компетенции, по тези въпроси мога да говоря. Ако имате желание да направите нещо свръх това и да попитате българския министър-председател, това вече наистина е втора крачка – както се казва, свръхпетитум.
Държавната агенция за българите в чужбина и Министерството на образованието и науката – абсолютно ясно е, че това е един тежък въпрос. Прав сте. Ние търсим как да го решим. Тези две институции правят следното: Държавната агенция за българите в чужбина организират трудови борси за млади българи, информационни кампании сред бизнес средите, летни стажове. Агенцията осъществява инициативи и кампании за приобщаване на българите по места и за поддържане на българския дух. Това може да се нарече програма и я има.
Какво прави Министерството на образованието и науката? Убедена съм, че посредством образованието може да се прави най-добрата политика за съхранение на българската национална идентичност. Да живееш извън родината е въпрос на личен избор, но важното е ние като политици да положим всички усилия да съхраним българското навсякъде по света.
Първо, Министерството на образованието и науката е създало условия за обучение по български език и литература, история, география на България чрез организации на българи в чужбина, дипломатически представителства на Република България и българските православни църковни общини.
Второ, нараства броят на българските неделни училища в чужбина и обучаваните в тях ученици. Имаме Национална програма „Роден език и култура зад граница”, понеже ме питате конкретно за програма, и с Постановление на Министерския съвет за българските неделни училища в чужбина се осигуряват средства за учебници и помагала, възнаграждения на учители, наем на помещения и провеждане на обучение. В конкретни измерения това значи следното: 139 неделни училища, над 20 хил. обучавани деца, ученици и кандидат-студенти за учебната 2015 – 2016 г., над 33 милиона лева финансово подпомагане от Министерството на образованието и науката в периода 2009 – 2015 г., две функциониращи български държавни училища в чужбина – в Чехия и Словакия, които се финансират от Министерството на образованието, 115 организации на българи в чужбина, които получават средства за учебници, учебни помагала, лектори, извънкласни дейности за съхраняване на българската култура, традиция и обичаи.
Господин Мерджанов, добре разбирате, че няма как в рамките на Европейския съюз, съюз на отворените граници, да спрем хората. Бих внимавала, когато казваме как ще спрем българите особено младите. Те трябва да учат, да работят навън, да търсят предизвикателства извън рамките на своята страна. Вярвам обаче, че най-ефективната политика, която можем да водим за завръщане на сънародниците ни в родината, както са правили поколения българи след Освобождението, е, да създаваме такива условия, че да развиваме модерна икономика, да има справедлива съдебна система, администрация, услуга на гражданите, качествено образование и здравеопазване. Говорила съм много пъти и с наши сънародници в чужбина и всяко младо семейство, което трябва да прецени къде да отгледа децата си, пита какво е образованието и какво е здравеопазването в страната, дали ще могат да получат справедлив живот – да напредват тогава, когато могат, да се надяват, че, когато знаят и могат повече, ще напреднат още повече.
Това е изпълнение на политически отговорности и според мен е най-добрата програма за връщане на българите от чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева. Възможно е в дупликата да отговорите, ако има нужда.
Господин Мерджанов, реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Кунева, съзнавам деликатната ситуация в която изпадате – да се оправдавате за думи и действия на министър-председателя, казани на тази въпросна интересна среща в Лондон. Повече от ясно е, че такава програма няма. Министър-председателят е казал една неистина. Това го знаят и нашите сънародници в чужбина. Не оспорвам всичко онова, което в рамките на Министерството на образованието и науката и от гледна точка на Вашите компетенции като вицепремиер, наблюдавайки Държавната агенция за българите в чужбина, се прави. То е необходимо и задължително. Големият въпрос е, че липсва държавна политика за връщането на българите в чужбина. Не става въпрос за спиране на българските граждани. Напротив! В крайна сметка това беше едно от предимствата на Европейския съюз. Всички сме работили достатъчно упорито, най-вече Вие.
Трябва да призная, че първоначално моят въпрос беше към вицепремиера Ивайло Калфин, защото българските граждани напускат страната заради липсата на работа и ниското заплащане, такова, каквото те намират в другите западноевропейски държави. Радвам се, че отбелязахте въпросите за здравеопазването и образованието, но искам също така да Ви напомня, че тъкмо днес беше гласуван вот на недоверие на Вашето правителство в областта на здравеопазването. Вие сте наравно отговорни с всички други български правителства без изключение за това, което сме пропуснали да направим през тези 25 години. Крайно време е не със замазване на ситуацията, буквално с лъжи, и то изречени от министър-председателя, да се опитваме да бягаме от проблемите. Това няма да ни го простят нито сегашните, нито следващите поколения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Мерджанов, моля Ви, около фокуса на Вашия въпрос. Така или иначе времето Ви изтече. Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Мерджанов, взех думата, за да направя дуплика към Вашето изказване с желанието да направим така, че всеки да даде своя принос. Вероятно включително и при разгорещени дебати, каквито има за здравеопазване, за образование, за растеж, какъвто въпрос сте искали да отправите към господин Калфин, всеки дава своя принос, за да може да тръгне страната по-бързо напред. Това искаме всички. Но, не е въпрос само на екипност, каквато аз, разбира се, дължа на правителството, с което работя, а и на известна точност на езика. Когато казваме „програма”, нямаме предвид само нещо, което е нормативен акт, прието като нормативен акт. Всъщност това представлява програма на правителството. Да, в Програмата на правителството, в целите, които сме си заложили, вероятно това може да бъде и декларация на парламента, ако Вие решите в някакъв момент. Всяка една от тези мерки може да намери своето място. Това пак ще се казва „програма”.
Не смятам, че има някаква драматична неточност. Ако става въпрос за нормативен документ, който се нарича „програма”, мисля, че такъв не може да се създаде, защото той е с изключително голяма разнопосочност – от работни места, както правилно отбелязахте, минавайки през образование, Агенцията за българите в чужбина, което всъщност е най-пряко ангажирана с това. Мисля, че имаме нужда от друго – от обединение, когато мислим за това как да направим страната си по-добро място за живеене. Тъкмо заради това тук са нужни обединени усилия. Разчитам в това отношение и на двете страни на залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър, за акуратните отговори.
Това беше последният въпрос към Вас. Пожелавам Ви успешен следобед от тук нататък.
Следва серия от въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски.
Първият въпрос е от народния представител Таско Ерменков относно спиране на експрес „Чайка”.
Това е емблематичен експрес от нашата младост, господин Ерменков (оживление), и това ни навява много романтични спомени.
Имате думата, за да формулирате Вашия въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, всъщност въпросът, който исках да задам, председателят го формулира, но аз ще се опитам малко да го поразвия.
Първото нещо, което искам да подчертая, е, че въпросът беше зададен в края на декември. Оттогава досега най-вероятно търсихме отговора защо е бил спрян експрес „Чайка”. Може би днес сме го намерили и ще го получим този отговор.
Аз предполагам, че експрес „Чайка”, освен всички други причини, е бил спрян и за това, че в Сливен почти няма гара, имайки предвид състоянието какво е. Там, дори да има експрес „Чайка”, като спре на гарата, хората няма да разберат, че е спрял някъде, но това не би трябвало да бъде причина за лишаване от възможността на хора от един областен град да могат да дойдат до София, да си свършат работа и в същия ден да се върнат. Единственият относително евтин транспорт, с който можеха да го направят, това е този така наречен „бърз влак със запазени места” – експрес „Чайка”.
Иначе, сега в момента, или трябва да тръгнат много рано сутринта и да се приберат малко след полунощ, или да останат да нощуват в София, или да отидат до Ямбол, което е един допълнителен разход.
В тази връзка може би другата причина е да поощрим автобусния транспорт, защото това е един от начините, по които това може да се направи, но нека не забравяме, че жп транспортът е най-социалният, пък и държавата социално е задължена да бъде реализиран, за да могат хората да имат право на един достъпен, евтин и удобен за тях транспорт.
Въпросът ми е: защо беше спрян и какви са намеренията по отношение на този експрес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Господин министър Московски, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ерменков, у всички нас буди носталгия и хубави чувства влакът „Чайка”, експресът. Надяваме се да успеем да гарантираме устойчивост на железопътния сектор в страната и той за в бъдеще да ни носи добри преживявания. (Оживление.)
Бързите влакове със задължителна резервация са извън договора за извършване на обществени превозни услуги и извършваните превози с тях се определят от търговската политика на дружеството.
Конкретно за влаковете 3601 и 3602: експреси „Чайка” се движат ежедневно по маршрут София – Карлово – Казанлък – Сливен – Бургас, по обичайните разписания – бърз влак 3601: София – 16,30 ч., Бургас – 22,33 ч.; бърз влак 3602: Бургас – 05,25 ч., София – 11,28 ч.
Причините за изменението в периода на движение на двата бързи влака са свързани основно с модернизацията и рехабилитацията по железния път, която извършва Национална компания „Железопътна инфраструктура” в няколко железопътни участъка по техните маршрути, а именно: от началото на 2015 г. се извършват строително-рехабилитационни дейности в участъка Церковски – Карнобат – Бургас по Проект „Рехабилитация на участъци от жп инфраструктурата Пловдив – Бургас”.
От 1 септември 2015 г. стартира ремонт между гарите Клисура и Христо Даново, който ще бъде с продължителност 270 дни по проект и се очаква да приключи през месец май 2016 г.
От месец април 2016 г. се планира да започне и ремонт между гарите Стряма и Клисура с обща продължителност 180 дни по проект, от които за 60 дни движението ще бъде прекъснато напълно.
В участъците, където се извършват рехабилитация и модернизация, влаковете се движат с намалена скорост и се реализират чести и значителни закъснения, поради несвоевременното възстановяване на движението от изпълнителите на строителните дейности, което доведе до влошаване на предлаганата услуга.
При тези обстоятелства броят на клиентите, ползващи тези влакове намалява драстично през 2015 г. Среднодневно 122 пътника ползват влака от София за Бургас, като само 23 от тях пътуват от начална до крайна гара. С влак от Бургас до София среднодневно пътуват 121 пътника, като по целия маршрут от Бургас до София влакът се използва само от 18 пътника.
Поради факта, че на този етап не можем да предоставим достатъчно точна и коректна услуга за нашите клиенти, поради строителните дейности в това направление, през 2016 г. предвиждаме да въведем промени в периода на движение. Влак 3601 ще се движи в петък или в последния работен ден, когато има поредица от празнични дни, влак 3602 ще се движи в събота.
За осигуряване на железопътен транспорт за пътниците в участъка между Сливен и Казанлък ще бъде удължен маршрута на един сутрешен пътнически влак от Бургас за Сливен, който вече ще пътува до гара Казанлък през останалите дни, когато не се движат бързите влакове със задължителна резервация между София и Бургас.
След приключване от извършваните от Национална компания „Железопътна инфраструктура” инвестиционни дейности в различните железопътни участъци ще бъде възстановено всекидневното движение на бързите и експресни влакове със задължителна резервация между София и Бургас, а именно експресът „Чайка”.
И в допълнение за една секунда да кажа, че рехабилитацията на гара Сливен е заложена в капиталовите инвестиционни намерения на Националната компания „Железопътна инфраструктура” и се надявам в най-скоро време да започне този ремонт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Виждам, че господин Ерменков реагира положително на част от информацията. Имате възможност за реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Радвам се да го чуя, защото иначе, ако я нямаше тази загриженост, ако го нямаше това обещание, надявам се, че то ще се изпълни по отношение на възстановяване на този важен за Сливен, а и не само за Сливен, важен и за Твърдица влак, който позволява на гражданите да пътуват от съответния град до София и обратно в рамките на един ден без да харчат допълнителни средства, без да се налага да стават много рано сутрин или да се връщат след полунощ, това щеше да покаже, че Вие проявявате грижа само към 300 – 400 човека, които са на границата в момента, но Министерството се опитва да провежда една политика, с която да защитава интересите и на около стотина хиляди жители в региона.
Това, което ми отговаряте за гарата е малко като екстра към въпроса. Благодаря.
Надявам се наистина тази година, ако успеете да го направите, от името и на моите сливенски избиратели ще Ви благодаря за това, че най-накрая в Сливен ще има освен влак, който ще минава към края на годината, и гара, на която да спира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не желаете.
Продължаваме със следващия въпрос към Вас, уважаеми министър Московски, и той е от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов и е относно премахване на излишната бюрокрация при годишните технически прегледи и облекчаване на гражданите.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Изключително важно е българските граждани пряко да разбират и да усещат ползата от въвеждането на електронно правителство и електронни услуги.
Първо, искам да оценя постигнатия напредък, господин Министър. Той е ясен.
В София, вече ако правиш технически преглед и твоята кола е регистрирана в Софийска община, има електронен способ да бъде проверено, че ти си си платил данъка през интернет, примерно, и да не се налага да отидеш до общината, където доскоро трябваше да ти слагат стикер, печат и така нататък. Тоест, този напредък го проверих, както Вие ни бяхте обещали на предишен наш въпрос. Той се е случил.
Сега обаче, господин Министър, искам да Ви призова да бъде направена следващата стъпка, следващата крачка. Това е добре, което е направено, то е полезно за гражданите на София, но когато човек, чиято кола е регистрирана в друга община – в Бургаско, в Ямболско, Пловдивско иска да мине на технически преглед в София, го пращат да вземе платения данък на хартиен носител пак със стикер, пак с печат, тоест тази практика, която усложнява и възпрепятства бързото получаване на услугата противоречи на идеята за електронно правителство.
На мен ми е ясно, че тези неща за един ден не стават. Ясно ми е, че е процес, но, господин Московски, някой трябва да координира усилията и да подтикне общините за създаването на Единна база данни за цялата страна, в която дори да ги няма индивидуалните данъци на автомобилите, защото това не е необходимо, а да има две секции: зелена и червена. Когато даден сервиз в цялата страна напише номера на моя, на вашия, на неговия автомобил, да светне зелено или червено дали е платен данъкът. Така да минеш на технически преглед навсякъде, да си си платил данъка през интернет, каквото е бъдещето, и да не търпиш излишни административни усложнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате, конкретния въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Конкретният въпрос е: имате ли намерение да координирате създаването на такава Национална база данни в интернет, която да бъде достъпна за всички сервизи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров. (Разговор между народния представител Мартин Димитров и министър Московски.)
Господин Министър, ако обичате, на трибуната да отговорите.
Господин Димитров, нека колегите народни представители, а и обществеността да получат отговор от трибуната.
Господин Московски, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Димитров! Отговорът ми малко е по-дълъг, ще Ви помоля да просроча с една-две минутки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Добре, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Заплащането на данък е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси и се удостоверява с издаден или заверен от общината документ. За да бъде изпълнено условието на Закона за местните данъци и такси съгласно чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 при техническия преглед на пътното превозно средство, лицето, предоставило превозното средство за периодичен преглед трябва да предостави документ за платен данък върху превозното средство.
Съгласно Наредбата за техническите прегледи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” има задължение да осигури технически средства за работа на информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на превозни средства. Например за електронно регистриране на данните от проведени технически прегледи, предоставянето им в реално време до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и персонализиране на удостоверенията за техническа изправност, отчитане на документи във връзка с прегледите и запазване на графични изображения за идентификация на превозното средство.
С цел повишаване събираемостта на данъците през 2012 г. по инициатива на Столична община стартира разработването на програмен продукт за свързване с информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи за пътните превозни средства с базата данни на местни данъци и такси на Столична община. След отчитане на положителния ефект от този съвместен проект, по искане на Националното сдружение на общините започна изграждането на интегрирана платформа за автоматична проверка на данъчното задължение върху превозните средства при извършване на периодични прегледи на превозни средства.
С изпълнение на това задължение, Министерството на транспорта, чрез Изпълнителната агенция, е създало възможност към информационната система за електронно регистриране на извършените първични прегледи на превозните средства да бъде изградена интегрирана платформа за автоматична проверка на данъчно задължените върху превозните средства при извършване на периодичните им прегледи. Посредством тази платформа всички контролно-технически пунктове имат достъп до базата данни за местни данъци и такси на всички общини в страната и при извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на превозните средства е предвидено да се извършва автоматична проверка в базата данни на съответната община за наличието на платен данък върху превозните средства. Когато при автоматичната проверка в информационната система не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство, тя не позволява прегледът да бъде продължен. Той може да бъде продължен само след предоставяне на издаден или заверен от общината документ съгласно Закона за местните данъци и такси.
Издадените от общините документи относно заплащането на данъка трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране от информационната система чрез стикер. По този начин всеки документ е маркиран с цел разпознаването му от информационната система.
Когато при автоматична проверка се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство и системата позволява прегледът да бъде продължен, председателят на Комисията не изисква предоставяне на документ по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32.
Общините нямат задължение да закупуват стикери за еднозначно идентифициране на документа за платен данък върху превозното средство, ако може да бъде гарантирано нормално предаване на данни от базата данни на общината към информационната система на Изпълнителната агенция.
Предвид желанието ни за създаване на удобство на гражданите и стимулирането на електронните услуги и във връзка с различните възможности за заплащане на данъка върху превозните средства в различните общини, решение на общината е по какъв начин да осигури въвеждането на информация за получени през банки и фирми, с които общината има сключени договори, платени данъчни задължения върху превозните средства и базата данни на съответната община. Това условие ще осигури възможност да се извършва автоматична проверка за платен данък на превозното средство при извършването на периодичния преглед за проверка на техническата му изправност, независимо от мястото на плащане на данъчното задължение и мястото на преминаване на периодичния преглед.
Считано от 18 януари 2016 г. започна автоматична проверка на наличието на дължим данък върху превозните средства за всички общини в страната. Освен това от Националното сдружение на общините са информирани с писмо, считано от 31 март 2016 г. – документът за платен данък следва да бъде обозначен или маркиран за еднозначно идентифициране чрез информационната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Наистина Ви оставих малко по-дълго време, тъй като информацията е важна.
Господин Славов – реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, бих искал да Ви помоля в дупликата да уточните, тъй като чух от Вас, че е изградена такава автоматична информационна система, но не успях да разбера тя дали функционира на територията на цялата страна?
Информацията, която имам – получил съм данни от различни сервизи, до които се допитах, е, че тя работи само на територията на Столична община, на София. Тоест ако на територията на Столична община имаме добър прецедент, който вече добре работи, очевидно ще е много по-лесно това да бъде пренесено и към останалите общини – да заимстват този опит и да го въведат и те. Мисля, че това е и Вашето желание, и смисълът на цялото упражнение, за да се облекчат хората, особено в случая когато даден автомобил по регистрация, се води в друга община. Това е свързано с много сериозни усложнения, ако трябва на хартиен носител да се вземе документ от тази община, че данъкът е платен.
Другото важно нещо, което Ви моля също да уточните – дали тази информационна система отразява плащане, когато то е извършено по банков път или по някоя от системите за дистанционно плащане, а не на място в съответната община? Това също е другият голям смисъл – да се спести разкарването и бюрокрацията.
Още една препоръка, ако позволите. Струва ми се, че би било добре, това, което и колегата Димитров каза, ако могат хората свободно да проверяват в интернет – не, разбира се, наличността или дължимите суми, но дали в системата се води, че за дадено МПС данъкът е платен, или не е. Тогава те ще знаят, преди да отидат в сервиза, дали не трябва да се снабдят с хартиен документ от съответната община и да не ходят напразно първо до сервиза, той да ги връща, след това да ходят до общината и после пак до сервиза, а предварително ще могат да отреагират и да са подготвени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Министър Московски, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Отзад напред – абсолютно подкрепям и считам, че идеята е много окей – да има интернет платформа, където да може да се проверява това. Съмнявам се обаче, че колегите от Националната агенция за приходите ще се съгласят да осигурят достъп. Разбира се, това, което изговорихме, може да се ограничи достъпът, без да съществуват вътре лични данни, така че аз съм окей. В смисъл, каквото зависи от нас, бихме подпомогнали такъв процес.
Платформата съществува, тя работи. Затрудненията се пораждат на две нива. Първо, едното е поради различния начин на заплащане, не винаги се отразяват заплащанията. И вторият проблем е, че общините, предполагам, че с натрупване на време, ще свикнат и ще могат да попълват коректно и навреме своите база данни. На практика много често се случва данъкът да е платен, а в базата данни все още да не е въведено от самата община. Нашата система го търси в базата данни на общината и не го намира, а в крайна сметка човекът си е платил данъка. Иначе има осигурена нормална комуникация и платформа, на която да е възможно, без значение къде е регистриран човекът, да заплати на едно място и да се извърши прегледът в съответния технически пункт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Московски.
Следва въпрос от народните представители Георги Свиленски и Емил Райнов относно временно спиране движението на влаковете в участъка между гарите Берковица и Монтана.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, на 13 януари с колегата Емил Райнов зададохме въпрос, касаещ временното спиране на движението на влаковете в участъка между гарите Берковица и Монтана. Днес е 19 февруари и аз с учудване отново ще поставя въпроса – на актуални въпроси колко е актуалният срок за отговаряне? Все ми се струва, че не е месец и половина, а би трябвало да е в рамките на седем дни. Затова в бъдеще една молба към Вас, а и към ръководството на Събранието – когато има действително актуални въпроси, защото вероятно ще ми отговорите, че влакът вече е пуснат, да се отговоря когато му е времето.
Уважаеми господин Министър, на 5 януари на официалната страница на БДЖ бе публикувано съобщение, в чийто последен абзац се посочва, че БДЖ било принудено да предприеме крайна мярка – временно спиране на движението на влакове в участъка между гарите Берковица и Монтана. Според публикацията мотивите за това са, че в периода 28 декември – 2 януари са регистрирани 8 случая на нападение на влакове с камъни в участъка между гарите Берковица и Монтана, вследствие на което са счупени няколко странични и едно челно стъкло на някои от пътническите композиции, движещи се в участъка. Това е довело до материални щети на БДЖ „Пътнически превози”. Превозът на гражданите се осъществява с автобуси.
В съобщението на превозвача не се споменава откога е спряно движението, нито докога няма да се движат влаковете. В новинарския сайт „Труд” обществеността е информирана, че всъщност влакът между Берковица и Монтана е спрян от 3 януари.
В тази връзка, господин Министър, са и нашите въпроси към Вас: в последната една година по колко влакови маршрута е констатирано нападение на влакове с камъни? За последната една година влаковете по колко маршрути бяха спрени поради нападение с камъни? Какви са истинските мотиви за временното спиране на влаковете между гарите Берковица и Монтана и защо не потърсихте съдействие от МВР? Временното спиране на влакове между гарите Берковица и Монтана предшества ли закриването на жп линията Берковица – Монтана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Свиленски.
Министър Московски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Свиленски! Не виждам господин Райнов. На 22 декември 2016 г. влак № 71223 заминава от гора Монтана за гара Берковица. При излизане от гара Монтана със скорост до 51 км в час локомотивният машинист забелязва възрастна жена. Машинистът подава продължителен звуков сигнал с локомотивната сигнализация и предприема екстремно задържане, но поради късото разстояние следва удар и влакът спира на километър 14+354 в 14,22 ч. Началникът на гарата съобщава за случилото се на тел. 112. Извикана е незабавно Спешна медицинска помощ и пострадалата е закарана в болница. Въпреки предприетите медицински мерки, по-късно почива в болницата. Починалата жена е живяла в района на инцидента, където постройките се намират в непосредствена близост до релсовия път, почти в сервитута на железопътната инфраструктура. Опасността за живота на другите граждани и деца в района е голяма, въпреки че нашите проверки констатират, че тези постройки се незаконни.
На 28 декември 2015 г. група неизвестни лица в междугарието Берковица – Монтана – квартал „Огоста”, замерят влак № 71224 с камъни. За случая чрез тел. 112 са уведомени незабавно органите на МВР. След това уведомление сме ги и сезирали.
Всеки ден от 2 януари 2016 г. преминаващите влакове са замеряни с камъни. Основните щети, които са нанесени, са няколко десетки на брой счупени стъкла на мотрисни влакове, включително с опасност за живота на локомотивния машинист. Това доведе до значително повишаване на риска за живота и здравето на пътуващите и на служителите в превозните бригади от БДЖ. Поради тази причина се наложи временно спиране на влака.
За 2015 г. имаме регистрирани 64 случаи на хвърляне на камъни по подвижен железопътен състав, на който има счупени стъкла и нанесени материални щети на обща стойност 60 983 лв. Няма пострадали граждани или служители на БДЖ. Няма жалби или оплаквания от други граждани. По случаите има образувани досъдебни производства за дребно хулиганство. В резултат на анализа и взаимодействието с Министерство на вътрешните работи, жандармерията е засилила своето присъствие в установени рискови зони. Българските държавни железници са в ежедневен контакт с МВР и другите държавни органи по изпълнение на своя обществен ангажимент по управлението на такъв тип ситуации.
Предстои разработването на нови мерки във връзка с одобрената през 2015 г. Стратегия за противодействие на радикализацията в този вид престъпления и нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, Министър Московски.
Заповядайте за реплика, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Вие ми отговорихте, че в рамките на последната година има 64 случая с щети за 60 хил. лв. и няма друг спрян влак поради тази причина. Това още веднъж подсилва притесненията на жителите на региона, че нападението на влака с камъни е само повод за спиране на този влак, а не истинската причина за закриването на тази линия. Надявам се да ме опровергаете. Защото, господин Министър, ако за 64 други случаи няма спрени влакове, защо точно този решихте да спрете? Работата на държавата и на МВР е да осигури безопасността и сигурността както на гражданите, така и на железопътния транспорт. В тази връзка мисля, че спирането не е най-правилната мярка.
Понеже казахте, че щетите по други влакове са 60 хил. лв., използвам възможността да Ви подсетя да проверите дали е променен онзи застрахователен договор, с който влаковете бяха застраховани само ако са в депо? Тоест тези щети, които се нанасят по време на движение – нападенията с камъни, дали не ги плаща отново БДЖ? И ако това не е направено, защо ръководството на БДЖ не е взело мерки за застраховане именно на тези влакове? Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Положението е като в Дивия Запад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Министър Московски, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Свиленски, не се предвижда спиране на тази линия. Разчитаме на усилията на колегите от МВР, но не само на тях. Там има областен управител и кмет. При наша проверка констатирахме, че това са постройки, в които трайно живеят хора, според нас незаконно. На някои места те влизат в сервитута на железопътната инфраструктура.
Обещах да проверя онова, което ме попитахте последно. Не мисля, че застрахователния договор не покрива този тип щети. Ще Ви информирам допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Московски.
Към Вас следват два въпроса от по двама народни представители, които са обединени за общ отговор, тъй като касаят една и съща и тема.
Първият въпрос е от народните представители Михаил Миков и Филип Попов относно отказ за строителство на скоростна жп линия Видин – Медковец.
Вторият въпрос е от народните представители Вили Лилков и Петър Славов относно модернизацията на жп линията Видин – София и кандидатстване за финансиране по Механизма за свързване на Европа.
Господин Попов, Вие можете да зададе Вашия въпрос в рамките на две минути, след което господин Лилков – в рамките на две минути, след което следва общ отговор от министър Московски в рамките на два пъти по три минути.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Изграждането на жп линията и модернизацията й по направлението София – Видин, е от изключително стратегическо значение не само за България, не само за региона, но и за цяла Европа, особено след изграждането на Дунав мост при град Видин.
Националната компания „Железопътна инфраструктура” вече е инвестирала 10 млн. лв. публични средства, повтарям, публични средства чрез възлагане на обществени поръчки за актуализация, идеен проект и подготовка на строителството на жп участъка Видин – Медковец. Това се случи, от една страна, от друга страна – този проект вече е спрян, сложихте му кръст.
Уважаеми господин Министър, Вашето правителство сложи кръста и на пътя София – Видин, който беше включен като приоритет в Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020, сложихте кръста и на митницата във Видин, сложихте кръста и на „химията” и хората там, заедно с техните семейства вече са на улицата.
Иначе крокодилски сълзи за Северозапада. Пишете стратегии, които обаче никога не намират своето изпълнение. Или тук се възползвате от максимата – като не искате нещо да се случи, да правим работни групи и стратегии.
Стратегия за Северозапада със сигурност има, обаче тя не е за развитието на Северозапада. Тя е по-скоро за обявяване на Северозапада за резерват – резерват, показващ достиженията на унищожителната Ви политика спрямо този регион. Нека пак да Ви напомня, и този регион в крайна сметка е част от България.
Тук идва и нашият резонен въпрос към Вас, на който искаме отговор не само ние, като народни представители от Видин, а и хората от целия Северозапад: какви са мотивите за отказа през настоящия програмен период от строителството на скоростната жп линия Видин – Медковец? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Лилков – да чуем и Вашия въпрос.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос, съвсем накратко казано, всъщност е: защо българското правителство не кандидатства за финансиране от 405 млн. евро за модернизация на жп линията София – Видин – Медковец? Миналата година, точно преди една година, на въпрос на народния представител Красимир Богданов Вие, господин Московски, отговорихте, че се работи по този проект и България ще кандидатства.
През месец юли 2015 г. на въпрос от народен представител, зададен към вицепремиера Томислав Дончев, на същия въпрос беше отговорено, че това е приоритет и че ще се кандидатства.
Защо, господин Министър, при положение че повече от 20 години се работи по този жп коридор и не само Видин – Медковец, а целият четвърти европейски коридор – той е обявен за приоритетен от Европа, и нито за момент той не е бил обявяван за неперспективен? Последните анализи показват, че дори и песимистичният вариант и песимистичният сценарий до 2021 г. показва увеличение на товарите и потоците по него.
Какво се е случило, господин Министър, че се отказахте от предизборните си обещания, върху които изградихте цялата си предизборна кампания в град Видин, а именно модернизация на жп линията Видин – Медковец, скоростния път Видин – Ботевград? Да не говоря за интермодалния терминал, който обещахте преди няколко месеца и нищо не се случва, да не говоря за летището, което е продадено, но това е тема за друг разговор. Какво се е случило, господин Московски, че се отказахте изцяло от тези приоритети, за които са похарчени не 10 милиона, а 12 млн. 800 хил. лв. за проектиране, колега Попов? Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Общ отговор на двата въпроса – шест минути, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Между другото, поздравления – ДСБ и БСП във Видин заедно! Не е лошо. За град Видин е добре ДСБ с БСП да си помагат.
Между другото, господин Лилков, да отговоря на въпроса Ви. Предполагам, че хората във Видин гласуваха за мен от благодарност заради Дунав мост 2. Никога не съм си позволявал да лъжа избирателите.
Господин Попов, мога да Ви отговоря с леката агресия, с която Вие зададохте въпроса, но няма да го направя.
Модернизацията на железопътната линия Видин – София е елемент, от която участъкът Видин – Медковец е част от предварително идентифицираните проекти, включени в Споразумението за партньорство на България с Европейския съюз, както и от предварително идентифицираните проекти в Приложение І на Регламент 1316/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на механизъм за свързване на Европа. Неговата подготовка се извършва в продължение на няколко години. На Националната компания „Железопътна инфраструктура” е предоставена безвъзмездна помощ от 11 млн. 630 хил. 420 лв. – вече изготвен и впоследствие актуализиран идеен проект ПУП и технически проект за железопътния участък. Паралелно е подготвен и анализ разходи и ползи с необходимите приложения. Това, което следва да се има предвид, е, че не трябва да се говори за отпадане на проекта и не сме му слагали кръст.
Възможността за осигуряване на европейско финансиране на проекта и отлагането му във времето се дължи основно на две ключови причини.
Първо, Европейският съюз финансира на конкурентен принцип – това е много важно да го разберете – на конкурентен принцип, като приоритет и проекти по Механизма за свързване на Европа в сектор „Транспорт”, които отговарят на определени изисквания за икономическа ефективност на територията на цяла Европа, не само в България. Тоест този проект се състезава с подобни проекти на територията на цяла Европа.
Направените предварителни анализи в анализа за разходи и ползи или така нареченият „Cost-benefit Аnalysis” показват, че проектът от гледна точка на неговата индикативна стойност и финансови параметри – разработени, излиза икономически трудно реализируем и по-скоро влиза в графата дори нерентабилен поради намалените нива на железопътен пътнически товарен трафик, а като такъв не отговаря и на условията за финансиране по този финансов инструмент.
На база на предварителните оценки от предпроектните проучвания става ясно, че общата инвестиционна стойност на проекта по цялото направление Видин – София, не забравяйте, е 2,5 млрд. евро, въпреки че многократно сме възлагали да се направи редукция на стойността му, която съответно означава и намаляване на параметрите, и сме искали изключение за този проект.
Специално участъкът Видин – Медковец, който коментираме в момента, е не както Вие казахте, господин Лилков, 405 милиона, а 375 млн. евро. Четиристотин и шест милиона беше резервираната стойност по оста, което в значителна степен надхвърля финансовия ресурс по Кохезионен фонд в пакета на Механизма за свързване на Европа в сектор „Транспорт”. За да завършим участъците по коридорите, които сме започнали и ако не ги довършим в южното направление в посока София – Драгоман, ще трябва да връщаме вероятно, понеже там резервирахме определен бюджет, този, който ни остана е 264 хил. 827, което е значително по-малко от 375 и към настоящия момент не може да удовлетвори този бюджет.
Модернизацията на цялото направление Видин – София, както казах, е с изключително висока и индикативна стойност – 2,5 млрд. евро. Сами си представете 5 млрд. лв. в кой момент, кога и как могат да се осигурят. Към настоящия момент такова финансиране поне аз не виждам откъде можем да намерим, а и вероятно трудно би се реализирало.
При това положение целесъобразното решение, което сме взели, е да подадем за финансиране на проекти, които отговарят на изискванията за икономическа ефективност и допълват други инвестиции в сектора.
По отношение Видин – София и неговата подготовка, тя следва да продължи като се идентифицира възможно финансово най-приемливият вариант, тоест трябва да се опитаме да му намалим стойността. Пак казвам, като я намалим, тогава коефициентът му за рентабилност няма да отговаря и ще трябва да искаме изключение от този проект.
Още повече, по целия коридор след Калафат в посока Унгария, трябва да Ви кажа, че румънците дори не са електрифицирали тяхната част. Така че да оставим две парчета недостроени, да започнем Видин – София, горе и от Свиленград до Септември, не ми се струва логично, а и не е целесъобразно.
Отговорът ми е, че е добре Проектът да бъде завършен окончателно като технически вариант. Според мен, работещият механизъм е съвместно, основно с румънската страна, да се търси изключение и целево финансиране от Европа, за да бъде реализиран целият този коридор. Иначе сами като държава...
Ако някой от Вас твърди, че може да намери 5 млрд. лв., буквално в момента казвам, че най-малкото заблуждава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики в същата последователност – господин Миков, след което господин Лилков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, беше хубаво тези неща да разкажете на видинските граждани, когато се провеждаха избори преди година. Не виждам някаква агресия в това да наричаме нещата с истинските им имена.
Румъния предвижда финансиране на линията Крайова – Калафат, а с тази политика на българското правителство – политика по унищожаване на Северозапада. Вашата колега Павлова спира скоростния път, Вие спирате модернизацията на Видин – Медковец. Очевидно, че българското правителство работи за развитие на коридор № 10, а не за коридор № 4. Аз даже игнорирам факта в какво състояние е Северозапада.
Преди малко Ви питаха: защо е спрян влакът от Монтана до Берковица? Картината в Северозапада все повече се доближава до Америка и дивия Запад от ІХХ век. В скоро време няма да се учудя, ако при бавните влакове, което Вие симулирате с такава политика, започнат да препускат конници около тях и да ги ограбват в движение. Това се случва практически и няма никаква агресия в това. Това е самата действителност!
Каква е истината? От тези пари, които трябваше да се заделят и да започне работа по Видин – Медковец, Вие не сте преценили, че има поне някаква необходимост. Как да има жп транспорт и да е рентабилно като няма жп линия и няма модерни условия за жп транспорт? Тунелите на Димово и другите истории ги знаете. Как да има? Как Солун да се свърже с Европа?
Сега какво карате превозвачите да правят – да влязат в Европа на Капитан Андреево, да излязат на Калотина от Европа, горе на Нови Сад пак да влязат в Европа?! Затова е свързана Европа – като влезеш долу да излезеш в центъра на Европа. Но ние не работим за българския интерес, тоест трасето, което ще даде най-много поток по българска територия, а работим за насочване на железопътния транспорт по коридор № 10, а мостът, както преди време си говорехме, от него може да се лови и риба. Как да има транспорт по този мост като няма жп линия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лилков, имате 2 минути за реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми министър Московски, уважаеми колеги, няколко думи по Вашия отговор.
Първо, през 2007 г. цената на този Проект беше оценена на 2,5 млрд. евро и то при непостроен „Дунав мост 2”. Тогава, независимо от високата цена и независимо от това, че мостът не беше построен, все пак неговата икономическа ефективност беше положителна. Но независимо от това се наложи преоценка на стойността и Обединение „СS-22” направи тази преоценка и тук правя първа корекция. Стойността на този Проект в момента е оценена на 1,2 млрд. евро. Тоест Вие за трети път – и в Комисията по транспорт, и два пъти днес казвате: „два пъти завишена стойност”, което не отговаря на истината.
Втора неистина, която казахте, а именно, че Румъния няма да модернизира линията Калафат – Крайова. Ще Ви връча след малко извадка от изказване на министъра на транспора на Румъния, направено преди няколко дни, че именно Румъния ще електрифицира този участък от своята жп мрежа.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Кога, кога?
ВИЛИ ЛИЛКОВ: И още нещо да Ви кажа. В момента Гърция се подготвя именно за това трасе, като подготвя своята жп мрежа и пробива Термопилите за скорости до 250 км в час.
Не заблуждавайте българските граждани, че този коридор е неефективен за България. Твърдя съвсем отговорно, че отказът да кандидатствате за финансирането на модернизиране на това трасе, а именно Видин – София, е отказ от национален интерес. Той ще прехвърли основен трафик от Гърция през Македония и Сърбия. Ниш ще се превърне в този железопътен хът на Балканите, а не София и България ще загуби от Вашата грешна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър, 4 минути.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Сега и аз ще направя една публикация. Предайте на румънския ми колега, че и ние ще работим някога по този коридор и така. Дайте цифри, кажете кога, с какви пари, колко време, как ще го правят? Те даже не са го електрифицирали, за каква модернизация говорим?
Разбираемо е да го кажем – ако дойде влак от Унгария, трябва да смени и да тръгне на дизелов локомотив да пресече Румъния, след това да вземе електрически тук, в България, и да тръгне надолу, защото нашето е електрифицирано. Кога? Кажете на румънския колега, че и ние ще го работим.
Относно стойността. Не ме разбирате правилно. Този Проект като коридор си е рентабилен. Не е рентабилна стойността такава, каквато беше заложена. Лично аз съм възлагал да се търсят варианти да се намали стойността на Проекта, за да се стигне не до 1,2 милиарда, а 1,8 милиарда или поне това, което на мен са ми дали. За да се стигне до това, това означава, че трябва да му се намали проектната скорост и да върви в голямата си част по старо трасе, където да има само рехабилитация. Само че Методологията, която определя дали един процент е ефективен или не дава краен резултат – един коефициент по SBI, така нареченият „кос-бенефит анализ”, е еднаква в Европейския съюз. Тя оценява железопътните проекти по една методология, не прилага различна методология. В тази методология, когато свалим проектната скорост, когато свалим други параметри, тогава коефициентът излиза на проект, който би загубил, ако се конкурира с подобни проекти на територията на останалата част на Европа, а той по този финансов инструмент ще прави точно това – ще се конкурира с подобни на себе си проекти.
Какво правим всъщност, какво ме карате да рискувам? – Да заложа проект, който ще е с нисък коефициент на ефективност, ще бъде слаб да се конкурира с подобни на себе си; да заложа целия бюджет по този финансов инструмент за един участък, не цялото направление, само за София – Медковец; всичко останало да остане в хипотезата, че някога ще се построява; румънците не знаем кога ще електрифицират, да не говорим кога пък ще модернизират и да задържим от Септември към Елин Пелин, София и Драгоман нищо да не се прави, защото там ще изхарчим целия ресурс, и да оставим дупки в държавата и нито един изграден цял коридор.
Кое е по-правилното – да си изградим поне един цял коридор да имаме или да направим парчета из цялата държава с участъци, където дори не сме сигурни, че ще ни ги одобрят, тъй като ще се конкурира с други проекти?
Взел съм това решение и считам, че е правилно. Иначе никога няма да отрека и ще настоявам... Пак казвам, през тема „Изключения” в Брюксел би било логично да се говори – Северозапада, румънската част да се отдели целеви ресурс да се прави това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на господин Славчо Атанасов относно проектиране и изграждане на пешеходен подлез на ул. „Елин Пелин” в кв „Прослав” – град Пловдив, на жп километър 150 + 950 при гара Прослав.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Цачева! Уважаеми господин Министър, с настоящия въпрос искам да Ви запозная и надявам се да Ви направя съпричастен с един проблем, който ескалира от месеци и тормози над 8000 жители на квартал „Прослав” в град Пловдив. Става въпрос за изградено съоръжение за пешеходно преминаване тип пасарелка при гара Прослав, ул. „Елин Пелин”.
Къде се появява проблемът? Гореспоменатата улица „Елин Пелин” и железопътната линия се намират по средата на квартал „Прослав” и на практика го разделят на две части.
Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура” изгражда пасарелка за преминаване над железопътната линия.
С днешна дата въпросното съоръжение е построено, но хората от квартал „Прослав” го намират за крайно нефункционално, неудобно и неудовлетворяващо техните потребности за безопасен и лесен начин на придвижване до важните за тях обекти в квартала. По тази причина те са сформирали и Обществен съвет, който да ги представлява официално.
Недоволството у жителите на „Прослав” е изключително високо и поради факта, че община Пловдив по никакъв начин не ги е уведомила за намерението да се проектира и построи въпросната пасарелка, нито какви са нейните технически параметри.
Общественото обсъждане очевидно е било разгласено не според формата, а проформа, тъй като нито един жител на квартал „Прослав” не е научил за него и не е било възможно да присъства. Хората от квартала не са имали възможността да изкажат пред администрацията своето желание на въпросното място да има пешеходен подлез, а не пасарелка. Според представителите на Обществения съвет, с които се срещнах на място, пасарелката и изградените към нея асансьори не са удобни и пригодни за инвалиди с ръчни или моторизирани колички, както и за майки с детски колички. Заедно с това, единият изход от пасарелката излиза буквално на пътното платно без никакво налично обезопасяване, което принципно е недопустимо.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е следният: по какъв начин ще се ангажирате Вие като министър и Вашето подчинено ведомство, за да намерите адекватно решение на създадения проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Госпожо Председател! Уважаеми господин Атанасов, Проект „Модернизация на железопътен участък Септември – Пловдив – част от Трансевропейската железопътна мрежа”, е част от проекта „Модернизация на жп линията София – Пловдив”, който е включен в списъка с проект „Оперативна програма „Транспорт” по Приоритетна ос 1.
С Решение № 509 от 8 юли 2011 г. Министерският съвет в Проекта за модернизация на железопътната линия София – Пловдив, е определен като обект с национално значение. При съгласуването на техническия проект по позиция 3 –„Модернизация на железопътната отсечка Стамболийски – Пловдив”, с Протокол № 2 от 12 февруари 2013 г., специализиран Експертен съвет по устройство на територията при община Пловдив прие проекта със забележки и предписания относно необходимостта от проектиране и изграждане на част от подлез между улица „Царевец” и улица „Модър” под железопътната линия на километър 153+293 и проектиране и изграждане на пешеходно преминаване на две нива на улица „Елин Пелин” и квартал „Прослав”.
Според общия градоустройствен план на община Пловдив е предвидено подлезът под железопътната линия да осъществява пряка връзка между районите „Западен” и „Южен” чрез улиците „Царевец” и „Модър”. Този проект е приоритетен транспортно-комуникационен обект и пътната връзка е включена в общия устройствен план на град Пловдив. Преценено е, че строителството на тази част от подлеза, която попада под железопътната линия и строителство на пешеходно преминаване на две нива на улица „Елин Пелин” и квартал „Прослав” не може да бъде извършено след изпълнение на дейностите по модернизация на железопътната линия, тъй като това ще доведе до повторно изразходване на средства и изграждане на железопътната линия, която е над и в близост до подлеза, поради което Държавно предприятие – Национална компания „Железопътна инфраструктура” се ангажира с изпълнението на проекта.
В обхвата на проекта влиза изграждане на пасарелка с асансьори на улица „Елин Пелин”, квартал „Прослав”, пасарелка без асансьори на улица „Модър” и улица „Царевец” и част от подлез в град Пловдив при пресичането на жп линията с улица „Модър” и улица „Царевец”.
Техническият проект е представен за съгласуване от община Пловдив и с решение от Протокол № 1 от 11 февруари 2014 г. СЕСУТ е дал положително становище и проектът е съгласуван без забележки. Държавно предприятие – Национална компания „Железопътна инфраструктура” в съответствие с изискванията от чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, е изпратила на 30 май 2014 г. до община Пловдив уведомление за инвестиционно предложение с приложена обява, в която да бъде информирано засегнатото население на общината.
За изпълнението на този проект на 17 септември 2014 г. е издадено разрешение за строеж № 220, за което съгласно чл. 149 от ЗУТ, е извършено надеждно съобщаване, както в срока по чл. 149, ал. 3, не са постъпили жалби по реда на чл. 216, ал. 3 от ЗУТ чрез община Пловдив по РДНСК – Пловдив.
При изпълнението на пасарелката за пешеходно преминаване са спазени нормативните изисквания за безопасност и надеждност при нормална експлоатация на железопътната линия, както и нормативните изисквания за премахване на пресичанията на железопътната линия на едно ниво.
Проектът е съобразен с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежа в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително и за инвалиди и хора с увреждания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, проектът „Модър – Царевец” е наистина изключително важен, възлов за град Пловдив, но той няма нищо общо с този проблем, който имат жителите на квартал „Прослав”, а това са близо 8000 човека.
Специално за „Модър – Царевец” добре обяснихте нещата. Друг е въпросът, че там бяха подсигурени 14,5 млн. лв. плюс напълно готов проект, след което новата управа дойде при мен и прецени, че този проект не е толкова важен за Пловдив и хвърли парите в други насоки, но това не е основният въпрос, който в момента касае и мен, и Вас. Ще Ви обясня защо.
Моето лично предложение, господин Министър. Вие, разбира се, сте доста ангажиран, но личното ми предложение, ако Вие го приемете, е: направете едно общо квартално събрание в присъствието на представители на хора от Вашето Министерство и съответно на сегашната община Пловдив, защото, не го приемайте като някакъв апокалиптичен вариант, но моето мнение е, че там нещата ще ескалират все повече. Наистина пасарелката е изключително неудобна, не е функционална и на практика сега, тъй като това е високоскоростна линия, когато се затвори и достъпа до преминаването – както сега преминават през жп линиите през едни заграждения, там наистина ще станат сериозни проблеми. Директно Ви казвам, кварталът ще излезе на гражданско неподчинение.
Защо Ви го казвам? Защото в буквалния смисъл на думата линията минава през средата на квартала. От едната страна са болницата, училището, ветеринарни служби и така нататък и това преминаване през линията е изключително важно.
Навремето като кмет, с Вашия предшественик, аз задавах този въпрос, но идеята беше там да се изгради подлез. Има типови проекти в Министерството и няма да струва толкова скъпо, убеден съм в това. Истината обаче е, че там ще имаме сериозен проблем всички. Тук в никакъв случай не трябва да се делим кой е от ГЕРБ, кой е от Патриотичния фронт, кой е от БСП и така нататък.
Този проблем касае много сериозно жителите на квартала. При разговора с тях, не знам какво е правила община Пловдив, но Ви казвам, че нито един от жителите на квартала не знаеше за такова общоквартално обсъждане, за да се съгласят те на пасарелка.
Благодаря Ви. И едно поздравление – светкавично и своевременно отговорихте на въпроса ми, въпреки че наистина не бях напълно удовлетворен от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър? Няма да ползвате.
Последен въпрос към Вас от господин Михаил Миков и Филип Попов относно летище Видин.
Господин Попов ще развие въпроса.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Министър.
Предварително може би ще Ви се извиня за патоса, с който говоря, но винаги така ще говоря, когато се отнася за Видин и за развитието на Видин, защото съм роден и израснал в този край. Живо ме интересува неговото развитие.
По отношение на шосейния транспорт разбрахме – там няма да има очевидно магистрала София – Видин. По отношение на жп транспорта разбрахме – очевидно и там приключиха нещата. Нас ни интересува какви Вашите планове за развитието на Летище Видин.
Казвам го, защото Вие в Вашата предизборна кампания бяхте кандидат от област Видин за народен представител. Навсякъде казвахте, че един от приоритетите, наред с инфраструктурата и развитието на транспорта, е Летище Видин. Сега обаче разбираме, че, ние също твърдяхме това нещо, но очевидно нашите разбирания за развитието на летище Видин дълбоко се разминават с Вашите. А Вашите са това летище да се продаде на безценица на практика. Тук има една заповед на областния управител, мотивите са базирани на Ваши заповеди, на министъра на транспорта, на редица решения. Терен от 12 хил. квадратни метра, включващ щаб, столова, кухня, гараж, складове, е продаден на цена от 162 хил. лв. или това е около 13,50 лв. на квадрат. Унизителна цена. Може би това е Вашето разбиране за развитието на летището. Затова и искам да Ви попитам какви са Вашите планове как ще развива оттук насетне летището във Видин? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Госпожо Председател, уважаеми господин Попов! И уважаемият господин Миков е от Видин, но по-спокойно говори, не е чак толкова въодушевен като Вас.
Министерството на транспорта, информационните технологии съобщенията не управлява летище Видин. Нашите проучвания показват, че имотите, съставляващи някогашното летище Видин, се управляват от областния управител на област Видин. Според информацията, с която разполагам, за посочените имоти е съставен акт за държавна собственост 2483 от 15 декември 2007 г. който е поправен с акт за държавна собственост 2587 от 11 септември 2008 г. с обща площ на терена 153841 кв. м. В тази връзка инициативата за възстановяване на дейността на бившето Летище Видин следва да бъде от държавните или общински власти, които понастоящем управляват имотите, съставляващи някогашното летище. При преценка, изявена инициатива от тяхната страна, Министерството чрез Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” ще окаже необходимото съдействие в качеството си на регулаторен орган в областта на гражданското въздухоплаване.
Вероятно говорите обаче за някакъв имот, който е бил предмет на продажба и е бил част от активите на държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”. За това ли говорите?
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Това е летището.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това е имот, който граничи с имотите, които съставляват някогашното летище. Продажбата не съм я извършил аз, не мога да Ви отговоря на въпроса. Не знам кой е извършил продажбата там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Миков, за да може министърът след това да упражни правото си на дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, работата замирисва на прокурор все повече след Вашето твърдение, че не сте го извършили Вие. Защото тези сгради, които по същество са летището, са продадени с две заповеди и процедурата е открита. Едната е била по времето, когато министърът на транспорта е била Вашата колега Ангелкова, а втората е по Ваше време. Мисля, че на 26 ноември 2014 г. – вижте заповед № РТ-35 на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е открита процедура за продажба на горецитирания имот – частна държавна собственост. после съучастникът в тази работа – областният управител Момчил Станков, е продал. И, забележете, става въпрос за сградите, които са до пистата! Дори щабът – щабът е едно помещение, което се ползва за щаб, защото има и военни функции всяко летище, и щабът е продаден! И складовете! Кулата не е продадена, за да не се товари очевидно купувачът.
Четири декара застроена площ – сгради, построени в периода 1985 – 1989 г., четири декара и дванадесет декара земя са продадени за 162 хил. лв.! Четири декара до летището, до пистата!
Така че аз Ви благодаря за отговора. Вярвам, че нямате нищо общо с тази работа, но трябва да видим прокуратурата да се заеме с нея.
Още повече това е един невидим резултат, който става видим –какво се случва. И това е било по времето, когато ние всички – Вие, ние, искахме да планираме развитието. Още стои на областната управа покана за концесиониране и за търсене на клиент за това летище. В същото време сградите на летището – продадени! Е, кой концесионер ще дойде?!
Така че благодаря Ви за отговора и заедно да извършим разследване по случая, защото работата е много бандитска. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Категорично приемам, ще направя пълна проверка за частта, която касае мен. Това, което касае колежката Ангелкова...
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Там ние ще проверим!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Нямам абсолютно нищо против, даже, ако е необходимо, да се сезира прокуратурата, аз лично ще го направя.
Действително от Вас чувам за продажбата на тези имоти. Тази справка, която са ми дали, е че не са част от летището, съседни имоти са.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Не са на пистата!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Добре, приемам. Ще направя пълна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Московски, за участието Ви в настоящия парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Първи ще зададе своя въпрос към нея народния представител Мартин Димитров относно финансовото състояние на НЕК след предприетите мерки за намаляване на загубите.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! През
2014 г. тарифният дефицит на НЕК беше значителен. По-различни оценки можем да говорим за суми от порядъка между 500 и 600 млн. лв., поради което бяха предприети мерки за стабилизиране на дружеството, включително с наша подкрепа, подкрепата на Министерството на енергетиката, на енергийната комисия. Тези мерки по своя характер обхванаха почти цялата енергетика, включиха затваряне на вратата за нови ВЕИ-та. Най-трудно се взе решение по отношение на биомаса от оборски тор, но дори и там се взе правилно решение. Изкупуване само на високоефективно производство по отношение на заводските централи и на ТЕЦ-овете, въвеждане на данък върху всички производители на електроенергия. Списъкът е дълъг, няма да го изчерпвам с тези примери.
Сега важното е да оценим резултата. По различни данни, госпожо Министър, има добри слухове за финансовите показатели на НЕК за месеците октомври, ноември и декември за 2015 г. Но аз съм Ви задал въпроса, за да имаме официални данни, за да знаем тези мерки до какви конкретни финансови резултати са довели към края на 2015 г. и дали е постигната основната цел. Основната цел, която като парламентарна комисия си поставихме, е да опитаме да направим възможното държавната НЕК от дружества на загуба с тарифен дефицит постепенно да премине на печалба. Много хора казаха, че това не е възможно да бъде постигнато. Затова е важно сега да оценим резултата и ефекта и да преценим дали са необходими допълнителни мерки оттук нататък за оздравяване на Националната електрическа компания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров!? Темата, която Вие поставяте, е изключително важна. Наистина всички още през миналата година обединихме усилия и Българския парламент, и Министерството на енергетиката, колегите от Българския енергиен холдинг – всички, които милеем за българската енергетика, действително обединихме своите усилия и бяха направени няколко много важни промени в Закона за енергетиката, както от месец март 2015 г. така и от месец юли 2015 г.
Голяма част от тези мерки Вие споменахте във Вашето изложение, аз няма да ги преповтарям – те са наистина много сериозни и много радикални мерки в определена посока.
Пропуснахте само да кажете, да споменете за мярката от месец юли за създаването на фонд „Сигурност” към електроенергийната система, която мярка се оказа наистина много успешна като възможност и като опция.
Наистина сега е време да видим какво на практика се получи в резултат на усилията на всички заинтересовани в този процес страни.
На първо място, мога да кажа следното. Както и Вие споменахте, резултатът на НЕК – Националната електрическа компания, годишно генерираше загуба или дефицит, който беше близо до 600 милиона. Така за 2015 г. този дефицит е 586 милиона – загуба на Националната електрическа компания, а резултатите към 31 декември 2015 г. показват, че загубата в Националната електрическа компания е свита и тя е 221 млн. лв. Тоест ние успяхме в рамките на една година да свием дефицита с 365 млн. лв., което, смятам, че е един добър индикатор за оздравяването на Националната електрическа компания.
Налице е увеличаване на приходите – със 188 млн. лв. през 2015 г., или увеличението е в размер на 6%. Успяхме да постигнем намаляване на разходите със 179 милиона или близо 5%.
Наблюдава се тенденция на повишаване на събираемостта на вземанията на Националната електрическа компания и намаляване на задлъжнялостта – нещо, което е изключително важно като показател. Задлъжнялостта на НЕК намаля с близо 5%, или това са малко повече от 200 млн. лв. в рамките на годината, с толкова е намаляла задлъжнялостта на НЕК.
В допълнение на това Националната електрическа компания оптимизира административните си разходи – 21 млн. лв., спрямо одобрения бизнес план, което представлява над 20% от планираните. Персоналът също беше оптимизиран, като е намален със 120 човека.
Следва да се отбележи и нещо друго, което е изключително важно – за първи път може би през последните 5 или 6 години Националната електрическа компания успя да реализира положителен финансов резултат от своята регулаторна дейност. За да се случи това, освен мерките, които предприехме, както и законодателните промени, и реформите в сектора, изигра и решението на Комисията за енергийно и водно регулиране от 1 август 2015 г., което наистина по един нов начин определи картината в сектор „Електроенергия”. Благодарение на това решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, благодарение на всички тези мерки ние успяхме, НЕК успя да реализира положителен финансов резултат от своята регулаторна дейност.
Сега директно към Вашия въпрос, свързан с това какви са финансовите резултати на НЕК през месеците октомври, ноември и декември, тоест през четвъртото тримесечие на 2015 г. Мога да съобщя следната информация. Това е към момента, защото все пак това са предварителните отчетни данни, тъй като срокът за представянето на Годишния финансов отчет следва. Финансовият резултат на НЕК за четвъртото тримесечие на 2015 г. е печалба в размер на 89 млн. 599 хил. лв.
В заключение бих искала да потвърдя желанието, амбицията и волята и на Министерството на енергетиката, и на Българския енергиен холдинг, и на Националната електрическа компания да работим в посока минимизиране на разходите, оздравяване на Националната електрическа компания и превръщането й наистина в един от стожерите на българската енергетика, така както всъщност трябва да бъде. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, когато много хора твърдяха, че загубата на НЕК е толкова голяма, че потъването е сигурно и нищо не може да бъде направено, се вижда от резултатите и от фактите, които и Вие потвърдихте – аз ги имах неофициални преди това, че НЕК за четвъртото тримесечие на 2015 г. има 89 млн. лв. печалба, което само допреди 6 – 7 месеца много хора смятаха за абсолютно невъзможно да се реализира.
Веднага искам да Ви предупредя за опасността, която ще имаме от тук нататък. Когато много хора разберат, че НЕК е на печалба, отново ще избуят всякакви идеи за нови ВЕИ-та, за каква ли не, за „Белене” и така нататък. Така че трябва да бъдем много внимателни, госпожо Министър, от тук нататък, а бих казал и за седми блок „Козлодуй” и така нататък.
Бих Ви питал като доуточняващ въпрос – доброто финансово състояние или подобряването, за да бъдем коректни, тъй като още не можем да говорим за добро финансово състояние, а можем да говорим за подобряване на финансовото състояние на НЕК, е основание да бъде взет заем, така че да се предоговорят договорите с американските централи, както ги наричаме всички ние – „Марица 1” и „Марица 3”, с цел допълнително намаляване на разходите от тук нататък.
Смятате ли, че предвид по-добрите данни на НЕК има основание да смятаме, че Българският енергиен холдинг може да вземе при добри условия необходимите кредите, така че договорите с „Марица 1” и „Марица 3” да бъдат предоговорени – каквито разговори Вие водихте и каквато принципно договорка съществува. Смятате ли, че дори и без държавна гаранция това може да се случи или все пак ще бъде необходима държавна гаранция за успешното приключване на следващата или поредната мярка за оздравяване на българската енергетика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър!
МИНИСТЪР ТЕМЕНЖУКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Първо, бих желала да внеса само едно пояснение за финансовия дефицит в Националната електрическа компания. С мерките, които предприехме, успяхме да ликвидираме и да предотвратим възможността за генериране на нов дефицит в системата, което е една много добра мярка, едно много добро постижение.
Остана старият, натрупан дефицит, който всички знаем в какъв размер е. Но този процес и този проблем ще бъде решен с пристъпването към един много важен друг процес, а именно пълната либерализация на електроенергийния пазар. С пълната либерализация ще бъде създаден компенсаторен механизъм, който ще има ангажимента да покрива както стария тарифен дефицит, така и дефицити, ако те продължават да се генерират и към настоящия момент.
По отношение на Вашия въпрос, свързан с вземането кредит от Българския енергиен холдинг за погасяване на задълженията на НЕК към двете американски централи, мога да Ви кажа следното. В хода на самата процедура голяма част от банките освен разговори с представителите на Комисията в Българския енергиен холдинг, пожелаха разговор и с представители на Министерството, в който те искаха да чуят и да се уверят, че реформите, извършвани в сектора, са наистина изключително важни и че са необратими.
Смея да твърдя от информацията, която получавам и от това, което виждам и чувам в разговорите с банките, че процедурата, която върви в момента, ще бъде успешна и много се надявам, че условията, които ще предложат тези банки, да бъдат наистина добри. А Националната електрическа компания, смятам, че ще успее да покрие този размер на кредита, тъй като и към настоящия момент Националната електрическа компания е тази, която погасява предишната емисия, която Българският енергиен холдинг през 2013 г. изтегли в размер 1 млрд. лв. Така че Националната електрическа компания се стабилизира. Това ще ни даде възможност освен НЕК, и целият електроенергиен сектор, което безспорно е един много сериозен плюс за успешното приключване на емисията за облигацията.
А с разплащането с тези две централи и с получаването на парите в мините – това са близо 400 милиона, които ще постъпят в мините, ние ще решим и един друг много важен въпрос, свързан с ликвидността в българските мини. Защото там основният проблем е липсата на ликвидност. Те имат и положителен финансов резултат, опитимизираме и разходите, в процес на оптимизация сме, но проблемът е ликвидността. А по този начин те ще имат ликвидност и това ще им позволи да си извършат и инвестиционните разходи, което е изключително важно. Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): А държавна гаранция?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Банките засега не искат държавна гаранция, няма и да искат, тъй като ние не можем да отговорим на подобно условие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос, зададен от народния представител Емил Райнов и Чавдар Георгиев, относно изпълнение на конкретни ангажименти по договор за предоставяне на концесия за добив на неметални полезни изкопаеми – флуоритова суровина от находище „Лукина падина”, разположено в землищата на с. Железна и гр. Чипровци.
В условията на злоупотреба с право, същите народни представители са задали втори въпрос, касаещ същата концесия, относно последици, явно, от изпълнение на този концесионен договор – закриване на минно предприятие за добив на флуоритова суровина в гр. Чипровци и уволнението на 107 работници.
Един въпрос – три минути за развиването му, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Председател, очевидно Вие не се интересувате от същината на въпросите и гледате формалните причини, за да ограничите нашето право да питаме госпожа Министъра.
За какво иде реч, уважаеми колеги?
Мината за флуорит в с. Железна, община Чипровци, се закрива. Над 100 души остават на улицата без хляб. Община Чипровци е с безработица над 35% в момента – една от най-високите в страната. Всъщност ние пак се изправяме с един ясен пример за политиката на това правителство – кабинета на Бойко Борисов № 2, за развитие на Северозапада, най-изостаналият регион в страната.
Стратегиите на правителството за развитие на региона явно не струват и пукната пара и само са прах в очите на обществото. Както видяхме и днес, там всичко се ликвидира – и летища, и железници, и пътища, и мините закриват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Минете към Чипровци, оставете летищата и железниците.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ще ги оставя, добре.
Концесията бе дадена през 2011 г., госпожо Председател, от кабинета Бойко Борисов – 1, а сега договорът престава да се изпълнява в мандата на кабинета Бойко Борисов – 2.
Госпожата министър отговаря за добивната промишленост в страната ни, контролира изпълнението на този концесионен договор и затова явно трябва да следи как инвеститорите си изпълняват задълженията. Тя е пряко отговорна за съдбата на хората, които сега отиват на улицата, наред с развитието и на добивната промишленост, разбира се.
Затова моите въпроси към госпожата министър са следните: извършени ли са инвестиции от концесионера за първия петгодишен период от срока на концесията съгласно т. 7.2.3 от Решение № 420 на Министерския съвет от 2009 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последно, концесията от 2011 или от 2009 г. е?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: През 2011 г. кабинетът Борисов дава разрешение за прехвърляне на собствеността на концесионера и реално започва да действа от 2011 г.
Вторият ми въпрос е: представени ли са от концесионера годишни работни проекти съгласно същото Решение за предоставяне на концесията, както се изисква и по закон? Ако са представени такива годишни работни проекти, какво количество флуоритна суровина е планирано за добиване през 2015 – 2016 г.? Поради какви обстоятелства е прекратена дейността на мината за добив на флуоритна суровина в град Чипровци, тъй като е ясно, че обясненията за пазара не са състоятелни?
И най-важният въпрос: прекратен ли е договорът за концесия за добив на флуоритна суровина в град Чипровци, след като там престава да се добива флуорит? И ако „да”, на какво основание е прекратен? Ако договорът не е прекратен, защо не се изпълняват задълженията по концесионния договор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Райнов, уважаеми господин Георгиев! В района на град Чипровци, село Железна са обособени две находища с концесионер „България флуорит” ЕООД, град София. Обект на концесиите е находището „Лукина падина” – участък „Лукина падина” и находище „Лукина падина”, участък „Птичи дол – Велин дол”. Решенията на Министерския съвет за предоставяне на концесията са съответно от 29 юни 2005 г. и от 30 май 2009 г. и са за добив на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, флуоритова суровина по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства.
С писмо, постъпило в Министерството на енергетиката на 28 януари тази година, концесионерът информира, че преустановява своята дейност в района на община Чипровци. В писмото като причина за преустановяване на дейността концесионерът посочва изчерпването на запасите от висококачествена руда за калциев флуорид, поради което дейността на мината е необоснована. Друга причина е намаленото търсене на суровината, породено от забранените за употреба в Европейския съюз флуоросъдържащи газове.
Следва да се отбележи, че до 28 януари 2016 г. концесионерът е извършвал добивна дейност само от находище „Лукина падина”, участък „Лукина падина”, а в находище „Лукина падина”, участък „Птичи дол – Велин дол” е извършвал минно-строителна дейност.
За срока на действие на концесиите са извършени редовни проверки относно изпълнението на задълженията, произтичащи от концесионния договор.
По време на проверките не са констатирани неизпълнения, даващи основания за прекратяване на договорите. Към настоящия момент от страна на концесионера не е изразено желание за прекратяване на концесионните договори, а само за преустановяване на добива. Концесионерът следва да изпълнява стриктно своите задължения по концесионния договор и да заплаща всички дължими суми, произтичащи от него, в това число отчисление за рекултивация, концесионни плащания и други.
Към настоящия момент концесионерът представи проект за закриване и рекултивация на хвостохранилището, който предстои да бъде разгледан от Междуведомствения технико-икономически съвет към Министерството на енергетиката. Със същото сме уведомени, че е в процес на изготвяне и проект за ликвидация на рудника, който също ще бъде предоставен на вниманието на Съвета.
Относно Вашия въпрос – дали концесионерът е извършил инвестиции за първия петгодишен период от срока на концесията съгласно т. 7.2.3 от Решение № 420 от 30 май 2009 г. на Министерския съвет, следва да се отбележи следното. С концесионера „България флуорит” ЕООД са сключени два концесионни договора за добив на подземни богатства, съответно за находище „Лукина падина”, участък „Лукина падина” и за находище „Лукина падина”, участък „Птичи дол – Велин дол”.
Съгласно цитираната от Вас т. 7.2.3. от Решението на Министерския съвет от 30 май 2009 г., касаещо находище „Лукина падина”, участък „Птичи дол – Велин дол”, концесионерът е задължен за първия петгодишен период – от 2009 до 2013 г., да извърши инвестиции в размер на 270
хил. лв.
С писмо от 7 февруари 2014 г., постъпило в Министерството на икономиката и енергетиката, е представен отчет за извършени инвестиции, възлизащи на стойност 542 хил. лв. за закупуване на минна техника и за изграждане на пътна инфраструктура.
Съгласно горецитираното решение на Министерския съвет концесионерът редовно и в срок е представил годишни работни проекти, в които е предвидено разработването на обекта да се осъществява по подземен способ. В представените годишни работни проекти за 2015 и 2016 г. не се предвижда добив от находището „Лукина падина”, участък „Птичи дол – Велин дол”. Проектите предвиждат минностроителни работи за проширяване участъци от щолни, позволяващи по тях да се движат наличните мобилни товарни транспортни средства.
В допълнение ще добавя, че по отношение на другото находище – „Лукина падина”, участък „Лукина падина”, съгласно концесионния договор концесионерът е бил длъжен да инвестира 4 млн. 730 хил. лв. за първия тригодишен период. С писмо, постъпило в Министерството на икономиката и енергетиката на 14 август 2008 г., концесионерът е отчел инвестиции в размер на 6 млн. 469 хил. 944 лв.
По отношение на добива от находище „Лукина падина”, участък „Лукина падина” за 2015 г. концесионерът отчита добив 131 хил. 930 тона флуоритова суровина при планирани 120 хил. тона. Проектният добив на природното богатство за същото находище за 2016 г. е 55 хил. тона.
По отношение на въпроса, свързан със служителите, ще си позволя да внеса яснота, тъй като за всички нас е много важно какво ще стане с хората, които работят в мината. Позволих си да изискам информация и от собственика, концесионера, разговарях и с кмета на община Чипровци. Информацията, която беше предоставена, е следната. От служителите, които ще бъдат освободени, към 15 юни 2015 г. с концесионна дейност са били ангажирани 124 човека. Сто и седем от тях, както правилно отбелязахте, са освободени.
По информация от кмета, съответно и от управителя на фирмата, данните са следните. Има договореност между концесионера и Агенцията по заетостта голяма част от освободените служители да бъдат ангажирани в предприятията на територията на Монтана, Чипровци, Ботевград и Враца.
В допълнение, по информация от фирмата концесионер, същата ще изплати по девет средни заплати за 2015 г. плюс сума за преквалификация на стойност 250 лв. и всички полагаеми отпуски за 2015 г. и 2016 г., както и сумите, изработени от служителите.
За 15 служители е договорено и допълнително обезщетение. Това са хора с трудови злополуки, самотни майки и друга категория лица. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз не съм доволен от този бърз и абсолютно формален отговор, който дадохте.
Да, концесионерът сигурно Ви е представил какви ли не отчети и документи, но питам: някой провери ли ги? Свърши ли си концесионерът задълженията по договорите, които е сключил с Вас, като натоварен с това задължение от Министерския съвет министър? Имам предвид като министър, не точно като персона. Вие контролирате ли изобщо изпълнението на концесионния договор?
И второ, по отношение на хората. Концесионерът сигурно ще Ви свали и звезди от небето. Ще каже, че всичко ще свърши за тези хора, а всъщност нищо няма да направи. Той просто ще си измие ръцете, ще гледа да си съкрати разходите, защото така е решил, взел е най-качествената суровина, очевидно най-достъпна, прибрал си е огромната печалба и си е отишъл, където е отишъл. Всъщност, нека да кажем и името му – това е групата „Солвей”.
Изобщо политиката на правителството по отношение на концесиите ще се промени ли някога в тази държава? Ще имаме ли ние защита на националния интерес и защита на обществото? Хората не значат нищо, уволняваме ги, да търсят работа някъде другаде, да, някакви обезщетения ще платим, а всъщност на безценица взимат нашите подземни богатства, използват ги, печелят огромни печалби и след това нехаят за съдбата както на добива в България... Между другото, Чипровци е едно от местата, където има огромни традиции за минен добив. Там има подготвени хора, поколения подготвени хора. И ние сега с лека ръка единствената мина за добив в Северозападна България – и нея съкратихме, заедно с каква ли не друга инфраструктура. Там хората как да живеят?
Така че аз изобщо не съм доволен от Вас. Имам чувството, че Вие и Вашите подчинени имате абсолютно формално отношение, и служителите, които пряко отговарят за добивната промишленост. Не можем да имаме такова отношение, особено във връзка със състоянието на Северозапада. Как ние тези хора ще ги накараме да не бягат от държавата? Ами, те ще избягат, естествено. Нито поминък имат, нито, когато дори уж чуждестранен, сериозен инвеститор ги наема на работа, за да може да осигури някакво препитание и хората да имат някакво препитание, след това с лека ръка затваряме.
По договор инвеститорът не е ли длъжен в някакъв допълнителен срок... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Привършвам, госпожо Председател. ... да Ви уведоми и да има ясни програми за това, когато се ликвидира дадено производство. И тази ситуация: ние спираме производството, но не прекратяваме концесионния договор?! Ами, да прекратим тогава и концесионния договор, за да може да дойде друг инвеститор, който ще е по-отговорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Георгиев, както в отговора си споменах, на първо място това решение на Министерския съвет за тези концесионни договори съответно и от 2005 г. и от 30 май 2009 г. Така че това решение и всичките условия, при които са проведени тези търгове, е ясно, че започват много преди 2011 г., когато започва концесионното изпълнение на договора.
Това, което е било необходимо да се направи през годините като контролни правомощия по отношение както и на колегите от бившето Министерство на икономиката и енергетиката, така и към настоящия момент от Министерството на енергетиката, уверявам Ви, че е правено. Извършвани са редовни проверки, извършвани са редовен преглед и на работните програми, всеки един детайл е разглеждан много подробно. Така че не мога да се съглася с Вас, че не е извършван контрол. Напротив, контрол се упражнява, но ние няма как да имаме пряко въздействие върху дейността на тази частна компания и да имаме някакви специални изисквания по отношение на нейната работа и по отношение на нейната преценка дали е рентабилно това производство.
А по отношение на хората, повярвайте ми, нас ни интересува какво се случва с тези хора и точно поради тази причина аз исках да разговарям и с кмета, и с управителя на фирмата, за да знам какво се случва с тези хора. Имам уверението и на кмета, и на Агенцията за социално подпомагане, която е там на място, че тези хора са устроени с работа, една част от тях. Хората ще си получат и обезщетенията, които им се полагат, и съответно възнагражденията, които са договорени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Димитър Танев относно публичност на сделките с електрическа енергия, сключени между потребителите и крайните снабдители или обществения доставчик за количествата електрическа енергия, определена от КЕВР в рамките на разполагаемостта.
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с публичността на договорите, които са сключени между потребителите и крайните снабдители и обществения доставчик за количествата на електрическа енергия, определена от КЕВР.
Уважаема госпожо Министър, знаете, че със Закона за енергетиката и по наше предложение ние предложихме договорите, които са сключени между потребителите, от една страна, и обществения доставчик, от друга, да бъдат опубличени, за да може обществото да получи максимална прозрачност за това кои са доставчиците, на каква цена се изкупува енергията, колко българският граждани плащат. Всички ние плащаме за това. Знаете и за дебата, който имаше и в Комисията, и голяма част от данните, бих казал най-съществените от тези договори, бяха заличени. Независимо от това обаче остана задължението тези договори да бъдат публикувани, да бъдат оповестени.
В тази връзка с мое писмо аз направих запитване до председателя на КЕВР господин Иванов да ни представи списък на тези договори, както изисква Законът. От отговора, който получих, се установи, че на страницата си КЕВР е публикувал 2202 броя договори, но, за съжаление, в писмото се твърди, че Комисията не води специален регистър, който да дава информация за всички договори, както и че КЕВР не е в състояние да посочи лицата, които не са изпълнили законовото си задължение.
В тази връзка въпросът ми към Вас. Оставам с впечатление, че Законът, както сме го приели, едва ли не задължава само лицата да публикуват тези договори, а отговорността на администрацията и въобще на органите на държавното управление като че ли не се вижда. Затова моят въпрос е: какво ще направите да се спази законодателството? Какви мерки ще предприемете Вие и правителството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танев.
За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Танев, в началото на отговора си е редно, първо, да уточня, че следва да се има предвид това, че в чл. 21, ал. 1, т. 21 от Закона за енергетиката, е уредено правомощието на Комисията за енергийно и водно регулиране да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количествата електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик сключва договор с крайните снабдители.
Видно от посочената норма, при произнасянето си регулаторният орган определя количествата енергия за регулирания пазар, но не и всички конкретни производители – доставчици на енергия.
Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 2 от Закона сделките за количествата електрическа енергия се сключват по регулирани от Комисията цени, а съгласно чл. 98 от Закона, договорите са публични.
В 14-дневен срок от сключването на договорите, съответно от влизането в сила на законодателното изменение – 24 юли 2015 г., страните са длъжни да ги предоставят на Комисията. Договорите, заедно с всички изменения и допълнения, независимо от наименованието, следва да се оповестяват на интернет страницата на Комисията в 7-дневен срок от получаването им.
Националната електрическа компания, в качеството си на обществен доставчик, също е задължено лице по смисъла на чл. 98, ал. 2 от Закона за енергетиката. По информация, която получихме от Националната електрическа компания, НЕК в качеството си на обществен доставчик, е изпратила цялата необходима информация за всичките договори, които Националната електрическа компания е подписала. От тук нататък, както и Вие споменахте, ангажиментът за тяхното публикуване и тяхното водене в регистъра или под друга форма обявяване публичността на тези договори е в компетентността на колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране. Нещо повече, Законът урежда в чл. 208 административнонаказателна отговорност на енергийно предприятие, което не предоставя информация в случаите, предвидени в Закона, като предвидената имуществена санкция е от 5 хиляди до 50 хиляди лв. Административно-наказващият орган в случая е Комисията за енергийно и водно регулиране.
Видно е от цитираните законови разпоредби дейността, свързана с определянето на количествата електрическа енергия, определени в рамките на разполгаемостта, както и осигуряването на публичността със сключените договори, включително налагането на административнонаказателни санкции при неизпълнение на задължените да предоставят информация лица е в правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за енергетиката при осъществяване на своите правомощия Комисията е абсолютно независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание. В тази връзка министърът на енергетиката на практика няма как по някакъв начин да оказва въздействие върху този процес. Министърът на енергетиката в качеството му на едноличен собственик на капитала на БЕХ, той пък от своя страна е едноличен собственик на капитала в Националната електрическа компания, можем и правим мониторинг по отношение на дейността на Националната електрическа компания във връзка с изпълнението й на ангажиментите по чл. 98 от Закона за енергетиката. Така че това, което Националната електрическа компания е постигнала като договореност и има сключени договори, всички те са предоставени на Комисията, както предвижда Законът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, това, което чух като отговор от Ваша страна, не ме удовлетворява, защото на практика се оказва, че така сме направили Закона, че той да не работи. От друга страна, Вие казвате: ама, това е отговорност на Комисията, така както е записано. По-голям проблем е обаче, че не видях у Вас желание да променим това, или поне намерение съвместно да направим промяна, за да могат българските граждани наистина да разберат поне колко договори има. Да не говорим, че въобще не става въпрос да разберем кой на каква цена си продава енергията, въобще дори не знаем за колко договора…
Боя се, че това видях и в един Ваш отговор, който Ви зададох писмено от гледна точка на това, колко доставчици ползват преференциални цени за биомаса. Ако не се лъжа, това, че ние очакваме едва ли не инициативата от тяхна страна и никой, ама наистина никой, да не се интересува колко са тези договори, дали няма да се появят и нови такива, след като парламентът забрани да бъдат сключвани такива, това е много обезпокоително. Ще направя предложение и в тази посока. Надявам се Вие да ме подкрепите и най-после да има някакъв ред, да има някаква обективност. Не можем едни-други да се оправдаваме, да си прехвърляме отговорностите между ведомство и Комисия, и накрая да страда българският гражданин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Танев, напълно подкрепям изразената от Ваша страна позиция, ако е налице необходимост, да бъдат предприети законодателни промени. Ние, разбира се, ще ги подкрепим. Лично аз ще ги подкрепя, тъй като всички ние сме заинтересовани от това да знаем какво се случва в българската енергетика, най-вече за нас, за Националната електрическа компания, да знаем всъщност какво плаща общественият доставчик. Ние сме готови, аз съм готова, и по всяко време съм на разположение да обсъдим различни текстове, така че да се предприемат мерки и за законодателни промени. Ще ги подкрепим със сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последен въпрос към министър Петкова и за днешния парламентарен контрол от народния представител Таско Ерменков относно критичното състояние на мини „Марица-изток”. Слушаме Ви, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Проблемът с мините „Марица-изток” не е нов. Трудно бихме могли да го включим в графата „Актуални въпроси”, защото ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не го казвайте, защото няма да е за контрол тогава и защо съм го пропуснала.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, не. Той е много актуален като последствие. Току-що щях да продължа, госпожо Председател.
Като последствия, които може да има, ако не обърнем внимание на този проблем, който е доста актуален, затова ми разрешете да Ви попитам какво правим с мините? Вие знаете, огромните пари, които имат те да вземат от различни електрогенериращи мощности – пари, които не стигат до тях за момента, които водят до това, че в момента въобще не могат да си изпълняват инвестиционната програма, не могат да си изпълняват ремонтните дейности, които трябва да правят, и са почти на границата на състояние, в което ще спрат и добива на въглища, защото знаете какво е съотношението на разкривките към фронта на работа. В тази връзка много моля да ме информирате какво точно се прави? Защото знаем намеренията да се изтегли съответният кредит от БЕХ, знаем, че с тези пари ще се разчитат американските централи, знаем, че от американските централи ще се прихванат тези пари, които се дължат на мините. Всичко това е много красиво, но не знаем един-единствен въпрос и той е – кога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Петкова, чакаме Вашия отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков! Въпросът, който Вие поставяте, наистина е изключително важен. Това е един от основните въпроси, една от основните проблемни теми в българската енергетика. В тази връзка ще си позволя да представя на Вашето внимание, тъй като, както и Вие споменахте, основният проблем всъщност е липсата на ликвидност, липсата на финанси. Този проблем, което е много по-страшно, започва да се превръща в проблем по отношение на технологията, което наистина вече звучи доста притеснително.
В тази връзка ще Ви предоставя информация за действията, които сме предприели – и Министерството на енергетиката, и колегите от Българския енергиен холдинг, за да мога да Ви информирам за състоянието към настоящия момент на мините.
На първо място, може би е важно да кажем това, какви са финансовите резултати в мините, за да е ясно откъде тръгва проблемът и как виждаме неговото разрешаване.
През 2015 г. мини „Марица-изток” ще отчете положителен финансов резултат за своята дейност. Той ще бъде в резултат на 8 млн. лв., при отчетена печалба за 2014 г. в размер на 5 млн. лв. Съгласно годишния финансов отчет оперативният финансов резултат от дейността на дружеството за 2014 г. е бил в размер на 71 млн. лв., а по предварителни данни за 2015 г. мини „Марица-изток” ще отчетат положителен оперативен финансов резултат от дейността си в размер на 112 млн. лв. Към 31 декември 2014 г. задълженията на дружеството са били в размер на 474 млн. лв., а по предварителни отчетни данни към 31 декември 2015 г. са в размер на 632 млн. лв., или същите са нараснали със 158 милиона.
Към 31 декември 2014 г. вземанията са в размер на 274 млн. лв., докато по предварителни отчетни данни към 31 декември 2015 г. те са в размер на 456 млн. лв., или налице е увеличаване със 182 млн. лв. спрямо 2014 г.
В това число 82% от тези вземания или 375 млн. лв. са от ЕИЕС „Марица Изток 1” и „Контурглобал Марица-изток 3”. Останалите 81 млн. лв. представляват вземания от ТЕЦ „Брикел” и ТЕЦ „Марица-изток 2”.
Видно от изложената дотук информация основният проблем в дружеството е свързан с липсата на ликвидност и трупаната през годините междуфирмена задлъжнялост. Тук именно идва ролята и мястото на Българския енергиен холдинг, който в качеството си на финансов холдинг, има една основна задача и тя е да осигури финансиране на дружествата в рамките на холдинга. В това число, разбира се, и за мини „Марица-изток”. Именно в това си качество Българският енергиен холдинг стартира открита процедура за избор на финансова институция или институции за осигуряване финансиране в размер до 650 млн. евро за изплащане на задълженията на НЕК към двете американски централи, които, от своя страна, следва да погасят задълженията си към мини „Марица-изток”. Както знаете, първата процедура беше неуспешна и впоследствие беше стартирана нова процедура на пряко договаряне, изпратени бяха покани до 25 от най-големите банки в света. Интерес проявиха 11. В момента преговорите приключиха с 10 от банките и в началото на следващата седмица очакваме получаване на обвързващи оферти във връзка с този кредит.
Осигуряването на този ресурс, ако кредитът бъде успешен, надяваме се да бъде така, осигуряването на този ресурс ще даде възможност мини „Марица-изток” да получи своите вземания от американските централи в размер на 375 млн. лв., като по този начин проблемът с липсата на ликвидност на този етап ще бъде решен. В допълнение събирането на вземанията ще даде възможност на дружеството да изпълни своята инвестиционна програма, което от своя страна ще създаде предпоставки за разрешаване на проблема с откривката в рудниците. В тази връзка Министерството на енергетиката възложи на „Минпроект” в качеството му на проектант да направи анализ за дейността на мините. Такъв анализ беше направен. Общото заключение беше, че технологичното състояние на мините е влошено особено след 2012 г. Това от своя страна, наложи създаването на работна група в рамките на Министерството, в която са включени всички представители на дружествата. От страна на мините беше изготвен план за оздравяване на мините до 2018 г. и привеждането им в съответните норми. Така че надявам се с общи усилия да успеем да излезем от тази ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! В общи линии във Вашето изложение повторихме моята теза по въпроса – информацията, само че с повече конкретика и повече данни, повече числа вътре, но така и не разбрах кога. Казахте, че ще водите в най-скоро време, надявате се, би могло да стане, но много Ви моля, Вие знаете, че ако мините престанат да работят, това ще има ефекта на доминото върху цялата електроенергийна система на държавата – ще спре добивът на въглища, не говоря за безработните, тоест хората, които ще останат без работа и без доходи, но ще спрат и трите въглищни централи в държавата, което ще доведе до срив на цялата система. Затова, според мен поне, би трябвало Вие и Вашият екип, и колегите от БЕХ основно, да търсите и резервни варианти, защото няма никъде подписана застрахователна полица, че това, което Вие ще договаряте, ще се случи, и че в обозримото бъдеще ще има подписан договор със съответните банки.
Нещо повече – липсата на такъв резервен вариант поставя банките в по-изгодно положение, отколкото е правителството по отношение на преговорите, тъй като, извинявам се, за това, което ще кажа, но ние сме натикани в ъгъла, ако нямаме варианти. Затова много ще Ви моля, ако в дупликата имате възможност, не разкривате някаква търговска тайна или имате някакви други политически или конюнктурни съображения, които не Ви позволяват, да ми отговорите все пак: имате ли резервен вариант, който да задействате по отношение на мините, за да се избегне този ефект на доминото, за който говоря, при условие че в близкото, обозримото бъдеще – три-четири месеца, те са критичните, между другото, бих казал даже, че четири са много, не успеете да договорите съответния заем между БЕХ и някои от банките? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Ерменков, няма никаква тайна. Няма и основание да има такава тайна, тъй като проблемът е общ. Той е на всички нас и всички ние трябва да знаем за него и всеки да се опитва по някакъв начин да помогне за неговото разрешаване.
Ние наистина разчитаме на това да получим добри оферти от банките. Има такива положителни сигнали. Аз също водих разговори с една част от банките. Колеги от БЕХ също водят много интензивни преговори. Има индикации, че банките ще дадат кредит при добри условия.
Вариант Б: знаете, че основният проблем в сектора е ликвидността, но имайки предвид стабилизирането на сектора и добрите финансови резултати, които БЕХ като група ще отчете като цяло, ще ни дадат възможност, ако евентуално не се осъществи вариант А, да се отпусне известен ресурс, да се отпусне заем на мините, така че да им се позволи да извършат инвестиционните разходи.
Аз се надявам, че ние ще успеем с вариант А, защото това е вариантът, който е работещият. Това ще даде наистина възможност мините да получат парите, които са си изработили. Това ще отпуши целия процес и по инвестицията, и по откривката, и ще минимизира рисковете, за които Вие споменахте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Петкова за участието в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, следващото редовно пленарно заседание е идната сряда – на 24 февруари 2016 г., начален час – 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 15,57 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Янаки Стоилов

Алиосман Имамов

Иван К. Иванов


Секретари:

Айхан Етем

Иван Иванов