Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев и Иван К.Иванов

Секретари: Александър Ненков и Георги Търновалийски

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имаме кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Постъпило е предложение от Валери Симеонов – председател на Парламентарната група на Патриотичния фронт:
„Уважаема госпожо Председател, във връзка с внезапната смърт на господин Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници”, на основание на чл. 50, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам пленарният състав на Народното събрание да почете паметта му с едноминутно мълчание на заседанието, което ще се проведе на 2 март 2016 г.”, тоест днес. Уведомен е и Председателският съвет.
Уважаеми народни представители, внезапно ни напусна директорът на Агенция „Митници” Ваньо Танов. Ще го запомним като достоен и почтен човек, безспорен професионалист, всеотдаен и последователен в работата си. Той отдаде сили и енергия за утвърждаване на европейските принципи и практики у нас.
Моля с минута мълчание да почетем паметта му. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Остана ни за гласуване от вчера Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Гласуването беше насрочено от председателството за днес на основание чл. 69 от нашия Правилник.
Поставям на гласуване Законопроекта, който е под № 502-01- 92 и е внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2015 г.
Гласували 155 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 23.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици,
№ 502-01-92, внесен в Деловодството на Народното събрание от Министерския съвет на 18 ноември 2015 г., е приет на първо гласуване.
Уважаеми колеги народни представители, позволете ми да Ви представя Проект за Програма за работа на Народното събрание за 2 март 2016 г.
Предложения на парламентарните групи по реда на чл. 50,
ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Първа поред е Парламентарната група на партия „Атака” и тя предлага Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя в периода 1396 – 1913 г. Внесен е от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
Следващата поред е Парламентарната група на Алтернатива за българско възраждане, от която група няма постъпило предложение. Също така нямаме постъпило предложение от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Предложение от Парламентарната група на “БСП лява България” като втора точка да бъде включено Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Драгомир Стойнев и група народни представители на 14 октомври 2015 г. – продължение.
Следваща поред е Парламентарната група на Движението за права и свободи, от която няма постъпило предложение.
Предложение от Парламентарната група на Реформаторския блок като трета точка да бъде включено Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор. Вносители са народните представители Петър Славов и Мартин Димитров на 27 ноември 2015 г.
Следва редът на Парламентарната група на Патриотичния фронт и на Български демократичен център, от които парламентарни групи нямаме постъпили предложения.
Като четвърта точка в Проекта ни за програма се предлага Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.
Пета точка – Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България. Вносител е Министерският съвет на 21 януари 2016 г.
Шеста точка – парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предвиден е за днес от 12,00 ч.
Моля, гласувайте проекта за програма в частта й, която се гласува, точки 4, 5 и 6.
Гласували 149 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 18.
Програмата ни е приета.
Има постъпило предложение по чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от проф. Светла Бъчварова – народен представител от Парламентарната група на “БСП лява България”.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в дневния ред на Народното събрание за 2 март 2016 г. да бъде включено Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 554-01-52, от 13 март 2015 г.”
Вносители са Светла Бъчварова и група народни представители.
Заповядайте, проф. Бъчварова, да изложите мотивите си.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагаме в дневния ред на парламента да бъдат разгледани и промените в Закона за арендата. Както беше споменато, Законопроектът за арендата на “БСП лява България” беше внесен в парламента на 13 март 2015 г., като това, което ние предлагаме, е свързано с редицата проблеми, които се появиха особено след 2007 г. по отношение на прилагането на Закона.
Искам да Ви припомня, че самият Закон е приет през 1996 г., като една от базите и възможностите за развитие на поземлените отношения и стабилизиране на договорите, които създават предпоставки за стабилно земеделско производство, но след 2007 г., когато съответно получихме европейското подпомагане, и то на единица площ, се получиха изключително много проблеми, свързани с това, че защитата на собствениците на земеделска земя не беше осигурена.
Знаете, че съгласно процедурите, които бяха въведени, в България има възстановена собственост върху земеделската земя на два милиона български граждани, съответно с наследниците те са доста повече. Към този момент тези собственици създават трудности и проблеми при решаването на въпросите, свързани с управлението на договорите. На практика в много райони на страната имаме проблеми, свързани с феодализиране на тези, които управляват и стопанисват земята.
Затова нашето предложение е този Закон да бъде обсъден, да се даде възможност арендните отношения в България да се развиват, но при равнопоставеност между собственици на земеделска земя, а също така и между тези, които ги наемат. Надявам се с обсъжданията в парламента, тъй като в комисиите те минаха, да се създаде правна рамка, която да гарантира възможността за равноправие именно в тези отношения, които са най-тежките към настоящия момент в аграрната сфера в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Подлагам на гласуване предложението за включване на точката в дневния ред, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 554-01-52, внесен от народните представители Светла Бъчварова и група на 13 март 2015 г.
Гласували 149 народни представители: за 73, против 7, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Имате процедура – заповядайте, госпожо Йорданова.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Прегласуване!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Дадоха процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Друга процедура дадохме.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Каква е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Господин Председател, моля на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде удължен срокът за предложения от народни представители по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2015 г., с още седем дни или общо 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Диана Йорданова, за удължаване срока с още седем дни или общо на 14 дни за предложения по гласувания първоначално Законопроект в днешния ден.
Гласували 146 народни представители: за 137, против 4, въздържали се 5.
Срокът за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, е 14 дни.
Господин Кирилов, и Вие искате процедура – заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на приетия миналата седмица на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Красимир Велчев и група народни представители до максималния възможен по Правилника, тоест с три седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от парламентарната трибуна от народния представител Данаил Кирилов, за удължаване на срока за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс до максимално възможния, тоест един месец или четири седмици по-скоро.
Гласували 152 народни представители: за 142, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Обръщам се към Вас, че при предходното гласуване Вие претупахте набързо и не успяхме... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за тишина в залата! Моля Ви!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: При предходното гласуване Вие много набързо прекратихте поглеждането си към лявата страна и не успяхме да поискаме прегласуване. Важността на проблема и фактът, че някои колеги не успяха да гласуват, не омаловажават въпроса.
Моля Ви, когато знаете за какво става въпрос, поглеждайте повече към лявата страна, за да имаме възможност да направим процедурно предложение за прегласуване и други неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Почти не отделям поглед от лявата страна. Мисля, че достатъчно бавно и спокойно водя заседанието. Въпросът е и на реакция от Ваша страна. Не е било тенденциозно.
Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 24 февруари 2016 г. до 1 март 2016 г.:
На 24 февруари е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Вносители са: Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Георги Ковачев, Петър Славов, Емил Димитров, Йордан Цонев и Петър Чобанов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 25 февруари е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вносители са Данаил Кирилов, Петър Славов, Християн Митев, Явор Нотев, Димитър Лазаров и Явор Хайтов. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси.
Също на 25 февруари 2016 г. е постъпил Проект за решение за даване на съгласие за участие на Република България в Общото увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие – 2010 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
На 26 февруари 2016 г. е постъпил Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2015 г. Вносител е Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Докладът е разпределен на Комисията по правни въпроси, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
На 1 март 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител е Иван Вълков, заедно с група народни представители. Предстои да се разпредели на водеща комисия.
На 1 март 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносител е Георги Кадиев. Отново предстои разпределяне на водеща комисия.
В Народното събрание е постъпило Решение № 143 от 25 февруари 2016 г. по преписка № 403 от 2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е приет секторен анализ на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво. Въз основа на секторния анализ КЗК е образувала производство за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 15 и чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Материалът е предоставен на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по енергетика, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Наличен е и в електронен вид на интернет страницата на Комисията за защита на конкуренцията.
На 1 март 2016 г. с вх. № 633-00-1 в Народното събрание е постъпил Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 21 януари 2016 г. – 25 февруари 2016 г. и Протокол № 11 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на културата за 2015 г. и Отчет за изпълнението на програмните бюджети към 31 декември 2015 г. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил материал от Националния статистически институт, съдържащ резултати от статистически изследвания относно общия индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния и международния пазар за януари 2016 г., бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите през февруари 2016 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Приключиха съобщенията, с които трябваше да Ви запозная.

Преминаваме към днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1396 – 1913).
Той е с вх. № 454-02-7, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
С доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека ще ни запознае председателят на Комисията народният представител Красимир Велчев.
Имате думата, уважаеми господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913 г.), № 454-02-7, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.

На редовно заседание, проведено на 18 декември 2014 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913 г.), № 454-02-7, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Милена Иванова – старши дипломатически служител II степен в дирекция „Права на човека” в Министерството на външните работи, господин Атанас Славов – съветник на министъра на правосъдието, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” в Министерството на правосъдието, и господин Светозар Филипов от Фондация „Български манастири и църкви”.
От името на вносителя Проекторешението беше представено от народния представител Станислав Станилов. Според мотивите на вносителите цивилизованият свят е признал холокоста на евреите в Германския райх, по-голяма част от модерните държави са признали геноцида над арменците в Османската империя, но никой, дори самата българска държава не е признала, чрез своите институции, геноцида над българите в Османската империя.
Той се изразява: първо, във физическото унищожение и масови убийства на голям брой българи, в смяна на религията (ценностната система), респективно смяна на етническата принадлежност на изключително голям брой българи и в изтощаване генофонда на българите с така наречения кръвен данък; второ, в преструктуриране общността на българите в нисша класа на империята с ограничени права и прекомерни задължения, унищожаване на средновековната култура на България и отмяна на европейския Ренесанс за българите.
Престъпленията спрямо българите са осъдени от европейски и руски политици, общественици, интелектуалци и обществени организации, което е надлежно документирано.
Предлаганият Проект за решение на Народното събрание да бъде признат геноцидът над българите в Османската империя (1396 – 1913 г.) представлява опит да бъде спряно разрушаването на българската идентичност, като част от идентичността на народите от Югоизточна Европа. Не може да се отрича изключително тежката историческа съдба на българите, тъй като следствията от нея продължават да затормозяват модерното развитие на българското общество. Господин Станилов припомни, че същото Проекторешение е било внесено и разглеждано и в 41-то, и в 42-то Народно събрание, и е било отхвърлено с голям брой „въздържали се”.
Представителите на Министерството на външните работи подчертаха, че геноцидът е кодифициран като престъпление, съгласно международното право през 1948 г., с приемането на Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид. Конвенцията е влязла в сила през януари 1951 г. и има действие за в бъдеще, тоест за събития, които са се случили след влизането й в сила. Тя няма обратна сила за събития, настъпили преди 1951 г.
В становището си Министерството на правосъдието приема, че внесеният Проект за решение съдържа оценки от морално-политически характер и затова не може да бъде предоставена правно-експертна оценка по исторически събития. Дори да бъде официално прието, такова решение няма да има правно значение.
В хода на дискусията бяха изказани мнения както в подкрепа на Проекта за решение, така и против него. По-голямата част от народните представители – членове на Комисията, изразиха становища, че за съвременната морално-политическа интерпретация на събития от национално и особено с геополитическо значение е необходим не само обществен, а и исторически консенсус. Необходимо е изготвяне на експертни становища и провеждане на дискусии между историци, юристи, политици и учени. Изказано беше и мнение, че приемането на Проекторешението би било морален акт към българския народ от страна на народните представители. Изразено беше съгласие със становищата на двете министерства и се споделиха мнения, че не е правилно Народното събрание да се занимава с исторически факти и да дава оценка на исторически събития, случили се в България в близкото или далечното й минало.
След проведените разисквания и изразените мнения по Проекта за решение Комисията по вероизповеданията и правата на човека, с 4 гласа „за”, 2 гласа „против” и 9 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приема Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 – 1913), № 454-02-7, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
От името на вносителите – имате думата, господин Сидеров, да представите Проекторешението.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Главчев.
Много сте любезен, че ми давате думата. Няма да забравя Вашата колегиалност и човешко отношение.
Уважаеми дами и господа народни представители! За шести път предлагаме в това Народно събрание днешното ни предложение за признаване на геноцид над българите по време на Османската империя.
Ние предлагаме датата 17 май да стане денят за почит към унищожените българи, както и да се възложи на правителството да издигне мемориален комплекс на подходящо място в центъра на столицата.
Тъй като господин Велчев прочете част от решението за осъждане на геноцида, аз ще прочета самото решение, след това и мотивите. Ще ги прочета дословно. Знаете, че обикновено не чета, когато изляза на тази трибуна. Този път ще чета, както правят всички останали.
„Народното събрание на Република България оценява политиката на Османската империя като геноцид спрямо българите и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Обявява 17 май (денят на клането в Батак) за ден на поклонение пред жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.
2. Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни обществени документи, в говорено и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.”
Ще Ви прочета и мотивите, с които внасяме това решение:
„Положението на българския народ е документирано, не само от исторически факти, но и чрез произведения на българската култура и изкуство. Началото на духовния живот на модерното българско общество е базирано почти изцяло върху идеите на Възраждането, Освобождението на българите и възстановяването на нашата държава. Чрез отрицанието и забравата на най-големия удар, нанасян някога върху българската общност, всъщност изчезва мотивът за нейното бъдеще.
Информацията за извършените престъпления се дава и от самите извършители. Официални и лични османски документи от периода на завоеванието на Балканския полуостров свидетелстват за поголовни кланета в превзетите градове и крепости, след което, останалите живи се продават в робство или насилствено са преселени в Мала Азия и загубват своята етнокултурна идентичност. Анализът на турските данъчни регистри показва, че през XV век от българските земи изчезват 2600 населени места, селското население намалява с 560 000 души, а градското – с 90 000 души. Сборът от 680 000 души представлява 43,5% от цялата българска общност, населявала Югоизточна Европа към края на XIV век.”
Господин Цветанов, слушайте, моля Ви се! Това се отнася до българската история.
„Напълно е унищожена цялата елитарна класа и елитарната култура на българите, което нанася непоправим удар на тяхната идентичност и легитимност в Европа.
Последвалите векове на турското робство продължават да нанасят изключителни поражения върху биологичната и етнокултурна структура на българите. През цялото турско робство се провеждат принудителни, с икономическа или физическа заплаха, потурчвания на българи, индивидуални и масови, при което мнозина други загубват живота си. От 1395 до 1705 г. те са облагани с данъкът „девшурме”, според който на всеки 3,5 или 7 години се отнема едно на всеки пет момчета от християнските семейства в империята. По този начин поколения български деца са вкарвани в турската административна и военна система, където са били потурчвани и по този начин, завинаги загубени за българския етнос.
Според султанските заповеди били вземани „най-умните”, „най-красивите” и „най-добрите”, което значи, че империята изсмуква от българския етнос най-качествената част от генофонда.
Загубите на българското общество нарастват, поради масираните изселвания в земи, които не са под турска власт. Някои от изселванията са провокирани от постоянните войни на Турция срещу Австрия и Русия, както и от сръбското и гръцкото въстания за независимост през XIX век. Там, където изселените българи не били компактна маса, се разтворили в чуждата етническа среда и така оставали напълно загубени за българската нация. Този процес е продължение на унищожаването на българската общност в Османската империя.
Нови жертви дават българите при бунтовете и въстанията срещу турския гнет. Особено жестоко е потушено Априлското въстание през 1876 г., когато поголовното избиване на цивилното българско население на Батак – 17 май, потриса не само всички българи, но предизвиква и възмущението на цялата световна общественост.
Дори създаването на свободната българска държава не прекратява геноцида над българите от Османската империя. През Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и след него, през Балканските войни от 1912 - 1913 г. от редовната турска армия и въоръженото мюсюлманско опълчение (башибозук) са избити над 150 000, а повече от 500 000 българи са прогонени от земите им в Македония, Мала Азия, Източна и Западна Тракия. Движимото и недвижимо имущество на насилствено изселените българи е унищожено или присвоено от турската власт.”
Знаете, че Турция дължи все още над 10 млрд. долара обезщетение само за заграбените в Източна Тракия имоти.
„Една кратка хроника на злодеянието само за 1913 г. изглежда така:
- 2 юли – в село Булгаркъой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;
- 8 юли – в село Енидже е избито цялото население;
- 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;
- 10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни.
Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав”…
Госпожо Караянчева, не се смейте точно на тези трагични страници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Как можете да се смеете, когато чета трагични страници от българската история? Това е цинизъм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Сидеров, моля Ви, продължавайте.
Моля Ви за ред в залата и за уважение към оратора.
ВОЛЕН СИДЕРОВ:
„- 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;
- 13 септември – в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;
- 23 септември – в село Арноуткъой са избити 75 души, като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години.
През периода са засвидетелствани още садистични убийства. В село Гьочки бунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани четири-пет дни от редовната войска и башибозук.
В село Черничево са избити 90 души от 1 до 80 годишна възраст.
В село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в три големи къщи. Труповете са запалени в църквата.
В село Хухла са убити 42 души. Църквата е взривена с бомби. Селото е изгорено.
В село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души.
В Дедеагачко, Гюмурджинско, където живеели 18 хиляди български християни и пет хиляди българи мохамедани, са извършени страшни кланета спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук. Бежанска колона от 12 хиляди души е изтребена на място, като преди това, от свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи в кладенци.
При преминаването на река Арда са застреляни и издавени около две хиляди майки с деца.
В Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.
В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи – главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села.
Престъпленията спрямо българите са осъдени от европейски, американски и руски политици, общественици и интелектуалци, обществени организации, което е надлежно документирано.
Предлаганият Проект за решение на Народното събрание да бъде признат геноцидът над българите в Османската империя – 1396 – 1913 г., представлява опит да бъде спряно разрушаването на българската идентичност, като част от идентичността на народите от Югоизточна Европа. Не може да се отрича изключително тежката историческа съдба на българите, тъй като следствията от нея продължават да затормозяват модерното развитие на българското общество.
Цивилизованият свят е признал холокоста на евреите в германския Райх, по-голяма част от модерните държави са признали геноцида над арменците в Османската империя, но никой, дори самата Българска държава не е признала чрез своите институции геноцида над нас, българите, в Османската империя. Смятаме, че тази несправедливост трябва да бъде премахната и няма по-добра дата от днешната дата, дами и господа народни представители, тъй като утре е Трети март – Денят на Освобождението от турско робство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Процедура?
Заповядайте, господин Филипов.
Имаме заявено желание за изказване от господин Каракачанов.
КЪНЧО ФИЛИПОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да отложим разглеждането и гласуването на предложеното Решение, тъй като видяхме, че няма пълно съгласие. Предлагам да го разгледаме първо в Комисията по външна политика, като поканим учени-историци, учени от БАН и постигнем приемливо предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предлагате обратно становище?
Господин Каракачанов, Вие предлагате отлагане на разискванията и гласуването?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Правя обратно предложение. Няма какво да отлагаме нещо, което отлагаме 25 години. Не можем да си отлагаме достойнството като нация и не можем...
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Защо 25 години?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Двадесет и пет години говоря. Двадесет и пет години, господин Атанасов, тази тема за 500-те години турско робство се слага под килима. Това имам предвид под „25 години”. Това имам предвид!
Така че не може да продължаваме да отлагаме. В края на краищата парламентът е този, който ще реши. Сега отново в Комисията – това предложение е от ноември месец, то не е първото, предлагано е и от мен, и от други колеги, и от „Атака” още през Четиридесетото народно събрание. Няма какво да го отлагаме този въпрос. Един разговор по темата въобще не е излишен и не виждам защо трябва да го отлагаме на принципа: отлагайки го – да не го решим. Няма как да затворим тази страница, преди да я изговорим докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Кънчо Филипов, за отлагане на разискванията и гласуването по предложената ни точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 105… (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Не успяхме с гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Кой от Вас не успя да гласува? Не успяхте да гласувате, при положение че си седите на мястото и попитах преди една минута… (Шум и реплики.)
Прекратихме гласуването!
Гласували 152 народни представители: за 105, против 42, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Проверете господин Байрактаров дали е успял да гласува!
РЕПЛИКИ: Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Байрактаров, не сте успели да гласувате.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам процедура по прегласуване. Не успях да гласувам.
Нещо повече, колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е достатъчно. Не сте поискали процедура.
Процедура по прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Момент. Срамота е да се отлага такова гласуване. Срамно е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 110, против 46, въздържали се 3.
Предложението е прието.
По начина на водене.
Първо проф. Станилов, после – кой е следващият?
Следващият може да се подготвя по начина на водене.
Заповядайте, господин Александров.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин Главчев, ако обичате, не се подигравайте с Народното събрание! Поисках Ви също думата по начина на водене и трябваше след господин Байрактаров да я дадете на мен. Вие се направихте, че не ме виждате. Второ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Той искаше прегласуване, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля, да не ме прекъсвате, когато говоря. След това ще кажете нещо. Вие не сте ментор! Народното събрание не е пехотна рота! Така не може. Така не може! (Шум и реплики.)
Не ми подвиквайте, колеги! Кой, ей... Това Народно събрание ли е? Какво е? Или е конвент? Не Ви е срам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Александров, по начина на водене.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Председателстващ, обръщам се към Вас и към цялото ръководство на Народното събрание… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Нашият Проект на решение е вкарван шест пъти и какво означава това, че сега ще го гледаме във Външна комисия?! Това е първото.
Второто, господин Председател, специално към Вас: когато Вие седите на това място зад мен, Вие сте пръв сред равни и нямате право като такъв да прекъсвате народните представители.
Поради тази причина се обръщам към цялото ръководство на Народното събрание: много добре оглеждайте абсолютно всички предложения. След като е минал през водеща комисия, за мен е недопустимо искането да бъде върнато и гледано във Външна комисия, независимо от политическите сделки, които се извършват в момента в залата по телефон от председател на една група към друга група. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви. Стриктно се придържам към Правилника. (Силен шум и реплики.)
Ако върнете лентата назад, ще видите, че господин Байрактаров поиска прегласуване, а не по начина на водене. И след това веднага дадох на проф. Станилов думата по начина на водене, след това – на господин Александров. (Реплики.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Това е предложение от Парламентарната група на “БСП лява България” на основание чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – предлагат като точка в дневния ред на Народното събрание на 2 март 2016 г. да бъде включено първо четене на Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-165 от 14 октомври 2015 г. Вносители са Драгомир Стойнев и група народни представители. Това е продължение, тъй като е прочетен докладът на водещата комисия.
Сега следва представяне на Законопроекта.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Мисля, че трябва да има още два доклада на още две комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не са представени доклади на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Искате да кажете, че от 14 октомври двете комисии не са имали време да разгледат?! (Шум и реплики.)
Не, напротив! Сега се сещам: Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е гледала Законопроекта. И аз там го представих и го защитавах. Как така няма доклад?
Как така Комисията по бюджет и финанси от 14 октомври досега не е намерила време да се занимава със Законопроекта, който касае българските деца?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, имате думата за представяне на Законопроекта – становище на вносител.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз просто не мога да разбера наистина ние в Народното събрание ли сме? Има ли правила? Има ли Правилник, който трябва да се спазва? И това наистина е недопустимо: от 14 октомври, ние – група народни представители от БСП, сме предложили Законопроект, който не се гледа в комисии.
Да, и не разбирам от какво се страхувате, колеги. Тук става въпрос да се увеличи обезщетението за отглеждане на деца от 1 до 2 години на всичките тези 39 хиляди работещи български майки, които си плащат данъците, които се осигуряват и това обезщетение да бъде равно на минималната работна заплата. Толкова ли не можахте да кажете: „да, приемаме” или „не, отхвърляме го”. Или пък това въобще не Ви интересува, при положение че имаме най-големия демографски срив в Европа, че България е нацията, която изчезва най-бързо, без да има война, без да има епидемия. И когато трябва да покажем отношение към българските майки, към българските семейства, ние де факто дори не си правим труда да разгледаме този Законопроект в Комисия четири месеца. Или пък да излезе някой да го обори и да каже, че не е правилно.
Защото, когато защитавах този Законопроект...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изтекоха Ви двете минути по начина на водене, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, аз Ви разбирам, но, господин Главчев, съгласете се, че не е нормално един основен приоритет да не бъде на водеща политическа сила, защото вече и хората разбраха, че когато БСП управлява – обезщетенията се вдигат, а ГЕРБ ги замразява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, ще Ви отнема думата по начина на водене!
Ще представите ли Законопроекта?
Приемам, че това беше процедура по начина на водене.
Заповядайте, за да представите Законопроекта.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, но, съгласете се, че това не е нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Хайде да преминем нататък.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По един Законопроект, когато страната ни изпада в една тежка демографска криза, ние да нямаме доклад, и то от водеща комисия, една от водещите, като Комисия по бюджет и финанси!
Но въпреки всичко, уважаеми дами и господа народни представители, с този Законопроект се цели наистина да се въведе ред относно обезщетението за оглеждане на деца от 1 до 2 години. Става въпрос за българските майки, които редовно си плащат данъците и осигуровките. Тези майки са допринесли и едва ли не, грубо казано, са се застраховали за това щастие и когато детето им достигне възраст от 1 до 2 години, да могат да получават минималната работна заплата.
Винаги до този момент, когато БСП е управлявало, винаги когато се увеличава минималната работна заплата и когато бе правителството на Пламен Орешарски, на два пъти се вдига минималната работна заплата, това обезщетение се увеличи на два пъти.
ГЕРБ обаче, когато управляват, първият кабинет на Борисов – тотално замразяване на всички социални плащания. Във втория кабинет – хубаво, ние подкрепяме увеличаването на минималната работна заплата, но в същото време ние трябва да покажем и отношение към българските семейства. И затова ние предлагаме, вместо отново да замразявате това обезщетение, да го приравните на минималната работна заплата.
Нещо повече, спомням си, когато представих Законопроекта, колеги от ГЕРБ ми казаха: „На нас Световната банка не ни разрешава да обвързваме това обезщетение с минималната работна заплата”.
Хубаво, Вие обичате да Ви казват отвън какво трябва да правите и евентуално слушате Световната банка, само че тогава един Ваш народен представител каза: „Защо не предложите в държавния бюджет в абсолютна стойност – нека да бъде равна на 420 лв.”. Предложихме го и в абсолютна стойност това обезщетение да бъде равно на 420 лв. Какво се случи? Вие и тогава го отхвърлихте.
С нежеланието си да гледате Законопроекта, с нежеланието си да вдигнете това обезщетение, Вие де факто казвате на българските майки и на българския народ: „Вие за нас не сте приоритет, оправяйте се, гледайте си децата, но българските деца не са приоритет!”.
Считам, че тук ние трябва да имаме единна позиция, независимо да ли сме от ляво, от дясно или от центъра. Става въпрос за българските деца! Тези деца не гласуват. Тези деца искат държавата да има отношение към тях и най-малкото, което ние можем да направим, е наистина да вдигнем това обезщетение.
Още повече, че българските майки бяха и на протест, само че тях Вие не ги чувате, защото може би те не са силни, те не умеят да блокират пътища, те не могат да се бият с полицията, те искат мирно и кротко – протестираха тук, да се вдигне това обезщетение.
Вие ги загърбвате, не им обръщате внимание, но сега, когато предстои един протест на полицаите, вече треперите какво ще се случи. Защо? Защо, при положение че става въпрос, според наши изчисления, за приблизително 19 млн. лв.? Значи можем да теглим 16 милиарда дълг, можем да го ползваме за какви ли не инфраструктурни проекти и за какво ли не или пък, грубо казано, за големи обществени поръчки с неясна цел.
Особено важи това за здравеопазването – там, където този министър не знам кой го пази, но той прави обществена поръчка след обществена поръчка, и, разбира се, големите инфраструктурни проекти, а когато става въпрос за децата на България, и пак повтарям – за тези майки, които са дали своя принос към осигурителната система, нека поне веднъж завинаги да има ред и всяко едно правителство, което идва на власт, да знае, че когато увеличава минималната работна заплата, за българските деца обезщетението ще бъде равно на тази минимална работна заплата. Въпросът е веднъж завинаги ние да въведем ред, защото не е нормално хората да седят и да чакат, БСП като дойде на власт, да се вдига това обезщетение, а когато са ГЕРБ, наистина да го замразят. То е хубаво, че го замразявате. Слава Богу, че не го и намалявате!
Уважаеми дами и господа, когато все още ние чакаме министър Калфин да представи своите мерки за демографската криза, все още ние чакаме да се изпълни едно решение на Народното събрание, всички ние говорим за краткосрочни и дългосрочни мерки, а не говорим за една стратегия голяма, която да я четем, която е поредната стратегия, но наистина да ни се каже – оттук за две години обезщетението се увеличава или се подпомагат по еди-какъв си начин младите семейства. Ние имаме едва ли не едни думи, едни приказки, които по никакъв начин няма да подобрят състоянието на българските семейства.
И пак казвам, този Законопроект наистина е важен. Жалко е, че ГЕРБ имат такова отношение към него, че не зачитат мнението на българските майки, че дори Комисията си позволява да не го гледа, друга Комисия, която го е гледала, пък си позволява да не напише и доклад, който тук да бъде прочетен. За мен лично това е скандално, но пък ясно показва Вашето отношение към българските деца. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Преди да открия дебата, госпожа Дукова искаше по начина на водене. Вие още от предишната точка давахте сигнали, че това ще се случи.
Госпожо Дукова, имате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да Ви направя остра забележка за индиферентното отношение към високия тон на колегата.
И него да го попитам: в Сорбоната така ли Ви учат да правите изказвания и аргументи от трибуна (силен шум, реплики и тропане по банките от БСП ЛБ), които не се забелязват от председателя,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за тишина в залата!
СНЕЖАНА ДУКОВА: ...със силен вик и жестомимични жестове?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: По начина на водене. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Тя развива тезата за моята неиндиферентност. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
СНЕЖАНА ДУКОВА: Порази ме, господин Председател, това, което колегата каза – че ние от ГЕРБ треперим.
Споменът ми е много близък. Кой трепереше от „белия автобус”?! (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Силният тон не значи силен аргумент! Моля Ви да правите забележки! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Това, че аз вербално не се намесвам, не значи, че емоционално не съм свързан с темата. (Смях и оживление от ГЕРБ.) Просто спазвам добрия тон и запазвам самообладание. Благодаря.
Изказвания?
Господин Байрактаров, имате думата за изказване по Законопроекта.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Групата на Патриотичния фронт ще подкрепи този Законопроект. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Има и доста по-сериозни мотиви от тези, които изложи в становището си господин Стойнев.
Уважаеми колеги, официалният обявен праг на бедността в България е 300 лв. Предполагам, че много от Вас разбират, че с 350 лв. трудно може да бъде отглеждано дете на възраст между една и две години. Мисля, че дори сметките, които изложи колегата Стойнев – около 19 милиона, не са и толкова.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ, от място): Годишно.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не са и годишно толкова, защото става въпрос за по-малко от 50 хиляди деца. Ако извадим от тези 50 хиляди и майките, които се връщат на работа, точното число е около 20 хиляди деца, или говорим някъде за около 9 млн. лв. Девет милиона лева не са кой знае каква огромна сума за българската държава, за да подпомогне отглеждането на българските деца.
Тук не трябва дори да има и дебат, защото тази мярка трябваше отдавна да бъде предприета. Знаете, пак повтарям, че по въпроса години наред не е предприемано абсолютно нищо. Минималната работна заплата ще бъде увеличена от 1 юли 2016 г. на 420 лв. Дори и те са недостатъчни, за да подпомогнем българските майки, а тук, ако трябва да включа още един аргумент, говорим за млади хора.
Колеги, младежката безработица в България, за огромно съжаление, все още е на много високо ниво. Тя варира в границите между 23 и 28%, в някои райони отива вече и над 40%, а тук говорим за млади хора, които дори да искат да отидат да работят, няма как да се реализират и в същото време трябва да отглеждат и деца.
Така че моят апел, културно и възпитано към всички народни представители, е да подкрепим този Законопроект, защото в него има смисъл и най-после държавата да погледне с лице към българските майки, към отглеждането на бъдещето на държавата, а това са нашите деца.
Тук искам да подчертая, че все пак става въпрос за хората, които са работили преди да излязат в отпуск за отглеждане на дете, внасяли са осигуровки, внасяли са данъци, а след това вече по тяхно желание, пак повтарям, решават дали да продължат този отпуск втора година за отглеждане на дете, което е бъдещето на нашата държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики? Няма реплики към Вас.
Следващо изказване – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Едно простичко допълнение на Кодекса за социално осигуряване сме внесли с народните представители Стойнев, Мерджанов и Добрев, но то се подкрепя изцяло от Парламентарната група на “БСП лява България”. Подкрепя се и от цялото ни общество, от майките, които излязоха на протести през месеците декември и януари пред Народното събрание. Малко от Вас, народните представители, излязоха да поговорят с майките, да видят какво искат, от какво се вълнуват, какви са проблемите им и да чуят как с 340 лв., при праг на бедност 300 лв., се отглежда малко дете.
Казвам, че е простичко предложението, защото с него целим да обвържем обезщетението на майките, които отглеждат децата си от 1 до 2-годишна възраст, с размера на минималната работна заплата. Защо го правим? Правим го, защото от Парламентарната група на “БСП лява България” сме докрай последователни в политиката си към българските майки и към българските деца, и хората го виждат, и децата го разбраха. Управляват социалистите, вдигат социалните плащания. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Обвързват ги с минималната работна заплата, за да се отчита динамиката в икономиката. Идва на власт ГЕРБ, отвързват ги от минималната работна заплата и ги замразяват на нивата, достигнати от социалистите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това стана толкова простичко и ясно за българите, че не знам защо гласуват още за Политическа партия ГЕРБ?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Казвам, че сте също докрай последователни в замразяването. Това не е много положително, но е факт, защото цял мандат – от 2009-а до 2013 г., направихте същото: замразихте тези обезщетения на нивата, достигнати от предходното управление. Сега вече за втора поредна година, с втори пореден бюджет отново правите същото: замразихте ги на нивата, достигнати от кабинета Орешарски. Обезщетението вече изостава от размера на минималната работна заплата с 80 лв. Питам се: защо лишавате българските майки, и най-вече децата им, бъдещето на нацията, от 960 лв. годишно – средства, с които могат да поемат разходите например за храна на детето си? Отговор нямам, но апелирам към Вас: не ни правете съучастници в това престъпление!
Внесохме предложението за тази промяна и за обвързването с минималната работна заплата още преди разглеждането на Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на ДОО през месец октомври миналата година. Тогава не го приехте. После направихме предложение при приемането на бюджета за държавното обществено осигуряване – обезщетението на осигурените майки за отглеждане на малко дете през втората година на майчинството от 1 януари 2016 г., без да е обвързано с минималната работна заплата, да стане равно на нея: 420 лв. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Обяснихме откъде ще дойдат парите. Пак не го приехте, без мотиви, без мисъл за бъдещето, водени само от виждането Ви за фискална стабилност на всяка цена, или просто казано, с простичкия мотив „Няма пари!”.
А иначе теглите заеми – 16 милиарда. Ще ги плащат и децата, и внуците ни. Но кои деца и внуци ще ги плащат не знам, защото в най-близко бъдеще няма да останат такива, тъй като катастрофално намалява броят на децата всяка година от Вашето управление.
Сега на няколко пъти – добре, че има такава възможност в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – отново предлагаме Законопроекта. Предлагаме Ви да обвържем законово размера на обезщетението за отглеждане на дете от една до 2-годишна възраст с размера на минималната работна заплата. Правим го с ясната мисъл, че това не е социална помощ, а обезщетение за майки, които съвестно и отговорно са се осигурявали за това събитие – раждането на дете, и когато то настъпи, те са с очакване за адекватно отношение на държавата към тях, с очакване за адекватно обезщетение.
Още повече, че с вдигането на минималната работна заплата се вдигат и приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване. Там Вие предвидихте с приемането му да влязат повече 8,5 млн. лв., а задържате обезщетенията на нивата от 2014 г. Майките, които ще го получават, са били на трудови договори и редовно са плащали своите осигуровки, така че ние им дължим тази промяна.
Правим това предложение, защото в резултат на прилагането му ще се внесе сигурност и предвидимост по отношение на размера на обезщетенията, ще се прекрати с практиката за субективното му определяне от тези, които са на власт и действат според настроенията и вижданията си по темата. Ще дадем възможност на майките и на семействата да планират по-добре разходите си и да получат допълнителна подкрепа за отглеждането на децата в семейна среда, а не да воюват всяка година с Вас, за да получават това, което им се полага, защото са се осигурявали. Правим това предложение, защото така трайно ще се уреди в законодателството размерът на това обезщетение и то ще бъде съобразено с икономическата динамика в страната.
По данни на националната статистика, без да искам да влизам в спор с господин Байрактаров или с когото и да било, броят на осигурените лица, получаващи обезщетение за отглеждане на деца от 1 до 2 години, е около 39 000 майки. Допълнителните средства по бюджета за държавното обществено осигуряване, необходими за прилагането на тази промяна, са в размер според мен на 37 млн. лв. Но без значение каква е сумата, тя е пренебрежимо малка и една такава сума може да бъде осигурена безпрепятствено, без корекции в бюджета.
Уважаеми народни представители, подкрепете предложението ни, защото ми се ще да кажа, че е навременно, но не е така. То е закъсняло. Закъсняло е заради Вашето упорство и незаинтересованост от демографските проблеми на България. То няма да реши тези проблеми, защото те са сложни и са необходими комплексни мерки за решаването им, но ще даде глътка въздух на хората, които в трудни времена са решили да раждат и да отглеждат деца. Ще помогне на българските майки и семейства.
Благодаря Ви за вниманието и се надявам да подкрепите предложението ни. С очакване съм към народните представители от парламентарните групи на Патриотичния фронт, на Българския демократичен център и на „Атака” за подкрепа. С особено очакване съм към народните представители от Парламентарната група на АБВ, защото не е достатъчно да твърдиш, че си партия от левия политически спектър. Трябва поне от време на време да го доказваш с действия. А къде по-добър момент от сега да покажете това с днешното гласуване, че сте лява партия?!
Благодаря за вниманието на народните представители. Очаквам подкрепата Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Колега Гьоков, умишлено не вземам лично обяснение, но не знам в какви очаквания сте, при положение че ясно и категорично заявих, че групата на Патриотичния фронт ще подкрепи този Закон. Какви очаквания повече имате?! Бъдете поне коректен в изказването си.
Второ, нямаме нужда от евтин политически популизъм на тази тема. Можеше простичко, ясно и кратко да се обърнете към госпожица Светлана Ангелова и да я попитате като представител в Комисията по труда, социалната и демографската политика защо няма да подкрепи Закона.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Госпожа е.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Можехте просто и ясничко да се обърнете към председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов и да го попитате защо няма да подкрепи Закона.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Можете да изброите всички.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Поне да се случи някакъв дебат. Има дебат по тази тема. Няма нужда от политически популизъм. Не помагаме на българските майки с популизъм. Надявам се да сте ме разбрали.
Пак повтарям – ясно и категорично заявих, че Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Втора реплика – народният представител Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, не Вие сте този, който ще изисква и ще поставя критериите за ляво на АБВ. Ние го доказваме с политики. Това на края ще решат нашите и Вашите избиратели, а не Вие тук. Така че нямате право да ни подлагате на тест.
Аз като майка имам друг възглед по въпроса. Искам да се увеличат социалните плащания и социалните помощи, които да бъдат насочени към политиките за раждането на деца и на младите семейства, но за разлика от Вас смятам, че тези пари трябва да бъдат насочени към откриване на повече детски заведения – детски градини и детски ясли, а не да поощряваме по-дългото оставане на младите майки вкъщи, защото особено когато те имат второ дете и сливат майчинството, остават много дълго време извън пазара на труда и това им пречи след това да се върнат, да се адаптират, да имат добра кариера и добри доходи през целия си живот, та да подкрепят своето дете, докато отрасне и стане 18-годишно, а не само през втората година от отглеждането.
Затова от АБВ ние ще работим, както и господин Калфин, за откриването на повече детски ясли и детски градини, дори те да стават безплатни за децата, а не да поощряваме оставането вкъщи и депрофесионализирането на младите майки. Считаме, че тук се експлоатира темата, и то популистки, защото когато обвържем една минимална работна заплата със социално плащане, също така обричаме замразяването на минималните работни заплати и повишаването на работещите бедни. Това лява мярка ли е? Помислете и гледайте на тези мерки многоаспектно, а не само популистки. Благодаря.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Браво Марианче! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Трета реплика? Няма.
Господин Гьоков, имате възможност за дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Байрактаров и Патриотичния фронт! Благодаря за подкрепата. Мисля, че ако хората мислят като Вас в тази зала, ще бъде добре за българските майки.
Това с популизма, което тръгна от господин Байрактаров и продължи към госпожа Тодорова – ами нека да е популизъм, стига да решим проблема на българските майки. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.) Да им дадем глътка въздух, нищо че е популизъм. Дай Боже повече такъв популизъм в тази зала.
Ще обърна специално внимание на репликата на госпожа Тодорова. Разбира се, че не съм аз този, който ще определя политиката на АБВ, но Вие заявявате в публичното пространство, че сте лява партия. А какво ляво има в това да увеличаваш възрастта за пенсиониране и изисквания стаж? Чувал съм министъра на труда и социалната политика господин Калфин, когато водеше политически кампании, да говори съвсем други неща. Не знам какво се обърка при него сега. Задавам си въпроса – той ляв ли е, десен ли е, какъв е?
Аз не изисквам това нито от Вас, нито от Патриотичния фронт, нито от БДЦ, нито от ГЕРБ, нито от „Атака”. Това го изискват българските майки. Те дойдоха пред парламента, и то не за първи път при управлението на ГЕРБ. Ама Вие не излязохте да се срещнете с тях, нали?! (Силен шум в ГЕРБ.) Излязохме да се срещнем ние. Затова го предлагаме. Колкото и да говорите, че е популизъм, това са реалностите.
И не ми говорете, че майките ще се връщат на работа и не знам какви си теории. Говорете как ще намерите работа на тези майки. Когато им предложите работа, те сами ще се върнат, без да им казвате Вие да се връщат или не.
Виждам, че ми свършва времето. Иначе бих могъл да Ви говоря до безкрайност. (Силен шум в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Имате още една минута.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря. Мислех, че са две минути, но това няма значение.
Искам да Ви кажа, че осигурявайки работа на българските майки, те няма да стоят вкъщи за 340 лв., които им предлагате в момента. Те няма да стоят дори и за 420 лв., които ние предлагаме да им даваме.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ама не можете!
Само че Вие не осигурявате работа на тези майки, защото не мислите за тях. Като Ви слушах репликата, останах с впечатление, че по този повод искате да намалите срока на майчинството. Ами дайте да го махнем и да се връщат на работа след 40 дни платено майчинство, както е било в миналото, и да ги лишим от придобивките. Да Ви напомням ли кой имаше най-голям принос за тези придобивки? Социалистическата партия! Българската социалистическа партия (оживление, шум, възгласи и реплики), за да се радват българските майки на едни от най-добрите обезщетения в Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопласкания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Следващото изказване е на народния представител господин Петър Петров от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Очаквах преждеговорившият да отговори на въпросите, които преди това господин Байрактаров постави. Защо той не ги постави, не ми е ясно. Затова искам да поставя въпроса – дали парламентарно представените партии ГЕРБ, ДПС и АБВ ще подкрепят този Закон, или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за концентрираното изказване.
Реплика? Няма.
Народният представител Илиан Тодоров от Парламентарната група на Партия „Атака”.
Имате думата, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Атака” ще подкрепи Законопроекта на “БСП лява България”.
Не мога да разбера обаче защо попадаме в детайли, дълбаем надолу. Нека да погледнем нещата малко по-отвисоко.
В крайна сметка всеки от Вас трябва да се съгласи, че България в момента е изпаднала в демографска катастрофа. Факт е така също, че липсата на финансови средства, на финансови ресурси в българските семейства малко или много играят своята роля за това българките просто да не раждат деца.
Не виждам какъв е проблемът от бюджета да се отделят 20 милиона, с които да стимулираме българските майки, да им предложим по-добро отглеждане на техните деца. Не виждам какъв е проблемът да се отделят 20 милиона, при положение че само за тази година държавата харчи близо 60 млн. лв. за военни мисии извън граница. Тоест имаме 60 милиона да опазваме световния мир и сигурност, а нямаме 20 млн. лв. за българските майки, които раждат деца – говорим за деца до двегодишна възраст и за майки, които са работили и са внасяли своите осигуровки. Не говорим за тези, които съществуват паразитно, за съжаление, в българското общество.
Виждаме, че се правят кръгли, правоъгълни и какви ли не маси, на които се обсъжда демографската ситуация в страната, отрицателният прираст. Да, но само говорим! Тук в крайна сметка, без значение от кой излиза това предложение, трябва да го подкрепим, защото то е добро за демографския положителен прираст на България. В противен случай, всички виждаме какво ще се случи след десет-петнадесет-двадесет години. България е държавата, която се стопява най-бързо в световен мащаб! Най-голяма смъртност в световен мащаб! Проумейте го!
Тези 20 милиона няма да натежат толкова на бюджета на страната. Пак казвам, харчим стотици милиони, милиарди левове харчим за глупости. За глупости! Двадесет милиона няма да Ви натежат.
Моля всички да подкрепите това в името на българските майки, в името на българските деца – много от Вас са родители. Смятам, знаете, че с 340 лв. е много трудно да се отглежда едно дете – всички Вие го знаете. С 420 лв. също е трудно, но поне малко е по-лесно. Дори ще помоля дамската част в залата, като майки да влязат в положението на майките, които не са в тази сграда и не получават по 3000 лв. и кусур заплата на месец. Благодаря Ви. (Възгласи от „Атака”: „Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Не пренебрегвайте бащите, разбира се. (Оживление.)
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Нинова, имате думата за изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми народни представители от управляващото мнозинство! Уважаеми господин Цветанов, председател на Парламентарната група на ГЕРБ! Може ли някой от Вас да излезе и да каже защо „не”, защо сте против? Някакви смислени аргументи защо сте против, освен да обсъждате изказването на Драго Стойнев в друг смисъл, а не с аргументи, което е малозначително от Ваша страна. Нямате сериозни аргументи, освен да обиждате колеги!
Защо „не”? Ние казваме защо това трябва да стане. Всички сме единодушни, че имаме демографски проблем, нали така?! Ако никой от Вас няма да стане да го изговори, да Ви питам – и отговаряйте от място, защото ръмженето от място и усмивките, които пускате – ехидни, не са позиция. (Възгласи и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, не влизайте в коментари за поведението на залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре.
Единодушни ли сме, че имаме демографски проблем? Единодушни сме! Съгласни ли сме всички, че тези хора са си плащали осигуровките, докато са работили и това са техните пари?! Те не са дошли от небето.
Допълнителен аргумент към това, което се говори, без да е казано досега – от 1 януари 2016 г. увеличихте осигуровките на работещите, но не увеличихте обезщетението, когато те станат родители. Тоест от 1 януари 2016 г. им вземате повече пари като осигуровки, а им замразихте обезщетението на същото равнище.
Защо Ви е тази разлика? За да покривате дефицити в Националния осигурителен институт. Тоест целта Ви е финансова и фискална, а не човешка и замислена за демографския въпрос на България.
Тъй като очевидно никой от Вас няма да стане да каже защо не, да Ви кажа какви аргументи сте изтъквали дотук. Тоест от тук нататък започвам да говоря от името на ГЕРБ.
Досега те са казвали: „Няма да го направим, защото няма пари в бюджета”. Деветнадесет милиона няма. Само че за месец януари имате 900 млн. повече приходи уж, каза министър-председателят. Е, добре, от тези 900 милиона над предвидените няма ли 19 милиона за майките?
Вторият аргумент: „Няма да го направим, защото трябва да се промени бюджетът. Записано е в бюджета едно обезщетение, Вие сега искате да променяме бюджета през месец февруари”. Ами, ако се налага и това е в помощ на българските семейства, какъв е проблемът да променим този бюджет? Той да не е фиксиран за 10 години напред и да нямаме...? Ние сме хората, които го приемаме, ние сме хората, които го променяме.
Третият аргумент сега изговорен от АБВ, но в рамката на бюджетната процедура, изговарян е и от представители на ГЕРБ: вместо за майчинство тези пари ще ги дадем за строителство на детски градини.
Драги колеги, нали знаете, че парите за детски градини не се записват в държавния бюджет, а в бюджета на общините. Това не е държавна работа, а е общинска работа, и е задължение на местната власт.
И така – спомня ли си някой от Вас, или ако не си спомня, отворете си бюджета за 2016 г. и ми кажете в колко общини в България колко пари има предвидени за детски градини? Ще Ви кажа, че няма нищо. Само приказвате! Този аргумент е измислен: няма да го дадем на майките, защото ще го дадем за детски градини. Но числата ги няма записани в бюджета за 2016 г. за детски градини.
Станете и ми кажете колко детски градини и в кои градове ще построите през 2016 г. и за колко пари? Дали тези 19 милиона ще Ви стигнат за някакви детски градини, изключвам това, че изобщо ги няма в бюджета. Тоест демагогствате, ръмжите от място, когато говорим ние, не давате никакви смислени аргументи. Изводът наистина е, казвате на тези хора: „Вие не сте важни”!
Демографският проблем е проблем само на думи. Децата не са важни за България. Младите не са важни за България. Гоните ги от България. И всичко това, без никакъв смислен и логичен аргумент.
Затова за последно Ви призовавам: излезте и кажете защо не. Чухте ние да Ви казваме защо да, защо да стане. Вие имайте характер да кажете защо сте против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики?
Господин Байрактаров, отново Вие – първа реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Нинова, съгласен съм с голяма част от това, което казахте. С едно нещо обаче не съм съгласен. Не мога да проумея защо не се обърнахте към Вашия коалиционен партньор от ДПС, да получите от тях отговор дали ще Ви подкрепят.
Неслучайно, дори се опитах да предизвикам господин Хасан Адемов да се възползва от възможността – пак му споменавам името – под формата на лично обяснение като председател на Комисията, но не мога да разбера Вие защо не го направихте. Пребройте колко души са тук от ДПС. Вижте ги колко са – пет човека на кръст. Дори и цялата група на БСП не сте тук, за съжаление.
Ясно е, че трябва да има някаква реципрочност в тези изказвания. Като излязат, да кажат и те защо няма да подкрепят. Знаете, че като не подкрепят и те, всичко остава в сферата на приказките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Дуплика, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги от ГЕРБ, Реформаторски блок, БДЦ, ДПС – другите вече знаем как ще гласуват, моля, излезте и изразете позиция по този Законопроект. Ние ще видим как ще гласувате на таблото, но, ако обичате, кажете от трибуната защо ще гласувате така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма желаещи.
Закривам дебатите.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители народният представител Драгомир Стойнев и група народни представители. Предложението е внесено на 14 октомври
2015 г.
Гласували 137 народни представители: за 52, против 2, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
С това тази точка от дневния ред е...
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Попитайте за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не е задължително да питам. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Народните представители имат свободна воля да го заявят. Друг е въпросът дали се чува достатъчно добре.
Заповядайте за процедура.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председателстващ, уважаеми колеги, от „Атака” предлагаме прегласуване.
Моля Ви, замислете се! Пак Ви казвам, тези 20 млн. няма да натежат по никакъв начин на държавния бюджет. Помислете за майките, за българските майки и за демографията на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Тодоров, Вие гласувахте, нали?
ИЛИАН ТОДОРОВ: Аз гласувах, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, режим на прегласуване.
Гласуваме Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Гласували 139 народни представители: за 57, против 2, въздържали се 80.
Предложението не е прието.

Преминаваме към трета точка от настоящия дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАЗДОР.
Вносители са Петър Славов и Мартин Димитров – 27 ноември 2015 г.
Виждам, че не са постъпили доклади от три комисии, на които е разпределен, така че няма да чуем доклади.
Предлагам на вносителите да аргументират своето предложение.
Господин Славов, имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз също се учудвам, че комисиите не намериха време. Минали са близо три месеца, откакто е внесен този Законопроект, а според нас той е доста важен – касае доста злободневната тема, бих казал, за бонусите и таваните на възнагражденията в държавните регулатори.
Това, което предлагаме, е преди всичко да има някакви ограничения, да има някакъв таван на възможно допустимите заплати и бонуси, които се получават в регулаторите, тъй като знаете, че повечето от тях са създадени въз основа на отделен Устройствен закон и това им дава право сами да определят възнагражденията си. За съжаление, има случаи за регулатори, където има само долна граница на възнаграждения, но не и горна. Разбира се, възниква въпросът: дали няма да се злоупотреби с това правомощие, което те на практика имат – сами да си определят и възнаграждения, и бонуси?
Подозренията, че подобни неща биха могли да се случат, са подхранвани и от казуса с БНБ, който доби публичност в последните месеци във връзка със съдебното дело, което водихме с колегата Димитров срещу предишното ръководство на БНБ, затова че категорично отказваха да съобщят възнагражденията и особено допълнителните възнаграждения, така наречените „бонуси”, които са си раздавали в навечерието на фалита на КТБ. Ако си спомняте, ние тогава много конкретно попитахме: редно ли е да се получават бонуси, след като даден регулатор не се е справил добре с работата си, особено когато е фалирала банка? Тоест видимо не се е справил със задълженията, с работата си. Както и съдът ги задължи, тези допълнителни възнаграждения станаха публични и стана ясно, че са били близо 50% върху основната заплата и това не са никак малки възнаграждения. Предвид, че е нямало таван на ограниченията, на практика те са получавали едни доста сериозни заплати от близо 20 хил. лв. общо на месец – говоря за предишния управител.
Това е логиката на Законопроекта, който сме внесли. Той касае основно Комисията за финансов надзор, но през Преходни и заключителни разпоредби прави идентични промени и във Закона за енергетиката, по отношение на КЕВР, и в Закона за електронните съобщения по отношение на Комисията за регулиране на съобщенията. Няма никакъв проблем, ако бъде подкрепен, между двете четения да бъдат добавени и Комисията за защита на конкуренцията, и СЕМ, разбира се, по Закона за радиото и телевизията, за които сме внесли отделни законопроекти, които също горе-долу датират оттогава и отлежават някъде по деловодствата на Народното събрание.
Наистина Ви призовавам да го подкрепим на първо четене, да помислим за въвеждане на правила по отношение на тези възнаграждения, които се раздават в регулаторите, да обвържем възнагражденията с публичност и прозрачност и най-вече с резултатите от работата на тези регулатори. Тоест ние казваме: когато работата наистина е добра, обществото дава висока оценка и са налице видими добри резултати от тази работа, а не фалират банки примерно, тогава нека наистина да се получват и допълнителни възнаграждения, които да отразяват тази добре свършена работа. Но тези допълнителни възнаграждения, заедно със заплатата, да не могат да надхвърлят примерно два пъти възнаграждението на председателя на Народното събрание, защото все пак наистина трябва да има някакъв разумен таван. В държавата ни, знаете, повечето възнаграждения в публичната сфера са ориентирани именно по заплатата на председателя на Народното събрание.
Това са, най-общо казано, нещата, които предлагаме. Призовавам за подкрепа и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Байрактаров.
След него – господин Мартин Димитров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Законът за Комисията за финансов надзор, внесен от колегата Петър Славов и група народни представители, е добър Законопроект. Нещо повече, уважаеми колеги. От гледна точка на изнесените факти, които станаха публични след съдебно дело, разбрахме, че председателят на Управителния съвет на БНБ бруто е получавал 19 хил. лв.
Преди малко една голяма част оттук отхвърлиха възможността да подкрепим българските майки и погледнете за какъв цинизъм става въпрос. Деветнадесет хиляди лева за това, че сега целият български народ трябва да плаща 4 милиарда за фалита на КТБ. Не 20 милиона, както тук говориха колегите и всички, които подкрепихме предходния Законопроект, а 4 милиарда.
Питам Ви аз, уважаеми колеги: нормално ли е в България с такова икономическо положение една група така наречени „държавни служители”, защото тук говорим, имаме информация само за това направление… Ние обаче нямаме информация какви заплати получават в Комисията за енергийно и водно регулиране например, какви са заплатите в Комисията за финансов надзор например?
Само че аз ще Ви попитам: а знаете ли колко души са заети в цялата тази администрация и как така в тези администрации винаги липсва експертен потенциал и експертен капацитет, а пък заплатите са огромни за условията на българската държава и на българските икономически обстоятелства? Можете ли да си представите преди малко какъв цинизъм беше сътворен на фона на тези огромни заплати? И само някой да не излезе сега и да обяснява, че, видите ли, тези високи заплати кореспондират с отговорността, която се носи! Видяхме каква е отговорността, видяхме какво трябва да плащаме и, за съжаление, го платихме. Видяхме, че все още няма и наказани виновни за това, че са получавали тези високи заплати. И то не година и две.
Тук трябва да отворя една скоба и да допълня, че никой от нас не знае какви са допълнителните възнаграждения за участие в най-различни бордове, кой знае колко са. Няма да се учудя, ако се окаже, че една част от тези господа получават по 50-60 хиляди месечен доход. Петдесет-шестдесет хиляди! Няма да се учудя. Въпрос на допълнителна
проверка е.
Затова Ви призовавам да подкрепим този Законопроект, въпреки че виждам, че когато става въпрос за бъркане в такива сфери – банковите лобита, там, откъдето идват парите, когато става въпрос за бъркане в монополите, изведнъж залата се опразва. Интересно защо се опразва тази зала? Дали пък случайно една голяма част от политическите партии не са прикрепени към черните партийни каси и сега удобно се изнизват от пленарната зала? Ето за това говорим. Ето за това!
И когато говорим, че в тази държава трябва да има поне малка доза справедливост, това е първата стъпка към тази справедливост.
Така че ще подкрепим този Законопроект. Надявам се да има трезвомислещи хора и те да се повече, пак казвам, надявам се – дано, за да бъде подкрепена тази мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Първо искам да изразя съжаление, че малка част от народните представители останаха по тази изключително важна тема и да благодаря на тези, които останаха в залата и които ще участват в гласуването, да вземем едно много важно решение от тук нататък.
Регулаторите, уважаеми колеги, са част от държавата. Да, те са независими. Независимостта означава, че взимат сами своите решения. Независимостта не означава, че сами си определят заплатите. Критерият за независим регулатор е той свободно, самостоятелно, според своята съвест, според своята експертиза сам да взема решенията си, а не сам да определя заплатата си. Помислете колко е абсурдно да се наложи на двама народни представители да водим дело пред Върховния административен съд и той да излезе с решение, че заплатата в БНБ трябва да е публична, защото те са все пак обществен орган, за да разберем, че преди фалита на КТБ управителят на БНБ е взимал 19 хил. лв. заплата.
И понеже България е парламентарна република, разберете едно: ако ние, колеги, Вие, които сега останахте в залата, не сложим ред в държавата, никой няма да го направи, никой няма мандата и правомощията да го направи.
Ние трябва да отговорим на следните въпроси: след всичко, което стана в банковата система, след КТБ, редно ли е да оставяме тези хора сами да си определят заплатата? Редно ли е? И ако Ви питат Вашите избиратели редно ли е, какво ще им кажете? Ще им кажете: нищо не направихме, оставихме БНБ както преди сами да си определят заплатата. Ами, извинявайте, ако не 19 хиляди, утре решат да бъде 100 хиляди на месец или 200 хиляди? Или пък решат да бъде 1 милион – защо не? Тогава кой ще носи отговорност? Тогава оправданието „ама те били независими, взели това решение”, няма да е честно, уважаеми колеги! Ние трябва да сложим тавани на заплащането. Въпросът е независимите регулатори да се разполагат по съответните тавани. Тези тавани трябва да бъдат приети за всички регулаторни органи.
Законопроектът, който сме предложили, е отворен за дебат. Направете всички Ваши предложения. Може да има по-умни от нашите. Може да има по-умен модел, но да възприемем подхода да има ясни тавани за заплатите на регулаторите в България.
Например фактът, че за БНБ има само минимална заплата, но няма максимална заплата, е абсолютно недопустимо, неправилно и трябва да бъде решено като казус от Народното събрание.
И, пак повтарям, колеги: не виждам тук никаква намеса в тяхната работа. Не виждам никаква намеса в независимостта на регулаторите. Нека да им сложим тавани на заплатите, което по никакъв начин не означава намеса в тяхната работа.
И, знаете ли, колеги, убеден съм, че ако днес не приемем този Законопроект, ще дойде следващият скандал. Дали ще бъде БНБ или някой друг регулатор, където ще излязат я заплати, я бонуси, когато хората пак ще питат Народното събрание: абе хора, къде спахте? Как допуснахте да има регулатор, който да получава пари, заплати, които не са обосновани и не са логични? Трябва ли да изчакаме поредния голям скандал, както беше със заплатите с БНБ, за да решим този въпрос? Трябва ли винаги след скандалите Народното събрание да се произнася и да взема важни решения? Не трябва и съм убеден, че повечето от Вас, които сте в тази зала, не искате да има повече такива скандали в българското общество. Искате да си подредим градината и да проведем сега един дебат за заплатите на регулаторите. Ако трябва, ще удължим срока между първо и второ четене на максималния срок да бъде един месец, всяка група да си каже идеите. Пак казвам, сигурно има и по-умни идеи от нашите. Да вземем най-добрите решения в крайна сметка.
Така че Ви призовавам, колеги: имате два избора в момента. Единият избор е да сложим тавани и да ограничим, да има яснота за заплатите на всички регулатори в България. Ако сме изпуснали някой регулатор в този Законопроект, ще го добавим между първо и второ четене. Както БНБ ги няма, ги добавим, защото имаше отделен Законопроект аз тях. Ако нещо друго сме изпуснали, и него ще го добавим. Да си подредим двора – това е единият вариант.
Другият вариант е да го отхвърлите и да кажем, че ще бъде като досега – продължаваме постарому, нищо че имаше скандали, нищо че видяхме лоши практики. Нищо не сме се поучили от това, което се е случвало до момента. Това е вторият вариант, в който не ми се ще да отиваме.
Така че, постъпвайки съвсем конструктивно и добронамерено, Ви казвам така: хайде заедно, без да се разделяме на опозиция и управляващи, без да се разделяме на ляво и дясно, без да се разделяме по тази тема, парламентът заедно и конструктивно да сложим тавани на заплатите на регулаторите, така че да няма повече скандали и като ни питат хората „Как постъпихте?”, да кажем: „Постъпихме справедливо и приложихме един и същи модел към всички регулатори”.
Така че моля за Вашата подкрепа. Може да сме малко в залата, но да постъпим умно и справедливо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателю, колеги народни представители! Господин Димитров, съгласен съм с всичко, което казахте, но ние сме държава на абсурдите. Защо искате с това предложение да разваляте абсурдите в държавата? Премиерът на държавата взема пет пъти по-малка заплата от шефа на БНБ. Това е просто абсурд! Няма друга държава, в която да е така. Ами, председателят на Народното събрание, ами господин Главчев, който е зад мен – вземат пет-шест пъти поне по-малко от регулаторните органи в страната. Така ли е? Така е!
Това е, господин Димитров, държава на абсурдите и в момента с Вашия Законопроект точно това искате да промените – абсурдите в държавата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, народът неслучайно е казал, че не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава. Тези, които ядат зелника, уважаеми колега, не са лудите, а ние сме лудите, че не сме приели ясни разпоредби за заплатите на регулаторите в България. Наистина няма логика председателят на БНБ да взема четири пъти по-висока заплата примерно от финансовия министър. Хайде да сравним отговорностите на финансовия министър и на председателя на БНБ, особено в условията на Валутен борд и без да споменаваме имена, имената нямат значение, принципите имат значение тук. Финансовият министър очевидно има много повече ангажименти и много по-отговорна работа от председателя на БНБ.
Затова е важно този дебат да се проведе и той не трябва да бъде провеждан едностранчиво. Затова предлагам много дълъг срок между първо и второ четене, за да може всички парламентарни групи да предложат своя подход и да предложат справедлив подход, за да можем да кажем на обществото – да, тук имаше проблем, но след сериозен дебат парламентът предложи справедливост, предложи да има тавани на заплатите на регулаторите и тези големи диспропорции, тези големи разминавания са решени от тук нататък.
Още веднъж, уважаеми колеги, Ви призовавам да подкрепим – да гласувате „за” и да не чакаме поредния голям скандал, който да ни принуди да се приеме този Законопроект. Нека този път да действаме изпреварващо. Нека да не изчакваме поредния регулатор, в който да видим невероятни абсурди, за да приемем подобен законопроект. Нека всички заедно да покажем, че по такива теми можем да работим и да постигаме резултати. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 554 01 182, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 27 ноември 2015 г.
Гласували 70 народни представители: за 42, против няма, въздържали се 28.
Моля, обявете резултата по групи, след което процедура по прегласуване.
Прегласуване – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Председател, част от колегите очевидно не са в залата и не можаха да гласуват. Бих Ви помолил, дори, ако трябва, съвсем кратка почивка от пет минути да бъде направена или да намерите друг подходящ начин, за да поканите колегите. Виждате, че гласовете „за” бяха два пъти повече от гласовете „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Можете да поискате почивка от името на парламентарната група.
МАРТИН ДИМИТРОВ: От името на парламентарната група предлагам десет минути почивка, за да може след това в по-пълен състав и по-отговорно да гласуваме. Благодаря, господин Председател. (Реплики от ПФ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Зеленогорски? – Няма против.
МАРТИН ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Съгласен е.
И съответно – прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Половин час почивка тогава.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): И прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И след това прегласуване.
Половин час почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Предстои прегласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 554 01 182, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров на 27 ноември 2015 г. Искането беше направено преди почивката.
Подлагам на прегласуване Законопроекта.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Лазаров, заповядайте – процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, преди това гласуване беше поискана почивка от господин Димитров. Той Ви призова да поканите народните представители да дойдат да гласуват. Струва ми се, че Вие не изпълнихте това задължение, гледайки резултатите от парламентарната група, която иска почивката – те бяха по-малко от половината. Моля Ви, друг път изпълнявайте тези призиви. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Призивът беше общ. Кой как го е възприел...
Процедура.
Имате думата, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим срока по току-що приетия Законопроект на максималния, тъй като има доста желания за предложения между първо и второ четене. Нека го удължим на максималния допустим срок по Правилника.
Използвам и възможността да благодаря на колегите за подкрепата, особено на Парламентарната група на ГЕРБ, която в случая компенсира частични липси от Блока, а и от всички останали. (Смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от парламентарната трибуна от народния представител Петър Славов, за удължаване на срока между първо и второ гласуване до максималния, на гласувания току-що Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 554-01-182, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров на 27 ноември 2015 г.
Гласували 98 народни представители: за 48, против няма, въздържали се 50.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ И ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Внесен е от Министерския съвет на 14 декември 2015 г.
Законопроектът е с № 502-01-98 в Деловодството на Народното събрание.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейният председател народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ако може, преди да представя доклада, да поискам процедура по допуск на заместник министъра на правосъдието госпожа Вергиния Мичева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на народния представител Данаил Кирилов за допускане в пленарната зала на заместник-министър Мичева.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Моля, поканете заместник-министър Мичева в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г.
На свое заседание, проведено на 17 февруари 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: госпожа Вергиния Мичева-Русева – заместник министър на правосъдието, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, госпожа Силвия Филипова – старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, и господин Георги Спасов – старши експерт в дирекция „Взаимодействие със съдебната власт”.
Законопроектът беше представен от госпожа Вергиния Мичева-Русева – заместник-министър на правосъдието. Тя отбеляза, че със Законопроекта се разширява и прецизира съществуващата нормативна уредба по отношение на правата на пострадалите от престъпления, включително чрез въвеждане на разпоредби на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Обсъжданият Законопроект има следните цели:
1. разширяване обхвата на органите, организациите и лицата, които предоставят информацията за правата на пострадалите по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления;
2. осигуряване на безплатен достъп за всички пострадали от престъпления от общ характер до организации, оказващи безплатна психологическа консултация и практическа помощ;
3. разширяване обхвата на тежките умишлени престъпления, за които Законът предвижда финансова компенсация;
4. подобряване ефективността на схемата за предоставяне на финансова компенсация, и
5. регламентиране на взаимодействието на държавата с неправителствените организации, оказващи безплатна психологическа консултация и практическа помощ.
Във връзка с поставения, след изразената подкрепа за Законопроекта, въпрос от народния представител Христиан Митев относно наличието на финансови средства за прилагането на Закона, заместник-министърът на правосъдието госпожа Мичева отбеляза, че средствата ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на правосъдието.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае народният представител Силвия Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10 февруари
2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на правосъдието: господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, госпожа Силвия Филипова – старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, и господин Георги Спасов – старши експерт в дирекция „Взаимодействие със съдебната власт”.
I. Проектът на закон има за цел да разшири и прецизира нормативната уредба у нас, свързана с правата на лица, пострадали от престъпления. В тази връзка в националното ни законодателство се въвеждат разпоредби на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
II. С горепосочената Директива са свързани изменения и допълнения в Закона, сред които:
- редакцията на ал. 1 на чл. 3, чрез която се урежда пострадалите от престъпления от общ характер да имат възможност за безплатен достъп до организации, оказващи психологически консултации и практическа помощ;
- измененията на чл. 8, 9 и 11 – те касаят разпоредбите на Директивата, според които членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление, и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето, да получат безплатен достъп в условията на поверителност до служби/организации за подкрепа на пострадали, преди и по време на наказателното производство, както и в рамките на подходящ срок след неговото приключване;
- новата ал. 2 на чл. 27 – тя е насочена към осъществяването на сътрудничество и координация с Европейските мрежи, които се занимават с въпроси, пряко свързани с правата на пострадалите от престъпления.
III. Не на последно място, чрез създаването на чл. 6а, задграничните представителства на Република България в държавите – членки на Европейския съюз, се задължават да информират писмено българските граждани, които се намират там и са пострадали от престъпления на територията на приемащата държава членка, за компетентните органи в нея, към които могат да се обърнат относно реда за получаване на подпомагане и финансова компенсация, както и за възможностите за получаване на подпомагане, когато се намират на територията на Република България. С новия чл. 6б се предлагат подходящи мерки за съдействие на пострадалите да разбират и да бъдат разбирани при първия и всички последващи необходими контакти с компетентен орган в контекста на наказателното производство, включително когато този орган предоставя информация. Това трябва да става на достъпен език, устно и писмено, при отчитане на индивидуалните характеристики на пострадалия.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Хубенова.
Няма доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г., е единодушно приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ГЛОБАЛНИЯ ФОНД ЗА БОРБА СРЕЩУ СПИН, ТУБЕРКУЛОЗА И МАЛАРИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА ПОТВЪРЖДЕНИЕТО ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ПО ПРОГРАМА „ПОДОБРЯВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ПО ТУБЕРКУЛОЗА“ МЕЖДУ ГЛОБАЛНИЯ ФОНД ЗА БОРБА СРЕЩУ СПИН, ТУБЕРКУЛОЗА И МАЛАРИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае народният представител Кирил Добрев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България, № 602-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 февруари 2016 г., Комисията по здравеопазването обсъди Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България,
№ 602-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 януари
2016 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването: д-р Адам Персенски – заместник-министър, който представи Законопроекта, и експерти.
Рамковото споразумение и Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” са подписани от министъра на здравеопазването по силата на Решение № 758 на Министерския съвет от 2015 г. Рамковото споразумение влиза в сила от 1 октомври 2015 г. и е подписано от ръководителя на отдел „Управление на безвъзмездна помощ” към Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.
Съгласно Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма № BGR-T-MoH „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” Република България ще получи средства в размер до 5 822 822 евро. Периодът на изпълнение на Програмата е от 1 октомври 2015 г. до 30 септември 2018 г.
Предвид постигането на целите, поставени в Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България 2012 – 2015 г. и в проекта на Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България (2016 – 2020 г.), настоящата безвъзмездна помощ представлява допълнително финансиране за изпълнението на планираните дейности по отношение на това социално значимо заболяване.
Основната цел на Програмата е да се осигурят ранна диагностика на случаите с резистентна туберкулоза и ранно стартиране на лечението, особено сред пациентите от най-уязвимите групи със специфичен фокус сред ромската общност.
Чрез безвъзмездната помощ за следващите три години дейностите ще се фокусират върху подобряване на контрола на туберкулозата в България, прилагане на подходи, ориентиране към пациента по отношение на лечението, грижите и превенцията, осигуряване на активно откриване на случаите с туберкулоза с подкрепата на екипи от сътрудници на терен към неправителствени организации, подобряване на придържането към терапията на болните от туберкулоза. Основните целеви групи на програмата са пациентите с туберкулоза и техните контактни лица, лица от ромската общност, лица, лишени от свобода, деца с риск, бездомни, лица с наркотична и алкохолна зависимост, хора, живеещи с ХИВ/СПИН; пациенти с диабет, бежанци и мигранти.
В резултат на изпълнението на безвъзмездната помощ се очаква постигането на ранно откриване на случаите с белодробна туберкулоза; подобряване на изхода от лечението на новооткритите болни; намаляване на заболеваемостта от туберкулоза при децата и други.
В дългосрочен план, след приключване на изпълнението на програмата се очаква намаляване на заболеваемостта до
2018 г. с оглед доближаване на средните стойности за Европейския съюз и съответно съществено снижаване на размера на разходите за лекарствени продукти и на разходите на специализираните структури за лечение на туберкулоза.
Необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число разходите за данъци, мита, такси по доставките на стоки и услуги, ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на здравеопазването за съответната година.
Ратифицирането на споразумението и на потвърждението за безвъзмездната помощ се налага в предвиденото в тях арбитражно уреждане на възникнали спорове, освобождаване от мита, такси и данъци и изпълнението на вътрешноправните процедури по влизането им в сила съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След проведената дискусия, единодушно с 13 гласа „за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България,
№ 602-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 януари
2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Доклада на Комисията по правни въпроси и нейният председател Данаил Кирилов.
Имате думата, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България,
№ 602-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 януари
2016 г.
На свое заседание, проведено на 3 февруари 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди посочения ратификационен Законопроект.
На заседанието присъстваха – от Министерството на здравеопазването: д-р Адам Персенски – заместник-министър, и д-р Тонка Върлева – началник отдел „Специализирани донорски програми” .
Законопроектът беше представен от д-р Адам Персенски. Той посочи, че основната цел на Програмата е осигуряване на ранна диагностика на случаите с резистентна туберкулоза и ранно стартиране на лечението сред пациентите от най-уязвимите групи. Основните целеви групи на програмата са пациентите с туберкулоза и техните контактни лица, лица лишени от свобода, лица в риск, лица с наркотична и алкохолна зависимост, лица с ХИВ/СПИН, пациенти с диабет, малария, бежанци и мигранти.
В дългосрочен план, след приключване изпълнението на програмата се очаква намаляване на заболеваемостта и съответно снижаване на размера на разходите за лекарства и на разходите за дейността на лечебните структури за лечение на туберкулоза.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси, с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България, № 602-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2016 г.”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
С него ще Ви запознае заместник-председателят на Комисията народният представител Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„На свое редовно заседание, проведено на 4 февруари
2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България, № 602-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2016 г.
Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от господин Адам Персенски – заместник-министър на здравеопазването.
Рамковото споразумение и Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” са подписани от министъра на здравеопазването по силата на Решение № 758 на Министерския съвет от 2015 г., и е влязло в сила на 1 октомври 2015 г. Съгласно Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма № BGR T MoH „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” Република България ще получи средства в размер до 5 млн. 822 хил. 822 евро. Периодът на изпълнение на Програмата е от 1 октомври
2015 г. до 30 септември 2018 г.
Основната цел на Програмата е да се осигурят ранна диагностика на случаите с резистентна туберкулоза и ранно стартиране на лечението, особено сред пациентите от най-уязвимите групи със специфичен фокус сред ромската общност.
Основните целеви групи на Програмата са пациентите с туберкулоза и техните контактни лица, лица от ромската общност, лица, лишени от свобода, деца в риск, бездомни, лица с наркотична и алкохолна зависимост, хора, живеещи с ХИВ/СПИН; пациенти с диабет, бежанци и мигранти.
В резултат на изпълнението на безвъзмездната помощ се очаква постигането на: ранно откриване на случаите с белодробна туберкулоза; подобряване на изхода от лечението на новооткритите болни; намаляване на случаите на рецидиви, повторно лечение и с мултирезистентна туберкулоза; намаляване на заболеваемостта от туберкулоза при децата; ограничаване разпространението на заболяването в местата за лишаване от свобода, в ромската общност и в други групи от населението във висок риск; подобряване на информираността на населението за проблемите, свързани с туберкулозата и на нагласите сред рисковите групи за приемане на предлаганите им социални и здравни услуги.
В дългосрочен план, след приключване на изпълнението на Програмата, се очаква намаляване на заболеваемостта до
2018 г. с оглед доближаване до средните стойности в Европейския съюз и съответно съществено снижаване на размера на разходите за лекарства и на разходите за дейността на специализираните лечебни структури за лечение на туберкулоза.
Необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число разходите за данъци (включително данък върху добавената стойност), мита, такси по доставките на стоки и услуги, ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на здравеопазването за съответната година.
Ратифицирането на Споразумението и на потвърждението за безвъзмездната помощ се налага от предвиденото в тях арбитражно уреждане на възникнали спорове, освобождаване от мита, данъци и такси и изпълнението на вътрешноправните процедури по влизането им в сила, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България, № 602-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Доклад на Комисията по външна политика.
С него ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Джема Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, колеги!
В резюме:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба
срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България,
№ 602-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 януари
2016 г.
На редовно заседание, проведено на 17 февруари 2016 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от д-р Тонка Върлева – началник отдел „Специализирани донорски програми”, както следва:
Рамковото споразумение и Потвърждението за безвъзмездна помощ по споменатата Програма са подписани от министъра на здравеопазването по силата на Решение № 758 на Министерския съвет от 2015 г.
Рамковото споразумение влиза в сила от 1 октомври 2015 г. и е подписано от ръководителя на отдел „Управление на безвъзмездна помощ” към Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.
Основната цел на Програмата е да се осигурят ранна диагностика на случаите с резистентна туберкулоза и ранно стартиране на лечението, особено сред пациентите от най-уязвимите групи със специфичен фокус сред ромската общност. Чрез безвъзмездната помощ за следващите три години дейностите ще се фокусират върху подобряване на контрола на туберкулозата в България, прилагане на подходи, ориентирани към пациента по отношение на лечението, грижите и превенцията, осигуряване на активно откриване на случаите с туберкулоза с подкрепата на екипи от сътрудници на терен към неправителствени организации, подобряване на придържането към терапията на болните от туберкулоза.
В дългосрочен план, след приключване на изпълнението на Програмата се очаква намаляване на заболеваемостта до
2018 г. с оглед доближаване до средните стойности в Европейския съюз и съответно съществено снижаване на размера на разходите за лекарства и на разходите за дейността на специализираните лечебни структури за лечение на туберкулоза.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 13 „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България, № 602-02-1, внесен от Министерския съвет на
21 януари 2016 г., първо гласуване.
Моля, гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо гласуване.
Процедура – господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам, тъй като по време на обсъждането не бяха направени предложения за изменение или допълнение на Законопроекта, Народното събрание да реши по силата на чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността му и второто гласуване да се проведе в рамките на днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от парламентарната трибуна от народния представител Кирил Добрев за разглеждане на Законопроекта и гласуването му и на второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Моля, представете Закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ДОБРЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България
Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България, подписани на 2 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на второ гласуване така представения Ви Закон.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Рамковото споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България и на Потвърждението за безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България е приет.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
В него участие ще вземат заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова и заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева.
В парламентарния контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание нямат възможност да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев и заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Те са уведомили Народното събрание съгласно чл. 104, ал. 3. Участниците в Председателския съвет също бяха запознати.
Имате думата за въпроси.
Първо – Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми дами вицепремиери! Моят въпрос е към госпожа Кунева в ролята й на вицепремиер.
Уважаема госпожо Кунева, България има ангажимент да подпише и впоследствие да ратифицира Конвенция № 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Този ангажимент е поет от нашата страна, на високо ниво и в Съвета на Европа, и пред Общото събрание на Организацията на обединените нации.
Конвенция № 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е първият международен правно обвързващ документ в Европа в тази област. Тя е най-значимият международен договор в Европа за справяне с нарушението на човешките права, каквото е насилието, основано на пола. Документът осигурява стандарти за защита и борба с насилието над жени и домашно насилие. От 47 държави – членки на Съвета на Европа, 39 са я подписали до този момент и 19 са я ратифицирали. Необходимо е и е полезно за България подписването на тази Конвенция да стане в рамките на Председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа, което в момента тече и ще приключи на 18 май 2016 г.
Моят въпрос към Вас е: като ресорен вицепремиер на Министерството на външните работи и на Министерството на правосъдието, и като колега на другия вицепремиер, който отговаря за тази Конвенция, господин Калфин, дали ще направите така, че в рамките на този срок двете министерства – Външното и Правосъдието, да се разберат по въпроса кое от двете е водещото си кое от двете министерства ще изготви доклада и проекта на решение, който ще бъде представен на Министерския съвет?
Наистина, госпожо Кунева, е важно за България тази Конвенция да бъде подписана до края на месец април 2016 г. и след това да работи така наречената „работна група”, която в момента се създава в Министерството на правосъдието, за последващата й ратификация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Заместник министър-председател Кунева, заповядайте за отговор. Имате три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Грозданова, така е, права сте. Аз съм поела ангажимент и пред Вас лично тази Истанбулска конвенция, която е много важна, особено в светлината на това, че Председателството на Съвета на Европа да се доведе до успешен край.
Министерството на правосъдието работи по подготовката за подписването, и това е моят първи конкретен отговор. Самото подписване и ратификация са важни, но не са достатъчни. Министерството на правосъдието готви и промени в Наказателно-процесуалния кодекс за въвеждане на „сини стаи” за изслушване на жертви на насилие.
В края на миналата година поех и ангажимент пред председателката на ПАСЕ госпожа Ан Брасьор, че това ще се случи, още повече че и това е нашият мандат, както Вие казахте, за защита на най-уязвимите групи в обществото.
Бих се радвала повече да мога да Ви кажа – че днес е разглеждано например на заседание на Министерския съвет. Все още се работи и се надявам, че в най-бързи срокове Министерството, което наистина в момента е много натоварено – Министерството на правосъдието, ще доведат нещата до край и ще се разгледа на заседание в Министерския съвет. Ще имам грижата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Реплика? Няма.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на “БСП лява България”. Ще бъде зададен от народния представител Янаки Стоилов.
Имате думата, уважаеми господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи вицепремиери! Въпросът от името на нашата парламентарна група е към заместник министър-председателя госпожа Кунева относно готовността и последиците от прилагане на Закона за предучилищното и училищното образование.
Знаете, ние сме предложили този Закон да влезе една година по-късно, за да се подготви добре неговото прилагане. Знаем позициите на мнозинството и Вашите намерения той да бъде въведен още от началото на следващата учебна година.
Искам да Ви посоча поне два от най-острите проблеми, които се очертават: рискът от нова серия на закриване на училища в средни и по-малки общини. Причините за това са поне две.
Едната е преместването на края на основното образование от осми в седми клас, което ще свали под критичния минимум броя на учениците в редица, десетки училища.
Втората причина е прехвърлянето на професионални гимназии от държавата към общините и вече има данни, че някои от общините се отказват да продължат поддържането на тези училища предвид по-големите разходи, които ще трябва да правят за тяхната издръжка.
Безпокойство също така предизвикват промените в учебните програми по история, по литература и по други предмети. Проведоха се няколко кръгли маси, на които бяха изказани мотивирани критични забележки, което поражда основателни очаквания за тяхната промяна.
Госпожо Министър, събирате ли информация от общините колко училища могат да бъдат закрити в следващите една-две години? Ще преразгледате ли съдържанието на подготвените учебни програми по основни предмети? Очакваме Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
Позволете да Ви припомня, уважаеми колеги, че чл. 104, ал. 1 се използва за задаване на актуални въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители.
Госпожо Кунева, ако може, от този поглед да разкриете какво мислите – обща политика на правителството и актуални въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Само преди няколко броени дни, в края на миналата седмица аз получих няколко въпроса в тази посока от парламентарната Ви група и отговорих на всичките. Вероятно ще продължа да го правя и следващия петък. Така че тези конкретни въпроси получават конкретни отговори.
За подготовката – аз имах такъв въпрос в петък – за отношенията с общините и тяхната готовност. До 31 март ние очакваме те да могат да дадат. Имат 14 училища, които трябва да бъдат преобразувани. Изпратени са писма до общините. Очакваме до 31 март да отговорят дали могат да го направят. След това ще се консултираме с Министерството на финансите. Никой няма желание да създава непропорционални затруднения на общините.
Едновременно с това е самостоятелността на общините, да знаят точно от какво имат нужда по отношение на професионалните училища. Всъщност това е разумът на Закона, който Вие сте гласували в тази зала.
Работи се върху Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение във връзка със синхронизиране на текстовете му. Разработен е първи суров вариант на проект, който в момента минава през вътрешно обсъждане между дирекциите на МОН.
По отношение на учебниците – аз все още нямам пълен месец като министър на образованието и науката. Казах Ви още когато се дискутираше моят избор, че ще направя всичко възможно този Закон да влезе както сте го гласували в пленарната зала. Изключително държа изпълнителната власт да е изпълнителна, не да спори със законодателя, а да приложи това, което законодателят, Вашата колективна мъдрост, е решила. В следващите дни ще кажа какви са възможностите, какви са рисковете, какви са проблемите, с които трябва да се справим. Ще изберем решение, което се ограничава от: първо, от прилагане на Закона; второ – да няма хаос; и трето – децата да имат учебници.
Поради засилен обществен интерес – в частност към учебните програми по български език и литература и по история за шести клас, срокът за събиране на становища го удължих с моя заповед до 7 март, тоест с две седмици. Той изтичаше на 22 февруари. След обобщаване на получените становища – към началото на месец март те са общо около 120 по всички 50 проекта на учебни програми за трите класа – аз ще Ви кажа какви са били бележките. Непосредствено след тяхното утвърждаване предстои публикуване на проекта на заповед за стартиране на процедура за създаване на учебниците, които трябва да се ползват във втори, шести и седми клас през учебната 2017 и 2018 г.
Не съм сигурна, че мога да го гарантирам 100%, но сто процента усилия за обсъждане и вземане на всички мнения, за да се стигне до най-доброто решение – с това бих могла да се ангажирам.
От 1 март на сайта на МОН, както и на портала за обществени консултации, е публикуван за обществено обсъждане Проект за държавен образователен стандарт за предучилищно образование. Мисля, че той получи внимание и от страна на пресата. Предстои провеждане на седем кръгли маси в различни градове на страната с представители на заинтересованите страни от всички 28 региона. Планираме провеждане на допитване до учители, които работят в областта на предучилищното образование, по най-чувствителни експертни въпроси, които следва да реши стандартът – броят и наименованието на образователните направления, мястото на играта в предучилищното образование, както и същността на програмната система.
Предвиждаме също провеждане на шест регионални кръгли маси с представители от цялата страна за представяне на идейните проекти на четири държавни образователни стандарти – за информацията и документацията, за институциите, за инспектирането, за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти. Създадена е координация. Тече интензивна работа в работна група, която разработва проектите за останалите 12 образователни стандарта, като сме решени да подложим всички аспекти на обсъждания.
Планирани са обучения на експертите от районните инспекции по образование, във връзка с прилагането на новия образователен пакет, стандарти, учебни планове, учебни програми с акцент върху първи и пети клас. Накратко – много обсъждания преди стандартите да станат факт и много разяснения и обучения за учителите, за да може Законът да се приложи по най-добрия възможен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Реплики?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател! Госпожо Вицепремиер, дано бодрият тон, с който дадохте тази информация, вдъхне оптимизъм и да се докаже от това, което хората – учителите, преподавателите и родителите, ще могат да проверят след началото на учебната година.
Ваша отговорност – на ръководния екип на Министерството, е определянето на съдържанието на учебните програми. Законът е делегирал тези задължения на изпълнителната власт. Затова очаквам, както заявихте, особено по предметите „история” и „литературата”, но не само, те да бъдат изпълнени със съвременно, българско по дух съдържание с отразяване на действителните факти, за да могат учениците максимално да се ориентират в това, за което е предназначено тяхното обучение.
В същото време мога да Ви дам примери. Има странности – например от първите класове да се изучават странни дисциплини като „предприемачество”. Изглежда България ще бъде първата страна, в която предприемачите ще бъдат повече от тези, които се занимават с класически дейности, от които да осигуряват своите доходи и своя живот.
Давам ви този пример, защото подобни увлечения ще доведат и до последващи крушения в българското образование. Такива примери изобилстват през последните 20 години.
Затова още веднъж апелирам към Вас – сериозно да контролирате този процес, да привлечете максимален брой специалисти по законите, които се приемат. Това вече е отговорност на парламента, но не на опозицията, защото смятаме, че този Закон в редица случаи задълбочава, а не решава проблемите. И докато се пишат закони по абстрактни умозрения или се доставят от едно или друго място, резултатите ще бъдат тези.
По отношение на училищата, които могат да бъдат закрити – с моите колеги призоваваме за активен диалог, защото това е реална опасност и тя ще се осъществи в течение на следващата или пó следващата учебна година. Така че разговаряйте с хората, чуйте техните искания и предприемете съответните действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Стоилов.
По същество нямаше реплика. Още повече, че Вие, госпожо Заместник министър-председател, използвахте времето си първия път. Отказвате се от дуплика – благодаря Ви.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи вицепремиери! Уважаема госпожо Кунева, въпросът ми е адресиран към Вас в качеството Ви на заместник министър-председател по европейските въпроси и е свързан с българската подготовка за председателството на Съвета на Европейския съюз.
Първо, поздравления за старта на сайта, от който можем да се информираме доста подробно.
Във връзка с това ще Ви помоля да ми дадете повече информация – как върви подготовката? По-конкретно се интересуваме от един въпрос. Под „дипломатически среди” разбираме, че България се готви за базирано председателство на Европейския съюз в Брюксел, тоест основната част от събитията, да кажем 80%, да бъдат провеждани в Брюксел, а едва 20% – в България. Вярна ли е тази пропорция, госпожо Вицепремиер, и ако да, кога е взето решението за промяна в тази посока? Какво е продиктувало тази промяна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Анастасов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Анастасов, ще използвам възможността да Ви разкажа малко повече за председателството, защото от последните ни разговори с Вас са се случили доста неща. Сайтът е едно от тях, но има доста организационни неща, които се случиха. Те бяха обсъдени на заседание на Министерския съвет на 20 януари. По приоритетите на българското председателство вече имаме обща визия. Мисля, че съм имала случай да ги дискутирам с Вас, както и в Комисията по външна политика на парламента.
На 21-ви за първи път се проведе среща с тройката, а на срещата на Триото бяха представени нашите приоритети. Предвид на ситуацията обаче в Обединеното кралство, от тяхна страна беше уточнено, че на този етап нямат мандат за коментиране на конкретни теми и досиета.
Следващата ни среща ще бъде през месец май 2016 г. След това на базата на приноса на трите държави и работната програма на Комисията през месец януари 2017 г. вече с Генералния секретариат ще започнем съвсем конкретна работа за уточняване на приоритетите на Триото.
Първият отчет по плана беше разгледан на 2 декември и предстои да бъде представен отчет за второто тримесечие. Екипът на Председателството е оценен и това е важна и добра новина, тоест имаме оценка на всички 800 души, които в момента са идентифицирани. На тази база е подготвено и досие за всеки служител – какви допълнителни курсове трябва да мине, каква е подготовката му. В момента се водят разговори за модернизирането и адаптирането на сградите. Избран е изпълнител за изготвянето на идеен проект за преустройството и адаптацията на сградата на НДК. Готвим първи календар на Председателството за събитията в София. Може би тук, за да не отлагам отговора, вижте, поне от 10 години се правят брюкселски базирани председателства, което означава, че основната част от съветите – откакто сме влезли в Европейския съюз е така, всъщност друга форма не сме и видели като членове, разбира се, това не означава, че няма събития, които се провеждат в страната. Те ще бъдат около 200. Между 150 и 200 са били за всичките последни председателства, проверявани от нас от 2007 г. Това означава, че тук правим поне два големи „съмит”-а, правим формални и неформални срещи на министрите и че правим работни групи, генерални директори и директори. Това е, което ще се случва в България.
Иначе по-голямата част от преговорите по досиетата се водят в Брюксел. Допълнителна причина за това е, че след промяната на Лисабонския договор всъщност Европейският парламент е напълно равноправен актьор в преговорите по всяко едно досие. Сами разбираме, че Европейският парламент няма как да преговаря в съответната страна членка. Така че вече условно казано „брюкселски базирани председателства” – всички се правят по един и същи начин. Така ще бъде и за България. Разбира се, инструкциите се получават от София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Заповядайте за реплика, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря за отговора, госпожо Вицепремиер.
Радвам се, че научих нова информация и от Вас. Все пак Ви призовавам да имаме наистина по-тесен диалог, свързан с председателството на Съвета на Европейския съюз – има опции както за базирано в Брюксел, така и за популяризиране на национални каузи и събития. Аз специално бях много впечатлен от идеята да обвържем събитията в България с домакинство на Варна за европейска столица на младежта, домакинство на Пловдив за европейска столица на културата, както и на София за европейска столица на спорта.
Моля Ви по-отрано да преговаряме тези работи. Предполагам, че голяма част от местните власти, но и бизнесът, както беше по италианския пример, който беше в голяма степен съорганизатор на Председателството, имат интерес от това и търсят начин това Председателство да донесе една синергия наистина за всички сектори в държавата – правителствени и неправителствени, както и за бизнеса, така че да могат да се възползват в максимална степен от него. Благодаря Ви. Оставам в очакване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Анастасов.
Госпожо Заместник министър-председател, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Само още няколко думи. Понеже споменахте бизнеса, аз съм в процес на изясняване на правилата за спонсорство. Трябва да има правила и да се знае при какви условия се случва.
Иначе италианското председателство също се счита, че е базирано в Брюксел – беше преди година. Няма да има малко събития в България. Ще имаме много неформални срещи, колкото, разбира се, нашият бюджет ни дава възможност. Другото нещо, с което трябва да се съобразим, е колко скъпо ще бъде нашето Председателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Следващият въпрос е от парламентарната група на Реформаторския блок.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи вицепремиери! Уважаеми колеги, въпросът ми е към госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател, и е свързан с последния доклад на Европейската комисия по отношение на икономическото развитие на Европа, на държавите в Европа и по-конкретно на България, където Комисията сочи, че корупцията е една от основните пречки пред развитието на бизнеса в България. Въпреки че има доста добри условия, които могат да привлекат чуждестранни инвестиции, всъщност корупцията е тази, която ги отблъсква. Целта на всяко дясно управление е да подкрепя бизнеса – малкия, средния и големия, а и един от основните приоритети на Реформаторския блок е борбата с корупцията.
Във връзка с това разбрахме, че на оперативно заседание на Министерския съвет днес е бил представен и обсъден Законопроектът за предотвратяване на корупцията по високите етажи на властта. Въпросът ми е свързан именно с този нов Законопроект: какви са новите моменти в него в сравнение със стария, който беше внесен от Народното събрание? Какви са основните положения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Заместник министър-председател Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Делчев, дами и господа народни представители, действително на оперативно заседание днес Министерският съвет разгледа Законопроекта за борба с корупцията, представен от работна група. Този Закон е с консолидирани текстове от опита, който България е натрупала през два основни закона – сегашния, който урежда конфликта на интереси, и другият е за Комисията за отнемане на противозаконно придобитото имущество.
Това, което работната група предложи и днес Министерският съвет разгледа и одобри на оперативно заседание, е събирането на тези две основни направления в един много силен закон, който се справя с последиците от конфликта на интереси и води до по-бързо разрешаване на случая, включително и когато това се налага през отнемане на противозаконно придобитото имущество. Органът е единен. Това, което вероятно интересува народните представители, е, че той се избира от Народното събрание. Смятам, че има аргументи в тази посока, защото той е много силен орган, съчетавайки работата на двете комисии и е единен, избиран от Народното събрание с онези основи, които бяха положени в предишния проект, свързани с проверка на конфликта на интереси на по-широка група хора, които са на високи позиции, свързани са с власт и имат достъп до публични ресурси, и които са в рискови групи. Например по изрично настояване на премиера към обхвата на Закона бяха прибавени висшият военен състав например шефове на агенции, които са ключови за нашата икономика.
Органът за проверка на лицата по високите етажи, подчертавам, е с разширен субектен обхват, но пък стесняване по отношение на конфликта на интереси. Сега КПУКИ проверява над 100 хиляди човека, но с доста слаби резултати. С този Закон се справяме с това. Над 70% сега са дребни случаи. Това няма да бъде така при новите текстове.
Всички други служители ще подлежат на проверка извън високите етажи, но през инспекторатите. Уредена е проверката на магистратите, съчетали сме конституционният текст, който изисква това да се случи през Инспектората, но по-дълбоката проверка се изпраща към този орган след сигнал от съдебния Инспекторат.
Една е декларацията. Прагът за деклариране е увеличен от 5 хиляди на 10 хил. лв. Декларира се имуществото и на лица във фактическо съпружеско съжителство, но с много прецизна формулировка какво означава това.
Има нова Глава „Сигнали”, където се уреждат реквизити на сигнали за задължителна предварителна проверка и едва ако се установят достатъчно данни, с решение на Бюрото се преминава към проверка на имуществото. Много моля това да бъде добре разбрано, защото имаше колебания и обвинения, че този орган ще бъде с развързани ръце – да прави по собствена дискреция такива проверки на сигналите. Ясно е в текстовете на Закона, че това става само при наличие на достатъчно доказателства и че това се отнася и за подписани, и за неподписани сигнали.
Проверката на имуществото стартира на базата на това каква категория са лицата. Предвидени са проверки за почтеност на инспекторатите.
Надявам се, че този Закон, който е раздаден на всички парламентарни групи, подкрепящи мнозинството, ще се радва на Вашето внимание и коментари, които ние сме готови да обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Заповядайте за реплика, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): И аз благодаря, госпожо Вицепремиер, за изчерпателната информация, но винаги възниква въпросът: кой ще проверява проверяващите, кой ще контролира контролиращите? Всъщност основният успех на резултата от този Закон ще бъде това хората, които влязат в бъдещия орган, който се бори с корупцията, да са наистина почтени и да следват задълженията си по закон. Тоест да преследват корупцията с тази страст, която всички искаме да видим.
В тази връзка искам да Ви питам предвиждат ли се проверки за лоялност на служителите в органа и в какво ще се състоят те? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, предвиждат се проверки при постъпването, периодични и внезапни. Изискванията към лицата всъщност ще можете да организирате в парламента, когато гласувате, предварителни изслушвания. Всъщност парламентът в най-голяма степен е отговорен за това кои ще бъдат хората, които ще поемат тази нелека задача и за ръководството на Бюрото, а по-нататък, разбира се, и за самите инспектори, които ще извършват проверките. Предвиждат се такива техники, които са свързани с проверката за лоялност. Имам уверения от много партньорски служби, че ще имаме достъп до възможно най-добрите квалификационни курсове, за да може действително да сме на ниво, което амбициите на този Закон, надявам се на всички в залата, заслужават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на Патриотичния фронт и ще бъде зададен от народния представител Красимир Каракачанов.
Имате думата, уважаеми господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Моят въпрос е към вицепремиера и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова.
Уважаема госпожо Бъчварова, от средствата за масова информация научихме за работна среща между главния прокурор и представители на МВР по темата за противодействие на престъпността.
Всички виждаме, че в последните седмици битовата престъпност отново заема едни неприятни измерения, като примери отново в райони, в които като Плевенски район – в село Мечка, традиционно съществуват отношения на част от местните малцинства към мнозинството, грабежи, побои, имаше и по-тежки случаи.
Мерките, които сте обсъждали, са за повече присъствие на полицията в градовете и рисковите райони, за по-активно присъствие на жандармерията. Това са хубави неща. Помните, че за тях сме говорили още миналата пролет, когато отново коментирахме мерките за борба с битовата престъпност.
В тази връзка искам да Ви попитам от името на Патриотичния фронт: налице ли е вече новата концепция, за която сте коментирали с главния прокурор, кога да очакваме тази концепция и новите мерки, които са набелязани, какви са те и кога ще влязат в действие? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, уважаеми господин Каракачанов, дами и господа народни представители, да, вчера проведохме национално съвещание на директорите на териториални дирекции в МВР, шефовете на „Криминална полиция”, главните директори. Това беше среща след проведените отчети на тези дирекции, за да определим основните насоки, по които ще работи МВР през следващата година и основните политически приоритети в работата, след като отчетохме своята дейност.
По отношение на битовата престъпност ще кажа нещо, предполагайки каква ще бъде Вашата реакция. Обективните факти през последните месеци, не толкова като относителни цифри, колкото като абсолютен брой, показват намаление на престъпленията с около 24% в последните два месеца и увеличаване с 12,5 на тяхната разкриваемост. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Мога да уверя колегите, уважаемите депутати, които в момента се опитват да ме репликират от място, че най-заинтересованият човек от това да има обективна картина съм аз.
Това, което мога да кажа, е, че обществената чувствителност по тази тема е изключително голяма и ние я отчитаме. Аз я отчитам и съобразявам, но това са обективните факти. Регистрираните престъпления и процентът на разкриваемост са едни показатели, които няма причина да бъдат манипулирани по какъвто и да било начин. Това, само ще кажа, не снема отговорността на ръководството на МВР, моята лична отговорност върху общото ниво на криминогенната ситуация. Затова обсъждахме и вчера – тече такъв процес на обсъждане в МВР за най-ефективните мерки, които можем да предприемем.
Първото, което предприемаме, и то е тук и сега, възможно най-бързо разкриване на извършителите. Мога да кажа, че в повечето от случаите успяваме да разкрием извършителите, по-трудно е да докажем тяхната самоличност и обстоятелство по самото престъпление.
Що се отнася до нова стратегия, това беше поставено от главния прокурор. Моето лично мнение е, че ако трябва да се промени изобщо концепцията за системата за сигурност, в нея трябва да участват много активно и народните представители. Това е все пак съвсем от компетенциите на Народното събрание. Ние ще допринесем за това, защото вече сме направили първите стъпки – разговори с представители на частните охранителни фирми, от които може би преди около два месеца съм поискала да разгледат възможността за разширяване на периметъра на тяхното действие по отношение на охраняваните обекти.
Основната част от грабежите, които са толкова зрелищни в София, всъщност са охранявани обекти от частни фирми. Там пропуските не могат да бъдат компенсирани с усилията на МВР. МВР идва малко след тях.
Има смисъл да се разгледа тази концепция. Полагаме всички усилия, включително и днес имаме такова съвещание, в което да видим как да направим една нова разстановка на силите, за да можем в рамките на възможностите, с които разполагаме, да променим часовете на патрулиране, маршрутите на патрулите и така нататък, но има сериозен недостиг на кадри, който се опитваме да компенсираме чрез вътрешно реорганизиране. Това е една от целите на реформата, която предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Каракачанов, имате думата за реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Бъчварова, зададох този въпрос, защото знаете, че Патриотичният фронт подкрепи правителството. Едно от нещата, които ние настояхме да влезе в Програмата, беше мерки за борба с битовата престъпност. Помните, че през пролетта, когато имаше ескалация на битовата престъпност, сме водили няколко пъти срещи и сме набелязали конкретни мерки, но така или иначе до единна концепция все още не се е стигнало. Факт е, че МВР взе мерки, факт е, че в някои райони на страната има успеваемост при предотвратяване на подобна битова престъпност. Разкриваемостта все още не е на задоволително ниво дотолкова, доколкото хората все още са потърпевши.
Бих си позволил тук да Ви предложа няколко неща, които биха могли да залегнат в подобна концепция и дали сте мислили по този въпрос. Всъщност по първия въпрос, който ще поставя, знам, че сте мислили. Това е преразпределение на наличните сили като състав от дежурните части в областни дирекции към районните управления. Това се прави вече. Да, има съпротива, видно е, но се прави. Това е добре, но трябва да се продължи в тази посока.
Второ, можем да използваме една стара практика в България, която ще даде своите резултати, да помислим под една или друга форма да ангажираме хора на доброволен принцип, така наречените „доброволни отряди”, които по места, най-вече в малките населени места, да подпомагат работата на районните инспектори, тоест на полицията.
Третото нещо, което беше правено, но порочно правено в едно предишно правителство, това е по програмите за временната трудова заетост и...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Кое беше порочното?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от залата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ще Ви кажа кое беше порочното. Порочното беше, че се назначиха над 5000 човека. Това е добре, само че те се назначаваха от селските кметове и от областните управители на семейно, шуробаджанашки партиен принцип.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Това са пълни глупости.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не са глупости. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата! Господин Мерджанов!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз мисля, господин Мерджанов, че не сте станали министър на вътрешните работи и не си задавам въпроса към Вас. Аз го задавам към министъра на вътрешните работи. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не влизайте в диалог. Моля Ви, господин Каракачанов, не влизайте в диалог.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Тези хора могат отново да бъдат назначени, тоест подобен контингент от няколко хиляди човека по подобни програми могат да бъдат назначени, но те трябва да са рекрутирани от състава на бивши полицаи, пенсионирани полицаи, пенсионирани военни и да се назначават не от селските кметове на шуробаджаншки принцип, както беше, да помагат на изборната кампания, когато му дойде времето (реплики от БСП ЛБ), или от областните управители на партиен принцип, а трябва да бъдат назначавани от областните дирекции на полицията на базата на кадрите, които те познават, бивши кадри от системата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
След това трябва да се помисли за обсега на неизбежната отбрана. Хората трябва да имат по-голяма възможност да защитават своите имоти, своята собственост и своя живот. Да се премахнат така наречените „малозначителни престъпления”, които на практика са малозначителни за човек, който взема 1000 лв. заплата, но за един пенсионер със 150 лв. пенсия, когато му откраднеш кокошката и двете овци, годината му заминава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Каракачанов...
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: И камерите, видеонаблюдението – тук има полезен пример, говорили сме и друг път. В община Червен бряг имаше подобна практика, тя е и с частни фирми, и с общината. Плевенска област е една от най-застрашените откъм битова престъпност, но в община Червен бряг това дава резултат. Това са част от нещата, които сме говорили и препоръчвам отново да залегнат в тази концепция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов.
Заместник министър-председател Бъчварова, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Каракачанов, благодаря Ви за идеята. По всяка една от тях се предприемат мерки, обсъждат се. В предложението за промяна в Закона за МВР сме включили възможността да бъдат наемани по трудово правоотношение служители, които са имали полицейски правомощия. Надяваме се изключително много това да разшири обхвата на нашите възможности и колкото по-бързо бъде приет този Закон тук в парламента, това ще ни развърже ръцете по-скоро.
Съгласна съм с всички останали предложения.
По отношение на видеонаблюдението – да, има усилия, дават резултат, но ако това видеонаблюдение не е изградено така, както трябва, то няма да свърши добра работа. Затова имаме две възможности – активно ползваме тези камери, които са на частните охранителни фирми – това е уредено в закон, и даваме методически указания при изграждането на новите системи, за да можем да гарантираме качеството на записа. Това е ангажимент, който ние сме поели от страна на МВР.
Единственото, по което не бих се съгласила – разширяване на обхвата на неизбежната отбрана. Прекалено висок е броят на регистрираните оръжия в страната. Необходима е много строга система за контрол и мисля, че докато не решим този въпрос, не можем да решим и този, който се съдържа във Вашето предложение. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Заповядайте, господин Мерджанов, за лично обяснение.
Моля Ви, по-често се възползвайте от тази възможност, а не да се обаждате от място.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви за коректността, господин Председател.
Моето лично обяснение е към колегата господин Каракачанов, тъй като той подвежда народните представители с неверни твърдения.
Първо, въпросната програма „Сигурност”, проведена при правителството с министър-председател Пламен Орешарски, беше наистина един удачен ход, достатъчно кресливо осмиван и критикуван от представителите на тогавашната парламентарна и извънпарламентарна опозиция.
Редно е също така да се каже, че не селските кметове, а областните управители назначаваха въпросните лица след щателен преглед и съдействие с директорите на областните дирекции на полицията.
Всичко това трябва да е достатъчно добре известно на представителите на Патриотичния фронт, на представителите на ВМРО, защото те претендират и оказват най-горещата подкрепа за работата на Министерството на вътрешните работи, включително и за оградата, която според господин Симеонов ще я видим завършена към края на тази година – ако не, ще последва оттеглянето на Вашата парламентарна група от подкрепата на правителството. (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Реплика от народния представител Красимир Каракачанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Заповядайте.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами вицепремиери, уважаеми колеги! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
СТЕФАН КЕНОВ: Госпожо Бъчварова, аз ще задам въпрос на тема, която коментирахте в предния отговор, а именно недостига на кадри поради напуснали служители в Министерството на вътрешните работи. През последните един-два дни пак започнахме да четем за заплахи как десетки хиляди щели да напуснат системата заради социални искания. Това, което реално се случва по полицейските управления и оплакванията от служителите в малките общини е, че наистина липсват хора да ги подпомагат при смените, много хора дават непрестанни дежурства.
Въпросът ми към Вас – разбира се, осъзнавам, че не мога да искам точни данни какъв е недостигът на кадри, но каква е готовността на Министерството да проведе достатъчно на брой конкурси за наемане на нови служители? Каква е възможността по- ускорено да обучите нови кадри, които биха желали да работят в Министерството на вътрешните работи и по този начин да успокоите обществото, че Министерството може да набави нужния персонал, нужните служители на Министерството на вътрешните работи, които да осигурят сигурността на населението, да попълнят дупките в системата и дори при негативно развитие на този социален диалог, който се опитвате да водите, населението да бъде добре защитено и политиката по сигурност в Република България ще бъде насочена, както трябва – към гражданите и гласоподавателите, а не само към служителите в Министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Заместник министър-председател Бъчварова, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, уважаеми господин Кенов, дами и господа! Работата с кадрите в МВР, особено полицейските, е основна грижа в последно време.
Един факт, който искам да споделя пред Вас. След протестите през ноември месец общата численост на напусналите МВР е по-ниска, отколкото напусналите през 2014 г. Тоест въпреки че един такъв поток изглеждаше или беше представен като силен поток на излизане от МВР в абсолютни цифри, в абсолютен брой, той не се различава от това, което се е случило в МВР през последните три години. Последните три години са напускали МВР устойчиво по 4200-4500 души.
Това, което ние правим, е една система за обявяване на конкурси, която, за съжаление, гарантира по-доброто качество на подбора, но изисква по-дълго време. Като пример са конкурсите, които бяхме обявили миналата година за Гранична полиция по границата с Турция. Едва сега можем да включим избраните служители, защото те преминаха през обучение, което по мое лично настояване беше реорганизирано като програма по-кратко, отколкото би трябвало да бъде.
След всеки конкурс е необходим период от шест до девет месеца, за да бъдат обучени кадрите. Затова, за да имаме ефект в този момент и да можем да се справяме в тази ситуация, предприемаме поредица от мерки – това, за което става дума. Първо се опитахме да реорганизираме дежурните части и там, където имаше възможност, да оптимизираме числеността, за да освободим определени бройки. В момента тече реорганизация на охранителната дейност на обектите, които са на МВР.
Планираме с приключване на този процес до един месец да имаме 509 служители, които да могат да бъдат пренасочени към жандармерията и полицията в София, защото тук е най-големият дефицит, тук е и най-голямото текучество. Само за София са обявени нови 300 конкурса, които обаче ще предоставят кадри след периода, който посочих.
Пак ще се повторя: разчитаме много на тези позиции, на които длъжностните характеристики позволяват да бъдат назначени хора по трудово правоотношение, които вече имат такива полицейски правомощия.
И другото – дадохме възможност автоматично, без да се преминава през конкурс, хората, които в момента са първа категория, но подлежат да бъдат прехвърлени в трета категория по Закона за държавния служител, ако имат желание и необходимото правомощие, да преминат на полицейски позиции.
Това са възможностите, с които разполагаме тук, сега и относително най-бързо да се справим с този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Заповядайте за реплика, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами вицепремиери! Благодаря за отговора. Това, което ме накара да проуча този въпрос, е именно състоянието на РПУ-то в общината, от която съм – община Карнобат, където наистина има голям проблем може би по естествени причини – пенсиониране на по-голямата част. Но се получиха такива проблеми.
Важното при този отговор обаче беше следното: че наистина няма нищо чрезвичайно в огромния брой напуснали служители. Няма как да колабира системата. Това смятам, че към момента може да даде едно спокойствие на обществото и че това, което се тиражира в последно време, най-вероятно няма да се случи, както не се е случило и предходните протести. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Госпожо Заместник министър-председател – няма да се възползвате от правото си на дуплика.
Следващата поред група е групата на Алтернатива за Българско възраждане. Въпрос ще зададе народният представител Георги Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи вицепремиери, моят въпрос е към госпожа Кунева. Азбучна истина е, че Европейският съюз е общност на равнопоставени граждани в равнопоставени държави. Донякъде, макар и с известни съмнения, това вътре в Съюза е постигнато. Но тези равнопоставени граждани и равнопоставени държави е предвидено да бъдат равнопоставени и спрямо партньори и страни извън Европейския съюз. Това е и тенденцията с известно унифициране на външната политика на Европейския съюз, и ненапразно си имаме върховен комисар по външната политика.
За съжаление, неравнопоставеността на част от гражданите на Европейския съюз пред външни държава остава и България е една от държавите, които е най-пострадала в това отношение. Най-видимото е визовият проблем, но не е единствен. Има редица дискриминационни ограничения от трите страни за бизнес проекти, за контакти и така нататък. Докато някои от тези външни страни, както например Щатите, си имат точно определени критерии, на които ние трябва да отговаряме, за да отпаднат например визите, на много други места това се прави по инерция от последните 30 години или по някакви други съображения, които нямат нищо общо с нашето членство в Европейския съюз.
На моя въпрос госпожа Могерини каза, че Европейският съюз се стреми към пълна равнопоставеност на всички членове пред външни страни. Не знам какво значи това като практическо мероприятие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
При представянето на холандското Председателство казаха, че нямат такива идеи. Въпросът е: какво правим ние, българското правителство, за преодоляване на тези дискриминационни практики от външни страни? Нямам предвид големите страни ¬– имам предвид такива като Свазиленд, Лесото и други. Какво е Вашето мнение в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
Заместник министър-председател Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Кючуков, за визите мога да Ви отговоря конкретно, защото знаете там какъв е проблемът. Знаете, че има, разбира се, опит Европейският съюз пакетно да реши този въпрос за новоприсъединилите се страни. Но ние трябва да изпълним ангажименти, които Вие добре познавате. Тоест онези, които са получили визи и които в рамките на визата са осъществили този престой, и други, които не са се върнали. Знаете къде е нашата страна – че това се случва доста често. Докато това не се преодолее, няма как да имаме успех с наистина абсолютно необходима важна и репутационна политика.
За другото, което ми казахте, извинявайте, но не можах да разбера въпроса Ви. Нямам нищо против да Ви отговоря, ако мога да разбера какво се крие зад него. „Тези отношения”, „тези страни” – кои са тези отношения, кои са тези страни? Ако става въпрос за търговски отношения, то вероятно това ще бъде по-скоро въпрос, който е отправен към моя колега министъра на икономиката например, защото знаете, че това като направление се води там.
Нямам нищо против да направим списък с въпроси, по които Вие искате да получите отговор, страна по страна и проблем по проблем. Ще се ангажирам с него, ще събера съответните ресорни министри и ще се опитаме да го направим, включително и през колегите от Външно министерство и през Министерството на икономиката. Групата, която се занимава с търговия, знаете това прекрасно, е ситуирана в Министерството на икономиката. Досега не съм била сезирана от нито една наша търговска организация или пък представители на бизнеса с такъв въпрос. Така че не мога да Ви отговоря на този въпрос, така че да получите конкретен отговор. Не знам какво имате предвид. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Господин Кючуков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Кунева, явно не съм бил много ясен с въпроса си.
Визите са един от аспектите за неравнопоставеност на нашите граждани.
Другият аспект е, че при желание на наш гражданин да прави бизнес в трета държава той среща много повече пречки – дискриминационни пречки, отколкото един гражданин на Франция, което е, според мен неравнопоставеност като членове на Европейския съюз.
Пак казвам, не става въпрос за търговски отношения, за глобални търговски отношения. Нямам предвид това. Имам предвид пряка дискриминация на отделните членове на нашето общество.
Това, което ме кара да Ви задам отново този въпрос – защо, след като няколко пъти се поставя, защо, след като и върховният комисар по външна политика каза, че ще съдейства в тази насока, примерно в приоритетите и въобще в сегашните председателства, това въобще не съществува като политика и като тенденция за действие? Какво ще направим ние, за да подтикнем това да бъде един постоянен процес?
Иначе Ви благодаря, мога да Ви дам сигурно петдесетина страни, където има такива отношения. Ще Ви бъда благодарен да ми отговорите, но то ще бъде повече като информация, а не като някаква практическа стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
За дуплика – заповядайте, госпожо Заместник министър председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Равноправното третиране няма как да е приоритет, защото то е просто условие, без което не може. Не е и необходимо да бъде приоритет, то просто трябва да бъде фактор в живота. Там, където това не е така, имаме няколко възможности. Ако се засягат отношения, свързани със Световната търговска организация, можем директно да направим нужното, за да получим справедливост. Ако са отношения, които минат през представителството на Европейската комисия, също можем да направим това. Дайте да видим кои са случаите, кой е сезиран и кой не е отговорил. Иначе има страни, които все пак са с традиции в други държави, в други континенти и вероятно на тях там им е по-лесно, отколкото на български компании. Затова обаче трябва да имаме активна наша национална политика и не можем да разчитаме, че Европа ще свърши работата вместо нас. Но това вече не е въпрос, свързан с външната политика, а с нашата национална политика. Мисля, че сега Ви разбрах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
От следващата парламентарна група – няма представител.
От нечленуващите в парламентарни групи – няма желаещи.
Преминаваме към втори кръг.
От Парламентарната група на ГЕРБ има ли желаещи? Няма въпроси.
От Парламентарната група на “БСП лява България” – заповядайте за въпрос, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Вторият въпрос от Парламентарната група на “БСП лява България” ще бъде към вицепремиера и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова.
Уважаема госпожо Бъчварова, няма да спорим с Вас по отношение на статистиката за разкриваемостта на престъпленията в МВР. Очевидно няма как да се разберем по този въпрос, защото имаме крещящи различия.
Нашият въпрос е свързан с поредните промени в Закона за МВР, които вече са внесени в Народното събрание, предстоят широки обсъждания – поне така декларира председателят на Вътрешната комисия, заедно с представители на синдикатите и други заинтересовани организации.
Днес обаче излезе новината, че ректорът на Академията на МВР доц. Бойка Чернева е подала оставката си поради несъгласие с внесените промени в Закона за МВР. Отговаря ли това на истината? В крайна сметка как ще процедирате – ще приемете ли оставката, каква ще бъде Вашата реакция в МВР по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, господин Мерджанов, дами и господа! Преди два дни поисках оставката на ректора на Академията на МВР, получих я, вече има назначен заместващ. Причините да поискам това са, първо, системните проблеми, които Академията има, за които съм говорила с ректора, и изключително слабата дисциплина на обучаваните там. И вчера имаме драстичен случай с курсанти, които са си позволили нещо, което дори хора, които обвиняваме, че са от кръга на тези с бухалките, рядко си позволяват.
Втората причина е, че обсъждайки концепцията за реформи в МВР, имах възможност да изслушам госпожа ректора, да направя всичко възможно да отговоря на нейните очаквания, съгласувайки това, което тя иска, с отговорните институции. Това, което тя искаше, както и нейните колеги, е те да останат първа категория служители, което не отговаря на нито едно от правилата и изискванията, заложени в Закона за МВР. Тези хора – вярно е, че ще имат вероятно по-голямо самочувствие, ако са полицейски служители, но условията, при които работят, качествата, които трябва да притежават, не отговарят на тези изисквания.
Предложението, което е направено. Ние в новия Закон разделяме отделните типове служители по трите закона, по които те работят, съобразно условията на труд, при които работят. Не може да има изключение от този принцип. Това е твърдото ми убеждение. При междуведомственото съгласуване в правителството поредица от позиции имаше в тази посока, включително на Министерството на образованието и науката.
Обсъдихме с ректора и с нейния заместник възможностите за развитие и подобряване на дейността в Академията на МВР с оглед на отговор на това те да отговарят на потребностите на МВР – по-бързо да се обучават, да се намаляват бакалавърските за сметка на магистърските програми, да има по-висококачествено обучение и да се концентрират усилията върху постоянното обучение и Центъра за професионални умения. Това е нов проект, който ние предлагаме, и мисля, че той отговаря на потребностите на МВР в момента.
Въпреки тези разговори и въпреки че бяха свидетели на всичките ми усилия да отговоря на техните искания, те си позволиха нещо, което в МВР не се е случвало – лично съм проверила, да прескочат определени нива, за да провеждат политика, която не е в синхрон с политиката на Министерството. Аз като министър нито мога да толерирам, нито мога да позволя такова поведение. Затова съм поискала оставката. Мисля, че основанията за това са абсолютно ясни и на госпожата, и на останалите служители. В рамките на моите правомощия е да реша дали определени служители отговарят на изискванията, които Министерството има към тях. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Заповядайте за реплика, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи! Госпожо Бъчварова, никой не оспорва Вашето право като министър да проявявате характер и да постъпвате така, както считате, че е законосъобразно и е в интерес на Министерството на вътрешните работи. Добре би било обаче със същия замах и респект Вие да постъпвате и към онези служители в системата на МВР, които прeстъпват голяма част от своите отговорности. Тук, на първо място, бих посочил всички онези пропуснати възможности за справяне с битовата престъпност, с начина, по който се носи службата по границата и редица още други въпроси. Иначе се получава усещането за двоен стандарт.
Нямам намерение да спорим по проблемите на Академията на МВР. Очевидно е, че тези условия и нивото на преподаване са далече от равнищата, които бяха по времето, когато се обучаваше сегашният министър-председател господин Борисов, но все пак е необходимо служителите – било в Академията, било в останалите звена, да са наясно с предвидените промени в Закона за МВР. Защото и днес сме свидетели на непрекъснат, постоянен процес на несъгласие, демотивация от страна на всички служители на МВР.
И вчера имаше пререкания по медиите и несъгласие на представители на синдикатите, включително и с представители на политическото ръководство. Очевидно е, че този процес не е отшумял, той няма да бъде пресечен и всичко зависи от Вашите умения, от Вашите възможности и гаранцията, която министър-председателят дава за стабилитета на тази система.
Ние сме свидетели на разни национални съвещания, на инициатива на главния прокурор за жандармерията. Та нима това не беше практика в миналото Народно събрание? Аз неслучайно репликирах колегата Каракачанов, защото всичко ценно и полезно, което беше направило предходното правителство, с лека ръка беше отхвърлено. Ето в това е липсата на всички нас – не правим изключение и ние, които с лекота се отнасяме към всички позитивни и напористи действия на представителите на органите за сигурност, за да въведат малко от малко ред в нашата държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Мерджанов, искам да Ви уверя, че аз съм последният човек, който ще отхвърли една добра идея за МВР само защото е била предложена за осъществяване от някой друг.
Не си позволявам дори публично да обявявам критиките към предишни ръководства, които мога да направя, защото мисля, че това не е в интерес на институцията. Опитвам се да решавам тези проблеми.
Всяка една идея е добра.
Главният прокурор си позволи коментар, който не беше реплика към ръководството. Съжалявам, че сте го приели по този начин.
По отношение на промените и концепцията за реформа, изразена в ЗИД на Закона за МВР, мога да кажа, че сме спазили всички правила за гарантиране на публичност по предложените промени. Преживяхме нещо през ноември. Не бих искала, няма да допусна, не допуснах това да се случи и този път. Първите, които съм информирала какво съдържат промените, са синдикатите, които бяха поканени на среща. Аз лично ги информирах, а след това продължиха разговорите с моите колеги за доуточняване.
Имаше някои промени в първия вариант – това, което искаха от Академията за МВР. След обсъждането се наложи да приемем бележките и на останалите министерства. Това може би е единственото разминаване.
Не мога да разбера исканията на синдикатите, защото в момента те излизат със становища, които не бяха заявени по време на тези обсъждания. Напротив, точно обратни становище има, но също ще ги спестя.
По време на срещите ми на годишните събрания информирам служителите на МВР. Първо съм информирала всички директори на териториални дирекции какво правим, за да информират служителите. Там, където успях да отида, съм информирала всички служители.
Самият Законопроект беше качен 14 дни за обществено обсъждане.
По отношение на публичността, освен една шумна пресконференция, каквато не бих искала да направя, всичко останало е направено.
С Академията на МВР имахме три срещи по този въпрос в широк състав, едната от които беше с най-широкия състав на оперативното и политическото ръководство на МВР. Те са информирани за тези позиции и за нашите аргументи. Има разменени писма.
Мисля, че в момента има тенденция да се атакува МВР по тази линия, но тя не издържа на обективните факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи не виждам кой може да зададе въпрос. (Парламентарната група на ДПС отсъства от залата.)
От Парламентарната група на Реформаторския блок?
Господин Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи вицепремиери! Моят въпрос касае съдебната реформа и затова ще го отправя към госпожа Кунева.
Уважаема госпожо Кунева, с промените в Конституцията, които Народното събрание прие в края на миналата година, предполагам си спомняте, че записахме допълнителни правомощия на Инспектората, включително проверки за почтеност, проверки на имуществените декларации на магистратите и така нататък, тоест доста сериозни допълнителни правомощия, които Инспекторатът трябва да осъществява. Те безспорно са важни и са в посока действително гарантиране независимостта на съдебната власт и качествено изпълняване на функциите от магистратите.
Това, което тогава обаче е може би пропуск и на Народното събрание, е, че в Преходните и заключителните разпоредби не записахме текст, който да уточни как точно ще се направи преходът между сега действащата Комисия за конфликт на интереси и сегашните правомощия на Инспектората, и това, което по Конституция му вменихме като правомощия. Както всички знаем, Конституцията има пряко действие. Излиза, че те вече трябва да започнат да изпълняват тези свои допълнителни задължения.
Проблемът произтича оттам, че в Закона за съдебната власт техният капацитет е ограничен, включително и като брой служители в администрацията. В момента физически те няма как да поемат на практика и имуществените декларации, и проверките – проверките за конфликт на интереси и всичко останало за магистратите.
Мисля, че тук е добре да се помисли, и във връзка с предстоящите законодателни инициативи, които ще дойдат от Министерския съвет за промени в Закона за съдебната власт, възможно най-скоро тези неща да бъдат разписани и застъпени там, за да не се получава на практика период на вакуум, в който хем от Инспектората към ВСС се очаква да изпълнява тези функции, хем той няма капацитет и правомощия, дадени по закон чисто практически, за да ги реализира, а същевременно Конституцията го изисква от тях.
Използвам днешния блицконтрол само за да Ви обърна внимание върху това и моля да го имате предвид при следващите законодателни инициативи за промени в Закона за съдебната власт – час по-скоро с общи усилия да решим проблема и да не се изпада в ситуация на вакуум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Заместник министър-председател Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Славов, получих вече запитване от Реформаторския блок за Антикорупционния закон и там отговорих подробно. Сега ще се концентрирам само върху Вашия въпрос.
Да, връзка между двата закона трябва да има. Това е концепцията, която предложихме днес на оперативно заседание. Подчертавам, моите колеги на оперативното заседание подкрепиха общата логика на Закона. Госпожа Точкова – главният съдебен инспектор, и министърът на правосъдието бяха при обсъждането на Закона. Решението, което предлагаме, е следното.
Общата проверка да се прави от съдебния Инспекторат, а ако забележат несъответствие, където е необходима дълбочинна проверка, за която се изисква и повече, и добре снабдени с техника инспектори, защото знаете, че голяма част от проверките действително са въпрос на засичане на информационни системи, тогава да сезират новото бюро. Това е решението, което предлагаме.
Използвам случая отново да кажа, че Законът е раздаден лично от моя парламентарен секретар на всяка една от групите, които подкрепят правителството. Можете да го видите и да направите своя коментар към текстовете. Ще го прочета с внимание и каквото трябва, ще отразим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Няма желание за реплика.
От Парламентарната група на Патриотичния фронт – народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи вицепремиери! Моят въпрос ще бъде към вицепремиера госпожа Меглена Кунева.
Уважаема госпожо Вицепремиер, години наред българската държава и най-вече българският бизнес се превръщат в заложник на блокадите от гръцките фермери.
В хода на събитията разбрахме, че българското правителство, за съжаление, казвам го не с лоши думи, е безпомощно да реши проблемите, които се създават от 200-300 гръцки фермери. Вие като вицепремиер, осъществяващ координация по европейските политики, би следвало да дадете отговор: какви компенсаторни механизми има по отношение нарушаването на Договора за функциониране на Европейския съюз и неговите основни принципи за придвижване на стоки, хора и капитали? Направила ли е българската държава постъпки за обезщетяване на българския бизнес относно нанесените щети през последните няколко години?
Задавам въпроса, защото решаването със съдебни дела може да се проточи години наред. Никой не знае какъв ще бъде и изходът от тях. България като държава и българското правителство в частност обаче е длъжно да води политика, която да компенсира загубите, които не са по вина на нашия бизнес, а точно и ясно да се знае, че ако и занапред има такива неприятни събития от гледна точка на блокади, които не са изключени веднага след празниците, българският бизнес да е спокоен, че ще бъде компенсиран от Европейския съюз и Договорът за функциониране на Европейския съюз ще бъде прилаган точно, ясно и стриктно, като за държава – членка на този Съюз.
Моля да отговорите предприети ли са действия по отношение на компенсации? Ако са приети, какви са процедурите? Ще бъде ли обезщетен в крайна сметка българският бизнес за нанесените му вреди. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Заместник министър-председател Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Байрактаров, действително въпросът беше много тежък и загуби са претърпени – това е факт. Блокадата е вдигната в неделя – нещо, за което всички се радваме, и трафикът се осъществява нормално, но тя е свързана с остри и дългосрочни вътрешнополитически проблеми в самата Гърция, тоест ние не знаем дали няма отново да се стигне до това положение.
Гръцките фермери използват този инструмент, за да получат това, за което те претендират, от своето правителство. Въпросът не е решен в този смисъл и не следва да се изключи да има рецидиви на протестните действия.
По време на блокадата Министерството на външните работи използва целия инструментариум на двустранната дипломация за решаване на въпроса и това беше всъщност най-сигурният подход. Посолството ни в Атина, както и Генералното консулство в Солун бяха изключително активни в това направление. Министерството на външните работи се включи много активно.
Във връзка с блокадата Министерството на външните работи, чрез Постоянното представителство в Брюксел информира официално Европейската комисия, постави се дори въпрос на заседание и на колежа на комисарите, аз го поставих на заседание „Общи въпроси”, говорих включително с моя колега, представител там на „Общи въпроси” е външният министър на Гърция. Това, което каза премиерът този петък, всъщност беше самата истина. Те признаха, че се чувстват безпомощни да решат вътрешнополитическия си проблем, от който ние страдаме.
Блокирането възпрепятства вноса и износа на стоки от България и за България и транзита на стоки. Действително Вие сте прав – нарушава се свободата на движението на стоки и хора в рамките на европейското пространство.
Ние настояваме за спешни действия от страна на Комисията. Българската страна търси необходимите механизми за възможно компенсиране на засегнатите от блокадата български частни юридически лица. Това, което на мен ми е известно, е, че когато страда целият Европейски съюз от затваряне на търговски взаимоотношения, както беше например с Русия, тогава имаме обща европейска реакция и тя е политическа. Тогава Европейската комисия може да даде от своя бюджет компенсация, както и България е получавала, за липсата на този пазар. Тук обаче ние разчитаме на двустранни отношения и на завеждането на искове, както Вие самият казахте. Тоест да искаме от Европейската комисия компенсация за това, че гръцките фермери са блокирали нашата граница, аз не бих заложила на тази стратегия. Трябва директно с Гърция и с искове пред гръцки съд, ако това се налага и пред европейски съд ние да постигнем своето. Тези дела наистина не са бързи, но техният ефект настъпва и няма начин да не се отсъди справедливо. Поне в случаите, които съм виждала, първото търговско дело, което е между Франция и Германия, е завършило с победа на страната, която е инкасирала загуби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Господин Байрактаров – реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, ние много внимателно следим този наистина сериозен проблем. Нямаме упреци към българското правителство, ако трябва да бъда честен. Дори мога да изкажа своята адмирация към министъра на транспорта господин Московски, който също положи много усилия. Ясно ни е, че когато в една държава липсва държавността, няма как ние и нашето правителство да окажем каквото и да е влияние. Но все пак тук говорим вече за един много сериозен рецидив, свързан с нарушаването на основните принципи, заложени още през 1957 г. с подписването на Римския договор за създаване на Европейския съюз.
Именно в тази посока аз Ви обърнах внимание, но не получих отговор. Защото тук не е въпрос на стратегия, а е въпрос на отношения дори не между две съюзнически държави по отношение на това, че и двете държави са членки на Европейския съюз. Тук става въпрос за грубо потъпкване на основните принципи, върху които функционира и е изграден Европейският съюз, а именно, както казах – свободно придвижване на стоки и капитали, свободно придвижване на хора, тоест България понесе веднъж ущърб именно от това, спазвайки като държава – член на Европейския съюз, наложените санкции върху Русия, но ние не можем непрекъснато да поемаме, а Европейската комисия и Европейският съюз да бъде един, за огромно съжаление ще го кажа – пасивен наблюдател на всичко, което се случва. Не може нашият бизнес, нашата икономика да са непрекъснато губещи, да се стимулира по този начин безработица, увеличаване на цени, при положение че тук се нарушават, пак казвам, основни принципи за функционирането на Европейския съюз. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин Председател.
Аз знам и други случаи на водене на такива дела, но те обикновено приключват в рамките на 10 – 12 години. През тези 10 –12 години, ако българското правителство не е настоятелно към Европейската комисия, това означава, че всяка година нашият бизнес, нашите превозвачи ще бъдат заложници на такива вътрешнополитически проблеми на съседна нам държава. Надявам се да сте ме разбрали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Ще се възползвате ли от дуплика? Не.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Заповядайте.
Имате думата, господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е към госпожа Кунева относно цялостната политика на България към чужденците извън пределите на България и по-конкретно Западните покрайнини.
През последните две години на няколко пъти посетих Босилеград и селата около него. Миналата година присъствах на тържеството по повод Деня на славянската писменост и култура – в Босилеградското село Извор. Празникът се отбелязва от десет години, но за моя изненада разбрах от българите в Босилеград, че кметът забранява на лицата присъствието на празника.
Тази година посетих Босилеград като част от парламентарната делегация по повод обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Хората отново се оплакаха от отношение към тях, поради факта че са етнически българи.
Българското население в Западните покрайнини неведнъж е било подлагано на репресии от официалните власти в Сърбия. Правата на нашите сънародници често пъти са потъпквани. Българите са обект на забрани и ограничения.
В тази връзка моля да ми отговорите: поддържате ли контакт с българското население в Босилеград? Какви действия предприемате за защита на неговите права в Босилеград? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иглев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин народен представител, всъщност Босилеград е част от примерите, които можем да дадем, но смятам, че в рамките на този блицконтрол е по-важно да чуем още веднъж каква е общата политика на държавата по отношение на българите в чужбина, защото това ще ни даде цялата картина, включително и по отношение на случая, за който говорите.
Става въпрос за една институция, от която очакваме много. Това е Държавната агенция за българите в чужбина. Искаме изменение на Устройствения правилник на Агенцията и увеличаване на административния й капацитет. Целта им е да оптимизират дейността, заради което се предлага и увеличаване на общата численост на персонала – от 25 на 35 щатни бройки. Заради изискванията на административния борд обаче, разбира се, тези промени трябва да бъдат сериозно съгласувани и да се прехвърлят щатни бройки от сега съществуващите в администрацията към Агенцията.
На 26 февруари е изпратено писмо до кабинета на госпожа Бъчварова. Минали са буквално няколко дни, в най-скоро време ще ни дадат отговор.
Другите промени в Агенцията, са свързани и с искането да отпадне изискването за чужденци от български произход да доказват достатъчно средства. Смятам, че това също е въпрос, на който се намери добър отговор. Така се задълбочава политиката по интеграция на хората с български произход.
От своя страна, искам да Ви кажа, че като министър на образованието и науката тази година приемът на наши сънародници е увеличен от 300 на 1000 за висшите училища, което ми се струва, че трябва много добре и много ясно да отекне в тази сграда.
За Босилеград. Разбира се, неделни училища, разговори с групите – в момента текат и консултации на неформалния Консултативен съвет за организиране на избори за постоянни съвети на българите в чужбина.
Специално за Босилеград. От 20 години там има сериозни проблеми и те са известни не само по отношение на сръбската държава спрямо българите, а и по отношение на самото малцинство помежду си. Винаги сме настоявали за единство на малцинството ни там. Това се заявява при всяко наше посещение – на български представители. Сега ще има напредък и с учебниците. От 20 години разправяме, че учебници ще има. Сега за учебната 2016 – 2017 г. наистина това са абсолютно реални шансове.
Това са нещата, които конкретно мога да Ви кажа за Босилеград – през увеличаване капацитета на Агенцията, през разширяване възможностите за придобиване на българско гражданство и през нещата, които прави Министерството на образованието и науката.
Ще се радвам, ако Вие популяризирате факта, че от тази година ще имаме от 300 на 1000 души възможност за обучение в българските висши училища. Надявам се голяма част да са от Босилеград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Господин Иглев, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Кунева, когато посетя следващия път Босилеград, лично ще обявя факта за увеличението броя на учениците от 300 на 1000, че Държавната агенция за българите в чужбина работи добре – искате да бъде увеличен нейният капацитет, за да върши по-адекватно работата си.
Виждам, че доста работа сте свършили – за учебниците, за приема. Това са положителни неща.
Наложително е също и спешно взимане на адекватни мерки по повод отношението към българското малцинство в Босилеград. Хората изпитват страх. Това е истината. Миналата година внесох същия въпрос към министър Митов, но той не ми отговори. Вашият отговор е наистина задоволителен и добър.
Следващия път, като посетя Босилеград и селата около него, ще им дам пълна информация какво се случва и че не са забравени, че се мисли за тях – с прием, с учебници, с всичко, което може.
Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иглев.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Само едно изречение. В Сърбия има избори. Това също трябва да го имаме предвид. Надявам се, че с всяко следващо правителство отношенията могат да бъдат по-добри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
От Парламентарната група на „Атака” – не виждам представители.
От Парламентарната група на АБВ – нямате въпроси.
Нечленуващи в парламентарни групи народни представители – няма.
С това приключваме парламентарния контрол.
Имате думата, госпожо Захариева. Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги!
Утре ще отбележим Националния празник на Република България – 3 март. Това е датата, на която празнуваме възкресената българска държавност. Трети март е ден на честта и достойнството, на славата и подвига, но най-вече това е денят, в който засвидетелстваме своята признателност към саможертвата на хилядите герои, загинали преди 138 години в името на националното ни освобождение. Българският дух е доказал многократно през вековете, че не може да бъде сломен. Българският народ не може да бъде подчинен на ничии чужди интереси, защото ние имаме история, която ни гарантира самочувствието на свободни хора.
Днес ние можем с гордо вдигнати глави да защитаваме позициите си като страна – членка на Европейския съюз, защото правителството на господин Бойко Борисов и парламентарното мнозинство имат пълното доверие на европейските институции.
През последната година постигнахме много и показахме, че България има само един достоен път на развитие – европейския.
Уважаеми колеги, съхраняването на българската държавност и национален дух е основна отговорност на всички нас – управляващи и опозиция. Това е наш дълг, който седи високо над личния или партийния интерес. Всевъзможни провокации се опитват да срутят изградените стабилни основи и да разрушат чрез нарочни вражди и откровен нихилизъм националния интерес. Но ние сме задължени да продължаваме да градим и да пазим стабилността на страната си, защото това е заветът на нашите предци. Стабилността на държавата е отговорност, която сме поели пред всички български граждани, независимо от техните политически възгледи и пристрастия.
В навечерието на 3 март ние заявяваме, че освен от силни външни граници и вечна историческа памет България повече от всякога се нуждае от отговорно държавническо поведение, от всички политически лидери и партии.
Трети март е ден за смирение и за почит към великите българи, дали живота си за свободата на България.
Поклон пред паметта им!
Честит празник! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Има ли други декларации от името на групи, процедури? Няма.
С това изчерпахме изцяло дневния ред, който сме приели.
Желая Ви достойно посрещане на Националния празник!
Следващо редовно заседание – 9 март от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,48 ч.)



Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов


Секретари:
Александър Ненков
Георги Търновалийски