Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Алиосман Имамов


Секретари: Айхан Етем и Юлиан Ангелов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 9 до 11 март 2016 г.
1. Прекратяване правомощията на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подадена е оставка от Апостол Димитров – член на комисията.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Вносители: Светла Бъчварова и група народни представители; втори Законопроект – на Станислав Станилов; трети – на Борислав Великов и група народни представители; четвърти – на Лютви Местан, Мустафа Карадайъ и Алиосман Имамов; следващият Законопроект е на Министерския съвет; има и още един Законопроект – на Милен Михов и група народни представители.
3. Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2014 г. Вносител: председателят на Българската академия на науките.
4. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители; втори – на Валери Симеонов и група народни представители; трети – на Явор Хайтов и група народни представители; четвърти – на Георги Кадиев; пети – на Лютви Местан и група народни представители; шести – на Лютви Местан и група народни представители; седми – на Настимир Ананиев и група народни представители; осми – на Михо Михов и група народни представители; девети – на Настимир Ананиев и група народни представители; десети – на Петър Славов и Мартин Димитров; единадесети – на Димитър Делчев и група народни представители; дванадесети – на Димитър Делчев и група народни представители; тринадесети – на Цветан Цветанов и група народни представители; последният, четиринадесети внесен по време Законопроект е на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители. Предвижда се това да бъде точка първа за утре, четвъртък, 10 март 2016 г.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Вносител е Министерският съвет.
6. Първо гласуване на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Вносители Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов – първи Законопроект; втори Законопроект – с вносители Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Георги Ковачев, Петър Славов, Емил Димитров, Йордан Цонев и Петър Чобанов. Това ще бъде точка първа за петък, 11 март 2016 г.
8. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Вносител е Министерският съвет.
9. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласуваме.
Гласували 156 народни представители: за 142, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е постъпило предложение от народните представители госпожа Бойка Маринска и господин Димитър Делчев за включване в седмичната програма на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от госпожа Маринска и група народни представители.
Кой ще защити Проекта?
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за администрацията е внесен преди повече от година. Минал е на първо гласуване в Правната комисия и има внесен доклад в Народното събрание.
Законът касае въвеждане на изискване за задължително висше образование, степен магистър, за определени длъжности във висшата администрация, каквито са областните управители, заместник областните управители, шефовете на агенции, заместник-министрите, тоест длъжности, които не са изборни или назначавани, или избирани от Народното събрание. Смятам за нелогично и неоправдано да има изискване за притежаване на висше образование със степен магистър за служителите в определена администрация, а да няма такова за ръководителите.
Смятам, че затова е време Законопроектът да влезе за първо гласуване в залата, за да бъде възстановена тази справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Маринска.
Подлагам на гласуване предложението за включване на Законопроекта в седмичната програма.
Гласували 149 народни представители: за 45, против 3, въздържали се 101.
Предложението не е прието.
Второто предложение е на господин Георги Гьоков – народен представител от Парламентарната група на “БСП лява България”. Той предлага като точка да бъде включено първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 554-01-164, внесен на 14 октомври 2015 г. от Драгомир Стойнев и група народни представители.
Колеги, това предложение е недопустимо, тъй като същото подобно е било направено на 24 февруари, отхвърлено е и съгласно чл. 50, ал. 3, изречение последно от нашия Правилник ново предложение може да се внася не по-рано от изтичането на един месец, тоест след 24 март, господин Гьоков, очакваме да направите такова предложение.
Няколко съобщения.
Първо, относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 2 до 8 март 2016 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители: Пламен Йорданов и група народни представители. Водеща е Комисията по енергетика. Ще го гледа още Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Диана Йорданова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще го гледат и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет, Плевен. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 7 март 2016 г. в Народното събрание с вх. № 627-00-2 постъпи искане от главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Илия Янков Илиев. Същото е направено по досъдебно производство 299 от 2012 г., по опис на съответна институция, преписка 12 995 от 2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за извършено от него престъпление по смисъла на чл. 203, ал.1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.
С писмо от 7 март 2016 г. съм уведомила народния представител Илия Янков Илиев за постъпилото предложение и възможността да се запознае с него и приложените материали.
Със заявление от 9 март 2016 г. народният представител Илия Янков Илиев ме информира, че дава съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу него по постъпилото искане от главния прокурор на Република България.
С мое писмо съм уведомила главния прокурор на Република България за даденото от народния представител Илия Илиев писмено съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу него по направеното искане, като съм приложила и заверен препис от заявлението.
От Националния статистически институт е постъпила „Информация за брутен вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2015 г. и през 2015 г. (предварителни данни), производителност на труда, заети лица и отработено време за четвъртото тримесечие на
2015 г.”. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от приетата от нас седмична програма:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПРАВОМОЩИЯТА НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ.
С писмо № 620-005 от 2 март 2016 г. до председателя на Народното събрание е постъпила молба от Апостол Иванов Димитров – член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
В писмото се казва: „Уважаема госпожо Председател, моля да бъда освободен от заеманата от мен длъжност като член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”.
По повод на писмото предлагам на Вашето внимание служебен Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване правомощията на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 7, т. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
РЕШИ:
Прекратява правомощията на Апостол Иванов Димитров като член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение.
Гласували 151 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за удължаване на срока за представяне на предложения по ЗИД на Закона за Комисията за финансов надзор, № 554-01-182 от 27 ноември 2015 г., до две седмици, или краен срок 23 март 2016 г. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нищо не чувам, госпожо Йорданова. Това по кой закон?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: ЗИД на Закона за КФН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 133 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Доклад на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Председател, моля, преди доклада, да направя процедура за допуск в залата на проф. Денков – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, шумът в залата е толкова силен! Преди малко не чух госпожа Йорданова – сега изобщо не чувам за какво става дума, какво да кажат колегите, които са на пό задните редове в залата. Моля за тишина.
Повторете процедурата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Моля за процедура за допуск в залата на проф. Денков – заместник-министър на образованието и науката, по втора и трета точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 124 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Поканете госта.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно:
- Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова–Пиралкова и група народни представители на 18 декември 2014 г.;
- Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19 декември 2014 г.;
- Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19 декември 2014 г.;
- Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 6 март 2015 г.;
- Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12 май 2015 г.;
- Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24 юни 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 февруари
2016 г., Комисията по образованието и науката разгледа горните законопроекти.
На заседанието присъстваха: Меглена Кунева – министър на образованието и науката, проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката, проф. Костадин Костадинов – заместник-министър на образованието и науката, ректори на висши училища и ръководители на Българската академия на науките, представители на синдикални, студентски и граждански организации.
Заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков представи от името на вносителите Законопроект № 502-01-36. Той съдържа две ключови положения, които са свързани помежду си.
Първото е изискването за създаване на минимални изисквания за придобиване на академични звания и научни степени, като тези изисквания трябва да бъдат съобразени със спецификата на всяко професионално и научно направление.
Второто ключово положение е свързано със създаването на национален регистър, който да съдържа пълната информация за постиженията на академичния състав. В регистъра ще бъдат включени само лицата, покриващи минималните изисквания, съответно само те ще могат да участват в научните журита, с което ще се реши основният проблем с качеството на конкурсите, проведени през последните години.
Народният представител Станислав Станилов представи Законопроект № 454-01-68. Той въвежда механизми за арбитраж и апелация на академичните процедури, както и единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното спазване. Възстановява се така наречената „Национална листа на комисиите по научни области и по професионални направления”. Реализира се препоръката на Конституционния съд за информиране на международната научна общност за процедурите в България на езиците, които традиционно се ползват в съответните направления и се регламентира редът, по който материалите от процедурите трябва да се публикуват на открит достъп в интернет.
Народният представител Милен Михов представи Законопроект № 554-01-121. Той предлага Националната агенция по оценяване и акредитация да поема функцията на национален център за координация и контрол на процедурите, а несполучливата система за подбор и състав на научните журита да бъде коригирана чрез създаване на нов механизъм, при който членовете на научните журита се определят на случаен принцип.
Законопроект № 454-01-67 бе представен от народния представител Валери Жаблянов, а Законопроект № 454-01-70 – от народния представител Борислав Великов. Двата законопроекта са в защита на тези учени и преподаватели, които приключват работа по своите дисертации, но по обективни причини не са имали възможност да придобият образователна и научна степен „доктор” в рамките на времето, определено по закон.
Законопроект № 554-01-44 бе представен от народния представител Петър Чобанов. Той попълва празнота в действащия закон, който е пропуснал да предвиди институция и ред за издаване на дубликати на загубени, повредени или унищожени документи, което поставя гражданите в невъзможност да докажат придобитите преди 2010 г. научни степени и звания.
В дискусията се включиха народните представители Мариана Тодорова, Станислав Станилов, Борислав Великов, Милен Михов, Мариана Бояджиева, Валери Жаблянов, Стефан Желев и Милена Дамянова.
Присъстващите представители на академичната общност подкрепиха необходимостта от въвеждане на засилен контрол и приемане на задължителни минимални държавни изисквания, като се отчитат специфичните потребности на всяко професионално направление.
Представителите на Министерството на образованието и науката подчертаха, че прилагането на наукометрични показатели по никакъв начин не променя изискванията да бъдат оценени истинските научни приноси по правилото, че подобни в научна квалификация трябва да оценяват подобни и активните учени оценяват активни учени.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване Комисията по образованието и науката:
- с 15 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-67, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители;
- с 16 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-68, внесен от Станислав Станилов;
- с 15 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-70, внесен от Борислав Великов и група народни представители;
- с 13 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 554-01-44, внесен от Лютви Местан и група народни представители;
- с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България,
№ 502-01-36, внесен от Министерския съвет;
- с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България,
№ 554-01-121, внесен от Милен Михов и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Преминаваме към представяне на отделните законопроекти.
Първи е Законопроектът, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.
По начина на водене – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Бих желал да Ви обърна внимание, че трайна практика в Народното събрание е, когато съвносители на даден законопроект са до трима народни представители, да се изчитат имената и на тримата. Когато са повече от трима, тогава се казва първият и след това „група народни представители”. Просто да обръщате внимание, когато се представят законопроекти, и Вие, когато представяте внесени законопроекти, за това обстоятелство: когато са до трима народни представители, се изчитат имената и на тримата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, няма изрична норма.
ЧЕТИН КАЗАК (встрани от микрофоните): Но такава е практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще проверя дали е константна практиката на Народното събрание относно това, което предлагате Вие, и ако се установи това обстоятелство, ще се придържам стриктно към практиката, ако има такава.
Сега слушаме госпожа Мариана Бояджиева.
Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който беше внесен от народни представители от Парламентарната група на “БСП лява България”, беше свързан с това, че Законът за развитието на академичния състав на Република България е приет през 2010 г. В Преходните и заключителните разпоредби в него беше въведено правилото за преназначаване на заварените асистенти, главни асистенти и научни сътрудници на длъжност „главен асистент”. В Закона беше предвидено, че ако в срок до четири години от влизането му в сила тези лица не придобият образователна и научна степен „доктор”, същите се преназначават на по-ниската академична длъжност „асистент”. В края на 2014 г., когато внесохме нашия Законопроект, това правило засягаше близо 7000 научни кадри.
В същото време предвидената и необходима подзаконова уредба бе приета с много голямо забавяне. На практика това намали предвидения срок и създаде пречки и предпоставки за невъзможност на по-голямата част от лицата да организират и да успеят да финализират цялостния, по правило достатъчно дълъг процес по придобиване на научна степен. С оглед на това сме предложили в Законопроекта – беше подкрепено и от Комисията по образованието и науката, удължаване на срока в § 5, ал. 5 с две години. Голямото забавяне обаче в разглеждането на нашия Законопроект, липсата на становище от Министерството на образованието и науката доведе до преназначаването на по-голямата част от тези научни кадри и на практика те бяха ощетени с липсата на промяна в Закона.
Сега в Законопроекта, предложен от Министерския съвет, се дава възможност в § 27, със създаването на нова ал. 6, срокът по ал. 5 да спре да тече за времето, през което лицата по ал. 4, т. 2 ползват отпуски за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията и по реда, предвидени в чл. 163, 165, 167 и 167а от Кодекса на труда. Това е възможност за решаване на проблема, но още веднъж искам да подчертая голямото закъснение, което на практика не защити, а напротив – беше във вреда на интересите на научните кадри, за които всъщност внесохме Законопроекта си през месец декември 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Сега ще чуем представянето на втория по време внесен Законопроект, а той е на господин Станислав Станилов.
Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, няма да Ви създавам скука да Ви излагам целия Законопроект текст по текст. Ще се спра на няколко важни пункта, които целят да усъвършенстват предишния Законопроект, приет от Четиридесет и първото народно събрание.
В моя Законопроект основните клаузи за подобряване на състоянието на академичния състав са, първо, създава се Комисия по апелацията, която ще има последната дума като последна инстанция за проверка на процедурите, и най-важното – проверка на същината на конкурса. По сегашния Закон проверка на същината на конкурса може да се прави само по предложение на някой, който е засегнат от конкурса, и то в съда.
В целия свят никъде съдът не определя кой е учен и кой не. Това го определят рецензии в нарочно направени комисии, журита и прочие. Затова аз предлагам създаване на Комисия по апелацията към Министерския съвет, макар че тя може да бъде и към Министерството на образованието и науката, която на базов принцип от временни тричленни комисии да може да разглежда всички апелации, които постъпят там. Така ще се усъвършенства контролът и това безхаберно роене на доценти, професори и главни асистенти, както е сега, ще бъде ограничено.
Вторият пункт, на който бих искал да се спра, е проблемът с плагиатството. В две клаузи аз предлагам резки, категорични мерки срещу плагиатството. Първо, даже при пряка оценка на плагиатството, предлагам на извършилия плагиатство да му се отнеме академичната длъжност и да няма право повече да влиза в академичен състав. Плагиатството е световна болест. Във всички европейски, във всички модерни държави плагиатството е бич. Непрекъснато в научното пространство възникват такива проблеми. Колегите от чужбина се борят с него с най-крайни мерки. Тук няма да изброявам Германия и Австрия, тъй като работя главно с учени от Австрия и Германия, какви са мерките и как колегите се отнасят към това. Досега при нас нямаме възможности да се борим с плагиатството. Сега с въвеждането на тези клаузи се надявам да имаме сериозни успехи в това отношение.
Има и други неща, на които съм обърнал внимание. В голяма част основните пунктове при внесените законопроекти съвпадат с определени варианти. Тук е заместник-министър Денков. Разговаряли сме с него и с Милен Михов върху това, че можем да обединим основните внесени законопроекти и да решим въпроса, да въведем нови мерки.
Накрая ще кажа още нещо. В моя Законопроект предлагам думата „жури” да се подмени с думата „комисия”, тъй като думата „жури” в българския език е чужда дума. Не само това. Тя се отнася предимно за сфери на изкуството. В науката е прието „комисия”. Прието е още от Освобождението на България, от създаването на българската наука. Думата „комисия” има старобългарски произход от „комес, комит, комитат”, което значи административна единица, а на тази база – група хора, които упражняват контрол, власт и така нататък. Затова предлагам да подменим в лексиката на Закона тази дума.
Призовавам Ви да гласувате този Закон, в който няма никаква политика, но има доста идеология, доста теория. Смятам и съм убеден, че Вие ще се отнесете сериозно и отговорно към това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Станилов.
Ще ни бъде представен третият Законопроект на господин Великов и група народни представители.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
С още девет колеги – Бойка Маринска, Милена Дамянова, Красимира Анастасова, Корнелия Маринова, Мариана Тодорова, Снежана Дукова, Ирена Коцева, Галя Захариева и Стефани Михайлова сме внесли този Законопроект. Той е много подобен на онова, което колегите Бъчварова и Бояджиева казаха. Свързан е с това, че съгласно разпоредбата на § 5, ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България академичните лица като главен и старши асистент, научен сътрудник І и ІІ степен, които не са били защитили докторска дисертация, имали са възможност да го направят за четиригодишен срок, но не са успели в много случаи по обективни причини. Ние откликнахме на молбата на редица ректори за онези, които към онзи момент – края на 2014 г., не са имали възможност да защитят образователната и научна степен „доктор” по обективни, а в някои случаи и по субективни причини. Знаем, че срокът на самостоятелната или редовната форма на обучение на докторантите е с продължителност до три години. Много малко сме съумявали за три години да защитим докторски дисертации, дори и за четири години, когато имаме задочна или дистанционна форма. Очевидно е, че срокът би могло да се удължи. Това сме предложили – с една година, за разлика от колегите Светла Бъчварова и другите, които предлагат с две години. Оказва се, че тяхното поне към момента все още не е изтекло като срок.
Като смисъл двата законопроекта са еднакви. В Комисията бе възприето – правилно според мен и колегите, че трябва да се подкрепи и нашият Законопроект, и техният, тъй като те по дух действително са развити по-пълно в Законопроекта на Министерския съвет и на Министерството на образованието и науката, но важно е да се има предвид, че нашата законодателна инициатива е била в отговор на неуредено обществено отношение в онзи момент.
Надявам се на подкрепата на всички колеги.
Без да се изказвам по другите законопроекти, смятам, че всички би трябвало да бъдат подкрепени, тъй като след обединяването си ще дадат възможност за съществени положителни изменения в израстването на академичния състав в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Великов.
Следващият Законопроект е на народните представители Лютви Местан, Мустафа Карадайъ и Алиосман Имамов.
Ще бъде представен от господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Законът за развитието на академичния състав в Република България, в § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби отменя Закона за научните степени и научните звания. В ал. 2 на същия параграф се казва, че всички права на лицата като заплащане и предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват. Но Законът за развитие на академичния състав не предвижда ред, по който да се издават дубликати за удостоверяване на получени дипломи и свидетелства, придобити по реда на отменения закон. Издаването на тези документи е било в правомощията на закритата Висша атестационна комисия. Поради тази причина в момента няма институция и ред за издаване на дубликати на загубени, повредени или унищожени документи, което поставя гражданите в невъзможност да докажат придобитите преди 2010 г. научни степени и звания.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предложеният от нас Законопроект премахва тази невъзможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Законопроектът на Министерския съвет ще ни бъде представен от заместник-министъра на образованието и науката господин Николай Денков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък. Има два много съществени елемента в Законопроекта на Министерския съвет.
Единият е да има национални изисквания за всяка академична длъжност и научна степен. Те да бъдат съобразени със съответните професионални направления.
Вторият елемент е свързан със създаването на тъй наречения „национален регистър”, в който влизат всички академични представители и учени, които изпълняват тези национални изисквания. По този начин се решават няколко проблема, натрупани през последните години.
По отношение на общия дух на Закона – той е в съгласие с другите законопроекти, тъй като всичките са предизвикани от грижите за разрешаване на натрупаните проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Последният Законопроект е на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ние споделяме всичко, което колегите от другите групи и Министерството споделиха.
Бих искал да кажа няколко думи за оценката на действащия в момента Закон за развитие на академичния състав в Република България. Ние не приемаме нито неговото възхваляване като най-добрия, най-идеалния и най-най-успешния.
Също така не възприемаме дамгосването и отхвърлянето на целия Закон. Той има своите положителни страни и неговото действие почти вече шест години показа добри резултати. Те могат да се търсят и проявяват в укрепване на автономията на научните институции и в изграждането на една динамична свободна среда за развитие на академичния състав.
Заедно с това се появиха някои съществени негативни страни при прилагането на този Закон. Популярен стана изразът „роенето на професори”. Израстват хора в научната кариера, неотговарящи на стандартите, изискванията и обществения престиж на българския учен. Затова има обективни и субективни причини.
Обективните причини се коренят в това, че влизането на Закона коренно промени съществуващата дотогава нормативно-правна уредба в тази сфера. Той за един дълъг период от време блокира процедурите, ако си спомняте. Това създаде натрупване на кандидати – хора, които естествено са изминали своя път.
Друга съществена обективна причина – и ние сме длъжни да я кажем, е, че динамичното и бързо израстване в научната кариера е свързано с извоюването на по-добро заплащане за научните работници и преподавателите в университетите. Този стимул за подобряване на заплащането чрез научна кариера е естествен. Той обаче при условията на едно ниско финансиране на висшето образование, а оттам и на ниски заплати на нашите преподаватели, създава сериозен социален и икономически натиск за преминаване на моралните бариери при осъществяването на тези процедури и на научното израстване.
Ще си позволя да цитирам един млад наш колега, който в едно обществено обсъждане може би даде най-точната диагноза на проблема. Той каза: „Как можем да съчетаем свободата в науката, свободата на кариерно развитие, свободата на научно издирване с дефицита на морал в науката?” Като че ли тази формула е най-точната диагноза за проблема. Той, за съжаление, не касае Конституцията и законодателната дейност, а е една откровена диагноза за състоянието на част от нашите колеги от академичната и професионална общност.
Накратко ще кажа какво предлагаме ние. Смятаме, че два са основните проблема, които трябва да бъдат решени с нашия Законопроект.
Първият е създаването на Национален координационен и контролен център по осъществяване на процедурите. В нашия проект това се визира в създаването на постоянна комисия към Националната агенция за оценка и акредитация.
Вторият съществен проблем е недобре регулираният начин за подбора на състава на научните журита. Използвам този термин, макар че споделям мнението на колегата Станилов. Засега той е правно действащ. Процедурата за създаването на научното жури или журитата поставя в едно както инициативата за процедурата, така и процедурното съставяне на журито. В момента на тръгването на една процедура за заемане на академична длъжност или научна степен, както започването на процедурата, така и съставът на журито се определят от едно и също звено. Това най-често е катедрата. Това съчетаване на тези два много важни момента в процедурата – стартирането и формирането на екипа на журито, на комисията, която трябва да оцени, създава възможност на практика да си създаваме журита по свой образ и подобие. Затова ние предлагаме поне външните членове на журитата да бъдат избирани на случаен признак по определена процедура.
Трето, предлагаме да бъде утвърден класификатор на научните области, на научните специалности. Подобни идеи има и в Законопроекта на Министерство на образованието и науката, които ясно дават картина кой специалист в коя област има приноси, кой в каква специалност може да бъде член на жури.
Благодаря за вниманието и апелирам да подкрепите законопроектите, представени на Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Михов.
Откривам дебатите по шестте законопроекта по втора точка от нашата Програма.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Надявам се днес в залата да утвърдим консенсусния подход, който наложихме в Комисията, и да подкрепим всички законопроекти, защото всички те работят в посока да се преодолеят несъвършенствата, които ги има в сега действащия Закон за развитие на академичния състав. Разбира се, най-фундаментален и най-пълен откъм съдържание е Законопроектът, предложен от МОН, доколкото той отговаря на повечето проблеми, които възникваха вследствие на приемането на Закона за развитие на академичния състав. Оценката за Закона не може да е еднозначна, защото той позволи да се улесни процедурата по придобиване на степента „доктор” и длъжностите „доцент” и „професор”, но също така чрез някои неуредени законови норми допусна да има известни злоупотреби с придобиването на тези степени и длъжности. За всички колеги е известно, че понятието „академична свобода” не е еднозначно и може да се използва по различни начини, да се тълкува по различни начини. В страната се породиха съмнения доколко всички доктори, професори и доценти имат еднаква тежест и отговарят на еднакви критерии.
Приветствам онова, което се предлага от Министерството, защото, за да изчезнат тези съмнения, е необходимо да се въведат минимални изисквания, които се предлагат чрез този Законопроект, и те да бъдат прилагани както към критериите за допустимост, до конкурси, така и до критериите за сформиране на научното жури. С тези постановки се изчиства и решава един фундаментален проблем.
Следващият съществен елемент е регистърът, който е необходим. Ние го дължим на цялото общество, за да има видимост и публичност какъв е академичният състав на България.
Мисля, че с тези поправки Законът ще бъде доста по-работещ, ще се преодолеят дефицитите, които бяха създадени преди шест години. Другите акценти, които разглеждаме в останалите пет законопроекта, макар и различни, също работят в една посока, с една философия – да се преодолеят други проблеми. Макар че има различни нюанси, считам, че трябва да ги приемем, защото те ни дават възможност да отворим поле за дискусия, да усъвършенстваме и да изчистим всички други механизми.
В това, което ни се предлага от проф. Бъчварова и доц. Великов в Законопроекта, на който и аз съм вносител, се разглежда гратисният период за главните асистенти, които нямат докторска титла, за да могат да компенсират във времето липсата на този труд, да го напишат и да запазят позицията си на главни асистенти. Разбира се, този период не може да се отлага до безкрайност, тъй като трябва да има мобилизационен ефект, та тези хора най-после да положат усилие и да защитят. Хубаво е четири, пет или шест години да бъдат отпуснати, за да наваксат това време.
Необходимо е, разбира се, да има и механизъм за издаване на дубликати за удостоверяване на получени дипломи, тъй като преди това го е правила Висшата атестационна комисия (ВАК), а сега – няма.
Доста интересно е предложението на проф. Станилов за механизъм за арбитраж и апелация на академичните процедури. Това е връщане към постановката на Висшата атестационна комисия. Чрез дискусии ще решим дали е добре да се създава една такава комисия, дали тя да разглежда случаите оттук насетне при защита, или да прави ревизия назад на всички придобити степени и длъжности. Това е малко спорно, но подлежи на дискусия.
Важно е конкурсната документация да се намира в интернет пространството, и то за пет години. Това ще подсигури повече прозрачност на придобитите степени и длъжности.
Много е важно да се обсъди и проблема с плагиатството. Наистина, както се каза, това е придобило размери на една епидемия и трябва да се борим с него.
Интересна е идеята и на доц. Михов за постоянна комисия за развитие на академичния състав, която да е някакъв арбитър и за Акредитационния съвет.
Наистина ние можем да спечелим от една дискусия по всички законопроекти, да направим един доста по-добър, по-аргументиран и работещ закон и да намерим най-верните решения как оттук насетне академичната общност и цялото общество да функционират по обективни и добри правила.
Апелирам да приемем всички законопроекти и накрая да изработим един добър и работещ Законопроект за развитие на академичния състав. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Реплики? Няма.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте за изказване.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, преди няколко години, когато беше приет сега действащият Закона за развитие на академичния състав, според мен, беше направено нещо като революция, тъй като той прекъсна една практика, свързана с администриране на този процес. Този Закон беше приет много положително от колегите от академичната общност и такива закони реално съществуват в редица европейски държави, които са много напред в образованието и науката. Така че по отношение на законодателството смея да твърдя, че се доближаваме до тях. Разбира се, в течение на годините възникнаха някои проблеми. Според мен, от единични случаи бяха направени неправилни изводи и се счита, че сега действащият Закон не е добър, но в края на краищата нашата академична общност все още няма необходимата традиция да ползва един такъв закон, който дава относителна свобода за разкриване на процедурите.
В резултат на възникналите проблеми, разбира се, бяха внесени, както чухме, няколко законопроекта, които са насочени към премахване на тези проблеми. Приветствам внасянето на тези законопроекти, тъй като изчистването на процедурите, изчистването на работата на комисиите ще допринесе за по-голяма сигурност в академичния състав.
Какво търси или какво трябва да намери в един закон един колега, един човек, който иска да придобие научна степен или университетско звание?
Първото нещо, това са изискванията, на които трябва да отговаря – какво се иска от него. Ако го намери, Законът е добър.
Второто нещо, това е технологията, по която това може да бъде постигнато. В сега действащия Закон технологията е ясно очертана: Научният съвет предлага процедура, тя тръгва, избира се жури – казвам го съвсем накратко, журито свършва своята работа и предлага на Научния съвет да бъде избран или неизбран съответният кандидат. Технологията е опростена и в резултат на това опростяване, според мен, могат да бъдат допуснати по-малко грешки.
Предложените законопроекти общо взето се обединяват в премахване на някои недостатъци по отношение на формиране на журито, на неговия състав и на хората, които трябва да бъдат в него. Така бих ги обединил като проекти. Явно там са проблемите в сега действащия Закон.
Не искам да ги коментирам. Предполагам, че повече дебати ще има в Комисията по образованието, и се надявам, че тези неща ще бъдат изяснени и Комисията ще излезе с единно мнение.
Затова приветствам тези предложения и Ви призовавам да приемем на първо четене предложените законопроекти, тъй като, още един път казвам, те ще дадат необходимата сигурност и на академичния състав в своето развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Желев.
Господин Станков, след него – господин Местан.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, запознах се много внимателно с предложените шест законопроекта, свързани с промените и допълненията в Закона за развитие на академичния състав. Наистина досега действащият Закон беше посрещнат добре, тъй като имаше някои много тежки процедури. Бях няколко мандата член на Специализиран съвет, бях член на ВАК и трябва да Ви кажа, че наистина имаше големи затруднения. С приемането на този Закон и с липсата на единна квалификационна рамка и регулиращ орган се допуснаха и много сериозни отклонения, които сега могат да бъдат коригирани с тези шест законопроекта, които трябва да се обединят в един общ.
Липсата на единна рамка. Всяко едно направление, независимо къде, в кой университет е, имаше свои правила, имаше свои критерии, а някъде бяха прекалено ниски. На много места не се защитаваха дисертации за „доктор на науките”, хабилитациите ставаха чрез монографии, които често бяха колективен труд, така че прекалено много се опростиха правилата и прекалено широко се отвориха вратите за хабилитации, което за България е неразумно, и мисля, че трябва да бъде коригирано Това, което се предлага сега, смятам, че до голяма степен може да реши тези проблеми.
Съгласен съм с много от предложенията. Професор Станилов предлага „научно жури” да се замени с „научна комисия”, което е правилно, логично и аз подкрепям това, защото по същата логика в парламента работят комисии. Защо те не се казват журита например? Така че по-правилното е да бъде „комисия”.
Мога да Ви кажа някои неща от кухнята, защото има много, много парадокси, които наистина създаваха големи проблеми на ръководителите на университетите. Примерно при положителни рецензии, единодушно решение на журито, отива се в научен или факултетен съвет и тогава се получава отрицателен вот или обратното – отрицателни рецензии на журито, отива в научния или факултетния съвет и се получава подкрепа. Тогава вече много от тези кандидати за научна длъжност или звание започват жалванията. Ректорът не може да реши проблема. Отнасяме проблемът към министъра на образованието и науката – също го връща при нас отново и отиваме в съда. Съдът се произнася, но невинаги достатъчно компетентно.
Затова е крайно необходимо това, което се предлага – да има регулиращ орган.
Професор Станилов предлага да бъде апелационна комисия, която да бъде независим орган. Съгласен съм с това, защото тук става дума за обжалване, така че може да бъде апелационна комисия. Но важното е да има такъв орган, защото е крайно необходим.
Мога да посоча и още нещо, което не е предвидено в законопроектите, но много ще настоявам Комисията по образованието и науката да има предвид това, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Станков, само за момент! Редовното Ви време изтича. Искате ли удължаване?
ИВАН СТАНКОВ: Да, ако може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Удължете времето на всички групи.
Продължете.
ИВАН СТАНКОВ: Искам да направя предложение за опростяване на процедурите за „главен асистент”. Прекалено тежки са. В почти всички университети кандидатстването за асистент е с конкурсен изпит. След това задължително – защита на докторска дисертация, отново изпит по специалността и третият изпит е, когато вече се кандидатства за „главен асистент”. Три пъти един и същи изпит. Това е ненужно и безсмислено. Тези процедури трябва да се опростят и аз ще направя такива предложения.
Още нещо, на което искам да обърна внимание. Навсякъде се говори за „научна област”. Научната област е много широко понятие. Ще посоча пример с аграрните науки. Там има пет научни направления. Не може член на журито да бъде примерно от „Ветеринарна медицина” в „Горско стопанство”. Така че трябва да говорим за научно направление и научна специалност, което е много по-коректно. Аз ще направя и едно такова предложение, което да се има предвид.
Ще приключа с това: подкрепям предложените законопроекти. Във всички има рационални неща и ако се обединят в един общ законопроект, смятам, че ще се получи един добър Закон за развитие на академичния състав и наистина всички тези трудности, които изпитват ръководителите по места, ще бъдат опростени и проблемите ще бъдат решени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви и аз.
Реплики? Няма.
Господин Местан за изказване, след това – госпожа Бъчварова.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, дебатите днес поставят един много по-важен въпрос, който стои извън конкретната тема, а това е принципният въпрос за законодателството. Ако отворите стенографските протоколи от заседанията на Образователната комисия от 2010 г., ще видите, че основната причина, поради която системата за развитие на академическия състав в България от свръхрегулирана отиде в другата крайност – свръхлиберализация, която засегна публичния интерес. Прехваленият действащ Закон, който и днес получи оценка едва ли не като революционен, можеше да спести онези негативни явления, на които сме свидетели през последните години, ако политическата култура предполагаше повече съобразяване с тогава опозиционните алтернативни мнения.
Изключително упорито се опитвахме да убедим и вносителите, и тогавашното мнозинство на ГЕРБ, че е добре децентрализацията на процедурите за присъждане на научни степени и определяне на научни длъжности да се съчетае с въвеждането на единни национални критерии. Тогава този израз „единни национални критерии” се възприемаше едва ли не като самопризнание на вносителя за ретроградност. Тогава се деляхме на много модерни и на много ретроградни. Разбира се, модерните бяха мнозинството, които всъщност какво направиха? – Предложиха някаква модификация на румънския вариант на закон, който беше приет малко преди нас. Само че братята румънци много бързо се коригираха.
Има едно много сериозно изследване за щетите, които нанесе върху румънската наука тази свръхлиберализация без единни национални критерии за това кой може да е „доктор”, кой заслужава научната длъжност „доцент” или „професор”.
Сега утешителното е, че точно Министерският съвет предлага да се поправят частично тези щети, тоест ние сме чути с петгодишно закъснение.
Смятам обаче, че колкото и да са положителни стъпките, които ще се направят с тези пет-шест законопроекта, които разглеждаме – убеден съм, че ще бъдат обединени, няма да решим основния въпрос. Има нужда от принципна промяна в Закона за развитие на академическия състав, защото има и редица бели полета, които няма да бъдат запълнени с внесените законопроекти.
За сетен път, като либерал, ще поставя въпроса: следва ли научното израстване на един учен да се обвърже непременно с наличието на щатно място в университет или научна организация? България, като модерна демокрация, ще даде ли отговор на въпроса: ако един, да го наречем „чешит”, произвежда огромен научен продукт вкъщи, не иска да работи в университет, но неговата научна продукция е толкова значима, че се ползва и от учени, и от студенти, как ще измерим нивото на неговото научно израстване? Ще може ли той да получи признание за учен? По този Закон няма да може. Има щатно място, може да се кандидатираш.
Още един въпрос, на който сегашният Закон, в това число и измененията, няма да отговорят. Представете си ситуация, при която за едно щатно място за доцент в университета Х се явява само един кандидат. В същото време се обявява конкурс за доцент в Софийския университет, на който обаче се явяват петима кандидати. Петият, последно класираният в Софийския университет, има научна продукция два пъти по-стойностна от единствения кандидат за доцент в университета Х. Този, с два пъти по-слаба научна продукция, ще стане доцент, а петият от конкурса в Софийския университет няма да е доцент. Защитен ли е публичният интерес? Не! Нарушен е! Фундаментален въпрос.
Затова без идеологически предразсъдъци, без да се делим на синодални старци и на модернисти, трябва много внимателно да се потърси отговорът на въпроса: ако ще въведем национални критерии – според мен по подходящият термин е „единни наукометрични показатели или данни” – кой е органът, който ще ги прилага? Много интересен въпрос. Преди малко в неофициален разговор го зададох и на заместник-министъра. Надявам се заедно да намерим отговора на този въпрос, господин Заместник-министър, защото в текста Ви този въпрос не получава убедителен отговор.
Разбира се, че е възможно при една децентрализирана структура да се прилагат и единни национални критерии. Това обаче е въпрос и на култура. Този Закон – действащият, е пример за още едно нещо: има закони, които работят и дават чудесни резултати в едни държави, но попаднали в малко по-различна социокултурна среда те дефектират и дават ужасни резултати.
Системата за децентрализация предполага друга култура и на взаимоотношенията включително, и вътре в научната общност, за да не надделеят колегиалните, приятелските отношения над онова, което трябва да се измерва – нивото на научно израстване, като обективна оценка. Мисля, че и след измененията няма да сме дали отговор на този фундаментален въпрос.
Разбира се, ще подкрепим законопроектите, минимум защото са, макар и малка, стъпка в правилната посока. Призивът ми е обаче от тук нататък, когато говорим за наука, когато говорим за Закон за развитие на академичния състав, без самоцелни идеологически разломи, защото науката не ги търпи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплики?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Проблемите, които колегата Местан постави, са разисквани и когато приемахме сега действащия Закон. Проблемът за научното израстване извън щатната система е решен в този Закон в смисъл – можеш да защитиш малък докторат, два малки доктората, голям докторат и израстваш в научно отношение с научните степени. Ти вече си легитимен в обществото като учен. Въпросът е, че ние – тогава пак беше под натиска на Сергей Игнатов и със съгласието на управляващите, тогава моята партия подкрепяше първото правителство на ГЕРБ, без да управлява, тогава аз застанах срещу министъра, но нищо не се получи, защото колегите в Комисията и в Народното събрание според мен не разбраха същината на проблема.
Въпросът беше, господин Местан, дали да бъде звание, или да бъде длъжност, защото когато е назначен на длъжност професорът, пенсионирайки се на тази длъжност, той вече не е професор. И с една поправка в Преходни и допълнителни разпоредби разпоредиха, така че тази длъжност важала и след като се пенсионира, което не е вярно. Терминът, който сега ще предложа, е да бъде подменена „длъжността” със „звание”, което остава до живот.
Няма как да решим да даваме звания извън щата. И сега това е решено. Например гост-професор, гост-доцент или чел лекции една, две години в университет, професорското звание, както е в чужбина, си остава. Затова не смятам и не виждам пролука как може да го направим, така че тези, които са извън системата и работят, и имат големи приноси, и временно ходят да четат лекции или не четат, как да израстват в звание. Няма как да се направи. Няма такъв механизъм.
Що се отнася до наукометричните изисквания – опитите да се въведе някаква система... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Критериите са долната граница, а научните съвети са, които работят, изпълняват тези критерии нагоре.
Това, което Вие предложихте, Вие казахте, че когато има национални изисквания, национални критерии тогава този, който кандидатства за главен асистент в провинциален университет и който е по-зле от този, който е на пето място в листата на софийски университет, провинциалният, който е на по-ниско ниво, трябва да изпълни тези изисквания. Ако ги изпълни – влиза, ако не ги изпълни – излиза. А петият, който е и по-добър от него, ако отиде там да кандидатства – губи, ако не отиде – това е право на избор. Ето това е либерализъм. От либерал до либерал има разлика, дайте да се разберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, приключвайте, господин Станилов. Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Професор Станилов, точно това имах предвид с примера за петия от Софийски университет и единствения от университета Х. Когато ги няма националните критерии, се получава този хаос и се нарушава публичният интерес. Затова правилна е стъпката за въвеждането на националните критерии, за които пледирахме и Вие, и аз през 2010 г.
Що се отнася до другия въпрос, който поставихте – длъжност или звание, проблемът става още по-сложен, защото сега сравнително лесно се придобива научната степен „доктор”, която се оказва самодостатъчна като екзистенц минимум изискване за придобиване и на научни длъжности. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Момент, момент. Понеже за хабилитация вече я няма втората докторска степен –тя остана чисто пожелателна, как да измерим разликата в научното ниво сред докторите? Как? (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Нека да Ви кажа: точно защото няма други измерватели, друга йерархия, ние натоварваме длъжностите „доцент” и „професор” с двойна функционалност. Практически сме ги превърнали и в измерители на различното ниво на научно израстване, тоест те функционират едновременно като длъжности и като научни степени. Трябва да бъдем честни да си признаем това.
Именно превръщането на д-р на науките в абсолютно фиктивен, декларативен статут ние заместваме тази йерархичност на степените с йерархичността на длъжностите. Тук също има вътрешно противоречие, което принципно трябва да се реши в този Закон.
Мисля, че с Вас не спорим, а по-скоро припомняме, че проблемите, пред които се изправи българската наука – девалвацията и на степените, и на званията, можеше да си ги спестим, ако управляващите и опозицията имахме културата да се чуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
За изказване – госпожа Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да се върна към законопроектите, които обсъждаме – седем на брой, но трябва да подчертаем, че три от тях създават предпоставки за драстична промяна на философията на сега действащия Закон. Предложенията, които се правят в предложенията на колегата Михов, Станилов и в Проекта за промяна на Закона на Министерството на образованието и науката създават наистина условия да се подобри средата, в която се осъществява кариерното развитие предвид проблемите, които се създадоха с приемането на Закона преди четири години.
Трябва да Ви кажа, че съм един от критиците на този Закон при неговото създаване, най-малко по две причини.
Първата е, че бях в Президиума на Висшата атестационна комисия и, второ, че Законът, когато беше приет в България, в Румъния вече бяха отчетени всички грешки на действащия Закон и той беше съответно отменен за действие поради факта, че в рамките на няколко години се появиха пъти повече професори, пъти повече доценти – неща, които съответно се отразяват върху качеството на научните изследвания и кариерното развитие на тези, които наистина искат и могат да се занимават с наука.
Искам да обърна внимание върху законопроектите в техните направления на предложения.
Първият кръг въпроси, който се дискутира, това е в Проектът на МОН, който предлага вече да се създаде Национален център за информация и документация. Прочитайки внимателно предложенията, направени в Законопроекта, останах с впечатление, че това ще бъде един център, който ще прави регистър. И сега има регистър на тези, които съответно са защитили и съответно са преминали от едно в друго научно звание, но явно, че той не е достатъчен. Аз искам да попитам: какво ще ни реши този регистър? Регистърът си е регистър, в него може да има каквато и да е било информация, но тя не може да решава казуси.
Затова предложението на проф. Станилов за Национална агенция за академична апелация има доста по-широки правомощия и те са свързани наистина с решаване на определени проблеми, когато трябва да бъдат създадени предпоставки и комисии, за да могат да ги решат. В науката съществуват сериозни проблеми, свързани с плагиатството, свързани с това, че трябва да има орган, който да може да реши тези проблеми. Съдът не може да бъде този орган, което в момента е в действащия Закон. Така че ние подкрепяме по-скоро разширяване на правата на такава Национална агенция, която да има и такива контролни функции, а също така и да дава становища по определени въпроси.
Вторият въпрос, с който също се занимава Законопроектът на МОН, е свързан с въвеждането на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академична длъжност.
На пръв поглед това е подобрение на действащия Закон. Според мен е в правилна посока, с цел избягване на посочените различия в избора на доктори, доктори на науките и при назначаване на академични длъжности. Само че аз не виждам от тук нататък как ще продължим да изпълняваме този ангажимент, записан в закон, защото за мен е почти невъзможно да се намери комисия на национално равнище, която да се заеме с изработването на някакви минимални национални изисквания. Това, което е записано в Закона – толкова монографии, толкова статии и участия в конференции, патенти и така нататък, е нещо сборно, което не дава посоката и рамката на тези минимални изисквания, те са различни в различните научни специалности. Както каза проф. Станков, в аграрната сфера имаме пет направления, които са коренно различни и не можем да ги сведем до хуманитарните направления, за да можем да ги опишем. Затова проблемът, ако не се реши в Закона как и по какъв начин тези минимални национални изисквания ще бъдат вкарани за действие от тук нататък, ние нищо не правим с този текст от Закона.
Има редица казуси, които възникнаха по правилното функциониране на Закона. Проф. Станков, отново искам да го цитирам, каза: „Как ще оценяваме изискванията от страна на кандидатите за научни степени и академични длъжности?” Според Проектозакона на МОН тази оценка се вменява на научното жури. Добре, но ако все пак членовете на журито решат, че не могат от тук нататък да продължат процедурата, какво правим? Или обратно пък: научното жури или научната комисия реши, че процедурата трябва да се изпълнява – имаме финализиране, но факултетният съвет ни избере?! Отговор на тези въпроси тук в законопроектите не се дават.
Затова според нас това, което е записано в Проекта на МОН, е само едно пожелание и доста усложнява процедурата. Между първо и второ четене трябва да се направят изключително големи усилия Законът да придобие по съвсем друг начин технологията на решаване на тези въпроси, които всички Вие знаете и в тези четири години се сблъсквахте с реализирането на научния капацитет.
Може би съвсем нов Закон ще реши въпроса, но това е проекция, която съответно трябва да бъде в бъдеще време, а на този етап между двете четения на Закона трябва да се направят усилията да се изчистят абсолютно всички спорни въпроси.
Колегата Михов представи идеята си за журито или комисията да бъдат определени на случаен принцип. Това е много добро като идея, но според мен абсолютно неприложимо, предвид периметъра на научните специалности и направления. Освен това Вие трябва да имате пълен регистър на това кои са водещите специалисти в научните направления, как те се развиват, а такъв регистър в Закона липсва, за да направите този случаен избор. За мен е неработещо.
По-скоро наистина трябва да се мисли в посока управлението на научния процес и кариерното развитие да бъде подчинено на принципи и механизми, които да създават предпоставки за тези, които могат и знаят да се развиват, защото се допуснаха и изключенията са повече, отколкото положителните примери в тази посока, от гледна точка на кариерно израстване. И последно, може би, „научни звания” е терминът към който ние трябва да се върнем, а не „длъжности”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател! Проф. Бъчварова, една кратка реплика. Аз разбирам Вашите аргументи и разсъждения за този принцип на формиране на журитата относно външните членове, но то е свързано с едно много важно наше предложение – създаване на такъв класификатор на професионалните направления и специалности. Мисля, че той е по-важният от принципа за случайност. Защото, ако имаме такъв класификатор – дали случайно ще ги избираме, или някои ще ги предлагаме, всяка инициатива ще бъде обвързана с аргументация: защо точно той, тъй като в класификатора „той” – не „кой”, е точно определен в специалност и направление.
Затова исках да подчертая, че двете идеи са свързани заедно. Мисля, че класификаторът е по-важното от другото, без, разбира се, да се оттегляме от това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Бъчварова?
Отказвате се от дупликата.
Други изказвания, уважаеми колеги, по шестте закона?
Ако няма, моля всички народни представители да заемат местата си в залата, предстои гласуване. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, заемете местата си в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България с вносители Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласуваме, колеги.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България с вносител Станислав Станилов.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България с вносители Борислав Великов и група народни представители.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо гласуване.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България е с вносители народните представители Лютви Местан, Мустафа Карадайъ и Алиосман Имамов.
Гласуваме, колеги.
Гласували 136 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България е с вносител Министерския съвет.
Гласуваме.
Гласували 138 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 25.
Законопроектът е приет на първо четене.
Последният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България е с вносители господин Милен Михов и група народни представители.
Колеги, гласуваме.
Гласували 132 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието. И този Законопроект е приет на първо четене от Народното събрание.

Преминаваме към следващата точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2014 г.
Вносител: председателят на Българската академия на науките.
Доклад на Комисията по образованието и науката.
Преди това – процедура.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура по допуск до залата на академик Стефан Воденичаров – председател на БАН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение на колегата Георгиев.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете академик Воденичаров в залата.
Слушаме Ви, господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ:
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2014 година, №505-00-3, внесен от председателя на БАН на 6 април 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 април 2015 г., Комисията по образованието и науката обсъди Годишен доклад за дейността на БАН за 2014 година, №505-00-3, внесен от председателя на БАН на 6 април 2015 г.
На заседанието присъстваха: от БАН – акад. Стефан Воденичаров и проф. Евдокия Пашева; от Министерството на образованието и науката – проф. Тодор Танев; от КНСБ „Висше образование и наука” – доц. д-р инж. Лиляна Вълчева; от Съвета на ректорите – проф. Любен Тотев – ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” и доц. Григорий Вазов – ректор на Висшето училище по застраховане и финанси; от работодателските организации – Васил Тодоров – главен секретар на БТПП.
Писмени становища постъпиха от министъра на образованието и науката, от министъра на икономиката, от министъра на отбраната, от министъра на околната среда и водите, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Съюза на учените в България и от Федерацията на научно-техническите съюзи в България. Всички подкрепят доклада.
Докладът бе представен от акад. Стефан Воденичаров. През 2014 г. в Академията са работили 2943 учени, като не е допуснато скокообразно увеличение на броя на професорите. Публикационната активност включва 9960 заглавия. От тях 3941 са в международни реферирани списания. Най-висок дял са научните публикации в направление нанонауки, нови материали и технологии и в направление информационни и комуникационни науки и технологии. За отчетната година БАН притежава 63,4% от всички реферирани публикации на български автори с над 38 хиляди цитирания.
Бюджетната субсидия през 2014 г. достига 77 млн. 278 хил. лв. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителни вноски, за обезщетения и за стипендии. Собствените приходи и трансфери са 62,2 млн. лв. Те се формират от договори по международни програми и споразумения, от договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми, от продажба на продукция и услуги, дарения и др. Към тях се прибавят и трансфери от Фонд „Научни изследвания”, от други министерства и ведомства, от оперативни програми и други програми на Европейския съюз.
През 2014 г. БАН отбеляза своята 145-та годишнина и организира поредица от срещи, дискусии и чествания. БАН е инициатор, организатор и съорганизатор на редица събития, свързани с отбелязването на 1000 години от смъртта на цар Самуил. Съвместно с вестник „Стандарт” са проведени тематични дискусии под надслов „Дневният ред на България” – национални цели и приоритети в енергетиката, образованието, туризма, здравеопазването. Създаден е Академичен и индустриален клуб „Добри Желязков-Фабрикаджията”, който да способства за установяване на ефективни връзки между индустрията, науката и образованието. Прави се изводът, че БАН запазва своята позиция на водещ изследователски център и изпълнява призванието си на обединител по особено важни и болезнени за българското общество въпроси. Проблем остава привличането на млади хора. Той е свързан с неефективната политика на държавата за задържането на млади, висококвалифицирани специалисти и с недостатъчния бюджет на БАН, за да се изпълняват успешно и качествено задачите и изискванията на националните и европейски програми за наука и иновации.
В дискусията по доклада се включиха народните представители Борислав Великов, Станислав Станилов, Мариана Тодорова, Мариана Георгиева, Снежана Дукова, Мариана Бояджиева, Красимир Тодоров и Милен Михов.
Народните представители изразиха благодарност към всички учени, които въпреки трудните условия работят, за да се изпълнява мисията на БАН като водещ научен и духовен център. Една от най положителните тенденции е, че Академията става все пό видима и пό-забележима за държавата, за българския и за чуждестранния бизнес, които все повече търсят нейната експертиза. Подчертан бе високият реинвестиционен ефект на средствата, дадени за наука и бе обсъдена възможността Академията да получи допълнително финансиране от 5 млн. лева, с оглед и на целевите числа, заложени в национални стратегически документи за все по-голям процент от брутния вътрешен продукт за наука през следващите години.
В тази връзка беше поставен въпросът дали всички звена на БАН имат равностоен принос в отчетените резултати и работят толкова функционално, колкото Академията като цяло. Отправен бе призив за допълнително популяризиране на дейността на Българската академия на науките, която да носи възпитателен ефект и дава добър пример за българските граждани, с особено внимание към подрастващите.
Представителите на университетите, на синдикалните и на работодателските организации заявиха, че изнесените данни показват едно недобро финансиране, но много добро управление. Те изразиха оценката, че през последните години в БАН се чувства по-голяма отвореност към университетите и към бизнеса, а регионалните академични центрове са ефективни и действащи инструменти за връзка между науката и бизнеса.
Председателят на БАН отговори, че е започнала процедура за нова атестация на всички нива, която ще определи дали има нужда от оптимизация на отделните звена. Академията е амбицирана да направи пό видима ролята си като експертен център на държавата. БАН има договори с осем министерства за съвместна работа и настоява да й бъдат възложени допълнителни задачи. Вратите на Големия салон на Академията са отворени за различни събития, организират се съвместни прояви с популярни медии.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържал се”, Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект за:
„РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2014 година.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 87, ал. 6 от нашия Правилник Докладът на БАН се обсъжда, след като Събранието изслуша становището на Комисията, което току-що бе сторено. Сега предстои в рамките на 10 минути да чуем изложението на вносителя, след което откриваме дебата.
Припомням, че народните представители могат да правят редакционни предложения по Проекта за решение на Комисията, както и че вносителят може да вземе отношение по направените предложения и препоръки.
Заповядайте, акад. Воденичаров.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се постарая в рамките на 10 минути да представя Отчета на Българската академия на науките, подчертавам, за 2014 г. (Започва компютърна презентация.)
На този слайд е показано съдържанието, като водещ научен център на държавата, експертен потенциал, национален духовен център.
През пò миналата година се честваха 145 години от създаването на Българската академия на науките и искам да Ви обърна внимание на едно изказване на основателя на Академията проф. Марин Дринов: „Без помощта на науката един народ никога не би достигнал да има значение за цялото човечество”.
Честването премина доста обществено показано. Бяха направени няколко изложби в София, бяха направени дни на науката в цялата страна – в нашите регионални центрове. Беше проведен конкурс за високи научни постижения – бяха отличени 10 индивидуални и колективни проекта, бяха отличени 21 колектива от 16 института, които през последните пет години са имали проекти над 1 млн. лв.
Събранието на академиците и член-кореспондентите беше доста активно – на този слайд виждате дейността, която са извършили. Искам само да Ви кажа, че през 2014 г. те са публикували 222 статии, една книга, 19 доклада на конференции и 19 ревюта.
Тяхната публикационна дейност е на много високо ниво – били са членове на 162 програмни комитета, 115 научни сесии и са ръководили над 110 проекта със стойност над 13 млн. лв.
Искам да Ви кажа, че членовете на Академията, всъщност членовете на Събранието на академиците и член-кореспондентите, изпълняват една много важна роля в подкрепа на по-нататъшното издигане на Академията като национален научен и духовен център.
Публикационната дейност. На този слайд виждате – общо публикациите са 9960 и са разделени в няколко сектора, като публикациите без рефериране са 45%, публикациите с рефериране са 40%, което е много добър показател за публикационната дейност и видимостта, която имат в научния свят.
На следващия слайд със зелено са отбелязани резултатите през 2014 г. Виждате, публикациите най-вляво са реферираните, след това – без рефериране. Виждате, че няма изменения, въпреки мизерните средства, които са давани за наука в България. Най накрая са учебниците и учебните помагала.
Следващият слайд показва разпределението на научните трудове в отделните научни направления, като най-интересното в момента за обществото са нанонауките и новите материали – там са 23%, след това са информационните технологии, биоразнообразието и биомедицината.
На следващия слайд са разпределени научните трудове в реферирани издания, но много е важно – погледнете колонката с цитати: цитатите запазват нивото си и означават колко е видима науката на учените в Българската академия на науките в световната научна общност, което е много висок показател.
Публикациите в реферираните списания. Виждате тук сравнението с двата основни университета – Софийския и Медицинския, 63% са на учени от Българската академия на науките.
По въпросите на проектите на следващия слайд виждате, че от Фонд „Научни изследвания” през 2014 г. общата стойност на спечелените проекти от БАН е над 6 милиона. На този слайд са показани разпределенията в отделните направления. А на следващия слайд виждате, че 57% от всички спечелени проекти във Фонд „Научни изследвания” за цяла България са от учени на Академията на науките.
На следващия слайд виждате допълнителното финансиране – в началото от Фонд „Научни изследвания”, след това от български източници. Виждате, че главното финансиране идва от чужди източници, което още веднъж показва, че учените в Академията имат широко международно признание.
На следващия слайд е показано допълнителното финансиране. Вижда се, че спрямо 2013 г. има много силно нарастване до 50 милиона на допълнителните договори и проекти.
На следващия слайд е показано разпределението на финансирането по отделните научни направления. Пак си личи, че нанонауките са първи – с 36%, след това – културноисторическо наследство и информационни технологии.
Допълнителното финансиране на следващия слайд показва, че главно договорите ни в България са с министерства и ведомства, но обърнете внимание, че около 20% идват от търговски дружества, което показва, че Академията е търсен партньор от българската индустрия.
По-нататък е показано допълнително финансиране от чужбина – 58% са европейски проекти, но, вижте, търговски дружества от чужбина са 30%, което показва също големия интерес на чужди фирми към наши разработки.
Важно нещо са регионалните академични центрове. През 2014 г. ние вече направихме връзка със съседните страни: Нишкия университет в Сърбия; Тракийския университет в Турция; Гюргево – Румъния, и университетите в Северна Гърция. Тези регионални центрове спомагат много за връзката между учените в цялата страна и Българската академия на науките.
Експертният потенциал на Академията е свързан с това, че беше създаден Академичен и индустриален клуб „Добри Желязков – Фабрикаджията”, в който се установяват по-добри връзки между индустриалците и българските учени в Академията.
И нещо изключително важно – беше учреден Ученически институт, в който даровити деца получават допълнителна помощ за тяхното развитие, и това са златните медалисти на България на световните олимпиади.
Експертното развитие продължи с редица кръгли маси. Беше много интересна кръглата маса с вестник „Стандарт”: „Дневният ред на България” – приоритетите на енергетика, образование, туризъм и здравеопазване. Част от тези решения вече са изпълнени от правителството, което е в момента.
Беше осъществена дискусия между БАН и вестник „Преса” – Международна конференция за сигурността, разгледан беше и въпросът с началото на кризата в Украйна.
През 2014 г. бяхме посетени от главния научен съветник на Барозу проф. Ан Глоувър, която имаше интересна среща в Академията. Искам да Ви кажа едни думи, които тя повтори неколкократно: „Колеги, който Ви казва, че наука се прави с европейски проекти, той не говори истината. Това, колеги, е само глазурата на тортата. Основната част на тортата трябва да осигури бюджетът на държавата.”
По въпроса за учените – защитилите докторанти са 137. На този слайд Вие виждате тяхното разпределение. След това е разпределението на академичните длъжности. Искам да Ви кажа, че броят на професорите и доцентите в Академията не е рязко променен, което показва, че критериите за академично израстване в Българската академия на науките се спазват много строго.
Възрастовата структура на учените е една недобра картина. Виждате липсата на приток на млади хора в науката и отговорът е ясен: неясното финансово състояние при поддържане на науката в България. Средната възраст на учените в Академията е 49 години, тук е разпределението по възрасти.
И нещо, което е много важно – духовният център, който искаме да направим в Българската академия на науките. През тази година БАН беше главният организатор на честванията на 1000 години от кончината на Цар Самуил.
От изключителна важност за истинността в историята беше конференцията, която направихме с представители на 13 държави, 65 учени. Всичките техни публикации са преведени на английски език, и ще бъде хубаво, ако тази книга успеем по някакъв начин да изпратим във всички наши посолства, за да могат хората по света да научат историческата истина.
След това беше проведена конференция за Борис Христов, за Стефан Стамболов, за Петър Берон. Интересна вечер беше за семейството Николай Райнов – Богомил Райнов, за Иван Евстатиев Гешов.
Важна е нашата дейност и с Македонската академия на науките. Проведохме заедно честване на 11 май тук, в София. Тази година ще честваме Кирил и Методий в Скопие. В момента с тях подготвяме съвместно честване на 1000 години на Климент Охридски, със честване в Охрид и София. Опитваме се без всякаква финансова поддръжка да направим достойно честване, докато в една съседна държава е държавна политика честването на този светец.
Българската академия на науките традиционно е домакин на представянето на нови книги. Важна беше книгата на акад. Георги Марков „Другата история на най-голямата война”. Изключителна книга, която показва Втората световна война от гледна точка на победените. Беше прекрасна и книгата на акад. Дончев „Сказанието за Аспарух”.
Няколко думи за субсидиите и трансфера. През 2014 г. субсидията ни е била 77 млн. 200 хил. лв., не искам да Ви кажа колко е тази година.
Собствените приходи и трансфери за 2014 г. виждате как са разпределени.
След това – общата субсидия е отишла главно за заплати.
Собствените приходи и трансфери – виждате накрая, че почти достигаме със собствени средства субсидията, която дава държавата за нас.
След това са разходите на Академията. Те главно са за работни заплати и платени данъци.
И накрая – капиталовите разходи на Академията. Виждате, че не получаваме нищо от субсидията за капиталови разходи, всичко го правим със собствени средства.
Изводите съвсем накратко.
Академията е отворена към обществото, популяризира успехите на български учени и утвърждава за пореден път водещото място на БАН като научен и духовен център. Утвърдени сме и сме си запазили мястото на водещ изследователски център, което се вижда и от постигнатите резултати. Всички наши изследвания са съобразени с Националната стратегия за развитие на научните изследвания.
Накрая искам да Ви прочета последния извод: все още на преден план в Академията е проблемът с привличане на млади хора в институтите на БАН. Броят на докторантите, работещи в структурата на Академията, в последните години се е запазил, но е крайно недостатъчен. Активната популяризация на научните постижения на изследователите е налице, но тук е мястото да се отбележи неефективната политика на държавата за задържането на млади, висококвалифицирани специалисти в страната, които да продължат научната си кариера тук. Този въпрос е част от основния проблем – крайно недостатъчния бюджет на Академията, за да се изпълняват успешно, с високо качество задачите и изискванията на националните и европейски програми за наука и иновации. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дебатът е открит.
Моля народните представители, които желаят да участват в него, да дадат знак.
Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми колеги! Да подкрепим този доклад е най-малкият жест, с който Народното събрание може да се отнесе към Българската академия на науките. Както виждаме, той говореше сам за себе си, респектиращ е със своето съдържание, но прави впечатление, че неговата структура е такава, че отговаря на критиките, които в годините се натрупаха към БАН. На мен би ми се искало догодина структурата на този доклад да е различна. Не е редно повече да поставяме Българската академия на науките в оправдателен режим, тъй като тя е водещият научен център, в нея се прави 52 – 53% от науката и затова стига вече с тази практика. Оттук насетне само искам да затвърждаваме престижа на Българската академия на науките, а не да я караме да се оправдава.
На първо място, видяхме в доклада, че по безапелационен начин беше доказано, че БАН е водещият научен център. Видяхме респектиращите постижения в областта на науката чрез публикации, цитати, импакт фактор, спечелени проекти. БАН вече отива в страната, отваря регионални центрове, тоест тя следва принципа на децентрализация. Вярвам, че чрез нея ще бъде подпомогнат научният капацитет на регионите – те ще могат да кандидатстват и по европейски проекти.
БАН е и основен духовен център – следва заветите на Българското книжовно дружество, занимава се не само с научни, но и с духовни въпроси. Виждаме, че е провела серия от дискусии за правдивостта в историята, за това кой е цар Самуил и други примери – не е необходимо тук да ги споменавам.
БАН способства и за развитието на експертния потенциал на държавата. Проведени са серия от дебати за дневния ред на страната. Вярвам, че именно чрез БАН можем да поставим основата на нова национална доктрина и съм напълно убедена, че това е в способностите и в капацитета й. Тя е изпълнила всички съображения на Националната стратегия за развитие на научните изследвания.
И стигаме до най-важния проблем – за финансирането. Това е ключов въпрос, който трябва да решим. Това е основният жест, който можем да направим – не просто да подкрепим доклада. Тази година бяха отделени около 77 милиона, а още 12 са необходими. Тук искам да използвам трибуната, за да апелирам към министъра на финансите, защото престижът на един министър на финансите е пряко обвързан с това как той се отнася към науката и образованието. Моля да бъдат намерени тези 12 милиона, които не бяха тази година в бюджета, за да може БАН да подкрепи не само разходите по заплати и капиталови разходи, а да отдели повече за наука. Доказано е, както и съветничката на господин Барозу е казала – основните средствата идват от бюджета.
Има изследване на Националния статистически институт към всички фирми. Поставен им е въпросът колко от тях могат да отделят за научна и развойна дейност. От всички фирми в България едва 11-12% са казали, че имат перо в бюджета си за това, а 75% са казали, че нямат нито материален, нито кадрови капацитет да отделят за наука. Ясно е, че основната отговорност за развитието на науката, за иновационните дейности е на държавата и тя трябва да поеме своята отговорност.
Всяка година в различни стратегии, различни приоритетни документи ние заявяваме, че целта ни е да достигнем по финансиране страните от Европейския съюз за наука и образование. Тук финансирането за наука е между 0,4 и 0,5% от брутния вътрешен продукт, докато средно в европейските страни е 1,8%, за САЩ – 2,7%, за Израел – 6%, за Япония – 3%.
Стига вече с декларативните действия. Да, много сфери се нуждаят от финансиране, но за да имаме качествен скок в развитието, трябва да отдадем дължимото на науката и да потърсим средното ниво за финансиране на европейските държави. В следващата 3-годишна бюджетна рамка това не е заложено. Надявам се с преодоляване на бюджетния дефицит след 2018 г. да вървим към покриването на тези цели.
Моля още веднъж министърът на финансите – тези 12 милиона, които са необходими на БАН, да бъдат осигурени от бюджета по други пера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – по моя списък е господин Михов. Няма го.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Стана традиция да излизам на тази трибуна, когато стане дума за наука, за БАН или за университети, и да говоря едни и същи думи. Този доклад трябваше да бъде четен и приет през 2015 г. Никой не казва, че Народното събрание не намери време да приеме Отчета на БАН за 2014 г. през 2015 г., което е по закон. С отчета на БАН, който беше приет по време на Четиридесетото народно събрание, беше приета поправката и се искаше БАН да се отчита в Народното събрание. До тогава такова нещо нямаше. Беше направено нарочно. Народното събрание го направи, за да види какво е състоянието на БАН с оглед на бъдещия бюджет и политиката на правителството към науката. За съжаление след като беше прието това, на следващия мандат дойде предложение от народни представители Българската академия на науките да бъде закрита. Българската академия на науките е единствената структура в България от такъв характер, която има международен одит. Ако някой е забравил това, нека си го припомни. Ние имаме оценка от Асоциацията на европейските академии на науките – средноевропейско равнище. Няколко института, мисля, че бяха 7, имат оценка „ААА”, което значи световно равнище. И това за един шест-седем милионен народ – едва ли някой от Вас си представя какво представлява! Когато дойде време за държавната субсидия, тогава се оказва, че никой не ни чува. Всички смятат, че българите са тъпи, прости и глупави – повтарям го за шести път в тази зала, и те нямат нужда от високи материи – високата материя, с която се занимават всичките цивилизовани държави. Румънската академия на науките, която на времето беше на нашето ниво, вече ни изпреварва. Институти, които бяха под нашето ниво, вече се качват над него. Не искам повече да говоря. Основното, което ще кажа, е, че недофинансирането на Академията я лишава от възможност да набира кадърни кадри. Те заминават на Запад. Тук проличава при докторантските изпити едно средно равнище. Няколко пъти съм бил в комисии и журита за такива докторантски изпити. От трима-четирима кандидати едва можеш да отбереш един.
Мисля, че през тази година трябва да приемем и другия доклад за 2015 г., и когато есента започнем да решаваме въпросите с бюджета, нека да се сетим, че заплатите в Българската академия на науките са на ниво чистачките в предприятието на Петър Кънев. Той ще Ви каже колко плаща на чистачките, а аз ще Ви кажа колко получава един доцент в Българската академия на науките. Ще видите, че доцентът получава със 100-150 лв. по-малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Станилов.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колеги, този Годишен отчет за дейността на БАН за 2014 г. е много по-богат от това, което беше представено. Времето не стигна на академик Воденичаров. Ние имаме този доклад по парламентарните групи. Който желае, може да го погледне допълнително.
Споделям мнението на проф. Станилов и на Мариана Тодорова по въпросите, които те повдигнаха.
Ще отбележа още два момента.
По стечение на обстоятелствата като член на настоятелството на БАН ми прави впечатление активната позиция на ръководството на Българската академия на науките по утвърждаването на тази важна институция като духовен изследователски център на България. Това е безспорно.
Особено силно подкрепям и важна роля за разпространяването на духовността, на изследователския дух в страната играят регионалните академични центрове. През 2014 г. бе създаден Регионалният академичен център в Монтана. Всъщност това беше първият регионален академичен център, който се създаде, без там да има научен институт на Академията, висше училище, филиал или нещо такова. Прави чест и лично на академик Воденичаров – да се осъзнае необходимостта от такива регионални центрове, за да може да има кълнове на тази духовност и изследователски дух, които да се развият с годините. Усилия положиха уважаваният академик Дечко Павлов и неговите сътрудници. Ще припомня на колегите, че това е именит учен, електрохимик, може би най-добрият в областта на оловните акумулаторни системи. Съдействието, което се оказа на предприятие като „Монбат” в Монтана не е без значение, в продължение на много години. Това е само един пример.
Такива регионални центрове, включително и това, което беше отбелязано в доклада – среща на култури през хилядолетията в област Монтана и други инициативи, трябва да бъдат подкрепяни.
Тук преминавам към втората част от изказването ми. Ето че Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” набира пара. В ход са и предстоят да се очертаят центровете за върхови постижения в страната, центровете за компетентност и регионалните центрове за компетентност, където ще можем, ако сме достатъчно мъдри, балансирано да разпределим средствата, които ще имаме от Европейския съюз, и да използваме целия капацитет на Българската академия на науките, да го подсилим, естествено. Безспорно е, че очакваме Българската академия на науките и нейните институти да бъдат в основата на тези центрове, особено за върхови постижения, а и за компетентност. По този начин ще се допринесе действително за създаването на необходимата научна инфраструктура – нещо, безспорно важно. Научна инфраструктура без хората – моментът, на който и проф. Станилов, и Мариана Тодорова наблегнаха, е много важен.
Знаете, между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет за 2016 г. предложихме да има увеличение на държавната субсидия за Академията с 12-те милиона, за които стана дума. Не бяхме особено успешни, следователно работата за 2017 г. в тази посока трябва да започне. От Реформаторския блок имаме идея, разбира се, с колегите от ГЕРБ и другите, подкрепящи правителството, трябва да поставим, и аз бих се ангажирал лично, въпросът за науката и специално държавната субсидия за наука, включително и за Академията на науките, да се постави в Съвета за развитие. Да се разгледа в Съвета за развитие, за да получим подкрепа от Съвета за развитие, която ще бъде необходима и за министъра на финансите Влади Горанов, за да може да бъде по-спокоен, че това, което се предлага от народните представители, ще бъде действително важно за страната.
По този начин постепенно ще подготвим и Българската академия на науките и цялата наша общественост за честването на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките, което се очертава след сравнително малък брой години – нещо, което, безспорно е събитие за цялата наша общественост. Благодаря за вниманието. Нека да подкрепим Годишния доклад за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Великов.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми акад. Воденичаров, дами и господа народни представители! Присъединявам се към думите, които казаха моите колеги и за недофинансирането на Българската академия, и за нейния, разбира се, съществен принос както за науката, така и за развитието на българското общество.
По-скоро имам въпрос към акад. Воденичаров. Тъй като в София се появи модерно съоръжение – така нареченият „Технопарк”, интересува ме, тъй като не чух от доклада, какво е било участието на Българската академия на науките при неговото изграждане? Има ли някакви идеи за развитие и съвместна работа в технологичния парк? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Лилков.
Има ли реплики? Няма.
Академик Воденичаров, ако желаете, като приключи дебатът, тогава да отговорите и на други въпроси, ако възникнат.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както беше отбелязано, това е отчетът на БАН за 2014 г. – закъснение от една година, което създава предпоставки, когато се определя бюджетът в новата календарна година, ние да нямаме отчет за предходната година.
Молбата ми е, когато следващия път тези отчети се разглеждат, да бъдат навреме, за да се вземат необходимите мерки и да се коригира политиката по отношение на финансирането на научните изследвания.
Иначе няма спор, че Българската академия на науките е водеща научна институция в България, няма спор, че това, което се направи през последните години, е насочено към реализиране на научните продукти, които Академията създава.
За мен е изключително впечатляващо развитието на иновационния център. Без иновации, които да идват от научните звена, няма как да разчитаме на развитие на българската икономика.
Много ми се ще в доклада за следващия отчетен период – за 2016 г., да има по-тясно сътрудничество и с другите научни организации в страната например Селскостопанската академия. В отчетите се показва как имаме добро сътрудничество с водещи европейски институти, има международни проекти, но и тези, които работят на научното поприще в България, имат общи интереси, имат задачата, желанието да развиват българската икономика и работят в една посока. Като водещ център Българската академия на науките да бъде лидерът, който да води към реализиране и решаване на проблемите на икономиката чрез иновации. Благодаря.
Подкрепяме отчета на БАН и се надяваме с дискусията, която се прави, да намерим възможността всички заедно да подкрепяме българската наука, включително и чрез по-достойно финансиране от бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики? Няма.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, акад. Воденичаров! Нямах предварителна готовност да се изказвам. Искам да заявя подкрепата на моята група за отчета, който Вие направихте. Безспорно той е много по-добър от предишния, по-всеобхватен и класически по-демонстративно видим.
Не мога да не се съглася с това, което казаха колегите от всички парламентарни групи – че Българската академия на науките задава тона на науката, на голямата наука, на високата наука. Не мога да не се съглася с високите резултати и научните постижения, които Българската академия на науката има. Не мога да не се съглася с тази всеобхватност и прозрачност, която заявявате и да не се съглася с това, че не прилича на един парламент да приема този отчет с година закъснение, което индикира забавяне във времето и на проблеми, които биха могли да се идентифицират към този момент.
Две неща извън това, което казаха колегите. Много наскоро приехме Закон, с който най-вероятно ще има научноизследователски университет, и научната работя няма да бъде приоритет само на Българската академия на науките.
Както проф. Бъчварова каза, трябва да се работи с всички останали. Бих искала това партньорство, това взаимодействие за развитие на висока наука да се случва и на този терен с участието и с помощта на Българската академия на науките. Мисля, че Вашата отговорност е различна, но тя е и призвание.
Стана въпрос за финансирането. Безспорно във всички сфери има нужда от средства, безспорно това е тема и дъвка, която не е от вчера, по която се говори. Аз смятам обаче, че в Българската академия на науките се работи по много проекти и там има добро проектно финансиране, което не е за подценяване.
На второ място, Вие започнахте процес на преструктуриране, на подмладяване на кадрите, който трябва да продължи и преструктуриране на институтите, които не са функционални и не дават онзи резултат в онова качество, което отговаря на европейски и световни тенденции. В този смисъл смятам, че Вие трябва да продължите, защото те генерират източник на приходи или пък по-малко разходи, така че в този смисъл Българската академия на науките има още какво да работи.
Завършвам с това, че от миналата година, още когато се прие и Стратегията за висшето образованието, Вие дадохте една заявка за това да бъдете партньор на държавната политика, да идентифицирате проблемите в българската политика, да ги заявявате пред управляващите органи, да бъдете подкрепа и да правите тази симбиоза. Продължете в този дух и мисля, че нещата ще бъдат по-успешни. А иначе кой не ще повече пари? Къде, кога и как, това ще прецени в най-добрата форма и начин самото правителство, което разделя тези пари. Ние всички сме „за” това, стига тях да ги има в достатъчно количество. Благодаря Ви много. Желая Ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Реплики? Няма.
Изказвания? Няма.
Уважаеми народни представители, закривам дебатите по тази точка.
Академик Воденичаров, заповядайте, ако желаете да вземете отношение в края на дебата.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Благодаря Ви.
Първо, искам да отговоря на въпроса на господин Лилков. Българската академия на науките не е канена за обсъждане как се създава технопаркът и какво ще има в него. БАН не е информирана какво е бъдещето на технопарка и какво ще се прави в него.
А иначе искам да благодаря на всички изказали се за подкрепата и знайте, че въпреки тежките условия ще се опитаме да бъдем полезни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, акад. Воденичаров.
Уважаеми колеги, предстои гласуване. Моля, заемете местата си в залата.
Гласуваме следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2014 г.”
Моля, режим на гласуване.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Обявявам почивка до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги народни представители, заседанието продължава! Четвърта точка от нашата програма е предвидена за утре сутринта.

Продължаваме с пета точка, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Кой ще представи доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! За да приемем на първо четене доклада, моля за допуск в залата на господин Красимир Ципов – заместник-министър на Министерството на вътрешните работи, и господин Асен Игнатов – заместник-директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение за допуск до залата. Гласуваме това предложение, моля режим на гласуване. (Шум.)
Колеги, заемете местата си в залата, вероятно няма да има кворум при това гласуване.
Моля, гласувайте.
Колеги, гласувайте, кворумът е 68 човека. (Шум и реплики.)
Моля, отменете гласуването.
Уважаеми народни представители, заемете местата си в залата – заседанието продължава. (Шум.)
В процедура на гласуване сме. (Шум и реплики.)
Отменихме. Сега, моля, режим на гласуване на процедурно предложение за достъп до залата.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете представителите на изпълнителната власт в залата.
Заповядайте с доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ПЕТРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 602-01-4, внесен от Министерски съвет на 27 януари 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 24 февруари 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за зашита при бедствия, № 602-01-4, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, и главния комисар Николай Николов – директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Ципов. В изложението беше подчертано, че със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения във връзка с приоритетите, предвидени в Рамката за действие от Хиого 2005-2015 и Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015-2030, които отразяват съвременните тенденции и разбирания за управление на риска от бедствия. Измененията са насочени към подобряване разбирането за риска от бедствия във всичките му измерения на уязвимост, капацитет, излагане на опасности на хора и активи, характеристики на опасностите и околната среда. Цели се осигуряване на силно и координирано институционално управление на риска от бедствия като приоритет на национално, регионално и местно ниво. Предвижда се създаването на съвети за намаляване на риска от бедствия към Министерски съвет, областните управители и кметовете на общини. Въвежда се планиране на намаляване на риска на всички нива чрез провеждане на политики на съгласуване, което ще доведе до единен подход за защита и възможности за намаляване рисковете от бедствия.
Подобрява се механизмът за финансиране на превантивните дейности по подготовка и реагиране. Регламентира се и минимален процент от средствата за непредвидени, но неотложни разходи за финансиране на превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране. Въвежда се и механизъм за подобряване обучението в предучилищното и училищното образование, както и за информираност на обществото чрез използване на достиженията на науката и технологиите. Осигурява се възможност за временно настаняване на пострадали лица в сгради с друго предназначение и използването на имоти и имущество предоставени от компетентните органи, юридически и физически лица. Предвижда се и повишаване капацитета на местната власт при бедствия чрез създаване на доброволни формирования в общините в съответствие с Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” Николай Николов допълни, че целта на Законопроекта е да се създаде по-добра организация и координация с оглед постигането на по-добри резултати.
В разискванията взе участие народният представител Иван Иванов, който заяви, че завишените изисквания за участие на общините и регламентиране на допълнителни задължения не е ясно дали са финансово обезпечени и посочи сумата от 800 хил. лв.
Председателят на комисията Цветан Цветанов поясни, че за първи път със Законопроекта са предвидени средства за превантивна дейност. Подчерта, че диалогът с Националното сдружение на общините ще продължи, а що се отнася до споменатите 800 хил. лв., това е сума, която се претендира от общините и е прогнозна. Изрази мнение, че Законопроектът подобрява системата за защита при бедствия, както на централно, така и на областно и местно ниво и предвижда интегрирана отговорност на всички органи.
След проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 глас „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за зашита при бедствия, № 602-01-4, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2016 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Петров.
Вторият доклад е от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия № 602-01-4, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 4 февруари 2016 г. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия № 602-01-4, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2016 г. В заседанието на Комисията взеха участие господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, главен комисар Николай Николов – директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, старши комисар Асен Игнатов – заместник-директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от главен комисар Николай Николов – директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. С предложените промени се цели осигуряване на силно институционално начало на управлението на риска от бедствия като приоритет на национално, регионално и местно ниво. Предвижда се създаване на съвети за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет, областните управители и кметовете на общини, които ще изпълняват ролята на платформи за намаляване на риска от бедствия за съответните нива. Осигурява се насърчаването и стимулирането на публичния и на частния сектор за предприемане на действия и адресиране на дейности по управление на риска от бедствия. По този начин ще бъдат подобрени механизмите на системата за намаляване на риска от бедствия. Засилва се и ролята на Националната платформа за намаляване на риска от бедствия, като се регламентират връзките по вертикала и хоризонтала на различните нива на държавно управление.
Въвежда са планиране на намаляването на риска от бедствия на национално, регионално и местно ниво, което е предпоставка за осигуряване на съгласуваност между политиките в отделните сектори и политиките по защита при бедствия. Дава се възможност на Националния съвет за намаляване на риска от бедствия да дава указания за изготвяне изпълнението на планиращи документи, което ще доведе до единен подход при планиране на защитата при бедствия.
Осигуряват се възможности за приоритизирането на дейностите за намаляване на риска от бедствия. Същите са ключови за регионалното използване на наличния капацитет и ресурс. Подобрява се механизмът за финансиране на превантивните действия и на дейностите по подготовка за реагиране, като това ще доведе до повишаване на готовността за реагиране при бедствия. Регламентира се минимален процент от средствата от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за финансиране на превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране. За подобряване на координацията на дейностите по реагиране при бедствия се въвежда ръководител на операциите с конкретни функции и правомощия, като се предвижда гъвкав подход при определянето му в зависимост от характера на бедствието.
Регламентират се функциите и задачите на областните, общинските щабове за реагиране при бедствия. Прецизират се условията, при които компетентните органи могат да обявяват бедствено положение, както и сроковете на действие с цел по-бързо и ефективно реагиране, овладяване и преодоляване на негативните последствия от бедствията. Очаква се промените да доведат и до повишаване на капацитета по отношение на готовността и реагирането на местната власт при бедствия чрез задължително създаване на доброволни формирования в общините с население до 20 000 души в съответствие с Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г.
В Комисията бе представено становище на Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципна подкрепа за предложените промени, като бе обърнато внимание на доброто взаимодействие при подготовката на Законопроекта. Същевременно от общините са направени и конкретни предложения за подобряване на отделни разпоредби на Законопроекта, които по принцип бяха подкрепени от изказалите се народни представители.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 „за”, без против и 4 „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия
№ 602-01-4, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Коцева.
От името на вносителите желаете ли да вземете думата, господин Ципов? Не.
Откривам дебатите по Законопроекта.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес на Вашето внимание се представи един Закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия – добре, солидно написан, повече от 34 страници с мотивите. Вкарват се нови изисквания както към държавата, така и към общините. Обаче всички пропускаме една основна дупка, която се очертава в Закона. Най-големият проблем в него е, че той е предимно с пожелателен характер – тези изменения, които се налагат в него. За съжаление не виждаме никакво желание за промяна на начина на финансиране на всички действия, които трябва да се извършат, и най-вече по превенция върху критичната инфраструктура.
По време на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред стана ясно дори, че към настоящата дата нямаме изготвен анализ кои са най-критичните точки по отношение на тази инфраструктура, която в последно време всички сме свидетели какви щети нанася на българското население и населените места по общини.
За съжаление не виждам в този Законопроект тази превантивна дейност, която е включена още в началото в чл. 6, да е включена и в самата Стратегия, която трябва да бъде извършена в 6 месечен срок. Няма лошо, наистина е добре да се направят и то сериозни крачки в тази посока, за да може българското население да бъде предпазено от такива негативни въздействия на околната среда на природата, като наводнения и земетресения. Но някак си всичко става все по-разводнено и по-разводнено. Наистина, възлагат се някакви ангажименти както на общините, така и на държавни институции, започват обучение. Но основният проблем е финансирането. Няма ясен ангажимент, след като тези всички обекти, които се набележат от съответните институции съгласно тези промени в Закона, кой ще ги финансира, кой ще даде средствата после, за да се случат тези неща?
А в случая – и тук са представители на Министерството на вътрешните работи, много добре знаят, че най-добрата защита срещу такива бедствия е превенцията. А ние не виждаме някаква възможност да се направи превенция.
Сумите, които се отпускат дори и в тазгодишния бюджет, са крайно недостатъчно. В Комисията стана въпрос, че към настоящия момент по искане на общините са отпуснати 800 хил. лв., и то на база на отделни искания, с риск да се повторя, без да се направи основен анализ кои са основните критични точки в тези елементи на инфраструктурата и къде трябва да се положат усилия, да се инвестират средства, за да не изпаднем в ситуациите, на които бяхме свидетели при Аспарухово, при Мизия и всички тези беди, от които хората бяха сполетяни.
Затова считам, че на този етап на Законопроекта, който е предложен, най-малко от нашата парламентарна група трудно ще бъде подкрепен и ние ще бъдем въздържали се, защото не считаме, че в тези текстове се предлага някаква адекватна защита на населението от подобни на случващите се циклично природни събития с негативен резултат. За съжаление в днешно време сме свидетели постоянно на такива събития. Ние самите сме потърпевши в такива ситуации. Наистина трябва по-внимателно да преразгледаме тази ситуация. Още повече, че на нас ни предстои може би още днес да започнем да гледаме Закона за публичните финанси, където се прави една промяна, която касае именно финансирането на общините. В никакъв случай отново не се обръща внимание на финансирането на подобен род проекти.
Стана редовна практика да следваме събитията, да ходим, да бягаме да покриваме щетите, след като нещо се е случило. Важното е да можем да имаме един поглед и да имаме възможност за реакция, не само с обучаване, и то на звена, които на практика не работят, каквито са доброволните звена. Молбата ми е, когато стигне на второ четене, действително колегите народни представители да вземат по-голямо внимание върху този Законопроект и да променим текстовете така, че държавата да има категоричен ангажимент при подготовката на финансирането на отстраняването на такава проблемна критична инфраструктура и въздействието върху нея. Най-малкото да се направи един точен анализ кои са най-болезнените, най-невралгичните точки, и то със съдействието на общините. Те много добре знаят. А не да се работи на парче, както сега, да искаме по отделния обект, след като мине вече бедствието, като стане белята, общините да тръгнат да искат пари от държавата и да се окаже, че те са крайно недостатъчни. Сумата, която към този момент е заделена и беше споделена в Комисията, в размер на 800 хил. лв., е крайно недостатъчна.
Не разбирайте, че не искаме този Законопроект да породи необходимия ефект. Нашето желание е просто той да се превърне в работеща норма, от която наистина да се ползват българските граждани и българските общини и тя да има реален ефект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Ахмедов.
След това – господин Генов, Вие дадохте заявка, нали?
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законът за защита при бедствия урежда осигуряването на защитата на живота и здравето на хората при възникване на бедствия. Този Закон и подзаконовата нормативна уредба към него са основните нормативни актове, регламентиращи мероприятията, свързани със защитата на населението при бедствия в страната.
Смятам, че предложените изменения и допълнения на Закона за защита при бедствия са навременни, наложителни, но не са достатъчни, особено с оглед на това, че през последните седем-осем години сме свидетели на значителни по степен и характер бедствия.
Видно от мотивите на Законопроекта, в процеса на прилагане на Нормативната уредба по отношение на системата за защита при бедствия са отчетени непълноти и проблеми. По-конкретно, отчетена е необходимост от осигуряване на по-силно институционално начало на управлението на риска от бедствия на национално, на местно и регионално ниво.
В първоначалния вариант на Проекта за изменение на Закона при подготовката е проучена и е взета предвид позицията на общините по основните промени, касаещи тяхната дейност, съдържаща няколко особено важни момента. Те са създаване на нов ред за планиране и организация на превантивната дейност и нови възможности за целево финансиране на такива мерки.
Разглеждайки настоящия Законопроект, откривам, че той съществено се различава от първоначалния вариант – имам предвид текстовете, предложени от Националното сдружение на общините. Във връзка с това подкрепям становището на Националното сдружение, с което се предлага да се възстановят в първоначалния им вариант текстовете на чл. 6, вместо текстовете, заложени в предложения ни Проект, които не дават възможности на кметовете на общини да вземат адекватни управленски решения по отношение осигуряването на необходимото финансиране на обекти, с които не могат да се справят на местно ниво.
Освен това по повод на новите текстове на чл. 6 споделяме мнението, че възможността за целево приоритетно финансиране на дейности по превенция на общинско и областно ниво ще се реализира по-обективно, ако условията и редът за това се регламентират в наредба на Министерския съвет.
По повод на текстовете от § 23, чл. 41 и новата алинея, предвиждаща задължително създаване на доброволни формирования в общини с население до 20 хиляди души, имам сериозни съмнения, че нормата би могла да не се приложи на практика. При създаване на това задължение не са отчетени съществени фактори, като липса на достатъчно млади хора по малките населени места, както и липса на достатъчно стимули за доброволците.
В Проекта се вижда разминаване на отговорностите на институциите; създават се структури с неясен статут, противоречащ на Закона за администрацията в областта на възлагане на функции, които принадлежат на изпълнителната власт. Имам предвид предложените в чл. 64а и „б”, предвиждащи създаване на Областен съвет за намаляване на риска от бедствия.
Основните документи за политика в областта на превенцията, предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, аварии и катастрофи е Националната програма за защита при бедствия (2014 – 2018) и Годишният план за
2016 г. за изпълнение на Националната програма. Според нас би трябвало да се наблегне именно върху изпълнението на годишните програми и по-точно финансовото им подсигуряване.
Системата за защита при бедствия се нуждае от спешни и реални реформи. Предложените текстове обаче не биха могли да осигурят постигането им, което според нас е достатъчно основание Законопроектът да не бъде подкрепен от Движението за права и свободи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Реплики, колеги? Няма.
Думата за изказване има народният представител Манол Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде в същия тон – този, който поддържаха и двамата колеги преди мен.
Нека да подходим сериозно между първо и второ четене към текстовете, които ни се предлагат в този Закон. На кметовете на общини отново се вменяват функции, които, първо, са финансово необезпечени от делегираните им бюджети; второ, самите общини в голямата си част нямат тази финансова възможност да изпълняват посочените функции и да ги обезпечават финансово.
Преди малко стана въпрос за доброволните формирования. Ами, ние в общините под 20 хиляди души не можем да намерим хора с такъв възрастов профил, които да се включат в доброволните формирования. Предполагам, че и от колегите управляващи тук има такива с опит в местната власт. Искам да попитам някой от тях, когато се е намирал там, колко доброволеца е привлякъл и колко е назначил? Ако български гражданин иска да постъпи в такова доброволно формирование, трябва доброволно да извърши няколко неща преди това.
Да си изкара медицинско свидетелство от личния лекар. Струва пари, време, разходи.
Второ, да си вземе свидетелство от психодиспансера от съответния регион, че не се води на отчет. Това пак струва пари.
Трето, трябва да си изкара свидетелство за съдимост, което се издава по местораждане. Ако човекът, който иска да свърши това нещо, живее в същото населено място, ще му излезе малко по-евтино. С колеги сме правили сметка, че за да подаде документи един човек в тази комисия, която се назначава от кмета на общината, за да бъде приет в това доброволно формирование, трябва да похарчи няколко десетки лева. В някои общини, ако е от по-отдалечено населено място, трябва да си плати и транспортните разходи. Тези разноски са между 50 и 100 лв.
Има практика в някои общини, където общинските съвети са взели решение евентуално при наличие на средства да покриват тези разходи. Това обаче като масова практика, масово и кардинално решение Законът, който се предлага, не го регламентира.
Искам да обърна внимание и на още един слаб момент в Закона. Вменяват се функции на кметовете да осигуряват средства за подслон, като започнем с палатки, фургони, подвижни къщи и така нататък. Че коя община има в активите си такива средства за подслон, освен резервния фонд за общинските жилища, отделен за такива случаи.
Призовавам отново за по-сериозно отношение към Закона, който се предлага.
Ние ще се въздържим на първо четене, няма да го подкрепим. Ще направим нашите предложения между първо и второ четене, но нека да се получи работещ Закон, който наистина да осигури и превенцията, и ликвидирането на щетите при възниквали бедствия и аварии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Генов? Няма.
Има ли желаещи за изказване други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 602-01-4, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2016 г.
Гласували 98 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ПО ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА.
Представени са доклади на Комисията по земеделието и храните – водеща, и на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте за доклада на Комисията по земеделието и храните.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 17 февруари 2016 г., на което обсъди Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г.
В работата на Комисията участие взеха:
- от Министерството на земеделието и храните: господин Цветан Димитров – заместник-министър, д-р Лора Джупарова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига”, Тодор Тодоров – началник на отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”;
- от Българската агенция по безопасност на храните: Анита Пашова – юрисконсулт в Центъра за оценка на риска.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров, който подчерта, че предлаганият Законопроект цели отделяне на процеса по оценката на риска по хранителната верига от органа, осъществяващ управлението и контрола на риска.
Със Законопроекта се предвижда преструктуриране на Центъра за оценка на риска, който е част от структурата на Българската агенция по безопасност на храните, в Център за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). Центърът ще бъде второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните. Директорът ще се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните.
Центърът ще бъде органът на национално ниво, който ще извършва научнообоснована оценка на риска чрез независим анализ на научна информация във всички сфери, които пряко или косвено засягат безопасността на храните и фуражите. Ще бъде компетентният орган за извършване на оценка при разрешаване, изменение и отнемане на разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита и координиращ орган в процедурите по одобряване на активни вещества, антидоти и синергисти.
Становищата ще служат за основа при вземане на управленските решения. ЦОРХВ ще работи в тясно сътрудничество с Европейския орган по безопасност на храните и ще изпълнява аналогични функции. Ще работи също с другите европейски и международни организации и с компетентните органи на държавите членки и на трети страни в областта на хранителната верига. За целта е предвидено структурата на ЦОРХВ да включва контактен център за комуникация и обмен на научна информация.
Подробно са разписани функциите на Центъра, органите на управление и начините за неговото финансиране.
Направени са съответните промени в Закона за Българската агенция по безопасност на храните, в Закона за защита на растенията и в Закона за храните.
В последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи се съгласиха, че изваждането на Центъра за оценка на риска от структурата на Българската агенция по безопасност на храните ще гарантира независимостта на извършваната оценка и научен анализ, както и ще позволи тази оценка да обхване всички аспекти на хранителната верига по отношение на съществуващите рискове, включително такива, които към момента не са под прекия контрол на Агенцията и съответно не са част от извършваната оценка.
В тази връзка всички изразиха подкрепа за Законопроекта и заявиха готовност между първо и второ гласуване да внесат конкретни предложения за прецизиране на текстовете.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 19 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Белова.
Сега ще чуем и доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 февруари 2016 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г.
В заседанието взеха участие д-р Адам Персенски – заместник-министър на здравеопазването, експерти, както и представители на синдикални, съсловни и неправителствени организации в областта на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от представител на Министерството на земеделието и храните, който посочи, че в него е предвидено преструктуриране на действащия Център за оценка на риска, създаден със Закона за Българската агенция по безопасност на храните през 2011 г., в Център за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към министъра на земеделието и храните.
Необходимостта от създаването на Центъра за оценка на риска по хранителната верига е свързана с гарантиране на независимост и безпристрастност на оценката на риска по цялата хранителна верига от процеса на управление и контрол на риска и от това следва органът, който извършва оценката на риска, да бъде извън структурата на органите, които контролират тези процеси. Това разграничение е извършено на ниво Европейски съюз със създаването на Европейския орган по безопасност на храните съгласно Регламент (ЕО)
№ 178/2002.
Следвайки този модел на Европейската комисия, в много държави е създаден орган за оценка на риска, който дава безпристрастно научно становище, което е основа за вземане на управленски мерки от компетентните органи по отношение на безопасността на хранителната верига на национално ниво.
Такъв модел е възприет и в Република България, като през 2011 г. е създаден Център за оценка на риска със Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
Сега съществуващият Център за оценка на риска извършва анализ и предоставя научни становища само в тези аспекти от хранителната верига, които са под контрола на Българската агенция по безопасност на храните. Съществуват аспекти в хранителната верига, които се контролират от други ведомства – регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването, както и към Министерството на земеделието и храните.
Съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002, „за да се гарантира безопасността на храните, е необходимо всички аспекти на хранителната верига да се разглеждат като един непрекъснат процес, започващ от и включващ първичното производство и производството на фуражи до продажбата или доставката на храни до потребителите, тъй като всеки елемент може да има потенциално въздействие върху безопасността на храните”.
По тази причина е необходимо да се вземат под внимание производството, приготвянето, транспортирането и разпространението на фуражи, използвани за храна на животни, които се отглеждат за производство на храни, включително отглеждането на животни, които могат да се използват за храна в рибните стопанства, тъй като непреднамереното или преднамереното замърсяване на храните за животни, както и подправянето или практиките на измами или други недобросъвестни действия във връзка с тези дейности могат да породят пряко или косвено въздействие върху безопасността на храните. Необходимо е също така да се вземат под внимание други практики и селскостопански производствени фактори на равнището на първичното производство и тяхното потенциално въздействие върху цялостната безопасност на хранителната верига.
В тази връзка е необходимо като функция на Центъра да бъде включена и оценката на досиетата на продуктите за растителна защита, които оказват влияние върху здравето на растенията като част от хранителната верига. Предвид изложеното Центърът за оценка на риска следва да бъде преструктуриран в Център за оценка на риска по хранителната верига, който да извършва научния анализ и да предоставя научна оценка на риска във всички аспекти на хранителната верига и да бъде извън структурата на който и да е контролен орган.
Центърът за оценка на риска по хранителната верига няма да има контролни функции върху бизнес операторите по хранителната верига, няма да взима управленски решения и няма да провежда законодателната политика, а ще предоставя по обективен и безпристрастен начин научнообоснован анализ, който да е основата на осъществяването на посочените процеси от компетентните органи, на национално ниво.
За да се постигнат посочените цели, е необходимо да се създаде отделен, независим от контролните органи в действащото законодателство орган – Център за оценка на риска по хранителната верига, по силата на законови норми. Това се налага и с цел правоприемство, тъй като сега действащият Център за оценка на риска към Българската агенция по безопасност на храните следва да бъде изваден от структурата на БАБХ едновременно със създаването на новия орган – Центъра за оценка на риска по хранителната верига, чрез изменение и допълнение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
След проведената дискусия и след гласуване при следните резултати: „за” – 13 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Дебатът е открит.
Моля народните представители, които желаят да вземат участие, да дадат знак.
Заповядайте, господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на АБВ ще подкрепи Законопроекта, като считаме, че той е изключително важен и крайно необходим. Едва ли всички хора осъзнават рисковете, на които сме подложени всеки ден с хранителните продукти, които се предлагат в нашите търговски вериги и изобщо в хранителните ни магазини.
С този Законопроект се преследват няколко много важни цели, на които искам да поставя акцент.
На първо място, Комисията по оценка на риска в хранителната верига излиза от структурата на Българската агенция по безопасност на храните и преминава към Министерството на земеделието и храните. По този начин се осигурява нейната независимост и безпристрастност, защото БАБХ има задачата да контролира. Тази Комисия излиза извън контролиращия орган, което е много положително.
На второ място, подчертавам, че се разширява обхватът по хоризонтална и вертикална посока. Първо по хоризонтална – ще се проследява абсолютно всичко, което е свързано с производството на храните, между отделните производители, между структурите, които ги обслужват, а също така и във вертикална посока: производство, изкупуване, първична преработка, преработка в предприятията и накрая в цялата търговска мрежа, което е също изключително важно.
Нещо друго, което искам да подчертая – че се разширява и обхватът на продуктите, които ще се контролират. Досега се контролираха само тези, които са към Българската агенция по безопасност на храните, а сега тук влизат всички растителни и животински продукти. Също така, нещо, което пропускахме досега, това са вносните продукти. При нас има силно завишени изисквания към продуктите, които се произвеждат в България, но за това, което идва отвън, не може да се каже, че контролът беше достатъчно ефективен, така че това е нещо много, много сериозно.
Още нещо, което искам да отбележа на трето място – цялата оценка, която ще се извършва, се поставя на научни основи. За целта ще се изгради консултативен съвет. Много се чудехме какъв да бъде – дали да бъде научен съвет към съответната структура? Може би най-доброто е да бъде консултативен съвет, защото в него освен специалистите, които са към тази Комисия, ще вземат участие и специалисти от научните институти, от университетите.
В Тракийския университет, в Университета по хранителни технологии в Пловдив има такива лаборатории, има специалисти, които са изключително подготвени. Те могат да влязат в консултативния съвет и по този начин ще се осигури много по-добра оценка и съответно това, което ще се предложи на потребителите, ще гарантира безопасността при консумацията на тези храни.
Смятам, че Законопроектът е максимално добре подготвен, но въпреки това има няколко неща, които ще предложим между първо и второ четене.
Още веднъж казвам, че ще подкрепим този Законопроект и препоръчвам на всички да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станков.
Реплики, колеги, към него? Няма.
Думата за изказване има госпожа Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е първо четене на Законопроекта за оценка на риска по хранителната верига.
Трябва да припомним, че Законът за Българската агенция по безопасност на храните беше приет през 2011 г. и в състава на БАБХ беше създаден Център за оценка на риска. Още тогава беше допусната груба грешка, защото не може, както се отчита и в мотивите на вносителите, оценката и контролът да бъдат на едно и също място, което на практика се случи с нашата Агенция по безопасност на храните. Затова сега предлаганият Законопроект на практика ни връща към нормалното приложение на европейските регламенти, в които се изисква оценката на риска да бъде независима от контролните органи, които изпълняват на място своите функции. От тази гледна точка ще подкрепим Законопроекта, но вниквайки внимателно в това, което се предлага, имаме доста съществени забележки.
Първата, която може би ще бъде въпрос на дискусия в Комисията по земеделието и храните като водеща, е: защо трябва да бъде в структурата на Министерството на земеделието и храните, при условие че Центърът за оценка на риска всъщност с управителния съвет решава въпросите и на крайните потребители за тяхното здравеопазване, а също така и движението от производството на земеделска продукция до търговските вериги? Тоест в управителния съвет има представители на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните. Защо да не се издигне на по-високо ниво, тоест тази структура да бъде към Министерския съвет? Между другото, в доста страни от Европейския съюз това е факт и освен осъществявайки оценка на риска, те разработват и методики, които следва да се имат предвид при управление на хранителната верига.
Второто нещо, което също прави впечатление, е, че в Законопроекта се предвижда възможността да бъдат наемани външни експерти, за да осъществяват научното обслужване на Центъра за управление на риска, след като основната функция на Центъра е това научно обслужване. Ако видите в Законопроекта, там е записано във всяка една от функциите на Центъра, че той трябва научно да обслужва.
Наемането на външни експерти и специалисти според мен е нещо, което не трябва да се допуска от гледна точка на обективността. Затова, може би пак в дискусия, ще предложим научните звена в Българската агенция по безопасност на храните, в случая това е Ветеринарномедицинският институт да премине към Агенцията по безопасност на храните.
Институтите в Селскостопанската академия – знаете, че Институтът за защита на растенията например е в структурата също на Селскостопанската академия, за да може да се използва научният потенциал, който има и с който разполага Министерството, за да изпълнява своите функции по начина, по който са разписани в европейските регламенти.
И не на последно място, но в заглавието на Закона нещо ми липсва: Закон за оценка на риска по хранителната верига. Това е Закон за създаване на Център за оценка на риска за хранителната верига.
Целият Закон е как ние структурираме този Център. Защо трябва да бъде „за оценка на риска по хранителната верига”, а не Център за оценка на риска? Има и други случаи в законодателството, за които правим Закон, който определя правата, задълженията, функциите, които изпълнява дадена структура и тя е част от нашите основни задължения и изисквания по отношение на прилагането на европейските регламенти.
Ние си запазваме между първо и второ четене да дискутираме тези въпроси, да ги представим на вниманието на нашите колеги, за да се получи работещ орган, а не само бутафорна структура, която под някаква форма да доведе до изпълнение на нашите задължения за изпълнението на европейските регламенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има госпожа Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи предложения Законопроект.
В Комисията по земеделието и храните дълго коментирахме предложения Законопроект. Всички политически сили се обединихме около това, че този Законопроект е крайно необходим. Център за оценка на риска е липсващото звено към момента. Създаването му ще доведе до сигурност на хранителните продукти от производителя до крайния клиент. Това ще ни доближи до водещите държави в сферата на контрола върху храните като Германия и Австрия.
Напълно съм съгласна и не мога да не подкрепя изказването на проф. Станков за всички плюсове, които предлага този Законопроект.
Към госпожа Бъчварова имам само едно допълнение: считам, че точно наемането на външни експерти специалисти ще доведе до обективност. За да функционира този Център и наистина да бъде обективен, следва да ползва услугите на най-добрите специалисти в тази сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Господин Румен Христов има думата за изказване.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме важен Законопроект, който мина през Комисията по земеделието и храните с пълно единодушие при одобрението му, което още веднъж говори, че Законопроектът, разработен от Министерския съвет и внесен в парламента, е добре огледан.
Разбира се, че между първо и второ гласуване ще бъдат направени предложения, както беше повдигнат въпросът за допълнителни предложения от проф. Станков и проф. Бъчварова.
Искам да дам няколко отговора най-вече на въпроса на проф. Бъчварова по отношение на структурата на Центъра за управление на риска, ако мога така да се изразя.
Вие знаете, че там ще има представители – по двама заместник-министри и от Министерството на здравеопазването, и от Министерството на земеделието. Така че говорейки за качеството на храните, ние в никакъв случай не изпускаме важността, свързана със здравето на хората и на консуматорите най-вече в лицето на хората.
Що се отнася до това дали консултативен или научен съвет, ние водихме дискусията и вероятно ще я продължим. Целта е да ползваме най-добрия научен потенциал в страната за гарантиране, повтарям отново, здравето на българските граждани, на българските консуматори.
Къде да бъде тази структура? Това също се дискутира. Вие знаете, че предложението е председателят на управителния съвет или изпълнителен директор да бъде назначаван от министър-председателя. Дори и да бъде към Министерството на земеделието, когато министър-председателят поеме отговорността да назначи изпълнителния директор, това означава, че ние ангажираме и Министерския съвет и министър-председателя на Република България.
Права сте по отношение на институциите, но знаете, че предстои реформа в Селскостопанската академия. Тогава наистина бихме могли да повдигнем въпроса за мястото на Националния ветеринарномедицински институт, за Института по растителна защита. Да, те биха имали място в структурите на Българската агенция по безопасност на храните или частично в структурите на новия Център за оценка на риска от гледна точка на тяхното по-ефективно използване, а и във връзка с предстоящото преструктуриране на Селскостопанската академия.
Аз моля, както бяхте активни при обсъждането на първо четене, и в залата да дадете своето предложение между първо и второ гласуване. Нямам съмнения, че Законът ще бъде подкрепен от всички народни представители, включително и от Реформаторския блок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имам притеснение във връзка с чл. 9 – за външните експерти. Надявам се между първо и второ четене и гласуване може би да се изчисти и да бъде малко по-ясно. Това, което ме притеснява, е, че всъщност няма критерии кога ще се ползват те, което значи, че в един момент може да се реши, че сто процента от цялата дейност ще се аутсорсне, така да се каже, на външни експерти и тогава няма смисъл от самия Център. Това е моето притеснение. Надявам се между четенията да бъде по-конкретизирано използването на външни експерти и да се знае точният регламент за тяхното ползване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ананиев.
Реплики?
Първа реплика – госпожа Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Ананиев, в мотивите вносителят изрично беше посочил, че външни експерти ще се ползват само при необходимост. След приемането на Закона Министерството на земеделието и храните в наредба или в подзаконов нормативен акт ще уточни точните критерии. Тук говорим само за ползване на външни експерти при необходимост и липса на потенциал от страна на Центъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика?
Дуплика – господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Белова, благодаря за това уточнение.
„При нужда” е ясно, но за мен е малко по-общо. Молбата ми е, ако може да се помисли в самия Закон дали не може по някакъв начин да има някаква регламентация, която да слага стопроцентово спирачките. Ясно е, че не може да се случи, но представете си, че директорът на тази институция реши да не върши никаква работа и тотално да аутсорсне своята дейност. В момента ние му даваме тази възможност. Да се помисли за някакъв текст, който по някакъв начин да спира това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата? Няма такива.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване единодушно.
Точка седем – Законът за банковата несъстоятелност, е за утре, тъй като няма 24 часа от момента, в който докладът на Комисията е предоставен на народните представители.

Преминаваме към точка осма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ.
Представен е доклад на водещата Комисия по бюджет и финанси.
С доклада ще ни запознае госпожа Евгения Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2016 г.
На заседание, проведено на 18 февруари 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваше заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, директори на дирекции, началник-отдели и експерти от Министерството на финансите и Емил Савов – заместник-директор на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Ананиев, който посочи основните мотиви за внасянето на Законопроекта, както и промените, които се предлагат.
Основен акцент се поставя върху финансовата децентрализация на местните власти и съответстващите им отговорности за финансовото състояние на общините.
Един от основните мотиви е наблюдаваното задълбочаване на съществуващите проблеми, свързани с общинските бюджети и необходимостта от предприемане на действия бюджетните параметри на общините да бъдат приведени в рамките на изискванията на националните фискални правила.
В Законопроекта е предвидена цялостна процедура за финансово оздравяване на общините, която включва:
- идентифициране на общини с фискални затруднения;
- откриване процедура за тяхното оздравяване;
- реализиране на план за финансовото им оздравяване.
Дефинирани са шест условия за определянето на общини с финансови затруднения като наличието на три или повече от тях ги определят като общини, които са във финансово затруднения и трябва да влезнат в тази процедура на финансово оздравяване.
Регламентиран е редът за откриване на процедурата за финансово оздравяване. Максималният срок, който се предвижда за протичане на процедурата по финансово оздравяване с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси, е три години.
В Законопроекта е предвидено бюджета на общината с открита процедура за финансово оздравяване да се предоставя за становище на министъра на финансите, което се разглежда заедно с бюджета на общината в общинския съвет.
В Законопроекта са предвидени изисквания към кмета на общината за осигуряване на публичност и прозрачност в действията при условията на открита процедура за финансово оздравяване.
С промените се поставят цели за финансово оздравяване на общините в годишен и средно срочен план на база на обективен анализ на основни финансови показатели с цел въвеждане на възможни консолидиращи мерки в управлението на техните финанси, инициирани от общинския съвет и след публично обсъждане в интерес на местната общност.
Предвидена е възможност, по предложение на министъра на финансите с акт на Министерския съвет да бъде отпусната допълнителна целева субсидия на общините, която да служи за погасяване на временен безлихвен заем, при условие че се доказва от общината, че целите и мерките, заложени в оздравителния план се изпълняват съгласно предварителните насоки, които са дадени и се постигат резултатите, които се очакват от общината за финансово оздравяване.
Със Законопроекта се урежда и възможността за ограничаване поемането на дълг от институционални единици, класифицирани от ЕВРОСТАТ в сектор държавно управление – болниците, БДЖ, НКЖИ, в случай че превишението на дълга е над 60 на сто.
Законопроектът предвижда разширяване на обхвата на публикуваната до моментна ежемесечна официална информация за държавния и държавно гарантирания дълг. В тази връзка са предложни необходимите промени в Закона за държавния дълг.
Предлагат се изменения и допълнения на Закона за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове, с които се уреждат въпроси за реда за изплащане на финансовата помощ със средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, кохезионния фонд. Предложено е прецизиране на разпоредби за предвиденото служебно приключване на проекти, както и промени свързани със спазването на принципите за добро финансово управление. Предложени са промени в други закони, свързани със синхронизирането им с принципите, правилата и терминологията заложени в Закона за публичните финанси.
След представянето се проведе обширна дискусия, на която бяха изказани множество мнения и въпроси.
Заместник-директорът на Националното сдружение на общините Емил Савов представи принципните въпроси от тяхна страна, които са следните:
- на кои общини ще бъде оказана помощ с този проект и дали ще бъде преодолян структурният дисбаланс в приходната им част;
- обективност и справедливост на предлаганата система;
- равнопоставеност на отговорност и права;
- необходимост от изготвяне на методология за лесно и еднозначно изчисляване на отделните показатели и др.
Народните представители изразиха принципна подкрепя за законопроекта и за идеята да се изисква по-сериозна финансова дисциплина за общините и поставиха слените въпроси: какво е състоянието на общините и какви са настоящите показатели; какви ще са източниците за безлихвените заеми, които ще финансират общините; какви са критериите за оценка на общините; какви са европейските практики за безлихвено финансиране на общини; какъв ще е инструментариума на оздравителните програми, които ще се прилагат; необходимост от разграничаване на причините за изпадане в несъстоятелност на община; необходимост от превантивни мерки и механизми за недопускане за изпадане в несъстоятелност на общини; необходимост от включване на елемента колко от тези общини отговарят на законовите условия и критерии да бъдат общини и др.
Заместник-министър Ананиев отговори подробно на поставените въпроси.
Председателят на Комисията Менда Стоянова предложи да се създаде работна група, с участието на членове от Комисията, която да подготви конкретни предложения и текстове за второ гласуване на Законопроекта.
След обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 9 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Уважаеми колеги, този Законопроект е разпределен на още две комисии – Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Двете комисии са включили Законопроекта за разглеждане на заседание в днешния и утрешния ден, поради която причина го бях предвидила и за дебат в залата в петък, но тъй като сме много експедитивни в днешното заседание, стигнахме до него. Считам, че е коректно да дадем възможност на комисиите, които са съпътстващи, да го обсъдят и да излязат с доклад, поради което правя процедурно предложение пред Вас за прекратяване на днешното заседание.
Утре да продължим, целият четвъртък – посветен на 14-те законопроекта на Изборния кодекс, за петък Законът за банковата несъстоятелност и след него ще довършим този Законопроект.
Обратно предложение има ли, колеги? (Шум.)
Моля да гласуваме направеното от мен процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Утре редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч.
Успешна работа на комисиите, които днес по-късно имат заседание!
Закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)



(Закрито в 13,15 ч.)






Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председател:
Алиосман Имамов



Секретари:
Айхан Етем
Юлиан Ангелов