Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Алиосман Имамов


Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение. Вчера, на 9 март 2016 г., е постъпил и раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, приети на първо гласуване на 24 февруари 2016 г. Проектът е изготвен от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника. Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
Процедура.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1 от ПОДНС моля срокът за предложенията от народни представители по Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата – обединения: от Красимир Велчев и група народни представители, и от мен и Антони Тренчев, да бъде удължен с три седмици – максималният срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения по Общия законопроект, за който току-що Ви информирах.
Гласували 152 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Съгласно приетата от нас седмична програма сега предстои:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
Постъпили са доклади на водещата Комисия по правни въпроси и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Няма представен доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика по втория Законопроект, внесен от Валери Симеонов и група народни представители.
Председателят на Правната комисия господин Кирилов има думата да ни запознае с доклада й.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на вниманието Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно:
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс,
№ 454-01-10, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 8 април 2015 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20 май 2015 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-102, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 26 май 2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22 юли 2015 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-141, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22 юли 2015 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 5 ноември 2015 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16 февруари 2016 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18 февруари 2016 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19 февруари 2016 г.;
Законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни
представители на 22 февруари 2016 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22 февруари 2016 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс,
№ 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22 февруари 2016 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23 февруари 2016 г.

На свое заседание, проведено на 24 февруари 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
На заседанието присъстваха:
от президентството на Република България: госпожа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси на президента на Република България, и госпожа Румяна Коларова – секретар по образование, наука и гражданско общество на президента на Република България;
от Министерството на външните работи: господин Иларион Иларионов – съветник на министъра на външните работи, и госпожа Ана Николова – старши юрисконсулт в дирекция „Правна”;
господин Божидар Божанов – съветник на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи;
господин Огнян Димитров от Сдружение „Експерти на гражданското общество”;
господин Георги Илиев, госпожа Боряна Панчева, господин Антон Ангелов и господин Борис Рангелов от Инициативен комитет „Гласувай без граници”.
От името на вносителите, Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 454-01-10, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г., беше представен от г-н Илиан Тодоров. Със Законопроекта се цели въвеждане на изискванията за минимален общообразователен ценз при упражняване на правото на гласуване на всеки български гражданин. Предвижда се въвеждането на задължително гласуване, което би прекратило практиките на контролирането на вота и купуването на гласове.
От името на вносителите, Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08 април 2015 г., беше представен от господин Валери Симеонов. Той обоснова основните положения във внесения Законопроект относно въвеждането на задължително гласуване, последиците при неупражняване на избирателното право, условията и реда за образуване на секции. Предвижда се пред всяка изборна секция да има табло, на което да са описани телефоните за връзка с районно управление на МВР и съответно дежурен районен прокурор. Със Законопроекта се определя и по какъв начин да се провежда гласуването в държавите извън територията на България – в държави в Европейския съюз и в държави, които не са в Европейския съюз, като се разкриват допълнителни секции по местоживеене в Европейския съюз, а в държави, които не са членове на Европейския съюз – само в секции, образувани в дипломатическите представителства на България.
Господин Румен Йончев представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20 май 2015 г. Той посочи, че със Законопроекта се цели усъвършенстване на правната уредба на статута на Централната избирателна комисия и уточняване на реда за формиране на състава й като колективен орган, като се предлага членовете на ЦИК да могат да бъдат допълвани с още членове, предложени от партиите и коалициите, успели да излъчат представители в Европейския парламент.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-102, беше представен от неговия вносител господин Георги Кадиев. Със Законопроекта се предлага разрешаването на агитация на езици, различни от българския. Внесеното предложение за промяна на Изборния кодекс запазва и доразвива същността на идеята предизборната кампания да се води на разбираем от всички език, като предвижда да се осигури едновременен и точен превод на български език.
Господин Четин Казак представи мотивите на законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-140 и № 554-01-141, внесени от Лютви Местан и група народни представители. Със законопроектите се предлага да се завиши прагът за преференциален избор на кандидатите за общински съветници, като се обвърже изискването за минимална представителност на избора посредством изравняването му с общинската избирателна квота. Цели се и увеличаване на прага за образуване на кметство в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, въз основа на който се насрочват избори за кмет на кметство. Въвежда се възможността за използването на майчин език по време на предизборната кампания от лица, които се самоопределят като принадлежащи към малцинствени групи в Република България.
От името на вносителите законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-172 и № 654-01-14, внесени от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители, бяха представени от господин Антони Тренчев. Той отбеляза, че с тях се цели оптимизирането на процеса по преброяване на гласовете от изборите чрез въвеждане на машинно преброяване и чрез увеличаване броя на членовете на районните и общинските избирателни комисии. Предвижда се създаването на Комисия за дистанционното електронно гласуване с цел организационното му осигуряване и се предлага измененията, свързани с него, да влязат в сила две години след обнародването, за да се предостави възможност за разработване и внедряване на системата за дистанционното електронно гласуване, както и за осигуряване на средства за електронна идентификация на достатъчен брой избиратели.
Господин Лъчезар Никифоров представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, нека процесът да е двустранен – от Ваша страна малко повече тишина, а господин Кирилов ще го помоля за малко повече височина.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, чувам разговорите на всички групи в парламента, стремя се да ги надвикам, но уви, нямам такива вокални възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, сериозно – моля за ред в залата!
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Със Законопроекта се въвежда възможността при вече избран състав на Централната избирателна комисия, когато след проведени последващи избори за народни представители или за членове на Европейския парламент има нови парламентарно представени партии и коалиции, съставът му да се допълва с по един член, предложен от тях. Предвижда се съдопроизводството по изборните дела да се реализира пред административните съдилища.
Народният представител Петър Славов представи Законопроект № 654-01-16, като акцентира върху предложенията относно избирателния район в чужбина, засилването на преференцията, отпадане на номерацията на политическите партии в бюлетините и професионализация на изборната администрация чрез задължителното избиране в състава на избирателните комисии на поне едно лице с опит в провеждането на избори. Предлага се увеличаване на броя на секциите, в които да се използва машинното гласуване.
Господин Делчев представи законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-18 и № 654-01-19. Той отбеляза, че със законопроектите се предлага въвеждането на изрична забрана за извършване на предизборна агитация от служители на вероизповеданията. Цели се предотвратяване на възможността за използване на религиозните убеждения на гражданите в процеса на формиране на тяхното мнение, въз основа на което те правят политическия си избор. Предлага се въвеждането на активна регистрация на избирателите на всеки 10 години, вследствие на която се актуализират избирателните списъци. Предвижда се премахване номерата на партиите в бюлетината като средство, даващо възможност за контролиран вот. Предвижда се в половината от секциите в страната на следващите избори да има машинно гласуване, като поне половината от тези секции, в които има машинно гласуване, да бъдат в големите градове, тоест в градовете с над 100 хиляди души население.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22 февруари 2016 г., беше представен от господин Данаил Кирилов.
Предлага се право да гласуват да имат и лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за престъпления, които не са тежки, както и поставените под ограничено запрещение. Предвижда се връщане на административния ред за обжалване на заповедта на кмета за образуване на секции пред областния управител и административния съд, а не пред съответните избирателни комисии. Предлага се регламентирането на правомощие на Централната избирателна комисия да приема правила по прилагането на Кодекса. При провеждане на избори за народни представители се предвижда създаването на 32-ри многомандатен избирателен район „Чужбина”, като се предоставя възможност избирателите извън страната да гласуват за кандидатски листи и с преференция, а не единствено за партии и коалиции. Предвижда се намаляване на периода на предизборната кампания на 21 вместо 30 дни преди деня на вота. Предлага се промяна, свързана с прага на преференциите относно общинските съветници. Прагът от 7% се запазва, но не от общинската избирателна квота, а от подадените гласове за съответната листа, както е във вота за депутати и евродепутати. С промените се предлага още изборният ден да започва в 7,00 часа, а не в 6,00 сутринта, както досега, и да приключва в 20,00 часа вместо в 19,00 ч.
Господин Филип Попов представи Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23 февруари 2016 г.
С него се цели въвеждането на по-ясна регламентация на провеждането на изборите и законово ограничаване и премахване на възможностите за манипулация на изборните резултати при установяването им от секционните избирателни комисии и отчитането им пред общинската или районната избирателна комисии. Предлагат се промени, свързани с условията за назначаване на секционните избирателни комисии, регистрирането на наблюдатели, поправките и начините за отстраняване на грешки в протоколите, получаването на копия от протокол, опаковането на изборните книжа и материали, правилата за повторно преброяване на гласове, поставяне на кабини за гласуване.
В обсъждането на законопроектите взеха участие всички народни представители. Те се обединиха около необходимостта от разширяване на способите за гласуване и отбелязаха възможността за въвеждане на дистанционно електронно гласуване след осигуряване на достатъчно гаранции за тайната на вота и изясняване на механизма за реализирането му. Предложенията за регламентиране на възможност предизборната кампания да се води и на друг език, освен българския, получиха подкрепа от народните представители Четин Казак, Хамид Хамид и Георги Кадиев и не бяха подкрепени от мнозинството членове на Комисията.
Народният представител Димитър Делчев акцентира върху темата за майчиния език с това, че същата е деликатна, и че международните договори и Конституцията стимулират и разрешават да се общува на майчин език, но следва да се съобрази, че българският език като официален е езикът, който трябва да се ползва при предизборната кампания и затова съвсем уважително няма да подкрепи направеното предложение.
Във връзка с предложението за намаляване на периода на предизборната кампания, господин Явор Хайтов обърна внимание върху необходимостта от увеличаване на периода на кампанията при провеждането на президентски избори. В подкрепа на намаляването на предизборната кампания се изказаха народните представители Емил Димитров, Кирил Калфин, Свилен Иванов, Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Господин Данаил Кирилов аргументира намаляването на периода на предизборната кампания с намаляване на разходите за публичен ресурс, икономия на държавни и за общински средства, защото през този период от време се ангажира значителен обществен ресурс. Ангажира се Българска национална телевизия, Българско национално радио, ангажират се щабовете, които осигуряват изборния процес. Това са областни управители, общински администрации плюс дейността и работата на комисиите.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси:
- с 3 „за”, 6 „против” и 6 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 454-01-10, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.;
- с 12 „за”, 3 „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов и група народни представители;
- с 13 „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-95, внесен от Явор Хайтов и група народни представители;
- с 5 „за”, 1 „против” и 7 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-102, внесен от Георги Кадиев;
- с 13 „за”, 2 „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители;
- с 5 „за”, 3 „против” и 7 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-141, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители;
- с 15 „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители;
- с 16 „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители;
- с 9 „за”, без „против” и 7 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев и група народни представители;
- с 10 „за”, без „против” и 6 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-16, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров;
- с 12 „за”, без „против” и 4 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22 февруари 2016 г.
- със 7 „за”, 3 „против” и 6 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-19, внесен от Димитър Делчев и група народни представители;
- със 12 „за”, без „против” и 3 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-20, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители;
- с 8 „за”, без „против” и 7 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-22, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Сега ще чуем доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 554-01-140, внесен от Лютви Местан и група народни представители, № 654-01-16, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров, № 654-01-19, внесен от Димитър Делчев и група народни представители, и № 654-01-20, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 9 март 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесени от господин Лютви Местан и група народни представители; от господата Петър Славов и Мартин Димитров; от господин Димитър Делчев и група народни представители; и от господин Цветан Цветанов и група народни представители.
Законопроектът, внесен от господин Лютви Местан и група народни представители, бе представен от господин Ахмед Ахмедов. Законопроектът предлага увеличаване на прага за преференциален избор на общински съветници и увеличаване на броя на населението в населените места, в които да се избират кметове на кметства.
Законопроектът, внесен от господин Димитър Делчев и група народни представители, бе представен от господин Найден Зеленогорски, който постави акцент на основните промени, които се предлагат в Законопроекта – въвеждане на активна регистрация за участие в изборите с оглед актуализирането на избирателните списъци, премахване на номерата на партиите от бюлетините, като по този начин се цели ограничаване на контролирания вот. Предлага се и машинно гласуване на предстоящите президентски избори в половината от изборните секции, като поне половината от тях да бъдат в градовете с население над 100 хиляди души.
Законопроектът, внесен от господин Цветан Цветанов и група народни представители, бе представен от госпожа Анна Александрова. Сред основните промени, които се предлагат със Законопроекта, са предложенията да се предостави право на гласуване и на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за престъпления. Предлага се създаване на нов избирателен район за гласуване в чужбина, намаляване на периода на предизборната кампания, увеличаване на прага на преференциите за избор на общински съветници и увеличаване на броя на населението в населените места, в които да се произвеждат избори за кметовете на кметства.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление:
- с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-140, внесен от Лютви Местан и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване;
- с 6 гласа „за”, 4 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-16, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров, да не бъде приет на първо гласуване;
- със 7 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-19, внесен от Димитър Делчев и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване;
- с 8 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-20, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Колеги, преминаваме към представяне на съответните законопроекти по реда на упражняването на законодателната инициатива.
Първи е Законопроектът на господин Волен Сидеров и група народни представители.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с нашия Законопроект, който предложихме на входа на Народното събрание. Макар и обемист, мотивите към него не са толкова обемисти, аз ще ги изразя повече устно. Той съвпада до известна степен с друг подобен Законопроект на колегите от Патриотичния фронт. В Комисията обаче нашият не е възприет. Тя е възприела техния и ще ми бъде интересно да се запозная с точния текст.
Нашият Законопроект цели уреждането на следното нещо: въвежда се изискването за образователен ценз, както и второто изискване – задължително гласуване.
Първото само по себе си произтича от нашата Конституция, а именно, че училищното образование е задължително до 16-годишна възраст, което предполага, че абсолютно всички граждани на Република България би следвало да имат основно образование. Като такива те ще бъдат много по-запознати с политическите платформи и с участието на политическите партии.
Донякъде това прозира и в Законопроекта на колегите от Реформаторския блок и тяхната инициатива за премахване на номерата цели да се види до каква степен даден избирател е грамотен от гледна точка на това, че може да прочете наименованието на партията, която е избрал. Но там съществува следната слабост – при избирателната бюлетина и нейното структуриране могат да бъдат използвани най-различни приумици като въженца, линийки и всякакви такива, които отново да указват точното местоположение на съответната партия.
Нашето предложение за въвеждането на изричен образователен ценз, с който да може да отъждествим, че тези, които избират Народно събрание, избират представители в Европейския парламент, избират президент и вицепрезидент, имат качествата да могат да участват активно в живота на самата държава посредством образованието. Знаете, че образованието е основополагащо именно в гражданския начин на живот, участието в политиката, участието като цяло в живота на държавата. Смятаме, че, за да могат да ни избират и ние да можем да избираме, трябва да бъдем достатъчно компетентни да упражним това свое право.
Именно това е сметнал най-вероятно и законодателят през 1991 г., където е заложил, че училището е задължително до 16-годишна възраст, тоест до получаването на основно образование. Към днешна дата на територията на страната има множество компактни маси, които нямат основно образование, не могат да четат и да пишат правилно на български език, но въпреки това участват в избирането на народни представители и по този начин формират не просто политиката на национално ниво, а и политиката в Европейския парламент, която представя нас като общество.
Другото задължение, което произтича, е задължителното гласуване. Задължителното гласуване според нас, както и според други колеги, предполагам, които ще подкрепят нашето предложение, е крачка в посоката борба срещу корпоративен вот, купен вот и всякаква форма на манипулации на вота. Защо? Когато имаме задължително гласуване, някак си в цялото море на гласоподаватели корпоративният и купеният вот стават нищожни. Далеч по-нищожна става цената на това – някой да отиде да наложи на своите работници, или друг на определени маси, да ги закупи и като животни да ги накара да отидат да гласуват. Това само по себе си предразполага за по-честно разпределение както на гласовете, така и на мандатите тук, в тази зала, така и по същия начин и на мандатите на колегите в Европейския парламент.
Именно поради тази причина Ви призовавам да подкрепите нашето предложение. Даже Вие да харесвате една част от него, да не харесвате примерно друга, или да смятате, че дадена друга част не съответства на някои от законите на страната, нека да приемем предложението на първо четене и между първо и второ четене съответно да можем да уредим това, което не харесваме.
В много от предложенията на колегите има добри моменти и смятам това нещо да го изразя и в изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Сега ще чуем представянето на втория по време внесен Законопроект на Валери Симеонов и група народни представители.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание приемането и обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Избирателния кодекс, който е доста разширен, от наша гледна точка доста обогатен и предлага решаване на редица проблеми, които не са решени в сега действащия Избирателен кодекс.
Първо, поставяме въпроса за въвеждането на задължително гласуване в Република България, като сме изложили изключително сериозни мотиви, част от които чухме.
На първо място, задължителното гласуване издига в по-голяма степен легитимността на избраните органи.
На второ място, задължителното гласуване ангажира в изключително широка степен цялото общество и осмисля понятието „демокрация” като форма на управление на целия народ.
Към настоящия момент сме свидетели, че редица органи или изборни постове фактически са придобили правата си само с подкрепата на около 10 – 15, понякога и по-малко проценти от избирателите, което не може по никакъв начин да бъде отъждествено с понятието „демокрация”. От друга страна, това ще повлияе и върху мащаба, обема на финансирането на политическите партии, тъй като няма да бъде необходимо избирателят да бъде толкова детайлно и масирано облъчван от средствата за масова информация, което съответно би довело до определени икономии.
И не на последно място, искам да Ви обърна внимание върху това, че задължителното гласуване елиминира възможността малка, силно мотивирана, в случаите с България маргинална група да предопредели резултатите от изборите. Не е тайна, че в България маргиналният вот към настоящия момент е обект на покупко-продажба, с която се злоупотребява и се деформира и изкривява общият вот на избирателя.
След като изложих тези мотиви, искам също да маркирам и основните аргументи „против” предложението за задължително гласуване. Те обикновено оспорват дали това е конституционно право и дали може да бъде въведено като задължение. Да, може да бъде въведено като задължение, както са въведени други норми, свързани с изборите, а именно никъде в Конституцията не се казва, че българските граждани имат избирателно право, това е уредено със закон, както и въпросът с уседналостта също е регламентиран с отделен закон.
Искам също така да обърна внимание, че освен Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург в Европа – известните държави, в които има задължително гласуване, има и други, за които не е толкова известно. Такава е например Франция, където има задължително гласуване при изборите за Сенат. Такива са случите в Италия например, където също има задължително гласуване и то води до определени ограничения от ползването на съответни услуги, подобно на това, което ние сме предложили в следващата част като санкции за негласуване. Например в Италия не можеш да запишеш детето си в детска градина, ако не си гласувал.
Има и други форми на прилагане на задължително гласуване – със санкции или без санкции. За Ваша информация най-важното, което бих желал да запомните и да обърнете внимание върху това – от всичките 194 държави 26 имат задължително гласуване. С други думи, говорим за някъде около 17%. Ако съобразим особеностите на българската народопсихология с необходимостта от по-широка легитимност, изводът е, че Вие би трябвало да подкрепите, и аз горещо Ви препоръчвам да подкрепите задължителното гласуване.
Естествен е въпросът: какви са санкциите, които предлагаме?
На първо място, предлагаме лишаване от социални помощи за срок от три месеца.
На второ място, предлагаме глоба в размер на 50 лв., която е съизмерима с глобите на другите европейски държави, и в нашия Законопроект определяме начините, по които да се налагат тези санкции. Първата се налага от кмета на общината, а втората се налага от Централната избирателна комисия и се реализира от областния управител. Така че в нашия Законопроект е приложен механизъм по какъв начин да бъде реализирано санкционирането.
По въпросите, свързани със санкциите, уважаеми колеги, сме готови да дебатираме и да уважим и други предложения, които биха били приемливи за цялата пленарна зала.
Друго наше предложение е уреждането на гласуването за хора с инвалидност, хора с определени увреждания, свързани със затруднения при гласуването. Няма да се спирам детайлно на това.
Друго наше предложение е поставянето на задължително информационно табло до всяка избирателна секция, на което да има телефоните и начините за връзка със съответните институции. Това са районното управление на МВР и дежурният районен прокурор, което би облекчило подаването и обработването на сигнали.
Във връзка с това веднага искам да добавя, че правим конкретно предложение за създаване на предизборни щабове, които да действат по време на цялата предизборна кампания, между прокуратурата и местните управления на полицията. Въпреки че при последните избори са правени такива опити, за съжаление, налице е фактът, че при подаването на сигнал за опорочаване или за изборни нарушения, обикновено той се обработва бавно, поради по-бавните комуникации между полиция, дежурен полицай и съответния му началник, дежурен прокурор, и разпореждането идва няколко дни след като изборите вече са приключили. След дъжд качулка! На това нещо трябва да се сложи край и да се повиши скоростта на обработване и реакция на съответните сигнали за изборни нарушения.
Също така предвиждаме промяна в гласуването извън територията на България. Предлагаме Ви да подкрепите нашето предложение в страните – членки на Европейския съюз, както България, която е член на Европейския съюз, българските граждани да могат да упражняват своето право в нарочно разкрити избирателни секции, докато в страните, които не членуват в Европейския съюз, избирателното право да се упражнява единствено в дипломатическите мисии.
Друго наше предложение е свързано с активната регистрация. Предлагаме и подробно разработен механизъм за прилагането на активна регистрация. Може би важният момент е това, че регистрирането трябва да се извърши до 35 дни преди изборите. Има текстове, които уреждат начина.
Също така предлагаме едно крайно необходимо изменение на сега действащия Избирателен кодекс, което е свързано с ограничаването на възможностите за скрито купуване на гласове чрез раздаването на предметни награди, подаръци, храни, дрехи, шапки, часовници.
Като казах „часовници”, се сетих за един часовник, който вървеше назад. Колко съм бил прав навремето, като съм Ви го показал.
Всички тези предметни награди са форма на скрито закупуване на гласа на избирателя. Ние предлагаме ограничение – такива предметни награди да бъдат ограничени като стойност до два лева, с други думи – допустимо е раздаването на съответните агитационни хартиени материали, с които да бъдат изложени аргументите и програмата на кандидата или на съответната политическа сила.
Освен тези предложения, в първоначалния текст, който е все пак от 8 април – доста отдавна, бяхме предложили промени в Наказателния кодекс, свързани с повишаването на санкциите при изборни нарушения, при поправка на протоколи, документни измами и така нататък. Няма да се спирам на тях, тъй като тези наши предложения бяха приети още преди изборите и влязоха в сила за изборите за местни органи на самоуправление от октомври
месец 2015 г.
И най-накрая, предлагаме също паралелна промяна в Наказателно-процесуалния кодекс в чл. 173 за използването на специални разузнавателни средства, когато това се налага за нуждите на разследването.
Това са нашите предложения. Те са добре обмислени, балансирани, разумни. Надявам се да получат подкрепа от всички политически сили. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Следва представяне на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20 май 2015 г.
Законопроектът ще представи господин Йончев.
Заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, нашият подход за изменение и допълнение на Избирателния кодекс е консервативен – да не правим големи промени, а по-скоро прецизиране, което практиката на прилагането на Кодекса показа за необходимо.
Предложили сме изменение, всъщност и сега действащият текст позволява според нас разширяване на състава на Централната избирателна комисия с допълнителни членове. След провеждане на изборите за Европейски парламент обаче президентската администрация отказа да упражни правото, дадено на президента с Избирателния кодекс, и да назначи допълнителни членове, защото според нас формулата, която сегашният Избирателен кодекс дава, е 18 плюс, тоест съставът на Комисията е постоянно действащ, но може да бъде допълван след отразяване на резултатите от проведените избори.
Какво целим с това? Разбира се, целим един актуален състав на Комисията, защото не е тайна, че и сега в Централната избирателна комисия работят членове, предложени от политически сили, които отдавна са загубили своята релевантност и присъствие в политическото пространство. В същото време и в Европейския парламент, и в действащото Народно събрание има парламентарни групи, които по никакъв начин не са отразени в състава на Комисията.
По същество – ние не оспорваме постоянното действие на състава и неговия мандат, но искаме да бъде дадена възможност, ясно да бъде указано в Избирателния кодекс президентът да допълва този състав по предложение на политическите сили, които са се явили успешно на европейски избори или на избори за Народно събрание. Това е същината на нашето предложение.
Не искам да губя повече парламентарно време. Надявам се, че ще бъде подкрепено, защото това е начинът в състава на Централната избирателна комисия да бъде отразен съставът на Четиридесет и третото народно събрание – парламентарните групи, политическите сили, спечелили доверието на избирателите. Надявам се да получим подкрепа от пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Йончев.
Следва представяне на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-102, внесен от народния представител Георги Стоянов Кадиев на 26 май 2015 г.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, излизам, за да представя Законопроект, който внесох през месец май 2015 г. и който се състои от едно изречение – промяна в чл. 133, ал. 2 на Изборния кодекс, която звучи така: „В случаите, когато се използва друг език, се осигурява едновременно точен превод на български език”.
В това изречение, уважаеми колеги, се крие спорен въпрос. Няма да излагам аргументите нито на Венецианската комисия – всички знаят за тях още от 2003 г., нито на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, нито на ОССЕ, нито ще Ви излагам практиките в други държави. Никой не би забранил на унгарското малцинство в Румъния примерно да агитира на собствения си език, или пък на каталунското, или на баското малцинство в Испания.
Ще се обърна към Вас единствено с аргумента на простата човешка логика. Простата човешка логика казва едно нещо: всеки има право да получава информация на езика, на който той иска да я получава.
Знам, че българското общество, за съжаление, като че ли не е дораснало още до този момент. Знам, че ситуацията с бежанците влияе точно в обратна посока и поражда обратните настроения – ксенофобски. Също така знам, че истинското извинение за това, което се случи по време на възродителния процес, не е целувката на Орлов мост, не са декларации, осъждащи възродителния процес. Истинското извинение към тези хора, към малцинствата и към техните нарушени човешки права е, когато им даваме човешки права.
Затова искам да се обърна към всички турци, роми, арменци, евреи, българи – аз винаги ще защитавам Вашите човешки права, каквото и да ми струва! Винаги ще бъда с Вас в това нещо! Никога няма да бъда с Вас, ако става въпрос за корупция и корпоративни зависимости! Това са две коренно различни неща.
Знам, че днес няма да бъде приет този текст. Бях на Правната комисия и видях как се гласува там. Предполагам, че ГЕРБ ще гласуват символично – с един човек „за” и 80 човека „въздържали се”, както беше там. Предполагам, че Реформаторите ще се скрият някъде. (Оживление в РБ.) Дано не го направите. Ако гласувате „за”, ще Ви благодаря искрено и от сърце. Предполагам, че групата на БСП, която се опита да ме изключи за това нещо, ще се въздържи или, не знам, ще видим какво ще направи. Макар че Михаил Миков е точно човекът, който гласува „за” същия проект още през 2013 г., а пък през 2014 г. се опита да ме изключи за това нещо. Това няма значение! Важното е да се дават човешки права.
Надявам се, че всеки един от Вас, който днес се „въздържи”, който днес е „против”, който е „за”, някъде дълбоко в себе си ще осъзнае, че всяко малцинство в България трябва да бъде приобщавано. Изолацията е лоша политика. За да бъде приобщавано, на него, на първо място, трябва да му се дават права. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Сега ще бъдат представени законопроектите – те са два, или един по един.
Господин Казак ще представи Законопроект за Изборен кодекс, № 554-01-140, и Законопроект, № 554-01-141, внесени от Лютви Местан и група народни представители.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви представя и двата законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, тъй като те са внесени едновременно от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Единият от законопроектите почти се припокрива с преждепредставения Законопроект от господин Георги Кадиев, а именно касаещ не даването на права, уважаеми колеги, както погрешно беше споменато от господин Кадиев, а гарантирането на спазването на права, които така или иначе са присъщи, бидейки основни конституционни и човешки права, тяхното гарантиране и тяхното ефективно прилагане в българското законодателство.
Има права, които се дават, но има права, които са основни, фундаментални. Те не се дават нито от държавата, нито от който и да е друг субект. Те са всеобщо признати права от световната общност, от международната общност. Някои от тях са гарантирани на по-високо ниво, и на европейско ниво чрез европейските документи за защита правата на човека – Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и Хартата на Европейския съюз за основните свободи.
Това са права, които вече са международно признати и не подлежат тепърва да бъдат давани от някой в някоя държава, те просто трябва да бъдат признати и не трябва да бъдат нарушавани. Тяхното ползване не трябва да бъде нарушавано нито от държавата, нито от когото и да е друг субект.
Едно от тези права е правото на свободна изява на волята, на свободната изява на словото чрез слово, чрез писмен текст, чрез всякакви средства за комуникация. Във връзка с това неслучайно правото на свободна изява на словото е гарантирана във всички тези международноправни документи. Правото да бъде използван и друг език освен официалния в предизборните кампании е право, гарантирано във всички европейски държави с изключение на България.
Това е положение, което е недопустимо. За съжаление, то беше въведено в Изборния кодекс още в предходния му вариант от управляващата тогава Партия ГЕРБ и до ден-днешен е в нарушение на всички международноправни документи, в крещящо неизпълнение на всички препоръки на международните институции в защита правата на човека, като ПАСЕ, препоръките на всички мисии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които са идвали тук, за да наблюдават едни или други избори, в нарушение, както казах, и на основните международноправни документи. Тази забрана да се агитира на друг език, освен на официалния, продължава да съществува в Изборния кодекс.
Крайно време е този текст да отпадне, тази забрана да отпадне и да се даде възможност на всички граждани на Република България да разпространяват и да получават послания по време на предизборната кампания и на друг език освен на официалния.
Има хора, които не разбират официалния български език. Не това е проблемът, не това е причината, а защото в България има хора, чийто майчин език не е българският, които биха желали да получават послания или да комуникират по време на предизборната кампания и на майчиния си език, за да достигат до тях по-добре основните политически послания на политическите сили и защото това е тяхно изконно право.
Сега е моментът Народното събрание да прояви достатъчно мъдрост. Българските политически сили не само на думи, а и на практика да докажат, поне тези от тях, които го декларират и които принадлежат към основните европейски политически семейства, да покажат, че наистина са и европейци и да премахнат тази забрана от Изборния кодекс.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, вторият Законопроект, който сме внесли от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, целеше тогава да предотврати едни недопустими проявления в изборния процес, специално на местните избори да предотврати възможността за подмяна на вота на мнозинството български избиратели от една малка групичка, като се злоупотребява с недопустимо ниския праг за преференциите, който е предвиден сега в Изборния кодекс, а именно 7% от общинската избирателна квота. За съжаление, мотивите на този Закон не бяха чути и миналите местни избори на дело показаха колко вреден е бил този нисък праг. Масово всички политически сили пострадаха и бяха нанесени тежки поражения върху честността, върху автентичността на вота, върху автентичния израз на волята на избирателите на изминалите местни избори, като на много места листите бяха преподредени по недопустим начин от 20, 30, 40 избиратели и реално се получи подмяна на вота на избирателите. Този нисък праг не само че нанесе подобен род поражения, а заради ниския праг преференции огромен брой бюлетини бяха обявени за невалидни. Имаше масово грешки в протоколите, в изборните книжа като цяло и така или иначе целият изборен процес беше затормозен.
Затова още преди изборите предложихме един по-разумен праг, който да има някаква елементарна изборна логика и логика за минимално изискване за представителност на преференцията, като предлагаме, ако някой претендира да преподреди листата или да изпревари колегите си в листата, то нека бъде така добър да получи поне толкова преференции, колкото струва едно съветническо място, тоест колкото е така наречената „общинска избирателна квота”. Само по този начин всеки, който претендира, че се ползва самостоятелно с доверието на избирателите си и който обаче не желае да се яви самостоятелно като независим, а иска да се ползва от името, логото, и политическия профил на определена политическа партия, да бъде така добър да събере поне толкова преференции ,колкото струва едно съветническо място.
Другото предложение, което се съдържа в този Законопроект, е да се възстанови един разумен праг за образуване на кметство, който беше драстично свален в действащия Изборен кодекс на 100 жители.
Още преди изборите предупреждавахме, че това ще породи много парадоксални ситуации, при които в населени места, в които живеят дори по-малко 30 човека, ще трябва да се произвежда избори за кмет на кметство, поради факта, че в почти всички случаи броят на жителите по постоянен адрес драстично се разминава с броя на реално живеещите в населените места. За съжаление, не бяхме чути и видяхте на колко места се проведоха избори напразно в населени места, в които на практика живеят пренебрежимо малък брой жители.
Затова предлагаме да се възстанови един разумен праг за образуване на кметство и оттам – за произвеждане на избори за кмет на кметство от 100 на 350 жители.
Надяваме се и двата законопроекта да получат Вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Следващият Законопроект е внесен от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители под № 554 01 172 на 5 ноември
2015 г.
Заповядайте, господин Ананиев, имате думата.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще Ви представя нашия Законопроект, който е свързан с машинното броене. Предлагаме да се въведат машини, които да подпомагат изборната Комисия за броене на бюлетините.
Видяхме какво се случи на последните избори с протоколите, с броенето на бюлетините, с драскани, подменени протоколи, с дописване, с неизлизане на контроли и така нататък. Затова една практика, която би подпомогнала този процес, е машинното броене.
Предлагаме да има машини, през които след изборния ден да минава образец на бюлетина, предварително утвърдена от ЦИК и която може да бъде четена от машината, и която ще установява какъв е гласът на избирателя. Изборната комисията ще потвърждава, че това е гласът и той ще влиза в един протокол, който накрая ще излиза чист, без никакви поправки, без никакви проблеми. По този начин самият изборен процес ще става по-бързо и броенето след това, протоколите ще бъдат много ясни, те ще бъдат автоматично генерирани от самата машина.
За тази цел предлагаме да се намали броят на членовете на секционните избирателни комисии (СИК) до 5 човека, а да се увеличи броят на членовете на общинските избирателни комисии (ОИК) и районните избирателни комисии (РИК), които всъщност броят. Знаете какво стана в зала „Арена Армеец” в София. Само 19 човека, колкото е ОИК – София, трябваше да се справят с 1500 секции. Видяхме до какво доведе това.
Затова едно от нашите предложения е да се увеличи броят на членовете ОИК, които броят, като предложението ни е това да съвпада с броя на общинските съветници. Например, ако в София има 61 съветника, да има 61 членове ОИК, които в изборната нощ много бързо да оправят този проблем.
Намаляваме членовете на СИК, защото машините всъщност ще помогнат да няма ръчно броене. По този начин се спестяват и пари. Разбира се, самите машини струват пари. По наши изчисления, те ще струват около 1000 лв. на машина. Имаме 12 хиляди секции, което значи 12 млн. лв., но това е еднократен разход. Тези машини ще бъдат използвани за повече от едно гласуване. Те могат да бъдат използвани многократно, така че този разход си заслужава.
Въвеждането на машинното броене е идея да подпомогне транзитния етап към преминаване към машинно гласуване. Най-добрият и идеалният вариант, към който би трябвало да се целим всички като изборно законодателство, като народни представители и като парламент, са машинното и електронното гласуване. По този начин процесът ще бъде най-бърз, най-чист и даже резултатите например от самия избор при едно машинно гласуване ще бъдат готови до два часа след изборния ден. Това значи, че ако в 19,00 ч. приключи изборният ден, в 21,00 ч. ние вече ще знаем какви са резултатите от изборите при 100% машинно гласуване и възможност за електронно гласуване, което е целта, но докато достигнем тази цел, машинното броене подпомага работата на комисиите и ние мислим, че това е добро предложение. Надяваме да бъде подкрепено и да подпомогне всички нас, процесът да бъде по-лесен и по-прозрачен.
Само едно допълнение. Една от идеите ни е към всяка една комисия да има и техническо лице, което да отговаря за работата с машината. То няма да е част от секционната комисия, няма да има право да работи, да пипа самите изборни книжа и бюлетини, а технически да подпомага целия процес. Знаете, че и на последните избори имаше доста проблеми със съвсем обикновена техника. Тази техника, ще Ви дам идея, е например като машините за сканиране на паспорти, по същия начин може да бъде въведена и се надявам да бъде подкрепена от всички Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Следващият Законопроект е внесен от народния представител Михо Михов и група народни представители на 16 февруари 2016 г. и е под № 654-01-13 в Деловодството на Народното събрание.
Имате думата, уважаеми господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, нашият Законопроект на Парламентарната група на АБВ се радва на широка подкрепа от ресорната комисия. Затова ще Ви запозная накратко с акцентите от нашите аргументи и мотиви за внасянето му.
Всички ние добре сме запознати как се създава Централната избирателна комисия в петгодишния й мандат. И днес сме свидетели, че в нейния състав, в действащия състав има членове, които не са произлезли от парламентарно представени групи. Затова и поради това считаме, че съставът на Централната избирателна комисия трябва да бъде допълван и с членове на парламентарно представени политически партии, като предлагаме разширяване броя на членовете на Централната избирателна комисия.
На следващо място, жалби срещу решенията на общинските и районните избирателни комисии се подават пред Централната избирателна комисия, а решението й се обжалва пред Върховния административен съд.
Това законодателно решение затруднява допълнително съдебния контрол, защото по произнасяне примерно на общинска или районна избирателна комисия от Бургаския район, където съм избран например, страната трябва да се яви на дело в София пред Върховния административен съд, а не в Административния съд на Бургас или съответния многомандатен изборен район.
Възможността за съдебен контрол следва да бъде предвидена съобразно актовете, които се контролират. Целта е да се осигури достъп до правосъдие, участието на страните в производството и основно съкратените срокове за разглеждане на този вид дела. При сегашното законодателство не е гарантирано пълноценното участие на страните, предвид съответните кратки срокове.
Направените предложения са свързани само със случаите, в които Централната избирателна комисия се произнася по жалби срещу решенията на общинската избирателна комисия и районната избирателна комисия, поради което съдът се явява като единствена съдебна инстанция. Следва това да бъде съответният административен съд по местонахождението на съответната общинска избирателна комисия и районната избирателна комисия в тричленен състав. По този начин се гарантира оптимално достъп до правосъдие и ефективността по всички тези дела.
Следващият акцент от нашия Законопроект – действащият Изборен кодекс регламентира, че неподписването на протокола от член на съответната комисия не води до неговата недействителност. На последно проведените няколко избори масово сме свидетели на протоколи без подписи. Затова предлагаме неподписването на протоколите, извън предвидените случаи, да води до тяхната недействителност. Така ще се гарантира честен и справедлив изборен процес и отразяване на резултатите.
И накрая, с особена важност според нас е текстът на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, въвеждащ машинното гласуване. С оглед на обществените нагласи и потребности от електронно гласуване и особено с оглед честно и справедливо отчитане на изборните резултати, намаляване на подправените протоколи и снижаване на високия брой недействителни бюлетини, сме убедени, че възможността за машинно гласуване, като разновидност на електронното гласуване, трябва да бъде разширена. Затова предлагаме в предстоящите избори да се предвиди машинно гласуване, което да се проведе минимум в 5000 избирателни секции, а от 2018 г. във всички избирателни секции на територията на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Следващият Законопроект отново е внесен от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители. Той е под № 654-01-14 от 18 февруари 2016 г.
Имате думата, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, за мен целта на работата ни днес по отношение на Изборния кодекс е следната: имаме две големи задачи – едната е да не приемем нищо, което после да падне в Конституционния съд. Последните дни показват, че това може да се яви голяма спънка по реализирането на реформи в страната. И втората голяма задача пред нас е да приласкаем и въвлечем обратно в изборния процес възможно най-широк кръг от хора.
По отношение на правата. В Конституцията пише, че е право на всеки български гражданин да участва в изборите. Според мен преди да преминем към това да го направим задължение, понякога правата са задължения, но преди да направим това, трябва да се запитаме: какво сме направили, така че да имаме висока избирателна активност?
Аз и колегите от Реформаторския блок искаме висока избирателна активност. Смятаме, че това е добре за демократичния процес, но, първо, трябва да отговорим ние, политиците: положили ли сме всички усилия, прилагаме ли релевантните решения на обществото и дали може би ниската избирателна активност не е резултат именно на липсата на такива адекватни решения, какво сме направили, за да улесним гражданите да участват в изборния процес? Три милиона българи живеят извън рамките на страната, те имат своето конституционно право да гласуват, но, за съжаление, остават изолирани от процеса, тъй като нямат необходимата инфраструктура, за да упражнят своето право на вот. Знаете какви безкрайни опашки се образуват в предизборните центрове в големи градове като Лондон, като Чикаго. Там се чака по пет-шест часа да гласуваме. Затова днес предлагаме един Законопроект, който предлага да въведем електронното дистанционно гласуване, нещо, за което милион и половина българи се произнесоха на референдума с утвърждаващо „да” и за нас е дълг и задължение да реализираме желанието на толкова много хора, да отстояваме конституционното право на всички български граждани, независимо къде се намират – щом имат гражданство, те имат правото да гласуват.
Текстът, който предлагаме днес, е плод на труда на много хора. Консенсусът според мен е доста голям. От една страна, имаме политици, които се занимаваха с него, експерти, граждански сдружения, НПО-та, въобще целия спектър на хора, които са съпричастни на това.
Законопроектът стъпва на естонския модел, но тъй като е правен преди повече от 10 години, смея да твърдя, че посредством предложенията и визията как ще се развият нещата по-нататък в наредбите, ние дори го правим по-добър от естонския модел. С цел организационното осигуряване на дистанционното електронно гласуване се предвижда да се създаде Комисия за дистанционно електронно гласуване, която да е постоянен орган към Централната избирателна комисия. Те ще могат да я изградят, след това да поддържат и да съблюдават целия процес по електронно гласуване.
Електронното гласуване по наше предложение ще се случва в период от четири до седем дни и ще приключва около четири дни преди изборния ден. Това е добре, защото, не дай си Боже, ако има някакви проблеми, да може да се отреагира и хората да могат да гласуват все пак и хартиено.
На трето място се дава възможността Вие многократно да смените своя вот в този времеви период, в който е отворено електронното гласуване, така че ако някой по някаква причина Ви влияе и Ви накара да гласувате по някакъв начин, Вие да имате време да го смените. Когато падне завесата на електронното гласуване, Вие също така ще имате възможност да отидете до бюлетината и ако по някаква причина не сте гласували така, както искате – някакъв форсмажор или някой Ви е притиснал да гласувате по някакъв начин, ще можете да отидете до секцията и по традиционен хартиен начин да направите своето волеизявление, така че да гласувате по начина, по който Вие искате.
Гаранциите за сигурност са много сериозни. Експертите, които помагаха при създаването на тези текстове, предложиха на всички, които имат притеснения по отношение на сигурността, да се проведат срещи, да се направи разяснителна кампания, така че никой в тази зала да няма притеснения, когато детайл по детайл гласуваме, живот и здраве, на второ четене, че със сигурността няма никакви проблеми. Приканвам тези от Вас, които имат притеснения за сигурността и това е аргумент евентуално да не подкрепят, да се възползват от тези срещи, просто наистина да се изчисти, така че всички убедено да можем да подкрепим електронното гласуване.
Важен елемент от нашето предложение е, че преброяването на гласове ще се извършва автоматично, което ще улесни цялостния процес. Ще имаме точни резултати, няма да имаме невалидни бюлетини, няма да има трагедии от тип зала „Армеец”, така че това е един безспорен плюс.
Друг важен момент е, че софтуерът ще бъде от отворен изходен тип, отворен изходен код. Тези, които са малко по технологично изкушени, знаят, че това значи, че се дава възможност на всички хора, които са технически грамотни, да следят как е написан софтуерът, има ли дупки, има ли възможности за манипулации и въобще цялото общество да е сигурно, че, ако има някакви нередности, те ще бъдат видими и ще може да се сигнализира за тях и да се вземат съответните мерки.
Същевременно Законът е технологично неутрален – всичките детайли ще се разпишат в наредбите след приемането на този Закон, така че да може много бързо и много гъвкаво да се адаптираме към непрекъснато променящата се технологична страна.
Накрая искам да кажа нещо и то е свързано със Закона за електронната идентификация, който ще разглеждаме отделно, но той е неразделна част от начина, по който ще гласуваме електронно, тъй като идеята за електронната идентификация – нашият идентификатор, посредством който ще гласуваме ние онлайн, да бъде заложен в личната карта. За съжаление вчера във Вътрешната комисия се направи стъпка според мен в грешната посока, тъй като решихме – тоест, Комисията реши, аз не съм член и нямам право да гласувам, с голямо мнозинство, мисля, че само един колега от Реформаторския блок беше „против”, да отпадне този текст. Тоест, на този етап личните карти няма да са идентификатор. Това е опасна тенденция и ще Ви кажа защо. Защото ако това остане така и мине през залата, ще ни трябват отделни устройства, които ще струват пари, за които ще трябва гражданите да положат положителни усилия, за да участват в електронното гласуване и това ще направи прилагането на електронното гласуване и на всички други административни услуги много по-сложно и много по-трудоемко, и много немасово.
Така че, моля Ви, когато приемаме предложенията за електронно гласуване, винаги да имаме голямата картина, тъй като всичките закони – и Законът за електронната идентификация, и Изборният кодекс са като един добре смазан часовников механизъм. Като махнем една частичка, просто можем да обезсмислим цялото упражнение. Вярвам, че никой от нас не би имал арогантността и наглостта да го направи, при положение че близо два милиона българи категорично и утвърдително казаха, че искат да имат работещо електронно гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тренчев.
Следващият Законопроект е внесен от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров.
Имате думата, уважаеми господин Славов, да представите Законопроекта.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще се постарая да бъда кратък и да засегна само най-важните неща от внесения от нас Законопроект, и то тези, които не се откриват в други законопроекти, вече представени.
За нас особено важно е да се засили елементът на мажоритарност при изборите и ние виждаме възможност такова нещо да се направи чрез преференцията, тоест, предложили сме уеднаквяване на прага на преференцията на 5% за всички видове избори, за които тя се прилага. Считаме, че това е оправдано да стане по начина, по който е при избори за Европейския парламент. Виждаме в това наистина една възможност да се даде засилване на мажоритарния елемент на изборите – нещо, което ми се струва, че огромната част от обществото очаква и иска от нас, иска наистина да има възможност да избира личности, а не предварително подредени листи, които да не може да променя и изборът да бъде на практика предрешен до голяма степен – донякъде и по партийна линия.
Друго съществено нещо, което предлагаме, това е по отношение на изборната администрация. Говорим за една професионализация от доста време на изборната администрация, но тя, за съжаление, не се случва. Предложили сме подобни мерки, като считаме, че във всяка избирателна комисия е хубаво да има поне по един член, който на практика да бъде непартийно излъчен и да бъде до голяма степен човек с опит в провеждане на избори. Едва ли е нужно да Ви убеждавам защо е необходимо това нещо, само като си спомним тези тъжни кадри отпреди няколко месеца в Арена „Армеец”. Но наистина ми се струва, че е срамота на всички избори да се учим как се правят избори, или поне да обучаваме хората, които са от изборната администрация за сметка и бих казал, на гърба на българските граждани, на българските избиратели, които виждаме, че най-много страдат от това нещо – като не им се отчита преференцията или не им се отчита въобще гласът, или пък като трябва да чакат десетки часове да предадат изборните книжа и така нататък.
Затова ми се струва разумно да имаме наистина поне един такъв представител в избирателните комисии на всички нива, който да знае как протича един изборен процес, какво трябва да има един протокол, как се правят въпросните проверки и засичания и да не трябва да се чудят всеки път от кота нула хора, които за първи път правят избори, защото това много често се случва, особено на ниво секционни комисии.
Предложили сме също така по отношение на Централната избирателна комисия да има публична процедура по изслушване при избора и преназначаването на членовете, включително и с възможност хора, които не се представят убедително на тези изслушвания, да бъдат, така да се каже, отзовани или президентът да упражни нещо като квази вето и да ги върне поне веднъж евентуално за ново обсъждане.
Считаме, че това е оправдано, защото наистина е важно в Централната избирателна комисия да влизат добре подготвени хора, с безупречна репутация, хора, които наистина да са там, за да осъществяват един качествен и прозрачен изборен процес, а не да слугуват на една или друга, бих казал, партийна доктрина или личен интерес.
За нас също така е важно българските граждани, които живеят в чужбина, най-после да получат възможност да гласуват наистина за личности и да гласуват пълноценно по начина, по който гласуваме в страната, тоест, те да не бъдат дискриминирани спрямо българските граждани, живеещи в страната. Всички знаете как се гласува в чужбина и как гласовете, които бъдат подавани там, образно казано, се наливат към подадените в страната в даден избирателен район гласове. По този начин хем изкривяват резултата от този избирателен район, хем пък хората в чужбина не могат да гласуват нито преференциално, нито за конкретни кандидати, защото просто няма избирателен район в чужбина. Ние предлагаме да има три такива избирателни райони и сме ги структурирали съответно по географски признак.
Считаме за много важно по отношение на изборната администрация хората, които участват в нея, провеждат и отчитат изборите, да имат чисто съдебно минало. Ако погледнете в момента Изборния кодекс, ще видите, че подобно изискване има само за членовете на Централната избирателна комисия, но за по-ниските нива – районни, общински и така нататък, включително и за хората, които участват като застъпници, като наблюдатели, подобно изискване няма. Затова нерядко ставаме свидетели, особено при застъпници и наблюдатели, как едни якички момчета обикалят около изборните секции, размахват удостоверения и викат: „Ние тук сме наблюдатели. Не правим нищо незаконно.”. Пред очите ни е ясно какво всъщност се случва и с какво се занимават. Струва ми се, че това също е важно и нека го въведем за цялата изборна администрация и за всички участници в изборния процес.
Разбира се, не мога да не спомена и ефекта 15/15, добил ноторна известност и лоша публичност, ефект на изкривяване, практика за погрешно отчитане вота на гражданин, който се е подвел и е гласувал и преференциално, и като номер на бюлетината с един и същи номер. Тук също предлагаме мерки такова изкривяване да не се случва повече и да може да се гласува преференциално, а същевременно да е ясно гласът за коя партийна листа е подаден и там да няма грешки.
Много важно е и засилването на машинното гласуване. Вече стана дума за това. То се провежда вече доста години, но в много малък брой секции. Макар резултатите да се отчитат, те са толкова малки спрямо общия брой секции в страната, че то до голяма степен остава с пожелателен и експериментален характер. Затова сме предложили поне в половината секции на следващите избори да се проведе машинно гласуване. Струва ни се, че системата вече е достатъчно добре проверена, самите терминали са проверени, а изборната администрация, включително изпълнителната власт би следвало да могат да се справят с такава задача и да започнем да въвеждаме машинното гласуване пълноценно. Първо, то ще облекчи процеса по гласуване и отчитане на гласовете; а втори път, ще гарантира честността на вота, че нито един глас не е бил загубен и нито една преференция не е била неотчетена. Както се сещаме, тогава няма да има и грешки, и драскани протоколи, и така нататък.
Това, с което ще завърша, е изречение по предходния Законопроект – въвеждане на дистанционно електронно гласуване. Обособили сме го като отделен. Аз съм един от основните му вносители. Апелирам да го подкрепите. Виждам, че и колегите от Парламентарната група на ГЕРБ също предлагат да бъде въведено дистанционното електронно гласуване.
Апелирам да удължим ангажимента си и представителите на политическите партии и коалиции, които подкрепиха дистанционното електронно гласуване на миналия референдум и ще уважат вота на повече от милион и осемстотин хиляди български граждани, които го поискаха и очакват от нас то да бъде въведено в разумни срокове и по начин, по който наистина ще се гарантира честността на вота и възможността на всеки български гражданин, където и да е по света, да гласува, както намери за добре, както счита и както съвестта му го казва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Следващият Законопроект е внесен от народния представител Димитър Делчев и група народни представители, № 654-01-18 от 22 февруари 2016 г.
Имате думата, уважаеми господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще представя останалите акценти в Законопроекта на Реформаторския блок, които са тематично различни от всичко представено досега.
Тук говорим за активната регистрация и за забраната за агитация от страна на духовни лица – две важни за нас теми, които, обикаляйки страната, слушайки какво хората смятат за изборния процес, сме дефинирали като основен проблем на Изборния кодекс, приет по време на правителството на Орешарски при Мая Манолова.
По отношение на активната регистрация, това, с което първо искам да започна, е проблемът. Какъв проблем се опитва да реши активната регистрация? Преди две години беше направено проучване, което показа, че и в изборните списъци има над един милион мъртви души. Разбирайте „мъртви души” образно казано, защото това са хора, които не присъстват в страната, не гласуват и никога няма да гласуват, тъй като отдавна са дезинтересирани от българския политически живот. Такива хора има много. Те обаче присъстват в избирателните списъци.
Има такива, а имаше и фрапантни случаи по телевизията за починали хора, но не са били отписани от избирателните списъци. Преди две години числото беше един милион, предполагам, че се е увеличило. Защо се е увеличило? Защото въпреки че имат задължение по Закон администрациите и компетентните органи да актуализират избирателните списъци, очевидно те от 15 години не го правят, не се справят със задачата и така се постига изкуствено увеличаване на избирателните списъци.
Какво се получава в крайна сметка? По свидетелства на хора, които са видели с очите си, от името на тези мъртви души се гласува в края на изборния ден. Как става това?! Разбира се, чрез манипулация, но самата идея тези мъртви души да бъдат в избирателните списъци създава възможност да се правят манипулации на изборите.
В Дупница например хората, които не трябва да присъстват в избирателните списъци, са 7700 човека – пак по данни от преди две години. Най-вероятно са се увеличили.
Как да решим този проблем? Очевидно компетентните органи не правят необходимото, за да изчистят изборните списъци. Следователно с активната регистрация, тоест активното желание на всеки един от българските граждани да гласува, това може да стане по най-бърз, а както сме предвидили в Законопроекта – по най-лесен начин, за да може изборните списъци да бъдат такива, каквито трябва да са, и ние да имаме реална представа каква е масата, която излъчва народните представители, и в крайна сметка – представителите на суверена в държавата.
Естествено, в Законопроекта сме предвидили такива правила, че те да не ограничават никого от гласуване. Законопроектът предвижда в рамките на три месеца преди изборите да има кампания за активна регистрация, като в рамките й всеки един ще има задължението – имам предвид всяка една от администрациите, ще има задължение там, където работи с граждани, в помещенията, където приема граждани, да сложи големи плакати и да агитира хората да се регистрират активно. Това ще е един вид увеличаване на избирателната активност след това на изборите.
Разбира се, няма как да изключим хора, които в изборния ден искат да гласуват и не са могли да изразят своето желание за това активно. Затова предвиждаме с малко по-усложнена от момента процедура да се дописват в избирателните списъци тези, които не са могли да участват в кампанията за активна регистрация, като преди това минат през общината и се снабдят с удостоверение, че са имали възможност, не са успели, но сега искат да гласуват активно. Така в крайна сметка ще направим изчистване на списъците и ще знаем кой кого избира. Това е едното.
Второто предложение, за което искам да говоря, е забраната за агитация от името на така наречените „религиозни служители”. Тук не таргетираме само една религия, нека това да е напълно ясно – имаме данни за агитация и от името на имами и регионални мюфтии по време на изборите, имаме данни и за агитация от името на евангелистки, и на други свещенослужители.
Колеги, България е светска държава, и като такава, религията е разделена от политиката. Мисля, че това трябва да остане така. В противен случай смесването на религията с политиката, активното гонене на власт от името на религиозни служители би довело до тежки изкривявания не само на изборния процес, но и като цяло на обществото в страната. В крайна сметка това са процеси, които са били в миналото, много, много векове назад, процеси, които наблюдаваме в момента в определени части на света – на Изток, по-точно в Близкия изток. Нека не допускаме тези процеси да станат и в България и да предвидим изрична забрана в Изборния кодекс свещените служители да агитират на изборите.
Последно, да кажа, тъй като машинното гласуване е изключително важно за Реформаторския блок, смятаме, че то ще предотврати много от пороците на изборния процес, за които всички Вие знаете – и броенето на бюлетини след края на изборния ден, което на последните избори стана в рамките на три дни, и индийските нишки, и отбелязването по бюлетините, което има за цел да направи бюлетините невалидни, машината ще реши тези проблеми! За да сме сигурни, че там, където има машини, администрацията на секциите, тоест членовете на секционните комисии ще призовават хората да гласуват машинно, сме предвидили такова тяхно задължение в Изборния кодекс, разбира се, и санкция, ако не изпълняват персонално това свое задължение.
Нека вървим – и с това завършвам – призовавам Ви да вървим към по-модерни избори, по-модерен изборен процес, така че да изчистим пороците на миналото! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Делчев, следващият Законопроект е Ваш. Вие ли ще продължите, или някой друг?
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ, встрани от микрофоните): Аз го представих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключихте. Благодаря.
Следва представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-20, внесен от народния представител Цветен Генчев Цветанов и група народни представители на 22 февруари 2016 г.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Накратко ще Ви запозная с пò основните акценти в предложенията, които сме направили в Законопроекта на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Направили сме предложение да се открие Тридесет и втори многомандатен изборен район в чужбина. Заедно и едновременно към това правило да се отмени другото, което определя броя на мандатите и мандатите вече да се определят пропорционално. С това предложение целим българите в чужбина да имат възможност пряко да избират кандидати и да ги предпочитат в една отделна листа, което се надяваме да повиши избирателната активност и заинтересоваността на българите в чужбина. Включително смятаме, че това ще доведе до премахване на изкривяването гласовете от чужбина да се пренасят последващо към резултата от националния вот и съответно да го изкривяват по един или друг начин, включително да възникват мандати за политически партии в райони, където те въобще не са представени.
Направили сме предложение по отношение на преференцията за изборите за общински съветници при местни избори, като сме предложили да остане пропорцията 7%, но отнесена към различна база – не както беше досега, общинската избирателна квота, а това да бъде броят на действителните гласове за съответната листа. Това според нас значително ще повиши необходимия брой, за да може една преференциално предпочетена кандидатура да пренареди листата, и ще премахне изкривяването с преференциите на един квартал или на едно семейство да имаме дерогация на партийно подредената листа.
Предложили сме, и то като база за дебат, предизборната кампания да бъде съкратена от 30 на 21 дни, като смятаме, че това е мярка, която би дисциплинирала партиите при провеждането на кампанията, и в същото време би намалила индиферентността, отегчението и блокирането на избирателя в края на кампанията.
Тъй като по този въпрос имаше много дебати, бих искал съвсем накратко да изчета как е решена продължителността в някои държави.
Не успявам да открия списъка, уважаеми колеги, но по памет ще цитирам, че в Чехия кампанията е 16 дни, а във Франция – 14 дни. Пак казвам, това е предложение, което е база за дебат. Ние не сме правили точни изчисления каква е максимално ефективната кампания, но мисля, че би следвало да направим знак в тази посока. Няма да коментирам дали това ще намали разходите на политическите партии, дали ще намали бюджетните разходи. Надявам се това да има и такъв ефект.
По отношение на ЦИК ние сме предвидили две мерки. На този етап не коментираме състава на ЦИК, но коментираме две мерки, които според нас са особено важни. Тъй като досега обучителната дейност на ЦИК се оказа изключително неуспешна, сме предложили обученията да се провеждат не само задължително от членове на Централната избирателна комисия, а и от експерти по избирателно право, съответно по избирателни процедури, което ще увеличи броя на обучителите. Смятаме, че това ще повиши пък качеството на подготовката на членовете на отделните комисии – секционни избирателни комисии или общински, респективно районни избирателни комисии.
Предложили сме ЦИК да има възможност да приема подзаконови нормативни актове. Това е смела стъпка, при положение че досегашната ЦИК, макар да беше обявявана като постоянен, изключително професионален орган, показа по-различна готовност и нагласа да изпълни вменените по закон компетенции. При положение че голяма част от решенията на ЦИК – дори решенията, падат в съда, сме си позволили да дадем възможност на ЦИК да регулира голяма част от детайлите в един изборен процес, като се надяваме това да допринесе за гъвкавост и адекватност в изборните процедури.
Ще останем активни във всички дебати, които биха се провели по отношение на статута на ЦИК.
Следващото съществено предложение – бих казал, съществено е за правото, не следва местната и национална конюнктура и затова не ми се иска да го опорочаваме с преднамерен дебат. Това е предложението, което произтича от множеството препоръки на Венецианската комисия, включително произтича и от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Това е упрекът към България, че изначално е лишила всички лишени от свобода от избирателно право. Тъй като е имало множество дела, по които отделни държави са били наказвани и санкционирани, това наказание ни предстои.
В последните указания Венецианската комисия ни дава съвет: „Все пак обмислете дали за лишаваните от свобода за леки престъпления не следва да допуснете възможност лишените от свобода да гласуват, включително и приравнената категория – относително запретените”. По тази причина и за да има дебат по въпроса, ще си позволя така да го кажа – поне да сме зачели с дебат препоръките на Венецианската комисия, сме направили това предложение.
По отношение на електронното гласуване. От три наши проекта, които досега сме предлагали в Народното събрание, сме предложили този, който е бил част от законодателството ни, макар и за кратко време – от началото на
2013 г. за около година, но не е прилагано това законодателство, като сме го адаптирали максимално към резултатите от референдума и към всеобщото желание да установим този способ за гласуване.
Тъй като времето изтича, в заключение искам да кажа, че другите ни предложения касаят принципното подобряване на изборния процес, включително увеличаване на доказателствеността и обективността на изборните книжа и процедури. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Остана да чуем представянето и на последния по време внесен Законопроект с вносители госпожа Корнелия Нинова и група народни представители.
Господин Георгиев ще ни запознае с мотивите на Законопроекта.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! БСП лява България като автентична лява демократична политическа формация винаги е била „за” и винаги ще бъде „за” отстояването на свободния избор на гражданите при формирането на органите на власт. Правото на свободен избор е основа на демокрацията и на демократичното развитие на съвременната българска държава. Това право трябва много ясно да е гарантирано и да се реализира свободно при провеждане на изборните процедури, както са регламентирани в Изборния кодекс. Но нека да си спомним какво стана на последните избори миналия октомври и да видим, че те бяха пример за една лоша, опорочена изборна практика, както някои от преждеговорившите колеги я определиха, и като трагедия. И за това е отговорно управляващото мнозинство. Трябва ясно да си го кажем.
Ето защо нашите предложения за промяна в Изборния кодекс са свързани преди всичко с това да се даде една по-ясна законова регулация на самия изборен процес, да се определят по ясно задълженията на участниците в този изборен процес и преди всичко да се ограничи, доколкото това е възможно, разбира се, че със закон не може всичко да се ограничи, ако има намерения за порочна изборна практика, но все пак Изборният кодекс трябва да гарантира в максимална степен честността на провежданите избори и да предотвратява възможни манипулации, фалшификации и всякакви опорочавания на изборния резултат.
Предлагаме съвсем кратки изменения на Изборния кодекс, като съзнателно сме се ограничили в обема на предлаганите изменения и допълнително ще се възползваме от възможностите за предложения между първо и второ четене.
Какво конкретно предлагаме в нашия Законопроект?
Първо, всички органи на изпълнителната власт да са задължени ясно да определят кои длъжностни лица носят отговорност за осигуряването на изборния процес и за тези длъжностни лица предлагаме завишена административна отговорност.
Второ, предлагаме преуреждане на условията за назначаване на членовете на секционните избирателни комисии, както и други участници в изборния процес като наблюдатели, представители, застъпници. Предлагаме тези лица, първо, да имат нормален образователен ценз, защото изборният процес все пак изисква известна грамотност и, второ, това трябва да са лица, които имат относително чисто съдебно минало. Те не трябва да бъдат осъждани лица, за да се гарантира честността на изборите и предотвратяването на всякакви манипулации.
Предлагаме изменения във връзка с отчитането на изборния резултат и начина, по който той се установява. Считаме за излишно да се дават два оригинални протокола на секционните комисии. Предлагаме да се върнем към старото правило – един оригинален протокол с възможности той да се поправя само по определен ред и с възможности дори и за повторно преброяване с участието на специална тричленна комисия от страна на Районната избирателна комисия за дадена секционна избирателна комисия, ако това се налага, ако се налага повторно преброяване на изборния резултат.
Предлагаме предварително разделяне на материалите, които участват в изборите от изборния протокол, и да няма възможност след това при манипулация с изборния протокол да се прави манипулация и на изборните материали, които са участвали пряко в съответния избор. Наред с тези предложения предлагаме и възможности вместо получаване на копие от изборния протокол, да се дава така нареченото извлечение от протокола и то да има същата доказателствена сила при обжалване на изборния резултат, ако някой от участниците реши да обжалва. При това считаме, че всеки кандидат има право да обжалва изборния резултат, ако има основания за това, разбира се.
Считаме, че обжалването пред Административния съд следва да води до това задължително да се преброяват изборните материали, които са участвали в изборния процес.
В заключение искам да кажа следното: БСП лява България ще подкрепи всички предложения, които всъщност са и наши предложения, свързани с по-ясното и по-безспорно провеждане на изборния процес, включително машинно преброяване, машинно гласуване в отделните секции. Ще подкрепим и всички други разумни предложения на колегите от другите партии, които водят до предотвратяване на манипулации или пък до изкривяване на изборната кампания. Ще се противопоставим и на идеи на законодателни изменения, които няма да доведат до свободното и правилно отчитане на волята на избирателите.
Оставаме на позицията, че сме против електронното гласуване, тъй като то не може да бъде гарантирано и тъй като буди основания и съмнения за противоконституционност. Няма да подкрепим и предложения, които са свързани с ограничаване правото на обжалване, с ограничаване изобщо на изборното право на всеки един български гражданин.
Бих призовал всички политически партии, всички политически формации и народните представители да се обединим около това: нека да направим такива изменения в Избирателния кодекс, които наистина да гарантират свободата на избора в нашата държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Колеги, с това приключи представянето на законопроектите. Дебатът е открит.
До момента заявка за изказване са направили господин Местан, господин Никифоров и господин Енчев.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, България продължава да бъде единствената страна – член на Европейския съюз, в която има ограничение за ползване на майчин език по време на предизборната кампания, дори когато е осигурен превод, задължителен при това, на официалния български език.
Това ограничение е противоестествено и затова рано или късно ще отпадне от Изборния кодекс. Най-вероятно това ще се случи след осъдително решение на Съда за правата на човека в Страсбург по делото, което аз заведох, не защото не обичам родината си, а именно от любов към родината, в която тоталитарните остатъци трябва да бъдат премахнати.
Бих искал да погледнем на този казус през един малко по особен ъгъл. Само след два месеца отново заедно ще бъдем на шествието на 24 май, за да отбележим Празника на Пресветите братя Кирил и Методий, известен като Празника на буквите, само че, уважаеми госпожи и господа, 24 май е нещо много повече и по голямо от Празника на буквите.
Истинското значение на делото на Пресветите братя Кирил и Методий е в това, че преди близо 12 века са водили битка с триезичниците, за да защитят правото на всеки един народ да се обърне към Бога на собствения си език. Буквите са само графическият израз на това право.
Да Ви припомня ли какво казва Черноризец Храбър във великия си трактат „За буквите”? „Прежде оубо словене не имеахон кънигъ, нъ чрътами и резами чътеахон и гадаахон погани сонште.” Преди прочее славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.
И продължава да пита: „Но как може добре да се изпише с гръцки букви „Бог”, „животъ”, „дзьло”, „црькы”, „чaяниe” и други тям подобни?”.
И обърнете внимание – Черноризец Храбър продължава със следното: „След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му Свети Константин Философа, наречен Кирил, мъж праведен и истинолюбив и той им състави 38 букви, според славянската реч”.
Преди 12 века в средновековна България е решен фундаменталният въпрос за правото на славяните и в това число на българите да споменават Бог на своя собствен език. Дванадесет века след това в европейска България – вижте какво държа в ръката си. (Показва документ). Това е платежно нареждане, с което на 25 февруари преведох по сметката на НАП 2200 лв. глоба за санкция, наложена ми от областния управител на Разград, само защото при откриването на кампания съм си позволил на майчин език да поздравя присъстващите по повод на най-големия мюсюлмански религиозен празник Курбан байрам.
Къде е Свети Константин, наречен Философ? Къде сме днеска ние? И ако наистина имаме разум, това ограничение трябва да отпадне и ще прави чест на българската демокрация да изпревари решението на Съда в Страсбург.
Отношението към този въпрос е основно мерило за нивото на демокрацията в България. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от нечленуващите в парламентарна група народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики?
Първа реплика – господин Славчо Атанасов.
Втора реплика – господин Жаблянов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Местан, няма нищо лошо, когато се молиш на Бога си, да се обръщаш на майчиния си език, но тук, господин Местан, не става въпрос за Бог и за религия, а става въпрос за Изборен кодекс. Това е много съществена разлика!
Ако приемем Вашата теза, това значи, че ние трябва да променим и Конституцията, защото в Конституцията много ясно се казва, че официалният език в България е българският език. Какво по-официално от това да се провеждат избори в една държава?
Другото, което ще Ви кажа, господин Местан, е, че по тази логика, когато отидете в официално учреждение на българската държава, следва ли пак да се обръщат жителите на България към официалната институция на майчиния си език? Затова Конституцията не случайно подчертава, че официалният език в България е българският език.
Аз не съм съгласен с това, че Европа има единно мнение по този въпрос, защото по тази логика: във Франция живеят 6 милиона араби, но там никога в предизборна кампания не се говори на арабски език.
Същото се отнася и за Германия. Там живеят 8 милиона турци и кюрди. Следва ли в Германия, а не го правят, да се говори на турски език в предизборната кампания на германските партии? Няма такова нещо! Езиците се използват и затова са официални, а иначе никой не забранява да се използва майчин език в други направления.
И нека да оставим божиите работи на Бог, а в края на краищата изборите да се водят на официалния език на една държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕА: Втора реплика – господин Жаблянов, трета – господин Александров.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Местан, аз не искам да вземам отношение към така поставения в Изборния кодекс въпрос или в приложенията за промяна на Изборния кодекс. Искам единствено да обърна внимание върху коректността на историческата аналогия, която беше представена.
Все пак не бива да забравяме, че Константин Кирил Философ е бил в Рим не за да защитава правото на използване на език, а за признаването на нова азбука. И ми се струва, че има съществена разлика в тази версия, която ни беше представена от господин Местан и от начина, по който тази историческа аналогия беше направена.
Тя беше доста груба, не отговаря на истината, на историческата истина! Ние нямаме за цел да записваме в Изборния кодекс употребата на нова азбука, а всеки език може да си служи с някоя от азбуките. Нали така? Те не са толкова много в света и не непременно езикът съвпада с азбуката, която се използва. Както е известно и в Османската империя, след това в модерна Турция, има езикова реформа, сменена е азбуката, преминало се е от арабска азбука към латиницата.
Езикови реформи са осъществявани и в българския език, така че, господин Местан, струва ми се, че позицията на Константин Кирил Философ пред папата не може да бъде аргумент, който да бъде използван с пряка аналогия 12 века по-късно, за въвеждането на норми в Изборния кодекс, които, меко казано, са противоречиви и имат най-различна практика в различните европейски държави.
Да, съществуват обективно изисквания в рамките на Европейския съюз за мястото и употребата на майчиния език, за употребата му в политическия процес включително, но, струва ми се, трябва да се вземат предвид и националната традиция, и Конституцията по този въпрос, така както каза колегата преди мен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Местан, аз лично няма да подкрепя, както и колегите ми, предполагам, няма да подкрепят Вашето предложение поради няколко причини. Всяко искане за сепариране на една държава започва с искане за езика. Не знам къде Вие видяхте свързването на изборния процес с Бога и с божествата. Това е просто недопустимо!
Още през 1991 г. Конституцията е задала права и задължения на българските граждани и там е казано, че право и задължение е да използват българския език. Именно поради тази причина в изборния процес Вие правилно сте глобен, че сте използвали друг език по време на изборна агитация. Видяхме много добре и това, което Вие изразихте от трибуната, и по един филм, който беше излъчен по Ал Джазира – накрая завършвахте триумфално.
Разберете, по никакъв начин ние няма да подкрепим един пълзящ неоосманизъм във връзка и с последните събития, които се случват тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, Франция е подписала и ратифицирала Европейската конвенция за малцинствените или регионалните езици и там малцинствени и регионални езици се ползват свободно както в устна, така и в писмена форма – за сведение. Същото е възможно и в Германия. Това е с оглед на коректността.
Господин Жаблянов, великото дело на пресветите братя днес има своите много по-широки измерения. Но преди дванадесет века – направил съм лапсус – преди дванадесет века, в крайна сметка това дело се свежда до превод на богослужебните книги от старогръцки на стария славянски език, който е започнал своята диференциация. Тяхното дело е старобългарско, защото първите признаци за обособяване на българския език вече са налични. Няма как без да се реши въпросът с азбуката, защото гръцката фонетична система и старобългарската са твърде различни, да се реши и въпросът за правото да се молиш на Всевишния на тогавашния старобългарски език. Това е пряката връзка между азбуката и правото да се молиш на Господ на собствения си език. Това е цивилизационното решение, което българските владетели са взели още преди дванадесет века, защото делото на Кирил и Методий, предназначено за Великоморавския княз – поръчката е негова, оцелява чрез учениците им точно заради цивилизационното решение на българските владетели.
Днешните български владетели, днешният законодателен орган на България е далеч от висотата на средновековна България от IX век. Ето това е тъжната истина и погледнат през този ъгъл Законопроектът, внесен и от господин Кадиев, и от група народни представители – Парламентарната група на ДПС, трябва да бъде подкрепен. Това рано или късно ще стане. Най-добре е да бъде по волята на законодателния орган, а не по принуда, защото това някак си не ни отива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Думата за изказване има господин Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Уважаеми дами и господа, ще се опитам да сведа разговора, който водим, до тези 14 законопроекта, които са много интересни и много съдържателни и, естествено, трябва добре да ги обсъдим и преценим дори с оглед на бъдещето им действие и бъдещето им правоприлагане.
Парламентарната група на АБВ внесе промени в Изборния кодекс, насочени към подобряване на достъпа до правосъдие по дела, възникващи в резултат на изборния процес – промени, които повишават гаранциите, че няма да има злоупотреби с изборните протоколи и най-важното: АБВ зададе тон по въвеждането на машинно гласуване – наше предложение, което намери израз и в няколко други законопроекта.
АБВ беше сред първите политически сили, които въобще дискутират и защитават въпросите за задължителното гласуване, за електронното дистанционно гласуване и за активната регистрация.
Затова днес на първо четене, подчертавам, при гласуването на законопроектите като философия АБВ ще подкрепи всички проекти, които усъвършенстват действащия Изборен кодекс.
Ще подкрепим и законопроектите, които повдигат дискусията за задължителното гласуване, за електронното гласуване, за активната регистрация. Ще подкрепим текстовете, които предвиждат усъвършенстване работата на Централната избирателна комисия, както и работата на другите общински и районни избирателни комисии. Въобще АБВ подкрепя дискусията по подобряване на Изборния кодекс и изборния процес, по това да се гарантира, че дадени норми, които очевидно не сработиха или не дадоха своя очакван резултат, ще бъдат ревизирани.
Може да се каже, че в голяма част от законопроектите има предложения, които заслужават подкрепа, но има и такива, които трябва да се прецизират, има и предложения, които се взаимно изключват. Затова нашата подкрепа днес е подкрепа по принцип, подкрепа на идеи и в никакъв случай не следва да се тълкува като закрепостяване и краен акт.
На второ четене ние ще подкрепим само текстовете, които ще получат широка обществена и експертна подкрепа, подчертавам, само текстовете, които са съвместими с постигането на основната цел на Изборния кодекс – честен изборен процес и резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Никифоров? Няма.
Думата за изказване има господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложените промени бих могъл да класифицирам като много добри, добри и много лоши. На първо място, ще взема специално отношение по задължителното гласуване и предлаганата глоба от 50 лв. В последните две седмици има две предложения от Патриотичния фронт, които вменяват две задължения: задължителна военна служба и задължително гласуване. Като ирония питам: не стават ли твърде много задълженията към българските граждани?
Съвсем сериозно задавам следния въпрос: преди да говорим за задължително гласуване, което може би е добра идея, нека да погледнем на въпроса чисто конституционно – не трябва ли, първо, в тази зала да започне дебат за промени в Конституцията? Има ли консенсус по такава промяна в Конституцията, тъй като в този член от Конституцията, в който се говори за гласуването на българските граждани, е записано, че то е право, а не задължение? Тоест нека да не поставяме каруцата пред коня, а първо да изчистим конституционно въпроса, за да не се получи повторение на казуса със здравния пакет. Знаем как завърши той.
По въпроса с глобата от 50 лв. – това е дискриминационна мярка, тъй като ще засегне само гражданите на територията на Република България, които упражняват избирателно право, а не гражданите на България с български паспорти, които упражняват това право в чужбина. Кой ще събира, уважаеми колеги от Патриотичния фронт, глобата от 50 лв. в чужбина? Българският посланик ли, българският консул, или не знам още кой? Това е твърде несериозно и незащитимо от гледна точка на правата на човека и равнопоставеността пред законите.
Струва ми се, че преди да говорим за задължително гласуване, трябва да говорим, както говорят много експерти, за изчистване на избирателните списъци от така наречените „фантоми”, на първо място. На второ място, да приемем предложението на Движение „България на гражданите” за активна регистрация – много добро предложение, което по непонятни причини не беше прието от парламентарната Комисия.
Трето, да приемем едно предложение на госпожа Мая Манолова от преди 2 години, където тя предложи, ако има задължително гласуване в България, да има бюлетина, в която гражданите да изберат, да зачеркнат и тя да гласи срещу всички партии, които участват в изборите. Тогава ще мога да кажа, че задължителното гласуване има своя смисъл.
Още веднъж повтарям, призовавам Ви да подкрепим предложението за активна регистрация, тъй като при активната регистрация ще се изчистят „фантомите” и след това може да говорим логично, ако паднат конституционните ограничения, за задължително гласуване.
И много важно нещо – друго предложение на същата формация, за номера на бюлетината. Какво пречи да приемем да отпадне номерът на бюлетината, тъй като всички добре знаем, че малограмотните, така наречените „малцинства” в циганските квартали гледат само номера на бюлетината и нищо друго. Отпадането на номера на бюлетината ще бъде демократична мярка. Подкрепям и машинното гласуване, смятам, че това е много добре предложение на Движение „България на гражданите”.
Накрая да се спра на предложението на Парламентарната група на ГЕРБ, направено от господин Цветанов, за намаляване на предизборната кампания от 30 на 21 дни. Само да Ви попитам, колеги от Партия ГЕРБ: щом ще си играем от 30 на 21 дни, направете изборната кампания три дни – сряда, четвъртък и петък, събота – ден на изборно мълчание, и в неделя да се гласува. Всъщност това е удар по извънпарламентарните партии, вдигане недопустимо високо на бариерата за извънпарламентарните партии и узаконяване на сегашното политико-парламентарно статукво. Тоест категорично се противопоставям. Надявам се всички Вие да се противопоставите на това репресивно предложение на партия ГЕРБ за намаляване на предизборната кампания от 30 на 21 дни.
За електронното гласуване беше казано много. Напълно подкрепям мнението, че на този етап България не е подготвена за електронно гласуване, още повече, че то не е въведено в нито една европейска държава, освен в една прибалтийска.
Накрая Ви уведомявам, че ще направя предложение между първо и второ четене да се приложи така нареченият „сръбски вариант на изборите” – ако на парламентарни, президентски или местни избори не са гласували 50% плюс един, те да не се признават за редовни. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Енчев? Няма.
Думата за изказване има господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, като представител и съпредседател на партия „Български демократичен център” и част от парламентарната група искам да изразя нашите позиции по така направените предложения от колегите народни представители.
На първо място искам да кажа, че нашето желание за промяна в изборната система в Република България има няколко цели и основните ни принципи са участието на възможно най-много хора, които имат изборно право, които живеят в страната и в чужбина. Смятаме, че механизмите това нещо да се случи са няколко.
На първо място, твърдо подкрепяме задължителното гласуване. Но, за да се стигне до задължително гласуване, българското Народно събрание трябва да осигури възможността всеки пълнолетен български гражданин да може да упражни това право. Чисто технологично виждаме развитието на този процес, на първо място, въвеждане на дистанционното електронно гласуване; осигуряване на техническата възможност всеки български гражданин да упражни това право и впоследствие – налагане на задължителен елемент в тази система.
По отношение обаче на активната регистрация не сме склонни да се съгласим с колегите. Много от българските граждани, а и от избирателите по целия свят решават дали изобщо да упражнят правото си на глас и как да го упражнят в последните няколко дни. С активна регистрация, независимо дали тя е 35 или 15 дни преди изборния ден, се създава една пречка да се упражни изборното право в изборния ден.
Това, което спомена колегата Делчев, че по усложнена процедура можеш да бъдеш добавен в избирателния списък в изборния ден, искам да му припомня, че примерно в област Бургас общините като Средец с 30 населени места, Карнобат с 30 населени места; Сунгурларе – над 20 населени места; община Руен – над 40 населени места, няма как да задължим хората да ходят до общинския център, за да бъдат дописвани в избирателните списъци. За мен активната изборна регистрация е ограничаване правото на българския гражданин да упражни вота си в изборния ден.
Конкретно по отношение на законопроектите смятам, че трябва да решат един много голям проблем, а това е човешкият фактор и намесата при отчитане на резултатите. Най-голямата борба на всеки централен, областен и общински предизборен щаб е борбата в изборния ден с членовете на секционните избирателни комисии, с които да се запазят вече подадените за тяхната листа гласове. Няма как да разчитаме на хиляди наети доброволни застъпници и наблюдатели, които да се карат с общинските избирателни комисии, за да вадим от купчината недействителни гласове, действителни бюлетини, за да може да бъде отчетен действителният глас на избирателя.
Затова подкрепяме твърдо и машинното гласуване.
Няма как да подкрепим предложение, с което се намалява образователният ценз, защото дори и при сегашното състояние, когато се изисква средно образование за членовете на секционните избирателни комисии, има хиляди нарушения. На последните местни избори имаше десетки и стотици нарушения и от общинските избирателни комисии, въпреки че там бяха хора с висше образование, но крайно неподготвени и незапознати с правилата за провеждане на местни избори. Тези нарушения доведоха до изкривяване на изборните резултати в десетки населени места и в десетки български общини.
По отношение на подадените законопроекти от господин Кадиев и господин Местан и група народни представители. Няма да подкрепим въвеждането на разрешение за агитация на чужд език.
Уважаеми дами и господа, изборната кампания е дебат, в който участват както представителите на съответните политически партии и коалиции, така и гражданите. Всички граждани и всички кандидати трябва да се запознаят със същината на спора, независимо дали това е индивидуално изказване, дали е политически митинг, но всеки политически опонент трябва да знае това, което се говори. Злоупотребява се многократно и с майчиния език, и с използването на чужди езици.
Смятаме, че към момента не е нормално и целесъобразно разрешаването и допускането законно да се прави това нещо. В Комисията по образованието многократно и при приемане на Закона за предучилищно и училищно образование искахме и постигнахме задължението българските деца да придобиват компетентност по български книжовен език. Съгласно Конституцията на Република България българският език е официален и трябва да бъде използван както от официалните органи, така и в един такъв процес, в който се определя начинът на управление на страната и се реализира най важното право – да избираш кой да те управлява.
В същия дух подкрепяме Законопроекта на колегите от „Атака”. Господин Александров каза „образователен ценз”. Не, господин Александров, това не е образователен ценз. Това е конституционно задължение на всеки български гражданин да бъде образован, да ходи на училище до 16-годишна възраст и да владее книжовния български език, който е официален в Република България. Това е конституционно задължение както всички други конституционни задължения, затова би следвало да бъде условие за упражняване на правото на избор. Защото, за да управляваш моторно превозно средство в Република България, трябва да имаш основно образование, но за да управляваш държавата през упражняваното си право на глас и правото да избираш, не трябва да притежаваш основно образование.
Подкрепяме Законопроекта на господин Валери Симеонов и група народни представители за въвеждане на задължителното гласуване, за по-активна роля на прокуратурата и взаимодействието с полицейските органи, защото и ние, както и всички други усетихме на гърба си, че дори и да подадеш жалба, дори и да имаш основателен сигнал, когато това нещо се реализира няколко седмици след подаване на сигнала, просто изборите са свършили и възможност за корекция няма как да се случи.
Подкрепяме Законопроекта на колегата Хайтов за представителство на всички парламентарно представени партии в Централната избирателна комисия като вярваме, че и по сегашното законодателство това е възможно.
Ще подкрепим Проекта на господин Настимир Ананиев за машинното гласуване, както и за електронното дистанционно гласуване.
Подкрепяме Законопроекта на ген. Михов и група народни представители особено в частта му за въвеждане на пет хиляди машини още на следващите президентски избори.
Подкрепяме и Законопроекта на господин Петър Славов и Мартин Димитров с уточнението, че сме твърдо против намаление на прага за изборност на селски кметове и връщането на голямата норма – от 350 или 300.
През последните избори се видя, първо, допълнително желание за участие в изборите, когато хората избират кметовете или най-близкия представител на властта, който подпомага техния нормален живот и нормалното администриране около проблемите, които имат. Смятам, че това, което се направи, и свалянето на прага на 100 души, активизира голяма част от българското население, което живее в малките населени места, да участва в изборите за селски кмет, а оттам и в изборите за общински съветници и кметове на общини.
Уточних, че няма как да подкрепим Законопроекта на господин Делчев за активната регистрация. Ще подкрепим също Законопроекта, предложен от господин Цветанов и група народни представители и няма да подкрепим, колеги, Законопроекта, предложен от госпожа Нинова и група народни представители именно с мотива, че няма нормална логика, която в момент, в който секционните избирателни комисии наистина правят огромната част от нарушенията при отчитане на изборните резултати, ние да занижаваме изискванията към заемането на тези длъжности. Напротив, трябват по-квалифицирани, по-обучени, ако трябва дори и да се направи изпит, но тези хора трябва да са запознати с изборното законодателство преди да ги сложим на това отговорно място, в което те да отчетат изборните резултати.
Ще подкрепим Законопроекта на господин Делчев за забрана служители на различни вероизповедания да участват в агитацията. Ние считаме, че това по никакъв начин не лишава представители на всички вероизповедания в страната да участват в предизборната кампания като кандидати – дали те са свещеници, имами, районни мюфтии или митрополити, те имат пълните права на българските граждани да бъдат кандидати и по този начин да участват, но не в качеството си на духовни водачи, не по време на проповеди, а като законен кандидат, регистриран в съответната листа, той да може да упражни правото да бъде избиран. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Кенов, няма как да приема Вашите аргументи, които изложихте против предложението на Парламентарната група на ДПС и против предложението на господин Кадиев за отпадане на забраната за агитация на език, различен от българския.
Вашите аргументи, които казахте от тази трибуна, че има възможност част от гражданите да не разберат за какво става въпрос, доказва само едно, че не сте прочели нашето предложение до края. Там пише, господин Кенов, че се осигурява точен превод именно затова, за да могат всички граждани да разберат за какво става въпрос. Тук не става въпрос и за агитация, тук става въпрос за един поздрав, става въпрос за няколко думи, за традиция, за обръщение към една или друга общност. А колкото до Вашите аргументи да цитирате Конституцията, моля да я четете и малко по-нататък. Може би ще стигнете до чл. 36, мисля, че беше, и там ще прочетете, че всяко лице, за което майчиният език не е официалният, има право свободно да го изучава и да го ползва. И не излизайте с обяснението, че кампанията е официално публично мероприятие едва ли не по протокол, защото тук става въпрос за предизборна агитация или на поляна, или в кафене, или на селския площад. Бъдете коректен! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кенов, уважаеми колеги! Уважаеми колега Кенов, Вие казахте, че в края на изборния ден наблюдателите на отделните партии започват да бранят резултатите. От кого смятате, че бранят резултатите, кой започва фалшифицирането на изборния резултат в състава на комисиите?
Бихте ли подкрепили едно предложение, което не намери подкрепа сред моите колеги и аз формално не съм го внесъл, но се обръщам към Вас – нито една партия, която участва в изборите, да няма повече от един член на секционната избирателна комисия? Бихте ли приели едно такова предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Хамид, прав сте по отношение на използването на майчин език. Всеки трябва да ползва майчиния си език. Едно мероприятие в кръчмата или на мегдана е отношение между кандидата и неговите избраници, но през последните местни избори ние бяхме свидетели на злоупотребата с използване на майчин език и разпространението дори на клипове, в които определени кандидати и народни представители използваха обидни квалификации по отношение на други кандидати, на цели политически партии и техните семейства. Затова казвам, че се злоупотребява. А иначе, изконното право, конституционно закрепено и благодарение на международните договори, чисто човешко – всеки да използва езика на своите родители, не трябва да бъде накърнявано.
Колеги, кой иска да открадне резултатите? Обикновено това го правят членовете на секционните избирателни комисии и членовете на общинските избирателни комисии. Масовият случай е в унищожаване на изборните бюлетини с тяхното подправяне или просто с факта, че те ги обявяват за недействителни, без това да е налице. (Реплика от народния представител Георги Божинов: „Съгласен съм...”.)
За мен редуцирането на човешкия фактор, който да решава, че тази бюлетина е недействителна, а тази е действителна, е смисълът на една законодателна промяна. И изобщо, защо да го правим това, ако не намерим нов начин – дали чрез машинното, дали чрез електронното гласуване? Знам, че не го подкрепяте, но според мен машината дава точния резултат, там липсва човешкият фактор. Неморално, недействително, несъстоятелно е десетки хиляди партийни функционери да ходят да се карат с хора, които са назначени и ще получат пари от държавата за това, че са положили някакъв труд, но те не са отделили и пет минути за подготовка по отношение на това как се провежда избора, как се определят резултатите, кои са действителните и недействителните гласове. От много години съм „за” професионалната изборна администрация, но няма как да назначим такъв огромен човешки капацитет и да го обучим. Затова колкото по-малко хора и колкото по-малко човешки фактор, толкова по-добри и неизкривени изборни резултати ще получим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кенов.
Уважаеми колеги, по време на почивката в северното фоайе на Народното събрание ще бъде открита изложбата „Един поглед върху живота на малцинствата в България”. Експозицията е организирана от Групата за приятелство България-Израел в Четиридесет и третото народно събрание и е по повод 10 март – Денят в памет на жертвите на Холокоста, и благодарност за спасението на българските евреи по време на Втората световна война.
Поканени сте да присъствате на откриването на изложбата.
Почивка до 12,10 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Думата за изказване има господин Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да защитя може би основното, революционното, бих казал, предложение на нашата Парламентарна група – на Патриотичния фронт, за въвеждане на задължителното гласуване.
На първо място може би трябва да започнем с констатацията, че българската политическа система е болна. В какво се изразява заболяването? Повишено недоверие и дори отрицанието у гражданите. Това води до все по-ниско участие в политическия процес, по-ниска избирателна активност и тотално изключване на част от хората. Неучастието съответно в политическия живот води до недоверие в институциите, което и в последните проучвания сочи рекордни нива. Оттам пък идват опозициите „свой-чужд”; като цяло чувството за държавност и това, че държавата е на място, се губи. Това пък води до още по ниска избирателна активност. Дотук добре, както се казва. Някой ще каже: това заслужават политиците.
Обаче на фона на този процес се развива едно злокачествено образувание в политическия живот, което е свързано с кръговете – и политически, и икономически, които реализират политика чрез пари и правят пари чрез политика. Този злокачествен кръг включва както корпоративния вот, така и етническия вот, така и чисто купения вот. Ниската активност всъщност позволява малки ядра да променят крайният изборен резултат в общините, позволява да се променя като цяло политическата конфигурация в парламента. В края на краищата влияние на управлението. Всъщност това е и логиката: пари – власт – пари – прим и така до безкрай. От парите пък се раждат все по-богатите кръгове от фирми, купуват се медии, купува се влияние и самият политически процес започва да прилича по-скоро на икономически процес. Може би скоро ще има предложение изборите да се отменят и всички постове да се разиграват на търгове с явно наддаване, защото поне по-честно ще се изхарчат парите след това. Това е статуквото. Ние искаме то да бъде променено. Искаме този порочен кръг да бъде разрушен.
Предлагайки задължителното гласуване, знаем, че ще имаме ясна опозиция срещу него. На първо място е, разбира се, от тези представители на политическата система, които имат полза от статуквото – от ниската активност, от това с малко гласове да консумират много власт. Разбира се, говорим за етническия вот, който се опитва да бъде монополизиран винаги от една и съща партия, от една и съща група лица. Днес те размахват за пореден път тези, които да разединяват българската нация, свързани с правото да се използва друг език освен българския по време на агитация.
Мога да напомня на тези хора, някои от тях се позовават на светите братя Кирил и Методий, че би било похвално тяхно усилие да се насочи в тяхното вероизповедание и там да може да се осъществява това вероизповедание на всеки един език, а не както е сега – само на арабски, защото сигурно техните избиратели също не разбират нищо от богослужението и пеенето от минаретата. Нека да си пеят на български, на турски, ако щете, но пеят на арабски. Така че нека в тази посока да насочат тези господа усилията си, а не в посока разединяване на българската нация, да могат да отидат в съответното населено място и както години наред са вадили плашилото и са казвали: ето, ония българите, са лоши и трябва за нас да гласувате, сега да казват: само ние можем да говорим Вашия език, само за нас ще гласувате.
Искам не да споря с тези хора, защото те си имат ясния интерес и този интерес е свързан с ниската избирателна активност и с възможността корпоративният, купеният и прочие вот да бъде максимално тежък.
Искам да дам обаче няколко доводи на хората, които смятат, че е обидно да бъдат задължавани, че е недемократично и прочие.
Ще започна с това, че това е лекарство, а не всяко лекарство е приятно на вкус. Това е лекарство за политическата ни система.
Второ, в чисто исторически план мога да спомена, че в България вече е имало задължително гласуване. То е въведено през 1919 г., когато ситуацията в държавата е била аналогична на сегашната. Политическата класа е била с изключително ниска степен на доверие. Знаете, след войните – национални катастрофи, търсил се е отчаяно изход и често той е бил пълното отрицание. В края на краищата това лекарство тогава дава своя положителен резултат и още на първите избори, които се осъществяват, от 50% на предишните, активността става близо 80% на следващите.
Разбира се, както в нашето предложение, така и тогава тези, които имат уважителни причини и ги обяснят пред административния орган, са били освобождавани от някакви тегоби след това.
Трети важен аспект на критиката срещу нашето предложение е неговата противоконституционност. Всъщност това не е така. Конституционното изборно право включва правото да избираш и да бъдеш избиран. Всъщност ние не задължаваме никой да избира някого конкретно. Ние предлагаме той да участва в изборния процес. Това е административно задължение. Това административно задължение си има съответната административна санкция. Съвсем спокойно въпросният български гражданин, който смята, че никой от кандидатите не заслужава неговото доверие, може да зачеркне цялата бюлетина, може да я пусне празна, може да гласува с някакъв лозунг – тоест, да гласува против всички. Тази възможност я дава и настоящият Кодекс.
Беше споменато, че имаме четири страни в Европейския съюз и 27 общо в света, при които това право се упражнява по настоящия начин.
Друго, което искам да кажа, е, че често се говори, че ще намалее интересът към политическия процес. Напротив, задължителното гласуване ще доведе до някаква степен на индентификация на всеки от хората, които са гласували, и ще повиши неговото внимание към активността на неговия избраник, към активността на неговите опоненти, и общо взето, ще извадим разумите за политика от кръчмите и кафенетата и ще ги трансформираме в един вот, който, в края на краищата, ще даде допълнителна легитимност на институциите.
Не на последно място, дори може би на първо място, задължителното гласуване ще дисциплинира партиите и политиците. Ще ги накара да държат повече на мнението на техния избирател. Защо? Защото в настоящата ситуация изводът е, че може да се управлява с малко гласове и без идеи. Задължителното гласуване ще намали зависимостта на партиите от парите и ще ги накара да бъдат отворени към масата от хора, да лансират повече идеи, да харчат по-малко пари за скъпи подаръци или за купуване на гласове, а най-вече – да държат на предизборните си обещания, защото този, когото разочароват, той не просто ще се откаже от гласуването, като начин да упражнява гражданските права, а ще отиде и гласува за опонентите или за някакви нови алтернативи в политическото пространство.
Ние оставаме дискусионен въпроса за вида и размера на санкциите. Надявам се, че между първо и второ четене колегите ще се отнесат достатъчно активно към въпроса и ще има достатъчно предложения, които да обсъдим и да намерим най-доброто.
По отношение на активната регистрация, която предлагаме, това е също лек за един от аспектите на българската избирателна система, а именно автобусите, които непрекъснато променят резултата от гласуването в определени региони. Това, както и ограничаването на броя секции в Турция, ще бъде нашият отговор на опитите за намеса на Турция във вътрешните работи на България.
Мисля, че всичко това, като комплекс от мерки, ще заработи добре и в края на краищата ще можем да поставим началото на оздравяването на българската политическа система. Затова Ви призовавам да гласувате за нашия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики?
Първа реплика – господин Славов.
Втора реплика – господин Хамид.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Веселинов, Вие поставяте наистина много важен, бих казал доста дискусионен въпрос през последните години – темата за задължителното гласуване.
В своята реплика аз ще Ви върна малко назад. Струва ми се, че беше наистина добре по този въпрос да сме чули мнението на българските граждани при наскоро проведения референдум. Спомняме си обаче, че този въпрос тогава отпадна от референдума, а беше хубаво да чуем те какво мислят. Струва ми се, че доста хора биха Ви подкрепили в тези предложения.
Струва ми се, че това, за което те не биха Ви подкрепили, е налагането на санкции – било то финансови или други, докато наистина не са създадени обективните възможности да се гласува от всеки български гражданин във всяка точка на света.
Знаем много добре, както и Вие засегнахте в своето изложение, че има държави, където преференциално се правят стотици и дори повече секции, докато има други, много по-големи държави, където се правят 10 – 15 секции за цялата територия. Тогава българските граждани, живеещи там, практически трябва да изминат едва ли не хиляди километри, за да упражнят правото си на глас. Замислете се: ако наистина става дума за задължение, тогава те как биха били третирани и до какво би довело това?!
Аз също ще направя предложения между двете четения. Предлагам Ви заедно да помислим и на първо време да се създадат по-скоро стимули за хората, а не да се налагат санкции за задължително гласуване.
Нека да помислим също така за въвеждането на методи, подобни на дистанционното електронно гласуване. Тук апелирам и към Вашата група – помислете за подкрепа по този Законопроект, защото това ще даде възможност на всеки български гражданин от всяка точка на света да изпълни едно такова свое задължение, без да е съществено затруднен, както иначе би се случило при настоящото състояние на нещата и на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Веселинов, не разбрах от Вашето изложение, когато посочихте аргументи срещу агитацията на език, различен от българския, защо обвързахте това с религията? Какво общо има религията? Защо използвате изрази, като: „Нека и те в тяхната религия да допуснат друг език.”. Какво общо има тук гласуването, изборният процес с религията?
Колкото до аргументите Ви за задължителното гласуване, дадохте пример, че който не харесва никого, може да гласува против всички, като използва най-различни средства за това – да зачерква бюлетината, да рисува символи и така нататък. Какво би се получило, ако гласуват сто процента от всички, имащи право на глас, но 51% от тях зачеркнат всички бюлетини и се получи така, че мнозинството от българските граждани, имащи право на глас, не харесат нито един?! Тогава тези избори биха ли били легитимни, или не – с 49% „за” всички партии, а 51% – „против” всички партии?!
Защо във Вашето изложение, когато говорите да забраните откриването на секции в чужбина, извън Европейския съюз, насочвате забраната само срещу избирателите, българските граждани, които живеят в Република Турция? Защо не казахте на българските народни представители, че по този начин отнемате правото на българските граждани от Западните покрайнини, Измаил, Одеса и така нататък, където има големи български общности, и там да бъдат откривани секции?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Господин Калфин.
Господин Калфин, нека дадем възможност на господин Кадиев, но нечленуващите в парламентарни групи нямат време.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Имаме осем секунди. Стигат ми. (Смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, нека дадем осемте секунди за реплика на господин Кадиев.
Господин Калфин, Вие можете да направите изказване.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Трагично е, че независимите 11 депутати имат 10 минути, а аз имам осем секунди! (Смях, оживление.)
Уважаеми колега Веселинов, задължителното гласуване е глупост. Хората не са овце, за да ги карате с гегата да гласуват. Те ще гласуват тогава, когато ние направим интересно за тях да гласуват, а не когато ги задължим.
Ще Ви дам пример. Съседна Гърция е със задължително гласуване. На последните избори 52% са гласували. Сега ми обяснете как ще накажете 48%! В коя държава това може да стане?!
Откажете се от това нещо! Още веднъж казвам: задължителното гласуване не е начинът да накараме хората да се занимават и да се интересуват от политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Веселинов. (Реплики от ДПС към народния представител Георги Кадиев.)
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Ще започна отзад напред – че глупост е система, която възпроизвежда едни и същи физиономии в поредица от парламенти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, господин Веселинов!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: ...които на всичкото отгоре чрез политическо номадство доста често сменят принципите си. Ние от Патриотичния фронт не сме такива.
По отношение на другите реплики.
Господин Славов, да, беше важно и беше хубаво да има допитване до народа по този въпрос. Тези неща си говорихме и преди да бъде създадено настоящото правителство. Имахме уж съгласие по въпроса, за съжаление, част от хората, които представляваха това съгласие, се отказаха и се разсеяха при гласуването – да бъде включен този въпрос при провеждането на референдума.
Относно процента за подкрепа. Той е изследван доста пъти от социолози и е над 50%. Противниците на задължителното гласуване в нашето общество са около 30% и има 17 – 18%, които не са сформирали становище. Това е устойчив резултат. Нещо повече, изследвано е и как биха се разпределили гласовете на тези, които не гласуват в момента, като няма кой знае какви особени драми, освен за ДПС, разбира се, но в края на краищата това нас не ни тревожи особено. (Оживление в ДПС.)
Относно гласуването зад граница, да, възможно е да бъде допълнително записано, че това е вид допълнителна причина, която извинява негласувалите. Всъщност имаме текст, който казва, че по уважителни причини, каквато безспорно е невъзможността да гласуваш, защото няма открита секция на мястото, където живееш, отпада съответната административна отговорност.
За дистанционното гласуване обаче ще ни спечелите тогава, когато гарантирате неговата сигурност. Ние искаме да знаем, че вотът няма да бъде вече въпрос както на пазарлък, така и на някакво компютърно надиграване между хакерите на различните политически сили.
Относно репликата за задължителността на българския език, мога да насоча колегата, който е юрист, доколкото помня, към Конституцията. Има конституционно задължение да бъде изучаван българският език. Следователно ние не лишаваме никого от правото да бъде информиран, а просто му препоръчваме да използва създадената си квалификация благодарение на конституционното си задължение.
Това имам да отговоря.
Пак апелирам за подкрепа на този Законопроект. Ясно е, че има съпротива. Ясно е защо я има. В края на краищата обаче някои партии трябва да отпаднат като балансьор на политическия живот на България завинаги, за да тръгне държавата ни напред. (Реплики от ДПС: Мерси, мерси. „Гладна кокошка просо сънува.”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Мартин Димитров.
Да се готви господин Илия Илиев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Като съвносител на два от законопроектите, искам да Ви обърна внимание на четири важни въпроса. Макар че темите са много, четири неща ми се струват особено важни да бъдат дискутирани днес.
На първо място, преференцията. Аз се опасявам, слушайки изказванията днес, че част от Вас не сте напълно искрени в дебата. Притеснявам се, че има хора и партии в този парламент, които искат отпадане на преференцията.
Но сега искам да Ви предупредя, колеги, че това ще бъде много голяма грешка, която ще доведе до тежък спад в избирателната активност и още по-голямо недоверие на българските граждани към избирателния процес.
Да Ви кажа съвсем конкретно какво ме притеснява. Да не стане, както с промените в Конституцията, при които мистериозно между първо и второ четене се появи един текст и никой до ден-днешен не признава, че му е вносител – не можахме да разберем кой е вносител, че Висшият съдебен съвет в сегашния състав си изпълнява мандата докрай и не се избира нов. Да не стане така и с преференциалното гласуване. Формално никой не е предложил отпадане на преференцията.
Между другото, от ДПС са последователни: първо изключиха преференциално избраните народни представители, а сега искат и отпадане на преференцията. Това в някакъв смисъл е последователно поведение по темата. Ние знаем те какви са.
Но аз се обръщам към демократично мислещите хора в тази зала. Не виждам причина да изпитвате страх от собствените Ви избиратели – не би трябвало да Ви е страх от тях. Те би трябвало да могат да пренареждат листите и да вземат решения за бъдещето на България и на местни избори, и на парламентарни.
Между другото, е важно да се отбележи, че промените в съществуващите законопроекти, които касаят преференцията, са относно местните избори, но аз съм говорил с много от Вас, колеги, и знам, че всъщност има страшно много хора в тази зала, които не си признават, но всъщност искат отпадане на преференциалното гласуване или неговото затрудняване до такава степен, че всъщност да не работи.
Също така знам, че когато поставя ребром въпроса в тази зала, никога не получавам директния отговор. А се правят разсъждения, че трябвало да се провери доколко невалидните бюлетини се дължали на преференциалното гласуване, трябвало въпросът да се изследва и да се вземе решение в крайна сметка.
Колеги, ние трябва да запазим преференциалния вот и дори да махнем защитата на водача. Крайно време е хората да разберат, че те редят листите, а не го правят партийните централи.
Вторият важен въпрос, колеги, е машинното гласуване. Вие, уважаеми дами и господа, всички гласувате машинно от много време – в тази зала се гласува машинно. Има ли тук дебат, има ли съмнение за истинността и коректността на вота? Нито веднъж или много рядко и никога по сериозен начин не е имало съмнение дали вотът е коректен и добре отчетен. Вие гласувате машинно много години и всички смятаме, че вотът се брои абсолютно коректно. Защо тогава да няма машинно гласуване с терминали и по време на парламентарни избори?
В сегашния Изборен кодекс е записано за президентските избори, че машинно гласуване ще има в „до 500 секции” – в § 6. До „500 секции” може да означава и нула секции, защото „нула секции” също влиза в „до 500 секции”. Всяко число или цифра под 500 е до 500. Затова сме предложили „в 6000 секции в България”, което е горе-долу половината секции, а още за президентските избори да има машинно гласуване. Тоест българските граждани да разберат, че поетапно въвеждаме система, при която да няма съмнение в броенето, да няма съмнение в коректността на вота, да няма чували с бюлетини.
Заедно с машинното гласуване, искаме и електронно гласуване – направили сме предложения в тази насока. Защо електронното гласуване е важно? Първо, защото ние трябва да ценим и да поискаме участието в избирателния процес в България на тези около 2 млн. българи, които са в чужбина. С електронното дистанционно гласуване ние казваме на тези хора: „Вие сте важни, искаме да участвате в процесите в България, да вземате важни решения, да помагате България да става развита демократична държава”.
Съзнавам обаче, че техническите усложнения за въвеждането на електронно дистанционно гласуване ще отнемат поне известен период на напасване, подготовка и тестване на системата. Затова нека да решим заедно за сериозно разширяване на машинното гласуване още сега на президентските избори и за подготовка за въвеждане на електронно гласуване, за да разберат българските граждани, че ние работим за пό демократична и представителна избирателна система, в която да няма тези съмнения, които съществуват в момента.
И четвъртият въпрос, на последно място – защо Ви е страх да махнем номерата пред партиите? Какъв е проблемът? Ще махнем феномена 15/15, ще се намалят манипулациите на избори. Какъв е проблемът? Да не би да имате избиратели, които се съмнявате, че могат да прочетат името на Вашата партия? Съмнявам се, че имате такива избиратели. (Реплики от ДПС.) Има ли партия в парламента, в която да се съмнявате, че Вашите избиратели не могат да прочетат името на партията Ви? Съмнявам се и съм убеден, че няма такава партия, няма такива хора. Затова нека да махнем номерата пред партиите, за да може избирателният процес да не произвежда грешки, като 15/15, а и да няма нужда да се гласува с конци, клечки и други подобни неща.
Освен да махнем номерата, партиите могат и да се разбъркват в различните бюлетини – така ще знаем, че който е избрал дадена партия, я е избрал по убеждение, по съвест, а не я избрал, защото някой го е накарал, манипулирал или, не дай си Боже, му е купил по определен начин вота. Благодаря за Вашето внимание и разчитам, колеги, да вземем заедно разумни и отговорни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Байрактаров, слушаме Ви.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колега Димитров, вземам реплика по отношение на Вашето изказване, тъй като имахте някои неточности в него.
Първата неточност е по отношение на колегите от ДПС. Искам да Ви обърна внимание, че съгласно българската Конституция право на законодателна инициатива имат народните представители, а не политическите партии. Тоест ДПС като политическа формация не е вносител на какъвто и да бил закон.
От тази гледна точка, както казахте Вие, то отлюспи не само избраните преференциално, но отлюспи и своя основен вносител на този Проект. Нали така, господин Хамид? Надявам се, че съм точен в изказа си. Нещата трябва да се назовават с точните имена.
Тук трябва да се обърнем: поддържа ли вносителят, като бивш лидер на тази партия, своя Законопроект като основен вносител? И как се разпределят отговорностите между този вносител, който вече не е представител на политическата сила, и даже лидер, и другите двама, които продължават да си бъдат вносители?
Тук имаме фундаментални вече различия от гледна точка на внасянето на този Законопроект, което е много интересен момент в дейността на това Народно събрание. Взех реплика, за да казваме нещата точно такива, каквито са по закон и по Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължаване времето на групата, защото сте в просрочие минута и нещо.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Удължете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължете времето на групите.
Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Димитров, в изказването си поставихте един въпрос, който силно ме смути, и ще Ви дам отговор директно. Казвате: как стана така, кой предложи в Преходните разпоредби на Конституцията завършване на мандата на настоящия Висш съдебен съвет? Ако попитате Вашите колеги, които бяха във формата на Временната комисия за Конституцията, ще Ви кажат, че това предложение съм го направил устно в залата, на предпоследното заседание, след като беше дебатирано в рамките на експертната работна група. Така че, ако Ви трябва да показвате и указвате кой е направил предложението – аз съм го направил, поне от формална страна. Мога дълго да аргументирам защо е така, но темата е друга.
Само с няколко изречения. Радвам се, че в политическите консултации, ще ги нарека така, между ГЕРБ и Реформаторския блок стигнахме до взаимно приемливо решение по отношение на зачитането на преференциите. Смятам, че сме постигнали съгласие за коригиране на преференцията в местните избори по отношение на избор на общински съветници. Там сме използвали израза „преференция в разумни граници”. Струва ми се, че ние много повече сме защитавали преференцията от Вас, но не може проблемите в партийното строителство, в липсата на коалиционна хомогенност да се пренасочват, обясняват и решават само с преференциалното гласуване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) За преференциалното гласуване прагът трябва да бъде в разумни, обосновани и много добре премерени граници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Защо заблуждавате българските граждани и българските народни представители, че преференцията е мажоритарният елемент в нашата изборна система? Никакъв мажоритарен елемент няма тук. Това е квазимажоритарност. Истинският мажоритарен елемент е фигурата на независимия кандидат. Това е мажоритарният елемент. Ако искате действително да има мажоритарност, дайте да вървим към облекчаване реда на регистрация на независимите кандидати.
Иначе преференцията – какво значи преференция? Гласували 7% и пренареждат. Това, господин Димитров, значи диктат на едни 7% върху останалите 93%. Това значи точно като Вас – с 5% да диктувате на цялата българска държава какво да се прави. Това в учебниците, господин Димитров, се казва „болшевизъм”. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, започвам с колегата Байрактаров.
Пак бяхте екзактен, господин Байрактаров! Приемам, че тези колеги, които останаха в ДПС, и тези, които бяха изключени от там, и двете групи са против преференциалното гласуване, така че тук колизии и проблем няма. Всъщност обаче...
А и последното изказване на господин Хамид Хамид беше в същата посока. Те си казаха хората – даже преференциално избраните депутати ще бъдат изключвани, както видяхте.
Но моето очакване, уважаеми колеги, е от демократично мислещата част от парламента. Много харесвам и си записах изказването на господин Кирилов, който каза следното: той ще брани преференцията повече от мен. Запомних, подавам Ви ръка, господин Кирилов, и разчитам персонално на Вас и Вашите колеги. Защото, да, правилно е, редно е, логично е точно Вие да браните преференцията повече от мен и от моите колеги. Съгласен съм и се радвам на този Ваш ангажимент. Малко обаче ме притеснява, че тя ще бъде орязана в разумни граници. Притесняват ме разумните граници. Ако някой още на първо четене ни разясни разумните граници, и е редно, ще бъде някак си по-добре.
Относно изказването на господин Хамид Хамид и неговата реплика – преференциалното гласуване въобще не било мажоритарно, а независимите кандидати били мажоритарни. Дори това изказване получи някакво ръкопляскане от страна на ГЕРБ, което мен малко ме учуди, но както и да е.
Искам да Ви кажа следното нещо. Колеги, важно е да се гласува за личности. Важното е всеки човек да може да каже какво е свършил в българския парламент. Това, което е свършил, не трябва да се ограничава до екзактни изказвания, а трябва да бъде конкретно свършена работа и поети ангажименти. Затова една бариера от 7%, дори бих казал 5%, е напълно разумна. Нека да засилим състезанието, а който го е страх от конкуренцията, да не ходи в гората. Иначе за останалите нека да има състезание, нека да има конкуренция. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има господин Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Декларация от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Парламентарната група на ГЕРБ почита деня, в който България се прекланя пред жертвите на Холокоста.
На днешния ден преди 73 години започва депортирането на над 7000 български евреи от Вардарска Македония към лагерите на Третия райх. Това е акт, който ние от ГЕРБ многократно сме осъждали. Жертвите на онези варварски времена трябва да ни напомнят и до днес, че всяко решение, което взема политическата класа в България, трябва да бъде съобразено не само с политическата конюнктура и силните на деня, но и с най-изконните човешки ценности. В противен случай рискуваме да бъдем заклеймени и осъдени от историята, а поколенията след нас да носят срама от грешките ни.
Дори в онези най-мрачни времена от съвременната история на Европа обаче в България се намериха достойни хора, които, рискувайки себе си, се опълчиха на безумието, наречено „Холокоста”. Четиридесет и двама български народни представители, начело с тогавашния подпредседател на Народното събрание Димитър Пешев, се обявиха срещу решението на правителството и бламираха депортирането на евреите от територията на България. Направиха го, залагайки не само политическото си бъдеще, но и своя живот и сигурността на своите семейства.
Този достоен акт на политическа мъдрост и кураж срещна подкрепата и на българския народ, без който спасението на нашите сънародници – евреи, нямаше да бъде възможно.
Затова днес всички ние като българи можем с право да се гордеем, че сме единствената европейска държава, която спаси евреите, живеещи на нейната територия.
Припомняйки онези драматични събития ние, народните представители от ГЕРБ, призоваваме всичките настоящи и бъдещи български политици да търсим винаги разума и морала в нашите действия, защото вярваме, че преследването на моментната политическа изгода не може да става на всяка цена.
За нас, като най-голямата дясноцентристка партия, изконните човешки ценности и политическият морал трябва да бъдат в основата на всички решения, които ние като политици вземаме при ежедневната си работа. Доблестните действия на голяма част от българския народ и политическата ни класа при онези мракобесни събития показват как и мъдростта на решенията се отразява на отношенията между народите далеч напред в бъдещето. Защото нашите прекрасни отношения с Израел днес стъпват върху солидната историческа база от спасяването на българските евреи. Вярваме, че именно развитието на тези партньорски и топли приятелски контакти днес дават нов смисъл на събитието от преди 73 години. Затова прекрасното сътрудничество между България и Израел, което беше налице както при разследването на атентата в Сарафово, така и при многократните срещи на най-високо ниво между правителствата на нашите две държави, ще продължи и занапред.
Парламентарната група на ГЕРБ ще носи винаги спомена на Холокоста, защото вярваме, че само така подобни безумия няма да бъдат повтаряни в бъдеще. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ненков.
Думата за изказване има господин Илия Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Ще взема отношение във връзка с предложението на колегата Валери Симеонов за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Колега Симеонов, във връзка с Вашето предложение на чл. 3, ал. 1 от Изборния кодекс, а именно в ал. 1 второто изречение се изменя по следния начин: вместо „гласуването е лично” с „гласуването е задължително и се извършва лично от избирателя”.
Ще изнеса малко фактология. От 28 страни – членки в Европейския съюз, имаме едва четири, в които гласуването е задължително. Това са Белгия, Гърция, Люксембург и Кипър. Интересният факт обаче е, че и в Белгия, и в Гърция, и в Люксембург задължителното гласуване във всяка от тези страни има история от по 100 години и повече дори. За такъв дълъг период от време или четири поколения назад гражданите на тези страни са си изградили навици за задължително гласуване и това явно не представлява сериозен проблем за тях.
Ясно е, че от преди 50-60 или 100 години хората не са живеeли в толкова динамичен свят в какъвто живеем днес. Това е спомогнало, разбира се, за лесното адаптиране към тези навици, особено за България, в която наблюдаваме абсолютно тежка социално икономическа обстановка, което принуждава хората постоянно да пътуват извън страната, за да си изкарват прехраната и да си плащат жизнено необходими сметки като ток, парно, вода и така нататък.
Всички тези фактори правят изключително трудно за българския гражданин да се съобразява с едно такова изискване, което Вие предлагате, а именно – задължителното гласуване.
Неслучайно едни от най-напредналите икономически страни в Европа – Германия, Великобритания, Франция, Испания и всички останали, разбира се, в Европейския съюз освен тези четири, в тяхното законодателство не е предвидено задължително гласуване, защото това би изискало създаване на абсолютно нови навици у гражданите, които трябва да бъдат съобразени с десетки фактори от новия, съвременен и динамичен свят, който ежедневно ни поставя пред непредвидени изненади, ангажименти и пътувания, свързани с ежедневната ни работа.
Въпреки гореизложеното в страни като Германия, Великобритания и Франция, в които законодателството не предвижда задължително гласуване, по моя справка всичко това не им пречи да достигат по 60 – 70% избирателна активност, като през 1998 г. в Германия са регистрирали избирателна активност 82%, така че, колега Симеонов, по-добре да съсредоточим усилията си всички политически партии и общественици към едно по доверчиво, истинско и позитивно отношение към избирателя, за да печелим ние като политици доверието и любезността на българските граждани, да отидат с любов, доверие и надежда до избирателните урни, а не да ги караме насила. Както казваше дядо ми: „Не с тоягата, момче! Със сила не става!”.
Във връзка с предложението Ви в чл. 18 да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание: „Главният прокурор и министърът на вътрешните работи съставят съвместни щабове, екипи за оперативно взаимодействие в борбата срещу престъпленията, свързани с изборния процес. Щабовете и екипите действат по време на цялата предизборна кампания”.
С оглед на това, което наблюдаваме в последните години – зачестяването на факта „купуване на гласове”, разбира се, считам, че подобно предложение има място в този Закон, но не по този начин, колега Симеонов. (Шум и реплики.)
Именно прокуратурата и министърът на вътрешните работи да бъдат структурите, които ще създават тези екипи, защото представете си, че те симпатизират на определена политическа сила. Тогава това би могло да създаде предпоставка за пристрастност към един или друг кандидат, така че според мен по-разумно би било в подобно предложение да фигурира текст, в който всички парламентарно представени партии да имат право на квота по един или трима членове в една такава подобна структура. Това би гарантирало, разбира се, прозрачността и ефективната работа на тези екипи и тяхната безпристрастност към това, което правят.
Във връзка с чл. 23, във връзка с предложението за създаване на нова ал. 3 в чл. 18, а именно: „Списъците по ал. 1 се съставят въз основа на писмено заявление до съответната общинска администрация по постоянен адрес на лицето, депозирано лично или от пълномощник с нотариално заверено пълномощно. Заявлението може да бъде подадено и с електронен подпис”.
Считам за абсолютно неправилно и безсмислено подобно предложение, защото информацията за съставяне на избирателни списъци от общините я има и в Дирекция ГРАО и доколкото знам, тя се актуализира постоянно.
Как бихте накарали всеки един български гражданин да отиде лично до общината и да подаде писмено заявление до общината и да каже: „Ето ме, аз съм тук. Вижте ме, регистрирайте ме”? Има си институции за това. Фактът, че този български гражданин има лична карта и има постоянен адрес в съответната община прави абсолютно безсмислено подобно действие. Според мен такова изискване би предизвикало огромен хаос у населението. Кой чул – кой недочул, въобще имаме ли представа какъв процент от хората биха отишли собственоръчно да подадат такова заявление до общината?
Това става все едно да накараш някой да отиде два пъти да гласува, само че през няколко седмици. И като краен резултат вместо да увеличим избирателната активност, по този начин, според мен, би се намалила и то в пъти.
Няколкото предложения, които давате, господин Симеонов, си противоречат, защото Вие целите уж увеличаване на избирателната активност, а всъщност логично е, че по този начин ще се създаде хаос и ще доведе до намаляване в пъти на избирателната активност.
Поради тези причини и още много други, разбира се, нашата Парламентарна група на ДПС няма да подкрепи тези Ваши предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Илиев.
Реплики?
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Имамов! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Илиев, добре са Ви написали изказването.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС, от място): Аз съм си го написал лично! Ако искате ще го кажа без да го чета! (Смее се.)
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие се издигнахте току-що в моите очи! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля без диалози в залата!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Чудесно! Чудесно, но в това изказване имаше много обща фразеология, нищо конкретно и нищо, което да препраща към моето изказване.
Съжалявам, нямам намерение да повтарям своето изказване. В него беше изложена фактологията. Запознах Ви с най-важния факт, че от 194 държави – 26 имат задължително гласуване.
Нямам време да Ви припомням в колко европейски държави има задължително гласуване. Изброих ги. Вие не сте ги запомнили. Пропуснахте Франция, Италия и така нататък. (Шум и реплики.)
Това – говоря за определени избори. Има го.
Разбирам напълно мотивите Ви за съпротива срещу задължителното гласуване, защото, за съжаление, в последните години то се е превърнало в доходоносен източник точно на етноса, който представлявате, съжалявам. (Шум и реплики.)
Да, този паричен поток ще спре! Ще спре паричният поток не само от ДПС, но и от други партии, които злоупотребяват с правото на глас на нискоимотните и нискограмотните хора.
По отношение на щабовете – чл. 18. Минавам на втора точка от Вашето изказване. По чл. 18 – тези щабове, господин Илиев, и в момента действат. И в момента действат, даже при последните избори действаха сравнително по-стегнато, по-организирано, по-ефективно, така че не става въпрос за нещо ново. То вече е приложено и то в действието на тези щабове по никакъв начин не пролича някаква политическа ориентация, ангажираност или обслужване на определени политически интереси. Поне до момента няма такава публична информация, включително и от ДПС. Няма такава!
Две изречения, ако позволите, за приключване – чл. 23, заявление за регистрация, защото в ГРАО имало информация... Не, информация има, но тя не се актуализира. Това е причината за нашето предложение.
И накрая, не съм съгласен с това, което казвате, че изборната активност ще се намалява. Фактите показват, че във всички държави със задължително гласуване избирателната активност е минимум между 81-83%. Благодаря и за времето, господин Имамов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Господин Христов, процедура?
Трета реплика желае ли някой?
Заповядайте, господин Калфин.
КИРИЛ КАЛФИН (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Направиха се много предложения за изменения и допълнения в Изборния кодекс. Наистина всички търсехме рационалното зърно – да се подобри изборната ни система.
Ще взема отношение само по задължителното гласуване, което явно става точка на сериозен дебат. Категорично заявявам, че задължителното гласуване е добро решение. Когато се говори за задължително гласуване, веднага се минава едва ли не към нарушаване на права. Смятам, че задълженията и правата са в една корелация. Когато човек има права, той има и задължения. В случая, когато говорим за задължително гласуване, но без санкции, без санкциониране, тогава нямаме нарушаване на права. Това, което колегата Славов предложи – стимули за задължително гласуване, тоест да стимулираме всички наши съграждани да излязат и да гласуват, като се даде възможност на тези, които са гласували, при кандидатстване, да речем, на работа, или пък при записване на децата им в учебни заведения при равни други условия, пак повтарям, при равни други условия, те да бъдат предпочетени, смятам, че това е първа и добра стъпка към увеличаване на избирателната активност.
Дано да подкрепите това становище, това предложение, защото наистина ще увеличим избирателната активност и по този начин ще дадем възможност на нашите съграждани активно да участват в обществено-политическия живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Това би трябвало да бъде реплика. Друга реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Ще бъда конкретен и ще повторя това което казах: задължително гласуване имаме само в четири европейски държави, колега Симеонов, нека да не заблуждаваме колегите. Задължително гласуване има във Франция, но то е само частично и там става въпрос за Сенат, ние сме парламентарна република. Във Франция няма задължително гласуване нито за депутати, нито за президент.
Относно това, което казахте, че има други 20 държави в света, в които има задължително гласуване – това може да бъде някъде към Камбоджа, Никарагуа, Африка или не знам къде точно. Аз мисля, че ние като страна – член на Европейския съюз от 2007 г., вървим в европейска практика и правим синхронизация на нашето законодателство с европейското, което е доказано ефективно, работи добре и е в полза на обществото, демократично, прозрачно и като цяло в интерес на народа. Да не създаваме закони, които да бъдат тясно политически, с тясно политически интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Христов, желаете ли процедура?
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за писмени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г., да бъде увеличен с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Противоположно мнение? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, следващият по списъка за изказване е народният представител Славчо Атанасов.
Господин Атанасов се отказва.
Следващият е народният представител Хамид Хамид.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! В няколкото реплики успях да изразя някои от нашите позиции, затова няма подробно да се спирам по някои законопроекти.
Първо, по предложенията за въвеждане на задължителното гласуване. Колеги, тук освен конституционния проблем, който го има, има и друг доста сериозен проблем. Как, колеги радетели на задължителното гласуване, ще осигурите възможност на всички българи по света да упражнят правото си на глас? Още не сте ми дали отговор на този въпрос, въпреки че и в Комисията, и по време на дебатите този въпрос е задаван. Как ще санкционирате хора, които живеят на стотици хиляди километри? Тук се говори за уважителни причини. Ще трябва ли всички, които не успеят да гласуват, които се намират на хиляди километри от България, да идват дотук и да представят някакви бележки, някакви документи за техните уважителни причини? Как ще се установява коя причина е уважителна и коя – не?
Нека радетелите на задължителното гласуване да ми кажат към кой модел в света тикат България? Към Гърция ли вървим, колеги, където има почти разпад на държавността? Търсим някаква гръцка СИРИЗА или по-скоро вървим към Корейската народнодемократична република, където се гласува 99,7%?! Как никой не припомни, колеги – освен през 1919 г., когато е имало задължително гласуване, задължително гласуване имахме доста по-скоро в нашата история. Нека припомним и как се гласуваше тогава. И тогава системата беше многопартийна – имахме дежурното ОФ.
Когато правите такива предложения, мислете за последствията. Цитирате Белгия, но в Белгия, спомнете си, преди година и нещо в продължение на две години не успяха да съставят правителство точно заради този популизъм. В Белгия гражданите, които се намират извън Белгия, не са длъжни да гласуват. Така че нека да не криете тези аргументи, когато предлагате такова гласуване.
Категорично се противопоставям срещу опитите секциите извън Европейския съюз да бъдат затворени и да бъдат само в нашите дипломатически представителства. Това, колеги, е крачка назад в демокрацията и лишаване от право на глас на стотици хиляди, а може би и на милиони наши съграждани.
Разбирам аргументите на вносителите. Те целят ограничаване и лишаване от право на глас на съгражданите ни, които живеят в Република Турция, но те лишават и много други българи, които живеят по цял свят.
Приемаме и споделяме аргументите на господин Ананиев и неговото предложение за въвеждане на машинното гласуване и машинното отчитане на резултатите от изборния ден, но настояваме тази технология да бъде вписана в Закона, както и съответните технологии за всякакъв вид електронно гласуване да намерят своето място в Закона.
По електронното дистанционно гласуване подкрепихме решението на парламента, вследствие на проведения референдум. Поискахме такива гаранции. Беше ни казано, че има достатъчно гаранции, но никакви гаранции и работещ модел за електронно дистанционно гласуване не сме видели и едва ли ще видим скоро. За това нека да бъдем предпазливи.
На този етап няма да подкрепим електронното дистанционно гласуване, защото не сме убедени нито в сигурността, нито в тайната на вота, нито в преноса на данни, нито във възможността да има граждански и обществен контрол. Гражданският и общественият контрол са в мотивите и в Решението на германския Конституционен съд да отмени електронното дистанционно гласуване, а не както някои хора се опитват да ни наведат на мнение, че това касае само машинното гласуване.
Колкото до предложението лишените от свобода да имат право да гласуват, тоест само тези с леки престъпления – наистина това са само част от препоръките на Венецианската комисия. В момента в българските затвори, след като направих справка, видях, че има около 9000 затворника. Едва 2000 от тях изтърпяват по-леки присъди. Така че 2000 предимство за една партия едва ли би променило резултата, но това би създало сериозен проблем вътре в затвора между отделните затворници.
Ние няма да подкрепим тази мярка.
Няма да подкрепим и идеята за активна регистрация. Намираме активната регистрация за средство, което ще сведе до минимум активността на изборите и колкото и ниска, тя ще бъде още по ниска. Това е още едно затруднение за българските граждани.
Наистина това е опит да бъдат актуализирани списъците, тоест Законът да свърши работата на администрацията, която не си я е свършила. Не приемам такъв подход.
Ще завърша с това, че ще подкрепим предложенията на госпожа Нинова и група народни представители. Намираме разумни идеи в част от техните предложения. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Имам дванадесет секунди, така че няма да се обърна с уважение към Вас, направо започвам.
Колега, не злоупотребявайте с правилото къде се гласува задължително и къде – не. Казахте Гърция и Белгия, но не споменахте, че в Австралия е задължително гласуването, в Нова Зеландия – задължително гласуване, в Ирландия – задължително гласуване. Благодаря, не ми стигна времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Втора реплика – господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Господин Хамид, да, Вие наистина подкрепихте електронното гласуване, когато беше важно да се вземе това решение, но в момента всъщност правите точно обратното. Колкото и с хубави приказки да обяснявате, че няма гаранции, това, което казвате, не е вярно. То просто не е вярно! Защото в Законопроекта на Реформаторският блок, който в момента гледаме, ясно е записано, че анонимността на вота е основен принцип. Първи принцип записан, когато електронното гласуване се прилага. Да ползвате това като аргумент на мен ми изглежда просто, за да си измиете ръцете защо ще смените позицията си от една позиция, която беше правилна, на една, която не е правилна. Но да кажем, че това не го виждаме за първи път.
По отношение на активната регистрация – пак говорихме много по Законопроекта в Комисията. Вие сте член на тази Комисия и там обяснихме точно как няма да се допусне това да се намалят хората, които искат да гласуват, да не бъдат допуснати до изборите. Напротив, всеки, който иска да гласува, ще бъде допуснат до избори. Тези, които не искат да гласуват, ще бъдат отписани от списъците. Това е разписано детайлно в Законопроекта.
Това, което разбирам от Вас, е, че просто сте опозиция напук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Хамид, силно съм смутен. Мисля, че Вашата политическа сила най-често използва конвенциите, Венецианската комисия, европейските институти. Винаги, когато става дума за защита правата на човека, Вие използвате и употребявате тези понятия.
Репликата ми е в частта за гласуването по местата за лишаване от свобода. Точно по препоръка на Венецианската комисия правим някаква малка част, с която да можем да покрием тези условия. Не мога да разбера Вашата реакция – защо от целия Законопроект, който е внесен от господин Цветанов и група народни представители, точно това избрахте?! Между другото, и затворът е за хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Иванов, прав сте, затворът наистина е за хора, особено когато Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се ръководи от една политическа партия, назначава директорите на затвори. При откриване на изборния ден след 20 минути всички са минали преди закуска и са гласували. Можем да разберем какво предимство ще има една политическа сила още в 6,00 часа сутринта, нали?
Вижте внимателно препоръката на Венецианската комисия. Тя е с пожелателен характер, за разлика от много други препоръки, които Вие премълчавате, защото и Венецианската комисия, и ОССЕ, и Съветът на Европа имат настоятелни, задължителни препоръки да премахнем тази мракобесна забрана за използване на език, различен от българския. Защо тогава не говорите за Венецианска комисия и за Съвета на Европа? Искам Вие да подкрепите този текст като радетел на европейските норми.
Уважаеми господин Делчев, ние поискахме технически гаранции и работещ модел на електронното гласуване. Не искаме просто формален бланкетен текст в Закона. Искаме разписана технология и да ни се представи работещ модел. Иначе не се отмятаме от нашата подкрепа. Това рано или късно ще стане, но не сме убедени. Не искаме ние да сме пионерите в света, защото държави като САЩ и Германия не смеят да въведат това електронно гласуване или, ако са го въвели, са го отменили. Искам внимателно да прочетете решението на германският Конституционен съд и тогава пак да събеседваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще се изкажа по няколко теми. Първата е за преференциите. Не мога да разбера това желание. Единственият довод, който съм чул и по който може да се спори, разбира се, е, че преференциите увеличават невалидния вот. С едно съвсем елементарно предложение, което сме направили от Реформаторския блок, с премахване на цифрите пред партиите това вече няма как да се случи. Единствените цифри, които ще останат в самата бюлетина, са цифрите на преференциите на кандидатите. Така че няма как да се обърка, да има невалидни бюлетини и така нататък. Не виждам защо и кой се страхува от преференциите. Преференциите са мажоритарен елемент, избор на избирателя. Даже най-мажоритарно, ако искаме да звучат, трябва да премахнем прага – да няма никакъв праг за тези преференции. Ако аз имам пет гласа, а Вие имате шест, Вас са Ви предпочели повече хора, затова Вие ще станете депутат, ще станете общински съветник.
Изказа се едно мнение, че 7% диктували върху 93. Пълна глупост! Седем процента е прагът, след това се влиза в една конкурентност и се вижда кой е събрал повече преференции. Трябва да се мине прагът. За съжаление, в момента имаме праг. Който е събрал повече преференции, него избират хората, него предпочитат и той ще заеме поста, за който се бори.
Във връзка със задължителното гласуване. Разделям задължителното гласуване на две – едното е, когато то е принудително. Твърдо съм против принудителното задължително гласуване, което ни връща в едни времена, от които се опитваме да се отдалечим. Но, ако искаме да увеличим избирателната активност през различни мерки, които някои наричат „задължително гласуване”, но те са стимулиращи за избирателя – например, ако гласувате, получавате намаляване на данъците. Надявам се госпожа Стоянова да не е против този пример. Може да има и някакъв друг стимул – не точно данъците, това е само един пример да стимулираме хората да отидат да гласуват, но това да бъде техен избор. Самото гласуване е демократично право, свободно право всеки да го изрази, когато иска и когато се налага. Не трябва принудително да задължаваме, против съм принудителното задължаване на гласуване, но стимулиращото – да, вече тук можем да отворим врата за дискусия по какъв начин да стимулираме избирателите, за да вдигнем избирателната активност повече хора да вземат отношение в изборите и предпочитание кой да ги представлява.
Един коментар и за така наречения „изборен район „Чужбина”. Аз съм живял доста време в чужбина и имам поглед и отношение. Съгласен съм, че трябва да има такъв район „Чужбина”, но главният въпрос, на който аз не чух отговор, е: колко мандата ще имаме в този избирателен район? Колко български граждани ще кажем, че представляват този чужбински, да наречем „район” – два милиона, колкото казват, че са българите извън България, или ще им дадем минимума от четирима представители, четири мандата вътре, които ще представляват една доста голяма общност? Така че този въпрос за мен е доста дискусионен. Трябва да бъде изговорен и да се знае като предлагаме такъв район, който аз подкрепям – трябва да има избирателен район „Чужбина” – колко мандата, колко депутата ще бъдат излъчвани от този район?
Последното нещо, което искам да споделя, това е също от предложенията на колегите от ГЕРБ, които в три члена – чл. 440, чл. 335 и чл. 281, предлагат да отпадне включването на броя на възраженията и жалбите в протоколите. Според мен трябва да се следи и да се знае в протокола кой е възразил, каква е жалбата, за какво се отнася, така че това е важно да остане в протоколите – отразяването на тези жалби. Затова аз лично се надявам между четенията да можем да измислим някакъв работещ вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Чувам тук за стимули, данъчни облекчения. Ако някой си е направил труда да смята кои данъчни облекчения – данък върху сгради, данък върху такса смет или данък общ доход, нека да си направи аритметиката и да сметне при тези облекчения кои ще получат големите облекчения, защото очевидно трябва да бъде пропорционално. А пък дори и да не бъде пропорционално, разликата в доходите в различните слоеве от хората е различна. Голяма категория от тях са активни. Иначе добре звучи да се казва. Има един елегантен, лесен начин – който не е гласувал повече от два пъти, да бъде отписан от списъците. Това, между другото, се практикува в различни държави. Това е репликата ми.
Това също важи и за така наречената „активна регистрация”, където на всички е ясно, че няма как по Конституция да лишите човек, който не се е регистрирал активно, от правото му в деня на избора да отиде да гласува. А кои ще бъдат първи, които ще отидат активно да се регистрират и кои ще бъдат активно регистрирани? Припомням 2010 г., когато се променяше Кодексът с изтеклия срок на годност на паспортите, една определена категория български граждани ги закараха, за да си подменят паспортите, сега ще ги карат активно да се регистрират. Така че, когато говорим за едни принципи, добре е да ги премислим.
Подходящият вариант за мен е след като не си гласувал на два избора, да бъдеш отписан от списъка. Това е начинът и на прочистване на списъците. Разбира се, никой няма как и по какъв начин да те лиши от правото в деня на избора да бъдеш дописван, то и сега се дописва. Ако прочетете докладите на международните организации, които оценяват изборите, ще видите, че една от забележките е многото дописани хора в списъка под черта. Това би последвало. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Лазаров, аз ще започна отзад напред. В нашето предложение за активна регистрация се дава възможност на избирателя в деня на изборите да гласува. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
От тази гледна точка ние не лишаваме избирателя от това конституционно право. Не съм чел самото предложение и на другите колеги, които пак предлагат тази регистрация, така че не виждам проблем в това нещо. Мисля, че може да се окаже, че по статистически данни ние сме 7,2 милиона, но може да се окаже, че сме 6 милиона, а може и да сме по-малко. Мисля, че активната регистрация е един плюс и със сигурност ще подобри качеството и самият изборен процес ще бъде много по-прозрачен.
Във връзка със стимулите. Принудително гласуване, както казах, не бих приел в никакъв случай задължително. Нека заедно да седнем и да видим по какъв начин да стимулираме избирателя, за да вдигнем самата активност. Някои колеги го наричат „задължително гласуване”, но това просто ще бъде стимул, за да се увеличи тази активност и да достигнем някакви по-високи нива. Някой даде Гърция като пример, като модел, но в Гърция, макар, че е задължително, гласуват само 60 – 70%. Така че, ако смятаме да въведем например едно задължително принудително гласуване, което да не се спазва, например като забраната за тютюнопушене, която и в момента важи и която рестриктира пушенето на публични места, но всъщност не се спазва, тогава не виждам смисъл в това нещо. Нека да измислим един вариант, който да стимулира.
Има различни предложения, с които съм запознат. Надявам се, може да седнем заедно в управленската коалиция, а и не само, и да измислим един вариант, с който да стимулираме самата избирателна активност, да дадем възможност и да стимулираме повече хора да излязат да гласуват, но не и принудително, не и да ги задължаваме по един начин, който за мен лично не е демократичен и ограничава правото на свободно изразяване на волята и правото на глас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Калфин се е записал, не го виждам в залата.
Думата има госпожа Магдалена Ташева. (Шум и реплики.)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми колеги, излизам да направя едно обобщение на днешния дебат, който започна със заявени добри намерения от всички парламентарни групи, ние да направим изборите в България по-честни, демокрацията още по-легитимна и още по-стабилна. Опасявам се, че това – не поставям под съмнение добрите намерения, но те бяха изкористени от прокарването, макар и неявно, макар и косвено, на една мощна тенденция, тенденцията към сепаратизъм, която доминираше в днешния дебат, опити за вкарване на сепаратистки вратички, сепаратистки, ако щете, клаузи, които стоят тук, подобно на слон в трапезария, ние пристъпваме около тях и не смеем да ги назовем с истинските им имена.
Повечето от предложенията водят, или по-точно отварят не пътечки, не вратички, а магистрала към сепаратизма и ще ги изброя, ако ми позволите.
Откъде, господин Тренчев, взехте числото 3 милиона българи, живеели в чужбина? Това е произволно и безотговорно тиражирано число. Няма меродавна институция, която да специализира в преброяването на населението и на българите в чужбина, която да твърди, че 3 милиона български граждани, не просто българи, а български граждани с право на глас живеят извън пределите на България.
Според последното преброяване от 2011 г. не повече от милион и половина българи са напуснали България през последните 25 години. Впрочем избягали са благодарение на Вашите реформи, но това е друга тема, друга болка. Не повече от милион и половина. По-голяма част от тях са взели или двойно, или чуждо гражданство. Няма статистика каква част от тези наши някогашни, а и винаги те ще бъдат наши събратя, са вече граждани на чужда държава.
Известно е обаче, че турският президент цитира в свои речи, в свои публични изявления, включително и официални, че в Турция живеят, са се преселили три милиона български турци. Факт е, че ако погледнем статистиката на секциите в чужбина и на гласовете, подадени в чужбина, се натъкваме на нещо много тревожно. Ето Ви статистика от 2009 г.: от 262 изборни секции 123 – точно 50%, са в Турция. Същото е 2014 г.: в Турция секциите вече са 136, в Британия са 41, в САЩ 42, във Франция, горката – само 11 секции. Но в Турция – 136. Факт е, че изселниците в Турция гласуват масово, както показаха на делата за касиране през 2009 г. на избраните с измама с изселнически гласове депутати на ДПС. Тъй наречените „секции” в Турция нямат дори общ избирателен списък. Те, така да се каже, го композират на място. Тоест, отварянето на изборната процедура към чужбина означава, че, както винаги, 90% от подалите гласове ще бъдат подадени в секциите в Турция. И познайте за кого ще гласуват в Турция!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: За ДПС.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Съжалявам, не само ДПС, те вече имат избор, тук има нова протурска партия, да не забравяме, зад която застава самият Ердоган!
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Слаба ракия си.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И Вие отваряте тази врата.
Още повече вода в тази мелница, в мелницата на сепаратизма, налива и предложението за разкриване и учредяване на 32-ри избирателен район за чужбина. С това Вие предоставяте буквално на поднос възможността на неоосманския режим в Анкара да си състави своя листа депутати за българския парламент. Защото знаем, че не повече от 2 – 3, до 6% от останалите българи – тези във Франция, в Чикаго, в Монреал, отиват до урните. И не защото нямат превоз дотам. Не се заблуждавайте.
Освен това, считам, че като българка, като вярваща и, подчертавам, практикуваща християнка, имам право да изразя и едно лично мнение за отвратителната демагогия, която чухме от представител на една от протурските партии в сегашния парламент. Този, който, за да наложи втори официален език в България, който не знам защо нарича „майчин”, сякаш останалите етноси нямат майки... Става дума, когато кажат „майчин език” в България, всички знаем, че се има предвид турски език, нали така?
Та, за да наложи турския език като втори официален в България, не се посвени да употребява имената на християнски светци. Искам да напомня на неуважаемия Лютви Местан, че Св. Св. Кирил и Методий са се борили срещу триезичната догма, за да оставят името Христово! Вие, от партията с турско име, не знам как беше, Вие християнския Бог ли ще славите на Вашите митинги на турски език?
И понеже става дума за светци, и понеже Вие ни дърпате за езика с това провокативно поведение, искам да Ви кажа какво е казал например Св. Йоан Дамаскин – сириец. Той е казал, че ислямът е като ерес, предвестник на антихриста. А Григорий Палама директно нарича така наречения пророк Мохамед „самия антихрист”. (Шум и реплики от ДПС: „Хайде стига!”.)
Аз мога още да изреждам, като започна от Максим изповедник – VІ век, и свърша до Григорий Синаид...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще се отклоним от дебата, госпожо Ташева! Моля да се върнем в дебатите за Изборния кодекс!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не смейте да си позволявате подобни словоблудства с християнската вяра! Вие просто искате въвеждането на втори официален език – турски език. Както винаги, както вече каза моят колега, всеки сепаратизъм започва с искане за признаване на някакъв друг език. Това правите и Вие. И то няма нищо общо нито с човешките Ви права, които отдавна се превърнаха в привилегии спрямо тези права, които имат другите български граждани, нито пък имат нещо общо с морала и християнската религия. (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма реплики.
По начина на водене, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
По начина на водене искам да се обърна към Вас с апел да наложите най-строга санкция на народния представител, който си позволява оттук – от парламентарната трибуна, да отправя грозни обиди спрямо пророк на една от двете най-големи религии в света! По този начин да се отправят подобни обвинения, подобни обидни квалификации, да се засягат религиозните чувства на една немалка част от гражданите на Република България, е недостойно, недопустимо и заслужава най-строга санкция. Надявам се да я приложите. Благодаря.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте ми възможност да взема отношение по процедурата!
Уважаеми господин Казак, Вие сте прав, че от парламентарната трибуна е недопустимо да се засягат религиозни убеждения на част от българските граждани. По време на изказването на госпожа Ташева се обърнах към нея със забележка да върне изказването си във връзка с предмета, който е на дебата в момента, а именно изборните правила по внесените законодателни инициативи. С това считам, че съм изпълнила своето задължение в хода на нейното изказване.
По начина на водене – заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожо Председател, мисля, че вземайки отношение към моето изказване, Вие пропуснахте най-важното. Аз цитирах християнски светци! Отците на християнската църква. Казах: от Максим изповедник до Григорий Синаид, цитирах съчинението „Извор на мъдростта на Св. Йоан Дамаскин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правилно съм Ви разбрала, госпожо Ташева. Какво е несъгласието Ви с мен?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Важно е опонентите да разберат, че християнските отци...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е предмет на изказване, а не по начина на водене. Мисля, че достатъчно добре всички в залата Ви разбраха.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: ... са имали позиция, противоположна на тази, която им приписват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Думата за изказване има господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да внеса малко яснота по отношение на сигурността на електронното гласуване, но тъй като времето е малко, ще съм благодарен на колегите от ДПС, ако може, да ме репликират, за да чуят в пълнота моите гаранции за сигурността на електронното гласуване. (Смях, оживление в ДПС.)
На първо място, нека бъдем наясно, че цялата информация, свързана с електронното гласуване, и това, което правите в деня на изборите, е криптирано. Това означава, че е много по-сигурно от каквато и да е форма на хартиено и машинно гласуване. Ние се намираме във фактическа и техническа невъзможност някой да манипулира това, което се случва. Има два файла, които са криптирани по различен начин, отделно и ключът от тях държи цялата Централна избирателна комисия. Всички заедно могат да отключат този файл. Ако те го направят във време, когато това не трябва да се направи, това ще остави белег, следа в софтуера, която е незаличима. Тогава всички ще знаем, че някой манипулира, което е ясен знак за превенция.
Също така може да се помисли ключът да държи и някой от ДАНС, от службите, така че наистина трябва да има грандиозна конспирация за провалянето на изборите. Не работим с такава хипотеза – все пак това са същите хора, на които разчитаме да проведат честни избори и на хартия.
На следващо място, искам да обърна внимание, че софтуерът е отворен код, тоест всички ние и хората, които са компютърно грамотни, ще могат да видят как е написан софтуерът и дали има дупки в него.
На трето място, искам да Ви обърна внимание, че ще има наблюдатели, които ще съблюдават целия изборен процес на живо, ще има предаване лайв стрийминг на целия изборен процес и на отварянето на електронното гласуване. Много са важни тези неща.
Електронното гласуване ще бъде също така панацеята за голямата беда и за самите ДПС – сбърканите протоколи. Вие непрекъснато се оплаквате от тях. При електронното гласуване няма да има нито един сбъркан протокол. Ако въведем и машинно гласуване и преброяване, просто няма да има нито един сбъркан протокол, което Вие би трябвало да адмирирате.
Тук ще прекъсна с надеждата да ми дадете възможност да доразвия. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Последна заявка за изказване направи господин Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Разбирам, че предстои гласуване и ще се постарая да бъда максимално кратък, за да изразя някои принципни позиции, които не можах да изясня при представянето на Законопроекта.
Първо, по електронното гласуване позицията на БСП лява България е категорично „против” с многобройни аргументи и мотиви, по-съществените от които са, че няма никакъв сигурен, гарантиран път за преноса на данните, няма по никакъв начин да се гарантира тайната на вота, доброволността, автентичността и така нататък.
По отношение на машинното гласуване и машинното преброяване, ние сме „за” и подкрепяме по-широкото въвеждане на този начин на установяване на изборния резултат. Уважаеми колеги от Реформаторския блок, ще подкрепим всички мерки, които са в тази посока.
По отношение на активната регистрация и преференциалното гласуване. Активната регистрация е малко сложен и спорен въпрос и, както знаете, към този момент своеобразна активна регистрация за гласуващите в чужбина е налице.
Що се отнася до тази в страната, ако такава ще се въвежда, може би най-правилна е позицията, която изрази колегата Лазаров – активната регистрация трябва да отразява само активните избиратели, и то служебно, а не чрез някакво волеизявление от тези, които искат да гласуват. Да дава абсолютно свободен достъп на всеки избирател, независимо дали предварително е включен в списъка, или не, да може да направи своето волеизявление в деня на избора.
И накрая, относно преференциалното гласуване, колеги, ние сме „за” да има мажоритарен елемент в избора, включително и при кандидатските листи. Само че сме „против” установената в момента практика, която от едно добро начинание и добра цел се е превърнала в точно обратната противоположност. Ние сме да има изменения в тази посока, които да гарантират, първо, да бъдат изчистени техническите грешки и да няма явлението 15/15 или 10/10 и така нататък.
На второ място, преференциалното гласуване трябва не да изкривява вота на избирателя, а да отразява наистина мажоритарния елемент на избора, без да се противопоставя на политическото представителство. В момента има изкривено политическо представителство, възможност за голям технически праг, ако мога така да се изразя, което всъщност обезсмисля преференциалното гласуване. Нека да го укрепим, всички да сме „за” преференциалното гласуване, но в разумни граници.
Надявам се, че разумните предложения, които БСП лява България направи, ще бъдат подкрепени от всички парламентарни групи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, и господин Тодоров направи заявка за изказване. За да не прекъснем гласуването, тъй като законопроектите са няколко, формално правя предложение времето да бъде удължено до приключване по всички законопроекти с гласуване по тях.
Ще започнем във времето, четири минути имат от „Атака”, но няма да успеем в оставащите минути до 14,00 ч. да гласуваме всички законопроекти. За мен не е редно процесът на гласуване да се разкъса, поради което чисто формално Ви моля да гласуваме процедурно предложение днешният ден да бъде удължен до гласуването на всички законопроекти.
Гласуваме.
Гласували 143 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Тодоров, имате думата за изказване.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз имам кратък въпрос към Реформаторския блок, който предлага създаване на Тридесет и втори многомандатен избирателен район или както го наричате. Много ми е интересно, когато се изберат народни представители от Тридесет и втори МИР, как те после ще обикалят избирателните си райони?! Може би всички ние, цялото българско население ще им плаща по няколко хиляди лева за самолети – кой да ходи във Франция, кой да ходи в Измир и зад Измир! (Смях, оживление и реплики от ДПС.)
След това, ако Вие наистина твърдите, че извън България има три милиона души, които имат право на глас, а в България има шест милиона българи, то от тези избирателни райони извън България колко депутати ние трябва да вкараме в Българския парламент? Ако навън има 3 милиона, а в България има 6 милиона – 80 депутати ще вкараме в българския парламент от избирателите в чужбина ли?!
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: От Измир! (Смях от ДПС.)
ИЛИАН ТОДОРОВ: Да, от Измир.
Трето, което прави впечатление. Ако навън наистина има три милиона българи, което силно ме съмнява, започвам да се притеснявам, че може би Вие от Реформаторския блок искате отново с фантоми – фалшиви хора, които не съществуват или са починали, да прибирате гласове, както се случва, разбира се, в момента в България – с кухи, празни списъци, с хора фантоми, при три милиона си представям за какви измами ще става въпрос!
Колеги, след това не съм напълно сигурен дали всички български граждани, които живеят извън България – в чужбина, трябва да гласуват и да определят съдбата на тези, които живеят в България! Нека не забравяме, защото за съжаление, за огромно съжаление, има много българи, които вече са кръстили децата си с чужди имена – Джон и така нататък, купили са си жилища и никога няма да се върнат в България. Тези хора не наблюдават политическата ситуация в България, тя не ги интересува. Има хора, които не ги интересува какви са процесите в страната. Защо подобни хора трябва да определят бъдещето на тези, които живеем тук?! Защо на някого, на когото не му пука и живее примерно от 20 години в Испания и никога няма да се върне, трябва да гласува за Реформаторския блок?! Ако толкова много му харесва Реформаторският блок, да дойде тук и да им яде попарата, както се казва! Да не седи в Испания, ако обича! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Местан, мисля, че нямате време.
Няма реплики.
Няма други желаещи народни представители за изказвания.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 454-01-10, внесен от Волен Сидеров и група народни представители. Правната комисия предлага да не бъде подкрепен този Законопроект.
Гласували 165 народни представители: за 23, против 50, въздържали се 92.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов и група народни представители. Правната комисия предлага да бъде подкрепен.
Гласували 168 народни представители: за 117, против 29, въздържали се 22.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Когато подсказахте на народните представители, че този Законопроект е подкрепен от Правната комисия, първо, се намесихте в оформянето на тяхната свободна воля (силен шум и реплики от ГЕРБ) и, второ, което е по-важно – не стана ясно и не обърнахте внимание на народните представители, че гласуват Законопроект, който съдържа откровено противоконституционни норми.
Уважаеми колеги, онзи ден Конституционният съд се произнесе и обяви за противоконституционен един закон, който Вие гласувахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква е процедурата, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК: Не давайте подобни примери и не давайте повод отново, след като сте били предупредени – да подкрепяте противоконституционни текстове! (Подвиквания и тропане по банките от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлагате?
ЧЕТИН КАЗАК: Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Господин Казак, не само предложенията на Правната комисия, но по онези законопроекти, по които са се произнесли колегите от Регионалната комисия, също ще припомням на народните представители какви са предложенията на двете комисии.
Гласуваме.
Гласували 169 народни представители: за 121, против 27, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, не се вслушахте в предупреждението, което Ви отправих най-искрено. Вие гласувахте в пълно съзнание противоконституционен текст, с който в тотално нарушение на Конституцията се въвежда така нареченото „задължително гласуване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първо гласуване е това, господин Казак. Нищо не сме въвели. По принцип!
ЧЕТИН КАЗАК: Принципно, след като подкрепяте Законопроект, който предвижда въвеждането на задължително гласуване, значи Вие изразявате подкрепа за това предложение и ако то остане в окончателния вариант, бъдете сигурни, че Конституционният съд ще го отмени.
За разлика от много от Вас, които явно пренебрегват Основния закон, ние вярваме, че Конституционният съд ще защити достойно духа и буквата на Конституцията, ще защити основните права на гражданите, които от Патриотичния фронт Ви предлагат да бъдат накърнени, нарушени.
Надявам се разумът да надделее между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – Хамид Хамид. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Правилна е забележката на колегите – господин Хамид се изказа по същество.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, тъй като, както спомена колегата Казак, Вие недопустимо подсказвате на залата и на мнозинството как да гласува.
Второ, с признанието, че това е първо четене, Вие намеквате може би за някаква сделка, която вече е осъществена, за първото гласуване. Това не са никакви конспирации – това е Народно събрание и не по този начин първият между равни трябва да ръководи пленарните заседания.
Моля Ви, при гласуването на законите отстъпете мястото на Вашия заместник. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Частично ще се съобразя с Вашето предложение, без неговата последна част.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-95, внесен от Явор Хайтов и група народни представители, подкрепен от Правната комисия.
Гласували 170 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 32.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-102, внесен от Георги Кадиев. Правната комисия не го подкрепя.
Гласували 173 народни представители: за 27, против 100, въздържали се 46.
Законопроектът е отхвърлен на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с № 554-01-140, внесен от Лютви Местан и група народни представители, подкрепен от Правната комисия и от Комисията по регионална политика.
Гласували 172 народни представители: за 117, против 28, въздържа ли се 27.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс е с № 554-01-141, внесен от Лютви Местан и група народни представители. Правната комисия предлага да не бъде подкрепен.
Гласували 173 народни представители: за 31, против 104, въздържали се 38.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
ЧЕТИН КАЗАК (От място.): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Понеже два законопроекта един след друг са с едни и същи вносители, може би някои народни представители не разбраха за какво става дума. (Шум и реплики.)
Правя процедура за прегласуване. Надявам се на по-разумен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 175 народни представители: за 28, против 113, въздържали се 34.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев и група народни представители. Правната комисия е подкрепила Законопроекта.
Гласували 172 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващият Законопроект е с № 654-01-13, внесен от господин Михо Михов и група народни представители. Правната комисия е подкрепила Законопроекта.
Гласували 171 народни представители: за 149, против 2, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-16, внесен от Петър Славов и Матрин Димитров. Правната комисия предлага да го подкрепим, Регионалната комисия предлага да не бъде приет на първо гласуване.
Гласували 171 народни представители: за 113, против 42, въздържа ли се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев и група народни представители, подкрепен от Правната комисия.
Гласували 174 народни представители: за 120, против 49, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващият Законопроект е с № 654-01-18, внесен от Димитър Делчев и група народни представители, подкрепен от Правната комисия.
Гласували 167 народни представители: за 142, против 22, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-19, внесен от Димитър Делчев и група народни представители.
Правна комисия предлага да не го приемем, Регионалната предлага да го приемем.
Гласуваме.
Гласували 175 народни представители: за 130, против 25, въздържали се 20.
На първо гласуване и този Законопроект е подкрепен.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-20, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, подкрепен от Правна и от Регионална комисия.
Гласуваме.
Гласували 177 народни представители: за 122, против 39, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
И последният Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс – последен по време на внасяне, № 654-01-22, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, подкрепен от Правна комисия.
Гласуваме.
Гласували 165 народни представители: за 86, против 29, въздържали се 50.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това приключихме гласуването по тази точка.

Съобщение за парламентарен контрол на 11 март 2016 г., петък, 11,00 ч.:
Първи ще отговаря министър-председателят на Република България Бойко Борисов на един въпрос от народните представители Красимир Каракачанов и Явор Хайтов.
Втори е министърът на външните работи Даниел Митов, който ще отговори на 15 въпроса от народните представители: Михаил Миков, Румен Йончев, Георги Кючуков, Велизар Енчев, Станислав Станилов – три въпроса; Димитър Дъбов, Кристиан Вигенин – три въпроса; Атанас Стоянов, Валери Жаблянов, Иван Валентинов Иванов, и Борис Ячев и на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на седем въпроса от народните представители: Чавдар Георгиев, Васил Антонов, Атанас Стоянов, Иван Валентинов Иванов – два въпроса; Вили Лилков и Борис Ячев.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на пет въпроса от народните представители: Светла Бъчварова, Светла Бъчварова и Добрин Данев – два въпроса; Иван Валентинов Иванов, и Чавдар Пейчев; и на две питания от народните представители Румен Йончев и Явор Хайтов; и Светла Бъчварова и Георги Гьоков.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на едно питане от народните представители Стефан Кенов и Чавдар Пейчев.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Васил Антонов и Димитър Танев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 21 въпроса от народните представители: Манол Генов – три въпроса; Джевдет Чакъров, Михаил Миков, Явор Хайтов, Мариана Бояджиева, Георги Кадиев, Велизар Енчев, Борислав Иглев, Димитър Танев, Георги Търновалийски, Иван Пенков Иванов, Филип Попов, Иван Валентинов Иванов и Манол Генов, Мартин Димитров и Петър Славов; Георги Божинов; Таско Ерменков; Янаки Стоилов; Васил Антонов; Искрен Веселинов и на едно питане от народния представител Искрен Веселинов.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на три въпроса от народните представители: Кирил Калфин и Евгени Стоев; Васил Антонов; и Георги Търновалийски.
Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на пет въпроса от народните представители: Вили Лилков; Таско Ерменков; Атанас Зафиров; Петър Славов; и Иван Вълков и на едно питане от народния представител Таско Ерменков.
Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на 10 въпроса от народните представители: Джевдет Чакъров – два въпроса; Иван Валентинов Иванов; Бойка Маринска; Димитър Шишков; Кирил Добрев и Радослав Стойчев; Филип Попов; Янаки Стоилов два въпроса; и Васил Антонов.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на осем въпроса от народните представители: Станислав Станилов – два въпроса; Иван Славов Иванов; Вили Лилков – два въпроса; Васил Антонов; Георги Гьоков; и Георги Търновалийски.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на седем въпроса с писмен отговор от народните представители Настимир Ананиев; Антони Тренчев два въпроса; и Светослав Белемезов четири въпроса;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева – на един въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Настимир Ананиев; и Иван Станков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на шест въпроса от народните представители Добрин Данев и Мариана Бояджиева; Борислав Иглев; Драгомир Стойнев и Георги Гьоков; и Дурхан Мустафа три въпроса, и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Гроздан Караджов;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на въпрос с писмен отговор от народния представител Мартин Димитров;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на три въпроса от народните представители Манол Генов; Димитър Делчев; и Дора Янкова;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на два въпроса от народните представители Слави Бинев; и Георги Кадиев, и на две питания от народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова; и Слави Бинев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на четири въпроса от народните представители Мартин Димитров; Явор Хайтов; Слави Бинев; и Георги Кадиев;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Валентин Павлов – два въпроса; и Жельо Бойчев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- девет въпроса от народния представител Слави Бинев – към заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев; към заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева; към министъра на външните работи Даниел Митов – два въпроса; министъра на енергетиката Теменужка Петкова; министъра на културата Вежди Рашидов; министъра на транспорта, и информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски; и към министъра на туризма Николина Ангелкова – два въпроса, и на две питания към министъра на енергетиката Теменужка Петкова; и министъра на икономиката Божидар Лукарски;
- четири въпроса и на едно питане от народния представител Настимир Ананиев – към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – два въпроса; към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева; и към министъра на здравеопазването Петър Москов – един въпрос, и едно питане.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, заместник министър председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, и министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради изчерпване на предвидения за днес дневен ред закривам пленарното заседание.
Утре – редовно пленарно заседание, начален час – 9,00 ч. (Звъни.)



(Закрито в 14,25 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев

Алиосман Имамов

Секретари:

Георги Търновалийски


Калина Балабанова