Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Алиосман Имамов, Явор Хайтов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Чавдар Пейчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден!
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, с писмо № 653-18-15 от 10 март 2016 г. в Народното събрание е внесен Годишен доклад за 2015 г. на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно приключването на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от европейското икономическо пространство през програмен период 2007 – 2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014 – 2020 г.
Документите са предоставени в електронен вид в Раздел „Документи” на интернет страницата на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Същият доклад е раздаден на народните представители по електронен път на служебните им електронни пощи.

Съгласно седмичната ни програма като точка първа за днес сме приели да обсъдим и гласуваме на първо четене:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Вносители: Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов – първи законопроект, и втори законопроект с вносители: Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Георги Ковачев, Петър Славов, Емил Димитров, Йордан Цонев и Петър Чобанов.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов ще ни запознае със съдържанието на доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-15, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев, Петър Пандушев Чобанов на 19 февруари 2016 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-23, внесен от Менда Кирилова Стоянова, Данаил Димитров Кирилов, Георги Александров Ковачев, Петър Владиславов Славов, Емил Димитров Симеонов, Йордан Кирилов Цонев, Петър Пандушев Чобанов на 24 февруари 2016 г.
На свое заседание, проведено на 1 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди горепосочените два законопроекта.
На заседанието присъства господин Борислав Стратев, член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Мотивите на законопроектите бяха представени от господин Данаил Кирилов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност № 654-01-15 цели превенция и последваща защита на интересите на гражданите, чрез осветляване на факти и обстоятелства, отнасящи се до обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка, както и на други кредитни институции. С Проекта на закон се предлага вменяването на задължение върху синдика за публикуване на доклада за състоянието на активите на кредитната институция, независимо от договорени клаузи за конфиденциалност.
С предложените изменения и допълнения на Закона за банковата несъстоятелност № 654-01-23 се цели усъвършенстване на правната рамка на производството по банкова несъстоятелност чрез уеднаквяване на сроковете и процедурите между Гражданския процесуален кодекс и тези на Закона за банковата несъстоятелност. Уреждат се правата и задълженията на синдика, неговото възнаграждение, периода на отчетност, начина на призоваване на страните и връчването на съобщения в съдебното производство, както и възможността синдикът да може да договоря размера на адвокатски възнаграждения по-ниско от размера на възнаграждение, определен по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.
Господин Стратев изрази становище, че е обичайно в договорите за консултантски услуги да има клауза за конфиденциалност и изрази резерва по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност № 654-01-15 и подкрепи Законопроекта за изменения и допълнения на Закона за банковата несъстоятелност № 654-01-23.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Димитър Делчев, Филип Попов, Емил Димитров, Чавдар Георгиев и Димитър Лазаров.
Народните представители изразиха подкрепата си и по двата законопроекта и се обединиха около становището, че някои от текстовете следва да се прецизират. Те приветстваха предложените законодателни мерки, целящи публичност и прозрачност на фактите, установени преди започване на работата на синдиците, целящи разкриване пред обществото на отговорните лица за изпадане в несъстоятелност на Корпоративна търговска банка.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси:
- с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-15, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев, Петър Пандушев Чобанов на 19 февруари 2016 г.;
- с 13 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-23, внесен от Менда Кирилова Стоянова, Данаил Димитров Кирилов, Георги Александров Ковачев, Петър Владиславов Славов, Емил Димитров Симеонов, Йордан Кирилов Цонев, Петър Пандушев Чобанов на 24 февруари 2016 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Преминаваме към представяне на законопроектите от името на вносителите им.
Първият законопроект е с вносители Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов. Той ще бъде представен от господин Цонев. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законопроектът, тъй като е кратък, беше представен много добре от председателя на Правната комисия. Аз ще допълня само част от мотивите и историята, която налага тази поправка в Закона за банковата несъстоятелност.
Помните, че през миналата година ние приехме текстове в същия този Закон, които дадоха възможност на синдиците на банката в несъстоятелност да наемат фирма с международен опит, която да проследи процесите в банката, а също и да спомогне за връщане на части или на онова, което е възможно да бъде върнато в масата на несъстоятелността на съответната банка, изпаднала в несъстоятелност.
В хода на дискусията при приемането на тези текстове тогава – искам да Ви припомня, че главната презумпция беше защита на обществения интерес чрез публичност, да няма никакви съмнения, че при такава банка, не само при КТБ, а и при евентуални последващи случаи, дай Боже да няма, обществото ще бъде достатъчно добре информирано за процесите, за действията или бездействията, които са довели до фалита и несъстоятелността на тази кредитна институция.
След като беше наета фирмата, по-късно при внасянето на доклада ние разбрахме, че по настояване на компанията или на синдиците – нямаме яснота по въпроса, има клауза за конфиденциалност и обществото не може да се запознае с разследванията, които са направени от тази независима компания с международен опит и авторитет. В последвалата дискусия в медийното пространство стана ясно, че общественият интерес към този доклад е голям. По тази причина ние решихме, че трябва да предприемем законодателна инициатива, тъй като не виждаме друга възможност докладът да стане публично достояние.
Това са основните причини, поради които внесохме поправката в Закона за банковата несъстоятелност, водени единствено от обществения интерес, защото цялата дискусия около фалита на КТБ показва, че най-добрата защита на обществения интерес е прозрачността.
Смятам, че всички ще подкрепите този Законопроект, който впрочем е израз на общата ни воля – всичко около фалита на КТБ да бъде достояние на обществото, а ако има такива случаи и в бъдеще – също. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вторият законопроект ще бъде представен от господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди около две седмици в Комисията по правни въпроси се получи пространно писмо от председателя на Софийския градски съд, в което на повече от седем страници се представиха процесуални проблеми във връзка с предстоящите дела по отношение на възражения срещу приети или неприети вземания. Очаква се този обем от дела да бъде повече от 300, дори повече от 400 на брой.
Тъй като материята на банкова несъстоятелност по приетия през 2002 г. Закон за банковата несъстоятелност на практика за пръв път се прилага при първи фалит на банкова институция, оказва се, че голяма част от нормите не са съобразени с процесуалното законодателство и с общия статут на несъстоятелността, включително и по отношение на сроковете за призоваване и обявяване на голяма част от актовете относно производството по несъстоятелността и действието на синдика. Това поставя съдилищата, които ще разглеждат споровете във връзка с вземанията на кредитори по отношение на КТБ, в особено затруднено състояние, включително и по отношение на възможността да се спазят процесуалните срокове, които са изключително кратки в това производство.
При положение че имаме вече развит Търговски регистър и че голяма част от търговската информация, свързана с несъстоятелността, се обявява на кредитори и длъжници чрез Търговския регистър, един от бързите способи да се постигне такова уведомяване, а да не се шиканира евентуално процедурата по призоваване, е уведомяването, респективно призоваването да става чрез вписване в Търговския регистър – обявяване на възраженията.
Редом с това се предлагат норми, които касаят формирането на състава, както и разпределението на групите възражения при отделни състави, за да не се получава възможност по един и същ казус, спор или по едно и също вземане да има множество различни съдебни актове.
Другата група предложения, включени в нашия Законопроект, произхождат от практиката на Фонда за гарантиране на вземанията, Министерството на финансите и досегашните органи по състоятелността, които касаят в голяма част въпроси, свързани с възнагражденията.
Както Ви съобщих и в доклада, по отношение на адвокатските възнаграждения се предвижда възможност синдиците да договарят по-ниски цени от пределно допустимите, които са регулирани в законодателството – Закона за адвокатурата и Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кирилов, прощавайте, запомнете си мисълта.
Уважаеми народни представители, гости на Народното събрание днес са министърът на образованието и културата на Република Индонезия Анис Басуедан и водена от него делегация. Моля да поздравим гостите с „Добре дошли!” в сградата на българския парламент! (Народните представители стават прави. Продължителни ръкопляскания.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Възможността да се намали възнаграждението за адвокатите е продиктувана по две главни причини – първо, да не се натоварва масата на несъстоятелността с по-голям размер на адвокатските възнаграждения, и втората причина е, че предстоят над 400 дела само по групата приети-неприети възражения. В голяма степен те са еднотипни, тоест приема се, че адвокатската защита в тези случаи ще бъде организирана по един и същ начин, с по-малко разходи.
По отношение възнаграждението на синдика се запълва непълнота, тъй като досега това възнаграждение е определено с конкретен срок, а всъщност трябва да е определено до конкретно действие, когато имаме вече реална база – то да бъде определено на базата на осребреното имущество.
Променя се срокът за отчет от ежеседмичен на ежемесечен. Това е за действията, които са предприели синдиците. То е по изменението от есента на Закона, по което задължихме синдиците да публикуват информация ежеседмично. Тъй като вече несъстоятелността е в по-напреднала фаза, това вече не е необходимо и допълнително натоварва дейността на синдика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Дебатът е открит.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм с нагласата да подкрепя и двата законопроекта. Учудвам се, че от групата на ДПС не всички вносители са в залата, защото по толкова важен Законопроект би трябвало да са тук, за да го защитят. Но това не е най-важният въпрос, разбира се.
Докладът от международното разследване трябва да бъде публичен, уважаеми дами и господа. Забележете, разписано е: „с изключение на препоръките по събиране на вземанията, направени в доклада”. Тоест препоръките по събиране на вземанията няма да бъдат публични, което означава, че няма да бъде компрометирано събирането на вземанията. Тоест такъв казус няма.
Но идва по-важният въпрос – случаен ли е пропускът, че докладът става публичен, обаче самият договор – не? Затова между първо и второ четене – както ние ще подкрепим и двата законопроекта, се обръщаме към всички Вас, уважаеми дами и господа, и към вносителите на двата законопроекта – Вие да ни подкрепите между първо и второ четене, та договорът за възлагане на международното разследване да стане публичен.
Защо това е страшно важно? Първо, защото ние от Реформаторския блок не можем да разберем, не можем да си изясним защо международното разследване се ограничи до написването на доклад. Колеги, нали идеята беше друга? Нали идеята беше фирмата за международно разследване да участва пряко в събирането на лошите кредити на принципа за всеки събран лев да има някаква комисионна, което да стимулира събирането на лошите кредити? Нали по този начин в Ирландия и САЩ бяха събрани обратно милиарди евро и долари? Защо в България нещата се ограничават до това, което имаме в момента? И дали се ограничават само до това, което имаме в момента? Ние всъщност не знаем и сме силно смутени. Даже вчера давахме специална трибунка с колегите Валери Симеонов, Методи Андреев и Петър Славов, защото по различни поводи Фондът за гарантиране на влоговете в България споменава за договор с различна фирма. Веднъж казва една фирма, втори път казва втора фирма. Това ни озадачава и е допълнителен аргумент и причина да искаме да видим договора. Всъщност с коя фирма има договор? И дали този договор се ограничава до писането на аналитичен доклад, или има втората много по-важна част – събирането на парите, участието на конкретната компания в конкретното събиране на тези пари?
Защото ако нещата спрат до тук, уважаеми колеги, каква е ползата и какъв беше смисълът от международното разследване?! Ако смисълът на международното разследване според някои от Вас или някои хора в България е бил само да се каже, че е имало международно разследване и нещата да спрат до тук, то е нямало полза и логика въобще да се прави това нещо! Смисълът на международното разследване на първо място е събиране на парите – поне на част от тях, връщане на парите в масата по несъстоятелност, и второ – разкриване на замесените лица.
В Законопроекта, внесен от колегите от ДПС, макар че не всички вносители присъстват в залата, виждаме, че те искат да търсят истината. Така изглежда в момента или такава заявка правят. Не знаем доколко е искрена, но такава заявка е направена.
Колеги, ние призоваваме да ни подкрепите за публичност на договора и второ, най-важното – международната компания да се ангажира със събирането на парите. Това е важен въпрос, по който парламентът може да направи своята препоръка. Такива договори ние не можем да сключваме. Не е наша работа, но парламентът може да отправи такава препоръка и да поискаме международната компания да участва пряко в събирането на парите.
Какво трябва да направят синдиците според мен? Казвам го като мнение. Ние сме законодателен орган, но по този въпрос можем да имаме мнение и то да бъде казано публично. Синдиците трябва да разделят лошите кредити на две групи. Да кажат за едните, че сами ще си ги събират, че могат да ги съберат и да поемат отговорност.
За другата част от лошите кредити трябва да кажат, че тук не могат да се справят сами, че трябва международна компания, която да помага, за да се справят и част от събраното да бъде дадено като комисионна. Тоест ако няма нищо събрано, няма плащане към международната компания. Казвам това, за да няма спекулации. Колкото повече бъде събрано, да има по-голямо плащане, което да стимулира връщането на парите обратно. Това е нашият обществен интерес, колеги. Общественият интерес е парите да бъдат върнати обратно, за да може двумилиардният заем, който ние оторизирахме, да бъде върнат на държавата, а и добросъвестните кредитори на КТБ да могат да си получат обратно парите.
Колеги, ние ще подкрепим законопроектите, и следвайки устрема за прозрачност, който усещаме, вярваме, че и Вие ще ни подкрепите за тези промени между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Първа реплика – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, да, ще Ви подкрепим в тези предложения. Както казах при представянето на Законопроекта, много пъти в Комисията и в публичното пространство никаква публичност и прозрачност по този въпрос не е излишна. Напротив, всяка конфиденциалност е излишна, дори когато тя нарушава принципи като банковата и търговската тайна. Защото тук става въпрос за огромен обществен интерес, за по-нататъшната стабилност на банковата система чрез пресичане на порочни практики. Така че всички Ваши предложения, за които току-що говорихте, ние ще ги подкрепим. Защото още когато правихме първата поправка – аз си направих труда изказванията, които правихме ние, Вие и всички колеги в Комисията и в залата – говорихме точно за това, че когато бъде наета такава компания, тя трябва да участва при проследяването и връщането на потоците, както и за договора. Ще отида и по-нататък – и заданието за този договор! Всичко трябва да бъде публично, за да има пълна яснота на процеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Димитров, всичко, което казахте, звучи много добре, само че трябва ясно и категорично да си дадем сметка, че Законът няма обратно действие, тоест той не може да действа със задна сила и със задна дата. Или ако се прави такова предложение, трябва да бъде предвидено, за да може тази публичност и прозрачност да станат факт.
Второто нещо, което е добре също да се каже сега, е, че плащанията по тези договори не стават с публични средства, а са частен ресурс, в който ние за огромно съжаление няма как да оказваме контрол. Разбирам и съм абсолютно съгласен, че трябва да направим всичко възможно, та по обществено значимия случай с КТБ да дадем по-голяма прозрачност и най-важното – да се върнат средствата. Но Вие в голямата си част коментирате евентуално клаузи от договор между две юридически лица.
Не мога да си обясня как в закон ще регулираме клаузи на частен договор – в случая търговски. Тук също трябва да подходим, доста повече да се напрегне юридическата мисъл, за да могат да се изчистят тези неща, за да не изпаднем пак в задънена улица. Знаете колко пъти сме ходили, питали, разпитвали и от девет дерета вода ни се донася и накрая видяхме докъде достигнахме. Това е моята реплика към Вас – чисто добронамерена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Байрактаров, днес не сте напълно екзактен както вчера. Във връзка с това искам да Ви кажа: впечатлението ни по този договор е, че тъй като процедурите не са приключили напълно, няма да има обратно действие.
Вторият, по-важен въпрос, който също поставихте от тази трибуна, касае факта, че синдиците са сключили договора и какво отношение може да има парламентът към него. Това е доста важен въпрос. Само че имайте предвид, че синдиците се назначават от Фонда за гарантиране на влоговете. Понеже синдиците се назначават от Фонда за гарантиране на влоговете, а Управителният съвет на Фонда се формира по следния начин: един представител се назначава от Министерския съвет, един от Българската народна банка, те заедно назначават още двама и последният член на Управителния съвет се назначава от Асоциацията на търговските банки, тоест изглежда, че представители на правителството имат значително представителство във Фонда за гарантиране на влоговете и могат да предлагат, могат да участват в процеса на взимане на решения. Това е пътят, който ние ще използваме. Като парламент можем да си кажем мнението.
Моето мнение е, вярвам, че и Вашето мнение, чухте и на колегата Цонев мнението, че международната компания трябва да се ангажира със събирането на парите оттук нататък. Да, ние не можем да го запишем като договор, не можем да участваме в подписването на подобни договори, но е редно след днешното заседание с помощта на колегите журналисти всички да чуят и да разберат, че това е препоръката, която ние отправяме. Трябва да се разбере и следното нещо: ако препоръката ни международна компания да се ангажира със събирането на парите не бъде възприета, това означава, че синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете, господин Байрактаров, поемат ангажимента сами да се справят; сами да съберат всичко и да постигнат резултати, сравними със средните по света в подобни случаи. Тоест те поемат тази огромна отговорност, с която аз не знам дали ще се справят. Затова в кратки срокове трябва да очакваме от министъра на финансите, който практически е предложил представителя на Министерския съвет във Фонда за гарантиране на влоговете, да изиска от своя представител, от човека, който той е предложил там, решение на този въпрос или предложение по тази тема.
Дали синдиците могат да се справят сами? Аз се съмнявам! Вероятно източването на КТБ е сложен процес, парите са се движели в множество юрисдикции и тяхното проследяване е трудна работа. Затова е важно според мен и според групата, която представлявам, ангажирането на международна фирма в разследването и връщането на парите. Сега е последният момент и крайно време е да чуем Фонда за гарантиране на влоговете, синдиците да се ангажират дали те могат сами да се справят. Аз твърдя, че те сами трудно могат да се справят. Това е важен въпрос в днешния дебат.
Иначе по отношение на репликата на колегата Цонев, радвам се, че те ще подкрепят и договорът да стане публичен, за да видим какво точно е подписано там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Друг народен представител?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Използвам и аз да отправя въпрос към вносителите или по-скоро към вносителя, когото виждам в залата. Нещо, което като юрист ме притеснява, защото наистина от много време с колегите Димитров, Валери Симеонов, Методи Андреев и други се борим за публичност на този договор, но винаги сме си давали сметка, че тази публичност трябва да бъде съобразена с това държавата да не претърпи вреди и щети. Затова преди доста време тръгнахме по съдебен ред да изискаме тази информация именно с презумпцията, че не знаем какво пише в договора, за който стана дума и дали там не са написани едни дебели неустойки за държавата, ако той стане публичен не по, да кажем, съдебен ред, а по прищявка на изпълнителната власт, образно казано. Затова използвам да Ви попитам: имате ли информация в този договор, тъй като на нас той многократно ни беше отказан от Фонда за гарантиране на влоговете, ние наистина не знаем какво пише в него – дали в този договор няма подобна клауза за неустойки, както се разбра, че има клауза за конфиденциалност? Имате ли информация дали има опасност, ако със законодателен акт Народното събрание задължи вече сключеният договор да стане публичен, дали всъщност държавата, невиждайки дотук реални ползи от цялото това разследване, дано да греша, но невиждайки реални ползи поне да не претърпи сериозни вреди? Наистина Ви питам: имате ли информация за подобна клауза за неустойки?
Имам и още една бележка, с която, мисля, че между двете четения трябва да се съобразим. Вие говорите да не се обявяват препоръките по събиране на вземанията. Мисля, че ще се съгласите с мен, че важно е и препоръките по обезпечаване на вземанията също да не се оповестяват, защото те са не по-малко важни, те предхождат всъщност събирането на вземанията. Ако активите не са обезпечени своевременно, бих казал, незабавно, тоест те много отдавна вече трябва да са били обезпечени, ако това не е направено, на всички е ясно, че те отдавна вече са през девет земи в десета и трудно ще могат да бъдат събрани. Така че, господин Цонев, моля Ви, ако може да вземете отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Славов, ние също имахме притеснения преди да предложим Законопроекта. Надявах се, че представителите на Фонда, дори и синдиците ще бъдат в Комисията, за да им зададем тези въпроси, на които те да отговорят. Съжалявам, че това не се е случило. Не знам по какви причини, но може при второто четене да ги поканим.
Аз лично си направих труда да звънна на господин Миленков и да го запитам, ако това не представлява тайна, дали би могъл да ни каже ще има ли неустойки, има ли някаква опасност държавата да претърпи такива вреди. Той каза, че няма такава опасност.
Казахте, че препоръките все пак трябва да останат конфиденциални, за да не попречим на събирането на вземанията. Наистина и те са на мнението, че препоръките трябва да останат конфиденциални, тъй като съдържали конкретни неща – ние не ги знаем, по отношение на събирането. Вие сте прав да добавите към това и препоръките по обезпеченията, така че между първо и второ четене това ще бъде добра поправка и аз съм съгласен с нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Славов, Вие сте чели препоръките – видяхме се там, знаете, че в тях няма абсолютно нищо конфиденциално. Дори и да бъдат разкрити днес, нищо няма да се случи, още повече че докладът е от 23 септември. До ден-днешен, ако не са изпълнени тези препоръки, от тях вече няма никакъв смисъл. Обезпеченията са изчезнали отдавна.
Уважаеми колеги, няма какво да се чудим, и двата законопроекта са добри, и двата законопроекта предполагат повече прозрачност, откритост и яснота какво правят синдиците, какво правят фирмите, наети от Фонда за гарантиране на вземанията, как работят със синдиците и в крайна сметка какви пари събират. Защото, за съжаление, от досегашната работа на „Аликс партнърс” няма един лев събран, а ние всички очаквахме от тях да ни кажат няколко неща: колко лева са събрали, кои са политиците, които са отзад, зад лошите кредити на банката, къде са отишли парите, къде са офшорните сметки, колко пари има в тях? Нищо от това няма. Когато няма нищо от това, значи някой някъде по трасето е сбъркал – дал им е лоша задача, не е извършил контрол върху това, което са свършили, накарал ги е да свършат чисто одиторска счетоводна работа до голяма степен, която всяка българска одиторска компания може да свърши. Затова единственият начин да работят добре е под натиск, а натискът става с публичност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кадиев, ще започна с дуплика към Вас. В интерес на истината, не всички препоръки успях да прочета, тъй като не си носех лупа. Мисля, че тези, които наистина са виждали доклада, ще ме разберат. Имаше едни графики, които бяха доста важни, но с такъв дребен шрифт, че това всъщност наистина изискваше носене на спомагателни средства, за да се четат.
Всъщност, за да се върнем на сериозната тема, наистина важният въпрос – тук благодаря на господин Цонев, че ни подкрепи, е не да се разговаря в неформални разговори с представители на Фонда и те да дават някаква информация. Те трябва да дойдат на заседанието на Бюджетната комисия, да го заявят пред Комисията, тази информация да им бъде изискана по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и те да я заявят официално и да гарантират, че подобна полза няма и подобни проблеми не би трябвало да има.
Трябва да отговорят и на още един въпрос и не да се измъкват с удобния отговор, който винаги ни дават, когато им поставим въпрос от „Групата за натиск” за каквото и да било, свързано с този договор, че имало клауза за конфиденциалност и не можели да дават тази информация, а да отговорят на народните представители и пред Комисията много ясно да кажат в този договор има ли такива клаузи за неустойки, има ли предвидена възможност през следващата компания да се ангажира със самото събиране? Не да пише някакви доклади, а да се ангажира със самото събиране на средствата, включително без да й се плащат допълнителни суми, а като евентуален процент от събраното – тази или пък друга компания. За тези неща те трябва да отговорят и не могат да се крият зад клаузи за конфиденциалност или каквото и да било друго и да отказват на народни представители тази информация по един, за мен, абсурден начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-15, внесен от Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов на 19 февруари 2016 г.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-23, внесен от Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Георги Ковачев, Петър Славов, Емил Симеонов, Йордан Цонев и Петър Чобанов на 24 февруари 2016 г.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, Законопроектът е гласуван на първо четене.

Преминаваме към последната точка от законодателната ни програма за тази седмица:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ – продължение от пленарното заседание в сряда.
Тогава се запознахме с водещия доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, както и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове проведоха заседания същия ден и са представили вече доклади.
С доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни запознае госпожа Ирена Коцева.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 9 март 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Кирил Ананиев – заместник–министър на финансите, който обърна основно внимание на промените, предлагащи мерки за финансово подпомагане на общини с финансови затруднения.
С предложените промени се определят условията и реда за откриване на процедура по финансово оздравяване на общини и предприемането на редица мерки с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на местните финанси. Дефинирани са условия, наличието на които показва до каква степен общините са с финансови затруднения. Когато се установи, че са налице три или повече от условията, е предвидено кметът на общината да уведоми общинския съвет, че общината се намира във финансово затруднение и да предложи на общинския съвет откриване на процедура за финансово оздравяване.
Процедура по финансово оздравяване ще могат да стартират общини с риск от наличие на необезпечени задължения, което от своя страна е свързано с увеличение на дефицита по техните бюджети. Необходимостта от финансово оздравяване на общини с финансови затруднения е израз на усилията за ограничаване на негативните ефекти върху бюджетната позиция и върху местната общност, като се предлагат възможности за реализиране на допълнителни мерки в приходите и разходите при съобразяване с рисковете за увеличаване на просрочените задължения.
Предвидена е възможност въз основа на наблюдение на финансовото състояние на общините и при наличието на три или повече от условията за обявяване на общината във финансово затруднение министърът на финансите да уведоми кмета на общината за предприемане на действия за откриване на процедура за финансово оздравяване на общината. В Законопроекта е предвидено бюджетите на общините с открита процедура за финансово оздравяване да се съгласуват предварително с министъра на финансите и да се разглеждат от общинския съвет заедно със становището на министъра на финансите.
Определени са обхватът и съдържанието на плана за финансово оздравяване на общината, като е регламентирано, че план за финансово оздравяване, който предвижда ползването на временен безлихвен заем, се съгласува предварително с министъра на финансите. Временните безлихвени заеми за целите на изпълнение на плана за финансово оздравяване на общини ще се отпускат при условия, определени от министъра на финансите, със срок на възстановяване, който не може да бъде по-дълъг от срока на процедурата за финансово оздравяване. Допуска се възможността при отклонение от целите на плана министърът на финансите да преустанови отпускането на заема.
По предложение на министъра на финансите с акт на Министерския съвет на общините може да бъде отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване на безлихвените заеми при определени условия, доказващи че са предприети необходимите действия за финансово оздравяване на общините и за изпълнение на плана за финансово оздравяване.
В Комисията бе представено становище на Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципна подкрепа за промени в законодателството, насочени към повишаване на финансовата стабилност в общините. Същевременно бе обърнато внимание на необходимостта от прецизиране и допълване на отделни разпоредби, свързани с показателите за финансовото състояние и достъпа на общините до подпомагане, да се предвидят механизми за ранно предупреждение за съществуването на потенциални финансови затруднения, допълнителни превантивни мерки за подпомагане и други.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха промените, предложени в Законопроекта, като същевременно обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби между двете гласувания, при които да се вземат предвид и част от бележките и предложенията на общините.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа „за”, без – „против” и 4 – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси № 602 01-7, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Коцева.
Следва доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
На своето редовно заседание, проведено на 9 март 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие: господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, и госпожа Диана Маринова – началник на отдел в същата Дирекция.
Настоящият Законопроект е насочен към въвеждането на ред за откриване на процедура по финансово оздравяване на общини и предприемането на редица мерки с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на местните финанси. В тази връзка са определени показатели, въз основа на които да се прецени дали и до каква степен общините изпитват финансови затруднения; обхватът и съдържанието на плана за финансово оздравяване на общината; изисквания към кметовете да гарантират прозрачност и публичност в предприетите действия по финансовото оздравяване и други.
Проектът на закон предвижда възможност за ограничаване поемането на дълг от институционалните единици в сектор „Държавно управление”, когато се надхвърли прагът за дълга от 60% от брутния вътрешен продукт, поради обстоятелството, че дългът може да повлияе сериозно върху нивото на държавна задлъжнялост при процедурите за свръхдефицит. Предвидени са и разпоредби, свързани с набирането и изготвянето на качествена статистическа информация по установените от Европейската комисия и различни международни институции изисквания и методологии. Освен това, чрез Законопроекта се гарантира съгласуваност между Конвергентната програма на Република България, стратегията за управление на държавния дълг и разработваните в хода на бюджетната процедура документи.
Законопроектът предлага изменения и допълнения на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, уреждащи правилата за организация на банковите сметки, свързани и със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и реда и условията за изплащане на финансова помощ по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. Прецизират се и разпоредби за предвиденото служебно приключване на проекти; предлагат се изменения, насочени към спазването на принципите за добро финансово управление, отговорността на бенефициентите за законосъобразното изпълнение на проектите и за извършването на допустими разходи, съфинансирани със средства от Европейския съюз.
Не на последно място, следва да се има предвид, че с Проекта на закон не се нарушават изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията на бюджетните рамки на държавите членки, транспонирана в българското законодателство с приемането на Закона за публичните финанси през 2013 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2016 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Танчев.
Дебатите по обсъждания Законопроект са открити.
Желаещи за изказване? (Шум.)
Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, че е добре да положим всички усилия за подобряване на финансовата дисциплина на общините, за хармонизация на усилията на българската държава и нашите общини за подобряване на финансовото състояние, на финансовата дисциплина, което е в интерес на общините, на гражданите в тези общини и на българската държава.
Бих искал в самото начало да кажа, че в този Проектозакон имаме две групи проблеми. Едните са икономически, другите, произтичащи от икономическите, са политически, уважаеми колеги.
Икономическите проблеми в този Закон са следните.
Първо, на практика, ако бъде приет такъв, какъвто е предложен този Закон, означава да стимулираме общините, които не спазват финансовата дисциплина, и да наказваме общините, които спазват финансовата дисциплина. Защото, уважаеми колеги, това, което се предлага в Проектозакона, е общините, които не спазват финансовата дисциплина, да получават безлихвен заем от Министерството на финансите.
Нека да поясним, че и сега има практика на предоставяне на безлихвен заем, която е напълно обективна и полезна, но тя е свързана с предоставянето на безлихвени заеми на общините по реализацията на различните европейски програми. Тази практика трябва да продължи. Но тук става дума за това, че общините, които са в дългогодишни дефицити, натрупали са дългове, българският данъкоплатец и държавата ще ги стимулират с безлихвени заеми по покриването на техните бюджетни дефицити. Тоест тук възниква въпросът: вместо да вземем организационни мерки и да се потърси икономическа и друга отговорност от ръководствата на общините, които са допуснали голям обществен дълг, в резултат на натрупани дефицити, ние на практика ги награждаваме.
Уважаеми колеги, откъде ще дойдат тези безлихвени заеми? Безплатен обяд няма! Лихвите се поемат от някого. И от кого? От държавния бюджет.
Тук искам да Ви кажа, че българската държава се изправя пред изключителна опасност. Нека Ви припомня, колеги, че ние абсолютно нелогично и неправилно, с Вашето гласуване на мнозинството, обвързахте държавния бюджет на Републиката с банките. Нали помните, че гласувахте един Закон – винаги, когато има капиталова неадекватност, бюджетът на Република България трябва да плаща. Сега, ако се приеме Законът в този вид, ние данъкоплатците ще трябва да плащаме и проблемите на всяка общината. Ами то няма такава държава! Аз Ви гарантирам, че и Швейцария няма да издържи на такъв напън. Да покриваме проблемите на банковата система, не дай си боже, а сега да покриваме безлихвено и проблемите на общините! Откъде накъде?!
Така че това е много грешно Проекторешение – то ще награди тези, които не спазват финансовата дисциплина, за сметка на тези, които я спазват. Защото, в крайна сметка кои са тези разумни кметове и общински съвети, които ще отидат на пазара да теглят заеми, за да си покриват дефицитите, вместо да отидат в Министерството на финансите и да си осигурят безлихвен заем?! Защо ще наказваме общините, които спазват финансовата дисциплина, управляват си добре финансите, обвързват си сметките по европейските програми и по собствените ангажименти на общинските бюджети, а едните ще ги стимулираме – тези, които не спазват финансовата дисциплина? Така че двете страни на икономическия проблем – стимулирането на неспазващите финансовата дисциплина, за сметка на всички данъкоплатци и на общините, които я спазват, и, второ, изключително опасно е обвързването на общинските бюджети с държавния бюджет.
Освен това третата група икономически проблеми е свързана с финансовата независимост на общините. Извинете, всички ние искаме да подкрепим финансовата децентрализация, свързана с децентрализацията на управлението на общините и разделението на властите. Ние в случая какво правим? Бихме дали и осигурили пълна финансова зависимост на общините от Министерството на финансите, тъй като тук има конкретни текстове в Закона, които дават на министъра на финансите изключителни права. Тези права, уважаеми колеги, са напълно субективни.
Например – § 19, чл. 103, цитирам: „Министърът на финансите може да удължава срока за възстановяване на заемите по еди-коя си алинея...”. Значи той може да удължава, но може и да не удължава, тоест това е по субективна преценка на министъра на финансите.
Цитирам чл. 130: „Министърът на финансите може да отпуска за сметка на централния бюджет временни безлихвени заеми”. Може да отпуска, може и да не отпуска. Кой решава? Еднолично министърът на финансите.
Член 130, ал. 1 – пак по предложение на министъра на финансите, с акт на Министерския съвет, на общините може да бъде отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет – допълнителна субсидия може да бъде отпусната. Как така?! Какъв е този министър на финансите? И аз питам: в коя страна от Европейския съюз министърът на финансите има такива права? Проверихме. В никоя. Какво правим ние? (Шум и реплики.)
Колеги, няма значение кой е министърът на финансите. При демокрацията днес е един колега, утре е друг. Ние даваме изумителни субективни права на министъра на финансите да наказва или да награждава определени общини.
И тъй като това е абсолютно неприемливо, не знам дали сте прочели писменото мнение на Националното сдружение на общините в Република България. В нашата Бюджетна комисия ние от БСП лява България сто процентово подкрепяме техните възражения, тъй като възраженията – на Съюза на общините – са детайлни и категорични, че с този Проектозакон се нарушават основни принципи и на пазара като механизъм, стимулирайки лошата дисциплина, и наказвайки тези, които изпълняват тези ангажименти.
И накрая, не по важност, разбира се, освен че има такива категорични разминавания с целите и инструментите, които се използват, има и политическа страна на въпроса.
Уважаеми колеги, за всички е ясно, че този, който владее общините, той до голяма степен си осигурява печеленето на всички видове избори. На практика тук прозира явен политически стремеж – да се яхнат финансово общините, да се подчинят на една личност – на министъра на финансите, и като го комбинирате примерно с министъра на вътрешните работи и купените гласове, изборите са спечелени.
Като възразяваме върху икономическата страна на това предложение, която е абсолютно неприемлива, която противоречи на децентрализацията и поставя във финансова зависимост общините, която с този подход награждава лошите кметове и лошото управление за сметка на добрите кметове, заедно с това тук прозират ясни политически намерения: на килима всички кметове в Република България, от волята на министъра ще зависи дали ще получат средства или няма да получат от централния бюджет.
И накрая, искам да се върна на икономическите предпоставки като икономист. Най-важният аргумент, колеги: нямаме право да закачаме бюджетите на общините към българския държавен бюджет, тъй като твърде много ангажименти стават на бюджета, няма такава практика в Европейския съюз и ние рискуваме финансовата стабилност на държавата, която, както знаете от вчера, и тя е под мониторинг на Брюксел, на Европейския съюз.
Няма да подкрепим този Проектозакон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Реплики има ли?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Преди Вас даде заявка господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, искам да започна с това, че тези промени, които ще гласуваме днес, се налагат на базата на анализа, който е направен на общинските бюджети от Министерството на финансите. Хубаво е в началото на дебата да коментираме няколко данни, конкретни цифри. Само за 2015 г. броят на общините с отрицателно бюджетно салдо достига 156 от всичките 265 общини, което представлява близо 60%. Общият размер на просрочените задължения на общините по бюджета им за последната година е 185 милиона, а само за януари месец тази година нарасна до цифрата 230 милиона. Ако трябва да обобщим точната цифра, общият размер на задълженията плюс поетите гаранции от общините са в размер на милиард и 900 милиона, в това число първенец е Столична община с 570 милиона, община Варна, община Бургас, община Пловдив.
Колегата Гечев е прав, че това е някаква стъпка, напълно нормална и днес нашите критики са отправени главно по линия на текстовете на Закона. Иначе посоката е правилна. Еднократните мерки, които до този момент бяха приемани, не помагаха по никакъв начин. От години обаче съществува проблем в управлението на публични средства в целия сектор държавно управление. А към момента в Законопроекта се предлага отделна процедура за оздравяване само на общините. Ние от Народния съюз считаме, че това не е комплексна мярка и, макар и да има някакъв ефект, може би, трябва цялостно преразглеждане на Закона.
Освен всичко останало не можем да пропуснем и факта – това, което беше споменато от говорещите, че наистина по Конституция общините са абсолютно независими. Вносителите на Законопроекта обаче са омаловажили значително този факт. Ако поправките в Закона за получените финанси минат днес, макар и на първо четене, и бъдат приети, правителството ще има възможност избирателно да определя кои дефицити да подпомага и кои не. Финансовият министър може сам да определя дали ще приеме даден план за оздравяване, ако той тръгне в отрицателна посока и не се изпълнява, а има право еднолично да го прекрати. Обратният случай – другата хипотеза: ако планът се изпълнява, ще мине на варианта да предлага на Министерския съвет този безлихвен заем, за който говорим, да бъде трансформиран в субсидия. Това още веднъж поставя различните общини в неравностойно положение.
И тук идва основният въпрос в Закона – това, което всъщност ни накара и ще ни накара днес да гласуваме „въздържали се”: какъв е механизмът, по който ще бъде контролиран финансовият министър? Такъв текст в Закона няма. Освен ако не считате, че парламентарният контрол е способ, с който можеш да контролираш разходването на милиарди.
И към момента Министерството на финансите има доста сериозни пълномощия и с тези текстове на практика ще ги доразширим.
В нормалните демокрации, колеги, това беше упоменато също преди малко, когато един бюджет се утвърди в края на годината от парламента, кабинетът само го изпълнява! При нас е точно обратното.
Цитирам чл. 130к, с който министърът на финансите може да предложи на Министерския съвет на практика еднолично да отпусне заема под формата на погасяване на задължения за временни безлихвени заеми. Интересно обаче как една държава, която от началото на кризата се намира в сериозен бюджетен дефицит – вече шеста година подред, може да си позволи лукса да дава безлихвени заеми. Веднага Ви го обяснявам: проф. Гечев спомена държавния бюджет. Не, могат да се вземат средства само от едно място. Това са парите за черни дни или държавният резерв.
Само че искам да Ви припомня, че държавният резерв беше едно важно условие от Международния валутен фонд, или по скоро препоръка, с което трябваше да се гарантира платежоспособността на държавата, плащанията към Валутния фонд, вътрешните и външни задължения, а не да се използва за такива общини, които не могат да влязат в ролята на нетен позитивен контрибутор, какъвто казус имаме в момента.
Да, прав е колега. Всеки финансист знае, че ликвидността си има своята цена.
Затова ние от Народния съюз пледираме, че мерките трябва да бъдат комплексни – от съставяне на бюджета, разглеждането му, приемането му и неговата отчетност.
Една друга цифра ще Ви спомена, която е много важна в днешното разглеждане. В общите разходи трансферите към общинските бюджети са под 10%. На практика общините нямат този контрол върху общите разходи, както ни се представя в мотивите по Проектозакона.
Представа за натрупаните в общините проблеми дават и предложените от вносителите изменения в лимитите за неразплатени разходи и просрочени задължения, които местните управи могат да имат в края на годината. Тук процента го завишаваме отново на 30 и 50%. Вярно е, че Министерството на финансите ни предостави данни. Те не съдържаха точен анализ кои общини в момента не влизат в старата графа и защо се налага това увеличаване.
Друга промяна, която се предлага, която е доста по фундаментална, и тук сме съгласни като цяло, че има едно недоразбиране, тоест грешка, която е допусната преди време, мисля, че е грешка, защото не е синхронизирано с европейското законодателство ограничението за бюджетен дефицит до 2%. Би следвало да минем на границата на 3%, и това се предлага, само че върху сектора „Държавно управление”.
Да, действително е добре да бъдем синхронизирани с европейското законодателство, но тази година в проектобюджета е заложена доста сериозна консолидационна стъпка от 1%. Миналата година при двойно по-малка не се получи.
От тази гледна точка, ако сега, в момента, го повдигнем от 2 на 3%, де факто губим тази палиативна мярка, начин, с който можем да натискаме тези разходи. Знаете, че и в предишния бюджет основният проблем беше с разходната част.
Допуска се също така и разхлабване на правилата за временно отклонение от ограниченията за структурен дефицит. Въвежда се нов термин, с който дефицитът може да се надвишава за реализиране на инвестиционни проекти с очакван положителен ефект в дългосрочен план. Тук пак не се пояснява дали това са проекти, свързани с европейските структурни фондове, или просто някакви проекти.
В заключение, ще кажа, че в Бюджетната комисия зададох три въпроса към заместник-министъра на финансите, на които също не ми беше отговорено.
Първо, какво се случва в община, която е влязла в три от шестте критерия? Министърът на финансите уведомява кмета, кметът – респективно общинския съвет, и общинският съвет отказва да влезе в процедура по оздравяване. Няма такъв текст! Вие знаете много добре, че в много общини политическата разлика между кмета и общинския съвет е налице. Ако стигнем до такава ситуация, ако влезем в такъв казус, на практика влизаме в задънена улица. На практика това е недоработен текст.
Вторият въпрос, зададен също и от колега от Реформаторския блок, беше за санкциите. При повторно нарушение до 5 хил. лв., можете ли да си представите, стигаме до вариант, при който можем да приравним тежко наказание за нарушение на даден норматив, свързан с ползване на публични средства, а ние да наказваме човека или кое да е длъжностно лице с 5 хил. лв.?! Тук също не сме съгласни. Добре е, че Министерството на финансите на практика признаха, че санкциите са ниски.
Последният въпрос, който зададох, с което завършвам, беше от кога ще влезе в сила този нов Закон. Колеги, този бюджет вече е гласуван и ако спазваме точно текстовете и анализът бъде извършен до края на 31 август, след това министърът ще има възможност да оперира с новите текстове. При това положение ми е много интересно откъде ще се вземат пари, за да започне оздравяването? – освен да се използва буферът от 2 милиарда, за който спомена господин Гечев, или да се пипа фискалният резерв, който в момента е на нива под 8 млрд. лв.
В заключение, ще кажа, че наистина стъпките са правилни. Ние от Народен съюз на този етап няма да ги подкрепим на първо четене поради всички тези причини, които изброих. Ако ни поканите, в Бюджетна комисия ще участваме в разискванията между първо и второ четене и ще дадем своите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички си даваме сметка, че става дума за изключително важен Закон, касаещ милиарди на българските граждани.
Обърнете се, ако обичате, назад, и вижте, че няма никого от Министерството на финансите на Република България – нито министър, нито заместник-министър. Както използвах вече веднъж този израз: Поне чистачката от Министерството на финансите да уважи Народното събрание на Република България! (Смях, оживление.)
Предлагам да прекратим разискванията и докато не дойде тук министърът на финансите, да не продължаваме. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гечев, аз мога само да поканя министъра на финансите или представител на Министерството, но прекратяване на разискванията няма как да стане съгласно Правилника. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Следващият записал се за изказване – господин Жаблянов или господин Генов?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Гласуване, гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не може да има гласуване за прекратяване на дебатите при първо четене.
Кой ще вземе отношение – господин Жаблянов или господин Генов?
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Отново в петък преди обед, в камерната зала, останала тук, гледаме Закон, както каза колегата, касаещ изключително важни моменти от развитието на българските общини. Тук говорим за общините. Къде са агенциите, къде са министерствата?!
Чрез този Закон се опитваме да сложим усмирителна ризница на общините. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Да, да, но той създава достатъчно предпоставки пак да ги разделим на наши и ваши.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това Вие го правехте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ами, ние не знам дали сме го правили. Колега, ние имахме официална програма за 500 млн. лв. (Силен шум и възгласи „Охооо!” от ГЕРБ.) Ако искаш да ми кажеш нещо, заповядай на трибуната.
Господин Председателю, ще въведете ли ред?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина в залата! Моля Ви!
МАНОЛ ГЕНОВ: За Ваше сведение, да Ви кажа, че през миналата финансова година са изхарчени 150 млн. лв. под масата. Повтарям: 150 милиона! Без правила, без наредби, с решение на Министерския съвет, по красота, по шуробаджанащина. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Да продължавам ли по-нататък? Не, ще спра.
Колеги, няма анализ за състоянието на българските общини.
Господин Председател, ще искам и удължаване на времето. Да го имате предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще удължа времето, въпреки че редовното още не е изтекло.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз предварително Ви уведомявам.
Какво правим с общините? Вижте: 170 общини от общо 265 са абсолютно зависими от централния бюджет.
Искам да Ви напомня едно огромно желание на Вашия премиер преди години, когато искаше данъкът върху доходите на физическите лица да бъде директно трансфериран в бюджетите на общините. Да, но когато сме премиер, това не ни е изгодно! Когато сме кметове, ни е изгодно.
Но забравихте това, че абсолютно е заспала административната реформа по отношение децентрализацията на финансите, че общините имат остаряла система на местни данъци, която се базира единствено на имотите, и от там са приходите. Това го няма в никоя европейска държава, колеги – че министърът на финансите има огромни права, както казах преди малко, да разпределя така, както му се иска.
Ние категорично няма да подкрепим този Закон и между първо и второ четене ще направим разумните предложения за българските общини, за да може, колкото е възможно законодателно, те да не бъдат поставени в тази зависимост от централната власт. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Генов.
Реплики? Няма.
Господин Жаблянов, дадохте заявка за изказване? (Шум и реплики.)
Следва господин Байрактаров. Той е преди Вас.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, когато се разглежда един наистина толкова важен и сериозен Законопроект, мисля, че емоциите са вредни поради няколко причини.
Първо, трябва да си дадем ясна сметка и представа за това, че тук колеги се опитват да разделят общините на наши и ваши, но то по никакъв начин не помага на живеещите в тези общини.
Прави сте в едно – че от 265 общини 170 са в окаяно състояние.
Прави сте и в това, че повече от 15 години в общините се работеше без ясна, точна и прагматична философия по приходната част на местните бюджети. За огромно съжаление, такава нямаше. Тя продължава да не съществува и днес – тази ясна философия по приходите на общините, на първо място.
Ясно е и друго нещо – че всъщност в голяма част от общините няма кой да внася приходи поради простата причина, че те се обезлюдиха. Това обаче няма кой и как да го каже.
Ясно е и третото нещо – че ние направихме предложение още преди няколко месеца точно в тази посока, за промяна на Закона за регионалното развитие на България и трябваше още там да бъде заложено планомерно развитието, на първо място, на общините в Северозападна България, общините в шелфа на Родопите, защото е ясно, че огромната част от тези общини са бедстващи!
Аз обаче не чувам от разумните изказвания на колегите всъщност какво предлагат те! Да продължават да фалират общини, защото е ясно, че по-голямата част практически са в технически фалит.
Така например в технически фалит е община Велинград. Това го казах преди повече от пет години! Община Велинград се управляваше, за съжаление, от мой приятел, с когото сме израснали от деца, но ръководен кадър на – няма да казвам на коя партия. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) На БСП! Ръководен кадър на БСП! Мой приятел и личен приятел на Вашия лидер! Което не означава обаче, че одобрявам неговата политика за това, че докара общината до фалит и сега хората се чудят как да вържат двата края, чудят се как да стабилизират болницата, чудят се как да стабилизират финансите, защото трябва да плащат 3 милиона! Ха сега ми кажете: откъде да дойдат тези 3 милиона, ако не от държавата?!
Само че тук прагматичният прочит е друг. Първо, ще работим на парче.
Не се притеснявайте, знаете, колеги, че в бюджета едни 2 милиарда стоят като неидентифицирани. Така че тук съм съгласен с Вас – може да се окаже, че точно в навечерието на президентската кампания тези 2 милиарда могат да потекат към определени общини, каквато, за съжаление, е лошата практика в България. Ние няма как да я регулираме и на Вас Ви е ясно това.
По-важното е – ще стъпим най-после на една прагматична основа, ще обвържем няколко закона за ясно регламентиране и финансиране на общини в лошо финансово състояние или ще продължаваме да харчим пари на парче!
Тук съм съгласен примерно с господин Гечев, че не може да се концентрира такава огромна власт в един министър, независимо кой е той. Това е недопустимо, защото не може един министър да разпределя по негово усмотрение, по неизяснени критерии милиарди левове публичен ресурс. За това съм съгласен, то е недопустимо.
Но пак казвам, ние трябва да се концентрираме между първо и второ четене, защото този Законопроект е необходим, няма какво да се заблуждаваме, по какъв начин да го направим максимално добре работещ! Ето това е важната задача. Тя става с предложения между първо и второ четене и прагматични разговори между политическите сили. Повтарям, в тези общини живеят хора и тях не ги интересува кой към коя партия принадлежи, а ги интересува животът на техните деца и внуци да бъде по-добър – тук ние имаме своята политическа отговорност. Това е истината. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Следващият за изказване е господин Иванов.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина съм изумен – днес при обсъждането на този важен Законопроект да няма един представител на Министерството на финансите, за да даде тук ясни отговори на въпросите, които се задават. Онзи ден имахме възможността да чуем заместник-министъра на финансите Ананиев в Комисията, но и там отговорите бяха изключително уклончиви.
Направете си сметка, че с този Законопроект в момента нарушаваме чл. 17 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и изключително драстично Конституцията. Влизаме в едни води, които нарушават принципа на децентрализация на общините. Основните принципи, които са заложени за самоуправлението на българските общини, с този Законопроект отиват по дяволите.
Направете ретроспекция как са натрупани задълженията на общините – те не са от вчера, не са от днес, а са от повече от 20 години. Основният им характер е от местен вид, и то за дофинансиране на дейности, които са държавно делегирани. Общините нямат възможности да покриват всичките дейности, които делегира държавата и по тази причина те използват своите местни приходи, за да ги допълнят. Обаче с този Законопроект не решаваме проблема – как да бъде окончателно финиширано това нещо, което кара общините да влизат в задължения.
Преждеговорившите колеги съвсем обективно и съвсем основателно направиха своите предположения, че разпределението на тези средства ще се направи по един изключително субективен признак. Каква е гаранцията, че за общината Хикс ще се дадат точно толкова пари, колкото са необходими, за разлика от общината Игрек, на която ще се дадат повече пари, отколкото са й необходими, и то по преценка наистина на министъра.
Друга причина за натрупването на задължения на общините са и европейските програми, защото общините трудно събират средства, за да дофинансират тези програми. Трудно събират средства и за корекциите, които им се налагат по съответните оперативни програми. Съответно ние трябва да обърнем поглед върху законодателството, което е далеч от този Законопроект – не да се занимаваме с него. Още повече, че тези 2 милиарда, които вече няколко пъти се споменаха тук и седят в държавния бюджет, вече се харчат.
Направихме опит да искаме отговор от министър-председателя на какъв принцип се харчат и на какви основания тези пари, защото те се харчат с решение на Министерския съвет, но, за съжаление, ръководството на Народното събрание отказа този въпрос да бъде зададен на министър-председателя. Кой друг ще ни отговори на този въпрос? Кой ръководи правителството?
И сега искаме „кардинално” да решим проблема отведнъж и да узаконим това безконтролно харчене на средствата, без по някакъв начин това да стане ясно на данъкоплатеца – защо и по какъв начин тези пари отиват в определена община. Вярно е, че общините имат нужда от средства, за да се покрият техните задължения, които са трупани в годините, но не това е начинът.
Замислете се, трябва да се преразгледат ред други законопроекти, самият начин на структуриране на държавния бюджет, повишаването на средства за държавна издръжка за държавно делегирани дейности! Немалко от Вас тук са били в местната власт и знаят за какво говоря в момента.
Това нещо, което се предлага, е абсолютно нарушение на куп други закони и най-вече на Конституцията.
Колеги, предлагам Ви наистина да преосмислите това нещо, което днес Ви се предлага да се гласува.
Още веднъж ще Ви помоля да се появи тук представител на Министерството на финансите, за да отговаря на тези въпроси и Законопроектът да бъде отхвърлен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вече ги поканихме, господин Иванов.
Реплики има ли? Няма.
Други народни представители за изказвания?
Заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За мен Законопроектът, който разглеждаме в момента, е много важен, но внесен малко късно, защото всичко това, което се предвижда в него като финансова дисциплина по отношение на общините, нямаше да допусне сега 65% от българските общини да бъдат в това състояние.
Причината обаче да бъдат в това състояние не е само забавянето на този Закон, който вменява повече изисквания спрямо ръководството на общините по отношение на финансовата дисциплина, но и слабостта на нашите общини. България има 265 общини, много от тях с по няколко населени места и няколко хиляди души. Те нямат достатъчно приходи, но имат разходи за издържане на администрацията. Винаги съм смятал, че доброто разпределение на местната власт трябва да се върне към онзи период, когато имахме околии и те бяха някъде около 130. Няма как община с няколко хиляди души, на която липсват приходи, да изпълнява проекти по Програмата за развитие на селските райони или по други програми за пет-шест и повече милиона.
Да, министърът на финансите, който е най-важният министър във всяко правителство, получава правомощия, но не си представям, който и да е министър на финансите, да допусне фалит на община.
Искам да кажа на уважаемата аудитория, че Валутният борд, в какъвто се намира и България, в Аржентина беше пробит именно през бюджетите на общините. Не трябва да допускаме такова нещо. В този смисъл виждам визията на този Закон – от една страна, оздравяване на общините, които са в тежко финансово състояние, и недопускане на свръхразходи в общините за в бъдеще.
Ние от Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта на първо гласуване. Призовавам всички колеги, които имат разумни предложения, да ги направят между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Госпожо Янкова, заповядайте за изказване.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По принцип такива инициативи на Министерския съвет за повишаване финансовата стабилност на общините, свързани с публичните финанси, заслужават да бъдат дебатирани в Събранието. Може би не толкова топло и емоционално, и не толкова отгоре-отгоре, защото в крайна сметка става въпрос за един огромен публичен ресурс.
В справката, която предостави Министерството на финансите на членовете на Комисията по регионална политика, виждаме, че това е над един милиард и половина – около милиард и двеста за дългосрочните задължения на общините, безлихвените кредити, просрочията, и ако тук добавим финансовите корекции – няма ги в справката, които са сложени само на общините, може би ще отидем на един милиард и половина. Може би този Законопроект ще изгаси временен пожар, но няма да реши нищо, колеги. Защо? Ще споделя своите съображения.
Може би от края на 2009 г., след голямата финансова криза, със същия модел на финансиране, който е 25 години за общините, всяко Министерство на финансите преписва една и съща рамка и дава да я гласуваме – с мънички изключения, по симпатии, плюс-минус малко пари според политическата окраска на кмета. Но ние не се произнасяме по това, че голяма група от общини са в реален, и продължават да бъдат и след тази поправка, в структурен дефицит. Тоест имаме публични услуги, които трябва да гарантират по Закон общините, но нямаме местни приходи, по които общините да могат да се разплатят. Това става със заеми или с декапитализиране на общините.
В този период, колеги, 25 години го имаше – продажбите, приватизацията, общините останаха декапитализирани. Паралелно с това в момента и икономическата, и финансовата криза, и икономическата среда, и липсата на пазар – не може да се оживи собствеността на общините, за да може да дава приходи.
Голяма група идваме от местната власт. Знаем, че има, да, има и лоши управленски решения, но то не е основният проблем да дойдат тези лоши решения – милиард и половина в публичния сектор от общините не като задължение, а като дължими пари. Заедно с това, мисля, че Сдружението на общините, а и всички знаем, имаме няколко големи центъра, които трябва да бъдат модернизирани. Това са големите градове. Там е необходимо още и още ресурс, за да стават все по-модерни.
Колегата Байрактаров е прав, имаме центрове, малки области, които трябва да гарантират публични услуги по Конституция, но там останаха малко пари за хората – от местните данъци, преди всичко данък сгради от къщичките, 10 – 20 лв. данък, такса смет и пътен данък. Когато се събере, аз съм свидетел, и Вие знаете, има малки общини, които имат приходи 200 – 300 хиляди. Когато има училище, когато има социални услуги и когато, да речем – вчера подкрепихме един Законопроект по бедствия и аварии, допълнително сложихме общините да купуват и харчат от тези пари, ами, структурният дефицит продължава да тежи.
Ето затова нашата група казва „да, общините трябва да бъдат подкрепени, финансите трябва да погледнат и да направят един прочит по формирането на публичните финанси в общините”, но искам да Ви кажа, че с този Закон няма да излекуваме и няма да дадем нищо добро. Там, където може да проработи, можем да имаме само по-добра финансова дисциплина, но ще си останем с проблемите, че имаме една остаряла среда, която е свързана с местните данъци и такси. Не я подпомагаме, бавим Закона, бавим регулацията по отношение на такса смет. Имаме липса на алтернативни източници за общините и централизацията води тези източници все повече към правителството като приходоизточници – изравнителните трансфери и капиталовите. Всички Вие знаете, вземете 20 години назад и ще видите, че чиновниците на Министерството на финансите ги преписват по един и същи начин. Големият въпрос е: първият планов период, в който всички се учихме като власт за харчене на европейските пари, голямото натоварване отиде и в общините. Може би има над 200 милиона финансови корекции. Да, средата се дисциплинира, но невинаги със справедливи корекции. Защото не можеш при един проект за 1 милион да отидеш и да кажеш: корекцията ще бъде 250 хил. лв. и данъкоплатците трябва да я платят. Нека се дисциплинира средата – с 2, с 3%! Нека показваме пред Европа, че се самоконтролираме! Това са неща, които дотук бяха недопустими. Ако видите 2014 – 2015 г. – един голям процент на финансови корекции, за което все още нямаме отговор.
Искам да споделя – средата, в която работят общините, е сложна. Може да се определи, че е следствие и на финансово лошо управление на общините, но е следствие и на икономическото, и финансово развитие, и движение на хора в самата страна и стремежът държавата да се модернизира и да се настрои часовникът й за работа с европейски средства.
Затова, уважаеми колеги, ние ще се въздържим и няма да подкрепим този Законопроект по следната причина – в момента той ще даде едно малко лекарство. (Реплика.) Малко лекарство, което…
Колега, хубаво е да управлявате публични финанси и задълбочено да ги анализирате, да поговорите с колежката от Габрово, тя ще Ви обясни. Но въпросът е такъв, че ние като парламент, в подготовката на бюджета за следващата година, трябва да видим по различен начин публичните финанси, свързани с българските общини, как се съотнасят към държавния бюджет като цяло. Това исках да споделя, защото другото е лековато – ура, подкрепяме нещо много добро, ще хванем едните, пък другите са лоши. Проблемите са във всички общини. Проблемите са в публичните финанси на всички общини и този въпрос трябва да бъде решаван именно от нас като регулация на отговорно народно представителство. Благодаря, господин Председател.
Ние ще се въздържим и ще бъдем против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо Янкова.
Реплики? Няма.
Изказвания? Няма.
Дебатите по Законопроекта са закрити.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2016 г.
Гласували 132 народни представители: за 101, против 23, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, изчерпахме законопроектите по нашата седмична програма.
Следва Парламентарен контрол.
Почивка до 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 1 до 10 март 2016 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Вили Лилков към Петър Москов – министър на здравеопазването, относно бездействие на Министерството на здравеопазването за решаване на проблем на собственици на имоти в района на Медицинския университет София. Следва да се отговори писмено до 17 март 2016 г.;
- народния представител Искрен Веселинов към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно разлика в инфраструктурното развитие на регионите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 март 2016 г.;
- народния представител Теодора Георгиева към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, относно информационна система, обслужваща настаняването в студентските общежития. Следва да се отговори писмено до 23 март 2016 г.;
- народния представител Теодора Георгиева към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, относно информационна система, обслужваща настаняването в студентските общежития. Следва да се отговори писмено до 23 март 2016 г.;
- народния представител Велизар Енчев към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, относно кадровата и антикорупционната политика в Министерството на вътрешните работи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 март 2016 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на култура Вежди Рашидов на два въпроса от народния представител Георги Свиленски;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народния представител Стефан Желев;
- заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народния представител Янаки Стоилов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Димитър Делчев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на шест въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Димитър Димитров;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Иван Славов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Манол Генов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Мариана Тодорова;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на питане от народния представител Вили Лилков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Иванов Петров;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Станков;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Тунчер Кърджалиев;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на питане от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Георгиев Кънев.
Колеги, постъпило е писмо от народните представители Красимир Каракачанов и Явор Хайтов за отлагане на въпроса, който са задали към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, поради което контролът започва с отговорите на Даниел Митов – министър на външните работи.
Първо ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков относно извършване на богослужебни действия в Храма „Свети Георги” в Одрин от свещенослужители на Вселенския патриарх.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, чакам Ви от началото на годината. Бяхме на посещение в Одрин по повод поднасяне на цветя на паметника на Антим І в двора на българската църква – едната от българските църкви там. При посещението аз и другите български граждани от тракийските дружества, от различни родолюбиви организации от Южна, от Северна България разбрахме с голяма тревога, че известният Вартоломей І, който беше награден в България, в чийто диоцез се намират тези църкви, ограничава службата на български език, а българите в Одрин не желаят да посещават църковно служение на гръцки език.
Доколкото въпросът на вероизповеданията е във външните работи, аз си позволих да Ви задам този въпрос: по какъв начин българското Външно министерство ще осигури на българите, живеещи в Одрин църковно служение на български език? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Министър Митов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, въпросът засяга отношенията между Българската православна църква и Вселенската патриаршия. Съгласно Конституцията религиозните институции са отделени от държавата. В по-голяма степен компетентна информация и становище биха дали Светият Синод на Българската православна църква и дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет.
Извършената обаче от Министерството на външните работи допълнителна проверка потвърди съществуващата информация, че богослужението на български език в църквите „Свети Георги” и „Св. св. Константин и Елена” в Одрин не е забранявано или ограничавано. Според свещеник Александър Чакър подобни твърдения се разпространяват от отделни граждани, вероятно изпаднали в заблуждение, господин Миков.
Министерството на външните работи чрез своите генерални консулства се намира в ежедневна комуникация с всички представители на българската общност в Истанбул и Одрин. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, това е успокоително съобщение и се надявам, че ще бъде чуто от българските граждани и българските свещеници в Одрин. Смятам, че Вие чрез консулските служби ще продължите да наблюдавате този въпрос и тази информация, така че на българските граждани в Одрин да се осигури църковно служение на български език, защото знаем позициите на наградения Вартоломей. Знаем как той иска службата да се служи на гръцки език. Тази работа е недопустима и освен Вас и ние, и родолюбивите организации, и тракийските дружества ще продължат да следят този въпрос.
Що се отнася до Светия Синод, все още по отношение на него не се разпростира парламентарният контрол и, слава богу. Затова съм задал въпроса на Вас. Не прехвърляйте на Светия Синод отговорности, които са в рамките на Външното министерство, защото именно то отговаря и за религиозните вероизповедания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Министър Митов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, не прехвърлям на никого никаква отговорност. Ясно казах, че съществува конституционно разделение между държава и религия. Това, което Ви казах, е, че можете да получите по-подробна информация не в рамките на парламентарния контрол и от Светия Синод, а също така и от Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет.
Ще направя още веднъж уточнението: да, продължаваме да следим чрез нашето Генерално консулство в Одрин развитието на ситуацията, но, както вече казах, богослужението на български език не е забранявано, нито ограничавано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за отговора.
Следващият въпрос към министър Митов е от народния представител Румен Йончев.
Заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, направих си труда да проверя всъщност кога съм задал този въпрос. Той е от 8 декември 2015 г. и отговорът се развива почти със скоростта на хуманитарната помощ за Украйна. Така че ще ми позволите леко да актуализирам съдържанието на въпроса, с оглед на ситуацията към днешна дата.
Както е известно, още в началото на миналата година българската държава пое инициативата за оказване на хуманитарна помощ за кризата в Украйна, като във фокуса на тази помощ трябваше да бъдат нашите сънародници там – българската общност в районите, където тя живее. Впоследствие се оказа, че съществуват и доста законови празноти, така че беше доста трудно помощта да бъде закупена и доставена в указаните срокове и на местата, където беше необходима.
В крайна сметка Министерството на външните работи предприе тактиката вместо хуманитарна помощ или закупуване на стоки, които да бъдат доставени в тези райони, да бъдат раздавани ваучери чрез Украинския червен кръст, като сумата от 100 хил. евро беше преведена на Украинския червен кръст и по този начин се счита, че въпросът е бил решен. Но към днешна дата това, което, господин Министър, бих искал да разберем като народни представители, е: по какъв начин Министерството на външните работи контролира изразходването на тази сума, която всъщност дори не е предоставена на Украинската държава, а фактически минава през Украинския червен кръст?
Има ли издадени ваучери, как са разпределяни те? Кои са техните получатели? Има ли изобщо някакъв поглед върху това дали нашата общност в Украйна е получила някакъв ефект от тази помощ и до каква степен те са ползватели на помощта, или тя е потънала в голямата дупка на кризата в Украйна и в огромните нужди от подпомагане, които съществуват там? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не на последно място, разбира се, и дали има злоупотреби с тези средства, в каква степен те са отишли по предназначение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Йончев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йончев, няма да се спирам върху обстановката в Украйна, нито върху начина, по който се разви предоставянето на самата помощ – Вие го казахте. Именно заради законови неуредици и пропуски в законодателството трябваше да предприемем сериозни еквилибристики, за да стигне все пак тази помощ, която бе гласувана, до Украинския червен кръст, а оттам нататък – и до нуждаещите се.
Проучихме опита в рамките на Европейския съюз и специално системата „плащане в брой – ваучери”, която се препоръчва и от Европейската комисия, от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита”. Съгласно нейния хуманитарен план за Украйна, тази система се прилага от Украинския червен кръст – авторитетен партньор по линия на хуманитарното подпомагане, с който работят редица членки на Европейския съюз при предоставянето на хуманитарна помощ за Украйна.
Определящо значение при вземането на решение имаше и обстоятелството, че в хода на консултациите с ръководството на Украинския червен кръст бе постигнато съгласие за подписване на споразумение, съгласно което част от хранителните ваучери да бъдат разпределени сред нуждаещото се население от Одеска област, където се намира и по-голямата част на българската общност в Украйна, като в същото време се зачитат принципите на безпристрастност и неутралност, които са основополагащи в дейността на хуманитарните организации.
Подписаното Споразумение на 21 октомври 2015 г. с Украинския червен кръст създава гаранции именно за достигане на част от помощта до българската общност като въвежда ред и условия за упражняване на ефективен мониторинг от българска страна. Предметът на Споразумението предвижда хранителните ваучери да бъдат дистрибуирани сред бедните слоеве от населението от Одеска област и сред вътрешно разселените лица на територията на Донецк и Луганск, контролирани от украинското правителство.
Съгласно чл. 4 от Споразумението Украинският червен кръст не може да изразходва безвъзмездната финансова помощ за друго освен за дистрибуция на ваучери и има задължение да предостави окончателен доклад и финансов отчет за направените разходи. Според чл. 4, т. 1 Украинският червен кръст следва да осигури участие на господин Антон Киссе в процедурата по разпределението на ваучерите.
Съгласно чл. 11 страните следва да излъчат координатори по изпълнение на Споразумението, като функциите на координатор от българска страна се изпълняват от представител на посолството ни в Киев и от господин Киссе.
В допълнение, българската страна е връчила на Украинския червен кръст официален Сертификат за дарение, в който е изрично записано, че дарените средства следва да бъдат изразходвани съгласно подписаното Споразумение.
Изхождайки от редовно постъпващата информация от Посолството ни в Киев за предприеманите действия по изпълнение на Споразумението, смятаме, че договореностите бяха изпълнени коректно от Украинския червен кръст и към днешна дата раздаването на предоставената от България хуманитарна помощ е приключило. Изпълнени са били всички национални процедури, като украинското правителство е дало съгласие за получаване на помощта чрез приемане на Акт на признаване от страна на хуманитарната комисия при Министерството за социална политика.
Украинският червен кръст е информирал официално посолството на Република България за постъпилото дарение и размера на конвертираната сума в украински гривни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имам тук и доста данни, ако искате, ще Ви ги предоставя или ще ги изчета по-късно в репликата, но от получената информация може да се заключи, че координаторите по изпълнението на Споразумението от българска страна са участвали ефективно и техните мнения са отчетени при целесъобразното изразходване на хуманитарната помощ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето за отговор изтече.
Заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, избраният подход би бил подходящ, ако давахме помощи в обемите, които дават европейските държави или Съединените щати – милиони и десетки милиони, които биха могли да бъдат забелязани в един подобен подход. Когато даваме 100 хил. евро, едва ли ваучерите – в огромната сума, в огромните обеми хуманитарна помощ, които консумира Украйна, могат да бъдат забелязани и могат да бъдат отчетени по този начин. Първо, струва ми се, че избраният подход не е най-подходящият.
Аз разбирам и законовите ограничения, които съществуват. Ние очаквахме от Вас предложение за изменение и допълнение на законодателството, което да дава възможност на българската държава и при следващата хуманитарна криза да действаме бързо, ефективно, така че с малко средства да постигаме значим или забележим ефект в такива случаи. Такива промени все още не знам да има внесени, така че това остава Ваша задача.
Що се отнася до ефекта, Вие казахте в голяма степен какво следва да се случи. Ще Ви помоля да ми предоставите информацията за това какво се е случило според нашето посолство в Киев, но обратната информация от нашата общност в Украйна е, че ефект реално не се е получил. Много са малко онези, които са успели да се доберат до тази помощ, или да усетят ефекта от нея.
Отново ще завърша с това, че според мен трябва в спешен порядък да изготвите законодателство, което да дава възможност на държавата при следваща такава криза да бъдем много по-категорични, много по-бързи, да действаме на място и ефектът да бъде измерим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз, господин Йончев.
Господин Министър, дадохте заявка вече, че ще ползвате правото на дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йончев, да, подобни предложения за изменение в законодателството ще предложим и ще внесем. В това не бива да се съмнявате, защото наистина, когато имаме следващ подобен случай, не дай си Боже, трябва да вземем мерки, трябва да имаме възможността да действаме бързо, ефективно и без колебание. Избраният подход, за радост или за съжаление, е единственият възможен. Това беше единственият възможен подход в случая.
Що се отнася до това кой какво е получил, аз ще Ви предоставя информация. Само ще Ви кажа следното, че в Одеска област са доставени хранителните продукти в пет района – Тарутино, Болград, Измаил, Сарата и Татарбунар. Това са локации, компактно населени с представители на българската общност. Списъците на нуждаещите се семейства в Одеска област са съставени със съдействието на Асоциацията на българите в Украйна, а ваучерите за областта са били предоставени на президента на Асоциацията на българите в Украйна господин Антон Киссе.
С цел оказването на логистична помощ и спестяването на транспортни разходи на получателите на хуманитарната помощ от областта, повечето от които живеят в отдалечени и труднодостъпни райони, след постигнати договорености между господин Киссе и координатора на Украинския червен кръст за Одеска област, ваучерите са били обменени срещу хранителни продукти и подготвени хранителни пакети. За тази цел ваучерите на Украинския червен кръст за Одеска област са били предадени на Асоциацията на българите в Украйна с протокол. Доставката на продуктите до нуждаещите се е била съгласувана между Одеския червен кръст и Асоциацията на българите в Украйна. В нея са се включили и представители на социалните служби към регионалната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми народни представители, следва въпрос от народния представител Георги Кючуков. Не виждам да е в залата. (Реплики.)
Няма го, дават ми знак.
Преминаваме към следващия въпрос към министъра на външните работи господин Митов. Това е въпрос от народния представител Велизар Енчев, а също и въпрос от народния представител проф. Станилов, които са обединени поради сходство на темата и ще получат общ отговор.
Преминаваме към развиване на въпроса от господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Само уточнявам, че моят въпрос е зададен на 28 декември 2015 г. Това уточнение е изключително важно и говори как работи ръководството на Народното събрание, но тъй като не е изключение от правилото, трябва да го приемем вече за нормално, тъй като в българския парламент ненормалното го приемаме за нормално.
Въпросът ми, господин Министър, е следният.
В периода 23–27 декември миналата година турският посланик в България господин Гьокче, както и генералните консули на Република Турция в Бургас и в Пловдив, погазиха правилата за дипломатическата дейност.
В нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., ратифицирана от българската страна през 1967 г., забраняваща намесата на дипломатическите представители във вътрешните работи на страната-приемник, посланик Гьокче свика в своята резиденция заседание на областните ръководители на Движението за права и свободи, внушавайки им определено поведение преди извънредното заседание на партията.
По същото време двамата генерални консули в Бургас и в Пловдив извършиха подобна агитация сред членове на ДПС, което пък е нарушение на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., ратифицирана от България шест години по-късно.
В чл. 23 на Конвенцията, господин Министър, е указано, че приемащата страна има право по всяко време да обяви за персона нон грата консулско длъжностно лице, нарушило Виенската конвенция, като изпращащата го държава трябва да го отзове.
Господин Министър, понеже бяха налице публични действия на чужд посланик и двама генерални консули, с които демонстративно бе погазена Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения, моят въпрос към Вас е: защо не приложихте наказателните клаузи в двете конвенции, тъй като това го изисква както международното право, така и накърненото ни национално достойнство? Тъй като вече го приложихте, макар и в една много мека форма към един от генералните консули, разширявам въпроса си: защо не го приложите и в момента към посланика на Република Турция в България господин Сюлейман Гьокче? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Професор Станилов, заповядайте, за да зададете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, моят въпрос е зададен на 11 януари 2016 г., тоест днес се навършват точно два месеца. При изключителната динамика на външно дипломатическите отношения на България и при непрекъснатата динамика на външнополитическата и геополитическата среда, закъснението за отговори на подобни въпроси ги обезсилва и прави безсмислен парламентарния контрол. Това може да е удобно за управляващите, но по смисъла на парламентарния контрол, който е една от най-важните функции на Народното събрание, става безсмислено да задаваме тези въпроси.
Въпреки това аз ще изчета целия въпрос, макар и в част от него да е изчезнала актуалността.
През последните седмици в българското общество се надига вълна от възмущение по повод грубата намеса на няколко турски дипломати начело с посланика на Република Турция във вътрешната политика на страната. Абсолютно недопустимо е чужди дипломати да оказват натиск върху български народни представители и да изискват от тях определено политическо поведение. В момента – тогава, когато съм задал въпроса, медии и журналисти, свързани с Турското посолство, се опитват да объркват българското общество с тезата, че срещите, телефонните обаждания и въобще натискът от страна на турските дипломати не бил доказан. Това е явен опит да се отклони вниманието от проблема, защото поведението на турските дипломати този път не бе задкулисно, а публично. На 26 декември 2015 г. на възпоменателния митинг в село Могиляне посланикът Сюлейман Гьокче и турските консули в Пловдив и Бургас демонстративно заявиха с присъствието си пред българските избиратели подкрепа за едни политически народни представители и неодобрение за други.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете за прилагането на споменатия вече чл. 9 от Виенската конвенция за дипломатически отношения, който изисква в такива случаи посланикът в София и консулите в Пловдив и Бургас да бъдат обявени за персона нон грата? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Господин Министър, заповядайте за общ отговор на двата зададени въпроса.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ненчев!
Уважаеми господин Станилов, бих желал да Ви информирам за следното. Първо, обявяването на сътрудници на дипломатическо представителство и на консулски длъжностни лица за персона нон грата е възможност, предвидена както във Виенската конвенция за дипломатическите отношения, така и във Виенската конвенция за консулските отношения. Между България и Република Турция е в сила и Консулска конвенция от 1970 г., която също предвижда подобни възможности по отношение на консулски длъжностни лица и сътрудници.
Същевременно следва да обърна внимание, че обявяването за персона нон грата не представлява наказателна клауза, която трябва автоматично да се прилага при нарушаване на конкретни задължения по гореспоменатите конвенции. В този смисъл евентуална подобна стъпка от страна на Република България следва да се прецени в контекста и на възможността за предприемане на други ефективни мерки за разрешаване на казуса, както и след внимателен анализ на евентуалните последици за двустранните отношения с Република Турция.
Тези отношения имат дългогодишна история и са преминали през различни етапи. Независимо от всички превратности обаче, нашите народи са съседи от векове и добре разбират колко голямо е значението на добросъседството, за да допуснем тяхното влошаване заради определени действия на конкретни служители, независимо от техния ранг.
Отношенията ни с Република Турция имат здрава и стабилна основа, а в двустранните ни отношения имаме серия от приоритети, които трябва да реализираме съвместно.
Първият е: ясен контрол на югоизточната ни граница, за да се предотврати напливът на бежанци. Имаме много съвместни икономически, търговски, инфраструктурни, енергийни и транспортни проекти. Имаме и редица нерешени въпроси в двустранните отношения, датиращи от много години, за които сме създали специална Смесена комисия. Очакваме покана от турска страна за провеждане на следващото й заседание, което следва да се състои в Анкара.
Не бих могъл да скрия, разбира се, че двустранните отношения между България и Република Турция, както и националното ни достойнство, бяха в известна степен накърнени от събитията в дните около Коледа, визирани във Вашите писма и въпрос.
Искам да Ви уверя, че българската страна в лицето на Министерството на външните работи вече предприе мерки и направи всичко възможно да предотврати разрастването на конфликти, за което положихме всички възможни дипломатически усилия.
Друг е въпросът, че не всичко, направено от нас, може да стане публично достояние, най-вече заради специфичния инструментариум, с който дипломацията понякога трябва да си служи. Господин Енчев, Вие това го разбирате прекрасно. Затова искам да обърна внимание на онези, които ни съветват да предприемем по-крайни действия, че въпросите следва да бъдат разглеждани в по-голяма дълбочина и в по-далечна перспектива. В тези, бих казал турбулентни времена, са ни необходими както експертиза, така и мъдрост и търпение, за да не допуснем непоправими грешки.
Същевременно подчертавам, че не влизат в разбирането ми за професионално дипломатическо поведение действията на ръководител на мисия, който, независимо от ясните норми на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, демонстрира поведение, което и общественото мнение възприема като намеса във вътрешните работи на нашата страна.
Информирам Ви, че съм призовал по съответния начин да бъде направено необходимото, за да се преодолее във възможно най кратък срок това възприятие, което общественото мнение в България си е изградило, вероятно не без основание, от създалата се ситуация.
В заключение потвърждавам, че опитите за намеса във вътрешните работи на България от страна на акредитирани у нас чужди дипломати, независимо коя държава представляват, няма да бъдат оставени без съответните последствия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Енчев, възможност за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги!
Господин Министър, отчасти, колкото и странно да прозвучи, съм доволен от Вашия отговор. Ще се опитам да го разшифровам за колегите в парламента и за българската аудитория. Да, наистина, Вие реагирахте. Реагирахте сполучливо, като принудихте с меки дипломатически средства генералните консули на Република Турция в Бургас и в Пловдив да си заминат по един доста елегантен начин, за което, разбира се, Ви поздравявам. Но в същото време смятам, че в отговора Ви се усеща нещо, което ме кара да мисля, че ние – Република България, сме като че ли със статут на Източна Румелия по отношение на Република Турция, тъй като една наистина независима държава, каквато би трябвало да бъде Република България – член на Европейския съюз, би трябвало да изразява в много по-силна степен своето национално достойнство, когато един чужд посланик си позволи официално, при това както казахте и Вие – публично, и господин Станилов го заяви, да се меси във вътрешните работи на една страна, при това съседна страна.
Вие представяте ли си, господин Министър, българският посланик в Анкара – госпожа Надежда Михайлова, да убеждава българските изселници в Бурса, Измир, в Истанбул за коя политическа сила да гласуват на парламентарните избори в България и ако те не са съгласни с тази нейна позиция, тя да ги заплашва и да отправя съответните ултиматуми? Естествено, че ако това се случи, госпожа Михайлова ще бъде отзована без никакво колебание за 24 часа.
В този смисъл мисля, че реакцията ни по отношение на турския посланик трябва да бъде категорична и недвусмислена.
И тъй като Вие наистина не желаете да използвате инструментариума – донякъде Ви разбирам – на отзоваване, ще Ви дам един съвет. Предлагам да се снижи нивото на контакти на турския посланик в България с българските официални държавни институции, включително и с Министерството на външните работи, и снижаването на нивото на контактите ще принуди турския посланик в България, ще принуди турското външно министерство и президента Ердоган да го изтегли от България. Друг вариант не виждам, тъй като оставането на посланик Гьокче на позицията извънреден и пълномощен посланик на Република Турция в България е унижение за нашето национално достойнство.
Така че ще поздравя Вашите усилия в тази насока, повтарям, за снижаване нивото на контактите на официални държавни български институции с господин Гьокче. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз.
Възможност да доразвие въпроса си в реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Отчасти съм съгласен с изразеното от колегата Велизар Енчев в неговата реплика.
Уважаеми господин Министър, аз ще кажа няколко приказки най-общо за българската политика и след това за българската политика на сегашното правителство.
Българската политика от 25 години насам наистина се връзва за един принцип – принципа на проклетия български конформизъм, който, заради формулата на добросъседските отношения, че сме живели, живеем и ще живеем винаги в съседство с Турция, се изважда като аргумент за да си замълчаваме по много важни въпроси, когато се защитават българските национални интереси.
Господин Министър, има такава пословица: преклонената главица сабя не я сече, но понякога сабята отсича най напред преклонената главица, а след това изправената.
Наистина българската дипломация в демократично време, съобразявайки се с геополитическото положение на България и нейното тежко вътрешно и външно положение, прави отстъпки, които са непоносими. Вярно е, както Вие казвате, трябва да се разглеждат нещата в по-голяма дълбочина. Но, ако ги разглеждаме в по-голяма дълбочина, господин Министър, в известната стратегическа дълбочина на министър-председателя на Турция от 50-а до 57-ма страница е казано точно какво трябва да стане с България, а то никак не е розово. И даже там има една фраза, в която се казва, че при определени обстоятелства, при твърдо проявена политика от страна на съседите, Турция трябва да използва кипърския модел. Знаем какъв е кипърският модел. Там е написана пряка заплаха към България.
Не мога да разбера и няма да мога да разбера никога как може, като се базираме на желанието си да има добросъседски отношения, да отстъпваме по този начин? Турската страна говори непрекъснато за приятелство и добросъседски отношения, вижте какви работи пишат Давутоглу и неговите дипломати какви неща правят. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам, господин Председател. Така че публичността също трябва да бъде определена даденост, защото българското общество трябва да знае дали неговото правителство защитава интересите на държавата и нейната нация, или отстъпва в определени позиции, които са твърде важни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Господин Министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Енчев, уважаеми господин Станилов!
Господин Енчев, благодаря за оценката. Вие сте човек дипломат, знаете прекрасно как да преведете казаното от мен и какво би трябвало да следва. И Вие го артикулирахте.
В допълнение ще кажа само следното. Ако една държава установи и когато установи намеса във вътрешните си работи, има всички инструменти да се справи с тази намеса, без да е необходимо да прибягва до крайни мерки и да свежда отношенията си със съседна държава до отношения на ниво шарже д,афер. Вие много добре артикулирахте част от инструментариума, който може да бъде използван в тази посока.
Аз съм оставил на своя турски колега – външния министър на Република Турция, когото дълбоко уважавам, да прецени дали посланик Гьокче допринася с поведението си за развитието на двустранните ни отношения.
Ние имаме целия инструментариум и когато установяваме намеса във вътрешните си работи, можем да го прилагаме. Аз казах в отговора си, че невинаги дипломацията би могла да е толкова публична, колкото бихме желали да бъде. Такива обаче са нейните инструменти. Вие го знаете и го артикулирахте правилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преди да продължим с въпросите към министъра на външните работи, давам думата за декларация от името на БСП лява България.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! България днес е в тежка демографска криза. Правителството и мнозинството усилено я водят към демографска катастрофа, защото като се изключи периодът 2005 – 2009 г., когато раждаемостта е нараснала с 15%, и 2014 г., когато има леко увеличение на раждаемостта с 1000 деца в сравнение с 2013 г., тенденцията за намаляване е трайна. Последните години България намалява с около 40 хиляди души годишно, горе-долу един град, колкото Кюстендил. С тези темпове България намалява с 110 човека на ден, с 4,6 човека на час, тоест в рамките на парламентарния контрол с около 10 – 12 души. Ако това не бъде променено, през 2030 г. населението на страната ще е 6,5 милиона души и делът на хората над 65 години спрямо трудоспособното население ще нарасне от 31% днес на 40% през 2030 г. и всякакви измишльотини за вдигане на възрастта за пенсиониране няма да имат никакво значение.
Оценката за тази заплаха бе направена и при разискванията, когато се прие единодушно решение от Народното събрание, което задължи правителството да предприеме краткосрочни и средносрочни мерки.
Тези дни излезе и Докладът на Европейската комисия за България, където се констатира, че България претърпя един от най големите спадове на населението в света – в света! – от почти 9 милиона през 1989 г. на 7,2 милиона в рамките на едно поколение. Голяма част от 7,2 милиона работят временно или постоянно в чужбина. Ако направите справка тази година в Министерството на образованието, че видите колко хиляди деца са взели свидетелства, отпуски документи, за да отидат да учат в чужбина, а дали ще се върнат е следващ въпрос. Нетната раждаемост и нетната миграция допринасят приблизително еднакво за това.
Очаква се България да продължи да понася огромен демографски натиск, водещ до намаляване на населението с още 2,5 милиона до 2080 г. – Доклад на Европейската комисия, не на БСП лява България!
Уважаеми народни представители, какво получи България и българските граждани от управлението на втория кабинет на Бойко Борисов?
През тази 2016 г. с бюджета бяха намалени обезщетенията на майките за отглеждане на дете от една до две години и останаха 340 лв. при увеличена минимална работна заплата. Месечните добавки за деца с увреждания бяха замразени. Целевите помощи за ученици бяха замразени и се отнасят само за първокласниците. Месечните добавки за най-многобройните семейства в България – с две деца, се увеличиха с 2 лв. месечно. За семействата с повече от три деца, а те стават все по-малко в България, добавките се намаляват. Помощта за едновременно две и повече деца се замрази. Не се прие нашето предложение за въвеждане на семейното подоходно облагане на семействата с деца. Не се приема предложението за данъчни облекчения за семействата с доходи до минималната заплата, които практически с тези доходи няма как да отглеждат деца. Не се приема нашето предложение – на БСП лява България, за намаляване на ДДС за стоките за деца.
Уважаеми народни представители, тази трагична картина на демографска катастрофа, към която правителството води страната днес, трябва да бъде променена. Трябва да бъде променена, на първо място, като се изпълни Решението на Народното събрание за предлагане на ясни краткосрочни и средносрочни мерки. Вместо това от правителството беше представен в Народното събрание план за 2016 г., където с общи приказки се казва: забавяне на негативните демографски процеси. Напротив, със замразяването на тези социални плащания, които изброих, се ускоряват негативните демографски процеси. Тази година, от началото на годината, нещата стават още по-тревожни. От началото на годината до днес около 1500 по-малко са родените деца в България в сравнение с миналата година. Миналата година успяхме да достигнем равнището на 1945 г., когато мъжете бяха на война.
Уважаеми народни представители, БСП лява България призовава всички парламентарно представени сили, призовава правителството на Бойко Борисов за спешно обсъждане на тежките проблеми, стоящи пред демографската перспектива на България. И не само обсъждане, защото българските граждани са се наслушали на различни дискусии, обсъждания, стратегии и други такива измишльотини, които са на хартия, а ясни мерки, мерки за подпомагане на българското семейство за отглеждане на деца – всички тези въпроси, които могат да бъдат решени и за които има средства в държавния бюджет.
Какво означават 15-те милиона, които миналата седмица бяха отказани за увеличаване на добавките за отглеждане на дете? Означава, че вече съзираме умисъл във водената политика, която тласка България към тази демографска катастрофа!
Аз се надявам, че всички политически сили ще заявят внимание по този въпрос.
На политическите консултации с президента той оцени нашето предложение и потвърди готовността си да свика Консултативния съвет по национална сигурност именно по този въпрос – демографската катастрофа. Очакваме, че всички парламентарни групи и най-вече правителството на Бойко Борисов ще проявят абсолютна ангажираност за бъдещето на нацията, за бъдещето на България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Уважаеми народни представители, продължаваме с въпросите към министъра.
От името на група – заповядайте.
Имате думата.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги от БСП, дори да попитате един средностатистически почитател на макове каква е потентността на БСП, и той ще Ви каже, че имате доказани репродуктивни проблеми. Когато говорите за демографска криза, е добре най-напред да помислите за себе си. Нуждаете се от нови и активни членове, но те се появяват само при заявяването на нови и продуктивни идеи.
Не е нужно да говорите за дисхармония и за поведенческата Ви изява, която свидетелства за липса на единност в колективното Ви тяло.
Когато демографските проблеми на България изпъкват, тогава трябва да кажем, че...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Някаква бележка да се направи!
ИРЕНА СОКОЛОВА: ...елементите, които се проявяват сега, са със задължителна устойчивост поне 10 години насам – социално-икономически проблеми, липса на доверие, липса на перспектива и сигурност, усещане за безсмислен живот.
Добре е да се замислите за моделите и за начина на Вашето управление в продължение на години, които доведоха до изпразване от съдържание и до безсмислие на живота на човечеството ни сега, в момента, тук.
Едва 45% от първокласниците са с майчин език – български, и Вие носите тежката отговорност за това. От началото на тази дискусия България намалява със седем души. И това са заявените статистики на професорите и на специалистите, които работят по тази тема.
Отпадането на тавана от 350 лв. за помощи за отглеждане на деца е сред важните и значими теми, които могат да доведат до разрешаване и на тези проблеми, свързани с демографския проблем.
Продължаването на реформите в социалната сфера. Стартирани са и продължават от 2009 и 2013 г. – тези, които заявихме с модела на управление на първия кабинет Борисов. Тридетният модел е този, който решава и дава заявка за промяна в начина на осигуряване на възможности семействата да се почувстват и стабилни, и значими! (Реплики от БСП ЛБ.)
Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания. За Вас е повече от нормално, когато Политическа партия ГЕРБ управлява, да бъдете в тежки опозиционни модели и да показвате поведение, което трябва да Ви носи значимост. Но това, което бих искала да кажа, е, че към този момент Политическа партия ГЕРБ продължава реформите, които е заявила и които е започнала през 2009 и 2013 г.
Изработването на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани, търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост. Добре е да видите оперативните програми, които стартираха с началото на управлението на кабинета, защото те дават възможност днес социалната интеграция да е факт и не да е просто заявена публичност, каквато правехте Вие.
Добре е да поговорим за интегрирането на ромите. Добре е да поговорим за интегрирането на хората с увреждания. Добре е да поговорим и за усвояването на възможностите за решаване на репродуктивните проблеми на майките – това, което за Вас всъщност е нежелана политика и нежелана тема. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) За нея говорите само когато сте в опозиция. Когато сте в управление, за голямо съжаление, единственото, което правите, е да мислите за себе си.
Може би е добре да Ви кажа и за подпомагането на бизнеса и програмите за заетост (реплика от БСП ЛБ), защото устойчивата бизнес среда, устойчивата инвестиционна среда е тази, която дава възможност и за социалните придобивки. Излизате на трибуната и смятате, че от Вас започва стартът на всяка една реформа. Но всъщност това, което започва от Вас, е упадъкът и девалвацията, дори и на доверието.
Иска ни се да можем да работим кооперативно, заедно с Вас. Иска ни се да намираме общ език и да имаме общи политики. Но Вие спъвате всяко желание у нас да работим заедно, защото единственото, на което сте способни, е в петъчния ден да излезете и да направите декларация, с която да опитате да разгромите всяка стъпка, която прави правителството, така че да успее и да даде повече сигурност и спокойствие на хората. Ако ги попитате от какво имат нужда, те ще Ви кажат, че имат нужда да видят обединен парламент, който работи спокойно.
А ако попитаме някого от Вас от какво имате нужда, то най-вероятно това ще е отговор, свързан с предстоящия Ви конгрес, където някой ще трябва да остойности себе си по подобаващ начин на председателското място.
Иска ми се да Ви кажа, че политиките на ГЕРБ във всяка една от областите, в които работи, е преднамерена, програмирана, устойчива, стъпка по стъпка, с ясен, предвидим резултат накрая. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Благодаря, нямам нужда от покана за Вашия конгрес. Излъчват го директно и смехът е за цялата страна.
Това, което обаче на мен ми се иска да Ви кажа, е, че съжалявам, че Вашата партия не е силна и не е значима, защото само една значима опозиция може да даде и значимо управление. (Реплики от БСП ЛБ.) Защото когато във Ваше лице виждаме една импотентна партия, това създава проблем при нас, защото търсим опора в други партии. Разбирате ли? Вашият лош контрапункт не ражда нищо добро.
И Ви съветвам, вместо да правите петъчните си декларации по начина, по който ги правите сега, да ги правите като проектни предложения и като възможности (реплики от БСП ЛБ) Политическа партия ГЕРБ да върви в своето управление твърдо и упорито, така както го е правила досега. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Може ли по начина на водене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте.
Разбира се, че напрежението провокира бележка по начина на водене. Сами разбирате, че процедурата на декларации изисква малко повече търпение към ораторите.
Но, заповядайте, ще Ви чуя с интерес.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Мисля, че когато се взема декларация от името на група, трябва да се поставят съществени проблеми на обществото. Вие допуснахте тук човек да се изразява по отношение на сексуални дисфункции, репродуктивни невъзможности.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие сте проблем на обществото.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може би някак подсъзнателно при нея има такива проблеми, затова ги споделя тук публично – по Фройд. (Смях от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля Ви да не задълбочаваме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Но нека да уважаваме парламента. Нека, когато тук излизат хора, да излизат с аргументи.
От това, което господин Миков каза, аз не чух нищо, което да беше опровергано за това, че има катастрофа, за това, че България изчезва. Имаше някакви свободни теми.
Да, това, което ние направихме, беше да Ви подадем ръка, но Вие видимо не я приехте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков. Приемам бележката Ви, а също и призива за това какво трябва да представлява декларацията от името на парламентарна група.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Професор Станилов, Ваш е следващият въпрос.
Заповядайте да го зададете към министъра на външните работи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Този въпрос също има точно двумесечна давност.
На 24 юли 2015 г. Вие, господин Министър, информирахте народните представители, че съществено препятствие пред подновяване на преговорите по уреждане на нерешените въпроси между Република България и Република Турция се явявала усложнената след изборите в съседната държава политическа обстановка.
Напомням, че има съответно решение на Четиридесет и първото народно събрание от 8 април 2011 г. и то е във връзка с Договора за приятелство, подписан между България и Турция на 18 октомври 1925 г. – така наречения „Ангорски договор”, и протокола към него, които нямат давност. Решението възлага на българското правителство да ускори работата си в рамките на Смесената комисия по нерешените въпроси между Република България и Република Турция по имуществени и социални теми и да определи актуален размер на претенциите на българската страна.
След Вашата изява в българския парламент през юли 2015 г. политическата обстановка в Турция се стабилизира. Проведоха се нови парламентарни избори и се избра стабилно еднопартийно правителство. Вече не съществуват формални пречки Министерството на външните работи на Република България да поиска провеждане на нова среща на Смесената комисия. През декември имаше дори официално посещение на турския премиер в България. Вие заявихте, че българската страна се фокусира към максимално използване на комплексните възможности, особено в контекста на членството ни в Европейския съюз и на продължаващите разговори за присъединяване на Република Турция към Европейския съюз.
Самият турски премиер Ахмет Давутоглу заяви в София, че отношенията на страната му с България ще бъдат едни от най-приоритетните и България е врата на Турция към Европейския съюз.
Някога, преди много години, господин Доган заяви, че е обратното, но това само като бележка.
В тази връзка моля да ми отговорите: защо българската страна не постави провеждането на заседание на Смесената комисия като условие за посещението на премиера Давутоглу в България? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професоре.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, провеждането на срещите на Смесената комисия по нерешените въпроси и на срещите на министър-председателите в рамките на Съвета на високо ниво за сътрудничество между България и Турция представляват постоянни въпроси от календара на двустранните българо-турски отношения, включително и за 2016 г.
Тези срещи на Смесената комисия и на Съвета имат характера на официални посещения.
Проведеното на 15 декември 2015 г. еднодневно посещение на турския министър-председател господин Ахмет Давутоглу в София бе работно посещение, извън календара на двустранните отношения, поради което не може да бъде обвързвано с други формати или срещи. Министерството на външните работи съвместно с МВР, МОСВ и Министерството на икономиката продължава работата в Смесената комисия, като позициите отговарят на интересите на България. Очакваме от турската страна, която предстои да бъде домакин, предложениe за дата за провеждане на следващата среща, която разглеждаме като съществена част от подготовката за Второто междуправителствено заседание на Съвета за сътрудничество на високо ниво между Република България и Република Турция. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Въпроси от такъв характер съм задавал по няколко пъти на мандат на всички министри на външните работи от 2005 г. насам. Отговорите, господин Министър, са едни и същи – „работим, дати, срокове, съвместни срещи и прочие, и прочие”. И нищо не се получава! Засега няма даже симптоми, че ще има някакъв резултат и че турската страна изобщо има някакво желание да решава тези въпроси.
Този въпрос и този проблем, господин Министър, е свързан с въпроса ми, зададен преди малко, на който Вие ми отговорихте. Това е комплексно отношение на правителството на Република Турция и на обществените нагласи на турското общество. Това е показателно и днес за пълзящия неоосманизъм. На правителството на Република Турция трябва да му се даде ясен знак, че проблемите с тези имоти и с Анекса към Ангорския договор трябва да бъдат приоритетни, защото вече са обрасли с мухъл и с плесен като срокове.
Договорът е сключен през 1925 г. Там ясно е написано, че той няма давност. До този момент по този въпрос няма никакви резултати. Вината и отговорността за това е не само на правителството, но предимно на Външното министерство при всички правителства на Република България.
Отново Ви призовавам и следващата сесия ще Ви задам същия въпрос. И на пò следващата – същия въпрос, докато сте в това правителство.
Господин Министър, това не може да продължава повече. Вие имате и други инструменти за натиск. Вие можете да използвате ноти, лични разговори между министър-председателя и министър-председателя на Република Турция. Този проблем трябва да бъде решен! Наследниците на тези българи са повече от милион. Има събрани купища документи в Държавния архив. Призовавам Ви следващия път, когато Ви запитам, да докладвате за някакво придвижване на този въпрос, а не за определяне на дати, за формалности и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Министър, ще ползвате ли правото на дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Димитър Дъбов относно изясняване статута на турския дипломат Угур Емироглу.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! В съответствие с получения агреман господин Угур Емироглу е аташе по социалните и административни въпроси към Генералното консулство на Турция в град Бургас. От граждани на редица области в консулския му район – от Русе до Бургас, а именно Търговишка, Силистренска, Шуменска, Бургаска и други области, става ясно, че той извършва дейност, различна от тази, за която има дадено съгласие. Преди да дойде в България, господин Емироглу е работил като главен мюфтия на Мюфтийството в Орханели в град Бурса – Турция. Въпросното лице се явява пряк ръководител на служителите и на мюфтиите, които са на щат и получават заплати от Дирекцията по религиозните въпроси на Република Турция, така наречения „Дианет”. Основното в нея е налагане на идеология на исляма, проповядвана в Турция, налагане на религиозни обичаи и ценности, които не са характерни за българските турци, организира и провежда 6-месечни религиозни курсове, пряко финансирани от Република Турция, а съвсем наскоро направи опит за въздействие върху активистите на една партия във връзка с промени в нейното ръководство.
Уважаеми господин Министър, информирано ли е Министерството на външните работи и лично Вие за това, че този турски дипломат извършва дейност различна от тази, за която има разрешение? С каква продължителност е мандатът на господин Емироглу? Какви мерки ще предприеме ръководеното от Вас Министерство към този и към други турски дипломати, които превишават своя агреман?
Господин Министър, този въпрос в този му вид беше зададен на 16 януари, преди два месеца. В този период след 16 януари ръководеното от Вас Министерство извърши конкретни действия по изгонването на турския дипломат, но това не промени актуалността на въпроса за поведението и действието на турски дипломати и служители на Дирекцията по вероизповеданията на Турция – „Дианет”, в Република България.
Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Дъбов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дъбов, през април 2015 г. господин Угур Емироглу беше назначен за аташе по социалните въпроси в Генералното консулство на Република Турция в Бургас. За действия, несъвместими със статута на дипломатически служител според Виенската конвенция, на 19 февруари 2016 г. същият бе обявен от Министерството на външните работи на Република България за персона нон грата и бе помолен да напусне страната в срок от 72 часа за действия, несъвместими с неговия пост в Генералното консулство.
Актът на Министерството на външните работи с позоваване на чл. 23, ал. 1 от Виенската конвенция за консулските отношения по отношение на господин Угур Емироглу е продиктуван както от наличната информация за неговата дейност сред представители на едно от вероизповеданията в България, така и от създадените широки обществени нагласи срещу прояви на намеса във вътрешните работи на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, аз лично съм удовлетворен от отговора и от действията на компетентните органи в България, а именно ръководеното от Вас Министерство на външните работи, както и от Държавната агенция „Национална сигурност”. Надявам се, че това не е повлияло на добросъседските ни отношения с Турция, а просто е един сигнал, един знак към турските дипломати в България, че трябва да се съобразяват с това, че работят в друга страна и не могат директно да се вмесват в наши вътрешнополитически въпроси, както и във вероизповеданията в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Дъбов.
Господин Министър, ще ползвате ли дуплика? Не.
Продължаваме с въпроса от народния представител Кристиан Вигенин относно необходимостта от гарантиране на професионалното начало при назначаване на ръководители на дипломатически мисии.
Господин Вигенин, заповядайте да развиете въпроса.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През 2016 г. изтичат мандатите на близо или може би малко над една трета от ръководителите на български дипломатически мисии. Ще припомня, че това е така, защото през 2012 г. предишният министър на ГЕРБ Николай Младенов извърши погром над българската дипломация. Редица български посланици бяха отзовани по специфични причини, след което бяха направени масови политически назначения.
В утвърдената от действащия Закон за дипломатическата служба норма – чл. 24, ал. 3, квотата на външните за системата или познатите като политически назначения ръководители на мисии, което обхваща както посланиците, така и ръководителите на генерални консулства, е заложено като 20%. В тази връзка бих желал да попитам: какъв е процентът на политическите назначения, предложени и реализирани от встъпването Ви в длъжност „министър на външните работи” досега? Спазени ли са изискванията на Закона за дипломатическата служба по отношение на действащите към момента ръководители на дипломатически мисии? Какъв е процентът на такива назначения към днешна дата?
Имайки предвид това, с което започнах – възнамерявате ли да се възползвате от възможността тази година да бъде наложена рязка промяна в подхода и да се засилят професионалните назначения за сметка на политическите, с което да се гарантира професионалното начало в развитието на българската дипломатическа служба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вигенин! Позицията ми по въпроса, разбира се, се опира на въведената от Закона за дипломатическата служба, пробирана в добрата практика на службата, фигура „външно назначение”. Вие направихте разграничението, защото фигурата „политическо назначение” не е припозната в нормативната уредба и е съподчинена на ползваната в практиката ни фигура „външно назначение”, тоест на лица извън състава на дипломатическата служба. Направихте тази дистинкция и се радвам, че работим с един и същи понятиен апарат.
Законът за дипломатическата служба ясно регламентира критериите за назначаване на ръководителите на задгранични представителства, когато са от състава на дипломатическата служба и по изключение извън него. Така наречените „външни назначения” не могат да надвишават двадесет на сто от общия брой на всички ръководители на задгранични представителства. Към настоящия момент от 97 ръководители на задгранични представителства 23 не са от състава на дипломатическата служба, което означава 23,7 на сто. От тях само 7 са предложени и назначени по време на мандата ми като министър на външните работи.
По въпроса относно намеренията ми да се възползвам от възможността за засилване на професионалното начало при назначаването на ръководители на дипломатически представителства през 2016 г., когато мандатът на близо една трета от назначените изтича, възнамерявам по силата на Закона за дипломатическата служба да направя необходимото за максимално коригиране на съществуващата диспропорция и ограничаване на външните назначения в рамките на предвидените в него двадесет на сто. Тук обаче трябва да направя и уточнението, и Вие го знаете като бивш министър на външните работи, че въпросното ограничение, първо, е трудно математически да бъде спазено, и второ, винаги е било надвишавано, в различни години е било много по-високо, но така ли иначе стремежът естествено ще бъде да се придържаме максимално към границата, определена от Закона, и, разбира се, по възможност да ограничим външните назначения в рамките на предвидените 20%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Вигенин, имате възможност за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора и добрите намерения, които изразихте, но все пак трябва да уточня, че причината да задам този въпрос е една много ясна тенденция към политизиране на дипломатическата служба в досегашното Ви битие на министър на външните работи. Заявихте, че седем са предложените назначения по Ваше време, но на практика те надхвърлят професионалните за същия този период. Поправете ме, ако бъркам. Смятам също, че Законът все пак трябва да бъде спазван във всеки един момент от развитието на дипломатическата служба, а не на периоди. Така или иначе сме в определена ситуация, но ще следим и разчитаме да станат под 20% в рамките на предстоящия период на нови назначения. Смятам освен това, че не бива нито президентът на Републиката, нито Министерският съвет да приемат решения за назначаване на посланици извън професионалните дипломати в Министерството на външните работи, докато тази квота не падне под 20%. Всяко такова решение на практика е нарушение на Закона – първо, от Министерския съвет, от президента с издаването на съответните укази.
Бих искал да обърна внимание, че, разбира се, това е информация, която тепърва ще стане публична, но е хубаво законовите изисквания, които важат за професионалните дипломати, да важат и за политическите назначения, или за външните лица. Като казвам политически лица обаче – правим това разграничение по отношение формулировките в Закона, но на практика, ако се видят досегашните назначения, извадил съм си списъка, на практика всички са политически, а не просто външни за системата.
Имаме очаквания, че не малка част от сега назначените посланици, външни за системата, просто ще прескочат от една столица в друга – нещо, което не е предвидено за професионалните дипломати. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Мисля, че това допълнително корумпира, така да се каже, развитието на дипломатическата служба. Смятам, че България има тежка необходимост от създаване на традиции в дипломатическата служба, има нужда от мотивация за професионалните дипломати. Това не може да стане, когато постоянно се търсят външни и не винаги адекватни и професионални назначения на ръководни позиции. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Посланическото място или мястото на генерален консул не е просто награда или спокоен пристан за някого, а е позиция, която изисква много тежка работа, от чиято оценка зависи какво се случва с българската външна политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вигенин.
Господин Министър, за дуплика?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вигенин! Дефицитите на дипломатическата служба са много, наследени и, разбира се, нашият стремеж в момента е да поправим до максимална степен, да реформираме администрацията и начина, по който функционира дипломатическата служба, така че тя да е не само професионално подготвена, добре функционираща, но и модерна. Това е стремежът. Убеден съм, че Вие ще го споделите.
Когато говорим за външни назначения или, както Вие предпочитате да ги наричате „политически”, всяка държава, всяка дипломация използва такъв инструмент. Няма нищо ненормално в това едно правителство да приоритизира своите външнополитически намерения, да определи дори столици, в които му е важно да има определен тип човек, с определен тип нагласи, с определен тип качества, който може и да е външен за системата. Прав сте, че трябва да се спазват законовите изисквания. Понякога това е трудно, знаете. Дори и математически, когато започне да се правят изчисления, се оказва, че за да се получат тези 20%, трябва да разделим един човек на две или три, което няма как да се случи. Затова, естествено, нашият стремеж ще бъде да положим усилия така, че да влезем в рамките на Закона, но в същия момент няма да се откажем и от идеята външните назначения да са в посока да обслужват външнополитически насочени приоритети в посока определени столици. Нормално е да се прави от всяко правителство, което провежда активна външна политика и е приоритизирало своите намерения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър. Това беше дуплика.
Следва въпрос от народния представител Станислав Тодоров Станилов относно заплахи за България, произтичащи от новите решения на Европейския съюз за бежанската криза.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Този въпрос има едномесечна давност. Макар че е поостарял от предишните два, ще си позволя да го прочета във вида, в който съм го внесъл.
През последните седмици в Европейската комисия се работи над план за пълно затваряне на гръцко-македонската граница за бежанците. В Гърция те попадат от Турция, която засега не предприема видими действия, за да се намали бежанският поток.
Към настоящия момент основният маршрут на бежанците към богатите страни от Западна и Северна Европа минава през Гърция и Македония, която не е членка на Европейския съюз. Именно затова Гърция трябва да изпълнява функцията на граничар – заедно с Македония, тя трябва да затвори своята граница. Според първоначалната информация планът трябва да влезе в сила през месец март.
Има няколко съображения, които трябва да ни притесняват при реализацията на този план: първо, Атина ще го използва, за да изтъргува привилегии от Брюксел при изплащането на държавния си дълг; второ – затварянето на гръцко-македонската граница няма да реши бежанската криза в Европа; трето – не се очаква скорошно решение на конфликта в Сирия; четвърто – Турция е открила прекрасна възможност за финансово изнудване на Европейския съюз чрез пропускане на бежанския поток, който вече върви, така да се каже.
Ако пътят на бежанците през Гърция и Македония бъде спрян, те ще потърсят единствената им останала алтернатива, която е през България. Има ясни сигнали в тази посока. На 14 януари край свиленградското село Генералово сутрин на малък остров в река Марица бяха открити 118 бежанци, сред които 68 деца. Мигрантите, представящи се за иракчани, са заведени и изоставени там от гръцки каналджии. Това е вторият случай на изоставени „иракски” бежанци в този район само за месец след друга група от 115 души.
Във връзка с това моля да ми отговорите: какви конкретни мерки ще предприемете Вие, за да се предотврати пренасочването на бежанския поток от България при обсъждането на европейското решение за затваряне на гръцко-македонската граница? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Станилов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Въпросът, макар и зададен преди време, по никакъв начин не е спрял да бъде актуален, а както знаете, когато и да бъде зададен, още на следващия ден ще бъде вече променен дискурсът и ситуацията.
Благодаря Ви, разбира се, за отправения въпрос, като се надявам отговорът ми да позволи да разсее някои опасения в обществото вследствие разпространяваните невинаги достатъчно правдиви информации, свързани с управлението на миграционните потоци в Европа.
Бих искал веднага да изтъкна, както и събитията от последните седмици ясно го показаха, че в органите на Европейския съюз не е обсъждано предложение за затваряне на границата между Република Гърция и Република Македония. Това, което вероятно е станало повод за Вашето питане, е подобната инициатива на държавите от Вишеградската група – както знаете, тя не беше подкрепена от останалите държави – членки на Европейския съюз. Следва да бъде взето под внимание, че органите на Европейския съюз не биха могли да вземат решение, което да е правно обвързващо за Република Македония, която не е член на Съюза, и да наложат затваряне на нейната граница с Република Гърция.
Решенията за управление на миграционните потоци през тази граница се вземат самостоятелно от правителството на Република Македония. Понастоящем някои от държавите от Вишеградската група оказваха единствено техническа помощ за подсилване капацитета на граничните власти на Република Македония чрез командироване на полицейски служители от тези страни на границата с Република Гърция.
Използвам случая да Ви уверя, че българската дипломация продължава да полага последователни усилия за намиране на решение на проблемите на миграционния натиск едновременно в рамките на двустранното ни сътрудничество със съседните държави и в органите на Европейския съюз за изработване на общ европейски подход. Продължават усилията на всички държави – членки на Европейския съюз, както и на Агенция „Фронтекс” за подобряване охраната на гръцко-турската граница и подпомагане на Гърция. Показател за отговорния подход на Европейския съюз към решаването на проблемите, свързани със засиления миграционен натиск, бе проведената в Брюксел на 7 март тази година среща на върха Европейски съюз – Турция. На нея бяха постигнати значими параметри на потенциална договореност, като например за приемането от Република Турция обратно на мигранти, влезли в Гърция през нейна територия, за въвеждането от Република Турция на по-строг визов режим спрямо гражданите на определени трети държави и други. Паралелно с тези усилия продължаваме да се стремим към отделяне на все по-голямо внимание върху отстраняването на първопричините за миграционния натиск, което, според нас е пътят за трайното решаване на проблемите, свързани с него.
Ще добавя няколко неща, които също трябва да се чуят. Когато говорим за българската позиция, която, естествено, до голяма степен е в интерес на Общността, на Европейския съюз, е идеята за стриктен, строг контрол на външните граници. Тоест преминаване, ако такова бъде позволявано, само през контролно-пропускателните пунктове. Контролът върху границите ще върне сигурността в рамките на Европейския съюз, ще отговори на опасенията на европейските граждани, а и вече ще създаде друга среда за контролиране на миграционния натиск. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тъй като времето изтече, ще имам възможност да продължа малко по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
В дупликата може да продължите.
Заповядайте, господин Станилов, за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, както знаете нашата политическа сила има политическа платформа по въпроса за миграционния поток. Ние смятаме, че трябва да имаме по-твърдо отношение към спиране на този миграционен поток. Той не може да бъде в пълно съответствие с европейските политики по простата причина, че България се намира в съвършено друга позиция от тази на централноевропейските държави. След като те имат огромни възможности да се справят с този поток, имат финансовата мощ, имат социалните възможности за това и, разбира се, имат погрешна политика, с която ние никога няма да се съгласим – че Европа трябва постоянно да се пълни с бежанци, за да удовлетворяват необходимостта на европейските икономики от работна ръка. Това е огромна грешка, това е новото велико преселение на народите, което навремето е сринало Римската империя. Има пет пункта, които аз няма да изброявам, защото няма време, в които има пълно съвпадение на ситуациите в Римската империя и в сегашния Европейски съюз.
Затова аз Ви зададох този въпрос, в известен смисъл той има и провокативен характер – дали българското правителство е настроено по-решително спрямо миграционния поток, отколкото нашите така наречени „партньори” – големите европейски държави от Централна Европа.
Както виждате източноевропейските държави също държат един пό друг тон. Надявам се, че България ще се присъедини към това и няма да играе, както се казва, по свирката на така наречените, „наши важни и силни европейски партньори”, защото ние сме далеч по-уязвими от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, България има достатъчно твърда позиция по отношение на това как трябва да бъдат контролирани миграционните потоци и какво трябва да се прави. България ежедневно го доказва, пазейки външната граница на Европейския съюз – в случая границата с Република Турция. Никой не може да отрече, че България в случая се справя. Тези усилия на правителството са оценявани навсякъде и без никакво колебание.
Вие знаете, че направихме и заседание на оперативната работна група, която се занимава с оценка на риска. При евентуално пренасочване на миграционните потоци ние вече сме готови да реагираме. Знаете, че преди няколко дни беше проведено дори и учение. Трябва да благодарим на българския парламент, затова че се съгласи да променим законодателството, че да може и армията да участва в усилията за охраната на българските граници.
Знаете, че в случая сме подготвени и сме наясно какво трябва да се прави, на всичкото отгоре имаме и договорености с нашите съседи за ранно предупреждение, ако евентуално миграционните потоци тръгнат в посока към българските граници. За момента нямаме такива данни, но сме взели мерки и сме подготвени.
Също важно е да се подчертае, че освен нашето настояване за стриктен и много строг контрол на външните граници на Европейския съюз, ние настояваме политиката за репатриране, за връщане в държави по произход на лица, навлезли в рамките на Европейския съюз и които не се нуждаят от международна закрила, да се превърне в европейска политика, защото в момента е задължение на държавите членки, отговорност е на държавите членки. Някои от тях могат да използват дипломатическата си мощ, за да убедят трети страни да приемат обратно своите граждани, но по-малки държави не могат да направят това достатъчно силно в двустранен план. Затова европейската дипломация трябва да бъде ангажирана в случая и мисля, че вървим добре и в тази посока.
Потенциалните договорености, които могат да бъдат постигнати с Република Турция, съдържат важни елементи. Ние ще настояваме особено за два от тях: първо, да се поеме ангажимент от страна на Република Турция да не допуска при затварянето на Егейския маршрут или на сега съществуващия балкански миграционен маршрут да бъде отворен нов и сухопътните граници между Република България и Република Турция, Република Гърция и Република Турция и Черно море да бъдат изрично записани като фокус на подобен тип внимание.
Второ, Споразумението за реадмисия да започне да бъде изпълнявано от Република Турция възможно най-бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Следва питане от народния представител Кристиан Иванов Вигенин относно политиката на Министерството на външните работи по отношение помощта за развитие.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, в периода 2013 – 2014 г. бяха положени значителни усилия за по-добро структуриране и за активизиране на дейността на Министерството на външните работи с цел ефективно използване на така наречената „помощ за развитие”. Бяха изготвени и приети важни програми и документи, както и стратегически програми за сътрудничество с Грузия, Молдова и Република Македония.
През 2015 г. Министерството на външните работи беше значително улеснено, като фондът, предвиден за помощ за развитие, беше прехвърлен от централния бюджет в бюджета на Министерството на външните работи, което беше една от реалните пречки за по-ефективна работа по този инструмент.
Доколкото политиката в сферата на помощта за развитие е сред основните аспекти от дейността на Министерството на външните работи, бих желал да Ви попитам:
Първо, какви са стратегическите цели, които залага българското правителство при реализацията на политиката на страната в сферата на помощта за развитие?
Второ, кои са основните проекти, реализирани през 2015 г., на каква обща стойност са и какви са приоритетите за 2016 г.?
Обръщам внимание на този аспект от политиката на Министерството на външните работи, така както го правих и миналата година, защото смятам, че това е един от потенциално много ефективните инструменти, които, за съжаление, до този момент поне не бяха използвани достатъчно активно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вигенин.
Заповядайте за отговор на питането, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, първо благодаря за въпроса. Вие знаете, че съм свързан с темата и разбирам значението именно на помощта за развитие като инструмент за правене на външна политика, от една страна, а от друга – за подпомагане на държави, които са поели по определен път на развитие и философия на развитие.
Отговорът е изключително дълъг. Ще се постарая да го синтезирам, но така или иначе ще се радвам да Ви го предоставя и писмено, за да можете да се запознаете с отделните елементи.
Както отбелязвате, благодарение на последователната работа на Министерството на външните работи по изграждане на национален капацитет в областта на сътрудничеството за развитие още в периода 2013 – 2014 г. бяха изготвени и приети важни програмни документи като Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2013 – 2015 г., както и стратегическите програми за сътрудничество с четири страни партньори – Република Македония, Грузия, Република Молдова и Виетнам.
Целите на българското правителство в областта на политиката на сътрудничество за развитие се вписват в рамките на тези на Европейския съюз и на Организацията на обединените нации. Същевременно те държат сметка и за българските национални интереси, оказваната от България помощ за развитие, отчита достиженията на правото на Европейския съюз в тази област като борба с бедността; укрепване на устойчивото развитие и икономическата интеграция, а така също трябва да е съобразена с договорените на глобално равнище ангажименти с целите на хилядолетието на ООН, заменени през 2015 г. от цели за устойчиво развитие, представляващи нова и всеобхватно универсална рамка и основаващи се на подход, който включва върховенство на закона; приобщаване на маргинализираните социални групи и осигуряване на устойчив икономически растеж.
Стратегическите цели на Република България и на Европейския съюз се основават на разбирането, че дори и в ерата на глобализацията географията има значение и че в наш и европейски интерес е страните до нашите граници да бъдат добре управлявани. За българското правителство стратегически географски приоритет е отпускане на официална помощ за страни от регионите на Западните Балкани и на Източното партньорство. В по-широк план и българската помощ е насочена също към страни, които са съседни и на конфликтни точки или са източници на миграционни потоци с цел задържането им в близост до родните им места.
Набелязаните в средносрочната програма цели и области на помощта за развитие отчитат специфичният български опит и капацитет, създаден в годините на прехода. Взети са предвид икономическите ни реалности и нуждата от оптимално насочване и изразходване на заделения финансов ресурс за осъществяване на българската политика на сътрудничество за развитие.
В конкретен план усилията на България са ориентирани главно към споделяне опита си от процеса на демократичен и пазарен преход със страните от Западните Балкани и Източното партньорство. В този контекст, както и като резултат от своята географска, културно-историческа близост с тях България цели да предаде опита си от изграждане на работещи, представителни институции и от процеса на успешно приобщаване към Европейския съюз.
Изминалата 2015 бе първата година, в която финансовото осигуряване на дейността по предоставяне на официална помощ за развитие бе осъществена чрез бюджета на Министерството на външните работи. През 2015 г. Министерството на външните работи съсредоточи работата си по финансиране на проекти в областта на развитието в две основни програмни направления:
- изграждането на социално значима инфраструктура и
- създаването на административен капацитет и работещи демократични институции в страните-партньори.
В рамките на сътрудничеството за развитие за 2015 г. бяха финансирани 26 проекта на обща стойност 1 млн. 760 хил. 108 лв., отзвукът за което е изключително положителен. Направени бяха доброволни вноски в подкрепа на международни организации и агенции, работещи в областта на правата на човека, равнопоставеността на половете, сигурността и след конфликтното възстановяване, хуманитарното разоръжаване и други на обща стойност 308 хил. 496 лв.
България предостави хуманитарна помощ за 980 хил. 449 лв. чрез агенциите и програмите на ООН и по двустранна линия на пострадалото от природни бедствия и въоръжени конфликти население.
При финансирането на проекти сме се ръководели винаги от следните принципи:
- проектите да осигуряват видимост на предоставената помощ;
- да съдействат за повишаване на авторитета на България;
- да допринасят за активизиране на сътрудничеството на правителствено ниво и на търговско-икономическите отношения с държавата-партньор.
Ето и някои от конкретните акценти в работата ни в областта на сътрудничеството за развитие и финансирането на проектната дейност през 2015 г..
По регионалното направление на Западните Балкани България започна Проект „Софийски форум по конкуренция” на Комисията за защита на конкуренцията. Той е насочен към Република Албания, Босна и Херцеговина, Република Македония, Република Косово, Република Сърбия и Черна гора. През 2015 г. чрез проекта бе оказана помощ за засилване административния капацитет на националните им органи, заети с провеждане политиката на конкуренцията с цел те да бъдат приближени към стандартите на Европейския съюз в тази област.
На двустранна основа значително бе разширена проектната дейност, целяща да подпомогне социално-икономическото и културно развитие на районите, населени с българско и смесено население в Източна Сърбия, Украйна и Република Молдова. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Значителна част от проектите в тези райони са ориентирани към подпомагане на културните и образователните институции и сдружения чрез финансиране на ремонтни дейности и оборудване; насърчаване на образованието; културното многообразие и междукултурният диалог; изграждане и поддържане на малка социална инфраструктура.
Позволете ми да продължа в дупликата с останалата част от моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да.
Благодаря, господин Министър, след малко ще имате възможност.
Господин Вигенин, имате две минути за два уточняващи въпроса.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, разбира се, с интерес ще проследя и писмения вариант на отговора, който предоставяте, защото очевидно времето няма да стигне, но причината тази година да го задам устно е, че според мен помощта за развитие е инструмент, който се нуждае от по-голяма публичност, а размяната на писмени въпроси и отговори не дава такава възможност тук, от парламентарната трибуна, да се чуе какво е свършило Министерството на външните работи.
Може би да присъства във Вашия отговор по-нататък, но бих искал да кажа, че системният подход при предоставяне на средствата създава необходимост от изграждане на капацитет в Министерството на външните работи за планиране, мониторинг и ефективно предоставяне на помощта и вероятно съответното звено, което да може ефективно да работи по тези въпроси. Има ли вече такъв изграден капацитет, има ли пречки, с които пък и ние тук като народни представители можем да помогнем за тяхното преодоляване?
Второ, по какъв начин се ангажират останалите български институции, които също могат да участват по съвместни проекти чрез помощта за развитие и евентуално как ангажирате неправителствените организации в тази сфера, защото част от тази помощ може да минава по линия на неправителствения сектор и това да даде допълнителна добавена стойност?
Бих искал не като трети въпрос, но като част от самото питане: все пак каква част от предвидените в бюджета 4 млн. лв., ако не се лъжа, бяха използвани през 2015 г. и, ако не е използвана цялата сума, какви мерки ще предприемете, така че през 2016 г. Министерството на външните работи и съответно България да може пълноценно да използва тези средства за помощ за развитие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вигенин.
Господин Министър, процедурата допуска два въпроса. Вие ще прецените.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, ще продължа с отговора след секунда.
Споменах сумите, които са били заделени тази години и които са били използвани – 1 млн. 760 хил. 108 лв. за 26 проекта, доброволни вноски в подкрепа на международни организации и агенции, работещи в областта на правата на човека, равнопоставеността на половете, сигурността и следконфликтното възстановяване, хуманитарно разоръжаване и други на обща стойност 308 хил. 496 лв. и хуманитарна помощ за 980 хил. 449 лв. чрез агенциите и програмите на ООН по двустранна линия на пострадалото от природни бедствия и въоръжени конфликти население. Сами виждате каква е сумата.
Ще Ви кажа и следното – това е проблем, който Вие добре знаете и разбирате. Законодателството ни в момента, такова какво е, не позволява на Министерството на външните работи да използва ефективно средствата, заделени за помощ за развитие. Не можем дългосрочно да планираме, тъй като бюджетирането е на годишна основа. Трябва да изработим или специален закон, или да предложим съответни промени в законодателството в различни закони, които да направят работата на Министерството на външните работи, специално по отношение на помощта за развитие, гъвкава, способна да бъде планирана дългосрочно и да си сътрудничи с програми за развитие на други държави, наши съюзници и партньори, защото комбинирането на ресурс е изключително важно в случая, ако сме си поставели стратегически цели, които имат и други наши партньори. Това може да е изключително полезно – в български интерес, и в интерес на държавите партньори.
Тук ще продължа с отговора си отпреди малко. Като силно положителен се оценява резултатът от изпълнението на заявения от Съюза на работодателите на Сърбия Проект за подпомагане на предприемачеството сред малкия и средния бизнес в недостатъчно развитите общини в Югоизточна Сърбия. Проектът допринася за развитието на частната инициатива в общините с по-ниско икономическо развитие в Югоизточна Сърбия, съдейства за създаването на Сдружение на производителите на стоки и услуги, както и на центрове за обучение за използване на механизмите на предприсъединителните програми на Сърбия.
България успя да започне изпълнението на дълго време подготвяните проекти в Република Молдова, където понастоящем работи в тясно партньорство с Програмата за развитие на ООН в един от най-изостаналите в икономическо и социално отношение район Тараклия.
Помощта за развитие в Република Македония е ориентирана към създаване на експертно-технически капацитет в подкрепа за хармонизирането на нормативната уредба и практиките в съзвучие със стандартите на Европейския съюз и изграждането на социално значима инфраструктура. Значително разширена бе и проектната дейност в области, създаващи видимост и признание от местната общественост, а именно подпомагане на училище за деца с интелектуални затруднения в Скопие, чрез изграждане на стая за сензорна рехабилитация, финансиране на малки ремонти в училища и детски градини в Битолско.
Много динамично се развива партньорството ни с Грузия поради засиления грузински интерес към българския опит. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Активизирана бе дейността на ресорните български ведомства в работата по проектната дейност. Като пример за това могат да бъдат посочени реализираните проекти, съвместно с Министерството на вътрешните работи за изграждане на оперативно-технически капацитет на полицейските сили в Косово, Ирак и Афганистан, в рамките на курсове за обучение в областта на гражданската защита, реакцията при бедствия и пожарната безопасност, борба с трафика на хора и наркотични вещества.
Тъй като времето ми приключва, ще се възползвам от възможността да представя отговора си писмено, така че да се запознаете в детайли с него и да видите поставените цели за 2016 г. Да, трябва да си говорим по-често по тази тема и да обсъждаме по-често това, което правим по помощта за развитие, защото българските граждани трябва да го знаят, а и в крайна сметка тази помощ за развитие трябва да става все по-ефективна и да бъде използвана като инструмент на външната ни политика, а и да постига целите, заложени в нашите планове, като подпомага партньорите ни на държавите, с които работим именно по тази помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Вигенин, питането Ви дава възможност да изразите отношение към отговорите.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за предоставената информация. От нея все пак става ясно, че сме използвали реално по-малко от половината планирани средства. Ясно е, че има определени трудности в тази посока, но трябва да имаме амбицията все по-пълноценно и по-ефективно тези средства, които така или иначе сме задължени да предоставяме, да го правим по начин, който да е полезен за България.
Що се отнася до въпроса за затрудненията, които българското законодателство поставя пред ефективното използване на тези средства, аз смятам, че няма да бъде проблем и вярвам, че ще има много широко разбиране в ресорните комисии в българския парламент такива промени да бъдат направени, но струва ми се, че в случая инициативата трябва да дойде от Министерството на външните работи и екипа, който работи в тази сфера. Колкото по-бързо го направим, толкова по-добре.
Трябва да се опитаме да постигаме и да работим по проекти, които дават по-голяма видимост, защото и аз съм се сблъсквал с този проблем. По-голямата част от средствата реално отиват за хуманитарна помощ, вноски в доверителни фондове. Разбира се, важно е името на България да присъства в списъка с донори, но когато има страни, които дават десетки и стотици милиони, а ние присъстваме с 50 хиляди, това поне на мен лично ми се струва, че има по-скоро обратен ефект понякога. Примерно с тези 50 хиляди могат да се постигнат много видими проекти в страните, които са приоритетни за нашето партньорство.
Пак казвам, Вие ще имате нашата подкрепа, но съответно и нашата критика, защото, подчертавам, че средства, с които Министерството реално може да разполага, не се използват достатъчно ефективно и пълноценно. Смятам, че тук специално трябва да направите повече в ангажирането и на други институции, които имат съответните партньорства, неправителствения сектор, за да може реализацията на част от тези проекти да минава по-широко и чрез тях. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Нормално е капацитетът на Министерството на външните работи да не стига за всичко, но при една по-широка мобилизация, мисля, че това би било възможно в търсене на конкретни и преки видими ефекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следващият въпрос е от народния представител Кристиан Иванов Вигенин относно кампания за избор на генерален секретар на ООН.
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър! Въпросът е кратък, да не се присъединявам към общия хор, че е зададен отдавна, но ако мога да дам един съвет. Все пак днес имаше много въпроси, интересни въпроси с достатъчно интересна информация, но те буквално ще бъдат загубени в медийното пространство, защото нормално медиите да изведат една-две тези или новини от това, което си говорим днес, и по част от нещата няма да постигнем ефекта иначе, който би имало информирането за мерките, които Министерството приема по една или друга тема. Вярно е, че пътуванията на министъра и отсъствието от залата често е оправдано, но пък и съответно петъчният контрол би следвало да се планира.
Господин Министър, не мога да не изразя удовлетвореност от това, че процедурата по номиниране на госпожа Ирина Бокова за кандидат на България за поста генерален секретар на ООН приключи с Ваше писмо от началото на месец февруари. Важно е обаче от тук нататък какво българската държава и конкретно Министерството на външните работи прави по подкрепа на нейната кампания за този пост.
Бих желал в тази връзка да попитам: до момента какви действия са предприети от Министерството на външните работи? Как предвиждате да бъде организирана и координирана тази кампания? Как повереното Ви Министерство планира да мобилизира възможностите на българските институции в подкрепа на тази кандидатура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вигенин! С писмо от 15 декември 2015 г., подписано от президентите на Общото събрание на ООН Могенс Люкетофт и на Съвета за сигурност Саманта Пауър, бе отправен призив към държавите – членки на ООН да представят кандидати за поста генерален секретар на ООН, който следва да бъде зает след изтичането на мандата на сегашния генерален секретар на ООН Бан Ки Мун в края на 2016 г.
С този акт фактически бе стартиран процесът на представянето на кандидати и надпреварата за вземането на отговорния пост. В съответствие с Решение № 404 от 19 юни 2014 г. на Министерския съвет на Република България с писмо на министъра на външните работи от 9 февруари 2016 г., адресирано до председателя на Съвета за сигурност и председател на Общото събрание на ООН, Република България официално номинира госпожа Ирина Бокова като кандидат за поста генерален секретар на ООН. Със своя богат професионален опит в многостранната дипломация госпожа Бокова отговаря на изискванията за заемането на този важен международен пост. До настоящия момент има заявени седем кандидатури, от които шест са представени от страни от Източноевропейската група и една от групата на западноевропейски други страни.
Министерството на външните работи подготви план за действие и концепция за изборната кампания на госпожа Бокова. В Министерството на външните работи беше създадена и оперативна работна група по кандидатурата, като за ръководител на групата и координатор на кампанията бе определен посланик Райко Райчев – генерален директор по глобалните въпроси, бивш постоянен представител на Република България в ООН и служител с дългогодишен опит в многостранната дипломация.
В състава на групата са включени директори на водещи дирекции, старши служители в Министерството на външните работи, имащи отношение към провеждането на кампанията в съответните региони и ключови държави. Оперативната работна група вече проведе своето първо заседание, в което участва и госпожа Бокова. На заседанието бяха обсъдени двата документа – Концепцията и Планът за действие.
Тук ще направя едно уточнение: и двата документа ще се постарая максимално бързо да стигнат до ръководството на Народното събрание и специално до неговия председател госпожа Цецка Цачева.
Българският кандидат изложи вижданията си за етапите, акцентите на кампанията и цялостната организация на кампанията, които бяха отчетени в двата документа и инкорпорирани в изпратените последващи указания до дипломатическите представителства на Република България. Впоследствие Концепцията и Планът за действие бяха одобрени от министъра на външните работи. Изпратени бяха указания до всички задгранични представителства, съдържащи основни насоки за информационно, аналитично и логистично осигуряване на кампанията, както и специфични указания, отчитащи конкретиката на работата в отделните страни.
Предвид на спецификите на процедурата и модалностите на избора на генерален секретар, се планира дейността да бъде приоритетно насочена към получаване на подкрепата на членките на Съвета за сигурност. За да е успешен кандидатът за генерален секретар трябва да получи най-малко девет гласа в подкрепа от членовете на Съвета за сигурност и нито едно вето от постоянните членки. В този контекст предприемането на навременни всеобхватни и ефективни действия за осигуряване на подкрепата на страните-членки на Съвета за сигурност, особено на петте постоянни членове и на повече от четири от непостоянните членове (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) е от критично значение за успеха на кампаниите за поста генерален секретар на ООН.
На второ място, нашите усилия ще бъдат фокусирани върху страните от Източноевропейската регионална група, макар принципът за балансирано регионално представяне при избора на генерален секретар да не е изрично посочен и редица членове на Съвета за сигурност да запазват предпочитанията към по-отворен подход при бъдещата селекция, съществува широко разпространено разбиране и нагласа сред членките на ООН, основаващо се на фактическото положение, че новият генерален секретар е желателно да бъде излъчен измежду кандидатите, представени от Източноевропейската група.
Ще продължа с отговора, имам още какво да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Вигенин, за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, с интерес ще чуя останалата част от отговора на въпроса. Далеч съм от мисълта да правя общи изказвания или реплики. Но все пак да кажа, че приветствам свършеното до момента от Министерството на външните работи. Вярно е, че се създаде едно впечатление за липса на особен ентусиазъм по работата по този въпрос, но понякога и Министерството на външните работи е една малко по-трудна за задвижване машина. Мисля, че сме на етап, в който започва наистина ефективна работа в подкрепа на кандидатурата на Ирина Бокова. Приветствам и това, което казахте, че ще се работи приоритетно в Източноевропейската група, защото фактът, че се допуснаха толкова много кандидати, определено ще затрудни консолидирането около една кандидатура, а именно тази на Ирина Бокова.
Бих предложил все пак, ако не изцяло, поне част от този план, основните елементи от него да бъдат представени в Комисията по външна политика и съответно да обсъдим по какъв начин могат да бъдат ангажирани освен Министерството на външните работи и дипломатическите представителства, така и останалите институции, имам предвид и президент, министър-председател, българския парламент. Знаем, че България за първи път участва в едно такова състезание, което е сложно, изисква много усилия и понякога всяка добавена стойност е много важна. В този смисъл ще разчитам да направите необходимото като министър да ангажирате всички, които биха могли да допринесат за успеха на тази кампания.
И да отправя едно очакване, което отправих към част от народните представители, не искам сега да обръщам специално внимание на имена, но продължаването на кампанията срещу българския кандидат смятам, че е неудачна политика, която работи срещу България на първо място, а не толкова срещу самата кандидатура. Затова наистина призовавам всякакви коментари, които вече бяха правени многократно, да спрат и да се концентрираме върху наистина градивни усилия оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вигенин! Преди да продължа с втората част от отговора, разбира се, ще повторя нещо, което казах и по-рано – веднага след изпращането на писмото със самата номинация Министерството на външните работи е отворено и аз лично ще инструктирам оперативната работна група да обсъжда и да приема помощ от всеки, който се ползва с международен авторитет и с възможности по някакъв начин да подпомогне кампанията. Добре дошъл сте, господин Вигенин, Вие знаете прекрасно. Както и всички останали. Очаквам хората, които активно подкрепяха госпожа Бокова и преди нейното номиниране, а сега вече и след, да се включат в тази кампания – всички, които настояваха за нейната номинация, искам да се включат активно и да използват целия си външнополитически потенциал и авторитет, за да защитят тази кандидатура.
Като съществено отчитаме и осигуряването на подкрепата на ключови страни като Испания, Италия, Япония, Бразилия, Южна Африка, Нигерия, Египет и други. Някои от тези страни понастоящем са непостоянни членки на Съвета за сигурност. Други от тях, макар да не са членки на Съвета за сигурност, са силно влиятелни в регионален и международен план и могат да окажат въздействие върху позиционирането на други страни или групи държави.
От гледна точка на времевите параметри в кампанията могат да бъдат обособени следните три етапа.
Първият етап: представяне на номинациите на основната група кандидати до края на месец март и началото на месец април, когато е предвидено да се състои първото изслушване на кандидатите.
Предвид факта, че процесът на номиниране на кандидатите остава отворен, при определени условия не следва да се изключва номинирането на кандидати дори след началото на процеса на разглеждане на кандидати в Съвета за сигурност, което се предвижда да стартира от края на юли 2016 г. Изслушването на кандидатите на неформални брифинги на Общото събрание на ООН се очертава като важно събитие предвид отвореният характер на заседанието и публичността, която ще бъде дадена на представянето на участващите кандидати. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Вторият етап: от първото изслушване до началото на процеса на разглеждането на кандидатите в Съвета за сигурност.
Третият етап е от края на юли до момента на номинации на избрания кандидат от Съвета за сигурност и разглеждане на кандидата от Общото събрание на ООН.
Господин Председател, ще помоля за още малко време, защото това е важно.
Министерството на външните работи има определяща роля в кампанията от гледна точка на постоянното проследяване, координацията и информационно-аналитичната работа. След задграничните представителства ключово място имат ПП Ню Йорк, посолството на Република България в страните постоянни членки на Съвета за сигурност, посолствата в непостоянните членки на Съвета за сигурност, посолствата в страните от Източноевропейската група и постоянните представителства в Женева, Брюксел и Виена. Посолството в Париж ще осъществява важната функция на предаване на информацията, постъпваща чрез задграничните представителства и препращането й до българския кандидат.
Всички съществени въпроси, свързани със съдържанието и организацията на кампанията, се съгласуват своевременно с госпожа Бокова, като се отчита нейната ангажираност като генерален директор на ЮНЕСКО и възможностите й за участие в подходящи международни форми.
Освен Министерството на външните работи за провеждане на пълноценна кампания ще допринесе и ангажираността на висшите държавни фигури и структури, в това число президент, министър председател, председател на Народното събрание и други държавни лица, имащи пряко и косвено отношение към въпроса.
Към настоящия момент и в съответствие с плана на изработената кампания във всяко задгранично представителство е определен дипломатически служител за контакт по кампанията. Дадени са указания за изпращане на информация за изготвяне на аналитични справки и политически портрети на конкуренцията на госпожа Бокова. Системно се получават информации за изразяване мнения и коментари от официални представители, както и по линия на средствата за масова информация за номинираните кандидати, включително и българската кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Дадени са първите указания за връчване на демарш и за подкрепа на кандидатурата на страните – членки на Съвета за сигурност, и Източноевропейската група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следващият въпрос е също от народния представител Кристиан Иванов Вигенин относно възможна операция на НАТО по охрана на българо-турската граница.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! По Ваше публично изявление в медиите от 15 февруари Вие заявявате, че ако планираната операция на НАТО в Егейско море даде резултат, България ще настоява НАТО да има сухопътна операция по българо-турската и гръцко-турската граница.
В тази връзка, бих желал да Ви попитам: обсъждана ли е реално тази възможност от българското правителство? Има ли решение в тази посока? Въз основа на какви анализи или предложения на отговорните по въпросите на бежанците и охраната на границите институции и органи е одобрено подобно намерение, ако е одобрено?
По-скоро може би като информация. Вчера министърът на отбраната Ненчев заяви, че такава идея има, но не желае да влиза в подробности. Смятам, че българските граждани имат нужда от повече разяснения, повече информация, тъй като все пак думите на един министър имат значение. Имайки предвид, че по първоначални оценки операцията на НАТО е успешна, това означава ли, че България се ориентира към искане на такава помощ от НАТО? Какъв характер би имала тя? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, България подкрепи Решението на НАТО за изпращане на постоянна военноморска група в Егейско море и ще участва със своя фрегата в съюзните усилия за подпомагане борбата срещу трафика на хора и за слагане край на най-тежката миграционна криза в Европа след края на Втората световна война.
В краткосрочен и в средносрочен план не можем да очакваме значително намаляване на миграционния поток, като много е вероятно действия, насочени към възпирането му, да доведат до пренасочване на мигрантския маршрут.
Изразяваме загриженост от евентуално пренасочване на смесения бежански миграционен поток по суша в посока на страните от югоизточната граница на НАТО, а също и през акваторията на Черно море. Поради това особено важно за България е НАТО да направи оценка на въздействието на оперативните действия на Алианса в Егейско море. Тук държа да направя още едно уточнение от гледна точка на понятийния апарат. Това не е „операция”, а са „съвместни оперативни действия”, Вие знаете разликата.
Настояваме да бъдат формулирани опции за съюзни действия в случай на масирана бежанска мигрантска вълна през сухопътните граници на страните от югоизточния фланг – България, Гърция, Турция.
Миграцията е общ проблем и дългосрочно работещо решение може да бъде намерено единствено със съвместни усилия, включително между Европейския съюз и НАТО и в дух на разбирателство между всички засегнати или изложени на риск страни.
В този смисъл планирането на съвместни действия на НАТО в Егейско море следва да бъде в координация с Европейския съюз – всички политики, инструменти и средства, в това число Фронтекс, за намиране на възможности за възпиране на бежанския мигрантски поток и по суша, включително чрез използване на средствата за превенция и ранно предупреждение.
От първостепенно значение за овладяване на миграцията към страните от Европейския съюз ще бъде ефективният контрол по външните граници на Съюза. Необходимо е оказване на допълнителна подкрепа за укрепването им в тясно сътрудничество както на двустранна, така и на многостранна основа в рамките на Европейския съюз и НАТО.
С две думи: оценка на въздействието на оперативните съвместни действия на Алианса в Егейско море трябва да се направи. Знаете, че те започнаха само преди няколко дни. Трябва да минат още малко време, за да се направи истинска оценка на резултатите и да се оцени рискът от това дали престъпните мрежи, занимаващи се с трафик на хора, няма да пренасочат усилията си в посока сухопътните граници между България и Република Турция, между Република Гърция и Турция и Черноморския басейн.
Ако се забележи подобен тип движение и анализът посочи, че съществува подобен риск, можем да тръгнем да искаме подобен тип съвместни действия и по линията, която току-що изброих.
Когато е създаден прецедент в Егейско море, няма никакъв проблем да се пренесат тези действия или поне да настояваме да бъдат пренасочени подобни усилия и в посока на линията, която току-що споменах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Вигенин, заповядайте за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Не бих казал, че отговорът на въпроса беше достатъчно конкретен.
Все пак да предположим следното: в момента се извършват все пак някакви анализи, може би в Министерството на отбраната има някаква подготовка за евентуални подобни предложения. Не бих искал тук сега да превръщаме парламентарния контрол в публично обсъждане на конкретни детайли.
Сами разбирате, че в част от българското общество има известни притеснения от подобен вид оперативни действия, независимо как ги наречем, с евентуално присъствие на формирования на НАТО на наша територия, извън Българската армия, която също е армия на НАТО, които да се окажат повод за трайно настаняване тук на военно формирование – нещо, което, пак подчертавам, голяма част от българските граждани са най-малко скептични или изразяват мнение против.
Разбира се, помощта от НАТО може да има различен характер, не непременно чисто военна.
Бих препоръчал каквото и да се предприема оттук нататък, първо да се изчерпят възможностите на Българската армия да подкрепи „Гранична полиция” за справянето с този проблем и едва след това да се мислят други варианти.
Каквото и да се прави, предварително да мине през обсъждане и съгласуване в парламента, в съответните парламентарни комисии, а не отново българският парламент и общество да бъдат поставени пред свършен факт. Борбата с нелегалната миграция и гарантирането на сигурността е нещо, което намира широка подкрепя в българския парламент и от управляващи, и от опозиция, но заедно с това е необходимо от страна на изпълнителната власт да има необходимия диалог, за да не бъдем поставени, пак подчертавам, пред свършен факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Атанас Стоянов относно откриване на ГКПП Клепало между Република България и Република Македония.
Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Реализацията на проекти, свързани с откриването на гранични контролно-пропускателни пунктове с наши съседни държави е един от инструментите за подобряване на междусъседските отношения, повишаване на търговско икономическите връзки, както и развитието на културния обмен между държавите. От друга страна, това подпомага и облекчава свободното придвижване на хора между страните от Балканския регион.
Откриването на Граничен контролно-пропускателен пункт Клепало между Република и Република Македония е многократно повдиган и дебатиран въпрос в различни държавни институции, включително в Народното събрание от наши колеги. Продължава все още да бъде актуален, защото, за съжаление, години наред се правят редица формални усилия за неговата реализация. Всички инициативи досега обаче са безрезултатни. Липсата на заинтересованост и активни действия от страна на няколко правителства е очевидна. Това неминуемо вреди пряко както върху икономиката на Югозападния регион, така и на нормалните отношения между България и Република Македония.
Подписаната през 1999 г. Спогодба между България и Република Македония за откриване на два нови гранични пункта, единият от които е точно този – Клепало, между общините Струмяни и Берово, е в сила, но тази Спогодба не е подплатена с реални фактически и правни действия от българска страна.
Уважаеми господин Министър, в тази връзка въпросът ми към Вас е: какви са причините за липса на сериозни фактически действия от българска страна относно реализацията на този граничен контролно-пропускателен пункт? Дали този проект е приоритетен за българското правителство? Евентуално какви фактически действия ще бъдат предприети за неговата ускорена реализация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
За отговор – министърът на външните работи господин Митов.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, подписаната на 14 юни 1999 г. в Скопие Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Македония за откриване на два нови международни пътни гранични контролно-пропускателни пункта между двете страни, свързващи общините Симитли – Пехчево и Струмяни – Берово, е в сила и към настоящия момент. Спогодбата има и безсрочен характер.
Относно разкриването на новия ГКПП Клепало по направлението Струмяни – Берово, становището на Министерството на външните работи е, че следва да се отчитат изискванията, произтичащи от нашето бъдещо присъединяване към Шенгенското пространство. В този контекст, както и с оглед необходимостта от актуализиране на залегналите в Спогодбата срокове, би било целесъобразно на заседание на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол към Министерския съвет да се разгледат конкретните идеи за изграждането на въпросния ГКПП, включително евентуалната възможност за съвместен ГКПП с Република Македония.
Бих искал да отбележа, че подходящата пътна инфраструктура е само една от предпоставките за разкриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт. От изключително важно значение са данните за съществуващия и прогнозирания трафик на пътни превозни средства през ГКПП Клепало. Същевременно е необходимо поддържането на трите действащи ГКПП с Република Македония, както и с други съседни държави, през които трафикът е особено интензивен. В тази връзка следва да се потърси експертното мнение на компетентните български институции.
В заключение бих искал да потвърдя непромененото становище на Министерството на външните работи, че за засилването на пътническия поток между две съседни страни, като Република България и Република Македония, е необходимо разкриването на допълнителен брой гранични контролно-пропускателни пунктове, в това число и ГКПП Клепало. Това ще стимулира икономическия растеж по граничните райони, ще допринесе за нарастване на туризма и туристическите услуги в Западна България и допълнително ще сближи хората от двете страни на границата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – народният представител Атанас Стоянов, Парламентарна група на Патриотичния фронт.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за предоставената информация. Очевидно е, че се правят известни стъпки в посока на съответни проучвателни действия и прогнози относно изграждането на граничния контролно-пропускателен пункт Клепало. Напълно логично е, разбира се, да има и съответните правни, икономически анализи относно регионалния и националния ефект от изграждането на този пункт, но, за съжаление, както Вие казахте, очевидна е липсата на синхрон между съответните институции, защото години наред буквално не се прави нищо.
От македонска страна пътят е извървян докрай – там вече са изградени и съответната пътна инфраструктура, и съответните административни сгради. От тяхна страна го има финансовия и административния капацитет, а от българска страна години наред няма никакви сериозни фактически действия – само се прехвърля топката от ведомство на ведомство, от министерство на министерство, от правителство на правителство. За съжаление, коефициентът на полезно действие е нулев.
Когато става въпрос и за контролен пункт на границата с Република Македония, това допълнително завишава неговата важност с оглед историческите ни, етнически и приятелски, ако щете, чисто човешки отношения с хората от двете страни на тази граница. В този казус има и емоционален момент – от двете страни на границата са братя и сестри, роднини и близки.
Това, което Вие казвате, че трябва да се търсят възможности, за да бъде съобразено с нашия статут по отношение на Шенген, с рехабилитацията на пътищата от наша страна, наистина е важно, но аз апелирам към Вас – нека да се направи работна среща с всички заинтересовани страни – Вашето ведомство, МРРБ, съответните общини, областната управа, да се търсят максимално кратки срокове за реализация на този проект, защото той наистина е необходим както за Югозападна България, така и като цяло за страната ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Дуплика? Няма да ползвате правото си на дуплика.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Иванов – относно Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете своя въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми колеги, искам и българската общественост да чуе, защото според мен този въпрос е слабо дискутиран в последно време. По тази причина съм провокиран да задам и въпроса за Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Вярно е, че тази организация институционално е извън структурите на Европейския съюз, но нейната важност никак не трябва да бъде омаловажавана.
Във връзка с това Българско председателство – знам, че за изпълнението на основната стратегическа цел, която сте си поставили, а именно потвърждаване на ценностите и принципите на евроатлантическото обединение и европейско сътрудничество и обединение, има няколко основни приоритета, които са зададени по време на това Председателство.
Бих желал пред нас, уважаеми господин Министър, да кажете: каква е Вашата оценка за ефективността на Българското председателство, както и каква е степента на реализиране, на осъществяване на приоритетите на Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа? Тази тема мисля, че не трябва да остава на заден план от ежедневните теми, които занимават българското общество. Още повече че на нас ни предстои едно по-голямо изпитание – Председателството на Европейския съюз след две години. Мисля, че това нещо трябва да го считаме като генерална репетиция за онова, което ни предстои. Просто да разберем и ние, колегите, и българските граждани какво се прави в момента в тази посока. Най-малкото, от Вашия отговор по някакъв начин да бъде популяризирано това нещо, което се случва в момента. Убеден съм, че болшинството граждани чуват може би за първи път, че сме председатели на този Съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За отговор – господин Митов.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, България пое Председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа на 10 ноември 2015 г. в Страсбург за период от шест месеца. Той ще завърши със Среща на министрите на външните работи на държавите – членки на Съвета на Европа, на 18 май 2016 г. в София.
За срока на Председателството си всяка държава идентифицира политики, които попадат в сферата на дейност на Организацията и представляват както приоритет за съответната държава председател, така също имат значение за широк кръг държави – членки на Съвета на Европа.
В този контекст през месец юни 2015 г. със заповед на министър-председателя Бойко Борисов бе създадена Междуведомствена комисия, която изготви приоритетите на Българското председателство и Календар на националните инициативи, приети с решение на Министерския съвет от 23 септември 2015 г.
Член на Съвета на Европа от 1992 г., Република България отдава първостепенно значение на основните ценности на Организацията в областта на правата на човека, върховенството на закона и демокрацията, чиято защита и утвърждаване представляват главна стратегическа цел на нейното второ Председателство на Комитета на министрите.
За изпълнението на своята основна стратегическа цел – потвърждаване на ценностите и принципите на европейското обединение и сътрудничество, Българското председателство се фокусира върху следните приоритети: защита правата на детето и разширяване на достъпа до култура на младите хора, защита на медиите от външно влияние, защита на уязвими групи и други приоритети. Редица ведомства са ангажирани с одобрените от Министерския съвет инициативи и са организатори на отделните събития по компетентност по горе изброените приоритети. До момента всички национални и международни инициативи, преведени в Календара на събитията, са изпълнени.
Биха могли да бъдат откроени заседанието на Бюрото и на Постоянната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в София, която се проведе на 26 – 27 ноември 2015 г., Международната конференция на високо равнище на тема „Демократична сигурност, основана на европейското единство и сътрудничество”, организирана през февруари 2016 г. по инициатива на госпожа Джема Грозданова, ръководител на българската делегация в ПАСЕ, с участието на председателите на комисиите по външна политика на страните – членки на Съвета на Европа, заместник-генералния секретар на Съвета на Европа и представители на ПАСЕ, както и заседанието на Бюрото на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа – 10 – 11 декември 2015 г., организирано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с подкрепата на Министерството на външните работи и Националното сдружение на общините.
В заключение бих искал да подчертая, че осъществяването на приоритетите на Българското председателство е съобразено с развитието на основните политически процеси от интерес за демократичната сигурност в Европа, каквито са ситуацията в Украйна, заплахата от радикализация, водеща до терористични действия, динамичните миграционни процеси и спазване правата на човека. Като председател на Комитета на министрите Република България работи в тясно взаимодействие с генералния секретар и всички органи от системата на Съвета на Европа, в частност с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Конгреса за местни и регионални власти, Европейския съд по правата на човека, Венецианската комисия, комисари по правата на човека и други.
Направеният паралел между Председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа и предстоящото Председателство на Европейския съвет – може да се направи такъв паралел, но честно казано, двете председателства са толкова различни и изискват толкова различна подготовка, че ми е трудно да си представя как точно едното може да ни подготви за другото, но сте прав, че Председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа е най-важната външнополитическа задача, която България има в момента. Току-що изброих какви са вече реалните предприети действия и какво предстои за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Мисля, че е удачно да се четат лекции по европейски институции, но не и тук, пред народните представители. В началото определих, че това са различни неща – както едната институция, така и другата, но останах с впечатлението, че всички тези действия, които са извършени по реализирането на основната стратегическа цел и приоритетите, са останали някъде в частта на тихата дипломация. И с колегите сме дискутирали – голяма част от събитията, които изредихте, останаха в небитието, тоест не разбрахме от Вашето изложение какви са точните резултати от това нещо, какво се случва, какво е последвало от всичките тези конференции, които са се провели, от всичките тези срещи. Разбира се, надявам се това, което споделихте с нас, по никакъв начин не омаловажава статута на тази един вид неправителствена организация, която, разбира се, има достойно представителство, и посредством Парламентарната си асамблея и решенията, които се вземат там, не остават без значение.
Ако може, да ни кажете какви са резултатите от посоката, по която се работи, за постигането на основната стратегическа цел? Вие как ги виждате? Държим да бъдем информирани. Лично аз не считам, че нашето Председателство не трябва да бъде считано като нещо маловажно и не бива да се обвързва като генерална репетиция за нашето бъдещо Председателство на Европейския съюз, защото и в тази посока остават затъмнени разговорите. Разбира се, Вие не сте отговорното лице и ръководител на екипа за тази подготовка, но все пак, представлявайки България в чужбина, би трябвало поне малко да хвърлите светлина върху това, което се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, ще ползвате ли право на дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, ще уточня следното. Понеже говорим за резултатите от проведените вече форуми, в края на нашето председателство ще направим отчет за постигнатото. Нормално е да е така, тъй като през организацията на съответните форуми и организацията на съответните формати и разговори водят до организираната на 18 май, планирана в София, сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Там вече Българското председателство ще излезе със своя отчет, както и с декларация от самата софийска среща на министрите. Това ще бъде до голяма степен и точният резултат. Ще бъда доволен да проведем още веднъж такъв разговор. Не се съмнявам, че Вие ще ми зададете отново въпрос в тази посока, за което Ви благодаря, разбира се.
Понякога Съветът на Европа остава малко по-встрани от фокуса на общественото внимание, което не е редно, но трябва да Ви кажа, че ние като Министерство, а и парламентът, и депутатите, които са включени в състава на нашето представителство в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, сме правили всичко възможно, за да дадем максимална публичност на събитията, които се организират, и на темите, които се дискутират по време на тези събития. Може би понякога медийният интерес не е чак толкова голям, но правим всичко възможно в посока на това да популяризираме своята дейност и ще продължаваме да го правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към предпоследния въпрос към Вас от днешния парламентарен контрол. Той е от народния представител Валери Жаблянов относно работата по приоритетите на Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! В моя въпрос ще продължа темата, която беше повдигната от колегата, за приоритетите на Българското председателство, степента на тяхното изпълнение и начина, по който те са формулирани, за да установим каква е тежестта на дневния ред, зададен така от нас в Европа, и до каква степен сме в състояние да повлияем съдържателно върху тези въпроси. Тоест да не се превърне нашето Председателство в едно формално присъствие на чисто ротационен принцип в една структура, която определя в много голяма степен политиката в рамките на Европа. Защото, както е известно, Съветът на Европа е организация, която обединява в себе си държави, които не са членки на Европейския съюз.
На първо място, моят въпрос е свързан пряко със степента изпълнение на приоритета така, както е създаден, за достъп до култура на младите хора. Така е формулиран – това е първият приоритет, формулиран в рамките на нашето Председателство.
Това, което се набива на очи, е, че във връзка с този приоритет се предвижда да бъде организирана една национална конференция със същата тема – „Разширяване на достъпа до култура на младите хора”. Искам да кажа, че не става въпрос за един второстепенен въпрос. Става въпрос за достъпа до култура на младежта на Европа, а по този начин и на преодоляване на най-тежките и остри въпроси, свързани със задълбочаващите се социални, религиозни и други конфликти в рамките на континента.
В България са предприети, далеч преди нашето Председателство, доста мерки в тази посока. През 2015 г. е направено изследване на граждански институт и е установено, че 53% от анкетираните констатират невъзможност да ползват достиженията на културата в национален мащаб във връзка с високите цени на всички форми на достъп до културни събития и мероприятия. Струва ми се, достъпът до култура така, както е формулиран при провеждането на една национална конференция, е крайно недостатъчно мероприятие за това да бъде приоритет. Разбира се, има предвидена регионална конференция, но тя касае културното наследство, а не достъпа до култура на младите хора.
Не мислите ли, че организирано този начин, изпълнението на този приоритет, компрометира в много голяма степен самата тема, компрометира способността на България да организира Председателството и изпълнението на приоритетите по съответния начин и създава усещането за един изключително формален бюрократичен административен подход по изпълнението им, нещо от което никой няма полза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов. Опитен парламентарист сте – 3 минути и 15 секунди беше Вашият въпрос. За реплика ще имате 50 секунди.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жаблянов, разширяването на достъпа на младите хора до култура е един от основните приоритети, както и Вие казахте, върху който се фокусират усилията на българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа в изпълнение на нашата основна стратегическа цел – потвърждаване на ценностите и принципите на европейското обединение и сътрудничество.
Разширяването на достъпа до култура е необходимо условие за себеизразяване и самоусъвършенстване, а и Вие казахте – за адресиране на задълбочаващите се социални, религиозни и всякакви други различия, както и за подпомагане на процеса на социална интеграция и намаляване на рисковете от прояви на расизъм и ксенофобия.
В този контекст в рамките на Българското председателство в периода 11 – 13 май 2016 г. ще бъде организирана Национална конференция на тема „Разширяване на достъпа до културното наследство”. Конференцията ще се проведе в Габрово под патронажа на Министерството на културата. Националната конференция е предназначена за работещи в сектора на културното наследство. Тя ще има насоченост и върху посетители със специални потребности и ще поставя акцент върху работата с млади хора. В Конференцията се предвижда чуждестранно участие. Включва специално подневно обучение, свързано с ролята на музейната медиация при привличането на потенциална младежка публика.
Излизайки от рамките на написаното, ще се солидаризирам с Вас и с изразената от Вас позиция, че достъпът до култура на младите хора е един от инструментите, с които ние трябва да боравим, когато адресираме проблеми или рисковете, свързани с прояви на расизъм, ксенофобия и различни видове интеграция.
Ясно е, че в рамките на шестмесечно председателство ние няма да можем да решим проблема, но можем да го сложим на масата, така че националните институции да добият представа за мащаба на проблема. В тази зала, а и с всички останали институции трябва да започнем разговор как да подобрим този достъп и да синхронизираме законодателството си, да предприемем съответните действия, та да тръгнем в посока на разширяване достъпа на младите хора до култура.
Затова не смятам, че така зададеният дневен ред по време на нашето председателство по някакъв начин принизява приоритетите ни или ги прави формални. Нашата задача е да фокусираме вниманието както на обществото, така и на институциите върху проблем, който реално съществува. Вие го казахте във Вашето изложение. От там нататък – да търсим начините, по които не само тук, в България, а регионално и в Европа да търсим начини за осигуряването на по-голям достъп на младите хора до култура. А културното наследство – то е част от разговора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, аз също ще се позова на Вашето изказване, където казвате, че приоритетите на съответната държава-председател залягат в приоритетите, които стават приоритети на самото председателство.
Как да разглеждаме последните събития, които наблюдаваме в нашия обществен живот, с открито, нагло и безцеремонно унищожаване на архитектурни паметници на културата? Последният пример е в Пловдив. В духа на тези практически действия на общинските власти, на липсата на управление от страна на институтите на културата, ние заявяваме, че достъпът на младите хора до култура е приоритет. Приоритет е, но младите хора в Пловдив се подредиха да защитават разрушаването на тютюневите складове!
Административният, бюрократичният подход по въпросите не издига ролята на България. Само формалното ни присъствие като председатели на Съвета на Европа няма да доведе до издигане на нашия международен престиж.
Второ, основният проблем пред достъпа до култура на младите хора е социален въпрос. Огромна част от отговорите в анкетата подчертават, че въпросът е свързан с високите цени на културните събития. Отдалечеността на малките населени места и общините, липсата на семейно насърчаване – също.
Искам да подчертая, че италианският премиер само преди няколко месеца заяви категорично, че в областта на културата трябва да бъде похарчено толкова, колкото в областта на сигурността. Струва ми се, че има достатъчно основание това изказване да бъде взето предвид. Това е активната позиция, а не провеждането на Конференция в Габрово от национален мащаб с международно участие. Струва ми се, че това не е събитие, което е свързано и може да бъде разглеждано като приоритет.
Моля Министерството на външните работи да направи съответната преценка при подреждането и изграждането на приоритетите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря за напомнянето.
В следващото ни председателство – а както се оказа между това и следващото няма връзка, но аз се надявам наистина да няма връзка, тъй като това дотук е еднозначно слабо – искам да се отнесем към приоритетите, тяхната реализация и мероприятията по тях много по-сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Жаблянов, наистина Ви моля да приключвате, защото просрочвате времето.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Подходът е доста чиновнически.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жаблянов, не знам за какво сегашно и следващо председателство говорите, защото следващото председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа за България ще бъде след доста дълго време. Както вече стана въпрос, нашето председателство в Съвета на Европейския съюз е съвсем друго нещо. Никой не е правил връзка между двете. И не бива да се прави връзка. Вие знаете, че самото съществуване на Съвета на Европа е много различно от съществуването на Европейския съюз като организация, като цели и подход.
Разбирам Вашия патос, но това, което мога да Ви кажа, е, че в рамките на подобни председателства ние можем да направим инициатива, която да фокусира общественото внимание върху определен проблем. Вие споменавате конкретни казуси. Чудесно, ето Ви още един повод подобни казуси и теми да бъдат разисквани на международен форум. Няма друг механизъм в Съвета на Европа, който да се ползва, за да фокусира вниманието. Има и други инициативи. Може да не съм Ви ги изброил, но се работи в тази посока. В никакъв случай България и българското председателство не приема себе си за формално. Напротив, активно се работи по всички теми, които са заложени.
Ще кажа и следното. Заложените приоритети се преплитат до голяма степен с динамичната международна обстановка и с идеята, че Съветът на Европа трябва да адресира проблеми като кризата в Украйна, миграционната криза и още много други неща по свой специфичен начин, имайки предвид неговите цели. Трябва да погледнем и в тази посока, за да сме наясно, че българското председателство не се изчерпва само с въпроса, който Вие поставихте. Преди малко, в предишния ми отговор стана ясно, че българското председателство има много по-широка рамка. Другият много важен момент е, че когато се поема едно председателство, а това Вие знаете прекрасно, че приоритетите се съгласуват с предишното и следващото председателство. Тоест това са устойчиво залегнали приоритети в рамките на Съвета на Европа, но не само за България, а и за други държави, особено тези, които имат председателство преди нас, и тези, които ще поемат председателството след нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Борис Ячев относно предоставяне на консулски услуги на българите, живеещи на остров Крит, Република Гърция.
Господин Ячев, заповядайте да развиете своя въпрос.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, при нас като народни представители постъпи подписка от Инициативен комитет към Сдружение на българите на остров Крит с искане за откриване на консулство на Република България в град Ираклион, столицата на Крит.
По неофициална статистика на остров Крит живеят постоянно около 15 хил. българи, а най-малко поне още 10 хил. са сезонните работници – български граждани. Всички тези наши сънародници са поставени пред сериозен проблем, свързан с получаване на административни услуги от страна на българската държава. За да ползват консулски услуги или услугите на посолството ни в Атина, българите, живеещи в Крит, трябва да загубят много време и пари. Пътуването между Крит и Атина с ферибота е една нощ на отиване и една нощ на връщане. Същото разстояние трябва да се премине поне още веднъж за получаване на готовите вече документи. В същото време има административни услуги, които не отнемат повече от няколко минути, в някои случаи поставянето само на печат, за което е нужно обаче да се направи същото това пътуване. Това често пъти поставя българите в невъзможност да ползват услугите на посолството съответно консулството заради отсъствие от работа и проблеми с гръцките работодатели.
На остров Крит има четири големи града с голяма българска диаспора – Ираклион, Ретимно, Ханя и Йерапетра. В тези градове бяха разкрити и избирателни секции за референдума през 2015 г. – общо четири, където, забележете, активността на гласуването е била на второ и трето място след секцията в град Атина от общо 80-те избирателни секции в Гърция.
Наясно съм, господин Министър, че на този етап финансовите ограничения най-вероятно създават затруднения за разкриването на консулство на Република България на остров Крит – Гърция.
Предвид обаче на гореизложеното, въпросът ми към Вас е: в състояние ли е Външното министерство чрез посолството в Атина да организира така наречените „изнесени консулски дни” в столицата на остров Крит поне четири пъти годишно – веднъж на всеки сезон, при пълно съдействие от страна на българските граждани, живеещи там, и след предварително записване на желаещите да ползват административните услуги? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
За отговор – министърът на външните работи господин Даниел Митов.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ячев! Бих желал да Ви уведомя, че Министерството на външните работи се запозна с предложението на Сдружение на българите на остров Крит за откриване на консулство на Република България в град Ираклион, остров Крит или при невъзможност за провеждане на изнесени консулски дни в градовете на острова с по-значителен брой български граждани.
Становището на Министерството по това предложение е следното. Като отчитаме броя, организираността и представителността на българската общност на остров Крит, преценяваме, че понастоящем е нецелесъобразно инициирането на процедура за откриване на консулско представителство на Република България на острова. Подобни по численост и степен на организираност български общности имаме например в Малта и на Азорските острови, където консулското обслужване на нашите сънародници там се осигурява с провеждане на изнесени консулски дни от консулските служби на нашето посолство в Рим и Генералното консулство във Валенсия. В този контекст смятаме, че за улесняване на консулското обслужване за живеещите български граждани на островите Крит и Родос приемливо би било организираното и регулярното провеждане от служители на консулската служба на посолството на Република България в Атина на изнесени консулски дни на двата острова.
Бих искал да обърна внимание, че организирането на три-четири изнесени консулски дни годишно е свързано с ангажиране на допълнителен финансов, материален и кадрови ресурс на посолството, с които то в момента не разполага. Следва да се има предвид също така, че въвеждането на практиката на регулярни пътувания на консулско длъжностни лице до остров Крит или Родос е възможно да предизвика лавинообразни искания и от българските общности на други гръцки острови за осигуряване на подобна услуга, което допълнително би могло да натовари дейността на консулската служба на нашето дипломатическо представителство.
Предвид гореизложеното, смятам, че при съобразяване с възможностите на консулската служба при посолството на Република България в Атина би било реалистично организирането на изнесени консулски дни на остров Крит или остров Родос не повече от два пъти в календарната година. Това ще изисква запазване на сегашното кадрово обезпечаване, актуализиране на бюджета и допълнително материално осигуряване на нашето посолство в гръцката столица, което, разбира се, ние ще направим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Ячев, заповядайте за реплика.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): По-скоро едно удовлетворение – частично, разбира се, от отговора на господин министъра, защото макар малка и първа стъпка, това е стъпка в добрата посока. Реалистичното желание на българите, живеещи на остров Крит, беше свързано именно с разкриване на изнесени консулски дни или предоставяне на изнесени консулски услуги.
Господин Министър, мисля, че подобни приемни на консула на остров Крит са напълно достатъчни, тъй като те могат да обслужват и българските граждани, които живеят на съседните също така отдалечени острови като Родос, Санторини и остров Кос.
В същото време по отношение на времето, ресурса и усилията, които следва да използва и изразходва Министерството на външните работи, сигурен съм, че съдействието на представителите на Сдружението на българите, живеещи на остров Крит – ние се запознахме с тях в българския парламент, това е много активна група от хора, официално регистрирана в съответствие с гръцкото законодателство като сдружение, развиват много сериозна обществена и просветна дейност, включително и с неделни училища, за което получават съдействие и от Министерството на образованието и науката. Благодарение на тяхната инициатива и желание за съдействие тези изнесени консулски дни могат много бързо да се реализират. Те са готови да предоставят организация, да предоставят съответните помещения, съдействие от местните власти да се правят списъци, така че при едно взаимно координиране на усилията, мисля, че това може да бъде реализирано за много кратко време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Дуплика? Не желаете. Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос, отправен към Вас. С това изпълнихте конституционното си задължение за участие в парламентарния контрол. Пожелавам Ви приятна работа!
Преминаваме към отговори на въпроси от министъра на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.
Първият въпрос към нея е от народния представител Чавдар Георгиев относно нарушения на екологичното законодателство в мината за добив на флуорид в град Чипровци.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър. Печално известно е, че Северозападна България е най-слабо развитият и най-бедният район не само в страната, но и в целия Европейски съюз. Преди години беше балансирано развит район, от който хората не бягаха в Испания или Италия.
Община Чипровци е една от общините с най-висока безработица – над 35%, която, за съжаление, ще се увеличи, защото миннодобивното предприятие за флуорид преустанови своята дейност. Хората там са без поминък, хората страдат от бедност и ако допуснем те да търпят рискове за здравето си и поради негативно въздействие върху компоненти на околната среда от същия добив – на флуорид, това според мен ще е краят на региона и направо ще го обезлюдим.
За последната 2015 г. от находище „Лукова падина” са добити около 130 хил. тона суровини. Този добив, разбира се, е свързан с образуването на отпадъци, има незакрито хвостохранилище, за което дори имаше и публична информация, че съдържа и известна радиоактивност.
Ето защо Ви задавам въпросите, за да Ви стимулирам да осъществявате стриктно контролните си функции. Не бива да се позволява на чуждестранни инвеститори да използват националните богатства, а да не изпълняват задължения по отношение на опазване на околната среда.
Въпросите ми са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви да ги формулирате, защото времето, предвидено за въпроса, изтече.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Формулирам ги. По време и във връзка с работата на минното предприятие за добив на флуорид в град Чипровци констатирани ли са нарушения на екологичното законодателство? От какво естество са те? Допускани ли са замърсявания или увреждания, застрашаващи здравето и живота на гражданите? Налагани ли са санкции на концесионера и какви? Чакам Вашия ясен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, в отговор на поставените от Вас въпроси бих искала да Ви информирам следното.
От 2011 г. в подземен рудник „Лукина падина” и обогатителна фабрика за първична преработка на флуоритна суровина, землище на село Железна, община Чипровци, област Монтана, се извършва добив на неметални полезни изкопаеми – флуоритова суровина, от „България флуорит” ЕООД – гр. София.
От дейността на обектите се формират отпадъчни води, като съгласно издадените разрешителни от Басейнова дирекция „Дунавски район” – гр. Плевен, рудничните води от подземния рудник заустват в дере „Лукина падина” – приток на река Огоста, а отпадъчните води от обогатителната фабрика, след избистрянето им, във хвостохранилище заустват в река Голям Буковец – приток на река Чипровска Огоста.
До 31 март всяка година дружеството представя в Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Монтана, доклад за изпълнение на условията в издадените му разрешителни за заустване за предходната година, включително и резултатите от проведения собствен мониторинг на отпадъчните води. Ежегодно от РИОСВ – Монтана, се осъществява контрол върху дейността на обектите по спазване на изискванията на екологичното законодателство, включително и контролен мониторинг на заустваните отпадъчни води. От Регионалната инспекция са извършени и проверки по постъпили сигнали за замърсяване.
В периода 2012 – 2015 г. резултатите от извършвания контролен и собствен мониторинг са показали превишение на индивидуалните емисионни ограничения, определени с разрешителните, по показатели на разтворени вещества – сулфати, манган и арсен, само за заустваните отпадъчни води от обогатителната фабрика. За констатираните превишения при РИОСВ – Монтана, са наложени санкции по реда на чл. 69 от Закона за опазване на околната среда на обща стойност над 40 хил. лв., от които близо 30 хил. лв. са преведени на община Чипровци.
Освен наложените санкции през 2014 г. на дружеството е съставен акт и е издадено наказателно постановление в размер на 1000 лв. за констатирано заустване на непречистени отпадъчни води на основание чл. 200 от Закона за водите.
На 10 февруари 2016 г., след сигнал от кмета на с. Железна за замърсяване на атмосферният въздух в района на селото, незабавно е извършена проверка от експерти на Инспекцията, съвместно с представител на община Чипровци, кмета на с. Железна и представители на „България флуорит” ЕООД.
Констатирано е запрашаване на атмосферния въздух вследствие демонтаж на тръбопроводите и съоръженията за оросяване на хвостохранилището. В законоустановения срок ще бъде издадено наказателно постановление за това нарушение.
Дружеството е информирало РИОСВ – Монтана, че с решение на едноличния собственик, както и Вие упоменахте, от 28 януари 2016 г. се прекратяват добивът и преработката на флуорит и от Регионалната инспекция е изпратено писмо до Министерството на енергетиката за предприемане на действия по компетентност съгласно Закона за подземните богатства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
Докато идвате към трибуната: уважаеми народни представители, днешният парламентарен контрол ще продължи до 14,15 ч., тъй като имаше декларации от парламентарните групи.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, частично съм доволен от Вашия отговор, от който е ясно и видно, че всъщност са допускани нарушения, свързани с изисквания за опазване на околната среда.
Не съм доволен от това, че някак си не е осъществяван стриктен контрол върху дейността на това минно-добивно предприятие, при условие че има повече нарушения, които Вие посочихте.
Затова Ви призовавам и за да е ясно на хората, че има държава и се следи необходимото, за да се спазват задължения по опазване на околната среда, да засилите този контрол и особено да имате внимание и целенасоченост към това как ще се закрие съответното хвостохранилище, защото Вие казвате, че дори и съоръженията за оросяване в момента са демонтирани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, безспорен приоритет на Министерството е стриктното съблюдаване на екологичното законодателство и провеждането на строг контрол. Съгласно правомощията на Регионалната инспекция, както стана ясно и от изложението ми, са налагани санкции за установени нарушения.
Що се отнася до последното установено нарушение, именно констатираното запрашаване на атмсоферния въздух, от РИОСВ – Монтана, е връчен предупредителен протокол на управителя на дружеството „България флуорит” ЕООД, с който е дадено предписание за предприемане на всички мерки за недопускане на последващо възникване на неорганизирани емисии от хвостохранилището.
На 15 и 16 февруари са извършени последващи проверки и е констатирано, че е възстановено електрическото захранване, монтирани са и работят оросяващите съоръжения.
Искам да уверя както Вас, така и всички народни представители, че с цел недопускане замърсяване на компонентите на околната среда и водите Регионалната инспекция в Монтана ще продължи да осъществява строг последващ контрол по изпълнение на декларираните от дружеството мерки и задълженията, произтичащи от екологичното законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Дуплика? Няма да ползвате правото на реплика.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Васил Антонов относно наличие на потенциална опасност от наводнения поради лошото състояние на язовирите в област Плевен.
Господин Антонов, заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Василева, от оповестените публични резултати от контролна проверка, извършена от Върховна административна прокуратура по спазване разпоредбите на Закона за водите и Закона за защита при бедствия и аварии и изпълнение на правомощията Ви, става ясно, че 90% от потенциално опасните язовири и крият риск за хората. Констатирани са повтарящи се проблеми и слабости, не се осъществяват своевременно или въобще не се осъществяват техническа поддръжка и ремонт на хидротехническите съоръжения. Голяма част от язовирните стени продължават да са в частично неизправно състояние.
Проверката в края на 2015 г. установи, че 90% от обектите, включени в нея като потенциално опасни, се припокриват с тези от есента на същата проверка от 2014 г. Това налага извода, че дадените предписания за отстраняване на нарушения не са изпълнени. В лошо състояние към този момент са 78 язовирни стени, а за 47 от водоемите, които са в района на Басейнова дирекция „Дунавски район” с център Плевен, липсват измервателна и контролна апаратура. Всичко това може да създаде предпоставки за наводнения и човешки трагедии, на каквито сме ставали свидетели.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е: какви конкретни мерки предприемате по отношение на извършената работа на Басейнова дирекция „Дунавски район” с център Плевен с цел предотвратяване на риска от наводнения? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Заповядайте за отговор, госпожо Василева.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, ще отговоря на конкретните въпроси, които зададохте във връзка със ситуацията в района на област Плевен, но преди всичко искам да уточня, че във връзка с първата част от Вашето изложение неведнъж от тази парламентарна трибуна беше давана информация за всички мерки и действия, предприети от правителството. Не само това, за пореден път искам да направя следното важно уточнение.
„Потенциално опасен язовир” е язовир, който с местоположението си, независимо от техническото си състояние, при внезапно скъсване би могъл да представлява опасност за намиращите се под него населени места, автомагистрални пътища клас 1, жп линии или важни стопански обекти.
Язовири, още веднъж, определени като потенциално опасни не означава, че са технически неизправни, а означава, че подлежат на системни проверки и контрол, каквито се извършват.
По тези критерии в област Плевен са определени 42 броя язовири. Ежегодно, както знаете, междуведомствени комисии, които се назначават от областните управители, извършват пролетни и есенни проверки на определените потенциално опасни язовири.
След извършените проверки през 2014 г. е констатирано, че седем броя от язовирите в област Плевен са в състояние, което налага временното им извеждане от експлоатация.
Съгласно информация от „Напоителни системи” ЕАД същите седем язовира – язовир „Славяново-4”, язовир „Бохот-4” или още известен като „Карабаш”, язовир „Николаево-1”, язовир „Николаево-2”, язовир „Николаево-3”, язовир „Долни Дъбник-1” и язовир „Тотлебенов вал” са временно изведени от експлоатация през 2015 г., съгласно решение на Министерския съвет, което оправомощи „Напоителни системи” да предприеме тези действия, тъй като с отворени изпускатели те не се завиряват, извършени са ремонтни дейности и имат възможност за провеждане на проектното преливно водно количество, тоест мерки са взети.
С приетите изменения и допълнения на Закона за водите контролът по изпълнение на мерките, който следва да предприемат собствениците на язовири за поддържането им в изправно техническо състояние, са възложени на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Правомощията на Агенцията са в сила от 1 януари 2016 г. Съгласно своите компетенции Министерството на околната среда и водите чрез басейновите дирекции и регионалните инспекции по околна среда и води извършват засилен контрол на проводимостта на речните легла и спазване на указанията за поддържане на безопасни нива на язовирите.
Отново бих искала да подчертая, че приоритет на правителството е установяване на трайна и устойчива политика по превенция и предотвратяване на наводнения с цел опазване живота и здравето на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За реплика – народният представител Васил Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за теоретичната подкрепа и лекция, която ни изнесохте. Искам да Ви кажа, че отговорът, който дадохте, не ме удовлетворява.
Първо, цифрите, които споменахте, имат конкретна разлика и то не разлика от моя въпрос, а съответно от заключенията на Административна прокуратура, според които цифри на четиридесет и седем от язовирните стени липсват измервателни уреди и съответно имат проблеми по тях. Хубаво е, че въпросът се наблюдава, но мога да потвърдя, че рисковете, особено в този период, са много големи. Нека да не забравяме, че съвсем наскоро имахме подобни проблеми в Мизия. Още не са преодолени щетите от наводненията, още има хора, които живеят по фургоните, и състоянието в Басейнова дирекция и подопечните язовири не е добро. Това Ви го казвам чисто отговорно и с болка, защото притеснението на хората е реално, особено с оглед на това, което се случва пролетта.
Още една цифра, която искам да Ви спомена, по отношение на Басейнова дирекция – Плевен, констатацията на прокуратурата е, че 60% от всички пропуски, които има по отношение на язовирите и язовирните стени, са в района на Басейнова дирекция, специално при язовирните стени в нашия район. Там конкретно се случва това – от цялата страна 60% от пропуските, констатациите са точно там.
Много разчитам Вашата работа да бъде в тази посока и Вашата контролна дейност, а също и инвестиции за преодоляване на тези големи проблеми, които имаме. В тази посока, разбира се, ще бъдете подкрепени от нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Дуплика?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за изразената подкрепа.
Безспорно наша грижа и основен приоритет е осигуряването на превенция. Знаете, че работим усилено с всички ведомства, които имат отношение към темата, свързана с осигуряването на защитата на населението и осигуряването на всички превантивни мерки. Безспорно необходимо е да се отчетат усилията, положени в тази посока – както действията на правителството по отношение на засилването на контрола, така и промяната на Закона за водите, с който беше определен единен национален орган – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която вече изпълнява своите правомощия и контролира техническото състояние на хидротехническите съоръжения.
Що се отнася до финансирането, безспорно знаете, че това са действия, които са отново важен приоритет. Наличните средства в Междуведомствената комисия по бедствия и аварии приоритетно се насочват към мерки, които осигуряват превенцията. Не само това. В новата Оперативна програма „Околна среда” е заложена специална нова приоритетна ос, която се отнася към обезпечаването на средства за предприемането на мерки за превенция, във връзка с риска от възникване на наводнения и свлачища. Сто и шестдесет милиона лева са отделени за това. Потенциални бенефициенти са общините, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” и Агенция „Пътна инфраструктура” от гледна точка на риска от възникване на свлачища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Следващият предвиден за днес въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева е от народния представител Атанас Стоянов относно реализация на два проекта в община Сандански – канализация на село Левуново и канализация на село Лешница.
Постъпило е заявление, с което моли същите да бъдат отложени, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Преминаваме към следващия и последен за днес въпрос в парламентарния контрол. Той е от народния представител Иван Иванов относно обособяване на санитарно-охранителна зона около язовир „Тича”.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! На 22 декември 2015 г., доколкото ми е известно, е издадена Ваша заповед относно обособяване на санитарно-охранителна зона около язовир „Тича”, като в заповедта са определени границите на зоната, сроковете за създаването й и отговорните за това институции.
Уважаема госпожо Министър, Вие знаете, че обособяването на тази санитарно-охранителна зона е част от решаването на един по-голям въпрос, а именно осигуряването на качествена питейна вода за жителите на община Шумен. Известно е, че освен обособяването на тази зона са необходими още фактически действия, като подновяването на отвеждащия колектор и изграждането на пречиствателна станция за питейни води, за да се осигури нормално качествено подаване на вода на потребителите в тази община.
Във връзка с издаването на тази Ваша заповед, която аз впоследствие разбрах, че е обжалвана от една от общините на територията на област Шумен – Вие ще кажете дали това е така, моля да ми отговорите на следния въпрос: какъв е източникът на финансови средства за реализиране на предвиденото в заповедта, какъв е размерът на тези средства и чий ангажимент е изграждането на необходимата инфраструктура в околните населени места за недопускане замърсяването на водата? Защото споровете в тази посока са много. Знаем, че това породи и допълнителни проблеми с тези, които ползват язовира за други цели, в крайна сметка да се намери какъв е балансът и чия е отговорността за изграждането на тази санитарно-охранителна зона. Надявам се отговорът Ви да бъде достатъчно изчерпателен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, в отговор на Вашия въпрос Ви предоставям следната информация.
Съгласно Закона за водите ВиК-операторите са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Извършените разходи от страна на операторите подлежат на възстановяване по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и подзаконовата нормативна уредба. Това означава, че ВиК-дружеството може да включи разходите в бизнес плана си.
В изпълнението на изискванията на Наредба № 3 на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на здравеопазването ВиК-операторът, в този случай ВиК – Шумен, е възложил изготвяне на Проект на санитарно-охранителна зона, който е предложил към заявлението до министъра на околната среда и водите за учредяване на санитарно-охранителна зона около язовир „Тича”.
Проектът на санитарно-охранителна зона на язовир „Тича”, приложено към заявлението на ВиК Шумен, съдържа и рекапитулацията на количествено стойностните сметки за мероприятията по санитарно-охранителната зона.
В проекта на санитарно-охранителната зона изрично е посочено, че по време на извършването на мероприятието от първия етап за Пояс 2 за премахване на замърсяванията, следва да се извършат необходими проучвани и изследователска работа с цел определяне на необходимостта и обхвата на дейностите, които се извършват в Пояс 3 във втори и трети етап, тоест трябва да се оцени ефектът от мерките, приложени с етап едно и, едва след това, ако изобщо е необходимо, да се пристъпи към етап две и съответно към етап три. Заповедта на органа по учредяване – в този случай министъра на околната среда и водите, не определя източника на финансиране и отговорности по изграждане на необходимата инфраструктура. Доколкото в законодателство са определени компетенциите на органите и задължените лица, те са такива и по отношение на изпълнение на определените мерки в заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона.
Съгласно Наредбата за санитарно-охранителните зони ВиК дружеството е компетентният орган по експлоатация на санитарно-охранителната зона, включително изграждането и поддържането на маркировката, благоустрояването, озеленяването, оздравяването, укрепването и други с цел предпазване на водата от замърсяване, както и охрана на санитарно-охранителната зона и провеждане на необходимия мониторинг.
Безспорно най-важно от всичко е усвояването на чиста питейна вода за населението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Да, по нормативни актове действително е така – редът, който описахте за създаването на санитарно-охранителна зона, трябва да се проведе непременно по този начин.
Но все пак нито на мен, нито на гражданите стана ясно, а и от информацията, която получаваме от ВиК дружеството, дали ще бъдат възстановени тези разходи. Очевидно може би трябва да се отправи и въпрос към министъра на регионалното развитие, под чиято шапка е ВиК дружеството, дали ще бъдат възстановени тези разходи, защото проблемът с чистота на водата е изключително сериозен, специално на територията на Шуменска област и, както казах, това е първата крачка да се изгради тази санитарно-охранителна зона, разбира се, с необходимите средства. Ние така и не разбрахме какъв е обемът от средства, които са необходими. Действително очаквах да има някаква нормална кореспонденция и комуникация между двете министерства, които са отговорни, за да може да се определи именно какво е необходимо. Очаквам от Вас за в бъдеще също да бъдете взискателни по отношение на това, което се случва там, тъй като очакваме, разбира се, такива бяха уверенията, които получихме от Вас в по-ранни въпроси от министъра на регионалното развитие, че ще бъде финансирана по оперативните програми пречиствателна станция за питейни води. Но все пак тази, първата крачка, не трябва да бъде оставена настрани.
Наистина ще бъда изключително взискателен по отношение да се разбере чии са отговорностите за изграждане и то в детайлите, които Вие споменахте, а именно изготвянето на бизнес-плана, осигуряването на неговото финансиране и след това извършването на необходимите дейности, които трябва да се изпълнят по изграждането на тази санитарно-охранителна зона. Още повече че там в последно време, на база на тази Ваша заповед, постъпиха и спорове от хора, които ползват язовира по един или друг начин – говоря за рибари и други, които го ползват за къмпингуване, на които е забранено да влизат там.
Още повече, знаете, че има заустени канализации на села, които влизат в язовира и също не е ясно там какво ще се случи и как по какъв начин този проблем ще бъде отстранен. Много е важно, затова задавам въпроса, да разберат всички хора от този избирателен регион какви са възможностите единствено скоро да получат качествена питейна вода. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Иванов, споделям Вашата загриженост и, както и Вие споменахте, това е първата стъпка. Необходими са и последващи стъпки и те са много важни – за изграждане на пречиствателно съоръжение за питейни води. Министерството на околната среда и водите в ролята си на финансиращ орган подкрепя усилията на Министерството на регионалното развитие и благоустройство чрез ВиК дружествата, които по региони отговарят за обезпечаването на адекватни системи за доставяне на качествена питейна вода до населението, да инвестират в това.
Що се отнася до законодателството – да, ВиК операторът има право да включи в бизнес-плана си разходите за обезпечаването на мерките, които са предвидени в проекта за учредяването на санитарно-охранителната зона. Също така и да бъдат възстановени, да бъдат признати тези така наречени „признати разходи” от Комисията по енергийно и водно регулиране.
Не само това, чрез Оперативна програма „Околна среда” ние подкрепяме усилията за изграждане необходимата инфраструктура. Знаете, че започнаха вече действията по разработването на регионални прединвестиционни проучвания за регионите на територията на страната, консолидираните региони. Когато бъдат изготвени тези анализи, ние имаме пълната готовност да финансираме дейностите, които са заложени в проектите. Считам, че необходимостта от изграждането на пречиствателната станция за питейни води е ясна за всички и в този смисъл ние имаме готовност при разработването на проект да финансираме изграждането на такова съоръжение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Това беше последният отговор на въпрос от днешния парламентарен контрол.
Обявявам следващото редовно заседание на Народното събрание в сряда, 16 март 2016 г., от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,16 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Алиосман Имамов
Явор Хайтов
Явор Нотев

Секретари:
Александър Ненков
Чавдар Пейчев