Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов, Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Александър Ненков и Димитър Делчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум.
Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, позволете ми да Ви представя Проект за програма за работа на Народното събрание за 16-18 март 2016 г.
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител: Министерски съвет, 7 март 2016 г.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
Вносители: Министерският съвет на 1 септември 2015 г.; още един Законопроект на Петър Славов и Мартин Димитров, внесен на 21 октомври 2015 г., и трети Законопроект – на народния представител Стефан Кенов от 19 февруари 2016 г.
3. Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз от 2016 г.
Вносител: Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове от 10 март 2016 г.
4. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2014 г. Вносител: Комисията за защита от дискриминация, 31 март 2015 г.
5. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители са Бойка Маринска и група народни представители – на единия Законопроект от 16 януари 2015 г., и Светлин Танчев и група народни представители от 21 януари 2016 г.
Предлага се това да бъде точка първа за утрешното ни заседание – четвъртък, 17 март 2016 г.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Вносители са: Петър Петров и група народни представители – на първия Законопроект от 23 януари 2015 г.; Вили Лилков и група народни представители от 13 май 2015 г., и Министерският съвет от 7 януари 2016 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносители: Иван Вълков и група народни представители на 1 март 2016 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител: Министерският съвет, 16 февруари 2016 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребители. Вносител: Министерският съвет на 3 февруари 2016 г.
10. Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, 2012 – 2020 г. Вносител: Министерски съвет на 8 май 2015 г.
11. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В петък, 18 март 2016 г. от 9,00 ч. обръщение ще направи Президента на Република България Росен Плевнелиев към Народното събрание по повод приключилите политически консултации.
Моля да гласуваме Програмата.
Гласували 151 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 17.
Програмата за работа за периода 16 – 18 март 2016 г. е приета.
Има постъпили предложения по чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, първото от които е на народния представител Велизар Енчев.
Заповядайте, господин Енчев, да представите предложението си.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! За трети път внасям предложението за включване на точка в Програмата на заседанието на Народното събрание – точка за намаляване на държавната субсидия за партиите, получили над 1% на парламентарни избори, която сега е 11 лв. на година за даден глас, тоест 44 лв. за четири години.
Днес обаче – третия път, когато внасям това предложение, ситуацията е коренно различна.
Миналата седмица по предложение на Патриотичния фронт управляващата четворна коалиция гласува на първо четене въвеждане на задължителното гласуване, но нито един от вносителите на идеята за задължителното гласуване не издаде мръсната тайна на тази идея, която естествено е свързана с парите.
Мръсната тайна на задължителното гласуване, уважаеми колеги, е, че при това гласуване държавната субсидия за партиите, получили над 1% на избори, ще се вдигне двойно. Повтарям: след задължителен вот партиите ще получат два пъти по-голяма субсидия и ще се превърнат в солидни партийни банки или, ако искате ги наречете, солидни партийни спестовни каси. Ето затова гласуваха ГЕРБ, Патриотичният фронт, Реформаторският блок и АБВ.
Затова аз настоявам подкрепилите задължителното гласуване в дясната част на залата и по средата да подкрепят и моето искане за включване на тази точка в Програмата на Народното събрание.
Сега вижте езика на числата и всички Вие, които избягахте от тази тема, които ще гласувате против моето предложение за включването на тази точка, трябва да се изчервите и да се засрамите.
Числата говорят за следното, че ако ГЕРБ в момента взема 48 млн. лв. за четири години, при задължително гласуване ГЕРБ ще вземе почти 100 милиона.
Реформаторският блок сега, за четири години, при това гласуване взема 13 млн. 218 хил. лв. При задължително гласуване Вие, господа антикомунисти, ще вземете 27 млн. лв.
Патриотичният фронт...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Енчев!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Патриотичният фронт: 10 млн. лв. – 20 млн. лв., тоест предлагам, настоявам, ако не подкрепите моето предложение, поне да станете на тази трибуна и да заявите, че това, което говоря е лъжа и не е истина, и че Вие не сте партийни банки, каквито се каните да станете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев. (Шум и реплики.)
Процедура – заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Вземам процедура по начина на водене, тъй като преждеговорившият в неговото процедурно изказване изрече куп неистини и неверни неща.
Държа да припомня, че именно Патриотичният фронт беше този, който внесе предложение при разглеждане на държавния бюджет за намаляване на субсидията от 11 на 6 лв. Това го направи Патриотичният фронт, а не преждеговорившият.
Държа да отбележа, че преждеговорившият, изявявайки се в ролята на ясновидец, явно вече е изчислил какъв ще бъде броят гласове, каква ще бъде стойността на субсидията – нещо, което, мисля, че нито един от тук присъстващите не може и няма как да направи. Още повече че се предвижда, ако бъдат приети предложенията за изменение на Изборния кодекс, субсидията да бъде драстично намалена, и тук има консенсусно разбирателство. А това, че някой, за да не се изтълкува като грешно изказване, иска да наложи концесия върху този популизъм от тази трибуна (шум и реплики), си е негов проблем.
Моля, когато се изричат неистини от хора, които не следят и отсъстват от парламентарната дейност, да им правите забележка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Велизар Енчев, за включване на Законопроекта, който той ни представи, в Програмата за работа на Народното събрание.
Гласували 128 народни представители: за 33, против 40, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народните представители Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов за включване в Програмата:
„На основание чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се включи като точка в предстоящата седмична Програма на Народното събрание от 16 до 18 март 2016 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554 01 169, внесен на 4 ноември 2015 г. от народните представители Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов.”
По Законопроекта е изготвен доклад от водеща парламентарна комисия.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение за оттегляне на това предложение, тъй като нагласата на Председателския съвет, бях уведомен, е такава, че да бъде гледан през другата седмица. При това положение е безпредметно да има дискусия или гласуване по тази точка.
Само искам да си позволя да Ви информирам, колеги, че този Законопроект никога не е бил отхвърлян в пленарната зала. Той е подкрепен досега в Комисията, успешно е преминал първо четене, а единствено процедурно не е допускан до момента за разглеждане, но след като нагласата на председателите на партии, предвид претрупаната програма тази седмица, е да бъде разглеждан през следващата, правя процедура за оттегляне на това предложение. (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Така или иначе нямаше да подложа на гласуване предложението, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3, изречение последно от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което гласи: „При отхвърляне на предложение от Народното събрание, народните представители и парламентарните групи могат да правят същото предложение не по-рано от един месец”.
Това се е случило на 17 февруари 2016 г., днес сме 16 март, така че няма как да се подложи на гласуване. Това са обстоятелства, които Ви съобщавам, за да разберете защо Председателският съвет е взел решението да не бъде подлагано на гласуване.
Имаме още едно предложение:
„На основание чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 16 – 18 март 2016 г. да бъде включено Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 554-01-136, от 16 юли 2015 г. Вносители: Стефан Данаилов и група народни представители”.
Предложението е направено от народните представители Михаил Миков и Мариана Бояджиева.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който предлагаме, предвижда въвеждането на нови норми, които ограничават възможността за излъчването на програми, които показват жестокост и насилие. В редица европейски страни такива предавания, които съдържат жестокост и насилие и не подлежат на абсолютна забрана от Закона, но биха могли да навредят на физическото и психическо развитие на личността, не могат да бъдат излъчвани в определени часови граници. Нашето предложение е това да бъде между 7,00 и 22,00 ч.
Със Законопроекта предлагаме също съставът на Съвета за електронни медии да се обновява на три години с един нов член от квотата на Народното събрание и от квотата на президента, а на всяка шеста година – с двама нови членове от квотата на Народното събрание и един нов член от квотата на президента. Така ще можем да възстановим справедливостта, тъй като след законовите промени през 2010 г. принципът на системно обновяване и приемственост в състава на Съвета за електронни медии е нарушен.
Също така въвеждаме нови изисквания по отношение на членовете на СЕМ – да нямат друго гражданство освен българско и да имат най-малко пет години професионален опит.
Настоящата правна уредба, свързана със силата на звука на търговските реклами, е несъвършена. Затова предлагаме във връзка с Единния стандарт за регулация на нивата на звука в рекламата, който се прилага в Европа, да се въведе измерването на три основни характеристики на звуковия сигнал: интегрирана гръмкост на звука през цялата програма или предаване; обхват на гръмкостните нива в предаването; и максимално ниво на звуковия сигнал.
Тъй като сега Законът допуска детските предавания да бъдат прекъсвани от спот за реклама, и това според нас е недопустимо, тъй като децата възприемат всичко, което е поднесено в едно предаване, без да могат да разграничат рекламните внушения от останалото съдържание, затова с предложената от нас уредба целим да гарантираме по-пълна защита на интересите на потребителите, в случая когато телевизионните зрители са деца, като не допускаме излъчването на реклама по време на детски предавания.
Уважаеми народни представители, вярвам, че ще оцените значимостта на предложенията, които правим с този Законопроект, и ще подкрепите включването му в дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Михаил Миков и Мариана Бояджиева, за включване в седмичната ни Програма на така представения Законопроект.
Гласували 116 народни представители: за 43, против 3, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Процедура – заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение – т. 3 от Програмата за работата на Народното събрание да остане за петък. Имах намерение да го предложа като т. 1 за петък, но смятам, че е добре да се съобразим с желанието на президента да се обърне към нас в 9,00 ч. и да го оставим като точка, незабавно след обръщението на президента към Народното събрание. Аргументите ми са, че е логично когато разглеждаме тази тема, да поканим за участие в тази работа и депутатите в Европейския парламент. Те днес и утре са на заседание в Брюксел. Знаете, че днес се провежда конференция в Брюксел по Механизма за сътрудничество и проверка, където са и част от нашите колеги народни представители, които имат пряко отношение към европейските въпроси. Смятам, че дискусията няма да е пълноценна, ако те не могат да участват тук, както и ако не поканим депутатите в Европейския парламент.
Позволете ми да кажа нещо, което има пряка връзка с това предложение, за да не ставам втори път, че европейските въпроси системно се неглижират от министър-председателя и съответно от Народното събрание. Ние не изпълняваме задълженията си по нашия собствен Правилник. Искам да обърна внимание на чл. 122, където се казва, че Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет. Тази седмица се провежда едно от може би най-важните за годината заседания на Европейския съвет – по миграцията и по европейския семестър, по доклад, убийствен за България, който беше представен от Европейската комисия. Мисля, че щеше да е полезно и важно да чуем каква ще бъде позицията на министър-председателя.
Вторият елемент е чл. 124, където се казва, че в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията в началото на всеки 6-месечен период на председателството на Съвета на Европейския съюз Министерският съвет внася в Народното събрание доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Такъв доклад е внесен, но ние от началото на този мандат не сме изслушвали доклада на министър-председателя пред Народното събрание, както е предвидено в Правилника. Обръщам внимание на ръководството на Народното събрание и на ръководителите на политически групи да предвидят това да стане в обозримо бъдеще, надявам се още следващата седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Едно по едно.
Опасявам се, че ако бъде прието Вашето предложение за преместването на т. 3 в петък, то ще бъде за сметка на парламентарния контрол. Но нека залата да реши дали да приеме Вашето предложение. Това са били съображенията да бъде като т. 3.
Член 122 гласи: „Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя ...”. Сами разбирате какво означава думата „може”.
За чл. 124 – съвсем коректно казахте, че докладът е внесен. Предмет на наша инициатива е този доклад да бъде разгледан.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристиан Вигенин – т. 3 във вече приетата Програма да бъде разглеждана в петък, след обръщението на президента.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 47, против 17, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги народни представители, позволете ми да Ви запозная със съобщение за постъпили законопроекти и проекторешения от 9 март 2016 г. до 15 март 2016 г.
На 9 март 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители са Ирена Коцева и група народни представители. Разпределен е на водеща комисия – Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
На 9 март е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Велизар Енчев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 10 март 2016 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл ВиК между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 23 февруари 2016 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водеща комисия – Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, както и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
На 12 март е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстващи са Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 14 март 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията с вносители Васил Антонов и група народни представители. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Съпътстваща е Комисията по бюджет и финанси.
На 15 март е постъпил Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2015 г. Вносител е Икономическият и социален съвет. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
На 10 март 2016 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 3 за 2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 6 от 2015 г. С решението си Конституционният съд се произнася по искане на 62 народни представители от Четиридесет и третото народно събрание и обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
От Националния статистически институт е постъпила информация за януари 2016 г. по следните показатели: индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство; индекси на строителната продукция; както и информация за индексите на потребителските цени за февруари и окончателни данни за януари 2016 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 9 март 2015 г. в Народното събрание е постъпил подробен Отчет за изпълнение на програмния бюджет на Министерския съвет за 2015 г. Отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 15 март 2016 г. в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнението на утвърдената политика в областта на прилагането на специални разузнавателни средства и бюджет на Програма „Технически операции” на Държавна агенция „Технически операции” за 2015 г. Отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. На разположение е на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Вече можем да преминем към приетият от нас дневен ред.

Точка първа е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ И ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 7 март 2016 г. под № 602-01-10 в Деловодството на Народното събрание.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейният председател народният представител Данаил Кирилов.
Имате думата, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 9 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 март 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието госпожа Екатерина Захариева – министър, госпожа Красимира Филипова – заместник-министър, господин Благовест Пунев – съветник; от Върховния касационен съд госпожа Таня Митова – съдия, госпожа Капка Костова – съдия; от Върховния административен съд господин Боян Магдалинчев – заместник-председател; от Висшия съдебен съвет (ВСС) господин Димитър Узунов – представляващ ВСС, госпожа Юлиана Колева – председател на Комисията по правни въпроси, госпожа Милка Итова – председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, господин Михаил Кожарев – член на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет господин Петър Раймундов – инспектор.
От името на вносителя, Законопроектът беше представен от госпожа Екатерина Захариева.
Предлаганите в Законопроекта промени са съобразени с приетите изменения в Конституцията на Република България и са в изпълнение на основните мерки, предвидени в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа.
Законопроектът цели осигуряване на статута на Висшия съдебен съвет като независим и ефективен орган, гарантиращ прозрачни назначения в съдебната власт и ползващ се с доверието на обществото и на съдиите, прокурорите и следователите.
Предвидената промяна в структурата и организацията на ВСС е насочена към укрепване независимостта на съдебната власт, като не се допуска членовете на ВСС, които представляват прокурорите и следователите, да участват в решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси на съдиите и обратното. Предвидено е решенията за назначаване, повишаване и освобождаване на магистрати да се вземат самостоятелно от колегията на съдиите и колегията на прокурорите и следователите при условия на явен вот и без „въздържал се”.
Законопроектът предвижда създаването на постоянни комисии по атестирането и конкурсите към всяка от двете колегии на ВСС, в които наред с членове на колегията, да участват и действащи магистрати, избирани съответно за съдийската колегия от Пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а за прокурорската колегия – от общите събрания на прокурорите от Върховна касационна прокуратура и от Върховна административна прокуратура и от Общото събрание на следователите от Националната следствена служба. В компетентността на Пленума на ВСС остава решаването на общите за съдебната система въпроси като бюджет, годишни доклади за дейността и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, както и други въпроси от обща компетентност.
Чрез предложението за въвеждане на квалифицирани мнозинства за приемането на всички решения по кадрови въпроси се цели да не се допусне парламентарната квота на ВСС самостоятелно да определя кадровата политика на съдебната власт. Прозрачността при вземането на решения от двете колегии и от пленума се гарантира чрез изискването за явно гласуване и недопускането на въздържане при гласуването.
С предлагания Законопроект изрично е изключена възможността членовете на ВСС да получават допълнително възнаграждение за участието си в комисии към Съвета.
Със Законопроекта се предлага подробно регламентиране на начина на избор на членовете на ВСС от квотата на Народното събрание. Предвижда се при номинирането на кандидати народните представители задължително да посочват за коя от двете колегии се предлага конкретният кандидат. Предлага се изборът да се извършва измежду магистрати, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи с високи професионални и нравствени качества. Гаранция за избора на професионалисти с безспорен авторитет е предложеното квалифицирано мнозинство за вземане на решението от Народното събрание, според което за тях трябва да са гласували не по-малко от 2/3 от народните представители.
Законопроектът предвижда въвеждането на пряк избор на членовете на ВСС от магистратската квота, като се гарантират широка представителност и прозрачност, ясни условия и тайно гласуване. Предлага се подробна уредба на сроковете за номинации и на правилата за провеждането на изборите от професионалната квота; на правилата относно утвърждаването на образците и отпечатването на бюлетините; публичността на общото събрание; присъствието на наблюдатели във всички фази на изборния процес, както и относно определянето, обявяването и оспорването на резултатите от изборите. Освен гласуване с хартиени бюлетини, в Преходните и заключителни разпоредби е предвидена и възможност за провеждане на вота по електронен път или с машинно гласуване.
В Преходните и заключителните разпоредби е предвидено в тримесечен срок от влизането в сила на закона управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт да преминат към Висшия съдебен съвет, като се предадат заедно с цялата свързана с тях документация.
Представителите на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Инспектората към Висшия съдебен съвет изразиха принципна подкрепа за внесения законопроект, като госпожа Милка Итова и господин Боян Магдалинчев изразиха резерви относно някои конкретни разпоредби.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Петър Славов, Филип Попов, Димитър Лазаров, Четин Казак и Чавдар Георгиев.
Господин Славов изрази подкрепата си за внесения Законопроект и постави въпрос дали с предвиждането на смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд не се създава особена юрисдикция.
Народните представители Филип Попов и Чавдар Георгиев изразиха становище против внесения Законопроект поради невъзможност с него да се постигне ефективност и посочиха някои неясноти, като създаването на смесени съдилища ad hoc, значението на понятието „най-старшият” и на израза „не се допуска въздържане от гласуване”.
Останалите народни представители подкрепиха внесения Законопроект, като господин Лазаров изрази резерви относно предвиденото обикновено мнозинство за вземане на решения от двете колегии по някои въпроси, а господин Казак посочи аргументите си против предвиденото явно гласуване при вземане на решенията по кадровите въпроси.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, 2 гласа „против”, без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 март 2016 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
За представяне на Законопроекта от името на вносителя думата има министърът на правосъдието госпожа Екатерина Захариева.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, единственото, върху което искам да акцентирам, тъй като докладът на Правната комисия наистина беше подробно представен и основните момента в Законопроекта са, че предлаганият Законопроект беше изработен с участието на всички заинтересовани страни. Така, както постановихме в Правилата за съдебна реформа, бяха поканени представители на всяка една от парламентарните групи по тяхно желание да вземат участие в самия съвет и преди това – в работните групи, за което благодаря. Убедена съм, че това е една от причините Законопроектът, който е на Вашето внимание, да получи такова голямо мнозинство в Правната комисия, което се надявам да видим днес и в залата.
Много са важните неща в него, но най-важното ще бъде с днешното гласуване, ако наистина бъде подкрепен с такова широко мнозинство, каквото се показа в Правната комисия, да покажем най-вече на българските граждани, на български фирми и на българските магистрати, че имаме така необходимата широка политическа подкрепа за съществена реформа в съдебната система.
Това трябва да правим, не защото получаваме доклади всяка година и не защото имаме механизъм, а защото тази реформа е реформата, която се очаква, може би с най-голямо желание от абсолютно цялото българско общество.
Благодаря Ви наистина за участието в работната група и в Съвета, за конструктивния разговор и представяне при гласуването в Комисията по правни въпроси.
Аз считам, че предложеният Законопроект наистина е балансиран. В Комисията по правни въпроси обяснихме и част от опасенията, които бяха посочени и точно акцентите по създаване на специален смесен състав между съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд при оспорване на прекия избор, са гаранция за доверието в този пряк избор.
Друга новост, която я няма в Конституцията, но е изключително важна и е подкрепена с много, много широко и даже единодушно на Съвета, е създаването и включването на действащи магистрати с високи професионални и морални качества, ползващи се с голямо доверие сред магистратските общности в комисиите по атестиране и конкурси. Това е една от препоръките на Европейската комисия.
Целият Законопроект е изработен с голямо внимание, отразява много пълно и доразработва разпоредбите в Конституцията.
Предвиденото квалифицирано мнозинство в двете колегии, при всички кадрови решения, при взимането, подчертавам на всички кадрови решения не само при назначенията, но и при дисциплинарните производства, вътрешните повишения в длъжност или в ранг, външните конкурси, е гаранция, която искаше от нас и Венецианската комисия, че само парламентарната квота няма да може сама да взима кадровите решения. По този начин ще се постигне и висока увереност и представителност на хората, които ще бъдат повишавани и назначавани в съдебната система.
Още веднъж Ви благодаря и дано наистина Законопроектът да получи такава подкрепа, каквато получи в Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Откривам разискванията.
Думата има народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! От Реформаторския блок ще подкрепим този Законопроект. Мисля, че всички колеги ще го подкрепят. Подкрепихме го и в Комисията, и той наистина заслужава да бъде подкрепен, а екипът на госпожа Захариева и, разбира се, и самата тя като ръководител на екипа, заслужават да бъдат похвалени и поощрени за усилията, защото наистина в доста кратък срок успяха да подготвят този Законопроект, успяха да вземат позициите на всички заинтересовани страни и до голяма степен той е предмет на взаимен компромис и консенсус. В него виждаме някои от нещата, които са важни, които, за съжаление, при промените в Конституцията не се случиха, но тук е търсена възможност поне донякъде тази воля тогава, която голяма част от народните представители в тази зала имаха, а именно да се гарантира независимост на съда и, разбира се, ненамеса на политиците във вземането на решения, да бъде постигната. Това е постигнато с едни квалифицирани мнозинства за важните решения в колегиите, които съответно предвиждат 8 гласа – минимум от 8 гласа в съдийската колегия и минимум от 6 гласа в колегията на прокурорите и следователите, за да могат те да взимат най-важните решения самостоятелно. Иначе казано, тези решения ще се взимат и без участие на гласовете на така наречената „политическа квота”, но сама политическата квота не може да вземе решение без участие на представители на магистратите. Това за мен е доста важно и може би е оптималното, което може да се постигне по пътя на законодателна промяна, след като отпадна другото разделение на колегиите, предвидено в Конституцията.
Виждам също така, че е разписан прекият избор, за който толкова много настоявахме, който е много важен. Виждам, че също е застъпено явното гласуване и е посочено, че се гласува явно, още повече е посочено, че не може да има „въздържал се” от гласуване. Ясно трябва да се казва при гласуванията във ВСС даден член „за” ли е, или е „против”, няма въздържане от гласуване.
Да стигнем до самия избор – как ще бъдат избирани членовете на Висшия съдебен съвет от магистратската квота – този така наречен „пряк избор”, който е изключително важен и където аз виждам нещо притеснително и използвам случая, че госпожа Захариева е тук да го кажа и мисля, че между двете четения трябва да помислим в тази посока за съответните промени.
В Законопроекта е предвидено, че тези общи събрания заседават при наличие на кворум, като кворумът е определено да присъстват повече от половината от магистратите по съответния списък от общия брой на магистратите. Какво се случва обаче, ако този кворум го няма? Допуска се провеждане на заседание след отлагане за един час, вече на база на присъстващите хора. Оттук вече стигаме до самото вземане на решение, тоест самото гласуване за избор на магистрати за членове на Висшия съдебен съвет и там е казано, че те се избират с повече от половината от действителните бюлетини, което, сами разбирате, колеги, че е нещо различно от така посочения кворум първоначално и би могло да означава, ако примерно се проточи, така малко по партиен тертип едно много дълго общо събрание, което да продължи до малките часове на нощта, накрая да не останат толкова много хора делегати, в случая всъщност няма делегати – магистрати, присъстващи на това събрание и те на практика да вземат това решение с мнозинство повече от половината от действителните гласове.
Струва ми се, че това не само, че не е добро, но може да се окаже и опасно, тоест да се взимат решения с недостатъчно представителност на цялата магистратска общност. Струва ми се, че тук най-доброто решение беше наистина да се заложи на възможността за електронно гласуване, тоест отсъстващи от общото събрание магистрати да могат да гласуват по електронен път през интернет от мястото, където се намират.
Интересното тук е и това, което всъщност ме притеснява е, че в сегашния, в действащия Закон за съдебната власт от 2012 г. измененията, които са, са посочили, че в 30-месечен срок трябва да бъде изградена системата за електронно гласуване за този пряк избор на магистрати. Знаете, че в сегашния Закон е предвиден такъв пряк избор – предвидено е в 30-месечен срок от 2012 г. да бъде изработена системата и тя да бъде внедрена. Нещо повече, предвидено е девет месеца преди изтичане на мандата на сегашния Висш съдебен съвет да бъде проведен експериментален избор, тоест, разписана е една доста прилична процедура, която да гарантира провеждането и на електронно гласуване, наред с хартиеното, стандартно гласуване и то да гарантира наистина максимална представителност.
В Законопроекта, който гледаме, виждаме – в параграфи 75 и 76, че има един текст, който на практика влиза в противоречие с тази норма от действащия Закон и който казва, че електронно гласуване би могло да се прави, ако Висшият съдебен съвет внедри такава система. Тук даваме една преценка на Висшия съдебен съвет, една неопределеност, когато той благоволи да внедри тази система, едва тогава. За мен важното е тук наистина да има ясен срок, да е посочено в какъв срок Висшият съдебен съвет ще трябва да е готов със системата за гласуване и тя наистина да може да се тества преди съответния избор и да се гласува с нея. Най-интересното в цялата работа е, че Висшият съдебен съвет е провел доста сериозна работа по този въпрос, включително с финансиране от европейски средства. Проведен е Проект, който се е наричал „Електронно правосъдие”, за изработване на електронен портал и така нататък, включително и за разработване на системата по електронно гласуване. От това, което чета в този Проект, който е приключил, има и доклад до Висшия съдебен съвет от ръководителя на Проекта Румен Георгиев, посочено е на практика, че нещата са изпълнени и аз, по начина, по който го разбирам е, че всъщност готовността е налице.
Нека това да го изясним между двете четения и ако наистина има готовност, както пише в този доклад, аз ще го предоставя и на госпожа министъра, предполагам, че и тя го познава, но за всеки случай ще й го оставя, предполагам, че тогава няма пречка наистина да има възможност и за избор по електронен път още на следващите избори за Висш съдебен съвет, още повече, че се очертава те да са чак през 2017 г., когато е напълно възможно ние да имаме електронно гласуване и за всички видове избори, внедрено през Изборния кодекс. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте за реплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми, колега Славов, взимам Ви реплика относно повода – едва ли не всяко едно гласуване… Между другото, искам да Ви уведомя, че признаването на кворум по този начин е международно призната практика, в противен случай, ако не е въведена тази практика в световен мащаб, това означава, че може никога да не се проведе такова мероприятие – било то общо събрание, било в случая събрание за избор на Висш съдебен съвет. Това е, пак повтарям, световна практика, която е дала и доказала своето правилно действие.
Между другото, отсега ще Ви кажа, че така приложен Законът, който ние от Патриотичния фронт също ще подкрепим, задължително заседанията ще се точат с часове, а може би и с дни. Все пак не забравяйте, че в Закона е дадена възможност тези заседания да се наблюдават онлайн, да се участва онлайн в дискусията по избора на Висшия съдебен съвет и не можем от всяка една такава ситуация, ако мога така да я нарека, в Закона да въвеждаме електронно гласуване. Аз ще Ви попитам: Вие от къде ще бъдете сигурен, че именно съответният прокурор или съдия, или следовател ще гласува? Как ще го идентифицирате? При положение че нямате изградена такава система и няма шанс скоро да бъде изградена. Това, един път.
Второ, от къде сте сигурни, че ако се използва например конферентна връзка (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), на този магистрат няма да му бъде оказано давление от страничен фактор, за да гласува по правилния начин? Нека да не се разпростираме във въображението си и да създаваме от прецедентите по-големи и по опасни прецеденти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Ще Ви дам думата, госпожо Министър, нека да приключи процедурата.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Господин Славов, снощи на Група почти се пошегувах, че тежестта на разпоредбите, отнасящи се до провеждането на общото събрание и прекия избор на магистрати, е мини Изборен кодекс. Действително огромна е тежестта на нормите, които уреждат провеждането на общото събрание и прекия избор. Прекалено голяма е! Но това беше по настояване на съдиите, които очевидно имаха основание по параноично да подходят към материята, включително да развиваме разнообразни избирателни екзотики.
Подчертавам, че това не е присъща материя за този нормативен акт, че целта на прекия избор и на гарантираната възможност магистратът пряко да участва не се нуждае от такъв обем правни норми.
Също така съм убеден, че в последствие, когато тръгнат тези процедури и започне да се осъществява прекият избор, самата практика ще наложи по-опростени правила.
Не искам да влизам в коментар за машинното, електронно и дистанционното електронно гласуване и за Вашите предложения, все пак това е Ваше право – между първо и второ четене да ги предложите, но не смятам, че на първо четене това е уместният акцент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Господин Славов, имате възможност за дуплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Колеги, може би не бях достатъчно ясен, затова нека пак да го кажа – в действащия Закон за съдебната власт е предвиден подобен пряк избор чрез електронно гласуване. Той на практика вече трябва да е влязъл в сила, защото този 30-месечен срок от 2012 г. е изтекъл и той и в момента е предвиден да се реализира. Вижте § 33 от Закона и ще разберете какво имам предвид.
Това, което ме смущава, е, че ние с промените, които правим, на практика блокираме тази вече разписана процедура, по която е работено и по която очевидно доста е направено, тъй като този проект за милиони левове е реализиран, електронният портал е готов и доколкото имам информация, дори вече функционира. Така че нека наистина да не отричаме свършеното до момента и да не го зачеркваме, а да го използваме.
Що се отнася до това дали на магистрати би могло да се упражни натиск при извършване на гласуване чрез интернет, така нареченото дистанционно електронно гласуване при прекия избор, колеги, ако ние на магистратите не вярваме, че ще устоят на натиска и ще бъдат честни, как очакваме от тях да решават дела за милиони левове с огромен правен интерес и така нататък? Мисля, че това не може да бъде аргумент в случая, не можем да отиваме в крайности в съмненията си. Има механизми, при които да се гарантира тайната на вота и сигурността на вота. Сигурен съм, че и по това е работено в рамките на този проект. Нека да го разгледаме между двете четения какво е постигнал Висшият съдебен съвет, работейки по този проект и наистина това да се възприеме, а не с един текст, недостатъчно определен, да блокираме въвеждането на тези норми.
Иначе нека пак да припомня – всички тук сме присъствали на безкрайни партийни събрания, които продължават до малките часове на нощта и много добре знаем какво се случва в края на деня, когато присъстващите делегати са уморени и когато единственото им желание е наистина, ако може, най-после да си отидат вкъщи и, ако може, да приключат всичките гласувания. Нека да не допускаме подобни практики да се случват тук. Още повече в Законопроекта е предвидено в рамките на два уикенда да могат да продължават тези общи събрания, докато приключи гласуването. Сами разбирате, магистратите имат семейства, имат и други ангажименти, а това все пак са им почивните дни – два уикенда да се посветят на такова нещо, при положение че чрез електронно гласуване нещата могат да приключат още на първият ден от заседанието, ми се вижда абсолютно граничещо с издевателство над тези хора. Много е важно, разбирате всички, особено първият избор, първият пряк избор за членове на Висшия съдебен съвет от магистратската квота да бъде проведен успешно, да бъде проведен качествено, наистина при максимална представителност, защото за първи път това нещо се случва и е много важно как на практика ще го реализираме първия път. Ако се опорочи първият път, от там нататък вече не е нужно да коментирам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Госпожо Министър, Вие имате право по всяко време да вземете думата – ако искате, по отделни проблеми в хода на дебата, на края също.
Заповядайте!
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Наистина изключително важен е не само първият избор, а всички преки избори. Това е едно от най-съществените изменения в този Закон, който съм убедена, че ще има много, много преки последици за независимостта и за качеството на работа на Висшия съдебен съвет.
Може би има някаква неяснота в текста и точно защото съм съгласна, че целта е максимално широка представителност и участие, точно за това е разписано в две съботи и недели. На първата седмица се избират органите и се изслушват кандидатите, като е предвидена възможност за онлайн излъчване. Там е изискването за кворума. Тогава самият магистрат може да реши от вкъщи да го гледа, той може да си зададе въпросите и писмено. Но на втората седмица с фиксирани часове, точно за да не се получава това – всички знаем за продължаващи по 30 часа общи събрания, накрая, когато трябва да се гласува, остават не повече от една трета от делегатите дори, затова считам, че точно така предложен Законопроектът, гарантира наистина максимално широко участие. На втората седмица от 8,00 до 16,00 ч. който от магистратите, когато отиде да гласува, е негов избор. Въпросът е, че накрая при отчитане на резултатите, за да са валидни, трябва да са гласували повече от половината от всички. Разбира се, трябва да са посочени действителни бюлетини, защото иначе няма как да отчетем избора. Така че това е била целта на предлаганите разпоредби.
Бъдещото електронно дистанционно гласуване. Тук изцяло съм съгласна – разпоредбата, която се предлага, беше поради искането на част от съдиите да има машинно и да се фокусираме върху машинното гласуване, по-скоро разпоредбата, която предложихме, беше така разписана, че ако системата е готова, не трябва да ходим към машинно, което е отживелица, трябва да ходим към електронно дистанционно гласуване. Ако има някаква неяснота в нея, наистина може да се коригира, но мисля, че точно това гласи тя в момента. Разбира се, при гарантиране тайната на вота, разбира се, при гарантиране на свободната воля. Разработена е система – знам за нея, не е внедрена още и трябва да се тества. Трябва да се види наистина дали има гаранция за тайната, дали работи добре. Така че самите членове на Висшия съдебен съвет, когато дебатирахме, те самите искат и ще направя всичко възможно да се отиде към електронно дистанционно гласуване, но все още никой от нас не е убеден, че системата работи. Затова е разписан този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Ще Ви съобщя народните представители, които са се записали досега за изказвания: Лъчезар Никифоров от Парламентарната група на АБВ, Филип Попов от Парламентарната група на БСП лява България, Димитър Делчев от Парламентарната група на Реформаторския блок.
Има думата господин Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа! Ще Ви запозная със становището на Парламентарната група на АБВ.
Измина една година от приемането на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в правосъдието. В сила са и промените в Конституцията, поредните в частта „съдебна власт”.
Освен че първи по време след няколко широки експертни дискусии в Народното събрание повдигнахме въпроса за изменения в Закона за съдебната власт, свързани с разделянето на Висшия съдебен съвет на колегии, прекия избор на членове на Висшия съдебен съвет от магистратските общности, електронното правосъдие, тогава предложихме и създаването на Съвет по реформата към Народното събрание, като консултативен орган, който да подпомогне институциите в изпълнение на Актуализираната стратегия за реформа, да изготви план за действие и да бъде арена на консенсуса по важните за реформата въпроси.
АБВ имаше и своята водеща роля в конституционния дебат. Подкрепихме през месец декември промените в Конституцията, свързани с реорганизацията на кадровия орган на съдебната власт, със засилване ролята и функциите на Инспектората към Висшия съдебен съвет, с отпадане на тайното гласуване, с достъпа на гражданите до Конституционния съд. Твърдя, че не допуснахме политическо влияние в кадровия орган.
Сега участваме активно в работата по Закона за съдебната власт и въобще в работата на създадения Съвет по прилагането на Актуализираната стратегия, председателстван от министъра на правосъдието. Носители сме на идеята, че промените в законите, пряко или косвено свързани с реформата в правосъдието, трябва да бъдат широко експертно дискутирани, обсъждани с всички заинтересовани страни. Една година по-късно продължаваме да сме убедени в това, че реформата е възможна и тя е възможна, ако се постигне съгласие, ако се даде предимство на конкретни законодателни политики, а не на политиканстване, ако се вслушаме в експертите, в хората, които ще провеждат реформата, в академичната общност.
Днес АБВ ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, изготвен от Министерството на правосъдието и внесен от Министерския съвет. Тази промяна в Закона за съдебната власт отразява промените в Конституцията, но и прилага заложеното в Актуализираната стратегия, следва изцяло приетите изменения в Конституцията на Република България, заявената воля за подобряване на кадровия потенциал на Висшия съдебен съвет, прозрачността и професионалната насоченост в неговата работа.
Проектът е продукт от работата на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в правосъдието, председателстван от министъра на правосъдието. Резултатите, които постига, са оптимални. Вероятно възникват и дискусионни въпроси, но като принципи и философия Проектът трябва да бъде подкрепен.
Подкрепата на АБВ към Законопроекта е и подкрепа към министъра. Трябва да се отбележи, че министърът на правосъдието към настоящия момент демонстрира качествено нов подход като председател на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия, дава възможност на всички заинтересовани страни да участват в написването и реализирането на Закона, търси диалог и консенсус.
АБВ ще следи за това последващите промени в Закона за съдебната власт да гарантират освен всичко друго и така желаното самоуправление на магистратите, да постига висока ефективност и смисъл на атестирането, на дисциплинарните производства, така че тези промени да водят единствено и само към бърз, ефективен, предвидим и справедлив съдебен процес. АБВ ще настоява и подкрепя всяко усилие тези промени в Закона за съдебната власт да не изчерпят съдебната реформа, а също и всички предлагани промени в Народното събрание да са промени не на парче, а да са съгласувани, да са с анализ и с ясни цели за постигането. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Никифоров.
Реплики към това изказване има ли? Няма.
Има думата господин Филип Попов от Парламентарната група на Българската социалистическа партия.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Не можем да решим проблемите, тъй като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.
Така предложеният Законопроект на практика в голяма степен преповтаря гласуваните от Вас промени в Конституцията на Република България, като тези промени не решават проблемите на съдебната власт, дори в голяма степен ги задълбочават. Задълбочават ги, освен всичко останало, и поради обстоятелството, че се прахосват обществен ресурс и време, насочени в неправилна, ирационална посока, в посока ирелевантна за решаване на проблемите, на реалните проблеми на съдебната власт, каквито са дисбалансът в натовареността на съдилищата, бързината и качеството на процеса, обучение и кадрово обезпечаване на самата система, отвореност и несамодостатъчност на същата.
С цел повече прозрачност и независимост се предлага членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт да се избират пряко, чрез тайно гласуване съответно от съдиите, прокурорите, следователите. Така описана обаче, процедурата предполага именно обратното: влияние върху магистратите, особено в едноседмичния период между първото и второто гласуване, между представянето на кандидатите и гласуването за тях, както и липсата на представителност в останалата част на страната, извън София, разбира се, където ще се проведат изборите, защото според чл. 29л, ал. 1 гласуването е тайно и ще се извършва с хартиена бюлетина по образец, утвърден от Пленума на Висшия съдебен съвет, която се пуска в избирателна кутия. Кутията, уважаеми народни представители, е тук, в София, а се гласува за цялата страна.
В Преходните и заключителните разпоредби съвсем бланкетно, но понеже може би е модерно, е записано, че: „в случай че преди избора Висшият съдебен съвет внедри система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление, електронното гласуване отменя възможността за гласуване с хартиена бюлетина”.
Уважаеми колеги, коя е тази система, която може да гарантира свободното волеизявление? Нали ясно съзнавате, че свободната воля и техниката се намират на различни плоскости, както философски, така и логически?!
В чл. 29г, ал. 4 мисля, че се въвежда един противоконституционен текст, като се създава ад хок съд, състоящ се от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, тоест смесен съдебен състав. Тук е записано, че: „Решенията по допустимостта на предложенията могат да се обжалват в тридневен срок пред състав, състоящ се от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, определени на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Решението се подновява в седемдневен срок от подаването на жалбата и е окончателно”.
Тук може би е и мястото да Ви напомня чл. 119 от Конституцията на Република България, който гласи: „Правораздаването се осъществява от Върховен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Извънредни съдилища не се допускат”.
Кои са извънредните съдилища? – Тези, които се създават за определен казус, ад хок. Нима това не отговаря на термина „извънредни съдилища”?! Според мен този текст е категорично противоконституционен!
Как да коментирам и новата ал. 4 на чл. 34, в която е записано, цитирам: „Не се допуска въздържане от гласуване”. Прочитайки тази алинея, единственият смислен и логически извод е, че не се допуска негласуването, тоест бездействието, а не да се гласува „въздържал се”, каквато може би е идеята на вносителя. Тази идея обаче не кореспондира с идеята за свободна воля и независимост на магистратите, след като им се указва как да гласуват, и то явно. Целта очевидно е лесен контрол върху тях както от ръководителите на съответните колегии, така и от заинтересовани благосъстоятелни лица.
В чл. 37 е записано, че „в състава на Комисията по атестирането и конкурсите, както при съдийската, така и в прокурорската колегия, наред с членовете на ВСС се включват и действащи магистрати, които се избират от Пленума на ВКС, Върховен административен съд и от общите събрания на ВКП, Върховна административна прокуратура и следствието”. Нека да Ви напомня, че членовете на ВСС се избират с мнозинство две трети от народните представители и с пряк избор от всички магистрати именно според това предложение, според този Законопроект. Това е като в комисиите на Народното събрание освен депутати да участват като членове и хора, предложени примерно от ръководствата на парламентарните групи.
В тази насока е и становището на Висшия адвокатски съвет, според който по време на мандата си магистратите – членове на ВСС, следва да преустановяват изпълнението на трудовите си задължения като магистрати, което важи и за всички останали членове на Висшия съдебен съвет.
Първо, обемът на дейност на ВСС е твърде голям, за да е възможно да се извършва качествено при продължаване изпълнението на магистратските функции.
Второ, ще се създадат множество хипотези за явен конфликт на интереси.
Трето, неизбежно, неправомерно и неимоверно ще се засили ролята на администрацията на Висшия съдебен съвет, която на практика ще изземе по-голямата част от функциите и правомощията на ВСС, респективно на неговите членове. Ще се получи задкулисие на ниво администрация.
Тук отново няма да има представители от съдилищата извън София, защото те ще се определят най-вероятно от пленума, както е записано, и в тези комисии ще бъдат включени магистрати, които на практиката работят в съдилищата и прокуратурата в София.
Уважаеми народни представители, въпреки убедеността, с която ни се предлага този Законопроект, мисля, че същият не е съобразен с реалните проблеми в системата на съдебната власт – не ги разрешава; няма характер на цялостен, логически и целево обоснован законопроект, а остава привкус за работа на парче, без ясна и обоснована цел и следствие от приемането му.
Законопроектът единствено преповтаря последните промени в Конституцията на Република България, а те сами по себе си са гарант за липса на реална, последователна и нужна реформа в системата на съдебната власт и извинителна бележка за пред класните ръководители от Брюксел.
Ще завърша, както и започнах – не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали. Поради тези и други непълноти не бих могъл да подкрепя този Законопроект на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Господин Иванов поиска думата за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Моля да подложите на гласуване процедурата, която ще предложа, за 30-минутна почивка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Иванов, направо ще Ви предоставя почивката, без гласуване.
Желаете половин час.
Обявявам почивка до 10,40 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме.
За следващото изказване се е записал народният представител Димитър Делчев.
Имате думата, уважаеми господин Делчев.
След него са народните представители Росен Петров и Велизар Енчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, тъй като сме на първо четене на Закона за съдебната власт, няма да влизам в детайли, както колегите преди мен се изказаха и влязоха в конкретни текстове и разпоредби. По-скоро смятам да изразя принципните положения, поради които Реформаторският блок ще подкрепи Законопроекта.
През месец януари 2015 г. това Народно събрание прие Актуализирана стратегия за съдебна реформа, въз основа и вследствие на която бяха приети промени в Конституцията. Реформата в съдебната власт обаче няма как да започне без Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вероятно много колеги, а и вече чухме това от ляво, ще критикуват Законопроекта, че не е достатъчен. По отношение на това дали е достатъчен, или не, смея да се съглася, че в измененията на Закона за съдебната власт може да се направи много повече. Все пак искам да напомня, че това е първият етап от съдебната реформа, началото на съдебната реформа и Министерството на правосъдието се е ангажирало април месец да внесе и втори законопроект с много повече изменения.
Искам да напомня на тези, които се оплакват от недостатъчността на този Законопроект, че съдебната реформа продължава вече повече от година и това е първият Закон в нейното изпълнение. Колкото и малка да е тази стъпка, тя е много трудна и много важна, затова трябва да бъде подкрепена.
Отново на колегите от ляво, които критикуват този Законопроект за едно или друго, ще кажа, че той мина през много обществени обсъждания, през много работни групи, през Съвет за съдебна реформа и на тези форуми получи почти в целия си текст единодушна подкрепа от професионалните съсловия. Това е много важно, колеги. Точно тези съсловия, които Законопроектът засяга – Съюза на съдиите, прокуратурата, адвокатурата, следствието. Ето защо смятам, че с обединението на политическите партии за този Законопроект, може да се даде силен тласък за реформата напред.
Това, което е положително за Реформаторския блок, е, че се въвеждат две много важни идеи, които ние застъпваме още от началото на съдебната реформа. Това са явното гласуване във Висшия съдебен съвет и прекия избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдии и прокурори.
По отношение на явното гласуване искам да напомня, че от десетилетия Висшият съдебен съвет гласува тайно. Реформаторският блок винаги се е обявявал за прозрачност в избора и в упражняването на власт. Много сме щастливи, че прозрачността във властта на съдебната система ще бъде реализирана с този Законопроект.
Всъщност преди десет месеца явното гласуване във Висшия съдебен съвет беше немислимо, изглеждаше като една добра надежда. Искам да Ви припомня, че то изпадна от историческия компромис и беше на път да не влезе в Конституцията, но благодарение на усилията на колегите от Реформаторския блок и подкрепата, разбира се, на ГЕРБ и на останалите политически сили, влезе и сега може да се реализира на практика. Явното гласуване е контрапункт на тайното гласуване на Висшия съдебен съвет, което е маската при взимането на решения от Висшия съдебен съвет, а зад маските не се крие независимост, там се крие непрозрачност. Както споменах, от десетилетия гласуваме тайно във Висшия съдебен съвет, има огромни съмнения за това, че гласуването пак се прави зависимо и под някакъв контрол. С явното гласуване хората ще имат възможност да видят кой за какво гласува, ще имат възможност да разберат мотивите за дадено решение на този толкова важен орган в съдебната власт, така че, когато питат кой избра председателя на Софийски градски съд, както е в случая на Владимира Янева, да се знае кой стои зад нейния избор.
По отношение на прекия избор на членовете на Висшия съдебен съвет от съдии и прокурори, това също е много важно решение, защото досега то ставаше с делегатски събрания. Липсата на посредници между отделния съдия и човека, когото той избира, гарантира лична ангажираност и на съдията, и на избрания от него член на Висшия съдебен съвет, гарантира лична отговорност. Хубавото е, че процедурата предвижда възможност да се задават въпроси от всеки един от магистратите и задължение на кандидата за член на Висшия съдебен съвет е да отговаря на тези въпроси; предвижда и ефективно гласуване като въвежда и модерни методи – машинно и електронно гласуване.
Смятам, че модернизирането на съдебната система, което предстои със Закона за електронното правосъдие, също е ключово и се загатва, дава се, отваря се пътят за този процес в съдебната система. Поради тази и много други причини – разделянето на Висшия съдебен съвет, останалите добри решения, които бяха подкрепени от всички в Съвета за развитие, от Реформаторския блок ще подкрепим Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Реплика по изказването на господин Делчев? Не виждам.
За изказване има думата народният представител Росен Петров от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Заповядайте, господин Петров за Вашето изказване.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Българския демократичен център заявявам, че ще подкрепим на първо четене промените в Закона за съдебната власт. Те са пряко следствие на нашето отношение към конституционните промени, които подкрепихме.
Едва ли някой може да оспори колко по-демократично и по-открито е Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две колегии, магистратите да се избират пряко, което може да доведе и до контрол на тези, които са избрали, да се знае кой кого избира. Не смятам, че с тези промени българското правосъдие изведнъж с вълшебна пръчка да стане по-добро, че ще се осигури веднага по-бърз и по-справедлив процес, но мисля, че те са една голяма стъпка към тази промяна. И аз като другите колеги бих искал да отлича ролята на министър Захариева в приемането на този Закон, в неговото съставяне, тъй като тя се показа като диалогичен и консенсусен човек.
Още веднъж повтарям позицията на нашата група, която е ясна, открита, последователна – ще подкрепим на първо четене промените в Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Реплика? Не виждам.
За изказване има думата независимият народен представител Велизар Енчев.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Може би ще Ви прозвучи силно, но днес е денят на голямото лицемерие в Народното събрание. Говори се за независима съдебна система, а това Народно събрание ще гласува за избирането или по-точно за посочването на 11 члена на Висшия съдебен съвет. Това ли е независимата съдебна система? Връх на лицемерието е § 1, ал. 2 и 3. Цитирам – ал. 2 гласи: „съдебната власт е независима”. Алинея 3 също казва: „правосъдието се осъществява в името на народа”.
Е, питам – как ще е независим Висшият съдебен съвет, уважаеми колеги, след това гласуване и след тези предложения? Как ще отсъжда той в името на народа, когато 11 души във Висшия съдебен съвет ще са избрани от партиите в парламента? По същество това ще е партиен избор. Ще попитам: след като Народното събрание прави политически назначения във Висшия съдебен съвет, това е така наречената „парламентарна квота”, как тези съдии ще са независими? Чии съдии или прокурори ще бъдат избраните във Висшия съдебен съвет от парламентарната квота на народа, както пише в ал. 2, или на партията, която ги е инсталирала във Висшия съдебен съвет? Естествено, отговорът е толкова елементарен, че не трябва да го казвам.
Уважаеми колеги, ако искаме да има независима съдебна система, парламентарната квота във Висшия съдебен съвет трябва изцяло и незабавно да отпадне. Това е жестоката истина, която Вие обаче няма да приемете, тъй като трябва, всички в тази зала искате да контролирате съдебната система.
Искам да кажа нещо много важно, за което тук малко се говори или поне само един колега се изказа. Спорна е идеята за така наречения вот „въздържал се” – да няма вот „въздържал се”. Предлагам по тази логика и в Народното събрание да няма вот „въздържал се”. Особено неприемливо е отпадането на тайното гласуване, защото публична тайна е, че явният вот е предпоставка за контролирано гласуване и натиск върху членовете на Висшия съдебен съвет. Доколкото ми е известно, госпожа Захариева е против тайното гласуване и е за явен вот. Естествено, госпожа Захариева ще е против тайното гласуване, тъй като, как ще може в нейно лице правителството да контролира „независимата” съдебна система. Въобще не ме изненадва позицията на госпожа Захариева.
Искам да Ви кажа, уважаеми колеги, че ако нямаше тайно гласуване в българския парламент Мая Манолова никога нямаше да стане омбудсман на Републиката, тъй като Вие от партия ГЕРБ при явно гласуване никога не бихте дали гласа си за нея, тоест не бихте гласували по съвест.
И накрая да завърша, когато говорим за явното гласуване, че при по комунизма, да напомня на дясната част от залата, където са най-изявените антикомунисти, да не забравя и Методи Андреев – къде е той, от партия ГЕРБ, обръщам се към Вас, уважаеми колеги антикомунисти, да Ви напомня, че при комунизма всички гласувания бяха открити, в това число и в Народното събрание. (Реплики от ГЕРБ: „Член 1! Чл. 1 на Конституцията!”.)
Явни бяха гласуванията и на партийните събрания, искам да Ви припомня. (Шум и реплики.)
И е много интересно защото тези, които най-много, да го кажа нецензурно, лаят в Народното събрание против несъществуващия комунизъм, искат да наложат комунистически методи в съдебната власт, като налагат явното гласуване изцяло отхвърляйки тайното гласуване. Затова аз съм генерално против тези промени в Закона за съдебната власт и отново ще повторя това, което казах в началото: днес е денят на голямото лицемерие, демонстрирано от партиите в управляващата четворна коалиция.
Говорят за независима съдебна система. Днес в Брюксел техните хора лобират за отпадането на мониторинга върху съдебната система, а самите Вие с налагането на партийно-парламентарна, наречена „квота”, във Висшия съдебен съвет, изцяло партизирате съдебната система в лицето на правителството, да го кажа така, на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, така че днес Вие, уважаеми господа лицемери, и дами, разбира се, лицемери, ще гласувате един Закон, който е против интересите на народа! (Силен шум, реплики и провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Енчев, отправям Ви забележка. (Силен шум.)
Отправям Ви забележка! (Реплики.)
Не се обаждайте от залата!
По начина на водене – заповядайте.
Не виждам реплики.
Имате думата по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ! Много Ви моля да влезете във Вашите функции, защото за народни представители, които претендират да представляват хората, които претендират за някакво ниво на интелигентност, не подхожда точно в тази зала да се обръщат към своите колеги с „лицемери”.
Може би, ако се бяха запознали малко със Законопроекта или бяха прочели малко повече по материята преди да прочетат опорните точки, щяха да си дадат отговор на въпроса: е, министърът на правосъдието в Германия, като назначава съдиите, да не би да има партийно влияние на съответния министър, който е политическа фигура?
И когато някой говори за зависимост на съдебната система, нека да обърне внимание, че в първи или втори курс на Юридическия факултет се изучава теорията и практиката, която вече се е развила, за баланс и взаимен контрол между властите. Учи се и за Монтескьо, и за всички други мъдри хора, които са развили тази теория.
Ако някой счита че така, както е било преди, в началото, когато са се разделяли властите и съдебната власт си има своя армия, кралят има своя армия, парламентът има своя армия, за да се пазят, поне да цитира тези извори от преди 300 или 400 години, защото от тогава нещата са се развили.
Аз не мога да приема да се обръща някой към народните представители с думата „лицемери”, затова защото просто се изказва неподготвен. Благодаря, господин Председател.
И ще помоля наистина овреме да прекъсвате такива изявления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Направих забележка, ако бяхте проследили движението на диалога.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. (Реплики.)
Изказване?
За изказване – народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Първо, ще Ви помоля да удължите времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължете времето, ако обичате.
АТАНАС АТАНАСОВ: Разглеждаме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за съдебната власт, което означава, че разглеждаме проект за нормативен акт и на първо четене отношението трябва да е по принцип.
Именно изхождайки от принципни съображения аз няма да подкрепя този Законопроект най-малкото на две основания.
На първо място, именно изхождайки от принципни съображения, този Законопроект е внесен от правителството, тоест изготвен е от Министерството на правосъдието, а аз съм гласувал против избора на този министър. Това е едно.
На второ място, това е проект, който на практика ще узакони опраскването на съдебната реформа, защото с гласуването по Конституцията през декември месец съдебната реформа на практика беше опраскана. И аз не мога да подкрепя Законопроект, който продължава заложените порочни текстове в Конституцията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Имате думата за реплики. Няма.
За изказване думата има народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! БСП лява България ще гласува против внесения Законопроект. Той е закъснял, защото сроковете в Конституцията, в Преходни и заключителни разпоредби, определяха друга динамика на внасяне на Законопроекта.
Този Законопроект няма да доведе до пълното прилагане на промените в Конституцията, срещу които ние бяхме против. Част от нашите аргументи не бяха чути, когато се обсъждаха промените в Конституцията. Сега тези, които я приехте, ще имате твърде сериозни проблеми за законодателната уредба и най-вече за прилагането на тези промени в Конституцията, които иначе медийно, публично, пиарски в Брюксел, оттатък Брюксел бяха отчетени като напредък.
Какъв напредък е, уважаеми дами и господа, когато общото събрание, защото искате пряк избор на съставите на Висшия съдебен съвет, може да се проведе на втория ден при условията на спадащ кворум? Как ще бъдат равнопоставени представителите на магистратските общности от София и провинцията? Кой ще им плаща командировъчните и излиза, че изборът в общото събрание може да се проведе и от 50 или 100 души – колкото са, толкова. Това сте предвидили в Законопроекта.
Първия ден се събират, избират комисия, изслушват, и на няколко места в Закона сте предвидили, че самият избор на членове на Висшия съдебен съвет: колкото – толкова, при условията на спадащ кворум, тоест Законът не гарантира представителност и пожеланието за пряк избор в Закона не е осигурено, защото прекият избор означава относителна представителност на избирателната колегия, тоест всички съдии, всички прокурори, всички следователи. Излиза, че от около 2300 съдии в България, членовете на Висшия съдебен съвет могат да бъдат избрани от 30! Толкова, колкото са останали.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Четете! Законът трябва да се чете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата!
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Да бе, кажете му на Лазаров, че има и Правилник, и там има право на реплика. Той не знае още, а е трети мандат. (Оживление, смях.)
Това е по отношение на така наречения „пряк избор”.
Вторият въпрос, който категорично не можем да приемем: смесването на отговорностите и смесването на функциите. Заявих го на госпожа Министъра и когато имахме среща с представители на нашата парламентарна група.
Какво излиза, че има конституционен орган – Висш съдебен съвет? Хубаво. Разделяте го на професионален признак и прочие. Има някакви колегии. Конституционни органи. И изведнъж в този Закон се дописва Конституцията, като се казва, че комисиите ще функционират в състав, освен членове на Висшия съдебен съвет, и действащи магистрати. Забележете, уважаеми народни представители! Действащи магистрати, които ще атестират и ще предлагат за повишение или някакво друго развитие кадрово свои колеги, които могат да имат висящи дела пред тях! От Върховния касационен съд съдията ще обсъжда като член – не постоянно действащ, ще обсъжда кадровото развитие на магистрата от Апелативния съд, чието дело е обжалвано пред него. Това се предлага в Закона за съдебната власт и като гледам, ще си имате мнозинство да си го подкрепите.
Аз имам силни съмнения, че може в конституционния орган Висш съдебен съвет, па макар и той разделен на колегии, да участват други лица, извън състава на избраните от Народното събрание и на избраните във Висшия съдебен съвет от магистратските общи събрания. Това са само няколко, и няма да бъда отегчителен, категорични доказателства, че не знаете накъде тласкате така наречената „съдебна реформа”.
Тепърва ще има страшно много проблеми при прилагането на Закона. Тепърва ще възникват въпроси и спорове. Тепърва активните групи в отделните съсловия ще изместят останалите магистрати – ще останат на общите събрания тези, които имат интерес да оформят Висшия съдебен съвет.
Сериозен проблем ще има, той не е тук в Закона, и по отношение на избора с две трети на следващите представители във Висшия съдебен съвет. Но за това говорих, когато се изказвах по Конституцията, и Ви казах, че тогава политическият пазарлък ще се развие на много високо равнище и, разбира се, групите по интереси, които не са политически, чрез политическия пазарлък ще продължат да упражняват влияние, защото се засилва ролята на малцинствата при избора в Народното събрание.
Третият въпрос, който не е решен в този Закон и който е пряко свързан с измененията в Конституцията – функциите на Инспектората, които му бяха възложени от Конституцията, за установяване на конфликти на интереси и други такива любопитни подробности от биографията на магистратите. Те бяха иззети с Конституцията от специализираните органи: Комисията за защита на конфликт на интереси, Комисията за отнемане... – всякакви разследващи органи, и бяха предоставени на Инспектората. Да де, ама във внесения Законопроект за изменение на Закона за съдебната власт нищо не е казано по този въпрос. Разбрах от колегите, че уважаемата госпожа министър е казала, че тази работа ще се случи по-нататък.
Уважаеми народни представители най-вече от мнозинството, страхувам се, че с този Законопроект ще ударите поредната греда в опита да реформирате съдебната власт. Това ще доведе до много сериозни напрежения, спорове и битки на лобита. Както още през 2010 – 2011 г. я започнахте тази работа, така очевидно и тя ще приключи, и след време друго Народно събрание, ако, разбира се, настоящето не се върне към една по-ясна концепция за реформата на съдебната власт, ще трябва да реформира това, което наричате „реформа на съдебната власт”.
Няма да се впускам в отделни детайли по Закона, те са тема на второто четене, но има абсурдни записи вътре – от типа, че информацията, която е свързана с... Сега точно ще Ви го прочета, да видите за какво чудо става въпрос.
РЕПЛИКА: Хайде, Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Няма хайде, ще чакате. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има достатъчно време още.
МИХАИЛ МИКОВ: Има време, разбира се, господин Председател. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Още седем минути и тридесет секунди, въпреки че то е предвидено за изказвания по принцип.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами за изказване, ама и за четене. (Смях и оживление.)
Вижте на страница петнадесета.
Те не са го чели, господин Председател, и за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, да, разбира се. Имате време.
МИХАИЛ МИКОВ: Голямата част от народните представители не са чели Закона.
Вижте ал. 4 на измененията в чл. 30а: „Съдържащите се в кадрово дело данни, свързани с професионалната компетентност – и забележете – и относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор и следовател – тоест някакви положителни работи за този човек – и индивидуалните планове не са публични”. Тоест хубавите работи за човека, които се знаят, не са публични, те са тайна.
Второто по-интересно обаче – че тези колеги, а това не го вършат колегите, вършат го служителите във Висшия съдебен съвет, съставят, водят и съхраняват кадрово дело за всеки съдия и там отразяват данни, свързани с професионалната компетентност и относими към успешното справяне. За неуспешното справяне нищо не пише и не е ясно кой преценява какво е успешно справяне. (Шум и реплики.) Една оправдателна присъда при проявен обвинителен уклон от прокурора успешно справяне ли е, или една несъразмерно висока санкция, наложена от съда, е успешно справяне?!
Тоест, уважаеми народни представители, още неща мога да Ви изчета от внесения Проект, но няма смисъл. Да знаете какво приемате, защото, ако не ги кажем от трибуната, българските граждани ще останат с впечатление, че разбирате какво вършите.
Още веднъж апелирам този Закон да не бъде приеман, а ние от БСП лява България ще гласуваме „против”. Мерси. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Реплики? Няма.
За следващо изказване думата има народният представител Данаил Кирилов, но преди това, уважаеми колеги народни представители, позволете ми да Ви уведомя, че на балкона наши гости са ученици от СОУ „Братя Миладинови” – град Пловдив. Нека ги поздравим! (Народните представители поздравяват гостите с ръкопляскания.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Искам да взема думата с настоящото изказване в опит да преодолея някои упорити манипулации, които се прокарват с настоящия дебат.
Казва се, че ние сме установявали парламентарната квота – нищо подобно. Всеки, който твърди подобно нещо, или няма спомени, или се опитва да подмени спомените на хората, и най-вече обаче се опитва да подмени Конституцията – Конституцията, която е приета през 1991 г., която установява императивно рамката на съдебната власт, на съдебната система.
Установява нещо повече – конкретните бройки на така наречената „професионална” и така наречената „парламентарна” квота. Колеги, това става преди 25 години. При положение че вече година и половина изясняваме проблемите в съдебната власт, да се твърди, че сега ние уреждаме, установяваме парламентарна квота, това е нелепо, грозно и абсолютно невярно.
Подменя се и нещо друго – да, опитахме и направихме промяна в Конституцията, но като обикновено Народно събрание. Няколко пъти се опитахме да проверим доколко може интензивно да интервенираме върху тази закрепостена двадесет и пет годишна рамка в Конституцията. Спомнете си колко ограничения ни бяха въведени и установени. Каза се: дотук може да действа обикновеното Народно събрание. В името на коректността моля тези, които внушават неистини, да съобразят, че голяма част от нас в тези дебати си позволявахме дори да надскочим рамката, в която сме установени, и да кажем: да, ако имаше възможност да се коригира съотношението, ако ги нямаше двете решения на Конституционния съд, които сме длъжни да съобразяваме, да, тогава имаше логика да се коментира и да се коригира бройката на представителите на парламента във Висшия съдебен съвет.
Но аз ще се обърна и към конструкторите, защото един от предходните оратори владее конструктивните и манипулативни тактики и подходи. Конструкторите са задали това съотношение. Дали са били достатъчно прозорливи? Уви, ние все още не можем да преодолеем капана, който са ни оставили. Не можем да го преодолеем окончателно.
Ще кажа няколко думи и по вечната заплаха за противоконституционност на една или друга разпоредба. Няма извънредна юрисдикция, няма извънреден съд, който се създава по специален повод. Винаги, когато имаме процедура, трябва да предвидим възможност за нейното обжалване. В Закона е предвидена смислена възможност да се решат споровете по отношение на провеждания избор. В никакъв случай нямаме извънредни съдилища.
По българска традиция по повод на събранията на етажната собственост, кворумът, който беше описан преди малко, се нарича „падащ кворум”, повтарям – „падащ кворум”, а не „спадащ кворум”. По повод на падащия или спадащия кворум ще кажа, че предишното правителство, предишният парламент беше избран с непълен кворум. Не беше избрано със 121 гласа. Съществени кадрови и програмни документи в миналия парламент бяха приемани с 67 гласа. Няма как след като имаме установен демократичен принцип и начин на гласуване, освен ако изрично не го кажем – а ако колегите от БСП имат такова предложение, нека кажат – общото събрание да проведе избора, но с квалифицирано мнозинство, а не с обикновено мнозинство. Това е за обикновеното мнозинство.
Затова като аналогия винаги съм давал парламента. Защо парламентът може да приема с 61 гласа закони? Шестдесет и един гласа са една четвърт от общия състав на органа.
За да не Ви отегчавам, аз съм убеден в качеството на настоящия Законопроект и убедено ще го подкрепя. Аз участвах и много колеги участваха в работата на Съвета за съдебна реформа. Те видяха с колко много противоречиви тéзи се намери смислено и действащо решение. Ако има натовареност в някоя от нормите, чисто процедурно, чисто оперативно има време, за да може нормативният строеж на този режим да се облекчи. Сега е важно съдиите да знаят, че ще избират пряко представителите си във Висшия съдебен съвет.
Ще спомена за финал следното: логически от трибуната може да се заблуждава лесно. Сегашните помощни атестационни комисии се състоят само от действащи магистрати. Тоест това, което обясни предходният оратор, с огромна сила е важимо именно сега. Сега действащите магистрати като помощен орган подпомагат атестационната процедура. Но от това, което се предлага в новата редакция, а то е принципно вярно, решенията се вземат от Атестационната комисия. Действащите съдии участват в рамките на – бих го нарекъл – „помощно експертно съдействие за обезпечаване на процеса”.
Ще повторя нещо и от дебатите на Съвета за съдебна реформа. Приехме, че същностните въпроси на атестирането и кариерното развитие са предмет на втората част. Тук трябва да установим транзитните правила. Трябва да обезпечим тези четири, пет или шест месеца, през които все още не са влезли в сила пълният комплект от правилата и процедурите за атестации и конкурси.
Смятам настоящото решение, предложено от Министерския съвет, за правилно и обосновано. Приканвам колегите да подкрепят Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
За първа реплика има думата народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Кирилов, не знам защо трябваше да вземете това изказване, но това си е Ваше право.
Ще Ви направя реплика само по един пункт и ще Ви обърна внимание като колега. Сигурен съм, че като колега добросъвестно ще осъзнаете какво Ви казвам. Ние променихме Конституцията през декември и въведохме правилото, че парламентарната квота на Висшия съдебен съвет ще бъде избирана с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители. А тук, за магистратската квота, въвеждаме падащ кворум! Давате ли си сметка какъв нонсенс е това?! Значи народното представителство тук трябва да гласува с две трети мнозинство, за да избере човек. Това ще бъде протяжна процедура. Не искам да предвиждам какъв ще бъде изходът, но няма да може да бъде избиран пълният състав, ако няма постигане на консенсус, а от друга страна магистратската общност може да си организира така нещата, че с падащ кворум – прав сте, не „спадащ кворум”, а с „падащ кворум” – ще избират когото си искат. Къде е равнопоставеността?! А после във Висшия съдебен съвет имат едни и същи права! Това е много голям нонсенс, за който трябва да се помисли между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Втора реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Кирилов, аз съм много доволен, че Вие само потвърдихте това, което казвам. Вие не знаете накъде вървите. С изявлението, че приемаме транзитни правила за пет-шест месеца, се осмисля или обезсмисля – осмисля се Вашата законодателна дейност, а се обезсмисля функцията на Народното събрание. Уреждаме съдебната власт с транзитни правила, уважаеми народни представители, като си представяме, че ще действат пет-шест месеца – по думите на председателя на Комисията по правни въпроси. Така разбирате законодателството. Транзитирайте ги пет-шест месеца – и за обществените поръчки, и за съдебната власт, и за всичко. И изключете, че Законът урежда трайни обществени отношения. Изключете това разбиране и ги сменяйте – днес ще забраните къмпингуването, утре ще го пуснете, като се обади върховният Ви вожд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, по темата.
МИХАИЛ МИКОВ: По темата.
Второ, крайно неудачно е да сравнявате един представителен орган, какъвто е Народното събрание, с колегията. Колкото до аритметиката – знам, че можете да броите до 60.
За представителността, която трябва да получи едно общо магистратско събрание. Излиза, че по Вашата логика и 30 души могат да изберат членовете на съдийската колегия при условията на падащия кворум. Тридесет души могат! По-търпеливите да останат, съдиите и прокурорите от провинцията да си отидат след дълги процедури и разправии, да останат 30 – 40, хайде 50, хайде 60... Но защо лъжете магистратите, че ще избират пряко?! Да повисят два дена в София, да стане една разправия... Защо? Това ли е прекият избор, когато 50 или 30 души... С този текст на Закона ясно се вижда, че 30 души могат да изберат. По-малко отколкото Народното събрание – с две трети. Прав е господин Атанасов.
Това е голямо разминаване в разбирането: Народното събрание – вдигаш, а там даваш възможност изборът да стане крайно непредставителен и се опитваш... Все пак говорите за магистрати. Те имат правни познания и разбират, че тази работа е голяма измама. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Миков.
Има ли трета реплика? Няма.
Дуплика, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители, по повод репликата на колегата Атанасов искам да припомня следното. Повишаването на изискването за избор на парламентарната квота беше изискване на Венецианската комисия. Ние решихме да подкрепим това изискване. Решихме също така да изравним изискването за избора на членове на Висшия съдебен съвет с право и изискването за съдебни инспектори например. С това изискване обаче парламентът като орган и като орган, който избира една квота, се самоограничи. Така ли е? Така е!
Ние се затруднихме. Защо се затруднихме? Защо заложихме по-тежкото изискване? – За да сме сигурни, че няма да има политическа конюнктура, за да преодолеем всякакви форми на политическо влияние, за да ни принудят от Европа да сядаме и да говорим, когато трябва да направим един качествен избор. Затова повишихме изискването.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Отидете в другата страна.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да отидем и в другата страна – в магистратското съсловие, за което пък ние или Европа, всички казваме: „Това е съсловието, на което трябва да помогнем да се самоуправлява. Ние трябва да работим за съдийското самоуправление”.
Господин Миков правилно отбеляза – това са наши колеги професионалисти. Даже би трябвало те да ни надскачат по професионализъм. Нека те си определят стандарта – стандарта на присъствие и изискването не с 30 човека. Тук съм сигурен, че господин Миков продължава да манипулира, с една четвърт от общия състав. Ако е 2300 значи една четвърт от 2300. Да, пак ще стигнем, както беше избрано правителството на Орешарски. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Пак ще стигнем до това, но къде оставяме съдийското самоуправление, къде оставяме ангажимента за участие на магистрата? Да, ако реши да си седи вкъщи, ще си седи вкъщи; ако иска да гледа през интернет номинациите и изслушванията, ще ги гледа през интернет; ако иска обаче да участва и му пука, защото сега все по-често започна да се чува, че както на съдиите им пукаше тази година е възможно да започне и да не им пука. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам, че изчерпах времето, господин Председател, но не можах да изчерпя аргументите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбирам, господин Кирилов, но това е регламентът. Бяхте достатъчно красноречив.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Господин Симеонов.
Преди това само да обявя, че поредните гости на балкона са учители и ученици от Професионална гимназия по икономика и мениджмънт – град Пазарджик. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Симеонов, след аплодисментите, имате думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, все пак искам да се опитам да приземя ораторите и присъстващите в залата, че сме на обсъждане и гласуване на законопроект на първо четене.
Всички конкретни и по-абстрактни предложения биха могли да бъдат обсъдени в Комисията между първо и второ четене, стига да се намери удачна формулировка, каквато до момента не е коментирана в Комисията – имам информация, особено по отношение на острите реплики от страна на БСП.
Не мога да приема превръщането на тази дискусия в популизъм. В края на краищата не е важно какво впечатление ще направим на нашите конкретни избиратели – говоря за всяка политическа сила, за мен е по-важно да свършим нещо полезно докато сме тук.
Направихме първата крачка, свършихме нещо много важно, а именно променихме Конституцията, и съвсем нормално е да продължим в тази посока с чисто техническото регламентиране на тези промени в настоящия Закон за съдебната власт.
Законопроектът, за нас, е добре направен, решава промените в Конституцията, които бяха приети. Пак повтарям, може да има съответни промени, може да има дискусия, има и второ четене, заповядайте тогава, но аз съм против обръщането на тази дискусия в говорене, насочено към не особено информираните и разбиращи зрители, избиратели, електорат и така нататък, и така нататък, и така нататък.
Забележете какво чухме като аргументация. Започвам с основната аргументация на опозицията. Между другото, тяхното отрицание и нежелание да гласуват е нормално и разбираемо. Те не гласуваха и за Конституцията. Те са опозиция и трябва да се показват като такава. Но, извинявайте, не мога да приема като първи аргумент това, че сме били закъснели с приемането на Закона за съдебната власт и затова те щели да гласуват „против”. Това сериозен аргумент ли е? Може ли да се издигат, както споменах вече тук, тези, които са артикулирани подробно, а в Комисията не е казано нищо по тези въпроси? Не са коментирани, нямало е изказване. Това явно е превръщането на обсъждането на този Закон в една друга плоскост – в посока на популизъм от трибуната.
Също така са некоректни внушенията за незаконност, неконституционност и така нататък. Пак повтарям, донякъде разбирам тяхната позиция.
Не мога да разбера обаче позицията на други изказали се, които казват: „Ние няма да гласуваме, защото не сме подкрепили тази министърка”.
И аз, и моите колеги от Националния фронт за спасение на България също не сме я подкрепили, но това означава ли, че когато се предложи на обсъждане един добре аргументиран Проект за закон, ние трябва да сме против това? Ние божества ли сме, господин Атанасов, какви сме ние – като кажем нещо и край? Всичко трябва да се върти около нашата първоначална позиция. (Народният представител Атанас Атанасов иска думата.)
Да, ще имате думата. Нарочно споменавам името Ви.
А Вие нямате ли в себе си склонността и способността да промените своята позиция? Ето, повтарям: ние не сме гласували за госпожа Захариева, обаче Законопроектът е добър и ще го подкрепим.
Не мога да приема също и това унизително ниско ниво, на което бяхме поставени, с квалификации и определения „лицемери” и прочие – чисто популистки изказвания, коментари и квалификации.
Предлагам да се ориентираме към приключване на дискусията, да поемем отговорността на народни представители на българското Народно събрание и да не забравяме, че в момента приемаме Закон за магистратите, а не Закон за магистралките, както се опитват да ни набутат в някои изказвания. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Взимам реплика само по един пункт от изказването на господин Симеонов. Разбира се, че народните представители трябва да бъдем на висотата на своите отговорности, когато взимаме решения по такъв важен въпрос, какъвто е съдебната реформа.
Искам да Ви припомня нещо, за което или сте се объркали, или не знам каква е причината да го твърдите.
Твърдите, че колегите от БСП не били гласували или гласували „против” промените в Конституцията.
Имаше един текст, господин Симеонов, по който гласуваха като един „за”, и това беше разломният текст за квотите между съдийската и прокурорската колегии. Искам да Ви го напомня. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, господин Симеонов? Не.
Други изказвания? Не виждам.
Давам думата на министър Захариева да се изкаже по повдигнатите въпроси, след което, колеги, ще преминем към гласуване.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ще кажа само две изречения.
Разбирам защо дебатът е доста бурен, но аз наистина призовавам, така както и някои от народните представители да бъдем на висотата на всички български граждани и на магистратите, и ще помоля – Законът е публичен, моля Ви, да не въвеждаме в заблуждение и магистратите, и хората, които ни гледат. Разбира се, че основната цел е максимално широко участие при прекия избор на магистратите. Падащият кворум е нещо абсолютно обичайно. Посочете ми един закон, в който да го няма, но той се отнася само до избора на комисиите, бюрата и на изслушвания на кандидатите, за което е предвидено онлайн възможност за изслушване от всеки един гражданин и всеки един магистрат. По отношение на избора има изискване да са гласували повече от половината от всички имащи право на глас.
Благодаря Ви, надявам се, наистина с днешното гласуване да покажем на българското общество, на българските магистрати, че реформата е на ход, че реформата, независимо колко е отлагана и това наистина не може да бъде аргумент, досега се е забавила, вече имаме пълната политическа воля максимално бързо да приемем измененията в Закона, така че да отговорим на изискванията и на очакванията на българското общество. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър.
Дебатът е закрит.
Уважаеми колеги, сега преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят колегите, които са в кулоарите.
Уважаеми колеги, гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 март 2016 г.
Гласували 138 народни представители: за 118, против 19, въздържал се 1.
Предложението е прието, с което и Законопроектът на първо четене. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, преди да преминем към втора точка – процедура.
РУМЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Правя предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на приетия на първо гласуване Законопроект на Закона за защита при бедствия със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Обратно предложение? Няма.
Уважаеми колеги, ще гласуваме направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения по обявения Законопроект със седем дни.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което и удължаването на срока.
Уважаеми колеги, сега обявявам почивка 30 минути.
В 12,10 ч. продължаваме заседанието.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме със заседанието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ.
Вносител на първия Законопроект е Министерският съвет, от 1 септември 2015 г.
Вторият Законопроект е от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, от 21 октомври 2015 г.
Народният представител Стефан Кенов е вносител на третия Законопроект, който е от 19 февруари 2016 г.
Законопроектите са разпределени на Комисията по правни въпроси и Комисията по образованието и науката.
Имаме два доклада – единствено от Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов, заповядайте, за да докладвате двата доклада последователно или може би ще си разпределите функциите. Единият – Вие, другият – друг член на Комисията.
Имате думата!
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 502-01-74, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2015 г.
На свое заседание, проведено на 16 септември 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 502-01-74, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2015 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация, господин Антон Герунов – началник на кабинета, госпожа Калина Константинова – съветник на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация, господин Искрен Иванов – главен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията” в Министерския съвет; от Министерството на правосъдието – господин Атанас Славов – съветник в кабинета на министъра на правосъдието, госпожа Юлияна Чолпанова – държавен експерт, дирекция „Съвет по законодателство”; от Института за пазарна икономика: госпожа Светла Костадинова – изпълнителен директор; от Центъра за оценка на въздействието на законодателството: господин Тони Димов – председател; от Националния център за изучаване на общественото мнение: госпожа Теодора Ангелова – заместник-ръководител и господин Антоний Гълъбов – политолог.
Законопроектът беше представен от господин Антон Герунов.
Законопроектът цели въвеждането на института за оценка на въздействие в нормотворческия процес като инструмент за усъвършенстване на изготвянето, съгласуването и приемането на нормативни актове. Оценката на въздействието представлява аналитичен подход за изследване на възможните икономически, социални, екологични и други последици, на разходите, ползите и рисковете от различни възможности за действие за разрешаване на съществуващи проблеми.
Със Законопроекта се въвеждат два вида оценки на въздействието – предварителна, която от своя страна е частична и цялостна и последваща. Актовете, по отношение на които ще се изготвя предварителна оценката на въздействието, са кодекси, закони и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.
Предвидени са и изключения от обхвата на задължението, които включват законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията, за ратифициране и денонсиране на международни договори, законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и проекти на нормативни актове, свързани с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства. Изключение представляват и проектите на подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет.
Предлага се срокът за обществени консултации да бъде увеличен на 30 дни, като е предвидена възможност при изрична обосновка в мотивите срокът да бъде по-кратък, но не по-малко от 14 дни. Предлага се също провеждането на обществени консултации за проекти, изготвени от изпълнителната власт или от орган на местно самоуправление, да се извършва едновременно и на интернет страниците Портала за обществени консултации, поддържан от администрацията на Министерския съвет.
Законопроектът предвижда и въвеждане на задължение за извършване на предварителен преглед на съответствието на проектите на нормативните актове с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека.
В обсъждането участие взеха народните представители Христиан Митев, Димитър Лазаров, Филип Попов, Явор Нотев, Емил Димитров, Десислава Атанасова, Петър Славов и Данаил Кирилов.
В отговор на поставен от господин Лазаров въпрос относно изключването от обхвата на оценката на въздействие на законопроекти за държавния бюджет, за бюджета за държавно обществено осигуряване, Конституцията и подзаконовите актове, господин Герунов посочи, че това следва от естеството на законопроектите. Госпожа Атанасова отбеляза, че предвид многократната промяна на нормативни актове предвиденият петгодишен срок за извършване на последваща оценка на въздействието е много дълъг. Господин Герунов отговори, че нормата изрично посочва „или в по-кратък срок”, тъй като поради голямата специфика на различните нормативни актове е възможно при някои да се налага много по-кратък период на извършване на последваща оценка на въздействието.
Господин Димитров постави въпрос относно случаите, в които е необходимо бързото вземане на решение и приемане на законодателство, свързано с решаването на неотложен проблем. В отговор госпожа Бъчварова посочи, че в § 9, т. 4 предвижда задължението за изготвяне на оценка да не се прилага в тези случаи на форсмажорни обстоятелства.
Господин Нотев посочи, че отношенията в обществената сфера са сложни и многообразни и не подлежат на регулация по начина, по който Законопроектът предлага. Той подчерта, че администрирането и поставянето на рамки на законодателната дейност няма да подобри нейното качество.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за”, 1 глас „против“ и без „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 502-01-74, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Госпожо Александрова, продължете с втория доклад. Това е пример за екипна работа в Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 554-01-168, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 21 октомври 2015 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-17, внесен от Стефан Георгиев Кенов на 19 февруари 2016 г.
На свое заседание, проведено на 1 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 554-01-168, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 21 октомври 2015 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-17, внесен от Стефан Георгиев Кенов на 19 февруари 2016 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, предвижда при извършване на промени в действащ нормативен акт, в „Държавен вестник” да се изписва и пълният текст на изменените разпоредби. Предложението е обосновано от вносителите със затрудненията, свързани с проследяване на съдържанието на отделните разпоредби през отделните периоди от време, предвид техните многократни промени.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от народния представител Стефан Кенов, предвижда промяна на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове, която установява изискване разпоредбите на нормативните актове да се формулират на общоупотребимия български език. Предлага се разпоредбите да се формулират не на общоупотребимия, а на книжовния български език. Предложението е обосновано от вносителя с различието в значението, което имат словосъчетанията „общоупотребим български език” и „книжовен български език”.
След проведено гласуване Комисията по правни въпроси:
- с нула гласа „за”, 5 гласа „против” и 5 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 554-01-168, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 21 октомври 2015 г.;
- с нула гласа „за”, нула гласа „против” и 11 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-17, внесен от Стефан Георгиев Кенов на 19 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
От името на вносителите някой желае ли да мотивира законопроектите?
Има думата господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Законопроектът, който сме внесли, може би на пръв поглед наистина изглежда, че въвежда прегледност, но той има доста по-сериозна цел. Ще се опитам съвсем кратко да я обясня.
В момента, както знаем, при изменения на съществуващи разпоредби в законите се посочва съответното изменение и на практика е много трудно човек да се ориентира от обнародвания текст в „Държавен вестник” какво точно се случва.
За да ме разберете по-добре, ще Ви цитирам текст точно от по рано разглеждания Проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, където примерно в § 4 сме записали: „В чл. 18, ал. 1, т. 2 след думите „заема длъжност” се добавя „други”.”
Това нещо, когато утре се обнародва, човек, за да се ориентира, ще му е необходимо, първо, да разполага със старата редакция на Закона, да наложи тези промени в нея, за да разбере какво се е случило.
От къде обаче идва същественият проблем? Когато дадена разпоредба няколко пъти е променяна по този начин, тогава всяко едно отразяване на нейното изменение, всяко едно обнародване е на частицата, която е изменила разпоредбата. В един момент, когато има три, четири или повече изменения, се оказва, че трябва да седнете с три, четири, пет различни броя от „Държавен вестник” примерно от 10 години назад и да проведете малко следствие как точно изглежда съответната разпоредба.
Много от Вас сигурно ще кажат, че нали затова има правно информационни системи и човек влиза в една или друга такава правно-информационна система и вижда текста отразен. Колеги, така е, но те не са меродавен източник на правото.
Проблемът идва от там, че ако в едната правна система това законово изменение е отразено по един начин, а в другата пише нещо друго, започвате да се чудите кой е верният текст. Трябва да имате наистина достоверен източник, на който да се позовете, представете си пред съд или пред друг държавен орган, за да кажете: „Точно това е текстът, който е приел законодателят, и точно така гласи тази законова норма”. Очевидно, когато има различни текстове в различните правно-информационни системи, най-малкото възниква чудене кой е меродавният текст.
До голяма степен такъв е смисълът на нашето предложение: когато се изписва целият текст, след като е написана предложената промяна, § 4 от ЗИД на Закона за съдебната власт няма да изглежда по този неразбираем начин, както Ви цитирах преди малко, а просто ще пише следното нещо: „Изборен член на ВСС не може да заема длъжност и в други държавни и общински органи”. Това е ясно, прегледно и разбираемо, дори човек да не разполага с текста на целия нормативен акт, когато гледа „Държавен вестник”.
Това, за което говоря, всъщност дълги години е извършвано от дирекция към Министерския съвет, която беше закрита може би преди десетина година. Тя точно това е правила: изготвяше сборници с нормативни актове, където много точно се отразяваше действащото право. Повечето практикуващи юристи тогава разполагаха с тях и можеше да се сключи абонамент, като подобно на „Държавен вестник”, те се получаваха и човек разполагаше с меродавния текст, който може да бъде изваден, показан пред всеки държавен орган и той наистина да има обвързваща сила, тоест да няма спор по самото съдържание на текста, дали това всъщност е текстът. Нали разбирате, така може да възникне спор освен по смисъла на правната норма, елементарният спор „Това ли е наистина текстът, който трябва да пише в закона, или Народното събрание е приело нещо друго и тук има грешка в начина, по който са го отразили в тази или в онази информационна система”.
Това, което предлагаме, ни се струва доста резонно.
Чух съображения на колеги, които по-скоро мислят да се въздържат при гласуването, че едва ли не по този начин „Държавен вестник” щял много да набъбне. Аз не мисля, че такова нещо ще се случи.
Първо, знаете, че новите законопроекти се обнародват с пълния им текст. Когато се правят промени, те не са толкова обемни, че да се случи нещо подобно. Когато наистина се говори за съществени промени в даден нормативен акт, по смисъла на Закона за нормативните актове обикновено той се отменя изцяло и се обнародва изцяло. Не вярвам „Държавен вестник” да стане двоен или троен и не ми се струва, че това е основателен аргумент.
Разбира се, ако има други въпроси, в дискусията ще отговорим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Господин Петров, да мотивирате предложението с вносители господин Кенов и група народни представители.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение също може би изглежда несъществено, но според мен е от изключителна важност, особено за страна, която всяка година на 24 май се кълне в науката и в книжовността, като създател – от братята Кирил и Методий на кирилицата, която сме дали „на вси словене книга да четат”, но ето вижте какво пише в Закона за нормативните актове от 1973 г., в чл. 9, ал. 1: „Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език кратко, точно и ясно”.
Ние предлагаме следната според мен съществена промяна, не зная каква е логиката това да не се приеме: „Разпоредбите на нормативните актове се формулират на книжовен български език кратко, точно и ясно”.
В своите мотиви за тази промяна ние се опираме както на чл. 3 от Конституцията на Република България, където е записано, че официалният език е българският, така и на следната аргументация. „Книжовният български език” е кодифицирана разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите и жаргона, които са части от така наречения „общоупотребим български език”. „Книжовният език” е езикова форма, която се смята за правилна и поради тази причина трябва да се използва във всички нормативни актове.
Сам по себе си така нареченият „общоупотребим български език” е сложна съвкупност, в която са организирани както книжовният български език, така и жаргонният, така и някои диалектни форми и наречия.
Не на последно място, бих отбелязал и зачестилите спорове в пленарната зала около смисловото значение на някои фрази от законопроекти, а именно използването при тяхното писане на общоупотребим език. Спомням си, тук имахме случай, когато дълго време се спореше за това дали трябва да се използва думата „ползва” или „ползува” и в крайна сметка се наложи да променим цял един закон, тъй като едната форма не беше установена като правилна.
Бих искал да благодаря на госпожа Милена Дамянова, която поиска от БАН да даде оценка на нашето предложение, и становището на Института за български език в Българската академия на науките е изцяло в посока това предложение да се приеме.
Ето, те дават, че „прилагателното име „общоупотребим” език означава „който се употребява от всички, предназначен за употреба от всички”. Изразът „общоупотребим български език” няма терминологично значение в езиковедски смисъл, не съществува в този смисъл. За отбелязване е, че той се използва и подлежи на специализирано тълкуване, когато се пишат или правят анализи например на правни актове”.
Тоест препоръката в становището на Института за български език към Българската академия на науките е в нашето законотворчество да въведем нещо според мен изключително нормално, каквото е това да използваме българския книжовен език.
Надявам се в навечерието на 24 май да се докажем като държава, която е дала книжовността на славяните, и да приемем нещо доста елементарно, потребно на всички: Народното събрание да даде достатъчен знак на уважение към Българската академия на науките с това нормативните актове – какво по-нормално от това – да се създават на книжовния български език. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Петров.
Сега, уважаеми колеги, откривам дебатите – три законопроекта.
Първа заявка за изказване – госпожа Милена Дамянова, председател на Комисията по образованието и науката, която няма доклад, но Вие най-вероятно ще изразите позиция от гледна точка на образователната сфера.
Имате думата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Комисията по образованието и науката беше предвидила разглеждането на този Законопроект в заседанието си през следващата седмица, тъй като господин Кенов, който е член на Комисията, отсъства от страната през тази.
Но аз използвам случая, независимо от това, че нямаме доклад, да Ви запозная със становището на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” към Българската академия на науките:
„Уважаема госпожо Дамянова, във връзка с Вашето запитване относно разликата в значението и употребата на изразите „общоупотребим български език” и „книжовен български език” становището на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” е следното.
В България повече от столетие се е наложил терминът „български книжовен език”, представител на писмена и устна форма на българския език като официален. Книжовният език е исторически създадена, а не диалектна езикова формация, която отразява общозадължителни и кодифицирани норми например по отношение на правопис, правоговор, лексика и граматика, отличава се с богатство и обработеност на изразните си средства и служи за общуване във всички сфери на обществото.
Основните особености на книжовния език са задължителност в официалните сфери на комуникация, универсалност и полифункционалност, тоест способност да обслужва всички сфери на обществото: обществено-политическа, икономическа, образователна, научна, културна, производствена, битова, наличие на устна и писмена форма; нормативност – наличие на нормативна система, кодификация, уточняване и съгласуване на общозадължителни норми, осигуряващи стабилност в обслужването на държавните институции, социалната и публичната сфера, образование и наука, медии; обработеност на езиковите средства, стилова диференциация и така нататък.
Прилагателното име „общоупотребим” означава „който се употребява от всички, предназначен е за употреба от всички” съгласно Речника на българския език, том 11 от 2002 г., страница 248. Изразът „общоупотребим български език” няма терминологично значение в езиковедски смисъл. За отбелязване е, че той се използва и подлежи на специализирано тълкуване, когато се пишат или правят анализи например на правни актове. В юридическите документи с оглед на спецификата им се прави разграничение между три основни езикови пласта – общоупотребим български език, специална терминология, заимствана от другите науки, и юридическа терминология.
Разграничението между тях в случая е от съдържателна гледна точка, доколкото думите от общоупотребимия език са такива, каквито се използват и разбират от всички, които знаят български, докато специалната терминология, заимствана от различни науки, и специализираната юридическа терминология изискват за своето адекватно разбиране и тълкуване при интерпретация на съответния юридически акт специализирани, експертни знания в съответните клонове на науката и юридическата практика.
В този контекст „общоупотребим български език” означава изразни средства от българския език, които се употребяват от всички носители на езика, тъй като се дължат на споделените им знания – как да ги използват и разбират при общуване помежду си.
Изискването да се използва общоупотребим език е с оглед на ориентацията да се пише и говори по достъпен и ясен начин.
Нормативна е употребата на израза „български книжовен език” и се препоръчва той да се използва в документи и при всички случаи, когато става дума за официалния език на Република България.
Словосъчетанието „общоупотребим български език” няма такава функция, тоест не може да бъде използвано като синоним на „български книжовен език”, употребява се много по-рядко и за отбелязване е най-вече специализираният смисъл, който му се приписва в посочения по-горе случай – на изискванията при оформяне на правни актове и административни документи.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването, госпожо Дамянова.
Реплика ли желаете, господин професоре?
Професор Станилов – първа реплика всъщност на становището на Института за български език при Българската академия на науките.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Който носи името на акад. Любомир Андрейчин – основоположник на съвременния български език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Така е.
Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаеми колеги от ГЕРБ, ако през Вашия първи мандат бяхте гласували на второ четене Законопроекта за българския език, внесен от мен и колегата Огнян Стоичков – Вие на второ четене всъщност обърнахте палачинката и гласувахте „против”, сега нямаше да имате такива проблеми, защото там всичко беше указано и формулирано – какво е „книжовен български език” и как се използва.
Езиковите рамки са много размити и никога не може да се сложи крайно ограничение. Това не е механика. Живото слово се развива постоянно и то няма такива параметри, за каквито пледира едно Народно събрание, една институция и така нататък.
Затова следващия път, като внеса този същия Законопроект за българския език, внимавайте как гласувате, за да нямате подобни вълнения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз за репликата.
Втора реплика?
Желаете ли дуплика, уважаема госпожо Дамянова? – Не.
Друго изказване?
Господин Байрактаров, зад Вас Вашият колега пръв вдигна ръка – нямаше как да го видите, бяхте с гръб.
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, първо ще взема отношение по Проекта на Министерския съвет. Принципно ни се предлага добра идея – да има оценка за въздействие на законопроектите, когато са разгледани, предварителна и последваща. Тоест предварително да имаме очаквани резултати от прилагането на съответния проект на нормативен акт. В този случай трябва да направим уточнението, че това се отнася за абсолютно всички нормативни актове – както законопроекти, така и проекти на наредби, приемани от общинските съвети, така и проекти на нормативни актове, които са подзаконови и се приемат от Министерския съвет.
Казвам, че на пръв поглед идеята изглежда добра. Що се отнася до проекти на нормативни актове с вносител – Министерския съвет, това действително ще изиграе своята роля за по-добро и качествено законодателство.
Опасявам се обаче, че, ако не бъдат направени съответни промени между първо и второ четене в сегашните редакции на Законопроекта, рискуваме да стигнем до противоречиви тълкувания, когато законодателната инициатива изхожда от народни представители. Факт е, че един народен представител не разполага с административен и финансов ресурс, с който разполага примерно Министерският съвет, по отношение подготовката на предварителната оценка за въздействие. Нещо повече, следва да имаме предвид, че в сега действащия текст на Закона за нормативните актове, в мотивите, които задължително трябва да съпътстват Проекта за нормативен акт, се предвижда вносителят да изложи очакваните резултати от прилагането на този нормативен акт, или иначе казано, това е тази оценка за въздействие, за която се говори в Законопроекта, внесен от Министерския съвет. Тоест и към момента имаме подобно изискване, при положение че сега ни се предлага, от една страна, да има приет регламент от страна на самото Народното събрание по отношение на оценките за въздействие, които ще трябва народните представители да изготвят преди внасянето на Законопроекта, а, от друга страна, е предложено Министерският съвет съответно в своите законопроекти да изготви такъв регламент.
В края на Законопроекта обаче, в Преходни и заключителни разпоредби, се сблъскваме с една отворена врата, която ни казва, че може да се прилага и по отношение на нормативните актове, предлагани от народни представители – наредбата, която ще се приема от Министерския съвет. Нещо, което лично според мен, няма да допринесе по никакъв начин… Напротив, може да доведе до съвсем различни от резултатите, които са описани в мотивите към настоящия Закон за изменение и допълнение за промени в Закона за нормативните актове. Не смятам, че е целта на този Законопроект, нито пък си мисля, че вносителите умишлено са целели да ограничат законодателната инициатива на народните представители. Смятам, че между първо и второ четене разпоредбите, които уреждат специално предварителната оценката за въздействие, трябва да бъдат прецизирани с оглед на факта да не допуснем накърняване на конституционно признати права като правото на законодателна инициатива на всеки народен представител.
Колегата Петър Славов също предлага едно удачно разрешение в предлагания от него Закон за изменение и допълнение. Действително по този начин ще улесним не само гражданите, които впоследствие се налага да се запознават с правните норми, които се обнародват в „Държавен вестник”. Не смятам, че ще бъде кой знае какво затруднение да бъдат публикувани пълните текстове на изменяните разпоредби, а не само съответните думи или израз, които се променят. Да, чисто хартиеното тяло на „Държавен вестник” най-вероятно ще нарасне, но в днешно време има достатъчно информационни технологии и начини текстът на „Държавен вестник” да бъде получаван по електронен път. Не смятам, че в това отношение ще настъпят някакви непоправими или непреодолими пречки това да се случи. Нещо повече – в самия законодателен процес винаги е по-ясно и по-добре, когато бъде изписан целият текст на разпоредбата, най-малкото, за да бъдат народните представители информирани и да направят правилно своя избор.
По отношение на Законопроекта, внесен от господин Кенов, мисля, че този термин, който е използван в Закона за нормативните актове, е правилен и изцяло целесъобразен. Неслучайно е използвана думичката „общоупотребимия”, а не „книжовния”. Не е необходимо да се ограничаваме в рамките на книжовния език. Знаете, че неговите правила и норми, и приемането на нови думи в книжовния език, следва един много, много по-бавен ход от живота, от реалността. Би следвало да оставим този термин, за да не се окаже в един момент, че една думичка или един термин ще трябва да го обясняваме с цели изречения в нормативните актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики? Няма.
Господин Байрактаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Всъщност ще допълня това, което колегата Христиан Митев не доизказа, най-вече по отношение на внесения Законопроект от страна на Министерския съвет.
Уважаеми колеги, това, което се предлага от Министерския съвет с мотива за повишаване качеството на законопроектите, може да доведе до изключително огромна опасност, а именно – лишаване от законодателна дейност, на който и да е народен представител. Знаете, че съгласно българската Конституция право на такава дейност имат Министерският съвет и народните представители.
Както вече изтъкна колегата Христиан Митев, народните представители не разполагат с този административен и финансов ресурс, за да извършват тази оценка. Но именно поради тази причина Конституцията е предвидила, уважаеми колеги, законите да се приемат на първо и второ гласуване, тоест качеството на Законопроекта да бъде постигнато чрез дебат в пленарната зала – първо, по философията на самия Законопроект и, второ, текст по текст в комисии, а след това в пленарната зала, за да бъде постигнат максимално добър законопроект. Иначе казано да бъде обединен целият потенциал на народното представителство.
Така предлаган Законопроектът всъщност обезсмисля и най-вероятно ще трябва да се променя и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. След като ще търсим оценки на въздействие за предлаган законопроект, тогава възниква въпросът: защо трябва един народен представител да обосновава законопроекта си с мотиви? Какъв е смисълът тогава? Значи, ще трябва да променим и Правилника.
Това е една опасна тенденция, която поставя законотворческата дейност на всеки един народен представител в пълна зависимост от страна на изпълнителната власт, нещо, което е недопустимо !Неслучайно властите в България са разделени на три – съдебна, законодателна и изпълнителна. Няма как законодателната власт да бъде поставена през Закона за нормативните актове в състояние на подчиненост и невъзможност да изпълни своето конституционно право и задължение – тъй като това, освен че е право, е и задължение. Нещо повече – всеки народен представител според Конституцията представлява целия народ. От тази гледна точка той вече няма да има възможност да изпълнява и това свое право и задължение.
Лично аз ще се въздържа за този Законопроект. Убеден съм, че ще бъде приет на първо гласуване, но се надявам между първо и второ гласуване тези текстове, които, меко казано, са опасни, защото те вече принизяват и обезсмислят ролята на Народното събрание, на българския парламентаризъм.
Ще подкрепя категорично Законопроекта, внесен от колегата Петър Славов, както ще подкрепя и Законопроекта, внесен от колегите Стефан Кенов и Росен Петров, защото по отношение на това дали могат навсякъде да се приложат книжовните слова на българския език, мисля, че с общи усилия може да бъде преодолян един евентуален такъв проблем, касаещ най-вече термините на специализираните закони. За съжаление, има терминология, която няма превод на българския книжовен език.
Въпреки всичко ще подкрепя Законопроекта.
Отправям апел най-вече към колегите-юристи – между първо и второ четене да положат възможно повече усилия за изчистване на текстовете по Законопроекта, внесен от Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплика ли желаете, господин Петров?
Имате възможност да направите първа реплика.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): С цялото ми уважение към господин Байрактаров и му благодаря за подкрепата, но искам да му посоча, че употребата на чуждици, на чужди съкращения е уредена в Закона за нормативните актове през 2007 г. във връзка с влизането ни в Европейския съюз.
Иначе, колеги, аз наистина смятам: какво по-нормално от това книжовната норма да лежи в основата на българските закони?!
Съгласен съм и с проф. Станилов, че може би ние най-накрая се нуждаем от един работещ Закон за българския език. Аз смятам, че неговият Закон е много добър. Той е минал на първо четене. Надявам се някой ден да доживеем да мине и на второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Байрактаров, за дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Колега Петров, неслучайно казах, че с общи усилия можем да преодолеем тези несъответствия, които са довели до неприемане на Законопроекта в комисии. Не исках да бъда по-краен, тъй като има колеги, които се обиждат, а трябваше да кажа, че някой не е изчел внимателно Закона за нормативните актове, но Вие просто ме принуждавате да го кажа. Абсолютно сте прав! Затова и подкрепям Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект, № 502-01-74, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2015 г.
Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването.
Отменете го – няма кворум.

Поименна проверка:

Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - отсъства
Антон Ангелов Долапчиев - отсъства
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - тук
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - тук
Валентин Николов Иванов - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Велизар Пенков Енчев - тук
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - отсъства
Галя Симеонова Георгиева - отсъства
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - отсъства
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красимир Илиев Богданов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - отсъства
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светлин Димитров Танчев - тук
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - отсъства
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - тук
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - тук
Христо Грудев Грудев - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Илиев Хайтов - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - тук

Имаме кворум. Можем да продължим. (Списъкът на народните представители, влезли в пленарната зала по време на поименната проверка, се прилага към списъка на председателстващия заседанието.)
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 502-01-74, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2015 г.
Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 101, против 12, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
В едно изречение – гласувах „против” така предложения Законопроект на първо четене, защото на практика с хипотезите, които са описани в него, се ограничава законодателната инициатива на субектите, които имат такава възможност според нашата Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 554-01-168, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров на 21 октомври 2015 г.
Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроекта.
Гласували 120 народни представители: за 26, против 10, въздържали се 84.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-17, внесен от Стефан Георгиев Кенов на 19 февруари 2016 г.
Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 47, против 4, въздържали се 64.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2016 г.)
Вносител е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на 10 март 2016 г.
С доклада на Комисията ще ни запознае нейният председател народният представител Светлин Танчев.
Имате думата, уважаеми господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове има честта да обобщи приоритетите на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г., които идват от другите ресорни комисии към нашата.
„На свое редовно заседание, проведено на 9 март 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 114, Глава ХІ от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание обсъди и прие Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г.
Проектът на Програмата е разработен в съответствие с приоритетите на Тройното председателство на Съвета на Европейския съюз, приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2016 г., № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г., Работната програма на Европейската комисия за 2016 г. и предложенията, направени от постоянните парламентарни комисии на Народното събрание.
В своята Работна програма за 2016 г. Европейската комисия предлага 23 нови инициативи в съответствие с десетте приоритета, посочени в Програмата за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна:
1. Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите.
2. Свързан цифров единен пазар.
3. Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата.
4. По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база.
5. По-задълбочен и по-справедлив Икономически и паричен съюз.
6. Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ.
7. Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие.
8. Към създаването на нова политика за миграцията.
9. По-силен участник на световната сцена.
10. Съюз на демократична промяна.
Освен това Европейската комисия предлага 27 нови инициативи по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT).
Основните приоритетни области от Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.) по време на заседанието представи госпожа Деница Недева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет. В заседанието взе участие и госпожа Теодора Карамаринова – държавен експерт в същата дирекция.
Годишната програма е приета в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България, съгласно които Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, предварително информира Народното събрание и дава отчет за действията си, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз.
Като отчита дневния ред на Европейската комисия и програмата на Тройното председателство на Съвета на Европейския съюз, през 2016 г. България планира да насочи усилията си към няколко високоприоритетни за страната области, а те са следните: насърчаване на икономическия растеж и заетост; миграция и сигурност; ефективен енергиен съюз и политика в областта на климата; единен цифров пазар; разширяване на Европейския съюз.
При изготвянето на Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016 г.) бяха отчетени и следните съображения:
- Проверки за съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските законодателни предложения, включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г., ще бъдат извършвани чрез активно упражняване правомощията на Народното събрание съгласно Протокол 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
- Приемането на новата Работна програма не прекъсва процеса на наблюдение и контрола върху проектите на актове на институциите на Европейския съюз, включени в предишни годишни работни програми на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които не са разгледани или окончателно приети.
- В Годишната работна програма приоритетно са включени проекти на актове, които имат законодателен характер и създават възможност Народното събрание ефективно да контролира участието на правителството в европейския дневен ред, както и да участва в политическия диалог с европейските институции.
- При необходимост комисиите на Народното събрание имат възможност да разглеждат и други документи на европейските институции – съобщения, доклади, бели и зелени книги и други, извън настоящата Работна програма.
След състоялото се обсъждане, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 114, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага с 12 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме следното решение за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г.:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 114, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016 г.)
ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2016 г.)
Народното събрание, като се ръководи от:
– засилената роля на националните парламенти в процеса на вземане на решения от Европейския съюз, съгласно Договора от Лисабон, и влиянието им във формулирането на европейските политики;
– спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес;
– значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в изпълнение на Стратегията „Европа 2020”, реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по глава единадесета от чл. 114 до чл. 117 вкл. от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове на европейските институции:
1. Предложение за изменение на директива относно координирането на някои правила, отнасящите се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване;
2. Предложение за изменение на регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите;
3. Предложение за изменение на директивата за аудиовизуалните медийни услуги;
4. Предложение за изменение на регламента относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност;
5. Предложение относно борбата срещу измамите и фалшифицирането на непаричните платежни средства;
6. Предложение за справяне с дискриминацията въз основа на националност или място на пребиваване;
7. Предложение за изменение на регламента относно координацията на системите за социална сигурност;
8. Предложение за изменение на директивата за „синята карта”;
9. Предложение за изменение на директивата относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн;
10. Предложение за изменение на регламента относно пускането на пазара на продукти за растителна защита;
11. Предложение за изменение на Регламента относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход;
12. Предложение за ДДС на електронната търговия;
13. Предложение за директива относно мерките за намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;
14. Предложение за изменение на директивата относно командироването на работници;
15. Предложение за взаимно признаване на квалификациите;
16. Предложение за изменение на регламента относно сигурността на доставките на газ;
17. Предложение за структурирана система за презаселване на бежанци;
18. Предложение за изменение на дъблинската система в областта на убежището;
19. Предложение относно военните способности на държавите членки в областта на отбраната;
20. Незаконодателна инициатива относно глобалната стратегия в областта на външната политика и политиката на сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Танчев.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги! В Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г. липсва една фундаментално важна тема за Европейския съюз, а в частност и за България. Коя е тя? Коя е тази тема, от която Народното събрание се страхува, след като вече втора поредна година, подчертавам това, тази тема не се включва, тъй като и в доклада от миналата година за Годишната работна програма по въпросите на Европейския съюз тази тема отсъстваше. След малко ще разберете коя е тази тема.
В своята работна програма Европейската комисия, както ни запозна господин Танчев, предлага 23 нови инициативи в съответствие с десетте приоритета, посочени в Програмата за работни места, растеж, справедливост, демокрация, промени и така нататък. Точка шеста в тези 23 нови инициативи гласи: „Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със Съединените американски щати”. Това е голямата липса в този документ.
Също така тук има една тема – т. 5 в българските приоритети –която е излишна и според мен не би трябвало да присъства. Това е темата за разширяването на Европейския съюз.
Сега ще се аргументирам защо съм за включването на темата за Трансатлантическото партньорство и защо съм за изключването на темата за разширяването на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, през 2015 г., както казах, този парламент отхвърли отново темата за Трансатлантическото партньорство, при положение че и миналата, и тази година тази тема може би е водеща, когато става дума за външноикономическите отношения на Европейския съюз със Съединените американски щати. В държави като Унгария, Чехия, Франция, Италия, но на първо място във Франция, се надигна истинска буря от недоволство, че тези преговори се водят на тъмно. Вие знаете как българските евродепутати – можете да ги попитате, когато другиден в петък дойдат тук – получават достъп до документите от преговорите между Европейската комисия и Съединените американски щати по Трансатлантическото партньорство. Преговорите се водят изцяло на тъмно. По тази причина държавите, които изброих, но на първо място Унгария, категорично се противопоставят по този начин на водене на преговори със Съединените американски щати.
Ще поставя и втория въпрос. По каква причина през 2016 г. за България е важно разширяването на Европейския съюз? Тази точка трябва да отпадне и ще Ви кажа защо. Тази тема официално и неофициално е замразена в рамките на Европейската комисия. След влизането на Хърватия в Европейския съюз това, което се случва с мигрантската вълна или по-точно – „великото преселение на народите”, темата за разширяването на Европейския съюз е в задънена улица. Но някой е решил да вкара тази тема. По същество тя обслужва Република Турция, която проявява много сериозни усилия в тази област. Обслужва Република Сърбия, с която имаме много сериозни проблеми по въпроса за положението на българското малцинство в Западните покрайнини. Бих искал да чуя аргументите на вносителите на тази точка – защо тя присъства, при положение че почти не присъства в документите на Европейския съюз, на Европейската комисия за 2016 г.?
Затова предлагам да се включи като шеста точка в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – Трансатлантическото споразумение, или по-точно преведено на български език – „Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции”, на английски TTIP, защото смятам, че ако тази тема не се включи, ние отваряме широко вратите, както беше казано и миналата година от тази трибуна, за генно модифицираните храни, за добива на шистов газ, за синдикалните права, които ще бъдат сериозно нарушени в рамките на Европейския съюз, тъй като ние ще копираме, а това не е никаква тайна, стандартите на синдикални права в Съединените американски щати. Тези стандарти нямат нищо общо с европейските стандарти. Неслучайно в Съединените американски щати синдикати на практика няма. И най-страшното – наднационалните съдилища, които присъстват и в сегашния вариант на работния вариант на споразумение, където частните компании ще могат да съдят държавите за провалени техни договори, когато се защитават националните интереси. Такива процеси вече бяха спечелени от транснационални частни компании срещу Южноафриканската република, Бразилия, дори и Германия.
Затова, отново повтарям, предлагам да се включи като точка 6 в Годишната работна програма Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, което за съжаление ще бъде изключително важно за Европейския съюз и за нашата страна. За съжаление до този момент преговорите се водят в Брюксел на тъмно. Резултатите и информацията, която получаваме, говори, че Европейската комисия е готова да направи сериозни отстъпки на транснационалните компании на Съединените американски щати по същество.
Ако сме европейци, ние ще сложим тази точка. Дори няма какво да дискутираме!
А по въпроса за включването на точката за разширяването на Европейския съюз – готов съм да приема компромисно решение, но нека да чуя аргументите на вносителите защо точно точката за разширяването на Европейския съюз решихте да я вкарате тази година, тъй като тя очевидно обслужва само две държави на полуострова и изобщо в Европа – Република Турция, която няма право изобщо да говори по този въпрос, след като изнуди и рекетира Европейския съюз, и Република Сърбия, която има сериозни проблеми в предприсъединителния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А какво да стане с точките от шеста нататък – да се преномерират, така ли? Това ли предлагате?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Кристиан Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, първо, очаквах вносителите на Законопроекта да обяснят на господин Велизар Енчев и да отговорят на въпросите, които постави.
Една от причините да има известно неразбиране какво всъщност правим днес се съдържа в това, което накратко обясних в началото на днешното заседание. Едното е Работната програма на Народното събрание, която е изготвена въз основа на няколко документа, които са описани тук. Другото, разбира се, е Годишната програма за участие на Република Българи в процеса на вземане на решения на Европейския съюз – един различен документ, документ на правителството, който би следвало да бъде представен от министър-председателя в Народното събрание.
Само да уточня, че все пак чл. 124 от Правилника на Народното събрание по тази тема не е пожелателен, а императивен и казва, че „Народното събрание изслушва доклада на министър-председателя”, а не „може да изслуша доклада на министър-председателя”.
С други думи, в рамките на това изказване, искам да направя отново предложението Народното събрание да покани министър-председателя във възможно най-кратък срок, който да представи Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз и там да поставим част от въпросите, които засегна и господин Енчев, както по отношение на разширяването, има и други страни, впрочем, които мисля, че неслучайно е поставена тази тема от България, но това не е част от нашия дебат днес тук, а от дебат, който ще водим с министър-председателя, и съответно въпросът за Трансатлантическото споразумение. Всъщност тази програма, която ни е представена сега, е списък от конкретни законодателни инициативи. Доколко преговорите по това споразумение все още продължават и затова, доколкото получих обяснение, тази тема на е включена в този списък от законодателни инициативи, което обаче не значи, че ние тук, в Народното събрание, не бива да дискутираме тези теми.
Искам да изразя своето и на нашата група неудовлетворение от факта, че на практика европейската тематика буквално липсва в дейността на Народното събрание, а и в дейността на почти всички комисии; че няма адекватно взаимодействие между Народното събрание и Министерския съвет и съответните министерства по европейските теми; че Годишната работна програма, за която и преди малко споменах, от началото на мандата на това Народно събрание на практика не е обсъждана всъщност вече втори път в Народното събрание; че позициите на България в различните формати на Съвета, включително и в Европейския съвет, не се обсъждат предварително в комисиите и в Народното събрание.
Тук отново искам да изразя неудовлетворение от факта, че утре и вдруги ден предстои, както казах и сутринта, може би един от най-важните европейски съвети, които ще се проведат тази година и ние научаваме за позициите на България от изявления на премиера пред медии тук и там, от негови писма към Доналд Туск примерно, но той така и не пожела да дойде тук и да вземе санкцията на Народното събрание по темите, които ще защитава на Европейския съвет, а те са ключови за България.
Първата е свързана с миграцията – новата политика на Европейския съюз и Споразумението с Република Турция, което беше договорено, но следва да получи своето одобрение.
Вторият елемент, Докладът за макроикономическите дисбаланси, така нареченият „европейски семестър”, който беше публикуван преди няколко дни. Той, подчертавам, пак е убийствен за България. Освен че прави тежки констатации за състоянието на българската икономика, в последната си част съдържа таблица с елементите, които са препоръчани, но не са изпълнени от предишния доклад, който излезе през 2015 г. Ако видите таблицата, там се вижда, че почти нищо не е изпълнено в своята цялост, така както е препоръчано, и това, за мен, е също един от проблемите, по които министър-председателят дължи обяснение пред българския парламент.
По отношение на конкретната програма искам да кажа, че за нас приемането и работата по тези годишни програми е пълен формализъм, затова и нашата група ще се въздържи по нейното гласуване не защото не смятаме, че тези законодателни и незаконодателни актове, които са включени в тази програма, не са важни, не че парламентът не бива да работи по тях, още по-малко сме против това Народното събрание да е ангажирано с тях, но отсъства всякакъв елемент на отчетност.
Миналата година, след немалко дебати, приехме една програма, която, ако отворим сега и изчетем какво сме заложили в нея, ще видим, че може би само 2-3 от нещата, които са заложени, реално са изпълнени и е имало реален дебат по тях.
Смятам, че на този формализъм трябва да бъде сложен край. Ако е необходимо да предложим промени в Правилника, който да изисква освен приемане на Годишна програма, да изискаме и отчет какво е извършено по нея, защото всичко останало, според мен, е безмислено. Освен че няма отчетност, никой не разбра какво всъщност сме дискутирали по тази Програма, какво е прието, какво постигнахме за това време, какви позиции сме заели в комисии или в Народното събрание по тези теми.
Тук бих казал: освен че парламентът беше пасивен, от страна на Министерския съвет и особено ресорните министри, ресорният вицепремиер Меглена Кунева, не видяхме особен ангажимент към една по-висока степен на съгласуване, на търсене на съдействие от наша страна, което смятам, че е важно, когато се защитават важни за България позиции.
Освен това смятам, че не беше на необходимото ниво през изминалата година координацията с българските представители в Европейския парламент, които впрочем днес ни дават добър пример с дискусията, която организират по механизма за сътрудничество и проверка в Брюксел, където поканиха представители на българските институции и по един представител от всяка парламентарна група, за да може и позицията на Народното събрание да бъде видима там, в Европейския парламент.
Мисля, че когато говорим за европейските въпроси, за европейските политики, трябва да се опитаме да ангажираме по- ефективно и активно нашите представители в Европейския парламент по тези теми.
Приключвам с това, че понеже споменах Механизма за сътрудничество и проверка и като говорим за големите европейски теми, буквално преди ден-два разбрахме, че този механизъм остава, че постепенно Румъния върви към излизане от него, а България затъва още по-дълбоко в този Механизъм. Правителството вече престана да работи за Шенген, особено госпожа Кунева, която си беше поставила като някаква цел на министерстването или на вицепремиерстването, да кажем, членството на България в Шенген. Тази теза също увисна! Вместо да я поставим достатъчно остро утре и вдруги ден, ние вече спряхме да говорим по нея.
Като говорим за макроикономическите дисбаланси, няколко дни след доклада, в който се констатира, че външния дълг на България нараства застрашително, само няколко дни след това взехме още 2 млрд. евро външен дълг. Въобще едни въпроси, които ми се струва, че далеч не поставят България в благоприятна европейска светлина, погледнато отвън, а, погледнато отвътре, ни отдалечават от реалния европейски дебат – нещо, което не можем да приемем. Затова пак казвам: „Българската социалистическа партия лява България” ще се въздържи при това гласуване и очаква от правителството и от министър-председателя един по-силен ангажимент към Народното събрание по европейските теми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Танчев.
Моля, ако има и други изказвания, да се концентрираме върху темата, която е Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Оставям по-свободен дебатът и включваме 122-124 член – Механизмът за сътрудничество по проверка, но нека все пак да се насочим към Проекта за решение, който е предложен на Вашето внимание.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Точно затова и аз искам да взема отношение и да се опитаме да върнем темата върху това, което дискутираме. Може би има какво да се желае в комуникацията и отчетността, но това е друга тема, на друг дебат и не искам да влизам в тази материя.
Искам да върнем дебата отново върху доклада, който изчетох и ще Ви прочета малко правилата, по които работим, за да се ориентират и други колеги, ако имат някакви желания за изказвания.
Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз следва да съдържа проекти на актове на европейските институции” – това го пише и в Глава единадесета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Тези проекти на актове се разглеждат от Народното събрание от гледна точка на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Срокът по субсидиарност е осем седмици от публикуването на Проекта от страна на Европейската комисия. Парламентите на държавите членки могат да участват ефективно в законодателния процес на Европейския съюз именно в рамките на този срок”.
Именно за това в Годишната работна програма на Народното събрание ние сме включили тези проекти на актове, по които реално имаме възможност да се произнесем. Общите тези и въпроси на Европейския съюз няма смисъл да се включват, както и стари предложения – такива с изтекъл срок. Трансатлантическото споразумение не попада в Програмата също по тази причина. Не попада изобщо в процедурата по-горе. Ако и когато се стигне до подписването му от страна на Европейския съюз, то тогава този договор ще подлежи на ратификация от всички парламенти.
Освен това по годишната работна програма не се случва в пленарна зала, а в секторните комисии, в Комисията по европейски въпроси. Изслушванията на изпълнителната власт по актуални въпроси на Европейския съюз от страна на пленарната зала нямат нищо общо с този Годишен доклад.
Колеги, наистина темите са актуални, но нека спазваме правилата, все пак затова са създадени, за да върви един ефективен процес и наистина да можем да защитаваме най адекватно нашите позиции пред Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танчев.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
В представения Ви Проект за решение е изпуснато наименованието на Решението, което трябва да бъде „Решение за приемане на годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2016 г.”
Първо, подлагам на гласуване наименованието на Решението.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 12.
Наименованието на Решението е прието.
Разбрахме, че предложението, направено от парламентарната трибуна от народния представител Велизар Енчев, е несъвместимо с правилата, по които се изготвя такава програма, от това, което обясни председателят на Комисията народният представител Светлин Танчев, затова няма да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване Проекта за решение, който Ви беше представен от парламентарната трибуна от председателя на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев, заедно с наименованието му, което преди малко приехме.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 13.
Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г. е приета.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2014 Г.
Вносител е Комисията за защита от дискриминация на 31 март 2015 г.
С Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека ще ни запознае народният представител Евгения Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, преди да Ви представя доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, искам процедура за допуск в залата на доц. д-р Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация, и господин Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение от народния представител Евгения Алексиева.
Гласували 79 народни представители: за 73, против 3, въздържат с 3.
Моля поканете госпожа Джумалиева и господин Хюсеинов в залата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА:
„ДОКЛАД
Относно Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2014 г., № 520-00-19, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31 март 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 21 май 2015 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2014 г., № 520-00-19, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31 март 2015 г.
На заседанието присъстваха доц. д-р Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация, господин Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията и госпожа Златина Дукова – член на Комисията.
Отчетът беше представен от председателя на Комисията за защита от дискриминация – доц. д-р Ана Джумалиева.
Комисията за защита от дискриминация е активно действащ държавен орган за превенция, контрол и защита от дискриминация. През изминалата година по жалби и сигнали на физически и юридически лица са образувани 452 броя преписки, по реда на чл. 50 от Закона за защита от дискриминация.
Преобладаващите жалби и сигнали през отчетния период са свързани с дискриминация по различни признаци в сферата на заетостта.
В доклада на комисията, съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, е включена информация за дейността на всеки от постоянните й специализирани състави.
Едни от най-важните функции на Комисията са възможността за самосезиране и превантивната й функция.
При започване на дейността й през 2006 г. броят на жалбите, постъпили в комисията е бил 289, а през 2014 г. техният брой е вече 890. Образуваните преписки в началото на създаването на Комисията са били 183, а през 2014 г. – 452. Броят на постановените решения за 2006 г. са 74, а за 2014 г. – 478.
Госпожа Джумалиева сподели, че едно от нещата, които не са успели да постигнат, поради липса на достатъчно финансови възможности, е да се изпълни една от препоръките, която е отправена към институцията от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността.
Препоръчва се на Комисията за защита от дискриминация да й бъде осигурен достатъчен финансов ресурс за да разкрие 26 регионални представителства. Към настоящия момент комисията има 18 регионални представителства. В разкритите регионални представителства в гр. Търговище и гр. Смолян няма назначени регионални представители и офисите не са оборудвани с необходимата техника, поради липса на финансова възможност. Съществуването на регионалните офиси е от изключително значение, както за институцията, така и за всички граждани, които се намират в по-отдалечените от столицата населени места, тъй като не всеки има възможност да пътува или да ползва комуникации, да се свързва и да посещава седалището на Комисията.
Липсата на финансови средства затруднява пълноценната работа на Комисията. Бюджетът при създаването й е бил в размер на 3,5 млн. лв., а към настоящия момент той значително е намален и е в размер на 2,1 млн. лв.
В хода на дискусията народни представители изразиха мнения в подкрепа на отчета за дейността на Комисията за 2014 г., като изразиха съгласие с поставените от председателя й проблеми във връзка с дейността на комисията. Бяха зададени въпроси към председателя на Комисията, на които беше отговорено подробно и аргументирано.
Господин Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, прочете писмо от Националния съвет на религиозните общности в България, в което се изразява подкрепа към Комисията за защита от дискриминация, като орган за защита правата на гражданите, и се подчертава, че качеството на огромната по обем свършена работа през 2014 г. е показател за ролята на тази комисия като основен национален орган по равнопоставеност, междукултурно взаимодействие и хуманизъм.
След проведените дебати Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация, № 520-00-19, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31 март 2015 г.
Комисията предлага и Проект за решение, което трябва да бъде разисквано и прието от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Представете го.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА:
Проект!
РЕШЕНИЕ:
по Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Господин Председател, искам да направя редакционно предложение: във връзка с основанието да се добави „чл. 84, т. 17”, което да бъде преди израза „чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Алексиева.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Първо, подлагам на гласуване предложението за редакционна промяна, тоест добавка в основанията за решението: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 17”, нататък текстът продължава с „чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация”.
Подлагам на гласуване направеното от парламентарната трибуна предложение от народния представител Евгения Алексиева.
Гласуваме.
Гласували 70 народни представители: за 68, против 1, въздържал се 1.
Предложението за редакционна поправка е прието.
Сега подлагам на гласуване целия Проект за решение заедно с току-що приетата редакционна поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 2.
Отчетът на Комисията за защита от дискриминация за 2014 г. е приет. Приключихме с тази точка от дневния ред.
Часът е 13,55 ч. Утре ще продължим с т. 5 от дневния ред: първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители са Бойка Маринска и група народни представители на 16 януари 2015 г. – на единия Законопроект; на втория вносители са Светлин Танчев и група народни представители на 21 януари 2016 г.

Утре – редовно заседание от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Кирил Цочев

Секретари:
Александър Ненков
Димитър Делчев