Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 17 март 2016 г.
9,02 ч.
17/03/2016
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги народни представители!
Моля, заемете местата си!
Режим на регистрация.
Моля, прекратете регистрацията. Няма кворум.
Следващ опит – в 9,30 ч.

Открито в 9,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля режим на регистрация.
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, предлагам Ви на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да включим като точка осма в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост. Под № 502-01-56 е внесен в Деловодството от Министерския съвет на 6 юли 2015 г. и е приет на първо гласуване от нас на 6 ноември 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Позволете ми да Ви направя няколко съобщения.
Първото е – вчера, 16 март 2016 г., е постъпил и раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приети на първо гласуване на 10 март 2016 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
На 16 март 2016 г. в Народното събрание е постъпил Отчет за изпълнението на Програмния бюджет на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2015 г. Отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за основните резултати от наблюдението на работната сила през 2015 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точката, предвидена за днес за разглеждане:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Вносители са Бойка Маринска и група народни представители на 16 януари 2015 г., както и Светлин Танчев и група народни представители – на 21 януари 2016 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейният председател народният представител Данаил Кирилов.
Имате думата, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16 януари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 11 март 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16 януари 2015 г.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Бойка Маринска.
Законопроектът цели въвеждане на изискване за притежаване на висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър” за определени органи на изпълнителната власт, които се назначават с решение на Министерския съвет или еднолично от министър-председателя.
В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Данаил Кирилов, Свилен Иванов, Емил Димитров, Явор Нотев и Димитър Делчев.
Господин Попов обърна внимание на различията между придобитата квалификационна степен или звание, придобити в чужбина, спрямо изискванията за придобиване на магистърска степен у нас и постави въпроса за реда за тяхното приравняване. В отговор господин Кирилов поясни, че процедурата за признаване на образователните степени е нормативно уредена.
Господин Иванов, господин Димитров и господин Делчев изразиха своята подкрепа за предложения Законопроект с оглед необходимостта от назначаването на така посочените висши държавни длъжности на лица, които притежават висше образование.
Господин Нотев постави въпроса за действието на Закона върху правното положение на служителите, които заемат съответните длъжности, без да притежават образователно квалификационна степен „магистър” към настоящия момент. Госпожа Маринска отговори, че между първо и второ гласуване ще се предложи създаването на преходна разпоредба, според която новите изисквания ще се прилагат само по отношение на новоназначените лица.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 15 „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16 януари 2015 г.”
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, представям на вниманието Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21 януари 2016 г.
На свое заседание, проведено на 16 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21 януари 2016 г.
С предлаганото изменение се цели усъвършенстване на правната уредба, като промените са обосновани от необходимостта от сключване на срочни трудови договори, с които да бъдат назначавани лица в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда в администрацията на изпълнителната власт, за дейности по проекти и програми, финансирани със средства от Европейски структурни и инвестиционни фондове. Тези трудови правоотношения ще бъдат сключвани в рамките на наличното финансиране по проекти и програми. Предвижда се назначаването на служителите да е извън числеността на персонала, предвидена в устройствените актове на съответните администрации. Основен мотив за предложението е липсата на административен капацитет за едновременното изпълнение на основните задължения и на допълнителните дейности по оперативните програми.
В обхвата на предложената със Законопроекта промяна се предвижда назначаването на служителите да се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества, по ред, определен във вътрешните правила на административната структура.
Срочността на трудовото правоотношение, предвидена в разпоредбата на Кодекса на труда, отговаря изцяло на временните и специфични нужди, произтичащи от управлението и изпълнението на проекти по оперативните програми.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 3 гласа „за”, 1 глас „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21 януари 2016 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Представен е доклад и от Комисията по труда, социалната и демографската политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от господин Танчев и група народни представители.
Господин Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21 януари 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 февруари 2016 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21 януари 2016 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и госпожа Петя Малакова – началник на отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерство на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от народния представител Светлин Танчев. С предложението се цели да се създаде нова правна възможност за назначаване на служители на срочни трудови договори по смисъла на чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда за управление и изпълнение на проектите и програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове в администрацията на изпълнителната власт извън числеността на персонала, предвидена в устройствените актове на съответните администрации. Предвижда се назначаването на тези служители да се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества, по ред, определен във вътрешните правила на административната структура. Възнагражденията на служителите ще се финансират изцяло от техническата помощ на съответната програма или проект.
В обхвата на предложената със Законопроекта промяна са включени всички структури на централната администрация на изпълнителната власт, както и областните администрации. Основен мотив е липсата на капацитет на администрациите за едновременно изпълнение на основните задължения и на допълнителни дейности по проекти и програми, както и съображението, че в различните фази на проектния или програмен цикъл възниква необходимост от привличане на различни по квалификация и брой специалисти. Към настоящия момент назначените на длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми” служители са включени в рамките на утвърдената обща численост на персонала на съответната администрация, което според вносителите създава затруднения в процеса на изпълнение на проекти и програми.
С въвеждането на промяна в Закона за администрацията ще се осигури гъвкав подход за осигуряване на необходимия административен капацитет в управляващите органи по оперативните програми и бенефициентите на проекти. Чрез срочните трудови договори администрациите ще получат възможност да осигуряват необходимия им допълнителен човешки ресурс в зависимост от временните и специфични нужди, като същевременно ще се гарантира и отговорността, присъща на трудовото правоотношение. Това няма да доведе до увеличаване на числеността на администрацията и до допълнително натоварване на държавния бюджет.
Министерството на финансите не подкрепя Законопроекта с основен мотив, че предложените промени противоречат на правителствените цели за комплексна административна реформа и на общата рамка за оптимизиране на административните звена и намаляване на административната тежест. За финансирането на възнагражденията на тези служители до верифициране и сертифициране на разходите, е необходимо ангажирането на свободен бюджетен ресурс и съществува риск от натиск за допълнителни бюджетни средства. Министерството на финансите счита, че за осигуряване на допълнителен капацитет в администрациите, които са определени за управление на средствата от Европейския съюз, следва да бъдат извършени компенсирани промени на устройствените им правилници.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя Законопроекта, като счита, че осигуряването на възможност за сключване на срочни трудови договори ще отговори на временния характер на функциите на длъжността, а наетите лица ще бъдат извън ограничението на § 16, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, съгласно което числеността на администрацията, извън установеното в устройствените актове, не може да бъде увеличавана.
В хода на проведената дискусия членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика се обединиха около разбирането, че с приемането на предложената промяна ще се въведе по-ясен ред и прозрачност при наемането на служители за управление или изпълнение на програми или проекти, финансирани със средства от Европейския съюз.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 9 гласа, „против” – няма и „въздържал се” – 3 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21 януари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Уважаеми колеги, от името на вносителя някой желае ли да мотивира внесените промени в законите?
Заповядайте, госпожо Маринска.
Имате до 10 минути, за да мотивирате Вашето предложение.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложеният Законопроект за промени в Закона за администрацията има за цел да установи изискване за притежаване на висше образование, степен „магистър” за лицата, заемащи определени висши държавни длъжности. С приемането на предложената промяна такова изискване ще бъде въведено за заемане на постовете на областни управители, заместник-областни управители, заместник-министри, председатели на държавни агенции, държавни комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт.
Извън нейния обхват ще останат единствено изборните държавни длъжности – министър-председател, заместник министър-председателите, министрите, кметовете на общини, районни кметства и кметски наместници.
В Конституцията и в чл. 19 от Закона за администрацията са посочени органите на изпълнителната власт. Те могат да бъдат обособени в две категории с оглед начина на конституирането им: изборни – министър-председател, заместник министър-председатели, министри, кметове на общини, районни кметства; и назначаеми – заместник-министри, областни управители, заместник-областни управители, председателите на държавните агенции и държавни комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет, които имат функциите във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Докато първата група се избира или пряко от народа, или с решение на орган в системата на друга власт – Народното събрание, по отношение на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, то другата категория се назначават с решение на Министерския съвет или лично от министър-председателя.
Именно по отношение на втората група е предвидено да действа предложената промяна. Логично е заемането на висок държавен пост да е обусловено от повишени очаквания за компетентност на съответната личност от страна на обществото.
Предвид многократните скандали и въпроси, повдигани в публичното пространство относно кадрови назначения със съмнителна репутация и образователен ценз чрез медиите, въвеждането на подобно изискване ще играе ролята на своеобразен филтър, който ще отсява предварително кандидатурите и ще елиминира възможността за предложения, зад които се крие явен лобизъм, политически компромис и липса на професионални качества.
Предложението въвежда известна логика и справедливост в статута на лицата, изпълняващи висши ръководни функции в администрацията предвид наличието на изискване за притежаването на висше образование от лицата, заемащи длъжности в администрацията, предвидени в Класификатора на длъжностите в администрацията.
Нелогично и неоправдано е служителите в дадена институция да имат изискване за висше образование, степен „бакалавър” или „магистър”, а шефът на институцията да има средно или по-ниско образование. Защото със сега действащия текст в Закона за администрацията се дава възможност на тези длъжности, които са в обхвата на предложението ни, да бъдат назначавани и хора със средно, та дори и с основно образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Маринска.
Следващият Законопроект – заповядайте, господин Танчев, да представите Законопроекта от името на вносителя.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители, смятам, че не е нужно да навлизам в темата колко важни са европейските и структурните фондове за българската икономика. Администрацията и не само администрацията, местните власти споделят, че най-важният проблем и важна причина за ниската усвояемост, са липсата на административен капацитет. За радост, в годините още от предприсъединителните фондове досега все пак успяхме да натрупаме достатъчно капацитет, но самото управление на тези проекти и програми изисква по-гъвкав подход в административния капацитет, който ги подпомага.
С промяната, която предлагаме, не целим да увеличаваме администрацията на страната ни, нито да създаваме кухи дирекции или нещо от сорта. Целта е, когато има конкретна задача – те нерядко възникват по конкретни поводи, спонтанно, адхок и така нататък, държавната администрация да има възможност за по-гъвкав подход за осигуряване на необходимия административен капацитет в управляващите органи и бенефициентите, което ще гарантира ресурсите, за да се осигури ефективно изпълнение на проектите и програмите.
С това няма да увеличим бройката на държавната администрация. С минимална промяна на Закона за администрацията се създава възможност за използване на съществуващата в Кодекса на труда правна фигура на срочен трудов договор с лица, наети на длъжност, която е включена в класификатора на длъжностите в администрацията. За длъжността съществува цялостна нормативна уредба и се избягва необходимостта от създаване на регулация, която би повтаряла или противоречала на съществуващия правен ред.
Смятам, че е нужно ясно да се разпише в Закона тази възможност, за да осигурим и на общините, и на управляващите органи, и на министерствата нужния им административен капацитет за бързото усвояване на средствата.
Искам да Ви успокоя, че това по никакъв начин няма да засегне националния бюджет. Знам, че всички държим на съкращаване на разходите на централния бюджет – заплатите и възнагражденията за тези служители ще бъдат изцяло осигурени от техническата помощ към съответните оперативни програми. Това е с няколко думи предложението.
Умолявам Ви да го подкрепите, защото мисля, че е прагматично и ще помогне за по-ефективното усвояване на средствата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Танчев.
Уважаеми колеги, откривам дебатите – припомням, че дебатираме успоредно и двата Законопроекта.
Желаещи за изказвания?
Господин Гьоков, имате желание за изказване – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! И двата законопроекта могат да бъдат подкрепени – добре са мотивирани и преследват добри намерения. Единият има за цел да установи изисквания за притежаване на висше образование за лица, заемащи определени висши държавни длъжности, а другият – да създаде правна възможност за сключване на срочни договори с лицата по реда на чл. 68 от Кодекса на труда, като тези трудови договори да бъдат сключвани в рамките на финансиране по проекти, програми и да са извън утвърдената численост на администрацията.
По Законопроекта на народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Хубаво е, дори е задължително хората, които заемат длъжности на областни управители, заместник-областни управители, заместник-министри, председатели на държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции, въобще ръководителите на всички държавни институции, които имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителна власт, да са с висше образование и минимум магистърска степен, най-малкото, за да са с равно или по-високо образование от подчинените си надолу по йерархията, за голяма част от които в администрацията се изисква висше образование магистърска степен – така е предвидено в класификатора на длъжностите в администрацията.
Хубаво е дори за изборните длъжности – министър-председател, заместник министър-председател, министри, кметове на общини, районни кметства и кметски наместници да не остават извън обхвата на това изискване, но това е друга тема, друг дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И е за между първо и второ четене.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, може и така да се каже. Дебатът е принципно друг.
При девалвацията на образованието обаче дали по-високата степен на образование е гаранция за компетентност, е съвсем друг и спорен въпрос. Дали въвеждането на това изискване ще спре кадрови назначения със съмнителна репутация и съмнителен образователен ценз, и дали ще може да играе ролята на филтър, който предварително да отсява кандидатурите и елиминира възможността за предложения, зад които се крие лобизъм, политически компромис и липса на професионални аргументи при номинирането на тези хора, е също друг и спорен въпрос. Не ми се иска да тръгвам в посока и да споделям опасението си, че това ще увеличи броя на хората, които ще си купуват дипломите за висше образование.
Въпреки всичко, склонен съм да подкрепя това предложение и ще го подкрепя.
По Законопроекта на народния представител Светлин Танчев и група народни представители. Задавам си въпроса: какво в момента пречи да се сключват трудови договори извън щата с лицата, които работят по програми, включително и по чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда и тези трудови договори да бъдат сключвани в рамките на наличното финансиране по проекти и програми, и да са извън утвърдената численост на администрациите? Според мен няма законодателни проблеми и пречки това да се случва.
Доколкото знам, без да твърдя, че детайлно познавам практиката на всички администрации и в миналото още със стартирането на проекти и програми, финансирани с европейски средства от 2007 г. насам, пък и в момента има сключени договори с хора, които работят по програми и проекти с европейско, та дори и с национално финансиране, без да са в основния щат на съответната администрация и без да влизат в каквато и да било колизия с устройствените правилници на тези администрации. Това дори и вносителите го подчертавате и го признавате в мотивите на Законопроекта.
Съществува и Постановление № 66 на Министерския съвет от 28 март 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, където още в чл. 1 се казва: „В бюджетните организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация извън утвърдената численост на персонала”. Ето Ви още една възможност и тук вече няма да става въпрос за срочен трудов договор, и няма да има ограничението на Кодекса на труда този срочен трудов договор да е не по-дълъг от три години. Ще може лицата да бъдат назначавани за по-дълъг период или да преминават от проект в проект, стига да бъде осигурено финансирането за работните им заплати.
Още нещо – странен ми се струва мотивът, че министърът на финансите си е поставил за цел намаляване на администрацията и отделните ведомства се опасявали, че тръгвайки в тази посока, ще имат ощетения от бюджетна гледна точка. Не знам, ако министърът на финансите реши да намалява бюджетните средства за издръжка на съответната администрация, как с предлаганите текстове ще бъде спрян да направи това?
Развиването на административния капацитет е необходимо – две мнения по този въпрос няма. Нуждаем се от креативна, отговорна администрация, ориентирана към решаване на проблемите на хората, нуждаем се от увеличаване продуктивността на тази администрация, от още по-ефективно използване на ограничените бюджетни ресурси за качествено предоставяне на публични услуги, затова е добре да се ползват извънбюджетни ресурси.
Средата, в която функционира държавната администрация, я затруднява изключително, особено през последните години, заради влошеното финансово и икономическо състояние на страната ни, заради бедността и нарастващото обществено недоволство, което изкарва на преден план желание за повече публичен контрол върху дейността на администрацията и подобряване на ефективността от действията й.
Едва ли обаче и двата Законопроекта допринасят по някакъв начин за подобряване на работата на тази администрация, за подобряване ефективността й, за прозрачността и за каквито още щете подобрения на тази държавна администрация. С поправките или без тях положението не се подобрява нито на милиметър – в това може да сте сигурни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Първа реплика – госпожа Маринска.
Господин Танчев – втора реплика. Трета реплика засега няма.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Уважаеми господин Гьоков, аз благодаря за заявеното желание за подкрепа на Законопроекта за промени в администрацията. Във връзка с Вашето предложение евентуално да се обсъди между първо и второ четене, в този обхват да влезнат и министър-председатели, министри, отговарям веднага, че първоначалният замисъл – моят лично, беше наистина такъв, но впоследствие, след консултация с юристите, се установи, че ако тези длъжности ги вкараме в обхвата на предложението, влизаме в остър конфликт и противоречие с Конституцията и Вие разбирате защо.
Господин Андреев, да се възползвам от репликата си, ми зададе въпрос тук в залата, преди Вашето изказване, което също визира тези случаи на купени дипломи, то касае въпросът и за дипломи, взети и получени от нелицензирани университети, каквито и тук, и в чужбина има много. И на него, и на Вас отговарям, че по първия случай, който визирахте, това е криминално деяние и по криминален път трябва да се реши този проблем. По другия случай – закупените дипломи в чужбина, всички такива дипломи, които са купени в чужбина и въз основа, на които се заема определена длъжност, трябва да бъдат легализирани в Министерството на образованието. Има такъв ред, има такава процедура и ако тя установи, че дипломата е нелегитимна, дипломата не може да заема съответната длъжност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Маринска.
Господин Танчев – втора реплика.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Гьоков, съгласен съм с аргументите, които изложихте донякъде, защото наистина има възможност и сега да се възползваме и да се назначават на срочни договори служители, но това са кърпежи. Мястото за ясното разписване на тези правни норми са в Закона за администрацията – това, което гледаме в момента.
От друга страна, като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обичам да се вслушвам не само в бенефициентите, но и в хората, които участват в управлението на тези проекти. Това е стигнало до мен от тези хора, от тези управляващи органи като проблем, с който трябва да се занимава Народното събрание, и затова съм направил това предложение, и смятам, че с него бихме подпомогнали управляващите органи и местните власти за едно по-добро управление на тези средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Танчев.
Някой желае ли трета реплика? Не.
Дуплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Госпожо Маринска, да, аз съм наясно с това, че ще влезем в конфликт с Конституцията и така нататък, ако говорим за вкарване на другите длъжности, за които споменахте. Наясно съм с това и затова Ви казах, че това е един съвсем друг отделен дебат и обществото трябва да го реши по някакъв начин, но не сега в момента и не чрез Закона за администрацията въобще. Купените дипломи са грозно явление от последните години 20 – 25 години. Аз не вярвам, че то може да бъде изкоренено толкова лесно, защото нашето общество като че ли някак си се примири включително с тези действия на хората. Разбира се, че криминално деяние трябва да се осъжда, но въпреки сериозното отношение към него, продължава да съществува.
Нормално е Вие като вносители – и Вие, и господин Танчев, да си защитавате проектите, и трябва да Ви кажа, че нямам нищо против тях. Аз само казвам, че подходът към администрацията трябва да бъде по-различен – не да се чува за някой проблем и ние да бързаме да го закърпим с някаква законодателна инициатива. Трябва цялостен подход към тази държавна администрация, защото явно че не работи ефективно, щом дразни обществото. Разбира се, затова да дразни обществото в момента имат голям принос и медиите, и изказванията на политиците, и така нататък, но е факт, че държавната администрация не работи ефективно и с такива предложения надали ще я накараме да заработи по-ефективно, по-прозрачно и всичко, каквото кажете в тази посока, ще бъде вярно.
Отново Ви казвам, аз не съм против двата законопроекта, но виждам, че се мъчите да затворите някакви пробойни или да решите някакви такива временни проблеми. Не това е решението за държавната администрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
За изказване думата има народният представител Димитър Байрактаров.
Преди това, уважаеми колеги, искам да Ви помоля да аплодираме гостите ни на балкона. Те са студенти от специалност „Право и бизнес администрация“ в Нов български университет. (Ръкопляскания.)
Господин Байрактаров, Вие имате отговорността пред тях да направите изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Ще си припомня преподавателските дни, които бяха доста отдавна. Не знам на студентите колко им е било приятно да слушат за купени дипломи за висше образование, вместо да чуят нещо по същество.
Това, което искам да подчертая днес в своето изказване, е, първо, че групата на Патриотичния фронт е с нагласа да подкрепи и двата законопроекта. Тук трябва да направим някои разграничения от гледна точка на внесения законопроект от колежката Бойка Маринска, който се явява вече като една императивна норма и е добре от гледна точка на бъдещето на сегашните млади хора на балкона – поне ще знаят защо се напъват, защо техните родители харчат пари, за да получат висше образование, магистърска степен, тоест техният труд по някакъв начин законодателно ще бъде осмислен. Тук не става въпрос за опростачване на дебата, за купени или некупени дипломи – такива ще има винаги, по-интересно е кой ги продава и защо ги продава, при положение че повечето хора не ги използват в интерес на истината, защото нищо не знаят.
Смисълът на Законопроекта на колежката Маринска и на колегите, които са съвносители, е в това, че е крайно време висшата администрация и хората, които носят отговорности и по Конституция, каквито са областните управители – на първо място, съблюдаване на законността по чл. 143 от Конституцията, е наистина да имат една по-висока образователна степен и тя да бъде не по-малка от магистър, защото тези хора носят огромна отговорност на тежестта си, а тази отговорност може да бъде носена съвестно и коректно само когато е подплатена и със съответните знания, и със съответната степен на висше образование.
Що се касае до Законопроекта на колегата Светлин Танчев и измененията в Преходните и заключителните разпоредби на § 16 от Закона за администрацията, всъщност, аз съм ги подкрепил в Комисията по труда, ще ги подкрепим и сега. Те нямат своя задължителен характер, просто се дава възможност, която между другото и сега е съществувала, но това, което искам да Ви обясня, колеги, е защо подкрепяме този Законопроект – защото той е насочен към младите хора и към заетостта на младите хора, които с финансиране по европейски проекти, европейски програми, да могат да придобият този опит, който е необходим и на държавата, и на тях самите.
Може би някои от Вас сега ще останат изненадани, но аз ще Ви дам една информация, че в момента по официална сводка в доклад над 60 хиляди души, пенсионери, практически към този момент продължават да работят, тоест тези 60 хиляди работни места вместо да бъдат заети от млади хора, които виждате на балкона горе, те са заети от хора, които са приключили отдавна своя трудов път, но го продължават по редица други обстоятелства.
Точното число за 2014 г. е 58 хиляди работещи пенсионери. Една друга неофициална сводка показва, че огромна част от тези пенсионери са заети по граждански договори, точно по реализация на европейски проекти. Много от тях не владеят нито езици, нито имат някаква квалификация, а просто защото са „наши” и „ваши” и трябва да се приберат едни пари. Защото се формира така наречен „управляващ орган” и той трябва да е създаден от „наши” и „ваши” хора, след това стигнахме до тези положения – да бъдат спрени европейските средства по европрограмите, да виждаме какви зулуми се свършиха през годините. Това е основната причина, поради която ние ще подкрепим този Законопроект.
Може би ще помислим дали да не го превърнем в императивна норма, тоест да бъдат задължени да назначават тези хора в администрациите задължително по Кодекса на труда, а не да прибягваме към гражданскоправните норми, чрез сключване на граждански договори, които имат съвсем, съвсем друг смисъл и нямат смисъла на едно трудовоправно отношение.
Аз бих апелирал към всички Вас, колеги, да подкрепите и двата законопроекта, има смисъл в тях.
Хубаво е да слушате, защото, като не слушахте миналата седмица, сега ще трябва да гласувате наново Закона за Черноморското устройство в частта „Къмпингуване”. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Тогава неслучайно Ви припомних...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате, по същество.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, приключвам, господин Председател.
Много добре знам какво говоря, това също е по същество. Така че слушайте тези, които знаят. (Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!”) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля по предмета на настоящия Законопроект.
Реплики към изказването? Никой не изявява желание за реплика.
Друго изказване?
Господин Методи Андреев, имате думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това, което предлага колежката Бойка Маринска, е много добро, тъй като в последните години ние видяхме едно нашествие на инсекти в различни видове на нивата на държавата администрация – то не бяха „калинки”, то не бяха други видове насекоми.
Изискването за образователен ценз е много важно, то повишава авторитета на съответния висок държавен пост. Обаче има един момент, който е много трудно да бъде разследван – въпросът за истинността на съответните дипломи.
Госпожа Маринска каза в своето изложение, че тези, които са взети зад граница – има процедура тук, по която трябва да бъдат легализирани. Проблемът е: какво правим с дипломите, които много български политици и бизнесмени си купиха от български висши учебни заведения? Този въпрос е криминален и не е нормално всеки път, когато се посочва даден човек за висш държавен пост, да започва проверка дали дипломата му е купена, или той действително си я е изкарал със своето следване. Затова в момента аз се колебая, но мисля, че по-скоро ще го направя между първо и второ четене.
Между другото, както каза и господин Байрактаров, тези, които имат свои собствени дипломи, поне имат минимален стаж по това, което са учили. Защото не е нормално да учиш пет години и след това да нямаш нито година стаж по това, което си учил. Тоест взел си диплома, сложил си я в рамка и повече никога не си се докоснал до материята, която тази диплома доказва, че ти владееш.
Затова може би между първо и второ четене ще се изкуша да вкарам едно изменение и допълнение, което да изисква освен „магистър” като образователно ниво, но да има поне три години по специалността, която се декларира с тази диплома. Защото, когато едно лице застава на висш държавен пост, то трябва да се е доказало в живота. Как един човек ще се докаже в живота по дипломата, която декларира, ако няма поне три години в някаква фирма или в някакво друго държавно учреждение? Защото хората, които имат фалшиви дипломи, те не ги ползват за нищо друго, освен да ги държат в рамка и да ги показват, когато трябва да докажат своето образование.
В това отношение господин Байрактаров е абсолютно прав, че тези дипломи не се ползват по предназначение. Може би между първо и второ четене ще направя такова изменение и допълнение към този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Андреев.
Реплики? Няма желаещи.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Уважаеми колеги, преминаваме към режим на гласуване.
Моля народните представители в кулоарите да се придвижат към залата и да заемат местата си, предстои гласуване на две предложения.
Първо, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Маринска и група народни представители на 16 януари 2015 г. Припомням, че Законопроектът е подкрепен от Правната комисия.
Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
Предложението на първо четене е прието.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Танчев и група народни представители на 21 януари 2016 г.
Припомням, че Законопроектът не е подкрепен от Правната комисия и е подкрепен от Комисията по труда, социалната и демографската политика. Законопроектът като цяло е подкрепен.
Гласували 120 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 40.
Предложението е прието, с което и двата настоящи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията на първо четене.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Вносители са Петър Петров и група народни представители, внесен на 23 януари 2015 г., втори Законопроект – предложен от Вили Лилков и група народни представители на 13 май
2015 г., и трети Законопроект – предложен от Министерския съвет, 7 януари 2016 г.
Имаме доклад от Комисията по земеделието и храните. Докладът ще ни бъде представен от председателя на Комисията господин Румен Христов.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди да премина към представяне на докладите по законопроектите, моля да подложите на гласуване процедурно предложение за допускане в пленарната зала на доц. д-р Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, и инж. Тони Кръстев – изпълнителен директор на Агенцията по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно предложение? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме допуск до зала.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието – моля квесторите да осигурят допуска.
Господин Христов, най-вероятно ще представите двата доклада последователно за трите законопроекта.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от
Борис Ячев, Петър Петров и група народни представители на 23 януари 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 март 2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от народните представители Петър Петров, Борис Ячев и група народни представители на 23 януари 2015 г.
В работата на комисията взеха участие – от Изпълнителната агенция по горите: Тони Кръстев – изпълнителен директор, Юлиян Русев – началник на отдел в дирекция „Опазване на горите и лов”, и Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-административни дейности и човешки ресурси”. Присъстваха и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Султанка Петрова.
Със Законопроекта се предлага да бъдат удължени с един месец сроковете за ловуване на водоплаващи птици.
Според вносителите промяната се налага във връзка с разликата в сроковете, предвидени в идентичните закони в съседните държави и поради пораженията, които дивите патици нанасят върху посевите на земеделските стопани през периода на забраната за отстрел.
Министерството на земеделието и храните не подкрепя Законопроекта.
Постъпили са и становища от Българска фондация „Биоразнообразие” и от Българско дружество за защита на птиците, които също не подкрепят Законопроекта.
В последвалата дискусия беше подчертано, че българското законодателство е напълно съобразено с правото на Европейския съюз по отношение на сроковете за ловуване на водоплаващ дивеч. Румъния е единствената страна от Европейския съюз, в която ловът на определени видове гъски и патици е разрешен до 28 февруари, и в момента във връзка с това срещу нея се води наказателна процедура. Освен това 1/3 от територията на делтата на река Дунав в Румъния е обявена за резерват, в който ловуването на водоплаващ дивеч е забранено целогодишно.
В съседна Гърция, където някои видове се ловуват до 10 февруари, ловът на водоплаващ дивеч е забранен във всички зони от мрежата „Натура 2000”, където е и най-голямата им численост.
По отношение на аргумента, че зимуващите водоплаващн птици нанасят значителни щети на посевите, беше припомнено, че по линия на екологичните мерки земеделските производители получават компенсации за претърпените щети. Освен това направените проучвания показват, че щетите от пашата на зимуващи гъски са ограничени върху малки площи и са под допустимия праг от 15%.
Не на последно място беше отбелязано, че в края на януари започват предбрачните миграции на повечето от водоплаващите птици и тяхното ловуване през този период трайно разрушава формираните двойки, води до загуба на енергия и намалява шансовете на птиците за оцеляване и прелет към местата за гнездене.
Освен това, в районите на Шабленското и на Дуранкулашкото езеро зимува около 90 % от световната популация на застрашени видове. Ятата са като правило смесени и на практика е невъзможно по време на лов да се направи разлика между разрешените за лов и застрашените видове. В този смисъл удължаването на ловния сезон през месец февруари ще има негативно влияние върху популацията и ще доведе до отстрел, в нарушения на ловното и природозащитно законодателство.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 2 гласа „за”, без „против” и 14 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от народния представител Петър Петров, Борис Ячев и група народни представители на 23 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Христов, моля да представите и другия доклад, който е за другите два законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от народния представител Вили Лилков и група народни представители на 13 май 2015 г. и № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 9 март 2016 г., на което обсъди два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от народния представител Вили Лилков и група народни представители на 13 май 2015 г. и № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016 г.
В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните: Георги Костов – заместник-министър и експерти; от Изпълнителна агенция по горите: Тони Кръстев – изпълнителен директор, Даниела Ангелова – директор на дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси”, Румен Янкулов – директор на дирекция „Ловно стопанство”, и експерти. От Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър, и Емил Ангелов – началник на служба „КОС” в Главна дирекция „Национална полиция”. От Министерство на околната среда и водите: Валери Георгиев – началник на отдел „Биологично разнообразие” в дирекция „Национална служба за защита на природата”. Присъстваха също представители на научните среди и на широк кръг неправителствени организации.
Законопроектът на Вили Лилков и група народни представители беше представен от народния представител Никола Хаджийски.
Със Законопроекта се предлага заповедите на министъра на земеделието и храните за определяне и за промяна на границите на ловностопанските райони да подлежат на съдебен контрол по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Предвижда се председателят на ловно сдружение да може да възлага дейността по организация на ловностопанската дейност на член на сдружението, притежаващ необходимата квалификация и едва в случаите, когато не разполага с такъв, да сключва трудов договор със специалист по ловно стопанство.
Заменя се фиксираният срок „от три години” лишаване от право на ловуване със срок „до три години” за лицата, ловуващи без да притежават редовно заверена членска карта или билет за лов, или с редовни такива, но без разрешително за лов или ловуващи извън определените в разрешителното параметри.
Отпада изискването да бъдат унищожавани безпризорните кучета и котки, попаднали в ловностопанските райони, като е предвидено, когато те притежават белези на избягали или изгубени домашни любимци, за тях бъдат уведомявани съответните общински служби за контрол на популацията на домашни любимци.
Министерството на земеделието и храните подкрепя по принцип Законопроекта.
В последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи подкрепиха възможността за съдебен контрол върху заповедите на министъра на земеделието и храните за определяне и за промяна на границите на ловностопанските райони, но беше припомнено, че според Тълкувателно постановление № 2 от 7 юни 2007 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2007 г., тази заповед не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Освен това следва да се прецени дали такова обжалване ще спира изпълнението, предвид опасността това да доведе на практика до невъзможност за ловуване по време на процедурата по обжалване.
По отношение на останалите текстове беше отбелязано, че те като цяло се покриват с тези на Министерския съвет.
Законопроектът на Министерски съвет беше представен от Тони Кръстев.
Със Законопроекта се предлагат следните основни промени.
Първата група е свързана с организацията на ловната площ. Подробно е разписана процедурата и необходимите документи за промяна на границите на ловностопанските райони. Предвижда се за районите, стопанисвани от държавните ловни стопанства, това да става по предложение на ловния съвет към Изпълнителната агенция по горите, а за районите на ловните дружини – по предложение на съвета по лова към регионалната дирекция по горите, след становище на управителните съвети на ловните сдружения.
Въвежда се задължението изграждането на всички оградени площи в ловностопанските райони, независимо от техния размер, да става след съгласуване с министъра на околната среда и водите. Освен това при подаване на заявление за тяхното изграждане лицата, стопанисващи дивеча, ще следва да предоставят допълнително нотариално заверено съгласие от собственика на имота и становище от държавното горско или ловно стопанство, че това е предвидено в лесоустройствения план.
Отпада възможността Държавното ловно стопанство „Искър” да бъде използвано за представителни нужди и за организация на официални мероприятия. За такива нужди ще продължи да се използва Държавното ловно стопанство „Воден – Ири Хисар”, като освен досегашните си функции и дейности, стопанството ще може да се използва и за научноизследователски и учебни дейности в областта на ловното стопанство.
Предвидено е държавните горски предприятия да сключват договор за съвместно извършване на дейности на територията на държавните ловни стопанства само с лица, които, освен към държавата, са се издължили и към общината.
Втората група промени е свързана с ползването и опазването на дивеча. Дава се възможност пневматично оръжие с определени показатели и лъкове да бъдат използвани при ловуване.
Регламентира се възможност за групов лов на сърна, като същевременно се забранява използването на кучета.
Въвежда се забрана за използването на капани за улов на дива свиня извън оградените площи. С две седмици се съкращава срокът за групов лов на дивата свиня.
От Закона отпада извънредният ред, предвиден като изключение от забраната за ловуване на кафява мечка, като издаването на разрешително за отстрел е изцяло вменено като задължение на министъра на околната среда и водите. За целта се правят съответните промени и в Закона за биологичното разнообразие.
Въвежда се забрана за ловуването в дни, в които се провеждат избори и национални референдуми.
Въвежда се задължение за ловните сдружения да осигурят охрана в районите, които стопанисват, като сключват договори с най-малко двама ловни надзиратели.
Регламентира се възможност лица, които стопанисват дивеча и притежават разрешение за съхранение на ловно оръжие и боеприпаси, да могат да го предоставят за ловни цели на физически лица, ловуващи по линията на организирания ловен туризъм. Освен това, на служителите в Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, изпълняващи функции по опазване на горите и дивеча, се дава възможност да съхраняват по постоянен адрес служебното си огнестрелно оръжие и боеприпаси. Правят се съответните промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
С Преходните и заключителните разпоредби е предвидено дивечовъдните участъци „Студен кладенец” и „Еледжик” да се предоставят от съответното държавно предприятие на Националното сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България”, чрез пряко договаряне срещу заплащане на съответната вноска. Стопанство „Кричим” се предоставя за стопанисване и ползване на Националната служба за охрана.
Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите подкрепят Законопроекта. Министерството на вътрешните работи също подкрепя Законопроекта, като прави конкретно предложение относно реда за предоставяне и връщане на огнестрелното оръжие и боеприпасите.
Постъпило е и становище от Българския ловно-рибарски съюз с конкретни предложения по текстовете.
В последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи изразиха разбирането, че предлаганите промени в по-голямата си част са добри и следва да бъдат подкрепени, но ги оцениха като недостатъчни да решат някои от най-важните проблеми, свързани с организацията и управлението на ловните площи. Отбелязаха, че са необходими по-сериозни промени и концептуално различен подход при управлението на ловното стопанство, който да гарантира както държавния интерес, така и интереса на огромния брой хора, практикуващи своето хоби.
Единодушно беше изразено несъгласие с предложението да бъде разрешен груповия лов на сърна.
От Министерството припомниха, че предложените промени са в резултат на продължителна работа и са търсени решения, които да срещнат възможно най-широка подкрепа. Освен това обясниха, че има създадена работна група, която разработва нова Национална стратегия за опазване на дивеча и развитие на ловното стопанство, която да определени основните параметри на развитието на сектора и да послужи за изработването на изцяло нов закон. Стратегията следва да бъде готова до края на 2016 г.
В заключение, единодушно беше становището, че предвид разнопосочните интереси е много трудно да бъде постигнат консенсус по всички въпроси между заинтересованите страни, но следва да бъдат положени усилия за намирането на работещи решения. Призоваха за подкрепа на двата законопроекта и поеха ангажимент между първо и второ гласуване да внесат конкретни предложения за прецизиране на текстовете.
След проведените разисквания:
1. С 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от народния представител Вили Лилков и група народни представители на 13 май 2015 г.;
2. С 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Христов.
Следват два доклада на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Христов Петров и група народни представители на 23 януари 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 януари 2015 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Христов Петров и група народни представители на 23 януари 2015 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: господин Павел Гуджеров – заместник-министър, и госпожа Райна Хардалова – началник на отдел „Биологично разнообразие” към дирекция „Национална служба за защита на природата”; от Министерство на земеделието и храните: господин Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, господин Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, Милена Хаджийска, юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване” на МЗХ, Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите, Юлиян Русев – началник-отдел в Изпълнителна агенция по горите.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Петър Христов, който подчерта, че внесените промени са свързани с разликата в сроковете за ловуване на водоплаващи птици, предвидени в идентичните закони в страни от Европейския съюз. Проектът предвижда промяна на сроковете за ловуване, като това няма да застраши популацията и числеността на видовете. Не на последно място, промяната се налага от обстоятелството, че част от птиците нанасят сериозни поражения върху посевите на земеделските стопани през периода от забраната за обстрелването им.
След откриването на дебата от председателя на Комисията отношение взе господин Тони Кръстев, който подчерта, че не подкрепят така предложените промени, тъй като сроковете в сега действащия Закон са съобразени както с конкретните условия на страната, така и със законодателството и практиките в другите страни от Европейския съюз.
От Министерство на околната среда и водите госпожа Хардалова подчерта, че няма основание да се иска удължаване на този срок. Тя допълни, че в европейското и в международното право, включително в Директивата за опазване на дивите птици и Бернската конвенция се поставят изисквания, които да гарантират, че практиката на лов отговаря на принципите на разумно използване на ловните ресурси и екологично балансирано регулиране. Във връзка с това удължаването на ловния сезон ще бъде реална предпоставка за стартиране на наказателна процедура по отношение на страната ни. Също така Законопроектът не е съобразен и с биологичните особености на мигриращите водолюбиви птици през този период. В заключение, госпожа Хардалова отбеляза, че запазването на сега съществуващия режим за лов на водоплаващи птици има и други предимства и в това число предоставяне на по-добри възможности за екологичен туризъм, основан на наблюдения на птици и повишаване количеството и на останалия дивеч, който би се възползвал от намаляването на ловната преса в съответните райони.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 2 гласа „за”, 4 „против” и 7 „въздържали се” не подкрепи Законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от Петър Христов Петров и група народни представители на 23 януари 2015 г.”
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2016 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016 г. и разпределен на Комисията по земеделието и храните като водеща.
На заседанието присъстваха:
- от Министерството на земеделието и храните: господин Георги Костов – заместник-министър;
- от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ): господин Тони Кръстев – изпълнителен директор, госпожа Даниела Ангелова – директор на дирекция „Административноправно обслужване и човешки ресурси”, господин Юлиан Русев – гл. експерт в дирекция „Ловно стопанство”, и госпожа Деница Александрова – старши юрисконсулт;
- от Министерството на околната среда и водите: господин Мирослав Калугеров – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Кръстев и допълнени от заместник-министър Костов.
Предлаганите с Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча промени основно са свързани с:
- подобряването на организацията на ловната площ при обособяване на ловностопанските райони на ловните дружини и на ловностопанските райони на оградени площи;
- уеднаквяването на правилата, осигуряващи упражняването на правото на лов;
- намаляването на сроковете за групов лов;
- въвеждането на възможност за групов лов на сърна, и
не на последно място – въвеждането на задължение за ловните сдружения да осигурят охрана и по-добър контрол в районите, които стопанисват.
Проектът предвижда забрана за използването на капани за улов на дива свиня извън оградените площи. По този начин ще се намали значително създаденото през годините обществено недоволство и ще се допринесе за общата политика на хуманно отношение към животните.
С оглед изпълнение на задълженията, произтичащи от Директивата за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна – по отношение на кафявата мечка, и във връзка с поетия от българската страна ангажимент за привеждане на Закона за лова и опазване на дивеча в съответствие с европейското законодателство е предвидена пълна забрана за ловуване на кафява мечка в страната.
За уеднаквяване на разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за биологичното разнообразие Законопроектът предвижда издаването на разрешително за отстрел на мечка да бъде извадено от Закона за лова и опазване на дивеча и да бъде вменено като задължение на министъра на околната среда и водите.
Друга промяна в предложения Законопроект е относно разрешените средства за ловуване, като се дава право ловуването да се извършва, освен с гладкоцевно или нарезно огнестрелно ловно оръжие, и с пневматично оръжие и лъкове.
Създава се възможност лицата, стопанисващи дивеча по Закона за лова и опазване на дивеча, които имат издадено разрешение за съхранение на ловно оръжие и боеприпаси, да могат да го предоставят за ловни цели на физически лица, ловуващи по линията на организирания ловен туризъм, след представяне на валиден билет и съответно разрешение. Проектът предвижда и регламентирането на груповия лов на сърна поради увеличения запас от този вид през последните години, като се забранява използването на кучета.
Като цяло предвидените изменения и допълнения в Закона за лова и опазване на дивеча целят да бъдат преодолени недостатъците на действащата до момента нормативна уредба, рефлектиращи върху ползването и стопанисването на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружини, както и опазването на кафявата мечка, и привеждането на този Закон в съответствие с европейското законодателство.
Отношение по внесения Законопроект взеха народните представители:
Манол Генов – относно ловностопанските райони, контрола, ограниченията по време на избори и записването на ловците по населени места;
Христо Грудев – относно мероприятията, добросъвестността и броя на ловците в ловните стопанства, приветствайки мерките на Министерството на земеделието и храните;
Борислав Великов, обръщайки внимание, че Комисията по околната среда и водите не е водеща и отправи въпроси относно опазването на околната среда и животинските видове;
Георги Божинов – относно промяната на границите, собствеността, регламентирането на оръжията и контрола;
Вили Лилков – относно отпадането на някои норми и правомощията при определяне на границите на ловностопанските полета, като заяви, че ще направи конкретни предложения между двете гласувания;
Чавдар Георгиев – относно администрирането и забраните при лова, и
Станислав Иванов, който отправи въпроси относно становището на Българския ловно-рибарски съюз, необходимостта от отпадане на алинеи 2 и 4 на чл. 31 и вменяването на задължения на Съвета по лова към регионалните дирекции по горите за промяна на границите, обявявайки, че няма да гласува поради участие в Управителния съвет на Българския ловно-рибарски съюз.
Изчерпателни отговори на поставените въпроси, коментари и обяснения бяха дадени от заместник-министър Костов и господин Кръстев.
След прекратяване на дискусиите и проведената процедура по гласуване Комисията по околната среда и водите, с 15 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”, подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Грудев.
Последният доклад, който е представен, е от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Тя има изнесено заседание в момента.
Има ли някой представител на тази Комисия в залата, който да представи доклада – да е пропуснал тази възможност за изнесено заседание? Няма.
Тогава ще си позволя да прочета само становището на Комисията и резултатите от гласуването:
„В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, без гласове „против” и 5 гласа „въздържал се” подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
Това са всички доклади, уважаеми колеги.
От името на вносителите някой желае ли да представи законопроектите?
Господин Петър Петров ще аргументира направеното предложение по Закона за лова и опазване на дивеча от името на вносителите.
Имате думата – до 10 минути Ви е времето.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, искам да започна с по-весел тон. Като се занимавах с подготовката на нашето предложение, си мислех за Гарабед, който се оплакал на Киркор, че бил много зает, имал много работа, и то от месеци насам. Казал му: „До обяд правя глупости, а следобед всеки ден се занимавам да ги оправям и да се оправдавам за тях”.
Защо и какво общо има с нашето предложение? България десетилетия наред е имала едни срокове за отстрел на прелетни птици, след това някой се сеща и казва: „31 март е много дълъг срок, дайте да сложим 31 януари”. И сега ние се занимаваме с това как да обосновем, че 31 януари, като край на отстрела на прелетните птици, не е срокът, съобразен с условията в България.
Тук се изказаха някои мнения, които според мен са подвеждащи народните представители, а именно, че в Сърбия, както имам данни от експертите, които са подготвили предложението, ловът не бил до края на февруари, като се посочва, че в зоните от „Натура 2000” той бил до 31 януари. И забравят да осведомят народните представители, че на цялата останала територия на Сърбия ловът на прелетни птици е разрешен до края на февруари.
За същото се плашат народните представители: видите ли, в Румъния се водило преследване от страна на Европейската комисия – защо ловът бил до края на февруари.
За това има достатъчно причини, драги народни представители. Те се крият във факта, че в Западна Европа имаме прелет север-юг, а в Югоизточна Европа имаме североизток-югоизток. И това са различни прелети по различни времена.
По тази причина резултатът е, че ние имаме отстрелване на местния пернат дивеч, тъй като разрешенията, които се дават, ще останат същите и за по-дълъг период води до изтребване на родния български дивеч за сметка на този, който е прелитащ.
Това е едното – че сроковете в България се различават от сроковете на съседните страни. Такова е положението и в Гърция. Там е до 10 февруари, въпреки всичко е до 10 февруари, не е до 31 януари. Ние, както винаги, сме най-примерните във всяко едно отношение. Да си припомним, че в Англия продължават да избиват лисици – продължават, въпреки че Европейският съюз води. Значи, ние трябва да отстояваме нашите български позиции и в това няма нищо срамно.
Като член на Комисията по земеделие и храни искам да Ви информирам, че ходя редовно в различни краища на страната, най-вече в източната част. Много от народните представители в Комисията по околната среда и водите бяха учудени от това, че има големи площи, на които, след като кацнат 10 хил. птици – има такива случаи, те са описани, след това остават големи черни площи.
В доклада отново бяхте леко подведени, драги народни представители, с това, че имало субсидии по линия на европейските фондове. Да, има такива субсидии за гъските, както влязоха в обръщение, но тези субсидии са само за онези, които са се включили в Програмата за агроекология. Те не се отнасят за онези дребни стопани, на които целите им ниви след едно такова прелитане стават черни. Те не могат да получат никакви субсидии, няма никаква помощ.
От друга страна, искам да Ви запозная и с друг факт. Проведох много разговори с председатели на сдружения в дадени общини и ги попитах колко прелетни птици са убили през този сезон? Отговорът беше: една–две или нищо. Това е по причина, че тези птици много трудно се отдават да бъдат убити от ловците, а ловците – даже бих препоръчал и в сряда да могат да излизат, за да могат да ги разгонват. Да ги разгонват!
Затова искам, след като направих тези разяснения и след като подсказах на народните представители, че в доклада, който беше изнесен от различните институции, бяха подведени отчасти – пак повтарям: за Сърбия, не беше споменато нищо за Гърция, а за Румъния се казва, че се води едно преследване, а не че се водят преговори между Румъния и Европейската комисия за удължаване на срока на отстрела.
Вторият довод, който изказах, е, че на практика в момента се избива българският пернат дивеч, а не прелетният, както би могло да бъде при същите брой разрешения, които би трябвало да се дават.
В тази връзка като вносител, и след като се посъветвах с експерти, а също и с представители на други парламентарни групи, искам да уведомя народните представители, че няма да се заинатя непременно, както съм предложил, с групата народни представители, да бъде до края на февруари, а съм склонен да бъде и до по-кратък срок – да не бъде до края на февруари, а да бъде примерно някъде по-насам в месец февруари, но във всички случаи да се изравним с нашите съседи и да се съобразим с това, че все пак ловците не са убийци, някакви закоравели рецидивисти, това са хора, които упражняват най-старото занятие на мъжката част от човечеството, а именно да се занимават с лов, с едно хоби, от което ние в момента ги лишаваме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Петров. Тези Ваши намерения, разбира се, могат да се реализират между първо и второ четене.
Вторият законопроект – господин Лилков, желаете ли? Не желаете.
Законопроектът на Министерския съвет, мисля че беше представен по отношение докладите на комисиите.
Уважаеми колеги, откривам дебата за изказвания.
Заповядайте.
Господин Желев, имате думата.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Проучих парламентарната практика до момента и тя показва, че когато в парламента влезе за обсъждане Проект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, винаги е съпроводен с бурни дебати. Това е Закон, който няма голяма стопанска стойност, малко са хората, препитаващи се от лов, но фокусира много страсти, тъй като ловът отдавна е престанал да бъде средство и начин на препитание. Той е хоби, емоция, страст, за някои дори начин на живот, но не и начин, с който да успяват да свържат двата края.
Вероятно и този път няма да направим изключение и предлаганите три закона също така ще доведат до сериозни дебати. И, дай Боже, защото в спора се ражда истината. Затова, за да стане дебатът качествен и да избягаме от някоя партизанщина, каквато се забелязва напоследък, искам да споделя с Вас някои факти, които са неоспорими.
Трябва да направим Закон за лова и опазване на дивеча. Даже, както сме споделяли с колеги от Министерството на земеделието и храните, които в момента са в залата, защо не да променим и името и да стане Закон за опазване на дивеча и лова, а не закон, който да удовлетворява интересите на една или друга част от българските ловци, на едно или друго сдружение, пък било то и такова, което се титулува с наименованието „национално”.
България е уникална в природно отношение страна. Ние сме втората по биоразнообразие страна в Европа. Биотопите, в които се развъжда дивеча в България, са фантастични. Местообитанията са от първи, втори, трети бонитет. Климатът е мек. Разнообразието на флората е голямо. Хранителната база също. През територията на България преминават големите птичи магистрали на прелетните птици – „Виа Понтика” край Черноморието и „Виа Аристотелис” по течението на Струма и Места. Господ е бил щедър към нас в ловностопанско отношение. Цялата територия на България, като извадим от нея урбанизираните територии и тези части от страната, които са под юрисдикцията на Министерството на околната среда и водите, а именно трита национални парка – „Централен Балкан”, „Рила” и „Пирин”, резерватите и поддържаните резервати, цялата останала територия, без оглед на това какви са фондовите граници и собствеността на земята, е ловностопанска площ. Дивечът в България е частна държавна собственост. Тази ловностопанска площ, да приемем, че е 100%, се разпределя по следния начин: 6% владеят държавните ловни стопанства, 7% е площта на държавните дивечовъдни участъци към държавните горски стопанства – общо 13%. Останалите 87% са предоставени от държавата на българските ловци. Това става посредством сключване на договори между представителите на държавата, в лицето на директорите на горски и ловни стопанства, и ловните сдружения, които са юридическите лица, представляващи български ловци, регистрирани по Закона за лицата с нестопанска дейност.
Договорите, които се сключват, се наричат „договори за стопанисване и ползване на дивеча”. С ползването на дивеча сдруженията се справят много добре. Стопанисването обаче остава доста на заден план или както сме си казвали и друг път и вече го казахме: и Господ си е свършил работата, дал ни е един прекрасен биотоп. Държавата и тя е направила своето: предоставила е голяма част от територията. Остава да започнем да я стопанисваме по начин, по който подобава.
В предлагания на Вашето внимание Законопроект, най-вече на Министерския съвет, защото останалите два законопроекта са много конкретни – Законът на Министерския съвет е по-общ, по-концептуален, първоначалната идея беше той наистина да доведе до една сериозна фундаментална промяна, която да промени организацията на ловната площ, начина на прием на нови ловци и така нататък. По една или друга причина това сега не се случи, тъй като работната група в Ловния съвет и в Министерството се взе решение това да стане на един по-късен етап, след като бъде изготвена стратегия за развитие на ловното стопанство в България.
Беше направен опит да се направи такава стратегия. Дори бяха изразходвани известно количество средства, но резултатът бе крайно незадоволителен по преценка на всички експерти. Сега Министерството на земеделието и храните се е заело отново да изготви стратегията, която трябва да стане факт до края на тази година. Преди това на мен ми се иска да направим една сериозна дискусия по целите, които ще преследва тази стратегия, защото стратегията е всъщност средство за постигане на определени цели и ние трябва да се обединим около целите, които преследваме със стратегията.
Подкрепям изцяло предложенията, които са направени, всъщност не изцяло, а в по-голямата им част, от Министерския съвет и останалите два законопроекта – също. И не защото съм на 100% съгласен с някои неща направени в тях, а защото ми се иска да настъпи една истинска дискусия на второ четене, когато разглеждаме текстовете конкретно.
В доклада на председателя на Комисията бяха изказани позитивните неща в предложенията. Аз няма да ги повтарям. Ние ще ги разглеждаме по-нататък, както всички знаете. Разбира се, има някои неща, с които още отсега казвам, че аз лично не бих могъл да се съглася, както е предложението за групов лов на сърна. Считам, че това не е добре аргументирано и на второ четене ще изкажа своите аргументи за това. Това е екстензивен начин на лов, към който не би трябвало да се връщаме назад в миналото, и не отиваме към цивилизования свят по този начин.
Също така мисля, че има известни неточности в другите срокове на лов, не само за водоплаващия дивеч, както подчерта господин Петров, за пъдпъдъка и гугутката, за гривека, за дивата свиня, за язовеца, но това ще стане ясно по-късно.
Много е важно да направим един добър закон, защото дивечът е живата украса на природата и той принадлежи на целия народ, независимо че имат право да го ползват само хората с ловен билет.
Често се твърди, че в България има 130 хиляди ловци. Формално погледнато това е така. Аз обаче бих искал да си поиграя с думите и да кажа, че всъщност в България има 130 хиляди притежатели на ловни билети, което не ги прави автоматически ловци. Голяма част от тези хора дори нямат оръжие и са станали ловци просто ей така, за да имат ловен билет. Други пък са си купили оръжие, но много рядко практикуват ловния спорт. Активно ловуващите в България са не повече от 60 или 70 хиляди човека. И това не е малко.
Да си ловец означава да обичаш природата, да познаваш дивеча и неговата биология, да познаваш ловното законодателство, да го спазваш, да познаваш отстрелните норми, да си готов да подпомагаш дивеча с труда си и финансово. Нека сам си отговори всеки на въпроса доколко покрива тези изисквания и дали има правото да се нарича „ловец”.
По отношение на сроковете на лов, те са фиксирани много отдавна, а всички сме свидетели на сериозни климатични промени. Знаете, още древните римляни са казали: „Панта рей” – „Всичко тече, всичко се изменя”. Настъпват някои промени, които ние трябва да отчетем, че те са реалност и бихме могли наистина по някакъв начин да променим сроковете, така че да станат адекватни на условията.
Предлагам на Вас да подкрепим на първо четене и трите законопроекта, за да можем между първо и второ четене да проведем истинския дебат по всеки конкретен текст. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Желев, за фундаменталното изказване и за въвеждането в темата.
Реплики?
Господин Божинов, имате възможност за реплика. Изказването беше широко. Най-различни теми можете да репликирате.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Желев, рядко се случва в тази зала изказване да бъде подкрепено толкова широко, с толкова искрени аплодисменти. Вашето изказване действително го заслужава, защото то представи една достоверна картина на ситуацията, показа проблемите и призова за подкрепа, за да може да бъде направено нещо по-добро.
Аз също подкрепих законопроектите в Комисията: този – на колегата Вили Лилков и група народни представители, защото той предлага едно по-добро решение за определяне на границите на ловно-стопанските райони; това – на Министерския съвет, с условието, че съгласието е стигнало до минималните от необходимите за решение въпроси, но аз вземам реплика към Вас, защото след като казахте, че е било и трябва да бъде главното опазването, съхранението на дивеча като природно и национално богатство, Вие казахте, че едни или други проблеми и противоречия са довели до това от широкия кръг въпроси, необходими да бъдат решени по-добре, да се е стигнало до този най-тесен кръг.
И моят въпрос е: едно друго законодателно решение от по-рано за разделянето на две сдружения на ловците – просто искам личното Ви мнение, като реплика – не е ли една от тези причини за наличие на организиран конфликт на интереси, който пречи за единната стратегия, за един нов закон, който да уреди всичко това, което е необходимо?
Иначе, поздравления за изказването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Божинов. Пример за междупартийна толерантност.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Желев, за дуплика. Почти като на парламентарен контрол сме.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Господин Божинов, благодаря Ви за въпроса. Ще се опитам да бъда конкретен.
Аз не мога да се изживявам на съдник, който да преценява дали е добре или зле. По принцип съм привърженик на това да има повече от един представител и да има конкуренция. Въпросът е тази конкуренция за какво е.
Затова в началото на изказването си започнах с това да избегнем партизанщината. Действително наличието на два съюза доведе до голяма доза конфликти, до борба за членска маса, до борба за привличане на дружинки. Има много неща, които трябва да се обсъдят по този Закон.
По-нататък ще стане въпрос за това дали две дружинки са достатъчни да създадат сдружение и ако го създадат това сдружение, имат ли финансовата обезпеченост да извършват какъвто и да е организационен живот? Или това е форма просто само за ползване на дивеча, както казах, а стопанисването изчезва през комина.
България беше страна, която се гордееше с постиженията в своето ловностопанско дело. Световният рекорд на благороден елен е български! Световният рекорд от дива свиня доскоро беше български. Унгарците ни биха с една-две точки, но имаме съмнения, които не искам да споделям оттук. Световният рекорд от кожа на дива котка е български! Имахме невероятни постижения, за които ни завиждаше цяла Западна Европа. Германците казваха: ние в много други отношения можем да сме напред, но по отношение на постиженията, които Вие имате в областта на ловното дело, сме много след Вас.
В момента, за съжаление, състоянието на дивеча в България никак не е задоволително и направо е тревожно. Затова приемането на този Закон, в който има много позитивни и правилни неща, е толкова належащо да се случи. Той ще бъде само един старт за фундаменталната концептуална промяна на развитие на ловностопанската дейност в България след приемане на ловната стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Желев.
Народният представител Румен Христов – изказване.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз и Парламентарната група на Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта, внесен от колегата Вили Лилков, и Законопроекта, внесен от Министерския съвет, не защото единодушно в Комисията по земеделието и храните тези два законопроекта получиха подкрепа, а защото смятам, че това е стъпка в правилна посока. Няма да скрия, че на заседанието на Комисията се водиха оживени, бурни дебати и бяхме критикувани, че нещата, които се предлагат в този Законопроект, не са достатъчно радикални, не са достатъчно важни.
Искам да заявя пред Вас, че аз не съм ловец и обичам много животните. Именно това ми дава възможност да бъда много стриктен по отношение на текстовете, записани в Законопроекта, които касаят именно опазването на дивеча. Колегата Желев е абсолютно прав, че следващият Законопроект, който ще бъде концептуално нов, който ще бъде след приемането на стратегията, върху която работят и неправителствените организации, и Министерството на земеделието и храните, и Изпълнителната агенция по горите, задължително трябва да се казва „Закон за опазване на дивеча и лова”.
Да, на първо място трябва да акцентираме за опазването на дивеча, защото, пак казвам, с колегата Желев, понеже обсъждаме тези въпроси, коментирахме изказването на Леонардо ди Каприо, когато му беше връчена най-после наградата „Оскар”, който каза, че ние приемаме планетата за даденост. Тя не е даденост. Тя се променя, и се променя в една неблагоприятна за всички жители на тази планета посока. Част от това, което трябва да съхраним, освен климата, е и биоразнообразието, и дивеча, който, както чухме преди малко от колегата Желев, е в незавидно положение.
Ще Ви кажа, че дебатът по Законопроекта започна ноември месец 2014 г. Това е най-дълго обсъжданият Законопроект в рамките на Комисия, работни групи, обществени обсъждания и така нататък може би защото интересите наистина са много големи.
Няколко неща, които бяха подчертани и в доклада, и в изказването на колегата Желев, трасират най-важните неща, свързани с промените в този Законопроект. Те са свързани с датите, с категоричното несъгласие на народните представители за допускане на групов лов на сърни.
Според таксацията, на която аз много не вярвам, доц. Костов и инж. Кръстев, в България има 100 хиляди сърни. При 120 хиляди ловци няма по една сърна на ловец (смях и оживление), така че да не допускаме това варварско начинание „групов лов на сърна”. Аз се надявам, че пленарната зала ще подкрепи тезата и на народните представители, подкрепена от Комисията.
Интересни са предложенията, свързани с начина на организиране на лов в капани: забранява се извън оградите тези капани да бъдат поставяни за в бъдеще; как се създават оградените площи, намесва се Министерството на околната среда и водите по отношение на тяхното разрешение; изцяло прехвърляме лова на мечки в Министерството на околната среда и водите, защото това е изключително защитен вид и не му е мястото в Министерството на земеделието и храните. Изобщо малки стъпки, но, пак казвам, стъпки в правилна посока.
Правя изказването само в посока на това – да отговоря на критиките, които бяха отправени от неправителствени организации по време на обсъждането, че това, което се предлага, е малко. Да, малко е, но поне докато приемем новия Закон, който ще бъде приет, надявам се, най-късно следващата година по това време, да имаме по-добра регулация и по-добро отношение към животните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Реплики? Няма.
Следващото изказване е на дама – госпожа Султанка Петрова.
Въпреки половото неравенство в това занятие, дамите имат важно участие.
Госпожо Петрова, имате думата.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Не съм ловец, но разбрах, че има много жени, които се занимават с това.
Колеги, на първо четене Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи и трите законопроекта.
Искам да благодаря на господин Румен Желев, който е един от активните колеги в нашата Комисия. Винаги сме се вслушвали в неговите предложения. Той беше много изчерпателен и ползотворен в своето изказване.
Този Законопроект възбуди изключително много дискусии. Много дълго време ние бяхме хората, които изслушвахме различни неправителствени организации, които искаха срещи с нас. Мисля, че все още има доста текстове, които трябва да изчистим, но се обединихме, че трябва да подкрепим трите законопроекта, защото имаме изключително голяма нужда от промени, които трябва да се направят в Закона за лова и опазване на дивеча. Във връзка с това тук преди мен беше споменато, че ще се разработи стратегия, което може би ще бъде един от приоритетите на Комисията по земеделието и храните.
Бяха изказани много негативни становища, но моля Ви, колеги, нека да подкрепим тези промени, те са доста добри.
Ние също ще направим нашите предложения между първо и второ четене, защото не сме съгласни с груповото ловуване на сърна – това, което споменаха и колегите преди мен. Имаме и други разногласия, които, мисля, че ще изчистим във времето между първо и второ четене. Надявам се да приемем един работещ и удовлетворяващ до някаква степен хората, които се занимават с лов, още повече че с този Законопроект донякъде отговаряме и на това, че трябва да бъдем отговорни към българската природа и към хуманното отглеждане на животните. Затова моля всички, които са ловци, да бъдат отговорни към стопанисването и опазването на българската природа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Петрова.
Реплики? Няма.
Уважаеми колега, заповядайте за изказване.
Народният представител господин Грудев има думата.
ХРИСТО ГРУДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз съм ловец. Искам да изкажа не само моето мнение. Преди разглеждане на този Законопроект проведох среща в нашия регион с председателите на ловните сдружения на Пловдив, на Асеновград, на Първомай, на Чепеларе. Всички те го приветстват и подкрепят. Смятам, че е навременен, тъй като имаше доста проблеми на територията на нашата Пловдивска област във връзка с нерегламентирано ползване на капани за диви прасета на границата с огражденията и извън огражденията. Проведохме няколко срещи, взеха се мерки и нещата се решиха благодарение на съдействието на доц. Костов, на директора на Изпълнителната агенция по горите в България.
Искам да защитя ловците. През последните години значително се засилиха усилията, които те полагат за подхранване на дивеча. Между другото, 148 хиляди са издадените ловни билета, от които 122 434 са заверени за тази година. Това е сериозно организирана група ловци, които не само ползват дивеча, но твърдя, че и го подхранват.
Отношенията, които съществуваха между ловните дружинки и ловните сдружения, вече се подобриха значително. И двете групи се грижат за дивеча – не само като увеличаване на неговата популация, но и изхранване през зимния период, когато дивечът е в тежко състояние във връзка с климатичните условия.
Хубаво е, че с внесения от Министерския съвет Законопроект се взема отношение за уреждане ловуването с капаните, тъй като там конфликтите бяха най-много. Взето е отношение за безпризорните и скитащите кучета.
Между първо и второ четене ще внеса предложение относно срока за ловуването. Виждането на колегите ловци от нашия регион е ако може срокът от 1 октомври до 31 декември да излезе от Закона и да влезе в Правилника, понеже понякога се губят ловни дни във връзка с избори, балотажи и така нататък. Това създава известно напрежение сред колегите ловци.
За ловните надзиратели. На заседание на Комисията получихме уверения от заместник-министър Костов, че средствата, които трябва да отделят ловните сдружения за заплати и осигуровки на съответните ловни надзиратели и стражари, ще бъдат приспаднати от сумите, които ловните сдружения превеждат в Министерството на земеделието и горите.
Като цяло пак твърдя, че Законопроектът е навременен, добър е и представлява една стъпка в развитието към следващата стратегия, която ще бъде приета – както каза заместник министърът – до края на календарната година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Грудев.
Реплики? Няма.
Господин Добрин Данев е заявил желание за изказване.
Заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да изразя позицията на “БСП лява България” за внесените изменения на Закона за лова и опазването на дивеча.
Първо, единодушно е мнението на всички политически сили за съществуващия Закон. При всички положения той има нужда от крещящи промени, ако искаме да направим промените така, че да постигнем нивото, което сме имали в близкото минало – нивото на селскостопанската дейност, на популацията на дивеча и на трофеите, оценени с медали в различни световни изложения. Затова ние сме съгласни да направим тази промяна в Закона.
Съгласни сме и с това, че внесените предложения за промени правят малка съществена крачка в правилната посока. Нашата позиция бе тази, която и колегата Желев от ГЕРБ подкрепи – че най напред трябва да приемем стратегия в дългосрочен и средносрочен план и на базата на тази стратегия да правим бавно, системно променяне на Закона, за да можем да постигнем набелязаните цели. Затова предложенията, които бяха направени в Закона, ще ги подкрепим. Те бяха следните.
Ние напълно подкрепяме забраната за улов на дива свиня в капани, както казаха нашите колеги. Подкрепяме и новия ред, по който трябва да бъдат изграждани оградите в ловностопанските райони.
Но с някои от предложенията не сме съгласни. В § 2, чл. 7, ал. 9 – случаят на промяната на границите на ловностопанските райони, те да стават едностранно от Държавното горско стопанство или от Държавното ловно стопанство, като по този начин субектите, които са ангажирани в тази промяна, да имат право да обжалват тези промени в границите. Между първо и второ четене ние ще внесем такова предложение.
Не сме съгласни, както и моите колеги казаха, да се разреши групов лов на сърна, тъй като експертите казват, че популацията е такава, че на този етап не е необходимо да разрешаваме такъв улов.
Искаме да направим предложение в Закона, конкретно в § 20, чл. 67, ал. 6 – за ловните сдружения, които трябва да назначат най-малко двама ловни надзирателя, то финансирането по издръжката на тези ловни надзиратели да стане чрез преотстъпване на част от ловната такса, която отива в държавата, като бъде преотстъпена на ловните сдружения, за да може да се изпълни повелята на Закона. Знаем, че ловните сдружения не са в завидно финансово състояние и ако се наложи да изпълняват Закона, много трудно ще могат да го направят.
Ще направим предложения и за промяна на срока на ловуването на различни видове дивеч, което считаме за нормално. С риск да се повторя, мисля, че всички политически сили се обединяват около промяната на тези дати и срокове. Затова ние от Коалицията „Лява България” и от Комисията изразихме подкрепата си, а моите колеги между първо и второ четене очакват да видят кои промени ще бъдат подкрепени и тогава ще формират своята позиция.
Колеги, благодаря. Очаквам да приемем Закона на първо четене, а между първо и второ четене да направим разумни предложения, за да постигнем целта, която сме си поставили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всеки, който започна изказването си, отначало казваше дали е ловец или не. Аз мога да кажа, че съм ловец, но от тези, които повече стопанисват дивеча, отколкото ловуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Донякъде това е свързано с конфликта на интереси, затова е важно да се декларира.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Според мен ловците в България са почтени хора. По-голям проблем са бракониерите, за които тук изобщо не се спомена. Органите, които трябва да контролират, трябва да си вършат по-добре работата, за да може дивечът да се опазва в по-добро състояние, защото ловците освен че се занимават с ловуване, се занимават и със стопанисване.
По отношение на конкретните предложени законопроекти.
Господин Желев каза, че винаги, когато се отвори темата за лова и опазването на дивеча, има бурни дебати. Колеги, днес няма бурни дебати, защото са селектирани консенсусни предложения. Ако трябваше да вървим към посока на драстично променяне на Закона, бурните дебати щяха да завършат незнайно в каква посока. Поради това всички политически сили, поне в Комисията по земеделието и храните, бяха обединени, че ще подкрепят законопроектите.
Законопроектите променят малка, но съществена и много нужна част от сега съществуващия Закон. Няма да преповтарям думите на колегите, които се изказваха.
По отношение на груповия лов на сърна – естествено, че няма как да го подкрепим.
По отношение на капаните – естествено, че трябва да ги премахнем.
Аз искам да се спра върху Законопроекта на колегата Вили Лилков и по-точно в частта, в която той предлага да могат да се обжалват заповедите на министъра. Защо съм категоричен привърженик на тази промяна? Защото миналата година например стана нещо, което служи за добър пример.
Министърът издава заповед, в която допуска грешка, но тъй като заповедта не подлежи на обжалване, няма как да се промени това нещо. Единствено затова, че министърът на земеделието днес е човек с разум – отмени собствената си заповед, и така се реши проблемът. Ако не беше такъв типаж, тогава какво правим? Ние сме законодателен орган и затова трябва да направим Закона такъв, че той да не зависи от човек от изпълнителната власт.
В текста на Законопроекта, който колегата Вили Лилков предлага – заповедите да подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, наясно сме, че ако се отвори такъв ред, това обжалване би допринесло до административен хаос в другата част. Поради това консенсусното решение е да може да се обжалва, но обжалването да не спира изпълнението на заповедта, за да може, от една страна, човекът да има възможност да го обжалва, от друга страна – заповедта да действа, и след като съдът го отмени, да се вземе съответно за меродавно съдебното решение, което в България, естествено, не подлежи на коментар.
Ще подкрепим Законопроекта на колегата Вили Ликов, ще подкрепим и Законопроекта на Министерския съвет, за който смятаме, че промените в тази част не са достатъчни, но като малка стъпка, считаме, че са в правилната посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Петров, Вие се изказахте, така че имате думата от името на вносителя.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам да кажа на народните представители, че в Закона за лова и опазване на дивеча все още не са предвидени никакви положения – пропуснах да предложа това в Комисията по уважителни причини, не са предвидени никакви санкции за дивечовъдните стопанства. Имам обаждания от избиратели, че в някои от тях вече не е останала и една пчела. Не животни, не птици, нищо не е останало в някои, не казвам във всички!
В това отношение ми се струва, че държавата е в дълг и като законодателство също, за да могат да бъдат санкционирани тези, които не си изпълняват договора по концесията на дивечовъдните стопанства.
Също така искам да обърна внимание на народните представители за протестите, които има от страна на ловците във връзка с граници, които са си поставили някои от концесионерите, които предизвикват конфликти по места. В това отношение също трябва да има гъвкаво законодателство.
Най-накрая искам да привлека вниманието Ви с това, че горите, дивечът са национално богатство, а Народното събрание като организация не е предвидило комисия, която да се занимава с въпросите на българската гора и на дивеча. Смятам, че би трябвало да помислим, независимо че вече имаме Правилник, за създаването на комисия, която да може по-детайлно, примерно виждам господин Желев като шеф на такава комисия, която да се занимава детайлно с тази проблематика, а тя е свързана с България, с природата, с животните, с птиците и с всичко останало. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Петров.
Реплики? Няма.
Реплика – заповядайте, господин Желев. Имаше към Вас предложение на лична основа.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): За предложението, благодаря на господин Петров – не го вземам много на сериозно.
Репликата ми е по-скоро да коригирам лека неточност. Господин Петров сигурно е прав, когато каза, че в някои дивечовъдни стопанства – той имаше предвид държавните дивечовъдни участъци, както стана дума в началото, те са 7% от цялата площ, но не повече от 2,5% са отдадени с договори на концесия. Два процента само от цялата ловностопанска площ на страната! Не концесионерите определят границите си. Това се определя от министъра по предложение на изпълнителния директор на Агенцията, който пък следва предложенията от комисиите по лова долу – на председателите на сдружения и на директорите на горски ловни стопанства.
В момента в новия Закон се прави много съществено предложение, с което сваляме от плещите на директорите натиска, който оказваха най-различни политически и всякакви други сили върху тях за промяна на границите на ловностопанските райони и го пращаме като предложение в Ловния съвет и в съветите по лова, които са консултативни органи към регионалните дирекции и Изпълнителната агенция по горите. Това е форма на обществено обсъждане. В тези съвети присъстват всички заинтересовани страни. Това е решение на колективен орган, и се сваля от плещите индивидуалната отговорност на директорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Господин Вили Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Докато се събират народните представители за гласуване, само едно изречение – реплика на господин Петров.
Не е необходимо да създаваме отделна комисия. По-скоро към Комисията по опазване на околната среда да добавим и дивеча, и да започнем действително по-сериозно да се занимаваме с този проблем. Ако приемете това, можем да работим в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Лилков.
Трета реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Петров? Не.
Последно поканване за изказване? Не виждам желаещи.
Закривам дебата по трите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Уважаеми колеги, преминаваме в режим на гласуване. (Реплики.) Конфликтът на интереси, надявам се, че всеки го е декларирал.
Първо гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от народния представител Борис Ячев и група народни представители на 23 януари 2015 г.
Припомням, че двете комисии, на които е разпределен, предлагат да не се приеме на първо гласуване. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
Разбирам, че има разминаване между доклада и обявения в програмата Законопроект – в програмата е обявен, че е Законопроект, внесен от Петър Петров и група народни представители, в доклада на двете комисии, към които е разпределен Законопроектът, е обявен, че е внесен от Борис Ячев и група народни представители. (Реплика.) Прочел съм номера, той е един и същи.
Ще приемем, че това е Законопроектът, внесен от Петър Христов Петров, Борис Ячев и група народни представители.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-11, внесен от народните представители Петър Петров, Борис Ячев и група народни представители на 23 януари 2015 г.
Припомням, че двете комисии предлагат да не бъде приет на първо четене.(Шум и реплики.) Само припомням, че имаше дебат и беше насърчена подкрепата на предложението.
Гласували 109 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от народния представител Вили Лилков и група народни представители.
Законопроектът е подкрепен на първо четене от Комисията по земеделието и храните.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието на първо четене.
Уважаеми колеги, сега гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016 г.
Трите комисии, които предоставиха доклад, препоръчват да бъде подкрепен.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието, с което – и трите законопроекта на първо четене.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са Иван Вълков и група народни представители.
Тъй като започнахме 30 минути по-късно, почивката ще бъде към 12,00 ч.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят й господин Настимир Ананиев.
Господин Ананиев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да предложа процедура по допуск в залата на заместник-министъра на транспорта Антон Гинев и Красимира Стоянова – директора на Дирекция „Правна” от Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно предложение? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Моля, колеги, които сте в залата, но не сте на банките си, също да гласувате.
Уважаеми колеги, моля да гласувате за допуск в залата.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Времето изтече!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
РЕПЛИКИ: Няма кворум. Пуснете поименна проверка.
Правилно е – няма кворум. (Шум и реплики.)
Моля за внимание!
Изброените лица да не бъдат допускани в залата. Продължете с доклада. (Шум и реплики: „Няма кворум!”.)
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България, № 654-01-25, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1 март 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 9 март 2016 г., беше обсъден Законопроект за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България, № 654-01-25, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1 март 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът бе представен от народния представител Иван Вълков.
Господин Вълков отбеляза, че с предлагания проект се прецизира законовата делегация, установена в чл. 103в, ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България, Министерският съвет да урежда с подзаконов нормативен акт реда, условията и размерите на пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Причините, които налагат изменението, са следните:
В изпълнение на правомощието по чл. 103в, ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2007 г. е одобрена Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. С тарифата са установени правила във връзка със събирането на пристанищни такси на пристанищата за обществен транспорт с национално и с регионално значение, яхтените, рибарските и пристанищата със специално предназначение. Цитираната тарифа е изменена и допълнена с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2014 г.
Измененията в Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” от 2014 г., са оспорени по съдебен ред, включително с аргументи за липса на компетентност на Министерския съвет да урежда събирането на пристанищни такси на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение, яхтените, рибарските и пристанищата със специално предназначение.
Със свое решение от 2015 г. Върховният административен съд е уважил жалбите, обявявайки за нищожни съответните текстове от тарифата. В мотивите към решението съдът приема, че с чл. 103в, ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България се делегира на Министерския съвет компетентност да определи размерите на пристанищните такси единствено по отношение на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, но не и по отношение на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение, яхтените, рибарските и пристанищата със специално предназначение.
Първоинстанционното решение е потвърдено с решение на петчленен състав на Върховният административен съд и е в сила от 2 февруари 2016 г.
Господин Вълков изтъкна, че с предлагания Законопроект се установява по недвусмислен начин компетентността на Министерския съвет да уреди в подзаконов нормативен акт обществените отношения, свързани със събирането от страна на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” на пристанищни такси.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България, № 654-01-25, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
От името на вносителя – господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, основното предложение в Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България се основа на даването на правомощия на Министерския съвет да определя размера на таксата за регионалните пристанища. И сега в Закона за държавните такси, съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавните такси, размерът на таксите се определя от Министерския съвет.
Съгласно Закона за морските пространства таксите от пристанищата трябва да се събират от държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” – става дума за таксите за пристанищата с национално значение и пристанищата с регионално значение. В същото време, в същия този Закон, размерът на таксите от Министерския съвет може да бъде определян само за пристанища с национално значение, тоест на пристанищата с регионално значение размерът на таксите не може да бъде определян от Министерския съвет. Това е основата на направеното предложение. Имаме положително становище от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Искам да благодаря на всички съвносители от всички парламентарни групи за положителното становище и гласуване в Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Желаещи за изказване? Няма. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Закривам дебатите.
Заповядайте за процедурите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя две процедурни предложения. Първото се отнася за приетия във вчерашния ден Закон за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми господин Кирилов, може би е добре да оставим процедурите след почивката.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Както прецените, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Нямате нищо против, нали?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, моля обаче да не ги пропуснем. И двете процедури касаят Закона за съдебната власт и Изборния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: След почивката ще започна с процедурите и с гласуването по настоящия Законопроект, тъй като съм закрил дебатите.
Уважаеми колеги, почивка до 12,25 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме заседанието, колеги.
Моля, квесторите, поканете колегите в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 654-01-25, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1 март 2016 г.
Отменете гласуването.
Започвам поименна проверка:
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - отсъства
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - отсъства
Димитър Кирилов Байрактаров - отсъства
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - отсъства
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Кирилов Иванов - отсъства
Иван Костадинов Станков - отсъства
Иван Николов Миховски - отсъства
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мартин Стоянов Иванов - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - отсъства
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - отсъства
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - отсъства.
Имаме кворум, продължаваме заседанието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 654-01-25, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1 март 2016 г.
В допълнителния списък са записани 19 народни представители.
Подлагам на гласуване Законопроекта на първо четене.
(Народни представители от ПГ на БСП ЛБ стоят прави и разговарят.)
Моля Ви, заемете местата си! (Народни представители от ПГ на БСП ЛБ продължават да стоят и да разговарят.)
Моля Ви, уважаеми колеги от “БСП лява България”, заемете местата си! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Госпожо Нинова, господин Гечев, господин Бойчев, господин Велев, господин Гьоков, господин Стойчев, моля Ви да заемете местата си!
Гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение съгласно чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме Закона за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България днес и на второ четене, тъй като по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение и самият Законопроект се състои от един параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното от народния представител Иван Вълков предложение за разглеждане на Законопроекта и на второ гласуване.
Гласували 97 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Господин Вълков, заповядайте да представите Законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„Проект
ЗАКОН
за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
§ 1. В чл. 103в, ал. 4 думите „по ал. 2 и 3” се заменят с „по ал. 2, 3 и 5, изречение първо”.
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на второ гласуване така представения Ви Законопроект – гласуваме § 1 и 2, както и наименованието на Законопроекта.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ни ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Проектът е с № 502-01-56, внесен е от Министерския съвет на 6 юли 2015 г., приет е на първо гласуване на 6 ноември
2015 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят й народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям Ви:
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 6 ноември 2015 г. – Проект за второ гласуване.
Наименование – „Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 – предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители:
„1. В § 1 изменението по т. 1 да отпадне.
2. В § 1 изменението по т. 2 да отпадне.
3. В § 1, изменението по т. 5 да отпадне т. 19.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 след думите „не извършват” се добавя „ремонтни”, а след думата „него” се добавя „които да водят до влошаване на проектните показатели на характеристиките на строителни продукти, променени/заменени и/или първоначално вложени, както и/или дейности”.
2. В т. 9 след думата „преустройство” се поставя запетая, съюзът „и” се заличава и се добавя „основен ремонт и основно”.
3. В т. 12 след думата „преустройство” се поставя запетая, съюзът „или” се заличава и се добавя „основен ремонт или основно”.
4. Създава се нова т. 17:
„17. поддържат общите части на сградата и своя самостоятелен обект в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията;”.
5. Създават се т. 18 и 19:
„18. се грижат за безопасната експлоатация на всички съоръжения и инсталации в сградата;
19. не извършват дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават тяхната цялост и архитектурен вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата;”.
6. Досегашната т. 17 става т. 20.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 12.
Наименованието на Закона е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Дора Янкова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 35, против 8, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен по принцип и редактиран от Комисията – § 1 по Комисия.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 7, ал. 2, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „като за собственика или ползвателя се посочва и електронна поща за уведомяване, ако разполага с такава”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 11, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 думите „доклада към” се заличават.
2. В т. 10, буква „в” преди думата „обновяване” се добавя „основен ремонт и/или основно.”.
3. Създава се нова т. 15:
„15. в рамките на нормативно установените срокове за изготвяне на технически паспорт приема решение за възлагане съставянето на технически паспорт за съществуващите сгради и одобрява договора с изпълнителя, приема доклада за извършеното обследване и направените оценки на техническите характеристики и съставения технически паспорт на сградата;”.
4. Досегашната т. 15 става т. 16.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 13 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ след думата „часът” се добавя „на поставянето” и се създава изречение трето: „Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.”
2. В ал. 2, 3 и 4 след думата „адрес” се добавя „в страната”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепените и редактирани от Комисията параграфи 2, 3 и 4 по нейния доклад, както и изцяло подкрепения текст на вносителя за § 5. Гласуваме параграфи 2, 3, 4 и 5 по доклада на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 71, против 12, въздържали се 2.
Параграфи от 2 до 5 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 6 има предложение от народния представител Найден Зеленогорски и група народни представители:
„В § 6 се правят следните изменения:
1.Точка 2 се изменя така:
„2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и двама собственици, ползватели или обитатели, в който се посочват датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание и приложенията към него се изпраща задължително на посочената електронна поща или адрес в страната в случаите по чл. 13, ал. 2. Когато съответното лице не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.”
2. Създава се нова т. 3 със следното съдържание:
„3. Създава се нова ал. 8 със следния текст:
„(8) При поискване управителният съвет (управителят) предоставят копие от протокола от провеждане на общото събрание и приложенията към него, заверено „вярно с оригнала”, на всеки собственик, ползвател или обитател.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 думите „В протокола се вписват” се заменят с „Протоколът съдържа”, а след думата „представляват” се добавя „номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - „за”, „против” или „въздържал се”, „техен подпис” и се поставя запетая.
2. В ал. 7 изречение трето се изменя така: „Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала”, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.” и се създава изречение четвърто: „Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Найден Зеленогорски и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 19, против 5, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията и редактиран от същата за § 6.
Гласуваме § 6 по доклада на Комисия.
Гласували 81 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 11.
Параграф 6 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 7 има предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
„В § 7, изменението по т. 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 12, против 20, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, подкрепен изцяло от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 8, въздържали се 5.
Параграф 7 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 8 има предложение от народния представител Костадин Марков:
„В чл. 19, ал. 2 предлагам - Управителният съвет /управителят/ се избира за срок до 4 години.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Найден Зеленогорски и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 19, ал. 8 числото „50” се заменя с „67”, след думите „физически лица” се добавя „или на юридически лица”, изречение второ се изменя така: „Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години” и се създават изречение трето и четвърто: „Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща”…
Тук, господин Председател, правя редакционно предложение. В текста пише „предвижда”, моля да се чете „предвиждаща”. И продължавам с текста:
„автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора, избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Костадин Марков, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 20, против 13, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционното предложение думата „предвижда” да бъде заменена с думата „предвиждаща”, направено от парламентарната трибуна от народния представител Данаил Кирилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията, редактиран от същата за § 8, заедно с току-що приетото редакционно предложение, направено от народния представител Данаил Кирилов.
Гласуваме § 8 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Параграф 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 9 – Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 10 – предложение от народния представител Костадин Марков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 12:
„12. при поискване издава на собствениците документ за наличието или липсата на задължения към етажната собственост;”
б) досегашната т. 12 става т. 13.
2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Управителният съвет (управителят) се отчита ежегодно и в края на мандата си с доклад пред общото събрание”.”
По § 11 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 11. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „ремонт и обновяване” се заменят с „основен ремонт и/или основно обновяване”.
2. В ал. 4 след думата „сградата” се добавя „или за няколко сгради в режим на етажна собственост, които са изпълнени при свързано застрояване” и навсякъде думата „(входовете)” се заменя с „(входовете или сградите)”.
3. В ал. 6 накрая се добавя „и Закона за статистиката”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12:
„§ 12. В чл. 27, ал. 6 думите „два еднообразни екземпляра” се заменят с „един екземпляр”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В чл. 29, ал. 2, т. 2 и 3 след думата „заверено” се добавя „с полагане на надпис „Вярно с оригинала”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „собственик” се поставя запетая и се добавя „като за задълженията към сдружението, станали изискуеми преди промяната на собствеността, отговаря старият собственик, освен ако при промяната на собствеността не е уговорено друго.”
2. В ал. 2 думите „средства за обновяване” се заменят със „средства за основен ремонт и/или основно обновяване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) създава се нова т. 9:
„9. при поискване издава на собствениците документ за наличието или липсата на задължения към сдружението;”
б) досегашната т. 9 става т. 10.
2. В ал. 10 числото „50” се заменя с „67”, след думите „физически лица” се добавя „или на юридически лица”, изречение второ се изменя така: „Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание на сдружението, взето с мнозинство повече от 67 на сто от представените идеални части в сдружението, и се сключва от упълномощено от общото събрание на сдружението лице за срок до две години.” и се създава се изречение трето: „В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 9 до 16 включително по доклада на Комисията, като § 9 и § 15 са подкрепени изцяло от същата, а параграфи 10, 11, 12, 13, 14 и 16 са подкрепени и редактирани, съгласно приложения доклад.
Гласуваме параграфи от 9 до 16 включително по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 11.
Параграфи от 9 до 16 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 17 – предложение от народния представител Найден Зеленогорски и група народни представители:
„§ 17 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
По § 18 – предложение от народния представител Найден Зеленогорски и група народни представители:
„§ 18 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли изказвания, уважаеми колеги? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Найден Зеленогорски и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 18, против 12, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Найден Зеленогорски и група народни представители по § 18, което не е прието от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 67 народни представители: за 13, против 12, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 17 и 18 по доклада на Комисията – текстовете на вносителя са изцяло подкрепени от същата.
Гласуваме параграфи 17 и 18 по доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 63, против 2, въздържали се 11.
Предложението не е прието. (Няма необходимия кворум за приемане на текста.)
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, правя процедура с предложение за прегласуване. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Има движение в залата, включително и от Вашата, лявата страна, влязоха и излязоха. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване.
Гласуваме параграфи 17 и 18 по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 65, против 12, въздържали се 6.
Параграфи 17 и 18 по доклада на Комисията са приети.
Преди да преминем към докладването на следващите текстове, уважаеми господин Кирилов и уважаеми колеги, позволете да Ви съобщя, че на балкона на Народното събрание са преподаватели и директори на училища, както и дейци в сферата на образованието от област Перник. Моля да ги приветстваме. (Народните представители приветстват гостите с ръкопляскания.)
Имате думата, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. Наименованието на Глава трета се изменя така: „Глава трета – Регистрационен и уведомителен режим. Контрол”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20:
„§ 20. В чл. 44, ал. 3 след думата „имената” се поставя запетая и се добавя „електронната поща”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. В чл. 46б след думата „имената” се добавя „електронната поща” и се поставя запетая, а думите „както и адрес за кореспонденция” се заменят с „адрес в страната и копие на протокол за избор на управителен съвет (управител), заверено с полагане на надпис „Вярно с оригинала” и приложенията към него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. Наименованието на Глава четвърта се изменя така:
„Глава четвърта – Поддържане, ремонт и основно обновяване на общите части”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Параграф 24.
Предложение от народния представител Костадин Марков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 изречение първо се изменя така: „Кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед в срок до един месец от уведомяването по ал. 3, с която задължава собствениците да осъществят в определен срок ремонта по ал. 1, но не по-късно от три месеца.”
2. В ал. 5, изречение първо накрая се добавя „в срок до три месеца от изтичане на срока за ремонт по ал. 4”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30:
„§ 30. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „ползватели” се добавя „а при отказ от страна на управителя, протоколът се съставя от трима собственици и/или ползватели”, а след думата „дата” се добавя „или период и място”.
2. В ал. 2 след думата „(управителя)” се добавя „или на контролния съвет”, а думите „контрольора и двама собственици и/или ползватели” се заменят с „трима собственици и/или ползватели.”
3. В ал. 3, изречение първо след думата „(управителя)” се добавя „или един от собствениците, участвали в съставянето му”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 19 до 30 включително по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 72, против 5, въздържали се 7.
Параграфи от 19 до 30 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 31.
Предложение от народния представител Валери Симеонов и група народни представители:
„В § 31 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
„В § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби се създава ново изречение със следното съдържание:
„11. Разходи за управление и поддържане са и тези за отопление на общите части с работещи отоплителни тела по смисъла на § 1, т. 37 от Закона за енергетиката.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31:
„§ 31. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 10 се изменя така:
„10. „Основно обновяване” е „основно обновяване” по смисъла на Закона за устройството на територията.”
2. В т. 12 преди думата „обновяване” се добавя „основно”.
3. Създават се т. 17 и 18:
„17. „Адрес в страната” е посочен от собственик, ползвател или обитател адрес за кореспонденция в Република България, на който собственикът, ползвателят или обитателят желае да получава съобщения. Адресът в страната може да бъде различен от настоящия или постоянния адрес.
18. „Основен ремонт” е „основен ремонт” по смисъла на Закона за устройството на територията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Представете и последното предложение на господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отделно предложение от Валери Симеонов и група народни представители – създава се нов § 32 със следното съдържание:
„§ 32. Параграф 1 от този Закон не се прилага към заварените случаи на извършени ремонтни дейности, самостоятелен обект или част от него, както и към заварените случаи на извършени дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Няма желаещи.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложението на Валери Симеонов и група народни представители за § 31, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 19, против 7, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията и редактиран от същата за § 31.
Гласували 80 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 10.
Параграф 31 е приет.
Подлагам на гласуване предложение от Валери Симеонов и група народни представители за създаване на нов § 32.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 12, против 4, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
С това приключваме гласуванията по Закона, който е приет на второ гласуване.
Процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, преди почивката направих опит да направя две процедурни предложения за промяна в сроковете между първо и второ четене. Всъщност сега правя само едно предложение. То се отнася към Общия доклад, който съобщихте в днешното заседание – Общ доклад по единадесет законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Моля, по отношение на този Законопроект срокът да бъде удължен в максималния му размер, тоест да бъде общо четири седмици.
Ако се приеме това предложение, уведомявам всички народни представители от всички парламентарни групи и комисии, че към Правната комисия се формира работна група с експерти и народни представители, която да заседава преди изтичане на срока за предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Данаил Кирилов от парламентарната трибуна за удължаване на срока за предложения по Изборния кодекс до максималния размер – четири седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, № 601-01-8.
Внесен е от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г.
С доклада на водещата Комисия по икономическа политика и туризъм ще Ви запознае заместник-председателят на Комисията – народният представител Даниела Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Искам да направя процедурно предложение – на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата от Министерството на финансите: Карина Караиванова – заместник-министър на финансите, Анна Андонова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Петя Никифорова – главен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Снежанка Колева – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Комисията за финансов надзор: Александър Цветков – началник на отдел „Правоприлагане”, Цветан Петров – началник на отдел „Дистанционен надзор”, Веселина Мандаджиева – началник на отдел „Нормативна дейност” в Дирекция „Правна”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма да има толкова места в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: ...и Валентина Стефанова – началник на отдел „Методология и жалби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение от народния представител Даниела Савелклиева.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 февруари
2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър, и Цветанка Михайлова – и. д. директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, Александър Цветков – началник на отдел „Правоприлагане”, Цветан Петров – началник на отдел „Дистанционен надзор”, Веселина Мандаджиева – началник на отдел „Нормативна дейност”, и Валентина Стефанова – началник на отдел „Методология и жалби“ в Дирекция „Правна”; представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България.
Със Законопроекта, представен от заместник-министър Фейзи Бекир, се въвеждат основно изискванията на Директива 2013/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за изменение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и Директива 2007/14/ЕО на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на определени разпоредби от Директива 2004/109/ЕО.
По отношение на емитентите на ценни книжа се правят изменения в изискванията за разкриване на информация, целящи по-голяма прозрачност.
Урежда се изрично правото на избор на държава членка по произход за емитенти от трета държава.
С цел намаляване административната тежест за емитентите, се предвижда да се разкриват публично шестмесечни финансови отчети за дейността и тримесечни финансови уведомления. В същото време се предоставя възможност на емитентите, за разкриване на по-подробна информация, да продължат да публикуват тримесечни финансови отчети вместо финансовите уведомления.
Хармонизира се режимът на разкриване на дялово участие за притежавани големи части от правата на глас, свързани с акции и с финансови инструменти със сходен икономически ефект, с което се повишава правната сигурност, подобрява се прозрачността и се намалява административната тежест за инвестициите с трансграничен характер.
Със Законопроекта се премахват пречките пред трансграничното предоставяне на хармонизирани инвестиционни услуги по отношение на лицата, които управляват алтернативни инвестиционни фондове. Лицата, които управляват фондове за рисков капитал и фондове за социално предприемачество, ще подлежат на регистриране от Комисията за финансов надзор и за тях ще се води публичен регистър. Лицата, които управляват фондове за дългосрочни инвестиции, ще получават от Комисията за финансов надзор разрешение за управление на фонд.
Законопроектът предвижда и изменения, които допълнително конкретизират задълженията на одитора в одитната проверка, с цел постигане на по-голяма яснота на резултатите от одитните проверки на годишните финансови отчети на емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, които резултати одиторът ще декларира.
В хода на дискусията от Комисията за финансов надзор подчертаха, че със Законопроекта е намерен оптимален баланс между разкриването на информация и защитата на инвеститорите, като с облекчаването на строгите изисквания относно разкриването на информация е намалена административната тежест за бизнеса.
В свое писмено становище от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България изразиха резерви относно създаването на нова т. 5 в чл. 100н, ал. 4, предвиждаща задължение за одитора, заверяващ годишните финансови отчети за дейността на дружество емитент на ценни книжа, да подава декларация с конкретно дефиниран текст, с мотив, че това представлява допълнителна административна тежест и води до увеличаване на разходите за емитента.
От Асоциацията предложиха временната забрана, предвидена в чл. 212а, ал. 2, т. 2, налагана от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, да бъде до отстраняване на нарушенията и призоваха да не се дава директен достъп на Комисията за финансов надзор и нейните органи до данъчна и осигурителна информация чрез изричното им включване като орган по чл. 74, ал. 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 14 гласа „за”, без „против” е 1 „въздържал се” народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Следващият доклад е от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада ще ни запознае госпожа Алексиева.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г.

На своето заседание, проведено на 9 март 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на финансите господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – и. д. директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, госпожа Анна Андонова – държавен експерт в същата дирекция; от Комисията за финансов надзор господин Владимир Савов – член на Комисията, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционна дейност”, господин Александър Цветков и господин Цветан Петров – началници на отдели в същото управление; както и госпожа Веселина Мандаджиева и госпожа Валентина Стефанова – началници на отдели в дирекция „Правна”.
I. С настоящия Законопроект се цели транспонирането на изискванията на: Директива 2013/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г.; Член 92 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г., както и създаването на условия за прилагане на следните регламенти: Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г., Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. и Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г.
Във връзка с измененията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) са необходими промени в следните закони: Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), ...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Дайте направо резултата от гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: „С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Много Ви благодаря, уважаема госпожо Алексиева.
Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТИТЕ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА ПОТРЕБИТЕЛИ.
Вносител – Министерският съвет, на 3 февруари 2016 г.
Законопроектът е под № 602-01-6, внесен в Деловодството на Народното събрание.
От Комисията по бюджет и финанси – заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за кредитите на недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2016 г.
На заседание, проведено на 25 февруари 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Карина Караиванова – заместник-министър, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Снежанка Колева – експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от госпожа Караиванова.
Законопроектът има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители. Директивата е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на 28 февруари 2014 г. и държавите членки следва да приемат мерки за нейното прилагане в националните си законодателства до 21 март 2016 година.
Директивата има за цел да установи ефективна европейска регулаторна рамка, която да допринесе за развитието на по-прозрачен, ефикасен и конкурентен пазар на ипотечни кредити в Европейския съюз (ЕС), с което да се постигне високо ниво на защита за участниците на пазара – потребители, кредитори и кредитни посредници.
Изискванията на Директивата също така имат за цел да премахнат различията в нормативната уредба между държавите членки и да улеснят трансграничното предоставяне на кредити. Предвидените с нея мерки са предназначени да насърчат отговорното кредитиране, както и да осигурят по-висока сигурност и доверие на пазара, с което да допринесат и за повишаване на финансовата стабилност.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, „въздържал се” – 1 народен представител, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за кредитите на недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Следва докладът на Комисията по правни въпроси.
Няма ли представители на Комисията по правни въпроси в залата?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„На свое заседание, проведено на 16 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за кредитите на недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Бекир – заместник-министър на финансите, и госпожа Снежанка Колева – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Бекир.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте за изказване, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Твърде закъснял и след дълго умуване европейският бюрократ реши проблемите, които възникват във връзка с ипотечните кредити. През 2007 г. тези проблеми бяха разглеждани с „Бялата книга”, по-късно през 2009 г. се предприеха някакви мерки и чак 2014 г. имаме някаква директива, с която се прави опит да се предпазят потребителите от алчността на банките и нефинансовите институции, и да ги защитят от ограбване.
Предложеният от вносителите Законопроект въвежда европейката директива, прави един недобър превод на същата. Тук искам да спомена, че същата директива дава право на всяка една от страните членки да предприеме по-строги законови правила в полза на потребителите на кредити.
Внесеният Законопроект запазва голяма част от добрите постановки в Закона за потребителските кредити, но, за съжаление, се правят и някои доста сериозни отстъпления в ущърб, разбира се, на потребителите.
Първото, което искам да подчертая е, че Проектът на закон прави крачка назад от възприетите законови решения за обявяване на договорите за кредит за нищожни, когато в него не са включени задължителни елементи.
Макар в Законопроекта да се възприема приетото, в приетия през 2014 г. Закон за потребителските кредити, изискване методиката, по която се изчислява променливия лихвен процент – референтната лихва, Проектът не запазва санкцията, за нищожност на договора, при липса на клауза в него с определен алгоритъм. Напротив, тук се предлага една административна санкция от 20 до 40 хил. лв. и с това смятам, че се ощетява интересът на кредитополучателите, вместо да се обявяват тези договори за нищожни, а банките ще бъдат санкционирани – познайте колко това ще се случи.
Същата санкция е предвидена и за случаите, в които не са представени общи условия. В сега действащия Закон, при тези нарушения се предвижда и се дава възможност тези договори да бъдат обявени за нищожни. Сега отново ни се предлага да приемем законопроект, в който са предвидени административни санкции от 10 хил. до 20 хил. лв.
В този Законопроект има и много текстове, които са преписани от директивата, но те са чисто неработещи текстове. Такова според мен е предложението за „помирителната комисия”, разбира се, доста повече са изискванията в чл. 13 за информацията, която трябва да се предоставя, дори и фактори, включващи допускания за бъдещи събития, както е записано.
Уважаеми колеги, смятам, че има нужда и този Законопроект между двете четения трябва да придобие промени и ние ще направим такива, на този етап ще се въздържим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Ако има още изказвания – на следващото заседание.
Съобщения за парламентарен контрол на 18 март 2016 г., петък, 11,00 ч.
1. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на пет въпроса от народните Искрен Веселинов; Иван Валентинов Иванов; Явор Хайтов; Вили Лилков; и Светослав Белемезов.
2. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори на два въпроса от народните представители Борислав Иглев; и Слави Бинев.
3. Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народния представител Слави Бинев.
4. Заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин ще отговори на един въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
5. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на осем въпроса от народните представители Светла Бъчварова; Светла Бъчварова и Добрин Данев – два въпроса; Иван Валентинов Иванов, Чавдар Пейчев, Димитър Делчев, Манол Генов, и Дора Янкова, и на две питания от народните представители Румен Йончев и Явор Хайтов; и Светла Бъчварова и Георги Гьоков.
6. Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на две питания от народните представители Слави Бинев; и Стефан Кенов и Чавдар Пейчев.
7. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на пет въпроса от народните представители Васил Антонов, Димитър Танев, Явор Хайтов, Слави Бинев, и Георги Кадиев; и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
8. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на пет въпроса от народните представители Слави Бинев, Кирил Калфин и Евгени Стоев, Васил Антонов, Георги Търновалийски, и Борис Ячев и на едно питане от народния представител Искрен Веселинов.
9. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на три въпроса от народните представители Слави Бинев, Георги Кадиев и Валери Симеонов, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев и на две питания от народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова, и Слави Бинев.
10. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на пет въпроса от народните представители Вили Лилков, Таско Ерменков, Атанас Зафиров, Петър Славов, и Иван Вълков и на едно питане от народния представител Таско Ерменков.
11. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на 9 въпроса от народните представители Настимир Ананиев, Иван Валентинов Иванов, Бойка Маринска, Димитър Шишков, Кирил Добрев и Радослав Стойчев, Филип Попов, Янаки Стоилов – два въпроса; и Васил Антонов и на едно питане от народния представител Настимир Ананиев.
12. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на три въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса, и Георги Кючуков.
13. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на седем въпроса от народните представители Настимир Ананиев, Атанас Стоянов, Вили Лилков, Иван Валентинов Иванов, Борис Ячев, Георги Андонов, и Светослав Белемезов и Иван Станков.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Светослав Белемезов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на два въпроса от народните представители Хасан Адемов, и Емил Райнов, и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Петър Славов, Теодора Георгиева, и Ангел Найденов;
- министърът на външните работи Даниел Митов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Методи Андреев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Мартин Димитров – към министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
- два въпроса от народния представител Джевдет Чакъров – към министъра на здравеопазването Петър Москов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на културата Вежди Рашидов, и министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Поради изчерпване на времето, предвидено за днешното пленарно заседание, закривам същото.
Утре продължаваме от 9,00 ч. с обръщение на Президента на Република България Росен Плевнелиев към Народното събрание по повод приключилите политически консултации.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,06 ч.)

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Кирил Цочев

Секретари:

Юлиан Ангелов
Чавдар Пейчев
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ