Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Айхан Етем

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, съгласно обявената ни седмична програма в началото на днешния пленарен ден президентът на Република България господин Росен Плевнелиев ще направи своето обръщение след приключването на политическите консултации с парламентарно представените партии.
Господин Лазаров – процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Президент! Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на гласуване пряко да се излъчва по Българската националната телевизия и Българското национално радио обръщението на господин президента. Това е важно. След проведените срещи с всички парламентарно представени политически партии предстои да чуем, а това е важно и за българските граждани, обръщението на господин президента в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за пряко излъчване по Националната телевизия и Националното радио на обръщението на президента на Републиката господин Плевнелиев.
Гласуваме.
Гласували 143 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин президент, имате думата.
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми народни представители! По добра традиция правя това обръщение към Народното събрание след приключилия месец на политическите консултации. Тази инициатива на президентската институция, която проведохме за пета поредна година, се превърна в работеща платформа за ползотворен междуинституционален дебат. Благодаря на всички парламентарно представени политически сили за конструктивния диалог и отговорния подход, който демонстрирахте по време на разговорите. Вярвам, че въпреки политическите различия институционалното уважение е здрава основа за надграждане на държавния ред.
Обсъдихме актуалната политическа ситуация в страната, реформите на дневен ред, но и отправихме поглед напред – към Хоризонт 2030. Благодаря за постигнатото пълно съгласие по Националната програма за развитие „България 2020”, която изковахме в президентската институция. Това е безспорно постижение на българската държавност. Вече пето правителство работи по нейното изпълнение, а през тази година можем да започнем дебата и началото на подготовката за „България 2030”. Страната ни има уникалния шанс да подходи амбициозно и да постави пред себе си ясни, дългосрочни, стратегически цели за развитие.
Такава възможност ни предоставят и две световни събития от историческа значимост, за които България също даде своя принос. Всички държави – членки на организацията на Обединените нации, приеха с пълно съгласие през годината 17-те глобални цели за устойчиво развитие на планетата до 2030 г. В Париж всички държави приеха с консенсус Парижкото споразумение за климата с ясни цели и ангажименти до 2100-та година и напълно в интерес на следващите поколения. Поставиха акцент върху стратегическото планиране по време на консултациите, защото примерите от историята показват, че успешните държави са тези, които имат идеал, но и план за действие, и където политическият елит е обединен около националните приоритети. Това е начинът да преодолеем политическото противопоставяне на всяка цена, да спрем процесите на нарастващо недоверие на гражданите към политиците и институциите. Трябва да покажем, че независимо от идеологическите различия ние сме в състояние да се обединим по националните приоритети, да работим последователно, да покажем приемственост.
В годините на прехода и особено след 1997 г. България имаше и постигна своите стратегически цели – за членство в Европейския съюз и НАТО, за въвеждане на пазарна икономика. Трябва да гледаме напред и да формираме нови национални цели, които да мобилизират българските институции и общество. Такива цели могат да бъдат изграждане на социално отговорна икономика, елиминиране на бедността и социалното изключване, целенасочена подкрепа на изостаналите региони, ускоряване модернизацията на страната, пълноправно членство в Шенген, влизане в Еврозоната, задействане на Европейския енергиен съюз на Балканите и други.
Стартирането на нови интеграционни проекти и поставянето на амбициозни, но постижими цели за българската държава, е от изключителна важност, още повече в трудни времена. Когато е трудно, ще покажем, че имаме план. Сега имаме историческия шанс да обвържем глобалните цели за устойчивото развитие с нашите национални цели и приоритети към Хоризонт 2030. Ще постъпим мъдро, ако още през тази година започнем дебата и началото на подготовката за Националната програма за развитие „България 2030”.
Уважаеми народни представители, сложната и несигурна геополитическа обстановка в света изисква в страната да има стабилност, да има сигурност, да има предсказуемост. Политическата стабилност означава отговорно действие от всеки!
Диалогът в Четиридесет и третото народно събрание днес е по-конструктивен, отколкото в Четиридесет и второто народно събрание. И аз Ви благодаря за това.
Политическата стабилност е важна предпоставка за провеждането на реформите и за подобряването на икономическата среда. Стабилността обаче не е цел, а средство. Нашата цел е прогрес и развитие. Затова трябват реформи и няма друга алтернатива. Политическата стабилност не е важна сама по себе си, тя не е и призвана да осигури комфорта на политиците. Тя е нужна като фактор за инвестиции, за развитие, за да подобрим живота на хората.
Дебатирахме заедно за научените уроци от двете години на извънредна политическа нестабилност, в които се смениха пет правителства и три парламента. Даваме си сметка, че сблъсъкът на идеи е полезен, но безсмисленото противопоставяне е пагубно. Това е отговорност на партиите, които подкрепят правителството, но и на демократичната опозиция.
През 2015 г. бе направено немалко в редица сектори. След двадесет и пет години на тъмно българските служби най-накрая имат ясна законодателна рамка, по която да работят. Благодаря на народните представители, че приеха пакета закони в сектор „Сигурност”, по който бе постигнат консенсус на Консултативния съвет по национална сигурност през 2012 г.
В режим на широко представителен и конструктивен диалог бе усъвършенстван пенсионният модел в посока на финансово стабилизиране на пенсионната система и подобряване адекватността на пенсиите в дългосрочен план.
За пръв път Здравната каса не е на минус, а Националната електрическа компания видимо се оздравява.
Чрез промените в Закона за предучилищното и училищното образование бе подкрепен най-смисленият национален приоритет – образованието, с акцент върху професионалното образование, въвеждане на дуална система на обучение за изграждане на връзката образование-бизнес, с цел намаляване на младежката безработица и възраждане на професионалните училища.
През годината бе направен решителен прелом в енергетиката. Работим ефективно по зададените национални приоритети за енергийна ефективност, диверсификация и либерализация. Законодателната и изпълнителната власт предприеха решителни стъпки, които вече дават резултати. Либерализацията на електроенергийния пазар в страната се случва с бързи темпове. Над 250 хиляди българи се включиха в Националната програма за енергийна ефективност, а хиляди граждани вече усещат реалния ефект чрез значително по-ниските сметки за ток. Благодарение на Националната програма за енергийна ефективност за първи път в българската енергетика ще спечелят не олигарсите, а стотици хиляди българи, на които сметките за ток ще паднат двойно, а имотите им ще увеличат стойността си. Надявам се от тази изключително смислена Национална програма да се възползват и най-изостаналите региони на България, като апелирам да се създаде специален механизъм за тях.
Комисията за енергийно и водно регулиране за първи път бе пряко избрана от парламента и днес ние виждаме като резултат един по-добре работещ и независим регулатор. Всички подкрепихме междусистемните връзки и разработването на наши собствени находища на газ. Това са смислени действия в защита на енергийната сигурност на нацията. Всички тези позитивни примери показват, че когато се действа конструктивно и национално отговорно, можем да постигаме добри резултати. Тези успехи трябва да ни амбицират, за да продължим с реформите с още по-бързи темпове.
През изминалата година бяха направени и редица позитивни стъпки с приемането на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт. Извършените промени в Конституцията са полезни и правилни, те са важна, но не достатъчна стъпка напред. По време на консултациите всички парламентарно представени политически сили единодушно се обединиха зад изключителната важност на реформата в правосъдието и борбата с корупцията. Тук времето на декларациите отдавна отмина, трябват решителни действия!
Говорим, че ефективното правосъдие и борбата с корупцията е национален приоритет, но видими резултати все още няма. Имаме изключително ниско доверие на гражданите в системата – над 90% от българите нямат доверие в правоохранителните органи.
През последните години реформата в правосъдието беше сведена основно до писането на мерки и отчети в отговор на препоръки на Европейската комисия. Ако виждането ни за съдебната реформа е да отиграваме ситуация от доклад до доклад, няма да постигнем резултати. Националната цел е независимо и ефективно правораздаване в интерес не на отделни, а на всички граждани. Доколко силна е волята за реформи ще проличи при приемането на предстоящите промени в Закона за съдебната власт, процесуалните закони, антикорупционното законодателство. Необходими са промени в посока по-бързо и ефективно съдопроизводство, по-голяма отчетност на прокуратурата, изработване на обективни правила и критерии за кариерното израстване на магистратите и случайно, а не манипулирано разпределение на делата.
Съдебната реформа е тази област, която най-ясно ни показва колко е важно законодателните и изпълнителните решения да бъдат взимани чрез интегриран подход. Равенството на всеки пред закона не може да бъде постигнато само с промените в няколко закона или Конституцията. Въздаването на справедливост не е отговорност единствено на съда и прокуратурата. Системата на магистратурата е неразривно свързана в своята работа с тази на МВР, с контролните, данъчните, митническите органи. Надявам се именно сега, когато предстои приемането на няколко изключително важни закона – устройствени и процесуални, да създадем тези механизми, които да осигурят ефективност на изпълнението чрез интегриран подход, а не институциите да си подхвърлят отговорността и да се обвиняват взаимно.
Всички декларират воля за борба с корупцията. Това иска и народът. Вместо да чакаме поредния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, който отново да констатира, че няма напредък, сега е времето за решителен обрат – с приемането на силно антикорупционно законодателство.
Като президент ще продължа да отстоявам позицията, че съдебната реформа е в центъра на всичко. Тя е задължителна! Само чрез нея можем да подобрим демокрацията и да върнем доверието на гражданите. Народът очаква дълбока реформа в правосъдието и реална борба с корупцията по високите етажи на властта. Постигането на широко политическо съгласие за дълбока съдебна реформа и смело антикорупционно законодателство ще бъде силен знак към българското общество за политическа воля за промяна.
Предстоят президентски избори. Надявам се това да са единствените избори през годината, които да проведем по един цивилизован начин – без популизъм, без безпринципно противопоставяне. Нека да има колкото може повече кандидати, идеи, решения – народът ще избере най-добрите от тях.
Уважаеми дами и господа, нормализацията и успокояването на политическата ситуация в страната след две години на извънредна нестабилност дават вече своите резултати. Икономическата среда в страната се подобрява. Всички основни показатели за 2015 г. показват, че икономиката е в подем: постигахме добър растеж от 3%, експортът се повиши с 12%; отчетохме 40% ръст на чуждестранните инвестиции; отбелязахме увеличаване на приходите в бюджета в размер на 2,8 млрд. лв.; безработицата спадна до 9,2%. В процеса на усвояване на средствата от европейските фондове през 2015 г. беше постигнат най-добрият резултат – балансът за България от първия програмен период е повече от позитивен, като усвоихме 96% от еврофондовете и сме на плюс от над 17 млрд. лв. Това трябва да се помни и да се знае!
В новия програмен период се надявам да бъдем още по- амбициозни и ефективни. Предпоставка за това е силната политическа воля за модернизация, за коректно планиране и управление на държавните и европейските средства.
Административната реформа и електронното управление са тема в месеца на политическите консултации вече пета година. На всички е ясно, че тази реформа ще спомогне за рязко подобряване на бизнес средата и за ускореното икономическо развитие на страната.
Електронното управление е решителен фактор за повишаване доверието на гражданите и инвеститорите. Обща е оценката, че една от основните пречки пред бизнеса са административните трудности. Само за едно строително разрешение принуждаваме гражданите да се молят на десетки институции и гишета. 2016 г.е решителна за въвеждането на електронното управление. Вярвам, че народните представители ще подходят отговорно към приемането и на Закона за електронната индентификация. Той предлага множество иновации по отношение на въвеждането на електронно управление, а и ще улесни изграждането на надеждна система за електронно дистанционно гласуване.
Поставих на дневен ред и въпроса със създаване на икономически стимули в подкрепа на малките и средните предприятия, разумни политики в подкрепа на малките фермери, на земеделските производители, както и инвестиции в продукция с висока добавена стойност. Разбира се, това ще промени България бързо и за добро.
Във фокуса на разговорите бе и реформата в МВР. Готвените промени в Закона за МВР са добра възможност за засилване капацитета на всички звена в системата. Съдът и полицията, институциите като цяло са пазители на реда. Няма ли независим съд, няма ли полицаи, които да носят с чест униформата, няма ли независими регулатори и регулатори, които работят с лице към хората, няма как да вървим напред.
Една от най-належащите и приоритетни реформи е здравната. В момента нито лекарите, нито пациентите са доволни от системата, а всяка година обществените средства, заделяни за нея, значително нарастват. В последните години това е реформата, която довеждаше твърде често до остър политически сблъсък. Когато става въпрос за здравето на хората, добре е да не политизираме излишно, а да подходим експертно. Здравето няма цена. Длъжници сме на народа, защото системата не работи достатъчно ефективно, а гражданите не получават желания достъп до качествено здравеопазване. Това трябва и може да се промени чрез мъдри законодателни решения.
Демографската криза в страната е огромно предизвикателство пред нацията в средносрочен и дългосрочен план. Решението на демографския проблем минава през образователна и здравна реформа, както и през активни политики за българите в чужбина. Трябва да използваме потенциала на българските общности зад граница. По темата „Демография”, както и по темата „Киберсигурност” планирам да свикам Консултативен съвет по национална сигурност през годината.
Изразихме общата си загриженост от задълбочаващите се дисбаланси в развитието на определени региони в страната. Тези региони имат нужда от програми за целенасочена подкрепа. Трябва да работим за свързаност, защото най-бедните български региони са именно и тези, които са най-изолирани. И обратното – в Южна България наблюдаваме повече туристи, ръст на инвестициите, увеличаване на доходите и заетостта по пътя на новоизградените магистрали.
Растеж може да бъде постигнат във всяка среда, но прогрес, който да е осезаем за всеки член на обществото, е възможен само чрез правила и институции, които ги гарантират.
Затова отказах да наложа вето върху забраната за дивото къмпингуване, като призовах отговорните органи да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на плажовете за природосъобразен туризъм. Призовах за цялостна политика за развитие на туризма и опазване на Черноморското крайбрежие, включително и правила за къмпингуване.
Аз съм за ясни и демократични правила, отчитащи интересите на всички граждани. С удовлетворение виждам, че има нов законопроект, който да отмени абсолютната забрана, но да въведе правила. Надявам се тези правила да бъдат публично обсъдени и да се търси консенсус.
Неведнъж апелирах да се прекрати порочната практика за внасяне в последния момент и без предварително обсъждане на съществени законодателни промени. Благодаря Ви, че чухте моя призив за разглеждане на промените в Закона за нормативните актове, за да се въведе задължителна оценка на въздействието. Само чрез публичност, прозрачност и ясни мотиви на предложенията можем да убедим българските граждани, че законодателната власт отчита техните интереси и търси разумния баланс в държавното управление.
Благодаря на Народното събрание, че постъпи отговорно като подкрепи резултата от референдума за въвеждане на електронното дистанционно гласуване. Предстоящите изменения в Изборния кодекс трябва да дадат адекватно решение за реалното му въвеждане. Намирането на техническо решение за гарантиране тайната на вота не би следвало да бъде оправдание за неопределеното му отлагане във времето. Гражданите вече се произнесоха. Ако сега не се създадат принципните правила с ясни срокове за експерименталното въвеждане и за реалната възможност с електронно гласуване, в скоро бъдеще това би подменило вота на близо 2 милиона. българи.
Въвеждането на задължително гласуване бе един от въпросите, по които поисках да бъде проведен референдум. За съжаление, това не се случи и сега сме изправени пред поредни законодателни промени, които изразяват волята на една част от парламентарните сили. Точно това се опитах да преодолея, уважаеми народни представители, с идеята за референдум, защото допитването до народа ни дава най-точния отговор кой прав, кой – не, дава ни волята на суверена. Регламентирането на основополагащи за демократичното функциониране на държавата въпроси може да бъде устойчиво само, когато е съобразено с волята на народа.
Обратното, законодателни промени, които следващото мнозинство променя в собствена изгода, го наблюдаваме вече 25 години. Това подклажда несигурност и недоверие. Демократичната държавност е невъзможна без изграждането на силни регулаторни органи. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бе заздравена, сега е ред на Комисията за регулиране на съобщенията, на Комисията за електронни медии, на Комисията за финансов надзор, на Комисията за защита на конкуренцията и други. Парламентът трябва спешно да посочи своите представители, които да заемат места в тези ключови регулатори. Противното ги обрича на институционална криза и ги поставя в невъзможност да изпълнят мисията, за която са призвани. Това се отразява негативно не просто върху работата на регулаторите, а и върху авторитета и легитимността на техните решения, а предстоят много важни такива.
Ситуацията в медийната среда днес повече от всякога показва необходимостта от силен и ефективен регулатор.
Уважаеми народни представители, споделяме общата загриженост за рязкото влошаване на международната среда за сигурност. Преминаваме през период на световни турбуленции и рекорден брой кризи, а взаимодействията между тях правят международната среда още по-несигурна и непредсказуема. Обща е тревогата относно миграционната криза в близост до нашите граници. България вече трета година демонстрира отговорен подход и е единствената държава в региона, която спазва правилата. Доказахме, че можем да пазим много по-добре външните граници на Европейския съюз в сравнение с много държави от Шенгенското пространство.
В кризата с мигрантите едностранните решения не работят и не водят до успокояване на обстановката. Доказателство за това са събитията от последните месеци по така наречения „Балкански маршрут”. Нужно е общо европейско решение и това е единственият път за намиране на устойчив и траен отговор. Солидарни сме с хората, бягащи от войната, но същевременно трябва да направим ясното разграничение между бежанци и икономически мигранти, на които да кажем честно, че не можем да осигурим мечтаното бъдеще за всеки.
Удовлетворен съм, че политическите партии са обединени в оценката си за рисковете, които води след себе си миграционната криза, и не търсят тяснопартийния дивидент. Българските институции следят развитието на ситуация в близост до нашите граници. Взети са допълнителни мерки за реакция при усложняване на обстановката. Съзнаваме изключителната динамичност на процесите, които наблюдаваме, и ще продължим да работим в режим на институционален диалог и сътрудничество за гарантиране сигурността на българските граждани.
Променената среда за сигурност увеличава рисковете и заплахите в глобален и регионален план; конвенционалните и хибридни войни; замразените конфликти; терористичните атаки правят международният ред все по-нестабилен. България, като страна – член на НАТО, изпълнява отговорно своите съюзнически ангажименти. Инвестициите в отбрана и национална сигурност трябва да бъдат насочвани разумно и ефективно в приоритетни сектори.
Благодаря, че бе приета и Програма за въоръжените сили до 2020 г.
Кибератаките в деня на изборите, миналата година, потвърдиха необходимостта от изработване и на национална стратегия за киберсигурност, но и за обезпечаване на ресурс за изграждане на адекватни способности за киберзащита.
България е добре позиционирана в международните отношения. Водим принципна и балансирана външна политика. Оглавихме ротационното председателство на Процеса „Сътрудничество в Югоизточна Европа” и то в юбилейната двадесета година, което открива нови възможности да затвърдим ролята си на ключов фактор на Балканите, което се признава от всички.
България днес е и председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Това издига още повече авторитета на страната ни в международен план. Активната и принципна външна политика, която водим, дава своите плодове.
За последните четири години износът ни към страните в Югоизточна Европа се увеличи с 50% – достигна 9 млрд. евро. Никога досега добросъседството и сътрудничеството между държавите в региона не са били такъв решаващ фактор за положителното развитие. Търговският обмен между България и Румъния се увеличи десет пъти, между България и Сърбия – три пъти, с Гърция се увеличи шест пъти през годините, с Турция – двукратно.
Петте най-големи експортни пазара на България днес са Германия и Италия и три наши съседни държави – Турция, Гърция и Румъния.
Днес все по-често наблюдаваме завръщане към геополитически похвати и идеи от миналото. Предизвикателствата, пред които сме изправени, навяват спомени за отминали времена, в които не принципите, а интересите определяха действията на международната сцена. България, Балканите и Европа като цяло, платиха много висока цена за това. В ХХІ век трябват нови идеи, базирани на научените уроци от историята.
Днес, някои политици в България казват: „Какви са тези европейски ценности – важни са националните интереси?!”. Европейските ценности са: мир, върховенство на закона, човешки права и свободи. Това са и нашите български ценности. Искаме мир, но траен мир е възможен само чрез върховенство на правото, а не на интересите. Траен мир е възможен, когато всеки допринася за него – и силният, и слабият, и богатият, и бедният, и големият, и малкият, а не, когато велики сили си разпределят сфери на влияние. Траен мир е постижим, когато народите не се изолират зад огради и стени, а постигнат такова ниво на сътрудничество и интеграция, което да направи бъдеща война невъзможно. Именно затова България като председател на Процеса „Сътрудничество в Югоизточна Европа”, зададе приоритетите, свързаност, сигурност и подкрепа на активните граждански общества за заздравяване устоите на демократичната държавност.
Като председател на Процеса, България днес води всички 13 държави в региона, които участват в този Процес. Така действаме и в качеството си на председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа, където днес водим 47 държави.
България получи и огромно международно признание, като бе поканена за член на групата „Арайолуш” и получи домакинството на среща през 2016 г.
Уважаеми народни представители, с гордост мога да Ви информирам, че в Пловдив и в София през септември месец президентите на Германия, Италия, Австрия, Полша, Португалия, Естония, Унгария, България и много европейски лидери, ще търсят заедно решение как да повишим доверието в Европейския съюз в период на нарастващи рискове и нестабилен международен ред. На наш гръб се пада отговорността да възродим доверието в европейските институции, да укрепим устоите на европейския проект. България работи за европейското единство, защото Европейският съюз е преди всичко съюз за мир, за правила, а не за тяснонационални интереси и милиардни еврофондове.
Уважаеми народни представители, важно е, когато гледаме напред, да не забравяме възрожденските и просветителски идеи за демокрация, равенство пред закона и лична свобода за всеки, заложени в основите на нашия национален идеал и Третата българска държава. Когато говорим за освободители и поробители, трябва да освободим и себе си от догми и предразсъдъци, да повярваме в силата си на свободни хора, да повдигнем националното ни самочувствие на народ, създал една от първите държавности в Европа и дал много на света.
Необходимо е работим заедно напред за общия национален идеал и интерес. Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото „който ни освободи, той ще ни пороби”. Левски се пожертва за Отечеството и за свободата, като създаваше търпеливо и всеотдайно тайни комитети, за да изгради способността на българите за целенасочено и добре организирано общо действие. Той мечтаеше за „чиста и свята Република” на законността и правилата, в която всички хора имат равни права, независимо от етническа и верска принадлежност.
Днес обаче в България, в Европа и по света набират скорост ксенофобията, езикът на омразата, крайният популизъм и национализъм, изразени най-вече в омраза и страх от чужденците и малцинствата, а ни трябва модерен патриотизъм, просветен национализъм, стъпил здраво на любовта към родината и уважението към различния. Светът ще ни уважава затова, че българите са толерантни, просветени, почтени хора, създали правова държава, в която властват законът, човешките права и свободи. България няма как да просперира в режим на популизъм, краен национализъм, олигархия и задкулисни зависимости в политиката, икономиката и медиите. Инвеститорите в такава държава просто няма да дойдат.
Апелирам всеки да даде своя решителен принос за социално отговорна икономика, за работеща демокрация и равенство пред закона за всички.
Днес се издигат идеи за писане на нови национални доктрини, чуват се гласове, че ни липсва идеал и посока. Това изглежда е удобна някому теза, но тя е дълбоко невярна. Имаме и идеал, и посока, зададени от нашите възрожденци. Техните думи не са просто романтична част от учебниците по история. Те имат своя съвременен прочит. Длъжни сме да следваме завета им.
Няма да се съглася с всички, които поставят под въпрос европейските ценности и търсят някакъв нов подготвен в познатите политически лаборатории национален идеал, а после се прекланят пред портрета на Апостола, който ни завеща всъщност да постигнем равенство с другите европейски народи.
Кога сме искрени? Когато изразяваме своята признателност пред Левски или когато работим в посока, различна от тази, завещана от него? Идеалът за чистата и свята Република, за социална и правова държава, не е реализиран. Трябват действия, не думи.
Доказали сме като държава и нация, че тогава, когато сме обединени и следваме националния идеал, постигаме резултати. Вярвам, че с общи усилия и съгласие, ще успеем. Благодаря, и Ви пожелавам успешна работа! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Президент.
Моля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Радиото да бъдат изключени.
Продължаваме с парламентарната традиция вече – след обръщението на държавния глава да се направят изявления от парламентарните групи.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Защо спряхте камерите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото не следите какво предложение беше направено. Това, което сме направили и приели като решение, е изпълнено, колеги! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Господин Филип Попов – процедура. (Шум.)
Следете какво сме гласували. Не беше толкова отдавна – преди 40 минути.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Да продължим и традицията – правя процедурно предложение камерите на БНТ и микрофоните на БНР да бъдат включени, когато се четат декларации от името на парламентарните групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Традицията е в обратна посока, но...
Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 158 народни представители: за 56, против 35, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Кой от представителите на политическите сили има желание да направи изявление?
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Да направим изявленията във Фейсбук, там ще има по-голяма гледаемост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, има предложение във Фейсбук да бъдат направени изявленията. (Шум. Голяма част от народните представители на БСП ЛБ напускат залата.)
Господин Каракачанов ще бъде първи.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Президент, уважаеми колеги! Аз мисля, че след изявлението на президента, което беше направено след консултации с всички парламентарни групи, е редно парламентарните групи да изразят становището си по тезите, които бяха развити, и да добавят нещо, ако има какво да добавят, към това, което чухме.
Уважаеми господин Президент, с много от нещата, които Вие заявихте, съм абсолютно съгласен – и от гледна точка на това, че на България е нужна цел, идеал, обединение около националните интереси. Всъщност това е в основата на нормалното развитие на всяка една нормална държава. Нека обаче всички ние си зададем въпроса: има ли ясно формулирана цел, която е общоприета от всички значими политически и обществени фактори, и от българското общество?
В изявлението на президента имаше и заявка, че нямаме нужда от доктрина, нямаме нужда и от допълнително заявяване на цели, защото ние ги имаме от нашето Възраждане. Това е точно така. От Българското възраждане са възложени онези идеали и цели, през които съществуваше Третото българско царство, а именно времето, в което България постигна най-големите си успехи – икономически и политически, разбира се, в този период имаше и падения, но лошото е, че в България идеалите от нашето Възраждане се четат някой път, както дяволът чете Евангелието. Защото освен хубавите, благородни слова на Левски, че искаме да бъдем равни с другите народи, което е вярно, и това е цел и идеал, че ние в нашата свободна бъдеща българска държава ще уважаваме правата на всички – и това е вярно, и това е цел и идеал, но трябва да кажем и да четем докрай това, което е казвал, а Левски казва следното – това са двете основи, върху които се изгражда политиката на българската държава след нейното освобождение от турско робство, именно: „Този, който ни е освободил, той ще ни пороби”. Това е стремежът за самостоятелна външна национална политика и България я прави с всичките жертви, които това й коства, включително убийството на министър-председателя Стамболов – убит, защото водеше точно такава национална и независима политика.
Левски казва: „Всички ще бъдат равни – и ги изброява – и българи, и турци, и евреи – но добавя – под закона български” – върховенството на българския закон и българския интерес, а не на чужди интереси – било външни, регионални или глобални, под чието прикритие някой се опитва да осъществява първата част от неговия завет. Той казва и нещо друго: „И ние искаме да живеем свободни в земите си – България, Тракия и Македония.” Това беше също идеалът на нашата политика след Освобождението на България – свободата и освобождението на всички българи.
Четейки докрай Левски, нека да си отговорим: какво прави съвременната българска политика през последните 70 години и дали отговаря точно на тези идеали? Аз съм съгласен, че това са идеалите, по които трябва да се движи България, но тъй като те са забравени, преиначени или умишлено пропуснати тогава, когато на някой му е удобно, е хубаво да ги припомняме. Да, това са целите, но е хубаво целият български парламент – жалко е, че лявата част от залата в този дебат след изказването на президента, или както е била традицията в Третото българско царство – отговори на тронното слово, не намери за нужно да изрази своята позиция. (Реплики от БСП ЛБ.)
Казвам, че е жалко, защото тук в тази зала няма опозиция, няма управляващи, когато говорим за национални интереси. Когато говорим за нацията, за бъдещето на България би следвало да сложим партийния си егоизъм, партийните си амбицийки в задния джоб, а тук да говорим като български политици, които са отговорни пред бъдещето на държавата. Следователно този разговор беше абсолютно необходим. Ако българският парламент съумее да загърби дребните партийни различия или евтините сметки, които си прави за поредните избори една или друга, или трета партия, то България ще живее по-добре, българските граждани ще живеят по-добре и рейтингът на парламента, на политиците и на институциите в България няма да бъдат в рамките на едноцифрено число.
Това е проблемът! Този урок не го научихме в последните 25 години. Та ние трябва да формулираме и да имаме общо съгласие по няколко основни приоритета, които да не бъдат променяни според конюнктурата. Да не се лашкаме отново, както сме го правили във времето между Брюксел, Москва, Вашингтон, а да знаем, че българската политика се прави в София, в тази зала, и се изпълнява от институциите в интерес на българския народ, естествено, отчитайки своите ангажименти, които имаме като страна – членка на ООН, като страна – членка на Европейския съюз, страна – членка на НАТО, но това не отменя българския интерес и не може да го отмени. Това са инструментите, чрез които ние по-добре можем да реализираме нашия интерес, защото имаше един дебат преди десетина години и тогава се казваше, че не ни трябват национални интереси, нашият национален идеал е НАТО и Европейският съюз.
Не, уважаеми колеги, НАТО и Европейският съюз са инструментите, чрез които осигуряваме сигурност, инструментите, чрез които реализираме онези идеали, които, за съжаление, в тази зала в последните 25, всъщност в последните 70 години, не са формулирани правилно.
Когато говорим за основни проблеми – те бяха назовани от словото на президента, аз искам само да допълня и да добавя някои неща. Разбира се, основните неща, които ние можем да извадим, това е икономиката, битовата престъпност, корупцията и външната политика. Това са неща, които бяха засегнати.
Уважаеми колеги, нещата обаче са свързани взаимно помежду си. Каква икономика ще развиваме в страна, в която демографската катастрофа е факт, в която всеки ден стотици млади българи в работоспособна възраст с образование напускат страната?
Основният проблем е демографският проблем. Не само защото ние ще бъдем отговорни един ден пред историята, че именно това поколение е позволило с безотговорната си политика в държавата България след 25 години българите да бъдат малцинство, а защото ако говорим за икономика, кой инвеститор ще дойде да инвестира в страна, в която той няма необходимата квалифицирана работна сила, няма необходимите не само работници, а няма необходимите специалисти? Това е големият проблем.
Говорим за битова престъпност. Голяма част от нея се генерира именно поради промяната на тези баланси в демографското съотношение.
В основата на бъдещето на страната е ясната концепция за това как да решим демографските проблеми на страната, да спрем националната катастрофа. Защото в историята няма вакуум. Ние говорим за мерките против нелегалната имиграция, но върнете се в историята и ще видите, че няма празна територия. Няма възможност и няма никакъв шанс при нарастващото в глобален план население на планетата една страна като България, която демографски катастрофира и се опразва, няма как това пространство да остане празно! И ако ние имаме чувство за отговорност към бъдещите поколения, ако искаме през следващите хиляда години тук тази зала да се нарича „Български парламент” и да има нормален живот, е редно да се замислим върху това. Това няма как да стане, ако ние не стимулираме работещите, учещите млади хора, работещите и учещи семейства и не спрем да подпомагаме безотговорната раждаемост и маргинализираните общности.
Това е истината и няма как да се скрием от нея, защото след 20 години няма кой да ни прости.
Но демографията е и в основата на икономиката. Нямайки работна ръка, нямайки кой да работи, ние се изправяме пред факта, че само след няколко години няма да има кой да изплаща пенсиите на онези хора, които през последните 40 години са натрупали необходимия стаж и заслужават едно достойно възнаграждение на старини.
Ние говорим за икономика, но без да разбием монополите и големите игри в енергетиката това няма как да стане. Да, има положителен баланс, тоест намаляват се загубите на НЕК, това е безспорен факт, и това е благодарение на мерките, които взе това правителство. Това е факт. Но истината е, че трябват още по-смели стъпки.
Без да предоговорим или да развалим неизгодните договори, които са сключвани с „Марица 1” и „Марица 3”, ние няма да постигнем необходимия баланс. Без да предоговорим цените на така наречената „зелена енергия”, цените на тока ще бъдат високи и няма да решим проблема. Без да отрежем ЕРП-тата – монополисти, и да ги сложим под един тотален контрол, няма как да решим проблемите в енергетиката.
Нека да не забравяме и друго. През последните месеци геополитическата обстановка в региона се промени, тоест конфликтите между Турция, Русия, Близкия изток, отварянето на Иран отново, дават възможности ние да се върнем като решаващ фактор на енергийния пазар на Балканите.
Ако продължим в тази посока и с тези темпове, само след някоя друга година, когато изтече срокът и на последните ни два реактора, ние ще станем от страна, която беше монополист и разпределителен център на Балканите, ще станем страна, която внася електроенергия. А това е проблем!
Сега е моментът да се мисли и трябва да се мисли смело, а не с това чий интерес на някого ще нарушим и дайте да не ни се разсърдят! Интересите на България са над всичко! Това е в енергетиката.
Битовата престъпност. Вземат се мерки в тази посока, но те са недостатъчни и хората недоволстват. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам с това, че в тази зала всички български политици трябва да покажат на обществото, че са не само политици, но, че имат и качествата на държавници. Защото държава се прави с държавници, а не само с политици. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Има ли други представители на други парламентарни групи, които желаят да направят изявление?
Господин Цветанов – от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Президент, уважаеми колеги народни представители! Когато има обръщение на Президента на страната в българския парламент, това е знак на уважение на институцията Народно събрание. Но когато народните представители са в пленарната зала, трябва също да изразим нашето уважение към Президента на Република България. Независимо от това дали ни харесва, или не, ние трябва да уважаваме институцията Президент на Република България. Точно затова се учудвам защо колегите от БСП лява България отсъстват от залата! (Реплика на народния представител Ангел Найденов.)
Това, което е притеснително, е, че при този зададен добър тон при тези политически консултации всички ние станахме свидетели, че през последните три-четири години може би това е единственият смислен политически дебат и проведени консултации при президента на страната. Нямаше политическа партия, която да е участвала в тези политически консултации, която да не е оценила по достойнство темите, заложени в дневния ред за обсъждане.
Тук си задаваме въпроса: защо винаги трябва да развалим всяко едно добро начало, когато то дава и съответния позитивизъм за българските граждани, че българските политици могат да се обединят около националните интереси?
Искам да благодаря на колегата Красимир Каракачанов, който беше със съответните позиции на Парламентарната група на Патриотичния фронт. Защото действително когато се обсъждат теми, свързани с образование; теми, свързани с енергетика; теми, свързани със сигурност; теми, свързани с водния сектор и реформите, които трябва да бъдат направени и, разбира се, с новите предизвикателства за страната ни за „2030”, това са темите, които бяха обсъждани.
Тук искам да подчертая, че от Парламентарната група на ГЕРБ оценяваме високо изказването на президента на Републиката и маркирането на всички тези основни теми, които бяха част от тези политически консултации. Защото нека да не забравяме, че през последната година българският парламент прие един така важен закон, а това е Законът за предучилищното и училищното образование, защото реформата трябва да започне и ние всички, които участваме в днешния парламент, декларирахме политическата си воля.
Това, което е изключително важно за енергетиката, е законът, който беше приет от народните представители през последните 12 месеца. Той даде възможност през последните пет месеца на 2015 г. НЕК да не трупа дефицит, а вече да излиза на плюс. Това означава, че се движим в правилната посока и ако бъдем обективни, бъдем обединени, можем да бъдем много по-ефективни. Защото Програмата за енергийна ефективност дава отговор и на това, което каза колегата Каракачанов. С енергийната ефективност страната ни, ако постигне поне половината, което има като стандарт в Германия, действително българските граждани пряко ще бъдат удовлетворени от това, което ние сме направили и това, което реално е стигнало до тях.
Разбира се, в сектор „Сигурност” е това, което направихме преди по-малко от година – успяхме действително да запълним правен вакуум, който имаше в законодателството и, разбира се, можем да оценим, че ние действително трябва да продължим напред и трябва действително да оптимизираме законодателството, което да отговаря на потребностите и на това, което хората очакват от нас.
Убеден съм, че новите мерки, които ще бъдат начертани, това преди всичко ще бъде свързано с битовата престъпност и ограничаването на тези, които повярваха, че могат да се върнат времена от 90-те години.
Искам да благодаря и за всичко това, което правим, колеги народни представители, защото въпреки различията, ние можем да бъдем полезни и един към друг. Защото винаги съм казвал, че различното мнение – това е част от успеха. Когато институциите са обединени, можем да бъдем ефективни в така желаната съдебна реформа. Смятам, че ние много ясно заложихме промените в съдебната реформа със Стратегията, която беше приета януари месец 2015 г., и даде възможност да стигнем и да обединим усилията си – на 204 народни представители по дадени текстове, за промените в Конституцията.
Ето, това се нарича политически консенсус! Ето, това се наричат национални приоритети, които могат да обединят политиците!
Точно затова искам да Ви уведомя, господин Президент, че само преди два дни приехме на първо четене Закона за съдебната власт, защото той е част от реализирането на тези законодателни промени, които бяха направени в основния Закон, това е Конституцията.
Скъпи колеги, нека действително да не се фиксираме в предстоящите президентски избори, а да се фиксираме в ежедневието, което трябва да имаме като народни представители, и да защитаваме интересите и действително да допринасяме за развитието на регионите, които действително очакват нещо да се случи и при тях.
Не е нормално да разделяме България на Южна България и на Северна България. Трябва да разглеждаме страната ни като едно цяло и трябва действително да се подготвим пред предизвикателствата, които имаме от много тежък проблем, който може да възникне за страната ни с продължаващия бежански поток.
Вие видяхте, че отново се консолидирахме, за да направим промени в Закона за отбраната, за да може Българската армия да бъде част от общите усилия на правителството и да можем действително да защитим националните си интереси.
Ето това смятам, че са основни неща, господин Президент, в които Ви уверявам, че всички народни представители ще продължим да работим.
Аз съм убеден, че и колегите от БСП лява България също ще участват в този процес. Винаги съм казвал, че най-важното за една демокрация и гаранция за демократичните процеси това е системните партии да могат действително да бъдат генераторът и гаранцията, че страната ни няма да се отдели от най-ценното, което постигнаха всички политици през тези години, а това е, че станахме част от силна и обединена Европа и сме част от евроатлантическото си присъствие и членство в този Алианс. Това е гаранция за националната сигурност и е гаранция за бъдещето на всички наши деца.
Когато говорим по тези теми, не трябва да забравяме и малките регионални проблеми, които не касаят национално какво ще се случи, но са изключително важни за местното население, за развитието на техните региони, да запазят поминъка си, да съхранят това, което са им завещали техните деди.
Накрая да кажа, че вчера бяхме във Велинград. Направих срещи с Инициативния комитет на всички хора, които искат да съхранят и развиват туризма, а Велинград да стане европейска столица на спа туризма. Господин Президент, точно в Родопите, където хората имат свой поминък, над 40 хиляди жители има в община Велинград, има определени икономически интереси за откриването на руда, волфрам, която може да застраши здравето на всички живеещи там хора, да убие бизнеса на хотелиерите и създадените нови работни места.
Когато влизаме в междуличностни битки или за това дали ДСБ ще излязат от управлението, защото виждам, че отсъстват от пленарната зала, както и личните нападки от последните няколко дни, повярвайте, местните хора не ги интересува това. Местните хора ги интересува има ли държавници, които могат да правят национална политика, дали има държавници, които ще допринесат да не се съсипе всичко, което имат. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Точно затова искам да благодаря на Валери Симеонов, че влезе в залата, което означава ясен знак, че трябва да спра, защото може би вече съм на десетата минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди имате още.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Симеонов, винаги се стремя да бъда много принципен в правилата, които има в Четиридесет и третия парламент. На десетата минута ще спра.
Накрая искам да благодаря на президента за това обръщение и обобщението, което беше направено. То допринася за правилния тон, за непротивопоставяне на политическите лица и политическия елит, а точно обратното – да бъдем заедно в този процес.
Благодаря и на народните представители от Четиридесет и третия парламент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Президент, госпожи и господа народни представители! Моята процедура е конституционна и се отнася към отказа на мнозинството в Народното събрание този диалог да се води публично чрез националните медии пред българските граждани. (Реплики от ГЕРБ.)
Затова народните представители от Парламентарната група на БСП лява България напуснаха – не като знак за неуважение към държавния глава, а като реакция към Вашето решение.
Когато тук председателят на най-голямата парламентарна група отново се опитва под булото на съгласието да скрие реалните проблеми и противоречия, затова реагирам, защото въпросите от икономически характер трябва да се поставят към министър-председателя. Президентът не може да реши тези въпроси. Вие имате пълната власт, така както спирате или откривате обществени поръчки, да решавате въпросите за туризма, за енергетиката и за добива на полезни изкопаеми.
Това е моята реакция, госпожо Председател, защото ако не осъзнаем, че сме парламентарна република и не слушаме тронни слова, височината на трибуната, на която седим, няма да има почти никакво значение!
Неразбирането за характера на държавното устройство на България и опитите по някакъв авторитарно манипулативен начин да се решават въпросите няма да доведе до никакво съгласие и затова не можем да бъдем част от такова фалшиво съгласие!
Завършвам моята процедура, без да направя процедурно предложение. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Въпросът обаче е толкова съществен, защото опира до това от кого се управлява България и в чий интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С това трябваше да започнете, господин Стоилов. През цялото време на двете минути се стараех, вложих всичко от себе си, за да се ориентирам каква е процедурата.
Има ли други народни представители? Да – господин Карадайъ от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Обръщението на президента на Републиката е следствие от проведените срещи с парламентарно представените политически сили. На тези срещи и това, което получихме днес като обобщение от президента на Републиката, виждаме, че тези срещи са нужни и необходими, с оглед на това, че в Народното събрание парламентарно представените партии и коалиции не успяваме да направим това, което се случва при президента на Републиката, а именно всяка една от парламентарно представените партии и коалиции да представи своята програма за съответната година, различните програми и различията да получат обобщение, за да се направи обща национална визия и програма за развитието на страната. От тази гледна точка Ви благодаря, господин Президент.
В същото време ние бихме искали да добавим и някои неща, които са свързани с развитието на родината, на страната ни.
Една от основните ни теми, господин Президент, по която говорехме и на обсъждането, а и в Народното събрание неведнъж сме изразявали мнение, са темите, свързани с образованието. Миналата година приехме Закон за образованието.
Другата основна тема е свързана с поминъка на българските граждани, на населението в страната. От тази гледна точка ние трябва положим достатъчно усилия за развитието на малкия, средния, семейния бизнес. Според нас трябва да акцентираме върху семейните ферми и семейните фирми, малките ферми и малките фирми, върху начина, по който можем да развием планинските и полупланинските райони, и Северозападна България, които оценяваме като по-неразвити в икономическо отношение в сравнение с другите икономически региони.
Колеги, ако ми позволите, ще кажа няколко думи за енергийната ефективност, но в метафоричен смисъл. Може би всички ние трябва да положим максимални усилия да има по-голяма енергийна ефективност в дейността на Народното събрание, с която да приемем онези важни и нужни нормативни актове и законови рамки, с които изпълнителната власт да бъде полезна за гражданите.
И още един маркер от наша гледна точка, който също споделихме и на срещата, и сега пред Вас, уважаеми народни приятели, уважаеми народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние сме и приятели.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ние сме длъжни да представим темата, свързана със сигурността. В световен, в европейски и в регионален план се развиват бурни геополитически процеси. В такава ситуация, уважаеми народни представители, в страната е нужна отговорна политика, отговорни политици в името на държавността, в името на стабилността, в името на сигурността и в името на мира в нашата родина! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Карадайъ.
От останалите парламентарни групи?
Господин Росен Петров – от името на Парламентарната група на Български демократичен център.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Председател! Следейки дискусията дотук, се сетих, че терминът „българска работа” в неговия отрицателен смисъл е възникнал още в ХІ в. по времето на един византийски митрополит, наречен Теодосий Български, който наблюдавал как нашите предци се карат пред него.
Дано с дейността си поне малко успеем да променим това. Дано словосъчетанието „българска работа” отново стане синоним на нещо хубаво, на нещо позитивно. Така както е било българска работа нашето могъщество по времето на цар Симеон Велики, делото на братята Кирил и Методий, делото на летеца Асен Йорданов, научил цял свят да лети, делото на инж. Иван Ночев, създал модула „Игъл”, с който Съединените американски щати са кацнали на Луната.
Аз вярвам, че когато говорим за национално съгласие, това не е клише, защото всъщност не може да има було на съгласие. Ако има було на съгласие, тогава защо е този герб? (Обръща се и сочи герба.) Нима той е було? Нима „Съединението прави силата” е клише? Не, това не е клише.
Това е девизът, оставен ни от нашите възрожденци – от тези, които създаваха българското образование, от Априловската гимназия, от възрожденските учители; от тези, които бранеха Отечеството по време на Априлското въстание; от тези, които загиваха на фронтовете по време на войните за национално обединение – 101 хиляди жертви!
Между другото, може би точно по време на войните за национално обединение българинът е дал най-ясно доказателство за това, че той е толерантен човек, че е хуманист. Нека си припомним, че най-голямото военно гробище на Балканите е в Тутракан, при атаката на който са загинали български, немски, турски и румънски войски – тогава нашият противник. И въпреки това, само една година след тази жестока битка, в която се загинали над 30 хил. човека – тогава България е дала 8 хил. жертви за 2 дни, българският гений издига военен паметник – Георгиевски кръст, под който всички загинали са погребани в общ гроб и на който пише на български, немски, турски и румънски: „На тези, които са знаели как да гинат за своето Отечество”.
Така че когато говорим за национално съгласие, нека не мислим, че това е клише. Както каза и господин Каракачанов, и господин Цветанов, та нима не може да има национално съгласие по такива неща, като здравето на хората? Нима здравето дели хората на сини и червени, на пембени и жълти? Не. Нима не трябва да има национално съгласие по такива теми, каквато е създаването на силна и боеспособна армия, на силни служби за сигурност, на силна полиция, на независим български съд, на силно държавно обвинение? Пак не! И тук е необходимо национално съгласие.
Нима днес наистина не можем да открием националния идеал? Според мен и моите колеги от групата на Българския демократичен център националният идеал днес е много по-лесен, много по-прост. Пред нас не стоят телените мрежи на Одрин – ние имаме много по-лесни задачи. Националният ни идеал днес е всички български граждани да живеят просто по-добре. Националният идеал днес е хладилникът да е пълен. Националният идеал днес е да имаме истинско гражданско общество.
И в завършек на моето изказване бих искал да кажа, че ние ще продължаваме да подкрепяме стабилността на това управление като конструктивна опозиция – съдебната реформа, реформата в здравеопазването, реформите в сектора за сигурност. Смятам, че в тази тежка международна обстановка, когато целият свят се разлюля, България се нуждае повече от всякога от национално обединение по някои въпроси.
Ще завърша пак с това, което казах, че не би трябвало да е клише и което стои зад нашия гръб – „Съединението прави силата”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от центъра и от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петров.
От името на Парламентарната група на АБВ – госпожа Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние приветстваме тази традиция на политическите консултации, считаме, че е добра и вярваме, че не само целите, които са зададени в началото от президента, но и резултатите от тях са много важни. За нас е много важно да се търси съгласие и единение, защото единението се реализира от държавния глава. Само той може да инициира и катализира единни решения. Затова сме против всякаква конфронтация, особено днес, когато изпълнителната, законодателната власт и държавният глава обсъждат дневния ред на обществото.
За нас е много важна Стратегията 2030, която е обсъдена и са предложени 17-те цели от ООН, но също така считаме, че можем да погледнем отвъд тази Стратегия 2030 и вече да мислим за Стратегия „България 2050”, защото всички предизвикателства, които са пред света, изискват обмисляне в по-дългосрочен хоризонт и по-дългосрочен аспект.
Важно е, че тази дискусия е започнала и че България вече има своята визия и своя дневен ред по тези въпроси. За нас е важно, че стратегическата визия, дневният ред на обществото и единението могат да родят идеала и това, което ние търсим. Не мислим, че само завещаното от миналото, но и актуализацията на всички въпроси могат да дадат новия идеал и новия дневен ред на обществото.
Споделяме високата оценка на президента Плевнелиев за извършената пенсионна реформа, тъй като наистина това беше усилие и важна реформа, постигната през миналата година. Споделяме и високата оценка на пакета от закони в сектор „Сигурност”. В енергийната сфера считаме, че не само енергийната ефективност е важна, но също така да бъдат обсъдени отново важните енергийни проекти, които страната трябва да преследва и не трябва да се отказва от тях.
За обществото и за нас е важно и постигнатото в съдебната власт, и антикорупционното законодателство. Споделяме оценката, че и лекари, и пациенти не са доволни от здравната реформа и има какво още да се направи – това наистина е така.
Споделяме и оценката, че образованието е ключов приоритет, който ще хвърли мост към качествена демографска политика. Затова ние приветстваме, че държавният глава ще свика Консултативен съвет за национална сигурност по демографската политика. Искаме да припомним, че вицепремиерът Ивайло Калфин е готов с Актуализираната стратегия по демографска политика и с Плана за действие за 2016 г. – те са депозирани в Народното събрание. Ние очакваме дебатът да стартира и от тук, и от „Дондуков” 1, и ще предизвикаме политически консултации с всички политически сили, започвайки от ГЕРБ, търсейки консенсус и конструктивни решения с БСП, защото това наистина е общонационална и отговорна политика. Тук не бива да търсим евтини политически, популистки решения, а общонационални и консенсусни такива, за да можем да правим качествена демографска политика.
Ние бяхме сред тези, които подкрепяха референдума, предложен от държавния глава, и в трите въпроса, и в трите аспекта. Съжаляваме, че на гласуване не бяха подложени и трите в пакет, защото те имаха своята философска обоснованост да бъдат заедно, но както виждате, се връщаме към тези въпроси – те неминуемо ще занимават политическия дневен ред и занапред, защото освен за електронното гласуване, сега ще трябва да се произнесем и по задължителното гласуване, а вярвам, че и мажоритарният избор ще бъде още дълго време на дневен ред.
За нас беше важно да чуем и оценката по бежанската криза, и това, че България е стабилна, но ни се струва малко надценено това, че не бихме имали проблеми. Напротив, ние трябва да бъдем нащрек. Заради това от парламентарната група на АБВ на консултациите при Президента искахме Консултативен съвет по национална сигурност и за вътрешна, и външна сигурност, и за бежанската криза. Съжаляваме, че това наше искане не беше чуто.
За нас е важно мястото на българите в чужбина и затова искахме Президентът да се произнесе и по това, доколко е възможно българите в чужбина да участват в политическия процес на България. Бихме искали да има конституционни промени, касаещи избора на президент, за да могат и българи от чужбина да участват. Очаквахме да чуем по-ясна и по-категорична позиция Президентът може ли да инициира референдум и как по-трудно да се преодолява президентското вето, тъй като не е редно с един прост механизъм и с обикновено мнозинство законите да бъдат гласувани отново, след като държавният глава е имал възражения.
Като цяло приветстваме консенсусния диалог, приветстваме търсенето на решения, приветстваме търсенето на единение и помирение и благодарим на Президента за днешното обръщение. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение от името на парламентарните си групи?
Господин Станилов от името на парламентарната група на „Атака”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ще бъда съвсем кратък.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Президент, уважаеми колеги! Присъствах на консултациите на нашата политическа сила с господин Президента и очаквах в тази реч Президентът да изложи резултатите от тези консултации, за да се види много ясно като искаме съгласие, обединение, единение и така нататък, по кои пунктове се разминаваме. Нашата политическа сила, колкото и голяма да е тя по величина, не е съгласна с философията на сегашното управление на страната и би трябвало да изложим основните пунктове, в които не сме съгласни, или да потърсим къде може да се коригира нещо и къде може да се направи нещо за благото на българския народ.
Само че днес на това изслушване на Президента, то, както всяко друго изслушване на Президента, с изявление на политическите партии, представлява една дискусия, в която субектите на дискусията трябва да бъдат равнопоставени. В тази дискусия Вие не равнопоставихте Парламента и Президента и затова тя няма смисъл. С гласуването си изявленията на политическите партии да не бъдат предавани по Националната телевизия, а само това на Президента, Вие просто отменихте тази дискусия, и ние напразно говорим тук. Медиите, които ни слушат там във фоайето, седнали пред монитора, ще отразят само това, което е удобно на техните собственици, главни редактори и прочие, и прочие. Те не могат да бъдат обективни. Обективни са само онези, които са ни изпратили тук, които с гласовете си са ни сложили на тези банки. Затова не можем да ги лишаваме от правото да чуят директно нашето слово по Националната телевизия.
Затова отказвам тази дискусия и от името на парламентарната група Ви казвам, че в знак на протест няма да правим изявление по проблема. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Има ли колеги от други парламентарни групи? Няма.
Колеги, да благодарим на Президента на Република България за възможността да чуем неговото обръщение след приключването на политическите консултации, проведени по негова инициатива и при него, с парламентарно представените политически сили.
Благодаря Ви, господин Президент. (Ръкопляскания. Президентът Росен Плевнелиев напуска пленарната зала.)
Процедура.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля, да подложите на гласуване две процедури за удължаване на срока по Закона за публични финанси с още 14 дни, тоест максимално възможния, и удължаване на срока по Закона за вътрешен одит в публичния сектор със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направените процедурни предложения.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Двете процедурни предложения, подложени на гласуване анблок, са приети.
Други процедури? Няма.
Уважаеми народни представители, ще направим прекъсване до 11,00 ч., когато заседанието ще продължи с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 11 до 17 март 2016 г. от:
- народните представители Красен Кръстев и Петя Аврамова към Десислава Танева – министър на земеделието и храните, относно закриване на ракетни площадки за противоградова защита на земеделската продукция в селата Буковец – община Бяла Слатина, Добролево – община Борован, и Ботево – община Хайредин, всички от структурата на Регионална дирекция „Борба с градушките” – област Враца. Следва да се отговори писмено до 25 март
2016 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министър-председателя Бойко Борисов на два въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на два въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на два въпроса от народния представител Михо Михов;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на три въпроса от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев;
- заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на два въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народните представители Искрен Веселинов и Красимир Богданов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Антони Тренчев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на питане от народния представител Вили Лилков;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Иван Станков;
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на два въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Красимир Каракачанов;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Корнелия Нинова и Дора Янкова;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Жельо Бойчев.
Първи в настоящия Парламентарен контрол ще отговаря Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Първи ще зададе своя въпрос народният представител Искрен Веселинов относно масовите случаи на нападения по подвижен железопътен състав.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Вицепремиер, моят въпрос се отнася за масовите случаи на нападения по подвижен железопътен състав.
Обръщам се с тревога към Вас по този проблем, за който многократно бях известен главно от Монтанския регион. Става въпрос за серия блокади и нападения на пътнически влакове по жп линия № 71 Монтана – Берковица.
Ще дам кратка хронология.
На 22 декември 2015 г. около 14,20 ч. влак удря възрастна жена на километър 14+345 в района на кв. „Огоста” на излизане от град Монтана, посока Берковица. Циганите от квартала се събират бързо и искат да се саморазправят с машинистите. След този инцидент още същата вечер на мястото, където той е станал, се събират десетки жители на квартала и тази незаконна окупация на жп линията, въпреки присъствието на служители на реда, продължава с часове, поради което влак № 70201 Берковица – Мездра бива блокиран от тълпата и не достига крайната гара, влак № 70204 Мездра – Бойчиновци е отменен заради извънредната ситуация и изобщо не се движи вечерта на 22 декември.
От 22 декември 2015 г. до 3 януари 2016 г. ежедневно преминаващите влакове покрай кв. „Огоста” са подложени на масирани атаки, състоящи се от хвърляне на камъни по прозорците, като щетите, които са нанесени, са много, а по чудо няма пострадали пътници или служители от превозните и локомотивните бригади на БДЖ. Казвам „по чудо”, защото са чупени стъкла, зад които са стояли локомотивните машинисти и пътниците, и само случайността ги е спасила от нараняване.
Такива нападения има всеки ден. Счупените стъкла са над 10.
На 22 декември 2015 г. е регистриран случай на нападение на влак № 20205 от София за Мездра в гара Курило, на който са счупени три прозореца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Задайте въпроса, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тези нападения са масови. Продължават. Има ги в София, Сливен, Казанлък, Нова Загора, Перник, Пловдив, Горна Оряховица, Монтана, Кърнаре, Розино и прочие. Става въпрос за масова атака срещу съставите на БДЖ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Престъпленията са много повече даже от тези, които изброявате.
Задавайте въпроса.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Какви мерки за предприети досега, госпожо Министър, за прекратяване на тези очевидно добре премислени и координирани нападения? Има ли лица, подведени под наказателна отговорност? Колко са извършителите? На колко от тях ще бъдат повдигнати обвинения по чл. 340 от Наказателния кодекс? Колко са извършителите и на колко от тях ще бъдат повдигнати обвинения по чл. 320 – престъпления срещу реда и общественото спокойствие, за които се предвиждат от три до десет години затвор за организиране и ръководене на престъпни групи, конкретно между гарите Монтана – Берковица и общо за цялата страна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Веселинов, оставих Ви по-подробно да развиете въпроса. След това репликата Ви ще бъде една минута.
Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, въпросите, които поставяте, са изключително важни и тревожни. Мога да Ви уверя, че служителите на Дирекция „Жандармерия”, които отговарят за ограничаване на престъпленията, свързани с посегателствата на железопътната инфраструктура, предприемат всички необходими мерки. Основно те са с превантивен характер, защото практиката до момента показва, че извършителите на този вид престъпления най-често са малолетни и непълнолетни лица и превантивните мерки са от съществено значение.
Служителите организират информационни кампания, като запознават децата в училищата със сериозността на обществената опасност, свързана с посегателствата.
Засилили сме контрола в критичните участъци в районите на гарите и междугарията, както и на местата, на които железния път преминава в близост до квартали с преобладаващо ромско население. Разполагам с подробна справка за мерките. Мога да Ви я предоставя.
През 2015 г. в Дирекция „Жандармерия” на територията на страната са регистрирани общо 50 случая на хвърляне на твърди предмети по подвижни влакови състави. Установени са извършителите едва на пет случая. Това са две малолетни и две непълнолетни лица. Няма данни за установени извършители за останалите 45 случая. Работата по установяването им продължава от съответното районно управление на МВР.
Мога да Ви предоставя справка за досъдебните производства, за да се вместя във времето.
Конкретно за мерките по прекратяване на нападенията по подвижния жп състав в междугарието Монтана – Берковица. Проведени са две работни срещи на 7 и на 21 януари тази година на междуведомствена работна група с представители на Териториална дирекция „Национална сигурност” – Монтана, ОДМВР – Районно управление, и Националното жандармерийско управление. Присъствали са областният управител, заместниците му, кметовете на Монтана и Берковица, представители на БДЖ, Държавно предприятие НКЖИ, Холдинг БДЖ и представители на обществеността. Било е взето решение в участъка около ромската махала в Монтана да бъде въведено ограничение на скоростта за движение на влаковете – до 25 км в час. Съставена е комисия.
До окончателното разрешаване на възникналия конфликт между представителите на ромската общност и БДЖ, движението на влаковете в междугарието Монтана – Берковица е било преустановено от 3 до 21 януари. На 21 януари е било възстановено, като в този периметър служители на охранителната полиция и служителите от Монтана са следели за опазването на реда.
Към настоящия момент по предвидените мерки не са регистрирани инциденти на територията на ОДМВР – Монтана.
Анализът показва, че участъците, където се регистрират случаи на хвърлянето на твърди предмети по жп състави, са едни и същи. Част от решението на проблема касае изграждането на съоръжения и прегради в тези участъци. Ще засилим действията си по мерките, които и към момента сме предприели – периодично обхождане и охрана на местата, където са регистрирани инциденти, съвместна работа с инспекторите, родителите и учителите.
Останалото ще допълня след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Веселинов, заповядайте да изразите отношението си в репликата за една минута.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Министър, радвам се, че МВР работи в тази посока. Истината е, че Вие сте вторият министър, когото занимавам с проблема. Първият беше министърът на транспорта. Бях поразен, когато на въпроса ми „Какви мерки предприемате като превенция?”, каза: „Молим се едва ли не на босовете в съответните квартали, срещаме се с мешерета”. Това е някаква квазидържавност, вместо органите на реда с цялата си строгост да респектират съответното население. Не можем да си позволим гетото да ни налага техните правила и закони. Ние трябва да наложим националните правила и закони в тези територии.
Още повече, всички тези квартали са изградени абсолютно незаконно върху сервитутните зони на БДЖ. В този смисъл закононарушението ражда ново закононарушение, съответно опасност за транспорта и за хората, които го ползват.
Моята молба е за абсолютна безкомпромисност и сериозни действия в тези конфликтни райони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Заповядайте, госпожо Министър. Няма да ползвате дупликата.
Процедура – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, използвам процедура, за да изразя несъгласие с писмен отговор в парламентарния контрол от госпожа Ивелина Василева. С колегата Дора Янкова сме задали въпрос за технически проблеми в състоянието на язовир „Доспат”. Министърката ни връща отговор, че нашия въпрос е изпратен по компетентност в Министерството на енергетиката, оттам – на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оттам – сигурно до областния управител, до кмета и така нататък.
Вземам тази процедура, госпожо Бъчварова, и заради Вас, защото Вие сте вицепремиер и председател на Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Написаното тук е доказателство за безхаберието, прехвърлянето на отговорност от една институция на друга, а в крайна сметка като резултат гледаме по телевизията тези гледки, които сме виждали в Бисер, Мизия, Аспарухово.
Ето този отговор е доказателство за безсилието и безхаберието на Вашето правителство. Вие отговаряте за тази материя. Моля да вземете мерки.
Обръщам се към председателството. Моля Председателският съвет на парламента да уведоми министрите, че трябва да отговарят, а не да шикалкавят – „Аз съм го изпратила на този, този на онзи”. Накрая хората са издавени по селата на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
На следващия Председателски съвет ще поставя въпроса за конкретност в отговорите на поставените въпроси. Междувременно Вие напишете възражение до председателя на Народното събрание, за да влезе това като процедура по допълване или коригиране на отговорите, за които смятате, че не дават информацията, която изисквате.
От името на БСП лява България – декларация.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Все повече се задълбочават противоречията вътре в управляващото мнозинство. Това води до политическа нестабилност вътре в управляващото мнозинство, но тази политическа нестабилност се разпростира в управлението на цялата държава.
Трети месец партиите от управляващото мнозинство се мъчат да постигнат някакво споразумение, за да може и гражданите на България, които са гласували за тях, а и тези, които не са гласували, да знаят върху какви принципи и цели се изгражда днешното управление. Защото иначе е безпределно ясно, че то се гради единствено на сделки, на бизнес, а сега с намаляването на обществените поръчки и тяхното спиране живителната му влага все повече ще намалява. Очевидно е, че невъзможността да се постигне споразумение е част от онази проекция на неполитически интереси в управлението на държавата, неполитически интереси, които са част от онова роене вдясно, което се случва извън парламента и като създаване на нови проекти и формации. Защото дори и тези, които са подкрепили партиите от днешното управляващо мнозинство, вече не приемат неговата представителност.
Тези дни стана ясно, че ГЕРБ призна провала си в президентската институция с ясното заявление, че тази президентска двойка няма да бъде подкрепена на следващи президентски избори. Но някак си мимоходом, някак си скришно, някак си уважавайки държавния глава, който по времето на мандата си прокарваше изцяло политиката на една партия – Политическа партия ГЕРБ.
Той воюваше с правителството на Орешарски, връщаше Закона за бюджета – прецедент в новата ни история, върна Закона за монополите, за да защити големите търговски вериги, а днес ГЕРБ казват, че няма да подкрепят него и вицепрезидента за следващ мандат.
Уважаеми народни представители, тези дни излезе и Докладът на Европейската комисия, който е изключително тежък за България, който прехвърля България от втората в петата група с рисковете за макроикономически дисбаланси, който очертава проблемите на бедността, на безработицата, на ограниченията в достъпа като изключително тежки и кризисни, който обръща специално внимание на проблемите с демографията и демографската катастрофа, която се развива в България по време на управлението на ГЕРБ – на втория кабинет Борисов.
Фактите са ясни – ние сме ги споменавали многократно. Вместо решителни действия срещу демографската катастрофа, правителството на Бойко Борисов, мнозинството по всякакъв начин отклонява законодателните инициативи на БСП лява България, насочени към ангажирана държавна политика, към раждането и отглеждане на дете.
Миналата седмица, преди десети дни, отново беше отхвърлен нашият Законопроект, с който се предвижда изравняване на помощите за отглеждане на дете с минималната работна заплата.
В същото време растат дълговете на общините. Най-големите длъжници са общините, които вече няколко мандата се управляват от ГЕРБ – София, Пловдив, Варна, Бургас. Генерираните дългове надминават милиард и 200 милиона, които също ще бъдат плащани не само от живеещите в тези общини чрез увеличаване на таксата смет, разходите за вода и други комунални такси, но и от всички български граждани, защото този огромен дълг се натрупва върху всички български граждани.
Уважаеми народни представители, в здравеопазването сме свидетели, че правителството спешно, тихо и тайно отменя всички онези решения, които бяха представени като реформа, които удряха директно българския гражданин – конституционното му право, да получи безплатно и достъпно здравеопазване, когато той е бил редовен и е изплащал здравноосигурителните си вноски. Всичко това вече е история, въпреки хвалбите за мощно провежданата здравна реформа.
В областта на социалното осигуряване. Очевидно е, че широко тиражираните като реформа промени в социалното осигуряване не доведоха до нищо. Напротив, за миналата година разходите на Националния осигурителен институт са увеличени с милиони. Вместо ефектите, които се обещаваха при увеличаването на възрастта за пенсиониране, се получи точно обратното – увеличаване на разходите на Националния осигурителен институт.
Голямата част от българските граждани, които днес нямат работа, ще трябва да чакат до 68 години, за да се пенсионират. Такъв тип законодателни решения не са никаква реформа.
Уважаеми народни представители, в тази обстановка все повече се подменят основни принципи на конституционно функциониране на държавата, все повече нестабилността в управляващата коалиция изкарва на преден план едноличните решения на министър-председателя. Той спира обществени поръчки, той спира закони и инициира промени в току-що приети закони, но от всичко това губи парламентарната демокрация, губи Народното събрание, губят най-много политическите партии, които са ангажирани в аритметичното мнозинство за подкрепа на проваленото правителство. И ако тази линия продължи, рисковете пред едноличната власт в България се засилват в условия на икономически недоимък, на бедност, на маргинализация, на проблеми в образованието. Хаосът в управлението и едноличните решения, които днес подкрепят къмпингуването, а утре отменят къмпингуването, които днес пускат обществените поръчки, а утре ги спират, се превръщат в заплаха за нормалното функциониране на Републиката.
Уважаеми народни представители, от БСП лява България сме били последователна опозиция – опозиция не като самоцел. Подкрепяли сме и редица решения, които смятаме, че са разумни и са в полза на държавата. Ние обаче няма да допуснем да бъдем въвличани в политически комбинации, чиято единствена цел е укрепване на днешното нестабилно състояние на управляващото мнозинство и на правителството в частност, защото такова укрепване не е в полза на българските граждани, не е в полза на здравеопазването, не е в полза на майките с децата, не е в полза на пенсионерите, не е в полза на демографската перспектива на България, която става все по-трагична. Ще продължим да бъдем последователна опозиция, когато се поставят решения – десни решения, насочени срещу интересите на по-голямата част от българските граждани.
И никакви изкушения за министерски постове, които в момента се наблюдават в подкрепящите правителството, служби – едни да бъдат изгонени, за да седнат други, не бива да смятате, че могат да изкушават БСП лява България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Георгиев, Вие не искате декларация?!
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Те направиха декларация днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вярно, да! Но понеже той обикновено говори след Вас, затова попитах.
Преминаваме към въпросите от народния представител Иван Иванов относно битовите условия при изпълнението на служебните задължения по охрана на външната граница на Република България на служители на Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер! Настоящият въпрос, въпреки че беше зададен преди месец, не е загубил актуалността си и касае битовите условия при изпълнение на служебните задължения по охраната на външната граница на Република България от служители на МВР.
Когато задавах въпроса, в българските медии усилено се тиражираше информация за ненормални битови условия, при които пребивават служителите на МВР, които извършват дейности по охраната както на българската граница, в същото време и по външната граница на Европейския съюз.
В момент, в който този въпрос е изключително важен както за нашата национална сигурност, така и за целия Европейски съюз, за нас е от изключителна важност да разберем действително дали е истина, това което се показа за тези хора – със скъсани кубинки, с летни униформи, в условия, които по-скоро граничат с концлагери и това, което показват за бежанци, които пребивават в Македония, отколкото за служители на българската полиция.
Моля да ни отговорите дали действително е така, или в последния месец сте направили нещо, за да се подобрят тези условия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо Министър, имате думата за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Безспорно е, че условията на работа на служителите по българо-турската граница са тежки и осигуряването на отопление при постовете им, необходимото облекло и надеждния транспорт са от първостепенно значение. Знаете, че в последните две години ние срещаме това предизвикателство и състоянието на граничната линия всъщност тепърва се разработва – осигуряват се условия, изграждат се пътища, за да може да се изгради преградното съоръжение. Няма основание, което да ни кара да смятаме, че тези условия предварително можеха да бъдат осигурени. Това е факт! В течение на развитие на самата ситуация осигуряваме и условията.
През 2015 г. допълнително поисках финансиране за нуждите от униформено облекло и обувки. То бе осигурено в размер на 5 млн. лв., бяха сключени седем договора, от които, предназначените за служители на Главна дирекция „Гранична полиция” са около два милиона. От 2015 г. до настоящия момент за нуждите на „Гранична полиция” са предоставяни три пъти облекла и обувки, както следва. Няма да изброявам откъде и колко бройки, но мога да Ви предоставя тази справка.
През настоящата година предстои обявяването на процедура за сключване на седем рамкови споразумения по реда на Закона за обществените поръчки и отново около 5 млн. лв. ще бъдат за нужното облекло и обувки за служителите, специално на Главна дирекция „Гранична полиция”. Тоест, толкова колкото бяха миналата година за всички, сега са осигурени само за „Гранична полиция”.
Относно условията в постовете и осигуреното им отопление съм изискала подробна справка и мога да Ви уверя, че всички гранични полицейски управления – Свиленград, Елхово, Болярово, Средец и Малко Търново при Районна дирекция „Гранична полиция” – Елхово, са снабдени с палатки, фургони и кабини. Част от тях са пригодени за отопление с печки на твърдо гориво, като е осигурено нужното количество дърва за огрев. За останалите, при които се използват електрически печки, е осигурено нужното захранване от дизел генератори.
От изключително значение е осигуряване на сигурен и изправен транспорт, за да не допускаме повече инциденти като този от декември 2014 г. Затова към момента са обявени две обществени поръчки за ремонт на цялата повредена автомобилна техника и доставка на резервни части и консумативи.
По Фонд „Вътрешна сигурност” към момента за извозване на служителите и задържани лица се използват предимно товарните автомобили на Министерството на отбраната, които са в изправно състояние. Своевременно, съобразно финансовата ни възможност, ежедневно се извършват необходимите ремонти на наличната ни повреда на автомобилна техника. Очакваме и дарения.
За да гарантираме условията по протежение на границата, се нуждаем от изграждането на пътища около преградното съоръжение, както и горските пътища, които водят до него. Това са различни източници на финансиране, различни проекти. Работим по тях, но работата ще протече и през тази година. Знаете колко са трудни условията. Правим всичко възможно там, където вече има изградени пътища, да създаваме по-добри условия.
Има обществени поръчки и за нови фургони, така че се движим по графика в рамките на възможностите си. В момента търсим възможност да се осигурят по-добри условия за квартируване на командированите служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, за съжаление, от това, което чух от Вас, се говори за бъдеще време и оставаме с впечатлението и най-вероятно може би потвърждавате, че изнесената информация е вярна и те действително пребивават в такива условия – и дрехите им, и облеклата им, униформите им са в такова тежко състояние.
Всичко това, което казахте, кореспондира и със случващото се в Министерството – говоря за реформата, която се провежда. Може би служителите с право са недоволни от това, което се предвижда в тези промени.
Притеснява ме по-скоро това, че говорите за обществени поръчки в бъдеще време, а ние виждаме как министър-председателят в последно време ги спира една след друга. Надявам се това нещо да не се случи и действително предвиденото от Вас като средства и като бъдещо закупуване на техника чрез обществени поръчки да не се окаже в поредния скандал. И тези хора действително да останат отново и продължаващо... Хайде, идва лятото, може да ходят и по джапанки, с извинение за израза, но не е нормално тези служители, които охраняват границата, и предвид усложняващата се обстановка в Гърция и Македония и сигналите, които пристигат от нашите чуждестранни партньори, че този поток от емигранти може да се насочи към България, да очакваме от тези хора да свършат адекватна работа.
Молбата, не само моята, но и на Вашите служители, е да се вземат по-адекватни мерки и екипът Ви в Министерството да предприеме по-добри действия, за да могат да се подобрят тези условия и най-малкото облеклото на тези хора да бъде приведено във вид, който им позволява да изпълняват адекватно задълженията си. Защото не само моите, но и на всички мои колеги притеснения остават, тъй като всичко, с риск да се повторя, остава в едно бъдещо несигурно време.
Обществените поръчка станаха напоследък наистина мръсна дума и аз вярвам, че ще доведете нещата докрай. В противен случай нещата ще ескалират все повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо Министър, имате възможност за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Иванов, три уточнения, които може би не са станали ясни. Моята оценка е, че служителите на границата си вършат адекватно работата. Битовите проблеми, които имат, им създават трудности, но не им създават непреодолими пречки.
Споменах, че за миналата година са осигурени летните униформи. За тази година ще осигурим новите екипи и зимните униформи, така че работим.
Обществените поръчки са единственият към момента правилен механизъм, по който можем да осигурим материалите. Подсигуряването на дейностите по границата се осъществява по Фонд „Вътрешна сигурност”, който е европейски и следва определени правила. Естествено е да е за в бъдеще, защото положението, което беше заварено, етапът, от който започнахме, на практика беше нулев. Ние започнахме да разполагаме там наши служители, да активизираме дейностите в една ситуация, в която преди това нямаше как, пък и не беше направено нищо. Това е перспективата. Правим всичко възможно по-бързо да се случат предприетите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Явор Хайтов относно държавна администрация, лицензионни и разрешителни режими.
Заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, измина почти една година откакто от тази трибуна ни обещахте така желаната административна реформа и положителна промяна в услуга на бизнеса. Тогава се похвалихте, че Оперативната програма „Добро управление”, която е свързана с подобряване функционалността на администрацията и оптимизиране на структурите, е одобрена от Европейската комисия и предстои реализиране на електронно управление, което да доведе до намаляване числеността на администрацията; прозрачни процедури и намаляване риска при така наречения „корупционен натиск”.
Въпросът ми към Вас е: какво направихте за бизнеса, за облекчаване на лицензионните и разрешителните режими и знаете ли колко точно на брой са те? Моля Ви да отговорите точно, а не около.
Колко време отнемат тези процедури?
Преди година време от тази трибуна заявихте – цитирам точно: „Към момента съществуват около 900 лицензионни режима, а още през 2012 г. е приет План за намаляване на регулаторната тежест на бизнеса, който съдържа 247 мерки. Има списък от мерки, които предстои да бъдат взети и всички те са свързани със законодателни предложения, които се разработват в момента.” – край на цитата.
Какви от тези взети мерки са изпълнени и реализирани, с колко и кои лицензионни и разрешителни режими са намалени, за да бъде облекчено функционирането на българския бизнес? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, през последната година и в периода, който цитирате от предишното ми изявление, мога да Ви уверя, че усилията за търсене на решения за намаляване на административната регулаторна тежест за бизнеса не са спирали. Както знаете, административната система е най-широко обхватната система в държавата и всяка нейна своеволна промяна крие риск от дестабилизиране на цялата система. Затова се нуждаем от по-дълъг период на подготовка за необходимите мерки.
Какво направихме?
Първото и, според мен, изключително важно решение е нормативното регламентиране на оценката на въздействието на законодателството. Тя допринася за намаляване динамиката на нормативните актове, което е сред основните очаквания на бизнеса, тоест с цел установяване на трайна нормативна рамка. Без такава рамка, каквото и да направим в сферата на административното обслужване, ще бъде свързано с една динамика, която създава проблеми.
Обхватът на оценките на въздействието във варианта, който беше гласуван преди два дни на първо четене в парламента, се отнася за законите, кодексите и актовете на Министерския съвет. Надявам се много скоро, отчитайки смисъла на това решение, да бъдат приети законодателните актове на парламента.
През август 2015 г., бе създадена и работна група, която да анализира административните процедури, свързани с реализацията на инвестиционните намерения и причините за забавянето при предоставяне на услугите. Беше направен анализ и на негова основа се подготвя разработването на мерки и процедури, свързани с реализацията на инвестиционните намерения и забавянето при предоставянето на услуги.
Обсъдени бяха трите пакета с мерки за намаляване на административната регулаторна тежест, които са приети през 2014 г., те съдържат общо 138 мерки, като отчета за тяхното изпълнение показва, че са изпълнени на 44% досега. Решението е прието 2014 г., но то реферира по-дълъг период.
Неизпълнените мерки от тези пакети, както и мерките за подобряване на средата за развитие на бизнес с оглед на показателите на България в доклада „Правене на бизнес” на Световната банка, бяха актуализирани с оглед на сроковете, отговорните институции за тяхното изпълнение. След среща със Световната банка работодателските и браншовите организации, министерства и агенции бяха направени предложения за общо 50 нови мерки за промени в политиката на правителството и подобряване на инвестиционния климат. Предстои те да бъдат внесени за обсъждане от Министерския съвет през следващия месец, след което ще се пристъпи към тяхното изпълнение в новите срокове.
През октомври 2015 г., на практика в края на 2015 г., приключи изпълнението на Проекта „Усъвършенстване на инвестиционната политика в България”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Мога ли да продължа? Важни са допълненията.
Разработени са законопроекти за изменение и допълнение на 49 действащи закона, с които се предвижда облекчаване на административното регулиране. Направени са предложения за отпадане чрез обединение на административни производства или трансформирането във вътрешни на 242 административни услуги и съгласно предложението трябва да бъдат облекчени 158 действащи режими. Предстои внасянето на пакет от законопроекти, ако обърнахте внимание – 49 са определени.
Най-важното – в момента се подготвя Проект „Трансформация модела на административно обслужване”, който за първи път прави цялостен хоризонтален, функционален анализ на администрацията – нещо, което досега не се е правило. Той ще определи необходимите промени в цялостната система и тяхната логистика. На практика резултатът от този проект ще ни даде образа на цялостната административна реформа. Досега мерките, които са предприемани, са имали само частичен характер и според мен затова не са били достатъчно атрактивни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Дадох възможност да предоставите цялата подробна информация. Сигурно после няма да се наложи толкова подробно да отговорите на репликата на господин Хайтов.
Заповядайте, имате думата.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви и затова, че предоставихте възможност заместник министър-председателят да отговори пълно и всеобхватно на този поставен въпрос, защото за нас той е изключително важен.
Всъщност ние имаме нещо сходно и това е, че изповядваме християн-демократична политика – това е и нашата идеология на народните представители от „Народен съюз”. Ние желаем и искаме българският бизнес да работи в ясни правила, с ясни условия и по възможност държавата да бъде по-малко регулатор на всичко това, което правят българските граждани, които желаят да се занимават със стопанска дейност.
В лицето на правителството те трябва да виждат помощ и подкрепа, а не орган, който по един или друг начин го ограничава и не му дава възможност да развива своите бизнес инициативи. Каквото и да си говорим, каквито и разлики да имаме и различия, истината е, че ако не създадем една среда, една обстановка, в която българските бизнесмени да работят спокойно, да имат възможност да печелят от своята дейност и, разбира се, да получават и данъци, нещо, от което ние получаваме нашите заплати, всичките ни опити за правене на политика са напразни. Затова, както заявих в своя въпрос – преди една година ние с Вас, от тази трибуна, сме водили този дебат. Ще изчакам търпеливо и тези 50 нови мерки, които са набелязани, които през месец април ще разгледате под Ваше ръководство, и съм убеден, че стъпка по стъпка ще доведат до облекчаване на бизнес средата в нашата страна, защото, вярвайте ми, към настоящия момент тя не е добра. Българският бизнес се задъхва, изнемогва, а това са трудности, които рефлектират изцяло върху държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Няма нужда от дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Вили Лилков, относно проведена операция на Министерството на вътрешните работи за разкриване на цех за нелегално производство на горива в гр. Летница.
Имате думата да поставите и мотивирате Вашия въпрос.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Бъчварова, моят въпрос е относно проведена операция на МВР за разкриване на цех за нелегално производство на горива в гр. Летница.
На 4 декември 2015 г. бе проведена акция на органите на МВР за разкриване на цех за нелегално производство на горива в гр. Летница. Според информация, която беше потвърдена от прокуратурата, цитирам: „След акцията няма нито един задържан от участниците в производствената дейност на въпросния нелегален цех, тъй като работниците са се разбягали.”
Изразявам учудване от факта, че при планирана и проведена операция няма нито един задържан на местопрестъплението, което сигурно ще затрудни работата по изясняване на случая и подвеждането на нарушителите по наказателна отговорност.
Във връзка с това задавам следния въпрос: как и при какви обстоятелства се е стигнало до там, че при наличието на толкова ангажирани правоохранителни и специални органи, всички замесени в нелегалното производство са избягали от местопрестъплението? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, имате думата за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, дами и господа народни представители, уважаеми господин Лилков! Проверката на обекта в гр. Летница е била направена въз основа на потвърдено предложение с план на ДАНС. Служителите на Областна дирекция на МВР – Ловеч са участвали, тъй като е била сформирана група за съвместни дейности – това е практика, която се използва.
За случая, който споменавате, е образувано досъдебно производство на ОДМВР – Ловеч под надзора на Районна прокуратура за престъпление по
чл. 359д, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Към момента случаят се разследва. Съгласно чл. 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.
Запозната съм с информацията и всички следващи ходове, които трябва да установят съпричастните лица. За съжаление, когато имам възможност, ще Ви бъде предоставена тази информация – не сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Лилков, можете да направите реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря.
Разбирам, че в условията на протичащо производство не може да се дава такава информация, обаче съгласете се, госпожо Министър, че да наблюдаваш месеци наред или седмици едно място, в което се извършва престъпление, да планират органи на прокуратура, МВР и ДАНС една операция и тя да завърши по такъв начин, означава, че или непрофесионално е проведено всичко това, или някой в услуга на хората, които са извършвали престъплението, е направил така, че на местопрестъплението да не се окаже никой. Аз, ако задавам този въпрос, то го задавам със загриженост по отношение имиджа на органите на МВР. Как изглежда всичко това в очите на нашите избиратели и в очите на българския народ?
Ако Вие сте в правото си действително да не ми отговаряте в момента, тъй като ситуацията е такава, то поне поемете ангажимента, че виновниците, за да се стигне до тази – от една страна комична, от друга страна парадоксална и унизителна ситуация за МВР и за ДАНС, трябва да бъдат наказани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
По телевизиите изглеждаше сравнително добре...
Имате ли дуплика, госпожо Министър? Не.
Преминаваме към последния въпрос от народния представител Светослав Белемезов относно ниво на професионален стрес в системата на Министерството на вътрешните работи.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Изминалата година бе знаменателна за Министерството на вътрешните работи и произтичащата потребност от реформиране на министерството. Необходимостта от извършване на конкретни реформи е продиктувана преди всичко от няколко фактора, основните от които са: първо, нарушено доверие от страна на гражданското общество към системата; второ, изострена потребност от оптимизиране на оперативните процеси и повишаване ефективността на системата за вътрешна сигурност и обществен ред; трето, минимизиране на професионалния стрес и подобряване на вътрешните мотивационни механизми; четвърто, осигуряване на по-висока гражданска и местна стабилност; пето, повишени отговорности в сектор „Сигурност”, с оглед членството ни в Европейския съюз; шесто, реализирането на реформа, обезпечена с дългосрочен хоризонт на съществуване, и редица други.
Основен фокус от реформата в Министерството на вътрешните работи пада върху най-важния ресурс, а именно служителите. Неразривен с този пункт остава проблемът около нивото на професионален стрес сред служителите в системата на МВР. Според различни изследвания, едно от които на Института по психология към Министерството на вътрешните работи, нивото на професионален стрес сред служителите, особено в пограничните територии, е приравнено на това, характерно за военновременно положение.
С оглед на всичко казано до момента, уважаема госпожо Вицепремиер, моят въпрос към Вас е следният: какви конкретни мерки възнамерявате да предприемете в посока на подобряване условията на труд и работната среда за служителите, респективно за намаляването на необичайно високото ниво на професионален стрес? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Белемезов.
Госпожо Министър, Вашият отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, дами и господа народни представители! Господин Белемезов, мога да Ви уверя, че основната мисия, която искаме да изпълним в момента с предлагането на Законопроекта за изменение в Закона за МВР, е осъществяване на реформа, която да доведе до финансово стабилизиране на системата не самоцелно, а с цел да се осигури по-добър ресурс, повече ресурс, с който да можем да планираме и предприемаме мерки за подобряване условията на труд на служителите. Това е фокусът на нашето усилие и това е смисълът на всички мерки, които предлагаме.
Няколко уточнения. В споменатото от Вас изследване, след проверка, която направих, остават известни въпросителни, защото Институтът по психология не е провеждал цялостно психологично изследване за измерване нивата за работен риск сред служителите на МВР през последните четири години. През 2015 г. Институтът е реализирал по заявки от ръководителите на различни структури три организационно-диагностични изследвания, включващи аспекти на работния стрес, но не става въпрос за цялостно такова изследване.
През миналата година е осъществено едно изследване, от което не би следвало да се правят заключения за цялата система, защото е направено във връзка с инцидента, при който загинаха двама служители и петима бяха ранени, завръщайки се от командировка на южната граница. Към онзи момент ръководството на „Гранична полиция” е предприело необходимите мерки за справяне с работния стрес, следвайки препоръките в изследването, тоест то фокусира отделен случай.
Личното ми убеждение е, че трябва постоянно да се следи нивото на стреса, да има постоянни изследвания, защото само едно отделно изследване, казвам го от личния си и предишен професионален опит, не дава цялостна картина. Важен е трендът, който се следи. Друг е въпросът, че тук стандартите са различни, защото сама по себе си професията е предопределена да носи такъв стрес и заради това са всички допълнителни условия, които се предоставят на служителите.
Относно мерките, които се предприемат за подобряване на условията на труд на служителите. В момента, Ви уверявам, че използваме всички възможности по перата от бюджета ни, които са предвидени за капиталови разходи и издръжка, всички европейски фондове. Няма да ги изброя всички програми, по които получаваме средства, но ще изброя какво очакваме да получим по няколко направления.
По линия на автотранспортното осигуряване има процедури за закупуване на леки автомобили на стойност 32 млн. 400 хил. лв., за закупуване на 14 броя микробуси на обща стойност 1 млн. 190 хил. лв., за 10 броя специализирани автомобила за превоз на служебни животни – кучета, на обща стойност 350 хил. лв., за закупуване на 50 броя мотоциклети на обща стойност 1 млн. лв., за закупуване на 2 броя мобилни командни центъра за обща стойност 500 хиляди, за закупуване на 2 броя специализирани автомобила за превоз на задържани лица... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
По линия на вещевото осигуряване на служителите: всички разчети и организации за сключване – седем рамкови споразумения, по реда на Закона за обществените поръчки, а по линия на реновиране и модернизация на сградния фонд на Министерството по Програма „Региони в растеж”, Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 2, сме включили 73 административни сгради на структури на МВР в цялата страна, а по програма на Националния доверителен еко фонд – по Първа ос, са включени и одобрени седем сгради, като две от тях са в изпълнение на дейностите в момента. Това е, струва ми се, доста широка програма, която ще доведе до подобряване на условията на работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Белемезов, за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря за отговора, уважаема госпожо Вицепремиер.
Вие засегнахте финансовите проблеми в Министерството, които водят, разбира се, до най-различни настроения сред служителите в системата.
Искам да Ви обърна внимание, че Парламентарната група на АБВ и Политическа партия АБВ винаги е била в много открит диалог по тази тема, тъй като за да гарантираме максимална сигурност на българската общественост и Република България, бидейки член на Европейския съюз, ние трябва да имаме адекватна система за сигурност, която трябва да се гради на база на нови технологии, на база на финансова обезпеченост, за да може да бъдем в крак с новото време, а не да работим със средства и методи, които са характерни за един много далечен период назад в годините.
Вие отговорихте на предишен въпрос на народен представител, че миналата година, относно вещевото доволствие в МВР, са били осигурени малко над 5 милиона за осигуряването на униформи сред служителите. Бих искал тук отново да напомня, че това беше инициатива на Парламентарната група на АБВ миналата година и във връзка с разговори, които сме водили в Министерството. Поставяйки проблема на различни нива, включително и като въпрос от парламентарната трибуна лично към Вас, имахме възможност веднага след това, за което благодарим още веднъж, Министерството да реагира и да осигури необходимите финансови средства за обезпеченост от така необходимите униформи на служителите в системата.
За мен обаче е по-важен другият, комплексният фактор, тъй като голяма част от бюджета на Министерството в над 90-95% отива за самите служители, смятам, че това е основният, най-важният капитал на Министерството и ние трябва да работим много по-адекватно и превантивно в тази посока.
Относно нивото на професионалния стрес искам да отбележа, че в голяма степен той се дължи не заради заобикалящата ги среда около Министерството и около функционалностите на служителите, по-скоро заради самата система. Това са отговорите на най-различни представители на дирекции, с които ние сме разговаряли. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Искам да отбележа също, с което завършвам, господин Председател, че промените в Закона за МВР от 2014 г., в момента, в който обсъждаме, са седмата по ред поправка. Това също кумулативно създава натрупване на недоверие към самата система и сме изправени пред парадокс – системата, която трябва да генерира сигурност в българската общественост, се оказва на практика една от най-нестабилните, поради факта че целогодишно, ежедневно в период на няколко пъти ние променяме Закона за МВР и поднормативните актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, ясна е тезата.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, господин Белемезов, прав сте, че основният риск идва и по линия на общата несигурна среда.
Искам за Вас да спомена един добър пример – резултатите на ГДБОП по времето, когато беше преместена в друга служба, са изключително добра илюстрация, сравнени с резултатите, които ГДБОП дава в момента, затова как преструктурирането може да повлияе на работата.
В момента, надявам се, че сте обърнали внимание, че ГДБОП работи изключително интензивно и изключително резултатно. Операциите, които се провеждат ежедневно, по няколко на ден, имат впечатляващи резултати, а последиците от тези резултати предстои да видим, но това е най-добрият пример за това как политическите решения могат да повлияят на дейността на една полицейска служба – и в положителен, и в отрицателен, за съжаление, ефект. За резултатите на МВР наистина наблюдавайте това, което прави и ГДБОП последните дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова, за участието Ви в парламентарния контрол.
Сега преминаваме към въпросите, на които ще отговори Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, и министър на образованието и науката.
Въпрос ще зададе народният представител Борислав Иглев относно проблем с провеждането на занятия в Техническия университет – София.
Имате думата.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер Кунева, от медиите разбрахме, че ръководството на един от факултетите в Технически университет – София, заплаши, че занятията спират. Става дума за един от най-желаните през последните години факултети – този по компютърни системи и управление. В него се обучават над 1600 студенти. Ръководството на факултета е издало заповед, с която всички преподаватели, които имат над 600 учебни часа, трябва да преустановят извънредните занятия.
От ръководството на университета са излезли с контразаповед, с която задължават всички преподаватели да бъдат в учебните зали. Ясно е, че причината е вътрешноуниверситетска. Но силно съм притеснен и обезпокоен за 1600-те български студенти, чието обучение е под въпрос. Това е факултетът, който подготвя най-голяма част от бъдещите IТ-специалисти на България.
В тази връзка моля да ми отговорите: назначена ли е проверка от страна на Министерство на образованието и науката във връзка с този казус и какво е показала тя? Ще бъдат ли взети мерки, дори законови промени, които да попречат при този или други подобни казуси да се преустановява нормалното обучение на български студенти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Иглев.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, господин Иглев! Спокойната атмосфера в учебните заведения е много важна за всяко висше училище. Това е условие, без което не може да се проведат нормални занятия. По тази причина, разбира се, всеки проблем, който се появява във висшите училища и застрашава обучението на обучаващите се, не трябва да бъде подценяван. Затова Ви благодаря за въпроса, който ми дава възможност наред с конкретиката да обясня още веднъж политиката, която провеждаме в областта на висшето образование.
Най-напред по конкретния въпрос за проблем с провеждането на занятията във Факултета по компютърни системи и управление на Техническия университет ние направихме следното.
Първо, проверихме – в Министерството на образованието и науката не са постъпили сигнали и оплаквания от студенти и преподаватели от Факултет „Компютърни системи и управление” на Техническия университет – София, за непроведени или преустановени учебни часове и упражнения. Така че това, което Вие сте прочели в средствата за масова информация, по никакъв начин не е потвърдено през конкретни действия от страна на студенти и преподаватели.
Второ, по повод на Вашия въпрос с писмо от 1 март 2016 г. ректорът на висшето училище проф. Михов ни информира, че учебният процес в университета никога не е преустановяван и няма никакви основания за прекратяване на обучението на студентите.
Във връзка с отношенията между Факултета „Компютърни системи и управление” и ръководството на университета, бих могла да кажа следното. Спорът между ректорското ръководство и факултета е по две линии – назначаване на допълнителни бройки преподаватели и начина на разпределение на субсидията от държавата. Безспорно, до най-доброто решение на всеки проблем може да се стигне, когато и двете страни изразят желание и готовност за съдействие и взаимни компромиси.
В тази връзка, макар че, подчертавам, изключително много уважавам академичната автономия, която Вие сте гласували в парламента, Министерството на образованието и науката все пак направи срещи с ръководствата на университета и факултета, опитвайки се да бъде медиатор. На тази среща бяха анализирани причините за възникналите проблеми и възможности за тяхното разрешаване. И двете страни поеха ангажимент в кратки срокове да предприемат необходимите стъпки за нормализиране на работната атмосфера.
Държа да отбележа принципното разбиране на Министерството на образованието и науката, че трябва да бъдат стимулирани висши училища, които развиват характерни за тях професионална направления на база на резултатите от рейтинговата система на висшите училища, както и приоритетни професионални направления – в отговор на обективно настъпващи промени на пазара на труда. Тази политика намира особено силно проявление в последните изменения на Закона за висшето образование, публикувани на 1 март 2016 г. чрез въвеждане и приоритизация на конкретни професионални направления, както и във връзка с финансиране и с определяне на приемане на студенти и докторанти при нови ред и условия, отчитащи качеството на обучението и реализацията на студентите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Мисля, че това, което искам да кажа, е съвсем ясно. Там, където, както е този факултет, има добри постижения, тези добри постижения трябва да бъдат стимулирани.
В заключение – ако искаме наистина да променим образованието, да го направим модерно и отговарящо на съвременните нужди, трябва да бъдем по-смели. Това важи, разбира се, за министерството, което аз ръководя, за ръководствата на висшите училища, когато говорим за висше образование. Няма спор, че информационните технологии трябва да се развиват с ускорени темпове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Иглев, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема Вицепремиер Кунева! Не знам защо медиите ни алармират за протести в Техническия университет, след като няма постъпило нищо в Министерството на образованието и науката? Казусът „Технически университет – София”, още съществува и ще продължи да съществува, докато Министерството на образованието и науката не вземе мерки.
Техническият университет получава държавна субсидия. Безработицата сред кадрите, излизащи от Техническия университет от факултета, е под 1%. Щом получава държавна субсидия, мисля, че е нормално Министерството на образованието и науката да вземе отношение по казуса.
Факултетът „Компютърни системи и управление” е полезен също за икономиката. През последните години компютърните специалисти са сред най-търсените на пазара на труда. В тази връзка не може Министерството на образованието и науката и в частност Вие като министър да не предприемете мерки да спрат протестите. Тогава да спрат да се тиражират в медиите, щом няма нищо постъпило към Министерството на образованието и науката. Какво конкретно ще направите по този казус тогава? С кой точно сте се срещали – с декана, с ректора, със студентите, щом не са постъпвали сигнали? Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Игов, мисля, че от тази трибуна Вие призовахте студентите и ръководството на катедрата да се обърнат към Министерството на образованието и науката. Ако те Ви послушат, аз мога да направя среща с който от тях поиска.
От своя страна, провокирана от нас среща беше направена с ръководствата на университета и факултета, както преди малко Ви казах.
Иначе за тези теми, за които Вие казахте, че тази компютърна специалност е много важна и ние даваме субсидия, всъщност точно това е отговорът на Министерството – че ние стимулираме един факултет, който се представя отлично. Действително 1200 студенти са в редовна форма на обучение по специалността от професионалното направление „Комуникации и компютърна техника”, за което университетът е водещ в рейтинговата система. Рейтинговата система отново е подкрепена от Министерството на образованието и науката.
Интересът за обучение във факултета е голям и академичното ръководство на университета се отнася с внимание и грижа към неговото обезпечаване. През 2015 г. с решение на Академичния съвет на Техническия университет са обявени 15 конкурса за асистенти за нуждите на факултета, но са усвоени само пет места, господин Игов. Само пет места!
През месец февруари е прехвърлен хабилитиран преподавател от друг университет, а в края на месец март 2016 г. предстои обявяването на конкурс за четири нови асистентски места във факултета. Това са неща, които вероятно Вие следите.
През последните две учебни години, за да се стимулират преподавателите във факултета, е взето решение хоноруваните и наднормените часове във Факултет „Компютърни системи и управление” да се заплащат 2,5 пъти по-високо, отколкото в другите факултети. В резултат на това средната годишна работна заплата във факултета е 22 271 лв. при средна за университета
14 000 лв., тоест още един ясен индикатор за ценността на техните усилия.
За същия период за учебната 2015 г. коефициентът на учебно натоварване на преподавателите във факултета с часове извън нормата е 2,87, а без часове извън нормата е 2,07, което го отрежда съответно на трето и шесто място по натовареност сред звената в Техническия университет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Като нова мярка за оптимизиране на управлението във висшите училища, искам да Ви цитирам конкретния текст на чл. 90, ал. 2 и 5 от Закона за висшето образование, съгласно които разпределението на бюджета за висшето училище ежегодно ще се утвърждава от Академичния съвет по основни звена и филиали и следва да се публикува на интернет страницата на висшето училище.
Все пак нека и ние да направим възможното – и от страна на Министерството на образованието и науката, и от Ваша страна, да намерят начин да работят заедно – факултетът заедно с академичното ръководство, да успеем да настаним мир и съгласие в тази толкова важна учебна институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
По начина на водене? Не виждам какъв по-добър начин очаквате на водене, но заповядайте.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, моля Ви, когато ме наричат „господин Игов”, все пак доста гласоподаватели са гласували за мен, фамилията ми е господин Иглев, а не господин Игов. Надявам се в отговора да не е записано господин Игов. Моята фамилия е господин Иглев. (Единични ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, благодаря Ви, приемам бележката Ви. Не бях сигурен дали е неточно произнасянето, така че приемете това извинение, господин Иглев, ако не съм обърнал внимание. Няма никакъв умисъл.
С това приключи въпросът на господин Иглев към госпожа Кунева.
Тя ще отговори на въпрос от народния представител Слави Бинев относно трайна тенденция на неудовлетвореност на работодателите от качеството на българското образование.
Имате думата да представите въпроса, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Господин Председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Според анкета на Българската търговско-промишлена палата все още се наблюдава трайна тенденция за неудовлетвореност на работодателите от качеството на българското образование. Едва ли това ще учуди някой от Вас.
Голяма част от анкетираните смятат, че основните пропуски в образованието на младите хора са професионалните умения и базисните икономически познания. На младите им липсват още умения за работа в екип, важни практически познания. Те трудно правят връзка между теоретичната подготовка и нейното практическо приложение. На практика това означава, че са налице кадри, абсолютно неподготвени за бизнеса.
Какво е Вашето становище относно анкетното проучване на Палатата за качеството на образованието и предложените от нейните членове мерки? Какви мерки сте набелязали за справяне с контраста между мерките и предприетите действия? Какво ще предприеме Министерството на образованието и науката за увеличаване на възможностите за стажуване и чиракуване? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Бинев, ще започна с по-общото, за да отида към по-конкретното. Разбира се, усилията продължават и до дни ще ни бъде предоставен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Всякакви изследвания, включително и това, което Вие цитирахте, са добре дошли и са основа, върху която работят групите по промените на Закона.
Основната цел е бизнесът да участва много активно в професионалното образование. Отворени сме, разбира се, за всякакъв опит – и български, и чужд, и най-вече в сътрудничество с бизнеса.
Ще организираме и специални срещи с бизнеса, на които да обсъдим най-работещите решения. Затова не бързаме да представим на Вас – народните представители, измененията и допълненията на Закона. Ще го направим, след като го обсъдим с бизнеса.
Сега – конкретно най-значимите стъпки дотук.
В областта на висшето образование. Съгласно разработената от МОН и приета от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование бяха приети последните изменения в Закона за висшето образование. В процес на подготовка е съответната подзаконова нормативна уредба, която ще регулира новия модел за определяне приема на студенти и докторанти за обучение във висшите училища, основан на реализацията на дипломираните специалисти и потребностите на пазара на труда.
Министерството на образованието и науката в никакъв случай не подценява придобиването на практически опит по време на обучението във висшите училища. В тази насока искам да спомена изключително успешната програма, проект на МОН „Студентски практики” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, по която за период от четири години бяха реализирани 75 хил. студентски практики.
Вече е разработен нов аналогичен проект по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, администрирана от МОН, който предвижда за период от две години да се реализират нови 46 хил. студентски практики.
Второ, спешно внимание искам да обърна на професионалното обучение. Ключова мярка в Стратегията за развитие на професионалното образование и обучение е осигуряването на възможност за организиране на професионално обучение чрез работа, така нареченото „дуално обучение”. За нейното реализиране бяха утвърдени учебни планове, разработени именно в сътрудничество с бизнеса.
По посока активното включване на социалните партньори в системата за професионално обучение и образование МОН работи по няколко проекти и програми за провеждане на практическо обучение в реална работна среда. Сега ще Ви ги спомена:
- проект „Домино”, който се осъществява с швейцарска подкрепа, за въвеждане на елементи на дуално обучение в българската образователна система;
- пилотен австрийски проект „Дуално обучение в България”, който се осъществява с подкрепата на Търговската камара на Австрия;
- проект „Ученически практики” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” с включени над 5 хил. работодатели и успешно провели практики над 46 хил. ученици.
През 2015 – 2016 г. учебна година е въведено обучение чрез работа по седем професии с 10 специалности и пет професионални гимназии. Предстои включването на по-голям брой професии и училища, в които ще се провежда дуална форма на обучение.
При утвърждаване на държавния план-прием МОН се съобразява със становищата на регионалните структури на работодателите, внесени в комисиите по заетостта към областните съвети за развитие. В последните три години утвърждаваният държавен план-прием в професионалните гимназии е с по-голям брой паралелки от броя на паралелките в професионалните училища.
Разбира се, има още много какво да се прави и се надявам, че с помощта на широко обществено обсъждане все повече хора ще влязат в конкретен диалог с Министерството на образованието и науката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Давам думата на народния представител Слави Бинев за реплика.
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, явно предприетите до момента мерки не са дали никакъв резултат – това излиза от анализа на направения от Българската търговска-промишлена палата тест. Следователно трябва да се търсят нови, по-интересни, по-занимателни начини.
Всички знаят, че понякога един грам практика се равнява на много килограми теория. В края на краищата, академичната подготовка е гаранция за добър старт, но не е гаранция за добър финал! Именно по тази причина трябва да се намери връзката хората, които имат някаква академична подготовка, да видят какво е нейното приложение.
Това са така наречените „бизнес инкубатори” – когато хората стартират, получават не само начина, по който да извършват някаква бизнес дейност, ако извършват въобще някаква дейност, но получават и съответно насърчаване от хора, които са се сдобили с чисто занаятчийски опит, защото във всяка една работа понякога има голяма доза занаятчийство.
Трябва да се търсят по-модерни начини, по които да бъдат действително удовлетворени изискванията на бизнеса в момента. Напълно резонно е тяхното недоволство от това, че излизащите от ученическите скамейки или университетските бюра хора не са подготвени да се влеят в техните редици, да ги попълнят и направят още по-силни. Трябва да се търси наистина решение на въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Право на дуплика, госпожо Кунева? Не, отказвате се.
Благодаря на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката. Всичко хубаво!
На въпрос от народния представител Слави Бинев ще отговори Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика.
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Вицепремиер, НДК се намира в тежко финансово състояние – говорих с много от нашите колеги по този въпрос, което се дължи на действията на настоящото ръководство, и по-конкретно – на сегашния директор. Натрупани са задължения за електроенергия в размер на почти половин милион лева и съществува опасност от съдебно производство срещу НДК. В институцията са били изпратени одитори от Министерството на финансите, които да извършат необходимата проверка. Нима тази мярка не потвърждава съмненията за финансов крах на НДК?
Това се случва в момент, когато тече подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Националният дворец на културата ще играе важна роля по време на Председателството, тъй като ще бъде една от основните сгради, в която ще се провеждат повечето срещи и форуми.
Подобни проблеми усложняват подготвителния процес и хвърлят срамно петно върху репутацията на културната институция.
Какво е актуалното финансово състояние на НДК? Има ли финансови проблеми културната институция и какви мерки ще бъдат предприети, за да бъдат решени те? Какви наказания ще бъдат наложени на виновните лица? Вярно ли е, че когато се поема от новия директор, НДК има няколко милиона в касата, по сметки има няколко милиона, а в момента има само задължения? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Господин Дончев, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, след отправения от Вас въпрос поисках справка от Националния дворец на културата, чийто принципал съм, относно направените констатации, като ми беше предоставена следната информация.
Дружеството няма както неизплатени задължения за доставяна и фактурирана електрическия енергия, така и други финансови затруднения. Даже напротив, само за една година настоящото ръководство на Двореца е успяло да договори електрическа енергия на свободни цени, тоест излизайки на свободния пазар, с което редуцира значително годишните разходи за този вид доставки. При платена през 2015 г. сума в размер на 3 млн. 133 хил. лв. за електрическа енергия на регулирани цени, очакваните годишни спестявания след излизането на свободния пазар ще бъдат поне 1 млн. 250 хил. лв.
Дружеството постоянно поддържа по банковите си сметки парични наличности, които са напълно достатъчни за своевременно плащане към доставчици, работници, служители, НАП и НЗОК.
През изминалата 2015 г. „Национален дворец на културата – Конгресен център София” е направил за своя сметка значителни допълнителни разходи, свързани с поддръжката на сградния фонд, културни събития, както и покриване на критериите за провеждане на всички събития или голяма част от тях, свързани с Председателството от страна на България на Европейския съюз, в това число:
- дигитално заснемане и съставяне на технически паспорт на основната сграда;
- обследване за енергийна ефективност и сертифициране на основната сграда на НДК;
- проектиране и изпълнение на обект „Център за книгата” в НДК;
- проектиране и изпълнение на обект „Преустройство на Зала 2 на НДК”;
- доставка и монтаж на сценична механизация, както и много други.
В допълнение, още в самото начало на настоящата 2016 г. Дружеството е провело процедура и е възложило изпълнението на обществена поръчка с предмет – извършване на предпроектни проучвания и изготвяне на идеен архитектурен проект за преустройство и адаптация на основната сграда на НДК, с обобщени предварителни количествено-стойностни сметки, която е пряко свързана с Председателството.
В допълнение искам да Ви уверя, че специално за преустройството на Националния дворец на културата за целите на Председателството следя нещата изключително отблизо и няма да допусна при този сериозен политически ангажимент и предизвикателство за България сградният фонд да не бъде в отлично състояние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин Бинев, заповядайте за Вашата реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Господин Вицепремиер, стискам Ви палци наистина това да бъде така, защото ще представи като цяло България, а не само директора на НДК или Вашето министерство.
Тези въпроси, които отправям към Вас, са породени от загрижеността ми всичко да мине както трябва.
Вие знаете, че имаше един доклад, който се въртеше из Народното събрание именно поради нарушенията в НДК. Ще трябва да сравним данните от този доклад, с който няма как да не сте запознат, и с това, което Вие казахте, защото там има сериозни несъответствия, в смисъл – може би към момента няма задължения, но това сигурно е на базата на допълнително преведени пари към НДК. Аз не мога да твърдя същото нещо, но към един момент там имаше възможност задълженията за електричество да не бъдат платени, включително имаше проблеми и с изплащането на заплатите на хората. Това на практика ме навежда на мисълта, че може би вече се отпускат някакви допълнителни средства, с които да бъдат покрити тези свръхангажименти, които явно са били възложени. Както и да е, това трябва да се види и да се направи пό специален одит, който да докаже кое е вярно.
По-важното нещо е друго. Действително в предишния доклад, който съм чел – опитвах се тук синтезирано да предам проблемите, които ме вълнуват, се вижда, че управлението като че ли е доста безотговорно. Какви ли не са шумотевиците в Народното събрание, включително и за това, че може би в някакъв момент този директор ще бъде пренасочен към друго директорско място, независимо дали на телевизията, или другаде. Едно време наистина пренасочваха хората, които са се издънили в някаква служба, повишаваха ги, за да могат леко да отпаднат техните конкретни задължения.
Смятам, че по никакъв начин не трябва да се бъркат конкретните към момента задължения на НДК и Председателството. По никакъв начин да не се разчита на това, че ще има допълнително финансиране, за да могат да бъдат попълнени дупките, допуснати от миналото, без да се направи одит и съответно наказание на хората, които са допуснали това разхищение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Право на дуплика – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Бинев, няколко уточнения. Изпълнителният директор ме увери, че всички слухове, свързани с незаплатени сметки за електричество, се дължат единствено на процедурата при преминаване от регулирания на свободния пазар. Получих уверение в тази посока.
Колкото до всички допълнителни дейности, които НДК осъществява, включително и допълнителни разходи, които прави към момента, свързани с Председателството, са за сметка на приходите на Дружеството.
С оглед функциите на Двореца по време на Председателството, когато вероятно целият Дворец за дълго време трябва да бъде затворен, той ще получи финансиране, но това е по линия на договор за наем с Министерския съвет, и това е правилният и редният начин.
И последно, нека да уточня, че до този момент Министерството на финансите не е изпращало одиторски екип за проверка в НДК. Все пак трябва да се прави разлика между финансови инспектори и одиторски екип. Одиторски екип не е изпращан. Към днешна дата там работят регистрирани одитори, одобрени от едноличния собственик на капитала, които извършват проверка и заверка на Годишния финансов отчет.
Колкото до проверки от Агенция „Държавна финансова инспекция”, искам да Ви уверя, че такъв контрол може и ще бъде правен винаги, когато има достатъчно сериозен сигнал за някакви нарушения. Заедно с финансовия министър не сме проявявали дори грам компромис, когато има достатъчно обоснован или сериозен сигнал в която и да е публична институция, с него да се занимае Агенция „Държавна финансова инспекция”.
Колкото до всички доклади, в качеството Ви на народен представител, когато има завършени такива, имате достъп до тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря на господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, за участието в днешния парламентарен контрол.
На един въпрос ще отговори господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика.
Въпросът е от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов – относно резултати от криминализирането на укриването на осигурителни вноски.
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа вицепремиери, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос касае криминализирането на укриването на осигурителни вноски, това, което беше прието на практика като промяна в Наказателния кодекс в края на
2014 г., и, която промяна влезе в началото на 2015 г.
Интересува ме има ли конкретни резултати, тъй като се очакваше тази мярка да способства за по-големите размери на събрани осигурителни вноски, включително да се пресекат различни злоупотреби, за каквито имаше уверения от вносителите тогава? Мисля, че тази мярка беше подкрепена и от Министерството на труда и социалната политика, че ще даде такива резултати. Тогава предупреждавахме, че по начина, по който е записана в Наказателния кодекс, тя се явява до голяма степен дискриминационна по отношение на бизнеса, тъй като, поне за мен като юрист, по недопустим начин се въвежда една необорима презумпция, когато в подобно укривателство на осигурителни вноски е замесен и служител на даден работодател, то този служител, независимо от това каква му е съпричастността към деянието – дали участва като подбудител, като помагач и така нататък, все хипотези по чл. 20 от Наказателния кодекс, той се освобождава от наказателна отговорност, пак казвам, независимо от степента на обществена опасност на неговото деяние, дали е участвал в сговор с този работодател или е упражнил някакъв натиск върху него.
Дискриминационното отношение във всички случаи не се отразява добре на климата в едно предприятие – създават се отношения на подозрения между работодатели и служители едва ли не, да не говорим, че би могло да се злоупотреби като механизъм за натиск върху работодатели при явно възникнал конфликт между работодател и служител. Това много лесно може да се използва – въпросният работодател да бъде въведен в някакво заблуждение, а след това да бъде подаден сигнал срещу него и той да бъде наказателно преследван. Интересен е ефектът от тази мярка.
Господин Министър, моят въпрос е: за действието на тази мярка от около една година, срещу колко представители на бизнеса са започнали досъдебни и/или съдебни производства за укриване на осигурителни вноски? Какъв е бил броят на признатите за виновни и осъдени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Господин Калфин, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Славов, въпросът, който задавате е по принцип. Информацията, която ще Ви предоставя сега, получих от Националната агенция по приходите, тъй като тя е институцията, която отговаря за събираемостта и на данъчните, и на осигурителните вноски. Това го казвам за в бъдеще. Разбира се, колегите ми предоставиха информацията, но при тях тя се намира в пълния си вид.
След криминализирането на укриването на задължителните осигурителни вноски, което стана факт от началото на 2015 г. с чл. 255б от Наказателния кодекс, искам да припомня, че наказанията, които евентуално следват, са за укриване на осигурителни вноски в големи размери, което се смята от 3 до 12 хил. лв., лицето се наказва с лишаване от свобода до 5 години и с глоба до 2000 лв. При суми в особено големи размери – над 12 хил. лв., наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния. Това са наказанията при укриване на вноски.
Искам да Ви кажа, че и преди това по косвен начин, доколкото укриването на данъци беше криминализирано, непряко и укриването на вноски също е криминализирано, тъй като тогава, когато не се показва реалният размер на заплатата или когато човек работи без договор, това е и укриване на данъци.
Осигурителни права от всички лица по трудови, служебни и други правоотношения по Кодекса за социално осигуряване се ползват не само когато са внесени осигурителните вноски, а също така, когато те са дължими, но не са внесени. В тези случаи – примерно работник работи, но работодателят му не внася осигурителните вноски, работникът запазва правото си на социални обезщетения – здравни и пенсионни, като всъщност това се поема или бюджета, или от тези, които са редовни платци. И затова основният мотив беше да се потърси ангажимент на тези, които виновно са укрили плащането на данъци.
Приемането на този текст има два ефекта. Единият е превантивен – до голяма степен при работодателите, след неговото приемане, се вижда промяна на поведението. Другият, е наказателен.
По отношение на превантивния ефект през 2015 г. Министерството на финансите и Националната агенция за приходите са събрали 6 млрд.
947 млн. лв., което е с близо 500 милиона повече от 2014 г. Постъпленията от глоби, санкции и наказателни лихви по бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. са 35 милиона, където е отчетен ръст от 26% спрямо предходната година. Виждаме, че първият превантивният ефект, води до по-голяма събираемост от това, което се предвижда.
Съгласно данните в единния електронен регистър за уведомяване на прокуратурата, до момента органите по приходите са открили данни за извършени престъпления по новосъздадения чл. 255б в седем случая, като всички са изпратени на компетентните органи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председателю.
По отношение на това дали трябва и работещите да бъдат наказвани при укриването на вноски искам да Ви напомня, че тези вноски се внасят по служебен път от работодателя. Много често работникът, тъй като не предприема никакви действия да внася вноските си, освен ако не е самонает, разбира се, това изцяло е отговорност на работодателя. Няма как да има натиск от работника към работодателя, ако работодателят е коректен и внася всички дължими вноски върху трудовото възнаграждение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
Заповядайте, господин Славов, за Вашата реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, няколко интересни неща чух във Вашия отговор. На първо място, ако вярно Ви разбрах, са подадени само седем случая по конкретната алинея, както беше приета, и, доколкото разбирам, те още се разследват. Тоест няма ясен резултат има ли осъдени и признати за виновни лица, или няма, но дори хипотетично всичките седем да се окажат признати за виновни, ми се вижда доста слаб резултат спрямо очаквания.
Същевременно тези данни, които Вие изнесохте, за по-висока събираемост на публични вземания на осигурителни вноски в частност мисля, че ще се съгласите с мен, че това едва ли се дължи само на тази разпоредба. Надявам се, че в голямата си част това се дължи на допълнителните усилия на приходните агенции, на НАП и така нататък, надявам се и на по-добрата въобще бизнес среда в страната и икономическия растеж, който се реализира, тъй като това означава, разбира се, автоматично повече вноски.
Искам да Ви обърна внимание на нещо друго съществено. Струва ми се – пак ще акцентирам на тази прекомерност на разпоредбата спрямо очаквания резултат, вижда ми се доста некоректно дискриминационното отношение между работодател и служител и изключването въобще на възможността да бъде разследван даден служител дали той не е участвал било като подбудител, било в друго качество, към конкретното укриване на осигурителни вноски. Това, което Вие посочихте, е така, но има и други хипотези. Например, знаем, че много често по настояване на служители, особено в по-бедните населени места в страната, те предпочитат да получават парите на ръка в момента, отколкото да бъдат осигурявани на по-високи суми. Нерядко се случва именно по тяхна инициатива работодателят, предвид тежката икономическа ситуация и в момента в страната все още, но особено преди години, да правят подобни компромиси. Не казвам, че те са правилни, но по-скоро и двете страни имат определена отговорност и е хубаво всеки да си носи отговорността, която следствието би установило в един такъв случай.
Така, както е записана сега ал. 5, е изключена въобще възможността подбудителят да го санкционират.
Това са репликите ми. Мисля, че доста прекомерна беше тази мярка така, както я приехме, и може би по пътя на стимулите е по-добре да се търси по-висока събираемост на осигуровки, включително и такъв законопроект, знаете, неотдавна внесохме в Кодекса за социално осигуряване, а не по пътя на санкциите и криминализиране на всякакви неща, като се започне от превишена скорост и така нататък, и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Правото на дуплика? Отказвате се.
Благодаря на господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социална политика и министър на труда и социалната политика за участие в парламентарния контрол.
На осем въпроса и две питания ще отговаря госпожа Десислава Танева – министър на земеделието и храните.
Първият въпрос е от народния представител Светла Бъчварова относно създаване на Изпълнителна агенция „Сертифициращ одит на средствата от европейските земеделски фондове” в състава на Министерството на земеделието и храните.
Заповядайте, проф. Бъчварова, да развиете Вашия въпрос.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е зададен през месец януари и е свързан с това, което Министерството на земеделието и храните публикува на своята интернет страница, а то е за създаване на Изпълнителна агенция „Сертифициращ одит на средствата от европейските земеделски фондове” в състава на Министерството на земеделието и храните. Приемам, че според сега действащия регламент, това е възможно от гледна точка на това, че Министерството в последните две-три години има сериозен проблем с избора на сертифициращ орган. Взетото решение от страна на Министерството не противоречи на европейските регламенти.
Като се съгласяваме с това положение, което е свързано с нормативната база, все пак от мотивите, които сте предложили и изложили към Проекта на закон, не става ясно, доколко е целесъобразно изграждането на такава подобна структура и то във втория програмен период, от който са минали вече две години. Направен ли е финансов анализ на необходимите средства за работа на новата Агенция? Тук мога да допълня не само финансов анализ, но има ли експертен потенциал да бъде реализиран такъв сертифициращ орган?
Въпросът, който също ме интересува, е свързан с факта, че стартира 2016 г. Как ще бъде решен въпросът за сертифициращия орган за 2016 г., предвид проблемите, които се появиха през 2015 г. за сертификация на европейските средства по фондовете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми народни представители! Първо искам да отговоря, че въпросът наистина е зададен месец януари. Аз в това време също съм била на парламентарен контрол, но времето не е стигало за този въпрос. Във Вашия въпрос сама направихте изложение как приетото от нас решение, обявено за създаване на публичен орган, сертифициращ средствата по европейските земеделски фондове, е допустим и законово регламентиран.
Искам също така най-откровено да кажа, уважаема проф. Бъчварова, че Вие ме мотивирахте да взема решението, с въпросите, които ми бяхте задали относно процедурите за избор на сертифициращ орган, провеждани в Министерството на земеделието и храните не само в моя мандат, а и в мандати преди това. В предишни Ваши въпроси и Вие направихте анализ за проблеми, които са се случвали, и за избор, който е правен в едни крайни срокове, което създава напрежение по отношение на работата, а е и вид неустойчивост.
Казвам най-откровено, че на практика Вие ме мотивирахте да взема това решение, с Вашия анализ, за което, разбира се, Ви благодаря, тъй като насочихте вниманието към този въпрос, а и бяхте права в анализа си относно процедурите, които са провеждани в годините след 2006 г. до днешна дата по отношение на това задължение, което имаме като страна – членка на Европейския съюз.
Какво показва този анализ? От 2006 г., включително до миналата, в избора за определяне на сертифициращ орган на средствата са похарчени 8 млн. 707 хил. 673 лв. без ДДС. Средната стойност годишен разход е 772 хил. лв. – малко по-висок. Обществената поръчка, проведена в моя мандат и приключена миналата година, е най-ниската стойност от 2006 г. насам в размер на 347 хил. лв. без ДДС, като в няколко години преди това най-високата сума стига до близо три пъти по-висок разход за същия период.
Предвид проблемите, които сте ми задавали, цитирали и правили анализ, Вие бяхте абсолютно права – вследствие на анализа, който беше на практика Ваш, и аз го проверих, взехме това решение. Категорично смятам, че то ще създаде много по-голяма устойчивост по отношение на начина на разходване на средствата и контрола, който трябва да се прави. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Безспорно разходът, който е предвиден, е по-висок от най-ниските стойности, които Ви цитирах, но в крайна сметка ще бъдем сигурни за това как разходваме европейските средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Танева.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за Вашата реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Все пак на мен не ми беше отговорено на въпроса, първо, какво правим с 2016 г.? През 2016 г. отново трябва да имаме сертифициращ орган, а това, което е предложено като проект, изисква време, за да бъде финализирано и в законодателството, което означава, че 2016 г. ще бъде годината, в която отново ще бъдат реализирани тези дейности чрез външна фирма, тоест чрез търг.
Аз разбирам, че моите въпроси са Ви мотивирали да обърнете внимание върху необходимостта да има стабилен сертифициращ орган, при който, при добре направени обществени поръчки, при прозрачност на процедурите, не би могло да има проблеми при избора на сертифициращ орган. Явно в последните години, може би изключение е единствено изборът през 2006, 2007 и 2008 г., когато нямаше такива проблеми и изборът на сертифициращ орган не беше атакуван по начин, по който се получи по-късно, но в тази мотивация е много важно да се знае, че държавата, изпълнявайки определени функции, трябва да си направи добре и сметките. Вие казахте: 8 млн. лв. са разходите от 2006 г. до, предполагам, 2015 г. включително.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, включително.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но все пак какво ще струва на държавата създаването на този сертифициращ орган?
И пак да се върнем към въпроса за експертите, защото Вие знаете, че външните фирми осигуряват сравнително високо заплащане на своите експерти, които работят по сертификациите на европейските фондове. Тук как ще успеем да избегнем конфликта, който ще се получи в заплащането?
И вторият ми въпрос е: няма ли да влезем в ситуацията на конфликт на интереси – този въпрос, предполагам, сте го проучили, когато управляващият и сертифициращият орган са едно и също ведомство – това е Министерството на земеделието и храните? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, проблеми в процедурите относно забавянето им е имало във всяка от годините, в които са били провеждани, и те винаги са създавали напрежение относно спазването на сроковете. Както казах и в отговора си, да, разходите, които предвиждаме, ще са по-високи, особено от разхода, който беше за последната година – 347 хил. лв. на процедурата, изиграна миналата година, най-ниска достигната цена, но получаваме далеч по сигурна гаранция относно начина на разходване на средствата и тяхната сертификация.
Второ, Вие сама цитирахте, че сте се запознали с проекта на документите. Те бяха качени на сайта на Министерството на земеделието и храните. На практика е минало общественото обсъждане и съгласуването и предстои приемането му, така че за 2016 г. този сертифициращ орган ще започне да работи. Предвиждат се 22 лица персонал, част от тях са със специална квалификация, това е безспорно.
По отношение на независимостта, предложено е това да става със санкцията на министър-председателя. Тук има и друг сертифициращ орган в България, който работи на същия принцип към Министерството на финансите и изпълнява същите функции за другите програми, така че риск в това отношение няма. Да, пак казвам, това ще струва малко повече, отколкото при процедурите, които са изиграни в момента, но ще даде много по-висока устойчивост на увереността, че се разходват правилно средствата от европейските фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема министър Танева.
Следва втори въпрос към Вас. Той е от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев относно подготвени нотификации по Програмата за развитие на селските райони (2014 – 2020 г.) от Министерството на земеделието и храните.
Господин Данев, имате думата да зададете Вашия въпрос.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Стартирането на Програмата за развитие на селските райони през лятото на 2015 г. създаде предпоставки за значителна активност от земеделските производители и преработватели на земеделска продукция. Определените бюджети покриваха не повече от 20 на сто от подадените инвестиционни намерения. Много от земеделските производители останаха с напразни очаквания и с интерес очакват стартирането отново на някои от мерките.
Министерството на земеделието и храните подготвя нотификации към Европейската комисия за корекция на някои от мерките по Програмата за развитие на селските райони. В какви насоки са подготвените промени? Какво сочат анализите на Министерството на земеделието и храните за проблеми през първия период на кандидатстване, за да могат проектите на земеделските производители да са съобразени както с констатациите, така и с инструкциите от Министерството през следващия прием?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте, министър Танева, да отговорите на поставения въпрос в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предвид обема на поставените въпроси ще се наложи да отговарям и в дупликата.
По отношение на нотификациите и процедурите. Първото предложение по Програмата за развитие на селските райони за новия програмен период 2014 – 2020 г. е отправено официално към службите на Европейската комисия чрез системата за обмен на данни на 29 декември 2015 г. Предложението включва следните промени в одобрения текст на Програмата.
Първата промяна, която касае земеделските производители, е разширяване на обхвата на подпомагане по Тематичната подпрограма за малките земеделски стопанства. Изменението се отнася до включване на земеделски стопанства с производствен обем от 6000 евро до 7999 евро от сектор „Животновъдство” в обхвата на инвестиционната подкрепа за малки стопанства в рамките на подмярка 4.1.2 и 4.2.2 от Тематичната подпрограма за малки стопанства.
Второто изменение е въвеждане на ново направление по Мярка 10 „Агроекология и климат”. Новото направление е подсигуряване на разнообразна паша на пчелите, осигуряване на естествено опрашване. Цели разнообразяване на пчелната паша и същевременно стимулиране на естественото опрашване и взаимодействие между растениевъди и пчелари.
По предложеното за прилагане направление ще се подпомагат земеделски стопани, които поемат ангажимент за отглеждането на медоносни растения. По направлението могат да кандидатстват стопани, които имат сключен договор с пчелар, с регистрирани съгласно изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност пчелини и в Българската агенция за безопасност на храните. В пчелина трябва да се отглеждат най малко 20 пчелни семейства. Кандидатите следва да подсигуряват спазване на норма на паша от не по-малко от едно пчелно семейство за 0,5 хектара. Условия за подпомагане по направлението е площите да са разположени на отстояние до 1 километър от пчелина по време на период на цъфтеж. На площите, с които се кандидатства по направлението, могат да се използват единствено препарати, утвърдени като щадящи пчелите от Българската агенция по безопасност на храните. Стопаните трябва да отглеждат поне две медоносни растения, като площта на най малката култура трябва да е под 20% от общата площ на направлението. Прилагането на направлението може да стартира след приключване на процеса по изясняване на детайлите с Комисията.
Има още три технически изменения и не касаят земеделските стопани.
Първото изменение на Програмата е на следните етапи. В края на януари бяха получени първи коментари от страна на Комисията по представеното изменение. От страна на управляващия орган беше изготвен отговор, на 7 март беше проведена официална двустранна среща между службите на Комисията, представители на управляващия орган и на практика предстои официалното изпращане на допълнителните материали до Европейската комисия и одобряването им.
По втората нотификация за изменение на Програмата за развитие на селските райони. Тя е първа за тази година. То беше представено и одобрено от Комитета по наблюдение на 11 март 2016 г. Изменението включва няколко промени в Подмярка 4.1 – „Инвестиции в земеделски стопанства”, и Мярка 4 – „Хуманно отношение към животните”, както следва.
За Подмярка 4.1 – „Инвестиции в земеделски стопанства” – намаляване на максималния размер на допустимите разходи за един проект и за един кандидат за периода на прилагане на Програмата – на 1 млн. евро.
Намаляване на максималния размер на интензитета на финансовата помощ на 60% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
За колективни инвестиции, представени от признати групи или организации на производители – максимум 70% от размера на одобрените разходи.
Прецизиране на критерия за оценка, свързан с биологичното производство, като по този начин ще се представи приоритет само на сертифицирани биологични производители, а не на такива, които още са в период на преговори.
Прецизиране на критерия за оценка, насочен към проекти от Северозападния район.
Включване на нова допустима дейност и допустими за подпомагане инвестиционни разходи, свързани с напояване и отводняване в рамките на земеделските стопанства.
Въвеждането на нов критерий за оценка, насочен към устойчива заетост в съществуващи земеделски стопанства.
Въвеждане на нов критерий за оценка, насочен към допълнително насърчаване на интегрирания подход при земеделски стопанства. Предоставя се предимно на проекти с инвестиции в строителството или обновяване на сгради, помещения и друга недвижима собственост, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях.
Последните две предложения бяха искани от браншови организации в рамките на дебати и срещи, които сме имали.
За Мярка 14 – „Хуманно отношение към животните”.
Включване на говеда и биволи над 24-месечна възраст като възможност за подпомагане в рамките на дейността.
Осигуряване на свободна подова площ – 10% над минималния стандарт за едри преживни животни.
Добавяне на възможност за целогодишно свободно боксово отглеждане в рамките на дейността.
Осигуряване на свободно отглеждане на открито за едри преживни животни.
Какви са етапите за втората нотификация?
Първо, изпращане на предложението за изменение през официалната електронна система, тъй като тези изменения, гласувани в петък, трябва да се приемат. Очакваме това да го направим до петък следващата седмица, в срок три месеца от изпращане на предложението за изменение на Програмата Комисията трябва да се произнесе с акт на изпълнение – одобрение или отхвърляне на представеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Танева. Оставих Ви почти двойно време повече, тъй като отговорът е важен за хората, които ни гледат и слушат.
Реплика – проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожо Министър, колеги! Министерството на земеделието и храните постави своеобразен рекорд по отношение на нотификации, които касаят само шест или седем месеца от стартирането на Програмата. Ако вървим с такива темпове, сигурно всяка година нотификациите ще бъдат факт, което ще затрудни абсолютно всички бенефициенти, защото промяната на правилата води съответно до невъзможност да се изпълнят изискванията на Програмата. Поне такова е нашето становище.
Искам да се обърне внимание върху Вашия анализ на промените в Мярка 4.1 – „Модернизация на земеделските стопанства”, където ако има някакъв икономически смисъл, свързан с това, че намаляват таваните за кандидатстване, от гледна точка на възможността повече земеделски стопани да кандидатстват, то за нас е учудващо, че се намалява интензитетът на помощта на чувствителните сектори.
Какво показва статистиката? Програмата трябваше да реализира възможност тези чувствителни сектори да инвестират и да бъдат устойчиви за дълъг период от време.
По данни на Националния статистически институт за 2014 г. делът на животновъдството е паднал до 25,5 на сто. Това е невиждано! Няма държава в Европейския съюз, която да има такова съотношение – 65,5% растениевъдство и 25,5% животновъдство, което означава, че ние произвеждаме суровини, а не добавяме стойност към продуктите, които произвеждаме.
Делът на плодовете намалява и представлява едва 4,2 на сто от общата растениевъдна продукция в сектора, а на зеленчуците се срина до 3,2%. Намаляването на интензитета на помощта означава, че тези сектори ще бъдат поставени почти наравно с останалите сектори в икономиката, които имат значително по-добро представяне.
За нас проблемите, които трябваше да бъдат анализирани, са свързани не толкова с интензитета на помощта, а например с референтните цени. Защо се получи така, че референтните цени бяха 30-40% по-високи? Какво означава енергийна ефективност? Защо допуснахме нови фирми, а в същото време търсим биологично производство три години назад?
И може би последният въпрос, който имам към Вас по отношение на първата нотификация, е за пчеларството и опрашването – ще бъде ли приложено през 2016 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Дуплика – министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема професор Бъчварова, това, което беше гласувано на Комитета по наблюдение като втора нотификация, беше вследствие на проведен широк обществен дебат със заинтересованите лица и с представен много подробен анализ на първия прием. Искам да дам малко данни, след като Държавен фонд „Земеделие” приложи намаление на референтни цени, а някои от тях бяха завишени. Каква е ситуацията в момента?
От 3362 подадени проектни предложения, 579 са одобрени, като за голямата им част има сключени договори, което представлява 17,2% от подадените заявления и от одобрената, но заявена субсидия – 20%. Още в процес на разглеждане са нови 375 проекта, които са с до 39 точки включително, което представлява още 10% от заявения бюджет – или ние ще отидем към одобрение на близо 30% от подадените заявления и толкова също от заявения бюджет като субсидия.
Това, което искам да поясня – предложените нови критерии, ако ги приложим към стария бюджет на Мярка 4.1 по новите условия, щеше да означава още близо 40% повече земеделски производители, които щяха да бъдат подкрепени по техните проектни предложения. Това идва от намаляването на тавана и от намаляването на интензитета. Това е екстраполацията вследствие на анализа и влиянието на критериите. Разбира се, и бенефициентите нямаше да са същите. Промяната в критериите щеше да доведе до това, предимство да имат земеделски производители, които вече работят и са показали определена пазарна устойчивост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Танева.
Ще имате възможност може би да отговорите и на част от останалите въпроси, тъй като следва отново въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев относно регистрация на правните основания за ползване на земеделските земи.
Господин Данев, по традиция Вие задавате въпроса – имате думата.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Съгласно изискванията на чл. 41, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители Министерството на земеделието и храните следва да разработи специализиран софтуерен продукт за регистрация на правните основания за ползване на земеделските земи. Според действащия Закон това следва да се извършва служебно и крайният срок за неговото въвеждане беше 1 януари 2015 г.
Уважаема госпожо Министър, в края на 2014 г. Вие отбелязахте, че този продукт по обективни и субективни причини не е готов, така че за 2015 г. той нямаше как да бъде използван и наложен.
За новата стопанска година Министерството на земеделието и храните има ли готовност да изпълни изискванията на Закона за подпомагане на земеделските производители? Разработен ли е специализираният софтуерен продукт и ще се прилага ли при новата кампания за директни плащания на площ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Данев.
Следва отговор от министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, проф. Бъчварова и господин Данев! Довършвам въпроса, който искахте очевидно да се чуе на микрофон.
Новото направление по Мярка „Агроекология и климат” за разнообразяване пашата на пчелите ще бъде приложена, когато получи одобрение от Комисията. Нейното прилагане не касае срока за директни плащания, тя може да бъде приложена и в по-късен период и ще бъде приложена. Имаме готовност и за наредба – тя мина обществено обсъждане, когато получи окончателно одобрение на Комисията. По тази мярка ние имахме известна комуникация по отношение на уточняване детайлите на правилата за прилагането й.
На въпроса, който сега ми беше зададен, следва да уточня, че кампания 2015 г. беше първата от 2007 г. насам, при която се извърши реален контрол върху наличието на правно основание за деклариране на площи по схемите за директни плащания. Трудности имаше както за земеделските стопани, така и за администрацията. Тези трудности са обусловени преди всичко от голямата раздробеност на поземлените имоти в страната. Общият брой на имотите от Картата за възстановена собственост и кадастралната карта надвишава 12 милиона. От друга страна, въпреки усилията и предвидените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи още от 2010 г. възможности за комасирано ползване на земеделските масиви, имаше землища, особено в Южна България, в които за първи път ползвателите сключваха споразумения за уедрено ползване. Въпреки проблемите обемът на заявените площи и съответно регистрираните правни основания в крайна сметка беше съпоставим с този от минали години.
Процедурата за изграждане на единна информационна система на Министерството на земеделието и храните, в която като елемент е включена и подсистема за регистриране на правните основания за ползване на земеделски земи, беше стартирана в началото на 2015 г. Обществена поръчка за разработване на Географска информационна система (ГИС) за нуждите на „Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.” – това решение беше обжалвано в законоустановения срок пред Комисията за защита на конкуренцията. С постъпилата жалба е направено искане от страна на жалбоподателя за налагане на временна мярка „спиране”.
Процедурата за възлагане на обществена поръчка е спряна в съответствие с разпоредбата на чл. 120а, ал. 2 от Закона. С решение от 2 декември 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията отменя като незаконосъобразно Решение от 2 октомври за откриване във Върховния административен съд. Беше образувано дело № 365/2016 г. за решаване на спора по същество.
С решение от 1 февруари 2016 г. на Върховния административен съд се постановява отхвърляне на жалбата срещу Решението за откриване на процедура за Географската информационна система. Решението е окончателно. Процедурата за изграждане на тази система в Министерството на земеделието и храните е възобновена. Срокът за подаване на оферти изтече на 14 март 2016 г., в рамките на който са получени две оферти за изпълнение на поръчката. Назначена е комисия за избор на изпълнител, която вече разглежда постъпилите оферти, в срок от 90 дни ще излезе с окончателно решение.
Междувременно са извършени промени в информационната система, както и в начина, и структурата на подаваната информация за налични правни основания към системата за администриране и контрол на заявленията за подпомагане, чрез които да се осигури възможност за заявяване на площи само в границите на имотите, за които кандидатът има регистрирано правно основание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Реплика – уважаема госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! От отговора на въпроса следва, че Министерството има проблем с обществените поръчки. Както каза моят колега, миналата година на същия въпрос, който Ви зададохме, казахте, че през 2015 – 2016 г. Министерството ще започне своята дейност с актуализиран софтуер, който ще създаде възможност да се създаде единна информационна система и ще реши много от въпросите, които възникват по време на кампанията за директните плащания.
Внимателно проследих изявите Ви във връзка с откриването на кампанията, където Вие представихте нов подобрен вариант на визуализация на правните основания. Според Вас това ще доведе до справедливост донякъде най-вече при решаване на проблема със застъпванията.
Нашето становище е, че отново ще има проблем със застъпванията, защото отново Вашата идея е тези, които са регистрирали правните основания, имат застъпване, да решават помежду си въпросите със ситуации, в които има препокриване. Не знам дали знаете ситуацията в страната, какво се случва. В повечето случаи това е невъзможно да се осъществи. Има случаи в Южна България, когато има преправени договори за наем и тези преправени договори за наем се приемат със същото основание, както договорът за наем, който е сключен с реални субекти. Под никаква форма те не могат да си решат противоречията, което означава, че и двете страни нямат право на подпомагане.
Ако Министерството не се намеси при решаването на тези спорове, може и да няма право, но, разберете, това са хора, които искат да си получат рентите и тези, които са направили необходимото да сключат актуални договори, трябва да имат възможност за подпомагане. Има масова практика да се злоупотребява с цел именно да не се получи това адекватно решение.
Все пак очаквам от Вас по-императивен отговор за следващата година – какво ще се случи, защото е важно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Следва дуплика от министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема проф. Бъчварова, сигурно аз съм била човекът, който най-много е искал тази процедура да е била приключила и в момента да се реализира кампанията по една изцяло нова система, която максимално ще облекчи процеса.
Разбира се, по сроковете, които казах, включвайки риск от всички обжалвания. Тъй като има двама кандидати, със сигурност другият, който не е победител, ще обжалва. Включвайки средните срокове на произнасяне на съответните органи, считам, че за следващата кампания вече при всички случаи трябва да е изцяло изградена.
По отношение на темата, която поставихте във връзка с наличие на измами или фалшиви договори и казусът със застъпванията. Вкарването на нови елементи в тази политика още за миналата кампания, между другото, визуализацията, виждането на застъпването, направи така, че процентът на застъпване намаля над два пъти. Това е статистиката, тъй като в по-голямата си част тези, които се застъпват, на практика решаваха сами конфликта си кой има правно основание.
По отношение обаче на казуса Министерството на земеделието и храните да преценява кой договор е фалшив с измама и кой е действителният, ние нямаме такива правомощия като държавна институция. Освен това много задълбочено още в миналата кампания изследвахме този казус.
Няма и единна съдебна практика относно правата на ползване с предимство при представяне на различни правни основания. Там, където има единна съдебна практика, има указания, които се прилагаха още миналата година, и се отчиташе кое е реалното правно основание, но в по-голямата си част съдебната практика е различна и ние няма как и не можем да го решим. Това трябва да го знаят земеделските стопани. Сега вече всичко е визуализирано и сами да решават правата си.
И тази година за едни и същи площи има регистрирани няколко правни основания и ние не можем да откажем тази регистрация, защото това е административно действие. То не решава по същество кой е бенефициентът, който има право на ползването на тези земи. Регистрираните правни основания са значително повече от средния размер земеделски площи, за които се кандидатства за подпомагане, така че тези казуси ще възникнат пак.
Обясних какво можем да направим и като администрация. Всичко се вижда. Надявам се, че колкото повече споразумения има за тези права, толкова по-малко проблеми и ощетени ще има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата, госпожо Министър.
Следва въпрос от народния представител Чавдар Пейчев относно защита на интересите на българското птицевъдство.
Господин Пейчев, заповядайте на трибуната да формулирате Вашия въпрос.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, на 8 февруари 2016 г. на среща с птицевъди в Северозападна България успяха да ме убедят, че са жертва на дъмпингов внос на пилешко месо, като ми бе онагледено, че теоретично най-ниската себестойност на килограм пилешко месо, произведено в България, на изхода на кланица е 2,61 лв. без ДДС, като калкулацията е изведена по следния начин.
Взети са оптималните продуктови показатели като носливост, люпимост, прираст, рандеман, смъртност, хранителен, минерален и качествен състав на фуражите и други, дадени в официалните технологии на основните производители в Европейския съюз на хибриди за бройлерно производство КОПИРОС. Суровините за фуража са остойностени по борсови цени и средните трудови възнаграждения в сектора, които са малко над минималната работна заплата.
В същото време в страната ни се внася пилешко месо, произведено в Полша и Румъния, което франко чуждите кланици се продава на цена между 95 цента и 1 евро и 5 цента в зависимост от грамажа на продукцията, а вече в България, след транспортни разходи, надценка на търговеца, килограм пиле на едро се продава на 2,15-2,20 лв. без ДДС.
Предвид на това, че субсидията за хуманно отношение към животните за птицевъдите е около 10 ст. на килограм бройлерно месо, излиза, че възможно най-ниската себестойност на произведено пилешко месо в България е 2,50 лв. Тоест 50 ст. по-високо от продажната цена на кланиците в други държави – членки на Европейския съюз, а именно в Полша и Румъния.
В тази връзка, уважаема госпожо Министър, правени ли са подобни калкулации в Министерството на земеделието и храните, установена ли е тази аномалия, какви са причините за нея и какви мерки е предприело Министерството за противодействие на подобни унищожителни явления за българското птицевъдство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за формулирания въпрос.
Министър Танева, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Пейчев, производителите на пилешко месо търпят загуби, както производителите и на свинско месо, на плодове и зеленчуци, най-фрапиращи са загубите на сектор „Мляко”. За съжаление, такава е тенденцията.
След налагане на руското ембарго през 2014 г. тези тенденции се засилиха и до ден-днешен ние все още, като цяло – целият Европейски съюз и всяка от страните членки, включително и България, сме в тази спирала.
Искам да Ви представя малко официални данни, взети от статистиката на Комисията и Агростатистиката, по отношение на цените.
Проследявайки движението на цените в отделните държави – членки на Европейския съюз, за цялата 2015 г. прави впечатление, че в по-голямата част от тях едногодишната стойност на замразени бройлери е под нивото на 2014 г. Средната цена на замразени пилета в България е 150,63 евро на 100 кг – 2,95 лв. на килограм, с процент и половина от нивото на 2014 г., а средната европейска е 3,67 лв. на килограм – с 1,8% по-ниска от предходната.
Новата 2016 г. стартира с цени по-ниски от края на предходната и през месец януари цената на замразени пилета на българския пазар е 2,82 лв. на килограм, което е с 4,3% под нивото на средното за 2015 г. През януари 2016 г. регистрираната средна европейска цена е 3,50 лв. на килограм – с 4,6% по-ниска.
Изтеклата 2015 г. се характеризира с намаление на цените на всички държави членки, включително и за България. Добре е да се отбележи, че цената на българския пазар не е най-ниската от Съюза. Има няколко страни, които са с по-ниски цени от България, и оттам е вносът, за който Вие споменахте.
В цените на едро на пилешко месо през последните две години действително се наблюдава лек спад, който е продиктуван от много фактори, включително и от разходоопределящия фактор на производството – фуражите.
Цените на едро на пилешко месо като тези, посочени във Вашия въпрос, не са регистрирани на българския пазар от официалните органи.
Производството в Европейския съюз.
В Полша и Румъния се отглеждат по-голям брой бройлери, което предопределя голямо производство на птиче месо от тях и посочените по-горе цени. В Полша се отглеждат около 100 милиона бройлери, като през 2014 г. произведеното месо е в размер на 1 млн. 804 хил. тона; в Румъния – 34 милиона бройлери – 375 хил. тона месо. Това са основните производители.
В България се произвежда за 2014 г., където имаме увеличение спрямо 2013 г., общо 97 хил. 995 тона пилешко месо, включително кланищно, включително и субпродуктите вътре.
Вносът, който правим средногодишно, е около производството, което имаме. За 2014 г. е 89 хил. тона, основно от страните, които Вие цитирахте, и това са страни, които са с по-ниска цена и по статистика на Комисията от България.
Износът, който правим също регулярно всяка година в един и същи обем, който и изнасят българските производители, е около 26 хил. тона.
Голяма част от българското производство на пилешко месо е с експортна насоченост, основно за страните от Европейския съюз – Гърция, Кипър, Обединеното кралство. Подпомагането на сектора... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само да довърша, защото тук също ще цитирам цифри, които са в отговор на Ваши цитирани цифри. Ще помоля да ми вземете от времето за дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Държавната помощ за реализирането на доброволно поетия ангажимент за хуманно отношение към птиците е от 2012 г. за период от 5 г. с бюджет 150 млн. лв. За настоящата година вече сме гласували бюджет от 28 млн. лв. Тази държавна помощ е в размер на 68 ст. годишно, което, отнесено към 1 кг пилешко месо, представлява 0,32 лв. или 32 ст., като средствата за нея са изцяло от държавния бюджет, което показва и ангажимент към сектора.
Птицевъдството е определено също така и като приоритетно по Програмата за селските райони по мерките, които бяха отворени и чийто прием предстои отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Следва реплика.
Господин Пейчев, имате думата да репликирате в рамките до две минути.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател!
Госпожо Министър, започнахте добре в отговора си, но след това малко отклонихте вниманието и изложихте значително ненужна информация, която не отговаря на въпроса, който Ви зададох.
По отношение на цената, където изразихте съмнение – казахте, че не е регистрирана такава цена от държавните органи в България, съветвам Ви и препоръчвам, да я регистрират.
Аз лично разполагам с такива фактури на фирми в България, които търгуват с пилешко месо на тези цени, които аз тук Ви давам във въпроса. Това НАП могат спокойно да го установят като прегледат документацията на няколко фирми, които търгуват с пилешко месо – става въпрос за февруари месец. Това не е толкова трудно за една държавна институция, да си обмените малко информация.
Що се отнася за субсидията – 68 ст. Това е субсидия за единица капацитет на бройлерно място. На едно бройлерно място, госпожо Министър, в годината се гледат пет оборота поне. Оптималният, в най-добрия случай са шест, но пет оборота не би било проблем. Пет по килограм и половина, колкото е кланичното тегло на един бройлер, е седем килограма и половина, тоест субсидията е под 10 ст.
Има още други негативни явления, които не засегнах в началото на въпроса си и това е за сивия сектор в търговията без фактура. В сектора „Пилешко месо” включително има и такъв внос. Цифрите, които изразихте за вноса са значително по-големи реално, но да приемем, че Вие работите с официални данни – съгласен съм. Не е коректно да омаловажавате проблема. Проблемът е много сериозен, държавата не оказва достатъчно помощ на птицевъдите и реално това ще доведе до тяхното значително редуциране като брой и като произвеждана продукция, отделно... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Добре, завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Завършете си изречението.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Исках да кажа също, че непрекъснатият дъмпингов внос създава рискове българските производители да не спазват правилата при угояване на животни, тоест да застрашат по някакъв начин здравето на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Пейчев.
Министър Танева, имате дума за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Пейчев! Аз твърдя, че данните, които изнасям за държавната помощ, са изключително точни и коректни. Те са предмет на решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”, така че няма как да си ги измисля. Това подлежи, разбира се, на проверка. Всеки може да види, решенията са публични. Пак ще цитирам проф. Бъчварова, но в интерес на истината тя предложи решенията да се качват на сайта в тридневен срок, ние, депутатите в Комисията, приехме това предложение и го изпълняваме стриктно. С всички тези средства и бюджети може всеки желаещ да се запознае.
В никакъв случай не мога да се съглася с твърдението, че неглижираме сектора. Аз обясних, че ситуацията е такава в целия земеделски сектор и държавата отделя 300 млн. лв. и тази година в бюджета, който Народното събрание гласува, за подкрепа по различни инструменти на българското земеделие. Тази тенденция, този спад е за цялата Общност и предвид свободното движение на стоки, ние трябва да сме наясно, че излизането от тази спирала за българското производство, е възможна реално само, ако излезе Общността от тази тенденция, защото България не може да приема национални решения, ограничаващи свободната търговия на стоки. Това трябва да е ясно, за да може дебатът, който водим... Предлагаме решение те да водят до реален резултат. Никой не иска тази тенденция да преодолява и ние търсим всевъзможни механизми как да се подкрепи производството като в мерките, които сме предприели от миналата година насам, по отношение на сивия сектор го казвам, в отговор на това, ние за по-голяма част от мерките вече сме изискали финансови документи за доказване на реализирани продажби. Това, между другото, е причината в индикативния график за директните плащания, тези за обвързана подкрепа, да са в закъснение, предвид много големия обем документи, които получихме за обработка, но следващата седмица все пак, те ще бъдат платени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата, госпожо Министър.
Следва питане от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков относно актуалната политика на Министерството на земеделието и храните за създаване на ред в поземлените отношения.
Господин Гьоков, Вие ще развиете своето питане. По Правилник времето Ви е до три минути. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, формално питането към Вас е: каква е политиката на Министерството на земеделието и храните за създаване на ред и устойчивост в поземлените отношения? Формално, защото поземлените отношения в България са изключително сложни и проблемите не могат да се изчерпят с един въпрос. Особено сега, когато българинът, притежаващ земеделски земи, е принуден да сключва арендни договори за обработване на земите му и в същото време знае, че договорите за аренда са едно от основанията за заявяване и получаване на европейски субсидии за единица площ от този, който обработва земята. Пак са едни сериозни проблеми в отношенията между собствениците на земя и арендаторите.
Плащанията на аренда по договор са се превърнали в битка между собствениците на земя и арендаторите и са дискусионна тема от началото на прехода. Тези отношения са трудно управляеми, но трябва да се решават и регулират от държавата, защото българинът остава с усещането, че държавата е на страната на некоректните арендатори, които го лъжат и мамят.
Аз съм народен представител от Стара Загора, а проф. Бъчварова от Добрич. Това са земеделски райони с много обработваеми площи и хиляди арендни договори. В приемните ни идват хора, лъгани и мамени от арендаторите, на които са дали земите си.
Всеобщо е незнанието за права и задължения, липса на информация за размера на справедливи плащания на рентата.
На гърба на собствениците на земя много арендатори станаха милионери, бръмчат с луксозни джипове и се подиграват със собствениците като забавят плащанията или въобще не плащат. На всичкото отгоре държавата ги толерира и им плаща допълнително европейски и национални средства, извън субсидиите на единица площ. Питам се: кога хората ще получат справедлива рента за земята си, основаваща се на добива от нея, а не на изкривения монопол на пазара, диктуван от картелите на агроолигарсите?
Нееднократно сме предлагали да има някакъв ред, по който да се предоставя публична информация за размера на справедливите плащания по селскостопански райони.
Министерството на земеделието и храните и областните служби публикуват по общини арендни плащания на база на действително сключени договори и на тази база се плащат „белите петна”. Това може да е ориентир за пазарната цена на рентата и собственика да търси под някаква форма актуалност на арендните плащания, но това обаче не е достатъчно. Собствениците на земя са в неизгодна ситуация.
В сегашната законова ситуация собственикът на земя е по-малко важен от арендатора, а принцип трябва да е, че всеки който има собственост, в случая земеделска земя, трябва да получи икономическа реализация на тази собственост, а това става единствено чрез справедлива рента.
Друг проблем е преарендуването. Нароиха се цели групи посредници – един човек, в едно населено място сключва договори и след това преарендува цялата земя и кой получил субсидиите – не е ясно, кой платил рента, кой не платил – пълна каша и в крайна сметка собственикът е потърпевш и въобще не е наясно къде е земята му – в кооперация ли, в арендатори ли и не знае от кого да си търси рентата и най-често не получава нищо за земята си, за която е сключен първоначалният договор.
Ние предлагахме в договора за арендата изисквания, свързани със земята, при арендуване предварително да са уточнени и собствениците да са информирани за всяка промяна. Интересни са и въпросите, свързани с развалянето на договора за арендата – там също е пълна бъркотия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Може да се разпише текст, с който да се управлява този процес и както е в другите договори, ако една от страните не изпълнява договорените отношения, другата да може да развали договора по общия ред на Закона за задълженията и договорите. Много предпоставки за злоупотреби и много злоупотреби! Какво правим, госпожо Министър, по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Само да Ви напомня, че след отговора на министъра, който в случая ще бъде до пет минути, може да зададете два уточняващи въпроса, които да бъдат по-конкретни.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гьоков, по Вашата пламенна реч усетих сериозността, която отдавате на този въпрос.
Какво бих могла да кажа – в момента се чудя дали да Ви отговоря директно на въпросите или принципно да обясня как функционират тези отношения и какво сме направили ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Може би и двете – имате пет минути.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, зная, че имам пет минути.
За част от нещата, може би ще се повторя.
Уреждането на поземлените отношения в България започва с приемането на Закона за собствеността и ползването на земята след 1990 г. когато се възстановява земята в реални граници и от където на практика тръгват проблеми, които... До ден днешен, в българското законодателство ние не сме намерили инструмент, с който абсолютно точно, коректно да въведем ред при равнопоставеност на всички страни в процеса.
Законовите актове, които уреждат поземлените отношения, опазването на земеделските земи и всичко, свързано с тях, са 11, с много наредби към тях. Какво направихме в годината и четирите месеца на нашия мандат? Ние се опитахме да променим правилата по начин, който да доведе до по-голяма справедливост в поземлените отношения, защитавайки правата на собственика и на ползвателя.
Какво имам предвид? Въведохме правното основание като критерий за допустимост на подпомагането. Това стана още през 2015 г., а тази година с една стъпка по-напред, като допустимостта ще бъде приета и географски. За първи път се сключиха споразумения в такъв обем за ползване на земеделските земи, където „белите петна” бяха заплатени и за първи път собственици на земеделски земи, които нямаха договори за ползване със съответните ползватели, им бяха платени средните рентни вноски и те имат право да си ги вземат от съответните сметки. Тази година броят на споразуменията и на земите, включени в тях, тоест „бели петна”, които до момента се работиха, получаваха се субсидии върху тях, но не се плащаха на собствениците ренти, тази година са още по-големи.
Знаете ли каква ми е изненадата? Завчера говорих с една директорка на наша областна дирекция „Земеделие”, тази година в допустимостта за подпомагане има още едно условие, освен индивидуализацията на имота, и платеното „бяло петно”. Това също е стъпка още по-напред от 2015 г. Каква беше изненадата ми, когато ми бе докладвано, че се изискват от нас указания – вече собственици на земеделски земи са се обърнали към областни дирекции „Земеделие” с искане от тези сметки, по които се плащат „белите петна”, да си получат съответната рента.
В интерес на истината аз си мислех, че „белите петна” съществуват и не се контрактуват с ползватели, поради това че собствениците са в чужбина, извън страната, и това им прави разходи. От това, което научавам – разбира се, аз се радвам, че ние успяхме миналата година да сложим ред в тези отношения – собствениците са си в района, но просто очевидно нямат комуникация с ползвателите и отиват в службите да си получават. Само преди година и четири месеца, уважаеми господин Гьоков, това беше невъзможно.
По отношение на темата и на проблема, който възниква относно коректността на всяка от страните. В България действа общ законодателен ред по отношение на един такъв спор и Министерството на земеделието и храните няма как да администрира този спор. Той трябва да се отнесе към съответния съд. Ние не можем да прилагаме правила извън общия ред. Разбира се, аз съм индикирала готвеното кодифициране на поземленото законодателство и осъвременяването му, и в хода на този широк обществен дебат, който ние имаме намерение да проведем, ще бъдем отворени към всякакви предложения за решения, които биха облекчили процеса.
Аз най-отговорно твърдя, че от миналата година – тази, живот и здраве, всичко да приключи успешно, справедливостта по отношение на разпределението на общите пакети субсидии за директни плащания – това са близо милиард и половина лева, е много по-голяма в пъти, отколкото беше преди това. Посоката е ясна. Ние трябва да намерим, особено народното представителство, законовите инструменти, така че тези правила да са в тази посока, като все пак трябва да знаем и националния си интерес, а той е тези отношения да се регулират по начин, който провокира конкурентоспособно земеделие. Тоест земеделският стопанин да има устойчивост в ползването – дългосрочно, за да прави инвестиции и комасация на ползване, която позволява по-голяма ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Имате възможност, господин Гьоков, да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, пламенна ми е речта, защото тези отношения касаят две трети от българите, които притежават земя и кой с повече, кой с по-малко, единственият му шанс е да я дава под аренда, защото друга алтернатива няма.
Член 21 от Конституцията определя земята като особен род собственост, която не може да се оставя да пустее, защото трябва да ни храни. Ако не сключи договор с арендатора, при условия каквито му се натрапват, собственикът рискува земята му да попадне в категорията на така наречените и цитирани от Вас „бели петна”, където грабежът, уверявам Ви, е още по-голям, но няма време да Ви обяснявам за какво става въпрос. Предполагам, че Вие знаете тези неща.
Госпожо Министър, как да кажа, че отговорът ме удовлетворява, като Вие не ми отговорихте, например какво да правят тези собственици, при които има системно нарушаване на договора и не знаят какво да правят, не знаят от кого да си вземат рентата, с години не получават рента, а земята е тяхна? Те трябва да получат някакъв, пак казвам, икономически израз на тази собственост.
Криминализираме какво ли не в тази държава, увеличаваме глоби, но когато е изгодно за държавата, а за измамниците в земеделието няма никакво възмездие. Оставам с впечатлението, че умишлено не се вземат мерки за регулирането на тези отношения, защото е изгодно на някой. Не Ви обвинявам в лобизъм, но така изглежда отстрани, повярвайте ми. И няма как, тези отношения са налагани 25 години, да ги промените с пръст, но поне да видим, че се върви в правилна посока и евентуално с малко по-бързи темпове.
Отговаряте ми, че трябва да търсят правата си в съда, да водят дела и на собствени разноски всеки да си търси правата от арендатора, но някак си е нелогично. Българинът е беден, няма възможности да прави това, но има и Закон за задълженията и договорите. Защо не съотнесем арендата към тези договори, ами чрез съда? Кога държавата ще се намеси да създаде ред и устойчивост в тези отношения?
Госпожо Министър, какво ще предприемете за нарушаване на договорните отношения при арендуването на земя, защото практиката показва, че нарушенията са повече от нормалните случаи и в момента собствениците на земя са в пълна зависимост от арендаторите? Кога това ще се промени и кога арендаторите ще станат в зависимост от собствениците, както е редно да бъде? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Сякаш въпросите бяха десетки, но аз предлагам, госпожо Министър, да си изберете два и в рамките до три минути да отговорите конкретно на тях.
Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Гьоков, аз бих апелирала да се изслушваме, когато говорим. По отношение на „белите петна” Ви казах, че от миналата година няма вече „бяло петно”, което е субсидирано. Това го прекратихме ние. И има ред, по който собственикът да си търси парите, независимо че не е сключил договор.
По отношение на проблемите с плащането на арендните вноски. Единственият законов начин е собственикът на земеделска земя, ако не е доволен или има нарушения на клаузите, които той собственоръчно е подписал, да си използва съответния договор, ако има изрични условия за това, или общия законов ред, за прекратяване на този договор. Министерството на земеделието и храните не може да реши служебно този казус.
Ако Вие, народното представителство, има воля да направи тези отношения по специален ред в тази държава, а не по общия ред, това е воля на законодателството. В момента това, което ние сме направили като политики е, че спряхме „белите петна” за субсидии – това сме го направили в обхвата на общия законов ред, който съществува и се прилага в България, и то е много по-справедливо.
Сега аз мога да дам съвет на собствениците на земеделски земи, които не им плащат рента, какво да направят, но все едно да им дам съвет как да имат алтернативен вариант за получаване на субсидии, ако собственикът не го плаща и това е режимът, по който „белите петна” се плащат с рентно плащане, но ние не можем като Министерство да разваляме договори между собственик и арендатор. Това смятам, че на всички е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Професор Бъчварова, част от правилата на питането е Вие накрая да имате възможност за отношение към тези отговори в рамките до две минути.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Въпросът беше за Закона за арендата и арендните плащания, но се отиде малко настрани във Вашето изложение.
Искам да кажа, че като цяло във всички страни в Европейския съюз по различен начин са решени арендните отношения, но във всички страни държавата контролира пазара на земята, в това число и арендните плащания, за да няма злоупотреби и спекулации със земята.
Нашият въпрос беше свързан с това: как ще се промени законодателството, за да се решат проблемите на собствениците? Защото създаден набързо и нахвърлян на един лист през 1999 г. Законът за арендата, оттам нататък не е променян. През това време се появиха практики, които са изключително порочни и не отговарят на законодателството, включително и в България.
За какво говорим? Първо, равнището на рентата. Равнището на рентата е различно в различните райони, даже и в рамките на едно землище. Липсва каквато и да е било публичност какво е това равнище на рентата. Закрихте възможността САПИ (Система за агропазарна информация) да публикува всяка година пазарните цени на земеделските земи, а също така и равнището на рентни плащания. Статистиката по този въпрос мълчи.
Второ, невъзможност да се разтрогнат договорите. Не знам дали знаете, но този, който е сключил аренден договор, даже и да не му плащат рентни плащания, той не може да го развали под никаква форма. Това означава, че с Вашата теза се връщаме – аз по добре да имам „бяло петно”, отколкото да сключа аренден договор, защото поне по „белите петна” получавам някакво заплащане, а арендаторът може да не ми плати въобще това, което той използва като земя, като стопанисване на земята.
Освен това, договорите за аренда се сключват, забележете, за разлика от Закона за собствеността, само от един собственик. Това също е невъзможно да бъде прието като нормална практика. Защото един собственик сключва договор за всички съсобственици. В Закона за собствеността е казано – 50% плюс един, трябва да са съгласни собствениците при разпореждане на земята. Тук се получават въобще ситуации, в които собственикът под никаква форма не е защитен.
При арендуването е друга тема. Необходим е нов Закон за арендата. Ако не се разбере, че собственикът е водещ в тази пирамида, която се получава, няма как Вие да защитите конституционното право на собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Следва въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов относно текущо изпълнение на Оперативна програма „Развитие на селските райони, 2014 – 2020 г. ”
Господин Иванов, имате думата, да формулирате въпрос до две минути.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Знаем всички, че е в ход изпълнението на Оперативна програма „Развитие на селските райони, 2014 – 2020 г.”, която включва финансиране на проекти както на български общини, така и на земеделски стопани.
Във връзка с текущото изпълнение на Програмата, моля да ми отговорите има ли готови наредби за кандидатстване за подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура”, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и спестяване на енергия, която касае български общини и какво е виждането Ви за обхвата и евентуалното стартиране на подмярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа на неземеделски дейности”, която касае частни бенефициенти?
Отговорите на тези въпроси са от изключителна важност както за български общини, така и за бенефициенти, които се занимават с неземеделска дейност. Вярно, може би ще кажете, че е имало известни проблеми в предния програмен период, но все пак това нещо е договорено с Европейската комисия и по някакъв начин трябва да се изпълнява. Все пак имаме известно закъснение в старта на тази Програма, като време, а и до 2020 г. времето, в което трябва да се реализират, и то сериозни инфраструктурни проекти по тези мерки, не е изключително дълго. Все пак е необходимо да чуем Вашето виждане по тази тематика, за да можем да разберем и най-малкото самите бенефициенти по тези подмерки да могат да имат съответната готовност за кандидатстване, за да могат да разработят своите проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Министър Танева, виждам, че нямате търпение да отговорите на въпроса. (Реплики на министър Десислава Танева.)
Сега ще чуем Вашия отговор, той трябва да е в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Е, да, много съм кратка този път – просто има индикативен график.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! Разбира се, ще отговоря съвсем конкретно.
За подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” процесът по подготовка на наредбата е стартирал през месец ноември 2015 г. с изискване на информации, методика и анализи, както и с провеждане на работни срещи с отговорните по различните политики ведомства.
Към настоящия момент е разработен първи вариант на наредба и до края на месец март предстои тя да бъде обсъдена в рамките на тематичната работна група.
Проектът за наредбата по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” ще бъде публикуван за обществено обсъждане и консултиран със заинтересованите страни в срокове, съобразени с планирания прием през месец юни 2016 г. И с този срок, и с този процес със Сдружението на общините, особено тези, които са кметове на селските общини, са добре запознати. Мога да Ви кажа графикът, по който ние в момента работим. За обществено обсъждане смятаме: на 15 – 30 април 2016 г., за Комитет по наблюдение планираме 1 – 15 май 2016 г., провеждането му от 15-ти до 30-ти и провеждането на съответната процедура за изпращане по официален ред, в „Държавен вестник” да се публикува в края на месец май-юни наредбата, след което да се отвори приемът.
Във всичко това като работен график Ви представих графика, по който работи групата в Министерството на земеделието и храните.
А по отношение на приемите, индикирани за тази година, отново искам да повторя, че сме публични и целият този график, включително за първа година и индикативен график за директните плащания, бе качен на сайта на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие”. Всеки, който проявява интерес към този сектор или е допустим бенефициент, може да се запознае с тези срокове. Отклоненията от тези индикативни срокове досега не са продължили повече от две седмици, което в крайна сметка в годишен план дава една добра индикация за това как да планираме съответните дейности.
По отношение на подмярка 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности”, не е предвиден прием на заявления за подпомагане през календарната 2016 г. и не е включен в индикативния график, обявен на сайта на Министерството и Фонда.
Предстоят тук да се извършват анализи относно ефикасността на подпомогнатите инвестиции в областта на туризма през програмния период 2007 – 2013 г. с цел избягване на неефективни инвестиции и постигане на максимален резултат индикатори на новата програма. Когато този анализ приключи и комуникацията по съответните органи в следващата година, ние планираме да направим обществена комуникация и тогава ще бъде отворена мярката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика, уважаеми господин Иванов? Желаете – заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Хубаво е, че тук на трибуната направихте преглед на графици, които сте си поставили за изпълнение по отношение на подмярка 7.2. Вярвайте ми, наистина въпросът е от изключителна важност, тъй като това касае инвестиционната дейност на немалко български общини, които попадат в обхвата на финансиране по Оперативната програма.
Аз лично съм разговарял с немалко кметове като заместник председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. За съжаление, голяма част от тях не са в течение именно по отношение на допустимостта на определени дейности, по които те биха могли да кандидатстват по тази мярка, защото, знаете, че съгласно наредбата се определят и критерии, по които се подреждат общините като различна бонификация. Нали не бъркам с това, което казвам? Те се притесняват, че късното публикуване на наредбата би затруднило самото тяхно подготвяне за съответните проекти.
Надявам се, публикуването в края на май на тази наредба, да не бъде прекалено късно, за да могат те да си подготвят самите проекти и извадят необходимите разрешителни за строеж.
По отношение на подмярка 6.4, аз лично малко се притеснявам, че през 2016 г. няма да има прием. Може би е добре с екипа, с който работите, да помислите и ако сте забелязали, че в предходния период за подобна мярка е имало неефективни дейности – ако трябва, те да отпаднат, за да не се бавят другите, тъй като сроковете за изпълнение ще бъдат изключително кратки предвид прединвестиционните дейности, които се извършват, като проектиране и подготвяне на проектите. Ако наистина има някаква възможност тези, които са неефективни, да ги отделите от тази мярка и тя да бъде пусната с дейности, по които ще има действително някакъв устойчив резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Дуплика?
Министър Танева, заповядайте – ще помоля да уточните мерките и тяхното наименование.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, председателят на Народното събрание ме подсети да не си говорим само по цифри за подмярка 6.4. Става въпрос за инвестициите в къщи за гости, във фотоволтаици, тъй като на практика това са основният вид неземеделски дейности, по които са поискали бенефициентите да ги подкрепят през стария програмен период.
И тази мярка 6.4 по новата Програма не е предвидена за прием. Аз вече казах какви са причините и мога отсега да индикирам, че в никакъв случай тази мярка 6.4 няма да повтори условията, по които беше прилагана при стария програмен период и не трябва да има такова очакване. Това следва да знаем.
По отношение на индикираните приеми, уважаеми народни представители, следва да имаме предвид и административния капацитет на Държавен фонд „Земеделие” да обработва проектните предложения. Ние сме се опитали в индикативния график, който беше миналата година, и реализиран, между другото, въпреки че много от Вас не вярваха на това, да го направим според степента на интереса, очакванията и новата програма – заявленията да бъдат обработени, и да влезем в регулярен режим после, след 2018 г. и относно усвояването на средствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следва питане от народните представители Румен Йончев и Явор Хайтов относно политиката и стратегията на Министерството на земеделието и храните за развитието на сектор „Лозарство и винарство” и изключването на винените лозя и виненото грозде от обхвата на така наречените „чувствителни сектори” на мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Господин Хайтов, имате думата да развиете Вашето питане.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, нормално е ние с господин Йончев като представители на Земеделския съюз да поставяме тези въпроси, защото те касаят много хора, които си вадят хляба, прехраната със сектора „Земеделие”, като цяло, и в частност със сектора „Винопроизводство и лозарство”.
Лозарството и винарството в България имат дълбоки хилядолетни традиции и история. От древността виното е основен обект на търговия и символ на стопанското благополучие по нашите територии.
В модерни времена винопроизводството постепенно възстановява своите позиции на основен сектор в отрасъл „Земеделие” и на водещ продукт по отношение на експорта на страната. Въпреки огромните трудности и загубата на пазарите по време на раздържавяването и прехода към пазарно стопанство и икономика, винарството остава изключително важна част от българската икономика. Това се дължи преди всичко на естествените дадености на българската природа, на традициите от миналото, но и на сериозните перспективи и възможности, които предлагат разширяващите се международни пазари.
България отдавна е обявила лозарството и винопроизводството за основен икономически и селскостопански приоритет. Виното, наред с розовото масло и киселото мляко, са експортните емблеми на страната, трайно са свързани с националния туристически продукт и съставляват неразделна част от глобалния имидж на нашата страна. В тази връзка е особено важно провеждането на координирана и целенасочена стратегия и политика за укрепване и развитие на този отрасъл на земеделието.
Българското винопроизводство е изложено на редица неблагоприятни фактори, като ожесточена конкуренция на международните пазари, където доминират продуктите с ниска себестойност от Новия свят и редица други страни, ограничаването на достъпа до пазари и липсата на адекватно позициониране и реклама на българските продукти по света.
Същевременно във вътрешен план секторът е изложен на силен пазарен натиск от евтин внос в сферата на земеделското производство и е поставен в конкурентен сблъсък с далеч по печеливши и конкурентни производства. Площите с лозя отново намаляват и суровинната база за винопроизводство е поставена под въпрос.
Естествено, основен инструмент за провеждането на политиката за подпомагане на винопроизводството в днешните времена е Програмата за развитие на селските райони, съответните мерки за подпомагане на отделните сектори. В същото време с новоприетите наредби по Програмата за развитие на селските райони, които изключват лозарството и винарството от приоритетните сектор, се поставя на карта целият отрасъл, даващ хляб на над 200 хил. български граждани, пряко или косвено заети в него. Решението на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”, което се надяваме да е плод на недомислие, идва на фона на фалиращи винпроми и изби. Няма да е пресилено да кажем, че Наредбата към Мярка 4 от Програмата за развитие на селските райони открито дискриминира целия винен сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще Ви помоля да се ориентирате към приключване.
ЯВОР ХАЙТОВ: С оглед на всичко казано дотук, ние Ви молим, уважаема госпожо Министър, да ни отговорите: каква е политиката на Министерството на земеделието и храните по отношение на българското лозарство и винарство? Какви са стратегическите цели, които си поставя Министерството? Как те са защитени в новата Програма за развитие на селските райони? Какви са мотивите виненото грозде да бъде изключено от списъка с плодовете в наредбите към подмярка 4.1 и 4.2 на същата Програма, а винопроизводителите да бъдат поставени в изключително неравностойно положение в сравнение с останалите отрасли на земеделското производство, които подлежат на приоритетно подпомагане?
Благодаря Ви за предоставеното допълнително време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Хайтов. Колегиалността ни задължава.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. В рамките до пет минути трябва да съберете отговора, свързан с политиката в цял един сектор „Лозарство и винопроизводство”. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Хайтов, народни представители! За политиката на Министерството на земеделието и храните по отношение на българското лозарство и винарство следва да отбележа, че освен Програмата за развитие на селските райони има и отделна програма изцяло в подкрепа на сектора, каквато е Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
Категорично искам да отбележа, това трябва да е ясно, че секторът не е изключен от Програмата за развитие на селските райони. Той може и кандидатства по отделните мерки, но няма дадени точки за приоритизация. Приоритизацията или допълнителните точки, които се дават на проекти във франкинга, са за сектор „Крайни насаждения”, „Зеленчуци”, „Животновъдство” и „Етеричномаслени”. Въпреки това мога да дам малко цифри от 1 април тази година, че по мярка 4.1 са подадени 139 проекта или 3% от поисканата финансова помощ. В процес на разглеждане са 32 проекта, което представлява 4% от заявената финансова помощ, от общата заявена финансова помощ, която се разглежда, тоест съотношението е реципрочно. Както обаче в по-предишен отговор към проф. Бъчварова споменах, проектите, които имат шанс да бъдат одобрени, са 30% от всички заявили се. Няма какво да се направи тук да има сто процента успеваемост. Тя е средната.
Отделно от това, за разлика от други сектори, този сектор има специална Национална програма за подпомагане на лозаро винарския сектор. По-късно ще дам и други цифри, които показват, че тезата за масовите фалити и намаляващи винарски изби изобщо не е вярна.
По Програмата за периода 2007 – 2013 г. предвидените европейски средства за подпомагане бяха в размер на 120 млн. евро. В новия програмен период за прилагане на Националната програма 2014 – 2018 г. са предвидени европейски средства за подпомагане в размер на 133 млн. 810 хил. евро.
Новозасадените лозови насаждения от въвеждането на системата за предоставяне на права на засаждане от Националния резерв до 2015 г. включително е приблизително в размер на 6,3 хил. хектара. От признатия за предоставяне обем от 13 хил. хектара за права от Националния резерв са засадени лозя с предоставени права за повече от половината наличен резерв – приблизително 6 хил. хектара, и то в условия на недостиг на финансиране и икономическа криза.
Не са констатирани фалити на винарски изби, а напротив – към настоящия момент регистрирани в системата на Министерството са 262 производствени обекта на винопроизводители. В процес на изграждане и пускане в експлоатация са нови 19 изби. Мога също така да дам данни, че тенденцията е ясна още от 2009 г., ежегодно, включително за 2015 г., всяка година в повече от 20 нови изби производители влизат в експлоатация.
С цел популяризирането на българските вина в Националната програма 2007 – 2014 г. има включена мярка „Промоции в трети страни”, бюджетът по която е 7 млн. 500 хил. евро.
В лозаро-винарския сектор в България оперират 65 чуждестранни инвеститора, което показва, че секторът е с потенциал за развитие и инвестиции.
При разработването на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. са съобразени основните моменти, очертани в Споразумението за партньорство и анализи на селското стопанство в страната. Основен акцент е поставен на малките стопанства в страната чрез разработването на тематичната Подпрограма за малки стопанства, също така и целево насочване на финансов ресурс към секторите „Животновъдство”, „Плодове и зеленчуци”, „Етерично-маслени и медицински култури”. Целевото насочване на ресурса е съобразено с резултатите от анализа за нуждите в селското стопанство. Програмата е в унисон с негативните тенденции от последните години за значителни затруднения в достъпа до финансов ресурс на тези земеделски стопанства и непрекъснатото намаляване на производствените обеми на традиционни за България производства.
На база анализа към Програмата и Споразумението за партньорство, и в частност Мярка 4, са заложени няколко също така ключови приоритета, насочени към проекти, които се изпълняват на териториите на селските и най-облагодетелстваните райони в страната – проекти, свързани с иновации, енергийна ефективност и осигуряващи допълнителна заетост.
В контекста на изложеното не може да се направи изводът, че по отношение на лозарството и винарството е налице неравнопоставеност с другите производства – обект на подпомагане. В рамките на подмерките – и двете: 4.1 и 4.2, стопанства, отглеждащи винени лозя, и предприятия за производство на вино имат възможност да кандидатстват за всички допустими инвестиции (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), свързани с производството и преработката на лозя. Има такива проекти, които ще бъдат одобрени в рамките на бюджетите, за които са кандидатствали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Йончев, заповядайте да формулирате два уточняващи въпроса.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, надявах се да отговорите на този въпрос в навечерието на 14 февруари – не да зарадвате влюбените, а винопроизводителите и лозарите в България, но и сега не е късно, защото отговора го дължите на цялата индустрия, която се занимава – всички хора, които работят в този отрасъл.
Ще Ви върна към това, което самата Вие казахте преди малко. С Ваши думи „винопроизводството и лозарството не са приоритет”, те не получават тези 30 точки. Нали така? (Реплика от министър Десислава Танева.) Тоест те стартират с 30 точки по-малко, когато кандидатстват по подмерки 4.1 и 4.2.
И Вие не ми отговорихте: каква е причината, защо Министерството на земеделието и храните реши в новия програмен период те да не получават тази приоритетност, това предимство спрямо всички останали сектори, а е заложено на други сектори? Това предимство е дадено на други сектори, но не на сектора „Лозарство и винарство”, който по всички стратегии за развитие на земеделието и хранителната промишленост в България е приоритет.
Иначе резултатите, с които се похвалихте – да, имате право да го направите, имате и основание, българският винарски отрасъл се развиваше много добре в последните няколко години. Това е заслуга на няколко парламента, на няколко администрации в Министерството на земеделието и храните и на Програмата, която работеше добре за този отрасъл. Създадоха се много нови изби – чудесни продукти, които се изнасят по цял свят, обаче сега, когато спрем тяхната приоритетност, когато вече инвестициите в този сектор не са приоритетни, те ще бъдат изложени на чистата конкуренция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля конкретните два въпроса, тъй като времето почти изтече.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: …на огромните производители от другите страни, с които се конкурираме.
Така че отново въпросът ми е: какви бяха основанията Министерството на земеделието и храните да изключи сектора от приоритетните по подмерки 4.1 и 4.2? Кой разчет, каква статистика обоснова това решение, за да не могат те да кандидатстват за подпомагане по тези две подмерки? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йончев.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Йончев, аз отговорих още в първото си изложение на този въпрос и много бих се радвала, ако държим на точността на думите си.
Секторът е допустим за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони. Да, той няма точки за приоритетен сектор по простата причина, че приоритизация е дадена на сектори, които са в пъти намалено производство! Българският зеленчук – само от влизането ни в Европейския съюз има пет пъти спад на някои видове култури! След 1990 – още два-три пъти, спадане десет пъти!
Финансирането, приоритизацията е направена точно за тези сектори, които са недофинансирани и с траен спад на производството.
По тази логика, ако имахме достатъчно пари, ако интересът беше много по-малък, отколкото е бюджетът, нямаше да го има този въпрос изобщо! Но ние работим в проектна готовност, визия за развитие на земеделието от земеделски стопани, много по-голяма, отколкото е бюджетът на Програмата за развитие на селските райони! И трябва да дадем предимство на традиционни производства с перспектива, които в последните години са крайно недофинансирани и статистиката показва драстичен спад. Между другото, носят и други ползи, особено за селските райони.
По отношение на лозаро-винарския сектор – на всичкото отгоре той има и отделна програма, чието успешно прилагане, разбира се, е довело до добрите показатели, които и Вие, и аз цитираме по статистика – 20 нови винопроизводители всяка година! Добър продукт!
Сигурно всеки иска да е приоритетен сектор, но тогава политика на практика няма да има. Ние имаме да достигаме нива, които сме имали, които биха довели до заетост на селските райони и до генерирането на по-висок доход. Разбира се, всички очакваме земеделието по-бързо да излезе от кризата, в която общността се намира, за да може, освен като натурални показатели, да има ръст и във финансовите приходи.
По никакъв начин не е ощетено, то просто няма приоритет, предвид на статистиката за обемите на развитието на отделните подсектори. Но въпреки това, отново проекти, както вече цитирах, по Мярка 4.1 и по Мярката за млад фермер на практика ще бъдат одобрени. Да, процентът е малък, но той е малък за абсолютно всички сектори, включително и тези, които имат приоритет, като „Плодове и зеленчуци”, „Животновъдство”. Под половината от техните заявления на практика са одобрени и подлежат на разглеждане – част са контрактувани. Затова сме направили нотификацията на Мярка 4.1, с промяна на тези критерии, за да може при приема, който предстои, и той ще е с целия остатъчен бюджет, да задоволим интереса на по-голямата част, ако не и на всички, които кандидатстват. Но секторът е много добър, с административен капацитет, и данните го показват. Просто парите са доста ограничени на база интереса и няма как да удовлетворим целия този интерес. Важното е правилата да са такива, че да постигнат крайната цел на Програмата – възстановяване на балансираното българско земеделие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Йончев, можете да вземете отношение към отговорите на уточняващите въпроси – до две минути Ви е времето.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, Вие ми отговорихте, но отново по същия начин, че приоритет върху винопроизводството и лозарството не се поставя в тази Програма. Нали така?
Твърдите, че има други програми – да, има друга, специална лозаро-винарска програма, по която могат да кандидатстват бенефициентите, но тя не покрива същия тип инвестиции, за които става дума в Подмярка 4.1 и 4.2. Тоест те не могат да правят инвестиции в оборудване, не могат да инвестират в развитие на капацитета.
По този начин Вие лишавате сектора от по-нататъшно развитие. Да, нещо страхотно сме създали дотук, но го спираме и започваме да правим нещо друго. Не твърдя, че Вие не трябва да подпомагате зеленчукопроизводството или всички други чувствителни сектори на българското земеделие, но спрямо сектор „Лозарство и винарство”, който постигна своите успехи, който е знаме, марка на България, да твърдим или да запишем в момента, че той не е приоритет и стартира 30 точки по-ниско от всички останали, е абсолютно недопустимо.
Аз съм убеден, че това трябва да се промени. Очакваме от Вас наистина мерки за включване на този сектор в Програмата и в двете подмерки. В противен случай инвестициите в сектора ще секнат. Да, можем да строим селски къщи, шата и да водим туристи там, но истинското производство, развитието на капацитет, купуването на модерна техника за винопроизводство ще секне. Секторът не е толкова силен, не е толкова укрепнал, че да може да продължи сам своето развитие, особено в средата, в която е поставен.
Тук се конкурираме с огромните конгломерати по света. Да, в България има чужди инвестиции, но те не са инвестиции на някои от големите винодистрибутори и винопроизводители по света, каквито има в Чили, в Аржентина, в Северна Америка и се конкурират с нашите производители. Тук става дума за дребен, семеен бизнес, има и големи винопроизводители, но на фона на световния пазар те са нищожни.
Отговорът, който давате, че българският винен сектор не е приоритет, звучи несериозно. Благодаря Ви и се надявам да предприемете съответните промени в Програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Йончев.
Последният въпрос за днешния парламентарен контрол е от народния представител Димитър Делчев относно незаконното изсичане на гори и мерките, предприети от Министерството на земеделието и храните.
Господин Делчев, заповядайте до две минути да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, заради зачестилите сигнали за незаконно изсичане на гори, през март миналата година по предложение и на Реформаторския блок Народното събрание прие мораториум за сечта и за износа на дървесина в трети страни. През това време бяха приети изменения в Закона за горите, чиято цел беше спирането на незаконния добив.
През октомври 2015 г. Вие издадохте Наредба № 18 за инвентаризация и планиране на горските територии. Наличието на горскостопански планове в публичен регистър ще бъде от полза в борбата с бракониерите и ще даде възможност на гражданското общество да се включи активно в опазването на горите. Въпреки законодателните промени обаче, продължавам да получавам, особено интензивно в последните две седмици, много сигнали за гола сеч и за незаконно изсичане на дървета в близост до населените места. В тази връзка искам да Ви задам няколко въпроса.
Първо, на какъв етап е процедурата по инвентаризация на горите? Кога се очаква да бъдат готови горскостопанските планове?
На второ място, какви са резултатите от проверките на органите на Министерството на земеделието и храните за наличието на нововъведени средства за контрол на дървесината и по-конкретно GPS и видеокамери? Има ли наложени санкции? Какви са те? В какъв срок ще заработи системата за издаване на електронни превозни билети? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Министър Танева, имате възможност да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Делчев, народни представители! Инвентаризацията на горските територии се извършва, за да се установи състоянието и оценят характеристиките на горските ресурси. Горскостопанските планове определят допустимия размер на ползването на горски ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии в срок от десет години.
Ежегодно Изпълнителната агенция по горите възлага провеждане на подробна инвентаризация върху около една десета от площта на горските територии на страната или върху около 400 хиляди хектара, като същевременно съответните горски териториални единици възлагат изготвянето на нови горскостопански планове, които следва да бъдат разглеждани като оперативни средства за планиране на местно и регионално ниво. Възприетата практика в почти всички страни от Европейския съюз показва, че най-добра оценка за горските ресурси в конкретен момент се постига чрез периодично провеждане на национална горска инвентаризация.
Провеждането на национална горска инвентаризация в България ще позволи да се направи оценка и на обема на незаконните практики в горските територии, и да се подпомогне превенцията и борбата с тях. Ще се даде възможност за подобряване планирането на инфраструктурата, като например горски пътища, и в същото време ще улесним предотвратяването, управлението на горските пожари, както и укрепването на устойчивостта на страната срещу глобални стресови фактори.
На свое заседание от 24 февруари 2016 г. Министерският съвет одобри Проект на споразумение между Министерството на земеделието и храните и Световната банка за предоставяне на консултантски услуги, свързани с опазването на екосистемите и устойчивото управление на природните ресурси в България чрез провеждане на национална горска инвентаризация. Тоест процедурата за това е стартирала.
Второ, какви са резултатите от проверките на органите на Министерството на земеделието и храните по отношение наличието на овладени средства?
Предприетите от Министерството на земеделието и храните действия за ограничаване на незаконния добив в страната на дървесина бяха отразени в промените в Закона за горите от 7 август 2015 г. Задължението за осигуряване на системи за постоянно видеонаблюдение в регистрираните обекти по чл. 206 от Закона за горите, тоест обектите, в които постъпва, преработва се и се експедира дървесина, е една от мерките, въвеждането на която беше най-широко коментирана. Ефектът от нейното въвеждане беше незабавен и над 200 такива обекта – складове и дървообработвателни цехове, затвориха врати поради нежелание или невъзможност от техните собственици да изпълнят задълженията си и да осигурят прозрачност на дейността си.
Искам да отбележа, че в тази връзка бе даден и гратисен период от над 4 месеца, в който търговците имаха право да синхронизират дейността си, съгласно новите законови изисквания. Неизбежната полза от това нововъведение е, че ще бъде ограничена максимално възможността за постъпване в регистрираните обекти на дървесина с незаконен произход, с цел последваща търговия или преработка. От началото на годината за осигуряване изпълнението на изискванията на тази мярка са извършени 4500 проверки в такива обекти, 200 от тях са затворени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Танева.
Реплика, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (ГЕРБ) : Госпожо Министър, искам да Ви обърна конкретно внимание върху района на община Самоков. Причината за това е, че в последната една седмица получавам куп снимки на голи сечища, тоест тотално изсечени местности, плюс снимки на каруци с ромско население в тях, които постоянно изнасят и смъкват някакви дървета оттам. Всъщност, оказва се, че толкова нямат страх от контролните органи, че позволяват, тоест нямат против да бъдат снимани.
Молбата ми е – първо, да обърнете конкретно внимание на Регионалната дирекция по горите и на останалите органи, които имат ангажимент към района на община Самоков, защото и жителите там са много притеснени, сигналите валят всеки ден, и да кажете по отношение на София област кога се очертава да се направи инвентаризация, за да се види до каква степен е стигнала незаконната сеч и до каква степен трябва да се подходи чрез инвестиции да се възстановят райони, които са били засегнати точно от тази незаконна сеч. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Министър Танева, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Делчев! Първо, искам да Ви посъветвам снимките и сигналите, които имате, да ги изпращате на нас, ние проверяваме всеки един сигнал. Факт е, че районът, който споменахте – Самоков, е един от районите с най-много нарушения, особено от типа, който Вие цитирахте, с каруците. Следва да отбележа, че мога да се съглася с Вашата констатация за липсата на какъвто и да е страх, респект или отговорност пред проверяващи органи, включително сме направили публично известни и посегателства, включително върху горски инспектори при осъществяване на задълженията им за контрол.
По отношение на горската инвентаризация трябва ясно да си даваме сметка, че това няма как стане за един ден. Това е процес, който сега стартира и ще продължи повече от година. Няма как да се случи по-рано. Затова и в момента се работи по съответен горскостопански план, който е предвидил всичко това. По отношение на контрола трябва да се положат очевидно повече усилия на терен.
Само за началото на тази година при извършените проверки, които са около 6 хиляди, 1500 тона е задържаната незаконна дървесина.
Това, което искам да кажа също, независимо от трудностите, които имаме, защото борбата с незаконната сеч не може да бъде единствен, еднократен акт или еднократно действие, това е последователна политика, която трябва да се реализира чрез законодателството и чрез прилагането му в духа на Закона на терен чрез стопанствата и чрез регионалните дирекции, както и чрез обществото, сме направили достатъчно публична системата, включително и за подаване на сигнали.
Въпреки трудностите тези мерки дадоха своя резултат. За 2015 г. държавните горски предприятия показват най-добрите резултати, най-добрите стойности на всички показатели от началото на тяхното създаване. Мога да кажа, че само печалбата е шест пъти по-голяма от миналогодишната, а приходите от дейността са с около 40 милиона по-високи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър Танева. Тъй като времето за парламентарния контрол днес изтече, той приключи. Благодаря Ви за участието. Желая Ви ползотворен ден нататък.
С това закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,19 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Кирил Цочев

Секретари:
Георги Търновалийски
Айхан Етем