Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов, Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Иван П. Иванов и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден!
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, с писмо № 654-00-52 от 24 март 2016 г. народният представител Иван Станков от Парламентарната група на АБВ ме уведомява, че на основание чл. 82 от Правилника е оттеглил внесеният от него на 23 март 2015 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност с № 654 01-40.
Вчера, на 24 март 2016 г., е постъпил и раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, приети на първо гласуване на 17 март 2016 г.
Проектът е изготвен от Комисията по земеделието и храните на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
На 24 март 2015 г. в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на здравеопазването за 2015 г. Отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Както Ви е известно, днешният пленарен ден е изцяло посветен на парламентарен контрол по реда на чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Новопостъпили питания за периода 18 март 2016 г. – 24 март 2016 г.:
- Постъпило е питане от народните представители Румен Йончев и Явор Хайтов към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството и действията, свързани с отпадане на механизма за сътрудничество и проверка, осъществяван от страна на Европейската комисия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 април 2016 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Антоний Тренчев;
- заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на два въпроса от народния представител Антоний Тренчев;
- заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на питане от народния представител Велизар Енчев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на питане от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на пет въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Методи Андреев, Валери Симеонов, Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на финансите Владислав Горанов, на два въпроса от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов.
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Добромир Проданов.
Декларация от група – заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, господин министър! Ние, народните представители от Парламентарната група на „БСП лява България” държим да изразим възмущението си за начина, по който за пореден път бе отложено разглеждането на Закона, осигуряващ достъп на хората със слухови и говорни увреждания в България до Спешен номер 112. Очевидно за тях днес няма да има блага вест.
Пета година, трети парламент не спираме да молим, убеждаваме, увещаваме, да се сложи край на нетърпимата ситуация, в която живеят десетки хиляди български граждани. Поставете се за миг на тяхно място! Помислете какво е усещането, ако в апартамента Ви влезе крадец, избухне пожар или на близките Ви им прилошее, и Вие не можете, нямате възможност да повикате помощ. Здравият разум не може да проумее защо се противопоставяте толкова упорито на промените в телефон 112!
Първи сте да поздравявате и да празнувате Международния ден на хората с увреждания, но когато трябва да направим нещо конкретно за тях, отсреща няма никой – пълна безчувственост! Защо да не улесним живота на хората, които трудно чуват и трудно говорят? Какво Ви притеснява толкова, че дори не желаете да го обсъдим?
Може би има технически пречки?! Нали миналата година разбрахме, че новите автомобили вече са оборудвани със специален софтуер за връзка със 112? Значи колите може, а хората не?! Може би се притеснявате и от вчерашния излъчен репортаж по телевизията, в който стана ясно, че практически цялата система на 112 е компрометирана. Да не би да няма пак пари, че Вие за минута от тази зала натоварихте всички ни с 16 милиарда, а сега стотина хиляди Ви се струват много, или не искате Закона, защото сме го внесли ние от опозицията, ами внесете го Вие тогава?! Ние ще Ви подкрепим, стига най-сетне да направим нещо и проблемът да бъде решен.
Ясно е, че това правителство с всичките му корективи е социално безчувствено. Не Ви трогнаха майките – отхвърлихте предложението ни за индексация, не се поколебахте да вдигнете пенсионната възраст, да отнемете данъчните облекчения на най-бедните, да посегнете на социалните права на полицаите, да ограничите достъпа до здравеопазване, да обезкървите безплатното образование и да изкарате най-различни съсловия и професии на улицата.
Хората с увреждания няма да надуят вувузели, нито ще разпънат палатки на Орлов мост. Техният гняв е по-тих от този на таксиметровите компании, които по странен начин се организират, но ще е грешка да го подценявате. Всекидневно тези хора превъзмогват далеч по-тежки предизвикателства – като нищо утре да решат да превъзмогнат и Вас! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по начина на водене.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедура по начина на организацията и воденето на парламентарния контрол с два примера, които показват, че парламентарният контрол трябва да има друго име, а не това.
На 25 декември миналата година внесох въпрос, да го кажа направо – обществените поръчки, пряко касаещи фирмите на господин Делян Пеевски. Днес сме 25 март. И днес – 25 март, госпожо Председател, Вие сте поставили този въпрос на едно от последните места, така че само теоретично има възможност той да мине, при положение че вече министър-председателят даде директива и знаете, че този търг, този конкурс беше анулиран.
Пита се: какъв е смисълът от подобно забавяне на въпросите на народните представители, които губят своята актуалност и се обезсмислят?
Втори пример. Миналата седмица поставих въпрос към министър – госпожа Меглена Кунева, за смяната на лятното часово време. Този въпрос е отложен с още една седмица, при положение че само след 48 часа лятното часово време влиза в сила. И се пита: какъв е смисълът, госпожо Цачева, от поставянето на този въпрос, след като през следващата седмица той вече ще бъде в сила, а предполагам, че и отново няма да влезе в програмата на парламентарния контрол?
Затова обръщам внимание на Председателския съвет на Народното събрание, на Вас, госпожо Председател, че парламентарният контрол, ако продължава по този начин, неговото име трябва да бъде парламентарен фарс, а не парламентарен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Енчев, броят на въпросите и питанията, отправени към министър-председателя, вицепремиерите и членове на кабинета е в пъти повече, като необходимо количество време за отговор, от възможността в определените по Правилника часове всеки петък от 11,00 ч. до 14,00 ч. за отговор. Това е причината поради огромния брой натрупани въпроси и питания да посветим изцяло днешния ден на парламентарен контрол.
Що се отнася до първото Ви конкретно възражение – не е в правомощията нито на председателя, нито на който и да е от членовете от ръководството на парламента, избирателно да подрежда въпросите. Въпросите се подреждат за всеки парламентарен контрол, с оглед момента на тяхното задаване, като се държи връзка за ротацията в членовете на кабинета при подреждането им за участие в парламентарния контрол.
По втория Ви въпрос – конкретното възражение за часовото време. В право на всеки член на правителството е да поиска със седем дни отлагане отговора на въпроса. Такъв е конкретният пример, който дадохте Вие с въпрос относно часовото време, а както виждате, в днешния парламентарен контрол не е предвидено изобщо участието на госпожа Кунева поради предварително поети от нея ангажименти и невъзможност да бъде днес, за да отговори в частност и на Вашия въпрос.
Имаме ли готовност да започнем същинската работа по контрола?
Първи днес ще отговаря господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика. Той ще отговори на въпрос на господин Велизар Енчев относно дискриминационното решение на правителството за Великденска добавка за само 60% от българските пенсионери.
Имате възможност да развиете въпроса си, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господин Вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги! С решение на правителството 1 млн. 260 хил. български пенсионери ще получат 40 лева за Великден. За целта Министерският съвет е направил допълнителен трансфер от 50 млн. лв. по бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Допълнителната сума към пенсията ще се изплаща на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях за месец април, е в размер до 300 лв. – колкото е размерът на линията на бедност тази година.
Господин Вицепремиер, при положение че в България има 2 млн. 200 хил. пенсионери, това означава, че Великденска добавка ще получат само около 60% от българските пенсионери.
Смятам, че този подход е дискриминационен към останалите пенсионери, които са работили и са внасяли своя дял в пенсионната система. Лично аз смятам, а и много експерти, че социално справедливо би било великденска добавка да се даде на всички пенсионери, но тя да е диференцирана според големината на пенсията, тоест колкото е по-малка пенсията, толкова по-голяма да е паричната добавка.
По този повод бих желал да Ви задам следния въпрос: след като финансовият министър обяви сериозно преизпълнение на приходите от данъци и митнически такси за месец януари 2016 г., което е с над 500 млн. лв. повече спрямо месец януари 2015 г., защо Вашето правителство не увеличи базата на пенсиите, което според мен ще бъде наистина социално справедливо? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, Вие задавате няколко въпроса, които са разнопосочни във Вашето питане, включително смесвате разпределението на сумата на различен принцип върху всички пенсионери и увеличаването на основата на пенсията.
Ще започна с въпроса, който зададохте накрая: защо с тези допълнителни приходи не се увеличава основата на пенсиите? Основата на пенсиите означава да се преизчислят на нова база всички пенсионни плащания в страната. Това нещо, между другото, за последен път е правено през 2008 г., като са отчетени и последното средно равнище на осигуровки. Едно подобно упражнение е изключително скъпо. Това се измерва в милиарди и няма как да се направи в момента. Но, ако се направи с тази сума, която беше отделена – 50 млн. 500 хил. лв., това означава, че всички пенсионери биха получили малко по-малко от 2 лв. месечно към пенсиите. Очевидно това упражнение е безсмислено, няма да помогне на никого и е по-добре този ресурс да бъде изразходван по различен начин.
Втората Ви хипотеза, че би трябвало тези 50 милиона да се разпределят върху всички пенсионери – да, такива примери е имало. Между другото, практиката не само на това правителство, а и на предишни, е както да се дават средства на хората с най-ниски доходи, така и тази сума, която е отделена, да се разпределя на всички.
Мнението на правителството, което поддържаме от началото на неговата работа и с което се поддържат редовно от този момент коледни и великденски добавки, е, че това е плащане, което не е свързано с осигурителния приход на лицата, а по-скоро е свързано с ниските им доходи и ниските възможности. Това е вид социално подпомагане към хората, които имат най-ниски пенсии. Разликата от класическото социално подпомагане е, че в класическото се оценява и тяхното имущество, тогава, когато се прави имуществен тест, а тук се оценяват единствено и само пенсиите, които те получават.
Така че за нас е по-ценно един човек с ниска пенсия да получи 40 лв., живот и здраве и през Коледните празници също, отколкото да получи 20 лв. и останалите на по 5 и по 6 лева да бъдат разпределени на хората с високи пенсии. Заради това го правим. Не е дискриминационно, това е подпомагане на хората, които имат най-ниски доходи.
Защо с такава сума? Завършвам с този отговор. Последните данни за преизпълнение на бюджета от приходите на Националния осигурителен институт показва 61 млн. лв. преизпълнение. От началото на годината ние отделяме малко над 50 милиона. Това е разумно и не застрашава финансовата стабилност на бюджета.
Виждаме, че и направените миналата година от парламента промени в пенсионното осигуряване започват да водят до ефект, то започва да става по-самостоятелно, а това са парите на пенсионерите от бюджета. Мисля, че по този начин би трябвало да продължим да се грижим за пенсионната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господин Вицепремиер! Вие заявихте, че е по-ценно един човек с ниска пенсия да получи 40 лв., отколкото нищо или много малко. Аз смятам, че е по-ценно всички български пенсионери с ниски пенсии, дори и тези, които имат 301, 302, 310, 350 лв. и така нататък да получат справедлива коледна добавка, и, както казах в моя въпрос, диференцирана коледна добавка – колкото е по-ниска пенсията, по-висока коледна добавка, а колкото е по-висока – минимална и дори символична, отколкото това дискриминационно решение.
Освен това премиерът заяви, че в хазната има 3 млрд. лв. повече. Къде са тези пари и защо отпускате само 50 млн. лв. за българските пенсионери и само с пенсии до 300 лв., а не помислите и за останалите, които имат пенсия с един, два и пет лева повече?
Освен това, всички знаем колко получават бежанците в България месечно, което е в пъти повече от най-ниските български пенсии.
Господин Вицепремиер, българските пенсионери са хора с достойнство и чест, хора, които в продължение на 30 или 40 години са внасяли в хазната огромни вноски. Вие, не точно Вие, но министър-председателят ни натяква всеки месец колко доплаща държавата от бюджета за техните пенсии, а в същото време с подобно дискриминационно решение Вие ги унижавате допълнително.
По този повод искам да Ви задам един допълнителен въпрос: къде са парите от вноските на хората, работили по 45 г., а имащи пенсии 150 лв.? Къде отиват вноските на хората, които не дочакват пенсия, които са починали през миналата година и колко са тези пари? Къде отидоха тези 2 млрд. лв., които бяха, да го кажа направо, присвоени от първото правителство на господин Борисов в лицето на финансовия министър Симеон Дянков? И до ден днешен не знам тези 2 млрд. лв. от фискалния резерв къде отидоха – за пенсии или за нещо друго?
И освен това най-важният въпрос, който искам да Ви задам, господин Вицепремиер, защо разликата между минимална и максимална пенсия в България е шест пъти – минимална пенсия 157 лв., максимална 910 лв.? В цивилизованите страни, с които ние обичаме да се сравняваме, в страните от така наречената стара Европа, тази разлика е точно три пъти, което е още една дискриминация! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Уважаеми господин Калфин, имате право на дуплика. Припомням, че в процедурата по въпрос и отговор няма възможност за задаване на допълнителни въпроси, а питащият народен представител има право да отправи реплика към Вашия отговор, след което да заявите Вашата дуплика на неговата реплика. Не сте длъжен да отговаряте на допълнителни въпроси.
Слушаме Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаемо госпожо Председател.
Въпреки това и въпреки че господин Енчев добре знае отговорите на въпросите, аз ще ги кажа още един път, тъй като много хора се интересуват.
Пенсионен фонд по времето на социализма, господин Енчев, както много добре знаете, нямаше. Там парите влизаха в бюджета и се харчеха с бюджета. Откакто има пенсионен фонд се стараем той да бъде максимално независим, за да могат хората да знаят къде са им парите за пенсиите.
Да, много хора са внасяли по 40 години, но не в отделен фонд, не в отделна сметка, в която тези средства са се натрупвали, а са внасяли в общия бюджет и са получавали пенсията от бюджета на държавата. Това нещо е продължило много дълги години.
Затова реформата, която минала година направихме в пенсионната система, беше именно парите на хората в Национално-осигурителния институт да бъдат по-запазени. И от тази година ние виждаме, че се променя в положително съотношението между субсидии от бюджета и това, което има като собствени приходи в този фонд.
По отношение на това дали би трябвало да се сложи таван 300 или 305, или 320 лв., където и да се сложи таван, и така е при всички социални плащания, този, който е малко над този таван, не се включва в него. Приемете го като известна солидарност на обществото към тези, които взимат най-ниски доходи. Затова го правим по този начин. Триста лева е линията на бедността за 2016 г., която е увеличена, тя е малко по-висока от миналата година, обхватът на пенсионерите е малко по-голям. Така че това е подпомагане на хората с най-ниски доходи.
Отново казвам: това няма нищо общо с пенсионната система и натрупванията.
Последните данни, които имаме, те са към края на февруари и са за преизпълнение в НОИ на приходите на 61 милиона. Няма как да говорим за милиарди. Така че това, което имаме, това разпределяме и то го правим редовно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за участието Ви в днешния контрол, господин Калфин.
Преминаваме към отговорите на министър Лукарски – министър на икономиката.
По взаимна договорка между народните представители, отправящи въпроси и питания, първи ще зададе своя въпрос народният представител Димитър Делчев относно резултати от работно посещение в Унгария.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Да благодаря и на колегите за разбирането.
Уважаеми господин Министър, в периода 16 – 17 март 2016 г. бе осъществено посещение в Унгария от българската делегация, ръководена от Вас. По време на посещението бе открит българо-унгарски бизнес форум в Будапеща, в който, по информация от медиите, са взели участие доста представители на българския и унгарския бизнес, доста компании.
В тази връзка моят въпрос е: какви са заложените цели и реално постигнатите резултати от посещението в Унгария и какви са възможностите за подобряване на нашето сътрудничеството с тяхната държава? Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Господин Министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, моля да съкратите от времето ми за дуплика, понеже отговорът ми е малко по-дълъг.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Делчев! В началото на отговора бих искал да Ви благодаря за този въпрос. Българската страна отдава съществено значение за активизирането на търговско-икономическите връзки с Унгария. Това беше основната цел на работното посещение в Будапеща, което се проведе на 17 март по покана на министъра на външните работи и търговията на Унгария господин Петер Сиярто. В рамките на работното посещение в Унгария беше проведен, както и Вие казахте, българо-унгарски бизнес форум, в който участие взеха близо 140 представители на български и унгарски компании. Бизнес форумът беше отлична платформа за обсъждане възможностите за развитие на икономическото сътрудничество с Унгария, както и за маркиране на конкретни инициативи, които биха допринесли за активизиране на двустранното ни партньорство. Форумът беше организиран от унгарската Национална търговска къща и Българската изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.
По време на форума презентации за възможностите за разширяване инвестициите и стокообмена с България направиха представители на Българската агенция за инвестиции, Агенцията за малки и средни предприятия и Националната компания „Индустриални зони”.
В рамките на бизнес форума беше разгледан и проекто- меморандум за сътрудничество между Националната компания „Индустриални зони” и Асоциацията на индустриалните, научните, иновационните и технологичните паркове на Унгария. Договорено беше той да бъде подписан в най-скоро време след одобрение от Министерския съвет.
По време на форума имах възможността да представя състоянието и перспективите на двустранното търговско-икономическо сътрудничество, приоритети на провежданата икономическа политика и предимствата на страната като инвестиционна дестинация и възможности за насърчаване на износа и кооперирането на експортно ориентираните предприятия.
Перспективите за привличане на унгарски инвестиции са свързани с високотехнологични сектори като машиностроене и електротехника, информационни технологии, телекомуникации, научно-изследователска и развойна дейност, технологии по опазване на околната среда. Потенциал има и в сферата на транспортната инфраструктура и логистика, земеделие и хранителни продукти, включително биохрани и здравеопазване.
В рамките на визитата си проведох среща и с министъра на националната икономика Михай Варга, с когото наред с оценка на потенциала на двустранните икономически отношения постигнахме договореност за обмен на опит и добри практики в прилагането на системата на дуално обучение. Унгарската страна е готова да сътрудничи в тази област. В Унгария има 330 професионални училища, които са минали под координацията на Министерството на икономиката на Унгария. Ежегодно Министерството и Стопанската камера определят приоритети и специалности за професионално обучение според нуждите на бизнеса, което обучение се субсидира от държавата. В момента по системата се обучават 53 хиляди младежи.
Предвид добрите икономически показатели на Унгария и наличието на потенциал за разширяване на сътрудничеството между двете страни, обсъдихме възможността да се съгласува допълнително провеждането на среща на двете правителства. Важна роля за насърчаването на бизнес контактите ще има откриването на директна въздушна линия София – Будапеща от 1 ноември тази година, което бе потвърдено на проведената среща.
По време на срещата ни с министър Сиярто отбелязахме отличните отношения между двете страни, в частност нарастване на стокообмена, като министър Сиярто от своя страна отбеляза, че през 2015 г. е постигнат рекорд в двустранната търговия, която отбелязва 14% ръст и възлиза на 1,3 млрд. евро. Тук е моментът да се отбележи, че с цел насърчаване на търговските отношения с България Унгарската Ексимбанк е отпуснала нисколихвена кредитна линия в размер 370 млн. евро за подпомагане на двустранната търговия.
Друг важен резултат от посещението е, че с министър Сиярто подписахме Споразумение за икономическо сътрудничество между България и Унгария, с което се създаде смесена междуправителствена комисия, която ще работи за насърчаване на стокообмена и увеличаване на инвестициите в редица области от взаимен интерес.
Създаването на междуправителствената комисия е изключително важна стъпка за стимулиране на икономическото сътрудничество с Унгария.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Лукарски.
Вашата реплика? Отказвате се, господин Делчев.
Питане от народния представител Слави Пенчев Бинев относно приватизационна политика.
Заповядайте, господин Бинев. Имате думата да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, господин Министър! Ще се въздържа да Ви задавам въпроси, за които ще ми благодарите, но ако искате, можете да ми благодарите, тъй като те са единствено като възможност Вие наистина да поправите грешките във Вашето министерство.
Господин Министър, неотдавна заявихте, че ще се приватизират дялове от държавни предприятия, към които има проявен значителен инвеститорски интерес. Какво се наблюдава обаче от началото на Вашия мандат? Имаме нулева активност, бездействие и немарливост. Това, за жалост, вече не ни учудва.
За какво служи Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, след като от известно време насам не се осъществява приватизационна дейност? Изготвените от Агенцията амбициозни годишни планове не се изпълняват, прахосва се държавен ресурс за една нефункционираща институция, която в крайна сметка не допринася за увеличаване на постъпленията в хазната.
Считам, че се провежда крайно неефективна политика, а политиката трябва да се усъвършенства и да се намали тежестта от затъващите предприятия, които отдавна са се превърнали в арена на корупция.
Какви са набелязаните от Министерството на икономиката мерки за усъвършенстване на приватизационната дейност в Република България? Какво е постигнато в началото на Вашия мандат досега по отношение на приватизацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Министър Лукарски, заповядайте, имате право да отговорите на питането.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Бинев! Изказвам благодарност за загрижеността Ви за приватизационната политика, защото тя е част от общата икономическа политика и следва да произвежда ефекти. По-конкретно в качеството ми на орган, упражняващ правата на държавата в капитала на някои търговски дружества, политиката, която следвам, е чрез приватизация да може да се гарантират инвестиции, създаване и запазване на работни места, реиндустриализация на българската икономика, респективно генериране на икономически растеж.
От изключително значение обаче е да се прилага индивидуален подход, като се има предвид конкретното състояние на търговските дружества. Като пример мога да дам, че в момента не е подходяща приватизацията на компании от военно-промишления комплекс, като ВМЗ и „Кинтекс” ЕАД, които търпят развитие, осигуряват работни места, генерират добавена стойност и подпомагат общото икономическо и социално развитие.
По отношение на останалите компании, които не са включени от Народното събрание в забранителния списък, следва да се прилага подход на раздържавяване, който да гарантира ръст на инвестициите и икономическо развитие. Би следвало да се приватизират обособени части на компании, които по същество представляват неоперативни активи, по начин, който да осигурява финансов ресурс на развитие. В този контекст в качеството ми на министър на икономиката лобирам за разработването на механизъм, при който приватизацията да бъде използвана като инструмент за реиндустриализация чрез използване на част от приходите от приватизация за нови инвестиции в икономиката.
Уважаеми господин Бинев, независимо от общите ни виждания за приватизационната политика, държа да отбележа, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на икономиката. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол Агенцията е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизацията и следприватизационния контрол. Тя изготвя годишни планове за работа, които съдържат приоритетите за дейността й за съответния период, и те се оповестяват публично. Годишните планове се представят за одобряване в Министерския съвет. Министерството на икономиката не е самостоятелният и единствен орган, който определя приватизационната политика. Въпреки това моят екип работи активно за осигуряване на приватизационен ресурс и в този контекст обръщам внимание, че е належащ и преглед на така наречения „забранителен списък” като за част от компаниите, включени в него, Народното събрание в бъдеще може да вземе решение за продажбата им.
В допълнение обръщам внимание, че Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол внася в Народното събрание 6-месечните и годишни отчети за работа на Агенцията. Отчетите са на разположение на депутатите от всички парламентарни групи. Предстои внасяне на последния отчет на Агенцията за периода до 31 декември 2015 г.
Предполагам, че Вие сте се запознали с наличните към момента документи в Народното събрание. Те са внесени от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол именно с цел информиране на народните представители. Въпреки всичко ще Ви информирам.
През периода на управление на настоящото правителство от месец ноември 2014 г. до 31 декември 2015 г. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е работила по ресурс от 30 броя дружества с мажоритарно държавно участие и 18 броя обособени части, 111 броя имоти частна държавна собственост и 25 броя имоти – собственост на други държавни институции. За този период Агенцията е подготвила и предложила за продажба 60 броя обекти. Обявени са 42 публични търга с явно наддаване за продажба на 37 броя обекти. Проведени са три централизирани публични търгове, по които Агенцията е предложила за продажба мажоритарни пакети и акции от капитала на 22 дружества, осъществени са приватизационни процедури общо за 10 обекта, две сделки за пакети с акции от дружества под 50% държавно участие и са продадени още 5 броя имоти – частна държавна собственост, и 3 броя обособени части.
По отношение на конкретния въпрос, който касаеше приватизация на БДЖ – „Товарни превози”, както знаете, същият по-скоро следва да бъде зададен към министъра на транспорта, информационните технологията и съобщенията. Това е едно от дружествата, за които споменахте, че тежат на държавата. Независимо от това Ви информирам, че с протокол от 15 декември 2014 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е дал разрешение на Холдинг „БДЖ” АД да се разпореди с дяловото си участие в БДЖ – „Товарни превози”, чрез предлагането му за продажба от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Процедурата за приватизация на това дружество се забави поради факта, че дружеството е изключително трудно за приватизация и с много нерешени проблеми. Въпреки това Агенцията има готовност в най-скоро време да стартира процедура за продажбата му, тъй като разработките на правния анализ, приватизационната оценка и информационния меморандум вече са представени.
По отношение на едно от другите дружества, които Вие повдигате във Вашия въпрос, но не го споменахте тук в залата – „Овча купел” ЕООД, следва да се има предвид, че следваше да се решат множество спорове, свързани с имотите на компанията. През последните години от капитала на дружеството са изваждани редица имоти, които са предоставяни впоследствие за управление на държавни институции като Пожарна, правоохранителни органи и други. В капитала на компанията са били включени голяма част от улиците в квартал „Овча купел”, които също са предоставени на Столична община. Съществуват и редица спорове за собственост с областни администрации, които се решават в момента. Предвид това предстои през тази година дружеството да бъде обявено за продажба. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Във връзка с реализацията на имоти – частна държавна собственост, трябва да се отбележи, че в началото на 2015 г. се регистрира засилване на инвестиционния интерес към тях и очаквания за развиване на сериозен брой продажби на имоти, управлявани от областните управители, което да гарантира инвестиции в икономиката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Лукарски.
Два уточняващи въпроса – господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Лукарски, бих искал да споменете една фирма – за сериозна фирма става въпрос, която е била санкционирана от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Никой не санкционира нарушителите в България, което е изключително лош сигнал за тези, които искат и желаят да се спазват правилата.
Опитвам се по всякакъв начин да Ви подскажа и да Ви накарам да обърнете поглед към тази Агенция, която определено в момента се явява в тежест и не изпълнява своите функции. Но ако това не се случи, във всички случаи, тъй като Вие имате добро отношение и явно смятате, че всичко върви по мед и масло, ще се наложи аз наистина да поискам истинските данни към медиите – вече кои ще ги публикуват е друг въпрос, тъй като Вие имате достатъчен бюджет, с който да направите разяснения по тези въпроси от Вашата гледна точка. Но съм абсолютно сигурен, ще се намерят и такива, които ясно ще отразят разликите между Вашия отговор и истината.
Много е важно Вашите избиратели, а и хората, които Ви подкрепят на този пост, да знаят, че едно от най-важните неща е човек да гледа абсолютно обективно на всички проблеми и да не си затваря очите пред проблемите, които съществуват. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, за жалост, в момента не изпълнява никаква функция. Много добре знаете какво става в някоя друга страна, ако някой не изпълни поетите ангажименти при приватизацията. Тук такъв случай досега няма. Имаме всякакви договорки. Както казвате Вие, действа се гъвкаво, а в България, за жалост, „гъвкаво” означава, че няма да бъде санкциониран никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Двата уточняващи въпроса, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Изключително сериозно Ви обръщам внимание на този въпрос, тъй като смятам, че той ще бъде повод за много по-голяма по-нататъшна дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Министър Лукарски, заповядайте – имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, така и не чух два уточняващи въпроса. Прехвърлихте се от приватизация към следприватизационен контрол. Моля Ви да правите все пак разлика. При Ваш зададен писмен или устен въпрос ще Ви дам точен отговор на това кои приватизирани дружества са били санкционирани по линия на следприватизационния контрол. Иначе съм съгласен с Вас – изнесете данните. Може би честите Ви отсъствия от пленарна зала са свързани с честите Ви отсъствия от страната и не сте разбрали, че няма вече нито едно министерство и нито един управляващ орган по европейски фондове, който да разполага с какъвто и да е ресурс за медии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Лукарски.
Отношение към отговора – господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Разбира се, че ще се опитам винаги да изляза извън рамките на писмения въпрос, който е зададен и, разбира се, въпреки всичко да покривам точния въпрос, който все пак е зададен вътре. Защото ако Ви предупредя какво ще Ви питам, което ще покаже дали наистина познавате Вашето министерство, е много вероятно Вие да забиете нос в листа, който са Ви написали Вашите асистенти и да ни прочетете техния отговор, а не Вашето лично мнение по въпроса. Затова много пъти аз съм искал единствено и само да разговаряме като хора, които наистина виждат проблемите и се чудят как да ги решат, а не да четат отговорите на своите подчинени. Това е може би най-големият проблем и е валиден не само за Вас, но и за други министри.
Трябва да се направи всичко възможно тази Агенция, която, поне по мое мнение не извършва функциите, които трябва да извършва в момента, ако тя не бъде преструктурирана и Вие наистина не виждате начини, по които това да се случи, смятам, че този спор ще продължи и хората трябва да решат кой мисли по-правилно по този въпрос. Аз смятам, че тази Агенция не извършва никаква дейност, няма санкционирани дружества към момента. Тя е център на корупцията, специално във Вашето министерство, и Вие трябва да предприемете някакви мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Питане от народните представители Стефан Георгиев Кенов и Чавдар Славчев Пейчев относно политиката по отношение на икономически растеж на страната през 2016 г.
Господин Кенов, заповядайте да развиете Вашето питане.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Според данни на Европейската статистическа служба ЕВРОСТАТ, базирана на брутния вътрешен продукт на глава от населението, отделни български райони се намират на дъното на класацията. Ако вникнем по-внимателно в статистическите данни, ще установим, че без град София, в цялата българска територия не 5 от 6, а всички 6 региона в държавата са най-бедните от 270 в Европейския съюз.
Друго притеснително явление е, че, следвайки правопропорционално общата тенденция в Европейския съюз за намаляване на безработицата и повишаване на брутния вътрешен продукт, българската икономика е в разрез с тази тенденция за експлозивно нарастване на положително търговско салдо, което през 2015 г. се равнява на близо 64 млрд. евро. Българската икономика постига 1 млрд. евро отрицателно търговско салдо с трети страни за 2015 г.
Положителното търговско салдо е ключов индикатор за жизнеспособността на една икономика и способността й да създава и реализира принадена стойност. Министерството на икономиката трябва да работи за изграждане на конкурентоспособна икономика, която да осигури растеж и развитие на България за насърчаване и ускоряване на инвестициите, иновациите и конкурентоспособността. Ето защо се обръщаме към Вас с питане: какви мерки са предприети за превръщане на страната ни в атрактивна инвестиционна дестинация в дългосрочен план? Какви са мерките, които Министерството на икономиката ще предприеме за подобряване на инвестиционния климат? Какви са приходите от износ на български стоки? И какви стоки изнасят българските производители на външните пазари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Заповядайте, господин Министър, за своя отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кенов, уважаеми господин Пейчев, един от основните приоритети в работата на Министерството на икономиката е подобряване на инвестиционния имидж на България, както и създаването на предпоставки за развитието на страната като център за интензивни знания и високотехнологични производства и услуги.
В изпълнение на тези цели се прилага политика за насърчаване на инвестициите посредством предоставянето на административни финансови стимули по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. През 2015 г. бяха разработени и приети промени с цел провеждането на насърчителните мерки, предоставени по реда на този Закон, под формата на схеми за държавна помощ в съответствие с правилата на новия европейски парламент за групово освобождаване. Основните ползи за бизнеса от направените законодателни промени са, че те позволиха продължаването на ефективно прилагане на насърчителните мерки за установяване на разходите за осигурителни и здравни вноски, за обучение на персонала и за безвъзмездната финансова помощ за приоритетните проекти в индустрията.
В допълнение следва да се отбележи, че с приетите изменения бяха облекчени административните изисквания към инвеститорите, процедурата по кандидатстване за издаване на сертификати по Закона за насърчаване на инвестициите.
През ноември 2015 г. с Решение на Министерския съвет беше приета окончателно Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014 – 2020 г, която е основа за прилагането на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Със Стратегията се определят четири основни тематични области за развитие, върху които ще бъде насочен фокусът през следващите години, включващи мехатроника и чисти технологии, информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, творчески индустрии, фармация и хранително-вкусова промишленост.
С цел интегриране и насърчаване на инвестиционната активност и заетост на най-слабо развитите райони на България, което е свързано конкретно с един от въпросите Ви, през 2015 г. бяха изготвени и одобрени промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Мерките се прилагат от началото на 2016 г., като предоставят възможност за преотстъпване на корпоративен данък за инвестиции, производствена дейност и разкриването на най-малко 10 работни места в общини с безработица с 25% по-висока от средната за страната за определен период от време. Мярката е изключително важен стимул за предприятия, стартирали икономическата дейност в тези общини.
През 2015 г. данните за чуждестранните инвестиции и инвестициите отчитат положително развитие. По предварителни данни на БНБ в страната за януари – декември 2015 г. преките чуждестранни инвестиции възлизат на 1,593 млрд. евро, като е отчетен ръст от 308 млн. евро – 24%, спрямо същия период за 2014 г., когато размерът им е бил 1,285 млрд. евро. Това е най-високият отчетен размер на преки чуждестранни инвестиции от 2012 г. насам.
По последни данни на Националния статистически институт инвестициите, бруто капиталово образуване на основен капитал за периода януари – декември 2015 г., са в размер на 18,3 млрд. лв. – 21,2% от брутния вътрешен продукт, като е отчетен ръст от близо 4% спрямо миналата година. За януари и декември 2015 г. инвестициите като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи възлизат на 18 млрд. лв. по предварителни данни на Националния статистически институт.
По данни от актуализираната есенна макроикономическа прогноза за 2015 г. на Министерството на финансите, очакванията за 2016 г. са за преките национални инвестиции нивата да бъдат от порядъка на 3,2% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се реален растеж на инвестициите от 1,5%.
За осезаемо увеличаване на преките чуждестранни инвестиции в страната през 2015 г. Министерството на икономиката изготви анализ на проблемите на инвеститорите. Съвместно с Министерството на финансите стартира работата по създаването на механизъм за регулярен мониторинг на инвестиционния климат. Анализът беше приет от Министерския съвет с Решение от месец август 2015 г., като бяха одобрени основни проблемни области, обхващащи регулаторни пречки, пряко свързани с инвестиционния процес в България. За всяка проблемна област е създадена междуведомствена работна група, която през тази година ще предложи на Министерския съвет мерки за преодоляване на проблемите, за подобряване на бизнес средата и стимулиране на инвестиционната активност.
По отношение обема на български износ и водещите експортни стоки следва да се отбележи, че по външноикономическата ни стратегия Министерството на икономиката работи усилено в посока насърчаването на износа на традиционните български хранителни и селскостопански продукти, на машиностроителната продукция, продукцията на електротехниката, на козметичната, фармацевтичната и химичната промишленост. Водещи стоки на българския износ през 2015 г. са били нефтените масла и други масла, рафинирана и нерафинирана мед и медни сплави в необработен вид, медикаменти, мъжка конфекция, пшеница и смес от пшеница и ръж, електроенергия, различни изолирани електрически проводници, руди на благородни метали и техните концентрати и други. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Два допълнителни въпроса, според Правилника, от народния представител Чавдар Пейчев.
Заповядайте, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Първият ми въпрос е: господин Министър, посочете ни на кой бранш от българските производители сте осигурили външен пазар през последните три месеца, благодарение на Вашите усилия и усилията на служителите на Министерството на икономиката? Кой е този външен пазар?
Вторият ми въпрос е: какви действия предприехте и предприемате в момента за подобряване на конкурентоспособността на българското производство и бизнес средата в България?
Ще Ви подхвърля някои насочващи теми:
- мерки за ограничаване на мащабите на сивата икономика;
- подготовка на нужните кадри за бизнеса, с нужната квалификация;
- намаляване цената на газта, която има най-висока стойност в Европейския съюз. Може би тук правителството може да се концентрира върху ускоряване на развитието на добива на газ в българските находища;
- намаляване на голямата административна тежест за бизнеса – електронното правителство се въвежда мудно и хаотично;
- намаляване на бюрократичните процедури при кандидатстване по европейски фондове. Тук бих отбелязал високата цена на ел.енергията. Има известни на обществото утежняващи фактори, като американските централи, ВЕИ-тата, но има още един елемент, който е делът на електроенергията, произведена от АЕЦ „Козлодуй”, в енергийния микс, който дял може да се увеличи и така да се понижи цената за всички български потребители. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Пейчев, и аз Ви благодаря.
Господин Министър, заповядайте за отговор на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пейчев, уважаеми господин Кенов, на първия конкретен въпрос ще Ви отговоря – браншът, на който сме осигурили пазари през 2015 г., и външни такива, е свързан с износа на хранителни продукти, по-конкретно млечни продукти на хранително-вкусовата промишленост, както и преработване на розово и други масла, което споменах и в моето изказване, като по данни на Националния статистически институт през 2015 г. общият износ на България е нараснал с 5,2%.
Пазарите, за които Вие говорите, са традиционни пазари, но има и такива – не знам дали Вие участвахте в делегацията в Китай, където подписахме няколко споразумения за износ. Господин Кенов беше в Узбекистан – става дума за тази година. Нашата насоченост, освен към традиционните пазари на Европейския съюз, е и към трети пазари, особено пазарите на Средна и далечна Азия.
По отношение на засегнатия въпрос с конкурентоспособната среда. Абсолютно съм съгласен с нещата, които Вие казахте – както за разработването на нови газови находища, не само за цената на газта, а и за достъпа до газ, защото голяма част от Северозападния район на България например не е газифициран и това връща много от инвеститорите, които имаха и имат насоченост към Видински регион, където не достига газифицирането.
Дуалното обучение, липсата на кадри е друг основен проблем, за който вече имаме разбиране от Министерството на образованието и науката в лицето на министър Кунева. Надявам се до края на тази година да приемем закон, свързан с дуалното образование, защото това е един от основните проблеми, които сме разисквали и повдигали от Министерството на икономиката. Болна тема е и неслучайно – един от предишните въпроси, свързан с посещението ни в Унгария, надълго и нашироко разисквахме с унгарските колеги. Стигнахме до някакви изводи, които са свързани с това, че прилагането на немски, австрийски или швейцарски примери е добро, но това, което на мен лично ми хареса в Унгария, е въвеждането на някои унгарски иновации по отношение конкретика, свързана с унгарската действителност, надявам се да го приложим и към нас, за прилагане на дуалната система.
По отношение на административната тежест. Министерският съвет прие няколко пакета за олекотяване на административната тежест. Факт е, че реформата с електронното управление все още не се е случила и се надявам, както и Вие казахте, това да стане по най-бързия начин, защото действително е едно от нещата, които затрудняват бизнес средата и се съгласявам с Вас в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Министър, благодаря Ви.
Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за отношение в рамките на до две минути – народният представител Стефан Кенов.
Господин Кенов, заповядайте.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодарим за отговора. Като либерална партия, Българският демократичен център винаги е поставял като един от най-важните сектори в държавата икономиката. Може би много от проблемите, които имаме в другите сектори – в социалната политика, в демографията, ще се решат при по-добре икономически стояща държава, при по-високи доходи и така нататък. Във Вас са нашите надежди, защото, така да го кажем, в големия футболен отбор на Министерския съвет може би министърът на икономиката трябва да играе плеймейкър в целия този процес.
Вие казахте, че във връзка с образованието, във връзка с електронното правителство трябва някаква основна движеща сила – ние виждаме в лицето на министъра на икономиката именно този играч, който трябва да осигурява връзките между отделните звена, а не да стои и да пише статистика на скамейката. Още повече, че, като лидер на една автентична десница, именно десните икономически политики са нашата цел също като Вас и много бихме се радвали, ако има по-активна държавна политика, повече преки мерки за подпомагане на стартиращия бизнес в България, на започналия бизнес и увеличаване капацитета на вече работещите предприятия. Благодаря, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви и аз, господин Кенов.
Преминаваме към въпрос от народния представител Борислав Иглев относно възможности за икономическо сътрудничество с Ислямска република Иран.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През месец януари тази година отпаднаха голяма част от санкциите, които Европейският съюз, САЩ и ООН бяха наложили на Иран по повод ядрената програма на страната. Моментът е удачен да се създадат икономически отношения с държавата – били те съвместни инвестиционни проекти, бизнес форуми или търговски връзки.
Моят въпрос е следният: какви са действията, предприети от българското правителство и по-конкретно – Министерството на икономиката, по повод създаването и разширяването на икономическото сътрудничество между Република България и Ислямска република Иран. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иглев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иглев, с отмяната на ограничителните мерки срещу Иран се създадоха условия за пълното използване на потенциала на двустранните ни връзки, особено в сферата на взаимната търговия, за разширяване на сътрудничеството между Европейския съюз и Иран и за откриване на пътя за задълбочаване на диалога с Иран по редица други въпроси от общ интерес.
В тази връзка в периода 6 – 9 март тази година в Техеран приключи успешно своята работа 18-тата сесия на Българо-иранската междуправителствена комисия. Поставени бяха амбициозни задачи, които следва да бъдат ефективно реализирани при задълбочаването на търговско-икономическите отношения между България и Иран.
По време на Сесията бяха разгледани конкретни въпроси и теми, които ще способстват разширяването на диверсификацията, на двустранното сътрудничество в сферата на търговско-икономическите отношения, селското стопанство, транспорта, информационните технологии, туризма, инвестициите, културата, младежта и спорта.
В допълнение на Меморандума за разбирателство в Осемнадесетата сесия на Смесената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество беше парафиран Меморандум за разбирателство между българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и иранската Организация за малки предприятия и индустриални паркове. Българската страна изрази сериозно задоволство от трайното нарастване на двустранния стокообмен през последните години. Сред секторите, в които виждаме бъдещ потенциал за задълбочаване на търговското сътрудничество с Иран, са фармацевтичната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, автомобилната индустрия, по-специално резервни части и автоаксесоари, химическата промишленост и информационните технологии.
Паралелно с провеждането на Сесията се проведе изключително важен и полезен бизнес форум между водещи фирми от България и Иран. В работата на българо-иранския бизнес форум взеха участие представители от 66 български компании, представляващи основните сектори на българската икономика – машиностроене, химическа и фармацевтична промишленост, Информационни и комуникационни технологии сектора, минното дело, банково и застрахователно дело, производство на автомобилни части и аксесоари за тях, енергетика, търговия, селскостопански продукти, корабостроене и кораборемонт, туризъм и инвестиции, строеж и експлоатация на соларни паркови и ВЕИ, шивашка промишленост, авиационна промишленост и други.
От иранска страна във форума участваха над 130 компании.
България разглежда развитието на търговско-икономическите отношения с Ислямска република Иран и като възможност за разпространяване и налагане на българските стоки на пазарите на Афганистан, Пакистан и Туркменистан, като от своя страна сме готови да съдействаме за навлизането на ирански стоки през нас на пазара на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Министър, благодаря Ви за отговора.
За реплика – народният представител Борислав Иглев. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми Министър Лукарски, благодаря за информацията.
Безспорно трябва активна работа, за да се възползваме максимално от ситуацията, преди да стане ясно, че Иран има интереси към газовия хъб „Балкан”. Това би могло да превърне България в газоразпределителен център за Югоизточна Европа и Европейския съюз. Надявам се да водите преговори за реални инвестиции. Под реални инвеститори имам предвид хора, които ще инвестират, и компании, които ще разкриват работни места в регионите, страдащи най-много от безработица – Северозапада и, разбира се, моя избирателен район – Хасково. Благодаря Ви за информацията и отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иглев.
Няма дуплика, отказвате се.
Благодаря на господин Божидар Лукарски, министър на икономиката, за участието му в днешния парламентарен контрол.
На едно питане и шест въпроса ще отговаря госпожа Теменужка Петкова, министър на енергетиката.
Питане от народния представител Слави Бинев относно политиката за справяне с проблемите на пазара на природен газ в Република България.
Господин Бинев, заповядайте да го развиете в рамките до три минути.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги!
Госпожо Министър, междусистемната газова връзка между България и Гърция е важна за постигането на реална диверсификация на източниците за доставка на природен газ. По тази причина смятам, че трябва да се осигури максимална прозрачност по отношение на неговата реализация. Наскоро избухнаха скандали около изпълнението на други ключови проекти и считам, че е необходимо предоставянето на подобна информация относно сроковете за изпълнение на настоящия проект и процедурата за избирането на изпълнители, за да бъдат избегнати евентуални проблеми или нарушения. Какви са сроковете за изпълнение на Проекта за изграждане на междусистемна газова връзка между България и Гърция? Може ли да разясните въпроса за изпълнителите на Проекта? Ще се търси ли стратегически международен изпълнител с опит, или отново фирми с неясна собственост и история ще спечелят конкурса, който ще бъде анулиран след това? Какви мерки ще предприеме Министерството на енергетиката за подсигуряване на максимална ефективност и прозрачност при изграждане на интерконекторната газова връзка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Бинев.
Министър Петкова, заповядайте. Отговор на питането в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Бинев, въпросът, които поставяте, е много важен и много актуален за българския енергиен сектор. Това е една от междусистемните газови връзки, която е от стратегическо значение за българската енергетика, и не само за България. Това е интерконектор, чието изграждане е стратегическо за целия регион на Югоизточна Европа. На практика е интерконекторът, който ще даде възможност на България да се свърже с Южния газов коридор и да доведе до реална диверсификация на източника за доставка на природен газ. Българското правителство, и Министерството на енергетиката в частност, водим много активна политика по отношение на това Проектът да бъде реализиран в рамките на сроковете, които сме си предначертали.
Според Устава си дружеството, което реализира проект ICGB, акционерно дружество, което финансира проектирането и изграждането на газопровода ICGB, притежава съоръжението, разпределя неговия капацитет, сключва договори за пренос на природен газ и получава приходите от преноса на природен газ. Дружеството само по себе си е възложител на обществени поръчки по смисъла на Закона за обществените поръчки. По отношение на Вашия въпрос как ще бъде избран строителят за този изключително важен проект, дава отговор именно това – дружеството е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки и цялата тръжна процедура ще бъде проведена, съобразявайки се със Закона за обществените поръчки при максимална публичност, прозрачност и при максимално ефективно разходване на ресурса, който ще бъде използван, за да се реализира този интерконектор. За реализацията на интерконектор ICGB има осигурен грант на Механизма за свързване на Европа, който е в размер на 45 млн. евро. В момента се водят разговори за осигуряване и на допълнително финансиране по този проект, така че ресурсът, който ще бъде необходим по първоначални данни, за да се реализира този конектор, е в размер на приблизително 220 млн. евро. Това ще бъде един много сериозен проект сам по себе си. Гарантирам Ви, ще бъде реализиран, ще бъде изпълнен при спазване изискванията на Закона за обществените поръчки, съответно на правилата за обществени поръчки в рамките на Общността.
По отношение на това в какви срокове трябва да се реализира Проектът, съгласно пътната карта и окончателното инвестиционно решение, което взехме на 10 декември 2015 г., и то е един от най-важните документи, даващ хоризонт, даващ възможност за реалното изграждане на интерконектора, сме предвидили до средата месец октомври 2016 г. да започне строителството му, а до средата на 2018 г. Проектът трябва да бъде въведен в търговска експлоатация.
В момента тече много важен процес, свързан с реализацията на интерконектора Гърция – България, а това е именно провеждането на пазарния тест. До края на месец март трябва да приключи първата фаза по отношение на пазарния тест, която е свързана с подаването на необвързващи оферти от страна на потенциални доставчици и търговци, които биха могли да резервират капацитет за интерконектора, а в края на месец април ще приключи и втората обвързваща фаза, вече с конкретните обвързващи оферти и количества за резервиран капацитет.
Интерконекторът е много важен, работим много сериозно в тази посока и се надявам да спазим всички срокове и всички условия, които са залегнали в окончателното инвестиционно решение и в пътната карта, която сме представили на нашите партньори в Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Петкова.
Господин Бинев, два уточняващи въпроса – две минути общо.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Може би трябваше да започна с нещо друго.
Госпожо Министър, първо, искам да Ви благодаря, защото сте показали, че когато Ви се подскаже, че има дефект, много бързо го отстранявате. Факт е, че един от големите инвеститори, на когото беше забавено плащането, след уведомяването, което бе направено към Вас, решихте този въпрос като истински държавник. Смятам, че това е много добре. Това е начинът, по който можем да окуражим инвеститорите да продължават да правят нещо в България. Един от големите проблеми, въобще за цялата ни страна като цяло, е този. Затова, когато говоря с Вас, го правя с надеждата, че всичките детайли, които уточняваме в момента, не са като въпрос-провокация, а са въпроси, които да имаме заедно предвид и да видим как да ги решим. Там е един от големите проблеми, тъй като това са големи инфраструктурни проекти. Те ще бъдат наблюдавани от Европейската комисия – имам уверението по този въпрос. Малко са компаниите, които могат да се съревновават на този терен. Именно по тази причина ще бъдат изключително внимателни, ще обсъдят всички случаи и всякакви такива хитринки, които са валидни по нашите територии, ще бъдат елиминирани или ще бъдат санкционирани. Повдигам този въпрос и поради това, че има нужда от повече прозрачност при неговото решаване.
Искам още веднъж да Ви благодаря за бързата намеса, която проявявате, защото тя е нетипична за нашето управление. Смятам, че това е един много добър сигнал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Всъщност Вие нямахте два уточняващи въпроса, заради което няма да има и отговор на двата въпроса. Благодаря Ви, господин Бинев.
Въпрос от народния представител Васил Миланов Антонов относно бъдещето на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй” и перспективите пред атомната ни енергетика, включително изграждане на нови мощности.
Заповядайте, господин Антонов, за да развиете Вашия въпрос.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър Петкова, до 2008 г. на Пети и Шести блокове на АЕЦ „Козлодуй” е извършена модернизация от западни компании за 560 млн. евро, като целта е те да работят безопасно за периода от 16 години, тоест до 2024 г.
През 2012 г., само четири години след завършване дейността по модернизацията им, са стартирани програми за комплексно обследване на фактическото състояние и остатъчния ресурс на конструкциите, системите и компонентите им.
През 2014 г. програмите, заедно с посочените в тях мерки, са одобрени от Агенцията за ядрено регулиране, а от 2014 г. досега сумата, необходима за удължаване живота на Пети и Шести блокове нараства двойно.
В края на месец януари 2016 г. в рамките на международната българо-руска Комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество се подписа договор, свързан с удължаване срока за експлоатация на Шести блок.
По думите Ви, лично на Вас, договорът е свързан с един от основните приоритети на правителството в сектор „Енергетика” – удължаване на живота на Пети и Шести блокове на АЕЦ „Козлодуй”.
През изминалата година нееднократно, в това число и от премиера, беше изказано мнение в посока да се предприемат действия по изграждане на Седми и Осми блокове на АЕЦ „Козлодуй”.
В тази връзка е и моят въпрос. Всичко казано дотук създава впечатление за хаотично и непоследователно действие от страна на правителството в сектор „Енергетика”.
Моят въпрос конкретно към Вас е: какво е бъдещето на Пети и Шести блокове на АЕЦ „Козлодуй” и перспективите на България за развитие на атомната енергетика, включително и изграждането на нови мощности?
Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Антонов.
Министър Петкова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, наистина Вашият въпрос е изключително актуален и много, много важен за българския енергиен сектор.
Както Вие споменахте, както ние в нашата програма на правителството в областта на енергетиката ясно сме посочили основните приоритети. Един от най-важните ни приоритети е именно удължаването живота на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй”.
В изпълнение на законовите изисквания за дейността на АЕЦ „Козлодуй” относно продължаване на срока на експлоатация на Пети и Шести блок бяха разчетени в два основни етапа.
Първият етап, това е комплексното обследване и оценката на остатъчния ресурс на оборудването и съоръженията на блокове Пети и Шести на АЕЦ „Козлодуй”, който към момента е приключил.
И вторият етап – изпълнение на програмата за подготовка на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй” за програмата за удължаване на живота на Пети и Шести блок.
Програмата за Пети блок е в процес на изпълнение, като са предвидени 242 мерки за изпълнение до края на лицензионния период – 2017 г. Изпълнението на всички мерки е стартирало, 55 мерки вече са изпълнени. Сключен е договор с консорциум в състав: „Русатом сервис” ООД, Концерн „Росенергоатом” и „Електрисити льо Франс” за разработване на обосновка за удължаване на срока на експлоатация на блок Пет на АЕЦ „Козлодуй” до 60 години, в това число анализи, разчети и количествени оценки на остатъчния ресурс като по него са възложени 55 мерки от програмата за Пети блок. Останалите мерки се изпълняват от други организации или със собствен ресурс.
За блок Шест са предвидени 228 мерки. На 28 януари 2016 г., както и Вие отбелязахте, е подписан договор между АЕЦ „Козлодуй” и „Русатом сервис” и „Риск инженеринг” за разработване на обосновка за продължаване на срока на експлоатация на блок Шест на АЕЦ „Козлодуй” до 60 години, в това число анализ, разчети и количествена оценка на остатъчния ресурс.
Дейностите, предвидени за 2015 г. по проект „Продължаване срока на експлоатация на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй”, втори етап” са изпълнени в срок.
През 2015 г. най-активно са изпълнявани мерките по блок Пет, предвид определените кратки срокове.
По време на плановия годишен ремонт на Шести блок през октомври 2015 г. са реализирани планираните мерки от проекта, изготвена е и е комплектована необходимата отчетна документация.
Създадената вътрешна организация в АЕЦ „Козлодуй” позволява паралелното изпълнение на мерките по Пети и Шести блок при стриктен контрол на текущо изпълняваните дейности, отчитане на поставените срокове и финансови ресурси, своевременна актуализация на документите за управление на проекта, поради което не е допуснато към настоящия момент, а и за в бъдеще, разбира се, просрочване на мярка и наличие на критични за Проекта обстоятелства.
По отношение на поставения от Вас въпрос, свързан със създаденото у Вас впечатление за хаотична и непоследователна политика по отношение на изграждането на нови мощности в областта на ядрената енергетика, бих искал да кажа, че правителството е изключително последователно в своята визия, в своята политика по отношение на изграждането на нова мощност, ядрена мощност, като ние от самото начало в нашата програма ясно сме посочили, че ние държим на това България да запази своя капацитет като ядрена държава и ще работим в тази посока, но всеки един такъв проект, за да бъде той реализиран, трябва да бъде икономически обоснован и трябва да бъде съответно подкрепен с необходимата икономическа база, да не изисква това – предоставянето на държавни гаранции. Този проект трябва да бъде изграден изцяло на пазарен принцип, така че нашата политика по отношение на този въпрос е много последователна от самото начало и такава ще бъде. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Антонов – реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, определено трябва да кажа, че частично съм удовлетворен за отговора, и то по отношение на ремонта на двата енергоблока и графика, който цитирахте. Разбира се, срокът – спазването, изпълнението и качеството, са единият от важните контролни функции, които следва да изпълнявате Вие като министър.
Определено по отношение на новите ядрени мощности нямаше конкретност в отговора. Твърде общо цитирахте новите ядрени мощности, свързани с пазарни принципи. Нищо не споменахте за изграждане на нови ядрени мощности за АЕЦ „Белене”, а на всички ни е ясно, че там имаме готова, оторизирана площадка и в същото време заявен и изпълнен енергоблок, който е в „Росатом”.
Моля Ви, когато отговаряте допълнително на този въпрос, не поставяйте патриотизма ми на съмнение, така както отговаряхте на предишните въпроси. Отговорете конкретно: защо не поставяме именно на пазарен принцип изпълнението на централата в АЕЦ „Белене”? Още повече, че единият от новите блокове, които коментирахте за АЕЦ „Козлодуй”, и наскоро също имаше коментари за него, за неоторизирани лица, без решение на Министерския съвет, че имаше информация, че едва ли не някой ги предлага, включително и в Китай, както е на Женския пазар, общо взето, така ги предлагаха.
И последно, въпреки че ми изтича времето, съвсем наскоро в „Дер Тагесшпигел” излезе информация по отношение качеството и експлоатационното поддържане на съществуващите енергоблокове. Там не бяха коментирани по най-добрия начин двата останали енергоблока в „Козлодуй”, които работят, въпреки че преди това експертната оценка, която бе извършена от МАЕ даде девет добри практики на нашите енергоблокове. Благодаря Ви.
Ако можете, отговорете ми на всички поставени уточнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, тъй като Вашият въпрос основно беше насочен към това, че правителството не води последователна политика по отношение на изграждането на нови мощности съответно в областта на ядрената енергетика, аз смея да твърдя конкретно в отговора си, както и отново ще потвърдя, че правителството води изключително последователна политика от самото начало по отношение на изграждането на нови ядрени мощности в България.
Що се отнася до допълнителния въпрос, който Вие поставихте, свързан с проекта АЕЦ „Белене”, Вие знаете каква е настоящата ситуация по отношение на този Проект. Към настоящия момент предстои произнасяне на Арбитража по тази тема, така че смятам, че е добре да не коментираме нищо повече по този въпрос, докато не видим какво е решението на Арбитража. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Петкова.
Въпрос от народния представител Димитър Танев относно Наредба за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.
Господин Танев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с Наредбата за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.
Уважаема госпожо Министър, както Ви е известно, с изменение в Закона за енергетиката, в сила от 24 юли 2015 г., министърът на енергетиката трябваше да издаде Наредба за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие. Съгласно Закона това трябваше да се случи в тримесечен срок, тоест до 24 октомври 2015 г. И към момента на задаването на моя въпрос през месец февруари, тоест почти шест месеца откакто Законът е влязъл в сила, такава Наредба нямаше. Това, което виждаме на страницата на Министерството, е публикуван Проект на такава наредба, с дата 8 март. Този Проект на наредба е предложен и дава начало на оповестяване на разходите и прави опит за въвеждането на някакъв контрол над тях.
Моят въпрос е: считате ли, че тази Наредба, така направена, е достатъчна? Безкрайно Ви уважавам като професионалист и наредба от един лист едва ли има, поне аз не съм виждал в 10-годишния си стаж в държавната администрация. По отношение на оповестяването е направен сериозен опит с приложението към тази Наредба, но по отношение на контрола, считам, че това, което е написано в нея, е изключително недостатъчно, тъй като мерките, които са предложени, са свързани само и единствено ако през годината при констатирани нецелесъобразни и неефективни разходи принципалът приема мотивирано решение за предприемане на мерки. Тоест считаме, че всичко в енергетиката е наред и че не можем да сложим още отсега някакви разумни граници и параметри, които пък да бъдат следвани и контролирани от Вас, което ми се струва, че трябва да бъде част от Наредбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Танев, въпросът Ви, свързан с Наредбата по отношение оповестяването и оптимизирането на разходите в дружествата от държавната енергетика, е много актуален. Както знаете, за да стигнем дотук, беше направена промяна в Закона за енергетиката, която беше продиктувана именно от желанието да се контролира процесът, свързан с разходите в дружествата, в които държавата или общината притежават повече от 50% от капитала.
Факт е, че е налице закъснение по отношение издаването на тази Наредба. Веднага след приемането на Закона, с моя заповед беше сформирана работна група, която трябваше да анализира и да установи всички дружества – държавни или общински, които биха могли да попаднат в обхвата на тази разпоредба на Закона за енергетиката. Това наложи да се направи много мащабно проучване във всички общини и в министерствата, за да видим за колко дружества на практика се отнася тази Наредба и къде бихме могли да я приложим. Това доведе до известно забавяне в темповете на работа на работната група, но така или иначе Наредбата е факт. Беше качена за обществено обсъждане и то приключи вчера. Постъпили са становища по отношение на Наредбата. Всички те ще бъдат разгледани и отразени в този Проект на наредба.
Ако Вие смятате, че е налице необходимост от някакви конкретни допълнения, конкретни текстове или конкретна форма на тази Наредба по отношение и на контрола, аз и моите колеги сме готови да ги обсъдим.
Що се отнася до целесъобразността на разходите на всички тези държавни дружества в областта на енергетиката, искам само да отбележа, че съществуват, разбира се, и други контролни механизми, чрез които разходите биха могли да бъдат редуцирани или контролирани. Да не забравяме, че във всяко министерство има звена за вътрешен одит, които по закон имат такава възможност да проверяват всяко едно от тези държавни или общински дружества, които попадат в обхвата на съответното министерство или община, или общината, или министерството са принципал там, така че съществуват и други форми.
По-скоро бихме могли да помислим в тази посока – каква да бъде координацията между Министерството на енергетиката и принципалите на съответните дружества и звената за вътрешен одит или Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция. Съгласна съм, че в тази посока има какво да се желае по отношение на контрола. Аз и моят екип сме готови да обсъдим всяко предложение. Постъпили са такива. Ние ще отразим, разбира се, всички тези промени и съм на разположение да обсъдим всеки вариант, който Вие смятате, че е удачен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Виждам у Вас желание да поставим начало, да положим достатъчно усилия за оптимизиране и контрол на разходите в сектора.
Това, което искам да допълня, и ако Вие прецените, че може да бъде направено, е онова, което и Вие обещахте, а именно намаляване с около 10 на сто на разходите. Поставете си тази цел, опишете го в Наредбата. Дайте задачата на всеки един от принципалите и нека да видим кой е изпълнил, кой не, и оттам нататък, струва ми се, че резултатите ще бъдат налице, когато има и своебразен контрол за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Танев, да, що се отнася до намаляването на разходите с 10%, поех ангажимент и той е изпълнен към настоящия момент. В Българския енергиен холдинг и дружествата, които попадат в неговия обхват, е извършена оптимизация навсякъде на разходите с 10%. За периода от август до декември 2015 г. намалението на разходите е близо 42 млн. лв. в рамките на държавната енергетика.
Що се отнася до останалите дружества, чиито принципал са съответно общините или други министерства, би могло да се помисли за някаква координация по отношение на визията на принципалите във връзка с разходите, които се извършват за дружества, които изпълняват дейности по Закона за енергетиката, така че напълно подкрепям и поемам ангажимент да бъде отразена такава форма на контрол и на ангажимент от страна на всички принципали в областта на енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова, че въпреки предварително поет ангажимент, уважихте Народното събрание и във времето, в което Ви е възможно, дадохте отговор на народните представители. Останалите колеги, които имат зададени към Вас въпроси, ще получат отговорите си в следващия парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите и отговорите, отправени към министъра на туризма госпожа Николина Ангелкова.
Първи ще развият своя въпрос господин Георги Кючуков и господин Светослав Белемезов, тъй като господин Слави Бинев отлага въпросите си.
Господин Белемезов, слушаме Вашия въпрос към госпожа Ангелкова.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с регулацията на медицински и здравен туризъм в България.
Медицинският и здравен туризъм е една от най бързо развиващите се сфери на туристическата дейност. Нашата страна разполага с изградена материална база и изключителни природни ресурси за неговото развитие. През последните години се забелязва определено увеличаване на броя на хората, ползващи този тип туристически услуги, както и на интереса на хотелиерския и ресторантьорския бизнес за подобряване качеството на обслужване.
В тази връзка съществуват определени проблеми в законовата уредба на тази дейност. В досега съществуващите нормативни документи има само Проект на наредба за условията и реда за сертифициране на „балнеолечебен (медикъл спа) център”, „спа център”, „уелнес център” и „таласотерапевтичен център”. Проектът е предложен за обсъждане на електронната страница на Министерството на туризма, но от една година няма движение по него.
Бързам да отбележа, госпожо Министър, че входираният от нас въпрос беше преди повече от месец и половина.
Във връзка с това бих желал да отправя към Вас следния въпрос: кога ще бъде приет и обнародван този поднормативен акт и съобразен ли е с Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване? Казвам това във връзка и с чл. 114 и чл. 168 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Белемезов.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Кючуков, уважаеми господин Белемезов! Във връзка с постъпил парламентарен въпрос относно регулацията на медицински и здравен туризъм в България Ви уведомявам следното.
Основен акцент в работата на Министерството на туризма е разработването на подзаконова нормативна рамка за развитието на специализираните форми на туризъм. Първа стъпка в тази посока и основно в посока на развитие на здравния туризъм е приемането на Наредба за условията и реда за сертифициране на балнеолечебен медикъл спа център, спа център, уелнесцентър и таласотерапевтичен център. Правното основание за изготвянето и приемането на Наредбата е чл. 138, ал. 3 от Закона за туризма. С Наредбата се въвеждат за първи път в нашето законодателство унифицирани изисквания, минимални задължителни изисквания, на които следва да отговарят центровете, в които се предоставят балнеолечебни медикъл спа, спа уелнес или таласотерапевтични услуги. Основната цел на Наредбата е повишаване качеството на предлаганата услуга и информираността на потребителите на туристически услуги. Чрез въведените критерии, на които трябва да отговарят балнеолечебните, спа, уелнес и таласотерапевтичните центрове, се цели осигуряване на безопасност и качество при лечение, рехабилитация, възстановяване или разкрасяване. Приемането на Наредбата създава предпоставки за развитие и успешно промотиране на здравия туризъм и възможностите, които този продукт създава за лечение и укрепване на здравето.
Наредбата беше обявена за обществено обсъждане през месец юни 2015 г. и премина дълга съгласувателна процедура с Министерството на здравеопазването. Тя бе обнародвана в бр. 11 на „Държавен вестник” от 9 февруари 2016 г.
По отношение на транспонирането на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване в националното законодателство, това е направено с изменение на Закона за здравето и е в сила от 3 януари 2014 г., с което се въвеждат изискванията на Директивата. Условията и редът за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване са определени с Наредба № 5 от 21 март 2014 г. на министъра на здравеопазването. С тази Наредба се уреждат условията и редът за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване в друга държава – членка на Европейския съюз.
Крайната цел на Директивата за трансграничното здравно обслужване е всички граждани на Европейския съюз да получат равен достъп до качествени здравни услуги в съответствие със специфичните си нужди.
Усилията на Министерството на туризма са насочени към превръщането на България във водеща дестинация по отношение на един от най-перспективните видове туризъм, а това ще окаже мултипликационен ефект в икономическо и социално отношение, което ще се прояви в дългосрочен план и ще намери конкретно проявление в създаването на благоприятен имидж на България като балнео спа уелнес дестинация, притежаваща силна конкурентоспособност и предлагаща продукти с висока потребителска стойност на глобалния туристически пазар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика – господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Аз по-скоро вземам процедурата по реплика, за да изразя отношението си, което е положително към Вашия отговор. В действителност след приемането на въпросната Наредба от 9 февруари тази година, ние имаме възможност да подобрим изключително интензивно ефективността от приемането на такъв тип здравен туризъм в България.
Ние от парламентарната група на АБВ изключително тясно следим процесите, свързани с туристическия бранш в България. Пожелавам искрен успех в тази посока, тъй като смятаме, че всичките тези ресурси, които нашата държава е градила в продължение на дълги години, е изключително важно да бъдат съхранени и подобрени като традиция, включително на вътрешно ниво да имаме възможност да подобрим портфолио – предлагане на услуги, което ще ни приведе в допълнително ефективна дестинация за трансгранични посетители.
Бих искал да изразя отношение – в разговори, които сме водили с граждани от Република Македония, те предпочитат България като туристическа дестинация с оглед на това, че включително и техните 5-звездни хотели нямат спа центрове. Ние имаме абсолютно всички предпоставки да разгърнем със сериозен размах тази услуга. Надявам се през 2016 г., както имахме възможност да подобрим редица туристически сектори през 2015 г. като селския туризъм, да имаме възможност да подобрим и дейността си в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Белемезов. Всъщност Вашата реплика беше положително отношение.
Надявам се, че няма да има дуплика. Да.
Въпрос от народния представител Борислав Иглев относно облекчения за руски туристи.
Заповядайте, господин Иглев, да развиете Вашия въпрос.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо Министър, уважаеми колеги! Туризмът е един от важните сектори в българската икономика, а България винаги е била привлекателна за руските туристи.
Моят въпрос е: какви конкретни мерки се вземат за облекчаване на визовия режим за руски туристи? Какъв е очакваният ръст на руски туристи през 2016 г.? Какви мерки ще бъдат взети, за да изберат почивка у нас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря за късия въпрос, господин Иглев.
Министър Ангелкова, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иглев, по повод конкретния Ви въпрос относно руските туристи Ви уверявам, че интензивният и задълбочен диалог, който Министерството на туризма води и който поддържаме с представителите на Руската федерация, вече дава своите конкретни резултати. По данни на летищата Варна и Бургас към днешна дата увеличението на руските чартърни полети, планирани за предстоящия летен туристически сезон, е с 83%, при общ ръст на заявените чартъри от всички дестинации, подчертавам – планирани чартъри, ст от 30%.
Информацията на Асоциацията на руските туроператори е за ръст от 30% на ранните записвания от руските туристи към България за сезон 2016 г., като допълнително са регистрирани десетки нови заявления за акредитация за работа на пазар България от страна на местни туроператори.
По отношение на визите още в началото на месец февруари 2015 г. бе договорено с Министерството на външните работи да бъдат облекчени процедурите за издаване на визи на руски граждани. Облекченията важат още за Украйна, Беларус, Казахстан, Армения и Грузия. Издават се краткосрочни двукратни или многократни визи с цел организиран туризъм със срок на валидност до една година на гражданите, които са използвали при предишни години български визи. Собствениците на недвижими имоти имат право на краткосрочни двукратни или многократни визи с цел частно посещение със срок на валидност до една година, а тези, които са ползвали български визи в рамките на последните дванадесет месеца, са със срок на валидност три години.
В рамките на междуправителственото заседание на двете страни в края на януари 2016 г. бе подписан Протокол за сътрудничество в областта на туризма. Обхватът на визовите облекчения за гражданите на Руската федерация бе разширен, като лица до 16 години, които идват на детски организиран туризъм и фестивали, ще получават безплатни визи.
От 1 февруари 2016 г. към Министерството на туризма започна да функционира специален номер, на който руските туристи получават актуална информация за възможностите за туризъм в България.
При много силен интерес премина кръглата маса, която Министерството на туризма организира в Москва само три седмици по-късно – на 24 февруари. Повече от 100 туристически фирми и браншови организации, парламентаристи и представители на местните власти дискутираха възможността за увеличение на туристопотока. Активността на двустранния диалог позволява разгръщане на целия потенциал на туристическите връзки между двете страни. Освен че бе разположена на най-централната локация на едно от най-големите туристически изложения за руския пазар – Интурмаркет, България ще бъде специално представена и на четири големи туристически форума през следващия месец в Санкт Петербург, Екатеринбург, Казан и Самара. През месец юни тази година в центъра на Москва ще бъде организиран туристически панаир за представяне на България.
От пет години в България не бе осъществявана визита от руска страна с ранга на господин Олег Сафонов – председател на Федералната агенция по туризъм. Щастлива съм от реципрочния жест и възможността да представя нашата страна като активна туристическа дестинация в руската държавна Дума. Подобна възможност български министър не е получавал през последните 27 години.
В заключение бих искала да обявя, че очакваме доста добър положителен летен сезон, и разбира се, да призова всички представители на бранша за отговорно поведение и предлагане на качествен туристически продукт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Ангелкова.
Реплика – заповядайте, господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо министър Ангелкова! Добре е, че имате активност по темата. Важно за хотелиерските и ресторантьорските браншове е да получат успокоение, че руските туристи този път ще изберат отново България.
Спомняте си загубите от миналия сезон. Определено трябва да мислим в посока облекчение на визовия режим и други преференции, които ще ги привлекат отново към нас.
Смятате ли да проведете общи срещи и може ли да гарантирате по-успешен летен сезон за хотелиерите и ресторантьорите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иглев.
Дуплика – госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Иглев! Данните, които преди малко представих от пазар Русия и не само от пазар Русия – ръстът на планираните чартъри и на двете летища – Варна и Бургас, които основно обслужват летните ни курорти, е с 30% към днешна дата. Ръстът на записванията в големите туроператори, с които Министерството работи, като основен подход в новата маркетингова стратегия на Министерството – още от края на месец юни миналата година към днешна дата показва ръст на записванията от 40% на ТУИ, около 40–50% на „Томас Кук”, на „ДЕР Туристик”, на всички големи туроператори и асоциации, с които Министерството работи. Очаква ни много положителен сезон.
Използвам трибуната, за да призова отново бранша, както винаги сме работили – съвместно, да обръща особено внимание на качеството на продукта, който предлага; да се избягват дублажите на резервации; да се фокусираме върху квалифициран персонал, за да може да имаме развитие на устойчив туризъм и туристите, които посетят нашата страна тази година, да продължат да я посещават, и да се върнат и през следващите сезони. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелкова.
Благодаря на госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма, за участието й в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, съгласно вчерашното съобщение за парламентарен контрол в рамките 120 минути следва да отговори госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, която пътува към парламента.
Тя има да отговори общо на 32 въпроса, на които очевидно няма да бъде отговорено в рамките на днешния парламентарен контрол.
Два от тези въпроса са преминали от устен в писмен въпрос – от народния представител Настимир Ананиев, относно строителството на тунел „Железница” – част от автомагистрала „Струма”, цената и гаранциите за безопасност, и въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов относно изпълнение на законовата разпоредба за дневни винетки за леките автомобили и въвеждане на валидност от 12 календарни месеца за едногодишната винетка, считано от момента на закупуването й.
Госпожа Павлова ще отговори в рамките на 120 минути на 30 въпроса, един от които е общ отговор на два въпроса и общ отговор на три въпроса.
Първият въпрос е от господин Манол Генов относно мерките за рехабилитация на републикански път III-667 в частта му от Първомай през Дебър – Дълбок извор – Асеновград, и необходимостта от свързването му с пътен възел „Оризово”.
Заповядайте, господин Генов, да развиете Вашия въпрос.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно мерки за рехабилитация на републикански път III-667 в частта му от град Първомай през квартал Дебър – Дълбок извор – Асеновград, и необходимостта от свързването му с пътен възел „Оризово”.
Уважаема госпожо Министър, посоченият участък е третокласен път от републиканската пътна мрежа на страната, но разположението му го прави от изключителна важност. При Първомай той пресича републикански път I-8, минава през четири села и при Асеновград се съединява с републиканския път III-804. В обсега му има редица населени места, които разчитат на него. Това е пътят, по който туристите от Североизточна България достигат до известни манастири в община Асеновград, Света Неделя, Света Петка Молдовска и други туристически обекти.
В последните 10 години пътят е изключително натоварен, след като до края на миналата година беше затворена връзката през село Поповица – Асеновград. Аз Ви благодарих, че наистина рехабилитирахте този път, сега използвам момента пак – хората си отдъхнаха от дупките и кратерите по него, но имате да довършвате някои неща. Обещахте ми напролет да режем лентичката заедно.
По данни на кметове на населени места преди години е ремонтирана само частта, която се намира на територията на община Първомай. Останалата част от територията на община Асеновград е поддържана само с изкърпване на асфалта. Пътят е вписан в Областната стратегия в частта „Инфраструктура на област Пловдив”, но реални мерки по сериозната му рехабилитация няма и до момента.
Госпожо Министър, въпросът ми към Вас е: предвижда ли се и кога цялостна качествена рехабилитация на път III-667 в частта Първомай – кв. Дебър – Дълбок извор – Асеновград? Разполагате ли с актуална експертиза за неговото състояние в момента, за интензитета на натовареност и рисковете от пътнотранспортни произшествия? Кога ще бъде изградена връзката от този път към пътен възел „Оризово”, след като пътуващите по тази пътна артерия са лишени от пътна връзка с автомагистралите „Марица” и „Тракия”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Генов.
Министър Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Както коректно казахте, състоянието на третокласен път Плодовитово – Първомай – Асеновград е незадоволително във всички участъци. Пътят е строен преди повече от 40 години и от тогава освен частични рехабилитации нямаме сериозна реконструкция на пътната настилка. Пътят се очертава като натоварен, с висока интензивност на движението, но без участъци с висока концентрация на пътнотранспортни произшествия. Именно незадоволителното му състояние показва необходимостта от цялостна рехабилитация, ако искаме трайно и дългосрочно да решим проблема. От анализите и разчетите, с които разполагаме към днешна дата, стойността на такава рехабилитация е над 15 млн. лв. Именно това е причината вероятно и в годините назад такава да не е планирана, поне към настоящия момент – говоря за цялостно.
Това, което планираме за тази година, е продължаване на действията и усилията за поддържането на този пътен участък в рамките на програмата за текущ ремонт и поддържане от Агенция „Пътища” в рамките на бюджета и средствата, с които разполагаме.
По отношение на пътните връзки и връзките между автомагистрали „Тракия” и „Марица” – връзките се осъществяват по два начина: при пътен възел „Оризово” и при връзките, каквито са изградени към настоящия момент. За момента за самия пътен възел „Оризово” не предвиждаме допълнително изграждане на нови съоръжения, тъй като това е технологично невъзможно. Вие знаете, при „Оризово” имаме само един надлез. За да може да бъде направена по-сериозна пътна връзка във всички направления, трябва да бъде изграден чисто нов голям пътен възел с чисто ново мостово съоръжение, което би струвало доста по-скъпо, отколкото съществуващите пътни връзки, които са изградени в момента. Затова като компенсация и като осигуряване проводимостта на трафика както в направленията, които идват от магистрала „Марица” в посока София, и съответно от Бургас за връзката с магистрала „Марица” по „Тракия”, се изгражда пътен възел „Плодовитово”. Амбицията ни беше пътният възел на Плодовитово да бъде направен още миналата година, но, за съжаление, обжалване на решението по ОВОС или по-скоро решението, че не е необходима екологична оценка, което отне доста време, не ни позволи да го изградим, докато не приключат процедурите по обжалване. Това обжалване приключи в полза на държавата.
Беше проведена и процедурата за избор на изпълнител. Тя не е приключила все още, но се надявам, че ще приключи съвсем скоро, с което ще може през строителния сезон, който започва сега, да изградим изцяло и да завършим пътен възел „Плодовитово”, с което да осигурим необходимите пътни връзки във всички направления. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Павлова.
Заповядайте, господин Генов, имате право на реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, не съм дълбоко удовлетворен от Вашия отговор, но още по-малко са удовлетворени жителите, които населяват населените места по този път. Да, Вие от тази достатъчно висока и, разбира се, отговорна трибуна обещавате да поддържате текущо този път.
Бях свидетел за какво става въпрос при тази поддръжка – трима души с три лопати хвърлят асфалт, запушват дупките. Едно валяче, може би по-леко от мен на килограми, минава след тях и ги утъпква. Ако на това му викаме текуща поддръжка на пътя, дай Боже, да не стават бели.
Казахте, че концентрацията е малка, но този път няма хоризонтална маркировка, говорим, Асеновград – Първомай. Кметовете на населени места бяха излезли на протест. С областния управител и с шефа на Пътното управление излязохме да ги успокояваме, че ще се вземат мерки. Тогава се появиха тези хора с лопатите. Ако това са мерки по текущо поддържане, извинявайте!
Вземете мерки наистина, след като ще го поддържаме да е в нормално експлоатационно състояние, нека те да са адекватни на неговото състояние. Така че наистина разочаровахме хората, живеещи около тази транспортна артерия и ползващи я непрекъснато, че в близко обозримо бъдеще не се задава нищо хубаво по рехабилитацията на този път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Генов.
Дуплика? Отказвате се от правото на дуплика.
Следващият въпрос е от народния представител Михаил Миков, но не го виждам. Ще отложим малко неговия въпрос.
Следва общ отговор на два въпроса. Първият е от народния представител Джевдет Чакъров относно реформа във ВиК сектора и вторият е от народния представител Янаки Стоилов относно финансовото съдействие за общински ВиК дружества, които няма да се включват във водните сдружения.
Заповядайте, господин Чакъров, да развитие първия въпрос, след което – господин Стоилов.
Отговорът на двата въпроса е общ.
Имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Павлова, наистина от години се говори за реформата във ВиК сектора, но към настоящия момент бих казал, че нито е напреднала много сериозно, нито приключва. За съжаление, отново имаме забавяне.
Досега се учредени – тук ще бъда по-кратък. Подготвил съм по-подробно експозе. Вече са учредени всички 28 асоциации по ВиК, но по информацията, с която разполагам, само 16 от тях покриват всички изисквания и има само една от тях с обособен ВиК оператор. Това е в Смолян. С една дума, реорганизацията в такъв аспект – окрупняването на всички ВиК оператори, закъснява и като асоциации, и по отношение прехвърлянето на собствеността, стопанисването и експлоатацията на системите и съоръженията в обособените територии.
Неколкократно е заявявано, че до средата на 2016 г. предстои да бъдат подписани всички договори между ВиК асоциациите и ВиК операторите във всички 28 обособени територии в страната. Безспорно реформата е доста сложна в сектора, трудно е, но ако не бъде приключена до 2016 г., Европейката комисия има право да спре отпускането на средства за финансиране на проекти по Оперативна програма „Околна среда” за програмния период 2014 – 2020 г. С една дума, Оперативната програма е одобрена под условие и финализирането на реформата във ВиК сектора е едно от важните условия.
Всички, знаем, че има огромна потребност от изграждането на ВиК инфраструктура, пречиствателни станции не само с оглед на покриването на критериите, а и с оглед подобряване качеството и стандарта на живот, това е много важно.
С оглед на това бих искал да формулирам няколко въпроса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съвсем накратко, госпожо Председател.
Кога предвиждате да приключи окрупняването на ВиК...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябваше да бъде във времето, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да, приключвам.
Кога предвиждате да приключи ВиК реформата във вид и обем, очаквана от Европейската комисия, така че да стартира реализацията по отношение на Оперативна програма ”Околна среда”, от която имаме огромна потребност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпросът на господин Янаки Стоилов.
Тъй като двата въпроса са по една тема и вървим в процедура с общ отговор.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател! Госпожо Министър, моят въпрос е за това как ще бъдат уредени отношенията с общинските ВиК дружества, които няма да пожелаят да се включат в асоциациите, и какви ще бъдат ангажиментите на българската държава към тях?
Знаем, че в момента се провеждат процедури по прехвърляне на активите на общинските ВиК дружества за формирането на тези водни асоциации и изискването е да има по един ВиК оператор на територията на всяка област.
Поставям въпроса, защото в Пазарджишка област са повечето от общините, които нямат нито интерес, нито намерение да се включат в тези асоциации, но въпросът засяга няколко десетки общини и техните дружества в цялата страна. Защото, ако влязат в тези асоциации, тогава ще се оскъпи цената на водата, която гражданите ползват. Те и досега са влагали средства за поддръжка на ВиК мрежата, а по-нататък разходите, които са
направили, няма да могат да бъдат компенсирани. Искам да разбера от Вас няколко важни неща, които ги засягат.
Първо, дали ще следвате доброволния принцип, съгласно закона, собственикът да се разпорежда и да управлява своята собственост? Тоест дали няма на някакъв етап да се прибегне до някакъв административен натиск или пък да се потърсят законови промени, които да принудят тези дружества да се присъединят към асоциациите?
На второ място, дали няма да ги ограничите да ползват някои от националните финансови инструменти, както е по ПУДООС или по други, след като е ясно, че няма да ползват европейско финансиране.
Най-накрая, готови ли сте да обмислите и други финансови механизми, чрез които да бъдат подпомагани тези дружества, за да могат да развиват дейността на своята територия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров, уважаеми господин Стоилов! Ще започна малко по-общо по темата „Реформа във ВиК сектора”, защото съм убедена, че всички ние, представители на българските институции, имаме интерес да обединим усилията си за завършване на тази реформа. Реформа, за която се говори от много години и която е на финалната си права.
Към Вас, господин Чакъров, Вие като бивш министър на околната среда, знаете колко е важно за България да отговорим на всички условности, които са ни поставили от Европейската комисия, за да не компрометираме възможността България да усвоява средства от европейските фондове за инвестиции в този важен сектор.
Мисля, че трябва да обединим усилията си и да излъчваме позитивни послания, включително и към европейските ни партньори, за да не се окаже, че в средата на програмния период, така както го предвиждат регламентите, и вече Европейската комисия има възможност да вземе парите на България, които са й предоставени като безвъзмездна помощ за инвестиции във ВиК сектора, и да ги преразпредели – дали за бежанци, дали за други проблеми, дали за други сектори. Това е нещо, което не трябва да позволим и нещо, за което трябва, надявам се, да обединим усилията си, защото това е надпартийно, това е национален приоритет.
По отношение на реформата като такава, аз бих казала, че тя вече приключва, тъй като съгласно Закона за водите, приет от Народното събрание, реформата се базира на три стълба.
Трите стълба на реформата включват: първо, ВиК инфраструктурата да бъде публична собственост и това е нещо, което вече беше извършено. Като процес по завършването на това цялата собственост да бъде публична, общинска или държавна, управлявана и представлявана в държавата в лицата на областните управители чрез асоциациите по ВиК, които вече са учредени. Първата стъпка на реформата е завършена.
Втората стъпка на трите стълба на реформата това е публичният собственик, а именно държавата, представлявана от асоциациите по ВиК, управлявани от областните управители, да сключат договори с асоциациите по ВиК. Имаме и формата на договора, който е разписан, така че тази стъпка също считам, че е завършена и изпълнена.
Третата стъпка на реформата, съгласно националното законодателство, това е наличието на генерални мастер планове, които да опишат каква е инфраструктурата и какви са нуждите от инвестиции. Такива мастер планове бяха разработени, бяха утвърдени и те са налице.
На национално ниво стъпките, така както са заложени в българския закон, са завършени и реформата от тази гледна точка можем да приемем за завършена.
Има една важна условност, именно заради европейското финансиране. Това вече е приетото, макар и на доброволен принцип, в тези 28 административни области, към които са приравнени 28-те водни територии, да има избран един оператор, който да оперира публичните активи за цялата област. Тук също мисля, че можем да отбележим огромен напредък, тъй като от 265 общини на територията на цялата страна, в 242 общини вече имаме съгласие и всъщност с изключение на четири области в страната, в 24 области ние вече имаме избран и извървян пътят по процедурата по окрупняване и от процедурата за избор на един оператор. Двадесет и четири области са завършили и този етап на реформата, който е изключително важен.
От тук нататък остават две предизвикателства. За тези, които са изминали стъпките на реформата и са допустими за европейско финансиране в новия програмен период, за тях съгласно условностите на Европейската комисия трябва да имаме разработени прединвестиционни проучвания. За 14 от тях вече проведохме процедура с финансиране по линия на Програмата за околна среда, имаме избрани изпълнители. Два от договорите са сключени, другите два предстоят другата седмица, и започва работата по изготвянето на апликационна форма, проучвания, така че тези 14 области ще имат необходимите проекти, за останалите – продължава работата и аз се надявам, че в следващите месеци ще приключи.
Остават само четири области и това беше въпросът на господин Стоилов, в които имаме отказ от преминаваме на стъпките на реформата. Това са област Благоевград – там за съжаление имаме проблем, защото общините Кресна, Петрич и Сандански са тези, които не са съгласни да се окрупнят, да влязат в реформата. По тази причина област Благоевград няма да може да кандидатства, няма да може да бъде бенефициент за европейското финансиране по линия на Програмата за околна среда.
Това, което обаче ще направим, това, което господин Стоилов попита по отношение на финансирането от държавния бюджет – по линия на ПУДООС и по линия на това, което Министерството на регионалното развитие предостави – приоритетно ще финансираме дейности, свързани с ВиК сектора в тези четири области, в които реформата не е завършена, но именно на тези общини, първо, които са съгласни да се включат в реформата и които страдат за нежеланието на Кресна, Петрич и Сандански да се включат в реформата.
В област Кюстендил това са Дупница и Сапарева баня, в област Ловеч това е Троян, а в Пазарджик са деветте общински ВиК дружества. Аз се надявам, че те ще могат да се включат в рамките на реформата. Ние ще подкрепим останалите общини, които страдат и не желаят да се включат в този процес на окрупняване.
Това, което казахте по отношение подкрепата за малките общински ВиК дружества. Малките общински ВиК дружества са неефективни, те нямат достатъчно средства, ресурс нито да предоставят добра услуга, нито да инвестират обратно в мрежата, за да може тя да бъде развита, за да може тя да предоставя по-добра услуга, за да може да няма течове и загуби на вода в системата. Именно това е причината, тя не е самоцелна.
Целта на тази реформа е окрупняването, икономия от мащаба, по-малко администрация и повече разходи за инвестиции и инфраструктура, по-добра водна инфраструктура, по-добро водоснабдяване.
Ние продължаваме работата с тези населени места, които изредих, те са доста по-малко на брой – пак казвам: 242 общини вече са се включили и са част от реформата, и аз съм убедена, че до края на месец април ние ще сключим договорите с всички от тях, които са част от прединвестиционното проучване (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а до лятото на тази година ще се включат и останалите, така че първо ще работим с тези в четирите области, които все още възпират този процес, за да можем да ги подкрепим като инвестиции и като завършване на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, Министър Павлова.
Реплики? Първо репликата на господин Чакъров, след което реплика на господин Янаки Стоилов.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! От отговора, който получавам, госпожо Павлова, е видно, че немалко е извършено, но като цяло, за съжаление факт е, че има забавяне в реформата и тя трябва да бъде финализирана.
В контекста на това, което казах, че това е едно от важните условия за старт на Оперативна програма „Околна среда” по отношение на първа ос, а именно изграждане на инфраструктура за ВиК сектора, това е много важно за нас.
Накрая на моята реплика ще призова всички да се обединим и изцяло да сме солидарни. По-скоро това е наше предложение. В качеството на опозиция бих искал да кажа на Вас и на цялата общественост, и на господин министър-председателя, че това е обсъдено в нашата парламентарна група, в нашата политическа сила. Ние сме конструктивни и през призмата на позитивния и негативния ни опит всички трябва да положим необходимите усилия и ефективно да бъде реализирана ВиК реформата, така че да стартира строителството във ВиК сектора, още повече, имайки предвид негативния опит от предходния програмен период. Аз не казвам, че това е негативно, с оглед на това, че е необходима и техника в различните аспекти, в които бяха релокирани средства, но безспорен приоритет е изграждането на ВиК инфраструктурата, от която имаме нужда всички ние. Ето, по Черноморието се изградиха пречиствателни станции, ВиК инфраструктура – тя се ползва от всички нас, подобрява се качеството и стандартът, има индиректно отношение към развитието на туризма. Това е необходимо условие.
Този въпрос съм го задавал и на министър Ивелина Василева. Отправих въпроса след като предходния програмен период… Аз получих положително уверение. Искам да посоча за прединвестиционни проучвания. Вие посочихте, че мастер плановете са готови. Бяха отделени средства и тя ни увери, че информацията, която е придобита с тези прединвестиционни проучвания, ще бъде ползвана, така че повторно да не се хабят и време, и усилия, да бъде ускорена реформата.
Наистина, трябва да обединим усилия, така че да се финализира ВиК реформата, да има старт на реализацията на ВиК инфраструктурата. Още повече, ако на 100% реализираме всички тези средства, ние бихме могли да изградим само 40% от така необходимата ни ВиК инфраструктура. Това всички го знаем и аз призовавам и за по-активен диалог и с всички нас, и даже да има политически консенсус тук (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), с Европейската комисия, така че по-рано и по-своевременно да започнем реализацията на Оперативна програма „Околна среда”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател! Госпожо Министър, ще се опитам да резюмирам Вашия отговор, за да помогне това за по-нататъшните дейности.
Разбрах, че няма да се упражнява административен натиск върху общините и всяка една от тях ще прецени дали да се включи, или не във водните асоциации – те вече са се произнесли по този въпрос.
По отношение на подпомагането, моето мнение е, че трябва да се създадат възможности – да не го наричам подпомагане, а съдействие – и за общините, които са пожелали, или за тези, които не са пожелали и така или иначе няма да се създадат тези водни сдружения, защото те трябва да имат облекчен достъп до финансов ресурс, след който да се издължават и да могат да подобряват състоянието на ВиК мрежата. Тук констатирам известно различие между нас, но Ви предлагам още веднъж да помислите по обхвата на тази дейност.
Третото заключение засягаше ефективността на дейността на водните сдружения и последиците за управлението на водите в България.
По въпроса за ефективността, ще Ви опровергая, тъй като малките дружества в някои случаи са ефективни, за разлика от големите. Примерът със „Софийска вода” е красноречив, защото първият оператор взима големия воден заем, след това прехвърли управлението, загубите на вода в София не са съществено намалени, а цените можете да сметнете – се увеличиха драстично, откогато започнаха тези реформи по консеционирането на водите.
България е една от най-богатите на питейна вода и неслучайно аз поставих въпроса от гледна точка на Пазарджишка област. Това е стратегически ресурс и аз не изключвам, че част от целта на тази реформа е да дойдат големи мощни оператори, които да изтласкат общините и други български субекти и този ресурс да бъде управляван, защото в бъдеще той ще продължава да има все по-голямо значение – и стратегическо, и финансово. От тази гледна точка аз не съм толкова наивен и голям оптимист, както някои от хората, които коментират тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – в рамките на четири минути. Няма да ползвате.
Благодаря Ви, министър Павлова.
Сега ще прекъснем Вашите отговори, за да дадем възможност на колегите Красимир Каракачанов и Явор Хайтов, които отложиха от предходния парламентарен контрол въпрос към министър-председателя господин Бойко Борисов, сега да зададат своя въпрос, а той е относно проведено учебно занятие между армейски части и дирекции на МВР под наименование „Граница 2016”.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги! Въпросът беше отложен по наше настояване миналата седмица. За съжаление, той стана по-актуален с оглед на събитията, които се случиха преди няколко дни в Брюксел, тъй като касае темата за подготвеността на българските сили за сигурност – полицията и армията, по повод на проведеното след 3 март съвместно учение между Министерството на вътрешните работи и Българската армия под наименованието „Граница 2016”.
Въпросът ми към Вас, господин Министър-председател, е: в кои части на страната беше проведено това занятие и какви са резултатите от него? Какви са установените по време на проведеното занятие резултати и ползи? Какви са Вашите изводи и на какво ниво е стиковката между двете ведомства за изпълнение на съвместни задачи и посочените недостатъци и бележки, които отправихте към личния състав след приключването на съвместното учение?
Напомням, че то беше по повод опасността от нахлуване на нелегални имигранти от гръцка страна през българската граница, но това съвместно учение може би е дало повод за изводи какво е нивото на двете ведомства за изпълнение на задачи, с оглед на нововъзникналата ситуация, която мисля, че е важно за българския парламент и за българското общество да чуят готовността на институциите, които са призвани да охраняват териториалната цялост на България, сигурността и живота на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Каракачанов, господин Хайтов, дами и господа! Аз имам доста обемист отговор и ако ми позволите, ще Ви го оставя, защото има много цифри, много разчети, отчети, да не занимаваме всички с тях.
Занятието – и то не е единствено, защото сега се провеждат такива в района на Гоце Делчев и на други места, но бих искал да започна отговора си с благодарност към парламента за това, че разрешихте Министерството на отбраната да участва и в охраната на границата. Именно затова проведохме тези учения, които, повтарям, продължават и в момента, за да може да се стиковат силите и средствата, съответно и ръководствата не само на армията и МВР, но и на Червения кръст, на всички организации, които участват в тях – „Гранична полиция”, „Жандармерия”, Бърза помощ и така нататък.
Кое продиктува това? Продиктува го това, че с взетите решения в Брюксел Република Турция има много ясни ангажименти, за да влезе в сила Споразумението, така че към момента от там не очаквам изненади. Те са амбицирани, защото това, което Европейският съюз прие като решение и пътна карта, ги задължава да свършат много работа, а едно от тях е съответно реадмисията, съответно и охраната на границата. И неслучайно към момента на българо-турската граница натискът е малък.
Истинският проблем очаквам да дойде от Гърция, защото Вие виждате в последните дни правителството, разбира се, с много помощ от Червения кръст, от частни фирми изпратихме помощи и в Гърция, и в Македония. Констатацията ни е, че в една бедна Македония лагерите са чакълирани, бетонирани, с детски площадки, с максимално добри условия – в една бедна Македония, казвам. Докато в Гърция, с огромните, стотици милиони – над 700 млн. евро, и ангажиментът на Гърция беше още ноември месец горещите точки да са готови – „хот спотовете”, но към момента те не могат да отчетат нищо реално свършено и в техните лагери действително условията са ужасяващи.
Затова именно главно там насочихме и разстанихме в момента една доста числена група от МВР, армия, жандармерия, Червен кръст, техника. Там са дислоцирани. Защото преди няколко дни с президента на Македония – даже това, което той ме помоли, аз го изнесох и на Европейския съвет, техните служби се бяха сдобили и с новите маршрути и с една много стройна организация откъде и как да се минава. Това е предоставено на ДАНС, предоставено на МВР, съответно и на срещата на вътрешните министри в Брюксел.
Действително условията и рискът там са ужасни. На няколко пъти те потеглят, засега ги спират гърците, но знаят, че имаме готовност и ние да ги спираме. Разбира се, минава и информация, която казва, че се организират в момента и групи – да са повече от 1000 – 2000 души, защото горе-долу знаят нашите разчети и подобни групи не би могло да ги спрем лесно. Затова ние имаме всякаква готовност, включително и за леко заграждение, ако трябва да се направи. Затова тренираме армията и МВР бързо да действат.
Трябва да Ви кажа, че от направените констатации и от това, което наблюдавах – вчера минаха на подпис, днес близо 5 милиона и 200 хил. лв. отпуснахме за МВР главно за оборудване на личния състав – каски, шлемове, специални обувки, щитове. Оказа се, че армията има по-добро оборудване от самата жандармерия, особено в лицето на щитовете, на каските. Знаете, на армията са прозрачни – той вижда какво се случва пред него, докато на жандармерията са плътни и доста затрудняват действията им. Така че не само за оборудване, за електронните им системи – каквото искаха, това сме им отпуснали вчера.
В интерес на истината, останах приятно изненадан от ангажимента, мотивацията, желанието за действие и на двата състава – и от МВР, и от Министерството на отбраната. Нещо повече, ние продължихме миналата седмица на ниво министри заедно с македонците. Знаете, облитаха границата, направили сме горещи линии, с които да се обменя информация, а и сме маршрутирали хора в съседните ни държави, за да наблюдават всяко едно потегляне или организиране на подобно движение. Така че към момента мога да кажа, че работят в добър синхрон, ще ги дооборудваме.
Главната заплаха, която виждам аз, към момента е от гръцката граница. Тя, знаете, е много дълга, не е защитена, а и притеснението ми е, че вече няколко месеца подред гръцкото правителство не взима необходимите мерки. Очакванията ни, че корабите на НАТО и охраната на НАТО в Егейско море ще свърши работа, засега също не дава резултат. Сиреч, имам доста данни, които ще Ви предоставя да видите, но това е констатацията ми, която искам да споделя с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател! От момента на избирането Ви за министър-председател на 7 ноември това е мой четвърти въпрос към Вас и Вие винаги намирате време в рамките на до 20 дни да дойдете да отговорите пред парламента. Казвам го, защото, за съжаление, голяма част от Вашите министри не намират по същия начин време да изпълнят конституционното си задължение и задължение според Правилника да се явяват редовно и да отговорят на конкретните въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Просто към тях има повече въпроси и се наслагват във времето, господин Хайтов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЯВОР ХАЙТОВ: Но по същество. Този отговор от Ваша страна беше важен и не толкова за нас, народните представители, той е важен за всички български граждани, защото наистина последните седмици и месеци се усеща едно чувство за тревожност. Особено и след атентатите в Брюксел българските граждани задават пред себе си риторичния въпрос: А възможно ли е и у нас да се случи същото?
Няма застраховани, то е ясно – възможно е. Но има едно нещо, което всички ние и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията, ръководена от господин Лазаров – за контрол над службите за сигурност, установихме, без да се делим на управляващи и опозиция: българските специални служби правят всичко възможно българските граждани да се чувстват защитени и сигурни дотолкова, доколкото ни стигат силите.
Но има и някои неща, които ни тревожат.
Господин Министър-председател, в средствата за масова информация наскоро изтече видеоматериал от българо-турската граница, в който се вижда ясно, че около 60 незаконни имигранти, бих казал не без участието на служители на нашите служби, преминават българо-турската граница. Това беше обсъдено и е въпрос на проверка от дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР и ние очакваме отговори от страна на министър Бъчварова, защото това нещо коментирахме по време на съвместното заседание, както Ви казах, на Комисията.
И аз искам да получа уверение от Вас, че това е единичен случай и че не е масова практика по този начин да се нарушава неприкосновената българска граница. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Каракачанов, уважаеми господин Хайтов, дами и господа! Тревогите на всички са абсолютно основателни. Светът в момента е в изключителен стрес. Разбира се, на нас ни предстои курортен сезон. В момента имаме близо два пъти увеличение на броя на заявените руски туристи. В момента те също са рискова група.
Така че с МВР подготвяме планове да пазим и руските туристи както и израелските, защото за конфликтите и това, което имаме като инциденти в Египет и подобни, трябва да се взимат много мерки.
Що се касае до граничари или митничари, ние непрекъснато провеждаме операции и задържаме хора. Факт е, че вътре на територията на страната и на сръбската граница, това, което ще Ви оставя, ще видите колко хора са задържани там. Това означава, че са влезли по някакъв начин. Надали това е единственият случай. Но, повтарям, поне от това, което мога да съобщя, не знам колко разработки се водят по тези хора. Това е един изключително печеливш бизнес на каналджиите. И вчера този, който го задържахме на Ситняково, го дебнем от може би 2-3 седмици. И успя да ги вкара и да ги докара до София.
Освен това по всички места, където се събират в по-големите градове, в момента текат полицейски операции – сто процента видеонаблюдение от службите, за да може всеки, който е преминал по някакъв начин, да бъде задържан. Затова много разчитаме сега, особено в Закона за борба с тероризма, парламентът, разбира се, когато го внесем или група депутати да го внесете, но трябва да стане по най-бързия начин всички тези проблеми, които имат да решават службите и бавят дейността…
Само давам един пример. Един чуждестранен гражданин, който го задържим, ако го задържим за 24 часа, как да му определим самоличността? Ето, вчера различните медии казват: задържани афганистанци, сирийци. Ние не за един ден, а не за пет... В случая имайте предвид, че има маса държави като Либия, като Сирия, където няма администрация. Докато установим физическото лице дали е Бойко Борисов или Явор Хайтов, на тези хора им трябва време. Ако някой, примерно Каракачанов, счита, че може по-бързо – да каже как. А ние на 24-ия час би трябвало да го пуснем. Затова по тези теми разчитаме изключително много на парламента бързо да направи промените, за да могат да улеснят работата на службите.
Полагаме огромни усилия и ако нещо ни спасява към този момент, е че знаят, че дори и да проникнат в България, след това биват задържани на зелената граница на Сърбия или вътре в страната. За радост все още ни заобикалят. Ако не дойде пробив от Гърция, затова там, повтарям, концентрираме максимално всичко, което имаме като ресурс и възможности. Мисля, че от Турция не би трябвало да очакваме изненади. И с премиера Давутоглу говорих в Брюксел, действително това, което ние направихме за тях, особено либерализацията на визите, е изключителен жест към Турция. За парите малко се спекулира. Тези 3 плюс 3 млрд. евро не отиват за турската държава, а за тези лагери, така както дадохме и за Гърция близо 700 милиона.
Мога да поема ангажимент към Вас, че много внимателно следим границите и всеки нарушител рано или късно ще го задържим. Да не говорим, че вече и вътре, когато задържаме тези, които са във вътрешността на страната, започват да говорят и стигаме и до тези, които са ги пуснали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов, за участието в днешния парламентарен контрол.
Заповядайте и следващият петък.
Продължаваме с въпросите и към министър Павлова и нейните отговори.
Следва въпрос на народния представител Явор Хайтов относно пътен участък…
Преди това, извинявайте, господин Хайтов, тъкмо за да си починете от отговора на премиера, има пропуснат, нямаше го в момента, в който му дойде редът – господин Миков, сега сте Вие. Въпрос на народния представител Михаил Миков относно ремонт на път Видин – сръбска граница – участък село Бяла Рада – село Войница.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Към министър Плевнелиев задавах този въпрос два пъти. Преди около година – месец април, питах министър Павлова пак за този път. Става въпрос за международен път – 200 метра, където има пропаст, истинска пропаст на международния път!
През април миналата година Ви казах, че пак ще Ви питам за този път или по-скоро за този 200-метров участък.
Абсурдно е да говорите за магистрали, за чудеса, за виадукти и за големи работи, след като на международния път има пропаст! Тогава ми казахте, че ще проучвате работата, ще се похарчат едни пари за изследвания и прочие. Апропо, похарчиха се едни пари да се направи този участък и той пропадна. Стана пропаст.
И сега да видим до къде е стигнала работата и да видим колко трябва на българската държава, на българското правителство, на министерствата, на АПИ и на сто институции да ремонтират 200 метровия участък пропаст, ако трябва виадукт направете и там, похарчете 10-15-20-50-100 милиона, защото в това Ви бива, за да може пътят между Видин и сръбската граница да е проходим и нормален.
Кога ще стане този участък от пътя? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Министър Павлова, имате възможност да отговорите на така ангажирано поставения въпрос – имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Факт е, че в направлението на пътя Видин – Кулата – Връшка чука до границата имаме 130 метров участък от свлачищe, което се е образувало и съответно препятства преминаването по маршрута. Знаете, че беше изграден обходен маршрут, така нареченият „байпас”, за да може да бъде осигурено преминаването и към днешна дата по това направление.
Както Ви отговорих и преди, това, което направихме, е, че възложихме проучвателно-проектантски работи какви са необходимите укрепителни действия, които трябва да бъдат направени за трайното решаване на проблема с това свлачище. Знаете, че направените укрепвания в предишен период не дадоха своето отражение, тъй като имаме сериозен свлачищен процес, който изисква сериозни укрепителни дейности.
Проведохме процедура по Закона за обществените поръчки. През месец декември сключихме договор с проектанта, който да направи анализ, да направи детайлните проучвания и да даде няколко проектни решения, с които може да е направено укрепването на свлачището. Срокът на проектанта за предоставяне на тези вариантни решения приключи, те са предоставени и в момента тече съгласуването им от Експертния съвет на АПИ и Експертният съвет по свлачища, за да може да бъдат утвърдени тези действия.
Индикативната стойност на предложените варианти, за да може да бъде укрепено свлачището, е 2,5 млн. лв. Агенция „Пътна инфраструктура” подготвя този проект за кандидатстване и да бъде финансирано укрепването в рамките на Програмата „Околна среда”, в която, знаете, че в новия програмен период има предвиден бюджет за укрепване на свлачища. Така че ще подадем проекта по тази Програма, паралелно с това обаче ще проведем процедура за избор на изпълнител, за да не губим времето и да изберем изпълнител, на който да възложим извършването. Разбира се, ще се надяваме и на това финансиране по линия на Програмата за околна среда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема министър Павлова.
Реплика?
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, само да Ви кажа, че срокът на моста през Керченския пролив – 20 км, е през 2018 г. (Смях от БСП ЛБ.)
Мина един мандат на президента Плевнелиев, когото два пъти питах – да сте жива и здрава и Вие да станете президент (оживление и смях от БСП ЛБ), дано най-сетне да се реши този въпрос за тези 200 метра (ръкопляскания от БСП ЛБ) от международния път със западната ни съседка.
Никакъв байпас не е правен. Това е старият път отпреди 50-60 години, път социалистически! (Смях и ръкопляскания от БСП ЛБ.) И този път беше социалистически, но стана път на обществените поръчки, защото там се наливат милиони в тези 200 метра. Кой е отговорен предния път? Въобще не е укрепвано! Направо се изкопа всичко, направи се нов път и около една година!? Около една година, и пропадна! Ето така строим в България – с обществени поръчки, с проучвания, с чудеса му, с комисионни му, с всякакви играчи! Ето това се случва! И хората гледат и казват: „Къде се намираме, каква Европа, какви пет лева?!”
Моля Ви се, форсирайте това, защото е голямо излагане, че в България въобще има държава! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Миков.
Желаете ли дуплика? Не.
Господин Хайтов, следва Ваш въпрос – от южната граница минаваме към пещерата „Леденика”. (Смях от БСП ЛБ.)
Въпросът Ви е относно пътен участък Враца – Згориград – пещерата „Леденика”.
Имате думата, за да развиете Вашия въпрос!
Моля за тишина в залата, уважаеми колеги от ляво.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, най-напред искам да Ви поканя наистина не в изборно време да дойдете във Врачанска област. Разбрахме отскоро, че нямате на разположение служебни автомобили (реплика на министър Лиляна Павлова), обещавам Ви да Ви осигуря такъв, защото наистина е добре и извън избори да се види какво се прави и какво не.
Но по същество въпросът ми е следният. Преди една година и четири месеца зададох въпрос към Вас кога и какви са възможностите за стартиране ремонт на пътен участък в частта град Враца – с. Згориград до пещерата „Леденика”.
Това е един изключително важен пътен участък, който дава достъп не само до пещерата „Леденика”, но и до намиращите се там няколко хотела и възможност за туристически посещения на природен парк „Врачански балкан” – все неща, които се чакат отдавна от врачани. Вашият отговор тогава беше, че е Ваш приоритет и предвиждате финансиране по Програмата за региони 2014 – 2020 г. в сектор „Пътища”. „Той е в първите приоритетни проекти, които ще започнат. Предвидили сме финансов ресурс за него както за проектиране, така и за строителство”. Това беше точен цитат от Вашия отговор тогава. Както казах, това беше преди една година и четири месеца.
Сега отново поставям същия въпрос към Вас, а той е: кога и какви са възможностите за осигуряване на финансиране и кога предвиждате да започне основният ремонт на този пътен участък, а именно Враца – Згориград – пещерата „Леденика”, като част от природен парк „Врачански балкан”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми колега Хайтов.
Министър Павлова, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Както отговорих предишния път, когато зададохте този въпрос, мога да потвърдя моя отговор и към днешна дата с малко актуална информация.
Този път, този Проект е важна част от приоритетите за развитие на пътната инфраструктура, тъй като води до туристическа атракция, включително също финансирана със средства от европейските фондове, макар и значително окепазена от община Враца. Въпреки това се надявам, че „Леденика” и местността там ще бъде и ще остане привлекателно място за посещение на туристи.
Това, което мога да потвърдя, е, че беше осигурено финансиране и като проектиране и технически проект същият е напълно готов и е завършен. Агенция „Пътища” приоритизира този проект, той беше част от първите 12 приоритетни проекта, с които Агенцията да кандидатства за финансиране по линия на Програмата „Региони в растеж” (2014 – 2020 г.), Програмата беше отворена за кандидатстване и Агенция „Пътища” подаде първите 12 проекта за финансиране в тази приоритетна ос, в която разполагаме с 380 млн. лв. за рехабилитация на приоритетни пътни участъци, водещи към туристически атракции или водещи и правещи връзка с пътища от международната и републиканска пътна мрежа и европейските коридори.
Проектът е подаден, Агенция „Пътна инфраструктура” подготвя тръжната документация за обявяване на процедура за избор на изпълнител, тъй като ние искаме паралелно с процеса, докато върви оценката и одобрението на този Проект и сключването на договор за финансиране по линия на Оперативна програма „Региони в растеж” – между оперативната програма и АПИ, паралелно с това АПИ изготвя документацията, за да се обяви тръжната процедура и ако няма обжалване, още в този строителен сезон – през лятото или през есента на тази година, да бъде избран изпълнител и да започнат конкретните действия за ремонт на пътя.
Предвижда се пълен ремонт и рехабилитация с отводнителни системи и съоръжения на 17 км от целия този път. Индикативната стойност му е 13 млн. лв. и те, надявам се, ще бъдат потвърдени от оперативната програма и се надявам още през тази година да започне неговият ремонт – пак казвам, при успешно проведена тръжна процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Хайтов, желаете ли реплика?
Заповядайте!
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, знаете ли какво ми направи впечатление, докато отговаряхте? Вие не четяхте, а говорехте свободно и точно – точно цитирахте сумата, точно цитирахте и километрите. Това за мен е важно. Важно е, защото не подхождате чисто административно – да изчетете това, което са написали Вашите служители, а съвсем ясно, коректно и конкретно сте вникнали в проблема. Но искрено се надявам, че след година и четири месеца няма отново да застана на тази трибуна и да Ви попитам същото. Защото времето си върви, строителните сезони започват и прекъсват, а ние се срещаме с нашите избиратели, с нашите роднини и близки от Врачанска област и се чудим какво да им кажем. Те не могат да проумеят защо наистина едни такива, на пръв поглед, дребни неща от национален план и мащаб не се случват.
Не можем да скрием и факта, че всъщност Стара планина разделя България не само на Северна и Южна България, а на богатия Юг и бедния Север, и за съжаление, и на още по-бедния Северозапад. Вие като правителство най-накрая сте длъжни да погледнете бащински към този регион и да започнете по-сериозно да инвестирате и да правите така, че хората там да живеят авторитетно и достойно.
Аз държа в себе си писмо на един от кметовете в една от малките общини в нашата област, във Врачанска област – община Хайредин, и там искам да Ви уверя, приложили са ми и снимки към писмото, че наистина хората Ви канят, искат да се срещнат с Вас, да Ви запознаят с остри проблеми, защото пътищата наистина не само са непроходими, но те са и опасни за здравето и живота на гражданите. Позволете ми да Ви предам писмото, така както премиерът ни предаде своя отговор и Ви моля да го прочетете и наистина да получим отговор. (Народният представител Явор Хайтов предава писмото на министър Лиляна Павлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Нужна ли е дуплика, госпожо Министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос – от господин Ананиев, той обаче е трансформиран в писмен, така че Вие писмено ще отговорите.
Следва въпрос от народния представител Мариана Бояджиева относно лошото състояние на Републикански път ІІІ–502, от разклона на село Патреш до село Долна Липница на територията на община Павликени.
Заповядайте, госпожо Бояджиева – аз си спомням, че това сигурно е трети път, в който се задава този въпрос в рамките на настоящия парламент.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Този участък от Републиканския път III-502 е в изключително амортизирано състояние. Община Павликени многократно се е обръщала към държавните институции, за да получи помощ за поддържането му.
Независимо от частични изкърпвания, които са направени по технологията „Печматик”, състоянието на пътя остава много лошо, бих го определила като трагично. А този път е важен, защото свързва две общини – Павликени и Полски Тръмбеш, и е най-прекият път към Русе.
Няколко хиляди души от двете общини са затруднени в движението си заради състоянието на пътя. Оттук ежедневно преминават средищни автобуси, превозващи ученици, преминават линейки, преминават коли, които зареждат с хляб и стоки от първа необходимост, затруднени са вече и автобусните превозвачи. Положението наистина е нетърпимо, хората са тотално разочаровани от отношението на държавата.
Затова за пореден път, госпожо Министър, ние поставяме въпроса: Какво ще направи Министерството, за да може наистина този път да бъде приведен в такова състояние, каквото прилича на път от републиканската пътна мрежа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бояджиева! По третокласния път Полски Тръмбеш – Долна Липница – Патреш, с дължина 29 км, наистина има участъци със сериозно компрометирана настилка, като най-лош е участъкът именно на територията на община Павликени, в участъка Долна Липница – Патреш, около 6 км. Те са в най-лошо и най-незадоволително състояние.
Безспорен факт е, че е необходима цялостна рехабилитация както на този, така и на много други третокласни пътища, свързващи областни центрове и населени места. В рамките на бюджета, с който разполага Пътната агенция, се извършват дейности по текущ ремонт и поддържане. Анализът показва, че за цялостното решаване и рехабилитация на целия пътен участък са необходими доста сериозни инвестиции – над 7 – 8 млн. лв. Това е причината към момента да не е възложена такава цялостна рехабилитация. Това, което мога да Ви уверя, е, че за този най-компрометиран участък от пътя – тези 6 км, приоритетно ще се осигурят дейности в рамките на бюджета на Пътната агенция по линия на Програмата за текущ ремонт и поддържане на пътя, за да можем да започнем поетапно, първоначално от най-лошите участъци, ремонтни дейности и частични ремонти, така че да можем да приведем пътя – със сигурност, за съжаление, не в най-доброто състояние, но все пак да приведем пътя в добро състояние за използване и така поетапно, надявам се, с времето малко по малко да можем да оправим както този, така и други пътни отсечки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Желаете ли реплика, госпожо Бояджиева?
Заповядайте!
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, оценявам, че разбирате тежкото състояние на този път и наистина е важно държавата да изпълни своя ангажимент, защото хората многократно протестираха. Само миналата година през месец май над 300 души от населените места в региона излязоха на протест, защото вече няма шофьор, преминаващ по този път, който да не е пострадал и да няма щета по колата му, когато пътува в този участък.
В тези 6 – 7 км, за които Вие говорите, има шест населени места. Хората в този район са си направили пътища през просеките или през поляните, за да минават по-бързо. Дори до село Патреш са си направили път, наричан от хората с горчивата ирония „обходен“ или „околовръстен“. Така че настоятелно се обръщам към Вас, наистина в рамките на годината да бъдат предвидени средства и да бъде поправен този път, защото искам да Ви кажа, че вече освен него има и други пътища, примерно до село Караисен, което също е от републиканската пътна мрежа, които започват да стават в още по-лошо състояние от тази отсечка, за която аз днес Ви задавам въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Дуплика желаете ли, госпожо Министър? Не.
Следващият въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Павлова е от народния представител Манол Генов. Той е относно реализацията на проект за разширение на път ІІ-86, Пловдив – Асеновград, през 2016 г. Навярно е второкласен път.
Заповядайте, господин Генов, за да зададете Вашия въпрос.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаема госпожо Министър, обръщам се към Вас във връзка с възможностите за реализация на проект за разширение на републикански път П-86, Пловдив – Асеновград.
Този въпрос е поставян и се поставя непрекъснато от колеги от минали мандати от 17. Пловдивски мандатен избирателен район.
През 2012 г. Вие като министър на регионалното развитие казвате в такъв отговор, че за финансирането на този проект са осигурени средства от държавния бюджет и от заем от Европейската инвестиционна банка, като до края на 2012 г. ще бъде проведена процедурата за избор на изпълнител и от пролетта на 2013 г. да започнат реално дейностите по изпълнението на първия етап от строителството.
В парламентарен контрол от юни 2013 г. Вашата наследничка министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева заявява, че рехабилитацията на път П-86, Пловдив — Асеновград, не е финансово обезпечена, тъй като срокът на заема от Европейската инвестиционна банка трябва да бъде удължен. Също така, че съвместно с Европейската инвестиционна банка е подготвено предложение за удължаване на заемното споразумение до 2016 г., което към онзи момент е в процедура на съгласуване.
Разполагам с информация, че отчуждителните процедури за 34 имота, които е необходимо и влизат в сервитута и в зоната на платното, са завършени.
Въпросът ми е следният: Предвижда ли подопечното Ви ведомство през 2016 г. да обяви процедура за избор на изпълнител за реализацията на този проект? Има ли предвидено финансиране за изпълнението му, в какъв размер и откъде? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, това, което мога да потвърдя към днешна дата, е, че проектът за рехабилитация и разширяване на пътя Пловдив – Асеновград, беше завършен като проектиране, а процедурата по отчуждаване на 42 имота също е в своя ход. Бих казала, че за тези 42 имота, които трябва да бъдат отчуждени, за да може да бъде изграден и разширен съответно целият този пътен участък, бяха заведени 37 дела от собственици на имотите. По част от делата те не се явиха на тези дела и затова предприехме процедурата, която ни позволи законът, а именно да преведем сумите, дължими като обезщетение, на областния управител. Това дава възможност всъщност ние да окомплектоваме този проект с цел издаване на разрешението му за строеж.
Пътната агенция комплектова проекта и го подаде за финансиране, както бях отговорила и на предишен въпрос по тази тема – за финансиране по линия на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.”. Проектът беше подаден, както вече отговорих и за Леденика, в срока за подаване по програмата, който изтече миналия месец и в момента тече оценката на това проектно предложение.
Индикативната стойност на този проект е 22 млн. лв., които са предвидени в програмата. Този проект е в първите 12, които бяха подадени като най-приоритетни за финансиране. Той е класиран на пето място като важност и приоритетност, тъй като съзнаваме значимостта на този път и сериозният трафик, който преминава през него. Докато върви процедурата по оценяване, одобряване и сключване на договор между управляващия орган на оперативната програма и АПИ, АПИ подготвя тръжната документация, за да може паралелно с този процес да обяви търга и да проведем процедурата за избор на изпълнител. Ако няма обжалване по тази процедура, в края на лятото или есента на тази година надявам се най-късно – пак казвам, ако няма обжалвания – да бъде сключен договорът и да започнат дейностите по реализацията на това пътно направление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Дуплика?
Господин Генов, имате думата.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, аз се надявам, че това, което казахте от тази трибуна, е истина и ако обявите процедурата навреме и няма обжалване по нея, всичко това ще се случи. Но и аз, и хората, които са заинтересовани от това строителство, оставаме с впечатление, че всяко управление идва и обещава, че ще реши този въпрос. Все нещо пречи, все нещо се случва, все проектът ще е крив, пък отчужденията ще ги предвидим по-късно.
Аз от Вашите думи разбрах, че всички отчуждителни процедури са завършени, тоест няма никакви препятствия по организиране на поръчката и конкурсната документация и се надявам думите, които казахте от тази трибуна, наистина през есента да се направи поредната, но този път нека бъде последната първа копка на този обект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Павлова? Няма да ползвате.
Отиваме към въпроси с общ отговор на народните представители Георги Кадиев, Велизар Енчев и Васил Антонов. Те са свързани с проектиране и доизграждане на автомагистрала Хемус.
Първи ще развие своя въпрос господин Кадиев, когото не виждам в залата.
Господин Енчев, имате думата.
Квесторите, моля, потърсете господин Кадиев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! В началото на декември 2015 г. Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти” – това е държавно предприятие, подчинено на министъра на регионалното развитие и благоустройството, публикува крайното класиране на строителите на 60 км магистрала „Хемус”. От него стана ясно, че 500 млн. лв. отиват в консорциум, близък на депутата от ДПС Делян Пеевски, а 300 милиона – в консорциума „Джи Пи Груп” – собственост на друг виден български олигарх. Като се добави сумата по ДДС, получава се почти 1 млрд. лв., което прави отсечката от 60 км най-скъпата в света.
Моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: защо офертите на победителите надвишават почти два пъти прогнозната стойност на проекта? И защо държавата е елиминирала от конкурса кандидатите с най-ниски цени?
Както казах в началото на парламентарния контрол, този въпрос бе зададен на 25 декември миналата година и едва сега, три месеца по-късно ми отговаряте, след като вече министър-председателят се намеси. По тази причина аз приемам, че с моя въпрос съм провокирал действия на премиера в защита на обществения интерес. И освен това се надявам Вие да отговорите сега в своя въпрос, по-точно да дадете гаранции, че новите търгове ще са честни, прозрачни и подчинени само на два критерия – закона и обществения интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Павлова, както виждате, от една страна, голям интерес към този въпрос, все пак става въпрос за 1 млрд. лв. Трима народни представители са задали въпроса, и в същото време – отлагане на отговора с три месеца, което обезсмисля и прави на фарс цялото това изслушване днес, защото въпросът вече е частично решен.
Това, което аз бих искал да отговорите, в допълнение на въпроса на господин Енчев – ако има нарушение на тази процедура, каквато според нас очевидно има, тогава кой е наказан и как? Ако няма, тогава защо премиерът е спрял поръчката? И в допълнение, разбира се, въпросът: как ще направим така, че занапред да не се случва втори път и трети път да се отстраняват компании, които са с най-ниски оферти и да печелят компании, които са приближени до правителството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И въпросът на господин Васил Антонов относно доизграждане на автомагистрала „Хемус”.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема министър Павлова, възползвам се от правото си да задам въпроса си към Вас, още повече че аз поставям неколкократно въпроса за магистрала „Хемус” и нейното изграждане. Твърде неадекватно според мен тръгна още в началото изпълнението на проектирането. Дълго време Вие твърдяхте, пък и в предишните отговори, че проектът, който върви от посока доизграждане на магистрала „Хемус” до отсечката Плевен – Ловеч, е перфектен, а всъщност виждаме, че големите проблеми след спирането на провеждането на процедурата са точно в тази част.
При цялата ми отговорност искам още веднъж да попитам: как реално виждате сроковете за довършване на процедурата и тези срокове, които Вие многократно ги просрочихте – със завършване на процедурите, със започване на изграждането, с процедурите по отчуждаването, по обжалването и така нататък, имат ли край? Или за пореден път ще ни храните с надежди и ще оставим хората в тази част на България излъгани? Толкова важна част на България, в която единствената надежда е свързана, първо, с изграждането на магистрала „Хемус”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Девет минути за общ отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, уважаеми господин Кадиев, уважаеми господин Антонов, преди всичко искам още веднъж да потвърдя намерението, желанието и волята на правителството за изграждането на автомагистрала „Хемус” и оставащите, макар и оставащи, но повече от 250 км от тази магистрала, за да може тя да бъде изцяло завършена.
Проектирането, изграждането на тези 250 км, заедно с два други проекта, беше дадено като възможност, като една, да го наречем, пилотна и нова инициатива в рамките на предишния кабинет на правителството Борисов, беше възложена на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” – една компания да направи опит да приоритизира усилията си в посока на най-добрия начин за избор, подготовка на проекти, на анализи за това как да бъде изградена тази магистрала. В рамките на тези проучвания са проучвани не едно и не две трасета и възможни направления за преминаване през това трасе, и през 2014 г. окончателно е избрано трасето, по което да премине целият този участък от 250 км, част от които са и първите 60 км, за които беше обявена тръжна процедура в началото на миналата година.
Тук използвам случая да отговоря и на Вас тримата, че тръжната процедура, която беше проведена, макар и прекратена към днешна дата – понеже задавате въпроса, държа да уточня, е обявена като двустепенна тръжна процедура с предварителен подбор на компаниите, които да се явят и да подадат своите технически и финансови оферти. Първата фаза е фаза на допустимост за това дали компаниите, които са заявили интерес – 14 на брой, отговарят на изискванията да могат да изградят такъв скъп и сложен обект, като автомагистрала „Хемус”, която се изгражда в сложен терен.
Оттам нататък 11-те компании, които са преминали успешно процедурата по предварителен контрол, са поканени да подадат своите оферти. Тогава е и периодът, когато се довършва и самото проектиране на този обект. Обявената обществена поръчка не е обявена на принципа на най-ниска цена, а на принципа на икономически най-изгодна оферта, което означава, че крайната оценка на фирмите, на които се отварят финансовите оферти и съответно се изчислява коя е фирмата победител, не се оценява само и единствено на критерий цена, а се оценяват и техническите оценки, дадени от оценителната комисия, за способността на фирмата да изпълни съответния участък.
Проведената процедура приключи през месец декември. Направени са проверки – към днешна дата направените проверки по проведената процедура показват, че тя е проведена при спазване на Закона за обществените поръчки и по време на нейното изпълнение не са установени нарушения при провеждането й.
Процедурата, пак казвам – икономически най-изгодна. При отваряне на офертите има и оферти, които са малко по-ниски от офертите на фирмите, избрани към онзи момент за изпълнители на тези два лота – по 30 км. Но бих казала, че в този случай оценените финансови оферти на тези компании, които бяха отхвърлени и впоследствие обжалваха процедурата, не отговарят на изискванията на процедурата и при всички положения биха били отхвърлени от оценителната комисия. Ако тези фирми са имали достатъчен брой точки да бъдат избрани за изпълнители, финансовите оферти не отговарят на изискванията на тръжната процедура.
Какво се случи оттогава, след избора на изпълнители? Бяха избрани изпълнители за тези два лота, имаше обжалване и процедура по обжалване, която, Вие знаете, преустановява, спира процеса по сключване на договори. Паралелно, след анализите, разговорите – всичко това, което Вие споменахте, беше направен анализ и преглед на възможностите да се осигури този значителен финансов ресурс.
Финансирането на магистрала „Хемус” беше сложено като възможност и като резервен проект по линия на новата Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020”, но, за съжаление, бяхме уведомени и от Управляващия орган на тази Оперативна програма, че наличният финансов ресурс за целия програмен период 2014 – 2020, за всички пътни отсечки е на обща стойност 670 млн. евро. Това е максималната стойност на всички проекти, които биха били финансирани по линия на тази Оперативна програма, с което Управляващият орган потвърди, че тези средства ще бъдат достатъчни за доизграждането на оставащите три участъка от автомагистрала „Струма” и довършването на Западната дъга на Софийския околовръстен път.
Няма достатъчен финансов ресурс, с който да бъде финансирано изграждането на автомагистрала „Хемус”. Това беше и основанието, на което Национална компания „Стратегически пътни проекти” прекрати обявената тръжна процедура за избор на изпълнител, тъй като изискванията в тази тръжна процедура строго спазваха изискванията и на Оперативната програма, и допълнителните дейности, които би следвало да бъдат финансирани, ако тези участъци се изграждаха със средства от европейските фондове. Това е информация за приключената процедура. Потвърждавам, тя е приключена, проведена на принципа на икономически най-изгодна оферта, не е на най-ниска цена. Проведена е законосъобразно, прекратена е също законосъобразно. Тъй като нейното прекратяване беше обжалвано от част от компаниите и жалбите бяха отхвърлени в полза на Националната компания, че прекратяването на обществената поръчка е направено законосъобразно и на основание наличие на основанията за нейното прекратяване.
Какво предстои оттук нататък? Вие знаете, на първо гласуване мина Законопроектът за изменение на Закона за пътищата, с който Национална компания „Стратегически пътни проекти” да бъде закрита в този си вид и Агенция „Пътна инфраструктура” отново да поеме реализацията на този проект за автомагистрала „Хемус”, за автомагистрала „Струма” и автомагистрала „Черно море” – трите проекта, които бяха в компетенциите на Националната компания. Ако този Законопроект успешно премине и на второ четене, и влезе в сила, от следващия или по следващия месец Агенция „Пътна инфраструктура” ще поеме отново изпълнението на тези проекти – довършването на „Струма” и стартирането на обществени поръчки за избор на изпълнители на автомагистрала „Хемус”, в нейните участъци.
Как планираме да бъде направено това? Анализът показа, че тези първи 60 км, този участък и избраното трасе са избрани като пътно направление, направено е проектиране, направена е процедурата по ОВОС, има положително решение по ОВОС, има извършени дейности с одобряване на парцеларни планове и подробни устройствени планове за реализацията на проекта.
Това, което беше взето като решение след анализ на документацията, е този участък да бъде препроектиран с цел да бъде намалена проектната скорост, на основата на която е проектирано изграждането на магистралата. Проектната скорост, при която е проектирана, е 140 км в час. Такава проектна скорост изисква максимално право трасе за движение по пътя, с много по-малки криви и виражи, за да може да бъде постигната тази проектна скорост. Съобразявайки се и с екологичните изисквания за това да бъдат избегнати защитени територии, трасето включва два много големи тунела и няколко големи съоръжения, виадукта, от типа на съоръженията на Витиня, в този пресечен терен. Това дава и обосновката защо е толкова скъпо изграждането в този участък на тази автомагистрала.
Взетото решение, което направихме, е възложено на специалистите – препроектиране на този участък, намаляване на проектната скорост до 120 км, между 100 и 120 км в час, намаляване на разделителната ивица между платната на тази автомагистрала с цел частично стесняване на габарита. Намаляването на проектната скорост ще даде възможност да бъдат премахнати минимум един, а може би и двата тунела по трасето, да се избере различен терен в тези участъци, което значително ще намали стойността на поръчката, тъй като средно тези тунели биха намалили поръчката и стойността на възлагането, изграждането и строителството им с около 100 до 150 млн. лв., като тежки, сложни съоръжения, отговарящи на всички норми за проектиране и строителство на такъв тип магистрални габарити и участъци.
Участъкът от 60 км ще бъде разделен на четири подучастъка. Първият, който е и безспорен, е участъкът от Ябланица до Боаза, първите 10 км – там не се налага препроектиране, там проектът е безспорен, налага се единствено малко намаляване на габарита – нещо, което вече е направено и е възложено.
След като преминат всички обжалвания и имаме право да обявим тази процедура, при намаления габарит, при намалената стойност на изграждането ние ще можем веднага, надявам се още юни месец да обявим обществена поръчка по новия Закон за обществените поръчки за първите 10 км от направлението на автомагистралата, а именно от Ябланица до Боаза.
За останалите три участъка, средно разделение на участъци – между 15 и 17 км всеки от тях, ще бъде възложено препроектиране, защото именно това са участъците, в които трябва да се препроектира, да отпаднат тунелните решения, да отпаднат големите виадукти, да бъдат намалени техният обхват и габарит, за да може след препроектирането да извършим процедурата по изменение на оценката за въздействие върху околната среда, тъй като в тази зона има защитени територии, след което за тези участъци да бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки.
Дали ще бъде икономически най-изгодна оферта, каквато е проведена и към момента, или ще бъде на най-ниска цена – това е тема и въпрос, който предстои да обсъдим, защото, както много пъти в годините назад сме обсъждали, когато говорим за рехабилитация на пътни участъци (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), тогава е възможно да говорим за най-ниска цена. Когато говорим за по-сложни съоръжения, е важно, освен най-ниската цена, да вземем предвид и капацитета, възможността за изграждане и опита най-вече за изграждане на сложни съоръжения, тип магистрални участъци, по които да бъде направено всичко това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики, колеги?
По реда, в който зададохте Вашите въпроси, първи е господин Енчев, след това – господин Кадиев и господин Антонов.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Не съм доволен, тъй като Вие не дадохте отговор на най-важния въпрос, поставен от господин Кадиев – кои са отговорните и как ще бъдат наказани. Поименно трябва да се знае кой е виновен за това, което се случи, тъй като намесата на министър-председателя Бойко Борисов е доказателство само за едно, че проектът е неизгоден, следователно е корупционен. Има логическа връзка между двете. Факт е, че 3-4 фирми в България в последните 20 години печелят проектите за изграждане на нови лотове, в конкретния случай са в автомагистрала „Хемус”. Това също е доста съмнително, да не кажа непрозрачно, а защо не и корупционно.
Казвате, че е по-важен принципът за икономическата изгода, а не най-ниската цена. Тогава да поставя въпроса за качеството на извършваните работи при строителството не само на автомагистрала „Хемус”, но, да речем, за автомагистрала „Тракия”. Всички знаем и виждаме коловозите, които се появиха само година, година и половина след изграждането на участъците след Оризово. Това какво Ви говори? Като сте избирали икономически най-изгодната оферта, с най-ниската цена, сте избрали най-некачествената частна фирма, която е извършила по този начин ремонта.
Продължавам да твърдя, че намесата на министър-председателя в конкретния случай, която чисто формално беше правилна, а от юридическа гледна точка е доста спорна, но тя доказва още веднъж, че в България в пътното строителство, и очевидно в проекта, който ще се разисква в три участъка за автомагистрала „Хемус”, отново ще присъстват корупционни моменти, тъй като Вие въобще не ме разубедихте, че в новия търг, който ще проведете, ще има пълна прозрачност и пълно съобразяване с обществения интерес и Закона, тъй като отново ще участват същите фирми и отново ще бъдат елиминирани от чужди фирми – не лобирам за никоя от тях, тъй като не споменавам име, които предоставят не само по-ниски цени, но и имат много добро CV, много добра биография при строежа на подобни пътни отсечки. В този смисъл смятам, че всички с очите си виждаме какво представлява качеството на строежите не само на автомагистрала „Тракия”, но и на автомагистрала „Струма”, и най-вече на участъка от София до Перник. Ако не греша, изпълнител беше турска фирма, и, ако не греша, това беше точно при мандата на първото правителство на господин Бойко Борисов, където Вие, госпожо Министър, също бяхте отговорна за тези отсечки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кадиев, Вашата реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Павлова! И аз, и българското общество нямаме никакво съмнение, че сте избрали икономически най-изгодната оферта. Проблемът е, че според Вас тя е най-изгодна за обществото, а според обществото, е най-изгодна за Вас, за определени корумпирани хора в правителството, за фирмите, които са спечелили тази обществена поръчка и за лицата, които стоят зад тях, съгласно публикации в медиите, колегата депутат Делян Пеевски и Валентин Златев.
Премиерът каза, че „попроверил” тази поръчка. Глаголът „попроверил” означава, че е свършил нещо отгоре-отгоре, прегледал. Бих искал да зная някой сериозно проверил ли е това нещо? Веднага Ви давам няколко данни: прогнозната стойност на първата отсечка е 168 млн. лв. – печели фирма с 298 млн. лв. Кой е правил тази прогнозна стойност? Толкова ли е некадърен този човек? Или всъщност са откраднати половината от парите.
Да речем, че първата отсечка е някакво изключение.
Поглеждаме втората отсечка – прогнозна стойност 266 млн. лв., а крайна цена 499 млн. лв.
Същата работа – едно към две.
Или имате някакви ужасно некадърни хора, които са правили прогнозните стойности, или в крайната цена е калкулирана 50% комисионна за този, който е уредил търгът. Погледнете и средната стойност на всеки километър магистрала, който е строен през последните години: магистрала „Тракия” средно около 4,5 милиона, магистрала „Струма” средно около 6 милиона, а тук става въпрос за 15,5 милиона.
Сега Вие изведнъж казвате: „Ние ще намалим скоростта, ще махнем тунели с цел да направим различен проект на трасето и да намалим цената”. Ами, досега къде бяхте?
Затова питаме всички: кой е виновен за това нещо? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото всички ние мислим, че тук има някаква корупционна далавера и тя не е за лев, два или три. Вие казахте, че фирмите, които са били отстранени, са дали малко по-ниска цена. Малко по-ниската цена е 70 млн. лв. Ако за Вас това е малко, за хората не е. Но всичките тези въпроси останаха без отговор днес: кой е виновен? Кой се опита да открадне парите? Защо състоянието на българските магистрали и толкова лошо в България? То е лошо именно заради корупцията в строителството на магистралите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Антонов, Вие сте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър Павлова! За съжаление, няма да Ви кажа нещо по-различно от това, което моите колеги. Не се получи от Вашия отговор днес блага вест. Съжалението е още по-голямо, защото ние разбираме, че няма да има де факто магистрала „Хемус”. От всички въпроси, които поставихме още веднъж повтарям това е трети път, в който поставям в това Народно събрание въпроса към Вас – чуваме едни и същи отговори. Като цяло ни разяснихте процедурата. Това всъщност са предишните отговори. Единственото ново, което успях да науча от Вас днес, е, че трасето от Плевен до Ловеч се разделя не на два лота, а на четири, четири отсечки по-скоро, но нищо друго от това, което ми отговорихте преди година и половина и преди близо седем, осем месеца.
Още веднъж искам да напомня, че Вие бяхте избрани, включително и от хората от Северна България, именно най-вече заради Програмата за транспорт и транспортна инфраструктура и то приоритетно изпълнението на магистрала „Хемус”. Днес ни уведомявате, че тази Програма и магистрала „Хемус” са пълен провал. Днес не се ангажирахте с нито един срок, не се ангажирахте с нищо. Днес от Вас разбрахме, че няма да има магистрала „Хемус” и Вие се проваляте в изпълнението на тази магистрала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Енчев – ще започна по реда на уточняващите въпроси, които бяха зададени. Първото, което трябва да кажа като общо коментар, е, че както заявих в началото, ще го потвърдя и накрая на своя отговор: магистрала „Хемус” е наш приоритет. Това, че тя трябва да бъде препроектирана и направена по различен начин, не означава, че се отказваме от този приоритет. Напротив, сега ще вложим допълнителни усилия и енергия в това тя да бъде направена така, че да бъде проектирана по начин, по който отговаря на изискванията за проектиране и строителство на автомагистрали, по начин, по който обаче да защитим една по-добра цена за нейното изграждане, което в случая означава необходимост от препроектиране на нейния габарит и на нейната проектна скорост.
Това, което споменахте, уважаеми господин Енчев, и сравнението, което направихте с „Тракия”, е некоректно, защото автомагистрала „Тракия” – при нейното изграждане, както и автомагистрала „Марица” са изградени със средства от европейските фондове в предишния мандат са изградени от компании, които бяха избрани на принципа най-ниската цена, а не на икономически най-изгодната цена. Факт е, че на някои от участъците има дефекти, дефекти има не само в тези участъци, случват се дефекти, за съжаление на някои изпълнители им се случват повече, отколкото на други, но дефектите са нещо, което се отстранява за сметка на гаранциите, които държим срещу тези изпълнители. Изпълняват се за сметка на изпълнителите, които са допуснали един или друг дефект, и те имат съответно своя срок от пет години, период за отстраняване на дефектите, ако такива има. Това е нещо, което ние въведохме в рамките на предишния мандат, защото дотогава отстраняването на дефекти за сметка на изпълнителите беше само в период от една година. Изборът на това и преходът от най-ниска цена към икономически най-изгодна цена, и нашето желание и воля това решение да бъде направено, беше именно в това да търсим по-добро качество, а не задължително най-ниска цена, когато говорим за сложни обекти и съоръжения.
Изграждането на автомагистрала „Хемус” е в терен доста различен от терена на магистрала „Тракия”, тъй като магистрала „Хемус” и наличното трасе на сегашната магистрала при една Витиня, да кажем, е сложен, тежък терен, са сложни условия на релефа, които изискват изграждането на тунели, виадукти и съответно съоръжения за преминаване на този терен.
Проектирането, което ще бъде извършено, разбира се, ще се постараем в максимална степен този участък да върви в избраното трасе, но максимално да следва условията на релефа и терена, това автоматично от своя страна ще доведе до намаляването на цената на нейното изграждане. Прекратяването е законосъобразно, потвърдено и е проверено от контролните институции, новата процедура, искам да Ви уверя, ще бъде в духа на новия Закон за обществени поръчки, който създава предпоставки за повече прозрачност, така че процедурата ще бъде проведена от Агенция „Пътища” в един прозрачен начин, спазвайки Закона за обществените поръчки, който беше приет от Народното събрание.
По отношение на въпроса на господин Кадиев за това кой е взел решението и чия е вината, ако можем да говорим в случая за вина – да, тук сте прав и, мога да се съглася с Вас, че има неправилно, некоректно изчисляване от служителите от екипа на Национална компания „Стратегически пътни проекти”, които при обявяване на индикативната стойност на обществената поръчка за тези два лота я обявяват обаче в условията на неналичен пълен проект с всички остойностявания на този проект и са определили тази индикативна стойност, тя е индикативна, пак казвам, за изграждането на двата участъка, несъобразявайки се с необходимостта от изграждането на тези сложни съоръжения – тунели и виадукти, които са част от проектното решение, което беше направено и завършено през изминалата година, така че това е по вина на Национална компания „Стратегически пътни проекти”, които не са направили необходимите изчисления. Те са ги направили всъщност, но са ги направили по предварителни проекти, а не по окончателното идейно проектиране, което излиза и по-късно, което мога да кажа в тяхна защита.
Това, което мога да кажа по отношение на процедурата – Вие попитахте: направена ли е проверка? Да, направена е проверка от контролните органи, от Инспектората и вече споменах, още веднъж потвърждавам, не са установени нарушения в самата процедура. Имаме некоректното изчисление на индикативните стойности, от една страна. Самата процедура е проведена законосъобразно.
По отношение на въпроса на господин Антонов – аз мисля, че с това започнах, но и с това ще завърша. Магистрала „Хемус” остава приоритет. Магистрала „Хемус” има ясен срок и аз Ви казах: след приключване на обжалванията на прекратената процедура и влизането в сила на това прекратяване, и при преминаването на тези дейности в Агенция „Пътища” незабавно, надявам се, най-късно месец юни, ще обяви търг по Закона за обществените поръчки, открита процедура за избор на изпълнител за първия участък от автомагистралата – участъка от Ябланица до „Боаза”, първите 10 км, още през месец юни, надявам се – избор на изпълнител, за да можем да започнем изграждането на този участък.
Паралелно с това Агенцията с екипите ще възложи и препроектирането на останалите три участъка от първия етап, който е до разклона Плевен – Ловеч, които да бъдат препроектирани по начин, по който да бъдат избегнати тези участъци, където е необходимо, където е необходимо в момента и е предвидено в момента изграждането на два тунела и два сложни виадукта и съоръжения, като по този начин бъде направено такова проектиране, което да доведе до значително намаляване на стойността и средствата, необходими за изграждането на тази автомагистрала с около 100 до 150 млн. лв. до нейното изграждане.
Всичко това ще бъде възложено също незабавно още месец май, най-късно месец юни, на Агенция „Пътища”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, искам да направя съобщение, че до края на днешния парламентарен контрол ще бъдат поставени въпроси и питания към госпожа Павлова. Тя е отменила своя ангажимент, но с оглед времето, което ни остава, и многото въпроси, които са натрупани към нея, по мои предварителни изчисления вероятно ще стигнем до 22-ри въпрос включително. Това е въпросът на господин Таско Ерменков относно предвидени през 2016 г. средства за път Сливен – Ичера.
Възможно е да настъпи промяна, ако някой от народните представители не присъства в залата, така че за колегите, които са в списъка с въпроси след 23-ти нататък към министър Павлова, най-вероятно няма да остане време.
Същото важи и за министър Московски, Горанов и така нататък. По списъка не можем в рамките на един ден за парламентарен контрол да изчерпим необходимите близо петнадесет часа за отговори.
Сега правим едно много кратко прекъсване за 10 минути, след което господин Борислав Иглев – моля да бъдете в залата, Вие сте наред.
Десет минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме днешния парламентарен контрол.
Следващият въпрос е от народния представител Борислав Иглев относно реконструкция на пътен участък, най-общо казано. Кой е той ще чуем.
Заповядайте, господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Нееднократно съм задавал въпроси, свързани с реконструкции на пътни участъци в област Хасково. За всеки пътувал в областта е известно, че междуградските пътища, макар и натоварени и единствени, са в изключително окаяно състояние.
Настоящият ми въпрос е свързан с пътя, свързващ град Маджарово и град Харманли. Това е участък, който е почти непроходим и повече прилича на трасе за оffrоad състезания. Ако все пак някой се осмели да премине по него, това би му коствало към 45 минути за разстояние около 14 км.
Във връзка с това моля да ми отговорите: предвижда ли се реконструкция на този участък? В какви срокове се предвижда да се осъществи ремонтът на пътя и какви са финансовите параметри за неговото реализиране? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: И аз Ви благодаря, господин Иглев.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Иглев, направлението Маджарово – Харманли, което се обслужва от два от републиканските пътища: пътя от Харманли до Долни Главанак и от Долни Главанак до разклона за село Бориславовци, се осъществява включително и с връзка с един от общинските пътища на територията на град Маджарово. Двата пътни участъка, за които говорим, се стопанисват от Агенция „Пътища” в рамките на Програмата за текущ ремонт и поддържане на тези пътища. През изминалите години, включително и през 2015 г., са извършени дейности по линия на текущ ремонт и частично подобряване – отводняването на тези пътни участъци.
По отношение на пътя от град Харманли до село Долни Главанак, път III-808, неговата дължина е 34 км, от които почти 20 км са отсечки в задоволително състояние. За съжаление обаче, има и отсечки в лошо експлоатационно състояние и те са около 14 км. Анализът показва, че за цялостната реконструкция и рехабилитация на тези участъци е необходим ресурс от над 7 млн. лв. Именно затова спрямо възможностите на бюджета на Агенцията през тази година ще продължат усилията за ремонта на тези пътни участъци по линия на Програмата за текущ ремонт и поддържане. Тъй като за трайното решаване на проблема и цялостния ремонт на пътя няма да бъде достатъчен наличният финансов ресурс, затова ще продължим неговото поддържане в рамките на усилията, в рамките на Програмата и наличното финансиране за текущ ремонт, като, разбира се, ще приоритизираме участъците от пътя, които са в най-лошо състояние.
По отношение на втория третокласен път от село Долни Главанак до разклона на село Бориславовци, това е 10-километрова отсечка, по която се наблюдават единични разрушения и деформации, които ще бъдат извършени в рамките на Програмата ни за текущ ремонт и поддържане, която започва сега, след приключването на зимния сезон. Надявам се, че със средствата, които имаме в бюджета, ще можем да подобрим състоянието на тези участъци като част от мерките, които започваме от месеците април, май и юни по ремонт, рехабилитация, изкърпване и подобряване състоянието на пътищата след зимния сезон, който приключва, надявам се, в края на този месец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Павлова.
Господин Иглев – право на реплика.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Павлова, попитах Ви точно за тези отсечки, за които е най-належащ ремонтът. Те са около 14 км.
За пореден път заставам зад тезата, че второкласните и третокласните пътища са не по-малко важни от останалите. За някои райони тези пътища са единственият вариант на хората за придвижване. Ще Ви помоля да приемете думите ми сериозно, и не заради мен, а заради хората, които живеят в Маджарово, Харманли и околностите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иглев.
Госпожо Министър? Отказвате се от правото на дуплика.
Въпрос от народния представител Димитър Танев относно включване на студентските общежития в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.
Заповядайте, господин Танев, да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с възможността за включване на студентските общежития в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.
Уважаема госпожо Павлова, на 2 февруари 2015 г. Министерският съвет прие Постановление № 18 за приемане на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Постановлението е допълнено и изменено два пъти – съответно 8 май 2015 г. и 19 октомври 2015 г.
Съгласно Методическите указания на Програмата, допустими за кандидатстване са всички многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ, тоест това са така наречените „панелки”. Става ясно, че имат право да кандидатстват само частни сгради, в които има жилища, както е известно, в които не живеят собственици, или пък ако живеят, живеят много малко.
От друга страна, съгласно тази Програма не е допустимо да бъдат санирани студентските общежития. Както Ви е известно, в София и в страната има над 100 такива общежития, в които живеят почти навсякъде по трима студенти в стая. Моят въпрос е свързан със следното – да се даде възможност на студентските общежития, през висшите училища или съответно през Министерството на образованието и науката, да могат да кандидатстват за това. Струва ми се изключително неразумно, от една страна, държавата да харчи стотици милиони за Програмата, а този ефект да се разпростира върху сравнително малък кръг хора и същевременно студентите, нашите деца – най-умната и най-интелигентната част от населението, да не могат да бъдат включени в тази Програма и съответно да не могат да бъдат подобрени техните условия. Още повече, разходите, които са свързани с тяхното обитаване, режийните разходи – отопление, осветление и така нататък, са изцяло държавни или изцяло разходи, които те самите поемат през таксите.
Моят въпрос е: бихте ли предприели необходимите мерки за включване на висшите училища, респективно студентските общежития, при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Министър Павлова, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Танев, темата с финансирането и мерките за енергийна ефективност на студентските общежития – не само на територията на София, но и всички общежития на територията на цялата страна, обсъждахме и в рамките на предишния програмен период.
Дейностите за енергийна ефективност, които финансирахме по линия на Програмата за регионално развитие, там не бяха допуснати като възможни след съгласуване с европейските институции от гледна точка на хипотезата за вероятност от недопустима държавна помощ в сгради и обекти на интервенция, на инвестиция, когато тази инвестиция, в случая енергийна ефективност, се инвестира в търговски дружества, каквито управляват такива общежития, защото по своя смисъл те са генериращи приходи от наемите, които се заплащат за използването на тези общежития. Това бе причината тези общежития да не бъдат допуснати за финансиране в предишния програмен период.
За този програмен период, предвид че осъзнаваме необходимостта тези общежития да бъдат обновени, да бъдат енергийно ефективни, не само като вид на сградата, но и като разходи за тяхното стопанисване, анализът показа, че спазвайки хипотезата да не допускаме финансиране на проекти, които могат да попаднат като недопустима държавна помощ, намерихме тази възможност и в рамките на новата ни Програма „Региони в растеж 2014 – 2020”, сме дали възможност на общините – бенефициенти в 39-те големи градове, на територията на които има университети, които имат общежития, ако предвидят тези общежития за ремонт в интегрирания план за градско развитие и възстановяване по бюджетна линия „Енергийна ефективност”, то тогава тези общежития да могат да получат частично безвъзмездно финансиране и частично финансиране по линия на няколкото фондове, които ще бъдат създадени, със средства от Оперативна програма „Региони в растеж”, Фонд за градско развитие. Това е Фонд, който предоставя дългосрочно нисколихвено кредитиране на обекти, генериращи приходи и получаващи подкрепа по линия на оперативната програма чрез създадения финансов инструмент – Фонд за градско развитие „Енергийна ефективност” – мерки, които могат да бъдат предвидени. Така че 39-те големи общини, след като бъдат създадени фондовете за градско развитие, ако са предвидили такъв тип инвестиции за ремонт и енергийна ефективност на тези общежития, общините ще могат да кандидатстват и да получат финансиране по линия на оперативната програма и дългосрочното кредитиране.
Втората възможност, която имаме за финансиране на общежития, се предоставя на линията на тъй наречените „еско договори”. Еско договори са приложими, когато имаме един собственик на сграда. Той плаща общата сметка за отопление и осветление, а еско договорът представлява предварителна инвестиция за мерки „енергийна ефективност”, от спестяването тя се изплаща за определен период от време.
По отношение на Националната програма за енергийна ефективност – тя е насочена единствено и само към многофамилни жилищни сгради, които са с приоритет. Това са панелните сгради на територията на страната. В тях живеят 3 милиона български граждани и затова те са приоритет и обект на финансиране по Националната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Павлова.
Заповядайте за реплика, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, аз съм частично удовлетворен от Вашия отговор, тъй като виждам, че търсите възможност проблемът със санирането на студентските общежития да бъде решен през други мерки.
Боя се, че в тази програма, ако направим допълнителни усилия, това би могло да стане, а промяната на тази програма, както казах – два пъти е променяна, що се касае за невъзможността да бъдат финансирани предвид на недопустима държавна помощ, от една страна ще кажа, че част от общежитията са на висшите училища, тоест те са държавна собственост, а не собственост на търговско дружество, а от друга страна възможността за държавна помощ би могла да бъде изследвана. Съответно може да бъде направено запитване към Европейската комисия. Убеден съм, че ще проявят разбиране.
Зная, че част от общежитията получават такси. Това е един от проблемите. Моят въпрос е: нима станцията на Народното събрание или станцията на Министерския съвет в Слънчев бряг не взима приходи? Взема приходи, но въпреки това държавата от време на време проявява разбиране и прави ремонти.
Надявам се да положите усилия, ако е възможно, с промяна на тази програма и след разрешение на Европейската комисия, да има възможност и този инструмент да бъде използван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Танев.
Право на дуплика. Отказвате се.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Ченков Търновалийски относно Проект „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт” в град Пловдив, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Господин Търновалийски, заповядайте да развитие Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, община Пловдив изпълнява Проект „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт”, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие” с обща стойност над 44 млн. лв. Проектът предвижда реализация на три компонента: проектиране и изграждане на велоалеи, изграждане на система за управление на градския транспорт – интелигентни светофарни уредби на 50 кръстовища, център за управление на трафика.
Първоначалният срок за изпълнение на проекта е 2 юли 2015 г. По искане на община Пловдив крайния срок с анекс е определен на 2 февруари 2016 г. Миналата седмица пловдивските медии информираха, че община Пловдив е поискала ново отлагане на финала на транспортния проект с два месеца. Според медиите причината е в липсата на отчет за авансово отпусната безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” в размер на 14 млн. 500 хил. лв.
Госпожо Министър, какви са проблемите с цитирания проект на община Пловдив? Има ли опасност поради неспазване на сроковете да бъдат наложени финансови корекции за целия проект? Има ли възможност за нова промяна на финалния срок за отчитане на проекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Заповядайте за отговор, министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Търновалийски, искам да Ви уверя, че стриктно следим сроковете за изпълнение на проектите, които се финансират по линия на оперативните програми, които Министерството управлява. Конкретно община Пловдив е бенефициент в рамките на предишната Програма по Мярката за финансиране на дейности за интегриран градски транспорт. Стойността на проекта е 44, 3 млн. лв. Мога да Ви уверя, че проектът беше изпълнен успешно. Той е отчетен към управляващия орган съгласно правилата на управляващия орган в сроковете, които бяха предвидени. В момента управляващият орган е в процедура по тяхната проверка, за да може до края на месец април, какъвто е нашият срок, да го изпратим за сертификация и окончателно възстановяване на разходите по проекта, заедно с всички останали проекти, изпълнени по оперативната програма, до края на месец април.
Това, което се визира в медиите и което Вие цитирате, е некоректното разбиране за някои от изискванията на програмата. Първоначално, както и Вие казахте, срокът на проекта беше 36 месеца и той изтичаше. Общината поиска и получи, тъй като беше добре мотивирано, удължаване срока на проекта. Той беше удължен до 2 февруари 2016 г. Това означава, че до 2 февруари 2016 г. общината имаше ангажимент да представи своето окончателно плащане ведно с всички разходооправдателни документи за извършените плащания, за извършените дейности и съответно за въвеждането им в експлоатация. Това беше направено от общината. Срокът беше спазен. Допълнително удължаване на срока няма и няма да е необходимо.
Това, което се цитира по отношение на другия срок – за 2 април, е нещо различно. Всяка община бенефициент, когато подава своето искане за окончателно плащане, то трябва да е придружено със запис на заповед, чийто срок е два месеца след крайния срок. Тъй като крайният срок беше 2 февруари, запис на заповед от община Пловдив в полза на Министерството и управляващия орган трябваше да има със срок 2 април 2016 г., но това не е с цел удължаване на срока за подаване на документи, а това е периодът, в който заявката за окончателно плащане ще бъде обработена. В този период записът на заповед в полза на Министерството и на управляващия орган е за целите на одобряване и приключване на проекта и отпуснатото авансово плащане по този проект. Всичко това е изпълнено. Документите са изрядни. Както казах, проектът е завършен успешно, индикаторите са отчетени. Окончателният пакет документи се обработва за подаването му, за приключване и възстановяване на средствата по него от Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Павлова.
Реплика – господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Министър, за отговора.
За мен и за моите съграждани е важно, че от тази висока трибуна Вие гарантирахте, че проектът е отчетен по правилата, което означава, че за община Пловдив няма да последват финансови корекции.
Притесненията, които породиха питането към Вас, този въпрос, са наистина може би от неразбиране, но това бяха и дадените отговори от община Пловдив. Никой от община Пловдив категорично и ясно не каза, че проектът е отчетен. Напротив, до съвсем скоро се твърдеше, че ще се иска удължаване срока на договора. Както и да е, това няма значение. Важното е този проект за община Пловдив да се случи, да няма финансови корекции, защото, ако това се случи, ще бъде вторият голям проект за общината, който няма да бъде реализиран през този програмен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Дуплика, госпожо Министър? Отказвате се.
Въпрос от народния представител Филип Стефанов Попов относно пропадане на път Видин – Брегово.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Въпросът ми е също от серията за Северозапада – виждам, че и други колеги са задали подобни въпроси. Такъв беше и въпросът на господин Миков, което очевидно говори за отношението на правителството към Северозапада.
Въпросът ми е по-точно за пътя Брегово – Видин, който повече от една година е пропаднал при селата Иново и Гъмзово. Това е международен път, да не говорим, че Брегово е и пограничен град – има изградено КПП от доста години с Република Сърбия. Пак повтарям: част е от международен път, създава предпоставки за пътнотранспортни произшествия. От друга страна, във Видинска област не само че Видин е откъснат от останалата част на България, а и в областта гражданите не могат свободно да се придвижват до различните общини.
Въпросът ми към Вас: кога ще бъдат отремонтирани двата участъка от пътя?
Надявам се, че са извършени някакви процедури по започване на ремонт на тези пропаднали участъци, защото като отида в Брегово, трябва да имам конкретен и ясен отговор на този въпрос и да кажа: госпожа министърката каза, че до една, пет, десет години те ще бъдат отремонтирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Попов.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Безспорно второкласният път с дължина 26 километра от Видин до Брегово и съответно до границата е важна транспортна артерия. За съжаление, обилните валежи миналата година доведоха до пропадания и щети, които бяха нанесени на този второкласен път. При втори километър до километър девети имаме налице компрометирани участъци.
Мога да Ви уверя, че е направен необходимият оглед от служителите на Агенция „Пътища”. Направено е остойностяване и са предвидени конкретни мерки за възстановяване на този пътен участък. Изготвен е технологичен проект за целта. Неговата индикативна стойност е около 300 хил. лв. Средствата са предвидени в поименния списък на аварийната програма на Агенция „Пътища” за тази година и тяхната реализация предстои да започне в следващите седмици. Надявам се в най-скоро време те да бъдат изпълнени и пътят да бъде приведен към необходимото състояние за безопасно преминаване в този участък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Павлова.
Заповядайте за реплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Надявам се, че след като за една година са успели да извършат оглед, то в рамките на няколко месеца ще се успее да се отремонтират и тези участъци. Надявам се до края на лятото това действие да се случи. Аз това ще отнеса като отговор към гражданите на Видин, към гражданите на Брегово и ще остане да чакаме да видим дали наистина ще се осъществят тези ремонти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Попов.
Министър Павлова се отказва от дуплика.
Влизаме в процедура за общ отговор на повече от един въпрос по една тема – по чл. 102, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първият въпрос е от народния представител Иван Иванов относно изграждане на обходен път на град Димово, област Видин.
Вторият въпрос е от народния представител Георги Божинов относно непрекъснатото отлагане изграждането на нов четирилентов път между Мездра и Ботевград.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът ми е свързан с изграждането на обходен път при град Димово, област Видин.
Уважаема госпожо Министър, изграждането на обходния път на град Димово е важен инфраструктурен проект за област Видин и е част от европейски път Е79. Поради тази причина проектът беше сериозно обсъждан през годините, но за голямо съжаление, не се стигна до неговата реализация.
През 2015 г. зададох въпрос към Вас относно възможностите за стартиране на проекта. Тогава Вие направихте прогноза, че старт на проекта може да се очаква през началото на 2016 г.
Към настоящия момент ситуацията на пътя в област Видин е още по-тежка в сравнение с миналогодишната, разбира се, това е предизвикано основно от двойно по-големия трафик на тежкотоварни автомобили, пътуващи по европейски път Е79 от Дунав мост 2. Това до голяма степен компрометира много пътната настилка основно при селата Скомля – Медовница – Бела и Ружинци.
Искам също така да отбележа, че сега съществуващият път при село Бела се пресича от жп линията Видин – София, с прелез при изключително лоша ситуация и това всекидневно създава огромна опасност от пътнотранспортни произшествия. Това състояние на европейски път Е79 в този участък определя също така изключително ниска скорост на движение и както вече споменах – крие големи опасности.
Силно се надявам, че през 2016 г. ще бъде даден приоритет на този изключително важен за област Видин инфраструктурен проект и реално ще стартират административните процедури, а след това, надявам се, и самото строителство. Имайки предвид офертата, дадена през 2014 г. за строителството, на стойност около 13 млн. лв., смятам, че тази сума не е никак непосилна за бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Конкретният ми въпрос към Вас: предвижда ли се през 2016 г. да бъдат осигурени средства за строителството на обходния път на град Димово? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Божинов относно непрекъснатото отлагане изграждането на нов четирилентов път между Мездра и Ботевград.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Което Вие също поддържате, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: С цялото си сърце и душа.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, не намирам сериозни и особени обективни основания нашите два въпроса да бъдат обединени. Вероятно отговорът ще бъде един и същи – че няма пари.
Задавам въпрос за непрекъснатото отлагане на този изключително важен пътен участък, защото в него като във фуния се събира целият поток от Дунав мост, от ферибота Оряхово и трафика на трите области: Видин – Враца – Монтана.
Състоянието на пътя е тревожно. Не настилката, а самото трасе вече не издържа трафика. Има две много тежки естествени свлачища, за които Вие знаете – колко пари са необходими за байпас на свлачището и за тези сложни конструкции, с които се възстановява пътят.
Третото свлачище е при водохващането на ВЕЦ „Калето”. Нищо от това, което ми отговорихте по-рано – че ще принудите собственикът да преодолее компрометираната дясна дига, която разрушава шосето, пътят, подложката от другата страна, естествено, свлачище, не се случва. Тоест поддръжката на този път вече става изключително скъпа.
Вие знаете много добре, че правителството на Пламен Орешарски беше предвидило в Оперативна програма „Транспорт” финансирането на скоростен четирилентов път от Видин до София, в това число и този тесен участък – тесен като понижена проходимост.
Служебното правителство на Росен Плевнелиев промени тази Оперативна програма, извади от списъка на финансираните обекти този.
Вие, когато се кандидатирахте на изборите, дадохте друга оферта. Ние тогава протестирахме, че това не се случва. Народът избра Вас. Какво ще му кажете днес в изпълнение на това, което обещахте, и на това, което е абсолютно необходимо да се случи, защото трафикът става вече опасен, а когато има аварии и произшествия – и невъзможен да бъде заобиколено това място? Много сериозен въпрос!
Очаквам отговор на въпроса: кога ще откриваме този път?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Божинов, просрочихте времето с 30 секунди. Не Ви прекъснах, защото въпросът е изключително важен за целия Северозапад. Имайте го предвид!
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Божинов, с цялата сериозност, с която мога да дам този отговор, искам да Ви уверя, че осъзнавам какво е състоянието на пътя и важността на проблемите, които трябва да бъдат решени в две направления.
От една страна, са по съществуващия път – тези свлачища както по главния път, така и по съпътстващите, за които говорихме преди малко, тъй като те са наш ангажимент и трябва да бъдат укрепени в рамките на възможностите на Агенция „Пътища”, за да можем да осигурим и към момента съществуващия трафик, който се движи по направлението София – Видин през Враца, Монтана и Димово да минава в максимално добри условия.
От друга страна, безспорно е важно и необходимо да положим всички необходими усилия за изграждането – дали четилентово или магистрала, това е въпрос на възможности и финансиране, но със сигурност да осигурим безконфликтното преминаване по ново трасе така, както е предвидено в този проект.
Понеже казахте, че правителството Орешарски го е предвидило, правителството Орешарски никога не го е предвиждало и не е правило усилия по този проект. Вероятно сте имали предвид правителството Станишев, което е трябвало да го предвиди в предишната Оперативна програма, но никога не го е направило като нещо конкретно.
Какво имам предвид? Този проект, за да се случи, както всеки един проект, Вие добре го знаете, уважаеми господа народни представители, трябва да има своята проектна готовност. Причината да не се случи толкова години реализацията и строителството на участъка от Враца до Видин на автомагистралата София – Видин като направление е това, че за този проект няма никаква проектна готовност – няма изготвени нито идейни, нито технически проекти; няма изготвени подробни устройствени планове и няма извършени дейности по отчуждаване на терените. Всичко това е необходимо условие, за да може един проект да бъде част от която и да е било оперативна програма или да започне неговото изпълнение и реализация.
Въпреки всичко, също считам, че не трябва да политизираме темата, а да намерим начин както да изградим този проект, така и да изградим и магистрала „Хемус” – все проекти, проекти и направления, които са изключително важни, но и много скъпи. Изграждането на направлението София – Видин ще струва на българските граждани, на всички нас около 1 млрд. лв., но това е една много важна инвестиция, за да може да бъде изграден в своята цялост.
Направлението София – Видин в своите участъци, които остава да бъдат изградени, е разделен на четири участъка:
Участъкът, ако почнем от втория мост на Видин: Видин – Димово; Димово – Ружинци; Ружинци – Монтана до началото на обходния път, който завършихме; Монтана от края на обходния път до обходния път на Враца, който завършихме.
Това са четирите участъка, по които в годините има различен етап на напредък и усилия, но това, което направихме в последната година, са няколко важни неща.
Първо, приключихме дейностите, свързани с проектирането и тези, свързани с процедурите по ОВОС. За съжаление обаче, процедурите по ОВОС се обжалват и тази от 15 януари тази година, последно проведена, се обжалваше. След това обжалване имаме издадено и предварително изпълнение от страна на Министерството на околната среда и водите, но и това предварително изпълнение на решението по ОВОС се обжалва и това е причината да не можем да процедираме. Когато приключат обжалванията, когато решението по ОВОС за тези участъци влезе в сила, ще можем да минем към следващата важна стъпка – към финализирането на подготовката, да я наречем Проекта за неговата реализация, а именно утвърждаването на парцеларните планове, обявяването им на гражданите, за да може да се направят необходимите отчуждителни процедури по цялото трасе и то да бъде в готовност вече за конкретна реализация.
Другият подвъпрос, който беше зададен, е конкретно за най-проблемния, бих казала, в това направление участък към настоящия момент, който също оценяваме като най-проблемен и най-критичен – това е обходът на Димово. Обходът на Димово, като част от цялостното направление София – Видин, е част от проекта за изграждането на магистралата от Враца до Видин в тези четири подучастъка, четири лота, за които казах в момента, и за него имаме съответно изработен идеен проект за преминаването и трасето на този обход на Димово. Така че, като част от всички усилия, влизането в сила на ОВОС, извършването на отчуждаванията ще ни даде възможност да имаме готов и окомплектован проект. Ако нямаме финансиране за всички подобекти да започнат едновременно, нашето предложение и експертно решение е да започнем именно от обхода на Димово, защото участъкът там е най-тежък и най-натоварен.
Господин Божинов, поставихте въпроса за другия алтернативен обход, който беше предложен в рамките на екипа на предишното правителство на господин Орешарски. Това е алтернативен обход и не е част на този проект, за който преди малко споменах, а именно направлението Враца – Монтана; Монтана – Димово – Видин. Той е различен алтернативен обход.
Мисля, че и Вие, уважаеми господин Иванов, ще се съгласите с мен, че няма причина да правим два обхода на Димово – един сега за 13 милиона, който не съвпада с габаритите, не съвпада с трасето и е на различно място от трасето на цялостното направление Враца – Видин, а когато имаме пълната проектна готовност, да правим втори обход на Видин или да се опитаме по някакъв неизвестно какъв, може би без яснота как да го привържем към това направление. Това е първо.
Второ, за този алтернативен различен обход на Димово, на част от магистралното направление на участъка, също няма извършени процедури по отчуждаване, ПУП и ОВОС. Това е и причината, поради която вместо да хабим двойно усилия и те да са на вятъра – да правим малък алтернативен обход на Димово, нашите усилия са насочени да приключим процедурата по ОВОС, да направим необходимите дейности по отчуждаване на трасето на магистралния участък от направлението Враца – Видин, за да можем да имаме проектна готовност и да започне поетапното изграждане, започвайки именно с обхода на Димово като най-важен и най-критичен участък от това направление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Вероятно в репликата ще коментирате въпроса Мездра – Ботевград?
Нека да чуем реплики, ако има такива.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Министър, частично споделям това, което казахте, и частично съм удовлетворен от отговора Ви, но ще задам и най-важния въпрос: кога във времето това се очаква да се случи? Всичко е много хубаво като пожелание. Да, съгласен съм, че не трябва да се правят два обхода, но отново искам да Ви припомня, че ситуацията на терен е изключително тежка в монета. Там практически хората не могат да развият по-висока скорост от 40 50 км в час в целия участък от Димово до Ружинци, а той не е никак малък като километри.
В тази връзка Ви моля да коментираме някакви прогнозни срокове кога във времето това би било възможно да се случи, защото хората във Видин основно ги интересува това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов, бяхте кратък и коректен, конкретен.
Заповядайте господин Божинов, надявам се, че и Вие ще се вместите в рамките на предвиденото време.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Абсолютно, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, кратко по няколко въпроса.
Първо, по проблема за Димово – понеже следя системно и внимателно парламентарния контрол, в отговора на въпроса за Димово няма нищо ново от поставянето на същия въпрос от господин Попов няколко пъти за този път.
Що се отнася за моите въпроси – започвам по реда, по който отговаряхте.
Госпожо Министър, тези свлачища ще ни струват все по-скъпо и по-скъпо. Те са резултат на вредното въздействие на водите и този вреден ефект ще се засилва, защото отдавна в България е преустановена практиката на онези хора, които ги наричахме кантонери, които поддържаха отходите, с които се отвеждаше водата. Понеже тази практика е премахната, това вредно въздействие ще ни струва много скъпо не само на този пътен участък, а и на много други. Замислете се за тази практика.
Що се отнася за самия път – кога е започнал. Вярно е, че правителството на Станишев го изведе като приоритет, правителството на Орешарски продължи, и за да започне реалното изразходване на средства за проектиране, работни проекти и отчуждаване, той беше включен индикативно в Оперативна програма „Транспорт”. Той беше изваден от временното – служебното правителство. Когато протестирахме, ни беше отговорено, че ще се намери друг начин за финансиране.
Аз Ви питам: има ли го това решение, или го няма? Ако го няма – такъв път няма да има, а той става все по-трудно да изпълнява предназначението, което му дава националната пътна инфраструктурна мрежа.
Въпросът остава открит и трябва да му търсим решение.
Благодаря Ви, господин Председател, че ми дадохте 20 секунди повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви и аз.
За дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов, уважаеми господин Иванов! Ще започна със сроковете, за които ме попитахте. Трудно ми е да кажа конкретен срок поради простата причина, че аз не мога да определя кога ще приключи обжалването. След приключване на обжалванията във Върховния административен съд и влизане в сила на влизането по ОВОС, това ще ни даде възможност незабавно да преминем към следващата стъпка, която споменах, а именно процедирането на подробния устройствен план, парцеларните планове, тяхното одобряване с цел да бъдат извършени, съгласно Закона за устройство на територията процедури, впоследствие да бъдат отчуждени терените, които трябва да бъдат отчуждени за изграждането на тези направления – не само за обхода на Димово, визирам целия участък, като ние сме приоритизирали обхода на Димово като участък, от който да започнем.
Не успях да отговоря на предишния Ви въпрос по отношение на участъка от Мездра до Ботевград, тъй като той има, бих казала, най-добра проектна готовност.
Участъкът Мездра – Ботевград има индикативна стойност от около 250 млн. лв., той е разделен на два лота, единият от които е 19 км – това е първият участък, за който имаме разработен идеен проект. За втория участък от 14 км имаме технически проект, така че там имаме най-добра готовност и това е единственият участък, за който имаме влезнал в сила ОВОС.
Това, по което работим, са останалите три подучастъка – Димово и останалите участъци, за които трябва и се надявам да успеем да достигнем до тази фаза, за да можем накуп да извършим отчуждителните процедури.
По отношение на финансирането – сигурно може много да се върнем назад, аз работя в системата на европейските фондове и оперативните програми от 15 години, така че мога да поспоря с Вас кое правителство кое къде е слагало и вадило.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Няма да спорим.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз искам да Ви кажа: важно е кой ще свърши работата, важно е кой прави проектирането, отчуждаването и кой ще направи необходимото, за да може този проект да се случи и, повярвайте ми, нашите усилия са именно в тази посока и ние сме изключително не само добронамерени, но правим възможно това да се случи, защото осъзнаваме колко е важно за Северозападна България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Затова се питаме.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Средства от европейските фондове, както отговорих и по-рано днес, за съжаление, няма. Европа вече не дава пари за пътища. За целия седемгодишен период имаме 600 млн. евро и те ще ни стигнат едва да довършим единия лот на „Струма”. Затова усилията ни са насочени със средства от бюджета или със средства от Европейската инвестиционна банка. Този обект, както и други приоритетни направления ние сме ги включили и предложили в бъдещата програма „Европейски транзитни коридори”, като естествено продължение на съществуващата и към момента програма „Европейски транзитни пътища 5”, с подкрепата на Европейската инвестиционна банка.
Надявам се, че ще получим подкрепа от 2017 г. да финансираме дали е конкретно за този проект, дали е като цялата програма за „Европейски пътни коридори”, това е въпрос на възможностите на бюджета, за осигуряване на това финансиране в дългосрочен аспект, но дали е чрез тази програма, или чрез средства на държавния бюджет от добра събираемост и от приходи от бъдещата толсистема, това са начините и това е финансирането, което предвиждаме, за този проект, както и за магистрала „Хемус”, като изключително приоритетни. Именно със специален фокус и основен приоритет – това е Северозападна България.
Още веднъж потвърждавам, че тези две приоритетни направления са изключително важни за нас. Безспорно магистрала „Хемус” е приоритет № 1, но и направлението Враца – Видин също, така че усилията са положени да имаме добра проектна готовност за тогава, когато имаме финансиране, да имаме готов проект и да започнем тяхната реализация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Иван Валентинов Иванов и господин Манол Генов, относно изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, нашият въпрос е относно изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
През 2015 г. широко популяризираната Национална програма за „Енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради” е с общ бюджет 1 млрд. лв. и точно определени критерии за изпълнението й. Съгласно приети методически указания по Националната програма, тя започна да се изпълнява.
Във връзка с моментното текущо изпълнение на програмата, моля да ми отговорите: направени ли са изменения в методическите указания на Националната програма, които съществено изменят първоначалната цел, а именно цялостно и качествено саниране на многофамилните жилищни сгради на одобрените кандидати? Ако е така – с каква цел е направено това и ще се отрази ли вече на стартирали процедури по изпълнение на отделни обекти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов, уважаеми господин Иванов! По отношение изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, искам да Ви уверя, че приоритетите и целите на програмата остават същите. Радвам се, че въпреки изключително негативната антикампания, която беше проведена, през изминалата вече повече от година, откакто реализираме тази програма, интересът към нея нарасна. Имаме успешно завършени сгради на територията на няколко общини. Имаме над 2000 сгради, които са в процес на реализация по програмата – всяка от тях на различен етап на изпълнение.
Това, което визирате Вие, вероятно са измененията в програмата, които бяха направени в решението на Министерския съвет, от една страна, и от друга страна измененията, които направихме в индикативните референтни стойности, които бяха приложени за целите за уеднаквяване на финансовия ресурс и по-добро ефективно и ефикасно усвояване на тези държавни средства, които се инвестират в частния, а не публичен сграден фонд.
Започвам с промените в програмата.
Промените в програмата целят две основни неща – едната промяна цели по-добър контрол на всички нива в държавата, областните управители, общините, инвеститорския контрол по реализацията на програмата, за да сме сигурни, че дейностите, мерките, които се извършват върху сградите, първо, са качествени, но и второ, отговарят на изискванията на програмата.
Втората промяна касае намаляването на индикативните референтни стойности, към които трябва да се придържат общините като възложители на обществените поръчки за избор на изпълнители на програмата.
Намаляването на тези референтни стойности обаче по никакъв начин няма да ощети реализацията на мерките за енергийна ефективност, които са определени за всяка една сграда поотделно на основание на енергиен одит, който се прави от лицензирани одитори.
Целите на намалените средства всъщност са няколко.
Първо, ние видяхме, че индикативните стойности, първоначално обявени по програмата, са достатъчно високи и всъщност имаме спестявания от средства. Проведените процедури показаха, че стойностите могат да са по-ниски.
Второто е, че в 156 сгради бяха направени мерки за енергийна ефективност и успешно завършени през 2015 г., финансирани от Програмата „Регионално развитие на енергийната ефективност на българските сгради”. Всички тези 156 сгради са успешно завършени и въведени в експлоатация. Средните референтни стойности даже са още по-ниски от тези намалени, които Вие визирате, което още веднъж доказва, че няма да имаме ощетени сгради, няма да има проблем мерките, предвидени за енергийна ефективност на тези сгради, да бъдат реализирани.
Единственото, което оттук-нататък трябва да бъде обект и ще бъде, и е обект на наш сериозен контрол, това са мерките за конструктивно укрепване на сградите, тъй като те са различни от мерките за енергийна ефективност.
Това, което видяхме, и това е причината да намалим обхвата на финансирането по програмата, е, че вместо основната цел и фокус на програмата, а именно енергийна ефективност, саниране, ремонт на покрив, подмяна на изолация, подмяна на дограма на тези сгради, се видя едно залитане в основен и текущ ремонт на тези сгради – нещо, което не е за цел на програмата и нещо (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), което е ангажимент на собствениците на тези сгради.
В програмата финансираме конструктивно укрепване там, където сградите са застрашени или конструктивно неустойчиви, но не и текущ ремонт на сградата, с основен фокус върху мерките за енергийна ефективност, стойността на които, пак казвам, е достатъчно добра, за да могат да бъдат направени по един качествен и добър начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Павлова.
Господин Генов – реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви за отговора, госпожо Министър.
Тази методика и тези указания, мисля, че се измениха два пъти. От тази трибуна ние с една колежка тогава Ви давахме съвети, за да се разшири обхватът на програмата. Наистина след това в методическите указания, които бяха променяни, бяха включени сгради с по-широк, така да кажа, спектър на конструкции в самите сгради. Това е много добре, че не се допуска разходване на средства, индикативните стойности бяха доста височки и завишени.
Тук Вие наистина прехвърлихте изцяло отговорността върху общините по контрола на качеството, защото в крайна сметка никой не се съмнява, че Министерството има такъв административен капацитет да може да контролира това нещо, защото липсата на капацитет се видя в другата програма, което ще остане за после, в другия мой въпрос. Благодаря Ви за отговора все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз, уважаеми господин Генов.
Дуплика? Не желаете.
Следва въпрос към Вас от народния представител Настимир Ананиев относно опасните пътни съоръжения в България.
Заповядайте, уважаеми господин Ананиев, да развиете тезата за опасните пътни съоръжения.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! На 25 януари тази година станахме свидетели на поредния инцидент, причина за който е фаталното състояние на пътно съоръжение. Става дума за инцидента на автомагистрала „Хемус”, където бетонна плоча се откърти и рани мъж в движещ се автомобил.
През месец октомври миналата година в тунела „Витиня”, както знаете, при безпрецедентна верижна катастрофа загинаха трима души, а над 20 човека бяха ранени. Все още няма яснота и окончателна експертна версия за причините, довели до този трагичен инцидент, но всеки, който пътува често през тунела, вижда, че проблемите са слабо осветление, тъмният цвят на стените, лошата изолация, самият тунел е прогизнал, тече.
Във връзка с това аз отправям пет въпроса към Вас, които са:
- Откога е последният изготвен доклад, описващ броя и състоянието на опасните пътни съоръжения?
- Какво е заключението на този доклад?
- Колко е броят на пътните съоръжения в България, които са оценени като опасни?
- Предвидени ли са финансови средства в бюджета на МРРБ за ремонт на опасните пътни съоръжения?
- Какъв финансов ресурс се предвижда да се отпусне за ремонт на опасните пътни съоръжения в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Госпожо Министър, заповядайте да дадете отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, изключително важен и отговорен е въпросът, свързан със състоянието и поддържането на съоръженията по Републиканската пътна мрежа. Ангажимент на Пътната агенция е ежедневно да се следят и да се обхождат всички съоръжения, особено тези от тях, които са в лошо състояние, и тези от тях, за които сме наясно, че се нуждаят от ремонт.
В Агенция „Пътища” имаме още, включително и от предишния мандат, потвърждавам, разработена такава програма и анализ на съоръженията, които се нуждаят от текущ ремонт, на тези, които се нуждаят от превантивен, и тези, които се нуждаят от спешен или неотложен ремонт, с цел подобряване на тяхното качество и характеристики.
Тази програма и този анализ се актуализира постоянно и в рамките на бюджета, с който разполага АПИ, най-аварийните и най-критичните се ремонтират, макар и частично. Това е към момента състоянието. За трайното, цялостно решаване на този въпрос средствата, които са необходими, са значителна сума.
Започвам със съоръженията. Съгласно този доклад, всички съоръжения, които са разположени върху 20-те хиляди километра републикански пътища, за които отговаря АПИ, 440 са съоръженията, които се нуждаят от ремонтни дейности – текущи, превантивни, съпътстващи или такива, които касаят доста по-сериозни инвестиции. От тях 270 всъщност са именно тези, за които са необходими по-сериозни инвестиции, които касаят неотложни, да го наречем, ремонти на части от тях. Отделно от това най-общите ремонти, мога така да кажа, разбира се, са свързани от една страна с отводняване, маркировки, настилки, платна, изолация на съоръженията и така нататък.
Използвам случая да напомня, че през миналата година, когато бяха отпуснати 100 милиона от правителството чрез допълнително постановление на Министерския съвет, една част от тези съоръжения по протежение на автомагистрала „Тракия” и на автомагистрала „Хемус” бяха ремонтирани, като например едното платно, едната посока на Елешница, както и поредица от няколко съоръжения на магистрала „Тракия”, така че това даде възможност една немалка част от съоръженията вече да бъдат ремонтирани и да бъдат приведени в необходимото състояние. Част от мерките включваха подмяна на изолацията, подмяна на основите на големите виадукти и съоръжения.
По отношение на тунелите, които споменахте, специално „Витиня”, но не само „Витиня”, а „Топли дол” и „Ечемишка” – това са тунели, които със сигурност имат сериозна нужда от ремонт, и то ремонт, в който да ги приведем съгласно изискванията и условията на Наредба № 1 за безопасност на тунелите. Да, за съжаление, мога да потвърдя, че те не отговарят изцяло на изискванията на Наредба № 1 за безопасност на тунелите.
Какво имам предвид? В тези тунелни съоръжения не са извършвани основни ремонти от повече от 30 – 40 години. Няколко са основните направления на необходимите ремонти в тези тунели. Първо и основно е отводняването, тъй като в тези тунели имаме сериозно отводняване и овлажняване на изолациите, цялостна подмяна на изолациите. Това дългогодишно неремонтиране е довело до това състояние, че преовлажняването и течовете, които са налице в тези тунели, са компрометирали частично осветлението. Това е причината в тези тунели на места да имаме неработещо осветление. Не защото не сменяме крушките, сменяме ги винаги, когато е изгоряло осветително тяло (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а причината е, че всъщност ние трябва да имаме цялостна подмяна и изолация на електрическата система, на системите за пожарно известяване и пожарна безопасност на тези тунели, разбира се, и съпътстващите дейности по аварийните системи за изход от тунела, подмяна на маркировката, преасфалтиране и така нататък.
За най-спешните от тях индикативната стойност за тунели и съоръжения е около 250 млн. лв., които са необходими, за да оправим най-неотложните от тях тунели и съоръжения на магистралите, съответно извън тунелите и съоръженията, които са по останалите участъци от републиканската пътна мрежа.
Имаме предвидени извън магистралите и виадуктите някои по-малки ремонти, които можем да си позволим в бюджета на АПИ, но сме в очакване при добро изпълнение на средства от бюджета, с допълнително целево финансиране от Министерския съвет, да получим през лятото на тази година поне една част от тези най-необходими и най-неотложни спешни 250 милиона – поне една част, за да започнем с някои от тунелите, виадуктите или съоръженията (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и поетапно да започнем да ги привеждаме съгласно изискванията и на Наредба № 1, и изискванията за безопасност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема министър Павлова.
Пуснах Ви малко повече, тъй като обикновено дупликите ги спестявате.
Заповядайте за реплика, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър, за отговора.
Това, което ме притеснява, е, че Вие казвате, че тунелите са проблем. Стана и катастрофата там, но както чувам, все още нищо не е предприето за оправяне на тунела „Витиня”, а и не само.
Аз отговарям също и за Смолян като област. Много често пътувам между Асеновград и Пловдив – знаете трите тунела, които са там. Мога да Ви кажа, че в нито един от трите няма абсолютно никакво осветление – не слабо осветление, просто няма никакво осветление!
Разбирам, че трябват средства за това. Предполагам, че в бюджета на МРРБ има заделени такива за неотложни ремонти и след като стана този инцидент във Витиня...
Да, единият от въпросите ми беше с какви средства разполагате в бюджета? Предполагам, че би трябвало да имате поне някакви.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Няма.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Защото когато стават катастрофи, за мен това не е приемливо, първо, заради самите съоръжения, но те стават причина за пътнотранспортни произшествия всъщност. Безопасността на пътя е ключова от състоянието на маркировката, състоянието на инфраструктурата. Знам, че много от пътнотранспортните произшествия стават заради състояние на пътя и заради състоянието на пътната мрежа. Разбира се, в някои случаи става дума за АПИ, в друг случай може да е за общината или местната власт, която отговаря за пътя – в зависимост от това. Но според мен неотложните ремонти, особено на ключовите тунели, за които Вие трите споменахте, са от национално стратегическо значение.
За мен трябва много спешно натам да се насочи ресурс, за да могат те да не създават предпоставки за други такива произшествия, които биха застрашили живота на всички участници в движението. Така че се надявам в тази посока да се предприемат много спешни мерки и от Министерския съвет, които... Очевидно се мисли за целево отпускане, но юни месец на мен ми се струва малко далеч, тъй като в момента е март, а знаем и кога стана самата катастрофа. Надявам се на някакви бързи мерки в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Ананиев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Ананиев, възползвам се от дупликата, защото държа да уточним два важни факта.
Първо, по отношение на Пловдив – Асеновград, тунелите, които споменахте – да, тях имах предвид. Добавихме ги като анекс към съществуващия договор за ремонта и рехабилитацията на пътя Пловдив – Асеновград, така че двата тунела ще бъдат ремонтирани, включително и осветлението по тях. Срокът съответно изтича през октомври тази година като част от завършването на рехабилитацията. Така че това ще бъде оправено и за там имаме осигурено финансиране.
По отношение на Витиня – много ми се иска да разграничим казуса с катастрофата във Витиня и мерките, необходими за ремонта и привеждането и на Витиня, и на останалите, виадукти и съоръжения съгласно изискванията за безопасност. Катастрофата на Витиня съгласно проверките, които бяха направени, не е по причина, свързана със състоянието на тунела като такъв. Катастрофата е свързана с несъобразена скорост, мокра настилка и съответно неспазване на дистанцията. При излизане от тунела на другата страна на изхода на тунела има мъгла, която е толкова плътна, че съответно предизвиква рязкото спиране и от там нататък верижната катастрофа. Тя не е свързана със състоянието на Витиня. Не че то е добро, но трябва да разграничим състоянието на Витиня и случилата се катастрофа.
А тези тунели наистина са от национално значение и сигурността по тях е много важна. Но със съществуващия бюджет, който има АПИ, той стига за дребни ремонти на свлачища и други аварийни разходи. За тези тунели, за които говоря – само за Витиня и другите, са ни необходими над 80 милиона. Целият бюджет на АПИ за цялата страна, за всички пътища, за цялостна рехабилитация е горе-долу толкова, така че няма как да отделим от бюджета. Затова Ви казах, че разчитам на целево... И аз искам да е сега. Колкото по-рано бъдат отпуснати тези средства, толкова по рано ще започнем ремонта на тунелите и виадуктите. Имаме тази готовност, но трябва да се съобразим с възможностите и приходите в бюджета. Така че колкото по-рано я има тази възможност, толкова по-рано ще започнем. Но всичко е въпрос на възможности и на бюджета, и приоритизиране на разходите в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема министър Павлова.
Следващият въпрос е трансформиран в писмен – на господата Димитров и Славов.
Преминаваме към въпрос на народния представител господин Манол Генов. Той е относно изпълнението на „Проект BG161...” и така нататък с наименование „Енергийно обновяване на българските домове по Оперативна програма „Регионално развитие”. Имали сте и писмен отговор. Желаете да получите сега и устен.
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, Проектът „Енергийно обновяване на българските домове по ОП стартира през 2012 г. От тогава до сега бяха променени изисквания към сдруженията на собствениците, които искаха да участват в Програмата.
Колко от европейските средства по посочения Проект са усвоени досега и колко сгради са завършени до момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте за концентриран отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, аз вече отговорих на този въпрос писмено, затова съвсем кратко ще отговоря още веднъж устно, за да потвърдя казаното и в писмения въпрос от мен.
В рамките на Програмата за регионално развитие 2007 –2013 г. през 2012 г. стартирахме проекта за обновяване на българските домове. Когато го стартирахме, го стартирахме в рамките на изискванията на Програмата – 75% безвъзмездна помощ от Програмата, 25% собствен принос. В началото Програмата тръгна с по-забавени темпове предвид собственото самоучастие, което трябваше да дадат желаещите да се включат в Програмата. Използвам случая да кажа още веднъж и то не от политическо заяждане и злоба, но нека да не забравяме, че Програмата беше изцяло спряна и замразена и проекти, и кандидатстване по нея бяха преустановени през 2014 г.
Това, което направихме при встъпване в мандат в края на 2014 г. – през 2015 г. заработи Националната програма.
Националната програма включва 100% безвъзмездно финансиране и затова, за да имаме равно третиране, добавихме и предвидихме и към Европейската програма за финансиране тези 25% да се плащат от държавния бюджет, за да имаме 100% осигурено финансиране. Благодарение на това решение кандидатите за финансиране драстично се увеличиха буквално за два месеца и станаха 299 подадените заявления. Но Програмата, както знаете, изтичаше в края на миналата година, така че имахме буквално девет месеца да реализираме максимален брой от тези сгради.
Радвам се и искам да благодаря на екипа на Министерството и всички, които работиха, защото успяха в рамките на тези девет месеца да реализират и успешно да приключат 156 сгради и да усвоим изцяло ресурс 28 млн. лв. по Програмата. Той първоначално беше по-голям, но искам да Ви уверя: той не е загубен, беше релокиран към други чакащи проекти, одобрени по Програмата и недофинансирани. Така че загубени средства няма. А средствата, отделени за Проекта – 28 милиона, са успешно инвестирани в успешно завършени 156 сгради.
За останалите сгради – 138 на брой, направихме енергийно обследване, технически проекти и могат да бъдат финансирани и по двете линии – по новата Оперативна програма „Региони в растеж” или от Националната програма с приоритет също със 100% финансиране, така че и те ще бъдат довършени в рамките на тази и следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте.
Имате възможност за дуплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Аз имам само един доуточняващ въпрос. Преди малко Вие казахте, че от останалите 22 милиона от 50, които бяха предвидени първоначално, 28 са изхарчени, 22 са релокирани в същата Програма или някъде другаде? Това ми е въпросът.
И още един въпрос: познавам сдружение на собственици, които събраха 25% тяхно съучастие преди три години. Тези хора вече три години чакат нещо да започне да се прави. През 2014 г. се направиха рамковите договори, нищо не се случи, и Програмата се измени. Все още тези хора чакат.
Има ли Министерството механизъм, независимо че тези неща се контролират, организират от общините, поне тези 143 или, както казах 137 са останали сдружения на собственици, да бъдат по някакъв начин приоритетно включени в програмите на общините? И ако има такъв механизъм, може ли Вие да го осъществите, ходатайствайки един вид пред общините, защото трудно може да им наредим, знаем, че те са независими в своето управление. Но поне тези хора, които са имали добрите намерения със своето съучастие да санират своите сгради, да им бъде дадено някакво предимство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, уважаема министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Генов, това, което казах преди малко, е именно това: тези проекти, които останаха с проектната готовност, поради изтеклия срок на Програмата сме ги предоставили на общините, за да могат приоритетно да ги включат, а ако са бенефициенти в съответната община по „Региони в растеж” щели да ги включат в „Региони в растеж” приоритетно, ако не – в Националната програма. Така че отговорът ми е да, именно това направихме с това решение.
По отношение на тези сдружения на собствениците, които казахте, дайте ми конкретно кое е сдружението, за да видим дали можем да окажем съдействие, понеже към данните, с които разполагам до момента, сдруженията, които бяха дали тези средства, успяха да ги получат обратно. Ако има такива, разбира се, съм готова да окажем съдействие да си получат обратно финансирането.
И на третия подвъпрос, който зададохте, оставащите 22 са реинвестирани обратно, съгласно правилата на европейското финансиране. Те могат да бъдат реинвестирани обратно с проекти, одобрени по Програмата, но не по същата приоритетна ос. Това е правилото. Тези 22 милиона бяха релокирани в одобрени наддоговорни проекти по Приоритетна ос 1 „Градско развитие” за довършване на Фаза 2 на проектите за градско развитие в 86-те големи и средно големи града на територията на страната, усвоени успешно и разплатени на 100% през миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, Министър Павлова.
Господин Ерменков, виждам, че нямате търпение да зададете Вашия въпрос. Той е относно предвидените през 2016 г. средства за път Сливен – Ичера. Това е път, на който мисля, че се провежда и рали. Да видим сега какво е състоянието му. Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, не аз горя от нетърпение да задам въпрос, а според мен гражданите на област Сливен горят от нетърпение да им се оправи пътят. Затова съм поставил този въпрос като актуален доста отдавна, преди повече от месец, два месеца ще стане. Иначе за първи път още миналата година, както в експозето е написано, от няколко месеца пътят Сливен – Ичера е затворен заради свлачище. Това не е новина. Това принуждава пътуващите да удължават пътя с около 40 километра в едната посока.
И в последния си отговор от месец септември миналата година, госпожо Министър, Вие заявихте тогава, че няма как да оправите този път, защото в бюджета нямало предвидени средства за неговото възстановяване, пък това събитие се е случило след приемането на бюджета.
От началото на годината пак по Ваша инициатива бяха въведени цени на нови винетки, които бяха увеличени доста драстично. В тази връзка моля да бъда информиран дали в резултат на новите цени на винетките, водещи до по-големи постъпления в бюджета за 2016 г., са предвидени средства за възстановяване на движението по пътя Сливен – Ичера? И кога ще бъдат предприети съответните мерки, за да не се налага жителите на района, от една страна, да плащат висока такса на винетките, а от друга страна, това да води до намаляване на разходите им за път. Надявам се да сте ме чули, защото гледам, че се разсейвате нещо. (Министър Лиляна Павлова разговаря с народния представител Иван Иванов.) Да, разсейват Ви.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Чух Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз разбирам, че може би едно от мерилата на цената на винетките ще бъде да делим цена на винетки на изминат километраж, но мисля, че това не е правилен начин да казваме, че те са ефективни. Затова нека да съкратим пътя на хората и дано Вие сега да можете да ми отговорите поне с конкретни срокове и дати кога това ще се случи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, да, както потвърдих през миналата година, нямахме възможност и готовност да финансираме това свлачище на този път Сливен – Ичера, но направихме необходимото да проведем процедура по обществени поръчки за избор на изпълнител, който да направи проучвателните дейности, който да ни представи технологичния проект и съответно начина, по който да бъде укрепено това свлачище. Всичко това е направено. Представено беше на Експертния съвет през месец декември миналата година и беше утвърдено, съответно технологичният проект беше приет от АПИ, като индикативната стойност на дейностите, свързана със строително-монтажните дейности, е 2 млн. 700 хил. лв. Този проект е заложен в аварийната програма на АПИ, която ще може да започне реализация през тази година.
Има един-единствен проблем, който възникна. Той е технически и аз се надявам да могат експертите да го разрешат максимално бързо. Оказа се, но това са много случаи и Вие знаете в годините назад, че върху действащата кадастрална карта този път не е нанесен и не съществува. Този път всъщност на картата е отразен като земеделска земя. Така че сега ще се наложи онази дълга процедура през Министерство на земеделието за изменение на картата на възстановена собственост, за да може да бъде сменено предназначението на този терен от земеделска земя на път, който така или иначе път е съществуващ, за да може след приключването на тази процедура и правилното нанасяне на пътя в кадастралната карта да бъдат издадени съответните документи и да бъде възложено възстановяването на дейностите. Но средствата са в аварийната програма, за да може това да се случи в следващите месеци, надявам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Реплика?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворен от този отговор на 50%, защото и на 50% е свършена работата. Не в онзи смисъл, ако знаете какво е 100 и какво е 50%, а в истинския смисъл на свършената работа.
Силно се надявам, че поне част от отвратителните работи, които са свързани с работи по укрепване не на пътя, а да го наречем условно нивата, както Вие казахте, могат да бъдат започнати сега, за да вървят нещата паралелно. Защото процедурата по промяна на предназначението на съответната земя, за вкарването й във фактическо състояние, така че фактическото състояние да отговаря на кадастралното, наистина е една дълга процедура. Хората не са виновни за това, че навремето този път не е бил нанесен на съответната кадастрална карта и се надявам, че Вие наистина ще предприемете необходимите мерки за ускоряване на процедурата, а не за нейното забавяне поради бюрократичните изисквания на съответния закон и съответните разпоредби.
Наистина на никого не е приятно да прави огромни обиколки, пътувайки по работа или по лични въпроси, знаейки, че има пари, знаейки че има готов проект, знаейки, че работата, ако започне да бъде извършвана, ще бъде свършена за не повече от три месеца, предполагам, като знам какво е състоянието, толкова ще бъде технологичното време за свършване и заради бюрократични спънки тази работа няма да бъде свършена. Ако това се случи така, не създава нито добро впечатление за управлението на държавата, нито добро впечатление за държавността, така че много Ви моля, приемете този въпрос присърце и нищо, че не е във Вашето ведомство като прерогатив за извършването му, направете съответния контрол, за да могат тези действия да бъдат ускорени и работата да бъде свършена поне някъде към есента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Дуплика ще ползвате ли? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Добрин Данев и госпожа Мариана Бояджиева относно проектиране на магистрала Русе – Бяла – Велико Търново.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Всички знаем, че пътят Русе – Бяла – Велико Търново е най-натовареният път и с най-голям брой пътнотранспортни произшествия, ранени и убити граждани в резултат на изключително интензивното движение на автомобили, тежки превозни средства и ниската пропускателна възможност на този участък. Гражданите в региона на Русе и Велико Търново, които живеят по протежението на този път, а и пътуващите по него са непрекъснато в стрес за следващо пътнотранспортно произшествие, включително и за тежки случаи на ранени и убити граждани.
В края на 2014 г. в Агенция „Пътна инфраструктура” бяха заложени средства в размер на 1 млн. лв. за проектирането на този път. Уверенията на специалистите бяха, че през 2015 г. ще бъде направено проектирането на магистрален път.
Нашият въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър, е: докъде е стигнало проектирането на пътя Русе – Бяла – Велико Търново? И какви са вижданията и възможностите за финансиране и изграждането на този важен за България път. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Бих допълнил – и за Европа.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (встрани от микрофоните): И за Европа, благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бояджиева, уважаеми господин Данев, така както говорихме с Вас на работната среща на Министерството с всички народни представители от Русенски регион, потвърждавам и към днешна дата напредъка по работата на този изключително важен път, направление на европейския коридор, по който се реализира огромен трафик, но, за съжаление, обходът на Бяла като част от него и преминаването през Бяла са изключително важни, тъй като именно преминаването на Бяла е участъкът с най-висока концентрация на пътнотранспортни произшествия, с най-много загинали на пътя.
Към днешна дата мога да кажа, че избраният изпълнител завърши първата фаза на своя проект – идейното проектиране на трасето. На специална среща от проектантски екип бяха представени четирите варианта, които са предложени първоначално, за преминаване по цялото направление, което е около 120 км – от Русе до Велико Търново, връзката с прохода Хаинбоаз и бъдещата връзка с пътния възел на бъдещата магистрала „Хемус”.
Тези четири варианта първоначално бяха разгледани и от тях беше избран един оптимален вариант на трасе, който да бъде окончателно предложен, завършен, остойностен като част от приключването на фаза 1 на проекта.
Цялостният идеен проект с конкретните координатни точки на преминаване още в края на месец февруари беше предоставен на всички области и общини, през чиято територия преминава пътят от Русе до Велико Търново. Най-общо трасето на пътя включва източен обход на Русе, като част, за да може да бъде поет трафикът от промишлената зона, преминава нататък в ново трасе, което да направи вече и западен обход на Бяла, тъй като най-тежкият, най-сложен участък е именно високопланинският проход, който би следвало да бъде направен при Бяла. Затова предложеният като най-оптимален вариант е западен обход на Бяла; надолу по протежението до Велико Търново – бъдещият пътен възел, който сега се препроектира, за да може да бъде малко по-близко до Велико Търново – 15 км от Велико Търново; надолу пътят продължава като естествена връзка с пътния възел и включването му в Прохода на Републиката – Хаинбоаз. Това е най-общо.
Разбира се, параметрите на пътя ги има, те са предоставени на общините по местоживеене. Готова съм да ги предоставя и на Вас – като проектно трасе.
Оттук нататък трябва да се направи обществено обсъждане с всички заинтересовани лица – жители и работещи по трасето, които ще се възползват от този път, за да може да бъде съгласувано с гражданите това бъдещо трасе.
Следващата фаза на този проект, след като бъде утвърдено това идейно проектиране, това идейно трасе, включва процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, която също е изключително важна, като част от проекта, обществени обсъждания в рамките на тази обществена поръчка, за да може след приемането на ОВОС да бъде утвърден подробният устройствен план, парцеларен план и да бъде пристъпено към процедурите по отчуждаване на земите.
В зависимост от избраните параметри на проекта, в зависимост от избрания терен, на който ще бъде изграден, стойността на проекта варира между 450 и 600 млн. евро за цялото протежение на трасето, тъй като това е сложен участък, който, повтарям, включва множество на брой съоръжения, преминавания в тази сложна, тежка местност. Окончателната стойност ще можем да кажем едва когато приключат всички процедури, които споменах и които са в ход и в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, министър Павлова.
Реплика?
Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Благодаря за отговора. Първо, аз съм доволен от това, че единодушно констатирахме, че пътят Русе – Бяла – Велико Търново е път с най-интензивното движение в страната и с най-висока концентрация на пътнотранспортни произшествия. Черната статистика, която исках да Ви зачета и която знаете, може би не трябва да я казвам, но за последните десетина дни се случиха няколко катастрофи с трима убити и още толкова ранени, което много сериозно притесни обществеността от Търновски и Русенски регион. Когато се случи нещо подобно, жителите на общините Бяла, Борово, Две могили, Иваново, Русе с много особено чувство очакват да чуят коя ще бъде следващата жертва.
Понеже за този път се говори повече от 20 години, а нищо не се прави – прави се през последните 2 – 3 години, хубаво е обществеността да знае в каква фаза е проектирането. Това, което чухме, ни удовлетворява и се надявам сроковете, които поехте, да бъдат изпълнени. Ако може, в дупликата да кажете има ли някакво виждане за финансирането, тъй като проектирането и всички процедури са ясни, те ще бъдат изпълнени, но без финансиране в близките две години, ако не е осигурено, няма да имаме този път, който е жадуван от двете области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Отказвате се от правото си на дуплика.
Бях информиран от народния представител Борислав Иглев, че се възползва от правото си въпросът му да бъде отложен, а той е относно проблеми с автомагистрала „Марица”.
Преминаваме към въпрос от народния представител Дурхан Мустафа относно извършване на ремонтна дейност на участък от път III-7305 Съединение – Вресово, от км 7+300 до км 26+590, на територията на община Руен.
Господин Мустафа търпеливо изчака края на днешния ден.
Вие имате три въпроса, които са предвидени, но времето ще стигне само за първия.
Имате думата, господин Мустафа.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Благодаря, господин Председател.
За да спестим време, ще помоля, понеже по единия от въпросите има развитие, да премина към втория. Може би да ги обединя в едно, ако ми разрешите. Ще се включа във времето от три минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Самата министър Павлова изрази желание да отговори максимално на въпросите. Проявявам разбиране. Нека да бъде в рамките на Правилника.
Слушаме Ви.
ДУРХАН МУСТАФА: Благодаря.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър! Моят първи въпрос, зададен преди един месец, е относно извършването на ремонтни дейности по път 7305 Съединение – Вресово. Състоянието на този път е изключително лошо. За да спестя време, няма да го описвам.
Моят въпрос беше: предвиждате ли за настоящата 2016 г. извършване на цялостна рехабилитация?
Ще отбележа, че вече се работи по този път, за което искам да Ви предам благодарностите на жителите на това населено място.
Моят въпрос е: предвижда ли се цялостна рехабилитация на цялата отсечка и, ако можете да ми кажете, в какви срокове?
По втория въпрос. На мои срещи, става въпрос за пътя Руен – Просеник – Горица, с жители на община Руен и хотелиери от курортен комплекс „Слънчев бряг” ми беше поставен въпросът относно състоянието на път III-2085. Той е от особена значимост, тъй като участъкът е с много интензивно движение. Това е единственият път, по който преминават автобуси, превозващи работници от общината към морските курорти. През последните години се засили и селският туризъм.
Горепосоченият път е в особено лошо състояние, в участъка Руен – Просеник.
През 2015 г. Ви зададох същия въпрос. Тогава бяха отпуснати минимални средства, с които беше извършен повърхностен ремонт. Ремонтни работи с полагане на плътен асфалтов бетон не са извършвани през последните 20 години.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: предвиждате ли за настоящата 2016 г. по-сериозно финансиране с цел извършване на по-качествен ремонт за подобряване състоянието на горепосочения път? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Мустафа.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мустафа!
Започвам с първия въпрос по отношение на ремонта на пътя Съединение – Вресово. Той, както и първият участък, който вече беше изпълнен от километър нула до километър седем на територията на община Сунгурларе, бяха включени към Лот 4 на Програмата ни „Транзитни пътища V” . Първият участък приключи миналата година. Това, което мога да потвърдя за втория подучастък, за който ме питате, с дължина 19 километра, който минава през територията на Сунгурларе и Руен, и по-конкретно от километър седем до километър 26 със съответните километражи, е включен, имаме избран изпълнител, имаме открита строителна площадка, но в рамките на зимния период е забранено извършването на конкретни строителни работи, така че на обекта се прави само подготовка и разчистване. Дейностите ще бъдат възстановени сега, със стартирането на строителния сезон, и най-късно, надявам се, до края на месец октомври този обект ще бъде изцяло завършен, изцяло рехабилитиран. Имаме предвидени средства в бюджета, така че този проект на този етап не виждам причина да не бъде завършен успешно.
По отношение на втория участък и втория въпрос, който задавате, това е третокласният път Руен – Просеник. Казах Ви, че през изминалата година, макар и малко, бяха осигурени средства по линия на Програмата „Текущ ремонт”. Анализът на това направление показва, че за цялостното му преасфалтиране и привеждане в добро експлоатационно състояние необходимите средства са над 6 млн. лв. Именно затова няма да имаме възможност да осигурим цялата сума. Ще направим приоритетното преглед на цялата републиканска мрежа след края на сезона, както правим винаги в месеците април, май и юни. Участъците с най-лошо състояние ги приоритизираме и с тях ще започнем дейности в рамките на наличните възможности на бюджета за текущ ремонт и поддържане на областното пътно управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мустафа, за реплика.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Министър, искам да отделя времето си за втория път Руен – Просеник. Този път е много компрометиран. В продължение на 20 години там не са правени ремонти. Състоянието е много тежко. Работниците, които обслужват комплекс „Слънчев бряг” – една отсечка от 45 километра се изминава за два часа. Подчертавах и преди, че в много мои срещи хотелиерите също настояват този път да бъде изграден. След малко ще Ви представя подписка, която е събрана от кметове.
Искам да подчертая, че въпросът въобще не е политически, защото в тази подписка има кметове от ГЕРБ, двама независими и един кмет от Движението за права и свободи. Бях уведомен, че недоволството на хората е много голямо и в момента се готвят протести, които биха компрометирали старта на туристическия сезон в този комплекс.
Затова Ви моля, въпреки ограничените средства, да обърнете внимание и да помогнете отделените средства да бъдат много повече в сравнение с миналата година, защото това, което беше заделено като бюджет, като средства, беше изключително недостатъчно. Убеден съм, че Вие можете да помогнете, за което Ви благодаря предварително. (Подава документи на министър Лиляна Павлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Мустафа, благодаря Ви.
Разбрах от министър Павлова, че няма да ползва правото на дуплика. Може би документите, които получава, ще бъдат развити в период.
Това беше последният въпрос от днешния парламентарен контрол.
Преди да закрия заседанието, обявявам – следващо редовно пленарно заседание на 30 март 2016 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Иван К. Иванов
Кирил Цочев
Явор Хайтов

Секретари:
Иван П. Иванов
Калина Балабанова