Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Георги Търновалийски и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Съгласно приетата от нас седмична програма като точка първа следва:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 16 март 2016 г.
Доклад на Комисията по правни въпроси за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 март 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на наименованието на Закона по вносител.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1.
Гласували 124 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
„Създава се § 1а:
„§ 1а. Чл. 15 се изменя така:
„Чл. 15. Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът, прокурорът или следователят не прилага този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да се приеме норма, която по-скоро има декларативен характер и е от категорията на общи правни, всеизвестни, бих казал, принципи, които са в основата на правовия ред. Правовата държава и върховенството на закона, което се споделя, надявам се, от всички, се основават именно на върховенството на Конституцията. Затова предлаганата норма, ако бъде тя приета, ще способства за утвърждаване на правовата държава и на конституционно установения правов ред и върховенство на закона.
Искам да подчертая, че и без върховенство на закона не можем да говорим за независима съдебна власт, затова тази норма ще способства и за утвърждаване на независимостта на съдебната власт. И тъй като има някаква, макар и минимална опасност да се разбере погрешно това, което предлагаме, искам да подчертая, че става въпрос за прилагане на законова норма и то по конкретно дело и решаване на конкретен спор.
Затова ми позволете въз основа на чл. 81, ал. 2 да направя едно допълнително редакционно предложение, госпожо Председател. Текстът, който предлагам да се допълни по конкретното тяло...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Този текст не е подкрепен. Предложения в залата се правят по отношение на текстове на Комисията.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре.
Няма пречка и сега те да постановят такива актове, няма пречка магистратите и в момента да постановяват и да се основават в мотивите си на прякото приложение на конституционната норма. Но все пак ми се струва, че е добре в Закона за съдебната власт като един основен закон за устройството и организацията на работа на съда и на другите органи, да приемем именно такава норма и по този начин да стимулираме върховенството на закона и правовия ред.
Благодаря Ви за вниманието.
Надявам се, че ще подкрепите това наше принципно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Иванов. Господин Атанасов за втора реплика.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко предложението на колегата е свързано с това да се дадат противоконституционни права на прокурора, следователя и съда, като има един-единствен случай в правния мир – това е § 3 от Конституцията, където съдът по отношение на стари закони би могъл да се произнесе в такъв случай.
Предложението е абсолютно неконституционно и противоречи на Конституцията, така че предлагам да не го приемаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Георгиев, аз се радвам на Вашата инициатива, но Вие искате следователите, прокурорите и съдиите да получат правомощия, равни на Конституционния съд. Има йерархия на актовете в държавата, разписани през Конституцията. Всички знаем стария римски принцип: „Dura lex, sed lex” – когато един Закон е приет от съответния орган, тоест от Народното събрание, той трябва да бъде прилаган от абсолютно всички органи и спазван от всички граждани. Ако той е противоконституционен, има си ред за сезиране на Конституционния съд и за обявяване на неговата противоконституционност. Така че не може следователят, прокурорът и съдът на практика да законодателстват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Опасявам се, че може да не разберете това, което ние предлагаме. Няма нищо противоконституционно в тази норма, още повече че тя в по-голямото си съдържание повтаря конституционната норма на чл. 5, ал. 2 и не става въпрос за правомощия на магистратите, равни на Конституционния съд.
Тук говорим за приложение на Конституцията по конкретно дело и конкретен спор, а не за отмяна на нормативни актове. Помислете малко – ако има противоречие между наредба на министър, например на транспорта или Вашия любим Москов, със закона, съдът коя норма ще приложи? (Реплика от дясно.) Не е друго! Ако има противоречие между законова норма и международен акт, коя норма ще приложи съдът? Същата е логиката и тук. Просто в конкретното дело съдът се позовава на съответната конституционна норма, която счита, че трябва да бъде приложена и я прилага. В момента Ви казвам, че няма пречка това да се прави. Сигурно хиляди магистрати в мотивите си на съответните актове се позовават на Конституцията. Затова иде реч, а не за отмяна на нормативни актове и на норми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Георгиев и група народни представители, Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 130 народни представители: за 21, против 56, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказванията по докладваните три параграфа – те се по вносител, подкрепени изцяло от Комисията? Няма.
Подлагам на гласуване анблок параграфи 2, 3 и 4.
Гласували 122 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 5.
Предложение от народния представител Петър Славов:
„В § 5:
В чл. 19, ал. 3 се създава ново изречение второ с текста по-долу, а досегашното изречение второ става изречение трето: „Предложенията могат да възпроизвеждат и направени до Народното събрание номинации от неправителствени организации, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, професионални или академични организации.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Попов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. В чл. 19 ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) Предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание, се правят от народните представители по колегии не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора пред комисията по ал. 2. Към предложенията се прилагат:
1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации;
2. документи за завършено висше образование по специалността „Право”, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, както и документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата.
(4) Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Вземам думата, за да защитя кратко моето предложение с молба за редакционна поправка в него, а именно думите „да възпроизвеждат” да се заменят с думите „да се основават”. Така текстът ще стане: „Предложенията могат да се основават и на направените от Народното събрание номинации от неправителствени организации...” и така нататък.
Мисля, че така текстът става доста по-коректен, дава възможност за по-голяма свобода на народното представителство, ако припознае подобно предложение на неправителствения сектор и ми се струва, че идеята е добра да го запишем изрично и като възможност в Закона. На първо място, това е уважение към неправителствения сектор, който неведнъж, бих казал, е помагал на Народното събрание с добри кандидатури за различни органи, които се избират от Народното събрание. Разбира се, на второ място, така и текстът е по-коректен, и народните представители ще имат по-голяма свобода в своя избор, включително да правят допълнения по тези предложения.
Но е важно и по още една причина. Мисля, че така и за самите народни представители дадено предложение, когато се знае, че то идва от неправителствените сектор, тоест това е непартийна кандидатура, би била доста по-интересна и би елиминирало до голяма степен едни чисто политически спорове и противопоставяния. Всички много добре знаем колко е важно във Висшия съдебен съвет да бъдат избирани хора не с политическа обвързаност и не хора, които да робуват на политически цели, а да служат наистина на независимостта на съдебната власт и на държавния интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Славов, само ще трябва да разположите Вашето предложение в текста на Комисията.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Тогава остава така, както съм го предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, остава, както сте го предложил.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Славов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 16, против 19, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 5 и редактиран от Комисията, съгласно нейния доклад – гласуваме § 5 по доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 2.
Параграф 5 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
По § 11 – предложение от народния представител Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. Член 29 се изменя така:
„Чл. 29. (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет не получават възнаграждение за работата си в комисии към Съвета.
(2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 218, ал. 1, чл. 219, чл. 221, чл. 224 и чл. 330.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само преди два месеца народните представители от ГЕРБ и Реформаторския блок поискахме смяната на състава на Висшия съдебен съвет. Два месеца по-късно се предлага заплатите на представителите, на хората, на практика на администраторите от Висшия съдебен съвет да се изравнят със заплатите на върховните съдии – на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор.
Учудвам се през тези два месеца какво се случи? От искане за оставка в началото – само преди два месеца, и смяна на състава на този орган, сега искаме те да станат едни от най-високоплатените в държавата! Когато, уважаеми дами и господа се определят заплати, трябва да има справедливост, да е ясно за каква свършена работа идват заплатите.
От информация от медиите, защото не съм член на Комисията по правни въпроси, прочетох, че предложението е дошло от депутат от Патриотичния фронт, и разбира се, от депутати от БСП.
Един върховен съдия или член на ВКС, уважаеми колеги, решава стотици дела на годината, той е изключително натоварен и върши страшно много работа. Досега заплатите във Висшия съдебен съвет са били толкова, колкото на един върховен съдия, на човек, който работи във ВКС или ВАС. Сега обаче изведнъж се взема решение за драстично увеличение на техните заплати. Аз не виждам и не разбирам логиката!
Освен това имайте и нещо друго предвид. Председателят на ВАС, председателят на ВКС и главният прокурор освен че участват по право в заседанията на Висшия съдебен съвет, те управляват съответно ВКС, ВАС, а главният прокурор – прокуратурата в България, те изпълняват две различни ключови функции и затова е логично техните заплати да бъдат по-високи.
Сега идва логичният въпрос и Ви питам всички, които ще гласувате по тази тема, обаче не казвате никакви аргументи, призовавам Ви да станете и се аргументирате! Особено е важно колегите от ГЕРБ и Реформаторския блок, които искаха смяната на състава на Висшия съдебен съвет, да станат и да кажат какво се промени за тях за тези два месеца, че от искане за смяна сега ще искат те да бъдат едни от най-високоплатените в държавата – на първо място БНБ, на второ място – членовете на Висшия съдебен съвет, така ще вървят заплатите в държавата. Един член на Висшия съдебен съвет например ще бъде много по-добре платен от българския премиер. И аз ще Ви питам: върши ли повече работа един член на Висшия съдебен съвет от българския премиер?! Ако искате, върши ли повече работа и от правосъдния министър?!
В България трябва да се научим да има справедливост, да има ред в тази държава! Не може на някого да хрумне нещо, да протече някаква мисъл и да направи предложение, а други, без да се аргументират, без нищо да кажат, аз смятам, че и днес така ще протече дебатът – нищо няма да се каже в залата, а направо ще гласувате, това обаче означава много лошо впечатление, много лош привкус.
Какво ще си каже даден съдия във Върховния касационен съд, който решава стотици дела на година – че вече администраторите във Висшия съдебен съвет ще взимат повече от него? Е, каква е причината, каква е логиката, какъв е смисълът на това Ваше предложение?! Какво ще си кажат председателите на върховните съдилища – ВКС и ВАС – те работят в две функции, управляват върховен съд, освен това са членове на Висшия съдебен съвет и ще взимат толкова, че техните заплати ще се изравнят с тези на членовете на Висшия съдебен съвет. Е, каква е логиката? Къде видяхте справедливостта, уважаеми колеги?!
Между другото аз не се и учудвам, че това са го предложили колеги от БСП. Те поне са последователни. Те си искаха този Висш съдебен съвет, никога не са искали неговата смяна! Даже ако зависи от тях, ще предложат да е несменяем, да е до живот! Това не би ме учудило.
Не мога обаче да разбера позициите на партиите дясно, център – Патриотичния фронт, Реформаторския блок и ГЕРБ.
Надявам се като начало да станете и да ни отговорите, да кажете същината и логиката на това предложение, което, извинявайте, но звучи много скандално, звучи несправедливо, звучи нелогично!
Помня още думите на премиера Борисов, който каза така: „Справедливо е в държавата никой да не получава повече от мен” – това каза премиерът. „Справедливо е никой в държавата да не получава повече от мен.” Е, какво правите бе, колеги?! Оказа се, че членовете на Висшия съдебен съвет ще взимат почти два пъти повече от премиера. Каква е логиката?! Те вършат ли два пъти повече работа?!
Призовавам Ви да се коригирате по темата, да проведем сериозен дебат, да чуем аргументите и да вземем справедливо и разумно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Заповядайте, господин Славов.
Втора реплика – народният представител Данаил Кирилов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Вземам думата, основно за да апелирам да подкрепим първоначалния текст по вносител – текста на Министерския съвет. С това откровено недомислено предложение, и го казвам с ясното съзнание, че то наистина е недомислено, вижте какво ще стане.
Ще отпадне сегашната алинея на чл. 29, която казва колко е възнаграждението на редови член на Висшия съдебен съвет. Тя казва, че то е равно на член съдия във Върховния касационен съд. Тази алинея отпада и на нейно място идва алинея, която казва следното:
„За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 218, ал. 1, чл. 219, ” и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Славов, позволете да Ви напомня, че отправяте реплика към народния представител Мартин Димитров.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, всъщност репликата ми към Вас, господин Димитров, е да не се притеснявате. Дори да приемем този член, нищо няма да произтече от него. Това искам да Ви кажа. По-скоро може да произтече това, че редовите членове на Висшия съдебен съвет могат да останат въобще без заплати. Сега ще Ви обясня защо може да стане така, което мисля, че никой в тази зала не иска да се случи!
Ако в чл. 29 запишем, че се прилагат правилата на чл. 218, който казва колко е заплатата на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, очевидно ще възпроизведем текста на чл. 218 още веднъж, но това не означава, че членовете на Висшия съдебен съвет ще получават същите заплати, както тримата големи. Нали разбирате?
Препратката, направена по начина тук, очевидно няма да свърши работата, която вносителите са искали да постигнат. Напротив, за съжаление, убеден съм, че може би ще оставим хората във Висшия съдебен съвет без заплати.
Призовавам Ви да подкрепим първоначалния текст на вносителя – на Министерския съвет, и да не си правим такива експерименти на коляно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Втора реплика – народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Димитров, за коректност вземам репликата, иначе ще направя подробно изложение в нормалното за това време.
Искам да посоча, че препращата норма всъщност препраща към възнаграждението на всички конституционни съдии. При това положение възнаграждението на член на Висшия съдебен съвет като база става равно на възнаграждението на член на Конституционния съд.
За да могат да се ориентират колегите и да не страдат по размера на възнаграждението на висшите съдии, които решавали много дела, пък то било много малко – средното възнаграждение на член съдия на Върховния касационен съд стартира от 4500 лв., колеги! Това е без 40-те процента отгоре, които са за прослужено време! Така че моля да не се правят свободни манипулации. Моля да не се четат някакви изчисления в едни издания, които очевидно са доста далече от математиката и от реалността. Подробно ще обоснова цялата аргументация на това предложение след вносителя на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, хайде да опростим сега нещата. Първо, благодаря, че получих отговор от представител на ГЕРБ, защото се опасявах, че такъв няма да има – това е напредък все пак.
Но да опростим нещата по следния начин. До момента член на Висшия съдебен съвет е получавал заплата, колкото съдия от Върховния касационен съд. Какво налага промяната? Или казано по друг начин: защо досега това е било така и се е възприемало като справедливо? Какво се е променило изведнъж, тоест какво ново се е случило, за да се откажем от този подход досега, който е бил толкова години, и колегите от ГЕРБ да подкрепят предложението на БСП основно – заплащането на членовете на Висшия съдебен съвет да се изравни с това на върховните съдии и на главния прокурор?
Нещо трябва да се е случило, трябва да имаме някаква голяма промяна, която да налага подобно увеличаване на заплащането! И тук трябва да ни обясните какво е новото и какво налага такава промяна. Нещо трябва да се е случило – дали имат нови правомощия, дали ще вършат повече работа. Каква е промяната, която налага това увеличаване на заплатите? И какво Вие ще обясните на същия този съдия от Върховния касационен съд, който, повтарям, решава стотици дела – това е точно така, и който ще получава по-малко от администратора във Висшия съдебен съвет?
Моля да не забравяте да ни отговорите на въпроса: защо преди два месеца искахме заедно смяната на състава на Висшия съдебен съвет, а сега изведнъж концепцията дотолкова се е променила, че предлагате те да бъдат едни от най-високо платените в държавата?
Всичко, което Ви питам, е: какво се промени за тези два месеца? Какво налага тази промяна? Нещо трябва да се е случило и Вие, които го предлагате, които го подкрепяте, трябва да ни обясните така, че ние да разберем какво се случи. Защо до момента в редица парламенти сте считали, че заплащане, равно на заплащането на върховен съдия от ВКС, е достатъчно, а сега решавате, че вече не е така и че трябва да се увеличи и изравни със заплащането на върховните съдии?
Единствената възможна логика, уважаеми колеги, е да обясните нови задължения, които трябва да бъдат изпълнявани, нова работа, която трябва да бъде вършена от Висшия съдебен съвет.
И понеже не съм от Правната комисия, повтарям, уважавам Вашето задълбочено познание на материята, Ви моля, колеги, да обясните подробно, така че всички ние да разберем, и тези, които не сме юристи, какви са новите задължения на Висшия съдебен съвет, които налагат по-високото заплащане. Това е простичкият въпрос и Ви моля за също толкова простичък и ясен отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
За следващо изказване се записа народният представител Методи Андреев.
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз също не съм юрист, също не съм член на въпросната Правна комисия. Там хората са обсъдили направеното предложение, намерили са своето обяснение, което обаче трудно мога да разбера. Обикновено в България, когато става дума за повишаване на заплатите, трябва да има покриване на някакви критерии. Към всички останали длъжности в тази държава има критерии, има акредитации, индексации и куп други процедури, които да докажат ефективността от работата на една група хора.
Ние сме свидетели на най-лошата ефективност от години наред по отношение работата на Висшия съдебен съвет. Тъй като не съм юрист, ще Ви дам друго обяснение на това какво се случва в съдебната ни система в резултат на тази кадрова дейност, която Висшият съдебен съвет върши дълги години.
Аз съм строителен инженер. Когато една сграда рухне, това не означава, че в нея всички елементи са се разрушили. Напротив, при рухването на сградата има много елементи, които са в добро конструктивно състояние! Но при рухването на сградата обикновено основен елемент е тежко пострадал поради някаква причина, понесъл е сериозни разрушения.
Ето, аз Ви казвам, че авторитетът на съдебната власт рухна не защото всички съдии, прокурори и следователи в нея са загубили доверието на хората, а защото фундаментът на съдебната власт, върху който тя се гради, върху който надгражда, е компрометиран. Безспорно този фундамент на съдебната власт е Висшият съдебен съвет, който е основният кадрови орган на системата.
И не мога да разбера, каквито и доводи да се кажат тук: как може за толкова лошо свършена работа ние да ставаме съучастници? Вижте, знаете, че в България за политиците не се говори добро и трябва да Ви кажа, че с подобни действия още повече ще се засили тази тенденция, защото 92% от българските граждани са убедени, че нямаме ефективно и справедливо правосъдие, че нашата правосъдна система не работи добре. За това, разбира се, една от основните причини са кадровите назначения във Висшия съдебен съвет!
Да припомням ли за скандалите през годините? Да припомням ли за цунамито, за тайфуна скандали само преди два месеца? На какво отгоре ще искаме увеличение на тези заплати?
Никога няма да подкрепя това нещо, никога! Защото съм възпитаван по следния начин – давам пари за добре свършена работа, а не давам пари в аванс с надеждата, че те ще се отразят добре върху по-нататъшната работа на въпросния орган!
Досега ние нямаме такива данни, нямаме такива показатели, които да ни дадат основание да гласуваме това предложение.
Категорично казвам: няма да гласувам „за” предложението, ще гласувам „против”. И призовавам всички хора в залата, които имат съвест, да подкрепят това, което и аз смятам да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Тъй като съм вносител, ще трябва да взема отношение по всички въпроси. Ще говоря бързо, за да мога да се вместя във времето. От приемането на бюджета не съм се изказвал, но се налага.
Ще започна с гражданския сектор – „Отворено общество”, цитирам: „Размерът на възнагражденията няма значение и като мотив по-свестни хора да влизат във ВВС”. Ами, дайте тогава да ги направим безплатни! „Членовете на ВСС могат да бъдат набирани само сред юристи с определен опит и статут в професията си”, тоест те вече печелят добре. Ако някой стане член на Висшия съдебен съвет, за да получи повече пари, отколкото вече получава, той със сигурност не е за там.
По времето на комунизма имаше една поговорка „Който не работи, не трябва да яде”. Сега, който не е крал, не трябва да стане член. Така ли излиза? Имуществен ценз ли въвеждаме? Трябва да са богати и само тогава да бъдат избирани?
Само риторично да попитам: а тези хора от разни общества, които се изказват, безплатно ли работят или срещу някакви грантови възнаграждения? Защото, ако получават възнаграждения, не са си за местата, а ние се налага да се вслушваме в тях. И тези възнаграждения, признание, че некадърни хора пишат статии и се опитват да манипулират обществото ли са, или че са много компетентни хора? Още един цитат: „Над един праг на приличие е размерът на възнагражденията, няма значение средството за намаляване на корупцията”. Чудесно! Очаквам бъдещият орган за борба с корупцията да работи без заплати, за да не се налага… Защото, ако те нямали необходимите възнаграждения, защо просто не били за там.
По отношение на прага. Я ми кажете, Вие господа, когато един Ваш член беше еврокомисар, дали не получаваше колкото цялото българско правителство взето заедно? Къде беше прагът тогава?
АТАНАС АТАНАСОВ, (РБ, от място): Кой му плащаше заплатата?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Според мен тази жена получаваше справедливо възнаграждение за заеманата от нея длъжност, независимо кой какъв морален коректив се опитва да бъде. Но, ако приемем Вашите мотиви, че след като е получавала заплати, значи е недостойна за поста си – а тя пише Закона за борба с корупцията. Когато искахме да направим съдебната реформа казахме: искаме правосъдието да е бързо, справедливо, без политическа намеса. Никой не спомена, че иска да бъде и безплатно. На една съдийка по време на дебата й се стори, че заплатите били големи. Защо не предложи да ги замразим на цялата съдебна система? Аз смятам, че са малки. Какво щял да каже съдия от не знам кой си съд? Ами, че ще получава същото възнаграждение, ако бъде избран в този най висш представителен орган, което получава и в момента, а не да отива там по наказание. Искаме да изберем хора с високи морални качества, а не клошари, които да стоят без пари.
Съгласете се, Висшият съдебен съвет не е ли правителството на съдебната власт? Кой е с повече правомощия от него? Защо в изпълнителната власт считаме, че има една градация и най-горе са министрите, които получават най-високото възнаграждение, защото носят и най-голямата отговорност? В съдебната система избираме с цяла система от конкурси хора, които да бъдат своеобразно правителство на съдебната власт, и е нормално да получават своите най-високи възнаграждения. После като се върнат на работните си места, получават това, което им се полага.
В съдебната система не работят ли хора, които са с високи морални и професионални критерии? Изслушваме ги в Народното събрание, водим дебати, избираме ги за Инспекторат – не мога да си представя, че някой няма да уважава съдебната система или Висшия съдебен съвет, а ще иска всички останали да го правят.
Но да преминем към едно по-отворено общество – парламентът.
Тримата големи работили много. Нима тук в парламента работим еднакво? Вие можете ли да ми кажете, че аз, който съм от 1980 та година с трудов стаж, и друг, който първият му трудов стаж е в парламента, работим различно? Не, ние сме с равни права, равни отговорности, равни задължения. И затова стартовата ни заплата е еднаква. Другото е за трудов стаж. Има комисии, които работят по-малко, има комисии, които са изключително натоварени. Правим ли разделение и искаме ли някой да получава по-различно от другите? Не, ние сме с еднакви, защото всеки глас, на когото и да е от Вас, тежи по един и същи начин. Има колеги, които не се прибират в България, отсъстват и днес, други пък не сме излизали от България. Това критерий ли е да искаме разлика в заплащането? Не, всеки изпълнява своите задължения в комисията, в която е. Една е по натоварена, друга по-малко. Но, забележете, тук в парламента, всички получаваме еднакви заплати за комисии и еднакви стартови заплати като депутати, а за другите държим да има някакви други несправедливи разминавания.
Искаме тази власт – Висшият съдебен съвет да е независима, а показваме непрекъснато как можем да й отрежем парите и да я манипулираме. Независима ли е тя тогава?
Ще завърша с думите на главния прокурор.
Когато обсъждахме Конституцията, искахме той да бъде избран по особен ред, но после всеки, който реши, да може да го сваля. Той каза: „Правим промените не за мен, аз съм избран, а за тези след мен, които не се знае кои ще са, а те искат да се защитят”.
В момента тази поправка не се прави за настоящите членове, които някой си не харесва, а ги правим за следващите, които ще дойдат след нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заключавам с простичък отговор, който поиска уважаемият народен представител. Всеизвестна истина е, че колелото на историята се върти от педалите, но нека да оставим историята на тях, а ние да вземем настоящето решение.
Призовавам Ви да гласувате. (Ръкопляскания и смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Първа реплика – народният представител Данаил Кирилов.
Заявихте желание за реплика, отказвате се, така ли?
Други реплики?
Заповядайте, господин Славов. Отказвате се?
Следващо изказване на народния представител Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще се опитам систематично да отговоря по някакъв начин на въпросите, които бяха поставени от предходните оратори на база на състоялата се дискусия в Правна комисия. Увеличава ли се възнаграждението или се запазва?
Бих се радвал, ако някои колеги, които поставиха въпроса, не говорят по телефона, а все пак слушат.
По искане на Съюза на съдиите и в дебатите в Съвета за съдебна реформа единодушно приехме, че трябва да отпадне компонентата „допълнително възнаграждение за участие в комисии” от възнаграждението на членовете на Висшия съдебен съвет. Няма да коментирам странно ли е или не, защо едни съдии искат намаление на възнагражденията на други съдии, които сега временно са им началници. Тази сюжетна линия продължи и в дебатите в Правна комисия. Съдии бяха против мнимото, да го нарека, увеличаване, защото увеличаване няма. Има отпадане на допълнителното възнаграждение за участие в комисии. Пак ще повторя: отпада допълнителното възнаграждение за участие в комисии. При това положение в Комисията възникна въпросът трябва или не трябва да влошаваме статута и положението на членовете на Висшия съдебен съвет? Да, необективен е критерият „участие в комисии”. Да, допълнително възнаграждение е, нека го махнем! Махаме го. Добре, нека, уважаваме искането на гилдията и колегията, махаме това възнаграждение, щом било определено несправедливо. Промяната на базата – да, има като логика известна компенсация точно да компенсира базата, да не се влошава, да няма радикална промяна в размера на общото възнаграждение.
По отношение на въпроса оценка ли е това или не е, аз ще кажа: не е оценка. Не е оценка! Не е оценка, защото това възнаграждение следва да действа за в бъдеще. То следва да действа както за остатъка от мандата на този Висш съдебен съвет, така и за в бъдеще за следващия съдебен съвет.
Попитах част от съдиите в Комисията: кой има интерес членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат бедни, нещастни или зле платени? Кой? Как ще изискваме независимост от тях, ако те получават по-ниско възнаграждение от другите си колеги – да кажем, председател на Окръжен съд или председател на Апелативен съд? Ако те получават по-ниско възнаграждение от тези председатели, утре как ще попълним състава на Висшия съдебен съвет точно с качествени магистрати, които би трябвало да ги вземем точно от този управленски ръководен състав на съдената система, където са ръководителите на административните и апелативните съдилища. Кой има интерес от това сиромахомилство?
Да, ние критиците, лесно бихме могли да коригираме и да накажем, но се въздържахме. Но вътре в съда очевидно едни други искат да се накажат. Това хубаво ли е? Това ли трябва да поощрим? При това още в първата реплика се опитах да Ви дам сравними критерии – конституционният съдия е също съдия, конституционните съдии гледат цели десет конституционни дела на година.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Цели десет!?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да. При това говорим за Висшия съдебен съвет. Действително органът, който по замисъл, по законова структура, по изискване би трябвало безпристрастно да ръководи съдебната власт и съдебната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики?
Заповядайте, господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първият въпрос е, ако, господин Кирилов, в ГЕРБ сте на това мнение, защо чакате БСП и депутат от Патриотичния фронт да Ви го внесе като предложение, а Вие не си го внесохте? Тоест, защо ако смятате, че трябва по този начин да се повишат заплатите, защо сами не си го предложите, а чакахте някой друг да Ви го предложи. Интересно.
И какво би станало, ако тези – другите, не го бяха направили или Вие се бяхте разбрали с тях? Или Вие се бяхте разбрали с тях, но не искате това да стане публично? Затова ли става въпрос?
Вторият ми въпрос е следният: Вие твърдите, господин Кирилов, че те ще получават толкова, колкото са получавали до момента, само че това вярно ли е? Колко са получавали до момента за участие в заседание? Колко им е плащано – това трябва да разкриете като информация, за да разберем дали това, което казвате, е вярно. Тоест, Вие ангажирате ли се, че заплатите им няма да бъдат повишени, както Вие твърдите? Защото това казахте – че не им се повишават заплатите, само че това трябва да бъде доказано с финансова обосновка, а не със случайни предложения, зад които не стои никаква сметка, никакъв анализ, тъй като никой не знае в България, извън Висшия съдебен съвет, обществото не знае колко са получавали в момента за участие в конкретните заседания.
Освен това се питам: каква е логиката да им махнете един начин на заплащане и да го замените с друг? Но важният въпрос, господин Кирилов, е следният и репликата ми най-вече е затова: от Вашите думи не можах да разбера Висшият съдебен съвет да има нови функции, нови задължения или казано простичко – нова работа. Питах Ви за това изрично. От Вашия отговор Вие не претендирате и не казвате за никаква нова работа.
При това положение не виждам и логика, ако няма нови задължения, сегашното им заплащане да им бъде променяно, тоест ако няма нови функции, които тези хора да изпълняват – допълнителни функции, допълнително задължение, допълнителна работа, не виждам и причина да им бъде увеличаване заплащането.
Отсега знам едно – знам как ще гласуват БСП и ДПС по тази тема, гордо „за”, но се чудя за парламентарната група на колегите от ГЕРБ. Защото усещането, общественото усещане за увеличаване на заплатите е доста аргументирано. Докажете това, което твърдите. Докажете, че няма увеличение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Втора реплика – народният представител Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, разбира се това е Висшият орган на съдебната система, на съдебната власт и се предполага, че избраните да работят в този орган са хора с много по-добри качества – морални, професионални, и наистина за тях би било чест да управляват съдебната система и да работят в този орган. Тоест, за тях се очаква, че заплатата не е основният мотив и се получава така, че в България хората имат чест, авторитет, достойнство, престижност, защото получават голямата заплата. Това на мен не ми харесва и някак си не ми звучи добре. И ако някъде бъркам, моля, поправете ми.
След като разделихме органа, аз мисля, че отделните колеги, те ще работят по-малко, тоест заседанията им ще бъдат по-малко натоварени, защото дневният ред ще бъде разделен.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Точно обратното!
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Колегиални... Да, в пленума заедно ще работят, но едно е да имаш дневен ред и да разглеждаш 15 точки, друго е 15 точки две групи да си ги разделят по 7-8. Аз така си обяснявам нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Исмаилов.
Има ли трета реплика? Не.
За дуплика – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, които представихте, изложихте реплики във връзка с моето изказване.
Колега Димитров, не случайно колегите са Ви избрали за говорител измежду неюристите. И не случайно колегите юристи – членове на Комисията, не вземат участие по тази тема.
Вие обаче добре трябва да знаете и да съобразявате, че каквото усилие и да приложа, като председател на Правна комисия, аз не бих могъл да изискам доказателства по отношение размера на отделните възнаграждения в независимата съдебна система. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от място!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мога да разчитам на данните, които са публични и които са заложени в официалните бюджетни книжа и документи.
Категоричен съм обаче, категоричен съм, че допълнителното възнаграждение, което е било в рамките за участие в комисии, действително е равнимо и компенсира въпросната промяна в базата.
Категорично също така Ви гарантирам, че това изменение, което се предлага, е изцяло в рамките на вече планирания размер за фонд „Работна заплата”, вече планирания размер! По никакъв начин не се ангажират повече или нови бюджетни средства за възнаграждения за Висшия съдебен съвет.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Ами, тогава ще правят икономии!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По отношение на Вашия въпрос, който беше поставен във вариант също и от колегата Корман Исмаилов – колеги, доскоро дебатирахме разделянето и промяната в Конституцията.
Ако досега член на Висшия съдебен съвет е участвал в пленарно заседание на Съвета и е участвал в комисии, за което ние сега отказваме да му плащаме, то е ясно, че сега, вместо в две групи заседания, ще участва в поне три групи заседания, а те са четири. Кои са? В заседание на Пленума, тоест пълния състав на Висшия съдебен съвет, в заседание в Колегия, на която съответният член принадлежи и е определен, в заседания в комисии, плюс участие в заседание в комисиите, които са за атестиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
За изказване думата има народният представител Атанас Атанасов. След него – Димитър Байрактаров.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, този Закон е изключително важен, а ние запецнахме върху заплатите на членовете на Висшия съдебен съвет. Но аз Ви моля добре да се вслушаме в аргументите и на едната, и на другата страна и всеки един от Вас да вземе решение по вътрешно убеждение, а не тук кой какво ни казва.
Сметката грубо показва, че ако се приеме този модел на определяне на възнагражденията, това означава около 250 хил. лв. повече на година от бюджета да отиде за възнаграждения. Не е проблем за българската държава да плати 25 хил. лв. на членовете на Висшия съдебен съвет, но нека да не се фиксираме върху числата.
Аз искам да направя едно друго разграничение от другите, които се изказаха преди мен. Нека да не се фиксираме и върху този състав на този Висш съдебен съвет. Той е компрометиран в очите на българските граждани. Над 90% от хората не го подкрепят. Скандалите вървяха един след друг, но ще дойде време и този състав ще се смени с друг състав на Висшия съдебен съвет.
Въпросът е в друго: дали е справедливо този орган с оглед на неговите правомощия и компетентност, и работата, която извършва, да получава такъв размер на възнаграждение? Не е справедливо, уважаеми колеги! Не може членовете на Висшия съдебен съвет да получават заплата, равна на така наречените „трима големи”, защото, както някои от преждеговорившите казаха, тримата големи освен че участват в работата на Висшия съдебен съвет, вършат и друга работа – ръководят институциите. А ще получават еднакво възнаграждение, на какво отгоре?! На какво отгоре?! Това на първо място.
На второ място, в крайна сметка съгласно Конституцията на Република България имаме разделение на властите – три отделни власти, относително независими, взаимно контролиращи се помежду си. Е, добре, главата на изпълнителната власт е министър-председателят. Може ли член на Висшия съдебен съвет да получава заплата по-висока от министър-председателя?! Нонсенс е това, разберете го.
Ще ме извините, но не знам как да го определя, това е доста лобистки текст, да не казвам по-силна дума. Сега тук да се докараме пред членовете – за какво, бе? За какво?! Каква работа са свършили през всичките тези години?
Някой тук цитира от преждеговорившите, че 92% от българските граждани считат, че този Висш съдебен съвет не си върши работата, нещо повече, че възпроизвежда само скандали, и сега в един момент да им увеличим заплатите.
Искам да Ви обърна внимание върху нещо, което каза един от колегите преди това – че с едно такова решение за пореден път ние, политиците, ние, народните представители, ще се компрометираме в очите на нашите избиратели, защото те казват: Висшият съдебен съвет не си върши работата, а тези, които сме избрали за това нещо, им дават повече пари.
Много Ви моля, гласувайте по съвест, защото в противен случай всички ще станем вкупом непотребни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител Димитър Байрактаров за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Когато става въпрос за заплати, веднага се появяват мераклии да развиват популизъм. Само че, уважаеми колеги, юристи някои от колегите, редно е да Ви припомня, че правото е основа на държавността, тоест, когато има слаба съдебна система, няма икономика, няма развитие на държавата, естествено, има беден народ.
Чувам възмущение, че има желание на членовете на Висшия съдебен съвет да им бъдат изравнени заплатите, поради простата причина че всъщност те изпълняват еднакви функции в този Висш съдебен съвет – нещо абсолютно нормално.
Чувам възмущение, че тези заплати щели да бъдат много високи. Само че не чух възмущение например – ето, вчера сезирах председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, че, да кажем, Комисията за регулиране на съобщенията си раздавала десетки хиляди левове годишно за представително облекло. Само за март месец всеки от тези членове е получил около 10 хил. лв. То това не е възнаграждение, разбирате ли?! Това са просто едни пари, много по-високи от заплатите обаче, и никой не се възмущава.
Не е ли по-добре на тези хора да им бъдат нормални, високи възнагражденията, тъй като справедливостта, независимостта на съдебната система започва от главата. Неслучайно българският народ е създал старата поговорка, че рибата се вмирисва откъм главата. Предпочитам тези хора да са стимулирани, да знаят, че имат добър жизнен стандарт, защото след това разчитаме на тяхната справедливост, на техния професионализъм, а не на популизъм. Ние трябва да имаме мотив след това да критикуваме, да изискваме на основата на нормално възнаграждение, но не да развиваме популизъм върху тази тема.
Да, прав е ген. Атанасов – 250 хил. лв. са нищо. Нищо са на фона на 19 хил. лв. месечна заплата на шеф на Българската народна банка, който фалира КТБ с бездействието си или с действието си, никой не знае, на подуправители на БНБ – 19 хил. лв. месечно възнаграждение. Никой обаче не коментира!
Ако се впуснем да видим останалите независими органи, наречени „комисии”, всичките са избрани от това Народно събрание, какви възнаграждения вземат, сигурно ще Ви се изправят косите.
Да Ви припомням ли какъв зор беше, за да вкараме едни регулиращи рамки, които, забележете, колега Димитров, понеже ми се усмихвате, лично Вие предложихте с колегата Славов и ние Ви подкрепихме – някои от тези шефове на комисии да получават двукратния размер от възнаграждението на председателя на Народното събрание. И тогава нямаше проблем, а сега има проблем, че ще определим възнаграждение на състава на Висшия съдебен съвет. Нещо не разбирам това поведение. Не виждам последователност в действията, когато говорим за независими органи на съответна власт, в случая на съдебната власт. Не го виждам! Нека да бъдем последователни в действията си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплика – народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми колеги! Уважаеми колега Байрактаров, аз се радвам, че цитирахте цифрите по отношение на други възнаграждения. Само ще Ви припомня по каква причина ги знаете всъщност и благодарение на кои усилия са, така че нека не забравяме, че усилията ни в тази посока за прозрачност с колеги от Реформаторския блок, а и с Ваша подкрепа, са били систематични през годините и винаги сме били коректни.
Но аз вземам думата, за да Ви направя реплика за нещо друго. Виждам, че има едно неразбиране при Вас. Даже се надявах тайно, че предложението, което е внесъл господин Симеонов, всъщност си е само негово. Надявам се много да ме опровергаете, че това не е предложение на цялата група на Патриотичния фронт, защото какво се получава? В момента на практика някои колеги казват, че сегашните възнаграждения на членове на Висшия съдебен съвет са малки и трябва да ги увеличим. Но тези колеги забравят, че в момента възнагражденията са равни на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд – едно от най-високите възнаграждения в държавата и то на съдии, които годишно решават по 300, 400 и повече дела, наистина са претрупани от работа и вършат изключително тежка и натоварена работа. Да се каже едва ли не, че тези съдии може би не вършат работа ли, не знам как да го разбера, тоест са недооценени, пренасяйки това, което се каза за Висшия съдебен съвет, ми се вижда некоректно. Така че в този смисъл трябва много ясно да се разбере, че в момента има коректно равняване на заплатата на редови член на Висшия съдебен съвет към член – съдия на Върховния касационен съд, като само за тримата големи в системата – за председателите на върховните съдилища и за главния прокурор, е предвидено те да са още по-високи, предвид това, което казаха повечето колеги – че те ръководят цели институции в допълнение на задълженията, които имат като членове на Висшия съдебен съвет.
В момента ние какво правим? Изравняваме ги всичките и казваме: „Всички сте равни!”. Ама какво се получава на практика? Че едни хора вършат повече работа и ще получават толкова, колкото получават всички останали, вършейки по-малката работа, защото тук разграничението е очевидно. Много ми е интересно по финансовата обосновка, за която стана дума, има ли становище на Министерството на финансите по въпроса? Става ли дума наистина за увеличение, както тук привеждаме аргументи, или може да се говори за някаква компенсация? Защото никакви цифри не чухме, видяхме едни хвърлени изказвания на око и каквото стане. Ама не се прави така, знаете! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплика?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, моят парламентарен опит сочи, че отиваме към гласуване, в което единствено Реформаторският блок ще гласува „против”, а останалата част от парламента ще е постигнала разбирателство по тази тема, макар че чухме много аргументи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Димитров, не предопределяйте гласуването на народните представители.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Усещам накъде отиват нещата.
Господин Байрактаров, нека не персонализираме разговора, а да говорим по принцип. Защо председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор, които основно имат друга дейност – ръководят съдилища или прокуратура, а участието във Висшия съдебен съвет на практика им е допълнителна дейност, тези хора, които имат с пъти повече работа от Висшия съдебен съвет, защо ще изравните техните възнаграждения с тези на хора, които имат с пъти по-малко работа?
Ние Ви задаваме принципен въпрос. Би трябвало заплащането да бъде според свършената работа, според отговорностите, а Вие през цялото време се правите, че не чувате нашия въпрос. Аз знам, че не Ви харесва. Знам, че тези аргументи не Ви харесват. Да, те са едни и същи и Вие по един и същ начин не можете да им отговорите. Вие нямате отговор на тези въпроси и затова нищо не отговаряте.
Така че, господин Байрактаров, тук не става въпрос за справедливост. Ние сме последователни, включително за това, че вчера Вие ми дадохте сигнал за тези 10 хил. лв., за които има съмнение, че са били раздавани като пари за дрехи. Поискахме в Законопроекта, който заедно подкрепихме, и този въпрос да бъде регулиран. Тоест по всеки сигнал, който ни е даден, и по всеки въпрос, по който сме получили информация, че става въпрос за пари, които не съответстват на свършената работа или са необосновано високи, вземаме едно и също отношение. Едно и също взехме за БНБ, същото вземаме сега и за Висшия съдебен съвет.
Но говорейки за последователност, аз пак ще Ви питам за едно нещо, за което не ми отговаряте. Питам Ви много пъти и никога няма да ми отговорите – защо премиерът основателно каза, че никой в държавата не трябва да получава повече пари от него? Нима той няма най-много отговорност? Нима той не върши най-много работа? Ако е така, защо БНБ получават повече от него? Защо Висшият съдебен съвет сега ще получава повече от него? Къде видяхте справедливостта? Къде видяхте логиката?!
Казах Ви как ще протече гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Мога да Ви кажа, че аз ще гласувам по съвест и ще гласувам „против” това Ваше предложение, макар че усещам, че другите са се сговорили по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги Димитров и Славов, Вие внесохте Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор. Ние Ви подкрепихме. В този Закон за изменение и допълнение на Комисията за финансов надзор лично Вие предвидихте възнаграждения, равни на двукратния размер на заплатата на председателя на Народното събрание. Четете си го и си го прочетете! (Шум в РБ.)
Тоест става въпрос за възнаграждения, които са от порядъка на 8 хил. лв. Тук става въпрос за едно изравняване на заплати, което по моя информация касае разлики между 400 и 500 лв., тоест минимална разлика. Ако някой се притеснява, че ще има огромен преразход на фонд „Работна заплата” от двадесет и няколкото члена на Висшия съдебен съвет, спокойно може да се направи корекция, че възнагражденията са в рамките на гласувания бюджет, тоест няма как да има преразход.
Оттук нататък влизаме в един безсмислен дебат и спор, който само нагнетява напрежение, а вероятно умишлено иска да вкара в действие старата римска максима „Разделяй и владей”, за което е ясно, че не е на добре, особено когато става въпрос за съдебната власт.
Да Ви припомня, тъй като цитирахте премиера, че България е Република с парламентарно управление. Тоест върховната власт в тази държава се намира тук. И не го забравяйте! Така че не ми възвишавайте премиера, не ми вкарвайте популистки истории, че той бил работил най-много. Да работи, жив и здрав да е! Това му е работата! Затова е избран!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване параграфи от 6 до 11 включително. Параграфи от 6 до 10 изцяло са подкрепени от Комисията по вносител, а § 11 е подкрепен по принцип и е подкрепен от Комисията. (Силен шум в РБ.)
Гласуваме параграфи от 6 до 11 включително.
Гласували 110 народни представители: за 81, против 11, въздържали се 18.
Параграфи от 6 до 11 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 12 има предложение от народния представител Петър Славов:
„В §12:
1. В чл. 29ж, ал. 2 след думите „се отлага за един час по-късно и се провежда” се добавя текстът „при наличие на кворума по изречение първо” като думите „независимо от броя на присъстващите” се заличават.
Добавя се ново изречение трето със следния текст, като досегашното става изречение четвърто: „При повторна липса на кворум се насрочва ново общо събрание по реда на тази глава.”
2. В чл. 29к, ал. 3 думите „изборът се смята за редовен независимо от броя на гласувалите” се заличават и се добавя ново изречение последно: „В случай, че отново не са налице предпоставките на ал. 2, се насрочва нов избор след една седмица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Кадиев – в § 12, чл. 29к, ал. 2 и ал. 3 се отменят.
Алинеи 4 и 5 се преномерират на ал. 2 и ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители. По това предложение Комисията не подкрепя предложението по точки от 1 до 5 и точки от 8 до 10, а предложението по точки 6 и 7 е оттеглено.
Ще прочета неподкрепените текстове:
„В § 12 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В създавания нов чл. 29а, ал. 5 думите „осем месеца” се заменят с „шест месеца”, а думите „шест месеца” се заменят с „три месеца”.
2. В създавания нов чл. 29б думите „след обсъждане с органите на съдебната власт” отпадат.
3. В създавания нов чл. 29в, ал. 2 думите „два месеца” се заменят с „пет работни дни”.
4. В създавания нов чл. 29ж, ал. 1 думите „две последователни съботи” се заменят с „два последователни неработни дни – събота и неделя”.
5. В създавания нов чл. 29з, в ал. 2, думите „петстотин съдии” се заменят с „триста съдии”.”
Точки 6 и 7 са оттеглени.
„8. В създавания нов чл. 29к, ал. 1, изречение второ се изменя така: „За произвеждане на избора се осигуряват 6 астрономически часа”.
9. В създавания нов чл. 29м – отпада.
10. Създаваните нови чл. 29н, 29о и чл. 29п стават съответно чл. 29м, 29н и чл. 29о.”
Както вече казах, Комисията не подкрепя предложението по т. 1 – 9 и т. 8 – 10, а предложението по т. 6 и 7 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Направил съм предложения по две точки. Искам да оттегля т. 1, но Ви моля за подкрепа на т. 2.
Точка 1 касае общото събрание, на което ще бъдат изслушвани кандидатите – бях предложил там да се предвиди изискването за кворум. Дори и да не бъде събран, то да важи и да не може да се проведе заседание, без да е наличен кворум.
Оттеглям предложението, защото приемам аргументите на вносителя, включително и госпожа Министърът обърна внимание, че все пак това е само изслушване и то може да се направи дистанционно посредством телекомуникационна връзка и не е нужно физическото присъствие на хората в залата, за да изслушват кандидатите.
Това, което съм предложим по т. 2 и което касае чл. 29к, моля Ви за подкрепа, защото там се въвежда възможността, ако липсва кворум, тоест ако не са гласували повече от половината на първия ден, в който се провежда заседанието, то да бъде отложено и след това изборът да бъде проведен, и да бъде валиден независимо от броя на гласувалите. Иначе казано: ако при това отлагане гласуват 50 човека, на практика те могат да изберат цялото представителство на магистратската общност във Висшия съдебен съвет. Мисля, че не това е смисълът на тези текстове и целта е да се постигне наистина максимално представителство, максимално много хора да гласуват за членовете на Висшия съдебен съвет, за да се изберат качествени кандидати.
Апелирам към Вас: замислете се, в контекста на Изборния кодекс говорим едва ли не да въведем задължително гласуване за хората на редовни избори, да ходят задължително да гласуват, а тук допускаме едва ли не пожелателно, без дори изискване за кворум, за да бъде валиден изборът, да може да се провежда избор и едва ли не 50 човека, че дори и по-малко, да могат да изберат 11 членове на Висшия съдебен съвет. Това ми се вижда изключително опасно и неразумно. Да, има аргумент, че по този начин е възможно да се затрудни изборът, но в края на краищата, колеги, говорим за избор, който ще се случва веднъж на пет години.
Все пак си мисля, че магистратите са отговорни хора и ще подходят сериозно и ще отидат в деня на избора, за да гласуват. Нека все пак да е ясно, че има и законово изискване, за да не се получи, образно казано, някаква грешка и 50 човека да изберат половината Висш съдебен съвет и после да се чудим как да обясняваме това на обществото и защо е допуснато.
Обръщам Ви внимание – по-нататък има текстове, които въвеждат възможности за дистанционно електронно гласуване. Ако се даде тази възможност на магистратите, тогава може да се очаква много голяма представителност на гласуването и не би трябвало да има никакъв проблем половината от тях да са гласували и да е налице изискването за кворум – поне половината и повече от половината да са гласували.
Оттеглям предложението си по т. 1, по т. 2 – моля да остане, и Ви моля за подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов?
Заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Славов, съвсем кратка реплика: какво се получава, ако никога не гласуват повече от половината участници по списъка, които трябва да участват в избора за кандидати? Ние никога не избираме членове на Висш съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Господин Иванов, надявам се, никога да не изпадаме в такава хипотеза. Ако се случи обаче това, предложил съм да се проведе ново общо събрание и нова процедура по избора, и да се надяваме, че тогава хората ще се съберат. Пак Ви обръщам внимание, говорим за магистрати, за отговорни хора. Не очаквам те да бойкотират тези събрания и да не присъстват още на първото. Нека наистина да има изискване за кворум, за да няма съмнения.
Бих отправил паралел към политическия живот. Много добре знаете за дългите и безкрайни заседания, когато ловки апаратчици излизат и говорят дълго и напоително – става 12, 1, 2 часа през нощта, хората започват да си отиват. Остават едни 50 човека в залата и накрая се гласува, и те избират. Нека да не допуснем подобно нещо. Да си важи изискването за кворум, ако трябва на следващия ден да се проведе ново заседание, но наистина да има представителност на този избор.
Между другото, потърсих подобна хипотеза в други държавни органи да е предвиден така нареченият „падащ кворум” и то без долен праг. Има ситуации, в които е казано: да, ако не се съберат повече от половината, тогава е допустимо падащ кворум, но примерно не по-малко от една трета от членовете да липсват, тоест поне една трета да присъстват, за да има донякъде валиден избор. Не можах да намеря – ако искате Вие ми дайте подобни примери за избор на висш държавен орган, в случая става дума за висш форум на органите на съдебната власт. Такова нещо не открих.
Интересното е, че продължих със справките в партийния живот, така да се каже. Любопитното е, че открих, че дори в БСП са записали такова изискване – на партийни избори не могат да слизат под изискуемия кворум от 50%, за да е валиден изборът на съответния орган. Дори те са го записали, а ние тук разрешаваме едва ли не 50 човека и по-малко да взимат решения, които са определящи за петте следващи години за цялата съдебна власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чавдар Георгиев има думата за изказване.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Направените предложения от нас са в посока рационализиране на процеса, който Вие искате да се осъществява – прекият избор от страна на съдиите на квотата им във Висшия съдебен съвет. Искам да Ви обърна внимание на две от направените предложения.
Първото е свързано със създаването на правилата, по които ще се избират съответните магистрати, а именно „Висшият съдебен съвет приема правила по предложение на съответните колегии – имам предвид пленума на Висшия съдебен съвет и, забележете – и след обсъждане с органите на съдебната власт”. Ако се спазва буквата на Закона, тази норма става неизпълнима, затова Ви предлагам текстът „и след обсъждане с органите на съдебната власт”, което означава всички органи на съдебната власт, защото е членувано – органите, да отпадне. Разбира се, никой не пречи на пленума на Висшия съдебен съвет и на колегите да пуснат за обсъждане, където си искат и каквито си искат правила.
Второто, на което особено искам да Ви обърна внимание, е така нареченият „чл. 29м”, който е свързан с регистрация на юридически лица с нестопанска цел в процеса на избор на съдии.
Разберете, не е допустимо да даваме законова възможност на юридически лица да се месят в този процес. Мисля, че магистратите са достатъчно отговорни хора и сами могат да преценят как да организират своя избор, и не бива да се допуска юридически лица, пък било и такива, регистрирани в обществено полезна дейност, да се месят пряко в осъществяване на изборния процес.
Предлагам Ви поне тези две предложения да бъдат подкрепени.
Госпожо Председател, моля Ви процедурно да подложите моето предложение по т. 9 за отпадане на чл. 29м да се гласува отделно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Госпожа Захариева иска думата.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, накратко ще взема отношение по двете предложения.
Първо, по отношение предложението на народния представител Чавдар Георгиев за отпадане на текста, който предвижда възможност за участие на наблюдатели при избора. Обръщам внимание, че досега на всички събрания, на които са избирани членове на Висшия съдебен съвет, независимо дали са били чрез делегатски събрания, както е досега, са участвали наблюдатели. Това не е нещо ново и не мисля, че разписвайки ясни процедури в Закона кои наблюдатели могат да участват и поради кои правила е нещо лошо. Напротив, то регламентира ясно кои неправителствени организации могат да бъдат включени като наблюдатели. Това се извършва и в момента. Мисля си, че това ще бъде гаранция за повишаване на доверието в избора на членове на Висшия съдебен съвет и много Ви моля да не подкрепяте това предложение.
По отношение предложението на народния представител господин Славов. Разбира се, че целта е максимално широко участие, бих казала и много повече от половината от всички. Когато дебатирахме начинът, по който да се проведе изборът, предложението на Министерството, за което се радвам, че получи така широка подкрепа на целия Съвет, беше точно с идеята с процедурни хватки да не се демотивират магистратите и накрая да останат да участват 50 или 100 човека след 10, 12, 15 часа заседания, изборът да бъде фиксиран, както са изборите, от 8,00 ч. на единия ден до 6,00 ч. вечерта, точно с идеята да гарантираме максимално широко участие.
Предвидихме падащ кворум с идеята да има избор все пак. Тоест да може да се избере Висш съдебен съвет и оставихме на отговорността на магистратите, при положение че сме им дали възможност, когато решат да отидат да гласуват, от 8,00 ч. сутринта до 6,00 ч. вечерта да бъдат така добри, да бъдат отговорни и да отидат да участват в гласуването.
Ако не предвидим падащ кворум, се опасявам от блокиране на избора.
Има две опции: ако няма падащ кворум, тогава трябва да се предложи санкция за магистратите, които не са участвали в избора, или другата опция наистина е въвеждане на някакъв минимален праг и 33% и според мен не са достатъчни. По-добре е да са участвали повече от половината най-малко от всички, имащи право на глас.
Така че има две опции: или се предвижда санкция, което не подкрепям, защото оставяме на отговорността. Това са отговорни хора и би трябвало да имат желание да участват в избора. Всъщност прекият избор беше по тяхно желание. Те искат да участват, те искат не делегатски събрания. Или наистина да се предвидят 33%, но тогава пак аз питам: какво ще стане, ако все пак и те не отидат? Тогава се изправяме пред изборът изтекъл конституционен мандат, липса на Висш съдебен съвет. Това са двете опции.
Оставям на Вас да решите.
Считам, че текстът на вносителя е балансиран и още повече със задължението на Висшия съдебен съвет да въведе най-после електронното гласуване. Наистина са спечелили проект, наистина са изхарчили едни пари, твърдят, че са готови. Задължаваме ги да направят експериментално гласуване 10 месеца преди започване на избора, за да се види дали работи системата добре и, дай Боже, този избор да се проведе по електронен път дистанционно 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
С оглед на позицията, която зае министърът на правосъдието, искам да направя конкретно редакционно предложение – в чл. 29к, ал. 3, изречение второ текстът: „независимо от броя на гласувалите” да се замени с „не по-малко от 33% от имащите право на глас”. Тоест изборът да бъде действителен, ако са гласували повече от 33%, защото в противен случай наистина сме изправени пред хипотеза, в която изключително минимален брой магистрати да участват в избора, което го компрометира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате ли го записано? (Уточнение между народните представители Петър Славов, Атанас Атанасов и председателят.)
Изречение второ на чл. 29к, ал. 3: „Изборът се смята за редовен, независимо от броя на гласувалите”.
Вие предлагате: „Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33%”.
Реплика?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Атанасов, има логика във Вашето предложение, само че се губи логиката, ако предложението Ви бъде прието и този избор се окаже недействителен, вследствие на това, че са гласували по-малко от 33%, имащи право да осъществят глас.
Бихте ли се зачели по-нататък в Закона къде е разписана процедура, когато се извърши недействителен избор, тоест няма избор, какво се случва? Ще попитам и госпожа Захариева. Между другото, отговорът е прост: просто няма Висш съдебен съвет.
Какво се прави от там нататък? Можем да си оставим този Висш съдебен съвет години наред да си бъде същият, поради простата причина, че няма да може да бъде организиран действителен избор, да не кажа, че се създава възможност за една много нелицеприятна практика, която да бъде въведена и това вече е друг много по-лош сигнал. Все пак световната практика на падащия кворум е въведена и създадена неслучайно и с падащ кворум се управляват корпорации, които управляват милиарди долари по света, и няма никакъв проблем да бъдат извършвани промени в уставите им, в управителни съвети и така нататък. Така че тази практика нито аз съм я измислил, нито Вие, нито който и да е тук от Народното събрание, но тя се е доказала, че е работеща, точно поради тази причина.
Затова чисто логически е хубаво да има представителност, но ние чисто логически се надяваме, че тези хора – магистрати, представляващи съдебната власт, ще проявят висок морал и висока отговорност да отидат и да си изберат Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Байрактаров, прочетете целият текст и ще Ви стане ясно.
В ал. 4 – следващата, е казано, че в случай, че при провеждането на избора се наложи повторно гласуване по реда на чл. 29, то се извършва на следващия ден. (Реплики от народния представител Димитър Байрактаров.)
Посочено е в текста, четете го внимателно.
Ще повторя това, което каза колегата Славов – не правете сравнение между избрани конституционни органи и управление на търговски дружества – това са абсолютно различни неща. Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Димитър Байрактаров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Колеги, дебатът се води от трибуната.
Има ли други народни представители, които желаят да изразят мнение по обсъжданите въпроси?
Заповядайте, господин Лазаров, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, по отношение на предложението на господин Атанасов принципно съм склонен, макар че ние говорим за желание на магистратите и възможност те да определят своя избор, да се надяваме, че са достатъчно отговорни и съвестни. Не бих казал редакция на редакцията, но разликата между участвали в избори и гласували я има, защото аз може да съм се регистрирал да участвам, но да не гласувам и тогава ще се падне под… Уточнете само дали участвали или гласували, господин Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Не по-малко от 33% от имащите право на глас”.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Са участвали или гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ето как е: „...но не по малко от 33%, независимо от броя на гласувалите.” Връзката е с гласували. Така е подадено.
Има ли реплики към господин Лазаров? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Петър Славов – т. 1 е оттеглена, само по т. 2 – това, което той защити в пленарната зала, а то е изречението: „В случай, че отново не са налице предпоставките по ал. 2, се насрочва нов избор след една седмица.”
Гласуваме предложението на господин Славов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 18, против 11, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 1, против 58, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Господин Чавдар Георгиев направи процедура за разделно гласуване на т. 9 от предложенията, които са направили той и група народни представители.
Подлагам на гласуване процедурата на господин Чавдар Георгиев за разделно гласуване на т. 9 от останалите точки по предложението им.
Гласуваме процедурното предложение.
Гласували 113 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
При това положение подлагам на гласуване изцяло точки от 1 до 5 и от 8 до 10, тъй като 6 и 7 са оттеглени, предложенията на господин Георгиев и група народни представители, неподкрепени от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 8, против 54, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, но в дебата е предложено редакционно изменение – в чл. 29к, ал. 3, това, което господин Атанасов направи от трибуната. Той предлага промяна във второто изречение на ал. 3, където да се запише: „не по-малко от 33% от имащите право на глас.”
Гласуваме предложението на господин Атанасов.
Колеги, това, което гласуваме в момента, звучи по следния начин: „Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 % от имащите право на глас.” Това е редакцията на второто изречение – нали така?
Да, казва господин Атанасов.
Гласували 112 народни представители: за 89, против 8, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване § 12 по вносител, подкрепен от Комисията, с изменената ал. 3, второто изречение на чл. 29к.
Гласували 104 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, в момента гости на Народното събрание са група жени от град Шумен и ученици от основно училище „Св. Св. Кирил и Методий”, село Дамяница, община Сандански. (Ръкопляскания.)
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, госпожо Министър!
По § 13 има предложение от народния представител Петър Славов:
„В §13:
„1. В чл. 30, ал. 1, т. 5 думите „недвижимите имоти” се заменят с „имуществото”.
2. В чл. 30, ал. 2, т. 7 думите „след съгласуване с” се заменят със „след предоставяне на възможност за мнение на”, а след думите „по отношение на военните съдилища” думите „след съгласуване с” се заменят със „след предоставяне на възможност за мнение на”.
3. В чл. 30, ал. 2, т. 8 думите „съгласуване с” се заменят със „след предоставяне на възможност за мнение на”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Четин Казак, Петър Славов, Емил Димитров, Чавдар Георгиев, Анна Александрова, Свилен Иванов и Явор Нотев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 48 по отношение на чл. 194.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители:
„В § 13, чл. 30 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 6 накрая се поставя запетая и се добавят думите „по предложение на съдийската, съответно прокурорската колегия”.
2. В ал. 5 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
„5. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет във връзка с назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;”.
Останалите точки се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, в този параграф се регламентират правомощията на Пленума на Висшия съдебен съвет и отделно на колегиите. Предложението, което ние сме направили, за съжаление, не е получило подкрепа в Комисията. Аз затова вземам думата, да се опитам да разясня каква е целта на нашето предложение и да моля да го подкрепите Предложението е за процедурата и механизмът, по който се номинират кандидатите за позициите на така наречените „трима големи” – за председателите на двете съдилища и за главен прокурор. Както е предложено в ал. 2, Пленумът на Висшия съдебен съвет прави предложение до Президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, и това е правилно.
Само че ние предлагаме това предложение да се основава на предшестващо предложение, съответно на съдийската или на прокурорската колегия. Тоест, за да се предложи кандидат за председател на някои от съдилищата, нека предложението да изхожда от съответната професионална, така да я наречем, колегия. В противен случай това означава, че прокурорите могат да предлагат кандидати за председатели на съдилищата и обратно – от съдилищата могат да се предлагат кандидати за главен прокурор, което смесва функциите.
В тази връзка и в ал. 3, където са разписани правомощията на съдийската колегия, тоест в ал. 5 – съдийската и прокурорската колегия, ние предлагаме да се създаде нова т. 5, за да може да се регламентира възможността или правомощието на всяка от тези колегии да номинират кандидати, и то да бъде по професионална насоченост. Предложенията да изхождат от средите на съдиите – за кандидати за съдилищата, и от средите на прокурорите – за кандидат на главния прокурор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Петър Славов, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 21, против 10, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 13, против 34, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 3.
Параграф 13 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, госпожо Министър!
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текстовете на вносителя за параграфи 14, 15 и 16, които са изцяло подкрепени от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 3.
Параграфи 14, 15 и 16 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 17 има предложение от народния представител Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В § 17 т. 4 текстът „не по-малко от осем гласа – за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа – за прокурорската колегия” се заменя с „не по-малко от десет гласа – за съдийската колегия, и не по-малко от осем гласа – за прокурорската колегия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак и група народни представители:
„В § 17, т. 3 се изменя по следния начин:
„(3) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 се приемат с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа, а останалите решения – с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове. Гласуването е явно освен, в случаите, в които се приемат кадрови решения или се налагат дисциплинарни наказания, като гласуването в тези случаи е явно или тайно по преценка на пленума или съответната колегия за всеки конкретен случай.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители:
„В § 17, чл. 33, ал. 4 се изменя така:
„(4) Решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1-5 се приемат с мнозинство не по-малко от осем гласа – за съдийската колегия, и мнозинство от членовете избрани пряко от съдиите; с не по-малко от осем гласа – за прокурорската колегия, и мнозинство от членовете, избрани от Народното събрание. Останалите решения се приемат с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решението по чл. 30, ал. 5, т. 17. Гласуването винаги е явно.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
В § 17, т. 4 в новото съдържание на ал. 4, изречение второ се изменя така:
„Гласуването по чл. 30, ал. 5, т. 1, 2 и 3 е тайно.”
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Председател, моля да допуснете да докладвам предложението на народния представител Явор Хайтов, което беше направено в дебатите на второто четене в Комисията по чл. 80. То беше в смисъл в ал. 3 и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Защо го няма в доклада?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото е пропуснато в доклада. Явно е, като беше направено в заседанието на Комисията, но господин Хайтов обърна внимание и това е коректно. Действително той предложи в ал. 3 и 4 да отпадне последното изречение, където и в двата случая гласуването винаги е явно. Това предложение на господин Хайтов не беше подкрепено с гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, Вие го представихте току-що. Не е подкрепено с гласуване?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е подкрепено, да, при...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не е гласувано или не е подкрепено?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гласувано е и отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, просто отразява, че има още едно неподкрепено предложение, което Вие представихте току-що.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Нашето предложение касае най-вече изричния запис в Законопроекта, с който се постановява, че всички гласувания в пленума и в колегиите на Висшия съдебен съвет по всички въпроси са задължително с явно гласуване. Ако си спомняте, още когато се обсъждаха промените в Конституцията, знаете, че начинът на гласуване беше един от най-спорните и заради него доста дълго се забави приемането на тези промени. В крайна сметка си спомняте, че беше постигнат компромис. Но какъв беше той, искам да напомня – компромисът беше да отпадне от текста на Конституцията записът, който изискваше задължително всички гласувания на Висшия съдебен съвет по кадрови въпроси да бъдат с тайно гласуване. Този текст отпадна. Но никога този компромис, който беше постигнат, не се разпростираше до обратната крайна хипотеза, която в момента се предлага от вносителя, а именно, че всички гласувания в пленума и в колегиите трябва задължително да бъдат с явно гласуване.
Напротив, още тогава нашата позиция, когато се приемаха промените в Конституцията беше, че оставяме на законодателя, тоест в момента на приемането на тези изменения на Закона за съдебната власт, Народното събрание да прецени дали и в какви случаи гласуването да бъде явно и в какви да бъде тайно. И никога, никога в това Народно събрание не имало консенсус за това, че задължително всички гласувания трябва да бъдат явни. Защо? Защото още тогава, когато обсъждахме промените в Конституцията надълго и нашироко обосновавахме, че най-ефикасният метод, измислен някога от човечеството, за да се гарантира гласуването, вземането на решения от даден субект по съвест е това решение или това гласуване да бъде тайно, тоест да не се знае в този момент кой как е гласувал, когато става дума за колективен орган.
Ако искаме членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат непрекъснато, за всяко гласуване, обект на натиск, на влияние, на угроза от последващи действия в една или друга посока, тоест, ако искаме те да бъдат лишени от всякаква свобода на гласуване по съвест, то тогава нека да приемем това, което се предлага от Министерския съвет – всички гласувания да бъдат явни. Но ако искаме да оставим поне малка възможност на членовете на Висшия съдебен съвет да вземат своите решения наистина по съвест, свободно, без да се притесняват от това как ще реагират техните бивши и бъдещи административни ръководители, когато се върнат в органа на съдебната власт, от който са дошли, ако искаме да гласуват свободно, без да се притесняват от това, че медии, неправителствени организации след това ще ги разпъват на кръст за това, че са гласували в подкрепа на един кандидат и не са гласували в подкрепа на друг кандидат, особено когато се касае за гласуване на административни ръководители, тогава нека да оставим поне една възможност те да преценяват съответната колегия или пленумът на Висшия съдебен съвет по конкретния казус, дали да бъде явно или тайно гласуване.
Убеден съм, че в повечето случаи тези хора ще проявят достатъчно смелост и ще решат гласуването да бъде явно. Но съм сигурен, че ще има случаи наистина, в които ще предпочетат гласуването да бъде тайно именно за да се гарантира свободно гласуване по съвест в унисон с тяхното вътрешно убеждение. И тогава най-сигурната гаранция за това е тайното гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Народният представител Явор Хайтов. След него – народният представител Чавдар Георгиев и народният представител Димитър Лазаров.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Това, че председателят на Правната комисия е пропуснал в своя доклад да обясни моето предложение, а го направи гласно пред Вас в залата, не ме обижда. Напротив, искам да заявя, че в качеството му на председател на Правната комисия винаги допуска дебати в Комисията, при които да вземем правилни и точни решения. По този начин по време на заседание на Комисията той допусна и моето предложение, което беше обсъдено с голяма част от колегите, и, слава Богу, немалка част от тях го подкрепиха.
По същество – какво е то? Моето предложение е в § 17, където се разглежда чл. 33, в ал. 3 и ал. 4 да отпадне последното изречение, което гласи: „Гласуването винаги е явно”. Моето предложение и мотиви за това предложение е в две посоки.
От една страна, няма спор, че винаги по правилата на демокрацията истинското, честното, демократично гласуване е тайното. Но ние не бива и да указваме на членовете на Висшия съдебен съвет, че трябва да гласуват тайно. Затова, отпадайки задължението да гласуват явно, ние им даваме оперативна самостоятелност самите те да решат и да преценят в кои моменти как да гласуват.
Тук, уважаеми колеги, трябва да съобразим и факта, че, приемайки новите правила за избор на членове на Висш съдебен съвет, всъщност безспорно ние ще изберем едни достойни, авторитетни хора, добри професионалисти и не бива на тях да им указваме във всеки един момент: „Прави едно, прави две” – стъпка по стъпка как да изразяват своята воля.
От една страна, давайки възможност всички магистрати в магистратската квота за членове на Висшия съдебен съвет да избират такива, практически те се явяват един общ избор и максимално подкрепени от самата гилдия.
Що се отнася до другата квота – квотата на парламентарната власт, така да се каже, в Конституцията, позволявам си да припомня, че приехме текст, който казва, че членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота се избират с мнозинство от две трети. Тоест по този начин ние лишаваме която и да било партия в който да било момент сама да наложи свои партийни кандидатури. Това значи, че в самото Народно събрание ще има съгласие за избор, както казах, и досега на достойни и авторитетни хора. Някак си, повярвайте ми, че е обидно на тези магистрати, на които всички ние разчитаме, да им указваме като на първокласни – прави едно, прави две.
Затова Ви моля, уважаеми колеги, да подкрепите това предложение и да дадем възможност самите магистрати да преценят, да решат в кой момент и как да гласуват. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Имате ли реплики, уважаеми колеги? Не.
За следващо изказване има думата народният представител Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим с колеги народни представители, е в същия дух, бих казал, на това дадем наистина възможност и законови гаранции съдебната власт да е истински независима.
Като се присъединявам към мотивите на преждеговорившите, искам да посоча следното – че тайното гласуване е единствената форма на гласуване, която осигурява свободата на избора. Не можеш да бъдеш независим, ако всеки може да ти влияе и да ти казва как да гласуваш, и след това да те провери как си гласувал.
Затова Ви моля да подкрепите нашето предложение, което е изрично и казва, че важните решения, свързани с кадровото израстване, свързани с атестирането на магистратите, става винаги тайно, за да може наистина съдебната власт да е независима от каквито и да е външни влияния. Нали това искаме? Нали това е целта на съдебната реформа?
Затова Ви моля, уважаеми колеги, подкрепете предложението, с което ние определяме, че решенията, свързани с назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи; решенията, свързани с атестации, и решенията, свързани с дисциплинарните наказания, са винаги тайни. Тоест приети винаги с тайно гласуване. Това е най-демократичният начин на вземане на решения, най-свободният начин на волеизявление на колегиите и на Висшия съдебен съвет. Това е гаранцията за независимостта на съдената система като цяло. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Колеги, няма да повтарям дебата, който се водеше от месец май миналата година до края при изменение на Конституцията, а именно по този текст с тайното или явното гласуване.
Няма нищо ново в доводите, които бяха представени тогава от колегите в Конституционната комисия, след това в Народното събрание при гласуването на съответния текст за изменение на Конституцията, в дебатите, които се водеха при изслушването на представителите на професионалните общности и неправителствените организации.
Тайното гласуване на практика лишава магистратите от право да обжалват самия избор, каквато възможност е дадена в Закона за съдебната власт, защото при тайното гласуване няма мотиви. Няма как да се изготвят мотиви!
От учредяването, от учредителя, когато е приета Конституцията на Република България, съществува текстът, че изборът на магистратите е с тайно гласуване, а всички останали гласувания и досега бяха явни.
С изменението на Конституцията, когато влезе в сила вече, във Висшия съдебен съвет, тъй като тази конституционна забрана отпадна, гласуват явно. Ако някой тук продължава да развива тезата, че, видите ли, явно тайното гласуване давало възможност за свобода на избора, лишавало или ограничавало, или изцяло премахвало възможностите от някакви зависимости, нека да припомним назад при тайното гласуване, без да изброявам изчерпателно, какви бяха резултатите. На практика това бяха скандалните решения на Висшия съдебен съвет, когато при тайно гласуване, когато няма забележки, няма възражения и добра атестационна характеристика на един магистрат – дали ще бъде повишен в по-горна степен, или по-горен съд, или ще бъде избран за административен ръководител, се случваха странни гласувания. Без никакви забележки и без никакви възражения нямаше избор. Така че хайде да не говорим за зависимости.
Ако ще говорим за зависимости, бих го казал – аз няма да го казвам за първи път, но като ще говорим толкова за зависимости, по-добре зависимостта да бъде явна, отколкото тайна.
Става въпрос все пак за магистрати, които в своите актове, където правораздават по наказателни дела с много висок обществен натиск, понякога медиен, или търговски дела, актовете са явни. Магистратите се подписват под своите мотивите и се произнасят явно със своите присъди. То няма и как да бъде по друг начин, не че не е било в годините назад, когато едни тричленки или някакви особени комисии тайно произнасяха някакви административни или неадминистративни актове, видите ли, за да нямало зависимост. Знаем резултатите от тези времена какви бяха, те вече са тотално отречени.
Уважаеми колеги, именно затова беше събрано много голямо конституционно мнозинство, за да отпадне този текст за тайното гласуване при избора на магистрати.
Аз ще припомня 2010 г. – ние още тогава се опитахме в Четиридесет и първото народно събрание в един от законопроектите за изменение на Закона за съдебната власт и гласувахме текст в пленарната зала, че изборът на административните ръководители е явен, тъй като Конституцията говори за магистрати, същите хора тук тогава – те са последователни разбира се, съзираха Конституционния съд и той отмени този текст. Искам да го припомня.
Ние също сме последователни в нашата позиция и Ви призовавам да гласуваме текста, както е по вносител, за да може наистина да защитават своите позиции членовете на Висшия съдебен съвет, за да може магистратите, които не са доволни в избора, защото вече ще има някакви мотиви, да защитават своите интереси пред административния съд в случая.
Всякакви други приказки за тайни зависимости, явни зависимости и независимости мисля, че са несъстоятелни. Народното събрание също прави избора на органите явно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Имате ли реплики, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, аз не получих убедителни аргументи от Вас защо винаги гласуването трябва да е явно. Моля да ми разясните какво значи да мотивираш едно кадрово решение, когато например има двама кандидати, които формално отговарят на всички законови изисквания за заемане на дадена длъжност – било то магистратска, било то на административен ръководител? Какво значи да мотивираш защо си предпочел кандидатът „Х”, а не си предпочел „У”, когато двата формално отговарят на всички изисквания?
Кой ще направи тази мотивация, това ми е следващият въпрос: целият пленум, всеки член на Висшия съдебен съвет, който е гласувал в съответната колегия? Кой ще мотивира решението за избора? Кой ще мотивира решението за отказ да бъде избран даден кандидат, че да има той възможност след това да използва тези мотиви, когато обжалва решението?
Уважаеми колеги, нека да бъдем малко по-сериозни и да преценим, че все пак тук става дума не за съдебни решения, не за административни актове от общо естество, а за кадрови решения по избор. Там мотивацията за гласуване неизбежно има субективен характер. Този субективен характер не може да бъде мотивиран. Не може да бъде мотивиран! От тази гледна точка аргументът, че видите ли, понеже тайният вот не давал възможност за мотивация, е абсолютно несъстоятелен. Напротив, тайното гласуване дава изключителни гаранции за гласуване по съвест, а не за гласуване под строй, под зоркия поглед на бъдещия или бившия административен ръководител, под зоркия поглед на съсловието, което след това ще търси сметката на този или онзи член на Висшия съдебен съвет, който не е гласувал така, както съсловието или административният ръководител е очаквал от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Други реплики?
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, на първо място, не съм съгласен, че Народното събрание гласува явно. Разбира се, че Народното събрание може в определени случаи да гласува и тайно. Вие, Вашата парламентарна група беше подложена на медийни атаки, например бих си позволил да Ви припомня, при избора омбудсман. Репликирам твърдението Ви, че винаги Народното събрание гласува явно и това е показателен вот за демократично развитие и процеси. Смятам, че и тайното гласуване, и възможността Народното събрание да прецени как да гласува е още един път в подкрепа на аргумента, който си позволих да направя през своето изказване: да оставим магистратите сами да решат как да гласуват.
Що се отнася до другата Ваша теза – когато гласуването е явно, такова решение на Висшия съдебен съвет не може да бъде обжалвано, ...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Нямаше такава теза.
ЯВОР ХАЙТОВ: Чух такова нещо от Вас, може би не съм Ви разбрал детайлно. Разбира се, във всеки момент може да бъде обжалвано и това става по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд – такава практика има.
Що се касае до явно или тайно, бих си позволил към колегите от ГЕРБ, както и към Вас, господин Лазаров, като представители на най-голямата християндемократическа формация в нашия парламент, да кажа, че по правилата на християндемокрацията истинската свободна воля е при тайния вот.
Пак повтарям моето предложение: нека дадем възможност магистратите сами да преценят дали да гласуват тайно, или явно.
Не съм съгласен и с факта, че може да се прави аналогия със съдебните актове – решения или присъди и с произнасянията на членовете на Висшия съдебен съвет било по кадрови или по дисциплинарни производства. Този аналог в никакъв случай не е правилен и не бива да се смесва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Трета реплика – народният представител Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Господин Лазаров, явно не стана ясно.
Аз съм абсолютно съгласен с аналогията на парламента с Висшия съдебен съвет. В това Народни събрание имахме само един път таен избор и както каза колегата Хайтов, настана смут и още не е ясно кой какво е гласувал!
Логиката на това е, че когато тук гласуваме явно, всяка политическа партия си знае позицията и после излиза навън и я обяснява. Вие искате да свалим тази отговорност от членовете на Висшия съдебен съвет и те да се крият и да правят някакви тайни уговорки. Нека всеки да застане зад името си и да каже защо и как е гласувал.
Мисля, че трябва още един път да обясните. Явно колегите не са разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за дуплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Не мога да приема предложението, видите ли, по преценка на Висшия съдебен съвет, когато избираме един административен ръководител, да гласуваме тайно, а когато избираме друг административен ръководител, да гласуваме явно! Това е нонсенс! По тази логика, ако има трима кандидати, да вземем решение Висшият съдебен съвет за единия кандидат да гласува тайно, за да бъдат свободни във вота, пък за другия кандидат за една и съща позиция да гласуват явно! Може би това искате с това предложение?!
Що се отнася до християндемократическите ценности, не съм много специалист в областта на богословието. Да бяхте предложили да разпишем и текстове в Закона за съдебната власт след тайния вот къде да отидат да се изповядат магистратите! Защото сега някои от членовете на Висшия съдебен съвет ходят да се изповядват някъде как са гласували тайно. Да разпишем процедура къде да бъде тази изповед и дали да бъде тайна, или явна. (Оживление.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Следващо изказване – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, дами и господа! Присъединявам се към аргументите на господин Лазаров, които бяха много добре направени – вотът трябва да бъде явен.
Искам да Ви припомня едно гласуване, което касаеше кандидатурата на госпожа Нели Куцкова, тя на думи получи подкрепата на много хора от Висшия съдебен съвет, а гласуването показа друго. Явният вот означава лична отговорност. Всеки става и заявява как гласува. После трябва да отговори пред обществото защо е гласувал по определен начин.
Защо избираме с явно гласуване кабинета, министрите?!
Искам да Ви припомня също едно тайно гласуване, което наскоро имаше за омбудсман. Не мога до момента да намеря колеги, кои са подкрепили Мая Манолова, а тя спечели гласуването! Говоря за различни парламентарни групи. (Шум и реплики.)
Крайно време е, уважаеми дами и господа, да има лична отговорност, за всяко едно кадрово решение във Висшия съдебен съвет да е ясно кой как е гласувал, да носи отговорността и защо е гласувал по този начин. Всеки представител на Висшия съдебен съвет да може да бъде поканен от медиите, които да го попитат: „Защо така гласува?”.
Ако освен това смятаме, че във Висшия съдебен съвет ще бъдат избрани хора, които пред погледа на председателите на върховните съдилища или пред погледа на главния прокурор няма да смеят да заемат позиция, то такива хора просто не трябва да има във Висшия съдебен съвет!
Колеги, тук е аналогично – защо парламентът гласува явно, при положение че тук са министри, идва министър-председателят. Това никога не е било и няма да бъде причина един народен представител да промени своя вот, своята мотивация или гледна точка.
Уважаеми колеги, надявам се да въведем стандарт, един- единствен стандарт. Много правилно колегата Лазаров Ви каза: ще бъде ли възможно за едни и същи кадрови решения веднъж гласуването да бъде явно, веднъж – тайно, според ситуацията и решението на Висшия съдебен съвет?! Това би била една много, много лоша практика!
Обръщам се към хората център, дясно, на които по приляга да защитят демократичния принцип на личната отговорност.
За пореден път да Ви припомня друг неприятен случай. Има Комисия за контрол над регистрираните експерт-счетоводители. Там също доскоро гласуваха тайно. Гласуването касаеше казуса КТБ и извършения одит на КТБ. Трябваше един лиценз. Преди тайния вот всички искаха да го отнемат, а след тайното гласуване въпросният лиценз не беше отнет. Никой и до днешно време не можа да разбере кой как е гласувал. Това ли за Вас е личната отговорност?! Това ли е начинът за добра работа?! Който иска да влезе във Висшия съдебен съвет, да гласува явно, да носи лична отговорност и да дава обяснение за своите действия! Така ще направим органа по-прозрачен и по-добре работещ.
Обръщам се към колегите център и дясно: да подкрепят предложението така, както е внесено. По-нататък ние от Реформаторския блок имаме предложение да няма гласували „въздържали се”, да има гласове „за” и „против”, което би било допълнителен инструмент за ясно и категорично носене на отговорност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
Господин Миков също поиска да упражни правото си на изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, от Вашето изказване личи как полагате всички възможни, максимални усилия да превърнете Висшия съдебен съвет в обратното на независим орган – да го превърнете в най-зависимия орган в държавата! Зависим от погледа на висшите магистрати, на висшите административни ръководители в съдебната система, зависим от лобистките интереси на тази или онази съсловна или неправителствена организация, зависим от медийния натиск, от натиска на общественото мнение, създадено основателно или не в полза на даден кандидат или в ущърб на друг. Всичко друго, но не и независим орган!
Ако такава Ви е целта, наистина ще я постигнете с това решение. Тогава искам да видя какви гласувания ще последват във Висшия съдебен съвет. Ако си мислите, че оттук нататък с явното гласуване всички решения на Висшия съдебен съвет ще бъдат безспорни, чисти, бели, като сълза, че няма да има скандали при кадровите решения, дълбоко се лъжете!
Един цитат от Библията, която прекрасно знаете: „Блажени верующите”! Няма да се случи това. Ще има още по-големи и сериозни скандали, защото при явното гласуване всеки, който ще се опита да се еманципира от зоркия поглед на своя бъдещ административен ръководител или на пό висшестоящия административен ръководител в съответното звено на съдебната власт, ще бъде разпънат на кръст от медии, неправителствени организации и най-вече от съсловието. И край със свободната воля, свободното гласуване по съвест, край с независимостта на Висшия съдебен съвет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Други реплики?
Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Димитров, за каква отговорност говорите Вие?
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): За лична!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Вие искате да имате контрол – не отговорност! За това говорите Вие, за това да търсите сметка дали един е гласувал по един начин или по друг! (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Ще Ви предложа нещо друго – нека да гласуват явно, с вдигане на ръка. Така беше по времето на Тодор Живков. Вие това искате – да има пълна тоталитарна власт в съдебната система и да има пълен контрол! Разправяте приказки за демокрация – глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трета реплика – заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, благодаря, че ми развихте репликата като цяло изказване.
Но искам да Ви задам един въпрос: знаете ли как гласува Висшият съдебен съвет промените на Конституцията? Гласува явно! Някой да е чул някакъв проблем да е станал досега? Не. Просто да го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги! Благодаря за репликите, които допълнително показаха, че явният вот е без алтернатива.
Към колегата от БСП, който си спомня как е гласувал по времето на Тодор Живков – уважаеми колега, тази Ваша практика, този Ваш опит не е релевантен към конкретната ситуация, а това са просто Вашите спомени, които не ни помагат за вземане на конкретното решение, вероятно и Ваша гордост от миналото.
Ако искаме да се носи лична отговорност, това няма да донесе във всички случаи по-добри решения на Висшия съдебен съвет. Най-малкото, това, което ще можем да променим – ще знаем кой е взел решенията, кой е участвал във вземането на тези решения, кой как е гласувал. Тези хора ще трябва да отговорят публично защо са гласували по определен начин.
Ако смятате, колеги, че явният вот не е демократичен и не гарантира независимостта на даден орган, бих попитал всички Вас: чувствате ли се независими тук, в парламента? Вие гласувате явно – 99% от Вашите гласувания, колеги, са явни! Не гласувате ли по съвест?
Не признахте ли именно това, господин Казак, преди малко, казвайки, че като не се гласува тайно, а явно, това означава отказ от независимост? Вие, господин Казак, независим ли сте, по съвест ли гласувате тук, или някой Ви нарежда какво да правите? Или казано по друг начин, парламентът решава много кадрови въпроси – ние избираме министър-председател, министри, регулаторни органи – още повече кадрови въпрос! Не знам някой да решава повече кадрови въпроси от българския парламент.
Така че, уважаеми колеги, ако Вие персонално чувствате, че някой Ви казва какво да правите, моля Ви се, не разполагайте този стандарт върху целия български парламент! Ако Вие се чувствате така и във Вашата партия – във Вашето общество нещата стоят по този начин, те не стоят така за целия български парламент! Това е Ваш личен въпрос и проблем.
С явното гласуване ще направим голяма промяна оттук нататък. Това вече го въведохме за редица регулаторни органи – гласуванията на Сметната палата вече са явни, гласуванията на въпросната Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори направихме да бъдат явни, парламентът гласува явно, обсъжданията и гласуванията на Министерския съвет също са явни, стенограмите на Министерския съвет са публични, стенограмите на парламента са публични.
Това е начин за повече отговорност и за възможност, колеги, да Ви питат: господин Георгиев, господин Казак, по дадена тема защо гласувахте едно, а обещахте друго?
Явният вот е толкова ценен, защото всеки ще носи индивидуална отговорност за своите действия и бездействия – примерно защо не е отишъл на дадено гласуване, покрил се е, каквото виждаме и в това Народно събрание. Той е инструмент (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за повече лична отговорност.
Призовавам колегите център – дясно заедно убедено да гласуваме за явния вот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като има още желаещи за изказвания, а и госпожа Захариева ще вземе отношение, правим прекъсване до 12,10 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, продължаваме заседанието.
Моля, квесторите, поканете колегите.
Преди почивката желание за изказване заяви народният представител Михаил Миков. Имате думата, уважаеми господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Искам да върна дискусията към периода преди почивката, когато тук се обсъждаше въпросът за тайното гласуване. Много от изказалите се от управляващото мнозинство откровено казаха, че представителите на парламентарната и съдебната квота във Висшия съдебен съвет трябва да бъдат зависими от тези, които са ги избрали, и това да се постигне чрез контрол върху гласуването, а този контрол може да бъде реализиран чрез явното гласуване. Очевидно става въпрос за неразбиране на смисъла на органа и тези, които го съставляват. След избора от Народното събрание, след избора от магистратите всеки един от членовете на Висшия съдебен съвет би трябвало да се откъсне от интересите на тези, които са го избрали. В противен случай той е политически представител, а става въпрос очевидно, и за опит за намеса във функционирането на Висшия съдебен съвет, който би трябвало да бъде независим, и от интересите на магистратите, които гласуват, и от интересите на народните представители, респективно политическите партии, представени в Народното събрание.
По отношение на отговорността.
Не може да се търси отговорност, самата презумпция за търсене на отговорност на един от членовете на Съвета, автоматически решава въпроса за зависимостта. Щом ще се търси отговорност за гласуването, тези които бяха развити преди мен от няколко изказали се, очевидно е, че ще формираме един зависим орган. Би трябвало тези хора да бъдат обвързани, да са отговорни единствено пред Закона, единствено пред интересите за добро управление на съдебната власт и, разбира се, пред собствения си морал и съвест. Тоест с тази промяна очевидно мнозинството, управляващите, правителството искат да реализират стриктен контрол върху всеки отделен член на Висшия съдебен съвет.
Какви могат да бъдат зависимостите, в които да попадне?
Най-видимата, най-простата е политическата зависимост на членовете, избрани от Народното събрание и тези, които са ги номинирали. Очевидно е, че те вече няма да бъдат членове на Висшия съдебен съвет, а ще бъдат представители на партиите, които са ги номинирали във Висшия съдебен съвет. Това ще стане лесно, защото с мнозинството, две трети от което ще бъдат избирани, различните партии ще имат едно представителство. Значи, членовете на Висшия съдебен съвет няма да мислят за доброто управление на системата, а ще мислят как да се харесат на партията, която ги е излъчила. Другите зависимости могат да бъдат свързани със самото правораздаване. Третият тип зависимости могат да бъдат роднински и от друг характер. Тогава, когато гласуването е явно, тези зависимости ще могат най-добре да се експонират при функционирането на органа. Не може да се търси отговорност на членовете на органа, защото тук се говореше за отговорност, отговорност, отговорност, за решенията на органа. Това би означавало да се търси отговорност на отделните народни представители за решенията, които приема Народното събрание. Абсолютна аналогия и смятам, че тя е удачна в случая. Такава теза се развива, такива аргументи бяха дадени за защита на явното гласуване. Искам да Ви кажа, че това ще бъде една ясна, категорична стъпка за зависимост на Висшия съдебен съвет, зависимост, прокарвана чрез зависимостите на членовете на Висшия съдебен съвет. Това ще бъде резултатът от въвеждането на явното гласуване. Не знам това дали е християн-демократическо, но в никакъв случай не е демократично. То ще доведе до по-голяма зависимост на органа Висш съдебен съвет и от изпълнителната власт, и от други интереси, които в годините са станали публично достояние.
Ние категорично няма да подкрепим явното гласуване, защото то ще превърне Висшия съдебен съвет в политически зависим орган. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Реплики? Няма.
За следващо изказване – народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател. Вземам думата да се изкажа по две от предложенията. Ще започна с това, което беше дискутирано от колегите преди мен, а именно за явното и тайното гласуване.
Уважаеми колеги, в Закона и Конституцията сме записали, че за членове на Висшия съдебен съвет се избират магистрати с високи нравствени качества. Това не е празна фраза. Тоест това трябва да са хора, които да нямат никакъв страх от решенията, които вземат. Тайното гласуване, извинявайте, че по този начин ще го кажа, то е за страхливците. Иначе мога да дам един пример какво носи тайното гласуване с нещо, което се случи в Народното събрание в 40-ия парламент, когато се избираше правителството на Сергей Станишев. Тогава при тайно гласуване беше избран премиер и след неговото предложение беше бламирано правителството с тайно гласуване. И до ден-днешен в БСП май търсят тези, които са гласували „против”. Това само като пример.
Аз съм категорично „за” явно гласуване.
Искам да спра Вашето внимание върху предложенията, които сме направили 10 народни представители от Реформаторския блок, като пръв се е подписал Радан Кънев. Искам да кажа нещо, впечатлих се от реплика в залата, която звучеше по следния начин: „Щом нещо е предложено от Радан Кънев, ясно е как трябва да гласуваме”.
Вижте, може би няма да Ви хареса това, но принципът „който не е с нас, е против нас” е болшевишки, дами и господа. Да не Ви връщам сто години назад в историята. Добре е внимателно да се следят предложенията и да се гласува по вътрешно убеждение.
Та, за какво става дума? Ние сме направили едно предложение в § 17, касаещо чл. 33, ал. 4, като предлагаме така наречените „двойни мнозинства” при вземане на решения в двете колегии – в съдийската и в прокурорската колегия. И това е в абсолютно съответствие с препоръките на Венецианската комисия, в смисъл – в съдийската колегия решенията да бъдат вземани с мнозинство от съдии, избирани от съдии, а в прокурорската колегия, за да може да има контрол, в зависимост от правомощията на тази институция – от избраните членове на прокурорската колегия, които са избрани от парламента, за да има контрол.
Ето защо предлагаме различен начин на вземане на решения, а именно – в съдийската колегия, при вземане на решение мнозинството да бъде доминирано от членове на съдийската колегия, избирани от съдии, а в прокурорската колегия решенията да бъдат вземани доминирано от членове на прокурорската колегия, избирани от Народното събрание.
Казвам Ви отново: това е в абсолютно съответствие с препоръките, които бяха дадени от Венецианската комисия, и аз ще Ви моля да вникнете добре в това наше предложение и да го подкрепите, за да може наистина да има независим съд, формиран с избора на съдийската колегия и да има отчетна колегия на прокуратурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Реплика?
Народният представител Валери Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми народни представители! Господин Атанасов, спорът за характера на тайния и явния вот сигурно е стар, колкото света.
Вие да доказвате, че явното гласуване, по някакъв начин гарантира честност, почтеност и откритост, а тайното – е обратното, просто няма смисъл в това нещо.
Тайното гласуване е едно от най-големите достижения на демокрацията. Тайната на вота е едно от най-големите достижения! Явното гласуване е средновековен принцип на гласуване. В едни средновековни колегиални органи, които са се събирали на съвсем различен принцип от това, което ние днес познаваме като модерни институции.
Това, което Вие предлагате може би обслужва някакви Ваши представи, но недейте да го обосновавате с принципа на демокрацията, с отговорността и почтеността на вота. Няма как да убедите кого и да било в тази зала, че явният вот е гаранция за нещо друго, освен за контрол – външен, върху един орган. Явният вот е възможността за контрол.
Как се контролира таен вот? Ние с Вас се опитваме и да аргументираме с абсолютно едни и същи аргументи различни практики. Цялото Народното събрание се е концентрирало върху това как да се гарантира тайната на вота на българските граждани, когато те изразяват своите предпочитания на изборите, а в същото време искате да въведете обратния принцип със същите аргументи във висшите институции на съдебната власт. Ние тук или нещо не сме с всичкия си, или едни и същи аргументи ги използваме в коренно противоположни посоки.
Вторият въпрос – това, което предлагате да се гласува на корпоративен принцип, защото за това става дума – съдии за съдии, прокурори за прокурори.
Ние този въпроси го решихме, когато обсъждахме промените в Конституцията. Вие сега ни предлагате да заобиколим промените в Конституцията и да се върнем пак към старата Ваша идея. Извинявайте, не е коректно!
Освен, че не е коректно от тази гледна точка, то е и, меко казано, управленски несъстоятелно. И вече тук бяха приведени поредица от аргументи, когато се гласуваха промените в Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Втора реплика – заповядайте, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Атанасов, държа да отбележа, че в никакъв друг случай не бих взел думата по Закона за съдебната власт, защото не съм юрист, но постоянните включвания на господин Мартин Димитров ме провокираха да вярвам, че всеки може да се изказва по всякакви теми и по всякакво време. (Оживление.)
Държа да Ви изкарам от една доста опасна заблуда.
Господин Атанасов, господин Димитров! Гласуването тук, в Народното събрание, е явно – първо, защото ние сме политически орган.
Второ, защото сме част от представителната демокрация, тоест ние гласуваме явно, защото нашите избиратели ни контролират. Суверенът ни е гласувал мандат и ние сме тук с този мандат, а не със съвестта си. Нашата съвест е съвестта на избирателя. Надявам се, че не искате да пренесете този принцип и върху един орган, който трябва да е абсолютно независим и деполитизиран. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Анастасов.
Без връзка с това, което каза уважаемия народен представител Анастасов, трета реплика – от народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Атанасов, по отношение на последния въпрос искам да изразя несъгласие с Вас, а именно – имайте предвид, че при тайния вот всички във Висшия съдебен съвет знаят как са гласували всъщност и въпросните председатели на върховни съдилища и главния прокурор, които са там, те много добре знаят всеки как е гласувал, защото те са там и всичко се вижда. Вижда се и знаят кой как е гласувал. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата! Моля Ви, запазете тишина в залата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля, ако желаете реплика, имайте достойнството да застанете тук, от трибуната, да я направите, да не се обаждате от място. Някак си не Ви прилича.
Това е тайният вот, всички там знаят как се гласували, но българските граждани не знаят кой как е гласувал.
При явния вот голямата промяна, която ще настъпи е не само вътре във Висшия съдебен съвет да се знае кой как е гласувал, защото това винаги е било ясно, а и българските граждани да знаят кой каква позиция е заел и тези хора да носят лична отговорност в крайна сметка.
Колкото до колегите, които изгубиха своя екзактен водач и се чувстват объркани
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Димитров, имате реплика към народния представител Атанасов.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, трудно мога да им помогна на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Дуплика – заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, изслушах с внимание репликите.
Господин Жаблянов, разделението на властите означава относителна самостоятелност и взаимен контрол. Прочетете го това нещо. То не Ви е специалността разбира се, но ще Ви бъде полезно. Разбирате ли за какво става дума? Така че не може да се говори за абсолютно независими органи. Няма такива, защото има механизъм на тяхното формиране и носене на отговорност. А носенето на отговорност означава да застанеш с лицето си срещу решението, което си взел, а не като мишка да се криеш.
Аз неслучайно казах, че тайният вот е за страхливите. Явният вот кореспондира с изискването за членове на Висшия съдебен съвет да бъдат избирани хора с високи морални качества, тоест да нямат страх от нищо, така че това имам да Ви кажа аз на Вас.
А иначе, кой кого манипулирал, ние се занимаваме тук с политика и всеки се опитва да убеждава останалите в правотата на своята позиция. Аз съм убеден в това, което Ви говоря тук. Убеждението ми не е формирано на базата на зависимост, искам да Ви кажа. Няма по какъв начин да завися от когото и да било, но формирането на мнозинствата в двете колегии, това по никакъв начин не е регламентирано, уважаеми колеги от ДПС, в Конституцията.
Ние с Конституцията разделихме Висшия съдебен съвет на две колегии и нещо повече. Оттук нататък начинът, по който ще бъдат вземани решенията в двете колегии, е въпрос на законодателна регламентация. И аз Ви посочих моите основания и аргументация защо го предлагам това, защото е в съответствие с това, което ни написаха магистратите от Венецианската комисия, особено за съдийската колегия – решенията да бъдат вземани от съдии, които са избрани от съдии. Това предлагаме ние с нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Първо, господин Жаблянов по начина на водене, след това – господин Анастасов, по начина на водене.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Репликата е процедура, която е пределно ясно като съдържание какво представлява, и когато колеги от тази трибуна нарушават процедурата има две хипотези – едната е, че не разбират какво правят, а другата е, че злоупотребяват.
Аз смятам, че господин Димитров покрива и двете хипотези едновременно, и много моля, когато това се повтаря доста често, да му отнемате думата навреме, за да не опорочаваме първо – процедурата реплика, и второ – да нямаме усещането, че между нас по различни причини има привилегировани народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Димитров изрази несъгласие с това, което каза в изказването си господин Атанасов, а именно така е формулирана процедурата „реплика”.
Заповядайте, господин Анастасов, за процедура по начина на водене.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Все пак ще Ви помоля, когато колеги народни представители тук употребяват думи като „страхливци”, „мишки”, свързани с тайния вот, да им правите остра забележка, както и на господин Атанасов, защото по този начин той директно обижда седем милиона български граждани, които си упражняват конституционното право на таен вот.
Аз разбирам, че това кореспондира с политическата теза, че българските граждани не са достатъчно интелигентни, за да изберат Командира, но, моля Ви, дължим това на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се, само че в момента обсъждаме избора на Висш съдебен съвет, а не начина на упражняване на избирателни права от българските избиратели.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Провокиран съм от преждеговорившите, за да взема отношение по тази тема, без да съм професионален юрист.
Абсурдна е демагогията, която се използва, за да се наложи явното гласуване. Разбирам, че някои хора преди 10 ноември са добре обучени в демагогия в тези служби и знаят как се демагогства и как се извъртат определени тези. Да, от място репликирах, че това е гавра със седем милиона българи, че те са страхливци. Абсурд е да обиждаме някого, че когато гласува тайно, той е страхливец.
Хайде, нека да не се правим на много смели хора, на много ербап хора. И мутрите са смели хора, нали? Само че нека да не ги сравняваме с обикновения български гражданин, така мисля аз. Вярвайте, че тайното гласуване е най-добрият начин хората да покажат това, което наистина мислят.
Няма човек, който да не изпитва страх. Нека някой в тази зала да стане и да каже, че не го е страх от нищо. Няма такъв! И в Библията е казано, ще ме прощава Господ (шум и реплики), да хвърли камък. Много Ви моля, когато говорите за тайно и за явно гласуване, съобразете се. Тезата, че те си знаели кой как гласува – нормално е, и вкъщи семейството ми знае кой как гласува всеки един от нас. Но това е едно, друго е когато застанеш към дадена позиция и към дадено решение – това е демокрацията, това е демократичният начин за гласуване. Още в древна Гърция, когато са пускали белите и черните топки, тогава е имало истински принцип на демокрацията.
Затова ще Ви помоля да не демагогстваме от трибуната. Очевидно е, че определена част имате желание да наложите явното гласуване. Добре, Ваша теза, контролирайте ги. Рано или късно ще се възстанови тайното гласуване, когато се разбере, че контролът върху Висшия съдебен съвет не е в интерес на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Анастасов.
Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
По темата „явно и тайно гласуване” не искам повече да Ви отегчавам. Смятам, че се чуха всички аргументи и всеки да гласува по съвест.
Вземам реплика само по повод на внушение, което се прави. Репликата ми в някакъв смисъл е лично обяснение, но искам това да се чуе, защото постоянно го чувам от страна на БСП и това ме засяга.
Господин Анастасов, бях назначен на работа в Министерството на вътрешните работи на 14 февруари 1992 г. и никога преди това не съм имал връзка с никакви служби – това да Ви е ясно. Престанете да правите внушения и със званието кои били генерали и така нататък. На 14 февруари 1992 г. постъпих на служба в МВР, и да Ви кажа кога бях уволнен – през 1995 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Моята реплика ще е като отговор на това, с което се обърнахте. Аз пък ще Ви кажа, че никога не съм бил член на Комунистическата партия и няма да бъда. Аз съм български социалдемократ и такъв ще си остана – продължител на идеите на Янко Сакъзов, на д-р Петър Дертлиев.
А че сте били от 1992 г. в системата, това е хубаво. Нямах предвид само един човек. По принцип казвам, че има хора, които са големи специалисти в демагогията, с което приключвам. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След тези своеобразни реплики и дуплики, думата има за изказване народният представител Христиан Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! Уважаеми народни представители, призовавам Ви да подкрепите внесения от Министерския съвет текст за явно гласуване, и го правя с основния мотив на едно проучване, което беше излязло още миналата година. Беше цитирано многократно и при приемането на актуализираната Стратегия за реформа на съдебната система, и при приемането на промените в Конституцията, а именно 90% от българските граждани нямат доверие в съдебната система. Когато говорим за липса на доверие, говорим основно за конкретни казуси, за конкретни действия, за конкретни нарушения и на процесуалните закони, за неправилно приложение на материалните закони от конкретни магистрати в резултат на досегашната политика и досегашния начин на подбор, който беше извършван във Висшия съдебен съвет и в този състав, и в предходните състави в резултат именно на тайното гласуване.
Това, което слушаме тук като доводи от апологетите на тайния вот, за мен звучи абсолютно несъстоятелно. Казва се: така се осигурявала по-голяма демократичност и се премахвала възможността за влияние. Напротив, точно обратното – всичките тези години ние сме свидетели и е публична тайна, че на практика голяма част от кадровите решения се вземат именно на базата на въпросната търговия с влияние, на въпросното използване дори и на корупционни практики, така че да се постигне съответен кадрови резултат в една или друга посока, желана от различни кръгове. Именно на това трябва да бъде сложен край с въвеждането на явното гласуване.
Няма да се спирам отново на казани от колегите примери и с Народното събрание, и с настоящия състав, който избра доста голям брой регулаторни органи с явно гласуване. Да Ви припомням ли избора на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, избора на управител на Българската народна банка, на членове на Управителния съвет, на Фискален съвет, на членове на Сметната палата?! Какъв беше изборът, колеги? Изборът беше явен, не беше таен. Трябва ли тогава да мислим, че колегите, които защитават тайния вот, са били по някакъв начин контролирани или манипулирани да вземат своето решение при тези очевидно кадрови решения на Народното събрание?!
Смятам, че явното гласуване ще отговори най-вече на очакванията на българските граждани за една много по-ясна, по-обоснована и по-добра кадрова политика от страна на Висшия съдебен съвет, от една страна, а от друга страна – ще се повиши отговорността на членовете на Висшия съдебен съвет пред обществото като цяло, тъй като те не следва да бъдат безконтролни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Първа реплика – господин Четин Казак, втора – господин Чавдар Георгиев.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Митев, Вие говорихте за корупционни практики. Може и да е имало такива. Но отговорете ми на следния въпрос: кога една корупционна практика има по-реални шансове да бъде успешна – когато този, който предлага облагата на този, от когото зависи даденото решение, може да бъде проконтролиран дали е изпълнил поетия ангажимент, срещу който му е обещана облага, или когато този, който трябва да вземе решението и да получи съответна облага, не може пряко да бъде проконтролиран дали е изпълнил поетия ангажимент, или не? Ето на този въпрос ми отговорете: кое предполага по-широко и по-лесно прилагане на корупционен натиск и корупционно изкушение – дали възможността да бъдеш веднага проконтролиран дали си изпълнил ангажимента, поет след корупционен натиск, или когато не можеш да бъдеш проконтролиран?
Тези неща, господин Митев – за отговорност, за прозрачност и така нататък, наистина са смешни. Смешни са! Не можете да сравнявате политическия орган – Народното събрание, който кадрува по изключение, защото неговата основна функция е друга, неговата основна функция е да законодателства и да упражнява парламентарен контрол, с дейността на един по същество почти изключително кадрови орган, какъвто е Висшият съдебен съвет. Огромна част от решенията там са кадрови, свързани с определени лица конкретно. В тази връзка там има други изисквания и други очаквания за ефективност и вземане на решения по съвест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Казак.
Реплика – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Колега Митев, Вашите тези са дълбоко погрешни. Първо, каква връзка има недоверието? Аз съм сигурен, че е така, както казвате – 90% от българските граждани са недоволни от правосъдната система и начина, по който се вземат решенията сега във ВСС. Няма никаква пряка връзка с това.
Второ, откъде накъде Вие предпоставяте, че явното гласуване ще доведе до по-добри резултати? Точно обратното! Тук се изложиха сто пъти аргументите, но Вие не искате да ги проумеете. Вашите тéзи са абсурдни!
Трето, защо Народното събрание избирало явно. Ами колеги, ние избираме и формираме други държавни органи. Каква е връзката на членовете на тези държавни органи с членовете на Народното събрание след това? Ще се върне ли някой от тези държавни органи тук, в Народното събрание, за да може да му влияе някой?! Те по закон и Конституция са други независими органи. На тях независимостта е гарантирана, а Вие искате от членове на ВСС, които са част от системата и ще се върнат в същата система, и ще са подчинени в някаква степен на административни ръководители, от тях искате да имат храброст, смелост и така нататък и да се чувстват абсолютно независими и свободни във вземането на решения. Абсурдно е! Проумейте го най-сетне това! Само тайното гласуване ще даде наистина свобода на волеизявлението, включително по най-важните кадрови въпроси. И ако не искате да сложите кръст на независимостта на съдебната система, не гласувайте за явното гласуване. Поне по важните въпроси, които се решават във ВСС. По другите може. Няма проблем за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Заповядайте за дуплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Казак, аз не съм толкова вещ в начините, по които се извършват съответни корупционни практики и не мога да Ви отговоря на въпроса коя корупционна практика при какви условия е по-добра. Явно Вие имате по-голяма информация, имате повече познания в тази сфера. На този въпрос аз не мога да Ви дам отговор.
Мога да Ви кажа само, че на практика Народното събрание, когато избира членове на държавни органи, не го прави по изключение, а го прави първо по задължение, вменено от Конституцията на Република България – като тръгне от Министерския съвет, а след това и по специалните закони, където се изисква определени състави на различни държавни органи да бъдат попълвани чрез избор от народните представители.
Уважаеми колега Георгиев, Вие казвате, че не разбирате каква е връзката между доверието в съдебната система и връзката с явното и тайното гласуване. Връзката е много явна. Съдебната система сама по себе си не е нещо имагинерно, съществуващо само като мисловна и правна конструкция. Съдебната система се състои от тези магистрати, които влизат в съдебните зали: едни, които поддържат обвинението и които са членове на прокуратурата, и другите, които извършват функцията по решаването на въпросите, така наречената „правораздавателна дейност”, именно съдиите. Разбира се, включват се и следователите, които осъществяват разследване по наказателните дела. Тук говорим за конкретни личности, за конкретен персонален състав на тази съдебна система. Не говорим за философско-правна конструкция, съществуваща единствено и само в съзнанието на юристите и текста на Закона. Именно тези конкретни хора, колкото и клиширано да звучи, решават човешки съдби. Досега биваха избирани по един начин, за който, ако Ви интересува какво мислят гражданите – мислят, че той е дълбоко погрешен, да не казвам по-силни думи.
Именно сблъсквайки се с липсата на необходимите професионални и нравствени качества в част от българските магистрати, те водят до този срив в доверието в съдебната система. Чрез подобряване на начина, по който се извършва кадровият подбор в магистратурата, това е начинът, по който можем да доведем до личности, които да притежават тези качества и да върнат доверието на хората в съдебната система.
Затова Ви призовавам да подкрепите текста на вносителя за явно гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Заповядайте за процедура, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Видяхме, че явно доста от колегите се притесняват от тайното гласуване. Искат всеки да носи отговорност, всеки да си носи последствията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква е процедурата?
ЧЕТИН КАЗАК: За да ги предпазя от подобни притеснения, на основание чл. 63, ал. 1, изречение последно от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение – гласуването по този параграф да бъде тайно. (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! Възразявам срещу това предложение. То е неуместно. Не е направено съобразно изискванията на Правилника.
Колеги, обръщам Ви внимание на следното. Един час и петдесет минути обсъждахме въпрос, който обсъждаме не за първи път. Сега сме на § 17, а имаме още около 70 параграфа от този Законопроект. Разточихме дебата, влязохме в общообхватни и широко популярни дебати и изложения на мисли за тайната на гласуването.
Господин Председател и колеги, моля да оптимизираме нашата работа и да се върнем към работата по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Казак предложи тайно гласуване на този параграф на основание чл. 63, ал. 1 от Правилника.
В чл. 63, ал. 1 пише: „Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.”
В чл. 64 е написано, че предложение за гласуване по чл. 63, ал. 2...”, но това вече е следваща алинея. Така че няма никакви пречки да подложа на гласуване предложението на господин Казак.
Гласуваме предложението на господин Казак за тайно гласуване.
Гласували 134 народни представители: за 48, против 70, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Георги Кадиев, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 134 народни представители: за няма, против 91, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Четин Казак и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 50, против 60, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 13, против 103, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 48, против 64, въздържали 26.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложение, направено от реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от народния представител Явор Хайтов, което не е попаднало в доклада, но беше представено от председателя на Комисията и от самия народен представител Явор Хайтов – предложението не се подкрепя от Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 51, против 21, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17, подкрепен от Комисията.
Гласуваме § 17 по доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 92, против 41, въздържали се 5.
Параграф 17 по доклада на Комисията е приет.
Уважаеми господин Кирилов – § 18.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Параграф 18 – предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 18 т. 4 – отпада”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 след думата „заседание” се добавя „на пленума или на съответната колегия”, а думата „му” се заличава.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Решенията на пленума или на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението.”
4. Създава се ал. 4:
„(4) Не се допуска гласуване „въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма. Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 8, против 58, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен по принцип от Комисията и редактиран от същата за § 18 съгласно нейния доклад.
Гласуваме § 18 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 8.
Параграф 18 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
По § 21 има предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 21, в новото съдържание на чл. 37 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия се състои от членове на колегията. Тя осъществява дейността си заедно с комисия от избрани членове от действащи към момента на избора съдии с ранг или на длъжност съдия във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, които не участват в гласуването и/или участват със съвещателен глас. Административните ръководители на съдилищата и техните заместници не могат да бъдат избирани в тази комисия.”
2. В ал. 5 думите „в Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия” се заменят с „като членове в тази комисия”.
3. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия се състои от членове на колегията. Тя осъществява дейността си заедно с комисия от избрани членове от действащи към момента на избора прокурори и следователи с ранг или на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба, които не участват в гласуването и/или участват със съвещателен глас. Административните ръководители на прокуратурите и техните заместници не могат да бъдат избирани в тази комисия.”
4. В ал. 7 думите „в Комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия” се заменят с „като членове в тази комисия”.
5. В ал. 8 изречение първо се изменя така: „Мандатът на избраните членове на комисиите от действащи съдии, прокурори и следователи, осъществяващи заедно с комисиите по атестирането и конкурсите на двете колегии дейността им, е едногодишен.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, нашите предложения са свързани с това, че в предложението на вносителя се дава възможност външни членове, външни лица за Висшия съдебен съвет да участват в комисиите. По този начин ще се подмени самата същност на Висшия съдебен съвет.
Ние го формираме по един начин, а след това комисиите, които ще подготвят работата и ще предпоставят вземането на решенията, ще са от други лица. Разберете, това е недопустимо.
Затова Ви призовавам да подкрепите нашите предложения, които запазват самостоятелността на този орган, включително и в помощните комисии, които всъщност ще свършат голяма част от работата. Това е същината на нашите предложения. Ако наистина искате да утвърждавате ролята на този орган, не допускайте това, което е предложено от вносителя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискването.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители по § 21, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 6, против 59, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 19, 20 и 21 по вносител, които са изцяло подкрепени от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 6, въздържал се 1.
Параграфи 19, 20 и 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
Комисията предлага да се създаде нов § 48:
„§ 48. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При взаимно съгласие за размяна на равна по степен длъжност на съдии в друг съд, на прокурори – в друга прокуратура, и на следователи – в друг следствен отдел, и при съгласие на административните им ръководители, те се преместват без провеждането на конкурс с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискването.
Подлагам на гласуване параграфи от 22 до 47, които са изцяло подкрепени от Комисията, както и предложението за създаване на нов § 48.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 7, въздържали се няма.
Параграфи от 22 до 48 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 48 до 56 включително по вносител, които са изцяло подкрепени от Комисията и намират място в нейния доклад като параграфи от 49 до 57 включително.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 5, въздържал се 1.
Параграфи от 49 до 57 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има предложение от народния представител Георги Кадиев:
„Създава се нов § 56а с текст:
„§ 56а. В чл. 264, ал. 2 се изменя така:
„(2) Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притежания. Държавата и органите, компетентни да установяват публични вземания, могат да възлагат на държавните съдебни изпълнители и събирането на публични вземания. Принудителното им събиране се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„Създава се нов § 56б с текст:
„В чл. 284 ал. 2 се изменя така:
„(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав – административният ръководител на съответния районен съд и двама членове, определени от министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието определя председателя на комисията.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев за създаване на нови параграфи 56а и 56б, и двете предложения не са подкрепени от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 8, против 59, въздържали се 19.
Предложенията не са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 63.
По § 63 има предложение от народния представител Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 64:
„§ 64. Член 341 се изменя така:
„Чл. 341. (1) Колегиите на Висшия съдебен съвет издават след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси” Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.
(2) Броят на съдебните служители в органите на съдебната власт се определя от колегиите по предложение на съответния административен ръководител, съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт и след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси”.
(3) Пленумът на Висшия съдебен съвет издава Класификатор на длъжностите в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието, а след съгласуване с главния инспектор – и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В Класификатора се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.
(4) Броят на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието се определя от пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на съответния ръководител. Броят на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се утвърждава от главния инспектор съобразно натовареността на органа и неговия бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 57 до 64 по вносител, които след подкрепа от страна на Комисията стават параграфи от 58 до 65 включително в нейния доклад.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 5, въздържали се няма.
Параграфи от 58 до 65 включително, по доклада на Комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 66:
„§ 66. В чл. 355, ал. 8 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 2, т. 15”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 71.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 72.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 74.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 75:
„§ 75. В останалите текстове на закона думите „Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи” се заменят с „Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия”.”
Предложение от народния представител Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 76:
„§ 76. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в § 33, ал. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване параграфи от 65 до 73 по вносител, които са подкрепени от Комисията и стават параграфи 67 до 75 по нейния доклад, както и предложението на Комисията за създаването на нов § 76 в нейния доклад.
Гласуваме създаването на новия § 76, както и предложения нов § 66, по доклада на Комисията – гласуваме от 66 параграф до 76 включително, по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 7, въздържали се няма.
Параграфи от 66 до 76 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 77.
По § 75 има предложение от народния представител Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Димитър Делчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 78:
„§ 78. (1) Прекият избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите се провежда чрез електронно дистанционно гласуване, в случай че преди избора Висшият съдебен съвет внедри система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление. Електронното гласуване не отменя възможността за гласуване с хартиени бюлетини. В правилата по чл. 29б, ал. 1 се определя и редът за електронно дистанционно гласуване.
(2) Не по-късно от 10 месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на избрания през 2012 г. Висш съдебен съвет се провежда експериментално електронно дистанционно гласуване съобразно правилата по чл. 29б, ал. 1.”
По § 76 има предложение от народния представител Петър Славов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 79:
„§ 79. Прекият избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите може да се проведе и чрез машинно гласуване, в случай че преди избора Висшият съдебен съвет внедри система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление, и при наличието на икономическа целесъобразност спрямо електронното гласуване. Машинното гласуване се извършва при спазване на реда и правилата по Глава втора, Раздел Iа, като устройството за гласуване показва бюлетина, идентична с хартиената. Една избирателна секция отчита резултатите от не повече от пет устройства за гласуване. Машинното гласуване не отменя възможността за гласуване по дистанционен електронен път и с хартиени бюлетини.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Давайте до края.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 77.
По § 77, господин Председател, Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 80. Но по § 77, моля да се коригира поправката, за което колегата Александрова иска да вземе думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, текстът на вносителя за § 77, който става § 80.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В § 77, в последния абзац на изречението, е допусната техническа грешка и моля вместо „по § 78”, да се чете „по § 81”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С току-що представените текстове по доклада на Комисията ние ще определим три вида или три начина на гласуване за съответните членове на Висшия съдебен съвет. Първо, електронно дистанционно гласуване, с което ние от БСП лява България сме категорично против, защото то не осигурява нито доброволността, нито автентичността на вота, нито тайната на вота.
Второ, с хартиена бюлетина очевидно се запазва възможността, която би следвало да е тайна, както и с машинно гласуване, което също е записано, че е тайно и което е справедливо и правилно.
Във връзка с това аз предлагам процедурно, господин Председател, параграфи 78 и 79 да не се гласуват общо с другите параграфи по доклада на Комисията, а поотделно, за да може да се изяви отношение към всеки един от начините или видовете на гласуване, което се предлага с тези промени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По доклада на Комисията ли имате предвид, или по вносител?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: По доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграфи 78 и 79.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Параграф 78 отделно и § 79 отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище има ли по повод на тази процедура? Да.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички знаем позицията на БСП, че са против дистанционното електронно гласуване. Те са ни го казвали 101 пъти досега във връзка с Изборния кодекс. Сега да ни преповторят нещата за 102 път мисля, че абсолютно не е нужно. В Комисията проведохме вече сериозен дебат, тя подкрепи предложенията в този им вид, както са внесени. Обръщам Ви внимание, че даването на възможност и трите вида гласувания да се използват, гарантира на практика, че ще се проведе качествен и успешен избор. Ако случайно с някой вид гласуване има проблем, то тогава може да се гласува по алтернативните други начини.
Връщам Ви пак в началото на дебата, където надълго и нашироко дискутирахме, ако си спомняте, този плаващ кворум допустим ли е при подобен вид избор или не е допустим и консенсусно приехме все пак да има минимален праг от 33% от магистратите, които да гласуват, за да има елементарна представителност на избора. Така че нека да не отнемаме възможността този праг от 33% да се постигне, да има успешен избор и да го поставяме под съмнение, като махаме един или друг начин на гласуване, което би могло да ограничи хората от магистратската общност да си упражнят правото на глас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов. Приемаме, че това е обратно становище на процедурата, направено от господин Георгиев.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Чавдар Георгиев за отделно гласуване на чл. 75 и чл. 76 по вносител, които съответно в доклада на Комисията на са членове 78 и 79.
Гласували 78 народни представители: за 11, против 52, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Има ли други изказвания по така представените Ви членове от докладчика? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложеното Ви от народния представител Анна Александрова в чл. 77 по вносител да бъде изправена технически грешка и в края на текста вместо § 78 да се чете § 81.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, както и параграфи от 74 до 77 включително по вносител, заедно с направеното и току-що прието предложение от народния представител Анна Александрова, които в доклада на Комисията са параграфи от 77 до 80 включително.
Моля, гласувайте наименование но подразделението и параграфи от 77 до 80 от доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 72, против 7, въздържал се 1.
Наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 77 до 80 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 85.
Предложение от народния представител Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 86:
„§ 86. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 8:
„8. членовете на Висшия съдебен съвет”.
2. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 думите „6 и 7” се заменят с „6, 7 и 8”;
б) създава се т. 4:
„4. за членовете на Висшия съдебен съвет – при взето по установения ред решение на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет, когато колегията или пленумът заседават в закрито заседание”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване параграфи от 78 до 82 включително по вносител, които се подкрепят изцяло от Комисията, стават параграфи от 81 до 85 в нейния доклад, както и създаването на нов § 86 със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Гласуваме параграфи от 81 до 86 включително по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 6, въздържали се няма.
Параграфите до края на Законопроекта са приети, а те са от 81 до 86 включително.
С това приключихме със Законопроекта и той е приет на второ гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ДЕЛА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2014 Г. Вносител е Министерският съвет на 19 март 2015 г.
Заведен е под № 502-00-21 на 19 март 2015 г.
Имаме съвместен доклад на Комисията по правни въпроси и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Докладът ще ни бъде представен от председателя на Комисията по правни въпроси народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Позволявам си, преди да представя този доклад да изкажа благодарност на всички колеги от Правната комисия, на Министъра за работата в Съвета за съдебна реформа и на всички колеги, които добросъвестно участваха в дебатите по този тежък Законопроект. Дано – и се надяваме да има втора фаза Законът за съдебната власт, да получи подкрепа от народните представители и от Народното събрание.
Представям на Вашето внимание съвместен доклад от двете комисии – Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека относно Годишен доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г., № 502-00-21, внесен от Министерския съвет на 19 март 2015 г.
„На съвместно заседание, проведено на 13 май 2015 г. на основание чл. 109, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледаха Годишен доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г., № 502-00-21, внесен от Министерския съвет на 19.03.2015 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието: господин Христо Иванов – министър на правосъдието тогава, господин Петко Петков – заместник-министър на правосъдието, госпожа Вергиния Мичева-Русева – заместник-министър на правосъдието, господин Андрей Янкулов – заместник-министър на правосъдието, госпожа Надежда Йорданова – началник на кабинета на министъра на правосъдието, госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”, и госпожа Мария Димитрова – правителствен агент в дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“.
Годишният доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г. беше представен от господин Христо Иванов – тогава министър на правосъдието. Докладът съдържа статистическа информация за периода 2010 – 2014 г., от която е видно, че в сравнение с предходните четири години, през 2014 г. значително намалява броят на подадените жалби срещу България, които са разпределени на съдебен състав, както и броят на постановените решения с констатирано поне едно нарушение. Установява се трайна тенденция за подобряване на спазването от страна на България на стандартите в областта на правата на човека. Като фактори, които имат основно значение за това, министър Иванов посочи създаденият вътрешен механизъм за постигане на споразумение в България и наложилата се положителна тенденция относно продължителността на разглеждането на делата.
В обсъждането на доклада взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Четин Казак, Филип Попов, Красимир Велчев, Димитър Лазаров, Чавдар Георгиев и Явор Нотев.
След като изразиха удовлетворението си от очерталата се тенденция на намаляване на броя на подадените в Европейския съд по правата на човека жалби срещу Република България, както и на постановените осъдителни решения, народните представители поставиха въпроси относно:
- предприетите действия във връзка с подобряване на условията в местата за лишаване от свобода и перспективата за изграждане на нови, съответстващи на съвременните стандарти;
- запазването на тенденцията за намаляване броя на жалбите към месец май 2015 г.;
- действията за преодоляване на дисбаланса при натовареността на различните съдилища и отделните съдии в различните съдебните райони;
- предприетите действия за подготовка на необходимите законодателни изменения във връзка с установените от Европейския съд по правата на човека нарушения на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи;
- наличието на еднакви стандарти относно продължителността на периода на разглеждане на жалби на български граждани и на граждани на други държави;
- наличието на еднакви стандарти относно определянето на размера на дължимото обезщетение;
- ефекта от участието на български съдия в решаващия състав на Съда – преимущество или недостатък е това участие.
Във връзка с поставените въпроси, министърът на правосъдието господин Христо Иванов посочи конкретните действия, които са предприети с цел финансиране на дейностите по реновиране на местата за лишаване от свобода в рамките на Норвежката програма, както и действията по изработване на норми за подобряване съотношението между броя на лишените от свобода и на охранителния състав. Госпожа Милена Коцева изтъкна, че към момента няма статистика относно броя на подадените през 2015 г. в Европейския съд по правата на човека жалби, но би следвало да се запази тенденцията от последните години. Министърът на правосъдието господин Иванов отбеляза, че голямото забавяне в разглеждането на наказателни дела се случва в досъдебната фаза, а проблемът със свръхнатовареността в софийските съдилища до голяма степен може да бъде решен чрез осигуряване на необходимия сграден фонд. Сред приоритетите на Министерството на правосъдието е осигуряването на съдебни сгради, които са необходими при увеличаване на щатния състав с цел решаване на проблема със свръхнатовареността.
С оглед решаването на проблемите, свързани с неравномерната натовареност на съдилищата, Министерството на правосъдието е финансирало поредица от изследвания относно натовареността и други фактори за достъпа до правосъдие. Доколкото към настоящия момент липсва унифицирана статистическа отчетност и различните съдилища по различен начин оценяват своята натовареност, важно значение за решаването на въпроса ще има и разработваната от Висшия съдебен съвет единна норма за натовареност и методика за нейното изчисляване. В резултат на анализите ще може да се предложи преструктуриране на географската карта по начин, който да не затруднява гражданите. Министърът на правосъдието отбеляза, че е налице диалог с председателя на Върховния касационен съд и с главния прокурор във връзка с проблемите по прилагането на НПК и ГПК, за решаването на които е необходимо провеждането на обществен и професионален дебат.
Важна насока в дейността на Министерството на правосъдието е разработването на цялостна програма за преструктуриране на бюджета, за съдебната карта, за подобряване на процесуалните правила, което да доведе до ускоряване, по-високо качество и по-висока ефективност при използването на ресурсите.
По въпроса за оптимизация на бюджета на съдебната власт се ползва експертният опит и на специалисти от Световната банка, от Англия и Холандия, които значително са намалили разходите си за правосъдие. Във връзка с въпроса за предприетите действия по подготовка на необходимите законодателни изменения, които да гарантират участието на акционерите в производството по обжалване на решенията на БНБ за отнемане на банков лиценз, министърът на правосъдието господин Иванов отбеляза, че в Министерството на финансите се разработват необходимите изменения в материята на банковата несъстоятелност.
В момента в Министерството на правосъдието – има се предвид тогавашния момент, се разработва план за действие по делото „Нешков и други срещу България” относно условията в затворите, по което има конкретни срокове и мерки, които трябва да реализират.
На въпроса за причините за резкия спад на броя на жалбите след 2012 г., министърът на правосъдието отговори, че това се дължи на приетия вътрешен механизъм за сключване на споразумение, като отбеляза и необходимостта от въвеждане на още два механизма – относно жалбите във връзка с условията в затворите и относно осъществяване на постоянен мониторинг на законодателния процес от гледна точка на предварителна оценка за съответствие със стандартите на Европейския съд по правата на човека.
Като друг фактор, който има значение за намаляване броя на жалбите срещу България, госпожа Милена Коцева отбеляза реформите в самия Европейски съд по правата на човека след влизането в сила на двата допълнителни протокола към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, довели до намаляване на процента на допуснатите до разглеждане жалби. В тази връзка, министър Иванов посочи, че финансирането по Норвежката програма е позволило шест български съдии да работят в Европейския съд по правата на човека, където правят предварителен скрининг на жалбите.
По въпроса относно наличието на еднакъв стандарт при срочността на регистриране на жалби на граждани на България и на други страни, госпожа Мария Димитрова посочи, че няма статистическа информация за това дали има разлика в периодите, за които Съдът разглежда жалби на български граждани и жалби на граждани на други страни – членки, но като цяло Европейският съд по правата на човека има проблем с бързото разглеждане на жалбите. По въпроса за наличието на разлика при определянето на размера на обезщетението, тя разясни, че Съдът взема предвид и икономическото състояние на държавата и стандартът на живот. Според нея участието на национален съдия в решаващия състав трябва да се оцени положително, защото той най-добре знае какво е положението. Също положително трябва да се оцени и работата на останалите съдии в регистратурата на Съда, чиято дейност е свързана с обработването на жалбите.
След проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” подкрепи Годишен доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2014 г., № 502-00-21, внесен от Министерския съвет на 19 март 2015 г.;
Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи Годишен доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2014 г., № 502-00-21, внесен от Министерския съвет на 19 март 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разполагате ли с Проекта за решение?
Но преди това – процедура.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Предлагам процедура за удължаване на времето на днешното заседание до приемане на тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Станислав Иванов, за удължаване на работното време до гласуване на Решението.
Гласували 70 народни представители: за 59, против 7, въздържали се 4. (Шум и реплики.)
Процедура – прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Виждам, че има движение в залата. Моля процедура за прегласуване, както и да поканите народните представители да влязат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване предложението за удължаване работното време до приемане на тази точка от дневния ред.
Гласували 72 народни представители: за 65, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми господин Кирилов, моля да представите Проекторешението.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми народни представители!
Представям:
„Проект
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на Решението на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Преди да открия разискванията, позволете да Ви напомня, че и двете комисии с пълно единодушие са утвърдили този Проект за решение.
За изказване има думата народният представител Илия Илиев.
След това – Димитър Байрактаров.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Току-що приехме решение за удължаване на работния ден. Моля, обяснете на господин Анастасов.
Заповядайте, имате думата.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Чух изнесения подробен доклад от колегата Кирилов, но мисля, че има доста неупоменати неща, които трябва да бъдат споменати в залата.
Във връзка с така представения доклад искам да изкажа някои свои забележки и притеснения.
В доклада са представени общо 12 проблемни групи, поне така са упоменати от докладващия, които представляват интерес като цяло за Комисията и за органите, които са ги обследвали, бих казал. В нито една от тези 12 групи обаче не намерих информация, изнесена от нашите органи, относно съдебни дела от Европейския съд по правата на човека, свързани с правата на ромите и правата на малцинствата, а такива дела има доста там. Колко такива дела има, колко са печеливши и колко са губещи? Ние нееднократно сме получавали критики от Съда и от Комитета на министрите към Съвета на Европа за пропуски и за проблеми точно по тематиката, свързана с малцинствата.
Уважаеми колеги, мисля, че 99% от подадените жалби, свързани с правата на ромите и правата на малцинствата, са печеливши в Европейския съд по правата на човека. Многократно сме ставали свидетели примерно на български институции и общини, които събарят жилищни постройки на роми, като те и децата им остават без покрив над главите си. Точно заради това България многократно е получавала критики от Комитета на министрите към Съвета на Европа.
Е, госпожо Министър, бих искал да попитам: защо тези критики и констатации ги няма във въпросния Доклад? Те не са ли важни за нас? Може би някой чиновник просто е решил да ги спести? Дали това е поредната политическа маневра, която замазва проблемите на ромите и на малцинствата в България?!
Мисля, колега Кирилов, че е добре в самия Доклад да упоменем някои от най-интересните факти или поне три от групите. Три от групите, упоменати от Секретариата на Комитета на министрите, са свързани именно с нарушения заради причинени телесни повреди и смърт при необоснована или недобре планирана употреба на огнестрелно оръжие от служители на полицията. За голямо съжаление, по-напред в доклада всеки един от Вас може да види, на стр. 10 е упоменато, пак казвам, че делата в тези групи продължават да се увеличават. Въпреки някои направени козметични промени в Закона за МВР досега не се предприемат ефективни мерки за гарантиране и провеждане на бързи и безпристрастни разследвания към полицаи, които са превишили правата си.
Освен това Комитетът на министрите към Съвета на Европа продължава да отстоява въпроса с особена острота, а именно необходимостта от конкретни мерки за осигуряване на възможност за идентифициране на маскирани полицейски служители, работещи най вече в специални части, срещу които има оплаквания за нечовешко отношение, както и за осигуряване на безпристрастност и независимост на полицейските служители, които участват под някаква форма на разследване или проверка на други полицейски служители, срещу които има оплаквания за неправомерна употреба на сила.
Така например в Решението по делото Христови срещу България Европейският съд по правата на човека е приел, че когато обстоятелствата са такива, че властите са задължени да използват маскирани служители за извършване на задържането, последните трябва да бъдат задължени да покажат видимо някакви анонимни знаци за идентификация – например число или буква, за да могат полицаите да бъдат идентифицирани. Утре, когато някой от всички тези нахлули някъде полицаи с маски и с маскировъчно облекло, ако някой от тях превиши правата, шефът на операцията може да каже: „Това не са нашите полицаи. Едни мутри влязоха там. Някоя от мутрите беше”.
Затова според мен тази забележка е абсолютно основателна и немалко български граждани са имали оплаквания от такива случаи. След това обаче те остават неразкрити и безнаказани. Затова България претърпява санкции и бива осъждана от Съда.
По този начин може да се даде възможност, когато са идентифицирани, да бъдат разпитани в случай на оплакване относно начина, по който е била проведена операцията. Изпълнението на това изискване, произтичащо от практиката на Европейския съд за правата на човека, налага наистина да бъдат приети съответните изменения в Закона за Министерство на вътрешните работи, не зная дали сте разглеждали това в комисиите, съжалявам, че не съм бил там – чл. 191 и чл. 150 от Правилника за прилагане на Закона.
Тук е моментът, уважаеми колеги, ние като народни представители – и приканвам всяка една от парламентарните групи –да инициираме промени в чл. 91 от Закона и в чл. 150 от Правилника за прилагане. Правя това предложение, за да може да бъде създадена прозрачна и ефективна промяна от всички нас. И много бих се радвал, ако тази промяна получи подкрепата на всички парламентарни групи, защото тук няма нищо политическо. От това зависи авторитетът и репутацията на България пред света.
Малко актуална статистическа информация ще си позволя да дам. Съгласно официалната статистическа информация на Секретариата на Европейския съд за правата на човека, за 2014 г. държавите членки с най-голям брой осъдителни решения, установяващи поне едно нарушение на Конвенцията, са: Русия – 122 решения, Турция – 94, Румъния – 74, Гърция – 50, Унгария – 49. В тази класация за 2014 г. България се нарежда на 12-о място с 18 решения, установяващи поне едно нарушение на Конвенцията.
Към 31 декември 2014 г. по-голямата част от висящите дела са били срещу Украйна – 19,5%, Италия – 14,4, Русия – 14,3, и Турция – 13,6.
По критерий – „брой висящи дела, разпределени на съдебен състав” България се нарежда на 16-о място с 969 жалби. Посочените цифри потвърждават тенденцията, както каза колегата Кирилов, на намаляване на броя на висящите жалби срещу България и след като години наред страната ни заемаше между 7-о и 9-о място в тази класация, през 2014 г. България трайно е извън десетте страни – членки на Съвета на Европа, с най-много жалби пред Европейския съд за правата на човека.
Уважаеми колеги, забележете обаче в каква графа влиза България, в какъв сравнителен анализ – между Украйна, Русия и Турция. Хайде, да кажем и Италия, която е 60-милионна страна. Фактът, че в този доклад се прави сравнителен анализ със страните Украйна, Русия и Турция, за които всеки нормално интелигентен човек би трябвало да има претенции да познава законодателството им от обща практика, свързано с правата на човека. Мисля, че това не са страните, в които правата на човека са страни с най-утвърдена и хармонична практика – нито Русия, нито Украйна, нито Турция. Не заради друго, а заради това, че това са страни, които не са членове на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, всички ние сме чули, че и в трите тези държави многократно има случаи, в които просто ей така хора изчезват безследно, включително и журналисти, ш никой не може да ги открие след това. Мисля, че това е абсолютно недостойно за нас, за България като страна – член на Европейския съюз, да се сравняваме с държави точно в това отношение, защото те не са за пример, те са на светлинни години от всяка една държава – член на Европейския съюз.
Един вид ние казваме, госпожо Министър: ето, вижте ни ние колко много сме постигнали, по-назад сме в класацията от Русия, Украйна и Турция. Ако това са ни целите и ако ние си поставяме цели в такава класация да се сравняваме със страни, които са извън Европейския съюз, мисля, че това не е похвално за нас.
Именно защото поредните дела, поредните осъждания, днес пак четох в пресата, че има поредно дело, осъдени сме за да платим 85 хил. евро за това, че сме извън рамките и извън синхронизацията на това законодателство. И най-вече това бърка в джоба на българския данъкоплатец, на всички нас.
Друг важен момент, който не можем да подминем просто ей така, е статистиката за общия брой на подадените жалби към Европейския съд за правата на човека за 2010 г. 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., а именно: за 2010 г. имаме общ брой подадени жалби – 3450, за 2011 г. имаме увеличение – 4050 жалби, за 2012 г. – 3850 и, забележете, значителен спад през 2013 г. на 2450.
Тук не е лошо, колега Кирилов и всички колеги, най-вече от управляващото мнозинство, да имат предвид, че наистина по време на управлението на ГЕРБ, абсолютно самостоятелно управление, най-малко жалби, отправени до Европейския съд за правата на човека има по време на Вашето управление. Надявам се да си вземете поука от това и това да не продължава да бъде тенденция. (Реплики от ГЕРБ.) Има статистика за 2014 г., колега Кирилов. За 2014 г. статистиката получава информацията от 2013 г., поне така мисля. (Реплики от ГЕРБ.)
Видно от неокончателните данни, представени от Отдела за изпълнение на решенията, който подлага Комитета на министрите, в края на 2014 г. общият брой на български решения за стадия на изпълнение е 324, от които около 95 са прецеденти – решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията, а не повтарящи се в други решения срещу България. Това означава, че извън тези 95 дела, които са прецеденти, останалите 229 са дела, голяма част от които се повтарят по едни и същи теми.
Ето това, уважаеми колеги, е истинска фактология, която ни показва, че ние имаме нужда от корекция на законодателството, да променим законите така, че да сведем осъждането на България от Европейския съд за правата на човека до минимум. Най-вече защото това бърка в джоба на данъкоплатеца. Мисля, че трябва да си поставяме по-високи цели.
Ако се замислим, уважаеми колеги, представете си когато се включи правораздавателната машина в България да работи по определен казус или дело – съдии, прокурори, следователи и всички тези разследващи органи изразходват десетки хиляди, стотици левове за бюджет, за ток, за интернет, за хартия, за заплати, дори за парно за кабинетите, в които работят и след това Европейският съд по правата на човека се оказва, че осъжда съвсем обратно – всичко това е загуба за данъкоплатеца. (Реплики от залата.)
И в заключение, уважаеми колеги, към всяка една от проблемните точки, упомената от Комитета на министрите към Съвета на Европа, ни препоръчват незабавно и своевременно синхронизиране на нашето законодателство съгласно дадените препоръки. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Илиев.
Други изказвания?
Министър Захариева.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! На първо място, искам да Ви благодаря и да поздравя всички за приетите днес изменения на Закона за съдебната власт. Убедена съм, че с днешното гласуване отговорихме на очакванията на българските граждани и на магистратите.
Да, това е Доклад. Той отчита абсолютно честно проблеми, които стоят пред България. Статистиката, която току-що беше прочетена, е от самия доклад, който е представен от министъра на правосъдието.
Забелязва се трайна тенденция за намаляване броя на делата, по които България е страна и това е основно в резултат на приетите през 2012 г. изменения в Закона за съдебната власт, брой 50, ако не се лъжа, които въвеждат предварителна процедура по предварително споразумение. Затова делата са, много позитивна статистика, около 960 – нещо, което удобно беше пропуснато да се спомене, към 2014 г. Тоест от над 3800 с приетите изменения на Закона за съдебната власт при кабинет Борисов 1 всъщност статистиката е в полза на България – от над 3000 на 960 или 90 беше през 2014 г.
Разбира се, че не се гордеем с осъдителните решения и прецеденти. В доклада много ясно по всяка от групите проблемни казуси са споменати мерките, които са предприети, голяма част от тях вече свършени, някои – предстоящи или приети на първо четене в Народното събрание, като например Гражданския процесуален кодекс.
По отношение на местата за лишаване от свобода имаме план и работим по него. Убедена съм, че с изменението на Закона, което ще предложим до няколко месеца, за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и „задържане под стража” ще отговорим и на тази голяма Глава „Осъдителни присъди срещу България”. Удобно беше пропуснато, че не само държави извън Европейския съюз са в първата десятка. Аз съм щастлива, че работата на редица правителства и парламенти преди мен е извадила България от първата десятка. Там са и други европейски държави. Там са Румъния – доста по-напред от нас, Гърция и Унгария. Това са все държави – членки на Европейския съюз. (Реплика.)
Румъния не чак толкова, нито Гърция – мисля, че доста по-големи от България.
Нашата задача и нашата цел, не само пред Министерството на правосъдието. Да, ние внасяме Доклада, ние имаме досиета и докладваме по всяко от тях какво сме свършили. Нашата цел, на всички нас, трябва да бъде не да хвърляме упреци един към друг, а да приемем законодателните изменения, които се налагат, за да имаме все по-малко, да не кажа – да сведем, ако е възможно, до нула, макар че няма държава, в която са сведени до нула, осъдителните присъди, и то по прецедентните решения.
Работим по изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Голяма част от решенията всъщност са за бързината на наказателния процес. До края на април, както сме обещали, Министерският съвет ще предложи изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс точно с цел да съкрати досъдебното производство, да не се получи до безкрайност връщане за разглеждане на досъдебно производство, дори от касационна инстанция в момента по НПК съдът може да върне за нарушения в досъдебното производство. Така че по всяко от досиетата имаме план и даваме отчет на Европейския съд по правата на човека.
Едно от първите ми посещения като министър на правосъдието беше в Страсбург. Там ясно от председателя на Съда по правата на човека и от генералния секретар на Съвета на Европа беше отчетена и изказана благодарност за позитивната тенденция на България за намаляване броя на делата. Благодаря Ви.
Надявам се с общи усилия от 990 през 2014 г. догодина да докладваме още по-малко и изпълнение на голяма част от висящите прецедентни решения. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
За изказване – народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Ние ще подкрепим Доклада, първо, защото е обективен; второ, защото в него има много важна информация, която все пак показва този напредък, на който преди малко акцентира госпожа Захариева.
Естествено, няма как да не обърнем внимание на някои моменти, които считаме, че е редно да бъдат заложени във втория пакет по реформите на съдебната система. Тоест ние считаме – това е най-вече отправено към Вас, госпожо Захариева, че в атестациите за кариерно израстване е редно да бъдат включени както загубените дела, така и спечелените такива, защото това е атестация за добре или зле свършена работа от съответния магистрат.
Смятаме обаче, че сега трябва да кажем и някои интересни неща, тъй като 15 минути напоително слово с изключително неверни твърдения – очаквах, че Вие ще реагирате и че първото нещо, което би следвало да се знае, е, че България е еднонационална държава и в нея няма етнически малцинства. Тоест Европейският съд води дела по жалби на български граждани. Там няма роми, турци, арменци – всичките са български граждани и не е редно от тази зала едно лице да насажда етническо разделение в България! Нямаше как това нещо да не го отбележим. Естествено, би било редно. Но след като вероятно сте изморена от този продължителен дебат по предходния Закон, аз не се изморявам лесно и трябва да кажа следното.
Нима е добре, уважаеми колеги, да търпим и да не отчитаме, че част от загубените дела са срещу хора от маргинални общности, които, забележете, за това че са изнасилили 80-годишна старица, за това че са ограбили 10-те лева от пенсията на възрастен дядо в Северозападна България, защото това са две от делата, и тъй като полицията е приложила помощни средства срещу тези много засегнати и с нарушени права граждани на маргинални малцинства, ние, видите ли, сега трябва да променяме Закона за МВР?! Забележете, някой реши, че Народното събрание имало право да променя и Правилника за прилагането на Закона – той се прави от съвсем други хора. Това е добре да се знае също, защото по-добре да бъде приложена по-строга мярка към такива престъпници, които си позволяват да изнасилват 80-годишни старици, отколкото да се правим на много състрадателни!
Тук, естествено, трябва да обърнем внимание, уважаема госпожо Министър, и на такива псевдоправозащитни организации, от които страдаме много повече! Те са много раними за това, че на изнасилвача му били нарушени човешките права, но всъщност не забелязват нарушените човешки права на изнасилената възрастна жена! Ето това също трябва да се отбележи, когато става въпрос.
Накрая, за да не бъда многословен, добре е в атестациите да бъдат включени и така наречените „извънсъдебни споразумения”, защото трябва да отчетем, че мерките, които бяха предприети, и намаляването броя на жалбите са вследствие на тази добра практика за решаване на проблеми извънсъдебно. Те също са признание за добре или зле свършена работа.
Надявам се да приемете нашите препоръки във втория пакет от закона за съдебната реформа и те да бъдат отчетени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания?
Заповядайте за реплика. (Реплики от ГЕРБ: „Няма време”.)
Удължете времето на групата. (Реплики от ГЕРБ: „Не го е поискал!”.)
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Искам удължаване на времето, господин Председател.
Благодаря, господин Председател.
Колега, тук не сме се събрали да обсъждаме кой кого е изнасилил и кой кого е пребил, тук обсъждаме Доклад, който има национално и международно значение, обсъждаме фактологии, които са констатирани от европейски институции.
Относно действията на Европейския съд за правата на човека искам да Ви кажа, че там включително, ако не знаете, вземете и прочетете малко, подгответе се, а не да излизате на трибуната през три минути по всякакви теми без никакво основание, Европейският съд за правата на човека разглежда дела включително, които са за дискриминация и нарушаване правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Ще отговоря по един по-различен начин с две изречения.
Колеги, щеше да е много интересно, ако бяхме разглеждали този Доклад след Административния доклад за ромска интеграция. Щеше да е много интересно да отговорят някои господа дали съставляват и представляват ромските маргинални общности в качеството на ромски лидери. Щеше да е много интересно! И тогава да попитам как щяхте да ми отговорите, уважаеми подготвени – 626 страници е Докладът без приложенията. Благодаря.
Прочетете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване проект за решение по Годишния доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дело срещу Република България през 2014 г. Проектът Ви беше представен от парламентарната трибуна от народния представител Данаил Кирилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 2.
Решението за приемане на Годишния доклад е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 1 април 2016 г., петък, 9,00 ч.
1. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на четири въпроса от народните Николай Александров и Атанас Зафиров; Красимир Каракачанов; Мариана Тодорова; и Николай Александров.
2. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори на четири въпроса от народните представители Калина Балабанова; Велизар Енчев; Станислав Станилов; и Валентин Павлов.
3. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на три въпроса от народните представители Явор Хайтов; Мартин Димитров; и Георги Кадиев.
4. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса; Георги Кадиев; Валери Симеонов, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев; Велизар Енчев; и Вили Лилков и на две питания от народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова; както и от Слави Бинев.
5. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на пет въпроса от народните представители Вили Лилков; Таско Ерменков; Атанас Зафиров; Иван Вълков; и Антони Тренчев и на едно питане от народния представител Таско Ерменков.
6. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на два въпроса от народните представители Методи Андреев; и Вили Лилков.
7. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на шест въпроса от народните представители Настимир Ананиев; Атанас Стоянов; Вили Лилков; Иван Валентинов Иванов; Борис Ячев; и Манол Генов.
8. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на три въпроса от народните представители Манол Генов; Дора Янкова; и Георги Гьоков и Светла Бъчварова.
9. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на седем въпроса от народните представители Искрен Веселинов; Дурхан Мустафа; Драгомир Стойнев и Георги Гьоков; Хасан Адемов; Милен Михов; Емил Райнов; и Иван Валентинов Иванов и на едно питане от народния представител Искрен Веселинов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на един въпрос от народния представител Атанас Атанасов, и на едно питане от народните представители Румен Йончев и Явор Хайтов;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на един въпрос от народния представител Светослав Белемезов, и на два въпроса с писмен отговор от народния представител Настимир Ананиев;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева – на едно питане от народните представители Светла Бъчварова и Мариана Бояджиева;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на два въпроса от народните представители Петър Славов; и Жельо Бойчев и Георги Свиленски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на пет въпроса с писмен отговор от народните представители Жельо Бойчев – два въпроса; Атанас Стоянов; Петър Славов и Мартин Димитров, и Манол Генов;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на два въпроса от народните представители Филип Попов, и Димитър Делчев, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Иванов,и Светла Бъчварова и Добрин Данев;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на въпрос от народния представител Слави Бинев, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев, и Силвия Хубенова;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Слави Бинев, и на пет въпроса с писмен отговор от народните представители Джевдет Чакъров; и Валентин Павлов – 4 въпроса.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народния представител Иван Станков – към заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева, и към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на културата Вежди Рашидов и министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради предварително поет ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Поради предварително поет ангажимент от международен характер в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Петър Москов.
Изчерпахме днешния дневен ред във времето, предвидено за парламентарно заседание, поради което го закривам.
Утре заседанието започва в 9,00 ч. с парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,31 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Димитър Главчев

Секретари:
Георги Търновалийски
Юлиан Ангелов