Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов, Красимир Каракачанов и Явор Нотев

Секретари: Димитър Делчев и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Добър ден, колеги!
Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Две съобщения:
На 30 март 2016 г., вх. № 639-00-6, в Народното събрание е постъпил Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода от 25 февруари до 24 март 2016 г. и Протокол № 18 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил материал от Националния статистически институт, съдържащ резултати от статистически изследвания относно общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния и международен пазар за февруари 2016 г. Материалът също е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 25 март до 31 март
2016 г.:
- от народните представители Светла Бъчварова и Мариана Бояджиева към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, относно политиката на Министерството на образованието и науката за развитие на професионалното образование, следва да се отговори от пленарното заседание на 8 април 2016 г.;
- от народния представител Теодора Георгиева към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, относно движението по кадастралната карта на Студентския град, следва да се отговори писмено до 8 април 2016 г.;
- от народния представител Слави Бинев към Николина Ангелкова – министър на туризма, относно политиката по поддържане и опазване на морските плажове в Република България, следва да се отговори в пленарното заседание на 8 април 2016 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на шест въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на два въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народния представител Стефан Желев;
- от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на питане от народния представител Теодора Георгиева;
- от министър на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- допълнителна информация от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева към отговора на въпрос от народните представители Корнелия Нинова и Дора Янкова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Георги Свиленски.
Настоящият парламентарен контрол започва с отговорите на Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Преди това Декларация от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа! Позволете ми да представя:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искам да изразя нашето изумление и огорчение, а също така категоричното ни възражение и осъждане на непремерени квалификации, цинични обиди и неприкрити ксенофобски послания, на които станахме свидетели от медиите през последните дни. Категорично определяме тези изказвания като слово на омразата, а именно според препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа това са форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават, оправдават расова омраза, ксенофобия, основаващи се на нетолерантност, включително такава, водеща до агресивен национализъм, етноцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинства, имигранти и преселници.
Лица със самочувствието на популярни интелектуалци и представители на властта си позволиха недопустими за съвременна европейска България изказвания, цитирам – единият каза: „Бежанците са друг биологичен вид”. Друг бивш конституционен съдия с нездрав патос и плам в очите заяви: „Бежанците са престъпници и агресори”. И още: „Натоварват се бежанците и се връщат обратно”, използва крайно нецензурна реч и цинични обиди.
Трети интелектуалец на импровизирано пижамено парти заяви: „Ислямът не е религия, а политическа доктрина. Изключваме исляма от списъка на религиите и започваме да го пердашим. Бежанците трябва да бъдат покръствани и изпращани в трудови лагери.”
Представител на правителството заяви, прехласвайки се по унгарския премиер, че ерата на мултикултурализма е приключила и Европа трябва да забрави пасивната ценност толерантност, а да припознае внушаване на респект като ценност.
Такива становища, изказани по толкова неподправен начин, с такава естествена артикулация, особено от хора с претенциите на популярни интелектуалци, превръщат обществената среда в токсична среда. Интелектът по презумпция няма допирни точки с човеконенавистничеството и омразата, не отказва проявата и на елементарна толерантност. Нещо повече – това е ярка демонстрация на нищета на правосъзнанието и хуманитарния разум. Тези думи са наливане на масло в и без това разгорелия се буен огън на примитивния национализъм, особено изказани от страна на министър.
Първосигналното ползване на драматични и жестоки човешки трагедии, за да подкрепим лични предубедени тези, е нехуманен акт, несъвместим с ценностната проекция на Република България. А внушението и предпоставената пряка корелация между бежанците и тероризма е нездрава и манипулативна теза.
Мултикултурализмът, а също и малко по-различният културен плурализъм допускат обстоятелството, че в пределите на една държава е възможно да съществуват и съжителстват повече от една културна традиция. Това е породено от естествени причини, наличие на различни религиозни и етнически общности.
Обратната по смисъл среда – монокултурната, не допуска друга култура извън доминиращата култура. Условно може да се приеме, че е тъждествена на хомогенно религиозно или хомогенно етническо общество.
Дали тези интелектуалци разбират, че при извличане на тази дефиниция човек неволно веднага прави асоциация с действията на един сръбски лидер, който след нечовешките му усилия, наистина буквално нечовешките му усилия за постигане на хомогенно общество в част от Босна, унищожавайки десетки хиляди, наскоро беше осъден от Хагския трибунал за престъпления срещу човечеството.
Ако се върнем до нацистка Германия, също можем да открием много, наистина много убедителни примери като опити за постигане на монокултурност и хомогенна нация от един сатрап. Същият този е обяснявал по подобен начин разликите в културата, приемал ги е като различни, като негодни биологически видове.
На подобен опит за хомогенизиране на обществото, макар и в по-премерена степен, станахме свидетели, а някои – дори и участници в България по времето на тоталитарния режим между 1982 и 1985 г. Тогава се направи опит за елиминирането на белезите на една различна култура, а именно обичаи, традиции, облекло, език и имена. И тогава, и сега България е мултиетническа, мултиезикова, мултикултурна, мултирелигиозна държава. Това е факт, валиден за всички съвременни цивилизовани страни. Отричането на мултикултурализма означава паралелно отричане на уникалния модел на толерантност в нашето общество, който има признание и от международната общност и беше наречен „български етнически модел”.
Един интелектуалец по презумпция трябва да съхранява респекта към човека, уважението към различните общности и хуманизма, и то при всякакви обстоятелства! Етноцентризмът, религиозната нетърпимост, расизмът и по принцип отказът от проява на елементарна толерантност и ксенофобията не трябва да бъдат поощрявани, а напротив – да бъдат укорявани. Това е аксиоматичен принцип, зададен от демократичните, от човеколюбивите, от европейските ценности в съвременния свят.
Парламентарната група на Движението за права и свободи призовава всички демократични сили в страната и прогресивната българска общественост да проявяват загриженост и да се противопоставят на такива изявления, провокиращи омраза между хората. Припомняме, че всяка публично инспириране на омраза, дискриминация и страх на тази основа в съвременните демократични държави са неприемливи за обществото, неприемливи и за отделния индивид в това общество. Покачването на чувствителността към такива прояви оформя една естествена резистентност на обществото към проявите на ксенофобия.
Парламентарната група на ДПС решително осъжда всяка проява и всяко изявление на ксенофобия и нетърпимост към различията, всеки опит за преднамерено провокиране на ислямофобия.
Призоваваме към отговорност средствата за масова информация, които да не бъдат трибуна на внушения и тези, изказани на езика на омразата.
Апелираме към оторизираните държавни институции да проявяват адекватна чувствителност в защита на правата и достойнството на хората, както и на общочовешките ценности, залегнали в основата на държавността.
От основаването си досега Движението за права и свободи продължава да бъда сериозна бариера пред попълзновенията на антиевропейски и антихуманни тези. Нашият мъдър избирател казва: „Най-ценният дар, с който Всевишният е дарил човека, е чувството за мяра”. С уважение и с мир призоваваме всички да имат мяра в своите думи и в своите прояви.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
От името на група – заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„От началото на управленския мандат на ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов до днес вече са реализирани голяма част от реформите, които обещахме на българските граждани.
Правителството постигна забележителен ръст на икономиката, признат от редица анализатори.
Министерството на финансите чрез приходните си агенции повиши чувствително в сравнение с минали години събираемостта на приходи от данъци, осигуровки, акцизи и мита и така допълнително гарантира финансовата стабилност на страната и повиши възможностите на правителството за преразпределение на тези приходи в интерес на гражданите.
За последните две години безработицата в страната е намаляла с 2% – от 12,2% при Орешарски до 10,2% при кабинета Борисов 2. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Политическата воля на правителството и лично на премиера Бойко Борисов за борба с корупцията и организираната престъпност осигуриха възможност целият допълнителен финансов ресурс, от който беше лишен сивият сектор, да бъде пренасочен към българските общини, инфраструктура и икономика.
Да, чака ни още много работа, но гражданите трябва да знаят, социалните мерки в техен интерес са основен ангажимент на правителството на Борисов и на парламентарното мнозинство.
Без излишен шум и фанфари стабилизирахме сектор „Енергетика”. В предизборната програма на ГЕРБ заложихме три приоритета в енергетиката. И трите вече са изпълнени.
Първият приоритет бе да изчистим дефицитите в НЕК (Националната електрическа компания), наследени от кабинета Орешарски. Не само че стопихме тези 800 млн. лв. дефицит, но очакваме 200 милиона тарифен излишък само за последния регулаторен период, и то без промяна в цената на електроенергията.
Вторият ни приоритет бе реализирането на Националната програма за енергийна ефективност и до момента вече имаме сключени над 2000 договора.
Третият ни приоритет беше стартирането на проучванията в дълбоко Черно море и на 19 април започваме първия сондаж в историята на България, който ще гарантира както енергийната независимост на страната, така и по-ниската цена на енергийните ресурси за домакинствата и икономиката.
Вследствие на стабилизираната среда и международните процеси днес КЕВР определи, че цената на газа в страната поевтинява с 23%. Това ще се отрази както на домакинствата, така и на икономиката. Ще паднат цените.
Освен това цената на електроенергията, която топлофикационните дружества произвеждат по високоефективен начин, също сериозно намалява и варира между 14 и 20% в понижение. Цената на парното от всички топлофикации в страната също поевтинява, като в София това е с близо 6%, в Плевен – с близо 9%; в Бургас и Варна – с близо 5%; във Враца и Разград – с близо 12%. Освен това енергетиката ни е в добро състояние и от днес всеки потребител може да смени доставчика си на електроенергия ако конкуренцията на свободния пазар му предложи по-добри и по-изгодни условия.
Трябва да отбележим, че за миналата зима държавата отпусна помощи за отопление на над 237 лица и семейства. Това стана възможно, след като правителството на Бойко Борисов одобри допълнителните разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на 13 млн. лв. Няма как да не отбележим също, че за Великден 60% от българските пенсионери ще получат добавка от по 40 лв. към пенсиите си. Това стана възможно, защото правителството на Бойко Борисов отпусна 50,5 млн. лв. допълнително, след като стана ясно, че в първите месеци на годината преизпълнението на приходите от осигуровки е около 61 млн. лв. Така за празника допълнителни средства ще получат над 1 млн. 262 хил. човека. Припомняме, че за Коледа правителството също отпусна на около 1 млн. 275 хил. души по 40 лв. добавка към пенсиите им за месец декември. Одобрените допълнителни средства бяха в размер на 51 млн. лв.
Правителството на Бойко Борисов прие и Национален план за действие по заетостта през 2016 г. Над 21 000 души ще започнат работа, а допълнително обучение ще бъде осигурено на други близо 11 000 човека. За целта са осигурени 73 млн. лв. Само преди дни правителството на Борисов отпусна и допълнително 12 млн. лв. за пациентите с онкологични заболявания. Така вече се гарантира 100% покритие на лечението от Националната здравноосигурителна каса през 2016 г., а средствата отново се отделят, благодарение на добрата работа на приходните агенции.
Това са само част от конкретните и видими резултати в полза на хората, постигнати само за година и половина. Да, чуваме и много критики по наш адрес, вслушваме се в разумните, но политическата коректност изисква когато нещо добро е направено и постигнато то да не се отрича с лъжи.
И тъй като винаги сме готови да отговорим на лъжите, направихме кратка справка по повод на скорошните изявления в национален ефир на един виден социалист от област Видин. Той твърдеше, че управляващите не сме направили никога нищо за състоянието на пътищата във Видинско. Оказа се, че лъже. Още повече общо от двата управленски мандата на БСП с премиери Сергей Станишев и Пламен Орешарски във Видинска област са ремонтирани едва 45 км пътища. Само по време на правителството на първия мандат на ГЕРБ са ремонтирани 57 км пътища, а до края на мандата на втория кабинет на Бойко Борисов ще бъдат завършени още 48 км пътища или общо 105 км и за двата мандата ще завършим два пъти повече във видинско от Вас. Така че, уважаеми господа социалисти, думата „социалист” и това, че някой е от Видин, не е гаранция за добра социална политика, но работата на правителството и депутатите ни във всички региони на страната, включително и във Видинско, са гаранция за видимите резултати, постигани от ГЕРБ.
Въпреки всичко от ГЕРБ сме убедени, че единственият начин за постигане на голяма част от видимите политически резултати е политическата воля и диалогът и всички отговорни политически партии би следвало да спазват този прийом. Ето защо ГЕРБ ще продължи да налага този модел на работа, комуникация и добри взаимоотношения.” Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на „БСП лява България” – декларация.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Единственото вярно в декларацията, която беше изчетена преди малко, е датата на която се прави – 1 април! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Честит първи април, български граждани! Честит първи април, на който се отчитат два мандата, макар че отговорността на правителството е за сегашната политика, за сегашното управление на България, за сегашните така наречени „реформи”, които изкараха българските лекари по улиците на градовете, които поставят живота и здравето на българските граждани в постоянен, ежедневен риск; реформи, които правят така, че оскъдният бюджет за образование ще се разпределя към частните училища; реформи, които в енергетиката се свеждат до това, че около година не може да се намери кредитор, който да поеме някакви ангажименти и да предостави средства, а в същото време американските централи продължават да бъдат в същите отношения, каквито бяха преди година. Това за енергетиката.
В общините – генериране на задължения за милиард и 200, които все повече ще натоварват в перспектива местното самоуправление и живота на гражданите в тези общини.
Защо се прави този кризисен пиар? Защото все повече граждани разбират, че управлението на днешното правителство на Бойко Борисов, на втория мандат на Борисов води страната към безпътица, води страната към обезлюдяване. Тенденцията на намаляване на населението с по 40 хил. души годишно по никакъв начин не е на вниманието на правителството. Все повече българи разбират, че едно е да говориш, едно е да излизаш по телевизията и съвсем друго е да правиш пътища, дори и във видинско.
И понеже стана въпрос за този най-беден регион в Северозапада и в Европа, когато дойде новото правителство, бяха спрени проектите за ремонт на пътищата. Всеки, който е минал от там, знае как изглеждат пътищата в Северозападна България. Всеки, който е минал от там, знае какви са тенденциите в икономиката.
В крайна сметка не може общите приказки да заместят усещането на българските граждани за безпътица, в която правителството води България, за отсъствие на усет за необходимите мерки за страната, за отсъствие на усет за интересите на България в Европейския съюз, за членството в Шенген, за всички останали въпроси, които би трябвало да поставят интересите на българските граждани на европейската сцена и да получим европейска солидарност. Защото братята, приятелите Камерън, Юнкер гледат интересите на големите страни. Защото правителството не може да защити интересите на България. И последният пример беше Споразумението с Турция, в което България не защити своите интереси, в което България за пореден път се превръща в заложник на едни добри отношения, потупвания по гърба и снимки пред строя с известни европейски политици.
Все повече български граждани разбират, че е необходима промяна. Също така разбират, че днешната управляваща коалиция, раздирана от вътрешните си противоречия, от кухненските разправии за министерски постове, за разпределяне на средства, не може да даде такава промяна на България. Нужна е алтернатива за страната и „БСП лява България”, като опозиционната сила в този парламент, ще предложи такава алтернатива. Другото е първоаприлско. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вече можем да започнем контрола.
Първият въпрос към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, е от народните представители Николай Александров и Атанас Зафиров относно незаконен молитвен дом на територията на град София, както и дейностите, свързани с него.
Ще има общ отговор – и на въпроса на господин Красимир Каракачанов относно дейността на Мюсюлманското настоятелство в жк „Люлин”, община София.
Първият въпрос от колегите Александров и Зафиров ще бъде развит от господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, госпожо Министър, дами и господа народни представители! След като добре се посмяхме с първоаприлските шеги на управляващите, е време да пристъпим към по-сериозните теми.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Я си седни!
АТАНАС ЗАФИРОВ: Въпросът ни е породен вследствие на телевизионен материал, който събуди в нас сериозни притеснения за случващото се в държавата. Става дума за помещение, което не отговаря на упоменатите в официалните документи специфики, като цел за ползване на сградата. Оказва се, че фирмата, която е обявена като собственик на имота, е свързана с фондация, на която един от основателите е изгонен от Република България заради „нелегално проповядване срещу държавата”.
Описва се грама на бивш американски посланик в България, в която се твърди, че фондацията, която явно е свързана със собствеността на имота, има за цел да подчини Главното мюфтийство в България чрез дарения и по този начин да създаде финансова зависимост. Според българските служби тази фондация цели радикализирането на българите мюсюлмани. Притеснително в случая е и присъствието на народен представител на това място, като Хюсеин Хафъзов, както и на дипломатически автомобили от следните страни – Йемен, Румъния, Либия и Судан. Не е ясно кои са другите присъстващи на срещите и молитвите, провеждащи се на територията на този имот. Ясно е обаче, че в сградата се проповядва политическа и религиозна идеология.
В тази връзка, госпожо Министър, моля да ни отговорите: какво ще направи Министерството на вътрешните работи по повод явното погазване на законите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпросът на господин Каракачанов относно дейността на Мюсюлманско настоятелство в жк „Люлин”, община София.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми колеги! През последните седмици в публичното пространство за пореден път се появи информация за така наречения „мюсюлмански молитвен храм” в района на столичния квартал „Люлин”. Теренът, върху който се намира този така наречен „храм”, маскиран като склад, е собственост на фирмата „Смолян Интернасионал”. Съдружник в нея е Хусейн Одех Абу-Калбайн, чието име фигурира в доклад на бившия американски посланик Байърли, като председател на Фондация „Тайба”. Бизнесите, свързани с „Тайба”, оперират като пунктове за трансфер на пари към екстремистки групи в Близкия изток.
Самата Фондация „Тайба” пък е правоприемник на две организации, проповядващи радикален ислям, а именно – организацията „Дар ал Иршад” и организацията „Ал Вакф ал Исламия” – и двете забранени в България и в много европейски страни.
На свой ред основателят на Фондация „Тайба” в България – йорданецът Абдурахмах Такан, е експулсиран от България за проповядване срещу държавата. Целта на Фондацията е била радикализиране на българското мюсюлманско население и финансовото подчиняване на Главното мюфтийство в България.
Същата тази Фондация „Тайба” е подпомагала финансово изграждането на джамията „Абу Бекир” в Пазарджик, за която българският съд установи, че е била място за проповядване и насаждане на религиозна омраза и непоносимост към европейските християнски ценности.
През последните няколко седмици аз лично многократно съм сезиран от граждани на столичния квартал „Люлин”, които са сериозно притеснени, че въпросният обект действа като религиозен център, в който се проповядва радикален ислям.
На фона на събитията, които наблюдавахме в Брюксел и в Париж малко по-рано хората са обезпокоени с основание.
В тази връзка и предвид функционалната компетентност на Министерството на вътрешните работи Ви задавам следните няколко въпроса:
Запознати ли сте с дейността, която се извършва в този молитвен дом и налице ли са основания за притеснение, че там се проповядва радикален ислям, насочен както срещу националната ни сигурност, суверенитет и идентичност, така и срещу европейските ни партньори?
Фондация „Тайба” понастоящем извършва ли дейност на територията на Република България под някаква друга форма, или има свой правоприемник и ако е така, то контролират ли се нейните връзки с радикалните ислямски среди в Близкия изток, Саудитска Арабия и други части от света, в които се подготвят терористи за Близкия изток? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Общ отговор от шест минути – госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Зафиров, Александров и Каракачанов! Информацията за лица и организации, проповядващи радикален ислям на територията на България, е единствено в компетентността на ДАНС. След изискана справка от тях по въпросите, които поставяте, Ви представям информацията, която те са преценили, че мога да изложа в парламента.
През 2004 г. по Закона за юридическите лица с нестопанска цел е регистрирана Фондация „Тайба” с управители Хусейн Одех и Ал Сюлейман. Хусейн Одех Абу-Калбайн е български гражданин от йордански произход и пребивава в страната ни от 1983 г. Той е председател на Сдружение „Асоциация на палестинците в България”. Не е криминално проявен.
В началото на регистрацията си Фондацията осъществява дейността си в сътрудничество с Главното мюфтийство и осъществява финансиране на строителството на мюсюлмански храмове, организиране на поклонения и обучение по ислям.
Впоследствие активността й е силно редуцирана и ограничена до организиране на ежегодното религиозно поклонение „хадж” в Саудитска Арабия. Към момента регистрацията на Фондацията е активна, но от 2012 г. няма данни да развива дейност. Няма данни Фондацията или свързани с нея субекти да извършват дейност, застрашаваща националната сигурност на Република България.
Относно информацията, с която разполагаме в МВР, мога да Ви уверя, че през периода от 2012 г. до настоящия момент в Девето районно управление не са получавани сигнали от граждани за нарушаване на обществения ред или по друг повод от страна на лица, посещаващи религиозния обект.
Не са получавани сигнали за извършени престъпления в района от лица, свързани с молитвения дом, както и от страна на Мюсюлманското настоятелство в „Люлин”, за проблеми, свързани с живущите в района граждани.
Първоначално през 2012 г. в Девето районно управление е имало подаден сигнал от граждани, че на обособен автопаркинг във временни постройки се събират множество хора от арабски произход. Полицейските служители, извършили проверката, са установили, че помещенията в района на паркинга се използват като молитвен дом на арабската общност. В имота до входа на оградата се намира помещение, използвано като клуб от общността на палестинците, техните семейства, а също и за религиозни молитви, разрешени от Главното мюфтийство на мюсюлманите в България и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Създаването на молитвения дом в жк „Люлин” 6 е инициирано от представители на арабската диаспора в страната ни. Искането им се основава на съществуващата практика в други европейски държави, където официално функционират подобни арабски молитвени центрове, поради обстоятелството че при вярващите от турски и арабски произход религиозната служба се провежда на различен език.
Към момента не са постъпвали данни за проповядване на радикални и екстремистки идеи по време на извършваната в молитвения дом дейност.
Свещенослужителят в молитвения дом е българският гражданин Ахмед Карафейзов, който има действащ трудов договор с Главното мюфтийство от месец февруари 2012 г. Длъжността, която заема съгласно договора, е обредник – имам. Карафейзов е възпитаник на йордански университет, откъдето има легализирана от Министерството на външните работи на Република България диплома за бакалавър по теология. Тези данни се потвърждават и от официалното Мюсюлманско изповедание в декларация, публикувана на интернет страницата на Главното мюфтийство от 9 март тази година. Същата институция в официална публикация на сайта си декларира, че следи провеждания там богослужебен и проповеднически процес.
Мерките, които МВР предприема, включват периодичен обход в района на молитвения дом, наблюдение и проверки на лица със съмнително поведение. Последните две дейности се извършват в рамките на операцията, която тече от миналата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Възможност за реплики – всяка една от по две минути. Първата реплика е от господин Николай Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Кунева, уважаема госпожо Бъчварова! Имам няколко въпроса, които произтичат от това. Казахте, че организацията от 2012 г. няма дейност и полицаите на място не са установили нелегална и незаконна дейност. Тогава защо правят обходи на определени интервали?
Другото. Мисля, че в сряда Ви бяха заседанията заедно с ДАНС, които са при министър-председателя, и тогава ги коментирате.
Не Ви ли се струва малко странно, че на такива срещи присъстват дипломатически лица на други държави в дом, който е регистриран в Столична община като склад за обувки, което само по себе си представлява нарушение, тъй като не е регистриран като молитвен дом. Не знам дали на сайта на Главното мюфтийство фигурира даже като джамия или като съответния молитвен дом.
Тези неща будят ли у Вас някакво чувство, че там евентуално могат да се извършват нерегламентирани дейности и Вие имате ли вътрешен човек, постоянно вътрешно наблюдение, с което да кажете: да, действително проповядва се, не се проповядва или има дейност, която е срещу държавата, такава каквато е имало сведения за 2004 г. за свързани лица към организацията, която е свързана към собствеността на имота. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика на господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Бъчварова, хубаво е, че полицаите от Девето районно патрулират, но мисля, че това не е достатъчно. България трябва да наложи много по-строг контрол върху подобни дейности, особено когато се извършват в помещения, които реално погледнато, нямат нищо общо с молитвени храмове. Това е едно.
Второ, Вие казвате Главното мюфтийство. Честно казано, голямата част и от мюсюлманите в България отдавна знаят, че Главното мюфтийство отдавна е подчинено на една съседна държава, командва се от нейното Министерство на религиите, финансира се оттам, и не само оттам, така че аз не бих се доверил на мнения и становища от Главното мюфтийство. Вие казвате: както в други европейски държави има подобна практика. В другите европейски държави практиката през последните няколко години започна да се променя. В Швейцария беше забранено да се изграждат част от атрибутите на тези молитвени храмове, в Австрия бяха въведени много ясни правила – не може чужди граждани да проповядват ислямската религия на територията на Австрия. Това е новата практика в Европа. Сигурен съм, че и в Белгия, и Франция, след това, което се случи в рамките на последната има-няма една година, всъщност ще бъдат въведени подобни правила. А в същото време в България се позволява на чужди граждани, на хора, свързани с ислямистки фондации, защото джамията в Пазарджик, която е развъдник на един радикален ислям, е построена със средства също на тази фондация.
И още нещо накрая. Както стана ясно и от медиите, там се навърта един политик, за когото всички знаем с кого е свързан. Свързан е с политиката на един неоосманист и ислямист, и е свързан със създаването на нова етническа партия в България, която много ясно за всички, ще обслужва интересите на съседна държава, а не интересите на българските граждани. Човекът, който от трибуната на това Народно събрание е заявявал скандални изявления. Така че като навържем дейността на фондацията, практиката да се инфилтрират в мюсюлманската общност чужди граждани или чрез тях да се проповядва радикален ислям и чрез тях да се финансират подобни групички от радикални ислямисти, и това, че там се навърта едно политическо лице, което не крие своето възхищение от неоосманизма в съседна Турция, за мен са повече от обезпокоителни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Още дуплика – в рамките на четири минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господа, в началото на моето изказване Ви обърнах внимание, че институцията, която се занимава с проблемите и въпросите, които поставяте, е ДАНС. Това, което представих пред Вас, е това, което мога да представя пред Вас. Мога да уверя народните представители, че заедно с ДАНС и МВР следим внимателно развитието на ситуацията в страната. Срещите, които провеждаме по тази тема, са в понеделник, а не в сряда. В сряда е друга срещата. Там не участват дипломатически представители. Ежедневно следим всеки един сигнал и развитието на тези сигнали. Мога да уверя всички, че към момента няма констатация за застрашеност в нашата страна както от терористичен акт, така и от обезпокоителни белези за радикализация.
На края мога да кажа, че МВР не е институция, която ще ограничи религиозни права. Самият политически дебат е на Ваше разположение тук, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Николай Александров относно спазване на законодателството.
Конкретен въпрос – заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател, че ми давате тази чест да го конкретизирам от парламентарната трибуна.
Уважаема госпожо Кунева, уважаема госпожо Бъчварова! Въпросът ми е насочен към сферата на Закона за движение по пътищата и Правилника, който е към него, именно в това, че в последно време ставаме свидетели и от телевизионните екрани, и в практиката ни като шофьори, се сблъскваме с това, че българските водачи стават все по-агресивни и все по-често не се спазва законодателството на пътя. Виждаме, че се е превърнало в обичай и практика да се раздава юмручно право, вече и с бухалки, и прочие. Това доведе включително до един инцидент и нелеп смъртен случай във Враца, доведе до редица счупвания, сериозни травми и поражения на български граждани. Това нещо трябва да бъде спряно. Не е нормално в XXI век, в държава – членка на Европейския съюз, нормални, разумни и мислещи хора да реагират по този начин. В моята практика от 12 години като шофьор никога не съм се сблъсквал с по-агресивни водачи, каквито виждам напоследък. При разговорите ми с мои близки и познати достигаме до това, че все по често може да бъде видяно това юмручно право, когато гражданите изземват функциите на правораздавател в собствени ръце и решават проблемите си на улицата именно с двете си ръце, без да се обръщат към законоопределените органи за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Госпожо Заместник-министър председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Александров! Действително през последните седмици станахме свидетели на изключително жестоки случаи на саморазправа между участници в пътното движение. При случаите, възникнали на Околовръстния път и на бул. „Черни връх” в София, след сигналите за нарушение, служителите на реда са предприели всички необходими действия, като в последствие са образувани две досъдебни производства в ІV то районно управление на СДВР. В тази връзка беше издадено разпореждане на Главния секретар на МВР за специализирани полицейски операции, които се провеждат и в момента, и вероятно ще бъдат постоянни. Те целят както подобряване културата и дисциплината на водачите на пътя, така и спазване на правилата за движение.
Към момента, до 29 март всъщност, са проверени 2447 лица и 1546 автомобила. Полицейските служители осъществяват контрол на пътното движение посредством ефективно използване на системите за видеонаблюдение както за превенция, разкриване и противодействие на престъпността, така и за пресичане на противообществени прояви. Камерите, разположени на възлови кръстовища, пешеходни зони, сгради и съоръжения с публичен достъп, позволяват провеждането на изключително бърз мониторинг на оперативната обстановка и своевременна реакция на полицейските органи. Чрез тях се подпомага координацията, управлението на силите по време на специализираните полицейски операции. При получаване на сигнал за възникване на подобни инциденти срещу закононарушителите се предприемат съответните процедури по Наказателно-процесуалния кодекс и се прилагат разпоредбите от Наказателния кодекс.
Относно конкретните законодателни мерки, които сме предприели, бих искала да Ви припомня, че още през лятото на миналата година заедно с народните представители от Комисията по транспорт, главния прокурор и министрите на регионалното развитие и на транспорта направихме анализ на пътнотранспортната обстановка в страната.
В рамките на различните компетентности на държавните органи, които представляваме, се обединихме около мерки, с които да намалим пътнотранспортния травматизъм. Сформирахме работна група, в която бяха изготвени текстове за промени в Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс. Срещу участниците в движението, които проявяват агресивно поведение, бе предвидена промяна с внесения и приет на първо гласуване Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Промените касаят създаване на нова ал. 3 към чл. 325 от Глава десета на Наказателния кодекс и предвиждат лишаване от свобода до три години, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност на лицата, които проявяват агресия и прибягват до саморазправа на пътя.
Надявам се, че това предложение ще бъде подкрепено от мнозинството народни представители и при окончателното му гласуване на второ четене, което също се надявам да се случи скоро, защото активизирането на пътния сезон предстои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин Александров, заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи вицепремиери! Уважаема госпожо Бъчварова, хубаво нещо е да има санкции в Закона и законодателят да ги използва, но аз не говоря само за догонващата функция, а говоря за превантивната функция на МВР, каквато всъщност би трябвало да бъде.
И ще Ви кажа един пример, който ми се случи може би в седмицата, когато писах въпроса. Мога да Ви кажа и точната дата. От столичното Пето РПУ, което се намира близо до булевард „Янко Сакъзов”, излиза патрул от съответната улица с трима полицаи, от които единият съответно носи светлоотразителна жилетка. Достигат до едно кръстовище, на което има пешеходна пътека. На пешеходната пътека е спрял автомобил таксиметров с отворена врата. Полицаите пускат буркана. Таксиметровият шофьор вади една чаша, показва им чашата, прибира си чашата и полицаите продължават. Това е отношението.
Да не говорим, че респективно не само в София, но и на редица места в страната има пътни знаци, които не се спазват съответно. Подавани са и включително сигнали. Пример такъв е столичният квартал „Редута”, където са подавани сигнали от жители.
Моята идея е, като аз разбирам проблема, че в Министерството има доста проблеми като цяло – проблеми от към гледна точка и на кадрите, и на часовете, в които работят, и Вие лично казахте наскоро какви суми ще бъдат необходими, за да се изплатят извънредните часове, че МВР също трябва да действа в тази посока за една превенция, за да не се достига до такива ситуации на пътя.
Аз разбирам, че другото, което е, е лично в нас като шофьори, тоест ние да бъдем по-добри шофьори, да бъдем по-толерантни спрямо останалите на пътя и действително има и такива хора. Но има и такива, които нарушават и го правят системно. Има сигнали за това нещо.
Има включително граждани, които не възприемат българския полицай по начина, по който е бил възприеман в миналото, и по начин, който съответства на пагона и на униформата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Главчев.
Искам да кажа на уважаемите народни представители, че за всеки случай, при който констатират нарушение, могат да подадат сигнал, а за всеки сигнал, тогава когато е подаден, аз гарантирам, че ще бъде разгледан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова, за отговора, както и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите, зададени към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, която ще отговори първо на въпрос от народния представител Велизар Енчев относно необходимостта от смяна на Постановление на Министерския съвет № 94 от 13 март 1997 г., въвеждащо лятно часово време.
Имате думата, господин Енчев, за въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Кунева, обръщам се към Вас като вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси. Смятам, че е дошъл моментът да се говори открито, директно за необходимостта от отмяна на Постановлението на Министерския съвет от
1997 г., въвеждащо лятното часово време. Дошло е време да се говори открито, без да се съобразяваме с европейските директиви по този въпрос, които при това не са и задължителни.
Много научни изследвания показват, че икономическият ефект от смяната на часовото време е недоказан, но затова пък са доказани вредите за гражданите.
Проучване на девет европейски университета установиха, че лятното време, лятното часово време има пряка връзка с много заболявания, а разходите в Европейския съюз за справянето с проблема са в размер на 130 млрд. евро.
Спестеното от потребление на електроенергия в България е между 60 ст. и 1 лв. от глава от населението при въвеждането на това време не могат бъдат аргумент, госпожо Кунева, за запазването на тази мярка, тъй като при смяната на часовете се наблюдава, вече медицински е доказано, увеличение на броя на нещастните случаи, трудовите злополуки, инфарктите, причинени от влошената концентрация и емоционалното състояние, заради нарушения биологичен ритъм.
Най-тежко се отразява смяната на часовото време на хората, имащи проблеми със съня, което ги прави неработоспособни.
По данни на Световната здравна организация 45 на сто от европейците страдат от безсъние и сред най-честата причина за този проблем е смяната на часовото време.
Всички тези ефекти се отразяват негативно и върху икономиката, поради намалената работоспособност и трудовите злополуки.
И сега най-важното по въпроса: в Европейския съюз вече тече дискусия по тази тема. На 29 октомври миналата година – 2015 г., в Европейския парламент се проведе дебат, по време на който всички парламентарни групи без изключение се обединиха около мнението, че смяната на времето е неадекватна мярка, която трябва да бъде премахната.
На този фон е логичен моят въпрос към Вас като вицепремиер по европейските въпроси: кога българското правителство ще отмени Постановлението на Министерския съвет от 1997 г., въвеждащо лятното часово време, което е един анахронизъм, при това вреден анахронизъм, анахронизъм, който не се подкрепя от болшинството български граждани, което може да се види от всяко проучване, което правят в момента медиите в България – 90% от българските граждани са против лятното часово време? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Енчев.
Заповядайте за отговор, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Енчев, на ниво европейско законодателство наистина въпросът е уреден с директива, която е 2000/84 от 19 януари 2001 г.
На ниво национално законодателство, Вие казахте, постановлението е от 1997 г.
Изследванията на Европейската комисия по данни, които са на Евростат, показват, че лятното часово време има положително въздействие върху туризма, транспорта, селското стопанство и вътрешния пазар.
Към Европейската комисия не са постъпвали искания от нито една държава членка за промяна на действащите разпоредби. Както знаете, законодателна инициатива има единствено и само Европейската комисия, а Европейският парламент приема или отхвърля предложенията, заедно със Съвета по законодателната инициатива на Европейската комисия. Подчертавам, че такива предложения не са пристигали.
Вие сте прав, че наистина е проведена такава дискусия. Това е било през месец октомври 2015 г. Тогава в Европейския парламент се е провел дебат по темата с участието на евродепутати и експерти.
Еврокомисарят по транспорта Виолета Булц е била категорична, че за момента няма достатъчно основания Европейската комисия да отмени лятното часово време.
Според доклада на Главна дирекция „Мобилност и транспорт” към Европейската комисия от 2014 г. сходно лятно часово време в Европа има в Турция, Норвегия, Швейцария. Подобно лятно часово време извън Европейския съюз има в САЩ, Канада, Нова Зеландия, Мексико, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай.
В моя отговор аз се опитвам да бъда абсолютно неутрална към аргументите на двете страни, просто да Ви ги изложа такива, каквито са ги видели.
Аз поисках информация от пет български институции, за да мога да Ви бъда полезна, които имат отношение към въпроса: Министерство на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията и Министерството на енергетиката.
Здравеопазването. „Не представлява проблем – ми отговориха оттам – за повечето хора. Възможни са временни проблеми с адаптацията при работещи ранни сутрешни смени, например начало на смяната в 5–6 часа. На Министерството на здравеопазването не са известни научни доказателства, че смяната на часовото време води до риск за здравето на хората или безсъние.”
Трудът и социалната политика. Данните от информационната система за трудови злополуки на НОИ за периода 2011 – 2015 г. показват, че през месеците април и ноември, когато става смяната, не стават повече трудови злополуки, отколкото през останалите месеци, и че самата смяна не оказва съществено влияние върху нивата на трудовия травматизъм.
Икономиката. Считат, че има положителен ефект върху икономическите отрасли.
Транспортът. Автомобилният транспорт в България и индустрията, която го използва, нямат проблеми с въвеждане на лятното часово време. За безопасността по пътищата също няма данни, че се влияе негативно от смяната на часовото време.
Енергетиката. За последните три години данните показват, че е налице тенденция на постепенно линейно отслабване на неговото влияние, а спестената електроенергия за осветление възлиза на 24 088 мегавата или 1,44.
В заключение искам да Ви кажа, че към момента на европейско ниво няма проекти за отмяна на Директивата. Аз оставам неутрална към аргументите, преди те да са се появили и да сме ги обсъдили заедно с Вас. Тоест готова съм, ако такова предложение постъпи, да проведем обсъждане и тук, в нашия парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за отговора, госпожо Кунева.
За реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Кунева, Вие представихте аргументи на държавните институции. Аз ще Ви представя други аргументи, които са официални аргументи на Европейския съюз. България е на първо място в Европа по смъртност от инсулти и инфаркти, за което до голяма степен допринася смяната на времето. Следователно България, след като е на първо място по този показател, трябва да бъде първата държава в Европейския съюз, която да поиска от Европейската комисия, както казахте Вие, да отмени това решение.
Нали твърдите, че Европейският съюз не е като Съветския съюз и няма нищо общо с тези практики от Съветския съюз. Е, ако е така, всяка държава ¬– член на Европейския съюз, трябва да има правото на самостоятелно решение, а не да се подчинява на вредни директиви на Брюксел, които при това абсолютно не са доказани от научните институции.
Освен това липсва европейско изискване като императивна директива. Става дума, че има такава Директива, но тя налага само смяната на часовото време, а не казва дали трябва да го направим. Следователно не сме длъжни да се подчиним.
И накрая, да кажа нещо много важно, тъй като Вие говорите за производителността на труда. Такива гиганти в икономиката като Япония и Китай изобщо не са въвели лятното часово време, защото смятат, че това ще се отрази много негативно на биологичния часовник. И още 153 държави изобщо не възнамеряват да го приемат, ако ще говорим с числа.
В Русия лятното часово време беше отменено през 2010 г.
И нека да завърша накрая – ако искаме да бъдем България на гражданите, а не България на поданиците на Брюксел, трябва да вземаме самостоятелни решения, които са в интерес на гражданите, а не на институциите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Енчев.
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Енчев, трябва да Ви разочаровам, защото директивите и тяхното въвеждане в националното законодателство са задължителни за всички страни, включително и за България. Когато нашите евродепутати гласуват, те правят мнозинство или не успяват да го направят заедно с всичките си останали колеги. Тоест ние имаме толкова права да влияем върху европейската политика, колкото всяка друга държава. Въпросът е да си поставяме цели, които са изпълними и много важни за нас.
Ако само една държава не изпълни Директивата, първо, ние подлежим на санкция, защото тя е задължителна според Договора за Европейския съюз; и второ, това всъщност би разстроило доста нашите превозвачи. Помислете си какво би станало, ако те не знаят дали дадена държава е отхвърлила или приела смяната на часовото време. Тъй като ние имаме общ вътрешен пазар на Европейския съюз, затова се счита, че тази Директива изразява икономически интереси и интересите на гражданите.
Пак казвам, всяко обсъждане, при което темата се преотваря, аз нямам нищо против да го направим, но все пак да кажа, че през месец юли 2015 г. нашата Комисия, тук, в Народното събрание, е приела становище, че предлага на Народното събрание да не се приема на първо гласуване този Проект за решение, внесен от представителите на „Атака” през октомври 2014 г. Тоест идеята, че вървим против волята на Народното събрание тук, у нас, не е вярна.
Пак казвам, ако има обсъждане, непременно ще Ви помоля да участвате в него и ще се съобразя с мнението на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Кунева. Това беше дупликата на заместник министър-председателя.
Продължаваме с въпрос от народния представител Валентин Павлов към госпожа Кунева – относно застъпването в учебната програма на българските училища на православното християнство и религията.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на образованието и науката, в основния закон на Република България – Конституцията, в чл. 13, ал. 3 е записано, че традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. Всеизвестно е, че в годините на тежки исторически изпитания Българската православна църква е била опора на народа и има водеща роля за развитие на образованието, вярата за съхранението на българския дух и моралните ценности.
Социологическите проучвания сочат, че и до днес Българската православна църква е институцията с най-голямо доверие, а през последните дни от чужбина дойде новината, че е предложена за Нобелова награда заради ролята на Българската православна църква в спасяването на българските евреи.
През годините на войнстващ атеизъм държавното управление успя да откъсне народа от неговата църква и това стана причина да се наруши традицията – познаването за вярата да се предава в семейството. През последните години нараства мнението сред българското общество за нуждата от предмет „Религия – православие в българското училище”. За това настоява и църквата. Практиката и наблюденията показват, че сред децата, които изучават религия като свободно избираем предмет в училище и в неделни училища към църквите, се наблюдава добро поведение и липса на агресия.
Във връзка с гореизложеното моля да ми отговорите: какво е мнението на Министерството на образованието и науката към настоящия етап и как православното християнство и историята на Българската православна църква са застъпени в учебните програми, които се разработват в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Павлов.
Заповядайте за отговор, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Доктор Павлов, хубаво е, че започнахте с позоваването на текста в Конституцията, защото на мен ми е особено скъп. Има само две конституции в цяла Европа, в които е споменато коя е основната религия в страната. Това са нашата и гръцката Конституция. По време на преговорите това беше обект на особена защита и особено настояване от моя страна – да остане.
Сигурна съм, че Вие сте проследили законодателното уреждане, но нека все пак за стенограмата и за народните представители да кажа:
В рамките на задължителната подготовка в училищата религията се изучава в исторически, философски и културен план. Като самостоятелен учебен предмет религията присъства в задължително избираемата и свободно избираемата подготовка в две форми – християнство и ислям.
Обръщам внимание, че през последните 10 години броят на учениците, които са направили избор да изучават този предмет – задължително и свободно избираем, общо за християнство и ислям е спаднал повече от три пъти – това е факт, който искам да споделя с необходимата доза загриженост с Вас – от 15 227 през 2006 г., не толкова отдавна, на 4 854 за цялата страна през 2015 г.
Как стоят нещата по новия закон? Изучаването на религиите в исторически, философски и културен план продължава да е застъпено в няколко дисциплини от общообразователната подготовка. Държа да подчертая, че във вече утвърдената програма по „История и цивилизация” за шести клас е обърнато изрично внимание на православието като опора на българите в периоди на изпитание за българския народ, като се отдава дължимото на приноса на християнската религия и на манастирите за съхраняване на българската идентичност. Запазена е възможността за изучаване на „Религия” като самостоятелен предмет в рамките на разширената подготовка – избираеми и факултативни учебни часове. Тоест разликите между стария и новия закон са единствено терминологични.
По-съществените въпроси, които стоят на дневен ред и по които ще се радвам да вземете отношение и Вие, и Народното събрание, са следните: редно ли е религията да се учи конфесионално? Какво да бъде учебното съдържание? По какви учебници да се преподава, от кого да се преподава – да е лице с педагогическо образование, или от духовни лица? Дали трябва да се изучава само традиционната религия, или да има и учебни предмети по други вероизповедания?
Разбира се, при взимането на тези решения не трябва да забравяме, че българското образование е светско, както и, че Конституцията на Република България прогласява ненакърнима свобода на избор на религиозни или атеистични убеждения. При всички положения обаче тава са сложни и чувствителни за обществото теми, към които аз изпитвам дълбок респект и те не могат да бъдат въпрос на еднолично решение.
Моето намерение е да търся по-широк формат на дискутиране на темата, затова, на първо място, искам да възстановя функциите на Съвета по религия към министъра на образованието и науката, а съставът му да бъде възобновен, така че да включва по-широк кръг общественици.
В последна сметка стремежът на Министерството на образованието и науката е най-широко разгръщане на заложените законови възможности, така че да се постигне задоволително ниво и на религиозна грамотност, и на разбирателство в българските училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Господин Павлов, имате възможност да доразвиете въпроса. Няма да ползвате възможността.
Благодаря на госпожа Кунева за участието й в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси, зададени към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Първият въпрос е от народния представител Явор Хайтов.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Град Козлодуй е придобил национална и световна слава, тъй като в непосредствена близост до града се намира АЕЦ „Козлодуй”. Разбира се, това е градът и на Ботевата слава, но в съвременните дни, в съвременния свят говорим за тази изключително важна в национален план стопанска единица – атомната централа.
Там работят няколко хиляди човека, предимно от Врачанска област и тази национална структура дава работа и поминък на много от живущите и жителите на общината и област Враца, откъдето имам честа и удоволствието да бъда избран за народен представител.
През годините обаче гр. Козлодуй и атомната централа така е проектирана, че всъщност целият пътникопоток се съсредоточава, като минава по един път, който е и главната улица на града.
Изискванията за безопасност предполагат наличието на няколко трасета, които да служат за евакуация и нормално придвижване между населеното място – атомната централа, и целия регион наоколо.
Във връзка с това въпросът ми е: предвижда ли се изграждането на обход на града, който да свързва градската част с района на атомната централа? Ако Вашият отговор е положителен: какви са сроковете за неговото изграждане, приключили ли са и на каква фаза са предпроектните проучвания? Има ли проектиране, кога се предвижда начало и край на строителната дейност? И най-важното: осигурено ли е такова финансиране?
Този път, който, разбира се, е важен за сигурността на атомната централа и недай Бог да се наложи евакуация, е изключително важен и за селата наоколо – Гложене, Крива бара, Хърлец, където работят и живеят хора, които пътуват ежедневно. Ние сме длъжни с дейността си да направим така, че да улесним тяхното придвижване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Хайтов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Благодаря за Вашия въпрос.
Темата, която поставяте, наистина е важна и много актуална.
През изминалата година в изпълнение на Правителствената програма за стабилно развитие на Република България беше разработена и приета Актуализирана стратегия за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г.
Един от основните приоритети в Стратегията е изграждането на Национално хранилище за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци. Във връзка с това Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” успя да защити и осигури необходимото финансиране за рехабилитация на участък от второкласен републикански път от Международен фонд „Козлодуй”.
Обходният път на гр. Козлодуй като част от републиканската пътна мрежа е участък именно от този второкласен републикански път. Посоченият участък е част от маршрутите за евакуация на населението от зоната на неотложни защитни мерки около АЕЦ „Козлодуй”. Той се явява основно направление, по което се осъществява движението от и за централата и е ключов път, свързващ гр. Козлодуй с област Враца.
Във връзка с това и с цел осигуряване на условия за безопасност на движението при евакуация е предвидена рехабилитация на два обособени участъка от него: от км 89, до км 95 +089 този участък е в експлоатация и е с обща дължина 6 км. Другият обособен участък е от км 83 +899 до км 89 с обща дължина 5 км. Това е околовръстният път на Козлодуй, който към момента не е завършен. Част от него е изградена до ниво настилка от трошен камък, а на останалата част е положен и неплътен бетон.
Проектът за рехабилитация в участъка от с. Хърлец до гр. Козлодуй е за пълен инженеринг и включва и проектиране, което частично е извършено за първия участък, но трябва да бъде преработено с оглед тежката механизация, която ще бъде използвана при строителството на Националното хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци.
За втория участък – така наречения „обходен път” на гр. Козлодуй, е необходимо изцяло разработване на нов проект, тъй като такъв липсва.
Към настоящия момент във връзка с изграждане на Националното хранилище има осигурено финансиране за извършване на рехабилитация на горепосочените участъци – от път II-11 в рамките на сключено грантово споразумение между Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” и Европейската банка за възстановяване и развитие. Разработена е техническа спецификация и тръжна документация по проекта съгласно изискванията на банката, като предстои тяхното внасяне за одобрение от банката. Общата продължителност до окончателното въвеждане в експлоатация, включваща обследване на участъците, проектиране и строително-монтажни работи, е една година. Тръжната процедура се провежда в съответствие с установените от Европейската банка за възстановяване и развитие правила, поради което сключването на договора е възможно не по-рано от месец септември 2016 г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Хайтов, имате възможност за реплика.
Заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! От отговора разбрах следното: през месец септември 2016 г. е нормално и логично да започне строежът на този така важен инфраструктурен проект за територията на цяла община Козлодуй.
Заявихте, че срокът за строително ремонтни дейности е една година, тоест през месеците септември и октомври 2017 г. аз се надявам и искрено вярвам, че Вие ще може да отидете в гр. Козлодуй, да прережете лентата и да изпълните ангажимента, поет днес тук от най-високата трибуна в страната.
Искам да Ви заявя, че внимателно ще следя сроковете и всичко, което заявихте, защото аз неколкократно съм го заявявал и като мой предизборен ангажимент пред жителите и работещите в атомната централа, че това трябва да се случи, че не трябва повече да се отлага и трябва де се изпълни час по-скоро.
Госпожо Министър, вече почти година и половина Вие заемате така важния и отговорен пост министър на енергетиката. Днес е 1 април и аз се колебаех дали да не оттегля този въпрос, защото 1 април е ден на шегата, някои казват – и на лъжата.
Искам обаче да споделя, че от кратките срещи с Вас оставам с впечатлението, че наистина сте сериозен и ангажиран човек и заявените срокове днес тук – в края на 2017 г., гр. Козлодуй да има обход, да има втори път – ще се спазят и изпълнят.
Благодаря Ви за заявеното желание, намерение и възможност да се свърши този наш общ ангажимент, без значение управляващи или опозиция.
Накрая, което искам да кажа, е, че когато бяха обледяванията на електропреносната мрежа, Вие намерихте време и сили през почивни дни да дойдете в моя избирателен район – Врачанския край, да присъствате лично и да мобилизирате силите и структурите, които трябваше да решат проблемите по прекъсване на електропреносната мрежа. В края на 2017 г. ще Ви чакаме да се открие този така важен обход за цялата община Козлодуй и за целия регион. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Хайтов.
Госпожо Министър, ще ползвате ли право на дуплика? Не.
С това въпросът на господин Хайтов получи своя отговор.
Продължаваме с въпрос от народния представител Мартин Димитров за реалното изпълнение на разпоредбите в Закона за енергетиката, топлофикациите и заводските централи да монтират измервателни уреди с контролен характер.
Заповядайте, господин Димитров, да развитие въпроса си.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, както, ако един човек няма електромер, трудно може да се определи реалното му потребление, така и ТЕЦ-те, и заводските централи, ако нямат измервателни уреди, не може токът, изкупуван от тях, да бъде на реална себестойност и реално отчетен. Казусът е същият.
По наше настояване, госпожо Министър, септември месец направихте една проверка, която установи, че общо 22 ТЕЦ-а и заводски централи не са монтирали въпросните измервателни уреди, а без тях не може да се гарантира, че от тях се изкупува високоефективно и комбинирано производство.
Въпросът ми сега е: четири месеца по-късно дали тази тема е решена? Защото положителните данни, които имаме от сектор „Енергетика”, които се случиха с Вашите усилия, които ние ценим, с усилията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на Комисията по енергетика, фактът, че Националната електрическа компания (НЕК) е на оперативна печалба в момента – старите задължения стоят на оперативната печалба е факт или поне оперативната загуба намалява, ако погледнем от тази гледна точка. За да бъде продължено всичко това като усилия, реформата в енергетиката да се случи докрай е важно тези измервателни и контролни уреди да бъдат монтирани навсякъде, за да е ясно, че никой не манипулира данните и информацията; че има стриктен контрол и е ясно, че за всяка заводска централа това, което реално се произвежда по високоефективен и комбиниран начин, само то се изкупува на въпросните високи цени. Без тази гаранция реформата в енергетиката не може да бъде доведена докрай. Именно затова отново се обръщам към Вас.
Наясно съм, че колеги-депутати са внесли санкционни механизми през друг свързан закон, за да може тези ТЕЦ-ове и заводски централи, които не са изпълнили закона, да бъдат глобявани оттук нататък. Важното сега е колко от тях са изпълнили закона и колко са намерили някаква форма, претекст за неговото неизпълнение, за да знаем и да имаме всички ние, уважаема госпожо Министър, информацията доколко текстове, които са ясно записани в закона, с контролен характер, се случват или винаги се намира вратичка да не бъдат изпълнени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, въпросът, който поставяте, наистина е много важен. Всички ние помним 2015 г. – времето, в което съвместно с Вас, с всички български депутати подготвяхме така важните промени в Закона за енергетиката. Една от най-важните промени в него е промяна, насочена към това да се свие и да се елиминира дефицитът в Националната електрическа компания оттук нататък, беше свързана именно с дейността на тези топлофикационни дружества, които не произвеждат по високоефективен и комбиниран начин.
Ще си позволя да припомня само, че за 2014 г. загубата, която реализира Националната електрическа компания точно от тези топлофикационни дружества, които не произвеждат по високоефективен и комбиниран начин, а НЕК изкупува тяхната енергия на преференциални цени, загубата беше 231 млн. лв. Това, разбира се, беше много сериозна загуба, за която трябваше да търсим вариант да бъде елиминирана.
Както Вие сам споменахте, беше приета промяна в закона, съответно беше изготвена наредба. Наредбата за условията и начина за изпълнение на задълженията на производителите на електрическа енергия на топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия предвиждаше до 14 октомври 2015 г. всички производители да осигурят на съответния оператор на мрежа възможност за оперативен контрол, като му предоставят в реално време данни за топлинните електрически параметри на инсталациите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Както вече имах възможност да Ви информирам в предходен отговор на поставен от Вас парламентарен въпрос по тази тема, две седмици преди изтичането на крайния срок за изпълнение на разпоредбите на Наредбата с моя Заповед от 25 септември 2015 г. беше определена Комисия, състояща се от представители на Министерството на енергетиката, електроенергийния системен оператор и Комисията за енергийно и водно регулиране в качеството на наблюдаващ орган. Комисията извърши проверка на място на всички когенериращи инсталации в страната по отношение хода на изпълнение на разпоредбите на Наредбата и оказване на методическа помощ по прилагане на Наредбата. В средата на месец март тази година беше извършена втора проверка, която показа, че към 14 март 2016 г. разпоредбите на Наредбата са изпълнени от следните дружества: „Топлофикация” – Русе; EVN – България; „Топлофикация” – Пловдив; „Топлофикация Веолия” – Варна; „Топлофикация” – Бургас; „Топлофикация” – Разград; „Унибел” – Ямбол; оранжерии „Гимел”, селата Мокрище и Братаница – област Пазарджик, „Овъргаз мрежи”; лот Овча купел, и „Топлофикация” – София само за ТЕЦ „София”. Останалите оператори, които не са изпълнили законовите си ангажименти, излагат причини за това забавяне, поради съответни неверни показания, настройка на софтуера, липса на подписани договори с изпълнител. Някои централи са в процес на окончателни изпитвания. На места необходимата апаратура е монтирана, като се очаква операторът да направи необходимите настройки. Бих могла да Ви предоставя подробен списък с топлофикационните дружества, които не са изпълнили тези ангажименти, както и мотивите, които те посочват.
Относно необходимостта от въвеждане на санкция с цел дисциплиниране на топлофикационни дружества от Министерството на енергетиката бях поела ангажимент и към Вас, и към българския парламент за това да инициираме такава промяна в закона, която да даде възможност за въвеждане на санкции. Такава инициатива от нас е проявена и много се надявам българският парламент да приеме това наше предложение да бъдат въведени санкции за неизпълнение на тези ангажименти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Димитров, ще ползвате ли правото на реплика? Заповядайте, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Госпожо Министър, ще продължа да Ви задавам този въпрос докато масово не бъде изпълнена разпоредбата за монтиране на тези контролни уреди, защото ако не довършим това докрай, добрите резултати, които отчитаме от българската енергетика, включително намалелия дефицит на НЕК, това, че за няколко месеца той излиза на оперативна печалба, може да бъде компрометиран. По тази причина съм толкова настоятелен и продължавам да Ви задавам този въпрос.
Също така се ангажирам да разговарям със собствената си парламентарна група и не само с нея да подкрепим сериозни санкции за дружествата, които не монтират такива контролни уреди. Тоест да има месечна глоба, която да не отпада до момента, до който съответното дружество не изпълни законовата разпоредба. Ако не въведем ред в държавата си, уважаеми колеги, няма да се справим с тези хронични дефицити и проблеми. Ние страдаме от хронични проблеми и хронични дефицити по простата причина, че няма ред в нашата държава. Както ти, ако вкъщи нямаш електромер, биха ти начислили сметката на база. Същото важи и за въпросните ТЕЦ-ове и заводски централи. Ако те нямат необходимите измервателни уреди, не може на някаква обща база да им се плаща ток, който е изключително скъп и това натоварва общите разходи на Националната електрическа компания.
Така че, уважаема госпожо Министър, ценейки и Вашите усилия за реформа в енергетиката, ще бъда настоятелен докрай заедно, включително с въвеждането на санкции, да постигнем крайния резултат, а именно да има измервателни уреди и да се плаща само това, което е реално произведено по високоефективен и комбиниран начин. Ще Ви бъда благодарен, ако ми предоставите последната справка на изрядните фирми, които са изпълнили разпоредбите на закона. Благодаря ви. (Министър Теменужка Петкова предава списъка на народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Министър, ще използвате ли минутите за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, благодаря Ви, че поставяте този въпрос, защото той наистина е изключително важен за нас. Както в отговора си имах възможност да спомена, за Националната електрическа компания е от жизнено важно значение да елиминира всички възможности за генериране на дефицит в системата. Една от тези най-големи заплахи беше именно липсата на контрол по отношение на това действително количество електрическа енергия, което е произведено по високоефективен и комбиниран начин и се заплаща само или се заплаща цялото количество, произведена електрическа енергия по преференциални цени от тези топлофикационни дружества. Така че, както аз, така и моите колеги от Министерството на енергетиката ще работим в тази посока и докато тези топлофикационни дружества не изпълнят своите ангажименти, повярвайте ми, няма да ги оставим. Разбира се, ще разчитам и на подкрепата на българския парламент за това да се въведат санкции, които имат смисъла да дисциплинират тези производители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Кадиев относно процедура договаряне с обявление по Закона за обществените поръчки за Охрана на територията и имуществото, собственост на „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД.
Заповядайте, господин Кадиев, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, ще Ви занимая с един по-тривиален въпрос –една обществена поръчка, от която обаче се вижда как едно държавно дружество губи два милиона и половина и бих искал да го разчепкаме докрай, защото на година има обществени поръчки за 7 млрд. лв. и ако от всяка от тях се губят по 30-40%, представяте си какво означава това за държавата и за бюджета.
Уважаема госпожо Министър, получих сигнал от Националната асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства. Същият сигнал е от 8 октомври 2015 г. и засяга обществена поръчка за охрана в „Марица изток 2”.
Обществената поръчка е обявена на 26 март 2015 г., на 30 септември 2015 г. възложителят определя за изпълнител кандидатът „Арми секюрити БГ” от град Етрополе с цена приблизително 6 млн. лв. без ДДС. Тази цена е почти два пъти по-висока от предложената от класирания на второ място кандидат, който предлага цена от приблизително три милиона и половина лева без ДДС, въпреки че според заложените критерии от възложителя в обявлението за поръчката се търси икономически най-изгодната оферта с оглед на три критерия и цената с най-висока тежест.
Класираната на първо място фирма „Арми секюрити БГ” ЕООД е десетки пъти по-малка от останалите кандидати. Фирмата е регистрирана под името „Арми секюрити” ЕООД – без „БГ” през 2008 г. и има опит в охраната на един спортен комплекс в град Монтана, няколко обекта на ВиК в град Монтана. По нея е открито производство по несъстоятелност през 2009 г. Декември месец 2008 г. същият собственик регистрира вече новата фирма – „Арми секюрити БГ” ЕООД, добавяйки буквичките „БГ” .
Справка в електронния регистър на Агенцията за обществените поръчки показва, че „ТЕЦ Марица изток 2”, често прибягва да услугите на фирма „Арми секюрити БГ”, без да обявява открити процедури, а чрез директно договаряне. Изброил съм няколко договора назад в годините.
В тази връзка моля да отговорите на следните въпроси: има ли реакция от Ваша страна във връзка със сигнала от 8 октомври 2015 г. и каква е тя, тоест спряна ли е обществената поръчка – най-просто казано?
Второ, защо не е избрана икономически най-изгодната оферта на търга, с оглед на заложените критерии? Това води до директна загуба на „Марица изток 2” с около два милиона и половина.
Трето, каква е обосновката за двойно по-високата цена на избраната охранителна услуга, спрямо предлаганата от класирания на второ място кандидат?
Четвърто, един технически въпрос, на който можете спокойно и да не отговорите: какво налага въвеждането на допълнителни изисквания с решение промяна на обявлението – нещо, което не обявих поради липса на време?
Първите три въпроса са най-важни, госпожо Министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Кадиев, въпросът, който Вие поставяте, наистина е много важен. Въпрос, който е свързан с това как дружествата от държавната енергетика разходват своите средства – тема, която е изключително важна за всички нас и, повярвайте ми, правителството и екипът на Министерството на енергетиката, Българският енергиен холдинг полагаме много сериозни усилия за да контролираме този процес и да го спираме там, където е налице необходимост от това и, повярвайте ми, няма да се поколебаем това да се случи.
Що се отнася до тази конкретна обществена поръчка, аз мога да Ви предоставя следната информация, с която разполагам.
Както Вие правилно отбелязахте, посоченият във Вашия въпрос сигнал от Националната асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства, е постъпил в Министерството на енергетиката на 9 октомври 2015 г. В сигнала са изнесени твърдения, че от страна на Националната асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства, е констатирано грубо нарушение при провеждане на избора на изпълнител за охрана в ТЕЦ „Марица изток 2”.
С писмо от 27 октомври 2015 г. на основание чл. 112 от Административно-процесуалния кодекс сигналът е препратен по компетентност на изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг. В процедурата са подадени оферти от пет участници. До втория етап на процедурата са допуснати четири участници, като и четиримата са класирани. В Решението за избор на изпълнител, обективирано в Протокол № 40 от 30 септември 2015 г. на Съвета на директорите, е обжалвано в законоустановения десетдневен срок от участниците „ЕЙ ЕС ПИ” ЕООД и от „Кремък” ЕООД.
С Решение № 975 от 16 декември 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията е оставила жалбите без уважение, като е потвърдила решението за избор на изпълнител като правилно и законосъобразно.
От страна на „Кремък” ЕООД в законно установения срок няма подадено възражение по отношение на поставените от Комисията за защита на конкуренцията решения.
Другият участник, фирмата „ЕЙ ЕС ПИ” ЕООД обжалва решението на Комисията за защита на конкуренцията пред Върховния административен съд, в резултат на което е образувано административно дело № 851/2016 г., което е насрочено за 19 април 2016 г. Същевременно през месец октомври 2015 г. по случая има образувана преписка от Окръжна прокуратура Стара Загора. Проверката продължава и към момента.
От страна на Българския енергиен холдинг са изискани всички необходими документи и становища от възложителя по горе цитираната процедура във връзка с изложените твърдения в сигнала на председателя на Управителния съвет на Националната асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства.
Цялата събрана информация от страна на Българския енергиен холдинг е предоставена на Областна дирекция МВР – Стара Загора, във връзка с извършваща се проверка от страна на Областната дирекция на МВР – Стара Загора.
В заключение ще добавя, че в момента в „ТЕЦ Марица изток 2” се извършва финансова инспекция, която обхваща всички разходи на дружеството, като обхваща проверки и анализ във връзка с приходите, във връзка със себестойността на произвежданата продукция.
С мое писмо от 24 март тази година, аз съм препратила целия сигнал, който е постъпил в Министерството на енергетиката, към Агенцията за държавна финансова инспекция с искане точно тази обществена поръчка да бъде проверена от гледна точка на нейната законосъобразност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Надявам се след приключването на тази проверка да разполагаме с цялата информация и именно компетентният орган е този, който ще даде отговор на всички поставени от Вас въпроси във връзка с методиката за оценка на офертите във връзка с необходимостта от промяна на първоначално обявените условия. По отношение на това каква да бъде процедурата – дали да бъде икономически най-изгодна оферта или критерия за оценка на офертата да бъде на най-ниска цена, държа само да отбележа, че това е правомощие (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), което законодателят е дал и то е в оперативната самостоятелност на възложителя. Тоест как ще бъде оценена съответната оферта е негово право. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Времето изтече.
Вероятно ще ползвате възможността за реплика. Заповядайте господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Министър.
Аз съм удовлетворен от това, че Агенция „Държавна финансова инспекция” ще извърши проверка на случая, тъй като, уважаеми колеги, има един класически пример на сбъркана обществена поръчка – имате промяна на условията по време на самата обществена поръчка, очевидно направени в полза на една определена фирма, имате избор на печелещ поръчката, дал цена два пъти по-висока от останалите три фирми, и имате общо взето подписан, прономерован и застанали с името си хора, сигнал от страна на една национална Асоциация, която се занимава именно с такава дейност, тоест това е нещо сериозно, не е анонимен сигнал, не е някой казал на някого, поради което аз си позволих просто да стигнем до дъното на тази работа, защото в такива обществени поръчки обикновено в крайна сметка някой от някъде е взел парите.
Това, което „Марица изток” ще загуби, е два милиона и половина и когато говорим колко са загубите на „Марица изток 2” в края на годината, защото в момента, доколкото знам, това е единственото енергийно дружество със загуби, една от причините са именно такива обществени поръчки и всички знаем това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Министър, ще ползвате ли времето от две минути за отговор на репликата?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кадиев, това да спрат, ако има такива порочни практики в държавната енергетика, е наш много важен приоритет и ние ще работим в тази посока – уверявам Ви.
Ангажирам се с това в момента, в който Агенцията за държавна финансова инспекция приключи със своята проверка за законосъобразност на тази обществена поръчка, да Ви предоставя информацията лично, така че да имате яснота за целия процес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
С това въпросите към Вас се изчерпиха. Благодаря за участието Ви в днешния ден на парламентарен контрол.
В залата вече е господин Горанов – министър на финансите. Към него е отправено питане от народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова.
Имате думата да зададете питането към министър Горанов – процедурата предвижда три минути, за да обосновете питането към министъра.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин министър Горанов, уважаеми колеги! Нашето питане е: какви мерки предприема правителството за обвързване на бюджетната политика с икономическото развитие на страната?
Причината, за да зададем този въпрос, е негативни процеси в развитието на българската икономика и дезаангажираност на българската държава в момента, в лицето на правителството да компенсира липсващите частни инвестиции, чужди инвестиции и да окаже положително въздействие върху развитието на българската икономика, както го правят другите европейски страни, мобилизирайки публични средства.
Уважаеми господин Министър, Вие казвате във Вашия Закон за бюджета за 2016 г., че главен приоритет на провежданата фискална политика е запазването на стабилността на публичните финанси.
Уважаеми колеги, това не е фискална политика. Става дума за бюджетна политика. Да се отворят речниците, да се видят политиките на другите европейски страни. Препоръчах още при обсъждането на бюджета да видите какво пише в законите за бюджета на Франция, на Германия, на Италия и на Испания. Фискална политика е съвършено друго нещо, което го няма в политиката на това правителство. Това е обвързването на бюджетната политика с промените в макроикономическите показатели. В бюджетите на другите страни пише, че целта на фискалната политика въобще не е: „Взел Кольо, дал Кольо” балансирането на бюджета. Какво значение има дали бюджетът е балансиран на минус един процента дефицит от брутния вътрешен продукт или на два процента? Това, което има значение при спазването на критериите от Маастрихт – стриктното спазване на тези критерии, как правителството използва фискалната политика за стимулирането на икономическия растеж.
По последни данни за първото тримесечие на тази година – и от Българската стопанска камара, от Националния статически институт, от ЕВРОСТАТ се вижда, че потребителското търсене намалява, строителството продължава да бъде в застой, частните инвестиции намаляват през 2016 г., чуждите инвестиции ще бъдат на ниво при най-оптимистичен сценарии около милиард и половина евро, което, колеги, е 6 пъти под предкризисното ниво от 2008 г., когато те бяха 8-9 милиарда. Особено тревожно е, че външнотърговският оборот също се свива от началото на 2006 г., което ще рече известна изолация и оттласкване на българската икономика от търговските обороти на Европа и останалите страни. Всичко това става в условията на колосално нарастване на държавния дълг.
От тази гледна точка възникват въпроси: защо българското правителство не се учи от политиките на водещите страни в Европейския съюз и провежда абсолютно политика в обратно на това, което се прави в Европа? В цяла Европа се запазва и ръстът, и делът на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт, за да расте икономиката. А Вие сте заложили в тригодишната програма, и продължавате да я изпълнявате, да намалявате делът на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт. Абсолютно уникално спрямо политиката на останалите страни – членки на Европейския съюз. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам. Да Ви кажа ли, че 2012 г. французите направиха нова държавна банка за публични инвестиции, мобилизирайки 42 млрд. евро, подписвайки договор с Европейската инвестиционна банка, че публичните инвестиции в страни като Франция са три процента и половина от брутния вътрешен продукт, Германия – два и половина, Италия и Испания – две и две десети, докато българското правителство не прави нищо конкретно за стимулиране на българската икономика.
Така че погледнете си определението – какво е фискална политика, и разработете конкретни мерки как бюджетната политика на България ще стимулира българската икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, проф. Гечев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
Имате на разположение пет минути, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Нинова, господин Гечев! Фискалната политика има за цел да осигури условията за по-висок растеж и заетост в краткосрочен план като същевременно трябва да гарантира и дългосрочната устойчивост на публичните финансите, така че да не се обременяват бъдещите поколения с финансови задължения, възникнали днес.
С оглед на това фискалната политика се формулира при спазване на общоприетия принцип за неутралност спрямо икономическия цикъл в средносрочен план. При планирането на бюджетните параметри се следят не само номиналните ограничения на касова и начислена основа, но се изчисляват и анализират допълнителни показатели като регламентираните в Закона за публичните финанси и индикатори за структурно бюджетно салдо и средносрочна бюджетна цел.
Инструментът за оценка на про- или антицикличност на фискалната политика се нарича структурен баланс. Структурният баланс е и основен индикатор, използван в процеса на фискално управление и наблюдение в Европейския съюз, който стои в основата на превантивната част на Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз, в която се намира България понастоящем.
Структурният баланс представлява фактическия бюджетен баланс на начислена основа, съгласно методологията на Европейската система от сметки в изданието й от 2010 г., изчистен от влиянието на икономическия цикъл, еднократните бюджетни мерки и мерките с временен характер. Добавената стойност от проследяването на динамиката на този показател се изразява във възможността сравнително лесно и бързо да се провери какъв е очакваният резултат от провежданата фискална политика върху икономическата активност и съответствието й с фазата на икономическия цикъл. По този начин още при планирането се следи за адекватността на заложените цели за бюджетния баланс спрямо очакваното икономическо развитие в средносрочен план. При определянето на целта за структурния баланс от съществено значение са оценките за потенциалния растеж на българската икономика, които се изготвят на базата на възприетата на ниво Европейски съюз методология.
Към настоящия момент икономиката се развива под потенциала си, тоест стойността на брутния вътрешен продукт на България за предходните, а също и за текущата година, е по-ниска от потенциалното му ниво. На база на тази информация и с цел съобразяване с икономическата ситуация през 2015 – 2016 г., структурният дефицит е в размер на 2,4 на сто от брутния вътрешен продукт, което означава по-експанзионистична фискална политика, в подкрепа на растежа и заетостта в краткосрочен план, като целта за дългосрочната устойчивост на публичните финанси остава второстепенна.
Обръщам внимание, че продължителното запазване на този модел на политика за по-дълъг период от време означава изместване на баланса в посока краткосрочни цели и пренебрегване на целта за дългосрочна устойчивост на публичните финанси, която също стои на дневен ред, особено предвид сериозните проблеми, които имаме със застаряващото население.
Дългосрочната устойчивост на публичните финанси се следи чрез спазване на средносрочната бюджетна цел за структурния баланс. За България тя е отрицателен, в размер на 1% от брутния вътрешен продукт и е максимално допустимата за държавите – членки от Европейския съюз, които са се присъединили към фискалния пакт. При определянето на тази стойност се отчита влиянието на редица фактори, сред които са очакванията за отклонението от потенциала на икономиката в средносрочен период, както и оценките за дългосрочните ефекти от застаряването на населението върху разходите на пенсионната и здравната система. За да се осигури дългосрочната устойчивост на фискалната политика, структурният дефицит от 2,4 на сто за 2016 г. трябва да се сведе до 1% през 2017 г. Това сме заложили като цел в изготвената в края на месец декември актуализирана средносрочна бюджетна прогноза. Спазването на тази цел съблюдаваме и при настоящата работа по първия етап на бюджетната процедура за 2017 г.
С това искаме ясно да покажем, че си даваме сметка както за краткосрочните нужди на икономиката ни, така и за необходимостта от решаването на дългосрочни предизвикателства. Идентифицираните проблеми трябва спешно да бъдат адресирани с конкретни мерки и реформи, чрез оптимизиране и решаване на ефективността на системите – здравна, пенсионна, образователна.
Тук не търсим лесно постижима алтернатива с изливане на допълнителен ресурс в тях. Напротив, търсим решение за отлаганите с години проблеми, които се отразяват на стандарта ни на живот и на бъдещия потенциал за развитието на икономиката. Затова трябва да се има предвид и необходимостта от повишаване на потенциала на икономиката ни – да се инвестира в инфраструктура, технологии, лесен достъп до обществени услуги, намаляване на бариери пред развитие на бизнеса, обучение, натрупване на умения, развитие на пазара на труда.
Целта на провежданата политика е консолидацията да бъде осъществена по такъв начин, че максимално да се ограничат краткосрочните негативни ефекти върху реалния сектор, а същевременно да се работи за повишаване на потенциала на икономиката, за да могат да се реализират по-високи, но устойчиви нива на икономическия растеж.
В подкрепа на казаното дотук, ще спомена единствено резултати от положените през изминалите години усилия за ускоряване на усвояването на европейските програми и фондове, най-лесно измерими с постигнатия през 2015 г. значителен растеж на инвестициите в публичния сектор. В същото време бяха запазени сравнително ниските ставки на преките данъци с фокус върху поддържането на благоприятстваща икономическа активна структура на данъците. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност за два уточняващи въпроса.
Госпожа Нинова ще ги зададе.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Министър, имате ли представа за какво служи парламентарният контрол? Това не е място, където се четат лекции по макроикономика и финанси. Това е място, където хората очакват да чуят какво решение на проблемите им предлагаме. Затова Ви предлагам да оставим този академичен тон, структурния дефицит, експанзионистичната политика и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и да си поговорим човешки какво правим. Твърдя, че Вашата финансова политика, икономическа води България към катастрофа. Постоянно взимате нови заеми. Вече една трета от всичко, изработено в България, се дължи. Ако един човек е изкарал 100 лв., 30 вече дължи.
В същото време твърдите, че само за първото тримесечие имате над 1 млрд. лв. в повече събрани пари. Двата милиарда личен портфейл на министър-председателя, гласувани от бюджета, стоят почти неупотребени. Тоест, пари има много. Само че къде са? Няма ги в икономиката, никакъв ръст на икономиката нямате. Сутринта четохте тук една бодряшка декларация, която след това в отношението ще коментираме. Няма ги в хората. Те обедняват. Потреблението пада, не се вдига. Няма ги инвестициите, а знаете кое е условието за растеж – инвестиции и потребление. Парите ги няма. Въпросите ни са къде са и защо вземате тези заеми при условие, че имате повече приходи в бюджета?
Казвате, че целта на една финансова политика е растеж и заетост. А къде Ви е растежът? Според Вас ще бъде 2,1. Според Бойко Борисов 4,5. Според обективната Европейска комисия ще бъде 1,5. Къде Ви е заетостта? Колко нови работни реални места са отворени през последната година? И пък абсолютно неразбираемото е изречението Ви да не се обременяват бъдещите поколения. Вие правите точно това. Бъдещи поколения ще трябва да връщат тези пари. Но основният ни въпрос е: какво правите с тези пари, защо ги трупате? И Ви питам конкретно, моля да отговорите на следните два въпроса:
Първо, вярно ли е, че трупате резерв, защото Европа ще Ви спира фондове или, по-конкретно и професионално казано – няма да възстановят средствата, които сте платили от националния бюджет, очаквали сте да Ви ги възстановят, Европа Ви е казала, че тези поръчки са корупционни, че крадете, поради което няма да Ви ги плати? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И сега трябва да ги платите от бюджета, затова вземате заем? Вярно ли е това?
И второ: колко пари от личния портфейл на Бойко Борисов – двата милиарда и половина, сте изхарчили и за какво? Тъй като, когато обсъждахме и бюджета, не пожелахте да разпишем къде ще отидат тези пари и какъв ще е ефектът от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът финансите господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съжалявам, че високият стил, който се очаква от Народното събрание, Ви прави лошо впечатление. Но, все пак, аз съм сигурен, че и Вие можете да го поддържате.
Конкретният отговор на двата уточняващи въпроса, които поставихте.
По първия – само за месец март, затова и имаме доста сериозно фискално изпълнение и отчитаме над милиард и 800 милиона излишък, имаме 700 милиона възстановени от Европейската комисия. Информацията за проблеми с Европейските фондове е, меко казано, преувеличена. Има обичайните неудачи в някои от проектите, които се изразяват във финансови корекции. Това едва ли е новина. Опитваме се всеки ден да сме по-добри от предишния. Но спиране на еврофондовете, както, между другото, се беше случило преди две години – сега няма такъв риск.
На втория въпрос искам да Ви обърна внимание, че когато коментирахме бюджета, така посоченото агрегирано число за капиталови разходи в държавния бюджет съдържа в себе си не само разходи по централния бюджет, а и разходи, съдържащи се в съставяните на държавния бюджет бюджети. Така че инвестиционната програма на правителството се изпълнява в смисъл разпределението на средствата е извършено, част от тях са в централния бюджет и са свързани с програмите за въоръжение и част от разходите в размер на около 600 милиона, за които коментирахме и по-време на гласуването на бюджета, са условни и зависят от това дали успешно ще се реализира концесията на Летище София. Ако тя се реализира успешно и този приход постъпи, имаме идея тези средства да бъдат върнати в системата на транспорта, за да се решат натрупаните огромни проблеми най-вече в сферата на железниците. Това е максимално конкретният отговор, който в този момент мога да Ви дам.
Иначе дебатът за връзката между размера на разходите в публичния сектор, дефицита, дълга и данъчната политика е много хубав, но той едва ли може да се съсредоточи в дебат в рамките на парламентарен контрол. Готов съм да го водим. Тук бихте могли да оформите лицето си като лява партия, а не с противоречиви твърдения, които не винаги съвпадат напълно с истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Министър, ще удовлетворим Вашите очаквания и ще има сериозни дебати в парламента по тази тема въпреки опитите да ни провалите подписката. Събрали сме подписи и аз ще ги връча на госпожа Цачева накрая.
Обаче, надявам се, ако не днес, защото е малко времето, в тези дебати да си поговорим смислено за проблемите във финансовата и икономическата сфера. Разберете, че за да ги решим, първо трябва да ги признаете. Преди да дойдете, колегите от ГЕРБ четоха една бодряшка декларация за състоянието на държавата и изпълнението на Вашата програма. Вие живеете в абсолютно паралелен свят, хора, от това, което твърдите! Или напълно сте се откъснали от действителността, или страшно манипулирате с това говорене.
Казвате, че имате ръст на икономиката и финансова стабилност, обаче излезе докладът на Европейската комисия за икономически дисбаланси и България е в свръх дисбаланс. Там се казва: взимате много дълг, пазарът на труда Ви е затруднен, икономиката Ви не работи, най-много хора в България живеят в бедност.
Казвате, че сте се преборили с контрабандата и корупцията. Излезе проучването на Европейския парламент, в което се казва, че в България се крадат 19 милиарда годишно! Ето там са парите! Вие не ми отговорихте от тези заеми, от тези приходи, като няма разходи, къде са парите – ами крадат се. И не Ви го казваме ние, казвате пренебрежително „лявата алтернатива”. Да, лявата алтернатива. Но Ви го казва неутрален оценител – Европейската комисия.
Казвате, че има много пари, но спирате обществени поръчки и блокирате икономиката. В същото време е изумително това, което се случва миналата седмица – спирате обществена поръчка за 2,5 милиона, пускате я за 6 млн. и 200 хил. лв. Що за чудо е това и каква е причината? Не е ли това корупция и кражби?
Надявам се този дебат да го проведем в следващия петък, тъй като сега в момента ще връча на госпожа Цачева подписка от 51 народни представители с желание да се приеме проект за решение на Народното събрание и той е: възлага на министъра на финансите да представи на Комисията по бюджет и финанси на 43-то народно събрание в срок до 30 юни 2016 г. и до 30 ноември 2016 г. информация за разходването на средствата по чл. 1, ал. 2, Раздел II Разходи, ред 2 – капиталови разходи от Закона за държавния бюджет на Република България за
2016 г. в размер на 2 млрд. 511 хил. 887 лв., в това число информация за:
1. Получателя на средствата, целта и условията на предоставянето им.
2. Инициираните и/или подкрепени от правителството инвестиционни проекти под формата на публично частно партньорство с посочване на сектора на икономиката, условията и очакваните резултати.
Уважаеми колеги, не схванем ли всички, че трябва финансите на държавата да се инвестират в икономика, за да има производство, а оттам да има работа, доходи и подобряване на жизнения стандарт на хората, все едно нищо не правим – нито ние тук, нито те в Министерския съвет. Защото най-тъжната статистика е (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) този доклад на ООН, който казва, че България е най-бедната държава в Европейския съюз. Каквото и да правите, господин Министър, това е проблем номер едно в България.
И никакви приказки за фискална стабилност, за кохезионна или каквато да е друга политика не променят факта, че българите продължават да живеят зле, обедняват все повече и повече в това управление, защото се краде, защото водите сгрешена политика и защото не Вие е грижа за народа!
Госпожо Цачева, моля да насрочите дебата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, с надлежно подаденото съпроводително писмо, вх. № 654-02-28 от 1 април 2016 г., внесено в 10,25 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане, № 654-05-30 от 26 февруари 2016 г., от народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова към министъра на финансите Владислав Горанов относно финансовата политика на правителството заедно с Проект за решение, с което госпожа Нинова току-що Ви запозна.
Подписката е подписана от 50 народни представители, тъй като един от тях – 51-ят, тук се разминаваме с госпожа Нинова, е оттеглил подписа си или поне това се вижда, пише: „Да не се чете неговият подпис”.
Така или иначе, изпълнени са условията на чл. 101 от нашия Правилник, налице е предложение на повече от една пета от народните представители, поради което разискванията, съгласно нашия Правилник, следва да се проведат в първото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол.
На това основание насрочвам разискванията с обсъждане и гласуване по Проекта за решение на 8 април 2016 г., това е идният петък от 11,00 ч. – обичайният начален час за провеждане на парламентарен контрол.
Заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, тъй като от 9,30 ч., откакто е започнал парламентарният контрол, се наблюдава системно нарушаване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно времето за задаване и реплики от народни представители.
Само минути преди да взема тази процедура преждеговорившата надскочи лимита от време с 1,40 мин., което вече е драстично нарушение на Правилника и Ви моля да реагирате своевременно.
Тази трибуна е за задаване на точни и ясни въпроси, а не за развитие на пропагандна дейност за предстоящ конгрес. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Така че много Ви моля стриктно да прилагате Правилника в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Вие сте прав, че трябва да се придържаме – не, а да спазваме разписаните наши правила. Вярно е, че при вземането на отношение от госпожа Нинова бе просрочено времето. Подадох съответно звуков сигнал, предупредителен за това, и разчитам на коректното отношение от всички народни представители.
Истина е, че когато текат мислите и се изказва становище, е възможно да не се включи във времето даден народен представител, но във всички случаи, когато е подаден звуков сигнал, колеги, моля взаимно да се уважаваме.
Следващите въпроси към министър Владислав Горанов бяха предвидени като въпроси с общ отговор, тъй като касаят една и съща тема. Господин Слави Бинев обаче е отложил въпросът си, поради което сега ще чуем въпроса на народния представител Велизар Енчев относно опасността от дългова спирала.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, през 2015 г. нашата страна сключи договори с няколко международни банки за дилърство и агентство по издаване на държавни облигации за 8 млрд. евро, около 16 млрд. лв., а през 2016 г. Вашето правителство е заложило теглене на дълг от 5 млрд. лв.
Поради изключителната важност на въпроса предлагам да информирате народните представители и българската общественост какви заеми са взети, какви заеми предстои да се вземат по време на Вашия мандат като финансов министър, както и дали има опасност от дългова спирала? По този повод искам да уточня въпроса, че през месец февруари – вече беше казано от госпожа Корнелия Нинова, бюджетът е с излишък от почти 1 млрд. лв. – 915 млн. лв., това е 1% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Това е официално съобщение на Вашето Министерство. А размерът на фискалния резерв е почти 10 млрд. лв. – 8 млрд. 900 млн. лв.
Затова питам: защо при тези приходи взимате нови и нови заеми?
Накрая само ще Ви припомня, че когато премиерът Орешарски заяви, че държавата трябва да вземе заем от 1 млрд. лв., тогава в опозиция господин Борисов драматично обяви, че това представлява фалит на държавата, а когато стана министър-председател миналата година заяви, че ако не вземем заем, господин Горанов, от 5 млрд. лв., държавата пак ще фалира.
По този повод уточнявам: кои от двете мнения на господин премиера и опозиционер са верни? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Енчев.
Има думата министърът на финансите Владислав Горанов за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Енчев! Основна предпоставка за поемането на дълг е потребността… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Министър, само за минута!
Мога ли да помоля колегите в залата да не разговарят (обръща се към лявата част на залата), да не разговарят, защото пречат на парламентарния контрол?
Моля, квесторите, направете бележка!
Продължете, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Предпоставка за поемане на дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане на адекватно ниво на фискалния резерв в качеството му на ликвиден буфер.
Ежегодните закони за държавния бюджет се обсъждат и приемат от Народното събрание и дълговите лимити, заложени в тях, се съблюдават стриктно от Министерството на финансите. Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през текущата година, е 5,3 милиарда, в това число до 3,9 милиарда или тяхната равностойност в друга валута на международните пазари.
В Закона за държавния бюджет за 2016 г. е предвидено новите емисии държавен дълг да обезпечат финансирането на планирания дефицит за годината по консолидираната фискална програма в размер на 1,8 млрд. лв., като освен това набраните средства ще обезпечат в пълен размер и обслужването на плащанията по падежиращия през годината дълг. В лимитите по дълга е предвидена и възможност за осигуряване на буфер при необходимост за обезпечаване на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници, включително чрез Българската банка за развитие.
На базата на текущите параметри по изпълнението на консолидираната фискална програма за първите два месеца на годината салдото на касова основа към месец февруари е положително в размер на 915,2 млн. лв., приблизително 1% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. За сравнение към месец февруари 2015 г. бе отчетен дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 105,5 милиона, около една десета от брутния вътрешен продукт. Това означава, че като относителен дял в брутния вътрешен продукт бюджетната позиция се подобрява с 1,2-процентни пункта. Между другото, предварителните данни за март показват положителна тенденция и увеличаване на първичния излишък.
Независимо от тези положителни развития към момента, в годишен план фискалната рамка за 2016 г. предвижда дефицит, което налага емитиране на нов държавен дълг. Фискалната консолидация е единственият път, по който в средносрочен план може да бъде ограничена необходимостта от емисии на нов дълг за финансиране на дефицита в бюджета, а именно в тази посока са насочени и нашите усилия. Както знаете, дефицитът по консолидираната фискална програма за 2015 г. на касова основа беше свит с 2,9 на сто в спрямо 3,7 на сто за 2014 г. По предварителни данни дефицитът на начислена основа за 2015 г. вероятно ще възлезе на около 2 – 2,1%.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 г. сме си поставили амбициозната задача фискалната консолидация да продължи неотменно, като дефицитът по консолидираната фискална програма се свие до 1% за 2018 г.
Тази философия е залегнала и в основата на Закона за публичните финанси, където разписаните фискални правила целят гарантиране на дългосрочна устойчивост на публичните финанси и в частност поддържане на устойчиви нива на държавния дълг. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В контекста на изложеното мога да заявя, че управлението на дълга се осъществя при отчитане на състоянието на икономиката, обвързано е с макроикономическите прогнози в тригодишен хоризонт и предлагайки различни варианти на действие в зависимост от благоприятстващи фактори на вътрешния и на международните пазари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Енчев, имате думата за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, не чух отговора на въпроса за двойнственото отношение на министър-председателя Борисов – като опозиция смята, че вземането на 1 милиард дълг е катастрофа за държавата, а като управляващ – поемането на 5-милиарден дълг през тази година не е катастрофа, а е голям успех на правителството.
Второ, тук внимателно се заобикалят отговорите на следните въпрос: какво налага конкретно да се вземе нов дълг? За какво ще се харчат парите?
И друг много важен въпрос: дали защото, както се признава официално, трябва да има финансов буфер, ако една нова банка фалира, дали защото трябва да се купуват нови изтребители? И трето, и Корнелия Нинова преди малко попита –къде ще отидат тези 1 млрд. 300 млн. лв. при изпълнение на бюджетните приходи?
По този повод искам да цитирам какво казва Вашият предшественик Симеон Дянков, тъй като моят въпрос е дали има опасност от дългова спирала. Симеон Дянков е заявил преди един месец следното: „България вече е в дългова спирала. Предстои вдигане на данъците”. Господин Дянков казва: „През 2013 г. влязохме с 0,5% бюджетен дефицит и дълг под 16% от брутния вътрешен продукт, а сега – казва Дянков – имаме 30% дълг и 2,5% дефицит. Този дефицит – казва бившият финансов министър – води автоматично до увеличение на дълга”.
Затова много Ви моля да отговорите конкретно на въпросите: какво налага вземането на нов дълг? Има ли опасност от фалит на нова банка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Енчев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Енчев, отговорих кое налага поемането на нов дълг и няма да го повтарям.
Относно двойствеността, сякаш преди стояхте на друго място в пленарната зала, така че тази тема с Вас не бих я коментирал.
Относно дълговата спирала, много сме далеч от този проблем. Нивото на лихвените разходи в бюджета е ниско и не предполага дългова спирала, каквато моят предшественик е коментирал и който Вие надлежно цитирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва отново питане от народния представител Слави Бинев, но днес той е оттеглил своите въпроси и питания към министър Горанов.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Георги Кадиев, относно предприети действия след доклада на „Аликс Партнърс” за събиране на активите на КТБ.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Да Ви питам: къде е госпожа Цачева, защото и към нея имах въпрос? Дали в ГЕРБ, Плевен, вече се разбраха кой точно е номинирал арестуваният с 800 хил. лв. Цветелин Цветанов, или още спорят по въпроса?! Как така той, бидейки съветник на колегата депутат от ГЕРБ от Плевен Владислав Николов, изведнъж вчера изчезна от регистъра на парламента?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Според Правилника на българския парламент...
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, знам Правилника.
Аз много се надявах госпожа Цачева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: ...Въпросите се задават към министрите, а към госпожа Цачева можете да зададете въпрос под друга форма.
Заповядайте, развийте Вашия въпрос.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще го задам публично явно.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е относно предприети действия след доклад на „Аликс Партнърс” за събиране на активите на КТБ.
Докладът е предоставен на българската страна на 23 септември 2015 г., а няколко месеца по-късно той постъпи и в българския парламент, в секретната секция, където успяхме да го прочетем.
В този доклад за събираемост на активите на КТБ се посочват редица възможности за допълнителни стъпки за събиране на тези средства от страна на държавата.
С оглед на горепосочената информация, моля да отговорите на следните въпроси: какви действия са предприети след постъпването на доклада на „Аликс Партнърс” на 23 септември 2015 г. за събиране на активите, източени от КТБ? Наета ли е фирма да събере активите на банката и сключен ли е договор с нея? Дали тази фирма евентуално отново е „Аликс Партнърс”? Ако не е наета фирма за събиране на вземанията на държавата, каква е причината за това и кой ще събира тези вземания? И последен въпрос: според оценки на Министерството на финансите каква сума според Вас би било реалистично да бъде възстановена на българската държава от предприетите от това действия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на финансите господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Кадиев, според предоставената ми от синдиците информация чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките окончателният доклад е получен на 7 декември 2015 г., но предоставянето на препоръки от страна на „Аликс Партнърс” на практика е започнало още по време на изготвянето на доклада с цел предприемане на своевременни действия.
Изготвен е план за действие за изпълнение на направените препоръки, който е съобразен с компетентната юрисдикция предвид местонахождението на крайните активи, тяхната оценка, вероятността за възстановяването им и очакваните разходи за възстановяването.
Извън доклада, от „Аликс Партнърс” се получават и адхок препоръки към синдиците на КТБ, участват във воденето на преговори, включително в международен аспект.
В настоящия момент в съответствие с плана за действие синдикът и ангажираните адвокатски кантори водят съдебни дела в различни юрисдикции. От края на миналата година до сега са оспорени 287 броя изявления за прихващане в размер на над 303 млн. лв., като продължава подготовката на искове за оспорване на всички прихващания в рамките на законовия срок.
Предприети са и действия по обезпечаване на вземанията на КТБ в несъстоятелност и попълване на масата на несъстоятелността на база на препоръките от доклада и плана за действие.
Основната част от активите на банката, както и седалището на нелоялните длъжници на банката са на територията на Република България, поради което голяма част от делата се водят пред българските съдилища. Производството е състезателно и протича в няколко съдебни заседания и на три инстанции.
Ефектът от всички стъпки, които са предприети въз основа на плана за действие, съобразно действащото законодателство, е функция от решенията на съдилищата в съответните юрисдикции и основно на съдилищата в Република България. В този смисъл резултат по водените съдебни дела може да се очаква в предстоящ, бъдещ период от време.
Дали е наета фирма да събере активите на банката? Законът за банковата несъстоятелност изисква разследващата компания да проследи и да препоръча действия на синдика, насочени към събиране на активите на банката, а не да предприеме действия по събирането. Действия по попълване на масата на несъстоятелността на банката могат да се предприемат от синдика или от кредитори на банката чрез образуване на съответните съдебни производства.
Съгласно информация от синдиците с оглед на юрисдикцията, където са открити крайни активи и вероятност за възстановяването им, са наети български и чуждестранни правни кантори, специализирани в съответната материя и практикуващи на територията на съответните държави.
В отговор на третия Ви въпрос: каква сума е реалистично да бъде възстановена на българската държава от предприетите за това действия, искам да Ви припомня, че българската държава е предоставила заем на Фонда за гарантиране на влоговете с цел покриване на недостига за изплащане на гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка в несъстоятелност, като общата сума на усвоените средства по договора за заем е 1 млрд. 675 млн. лв. Цялата усвоена сума е използвана за изплащане на гарантираните влогове в КТБ.
До момента Фондът изпълнява стриктно ангажиментите си по договора за заем и очакваме да възстанови 100% усвоените средства заедно с договорените лихви.
Що се отнася до средствата по сметки и депозити в лева и във валута на бюджетните организации в КТБ, те са 100% обезпечени чрез блокиране на държавни ценни книжа съгласно изискванията на Закона за публичните финанси. Блокирането на ценни книжа се извършва пред Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря и че дойдохте. Не зная дали чухте въпросите ми към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви отговоря, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Дали ще отговаряме на изявления след това или сега, но ще се върна на въпросите за КТБ, които са не по-малко важни, макар че корупцията в държавата е другият важен въпрос.
Уважаеми господин Министър, казахте, че фирмата „Аликс Партнърс” е дала окончателния доклад през месец декември 2015 г. и продължава да дава адхок съвети. Договорът, който така и не е публикуван по неизвестни за нас причини, трябваше да даде отговор точно на този въпрос – какво е поръчано на „Аликс Партнърс”, кога изтича техният контракт и какви задължения имат те по него към поръчителя? Ние така и не знаем дали това е вярно. Прочетохме само доклада. Дали има адхок съвети след това, за нас е неизвестно.
Отговорихте и на това наета ли е фирма да събира активите на банката. Казахте, че това е задължение на синдиците. Сега да припомня кои са синдиците.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето!
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Двама са, единият от които е счетоводителка от Троян, надявам се не от ГЕРБ - Троян, другият е адвокат на свободна практика от Варна.
Позволявам си да изразя известно съмнение в качеството на тяхната работа. В крайна сметка мога да имам съмнения колкото си искам, но е важно колко пари ще се съберат. Ако те успеят да направят това, което Вие казахте – на 100% да съберат това, което Фондът за гарантиране на вземанията е дал – 2 млрд. 100 милиона...
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (от място): Един милиард шестстотин седемдесет и пет милиона.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Един милиард 675 милиона, благодаря, тогава те ще бъдат истински герои!
Позволете да Ви направя една прогноза: дори ако съберат тези 303 милиона, за които споменахте, че има вече съдебни процедури, това отново би било героизъм. Моите очаквания са да съберат не повече от 5% от масата на несъстоятелността.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето!
ГЕОРГИ КАДИЕВ: И всичко това до голяма степен идва поради факта, че от 23 септември, когато е даден първият доклад на „Аликс Партнърс”, до ден днешен според мен няма предприети адекватни мерки, защото в доклада, ако сте го чели, съвсем конкретно... Всъщност Вие казахте, че няма да го четете, нали? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Имаше такова изказване, което за мен е странно – министърът на финансите да не прочете такъв доклад. Имаше съвсем конкретни неща, които трябваше да се свършат – намерете кантора в тази юрисдикция, намерете кантора в тази юрисдикция, запорирайте това, запорирайте трето, четвърто и пето – така се събират пари. В крайна сметка крайният резултат ще покаже докъде сме стигнали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кадиев, просрочихте времето.
Дуплика – господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кадиев! Не мога съвсем да се съглася с Вас, че проблемите в КТБ са възникнали между 23 септември 2015 г. та до ден-днешен. Това, което мога да Ви уверя, е, че всичко, което е нужно, е предприето и сме направили всички необходими и възможни законови стъпки да се възстанови максимално загубеното от КТБ.
Дължим обаче все пак припомняне, че най-големите проблеми в КТБ са възникнали преди несъстоятелността, а най-голямото разграбване, вероятно е било тогава, когато парламентът нямаше воля да промени законодателството и да реши какво всъщност ще се случва с КТБ. Загуби се доста време, говоря за 2014 г. между обявяването й под специален надзор и обявяването й в несъстоятелност. Няма как да се дистанцираме от това, че през този период са се случвали много неща, които са неблагоприятни по отношение на масата на несъстоятелността. Уверявам Ви обаче, че и благодарение на политическата воля на този парламент променихме законодателството, така че всички законови форми за възстановяване са в ръцете на тези, които управляват несъстоятелността.
Със сигурност прогнозите, които давате, са силно негативни и скоро, надявам се, ако българският съд работи с нужното темпо, ще имаме резултати в тази посока и в добрия смисъл ще бъдете опроверган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожа Дукова, процедура? Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моята толерантност не ми позволява да Ви направя втори път тази процедура за ограничаване времето на колегите, които говорят тук, но моята съвест ме кара да направя тази процедура, когато колеги говорят неверни неща, неистини и неща, които нямат нищо общо с процедурите, които правим в петък и въпросите, които се задават.
Не мога да простя тази некомпетентност на господин Кадиев, който не е първи мандат депутат и който знае, че въпросите в петък не се задават към Вас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към мен, госпожо Дукова, процедурата е към мен.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Да, към Вас е. Вие не го спряхте. Не се задават въпросите към Вас, а се задават към съответните ресорни министри.
Много моля да се ограничи нетолерантния тон от залата и неистини. Защото аз нито веднъж не го видях и не го чух да каже за неговите милиони и за поръчките, които прави неговата съпруга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Дукова, извън процедурата по начина на водене.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, колеги, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз ще приема за вярна онази част от Вашата процедура към мен що се отнася до времето, което народните представители ползват, както преди малко господин Байрактаров също с основание забеляза. Подала съм своевременно звуков сигнал. Надявам се това да е отразено коректно и в стенограмата. Продължаване на времето е естествено търсене на конфликт. Няма да предоставя такава възможност. Но ще ползвам двете минути за лично обяснение, за да отговоря на въпросите на господин Кадиев. Вие сте права, че са извън процедурата, но в противен случай това е целта да се търси личен конфликт и противопоставяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Кадиев, всеки народен представител, както и парламентарните групи, съгласно нашия Правилник, имат право: народните представители да излъчат свои нещатни сътрудници, които се завеждат в нарочен регистър на Народното събрание. Същото важи и за парламентарните групи. Към тази процедура нито председателят, нито заместник-председателите на Народното събрание имат отношение, тъй като тя се развива между сътрудниците на парламентарните групи и съответния народен представител.
Вярно е, че във вчерашния ден народният представител, който Вие споменахте, е поискал негов сътрудник да бъде заличен от регистъра. Но оттук да правите препратки и внушения, които в рамките на повече от 24 часа излизат от нормалния тон на взаимоотношения между народни представители, мисля, че е време да сложите край на тези внушения.
Аз съм изправена пред Вас, пред Народното събрание, пред българските граждани и ако Вие желаете – дали по Ваша инициатива, както го правите до момента, или по моя – няма лошо да се видим в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Продължаваме с въпросите към министъра на финансите Владислав Горанов.
Следващият въпрос е от няколко народни представители – Валери Симеонов, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев относно дружеството, с което на основание Закона на банковата несъстоятелност е сключен договорът за разследване източването на „КТБ” АД.
Господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! В свое прессъобщение на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките от 7 март, последният сочи, във връзка с медийни публикации относно дружеството изпълнител, че „AlixPartners Services UK LLP” е едно от тези дъщерни дружества и е изцяло собственост на „AlixPartners”, водеща световна компания в консултантския бизнес.” От това прессъобщение може да се съди, че договорът за разследване източването на „КТБ” АД е сключен с цитираната компания.
Същевременно, в писмо изх. № 85 от 1 март 2016 г. от синдиците на „КТБ” АД, заведено към № 01-00-74 от 1 март 2016 г. на Министерството на финансите последните сочат, цитирам: „Клаузите по договора между КТБ АД и „AlixPartners UK LLP” са конфиденциални”. Тоест тук като контрагент по договора се цитира дружество, различно от това, което е посочено в прессъобщението на Фонда за гарантиране на влоговете. В единия случай се говори за „AlixPartners Services UK LLP”, а в другия за „AlixPartners UK LLP”. Липсва думичката „Services”.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: с кое дружество е сключен договора за разследване източването на КТБ АД и спазени ли са изискванията на Закона за банковата несъстоятелност за притежаван международен опит в разследване на банкови фалити, в кои държави и на колко години възлиза той?
Във връзка с отговора моля, да имате предвид и следните оповестени публично документи от Търговския регистър на Великобритания, според които „AlixPartners Services UK LLP”, регистрирано на 12 януари 2015 г., е собственост на група физически лица и юридическото лице „AlixPartners”, като последното се освобождава изцяло от участието си на 22 януари тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев, преди да Ви отговоря по начина, по който е подготвен отговорът, ще направя само коментара, че не ми се иска да мисля, че опитът за дискредитиране на една международна компания има за цел дискредитиране на изводите в доклада. Ако се опитвате да дискредитирате доклада, следователно се опитвате да дискредитирате изводите в него, които показват, че Банката е управлявана по много лош начин.
След тази уговорка, за да Ви предпазя от това внушение, Ви давам следната информация.
След проведена процедура за избор на разследваща компания от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, въз основа на представянето на „AlixPartners” и предвид опита им в сходни ситуации, Фондът за гарантиране на влоговете в банките е заключил, че компанията отговаря на заложените изисквания за международен опит и експертиза в разследване на банкови фалити и в проследяване на активи.
Договорът между КТБ АД (н) – в несъстоятелност, и „AlixPartners Services UK LLP” е сключен на основание чл. 31, ал. 1, т. 17 от Закона за банковата несъстоятелност. Съгласно посочената разпоредба синдикът следва да възложи, със съгласието или по предложение на Управителния съвет на Фонда, на лица, притежаващи необходимия международен опит в разследване на банкови фалити, да извършват действия по проследяване и да препоръчват на синдика действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение, или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние.
„AlixPartners” е водеща международна компания за бизнес и управленски консултантски услуги и от създаването си през 1981 г. работи по едни от най-сериозните, възниквали в света фалити, измами и извънредни корпоративни ситуации.
Над 1500 професионалисти работят в офисите на компанията по целия свят, екипът й предоставя услуги в повече от 200 държави.
Компанията е прилагала експертизата си в проследяване на активи в над 70 юрисдикции и е възстановила десетки милиарди щатски долари на заинтересованите страни, включително на правителства и застрахователни фондове.
„AlixPartners”, както и много други мултинационални компании за професионални услуги, оперира чрез няколко отделни търговски дружества, относими към юрисдикциите, където извършва дейност.
„AlixPartners Services UK LLP”, основана на 12 януари 2015 г., е 100% дъщерно дружество на „AlixPartners Limited”. В Отчета на директорите и финансовия отчет на „АlixPartners Limited” към 31 декември 2014 г., в частта за събития, настъпили след датата на баланса, е оповестено придобиването на 16 февруари 2015 г. на всички търговски операции и активи на „Zolfo Cooper LLP” и „Zolfo Cooper Ltd” от „AlixPartners Services UK LLP” – 100% дъщерно дружество на „AlixPartners Limited”, както и цената на сделката – 43,8 млн. щатски долара, заплатена за придобиването на 200 висококвалифицирани експерти, в това число и част от ръководния екип, действащите търговски взаимоотношения и ключовите клиенти.
Към този момент „Zolfo Cooper” е водеща международна компания, предоставяща консултантски услуги в областта на преструктуриранията, основана през 1985 г. Компанията е взела участие в значителен брой преструктурирания, като има богат опит в банковото преструктуриране, ликвидация, банкови кризи, в това число измами за милиони, лошо управление, одиторска небрежност, както и проследяване на активи и предявяване на съдебни искове за събиране на придобити с измама активи.
В заключение от гореизложеното, „AlixPartners Services UK LLP”, с която синдикът на КТБ (н) е сключил договор, е специализирана международна разследваща компания, която притежава необходимия международен опит и експертиза в разследване на банкови фалити и в проследяване на активи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Министър, въпреки че доста бързо четохте Вашия отговор, все пак успях да хвана едно име на дружество, което споменахте – „AlixPartners Services LLP”. Тоест съдя по това, което чух.
Пак Ви питам, защото нашият въпрос беше доста кратък, ясен и по никакъв начин, не бих казал, сугестиращ или дискредитиращ когото и да било. Просто попитахме: с кое дружество е сключен договорът за източването на КТБ? Тук логично се очакваше да се чуе един кратък отговор – с еди-коя си компания.
Чувайки името на „AlixPartners Services UK”, което преди малко споменахте, възникват два много сериозни въпроса, които ми се струва, че трябва да поставите много остро към синдиците.
На първо място: как с това дружество, след като е регистрирано на 12 януари 2015 г., пет месеца по-късно е сключен този договор и то с какъв международен опит разполага за тези пет месеца? Струва ми се, че не разполага с такъв, а Ви обръщам внимание, че в Закона за банковата несъстоятелност, в чл. 31, ал. 1, т. 17 изрично е записано, че дружеството, с което се сключва договорът, трябва да притежава, цитирам, „международен опит в разследване на банкови фалити”. Не дружеството майка, не някое трето дружество, а дружеството, с което се сключва договорът.
Като добър финансист, предполагам, отлично разбирате, че тогава и волята на законодателя беше да има отговорност, защото едно е да се сключи с дружество, както Вие цитирахте, с десетилетна, да не кажа – и по-дълга история, с безупречна репутация и то с тази репутация да гарантира за изпълнение на задачата; друго е да се сключи с негово дъщерно дружество на пет месеца. Нещата са съвсем различни и като евентуална последваща отговорност примерно за неизпълнение на поставените задачи, но и като репутация.
Така че този въпрос стои, а той стои с още по-страшна сила, след като на 22 януари 2016 г., както можете да видите от документите, които сме Ви представили, въпросната компания майка „AlixPartners” се оттегля от това дружество.
Тогава възниква въпросът: ако не – с кого сключихме договор навремето, то с кого е сключен той в момента? Тоест къде е компанията майка в цялата работа и тя носи ли отговорност за изпълнението и по-нататъшното изпълнение на ангажиментите по този договор, който никой не е виждал?
Моля Ви конкретизирайте точно: с кого е сключен договорът и отговаря ли тази компания на изискването да притежава международен опит в разследване на банкови фалити? Благодаря Ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Бащата носи отговорност – не майката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мисля, че чухте отговора с кого сме сключили договор. Договорът от синдиците е сключен с „AlixPartners Services UK LLP”.
В прессъобщението за придобиване на „AlixPartners” се казва, че „чрез обединението на „Zolfo Cooper LLP” –„AlixPartners” се създава най-голямата група по фирмено обновяване и преструктуриране в Европа, която предлага мощен пакет от услуги за фирми, които се нуждаят от бързи резултати, за да се защити, запази и увеличи стойността на акционерите”. Спирам дотук с цитатите.
Преди две седмици в Министерството на финансите се проведе среща с представители на Британското посолство, на „AlixPartners Services UK” и представители на „AlixPartners”. Бих могъл да ги поканя отново – с представители на Британското посолство да участвате в тази среща, за да се уверите сами с кого сме сключили договор.
Иначе от тяхно име искам да Ви предам, че Британското посолство реагира по следния начин: „Как да обясним на нашите инвеститори, че в България се прави бизнес, след като по един изключително некоректен начин се правят внушения срещу сериозни британски компании?”.
Затова предлагам да продължим този дебат, но не от парламентарната трибуна, а да заповядате в Министерството на финансите, да поканим компанията от Лондон и да проведем среща, за да не оставам с впечатлението, че единствената цел е дискредитиране на резултатите от доклада, когато рано или късно той стане публичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващите въпроси отново са към министъра на финансите.
Тридесет минути почивка – до 12,10 ч. и продължаваме с парламентарния контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Продължаваме заседанието.
Остана още един въпрос към министър Горанов и той е от народния представител Вили Лилков относно дейността на работната група за разработване на методика за изготвяне на план сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци.
Заповядайте, господин Лилков, да поставите Вашия въпрос.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, задавам този въпрос за втори път. Миналата година отправих подобно питане, във връзка с работната група, която би трябвало да изготви методика за определяне на такса смет, която да е различна от методиката, която масово прилагат в момента общините в България, а именно определянето на такса смет основно на база данъчни оценки на имотите на гражданите.
Този въпрос е важен, защото, първо, се отнася до цялото население и фирмите. На второ място е важен, защото се нарушава Законът или по-точно принципът, който гласи, че замърсителят плаща. И трето, защото решението, което беше взето 2014 г., непрекъснато се отлага. Искам да напомня, че тази методика, първо, трябваше да бъде готова 2014 г., срокът беше удължен до 30 март 2015 г., а днес сме 1 април 2016 г. и тази методика не е готова.
Във връзка с това отправям към Вас следните въпроси: на какъв етап е подготовката на новата методика? Второ, кои са причините, поради които срокът не е спазен? И трето, моля Ви посочете конкретен срок – кога работната група ще приключи своята работа, защото поредно удължаване вече ще бъде действително несериозно и като отношение към парламента, който е взел тези решения за сроковете, и към българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Лилков, в изпълнение на разпоредбата на § 13 от Закона за местните данъци и такси със заповед на министър председателя от 9 януари 2015 г. е създадена групата, за която Вие говорите, с представители на общини, бизнес и администрация. На първото заседание на работната група беше взето решение да се разработи, първо, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за месните данъци и такси и след неговото приемане и обнародване да се изготви проект на методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейности за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци.
Целта на това решение – изготвянето на методиката, е да бъде в пълно съответствие с вече приети и обнародвани промени в Закона за местните данъци и такси. Необходимо е да се отбележи, че работата на работната група беше изключително затруднена поради изразените от бизнеса и общините взаимно изключващи се становища и предложения, липсата на конструктивен диалог и взаимодействие за предоставяне на информация, данни, анализи, и оценка на въздействие върху засегнатите страни. Подобен начин на работа в работната група предполага изготвяне на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, който не отразява по адекватен начин спецификата на реда и начина за определяне на таксата „Битови отпадъци”, които са от компетентността на общините и бизнеса.
На 18 ноември 2015 г. членовете на работната група са изпратили за четвърти път за становища и предложения изготвените от Министерството на финансите Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, мотиви и оценка на въздействието. Изразените становища отново съдържат взаимно изключващи се предложения, както и такива, които са различни от взетите до този момент решения на междуведомствената работна група.
В резултат на последното съгласуване, първо, Министерството на финансите изготви Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, в който са отразени приемливите за всички участници в работната група бележки, както и видовете основи, по които е налице консенсус, или са отразени бележки на преобладаващата част от представителите в работната група, и има готовност да го внесе за разглеждане в Министерския съвет в непродължителен срок – примерно до края на месец април.
Поради факта, че не е постигнат приемлив компромис за всички заинтересовани страни по основните въпроси, към настоящия момент Министерството на финансите е в невъзможност да предложи такъв Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, който да бъде подкрепен от всички страни, участници в междуведомствената работна група, но сме готови да предложим изменения в Закона за местните данъци и такси, който е в посока разнообразяване на основите, които могат да се ползват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Частично съм удовлетворен от отговора, който давате, министър Горанов, тъй като миналата година Вие действително обещахте, че ще бъде подготвен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Тази година чувам, че определяте срок, в който ще бъде внесен – 30 април, но за съжаление, няма да може да удовлетворява интересите и на бизнеса, и на гражданите. Правилно ли Ви разбрах?
Ще очаквам този Закон. Ще се опитаме и ние да помогнем като народни представители, но искам да изразя съжалението, че две години работна група е назначена със заповед на министъра на финансите и тя не може да стигне до единно мнение по проблем, който касае, за съжаление, всички български граждани и всички български фирми.
Ще очакваме Вашия Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Дуплика ще ползвате ли? Не.
Преминаваме на въпроси към Николай Ненчев, министър на отбраната. Първият от тях е на народния представител Вили Лилков относно надписи в голямата концертна зала на Централния военен клуб. Заповядайте да поставите въпроса.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми министър Ненчев, моят въпрос е свързан с неколкократни срещи с бивши и настоящи военни, които съм провеждал в последните години, на които те много често са изразявали чувство на обида по отношение на надпис в голямата концертна зала на Централния военен клуб.
За какво става въпрос?
В тази зала, като влизаме, с гипсови елементи високо над стените, са написани няколко години с много важно историческо значение за България: 681 г. – създаването на Българската държава; славната победа на хан Крум над император Никифор през 811 г.; 1205 г. – битката, при която цар Калоян разгромява при Одрин кръстоносците на император Балдуин; победата на цар Асен II при Клокотница над Тодор Комнин – 1230 г.; 1876 – 1878 г., които са свързани с Априлското въстание и Освобождението на България; 1885 г. Съединението на България и Сръбско-българската война и легендарните победи на българската армия при Одрин и Добрич 1913 – 1916 г. Точно до тях на сцената като фриз е поставена и датата 29 март 2004 г., която би трябвало логично да се вписва в този низ от важни исторически победи на българската армия, при което са загивали хиляди българи и български офицери.
Убеден съм, че малцина се досещат, че тогава Република България стана официално член на НАТО. Този знак е поставен по времето, когато Министерството на отбраната се ръководеше от друг министър. Зная, че друг е разпоредил поставянето на тази дата.
В този смисъл задавам следния въпрос: ще разпоредите ли в редицата от бележити дати, изписани в голямата концертна зала на Централния военен клуб, да останат само тези, които са свързани пряко с величавите подвизи на българския народ и неговата славна армия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Лилков. Може би и за 1944 – 1945 г., участието във Втората световна война трябва да има, но нека министърът да каже за всички дати.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Лилков! Информирам Ви, че на фриза над сцената на зала „Концертна” на Централния военен клуб е изписана датата 29 март 2004 г., когато е проведена тържествената церемония в централата на НАТО в Брюксел по издигането на националното знаме на Република България. Тази дата най-вероятно е изписана при извършването на ремонта на зала „Концертна” през 2005 г., когато Централният военен клуб е бил в управлението на Изпълнителната агенция „Военни клубове и информация”.
Членството на България в НАТО е преломен момент в българската политическа и военна история. Присъединяването ни към Алианса е в резултат на продължителни обществени дебати и широк политически консенсус, който даде отговор на въпроса какво трябва да правим, за да произвеждаме сигурност в колективен формат. Беше наложена нова принципна промяна в стратегическото мислене относно същността на националната сигурност и отговорности на България в новата динамично променяща се глобална среда.
Членството ни в НАТО промени коренно позицията на България в стратегическата среда за сигурност. Преди всичко като член на Алианса страната ни гарантира по възможно най-добрия и ефикасен начин националните ни интереси и разшири инструментите си за въздействие при разрешаване на глобални проблеми в областта на сигурността.
На фриза в зала „Концертна” на Военния клуб редом до датите на важни сражения са поставени и преломни дати от българската история. Премахването на датата 29 март, според мен, ще даде лош сигнал към българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за реплика, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Стоилов.
Напълно съм съгласен, че влизането на България в НАТО е важен исторически момент и категорично аз лично съм подкрепял винаги нашето членство в НАТО.
Категорично съм съгласен, че това членство промени стратегическото мислене по отношение на отбраната, както казвате Вие, но смятам, че има и други начини, по които ние можем да изразим своето отношение във връзка с членството в НАТО и трябва да има някаква логика, когато даваме знаци, когато обозначаваме със символи едни или други събития.
В този смисъл, господин Министър, аз оставам на моето мнение, че тази дата не би трябвало да бъде изписана в този низ от славни победи на Българската армия. Там са загивали български войни. Там е загинал цветът на българското офицерство – във всичките тези битки и победи, които сме имали ние. Може по друг начин и дори много по-достойно да изразим членството си и уважението си към членството в НАТО и, уверявам Ви, никой няма да Ви упрекне за това, че сте постъпили по този начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма дуплика.
Следващият въпрос е от народния представител Таско Ерменков относно изпращане на военнослужещи от Въоръжените сили на Република България за участие в операцията на НАТО по усилване на противовъздушната отбрана на Република Турция.
Заповядайте, за да представите и мотивирате въпроса, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Аз, изхождайки от предния отговор тук, го свързвам с НАТО при мен, сигурно въпросът ще ми е малко наивен, ама с датата на тази стена имам чувството, че сме обявили война на НАТО и сме ги победили, затова там стои надписът като страна победил, но няма значение. Това е тема, по която Министерството ще си решава.
Аз искам да задам един въпрос и много се радвам, че отговорът, който ще получа, все пак ще се случи преди тези хора, за които питам, да са се върнали вече отново в България, защото те имат все пак някакъв срок на командировка. Все си мислех, че ще ми отговорите чак като се върнат и да ми кажете, че няма такава работа, но все пак, дайте да Ви задам и въпроса.
Тук пише така във въпроса, пък Вие ще си го съотнесете към днешна дата, защото вече проектът не само че е внесен, както е записано в моя въпрос, ами даже е и изпълнен, за решение за изпращане на военнослужещи от Въоръжените сили на Република България за участие в операцията на НАТО по усилване на противовъздушната отбрана на Република Турция.
В тази връзка на 24 февруари 2016 г. съм Ви попитал с какви сили и средства ще участват Въоръжените сили на Република България, както е било в Проекта на решение, в споменатата операция?
Това е нещо, което силно ме интересува още повече, че Вие много добре си спомняте, че по Ваше предложение ние самите признахме с промените, че ние сами не можем да си пазим въздушното пространство, пък сега изпращаме някой да пази чуждо пространство.
И пак се радвам, че все още тези хора не са се върнали в България, та може би въпросът има някаква актуалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, можем да си пазим сами въздушното пространство и го правим отлично, така че няма основание за безпокойство.
Нека да Ви малко повече информация, за да разберете смисъла от това участие.
Националният мобилен модул по комуникационно-информационни системи е първото формирование на НАТО, сформирано на територията на България. То е част от командната структура на НАТО и е част от Втори свързочен батальон към Групата на НАТО по комуникационно-информационните системи.
Задачата на този Модул е поддържа комуникационно и информационно щабовете на НАТО при участието им в мисии, операции, кризи и учения.
Информирам Ви, че Република Турция отправи искане към НАТО за усилване на противовъздушната й отбрана, което беше удовлетворено. Италия пое тази функция и беше решено да развърне своя батарея от противовъздушна отбрана в Турция като част от съответната операция.
Групата на НАТО по КИС със своя Втори свързочен батальон, в който участва Българският национален модул осигурява комуникационно и информационно италианската батарея.
Съгласно плановете за извършване на тези дейности командирът на Втори свързочен батальон от Групата на НАТО, Българският модул трябва да премине в режим на готовност в следващите четири месеца, за да може при необходимост в кратък срок да се развърне, за да осъществи комуникационна подкрепа на разположената от НАТО батарея в Република Турция.
В изпълнение на това решение Модулът ще предостави до пет военнослужещи. Техниката, с която Модулът участва, както в операциите, така и в ученията е собственост изцяло на НАТО, тъй като с нея ще се осъществяват комуникационните връзки между мрежите в Алианса.
За Ваша информация Националният мобилен модул по комуникационно-информационни системи вече е участвал в две ротации във въпросната операция в Турция и една ротация, свързана с решителна подкрепа в Афганистан.
Накрая, господин Ерменков, бих искал да Ви благодаря за този въпрос, защото той ми даде възможност на практика да покажа смисъла и начина на функционирането на членството на България в НАТО. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Да, разбрах. Всъщност това, което Вие сега го казахте, то вече има отдавна публичност и излезе в пресата, в съобщения, не е нещо ново и предполагам, че никой тук не е учуден от Вашата информация, но ще се хвана за Вашите последни думи, в които благодарите за това, че показвате как функционира НАТО и как функционира членството на България в НАТО.
Искам да Ви задам: кои други страни, освен Италия от региона, биха си позволили в една такава обстановка критична, когато, грубо казано, атовете се ритат, да пратят някой там, за да пострада. Знаете какво се случва на магарето в такива случаи.
Нещо повече, да пратите хора в един регион, в който имаме остро противопоставяне на една от страните, с които държим да имаме добри икономически връзки. Нещо повече, това да се случва в навечерието на един туристически сезон, в който се надяваме от тази страна да дойдат хора в България и да го попълнят и Ви питам, просто ей така, съвсем човешки: Вие смятали ли сте някога, че освен солидарността, която България изпитва към членството си в НАТО, би трябвало да има една солидарност преди всичко на правителството на България с българския народ и с българската икономика и да не се подлага дори на теоретичен риск едни такива отношения с едни участия, които, от една страна, освен че демонстрират някакво участие, нямат никаква друга практическа полза в дадената ситуация, освен че поставя проблеми, които Ви ги казах?
Те са от чисто външнополитически характер. Едва ли касаят Министерството на отбраната, но според мен, когато се вземат такива решения, човек трябва да прави общи мерки какво се случва с това, което правим, върху цялостната политика – и вътрешна, и външна на България и нейната сигурност, в това число. Защото членството в НАТО е, за да се повиши сигурността ни, а не да поставяме под риск и външноикономически, и външнополитически проблеми и решения, които са в крайна сметка елемент от тази национална сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря господин Ерменков.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Нека още веднъж да го кажа, касае е се за пет свързочника и Вие тук направихте конкретни констатации, свързани с НАТО, но бих искал да Ви кажа само едно: България има както очаквания, задължения, така и отговорности към НАТО, така че ние трябва да изпълним тези отговорности. Още повече, че споменах, че този Център за комуникация и център, който изцяло се управлява от НАТО и нашите момчета работят там вече дълги години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Сега преминаваме към декларация от името на Патриотичния фронт, която ще бъде представена от господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В началото на днешното заседание чухме Декларацията на Движението за права и свободи, с която бяха направени няколко обвинения и нападнати няколко български интелектуалци, които ребром поставиха въпроса с опасностите от незаконната миграция и следващите от това последици, свързани с тероризма, които процеси и проблеми наблюдаваме в цяла Европа. Те много обичат да говорят за правата на малцинствата, за правата на различните, да говорят за ксенофобията, да обвиняват всеки който говори критично, но истината е, че проблемите трябва да се гледат в очите, такива каквито са, а не да ги замазваме, както бяха замазвани през последните няколко десетилетия.
Поводът за тази Декларация е увеличаващата се или по-точно неспиращата битова престъпност.
Увеличаваща се по мащабите си и наглост битова престъпност поставя цяла България в едно робство и безнаказаност. Статистиката е изпълнена със случаи на пребити, убити, изнасилени и малтретирани, ограбени и унизени български граждани, често на достолепна възраст, сами, безпомощни пред онези престъпници и престъпност, за които няма присъда, защото крадците вземат собственост на стойност под минималната работна заплата. Такъв е законът в правовата европейска България – малозначителните престъпления не се преследват.
Преди седмица 83-годишният Борис Спасов от Видинското село Черно поле бе зверски пребит от двама цигани, и двамата рецидивисти. Нападателят, основният побойник е на 33 години с осем присъди – за кражба, хулиганство и опит за изнасилване.
През януари тази година Андоничка и Стефан Стефанови от котелското село Кипилово са бити от маскиран младеж, влязъл с нож в дома на възрастното семейство и след заплахи взема последните им 8 лв., а съдът постановява условна присъда за това деяние.
Отново през януари тази година е пребито възрастно семейство при грабеж в дома му в с. Голям чардак – Пловдивско. 75-годишен мъж и 70-годишната му съпруга са изненадани от трима маскирани, нахлули с взлом. Нападателите докарали възрастната двойка до безпомощно състояние и нанесли побой с твърд предмет. След като претърсили жилището и не намерили нищо, тримата са избягали.
Същия месец възрастно семейство земеделци бяха пребити в леглата им. Нападението е извършено в дома им в с. Камбурово, община Омуртаг.
През октомври 2015 г. 94-годишната Емилия Бузова от Видин се превърна в поредната, но за съжаление не и последната жертва на вилнеещата битова престъпност в България. Крадците вземат 30 лв. и едно одеяло и я пребиват фатално. Месец по-късно Емилия Бузова почива. Достойният живот на жената, която е била педагог, завършва в мъки и унижения. Единственият задържан е от същия етнос, който после е освободен – нямало доказателства.
В Северозапада, в Плевенска област и в част на Южна България, но не само там, това е познат на полицията сценарий, който е част от една черна статистика, която се води – че деянието е извършено от неизвестни лица.
Общото между пребитите възрастни хора Борис, Андоничка, Стефан и Емилия, както и стотици други, е, че те са възрастни, безпомощни и не могат да се защитят, сами пред лицето на престъпници, които по всички закони в държавата би следвало да излежават ефективни присъди, а не да са на свобода, рецидивисти, които не познават морал и закон, а само животински нагон – да отнемат достойнството, собствеността и човешкия живот!
Това са само част от изключително тежките нападения над възрастни хора, най-вече в малките населени места, в които няма районни полицейски управления, няма патрулиращи полицаи, няма закон, няма сигурност, няма ред.
Аз не се притеснявам да назова проблема – „вилнееща циганска престъпност”. Колкото и след това някой да обвинява, че това са обвинения на някаква основа, това е истината! И колкото по-бързо я погледнем право в очите и вземем мерки, толкова по-добре.
Проблемът в конкретния случай обаче не е дали извършителят е циганин, българин или какъвто и да било друг по народност. Всеки и всички трябва да сме равни пред закона. Това го е казал и Левски!
Проблемът е, че нашата държава не прави нищо, за да спре гетоизацията, и че допускат в гетата чувството за безнаказаност.
През юли 2015 г. Патриотичният фронт постави срок на правителството за изпълнение на поетите ангажименти, свързани с битова престъпност. Това беше едно от условията да бъде подкрепено правителството. Битовата етническа престъпност е проблем, по който ние смятаме, че предприетите към момента мерки нямат задоволителен ефект. Нужно е повече кадрови и финансов ресурс, който да бъде насочен за справяне с битовата престъпност.
Уважаеми колеги, според нас, за да се справи правителството с този проблем, трябва още днес да предприеме следните мерки, за да не гледаме утре насълзените очи на нашите възрастни родители и съграждани:
Първо, засилване на полицейското присъствие в малките населени места.
Второ, ангажиране чрез програми за временна трудова заетост на бивши служители от полицията и армията за опазване на обществения ред, но не назначавани от кметове и областни управители, а назначавани от областни дирекции на полицията.
Трето, възстановяване на доброволните отряди на гражданите за оказване на помощ на органите на Министерството на вътрешните работи.
Четвърто, разширяване на обхвата на неизбежната отбрана.
Пето, завишаване на наказанията за престъпления срещу възрастни беззащитни хора и без пускане под гаранция за подобни извършители.
Шесто, бързо производство на момента от дежурни съдилища и въдворяване на извършителите на подобни престъпления в трудови лагери от закрит тип, където да изтърпяват наказанията си и да придобиват трудови навици.
Седмо, премахване на така нареченото „малозначително престъпление”, което на практика е отказ от правосъдие и възмездие.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Министър! Призоваваме правителството и Народното събрание към сериозен дебат по въпроса и спешни действия, защото за всички е ясно, че повече няма време! Подобни прояви наблюдаваме вече две десетилетия. Две десетилетия вече никой не желае радикално да разреши този проблем, криейки се зад няколко оправдания – липса на средства за полицията и разни приказки за правата на човека.
Аз обаче питам: къде остават правата на жертвите, които са предимно възрастни хора, живеещи в селата и малките населени места, които държавата е наказала с мизерни пенсии, липса на здравеопазване и липса на защита на техните живот, имущество и достойнство? Това повече не може да продължава! Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Продължаваме с въпросите от парламентарния контрол.
Има думата народният представител Таско Ерменков, за да зададе своето питане относно политиката на Министерството на отбраната за осигуряване на неприкосновеността на българските граници.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Питането е от 24 февруари 2016 г. Малко ще го редактирам, за да звучи по-актуално. Смисълът е същият.
Известно е, че с последните изменения на Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България на повереното Ви министерство бяха възложени допълнителни функции по защита на границата на Република България – между другото много своевременно решение, което беше взето, защото виждате, че вместо да се успокоява, обстановката от февруари до днес се е изострила – с атентати, с повишен риск от смяна на маршрута на бежанците.
В тази връзка моля да бъда информиран каква ще бъде политиката на Министерството на отбраната и какви мерки ще бъдат взети от него за осигуряване на неприкосновеността на българските граници – тук ще пропусна един ред – в светлината на все по-нарастващия риск от увеличаване на бежанския поток към България? Пропускам реда, защото виждате, че не е актуален в момента – нямаме нарастване на напрежението между Турция и Русия. Има задържане на едно ниво. Затова не Ви питам в смисъл на „все по задълбочаващи”, както е записано. Моля да ми отговорите на въпроса, като имате предвид, че границата на Република България не се ограничава само до сухопътните сухоземни граници. Имаме морски и въздушни граници. В тази комплексност ще помоля за отговора на въпроса: какви мерки и каква ще бъде политиката на Министерството на отбраната за осигуряване на тяхната неприкосновеност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, за да отговорите на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, споделям Вашето безпокойство. Действително положението около българските граници е твърде обезпокоително и е свързано с нарастване на бежанската вълна.
В момента в Гърция има над 50 хиляди бежанци, които живеят при изключително тежки условия в бежанските лагери. Подобно е положението в Република Македония, в Република Сърбия, подобно е положението и в Република Турция.
Ние предприехме конкретни действия много преди Законът да бъде приет, за да имаме готовност за всеки конкретен случай и момент да отреагираме. Беше свършена много работа още преди Законът да бъде приет и да влезе в сила.
Бих искал да Ви информирам – аз също съм актуализирал своя въпрос, и да Ви обясня, първо, че не по своя вина не съм го направил по-рано. Предприех и конкретни действия: направих двустранни срещи с моя македонски колега, на които го уведомих за намеренията ни Въоръжените сили да подпомогнат Министерството на вътрешните работи; уведомих го и го помолих да активизираме дейности по отношение обмен на информация, защото сами разбирате, че обменът на информация е изключително важен.
Същата среща направих и с министъра на отбраната на Република Сърбия, и с министъра на отбраната на Република Румъния. В следващите няколко дни ще се видя с министъра на отбраната на Гърция, когото отново ще помоля за много по-тясно сътрудничество, динамично сътрудничество и ежедневен, ежечасен обмен на информация.
С промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, конкретно в чл. 57, се разрешиха дейности, които Въоръжените сили могат да изпълняват в мирно време, както беше възложена задача за конкретно участие при охраната на държавната граница. Въоръжените сили разполагат със сили и средства при необходимост съвместно със силите и средствата на МВР да допринесат за охраната на държавната граница.
Предвид възможното усложняване на обстановката и нарастването на миграционния поток по българската граница като конкретни мерки за изпълнението на тези ангажименти бяха определени задачи на Въоръжените сили и бяха координирани съвместни действия между силите и средствата на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Заедно с „Гранична полиция” са разработени детайлите по съвместната ни задача по охрана на границата, които са отразени и в съответните планове. В инструкциите са заложени ясни правила за поведение на военнослужещите по време на охраната. В тях е разписано и в какви ситуации може да се използва оръжие за самозащита.
За подобряване координацията, демонстриране решимост за справяне със ситуацията и проверки за готовност и изпълнение на поставените задачи на 5 март 2016 г. в района на град Петрич се проведе съвместно учение на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, наречено „Граница 2016”, което определям за изключително успешно.
На 24 март проведохме съвместна подготовка със служители на главна дирекция „Гранична полиция” в района на Илинден. Усъвършенстването на подготовката чрез провеждане на съвместни занятия и учения между Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната ще продължи и занапред. Свидетели сме – Вие сте прав, на трайно влошена среда за сигурност. Охраната на държавната граница на териториалното море и съвместната ни дейност с МВР ще бъдат наша основна и непосредствена задача.
Във връзка с това след седмица планираме да проведем учение по море, за да покажем готовност за реакции при кризи. Вероятно учението ще го направим в района на Бургас, а по-късно и в района на Варна.
Тъй като Вие питате за защитата на границата на Република България, тя се изпълнява в рамките на мисия „Отбрана” в съответствие със стратегическите планове за използване на Въоръжените сили и при условията на колективна отбрана на съюзниците от организацията на Североатлантическия договор, както и в рамките на европейската политика за отбрана и сигурност.
В това отношение Въоръжените сили извършват планирани, подготвени и в съответствие с поставените задачи действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Ерменков, имате думата за два допълнителни въпроса.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря за отговора, благодаря, че има загриженост по отношение охраната на границата за недопускане на нейното безконтролно преминаване.
Радвам се, че вече има разработени инструкции по отношение на взаимодействието.
Допълнителният ми въпрос е: дали тези инструкции, разбира се, в рамките на възможността публично да бъде обявена тази информация, включват не само координацията на централно, регионално ниво, а и координацията на ниво терен? Съвсем просто ще задам въпроса: ако в Инструкцията е предвидено съвместно патрулиране на границата, кой поема командването на съответния участък от границата като цяло и командването на съответния патрул, който ще извършва това действие? Вие знаете, че подготовката на армията и подготовката на „Гранична полиция” коренно се различават и има опасност да се получат конфликти и колизии, тоест дали до такава степен сте го направили, дали го отработвате – единият въпрос.
Вторият въпрос е: тъй като това изисква и средства, осигурени ли са финансови средства за тези дейности? Няма да Ви питам за размера, но дали те ще постъпят навреме по съответните пера на бюджета на Министерството на отбраната, защото досега Вие харчите авансово пари. Има ли яснота кога тези пари ще Ви бъдат възстановени – това е все във връзка със средствата? Дали в предвидените 3 млрд. лв., които са за Програмата за развитие на Въоръжените сили на България, сте предвидили и средства, които да са свързани с ремонт на бойна техника и оборудване или закупуване на такова за нуждите на изпълнението на задачите, които са Ви възложени допълнително с промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Ерменков, разбирам Вашата загриженост. Взели сме всички необходими мерки. С моя заповед беше извършено, на първо място, обучение на нашите военнослужещи от страна както на Министерството на вътрешните работи с техни специалисти, така и от страна на Министерството на отбраната. Проведохме съвместни дейности и мероприятия. Вие сте прав – разписахме съвместни планове и инструкции, заедно с госпожа Бъчварова.
От проведените общи тренировки и обучения се убедих на място, на практика – вече четири или пет пъти посещавам тези райони, че нашите военнослужещи са подготвени добре. Координацията е на изключително високо ниво. До момента не сме имали никакви проблеми, свързани с недоразумения между органите на МВР и органите на Въоръжените сили.
Що се касае до средствата – направил съм докладна, в която ще настоявам пред Министерския съвет за отпускане на допълнителни милион и половина лева, които ще бъдат за специалните сили. Имаме нужда от тях. Беше прието и постановление, което ще обезпечи финансово всички дейности, които имаме по охраната на българската граница. Но, сигурността на хората – на първо място, така че ще направим всички възможно те да се чувстват сигурни и убедени, че държавните институции работят за тяхната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, господин Ерменков, за да изразите отношение към отговорите.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Досега бях донякъде доволен от отговорите, но последният Ви отговор не ме задоволи особено в неговата изчерпателност. Не чух все пак дали и по какъв начин ще бъде осигурено оборудване, дали екипировката на съответните подразделения, сили и средства, които ще бъдат използвани там, ще бъде осъвременена и отговаряща на изискванията. Дали и по какъв начин ще бъде закупувана допълнителна бойна техника за охрана преди всичко и допълнително за отбрана на морската ни граница? Има ли предвидено нещо в трите милиарда за повишаване способността на Българската армия със собствени сили и средства да изпълнява еър полисинг. Ако има такива предвидени средства, обсъжда ли се въпросът, от една страна, кое е по-рационално – закупуване на самолети втора ръка, както се говори вече, или възстановяване на възможностите на завод „Терем” в Пловдив за ремонт на самолетна техника? Това, от една страна, ще позволи да се създадат и работни места, ще се засили икономиката. Освен всичко друго, ще има и постъпления в бюджета от тази допълнителна дейност. Ще се дадат възможности за ремонти на други самолети, ако това се случва.
Много Ви моля, когато тръгнете да ревизирате тази програма, имайте предвид всички тези възможности, защото освен закупуването на техника и осигуряване безопасността на българските граждани, неприкосновеността на границата, трябва да се грижим и за икономиката на държавата, защото колкото по-силна е икономиката, толкова повече пари ще може да бъдат отделяни и за отбрана.
Надявам се, когато вземате решение, то да бъде комплексно, а не само в интерес на българските Въоръжени сили, на Българската армия, но и съчетано с интереса на българската икономика, защото тя не е в състояние, в което би могла да подарява пари на чужди държави за неща, които би могла да извърши сама. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Атанас Зафиров относно използване на военен самолет „С-27 G Спартан” за превоз на лица до Полша.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Позволете ми първо също да се присъединя към удовлетворението, изказано от колегата, че след едно сравнително дълго чакане отговор на един доста елементарен въпрос от месец февруари, днес се надявам да получа отговор.
Уважаеми господин Министър, на 21 и 22 октомври 2015 г., водена от Вас делегация посети Република Полша за подписване на договор за ремонт на двигатели „RD 33” за самолет „МиГ-29”. Това събитие беше шумно оповестено и отразено от присъстващите медии. Покана за участие в делегацията имаха и народните представители, членове на Комисията по отбраната към Четиридесет и третото народно събрание. От излъчените репортажи обаче не стана ясно от колко човека беше българската делегация, колко и кои народни представители взеха участие и, забележете, най-важният ми въпрос, всички останали са вследствие от него: кое наложи за превоз да се използва специален военен самолет?
Моля също така да ми отговорите и на следното: бяха ли превозени и журналисти със самолета? Ако отговорът е „да”, кой определи от кои медии да са те и за чия сметка са летели; колко струва полетът, в това число заплащане на летци, техници, летищен персонал, както и въобще мероприятието като цяло; плащани ли са командировъчни и в какъв размер на членовете на делегацията?
В заключение, правен ли е от българска страна коктейл и кой е платил разноските по него? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Зафиров, посещението във Варшава и подписването на Междуправителственото споразумение за осигуряване на логистична поддръжка на самолетите „МиГ-29” беше от стратегическа важност за националната ни сигурност, предвид тежкото състояние на българската авиация. То имаше и символична стойност, демонстрираща солидарността между народите в източната част на Европейския съюз и НАТО в усложнената международна обстановка. Точно заради тези причини бяха поканени народните представители, както вече споменахте, от всички парламентарни групи. Тъй като тогава посещението съвпадна с кампанията за местните избори, народните представители... Вие не успяхте да присъствате.
От гледна точка на разходите за полета, те са, както следва: 7088 долара и 7040 лв.
Трябва да се има предвид обаче, че „Спартан”-ът трябва да извършва регулярни тренировъчни полети. Дали ще бъдат с присъствието на хора, които пътуват с него, или – без, тези полети са задължителни, които изискват също разходи. Така че ползването му в този случай доведе до реално спестяване на средства от бюджета.
Ръководената от мен делегация бе представена от началника на отбраната, заместник-началника на отбраната, началника на политическия кабинет, съветник на министъра на отбраната, директора на Дирекция „Отбранителна аквизиция”, началник на отдел „Развитие на въоръженията” в Дирекция „Отбранителна аквизиция” и двама служители на Дирекция „Протокол” – общо 9 души. Всички разходи по пребиваването на делегацията във Варшава бяха поети изцяло от полската страна.
Колкото до журналистите, бяха поканени представители на всички медии, акредитирани да отразят дейността на Министерството на отбраната. Всички журналисти бяха командировани от съответните медии на техни разноски – за пребиваване и хотел. От наша страна беше осигурен единствено полетът със „Спартан”.
От страна на журналистите присъстваха: Асен Бояджиев – репортер на Българската телеграфна агенция, Александър Марков – репортер на Българската национална телевизия, Илия Иванов – оператор в Българската национална телевизия, Юлиан Христов – репортер на Агенция „Оф Нюз”, Добромир Видев – Българското национално радио, Владислав Прелезов и Николай Николов – от Военния телевизионен канал, Тодор Токин – от в. „Българска армия”, Пламен Петров – репортер на телевизия „Канал 3”, и Мартин Николов – оператор на „Канал 3”.
В заключение държа да кажа, че Министерството на отбраната не е изплащало под никаква форма финансови средства на журналистите, които са отразили събитието в Полша.
Господин Зафиров, благодаря Ви, тъй като неформално бях запитван много пъти дали Министерството на отбраната е платило коктейл или каквато и да е друга вечеря? Не, това не е така, не отговаря на истината. Не сме плащали никакви разходи, свързани с изхранването на делегацията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за реплика, господин Зафиров,.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Министър.
Първо, ще помоля все пак да не наричате това мероприятие посещение, а да го характеризирате с истинското му име, а именно екскурзия за сметка на данъкоплатеца.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Това беше официално посещение. Приети сме от министъра на отбраната.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Вие не отговорихте на най-важния ми въпрос: кое наложи да се използва специален военен самолет? Кое наложи това нещо?! Каква беше причината да ползвате специален военен самолет? Извинявайте, но по начина, по който ми отговорихте, аз не мога да избягам от моето съмнение, че става въпрос за форма на PR и за търсене на някаква медийна популярност, защото нищо в това подписване на договор не налага такова събиране на журналисти, такава голяма делегация, която цитирахте.
Съвсем в заключение, позволете да изкажа и съмнение в точността на цифрите, които цитирахте, и смятам основателно съмнение дали те включват наистина всички разходи по посещението?! Аз затова неслучайно Ви попитах летци, заплати, техници? Затова попитах колко струва цялото мероприятие? Извинявайте, искате ме убедите, че близо четири часа полет със „Спартан”-ът струва 7 хил. долара?! Не мога дълбоко да се съглася с това и ще Ви моля да бъдете по-прецизен във Вашия отговор.
По отношение на коктейла, не Ви попитах Министерството на отбраната давало ли е коктейл, а Ви попитах имало ли е коктейл и кой го е платил? Не дали Министерството на отбраната го е платило, попитах: дали е имало коктейл и кой го е платил? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Зафиров, цифрите са точни. Действително това посещение беше знаково, още повече защото имахме двустранни срещи както с министъра на отбраната на Република Полша, така и с представители от техния генерален щаб.
Не, коктейл не е имало. Официалната делегация бяхме поканени от министъра на тяхната отбрана в Министерството на отбраната на работна вечеря и това беше всичко. Действително времето беше кратко. Направихме всичко възможно да се справим в рамките на няколко часа. Така и беше.
Постигнахме конкретни резултати и считам, че това е оправдано.
Що се касае за разходите, господин Зафиров, истината е такава, но тя изисква от нас да бъдем и конкретни не само в този случай, но и в други. Затова съм бил винаги изключително прецизен и съм молил винаги от Финансовата дирекция да ми правят много точни справки за всеки един разходи.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ, от място): Попитах Ви колко струва един летателен час на „Спартан”?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Но тъй като Вие питате за тези разходи...
Не е PR, не си правя и самореклама. Сигурно вероятно сте обърнал внимание и сте разбрал, че от началото на моя мандат съм отказвал да пътувам в първа класа? Това може да го проверите лесно. Ако направите справка на моите пътувания, ще разберете, че са спестени значителни разходи за бюджета на Министерството на отбраната.
От друга страна, разпоредил съм, забранил съм, когато пътувам, да ползвам апартаменти. Тоест ползвам обикновени стаи, отново за да направя всичко възможно да спестя разходи на Министерството на отбраната. Нямаше да споделя тези мои решения, ако не беше Вашият въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към последния въпрос към Вас от народния представител Антони Тренчев относно назначените служители в системата на Военноремонтните заводи, чийто правоприемник е „Терем” ЕАД.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът, който днес поставям за назначенията и генерално за случващото се в „Терем” ЕАД, ми се струва важен и то не само поради огромния медиен интерес и дебат, който се разви последните седмици. В интерес на истината този въпрос го бях входирал още преди това. Тъй като имахме и информационен повод, ми се струва правилно и удачно да разясним веднъж завинаги какво точно се случва там и от тази висока трибуна Вие да дадете Вашите отговори, така че да няма повод за спекулации, шушукания, въобще всякакъв вид слухове, които създават излишен шум в системата и в информационния поток.
Ще Ви помоля да отговорите на следните въпроси: колко е броят на назначените служители в системата на военноремонтните заводи, чийто правоприемник е „Терем” ЕАД, за периода от януари 2014 г. до 1 март 2016 г.? Поради каква причина и на какво основание са настъпили персоналните промени и какви са финансовите показатели на дружеството към месец март 2016 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тренчев! Съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата и търговските дружества с държавно участие в капитала, Министерският съвет или министрите упражняват правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, съобразно отрасловата им компетентност. „Терем” ЕАД е акционерно търговско дружество с едноличен собственик на капитала министърът на отбраната на Република България и е регистриран в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
Търговското дружество е с едностепенна система на управление. Органите на дружеството са едноличният собственик на капитала на дружеството – министърът на отбраната и Съветът на директорите, състоящ се общо от пет лица.
Конкретно на Вашия въпрос – когато встъпих в длъжност през ноември 2014 г., „Терем” ЕАД беше в незавидно състояние и загубите възлизаха на 5 млн. 141 хил. лв.
В резултат на промените в ръководството за 2015 г. очакваният финансов резултат е печалба в резултат на 3 млн.175 хил. лв. Колкото до назначенията и съкращенията, те съответстват на потребностите на предприятието и дъщерното му дружество.
По-конкретно: в „Терем” ЕАД числеността на персонала е намалена с двама души; в „Терем – Летец” ЕООД е увеличена с 22 души; в „Терем – Овеч” ЕООД е намалена с 13 души; в „Терем – Хан Крум” ЕООД е увеличена със 7 души; в „Терем –Флотски арсенал – Варна” ЕООД е увеличен с 6 души; в „Терем – Цар Самуил” ЕООД числеността е намалена с 4 души; и в „Терем – Ивайло” ЕООД – няма изменения.
През 2016 г. ръководството ще продължи да провежда политика за надграждане на ясно изразената положителна тенденция през 2015 г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за реплика, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз в някаква степен съм удовлетворен от отговорите Ви, но те пораждат и редица други въпроси, на които се надявам да можете адхок да отговорите. Имаме ли ясна причина за тези, бих нарекъл, плачевни резултати от предходната 2014 г.? На каква основа и защо са се получили тези загуби в тези милиони? Резултатът за 2015 г., който на този етап е само прогнозен, кога ще може да го имаме вече като потвърден и конкретен, защото сам казахте, че засега това е на ниво прогнози.
В медиите бяха тиражирани публикации, че има подадени сигнали от прокуратурата конкретно за слабите финансови резултати на предприятието – на какъв стадий са развити тези сигнали и какво въобще се случва от тази страна на проблема? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Тренчев, резултатите за 2015 г. са ясни и аз ги цитирах току-що. Вероятно Вие ме питате за 2016 г. какви са?
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ, от място): Не, за 2015 г. – казахте, че са прогнозни.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Казах, че това е печалбата и то е ясно.
Надявам се за 2016 г. да бъдат много по-добри.
Що се касае за проверките – аз съм много доволен, когато се извършват проверки. Допускам, че те ще дадат отговор на въпроса защо в миналото дружеството е било в такова състояние и е имало толкова големи загуби – надявам се на това. Съответно и въпреки това аз съм разпоредил проверки както на Инспектората, така и на вътрешния одит. Надявам се резултатите да Ви удовлетворяват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря за участието в парламентарния контрол, господин Ненчев.
Преминаваме към въпроси, на които ще отговаря Екатерина Захариева – министър на правосъдието.
Моля, поканете министър Захариева да влезе в залата.
Първият въпрос е от народния представител Методи Андреев относно присъединяване на Република България към Инициативата на Естония от 22 август 2015 г. за създаване на Специализиран международен съд за престъпленията на комунизма.
Тук ли е господин Андреев?
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): Навън е, дава интервю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали се бори последователно срещу комунизма, отказва ли се от въпроса? (Шум и реплики.) Идва ли?
Тогава ще преминем към другия въпрос.
Те комунистите не обявиха, че са постигнали комунизма, но според Методи Андреев и други международници е имало такава система и борбата трябва да продължи.
Заповядайте за процедура по начина на водене, господин Димитров. Дано това да не е, за да печелите време за господин Андреев, докато дойде.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, аз се учудвам, че продължавате да говорите за комунизма. Нали няма уж такива в БСП, така ни казвате последователно. Ваш член е председател на европейските социалисти. Казвате, че не сте комунисти вече – знам ли – да Ви вярвам ли, или да не Ви вярвам, искам да попитам? От тази висока трибуна виждам, че някои емоции не могат да бъдат сдържани, а би трябвало да бъдат. Моля Ви, докато водите Събранието, да го правите по безпристрастен начин. Надявам се, ако въобще е възможно, някога това минало от комунизма да бъде преодоляно и наистина някой ден да станете социалисти, уважаеми колеги, и това да проличи във Вашите изказвания по някакъв начин. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Отчасти приемам препоръката Ви от гледна точка на обективността. Само отбелязах, че комунистите не са обявявали, че е имало комунизъм, а днешните демократи твърдят, че имало комунизъм. Това е част от една идеологическа дискусия, на която Ви каня да присъствате на други форми, а не в Събранието.
Господин Андреев, заповядайте да зададете въпроса си – Ваш ред е.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, първо искам да се извиня, че на Вас задавам този въпрос, защото Вие не сте била тогава министър, когато е ставало дума за това, което Ви питам, но така или иначе аз преди около два месеца разбрах за тази инициатива на естонския министър на правосъдието, затова все пак Вие трябва да отговорите.
На 23 август 2015 г. в естонската столица Талин се поведе Международна конференция на тема „Криминалното наследство на комунизма и нацизма”, посветена на Европейския ден за почит към жертвите на комунизма и нацизма, който се отбелязва на 23 август. Ден по-рано – на 22 август, естонският министър на правосъдието Урмас Рейнсалу огласи предложение за създаването на Специализиран съд със статут на междудържавен орган, който да разследва и да осъди престъпленията на комунистическите режими. „Ние трябва да разследваме престъпленията на комунизма и заедно да ги осъдим. Днес престъпленията на комунистическите режими не са от компетенциите на нито един международен съд.” – коментира тогава министър Рейнсалу. По думите му престъпленията на комунизма е необходимо да бъдат осъдени заради паметта на милионите негови жертви и заради новото поколение европейци, които трябва да знаят, че комунизмът е престъпна и антидемократична идеология.
На тази конференция представителите на правосъдните министерства на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия излязоха със съвместно изявление за необходимостта от разследване на престъпленията на комунизма, като подкрепиха предложението на господин Рейнсалу.
В тази връзка Ви задавам следните въпроси: първо, има ли повереното Ви Министерство информация за отправена покана за участие в споменатата по-горе международна конференция в Талин, проведена на 23 август 2015 г.? Ако има такава, каква е била причината Република България да не изпрати свой представител?
Второ, като министър на правосъдието на Република България, одобрявате ли идеята и нашата страна да се присъедини към инициативата за създаване на специализиран съд за осъждане престъпленията на комунизма и ако това е така, ще изпратите ли официално писмо до министъра на правосъдието на Естония господин Урмас Рейнсалу, с което да изразите нашата готовност и желание да бъдем включени в тази международна инициатива?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Госпожо Захариева, заповядайте да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Андреев, дами и господа народни представители! Такава покана за участие за международната конференция „Криминално наследство на комунизма и нацизма”, посветена на европейския Ден за почит към жертвите на комунизма и нацизма, е била отправена към Министерството на правосъдието. Доколкото съм информирана, поради предварително поет ангажимент министърът не е участвал в нея. Надявам се, че ще подходите с разбиране, че няма как да коментирам програмата на моя предшественик и защо не е имало представител на Министерството на правосъдието на Република България на тази конференция.
Информирана съм, че по време на конференцията, организирана от естонския министър на правосъдието, представителите на правосъдните министерства на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария и Грузия са подкрепили предложението на господин Рейнсалу за създаване на специализиран съд със статут на международен орган, който да разглежда и осъди престъпленията на комунистическите режими. Всичко това разбрахме от публикации в медии и поискана информация след Вашия въпрос от посолството на Република Естония в България. Към момента в Министерството на правосъдието обаче няма отправено официално предложение за присъединяване към инициативата.
Във връзка с въпроса Ви към мен, Вие ме питате дали като министър на правосъдието одобрявам идеята за присъединяване на страната ни към инициативата и като министър ще Ви отговоря, че бих могла да се ангажирам със сериозно разглеждане и обсъждане на предложението от компетентните български институции, които по Конституция следва да одобрят такова предложение.
Като гражданин, лично аз бих подкрепила такава инициатива, не за да кажа само на близките и роднините на хилядите жертви на този режим, че ще получат морално удовлетворение, което би звучало прекалено помпозно, а най-вече, за да покажем на българското общество, че не сме забравили и не трябва да има ненаказани престъпления. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Андреев – реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Госпожо Министър, благодаря за Вашата искреност.
Действително неприятен е фактът, въпреки че е имало покана и предложение към Министерството на правосъдието към момент, когато това е било организирано в Талин, и аз не мога да намеря оправдание за бившия министър Христо Иванов, който, между другото, като реформатор би трябвало да защитава категорично точно тази теза, за която питам в момента.
Що се отнася до Вашия ангажимент, моля Ви много спешно и много бързо да направите всички тези проучвания и да се присъединим към тази международна инициатива, защото България винаги стои встрани от такива действително полезни международни инициативи.
Запазвам си правото след време отново да питам за това съгласуване, което трябва да се направи. Аз предполагам, че трябва да стане в Министерския съвет. Смятам, че премиерът Борисов няма да откаже и няма да остави на заден план една такава инициатива, защото той винаги е заявявал, че жертвите на комунизма трябва да бъдат уважени и справедливо възмездени. Затова смятам, че зад Вас ще застане и Министерският съвет, така че Ви моля по-бързо да направите съответните проучвания и да изпратим това писмо, за да се присъединим към тази група страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Госпожо Министър, за дуплика? Не желаете.
Следващият въпрос към министъра на правосъдието госпожа Екатерина Захариева е от народния представител Вили Лилков относно прилагане на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е свързан с прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Периодично се информирам за това как се изпълнява този Закон и как работи Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Това, което установявам в последните години, е, че има драстично закъсняване в решаването на преписките на гражданите, които са подали заявления за признаване на това, че са били репресирани.
Във връзка с това и с мои приемни, на които се срещам с такива граждани, отправям към Вас следните въпроси: какви действия ще предприемете, за да заработи ефективно Централната комисия по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, за да се решат в срок всички получени преписки?
Второ, колко на брой искания или преписки има в момента в Централната комисия?
Има ли искания в Централната комисия от репресирани лица, по които няма произнасяне от 2009 – 2010 г.? Ако има такива, моля посочете колко е техният брой и в какви административни области са получените искания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Лилков.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Лилков, дами и господа народни представители! Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица делегира правомощия на Централната комисия за установяване на точно определени факти и обстоятелства, а именно основанието, характера и продължителността на репресията. Централната комисия се произнася с мотивирано решение, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене.
В Закона и Наредбата за прилагането му не е разписан ред за осъществяване на контрол от страна на министъра на правосъдието, но въпреки това съм разпоредила и откакто заместник-министър Филипова е председател на тази Комисия, аз мога да Ви уверя, че два пъти седмично се събират и ги виждам лично с очите си, на всяко тримесечие самият председател на Комисията е разпределил тя да представя информация за извършената през периода работа за тези три месеца.
Преписките, постъпили в Централната комисия по чл. 4 от Закона, се разглеждат по реда на тяхното постъпване. Комисията заседава, като на заседанията се разглеждат около 20 преписки, в зависимост от тяхната правна и фактическа сложност – горе-долу това е капацитетът на едно заседание, на което може да се разгледат преписките.
Независимо че сроковете за подаване на заявления за претърпяна репресия по реда на Закона са изтекли през 2011 г., в деловодството на Министерството на правосъдието продължават да постъпват голям брой искания, съответно от областни управители и от териториалните поделения на НОИ. Знаете, че заявлението се подава пред областния управител, който служебно трябва да извърши проверка и да изпрати преписката служебно към Централната комисия тогава, когато трябва да се установяват фактите. Действително има забавяне при произнасяне на част от преписките, като част от причините са натрупаните голям брой стари и неразгледани заявления. Наистина е така.
В периода от 2004 г., когато Комисията преминава от Министерския съвет към Министерството на правосъдието, до средата на 2006 г. – от 2004 г. до 2006 г., не е определен състав на Централната комисия. Това е една от причините за забавянето. Почти две години и половина не е определен съставът, а за тези две години и половина в деловодството на Министерството са постъпили над 4500 преписки.
Отделно от това, през 2010 г. от МВР са изпратени по компетентност на Централната комисия над 1800 броя преписки. Многократните изменения и допълнения на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица и въвеждането на нови категории правоимащи лица също са част от причината за забавянето. Във връзка с въведените нови категории правоимащи лица, мисля, че през 2010 г. беше последното изменение, са постъпили още 650 искания. Забавянето на разглеждането на преписките се дължи и на непълното им окомплектоване – също преди да бъдат изпратени по компетентност на Централната комисия, а съответно Централната комисия трябва да върне и да изиска съответно допълнителните документи, които по Закон и по наредба трябва да се представят.
Директно на Вашия въпрос: колко са неприключилите преписки в момента? В момента са 239 от Централната комисия за периода от 2011 г. до сега. Това е информацията, която ми е подадена като отчет от Централната комисия.
За периодите 2009 – 2010 има само една неприключила преписка, която е от 2009 г. Репресията по отношение на лицето е призната, но в писмото на областния управител е направено конкретно запитване относно приложението на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица. Въпреки това тя е разгледана на страницата на Централната комисия и предстои постановяване на решение, тоест предстои промяна.
В заключение искам да Ви уверя, че съм разпоредила да бъде увеличен броят на преписките, които да бъдат внасяни за обсъждане в Комисията, и във възможно най-кратки срокове да се опитаме да преодолеем това забавяне с тези 239 преписки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз госпожо Захариева.
Господин Лилков, заповядайте за реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря.
Госпожо Министър, това, което установявам, сравнявайки числата, които имам при мен, е че миналата година закъснението беше от общо 414 преписки от 2009 г. до
2015 г. Сега горе-долу с 40% са намалели тези преписки. Но ако се работи с това темпо, смятам, че преписките за 2013-2014 г. ще трябва да ги решаваме през 2018 г.
Позволете ми да изразя едно мое мнение, че за 360 хил. лв. похарчени за работата на тази Комисия за последните шест години, тази работа не е удовлетворителна, защото информацията, която имам от писмен отговор по същата тема, разбира се, не със същите въпроси, показва, че средно около 54 хил. лв. годишно се изразходват за работата на тази Комисия. Смятам, че тя би трябва до заработи с много по-високо темпо. Благодаря Ви, че Вие лично се интересувате от нейната работа, защото тя беше действително занемарена. И много Ви моля да ускорите качването на решенията на сайта на Министерството на правосъдието – нещо, което съм настоявал да се случи в последните две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Лилков.
Госпожо Министър, това беше последният въпрос към Вас, така че Ви пожелавам приятна работа.
Преминаваме към въпроси, задавани към министъра на околната среда и води госпожа Ивелина Василева.
Първият въпрос от народния представител Атанас Стоянов относно реализация на два проекта в община Сандански – канализацията на с. Левуново и канализацията на с. Лешница.
Заповядайте, господин Стоянов. Имате думата да развиете Вашия въпрос.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос към Вас е свързан с два проекта, на които община Сандански е съответният бенефициент. Тези два проекта касаят канализация на с. Левуново и съответно канализация на с. Лешница.
Както казах, община Сандански е бенефициент в изтеклия програмен период на тези два проекта. Те се финансират от предприятието за управление и дейностите по опазване на околната среда. След тяхното одобрение съответно започва и тяхната реализация изпълнение чрез отпускане на съответните поетапни финансови траншове.
През 2009 г. двата проекта за канализация са замразени с оглед промяната на приоритети за финансиране в ПУДОС, като средствата са насочени предимно в сектор отпадъци и големи пречиствателни станции за отпадни води.
В плановия период 2007 – 2013 г. по Програма за развитие на селските райони община Сандански имаше възможност за реализиране на своя територия проекти в областта на водоснабдяването и канализацията и съответно тя се е възползвала от тази възможност.
Започнати и недовършени двата канализационни проекта несъмнено влошават и занижават стандарта на живот в двете населени места. Осъзнавайки и разбирайки новите приоритетни начала в новия програмен период на ПУДОС, както и техническите и финансови трудности по окончателната реализация и завършване на тези два проекта, които са от миналия програмен период, е необходимо и целесъобразно да се търсят възможности и инструменти за тяхно завършване.
В тази връзка, уважаема госпожо Министър, и с уговорката, че Вие нямате никаква пряка вина по отношение спирането на тези проекти, въпросът ми към Вас е: какви са причините за спиране реализацията на двата проекта за канализация на с. Левуново и с. Лешница в община Сандански и евентуално има ли технически и финансови възможности за тяхното окончателно реализиране и завършване? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Стоянов.
Госпожо Василева, заповядайте да отговорите на зададения Ви въпрос.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! В отговор на поставения от Вас въпрос какви са причините за спиране реализацията на двата проекта за канализация на с. Левуново и с. Лешница – община Сандански, Ви информирам за следното.
За проект канализация на с. Лешница през 2004 г. община Сандански подава заявление за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 3 млн. 322 хил. 745 лв. от предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда. С решение на Управителния съвет от 19 октомври 2007 г. е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 400 хил. лв. за изпълнение на част от проекта. За одобрените от Управителния съвет средства е сключен договор между ПУДООС и общината за сумата, по който са разплатени 374 хил. 744 лв. за изпълнение на строително-монтажните работи и договорът е приключвал. Община Сандански подава искане за дофинансиране на проекта, по което с решение на Управителния съвет на ПУДООС през 2008 и 2009 г. са отпуснати общо още 1 млн. лв. за реализацията му. За тези средства няма подписан договор, с ПУДООС, тъй като с решение на Управителния съвет от 26 август 2009 г. и 30 юли 2010 г. финансирането е отменено поради липса на обезпеченост с финансови средства и изменение на приоритетите на ПУДООС. За решението на Управителния съвет община Сандански е уведомена.
За проекта канализация на с. Левуново през 2006 г. община Сандански подава заявление за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 4 млн. 854 хил. лв. От предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
С решение на Управителния съвет от 23 юни 2008 г. е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер до 500 хил. лв. за изпълнение на част от дейностите. Сключен е договор между общината и ПУДООС за сумата, по който са разплатени 499 хил. 953 лв. за изпълнение на одобрените от Управителния съвет строително-монтажни работи и договорът е приключил. Оттогава няма движение по преписката. Община Сандански не е депозирала заявление в ПУДООС за дофинансиране на проекта.
Относно въпроса Ви какви са техническите и финансови възможности за окончателното реализиране на проектите, бих искала да Ви информирам, че двата проекта не попадат в приоритетите за финансиране на ПУДООС, защото касаят агломерации под 2000 еквивалент жители.
В съответствие с изискванията на Закона за водите за да се изгражда централизирана канализация, общината трябва да докаже, че има изградена пречиствателна стойност или е осигурила паралелното изграждане на такава. Тоест не е допустимо да се изгражда канализация, ако не е осигурено пречистването. Ако това е налице, бих искала да Ви уведомя, че по линия на Програмата за развитие на селските райони са допустими за финансиране проекти за агломерации под 2000 еквивалент жители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Стоянов, искате думата за реплика – заповядайте.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за предоставена информация по съответния казус. От нея наистина е видна хронологията, фактологията и причините за спирането на тези два проекта. Очевидни са приоритетите на ПУДООС, както Вие казахте, и на Вашето ведомство относно сектор „Управление на водите”.
В началото на февруари 2016 г. на конференция декларирахте, че през настоящата 2016 г. в сектор „Околна среда и води” общините ще могат да разполагат с над милиард лева – около милиард и 200 млн. лв., като една трета от тази сума са за вече одобрени проекти в областта на сектор „Води” и за големи градове, една немалка част – около 200 милиона, са за вече одобрени проекти, всъщност така наречените „фазирани проекти” за общини от миналия програмен период и реално и де факто се оказва, че най-уязвими и най-потърпевши са от именно онези одобрени и започнати проекти, свързани със сектор „Води” в онези малки населени места под 2000 души, както и Вие казахте.
От хронологията, която изнесохте, е очевидно, че вече са вложени стотици хиляди левове не само в тези два проекта, а разбира се, вероятно има и десетки други такива.
В тази връзка искам да Ви кажа, че макар и малки населени места, те не са със затихващи функции. Там има активно младо население. Те наистина разчитат на съответните общини, на парламент, на Министерския съвет, на правителство и на съответните държавни институции да си свършат и най-вече да си довършат работата. В тази връзка наистина отправям един добронамерен апел към Вас – нека да търсим различни начини. Знам, че наистина е трудно, но дали ще е чрез държавния бюджет, дали чрез фазиране на проекти през новия програмен период, но нека да не забравяме и тези общини. По този начин няма да удовлетворим само жителите на тези населени места, но наистина ще покажем принципно едно справедливо отношение към всички населени места, а не само към големите градски агломерации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Желаете ли дуплика, госпожо Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за коментара. Безспорно съм съгласна с Вас, че нуждите са големи. Това беше докладвано и от колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които отговарят за сектор „Водоснабдяване и канализация”. Знаете, че нуждите са големи.
Що се отнася до Министерството на околната среда и водите чрез Оперативна програма „Околна среда”, безспорно приоритетите са ясно заложени в програмата и касаят големите агломерации. Възможности има чрез ПУДООС, в случай че са изпълнени критериите, които цитирах преди малко. Както споменах, и Програмата за развитие на селските райони е друг възможен инструмент за безвъзмездно финансиране и то е насочено точно към агломерациите под 2000 еквивалент жители.
Това, което е важно, е да се реализира реформата във ВиК-сектора, като очакванията са, че тя наистина ще доведе до това секторът да стане ефективен, да има възможност ВиК дружествата също да инвестират в мрежата, да реинвестират и да поддържат една качествена система за предоставяне на ВиК услуги на населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз.
Следващият въпрос към министъра на околната среда и водите е от народния представител Вили Лилков относно състоянието на минералните извори, които Министерството на околната среда и водите прехвърли безвъзмездно на Столична община.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно състоянието на минералните извори, които през 2011 г. Министерството на околната среда и водите прехвърли безвъзмездно на Столична община. Тогава беше направено следното. За 25 години безвъзмездно бе прехвърлена собствеността на общината върху минералните извори при Централната минерална баня, кв. „Баталова воденица”, находището при бившата баня „Лозенец”, също в кв. „Овча купел”, в жк „Свобода”, в с. Железница, в кв. „Надежда” и с. Панчарево.
Тогава Столична община обяви, а и неколкократно след това, инвестиционни намерения за:
Първо, концесия на част от Централната минерална баня и в кв. Лозенец за спа центрове, както и за захранване с минерална вода на басейна „Спартак”.
Второ, за отопление на сградите на направление „Архитектура и градоустройство”, на Министерския съвет, на Социалното министерство и сградата на Народното събрание на пл. „Независимост”.
Трето, за изграждане на плаж с минерална вода при парк „Възраждане” при минерален извор „Баталова воденица”.
Четвърто, за изграждане на аквапарк около извора край кв. „Челопечене”.
На церемонията при прехвърлянето на собствеността тогавашният министър на околната среда и водите заяви, че ще сътрудничи напълно на общината за реализацията на проектите и че ако в петгодишен срок общината не започне усвояването на минералните ресурси, находищата ще бъдат върнати за стопанисване от държавата.
Оттогава активно съм се интересувал от този въпрос. Дори по мой доклад Столичният общински съвет взе решение преди повече от четири години да се изгради специализирана структура в Столична община за експлоатация и развитие на минералните находища.
Моят въпрос е следният: В какво състояние са понастоящем минералните находища, които държавата прехвърли на Столична община, и изпълнени ли са инвестиционните намерения? Какъв контрол е упражнявало Министерството на околната среда и водите през изминалия период върху хода на изпълнението на намеренията на общината, какви препоръки е отправило и какво съдействие е оказвало на Столична община, за да изпълнят инвестиционните си намерения?
Предварително искам да кажа, че не бих се задоволил от отговор, който казва, че се следи непрекъснато температурата на изворите, минералният и химическият състав, а искам конкретно да ми бъде отговорено по отношение на инвестиционните намерения на Столична община какъв контрол е оказвало Министерството на околната среда и водите и какво възнамерявате да направите, тъй като петгодишният срок вече изтече? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Лилков.
Госпожо Василева, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лилков! Безспорен приоритет на правителството е стимулиране на общините за използването, оползотворяването на този ценен ресурс – минералните води, с които разполагаме. Затова стартираме и програма. В средата на годината ще обявим нашата програма за подпомагане на общините с частично финансиране на дейности, свързани с изграждането и поддържането на мрежата за довеждащите водопроводи и съответно разпределителната мрежа.
Както и Вие казахте, тази политика е наш приоритет и затова през 2011 г. беше променен Законът за водите, с който беше дадено безвъзмездното право на общините да управляват и ползват водите от държавните находища на минерални води за срок от 25 години, ако за тези находища няма действащи концесии или се ползват по-малко от 51% от утвърдените експлоатационни ресурси.
Във връзка с това с Решение на министъра на околната среда и водите през 2011 г. на Столична община са предоставени безвъзмездно за управление и ползване осем находища на минерална вода, изключителна държавна собственост – София – център, София – „Надежда”, София – „Свобода”, София – Панчарево, София – Железница, София – „Баталова воденица”, София – „Лозенец”, и София – „Овча купел”.
По отношение на първия въпрос, Ви уведомявам, че в изпълнение на задължението си като стопанисващ находищата на минерална вода, разкрити чрез сондажи или каптирани естествени извори, Столична община е предприела дейности по проучване на техническото състояние на съоръженията от предоставените й за управление и ползване находища. Съоръженията на седем от находищата са в добро техническо състояние и са годни за експлоатация като водовземни съоръжения. Единствено за предоставеното за стопанисване находище София – „Баталова воденица”, проведено специализирано проучване установява, че съоръжението от находището се намира в лошо техническо състояние. В тази връзка Министерството на околната среда и водите изпрати писмена препоръка до Столична община да възложи извършването на допълнителни ремонтни дейности на съоръжението от находището с цел привеждането му в експлоатационно състояние.
В изпълнение разпоредбите на Закона за водите Столична община ежегодно до 31 март представя своите отчети за ползването на минералните води и предоставени й за управление и ползване. За периода от предоставяне на находищата до настоящия момент Столична община изпълнява задълженията си като стопанисва предоставените й находища с извършване на дейности по: възлагане на допроучване на находищата за оценка на експлоатационните им ресурси; изготвянето на проекти за определяне на санитарно-охранителна зона; стартиране на процедура по издаването на балнеологични оценки и извършване на анализи на минералната вода от съответното находище.
В доклад от главния архитект на Столична община е представен на МОСВ и проект на решение на Общинския съвет относно приемане на тарифа за таксите за водовземане от минерални води, публикуван и на страницата на общината. В този смисъл Столична община е упражнила правото си на управление и ползване на предоставените й осем находища на минерална вода.
Що се отнася до конкретните намерения и планове за развитие и експлоатация, това са въпроси от компетенциите на органите на местно самоуправление.
Министерството на околната среда и водите е оказвало съдействие на Столична община (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) в изпълнение на действията й по стопанисването на находищата на територията на общината, издаване на препоръки и становища, предоставяне на информация за водовземните съоръжения в находищата, участие в заседания Експертния съвет по устройство на територията към общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Лилков, виждам, че искате да направите реплика. Заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Първо, ще кажа следното. София е най-богата столица на минерални води – и като общ ресурс, и като хидротермални видове на води.
Това, което обаче е направила Столична община за последната година, е кръгла нула, госпожо Министър. Запознат съм директно, тъй като съм в непрекъсната връзка с Българската асоциация за подземни води, а и защото съм свързан с колеги, които работят пряко в тази сфера. Трето, интересувал съм се непрекъснато от това какво прави Столична община. Единственото ново, което е направила като стъпка напред, е внесената от главния архитект тарифа през 2016 г., забележете, за ползването на минерална вода.
Относно състоянието на съоръженията, лично аз се ангажирам да Ви заведа в двора на училището „Адам Мицкевич” в квартал „Надежда”, за да видите затрупаните с боклуци сондажи повече от 20 години!
Готов съм да Ви заведа на улица „Милин камък” и „Евлоги Георгиев” и да видите какво е състоянието на сондажите в квартал „Лозенец”.
Готов съм да Ви заведа в „Овча купел”, за да видите какво е състоянието на минералната баня. Изобщо нищо не е направила Столична община през тези години! Единственото що-годе в добро състояние находище е пред Централната минерална баня, но там огромната част от ресурса се излива в канализацията.
Искам да подчертая – нищо не е направила Столична община! Дори не е създадена специализираната структура за проучване, експлоатация и развитие на минералните извори!
Много Ви моля като собственици да влезете в правата и в задълженията си, защото в провинцията се направиха маса спа центрове, балнеологични центрове, кметовете свършиха работата си на много места. Частният бизнес инвестира там, а в София не е направено нищо!
Много ми е интересно какво става с минералния извор в местността Баталова воденица? След няколко дни там ще открием парк „Възраждане”. Този минерален извор, който се твърди, че е генетически свързан дори с находището при Централната минерална баня, ще се експлоатира ли?
Какво става със сондажите, които са направени в двора на „Спортна София”, което е на 200 метра от парк „Възраждане”? Поинтересувайте се, много Ви моля! Това е сериозен въпрос.
Не може непрекъснато да си лъскаме обувките при всяка предизборна кампания с тази тема, а повече от пет години нищо да не се направи, а преди това Министерството да нехае години наред! Благодаря Ви.
Извинете ме за тона, но става въпрос за богатството на София.
Ще Ви препоръчам. Правил съм специални филми по тази тема. Вижте ги в интернет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Госпожо Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, няма как да не споделям Вашето желание да бъде оползотворен ресурсът. Както упоменах, това е основен приоритет. Безспорно това е важно не само за столицата, но и за други градове в страната, където има находища на минерални води. Затова, както упоменах, ще бъде въведена и Национална програма за подпомагане на общините.
Не само това: съгласно информацията, с която разполагам, доколкото ми е известно, тя е публикувана и на страницата на Столична община, в Общия устройствен план на София е залегнала Стратегия за използване на потенциала от хидротермални ресурси на територията на Столична община. Разработена е и Програма за оползотворяване на ресурсите с дългосрочни и краткосрочни мерки към общинския План на Столична община.
Безспорно София има възможности чрез инструментите, програмите, които ползват европейско финансиране, за реализиране на инвестиционни проекти, за подпомагане на усилията на общините да се развиват находищата, съоръженията. Ползването на водите е важно. Както и Вие казахте, това е нашето богатство и трябва да го ползваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Иванов относно готовност на бенефициентите по Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г., Приоритетна ос 1 „Води”.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър Василева.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Както знаем, по Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г. основният елемент и основните усилия ще бъдат отново насочени към сектора „Води”.
В тази връзка, на база на мои наблюдения, като заместник-председател на Комисията по европейските фондове и от контактите си с бенефициентите в тази приоритетна ос „Води”, възникна притеснение относно тяхната готовност за този програмен период, относно тяхната възможност да изготвят проектите си за кандидатстване, а именно конкретно за ВиК операторите, които са основен акцент и по настояване на Европейската комисия по новата Оперативна програма.
Моля да отговорите на въпроса: по Ваши данни каква е готовността за кандидатстване за одобрение на проектни предложение от страна на бенефициентите, които са идентифицирани като приоритетни в регионалните прединвестиционни проучвания, а именно – ВиК операторите? Имат ли те готовност? Имат ли желание да разработват проекти, защото за разлика от предишния програмен период, когато бенефициенти бяха общините, сега ВиК операторите са в по-неизгодна позиция. Те са институционално под шапката на друго министерство, не са към Вас, нямате пряк достъп до тях.
Имаме информация, че в тази ситуация общините не желаят особено да сътрудничат в процеса. Искаме да разберем дали опасенията са основателни и дали всичко ще протече гладко през следващия програмен период, тъй като до 2020 г. не остана много време, не са много дните, а проектите, които би трябвало да се реализират, са изключително сложни и доста трудоемки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Иванов.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Иванов.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, както и Вие споменахте, по новата Оперативна програма „Околна среда” основна част от ресурса – 70%, в размер на 2 млрд. 300 млн. лв. е насочена към ВиК сектора.
В момента се изпълняват така наречените „ранни проекти”, следвайки подхода, валиден през изминалия програмен период, защото се провежда и водната реформа, защото се очаква, че ВиК операторите, като основни бенефициенти на помощта, ще могат да реализират проекти, които да доведат до максимален ефект от гледна точка на планирането, приоритетните инвестиции в критичните участъци и елементи от системите.
През 2015 г. по Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г. бяха обявени две процедури, насочени към подпомагане на реформата във ВиК отрасъла, и реализацията на инвестиции във ВиК сектора през програмния период.
Бенефициент и по двете процедури е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като отговорно за политиката във ВиК сектора.
Целта на първата процедура „Подпомагане на регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК” на стойност 61 млн. 512 хил. лв. е реализиране на интегрирано регионално инвестиционно планиране чрез разработването на регионални прединвестиционни проучвания. С тези регионални прединвестиционни проучвания ще се анализират техническите и икономическите нужди от инвестиции на регионално ниво, ще се предложат технико-икономически ефективните решения, които трябва да бъдат изпълнени на територията на един консолидиран район, и да допринесат за постигане на съответствие с европейското и националното законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните, опазването на водите.
Очакваният резултат от изпълнението на мерките по процедурите е подготовката на качествени документи за ВиК операторите за кандидатстване по оперативната програма за инфраструктурни проекти на територията на 14-те консолидирани района, което ще ускори процеса на кандидатстване от тяхна страна.
Целта на втората обявена процедура „Подпомагане ефективността, управлението и институционалния капацитет във връзка с изпълнението на реформата във ВиК отрасъла” на стойност 15 млн. 840 хил. лв. е именно развитие и укрепване на институционалната среда и капацитет за ефективно управление на ВиК отрасъла, и предоставяне на качествени ВиК услуги в съответствие с изискванията на европейското законодателство и добрите международни практики.
Дейностите по проекта, изпълняван от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, включват укрепване на административния капацитет чрез обучения и/или организиране на информационни събития със заинтересованите страни, в това число асоциации по ВиК, ВиК оператори, областни администрации, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и други с цел повишаване на ефективността при управлението, планирането и регулаторната и финансовата отчетност на отрасъл ВиК. Процедурата ще подкрепи и прилагането на договорната рамка за стопанисване, експлоатация и поддръжка на публичната ВиК инфраструктура и предоставянето на ВиК услуги, необходими за реализирането на инфраструктурни проекти по оперативната програма, и реализирането на ВиК реформата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, госпожо Министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Да, действително, взети са мерки, за да може да се подобри най-малко административният капацитет и готовността на ВиК операторите да стартират успешно за този програмен период.
Като един допълнителен въпрос аз днес и от пресата научих, че са сключени договори в размер 38 млн. лв. с консултанти, които да направят първоначалните проучвания по тези регионални прединвестиционни проекти, които най-малкото да подобрят качеството на изготвените документи, които трябва да представят ВиК операторите при кандидатстването по тази Оперативна програма, но бихте ли ми обяснили дали именно тези средства, които сега ще се изхарчат, няма да бъдат едно повторение на предишно изготвените така наречени „мастер планове” през 2014 г. Ако не се лъжа близо 51 милиона бяха изхарчени там. Да не се случи така че да стане повторение на извършеното вече и най лошото, което може да се случи, е повтаряне на грешки, които по някакъв начин вече са били посочвани от Европейската комисия при договарянето на следващия програмен период?
И каква е готовността на Министерството на околната среда и водите да наблюдава целият този процес, за да не се допускат подобни опасения, които аз сега изказвам тук, пред Вас, за да не се стигне до провал в определени общини и ВиК оператори при подготовката и след това изпълнението на ВиК проектите, защото в този програмен период няма да ги има тези правила N+2, N+3 и има сериозна опасност за загуба на средства, а това е в интерес и на цялата държава, разбира се. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Иванов.
Госпожо Министър, дуплика ще желаете ли?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, всъщност през настоящия програмен период важи само правилото N+3. N+2 вече не важи. Но така или иначе въпросът, който Вие зададохте, е до каква степен регионалните прединвестиционни проучвания ще бъдат валидната основа за реализиране на проектите? Това е изричното изискване на Европейската комисия още в периода на преговорите, които са водени – и за Споразумението за партньорство, и за Оперативната програма. Необходимостта произтича от Националната стратегия за ВиК отрасъла, която е приета 2014 г., където изрично е разписано, че трябва да се върви към регионализация и към окрупняване на сектора, обособяването на 28 региона.
Вие споменахте така наречените „мастер планове”. Това са планове и документи, но на по-високо йерархично ниво. Регионалните прединвестиционни проучвания изискват по задълбочени анализи и в техническо и инженерно отношение, и във финансово-икономическо отношение. Така че това са документите, които ние следим. Имаме много добра координация с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, има и специално звено в Министерството на околната среда и водите, което вече е сформирано – така нареченото „Звено за управление”, което следи проектите, изпълнявани по тази Приоритетна ос „Води”.
Бъдете уверен, че и взаимодействието между ведомствата, както и участието на „Джаспърс”, участието на Европейската комисия във всички формати и етапи на процесите, гарантират проследяването и в крайна сметка качествените резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Василева.
Следващият въпрос към министъра на околната среда и водите е от народния представител Борис Ячев относно дейността на кариера за добив на мрамор в „Натура”, в зоната „Бесапарски ридове”.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, местността „Бесапарските ридове” на границата на общините Стамболийски и Кричим е обявена с решение на Министерски съвет № 122 от 2 март 2007 г. за защитена зона BG 0002057 от европейската мрежа „Натура 2000” съгласно Директивата на Европейския съюз за птиците. В тази връзка България е поела ангажимент пред Европейския съюз да опазва европейското птиче природно наследство в нея.
На 29 октомври 2008 г. Министърът на околната среда и водите е издал заповед № 786 от 29 октомври 2008 г., с която се забраняват в зоната дейности, които противоречат на целите за опазването й. В тази заповед изрично се забраняват нови кариери за добив на подземни богатства.
В противоречие с издадената заповед три и половина години по-късно – на 18 май 2012 г., Министерският съвет предоставя.на фирма „Персенк Инвест ООД” без търг незаконна концесия Д-00601 за 35 години за добив на мрамори в зоната BG 0002057 „Натура 2000” в близост до село Куртово Конаре.
От тогава фирмата разработва активно кариерата, взривовете и шумът от къртещите и трошащи машини плашат птиците и ги прогонват от хабитата им.
Въпреки уверенията на местните кметове, че ще започне рекултивиране на унищожената от дейността на кариерата земя, такава рекултивация не е направена до момента.
Не е изградена и оросителна система срещу прекомерното запрашаване на района, а след сериите от взривове обикновено подпочвените води в село Куртово Конаре и съседното Ново село изчезват за дълго.
Силно застрашен е хабитатът на защитени от Европейската директива птици като царският орел, ловният орел, белоопашатият мишелов, дебелоклюната чучулига и други – общо 22 вида птици, изброени в Приложение 1 на Директивата.
Това нарушение на Директивата грози страната ни от санкции и спиране на еврофондовете за околна среда.
Възмутените жители от село Куртово Конаре са събрали близо 2000 подписа под изпратена от тях петиция до Европейския парламент и жалба до Европейската комисия, в която искат спиране на кариерата, за да се спаси природното наследство.
Предвид изброените дотук факти, уважаема госпожо Министър, въпросът ми е: Какви са констатациите в направените от РИОСВ - гр. Пловдив, проверки на дейността на кариерата? И при констатирани нарушения, ще предприеме ли Министерството на околната среда и водите необходимите законови действия за прекратяване на концесионния договор на фирма „Персенк Инвест” ООД за кариерата им в местността „Бесапарските ридове”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Госпожо Василева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ячев, в отговор на поставените от Вас въпроси и в съответствие с компетенциите на Министерството на околната среда и водите бих искала да Ви информирам за следното.
Кариерата за добив на мрамори в находище „Куртово Конаре” не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените категории. Находището попада в границата на защитената зона „Бесапарски ридове”, определена за опазване на дивите птици по чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, обявена със заповед от 29 октомври 2008 г. на министъра на околната среда и водите. Съгласно заповедта за обявяване на границата на защитената зона се забранява разкриване на нови кариери за добив на подземни богатства с изключение на такива, за които има стартирала процедура за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване, издадено разрешение за търсене и/или проучване, регистрирано търговско откритие, стартирала процедура за предоставяне на концесия за добив или предоставена такава. За площ „Куртово Конаре” процедурата по предоставяне на разрешение за търсене и проучване е стартирала с подаване на заявление за търсене и проучване на 15 януари 2005 г., тоест преди влизане в сила на заповедта за обявяване на защитената зона.
В тази връзка и предвид това, че дейността е открит добив в кариери при площ на 25 хектара, е включена в Приложение 1 към Закона за опазване на околната среда през 2011 г. в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, е проведена процедура по оценка на въздействието върху околната среда и процедура по оценка за съвместимост с предмета и с целите на опазване на защитените зони, съгласно Закона за биологичното разнообразие. От директора на Инспекцията е издадено положително решение по ОВОС от 2011 г.
С решение на Министерския съвет от 2012 г. е предоставена концесия за добив на подземни богатства, строителни материали, мрамори от находище „Куртово Конаре”, а на 14 май 2014 г. е сключен договор между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и „Персенк Инвест” ООД, град Пловдив. За периода 2012 – 2014 г. при извършените проверки от Регионалната инспекция на кариера „Куртово Конаре” не са установени нарушения на поставените в решението по ОВОС условия.
През 2015 г. след подаден сигнал на зеления телефон в Регионалната инспекция, свързан с неорганизирано емитиране на прах от дейността на кариерата, е извършена извънредна проверка на обекта, при което е установено, че не се извършва оросяване на работните участъци и пътищата на кариерата. За констатираното нарушение на оператора е съставен акт и е издадено наказателно постановление за налагане на имуществена санкция в размер на 2 хил. лв. Дадено е предписание за извършване на оросяване на пътищата и оборудване на трошачната инсталация със система за оросяване.
От месец септември 2015 г. до настоящия момент от Регионалната инспекция в Пловдив са извършени шест проверки на кариерата.
Бих искала да Ви уверя, че от Регионалната инспекция се осъществява стриктен контрол на обекта и при констатиране на нарушение на екологичното законодателство ще бъдат предприети съответните административно-наказателни мерки.
При наличие на обстоятелства за значително замърсяване на компонентите на околната среда в съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства ще бъдат уведомени Министерският съвет и министъра на енергетиката, който има компетенция, съгласно Закона за подземните богатства, относно необходимостта от предприемане на законови действия по отношение на концесионния договор с фирмата „Персенк Инвест” ООД за кариерата в местността „Бесапарски ридове”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Ячев, имате думата за реплика.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, моята реплика ще бъде съвсем кратка. Тя е в посока на последната част от Вашия отговор, във връзка с това, че ще бъдат осъществявани регулярни проверки относно евентуални нарушения на Закона за опазване на околната среда.
Вече съм предприел постъпки в Министерството на енергетиката за предсрочно прекратяване на концесионния договор, като едно от основанията, наред с други нарушения на клаузи от договора, е чл. 23: „при последващо възникване на опасност за околната среда” и ал. 2: „в случай на неспазване от страна на концесионера на изискване за опазване на околната среда и рекултивация на нарушените терени”.
Вие сама споменахте, че предписание е дадено още през
2015 г. – за монтиране на инсталация за оросяване. По моя информация, преди две седмици, такава инсталация все още не е закупена и не е монтирана. Фирмата продължава да работи в нарушение.
В заключение искам да Ви информирам за нещо, което получих на имейла си буквално няколко минути преди парламентарния контрол, че Инициативният комитет на жителите на село Куртово Конаре имат намерение да организират връчване на петиция, на подписка и протест пред Народното събрание следващия петък, доколкото разбрах, и пред Министерството на околната среда и водите. Ще искат контакт и среща с Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ячев, благодаря за загрижеността, която изразявате – споделям я изцяло и трябва да бъдете уверен, че ще бъдем непримирими към всякакви нарушения на законодателството, което касае опазването на околната среда. В този смисъл са и регулярните проверки. В случай че Министерството на енергетиката предприеме действия за прекратяване на концесионния договор, предполагам, че ще бъдат ползвани данните от проверките, които са извършвани от Регионалната инспекция по околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към последния въпрос към министър Василева. Той е от народния представител Манол Генов – относно продължаващо депониране на строителни отпадъци на нерегламентирано сметище в село Първенец, община Родопи, област Пловдив.
Уважаеми господин Генов, имате думата за въпроса.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно продължаващото депониране на строителни отпадъци на нерегламентирано сметище край село Първенец, община Родопи, област Пловдив.
Уважаема госпожо Министър, в село Първенец, община Родопи продължава да се експлоатира сметище за строителни отпадъци.
Редно ли е да се извършва тази дейност и отговаря ли тя на съществуващото законодателство? Коя е фирмата, извършваща дейността като оператор на депото? Плащала ли е досега отчисления за депониране на отпадъците и в какъв размер са те? Извършвани ли са проверки от Регионалната инспекция за опазване на околната среда и водите на посочения обект? Правени ли са някакви предписания? Има ли констатирани нарушения на законодателството в областта на опазване на околната среда?
Уважаема госпожо Министър, какви мерки е предприело Министерството на околната среда и водите досега и какви ще бъдат бъдещите Ви действия, за да бъдат изпълнени изискванията на Закона за управление на отпадъците? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Министър Василева, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, депото за строителни отпадъци в поземлен имот, публична общинска собственост, в местност „Чакъла”, село Първенец, община Родопи се стопанисва от „СО Спектър” ЕАД, село Първенец. През 2010 г. от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Пловдив е издадено разрешение на Дружеството за извършване на дейности по транспортиране, временно съхраняване и обезвреждане чрез депониране на строителни отпадъци с петгодишен срок на действие. От РИОСВ – Пловдив, са извършвани регулярни проверки на депото, като са констатирани нарушения на изискванията на Закона за управление на отпадъците и за тях са предприети следните административнонаказателни мерки:
- за неизпълнение на условия от разрешителното „СО Спектър” ЕАД, село Първенец е санкционирано с 3000 лв.;
- за неплащане на две поредни месечни отчисления за обезвреждане на отпадъците община Родопи е санкционирана със 110 хил. лв., от които 60 хил. лв. са платени от общината, а издаденото наказателно постановление в размер на 50 хил. лв. е отменено от Административен съд – Пловдив.
На 11 март 2015 г. са заплатени всички дължими отчисления към РИОСВ – Пловдив.
За периода 1 януари 2011 – 30 март 2016 г. постъпилите суми от отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците от община Родопи са 447 466 лв.
През 2015 г. от директора на РИОСВ – Пловдив, е издаден регистрационен документ на „СО Спектър” ЕАД за извършване на дейности по третиране на строителни отпадъци – бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия и други. Регистрационният документ разрешава на площадката да се разположи единствено инсталация за третиране на строителни отпадъци с цел последващото им оползотворяване и не предвижда депониране на строителни отпадъци.
На 10 март 2016 г. от РИОСВ – Пловдив, е извършена планова проверка на депото за строителни отпадъци. При проверката е констатирано, че Дружеството приема отпадъци, различни от упоменатите в издадения регистрационен документ.
Във връзка с констатираното нарушение е дадено предписание за преустановяване приемането на отпадъци, различни от упоменатите в издадения регистрационен документ, и е изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
От директора на РИОСВ – Пловдив, в законоустановения срок ще бъде издадено наказателно постановление за налагане на имуществена санкция на оператора.
От РИОСВ – Пловдив, ще бъде извършен последващ контрол и при неизпълнение на даденото предписание ще бъде предприета принудителна административна мярка – спиране на дейността до привеждане в съответствие с издадения регистрационен документ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Генов, заповядайте за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо Министър.
Ще следя това, което обещахте – как Регионалната инспекция по околната среда и водите ще си свърши работата, защото там продължават да постъпват отпадъци нерегламентирано. От Вашия отговор разбрах, че издаденото през 2010 г. разрешение с петгодишен срок е изтекло отдавна и в момента такова няма.
Мога да Ви допълня само, че това сметище или депо, както казахте, няма и подробен устройствен план. Община Родопи е обявявала процедура за такъв, за 50 600 лв., която е прекратена поради липса на интереси на участници за нея. Така че не знам колко време трябва да ги чакате, за да се приведат в съответствие, както казахте. Невъзможно е да бъдат приведени в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците. Нека Вашите органи да побързат със спирането на тази дейност на обекта.
Имам такъв въпрос: кой ще е отговорен за рекултивацията на това сметище в бъдеще? Казахте, че има отчисления, правила ги е общината. Има ли такъв план, ще има ли, ще бъде ли рекултивирано, защото това е немалка територия в този район? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Министър Василева, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Бъдете уверен, че не само Вие ще следите, но и аз ще следя, защото безспорен наш приоритет е извършването на ефективен, превантивен, текущ и последващ контрол и нарушаването на законодателството се санкционира. Както упоменах, съгласно резултатите от проверката, която е извършена, има съставен акт за установяване на административно нарушение и ще бъде издадено наказателно постановление, връчен е предупредителен протокол на оператора и в този смисъл, ако не се съобразят с тези указания на Регионалната инспекция по околната среда и водите, ще бъде спряна дейността с принудителна административна мярка.
Що се отнася до рекултивацията на терена, както упоменах, това е терен публична общинска собственост и в този смисъл отговорност на община „Родопи” е да се погрижи за рекултивацията на терена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър за отговора на последния въпрос, както и за цялото Ви участие в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме на въпроси към министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
Първо ще отговори на въпрос на народния представител Манол Генов относно готовността на Изпълнителната агенция „Борба с градушките” през 2016 г. за осъществяване на своята дейност.
Имате думата, уважаеми господин Генов, да зададете въпроса си.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към министър Танева е относно готовността на Изпълнителна агенция „Борба с градушките” през 2016 г. за осъществяване на своята дейност. Доста се забавихте с отговора, но може би е знаменателно, че днес е 1 април и по всичките Ваши указания това е денят, от който започвате да бдите да не падат градушки над земеделските производители в България и техните култури и посеви.
Уважаема госпожо Министър, земеделските производители в моя избирателен район Пловдив–област са силно обезпокоени от различната информация за недостиг на противоградни ракети и закриване на някои ракетни площадки в региона. Вследствие на незадоволително количество изстреляни ракети и неефективна противоградова защита, през изминалия сезон са паднали градушки, които са нанесли сериозни щети върху селскостопанската продукция особено на площи със зеленчукови култури. Опазването на селскостопанската продукция е не само от ключово значение за брутния вътрешен продукт на страната и външнотърговското салдо, но и важно условие за оцеляването и развитието на селското стопанство и земеделските производители.
Госпожо Министър, моят въпрос е: каква е готовността на Изпълнителна агенция „Борба с градушките” през сезон 2016 г. да осъществява своята дейност за ефективно и пълноценно опазване на земеделските площи? Какви са намеренията на Министерството на земеделието и храните за развитие на тази структура през следващите години?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Министър Танева, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Генов, уважаеми дами и господа народни представители! Искам категорично с едно изречение да кажа: няма да бъдат закривани площадки. Изпълнителна агенция „Борба с градушките” ще осъществи и през тази дейност противоградова защита на същия размер площи, на които и миналата година, а именно 17 млн. дка.
По отношение на концепцията, която ще представим, не само че няма да закриваме площадки, камо ли да намаляваме обем земеделски площи, които ще бъдат защитавани. Напротив, в момента се готви концепция за увеличаване размера на земеделските площи, които ще бъдат обект на противоградова защита, като целта е да обхванем цялата земеделска територия, разбира се, при съвсем различен модел на функциониране на противоградовата защита, и в момента, в който има такава готовност, ще представим това за обществен дебат на земеделските браншови организации. Казвали сме им тази си концепция.
По отношение данните, които споменахте за Вашия избирателен район, искам да Ви представя малко статистика. Битите площи в декари за Вашия район на област Пловдив са 284, за
2014 г. – 9996 дка. Поради това че 2014 г. наистина бяха в пъти повече щетите и градушките, отколкото нормално в обичайните други години, щетите, процентът на поражение е 27,85. Това е процентът, който е средният на поразени площи в други години, когато се е реализирала и съответната защита на тези площи. Така че нищо извънредно в района, извън обичайната и средна статистика като норма на ефект на противоградовата защита, не се е случило.
По отношение на площадките – да, няма да бъдат закривани, напротив, очакваме в краткосрочен план да представим концепция за увеличаване на площите на противоградова защита. Само две площадки ще бъдат не закрити, а преместени, като едната е в област Пловдив, изрично го казвам. Това е ракетната площадка в село Крумово, поради близостта с летището, и ще бъде преместена като новото й място вече е ясно. Другата е в Пещера, поради това че е влязла в индустриалната зона. За нея също тече процедура за преместването й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Генов, заповядайте за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви. Виждам Вашата загриженост за развитието на тази структура за в бъдеще. От Вашите думи разбрах, че няма да бъде закривана или замразявана нито една ракетна площадка на територията Пловдив–област. Тревогите на хората за площадките в Горно Белево, Крумово, Добростан и Дълбок извор са излишни в случая. Казахте, че Крумово ще бъде преместена. Предполагам, че тези служители, които работят там, ще си запазят работните места. Те не са толкова много, защото вече са по двама. Само вижте с охраната да нямате проблеми след намаляване на щата, защото има едно изискване през нощта и през деня да бъдат различен брой хора на смяна.
Ако наистина искаме да бъдем една държава, която има, бих казал така, добра хигиена по отношение на опазване на земеделската продукция от градушките, които се образуват над страната, да не се надяваме само на св. Илия да ни праща по-малко градушки, би трябвало да покрием 70% от територията на страната и земеделските площи, които се отработват. Това е мечта при условие, че в момента имаме покритие само на 17 млн. дка. Така говорят данните. Дано тази концепция, която тепърва чакате да Ви я представят, да бъде достатъчно ефективна и тревогите на хората да бъдат по-малко.
В намеренията си искаме да се конкурираме със зеленчуци и плодове със съседни страни, но много пъти опасенията на земеделските производители са, че когато дойде една градушка, почти обира реколтата на 100%. Вероятно трябва да се потърсят механизми и взаимодействия със застрахователите в случая. Преди 25 г. всички площи бяха застраховани. Цялата издръжка на тази агенция беше от така наречения Държавен застрахователен институт, но няма смисъл да говорим за това. Все пак може да се потърси взаимодействие със застрахователите и хората да бъдат подтиквани към по-голяма застрахователна култура, бих казал, за земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Генов, да, аз се съгласявам с Вашата теза. Наистина и ние работим в тази посока, че трябва да бъдат увеличени площите, върху които има противоградова защита и за развитието не само на зеленчукопроизводството и трайните насаждения, но и при всички други видове земеделски дейности, за да има по-висока ефективност, трябва да има ефективна защита.
По отношение на застраховките само искам да добавя, че в концепцията и модела, който ще предложим, това също ще е част от този елемент. Винаги съм се въздържала да вменяваме като задължение, без всякакви условия, ползването на определен вид услуга, защото земеделският стопанин е предприемач. Той следва да прецени дали трябва да плати разхода за застрахователна премия и да получи защита, а това зависи и от другата страна и колко тя е коректна при такива събития. Това е процес в пазарни условия, но и с цел стимулиране българската държава чрез Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” прилагат държавна помощ за застраховки. Смея да твърдя, че в последните години от нея се възползват все повече земеделски стопани. В този смисъл мисля, че напълно вече се осъзнава необходимостта от ползването на този вид услуга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към въпрос от народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова относно разрешение за пускане на пазара на два препарата за растителна защита, чиито активни вещества са неоникотиноиди – имидаклоприд и тиаметоксам, за ограничена и контролирана употреба.
Имате думата, уважаеми господин Гьоков, за да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожо Министър, ще започна с един цитат от Алберт Айнщайн: ако изчезнат пчелите от Земята, на човека му остава да живее не повече от четири години. Популярен цитат.
Започвам с него, госпожо Министър, защото не мога да схвана защо у нас се разрешава употребата на пестициди, които убиват пчелите, и не само пчелите, а вредят и на всичко живо?
Ако такова разрешение за употреба на тези два препарата за растителна защита, чиито активни вещества са неоникотиноидите - имидаклоприд и тиаметоксам, е факт от началото на февруари 2016 г. Дори имената им трудно произнасям...
Недоумявам защо това се случва, след като тези неоникотиноидни пестициди са в общи линии забранени за употреба на територията на Европейския съюз?
Недоумявам и за Вашето участие в това дело, защото забраната на тези пестициди е инициатива и на Вашия евродепутат, която бе една от 86 евродепутати, които поискаха пълната забрана на използване на тези неоникотиноидни пестициди.
Вярно е, че европейското законодателство допуска изключения към забраната, но само и единствено, когато съществува извънредна ситуация при растителната защита и опасност, която не може да бъде преодоляна чрез други разумни средства. Това е цитат от Директивата.
И Ви питам, госпожо Министър: съществува ли опасност в българското земеделие, в българската растителна защита, която не може да бъде овладяна чрез други разумни средства и се налага да се разрешава ползването на тези два препарата за растителна защита, които убиват пчелите и другите насекоми – опрашители, и не само пчелите, ами вредят и на хората? Поинтересувахте ли се за евентуалните резултати и ефекти от такива решения върху популацията на пчелите и другите опрашители, които впрочем са доста публични и навсякъде в специализираната литература са описани такива ефекти? Направихте ли консултация със заинтересованите страни? На база на какви факти и обстоятелства, с какви мотиви бе дадено това решение? Да не би да е надделяло някое лоби на производители или вносители на тези препарати?
Госпожо Министър, кога ще отмените това решение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков, дами и господа народни представители! В доклад, изготвен от Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия, е извършен анализ за въздействието на частичната забрана за използване на неоникотиноидни продукти за растителна защита при обеззаразяването на царевицата и слънчогледа.
Анализът е проведен в периода 2013 – 2015 г., като се посочват следните негативни резултати за производителите на слънчоглед и царевица: намаляване на средните добиви от слънчоглед и царевица през този период; нарастване броя и плътност на различните видове почвени неприятели във всички райони на страната, особено в цяла Северна България; увеличен размер на пропадналите площи, засети с тези култури.
Ето защо, предвид възможностите на агротехническите методи и биологията на сивия царевичен хоботник и телените червеи, обеззаразяването на семената остава единствената възможност за ефективен контрол на тези вредители при двете култури.
В тази връзка и с цел да не се допусне компрометиране на посевите на земеделските култури и на основание чл. 53 от Регламент ЕО 1107 от 2009 г., където чрез дерогация и при специални обстоятелства държава членка може да разреши за срок не по-дълъг от 120 дни пускането на пазара на продукти за растителна защита за ограничена и контролирана употреба. И в момента разрешението, което цитирате, не е за пръскане. То е само за третиране на семена само за царевица и слънчоглед, като такава мярка се смята за необходима поради опасност, която не може да бъде овладяна чрез други средства.
Със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните се разрешиха два продукта за растителна защита, с които е позволено контролираното третиране само на семена на царевица и слънчоглед, като не се допуска пръскането на културите с тези препарати.
Да, заповедите съдържат и допълнителни мерки за ограничаване на риска. Продуктите се употребяват само в подробно изредените области в страната. Няма да губя време да ги кажа. Както и в съответни количества, които кореспондират с планираните площи за засяване само с царевица и слънчоглед, заедно със следните ограничения: поставяне на уведомителни табели на площите, които са засети с тези семена, засети са с третираните семена с двата препарата; третираните с тези продукти семена да не се засаждат, където има активна паша на пчели; при сеитба да се използва техника с подходящо оборудване, с което да се позволи и да се подсигури напълно инкорпориране на семената в почвата и минимизиране на отвяването на продукта от семената при засяване. Третирането с неоникотиноидните продукти семена трябва да са напълно инкорпорирани в почвата, да се отстранят разпилените количества третирани семена с цел опазване на дивите птици или дивите бозайници, да не се замърсяват водите с тези продукти за растителна защита или техните опаковки, третирането на семената да се извършва от квалифицирани специалисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз благодаря за отговора.
Не се съмнявам в това, че Вие имате някакви аргументи за използването, само че на мен не ми се ще и няма как да Ви кажа, че съм съгласен с този отговор, който ми давате. И това, че ще се използва само за обеззаразяване на семената, не ме успокоява, пък и не успокоява хората, защото аз някъде го четох това, но съм сигурен, че е така, защото пише, че когато се обеззаразяват семената с тях, те проникват и остават в тях. След като бъдат засети семената, изникват и порастват и отиват в прашеца тези неоникотиноиди и когато пчелите събират нектар и прашец, го носят до кошера и там правят кашица, хранят малките ларви и излизат увредени пчели. Да не казвам пък и за пчелните продукти, които се консумират от хората.
Вие сега говорите там, при срещата с пчеларите, които протестират пред Министерството, макар и да са сто човека, повярвайте, че в страната има хиляди пчелари, които са изключително притеснени от този факт и от това разрешение. Вие им го казвате на някакви работни групи.
Успокояващото е, че това разрешение е само за 120 дни. То вече е факт. Вие докато направите работна група, ще минат тези четири месеца, това е ясно. Но дайте за в бъдеще да се договорим, както се казва, ударете с тези хора ръцете и им кажете: „Няма да даваме повече такива разрешения”, защото човешкият живот, унищожаването на флора, на фауна, това нещо няма цена.
Това, че земеделските производители ще загубят някакви пари от това, че не са им обеззаразени семената, ами като загубят една година, две години, науката сигурно ще измисли някакви по-безвредни неща и ще могат да се третират семената. Дайте да не си позволяваме неща, които са доказано вредни, защото ако не бяха доказано вредни, нямаше и Вашият представител от Вашата политическа сила да се хвали, че той участва и даже по негова инициатива са забранени тези пестициди.
Разбирате ли, че някак си звучи много – не бих казал смешно, но някак си неразбираемо, за това как едни българи защитават едно, пък други българи в България правят нещо по-различно? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Министър Танева, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гьоков, по никакъв начин не следва да си служим, когато става въпрос за земеделието като бизнес, с определение като „смешно”. Загубите от съответни реколти на един или друг вид земеделска продукция по никакъв начин не може да бъде определено като смешно, на фона на това че трета поредна година приходите, поради световното падане на цени на повечето земеделски суровини, падат и нашите земеделски производители влизат в трета година на спадащи цени.
Държавата е длъжна да използва всички инструменти, които европейското законодателство ни е дало, за да предприеме мерки поне да не застраши количествата произведена продукция, които се дават.
Същата процедура е ползвана още в Полша, Естония, Финландия, Унгария, Румъния, Германия, Дания, Латвия, Великобритания и Испания. Ние не сме създали тепърва работни групи. Напротив, ние сме направили срещи, включително и аз, със съответните организации. Лично с протестиращите, разбира се, не съм се срещала. Те бяха 30 човека, а не сто, но няма значение. Разбира се, че тези, които имат пчели, са притеснени от дерогацията. Ние сме я направили съгласно науката, съгласно регламента, по начин по който в никакъв случай не носи вреди за това, и ги убедихме в това с всичко, което сме казали.
На всичкото отгоре смятам, че особено в ситуация, в която се намираме, следва да намираме добрите, балансираните решения, които не ощетяват който и да било от многообразния спектър в земеделското производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Дора Янкова относно реализация на произведените картофи от земеделските производители.
Уважаема госпожо Янкова, имате думата за въпроса си.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, поставих на Вашето внимание въпроса, защото преди около един месец констатирах, че в избирателния ми район – Смолянския, има доста залежала продукция на картофопроизводители и в медиите имаше обръщение на кмета на Елховец, че, за съжаление, там цената е стигнала от 15 до 25 стотинки. За справка – Агенция „Фокус” и „Дарик”. Заедно с това други големи населени места – от 35 до 40 стотинки.
Защо питам? Знам, че секторът, свързан със зеленчукопроизводството, все още в България има нужда от укрепване. Давам си сметка, че в моя избирателен район картофопроизводството е поминък за хората, които там живеят, и отношение, надявам се и Вие го разбирате, към земята. Тези хора са герои, че произвеждат в момента на разпокъсаните парчета.
Отчитам и това, че в тези 25 години пред очите ми мина емоцията на земеделските производители в планината, които с голяма радост си взеха земята и сега те са почти наполовина от това, което беше в годините. Но моят въпрос е: какви са възможностите правителството, Вие като министър, да се създават условия в такива трудни моменти за нашите производители те да бъдат подкрепени?
Ще отчета и нещо друго, себестойността на родопския картоф. Неслучайно, когато се отиде по пазари, тя е много по-висока от полския. Знам, че Вие ще кажете, че пазарът регулира, но може би трябва да отчитаме какво е в полето, че там може да се извади два пъти продукция, че нашата себестойност за хората, които живеят в планината, може би е около 65 стотинки.
Знам, че имате в момента нови програми – по над 200 лв. вече получени, да, получили са ги, но това не им компенсира загубите. Последната моя информация е, че има селища, където има около 50 – 100 тона още нереализирани, и въпросът ми е: има ли начин те да бъдат подкрепени и какъв?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Министър Танева, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Янкова, дами и господа народни представители! Бих отговорила, че условията, при които функционира земеделието, са условия, които ние като страна сме приели, приветствали и трябва да се борим, включително и с получаването на достатъчно знания, а не само пари на нашите земеделски производители, за да могат да се обединяват и функционират със съответно административно управление, което би им донесло пряк достъп до пазарите, едносортно и голямо количество предлагане на стока, за да може от крайната цена, която потребителят плаща, по-голямата част от нея да отива в земеделския производител, а не при посредниците. Това е пътят, по който трябва да вървим.
Вие сама казахте – тази година, да, вече са платени преразпределителните плащания. За първи път зеленчукопроизводителите, в това число и картофопроизводителите, получиха такава помощ.
Аз си направих труда да сметна различни варианти. Производителите на картофи са получили от 285 до 385 лв. на декар според района, в който произвеждат.
Знаейки, че сте от Избирателен район – Смолян, с всички възможни други плащания, които могат да се платят, говорим за подкрепа в размер на 385 лв. на декар. Оттам насетне няма как да говорим и не следва да даваме сигнал на земеделските производители, че държавата трябва да търси инструменти едва ли не за компенсиране на техните разходи до себестойност чрез субсидиите.
Прилагането на субсидиите е европейско решение за функциониране на земеделието и ние го изпълняваме, като сме се възползвали като страна членка в новия програмен период да използваме всички възможности, които биха ни дали да насочим средствата към недофинансираните сектори като зеленчуци, плодове и животни, и те вече за първа година са изплатени.
Продължавам да казвам, че на практика въпросът и темата, по която можем да търсим решение, това е организирането и организациите на производители. В нашия мандат в Министерството на земеделието и храните създадохме специална структура за това и мога да кажа, че тръгнахме от 14 организации на производители. В момента са 25 организации на производители, които целят това, което обясних преди малко – да се сдружават, да могат да достигнат пряко на пазара, за да може по-голямата част от цената на продукцията да идва при тях.
Не можем по никакъв начин да направим национални ограничения, за който и да е продукт. И по отношение на цените на останалите продукти – да, за картофите е в случая, но това важи и за други – трябва да се съобразяваме и с това каква конкурентоспособност можем да получим, и това решение не е само в субсидиите. В момента по новия програмен период това е максималният бюджет, който може да се отдели за плодове и зеленчуци, в случая – за зеленчуци.
В тези обаче 25 организации на производители, за съжаление, до момента нито една от тях не е в областта на картофопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Янкова, заповядайте за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, разбирам и приветствам, дори и от трибуната се обръщам – действително трябва да се сдружават производителите.
Паралелно с това си направих едни разчети. Разговарях с много хора, сигурно и Вие разговаряте постоянно, картофопроизводители, защото – вижте, след ограничаването на тютюна, ако ограничим и картофопроизводството, ще отидем на екзотични предложения в региона, за които трябва специализация. Това означава да оставим планината да стане само парк като цяло. И затова с тази грижа говоря, че са необходими, казахте за програмния период, което ме разтревожи.
Нека да се сдружат, но в момента, ако вземем, че средно на 40 стотинки има някакъв пазар, а няма, прекупвачът отива на 80, давайки ги на борсата, и съответно от 1,05 лв. до 1,20 лв., три пъти.
Разбирам, че Вие се борите, призовавайки ги да се сдружат, но си давам сметка, че онова, което малко е останало като трудоспособно население в региона, което е загрижено, те по 385 лв. не са получили, малко над 200 лв. са получили плюс за земята. Тяхната идея е, и Вие приехте една програма за Северозападна България, Родопите и Сакар.
В този труден момент, ако трябва да укрепим тези хора, те трябва да почувстват държавата. Оставени сами на пазара и само с дотацията... Трябва някаква регулация, която, ако трябва, провокирайте я Вие, Вие я инициирайте. Не е страшно, ако държавата не се оттегли толкова много от пазара, за да влезе и да подкрепи собствените си производители.
Ето за това ми беше въпросът, защото съм народен представител и чувствам хората незащитени. Вие имате грижата. Намесете се по-решително. Тогава те ще оценят, че държавата я има, че е близко до тях и могат да произвеждат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Заповядайте за дуплика, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Янкова, получават се 385 лв. Вероятно във Вашия район има достатъчно бенефициенти в зеленчукопроизводството поради натрупване на следните ставки: схема за обвързано подпомагане на зеленчуци, зелени директни плащания, ставките по компенсаторни плащания в планинските райони до 50 хектара, необлагодетелствани райони до 50 хектара. До момента държавната помощ, която ползват, е в размер на 85 лв. на декар за закупуване на разрешените към момента продукти за растителна защита. Те са четири.
Тоест ако Вашият производител се възползва от всички възможности, които държавата е дала за тези райони, това е ставката на подпомагане. Тази година тя е в пъти по-голяма от тази, която е била миналата, по миналата или преди няколко години.
По отношение на намаляващото производство. Мога да кажа цифри, само че не знам дали на мен трябва да бъде зададен този въпрос – с какво производство сме 1989 г., с какво сме през 2006 г. преди присъединяването и какво става 2015 г., втората година на новия програмен период. Дали ще има ефект от мерките и начина на управление на директните плащания в новия програмен период, който сме предложили и прилагаме, ще го видим поне след три години прилагане.
Това, което мога да кажа по първоначални данни при само една година разлика, която имаше от прилагането в по-голямата част традиционни производства – в плодове, в зеленчуци и животни, имаме лек ръст. Предполагам, че това е от надеждата и очакването на земеделските производители, които се занимават с този вид дейности, че могат да генерират доход, който при нормална пазарна ситуация ги удовлетворява.
Отново искам да кажа, че ние не следва да говорим само за средства, а трябва да говорим и за прилагане на инструменти и действия, които водят до това да бъдем по-конкурентноспособни на пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Това беше последният въпрос към Вас. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Благодаря и на всички колеги, на администрацията, която работи днес, на операторите на Българската национална телевизия и на зрителите, които имаха интерес от 9,00 ч. до сега да наблюдават парламентарния контрол. Времето, предвидено за него, приключи.
Следващото пленарно заседание е в сряда, 6 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,43 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Красимир Каракачанов
Явор Нотев

Секретари:
Димитър Делчев
Чавдар Пейчев