Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Айхан Етем и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, днес е първата сряда за месец април. Програмата се изготвя и предлага на народните представители по специалните правила на чл. 50, ал. 8, а именно – по предложение на парламентарните групи, като се държи сметка за ротацията на групите за съответния месец.
Този месец първа е групата на АБВ. Те предлагат Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Вносители са Михо Михов и група народни представители.
Парламентарната група на ГЕРБ предлага Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносител е Министерският съвет.
Парламентарната група на БСП лява България предлага Проект на решение за необходимостта от насърчаване на междупарламентарния диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Руската федерация. Вносители са Михаил Миков и група народни представители.
Предложението на Парламентарната група на Движението за права и свободи е за Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносители са Илия Илиев и група народни представители.
Предложението от Парламентарната група на Реформаторския блок е за Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители са Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров.
Групите на Патриотичния фронт, Българския демократичен център и „Атака” не са направили предложения.
Тези пет точки влизат по право в Програмата за днес и не подлежат на гласуване.
Извън това предложението за Програма е следното:
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители: Ирена Коцева и група народни представители.
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Диана Йорданова и група народни представители.
8. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие – два законопроекта. Първият е с вносители Цвета Караянчева и група народни представители, вторият е с вносители Найден Зеленогорски и група народни представители.
9. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносител: Министерски съвет.
10. Проект за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание – точка първа за петък, 8 април 2016 г.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия. Вносител: Министерски съвет.
12. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република. Вносител: Министерски съвет.
13. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност. Вносител: Министерски съвет.
14. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд. Вносител: Министерски съвет.
15. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – това е блицконтролът, предвиден за днес, сряда, 6 април 2016 г., от 12.00 ч.
16. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за петък с начален час 11,00 ч.
Този петък ще започнем с насрочените от предходния контрол миналия петък Разисквания по питане от народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова към министъра на финансите Владислав Горанов относно финансовата политика на правителството. След това в останалото време ще чуем отговори на въпроси и питания, зададени от народните представители към членовете на правителството.
Колеги, моля да гласуваме Програмата в частта й от т. 6 до т. 16.
Гласували 146 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Постъпили са две предложения с основание чл. 50, ал. 3 от Правилника.
Първото е на господин Четин Казак – съпредседател на Парламентарната група на ДПС, който предлага в седмичната ни програма да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 454-01-56, внесен от Илия Илиев и група народни представители.
Господин Казак, имате две минути, за да защитите предложението си.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждате, че тази седмица Парламентарната група на Движението за права и свободи е упражнила законодателна инициатива и по двата способа – и по ал. 8, като сме предложили Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личните документи, внесен от Илия Илиев и група народни представители; а сега и по ал. 3 на чл. 50 предлагаме да се разгледа внесеният от същите вносители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Двата законопроекта са свързани. Те касаят пряко най-вече социални проблеми на ромската общност в Република България, които дълги години остават нерешени заради нежеланието на държавата и на нейните институции. Тази законодателна инициатива е по повод предстоящия Международен празник на ромите – 8 април. Проблемите на ромите обаче никак не са празнични. Поводът за законопроектите, защото както виждате, те са внесени още в края на 2014 г., никак не е радостен.
Специално Законопроектът, предложен по ал. 3, касае задължение на държавата, когато пристъпва към принудително премахване на незаконни постройки, обитавани от роми, предварително да подсигури на тези семейства адекватни жилища. Знаете какво се случи преди време в Гърмен. Знаете намесата и на Европейския съд по правата на човека за казуса в Гърмен. Той спря събарянето на част от постройките, именно защото нямаше осигурени адекватни жилища от страна на съответните общински власти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Този проблем касае много населени места и е крайно време законодателно да се намери решение на проблемите на ромската общност в България, един от които е и този. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване на този Законопроект в седмичната ни програма.
Гласували 136 народни представители: за 30, против 31, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на Михаил Миков, Мариана Бояджиева и Валери Жаблянов за включване в програмата на първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 654-01-11 от 4 февруари 2016 г. с вносител Михаил Миков и група народни представители.
Госпожо Бояджиева, слушаме Ви.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, със Законопроекта ние предлагаме да се отложи прилагането на Закона за предучилищното и училищно образование с една година. Приет с много обещания, новият Закон за образованието вместо очакваната и дължима ясна и стабилна уредба на сферата на образованието, всъщност доведе до сериозно напрежение и на моменти хаос. Той беше приет без да е ясно съдържанието на предвидените в него стандарти. Не беше спазено изискването за прилагането на Закона за нормативните актове – проектите на подзаконовите актове да се изготвят заедно със Законопроекта.
Остротата на конкретния случай е, че тези подзаконови актове по същество трябва да осигурят прилагането на Закона и да уредят дълготрайни обществени отношения, неуредени в Закона. Тяхната значимост за образованието за всяко училище, за всяко българско семейство изисква достатъчно време както за тяхното изработване, така и тяхното сериозно обществено обсъждане.
Кратките срокове за подготовка на подзаконовите актове внасят объркване, хаос и неясноти върху новите учебни програми и учебници, което може да има дълготрайни и тежки последици за българското образование. Ще дам само един пример – министър Меглена Кунева съобщи преди два дни, че учениците от първи и пети клас ще започнат учебната година със старите учебници. Сроковете не позволяват процедурите за новите учебници да приключат до 15 септември. Така първи клас ще учат буквите в различен ред, а петокласниците ще работят по така наречените „работни листи”, подготвени от учителите.
Затова според нас удължаването на времето за подготовка на влизането на Закона и отлагането на срока за влизането му в сила ще намали до разумни граници риска от противоречия и грешки, които могат да нанесат тежки последици на качеството на българското средно образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение за включване на този Законопроект в седмичната програма.
Гласували 129 народни представители: за 29, против 61, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Покажете резултата по групи.
Прегласуване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми създатели на този Закон, който съсипва българското образование! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Усвоихте си милионите по проектите и европейските средства, но сега проблемът опря до българските деца. Къде се е видяло в света деца да учат по един учебник до Нова година и по друг учебник след Нова година?! Това им предлагате. Къде се е видяло в света да се прилага закон от половината на годината и по отделни класове?!
Отложете този Закон и неговото прилагане, защото българските деца не са бели мишки. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 131 народни представители: за 37, против 67, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 30 март до 5 април 2016 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносител – Вили Лилков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г. Вносител – Омбудсманът на Република България. Разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисия по здравеопазването, Комисията по правни въпроси, Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисия по икономическа политика и туризъм, Комисия по образованието и науката.
Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2015 г. Вносител – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщенията. Ще се гледа още от Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е още на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е още на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Кирил Цочев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за обявяване на авторитарните режими в периода 1923 – 1926 г. и 1934 – 1944 г. за престъпни. Вносител – Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Отчет на дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г. Вносител – Комисията за защита от дискриминация. Разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г. Вносител – Комисията за енергийно и водно регулиране. Разпределен е на Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на Комисията по енергетика.
Отчет за дейността на Съвета за електронните медии за периода 1 юли – 31 декември 2015 г. Вносител – Съветът за електронни медии. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по отбрана и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на Военноморските сили”. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по отбрана и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение във връзка с разискванията по питане № 654-05-30 от 26 февруари 2016 г. от народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова към министъра на финансите Владислав Горанов относно финансовата политика на правителството. Вносители – Михаил Миков и група народни представители. Разискванията са в петък, в началото на парламентарния контрол тази седмица.
Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-тата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Проект за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по отбрана.
Още две съобщения:
На 1 април 2016 г. с вх. № 602-00-21 в Народното събрание е постъпил Отчет за изпълнението на Плана за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. за периода ноември 2015 – януари 2016 г., приет с Решение № 236 на Министерския съвет от 2016 г. С мое писмо Отчетът е предоставен на председателите и съпредседателите на парламентарните групи и на председателите на постоянните комисии. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 4 април 2016 г. от Министерството на външните работи в Народното събрание е постъпил Доклад за отчета за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на външните работи за 2015 г., заедно с две приложения към него. Докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по външна политика и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към законодателната част на Програмата ни днес.
Първото предложение е от името на Парламентарната група на АБВ:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
Вносители са Михо Михов и група народни представители.
Постъпил е доклад от Комисията по труда, социалната и демографската политика. Няма доклад от Комисията по бюджет и финанси.
С доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае господин Адемов.
Преди това процедура – заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Правя процедура за допуск в залата на Софи Пинкас и Иван Сечанов – представители на Съюза на ветераните от войните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Белемезов, в пленарната зала могат да бъдат допускани само членове на Министерския съвет, заместник-министри и директори. Подобни гости могат да бъдат само на балкона на Народното събрание, поради което няма как да допусна до гласуване Вашето предложение.
Господин Адемов, слушаме Вашия доклад. След това ще чуем доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Михов и група народни представители на 7 октомври 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 ноември 2015 г., обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните с вносители Михо Михов и група народни представители.
В заседанието участваха: госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, експерти от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Министерството на отбраната.
Законопроектът беше представен от народния представител Михо Михов.
С този Законопроект вносителите предлагат подобрение на социалния и здравен статус на ветераните от войните. От мотивите към Законопроекта е видно, че вносителите имат убеждението, че и досега държавата се е отнасяла с голямо внимание към проблемите на ветераните от войните и им е дала достатъчно придобивки, и дори привилегии. Но не всички могат да се възползват от придобивките и привилегиите поради влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст. Много от тях се нуждаят от постоянни медицински и социални грижи. Нуждаят се от придружители, асистенти и патронаж. Много от ветераните не могат да си позволяват сложни и скъпоструващи медицински и дентални операции или избор на екип за лечение. Списъкът за безплатни лекарства и редът за получаването им, както и редът за прегледи създават редица проблеми от бюрократичен характер и много от ветераните се затрудняват да ползват тези права.
Вносителите на Законопроекта особено държат на промените в чл. 4, т. 1, защото с тях се цели да отпаднат списъкът и редът за получаване на безплатни лекарства. Лекарствата ще се дават с рецепта от личния или лекуващия лекар и с документ, удостоверяващ, че лицето е ветеран, ще се получават от всяка аптека.
Друга промяна, на която се държи много, е свързана с лицата, които са придружители на ветераните от войните. Според вносителите ветераните често не могат сами да посещават и ползват услугите на пансионите и заведенията за възстановяване и се нуждаят от придружител. Най-често това са съпругът, съпругата или някое от децата на ветерана. Предложението е тези придружаващи лица също безплатно да ползват съответните услуги за сметка на държавния бюджет.
Вносителите на Законопроекта са убедени, че с направените предложения ще се отстранят посочените и други проблеми, които изпитват ветераните от войните. Според тях Законопроектът не носи финансова тежест на държавния бюджет, а носи морални и нравствени измерения.
По Законопроекта се изказаха народните представители Мариана Тодорова, Димитър Байрактаров и Хасан Адемов.
Бяха представени становищата на Министерството на отбраната, което е подкрепящо, на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, които не подкрепят Законопроекта. Становищата на организациите на ветераните и военноинвалидите са положителни.
В обсъждането на Законопроекта се включиха доц. Иван Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните в България, доц. Софи Пинкас от същата организация и инж. Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 6 гласа „за”, без гласове „против” и 7 гласа „въздържал се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае нейният председател – народният представител д-р Даниела Дариткова.
Имате думата, уважаема госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 7 октомври 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10 декември 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Михов и група народни представители на 7 октомври 2015 г.
В заседанието взеха участие: д-р Бойко Пенков и д-р Адам Персенски – заместник-министри на здравеопазването, доц. д-р Иван Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните в България, експерти, както и представители на синдикални, съсловни и неправителствени организации в областта на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Кючуков, който посочи, че броят на ветераните намалява прогресивно с около 30% годишно и към края на 2015 г. ветераните от войните в страната наброяват около 3200 души, което се явява в подкрепа на твърдението, че Законопроектът няма да доведе до натоварване на държавния бюджет, и в частност на бюджета на Министерството на здравеопазването.
Доцент Сечанов заяви, че обсъжданите текстове не са юридически издържани, но помоли народните представители да изразят принципната си подкрепа и да ги прецизират между първо и второ четене на Законопроекта.
Няколко членове на Комисията по здравеопазването се изказаха по Законопроекта, като господин Димитър Байрактаров внесе уточнение, че повечето от текстовете на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните вече са включени в Правилника за неговото прилагане и влизат в сила от 1 януари 2016 г.
Госпожа Надежда Бранковска – експерт от Министерството на здравеопазването, информира народните представители, че ветераните от войните ползват всички права на здравноосигурени лица, всички видове медицинска помощ, както и надграждащо медицинско обслужване. Становището на Министерството е, че не е целесъобразно да се създава паралелен ред за здравно обслужване на ветераните от войните.
След проведената дискусия и след гласуване при следните резултати: „за” – 8, без гласове „против” и „въздържал се” – 5, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 7 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема д-р Дариткова.
Със становището на вносителя ще ни запознае народният представител Михо Михов.
Заповядайте, господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Известно е, че Тридесет и осмото народно събрание на Република България прие Закона за ветераните от войните, който бе допълван от Четиридесетото и Четиридесет и първото народно събрание. Законът е израз на дължимата благодарност към всички ветерани от войните, водени от българската държава за защита на националните интереси и териториалната цялост на България. Като определя статута на ветераните, Законът регламентира права и социални придобивки, като добавка към пенсията за възраст и трудов стаж в размер на социалната пенсия, отпускане на безплатни лекарства по утвърден списък от Министерството на здравеопазването, право на отдих и лечение в санаториуми на министерства, НОИ, на редица общини и право на безплатно пътуване с железопътния транспорт по утвърдена схема.
Законодателят е предвидил предимства при ползване на услугите на социалния патронаж, домовете за възрастни хора и столовете за обществено хранене.
Като вносител на представения Проект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, заставам пред Вас с убеденост, че предлаганите промени днес се явяват първа необходимост за останалата вече малка част от обществото български граждани с изпълнена достойно мисия за воюване с оръжие в ръка по политическите решения на държавата.
Целта на предложените изменения и допълнения е Законът да бъде приведен към практическите нужди на останалите от последната гореща война на възраст 90 и повече години около 3500 ветерани, така че с помощта на свои близки, с по-опростена административна процедура и по-ангажирани държавни и общински ръководства да са в състояние реално да ползват дадените им от държавата и обществото социални придобивки.
В Законопроекта се предлага да бъдат уредени и допълнително разширени някои права, които имат силен нравствен смисъл. В същото време с постоянното намаляване на грижите на държавата по здравните и социални проблеми на ветераните, извинявам се за уточнението, поради 30-процентна годишна смъртност сред тях, ще се даде възможност без увеличаване на финансовите разходи същите да получат безплатно висококвалифицирана медицинска помощ, да ползват придружител при стационарно лечение без непосилното за тях заплащане, да получават лекарства по рецепта и преценка от личния лекар в зависимост от заболяването, да ползват санаториално лечение по определена схема, дори в активния период, и да водят смислен съюзен живот, което прави чест – че този Съюз има достойно ръководство.
Искам да подчертая, че с промените в Закона допълнителни финансови средства по бюджета – над сегашното равнище, според вносителите в следващите няколко години няма да са необходими.
В днешните условия, в мандата на нашето Народно събрание само това са ветераните – участници в бойни действия на Българската армия от общодържавен интерес. За някои тя е Отечествената война на родината, за други е противозаконната война на България срещу довчерашния съюзник, за част от обществото е дълг, за друга част – безсмислена, с хиляди жертви. Каквато и да е персоналната и колективна оценка, следва да припомним, че различна по цел и смисъл е била и войната в съзнанието на бойците на фронта – войниците, сержантите, подофицерите, офицерите и генералите, които не са вземали политическите решения за участие в нея. Въпреки това в бойния строй, в отбранителните и настъпателни, добре известни нам операции всички те са имали една цел и това е победата на всяка цена, защото времето го е изисквало.
Днес, както вече казах, от ветераните са останали живи около 3500. И сега, както и тогава, те също имат своите различия, оценки и мнения. Въпреки това се стремят и живеят заедно, обединени са в Съюз и най-важното за нас – имат нужда от една и съща помощ и внимание.
Като членове на парламентарно представените в залата на Четиридесет и третото народно събрание политически сили ние също имаме своето самостоятелно лично и колективно мнение и убеждение. Но мисля, че точно по обсъждания в момента Законопроект можем да бъдем обединени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми ген. Михов.
Откривам разискванията, уважаеми колеги.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък. С ентусиазъм и убеждение ще подкрепя Законопроекта – смятам, че дължим тези промени на малкото останали ветерани. Да си дадем сметка, че в огромната си част това са хора над 90-годишна възраст и нямат възможност лично, на собствен ход да ползват недостатъчния брой привилегии и социални придобивки, които настоящият Закон им дава. Ако дадем възможност да имат придружител, когато ги ползват, ще облекчим в значителна степен последните години от техния живот и ще направим тези придобивки реални, защото за голяма част от тях в момента те са нереални. Давате си сметка, че хора на 92 – 93 години трудно биха ползвали безплатния билет за влак примерно, защото по-рядко им се налага да пътуват. Да не дава Господ отново да имаме ветерани.
Става въпрос за много малко хора, на които нищо не ни пречи да дадем колкото може повече в последните им достойни години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станимиров.
Има ли реплики? Няма.
Господин Байрактаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
От името на Патриотичния фронт искам да заявя, че ние ще подкрепим този Законопроект. Това е последователна позиция, тъй като през 2006 г., когато Съюзът на военноинвалидите, ветерани от войните, наброяваше 13 хиляди членове, колегата Борис Ячев внася Законопроект, с който всъщност се дава началото на уреждането на много социални придобивки за тези достойни хора. Въпреки че Законът не е съвършен, той има най-вече морално изражение – признателност, която заслужават.
Патриотичният фронт със своята подкрепа изразява своята признателност, защото те наистина заслужават пò друго отношение.
Това е малка група хора. За съжаление, колеги, повечето от тях са вече на преклонна възраст и наистина имат нужда да получат допълнителни социални придобивки, които, както каза и ген. Михов, няма да натоварят бюджета, тъй като много от тези придобивки по един или друг начин са уредени вече в Правилника за прилагане на Закона. Няма нищо лошо те да бъдат и законодателно уредени, с текстове в самия Закон.
Ние ще подкрепим категорично Законопроекта. Призовавам и колегите от другите парламентарни групи също да го подкрепят, защото, повтарям, има най-вече морална стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
За изказване думата има народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на БСП лява България изразявам нашата подкрепа за предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Това може да проличи и от списъка на вносителите, в който наши представители в Комисията по отбраната също са подписали представения Законопроект.
Законопроектът е обоснован, защото цели да внесе определени корекции в сега действащия. Според мен ние дължим необходимото уважение, социална закрила и грижа на все по-малкия брой хора, които са адресати на този Закон. Нека да обърна внимание на факта, че благодарение участието на тези хора като част от българската армия както мобилизирани, така и доброволци от есента на 1944 г. до пролетта на 1945 г., България успя да избегне поредната национална катастрофа, защото с участието на тези хора тя беше третирана по-благоприятно и не изцяло, както другите страни, които воюваха срещу коалицията, спечелила войната срещу фашизма. Това е историческа поука, защото не един път България е започвала военни действия на една страна, завършвала ги е на друга, но това по-скоро е урок към политиците, а не към българските офицери и войници, които са се сражавали храбро по фронтовете и са защитавали интересите на България така, както те са били формулирани за своето време.
По-малко от 3500 са в момента хората, за които могат да се прилагат тези промени. Този Законопроект почти не предвижда нови права, а само допълнения в обхвата на вече действащия Закон. Става дума по-скоро за допълнителни възможности – за придружаването на ветераните от техни близки или други лица, които полагат грижи за тях, в болничните заведения, при посещението в санаториумите.
Този Закон всъщност показва и слабостите на българската здравна система, защото голяма част от тези права, които се предлагат тук за ветераните, би трябвало да са права на всички здравно осигурени български граждани. Тоест да имат всеобхватно лечение, което не изисква доплащане на медицинската помощ, и осигуряване на безплатен придружител в болничните заведения, когато се налага полагането на допълнителни грижи. Но така или иначе поне за тези хора трябва да бъдат допълнително избегнати неудобствата, които се създават. Виждам, че Комисията по здравеопазване е проявила малко повече хуманизъм, отколкото Комисията по труда и социалната политика, все пак набирайки необходимите гласове, за да се даде подкрепа на Законопроекта.
Призовавам всички народни представители, не само заради това, че тук би трябвало да има хора, които са преки наследници на ветераните от войните – синове и дъщери, внуци на такива хора, но като отговорност към тази част от българските граждани, да проявят необходимата съпричастност и уважение.
Искам да заявя, че ще направим и допълнително предложение, така както го направихме неотдавна, към ветераните от войните да бъдат приравнени и лицата, които са участвали в антифашистката съпротива в България. Това са не повече от 1500 останали живи хора – партизани, политзатворници, концлагеристи, това са хора, които застават на същата страна, но по своя воля, при не по-малко изпитания и по-рано от присъединяването на България на страната на антихитлеристката коалиция. Такова приравняване на тези лица е извършено в редица европейски държави като Гърция, Франция, Белгия и други, и смятам, че е добре, независимо от политическите различия, да се надмогнат подобни разделения, за да се отдаде дължимото на всички тези хора, които се намират на една и съща възраст, в много случаи в едно и също социално положение и се нуждаят от едни и същи грижи, които да бъдат полагани за тях.
С това уточнение, с тази уговорка, подкрепяме внесените предложения и призовавам още веднъж народните представители да дадат своята подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
За изказване думата има народният представител Росен Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! От името на Групата на Български демократичен център мога да заявя, че ще подкрепим на първо четене Законопроекта, тъй като в него преди всичко говори не само буквата на Закона, но и духът на Закона, а духът на Закона винаги трябва да е морален. Ако не отдадем дължимото на тези малцина останали българи, проливали кръвта си реално на фронта за интересите на България, то тогава не виждам въобще смисъл от съществуването на такава институция. Наистина днес трябва да се покажем обединени, сплотени, за да защитим интересите на 3500 човека. Толкова са останалите живи. Нека не забравяме, както спомена и господин Стоилов, че ако не бяха тези войни, сръбската граница щеше да минава през Сливница, гръцката не се знаеше къде щеше да минава. Именно с пролятата си кръв при Стражин, Страцин, при Дравасоболч тези хора успяха да защитят интересите на България.
Призовавам Ви всички заедно на първо четене да подкрепим този Законопроект, защото той наистина е морален и отдава дължимото на тези – само след няколко дни пак ще ходим да поднасяме венци на Паметника на незнайния войн, които не умряха за България, но дадоха кръвта си за нея и заслужават нашето уважение. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
За изказване думата има народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Това е един от най безсмислените дебати в парламента, тъй като азбучна истина е, че подобни законопроекти и предложения автоматически трябва да се приемат.
По този повод искам да кажа, че съм страшно изненадан от становището на Комисията по социална политика, която след това гласуване трябва да се преименува от Комисия по социална политика в Комисия по антисоциална политика. Как е възможно тази Комисия да гласува против даването на тези – привилегии не е точната дума, на тези законни привилегии на българските войници от Първа и Втора българска армия, които с кръвта си защитиха правото на България на Парижката мирна конференция през 1947 г., да не бъдем третирани – е, не бяхме третирани като страна победител, но не бяхме третирани и като победена държава.
Сега ще Ви кажа най-големия парадокс, спокойно може да го проверите в интернет, знаете ли какви привилегии имат войниците от Вермахта във Федералната република Германия? Доста висока пенсия, 100% безплатно здравеопазване и други социални привилегии, разбира се, в зависимост от съответната провинция, в която се намират.
Ако днес не се приеме този Законопроект, ние ще поставим в по-неблагоприятна позиция войниците от Първа и Втора българска армия, които победиха Вермахта на територията на Югославия, Унгария, и дори влязоха в Австрия и стигнаха до Клагенфурт, а войниците от германския Вермахт, германската редовна армия, ще бъдат поставени в привилегировано положение като победена страна от Първа и Втора българска армия.
Дори бих стигнал още по-далеч в този Законопроект. Изцяло подкрепям казаното от господин Янаки Стоилов, че в едно ново предложение, нов законопроект, участниците в антифашистката съпротива трябва да бъдат приравнени към войниците от Първа и Втора българска армия, но аз стигам малко по-далеч – бих предложил бойците от Първа и Втора българска армия, така наречените „ветерани от войните”, да получават максималната пенсия в България 910 лв. и пълно медицинско обслужване, напълно безплатно, включително и влизането, ако е необходимо и по тяхно желание, в хоспис.
Пак казвам, не може бойците от Вермахта на хитлеристка Германия да бъдат третирани по един невероятно цивилизован и социален начин, а войниците от Българската армия, българските ветерани да се молят, да се унижават, да бъде подложено на гласуване в антисоциалната комисия и да бъде отхвърлено предложението да получат тези минимални придобивки. Затова аз се надявам, че и депутатите от Партия ГЕРБ, които досега не се изказаха, ще подкрепят този Законопроект, тъй като това не е само социален, а и патриотичен въпрос. Благодаря за Вашето внимание и подкрепа, надявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
За изказване има думата народният представител Светлана Ангелова от Парламентарната група на ГЕРБ.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ принципно подкрепяме всяка инициатива, която би довела до по-добри условия за осигуряване на достойни старини на ветераните от войните. С част от предложените промени ще се създадат по-добри условия за живот, съответстващи на потребностите на ветераните от войните. И сега тази категория граждани имат редица социални и здравни права, които са от компетенциите на няколко институции – Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и на общините.
Приемането на допълнителните права, които се регламентират с настоящия Законопроект, са израз на признателност на обществото към тази категория български граждани и ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим на първо четене този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
За изказване думата има народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, започвам с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи, така както в комисиите, предложения Законопроект, с ясното съзнание, че става въпрос преди всичко за морални и нравствени измерения на този Проект, а не толкова на привилегии и права, както беше казано тук преди малко.
Уважаеми колеги, искам да започна с факта, че направените предложения всъщност допълват част от досега съществуващи права на ветераните от войните. Става въпрос за безплатни лекарства. Искането на вносителите е да отпадне списъкът и редът за даване на безплатни лекарства. Този списък се утвърждава от междуведомствена комисия, в състава на която влизат и представители на ветераните от войните, представители на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите като представители на неправителствени организации. Но, за съжаление, тази Комисия, както беше казано по време на заседанието на Социалната комисия, през последните три години не е имала заседание, което не е дало възможност за актуализиране на списъка от лекарствени продукти, което е в основата на искането на вносителите.
Прави впечатление, че се предлага цялата извънболнична, болнична, дентална помощ да бъдат безплатни, да бъдат безплатни и услугите, свързани с осигуряването на придружители. Тук ще възникне сериозен проблем дали това може да бъде направено единствено и само с предложенията, които се правят в този Закон, защото всички тези предложения изискват и промяна в други нормативни актове, включително и промяна на закони. Например трябва да бъде променен Законът за здравното осигуряване. Трябва да бъде променена Наредбата за диспансеризация, защото в нея е оказан редът, по който се извършват диспансерните прегледи, а тук се предлага нова, по-различна от това, което съществува в сегашната Наредба за диспансеризация. Говори се за специален диспансерен отчет, за активна диспансеризация – нещо, което трябва да бъде предвидено в съответните нормативни актове.
По отношение на отдиха и лечението, във внесения Законопроект е казано, че един път годишно в санаториумите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Националния осигурителен институт, в базите „Профилактика, рехабилитация и отдих”, да могат да ползват такъв тип услуги за отдих и лечение.
Уважаеми колеги, ще Ви предоставя информация, която е от ПРО – ЕАД. Към момента на разглеждането на Законопроекта в Социалната комисия, повече от 25 дни с пълно обслужване, което включва хотелска част, храна, медицински процедури, са ползвали 1120 ветерани от войните – близо половината от ветераните от войните са ползвали тази услуга.
Към момента на разглеждането на Законопроекта в Комисията по труда, социалната и демографската политика, добавка към пенсиите в размера на социалната пенсия за старост са получавали 3571 от имащите право ветерани от войните, така че и към днешна дата, както признават и вносителите, ветераните от войните се ползват от достатъчно права и привилегии, както те ги наричат.
Няма да е никак лесно на водещата Комисия да приеме всички тези текстове, съобразени с другите закони. Както преди малко казах, необходими са промени в другите закони и подзаконови нормативни актове. Но така или иначе, ако Народното събрание подкрепи Законопроекта, ще направим всичко възможно да проведем този междуинституционален диалог, защото става въпрос за доста министерства, за няколко ведомства, които трябва да изчистят своите предложения, за да може да приемем работещ закон. Ако го приемем по начина, по който сега се предлага преди второто четене, аз съм убеден, че тези текстове няма как да сработят, защото, пак повтарям, изисква промяна в няколко закона и подзаконови нормативни актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 7 октомври 2015 г.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът единодушно е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г. с № 602-01-11.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще Ви запознае нейният председател народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 30 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 21.03.2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика; от политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация: господин Антон Герунов – началник на политическия кабинет, и госпожа Калина Константинова – съветник; от администрацията на Министерския съвет: господин Красимир Божанов – директор на Дирекция „Модернизация на администрацията на Министерски съвет”, госпожа Ваня Новакова – държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията на Министерски съвет”, и госпожа Диана Дончева – главен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията на Министерски съвет”.
Законопроектът беше представен от господин Ивайло Калфин.
Основните цели на Законопроекта са подобряване на обективността и качеството при подбора на служители, както и осигуряване на открита и прозрачна процедура при преминаването на служителите на държавна служба в друга администрация и при преназначаване.
Регламентира се провеждането на два етапа на конкурса за постъпване на държавна служба – централизиран и специализиран.
Предлага се централизираният етап на конкурса да бъде организиран от Института по публична администрация и да включва провеждането на тестове за определяне нивото на общата компетентност и основните познания, необходими за заемане на държавна служба, валидността на резултатите от които да бъде три години.
Специализираният етап е предвидено да се провежда от конкурсна комисия, определена от органа по назначаването, и цели определяне на нивото на специфичните компетентности и професионалните и деловите качества на кандидатите, необходими за заемане на конкретна длъжност в съответната администрация.
Предвижда се разпоредбите относно новата процедура за провеждане на конкурса – централизиран и специализиран етап, да влязат в сила от 1 януари 2018 г., за да бъдат осигурени необходимите технологични и организационни предпоставки за провеждането й.
С цел преустановяване на злоупотребите с правни възможности, чрез които се заобикаля конкурсът, е предвидено изискване при назначаване по заместване и при преназначаване на свободна длъжност на наетите по заместване лица, съответните лица да са преминали успешно централизирания етап на конкурса. Предвижда се и забрана за преназначаване на лица, назначени на непълно работно време на длъжности, които са определени за заемане на пълно работно време, както и за назначаване на ръководна длъжност на непълно работно време.
Със Законопроекта са направени и допълнителни предложения в Закона за държавния служител, чрез които се цели повишаване на ефективността на нормативната уредба и създаване на повече възможности за намиране на професионалисти в малките населени места, развитие на младите професионалисти в държавната администрация чрез въвеждане на стипендиантска програма, въвеждане на приемственост при напускането на ключови служители, както и прецизиране на някои разпоредби по отношение на различното третиране на служителите, назначени по трудово и по служебно правоотношение.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Няма постъпил доклад от Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Законът за държавния служител е изключително важен закон, най-вече в днешно време, защото страшно много българи биха били съгласни да работят в държавната администрация. Именно защото съм убеден, че имаме много качествени и кадърни специалисти в различни области, сме длъжни да направим Закона максимално прозрачен и достъпен за най-добрите професионалисти в съответната администрация.
Измененията в Закона са съобразени с европейските препоръки и критерии. Това е добре. Мисля, че в по-голямата си част той отговаря на това.
Има обаче някои идеи, които биха дали по-голяма прозрачност и по-голяма достъпност, биха направили по-сигурно привличането на млади специалисти в различни области.
Едно от първите и основни изменения е в чл. 10в, ал. 2, т. 4 се изменя – „Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които обявява в официалната интернет страница на администрацията, а при липса на такава – на общодостъпно място на седмия ден от крайната дата за подаване на документите. След обявяване на допуснатите и недопуснатите кандидати Комисията посочва датите на провеждане на централизирания етап на конкурса.”
Създават се нови алинеи от 1 до 6:
„(1) Централизираният етап на конкурса се организира от Института по публична администрация.”
Точно това централизиране според мен е много важно и има съществена роля. Идеята на централизирания етап от конкурса е да се даде повече прозрачност на кандидатите.
Създава се ал. 7. Досегашната ал. 1 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначението в 10-дневен срок.”
Според мен този 10-дневен срок е дълъг. Какво толкова сложно има да се напише един протокол и да се предаде?! Мисля, че точно в рамките на тези 10 дни, които не са малко, се дава възможност за така нареченото „лобиране”. Всички знаем, че през последните години държавната администрация има създадена практика да се назначават връзкари или хора, близки до ръководните органи на съответната администрация. Според мен точно с този 10-дневен срок се създават условия за пазарлъци. Може би е добре този срок да го променим на три дни. Какво има толкова сложно – да се напише един протокол?! Той става за няколко часа. Плюс това протоколите и заданията са направени предварително. Така че който отговаря, това ще се знае още при съставянето на протокола. Това е едно от първите предложения.
Следващо, в чл. 10а досегашната ал. 3 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) Участниците в специализирания етап на проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок”. Тук става така, че тези, които не са спечелили, могат да обжалват при тези, които са препоръчали първоначално класираните кандидати към централизираната комисия. Става „едните покриват другите, а другите покриват първите”. Според мен след като има централизиран етап, който ще се провежда от Института по публична администрация, на кандидатите, които обжалват, би трябвало да им се даде възможност да отнесат жалбите си до съда. Това би дало по-прозрачна практика. Иначе към кого обжалват? Към тези, които не са ги избрали. Става замазване на отговорността. Може би е добре това да се вземе предвид.
Създава се чл. 13а, ал. 6. Тук става въпрос за стипендиантите. Според мен това е важен процес. Идеята е много хубава и би намерила много добро приложение, но има някои неща, които ме притесняват относно кандидатите и назначаването им.
„(6) Непосредствено след приключване на висшето образование стипендиантът се назначава по служебно правоотношение след успешно преминаване на тест по чл. 10д, ал. 1 и проведено от органа по назначаване допълнително събеседване за установяване на специфичните познания на кандидатите за заемане на конкретната длъжност. В случай на неспазване на сроковете по ал. 4, т. 2 и т. 3, както и в случай, че тестът по чл. 10д, ал. 1 не е успешно издържан, изплатените стипендии се възстановяват в пълен размер заедно със законната лихва. Вземанията на държавата в този случай са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите.”
Според мен това трябва да го обмислим много добре. Какво означава стипендиантът, който не си е взел изпита, примерно ако има две години стаж или е работил, но в края на втората година не успява да си вземе изпита, не успява да покрие всички критерии, излиза от изпитната комисия и трябва да мисли откъде ще върне парите, които е вземал две години?! Според мен това е убийствено. Колега Кирилов, мисля, че е добре да се помисли и да се даде възможност в рамките на шест месеца стипендиантът да се яви още два пъти на изпит с предварително определена дата от комисията. Смятам го за справедливо.
Друго, стипендиантът трябва да върне парите, ако не е спазил сроковете по ал. 4, т. 2 и 3. Ето какво гласи т. 2:
„2. Срокът, в който стипендиантът трябва да придобие съответната образователна квалификационна степен.”
Тоест, ако той има две години срок, за да придобие съответната степен, но не я е придобил до края на втората година, пак трябва да върне парите. Мисля, че това ще създаде условия на предварителен страх у много кандидати, които ще бъдат стажанти. Това би довело до отлив на такива кандидати. Според мен тук е добре да се предвиди – може в комисиите да се обсъди с колегите, които са по-тясно специализирани в областта – в рамките на шест месеца даденият стипендиант да може да се яви един или два пъти.
„3. Срокът, за който лицето се задължава да работи за подпомагащата го администрация, не може да бъде по-кратък от три години.”
Един вид, ако стипендиантът е назначен на работа, но не работи там три пълни години, ако на втората година и единадесетия месец напусне, трябва да върне цялата стипендия, която е взел по времето на стажа си. Според мен това също е малко грубо и отблъскващо. Младите хора в днешно време се развиват. Факт е, че е дал нещо за съответната администрация в рамките на две или три години, колкото му е траял стажът, но мисля, че да се подходи по такъв начин е несправедливо. Добре е и тук да се даде възможност. Представете си, че не се разбира с началника, за когото работи, има някакви проблеми или има някакви нарушения от страна на работодателя съгласно Кодекса на труда. Мисля, че тези неща също трябва да бъдат съобразени. Може да има всякакви основания. Може младият човек да е решил да се развива в друга, по-добра област, по-различна, с което да допринесе за българската икономика, за българските технологии, за българската култура, без значение и какво. Може да прослави България по света в дадена област. А ние един вид го връзваме – „Три години не трябва да мърдаш, иначе връщаш всички пари назад”. Мисля, че това е притискане, което може да доведе до отлив и до психологическо натоварване на служителите. Добре е това да се вземе предвид, за да им се даде повече свобода, ако по обективни причини или ако съответният служител със съответни доказателства би могъл да отиде в сфера, която би дала нещо по-полезно за неговото развитие, то след такива определени доказателства, които биха могли да бъдат разисквани в комисията по-подробно, да се даде възможност за малко повече въздух, за да не са притиснати и три години да стоят там, иначе трябва да връщат парите.
Колега Кирилов, ние ще направим нашите предложения и ще ги представим писмено.
Относно чл. 16а. Той се изменя така:
„Служебно правоотношение при непълно работно време
Чл. 16а. (1) Държавният служител може да бъде назначен по служебно правоотношение при непълно работно време само на експертна длъжност. Длъжностите, които могат да се заемат при непълно работно време, се определят в длъжностното разписание на съответната администрация. Дневната продължителност на непълното работно време не може да бъде по-кратка от четири часа и по-дълга от шест часа.”
Питам се, не можем ли тези четири часа да ги направим на два часа като минимална граница?! Трябва да видим как е по Кодекса на труда. Има някои позиции, в които дадена държавна администрация иска да назначи някой на непълно работно време – примерно да дойде, да преведе нещо от китайски, да разпечата две-три страници, да ги преведе и да ги даде на колегата си.
Това нещо би отнело примерно час, час и половина до два. Защо ние трябва да плащаме на всеки служител четири часа – знаем, че в цяла Европа практиката е да се плаща на час. Защо трябва да плащаме дори на хората, които не са работили четири часа? Ако има нещо, което може да се свърши за един час, защо трябва да плащаме четири часа?
Направих си труда да сметна примерно за 22 работни дни, ако младши експерт получава 600 лв., при пълен работен ден са му 27 лв. на ден. При четиричасов работен ден – 13,50 лв. на ден.
Ако направим промяна минималната граница да бъде два часа, бихме могли да спестим около 148 лв. месечно от всеки един такъв служител, назначен на двучасова работа примерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Илиев, желаете ли увеличение на времето?
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Да, увеличете времето, господин Председател. Благодаря.
Мисля, че тук също е добре да се прецени дали не е добре да се промени минималната разлика. Това бяха моите препоръки, колеги. Благодаря, господин Председател, ще ги представим и в писмен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Илиев.
Реплики? Няма.
За процедура – госпожа Светлана Ангелова.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата заместник-министър Гълъб Донев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението, направено от народния представител Светлана Ангелова за допускане в залата на заместник-министър Донев.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Моля, поканете заместник-министър Донев в залата.
За изказване думата има народният представител Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Най-напред искам да благодаря на предходния оратор, който навлезе доста в детайлите на предлаганите промени в Закона за държавния служител. Ако имам възможност, бих коментирал и част от предложенията.
Първо, искам да припомня и да подчертая, че това е петият поред Законопроект за държавния служител, който по време се очерта последен – внесен е на 21 март, както всички разбрахте. Стремежът на Правната комисия е той да бъде включен в пакета от четирите други законопроекта, които досега бяха приети на първо четене, и ако бъде подкрепен в залата в днешния ден, да бъде включен и в общия доклад, така че да може за второ четене всъщност да обсъдим предложенията в общо петте законопроекта.
За разлика от предходните четири законопроекта, сред които вносители са народни представители, това е Законопроект, внесен от Министерския съвет. В този смисъл той отразява виждането на централната, държавната изпълнителна власт по отношение на държавната служба.
Този Законопроект изцяло изпълнява Лисабонската стратегия от 2000 г., която препоръчва въвеждането на подход, свързан с компетентността. Още през 2002 г. българската държавна администрация е взела мерки, предприела е дейности да дефинира нормативно компетентностите, необходими за изпълнение на експертните и ръководните длъжности.
През 2008 г. са въведени, а през 2012 г. са усъвършенствани рамките на компетентностите за служители в администрацията, като всяка рамка съдържа определен набор от компетентности.
В материята на държавната служба имаме сравнително добра, хармонизирана, добре развита правна уредба, но, разбира се, тя трябва да се адаптира и да се актуализира съобразно конкретните изисквания.
Към момента предложените от Министерския съвет промени отговарят на два основни планови документа – Стратегията за развитие на държавната администрация 2014 – 2020 г., и респективно Пътната карта за изпълнението й, които планови документи и главно Пътната карта, са изготвени по препоръка на Европейската комисия.
Четири са ключовите въпроса, които се предлагат в настоящия Законопроект на Министерския съвет.
Първата група касае подбора и всичко свързано с подбора. Предходният оратор изясни и уточни двуфазовото, двуетапното провеждане на конкурсни процедури за подбор. Редом с това обаче се подобряват и изискванията за качеството на подбора, включително и по отношение на вътрешния подбор.
В част от предходното изказване ораторът също посочи някои от хипотезите, в които имаме ограничаване на назначенията без конкурс. Тук се регулират двете основни хипотези – по заместване и при непълно работно време.
Третата основна група от измененията касае развитие на мобилността, а четвъртата група – въвеждането на нови механизми за осигуряване на приемственост за развитие на гъвкави условия на труд, за привличане и задържане в администрацията на квалифицирани млади хора.
Ще се опитам съвсем накратко да представя някои от аспектите, които касаят тези четири групи промени.
По отношение на подбора имаме принципно ново решение, както вече казах – иде реч за двуетапно, двуфазово провеждане на конкурса. Целта на предложените промени е да се гарантира обективност и прозрачност при провеждане на конкурсните процедури и назначаване на държавна служба само на служители, които доказано притежават необходимите компетентности за работа в държавната администрация и за изпълнение на конкретната длъжност.
Централизираният първи етап – това е чл. 10д, ал. 1-5 от Законопроекта, ще се организира и осигурява логистично от Института по публична администрация и ще се провежда чрез прилагането на професионално разработени инструменти – тестове за оценка на общите компетентности, както и тестове за установяване на основни общи познания, необходими за заемане на държавна служба. Това са познанията, свързани със структурата и устройството на администрацията; организация на работата в администрацията; статута на служителите.
Предвижда се тестовете да се състоят от отделни модули, като част от тях ще са задължителни за всички, а на други кандидати ще се поставят допълнително въпроси, ако желаят да кандидатстват за определена ръководна длъжност. Тоест, дори и в централизирания конкурс има диференциация и също има степени на интензивност.
Ще бъде създадена възможност кандидатите да се явяват в различни локации на територията на страната при строго спазване на Единните правила за провеждане на конкурси. Резултатите от успешно издържаните тестове ще са валидни за срок три години от датата на обявяването, като по този начин ще се създаде база данни от кандидати с доказано ниво на общи компетентности и познания в работата на държавната администрация.
Както подчерта господин Илия Илиев в предходното изказване, в момента дебатираме по Законопроекта на първо четене. Между първо и второ четене ще имаме възможност да предложим конкретни изменения. По отношение на всеки един от сроковете вероятно е възможно да се проведе дебат и да се предложат корекции, респективно с оглед логиката или целесъобразността.
Има логика в предложението на Министерския съвет за този тригодишен срок, в смисъл, че ако в продължение на три години, макар и кандидатът да е спечелил и да е класиран на централизирания конкурс, не встъпи в изпълнение на конкретна длъжност, възможно е в известна степен да се деквалифицира. Разбира се, възможна е и другата логика – тъй като централизираният конкурс касае обща компетентност на кандидата, тоест това са базови познания и умения, възможно е да се мисли, че за загубата на тези знания и умения е вероятно относим и един по-дълъг срок.
Тук ще направя едно отклонение във връзка с анализа на господин Илия Илиев в предходното изказване. Да, сроковете, които са заложени в Законопроекта, целят да ангажират отношение на бъдещия държавен служител. В единия от случаите го нарекохте страх, аз донякъде бих повторил Вашето заключение: да, трябва да има страх от неизпълнение. Трябва да има дисциплина. Държавната служба е най-дисциплинираното и дисциплиниращото обществено отношение и то изисква много силен и сериозен ангажимент от държавния служител. Затова държавните служители трябва да изпълняват сроковете, включително ако са поели стипендия от държавата, би следвало да имат необходимата отговорност и ангажимент да бъдат годни да изпълнят предварително поетото задължение, заради което са получили съответно подкрепата от държавата и са длъжни да оправдаят очакванията на държавните органи, институции и администрация, че в резултат на това обучение ще се стигне до качествено изпълнение на поетата държавна служба. Да, действително и в този случай е възможно да коментираме срокове. Да, ако на втората година и половина възникне такъв непреодолим проблем в изпълнение на служебното правоотношение, че държавният служител напусне, тоест не може да спази тригодишния срок, тук вероятно бих разсъждавал в следната посока: да се издирят причината и основанието. Тоест, ако това е едностранно решение на стипендианта, той заслужава определена санкция. Ако обаче се стига до този резултат или невиновно от страна на държавния служител – стипендиант, или при съвина, да кажем, на държавния служител и негов пряк ръководител, тоест буди възможност да се полага ефективно и успешно да се изпълнява държавната служба, тогава тази санкция не е справедлива. Съгласен съм с господин Илиев, че действително тогава прекомерно ще санкционираме държавният служител – стипендиант и то точно в последния етап от срока.
Искам да обърна внимание на друго ново, което е интересно в централизирания първи етап – това е прилагането на психометрични тестове. Това е практика, която се използва в голяма част от страните – членки на Европейския съюз, и е проявление на стремежа да се прилагат обективни инструменти за оценка на компетентностите. Такива тестове чрез централизирана процедура се прилагат и от европейската „Служба по подбор на персонала”, която подбира служители за Европейската комисия и за всички европейски институции. В това виждам един модерен способ действително да се направи една първоначална преценка за общата годност и възможност на един кандидат да бъде добър държавен служител.
Според мен, оригинална и специфично съобразена е връзката между първия етап и респективно втория – специализирания за провеждане на конкурс, който вече има за цел да определи нивото на специфичната компетентност и професионалните делови качества на кандидатите вече да заемат конкретна длъжност в конкретна администрация. Ключовата предпоставка за допускане, разбира се, е кандидатът да се е представил успешно и в първия етап – в централизирания конкурс.
При втория етап конкурсната комисия преценява професионалните и делови качества на кандидатите като провежда конкурсът по обявения начин: тест, практически изпит и други, включително и задължително интервю, при което ще може да се ползва информация относно представянето на кандидата на проведения централизиран етап.
Интересен е въпросът, който поставя господин Илиев в предходното изказване, по отношение на обжалваемостта на този специализиран етап. Действително тук обжалването се ограничава до по-горния административен орган. Правно трябва да се прецизира и смятам, че това ще го направим на второ четене – дали да се изключи съдебното обжалване, защото то е общ правен принцип, макар и с частични изключения в Закона за държавния служител. Затова поемам ангажимент да има специален дебат в Комисията по правни въпроси по въпроса за обжалването.
Втората група изменения касаят въпроси, които бяха дискутирани в част от предходните законопроекти. Тук колегите от Реформаторския блок имаха предложения в тази посока – ограничаване и изключване на възможността за вход в държавната администрация чрез способите по заместване при непълно работно време.
Не искам да повтарям дебатите по предходните законопроекти – да, това е принципно положение. Ние трябва да закрепим принципа, трябва да ограничим възможностите за спекулация или за манипулация с тези способи, тоест трябва да дирим такива критерии, които да бъдат наистина обективни и да доказват по безспорен начин нуждата от прилагането на този извънреден способ.
Ще повторя и другата теза. Действително в администрацията има случаи, в които е крайно необходимо и възникват такива потребности – временно да се назначи държавен служител по заместване, служител да замества държавен служител или една работа да се върши за ограничено време.
Предходният оратор коментира по-ниски граници на времето и респективно снижаване на долната граница от четири до два часа. Принципно, има логика и в това предложение на господин Илиев, обаче смисълът е следният и затова според мен долната граница е четири часа. Все пак за една държавна служба се предназначава щат. Този щат изисква определена пълнота при изпълнение на функцията. Ако един щат го разхвърлим, грубо казано, на четири човека, тогава става една твърде диференцирана среда от различни изпълнители. При това, за да има щат, трябва да има обективна необходимост от тази работа, тази функция да се изпълнява. Ако е за два часа, може би, не е целесъобразно и не би било допустимо да се отдели отделен щат за два часа. Общо-взето и в досегашната традиция, доколкото имаме известна традиция в половин работно време, затова предполагам, че е дадена тази граница от четири часа.
Пак казвам, разбира се, между първо и второ четене би могло да се направят различни предложения.
Много са интересни предложенията във връзка с мобилността и приемствеността. На практика аз съм изживявал, имал съм нужда точно от това, да се обезпечи предаването и приемането на една работа от служител, който се пенсионира и от млад служител, който започва да се обучава, стъпвайки в изпълнението на съответната работа. Изцяло подкрепям логиката на тези предложения, в тях има много разум, много смисъл и много целесъобразност.
Тъй като говорих прекалено дълго, ще се огранича до тук. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Преди да Ви дам думата за реплики, позволете ми, уважаеми колеги, да Ви съобщя, че гости на балкона са ученици от І„б” клас на Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий” в град Троян. (Ръкопляскания.)
Децата впечатлиха обществеността на града, а предполагам, че ще впечатлят и Вас с това, че в рамките на своята инициатива „Да пораснем отговорни” събраха и дариха средства за свои връстници от дневен център към Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания”. (Ръкопляскания. Възгласи: „Браво!”)
Имате думата за реплики.
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Искам да благодаря на колегата Кирилов, че така изчерпателно, подробно и професионално – типично в негов стил, разбира се, коментира като цяло и мотивите, и моето изказване.
Колега Кирилов, наистина съм съгласен с това, което казахте, че трябва да има уважение и респект към законите, към законността от държавните служители и най-вече в случая стажантите, и да спазват сроковете. Разбира се, така е, но в крайна сметка, примерно, ако през тези две години, докато те са били стажанти там, те са работили, те са правили нещо, те са пътували сутрин, ставали са в определен час, изразходвали са енергия, изразходвали са разходи за пътуване, вложили са усилия – това, че се обучават и през това време, това е о`кей, това е добре, но в крайна сметка, ако не са стажанти там, може да отидат на някое друго място и да изкарат пак 5 лв., така че това е някаква енергия, това е някакъв разход, който е достоен за уважение.
В крайна сметка през тези две години, влагайки всички тези усилия и труд там, ние да го притискаме и да му слагаме скоба, след това три години задължително да работи, мисля, че това, пак ще кажа, е създаване на един предварителен страх и притеснение за това, че той в рамките на тези три години няма да има възможност да мисли за нищо друго или да се развива.
Представете си, примерно, че има предложение от някоя голяма световна компания, или че е одобрен в някаква област, че е много добър и така нататък. Той би се притеснил най-вече от факта, че трябва да върне цялата стипендия, която е взел през тези години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Мисля, че тук е добре да се помисли, също и по другите точки, разбира се, но в крайна сметка Законът работи в интерес като цяло на държавността и ние трябва да го направим максимално прозрачен и достъпен за най-добрите кадри на България, каквито съм сигурен, че имаме и с повече прозрачност ще привлечем по-добрите кадри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Илиев.
Други реплики има ли? (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Реплика ли имате, господин Байрактаров? Дал съм думата за реплики.
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Кирилов, исках да Ви обърна внимание за това, което споменахте за предложението на Реформаторския блок и по-конкретно на Движение „България на гражданите”.
Първо, знаете, че ние внесохме тези предложения, преди една година – март месец. Вече повече от година чакахме нещо да се случи по тях. Сега чрез възможността, която дава чл. 50 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, някак си пак леко се опитваме да ги избегнем. Ако не бъдат включени между четенията, ние пак ще ги предложим отново. Аз мисля, че е много важно да се опитваме да затворим вратичките, които дават чл. 15 и чл. 16а.
В момента ние казваме: „конкурсното начало е най-важно”, слагаме го отпред, но като една „прескочи кобила” даваме едни трамплини през различни възможности и членове да бъде прескачано това конкурсно начало, което за мен не е добро като възможност, имам предвид, че не е добра практика.
Член 15, знаете, там в момента може чрез заместване на една бременна служителка например, да се назначи удобен човек на даден пост и след това да бъде повишен. В нашите предложения, които предлагаме, той е напълно обратният – ние искаме да затворим тази възможност – заместващият да не може да бъде повишаван. Това е нашето предложение, което даваме, и се надяваме то да бъде обсъждано, защото идеята е да затваряме вратички, а не да се отварят нови.
В чл. 16а, където имаме изменение за назначаване на непълно работно време – там имаме две конкретни предложения, които за мен също са ключови. Едното е забрана за назначаването на непълно работно време на ръководна длъжност. Мисля, че това е доста резонно. Ако някой ще е по заместване, не може изведнъж да го назначим за директор на дирекция. За ръководните длъжности – нека всички да минават през конкурс, защото все пак това е по-отговорна и по-важна длъжност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Също така в предложението няма времеви ограничения за назначаването на непълно работно време, което го има в нашето предложение, което сме направили от Движение „България на гражданите”. Според мен там трябва да има времеви ограничения. Когато някой е на непълно време, трябва да се знае за какъв период от време е, а не всъщност това нещо да стане един постоянно дълго действащ договор. Извинявайте за времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма нищо, ще имате възможност в рамките на изказването да си доразвиете тезата.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Кирилов, за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз благодаря и за двете реплики, които бяха направени във връзка с моето изказване.
По отношение на репликата на господин Илиев, искам да уточня следното: служителят стипендиант през времето, през което работи, получава трудово възнаграждение, тоест той не работи ей така, как да кажа, само затова, че е бил получавал стипендия безвъзмездно или с респективно по-ниско възнаграждение. Той получава пари за това усилие, което е неговото възнаграждение.
От логиката на Вашите аргументи оставам със следното убеждение: вероятно справедливостта е някъде по средата. Тоест, ако говорим за неизпълнение в остатъчния срок, това вероятно би трябвало да означава определена пропорционалност. Грубо казано, ако не изпълня задължението си в последната една шеста част от срока, то трябва ли да върна цялата стипендия?
Да, има логика примерно да се мисли в посока – неизпълнението е една шеста, то трябва да се върне една шеста от стипендията, да кажем. Има такава логика, но към тази логика трябва да прибавим санкцията, защото смисълът на санкцията е да има въздържане, да има дисциплина. Тоест аз във Вашия ред на мисли, бих предложил следното: да не е една шеста връщането от стипендията, а примерно да бъде две шести, тоест една трета, за да имаме и респективно обезпечителна част, да имаме и съответно една наказателна дисциплинираща част по отношение на неизпълнението на държавния служител – стипендиант. Защото това негово решение, ако е едностранно, то води до дефицит, води до дефицит на компетентност, дефицит на кадрови ресурс за изпълнение на работата. Тоест държавата е разчитала, че след като е обучавала, плащала е за обучението на един колега пет години, той е работил още две години, значи през тези седем години държавата знае, че подготвя един кадър за определено място. Тоест в тези отношения трябва да има стабилност и обещанието трябва да се спази.
По отношение на репликата на колегата Настимир Ананиев. Аз обясних каква е връзката между петте законопроекта. Този Законопроект чакахме, господин Ананиев, защото това е Законопроектът на Министерския съвет. Междувременно, виждате, че обсъждахме и успяхме да обсъдим другите четири законопроекта. Надявам се да намерим разумния баланс между Вашите виждания и предложения по чл. 15 и чл. 16а и тези, които са внесени и предложени от Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
За изказване думата има народният представител Димитър Байрактаров, след него народният представител Настимир Ананиев.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Мисля, че е редно в самото начало да кажа, че групата на Патриотичния фронт ще подкрепи този Законопроект. Бих казал, че той дори е и закъснял, защото в него се решават някой изключително важни въпроси, които през годините оставаха без решение.
Ще се постарая да бъда по-кратък, тъй като някои от съществените неща бяха казани от колегата Кирилов и от колегата Настимир Ананиев в реплика към него. Категорично съм съгласен с мнението на колегата Настимир Ананиев, че договорите, които са с намалено работно време, трябва да имат все пак някакъв ограничителен срок, а не да са безкрайни. Но, от друга гледна точка, чисто административно, няма как да не се съглася и с мнението на колегата Кирилов, защото все пак тези бройки се определят в така нареченото „щатно разписание”.
Тук вече е много важно да обърнем внимание, че става въпрос за служители. Служители! Обръщам се към колегата Илиев добронамерено. Колега Илиев, не е въпросът да бъдат дисциплиниращи мерките.
На първо място, това са мерки на коректност и когато е приложена мярката за отнемане на стипендия поради некоректно поведение, подчертавам, е редно да си дадете сметка, че години наред държавата подпомага с десетки милиони левове стипендианти, които в момента, в който се изучат, придобият съответната квалификация, опит, експертиза, както се казва – по мило, по драго, вече придобили тази квалификация, тази експертиза, отиват и започват да служат, естествено, за по-високи възнаграждения на други държави, най-вече в Европа. Но в тези служители е инвестирал българският данъкоплатец, чрез българската държава. Редно е те наистина да възстановят тези стипендии, дори с лихвите, както е предвидено в Закона. В противен случай, имат пълното право да си теглят кредите, да се издържат и след това като свободни граждани, ако решат, да поемат по своя път. Това е правилното решение, което, между другото, има по-възрастни колеги, знаят, че тази практика съществуваше преди 1989 г. Ние трябва да стремим да задържаме тези служители, пак повтарям, служители – те служат на българския данъкоплатец. Редно е да бъдат достатъчно добре обучени, висококвалифицирани и най-важното – да притежават тези морални ценности като държавен служител.
По отношение на Вашето, все още не предложение, но изразено мнение за намаляване на работното време от четири часа на два часа. Ако тези хора не бяха служители, аз мога веднага да Ви посоча конкретния член и текст в Кодекса на труда, но пак повтарям, че става въпрос за държавни служители, а не за сезонни работници. Ако сте забравили, това Народно събрание прие чл. 114а от Кодекса на труда, в което дадохме възможност на такива хора да работят с еднодневни договори.
В България все още не е въведено почасовото работно време, може би един ден ще стане и няма нищо лошо да бъде въведено, но държавният служител, когато е нает на четиричасов работен ден, е въпрос на организация на неговото време да бъде натоварен максимално добре, да бъде максимално отговорен и да извършва примерно съответната административна услуга, за която е нает. Това е въпрос на организация. Не е въпрос, че той ще бъде извикан за два часа, ще бъде използван неефективно. Тук вече е ролята чрез вътрешните правилници за организация на съответната държавна служба и така нататък, в които те да бъдат максимално, ефективно и добре използвани.
Така че в тази посока намаляването на един, два, три часа вече стана в противоречие на законодателството, защото на два часа, ако трябва да вляза вече в дебрите на Кодекса за социално осигуряване, не можете да го водите за социално осигурен този човек, тъй като няма такава форма, предвидена в Кодекса за социално осигуряване – под 4-часов ден да бъде с осигурителен стаж.
Сигурно могат да се направят такива промени, но аз лично не бих се ангажирал в тази тежка система, толкова радикално на този етап да се въвежда, докато не бъде въведено най-малкото почасовото работно време.
Така че Законопроектът не е лош, естествено, няма идеални законопроекти, но той е в правилната посока и заслужава да бъде подкрепен на първо гласуване от Народното събрание.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики?
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Колега Байрактаров, относно 4-часовия работен ден се направи предложение минималната граница да слезе на 2 часа. Идеята ни изхожда от това, че всички сме свидетели и знаем, че масово по държавната администрация се мотаят някакви хора, които по цял ден има нещо да свършат за 1-2 часа, а седят цял ден. Аз съм ставал свидетел многократно на това. Нека да бъдем малко по модерни и малко по-динамични в това отношение, защото голямата държавна администрация е един тежък товар, когато не работи ефективно. Ако въведен минимална граница от 2 часа, преди всичко ще спестим пари, ще спестим бюджет на държавата.
А относно това, което казахте – че това да накараш младите хора да работят за държавата е било практика преди 1989 г., това ми прилича малко на тоталитарен подход. Защо да не се даде възможност на младите и на точно тези бедни хора, които тепърва процъфтяват в кариерата си, да мислят свободно? Нима можеш да накараш един човек да работи насила? Как е по добре да го накараш да работи – насила или с любов и с желание? Разбира се, че второто. И ограничавайки го, стягайки в този примка три години да няма право да мърда от там, иначе трябва да върне парите, ако седи там насила и не работи ефективно, какъв е смисълът на цялата работа?
Така че точно това създава, пак ще кажа, един предварителен психологически страх у стажантите, че ако не е три години там, трябва да върне парите. И той си казва: По-добре да стоя там, ще си пия кафето по цял ден, обаче да не върна парите. И какво правим ние – хем му плащаме заплата, хем не е ефективен в службата си, и не може и той да се развива като кадър, никой не може да каже, че това може да бъде някой млад човек, който ще прослави България в някаква област след време.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Илиев.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Господин Илиев, разбирам, че на Вас тази материя е трудно осъзнаваща, но, все пак, това не е мой проблем, а Ваш.
Първо, никой никого не държи насила. Това – едно.
Второ, ако виждате мотаещи се служители от държавната администрация, бъдете така добър вече два държавни бюджета се приемат, да въведете Ваши предложения за намаляване примерно на щатове в определени сфери на държавната администрация.
И трето, ако слушахте внимателно, изрично Ви казах, че всеки е свободен да направи своя избор, с една малка подробност обаче: не може българският данъкоплатец да плаща стипендиите на този стипендиант и след това той, понеже е изучен с парите на българския данъкоплатец, дори едно „благодаря” да не им каже и да отиде да работи в някоя чужда администрация на чужда държава. Първо е некоректно, второ е неправилно спрямо българската държава и спрямо българския данъкоплатец. Изборът си е на съответният стипендиант. И като иска да си отиде, да си върне парите с лихвите и е свободен да поеме по собствения си път. Ако не иска да получава стипендия, има различни форми на финансиране. За радост и българската банкова система предлага такива.
Ако не сте запознат, можете да се запознаете как действат развитите държави в тази посока. Мога да Ви дам няколко примера – примерно във Великобритания, как се подхожда в тези случаи. А и там не става въпрос за три години! Там вече договорите са за 10 – 15 години напред за това, че ти е поета стипендията да бъдеш обучен, да станеш специалист и след това да си изпълниш задълженията. Това е истината и ние трябва да се научим.
А що се касае до намаляването на работното време, мисля, че достатъчно ясно и точно го обясних. Ако вземе отношение заместник-министърът господин Донев, мисля, че той също ще потвърди това, което и аз Ви казвам. Няма такъв нормален човек, който да отиде да работи и след това да не му се отчита това време за осигурителен стаж. Това е проблемът. Но при нас в България може да бъде решен, когато въведем почасовото работно време. Но мисля, че това няма да стане много скоро, въпреки че аз също го желая. Надявам се да сте ме разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Има ли други желаещи за изказвания, за да се ориентираме за гласуването?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като цяло ние от Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта, но имаме доста предложения и корекции. Някои от тях ги казах вече в репликата, която направих към господин Кирилов. Радвам се, че той каза, че ще намерим начин да оправим ситуацията в тези членове, които нас ни притесняват, най-вече чл. 15 и 16а. Трябва да има, разбира се, варианти, които да се използват по изключение, но не и като основна практика. В момента в администрацията тези членове се използват като основна практика за назначаване и това трябва да бъде спряно.
Давам и още един пример с новата ал. 4 в чл. 10. Там се ограничава конкурсното начало при повишаване. В момента ако Законопроектът бъде приет, конкурсното начало напълно изчезва при повишаване на ръководителите на съответните администрации и те ще могат да бъда повишавани без никакви критерии. Единственото, което ще се прави, е общ тест за годност, който, обаче, забележете, няма да бъде оценяван. Положително може да го минете с най-ниския резултат и по този начин да заемете ръководна длъжност, което за мен не е редно.
Друг член, за който имаме притеснения, е свързан с чл. 62, който дава възможност, най-вече ал. 1, т. 4, държавните служители да се явяват като вещи лица пред съда. Няма проблем в това, нека да могат да се явяват, но никъде не пише, че това трябва да става само след разрешение на органа на назначението! Според мен това трябва да се коригира, защото излиза, че в момента, в който решиш да си вещо лице, отиваш, правиш го, вземаш си отпуска и началниците ти трябва да се съобразяват с това нещо, така че това предложение трябва да бъде съгласувано с йерархията.
Другият коментар, който имам, е по-технически. Говорим за заменянето на термина – това е в чл. 71в – „изпращане в институциите на Европейския съюз с командироване”. По-технически е разбира се и според мен самата замяна е технически неточна, защото се получава сблъсък с Кодекса на труда и там трябва да се изчисти самият текст.
Ние от Реформаторския блок със сигурност ще внесем предложения – най-малкото тези, които отлежават от една година, освен ако не бъдат обединени между четенията, не съм сигурен точно каква е процедурата, но ако предложенията, които седят от март месец миналата година, не бъдат обединени между четенията, ние също ще ги предложим да бъдат гласувани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
За отношение по някои от повдигнатите въпроси думата поиска заместник-министър Гълъб Донев.
Имате думата, уважаеми господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет, преследва няколко цели – подобряване на обективността и прозрачността на подбора на държавните служители при назначаването им и при движението на различни длъжности в държавната администрация.
Втората цел е преустановяване на злоупотребите с правни възможности, създадени за особени случаи, но чрез които се заобикаля конкурсът. Това са вече дебатираните чл. 15 и чл. 16а от сега действащия Закон за държавния служител.
Следващата, трета цел е осигуряване на открита и прозрачна процедура при преминаването на държавна служба в друга администрация чрез постоянната мобилност. Тук се въвежда и използването на информационен портал, така че да бъде достъпно и ясно на абсолютно всички държавни служители, които имат интерес и желание да преминат в друга администрация, да бъдат информирани за изискванията и за условията, при които се извършва тази мобилност. Също така при преместване в друга администрация, служителят се назначава само, ако успешно е издържал тест и ако за първи път заема ръководна длъжност. Не могат да преминат в друга администрация служители, назначени на непълно работно време – това, за което бяха и дебатите около двата проблемни члена в Закона, които сега в момента са вратичка и по които може да се влезе в държавната администрация без провеждане на конкурс.
В Законопроекта също така е предвидено, че по чл. 15, ако бъде назначен служител, който да замества дълго отсъстващ държавен служител, то той, ако преминава за постоянно на друга длъжност в държавната администрация, задължително трябва да премине централизираният конкурс, тоест тестът, който се провежда от Института по публична администрация, след което той задължително трябва да премине и специализирания тест, който се провежда от самата администрация, където той кандидатства за преназначаване на постоянна длъжност.
Също така, когато преминава на такава длъжност, условие е той да има преминат изпитателен срок по Закона за държавния служител и получена оценка „изпълнението отговаря на изискванията”, което е условие този държавен служител да бъде преназначен на друга постоянна длъжност. Тоест вратичката, която сега в момента съществува чрез чл. 15 – назначаване по заместване, след което да бъде преназначен на постоянно на друга длъжност, вече се затваря.
Същото положение със Законопроекта се предлага да бъде и по чл. 16а, който в момента дава възможност при назначаване на непълно работно време, да се заобикаля Законопроекта.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Четвърти преразказ!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Така че Законопроектът затваря тези възможности за служители в държавната служба.
Също така се въвеждат и нови моменти чрез стипендиантските длъжности чрез споделеното назначаване, което дава възможност на редки специалности, за които няма подходящи кандидати за заемане в държавната администрация, да бъде сключен договор за стипендии, след това тези служители да бъдат назначени в държавната администрация. Това са длъжности и специалности, които не са толкова често срещани, но от които държавната администрация изпитва нужда.
Също така се дава възможност и за преназначаване на служители, които са назначени на пълно работно време, да бъдат преназначени на непълно работно време. Това ще даде възможност на млади майки, които се завръщат на работа, да могат да се ползват от по-гъвкаво работно време с оглед ангажиментите, които имат по родителските грижи за децата.
Също така се дава възможност и държавен служител да бъде назначен на непълно работно време в две администрации, тъй като държавната администрация не касае само централната администрация, а държавни служители има и в общините, и в областните администрации. С тази възможност държавен служител да бъде назначен в две администрации се подпомагат предимно малките общини, където примерно за длъжност „главен инженер” тази позиция може да бъде съвместена от един служител в две администрации.
Също така се създава възможност със съгласието на държавния служител и срещу възнаграждение, разбира се, да му бъдат възлагани допълнителни задължения във връзка с управлението и изпълнението на проекти. Това е промяна, която е във връзка и със Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Също така предмет на дебата стана възможността за споделеното изпълнение на определени ключови длъжности с оглед осигуряването на приемственост. Това, което в момента трудно би могло да се осъществи, тъй като щатната численост в държавната администрация е строго определена и тогава, когато един служител се пенсионира, трудно би могъл да бъде назначен друг служител, който пенсиониращият да обучи, да предаде своите знания и опит, така че да стане по-плавен преходът от навлизането на младия служител в държавната администрация и изпълнението на ангажиментите, които има и отговорностите, които трябва да носи –това е една нова възможност, която се дава при постъпване в държавната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Заместник-министър, имате още една минута.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз почти приключвам. Това съвсем накратко е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Макар и формално да изглежда, че нямам основание да направя това предложение по начина на водене, аз искам да Ви призова, когато има очевидно подценяване на аудиторията: четирикратно преразказване на един и същи текст с една-единствена цел – да изтече времето за предложенията по чл. 50, ал. 3, за да не се стигне до неудобната точка трета, при която щеше да се разбере кой-как гласува и се използва прийомът да се говори, да се повтаря, моето предложение по начина на водене е да се уважава аудиторията и да не се прибягва до този плосък прийом едно и също нещо да се повтаря толкова многократно.
Ясно е, изтече времето, ще има гласуване, ще има два отрицателни или положителни възторжени вота и няма да се стигне до точка трета, която отдалечава България и европейската общност от едни нормални международни отношения и диалог, който само вреди на Европа и вреди на България.
Но понеже не можете да заявите откровено своето поведение по този Закон, размотавахте два часа един въпрос, който е ясен и включихте и заместник-министъра в това изяждане на парламентарното време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Божинов, съзирате конспирация, която всъщност не съществува.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Не конспирация, но има договорка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нищо такова нямаше. Следихме много внимателно диалога. Ако бяхте и Вие тук, да следите, щяхте да видите, че нищо такова нямаше.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Да бе, четири пъти чухме един и същи текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съвсем задълбочен диалог се водеше. Бяха повдигнати въпроси от ораторите, на които заместник-министърът отговори. Още повече от Министерския съвет не се възползваха от правото си на становище по вносител.
Разбирам Вашата слабост към конспирациите, но Ви уверявам, че абсолютно никаква конспирация няма в случая. Освен това алинеята на чл. 50 е осма, а не е трета.
Закрихме дебата.
Преминаваме към гласуване.
За да можем да се включим преди почивката и по следващата точка и да може господин Божинов да се увери, че няма конспирация, Ви призовавам към по-енергично гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Прегласуване.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Понеже по време на гласуването все още влизаха народни представители, моля за процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Времето!
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Времето е наше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване.
Гласували 99 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Шум и реплики.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАСЪРЧАВАНЕ НА МЕЖДУПАРЛАМЕНТАРНИЯ ДИАЛОГ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ.
Вносители са Михаил Миков и група народни представители.
Процедура – заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, за да спестим обвиненията, че целенасочено беше бавено времето, за да няма време за реална дискусия по тази точка, предлагам работата на Народното събрание да продължи и по време на предвидената почивка, тоест да си спестим почивката, за да можем да изчерпим тази точка.
Допускам, че няма да има много изказвания, но за да можем да изчетем освен мотивите, мненията на съответните комисии, да се изкажат и парламентарните групи и да гласуваме, мисля, че можем да си позволим да не почиваме точно днес, като първи работен ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не съм убеден доколко е правомерно Вашето предложение, тъй като почивка се иска от парламентарна група или председателстващ заседанието. Няма как да лиша от възможност някоя от парламентарните групи да поиска почивка. Знаете, че след така наречения „блиц контрол” по чл. 104, ако остане време, ще се премине към тази точка.
Тогава след парламентарния контрол можете да направите съответната процедура. Няма нужда да Ви подсказвам каква. Имате достатъчно добри юристи в групата.
Продължаваме.
РЕПЛИКИ: Обратна процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма обратна процедура, защото няма да подложа тази процедура на гласуване.
По начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, от одеве правят обвинения тук, че народните представители били активни, изказвали се.
Има блиц контрол, ако беше отложен, пак щяхме да чуем обвинения, че се е отложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля към мен – по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По начина на водене: призовете колегите да не си задават въпросите на блиц контрола, за да можем след това да гледаме точката. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други процедури има ли?
С доклада на Комисията по външна политика ще ни запознае народният представител Десислава Атанасова.
Побързайте, защото ще ни обвинят, че нарочно бавите.
Моля, поканете вносителите на Проекта в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за необходимостта от насърчаване на междупарламентарния диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Pуската федерация, № 554-02-102, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 8 декември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 13 януари 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за необходимостта от насърчаване на междупарламентарния диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Pуската федерация, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители.
Мотивите към Проекта за решение бяха представени от народния представител от ПГ „БСП лява България” Кристиан Вигенин.
Заместник-министърът на външните работи Валентин Порязов представи становището на Министерството на външните работи относно Проекта за решение.
България съобразява и провежда външната си политика в съответствие с Общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз.
Във връзка с нарушаването на териториалната цялост на Украйна, както и незаконното анексиране на Крим и Севастопол през 2014 г., в рамките на ЕС бяха въведени целеви ограничителни мерки, включващи замразяване на активи и забрана за достъп до територията на Съюза на лица и организации, свързани с конфликта в Украйна (целеви санкции). Тяхната продължителност е обвързана с цялостното прилагане от Русия на Минските договорености.
Решението за налагане на мерките е взето с единодушие. По правната си природа актовете, с които се налагат санкции на ЕС, имат задължителен за държавите членки характер.
В Решение 2014/145/ОВППС на Съвета относно ограничителните мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, съществува дерогация от забраната за достъп до територията на Европейския съюз на включените в списъка физически лица, когато държава членка е обвързана със задължение по международното право, а именно:
- в качеството на държава – домакин на международна междуправителствена организация;
- в качеството на държава – домакин на международна конференция, свикана от ООН или провеждана под нейната егида;
- съгласно многостранно споразумение, предоставящо привилегии и имунитети;
- съгласно Договора за помирение от 1929 г. (Латерански договор), сключен от Светия престол и Италия.
Гореспоменатата дерогация е приложима и в случаите, когато дадена държава членка е страна – домакин на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Държавите членки могат да предоставят освобождаване от ограничителните мерки, когато пътуването е с цел участие в междуправителствени срещи и в срещи, които се провеждат с подкрепата на ЕС или чийто домакин е ЕС или държава членка, поела председателството на ОССЕ, и на които се провежда политически диалог, пряко насърчаващ политическите цели на ограничителните мерки, включително подкрепа за териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.
Въз основа на изложеното становище от страна на Министерството на външните работи, проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 4 гласа „за”, 4 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме Проект за решение за необходимостта от насърчаване на междупарламентарния диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Руската федерация, № 554-02-102, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 8 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
От името на вносителите кой ще представи Проекта?
Господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Сигурен съм, че това, че дойдохте в парламента, е заради важната точка, която предстои, а не заради нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Цял ден съм в парламента, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Говоря, че водите заседанието и вярвам, че това ще бъде положителен знак към Вашата парламентарна група. Опитвам се да бъда възпитан, не знам дали успявам, но, надявам се, че начинът, по който подхожда към тази тема мнозинството в парламента, няма да се отрази дългосрочно на отношението към българското Народно събрание, защото, в края на краищата, може всякак да гласуваме, да имаме всякакви позиции, но не виждам кое Ви притеснява от една реална дискусия по тема, която е особено актуална и по която има все по-голямо разбиране и в европейските страни, и в Европейския парламент.
Ние от името на Парламентарната група на БСП лява България предлагаме нещо съвсем малко, което обаче е важен политически знак. Искаме да предложим на българското Народно събрание да вземе позиция в подкрепа на парламентаризма, в подкрепа на парламентарния диалог, да поиска от българското правителство да предложи съответните мерки на своите партньори в Европейския съюз, така щото парламентаристите от Руската федерация и съответно европейските парламентаристи – както от Европейския парламент, така и от страни членки, които междувременно попаднаха в негативните списъци на Руската федерация – да бъдат извадени от тези списъци реципрочно, взаимно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Вигенин, извинете, само за секунда Ви прекъсвам, ще продължите.
Уважаеми колеги, гост на Народното събрание днес е председателят на Камарата на депутатите на парламента на Румъния Валериу Згоня и водена от него парламентарна делегация. Нашите румънски колеги са на еднодневно официално посещение у нас. Моля да ги приветстваме с „добре дошли” в сградата на българския парламент. (Всички стават и приветстват гостите с ръкопляскания.)
Само преди минути с господин Згоня подписахме Меморандум за сътрудничество между Народното събрание и Камарата на депутатите на Румъния, с който предвиждаме укрепване и задълбочаване на парламентарните отношения на всички нива.
Нека да пожелаем на румънската делегация успешни и ползотворни следващи срещи в България! (Ръкопляскания.)
Още веднъж – извинявайте, господин Вигенин. Моля да продължите.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Приемам това прекъсване само заради уважението ми към румънската делегация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И във връзка с програмата им.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Иначе считам, че подобно прекъсване, когато се представя точка, е недопустимо, госпожо Председател, и трябва да се отнасяме с уважение към парламентарната група и към мен персонално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще взема акт от Вашето мнение, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Искам да подчертая, че има, споменах го и миналата седмица, някои тактически и стратегически грешки, които Европейският съюз допусна в отношенията си с Руската федерация. Една от тези грешка е фактът, че руски парламентаристи бяха включени в негативните списъци, което действително затрудни междупарламентарния диалог, а всъщност парламентарната дипломация в такива напрегнати моменти може да играе ролята на катализатор за нормализация на отношенията, защото тя е по-свободна, не е обвързана със стриктните позиции на правителствата и съответно на министерствата на външните работи.
Насърчаването на този диалог може наистина да допринесе за формирането на съвместни позиции, усилия по големите европейски и глобални теми като борбата с тероризма.
Ние, когато внасяхме нашето предложение, не сме и допускали че ще се случат събитията в Брюксел, но нашите мотиви започват с изречението, че БСП следи с особена тревога нарастването на терористичните заплахи за Европейския съюз, чийто вдъхновител и основен изпълнител се явяват свързани с така наречената „Ислямска държава” лица и групи.
Дестабилизиращият ефект, който всички тези събития имат, може да бъде решаван единствено и само в диалог на глобалните сили, които имат капацитета да се борят с тези явления. Продължаващата санкция, особено в частта й по отношение на възможността на парламентаристи да пътуват в Европейския съюз и съответно в Руската федерация, затруднява този диалог.
Няма да се спирам в особени детайли, но искам да подчертая, че въпрос на уважение на самия парламент, и изобщо на парламентаризма в Европа е да не бъде допускано в бъдеще, както предлагаме и в нашите решения, представители на изпълнителната власт всъщност да ограничават парламентарните контакти. Защото в края на краищата изпълнителната власт произтича от решенията на парламентите, парламентите са над нея и не би следвало в бъдеще да се допускат подобен тип санкции.
Затова нашето предложение е много ясно и аз все пак ще го изчета, за да са наясно и хората, които го слушат: министър-председателят и министърът на външните работи да представят пред Европейския съвет и съответно пред Съвет „Външни работи на Европейския съюз”, мотивирано предложение за изваждане на всички парламентаристи от санкционните списъци на Европейския съюз и договаряне на едновременно и реципрочно действие от страна на Руската федерация.
Призовавам Ви наистина в името на самоуважението на нашия парламент към парламентаризма и опита България в случая да изиграе една положителна роля, да направи една важна първа крачка, да приемем това решение и в съвместен диалог с правителството да намерим начина, по който това решение да бъде приложено на практика.
Уверявам Ви, че подкрепа в тази насока ще намерим в редица парламенти на страни – членки на Европейския съюз. Освен това подобно решение в тази посока има и на Председателския съвет на Европейския парламент, който е отправил запитване точно в тази посока.
И буквално едно изречение за мотивите, които бяха представени от Комисията по външна политика. Да, разбира се, предвидени са изключения, но дори и тези предвидени изключения в някои от случаите не бяха спазени. И давам пример с Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Председателят на руската делегация Наришкин миналата година не беше допуснат да влезе във Финландия, което на практика обезсмисли целия труд на Асамблеята в продължение на повече от година, тъй като тогава трябваше да се отбележат 40 години от приемането на Заключителния акт от Хелзинки, който всъщност даде началото на сътрудничеството тогава между Изтока и Запада и даде възможности и за мирното съвместно съществуване на двете системи, и съответно за политическите промени от 1989 г.
Давам го за пример, защото преиграването с тези санкции не помага на никого и има една нагласа в Европейския съюз да започне поне от това – от премахването на тези санкции срещу парламентаристите. Благодаря за вниманието. Пожелавам мъдрост на парламента. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Това беше становище на вносител.
Часът е 11,39 ч. Давам почивка до 12,00 ч., което ще даде възможност и на останалите осем вносители по Проекта за решение да заемат местата си след това, за да може пълноценно да участват в дебата.
Продължаваме с парламентарен контрол по чл. 104 в 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Предвиден е за първата сряда на всеки месец.
Очаквам всеки момент в залата останалите вицепремиери. Министър-председателят господин Борисов е ангажиран с румънската парламентарна делегация, водена от председателя на Камарата на депутатите господин Згоня.
Припомням процедурата за този Контрол: всяка парламентарна група, в поредност според числеността на групата, има право да зададе по два въпроса към някой от подлежащите на такъв вид контрол – това са министър-председателят и заместник министър-председателите, в днешния ден към заместник министър-председателите. По един въпрос имат право на двата кръга да зададат народните представители, нечленуващи в парламентарна група.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ въпрос има госпожа Силвия Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Дончев, въпросът ми е към Вас. Ще Ви помоля тук, пред нашите колеги народни представители, ако е възможно да внесете малко повече яснота по новата Специализирана програма за малкия и среден бизнес, която тепърва започва да бъде обяснявана, започва да се налага. Мисля, че за доста от хората, които се занимават с малкия и среден бизнес, ще бъде от голям интерес да получат повече информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Господин Дончев, имате три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Хубенова, предполагам, че въпросът Ви е свързан с така наречената „Инициатива за малки и средни предприятия”, към която България се включи официално само преди няколко седмици. Впрочем по ратификацията, която е от компетенциите на парламента, процедурата вече е в ход и съвсем скоро темата ще бъде и на вниманието на народните представители.
В изключително краткото време, с което разполагам, мога да дам следните пояснения по въпроса.
Общият обем средства, които се заделят за Програмата, са 103 млн. евро. Не става дума за грантовото, а за безвъзмездно финансиране, това е финансов инструмент. Лостовият или мултипликационният ефект се разчита да бъде между четири и шест пъти, като всички ангажирани институции, в това число и Европейският инвестиционен фонд, и банките, които ще играят ролята на доставчици от последна инстанция, са длъжни да мобилизират допълнително средства, така че очаквам сумата, която ще излезе на пазара, да бъде неколкократно по-голяма. Става дума за достъп до финансиране при изключително облекчени условия, много по-атрактивни от тези, които има на пазара в момента.
В допълнение е редно да поясня, че като изключим тази сума от близо 103 млн. евро, имаме на разположение още 660 или 670 милиона, които ще бъдат разпределени отново под формата на финансови инструменти, но те ще бъдат управлявани с друг механизъм, така наречения „Фонд на фондовете”, тоест тук в България с национален капацитет.
Когато говорим за финансови инструменти, тоест различни от безвъзмездното финансиране, нека да не забравяме, че на пазара също вече са достъпни така наречените „рециклираните средства” от „Джереми” – това е от стария програмен период от 2007 – 2013 г., понеже парите вследствие употребата им, част от тях са възстановени обратно от компаниите, от които са ползвани. Те също излизат на пазара тази година. Дори и най-плахите ни изчисления показват, че само в рамките на 2016 г. не по-малко от 1 милиард ще бъдат на пазара и ще бъдат достъпни за българските фирми.
В допълнение на всичките ни усилия, всички схеми, където бенефициентите са и общини, и малки и средни предприятия, да бъдат детайлно разяснени, в момента всички служители по информация и публичност, както и информационните центрове, получават инструкции и конкретни указания по какъв начин на ниво технически детайли да промоцират, да обясняват на всички заинтересовани какъв е конкретно достъпът до тези финансови инструменти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Хубенова? Няма да ползвате.
Наред е Парламентарната група на БСП лява България.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! И моят въпрос ще бъде към вицепремиера Томислав Дончев. Разбира се, не толкова за светлото бъдеще, което ни очаква, господин Дончев, относно използването на оперативните програми, а за съжаление, един доста негативен опит, който имаме в миналото. Бих искал да отговорите и да кажете относно информацията, която имаме за финансова корекция в рамките на около 250 млн. евро, наложена от сертифициращия орган по Програмата за развитие на селските райони, дали одитният доклад, на чиято база е наложена тази финансова корекция, е окончателен, за какъв период от време става въпрос и какво е основанието, за което е наложена тази финансова корекция на страната ни? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще бъда съвсем кратък. Нямам информация за наложена финансова корекция в такива зловещи мащаби по Програма за развитие на селските райони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Господин Дончев, това което чувам, е изключително притеснително. Ако вицепремиерът, който отговаря за координацията и управлението на оперативните програми в правителството, няма такъв тип информация и не дава такъв тип информация на Народното събрание, мисля, че имаме много тежък проблем. Ако финансовата корекция не е в размера, за който аз говоря, най-малкото би било коректно да кажете на народното представителство какъв е размерът върху тази корекция.
Бих искал да получа информация, тъй като знаете, че в момента сертифициращият орган проверява и разходите, които са извършени в рамките на месец октомври 2014 г. до15 октомври 2015 г., а предстоят да бъдат проверявани и разходите, които са извършени и след 16 октомври 2015 г. до края на 31 декември 2015 г. Да Ви кажа – те са в рамките някъде на милиард и половина. Добре е да знаем какви мерки се взимат по този въпрос. Най-важното е в крайна сметка как това ще се отрази върху държавния бюджет. Разбира се, оттук нататък въпросът е: кой ще носи отговорност, ако тези финансови корекции бъдат наложени?
Разбирам неудобството, което имате, тъй като образът, който беше изграден на това правителство – на Вас Ви ги пускаха, а на нас ни ги спираха, в скоро време ще бъде разрушен, предвид стотиците милиони финансови корекции, които ще се наложи нашата страна да плати по всичките програми, но мисля, че Народното събрание най-малкото заслужава един по-коректен и по-точен отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Никога не съм отказвал на уважаемите народни представители каквато и да било информация, свързана с плащания, в това число и с финансови проекции – нито в залата, нито в Комисията. Напротив, претендирам, че с всички заинтересовани от темата имаме изключително добър диалог. В този смисъл, когато, не дай Боже, при мен има подобна писмена информация, поемам ангажимент да Ви запозная с нея, но да коментирам страхове или слухове, особено в пленарната зала, не ми отива, и на Вас не Ви отива като аудитория.
По повод малко по-широкия коментар за финансовите корекции. Само по оперативните програми финансовите корекции към днешна дата са сигурно 370 – 380 милиона. Впрочем огромната част от тях, може би 290 или 300 милиона, наложени през 2014 г.
Кой трябва да носи отговорността? По принцип финансова корекция... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, дебат се води в друг формат, не с реплики от залата. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Финансова корекция се налага заради нередности или ограничителни условия при процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Другата категория наказания, така да кажем, не верифицира разход. Той се налага, когато има дефект в качеството на изпълнение, или това, което е трябвало да бъде изпълнено по дадения проект, не е доставено.
Чия е отговорността? На първо място, на този, който възлага. На второ място, познавайки и стария, и новия регламент, във всяка от ситуациите съответният управляващ орган също носи отговорност, защото той има суверенното право във всеки такт – и преди, и след сключване на договор, и по време на изпълнение на договора, да упражнява контрол. В този смисъл отговорността се разделя, не знам в какъв процент, на този, който е сключвал договора, и този, който е трябвало да го контролира.
Темата с финансовите корекции не е затворена, по причина че много от бенефициентите, особено тези, които бяха коригирани през 2014 г., съдят държавата. Познавайки механизма на налагане на корекции тогава, очаквам много от делата да завършат с резултат, благоприятен за бенефициентите, и това ще има ефект върху държавния бюджет.
Но дебатът има и друга страна – как се използват финансовите корекции. Дали се използват така, както бяха замислени през 2010 г. – като фин хирургически инструмент (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), който има за цел да отреже проблема, или се използват като друг инструмент, с който понякога се режат крайници, както беше през 2014 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Господин Анастасов ще зададе първия въпрос от името на групата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми преди да премина към въпроса, да поздравим младите хора горе, на десния балкон, а именно учениците от трите ислямски училища от цялата страна. (Ръкопляскания от ДПС.)
Уважаема госпожо вицепремиер Кунева, въпросът на Парламентарната група на Движението за права и свободи е свързан с изказвания на министъра на външните работи Даниел Митов пред една от националните телевизии, а именно: политика и официална позиция на правителството ли са твърденията, че ерата на мултикултурализма в Европа е приключила и Европа трябва да забрави пасивната ценност толерантност и да припознае „ценността” респект като заместител на толерантността? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз съм сигурна, че Вие можете да говорите за това, което е казал министър Митов, лично с него, той никога не би отказал това. Аз отговарям по определени политики, които са свързани с външните работи, а това, което той е споделил, не е въпрос на политика. Въпрос е на негово мнение, разбира се, достатъчно отговорно като министър на външните работи, с което той се опитва да намери пресечната точка между сигурността и либерализма.
Знаем, че такива проблеми има навсякъде в Европа. За съжаление, живеем в такова време, в което много често ни се налага да правим избор. Ще Ви дам пример, който, мисля, че е добре известен тук на всички. Така наречените „данни”, които се събират от пътниците от авиолиниите – дали това да бъде нещо, което да се разпространява, включително и зад Океана, или ние да запазим нашето либерално разбиране за лична сфера и това да си останат наши лични данни? Знаете, че това е проблем и много голям спор в Европейския парламент, и той завърши...
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Влезте в полето на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, имате възможност да репликирате. Моля не прекъсвайте Вицепремиера!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: ... в посока на това да се уважат по-скоро идеите на частното пространство на европейските граждани.
Няма да отида по-нататък в тълкуване на думите на министър Митов. Мога да Ви кажа, че като ресорен вицепремиер винаги ще съблюдавам – и в Министерския съвет, и по отношение на позициите на България пред европейските съвети, баланса между сигурност и либерализъм. А иначе в това Народно събрание Вие ще имате много пъти повод да кажете каква е националната ни позиция и как върви балансът между тези две толкова важни посоки днес.
Съжалявам, но да коментирам думи на министър е не политика, не ми се струва оправдано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност за реплика, господин Анастасов.
Преди това, само да припомня на всички народни представители, в частност и на Вас, че по реда на чл. 104 се задават устни въпроси и вицепремиерите и министър-председателят отговарят на актуални въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Именно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А не на медийни изяви от страна на отделни членове на кабинета. Моля да съобразите в репликата си този текст на Правилника.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря за уточнението, госпожо Председател. То наистина е ценно, защото въпросът ми е насочен именно към официалната позиция на правителството в Стратегията за интеграция, въобще за интеграцията, която е регламентирана в редица документи, национални стратегии и харти – няма да ги коментирам.
И все пак ще питам: каква е официалната позиция на правителството? Съвпада ли тя с изявленията на министър Митов?
Тук никога не мога да си позволя, в ролята на натоварен от суверена народен представител, да изразявам лично мнение. Когато престана да бъда такъв, сигурно ще мога да си изразявам и личното мнение. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин народен представител, дами и господа народни представители! Всичко това, което е записано в стратегиите на правителството, в законите и в Конституцията, правителството, разбира се, ще спазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от Групата на Реформаторския блок.
Заповядайте, господин Лилков.
Преди това да поздравим и гостите от Варна, които са на десния балкон на Народното събрание. (Ръкопляскания.)
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Моят въпрос е към министър Томислав Дончев и е свързан с така наречената „Целенасочена програма за подкрепа на Северозапада, Странджа, Родопите и планинските и полупланинските райони”.
Ще припомня няколко неща. Целенасочената програма се изготвя от миналата година и през месец ноември беше внесена за обсъждане, доколкото знам, в Министерския съвет, тоест работната група е прекратила своята работа и е предала Целенасочената програма.
Министър Дончев, на какъв етап вече на приемане и, разбира се, на бъдещо изпълнение е тази Програма?
Искам да поясня, че през 2014 г. не подкрепихме с бюджета предложение на група народни представители за серия от проекти, насочени в подкрепа на Северозапада, именно с обяснението, че тази Програма ще се разработи, ще бъде специално обвързвана с общинските планове за развитие, и тогава това изглеждаше логично. Но 2015 г. не заложихме никакви средства в бюджета за подкрепа на Северозапада, през 2016 г. също и сега въпросът е: не напредва ли прекалено много времето за нейното приемане и изпълнение? Още повече че самата Програма предвижда и много законодателни промени, за които ми се струва, че ще ни трябва поне половин или една година, за да ги приемем и да може тази Програма наистина да бъде изпълнена и да има своето ефективно въздействие.
Повтарям въпроса си към Вас: на какъв етап се намира целенасочената програма за подкрепа на Северозапада, Странджа, Родопите, планинските и полупланинските райони? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лилков.
Господин Дончев, чакаме Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Лилков, не мога процедурно да Ви информирам точно къде се намира Програмата в процедурата по утвърждаване и приемане, но съм сигурен, че финалният текст е готов. В допълнение на това, което казахте, действително беше хвърлен много труд не само от колегите от Регионалното министерство, но и от областните администрации, от кметовете за идентифициране на приоритетните проекти в рамките на тази Програма.
По-същественият въпрос – източниците на финансиране. Предполагам, информиран сте, че те са, както в последно време е модерно да се казва – хибридни. Включват и финансиране по оперативните програми, и от Програмата за развитие на селските райони, както и от държавния бюджет – по много линии. Не е коректно да се твърди, че няма средства за Северозапада, като в рамките на всеки от тези финансови източници – всяка от оперативните програми, плюс Програма за развитие на селските райони, плюс държавния бюджет, има значителни средства, които се отделят за Северозапада. Не говоря примерно само за целевите субсидии и за капиталовите разходи, които се дават на местните власти, говоря за всички допълнителни форми на финансиране, които, ако огледате решенията на Министерския съвет, се осигуряват почти ежеседмично, доколкото позволява бюджетът.
За мен въпросът е друг: първо, как ще сработи, защото ние тепърва трупаме опит, така наречената „система за преференции”? Предполагам знаете, особено когато говорим за мерките за бизнеса по иновации и конкурентоспособност, както и по Програма за развитие на селските райони – всички кандидати от Северозапада имат така наречения „бонус точки”, което към момента дава чудесен резултат. Ако погледнете резултатите от последните схеми, имаме толкова утвърдени кандидати от Северозапада, колкото не сме имали никога преди. Дори се случи чудо – Северозападът, като район, да изпревари всички останали по брой проекти, което никога не е било преди това, тоест системата за бонус точки работи. Ако трябва да бъдем докрай честни, тя не прави щастливи бенефициентите, фирмите от всички останали краища на България.
Много държа само след година да анализираме резултата от системата за бонус точки и при необходимост да се преразгледа в една или в друга посока.
И още нещо: въпреки че съм удовлетворен от финалния вариант на Програмата, като хоризонтален проблем все още забелязвам идентифицирането на добре звучащи проекти, но без особен фокус. Колкото и допълнителни средства да успеем да отделим в Бюджет 2016 и в Бюджет 2017, истината е, че ние не може да финансираме всичко, няма как да бъде финансирано всичко. Липсва ми фокусът върху тези една или две инициативи – няма значение колко струват – които са така добре планирани, че имат шанс да преобърнат негативните социални, икономически и демографски тенденции, които имаме в този район. Тоест разговорът е не само за пари, а и за качество на планирането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Така е! Действително с общи усилия, подчертавам, с общи усилия и на народни представители, и на министри, и на правителството Северозападът получи бонусите, за които говорихме още през 2014 г., и те дават резултат.
Господин Дончев, притеснява ме, че ключови проекти, насочени към Северозапада, които са обявявани за приоритет от правителството – дори Вие, в отговор на въпроси за жп линията Видин – Медковец и нейната модернизация, казахте от тази трибуна: „Да, това е национален приоритет! ” Министерският съвет го обяви за национален приоритет и тази година, когато през месец февруари трябваше да се кандидатства – отказ. Така става и с пътя Видин – Ботевград. Лично аз като народен представител и някои от моите колеги от Северозападна България казват, че не могат да се оправят вече и да разберат на какъв етап на подготовка е именно този проект. Непрекъснати обещания за обходния път на Димово, за пътя Руженци – Монтана, и така нататък. Тоест има обща неяснота по отношение на политиката за Северозапада.
Смятам, че тази целенасочена програма действително дава някаква яснота, но се притеснявам, че нейното забавяне ще доведе дотам, че можем да я приемем, да речем, в края на тази година, бюджетно да не я осигурим за 2017 г. и тя ще остане само добро пожелание.
Ще Ви напомня нещо, тъй като Вие казвате, че за Северозапада са насочвани средства. В последните години основните средства, основната подкрепа получиха големите областни градове като центрове на растеж и като генератори на развитие на регионите и малките населени места. Средно големите общини, а особено периферните, каквито са Видин, Враца и Монтана, останаха извън вниманието и извън сериозната подкрепа с европейски средства. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Държавата, правителството е длъжник на Северозапада. Ако ме питате откъде трябва да намерите средства, ще Ви напомня изказване на премиера от тази трибуна преди месец, който каза: „Сто и петдесет милиона сме готови да отделим още сега за Северозапада”. Хайде, дайте ги! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Лилков, само в рамките на тази година за Северозапада ще бъдат отделени много повече от 150 милиона за финансиране от различни източници.
Няколко пояснения: първо, като продължение на това, което казах – качеството на различните проекти. Приемам, че примерно всяка община и всеки кмет иска да има хубав парк, асфалтирани улици и така нататък. Това, между другото, продължава да бъде проблем не само на Северозапада, но и за много от градовете на България.
Като говоря за приоритизиране имам предвид, че понякога е по-важно не вместо, а преди това примерно да се направи индустриална зона, което да даде шанс за нови инвестиции и за бизнес, най-сетне и за работни места.
Беше некоректно внушението Ви за жп връзката София – Видин, като Коридор № 4 и, както казахте, отказът да се кандидатства по Фонда „Свързана Европа”. Отказ няма. Просто стойността на съоръжението – индикативната, е два милиарда и половина в евро, ако трябва да заложим параметри, свързани с прилична скорост от примерно 120 километра в час – два милиарда и половина! Националната ни квота в „Кънектинг Юръп Фасилити” е малко повече от 400 милиона. Тоест предвид стойността на съоръжението ние нямаме шанс да му осигурим финансиране от „Кънектинг Юръп Фасилити”. Да, на части, от други съоръжения е възможно. Коментар относно приоритетността на Коридор № 4 не може да има, още повече че имаме изграден мост.
Разговорът обаче е много по-сложен. Включително и румънската страна, нашите приятели и партньори от Румъния, какво правят по отношение подобряването и на пътната, и на железопътната инфраструктура от северната страна на Дунав? Старо правило казва, че парче от магистрала или от пътна, или железопътна връзка не е цялостно съоръжение.
Когато сме в състояние да отделим този ресурс, по-вероятно на части, не изцяло, това трябва да върви с много солидни дипломатически усилия същото да се случва и от северната страна. В противен случай тази инвестиция няма да има особен смисъл, защото няма да се генерира трафикът от другата страна на река Дунав. Това е само като пояснение, което показва, че разговорът е много по-сложен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Наред е група на Патриотичния фронт – господин Байрактаров ще развие първия въпрос.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа вицепремиери, моят въпрос ще бъде към вицепремиерът и министър на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин.
Уважаеми господин Вицепремиер, въпросът ми е относно провежданата политика по отношение на най-уязвимата част от българското общество, а именно хората с увреждания и в частност родители, които имат деца с увреждания. Между другото, да Ви уведомя, че в момента се провежда доста сериозен протест от такива родители. Би било добре поне да излезете и да им обърнете внимание, тъй като припаднаха и деца под жаркото слънце, очаквайки Вашето внимание. Но това, което искам да Ви попитам:
Първо, каква е политиката за осигуряване на достатъчно средства по отношение на лични асистенти? Веднага уточнявам, за да не влезем в алабализми. Смятате ли, че 180 лв. са достатъчни, за да може един личен асистент на дете с увреждания да може бъде такъв, след като неговата дейност – отглеждане на това дете, е 24 часа в денонощието? Да не говорим, че по този начин този родител се превръща в бъдеще в един потенциален социално слаб, тъй като дори няма да има възможност да получи и някаква нормална пенсия.
Второ, каква е политиката по отношение на административното обслужване, тоест, да имат достъп до административни услуги? Недалеч тук от София, само в район „Нови Искър” общината и общинската сграда е абсолютно недостъпна. Харчат се милиони за какво ли не, но там човек с инвалидна количка просто няма шанс да стигне до администрацията.
Искам да чуя ясни и конкретни отговори от Ваша страна по отношение на провежданата политика спрямо хората с увреждания, спрямо майките, които отглеждат деца с увреждания, какво ще предприемете в кратки срокове, тъй като за година и половина сякаш се тъпче на едно и също място и протестът е знак, че проблемите на тези хора не се решават? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, радвам се, че поставяте този въпрос. Днес действително има протест на родители на деца с увреждания. Между другото, аз очаквах, прочетох и в медиите, че те са отправили писма, искания, включително желание за срещи. Такова нещо не се е получило в Министерството на труда и социалната политика. Не отказвам и винаги съм казвал не само на всеки един човек, който има желание, но и на техните представители, че съм готов за среща и такива срещи провеждам непрекъснато.
Един от проблемите на част от организаторите, доколкото ги познавам, на този протест е, че те не припознават национално представените организации, отказват да бъдат представлявани от друг. Вие сами разбирате, че тогава, когато говорим за структури на диалог, все пак от двете страни трябва да има представителство.
Проблемът за родителите на деца с увреждания е много тежък. Това не е тайна и не е ново. Държавата отделя значителен ресурс по различни направления, който е далеч от това, което би осигурило един добър стандарт на тези семейства. Децата с увреждания в момента, които получават допълнително възнаграждения – знаете, там детските са двойни, за деца с увреждания има едни допълнителни 240 лв., които получават семействата, има интеграционни добавки и така нататък, са общо 25 600. Това са всички деца с увреждания над 50%.
Исканията по различни поводи на родителите са свързани с различни конкретни претенции. Лично аз съм чул от искане за всяко дете с тежки увреждания родителите да бъдат назначени като лични асистенти, до това да бъдат изравнени детските с тези на приемните семейства, през искане за дневни центрове и така нататък. В социалната сфера плащанията, които са насочени към родители на деца с увреждания са, както споменах, удвоени детски плащания, допълнителна сума за родители с дете с увреждане, интеграционни добавки, различни възможности за закупуване на помощни средства и родителите на деца с над 90% увреждания се осигуряват от държавата за пенсионно и здравно осигуряване.
За съжаление, към момента личните асистенти не могат да стигнат до всички родители. Петнадесет хиляди и шестстотин са хората, които са обслужвани от лични асистенти в страната. Те са от различни групи, включително възрастни хора с тежки увреждания, които ги гледат членове от семейството. Средствата за лични асистенти бяха осигурени – имаше една европейска програма, която завърши, преди два месеца започнахме с нова програма. За нея са отделени 150 млн. лв.. Решенията се взимат на местно равнище от общините и кметствата по какъв начин да се разпределят. Идеята тогава там и там, където се извършва услугата „личен асистент” и в началото в България е било това да освободи родителите да имат пълноценен живот, да отидат на работа, да не прекъсват трудовата си заетост и за този период, през който са на работа, да имат личен асистент. Така или иначе Програмата в България повече обхваща членове на семейството, независимо дали за деца или за възрастни хора, които са лични асистенти. Със 150 милиона имаме 15 600 души, които са покрити с лични асистенти. Това е бюджетът, който беше осигурен преди няколко месеца.
Готов съм и имах среща са представителните организации, тъй като редовно общуваме с тях, на хора с увреждания, да отворим абсолютно всички плащания, които вървят не само по линия на социалното подпомагане, но и в образованието, в здравеопазването, насочени към деца с тежки увреждания и към деца с множествени увреждания. Нямам нищо против, нека прегледаме още един път тези плащания. Там претенциите са, че не са индивидуализирани. Абсолютно правилно и справедливо е това. Ако намерим заедно с тях да ги преразпределим по друг начин, който да бъде по справедлив, ще го направя с най-голяма радост. Това предполага един спокоен, нормален диалог. Уточнили сме се, ще го започнем. Добре дошли са родителите на деца с увреждания да участват в него, разбира се, и народните представители, които проявяват интерес към тази тема.
Що се отнася до достъпа в институциите. Това, което поставяте, знаете, че най-малкото е незаконно – всяка една публична администрация е длъжна да осигури достъп на хора с увреждания. Не е във възможностите на Министерството на труда и социалната политика, но има начин, по който ощетените хора биха могли да накарат този район и съответната районна администрация да осигури – това са елементарни условия, с рампа, за да може да се качва количката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, неслучайно помолих да не влизаме в сферата на алабализмите, тъй като числа статистиката звучи добре. Само че аз Ви зададох конкретни въпроси, на които не получих отговор. Петнадесет хиляди лични асистенти.
Въпросът беше: според Вас, нормално ли е със 180 лв. да живее личният асистент, защото той също е човек и също трябва да живее и да покрива някакви нормални свои човешки потребности? Отговор не получих.
Ще Ви дам по-конкретен пример с район „Нови Искър” – в сградата на поликлиниката на четвъртия етаж се намира Агенцията за социално подпомагане. Това вече е под Ваша шапка и Ваш контрол. Кажете как ще се качат тези хора на четвъртия етаж по стълбище, на което няма нито рампа, нито има пригоден асансьор за хора с увреждания? Между другото, в по-голямата част от държавата и общините агенциите за социално подпомагане се намират буквално на недостъпни места за хора с увреждания. Би било добре да знаете това, най-малкото да извършите проверка.
Освен всичко не получих и отговор, защото пак казвам: добре, хубаво е, че сте отворени, че искате да провеждате диалог, само че ние очакваме резултати. Тоест година и половина не един и два пъти сме говорили тези неща, резултатите практически са около нулата. Програмата „Личен асистент” – 140-150 милиона, и до там приключват нещата с тези хора. Естествено това, което успяхме да прокараме през Закона за семейни помощи за деца. От там нататък аз не виждам никакви конкретни действия от самото Министерство като политики на самото правителство, като държавна политика, която наистина да води вече до една нормална интеграция на тези хора. Виждаме, че за интеграция на ромите се хвърлят милиарди, предвидени са милиарди в периода 2014 – 2020 г., а за интеграция на хората с увреждания, независимо дали са деца или възрастни, говорим за някакви оскъдни средства. Тоест... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин Председател.
Тоест, понеже те са много по-слаби, много по-трудно могат да се организират за някакви действия, за да бъдат чути, е много по лесно да бъдат и ощетени. Надявам се да ме разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Заповядайте за дуплика, заместник министър-председател Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Байрактаров, искам да Ви призова да не противопоставяте различни групи в българското общество – няма милиарди за ромска интеграция – не е вярно това нещо. Ако ми покажете къде е записано това число, ще се радвам.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Административен доклад за интеграция на ромите 2014 – 2020 г., стр. 29, 2 млрд. 264 млн. лв.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Няма такива...
Първо, за съжаление, ние нямаме бюджетни прогнози, които да вървят до 2020 г. (Реплики от народния представител Димитър Байрактаров.) Няма къде да бъде записано това нещо. За да не говорим така, защото надали е интересно по този начин да водим диалог с Вас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от място.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: ... отново ще повторя част от отговора си, който вероятно не съм формулирал правилно, за да го разберете.
Тези средства за лични асистенти са отпуснати на общините. общината решава колко часа, кой от нуждаещите се, подали молба, получава като личен асистент. Това решение се взима от местните власти. Сумата, която беше отделена, е част от политиката, която е насочена към хората за деца с увреждания. Споменах няколко пъти – мога да Ви дам и точните числа, ако се интересувате.
Хората, които отглеждат деца с увреждания получават завишени детски, получават 240 лева месечно допълнително, някои от тях получават добавка за чужда помощ, получават интеграционни добавки, получават възможност за дневни центрове и услуги в дневни центрове.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Сто и осемдесет лева достатъчни ли са?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Между другото – на Вашата забележка, че няма политики, тази година открихме и продължаваме да откриваме детските центрове за деца с увреждания, което би дало възможност на родителите да ги оставят, там да получат професионална помощ, а родителят да има възможност за малко свободно време или за евентуално обратно включване в трудовия процес.
Отделно по линия на образованието, на здравеопазването, на помощните средства, също има разходи. Разходите са от бюджета, господин Байрактаров. Ако Вие имате други идеи как да се преразпредели този бюджет, как да се осигури допълнителен или такива политики, както Вие казвате, Вие сте добре дошъл, ние да ги обсъдим.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Те са законодателно решени нашите идеи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Имаме редовен контакт и в рамките на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания, с неправителствените организации, и с всеки един, който ни е потърсил. Аз самият пътувам доста в страната, срещам се, включително в социални услуги и в центрове с такива хора. Това, което имаме възможност с бюджета с увеличение през тази и следващата година, се опитваме да го направим.
Отново Ви казвам – съгласен съм, особено при тежките случаи, много трудно се отглежда такова дете. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това изисква изключително много и емоционални, и финансови, и физически усилия от страна на родителите. Аз надали си мисля, че някъде някога ще можем да осигурим този комфорт на родителите, но съм съгласен с Вас, че би трябвало да търсим нови възможности. Добре дошъл сте с идеи, ако имате в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господни Председател, взимам процедура по начина на водене, тъй като е недопустимо да разрешавате на един вицепремиер от тази висока трибуна да изрича неверни неща и да вменява, че един народен представител, едва ли не, не знае какво говори. Бих препоръчал на господин вицепремиера да прочете Административния доклад за интеграция на ромите – 626 страници, да обърне внимание на стр. 29 и да провери колко милиарда са предвидени за интеграция на ромите в програмния период 2014 – 2020 г., и тогава да се произнася, а не да изрича неистини от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не трябва да има числа в блиц контрола, а само политика – обща политика.
От Българския демократичен център – заповядайте.
Господин Росен Петров, имате думата за въпрос.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е към госпожа Бъчварова: на какъв етап от подготовка е така нареченият „Антитерористичен закон” и в общи линии каква ще е ролята на Министерството на вътрешните работи в него, каква роля е отредена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Госпожо Заместник-министър председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, във вчерашния ден имаме Проект на текста за Закон за борба с тероризма, предстои неговото финално обсъждане. В работната група бяха включени представители на прокуратурата, на ДАНС, на МВР, на Министерството на правосъдието. В него са разработени основно всички необходими действия и процедури, които МВР ще провежда и ще координира в случаи на терористична заплаха или терористичен акт. Водеща е ролята на МВР при формирането на този текст и аз се надявам в скоро време да бъде готов, за да тръгне по процедурите за съгласуване и обсъждане, да влезе в Министерския съвет.
На този проект аз гледам не като на формално задължение. Отчитайки особеностите на тероризма в последно време и анализа, който правим, ми се иска по-дълго време да обсъдим и по-точно да прецизираме текстовете, за да можем наистина да имаме един работещ закон, тогава, когато това се наложи или който ще ни позволи да предотвратим терористични актове в страната. Мисля, че сме на финалната права и скоро той ще бъде представен на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Реплика? Няма да се възползвате от правото си за реплика.
От Парламентарната група на Политическа партия „Атака” заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, моят въпрос е към вицепремиера Меглена Кунева и той е много кратък, и актуален.
Уважаема госпожо Кунева, моля да ми отговорите на въпроса: какви са мотивите Ви да освободите заместник-министър проф. Николай Денков от поста, който заемаше? Към това ще Ви добавя, че по моя преценка – аз съм 50 години в изследователската работа, този екип, който министър Танев беше събрал в правителството, е най-добрият екип на Министерството на образованието от 25 години насам! Такива професионалисти като Костадин Костадинов – професор в Българската академия на науките, Николай Денков – водещ химик в България, като сегашния, все още, главен секретар Красимир Вълчев, не е имало през цялата тази история. Моля да ми отговорите истината: какви са Вашите личните мотиви – няма значение заместник-министъра какви мотиви е изложил? Вашите лични мотиви да го освободите и да ликвидирате този екип, защото всъщност ликвидацията вече е в ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Боя се, че въпросът не е подходящ за блиц контрол. Ако можете да го пречупите ...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, встрани от микрофоните): Точно това е актуалният въпрос. Господин Председател, не се подигравайте с мен, не Ви е за първи път!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако можете да пречупите отговора си през рамките на общата политика на правителството, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Станилов, от уважение към Вас и към Вашия академичен опит, с разрешението на господин председателя, все пак ще си разреша да изляза от рамките на блиц контрола и да Ви отговоря.
Най-напред, като ресорен министър на образованието и науката, аз получих пълното право от министър-председателя да направя такива промени, каквито считам за нужни още в първия ден, в който поех министерството, в политическия кабинет, който ръководя. Всеки един от заместник-министрите е мой заместник. Те заместват мен по области, в които аз определям. Това го прави, разбира се, всеки министър – член на кабинета.
Аз напълно споделям Вашите високи оценки и запроф. Костадинов, и за проф. Денков. Това, което аз предложих на моите колеги, е да се преструктурира работата на политическия кабинет през ресорите на отделните заместник-министри, да се направи един ресор, който да е свързан с оперативната програма, защото това е много специфична дейност, те не правят самостоятелни политики в оперативната програма, а осъществяват политики, които в другите сфери – в трите определи оси – училищно образование, наука, висше образование, ние сме оформили като предложение.
Така че ние намерихме човек, който министър-председателят одобри. Той разбира точно от оперативна програма, има сертификат от Европейската комисия за работа с проекти на висока стойност.
Аз преструктурирах работата сред моите заместници, като предложих на проф. Денков да води не само висше образование, но и наука – наука и висше образование. Неговата представа за това как може да бъде най-полезен го накара да не поеме тези два толкова тежки ресора, а да се върне към своята академична дейност.
Уверявам Ви, господин професоре, че с всеки един от тях – и с проф. Костадинов, и с проф. Денков, аз ще продължа да работя, в каквото и качество те да се намират в работата им, като много високо ценени академични специалисти. Моите отношения с тях са отлични. А как ще ръководя Министерството, което ми е поверено, ще Ви информирам през Парламентарен контрол.
Мисля, че такива индивидуално насочени удари не помагат на Вашите отлични колеги и без съмнение на каузата, с която ние всички сме се захванали, да направим образованието и науката наистина ефективни и работещи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Уважаеми проф. Станилов, имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): В моя актуален въпрос нямаше нито цифри, нито други... Господин Председателю, протестирам срещу Вашата оценка, но, както и да е, Вие така правите много често.
Уважаема госпожо Вицепремиер, това, което казахте, е вярно. Тоест Вие като вицепремиер и министър на образованието имате право да си подбирате екип, само че работата на този екип не се отразява лично върху Вас и правителството, а се отразява върху целия български народ.
Не съм съгласен с тази Ваша оценка. Този човек, на който Вие сте възложили Оперативна програма „Наука”, има голям опит в земеделски проекти, които нямат нищо общо с изследователската работа, а проф. Денков е ръководител досега на 25 международни проекта, които са „Наука”. Вие много добре знаете това.
Аз никога няма да се съглася с това, което сте направили, защото смятам, че зад тази дейност има нещо друго, което през следващите месеци, до края на годината вероятно, ще излезе на повърхността.
Мисля, че правите грешка и лоша услуга на правителството, на премиера и на управляващата партия, на управляващата коалиция, но това си е Ваш личен проблем и най-вече на господин Борисов. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Имате думата за дуплика, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Професор Станилов, аз се радвам, че след като зададохте въпроса си при дупликата, мисля, че имаше една октава по-ниско напрежение в размяната на нашите становища. Мисля, че във всеки човек, който се занимава с наука, има едно резонно съмнение, с което то започва – да се съмняваш. Това е част от работата на хората, които правят наука. Моля Ви, поне дайте шанс на самия себе си да се усъмните в това, с което започвате впечатленията си от един човек, който не познавате.
В нашия състав на кабинета, мога да Ви кажа какъв е примерът в Министерството на труда и социалната политика – заместник-министърът, който се занимава там с Оперативната програма, също не е социален работник. Тоест, обратното, аз искам да дам възможност на всички хора, включително и тези проекти, за които Вие говорихте, по които е участвал проф. Денков, да продължи да участва и вероятно сега, когато той не е заместник-министър, ще може още повече да кандидатства по такива проекти, бидейки извън обсега на Министерството, но пак Ви казвам, това е лично решение.
Аз оставам с отлични и топли впечатления и от двамата колеги. Сигурна съм, че ще се съумеем да използваме техния капацитет – било през съветническа функция, било през някоя от нашите агенции. Няма да разпилявам грам капацитет от това, което Министерството е изградило, а и на двамата колеги наученото ще бъде от полза. Благодаря Ви за загрижеността.
Продължавайте да следите работата на Министерството. Считам, че това трябва да бъде запазена територия за национално съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
От групата на „Алтернатива за Българско възраждане” – народният представител Георги Кючуков, имате думата за въпрос.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа вицепремиери, моят въпрос е към госпожа Румяна Бъчварова. Свързан е с мигрантския поток, който е перманентна грижа на правителството, на парламента и може би на всеки българин.
За наша радост България не е от страните, най-засегнати от мигрантския поток. Вероятно това се дължи на добрата работа на МВР, на жандармерията, на армията напоследък, а сигурно и на местните граждани, които сами поеха част от тези функции.
Със сключването на Общо споразумение между Европейския съюз и Турция се създаде впечатлението, че проблемът с мигрантите до известна степен е решен. Със сигурност това Споразумение пресече така наречения „Западнобалкански маршрут”. Наивно е обаче да се вярва, че трафикантите на хора ще се окажат от своя бизнес, колкото и грозно да звучи това, от едно Споразумение.
Преди два-три дена едно от най-авторитетните международни списания „Дипломатик куриер” излезе с едни много тревожни, поне от моя гледна точка, сведения. Позовавайки се на доклади на тайните служби, списанието изложи данни, че хора, които се занимават с трафик на хора, са започнали масово да купуват къщи и вили в Северозападна Турция, заедно с това да купуват кораби и големи лодки. Изводът на списанието е, че следващият маршрут ще бъде през Черно море в България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моят въпрос е: има ли Министерството на вътрешните работи данни за такива планове и как бихме реагирали при осъществяването на такъв трафик?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
Заместник министър-председател Бъчварова, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев! Уважаеми господин Кючуков, искам да направя едно уточнение, че не Споразумението с Турция доведе до затварянето на Балканския маршрут, а политиката на държавите по Балканския маршрут направи така, че този канал за пренос на мигранти на практика се оказва доста по-труден. Има случаи, следейки статистиката и на „Фронтекс”, в които в някои от тези държави също има преминаване на бежанци в момента.
Ние, преди да бъде подписано Споразумението с Турция, на всички нива поставихме въпроса за това, че то трябва да отчита и опасността от развитие на нови маршрути през територията на България, прекосявайки българо-турската граница. На европейско ниво, мисля, че всички отговорни институции – политически и специални, са наясно с тази опасност.
В Споразумението има една точка, която може да предполага задействане на същия механизъм като Гърция, ако се установи масово преминаване на емигранти по българо-турската граница. Тоест ние дори в това Споразумение имаме известна гаранция за това, че ще има европейска реакция към Турция, ако това се случи.
В същото време имаме вече одобрен протокол за реадмисия с Турция и много скоро той ще бъде подписан, тоест ние ще можем съвсем официално и по установените правила да връщаме тези, които залавяме, нелегално преминали на българска територия от Турция.
Това са едни добри гаранции към момента. Те не ни успокояват и ние правим всичко възможно, за да засилим присъствието си в тази част на границата. Ускорено работим по изграждане на преградното съоръжение и провеждаме тренировки и учения, които поддържат бойната готовност и на практика ни помагат да координираме усилията си с частите на армията, които биха се включили.
В неделя планираме такова учение – морско. Там ще разработим също специфичните оперативни действия и координацията. Към момента мога да кажа, че нямаме данни за преминаващи по този маршрут. Общата оценка на експертите е, той би бил много труден за мигрантите, включително и за тези, които се опитват да ги подпомагат или да ги трафикират. Но въпреки това ние се подготвяме и за това. Искаме да бъде сигурни.
В петък ми предстои среща с моя румънски колега – вътрешен министър на Румъния. С него също ще обсъдим тези въпроси, защото знаете, че те също се намират по линията на такъв възможен маршрут. Към момента анализите показват, че новите маршрути не се разработват през територията на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Имате думата за реплика, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Приемам Вашето уточнение, че не само Общото споразумение, но и дейността на страните по Западнобалканския маршрут го прекъснаха. Съгласен съм напълно.
В Общото споразумение доста бегло е споменато за това какви са нашите възможности за реадмисия. Бих казал, че лично мен това не ме успокоява.
Моят въпрос беше свързан с друго и аз съм доволен от последната част от отговора Ви. Не трябва да търсим как да направим реадмисията, а трябва да търсим как да пресечем потоците. И това, което и Вие казахте, и което научих и от други източници за общото учение на Военно-морските сили и на граничните морски сили, е една бих казал, много добра новина. Смятам, че трябва да продължи, защото това е начинът да се прекъсне потокът, а не после да търсим как да правим реадмисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
Госпожо Бъчварова? Няма да се възползвате от правото си на дуплика.
От нечленуващите в парламентарни групи?
Заповядайте, господин Енчев, за въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е към вицепремиера Ивайло Калфин.
Господин Калфин, на 18 март тази година Вие заявихте, че увеличаването на пенсиите неизбежно минава през увеличаването на данъците, а преди два дни направихте друго много интересно откровение – че неминуемо се върви към увеличаване на възрастта за пенсиониране.
По този повод искам да Ви задам следния въпрос, но преди това да направя своя кратък коментар, а той е следният:
Първото Ви признание за неизбежното увеличаване на данъците, за да се увеличат пенсиите, според мен е призвание за провала на замислената и реализирана от Вас пенсионна реформа.
Второто признание отпреди 24 часа, че неминуемо ще се върви към вдигане на възрастта за пенсиониране, е антисоциално, защото се отнася за най-бедната държава в Европейския съюз, в която продължителността на живота е най-ниска.
Много Ви моля да изложите своите мотиви за тези две Ваши позиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Заместник министър-председател Калфин, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Енчев!
Опитвам се да прочета собствените си думи във Вашия въпрос и, честно да Ви кажа, не успявам. Затова ще кажа много ясно това, което мисля по този въпрос. Възрастта за пенсиониране е заложена в Кодекса за социално осигуряване до 2037 г. Не смятам, че би трябвало да има каквито и да е било увеличения. За справка ще Ви кажа, ще Ви припомня по-скоро, че в предишния Кодекс, преди промените от миналата година, всяка година трябваше по шест месеца да се увеличава възрастта, да расте с шест месеца възрастта за пенсиониране. Това редица парламенти в различен състав отлагаха, но никога не отменяха.
Това, което прие Народното събрание е увеличението да бъде значително по-малко, много по-поносимо по един до два месеца годишно и това продължава до 2037 г. Аз нямам нито намерение, нито публични изказвания в посока, че трябва да се прави нещо различно от това, което е прието в Закона и което дава перспективи, което е много по-добро от това, което беше преди да се приеме промяната в Закона за Кодекса за социално осигуряване.Това – единия въпрос.
На другия въпрос, свързан с увеличаването на данъците и на пенсионните плащания. Ако погледнете историята на пенсионните плащания, преди няколко години значителна част от осигурителните вноски, не данъците, които внасяха работодателите, беше отменена в името на това държавата да стъпи като трети осигурител. Това значително се увеличи нуждата от субсидия в Националния осигурителен институт, тъй като държавата доброволно каза: ние намаляваме наполовина това, което работодателите плащат и започваме да го заместваме.
Оттук нататък, ако искаме да имаме значително увеличение на пенсиите, то това означава или да се увеличи обратно осигурителната тежест и аз мисля, че в бъдеще това нещо би трябвало да стане, за мое съжаление в този парламент няма такова мнозинство, това се видя при промените в Кодекса за социално осигуряване, или държавата да увеличи субсидията за пенсионната система. Увеличаването на субсидията обаче прави нестабилен НОИ, връща обратно системата, която я имаше по времето на социализма, когато бюджетните възможности определяха какви ще са пенсиите. Припомням Ви – в края на 1997 г. пенсиите бяха няколко долара, защото толкова бяха възможностите на бюджета. Нямаше пенсионен фонд отделно. Така че това не е добро решение.
Решението е да се запази НОИ, да се укрепи и точно това беше включено в промените на Кодекса за социално осигуряване, приети от парламента миналата година. Тази година вече виждаме ефект.
Следващата година ще видим още по-добър ефект в смисъл на това, че субсидиите вече ще бъдат по-малко, отколкото са собствените приходи на НОИ и в дългосрочен план, тъй като плавно влиза в действие тази пенсионна промяна, за да е поносима за хората, плавно се засилва автономността на НОИ. Това са пенсиите на хората, това са парите на хората. За мен това е важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми Заместник министър-председател.
Господин Енчев, имате думата за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Калфин, не казахте и дума за Вашето изявление от 18 март пред една национална телевизия, че увеличаването на пенсиите минава през увеличение на данъците. Просто цитирам Вашите думи. Всеки може да ги види. По този повод веднага правя своя коментар, че не увеличаване на данъците, а премахване на плоския данък е нещо, през което задължително трябва да мине нашето общество, за да има възможност за увеличаване на пенсиите.
Освен това, Вие вчера признахте много точно, че в офшорните зони се крият данъци и са неморални по своята същност. Следователно ето още едно перо, откъдето може да се търси възможност за увеличаване на пенсиите, направо да го кажа – забрана на офшорните зони, макар че по Закон този парламент прие офшорни фирми да участват в обществените поръчки.
Ето двете пера, от които може да се търси увеличаване на пенсиите, а не както казвате Вие на 18 март – увеличаване на данъците.
Освен това искам да Ви припомня, че по Конституция, ако не греша чл. 51, държавата е длъжна да доплаща пенсиите, тъй като в този член на Конституцията се казва, че гражданите имат право на обществено осигуряване и ако не можете да намерите пари, следователно трябва държавата да субсидира.
По този повод искам да Ви припомня, че в качеството Ви на вицепремиер и външен министър в тройното правителство на Сергей Станишев това правителство, което беше толкова критикувано, включително от мен, ако направим сравнение за вдигането на пенсиите на това правителство и на сегашното правителство, на което Вие сте член – дясно правителство, сравненията са ужасяващи, тъй като при мандата на тройното правителство социалната пенсия за старост бе увеличена с 68%, при ГЕРБ – 2012 г. с 9%, а сега с няколко процента.
При трайната коалиция, където бяхте вицепремиер и външен министър, минималната пенсия бе увеличена с 90%, а сега Вие я увеличавате с колко, с 2,5%, ако не греша?
Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев увеличи средната пенсия с 82%, става дума за периода до 2009 г., когато ГЕРБ дойде на власт, а сега Вие я увеличавате пак с някакви мизерни няколко процента. Сами разбирате, че сравнението не е във Ваша полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Минаваме към втория кръг от въпросите – от Парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господин вицепремиери! Нашият втори въпрос е към вицепремиера госпожа Меглена Кунева. Той касае готовността, подготовката, ключовите проблеми във връзка с предстоящата мисия по Механизма за сътрудничество и оценка. Докъде сме в готовността, госпожо Вицепремиер?
Използвам случая и това обстоятелство, за да запозная и пленарната зала, и народните представители, че в рамките на Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа Министерството на правосъдието в сътрудничество със Съвета на Европа организира Конференция на високо равнище на тема „Укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт като предпоставка за върховенството на закона в държавите – членки на Съвета на Европа”. Това събитие ще се проведе на 21 и 22 април в София. Ще участват министрите на правосъдието и високопоставени представители на съдебната власт на държавите – членки на Съвета на Европа. За нас ще е голямо предизвикателство да бъдем домакини на тази Конференция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заместник министър-председател Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Кирилов, дами и господа народни представители, господин Председателстващ! Действително очакваме поредната мисия на колегите от Европейската комисия заедно с представители на страните членки, която ще бъде втората половина, последната декада на месец април. Това е мисия, която цели да подготви доклад за разглеждането на напредъка на България и Румъния – устен, който ще бъде преди лятната ваканция. Подчертавам, очаква се този доклад на КОРЕПЕР да бъде разгледан устно през месец юни.
Нашата амбиция е да представим всичко, което България е успяла да постигне от месец януари досега. То не е малко.
Искам специално да похваля моите колеги – и вицепремиера Бъчварова, и министър Захариева, че в своите области предложиха редица законопроекти, някои от тях вече факт, които повишават сигурността, дават възможност да се приложат промените в Конституцията. От моя гледна точка, в областта, с която съм ангажирана – антикорупционните мерки, имаме вече Законопроект, минал през Министерския съвет и се надявам в съвсем скоро време да бъде разпределен в Народното събрание. Вероятно една от комисиите ще бъде Вашата.
Извън това, което засяга обаче чисто законодателната власт, има много действия, които показват решимостта на правителството, изобщо последователността на цялото ни общество нещата, които ни пречат в областта на правораздаването, антикорупцията и вътрешния ред, да станат такива, каквито заслужаваме, каквито заслужават всички българи.
В това отношение искам да кажа, че звеното, което работи между ДАНС, прокуратурата и МВР, ни дава доста основателни аргументи, че се движим в правилната посока и че има резултати. Включително последните действия, които бяха предприети по отношение на Държавната автомобилна инспекция, доказват, че никой не стои и не трябва да стои над закона.
Освен с министрите, тази мисия ще се види и с Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд и с Главна прокуратура, вероятно и с народни представители и с неправителствени организации.
Тук искам да кажа нещо, което трябва да ни бъде отправна точка. Никой няма да ни реши проблемите отвън! Идеята, че отвън може да ни се даде най-добрата рецепта, не е съвсем вярна. Могат да ни кажат какви са най-добрите практики, какви са инструментите, с които да постигнем целите си, но те не могат да заменят нито нашия избор, нито нашата решителност, когато сме посегнали към един инструмент, да го приложим действително докрай.
Тук моят колега вицепремиер Дончев преди малко говореше за скалпел. Дали ще посегнеш към скалпела, или към друг инструмент, или ще лекуваш консервативно, зависи от това какъв избор ще направим.
Смятам, че в момента залогът за нашия успех се крие в това колко силно налагаме законите си. През това България може да има успех, който да удвои усилията, които правите в тук, в парламента, с приемането на толкова необходимите закони. Само с приемането на закони обаче съзнаваме в Министерския съвет, че работата няма да се свърши.
Аз съм много силен противник да се остави обществото сáмо да наблюдава. Напротив, трябва да овластим гражданите да имат думата, да следят и да участват в тези процеси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Реплика? Отказвате се.
От Парламентарната група на БСП лява България – заповядайте, господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми вицепремиери! Уважаема госпожо Кунева, и нашият въпрос е пак към Вас. Той е продължение от преди месец, когато пак имахме въпрос за средното образование. Тогава Вие казахте, че няма проблеми. Тези дни казахте, че има известни неуредици, като под това разбираме, че два класа – първи и пети, нямат учебници. Да нямаш буквар за училище, такова чудо не е било през последните стотина години, поне няма известни данни за такова нещо!
Второто по-интересно нещо – Вие говорите, че учениците ще учат по работни листи, подготвени от учители! Това чудо вече е още по-подтискащо!
Големият въпрос е, че няма разработени стандарти. Учителите не са запознати със стандартите, които може би ще се появят след месец-два. Тези мероприятия, които сега провеждате за рекламиране на този изключително вреден за българското образование Закон, за който бяха похарчени европейски милиони, за да се разработи, поставят българското средно образование в изключително тежка ситуация.
Каква е политиката на правителството, за да спести на ученици, на учители, на родители хаоса, който се създава при прилагането на приетия Закон за предучилищното и училищното образование? Каква е политиката? Защото оставам с впечатление, че Вие водите политика на инат. Хем казвате, че има неуредици, хем не могат да станат готови учебниците, хем стандартите не могат станат, за да се приложи Законът, хем искате да приложите, експериментирате какво ще се случи с българските деца!
Каква е политиката по отношение на средното образование през учебната 2016 – 2017 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Заместник министър-председател Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Миков, дами и господа народни представители, господин Председател! Хубаво е, че започваме разговора в пленарната зала, защото имам блиц контрол и в Комисията по образованието и науката, където вероятно с представители и на Вашата уважавана парламентарна група ще продължим диалога.
Зная, че сте внесли Законопроект, с който се иска отлагането на влизането на Закона в сила, но подобно предложение не среща подкрепа в мнозинството народни представители, които подкрепят правителството.
Смятам, че изпълнителната власт има за задача да изпълни Закона и съм решена да направя това – Законът такъв, какъвто в момента е, той започва да действа от 1 август, но Законът е такъв, какъвто сте приели.
Искам да Ви уверя, че Министерството ще положи всички усилия, за да няма сътресения в началото на учебната година. Новата учебна година ще започне със старите учебници и допълнителни материали. Ще направим възможното всички учители да имат специално обучение. Министерството ще работи цяла година по тази задача.
Децата ще имат учебници. Фактите обаче са следните: Законът казва, че учебниците трябва да бъдат изготвени и внесени в МОН за седем месеца. Заповедта на моя колега министър Танев е издадена на 8 януари, тоест срокът изтича на 9 август. Проведохме серия срещи с издателите, с депутати от управляващото мнозинство, със стотици учители – не е възможно учебниците да бъдат оценени, напечатани, ушити и разпространени до 15 септември.
Оттук нататък вариантите са два: или да отложим реформата, или да се справим със ситуацията. Заложихме на това, че трябва да се справим със ситуацията. Законът няма да се отлага с още една година. От една страна, за подобно решение няма настройка в законодателната власт, а от друга, това ще даде много лош обществен знак, че се отлага с години готвена реформа. Отлагането на Закона с една година заради учебниците, отлага и допълнителни обезщетения при пенсиониране, отлага квалификациите на учителите, отлага промените за професионалното образование и в последна сметка отлага бъдещето на децата.
Два са критичните учебници: букварът за първи клас и историята за пети клас. За всички останали предмети ще се ползват и сега действащите учебници. Направихме фокус-групи с учители и ученици, както и експертни анализи, разговаряхме със стотици учители. Изводът от тези мерки е да направим приложение към учебниците, които ще се ползват до месец ноември, когато издателите са обещали да се подготвят учебниците, специално историята в пети клас. В първите две седмици на срока се прави преговор, а във времето до новите учебници ще има предвидени материали. Учителите ще се справят с необходимата подкрепа на Министерството, заделени са средства, хора, които ще правят обучение, ще работим цялото лято.
Макар в новата учебна програма да има нововъведения по отношение изучаването реда на буквите, буквите в крайна сметка са едни и същи. И ако някой скоро не е имал първокласник, да кажа, че все пак вторият срок се работи по читанката. Букварът приключва с първия срок. От буква „ч” нататък нямаме проблем да учим със стария учебник, тоест със стария буквар, защото тогава вече децата могат да сричкуват по буквара. Всъщност проблемът е сричкуването. За това сричкуване буквите са такива, каквито са били за всички поколения и хилядолетия българи, сричкуването ще бъде направено наистина през приложения.
Уверявам Ви, че Министерството е наясно, че това е нелесна задача, но сме убедени, че ще можем да се справим. Пак казвам, че днес следобед ще продължа този разговор в Специализираната комисия. Сигурна съм, че ще се радвам на Вашия интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Реплика? Заповядайте, уважаеми господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, преди месец ситуацията беше по-добра, нямаше проблеми. Сега има някои неразбории, някои проблеми, а някои ученици – първокласниците, ще тръгнат на училище без буквари, защото могат да учат буквите и без буквари. Всъщност вече започва да се проявява социално и образователно деградиращият ефект на приетия Закон и провежданата политика в средното образование. Тепърва ще излизат и други видими резултати.
Възниква един прост въпрос, уважаема госпожо Вицепремиер, защо има нужда в такъв случай от букварите? Това ли е реформата, дето ни връща в килийното училище? Там децата са сричкували без буквари. Или букварите, читанките, и другите учебници, са необходими само за бизнеса, с който е обрасло Министерството по учебниците? Само за това са необходими, защото има периоди в хилядолетната история, както Вие казахте, когато децата са учили и без буквари. Очевидно минаваме към този период. И това, ако е реформа!?
Бих препоръчал правителството да свали от ината си. Знам, че милиони са похарчени за разработването на този Закон. Такава беше причината и той да се приеме в Народното събрание. И сега признанието, че тези милиони са похарчени и усвоени, за да се обърка, а не да се оправи българското средно образование, явно тежи. Но по-добре такова признание, отколкото такова съсипване. Казах – социално и образователно деградиране на поколения български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Миков, искам да взема думата, за да кажа, че няма да има проблеми децата да се научат да четат и пишат в първи клас. Законът не може да фокусира абсолютно целия интерес към себе си единствено в това кога ще излезе букварът. Букварът е сложна книжка наистина. Тя е с много илюстрации, подшива се и така нататък. Вие във Вашето изказване направихте няколко внушения, с които аз не съм съгласна. Първото внушение е, че няма да има буквари. Не!
Уважаеми дами и господа народни представители, всички, които ни слушат – буквари ще има. Това е букварът, който и сега се ползва от децата. Просто, за да може да се спази новата поредност на буквите, а не както е сега, ще има допълнения, по които децата ще могат да четат, ще могат да сричкуват.
РЕПЛИКА ОТ ЛЯВО: Вие азбуката ли ще сменяте?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ако на Вас трябва да обяснявам какво трябва да пише в този Закон, наистина ще бъда сериозно притеснена.
Много Ви моля, нека да кажем ясно какво ще се случи тук и да получим подкрепа от Вас, да се предложи един български Закон, приет в българското Народно събрание. Десет години този Закон е чакан и сега най-сетне е факт, най-сетне е налице. Мисля, че трябва да му създадем подходяща среда, за да може този Закон да даде най-доброто от себе си. Ако така се опитваме да се препъваме един друг на всяка крачка, мисля че даваме лош сигнал. Винаги златният век е век, в който има разбирателство. Хайде да го направим златен век, ако не изобщо, то поне на тема „българско образование”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Заповядайте за процедура.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Главчев.
Уважаеми колеги, тъй като господин Главчев беше много щедър към изказващите се в блиц контрола днес – направи впечатление на нашата група, че между минута, минута и половина повече даваше на всеки от изказващите се, без да направи забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Включително и на господин Миков.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, възможно е. Затова предлагам да гласуваме удължаване на работното време днес до приемане на точка трета от дневния ред, а именно предложението на БСП лява България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Кристиан Вигенин.
Всъщност няма кворум.
При това положение единственото, което можем да направим, е да продължим с блиц контрола.
Следващата група, която е наред – Движението за права и свободи. Има ли въпроси от групата? Няма.
От Парламентарната група на Реформаторския блок – народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е към вицепремиера госпожа Кунева и той касае продължаването на съдебната реформа.
Колеги, както добре си спомняте, миналата седмица приехме първата стъпка по промените в законите, касаещи реализацията на съдебната реформа, приехме промените в Закона за съдебната власт, но останаха много важни въпроси, които предстоят да бъдат разглеждани, дискутирани и съответно гласувани. Освен в Закона за съдебната власт, знаете, предстоят промени в така наречените „процесуални закони” и всичко това е във връзка с продължаване на съдебната реформа и осъществяване на реформата в прокуратурата, за която толкова много говорим, във връзка с това тя да бъде прозрачна и по-ефективна, гарантиране независимостта на съда и така нататък.
Също много важни са промените в Закона за съдебната власт във връзка и с правомощията на Инспектората. Да не забравяме допълнителните правомощия и задължения, които им вменихме с промените в Конституцията. Това също трябва да се разпише в Закона за съдебната власт и беше оставено като втора стъпка.
Уважаема госпожо Вицепремиер, информацията, която имаме, е, че вече се работи по пакета закони в нарочния Съвет към ресорния министър, и Ви моля за малко повече информация: как върви работата, в какви срокове евентуално можем да очакваме този пакет да бъде внесен от Министерския съвет в Народното събрание? Тоест каквото можете да ни кажете повече по тази така важна тема? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор. Моля Ви в рамките на три минути, за да не даваме поводи за спекулации.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Тук бих могла малко да спестя от минутите, господин Председателстващ, защото всъщност това не е обща политика, по която аз ще давам така важната и необходима информация, за която помолихте. Това, което е включено в Плана за работа на Министерския съвет по отношение на законопроектите, ще се спази, няма отклонения и отстъпления от това, което сме решили като списък на нормативните актове, които трябва да видят бял свят, и то така, както е предвидено в Плана за работа на Министерския съвет.
По отношение на това кога министър Захариева ще приключи работата по, така да се каже, втория етап, след приемането на най-важните отражения на Конституцията в закон, аз не мога да Ви кажа от нейно име. Тя председателства и процеса, и работните групи, но, познавайки нейната настойчивост и ефективност, предполагам, че няма да се забави.
Това, което госпожа Захариева прави чудесно, е да се консултира с много хора, с много участници в тази важна за професията промяна и в момента, в който приключи и съгласуване, и кръгли маси, тя ще изпълни ангажимента си, както винаги, с много настойчивост и коректност. Но не мога да Ви кажа аз от нейно име сроковете, съжалявам. Знам, че като политика няма отклонение и няма отстъпление от набелязаните нормативни актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Няма да се възползвате от правото си на реплика.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е към госпожа Кунева в качеството й на вицепремиер и министър на образованието.
Повод е вчерашната оставка на Ваш заместник, госпожо Кунева, който се мотивира с несъгласие в политиката, която ще следва Министерството в областта на висшето образование. Ние от Патриотичния фронт сме Ви поставили въпроса и лично. Бихме желали сега и от трибуната на Народното събрание да чуем неговия отговор във връзка именно с политиката на правителството и на Вашето Министерство за развитие на висшето образование.
В голяма част от академичната общност битува убеждението, че реформата, такава каквато започна преди малко повече от година във висшето образование, цели просто да облагодетелства няколко столични висши учебни заведения и да постави под въпрос съществуването на специалности, отделни направления, дори основни звена в други висши учебни заведения.
Според нас изключително важно е доказаните извънстолични академични центрове да бъдат запазени и развивани. Те често са единственият мотивиращ фактор за младите хора да не напускат родните си места, пък и родината си, разбира се. Именно те създават кадри за местната икономика, която евентуално ще развие тези места, и чисто механичното подхождане към оценката на качеството на тези университети често е невярно. Вярно е, че техните възпитаници по-трудно намират работа, получават по-ниски доходи, но ако сравним процента на безработица в София и в провинцията, виждаме чувствителна разлика. Същото е положението с доходите, същото е положението и с публичните инвестиции. В този дух може би всяка методология трябва да отчита тези фактори, за да не правим така, че региони, които са ощетени един път заради държавната политика и липсата на инвестиции в тях, втори път да бъдат ощетявани в други направления. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В тази връзка, госпожо Кунева, бихме искали да знаем позицията на правителството за развитие на висшето образование в един негов особен аспект, а именно като фактор за развитие на регионите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Заместник министър-председател Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Веселинов, ще пропусна първата част от въпроса, защото вероятно разбрахте, че вече отговорих на Вашия колега проф. Станилов. Промених ресорите така, че висше образование и наука, както години наред е било, всъщност винаги е било така, да са под ръководството на един от моите заместници. Оперативната програма е със специална сложност. Тя изисква не толкова академична подготовка, а разбиране на финансите, включително и това, за което Вие казахте. Искам да има равна отдалеченост на заместник-министъра, който се занимава с Оперативната програма, от всички университети, от всички видове образования, които са под шапката на Министерството, и това, мисля, че ще даде много отчетливи гаранции, че няма да има на някаква друга база предпочитание в едно или друго решение.
Да, прав сте, че в областта на образованието и науката имаме изключително насищане на реформи – в училищното образование, във висшето образование, в науката. Висшето образование е изключително близко и няма как да се осъществява без науката и без научните центрове – това е в основата и на реформата, която правим.
Но конкретно за висшето образование – знаете Стратегията, Вие сте участвали и в нейното обсъждане, предполагам, и в измененията и допълненията на Закона за висшето образование. Аз направих среща с ректорите на висшите училища, с представителите на Националната агенция за оценка и акредитация, с КНСБ във връзка с проектите за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Подготвяме в момента Постановление за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, списък на приоритетните професионални направления.
Вие знаете каква е философията – комплексната оценка, която да е базирана на академична оценка и на пазарна концепция. Засега тази комплексна оценка представлява 12,8 на сто от субсидията за издръжката на обучението. За да се стимулират държавните висши училища да повишат качеството на обучението, този дял следва значително да се увеличи. С предложения акт, който ще направим, се ограничава финансирането на определени професионални направления, в които дадено висше училище не успява да се конкурира успешно с останалите.
В изпълнение на дейност: Изготвяне и приемане на нов Класификатор на областите на висше образование и професионални направления, което е в Цел 2 на нашата Стратегия, сме провели редица срещи между заместник-министъра на образованието и науката, директора на дирекция „Висше образование” с представители на Националния статистически институт. Обсъдени са възможности за изготвяне на таблици за първия етап на преход към детайлните области на висшето образование. Това, което работи в момента Министерството, е да направи оценка на въздействието на новия Закон. Съжалявам, че преди това не е направена такава оценка върху отделните висши учебни заведения, тоест как ще се отрази на техните финанси новият Закон. До края на месец май са обещали колегите, че този модел, математически, ще бъде факт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Искам да Ви кажа само, че с приетото Постановление, за което говорих няколко пъти...
Наистина само една секунда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Можете в дупликата да обясните.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: ... за приема на чужди студенти от българската диаспора в България, сме прибавили и докторанти, и постдокторантски – 20, съответно 15 бройки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Реплика – заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): За нас от ВМРО политиката за българските студенти зад граница е особено важна. Исках да чуя ще съществува ли, както има здравна карта, да има и карта, на която висшите учебни заведения да са разпределени по територията на страната и конкуренцията да е вътрешна, регионална, да кажем. Трудно може да се конкурират едни региони със София, но вътрешно биха могли успешно да се конкурират за специалностите, за които говорим, че са твърде спорни.
Това всъщност е основното ми питане: ще създадем ли устойчиви висши учебни заведения в регионите, така че те да бъдат фактор за растеж, да бъдат и фактор за задържане на младите хора там?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Госпожо Кунева, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на Български демократичен център.
Заповядайте.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, колеги, дами и господа вицепремиери! Въпросът ми е към вицепремиера Томислав Дончев и касае драмата на земеделските производители и преработвателите на земеделска продукция в България. Години наред работят във все по-трудни и невъзможни условия, като основна причина и фактор за това са дъмпинговите цени на вноса на земеделска продукция в България. Основната причина за постигане на тези дъмпингови нива на цени на земеделска продукция са субсидиите, регламентирани или не, на други държави от Европейския съюз, както и от трети страни.
При повдигането на въпроса към министрите на земеделието и икономиката в парламентарен контрол тук, както и в комисии министрите и техните експерти показаха, че не са установили проблема, нито пък мислят да го разрешат по някакъв начин.
Основният проблем, който те обявяват, за липсата на конкурентоспособност на българското земеделие, е слабата концентрация на производителите в конкретните производства.
Няма да споря с Вас дали бялото е бяло или черното – черно, искам да Ви занимая с обявения от Вас проблем на българското земеделие.
Предвид програмите, през които се харчат милиарди левове всяка година и в наименованията за българската реалност имат екзотични понятия като „иновации”, „конкурентоспособност”, „развитие на селското стопанство”, какви мерки взехте, така че бенефициентите да се сдружават, окрупняват и постигат нужната конкурентоспособност? Във връзка с това предварително трябва да сте направили анализ и ясна калкулация каква е критичната концентрация във всяко производство, така че съответното производство да бъде конкурентоспособно, тоест дали трябва да се произвеждат 2 милиона яйца, дали трябва да се произвеждат 5 тона мляко и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Пейчев.
Заместник министър-председател Дончев, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Не съм сигурен точно какъв е въпросът, защото това беше поредица от констатации, свързани с проблемите в българското земеделие, с повечето от които съм съгласен – и липсата на концентрация, и относително дребномащабността, особено в някои сектори примерно производството на плодове и зеленчуци, животновъдството в някои от случаите, защото в други сектори не е така.
По отношение на вносът от други държави – не е необходимо да коментирам, че ограничения на вноса, особено при членство в Европейския съюз, особено с други държави членки, не е мярка, която може да бъде прилагана. Ако целта е да водим разговора от гледна точка на ефектите или дефектите от директните плащания, това е анализ, който в никакъв случай не би могъл да се вмести в трите минути, с които разполагам. Има ефекти, има и дефекти – част от тях, между другото, коригирани след приемането на новия законодателен пакет на европейско ниво, приложим за 2014 – 2020 г.
Относно мерките за сдружаване, защото това, което усетих като елемент на въпрос – не считам, че всички мерки трябва да са базирани на финансови стимули. Тук е ролята и на Министерството, и на регионалните му структури, работейки със земеделските производители, да ги убеждава – това не може да става насила – че ако работят заедно, биха могли и от гледна точка на икономия на мащаба, и от гледна точка примерно на разходите, свързани с напояване, и от гледна точка на реализация на продукцията, да постигат много по-добър ефект, да бъдат много по-устойчиви на пазара. Преговаряйки за реализацията на продукцията, биха могли на база по-големите обеми, които реализират, да преговарят от съвсем различна гледна точка.
Ако във въпроса Ви има някакво конкретно предложение, което аз не съм разбрал, на разположение съм, както и министърът на земеделието – да го изслушаме и, ако има шанс, да го приложим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Уважаеми господин Пейчев, заповядайте за реплика.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ (БДЦ): Въпросът ми и твърденията ми, господин Дончев, бяха съвсем ясни, така че приемам като Ваш прийом начинът, по който подходихте в отговора си.
Искам да Ви кажа, понеже и Вие доказахте, че не сте наясно в какво положение в момента се намират земеделските производители – те в момента намаляват производството си, някои затварят производството си. Ако нещата продължават по същия начин, след една година в много от секторите на българското земеделие може да е драматично.
Молбата ми е, тъй като сте демонстрирали, че нямате чувствителност към ултиматумите, молбата ми е: обърнете внимание! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Пейчев.
Преминаваме към следващите въпроси.
Парламентарната група на Партия „Атака” няма въпрос.
От Парламентарната група на „Алтернатива за Българско възраждане” народният представител Георги Кючуков.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа вицепремиери, въпросът ми е към госпожа Кунева. След дълги родилни мъки се роди нашата кандидатура за генерален секретар на ООН. Няма да коментирам навреме, рано или късно беше подадена – това е въпрос на преценка.
Въз основа на тази кандидатура Министерството на външните работи направи един, бих го нарекъл „екшън план”, който по моя скромна преценка е съвсем адекватен и много добре отразява това, което би трябвало да бъде направено.
Моето виждане е, че след като имаме официална кандидатура за генерален секретар на ООН, това вече е позиция, която е задължителна за всички български представители в чужбина, за всички официални държавни служители.
В този екшън план имаше точки, които гласяха, че нашите представители на посещение в чужбина ще действат за промоция на кандидатурата.
В публичното пространство няма такава информация, но може би тя не е достъпна до медиите. В публичното пространство обаче има много сигурна информация, че част от държавните служители и в България, и извън България действат активно против тази кандидатура.
Въпросът ми към Вас е не само като към вицепремиер, който отговаря за тази дейност, но и към човек, който е изразявал своята причастност към това действие: какво ще направи Министерският съвет за активиране на този план и за противопоставяне на деструктивните действия на някои наши представители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
Заместник министър-председател Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Кючуков, „някои наши представители”, „някои действия”, не мога да бъда наистина конкретна, ако така изразявате своето мнение. Мога да Ви кажа, че правителството и лично аз сме абсолютно убедени в това, че когато има българска кандидатура и тя е толкова достойна, трябва да бъде подкрепена с всички сили.
Смятам, че колегите от Министерството на външните работи са се насочили натам. Има изпратени грами до българските представителства, за да може да се работи в тази посока.
Ако ме питате в лично качество, поради фактът, че съм министър на образованието и науката, което е много близко до работата на ЮНЕСКО, използвам всяка възможност където българският кандидат госпожа Бокова е представител, стига, разбира се, да имам покана, да бъда до нея и да кажа колко е важна за нас тази национална кандидатура.
Извън това обаче тези малко недомлъвки на тема за работа „против”, разрешете ми да не коментирам, защото не е редно, а и не знам точно какво имате предвид. Ако имате някакви притеснителни сигнали, ще уведомя министърът на външните работи. Ако Вие считате за необходимо – вероятно и премиерът, но не виждам такава реакция в нито един от своите колеги. Напротив, много силно стоим зад кандидатурата. Самият факт, че министър-председателят я обяви лично мисля, че дава достатъчно гаранции за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Господин Кючуков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Госпожо Кунева, подчертах, че не се съмнявам във Вашата добронамереност. Напротив, известно ми е това. За съжаление, обхватът на този блицконтрол не ми позволява да говоря с конкретни имена и факти. Все пак изявление на наш официален служител пред чужди дипломати, че премиерът е сбъркал с тази кандидатура, ми се струва, че е контрапродуктивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
Госпожо заместник министър-председател, дуплика? Няма.
От нечленуващите в парламентарни групи има ли въпрос? Няма.
Изчерпахме днешния парламентарен контрол.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАСЪРЧАВАНЕ НА МЕЖДУПАРЛАМЕНТАРНИЯ ДИАЛОГ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ.
Вносители са Михаил Миков и група народни представители на 8 декември 2015 г.
Преди контролът по чл. 104 бяхме запознати със Становище от вносителя господин Вигенин.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте за процедура, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, от името на Парламентарната група на „БСП лява България” предлагам да се гласува удължаване на работното време до изчерпване на тази точка като преди това се направи поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това го правихме вече един път, но добре.
Къде са парламентарните секретари?
С помощта на квесторите парламентарните секретари да установят наличието на кворум в залата.
Парламентарни секретари са Юлиан Ангелов и Айхан Етем.
Заповядайте, установете, моля Ви, наличността или липсата на кворум в залата. (В залата влизат и излизат от нея народни представители.)
Моля Ви, спрете да влизате или да излизате от залата, за да могат да преброят наличните колеги в залата. (Квесторът Красимир Паскалев докладва на председателя, че в залата са 64 народни представители.)
АЙХАН ЕТЕМ (Парламентарен секретар, от лявата страна на залата.): Потвърждавам – 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Колко е кворумът? (Реплика.)
На нас обаче ни трябват 121 за кворум.
Дотук 65, нали така?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма кворум.
Съжалявам, прекратявам заседанието за днес.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закрива заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев

Секретари:
Айхан Етем
Юлиан Ангелов