Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Красимир Каракачанов и Кирил Цочев

Секретари: Иван П. Иванов и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.

Уважаеми колеги, съгласно седмичната ни програма днес като точка първа предстои да разгледаме и гласуваме:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносител на Проекта за решение е Комисията по културата и медиите.
Преди това две съобщения:
На 6 април 2016 г. от Министерството на енергетиката в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми и разходите по тяхното изпълнение на Министерството на енергетиката към 31 декември 2015 г. Отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетика и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил материал от Националния статистически институт, съдържащ резултати от статистически изследвания относно ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 6 април 2016 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Събранието.
С Проекта за решение ще ни запознае председателят на Комисията по културата и медиите госпожа Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето любезно внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на
Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание
На редовно заседание, проведено на 7 април 2016 г., Комисията по културата и медиите обсъди Проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за избор на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
Изготвянето и приемането на процедурните правила е в изпълнение на чл. 24, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, чл. 89, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с изтеклите мандати на двама от членовете на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание – госпожа Анна Хаджиева и господин Георги Лозанов, и необходимостта от избор на нови членове.
След проведеното обсъждане и гласуване, с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание:
I. Предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание и представяне на документите им
1. Предложенията за кандидати за членове на Съвета за електронни медии се правят от народни представители или от парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по културата и медиите чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на процедурните правила от Народното събрание.
2. Предложенията за членове на Съвета за електронни медии се придружават от писмени мотиви, които аргументират професионалното признание и обществения авторитет на съответния кандидат. Към предложенията се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец – приложение към решението;
б) подробна автобиография;
в) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование;
г) документи, удостоверяващи, че кандидатът има опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика;
д) свидетелство за съдимост;
е) документ, удостоверяващ, че кандидатът отговаря на изискването на чл. 25 от Закона за радиото и телевизията за притежаване на българско гражданство.
II. Публично оповестяване на документите
1. Внесените предложения по раздел I, т. 1, заедно с документите по раздел І, т. 2 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 5 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. Всички данни в документите на кандидатите за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите могат да представят на Комисията по културата и медиите становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
4. Средствата за масова информация могат да изпращат в Комисията по културата и медиите въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София 1169, пл. „Княз Александър І” № 1, Комисия по културата и медиите или по електронен път на e-mail: kkm@parliament.bg.
5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
6. Становищата и въпросите по т. 3 и 4 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от личния живот на лицата.
III. Изслушване на кандидатите
1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по културата и медиите проверява представените документи и дали съответният кандидат отговаря на изискванията за заемане на длъжността „член на Съвета за електронни медии”.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по културата и медиите, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Комисията по културата и медиите изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред според собствените им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията.
4. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията – до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, професионалното признание и обществения авторитет на кандидата.
5. На всеки кандидат се дава възможност за лично представяне, включително за допълване на данни от професионалната си биография и за представяне на вижданията си за дейността на Съвета за електронни медии – до 10 минути.
6. Комисията по културата и медиите провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за членове на Съвета за електронни медии по азбучен ред по собствени имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат.
7. След изчерпване на въпросите по т. 6 от всички народни представители към съответния кандидат, той отговаря на тях – до 10 минути.
8. Председателят на Комисията по културата и медиите задава в резюме въпросите, отправени от лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията по културата и медиите изготвя доклад от изслушването по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в който са представени кандидатите, и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание. Към доклада се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за член на Съвета за електронни медии.
11. Докладът на Комисията по културата и медиите от изслушването на кандидатите за членове на Съвета за електронни медии се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Избор на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Комисията по културата и медиите представя на Народното събрание доклад за проведеното изслушване на кандидатите за членове на Съвета за електронни медии.
3. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Гласуването се извършва явно чрез компютризираната система за гласуване.
5. Кандидатите за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред според собствените им имена по приложен списък.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
7. Ако няколко от кандидатите за член на Съвета за електронни медии са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за”.
8. Когато никой от кандидатите за член на Съвета за електронни медии не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за”.
9. В случай, че двама или повече кандидати имат равен брой гласове, се провежда ново гласуване между тях при същите условия.
10. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за член на Съвета за електронни медии не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.”
Следва приложена декларация, която трябва да се попълни от кандидатите за членове на Съвета за електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Имате думата за изказване, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В току-що прочетената процедура за избор на членове на Съвета за електронни медии бяха изложени редица критерии, които трябва да послужат за правилния избор, обаче аз не чух един от много важните критерии (шум и реплики), а именно да бъде направена една предварителна проверка, да бъде обявена тази предварителна проверка, защото става въпрос за един изключително важен орган, който контролира медиите в Република България.
Политиката, която следваме в това Народно събрание, е ясна: винаги, когато става дума за избор на такива важни длъжности, е необходимо да има предварителна проверка, за да е ясно на хората, които предлагат, и на тези, които избират, какви хора са предложени и какви хора ще бъдат избрани.
Учуден съм, че в Комисията това не е направено като предложение и предлагам като точка „ж” от критериите, които трябва да бъдат изпълнени от всеки един кандидат – мисля, че беше точка „ж” – да бъде записано: „Кандидатът представя документ за извършена проверка за принадлежност по чл. 27, ал. 3 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби от Българската народна армия”. Смятам, че това е абсолютно необходимо, още повече става дума за българските медии, които и без това имат доста неясен собственик в момента.
Предлагам това да бъде предложено на моите колеги народни представители, да бъде гласувано и да влезе като част от критериите, по които ще бъдат избирани хората в Съвета по електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Това може да стане в първо римско, подточка „е”.
Имате ли реплики?
Заповядайте, господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Може предложеният текст от господин Методи Андреев да бъде в много по-облекчена форма – списъкът на кандидатите, подали документи за участие в конкурса, да му бъде предоставен за одобрение. По този начин ще улесним процедурата. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Дуплика, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Дупликата ще бъде следната: цинизмът и наглостта не са добродетели за това Народно събрание. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Имам конкретно предложение: към кандидатите за членове на Съвета за електронни медии да бъде поставено изискването да не бъдат обсъждани от Парламентарната комисия по етика, тъй като господин Методи Андреев е последният човек в тази зала, който може да говори за морал и етика, (шум и реплики) след като беше осъден по предложение на главния прокурор на Република България за грубо погазване на законите в страната, за намеса в кадруване в Министерството на вътрешните работи към Регионална дирекция, ако не греша – Пловдив, следователно господин Методи Андреев трябва да бъде един от тези лустрирани. Той е последният човек, който може да прави подобни предложения.
Господин Методи Андреев, имате възможност за реплика, за да се защитите, за да защитите своята морална позиция, тъй като Вие сте човек без морал в този парламент, господин Андреев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Правя Ви забележка за обида на народен представител, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (встрани от микрофоните): Приемам забележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само да Ви подсетя, извинявайте, че обсъждаме процедурни правила, а не кандидатурата на господин Методи Андреев.
Лично обяснение? Заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Господин Енчев, първо, да Ви кажа, че това, което твърдите, не е присъда.
Второ, искам да Ви кажа, че не главният прокурор ме е осъдил. Главният прокурор не може да осъжда, за Ваше сведение. Главният прокурор може само да обвинява. В случая той обвини един народен представител в нещо, което не е извършено. Намери си една политическа угодна ситуация, която беше реализирана.
А Вие, господин Енчев, не мога да разбера през цялото време защо скачате толкова много и защо толкова се афектирате по отношение на проверките за бившата Държавна сигурност? Вие сте обявен като офицер от бившата Държавна сигурност! Нали за Вас това е чест и достойнство. Нека и другите, които имат възможността да бъдат обявени като такива, да станат известни. И те да се хвалят като Вас. И те да се гордеят с тази своя принадлежност. Още повече, че и Конституционният съд е казал, че принадлежността към Държавна сигурност не бива да се смята като някакво уличаващо обстоятелство. Ние обаче, обикновените български граждани, и ние, народните представители, искаме да знаем: тези хора дали са били агенти и офицери от Държавна сигурност и от другите комунистически служби за сигурност и разузнаване. Искаме да го знаем, защото тяхното влияние в съвременната ни държава е несъразмерно голямо.
И Вие като честен човек, защото претендирате за такъв, би трябвало да се разграничавате. Примерно нищо не говорите за влиянието на Вашите колеги от УниБИТ в управлението на държавата. Нищо не говорите, мълчите по този въпрос, а в същото време защитавате някакви морални ценности.
За съжаление, господин Енчев, не сте Вие моралният стожер на този парламент. Вие бяхте изхвърлен от Вашата група, защото просто не заслужавате да бъдете даже и народен представител. Вие не сте влезли като народен представител Енчев, а сте влезли като народен представител, част от Патриотичния фронт. Ето, такива неща се случват около Вас, господин Енчев, и много други. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Андреев, кой да бъде народен представител го решава българският избирател.
Господин Енчев, нямате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма да Ви дам лично обяснение.
Заповядайте, господин Димитров. (Шум и реплики.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Това е нарушение на Правилника, как?! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Мартин Димитров има думата за изказване.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Това е грубо нарушение на Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Енчев, моля Ви да се отстраните от парламентарната трибуна. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Винаги ми прави лошо впечатление, когато се каже важна теза, след това да не се опитват да опровергават самата теза с контрааргументи, както е в случая тезата на господин Методи Андреев, а да бъде атакуван той персонално за това, че не им харесва неговата теза – това е проблемът! И понеже нямате контрааргументи за тезата, която господин Методи Андреев каза, започвате да атакувате него персонално. Между другото, това е стар комунистически подход – когато нещо е неудобно, не се атакува самата неудобна теза, а се атакува какъв бил човекът – този, който я е обявил, разказал и поискал.
Въпросът, уважаеми колеги, е принципен. Това не е лустрационен текст. Става въпрос, когато парламентът гласува различните кандидати, да знаем предварително кой кой е. Да знаем бил ли е член, има ли принадлежност към „Държавна сигурност”, няма ли, какъв е този човек. Знам, че за голяма част от залата това, че той е бил и е имал принадлежност към „Държавна сигурност”, ще бъде повод да бъде подкрепен още по-горещо и още по ентусиазирано. Няма лошо, разбираме, знаем го това, съобразяваме се. За друга част от залата това може да бъде и ще бъде причина такава кандидатура да не бъде подкрепена.
Само че аз Ви питам едно: защо не искате ние да вземаме информирани решения, а защо искате да решаваме на сляпо? Именно по тази причина категорично подкрепям предложението на колегата Методи Андреев и вярвам, че и цялата група на Реформаторския блок ще застане зад него, така че то да стане практика – за всеки важен избор, който правим, да е ясно кои са кандидатите.
На Вас не Ви ли прави лошо впечатление практиката – избираме определени лица и месеци по-късно, години по-късно се оказва, че този бил сътрудник на „Държавна сигурност”, онзи бил офицер? Защо предварително това да не е ясно пред обществото? И ако този човек има какво да каже, на базата на тази информация да отговори пред медиите, да го каже в изслушванията, да е ясно още от процеса на номинации какви хора избираме и защо ги избираме.
Знам, че тази тема винаги ще бъде неудобна за част от Вас, но въпросът е принципен и това Народно събрание вече го наложи като практика. За редица избори – за Фискалния съвет, за Комисията за защита на конкуренцията, в Процедурните правила такива текстове бяха одобрени, затова призовавам пленарната зала да продължим тази добра практика на вземане на информирани решения и да подкрепим предложението на колегата Методи Андреев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплика ли имате, господин Енчев?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики има ли? Няма реплики.
Заповядайте – по начина на водене, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Главчев, преди малко извършихте грубо нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Правя Ви официална забележка, макар че цялата власт е във Ваши ръце и може да направите каквото си искате. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие грубо потъпкахте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и изцяло застанахте зад своя съпартиец Методи Андреев. (Реплика от народния представител Методи Андреев.)
Имаш възможност за реплика, господин Андреев. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Имаме предложение от народния представител Методи Андреев, което Ви беше представено от парламентарната трибуна, като подточка „е” към І от Проекта за решение да бъде включен текстът, който Ви беше прочетен от него.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Методи Андреев.
Гласували 123 народни представители: за 76, против 20, въздържали се 27.
Предложението е прието.
И сега подлагам на гласуване целия Проект за решение, както Ви беше представен от председателя на Медийната комисия народния представител Полина Карастоянова, заедно с току-що приетото предложение от народния представител Методи Андреев.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 105, против 10, въздържали се 10.
Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание са приети.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА (МОФ) ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО В СОФИЯ НА СТРУКТУРА НА МОФ И НЕЙНИТЕ ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕРИТОРИЯ И ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ДОГОВОРЕНОСТ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА (МОФ) ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО В СОФИЯ НА СТРУКТУРА НА МОФ И НЕЙНИТЕ ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕРИТОРИЯ.
Доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Станимиров.
ДОКЛАДЧИК БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумение между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към него, № 602-02-7, внесен от Министерския съвет на 17 март 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 23 март 2016 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от Румен Александров – заместник-министър на външните работи, както следва:
Основна причина, която налага приемането на Закон за ратифициране на Споразумение между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българска територия и на Допълнителна договореност към него, подписани на 9 октомври 2015 г. в Ереван, е новата политика на децентрализация, която е приоритетна за МОФ и държавите, членуващи в нея.
Република България подписа Споразумението и Допълнителната договореност към него в рамките на срещата на Постоянния съвет на франкофонията, провел се на 9 октомври 2015 г. в Ереван.
В преамбюла на Споразумението e записано, че на 2 септември 2004 г. МОФ и правителството на Република България са сключили Спогодба за създаване и функциониране на Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (ФРЕЦЦИЕ) в София. В чл. 3 от Споразумение „Статут на създадената в София структура на МОФ” се уточнява, че създадената в София структура на МОФ е на административно подчинение на Регионалното бюро за Централна и Източна Европа (РБЦИЕ) на организацията със седалище в Букурещ.
В тази структура, подчинена на програмен ръководител, е разположен Франкофонският регионален център за Централна и Източна Европа (ФРЕЦЦИЕ), който представлява децентрализирана програма на МОФ. С решение на институциите на франкофонията в София ще могат да бъдат създавани и други децентрализирани програми.
Член 5 „Имунитет при изпълнение” постановява, че МОФ, както и нейните имущества и активи независимо от местонахождението им и лицето, което ги държи, се ползват на територията на Република България от имунитет при принудително изпълнение: в това качество те са освободени от всякаква форма на претърсване, реквизиция, конфискация, поставяне под обезпечителен залог, експроприация, както и от всякаква форма на административна, изпълнителна, законодателна или съдебна принуда.
Член 21.1 установява, че Споразумението и посочената в чл. 2 Допълнителна договореност съставляват целостта на договорената между страните спогодба. В чл. 1 на Допълнителната договореност се определя, че правителството на Република България предоставя безвъзмездно на Международната организация на франкофонията правото на ползване за нестопански цели на третия етаж от сградата, разположена на ул. „Леополд Седар Сенгор” № 1 в София.
Средствата за издръжка на лицата, работещи в новата структура на МОФ, както и режийните разходи за поддържане на сградата са за сметка на МОФ.
Член 4, т. 1 установява, че Допълнителната договореност се сключва за срок 10 години и може да се прекрати по взаимно съгласие на договарящите се страни.
Разпоредбите на Споразумението и Допълнителната договореност към него са в съответствие с Конституцията, българското законодателство, международните задължения на Република България и с правото на Европейския съюз и не изискват мерки от законодателен характер с оглед тяхното прилагане.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 13 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Споразумение между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към него”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станимиров.
Процедура – господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители, моля на основание чл. 46 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на външните работи Румен Александров и Мария Спасова – директор на дирекция „Права на човека” в Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Доклад на Комисията по правни въпроси – госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7, внесен от Министерския съвет на 17 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 30 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7, внесен от Министерския съвет на 17 март 2016 г.
На заседанието присъства от Министерството на външните работи господин Светослав Станков – главен експерт в дирекция „Права на човека”.
Законопроектът беше представен от господин Станков, който посочи, че с подписаните на 9 октомври 2016 г. Споразумение и Допълнителна договореност се предвижда нова политика на децентрализация на Международната организация на франкофонията чрез създаването на структури на регионален принцип, като промените целят засилване на присъствието на организацията чрез участието на страните членки в пълния набор от програми.
Със Споразумението се определя създадената в София структура на организацията да е на пряко подчинение на Регионалното бюро за Централна и Източна Европа със седалище в Букурещ, Румъния. Предвижда се Международната организация на франкофонията, нейните имущества, активите и лицето, което ги държи, да се ползват с имунитет на територията на Република България, като в това си качество те са свободни от всякаква форма на претърсване, реквизиция, конфискация, поставяне под обезпечителен залог, експроприация, както и от всякаква форма на административна, изпълнителна, законодателна или съдебна принуда.
В изпълнение на Споразумението и Допълнителната договореност към него правителството на Република България учредява в полза на Международната организация на франкофонията за срок от 10 години безвъзмездно право на ползване върху третия етаж от сграда, находяща се в град София, ул. „Леополд Седар Сенгор”, № 1, като средствата за издръжка на лицата и разходите за поддържане на сградата са за сметка на организацията.
Ратификацията на Споразумението и Допълнителната договореност се извършва в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 2, 5, 7 и 8 от Конституцията.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев и Емил Димитров.
В отговор на поставените въпроси господин Станков посочи, че Международната организация на франкофонията е една от най-големите международни организации, в която членуват над 80 държави членки. Република България е пълноправен член в организацията и членува в нея от 1991 г. С цел развиване на двустранните отношения между Република България и Република Франция, популяризирането на френската държавност и езиково присъствие МОФ предвижда да се изразходват средства в Република България в размер на 1 014 264 евро.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържалr се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7, внесен от Министерския съвет на 17 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Остана да чуем и доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Моля един финансист да представи доклада.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7, внесен от Министерския съвет на 17 март 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 24 март 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7, внесен от Министерския съвет на 17 март 2016 г.
Законопроектът бе представен от господин Румен Александров – заместник-министър на външните работи.
Налице е нова политика за децентрализация, която е приоритетна за Международната организация на франкофонията (МОФ) и държавите, членуващи в нея. Република България е подписала Споразумението и Допълнителната договореност към него в рамките на срещата на Постоянния съвет на франкофонията, провел се на 9 октомври 2015 г. в Ереван.
Целите, които са поставени пред държавите – участници в дейностите на МОФ, са свързани с действия за създаване на структури на МОФ на регионален принцип, с което да се засили присъствието на организацията чрез участието на страните членки в пълния набор от програми, предвидени в Стратегическата рамка на МОФ.
Чрез Споразумението се признава юридическата правосубектност на МОФ и произтичащите от това правни последици, предоставят се помещения за функциониране на структурата, установява се статутът на създадената в София структура на МОФ, регламентират се данъците, митата и таксите, уреждат се публикациите и комуникациите, както и привилегиите и имунитета на представителите на държавите членки.
Ратификацията е необходима на основание чл. 85, ал.1, т. 2, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7, внесен от Министерския съвет на 17 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Колеги, дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат участие в него? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Закон за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК БОРИС СТАНИМИРОВ: Госпожо Председател, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да гласуваме Законопроекта и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за две четения в едно пленарно заседание по този Законопроект за ратификация.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК БОРИС СТАНИМИРОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, подписани на 9 октомври 2015 г. в Ереван.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, гласувах „за”, ще гласувам и сега „за”, тоест ще подкрепя. Само обръщам внимание, че в момента се провежда една кампания на почетните консули, които са акредитирани в България и работят, да им се отнемат червените номера, а също така и възможността да си възстановяват ДДС-то както при закупуване на автомобили, така и при други покупки. В същия момент ние се опиваме да дадем на една международна организация току-що отнетите от почетните консули привилегии, включително и да не носят наказателна отговорност.
Винаги съм смятал, че колкото повече международни организации, колкото повече помощ и контакти между държавите – това е добре. От друга страна, не можах да разбера дори и в мотивите, когато ги гледахме в Комисията, какви точно престъпления смятат да извършват тези хора в България, за да се налага да носят и наказателна неотговорност. Тоест, ние ги освобождаваме от много неща, които току-що пък отнехме на почетните консули.
Ще гласувам „за”, но нека да проявяваме правилна и принципна политика. Когато за едно дипломатическо лице или ползващо се с такъв статут решим, че трябва да му отнемем привилегиите, защо в същия момент го даваме на друга организация, която почти не се нуждае от този статут, а само, за да засвидетелстваме някакво важно държавно, партийно и национално отношение? Нека да се отнасяме еднакво към всички организации, защото утре и други може да се наредят. Нека се отнасяме по един и същи начин към всички приравнени към Виенската конвенция и дипломатическия статут лица, консули, дипломати, организации, органи и така нататък.
Ще гласувам „за”, но нека да се замислим дали един ден не сме в едната посока, а другия ден – в другата?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ).
Гласували 94 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната ни програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ТУНИЗИЙСКАТА РЕПУБЛИКА.
С доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае господин Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители,
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, № 602-02-9, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 30 март 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха: господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Мария Касърова – директор на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в Националния осигурителен институт.
Законопроектът беше представен от господин Гълъб Донев.
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република е подписана на 1 октомври 2015 г. в Тунизийската република. Тя е разработена след консултации от двете страни, като са спазени всички норми на международното право и принципите на социалната сигурност.
В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са били подчинени или и към настоящия момент са подчинени на законодателството на едната или двете договарящи се страни, бежанците или лицата без гражданство, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица.
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република ще се прилага върху следните групи граждани:
- заетите лица, които упражняват трудова дейност на територията на една от страните;
- самостоятелно заетите лица в случаите, когато работят за своя сметка на територията на другата страна или на територията на двете страни, като ползват правата на държавата, в която пребивават;
- заетите лица, които работят на територията на двете страни или са заети на територията на едната страна и самостоятелно заети на територията на другата страна, като ползват правата на държавата, в която пребивават;
- държавните служители, приравнените на тях лица и служителите на дипломатическите представителства и консулства, които са изпратени да работят на територията на другата държава, които ползват правата на изпращащата държава.
Материалният обхват на Спогодбата е ограничен до пенсионното законодателство на двете държави. По отношение на Република България Спогодбата третира три вида пенсии от държавното обществено осигуряване: за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии, изчислени от споменатите два вида пенсии. Тунис се ангажира с изплащането на пенсии за старост, инвалидни пенсии и наследствени пенсии.
Във връзка с определянето на пенсионните права по Спогодбата се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на двете страни. Осигурителните периоди се сумират до степен, необходима за получаване на право на обезщетение, съгласно законодателството, което се прилага. Ако осигурителните периоди по двете законодателства съвпадат, те се отчитат само веднъж. Важно е да се отбележи, че ще се зачитат и периодите, придобити преди влизането в сила на Спогодбата.
Друга предвидена възможност е тази, свързана със зачитане на осигурителни периоди, завършени в трети страни, с която всяка от договарящите се страни има спогодба. Трябва да се отбележи, че това е хипотезата, когато тези осигурителни периоди не съвпадат с осигурителните периоди, завършени в договарящите се държави.
При изчисляване на обезщетението или пенсията, както е в България, се отчита дали е било необходимо сумиране на осигурителни периоди, или не. Ако не е било необходимо сумиране, Националният осигурителен институт на Република България определя размера на пенсията в съответствие с българското законодателство. Ако е било необходимо сумиране за придобиване на правото, НОИ изчислява размера само върху основата на българските осигурителни периоди и в съответствие с дохода, върху който са плащани осигурителните вноски за тези периоди. По този начин е възприет принципът на прякото изчисление при сумиране на осигурителни периоди, с оглед на придобиване на правото. Тази схема на изчисляване на обезщетенията е възприета и от Тунизийската страна и техните компетентни органи.
В случай че законодателството на едната договаряща страна обвързва предоставянето на определени обезщетения с условието осигурителните периоди да са завършени при дейност, която е обект на специална схема или други специфични условия, за отпускането на обезщетението се отчитат единствено периодите, завършени според законодателството на другата договаряща страна. Тези периоди трябва да са завършени по съответстващата схема или при съответстваща подобна дейност. Ако обаче сумирането на осигурителните периоди не поражда допустимост за обезщетение в рамките на специфичната схема, осигурителните периоди се сумират в рамките на общата схема на осигуряването.
В останалите части на Спогодбата се съдържат стандартни разпоредби относно сключването на Административно споразумение, процедурни правила за подаване на заявления, определяне и изплащане на обезщетенията, достъпа до информация и защита на личните данни, административно сътрудничество, влизане в сила и действие.
Спогодбата ще влезе в сила на първия ден от третия месец след месеца на получаване на втората от нотите, с които договарящите се страни взаимно се уведомят по дипломатически път, че са спазени всички изисквания на техните национални законодателства за влизане в сила на Спогодбата. Тази Спогодба се сключва за неопределен срок от време.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, № 602-02-9, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, № 602-02-9, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 30 март 2016 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, № 602-02-9, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република е разработена от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност и е подписана на 1 октомври 2015 г. в Тунис.
Спогодбата се основава на принципите за еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едно законодателство по отношение задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване.
Материалният обхват е ограничен до пенсионното законодателство на договарящите страни по спогодбата. По отношение на Република България това е законодателството относно три вида пенсии от държавното обществено осигуряване: за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии, изчислени от тях.
Във връзка с определяне на пенсионните права по Спогодбата се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете страни. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизане в сила на Спогодбата. Предвидена е възможност да се взема предвид и осигурителен период, завършен в трета страна, с която всяка от договарящите страни има спогодба, ако тези осигурителни периоди не съвпадат с осигурителните периоди съгласно законодателствата на двете договарящи страни, доколкото това е предвидено в спогодбите с третата страна.
В персоналния й обхват са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на едната или на двете договарящи страни, бежанците и лицата без гражданство, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица.
Спогодбата съдържа стандартни разпоредби относно сключването на административно споразумение, процедурни правила за подаване на заявления, определяне и изплащане на обезщетенията, достъпа до информация и защита на личните данни, административно сътрудничество, влизане в сила и действие.
Спогодбата ще влезе в сила на първия ден от третия месец след месеца на получаване на втората от нотите, с които договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са спазени всички изисквания на техните национални законодателства за влизане в сила на спогодбата. Сключва се за неопределен период от време. В случай на прекратяване всички права, придобити от лицата в съответствие с разпоредбите на Спогодбата, остават в сила.
Ратификацията е необходима на основание чл. 85, ал.1, т. 4 и 6 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, № 602-02-9, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Остана да чуем и доклада на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Станимиров.
ДОКЛАДЧИК БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Tунизийската република, № 602-02-9, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На заседание, проведено на 30 март 2016 година, Комисията по външна политика разгледа Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, подписана в Тунис на 1 октомври 2015 година.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев.
Спогодбата е разработена от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност. Основава се на принципите за еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едно законодателство по отношение задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване.
В персоналния й обхват са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на едната или на двете договарящи страни, бежанците и лицата без гражданство, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица.
Материалният обхват е ограничен до пенсионното законодателство на договарящите страни по Спогодбата. По отношение на Република България това е законодателството относно три вида пенсии от държавното обществено осигуряване: за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии, изчислени от тях.
Във връзка с приложимото право в Спогодбата са предвидени разпоредби спрямо лицата, които упражняват трудова дейност като заети на територията на една от страните; по отношение на самостоятелно заетите лица в случаите, когато работят за своя сметка на територията на другата страна или на територията на двете страни; относно държавните служители, приравнените на тях лица и служителите на дипломатическите представителства и консулства, които са изпратени да работят на територията на другата страна.
Със Спогодбата са договорени определянето на осигурителните периоди и изчисляването на обезщетенията.
Спогодбата се сключва за неопределен период от време и влиза в сила на първия ден от третия месец след месеца на получаване на втората от нотите, с които договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са спазени всички изисквания на техните национални законодателства за влизане в сила на спогодбата. В случай на прекратяване всички права, придобити от лицата в съответствие с разпоредбите на Спогодбата, остават в сила.
Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, № 602-02-9, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станимиров.
Колеги, дебатът е открит. Има ли народни представители, които желаят да вземат участие?
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Искам да приветствам тази Ратификация от гледна точка на това, че преди близо година поставихме този проблем за българите, живеещи в Тунис, които са лишени от доста права, включително и от това – да се признава трудовият им стаж.
Радваме се, че този проблем е решен, но ще заостря вниманието Ви към следния факт: българите, които работят и живеят в Тунис, основно като преподаватели или учители, продължават да имат и следния проблем, а именно, че получават два пъти по-ниски доходи от тунизийските граждани. Това е на база договори, които са сключени преди години от фирми, които не съществуват в българската държава. Надявам се, че Външно министерство ще направи така, че да реши и останалата част на проблемите на българите, живеещи в Тунис, освен признаването на трудовия стаж. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ангелов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратификация е приет единодушно на първо четене.
Господин Адемов – процедура.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Правя процедурно предложение Законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в рамките на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието единодушно.
Доклад за второ гласуване, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република
Член единствен. Ратифицира Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, подписана в Тунис на 1 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦАРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА БРАЗИЛИЯ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Доктор Адемов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност, № 602-02-11, внесен от Министерския съвет
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 30 март 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Мария Касърова от Националния осигурителен институт.
Законопроектът беше представен от господин Гълъб Донев.
Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност е подписана на 1 февруари 2016 г. в Бразилия. Тя е разработена след консултации от двете страни, като са спазени всички норми на международното право и принципите на социалната сигурност, както и на правото на Европейския съюз в тази област – Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са били подчинени или и към настоящия момент са подчинени на законодателството на едната или двете договарящи се страни, бежанците или лицата без гражданство, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица.
Спогодбата за социална сигурност между България и Бразилия ще се прилага върху следните групи граждани:
- наетите лица, които работят на територията на една от договарящите страни, които са подчинени по отношение на тази трудова заетост само на законодателството на тази договаряща страна;
- самостоятелно заетите лица, осъществяващи дейност на територията на една от договарящите страни, които са подчинени на законодателството на тази договаряща среда, дори ако пребивават на територията на другата договаряща страна;
- държавните служители на една от договарящите страни и лицата, считани за такива, които се подчиняват на законодателството на тази договаряща страна, в администрацията на която служат.
На основание на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и на Виенската конвенция за консулските отношения в Спогодбата е предвидено членовете на дипломатическите представителства и консулства, както и лицата, наети като персонал в частните домове на членовете на тези представителства и консулства, които са изпратени на територията на другата договаряща държава, да остават подчинени на законодателството на договарящата държава, която ги изпраща.
Изключения са предвидени по отношение на командированите или изпратените заети или самонаети лица, и то за период, който не надвишава 24 месеца. Изключения са предвидени и за персонала на предприятие за международен въздушен транспорт и членовете на екипажа на морски транспорт, както и по взаимно съгласие между договарящите се страни.
Материалният обхват на Спогодбата е ограничен до пенсионното законодателство на двете държави. По отношение на Република България Спогодбата третира три вида пенсии от държавното обществено осигуряване: за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, както и наследствените пенсии, определени от изброените три вида пенсии. Бразилия се ангажира с прилагане на законодателство, уреждащо общия режим на социалното осигуряване и режима на социално осигуряване на държавни служители, относно осигурителните програми за пенсия за възраст, преживели лица и инвалидност.
Във връзка с определянето на пенсионните права по Спогодбата се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете страни. При необходимост те се сумират за преценяване правото на пенсия. Ако дадено лице не отговаря на условията за отпускане на обезщетение въз основа на завършени периоди съгласно законодателствата на двете страни, Спогодбата допуска възможност за сумиране на осигурителни периоди, завършени съгласно законодателството на трета държава, с която някоя от двете страни има спогодба за социална сигурност, която предвижда сумиране на осигурителните периоди, ако тези периоди не съвпадат.
В случай че законодателството на едната договаряща страна обвързва предоставянето на определени обезщетения с условието осигурителните периоди да са завършени при дейност, която е обект на специална схема или други специфични условия, за отпускането на обезщетението се отчитат единствено периодите, завършени според законодателството на другата договаряща страна. Тези периоди трябва да са завършени по съответстващата схема или при съответстваща подобна дейност. Ако обаче сумирането на осигурителните периоди не поражда допустимост за обезщетение в рамките на специфичната схема, осигурителните периоди се сумират в рамките на общата схема на осигуряването.
В случаите, когато лицето отговаря на условията за отпускане на пенсия по законодателството на едната държава без да е необходимо сумиране на осигурителните периоди, пенсията се отпуска и се изплаща изключително съгласно законодателството на тази държава, в която лицето отговаря на условията за пенсиониране. При необходимост от сумиране на осигурителни периоди, с оглед придобиване на право, за определяне размера на пенсиите е възприет принципът на пропорционалното изчисление.
В Спогодбата е предвидено да се зачитат и периоди, придобити преди влизането й в сила.
В останалите части на Спогодбата се съдържат стандартни разпоредби относно сключването на Административно споразумение, процедурни правила за подаване на заявления, определяне и изплащане на обезщетенията, влизане в сила и действие.
Спогодбата ще влезе в сила на първия ден от третия месец след месеца, в който всяка страна е получила от другата страна писмено уведомление по дипломатически път, че втората страна е изпълнила всички изисквания за влизането на Спогодбата в сила. Тази Спогодба се сключва за неопределен срок от време. В случай на прекратяване на Спогодбата, всички права, придобити от лицата, в съответствие с нейните разпоредби, остават в сила.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност, № 602-02-11, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, доктор Адемов.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност, № 602-02-11, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 30 март 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност, № 602-02-11, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
Спогодбата е разработена от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и на правото на Европейския съюз (ЕС) в тази област – Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, и е подписана на 1 февруари 2016 г. в Бразилия.
Спогодбата се основава на принципите за еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едно законодателство по отношение задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване.
Материалният обхват е ограничен до пенсионното законодателство на договарящите страни по Спогодбата. По отношение на Република България това е законодателството, уреждащо пенсиите от държавното обществено осигуряване – пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, както и наследствените пенсии, определени от тях.
В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са подчинени или са били подчинени на законодателството на едната или на двете договарящи страни, бежанците и лицата без гражданство, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица.
В Спогодбата е предвидено на основание на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и на Виенската конвенция за консулските отношения членовете на дипломатическите представителства и консулства, както и лицата, наети като персонал в частните домове на членовете на тези представителства и консулства, които са изпратени на територията на другата договаряща държава, да остават подчинени на законодателството на договарящата държава, която ги изпраща.
В Спогодбата е предвидено да се зачитат и периоди, придобити преди влизането й в сила.
В останалите части на Спогодбата се съдържат стандартни разпоредби относно сключването на Административно споразумение, процедурни правила за подаване на заявления, определяне и изплащане на обезщетенията, влизане в сила и действие.
Предвидено е, че тя влиза в сила на първия ден от третия месец след месеца, в който всяка страна е получила от другата страна писмено уведомление по дипломатически път, че втората страна е изпълнила всички изисквания за влизането на Спогодбата в сила. Сключва се за неограничен срок. В случай на прекратяване всички права, придобити от лицата в съответствие с разпоредбите на Спогодбата, остават в сила.
Ратификацията е необходима на основание чл. 85, ал.1, т. 4 и 6 от Конституцията на Република България, тъй като води до финансови ангажименти за Република България и се отнася до основни права на човека.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност, № 602-02-11, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност, № 602-02-11
Мотивите по Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на труда и социалната политика господин Гълъб Донев.
Спогодбата е подписана на 1 февруари 2016г. в Бразилия и е сключена за неопределен срок.
Тя е разработена въз основа на принципите и нормите на международното право в областта на социалната сигурност, както и на Регламент № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета на ЕС, за координация на системите за социална сигурност.
Спогодбата, спазвайки принципа за еднакво третиране на лицата, урежда износ за пенсии, приложимост на законодателството само на едната страна по отношение задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване. По отношение на материалния обхват за Република България това е законодателството, уреждащо пенсиите от държавното обществено осигуряване – пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, както и наследствени пенсии, определени от тях. В персоналния обхват се включват лицата, които са подчинени или са били подчинени на законодателството на едната или двете договарящи се страни, бежанците и лицата без гражданство, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица. В този смисъл е предвидено наетите лица, които работят на територията на една от договарящите се страни, да са подчинени по отношение на тази трудова заетост само на законодателството на тази договаряща се страна.
Самостоятелно заетите лица, осъществяващи дейност на територията на една от договарящите се страни, са подчинени на законодателството на тази договаряща се страна, дори ако пребивават на територията на другата договаряща се страна. Що се отнася до държавните служители, те се подчиняват на законодателството на тази договаряща се страна, в чиято администрация служат.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 6 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Режим на дебати.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, гласуваме на първо четене ратифициране на Спогодба между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност, № 602-02-11, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Спогодбата е приета на първо гласуване.
Доктор Адемов, заповядайте за процедура по чл. 77, ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Правя процедурно предложение Законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в рамките на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, д-р Адемов.
Има ли обратно предложение? Няма.
Който е съгласен с процедурното предложение, моля да гласува.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Федеративна република Бразилия за социална сигурност, подписана в Бразилия на 1 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Спогодбата е ратифицирана и на второ четене.

Преминаваме към последното в днешния дневен ред до почивката, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ЕДИННИЯ ПАТЕНТЕН СЪД, № 602-02-6.
Вносител е Министерският съвет на 12 март 2016 г.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 30 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд.
Законопроектът беше представен от госпожа Силвана Любенова.
Със Споразумението се създава Единен патентен съд за решаване на спорове, свързани с европейски патенти и европейски патенти с единно действие, който е общ за договарящите държави членки и който прилага правото на Европейския съюз и зачита неговото върховенство. Предвижда се съдът да се състои от Първоинстанционен съд, който заседава в състав от трима съдии, Апелативен съд, който заседава в състав от петима съдии и секретариат, като за обезпечаване на ефективното прилагане на Споразумението се създават административен, бюджетен и консултативен комитет. Споразумението установява процедурни правила, приложими за производство пред всички отделени инстанции на съда и урежда критериите за подбор на съдии, както и рамка за обучение им.
Ратифицирането на подписаното от България Споразумение за създаване на Единен патентен съд ще създаде условия за подобряване на инвестиционния климат в България, като осигури, както на местния, така и на чуждестранния бизнес у нас по-добри условия за защита на технологичните постижения и за извършване на иновационна дейност на територията на България. Към настоящия момент Споразумението е ратифицирано от девет държави – членки на Европейския съюз: Австрия, Белгия, Дания, Франция, Люксембург, Малта, Португалия и Швеция.
След проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Има доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Ако обичате, госпожо Савеклиева, само в резюме.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 април 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката – Божидар Лукарски – министър, и Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и защита на потребителите”; от Патентно ведомство – Камен Веселинов – председател, и Мариана Цвяткова – директор на дирекция „Правна”.
Законопроектът беше представен от министъра на икономиката Божидар Лукарски. Единният патентен съд, заедно със създадената единна патентна закрила, са част от Проекта за единна патента система на Европейския съюз в изпълнение на Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила и на Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод. Създаването на Единния патентен съд цели да осигури единна практика при разрешаване на спорове, повишаване на качеството и ефективността на съдопроизводството при патентната закрила на европейски патенти, европейски патенти с единно действие и сертификати за допълнителната им закрила.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 7 и 8 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Ангелова, заповядайте – действително Ви моля за резюме.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 30 март 2016 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016г.
Споразумението относно Единния патентен съд е официално подписано от държави – членки на ЕС, с изключение на Испания и Полша, в Брюксел на 19 февруари 2013г. в рамките на Съвет „Конкурентоспособност". България е подписала Споразумението на 5 март 2013 г.
Единният патентен съд е вторият стълб на Проекта за единна патентна система на ЕС заедно с единната патентна закрила, създадена с Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила, и Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод.
Споразумението относно Единния патентен съд заедно с посочените регламенти премахва сега съществуващата фрагментация на патентната система в Европа, характеризираща се със скъпо и рисково съдопроизводство, което се провежда в множество национални съдилища и често завършва с противоречащи си решения. Създаването на Единния патентен съд ще осигури единна практика в областта на патентната закрила. Той ще спомогне и за намаляване на разходите по съдопроизводството, тъй като на страните няма да се налага да водят успоредни съдебни производства пред различни национални юрисдикции.
Наред с посоченото, Споразумението ще гарантира повишаване качеството и ефективността на съдопроизводството, предвиждайки специални изисквания относно необходимата квалификация на съдиите и осигурявайки специализирана подготовка в областта на патентната закрила. Тъй като в патентните спорове са включени сложни технически въпроси, в различните състави на съда се предвижда участието на съдии с техническа квалификация.
Създаването на Единен патентен съд заедно с единната патентна закрила ще подобри инвестиционния климат в България, като осигури на местните и чуждестранните предприятия по-добри условия за защита на технологичните им постижения у нас и за извършване на иновационна дейност на територията на България.
През 2015г. са изготвени разчети, обосноваващи финансовата част, необходима за издръжката на Съда (Документ РС/04/270215 на финансовата работна група към Подготвителния комитет). Съгласно него Република България дължи 0,15% от общия процент на средствата, необходими за издръжката на Съда, като това възлиза прогнозно на сумата от 15 720 евро за 2016 г. и 9564 евро за 2017 г. Изчисления са направени на базата на броя на европейските патенти, действащи на територията на Република България – 5415, или 0,29% от общия брой европейски патенти, и броя на подадените искове за нарушения на такива патенти в Република България – 0, или 0,00% от общия брой искове. Този брой и процентно съотношение са определени за последните 3 години преди влизане в сила на Споразумението.
На основание чл. 84, параграф 2 от Споразумението, същото подлежи на ратификация от участващите държави членки по реда, предвиден в тяхното национално законодателство.
Ратификацията е необходима на основание чл. 85, ал.1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 13 гласа „за”, без гласове „против“ и „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Последен доклад – на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Моля за краткост – само началото и края на доклада.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г.
На своето редовно заседание, проведено на 6 април 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие: господин Любен Петров – заместник-министър на икономиката, госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел към дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, и госпожа Мариана Рашева-Цвяткова – директор на дирекция ,,Правна” в Патентно ведомство.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ташков.
Режим на дебат.
Има ли желаещи? Не виждам.
Закривам дебата.
Минаваме към гласуване.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържа ли се няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението е приет единодушно на първо гласуване.
Госпожо Атанасова, заповядайте – процедура за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предлагам процедура за гласуване на Закона за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд днес и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Обратно становище? Не виждам.
Моля да гласуваме направената процедура.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд
Член единствен. Ратифицира Споразумението относно Единния патентен съд, подписано в Брюксел на 19 февруари 2013 г. от държавите – членки на Европейския съюз, с изключение на Испания и Полша, и от Република България на 5 март 2013 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, гласуваме на второ четене Споразумението относно Единния патентен съд.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно и на второ гласуване.
Уважаеми колеги, благодаря за търпението.
Почивка до 11,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.

Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 1 – 7 април 2016 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Васил Антонов към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно конкретни действия срещу порочната практика с нерегламентираното получаване на шофьорски книжки. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 април 2016 г.;
- народния представител Светослав Белемезов към Бойко Борисов – министър-председател, относно визия за осигуряване на киберсигурността в Република България. Следва да се отговори писмено до 20 април 2016 г.;
- народния представител Теодора Георгиева към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, относно принуждаване на представители на научната и академичната общност в Република България да напуснат жилищата си в блок № 58 на кв. „Студентски град” в София. Следва да се отговори писмено до 21 април 2016 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министър-председателя Бойко Борисов на въпрос от народния представител Красимир Каракачанов;
- заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на два въпроса от народния представител Мартин Димитров;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Вили Лилков;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Кирил Калфин и Евгени Стоев;
- заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Георги Кадиев;
- заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на два въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на питане от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народните представители Михо Михов и Кирил Цочев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Жельо Бойчев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Жельо Бойчев и Георги Свиленски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Силвия Хубенова;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на четири въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Красен Кръстев и Петя Аврамова;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Станков.
Уважаеми колеги, днес парламентарният контрол започва с разисквания по питането на народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова към министъра на финансите Владислав Горанов относно финансовата политика на правителството.
Припомням, че на питането от народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова беше отговорено в заседанието за парламентарен контрол на 1 април 2016 г., в петък. На същото заседание 50 народни представители: от Парламентарната група на БСП лява България, Парламентарната група на Български демократичен център, Парламентарната група на Патриотичен фронт и нечленуващи в парламентарна група народни представители внесоха предложение за разискване по питането заедно с Проект за решение. Своевременно, съгласно Правилника, разискванията бяха насрочени от мен за днес – петък, 8 април 2016 г.
Предложението за разискването е изпратено на народните представители в електронен вид още на 1 април 2016 г. ведно с Проекта за решение. Същият е регистриран в 10,25 ч.
Припомням процедурата за провеждане на разисквания: в началото има възможност от името на вносителите в рамките на 10 минути да... (Народният представител Александър Методиев иска думата за процедура.)
Процедура от името на парламентарна група – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е 8 април – Международният ден на ромите.
Международният ден на ромите се чества ежегодно от ООН и Европейския съюз от 1992 г., когато е предложен от Международната организация „Романо юнион”.
През 1971 г. в Лондон се провежда за първи път Световен ромски конгрес с участието на представители на роми от всички континенти. Поставено е началото на Световно ромско движение за утвърждаване и развитие на ромската култура и идентичност. Приети са флагът и химнът на ромите, като символ на това, че ромите от целия свят се обединяват в стремежа си за равноправно вписване в глобализиращия се модерен свят.
Социалната цел на Международния ден на ромите е да обедини и систематизира усилията на Международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция цигани – образование, бедност, сегрегация.
Осми април, уважаеми дами и господа народни представители, е Международен ден на ромската общност. Това е ден, в който почитаме паметта на онези около половин милион роми, избити в лагерите на смъртта. По време на Втората световна война над 500 хил. роми са били изпратени в концентрационните лагери, от които не са се завърнали. Осми април е онова, което винаги е теглело ромите нагоре, извън рамките на махалата, към европейското битие.
Осми април е протест срещу това да те затворят в расови категории, да определят твоите качества според цвета на кожата ти, да лишат децата ти от бъдеще още преди да са получили шанса за него.
На този ден ромите по света отправяме апел за уважение, мир и толерантност, защото слънцето свети еднакво за всички. Този ден е ден на ромското пробуждане. Той е отбелязван като символ на ромското движение, на това, че ромите от цял свят се обединяваме в стремежа си за равноправно вписване в глобализиращия се модерен свят.
Запазването и обогатяването на ромската идентичност е важна част от този процес, която запазва ромските ценности и разкъсва патриархалните окови пред модерния ром. Идентичност, която обединява различните групи и е мост между тях, защото само гордият със своята идентичност човек може да бъде равноправен.
На този ден, уважаеми дами и господа, ромите по света отправяме апел за уважение, мир и толерантност, защото този свят е създаден от Всевишния за всички човешки създания, независимо от религия, етнос и цвят на кожата.
В този контекст нашето съвремие изисква, най-общо казано, толерантност за всеки човек и най-много за политиците. Политическата воля за тези толкова важни, толкова актуални теми трябва да се подкрепя, трябва да се поощрява, и то по осъзнат начин, с конкретни политически действия. Не само парламентът и правителството, но заедно с местната власт, неправителствените организации и самата ромска общност трябва да сме партньори във времето при решаването на тези задачи. Само в този формат на постоянно партньорство, взаимодействие и диалог би имало полза и ефект.
При търсене на тези решения задължително условие е да се открие и онзи баланс между уважението към правата на ромската общност, но заедно с това, да се акцентира на факта, че е необходимо да се осъзнават и задълженията на нейната страна в Република България.
Проблемите на ромите безспорно са вътрешнодържавен въпрос, непосредствено свързан с интегритета на етносите в обществото. В този смисъл обаче той е меродавен за голяма част от европейските страни. Точно поради тази причина трябва да изразим общата си загриженост относно факта, че досега не е изработена и приета в сътрудничество между държавите – членки на Европейския съюз, единна европейска стратегия за приобщаване на ромите.
Уважаеми дами и господа народни представители, всички ние имаме щастието да живеем в епохата на ромското пробуждане и да допринесем за неговата реализация. Това е и нашата отговорност не само като роми, а най-вече като български граждани. Трябва да загърбим езика на омразата и ксенофобията спрямо всички граждани на майка България, защото България е един райски кът, сътворен за земен, чистосърдечен и добродушен народ, и то за българския. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Колеги, припомням отново процедурата по разискването.
След като от името на вносителите в рамките на 10 минути се предложат мотивите на Проекта за решение, дебатът е общо от един час, разпределен между парламентарните групи, както следва: групата на ГЕРБ – 13 минути, БСП лява България – 8, Движение за права и свободи – 7, Коалиция „Реформаторски блок” – 6, Патриотичен фронт – 6, Български демократичен център – 5, партия „Атака” – 5, АБВ – 5, и нечленуващи в парламентарна група народни представители – 5, общо 60 минути.
Това време не може да се удължава, като в него влизат, освен времето за изказвания, и реплики, които се отправят по повод изказване на други народни представители. Времето за отговор в дуплика не се включва в тези 60 минути. Не се включва в тях и времето за отговор на министъра, към когото в миналия парламентарен контрол бе отправено питането – господин Горанов, както и на други вицепремиери или министри, които участват в процедурата по разискване.
От името на вносителите госпожа Корнелия Нинова ще ни представи мотивите и Проекта за решение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господа министри, колеги! По инициатива на депутатите от БСП лява България и с подкрепата на народни представители от Патриотичния фронт, Българския демократичен център и независими колеги предизвикахме тези разисквания, за да разберем истината за финансовото състояние на държавата. Казвам „истината”, защото има драстично разминаваме между това, което правителството и министър-председателят говорят, и оценките, които идват отвън, от Европейската комисия, от една страна, и от друга, между това, което кабинетът представя в България, и жизненото равнище на хората и развитието на икономиката.
Да видим фактите и противоречията. Първо, управляващите твърдят, че имаме финансова стабилност, а преди две седмици Европейската комисия ни предупреди за прекомерни дисбаланси, които се изразяват в следното: временен спад в усвояването на европейските средства, прекомерно увеличение на дълга – от 18% през 2013 на 30% през 2017 г. Голяма част от възрастните са социално изключени. Здравната система ограничава достъпа до здравеопазване. Висок е делът на хората, които живеят под прага на бедност. Европейската комисия дава и срок на правителството – до април, да предложи мерки за корекция на тези политики. В противен случай срещу България започва наказателна процедура.
На второ място, правителството твърди, че има икономическа стабилност. Министър-председателят дори прогнозира растеж от 4,5%, но отново Европейската комисия в прогнозите си за България за 2016 г. предупреждава, че дори няма да стигнем предвидения от министъра на финансите 2,5, а ще забавим растежа в България до 1,5%.
На фона на този спад в икономиката и във финансите се спират обществени поръчки, което е допълнителен риск пред икономиката. Тя, за съжаление, разчита най-вече на европейски средства и обществени поръчки. Европейските средства, които са основен фактор на растежа, тази година ще бъдат по-малко, както знаете. Очакват се корекции в размер до 800 милиона.
Вие с шикалкавене се опитване да покриете този факт, но това е истината. Правите го, за да не се разбие митът, който наложихте, че на другите им спират средствата, а на Вас Ви ги пускат.
Европа ще ни реже средства през тази година!
Притиснато от тези обстоятелства правителството взема нови и нови заеми. Министър Горанов твърди, че събират повече приходи, даже за първото тримесечие те са в размер на 1 млрд. 800 млн. лв. Но тези средства, колеги, не се чувстват – нито в икономиката, нито в живота на хората. Тук идва въпросът: къде са парите?
Отговорът дойде отново отвън, докато ние го търсим тук. Отново от Европейската комисия, по-точно Европейският парламент поръча едно изследване за нивата на корупция в европейските държави и ни го изпрати. В него пише: „Заради корупция България губи до 19 милиарда евро годишно”, което е над 1,5 % от брутния вътрешен продукт. Представете си колко много пари се крадат! Държавата гледа на тази ситуация отстрани.
Ще Ви дам това проучване, господин Министър. И заради това, че Вие смятате, че държавата не бива да има роля в икономиката, 2,5 милиарда, предвидени за капиталови разходи, стоят неинвестирани. Тук също правите обратно на това, което правят светът и европейските държави. Съединените американски щати инвестират през държавни политики 3,5% от вътрешния си продукт, Германия – 2%. Тук – обратното – стагнация и ненамеса на държавата.
Трето, пари уж има много, а социалните плащания са замразени. Без промяна е и политиката за борба с безработицата, замразени са обезщетенията за отглеждане на дете от 1 до 2 години; месечната добавка за дете с увреждания; помощта за първокласници; годишна квота за ваучери за храна на работници. Близо 3 милиона живеят под прага на бедност в България. Това е античовешка политика уж при наличието на толкова много пари.
Вижте кои групи хора наказвате – това са децата, майките, слабите, пенсионерите, а монополите и картелите продължават да цъфтят в България.
Четвърто, правителството твърди, че прави реформи. Но какви реформи са това? Взимате от оскъдните средства на държавните и общинските училища и ги прехвърляте на частните. Това не е реформа. Това е див лобизъм, при това с промяна в програмите заличавате националната памет на тези деца, а в І и V клас ще тръгнат на училище без учебници. Що за реформа е това?!
Здравна реформа, в която разделяте българите на две – такива, които ще се лекуват, и други, които ще чакат.
Пенсионна реформа, която беше насочена само към това да се намали дефицитът в НОИ, а не към сегашните и бъдещи пенсионери. Сегашният пенсионер с нищо не усети тази реформа, а младите в бъдеще няма да се пенсионират, просто защото не могат да натрупат тези 40 години стаж, които изисквате според тази реформа.
Смисълът на реформите, колеги, е човек след нея да каже: сега живеем по-добре. Е, отговорете си Вие, чули ли сте някой пенсионер, родител на ученик, пациент, учител да каже, че след тези реформи нещата са се подобрили?
Господин Министър, твърдим, че Вие водите сбъркана финансова политика, вкарвате България в дългов проблем. Вече всеки българин дължи една трета от това, което е изработил. Но тези пари, които взимате като заем, не водят до добавена стойност. Те не създават производство и икономика, не подобряват живота на хората. Вие мислите с хоризонт до края на мандата, вземате тези заеми, за да си осигурите политическо спокойствие, но водите държавата към дъното и хората към отчаяние. По-лошо – гледате на този проблем с едно бодряшко настроение на успех. Или напълно сте се откъснали от действителността, или това е върховно лицемерие, но и в двата случая поведението Ви е неадекватно на задълбочаващата се бедност и стагнация в страната.
Има алтернатива на такава политика. Знаем, че Вие, Вашите политически партии, Вашето политическо семейство – смята дясното в България и в Европа, че държавата няма роля в икономиката. Ние твърдим обратното.
Преосмислете тази своя позиция, както вече се случва в цяла Европа и света. Възстановете националния инвестиционен фонд и насочете средства към бедните и обезлюдени райони, създайте допълнителни финансови стимули на фирми, които инвестират в производство и създават работни места. Дайте възможност на единствената държавна банка – Банката за развитие, да кредитира малкия и семеен бизнес при облекчени условия, за да им помогнем да започнат да развиват производство и икономика и да откриват работни места. Спрете да крадете от европейските средства! Насочете се към национално производство и икономика. Парите от Европа ще свършат през 2020 г. и тогава ще разберем, но късно, че държава без собствена икономика няма никакво бъдеще. И мислете, че център на всичко, което правите, трябва да бъдат не фискалните Ви цели и Вашето финансово благополучие, а човекът, българинът и неговото жизнено благополучие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Колеги, дебатът е открит.
Първи думата иска министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Притеснен съм, че изядохте цялото време и господин Миков не можа да участва в този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще участва, господин Горанов. Имат 13 минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам, понеже намирам доста сериозно несъответствие между проекта на решение, който предлагате, и мотивите, които изтъквате, да преценим още веднъж в началото на този дебат дали да го проведем, защото нито едно от внушенията, които представяте в стил Гьобелсова пропаганда, не отговаря на истината. Но ние сме подготвени за този дебат и ще го проведем.
Това, което искам да заявя пред българските народни представители, е, че ако целта на днешния дебат е да убедят пленарната зала, че трябва да се подкрепи предложеното от вносителите решение, аз, от името на правителството, бих Ви препоръчал да го подкрепим. Тоест в днешния дебат нямаме противоречия по предложеното решение. Няма какво да крием от Народното събрание и нито един от показателите, които се изисква да бъдат представени на Бюджетната комисия, не са тайна за обществото и не трябва да бъдат тайна.
И понеже няма за какво да се притесняваме, имаме два сценария днес: да се готвим за новия конгрес на БСП или да гласуваме решението, което те предлагат, и да продължим да си вършим работата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура, госпожо Нинова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Да им намерим парите от касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура, госпожо Нинова.
Моля, без реплики от място.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Цачева, тъй като напоследък виждам, че каквото и да кажем от БСП лява България всичко се пречупва през предстоящия конгрес в главите на колегите, моля да не допускате това! Ако си мислите, че когато една партия има конгрес, ще млъкне и ще Ви търпи всичките глупости в държавата, просто сте сгрешили тотално. И тук вдясно чакат конгрес, и ДПС чака конгрес. Какво искате – цялата опозиция и всички в държавата да мълчат срещу това, което правите, защото ще правим конгрес?
Моля, госпожо Цачева, не допускайте в следващите изказвания колегите да се изкушават да омаловажават сериозния въпрос, който поставяме през това дребнаво заяждане и елементарщина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, само да Ви помоля да представите решението – имате време от 10-те минути.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 654-05-30 от 26 февруари 2016 г. от народните представители проф. Румен Гечев и Корнелия Нинова към министъра на финансите Владислав Горанов относно финансовата политика на правителството
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 101, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Възлага на министъра на финансите да представи на Комисията по бюджет и финанси на 43-то Народно събрание в срок до 30 юни 2016 г. и до 30 ноември 2016 г., информация за разходването на средствата по чл. 1, ал. 2, Раздел II. „Разходи”, ред 2. „Капиталови разходи” от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г., в размер на 2 511 887,9 хил. лв., в това число информация за:
1. получателя на средствата, целта и условията на предоставянето им;
2. инициираните и/или подкрепени от правителството инвестиционни проекти под формата на публично-частно партньорство с посочване на сектора на икономика, условията и очакваните резултати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
До момента заявка за изказване е направил господин Велизар Енчев. Очаквам и другите народни представители, съобразно времето на парламентарните групи.
Имате думата, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, макар че не е прието, ще започна моето изказване с реплика на министър Горанов, който направи едно смущаващо изявление, че тук се водела Гьобелсова пропаганда от опозицията.
Господин Горанов, в духа на Гьобелс може да забраните дебатите, да изгоните опозицията от парламента, ако тази тема не Ви харесва. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Освен това, щом ще сравнявате поведението на опозицията с Гьобелс, бих могъл да сравня Вашето поведение с финансовия министър на Третия райх, но не го правя.
Започвам моето изказване, че още в началото на миналата година, когато се гласуваше дълговата рамка от 16 млрд. лв. за три години, уточнявам това, господин Борисов заплаши парламента, че ако това не се приеме, държавата ще фалира. Година по-рано господин Борисов като опозиционер в този парламент каза точно обратното срещу намерението на премиера Пламен Орешарски да поеме дълг само от 1 млрд. лв., не 16 млрд. лв. – че държавата ще фалира, ако вземе този дълг.
Сами отсъдете, господин Горанов, и Вие, уважаеми колеги, каква е финансовата култура на премиера и съответно на неговия финансов министър, тъй като той преди няколко дни, когато поставих този въпрос, ме иронизира, но не ми отговори на въпроса прав ли е господин Борисов да говори по този начин.
За какво трябват на този кабинет спешно толкова много пари – 16 милиарда миналата година и 2 милиарда сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев, прекъсвам Ви, защото сте извън Проекта за решение. Обсъждаме, както госпожа Нинова конкретно прочете Проекта за решение, капиталовите разходи в Раздел ІІ, ред втори от Закона за държавния бюджет, които са в размер на 2 млрд. 511 милиона и така нататък. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, говорех точно за това. Започнах за двата милиарда да говоря точно тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз чух друго число от Вас, но да приемем, че съм сгрешила. Добре, по Решението.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Добре, говоря за двата милиарда. Защо са необходими тези 2 млрд. лв.? Тези 2 млрд. лв. са необходими очевидно заради една много тревожна статистика, която беше изнесена официално от Финансовото министерство. Тези 2 млрд. лв. са необходими, тъй като от 256 общини в България 156 са с тежък дефицит и недостигът е милиард и триста милиона лева.
Тези 2 милиарда са необходими очевидно, че преуспяващите под ръководството на кметовете на ГЕРБ общини на София, Варна и Пловдив са фалирали, тъй като на госпожа Фандъкова, столицата, е с дълг от 570 млн. лв. Тези 2 милиарда са необходими заради дълга от 79 милиона на Варна, господин Горанов, дълга от 35 милиона на Пловдив, повтарям, и трите града управлявани от кметове на ГЕРБ. И на трите места това означава, че кметовете на Вашата партия са с много ниска финансова компетентност, управленческа немощ, а може би и корупционни практики. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Тоест заемът, който Вие на 14 март тази година обявихте, че ще изтеглите – поредният голям външен заем в размер на 2 млрд. евро, надминава, господин Горанов, държавния дълг с 30% от брутния вътрешен продукт. Не Ви ли смущават тези 30% от брутния вътрешен продукт? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Важните въпроси от гледна точка на данъкоплатците, господин Горанов, са два: защо изобщо Министерството на финансите взема заеми и взема този заем от 2 млрд. лв., и дали вземат тези заеми при най-добрите условия?
Искам да Ви припомня по повод на двумилиардния заем, че към 31 декември 2015 г., по Ваша информация, фискалният резерв е бил 6 млрд. 800 млн. лв. Ако Фондът за гарантиране на влоговете в банките възстанови поне половината от дълга към хазната, резервът на държавата ще надхвърли 7 млрд. 800 млн. лв., при законов минимум от 4,5 милиарда. Господин Горанов, това е повече от достатъчно, за да се посрещне бюджетният дефицит от 1 млрд. 800 млн. лв. и следователно цялата Ви емисия от тези 2 млрд. евро, която гласувахте на 14 март, отива, образно казано, на склад.
Затова питам: какви непредвидени събития карат кабинета да се презастрахова с този дълг от 2 млрд. лв.? И веднага отговарям на този въпрос, който сам си задавам. (Смях и оживление от ГЕРБ.)
Първо, господин Горанов, тъй като Вие няма да обявите…
Вие може да се смеете, но това, което ще кажа сега като отговор, е доста тревожно, и той предстои.
Първо, българското правителство заяви, или поне декларира, че е готово да предостави държавна помощ при негативен развой по арбитражното дело, заведено от „Атомстройекспорт” срещу НЕК заради спрения Проект за АЕЦ „Белене”. Ние очакваме до един месец решение на съда – един милиард и половина може би ще бъдем осъдени.
Но има и други съдебни претенции към България, за които донякъде и Вие сте виновни, Вашето правителство, заради което искате този двумилиарден заем. Освен делото на ЕVN, заведено през 2014 г. в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на стойност 500 млн. евро, такъв иск, господин Горанов, през миналата година е внесла и Енерго-про за сумата от 54 млн. евро, а България е била уведомена за същото намерение и от страна на ЧЕЗ. И за трите иска става дума за нарушаване на междудържавни спогодби за защита на инвестициите и Енергийната харта.
Като добавя иска на Държавния резервен фонд на Оман, господин Министър, срещу България във връзка с отнемането на лиценза на КТБ (шум и реплики от ГЕРБ), като претенцията на миноритарния собственик е май за 150 млн. евро, напълно Ви разбирам защо искате този дълг от 2 млрд. евро, но преди това трябва да кажете кой е виновен за всички тези изброени искове (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) към българската страна. На първо място, вината е в управляващата партия ГЕРБ – първи и втори мандат. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Енчев? Няма.
Думата за изказване има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господин Вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги! Твърде много останаха общите приказки от изказването на вносителите, но простичко те искат следното: искат увеличение на бюджетния дефицит.
При първоначалното развитие на въпроса дават за пример Франция. Сега, днес, когато си аргументираха мотивите, дават за пример Германия. Само че да бяхте прочели, колеги, поне Евростат и да видите, че консолидираният дефицит на Германия за 2013 г. е минус 0,1%, тоест почти нула, а за 2014 г. е 0,3%. Тоест давате примери с държави, които правят точно обратното, което е лоша практика.
Господин финансов Министър, господин Горанов, нямате нито една причина да се откажете от политиката за намаляване на бюджетния дефицит – това е част от стабилността. Нямате нито една причина!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Ама той не го намалява.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Затова тази година трябва да се внимава какво се прави и да се издържи на натиска в тази посока.
Важното е обаче да се предприемат и конкретни мерки, стига с тези общи приказки, защото вносителите говориха за обикновения човек, неговото благосъстояние и това им било основният проблем и основната грижа. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Това била идеята на Проекта за решение тогава.
Над 670 хиляди тона храни в България се похабяват и унищожават, вместо да бъдат дарявани от производителите и супермаркетите. Ето, тук можем да направим нещо голямо, което дори не струва особени пари, за хиляди хора в България, за бедните хора в България – ето, това да направим.
Ние от Реформаторския блок, от гражданската част, имаме внесен конкретен Законопроект – даряването на храни към края на срока на годност да бъде освободено от ДДС, както е в 15 европейски страни, и да се изравни на практика с режима на тяхното унищожаване. Тогава няма да има голям разход за бюджета, а ще направим за бедните хора огромен жест и на практика няма да има гладни хора в България, ако тази система заработи. Това може да бъде направено, и това е конкретна цел. Тези предконгресни общи приказки не вършат работа. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Затова Ви призовавам, господин Министър…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля по Проекта за решение. Храните ще ги обсъдим на първо четене в залата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: … да подкрепите конкретното предложение, което Ви даваме днес. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, конкретното Решение, по което дебатираме днес, е различно от това, което Вие държите точно днес да подкрепим.
Реплики към господин Димитров? Няма.
Други народни представители?
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Председател, уважаеми Вицепремиер, господин Министър, уважаеми дами и господа! Разбира се, питането съдържа конкретно Решение, но заглавието на питането е свързано с фискалната политика на правителството, което позволява, разбира се, известни отклонения по отношение на конкретните текстове в Решението.
Уважаеми господин Министър, няма да говоря измислици, емоционално. Искам да кажа следното.
Няколко години вече при приемането на бюджетите ние заявяваме, че приемате подценени приходи, лесно изпълними бюджети. Тази година изпълнението на бюджета също потвърждава тези нашия заключения. Разбира се, не бих казал, че това е голяма беда за фискалната политика на правителството, но очакваното значително увеличение на приходите през тази година – от парламентарни и правителствени източници ние разбираме, че само за първото тримесечие това увеличение е близо 2 млрд. лв. – ни дава основания да зададем няколко съществени въпроса.
Първо, имате ли намерение да актуализирате бюджета за 2016 г., и в каква посока ще бъде евентуално тази актуализация?
Имате ли намерение да намалите планирания дефицит, след като очаквате такива големи преизпълнения на приходната част на бюджета?
Как смятате да осигурите по-голям от трипроцентов растеж на българската икономика? Всъщност третият въпрос е най-важният – въпрос, който би ни гарантирал в бъдеще конкретни и преки резултати върху отделните хора по отношение на техните доходи и по отношение на стандарта им на живот.
На всички стана ясно, че вече седма година растежът на българската икономика, която се гърчи в тежка депресия, е по-малък от 2%. Как и по какъв начин Вие бихте осигурили растеж по-голям от 3%, което би било голямо постижение за правителството и много сигурен знак, че българската икономика излиза от тази депресия. В това отношение бих желал да Ви спомена, че голямата депресия 1933 – 1939 г. продължи шест години, а българската икономика вече седма година се намира в това положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, напомням, че на поставеното питане общо за финансовата политика министър Горанов отговори в предходния парламентарен контрол.
Инициативата за провеждане на разискване е избрана от народните представители, които са се подписали под конкретен Проект за решение и конкретният Проект за решение е предмет на дебата днес.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Дебатът е по питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е по питането, дебатът е по Проекта за решение и мотивите, а повод за този Проект е питането, което се състоя миналия петък.
Реплики към господин Имамов? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Може да има повече от едно питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, но няма внесено. Ако имаше повече от едно решение, щяхме да дебатираме и него.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги! Дебатът по бюджета, поемането на дълг и финансовото състояние на България не бива и не може да приключва с влизането в сила на Закона за държавния бюджет. За съжаление, в темите, които и днес дебатираме, не се фокусира българското общество, не се фокусира парламентът – медиите не им обръщат достатъчно внимание. За съжаление, и ние като народни представители не изпълняваме разпоредбите на Закона за държавния бюджет, който изисква годишният отчет за изпълнението на бюджета да бъде дебатиран, обсъждан и приет в тази зала. Това не се е случило нито за бюджета за 2013 г., нито за бюджета за 2014 г. Ако това беше факт, включително и разискванията по шестмесечното изпълнение на консолидираната фискална програма, може би днес нямаше да водим този дебат.
Странно е, че въпреки икономическата и финансовата криза, която имаше тежки последици за публичните финанси и влошава бюджетната ситуация, националният приоритет никога не е икономиката. Често чуваме, че сме изпълнили изискванията на Европейския съюз за стабилност и това е постигнато, но изискването не е само за стабилност, а и за растеж.
Осем години опити да се постигне устойчив икономически растеж единствено чрез строги бюджетни ограничения, следвайки сляпо неолибералния вариант, не доведоха до положителни резултати, а и няма ясна идея как ще се развива българската икономика. Това е икономическа политика, която тясно трябва да бъде свързана с фискалната такава. Именно по тази причина, когато Федералната република обсъжда и приема своя бюджет, на това обсъждане присъстват и защитават бюджета и двамата министри – и министърът на финансите, и министърът на икономиката.
Българите са песимисти по отношение на участието ни в Европейския съюз, защото, въпреки че брутният вътрешен продукт за 2016 г. е 54 милиарда, а през 2015 г. вече имаме 86 милиарда, това увеличение не се отразява и ние по никакъв начин не достигаме очакваното от българските граждани средно европейско ниво на доходите. Животът на българските граждани не се подобрява.
По данни на Евростат хората, застрашени от бедност у нас, са повече от 20%, което ни поставя като страна с висока степен на неравенство, достигащо до предели, застрашаващи общата устойчивост и перспектива за развитие.
За 2015 г., колеги, само около 32% от брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност се създават от реалната икономика, което показва доколко са изпълнени обещанията в управленската Програма на правителството за бързи реформи и структурни промени, увеличаващи дела на секторите, свързани с иновации и нови технологии, които създават много повече добавена стойност.
Дискусиите по бюджета трябва да продължават целогодишно, тъй като в Бюджет 2016 има заложени редица подводни камъни: рязко нарастване на дълга, липса на ясност за публичните инвестиции, ниски подоходни и корпоративни данъци и процес на бюджетиране, включващ в последните всяка една година актуализация на бюджета.
Увеличението на държавния дълг има дългосрочни негативни ефекти върху икономиката. Високите нива на дълга правят икономиката по-уязвима, създават неблагоприятни сътресения и може да възпре макар и малкия растеж.
Увеличаващите се публични разходи водят до намаляване на инвестициите. Това от своя страна води до намаляване на конкурентоспособността на икономиката, а оттам върху износа, който е основен двигател на растежа.
Покачващите се нива на задлъжнялост няма как да не доведат рано или късно до промяна и в данъчните равнища. Те са основен фактор, който генерира чуждестранни инвестиции и са много важни, разбира се, в тази сфера.
Данъчната система трябва обаче да се съобрази с демотивиращите фактори за създаване на работни места и да бъде променяна така, че да е справедлива и, разбира се, ефективна.
„Ние сме в състояние на бойна готовност, а не на тревога” – каза директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард по повод оценката на Фонда, че отслабването на световната икономика ще продължи.
Устойчивият растеж трябва да бъде главна цел на икономическата ни политика. В този контекст бюджетното оздравяване, което се изразява в ефективно разпределение на финансовите ресурси, би могло да намери средства, за да възстанови баланса на бюджета в средносрочен план, без да възпрепятства постигане на целта за ускорен растеж.
Във всички направления обаче само се обещава, пишат се стратегии, а резултатът дотук е нулев: нито имаме устойчива консолидация, нито реализираме нужния растеж на брутния вътрешен продукт, не се подобрява ефективността на бюджетните разходи, нито се подобрява жизненият стандарт на мнозинството българи. Ако така продължаваме, е нормално дългът да нараства, разходите за лихви да изместват полезните публични разходи, а при струпването на значителни плащания по дълга, около 2023 г. вече да не говорим за опасност, а за катастрофа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Светослав Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Говорейки за финансовата политика на правителството и по-конкретно за настоящия Проект на решение следва да се спомене, че има редица акценти, които произтичат от управлението на публичните финанси и държавния бюджет.
На първо място, откъде се пълни бюджетът или по-точно кои са механизмите и инструментите за финансиране на публичните финанси?
На второ място, в какво инвестира бюджетът? Тоест, кои са работещите приоритети за фискалната ни политика?
Най-важните неща обаче са по какъв начин се подобрява социално-икономическата среда и доколко бюджетът има необходимата прозрачност?
Какво трябва да цели една правителствена финансова политика? Цели подобряване на философията относно това как бюджетът оказва своето влияние върху икономиката на държавата. Един от най-директните механизми е рестартирането на българската икономика посредством ускоряване на икономическия растеж, повишаване на доходността и заетостта, намаляване на безработицата и насърчаването на инвестициите.
Категорично можем да заявим, че в тази посока тенденциите са положителни и ето една кратка статистика:
„През 2015 г. доходите от труд на българските граждани се увеличиха. В страната ни има рекорден за Европейския съюз спад на безработицата, като по последни данни на националната статистика тя достига 7,4%, което я отвежда на равнищата от 2009 г. През миналата година бяха създадени над 50 хиляди нови работни места и броят на заетите надхвърли 3 милиона. Средната работна заплата през декември 2015 г. достигна 937 лв., което е увеличение с 8,3% за последните 12 месеца. Това е резултат както на добрата политика на пазара на труда, така и на икономическото възстановяване, макар и слабо, защото въпреки ръстът от 3% на българската икономика той все още е слаб от този, който наблюдаваме в редица държави от Централна и Източна Европа.”
В допълнение бих искал да припомним отново, че най-важните неща за публичните финанси са външният дълг, бюджетният дефицит или отрицателното бюджетно салдо и преките чуждестранни инвестиции и начинът, по който ги насърчаваме.
До този момент АБВ на няколко пъти постави въпроса пред финансовия министър относно контрола върху държавния външен дълг. Ние го направихме дори в условията на дадена заявка от Финансовото министерство за постигане на по-добри постъпления и приходни резултати. Използвам повода да изразя положителното си отношение към правителството относно повишаването на събираемостта. Министерството на финансите обаче изрази и готовност за емитирането на нови еврооблигации на чуждите пазари. Очакванията са след емитирането на новите държавни ценни книжа размерът на външния дълг да надхвърли повече от половината от предвидените до 8 млрд. евро, съобразно тригодишната рамка. Ние от АБВ настояваме за разумност в прилагането на процедурите за поемане на допълнителен външен дълг и апелираме да бъдат спазени поетите от финансовия министър ангажименти да не се ползва пълният размер от 8 млрд. евро, заложен в програмата до края на 2017 г.
Основният аргумент на Министерството е, че базова предпоставка за поемането на държавен дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение; финансиране на бюджетните дефицити и поддържането на адекватно ниво на фискалния резерв в качеството му на ликвиден буфер.
Тук веднага излиза въпросът, който държа да поставя: говорейки за буфер от 2 млрд. евро, има ли все пак Министерството адекватна надзорна информация от Българската народна банка и от Комисията за финансов надзор относно провежданите стрес тестове в банковия сектор и оценката на качеството на техните активи?
Говорейки за отрицателно бюджетно салдо, бих искал да Ви върна на дебатите от миналата година на 25 февруари по Ратификацията на външния дълг, когато проф. Борисов – председател на Парламентарната група на АБВ, заяви, че ние нямаме опасения от бюджетен дефицит, ако той е формиран от разходи, свързани с инвестиционно предназначение и с осигуряване на икономически растеж. Бихме имали опасение обаче, ако разходите се правят – цитирам: „В посока на потъване в пясъка”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Другото нещо, на което бих искал да обърна внимание и с което приключвам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма време от групата Ви, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
... е, че наистина в условията на повишен външен дълг и отрицателно бюджетно салдо трябва да намерим най-прекия и достъпен начин да повишим преките чуждестранни инвестиции, тъй като това са фактори, които свиват насърчаването на инвестициите.
Накрая, уважаеми колеги, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Белемезов, не ме принуждавайте да Ви отнема думата.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: ... с оглед достигането на по-висока бюджетна прозрачност, ние от АБВ ще подкрепим така предложения Проект на решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Байрактаров – от групата на Патриотичния фронт.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, първо, искам да заявя, че рязко ще се разгранича от опита за предконгресен PR по това питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Този въпрос го изяснихме. В парламента сме.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Имам право да се разгранича, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Прозрачността и особено бюджетната прозрачност на публичните средства винаги е полезна и необходима. Естествено тук се засягат въпроси и от преждеговоривши, сякаш са в някое друго Народно събрание, не разбрали какво се преследва в икономиката. Естествено трябва да отчетем добрите практики, които се въведоха, на първо място, по ограничаване на сивата, да не кажа черната икономика, повишаване на събираемостта и оттук нататък Патриотичният фронт като формация, която има последователна политика, няма как да не обърне внимание, уважаеми господин Министър, на няколко основни факта.
Финансовият министър е този, който чрез една стегната финансова политика и естествено политика, в която да търси висока събираемост на приходите от субектите, трябва все пак да използва и механизма и лостовете за подгряване на вътрешното потребление на икономиката. Тук искам да Ви обърна внимание, че все пак 2 млрд. лв. не са никак малко средства, но през тези 2 млрд. лв., през тази година е крайно време държавата да обърне внимание и да се обърне с лице към хората от третата възраст, тоест хората – пенсионери.
Ние предложихме и при разглеждането на бюджета, и продължаваме да настояваме, че минималната пенсия трябва да бъде изравнена с прага на бедността, който именно правителството на Република България е обявило официално с постановление в размер на 300 лв. В същото време посочихме и няколко полезни източника, за да не бъде ощетен бюджетът.
Посочихме, че е крайно време партийните субсидии да бъдат рязко орязани и оттам ще дойде един не малък ресурс. Виждам обаче че по този въпрос политическа воля и от ляво, и от център, и от дясно някак си липсва. Вие, господин Министър, можете да бъдете инициатор на тази мярка за орязване на тези партийни субсидии, които съставляват около 240 млн. лв.
В същото време сме предложили и друга мярка, която не знам защо не среща подкрепа, а именно насърчаване на примерните родители – тези, които пълнят бюджета с данъци, с осигурителни вноски, но и тях някак си забравяме да стимулираме. Колегите се правят на приятно разсеяни, този Закон за промяна на Закона за облагане с данъците доходите на физическите лица и оттук нататък отиваме вече към нещо много важно.
Важното е, че е крайно време да бъде променен и подходът по отношение на дребния и средния бизнес. Ето Ви един пример на едно неправилно решение по орязване на дребен бизнес в лицето на българските производители на ракия. Орязахме 1000-1500 души. Нула стотинки приход в бюджета и в същото време се стимулират големите олигарси, които, по мои разчети, внасят 1,2 стотинки данък, защото, анализирано през призмата на производство и внесен данък, този данък и акциз е буквално нищожен.
Накрая, искам все пак да Ви обърна внимание, уважаеми господин Министър, че тази година на българския бизнес му предстои един изключително силен сезон в сферата на туризма, поне всички считат така.
Искам да Ви попитам в рамките на моето изказване: готова ли е Националната агенция по приходите да събере максимално приходи от този бранш или ние ще изпуснем тази силна година, която по стечение на обстоятелствата се очертава особено в направление морски летен туризъм? Имам чувството, че за пореден път, някак си, ще тръгнем след събитията по отношение на тази приходна политика и философията по събиране на приходите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Байрактаров? Няма.
Думата има господин Димитър Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, като споменахте за конгрес в дясно – тази тема много ни развесели, защото ние не можем да си го направим, а с Ваша помощ може и да стане, така че това е много добра новина за десните избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, нека да се придържаме към проекта за решение.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Що се касае за темата, която Вие днес обсъждате – нормално е всяка опозиция да поставя конкретни теми, конкретни политики, които да бъдат обсъждани, но се учудвам защо избрахте точно фискалната политика. Вие там сте най-слаби. Най-слаби сте идеологически, най-слаби сте и по отношение на изпълнението. Защо казвам това? Когато става въпрос за обсъждане както на бюджета, така и на конкретни закони, поне у мен е останало впечатлението, че единственото, което предлагате, е как да увеличим данъците, как да увеличим разходите и как да увеличим бюджетния дефицит.
Когато говорим за изпълнение, да се върнем за 2014 г., когато какво видяхме?! Видяхме...
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Говорим за 2015 не за 2014 г.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Нека да видим какво сте направили. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Защо се обаждате от залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви, не влизайте в нерегламентирани реплики. Ще имате възможност да реплекирате.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Ние заварихме бюджетен дефицит в огромен размер, заварихме една провалена инвестиционна Програма. Програма, при която бяха изхарчени повече от 500 милиона, по толкова непрозрачен начин, че не знам защо не Ви е срам да го споменавате това въобще. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Нека да кажем и за постиженията на правителството. Нека да кажем за 2015 г. какво ние отчитаме като факти: имаме растеж на брутния вътрешен продукт 3%, което е с 50% повече от средното за Европейския съюз; имаме с 2 милиарда повече приходи и това е в резултат както на растежа на икономиката, така и с по-голяма събираемост и изсветляване на икономиката. Какво имаме още? Имаме нови 75 хиляди работни места. Вие защо не се радвате за това? Имаме намаляване на безработицата; имаме ръст на средната работна заплата с 10%. Какво повече да искаме?
Господин Министър, считам, че политиката, която водите, е правилна, държавата постепенно се възстановява, икономиката върви. Моля Ви, не слушайте колегите от ляво и ако Вие продължавате да увеличавате приходите и да намалявате дефицита при запазване на данъчните нива, ще имате категоричната подкрепа на Реформаторския блок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танев.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Диана Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! На 1 април българското общество бе залято с купища първоаприлски, меко казано, шеги от двама видни БСП функционери – облъчиха ни с порядъчна доза популизъм, твърдения, добре опакована смесица от демагогия, социалистически популизъм, който, за съжаление, днес продължи да развива тази теза.
В икономическото съсловие един професионален дебат по въпросите, които поставихте, колеги, сте наясно, че би приключил бързо и с предизвестен край. Там може да се говори за структурен дефицит, икономически цикъл, дългосрочна устойчивост на публичните финанси и така нататък, и така нататък.
В настоящия дебат, който е публичен, и предназначен за широката общественост, са необходими ясни, общодостъпни и разбираеми аргументи – малко числа и безспорни тенденции, видни в последните три години. Пледирате за повече бюджетни разходи и по-висок дефицит. Да се учим от Европа – казвате, разбира се, повече държава навсякъде и най-вече в икономиката, след което обаче се обявявате срещу колосалното нарастване на държавния дълг, сякаш първото – повече разходи, не е причина за второто – високия дълг. Като че ли според Вас няма връзка между тези неща. За икономисти като Вас най-малкото е странно – поне в очите на макроикономистите. Къде е противоречието?
Всяка година Вие от БСП настоявате за повече разходи по всички бюджетни системи и най-вече в социалната сфера, естествено с изключение на периодите, в които управлявате страната. В същото време се съпротивлявате на всяка по-съществена реформа и в същите тези раздути системи, които получават по правило повече пари, но за съжаление, с доста по-лош резултат. Крайно време е да отговорите на въпроса какво всъщност искате – повече разходи или по-малко дълг? Не може! Няма как и двете едновременно по едно и също време, и Вие го знаете прекрасно.
На второ място, се обявявате за повече публични пари в икономиката. Да си кажем истината: публичните средства съвсем не са малко и то благодарение на усвояването на еврофондовете – нива от 97%. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Предполагам, че не желаете да припомням за спрените програми поради корупционни практики на Вашите кабинети. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Колеги, твърдите, че потребителското търсене намалява, че строителството е в застой и че външнотърговският оборот спада – всъщност тенденциите показват точно обратното. Съпоставка в цифри: от 11,6 в края на 2013 г., през 15,9 – 2014 г., до 20,1 до края на 2015 г. Данните показват подобряване на бизнес климата, включително в сектори като търговия, строителство, промишленост, индустрия – увеличение с 2,8% през 2015 г., след растеж от 1,8% през предходната година.
Освен това е важно да подчертаем, че резултатите на фискалното изпълнение досега не се дължат на предприемането на допълнителни мерки за намаляване на разходите, извън тези, които сме приели в държавния бюджет за 2016 г. Административно или нормативно не е предприето нито едно действие, с което допълнително да се подтискат разходите или инвестициите. Дебатът за това обаче по какъв начин през разходната част на бюджета може да се въздейства върху растежа на брутния вътрешен продукт, е много смислен. Предложили сме 2% дефицит, които извеждат държавата като антицикличен играч, тоест държавата през бюджета, в подкрепа на практика растеж.
Трябва да подчертаем, че ако успеем да постигнем по-добро изпълнение на приходната част – въпрос, който беше вече зададен, ще използваме това за намаляване на бюджетния дефицит и поемането на дълг.
Да посочим конкретни данни: през 2015 г. номиналното нарастване на данъчните приходи е около 2,1 милиарда или 12% увеличение, което е доста по-високо както от реалното, така и от номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт. Изводът е, че ако нещо не следва от увеличение на данъчната основа, то естествено следва да е от по-добрата събираемост. Налице е голяма разлика в номиналните равнища на предходните периоди. През 2013 г. приходите са били общо 28 милиарда 981 милиона; през 2014 г. – 29 милиарда 409 милиона; през 2015 г. – забележете вече стават 32 милиарда 205 милиона; и още една цифра, за да проследим тенденцията – излишък в края на март тази година, от над 1,8 милиарда като основният ръст идва от увеличени данъчни и осигурителни приходи.
От друга страна, трябва да подчертаем, че номиналното изпълнение на приходите, колеги, се дължи 50% на положителните процеси в икономиката и 50% на по-голямата събираемост.
Част от мерките, които сега се изпълняват, са от законодателни инициативи и на предишни правителства – например фискалният контрол. Това е много добър инструмент, който доразвиваме сега и занапред. Подкрепяме всички добри мерки, които са били предприети. Очакваме в скоро време министърът на финансите да предложи и концепция за дознателските функции на НАП, а именно НАП и прокуратурата да водят дознания, свързани с престъпления срещу финансовата система. Надявам се това предложение да бъде подкрепено и от Вас.
Очевидно приходите, както се вижда, са налице – отчетени, но те не са достатъчни, за да покрият недостига. За да се покрива дефицит е необходимо, за съжаление, поемане на дълг.
Твърдите, че дългът нараства в големи размери. Дългът, знаете много добре, е производен на дефицита и нараства пропорционално на неговия растеж. Приемането на предложените от правителството реформи предотвратяват нарастването на разходите, а с тях респективно дефицитът и дългът.
Но нека да си кажем ясно, че катастрофата „с дълга” е доста пресилена. България е много далеч от дългова спирала. В края на тази година, ако се емитира заложеният в бюджета размер на нов дълг, то общият му размер ще бъде около 25 млрд. лв., което е 27% от брутния вътрешен продукт, при 90% средно за Еврозоната, и че ако той е нараснал значително през последните години, то е в резултат – не може да си го спестим – на авантюрата „Орешарски” и Вашето безотговорно управление, довело страната до ръба на финансова криза и допуснало фалита на КТБ, с всички неблагоприятни за България финансови последици, и че значителното преизпълнение на фискалните цели ще подобри осезателно параметрите, заложени в първоначалната тригодишна бюджетна прогноза.
Казвате: лоша бизнес среда. Вярно е, не е добра, но не от вчера. Да си припомним, че Вашият премиер госпожа Бобева написа поименник от мерки, които, за съжаление, обаче останаха на хартия. Сега някои от тях, заедно с много други, се прилагат на практика.
Какви мерки предприема правителството на премиера Борисов? Рязко съкращаване на броя на разрешителните и съгласувателни режими; по-бързо присъединяване на нови обекти към ток, газ, вода; подобряване на пътна инфраструктура; намаляване на разходите при внос и износ; ускоряване на съдебната реформа; увеличаване на събираемостта на приходите – това са част от мерките, които са записани и в Плана за повишаване на инвестициите, подготвен от финансовия министър Владислав Горанов. Отчита се, че проблеми за инвеститорите се оказват корупцията, асинхронност между решенията на централна и местна власт, чести промени в законите, липса на квалифицирани специалисти, неефективно разрешаване на спорове. Целият План със срокове трябва да бъде приет от кабинета до края на месец април.
Твърдите, че има огромна и задълбочаваща се бедност. Българският народ е беден, за съжаление. Знаем го всички, знаем и причините за това. Кой обаче през последните 25 години е управлявал най-дълго? БСП! (Реплики от БСП ЛБ.) И би трябвало да си давате сметка, че носите най-голяма вина за това, а не да повдигате дебат по тази тема. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Крайно време е да разберем, че докато харчим публични средства в нереформирани бюджетни системи, няма как, колеги, да забогатеем. И все пак тенденцията е положителна. Да съпоставим нарастването на номиналната работна заплата през 2015 г. спрямо 2014 г. и 2013 г. – от 5,6% през 2013 г., 7,7% през 2014 г. до почти двоен ръст в края на 2015 г. – от 9,9%. Това са статистически данни, лесно проверими.
Друг факт, оборващ тезите Ви, колеги. Потреблението от нива на 0,7% от 2013 г., в края на 2015 г. скача близо четири пъти – на 2,4%. Факт, показващ стабилността на средата, успокоение на хората и връщане на доверието.
Казвате, че пазарът на труда е затруднен. Относно пазара на труда може много да се желае, но точно сега едва ли е най-подходящият момент за критика. През 2015 г. имаме ръст на заетостта и спад на безработицата – нива, близки до средноевропейските. Да припомним – от 12,9% през 2013 г., намаляване до 11,4% през 2014 г. и достигане на нива от 9,1% в края на 2015 г. И забележете, към този момент безработицата вече е спаднала до 7,9% – нива под средните за Еврозоната.
Да коментираме и темата с високата корупция и мащабна контрабанда. Казвате, че 19 млрд. евро годишно се крадат. Къде са парите, питате патетично? Два милиарда повече приходи, 2 милиарда личен портфейл на Борисов и сами си отговаряте: няма ги в икономиката, няма ги в доходите на хората. И правите гениалния извод – крадат се! Това иска да чуе измъченият данъкоплатец. Това му поднася един от кандидатите, за съжаление, за председател на БСП. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Йорданова, казахме, че няма да се занимаваме с предконгресна риторика.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Извинявайте, но това е образец, достоен за учебник по политическа демагогия и популизъм. Необходим е ясен и точен отговор.
Имате ли представа, колеги, какво представлява сумата от 19 млрд. евро? Че това е повече не от два, а 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Да припомним, че събраните приходи от 2,8 милиарда през 2015 г., в повече от 2014 г., се дължат в голяма степен точно на ограничаване на контрабандата и корупцията и че рекордният бюджетен излишък за първото тримесечие от 1,8 млрд. лв. тази година също, и че голяма част от тези допълнителни приходи се използват за намаляване на дефицита, а оттам и на планирания размер на дълга.
Да припомним също, че брутният вътрешен продукт нараства близо два пъти и половина в сравнение с края на 2013 г. и вече е над 3%, а фискалният резерв, използван често за спекулация с цифрите, от 4,6 милиарда в края на 2013 г., нарасна до 9,9 милиарда в края на 2015 г.
Изброените по-горе факти и точни данни, колеги, показват, че е нужно да охладите малко – с риск да ми направи забележка председателката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще го направя.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: ...предконгресния социалистически ентусиазъм. Още повече че той идва в момент, в който икономиката и финансите на България са далеч по-добри от вчера.
Изненадани сме, че атакувате най-стабилната система и политика в правителството – фискалната, защото това не е във Ваш интерес, както показват цифрите, но ние от Парламентарната група на ГЕРБ няма от какво да се страхуваме и крием. Доказвайки прозрачността си, още повече с ежемесечните данни, които публикува министърът на финансите за изпълнение на бюджета, ще подкрепим предложения Проект за решение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Добрев.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Момент, да.
С какво време разполагат? (Шум и реплики.)
Двадесет и четири секунди е.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Йорданова, Вие споменахте за рекордното преизпълнение на приходната част на бюджета, споменахте за намаления дефицит всяка следваща година и очакваното намаление за следващата година. Не споменахте обаче рекордно ниската безработица от 7,9%. В първите пет държави сме в Европейския съюз по ниво на безработица. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Забравихте да споменете, че за първите два месеца имаме рекорден ръст на инвестициите в България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Забравихте да споменете, че усвоихме 95% от европейските средства в периода 2007 – 2013 г. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Забравихте да споменете рекордния износ – 97%. (Реплика от заместник министър-председателя Томислав Дончев. Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Извинявам се, господин Дончев, прав сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Добрев. Моля Ви, не ме принуждавайте да Ви отнемам думата!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Рекордният износ за първите два месеца...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма възможност в рамките на тези малко минути...
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И единствената причина да не спомена конгреса на БСП е това, че председателката ще ми направи забележка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Ерменков.
Колко време имат?
Минута и две. (Силен шум и реплики. Реплика на народния представител Таско Ерменков встрани от микрофоните.)
Добре, добре. Да.
Аз си звъня, депутатите си говорят.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Аз искам да си го официализирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, ще си го официализирате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Все си мислех, че тук сериозно ще говорим, няма да профанизираме един дебат, но видимо колегите от ГЕРБ не могат по друг начин. Двадесет и пет години – това е най-голямата лъжа, която може да се чуе, че БСП са управлявали. (Реплики от ГЕРБ.)
Колеги, Вашият човек, който Ви е вожд, от 2001 г. е във властта, той не е излизал от нея. И Вие да се оправдавате с това, че БСП Ви е виновно, е абсолютен – не искам да използвам думата наглост, а е гьонсуратлък. Ей тази дума ще използвам, за да може така да Ви се стори по-понятно на всички Вас. (Реплика от ГЕРБ: „А Вие управлявахте 50 години.”)
Колеги, ако толкова много добре живеем, според Вашите изчисления, според това, което правите, според излишъците, питам: защо улиците са пълни с протестиращи? (Смях. Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!”)
Какво правим с образованието, какво правим с... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви се за ред и тишина. (Силен шум.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Какво правим с лекарите, които бяха излезли? Какво правим с майките, които бяха излезли? Какво правим с хората, които бяха излезли тук заради „Булгартабак”? Къде е Вашето добро управление?! Или може би Вие замръзнахте във времето от 1 април – и днес 8 април Ви е същото нещо, което е 1 април, и продължавате така в първоаприлски дух с шегички и закачки да ни убеждавате колко добре живеем. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Погледнете, хора, слезте на земята! Вие може да живеете добре и да се возите на Вашите автомобили, но хората в България не живеят добре и Ви го казват всеки ден. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Ееее!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Поради тази причина, много Ви моля, недейте да профанирате и не оправдавайте Вашата некадърност с някой, който уж бил виновен. Двадесет и пет години – БСП е управлявала една година и половина, почти две самостоятелно, четири години в коалиция. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Не ме принуждавайте да Ви отнема думата. (Силен шум и реплики. Тропане по банките. Възгласи: „Ееее!”.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: През другото време бяха грешни управления и те доведоха България до това, което е сега! В последно време и с Ваша помощ! (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Ееее!”. Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Трета реплика? (Силен шум в ГЕРБ.) Колеги, моля за търпение! Реплика? (Шум и реплики.) Нямаме време групата.
Трета реплика от групи, които разполагат с време? Няма.
Дуплика, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, истината е, че когато цифрите и фактите говорят, е нужно дори и БСП да запази приличие. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И комунистите мълчат!
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Съжалявам, че превърнахте трибуната на Народното събрание в упражняване на изказвания, които ще правите на Вашия конгрес! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Мисля, че не е редно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Лично обяснение. Госпожа Нинова се е разпознала в изречението на госпожа Йорданова – кандидат (силни възгласи: „Еее!”) по конгресната тема, за която се опитвам да Ви предупредя колеги, но не се случва.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): И аз се опитах да помоля да не обсъждаме тази тема тук, но тъй като Ви е много любопитна, колеги, каня Ви всички Вас на конгреса на БСП (силен шум и ръкопляскания от ГЕРБ), за да чуете как се прави политика, как има идеи, как тези идеи ще станат реалност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, с какво сте засегната? Личното обяснение ще го споделите ли, с какво сте засегнати?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте там и ще чуете какво значи сериозна партия със сериозна политика. (Възгласи: „Ууу!” от ГЕРБ.)
А сега по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С какво лично сте засегната? Имате процедура за лично обяснение, а не по същество за дебат. С какво се почувствахте засегната от изказването на госпожа Йорданова?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Че нищо от това, което съм казала, не е вярно. С това че внушавате и Вие, и колегата от Реформаторския блок, че искаме увеличение на дефицита. Къде сте чули такова нещо? Ние не искаме увеличение на дефицита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е по същество, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Искаме излишъка, който се събрали от 2 млрд. лв., да го инвестирате в доходи и в икономика…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме с какво сте засегната. По същество…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: А не да увеличавате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не ме принуждавайте да Ви отнема думата! Цял ден се моля на всички народни представители!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Цачева, искам да опровергая обидата, че аз тук лъжа, че съм казала, че БСП иска увеличение на разходите на дефицита и ще загроби държавата. Няма такова нещо, не внушавайте такова нещо! Ако не вярвате на опозицията, че крадете 19 млрд. евро., ето Ви доклада от Европейската комисия! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, това вече е по същество!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Като отидете в Европа, се кланяте и целувате ръка, но когато от Европа Ви размахат пръст, не признавате такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Идете в Европа и чуйте какво Ви казват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не ние, Европа Ви казва, че крадете 19 милиарда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предупреждавам Ви, че ще Ви отнема думата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Европа казва, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви отнема думата, госпожо… (Шум и реплики. Народният представител Корнелия Нинова говори при изключени микрофони.)
Госпожо Нинова! Благодаря Ви. Нека спокойно да изчакаме края на дебата.
Господин Байрактаров, заповядайте. Процедура по начина на водене вероятно.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, тъй като много от колегите не присъстваха, но ако си спомняте, още миналия петък взех такава процедура именно по отношение нарушаване на Правилника точно от госпожа Нинова. Днес това стана рецидив и много Ви моля, не се молете, просто прилагайте Правилника! Омръзнаха ми тук да слушам предконгресни истории. (Бурни ръкопляскания и смях в ГЕРБ.)
Между другото, ще дойда на Вашия конгрес, ако ме покани господин Миков! (Смях в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има господин Найден Зеленогорски за изказване. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви! Цялата Ви група или голяма част са в някакво качество и могат да се разпознаят! Ще Ви дам възможност.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Госпожо Председател, господин Вицепремиер, господин Министър! Безспорно дебатът за финансовата политика е изключително важен. Аз съм икономист и съм свикнал да боравя с факти. А те са: в България има политическа стабилност, има финансова стабилност (смях в БСП ЛБ), има намаляващ дефицит, има икономически растеж от 3% и аз се надявам този икономически растеж да стане устойчив икономически растеж.
В България има 3 милиарда повече приходи в хазната, има решителна битка с контрабандата. А специално тук бих искал да спомена един полковник – генерал Ваньо Танов, който наистина безупречно се справяше със своите задачи. България е имала удовлетворителни общински бюджети и смея да твърдя, че в този момент финансовата политика на правителството е изключително правилна.
От друга страна обаче чувам от колегите, че те са против корупцията. Силно се надявам, че от БСП ще подкрепите Закона „Антикорупция”, за да докажете, че сте против корупцията. В противен случай ще трябва да обясните иначе на избирателите на своите гласоподаватели защо бихте насърчили действия, които са против решителна битка с корупцията.
Съвсем накрая ще кажа, че Реформаторският блок ще подкрепи Вашето предложение за решение. Нито мнозинството, нито правителството, нито финансовият министър има от какво да се притесняват. Ние сме за повече прозрачност, за повече яснота. Ние сме за това обществото да знае как се харчат парите на българския данъкоплатец. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря Ви и наистина призовавам всички колеги да подкрепим това Проектопредложение на господата от БСП. Благодаря. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър! Като слушам дискусията дотук, имам чувството, че освен на колегите от коалицията БСП лява България, и на останалите политически партии им предстои конгрес. (Смях.) Някакви бодряшки изказвания, а темата на Проекта за решение е съвършено категорична и всички подкрепят този Проект за решение, защото той дава възможност за прозрачност.
Уважаеми колеги, големият проблем е който постави господин Имамов преди малко в неговото изказване: дали приходите, които се залагат в хода на бюджетната процедура, са реалните или са занижени?
Ние от ДПС в хода на бюджетната процедура и в трите бюджета – в Закона за държавния бюджет, в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване предложихме по-високи проекти. И много по-малко по-високи, отколкото сега на практика се преизпълняват! Вие тогава отказахте да приемете тези предложения, защото разходите тогава трябваше да бъдат направени прозрачно, трябваше да бъдат направени съгласно разходните политики.
Сега преизпълнението на приходите се прави само с решение на Министерския съвет. Няма никаква предвидимост! Няма лошо в това, Вие имате право, това е в рамките на Закона.
Но кажете ми, понеже говорите за ограничаване на разходите, приет е Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Съвсем скоро разбрахме, че извън този бюджет 74 млн. 500 хиляди са допълнителните средства, които се разпределят. Можете ли да ми кажете, при положение че здравноосигурителните вноски са целеви, могат да бъдат използвани единствено и само за здраве, ако са преизпълнени тези приходи в рамките на първото тримесечие, по-нататък на годишна база дали ще има такова преизпълнение или няма да има? Кой Ви дава право? Законът за публични финанси не Ви дава такова право. Кой Ви дава право да разпределяте тези пари, по силата на кой закон, на кой нормативен акт разпределяте тези пари? Още повече, че в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се казва, че Надзорният съвет на Касата може да преразпределя преизпълнение след 31 март 2016 г., а Вие това го направихте преди това.
Отговорите на тези въпроси трябва да намерят място в Проекта за решение, в този отчет, който Вие трябва да дадете пред Бюджетната комисия.
Иначе Вие добре критикувате публичната инвестиционна програма на предишното правителство, спряхте голяма част от тези проекти – Ваше право е да го направите, но тя беше публична инвестиционна програма. Големият проблем на дискусията, която водим сега, е, че няма публичност и прозрачност. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Повечето от групите са без време за участие в дебата.
Господин Министър, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не трябваше ли първо да гласуваме?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! И аз предложих първо да гласуваме, но междувременно трябваше да проведем дебат.
Не съм доволен от дебата и ще Ви кажа защо. Като изключим това, че по никакъв начин не успяхте да покажете алтернатива на сегашното управление, а само манипулативно предоставихте информация, която се разминава с официалната статистика, бих могъл да направя следния относително обобщаващ коментар. Претендирате, че сте много загрижени за бедните хора. Ние също. Ние също! (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
В 2015 г. с 10,2% нарастват заплатите в държавата, а по отношение на минималните доходи, откакто Вие – не знам от страх ли или по каква причина – напуснахте управлението с оставка, минималната работна заплата е нараснала с 24%.
Нараснаха детските добавки.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Но това е по 3-годишната прогноза!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За ръста на икономиката вече говорихме, той едва ли е тема за гордост, но е най-високият ръст от времето на икономическата депресия.
Расте индексът на бизнес климата, особено бизнес климатът в промишлеността, и то с 50% е по-висок от времето, в което за последен път управлявахте.
Расте индексът на доверието на потребителите значително, като само спрямо края на 2014 г. се подобрява с над 30%.
По отношение на инвестициите, всяко тримесечие на 2015 г. е по-високо от тримесечията на 2013 г. и 2014 г.
Между другото, знаете ли къде е Менда Стоянова днес? Тя отсъства, защото е в Пловдив, където се открива високотехнологична чуждестранна инвестиция за над 40 млн. долара (ръкопляскания от ГЕРБ), с която се създават над 1500 нови работни места. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
По отношение на дълга, аз съм противник на поемането на дълг, затова предлагам политика на ограничаване на дефицита. Но искам да Ви обърна внимание на следната статистика, с която Вие също може да разполагате, тъй като тя е официална. Ако Румен Гечев беше тук, щеше да каже – на ЕВРОСТАТ.
По официална статистика към края на 2012 г. (шум и реплики от БСП ЛБ), когато последно ГЕРБ управляваше, дългът беше 16,8%. Към края на 2014 г., уважаеми колеги, дългът е 26,3% от брутния вътрешен продукт.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Е, едва ли!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това е официална статистика!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е манипулация, те след това имат плащане, затова намалява.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вижте, а в 2015 г. към края държавният дълг е 0,1-процентен пункт по-нисък от 2014 г.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): След това има плащане.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това е официална статистика. Ще я видите в ЕВРОСТАТ.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): След това има плащане...
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Към края на месец март фискалният резерв е 11 млрд. лв., приблизително 12 – 13% от брутния вътрешен продукт. Ако го извадите от дълга, с който плашите хората, нещата ще изглеждат по съвсем различен начин.
Между другото, не искам тонът да е заядлив или назидателен, аз искам наистина да водим дебат върху реални политики. Очаквах днес примерно да отворим дебата за преразпределителната роля на държавата, за данъчната система, защото предлагате алтернативни, пак на Ваши решения, свързани с пропорционалното подоходно облагане и превръщането му в прогресивно, но не давате отговор на въпроса какво ще направите с огромните загуби, които трябва да претърпи бюджетът в тази ситуация. Вътрешнопротиворечивите Ви тези за намаляване на дълга и увеличаване на инвестициите в икономиката не помагат нито на мен, нито на правителството, нито на обществото да разберем всъщност каква алтернатива дава българският парламент, освен позицията, която правителството заема?
Между другото тук е мястото да се отбележи, че вземането на решения и носенето на отговорност е единствената правилна дефиниция за нормално управление. Ако има някакъв проблем, това е, че много малко от политическите партии в момента могат да понесат отговорност за управлението на държавата.
Затова днес сме пред Вас в тази устойчива и балансирана коалиция, в която успяваме, независимо от неблагоприятната среда около нас, да провеждаме държавата по най-добрия път след финансовата криза.
Спирам дотук, като искам да обърна внимание. Освен че подкрепяме решението – нещо, което заявихме в началото на днешния дебат, мога да заявя и това: не помагате за подобряване на качеството на политическия дебат с подобен тип внушения и с подобен тип дебат. Не искам да бъда заядлив – първо си оправете Вашата партийна каса, после дръжте отговорност за държавата! (Бурни и продължителни ръкопляскания и скандирания от ГЕРБ: „Браво, браво!“. Ръкопляскания от РБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дончев!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да казвам нищо за конгреса (смях и оживление в ГЕРБ), но искам да обърна внимание, че Люц Граф Шверин фон Крозиг, който е финансов министър на Третия Райх, няма нищо общо с колегата Горанов. Единствената прилика е може би късата им прическа. (Смях от ГЕРБ.)
Първо искам да помоля за синхрон в тезите и в изказванията. Чувам една ярка теза, че трябва да се увеличават публичните разходи. Аз не я приемам съвсем, но това е допустима теза. В същото време обаче представител на същата парламентарна група се оплаква, че публичните инвестиции потискали частните. Кое от двете е вярно? Малко повече синхрон, колеги! (Смях в ГЕРБ.)
После, редно е да има цветен дебат в залата, но не е хубаво да се говорят нелепици. Има млади хора – като гледам всички са завършили VІІІ или ІХ клас, и да им кажете, че само една трета от брутния вътрешен продукт се създава в реалната икономика, е несериозно, ще Ви се смеят.
После се научете да смятате. Знаете ли колко е брутният вътрешен продукт? (Реплики от БСП и ДПС.) Как 19 милиарда евро били, как беше – 1 – 2% от брутния вътрешен продукт?! Над 40% са. Над 40%, а не 1 или 2%. (Реплики на народния представител Георги Божинов.)
Как икономиката ни била базирана на обществени поръчки, след като цялата стойност на всички обществени поръчки, примерно за 2015 г., е 7 или 8% от брутния вътрешен продукт?
Говорим тук някакви неща за финансовите корекции. Аз не съм плашлив, но като Ви слушам, ще взема и аз да се изплаша.
Имало опасност да ни спрат Програмата за развитие на селските райони. Как да ни я спрат? Тя приключи. Тя свърши в края на миналата година!
Имало опасност да не ни възстановят средствата. Но те ни ги възстановиха! Останаха да се покриват 3 милиона. (Смях от ГЕРБ.)
Това прилича човек да се плаши от картинките, които сам рисува, които не са хубави неща.
И едно принципно изказване – в икономиката много рядко се случват чудеса. Много рядко! За сметка на това много често се правят глупости. За съжаление най-голямата част от глупостите се правят под максимата „Нека държавата да помогне!”, основна част от глупостите. Защото, колеги, услужливо се забравя, че когато държавата трябва да помогне на един – не говоря за социално слабите, говоря за един бизнес – тя трябва да вземе пари от друг. Просто е! Не казвам, че не бива; не казвам, че не може, а казвам, че трябва да бъдем внимателни и предпазливи, когато го правим. В йерархията на приоритетите, на първо място, трябва да е как по най-добрия начин да похарчим, да изразходим, да инвестираме 10-те милиарда евро, които са на разположение. На второ място, да се стремим всеки лев, който инвестираме, да носи повече стойност. Защото там има големи резерви и чак тогава да мислим за нови публични разходи.
Един концептуален въпрос – колеги, каква е връзката между бюджетните разходи като процент от брутния вътрешен продукт и икономическия растеж? Каква е? Никаква. Това е в най-добрия случай, да не твърдя, че имаме основание да търсим обратна зависимост. Има много източници, извадете скалата за страните членки със справка каква част са публичните разходи от брутния вътрешен продукт. Направете справка какъв е растежът им за 2015 г. (Реплики от ГЕРБ. Смях.) Всички, всички страни с висок растеж са в дъното на скалата – там, където публичните разходи са относително нисък дял от брутния вътрешен продукт.
И последно. Колеги, един приятелски съвет – време е да престанете да мислите за икономиката като за параграфи в бюджета. За щастие, тя е много повече. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не виждам желаещи народни представители от групите, които разполагат с време. Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Припомням, че по време на дебатите не бяха направени редакционни предложения по Проекта за решение. Госпожа Нинова го изчете коректно.
Поставям на гласуване Проект на решение във връзка с разискванията по питане № 654-05-30 от 26 февруари 2016 г. от народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова към министъра на финансите Владислав Горанов относно финансовата политика на правителството.
Гласуваме, колеги.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)
Проектът за решение е приет единодушно, поради което няма възможност да дам думата за отрицателен вот. Всички подкрепят Проекта за решение.
Благодаря на вицепремиера Дончев и на министър Горанов. (Народните представители от ГЕРБ поздравяват министър Горанов.)
Уважаеми колеги, тъй като вицепремиерът Калфин закъснява, ще започнем с отговори на въпросите към министър Вежди Рашидов. Очакваме министър Рашидов в залата. (Влиза министър Вежди Рашидов.)
Заповядайте, господин Министър.
Първи към Вас ще зададе въпрос народният представител Станислав Станилов относно унищожаване на паметник на културата във Велико Търново поради бездействие на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Слушаме Ви, професоре. (Смяна на председателите.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! През третата седмица на месец януари 2016 г. се срути най-старата къща в град Велико Търново, която се намира на ул. „Никола Пиколо” и е принадлежала на сестрата на Никола Пиколо Анастасия. Постройката е на три века и в нея е отсядал Васил Левски.
За разлика от много други случаи, сегашният собственик е бил загрижен за опазване на сградата, която е паметник на културата. Той е направил своевременно и съответно искане за разрешение за ремонт по надлежния ред към Националния институт за недвижимо културно наследство, но поради немарливост или по други причини разрешението е било бавено две години, през които на къщата са нанесени непоправими щети и тя започва да се разпада.
В тази връзка, Ви моля да ми отговорите: какви наказания ще наложите на отговорните лица, виновни за унищожаването на този паметник на културата с национално значение? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Министър Рашидов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Станилов! Жилищната сграда, къща „Кокона Анастасия”, град Велико Търново е със статут единична недвижима културна ценност и е обявена през 1964 г. за архитектурно-строителен паметник на културата, категория „Местно значение”. Къщата се намира в границите на групова недвижима културна ценност „Архитектурно-строителна зона”, главна улица „Опълченска” – „Пиколо” – „Иван Вазов”, в историческо селище Велико Търново, паметник на урбанизма и културния пейзаж с категория „Национално значение”.
В Националният институт за недвижимо културно наследство е внесена за съгласуване по реда на Закона за културното наследство виза с вх. № 94-00-556 от 10 юли 2015 г. за проучване и проектиране на инвестиционен проект за реконструкция по автентични данни на разрушени части от сградата, реставрация, адаптация за съвременни нужди.
Със становище на Министерството на културата с изх. № 33/НН/838 от 1 септември 2015 г. визата е съгласувана със следните изисквания: да бъдат внесени при условия и по реда на Закона за културното наследство подробно архитектурно заснемане на сградата и нейната среда, фотодокументация и конструктивна експертиза относно физическото състояние на сградата.
С вх. № 94-00-556 от 12 октомври 2015 г. в Националния институт за недвижимо културно наследство е внесен за съгласуване инвестиционен проект за реконструкция на жилищната сграда по автентични данни, реставрация и адаптация за съвременни нужди, реставрация на съществуващата масивна ограда и обособяване на жилищната част в подпокривното пространство.
Министерството на културата е съгласувало инвестиционния проект със становище с изх. № 33/НН/838 от 16 декември 2015 г. с изисквания за изготвяне на работен проект.
При изготвянето на съгласувателното становище е спазен разписаният в чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство двумесечен срок. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерството на културата ще упражни контрол при реализацията на проекта „Възстановяване на недвижимата културна ценност и нейната среда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Професор Станилов, заповядайте за Вашата реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Едно е да се възстанови паметник, а друго е той да се реставрира в готов автентичен вид. Тази къща беше обявена на паметник на културата, когато бях студент в първи курс във Великотърновския университет. Имайте предвид, че през далечната 1964 г. положението беше съвсем друго и къщата имаше съвсем друг вид!
Господин Министър, всички подробности, които казахте, много добре са ги подредили Вашите сътрудници, но не разбрах кой конкретно е отговорен за този голям гаф, който не е единствен. Кой трябва да носи отговорност, да бъде наказан, някой да понесе нещо, защото така не може да продължава! Не е само тази къща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин председателстващ, уважаеми господин професоре! Станах да Ви отговоря. Не само че съм съгласен с Вас, аз самият съм радетел на това да не се събарят паметници на културата. Знаете реакцията ми за Пловдив, за Тютюневия комбинат.
Благодаря Ви за въпроса. Ще направя пълна проверка кой се е подписал това нещо да бъде възможно.
Обещавам Ви да си понесе отговорността, защото в България много паметници са разрушени от безхаберие – тук сте напълно прав. В скоро време ще се опитам да Ви отговоря точно на кого това се е случило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ. КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Славов Иванов относно провеждането на неотложни реставрационни и консервационни дейности по съхраняването на архитектурното и културно наследство в с. Жеравна.
Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, България е богата на културни ценности на движимото и недвижимото ни културно наследство. Над 200 къщи културна ценност правят Жеравна не само национална, но и световна ценност, включена в списъка на ЮНЕСКО като световен архитектурен паметник.
Ценност е организацията на селищния организъм Жеравна – околоселският воден поток, възвишението пред планината, гръбнакът на уличната мрежа – главната улица, разположена в посока изток-запад, около която е изплетена една от най-типичните улични схеми на България от времето на Възраждането. Къщите тук със своите допрени една до друга стрехи създават неповторимия ансамбъл. Познатото от другаде еднообразие е заменено с живописен силует – улицата, създавана с течение на столетия, е оформена постепенно, но с вярно чувство за пространство, обем, детайли.
Ансамбълът непринудено, с много пестеливи средства разказва за богатствата на родната българска архитектура. Къщите в Жеравна са отражение на развитието на предприемачеството, на нарастващото самочувствие от новите производствени отношения, повлияли на пространственото изграждане на къщите в Жеравна. С други думи, къщите на селото – това е животът на хората от XVII, XVIII, XIX век. Замогващият се овчар или търговец от Жеравна в по-късен период на Възраждането строи и по-богати къщи – с вътрешна украса, които отразяват и ръста на самочувствие на човека предприемач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Славов, въпросът, ако обичате.
ИВАН СЛАВОВ: Но сериозна част от тези къщи са застрашени, с опасност от щети, от видима загуба на автентичния вид.
Уважаеми господин Министър, отчитайки огромната Ви загриженост към българската култура, отправям към Вас следния въпрос: какъв комплекс от неотложни действия – реставрационни и консервационни, сте в състояние да осигурите, и ръководеното от Вас Министерство, за съхраняване и развитие на националното културно наследство, уникална част от което е забележителният световен архитектурен паметник – село Жеравна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Министър Рашидов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Славов, недвижимите културни ценности на територията на Жеравна са 211, 11 от тях са категория „с национално значение”.
Прилагането на режими за опазване на Жеравна от страна на местните органи на управление е едно от условията за съхраняване на забележителното културно наследство на архитектурния резерват. Всяка година Министерството на културата финансира дейности в областта на консервация, реставрация на недвижими културни ценности в рамките на утвърдените с бюджета средства по програма „Опазване на недвижимото културно наследство”. Средствата се разпределят по одобрени правила. Право на такава финансова подкрепа имат собственици или лица с предоставено право на управление на недвижими културни ценности, научни институти, общини, музеи при съгласие на собственика.
През последните години в Министерството на културата не са постъпвали искания за финансиране на дейности за опазване на недвижими културни ценности в с. Жеравна. При внесено искане то ще бъде разгледано от Комисията, назначена от министъра на културата, и Министерството ще се произнесе по възможностите за финансиране на заявените обекти и дейности.
Министерството на културата се стреми целесъобразно да изразходва ограничения финансов ресурс за опазване на различно по характер културно наследство. Същевременно българският законодател е регламентирал националната система за опазване и е поставил определени ангажименти и отговорности на различни субекти в нея.
В този контекст кметовете на общини и общинските съвети имат ангажимента да приемат Стратегията за опазване на културното наследство на територията на съответната община, да създадат общински фонд „Култура”, да организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство и да осигуряват финансиране чрез целеви средства от общинския бюджет за дейностите по опазване и популяризиране на културните ценности. Министерството на културата провежда политика, насочена към повишаване потенциала на всички участници и партньори в процеса на опазване на културното наследство в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Рашидов.
Господин Славов, заповядайте за Вашата реплика.
ИВАН СЛАВОВ (АБВ): Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за коректния отговор.
Моят въпрос е отражение на отговорността, която носят музейните работници от Регионалния исторически музей – Сливен, и от община Котел.
Споделям констатацията Ви за липсваща инициатива от органите на местната власт и истински съжалявам за това. Но нося и убеждението, че резултати от грижата към националното културно наследство са възможни в изключителното взаимодействие между личната инициатива, местното самоуправление и органите на държавната власт.
Държа да кажа, че при една от последните срещи преди 20-ина дни в с. Жеравна се убедих колко полезна, активна, резултатна може да бъде ролята на държавата в провежданата политика, защото в годините между 60-а и 80-а са направени изключително много действия по поддържането и възстановяването на това ценно световно архитектурно наследство.
Сигурен съм, че държавата, която е полагала грижите тогава, би могла да продължи в адекватна, поносима финансова форма и днес. Сигурен съм, че отношението, което проявявате във времето, към културните отношения на държавата ни е предпоставка да очакваме всички ние, и хората от Сливенския край, повече грижа и резултати по поддържането на онова, което ни прави повече българи, а то е историята, настоящето и делата на предците ни, които ни задължават още повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Отказвате се от правото на дуплика.
Следващият въпрос е от народния представител Станислав Станилов относно недопустими дефекти в новоремонтираната сграда на Националната галерия „Квадрат 500”.
Професор Станилов, имате думата за Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, колеги, господин Министър! Възмутени български граждани изнесоха пред медиите информация, че само осем месеца след откриването на новата Национална галерия „Квадрат 500” се констатира некачествено изпълнение на строителните дейности – пада мазилката в две от залите. За щастие, няма пострадали посетители, но залите на втория етаж бяха затворени.
Господин Министър, това е много стар въпрос и не съм сигурен, че съм съвсем актуален. Произведенията на изкуството, които се намират там – скулптури на Андрей Николов и картини на Цено Тодоров, Никола Михайлов и Стефан Иванов, са били евакуирани.
Ръководството на Галерията обяснява инцидента със студа в последно време и топенето на падналия сняг, повредили една от регулиращите атмосферата в сградата инсталации, което е довело до подкожушване на тавана и отронване на парчета от мазилката. Подобно обяснение е нелепо за сграда, открита тържествено миналата година след ремонт за 27 млн. лв.
В тази връзка моля да ми отговорите – вторият ми въпрос е подобен на първия: кой е отговорен за некачественото изпълнение на този ремонт, колко ще струва отстраняването на щетите и кой ще плати тези пари? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Министър Рашидов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин професоре! Съжалявам, че се позовавате на медиите, по една проста причина. Много е тъжно, когато имаме магистрала от 400 км да се забавляваме с 2 м пукнатина. Мисля, че това е малко нелепо.
Ще Ви отговоря откровено.
Въпроси трябваше да зададете може би на предишното правителство, което каза, първо, че няма какво да сложи, и, второ, затвори музея изграден, готов. Замръзнаха инсталациите за парното, спукаха се. Не вдигнах шум, успяхме да ги ремонтираме и възстановим. Да, разбира се, от целия музей, който е 26 хиляди квадрата – жалко, че не сте били вчера в музея, на два квадрата боята е паднала от конденза и студа. Да, истина е. Но това не е целият музей – 26 хил. квадратни метра с 2 метра, не е редно да внушаваме на хората. Ремонтирано е, възстанови се, сега вече работи парното, вътре е темперирано добре.
Човешки Ви отговарям, че искаме след като сме създали след 60 г. един хубав европейски музей на България, ето вече присъства Роден, присъстват и най-големите западноевропейски творци, докарахме Пикасо от Малага, сега ще докараме и Хуан Миро. ай-накрая имаме дом, където да каним големи европейски художници, и е обидно за 2 квадратни метра да правим публични изявления. Ремонтът е направен. Разбира се, изкорубили са се 2 квадратни метра от влагата, качиха се, в гаранционен срок са. Тези които са ремонтирали, те ще си го платят. Музеят е в гаранция още една година.
Това е отговорът ми, господин Станилов. Отговарям Ви с пълното си уважение. Ремонтирано е, приключена е работата, щетите се платени от гаранцията, която дължат строителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Рашидов.
Реплика, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Такъв трябва да бъде отговорът – удовлетворителен. Щом са платили тези, които са ремонтирали, значи, повече нищо не може да се каже.
Във връзка с Вашето изявление преди да ми съобщите кой е платил, трябва да Ви кажа следното: когато става дума за такива нарушения, няма малко и голямо. Всичко е еднакво, защото малкото винаги води към голямото. Тези щети не са кой знае какво. Въпросът е, че тези щети са на, както се казва, вашето любимо отроче – Вие много държахте на този „Квадрат 500”. Нищо против, нищо че съм опозиция. Искам да кажа, че имам слабост към изобразителното изкуство и горе-долу съм познавач. От младини мечтая България да има истинска Национална галерия, която да има постоянна голяма експозиция с европейски художници, със старите български художници, които незаслужено са подминавани досега.
Пак ще се върна на това: всеки народен представител трябва да не изпуска такива нарушения и трябва да пита министъра, а на министъра това му е дългът – да отговаря, както трябва. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Министър Рашидов, отказвате се от правото на дуплика.
Въпрос от народния представител Васил Антонов относно предприемане на ефективни мерки от страна на Министерството на културата за съхраняване на културното наследство и литературните ценности и създаване на гаранции на носителите на авторски им права.
Заповядайте, господин Антонов, да зададете Вашия въпрос.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е изцяло във връзка с избухналия скандал в края на януари, във връзка с издаването на двата знакови български романа на Димитър Талев, а именно „Железният светилник” и „Преспанските камбани” в Република Македония.
Поглеждам към второто ниво на пленарната зала, защото очаквам тук, в Народното събрание, да дойде внукът на Димитър Талев – Кристиян.
Само по себе си това, което се случи, е скандално, защото знам, че на авторските права са носители наследниците – ето, господин Талев влиза. Заповядайте. Директно Вие нямате отношение по отношение на авторското право, но моето дълбоко убеждение е, че Българската държава е длъжна ефективно да защитава опазването на културното наследство в това число книжовните и литературни ценности на страната. Сам по себе си случаят е достатъчно неприятен и поради това, че е налице явната и брутална подмяна и редакция в съдържателната част на тези емблематични за българската литература произведения. Още по-голяма тревога у мен буди и фактът за появилата се информация, че романите се издават под шапката и егидата на Министерството на културата на Република Македония. За сведение искам да спомена, че отначалото до края думичката „български” в двата романа е заменена с думичката „македонски”, което наистина е скандално.
В тази връзка е и моят конкретен въпрос към Вас: какви ефективни мерки от страна на Министерството на културата са предприети за съхраняването на културното наследство, литературните ценности и създаване на гаранции за носителите на авторските им права? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Позволих си да удължа времето, тъй като въпросът, който задавате, е важен. Опитите за фалшификация на българската история и литература в Македония не са един и два.
Господин Министър, заповядайте за отговор на господин Антонов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Антонов! Във връзка с неофициалната информация в пресата от края на месец януари 2016 г. относно издаване на двата емблематични романа на българския писател Димитър Талев „Железният светилник” и „Преспанските камбани” в Република Македония без уредени авторски права, мога да Ви информирам, че официално съобщение от наследниците на автора по този въпрос в Министерството на културата не е постъпвало.
Известно Ви е, че авторските права спадат към така наречените частни, лични права и те се защитават по граждански път от автора или неговите наследници. В случаите, когато той е починал, в случаите, когато се установи и докаже, че произведенията на автора са издадени без неговото съгласие, той може да заведе дело. Съдът може да присъди прекратяване на нарушението и съответно изплащане на обезщетение за неправомерно издаване на романите. В конкретния случай наследниците на Димитър Талев би трябвало да предприемат описаните по-горе действия по установяване на нарушението. Действията могат да бъдат извършени от самите тях или от литературния агент на писателя.
Министерството на културата изиска информация от Българския културен информационен център в Скопие, за да се установи дали романите са издадени в Република Македония без съгласието на наследниците на автора, както и да се установи кой е издателят и кога са издадени книгите.
Подписана е Програма за сътрудничество между културните министри на Република България и Република Македония за защита на авторските права в областта на художествената, учебната и научната литература. В тази връзка Министерството на културата изпрати официално запитване до Министерството на културата на Република Македония чрез нашето Външно министерство за изясняване на случая и съответно спиране на неправомерното разпространение на романите.
Трябва да Ви уведомя, че преди 10 дена министърката на културата на Македония беше на среща с мен тук, в България, в нашето министерство и въпросът й беше поставен ребром, директно на това събиране. След като ни бъдат предоставени екземпляри от книгата, ще бъде извършена експертиза за установяване нарушенията на авторското право, в случай че са правени съкращения, подмяна на думи, изрази или нарушаване на целостта на произведението по какъвто и да е начин без съгласието на наследниците на автора. Професионална експертиза най-добре биха могли да направят специалисти-лингвисти в БАН.
Освен официалните стъпки, предприети от държавните институции, наследниците могат да заведат дело за защита правата на българския писател и да получат съответно обезщетение за нарушените им авторски права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Господин Антонов, имате думата за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ!
Уважаеми колеги, уважаеми министър Рашидов, уважаеми господин Талев! Нямам съмнение във Вашия патриотизъм, Вие сте го доказвали многократно, но смятам, че границата е премината и тя излиза от рамките на спогодбите между две министерства. Според мен въпреки добросъседските отношения, които имаме, е необходимо много по-сериозно отношение, а то може да бъде в няколко посоки, защото имаме налице подмяна на история, подмяна на много сериозна част от българската история.
Самите ние имаме интерес от по-бързо присъединяване на Република Македония в Европейския съюз и в тази посока също трябва да се търсят начини за въздействие. В момента текат преговорите по отделните присъединителни глави и смятам, че именно по отношение на културното наследство следва да бъде поставен този въпрос, за да не се повтарят подобни ситуации, а те са важни за нашата национална история.
Другите две посоки, където съм категоричен, че трябва да променим нещата, въпреки частния характер на авторските права – нямам съмнение и ще окажем съдействие на господин Талев, за да търси по съдебен ред тези права, и с каквото е необходимо ще съдействаме, но според мен са необходими две промени в много важни закони при нас. Едната промяна е в Закона за авторското право, а другата е в Закона за културното наследство. Ще инициирам съответно такива промени, които да защитават националните интереси. Като цяло Ви благодаря за Вашия отговор и за Вашето отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Господин Министър, ще се възползвате ли от дупликата?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, господин Председател! Разбира се, че има един неприятен инцидент, за съжаление. Мога твърдо да кажа, че нито Министерството на културата, нито Външното министерство, нито българското законодателство могат да поемат някаква вина за това, което е станало.
Изрично казах, че авторските права са на семейството в лицето на неговия син и че не е предявен иск към нас. Въпреки всичко ние сме реагирали. Разбира се, че това е грубо погазване на правата, особено на автор като Талев, пък и който ще да е български автор.
Това, което можем по закон да направим, е отново да запитаме македонската държава, отново да искаме македонската държава да спре издаването, отново да искаме експертиза да видим какво е нарушено и да изплатят необходимите възнаграждения на наследниците, които притежават авторските права.
Това е обща кауза, вратата ни е отворена, както и за семейството, и както Вие казахте – да съдействате. Аз ще съдействам, всички сме за това. За съжаление, това ни дават възможностите на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на културата е от народния представител Вили Лилков относно състоянието и перспективите за развитие на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Заповядайте, господин Лилков, да развиете Вашия въпрос.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Каракачанов.
Уважаеми министър Рашидов, уважаеми колеги! Този въпрос зададох на 17 февруари тази година, когато започна всъщност дебатът по Закона за културното наследство. Промените, които се внесоха в Закона, пряко се отнасят до съдбата и бъдещите функции на Националния институт за недвижимо културно наследство и във връзка с това зададох въпрос, с който целях да предизвикам ясна и категорична позиция на Министерството на културата по отношение на краткосрочните мерки и визията, която има по отношение на НИНКН.
Националният институт е институция с повече от 60-годишна история, национално значима, но в последните години поради, бих казал, лоша кадрова политика или незаинтересованост той изпадна в много тежко състояние – и кадрово, и финансово, което доведе до много сериозни затруднения в работата, които ние всички констатираме днес.
Регистърът на недвижимите културни ценности не е актуализиран, не е публично достъпен. Националният документален архив също не е публично достъпен, не е въведен в електронен вид. Щатът на НИНКН продължава да бъде силно ограничен, преписките се бавят с години и водят понякога до непоправими последствия. В този смисъл задавам към Вас следните три въпроса:
Какви са средносрочните мерки, които Вие ще предприемете като министър на културата за кадровото и финансовото укрепване на Института? Ще предизвикате ли бързи действия по отношение актуализация на Регистъра на недвижимите културни ценности и съответно превръщането му в електронен вид, публично достъпен, също и на Националния документален архив? Каква е визията на Министерството на културата по отношение на бъдещето на Националния институт за недвижимо културно наследство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Думата има министър Рашидов за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Лилков! Националният институт за недвижимо културно наследство извършва научноизследователски, експертни, регистрационни проекти, проектантски и квалификационни архивни дейности, обслужва граждани и юридически лица.
Числеността на персонала в Института съгласно ПМЗ № 265 от ноември 2013 г. е 57 щатни бройки. През януари 2015 г. числеността на щатния персонал е намаляла с 12 бройки. Към момента в Института има незаети щатни бройки, което се дължи най-вече на ниското заплащане. Бюджетът е недостатъчен за покриване на разходите за изготвяне на цялостна документация.
С цел оптимизиране текущата работа на Института се предвиждат следните мерки: взаимодействие на Института с общини, висши училища, музеи, физически и юридически лица в процесите по издаване и изучаване на недвижимо културно наследство и ценности; определяне на ясни критерии за оценка на декларираните обекти и оптимизиране работата на декларираните, предоставяне или подмяна на статут на недвижими културни ценности; преструктуриране на дирекциите; осъществяване на връзка между деловодните системи на Института и Министерството и оформяне и поддържане на интернет страница на Института.
През ноември 2015 г. Министерството на културата актуализира Пътна карта за изпълнение на Секторната стратегия „е-Култура” (2014 – 2020 г.) и отбеляза необходимостта от изграждане и усъвършенстване на електронния регистър, свързан с движимото и недвижимото културно наследство. През февруари 2016 г. внесохме до Съвета за електронно управление предложение за съгласуване и допълване на Пътната карта с цел финансиране на посочените проекти от Оперативна програма „Добро управление” 2014 – 2020 г.
Всяка визия за бъдещото функциониране на Института е свързана с изменение на Закона за културното наследство. В моя предходен мандат бяха търсени възможности за промяна. Всички предложения от страна на Министерството срещнаха несъгласието на Института и на повечето професионални организации, имащи отношение към този процес. Предложения за бъдещото функциониране на Института ще бъдат направени след приемане на окончателните текстове на разглеждания в момента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Лилков, имате думата за реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Всъщност моят въпрос постигна своята цел. Разбирам, господин Рашидов, че Министерството няма ясна визия за съдбата на Националния институт за недвижимо културно наследство, защото Вие току-що ми отговорихте: визията ще бъде определена след промените в Закона.
Ама много Ви моля, господин Рашидов, в момента работят работни групи, бяха внесени предложения между първо и второ четене по отношение промените в Закона. Ако ние като народни представители разполагаме с Вашата визия, професионално разработена, ще Ви подкрепим, ще я обсъдим и ще ни помогнете да вземем ясно решение в дебатите по промените на Закона. Ако Министерството продължава да мълчи, понася решенията на парламента и не взаимодейства с народните представители, голям е рискът да вземем грешни решения.
В момента основният дебат се води в следното: дали да се създадат регионални звена, подчинени на кметовете на общините, които да се занимават с културното наследство, с паметници от местно значение, или НИНКН да създаде свои регионални звена? Това е въпрос на ясна визия в бъдещето как ще се развива тази институция. В единия случай ще укрепим една национална институция, ще децентрализираме и деконцентрираме нейната дейност, като създадем регионални звена на НИНКН, а в другия случай ще пратим нещата към кметовете и системата ще започне да се развива по различен начин. Затова много Ви моля, внесете Вашата визия, професионално разработена, за да помогнете на народните представители. Това всъщност касае съдбата на една институция, която пряко е свързана със съдбата на националното недвижимо културно наследство. Благодаря Ви и очаквам действително да чуем гласа на Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Лилков.
Господин Рашидов има правото на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Лилков, не сте ме разбрали! Законът ще ни даде възможност да направим едно-единствено нещо – паметниците от местно значение да могат малко да разтоварят дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) по една проста причина. Няма институт в България, който на година обработва 15 хил. проекта. Натоварването е много голямо, бюджетът е много малък – помните, аз съм един от министрите, който винаги казва, че бюджетът на културата е много малък и непрекъснато Ви моля да приемете по-добър бюджет, защото наистина най-ниско заплатените кадри са в областта на културата. Това не съм го крил, повтарям го непрекъснато, вместо да бъда щастлив от бюджета.
Тези 15 хил. преписки много трудно, пряко сили се обработват от 50 човека, от които само петнадесет, двадесет са стари, добри професионалисти. С ниските заплати не можем да привлечем експерти – това е истината!
Затова чакаме закона, господин Лилков, за да може по-малките неща, тези от местно значение и проблемите от национално значение, регионалните общини и центрове да имат правата, разбира се, под контрола на Националния институт за недвижимо културно наследство и, разбира се, с експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство да изпълняват функции, което ще бъде също една структура, но тя ще облекчи дейността.
Разбира се, притесненията са на всички ни, и аз като министър не се чувствам комфортно. Доброто, което сега се обсъжда и ме обнадеждава – примерно в електронното правителство, което се прави, да вкараме в тази програма НИНКН и наистина това ще облекчи, защото хората ще имат по-пряк достъп до информация, до чертежи, до проекти, до отговори.
Прав сте сто процента – забавят се много отговори на внесени проекти. Така е! Забавят се. Срокът е два месеца – аз го знам. И въпреки всичко хората работят неуморно. Не бих искал да говорим лошо за хората, понякога просто изпушват от работа. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
От името на Парламентарната група на Патриотичен фронт – Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, господин Министър, дами и господа! Обръщам се към българските народни представители, към българското правителство, към Министерството на правосъдието, към българските служби, включително и за сигурност, като държа да Ви запозная със следния проблем.
От близо месец насам отново българите зад граница страдат от българската администрация, от българските институции. От месец насам Министерството на правосъдието и по-точно дирекция „Българско гражданство” саботират признаването на произхода на българите от различни държави по света, включително и от Македония.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): И не само на тях!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: В последния месец на стотици българи от Македония и други държави им е отказано българско гражданство на основание, че дирекция „Българско гражданство” е преценила, че тези хора нямат произход, въпреки наличието на всички нужни документи от тяхна страна, наличие на документ от българска организация, наличие на документ от Държавната агенция за българите в чужбина, включително и приложени документи на техни близки и роднини, които са получили българско гражданство през последните 20 години като българи от чужбина.
В момента Министерството на правосъдието и дирекция „Българско гражданство”, както и Съветът по гражданство, където явно мнението на Министерството на правосъдието се зачита, не признават това, че две сестри – едната, получила българско гражданство на основание, че има български произход, на втората й се отказва, защото, видите ли, сестра й има българско гражданство на база български произход, но нямала документи, че има такъв произход, което е пълен абсурд! Тоест Съветът по гражданство и дирекция „Българско гражданство”, и Министерството на правосъдието отричат своите решения от последните 15 – 20 години, тоест тези институции, които са вземали решения и са предлагали тези хора като българи по произход, в момента казват: тези наши решения един вид явно или са грешни, или неправилни, или не знаем. За нас от ВМРО това е национално предателство! За нас това е пълно безумие!
Дирекция „Българско гражданство” се е превърнала в нещо близо до божества или Бог. Те са хората, които тълкуват закона, а нямат право да тълкуват закон; те са хората, които решават човешките съдби; те са хората, които са недостижими години наред за всяко правителство или Народно събрание. Докога ще търпим това?!
Още по-страшното е следното. За съжаление, и определени кръгове може би в нашите институции за национална сигурност предприемат също действия и натиск в тази посока, като, видите ли, според тях българите зад граница, получаващи българско гражданство, застрашавали националната сигурност; видите ли, българите от Македония или от Албания, или откъдето и да са по света не трябвало така лесно да получават гражданство, защото можели да застрашат националната сигурност. Ами, Ваша работа е да установите тези лица – преписките минават през ДАНС, дали застрашават националната сигурност, или не? Тоест свършете си работата.
На тях обаче им е по-лесно да обработвали само пет или десет хиляди преписки годишно, защото нямали капацитет за повече. Нас това обаче не ни интересува! Нас ни интересува да бъде спазена българската Конституция, в която ясно и категорично е казано, че всеки българин по света, който има български произход, може по облекчен режим да получи българско гражданство, когато пожелае. Срокът за това е една година.
В момента има преписки още от 2012 г., които не са разглеждани. Има над пет хиляди преписки, които ги държат за допълнителна обработка, за да им се докажел българският произход. Съжалявам, ако на някой чиновник не му е ясно, че хората от Македония са с български произход, той няма работа в българската държавна администрация. Той е национален предател!
Затова ние настояваме спешно да се реши този проблем, в противен случай ще предприемем всички законови мерки към тези служители и към тези институции.
Ще прибавя и един много по-интересен факт към цялата ситуация. Българите зад граница застрашавали националната сигурност според нашите служби. Интересното е, че всеки месец стотици турски граждани получават българско гражданство на основание родител, който има българско гражданство. Те не застрашават националната сигурност. За тях няма проблеми, на тях не им се отказва.
И аз питам: съвременна Турция, управлявана от Ердоган, съвременна Турция, която показа, че има претенции и към Балканския полуостров, и към Северна Африка, и към целия Близък Изток, съвременна Турция, която обръща светската държава в ислямска държава, българските служби са съгласни тези хора да получават българско гражданство. Тези хора, които вече са израснали там, тези хора, които вече ги възпитават в съвсем друг модел – не в светския модел, който беше допреди десетилетия в Турция, в съвсем друг модел, за тях няма проблеми и те не застрашават националната сигурност. Но българите, видите ли, от Македония, Албания, Сърбия, Молдова, Украйна, Румъния или където и да е по света, са проблем на българската държава.
Е, на този въпрос, като гражданин на нашата държава, трудно бих си отговорил какво се случва.
Затова ние настояваме и пред правителството, и пред Министерството на правосъдието, както и пред всички институции, от които зависи този процес, да не тълкуват законите, което не им е работа, а да ги прилагат! На всички тези хора, на които през последните години незаконово им беше отказано гражданство, отново да им бъдат преразгледани заявленията.
Завършвам с това. От днес започваме да искаме оставки. Първата, която ние от ВМРО искаме, е да бъде отстранен от длъжност директорът на дирекция „Българско гражданство” в Министерството на правосъдието – човекът, който отказва контакти с българските организации зад граница, човекът, на когото му звънят всякакви институции и той не вдига телефона, човекът, който е основният проводник на антибългарските тези в тази дирекция и изготвя становище за всяка една преписка.
Ние искаме този човек да бъде отстранен от там и да бъдат сложени кадърни хора, които са български патриоти, които ще защитават националните интереси и българите зад граница! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
По начина на водене – заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Адмирирам съдържанието и позицията Ви с искането на оставка. Има обаче много по-фрапиращи случаи – двете невръстни дъщери са получи гражданство, а майката не получава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Процедурата трябва да е към мен по начина на водене.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Процедурата е към Вас, господин Председател. Вие, както и уважаемият народен представител, сте членове на политическото управляващо България мнозинство. Оставката е последната и ако Ви я дадат, въпросът е в рамките на управляващото мнозинство да намерите решение и този антибългарски подход да бъде отречен и преодолян.
Призовавам и Вас, господин Председател, като член на тази патриотична част на управляващото мнозинство, и Вас като вносител да не се задоволите с тази декларация, в рамките на управляващото мнозинство да търсите решение и реализация. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Не разбрах процедурата към мен като водещ заседанието, но...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да продължите политически тази линия, защото ние се довършваме, а ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: В момента съм в ролята на водещ парламентарния контрол. Разбрах Вашето послание, надявам се, че и други хора са го разбрали. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Вие сте широко скроен човек и аз разчитам на Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Продължаваме с въпросите към министъра на културата господин Рашидов.
Следващият въпрос е отново от народния представител Вили Лилков относно реставрацията на Видинската синагога.
Заповядайте, господин Лилков, имате думата.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми министър Рашидов, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да благодаря на министър Рашидов за отговора, който получих. Явна е загрижеността за съдбата на НИНКН. Уверявам Ви, че заедно ще намерим най-доброто решение както за съдбата на НИНКН, така и за съдбата на недвижимото културно наследство.
Всъщност с това е свързан и вторият ми въпрос към Вас – Видинската синагога. Изградена за две години като молитвен дом, на третата година започва да действа. За нея парите са събрани от Видинската общественост, предимно еврейската общност, и това се е случвало в края на ХІХ в. Блестяща сграда, украшение на Видинската градска градина, „Баба Вида”, Дунав-а и така наречения „Видински Йерусалим”, в който са събрани култови религиозни средища на града. В момента тази красива сграда, този символ на града е превърнат в руина. Почти нищо не е останало от тази сграда, но тя все още се крепи величествено на своите основи и чака някой да поеме грижата за нея.
През 2009 г. Министерството на културата получи безвъзмездно право на ползване върху сградата от организацията на евреите в България „Шалом” с цел да я възстанови като молитвен дом и, разбира се, да я реставрира. От тогава досега не е направено нищо за нейното реставриране.
Започна серия от разговори и срещи, които бяха неформални, и в Министерството на културата, и в организацията на евреите „Шалом”, и във Видинската община, разговаряхме и с Вас, господин Рашидов. Тъй като повече от една година не виждам решение и никакво движение по тази тема, реших да формализирам тези мои усилия с първото питане към Вас и затова задавам следният въпрос:
Какво ще предприеме Министерството на културата, за да спаси този ценен културен паметник и кои са били причините досега седма година нищо да не се случи по този национален паметник на културата, подчертавам? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Господин Министър, имате думата за отговор на поставения от господин Лилков въпрос.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Лилков, леко съм стресиран. Помислих, че въпросът за българските граждани е към мен и тъкмо щях да се подготвям да отговарям без отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, това беше Декларация от името на парламентарна група.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Тъкмо щях да Ви попитам: след 100 години искане на имотите на българските екзархии е хубаво да се провери откога има нотариални документи и кой е спомогнал за това, за да се включа и аз към българските патриоти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Точно така! Голяма част от тях са спонсори на българската...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Господин Лилков, няма да чета, защото този въпрос е и моя болка – изключителна архитектура в центъра на Видин, изключителен архитектурен паметник на културата в центъра на Видин. Само ще Ви уведомя: преговаряли сме с „Шалом” да ни го прехвърлят, за да можем да се възползваме от възможността да кандидатстваме по програма. В предишният ми мандат съм възложил в Министерството на културата архитектурен проект, който е на бюрото ми, имам го. Този архитектурен проект струваше не малко, но беше достоен, добър проект. Кандидатствахме за два обекта – „Бабини Видини кули” и за Синагогата. За съжаление, със Синагогата не можахме да се класираме в Министерството на регионалното развитие и благоустройството по една проста причина – че собствеността продължава да е на „Шалом”. Ние просто поискахме да ни я прехвърлят, за да можем да работим по проекти. И да стане това щяхме да им деактуваме, разбира се, хората да си го ползват. Той е направен като един много интересен проект на името на Жул Паскин като културно-духовен център и много по-функционален отколкото само храм.
Няма да скрия от Вас, че преди 10 дни седнах да говоря с премиера. Това е темата: отново Синагогата. Благодаря на премиера, прояви разбиране и малко го качи в мисленето. Разбира се, трябват средства. Причината е, че нямаме пари и няма достатъчно пари. Ще струва не по-малко от 5 милиона. Горе-долу го изчислихме с инженери. Ремонтът е тежък и голям. Явно безхаберието в годините е съсипало голяма част от сградата, но все още е възможно да бъде възстановена.
Ще направя всичко възможно докато съм министър, обещавам Ви, защото това е и моя кауза, свързана с един от най-хубавите художници на света – Жул Паскин, който е от Видин. Разбира се, прекрасно ще бъде и един хубав дар за евреите в България също, и за Видин е много хубаво – в центъра на Видин да има един паметник. Изобщо за цяла България това е един много хубав обект, който да се възстанови.
Винаги сте добре дошъл. Ще се борим. Аз разчитам, че господин премиерът обича духовните храмове и, казвайки това, разбира се, не искам да му правя реклама, но дълбоко се надявам като помисли да намерим. Мисля, че в общия бюджет е допустимо да се намерят такива пари и наистина да спасим тази прекрасна сграда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Господин Лилков, заповядайте за реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Каракачанов.
Благодаря Ви, министър Рашидов. Всъщност това е една много сериозна стъпка след последните разговори, които сме водили. Оттук отправям своята благодарност към премиера за това, че е взел присърце тази кауза. Знам, че тя е и Ваша, тъй като ми казахте, че ако има някакъв паметник на културата, който трябва да възстановите в този мандат, това на първо място е Видинската Синагога.
Ще Ви помагам с всички сили. Запомнете от мен, както Ви помнят с добро за кръстатата казарма, така ще Ви помнят с добро и за Видинската Синагога. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Мисля, че с много повече неща ще остане господин Вежди Рашидов като министър.
Искате ли думата?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Продължаваме с въпросите към министър Рашидов.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно състоянието на българската светиня – Паметник на свободата, Паметник „Шипка” в Националния парк-музей „Шипка –Бузлуджа”.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Паметникът на свободата е символ на признателността на българския народ към подвига на руските воини и българските опълченци и е осигурил свободата и независимостта на България, и представлява монументална скулптура на връх. „Св. Никола” – част от Националния парк – музей „Шипка – Бузлуджа”. Идеята за построяването на Паметника е предложена по време на Учредителното народно събрание на 13 април 1879 г. от народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Рачов Славейков. Те излизат с предложение в строителството на Паметника да участва целият български народ, защото, цитирам: „Този Паметник ще послужи за в бъдеще като пътеводна звезда за нашето възсъединение. То ще привлича хората и ще събира ведно погледите на българите от всички краища на България.” Това като че ли се е случило с пълна сила в днешния ден.
Строителството започва през 1926 г. и продължава около пет години, трудни условия на работа. Официалното откриване на Паметника е 1934 г. Сега, близо 82 години по-късно, отвсякъде пристигат тревожни сигнали за състоянието му. Запознатите твърдят, че монументът се руши и има нужда от цялостен ремонт.
Последният ремонт на конструкцията е правен в средата на 80-те години на миналия век и сега, аз не забелязах това, но твърдят, че по тялото на огромния бронзов лъв има пукнатини, оголени са запойките, всеки дъжд причинява наводнения в Паметника, стича се вода по стълбите, водещи към вътрешните етажи. Необходимо е спешно да се огледа фасадата и всичко останало, да се реши какви точно ремонти и консервационни дейности трябва да се предприемат, за да се пристъпи към ремонт.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, въпросът ми е: запознат ли сте със състоянието на Паметника? Какви действия ще предприемете Вие и ръководеното от Вас Министерство, за да може безценното българско културно-историческо наследство в лицето на този Паметник да заблести в пълния си блясък и да изпълнява заръката на първите ни народни представители – да събира ведно погледите на българите от всички краища на България? Също, важен въпрос е: в какви срокове можем да направим това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Министър Рашидов има думата за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков! Винаги се стряскам особено като чуя викове, че загива България, загиват паметници, загива културата. Винаги се стряскам, защото съм част от културата и много не бих искал и аз да загина покрай цялата тази история.
Шумът е като при коня – имаше няколко пукнатини, имаше опасност във времето този кон, който е няколко тона, да падне върху един умен протестър, един млад човек и да го убием. Знаете какъв шум се вдигна за това, че сменихме краката. Както виждате, днес конят е на мястото си, същият е, няма проблем.
Разбира се, и за „Шипка” подскочих по същия начин. Разбира се, че ни е национален паметник, не би трябвало да се допуска – щом има проблеми, веднага трябва да реагираме. Пратих две комисии на Министерството от Инспектората. Установи се, че лъвът не е спукан, но във времето са позеленяли едни карета, защото е заваряван на части, избили са малко соли в бронза – така се казват, и както почистиха фонтана „Треби” миналата година, беше целият зелен, така и този лъв трябва да бъде почистен и където, разбира се, има нужда от реставрационна намеса, ще се направи, господин Гьоков.
Онова, което е по-важно и за което благодаря за въпроса, е да Ви уведомя, че установихме обаче много други нарушения, допуснати във времето относно Паметника „Бузлуджа”.
Гледах един репортаж, в който казват: „А бе, тече от камъка вода.” От камъка вода никога не може да тече, но по камъка е възможно като вали дъжд, така че по Паметника няма никакви проблеми. Паметникът иска едно освежаване, почистване. Той е в стабилно състояние. Лъвът също иска препатиниране, потягане и всичко това, което касае реставрационно-консервационни дейности след толкова години, хубаво е да се направят и ще бъдат направени.
Онова, което установихме, е: неуреден статут в собствеността, което трябва да се оправи; неактуален правилник за устройството и дейността – това също трябва да се оправи; липса на документация за постоянна експозиция – също трябва да се оправи; нелегитимни дейности по консервация и реставрация – също трябва да се направи; пропуски при водене на инвентарни книги – всичко това трябва да се стегне и да се направи; липса на сигнално-охранителна техника с абонамент към лицензирана фирма – също трябва да се въведе в ред.
Аз благодаря и за сигнала на гражданите, благодаря и за въпроса Ви.
Ще Ви кажа една радостна новина: имаме вече спонсор за „Шипка”, да помогнат със средства – това е „Билла”. Преди няколко дни се видяхме с ръководителите на „Билла”, подписахме договор, така че ще вземем всички мерки за „Шипка”, разбира се един национален паметник, който покрива не само българите герои, паднали под Шипка, но над около 12 имена съм извадил и участници в тази война и на турци, което е много интересно, и за мен беше много интересно, така че в тяхна памет ще поддържаме Паметника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря за този отговор.
Не съм бил никога в съмнение, че Вие сте наясно, че отдавна Паметникът не е само географско понятие, а се е превърнал в един от най-високите върхове в нашата история. Аз зададох въпроса малко преди 3 март – Националния ни празник, и имах възможността два пъти след това да посетя „Бузлуджа” и да разгледам внимателно Паметника. Срещнах се с много хора, включително и с директора на Парк-музея „Шипка – Бузлуджа”, увериха ме, че нещата наистина не са толкова трагични.
Господин Министър, и това, което казахте, за проблемите – с каквато и да било липса на средства в културата, защото е много трудно да си министър на културата в една бедна държава, където културата е последна грижа, а не трябва да бъде така. Не трябва да се отразява тази липса на средства негативно на паметниците на културата ни въобще.
Може би България утре ще се превърне в нормална и богата държава и тогава да можем да си позволим да харчим повече пари за култура и за нашите паметници. Ако сега не се обединим с общи усилия около опазването им, няма какво да има да опазват и да се гордеят българите след това. Ние ще си отидем от този свят, но България ще я има – и да сме оставили една следа в историята, че сме дали всичко от себе си да опазим и съхраним това имущество, ще бъде голяма работа.
Искам малко по-патриотично да завърша: „Българино, склони чело пред туй свято място – заветен паметник на вечната дружба между българи и руси, увенчали с кръвта си нашата свобода!” и „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира!” – това са свещените надписи в костницата на Паметника. За да има къде българинът наистина, както се казва в тези надписи, да „сведе чело” – Паметникът на свободата трябва да пребъде във времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател! Господин Гьоков, хубаво е, че задавате въпроси за културата, и по-рядко става това, но вижте, ще бъда откровен. Аз се опитвам винаги да бъда – нямам защо да не бъда откровен, като животът е кратък и по-добре да бъдеш честен и почтен в него.
Когато стана земетресението в Перник, господин Гьоков, влязох в „Александър Невски”, както и във всички храмове, за да видя от Перник до София, дали има поражения по куполите и където и да е от земетресението. Тогава забелязах, че имаше две-три пукнатини, но те не бяха страшни, те са за ремонт. В окаяно състояние са стенописите на „Александър Невски” и, разбира се, тук–таме има много сериозни ремонти. Тогава попитах кой е собственикът, защото основно собственикът има грижата да кандидатства, да се грижи, да съхранява – той е стопанинът. Тогава открихме, че „Александър Невски” няма собственост – водеше се горски фонд, това беше и с „Трапезица” в Търново, това беше и с много обекти, които много трудно деактувахме и, слава Богу, че аз започнах да ровя за собствеността и господин Близнашки успя да връчи срещу един орден, разбира се, и собствеността – нотариалният акт. Няма лошо в това – прекрасно е.
Разбира се, паметниците в България не само че трябва да се съхранят... Вчера в Сандански открихме изключително хубаво нещо за паметта на българина. След няколко дни Ви каня на откриването на Ларгото – готово е вече. Заповядайте, то е наше, на всички ни. Каня Ви като отговорни българи – място, с което да се гордеем, че няма аналог в европейските столици – късмет имаме, че ние го имаме.
Господин Гьоков, 40 хиляди са паметниците. Прав сте, че парите не достигат, но не сме спрели – от „Червената църква” от предишния мандат до сега, мога да Ви изброя над 30 археологически, исторически и културни паметници, които с мъка, но ги възстановихме, а трябват пари. Трябва да запазим и паметта на България, трябва да запазим и историята на България, защото народ без история няма бъдеще, в това няма какво да се лъжем. Аз като художник това поне добре го знам. Благодаря Ви за въпроса – трудно е, но трябва да се справим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на културата господин Вежди Рашидов е от народният представител Георги Търновалийски относно събарянето на 100-годишна сграда на ул. „Одрин” № 8 в град Пловдив.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, в почивните дни след националния празник – Трети март, древен и вечен Пловдив, градът на възрожденския дух и Съединението, на който предстои да бъде Европейска столица на култура през 2019 г., стана жертва на поредното „инвеститорско варварство”. Частният предприемачески интерес засегна брутално една от най-красивите сгради на ул. „Одрин” № 8 в Тютюневия град.
Само бързата гражданска реакция на пловдивчани спаси Тютюневия склад от окончателно разрушаване, но фасадата вече е съборена, сградата е крайно компрометирана и всеки момент може да рухне.
Специалистите са категорични, че това е една от най-красивите сгради в Тютюневия град, а стенописите на известния пловдивски художник Вълчан Петров красят вътрешните стени. Складът е построен преди 100 години и попада в обхвата на групов паметник – Историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив”. При този статут всяко обновление, ремонт или нов строеж трябва да бъде съгласувано с Националния институт за недвижимото културно наследство. Според публикациите в медиите, самият склад е паметник на културата.
В предстоящото домакинство на Пловдив като Европейска столица на културата 2019 г. пространството, наречено Тютюнев град, ще изпълнява съществена функция в цялостната концепция като емблематично място за културни събития.
Господин Министър, моят въпрос към Вас е следният: паметник на културата ли е посочената сграда – тютюнев склад; постъпвало ли в Националния институт за недвижимото културно наследство искане за становище или съгласуване на дейности по събаряне на посочената сграда на ул. „Одрин” № 8; какво показва Вашата проверка – кой е издал разрешение за дейности по събаряне, кой носи отговорността за разрушаването на това архитектурно бижу в центъра на Пловдив, кой ще понесе вината за унищожаването на сградата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Министър Рашидов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Търновалийски, надявам се, че сте от Пловдив. (Реплика от народния представител Георги Търновалийски.)
Да сте жив и здрав! Разбира се, Пловдив е обичан град не само от пловдивчани.
По данни на Националния институт за недвижимо културно наследство – с писмо от 1975 г., сградата е декларирана като архитектурен паметник на културата от периода 1880 г. до 1920 г. в град Пловдив, под № 32 от списъка.
Освен това сградата на Тютюневия склад, с прилежащи имоти – част от територията със статут групов архитектурно-строителен паметник на културата, система от улични ансамбли – ул. „Иван Вазов”, ул. „Цанко Дюстабанов”, включена в териториалния обхват на историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив”, който е групов паметник на културата, което още повече осмисля самия склад като паметник на културата.
Дотук четох това, което е с цифри, но ще Ви отговоря в прав текст. Всички знаете моята позиция относно Тютюневия склад. Да, по закон правото на Министерството на културата – да спре по-нататъшното събаряне, за което съжалявам много, но не е наша работа да седим до паметника и да следим, но веднага сме изпратили проверки – ин спектората, спрели сме строителството. Онова, което законът ни позволява, е да дадем предсказание, а то е на принципа: чупи-купи. Този паметник трябва да се възстанови.
И не чета, за да Ви кажа едно нещо. Вижте, има закони. Невъзможно е в центъра на Париж да се събарят сгради, да се слагат винкели, да се простират гащи. И когато искаха съвременните, модерните архитекти да изявят своя талант и своите възможности, парижкото кметство и държавата им посочи Дефанса и те направиха един прекрасен бизнесцентър – остъклен, с втора Триумфална арка, но не вътре в Париж. В това отношение, да спрем да унищожаваме характера, историята и физиономията на нашите градове, строейки стъкла, хотели в центъра, където има уникални сгради. Така част от Русе съсипахме, част от Видин съсипахме, която култура идваше по Дунава – сецисиона, набъркахме се в центровете на много градове.
Аз докато съм министър, тук Ви казвам, никога не съм позволявал да се свали статутът на паметник на културата. Ще се боря България да запази своята история и своята физиономия. Докато съм министър този склад трябва да бъде възстановен. Няма нищо драматично. Както едно нещо се събаря, така може да бъде възстановено, така че ще помолим собствениците, които са предприели необичайни мерки. През 2014 г. официално общината е уведомена, че това е паметник на културата, с писмо на Министерството на културата. Така че, когато цяла България знае, че това е паметник на културата, а само главният архитект на Пловдив не знае, леко ме притеснява. Извинявайте, да Ви го кажа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Всички заедно ще работим паметникът да бъде върнат обратно на Пловдив за 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора.
Мина доста време от задаването на въпроса – един месец. Нещата се развиха. Стана ясно какво не е направила общината, какво е направила. Тук беше важно и това, което Вие заявихте, че сте категорично с предписание да се възстанови сградата. Това очакват всички пловдивчани. Приветстваме, разбира се, и смятам, че това трябва да е политиката на всяко едно управление, на всяко едно министерство на културата – да спре съсипването на историята, на културата.
Това, което исках да изкоментирам, е свързано с въпроса, който зададе колегата – за правомощията, които ще бъдат дадени на общините. Ние сме направили и такова предложение, но се страхуваме от това, че правомощията, които те ще получат, дали няма да застрашат именно по този начин, който сега коментираме, културното наследство, което ще им бъде дадено за управление, ако не са на подчинение на Министерството, а бъдат на подчинение на общините? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ, Госпожо Председател, уважаеми колеги! Само с две думи. То ще бъде под контрола и като тип – филиал на майката Институт за паметниците на културата. Така че ние ще имаме връзка, координация и, разбира се, контрол върху дейността и всички заедно ще знаем. По-добре е да има повече преписки, да можем да отпушим задръстването, от което страдат основно хората и институциите, отколкото да продължим да се мъчим с много преписки и с малко работници. Така че ще има контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос на народния представител Антони Тренчев относно използване и публикуване на географски информационни системи за недвижимото културно наследство.
Слушаме Ви, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, на 6 март 2016 г. поради несъответствие в информационните масиви между община Пловдив и органите на повереното Ви Министерство се допусна разрушаване на недвижима културна ценност – Тютюневият склад в Пловдив. Статутът на сградата беше неизяснен, тъй като тя е била част от групова културна ценност, а не е индивидуално описана като такава. В медиите се появиха данни, че подобен е статутът и на друг важен за страната ни обект – Покрития мост в Ловеч.
Груповите културни ценности не са описани в публично достъпен регистър с географските си граници, поради което общинските администрации не могат да проверяват дали една сграда представлява или не недвижимо културно наследство.
Същевременно не е ясно дали въобще съществува географска информационна система, която да описва всички обекти на недвижимото културно наследство. Това би следвало да е приоритет при въвеждането на елементи на електронното правителство в Министерството на културата, в съответствие с политиката на правителството за поетапно електронизиране на администрацията.
Във връзка с това Ви моля да отговорите на следните въпроси: съществува ли географска информационна система на Министерството на културата или на подчинените му ведомства, която да съдържа картографски вид граници на всички обекти на недвижимото културно наследство в Република България? Има ли Министерството на културата планове да се изгради такава Географска информационна система и осигурени ли са финансови средства за това?
И последно. Ако Географска информационна система съществува, планира ли Министерството на културата да я направи публично достъпна в интернет? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тренчев.
За отговор – министърът на културата господин Вежди Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Тренчев! Създаването на специализирани карти и регистри на недвижимото културно наследство е ангажимент на Националния институт за недвижимо културно наследство. Условията и редът за изработване и поддържане на специализираните карти и регистри на недвижимо културно наследство се определят с наредба на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
През ноември 2011 г. с моя заповед беше създадена Междуведомствена работна група за изготвяне на проект на тази наредба. Поради различни обстоятелства, свързани с управленски и структурни промени, работата е преустановена през пролетта на 2013 г. и проектът не е финализиран.
Назначена е нова работна група за запознаване с изготвените до момента текстове и финализиране на проекта на наредбата. Към момента Националният институт за недвижимо културно наследство отразява предложените от Междуведомствената комисия граници, площи, недвижимата културна ценност върху цифрови модели на кадастрална карта или извадка от устройствения план, карта за възстановителна собственост, лесоустройствен план или топографска карта, официално предоставена от съответните ведомства.
Изработената карта е неразделна част от доклада за Комисията и се предоставя на участвалите ведомства, както и на съответните общини. Графичните материали се съхраняват в Националния институт за недвижимо културно наследство и са достъпни за общините, ведомства, физически и юридически лица по законовия ред.
През ноември 2015 г. Министерството на културата актуализира пътната карта за изпълнение на секторната стратегия „Е-култура 2014 – 2020 г.” През февруари 2016 г. Министерството внесе предложение до Съвета за електронно управление от Оперативна програма „Добро управление 2014 – 2020” на проекти, свързани с изграждане и усъвършенстване на електронните регистри, разработване на системи за съхраняване, обработване, представяне и използване на формацията за културно наследство, разработване и въвеждане на електронни услуги и изграждане на публична база данни.
Информацията от археологическите проучвания се включва в автоматизирана информационна система „Археологическата карта на България”. Справки от база данни се предоставят на ведомства, общини, на физически и юридически лица по реда, определен с наредбата. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Благодаря Ви за този отговор. Смятам, че усилията, които Вашето Министерство полага, са в правилната посока. Доста се радвам, че покрай този случай се вдигна толкова шум, което също е една допълнителна гаранция, че такъв тежък гаф с културното наследство скоро няма да има възможност да се повтори след този остър медиен резонанс.
Искам да Ви призова действително този регистър да се направи по възможно най-добрия начин, да не се пестят средства там, тъй като по програмата за добро управление има достатъчно заделени средства, много сериозен финансов ресурс. Просто наистина да го направим по един адекватен начин, така че културното наследство и в частност електронните услуги, които ние ще предложим на българските граждани, да са в синхрон с прекрасното ни наследство, с най-новите технологии, въобще наистина много добре да се визуализира, да е ясно и достъпно за всички, за да могат да видят кои обекти влизат в тази категория. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дуплика? Няма да ползвате, господин Министър.
Последният въпрос към министър Рашидов е на народния представител Васил Антонов относно обявяване на конкурс за директор на драматичен театър „Иван Радоев” в Плевен.
Слушаме Ви, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е по същество по избора на директора на Драматичен куклен театър „Иван Радоев” в Плевен и във времето, разбира се, в което се получава днешният отговор, процедурата завърши. Доколкото съм запознат, има избор на директор на драматичния театър. Не съм запознат дали има нещо по процедурата – жалби и така нататък, но съм убеден, че изборът, който се направи, е крачка в правилна посока, защото Драматичният театър в Плевен повече от две години бе във висящо положение. Бе изтекъл договорът на досегашния директор и по една или друга причина процедурите вървяха, но не стигаха докрай. Така че при всички случаи по отношение на избора не мога да бъда конкретно компетентен, защото той е прерогатив на Вашето Министерство и на уважаемата Комисия.
Искам да напомня, че Драматичен куклен театър „Плевен” в момента се намира в недобро състояние именно поради една от причините – тази, която коментирам, проточването на конкурса. Но вероятно и не само по тази причина.
В стола на директора на драматичния театър в Плевен последно бе една от легендите на Плевен – Илко Иларионов, а преди това, като външна фигура, която остави изключителна следа в Плевен, бе големият Черкелов. Той остави запомнящи се постановки, запази и издигна високо нивото на театъра.
Много разчитаме, че с този избор, който сега е направен, отново ще имаме тези или близки до тях успехи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Но по един или друг повод досега необходимостта от ремонт в театъра се свързваше... Самата сграда е паметник на културата. Основният ремонт в театъра не е провеждан повече от 35 години, от далечната вече 1985 г. или малко по-рано.
Много разчитаме на компетентната Ви воля и намеса в тази посока, за да можем, а нямам съмнение, че всички ние, народните представители – и от опозицията, и от управлението, които сме от Плевен и Петнадесети Плевенски избирателен район, в това отношение нямам съмнение и председателят на Народното събрание госпожа Цачева, ще направим необходимото и ще имате нашата подкрепа за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос нямаше, но заповядайте за отговор, господин Рашидов. Въпросът е зададен относно процедура. Чух от народния представител, че вече е приключила.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Председател, господин Антонов! От уважение към град Плевен и към театъра ще ми позволите няколко думи.
Ние изпадаме в тежка драма, когато говорим, че един театър няма да е, но театър не се прави от директора, а от артисти и от публика. В това е смисълът на театъра.
Понякога се забавя търсенето на добър мениджър. Когато един човек е голям артист, не значи, че той е и добър ръководител – дайте да не се лъжем. Скоро в Народния театър назначихме господин Морфов за директор, след една година той се отказа. Не е толкова лесно една машина да се управлява. Така че нека да не драматизираме. Аз нямам никакъв проблем – и в културните центрове, и в театрите, както някои правят, да си назнача братовчедите, за да имат сигурна заплата.
Целта е театрите да работят, в Плевен публиката да е щастлива от добър театър и актьорите да са щастливи от зрители, защото срещу всеки приход от зрител те получават от нашата държава между 2,5 – 8 лв. Зависи от форматите – оперни, филхармонични, симфонични и драматични и куклени. Така че, няма страшно – театърът вече има директор – дай Боже, да му пожелаем „На добър час!” и да са щастливи артистите и публиката в Плевен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми министър Рашидов, нямам съмнение в това, което казахте. Всички ние очакваме точно това, което и Вие казахте. Още веднъж заявявам, че ще имате нашата подкрепа. Град Плевен и Драматичният куклен театър е единият от центровете на културата не само за града, а и за Северна България и, разбира се, един от опорните пунктове на Министерството на културата. Така че разчитаме, заповядайте на първата постановка на новия директор – ще Ви домакинстваме. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Рашидов – уморихме Ви днес с многото въпроси.
Колеги, останаха два въпроса, които ще бъдат развити и ще получат отговор от господин Ивайло Калфин – заместник министър председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика.
Първият въпрос е на господин Манол Генов относно преустановяване на работата на изнесено работно място на Териториална дирекция на НОИ – Пловдив, намиращо се на територията на община Асеновград.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер! На територията на община Асеновград от години функционира изнесено работно място на Тeриториална дирекция на НОИ, което обслужва жителите на общините Асеновград, Садово и Лъки.
През последните две години в посочения офис на Териториалната дирекция работят две служителки – една за регистрация на безработни лица, другата – за прием на болничните листове от работодателите.
На територията на трите общини икономически активното население при последното преброяване на Статистиката е над 30 хиляди души, регистрираните безработни към 31 януари 2016 г. са 4 хиляди души. В същото време на територията на тези общини юридическите лица, които ползват услугите на това работно място, само в община Асеновград са над 6500, в Садово са 1407, в Лъки са скромните 77, които непрекъснато ползват услугите на този офис.
Какви са причините за закриване на това изнесено работно място на Териториалната дирекция и каква е възможността то да запазено? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Генов.
Господин Калфин, слушаме Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Генов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изнесеното работно място на НОИ в Асеновград е към Териториалното поделение – Пловдив. То е открито през 2004 г., като задачите му са отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. От 2007 г. в него са осъществяват и дейности, свързани с изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност и по-специално прием на документи.
От 1 януари 2015 г. се въведе задължение на органите на медицинската експертиза да представят по електронен път данните от издадените от тях болнични листове на НОИ. От 1 януари 2016 г. осигурителите и самоосигуряващите се лица подават в НОИ документи за изплащане на парични обезщетения по електронен път. Със създаването на тази възможност на практика приключи вторият етап от електронизирането на процеса на изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, за майчинство и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст. Осигурителите и самоосигуряващите се лица вече могат да изпълняват задълженията си без да посещават офиси на НОИ.
Актуалните данни към днешна дата показват, че над 73% от общия прием документи в тази дейност вече се осъществяват по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис, а приемът на хартиен носител е едва 5,88% от общия обем документи. След като от 1 януари 2016 г. изцяло процедурата за болничните листове вече става по електронен път, отпадна възможността някой да носи на място болнични листове и някой друг да му ги приема.
Втората услуга е свързана със заявяването на безработни лица. По принцип знаете, че в едноседмичен срок след началото на периода на безработица лицето е длъжно да се заяви в бюрото по труда, а в тримесечен срок – в съответното поделение на НОИ, така че, първо, те са доста малко. Второ, има възможност в рамките на тези три месеца хората, така или иначе, излизат от общината си и пътуват, да направят подобна регистрация.
Искам само да уточня, че не всички, които подават електронни документи, трябва да имат електронен подпис. От 2005 г. НОИ предоставя на физическите лица персонален идентификационен код, а от 2007 г. – на осигурителите и на юридическите лица. Така че фирмите вече нямат нужда да ходят до НОИ, гражданите, които излизат в безработица, еднократно в рамките на три месеца от този период трябва да посетят подобно бюро.
Съкращението в редица изнесени бюра на НОИ дава възможност след въвеждането на електронната система да бъде оптимизиран съставът и бюджетът.
Това, което мога да Ви кажа за Асеновград, и то особено защото покрива три общини, защото от Асеновград до Пловдив са 18 километра, с добра транспортна връзка, имаме уверение от ръководството на НОИ, че ще запазят работно място, което ще работи по график – на определен период от време ще присъстват служители, така че да може всеки човек от тези общини да го посещава. Ще разчитам на Вашето съдействие и на съдействието на общината за предоставяне на подходящи условия за тази услуга. Така че гражданите няма да бъдат затруднени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма да ползвате.
Вторият въпрос към господин Калфин е от народния представител Георги Гьоков относно размера на добавката от пенсията на починал съпруг.
Слушаме Ви, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика! Моят въпрос е свързан с трагично събитие в живота на хората. Загубата на съпруг или съпруга е тежко емоционално събитие. Това, от една страна. От друга страна, то води до съвсем сериозни финансови сътресения в семейството. Логично и правилно е държавата да предлага някаква компенсация за изгубените доходи в семейството и компенсацията да е насочена към съпруга, останал жив, към децата, а защо не и към родителите?
По българското законодателство пенсионерите имат право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг. Това право се урежда в чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване. До 31 август 2011 г. тя беше в размер на 20% от пенсията на починалия съпруг, а от 1 септември 2011 г. е 26,5%. По едни добри намерения, които бяха записани в Кодекса на труда, тя трябваше да расте планово в годините и през 2015 г. да стане 40%. Незнайно защо през 2012 г. бяха отменени, пак с промяна в Кодекса на труда, от същите хора, които тогава заявиха добрите намерения. Казвам „незнайно”, защото до обществото не стигнаха реалните мотиви за тази отмяна.
Сега сме 2016 г. и вече пет години тази добавка не е мърдала, а увеличението й очакват 700 хиляди пенсионери. Без да претендирам, че съм точен – 500 хиляди от тях са с пенсии до 250 лв. и това е единствената им надежда за увеличаване на доходите.
Тъй като Вие и правителството нямате идея, нито намерение да осъвременявате пенсиите и да им дадете възможност да се измъкнат от мизерията, а тази пенсия аз я разглеждам като подпомагане и солидарност към тези хора, няма да развивам нататък въпроса, а ще го задам директно – какви са Вашите виждания и каква ще е политиката на Министерството на труда и социалната политика по темата с осъвременяването на размера на добавката от пенсията на починал съпруг? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Не само правителството, но и законодателят има намерение ежегодно да актуализира всички пенсии, което предстои да се случи от 1 юли тази година.
По отношение на така наречените „вдовишки пенсии”, в момента ги получават 735 392 пенсионери, а средният размер на добавката е 63,13 лв., малко над 63 лв.
Пропуснахте да отбележите още една възможност, която също е включена в Кодекса за социално осигуряване. Когато почине единият от членовете на семейството, останалият жив получава съответните 26,5% от пенсията на починалия или има възможност да получи 50% от пенсията на починалия съпруг, ако тя му е по изгодна и тя е по-висока, като това, разбира се, замени неговата собствена пенсия. Така че тази възможност за избор съществува и хората, чиито починал съпруг или съпруга е взимал по-висока пенсия, избира тази опция. Това също е вариант за увеличаване на общия размер.
Годишно за тези пенсии разходът е 46 млн. 400 хил. лв., което означава, че всеки процент допълнително увеличение е около 2 млн. лева допълнителни средства, които трябва да бъдат предвидени за това увеличение.
Същевременно не е вярно, че и добавките от 26,5% не се увеличават. Всяка година с индексирането на пенсиите на практика се индексира цялата пенсия на починалия съпруг и съответно тази част от нея 26,5%, която се получава от преживелия. Всяка година тази сума се завишава леко със съответния процент индексация. Ако се отделят допълнителни средства, те трябва да са значително над този 1% , който споменах, за да има разлика. В момента също има увеличение и в зависимост от общото увеличение на пенсиите съответно се увеличават и вдовишките пенсии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, предполагам нямате очаквания да кажа, че съм доволен от Вашия отговор. Дори няма значение дали аз съм доволен от отговора, а е важно да са доволни българските пенсионери, в случая тези, които имат починал съпруг или съпруга. Те няма как да са доволни, даже подозирам, че са гневни от отговора, защото на практика им казвате: „Това е положението. Няма да Ви помагаме. Няма да сме солидарни с Вас. Оправяйте се, както можете”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Такова нещо не е казано, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ако продължа в тази посока, ще стане много популистко, затова няма да го направя.
Тъжно е, това са нашите майки и бащи, които сме оставили да тънат в мизерия и беднотия.
Казах Ви, че над 250 хиляди от получаващите вдовишки надбавки са на всичкото отгоре с пенсия под 250 лв. Мисля, че трябва да стигнем поне 40, да не казвам дори 50% от пенсията на починалия съпруг, защото солидарно, солидарно, но тези пари са плащани и няма как да отиват в други посоки.
Сигурно ще стане много натуралистично, но ще Ви дам един пример. От семейство пенсионери съпругът е с висока пенсия, защото цял живот се е блъскал и работил, за да осигурява стандарт в семейството, а съпругата – с ниска пенсия, защото е гледала децата, грижила се е за съпруга и за домакинството. Това семейство пенсионери все пак е поддържало нормален стандарт заради пенсията на съпруга, но той умира и съпругата остава с мизерна вдовишка добавка от 26% от неговата пенсия. Аз въобще не смятам това за справедливо и нормално. За нея животът свършва, още повече сега в домакинството тя е принудена да плаща присъщите разходи за домакинството сама, без друга помощ.
Затова, господин Министър, няма да са доволни хората от отговора Ви, защото те са с по-друго очакване от нас, като законодатели, и от Вас, като изпълнителна власт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Гьоков, нека все пак Ви напомня, че до 2011 г. добавката беше 20%. През 2011 г. беше увеличена на 26,5%. Не съм чул да имате някакви предложения като народен представител за нещо допълнително. А може би сега сте се сетили за този въпрос?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Като управляващи също не са имали предложения.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това е добре, че са Ви подсетили.
Примерът, който давате, е свързан с членове на семейство с ниска и висока пенсия, ако това е така, то тогава преживелият съпруг, чийто съпруг е починал, ще се откаже от своята и ще вземе половината от високата пенсия. Споменах, че има много такива случаи. По този начин ще си увеличи дохода.
Нека да не забравяме, че пенсиите са осигуровки, а не са социални плащания. Това са осигуровки, за които всеки е отделял от дохода си, зависи колко време са се внасяли, върху какъв доход, каква заплата.
За хората с ниски доходи се предвиждат други мерки, каквито се вземат, включително великденските добавки се дават именно за хора, чиито сбор от пенсиите е до 300 лв. Ако това се увеличи, може би някои такива хора ще отпаднат от великденските добавки.
Сега разширяваме групата за подпомагане и обсъждаме по какъв начин да го направим с хранителни продукти. Обсъждат се различни варианти за подпомагане ползването на електроенергия и така нататък.
Хората с ниски доходи има възможност да бъдат подкрепени от социалната система, а не допълнително от осигурителната система.
Дали социалната система достига за всичко, което ни се иска да се случи? Вероятно не. Ако говорим обаче за отговорност на народните представители и на кого са гневни хората, тогава трябва да бъдем реалисти, защото тук има и Ваши колеги, които предлагат пенсията да стане 1000 лв., минималната работна заплата – 2000 лв. или нещо подобно. Не мисля, че вдъхват много увереност в избирателите си, че това е реалистично.
Вие сте работили в социалната система, познавате нещата, нека да говорим за неща, които са възможни! Нека да търсим възможности за подпомагане на хората с най-ниски доходи, но това става по-скоро чрез социалната система, отколкото чрез осигурителната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Калфин, благодаря за участието Ви в настоящия парламентарен контрол.
Поради изтичане на времето, определено за него, обявявам следващото пленарно заседание идната сряда, която е на дата 13 април, с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,26 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Кирил Цочев
Красимир Каракачанов

Секретари:
Иван П. Иванов
Калина Балабанова