Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов


Секретари: Александър Ненков и Иван Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден! Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, след обсъждане на Програмата за работата на Народното събрание за времето от 13 до 15 април 2016 г. на Председателския съвет по-рано днес, предлагам в Програмата да влязат следните законопроекти:
1. Второ гласуване на Законопроекта за трудовата миграция и трудовата мобилност. Вносител – Министерският съвет, приет на първо гласуване на 10 февруари 2016 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносители – Данаил Кирилов и група народни представители.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 11 март 2016 г. законопроекти с вносители:
Първи Законопроект – Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов;
Втори Законопроект – Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Георги Ковачев, Петър Славов, Емил Димитров, Йордан Цонев и Петър Чобанов.
4. Второ гласуване на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане. Вносител – Министерският съвет, приет на първо гласуване на 9 октомври 2015 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за равнопоставеност на жените и мъжете. Вносител – Министерският съвет, приет на първо гласуване на 24 февруари 2016 г.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към Споразумението. Вносител – Министерският съвет.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор. Вносител – Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Евро- средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна.
9. Първо гласуване на Законопроекта за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносител – Велизар Енчев на 17 април 2015 г.
Втори Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители – Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров.
И трети Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители – Атанас Мерджанов и група народни представители.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносител – Министерският съвет.
Парламентарен контрол по чл. 91 - 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в обичайния ден – петък, 11.00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 135 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 12.
Програмата е приета.
Постъпили са две предложения по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото по време е на народните представители Иван Иванов и Петър Славов за включване в седмичната ни програма на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 554-01-114, внесен от Иван Иванов, Петър Славов и група народни представители. Оттегляте това предложение.
Второто предложение е на Драгомир Стойнев и Георги Гьоков, които предлагат да бъде включено като точка в седмичната програма за тази седмица Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца с увреждания, № 554-01-164, внесен на 14 октомври
2015 г., от Драгомир Стойнев и група народни представители.
Слушаме ме Ви, господин Стойнев, да защитите предложението си.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние, от “БСП лява България”, не оттегляме нашето предложение. Внесли сме го месец октомври и считаме, че е крайно време да влезе в пленарната зала. За съжаление, дори и Бюджетната комисия, доколкото разбирам, не желае да се произнесе по един Законопроект с изключителна важност, особено за децата с увреждания. Този Законопроект цели да регламентира именно получаването на обезщетение за тези семейства, които отглеждат своите дечица, които не са ги отхвърлили, или по-скоро захвърлили към държавата. Знаете, че те досега получаваха приблизително 70% от минималната работна заплата. Винаги, когато минималната работна заплата се увеличава, когато БСП е на власт, обезщетението се е увеличавало. За съжаление, когато ГЕРБ управлява, това обезщетение винаги е намалявало, или по-скоро е било замразявано – нещо, което е изцяло недопустимо.
Уважаеми дами и господа народни представители, става въпрос за допълнителните 54 лв. към помощта на семействата, които отглеждат сами своите деца. Считам, че това е изключително правилно и е една навременна мярка. Само преди няколко дни, за съжаление, казвам, имаше протест на майки, които отглеждат своите деца, които искат по-справедлива политика. Ако управляващите се вслушат в гласа на опозицията, считам, че тези протести могат да бъдат избегнати. Считам, че такава мярка подпомага и без това трудното ежедневие на тези семейства, тяхната безизходица и безпътица. И без това голяма част от тях са отчаяни. Нека поне държавата да покаже отношение към тези семейства. Става въпрос за приблизително малка сума, ако гледаме като цяло бюджета – приблизително 14 млн. лв. Става въпрос приблизително за 22 хиляди семейства, които наистина разчитат народните представители да имат отношение към бъдещето на тези деца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 65, против 4, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Няма как да не ползвам процедурата за прегласуване и още веднъж да се обърна към Вас да подкрепим семействата на децата с увреждания.
На фона на протестите от миналата седмица, не знам как, с какви очи, с какво чувство натискате бутона „против” влизането на тази точка в дневния ред? Става въпрос за 22 хил. деца. Трябва да обвържем помощта към тях с минималната работна заплата. Ще се получи увеличение с 54 лв., а помощта ще стане 294 лв. Това са 14 милиона годишно. Защо лишаваме тези деца и семейства от 648-те лв. годишно? Защо парите да не влязат в семействата?
Повярвайте ми, няма да забогатеят с тези пари. Всичките ще отидат за лекарства, за рехабилитация, за специални храни. Нечовешко е отношението към тези семейства и да го демонстрираме с гласуване, като въобще не пуснем на дебат това наше предложение в залата, не знам какво могат да мислят за нас хората отвън, особено родителите на децата с увреждания.
Формално ползвам процедурата по прегласуване, като Ви призовавам да го подкрепим.
Призовавам всички народни представители, които бяха на срещата с тези майки, които чуха проблемите им – виждам знаци на съгласие от хората, с които се срещнахме на протеста – дайте да пуснем за обсъждане предложението и да гласуваме за неговата подкрепа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 147 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 71.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, извинявайте, че ще бъда докрай нахален и настоятелен, но ще предложа тази точка да бъде първа точка в седмичната програма за утре. Като сме тръгнали да правим нещо добро, да го направим докрай. Благодаря Ви. (Възгласи „Браво!” от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение включеният по нашето решение Законопроект да бъде т. 1 за утре, четвъртък.
Гласуваме, колеги.
Гласували 149 народни представители: за 63, против 26, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Точката остава като предпоследна в програмата преди парламентарния контрол.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 6 до 12 април 2016 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител – Иван Станков. Водеща е Комисията по земеделието и храните.
Проект за решение за отмяна Решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание и за откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията. Вносител –Петър Славов и група народни представители. Ще се обсъжда от Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител – Петър Славов и група народни представители. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Вносител – Кирил Цочев и група народни представители. Водеща е Комисията по енергетика, разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносител – Кирил Цочев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи – Комисията по енергетиката и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Мартин Димитров и Петър Славов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Кирил Цочев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител Красимир Каракачанов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисия по вероизповеденията и правата на човека.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика, на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, както и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Проект за решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията. Вносител – Дилян Добрев и група народни представители. Разпределен e на Комисия по икономическа политика и туризъм и на Комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще се гледа и от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за приемане на Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2015 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Проект за решение за приемане на Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Разузнаване” за 2015 г. Вносител – Министерският съвет. Отново е разпределен на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител – Министерският съвет. Предстои разпределение.
На 12 април 2016 г. с писмо с входящ № 603-12-19 в Народното събрание е постъпил Доклад за напредъка по изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради през 2015 г., приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2 февруари 2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й.
Докладът е изготвен в изпълнение на т. 2 от Решение на Народното събрание от 20 февруари 2015 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Мая Манолова и Дора Янкова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова относно политика на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за санирането на жилищни сгради.
Материалът е предоставен на всички народни представители на електронните им пощи и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно информация за февруари 2016 г. по следните показатели: „Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно” без търговията с автомобили и мотоциклети, индекси на промишленото производство и индекси на строителната продукция”, както и „Информация за индексите на потребителските цени за март 2016 г.”.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Съгласно приетата от нас Програма, започваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ.
Господин Адемов, слушаме Ви с доклада за второ гласуване по този Законопроект.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Позволете ми преди това да направя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Гълъб Донев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение, колеги.
Гласували 109 народни представители: за 106, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра в залата.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г., приет на първо гласуване на 10 февруари 2016 г.
„Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и на Глава първа „Общи положения” по вносител, подкрепени изцяло от Комисията.
Гласували 111 народни представители, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 1 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. регулирането на достъпа до пазара на труда на работници –граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика;
2. осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
3. заетостта на български граждани при свободното им движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
4. двустранното регулиране на заетостта с трети държави – както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България.
(2) Условията и редът, при които работниците – граждани на трети държави, и членовете на техните семейства, както и граждани на трети държави – членове на семейство на български граждани, може да влизат, да пребивават и да напускат Република България, се определят със Закона за чужденците в Република България.
(3) Условията и редът, при които гражданите на други държави – членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги? Няма.
Гласуваме чл. 1 в редакцията на Комисията по доклада й.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 3 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Политиката по свободно движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци се осъществява в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Министърът на труда и социалната политика след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност може да наложи ограничения на достъпа на работници – граждани на трети държави, до пазара на труда, включително на висококвалифицираните и на лицата, извършващи дейност на свободна практика, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.
(3) Сътрудничеството и консултациите по ал. 1 и 2 се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 3.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 4 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Към министъра на труда и социалната политика се създава Национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
(2) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност се състои от равен брой представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от представители на министерства, агенции, комисии, както и на органите за местно самоуправление.
(3) В състава на съвета по ал. 2 могат да бъдат канени за участие и представители на международни организации и юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на трудовата миграция, трудовата мобилност и интеграцията на чужденци.
(4) Председател на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност е министърът на труда и социалната политика.
(5) Съставът, организацията и дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 4.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава втора – Трудова миграция от трети държави”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава втора и Раздел І от тази Глава по вносител, подкрепени изцяло от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 5 има предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) На гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:
1. има трудов договор с местен работодател;
2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;
4. извършва дейност на свободна практика.
(2) При кандидатстването за първоначален достъп до пазара на труда, както и за достъп след срока по чл. 7, ал. 5 чужденецът пребивава извън територията на Република България.
(3) Условията и редът за допускане на командировани или изпратени работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Така формулирана т. 1 от ал. 1 на чл. 5 в Закона всъщност дава възможност за злоупотреби по този текст, поради което правя предложение за едно леко допълнение на т. 1, а то е: след думите „по трудов договор” да бъде добавено „при спазване на условията на чл. 7 от този Закон”.
Какво се има предвид? Могат да бъдат пуснати безброй такива договори, но все пак изискванията на чл. 7 в този Закон казват, че чужденците, или както вече са преименувани „гражданите от трети страни”, не трябва да бъдат повече от 10% от заетия персонал на дадено предприятие. Ако т. 1 остане в тази редакция, а тя е преди чл. 7, това означава, че се отваря сериозна врата за злоупотреби и навлизане на огромен брой мигранти на трудовия пазар в България. Мисля, че е добре да бъде допълнено изречението в т. 1, за да има яснота и да не може да се злоупотребява с тази материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров, който предлага в чл. 5, ал. 1, т. 1 по доклада, а тя гласи: „има трудов договор с местен работодател”, да се запише: „има трудов договор при условията на чл. 7 с местен работодател”.
Гласуваме предложението на господин Байрактаров.
Гласували 92 народни представители: за 24, против 20, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам прегласуване, защото имам чувството, че тук, в тази зала, изобщо никой не се напъва да разбере, че ако допълнението не бъде направено в т. 1 на ал. 1 от чл. 5, това означава, че българският работник, служител спокойно вече може да бъде изхвърлен от пазара на труда. Той просто не е защитен, и не знам защо не искате да го разберете.
Ако се върна два члена по-назад, с предложенията на господин Хасан Адемов, където обвързва Закона и със Закона за чужденците, трябва да Ви припомня, че там има текст, който казва, че като минат 90 дни, всеки чужденец, без да се знае дали е сириец, какъвто и ще да е, дори без да има лична карта, получава право на достъп до трудовия пазар. Тоест в момента с предложението, което правя, първо, искам да защитя българските работници и служители от една такава инвазия, от злоупотреби. Как? По какъв начин? Точно по никакъв!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, вицепремиерът Калфин има готовност да даде отговор, въпреки че сме в процедура на прегласуване. (Реплика от заместник министър-председателя Ивайло Калфин.)
Да Ви въведа в предложението, господин Калфин. В чл. 5, ал. 1, т. 1 е записано, че на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато има трудов договор с местен работодател. Господин Байрактаров се притеснява, че ако не е записано „при условията на чл. 7”, тъй като чл. 5 се намира преди чл. 7, условията по договорите няма да важат така, както са визирани в чл. 7.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е юридически въпрос. Това, че един член е пред друг в Закона, не означава, че единият действа по-малко от другия. Член 7 е факт. Той се прилага. Ако народните представители го гласуват, той е част от Закона. Ще бъде част от уредбата и няма смисъл във всички предходни членове да се прави референция към чл. 7.
Освен това би трябвало да бъдат изпълнени тези условия, за да започне каквато и да било процедура. Така че ако чл. 7 бъде приет, ще бъде валиден и няма смисъл да се споменава в предходните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 96 народни представители: за 20, против 16, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 5 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 6 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
„Чл. 6. Трудовите и осигурителните отношения на работниците – граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика, се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 6 в редакцията на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 7 има предложение от народния представител Мариана Тодорова, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство:
1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда;
2. при условие че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държави ¬ страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2-6;
3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
4. когато гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
(2) Работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.
(3) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на работници – граждани на трети държави.
(4) Продължителността на разрешения достъп до пазара на труда по ал. 1 е за срока на договора с местния работодател, но за не повече от 12 месеца.
(5) Срокът на решението по ал. 3 може да бъде продължен до 3 години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени.
(6) Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за подаването на заявление за предоставяне на решението по ал. 3, включително за произтичащите от него права и задължения за работника – гражданин на трета държава.
(7) Документите, необходими за предоставяне на решението по ал. 3, се подават от работодателя в Агенция по заетостта.
(8) За предоставяне или продължаване на срока на решението по ал. 3 работодателят внася такса в размер на 400 лв.
(9) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на трети държави, по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.
(10) Условията и редът за предоставяне, продължаване, отказ или отмяна на решението по ал. 3, както и условията за провеждане на проучването по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(11) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на разрешенията за пребиваване и работа се определят с правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр...).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Това е въпросният чл. 7.
Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Правя редакционно предложение – в ал. 8 на чл. 7, защото е в противоречие със Закона за държавните такси, числото 400 да бъде променено на числото 4.
Господин заместник-министърът и господин вицепремиерът да излязат и да обяснят как формираха себестойността на тази такса от 400 лв., в противоречие на чл. 2 от Закона за държавните такси. Как и по какъв начин я изчислихте, калкулирахте, какви разходи влизат в тези 400 лв.? Става ми много интересно. Или хей така, произволно някой си ги пише, в противоречие със Закона?! Ако не знаете, то Законът казва, че таксата трябва да бъде изчислена и определена на базата на нейната себестойност, тоест да включва разходите по нейното формиране.
Тук трябва да Ви обърна внимание, че има много добра съдебна практика, която казва, че заплатите на служителите не влизат в тази себестойност.
Хайде сега, излезте и обяснете как формирахте тези 400 лв., по каква себестойност, или си ги пишете хей така, за да напишете нещо.
Моето предложение е от 400 лв. да бъде на „4 лв., тъй като единственото, което се случва, е да се приеме едно заявление. Цената на това заявление е 10 стотинки.
И да допълня, цялата информация я има. Тук става въпрос само за удължаване на срока. Има я, обработена е, не се правят никакви допълнителни разходи. По-скоро щеше да има логика при първо подаване на такова заявление да се търси някаква такса, тъй като там се влага някакъв труд. Но при второ подаване за удължаване – логиката просто я няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, първо ще гласуваме току-що направеното предложение от народния представител Байрактаров – в чл. 7, ал. 8 числото „400” да бъде заменено с „4”.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 23, против 28, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията за чл. 7.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 8 има предложение от народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Има предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които:
1. имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България;
2. имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6-8,10,14,16,19 и 20 и чл. 24в от Закона за чужденците в Република България.
(2) Право на достъп до пазара на труда, на основание извън посочените в ал. 1, може да получат работници – граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:
1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. лица, работили в предходен период, преди подаване на искането за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;
3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 – при продължаване на заетостта над 3 месеца;
4. членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец – гражданин на трета държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 8.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 9 има предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. (1) Не се изисква разрешение по чл. 7, ал. 3 за работници – граждани на трети държави:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;
10. търсещи убежище или международна закрила – за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България – до осъществяване на експулсирането.
(2) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9 и 11 се декларира по ред, определен в Правилника за прилагане на Закона.
(3) Работник – гражданин на трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(4) Работник – гражданин на трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(5) Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с Правилника за прилагане на Закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 9? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, който е редактиран от Комисията за чл. 9.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
(2) При наемане на работа или при приемане на работник – гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие, от който съхранява за срока на наемането или приемането.
(3) Условията по ал. 2 се изпълняват и по отношение на командированите работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.
(4) При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на работника – гражданин на трета държава, или на командировката в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или лицето, приело работника, уведомява писмено Агенцията по заетостта в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 10? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, който е редактиран от Комисията за чл. 10.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 11 има предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решението по чл. 7, ал. 3, когато:
1. не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 7 и чл. 8, ал. 1;
2. не са спазени процедурите, определени с Правилника за прилагане на Закона;
3. работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец;
4. работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, граждани на трети държави, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2-6, граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник – гражданин на трета държава.
5. са налице основания по чл. 10 от Закона за чужденците в Република България;
6. работодателят в предходната една година преди подаване на искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3 има влязло в сила наказателно постановление по чл. 76, ал. 1;
7. работодателят е подал уведомление в Агенцията по заетостта за масово уволнение на работници и служители от същите категории, професия и квалификационно ниво, за които иска да назначи работници – граждани на трети държави, в предходните шест месеца преди внасянето на искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3;
8. работодателят има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване;
9. работодателят не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност;
10. работникът – гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на внасяне на искането;
11. министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда съгласно чл. 3, ал. 2.
(2) Алинея 1, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.
(3) Отказите по ал. 1 и 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 11? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията, за предложения чл. 11.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 12 има предложение от народния представител Хасан Адемов, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава, може да бъде отнето, когато:
1. се установи, че за предоставянето на решението по чл. 7, ал. 3 са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените в решението по чл. 7, ал. 3 длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника – гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) Условията и редът за отнемане на правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава, се определят в правилника за прилагане на Закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 12? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 12.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 13 има предложение от народния представител Хасан Адемов, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.
(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс и след завръщането на гражданина в държавата на обичайното му пребиваване, включително за разходите по превода на плащането.
(3) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 2, наетият на работа незаконно пребиваващ на територията на Република Българин гражданин на трета държава, може да предяви иск срещу него, включително, когато се е върнал или е бил върнат в държавата по обичайното му пребиваване, в тригодишен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Върху изплатеното по ал. 2 възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.
(5) Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме, предложен от Комисията и редактиран от нея, текст на вносител за чл. 13.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 14 има предложение от народния представител Хасан Адемов, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Министърът на труда и социалната политика може при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2.
(2) За разрешението по ал. 1 министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.
(3) Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си актуална информация за разрешенията по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Може да докладвате и Раздел II.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Раздел II – Единно разрешение за пребиваване и работа”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме анблок, уважаеми колеги, текст на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 14 и подкрепен от Комисията текста за наименованието на Раздел II.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 15 има предложение от народния представител Мариана Тодорова, което е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3, за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа;
2. притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост.
(2) Решението по ал. 1 се предоставя при спазване на чл. 7, ал. 1.
(3) Срокът на решението по ал. 1 може да бъде продължаван за срок до 12 месеца, когато са налице основанията за първоначалното му предоставяне и няма прекъсване в заетостта, като общата продължителност не може да надвишава три години.
(4) За предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 за работа на:
1. лица от български произход, доказан по установения ред, за наемането им на длъжност, за която имат съответното образование или професионални квалификация и опит – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
3. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката;
4. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
5. спортисти и треньори в професионални спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.
(5) Достъпът до пазара на труда на лицата по ал. 4 може да бъде продължаван и след изтичане на тригодишния срок на заетост по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по предложения чл. 15? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 15.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 16 има предложение от народния представител Хасан Адемов, което се подкрепя от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които са:
1. командировани или изпратени в рамките на предоставянето на услуги – за срока на командироването;
2. получили разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер;
3. получили разрешение за сезонен работник;
4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.”
„Раздел III – Синя карта на Европейския съюз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, изказвания по чл. 16 и наименованието на Раздел трети? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 16 и подкрепен от Комисията, наименование на Раздел ІІІ.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 17 има предложение от народния представител Мариана Тодорова. Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) Разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз” се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) Решението по ал. 1 се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4, когато:
1. работникът – гражданин на трета държава, притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.
(3) Решението по ал. 1 се предоставя за срока на трудовия договор.
(4) За предоставяне на решение за упражняване на висококвалифицирана заетост трудовият договор е със срок, не по-малък от 12 месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме предложен текст от вносител, редактиран от Комисията за чл. 17.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 18 има предложение от народните представители Георги Гьоков и Драгомир Стойнев:
Член 18 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Мартин Димитров, Румен Христов, Делян Добрев и Петър Кънев:
„В чл. 18, ал.3 думите „3 пъти” се заменят с „1,5 пъти”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. (1) Изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат при предоставяне на решение по чл. 17, ал. 1 за упражняване на висококвалифицирана заетост от работник – гражданин на трета държава, на длъжност от единична група професии от Националната класификация на професиите и длъжностите, включена в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти.
(2) Списъкът по ал. 1 се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите и след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да се актуализира ежегодно до 31 януари.
(3) Решението за упражняване на висококвалифицирана заетост по ал. 1 се издава при спазване на чл. 17, ал. 2, т. 1, когато брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, е най-малко 3 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Изказвания?
Господин Гьоков, имате неподкрепено предложение за отпадане на целия член. Имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Както виждате, този Законопроект е консенсусен и върви нормално, подкрепя се в залата.
Мисля си, че единственият неконсенсусен текст в Закона е именно този чл. 18. С другия вносител – народния представител Драгомир Стойнев, си позволихме да предложим отпадането на този текст, защото ни притеснява това премахване на пазарния тест, макар и само за определени професии и как ще се отрази то на защитата на българския трудов пазар.
Нямам надеждата, че Вие ще гласувате нашето предложение да отпадне този член, само че с изказването си искам да Ви обърна внимание за какво става въпрос в текста и какво представлява пазарният тест. Пазарният тест представлява обявяване на мястото, на което работодателят иска да назначи чужденец в съответната дирекция по труда, в поделенията на Агенцията по заетостта. Това работно място се обявява в един национален и в два регионални вестника и престоява в бюрата по труда 14 дни. По този начин трудовите посредници работят за заемането на мястото и то става достъпно за българските граждани от гледна точка на информираност.
Не знам защо пренебрегваме като институция Агенцията по заетостта и бюрата по труда и защо да не обявяваме тези работни места там? Представете си, че там има регистрирани хора, подходящи по образование и квалификация да заемат това място – откъде да научат те за това свободно място, освен от бюрото по труда?
Ще Ви припомня, че в бюрата по труда се регистрират и хора, които искат да си сменят работата, например работещи не по специалността си, но са се регистрирали именно за да търсят работа по специалността си. Защо ги лишаваме от това да научат, че има работно място по тяхната специалност?
По същество чл. 18 отменя изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 от този Законопроект, които току-що приехме. Не знам дали това спестява на работодателите 14 дни, в които мястото трябва да престои по работния тест в бюрата по труда и не води до кой знае какво облекчаване на процедурата. Дали процедурата ще трае 15 или 30 дни според мен не е кой знае от какво значение, след като ще бъде наеман чуждестранен работник, което значи, че дълго време това работно място е стояло незаето при работодателя.
Ще обърна внимание на това, че с чл. 18 отменяме текста на т. 2, който гласи: „При условие че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение”. Значи, ние каквото и да правим, можем да направим така, че в една фирма да работят 100 чужденци само защото българският работодател твърди, че не може да намери български работници.
Вижте какво е записано в ал. 2 на чл. 18: „Този списък се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителни организации на работодателите и след обсъждането в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да се актуализира ежегодно до 31 януари”. Тоест ние оставяме на работодателски организации и на работодателите да защитават нашия пазар на труда, но, съгласете се, че невинаги техните интереси съвпадат с интересите на работещите и с интересите на държавата за защита на пазара на труда. Даже мога да твърдя противното, че в повечето случаи тези интереси се разминават.
Следващият ми аргумент в подкрепа на отпадането на чл. 18. Сега говорим за IT специалисти и всичко е подчинено на това, че става въпрос за IT специалисти. Но когато говорим за тях, аз може би ще се съглася, че наистина липсват такива на пазара на труда, но си представете на един по-късен етап някоя работодателска организация да каже, че например липсват стругари, фрезисти или трактористи на пазара на труда и иска те да влязат в този списък.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Стругари с висше образование има ли?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не говорим само за висше образование, а за висококвалифицирани специалисти.
Така може да твърдим, че някой работодател няма специалисти по български език. Внасяме субективизъм в цялата работа и аз не мисля, че това ще се отрази добре на цялостната визия на Закона. Само знам, че няма да подкрепите това нещо. Ще Ви кажа, че синдикатите са съгласни с това и подкрепят. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето изтече!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
И последно изречение. Мисля, че на този консенсусен Закон един такъв приет текст няма да бъде добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Първа реплика – господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, трябва да е ясно, че в този раздел става въпрос за висококвалифицирана заетост. Изрично е подчертано, че тези хора, които ще бъдат наемани от български работодатели по силата на тези правила, трябва да бъдат задължително с висше образование. Това е така наречената „синя карта” на Европейския съюз. „Синята карта”, подчертавам, е само за високоспециализирани професии.
Вие казахте, че със заповед на министъра на труда и социалната политика всяка година до 31 януари се утвърждава списъкът на професиите, дефицитни на българския пазар на труда, няма такива специалисти, затова работодателите предлагат на министъра на труда и социалната политика по тази процедура с издаване на „синя карта” да бъдат наемани на българския пазар на труда чужденци от трети страни.
В директивата е казано, че се минава през пазарния тест. Това го приехме в чл. 17. Тоест това са общите правила. Значи там се минава през процедура на пазарния тест, минава се през дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи, минава се през ДАНС, през Министерството на външните работи и така нататък. Знаете, че обявата се публикува в ежедневник, в бюрата по труда, както казахте. Тоест тази процедура е достатъчно сериозно аргументирана, за да не се допускат какъвто и да е тип изключения от правилата, тоест заплащането на висококвалифицирана заетост трябва да бъде не по-малко от 1,5 пъти. Това вече е казано в чл. 17.
В следващия чл. 18 се дава възможност за олекотена процедура без пазарен тест. Такава „синя карта” – между другото, тя се нарича „синя”, но иначе е бяла със зелена лента, това е пък една друга особеност – миналата година са издадени не повече от 50 такива разрешения, тази година са само седем в рамките на два месеца. Така че въобще не става въпрос за какъвто и да е проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Друг желае ли реплика?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да подкрепим предложението на колегата Гьоков за отпадане на чл. 18, защото и сега, към момента на разглеждане на Законопроекта, този режим действа по отношение на процедурата без пазарен тест в Наредбата за условията и реда за издаване на разрешителни за работа. Цялата процедура през месец февруари е преминала през Националния съвет за насърчаване на заетостта и Националния съвет по трудова мобилност и трудова миграция. Тази облекчена процедура за наемане на работа на висококвалифицирани специалисти – граждани на трети държави, не е нещо ново. Това вече действа, проверено е. Така че това е облекчение за работодателите и е по предложение на всички националнопредставителни работодателски организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Някой друг желае ли реплика? Няма.
Господин Гьоков – дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, разбира се, че знам, че става въпрос за висококвалифицирана заетост, за специализирани работници. Нямам предвид това. Сигурно е много груб примерът, който дадох с трактористите, исках просто да Ви заостря вниманието, че правим пробив в Закона и въвеждаме някакъв специален режим, а това не спестява нищо на работодателите. Спестява едни 14 дни. Аз не знам и продължавам да недоумявам защо това работно място, въпреки да речем, че е доказано от дългото търсене на работодателя, че няма такъв работник, трябва да престои 14 дни в бюрото по труда? Защото по същество този пазарен тест точно това представлява. Не ми е ясно защо внасяме субективизъм в цялата работа?
Госпожо Ангелова, знам, че това действа с Наредбата. Вие казвате, че е проверено, но кой го провери за толкова кратък период? Има ли анализ какво се е случвало през това време и какво би се случило в бъдеще?
Аз продължавам да мисля, че няма да го подкрепите – сигурно е правилно, такава насока давате в Закона. Няма проблеми. Аз исках с изказването си да Ви обърна внимание, че правим нещо, което не спестява нищо, а не е кой знае колко добро за работодателите.
Аз също ще Ви обърна внимание, че неслучайно синдикатите в становищата си показаха, че целият Закон беше приет консенсусно от тях, но се обявиха против чл. 18. Работодателските организации също се обявиха против чл. 18 с други мотиви обаче. Така че аз не Ви казвам нищо ново. Ако смятате, че аз не съм прав, помислете за това, че партньорите от Националния съвет за тристранно сътрудничество също не са съгласни с текстовете на чл. 18. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Господин Мартин Димитров – Вие също имате неподкрепено предложение. Става въпрос за стойността на брутната работна заплата на наетия работник – в Законопроекта е три пъти, Вие предлагате да е 1,5 пъти, но ще ни разясните.
Заповядайте!
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Първо, искам да започна с това, че Законопроектът е качествен, добре написан, събира мерки, които бяха в различни закони, на едно място. По тази причина го подкрепяме.
Колеги, има един нюанс, който е следният: всяка държава трябва да има своя стратегия за привличане на мозъци. Виждам, че подобна стратегия вече е разработена за България и работи.
Пред Икономическата комисия дойдоха различни работодателски организации – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, спомням си също Асоциацията на индустриалния капитал, които поискаха въпросният праг за набиране на работници без пазарен тест да бъде по-нисък.
Какво се получава в момента? Три средни работни заплати за България към днешна дата означава около 2000 лв.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Две хиляди и четиристотин.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колегата Адемов ме допълва – 2400 лв. По този въпрос му имам пълно доверие. В момента прагът е 2400 лв. Тук говорим, моля да не стане объркване, терминът е „висококвалифицирани специалисти”, тоест тук няма сервитьори, сервитьорки, бармани, барманки и така нататък, такива неща няма тук, говорим само за висококвалифицирани специалисти. Две хиляди и четиристотин лева може би за големите градове не е проблем, но ако искаме такива специалисти в общата концепция на привличане на мозъци отвън да се привличат и в по-малки населени места, 2400 лв. може да се окаже преграда за България. Това е доста висока заплата за България.
Говорих с колеги, няма да казвам от кой край на България. Дори един от съвносителите ми каза, че в неговия изборен район заплати като 2400 лв. на практика няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Сигурно в Хасковския.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Следователно не можем да пишем законопроекти само за София. Да, аз съм роден в София, избран съм в София, защитавам тези избиратели от гледна точка на това, че тук съм се явявал винаги на избори, но ние не можем да пишем законопроекти само за големите градове. Трябва да пишем законопроект, който да е приложим навсякъде в България!
И друго нещо: не бива да ограничаваме привличането на мозъци само до IT специалисти. Да, може би това е най-важното и е прав министърът на труда и социалната политика и неговият екип – IT специалистите са много важни и трябва да бъдат част от концепцията. Също така обаче трябва да привличаме и други специалисти – инженери, архитекти, каквито няма в България.
Вижте каква е процедурата. Работодателските организации пишат писмо, заявление до министъра и неговия екип за специалисти, каквито няма в България, каквито пазарът на труда не може да предостави – висококвалифицирани специалисти в България. След това специална комисия преценява дали това искане е основателно, или неоснователно. Ако прецени, че работодателите примерно са поискали инженери, пък ние си имаме, че в България има необходимите инженери, тя не включва тази висококвалифицирана професия в списъка, за която професия да бъдат набирани работници без пазарен тест. Комисията казва: „Смятаме, че има такива специалисти в България. Направете си пазарния тест”, което означава в 14-дневен срок специалистите в рамките на бюрата по труда да пуснат известие и да се види дали има български специалисти, които отговарят на същите тези изисквания.
Темата, която ние Ви предлагаме сега – аз, колегата Делян Добрев, колегата Румен Христов, колегата Петър Кънев, представители на различни парламентарни групи, но всички от Икономическата комисия, всички чухме искането на работодателските организации, казваме следното нещо: колеги, нека помислим прагът да бъде по-нисък! Заплата от 2400 лв. за редица краища на България може да бъде проблем.
Нашата стратегия, а ние трябва да имаме стратегия, е привличане, включително, но и не само, на етнически българи от Македония, Украйна, Молдова. Те не всички са компютърни специалисти, разберете! Сред тях обаче има висококвалифицирани такива.
Имайте предвид, че светът става глобален, силно конкурентен. Колкото повече пречки създаваме пред тяхното привличане, толкова по-малко реално ще дойдат. Привличането на мозъци обаче е истинската война на този век! Всеки се опитва да привлича мозъци. Имайте предвид, че колкото по-гъвкави и по-умни сме, толкова повече ще успеем да се справим в тази глобална война. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми колеги, обръщам се към Вас. Подкрепяме Законопроекта, но подкрепете и този наш нюанс – прагът за набиране на работници без пазарен тест да бъде 1,5 заплати, а не три заплати, да бъде на практика 1200 лв. Това за редица краища на страната, примерно за района на господин Адемов, ще бъде много полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплика – господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, нека да направим нюанса, за който моли господин Димитров. Работодателите правят предложението за списъка. В момента той съдържа единствено и само десет вида професии от сектора на IT специалистите. Десет вида, няма други – няма трактористи, инженери, тъй като Националният съвет за насърчаване на заетостта, Националният съвет по трудова мобилност и трудова миграция са предложили на министъра на труда и социалната политика да изготви този списък. От такъв вид специалисти работодателите в България имат нужда. Затова дават възможност по бърза писта да могат да привлекат тези мозъци, за които говорите.
Този текст помага на работодателите, а не им пречи. Този текст защитава пазара на труда, защото в националните съвети влизат синдикати. Разберете, синдикатите защитават пазара на труда, тоест ако искате един път бърза писта и по-нисък праг на заплащане, в рамките на 1,5 средни работни заплати, това няма как да се случи, защото бързата писта предполага по-бързо преминаване на процедурите, в което няма нищо лошо. Бързата процедура обаче съответно е заплатена с трите средни работни заплати.
Вижте, в сектора, за който говорим в момента, който влиза в списъка, средната работна заплата по информация на Националната агенция за приходите, проверена от заместник-министъра на труда и социалната политика, е 2000 лв. Две хиляди лева е заплатата на специалистите от IT сектора. В момента българският пазар на труда по информация на Агенцията по заетостта има потребност, нужда от 1500 IT специалисти. Защо да не дадем възможност на работодателите по бърза писта да платят по 400 лв. повече средно годишно?! Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма.
Дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, понякога в политиката се получава така, че този, който е най-близко до теб физически, най-малко е чул това, което си казал. Не зная защо се получава така. Това важи и за много интелигентни хора, какъвто е господин Адемов без всякакво съмнение.
Вижте, колеги, светът е толкова динамичен и глобален, че не трябва да се ограничаваме до IT специалистите. Това се опитвах да Ви кажа.
Утре може да се наложи покрай откриването, надявам се, на нови заводи в България, да ни трябват друг вид висококвалифицирани специалисти. Следователно идеята, че се ограничаваме само до IT специалисти, не е добра – това се опитвам да Ви убедя.
Светът е толкова динамичен и независимо че в момента списъкът включва само такива специалисти, не означава, че утре в новия списък на министъра на труда и социалната политика няма да има други висококвалифицирани специалности. Това означава следното. Заплата от 2400 лв., колеги, може да бъде забранителна.
С това Ви предизвиквах, господин Адемов, а Вие не ме разбрахте. Там, където сте избрани, не зная дали някой въобще получава такава средна работна заплата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: В района няма такива IT специалисти.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Надявам се да получава, но със сигурност това са малко хора.
Ще се окаже следното нещо. Със сигурност в района, в който сте избрани, не зная дали има търсене на IT специалисти, но ще има търсене на други висококвалифицирани специалисти.
Това, с което се опитвах да Ви предизвикам, колеги от Четиридесет и третото народно събрание, е следното. Ние трябва и имаме своя стратегия за привличане на мозъци, уважаеми колеги! Привличането на мозъци не означава само привличане на IT специалисти. Затова и представителите на Икономическата комисия се опитваме да Ви провокираме и Ви кажем следното нещо. Нека оставим вратата малко по-отворена от това, което сте направили. Ако ние не привлечем тези хора, в глобалния конкурентен свят те ще отидат другаде. Никой в съвременната конкуренция вече не спи и не чака някой да го покани. Няма такова нещо! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Идеите в Законопроекта са много добри. Идеята за бърза писта без пазарен тест е отлична, просто бариерата, която сте въвели от 2400 лв., е висока за една, за съжаление, все още бедна страна, каквато е България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Отпуснах Ви половин минута повече, тъй като знам, че сте рожденик и така Ви се полага. (Оживление.)
Заместник-министърът на труда и социалната политика господин Донев ще има думата, тъй като става дума за експертен дебат, нека да чуем и становището на Министерството.
Имате думата, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложения Проект за чл. 18 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, тъй като с този текст се целят няколко неща.
Първо, защита на българския пазар на труда.
Второ, защита на интереса на работодателите от гледна точка на това да не се допусне нелоялна конкуренция и прескачане на една кратка процедура от 14 дни, която всъщност с чл. 18 освобождава тези работодатели, за които цяла година преди това работодателските организации са събирали данни, че на българския пазар на труда няма достатъчно подготвени, няма такива висококвалифицирани специалисти с висше образование в съответната област по съответното професионално направление. Те са направили своето предложение чрез национално представителните организации на работодателите пред Националния съвет за насърчаване на заетостта и Националния съвет по трудова мобилност и трудова миграция.
В тези два съвета, за които и д-р Адемов подчерта, участват представители на различни министерства и ведомства, представители на социалните партньори, работодателските и синдикалните организации, където всъщност това предложение на работодателските организации замества този пазарен тест. Те цяла година са събирали тези данни, че на българския пазар на труда няма подготвени специалисти по съответното професионално направление. Решението, което се взема от съвместното заседание на двата национални съвета, всъщност се предлага на министъра на труда и социалната политика, което да бъде облечено с негова заповед и тези единични групи и професии, за които действително е доказано, че няма подготвени специалисти в България, да бъдат включени в тази заповед и работодателите, наемайки специалисти от тези единични групи професии, да се възползват от една по-облекчена процедура на съкращаване 14-дневния срок за пазарния тест, премахва също така и ограничението на чл. 7, ал. 1, т. 2 за десетте процента с чужденци и граждани на трети държави, които могат да бъдат наети в предприятия в България. Това всъщност казва чл. 18.
Ако се намали възнаграждението, изискването от три средни работни заплати за 12-те месеца, предхождащи назначението, или се възприеме някакъв друг размер на това възнаграждение, това също така би обезсърчило и българските граждани, които търсят своето препитание и работа в чужбина. Не е тайна, че голяма част от българските граждани, именно заради ниското заплащане в някои от предприятията в България, висококвалифицирани специалисти, търсят своето препитания и своята реализация в чужбина. Така че този трикратен размер на средната работна заплата за 12-те месеца, предхождащи назначението, всъщност дава шанс и на тези български граждани с висока квалификация в съответната област, да получат по-добро възнаграждение, тъй като сами разбирате, че голяма част от демотивацията за това младите хора да търсят своята реализация, да започват работа се дължи именно на ниското заплащане в България. С този трикратен размер на средната работна заплата ще дадем шанс и на тези млади хора да намерят своята реализация на българския пазар на труда.
Действително процедурата беше проведена през настоящата година. На 29 януари министърът на труда и социалната политика със своя заповед определи тези десет групи единични професии, по които може да се наемат граждани на трети държави на такива висококвалифицирани длъжности, които изискват висока квалификация и висше образование. Бяха предложени не само единични групи професии от IT сектора. Там бяха предложени и още няколко единични групи професии, но двата национални съвета – за насърчаване на заетостта и по трудова мобилност и трудова миграция, не подкрепиха останалите предложения, които бяха за единични специалисти в някои сектори, за които нямаше аргументирано, мотивирано доказано предложение, че липсват такива специалисти на българския пазар на труда.
Така че механизмът, който е заложен и действа и сега в наредбата, но вече се пренася в Законопроекта и се предлага да стане законов текст, всъщност дава възможност да се постъпи обективно, да се направи обективна преценка за това доколко по дадена група професии в България липсват подготвени специалисти, доколко българският пазар на труда изпитва нужда да бъдат спестени и да бъдат премахнати някои процедури и ограничения към тези групи професии.
Нашето виждане е, че чл. 18 всъщност защитава българския пазар на труда, дава възможност за българските млади хора и българските специалисти с висока квалификация да могат да намерят своята реализация. Също така дава възможност на българските работодатели или работодателите в България да могат да се възползват от едно по-облекчено, по-съкратена процедура и с премахване на някои ограничения да могат да наемат такива висококвалифицирани специалисти, мозъци от трети държави, които да бъдат привлечени да работят, да дават своята принадена стойност на българския пазар на труда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Похвално е въвеждането на тази бърза писта в настоящия Законопроект за изменение и допълнение. Въпросът, който ние коментираме днес, е дали това е най-удачният праг за тази бърза писта. Дали наистина трябва да е три средни работни заплати за страната, или трябва например две. Аз съм готов да направя процедурно предложение за две средни работни заплати, да не е една и половина, за да можем да диференцираме чл. 17 от чл. 18. Ако и на едното, и на другото място са една и половина средни работни заплати, то тогава никой няма да прави пазарен тест, а всеки ще се опитва да използва чл. 18. С това съм съгласен. Но все пак си мисля, че е по-добре да не е три, а да е две, диференцирано отново, но на по-нисък коефициент върху средната работна заплата, защото, както господин Мартин Димитров спомена, ако средната работна заплата в България е около 700 лв., три средни работни заплати означават 2100 лв. Две хиляди и сто лева възнаграждение, първо, на географски принцип в страната вероятно го има само в София. А в провинцията, господин Димитров спомена и Хасково, в провинцията аз се съмнявам, освен евентуално кметът и областният управител може би, дали някой друг взима 2100 лв. възнаграждение. Това е изключително високо възнаграждение за провинцията. Ние обричаме провинцията да не може никога да се възползва от този чл. 18. Това – първо.
Второ, слагайки един такъв висок праг от 2100 лв. или 2400, както коментира господин Мартин Димитров, вероятно той цитира проф. Адемов, но тези… (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Разбрах, че Вие сте го споменали, така се оправда господин Мартин Димитров, но допускам, че той предполага, че средното възнаграждение в България ще расте и докато приемем този Законопроект, ще стане 800 лв. Три по 800 – 2400 лв.
Без значение дали е 2100, дали е 2400 лв., самият праг е дискриминационен по отношение образованието на хората. Защо ние, залагайки такъв праг, ще дадем конкурентно предимство, нека така да го наречем, само на IТ сектора, където само в този сектор има толкова високи възнаграждения? Защо само в IТ сектора, защо не инженери? Защо не висококвалифицирани други специалисти?
Ще Ви дам пример. В Пловдив вече има няколко индустриални зони, които привлякоха милиарди инвестиции в България. Само в Пловдив! Според мен той е най-динамично развиващият се град по отношение на чуждестранните инвестиции. В тези зони работят вече хиляди специалисти! В тези зони има високотехнологични производства, за които най-вероятно липсват специалисти от самия регион. Това са производства – тези специалисти не са софтуерни, а са инженери, механици.
В това отношение ние казваме: „В Пловдив може да имате много инвестиции, може да имате над 1 млрд. евро вече във Вашите индустриални зони, може да има интерес за още 2 – 3 млрд. евро, но ние няма да Ви дадем възможност с този висок праг от три пъти средната работна заплата да продължите развитието на индустриалните зони, защото Вие заради естествени причини сте ограничени откъм висококвалифицираните специалисти, с които разполага регионът”.
Нека се замислим върху географското отражение на този коефициент 3, както и върху това дали не дискриминираме определени висококвалифицирани специалисти спрямо други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Добрев, разбирам, че в текста на Комисията правите формално предложение вместо „три пъти”, да бъде „два пъти”.
Реплика – господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Добрев, аз се радвам, че дискусията върви по този коректен начин – такава трябва да бъде тя, тъй като става въпрос, от една страна, за защита на българския трудов пазар, от друга страна, става въпрос за висококвалифицирана заетост.
Не сте прав, като казвате, че има нужда от други специалисти. Тази заповед до 30 януари ежегодно се актуализира и ако има нужда от други специалисти, работодатели, синдикати и всички представители на бизнеса могат да предложат на министъра на труда догодина да я промени. Това – първо. Тоест ако има нужда от инженери, ето това е защитата на българския пазар на труда! Ако Националният съвет за насърчаване на заетостта и Националният съвет по трудова миграция не са приели в този списък да влязат други професии, това означава, че на българския пазар няма потребност от тези професии. Ако има, догодина списъкът ще бъде актуализиран.
Що се отнася до това предложение за две средни работни заплати.
Уважаеми колеги, можем да предложим две – от една и половина по-малко не можем, защото Директивата е такава. Тук става въпрос: за тези две средни работни заплати можем ли да привлечем от трети страни висококвалифицирани специалисти при тази жестока конкуренция на европейския трудов пазар?! За 500 – 600 евро дали ще дойде някой от трета страна в България, или ще предпочете да отиде в някоя от другите европейски държави? Това е големият проблем.
Тук е защитата на българския трудов пазар! Тоест той е динамичен. Дава се възможност чрез заповедта, дава се възможност и за защита на българския трудов пазар, защото ако минималният праг за заплащане на тези високоспециализирани специалисти със синя карта от трети страни е три средни заплати за страната (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), работодателят няма как да назначи български специалисти с по-ниско възнаграждение. Това е защитата пък на българските специалисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Истинският дебат по направените предложения в Законопроекта се води на заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика. За съжаление, нито един от вносителите – господата Мартин Димитров, Делян Добрев и Петър Кънев, не дойде да си защити предложението на заседание на Комисията. Именно там трябваше да чуят експертното мнение и най-вече аргументите, изведени от практиката, на министъра на труда и социалната политика, който не е съгласен с направеното предложение от колегите Мартин Димитров, Петър Кънев и Делян Добрев.
Както каза преди малко и д-р Хасан Адемов, тук става въпрос само за висококвалифицирани специалисти от IT сектора. За миналата година е имало 1500 свободни работни места в България, обявени многократно в IT сектора.
Средната работна заплата в IT сектора за миналата година е била 2000 лв., така че този минимален праг от три средни работни заплати за страната за предходните 12 месеца, което е 2400 лв. към настоящия момент, не може да окаже въздействие върху конкуренцията и да бъде някаква заплаха за българския пазар на труда.
На заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика ние подкрепихме предложението на вносителя в лицето на Министерството на труда и социалната политика да бъде въведен такъв минимален праг от три средни работни заплати за тези наети висококвалифицирани специалисти, които ще бъдат наети без пазарен тест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Господин Добрев, не съм съгласен с това, което казахте, че областният управител и кметът в Хасково вероятно са единствените, които получават такива заплати в тази област. Според мен и те не получават над 2000 лв. Така че не можахте да дадете пример с нито един човек в Хасковска област, който да получава заплата над 2000 лв., във Вашето изказване.
Вижте, колеги, става въпрос за следното. В този списък ще има професии – висококвалифицирани специалисти, каквито няма на вътрешния пазар! Такива няма! Така че няма как да накърним българските работници по този начин. Ще привличаме мозъци, висококвалифицирани специалисти, каквито няма достатъчно на българския пазар! Няма как да ощетяваме българските работници.
На следващо място, разберете, ако няма бърза, работеща писта, има опасност част от тези мозъци, които искаме да привлечем, да отидат някъде другаде. Ако едновременно се правят заводи в България, Румъния и Унгария и те имат по-гъвкаво законодателство от нашето, може да се окаже, че тези работници отиват в Румъния и Унгария, защото при нас процедурата е по- бюрократична.
И на трето място, моля Ви се, това е дискриминация. Не говорете само за IT специалистите. Светът е толкова динамичен, че утре заявката може да бъде за друг вид висококвалифицирани специалисти. И Вие, и ние, никой от този парламент в една динамична пазарна икономика не може да каже утре какви висококвалифицирани специалисти ще трябват в България!
Представете си, че има десетки нови заводи – никой от нас не може да предвиди това, и тогава заявките, списъкът на министъра на труда и социалната политика ще бъде съвсем различен! Ние трябва да сме готови, без да се налага да влизаме в парламента и да изменяме закона.
Три средни заплати за страната или 2100 лв., или както каза господин Адемов – 2400, е проблем. Има редица области, в които такива заплати не се дават. После не се чудете защо има свръхконцентрация в София и големите градове! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Заради подобно законодателство, колеги, се постига тази свръхконцентрация на бизнеса в София и големите градове, защото ние, хората, които пишат законодателството, така го залагат, че то да върши работа само в големите градове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Разбрахме тезата Ви.
Дуплика – господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Димитров, ще започна отзад напред – първо, с Вашата реплика. Не само че защитаваме работещите българи, работещите на българския трудов пазар в момента със списъка, който се прави всяка година, но ги защитаваме и за в бъдеще. Този списък се прави всяка година. Ако тази година няма такива специалисти и се ползват външни, догодина, когато завършат млади българи, които са точно по тези специалности, и са мозъци, веднага тези специалности ще отпаднат от списъка и няма да се търсят външни. Защитата за пазара на труда не е само в момента, тя е и за в бъдеще, тъй като списъкът се прави всяка година.
По отношение на репликата на колежката Ангелова – вносителите не сме имали възможност да присъстваме на Комисията, но не сме и считали, че е толкова необходимо, тъй като единствената промяна, която правим, е редакционна –от 3 на 1,5 – не променяме смисъла на бързата писта. Достатъчно ясно е, за да не даваме допълнителни излишни обяснения в Комисията по социална политика. И не само това! Решението дали едно предложение ще мине, или не, се взема от пленарната зала, а не от Комисията по труда и социалната политика.
По отношение на репликата на господин Адемов – Вие казвате, че няма кой да дойде в България да работи за 500 – 600 евро заплата. Проблемът не е в това. С този текст ние не им даваме шанс. С коефициент 3 на тези висококвалифицирани специалисти не им даваме шанс да дойдат да работят на 500 – 600 евро. Казваме им: „Или идвате да работите тук за 1100 – 1200 евро, или не Ви искаме”.
Вие и да искате да работите за 500 – 600 евро, не може, защото трябва да отидете по чл. 17 и той сам по себе си – затова бързата писта е хубава, защото чл. 17 сам по себе си представлява административна тежест за всички български предприятия – Вие го разбирате! Може да има хора, които да дойдат в България, да работят за 500 – 600 евро, но с този текст не им даваме шанс. Казваме им: „1100 минимум! И да искате 800 – не може. Или 900, ако сте съгласни – не може, защото 1100 е при нас, тъй като коефициентът ни е 3”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колега Добрев, Вие бяхте доста мек. Искам да припомня, че законите в Република България се приемат не в комисиите, а в пленарната зала от Народното събрание. Така че, дали сте били да представите Вашите предложения, или не, няма никакво значение, никой не Ви задължава да го правите. Това може да става само ако сте внесли нов законопроект.
Това е по отношение на забележката, която едва ли не Ви направи като сатани, че не сте се явили.
Що се касае до предложените текстове. Тези, които са запознати с материята, знаят, че директивата изисква коефициент 1,5. Обърнете внимание! Когато въвеждаме синхронизация на европейското право с българското законодателство, тогава сме много стриктни да не надвишим нещо. Сега изведнъж ставаме пò папа от папата – не коефициент 1,5, а 3.
Обърнете обаче внимание, колеги, на нещо много важно! Ако се заинтересувате по-задълбочено, ще видите, че така наречените „свободни работни места” за висококвалифицирани кадри случайно, не знам защо, не се обявяват примерно в рамките на Европейския съюз. Там никой не знае...
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ (от място): Има ги …
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не се обаждайте, колега Адемов! Когато говорехте, ние Ви слушахме. Така че слушайте и Вие.
Там никой не знае примерно от нашите милион и половина изтекли мозъци – нашите деца, голяма част от тях са много висококвалифицирани, и повярвайте ми, още по-голямата част от тях са бели роби, миейки чинии с високите си квалификации, берейки малини, ягоди и така нататък с високите си квалификации, за унизителните възнаграждения от 500 – 600 евро. Тоест тези хора, ако знаеха, ако бяха информирани, ако им бяха предоставени тези условия – че могат да се развиват като специалисти в определения сектор, можете да бъдете сигурни, че част от тях отдавна щяха да са се завърнали. Вече щяха да работят за България. Самите те щяха да се развиват и да се изграждат като висококвалифицирани специалисти, но тази информация липсва. Тя дори не е предвидена в няколко закона, за огромно съжаление.
Правилното положение в този случай, за да бъдат фирмите освен всичко друго и конкурентоспособни, защото никой не говори, че тези фирми трябва да произвеждат, трябва да имат немалка степен на принадена стойност, за да могат да плащат и всъщност, увеличавайки коефициента на 3, Вие ги превръщате в неконкурентоспособни на пазара. Дори и да искат, няма как да наемат работници. Оттук възниква въпросът: защо пък тези работници трябва да са от трети държави, като може да са си наши български граждани, тоест нашите деца, които бяха прогонени през последните 25 години от България? Това е смисълът.
Затова ще подкрепим предложението на колегата Димитров за коефициент 1,5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Байрактаров? Няма.
Други народни представители?
За процедура – Светла Найденова.
СВЕТЛА НАЙДЕНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Понеже от дебата стана ясно, че има много различни мнения по отношение на чл. 18, предлагам да отложим гласуването му за след почивката, а сега да продължим нататък с гласуването на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на чл. 18 за гласуване след почивката.
Гласуваме, колеги.
Гласували 94 народни представители: за 77, против 10, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин Кирилов, процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Тъй като сме в процедури, искам да направя предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуален кодекс, № 654-01-24, с дата на внасяне 25 февруари 2016 г., с още една седмица, тоест до максимално допустимия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за увеличаване срока за предложения между първо и второ четене.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 19 има предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. Членовете на семейството на притежател на Синя карта на Европейския съюз имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя й при спазване на изискванията на чл. ЗЗк, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 19? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 20 има предложение от народния представител Мариана Тодорова, оттеглено в хода на дискусията.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. (1) През първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена Синята карта на Европейския съюз само на територията на Република България.
(2) За срока по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си само след получаване на писмено решение от Агенцията по заетостта, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”.
Текстът на вносителя за чл. 21 е подкрепен от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 20 и чл. 21? Няма.
Гласуваме, колеги, ан блок двата текста.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 22 – предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. На гражданин на трета държава, нарушил изискванията на чл. 20 и 21, може да бъде отнета Синята карта на Европейския съюз или да бъде отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му”.
По чл. 23 – предложение от народния представители Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Чл. 23. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които са:
1. приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием е научноизследователска организация;
2. командировани или изпратени в рамките на предоставянето на услуги;
3. получили разрешение за сезонен работник;
4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 22 и чл. 23? Няма.
Подлагам на гласуване двата члена в редакцията им по доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Приети са и двата члена.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Раздел ІV – Сезонна заетост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
По чл. 24 – предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Разрешението за сезонен работник се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24к от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) Решението по ал. 1 се издава в 15-дневен срок от подаване на заявлението за сезонна работа за срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на календарната година.
(3) Сезонна работа до 90 дни съгласно чл. 24л от Закона за чужденците в Република България се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел ІV – „Сезонна заетост”, и чл. 24 в редакцията на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 25 има предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
„Чл. 25. (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя еднократно след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и за него се уведомява Европейската комисия.
(3) При промяна в икономическите сектори списъкът по ал. 1 може да се изменя и допълва по реда на ал. 2, за което се уведомява Европейската комисия.
(4) Решението по чл. 24, ал. 1 се предоставя само за дейности, включени в списъка по ал. 1, като не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2”.
По чл. 26 – предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
„Чл. 26. Когато заявлението за предоставяне на решение по чл. 24, ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя той дължи на гражданина на трета държава обезщетение, съгласно българското законодателство”.
По чл. 27 – предложение от народния представител Хасан Адемов, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. (1) Транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България са за сметка на работодателя. Работодателят поема разноските и в обратната посока.
(2) За сметка на работодателя са задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник.
(3) Разходите по ал. 1 и 2 не се възстановяват на работодателя от сезонния работник и не могат да се приспадат от възнаграждението му”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по членове 25, 26 и 27? Няма.
Подлагам на гласуване анблок трите члена в редакцията им по доклада на Комисията.
Гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 28 – предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) Работодателят представя на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора.
(2) Жилището по ал. 1 се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие.
(3) За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем.
(4) Наемната цена на жилището по ал. 1 е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.
(5) Работодателят уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна на обстоятелствата по ал. 1-4.
(6) При проверка на обстоятелствата по ал. 1-4 Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие”.
По чл. 29 – предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
„Чл. 29. В случаите по чл. 24к, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател или да го смени след решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта”.
По чл. 30 – предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
„Чл. 30. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. осъществяват дейности от името на предприятия, установени в друга държава членка в рамките на предоставянето на услуги по смисъла на чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително когато са командировани от предприятия, установени в държава – членка на Европейския съюз;
2. заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
3. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по членове с номера 28, 29 и 30? Няма.
Подлагам на гласуване трите члена анблок в редакцията на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Приети са и трите члена.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Раздел V – Вътрешнокорпоративен трансфер”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Член 31.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
„Чл. 31. (1) Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33п от Закона за чужденците в Република България и съдържа издаваното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) При предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Решението по ал. 1 дава право на работник – гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия и само за длъжностите –ръководител, специалист или служител-стажант.
(4) Приемащото предприятие уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна, свързана с процедурата по предоставяне на решението по ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
„Чл. 32. (1) Условията на труд за работниците – граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се уреждат при условията и по реда за командированите или изпратени работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.
(2) Работникът – гражданин на трета държава, може да извършва трудова дейност на територията на Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер за срок до:
1. три години – за работещите като ръководители и специалисти;
2. една година – за работещите като служители-стажанти.”
Член 33.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
„Чл. 33. Членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер при спазване на изискванията на чл. 33р от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по наименованието на Раздел V – „Вътрешнокорпоративен трансфер”, членове с номера от 31 до 33 включително? Няма.
Гласуваме.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Единодушно са приети и тези текстове.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Член 34.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова, оттеглено в хода на дискусията.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
„Чл. 34. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решението по чл. 31, ал. 1, когато от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници – граждани на трети държави, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.”
Член 35.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35:
„Чл. 35. Този Раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за получаване на разрешение за пребиваване и работа като научни работници;
2. упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
3. са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. са приети в редовна форма на обучение във висше училище или преминават краткосрочно практическо обучение като част от обучението;
6. са наети от предприятия, които осигуряват временна работа, или от други предприятия, предоставящи работници за извършване на работа под надзора и ръководството на друго предприятие;
7. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по членове с номера 34 и 35? Няма.
Анблок гласуваме редакцията на тези членове по доклада на Комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Преди Раздел VІ ще направим прекъсване.
Уважаеми колеги, в Северното фоайе по време на почивката ще бъде открита изложба, посветена на Деня на Конституцията и на 200-годишнината от рождението на Екзарх Антим І. Експозицията представя оригиналите на четирите български конституции, лични вещи на Екзарх Антим І и председателския звънец от Учредителното събрание във Велико Търново.
Всички народни представители сте поканени да присъствате на откриването.
Почивка до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава.
Господин Адемов, докладвайте Раздел VІ – „Заетост на научни работници, студенти и стажанти”.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Раздел VІ – Заетост на научни работници, студенти и стажанти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ.
По чл. 36 има предложение на народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
„Чл. 36. (1) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация, упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа –за срока на продължителност на проекта.
(2) Случаите по ал. 1 се регистрират в Агенцията по заетостта от приемащата научноизследователска организация.”
По чл. 37 има предложение на народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37:
„Чл. 37. Членовете на семейството на гражданин на трета държава – научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиване на научния работник при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.”
По чл. 38 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
„Чл. 38. (1) Граждани на трети държави, които са студенти, в редовна форма на обучение във висше училище в Република България може да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото й, при спазване изискванията на чл. 24в от Закона за чужденците в Република България:
1. до 20 часа седмично по време на учебната година, и
2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.
(2) Алинея 1 се прилага и за заетост до 6 месеца в рамките на 12 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на обучението на студентите по ал. 1.”
По чл. 39 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
„Чл. 39. Условията и редът за регистрация по този раздел се определят с правилника за прилагане на закона.”
„Раздел VІІ – Разрешение за работа”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ.
По чл. 40 има предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40:
„Чл. 40. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за работа по ал. 1 се издава за:
1. командировани или изпратени работници и служители – граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;
3. други случаи е цел заетост на граждани на трети държави, необхванати от тази глава.
(3) Разрешението за работа по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 4 в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
(4) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на граждани на трети държави в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.”
По чл. 41 има предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
„Чл. 41. (1) Разрешението за работа по чл. 40, ал. 1 се издава за срок до една година.
(2) Срокът по ал. 1 за работещите по трудово правоотношение може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване.
(3) Срокът по ал. 1 за командировани или изпратени работници и служители може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.
(4) За издаване н продължаване на разрешението работодателят или местното лице, приемащо на работа лицата по чл. 40, ал. 2, т. 1 и 2, внася таксата по чл. 7, ал. 8.
(5) За преиздаване на разрешението по чл. 40, ал. 1 поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер на 200 лв.”
По чл. 42 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42:
„Чл. 42. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде или продължи разрешението по чл. 40, ал. 1, когато:
1. са налице основанията по чл. 11;
2. не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на определената професия от чужденец в страната;
3. на работника – гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.”
По чл. 43 има предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43:
„Чл 43. (1) Разрешението по чл. 40, ал. 1 се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на работника – гражданин на трета държава, не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател или лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника – гражданин на трета държава, в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България;
4. на работника – гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за работа по ал. 1, т. 1 и 2 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”.
(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава, е длъжен да върне разрешението за работа в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за работа се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, има ли изказвания по Раздели VI и VII, включващи членове с номера от 36 до 43 включително? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VI и наименованието на Раздел VII по вносител, подкрепени от Комисията, ведно с редакциите по доклада на Комисията на членове с номера от 36 до 43 включително.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
Колеги, връщаме се на отложения чл. 18. Тук е вицепремиерът и министър господин Калфин.
Имате думата, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаемо госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да изложа няколко аргумента, с които да защитя това, което сме предложили от Министерския съвет за законодателство, а то е, тогава, когато има така наречената „бърза писта” или „ускорена процедура” за издаване на разрешение на чужд работник да работи на нашият пазар, да има определени изисквания и едно от тези изисквания е работодателят да е готов да плати три средни работни заплати за страната. Това го направихме, като преди да се приеме Законът, с промяна в подзаконови нормативни актове от началото на тази година по силно настояване на фирмите от информационните технологии – там нямаше протести, това нещо проработи и на практика това, което се съкращава, е така нареченият „пазарен тест”.
В момента, за да дойде един чужд работник в българския пазар, в българско предприятие, трябва да поиска информация от бюрата по труда – дали има такъв регистриран специалист на българския пазар и ако няма, в рамките на две седмици, той получава разрешение и внася съответния чужд работник.
От смяната на пазарния тест има смисъл тогава, когато става дума за хронична липса на кадри и за много специалисти, каквито биха били в IT сектора. Аз разбирам, че някои колеги искат да разширят значително тези възможности, включително с намаляване на изискването за работни заплати на различни видове инженерни специалности и други, но трябва да Ви кажа, че от бизнеса има искания, включително, свързани с кадри в туризма – сервитьори, готвачи и така нататък, които да бъдат внасяни по този ред.
Моето мнение е, че това нещо е недопустимо. Не може ние да отваряме – няма такава държава не само в Европейския съюз и извън Европа, която да отваря по този начин трудовия си пазар, без да насърчава най-напред националните си граждани да заемат съответната позиция и след това, ако няма национални специалисти, тогава да отваря пазара си за чужди. Заради това сме въвели тези по-високи изисквания и обещаваме една по-бърза писта за действително доказани такива специалности.
Намаляването на изискванията за работни заплати, което Вие предлагате – от три на две, означава, че разликата между нормалната процедура с пазарен тест и ускорената процедура, на практика ще бъде свързана с ангажимент на работодателя да плаща някъде около 300 лв. бруто повече заплата, което е абсолютно безсмислено. Това означава, че всеки един работодател ще иска неговата професия или хората, които работят при него, да влизат по ускорената писта, което пък обезсмисля нея.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз Ви предлагам да подкрепите това, което работи, което беше договорено с фирмите от информационните технологии, което тази година вече направихме за тях, и да не отваряме вратата за допълнителни облекчения за чужди граждани там, където могат да се намерят български специалисти.
Доколкото и бързата писта изисква списък, който министърът на труда и социалната политика трябва да подписва в началото на годината, аз бих искал да Ви информирам, че нямам намерение, въпреки промените в Закона, да разширя този списък и нямам намерение да даваме по-добри условия на чужди граждани на българския пазар, в сравнение с тези, които са за български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители с мнение и позиция по чл. 18 и направените предложения по него? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Гьоков и Драгомир Стойнев за отпадане на чл. 18 по вносител.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 86 народни представители: за 17, против 36, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Румен Христов, Делян Добрев и Петър Кънев, които предлагат три пъти... (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте го?
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): Имаме редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Редакционно – като стигнем до редакцията на Комисията. Това оттегляте ли го?
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте това предложение.
В редакцията на Комисията на чл. 18, ал. 3, господин Добрев предложи „най-малко три пъти”, да бъде „най-малко два пъти”.
Подлагам на гласуване това редакционно предложение на господин Добрев.
Гласували 87 народни представители: за 67, против 2, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Сега гласуваме цялата редакция на чл. 18 по доклада на Комисията, съобразена с току-що приетото от нас решение.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 5, въздържали се 3.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Раздел VIII – Разрешение за извършване на дейност на свободна практика”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII.
По чл. 44 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
„Чл. 44. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1 се издава в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 4.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешение за извършване на дейност на свободна практика на граждани на трета държава в Република България се определят с Правилника за прилагане на Закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
По чл. 46 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
„Чл. 46. (1) Всяка промяна в личните данни и обстоятелствата, декларирани в заявлението за извършване на дейността на свободна практика и в приложените документи, настъпила след започване на дейността, трябва да бъде заявена от гражданина на трета държава до Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от настъпването на промяната.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта одобрява промени в плана за дейността, в случай че няма да се отразят неблагоприятно върху извършваната дейност и върху поетите от гражданина на трета държава в него ангажименти.
(3) За срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика не се допуска промяна в предмета на извършваната дейност.
(4) Гражданин на трета държава, който изпадне във временно затруднение или невъзможност за извършване на дейността на свободна практика уведомява в 7-дневен срок Агенцията по заетостта.”
По чл. 47 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:
„Чл. 47. Издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави, се отказва в следните случаи:
1. гражданинът на трета държава, не е подал необходимите документи;
2. представеният план за дейността или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически или обществен ефект;
3. от подадените документи се установява, че гражданинът на трета държава, има намерение да извършва работа по трудово правоотношение;
4. гражданинът на трета държава, е подал документи преди изтичането на 12 месеца от датата на отнемането на предишно разрешение за извършване на дейност на свободна практика;
5. гражданинът на трета държава, не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения;
6. на гражданина на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.”
По чл. 48 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48:
„Чл. 48. (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава, се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението гражданинът на трета държава, е заявил неверни лични данни или не е уведомил Агенцията по заетостта за промяната по чл. 46, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от настъпването на промяната;
2. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта не одобри промяната по чл. 46, ал. 2;
3. гражданинът на трета държава, изпадне в неплатежоспособност;
4. в рамките на последните 12 месеца затрудненията или невъзможността за извършване на дейността продължат повече от:
а) три месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България по-малко от две години;
б) шест месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България две години или повече;
5. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят грубо или системно нарушение на трудовото законодателство по отношение на наетите в изпълнение на дейността лица;
6. на гражданина на трета държава, е наложена принудителна административна мярка по реда на Закона за чужденците в Република България;
7. разрешението за пребиваване на чужденеца в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1, т. 1-6 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”.
(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава връща разрешението за извършване на дейност на свободна практика в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми колеги, изказвания по Раздел VIII, по заглавието и съответно, съдържащите се там членове от 44 до 48 включително? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, режим на гласуване.
Гласуваме заедно – наименованието на Раздел VIII, плюс предложението на Комисията за членове от 44 до 48. Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Продължаваме с Глава трета.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава трета – Равно третиране”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 49 има направено предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
„Чл. 49. (1) Гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
(2) Гражданите на трети държави, притежателите на Единно разрешение за пребиваване и работа, на Синя карта на Европейския съюз и на Разрешение за сезонен работник са равнопоставени на българските граждани по отношение на:
1. достъпа до информация за обявени свободни работни места;
2. ползването на посредничество по информиране и наемане на работа;
3. условията на труд, включително по отношение на заплащането, работното време и почивките, прекратяването на трудовото правоотношение, минималната възраст за започване на работа, участие в колективното трудово договаряне;
4. безопасността и здравето при работа;
5. условията за достъп, подчиняването на задължения и ползването на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз;
6. достъпа до стоки и услуги, включително обществени;
7. образованието и професионалното обучение;
8. признаването на дипломи за завършено образование;
9. признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации;
10. плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт, свързани с приходите и по предходна заетост, в размер, приложим съгласно правото на държавата членка или на държавите членки – длъжници при преместване в трета държава, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство, както и на съществуващите двустранни споразумения с трети държави; същото се прилага и по отношение на плащанията за преживелите ги съпрузи;
11. свободата на сдружаване, присъединяване и членство в организации на работници и служители или работодатели, както и в професионални и съсловни организации, включително по отношение на предоставяните привилегии от такова членство, освен когато по силата на закон, устав или друг нормативен акт се изисква българско гражданство, без да се засягат общественият ред и обществената сигурност;
12. правата за ползване на данъчни облекчения при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В обхвата на ал. 2, т. 5 не се включват семейните надбавки и обезщетенията при безработица, когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 9 месеца.
(4) Условията по ал. 2 не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по Глава пета от Закона за чужденците в Република България.”
По чл. 50 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:
„Чл. 50. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и гражданите на трети държави с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България съгласно Закона за чужденците в Република България.
(2) При ползването на правото по чл. 49, ал. 2, т. 7 се включва и достъпът до стипендии по реда за българските граждани.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53:
„Чл. 53. (1) По отношение на условията и реда за заетост в Република България работниците – граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се ползват от правото на равно третиране с командированите работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
(2) Гражданите на трети държави по ал. 1 са равнопоставени на българските граждани по отношение на правата по чл. 49, ал. 2, т. 4-10.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми колеги, изказване по наименованието на Глава трета и предложените от Комисията членове с номера от 49 до 54 включително? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Глава трета и предложените и редактирани от Комисията текстове на вносителя за чл. от 49-54 включително.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Кирилов – процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Правя процедурно предложение за прегласуване на текста на чл. 15 с оглед необходимостта да се извърши редакционна поправка в чл. 15, ал. 4, т. 5, където в определението „професионални спортни клубове” да отпадне прилагателното „професионални” и да остане „спортни клубове”.
Ако допуснете, господин Председателю, ще обясня и защо е грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбира се, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При тази дефиниция „професионални спортни клубове” приложното поле на нормата се ограничава и единствено до футболните клубове, които, съгласно българското законодателство се регистрират като акционерни дружества. Всички други професионални спортни клубове съгласно Закона за спорта са юридически лица с нестопанска цел, което означава, че волейболните, баскетболните, всички други професионални клубове са извън обхвата просто заради това разделение в Закона за спорта конкретно по отношение професионалните футболни клубове.
За да е равен режимът спрямо всички професионални спортни клубове, би следвало да остане само родовото понятия „спортни клубове”.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Обратно предложение? Няма.
Уважаеми колеги, сега ще прегласуваме чл. 15. Първо ще гласуваме направеното редакционно предложение от господин Кирилов в същия чл. 15, ал. 4, т. 5 да отпадне думата „професионални” и да останат само „спортисти и треньори в спортни клубове”.
Моля, гласувайте направеното редакционно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Сега, уважаеми колеги, ще гласуваме целия чл. 15 заедно с направеното редакционно предложение.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Връщаме се към Основния доклад на Комисията, съответно Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава четвърта – Трудова мобилност в Европейския съюз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
По чл. 55 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55:
„Чл. 55. (1) Правото на свободно движение на български работници на територията на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и на работници – граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария на територията на Република България е гарантирано от чл. 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз и се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза.
(2) Гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение в България, могат да потърсят закрила по законоустановения ред в случаите, в които са:
1. ощетени в резултат на необосновани ограничения и пречки да упражняват своето право на свободно движение;
2. засегнати от неспазването на принципа на равно третиране спрямо тях, дори след като правоотношението, при което се твърди, че са възникнали ограниченията, пречката или дискриминацията, е прекратено.
(3) За осъществяване на правата на лицата по ал. 1 Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта си сътрудничат със съответните държавни институции на другите държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
Член 57 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:
„Чл. 57. Всички въпроси, свързани с упражняване правото на свободно движение на работници, се обсъждат в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.”
Член 58 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58:
„Чл. 58. (1) Условията и редът за командироване на работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.”
Член 59 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
„Чл. 59. (1) Българските граждани и гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото на свободно движение на територията на Република България, могат да ползват посреднически услуги за заетост по реда на Закона за насърчаване на заетостта.
(2) Условията и редът за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в други държави от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за насърчаване на заетостта се определят с наредбата по чл. 28, ал. 8 от същия закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, изказвания по наименованието на Глава четвърта и текстовете на членове от 55 до 59 включително? Не виждам желаещи.
Гласуваме наименованието на Глава четвърта плюс текстовете на вносителя, подкрепени и редактирани от Комисията, за членове от 55 до 59 включително по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава пета – Двустранно регулиране на заетостта с трети държави”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
Член 60 – предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
„Чл. 60. Българските граждани по силата на този закон могат да работят в друга държава съгласно националното й законодателство и/или при условия и по ред, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна:
1. като сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта;
2. като бъдат командировани от работодателя си;
3. при условията на вътрешнокорпоративен трансфер в трета държава.”
Член 61 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
„Чл. 61. Работодателите и посредниците по чл. 60 не могат да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съгласно националното й законодателство.”
Член 62 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62:
„Чл. 62. (1) Министърът на труда и социалната политика води преговори и сключва въз основа на решение на Министерския съвет международни договори за регулиране на трудовата миграция с трети държави, както и в областта на заетостта.
(2) Договори по ал. 1 могат да се сключват с трети държави при наличие на взаимен интерес и при отчитане развитието на политиката на Европейския съюз към трети държави, както и на общоевропейски инициативи, към които Република България се е присъединила.
(3) За гарантиране на социалните права на работниците и служителите от двете договарящи страни договорите по ал. 1 приоритетно се сключват с държави, с които има сключени или се водят преговори да бъдат сключени двустранни договори за социална сигурност.
(4) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на международните договори в областта на заетостта, по които Република България е страна, ако в тях не е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги, по наименованието на Глава пета и членове 60, 61 и 62? Няма желаещи.
Режим на гласуване за наименованието на Глава пета плюс предложения на вносителя, подкрепени и редактирани от Комисията, за членове 60, 61 и 62.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава шеста – Служби по трудови и социални въпроси”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Член 63 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63:
„Чл. 63. Министерството на труда и социалната политика осъществява сътрудничество със съответните институции на други държави в областта на трудовите и осигурителните отношения относно:
1. националното трудово и осигурително законодателство и законодателството за наемане на работа на чужденци;
2. наетите български граждани на територията на съответната държава и наетите граждани на съответната държава на територията на Република България;
3. установените нарушения на условията и реда за наемане на работа, включително при посредничество и по двустранни договори за заетост и регулиране на трудовата миграция;
4. установените случаи на незаконно извършване на трудова дейност и злоупотреби със социални права на български граждани на територията на съответната държава и на граждани на съответната държава на територията на Република България.”
Член 64 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64:
„Чл. 64. (1) За изпълнение на дейностите по чл. 63 и за защита на правата на български работници в други държави Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси в съответните задгранични представителства на Република България.
(2) Службите по ал. 1 се разкриват по предложение на министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с министъра на външните работи.
(3) В службите по ал. 1 работят дългосрочно командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба, определени след конкурс при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон.
(4) При изпълнението на конкретните си дейности службите по ал. 1 се ръководят от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на външните работи.
(5) Условията и редът за осъществяване на дейността на службите по трудови и социални въпроси се определят с акт на министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на външните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по Глава VІ и членове 63 и 64?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, тъй като виждам, че половината си гледате таблетите и телефоните, други...
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Как пък видя?!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не само че виждам, че даже Ви и заснех, но както и да е! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сега не се обаждайте, госпожо, а си отворете ушите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: А Вие пък въведете ред в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място! Ще имате възможност да репликирате. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не стига, че не сте обезопасили залата и в момента ми тече кръв от крака, защото го раздрах на стъпалото, ами... (Смях, оживление. Реплики от народния представител Цветомир Михов.))
Ще въведете ли ред?
Ела и го кажи това тук, от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще въведа, господин Байрактаров, ама защо само на Вас Ви се случва?
Колеги, моля за ред, за да чуем господин Байрактаров. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ела и ми кажи това тук, от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, имате думата за изказване.
Господин Михов, обръщам Ви внимание, че преждевременно правите реплика на господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И обидна при това, за което Вие си затворихте очите, вместо да приложите чл. 151. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Първо, предлагам чл. 64 да отпадне поради една проста причина – той няма абсолютно никаква финансова обосновка. Някой от Министерството би ли обяснил колко ще струва това на българския данъкоплатец – да отвориш паралелна дипломатическа служба в българските посолства и консулства по цял свят? Те не се знае дори какво ще правят, имайки предвид, че чл. 63 точно и ясно регламентира, че Министерството извършва взаимодействие със съответните институции по трудовоправни въпроси.
Не само че ще могат да си комуникират, да сключват междуправителствени споразумения, спогодби и така нататък, ами на всичко отгоре ще отворим и паралелна служба с дипломатически статут, която не се знае какво ще прави, кого и как ще защитава?
Питам, как ще защитава тя български гражданин, който се ръководи от законите на трудовото законодателство примерно в Германия и работи по трудов договор с немска фирма. Много ми е интересно как ще го защитава този така наречен „представител на Министерството”, при това с дипломатически статут, командирован, което означава той ще получава поне 10 хил. лв. заплата, защото такива са командировките според Конвенцията, има и всички привилегии, да не плаща данъци и така нататък, както той, така и неговото семейство!
Питам: кому е нужно, освен за чисто политическо влияние върху българите, живеещи в чужбина?!
Не ми смейте, господин Донев (обръща се към заместник-министър Гълъб Донев), защото това правите, както го направихте в Закона за насърчаване на заетостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, при следваща нерегламентирана намеса от Ваша страна ще Ви отстраня от трибуната.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие трябваше да отстраните и някой друг в залата, ама...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не ми казвайте какво е трябвало да направя!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И Вие не ми казвайте! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И Вие ни ми казвайте, и не ми правете цензура, защото когато говорехме за Закона за насърчаване на заетостта, че има корупционни текстове, те вече са факт! Колегите от медиите ги изнесоха. Само че сега всички мълчат! Всички мълчат, но фактите са факти!
Затова аз предупреждавам сега и предлагам чл. 64 да отпадне, а когато дойде времето, то най-добре показва кой е бил прав и кой не е.
А мишоците отзад да мълчат! (Шум и възгласи от ДПС и ГЕРБ: „Ееее!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика? Няма. (Реплики от ГЕРБ.)
Колеги от залата, моля, не влизайте в диалог.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров за отпадане на чл. 64.
Гласуваме предложението на господин Байрактаров за отхвърляне на чл. 64.
Гласували 85 народни представители: за 10, против 51, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава VІ ведно с чл. 63 и 64 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава седма – Статистически данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава VІІ.
По чл. 65 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65:
„Чл. 65. (1) Република България предоставя на Европейската комисия статистически данни относно броя на работниците – граждани на трети държави, на които е разрешен достъп до пазара на труда за първи път, и относно броя на гражданите на трети държави, чието разрешение е продължено или оттеглено. Данните се предоставят по съответните категории работници, за които това е предвидено в директивите в областта на трудовата миграция.
(2) Данните по ал. 1 се предоставят, разпределени по гражданство, срок на валидност на решението и икономически сектор.
(3) Данните по ал. 1 се предоставят на Европейската комисия до шест месеца след края на съответната година в съответствие е Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници (OB, L 199/23 от 31 юли 2007 г.) и се отнасят до референтни периоди от една календарна година.
(4) За осигуряване на статистическите данни по ал. 1 и 2 Агенцията по заетостта и Министерството на вътрешните работи предоставят на Националния статистически институт всички необходими изходни данни.”
„Глава осма – Докладване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по глави седма и осма – наименованията и чл. 65 и 66? Няма.
Анблок гласуваме наименованията на двете глави и двата члена.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„Глава девета – Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
По чл. 67 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67:
„Чл. 67. (1) Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона.
(2) Специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика.”
По чл. 68 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
„Чл. 68. (1) Контролните органи по чл. 67, ал. 2 имат право да:
1. посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия, или се ползват от работници и служители, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се легитимират с лични документи;
2. изискват от проверяваните физически и юридически лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки;
3. се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за заплащането на труда, както и основанието за пребиваване на чужденците.
(2) Контролните органи по чл. 67, ал. 2 са длъжни да:
1. проверяват получените сигнали за нарушения съгласно правилата и условията, предвидени в българското законодателство;
2. не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;
3. не използват получената информация за свое или на други лица облагодетелстване;
4. пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение.
(3) При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи уведомяват прокуратурата.”
Член 69 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69:
„Чл. 69. (1) Работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите, местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.
(2) За извършени нарушения на този закон и на международните договори по чл. 62 работодателите, работниците и служителите, организациите на работодателите и на работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” по реда на Кодекса на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по Глава девета „Контрол” и членове с номера от 67 до 69 включително? Няма.
Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Член 70 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
„Чл. 70. (1) Граждани на трети държави – незаконно наети на работа и сезонни работници, могат лично или чрез упълномощени от тях физически или юридически лица да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” за нарушения на чл. 13, ал. 1, извършени от техния работодател.
(2) Трети лица, които имат доказан законен интерес от спазването на чл. 13, ал. 1, имат право да се включат от името или в подкрепа на гражданин на трета държава – незаконно нает на работа и сезонен работник, с неговото съгласие, в административните и гражданските производства, предвидени по този закон и по Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Оказването на съдействие по ал. 1 и 2 на гражданите на трети държави, които са незаконно наети на работа, не се смята за подпомагане на незаконно пребиваване.
(4) Упълномощаването по ал. 1 и съгласието по ал. 2 са в писмена форма с нотариална заверка на подписите.”
Член 71 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
„Чл. 71. (1) Въз основа на оценка на риска Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” извършва контрол по наемането на работа на чужденци.
(2) Оценката на риска по ал. 1 се извършва с оглед на идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е възможно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци.
(3) Оценката на риска по ал. 1 се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения на забраната по чл. 13, ал. 1.
(4) Оценката на риска по ал. 1 може да се извършва и по отношение на незаконното наемане на законно пребиваващи в Република България чужденци.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
Член 74 – предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74:
„Чл. 74. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” поддържа на интернет страницата си актуален списък на работодателите, на които е наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните 5 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания от чл. 70 до чл. 74 включително? Няма.
Анблок гласуваме текстовете по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава десета – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
Има предложение от народния представител Мариана Тодорова за създаване на нов чл. 78.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 78:
„Чл. 78. (1) В случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 79, като в ал. 4 думата „упълномощени” се заменя с „оправомощени”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок гласуваме наименованието на Глава десета „Административнонаказателни разпоредби”; членове 75, 76 и 77 по вносител, подкрепени от Комисията; новия чл. 78 в редакция на Комисията; и чл. 78 по вносител, който става чл. 79, със замяна на думата „упълномощени” с „оправомощени” в ал. 4.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Параграф 1.
Има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Висококвалифицирана заетост” е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.
2. „Втора държава членка” е държавата членка по смисъла на § 1, т. 1в от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
3. „Вътрешнокорпоративен трансфер” е временно преместване с цел работа или обучение на работник – гражданин на трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което гражданинът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България.
4. „Гражданин на трета държава” е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
5. „Група от предприятия” са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
6. „Единна процедура за кандидатстване” е процедурата по смисъла на § 1, т. 1е от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
7. „Единно разрешение за пребиваване и работа” е документът по смисъла на § 1, т. 1д от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
8. „Командирован или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне на услуги” е работник, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или работник – гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието седалище е на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава.
9. „Лице от български произход” е лице по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
10. „Лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е всеки гражданин на трета държава, който по време на кандидатстването за издаване на разрешение за пребиваване и работа на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава извън територията на Република България.
11. „Местен работодател” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
12. „Местно лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави.
13. „Незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава” е наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република България, както и наемането или приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.
14. „Незаконно пребиваващ” е лице по смисъла на § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
15. „Повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
16. „Приемащо предприятие” е поделение на предприятието или предприятието, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България, в което е преместен работникът – гражданин на трета държава, при вътрешнокорпоративен трансфер.
17. „Първа държава членка” е държавата членка по смисъла на § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
18. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е документът по смисъла на § 1, т. 1ж от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
19. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер” е документът по смисъла на § 1, т. 1з от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
20. „Разрешение за сезонна заетост” са документите по смисъла на чл. 24к и 24л от Закона за чужденците в Република България.
21. „Разрешение за сезонен работник” е документът по смисъла на § 1, т. 1и от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
22. „Регулирана професия” е професията по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации.
23. „Ръководител” е лицето, което заема висша ръководна длъжност и работи под надзора на собственика или на колективен орган за управление на приемащото предприятие, като:
а) управлява приемащото предприятие или негова административна структура;
б) контролира и упражнява надзор върху работата на друг професионален или управленски персонал или на служители, извършващи контрол;
в) дава препоръки при наемане на работа, прекратяване на трудовото правоотношение, както и за други действия, касаещи правата и задълженията на работниците и служителите.
24. „Сезонен работник” е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България.
25. „Сезонна работа” е работа, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.
26. „Синя карта на Европейския съюз” е документът по смисъла на § 1, т. 1г от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
27. „Служител-стажант” е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.
28. „Специалист” е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие.
29. „Членове на семейството на български гражданин” са лицата по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България.
30. „Членове на семейството на гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария” са лицата по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
31. „Членове на семейството на гражданин на трета държава” са лицата по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България.
32. „Чужденец” е лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Колеги, гласуваме наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби”, ведно с § 1 и § 2 – § 1 в редакцията на Комисията, а § 2 по вносител, подкрепен изцяло от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 3 има предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Започнатите до влизането в сила на този Закон съдебни производства по наложени санкции от контролните органи, се довършват по досегашния ред.”
По § 4 има предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
„1. В чл. 1 т. 4 и 5 се отменят.
2. В чл. 74ж, ал. 2 т. 2 и 3 се отменят.
3. В чл. 74л, ал. 4 се изменя така:
„(4) Всяка година до 30 юни Агенцията по заетостта проверява по служебен ред обстоятелствата по чл. 74е, ал. 2, т. 1 за регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа и уведомява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” за настъпилите промени.”
4. Глава осма „Работа на български граждани в други държави и на чуждестранни граждани в Република България” с чл. 67-74д се отменя.
5. В чл. 76, ал. 2 думите „местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави” и запетаята след тях се заличават.
6. В чл. 78, ал. 1, т. 1 думите „на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите –членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави” и запетаята след тях се заличават.
7. Членове 78а и 786 се отменят.
8. В чл. 79, ал. 2 думите „на местно лице, приело на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави” и запетаята след тях се заличават.
9. Членове 82 и 82а се отменят.
10. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 14, 14а, 27а, 33 и т. 36-38 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи с номера 3 и 4? Няма.
Гласуваме параграфите в редакцията на Комисията, а наименованието – по вносител, изцяло подкрепено от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Тези разпоредби са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5 има предложение на народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 1:
„а) в т. 1 накрая се добавя „по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”;
б) в т. 15 накрая се добавя „и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”;
в) точка 16 накрая се добавя „или са получили положително становище от дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията – в качеството им на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания.”
2. Член 24а се изменя така:
„Чл. 24а. (1) Разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване могат да получат чужденци, които искат да извършват дейност на свободна практика и отговарят на условията за получаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) За издаването на документите по ал. 1 се представят пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. заявление по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика, издадено от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Не се издава виза за дългосрочно пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1-13 и т. 16-20.”
3. В чл. 24и, ал. 1 думите „разрешение за работа по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта” се заменят с „достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
4. Създават се чл. 24к и 24л:
„Чл. 24к. (1) Разрешение за сезонен работник с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от девет месеца. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на този срок след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с Правилника за прилагане Закона.
(4) Разрешението по ал. 1 се издава по ускорена процедура за кандидати, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните пет години.
(5) На притежателя на решението по ал. 2 се издава разрешение за пребиваване на сезонен работник съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (OB, L 151/1 от 15 юни 2002 г.), като в полето „тип разрешение” се отбелязва „сезонен работник”.
(6) Притежателят на разрешение по ал. 1 има право да бъде информиран писмено за произтичащите от разрешението права.
(7) Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, сезонният работник има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и не е изтекъл срокът по ал. 2.
Чл. 24л. (1) За извършване на сезонна работа за срок до 90 дни чужденецът трябва да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за неговото прилагане.
(2) Регистрацията на заетостта по ал. 1 се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (OB, L 81/1 от 21 март
2001 г.).
5. В чл. 25 се създава ал. 5:
„(5) На малолетните деца, родени на територията на Република България, кандидатстващи за получаване право на продължително и постоянно пребиваване, не се изисква нова виза по чл. 15, ал. 1.”
6. В чл. 26, ал. 2 след думите „24и” се поставя запетая и се добавя „24к” и след думите „ЗЗм” се поставя запетая и се добавя „ЗЗп и ЗЗт”.
7. Член 33 се отменя.
8. В чл. ЗЗк, ал. 1 думите „Закона за насърчаване на заетостта” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
9. Създава се глава трета „в” с чл. ЗЗп – ЗЗт:
„Глава трета „в” – Пребиваване на граждани на трети страни за целите на вътрешнокорпоративния трансфер”.
„Чл. ЗЗп. (1) Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „вътрешнокорпоративен трансфер”.
(4) Дирекция „Миграция” уведомява заявителя писмено за разрешението по ал. 1 не по-късно от 14 дни от датата на подаването му.
(5) Когато валидността на разрешението по ал. 1 изтече по време на процедурата за подновяване, лицето има право да пребивава на територията на Република България до вземане на решение по заявлението.
Чл. ЗЗр. (1) Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава по процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. ЗЗс. Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.
Чл. ЗЗт. (1) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава – членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава – членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) На притежателя на разрешението по ал. 1, се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „забележка” се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ”.
(3) Министерството на вътрешните работи информира компетентните органи на първата държава – членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер.
(4) Първата държава – членка информира Министерството на вътрешните работи на Република България, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
(5) Приемащото предприятие информира Дирекция „Миграция” и Агенцията по заетостта за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.
(6) На притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за когото са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, не се разрешава влизане или престой на територията на Република България.”
10. В чл. 40, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „24и” се поставя запетая и се добавя „24к” и след думите „ЗЗл” се поставя запетая и се добавя „ЗЗп и ЗЗт”;
б) в т. 12 след думите „Синя карта на Европейския съюз” се добавя „или на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” и се поставя запетая, а думите „законодателството на Република България” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
11. В чл. 44а, ал. 4 думите „наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаването на заетостта” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
12. Член 48а се отменя.
13. В чл. 53, ал. 1 думите „и по чл. 33, ал. 2” се заличават.
14. В чл. 57 накрая се добавя „по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
15. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 1б след думите „на чужденеца” се добавя „или разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер”;
б) създават се т. 1ж – 1и:
„1ж. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „IСТ – вътрешнокорпоративния трансфер”, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като първа държава – членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер, издадено на работник – гражданин на трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване.
1з. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „mobile ICT – мобилност при ВКТ”, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като втора държава – членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.
1и. „Разрешение за сезонен работник” е разрешението с обозначение „сезонен работник”, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава – членка на Европейския съюз, за целите на сезонна работа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г, ...) в чл. 59, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „но за не повече от 5 години”.
2. Създава се т. 2а:
„2а. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин” – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години; документът се издава на лица, получили право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България;”
3. Създават се т. 7б – 7г:
„7б. разрешение за сезонен работник – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „сезонен работник”, а в полето „забележка” се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7в. разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „IСТ – вътрешнокорпоративен трансфер”, а в полето „забележка” се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7г. разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ”, а в полето „забележка” се отбелязва условието за достъп до пазара на труда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по параграфи 5, 6, 7 и 8? Няма.
Уважаеми колеги, готовност за гласуване, след една консултация.
Моля стенографите да коригират – стр. 81, т. 15, „а”, в т. 1б, а не т. 16, както сте я прочели от трибуната. Благодаря.
Уважаеми колеги, вече сме в режим на гласуване.
Гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, съответно за параграфи 5, 6, 7 и 8.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, между другото и голяма част от членовете и параграфите на настоящия Законопроект.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Позволете ми да благодаря на вносителите на Законопроекта, да благодаря на всички народни представители от Комисията по труда и социалната политика, на всички, които участваха в дискусията, да благодаря на експертите към Комисията, на референтите, които участваха в изготвянето на този труден и сложен Закон. Колеги, страхотни сте! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря за доклада и за работата на Комисията.
С това първа точка от Програмата е изчерпана.

Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители са: Данаил Кирилов, Христиан Митев, Свилен Иванов, Петър Славов и Ралица Тодорова, внесен на 17 март 2016 г.
Имаме доклад от Комисията по правни въпроси. Господин Кирилов е вече наличен.
Господин Председател на Комисията, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение
на Административнопроцесуалния кодекс, № 654-01-37, внесен от Данаил Кирилов, Христиан Митев, Свилен Иванов, Петър Славов и Ралица Ангелова на 17 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 30 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 654-01-37, внесен от Данаил Кирилов, Христиан Митев, Свилен Иванов, Петър Славов и Ралица Ангелова на 17 март 2016 г.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Данаил Кирилов, който посочи, че необходимостта от въвеждането на административния договор произтича от приетия Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Целта е да се въведе институтът на административния договор в административното производство. Предложените изменения обхващат някои от най-основните понятия, свързани с административен договор – сключване, прекратяване, изменение, изпълнение, както и възможността за неговото оспорване по съдебен ред. Предложеният Проект регламентира действието на административния договор спрямо трети лица и процедурата за допускане на предварително изпълнение. Той подчерта, че следва да се прецизира между първо и второ четене редът за определянето на държавните такси в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Данаил Кирилов, Димитър Лазаров и Христиан Митев.
В хода на дискусията, господин Попов посочи някои неясноти в Законопроекта. В отговор господин Митев изрази становище, че в Законопроекта ясно са определени приложимите правила за сключване на административния договор, неговия предмет, методите за събирането на документи от неучастващи в производството лица, редът и способите за правна защита. Народните представители се обединиха около становището, че част от предложените промени следва да се прецизират. Кирилов посочи, че предвид характера на административния договор право да обжалват сключването му ще имат и трети лица, чиито права и интереси са засегнати от договора.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 654-01-37, внесен от Данаил Кирилов, Христиан Митев, Свилен Иванов, Петър Славов и Ралица Ангелова на 17 март 2016 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Кой ще предложи мотивите на Законопроекта от името на вносителите?
Господин Кирилов, отново гледам към Вас.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Няма да повтарям основните аспекти, които Ви прочетох току-що от доклада. Ще припомня следното важно обстоятелство: Вие знаете, че със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове ние въведохме изрични правила по отношение на оспорванията и подсъдността на тези спорове, които са свързани с изпълнението или неизпълнението на ангажименти по тези проекти. До този момент имаше сериозен разнобой в съдебната практика – дали споровете са подсъдни на обикновените граждански съдилища, или те са подсъдни на Административния съд?
Основен аргумент в колебанието по отношение на подсъдността се съдържа в обстоятелството, че една от страните по тези договори е орган за управление на европейски средства, който е интегриран в административен орган. В голяма степен това създаваше трудности да се определи дали договорът за изпълнение на проекти е типичен граждански договор, или друг договор, какъвто съгласно АПК това би могъл да бъде административен договор.
Ние само преди няколко месеца приехме, че е уместно подсъдността и тези спорове да се решават от административните съдилища. По този начин определихме и характера на правоотношението като административен договор. В Административнопроцесуалния кодекс обаче отсъства подробна и детайлна уредба на това що е административен договор, как се сключва, как се изпълнява, как се прекратява, включително и акцесорните последици, свързани със сключването, прекратяването или неизпълнението по административния договор.
Затова върховните административни съдии съвсем обосновано и дирейки основите на практиката, която би следвало да развият, подчертаха, че уреждайки тази изрична подсъдност на административните съдилища, законодателят би следвало да доразвие материята на административния договор.
В Законопроекта сме ползвали и научна експертиза. Подчертавам, че макар кратък, Законопроектът отвори множество интересни въпроси, главно касаещи детайлите по вторичните отношения, свързани със сключването и прекратяването на административния договор. В дебатите по-конкретно се отличи допускането на предварително изпълнение на такъв договор и другата хипотеза засягане правата на трети лица.
В случай че Законопроектът бъде подкрепен на първо четене от пленарната зала, имаме готовност между първо и второ четене да предложим още по-детайлна уредба по отношение на тези две групи въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатът е открит. Има ли народни представители, които желаят да се включат в него?
Заповядайте господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Считам, че този Законопроект преобръща разбирането на основни правни доктрини, термини и понятия с главата надолу. Юристите знаят, че договорът е съглашение между две или повече страни с цел да се създаде, измени или прекрати една правна връзка между тях.
Гражданският процес е средство за защита на изправната страна в гражданското правоотношение при незаконосъобразно развитие, като същевременно и санкция за неизправната страна.
Тук страните са равнопоставени. Повтарям – равнопоставени. Решаващият орган има държавно-властнически правомощия и неговите действия са задължителни за страните.
Административният процес или административнопроцесуалното право е един от видовете съдопроизводства. Той има за цел да разреши административния спор между правни субекти, които поначало се намират в неравностойно положение на власт и подчинение, не както в договора, където е съглашение между две или повече страни.
Съдебното оспорване се осъществява в две инстанции, а не в три, както е в гражданския процес. Следи се бързина, но тя в много случаи е за сметка на ефективната защита на правните субекти, по-точно на гражданите и организациите, които се намират в подчинение по отношение на този властнически субект – административен орган. АПК дефинира подведомствеността на административните съдилища, като посочва, че в нея се включват всички дела по искания за издавания, изменения, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове, защита срещу неоснователни действия или бездействия на администрацията, установяване истината на административни актове и така нататък.
Индивидуалният административен акт се появява у нас още през 1911 г. в доктрината, а сега има и легална дефиниция. В АПК съгласно чл. 21 от АПК индивидуалният административен акт е волеизявление на административен орган, който е овластен за това със специален закон и което създава права и задължения или отказва да създаде такива за отделни граждани или организации. Индивидуалният административен акт се издава като се изяснят фактическите обстоятелства от значение за случая. Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации, сведения и с други прийоми. Страните имат свой интерес, който защитават пред съда или пред решаващия орган. За страна говорим тогава, когато тя не е решаващ орган. В този смисъл положението на администрацията е следното. Във фазата по издаване на административните актове това е администрацията, гражданите и организациите. Те искат издаване на административния акт. Администрацията е решаващият орган, а гражданинът е страна.
Вие тук набърквате и прокуратурата, защото е споменато, че тя участва във връзка със сключване и изпълнение на този така наречен „административен договор”. Прокуратурата защитава законността и държавния интерес и затова има качеството на страна в административния процес. Тук какво се получава? Нещо съвсем друго.
В теорията няма единно разбиране за административен договор, защото се оспорва изначално възможността за съществуването на административен договор, защото не може да е административен – властнически и да е договор тогава, когато имаме съглашение.
Според АПК, всеки който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършени от административния орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закон. Несъстоятелно е за да разрешите кашата, която сте забъркали в Закона за управление на средствата от Европейския съюз и сте въвели понятия без правна дефиниция, да обърквате целия административен процес и изобщо да обръщате с главата надолу разбирането за правосубектността, гражданското и административното право.
Дава се възможност за предварително изпълнение на договор и възможност за обжалване, пак повтарям, с участието на прокуратурата. За какво обжалване говорим при едно съглашение, каквото има при договора и при един формален консенсуален договор, защото тук имаме форма за изискване, за действителност, писмена форма. Но договорът очевидно е консенсуален – съглашение между две или повече страни по него.
Цялата конструкция, която е изразена в този Законопроект е твърде объркана и ще доведе до голямо объркване и в административния процес.
В момента мога да обобщя, че с този законопроект се опитвате да направите едно дървено желязо. Това няма да проработи или, ако проработи, ще бъде в един абсолютно негативен план и аспект. Моля Ви, недейте да се упражнявате при създаването на нови легални дефиниции, ново правово разбиране за някои дефиниции. Знаете, че Законът за задълженията и договорите е най-устойчивият и там ясно и конкретно е казано какво е договор, а то е най-устойчиво, защото се съобразява с основни доктрини и основно разбиране за правото, изобщо за развитието на правото. Тук обръщате всичко с главата надолу само за да се уреди тази нелепица, която е създадена в Закона, който и колегата преди мен цитира.
Този Закон не можем да го подкрепим. Желая и моля и останалите колеги от Народното събрание, които са тук в момента, да не подкрепят този Закон, защото ще създаде хаос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Попов! Не мога да се съглася с нищо от казаното от Вас, при това определено съм изненадан. Вие винаги сте поддържали сравнително обосновани правни аргументи.
Административният договор е класически елемент и част от административното право. Затова изрично свидетелства и текстът на Административнопроцесуалния кодекс, където имаме отделен Раздел „Административно споразумение”. „Административно споразумение”!
Пак казвам: в разработката на тази материя се опитахме да включим специалисти в правната доктрина, които да дадат и теоретичните аспекти на този институт, който, признавам, за пръв път се доразвива в новото българско административно право.
Тази разработка изцяло следва и най-близка аналогия може да се търси с германското административно право. Тоест ако сме преписвали и „рецепирали” отнякъде, то е оттам.
Освен това, пак подчертавам, че административният договор е понятие, установено в множество правни системи от европейската континентална правна система.
Някакъв драматичен елемент с участието на прокуратурата намесихте, което въобще не можах да разбера, защото въобще не касае тези отношения.
Вие сам знаете – няма как да не знаете, колко административни органи сключват един или друг вид договор, на които ние досега търсихме правната квалификация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) По тази причина сме посочили точната квалификация като „административен договор”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Прав сте, колега Кирилов, съществува такова понятие. Но аз току-що споменах, че в нашата правна доктрина то не е еднозначно и има причини да не е еднозначно.
Може би имате предвид обществените поръчки, но там обаче не се касае за административен договор. Тъй като има ясни разграничения, възложителят по административен път определя изпълнителя с административен акт и после се сключва договор за обществена поръчка. Или административният договор по отношение на концесиите, но там държавният орган може едностранно да нанася промени в договора. Това противоречи на разбирането за договор, което е подробно описано в Закона за задълженията и договорите.
Нещо повече. Знам, че се намираме на първо четене по духа и принципа на този Законопроект, но на стр. 2 по-надолу сте записали, че когато неотложно трябва да се случи административен договор, че „може да не се спазят някои от разпоредбите на раздела.” Кои са тези „някои от разпоредбите”? Кои са причините и кои точно разпоредби да не се спазят? Това не е уточнено. Изобщо такъв текст да съществува в закон, и то в Административнопроцесуалния кодекс – че може някои от разпоредбите да не се спазят, ми се струва твърде недопустим правно и нелогичен.
В тази връзка направих това изказване. Мисля, че така представен Законопроектът не е цялостен и не може да отговори дори на Вашите щения да дадете нормална, легална дефиниция във връзка със закона за изразходването на евросредствата. Просто не става през Административнопроцесуалния кодекс да си правим експерименти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради обстоятелството че 14,00 ч. мина и краят на пленарното заседание изтече, определям гласуването на този Законопроект да се състои в началото на пленарното заседание утре, 14 април 2016 г., от 9,00 ч.
Поради изтичане на предвиденото пленарно време, закривам заседанието.
Утре – редовно пленарно заседание, начален час 9,00 ч. Както казах, ще започнем с първото гласуване на Законопроекта, по който проведохме дебати в момента. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Иван К. Иванов

Секретари:
Александър Ненков

Иван Иванов