Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов и Иван К. Иванов

Секретари: Чавдар Пейчев и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги!
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, след обнародването в „Държавен вестник” на 8 април 2016 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, приет от Народното събрание на 24 март тази година, беше установено пунктуално несъответствие между обнародвания и изпратения за обнародване текст на Закона.
Предоставеният за обнародване текст на Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, удостоверен от мен и изпратен на Президента на Републиката, е коректен и съдържа в точност и пълнота гласуваните и приети от народните представители текстове и предложения.
При обнародването на Закона в „Държавен вестник” в текста на чл. 35з, ал. 1, т. 2, в текста на информационното съобщение и в Приложение № 3а към чл. 35к, ал. 2, т. 1 в списъка с текстовите предупреждения са допуснати пунктуални корекции, несъобразени с изискванията на транспонираната директива и с изрично гласуваните и приети от народните представители добавяния и отпадания на пунктуационни знаци в посочените по-горе текстове.
Така установените несъответствия между обнародвания текст и изпратения за обнародване текст ще бъдат отстранени чрез публикуването на поправка в следващия брой на „Държавен вестник”.
Колеги, за какво става дума?
Спомняте си, че в приложенията, които гласувахме към Закона, има изображения – цветни, с конкретни предупредителни надписи. Тези надписи трябва да бъдат накрая без точка. И това е съобразено с изрично гласуване, съобразно Директивата от народните представители в залата.
От надписите на тези картинки обаче са изведени и в Приложението като текст: т. 1 – определено наименование, т. 2 – определено предупреждение. Накрая, когато завършват, трябва да има кавичка и точката да бъде след кавичката.
„Държавен вестник”, спазвайки българския правопис, е поставил първо точката след кавичката. Проблемът идва от това, че съответните търговски фирми вече са подготвили надписите, които трябва да бъдат поставени на опаковките на цигарите и заради това тази точка трябва да мине след кавичките, затова е съобщението, което – не знам дали Ви стана ясно, но вчера целия ден се занимавахме с това къде трябва да бъде кавичката и точката.
От парламента е излязло коректно. (Реплики.)
Там някой вдигаше ръка – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моята процедура е по седмичната програма, по дневния ред.
Като гледам как се движим по дневния ред точката, която предложихме и Вие приехте, да влезе в седмичната програма, няма да стигнем до нея. Това е първо четене, първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, където става въпрос за децата с трайно увреждане и за обезщетенията – не, по-скоро за помощите за семействата, отглеждащи такива деца.
Мисля, че проблемът е сериозен и важен. Трябва да отговорим на исканията на тези хора, които трудно живеят. И не, че с този Законопроект ще направим живота им кой знае колко по-лек, но ще бъде един жест на внимание към тези хора. В края на краищата им го дължим това.
Аз мисля, че повече мотивация в тази посока не е необходима и ще Ви моля, госпожо Председател, да подложите на гласуване този Законопроект да стане първа точка за утрешната програма – в петък сутринта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Гьоков – първото гласуване на Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, с вносители Драгомир Стойнев и група народни представители, която в момента е т. 11 по нашата седмична програма, да се разгледа като т. 1 за утре.
Гласуваме.
Гласували 125 народни представители: за 55, против 12, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Колеги, във вчерашното пленарно заседание беше докладван и се състоя дебатът за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
На основание чл. 69 от Правилника гласуването бе насрочено от мен за началото на днешното пленарно заседание, затова подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс с вносители Данаил Кирилов, Христиан Митев, Свилен Иванов, Петър Славов и Ралица Тодорова.
Моля да гласуваме.
Гласували 128 народни представители: за 107, против 17, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следваща точка от седмичната ни програма е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Това е общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти с вносители: първият от тях – Дилян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов, и вторият – Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Георги Ковачев, Петър Славов, Емил Димитров, Йордан Цонев и Петър Чобанов.
Комисия по правни въпроси – господин Кирилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на вниманието Ви Доклад относно общ Законопроект на приетите на 11 март 2016 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-15, внесен от Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов на 19 февруари 2016 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-23, внесен от Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Георги Ковачев, Петър Славов, Емил Димитров, Йордан Цонев и Петър Чобанов на 24 февруари 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – проект за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона по вносители, подкрепено от Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 1.
Предложение от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров:
„1. В § 1 се добавя ново изречение второ със следния текст, като досегашният текст става изречение трето: „Договорът по предходното изречение не може да съдържа клаузи за конфиденциалност, ограничаващи публичния достъп до него по реда на този закон. В 7-дневен срок от подписване на договора и/или анекси и приложения към него, временният синдик ги обявява на страницата си в интернет, ведно с информация за цената, изпълнителя и данните за неговия международен опит, срока за изпълнение и неустойките, ако такива са предвидени.
2. В § 1 думите „електронната си страница” се заменят със „страницата си в интернет”, а след „вземанията” се поставя запетая и се добавя текстът „както и мерките за тяхното обезпечаване”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 12а, ал. 2, т. 12 се създава изречение второ: „Временният синдик е длъжен, независимо от договорни клаузи за конфиденциалност, след приемане на доклада на наетите по тази точка лица, да го публикува на български език на електронната си страница, с изключение на препоръките по събиране на вземанията, направени в доклада”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това може би ще бъде най-дискутираният текст от този Законопроект – този и по § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние сме на § 1.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, но те, госпожо Председател, са практически идентични. Това са правомощия на временния синдик и на постоянния синдик, които всеки един от тях упражнява, затова и текстовете са идентични.
Тук се получава интересен казус, затова вземам и думата, първо, за да оттегля нашето предложение по начина, по който сме го формулирали и по който не е прието от Комисията, и ще го представя като редакционно предложение по самия доклад. Редакционното предложение по самия доклад ще отразява това, което Комисията прие в § 5. Там макар че става дума за две практически идентични правомощия – веднъж на временния синдик, веднъж на постоянния синдик, написахме различни неща, което сами разбирате, че не е допустимо и на практика би могло да стане проблем.
За да се синхронизират двата текста, оттеглям нашето първоначално предложение и предлагам редакционно следния вариант, който възпроизвежда на 99% това, което ще видите след това в § 5, а именно по доклада на Комисията в § 1, изречението, което се предлага да стане второ, ще стане четвърто, а вместо него се предлагат изречения второ и трето. (Дава текста на госпожа Цачева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли ги изчели?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Сега ще ги изчета, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм сигурна, че аз мога да ги възпроизведа.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Затова Ви давам текста, за да може да следите, и ще ги прочета и аз.
Редакцията става следната:
„Договорът по предходното изречение не може да съдържа клаузи за конфиденциалност, ограничаващи публичния достъп до него по реда на този закон. В 7-дневен срок от подписване на договора и/или анекси и приложения към него, временният синдик обявява на страницата си в интернет информация за предмета, изпълнителя, данните за неговия международен опит, срока за изпълнение и неустойките, ако такива са предвидени.”
Или иначе казано, колеги, разликата между първоначалното ни предложение и това, което впоследствие прие Комисията, е, че не държим, тоест държим, но разбираме, че много колеги това не го приемат, няма целият договор да става публичен в цялост, а от договора временният синдик ще има задължение да даде информацията, която особено вълнува обществото в момента – с кой е сключен този договор и кой е изготвил въпросния доклад, има ли това дружество международен опит, има ли клаузи за конфиденциалност, които да ограничават публичния достъп по реда на Закона и така нататък. Самият договор и цената по него, на което държаха много колеги, няма да се обявява публично, докато тези други много важни неща, за да се разбере наистина дали докладът е добросъвестно изготвен, дали дружеството е имало капацитет да изготви един качествен доклад за разследване, все пак трябва да можем и ние като народни представители, и обществото да си направим по някакъв начин анализа и изводите.
Проблемът произтича от това, че, знаете, ние от доста време се опитваме да дадем публичност на този договор, заедно с доклада, и получаваме постоянно всякакви възможни откази от въпросния Фонд за гарантиране на влоговете, че било конфиденциално, че имало клаузи за конфиденциалност, че това не можело, онова не можело и практически нито сме виждали договора, нито знаем какво пише в него, нито знаем какво точно е възложено на това дружество, което написа този толкова обсъждан и критикуван доклад. А за да бъде написан качествено един доклад, е ясно, че той трябва да бъде първоначално зададен качествено като предмет и като задачи. Ако се възложи: изследвайте по документи какво се е случило с КТБ, фирмата ще напише едно нещо. Ако се каже обаче: проследете пътя на парите, разследвайте в международни юрисдикции, където имате представител и така нататък, очевидно те ще напишат други неща. Това е смисълът на нашето редакционно предложение и затова Ви моля да го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А Вие от печатен текст ли го изчетохте?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Аз го изчетох, госпожо Председател, по § 5, но фактически по § 1 като две нови изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е ясно, но това, което Вие ни предложихте, и то ли е ръкописно?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, това е копие. Не се чете ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, чете се, но идентични ли са двете?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, практически са идентични. Единствената разлика, затова казах на 99%, ако погледнете в § 5, ще видите, че там липсва думата „предмета”. Единствено тази дума липсва, която ще предложа след това също като редакционна по § 5. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов?
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Славов, вземам реплика главно за да поясня на колегите в пленарната зала, че имахме разгорещен дебат по § 1 и по § 5. В резултат на проведеното гласуване предложението Ви по § 1 не беше подкрепено, за разлика от предложението, което е в § 5.
Действително има аналогия. Разликата касае субектите, които прилагат – в единия случай това е временният синдик, в другия случай са синдиците.
Ще оставя на колегите в залата да преценят дали това изброяване, което преди малко посочихте в предложението си тук, е напълно коректно. В рамките на дебата отпадна единствено цената.
Предполагам, че ще има изказвания и във връзка с действията във времето на правилата, които обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Славов. Няма да ползвате.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Колегата Славов беше прав и изчерпателен, но бих обобщил онова, което той каза, по следния начин. Ако оставите текстовете както Комисията Ви ги е предложила, какво би се получило? Ако един договор за международно разследване е подписан от временния синдик, той няма да стане публичен като предмет, срокове и така нататък. Но ако е подписан от постоянния синдик, би станал публичен. В момента Докладът на Комисията изглежда по този начин.
Повтарям, ако договорът за международно разследване е подписан от временния синдик, то предметът, сроковете, клаузите за конфиденциалност няма да станат публични, но ако е подписан от постоянния синдик, предметът, сроковете и така нататък, без цената, ще станат публични.
По тази причина Ви призовавам с оглед на принципност и последователност да уеднаквим текстовете. Каквото важи за постоянния синдик, същото да важи и за временния синдик. Логиката е следната. Като правим доклада публичен, което е правилна стъпка – това е Законопроект на колеги от ДПС, но искан от много от нас преди това – то важно е договорът, който е основание за този доклад, също да може да бъде видян, да се видят най-важните клаузи – на първо място, с кого е подписан. Как може да има международно разследване, а ние да не знаем с кого е подписан договорът?! Какъв е предметът точно, какво искаме от тази разследваща фирма, какви са сроковете? Няма как като парламент и общество да не знаем в един договор за международно разследване какъв е неговият срок. Има ли клаузи за конфиденциалност?
Ще Ви дам пример от последното заседание на Правната комисия, на което не съм присъствал, но колеги ми разказаха. Мои колеги питат синдиците и Фонда за гарантиране на вземанията – има ли клаузи за конфиденциалност? Отговор няма. Има ли неустойки? Отговор няма по тези въпроси! Никой не ни отговаря. Ние сме парламент, народни представители. Съгласно Правилника на парламента можем да имаме достъп до всяка информация, но никой не ни отговаря на въпросите.
Пак казвам – питаме синдиците има ли в сегашния договор за международно разследване клаузи за конфиденциалност. Нищо не казват. Питаме ги има ли неустойки – пак нищо не казват.
Затова, когато сега уреждаме тази материя със Закон, трябва да уредим и този въпрос.
Иначе какво се получава? От тази трибуна, има го в протоколите на парламента, колега от ДПС – Йордан Цонев, каза, че е разговарял с председателя на Фонда, който е казал, че няма неустойки в договора, който сега е подписан. Но представителите на Фонда и синдиците, когато идват на заседание на Комисията, им се задава същият въпрос. Там те нищо не казват. В момента имаме само думите на колегата. Не че се съмняваме, но смятаме, че това е недостатъчно. Смятаме, че говорейки за публичност, то проблемите, за които говорим, водят най-вече в тази посока – публичност на договорите за международно разследване и публичност на докладите. Само че говорейки за уреждане на тази материя, важно е да го направим по начин, който не е двусмислен, а е постоянен и принципен.
Призовавам Ви да уеднаквим текстовете, които касаят публичността на договорите, за временния и за постоянния синдик, за да не се налага да си препредаваме думи на колеги – кой какво е разбрал, кой кого бил питал, кой какво е научил. Извинявайте, но за институция като парламент това е несериозно.
Един пример. Никой от нас, нямайки информация от източника, не може да каже – сега, като гласуваме тези закони, защото ние ще гигласуваме, живот и здраве – дали ще има претенции за неустойки срещу Фонда за гарантиране на влоговете или по-скоро срещу синдиците? Никой не може да каже това. А дали има клаузи за конфиденциалност? Дали сега фирмата, която извършва международното разследване или някой друг въз основа на договора, който е подписан, ще има претенции към синдиците или към Фонда за гарантиране на влоговете? На база на информацията, която имаме, никой не може да ни отговори на този въпрос – нито господин Кирилов, нито Правната комисия, нито Бюджетната комисия, нито някой от Вас, колеги!
Затова Ви призовавам, за да не бъдем държани на тъмно, тъй като това е парламент, най-важният орган в държавата, да направим така, че от тук нататък, когато се подписват такива договори, поне най-важните параметри да бъдат ясни! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, аз вземам реплика не само защото лично ме споменахте, а за да кажа личното си мнение по този въпрос. Лошо е, когато заради неуспешен парламентарен контрол правим изрично законодателство, та променяме не само една норма, а цели две норми.
Подчертавам, че предмет на обществения интерес трябва да е резултатът на този договор, тоест изготвеният доклад в рамките на детайлите за взаимоотношенията във връзка с подбора, задачата на консултанта. Предупреждавам, че тук излизаме от рамките на общоприетия търговски обичай, от общоприетия стандарт на конфиденциалност на взаимоотношенията, дължими по отношение на възлагането на съответната работа на консултантите, но въпреки това, тук се изключвам от режима на реплика, въпреки че предложенията са прекалени, че представляват лоша законодателна практика и не бива да се разширяват в други случаи, въпреки това ще подкрепим предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други реплики? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Колеги, искам да Ви питам как оценявате качеството на един доклад, бил той от международно разследване или друг, без да знаете предмета на договора и да не можете да го сравните с онова, което е направено? Ако някой дойде при Вас и донесе договор, как ще оцените дали възложеното е свършено, ако не знаете какво е възложено, а четете само даденото Ви като доклад?! Ако смятате това за сериозно, извинявам се, но аз не го възприемам така. Звучи ми абсолютно несериозно да четем само един доклад и да оценяваме само на базата на него дали е изпълнен.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Задачата при несъстоятелност е ясна.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не е ясна, господин Кирилов. И ще Ви дам следния пример. Няколко пъти питам финансовия министър, но той не отговаря. Питам го: „Защо международното разследване не се занимава със събиране на парите?” Хубаво са написали доклад, хубаво е, но защо не се занимава с реалното събиране на парите и тяхното връщане в масата по несъстоятелност? Някак си не получавам ясен отговор защо това не се случва. Ако имаме предмета на договора в този и в бъдещи случаи, защото ние решаваме въпроса принципно, а не само сега, ще знаем какво е поискано от дадена компания – дали само да бъде написан аналитичен доклад или има идея да се поиска от тази компания да събира пари, което според мен е най-важното. И когато от самото начало на създаването на този парламент говорехме за международно разследване, основната идея, която съм имал аз и която имаха колегите, бе не да сключим договор с фирма за международно разследване, за да има просто хей така международно разследване, а за да събира парите и да ги върне обратно в масата по несъстоятелност, а докато събира тези пари, ще бъдат разкрити и замесените лица.
Колеги, като сме решили да правим крачки в парламента, да ги направим както трябва. След като има Законопроект, който казва докладът да е публичен, нека и договорът, или поне част от него да е публичен – предметът, сроковете, с кого е сключен договорът.
Какъв е проблемът да е публично, да е ясно с кого е сключен договорът? За да разберем с кого е сключен договорът в сегашното международно разследване, питахме три, четири пъти министъра на финансите и още не сме напълно сигурни с кого е сключен договорът. Не можахме да разберем напълно.
Уважаеми дами и господа! И последното нещо, което искам да кажа на господин Кирилов, който ми направи реплика: много лоша практика е – идват хора на Правната комисия, представители на различни органи, институции и така нататък – да им се задават въпроси и те да не отговарят. Примерно да ги питат: в сегашния договор за международно разследване има ли клаузи за конфиденциалност, има ли неустойки? И да не се отговаря пред депутатите. Това е лоша практика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Ти не присъстваш на Правната комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Филип Попов има също думата за изказване по § 1.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
На Правната комисия заявихме, че ще подкрепим всеки текст, който е за повече прозрачност по отношение на този казус и изобщо по банковата несъстоятелност.
Случаят с КТБ е прецедент за България – изчезнали са милиарди левове.
По отношение на така нареченото „международно разследване” – още, когато се реши да се предостави такава функция на международна фирма, тогава бях категоричен, че едва ли тази фирма ще има достатъчно правни и юридически способи, за да може да събере разпиляната маса по несъстоятелността и да я върне в патримониума на фалиралата банка.
Очевидно е, че може би сумата по отношение на договора за фирмата, която трябва да събере масата по несъстоятелността, може би надвишава нейните възможности да събере тази маса по несъстоятелността и да я върне.
Във връзка с така предложените текстове – наистина, те имат характер на особено законодателство, характер на извънредно законодателство, но, считам, че и случаят е извънреден. Пак повтарям: това е прецедент за нашата нова история, особено банкова история, и фалита на тази банка, която имаше вероятност да повлече и държавата като цяло надолу с тази банка.
Ние ще подкрепим текстовете, които дават повече прозрачност и по отношение на доклада, и по отношение на договора. Във връзка с договора – знаете, има основни текстове в нашите закони и договорът в частта, която противоречи на закона, просто не се прилага, той е недействителен, в тази си част договорът е нищожен. Не мисля, че тук има колизия по отношение на това, което господин Димитров спомена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Реплика? Няма.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Стана голямо объркване. Имайте предвид, че в момента разискваме няколко текста едновременно и в голямата си част хората биха могли да не разберат за какво става дума поради натрупването на прекалено много информация за кратко време.
Говорим за закон, приет през 2002 г., променян е няколко пъти. През 2014 г. настоящият парламент го промени в бр. 98. Миналата година шест пъти беше променян този Законопроект – бр. 22, 41, 50, 61, 62 и 94.
Към момента имаме действащ закон, имаме вече приети предложения на първо четене, имаме промяна на част от тези предложения, а имаме и нови предложения, които в момента се внасят, включително и в залата.
С господин Станислав Иванов също се заехме с редакцията на този Закон и в нашата редакция сме предложили както промени на Закона, така и промени на вече направени предложения на първо четене. За по-лесно всеки път, когато излизаме, за да изкажем нашите предложения, ще ги обясняваме точно кои са – по действащия закон, по направеното при първо четене, в момента ново предложение.
Във връзка с дадените до този момент разяснения искам да Ви кажа, че нашето предложение обхваща всички направени до този момент и звучи по следния начин:
Относно чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 1 се изменя така: „в ал. 1, т. 17 се създава изречение второ: „Синдикът е длъжен, независимо от договорни клаузи за конфиденциалност, след приемане на доклада по наетите по тази точка лица, да го публикува на електронната си страница, с изключение на препоръките по събиране на вземанията, направени в доклада”.”
Уважаеми дами и господа народни представители, този текст напълно съответства в най-голямата част от всички направени предложения и като консенсусен текст би могъл да бъде приет без особени забележки. Така че моля Ви да пристъпим към гласуване по реда на направените предложения и да преминем към следващите точки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Реплики има ли?
Господин Славов, имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Господин председател, уважаеми колеги, за да не става объркване, трябва да уточня, че това, което каза колегата Емил Димитров, касае параграф 5. В момента сме на параграф 1. Той коректно прочете техните предложения по параграф 5 и аз мога да го успокоя, че те са отразени в доклада на Комисията.
Колега Димитров, всичко е наред, няма проблем. Просто сме ги допълнили с това, което казах и което в параграф 5 е възприето, но липсва в параграф 1, и това е смисълът на целия дебат досега – двата параграфа да си кореспондират и временният синдик да не прави нещо различно от постоянния.
Колеги, замислете се, в момента Законът казва, че договор, сключен от временния синдик, може да бъде продължен и от постоянния. Иначе казано, ако нещата останат както са по доклада, може да се сключи договор от временния синдик при условия на всякаква конфиденциалност, който след това да бъде потвърден от постоянния. Тогава хубавите неща, за които говореше господин Димитров, просто няма да се приложат, тъй като договорът ще е сключен от временния синдик по действащия параграф 1, който е различен от това, което и той искаше по параграф 5. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Втора реплика има ли? Няма
Дуплика желаете ли, господин Димитров? Не.
Други изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 1.
Господин Славов и господин Димитров, разбрахме, че Вие оттегляте първоначалното предложение и поддържате редакцията за нови две изречения, които да бъдат добавени към § 1 в редакцията на Комисията.
Мисля, че не е необходимо да чета отново текста. Той беше докладван от вносителя като предложение за редакционно допълнение.
Подлагам на гласуване направеното в залата предложение от народния представител Петър Славов.
Гласуваме предложението на Петър Славов.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 1 в неговата цялостна и окончателна редакция.
Гласуваме § 1.
Гласували 99 народни представители: за 98, противя няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
Господин Кирилов, докладвайте § 2 и § 3.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграфи 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 4 има предложение от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров:
„§ 4 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания?
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Оттегля се предложението за отпадане.
Нека да гласуваме § 4 по вносител.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Параграф 4е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 5 има предложение от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народните представители Емил Димитров и Станислав Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 31се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 17 се създава ново изречение второ и изречения трето и четвърто: „Договорът по предходното изречение не може да съдържа клаузи за конфиденциалност, ограничаващи публичния достъп до него по реда на този закон. В 7-дневен срок от подписването на договора и/или анекси и приложения към него, синдикът обявява на страницата си в интернет информация за изпълнителя, данните за неговия международен опит, срока за изпълнение и неустойките, ако такива са предвидени. Синдикът е длъжен, независимо от договорни клаузи за конфиденциалност, след приемане на доклада на наетите по тази точка лица, да го публикува на български език на електронната си страница, с изключение на препоръките по събиране на вземанията, направени в доклада;”, а досегашното изречение второ става изречение пето.
б) създава се нова т. 18:
„18. извършва действията по чл. 62, ал. 12 и ал. 13 от Закона за кредитните институции;”
в) досегашната т. 18 става т. 19.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Синдикът може самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Кирилов, при прочитането на текста в буква „а”, Вие добавихте ново, което го няма в писмения текст.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, че при прочитането на буква „а”, съм добавил верния редакционен израз както следва: „в т. 17 се създава” – добавката е „ново изречение второ...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава трябва да е „нови”.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Ново изречение второ и изречения трето и четвърто.” Това е по молба на колегите референти на „Окончателни редакции”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, приемаме текста с тази устно докладвана редакция.
Господин Славов, за изказване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми колеги, взимам думата, за да обърна внимание за тази липсваща дума в буква „а”, за която вече стана дума, а именно за „предмета”. Предлагам редакционно да го добавим, тоест текста да изглежда така: „Синдикът обявява на страницата си в интернет информация за предмета, изпълнителя, данните за неговия международен опит...” и така нататък, както си върви по доклада на Комисията. Добавяме само „предмета”, който включихме в § 1, и който всички разбрахме колко е важен също да бъде обявен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вашето допълнение към кое изречение на буква „а” е? В „Синдикът е длъжен независимо от договорните клаузи...”?
Прочетете го отново точно в кое изречение е.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Разбира се.
Колеги, това е в § 5, т. 1, ал. 1, буква „а” второто изречение „в 7-дневен срок от подписването на договора или анекси и приложение към него, синдикът обявява на страницата си в интернет информация за” – тук се добавя „предмета” и нататък продължаваме както е по доклада – поставя се запетая „изпълнителят, данните за неговия международен опит” и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, добре.
Има ли изказвания? Няма други изказвания.
Първо, ще подложа на гласуване допълнението, което направи господин Славов за „предмета” преди изпълнителя в изречение второ на буква „а”, т. 1, § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 49, против 1, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Спорът е дали в договора, който е сключен от постоянния синдик, да е ясен неговия предмет.
Има колеги в залата, които искат докладът да е публичен, но предметът в договора да не е, тоест ние да не знаем за какво е сключен този договор, от което, извинявайте, започнаха да ме налягат някои съмнения, като видях това гласуване. Какъв е проблемът предметът на договора да е ясен? Какво има за криене тук? Още повече, ние приехме този текст за временния синдик, а сега Вие искате да не го приемем за постоянния. Става въпрос какъв е предметът на договора, тоест за какво е това разследване. Казано по друг начин – има хора в залата, мои уважавани колеги, признавам, които се притесняват предмета на договора да е публичен, тоест да видим за тази фирма и за бъдещи международни разследвания какъв е предмета на разследването или, казано по-простичко, какво ще разследват тези хора.
Колеги, призовавам Ви да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Подлагам на прегласуване редакционното допълнение, което вече беше отбелязано, засягащо оповестяване на предмета на договора.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 45, против 2, въздържали се 52.
Редакционното допълнение не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 5 в редакцията, която беше докладвана от председателя на Комисията по правни въпроси.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 има предложение от народните представители Емил Димитров и Станислав Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 7 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля, гласувайте § 6.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 5, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
Параграф 7 – гласувайте за отпадане на § 7.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 9, въздържали се 3.
Прието е предложението за отпадане на § 7.
Следва § 8.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 8 има предложение от народните представители Емил Димитров и Станислав Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В чл. 39, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 7 числото „3000” се заменя с „10 000” и се създава изречение второ: „Не се изисква разрешение от фонда за заплащане на дължими държавни и други такси по предприети от синдика действия за попълване на масата на несъстоятелността съгласно приети от Министерския съвет тарифи”.
2. Точка 19 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. В чл. 46, ал. 1, т. 7 думите „чл. 59, ал. 3 и 5 или чл. 60” се заменят с „чл. 59, ал. 3 и 5, чл. 60 и чл. 60а, както и на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 8, който става § 7 по доклада на Комисията, § 9, който става § 8, и § 10, който става § 9, в редакцията на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Приети са параграфите.
Преминаваме към § 11 и следващите.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете, които се съдържат от § 11 по вносител до § 17, които по доклада на Комисията стават съответно параграфи от 10 до 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Приети са параграфите.
Преминаваме към § 18 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17:
„§ 17. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 навсякъде думите чл. „чл. 68, ал. 2” се заменят с „чл. 68, ал. 3”.
2. В ал. 2 след думите „решения по” се добавя „чл. 20, ал. 4” и се поставя запетая, а думите „чл. 68, ал. 2” се заменят с „чл. 68, ал. 3”.”
Предложение от народните представители Емил Димитров и Станислав Иванов – да се създаде нов § 18а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите „Допълване на” се заменят с „Промени в”.
2. В ал. 1 думите „чл. 68, ал. 2” се заменят с „чл. 68, ал. 3”.
3. Създава се нова ал. 2:
„(2) Списъкът по чл. 67, ал. 2 се променя от синдика и в случаите, когато фондът е осъден с влязло в сила решение да заплати на вложител, претендирано от него вземане от влог.”
4. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Допълването на” се заменят с „Промяната в”.
5. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думата „Допълненият” се заменя с „Промененият”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Използвам случая да благодаря на всички експерти, работещи и участващи в работната група по промяната на този Законопроект, както и, разбира се, народният представител Станислав Иванов за така направените предложения.
Конкретно тази материя касае одобрения списък от съда на приетите вземания. До момента използваната редакция на този списък е „допълване”. Ние предложихме да бъде променена с думата „промяна”, тъй като има някои, които отпадат, други нововъзникват.
Искам да използвам случая да припомня, че този списък се обявява в Търговския регистър, както и че съгласно чл. 67, ал. 2 съдът разглежда и одобрява списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения в срок от 14 дни от постъпването му в закрито заседание, като се произнася със съответното решение. В този случай решенията на съда не подлежат на обжалване.
Освен замяната на „допълване” с „промяна” ние предлагаме възможността списъкът по този чл. 67, ал. 2 да се променя от синдика и в случаите, когато фондът е осъден с влязло в сила решение да заплати на вложител, претендирано от него вземане от влог. Напомням, че предложението е от народния представител Станислав Иванов и мен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, благодаря за разяснението.
Господин Славов, процедура ли? (Реплика от народния представител Петър Славов.)
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Господин Председател, вземам думата за процедура, за да Ви помоля да поканите представители на Фонда за гарантиране на влоговете и си мисля, че не е лошо и синдиците да бъдат поканени, тъй като предстои в § 30 да решим наистина дали тези изменения на Закона ще касаят завареното положение или, иначе казано, разследването за КТБ.
В Комисията положих много усилия да разбера наистина има ли в този договор подписани някакви неустойки за държавата, респективно за масата на несъстоятелността, ако част от информация от доклада бъде направена публично. Горе-долу това правим в момента с тези промени в Закона. Не дай си Боже, ако има такива клаузи за неустойки, които, естествено саконфиденциални и не пожелаха да ни кажат нищо на заседанието на Комисията, е възможно да причиним щети на държавата. Така че аз много бих се радвал и мисля, че е много важно за всички нас да дойдат представители на Фонда и синдиците и много ясно да кажат в този договор това, което са подписали, има ли такива клаузи за неустойки или няма, за да знаем какво правим и дали няма да причиним някаква щета.
Така че това е моята молба. До § 30 има още време – има технологично време да дойдат, да бъдат поканени, да заповядат и да обяснят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз съм готов да ги поканя, не знам дали са информирани за тази дискусия.
Госпожо Стоянова, и Вие господин Кирилов, заповядайте, за да изясним този въпрос. Мога да отправя покана, но дали ще се ангажирате с това предложение?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да припомня, че представители на Управителния съвет на Фонда присъстваха на дебатите в Правната комисия, включително и синдиците.
Възразявам, пак казвам, възразявам при второ четене на Законопроект да го правим на парламентарен контрол! Колеги, ескалираме и прекаляваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря. (Народният представител Мартин Димитров иска думата.)
По същата процедура ли? Не, ако Вие поддържате формално предложението си, ще го подложа на гласуване или искате…
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Процедура.
Господин Председател, ние знаем, че представител на Фонда и синдиците са присъствали на последната Правна комисия. Зададеният им от колегата Петър Славов директен въпрос – предвидени ли са неустойки в договора – не е получен конкретен отговор.
Колегата Кирилов резюмира, че след като са били там и нищо не са казали, значи всичко е наред. Така го разбирам колегата Кирилов, ако го разбирам правилно. Но предпочитаме да има ясен и категоричен отговор от страна на синдиците и на Фонда за гарантиране на влоговете какви точно неустойки са предвидили в този договор. Защото е наивно на сляпо да се взимат такива решения, без да е информиран парламентът какви могат да бъдат последствията. Ние всичко трябва да знаем, а може въпреки неустойките да вземем и съответните решения, но трябва да знаем за какво става въпрос детайлно, а не в някакви частни разговори да се е случило до момента. Важни са публичните позиции, които след това могат да бъдат използвани за всяка една ситуация, включително ако се наложи и съдебна такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Подлагам на гласуване предложението да бъде поканен представител на Фонда за гарантиране на влоговете и един от синдиците във връзка с предстоящото обсъждане на параграфите.
Гласували 99 народни представители: за 40, против 10, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Изказвания по последните два параграфа има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Господин Кирилов докладва § 18, който става § 17 и предложението за създаване на нов § 18а, който става § 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Приети са параграфите от 19 до 20.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 21 има предложение народни представители Данаил Димитров и Станислав Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
§ 21. Чл. 80 се изменя така:
„Оценка на описаните вещи и права
Чл. 80 (1) Вещите и правата, които се описват по реда на чл. 79, се оценяват по тяхната пазарна стойност от външни експерти, определени по реда на чл. 52, ал. 2.
(2) При извършването на оценка на отделни активи синдикът може да определи праг на същественост за конкретни позиции с обща балансова стойност до 0,5% от общата стойност на активите към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и с индивидуална балансова стойност не по-висока от 2000 лв. за материалните активи. Тези активи се отразяват в оценката по тяхната нетна балансова стойност.
(3) Дължими кредити към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, които са изцяло погасени с парични средства към по-късна дата, но преди завършване на оценката, се включват в оценката на стойност равна на събраните вземания.
(4) Оценката на недвижимите вещи не може да бъде по-малка от данъчната им оценка, а оценката на моторните превозни средства - от застрахователната им оценка.
(5) Заключението за оценката се изготвя в писмена форма и се представя на синдика най-късно на датата на извършване на описа на съответната вещ или право. В заключението следва да бъдат описани използваните методи за оценка и да се сочат мотиви за посочената стойност на вещта или правото. Достъп до пълната информация и доклада с индивидуални оценки на отделните активи имат само синдикът и фондът. Другите кредитори получават достъп само до доклад, съдържащ обобщена информация по основни категории активи и приложената методология при оценката на вещите и правата от масата на несъстоятелността.
(6) Ако синдикът има възражения по оценката, той може в 3-дневен срок от получаването й да поиска от управителния съвет на фонда преразглеждане на оценката, като посочи писмени мотиви за това. Ако кредитор в производството по несъстоятелност има възражения по доклада по изречение четвърто на ал. 5, той може в 3-дневен срок от получаване на достъп до...”
Тук, господин председател, е записано „горепосочения”. Правя редакционно предложение навсякъде, където я има думата „горепосочения”, да се замени със „същия”.
„... същият доклад да поиска от управителния съвет на фонда преразглеждане на оценката, като посочи писмени мотиви за това. Достъпът на кредиторите до доклада по изречение четвърто на ал. 5 се осигурява от синдика. Синдикът, с одобрението на фонда, определя реда за запознаване със същия доклад.
(7) Ако намери искането по ал. 6 за основателно, управителният съвет на фонда насрочва нова оценка от специализирано одиторско предприятие, което отговаря на изискванията на чл. 76 от Закона за кредитните институции, чиято оценка е окончателна. Новата оценка се посочва в описа от синдика.
(8) Възнаграждението на оценителите на вещи и права се определя от синдика и се одобрява от фонда по реда на чл. 52 или 55.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Кирилов, не видях на друго място да съществува тази замяна в този параграф?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В ал. 6 има на 2 места, не сте видели в най-последното изречение на ал. 6, където вече го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, направо тогава възприемаме редакцията, която прочетохте, и гласуваме докладвания текст.
Има ли изказвания по § 21?
Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, предложението, което направихме, звучи по следния начин: „в ал. 6 думите „ал. 2” се заменя с „ал. 5”, а в ал. 7 думите „ал. 4” се заменят с „ ал. 6”.”
Макар че всичко е ясно, ще си позволя по искане на колегите от работната група изрично да поясня в пленарната зала, че става въпрос за промяна на редакцията по текстове, които вече бяха подадени на първо четене и приети.
Уважаеми колеги, тази част от Закона се отнася до вещите и правата, които се описват и оценяват по тяхната пазарна стойност, оценката им от специализирано одиторско предприятие, оценката на активите по нетната балансова стойност, както и оценката на недвижими вещи, в случаите, когато тя е по-малко от данъчната им оценка. В това число визирам и стойността на моторните превозни средства, когато оценката им е под застрахователната им стойност. С възприетия на първо четене текст този инструментариум е много подробно и добре уреден. Нашето предложение се състои единствено в това да подредим и внесем яснота в алинеи 6 и 7, а именно за възраженията при оценките от синдика или от кредиторите пред фонда, както и начина, по който се процедира в тези случаи. Тоест запознаване с доклада за оценката или насрочване на нова оценка от друго специализирано предприятие. Съгласно изискванията на чл. 76 от Закона за кредитните институции тази оценка, припомням, е окончателна.
Призовавам Ви да пристъпите към гласуване на така предложените текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие мотивирахте Вашето предложение, което е отразено от Комисията в окончателната редакция.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на редакцията на § 21 с уточнението, което направи председателят на Комисията – в чл. 80, ал. 6, там където се среща думата „горепосочения”, се заменя със „същия”.
Моля, гласувайте § 21.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. В чл. 82 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „3-дневен” се заменят със „7-дневен”, а думите „чл. 80, ал. 5” се заменят с „чл. 80, ал. 7”.
2. В ал. 5 думите „чл. 80, ал. 2 или 5” се заменят с „чл. 80, ал. 5 или 7”.
3. В ал. 6, т. 1 думите „чл. 80, ал. 5” се заменят с „чл. 80, ал. 7”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
По § 25 има предложение от народните представители Емил Димитров и Станислав Иванов – т. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 се създава изречение второ: „Други финансови и капиталови инструменти, които се търгуват на борса или на друг регулиран пазар, могат да бъдат осребрени, като бъдат предложени за търгуване на съответния пазар чрез продажба по борсови цени след разрешение на управителния съвет на фонда.”
2. В ал. 7, т. 1 думите „вещи и права“ се заменят с „вещи, права и активи”.
3. В ал. 9 след думите „по ал. 5” се добавя „и 7”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Нека първо да гласуваме за отпадане на т. 3 в § 25, съгласно предложението на народните представители Мартин Димитров и Станислав Иванов.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Гласуваме § 22 съгласно редакцията на Комисията, § 23 и §24 – по вносител, § 25 – в редакцията на Комисията, и параграфи 26, 27 и 28 – по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, но предлага той да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 30.
Параграф 30 – предложение от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров:
„В § 30 от Преходни и заключителни разпоредби след думата „договори” се добавя „и изготвени доклади”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 29:
„§ 29. Разпоредбите на този закон се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банки, открити до влизането му в сила, и сключените по тях договори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме заглавието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Наименованието на подразделението е прието.
Параграф 29 е отразен като съдържание в § 30.
Има едно неподкрепено предложение.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуването на § 30, който става § 29 – заедно с това гласуваме, което е подразбиращо, за отпадането на § 29 в първоначалната редакция, тъй като неговото съдържание е отразено в § 30, така че с това гласуване едновременно приемаме предложението на Комисията да отпадне като подразделение § 29, а § 30, който става § 29, отразява неговото съдържание.
Гласували 85 народни представители: за 75, против 10, въздържали се няма.
Тези предложения са приети.
По-нататък, господин Кирилов докладвайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 30.
Предложение от народните представители Емил Димитров и Станислав Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 31.
Уважаеми господин Председател, правя предложение за редакция на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника. Ще прочета редактирания текст на новия § 31.
Параграф 31 се изменя така:
„§ 31. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) в чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6:
а) в т. 10 след думата „банките” се добавя „и на синдика на банка в производство по несъстоятелност”;
б) създава се т. 11:
„11. синдика на банка в производство по несъстоятелност – относно длъжници на банката, чиито кредити са в просрочие.”
2. В ал. 12:
а) създава се нова т. 5:
„5. физически и юридически лица и размера на техните кредити, по които са просрочени задължения към датата на оповестяването. Списъкът се допълва периодично с изпадналите в забава длъжници след първоначалното му оповестяване;”
б) досегашните точки 5 и 6 стават съответно точки 6 и 7.
3. В ал. 13 думите „5 и 6” се заменят с „6 и 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Би трябвало да бъде не „думите”, а „цифрите”.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
„4. В ал. 16:
а) създава се нова т. 5:
„5. по ал. 12, т. 5 – имената на физическите лица, наименованията и правната форма на юридическите лица, едноличните търговци и неперсонифицираните правни субекти, размер на кредита и на просроченото задължение.”;
б) досегашната т. 5 става т. 6 и в нея думите „т. 5” се заменят с „т. 6”;
в) досегашната т. 6 става т. 7 и в нея думите „т. 6” се заменят с „т. 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би тук най-точно е във всички тези случаи, които изброихте, господин Кирилов, да бъде не „думите”, а „числата”. Става дума за поредност.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За „числата” съм абсолютно съгласен. Текстът е от отдел „Референти”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ:Текстът е малко математически. Става дума за поредност в изброяването и би трябвало да се заменят в т. 3 и след това в съответните букви, които следват.
Има ли изказвания?
Да помоля да гласуваме, тъй като пропуснахме в предишния параграф, по който приехме редакцията на Комисията.
По § 30, който става § 29, има неподкрепено предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
Моля да го гласуваме.
Гласували 72 народни представители: за 18, против 8, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Остава приетата от Комисията редакция.
Господин Димитров, имате думата по докладваната редакция на § 31.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Използвам случая да благодаря на народния представител Станислав Иванов и на цялата работна група, която помогна за промяната на този Закон. Благодаря и за приетите ни дотук 20 текста, предстои двадесет и първият.
Надявам се и промяната в Закона за кредитните институции да бъде приета от Вас. (Шум и реплики.) Надявам се и за в бъдеще така добре да работим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на новия § 31 в окончателната редакция по доклада на Комисията, както беше представена. (Шум и реплики.)
Гласуваме § 31, който става § 30, и новия § 31.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Емил Димитров и Станислав Иванов – да се създаде нов § 31б.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 32.
„§ 32. Синдикът на банка в производство по несъстоятелност оповестява списъка по чл. 62, ал. 12, т. 5 от Закона за кредитните институции в 6-месечен срок от влизането в сила на този Закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма.
Моля да гласуваме създаването на нов § 32 и за § 32 по вносител, който става § 33.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Приети са параграфите, а с това е приет Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност и на второ четене.
Благодаря, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря и на колегите, които активно работиха по този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега остава да се съберат и повече пари! (Смях, оживление.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА, РАЗЛИЧНИ ОТ МЕРКИТЕ, ИЗИСКВАЩИ ЗАДЪРЖАНЕ.
Вносител – Министерският съвет, на 16 юни 2015 г., приет на първо гласуване на 9 октомври 2015 г.
Госпожо Атанасова, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
„Доклад относно Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерския съвет.
„Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа „Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 2 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 2:
„Мерки за процесуална принуда
Чл. 2. Този закон се прилага за актове, с които в наказателното производство на обвиняемия се налагат мерки за процесуална принуда, включващи следните задължения и забрани:
1. задължение да информира определен орган за всяка промяна в мястото си на пребиваване, включително за целите на получаването на призовки, съобщения и книжа в хода на наказателното производство;
2. забрана да посещава определени населени места, райони или обекти;
3. задължение да се намира на определено място и в определено време, ако последното е необходимо;
4. забрана за напускане на територията на изпълняващата държава;
5. задължение да се явява в определени часове пред определен орган;
6. забрана да осъществява контакт с определени лица, свързани с извършеното престъпление;
7. забрана да упражнява определени дейности, свързани с извършеното престъпление, включително упражняване на определена професия или дейност;
8. задължение да се представи гаранция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по заглавието и представените членове на Законопроекта? Няма.
Нека първо да гласуваме за отпадането на неподкрепения от Комисията чл. 2.
Моля, гласувайте за отпадането на чл. 2 от Законопроекта.
Гласували 63 народни представители: за 60, против няма, въздържали се 3.
Някой ще иска ли прегласуване?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Председател, моля за прегласуване на предложението на Комисията по правни въпроси във връзка с текста на чл. 2, който Комисията предлага да бъде отхвърлен, да бъде прегласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля, прегласуване.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега нека да гласуваме заглавието на Закона, чл. 1 по вносител, чл. 3, който става чл. 2 в редакцията на Комисията, и чл. 4 по вносител, който става чл. 3 в редакцията на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин председател, преди да докладвам Глава втора, моля да подложите на гласуване допуск до пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието госпожа Красимира Филипова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля да гласуваме за достъп до залата.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 4:
„Компетентен орган
Чл. 4. (1) Компетентен орган в Република България да признае акт за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз, е окръжният съд по местоживеене на лицето, за което е постановена мярката.
(2) Когато лицето, за което е постановена мярката, няма местоживеене на територията на страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд.
(3) Когато актът за налагане на мерки за процесуална принуда е изпратен на орган, който не е компетентен да го признае, той го изпраща служебно на съответния съд и незабавно уведомява за това компетентния орган в издаващата държава по начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
„Удостоверение
Чл. 5. (1) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда или заверено копие от него се придружава от удостоверение по образец съгласно приложение № 1 с превод на български език или заверено копие от него.
(2) Съдът може да поиска от компетентния орган на издаващата държава да изпрати оригинала на акта за налагане на мерки за процесуална принуда, както и оригинала на удостоверението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 6:
„Условия за признаване
Чл. 6. (1) Акт за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз, се признава и изпълнява, ако се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по законодателството на Република България. Не може да се откаже изпълнение на акт за налагане на мерки за процесуална принуда във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава.
(2) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малък от три години, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малък от три години:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправяне на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. измама;
21. рекет и изнудване;
22. подправяне и пиратство на изделия;
23. подправяне на административни документи и търговия с тях;
24. подправяне на платежни средства;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. трафик на противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.
(3) Съдът може да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз, когато лицето, за което е постановена мярката, пребивава продължително или постоянно на територията на Република България, при условие че то е изразило съгласие да се завърне на нейна територия, след като е било уведомено от издаващата държава за съответните мерки.
(4) Съдът може да признае акта и когато лицето, за което е постановена мярката, не пребивава продължително или постоянно на територията на Република България, но е поискало от компетентния орган на издаващата държава мярката да бъде изпълнена в Република България. В този случай е необходимо съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава, че е съгласен да му бъде изпратен акта.
(5) В случаите по ал. 4 съдът се произнася еднолично в закрито съдебно заседание, като преценява наличието на едно или повече от следните условия:
1. лицето е български гражданин;
2. съществува възможност за упражняване на надзор върху мярката за процесуална принуда в Република България;
3. лицето е заявило, че ще пребивава на територията на Република България с цел извършването на определена работа;
4. лицето е член на семейство на постоянно пребиваващо в Република България лице;
5. лицето е заявило, че ще пребивава на територията на Република България с цел обучение за придобиване на професионална квалификация или на висше образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Има ли изказвания по докладваните текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване на заглавието, което е подкрепено от Комисията, наименованието на Глава втора, Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5 и предлага съответната редакция, която става чл. 4, същото се отнася за чл. 6, който става чл. 5, и чл. 7 в редакцията на Комисията, който става чл. 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Прието е наименованието и съответните текстове.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7:
„Производство по признаване
Чл. 7. (1) При получаване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда и на удостоверението по чл. 5, ал. 1 по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността, съдът образува производство по признаване и се произнася в 14-дневен срок. Когато срокът не може да се спази, съдът незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава, като посочва причините за забавянето и срока, необходим за постановяване на определението.
(2) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание със задължително участие на прокурор и с призоваване на лицето, за което е постановена мярката. Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.
(3) Съдът изслушва прокурора, лицето, за което е постановена мярката, и неговия защитник.
(4) Когато удостоверението по ал. 1 е непълно, не съответства на акта за налагане на мерки за процесуална принуда или при наличие на основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, т. 2 и 4, съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава и може да изиска от него допълнителна информация, като определи срок за получаването й. Делото се отлага до изтичането на този срок.
(5) Съдът се произнася с определение, с което:
1. признава акта за налагане на мерки за процесуална принуда и определя мярка за процесуална принуда, която в най-голяма степен съответства на мярката, постановена в издаващата държава; мярката за процесуална принуда, определена от съда, не може да бъде по-тежка от мярката, постановена в издаващата държава;
2. отказва да признае и да изпълни акта за налагане на мерки за процесуална принуда при наличие на някое от основанията по чл. 9.
(6) Определението се обявява незабавно след изслушването по ал. 3, освен в случаите по ал. 4.
(7) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за:
1. влизането в сила на определението по ал. 5;
2. невъзможността да бъде упражнен надзор върху мярката за процесуална принуда поради това, че местонахождението на лицето на територията на Република България не може да бъде установено;
(8) Заверен препис от влязлото в сила определение по ал. 5, т. 1 се изпраща незабавно на съответния прокурор за изпълнение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 8:
„Обжалване и протестиране
Чл. 8. (1) Определението по чл. 7, ал. 5 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора от Наказателно-процесуалния кодекс. Жалбата и протестът се подават чрез съда, постановил акта.
(2) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за обжалването и протестирането на определението, включително за сроковете за разглеждане на жалбата и протеста.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9:
„Отказ за признаване
Чл. 9. (1) Съдът може да откаже да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда, когато:
1. не са изпълнени условията на чл. 7, ал. 4;
2. не са изпълнени условията по чл. 6, ал. 3 или 4;
3. с акта се налагат мерки, по отношение на които Република България не е заявила, че ще упражнява надзор;
4. признаването на акта би било в противоречие с принципа „ne bis in idem”;
5. актът е постановен във връзка с деяние, което не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на деянията по чл. 6, ал. 2;
6. наказателното преследване за престъплението е погасено по давност съгласно българското законодателство и делото за него е подсъдно на български съд;
7. лицето, за което е постановена мярката, се ползва с имунитет по българското законодателство;
8. актът е постановен за лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателно отговорно за деянията, във връзка с които е постановена мярката;
9. в случай на нарушение на наложена мярка за процесуална принуда съдът трябва да откаже да предаде съответното лице в съответствие с глава пета от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
(2) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за наличието на основание за отказ от признаване по ал. 1, т. 9, ако счете, че въпреки това актът може да бъде признат и изпълнен. Ако след уведомяването компетентният орган на издаващата държава не оттегли удостоверението, съдът може да признае и изпълни акта за налагане на мерки за процесуална принуда, като в този случай предаването на лицето въз основа на Европейска заповед за арест трябва да бъде отказано.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по докладваните текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя в редакцията на чл. 8, който става чл. 7, подкрепен е по принцип текста на вносителя за чл. 9, в редакцията, която става чл. 8, Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10:
„Надзор върху изпълнението на
мерки за процесуална принуда
Чл. 10. (1) Надзорът върху мерките, наложени с признатия акт за налагане на мерки за процесуална принуда, се упражнява по ред, определен със закон. При промяна на местоживеенето на лицето или констатирано нарушение на взетата мярка прокурорът незабавно уведомява съда.
(2) Докато се упражнява надзорът по ал. 1, съдът може да поиска информация от компетентния орган на издаващата държава за необходимостта от продължаването му и за срока, за който да бъде продължен.
(3) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за всяка промяна на местопребиваването на лицето, за което е постановена мярката за процесуална принуда.
(4) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мерките за процесуална принуда и за всяко друго обстоятелство, което може да доведе до изменение или до отмяна на наложените мерки за процесуална принуда, както и до издаване на заповед за задържане или на друго съдебно решение със същото действие. Уведомяването се извършва чрез изпращане на формуляр по образец съгласно приложение № 2.
(5) При необходимост съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава с цел улесняване упражняването на надзора, както и в случаите на тежко нарушение на мярката за процесуална принуда. Съдът може да поиска от компетентния орган на издаващата държава информация относно самоличността, местонахождението и съдимостта на лицето.
(6) Когато съдът е изпратил няколко уведомления по ал. 4 по отношение на едно и също лице на компетентния орган на издаващата държава, без последният да е постановил акт за подновяване, изменение, отмяна или заповед за задържане, той може да поиска от компетентния орган на издаващата държава да постанови такъв акт, като му даде разумен срок за това.
(7) Ако компетентният орган на издаващата държава не издаде съответния акт в определения срок, съдът еднолично в закрито заседание може да спре упражняването на надзора върху мерките за процесуална принуда, като уведоми за това съответния прокурор и компетентния орган на издаващата държава.
(8) Когато съдът спре упражняването на надзора върху мярката за процесуална принуда, надзорът върху нейното изпълнение се прехвърля обратно на издаващата държава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 11:
„Прекратяване на надзора върху изпълнението на
мерки за процесуална принуда
Чл. 11. (1) Надзорът върху изпълнението на мерките за процесуална принуда се прекратява, когато:
1. лицето, за което е постановена мярка за процесуална принуда, пребивава продължително или постоянно в друга държава;
2. компетентният орган в издаващата държава уведоми съда, че оттегля удостоверението по чл. 5, ал. 1;
3. съдът откаже да упражнява надзор в случаите по чл. 12, ал. 2;
4. надзорът върху мерките за процесуална принуда е прехвърлен обратно на издаващата държава в случаите по чл. 10, ал. 8.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 съдът се произнася еднолично в закрито заседание. За прекратяването на надзора се уведомяват съответния прокурор и лицето, за което е постановена мярката за процесуална принуда, както и компетентния орган на издаващата държава.
(3) С цел осигуряване на непрекъснато упражняване на надзора върху мерките за процесуална принуда, съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 12:
„Подновяване, изменение или отмяна на
мерки за процесуална принуда
Чл. 12. (1) При получаване на акт на компетентния орган на издаващата държава за подновяване, изменение или отмяна на наложени мерки за процесуална принуда, съдът се произнася с определение по реда на чл. 7.
(2) Когато актът е за изменение на мерките за процесуална принуда, съдът може да откаже упражняване на надзор върху тях само когато изменените мерки са различни от тези по чл. 2.
(3) Съдът не разглежда повторно основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, освен в случаите по ал. 2.
(4) Определението на съда по ал. 1 е окончателно.
(5) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за определението.
(6) Заверен препис от определението по ал. 1 се изпраща незабавно на съответния прокурор за изпълнение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 14:
„Разноски
Чл. 14. Разноските по признаването на актовете за налагане на мерки за процесуална принуда и по надзора върху изпълнението на мерките се поемат от българската държава, с изключение на разноските, възникнали изключително на територията на издаващата държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по представените текстове? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя в редакцията на Комисията, който става чл. 10; текста на вносителя, подкрепен от Комисията в докладваната редакция на чл. 12, който става чл. 11; текста на вносителя за чл. 13 в редакцията, която става чл. 12; подкрепения от Комисията текст на вносителя за чл. 14, който става чл. 13; подкрепения по принцип текст от Комисията на вносителя в предложената редакция на чл. 15, който става чл. 14.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава трета – Изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, постановени в Република България, и последващи действия на прокурора”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15:
„Компетентен орган
Чл. 15. Компетентен да изпрати акт за налагане на мярка за процесуална принуда за упражняване на надзор в друга държава – членка на Европейския съюз, е наблюдаващият прокурор.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16:
„Изпращане на акт за налагане на
мерки за процесуална принуда
Чл. 16. (1) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда се изпраща на компетентния орган на изпълняващата държава, в която обвиняемият пребивава продължително или постоянно, когато след предявяване на акта лицето изрази писмено съгласие да се завърне в тази държава.
(2) По искане на обвиняемия актът за налагане на мерки за процесуална принуда може да се изпрати на компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, различна от тази, в която лицето пребивава продължително или постоянно. В този случай прокурорът провежда консултации с компетентния орган на тази държава и изисква неговото съгласие за изпращането.
(3) Когато прокурорът не разполага с информация за компетентния орган в изпълняващата държава, той отправя запитване, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа.
(4) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда се изпраща на компетентния орган на изпълняващата държава по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.
(5) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда може да се изпрати за признаване и изпълнение само до една изпълняваща държава.
(6) Оригиналът на акта за налагане на мерки за процесуална принуда или завереното копие от него, както и оригиналът на удостоверението се изпращат на компетентния орган на изпълняващата държава, когато това е изрично поискано от него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 17:
„Удостоверение
Чл. 17. (1) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда се изпраща заедно с удостоверение по образец съгласно приложение № 1. Удостоверението се попълва и подписва от прокурора по чл. 15.
(2) Удостоверението може да включва мерките, посочени в чл. 2, т. 1-6, както и други мерки за процесуална принуда, за които изпълняващата държава официално е уведомила Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, че ще упражнява надзор.
(3) Удостоверението съдържа адреса, на който лицето ще пребивава, както и всяка друга информация, която може да улесни упражняването на надзора върху мерките за процесуална принуда.
(4) Удостоверението се превежда на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг език, който държавата е посочила в декларация, депозирана при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 18:
„Надзор върху мерките за процесуална принуда
Чл. 18. (1) Прокурорът упражнява надзор върху наложените мерки до признаването на изпратения акт за налагане на мерки за процесуална принуда и получаването на уведомление за това от компетентния орган на изпълняващата държава.
(2) Прокурорът възстановява надзора върху мерките за процесуална принуда, когато получи уведомление от компетентния орган на изпълняващата държава, че:
1. лицето, за което е взета мярка за процесуална принуда, вече не пребивава в изпълняващата държава и има продължително или постоянно пребиваване в друга държава;
2. е постановен отказ за упражняване на надзор върху мерки за процесуална принуда, които са били изменени от съда по чл. 4;
3. е изтекъл максималният срок за упражняване на надзор върху мерките за процесуална принуда съгласно законодателството на изпълняващата държава;
4. надзорът върху мерките за процесуална принуда е спрян, когато съдът по ал. 4, буква „а”:
а) не е предприел действия в съответния срок във връзка с по-рано получени уведомления от компетентния орган на изпълняващата държава за това, че лицето е нарушило мерките за процесуална принуда;
б) не е отговорил в съответния срок на запитвания на компетентния орган на изпълняващата държава относно необходимостта от продължаване на надзора върху изпълнението на мерките.
(3) Надзорът върху мерките за процесуална принуда се възстановява и когато прокурорът оттегли удостоверението по чл. 17.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 прокурорът провежда консултации с компетентния орган на изпълняващата държава, за да се осигури непрекъснато упражняване на надзора върху мерките за процесуална принуда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 19:
„Продължаване на надзора върху мерките за
процесуална принуда в изпълняващата държава
Чл. 19. (1) Прокурорът може да отправя искане до компетентния орган на изпълняващата държава за продължаване на надзора върху мерките за процесуална принуда, преди да е изтекъл максималният срок за упражняването му съгласно законодателството на изпълняващата държава.
(2) В искането по ал. 1 се посочва срокът, за който е необходимо продължаване на надзора.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 20:
„Уведомяване и предоставяне на информация на
компетентния орган на изпълняваща държава
Чл. 20. (1) По искане на компетентния орган на изпълняващата държава прокурорът незабавно предоставя информация относно:
1. самоличността, местонахождението и съдимостта на лицето, за което е взета мярка за процесуална принуда;
2. необходимостта от продължаване на надзора върху мерките за процесуална принуда.
(2) Прокурорът незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава:
1. когато мярката за процесуална принуда бъде изменена или отменена;
2. в случаите на обжалване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда;
3. когато е издадена заповед за задържане или друго съдебно решение по същото действие.
(3) Прокурорът може да провежда консултации с компетентния орган на изпълняващата държава по време на подготовката, преди изпращането на акта за налагане на мерки за процесуална принуда, както и по време на упражняване на надзора върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 21:
„Оттегляне на удостоверението
Чл. 21. (1) Прокурорът може да оттегли удостоверението по чл. 17 след получаване на информация от компетентния орган на изпълняващата държава относно:
1. максималния срок, в който изпълняващата държава може да упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда;
2. решението на компетентния орган на изпълняващата държава за привеждане на мерките за процесуална принуда в съответствие с нейното законодателство.
(2) Удостоверението може да бъде оттеглено в 10-дневен срок от получаването на информацията, ако надзорът върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава не е започнал.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, добро темпо поддържате.
По цялата Глава трета има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване едновременно за наименованието на Глава трета, така както е предложено от вносителя, за чл. 16 в предложената редакция от Комисията, който става чл. 15. Същото се отнася за чл. 17, който става чл. 16. По-нататък – чл. 18, който става чл. 17 в редакция на Комисията; чл. 19, който става чл. 18 в докладваната редакция; чл. 20, който става чл. 19; чл. 21, който става чл. 20; чл. 22 в редакция на Комисията, който става чл. 21 и подкрепения от Комисията текст на вносителя за чл. 23, който става чл. 22.
Моля, гласувайте!
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Глава трета и нейното съдържание с докладваните текстове е приета.
Преминаваме към подразделението „Допълнителна разпоредба”.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Акт за налагане на мерки за процесуална принуда” е подлежащ на изпълнение акт, надлежно издаден от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, в хода на наказателно производство, с който на физическо лице се налагат една или повече мерки за процесуална принуда, различна от мерките, изискващи задържане.
2. „Мерки за процесуална принуда” са задълженията и забраните, наложени на физическо лице в съответствие със законодателството на издаващата държава.
3. „Мерки, изискващи задържане” са задържане под стража, домашен арест и настаняване за изследване в психиатрично заведение.
4. „Издаваща държава” е държава – членка на Европейския съюз, в която е издаден актът за налагане на мерки за процесуална принуда.
5. „Изпълняваща държава” е държава – членка на Европейския съюз, в която се упражнява надзор върху изпълнението на мерки за процесуална принуда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Нека да гласуваме „Допълнителни разпоредби” заедно с редакцията, предложена от Комисията, за § 1 и параграфи 2 и 3 по вносител.
Моля, гласувайте!
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Приет е Раздел „Допълнителни разпоредби”.
Сега преминаваме към „Заключителна разпоредба”.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
§ 4. В Закона за Европейската заповед за защита се правят следните допълнения:
1. В чл. 10, ал. 3, т. 3 след думата „пробация“ се добавя „или акт за налагане на мярка за процесуална принуда“.
2. В § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби накрая се добавя „или акт за налагане на мярка за процесуална принуда по смисъла на чл. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте наименованието „Заключителни разпоредби” и редакцията на Комисията за нов § 4, както и подкрепения текст на вносителя за § 4, който става § 5.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Приети са заключителните текстове, а сега само да бъдат отбелязани приложенията.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Приложение № 1 към чл. 6 и 18.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1, като в наименованието му думите „чл. 6 и 18” се заменят с „чл. 5 и 17”. Това е с оглед преномерирането и гласуването вече в пленарна зала на преномерирането в Законопроекта.
Както и „Приложение № 2 към чл. 11, ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2, като в наименованието му думите „чл. 11, ал. 5” се заменят с „чл. 10, ал. 4”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте приложенията, така както бяха докладвани от името на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Така е приет Законът за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ.
Вносител: Министерският съвет на 20 ноември 2015 г. Приет на първо гласуване на 24 февруари 2016 г.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги! Първо правя процедура – на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде допусната в залата за участие госпожа Ирина Иванова – началник отдел в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля, гласувайте за допускане в залата.
Гласували 77 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега към съдържанието на Закона.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: „Доклад за второ гласуване относно Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, № 502-01-94, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2015 г., приет на първо гласуване на 24 февруари 2016 г.”
„Закон за равнопоставеност на жените и мъжете”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля, гласувайте наименованието на Закона.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Член 1.
Предложение от народните представители Светлана Ангелова, Венка Стоянова, Ралица Тодорова, Димитър Гечев, Клавдия Ганчева и Галя Захариева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Мариана Бояджиева, Светла Бъчварова, Манол Генов, Кирчо Карагьозов, Дора Янкова, Иван Иванов и Иван Ибришимов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда провеждането на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете.
(2) Целта на закона е да насърчи постигане на равнопоставеност на жените и мъжете, като създаде условия за изграждане на институционална среда и определи органите и механизмите за провеждане на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по чл. 1? Няма.
Предложенията са подкрепени по принцип.
Моля, гласувайте редакцията на чл. 1, така както е представена от Комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Член 2.
Предложение от народните представители Светлана Ангелова, Венка Стоянова, Ралица Тодорова, Димитър Гечев, Клавдия Ганчева и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Анастасов:
„Чл. 2, т. 4 се изменя и добива следния вид:
„4. балансирано представителство на жените и мъжете във всички органи, вземащи решения, в това число:
а) равно представителство при разпределението на позициите между жените и мъжете в държавната и местната власт;
б) равно представителство на жените и мъжете в Народното събрание на Република България;
в) равно представителство на жените и мъжете в Европейския парламент, като последният мандат, когато не е четно число, се определя на база най-много получени преференции от Листа 1 и Листа 2;
г) равно представителство на жените и мъжете в общинските съвети, като последният мандат, когато не е четно число, се определя на база най-много получени преференции от Листа 1 и Листа 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Мариана Бояджиева, Светла Бъчварова, Манол Генов, Кирчо Карагьозов, Дора Янкова, Иван Иванов и Иван Ибришимов:
„В чл. 2 се създава т. 5:
„5. балансирано съвместяване на семейните и професионални задължения.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се основава на принципите на:
1. равни възможности за жените и мъжете във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот;
2. равен достъп на жените и мъжете до всички ресурси в обществото;
3. равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола;
4. балансирано представителство на жените и мъжете във всички органи, вземащи решения;
5. преодоляване на стереотипите, основани на пола.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Тук има няколко предложения.
Господин Анастасов, имате думата, за да мотивирате Вашето предложение.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил, е лобистко, защото ми е предложено да го вкарам в парламента от Социалдемократическата конфедерация на жените. Не че не съм съгласен с него, разбира се, защото Законът, така както е написан, е общ Закон, който не дава нищо конкретно, а дава препоръки да има равенство между мъжете и жените.
Това е последователна политика на българските социалдемократи, и тези, които не знаят, ще ги информирам. През 1938 г. двама български социалдемократи – Петър Анастасов, който е мой дядо, и Кръстьо Пастухов, внасят в тогавашното Народно събрание Проектозакон, който после става Закон, и дават права на българската майка за първи път през 1938 г. да гласува. За първи път, една от първите държави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само за тези, които са семейни и имат деца. (Смях и оживление.)
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Точно така. Все пак отнякъде е трябвало да се започне, да се откърти, за да може жената да гласува.
Както и сега Ви предлагам. Ако не харесвате всички предложения, поне частично приемете част от тях, ако искаме наистина да има равенство между мъжете и жените, иначе другото са пожелания.
Както е пожелание да ходим примерно само с червени или със синивратовръзки. (Шум и реплики.) Това е пожелание. Затова този Закон трябва да решава равнопоставеността, а не само благопожелания. Благодаря Ви, подкрепете ме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания по чл. 2? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Георги Анастасов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 16, против 17, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Мариана Бояджиева и други, което също не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 17, против 28, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на чл. 2 в редакцията, предложена от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 78,против няма, въздържали се 2.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По чл. 3 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3 При осъществяване на правомощията си органите на държавната власт и на местното самоуправление, обществените органи и стопанските субекти предприемат мерки за прилагане принципите на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете.”
По чл. 4 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Венка Стоянова, Ралица Тодорова, Димитър Гечев, Клавдия Ганчева и Галя Захариева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се осъществява чрез:
1. интегриране принципа на равнопоставеност на жените и мъжете в законодателството и във всички национални, регионални и местни политики, стратегии, програми и планове;
2. прилагане на временни насърчителни мерки;
3. хоризонтален междусекторен подход;
4. национален институционален механизъм за сътрудничество между централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и с гражданското общество;
5. последователно и устойчиво ресурсно и финансово осигуряване на органите и политиката за равнопоставеност на жените и мъжете.
(2) Временните насърчителни мерки, прилагани по реда на този закон, не представляват дискриминация по Закона за защита от дискриминация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по представените текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване на чл. 3 в редакцията на Комисията, чл. 4 в редакцията на Комисията и чл. 5 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По чл. 6 има предложение от народните представители Ангелова, Стоянова, Тодорова, Гечев, Ганчева и Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Анастасов:
„В чл. 6, ал. 3 се изменя и добива следния вид:
„(3) Председател на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете е министърът на труда и социалната политика. Той отговаря за контрола по приложението на принципа на равнопоставеност при осъществяване на държавната политика, за което се изготвя специален правилник за приложение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска:
„1. В чл. 6, ал. 2, т. 5 се изменя така:
„5. юридически лица с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е свързан с равнопоставеност на половете, права на жените и недискриминация по признак пол, определени по условия и ред, регламентирани в Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете”.”
Комисията подкрепя предложението по т. 2, но не го подкрепя по т. 1.
Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Мариана Бояджиева, Светла Бъчварова, Манол Генов, Кирчо Карагьозов, Дора Янкова, Иван Иванов и Иван Ибришимов:
„В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
„(6) Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете внася в Народното събрание до 31 март всяка година доклад за дейността си.”
2. Ал. 6 става ал. 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, който е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество.
(2) Националният съвет се състои от представители на:
1. министерства, държавни и изпълнителни агенции и други органи, създадени със закон;
2. представителните организации на работниците и служителите на национално равнище;
3. представителните организации на работодателите на национално равнище;
4. Националното сдружение на общините в Република България;
5. юридически лица с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е в съответствие с приоритетите на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, определени при условията, критериите и по реда, регламентирани в Правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет.
(3) Председател на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете е министърът на труда и социалната политика.
(4) Организационното и техническото обслужване на дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете се осигурява от Министерството на труда и социалната политика.
(5) Националният съвет по равнопоставеност на жените и мъжете:
1. предоставя становища по проекти на стратегически документи и нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с равнопоставеността на жените и мъжете, преди внасянето им в Министерския съвет;
2. участва в разработването на Националната стратегия за равнопоставеност на жените и мъжете;
3. предлага мерки за насърчаване на държавната политика за равнопоставеност на жените и мъжете;
4. участва в разработването на количествени и качествени показатели, необходими за системата за наблюдение по чл.7, т.4.
(6) Министерският съвет приема Правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще има ли изказвания по този текст? Да, добре.
В такъв случай обявявам 30 минути почивка.
Заседанието ще продължи в 12,00 ч. с изказвания по чл. 6.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме със заседанието.
Припомням, че гледаме на второ четене Законопроекта за равнопоставеност на жените и мъжете, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 24 февруари 2016 г.
Беше докладван чл. 6. Има две неподкрепени предложения: на народния представител Георги Анастасов, както и на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Колеги, предложението ми по чл. 6, ал. 2, т. 5 е свързано с това, че предметът на дейност на една неправителствена организация не може да съответства на приоритетите на държавната политика, защото държавната политика е променлива величина. Ако днес приоритет е една област, след години може да бъде друга.
Затова предлагам текстът да добие следното изменение: „Юридически лица с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е свързан с равнопоставеност на половете, правата на жените и недискриминация на пол, определени по условия и ред, регламентирани в Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете”. Тоест предметът на дейност е записан в Устава на неправителствените организации обикновено като защита правата на жените и равнопоставеност на половете и други дейности, свързани с прилагането на политиките по равенство на половете. Затова Ви моля да подкрепите този текст.
Тъй като вече съм взела думата, да мотивирам предложението ми по т. 2. Няма да Ви чета конкретно цялото предложение, само ще Ви кажа, че предложението ни е свързано с това Съветът да има ясно утвърдени правомощия и да бъдат допълнени функциите на Националния съвет по равнопоставеност на половете с оглед на това, че той се състои от представители освен на изпълнителната власт, а и на неправителствени организации, синдикати и организации на работодателите, вследствие на което той разполага с по-широка експертиза и различни гледни точки, което е добре да бъде използвано от Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Маринска.
Вие аргументирахте предложението си по т. 2, което е прието и неподкрепеното по т. 1.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Маринска! Както каза и Председателят, ние сме подкрепили Вашето предложение по т. 2 и не сме го подкрепили по т. 1, защото Законопроектът за равнопоставеност на жените и мъжете не е законопроект за равнопоставеност на половете. Ако, както Вие предлагате – да се включат само организации, които работят по проблемите на правата на жените, смятаме, че това би довело отново до неравнопоставеност. Затова не сме приели Вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма желаещи.
Желаете ли дуплика, госпожо Маринска? Отказвате се.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Надявам се, че ще оцените нашата толерантност. Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика, предложението ми е министърът на социалната политика и труда да оглавява този Национален съвет, за да има тежест пред обществото. Оставяйки само на гражданското общество, за съжаление, много често го неглижираме. Ангажираността на съответния министър, тоест на правителството, носи голяма отговорност мъжете и жените наистина да станат равноправни в държавата.
Няма какво да си кривим душата – равноправие все още няма! По-голямата част от облагодетелстваните са мъжете. Трябва да признаем, че жените вършат много работа. Шапка им свалям, като знам как вършат служебните и особено семейните и домакинските си ангажименти. Затова предлагам министърът на труда и социалната политика да оглавява този Национален съвет и да се изготви съответният Правилник, който, разбира се, Вие сте приели – да се направи Правилник за работата му. Надявам се да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика, колеги! Господин Анастасов, не сме приели Вашето предложение на заседание на Комисията по труда и социалната политика, защото и сега председател на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете е министърът на труда и социалната политика. Този Съвет е създаден, действа и сме го записали в чл. 6, ал. 3.
По отношение на допълнителните функции, които Вие възлагате на министъра на труда и социалната политика, бих казала, че част от тези функции са записани в следващия чл. 7 – вижте ги внимателно. Другите, които Вие предлагате, по принцип не кореспондират с функциите на министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Втора реплика? Няма желаещи.
Дуплика – господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Ангелова, все пак сте приели, че министърът трябва да бъде, след като той е и сега. Затова трябваше да напишете едно простичко нещо, че по принцип се приема първата част, пък втората част не се приема. Затова казах, че не Ви правя дуплика и не Ви репликирам. Съгласен съм и Ви благодаря, че сте приели моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Народният представител Георги Гьоков е заявил желание за изказване.
Имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Искам съвсем накратко да мотивирам нашето предложение, което в най-общи линии, е към чл. 6 да се добави нова алинея – Националният съвет по равнопоставеност на жените и мъжете внася в Народното събрание до 31 март всяка година доклад за дейността си.
Ние създаваме Национален съвет по равнопоставеност на мъжете и жените, който и до момента съществува, само че едва ли някой, който се занимава извън строго експертно или професионално в работата си, знае какво върши този Национален съвет по равнопоставеност между мъжете и жените, който съществува и до момента.
Мисля, че няма нищо лошо в Законопроекта, по-късно и в Закона Националният съвет да има задължение да внася в Народното събрание доклад до 31 март, ако щете и до друга дата, за да се вижда каква е дейността му и да стане по-публична.
Аз мисля, че Народното събрание няма да има контрол върху дейността на този Съвет, но просто една по-голяма информираност.
Тъй като, предполагам, че тук госпожа Ангелова ще ми направи реплика, бързам да кажа, че има основание и мотиви да няма такъв отчет, защото пред Народното събрание се отчитат само органите, избрани от Народното събрание, например като Съвета за електронни медии, като Националната здравноосигурителна каса, Националния здравноосигурителен институт.
Мисля, че няма лошо Националният съвет за равноправие между жените и мъжете да се отчита пред Народното събрание, защото, мога да назова и други органи, които не са избирани от Народното събрание, но се отчитат пред него.
В крайна сметка искам да заявя, че пред Народното събрание се отчитат всички, които Народното събрание е решило и поставило в закон, включително и консултативни органи към Министерския съвет, които се избират от него.
Моля да подкрепите предложението ми, защото то с нищо не нарушава духа на Закона и с нищо не противоречи на принципите, които е установило Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер, колеги! Господин Гьоков, Вие казахте част от моята реплика, която трябва да Ви направя. Действително отчети пред Народното събрание правят само органите, които са избрани от самото Народно събрание като: Националния осигурителен институт, Здравната каса, Икономическия социален съвет – да не ги изброявам всичките. Ако приемем Вашето предложение, ние ще направим прецедент и по този начин всички консултативни органи към Министерския съвет, които са десетки, ще искат и те да правят отчети пред Народното събрание.
Националният съвет за равнопоставеност на жените и мъжете е с много широко представителство и смятам, че самите отчети трябва да се правят през Министерския съвет, а не в Народното събрание. Нека да не правим прецеденти, защото и другите консултативни органи ще искат да се отчитат пред Народното събрание. Когато е нужно и когато поискат народните представители от Комисията по труда, социалната и демографската политика да изслушат за дейността и за работата на този Национален съвет, винаги те са добре дошли за изслушване пред Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма желаещи.
Дуплика, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Ще направя много кратка реплика. Знам мотивите, чух ги в Комисията. Искам да Ви кажа, че няма пряка връзка между избора и отчетността. Аз не искам да мисля в тази посока, но се сещам например за Висшия съдебен съвет, който не се избира изцяло от Народното събрание, но се отчита пред него. Сигурно, ако си помислим малко по-надълго и нашироко, ще се сетим и за други органи, които не се избират от Народното събрание, но се отчитат пред него.
Аз не знам защо е тази упоритост да го вкараме това в Закона. Нищо лошо няма в това един такъв отчет да придобие малко повече публичност, когато се разглежда в Комисията по труда, социалната и демографската политика, когато се разглежда в Народното събрание и се организира някакъв дебат.
Пак Ви казвам, сигурно и по-нататък ще го кажа в изказванията си – оставяме този Законопроект някак си кух, пожелателен и нито някой казва какво се случва, нито казва какво правим. Вярно е, че е рамков закон, но то бива, бива рамки, а пък поне нещо конкретно да има, поне да чуем нещо за какво става въпрос в тази равнопоставеност.
Оставам на същото убеждение, че трябва да влезе това като предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Други изказвания? Няма желаещи, уважаеми колеги.
Сега ще преминем към гласуване. Моля квесторите да поканят колегите, които са в кулоарите. Надявам се да има достатъчно колеги, защото предстои гласуване, в противен случай ще трябва да прибегнем до инструмента за събиране в залата, наречен „поименна проверка”.
Преди гласуването искам да обявя, че на гости в Народното събрание са студенти от Университета за национално и световно стопанство, които сега ще присъстват на гласуване. (Ръкопляскания.) Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, първо, гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народния представител Георги Анастасов.
Уважаеми колеги, отменям гласуването и обявявам поименна проверка.
Списъкът, ако обичате!

Айдоан Муталиб Али- отсъства
Айхан Ахмед Етем- отсъства
Александър Руменов Ненков- отсъства
Александър Христов Методиев- отсъства
Алиосман Ибраим Имамов- тук
Алтимир Емилов Адамов- тук
Ана Георгиева Баракова- отсъства
Ангел Петров Найденов- тук
Анна Василева Александрова- тук
Антон Ангелов Долапчиев- тук
Антони Антониев Тренчев- тук
Атанас Зафиров Зафиров- тук
Атанас Иванов Ташков- отсъства
Атанас Петров Атанасов- тук
Атанас Славчев Стоянов- тук
Атанас Тодоров Мерджанов- тук
Ахмед Реджебов Ахмедов- тук
Бойка Грозева Маринска- тук
Борис Борисов Станимиров- отсъства
Борис Янков Ячев- отсъства
Борислав Любенов Великов- тук
Борислав Михайлов Борисов- отсъства
Борислав Райчов Миланов- тук
Борислав Сабинов Иглев- отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан- тук
Валентин Алексиев Николов- тук
Валентин Иванов Радев- тук
Валентин Кирилов Касабов- тук
Валентин Любенов Павлов- тук
Валентин Николов Иванов- тук
Валери Мирчев Жаблянов- отсъства
Валери Симеонов Симеонов- отсъства
Васил Миланов Антонов- отсъства
Велизар Пенков Енчев- тук
Венка Константинова Стоянова- тук
Венцислав Йорданов Каймаканов- отсъства
Вили Младенов Лилков- отсъства
Владимир Цветанов Тошев- отсъства
Владислав Тошков Николов- тук
Волен Николов Сидеров- отсъства
Галя Енева Захариева- тук
Галя Симеонова Георгиева- тук
Георг Даниелов Георгиев- тук
Георги Александров Ковачев- отсъства
Георги Иванов Андонов- тук
Георги Недков Кючуков- тук
Георги Николов Недев- тук
Георги Стоянов Кадиев- отсъства
Георги Страхилов Свиленски- тук
Георги Тодоров Божинов- тук
Георги Чавдаров Анастасов- тук
Георги Ченков Търновалийски- отсъства
Георги Янчев Гьоков- тук
Гроздан Спасов Караджов- отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен- отсъства
Данаил Димитров Кирилов- тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова- отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева- тук
Даниела Йорданова Панайотова- тук
Делян Александров Добрев- отсъства
Делян Славчев Пеевски- отсъства
Десислав Славов Чуколов- отсъства
Десислава Вълчева Атанасова- отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева- отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров- отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов- тук
Джема Маринова Грозданова- отсъства
Диана Иванова Йорданова- отсъства
Димитър Ангелов Горов- отсъства
Димитър Андреев Делчев- тук
Димитър Бойчев Петров- отсъства
Димитър Борисов Главчев- отсъства
Димитър Григоров Шишков- тук
Димитър Иванов Гечев- тук
Димитър Кирилов Байрактаров- тук
Димитър Крумов Танев- тук
Димитър Николов Лазаров- тук
Димитър Спасов Димитров- отсъства
Димитър Стоянов Дъбов- отсъства
Димитър Танев Танев- тук
Добрин Ненов Данев- тук
Добромир Проданов Проданов- тук
Дончо Спасов Баксанов- отсъства
Дора Илиева Янкова- тук
Драгомир Велков Стойнев- отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа- тук
Евгени Димитров Стоев- отсъства
Евгения Бисерова Алексиева- тук
Евгения Даниелова Ангелова- тук
Емил Димитров Райнов- тук
Емил Димитров Симеонов- отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин- отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула- тук
Жельо Иванов Бойчев- тук
Живко Иванов Мартинов- тук
Иван Валентинов Иванов- тук
Иван Кирилов Иванов- тук
Иван Костадинов Станков- тук
Иван Николов Миховски- тук
Иван Пенков Иванов- тук
Иван Славов Иванов- тук
Иван Стефанов Вълков- отсъства
Иван Стоев Чолаков- тук
Иван Тодоров Димитров- отсъства
Иван Тодоров Ибришимов- тук
Илиан Сашов Тодоров- отсъства
Илия Янков Илиев- отсъства
Ирена Иванова Коцева- тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов- отсъства
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев- отсъства
Калина Петрова Балабанова- тук
Камен Костов Костадинов- отсъства
Катя Николаева Попова- тук
Кирил Боянов Калфин- тук
Кирил Добрев Добрев- тук
Кирил Николаев Добрев- тук
Кирил Петров Цочев- тук
Кирчо Георгиев Карагьозов- тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева- тук
Корман Якубов Исмаилов- тук
Корнелия Петрова Нинова- отсъства
Костадин Иванов Марков- отсъства
Красен Георгиев Кръстев- отсъства
Красимир Дончев Каракачанов- отсъства
Красимир Илиев Богданов- тук
Красимир Любомиров Велчев- отсъства
Красимир Петров Петров- отсъства
Красимир Христов Янков- отсъства
Красимира Арангелова Ковачка- отсъства
Кристиан Иванов Вигенин- отсъства
Кънчо Янев Филипов- тук
Лъчезар Богомилов Иванов- тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров- тук
Лютви Ахмед Местан- отсъства
Магдалена Ламбова Ташева- отсъства
Маноил Минчев Манев- тук
Манол Трифонов Генов- тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева- отсъства
Мариана Георгиева Тодорова- тук
Мариана Радева Бояджиева- тук
Мария Щерева Белова- тук
Мартин Димитров Димитров- тук
Мартин Стоянов Иванов- отсъства
Менда Кирилова Стоянова- тук
Методи Борисов Андреев- отсъства
Мехмед Юмер Атаман- отсъства
Миглена Дойкова Александрова- тук
Милен Василев Михов- тук
Милена Цветанова Дамянова- тук
Митхат Сабри Метин- тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков- отсъства
Михо Димитров Михов- отсъства
Муса Джемал Палев- отсъства
Мустафа Сали Карадайъ- отсъства
Мустафа Фахри Ахмед- отсъства
Найден Маринов Зеленогорски- отсъства
Настимир Ананиев Ананиев- отсъства
Невин Халил Хасан- тук
Нели Рускова Петрова- тук
Нено Христов Влайков- тук
Никола Пейчев Хаджийски- тук
Николай Веселинов Александров- тук
Павел Алексеев Христов- тук
Петър Владиславов Славов- тук
Петър Георгиев Кадиев- тук
Петър Георгиев Кънев- тук
Петър Иванов Петров- тук
Петър Костадинов Петров- тук
Петър Пандушев Чобанов- отсъства
Петър Христов Беков- тук
Петър Христов Петров- тук
Петя Цветанова Аврамова- тук
Пламен Веселинов Йорданов- тук
Пламен Дулчев Нунев- отсъства
Пламен Иванов Манушев- тук
Пламен Тачев Петров- тук
Полина Кръстева Карастоянова- отсъства
Радан Миленов Кънев- тук
Радослав Любчов Стойчев- тук
Ралица Тодорова Ангелова- тук
Рамадан Байрам Аталай- тук
Росен Петров Петров- тук
Румен Василев Гечев- отсъства
Румен Димитров Христов- тук
Румен Динев Желев- отсъства
Румен Иванов Иванов- отсъства
Румен Маринов Йончев- отсъства
Руслан Здравков Тошев- отсъства
Рушен Мехмед Риза- отсъства
Салиха Хакиф Емин- тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова- тук
Светлана Ангелова Найденова- тук
Светлин Димитров Танчев- отсъства
Светослав Димитров Белемезов- тук
Свилен Филипов Иванов- тук
Семир Хусеин Абу Мелих- тук
Силвия Анастасова Хубенова- тук
Слави Пенчев Бинев- отсъства
Славчо Стоев Атанасов- отсъства
Колегата обявява, че имаме кворум в залата.
Продължаваме заседанието.
Отново преминаваме към гласуване на чл. 6. Гласуваме неподкрепено предложение от народния представител Георги Анастасов.
Гласували 111 народни представители: за 21, против 22, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Само да обявя колегите, които са в допълнителния списък: Александър Ненков, Делян Добрев, Борислав Иглев, Диана Йорданова, Гроздан Караджов, Атанас Ташков, Емил Димитров, Дончо Баксанов и господин Румен Желев.
Заповядайте за прегласуване, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Когато гласувахме първия път и поискахте поименна проверка, в залата имаше 52 души. В момента е доста набъбнало. Повечето хора не чуха мотивите, особено дамите, че това е предложение, което защитава интересите на дамите в този парламент.
Затова искам да подкрепите предложението, за да има наистина равнопоставеност между мъжете и жените. Гласувайте за моето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Имате хипотеза, че дамите сега се достатъчно, за да Ви подкрепят.
Прегласуваме, уважаеми колеги, неподкрепено предложение от Комисията на господин Георги Анастасов.
Гласували 113 народни представители: за 22, против 25, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народния представител госпожа Бойка Маринска, неподкрепено по т. 1.
Гласували 111 народни представители: за 28, против 8, въздържали се 75.
Предложението не прието.
Подлагам на гласуване предложение от народни представители Корнелия Нинова и Георги Гьоков и група, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 20, против 33, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 6. Гласуваме предложен от Комисията текст.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Преминаваме към чл. 7.
Преди това само да обявя, че на гости са ни група дами, които са тематично свързани с темата на настоящия Законопроект. (Ръкопляскания.) Те са от град Добрич и град Стара Загора и са симпатизанти на най-голямата парламентарна група в парламента. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Предложение от народния представител Бойка Маринска:
„В чл. 7 се добавя нова т. 9:
„9. Мониторира и контролира изпълнението на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания?
Да, можете да го оттеглите. Госпожа Маринска оттегля своето неподкрепено предложение. То отпада от гласуване, така че...
Други изказвания по чл. 7? Няма.
Подлагам на гласуване текст на вносителя, подкрепен от Комисията за чл. 7.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По чл. 8 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Венка Стоянова, Ралица Тодорова, Димитър Гечев, Клавдия Ганчева и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Мариана Бояджиева, Светла Бъчварова, Манол Генов, Кирчо Карагьозов, Дора Янкова, Иван Иванов и Иван Ибришимов:
„В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) В предприятия със средна численост на персонала над 50 души, работодателят определя лице, което да изпълнява функциите на координатор по равнопоставеността на жените и мъжете.”
„(4) Координаторът по ал. 3 изготвя план за равнопоставеност, който съдържа актуалното състояние на заетите жени и мъже в предприятието и анализ на предприетите мерки.”
2. ал. 3 става ал. 5, като след думите „по ал. 1” се добавя „и 3”.
3. ал. 4 става ал. 6.
4. създава се ал. 7:
„(7) При установяване на нарушение на този или друг закон, уреждащ равното третиране на жените и мъжете, координаторите по ал. 1 и 3 уведомяват Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете и Комисията за защита от дискриминация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Стефан Кенов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал.4, т.2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт определят служителите, които изпълняват функциите на координатори по равнопоставеност на жените и мъжете.
(2) Координаторите по ал. 1:
1. участват в разработването и провеждането на националната политика по равнопоставеност на жените и мъжете;
2. участват в разработването на секторните и местните политики и програми от гледна точка на равнопоставеността на жените и мъжете;
3. участват в изготвянето на оценка на въздействието по признак пол на нормативните актове и стратегическите документи, предлагани от органите на изпълнителната власт;
4. участват в изготвянето, изпълнението и отчитането на Националната стратегия и плановете за нейното изпълнение по чл. 7, т. 3 в областта на компетентност на съответния орган на изпълнителната власт;
5. координират изпълнението на мерките от компетентността на органа на изпълнителната власт и участват в изготвянето на доклади по равнопоставеност на жените и мъжете;
6. участват в разработването на количествените и качествените индикатори и анализи на равнопоставеността на жените и мъжете в съответната област на компетентност на институцията;
7. координират събирането и разпространението на информация и добри практики, предоставянето на данни по равнопоставеност на жените и мъжете от компетентността на органа на изпълнителната власт;
8. участват в обучения по равнопоставеност на жените и мъжете, както и в организирането на такива обучения;
9. изпълняват и други функции в областта на равнопоставеност на жените и мъжете, възложени от съответния орган на изпълнителната власт.
(3) В изпълнение на функциите на координатори по равнопоставеност на жените и мъжете служителите по ал. 1 си сътрудничат с Министерството на труда и социалната политика.
(4) Функционалните задължения на определените служители по равнопоставеност на жените и мъжете се определят в длъжностните им характеристики или чрез заповед на органа по назначаването на държавна служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги? По чл. 8 има едно неподкрепено предложение.
Господин Гьоков, желаете да вземете думата – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители, уважаеми гости от Стара Загора! Вземам думата, за да мотивирам предложението, което сме направили. Няма да крия, че то се роди в обсъждането при първо четене на Законопроекта и при срещата, която организира Омбудсманът на Републиката по повод приемането на Закона за равнопоставеност между жените и мъжете. Може би звучи малко екзотично създаването на такива хора, които по-късно ще кажа какви са, но то реално не е създаване на администрация – тези хора няма да са заплатени, а ще следят за прилагането на Закона. По същество това представлява в предприятията със средна численост на персонала над 50 души работодателят да определя лице, което да изпълнява функциите на координатор по равнопоставеността на жените и мъжете, който ще има задължение да изготвя план, съдържащ актуалното състояние към момента на заетите жени и мъже в предприятията и ще координира равнопоставеността на жените и мъжете, както се говори в Закона.
Може би най-важната функция на този координатор е при установяване на нарушение по този или по друг закон, уреждащ правото на равнопоставеност между жените и мъжете, да уведомява Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете и Комисията за защита на дискриминацията. (В пленарната зала влиза председателят на Народното събрание Цецка Цачева, гостите на балкона я посрещат с бурни ръкопляскания. Шум и реплики.)
Благодаря, благодаря! (Смях от ГЕРБ, шум и реплики.) Нищо, че не е за мен, аз смятам, че това, което предлагам, също е добро и може да се аплодира. Така че моля да го подкрепите. Колкото и екзотично да Ви звучи, аз мисля, че подкрепяйки това предложение, ние ще създадем условия този Законопроект да се прилага на практика, а не да остане кух закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики към неговото изказване? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 23, против 45, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 8 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ерменков – процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам процедура по начина на водене.
Тази зала от около 26 години не е посрещала с такива ръкопляскания влизане на ръководен кадър тук, както ръкопляскаше на Тодор Живков, когато влизаше по това време. (Оживление, реплики и ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Затова очаквах като демократ да направите забележка, че дисциплината на балкона е също толкова важна, колкото е важна и дисциплината в залата. Вие го пропуснахте – надявам се, не от самолюбие, а просто защото сте пропуснали и влязохте току-що. Но Ви моля такива изрази и изблици на радост да ги правим навън по митингите, а не на едно место, където приемаме закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Вие сте прав, но в този момент не аз ръководех пленарното заседание. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Освен това, ако правилно и сте ме видели добре, дадох знак вербален, който предполагаше да се прекрати подобно аплодиране от балкона на Народното събрание.
Продължаваме нататък.
Процедура – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Аз също вземам процедура по начина на водене, госпожо Председател.
Сега вече Вие сте водещ. Не мисля, че трябва да се обръща внимание на завистта на господин Ерменков (смях от ГЕРБ), когато срещате едно одобрение. Още повече, когато се гледа Закон за равнопоставеност между жените и мъжете.
Господин Ерменков, просто не Ви прави чест – да търсите, както се казва, „под вола – теле”. (Реплика на народния представител Таско Ерменков.) Процедура е – не можете да вземете лично обяснение, и това да Ви обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурата беше по начина на водене към мен, а лично обяснение се взима само по повод изказване на народен представител.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Това не е ли изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не беше изказване, това беше процедура към мен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): То по процедура може да ме напсува...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладван е чл. 9.
Подлагам на гласуване чл. 9 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Процедура по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Много моля, когато някой застане на трибуната, да е запознат с Правилника.
Правилникът на Народното събрание, в случай на вземане на процедура по начина на водене, изисква водещият в момента заседанието на Народното събрание да вземе отношение, ако желае. Понеже госпожа председателката пожела да вземе отношение, тя го направи. Не виждам защо хора, които не са запознати с Правилника, тук трябва да твърдят дали е трябвало да вземе отношение, дали не е трябвало да вземе отношение. Още повече не искам да вземам отношение по въпроса: Какво означава „равнопоставеност”? Равнопоставеност означава, че всички са равни, или мъжете са по-малко от жените. Нали разбирате? Тоест равнопоставеността означава, че всички са равни!
А всичко друго, което тук се говори ей-така, за да излезем да се покажем, то е за телевизията, а не е за хората. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Госпожо Ангелова, моля да продължите с доклада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Член 10 – предложение от народните представители Светлана Ангелова, Венка Стоянова, Ралица Тодорова, Димитър Гечев, Клавдия Ганчева и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете по области и общини се осъществява от областните управители и от органите на местното самоуправление съвместно с териториалните звена на министерствата, държавните и изпълнителните агенции и другите органи, създадени със закон, представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, неправителствените организации, работещи по проблемите на равнопоставеността на жените и мъжете, както и други организации.”
Член 11 – предложение от народните представители Светлана Ангелова, Венка Стоянова, Ралица Тодорова, Димитър Гечев, Клавдия Ганчева и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Стефан Кенов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Областният управител осигурява координация между националните и местните интереси по въпросите на равнопоставеност на жените и мъжете и осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация, както и с териториалните звена на представителните организации на работниците и служителите и работодателите.
(2) При осъществяване на своите правомощия по провеждането на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете областните управители се подпомагат от определените от тях служители в областната администрация, които изпълняват функциите на координатори по равнопоставеност на жените и мъжете, съгласно чл. 8.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по членове от 10 до 14 включително? Няма.
Анблок поставям на гласуване чл. 10, чл. 11 в редакция на Комисията, чл. 12, 13 и 14, подкрепени от Комисията изцяло по вносител.
Гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По чл. 15 има предложение от народния представител Бойка Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 15 по вносител. Госпожа Маринска оттегли своето предложение току-що.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Мариана Бояджиева, Светла Бъчварова, Манол Генов, Кирчо Карагьозов, Дора Янкова, Иван Иванов и Иван Ибришимов:
„1. Създава се нов чл. 16:
„Чл. 16. Работодателят осигурява равнопоставеност на жените и мъжете при упражняване правото на труд и професионална квалификация като:
1. назначава равен брой жени и мъже в комисията за провеждане на конкурс.
2. при провеждане на конкурс не се включват въпроси, свързани със семейното положение на лицата, настоящо или бъдещо родителство, грижи за деца, възрастни и други зависими членове на семейството.
3. при възникване или изменение на трудовото или служебното правоотношение не се взема предвид прекъсването или забавянето в трудовия или служебния стаж, както и в образованието и професионалното обучение на лицето.
4. възможностите за квалификация се съобразяват със семейните задължения на лицата.
5. в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието се предвижда възможност за организация на работното време, позволяваща съвместяване на семейните и професионалните задължения на лицата.”
2. Досегашния чл. 16 става чл. 17.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Аз се чувствам задължен да мотивирам нашето предложение, тъй като то не беше подкрепено в Комисията.
Нашето предложение е за нов чл. 16 и след това за преномериране, ако бъде прието, но по същество то представлява как работодателят да осигурява равнопоставеност на жените и мъжете при упражняване правото на труд и професионалната квалификация.
Първото, което предлагаме, е равен брой мъже и жени в Комисията за провеждане на конкурс, може би е малко трудно осъществимо, но всички останали точки нататък са прекрасни – защитават равнопоставеността на жената, задължават Комисията по подбора да се съобразява с неща, присъщи за всяка жена, като се забранява на Комисията при провеждане на конкурса да се включват въпроси, свързани със семейното положение на лицата, настоящо и бъдещо родителство, грижи за децата и възрастните и други зависими членове на семейството.
Всички знаете, че работодателите в България като назначават хора, включително и в държавната администрация, се притесняват да назначават жени, тъй като те по-често отсъстват от работа заради семейни задължения – отглеждане на деца и така нататък. При едно интервю такива въпроси наистина не бива да присъстват.
Когато възниква трудовото правоотношение и когато се променя трудовото правоотношение трябва да не се взема предвид прекъсването в трудовия стаж или в образованието и професионалното обучение. Това, което присъства в трудовата биография на всяка жена при отглеждане на децата в семейството, или пък изпълняване въобще на семейните задължения, работодателите не бива да вземат това предвид при назначаване и преназначаване. Също възможностите за квалификации трябва да се съобразяват със семейното положение на лицата и по-скоро със семейните задължения на лицата, които подлежат на квалификация – все неща, които са в полза на жените и ако ние приемаме един закон, който да бъде от истинска полза на хората и от полза на равнопоставеността между половете, трябва да приемем тези неща.
И последното, което предлагам, е в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието да се предвижда такава организация на работното време, която да позволява съвместяване на семейните и професионални задължения.
Аз апелирам към Вас, без да имам надежда, че ще го подкрепите, но да знаете, че това е едно добро предложение. Присъствието на това предложение в текстовете на Закона няма да доведе до някакво нарушаване на Закона, а напротив, ще доведе до признаване правата на жените и качеството им в семейството като човек, който отглежда децата и другите семейни задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика, колеги! Господин Гьоков, всички тези добри предложения, както казахте Вие, вече ги има в законодателството – в Кодекса на труда, в Закона за защита от дискриминация.
По отношение на Вашето предложение за назначаване на равен брой жени и мъже в комисията за провеждане на конкурс искам да Ви задам въпроса: как ще се изпълни това Ваше предложение за равен брой жени и мъже в комисията за провеждане на конкурс, като комисиите по принцип винаги са с нечетен брой, за да няма париране? Как така ще направите да има равен брой жени и мъже? Това е несериозно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Гьоков. Сложен въпрос Ви зададоха.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Първо, на въпроса – да, това се съдържа в редица други закони, включително в Закона за насърчаване на заетостта, който познавам много добре.
Ако намерите текст в Закона, който го няма в другите закони, искам да ми го покажете, защото Законът кодифицира законодателството в тази област и няма нищо лошо в нашето предложение.
По въпроса Ви за равния брой в комисията – аз Ви казах, че това предложение е малко трудно осъществимо, въпреки че няма проблем последният член – нечетният, да бъде избиран с жребий, което е по-честно от решението на работодателя. Това предложение го смятам за екзотично.
Щом госпожа Ангелова смята, че останалите предложения са добри, а това не е, госпожо Председател, нека да направим гласуването разделно за всяка точка и народните представители да си кажат думата – ако не одобряват първата, да подкрепят останалите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само точка 1 нека да е разделно от останалите.
Госпожа Ангелова – изказване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Господин Гьоков, неправилно сте тълкували моето изказване. Въобще не съм казала, че тези неща трябва да се гласуват – функциите, които Вие сте изброили. Вече ги има. Това, което казах в моята реплика спрямо Вас, е, че вече ги има в Кодекса на труда и в Закона за защита от дискриминация, и не е нужно да бъдат пренаписани в този Закон за равнопоставеност на жените и мъжете. Така че не е основателно Вашето предложение за разделно гласуване на предложението Ви по чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Първо подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Гьоков т. 1 от чл. 16 – нов, който те предлагат, да бъде гласувана разделно от останалите предложения.
Гласували 85 народни представители: за 20, против 36, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване изцяло предложението на госпожа Нинова и група народни представители за създаване на нов чл. 16, което Комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 20, против 35, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги, чл. 16 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Предложение от народния представител Георги Анастасов:
„Добавя се нов чл. 17 със следното съдържание:
„Чл. 17. Наказва се с глоба от 3000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което не изпълни задълженията, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи, свързани с тях, както и решения и предписания, основани на тях.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, господин Вицепремиер! Предложението ми е направено, защото този Закон можеше да има само един текст и да има само чл. 1, който да казва: мъжете и жените, препоръчваме в България, да са равнопоставени.
След като един Закон няма санкции, той няма никаква стойност. Когато някой не изпълни който и да е член, която и да е алинея, която и да е точка, която и да е буква от Закона, и ако той не подлежи на санкция, естествено е, че никой няма да се съобразява с него, или ние приемаме един, ще извинявате, ама няма как да не се изразя малко грубо, един кух закон, защото той не дава нищо ново в обществото.
Ето, току-що одеве си разменяха реплики, изказвания един на друг, дуплики господин Гьоков и госпожа Ангелова, само че няма никаква полза от този Закон. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вярно е, че малко са прекалили нашите, българските социалдемократки от Социалдемократическата конфедерация на жените с тази огромна санкция от 3 до 8 хиляди лева (реплики от ГЕРБ), или до 5 хиляди, няма значение. Извинявайте, но аз пак казвам: аз този Закон не го зная наизуст, защото не съм го писал аз. Аз съм просто само един говорител на тях. Да го направим поне до 100 лв., от 50 до 100 лв., до 50 лв., но трябва да има санкция.
Може ли закон без санкции? Има ли такъв закон някъде? Сигурно може и да сме приемали някаква такава странност, да не кажа пак някоя друга груба дума. Затова помислете!
Ако искате – дайте, ще намалим стойността. Да предложи някой, нека да не съм аз, защото после върху мен ще се изсипе, върху главата ми защо ги бламирам, ама някой да предложи някаква санкция, но все пак да има някаква санкция при неспазване на Закона! Нека да бъдем наистина законотворци, а не да приемаме нещо, което да няма никаква стойност. Благодаря Ви.
Помислете! (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Анастасов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов за създаване на нов чл. 17.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 81 народни представители: за 16, против 16, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
„Допълнителна разпоредба”.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 1 – предложение от народните представители Ангелова, Стоянова, Тодорова, Гечев, Ганчева и Захариева.
Комисията подкрепя предложението. (Силен шум в залата.)
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Равнопоставеност на жените и мъжете” е равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол.
2. „Равни възможности” е създаване на условия за реализиране на равни шансове и осигуряване на гаранции за достъп до всички сфери (области) на обществения живот и постигане на личностна и професионална реализация и развитие.
3. „Балансирано представителство на жените и мъжете” е разпределението на позициите между жените и мъжете във властта и вземането на решения във всяка област на живота и съставлява важно условие за равнопоставеност на половете. Балансираното представителство е осигуряване на количествено и качествено равновесие в участието на жените и мъжете в политиката, управлението и вземането на решения.
4. „Интегриране на равнопоставеността на жените и мъжете” е процес на отразяване на въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете във всички национални, регионални и местни политики, стратегии, програми, планове, законодателство и процеси на вземане на решения във всяка област и на всички равнища, за да може на всеки етап и ниво на тяхното разработване или изпълнение да се извършва анализ на въздействието им върху положението на жените и мъжете и да се предприемат съответните действия с цел постигане на реална равнопоставеност.
5. „Оценка на въздействието по признак пол” е част от социалната оценка и включва оценката на въздействието на нормативните актове и стратегическите документи относно положението на жените и мъжете, така че прилагайки тези предложения, да се осигури неутрализиране на дискриминационните ефекти и да се насърчи равнопоставеността на половете.
6. „Временни насърчителни мерки” са оправдани и пропорционални инициативи с временен характер, които целят премахване на пречки за балансирано представителство на жените и мъжете или за равностойно положение на представителите на единия пол или за пола, поставен в неравностойно положение.
7. „Хоризонтален междусекторен подход” е постигането на общо разбиране за комплексността на проблемите, консенсус за решаването им, съвместно идентифициране и определяне на целите и инструментите за измерване на напредъка в постигането им, координиране на изпълнението на предприетите мерки и наблюдение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете на всички нива на вземане на решения.” (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба” и § 1 в редакцията по доклада на Комисията. (Реплики. Силен шум в залата.)
Гласували 87 народни представители: за 85, против 1, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По § 3 – предложение от народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Мариана Бояджиева, Светла Бъчварова, Манол Генов, Кирчо Карагьозов, Дора Янкова, Иван Иванов и Иван Ибришимов:
„В „Заключителни разпоредби” § 3 се изменя така:
„§ 3. В 6-месечен срок от влизането сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика приема правилник за прилагането му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. (Реплики. Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Анастасов. (Реплики от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, господа министри, господин Вицепремиер! Въпросът за правилника за прилагането на Закона е същият, както този с наказанията, със санкциите.
Може ли един закон да няма правилник? Дайте тогава вече всички данъчни закони да имат пожелателен характер, да пожелаваме да плащат данъци, да няма правилник за прилагане, да няма санкции към тях и ще видите колко прекрасна ще стане икономиката на държавата! (Реплики от ГЕРБ. Силен шум в залата.)
Това го казвам с чувство за черен хумор. (Реплики. Силен шум в залата.)
Всичко добро желая на всички Ви!
Жени, мислете! (Реплики от народния представител Цвета Караянчева.)
Поне не очаквах жена да ме апострофира! Но ще го прескоча в момента! (Реплики от ГЕРБ. Силен шум в залата.)
Прескачам го! (Реплики и провиквания от ГЕРБ.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Хайде де, кажи ми името! Хайде, кажи ми името!... (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 22, против 33, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 3 по вносител, подкрепен изцяло от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Параграф 4.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В едногодишен срок от влизането в сила на закона, министърът на труда и социалната политика приема условията и реда за получаване на отличителния знак по чл. 16.”
Предложение от народните представители Светлана Ангелова, Венка Стоянова, Ралица Тодорова, Димитър Гечев, Клавдия Ганчева и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В Закона за защита от дискриминация (обн., ДВ, бр...) в чл. 7, ал. 1 се създава т. 20:
„20. временните насърчителни, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи с номера от 4 до 6 включително? Няма.
Анблок гласуваме трите параграфа, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
Господин Анастасов, няма ли да оттеглите предложенията за промени в Изборния кодекс? В момента върви процедура, можете да ги направите в самия Изборен кодекс. Не, значи ще ги четем.
Слушаме Ви, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Предложение от народния представител Георги Анастасов:
„В Заключителните разпоредби се добавя нов § 6:
„§ 6. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
Член 246 се изменя и добива следния вид:
„В чл. 246 ал. 2 става ал. 3, а ал. 2 се променя, както следва:
„(2) Всяка партия или коалиция участва с равен брой кандидати от двата пола за народни представители, като се съставят две отделни листи:
1. Листа 1 – кандидати – жени;
2. Листа 2 – кандидати - мъже.
(3) При гласуване за кандидатска листа на партия или коалиция избирателят може да отбележи едно предпочитание (преференция) за кандидат в Листа 1 за жени и едно предпочитание в Листа 2 за мъже, като по този начин изрази своето предпочитание (преференция) относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатските листи, за които гласува.”
Чл. 353, ал. 1 се изменя и добива следния вид:
„Чл. 353. (1) Изборите за членове на Европейския парламент от Република България се произвеждат по пропорционална изборна система с национални кандидатски листи на:
1. партии и коалиции с Листа 1 за жени и Листа 2 за мъже;
2. инициативни комитети.”
Чл. 353, ал. 2 се променя и добива следния вид:
„(2) При гласуване за кандидатска листа на партия или коалиция избирателят може да отбележи едно предпочитание (преференция) за кандидат в Листа 1 за жени и едно предпочитание в Листа 2 за мъже, като по този начин изрази своето предпочитание (преференция) относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатските листи, за които гласува.”
Чл. 399, ал. 1 се променя и добива следния вид:
„Чл. 399. (1) Изборите за общински съветници се произвеждат по пропорционална изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи на:
1. партии и коалиции с Листа 1 за жени и Листа 2 за мъже;
2. инициативни комитети.
Алинея 2 се променя и добива следния вид:
„(2) При гласуване за кандидатска листа на партия или коалиция избирателят може да отбележи едно предпочитание (преференция) за кандидат в Листа 1 за жени и едно предпочитание в Листа 2 за мъже, като по този начин изрази своето предпочитание (преференция) относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатските листи, за която гласува.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, само ще напомня, струва ми се, че § 5 – Изпълнението на Закона се възлага на министъра на труда и социалната политика, не го гласувахме. Нека да проверим в стенографския протокол дали е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласувахме § 4, 5 и 6, защото така бяха докладвани.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Но не го чух прочетено, в този аспект го казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, ще проверим, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Казахте да го оттегля. Няма как да го оттегля, защото Вас Ви нямаше, но аз казах: това е лобистки закон, на мен ми го възложиха българските социалдемократки от Социалдемократическата конфедерация на жените и не мога да го оттегля. А дали съм съгласен, или не, няма кой да ме пита. Аз само ще трябва да защитавам тезата.
Ако искаме да говорим за равнопоставеност, трябва да направим така: 120 жени и 120 мъже в парламента, тогава вече наистина ще сме равнопоставени. Вижте Вашия премиер, на мнозинството... (Реплика от ГЕРБ.) Вашият премиер има в правителството... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Обаждате се, без да чуете какво е. Изслушайте до края, не се обаждайте по средата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви! Умората вече си казва думата, още малко търпение.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: С нервност не се решават въпроси. Това е парламент – демократичен, а не скандален, но да продължа по-нататък.
Вашият премиер в правителството почти спазва тази равнопоставеност. Помислете и Вие да го спазите: 120 на 120 – както и в общинските съвети, така и в Европейския парламент. Затова предлагам да бъде подкрепено това предложение на жените социалдемократки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Георги Анастасов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 13, против 47, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
С това Законопроектът на второ четене е гласуван.
Господин Калфин, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря Ви за днешното гласуване и за цялата работа по Законопроекта. България беше единствената страна в Европейския съюз, която нямаше подобен Закон, който вече ни дава инструменти много по-смислено, целенасочено и ефективно да се изпълнява политиката за равенството между мъже и жени.
Благодаря на всички, които работиха – на Комисията по труда, социалната и демографската политика, на господин Адемов, на госпожа Светлана Ангелова. Днес имаме един добър Закон.
Предложенията, които бяха получени по този Законопроект, бяха много смислени и смятам, че могат да намерят място там, където са специализираните закони, и след това да бъдат прилагани. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Калфин.
Уважаеми колеги, министър Лукарски е тук по седма точка – Законопроект за ратифициране на Споразумение за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението по отношение на малки и средни предприятия.
Правя процедурно предложение и моля да го подкрепите – т. 7 да стане т. 6, а след като гласуваме тази ратификация, вероятно в утрешния ден ще преминем към ратификацията на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство.
Има ли обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ФИНАНСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД, НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ КРЕДИТОРИТЕ ОТНОСНО ИНИЦИАТИВАТА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (МСП) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД И НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЛОГ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО ЗАЛОГОДАТЕЛ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД КАТО ЗАЛОЖЕН КРЕДИТОР, № 602-02-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРЕСКИЯ СЪВЕТ НА 28 МАРТ 2016 Г.
Слушаме резюмета на докладите.
Първо, на доклада по Икономическа политика и туризъм.
Понеже докладите са дълги, моля само за резюмета.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно инициативата за малки и средни предприятия между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 6 април 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за финансиране.
Законопроектът бе представен от министър Лукарски.
В България достъпът до финансиране продължава да бъде предизвикателство за малките и средните предприятия. Въпреки добрата ликвидност на банките към момента, те все още поставят високи изисквания и проявяват несигурност при отпускането на кредити.
Очаква се чрез инструмента да бъдат гарантирани нови заеми, отпуснати от банките на стойност над 600 млн. евро.
Срокове на изпълнение на инициативата: период на поемане– 31 декември 2016 г.; период на прилагане – 31 декември 2016 г.; период, по време на който финансовите посредници имат право да отпуснат и включат ново дългово споразумение – 31 декември 2019 г.
След гласуване с резултати: „за” 14, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно „Инициативата за малки и средни предприятия” между Република България, Европейския съюз, ЕИБ и ЕИФ и на Договора за залог между Република България като залогодател и ЕИФ като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря господин Кънев.
Доклад на Комисията по правни въпроси, с който ще ни запознае госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно инициативата за малки и средни предприятия между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 13 април 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди горецитирания Законопроект.
На заседанието присъства господин Любен Петров – заместник-министър на икономиката.
Законопроектът беше представен от господин Петров, който посочи, че с решение от 17 февруари 2016 г. Министерският съвет е одобрил проектите на Споразумението.
Господин Петров отбеляза, че Споразумението между кредиторите относно „Инициативата за малки и средни предприятия” урежда отношенията и задълженията между правителството на Република България, Европейската комисия, ЕИФ и ЕИБ.
Ратификацията на двете споразумения и Договора за залог се извършват в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и с 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване горецитирания Законопроект.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Следва доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„На заседание, проведено на 6 април 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно инициативата за малки и средни предприятия между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочените споразумения и Договора за залог. Те са подписани на 2 март 2016 г. в изпълнение на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия”, одобрена от Европейската комисия с Решение С/2015/6948 от 12 октомври 2015 г.
„Инициативата за малките и средните предприятия” се финансира изцяло от Европейския фонд за регионално развитие и не изисква национално съфинансиране, а бюджетът й е в размер на 102 млн. евро. Единственият финансов инструмент, който ще се прилага по Оперативната програма, предвижда издаването на неограничени гаранции в полза на заемни и лизингови компании за покриване на кредитния риск по заеми и лизингови плащания, предоставени на малките и средните предприятия и включени в гарантирано портфолио.
Генерирането, проверката и административното обслужване на портфейла се извършва от финансовите посредници, определени от ЕИФ.
Не на последно място Споразумението между кредиторите относно „Инициативата за МСП” урежда отношенията и задълженията между правителството на Република България, ЕК, ЕИФ и ЕИБ в качеството им на поематели на риск по инструмента за неограничени гаранции на „Инициативата за МСП”.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване посочения Законопроект с № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Хубенова.
От името на вносител – мисля, че няма нужда. От докладите стана ясно каква е аргументацията.
Изказвания? Няма.
Ще преминем в режим на гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме Закон за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г.
Гласували 70 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът на първо четене.
Процедура – заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника на Народното събрание правя предложение Законопроектът за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка – и така нататък – внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г., да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Обратно становище? Не виждам.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за гледане на Законопроекта и на второ четене.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Кънев, докладвайте Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор
Член единствен. Ратифицира Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, подписани на 2 март 2016 г.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Изказвания по заглавието, член единствен и Заключителната разпоредба? Не виждам желаещи.
Закривам дебатите.
Уважаеми колеги, гласуваме на второ четене наименованието на Закона, член единствен, Заключителна разпоредба с параграф единствен.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието, с което и Законът на второ четене.
Уважаеми министър Лукарски, имате думата за изказване по приетия Закон.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Благодаря на Народното събрание за бързата реакция по ратификацията на това Споразумение, свързано с Оперативната програма, която определено се очаква от малкия и среден бизнес, и предприемачите, които очакват и разчитат на свеж финансов ресурс за развитието на техния бизнес, особено малкият и средният такъв.
Благодарение на тази Програма, пак да кажа, се предоставят гаранции на финансови институции, което ще осигури предоставянето на заеми, без тези тежки условия по обезпечение, които бяха досега. Очаква се действително ново ползотворно финансиране, свеж финансов ресурс, пак казвам, за малките и средните предприятия. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лукарски.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО (ЕИП), НА ТРИТЕ СВЪРЗАНИ С НЕГО ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТОКОЛА И НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО.
Вносител – Министерският съвет на 28 март 2016 г.
Водещата е Комисията по икономическа политика и туризъм.
Имате думата, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към Споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 6 април 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към Споразумението.
На заседанието присъстваха: Божидар Лукарски – министър на икономиката и Дияна Найденова – директор на дирекция „Външноикономическа политика” в Икономическото министерство.
Законопроектът бе представен от министър Лукарски.
Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (ЕИП) е подписано на 2 май 1992 г. и влезе в сила на 1 януари 1994 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, присъединяващите се към Европейския съюз страни следва да се присъединят и към Споразумението. България и Румъния се присъединиха към Европейското икономическо пространство от 1 август 2007 г.
С присъединяването си към Европейския съюз от 1 юли 2013 г. Хърватия също се задължава да се присъедини към Споразумението.
След успешното приключване на преговорите, Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство и заключителния акт към него бяха подписани от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Хърватия на 11 април 2014 г.
Република Хърватия става договаряща страна по Споразумението, като се извършват технически адаптации на текстовете на Споразумението.
С Протокол № 51 от заседанието си на 3 декември 2014 г., Министерският съвет одобри Споразумението и упълномощи постоянния представител на Република България към Европейския съюз да подпише Споразумението.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище.
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към Споразумението, № 602 02 12, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Продължаваме с доклада от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Ташков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към Споразумението, № 602 02 12, внесен от Министерския съвет на 28 март2016 г.
На своето заседание, проведено на 6 април 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към Споразумението, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на икономиката: господин Любен Петров – заместник-министър, господин Живко Стоянов – началник отдел „Регионално сътрудничество” в дирекция „Външноикономическа политика”, както и госпожа Росица Василева – държавен експерт в същия отдел.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със Закон горепосоченото Споразумение, допълнителните протоколи и Заключителния акт, подписани на 10 декември 2014 г. в Брюксел от страна на Република България.
Следва да се има предвид, че всяка една държава, която е станала членка на Европейския съюз, трябва да се присъедини и към Споразумението за Европейско икономическо пространство по силата на чл. 128 от него. Към момента то включва тридесет държави: 27 страни – членки на Европейския съюз, както и трите държави от Европейската асоциация за свободна търговия – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Република Хърватия се присъединява към Съюза на 1 юли 2013 г., с което става част от общата търговска политика на Европейския съюз. В тази връзка, съгласно чл. 6, § 5 от Акта за присъединяването към Европейския съюз, тя следва да се присъедини към Споразумението на Европейското икономическо пространство.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, единодушно предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство, на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния Акт към Споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерския съвет на28 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ташков.
Следва доклад от Комисията по външна политика.
Господин Кючуков, заповядайте да прочетете доклада.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КЮЧУКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватска в Европейското икономическо пространство, на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния Акт към Споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерски съвет на 28 март 2016 г.
На заседанието проведено на 6 април 2016 г. Комисията по външна политика разгледа горепосочения Законопроект.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на икономиката Любен Петров.
С предложеното Споразумение Република Хърватска става договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Хърватия става и страна бенефициент по финансовите механизми на Европейското икономическо пространство и Норвегия за икономическите и социални развития в рамките на разширението на Европейския съюз.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 10 гласа „за” без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участието на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство, на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към Споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кючуков.
Уважаеми колеги, откривам дебатите. Виждам, че няма желаещи.
Закривам дебатите.
Съгласно чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Председателят може да определи ден и час за гласуване на включен в Седмичната програма Законопроект и обсъждане на първо гласуване” – обявявам гласуване на първо четене на настоящия Законопроект за утре, 15 април 2016 г., петък, при откриване на заседанието от 9,00 ч.
Съобщения за парламентарен контрол на 15 април 2016 г., петък 11,00 ч.:
1. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на седем въпроса от народните представители Мариана Тодорова; Светослав Белемезов –два въпроса; Борислав Иглев; Методи Андреев; Атанас Атанасов; и Георги Гьоков и Атанас Мерджанов.
2. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори на девет въпроса от народните представители Калина Балабанова; Иван Станков; Станислав Станилов; Петър Славов; Валери Жаблянов и Стоян Мирчев; Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев; Мариана Бояджиева и Таско Ерменков; Валери Жаблянов; и Методи Андреев и на едно питане от народните представители Светла Бъчварова и Мариана Бояджиева.
3. Заместник министър-председателят по Европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народния представител Борислав Иглев.
4. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на седем въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса; Васил Антонов; Георги Търновалийски; Борис Ячев; и Георги Гьоков – два въпроса и на две питания от народните представители Искрен Веселинов; и Васил Антонов.
5. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на четири въпроса от народните представители Слави Бинев –два въпроса; Велизар Енчев; и Атанас Зафиров;.
6. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на петнадесет въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – два въпроса; Настимир Ананиев – два въпроса; Иван Валентинов Иванов; Димитър Шишков; Кирил Добрев и Радослав Стойчев; Филип Попов; Янаки Стоилов – два въпроса; Васил Антонов; Емил Райнов; Слави Бинев; Султанка Петрова; и Николай Александров и на едно питане от народния представител Настимир Ананиев.
7. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на два въпроса от народния представител Слави Бинев и на питане от народния представител Слави Бинев.
8. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на един въпрос от народните представители Манол Генов и Димитър Дъбов.
9. Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на три въпроса от народните представители Слави Бинев; Велизар Енчев; и Димитър Дъбов.
10. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Кадиев; и Жельо Бойчев.
11. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на три въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса; и Петър Кадиев и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
13. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на четири въпроса от народните представители Слави Бинев; Десислава Костадинова; Вили Лилков; и Станислав Станилов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на един въпрос от народния представител Светослав Белемезов, и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева – на един въпрос от народния представител Методи Андреев;
- заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин – на въпрос от народните представители Хасан Адемов и Тунчер Кърджалиев;
- министърът на външните работи Даниел Митов – на два въпроса от народните представители Велизар Енчев, и Станислав Станилов;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на два въпроса от народните представители Антони Тренчев; и Чавдар Пейчев и на въпрос с писмен отговор от народните представители Петър Славов, Методи Андреев и Мартин Димитров;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на пет въпроса с писмен отговор от народните представители Чавдар Георгиев; Светла Бъчварова; Мартин Димитров; и Стефан Желев – два въпроса;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Петя Аврамова и Красен Кръстев.
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на четири въпроса от народните представители Атанас Зафиров; Искрен Веселинов; Георги Кадиев; и Гроздан Караджов, и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Лъчезар Никифоров;
- министърът на туризма Николина Ангелкова – на въпрос от народния представител Чавдар Пейчев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, и министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Поради предварително поети ангажименти, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на земеделието и храните Десислава Танева; и министърът на правосъдието Екатерина Захариева.
Поради среща с международен характер, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министър-председателят на Република България Бойко Борисов; и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Уважаеми колеги, закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов

Секретари:
Чавдар Пейчев
Калина Балабанова