Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Иван К. Иванов, Красимир Каракачанов и Кирил Цочев
Секретари: Георги Търновалийски и Димитър Делчев
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, до мен е постъпил Доклад от докладчика – заместник-председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика Светлана Ангелова, със следното съдържание:
„Уважаема госпожо Цачева, при докладване на второ гласуване на 14 април 2016 г. на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, № 502-01-94, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2015 г., в прочетения текст съгласно доклада на Комисията на предложение по § 5 от Комисията по труда, социалната и демографската политика е пропусната думата „мерки”. След съгласуване с вносителите и на основание чл. 72, ал. 1 от Правилника, моля за Вашето нареждане да се добави в § 5 след думите „временните насърчителни” думата „мерки”.”
Колеги, припомням – във вчерашния ден при гласуване на Законопроекта по предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители в Заключителни разпоредби се създава нов § 5 със следното съдържание.
Това е възприето от Комисията и тя ни предлага създаването на нов § 5, който гласи:
„§ 5. В Закона за защита от дискриминация (обн., ДВ, бр...) в чл. 7, ал. 1 се създава т. 20:
„20. временните насърчителни, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.”
Още вчера при гласуването обърнах внимание, че не е завършена фразата. Убедиха ме, че така трябвало да бъде. Стана ясно, че не трябва да бъде така.
Затова сега подлагам на гласуване т. 20 със следната редакция:
„20. временните насърчителни мерки, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.”
Гласуваме, колеги.
Гласували 139 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Денят на приемане на този Законопроект ще се счита днес – 15 април 2016 г.
Две съобщения.
С писмо № 654-00-64 от 14 април 2016 г. на основание чл. 82 от Правилника народните представители Пламен Йорданов, Кирил Добрев, Нено Влайков, Маноил Манев и Драгомир Стойнев ме уведомяват, че оттеглят внесения от тях на 2 март 2016 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закон за енергетиката с № 654-01-27.
На 13 април 2016 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 4 за 2016 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 10 от 2015 г. С решението си Конституционният съд се произнася по искане на главния прокурор на Република България и установява противоконституционност на чл. 29, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, както и на чл. 30, ал. 1 от Закона за адвокатурата, обнародван в съответните броеве на „Държавен вестник”.
Колеги, във вчерашния ден се състоя дебатът и той е закрит по точка 6:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, НА ТРИТЕ СВЪРЗАНИ С НЕГО ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТОКОЛА И НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО
Обявено е гласуването да се състои в началото на днешното пленарно заседание, затова подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към Споразумението.
Гласуваме.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника на Народното събрание правя предложение Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към Споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г., да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направената процедура.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението
Член единствен. Ратифицира Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), трите свързани с него допълнителни протокола: Допълнителния протокол към Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз (ЕС) за финансовия механизъм на Норвегия за периода 2009-2014 г. вследствие на участието на Република Хърватия в ЕИП, Допълнителния протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Исландия вследствие на присъединяването на Република Хърватия към ЕС и Допълнителния протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия вследствие на присъединяването на Република Хърватия към ЕС, и заключителния акт към споразумението, подписани от българска страна на 10 декември 2014 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по второто гласуване? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия.
Гласуваме.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Ратификацията е приета на второ гласуване единодушно.
Следващата точка от седмичната ни програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРО СРЕДИЗЕМНОМОРСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ХАШЕМИТСКО КРАЛСТВО ЙОРДАНИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади от комисии. Няма доклад само от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Ананиев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо искам да направя процедура за допуск в залата на Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, и Елеонора Добрева – главен експерт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Евро средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави - членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602 02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 6 април 2016 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На заседанието присъства госпожа Елеонора Добрева – главен експерт в дирекция „Административно-правно обслужване и финансово-стопанска дейност” в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, която представи Законопроекта.
Правното основание за ратифициране на Евро средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, е чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България.
Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания е подписано на 15 декември 2010 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
Към настоящия момент въздухоплавателните услуги между отделните държави – членки на Европейския съюз, и Йордания функционират двустранни споразумения. Част от политиката на Европейския съюз е тази система от двустранни споразумения да бъде заменена със създаването на евро-средиземноморско авиационно пространство между Европа и нейните средиземноморски партньори. В този смисъл разпоредбите на настоящото Споразумение заместват съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между страните и гарантират постепенното създаване на общо авиационно пространство между Европейския съюз и Йордания.
С подписването на Споразумението е предвидено Йордания да приеме законодателството на Европейския съюз във важни области като безопасност, сигурност и управление на въздушното движение.
Споразумението позволява условията му да бъдат едновременно валидни в 27-те държави – членки на Европейския съюз, прилагайки еднакви правила без дискриминация и в полза на всички въздушни превозвачи от Съюза, независимо от тяхната национална принадлежност. Тези превозвачи ще могат свободно да предоставят услуги от всеки пункт в Европейския съюз до всеки пункт в Йордания.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Евро средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Евро средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 30 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Евро средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта и изпълняващ длъжността „началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, и господин Ваньо Тодоров – парламентарен секретар на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Стоянова.
Сключването на Евро-средиземноморското споразумение между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания – от друга, в областта на въздухоплаването способства за създаване на евро-средиземноморско авиационно пространство, основано на принципите на регулаторното сближаване и сътрудничество и либерализирането на достъпа до пазара. Предвижда се споразумението да замести съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите – членки на Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания.
След проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Евро средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 април 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Евро средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна.
Евро-средиземноморското споразумение предвижда правилата и разпоредбите на Европейския съюз за въздушен транспорт да се прилагат и в Йордания. Те ще заместят съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между отделните държави – членки на Европейския съюз. Премахването на ограниченията за пазарен достъп между Европейския съюз и Йордания ще привлече нови участници на пазара.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Евро средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г. „
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Йорданова – резюме на доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 30 март 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа цитирания по-горе Законопроект.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Остана да чуем и доклада на Комисията по външна политика.
Госпожа Джема Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 6 април 2016 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов.
Споразумението осигурява достъп на въздушните превозвачи от Европейския съюз до търговски възможности, като например възможността за свободно ценообразуване. Една от по-нататъшните цели на мандата е да установи равнопоставеност между всички въздушни превозвачи от Европейския съюз и Йордания, а за това е необходимо тясно регулаторно сътрудничество, което може да бъде постигнато само на равнище Европейски съюз. Държавите членки ще продължат да извършват обичайните административни дейности, които изпълняват в контекста на международния въздухоплавателен транспорт, но следвайки общи и еднакво прилагани права.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Колеги, дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура – господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение от господин Ананиев този Законопроект да бъде приет на две гласувания в едно пленарно заседание.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Слушаме Ви – доклад за второ четене, господин Ананиев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение
в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна
Член единствен. Ратифицира Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, подписано на 15 декември 2010 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Колеги, изказвания за второ четене? Няма.
Поставям на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави- членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратификация е приет на второ гласуване.
Следващата точка от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ.
Вносител – Велизар Енчев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Вносители – Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров.
Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия.
Вносители – Атанас Мерджанов и група народни представители.
Господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Правя процедурно предложение – точка девета да отпадне от седмичната ни програма, тъй като Законопроектът, който сме внесли с група народни представители, не е гледан в основната – Вътрешната комисия. Мисля, че това не е редно.
Става въпрос за регулация на материя, от която ще имат полза всички български граждани. На това основание моля точката да отпадне. Имаме съгласие от членовете на Вътрешната комисия и от нейния председател точката да бъде гледана в следващите седмици, след което да бъдат гледани всички законопроекти, както е традицията и според Правилника на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Противопоставям се на това предложение с обратно становище.
Считам, че Законопроектът, който сме внесли с колегите Андреев и Мартин Димитров, е от миналата година – месец ноември, и наистина е време да бъде разгледан. Доста важни неща касае и съгласно Правилника ни отдавна трябваше да е постъпил в пленарната зала. Гледан е в Комисия, получил е дори положително становище на Комисията.
Що се касае до Законопроекта, който колегата Мерджанов коментираше, той е внесен сравнително скоро, спокойно може да си изчака реда и едва тогава да бъде разгледан. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
За да го успокоя, тъй като той до голяма степен се припокрива с предложеното от господин Велизар Енчев, тоест отново иска да бъде закрита така наречената „Комисия по досиетата”, ми се струва, че докладът до голяма степен щеше да бъде същият, а по Законопроекта на господин Енчев има доклад. Предлагам Ви да продължим с гледането на законопроектите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отпадане на т. 9 от седмичната ни програма.
Гласували 109 народни представители: за 96, против 7, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Преминаваме към следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ.
Постъпили са доклади на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по правни въпроси и Комисията по отбрана. Няма доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Ананиев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за електронното управление, № 502-01-96,
внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 23 март 2015 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.
На заседанието присъстваха госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи; и господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът бе представен от госпожа Румяна Бъчварова.
Госпожа Бъчварова отбеляза, че предлаганият Проект на закон цели подобряването на институционалната рамка за електронното управление. Към настоящия момент министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда държавната политика в областта на информационните и комуникационни технологии и електронното управление. С предложените изменения се предвижда създаването на Държавна агенция „Електронно управление”, към която ще бъдат прехвърлени държавните функции в областта на електронното управление, електронната идентификация, информационната сигурност в администрациите, както и част от функциите в областта на информационните и комуникационни технологии.
Държавната агенция ще се създаде към Министерския съвет на базата на дирекция „Електронно управление“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията ще се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. Държавна агенция „Електронно управление” ще се ръководи и представлява от председател, определен с решение на Министерския съвет.
Новата структура ще има функции по разработване, налагане и контрол на нормативни актове, политики, правила и добри практики, координация на секторни политики, а така също и по поддържане на централизирани регистри и системи за нуждите на електронното управление.
Законопроектът предвижда председателят на Държавна агенция „Електронно управление” да участва в бюджетния процес, като осъществява преглед на съответствието с утвърдените политики, стратегически документи и програми, дава насоки, издава разпореждания и съгласува разпределението на одобрения от министъра на финансите бюджет в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии на всички администрации.
Органът, който се създава, ще разполага със силни правомощия в областта на електронното управление и използването на ИКТ от административните органи и техните администрации, включително за издаване на задължителни разпореждания и указания до всички администрации.
Държавна агенция „Електронно управление“ ще има редица нови правомощия по налагане на единни политики, стандарти и типови изисквания във връзка със закупуването на активи, разработката на информационни системи и приоритизирането при електронизацията на услуги.
Със законопроекта се предлага Държавна агенция „Електронно управление” да упражнява правата на собственост на държавата в предвиденото за създаване Държавно предприятие „Единен системен оператор”. Държавно предприятие „Единен системен оператор” ще извършва три вида дейности: подпомагане на председателя на агенцията при осъществяване на правомощията му; предоставяне на услуги, подпомагащи администрациите при изпълнение на публичните им функции чрез вътрешно възлагане, както и дейности на свободния пазар.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Георги Свиленски, Искрен Веселинов, Павел Христов и Иван Вълков. Бяха обсъдени въпроси относно необходимостта за прехвърляне на държавните функции в областта на електронното управление от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията към предвидената за създаване Държавна агенция „Електронно управление”. Вносителите поясниха, че съществуващият към момента модел на организация е децентрализиран, поради което е и неефективен. Създаването на новата структура ще доведе до по-добра координация и по-добра функционалност, тъй като решенията в областта на електронното управление ще се взимат от по-високо йерархично ниво.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерски съвет на 23 ноември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление № 502-01-96, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.
На свои заседания, проведени на 16 декември 2015 г. и на 16 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление № 502-01-96, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.
На заседанията присъстваха: госпожа Румяна Бъчварова, заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи; господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; от кабинета на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация госпожа Румяна Бъчварова; господин Антон Герунов – началник на кабинета; госпожа Калина Константинова; господин Божидар Божанов и госпожа Калина Чернева, и господин Атанас Славов – съветници; и господин Георги Димитров – юрист; от кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – госпожа Красимира Стоянова, изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра и директор на Дирекция „Правна”.
Законопроектът беше представен от госпожа Румяна Бъчварова. Тя посочи, че с него се цели усъвършенстване и оптимизиране на процеса по електронното управление със създаването на Държавна агенция „Електронно управление” и Държавно предприятие „Единен системен оператор”.
Предвижда се държавната агенция да се създаде към Министерския съвет като организацията на дейността и състава й се определят с устройствен правилник приет от Министерски съвет. Държавна агенция „Електронно управление” ще осъществява предварителен, текущ и последващ контрол по същество и по целесъобразност на проектите и дейностите в областта на електронното управление.
Със създаването на Агенцията се очаква улесняване на координацията между всички държавни органи и намаляване на средствата, разходвани в областта на електронното управление.
Предвижда се Държавно предприятие „Единен системен оператор” да подпомага председателя на Агенцията и администрацията при осъществяване на правомощията им, както и да осигурява постоянно наблюдение на споделените информационни ресурси и да управлява услугите по поддръжка, изпълнявани от компании от частния сектор.
Със Законопроекта се предвижда осигуряването на прозрачен контрол по същество на бюджетното планиране в областта на електронното управление и използването на информационни и комуникационни технологии в дейността на административните органи и техните администрации.
В обсъждането взеха участие народните представители Четин Казак, Хамид Хамид, Чавдар Георгиев, Димитър Лазаров, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Свилен Иванов.
В хода на дискусията господин Казак изрази становище, че Законопроектът предвижда промени в цялостната държавна политика и организационна структура в областта на електронното управление, за което следва да има сериозна обосновка. Господин Димитров изрази съмнение относно необходимостта да бъде закрита една структура и да се създаде нова. Господин Иванов припомни за дългогодишните усилия за създаване на електронно управление в България и посочи, че Законопроектът предлага конкретни мерки, с които целите на електронното управление да бъдат осъществени.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление № 502-01-96, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Следва доклад на Комисията по отбрана. Има думата председателят на Комисията – Михо Михов.
Заповядайте, господин генерал.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за електронното управление № 502-01-96,
внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 3 декември 2015 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.
В заседанието участваха 13 народни представители. Присъстваха министърът на отбраната Николай Ненчев, заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, заместник началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, парламентарният секретар Лора Кендова и експерти от Министерството на отбраната.
От името на вносителите Законопроектът беше представен пред членовете на Комисията от заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев, който изложи мотивите на Министерския съвет.
В изказванията си народните представители се обединиха около виждането, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронното управление е изготвен съгласно Концепцията за създаване на Държавна агенция „Електронно управление”, приета с Решение по Протокол № 23 от заседанието на Министерския съвет на 10 юни 2015 г.
Законопроектът цели подобряване на институционалната рамка за електронното управление, която включва създаването на Държавна агенция „Електронно управление” и Държавно предприятие „Единен системен оператор”.
Комисията по отбрана подкрепя решението Държавната агенция да се създаде на базата на дирекция „Електронно управление” на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”. Комисията счита, че предлаганото обединение премахва дублирането на инфраструктура и системи, които двете ведомствени структури изграждаха и ще ограничи и отстрани провеждането на некоординирани политики по електронизиране на услугите за институциите и населението. Комисията по отбрана поддържа подобен подход на централизация и координация, водещ до оптимизиране на процесите в областта на електронното управление и електронните услуги и подобряване на контрола върху дейностите и средствата, отделени за тях.
Законопроектът премахва и множество пречки пред изпълнението на електронното управление чрез изменителни разпоредби в редица закони, които до момента са били в противоречие с основни концепции на електронното управление и са възпрепятствали принципа за еднократно събиране на информация и многократното й използване. С приемането им се преразпределят съществуващите в чл. 40 от Закона положения, като в задължение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията остават за съгласуване с министъра на отбраната въпросите по организиране и ръководство на пощенските и електронните съобщителни мрежи за привеждането на въоръжените сили в по-високи степени на готовност и за съобщително осигуряване на въоръжените сили и на страната в мирно и във военно време.
В „Електронно управление” се прехвърлят отговорностите по изграждането и поддържането на специалните обекти за нуждите на отбраната, инсталираните за нуждите на отбраната електронни мощности в пунктове за управление и съобщителни мрежи за мирно и военно време.
Според Комисията по отбрана предлаганото преразпределение на отговорности не влияе отрицателно върху сигурността и отбраната и същевременно облекчава Министерството на отбраната в изграждането и поддържането на специалните обекти, пунктовете за управление и електронната съобщителна мрежа за нуждите на отбраната. Комисията по отбрана счита за наложително предложенията на Министерството на отбраната за промени в § 48 на Законопроекта, във връзка с чл. 40 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, да се внесат за разглеждане във водещата комисия между първо и второ гласуване.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в което участваха 13 народни представители. В резултат на гласуването Комисията по отбрана с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържали се” прие следното решение: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.” Благодаря.
Благодаря, уважаеми генерал Михов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Становище на вносител? Няма представител на Министерския съвет.
Дебатът е открит.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Има ли желаещи?
Заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Електронното правителство и електронното управление е тема, която от 15 години се обсъжда активно. Изхарчени са огромни средства, но като че ли резултатите не са ясно дефинирани и трудно можем да ги видим. Това, което липсваше до момента, беше централизираният, интегрираният и координираният подход в изграждането на всички системи на държавната администрация.
По време на дискусията в Комисията по транспорта стана ясно, че за последните 15 години са изразходвани може би 3 млрд. лв. до момента за различни ведомства, структури, администрации, но, така или иначе, към момента нямаме единен подход за постигане на ефективно електронно управление. Това, което се предлага в момента в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, решава именно тези проблеми. Създаването на централизирани структури ще обедини всички усилия, ресурси и средства, ще доведе до един наистина координиран подход, до свързване в реално време на различните институции и най-вече ще знаем след шестмесечния период, предложен в Закона за одит на всички съществуващи информационни системи в държавата, къде се намираме, какви усилия са необходими и какви средства, за да довършим най-накрая тази мечта, наречена „електронно управление”.
Това, което ще постигнем, приемайки Закона – поне на база анализите, които ни бяха представени – са икономии в размер на около 1,1 млрд. лв. на годишна база, а това е много лесно изчислимо, тъй като само човекочасовете, които ще бъдат намалени за различни административни услуги и дублиране на функции, са може би над 10 милиона човекочаса. Отделно обменът на хартиена документация, обменът на дублирана информация между ведомствата ще доведе също до икономии, така че много лесно можем да видим откъде се получават тези средства.
Законът създава прекрасни условия за развитие на информационните технологии за нуждите на държавата. България ще даде ясен сигнал и към Сектора на информационните и комуникационните технологии в страната, че най-накрая държавата има желание да работи по един съвременен начин, начин, по който много държави работят от много години и ние може би сме доста закъснели. Но, така или иначе, Законът е много добре написан, личи си експертният подход в него. Аз призовавам всички колеги в залата да го подкрепим, тъй като най-накрая ще постигнем едно ефективно, работещо звено, което ще се занимава с проблемите пред електронното управление на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Реплика на изказването на господин Христов? Няма.
Има ли друг желаещ за изказване?
Имате думата, колеги! Не виждам желаещи.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2015 г.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Уважаеми колеги, преминаваме към последната точка от дневния ред на заседанието, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Вносители са Драгомир Стойнев и група народни представители, 14 октомври 2015 г.
Уважаеми господин Стойнев, заповядайте да представите Законопроекта.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че е излишно дори да навлизаме в мотивите на Законопроекта, тъй като това е една наша борба, която е от октомври месец – този Законопроект да влезе в пленарната зала, и се радвам наистина, че днес най-накрая успяхме, благодарение на Вашата подкрепа, което означава, че този Законопроект ще бъде приет на първо четене. Защото както ние, така и Вие разбирате колко е необходимо да се помогне на семействата, които отглеждат деца с увреждания. Законопроект, който иска по някакъв начин – не по някакъв начин, а директно да обвърже обезщетението за отглеждане на дете да е равно на 70% от минималната работна заплата. Едно неписано правило, което винаги се е изпълнявало, когато БСП е била на власт, а когато е в опозиция, винаги това обезщетение е било замразявано. Ние искаме веднъж завинаги да се въведе ред.
Става въпрос за едни допълнителни 56 лв. към тези 238 лв., които получават в момента семействата на деца с увреждания, да подпомогнем наистина тяхното съществуване, защото тези майки, които са жертвали своето професионално развитие, голяма част от тях дори са жертвали своя живот – те се отдават единствено и само на своите дечица, тези майки не са захвърлили своите дечица на държавата, а именно искат да си ги отглеждат в среда, която наистина да е достойна, и считам, че е нормално и от начина, по който се отнася едно правителство и държава към хората с увреждания, показва в какво общество ние живеем. Затова съм силно убеден и съм сигурен, че ще подкрепите Законопроекта на първо четене.
Вярно е, че Комисията по бюджет и финанси неразбираемо за мен защо не се е произнесла по един толкова важен, съществен Законопроект, но, разбира се, така са преценили колегите и председателят на Комисията. Но считам, че всички ние можем да се обединим и да покажем, че когато става въпрос да подпомогнем тези хора, ние можем да не се делим на леви, десни и центристи, а да свършим нещо добро. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Има все пак един доклад от комисия и това е докладът на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Госпожа Ангелова ще ни го представи.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на
Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-164,
внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14 октомври 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 18 ноември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-164, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14 октомври 2015 г.
На заседанието присъстваха експерти от дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи” и дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
От името на вносителите, Законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков от Парламентарната група на БСП лява България. С промените се предлага определяне на минималния размер на месечната добавка за отглеждане на дете с увреждания като не по малък от 70 на сто от размера на минималната работна заплата за страната за съответната година.
Целта на предложението е да се подпомогнат по-високите разходи и усилията на семействата за отглеждането на деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, както и да се гарантира един сигурен минимален праг на помощта за родителите, поели отговорността да отглеждат децата си в семейна среда. По този начин ще бъде внесена сигурност по отношение на размера на семейната помощ за тази уязвима социална група и ще се насърчи отглеждането на деца с увреждания в семейна среда. Според вносителите, този вид месечна добавка обхваща около 22 хиляди деца, а допълнителните средства от държавния бюджет, необходими за прилагането на мярката, ще възлязат на около 7 млн. лв. годишно.
Министерството на труда и социалната политика не подкрепя Законопроекта като подчертава факта, че всички семейни помощи за деца с трайни увреждания се предоставят без доходен тест и по облекчен режим, както и че тези помощи са в значително по-висок размер в сравнение с размера на подпомагането на децата без увреждания поради приоритета на тази уязвима група деца и техните семейства. В същото време, семейните помощи, включително и месечната добавка по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, не са обвързани с трудовата дейност или с осигурителния принос на децата. В тази връзка, Министерството счита, че обвързването на социалните плащания с трудовата дейност не е правно обосновано, поради което нито едно такова плащане не е в зависимост от размера на минималната работна заплата за страната. В допълнение, според данните на Министерството на труда и социалната политика, през 2014 г. средномесечно са подпомагани 24 946 деца, а за първата половина на 2015 г. средномесечният им брой нараства на 25 612 деца, което надвишава данните и прогнозираните финансови средства, необходими за обезпечаване на Законопроекта, предоставени от вносителя.
Министерството на финансите не подкрепя Законопроекта като счита, че при определяне на подкрепата на семействата при отглеждане на дете с трайни увреждания, основен критерий не следва да бъде минималната работна заплата, която по своята същност представлява единица мярка за цената на наемния труд и зависи от икономическата динамика на страната в даден момент.
Министерството припомня, че след осъществените през 2011 г. нормативни изменения, към настоящия момент не се предвижда обвързване на социалните плащания към определен икономически показател. Според прогнозата на Министерството на финансите, при минимална работна заплата за страната от 420 лв. за 2016 г., необходимият финансов ресурс за прилагането на предложената мярка ще доведе до допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на около 16 млн. лв., които не са разчетени в проекта за държавен бюджет за 2016 г.
В своето становище Държавната агенция за закрила на детето отбелязва, че търсеният положителен резултат с направеното предложение за законодателна промяна, а именно увеличение на размера на добавката по чл. 8д от ЗСПД, би могъл да бъде постигнат и при действието на настоящия текст на разпоредбата на ал. 2 чрез залагане на по-висок номинален размер на добавката в Закона за държавния бюджет на Република България. Агенцията призовава усилията на институциите за осигуряване на по-добри финансови условия за отглеждане на децата с увреждания да бъдат насочени при структуриране и приемане на държавния бюджет за 2016 г.
В хода на дискусията беше изразена тезата, че предвид липсата на нормативна връзка между минималната работна заплата и социалните плащания, то адекватен показател за съизмеримостта на тези плащания следва да бъде прагът на бедност. Беше направено и предложение за увеличаване на номиналната стойност на помощта за отглеждане на деца с трайни увреждания в държавния бюджет.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 4 гласа, без „против” и „въздържали се” – 8 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-164, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14 октомври 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Колеги, дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат участие в него?
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, в мотивите от месец октомври, а и почти всички мои тези са публични, но да обясня откъде идва разликата, тъй като в мотивите ние залагаме 7 млн. лв., а с днешна дата те стават 14 млн. лв. Това е, тъй като през месец октомври 2015 г. минималната работна заплата беше друга. Сега, когато се е увеличила на 420 лв., което ние подкрепяме и се радвам, че вчера заместник министър-председателят господин Томислав Дончев заяви, че не е нормално в България да има такава минимална работна заплата, ясно показа, че това е пътят.
Желанието ни с този Законопроект е да подпомогнем семействата, които живеят в изключително трудна ситуация.
Разбирам някои народни представители, които обичат благотворителността. Една община преди дни беше оцветена в определен цвят само и само да покаже колко сме съпричастни. Желанието ни като народни представители е с бутончето да узаконим една справедливост, нещо, което очакват всички майки и няма да бъде в тежест на бюджета.
На второ четене трябва да уточним как точно да бъде, ако случайно нещо е необходимо да бъде преправено. Смятам, че е хубаво да бъде обвързано с минималната работна заплата. Недейте да слушате Световната банка. Ако я слушахме за абсолютно всичко, мисля, че щяхме да имаме доста негативни резултати. Това е мярка, която е действала през годините и е показвала своя положителен ефект. Има предсказуемост. Хората знаят точно какво ги очаква, когато се увеличава минималната работна заплата.
Ние не предлагаме нищо ново, а просто предлагаме да продължи една съществуваща практика. Уверявам Ви, че хиляди майки, хиляди семейства ще посрещнат с облекчение и задоволство това наше предложение, това наше гласуване.
Вярно е, че не може да се очаква някакъв огромен ефект, но то ще покаже нашето отношение именно към семействата, които, пак казвам, отглеждат децата си в изключително трудни и тежки условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стойнев? Няма.
За изказване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Ние ще подкрепим Законопроекта.
Редно е обаче все пак да кажем някои неща, които се надявам колегите народни представители да приемат и чрез гласуването си да покажат отношението си към хората с увреждания.
Българската държава, българските политици, народните представители от няколко народни събрания са изключителни длъжници на тези хора! За огромно съжаление обаче, уважаеми колеги, тези хора не представляват интерес за политиците поради няколко прости причини.
Първо, те са най-беззащитната част от българското общество.
Второ, поради липса на изградена инфраструктура за хората с увреждания огромната част от тях практически са принудени да живеят затворен живот, тоест дори не могат да отидат и упражнят правото си на вот. По тази причина те не представляват интерес за политиците, защото просто не са гласоподаватели. Защо трябва да им се обръща внимание?!
Ще Ви дам обаче няколко интересни факта, които дано да трогнат хората и да разберат, че никой не е застрахован да изпадне в състояние на човек с увреждания, на човек с инвалидна количка. Дори и тук, в Народното събрание, ако си направите разходка, ще видите, че архитектурата не е пригодена за хора, които трябва да се предвижват с инвалидна количка. Дори и тук, в Народното събрание! Шест и повече години хора с увреден слух и увреден говор все още нямат достъп до телефон 112. Не е унифициран като официален език езикът на жестовете, тоест толкова много държим на тези хора, че не ми остава нищо друго, освен днес да Ви призова без кой знае колко дебати да подкрепим Законопроекта, защото им го дължим, така както го направихме и за ветераните от войните. Това е жест, поглед на държавата, на върховната власт в лицето на Народното събрание, че то най-после е погледнало към тези хора. Независимо от това категорично ще кажа, че предлаганото в Законопроекта не е достатъчно, но все пак е крачка в посоката, която много отдавна трябваше да бъде направена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, много сърцераздирателно изказване, но искам да Ви върна към самия Законопроект, защото в момента разглеждаме ЗИД на Закона за семейните помощи за деца, където вносителите предлагат обвързването на помощта по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца с минималната работна заплата, а Вие през цялото време говорехте за необходимите услуги, грижи и политики, които трябва да прави държавата по отношение на хората с увреждания.
Децата с увреждания са специална група, която действително заслужава много специално внимание. В това отношение в годините назад Министерството на труда и социалната политика е приело редица политики в подкрепа на родителите и децата с увреждания. Към настоящия момент те са около 25 хиляди.
Искам само да припомня, че преди няколко години по Закона за семейните помощи за деца родителите на децата с увреждания бяха освободени от подоходен критерий. Децата с увреждания получават също така двойни добавки. Важно е обаче не само на родителите на деца с увреждания да бъдат предоставени финансови помощи, а по-важно е децата с увреждания да има къде да посещават социални услуги, защото се нуждаят не само от финансови средства, но и от много образователни, социални и здравни услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Първо, искам да благодаря на господин Байрактаров, че ще подкрепи Законопроекта.
Господин Байрактаров, Вие сам разбирате, че когато със Закона за държавния бюджет внесохме предложението в абсолютна стойност да бъде равно на 298 лв., без да бъде обвързано с минималната работна заплата, то пак не беше прието. Сега ако това е основният довод – да не е минималната работна заплата, питам аз тогава: кое е?
Затова може би Вие да ми отговорите, но мисля, че Вашето разбиране е като моето – по-добре да го обвържем, така че тези хора да имат предвидимост, а не който дойде на власт – той да решава каква ще бъде тяхната съдба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колега Стойнев, мисля, че във Вашата реплика се съдържаше и отговорът. Аз много точно и ясно се изразих, че дори това, което предлагате, е недостатъчно, но все пак е крачка в правилната посока. И оттук нататък пак ще се повторя, имайки предвид, че редица народни събрания, редица правителства са огромни длъжници към тези хора, мисля, че дебатът е излишен.
Що се касае до репликата на госпожа Ангелова, госпожо Ангелова, в своето изказване аз просто посочих редица примери, в които ние все още сме длъжници към тези хора, а имайки предвид, че това е изказване по философията на Законопроекта, Вашата реплика за пореден път показа, че Вие или просто не сте внимавали, или не сте слушали, или просто сте се изказали и сте направили реплика, за да сте ей така в репликите. Не е добре, няма смисъл.
Пак казвам – според мен не е необходим дебат, а трябва чисто морално да подкрепим този Законопроект. И аз даже бих помолил госпожа председателя на Народното събрание да прикани народните представители да дойдат в залата, защото, за съжаление, залата е полупразна в момента. Вероятно всеки момент ще има гласуване. Така че нека с повече гласове покажем, че най-после едно Народно събрание е погледнало с лице към тези хора. Това е, което исках да Ви кажа.
Аз съм сигурен, че ще се съгласите с това, което казвам, че всичките сме длъжници. Радвам се, че сме на едно мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Кенов.
Направи заявка – отсъства от залата.
Господин Адемов, слушаме Ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние от нашата Парламентарна група ще подкрепим предложения Законопроект, защото вън от съмнение е фактът, че семействата на деца с увреждания заслужават подкрепа от държавата. Дали са 25 612, дали са средногодишно малко повече или по-малко – това е по-малкият проблем. По-големият проблем, според мен, който трябва да бъде решен между първо и второ четене, е в две посоки.
На първо място, трябва да бъде преодолян проблемът със Закона за публичните финанси. Там е казано, че по средата на годината не могат да се поемат финансови ангажименти за същата година, ако те не са предвидени в Закона за държавния бюджет. Пак казвам – това е проблем, който може да бъде преодолян, защото не става въпрос за такъв голям ресурс до края на годината. Това – първо.
Колегите коректно са внесли Законопроекта, защото той е внесен в хода на бюджетната процедура – в края на миналата година. Затова този аспект от проблема не е визиран в предложения Законопроект.
Вторият проблем, който трябва да бъде решен, и той според мен е по-важният проблем, е дали социалните плащания в България трябва да бъдат обвързани с минималната работна заплата. И ако това стане, няма ли това да бъде причина да не се увеличава по-нататък минималната работна заплата. Това е един много важен въпрос, който трябва да бъде решен – дали трябва да бъде този подход в Закона, или трябва да има номинална стойност?
Колеги, виждам, че се усмихвате, без да познавате бюджетната прогноза за следващите три години. В следващите три години, говоря за 2017, 2018 и 2019, съвсем наскоро финансовият министър заяви, че през 2017 г. се предвижда увеличение на минималната работна заплата на 460 лв., докато през 2018 и 2019 г. не се предвижда такова увеличение. Така че да я обвържем с минималната работна заплата, няма кой-знае какъв смисъл. Това исках да кажа и мисля, че това е коректният подход.
Ако Народното събрание подкрепи този Законопроект, трябва да бъдат решени тези два проблема, защото без решаването им, Министерството на финансите, съгласете се, че по никакъв начин няма да се съгласи.
Затова молбата ми е сега да подкрепим този Законопроект и след това да мислим по тези два според мен много важни аспекта. Без решаването на тези въпроси на практика няма да бъдем достатъчно коректни, от една страна, към семействата на деца с увреждания и, от друга страна, към Закона за публичните финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Адемов?
Първа реплика – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега д-р Адемов, вземам реплика по отношение на това, което казахте накрая в своето изказване – за обвързването на социални плащания с минималната работна заплата. Вие поставихте и въпроса, че е крайно време да бъде решен този въпрос категорично, а именно всички социални плащания да бъдат обвързани от минималната работна заплата, защото минималната работна заплата е друг измерител. Тя е икономически измерител, а не социален. Но искам да Ви припомня, че през 2011 г. по време на правителството на Борисов това беше извършено и всички социални плащания бяха обвързани с минималната работна заплата, така че поради тази причина няма как да приемем този подход и да се върнем назад да обвързваме социалните плащания с минималната работна заплата. Това вече беше прието през 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Адемов.
Преди това да поздравим учениците от Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев”, които днес са на гости на Народното събрание. (Ръкопляскания.)
Слушаме Вашата дуплика, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Ангелова, това, което е записано в доклада, че от 2011 г. е стартирало обвързването на минималната работна заплата от социалните плащания, е вярно дотолкова, доколкото през 2011 г. продължи това обвързване на минималната работна заплата със социалните плащания. Аз мога да Ви кажа съвсем коректно, че това започна някъде към 2007 – 2008 г., защото това не може да бъде едномоментен акт и това беше предложение на Международния валутен фонд, а не на Вашето правителство и не на министър Дянков. Това е по-малкият проблем.
Важният проблем, аз неслучайно го заявих, е да решим веднъж завинаги този въпрос. Ако не можем да обвържем тези плащания с минималната работна заплата, което, според мен, е по-правилният подход, по-добре е в рамките на Закона за държавния бюджет да предложим номинално увеличение всяка година в зависимост от възможностите на бюджета. Така че въпросът с обвързването на социалните плащания с минималната работна заплата според мен отдавна е решен. Сега въпросът е да решим по какъв начин – дали трябва само с парична помощ да подпомогнем тези семейства, защото това е един от инструментите, както казахте преди малко. Има много други инструменти, за които, както каза и господин Байрактаров, Народното събрание и всички ние сме длъжници на хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има госпожа Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! И от АБВ ще подкрепим предложения ни Законопроект, защото считаме, че трябва да покажем този жест към семействата на децата с увреждания.
Ние също сме мислили в тази посока и сме подготвили наш вариант на законопроект, но не сме го депозирали, защото смятаме, че първо трябва да се промени процедурата по отсъждане на инвалидизиране, тъй като, трябва да го кажем откровено, има доста злоупотреби в тази сфера. Редом с децата, които наистина имат нужда и са с доказани увреждания, има цели села, области, в които териториално се концентрира инвалидизация и заболяванията са доста недоказуеми – пише се, че те са с респираторни, с епилептични заболявания. Виждаме, че това са цели области, което ни кара да се съмняваме.
Затова министър Ивайло Калфин е в напреднала процедура на тази реформа, с нова концепция за отсъждане на инвалидизация. Единственото нещо, което ни е карало да изчакаме да предложим увеличаване на тази сума – считаме, че първо трябва да се направи реформата, да се отсеят злоупотребите от тези, които имат реална нужда, за да не се хвърлят средства за нелоялна злоупотреба. Но ние споделяме философията на това, че средствата трябва да са повече.
Днес ще подкрепим този Законопроект, а между първо и второ четене ще помислим наистина ли механизмът за обвързване с минималната работна заплата е най-добрият, или трябва да помислим за някакъв друг механизъм, защото и ние от АБВ споделяме, че когато обвързваме социално плащане с минималната работна заплата, това води до нейното замразяване и до увеличаване на работещите бедни. Но ще подкрепим и ще помислим за друг механизъм, по който да става увеличаването на средствата за деца с увреждания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Тодорова? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Моля народните представители, както ме призова да направя господин Байрактаров, да влязат в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-164, внесен от Драгомир Стойнев и група народни представители на 14 октомври 2015 г.
Гласували 83 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от левия блок.)
Прегласуване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, предлагам процедура за прегласуване, тъй като не можах да гласувам. Благодаря. (Шум и реплики от левия блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ, от място): Станиславе, не се излагай! (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Това е цинизъм! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля, без шум в залата.
Гласували 83 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието. (Оживление, реплики и ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Колеги, изпълнихме законодателната част от седмичната ни програма.
Прекъсване до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава с парламентарен контрол.
Новопостъпили питания за периода от 8 до 14 април 2016 г.:
- постъпило е питане от народния представител Антони Тренчев към Владислав Горанов – министър на финансите, относно политиката на Република България по отношение на така наречените офшорни дружества. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 април тази година;
- постъпило е питане от народния представител Тунчер Кърджалиев към Бойко Борисов – министър-председател, относно цялостната външна и вътрешна политика на правителството по отношение на актуални въпроси, които касаят базови ценности, определящи създаването и съществуването на Европейския съюз. Следва да се отговори писмено до 28 април 2016 г.
Писмени отговори за връчване:
- писмен отговор от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Методи Андреев, Петър Славов, Мартин Димитров и Валери Симеонов;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Валери Симеонов, Мартин Димитров и Петър Славов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя по демографската и социална политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Димитър Танев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народния представител Михо Михов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Бойка Маринска;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Бойка Маринска;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Бойка Маринска;
- писмен отговор от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Петър Москов на два въпроса от народния представител Емил Райнов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Манол Генов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Слави Бинев;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Антони Тренчев;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- писмен отговор на министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова и Добрин Данев;
- писмен отговор от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Силвия Хубенова;
- писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Борис Станимиров;
- писмен отговор от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- писмен отговор от министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Атанас Атанасов.
Уважаеми народни представители, парламентарният контрол днес започва с отговорите на Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Процедура, след което декларация от група.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Цачева, моята процедура е към Вас като председател на Народното събрание и тя е за това, да обърнете внимание на министрите да се отнасят уважително към народните представители, отговаряйки на техните въпроси. Това ми действие е породено от зададени от мен два въпроса към министър Лиляна Павлова, които, съобразявайки се с това, за което Вие много пъти правите забележка, предвид обемната информация, съм поискал писмен отговор.
Искам да Ви кажа, че това, което съм получил, считам за подигравка – към мен, като народен представител, и оттам към Народното събрание.
Не мога да приема, че на въпрос, който съм задал на 18 март –разбирам, че темата „Агромах” не е приятна и за Министерството, и за Вас, но на въпроса, който съм задал, за това каква стойност са обществените поръчки, които има фирма „Агромах” от Министерството и подопечните агенции, какъв обем, за какъв вид дейности, да получа, първо, отлагане на отговора, за да се изиска още информация – да го забавим максимално, и след това, забележете, госпожо Цачева, получавам три изречения. Не знам кое налага да отложат отговора си, но получавам три изречения, които са следните: „Агенцията е възложила 13 договора на „Агромах” и информацията по тях е публична и достъпна в Раздел „Профил на купувача” в сайта на Агенцията.”
Отговорът, който съм получил са 13 линка. Отлага ми се един път и след това получавам 13 линка.
Предполагам, че познавате народните представители и нямате съмнение за това, че можем да четем интернет сайтовете, включително и сайта за обществени поръчки, но смисълът на задаването на въпроси е да се види и отношението на министъра към повдигната тема.
Моята молба е: обърнете внимание – имаме втори въпрос за „Агромах” и там отговорът е същият, тъй като те довършиха две отсечки на две магистрали (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и пак ми се отговаря, че информацията е публична за допълнително възлаганите договори. Знам, че сборът на тези суми са стотици милиони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Бойчев. Благодаря Ви.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре. Ако искате, мога да Ви покажа да видите как изглежда отговорът на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Бойчев, в процедура по начина на водене към председателя, който ръководи съответното пленарно заседание, се отправят бележки по това дали са нарушени конкретни норми от нашия Правилник.
Вие сам заявихте, че става дума за писмен отговор, който е допуснат. Правото на министъра е да отложи отговора със седем дни, а това, че Вие изразявате несъгласие по начина, по който Ви е отговорено, имате възможност да поискате допълнителни обяснения за информации, които не са публични, тоест не могат да се намерят на страницата на съответното министерство.
Вие сам признахте, че народните представители са достатъчно грамотни и могат сами да стигнат до информация, която е публична.
Не приемам процедурата Ви по начина на водене като състоятелна.
От името на Парламентарната група на „Атака” – декларация.
Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака):
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Партия „Атака” срещу основаната на 10 април 2016 г. протурска партия ДОСТ
Партия „Атака” е силно обезпокоена от създаването на неоосманска партия в България под турското име „ДОСТ”.
Възмутени сме и от бездействието на българските правоприлагащи институции пред лицето на поредния агресивен акт на Анкара, насочен срещу териториалната цялост и националната сигурност на България.
Онова, което основателите, учредителите на тази партия, техните последователи с български паспорти и турските им ментори наричат „политическа партия”, е откровена маша на турския сепаратизъм в България и неговите носители не го крият. Напротив, те го заявяват гръмогласно – и на сборищата си, и пред българските и чужди медии, и даже в българския парламент. Заявиха го и на учредителното си сборище в НДК на 10 април тази година.
Доказателствата са безспорни. Учредяването на партията ДОСТ бе хиротонисано от представител на една от най-дискредитираните неонацистки групировки в Близкия изток – депутатът в турския Меджлис Едип Семих Ялчън, заместник-председател на Партията на националистическото действие, по-известна като легитимната политическа фасада на неонацистката групировка „Сивите вълци”, заяви: „Където се говори турски език, там е нашата родина” и беше бурно аплодиран от 1103 учредители. Ръкопляскаше и турският посланик Сюлейман Гьокче.
Да, в България има селища, в които се говори на турски език, което означава само едно – заявлението на госта е открито обявяване на война за анексиране на български територии, в които се говори на турски език, към родината на Ялчън. Но, за да няма недоразбрали каква е крайната цел на новата партия, гостът добави, че, цитирам: „ДОСТ ще оформя двустранните отношения между Турция и България, изхождайки от тази доктрина”.
Официалното деклариране на „тази доктрина” – присъединяването на очертаните от Ялчън български територии към Турция, е достатъчно основание за наказателно преследване на участниците в учредителното събрание на ДОСТ и на нейните членове, които впрочем побързаха да се врекат във вярност на доктрината - доктрината на „Сивите вълци”, терористичното крило на Партията на националистическото действие, на която Ялчън е подпредседател. Като такъв той се явява партиен началник, например на Тугрул Тюркеш – сина на полковник Алпарслан Тюркеш, основател и на групировката „Сивите вълци”, и на Партията на националистическото действие.
Събитията, които подобно километрични камъни, очертават кървавата диря на този тандем – терористична организация плюс политическа организация, нямат аналог в цивилизования свят. Ще изредя само десетина от тях:
- военният преврат през 1960 г. е ръководен лично от Алпарслан Тюркеш и започва с екзекуцията на министър-председателя, външния и финансовия министър на Турция и завършил със стотици убити с разстрел и изтезания;
- масовият разстрел на мирни демонстранти на площад „Таксим“ на 1 май 1977 г. – 42 убити;
- показните разстрели на седем студенти на площад „Баязид“ на 16 март 1978 г.;
- Бахчелиевлерското клане на 9 октомври 1978 г., когато „вълците” Абдула Чатлъ и Халук Кърджъ разстрелват седем студенти в общежитията на Анкарския университет;
- клането на алевити в Кахраманмараш от 19 до 26 декември 1978 г. – 1000 убити и изгорени;
- убийството на Абди Ипекчи – главния редактор на вестник „Миллиет”, на 1 февруари 1979 г.;
- покушението срещу папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г., когато „сивият вълк” Мехмет Али Агджа рани тежко римския понтифекс и после приписа престъплението на България;
- другото клане на алевити в Сивас на 2 юли 1993 г. – 37 души, живи изгорени;
- опитът за преврат срещу Хайдар Алиев в Баку между 13 и 17 май 1995 г.;
- инцидентът в Сусурлук на 3 ноември 1996 г., разкрил тясното взаимодействие между „Сивите вълци” и турските служби за сигурност;
- войната за Нагорни Карабах и двете чеченски войни, в които членове на Партията на националистическото действие участваха като доставчици на оръжие, но и като „местни бунтовници”;
- свалянето на руския изтребител Су-24 на 24 ноември 2015 г., филмираната и след това публикувана в „Ютуб” от тях самите гавра с трупа на пилота Олег Пашов. Главатарят на тази банда, Алпарслан Челик, е „сив вълк” от град Кебан, област Елазиг, в централна Турция, а позираше пред камерите като сирийски бунтовник;
- стотиците други убийства на мирното алевитско (шиитско) население в сирийската провинция Латакия през последните пет години от „сивите вълци”, представящи се за сирийски туркмени;
- бригадите „Осман Гази”, „Омер Мухтар”, „Риджалуллах” и други бяха съставени не от туркмени от Сирия, а от турски „сиви вълци”. През 2015 г. те се обединиха в по-крупните военни формирования с красноречивите имена, забележете: „Бригадата на Фатих Султан Мехмет” и „Бригадата на Султан Абдул Хамид”. Това е Червеният султан, ако си спомняте.
На 19 януари 2015 г., преди малко повече от година, в Турция бе излъчен филм за тържествената церемония по обединението им, преди отново да бъдат вкарани в Сирия.
Според американския „Исторически речник на тероризма” от 2009 г. тази комбина „партия плюс терористична организация” е убила 694 души в Турция. Организацията е забранена в Азербайджан и Казахстан неслучайно – там има големи турчеещи се етнически групи, които стават естествена мишена на терористичната идеология, проповядвана от Партията на националистическото действие. Присъствието на един от днешните й лидери на учредяването на формацията ДОСТ показва каква роля ще изпълнява ДОСТ в България.
Да се запитаме кое от всичко изброено до тук не може да се случи и на България?! Достатъчно е Анкара да премести двайсетината терористични лагера от турско-сирийската на турско-българската граница и само за часове с помощта на своя троянски кон ДОСТ в България, нашата страна ще се превърне във втора Сирия.
За осъществяване на „тази доктрина” говори и заместник-председателката на управляващата в Турция вече 13 години Партия на справедливостта и развитието Фатма Саянкая. Тя започна с приветствие на учредителите на ДОСТ от – забележете, „от името на президента Ердоган, премиера Давутоглу и родината”.
За втори път бе заявено и то от високопоставен турски политик, че родината на членовете и симпатизантите на ДОСТ не е България, че тяхната родина е Турция. С това заместничката на Давутоглу показа на коя държава трябва да бъдат лоялни те, за чии държавни интереси и аспирации трябва да работят на политическото поприще.
Саянкая заяви още, че Анкара наблюдава от години борбата на Местан за признаването, представете си, на „правата на малцинствата” в България – цитирам – и го поздравява за направеното за „гражданите от турски произход”.
Не може да не буди възмущение наглостта на забрадената в цвета на исляма – със зелена забрадка, гостенка, която поучава българите, представете си, как се спазват човешките права. В същото време нейната партия избива собствения си народ в Анадола.
Ето само някои ноторни факти от управлението на неоосманската Партия на справедливостта и развитието (ПСР):
- Анкара рутинно бомбардира съседен Ирак.
- Анкара рутинно бомбардира съседна Сирия.
- Анкара рутинно бомбардира и обстрелва с артилерийски огън собствения си народ в Анадола. През юни 2015 г. там бе въведено извънредно положение в областите Джизре, Дерик, Сур, Идил и Нусайбин с общо население над 1 млн. 100 хил. души. Градовете Джизре и Дерик са в руини. Мирните жители, избити по улиците им, наброяват стотици. В Джизре 140 жени и деца, укрили се в едно подземие, бяха изгорени живи.
- Анкара създава, обучава, въоръжава и командва терористични организации като „Ислямска държава” и „Джабхат ал-Нусра” за агресия срещу светските режими в Сирия и Ирак.
- Анкара търгува с петрола, откраднат от „Ислямска държава”, в Северните части на Сирия и Ирак. За целта зетят на президента Ердоган, Берат Албайрак, е назначен за енергиен министър. Синът на Ердоган, Билал, координира трафика на петрол, оръжия и джихадисти за Сирия и Ирак. Синът трафикира нефт, а онзи, който трябва да го регулира, тоест да спре този трафик, е съпруг на сестра му.
- Чужди журналисти, които разкриха търговията на неоосманисткото правителство с „Ислямска държава”, бяха безцеремонно и открито убити от турските тайни служби. Трагичен пример за този турски похват е ливанската журналистка Серена Шим.
- Над 400 журналисти, редактори, собственици на медии и сайтове (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), публикували критични материали за 13-годишната диктатура,...”
Благодаря, свършвам – половин минута.
„... бяха хвърлени в затвора.
Програмата на новата партия ДОСТ не е нищо повече от некролог на Третата българска държава. Затова тази партия иска закриване на Великото народно събрание, за да може да изменя държавното устройство и територията на България.
В тази връзка партия „Атака” настоява:
1. Забрана на новоучредената партия ДОСТ.
2. Сезиране на прокуратурата за антидържавната дейност на Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и останалите учредители на ДОСТ по Глава първа „Престъпления срещу републиката”.
3. Отзоваването на посланик Сюлейман Гьокче.
Казваме „Не!” (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на турския национализъм и сепаратизъм в България!” Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака” и БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първият въпрос към вицепремиера Бъчварова и министър на вътрешните работи ще бъде зададен от Мариана Тодорова относно недокомплекта на служители на Министерството на вътрешните работи в община Ботевград.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Вицепремиер, задавам Ви този въпрос от името на жителите на община Ботевград, които с тревога споделят, че за последните десет години полицейските служители в общината прогресивно са намалели от 130 на 25. В момента сигурността и противодействието на престъпността се обезпечават едва от един полицейски патрул от двама човека. Трябва да отбележим, че в града има компактно ромско население, прилежащите села са дванадесет, за които този патрул е крайно недостатъчен.
Въпросът ми е: как ще се реши проблемът с недокомплекта на полицейския състав в община Ботевград? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тодорова! Имах възможност да обсъдя този въпрос и с кмета на община Ботевград, не само аз, но и професионалното ръководство на МВР, за да търсим възможности да преодолеем проблема, за който обръщате внимание.
В цялата страна необходимостта от попълване на щатната численост надвишава многократно реалните бройки, за които обявяваме конкурси. Ние вземаме това решение в рамките на бюджета, с който разполагаме за съответната година. Знаете, че тук са заложени ограниченията, или нека да го наречем рамките, в които можем да действаме.
На практика няколко пъти годишно обявяваме конкурси за различни по вид длъжности, като се съобразяваме с нуждите на областните дирекции, но най-вече с финансовото обезпечаване, което можем да осигурим на новопостъпилите служители, след като преминат успешно процедурите за подбор и обучение, което продължава доста месеци – поне девет месеца. В Областната дирекция на МВР – София, която включва и Районното управление в Ботевград, през 2015 г. е бил обявен конкурс за назначаване на държавна служба в МВР на седем щатни бройки. В зависимост от месеците, очакваме вече възможността им да дойдат на работа.
За настоящата 2016 г. има утвърдено решение за провеждане на конкурс за общо 300 щатни бройки за цялата страна, от които 120 са за нуждите на СДВР. Решението бе взето съобразно процентното намаление на заетостта на младши изпълнителски длъжности за миналата година. Четиринадесет са щатните бройки, за които е обявен конкурс за попълване състава на ОДМВР – София, от които четири са предвидени за Районното управление в Ботевград. Директорът на Областната дирекция определя в кои районни управления ще бъдат разпределени бройките въз основа на необходимостта.
Ръководството на ОДМВР – София, ни увериха, че са предприели необходимите мерки за преодоляване на създалия се дисбаланс в кадровото обезпечаване, създадена е организация за командироване на служители от близките районни управления за обезпечаване охраната на обществения ред в община Ботевград. При възникнала необходимост отправят искания за съдействие от Дирекция „Жандармерия”. Ежедневно се сформират по пет патрула от по двама полицаи, които имат различен график, и на разположение са всички служители в управлението в участък в Новачене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Тодорова, за реплика.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Госпожо Вицепремиер, аз Ви благодаря за отговора. Радва ме фактът, че има конкурс за седем места, които очаквате да бъдат попълнени, и още четири в перспектива.
Зададох въпроса за община Ботевград, но той е принципен и показателен за много малки общини в България. Наскоро там имаше показно убийство, както и последните дни в друга такава малка община, отново сред контингента на ромското население.
Искам да задам един допълващ въпрос, който касае следното: не е ли необходимо да се изработят нови критерии за разпределяне по общините на повече новоназначени кадри, като се отчитат новите фактори за маршрут на бежанци, битова престъпност, наличие на малцинствени гета, наркотрафик, трафик на хора и прочее, така че да се компенсира дисбалансът, който и Вие подчертахте във Вашия отговор? Това са нови обстоятелства и ние трябва да се съобразим териториално къде има повече рискове и да насочим повече ресурс към тези места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Тодорова, много правилно поставяте този въпрос, тази Ваша бележка. Разработен е такъв модел, който включва четири критерия, по който се определя числеността на състава. Прилагаме го в момента за отделните областни дирекции. Но това, което бих искала, извън тези четири критерия, финалното разпределение на числеността да бъде оценено и от професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи с оглед на някои специфични критерии, които не могат да бъдат включени в общия модел. Мисля, че ще имаме добър резултат и се надявам това да може да бъде видяно в скоро време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Светослав Белемезов относно материална обезпеченост на Специализирания отряд за борба с тероризма.
Господин Белемезов, имате думата да поставите Вашия въпрос до две минути.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, дами и господа народни представители! Ние от АБВ, госпожо Вицепремиер, твърдим, че е необходим съвременен анализ на темата „Сигурност”. Твърдим, че причината за това е, че Европа, респективно България, са изправени пред съвършено нови предизвикателства, и то в условията на повишени рискове и нестабилна международна среда. Основните предизвикателства са ескалиращата миграционна криза, нарастващите бежански потоци и произтичащите от тези процеси радикализация и тероризъм.
В най-общи линии представителите на бежанските потоци могат да бъдат разпределени на три групи.
Като първа група могат да бъдат обособени бягащите и търсещите убежище от военните конфликти в Близкия Изток, Азия и Африка.
Като втора група следва да бъдат обособени икономическите мигранти, които умело използват международната среда и търсят реализация в Западна Европа.
Третата група, която според нас е изключително важна, която всъщност е носител на основния риск и заплаха от тероризъм, това са хората, които използват бежанските потоци, чрез които се способства за инфилтриране на бойци от терористични организации.
В тази връзка България е поставена в условията на реална заплаха от тероризъм, още повече, че по линия на терора бяха извършени успешни атентати в Белгия и Франция.
В тази връзка, уважаема госпожо Вицепремиер, моят въпрос към Вас е: с оглед, че Специализираният отряд за борба с тероризма в България е изключително важен по отношение противодействието на тероризъм, искам да Ви попитам – на какво ниво е общата обезпеченост на материалната база в СОБТ, като, визирам: специализирани камуфлажни униформи – зимни и есенни, кобури, лампички и батерии за тактически фенери на самите батерии. Има ли необходимост автопаркът да се подобри?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за отговор до три минути, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, Специализираният отряд за борба с тероризма е структура на МВР с изключителна важност за националната сигурност, особено в контекста на зачестилите терористични актове и заплахите в световен мащаб. Затова усилията ни са насочени към подобряване нивото на общата обезпеченост на материалната база на отряда, която признаваме, че не е задоволителна.
Извършените разходи през 2015 г. за отряда са на обща стойност малко над 1 млн. 370 хил. лв., включващи гориво, техника, ветеринарномедицински продукти, консумативи, хранене, въоръжение и основен ремонт на общежитието на СОБТ.
Осигуреното вещево имущество за 2015 г. е било на обща стойност малко над 21 хил. лв. – изключително малко. То включва обувки – специални зимни и летни, костюми – специални летни камуфлирани, костюми специални зимни, отличителни знаци и постелен инвентар. Към настоящия момент са в процес на изготвяне техническите спецификации на три процедури за сключване на рамкови споразумения за 2016 г. на обща прогнозна стойност 5 млн. 722 хил. лв. Част от тях са предвидени за нужното облекло и обувки на отряда. Общо предвидените финансови средства за настоящата година, които сме осигури за потребностите на отряда, възлизат на 2 млн. 605 хил. 194 лв., като в сумата не са включени разходите за поддръжка и закупуването на автомобили. При поддръжката на автомобилния парк срещаме проблеми и при осигуряване на финансов ресурс за подмяна на автопарка в Министерството, като потребностите на СОБТ ще бъдат взети под специално внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи. Ние също считаме, че Специализираният отряд за борба с тероризма следва да бъде разглеждан под различен знаменател с оглед нуждите за подобряване не само на техническото обезпеченост в структурата на Министерството на вътрешните работи, най-малкото защото то е едно от основните звена, които би следвало ефективно да противодействат на новите заплахи от тероризъм. Изключително много вярваме, че ще успеем да намерим правилния механизъм и ние тук, в Народното събрание – нещо, за което говорим от дълго време насам, включително и миналата година при разглеждането на бюджета за 2016 г. – да потърсим възможно най-добрия баланс за подобряване на финансовата среда в Министерството. Вие много добре знаете, че имате нашата пълна подкрепа. Като казвам „нашата”, имам предвид не само на политическата ни партия и парламентарната група, а също така и на останалите парламентарно представени политически партии.
Смятаме, че това е изключително важен въпрос, който трябва да се разглежда в контекста на това, че сме изправени пред нови заплахи, които би следвало да въведат нови приоритети при разглеждането на вътрешната сигурност и обществения ред.
Имах възможност чрез професионалните среди в системата на МВР да разгледам подробно и да се запозная с информацията за техническата обезпеченост на СОБТ – и по отношение на личното и вещево доволствие, и по отношение на автопарка. Много добре знаем, но с цел да не изнасяме такъв тип данни в момента, ние си даваме ясна сметка, че там трябва да бъдат направени редица подобрения.
Използвам момента да Ви напомня, че миналата година предложихме увеличаването на бюджета на Държавната агенция „Разузнаване” и Държавната агенция „Национална сигурност”. Тоест в тази посока ние сме максимално отворени за широк диалог, за да направим необходимите подобрения и те да бъдат адекватни спрямо сегашната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Предполагам, че не се налага дуплика. Да.
Преминаваме към въпрос от народния представител Методи Андреев относно започналите акции на МВР за привеждане в известност на определени рискови групи, ползващи охранителни кортежи при движение по пътищата.
Предполагам, че имате предвид и улиците.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): И пътищата, и улиците.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Само за три лица в държавата, заемащи най-отговорните държавни длъжности – президент, председател на Народното събрание и министър-председател, Законът осигурява постоянен специален режим на движение и ескорт. Тези специални мерки имат за цел да предотвратят всеки опит от страна на други водачи на МПС да пречат на движението и целостта на ескорта. Дори за тези екипи има забрана да нарушават Закона за движение по пътищата и да използват сила, освен ако не възникнат извънредни обстоятелства, които биха застрашили живота на охраняваното лице.
Това обаче не важи за провъзгласилите се за ВИП-персони български мутри, олигарси, които при повод и без повод прибягват до саморазправа. Тези прояви водят началото си от зората на българската демокрация. Те са свързани с възникването на тъй наречените силови групировки, които бяха създадени от бивши служители на Държавна сигурност и протежирани през годините от различни политици. Всички опити досега за справяне с този проблем, вероятно поради своята показност и спорадичност, като например пиар комарите на МВР от 1997 г., не доведоха до желания резултат. Много по-голям ефект ще има, ако информацията за собствениците и возещите се в проверяваните автомобили лица се предостави на НАП за съпоставяне на доходите им и платените данъци с цените на автомобилите, които притежават или управляват.
Съгласно българските закони при констатирани разминавания между приходи и демонстриран висок автомобилен стандарт, на всяко физическо и юридическо лице може да бъде направена пълна данъчна ревизия от органите на НАП.
Освен това при установяване на криминално минало на проверяваните лица, проверката трябва да прерасне в комплексна, като се потърсят незаконните източници на обогатяване като производство, търговия и разпространение на наркотици, трафик на хора, контрабанда на акцизни стоки, рекет, източване на ДДС и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Задайте въпроса!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: На основание на гореизложеното може да отговорите на следните въпроси:
Първо, считате ли за целесъобразно проверките в МВР на луксозните автомобили да се трансформират в тематични, а при необходимост и в комплексни с постоянен срок на действие?
Втори въпрос: Министерството на вътрешните работи би ли предложило на главния прокурор и на министъра на финансите да се създаде постоянно действащ междуведомствен орган на най високо ниво за извършване на превантивни и комплексни проверки? За Ваше сведение такъв орган е имало през периода 1997 – 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев, общото ни заключение от проверките, които провеждаме, които продължават и към настоящия момент, свързани с опасното управление на моторни превозни средства, както и демонстративното използване на лица за охрана, е, че към момента те дават възпиращ резултат. За някои от лицата извършваме и допълнителни съвместни проверки с НАП и Инспекцията по труда.
Средата за сигурност е динамична и всичките ни усилия са насочени към това да реагираме адекватно към създалите се ситуации, за да опазим в най-висока степен обществения ред. В тази връзка организираме всички специализирани полицейски операции, които имат ясни цели и гоним съответния резултат. Предвиждаме да направим промени в Закона за частната охранителна дейност и в Закона за движение по пътищата, които ще регламентират проверките на лица, които използват ескорт при придвижването си. Това ще ни даде възможността проверките да бъдат не само периодични.
По втория Ви въпрос – трябва да припомня, че и към момента съществува много добре работещ интегриран модел на оперативно-информационно взаимодействие между МВР с другите правоприлагащи институции в страната и съдебната власт. По силата на междуинституционално споразумение от 23 март 2015 г. представители на ГДБОП, ДАНС, Националната агенция по приходите, Агенция „Митници” и прокуратурата участват в специализирано междуведомствено звено за подпомагане разследването на организираната престъпност, свързана с данъчни престъпления.
В резултат на съвместната работа на звеното през 2015 г. подобрихме събираемостта на данъците в държавния бюджет и повишихме ефективността в борбата с финансовите данъчни измами и контрабандата.
Под прякото ръководство и надзора на Специализираната прокуратура през 2015 г. са проведени общо 13 съвместни специализирани операции и две специализирани полицейски операции през първото тримесечие на 2016 г. за престъпления по чл. 321 във връзка с чл. 255 и чл. 256 от Наказателния кодекс. Престъпленията касаят избягване, установяването и плащането на данъчни задължения и измама със средства от бюджета. Към момента в звеното се работи по 61 досъдебни производства.
Отделно от това, под ръководството на Специализираната прокуратура през 2015 г. служителите на ГДБОП са установили щети от данъчни престъпления приблизително за 43,7 млн. лв., а размерът на обезпечените щети от данъчни измами възлиза на 3 млн. лв. За първото тримесечие на 2016 г. установените щети от данъчни престъпления са на стойност 17 млн. лв.
Като допълнителна мярка, която прилагаме, е свързана с изпълнение на приоритета на нашето правителство за противодействието на престъпленията, ощетяващи държавния бюджет. С Постановление на Министерския съвет от 16 април 2015 г. е сформиран Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари. И друг път съм имала възможност да информирам – дава изключително добри резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Андреев, имате думата за реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Министър, виждам, че има план, по който се работи по този проблем. Като човек, който също имам опит в подобни политически акции и подобна политика, Ви препоръчвам това, което правим през 2015 г., да се превърне в постоянна превенция. Много пъти в нашата държава са започвани такива акции, но са били месец-два, след което нещата са се връщали в старото русло. В крайна сметка превенцията трябва да е постоянна и да се знае, че самозабравила се мутра или олигарх на пътя, не е недосегаем и държавата застава зад обикновените хора с цялата си мощ и всички закони; да знае, че от дребен пътен инцидент може да започне комплексна проверка, която да изкара на светло изключително престъпни схеми, по които се е обогатил.
Поздравявам Ви за започнатите акции, но нека те да бъдат не инцидентни, а да бъдат политика оттук нататък на всяко едно българско правителство, включително и на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Желаете да използвате право на дуплика – заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря за тази възможност.
Бих искала да допълня нещо. Наистина проблемите и част от проблемите, които виждаме в МВР, които не дават желаните резултати, са точно от спорадичността на досегашните усилия. Опитваме се да провеждаме постоянни политики, затова е необходимо и институционализирането, но то трябва да бъде – на усилията имам предвид – установено в закон.
Само за периода от 28 февруари до 11 април 2016 г. в рамките на тази операция са проверени 4059 лица, автомобилите са 2181, като по конкретния случай с така наречения „ескорт” са идентифицирани 430 лица и 209 автомобила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият въпрос е от народния представител Атанас Атанасов относно освобождаване от длъжност на ръководни служители от Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте да поставите и мотивирате Вашия въпрос.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Бъчварова, беше оповестена информация, че са освободени от длъжност директорите на областните дирекции на МВР в Стара Загора, в София област и във Видин. Като причина за тези кадрови рокади се посочват слабите резултати и ниската разкриваемост на територията на тези три дирекции.
Във връзка с това искам да ми отговорите в пленарната зала днес: кои са законовите и истинските фактически основания за освобождаване на тези лица от длъжност, имайки предвид следните обстоятелства – като причина се сочи ниската разкриваемост и слабите резултати?
Наистина Стара Загора е на 28-мо място по резултати от 29 областни дирекции; София област е на 24-о място, което е незавидно; Видин обаче е на 10-то място по резултати.
В същия момент, да речем, най-голямата областна дирекция в страната – Столична дирекция на вътрешните работи, е на незавидното 27-мо място и заедно със Стара Загора имат еднакви резултати. Наистина искам да разбера, разбира се, и Вашите подчинени да получат тази информация през Вашия отговор: кои са фактическите основания за предприемане на тези кадрови решения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, госпожо Министър, за отговор на въпроса до три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Фактическите основания за освобождаването на директорите на областните дирекции на МВР – Видин, Стара Загора и София наистина имат отношение към ниските резултати, които се наблюдават в работата на дирекциите в последно време.
Оценяването на дейността на Столичната и областните дирекции се извършва въз основа на Методика за отчитане ефективността от работата им по критерии и показатели за оценка на резултатите. В Методиката са заложени четири критерия: резултатност на разследването, резултатност на оперативно-издирвателната работа, резултатност на превантивната охранителната дейност и състояние на престъпността и разкриваемостта, показатели, отразяващи регистрираната престъпност и така нататък.
В изпълнение на един от основните приоритети за 2015 г. – изборите за местна власт, бе утвърден нов критерий: резултатност на дейността по противодействие на престъпленията против политическите права на гражданите и други, свързани с изборния процес. Тук оценките също са незадоволителни. Наистина най-високата оценка в сравнение с тези три дирекции е на Видинската дирекция.
Искам да допълня, че в момента се разработва актуализация на Методиката, в която въвеждаме нов критерий: резултатност на дейността по противодействие на корупционните престъпления, тоест ще бъдат допълнени законовите основания.
Понеже обърнахте внимание специално на Видин – бившият директор изрази желание да му бъде прекратено служебното правоотношение по собствено желание, поради което на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи беше издадена такава заповед.
Що се отнася до Стара Загора, със съответно заявление директорът на Областната дирекция изрази желание да бъде преназначен на друга длъжност в Смолян. Правното основание за издаване на съответната заповед за преназначаването е чл. 158. Същата законова процедура е спазена при освобождаването и преназначаването на бившия директор на областната дирекция в София.
Мисля, че политиката на обвързаност на кадровите решения са резултатите и има смисъл. Затова следваме точно тази политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Атанасов, имате думата за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Бъчварова, задавам този въпрос със загриженост за кадровата политика, която изцяло се води в Министерството на вътрешните работи. Със загриженост искам да Ви кажа, че констатирам, че Вие и Вашето ръководство загърбихте конкурсното начало за директори на областни дирекции на МВР. Доверихте се на кадровия арсенал на Вашия главен секретар на Министерството на вътрешните работи и да Ви кажа – с неудобство искам да споделя, нещо, което може и Вие да не знаете. В резултат на тази кадрова политика на възлови места на областни дирекции на МВР се появиха началници с прякори. В Южна България, например, всички служители на МВР знаят кой е Ицо – Драконът, също така им е известно и кой е Радо – Схемата.
Представяте ли си какво неудобство е това за дългогодишни служители на МВР, хора с такава репутация да заемат възлови места в системата на МВР? Това е в резултат на обстоятелството – отново Ви казвам, че загърбихте конкурсното начало за областни дирекции на вътрешните работи. Искам да ви посоча един пример в тази насока.
Миналата година един от реалните конкурси, който се състоя, за Областна дирекция на вътрешните работи беше във Враца и Враца е на първо място по резултати. Ето го резултатът от реалното конкурсно начало. Когато служителите виждат, че в резултат на качества и на положен труд някой заема ръководна длъжност, неформалният лидер заема тази ръководна длъжност, резултатите са налице. Когато назначавате Ицо – Дракона и Радо – Схемата, резултатите ще бъдат нулеви – извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Министър, искате ли дуплика? Не.
Преминаваме към въпрос от народния представител Борислав Иглев относно гарантиране на сигурността на населението в Хасковска област.
Имате думата, господин Иглев, да поставите Вашия въпрос.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! На 2 април край село Брягово, община Хасково, е задържана група от 44 нелегални имигранти. Всички от тях мъже, самоопределили се като афганистанци. По техните думи, преди залавянето им, са били на българска територия около три дни.
Притеснително е, че компактна група от мъже, на възраст между 18 и 25 години три дни безпрепятствено е обикаляла околностите. Населението в цяла Хасковска област изпитва сериозни страхове относно имуществото и живота си.
В тази връзка моля да ми отговорите: предвижда ли се увеличение на служителите на реда в област Хасково? Какви други мерки предвижда Министерството на вътрешните работи съвместно с Министерството на отбраната за гарантиране на сигурността на населението в Хасковска област? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Освен това, господин Иглев, незаконното преминаване на границата е престъпление, освен всичко друго.
Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иглев! Усилията ни през последната една година са да осигурим възможно най-доброто присъствие и защита на българската граница, с оглед ограничаване на миграционния натиск. Усилията ни са ежедневни, постоянни и систематични, продължават и в този момент. Трябва да признаем, че на 100% не можем да възпрепятстваме влизането докато не изградим изцяло преградното съоръжение.
По първия Ви въпрос, на територията на област Хасково се намират Областна дирекция МВР – Хасково, Гранично полицейско управление – Свиленград, част от Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, ГПУ – Ново село, ГПУ – Ивайловград от РДГП – Смолян.
Във връзка със засиления миграционен натиск с моя заповед бе обявен конкурс за назначаване допълнително на държавна служба в ОДМВР – Хасково на девет служители на длъжности полицаи и старши полицаи.
Структурните звена за гранично наблюдение в Свиленград са попълнени по щат, като към настоящия момент за единствената вакантна младши изпълнителска длъжност е в ход конкурсна процедура за назначаване на служител.
Структурните звена за гранично наблюдение на ГПУ – Ново село, са попълнени по щат, има само три вакантни места като 37 от служителите младши изпълнителски длъжности са новоназначени и на същите приключи въвеждането на служба. Това е в резултат на проведените миналата година конкурси.
Предвид нивата на миграционен натиск в ГПУ – Ново село, усилено допълнително за изпълняване на задачите по гранично наблюдение.
Структурните звена за гранично наблюдение в Ивайловград също са попълнени по щат и са изключително малко вакантните места.
Относно втория Ви въпрос. Провеждащата се съвместна специализирана операция по българо-турската граница, включва мерки на цялата територия и на област Хасково. Вече една година, с цел овладяване и противодействие на засиления миграционен натиск, съвместно с подкрепата на Министерството на отбраната, подобрихме стратегическата дейност по охраната на границата. Логистичната подкрепа от структури на Министерството на отбраната позволява повишаване на мобилността на участващите в операцията служители. Отделно от тази подкрепа бе изготвен план, утвърден от министър-председателя, който координира действията на граничните ни служители и военните формирования от въоръжените сили. От месец септември 2015 г. те осъществяват съвместни дейности.
Трябва да Ви информирам, че считано от вчера със заповед на министъра на отбраната е отправена заявка от моя страна в съответствие със заповедта на министър-председателя за повишаване ефективността на осъществяваното гранично наблюдение и с цел оказване превантивен ефект по отношение подготовката на опити за незаконно навлизане в територията на страната (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) са въведени 300 военнослужещи допълнително, считано от вчерашния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Иглев, имате думата за реплика.
Днес левият сектор е най-добре посетен, но нека да не бъде и най-шумен.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаема вицепремиер Бъчварова, радвам се, че са назначени 300 човека към военните. Искрено се надявам да бъдат взети необходимите мерки, за да се чувства населението в областта сигурно и в безопасност. За момента това не е факт – хората се страхуват, жените се притесняват за децата си. Дано не станем свидетели на ситуацията от Германия в Кьолн в Новогодишната вечер.
И преди съм Ви задавал въпрос, но не е ли време България по-категорично да постави въпроса за отпускане на средства, с които да се подсигури границата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Мога да Ви уверя, че правим всички усилия да намерим допълнително финансиране. Към момента по линия на спешните мерки има отпуснати европейски средства в рамките на 20 млн. лв., които се използват конкретно и целево, но те имат и своите специфични изисквания за изразходването им. Правим всичко възможно, за да осигурим сигурността.
Тристате служители – военни, които ще бъдат включени в патрулирането и присъствието на българо-турската граница, не са новоназначени, те са част от състава на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият въпрос е от народните представители Георги Гьоков и Атанас Мерджанов относно проблеми в националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Господин Гьоков ще постави въпроса. Той се разисква неколкократно и в законодателството.
Заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Вицепремиер, нашият въпрос с Атанас Мерджанов е за Националната система за спешни повиквания, която според Закона за тази система трябва да осигурява на гражданите непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за бързо реагиране.
Единният номер за спешно повикване действа на територията на целия Европейски съюз. В България системата беше изградена преди осем години и според замисъла на теория трябва да можем да избираме 112 безплатно, даже при заключена клавиатура, и да търсим помощ при катастрофи, злополуки, бедствия, аварии, кризи, за спешна медицинска помощ, застрашаващи живота ни – все сериозни проблеми, а отсреща добре обучени оператори трябва за секунди да преценяват от каква помощ имаме нужда и да известяват Спешната помощ, пожарната, полицията или въобще, когото трябва.
Така ли е обаче на практика?
През последните месеци от много посоки – от граждани, от медии, идват сигнали за затруднения в системата. Системата блокира и се срива, тогава операторите са принудени да се справят по един първобитен начин – записване на ръка, търсене в указателя с кого и как да се свържат и въобще „план Б”. И това поне веднъж седмично. Това предполага изключително бавна обработка, забавяне на обажданията, води до опашка от чакащи да се свържат със 112 или въобще до невъзможност от такава връзка. Съобщава се даже за случаи, когато хората чакат повече от час, за да им вдигнат спешния телефон 112. Това в много случаи завършва трагично за нуждаещите се от спешна помощ. По сведения на работещите в системата, през последната година тя е блокирала за около 100 часа. Единната система 112 е пред разпад, проблем има и с текучеството на специалистите, работещи в системата.
Все сериозни проблеми, които ни карат да зададем въпроса: уважаема госпожо Министър, надеждна ли е Националната ни система за спешни повиквания и има ли проблеми и какви мерки предприема МВР за преодоляване на тези проблеми? Кой носи отговорност, ако се случат трагични последствия от сривовете в системата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, имате думата да отговорите на тези въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Мерджанов и Гьоков, ще Ви представя историята на разработването на Системата 112 и се надявам Вие също да си дадете отговор на последния въпрос.
Проблеми при функционирането на Националната система за спешни повиквания има. Те са технически проблеми, лично съм се запознала с тях. Мога да Ви уверя, че подхождаме максимално отговорно към тяхното разрешаване, като не допускаме проблемите да застрашават реакцията при спешни повиквания.
Националната система 112 е замислена и изградена като телефонен център, който разпределя и насочва обажданията към съответните служби, тоест тази система е разработена така, че не интегрира на входа отделните обаждания и автоматично не ги преразпределя. Полицията, пожарната и спешната медицинска помощ имат отделни системи за управление на реакциите и силите и са способни да реагират дори и при затруднения в работата на 112.
Националната система 112 е изградена с инвестиции от над 50 млн. лв. и е стартирала работа през месец септември 2008 г. със сключена двегодишна гаранционна поддръжка. След изтичането на първоначалния период следгаранционната техническа поддръжка на система се извършва от фирма, избрана по реда на Закона за обществените поръчки. В края на 2012 г. е извършен независим външен одит на състоянието на Системата 112, който е констатирал редица проблеми, рискове и недостатъци, които не са били отстранени въпреки сключените последващи договори за извънгаранционна поддръжка.
Към 2015 г. най-критичната техника и софтуерни продукти, с които е изградена системата, вече бяха извън поддръжка от съответните производители. За да се гарантира безпроблемната работа на системата е необходимо те да бъдат подменени с нови модели, за които производителите осигуряват резервни части и актуализация.
Предприети са необходимите стъпки за подмяна на най-важната техника, но съществува сериозен проблем с обновяването на софтуера, тъй като производителят вече не съществува като самостоятелна компания и фирмата е закупена преди няколко години, а тази фирма, която е купила първата, е спряла продажбата, развитието и поддръжката на софтуерния продукт, който използва Националната система 112. Въпреки липсата на детайлна техническа документация за изградената система, с вътрешен ресурс на МВР беше извършен анализ на проблемите и бяха разработени технически решения, които успешно приложихме през месец януари 2016 г. От началото на годината не е имало прекъсване или забавяне в работата на системата 112.
Средносрочните мерки, по които е стартирала работата, са следните: първо, сформирали сме междуведомствена работна група под ръководството на МВР, с участие на експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, което да разработи концепция за нов интегриран модел за обслужване и реакция. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Мога ли да продължа за сметка на времето...?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, добре.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Работната група ще направи и предложение за начините на финансиране посредством наличните европейски финансови инструменти и национални средства. Подготвя се техническо задание за нова Единна система за спешни повиквания, което да включва по-адекватни изисквания за трансфер на ноу-хау, достъп до техническа документация, обучение не само на потребители, но и на разработчици на софтуер и системни администратори.
Трето, иницииране на процедура за възлагане, съвместно с Министерството на здравеопазването, за изграждане и поддръжка на нова Единна система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, при гарантиране правилност на информацията без прекъсване и при максимална степен на резервираност между центровете 112 и контактните точки на Националните служби за спешно реагиране, тоест с това задание ще направим новия модел на интегрираност на системата 112.
Разбира се, пред нас остава и предизвикателството, с което ще се съобразим, за да направим услугата за спешни повиквания достъпна за максимален брой хора и това е свързано с внесения от Вашата група Законопроект, който цели да даде достъп до Системата за спешни повиквания за хора със слухови и говорни проблеми. Просто трябва да направим системата по нов начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Мерджанов, Вие ли ще направите репликата?
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър, няма как да бъдем доволни от този отговор. Все пак добре е, че споменахте внесения от нас Законопроект, но Вие, госпожо Министър, донесохте от девет кладенеца вода, само и само да обясните, че е необходимо ново задание, нова обществена поръчка и нови 50 60 млн. лв. Очевидно за това става въпрос. Иначе как да си обясним факта, че преди една година е проведена обществена поръчка, спечелен е конкурс, бави се подписването на договора със съответната фирма и тогава всъщност започват големите проблеми, защото системата започва да се поддържа не от специалистите на фирмата, която заради липсата на договор отказва да изпълнява задълженията си, а от специалистите в МВР. Ние далеч не сме привърженици на аутсорсването на подобен тип дейности.
Съгласни сме, че развитието предполага нови модели хардуер, софтуер и така нататък, но системата не работи. Ние имаме над 100 случаи, които са фиксирани, за забавена реакция и за отказ при сигнали на бедстващи граждани. Не виждам никакво основание да липсва реакция в продължение на повече от една година и да се подценяват тези проблеми.
Законопроектът, който ние внесохме, само осветли неработещата система на 112. Всъщност тези проблеми започнаха от момента, в който беше развалено Министерството на бедствията и авариите и цялата система беше прехвърлена към системата на МВР. Може би си струва в бъдещата дейност да помислите и за този въпрос, защото случаите със 112 не опират само до техническото функциониране на системата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Госпожо Министър, предоставям Ви една минута, за да можете да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Мерджанов, договорът с фирмата, която през миналата година е спечелила обществената поръчка за поддръжка на системата, няма да бъде сключен. Първо, защото миналата година не е имало средства, второ, защото сме изключително недоволни от качеството на работа – милион и осемстотин хиляди лева на година за нещо, което не може да бъде поддържано, за нещо, за което не са платени лицензионните такси, за абсолютното безхаберие по отношение на поддръжката, установено още през 2012 г. В рамките на много по-малка сума – около 20 хил. лв., ние успяхме да стабилизираме системата в последните месеци, а не за 1 млн. 800 хил. лв. Не ме карайте да си мисля, че лобирате за тази фирма. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Сакън!
Ние не сме сключвали договор с тази фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към въпроса на народния представител Светослав Белемезов относно възстановяването на специализираното звено „Транспортна полиция” в МВР с оглед недопускането на терористични актове, противодействие на престъпността и опазването на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт, съобразно стандартите на държавите – членки на Европейския съюз. Подобен въпрос имаше и преди време.
Заповядайте да развиете въпроса, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, дами и господа народни представители! Действително такъв въпрос ние задаваме от началото на миналата година, включително сме го отправяли към бившия министър на вътрешните работи господин Вучков.
Това е въпрос, който поставя една съвършено различна необходимост да коментираме темата „Тероризъм”. Ако в предишния си въпрос говорихме за ефективно противодействие, тук говорим вече за превенция по недопускането на терористични актове.
В тази връзка, госпожо Вицепремиер, бих искал да направя следното изложение.
По повод извършените в последните седмици терористични актове в Брюксел, както и непосредствената опасност за извършване на подобни актове и в Република България, като член на Европейския съюз и НАТО, Ви напомняме, че в железопътния транспорт и в железопътната инфраструктура функционират обекти, които са крайно уязвими и рискови по линия терор.
Назад във времето Република България има болезнен опит в миналото, а именно – на 30 август 1984 г. е взривена бомба в чакалнята на Централна жп гара Пловдив с една жертва и 25 ранени, през 1985 г. имаме трагичен случай, а също така през 1983 г. и 1984 г.
С приемането на новия Закон за МВР и Правилника за устройството и дейността на МВР през 2014 г. по време на бившия министър-председател Орешарски специализираното звено отдел „Транспортна полиция” и неговите 8 на брой териториални звена -– районни управления „Транспортна полиция”, щатно структурирани към Главна дирекция „Национална полиция” – МВР, бяха закрити, и то, забележете, създадени с Указ № 68 от 1889 г., подписан от княз Фердинанд, или иначе казано – преди 125 години.
Това, което бих искал да отправя като въпрос, е следното:
Предприетите комплекс от мерки на национално ниво, фокусирани върху превенцията и защитата от терористични заплахи, съдържат ли фокус (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) върху липсата към момента на специализирано координиращо и централизирано звено във МВР с конкретно възложени задачи и дейности в областта на железопътния транспорт и железопътната инфраструктура в Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Белемезов! Ще си спестя поредицата от документи, които сме разработили във връзка с противодействие на радикализацията и тероризма. Мога да Ви кажа, че допреди малко обсъждахме в рамките на Съвета за сигурност към Министерския съвет законодателната възможност, която ще предоставим на Вашето внимание скоро и трябва да Ви уверя, че в рамките на Стратегията не разглеждаме железопътната инфраструктура в страната, като нещо отделно, за което са необходими по-специални органи. Дейностите по превенция и предотвратяване на терористични актове, залегнали в Стратегията и са разписани подробно в плана, е предвидено да се изпълняват на територията на цялата страна, независимо къде би могло да възникне опасност.
И към момента Министерството на вътрешните работи осъществява непрекъсната охрана на по-големите жп възли в страната – София, Пловдив, Горна Оряховица, Варна и Русе, за което съм Ви информирала от парламентарната трибуна.
Що се отнася до възстановяването на отдел „Транспортна полиция” към ГДНП, бих искала да подчертая, че дейностите, които изпълняват служителите на Дирекция „Жандармерия” към момента са ефективни. Те осъществяват превантивна информационно-аналитична дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления, опазване на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт в страната, предотвратяват и пресичат престъпления в обекти на територията на железопътната инфраструктура, организират охрана на обекти, мероприятия и специални товари и осъществяват контрол на съхраняването и охраната при превозването на общоопасни средства.
Освен това Дирекция „Жандармерия” продължава започнатото от отдел „Транспортна полиция” участие в „Реалпол” – Европейската мрежа на железопътните полицейски сили. Към настоящия момент дирекцията участва с експерти в работните групи по борба с тероризма в железопътната среда и обществен ред, а също така в стратегическите конференции.
През месец ноември 2015 г. Дирекция „Жандармерия” бе домакин на провеждането на 34-та стратегическа конференция на „Реалпол”, на която присъстваха ръководителите на железопътните полиции на страните членки.
В заключение искам да кажа, че служителите работят по изготвените и утвърдени планове за взаимодействие, когато се налага координиране на съвместни действия на СДВР или съответната областна дирекция със служители от зоналните жандармерийски управления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Белемезов, желаете ли реплика?
Имате думата.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, за отговора.
Аз ще направя известен паралел и несъгласие с Вашия отговор.
Да, жандармерията си върши работата, но всъщност според общата функционалност на нейната дейност тя би следвало да работи в условията на кризисни ситуации. Тук говорим за постоянна превенция, която е необходима на територията на железопътната инфраструктура.
Жандармерията покрива охранителната дейност, а съответно оперативно-издирвателната дейност, и тук е същественият парадокс, се покрива от областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Това означава, че към настоящия момент липсва координация между тези звена. Ако има сигнал за извършено престъпление по време на влакова композиция, което е регистрирано малко след София, но окончателно е констатирано в Пловдив, то тук вече се задава въпросът: кой провежда оперативно-издирвателната дейност и кой ще бъде всъщност отговорен за разследването на престъплението? Тоест липсва координацията.
Нещо повече. Тенденцията и визията на държавите – членки на Европейския съюз, по линия на железопътния транспорт и инфраструктура е създаване на единни стандарти по противодействие на тероризма, престъпността и опазването на обществения ред. За целта се създават и развиват аналогични такива специализирани звена – транспортни, железопътни полиции. Тоест навсякъде в Европа този процес е отработен, урегулиран и цялата експертиза, вложена в годините там, както е било и в България до 2014 г., се използва изключително умело, за да се подобряват стандартите по гарантирането на европейската и националната сигурност в различните държави.
На второ място, искам да обясня, че мотивите, разглеждани за финансовата обосновка относно възстановяването на „Транспортната полиция”, не са адекватни, защото ние сме изпратили такава финансова обосновка до Министерството. В нея надлежно показваме, че допълнителен ресурс от страна на Министерството не е необходим. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) С това приключвам, господин Председател.
Линия на осигуряване на превенция по терора. Искам да отбележа, че целите на терористичните атаки понастоящем се променят – от самолетните и авиолиниите към жп инфраструктурата, метростанции и административни сгради. Ние трябва да бъдем адекватни на тези промени и цели на новите терористични атаки, които съвсем наскоро бяха проведени в сърцето на Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
С това приключиха отговорите на въпроси към министър Бъчварова.
Преминаваме към отговорите от Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката. Първият въпрос, на който тя ще отговори, е от народния представител Калина Балабанова относно необходими финансови средства за ученически състезания и конкурси.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, през последните няколко години съществува перо за извънкласни дейности по единните разходни стандарти по 14 лв. на човек. Като народен представител бях информирана, че за новата бюджетна година не са превеждани тези средства на средните училища. Към момента разходите по участието на учениците в олимпиади и състезания се поемат от родителите, тъй като училищата нямат възможност да отделят тези средства, а спонсори рядко се намират.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите защо не са преведени средствата за извънкласни дейности на средните училища и какви мерки ще предприеме Министерството на образованието и науката, за да набави необходимите средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Балабанова! Политиката на Министерството на образованието и науката за насърчаване на подготовката и участието на ученици в олимпиади и състезания се осъществява чрез изпълнение на национални програми за развитие на образованието. За бюджетната 2016 г. е разработен проект на Национална програма „Ученически олимпиади и състезания” с бюджет 2 млн. 634 хил. лв. Тя беше приета от Министерския съвет преди броени дни. С нея се създават възможности за организиране и провеждане на ученически олимпиади и състезания в областта на науката, изкуствата и спорта и на състезания по професионални направления.
До края на 2015 г. обаче от държавния бюджет се предоставяха средства за извънкласни и извънучилищни дейности по бюджетите на първостепенните разпоредители в размер на 14 лв. на ученик в редовна форма на обучение. Тези средства се разпределяха от първостепенния разпоредител с бюджет между извънучилищните педагогически учреждения и училищата. Извънучилищните дейности, изпълнявани от извънучилищни педагогически учреждения, продължават да се финансират със средства от държавния бюджет. За 2016 г. тези средства бяха увеличени с ПМС № 36.
По отношение на извънкласните дейности, изпълнявани от училищата, през настоящата година е предвидено стартирането на Проект „Твоят час”, финансиран със средства от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Необходимо условие за допустимост на разходите, финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, е да няма дублиране на финансирането за едни и същи дейности – и през бюджета, Националната програма, която Ви цитирах преди малко, и средства от Оперативна програма. Това е причината, поради която от началото на 2016 г. не се предоставят целеви средства от държавния бюджет в размер на 14 лв. за ученик в редовна форма на обучение за извънкласни дейности на училищата.
Вие сте права обаче, че има проблем и той се получава, защото има забавяне на Проекта „Твоят час”. Той е трябвало да стартира от началото на бюджетната 2016 г. Сега действително има период от няколко месеца, в който финансирането по предишния начин е преустановено, а по новия все още не е започнало. При това положение проектът ще стартира от месец юни, тоест съвсем предстоящо.
Искам да е ясно, че по никакъв начин не са отнети средства за провеждане на тези ученически мероприятия, а тъкмо обратното – новият модел за финансиране осигурява повече средства от различни източници. И досега училищата не са получавали допълнително финансиране за участие в олимпиади, а МОН е обезпечавало организирането на олимпиадите и състезанията – разработване на теми, комисии, награден фонд и така нататък.
Разбира се, имам и конкретна информация за казуса в Добрич, който Вие представихте. Няма национален календар за извънкласна дейност, както е написано в писмото на директора на гимназията до кмета на общината, а има национален календар за извънучилищни дейности. Има заповед на министъра на образованието и науката, с която се утвърждават изискванията за организиране и провеждане и графиците за провеждане на училищните олимпиади през учебната 2015 – 2016 г. От изброените в писмото на директора мероприятия има и такива, които не влизат в графика.
Благодаря Ви. Оставам на Ваше разположение, за да изясним казуса докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Кунева.
Госпожо Балабанова, заповядайте за реплика.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, най-важното в изложения от мен въпрос е, че всички тези извънкласни дейности, като олимпиади, състезания и дебати се използват от учениците за подготовка за изпити и матури. Не всички имат възможност да отделят средства за частни уроци и курсове, затова разчитат на самоподготовка и точно такива извънкласни дейности се използват за проверка на нивото.
Подчертавам дебело, че повечето деца не само вземат участие в тези извънкласни дейности, но и печелят призови места, награди и отличия, които не остават само за тях и родителите им, но свидетелстват за усилията на учителите и нивото на обучение в самото училище.
Писмото, което съм приложила и Вие споменахте, касае езиковата гимназия в Добрич. Директорът госпожа Милена Иванова е обосновала ясно разходите, които ще са нужни за настоящата учебна година – около 15 хил. лв. Сама разбирате, че ако тази сума се раздели между децата, които искат да вземат участие във всички състезания, е непосилна за родителите на децата. По този начин, ако средствата се забавят, поставяме в момента учителите в унизителна ситуация да агитират родителите или безуспешно да търсят спонсори. Това забавяне е изключително неприятно, но отговорът Ви в някаква степен ме удовлетворява.
Това, което бих искала да бъде уточнено във второто Ви изказване, е следното. Казахте, че Проектът „Твоят час” ще стартира от месец юни. Това означава ли, че средствата за извънкласни дейности по този проект ще бъдат преведени през месец юни, или ще има последващо забавяне? В крайна сметка да не се получи, че ще изтече учебната година?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Балабанова.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Балабанова, приветствам всяка загриженост към българските ученици и българското училище, така че Вашият въпрос наистина заслужава да получи детайлен отговор. Експертите в Министерството са специално инструктирани да следят това, за което питате, и направиха проверка не само за Добрич.
Юни месец започва да се изпълнява Проектът „Твоят час”. Подчертавам, той е бил забавен по оперативната програма, нещо, с което се сблъсках в първите си дни в Министерството. Това е много неприятно забавяне. Учителите са крайно недоволни от това, че този проект по оперативната програма, много успешен и любим на учители и ученици, се е случило така, че не е добре администриран. Взела съм всички мерки, за да може от юни да се случи.
От момента, когато проектът тръгне и всички условия по него са изпълнени, веднага ще започне изплащането.
Още веднъж: смятам, че Вашето притеснение е основателно. Съжалявам, че Министерството не се е справило в предишен период със стартирането на Проекта „Твоят час”, защото това наистина е много успешен проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Кунева.
Вторият въпрос е от народния представител Иван Станков относно необходимостта от актуализация на Класификатора на научните специалности в Република България.
Професор Станков, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател и Министър на образованието и науката! С Постановление № 125 на Министерския съвет от 24 юни 2002 г., обнародвано в „Държавен вестник”, брой 64 от 2 юли 2002 г., е утвърден Класификатор на областите на висшето образование в професионалните направления. В постановлението не е предвидена промяна на шифрите и наименованията на научните специалности, а това влиза в известно противоречие със заповед от 1990 г., която не е отменена, където е посочено, че при издаването на дипломите и свидетелствата задължително се вписва шифърът и специалността. Това е обяснимо, защото по стария Класификатор научните области бяха пет, научните направления – 46, а научните специалности – 516. В новия Класификатор научните области са девет, научните направления – 51, а липсва класификация на научните специалности. Когато издаваме дипломите, се затрудняваме много дали да пишем шифър, или не.
В тази връзка моят въпрос е: предвижда ли се актуализация на научните специалности? Актуални ли са шифрите и наименованията на научните специалности от държавния регистър, обнародван в „Държавен вестник”, брой 34 от 27 април 1990 г., по който продължаваме да работим? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станков.
Госпожо Кунева, заповядайте да отговорите на въпроса на проф. Станков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Професор Станков, не и на Вашия въпрос не е свързан само с удобството и яснотата, но и с това дали точно прилагаме закона и дали точно следваме неговия смисъл.
Ето какво искам да Ви кажа: съгласно Закона за развитието на академичния състав в Република България, ще ме извините, но ще го съкращавам – ЗАС, научната степен „доктор” и научната степен „доктор на науките” се придобиват само във висши училища и научни организации, получили акредитация за обучение в образователна и научна степен „доктор” от Националната агенция за оценяване и акредитация по отношение на акредитацията при условията и по реда на Закона за висшето образование. Така че Законът за развитието на академичния състав отменя Закона за научните степени и научните звания, както самият Вие споменахте.
Получава се следната ситуация: след влизането в сила на Закона за академичния състав и закриване на ВАК, вече има само един класификатор на областите на висше образование и професионалните направления – този по ПМС № 125. МОН не предвижда той да бъде актуализиран, тъй като няма необходимост от това. Той дава по-обща рамка на областите и направленията, като няма ограничение за броя на специалностите.
Докато трае преходният период, докторските програми, акредитирани по стария класификатор, което всъщност Вас Ви интересува, на научните специалности, не представляват проблем за обучението във висшите училища, тоест те само трябва да ги припознаят към съответното професионално направление. Изводът е, че единственият класификатор, който следва да се прилага при изпълнение на разпоредбите на Закона за развитието на академичния състав в Република България, е класификаторът на областите на висше образование и професионални направления и проблем не възниква нито за висшите училища, нито за обучаващите. Ако искате, аз мога да Ви дам официално писмо от МОН с тълкуването на това как прилагаме разпоредбите на Закона, ако има някаква неяснота. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Кунева.
Професор Станков, Вашата реплика.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Заместник министър-председател и министър на образованието и науката! Трябва да Ви кажа, че този въпрос се поставя от ректорите, поставя се и от преподавателите. Защото аз като съм бил ректор, при нас идва доклад, в който е написан шифърът на областта, на направлението и на научната специалност. Ние трябва да формираме жури. Формираме жури. То трябва да бъде най-вече по научната специалност, хора, компетентни по тази материя, въпреки че се дава възможност от научната област, от научното управление, обикновено журито да го правим по научни специалности. И когато издаваме после дипломите, ние пак трябва да напишем научната специалност.
Затова аз считам, пък и колегите считат, че трябва да има известна актуализация, трябва да има известна яснота по какви специалности ние обучаваме студентите, по какви специалности даваме дипломите на докторантите, а също така и за научните длъжности. Включени са и някои нови направления, които може би трябва да се имат предвид. Аз ще посоча само аграрните науки. Посочено е рибарство, промишлен риболов, а аквакултури го няма никъде. Това е изключително актуално сега и би трябвало да го има дори в заглавието на направленията. Също така има ветеринарна медицина – безопасност на храните. Ние непрекъснато говорим за това, но няма такава научна специалност.
И аз затова поставям въпроса: правилно ли е, когато ние издаваме дипломите и свидетелствата, защото там трябва да бъде записана научната специалност, след като го няма в стария регистър да бъде записана?
Оттам произтича и моят въпрос. Аз Ви благодаря за отговорите и се надявам, че ще дадем по-голяма яснота на колегията по тези проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Право на дуплика – отказвате се.
Следващият въпрос е от народния представител Станислав Станилов относно прекратен достъп на български учени до международни бази данни поради неизпълнение на законови ангажименти на Министерството на образованието и науката.
Професор Станилов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! За българските учени присъединяването на страната към Европейския съюз отвори големи възможности, но и показа колко много има да догонва България по отношение на държавната подкрепа за научните изследвания. Една от положителните практики след 2007 г. бе осигуряването на достъп до големите научни бази данни, който достъп беше финансиран чрез държавния бюджет. Безспорно е, че този достъп улеснява всички, които искат и могат да правят сериозни изследвания, особено в областта на природните и техническите науки, където големите научни резултати се публикуват предимно в специализирани списания, а не в монографии, както е в хуманитарните науки.
Абонаментът до тези бази данни осигурява както достъп до научна литература, така и възможността българските учени да се съпоставят с колегите си от другите европейски страни и останалия свят. Прекъсването на достъпа няма да бъде добър знак за българските учени. В момента академичната общност е разтревожена от информацията, че e прекратен достъпът до базите данни на Thomson-Reuters и до изданията на Elsevier, защото нашата страна не е заплатила дължимата по договор сума за настоящата година.
Ако подобна новина е вярна, тя би трябвало да се разглежда и като неизпълнение от страна на Министерството на образованието и науката на държавния бюджет за 2016 г. Той беше приет след представянето му в програмен формат от Министерството. В него е включена програмата „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в Европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа”. В рамките на тази програма под № 11.4.2 е заложена дейността „Поддържане на абонамент за достъп до световни пълнотекстови и реферативни бази данни с научна информация.” Количественият показател предвижда осигуряване на три лиценза за достъп до бази данни.
И в тази връзка, аз Ви моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете, за да изпълните законовото задължение на Министерството на образованието и науката да бъде осигурен достъп до международните научни бази-данни за българските учени? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Госпожо Кунева, заповядайте за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Председателстващ! Професор Станилов, и аз Ви благодаря за зададения въпрос. Малко предистория. Наистина положението е сериозно и до голяма степен Министерството споделя Вашата тревога, но ние трябва да действаме и ще Ви кажа, първо, какво заварихме, и второ, какви са мерките.
Хронологията: изплащането на дължимите суми по абонаментните договори се осъществява чрез бюджетни средства. След 2012 г. бюджетът за осигуряване на националната политика за достъп на научната общност до електронни научни бази данни бе намален и през 2015 г. намалението достигна 75%.
Годишният абонамент за достъп до пълнотекстовите научни публикации в ScienceDirect и реферативната база данни SCOPUS, поддържани от издателството Elsevier, възлиза на 7,9 млн. лева за 59 научни организации и висши училища. По тази причина през 2015 г. са провеждани редица срещи в различен формат в МОН с цел намиране на решение за продължаване на сътрудничеството с издателството и бе договорено преференциално намаление от 15%, има доклад за това, на абонамента за пълнотекстовата база данни ScienceDirect. Стойността на абонамента за базата данни след намалението беше в размер на 6 731 534 лева. Годишната абонаментна такса за реферативната и наукометрична база данни SCOPUS беше на стойност 1 152 374 лева. Aбонаментът за достъп до реферативната и наукометрична база данни Web of Science през 2015 г. възлезе на 2 400 000 лева в това число и за аналитичната платформа InCites.
В бюджета за 2015 г. на МОН за тази дейност имаше бюджетен дефицит и невъзможност да се абонира пълнотекстовата база данни ScienceDirect.
В процеса на вземане на решение се проведе обсъждане с ръководствата на БАН и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В Министерството на образованието и науката постъпиха и писма с искане за продължаване на абонаментите. Извършена бе вътрешнокомпенсирана промяна по бюджета за наука на МОН, след положителна резолюция на доклади, и се обезпечиха необходимите 7,9 млн. лева за достъп до електронните бази данни на издателството Elsevier от неусвоените средства от Фонд „Научни изследвания“.
При подготовката на бюджета за 2016 г., по указания на Министерството на финансите, са приложени бюджетните лимити за 2015 г., което за поредна година постави под риск от неизпълнение основни нормативни и стратегически документи.
През есента на настоящата година се очаква да започне изпълнението на проект за съфинансиране на дейността за осигуряване на национален абонамент за достъп до реферативни и пълнотекстови бази данни по приоритетна ос 1 на Оперативната програма, като 50% от стойността на абонаментите се осигурява от Оперативната програма и 50% – от държавния бюджет.
Средствата за абонамент на наукометричните и реферативни бази данни – Web of Science и SCOPUS, за 2016 г. са планирани по Програма 10 „Оценка на развитието на националния научен потенциал“ в размер на 3 602 500 лв., от които 2 400 000 лв. са планирани за Web of Science и 1 202 000 лв. за SCOPUS.
По отношение на пълнотекстовата база данни. Истина е, че има недостиг на средства и той възлиза приблизително на 4 млн. лв. През последната седмица в Министерството на образованието и науката (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) проведох срещи с издателства. Въпросът беше обсъждан на политическо ниво. Нашето политическо решение е, че средства трябва да бъдат намерени и достъп до пълнотекстовата база данни ще бъде осигурен. Вече са изпратени писма за намерение до двете издателства „Elsevier” и „Thomson-Reuters”. Предстои да се проведе процедура по пряко договаряне съгласно Закона за обществените поръчки, като ще търсим всякакви варианти за разрешение на проблема – договаряне на разсрочено плащане, преструктуриране на абонаментния план, договаряне на преференциални условия.
В заключение искам да кажа, че с бюджета за 2016 г. е обезпечен достъпът до реферативни и наукометрични бази данни и предстои обявяване на обществена поръчка.
Колкото до най-голямата пълнотекстова база данни ScienceDirect, МОН продължава да провежда консултации и да търси финансово решение.
Извинявайте за бързото минаване по материала. Ще Ви го предоставя писмено, така както съм отговаряла, за да можем да продължим този разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Професор Станилов, Вашата реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Хубаво казахте, че ще продължим разговора – той ще бъде много полезен. Даже няма нужда да следя развитието на ситуацията. Колегите, които са силно заинтересовани от ситуацията, ще ме осведомяват непрекъснато, защото те следят тези неща.
Вашият отговор по-скоро ми звучи като обещание, че нещата действително ще се оправят.
Тук ще си позволя малко отклонение. Вие сте интелигентен човек и независимо от това, че не харесвам философията, която Вие изповядвате в управлението и в кариерата си, така нареченото „либертарианство”, все пак си позволявам от тази трибуна да Ви пожелая да обърнете сериозно внимание на научните изследвания в България, които са зарязани от цялото общество и главно от управляващите досега. Фонд „Научни изследвания”, цялото това финансиране е на невероятно ниско ниво в сравнение с постиженията на европейските държави, които също изостават с научните изследвания.
Ще Ви припомня, че Лисабонската стратегия не беше изпълнена и никой не обясни защо.
Пак ще изкажа такова пожелание – нека през времето, когато Вие сте министър, казано на жаргон, да бъде обърната палачинката, госпожо Вицепремиер, и към науката да има друго отношение. Българите не са тъпи, прости и глупави, за да бъдат отклонявани и да бъдат лишавани от високата материя на развитието на човешкото общество. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Право на дуплика.
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Професор Станилов, възползвах се от моето право на дуплика, за да Ви кажа, че науката е най-европейското общностно измерение за Министерството на образованието и науката. Иначе самото образование е наша изцяло национална задача. Аз имам много силната амбиция България да личи повече по отношение на достиженията в науката.
Наистина бих се радвала да продължа този разговор с Вас, защото кое колко се ползва от тези данни и за какво си струва да се дадат средства от не особено богатия ни бюджет е въпрос на много фин и прецизен анализ.
Искам да Ви кажа, че реферативните бази данни Web of Science на научния отдел на Информационна агенция „Thomson Reuters” и Scopus на научното издателство „Elsevier” се ползват от 59 висши училища и научни организации, както и за над 20 милиона анотации към научни статии по отношение на изходните индикатори за извършването на оценка на научните резултати.
Опитваме се да видим по какъв начин можем да предоговорим достъпа до тези данни и да не закупуваме целия масив, който ще струва много скъпо, а само това, от което наистина българската наука има първостепенна нужда. Ако всичко е приоритет, значи нямаш истински приоритет.
Ние се опитваме да направим този приоритет чрез издателствата „Elsevier”, „Thomson-Reuters”, „Proquest” и „Springer” за достъп до платформите ScienceDirect, Scopus, Embase, Compendex, Proquest Central и Springer.
Предполагам, че тези бази данни по същество на Вас Ви говорят повече, отколкото на мен, но знам какво означава да имаш достъп до информация и колко тя е важна, за да можеш да стъпиш на нея и да личиш в целия европейски свят.
Професор Станилов, само искам да Ви кажа, че аз не съм либертарианец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Питане от народните представители Светла Бъчварова и Мариана Бояджиева относно политиката на Министерството на образованието и науката за развитие на професионалното образование.
Професор Бъчварова, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките до 3 минути.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, през 2014 г. беше приета Стратегия за развитие на професионалното образование в Република България, която обхваща периода 2015 – 2020 г. Направих необходимото да се запозная с програмата за периода 2014 – 2015 г., с конкретните направления за действия и финансиране на мероприятия по отношение на професионалното образование. Трябва да Ви кажа, че съм силно разочарована от това, което прочетох, защото всички негативни тенденции в професионалното образование, които са посочени и в Стратегията, и в анализите на Института за пазарна икономика, който е разработен на базата на искане от Министерството на образованието и науката, продължават.
За последните 10 години учениците в професионалните гимназии в страната са намалели с 25%. Тенденцията продължава и през тази година.
С приемането на Закона за предучилищното и училищното образование професионалните гимназии на Министерството на земеделието и храните преминаха към общините. Това стана доста набързо, без финансови аргументи, защото между първо и второ четене в Преходните и заключителните разпоредби беше записан един текст, с който стана факт в Закона.
Става въпрос за 76 професионални гимназии в страната, по 12 научни, професионални направления в областта на растениевъдството, животновъдството, горското стопанство и хранителната индустрия. Към настоящия момент в тези училища се обучават около 28 000 деца. Освен това, професионалните гимназии в сферата на земеделието, горите и храните обикновено са в малки населени места. Те изпълняват и доста социални функции от гледна точка на това, че имат общежития, които децата могат да ползват с минимални средства, имат възможност да се обучават почти целодневно и придобиват професионална квалификация, която е в полза на българското земеделие.
Притеснението е, че преминавайки към общините, с и без това малкото средства, които се отделяха досега по линия на Министерството на земеделието и храните, тази тенденция ще се задълбочи и гимназиите ще бъдат подложени на натиск, да се закриват или да се преструктурират, което няма да бъде в полза и на българската икономика.
Нашият въпрос към Вас е: каква е политиката на Министерството на образованието и науката и какви действия планирате за запазване и развитие на тези училища, особено в контекста на тяхната изключително важна роля за подготовка на специалисти в сектора „Земеделие и гори”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заповядайте, госпожо Кунева, за отговор. В рамките до пет минути е отговорът на питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Бъчварова, уважаеми дами и господа народни представители! Професионалните гимназии, които подготвят кадри в сферата на селското и горското стопанство, понастоящем се финансират, както Вие казахте, от Министерството на земеделието и храните. Вие също така цитирахте известния факт, че след влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование, който е гласуван в тази зала, тези училища преминават на общинско финансиране. Смяната на финансирането не променя съдържанието и дейността им – това, с което Вие всъщност завършихте своя въпрос: каква е политиката в тази област? Всички имоти, материално-техническо оборудване и земеделска земя, които професионалните гимназии по земеделие ползват за осигуряване на професионална подготовка на учениците, остават на тяхно разположение и след влизане в сила на Закона за предучилищното и училищното образование. В този смисъл не би следвало смяната на финансирането да се тълкува като заплаха за запазването и развитието на земеделските професионални гимназии. Подчертавам, че това е факт от Закона, който всички ние изпълняваме.
Това е по отношение на професионалните гимназии в областта на селското и горското стопанство, но Вашият въпрос беше по-широк, свързан с професионалното образование. Цялостната политика на МОН за развитие и на образованието, и на обучението има няколко съществени неща, които искам да кажа от тази трибуна.
Първо, нека не остава никакво съмнение, че професионалното обучение е приоритет за нас. Какво заварихме аз и екипът ми в министерството? Със заповед на министър Танев от 13 ноември 2015 г. е сформирана работна група за изготвяне проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение в съответствие с новия Закон, в чийто състав са включени експерти от МОН, представители на синдикални организации, работодателски организации, професионални гимназии и други институции. Срокът за предлагане на Законопроект пред министъра на образованието и науката, определен в заповедта на моя колега, е 15 март 2016 г. Такъв Законопроект беше представен на заседание на политическия кабинет в последния възможен срок за това. Установено беше, че Законопроектът в концептуалната си част поставя редица въпроси, на които искаме да намерим отговор, включително и чрез публични обсъждания. Например с какво новата уредба на интегралните колежи ще мотивира учениците да изберат този вариант вместо след завършване на средното си образование да кандидатстват направо в университет? Смятам, че идеята е много добра за интегралните колежи, но трябва да получим много ясен отговор на какво предпочитание разчитаме. Колкото и да е неприятно, политически отговорното поведение изисква да не бягаме от истината, че проблем има, а именно, че към този момент в министерството не е предложена широка дискусия и убедителна визия по отношение на реформата в професионалното образование.
Затова политическото ръководство на МОН взе решение да работим на две скорости: първият пакет промени, които се налагат по Закона за предучилищното и училищното образование, ще бъде представен още следваща седмица за публично обсъждане и съгласуване. Той вече е на бюрото ми. В по-дългосрочен план ще бъде формирана голямата концепция за реформата, необходима в областта на професионалното образование. Смятаме че капацитетът на МОН за професионалното образование има нужда да бъде подсилен, тъй като на този етап не може да се каже, че има достатъчно добре подкрепен екип. Като първа стъпка в тази посока ще създадем нова дирекция с ресор „Професионално образование…” – за сега такава няма, „… и обучение” – за момента с това се занимава отдел в Дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”. Смятаме, че тази област е достатъчно ключова, за да заслужава самостоятелно внимание.
Другата линия, по която действа екипът ми, е започването на срещи с бизнеса и общините, чиято цел ще бъде да се идентифицират реалните проблеми и да се потърсят решения.
Готова съм да обсъдя всяка една възможност, за да може целите, които си поставяме всички на тази важна територия на консенсуса за професионалното образование и обучение, да дадат възможно най-добър резултат.
Много обсъждания, много срещи с бизнеса, много срещи с общините и силен експертен сигнал от страна на Министерството. Това е, което искам да споделя с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Два уточняващи въпроса в рамките на две минути общо.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Госпожи и господа народни представители! Поставяме въпроса за съдбата на професионалните гимназии в сферата на земеделието и храните заради голямата промяна, която предстои да се направи в следващите месеци с тях. Земеделските училища в България имат над 100-годишна история и във всичките тези години те са помогнали да могат да бъдат професионално подготвени и образовани хиляди млади българи, които са работили в сферата на развитието на земеделието и храните. Според нас има нужда от малко повече практически разговор по този въпрос за промените, които предстоят, затова си позволявам да задам още два допълнителни въпроса към Вас, госпожо Министър.
Първият от тях е: има ли списък на професионалните приоритетни направления и специалности в аграрния, горския и хранителния сектор и то този начин да бъде реализирана съотносимост с приоритетните направления във висшето образование, които вече бяха обявени, включително те са достъпни на сайта на Министерството на образование и науката?
На следващо място – качествено и отговарящо на съвременните технологии образование се прави без съмнение със съвременна техника и оборудване. Според нас е необходимо обновяване на машинно-тракторните паркове на професионалните гимназии. Земеделските производители в България вече разполагат със съвременна техника, използват и най-новите технологии, но за обучение в реална работна среда на младите хора отново инициативата е в ръцете на училищните ръководства.
Нашият втори, допълнителен въпрос към Вас е: как ще бъде подпомогнат този процес в условията на действие на новия Закон за средното образование, когато професионалните гимназии по земеделие и храни ще преминат на подчинение на общините, и какви са възможностите за допълнително финансиране, включително и чрез средства от европейските програми? Благодаря.
ПРДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Заповядайте, уважаема госпожо Кунева, за отговор на уточняващите въпроси. Имате три минути съгласно Правилника за работа на Народното събрание.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Прощавайте госпожо Бояджиева и госпожо Бъчварова, смятам, че въпросът доста излиза извън рамките на това, което Вие ме попитахте, най-малкото затова, защото би трябвало до се проведат и специални разговори с Министерството на земеделието, за да може да се предаде информацията, която очакваме. Дали ще има пари и какви пари ще има, за да могат да имат нови машини, за да се обучават децата в тези професионални училища, не мога да Ви кажа. Това нито имам желание да си го измисля, нито имам желание да обещавам нещо, което не мога да изпълня.
Ще Ви предложа да направим следното: записах си Вашите два доуточняващи въпроса, те всъщност са нови въпроси, за които ми трябва време да ги проуча, и ще Ви върна отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Кунева.
По отношение на цялото питане – проф. Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Министър, нашето питане беше свързано с политиката на Министерството в областта на професионалното образование и в частност с тази наистина значителна реформа, която се провежда в професионалното образование в сферата на земеделието и храните. Защото, съгласете се, че преминаването от държавна структура към общинска няма начин да не създаде сътресения и да няма проблеми по отношение на непрекъснатостта на учебния процес по отношение на това какво ще се случи с тези гимназии и в общините.
Аз смея да твърдя, че предложената промяна в Закона е пагубна за българското земеделие и за професионалното образование, защото не беше направен никакъв финансов анализ. Вие и сега нямате финансов анализ, а 1 август идва. Ако беше проучен опитът преди това на подобни действия, които са осъществявани в периода 2007 – 2010 г., когато някои общини много са искали да получат едно или друго професионално училище на територията си, а след това са се отказали, ще видите, че има сериозен проблем. Тези 76 гимназии според мен в следващите години ще изчезнат от картата на българското професионално образование. Дали ще създаваме колежи, дуално образование, как ще го развиваме – това са въпроси, които съответно трябва да вървят успоредно, но най-вече с професионалните училища. За мен отношението към проблема, непознаването и това, че МОН не иска по никакъв начин да влезне в детайлите на това, което ще се случи, означава, че Вашата констатация в началото, че професионалното образование е приоритет, на практика не може да бъде осъществена. В България има непрекъсното, това е моето усещане, един нихилизъм към професионалното образование. Винаги то се развива под сянката на общообразователното. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Смята се, че професионалното е някаква част от общообразователното, когато имаме професия, но това не е така. Повярвайте ми! В обединена Европа се обръща внимание преди всичко на професиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Следващият въпрос е от народния представител Петър Владиславов Славов относно мерки за подпомагане и финансиране на българските училища в чужбина.
Заповядайте, уважаеми господин Славов, да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на образованието, моят въпрос наистина касае подпомагането и финансирането на българските училища в чужбина – мисля, една доста важна тема, особено в контекста на постоянно нарастващите български диаспори в чужбина и важността на това, децата на тези наши съграждани, които живеят там обикновено поради икономически и други обстоятелства, наистина да научат български език и един ден, ако решат, което всички се надяваме, да се върнат в България и да бъдат полезни на Родината си.
И така, уважаема госпожо Министър, броят на българските училища зад граница постоянно нараства, което е индикатор за желанието на нашите сънародници, избрали да живеят извън пределите на България, да запазят връзката си с Родината си. Посещаването на български неделни училища от техните деца, усвояването на българския език, пък е предпоставка един ден тези пораснали вече деца да могат да се завърнат в България и да не се чувстват чужденци.
Създаването и развиването на българското училище в чужбина е амбициозно и скъпо начинание, изискващо доста средства, като освен обичайните за наем на помещение, за заплащане на преподаватели, на консумативи, на режийни и други, е необходимо да се осигурят и учебни помагала, материали за учениците. Въпреки трудностите, броят на училищата постоянно расте, за да достигнат за последната 2015 ¬– 2016 г. близо 140, тези български училища в чужбина.
В случая много важна роля има навременната подкрепа на българската държава в лицето на Министерството на образованието и науката, включително нейното разширяване спрямо сега разписаните правила само в три параграфа в Закона за народната просвета. Надяваме се, разбира се с влизане в сила на Закона за предучилищното и училищното образование през месец август, това да се промени съществено и да се надгради, разбира се.
В тази връзка, уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на въпроса: какъв е размерът на средствата, отделяни от държавния бюджет през последните три години, за подпомагане на българските училища в чужбина? Финансирането достигнало ли е до всички училища и какви мерки предвиждате за допълнително подпомагане и насърчаване развитието на българските училища в чужбина след влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Госпожо Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Славов, нека най-напред да Ви кажа каква политика стои зад средствата и какви са нейните инструменти.
Министерството на образованието и науката действително води активна политика, и успешна, за съхраняване на българския език и националната идентичност, както и към постигане на проходимост и адаптивност на образователната система за българите, завръщащи се в Родината. И двете неща са важни.
Тази политика се реализира чрез следните два инструмента: Национална програма „Роден език и култура зад граница”, одобрявана ежедневно от Министерския съвет от 2009 г. досега, и Постановление на Министерския съвет за българските неделни училища в чужбина.
Училищата, които са включени в списъка на българските неделни училища в чужбина, това е едно Постановление № 334, не могат да бъдат финансирани по Националната програма „Роден език и култура зад граница”. Всяка организация на българи в чужбина, дипломатическо представителство на Република България или Българската православна църковна община преценява самостоятелно по кой от двата инструмента да кандидатства пред Министерството на образованието и науката за финансово подпомагане.
Както Националната програма, така и Постановлението създават реални предпоставки за изграждане на ефективна образователна политика по отношение на българската диаспора за насърчаване развитието на българските неделни училища в чужбина и за продължаване на образованието в средни и висши училища в България.
Финансирането по постановлението, вторият елемент, се осъществява въз основа на финансови стандарти, осигуряващи устойчиво развитие на образователните дейности, а финансирането по Програма „Роден език и култура зад граница” е на конкурсно-проектен принцип, тоест след като се утвърди добрата практика по отношение на спечелването на такива проекти, ние имаме възможност и през Постановлението, вече като твърд ангажимент, като твърда политика да продължим с финансирането.
Размерът на средствата за подпомагане на българските неделни училища в чужбина през последните три години е 19 млн. 263 хил. 657 лв. Финансират се всички училища, за чиято дейност бенефициентите са представили в Министерството на образованието и науката в определен срок всички необходими документи, съгласно изискванията на Националната програма.
Към настоящия момент функционират две български държавни училища в чужбина: „Д-р Петър Берон” в Прага и „Христо Ботев” в Братислава, които се финансират от нас, като училището в Братислава се финансира и от Словашката държава, трябва да го подчертая.
След влизане в сила на новия Закон, основните предвиждани дейности от страна на МОН по отношение на дейността на българските неделни училища ще бъдат свързани с утвърждаване на учебни програми, адаптирани съобразно спецификата на обучението в чужбина и необходимостта от качествено обучение по родния език, утвърждаване на учебни помагала, съобразно създадените учебни програми, определяне на условията и реда за осигуряване на средствата за подпомагане на обучението по български език и литература, история на България, география на България зад граница, в акт на Министерския съвет.
Министерството на образованието и науката подкрепя дейностите, които други институции и организации провеждат за съхраняване на националното самосъзнание, бит и култура и ежегодно участва в семинари, конференции, кръгли маси и други изяви, организирани съвместно с Асоциацията на българските училища в чужбина, Агенцията за българите в чужбина и Министерство на външните работи.
Нашето убеждение е, че ефективната образователна политика спрямо сънародниците ни зад граница може да бъде постигната само при добър диалог между институциите и неправителствените организации. И съм съгласна с Вас, че навсякъде, където има българи, навсякъде те трябва да се чувстват обгрижени и с необходимата доза внимание от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Славов – реплика.
Имате думата, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, аз се радвам, че наистина споделяте отношението към българските училища в чужбина, че те са изключително важни за запазване на българщината и за продължаването на българщината.
Ще споделя в рамките на репликата няколко проблема, които аз забелязах, особено по отношение на Постановление на Министерския съвет № 334, което касае финансирането на така наречените „неделни училища”, които са вече близо 140. Там наистина е много важна подкрепата на държавата, защото, както знаем, те основно се организират и се издържат от българските общности зад граница със собствени средства и, разбира се с помощ от държавата, ако получават такава.
Прави ми впечатление, че липсва диференциран подход към тези училища в зависимост от държавата, в която се намират. По Постановлението е предвиден един така наречен „норматив за постоянни разходи” от 20 хил. лв. за такова училище, който, съгласете се, трудно би могъл да бъде еднакъв при едно училище, което, да кажем, е организирано в Кишинев, и едно такова, което се намира в Брюксел или Ню Йорк. Очевидно най-малкото разходите, които са за наем или за намиране на помещение, са толкова различни, разликата е толкова голяма, че с 20 хил. лв. трудно биха се справили тези наши сънародници, които се опитват в Брюксел или Ню Йорк да организират подобно училище.
Тук си мисля, на второ място, за един диференциран подход спрямо географското положение на самото училище би бил доста адекватен. Адекватен би бил и по отношение на учениците, които посещават едно такова учебно заведение, защото е ясно, че едно е да се осигури помещение за 10 деца, друго е, ако те са 200 – 300 или повече, както има такива училища, примерно в Чикаго или в други големи градове зад граница.
Наистина моята препоръка е да помислите и на експертите в Министерството да им възложите да помислят в тази посока и наистина да се направи една оптимизация, един диференциран подход към отделните училища с оглед наистина да се подпомогнат реално по-големите от тях и тези, които наистина изпитват затруднение в големи градове с намиране на помещение, заплащане на наем и така нататък, тоест наистина помощта да бъде ефективно използвана от всички. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Желаете ли дуплика, госпожо Министър? Не.
Продължаваме със следващия въпрос. Той е от народните представители Мариана Бояджиева и Таско Ерменков и е относно инициативата: „Запознай младите с комунизма”.
Интересна инициатива.
Имате думата, госпожо Бояджиева, за да я разясните.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Не е наша, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Казах „интересна” без да я адресирам.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! На 30 март тази година на сайта на Министерството на образованието и науката се появи новината, че заместник-министър Деян Стаматов е участвал в открит час по история за тоталитаризма в България.
В съобщението пише, че е по покана на учениците от 22-ро СОУ „Георги Сава Раковски”, 12 „б” клас, заместник-министърът е присъствал на открит час по история и цивилизация на тема: „Запознай младите с комунизма”, в който ученици са изнесли презентация за престъпленията в лагерите „Белене” и „Куциян”.
Учениците са изгледали и филма „България – забранена истина”.
Цитирани са и думите на заместник-министър Стаматов, че учениците трябва да знаят за нещата, които са се случвали от различни гледни точки, представени от учители, историци, медии, за да може никога да не позволят подобни неща да се случат отново.
Това е възглед, който ние споделяме.
В съобщението на Министерството е записано, че инициативата цели да фокусира вниманието и да провокира интереса на младите хора към периода 1944 – 1989 г. в България, като изгради достоверна и обективна представа за нея.
Уважаема госпожо Министър, важна цел на образованието е формирането у учениците на самостоятелно и критично мислене, на знания, умения и нагласи.
Моля да отговорите: предвижда ли политическият кабинет на Министерството свое участие и в други изяви на инициативата „Запознай младите с комунизма”, които да бъдат с тема: „Индустриалното и социално развитие на България през периода 1944 – 1989 г.”, както и „Развитие на атомната енергетика в България”, без да правим намек за развитието й след 2007 г.?
Поставям Ви този въпрос, защото новата история на България има и друго лице – на успешно развитие на промишлеността, на селското стопанство, на здравеопазването и образованието, на социалната сигурност, довели до това, че според индекса на ООН за обществено развитие на държавите през 1990 г. България беше на 26-то място в света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме Ви.
Уважаема госпожо Министър, имате възможност за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Бояджиева, оценявам това, с което започнахте Вашия въпрос – че споделяте възгледа, че учениците трябва да са запознати с това, което се е случвало по време на тоталитарните режими, за да не позволяват подобни неща да се случат отново. Мисля, че това е важна тема за всички – било от национал-социалистически, фашистки или комунистически режими, важно е да знаем до какво води тоталитаризмът. Именно такава е логиката на тяхното изучаване в средното образование в България.
Колкото до конкретната инициатива „Запознай младите с комунизма”, бих искала да отбележа, че тя е изцяло в духа на новите интерактивни методи за преподаване и отразява философията включително и на новия Закон за предучилищно и училищно образование за повече свобода както на учителите, така и на учениците. Действително на 30 март 2016 г. в 22 СОУ „Георги Сава Раковски” е проведен открит урок по „История и цивилизация”, в който ученичка от ХІІ клас изнася презентация за престъпленията на тоталитарния режим след 1944 г. и е бил прожектиран филм за трудовите лагери „Белене” и „Куциян”.
Личното ми мнение е, че подготвянето на презентации и говореното пред хора са изключително важни компетентности за ХХІ век. Както знаете, придобиването на тези умения е разписано изрично в учебните програми, които сега подготвя екипът на Министерството на образованието и науката.
Колкото до конкретния въпрос: дали се предвижда участие на политическия кабинет на МОН в последващи изяви на инициативата „Запознай младите с комунизма” по каквито и да е теми, краткият отговор е: засега не. Това не е инициатива на МОН. Заместник министър Стаматов беше поканен да присъства на урок, организиран от училището и от учениците – не го е крил. Напротив, и Министерството, и той самият сме го оповестили, сложили сме го на страницата. Смятам, че това е нормално.
Към този момент нямаме получена покана за друг такъв урок – нито на посочените от Вас теми, нито на други. От ръководството на 22-ро училище сме уведомени, че до края на тази учебна година не се предвиждат нови уроци.
Колкото до самите теми: „Индустриалното и социално развитие на България през периода 1944 – 1989 г.” и „Развитие на атомната енергетика”, искам да Ви уверя, че периодът 1944 – 1989 г. е покрит в учебното съдържание по „История и цивилизация” както в седми, така и в десети клас и засяга посочените от Вас теми, включително и икономическото развитие на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Кунева.
Реплика?
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Вицепремиер, на Вас, както на никой друг, би трябвало да Ви е известно, че след 1954 г. в България няма нито терор, нито масови репресии. И пак на Вас, както на никой друг, би трябвало да Ви е известно, че в България комунизъм никога не е имало, за да може да има инициатива „Запознай младите с комунизма” като обществено-икономически строй. Може би като наука би могло да бъде, но това не е бил предметът на това, което Вие сте гледали.
Освен всичко друго, искам да Ви кажа, че Министерството на образованието и науката и заместник-министърът, когато присъстват на такива мероприятия, означава, че ги легализират, изразяват позиция на Министерството и неговата политика.
Но за мен инициативата „Запознай младите с комунизма” неслучайно е написана така, защото, ако беше правилно написано: „Запознай младите със социализма”, тогава може би щеше да излезе истината, че промишлената продукция на България от 1939 до 1989 г. е нараснала 104 пъти; селското стопанство – 263%; реалните доходи на населението – с 600%; обществените фондове за потребление са 787%; брутният вътрешен продукт – 26%; националният доход – 16%. Безработица практически няма; неграмотни практически няма; безплатно, общодостъпно здравеопазване. Основните производствени фондове през 1990 г. се оценяват на 134 млрд. долара, 98% от тях са създадени в периода след 1945 г. И ако това бъде казано на хората, тогава вече на всички им става ясно защо има носталгия. Има носталгия, защото днес 43% от населението на държавата живее в тежки материални условия; 48 са в риск от социално изключване; 30% от заетите българи са бедни.
Ако искате тази носталгия да бъде преодоляна, няма да става с такива инициативи. Тя ще стане само ако днес показателите, които България постига, са по-високи от тези, които Ви прочетох и които са били в социалистическа България. За съжаление, има мноооого дълго да мечтаем докато стигнем до тези показатели, а тези инициативи няма да доведат до нищо друго освен до това – антикомунизмът да бъде наново идеология в България. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Имам чувството, че Вие отговаряхте на въпрос, а не правехте реплика.
Госпожо Министър, имате възможност да направите дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, встрани от микрофоните): По начина на водене, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Би трябвало да сте запознат с Правилника – трябва да приключи режимът на реплика и дуплика и тогава да имате право да поискате думата.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Ерменков, нямах намерението да вземам думата и смятах, че този съвсем близък до фактите и кратък отговор ще Ви даде информацията, която ще Ви позволи да видите, че Министерството на образованието и науката окуражава всяко проучване на учениците.
Вижте, в България тоталитаризъм е имало. И когато говорим за това, че едно дете прави филм за „Белене” и „Куциян”, уверявам Ви, аз като никой друг вероятно в тази зала в момента зная добре какво означава това – и „Белене”, и „Куциян”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Но е имало и фашизъм.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: И няма нищо лошо в това, че детето е направило този филм и го е показало. Нима не са съществували „Белене” и „Куциян”?!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): А Ястребино знае ли това дете? (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля не се обаждайте от залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Добре, това също трябва да се знае. Вижте, и едното, и другото трябва да се знае. Не зная защо продължаваме да противопоставяме едното?!
Ако Вие искате да говорите за Ястребино и някой да направи такъв филм, нека да го направи. Аз съм сигурна, че в Министерството на образованието и науката ще има хора, които ще уважат учениците, независимо как те направят прочита на, да, тоталитарната история на България. „Белене” и „Куциян” съществуват, и спомените за тях съществуват. Тези деца са разказали за това, което знаят и което са видели, и в това няма никаква пропаганда.
Господин Ерменков, готова съм всички достижения на България да ги повтарям и в страната, и в чужбина.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Направете го!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: И го правя! Но там, където ние сме имали драматично отстъпление от всякакви човешки стойности, не можем да не го кажем. Не бива това да ни пречи да имаме еднакво разбиране за това какво означава да лишиш хората от свобода, защото те имат различни политически възгледи от теб. Наистина, недейте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, встрани от микрофоните): От името на групата, смених концепцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Мисля, че това е по-добро съобразяване с Правилника, редно е. Заповядайте от името на група.
Има думата народният представител Мартин Димитров от Парламентарната група на Реформаторския блок.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа! Недопустимо е в ХХІ век да се прави такава пропаганда, която защитава комунистическия режим, от хора, които твърдят, че са част от Европейския съюз и техен член е председател на европейските социалисти.
Уважаеми дами и господа, комунизмът рухна, защото рухна икономически. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Рухна като производство, рухна като индустрия, затова го няма. Затова изчезна в повечето страни по света, и в почти цяла Европа изчезна по същата причина. Ако беше успешен, щеше да го има и да се развива оттук нататък. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Нямаше Източна Европа да се откаже от комунизма и да приеме пазарната икономика и сега да е член на Европейския съюз.
А колкото до това, че нямало комунизъм в България. Имаше, за съжаление, комунизъм в България, уважаеми колеги. Свидетелство за това са лагерите, жертвите, хилядите убити хора, хилядите репресирани хора. Е сега да казвате, че това не се е случвало в България, е нечестно и несправедливо. Комунизъм имаше в България, той даде много жертви. Част от интелигенцията беше погубена, беше репресирана съвсем целенасочено през този период. Църквата и християните бяха преследвани целенасочено по време на комунистическия режим в България. Неслучайно със закон в демократичната нова история на България комунизмът беше обявен за престъпен.
Така че не Ви съветвам, колеги, да манипулирате и да твърдите от тази висока трибуна пред гостите, пред всички български граждани, пред всички камери, че не е имало период на комунизъм в България.
Колеги от БСП, Вас най-малко Ви разбирам, защото гледам всички от Вас – имате хубави западни автомобили, гледам, че на много от Вас децата Ви учат в Западна Европа. А когато застанете от трибуната на Народното събрание, Ви обхваща една непонятна носталгия към комунистическия режим, което е едно сериозно вътрешно противоречие, уважаеми дами и господа.
Но също така предвид факта, който вече изтъкнах, че Ваш член е председател на европейските социалисти, опитайте се, уважаеми колеги, тази тема с комунизма, която е доста нелицеприятна и която би трябвало да сте забравили, но очевидно не можете да се сдържате по нея, да спрете да я припомняте, но най-малкото да твърдите, уважаеми колеги, че през тези 45 години след периода, както Вие го наричате – на социализъм, а то си беше комунизъм, да твърдите, че тогава България е благоденствала и затова била носталгията...
Не, не благоденстваше тогава България. Тогава България не благоденстваше в условията на затворени граници, натрупване на външни дългове.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): А колко е сега външният дълг, бе?! Какви глупости говориш?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава поддържахте една фалшива реалност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не се обаждайте от залата! Запазете тишина!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Бяхте забранили на хората да напускат страната. Забранихте на редица хора да получат висше образование по Ваш избор. Нямаше частна собственост на практика или тя беше силно ограничена. Тогава, извинявайте, съсипахте държавата до толкова, че трябват десетки години, за да бъде възстановена след това.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Прекъснете го! Вижте какви глупости говори!
МАРТИН ДИМИТРОВ: И най-важното, неслучайно светът отрича комунизма и се обръща към пазарната икономика. Дори вижте, днешен Китай вече донякъде отрича комунизма и започва да възприема принципите на пазарната икономика. Всичко това не е случайно.
Затова Ви отговарям, не за друго, но да манипулирате младите хора и да казвате на хората, които нямат памет, но които се интересуват от думите, които се говорят от Народното събрание...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): А ти как оцеля през цялото това време?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Недопустимо е, уважаеми колеги, да се говорят такива неща, които водят нацията до заблуждение и до грешни изводи.
Нашият съзнателен избор, уважаеми колеги, е Европейският съюз. А там комунистически държави няма. И това не е случайно, защото тази идеология води до бедност, до бедност и провал. Понеже води до бедност и провал, затова нито една страна в Европейския съюз не се управлява вече от такива правителства.
Сега знам, наскоро разбрах, че БСП е сключила дружба за приятелство с партия от Русия.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Нищо не си разбрал!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Знам, че натам Ви влече. Това е ясно. Знаем за всичко. Знаем за него, само че пътят на България трябва да ни бъде общ и този път е към Европейския съюз и НАТО. Заедно сме го приели. Така че Ви моля, постоянно да не го ревизирате.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Какво е сключено? Кажи бе, мошеник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Искате ли да чуете декларацията, или ще продължите да се обаждате?!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Това декларация ли е?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Слушайте внимателно докрай.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега използвате проблемите на Европейския съюз, които съществуват. Вместо да ги решаваме заедно, защото ние сме Европейският съюз, вместо да търсим решенията заедно, Вие използвате ситуацията да говорите срещу Европейския съюз и срещу НАТО, често. И да говорите колко било хубаво по времето на социализма и комунизма, което е несправедливо и е грешно.
Трябва да даваме като добри примери най-успешните държави от Централна и Източна Европа, които постигнаха онова, което ние не успяхме да постигнем. Това са Словакия, Естония, а вече и Румъния. Те направиха неща, които до момента ние не можем да направим. Това са примерите. Не да давате за пример комунизма и социализма, не да давате за пример Северна Корея, което си го мислите, но не го казвате, а да давате най-успешните примери от Европейския съюз. Това трябва да направим. Не трябва да се връщаме към социализма и комунизма, а трябва да направим това, което направиха Словакия, Естония и Румъния, където доходите постоянно нарастват. Това са примерите, по които по-нататък трябва да се водим и да решаваме заедно проблемите на Европейския съюз, а не да търсим повод и да казваме, че това решение и тази общност не е най-добрата за нас, и без да го казвате явно, да твърдите, че трябва да ходим някъде другаде.
А колко до ядрената енергетика, която също беше спомената, уважаеми колеги, няма нищо лошо в нея, но не по начина, по който тя да е изключително скъпа и да се говори за проекти, по които да имаме само щети, санкции и неустойки за България, а накрая да няма нищо друго. Между другото, май през цялото време такава е била целта.
Така че, уважаеми дами и господа, ако не знаете, всички сте член на Европейския съюз и НАТО. Гордейте се с това! С това се гордейте, а не се гордейте с Вашето бивше минало и с комунистическото наследство. Благодаря. (Народният представител Валери Жаблянов иска думата за декларация от името на парламентарна група.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Разбрах, че само Партия „Атака” е имала декларация.
Така че имате възможност, заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми народни представители! Днес започнахме един дебат, който само привидно е за миналото. Това е дебат за бъдещето, за социалното устройство на Европа и на България, за онова социално устройство, което трябва да интегрира принципите на устройство на социалистическа България, на Народна република България, уважаеми колеги, в един модерен и съвременен свят, когато мнозинството от българските граждани получаваха висококвалифицирана медицинска помощ, получаваха висококвалифицирано образование, с което някои днес, с образованието от социалистическа България, достигнаха върховете на Европейската администрация, заеха най-високи постове в Европейската комисия и в други важни европейски институции.
Това само показва, че образованието в Народна република България е било не само идеологизирано и деидеологизирано. То е било на най-високо равнище – образованието в областта на правото, философията и точните науки. Българските инженери изградиха десетки обекти извън територията на Европа – в Африка, в Азия. Българската икономика беше интегрирана не само в Съвета за икономическа взаимопомощ, а в търговската политика, която провеждахме с всички държави от целия свят.
Постиженията на българското стопанство до 1989 г. не могат да бъдат достигнати и днес! Това се дължи на системата на планирането, на системата на планирането на ресурсите и интеграцията в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Защо тогава фалира държавата?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Днес Вие се опитвате с едно елементарно клише, без дори да го разбирате, да поставите до стената историческото развитие на България – най-плодородното, най-плодоносното, най-богатото историческо развитие на България. Вие не можете да подмените съзнанието на хората, които живяха по времето на социалистическия строй, но не за друго – това не е носталгия, това е обективна преценка. Това е сравнение между живота, който хората имаха, и това, което днес им предлага либералнодемократичната безпомощна икономическа идеология. Това е сравнението! И в това сравнение то няма как да бъде подменено чрез уроците в училище!
Днес политическата нестабилност в България, нестабилността на институциите се дължи на липсата на елементарна защита, на елементарна грижа от страна на държавата за всеки неин гражданин. И комунизмът няма нищо общо с тази история! Тази история се дължи на грабежа след комунизма, организиран от десницата, разпределен от десницата – унищожени огромни фондове в селското стопанство и индустрията с помощта на десницата. Мракобесническата философия на приватизацията доведе до тотално разрушаване на цели отрасли в икономиката. Това не може да бъде приписано на комунизма.
И още нещо, комунизмът е една от най-светлите идеологии в историята на човечеството! (Реплика на народния представител Петър Славов.) Комунизмът е идеология, която проповядва равенство между хората.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Ама има закон за това.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Комунизмът е идеология, която дава възможност на всеки човек да бъде равен сред останалите. И аз не виждам защо някой трябва да изнася открити уроци по комунизъм. Комунизмът е нещо съвършено различно от системата на централното планиране и политическите режими, изградени в Източна Европа след Втората световна война.
Съжалявам само за хората, които може би поради неграмотност, липса на исторически познания, смесват политическите режими с идеологиите и икономическото устройство на държавата с някакви конкретни други идеологеми и клишета, които ние днес трябва тук да опровергаваме.
Нашето историческо развитие след Втората световна война беше възходящо и това е общата оценка на цялото ни общество.
Искам да съобщя още нещо. След като бяха закрити лагерите в България, за които вече стана въпрос, и в ден-днешен продължава да функционира лагерът в базата Гуантанамо на територията на друга държава, извън Съединените щати – неясно под каква юрисдикция.
Препоръчвам на всички бъдещи преподаватели в свободните часове в училище да изучават тоталитарния опит на Съединените щати, безпринципното прилагане на международното право, репатрирането на затворници от единия край на света със самолети до другия и задържането им без съд и присъда.
Предлагам повече да не се занимавате със светлата история на социалистическа България по този нескопосан начин!
Предлагам да намерите най-точната оценка, защото Българската социалистическа партия защитава тази история и ще я защитава; защото тя е обективна, нея я има, а Вие нямате никакъв шанс да я изтриете, колкото и открити уроци да преподадете, където и да искате. Хората имат памет, знаят кога как са живели и могат да направят сравнение!
Що се отнася до свободата. Уважаеми колеги от десницата, свободата е постижение на европейската цивилизация. Тя не е даденост за един или друг режим. Индивидуалната свобода е отстоявана във всички режими с цената на живота на десетки, стотици, хиляди борци и граждани. Свободата на българските граждани беше отстоявана от Гео Милев, от Йосиф Хербст, беше отстоявана от Никола Йонков Вапцаров! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Свободата на българските граждани беше отстоявана от десетките и стотици партизани в партизанските отряди, сражавайки се срещу нацистката окупация на България и с нейния съюзнически режим на Симеон Сакскобургготски. Това е фактическата история на българската държава!
Ние от Българската социалистическа партия ще бъдем в този парламент годни напред, за да не Ви позволим да наложите това профанско клише за битката с комунизма! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Надявам се, че приключихме с декларациите – беше идеологически спор.
Това е повод да кажа, че на гости са ни студенти по „Политология” от Великотърновския университет. (Ръкопляскания.) Те могат да направят своя извод.
Продължаваме с въпросите към вицепремиера госпожа Кунева.
Въпрос от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев относно прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование.
Господин Мирчев, имате думата.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът ни е относно прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование. В медиите Вие заявихте позиция, че не бива да бъде отлагано прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование. Стана ясно и това, че като резултат от прилагането на Закона, учениците от І и V клас през първия срок на новата учебна година ще учат по нови учебни програми, но по стари учебници и различни форми на приложения към тях.
Миналата седмица на блиц контрола стана дума точно за това нещо. Фактически Вие поехте ангажимент, че няма да се създаде хаос – да се започне с едни учебници, и да се продължи с други, но явно съзнателно ще създадете този хаос. Учителите вече доста възроптават заради това обстоятелство, заради което Ви призовах миналата седмица в Комисията да си подадете оставката.
През месец май се очаква общинските съвети да определят каква ще бъде новата структура на училищните институции в общините, съответстваща на новия Закон. Това ще стане преди обществото и заинтересованите институции да познават новите образователни стандарти – част от тях още не са факт, в това число и тези за училищна среда и финансиране на образователните институции.
Въпросите са ни: считате ли, че този начин на прилагане на Закона ще мотивира участниците в образователния процес да участват активно и убедено в реализирането на формата на образованието? Убедена ли сте, че този начин на прилагане на Закона и последствията от това прилагане ще утвърдят положителния имидж на образователната реформа, с която се хвалите? Ще повишат ли доверието на гражданите към българската държава и към образованието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Уважаема госпожо вицепремиер Кунева, имате възможност да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Дами и господа народни представители! Господин Мирчев, този разговор е доста предубеден, защото, знам, че има предложение от Вашата парламентарна група Законът да бъде отложен – неговото влизане в сила да бъде отложено. Тоест Вие сте предпоставили какво считате за най-добро.
Подобно мнение обаче не събира подкрепа и аз смятам, че трябва да се концентрираме върху изпълнението на Закона. Друга възможност в една правова държава няма.
Учебниците за І и V клас, където влизат и новите програми, беше първият казус, с който се заех, и нека да Ви кажа за положението, което заварихме с екипа ми. Министър Танев е открил процедурата на 8 януари. По закон срокът за внасяне на проектите за учебниците е седемесечен, тоест изтича на 9 август. Дотогава издателите могат да внасят проектите си. Ситуацията е ясна. Внасянето на проекти е до 9 август и след това процедурата по одобрение и доставка отнема около три-четири месеца.
Няма да коментирам какво е свършено или не от предишния екип. Мисля за по-продуктивно и Ви предлагам и на Вас да обсъдим какво предприемаме оттук нататък при това положение.
Министерството е предприело всички необходими действия за успешното прилагане на Закона и по отношение на осигуряване на учебници за всички ученици за предстоящата учебна година. За тази цел са организирани срещи и дискусии с народни представители, както и с най-широк кръг представители на образователната система – учители, експерти, като са направени експертни анализи.
От разговорите с народните представители от Комисията, която Вие цитирахте, с мнозинството постигнахме разбиране, че макар и сложна, ситуацията има решение и реформата не бива да се отлага.
Проведохме пробни уроци с фокус групи, с учители и ученици за установяване степента на справяне с новите учебни програми при използване на действащите учебници. Изводът беше, че учителите и учениците могат да се справят с новите програми и действащи учебници. Експертите по общообразователни учебни предмети в Министерството на образованието и науката проведоха обучение за прилагане на новите образователни нормативни документи със съответните експерти от регионалните инспекторати по образованието, които, от своя страна, ще обучат учителите във всеки регион по график до края на настоящата учебна година.
Аз и екипът ми проведохме срещи всяка седмица на месец април, като във всяка среща участват около 400 учители от І и V клас – днес също имам такава в София област от няколко региона в страната, за да се вземе предвид мнението на учителската общност.
Проведени са и поредица от разговори с представители на издателства във връзка с предстоящите процедури по одобряване на учебници в съответствие с Наредба № 6.
В резултат на срещите и обсъжданията се установи, че за учебната година може да се използват действащите към момента учебници за І и V клас, с изключение на този по История и цивилизации, където учебната програма е различна.
След обсъждане на създадената ситуация, на 7 април се подписа споразумение между Министерството на образованието и науката и представители на издателства, с което се поемат ангажименти по История и цивилизация, по-рано от този срок – от три-четири месеца, колкото се може по-близо до началото на учебната година учебникът да е факт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Министерството на образованието и науката ще стартира процедура по оценяване на внесените проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Кунева, просрочвате времето. В дупликата ще довършите.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър! Законопроектът за отлагане действието на Закона за предучилищно и училищно образование, внесен от БСП лява България, за който Вие говорите, продължава да не се обсъжда в Комисията по образованието и науката. Срещата и дискусията с народни представители, за която Вие споменахте във Вашия отговор, видимо е проведена само с народни представители от управляващите – в нея ние не сме участвали.
Днес искам да припомня: знае се, че най-същественото, според мен, за успеха на една реформа е отношението към нея на участниците в процесите, отношението на хората, които ще провеждат и тези, които ще бъдат засегнати от нея. Засега реформата в българското образование стартира без политически консенсус, поне с три обществени скандала до този момент, преди фактическото и практическото й прилагане. Ще припомня, че става дума за несъгласията за публично финансиране на частните училища, за новите учебни програми и новите учебници.
Случващото се доказва, че, за съжаление, нашите опасения, споделени още при обсъждането на Закона, са основателни.
Предстои в доста дълъг период от време обществото да се запознава вече съвсем конкретно с една или друга страна на реформата. В продължение на следващите няколко години българските граждани ще осъзнават конкретно и на собствен гръб какво означава новият образователен Закон за тяхното училище и селище, за техните деца и за самите тях.
Предстои преструктуриране на системата, предстои успоредно действие на стари и нови норми, предстои да видим в практиката различните страни на новия Закон, през призмата на различни групи от българското общество и на засегнатите им интереси. В определени отношения, тя няма да е много по-различна от това, което преживяваме в здравеопазването.
Ние гласувахме „против” този Закон, но сме достатъчно отговорни като български народни представители и не ни е безразлично какво е предстоящото, и как то ще се отрази на мотивацията за образование на учители, на ученици и на родители, как ще се променят конкретните условия, при които ще се провежда българското образование. Ако сега сме още на територията на разяснителната работа и на PR-а, много скоро ще бъдем на територията на ежедневната практика в българското образование, именно тя ще поставя днешните и утрешните въпроси. Не Ви завиждаме, защото Вие ще трябва да отговаряте и отговорите, според нас, ще стават все по-трудни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър. Няма да ползвате.
Следва въпрос на народните представители Валери Жаблянов и Стоян Мирчев, относно опитите за политизиране на българското образование.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми народни представители! Този въпрос, който поставяме в момента към Вас, се вписва в рамките на досегашната дискусия, която имахме и касае една важна реалност, а тя е начинът, по който българските деца в началото на ХХІ век ще изучават историята на българската държава и на българското общество през ХХ век, в един сравнително къс от времева гледна точка период, на който биха могли да бъдат дадени обективни исторически преценки и характеристики.
Това, което днес се случва в нашето общество, опитите да се идеологизират оценките за историята на България, опитите да се квалифицира с положителен и отрицателен знак една или друга идеология, не могат да доведат до нищо друго, освен до деформирана представа на учениците в училище за собствената им история, за историята на българската държава и по този начин, те да не бъдат пълноценни граждани и на България, и на Европа, от гледна точка на познанията, които имат.
Искам да обърна внимание върху следното. Когато говорим за изучаване на историята на България след Втората световна война, няма как да не обърнем внимание, че за този период са приети две конституции на държавата – през 1948 и през 1971 г., че коренно е променено държавното устройство през този период, че коренно е променена икономиката, че на няколко пъти са променени моделите на функциониране на икономиката, и тези, които познават функционирането на централната планова икономика и на измененията, които този модел претърпя през 70-те и 80-те години, не могат да бъдат подведени под еднозначното клише „комунизъм”, с което се опитваме да обясним един прогресивен икономически и политически режим.
Обективното изучаване на историята на България след Втората световна война включва не просто идеологическото индоктриниране (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а включва изучаване на Конституцията, изучаване на икономиката, изучаване на постиженията. В рамките на този въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Жаблянов, 23 – 24 секунди вече след времето, моля Ви, задайте си въпроса. Има регламентирани две минути за задаване на въпрос.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаема госпожо Министър, искаме да разберем: каква е политиката на Министерството на образованието по този проблем, тъй като и в досегашните отговори Вие ни информирахте, че става въпрос за външна на Министерството образователна инициатива? Допустимо ли е според Вас, разгръщането на подобни външни образователни инициативи на територията на българското училище, тъй като те могат да бъдат организирани от най-различни страни и то ще се превърне в територия на политически сблъсък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
За отговор вицепремиерът и министър на образованието госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз ще продължа да опитвам, когато говорим за българското образование, да проявяваме повече разум и повече самоконтрол. В така зададения от Вас въпрос, не са посочени никакви факти за идеологизиране на образованието и политизиране на училището.
В отговора си ще представя само принципната позиция на Министерството. В съгласие с Конституцията и законите на България, Министерството на образованието и науката приема за недопустимо осъществяването на идеологическа и политическа дейност в българското училище, както и индоктриниране на образованието.
Новия Закон за предучилищно и училищно образование е напълно недвусмислен в това отношение. Той гласи в чл. 11, ал. 2: „В системата на предучилищно и училищно образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини”. Това обаче съвсем не означава да лишаваме учениците от необходимата им политическа и правна грамотност.
Гражданската компетентност, ако цитирам Европейската референтна рамка за ключовите компетентности, обезпечава хората за пълноценно участие в гражданския живот на основата на познанията, цитирам: „за обществените и политически концепции, и структури”. В тази връзка бих могла да изтъкна факт, че в наскоро утвърдената Програма по история и цивилизации е заложено в осми клас, тоест на една сравнително, но достатъчно осъзната възраст, учениците да познават в общи рамки и да могат да разграничават на концептуално ниво основни политически доктрини – консерватизъм, либерализъм, социализъм и анархизъм.
Идеята, която стои зад провежданата от МОН образователна политика, е, че училището трябва да подготвя децата за активно и отговорно гражданско участие в обществените процеси. Тази цел се постига като, от една страна, се даде солидна теоретична база, а от друга се възпитава критическо и съзидателно мислене. Това са необходими предпоставки, за да може един ден, когато достигне необходимата интелектуална и емоционална зрялост, ученикът да е в състояние да формира гражданска позиция и собствени политически възгледи.
Не мога да се съглася, че това представлява опит да се политизира или идеологизира образованието. Това е стъпка към изграждането на гражданско общество, което е гарант за правовата държава.
Децата са много по-умни, отколкото понякога имаме тенденция да разчитаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика, заповядайте господин Мирчев. Две минути!
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Тъй като казахте, че не излагаме факти – преди малко отговорихте на въпроса за инициативата „Запознай младите с комунизма”, където едностранчиво и пропагандно се говори за един...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По този въпрос министърът даде отговор...
СТОЯН МИРЧЕВ: Не ме прекъсвайте, трябва да задам и аз въпрос.
Там става въпрос за лишаване от активната обективност за запознаване с фактите и за политическо мероприятие. Инициативата е на евродепутата Андрей Ковачев, но Вие сте изпратили Ваш заместник министър да бъде част от цялото това мероприятие. Ще Ви прочета две изречения от това мероприятие. Даниел Митов – Ваш колега, е заявил, че: „Фактите за комунизма трябва да намерят своето място в новите учебници и да разсеят митовете, които продължават да се внушават в обществото”, тоест той иска да пренапише историята. Също е поет ангажимент да се изгради концепция, която трябва да се съдържа в учебниците по история, както и кои български историци могат да пишат учебниците. Това вече малко ми напомня на фашизма, когато определяме кой какво ще пише. (Шум и реплики.)
Нарушава се Законът – „Нито една политическа партия или идеология не може да бъде обявявана или утвърждавана с държавна”, а Вие точно това се опитвате – да утвърдите Вашата идеология.
В Закона за предучилищното образование се казва: „В системата на предучилищното и училищно образование, не се допуска налагане на идеология, а това се случва.”
В Закона за закрила на детето: „Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически дейности” – което се е случило.
Защо допускате отново разделение на нашето общество и то в училището? Защо допускате за възраждане на фашизма? Защо си затваряте очите за учебниците и за хаоса, за който стана дума преди малко – разбрахме, че сте го направили съзнателно? Ако и това правите съзнателно, наистина имайте малко свян и намерете сила да си подадете оставката, а не унищожавайте системата на българското образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Мирчев, почти в рамките на шегата се чудех, изброявайки какви могат да бъдат политическите системи, дали пък Вие не сте си избрали анархизма? Преди малко ги изброих. (Реплика от народния представител Стоян Мирчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се обаждайте от място.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Защото това, което Вие предлагате, български министър да не спази Закона, за мен не почива на никаква...
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Не го спазвате.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Напротив, точно това правим.
Законът трябва да се приложи и той ще се приложи така, както Министерството на образованието стриктно следва неговата буква, неговия дух. Разбира се, съзнаваме, че не е идеална ситуацията, в която заповедта е закъсняла, но това няма да ни попречи да приложим Закона. Ако Ви интересува малко историята на Министерството, мога да Ви кажа, че и друг път е имало такива случаи. Учителите ще се справят, учениците ще се справят, родителите са на наша страна.
Сега относно изучаването на комунистическия режим. Не зная защо това толкова Ви притеснява. Децата трябва да знаят – трябва да знаят, че има „Белене”, че има „Куциян”, затова има факти – те ще отидат, ще ги видят в музеи. Няма нищо общо с инициативата на това, което е направил евродепутатът Андрей Ковачев. Неговата инициатива беше дори на географски различно място, защото беше проведена в Брюксел. Смятам, че обсъждането на въпроси, които са свързани с нашата история и обективния поглед, само ще помогнат на децата.
Малко за новите проекти за учебни програми. В края на първи гимназиален етап – десети клас, за изучаване на националната ни история са 126 часа – три часа и половина седмично. Предстои представянето за обсъждане на тези учебни програми, като в тях е заложено обективно и задълбочено проучване на периода на комунистическия режим.
Ще подчертая още нещо. Историята не е точна наука и в преподаването на историята винаги, при все пълния стремеж за обективност, има някакъв оценъчен елемент. Това е нормално и отговаря на динамиката на обществените процеси. Затова нека бъде ясно: политиката на МОН е, че българското образование трябва да осъжда еднакво всички човеконенавистни доктрини и режими и всички актове на безчовечно отношение. Ако това не Ви харесва, проблемът наистина не е мой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последният въпрос към госпожа Кунева е от народния представител Валери Жаблянов относно стандарта за предучилищното образование.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател! Въпросът, който искаме да поставим, е свързан с прилагането на новия Закон за предучилищното и училищното образование и последствията от него. В новия Закон е предвидено въвеждането на задължителна предучилищна подготовка за всички деца като всички сме наясно, че затова няма необходимите материални условия. Тези доводи бяха изтъкнати и по време на обсъждането на самия закон. Неколкократно в срещите, които имахме с Вас, се аргументирахте с факта, че Народното събрание е гласувало закон, който Вие сте получили и трябва да го изпълнявате.
Този Закон се оказа тежък и проблемен не само по отношение на учебниците, а и по въпроса, който днес поставяме, тъй като предучилищното образование, предучилищната подготовка става задължителна, а за нея няма нито необходимата материална база, нито необходимите преподаватели. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г. Българската социалистическа партия предложи влизането на Закона в сила да се отложи с една година, обстоятелство, с което Вие не се съгласихте и казахте, че има всички необходими условия той да бъде въведен.
Интересува ни: считате ли, че към момента може да бъде въведено задължително предучилищно образование в България; считате ли, че има контролни механизми, които могат да установят възможността учениците да се обучават и предучилищното образование да се осъществява в домашни условия, както предвижда Законът? Кои са институциите и механизмите, които ще верифицират дали се провежда такова образование и каква стойност има удостоверението, което трябва да бъде издадено за записване в училище на децата, постъпващи в училища от предучилищния етап? Това са въпроси към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Жеблянов, поне съм сигурна, че този Закон ще се радва на постоянен и настойчив интерес от страна на парламентарния контрол. Мисля, че това в последна сметка е шанс той да работи още по-добре. Благодаря Ви.
Проектът за ДОСПО, както гласи съкращението му, предвижда самостоятелна организация да се провежда по заявено желание на родителя – това е за предучилищното образование, след одобрение на експертна комисия в Регионалното управление по образование, като за включване в такава организация родителите трябва да представят програма за развитие на детето, което задължително съдържа: първо, избраните методики и подходи, съобразени с възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето, гарантиращи постигането на целите от Закона за предучилищното и училищното образование; примерно разпределяне на теми за постигане на знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищно образование, определени в Проекта със съответната възрастова група; списък на избраните познавателни книжки и учебни помагала.
Проектът за стандарта, за който Вие питате, предвижда постижение на дете, включено в самостоятелна организация, да се определят от учители в детската градина или в училището. Критериите за проследяване на постиженията са в съответствие с компетентностите – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищно образование, определени в приложение към Проекта. Дете, включено в самостоятелна организация, което не постига тези компетентности, от следващата учебна година се включва в целодневна, полудневна или почасова организация по избор на родителите.
Проектът на стандарт предвижда детската градина, съответно училището, да издава удостоверение за задължително предучилищно образование за децата от подготвителните възрастови групи, които ще постъпят в първи клас през следващата учебна година.
Във връзка с разпоредбите на Закона, в случай на липса или недостатъчна готовност на детето за училище, което Вие питате, могат да бъдат предприети следните мерки: предоставяне на подкрепа за личностно развитие на детето за развиване на способностите и уменията му; отлагане по обективни причини на задължителното обучение в първи клас за деца със специални образователни потребности, но за не повече от една учебна година.
Финансирането на дейностите на детските градини се извършва със средства от държавния бюджет и със средства от бюджета на съответния финансиращ орган. Средствата от държавния бюджет се предоставят чрез стандартите за финансиране на делегираните от държавата дейности. В процес на разработване е стандартът за финансиране на институциите, с които ще бъдат определени условията и реда за финансиране на дейностите в предучилищното образование, включително почасова и самостоятелна организация.
Искам да кажа, че със стандартите не сме закъснели. Следим сроковете и смятам, че ще бъдат предоставени навреме. В момента точно този стандарт е качен на страницата за обществено обсъждане. Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Госпожо заместник министър-председател, благодаря за отговора. Искам да обърна внимание върху следното, че той беше подробен и се придържаше към Закона и към намерението в стандартите да бъдат развити всички законови постановки, но не са рядко случаите, когато Законът се разминава фундаментално със социалната практика, с материалните възможности и с обществените условия.
Струва ми се, че сферата на предучилищното образование е точно такъв случай. Често пъти тя е подценявана. Аз не знам дали си спомняте, че този дебат беше актуален в българското общество преди две или три години, когато отново се заговори за задължителна предучилищна степен.
Днес ние отново имаме задължителна предучилищна степен, без да имаме необходимите материални условия за това и това е факт. Искам да препоръчам да възложите на експертите в Министерството да подготвят някакъв по-задълбочен анализ как това ще се отрази на съществуващата структура на предучилищното образование в момента.
Вторият въпрос, който е свързан с издаването на документ. Няма да се учудим, ако голяма част от децата предпочитат да останат вкъщи и да се подготвят по така наречените „индивидуални програми”, които не е ясно кой ще ги подготвя. Вие нали си представяте във всяка една детска градина да започнат да разработват индивидуални програми за децата, които не са постъпили, така както е подготвен Законът? Няма нищо лошо в това да имаш закон. Така, както е подготвен Проектът на наредбата, те са извън условията в момента за осъществяване на такава дейност.
Най-вероятно голяма част от българските деца ще получат един фиктивен документ, с който ще отидат в първи клас в българското училище, който няма да има никаква стойност.
Нашият аргумент, когато и при приемането на Закона ние приехме тези постановки, беше, че няма смисъл да се приемат закони, които не могат да бъдат изпълнени и създават в населението песимизъм по отношение на системата за образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Жаблянов.
Госпожо Кунева, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Жаблянов, предполагам сте наясно, че и по Оперативната програма точно за предучилищното образование очакваме подкрепа и тя ще се получи, защото една от осите се занимава точно с това.
Така че усъвършенстването на базата, в която децата ще учат, е нещо, което е заложено в плановете.
Предлагам Ви, сега на финала това е моят последен въпрос и последното ми участие в парламентарния дебат, все пак да излезем от негативното отношение към Закона.
Контролирайте как се спазва Законът. Продължавайте със своята настойчивост за подготовката за неговото влизане в сила. Но непрекъснато повтаряне, че не Ви харесва този Закон, не носи полза на българското образование.
Няма да говоря за това колко много експерти и служители на Министерството на образованието и науката разочаровате по този начин. Не го правете, дайте да обединим усилията си, за да може Законът да стартира както трябва и да направим всичко възможно, за да може той да се прилага така, както изискват и духа, и буквата му.
Благодаря. Желая Ви приятен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз.
Това беше последният въпрос към вицепремиера и министър на образованието госпожа Меглена Кунева. Пожелаваме Ви приятна работа.
Преминаваме към следващите въпроси, които са към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първият въпрос, на който той ще отговори, е въпрос от народния представител Васил Антонов относно преобразуването на жп гара Долни Дъбник от гара в спирка.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми Министър Московски! За твърде много голям брой населени места от плевенските общини и Плевенска област жп транспортът се явява сигурно и достъпно средство за превозване на хора и товари, а в голяма степен и единствено средство, особено в зимните сезони.
През първия Ви мандат на управление Държавно предприятие „Железопътна инфраструктура” прояви много съмнителна активност и опита да закрие гара Горни Дъбник, от което щяха да произтекат различни неудобни последици. Вие се намесихте в този период авторитетно, в резултат донякъде и на протестните действия на населението, реакцията, която ние имахме, и предотвратихте това да се случи.
В разгара на зимата тази година – през февруари месец, обаче отново се прояви тази съмнителна активност от „Железопътна инфраструктура” – държавно предприятие, да направя уточнение, и отново се направиха опити да бъде закрита гарата в Горни Дъбник. Редица неприятности ще произтекат от това. Искам да изброя само някои от тях.
Това, че гарата ще бъде унищожена, срутена и разграбена, никой от нас няма съмнения.
Искам да напомня, че тук е един от основните складове на друга държавна структура – Държавен резерв, на които бяха наскоро завършени пълните ремонти. Съответно тук, при него, железопътният транспорт спира до нея, има отклонение. Има осем портални крана. Тук се товарят вагони както за БДЖ, така и фериботни вагони. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам с последно изречение.
Наред с това искам да спомена, че училището в Долни Дъбник моментално ще бъде закрито със спирането на гарата и превръщането й в спирка, да не говорим, че три от общините в този район основно се обслужват от тази гара.
Моят въпрос към Вас, господин Министър, е: какви мерки ще предприемете в посока на това жп гара Горни Дъбник да не бъде преобразувана в спирка и по този начин да бъде унищожена и затруднено населението и обезлюдени няколко села в този район? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Антонов! През последните десетилетия, основно последните две, драстично е променена структурата на пътнико- и товаропотоците в Република България, вследствие на което има голямо намаление на интензивността на влаковото движение и обемите на работа, извършвани с железопътен транспорт. Това налага да се преведе капацитетът на железопътната мрежа в съответствие с тези обеми, да се редуцират неефективни и ненатоварени обекти на железопътната инфраструктура, които със съществуването си генерират основно само разходи, без да допринасят дори и косвено за изпълнение на дейностите, за които са вменени и са за изпълнение в Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Преди да се пристъпи към каквато и да е промяна на статута на някои от гарите, се извършва анализ от компетентни експерти, които на място се запознават с конкретните условия, правят проучвания и взимат под внимание всички доводи, които биха способствали за вземане на решение в една или друга посока.
За разглеждане статута на гара Горни Дъбник са проведени три такива комисии. Първата на 5 юни 2013 г., втората на 20 януари 2015 г. и последната на 17 февруари 2016 г. И трите комисии са установили, че прилежащите към гарата индустриални клонове, включително и базата на Държавната агенция за държавен резерв и военновременни запаси, не са обслужвани с железопътен транспорт през последните повече от осем години, като за този период дори няма отправени искания до Национална компания „Железопътна инфраструктура” за извършване на технически надзор в тях. Това ясно показва отношението на собствениците на железопътните клонове за обслужването им с железопътен транспорт. Нещо повече, без да е извършен такъв дълъг период техническият надзор на железния път на тези индустриални клонове, включително и на държавния резерв, следва обосновано да приемем, че те са вече опасни за извършване на превози с железопътен транспорт върху тях. В изтеклите три години от провеждането на първата комисия до днес нито един от лицензираните железопътни превозвачи, които извършват жп превози извън Държавната компания БДЖ в Република България, не е заявило какъвто и да е интерес и намерение за обслужване на свой клиент на територията на тази железопътна инфраструктура.
Последната комисия, разглеждала статута на гара Горни Дъбник, освен другите предложения за решения, които е направила, е предложила и удовлетворяващ вариант, при който е предвидена възможност за обслужване на базата на държавния резерв с железопътен транспорт в случай на възникване на такава необходимост. Но към момента не е.
Уведомявам Ви, че към днешна дата окончателно решение за промяна на статута на гара Горни Дъбник не е взето.
Уверявам Ви също, че в бъдеще каквито и решения да се вземат, касаещи статута на гарата и обслужването на жителите на село Горни Дъбник с железопътен транспорт, са неоснователни. Пътническите влакове, които сега спират по разписание на гарата, ще продължат да спират и в бъдеще, а за пътниците, изчакващи пристигането на влаковете, ако се вземе решение да бъде променен статутът на спирка, а не гара, ще бъдат поставени всички необходими съоръжения, за да удовлетворят необходимостта от ползване от страна на пътниците – пейки, навеси и така нататък, които ще са защитено място и от атмосферно влияние. Но към момента такова решение не е взето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заповядайте, господин Антонов, за реплика.
Ще помоля колегите – по-стегнато, за да се вписват във времето, за да можем в рамките на контрола да свършим с въпросите към министър Московски.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Московски! Благодаря за отговора. Разбирам, че още не взето такова решение. Препоръчвам Ви още една крачка смелост, за да предотвратите евентуално вземането на подобно решение и да бъде закрита гарата. Последствията, повярвайте, ще бъдат много сериозни по отношение на населените места и селата, а още по-сериозни ще бъдат и от гледна точка на това, че населението, хората, които са там, а и ние самите ще се организираме към гражданско неподчинение, за да предотвратим такова решение.
От друга гледна точка, прави впечатление и друг факт. В хората остава впечатлението, че именно складовете с порталните кранове, с разтоварищата, с площадките са твърде апетитни за някои. Аргументите, които дават от „Железопътна инфраструктура”, че са износени – железопътният състав и други, не са сериозни, защото по този жп състав именно става придвижването в посока Варна – София. Така че сигурно има неудобство, сигурно има разходи. Нямаме съмнение в това, но ролята на държавата е именно в този аспект за жп транспорт е именно превозът на хора, и то достатъчно сигурен.
Ако бъде закрита тази гара, това би било един много сериозен удар. Повярвайте, аз съм убеден, че Вие сте много наясно с последствията и това, което ще се случи. Вярвам в мъдростта на Вашето решение да отстоите позицията и да задържите гара Горни Дъбник. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Атонов.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Нямате желание – мисля, че всичко е ясно по отношение на гара Горни Дъбник.
Преминаваме към следващото питане от народния представител Искрен Веселинов относно разликата в инфраструктурното развитие на регионите.
Заповядайте, господин Веселинов, и Ви моля да се придържате към времето.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, поводът за настоящото питане беше появилата се преди около 2 месеца информация за отпадането от намеренията на Министерството за реконструкция на железопътния участък Видин – Медковец, един от малкото сериозни инфраструктурни обекти в Северна България. Едновременно с това бе обявено, че няма да има икономии от последния лот на автомагистрала „Струма” и въпреки отпадането на предвидения 15-километров тунел няма да има възможност да бъдат насочени средства за изграждане автомагистрала „Хемус”. Това създава усещането в хората от Северна България, че инфраструктурните проекти, които са важни за развитието на този регион, остават извън вниманието на правителството за целия следващ планов период. Това, разбира се, се развива на фона на драстично изоставане по принцип на инфраструктурата в Северна България в сравнение с тази в Южна България, на едно много по-лошо и по слабо икономическо развитие поради тази причина, на по-висока безработица. Факт е, че обезлюдяването в Северна България в мандатите на последните две правителства е в порядъка на около 14%. Този темп на обезлюдяване е 3 пъти по-бърз, отколкото е в Южна България. Следва да отбележим, че средствата от структурните фондове на Европейския съюз имат за основна задача да намаляват разликата в развитието на регионите, а в българския случай се получава точно обратното.
Във връзка с горното бих искал да задам следните въпроси, уважаеми господин Министър:
От влизането ни в Европейския съюз колко обекта и на каква стойност са били финансирани от Оперативна програма „Транспорт” в Северна България и колко и на каква стойност – в Южна България?
До края на настоящия планов период, съгласно предвижданията Ви, колко обекта и на каква стойност ще бъдат финансирани в Северна България и колко – в Южна България?
Кои са инфраструктурните проекти, чието реализиране Вашето мнение ще дадат тласък за преодоляване на катастрофалното изоставане на Северна България? Как ще бъде осигурено финансирането за тях?
Най-накрая искам да задам един принципен въпрос – не считате ли, че този начин на разпределение на средствата от оперативната програма води всъщност до противоречие с принципите в Европейския съюз? В тази връзка не смятате ли, че трябва да има механизъм, който да компенсира Северна България за систематичното неглижиране на нейните нужди от инфраструктура през годините?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов – интересен въпрос.
Думата има министър Ивайло Московски – пет минути, в режим на питане сме.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Веселинов! Проектните предложения, които се предвижда да бъдат финансирани по приоритетни оси в Оперативна програма „Транспорт” за района на Северна България са, както следва.
По Приоритетна ос 2 – „Развитие на пътната инфраструктура по основната и разширена трансевропейска транспортна мрежа”:
Първо, подготовка на проект за изграждане на автомагистрала „Черно море” на стойност 1 млн. 325 хил. 268 евро.
Второ, подготовка на проект за изграждане на път Русе – Велико Търново.
Трето, изграждане на автомагистрала „Хемус”, етап I, от автомагистрала „Хемус”, А-2 – Ябланица до път II-35; етап II, от път II-35 до път Е-85 – 85 км, и етап III от път Е-85 до автомагистрала „Хемус” – А-2 – Белокопитово, обща стойност 780 хил. евро. При наличие на остатък от средства по „Струма” – стои в списъка този проект, ще бъдат прехвърлени. Към днешна дата между другото все още не е ясно дали ще има икономия от автомагистрала „Струма” или не.
По Приоритетна ос 3 – „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт”. Тук се предвижда изграждане на интермодален терминал в Северен централен район за планиране на регионалното развитие в България – Русе, планирано приключване през 2018 г., индикативна стойност на строителството 22 млн. евро.
По Приоритетна ос 4 – „Иновации в управлението и услугите, внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта”. В тази приоритетна ос ще се изпълняват проекти за развитие на информационни системи в корабоплаването, надграждащи съществуващите системи и системите в процес на изграждане, доставка на специализирани плавателни съдове, развитие на информационни системи за управление на автомобилния трафик, модернизация и изграждане на съоръжения за приемане и третиране на отпадъци в българските пристанища с национално значение, повишаване на качеството на аеронавигационните данни и информация и подобряване на управлението на околната среда в областта на гражданското въздухоплаване, развитие на системи за управление на железопътното движение, изграждане на GSM-R мрежа, вътрешни глобни пътища и пристанища. Бюджетът е 7 млн. 785 хил. 588 евро.
За проекти с общо значение за Северна и Южна България бюджетът на цялата приоритетна ос е 60 млн. 384 хил. 520 евро. Казвам го като общо, тъй като и към момента все още се идентифицират конкретни проекти в областите, които изброих.
Общо потенциалните инвестиции за Северна България по Оперативна програма „Транспорт” към тази ос – говоря за Северна България, са 31 млн. 110 хил. 856 евро.
Проектните предложения, които се предвижда да бъдат финансирани по приоритетни оси в района на Южна България, са както следва.
Приоритетна ос 1 – „Развитие на железопътната инфраструктура по основната и трансевропейска транспортна мрежа”.
На първо място, рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, фаза II, планирано приключване – 2020 г., дължина на трасето – 307 км, проектна скорост – до 200 км/ч, индикативна стойност на проекта 320 млн. евро.
На второ място, модернизация на жп участъка София – Септември, с дължина на трасето 30,55 км, разделена на два участъка: Елин Пелин – Ихтиман, и Ихтиман – Септември, с дължина на трасето 44,79 км, с проектна скорост – до 200 км/ч, индикативна стойност на проекта – 740 млн. евро. Планираното приключване е през 2021 г.
На трето място, подготовка на проект „Модернизация на жп линията Радомир – Гюешево”. Началото и краят на техническата помощ на проекта са 2017 – 2020 г., дължината на трасето – 88 км, проектна скорост – до 120 км/ч. Индикативната стойност на подготовката на проекта е 5,8 млн .евро.
По приоритетна ос 2 – „Развитие на пътната инфраструктура по основната и разширена трансевропейска транспортна мрежа”.
На първо място, автомагистрала „Струма”, лот 3 – Благоевград – Сандански, планирано приключване – през 2020 г., индикативна стойност 750 млн. евро.
Лот 3 – включва строителството на автомагистралата с приблизителна дължина от 62 км, разделена в 4 договора за строителство: лот 3.1. от Благоевград до Крупник – 17 км, тунел при село Железница с дължина 2 км с прилежащи съоръжения; лот 3.2. – от Крупник до Кресна с дължина 21 км, лот 3.3. – от Кресна до Сандански – 23 км.
На второ място, тунел под връх Шипка, фаза 2 от проект „Обход на град Габрово” с тунел под връх Шипка, пети етап, на обща стойност 150 млн. евро. Проектът е под условие – при наличие на средства от Оперативна програма „Транспорт”, тъй като зависи от евентуална икономия след проведени търгове за автомагистрала „Струма”.
По Приоритетна ос 3 „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници, товари и развитие на устойчив градски транспорт”, на първо място, изграждане на трети метродиаметър на метрото в София – бул. „Ботевградско шосе” – бул. „Владимир Вазов” – Централна гара – „Овча купел”. Индикативната стойност е 433 млн. евро.
Разширяване на втория метродиаметър от „Джеймс Баучер” до кръстовището на „Черни връх” с индикативна стойност 11 млн. 200 хил. евро.
По първите два поставени въпроса Ви представям и следната информация:
По Оперативна програма „Транспорт” от 2007 до 2013 г. общата стойност на инфраструктурните проекти в Южна България е 2 млрд. 679 млн. 138 хил. евро. Общата стойност на инфраструктурните проекти в Северна България е 108 млн. 437 хил. 867 евро. Общата стойност на инфраструктурните проекти, попадащи и в Северна, и в Южна България – има такива, е около 36 млн. евро.
Предвидени инвестиции по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”, общо потенциалните инвестиции за Южна България са 2 млрд. 410 млн. 144 хил. евро. За проекти с общо значение за Северна и Южна България – 60 млн. 384 хил. евро и общи потенциални инвестиции за Северна България 31 млн. 110 хил. евро.
По отношение на конкретните проекти, които биха могли да допринесат за развитието на Северна България, считаме, че следва приоритетно да се работи по развитието на пътните връзки София – Варна, Русе – Търново, Видин – Благоевград. Необходимо е също така приоритетно да се търсят начини за модернизация на жп линиите Русе – Варна, Карнобат – Синдел, с цел изграждане на надеждна жп връзка между основните пристанища в страната.
Успоредно с това за Министерството е важно привличането на допълнителни инвестиции в пристанищата с оглед увеличаване на транзитния пътнически и товарен трафик.
По отношение разпределението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, през настоящия програмен период трябва да се има предвид, че то е свързано с необходимостта от довършване на вече започнати определени проекти и направления. Затова основната част от средствата отиват там.
По отношение финансирането на инфраструктурата сме на мнение, че трябва да се търси решение, то да бъде елемент от актуализирана транспортна стратегия, която да се изпълнява последователно във времето и да търси, включително и различни източници на финансиране извън оперативните програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Веселинов, имате две минути за два уточняващи въпроса към министър Московски.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, благодаря за гъвкавия подход, който предприехте, защото беше важно да се чуе като цяло информацията по този въпрос.
Всъщност, ако трябва да резюмираме, в предишния планов период Северна България е получила 30 пъти по-малко инвестиции, 30 пъти по-малко, отколкото Южна България! В следващия планов период ще получи 95 пъти по-малко! Тези цифри просто са потресаващи като разлика и съответно като различна възможност за развитие на двете части от все още интегралната българска територия!
Няма да се възползвам от правото си на допълнителни отговори. Мисля, че министърът беше изчерпателен и темата на питането ми не е да задълбаваме в конкретика.
Мисля, че като цяло управлението и ние, като парламент, трябва да осъзнаем огромното значение за тези средства за инфраструктура за развитие на регионите. Да започнем активен диалог за изготвяне на нов вид концепции и нов вид подход за финансиране на регионите, така че разликите във финансирането да се стопят, да има някакъв вид регионална справедливост, защото всички граждани на България имат право на достъп до съвременна инфраструктура и съответно във всяка точка на страната бизнесът би следвало да има държавната подкрепа именно чрез инфраструктурата. Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Министър Московски, три минути за отговор, макар че това не бяха въпроси, а констатации.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз съм абсолютно съгласен и се присъединявам към заключението, което направи господин Веселинов. Считам, че държавата и бюджетът й трябва да намерят механизъм, който малко от малко да балансира нивото на инвестиции в Северна и Южна България. действително разликата е драстична!
Обяснението е, че трябва да бъдат завършени започнатите проекти, които са тежки, големи и в много случаи излизат извън рамките на един политически цикъл от гледна точка на мандата. Не е правилно според мен на парче да се реализира един проект и средствата да се преместят в друг регион, където пак на части да се реализира друг проект. По-добре е да се завърши нещо започнато. Понеже тези проекти изискват по-дълго време, затова така стои във времевия порядък инвестиционната програма.
Абсолютно категорично съм на мнение, че трябва да се намери моментът и през следващите няколко години да има компенсаторен механизъм – дали през бюджета, или чрез целеви заемни средства, да се балансира инвестиционният процес и в Северна България, тъй като хубавото тук е, че като проектна готовност сме на добро ниво. За железопътната инфраструктура имаме готов проект на идейна фаза Мездра – Горна Оряховица, което касае направлението София – Варна. Има готов проект Видин – Медковец, както и продължението към София, макар че това наистина е много, много скъп проект.
Колегите от Пътната агенция и съответно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството също имат доста голяма проектна готовност по пътните отсечки. Предполагам, че и другите министерства – на икономиката и на околната среда и водите, имат проекти, касаещи Северна България. Обща задача на всички нас е да настояваме да има механизъм, който да балансира инвестиционните процеси, особено в инфраструктурата, и за Северна България.
Ясно е, че когато завършим проектите в Южна България, ще насочим вниманието си към Северна България. Тогава ще се получи обратното – голяма част от инвестициите ще текат към Северна България, но ако чакаме това да се случи само през оперативните програми, ще отнеме много време. Аз съм на мнение, че този процес си заслужава да се ускори, включително и със заеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Московски.
Господин Веселинов, ще изразите ли мнение към отговорите на министър Московски?
Заповядайте, имате две минути.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря. Ще бъда съвсем кратък.
Разчитам на думите на господин Московски да започне осмислянето на такъв механизъм и той да не бъде символичен – с десетки, а със стотици милиони, защото времето не чака. Времето от 2007 г. до момента и до края на следващия планов период, тези години са загубени за Северна България. Това е бягство на инвестиции, бягство на хора. След това дори налети в голям обем инвестиции не биха възстановили щетите, които сега се причиняват.
Освен това очакваме през следващите планови периоди да има доста по-малко пари за инфраструктура, тоест при всички случаи трябва да се търсят алтернативни форми на финансиране и да не разчитаме единствено на европейските фондове. Разчитаме на господин Московски и на Регионалното министерство, към което имам същия въпрос и се надявам на следващия парламентарен контрол да получа отговор, да тръгне диалогът за компесаторния механизъм, защото всички на север от Балкана чакат нещо такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Следващият въпрос към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е от народния представител Георги Търновалийски относно идеен проект за железопътен възел Пловдив, трасето гара Пловдив – гара Филипово.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Министър, в приемната ми в Пловдив към мен се обърнаха група строителни инженери и архитекти с позиция относно трасето централна гара Пловдив – гара Филипово. От местния печат разбрали, че през декември 2015 г. Eкспертния технически съвет на Държавно предприятие НКЖИ, е одобрил идеен проект за железопътен възел Пловдив, като част от жп трасето София – Бургас. Стойността на проекта е 321 млн. лв. Според публикациите с него се решава проблемът с пресичането на улици с релси чрез изграждането на нова железопътна естакада. За изолирането на шума от преминаващите влакове са предложени специални съоръжения.
Специалистите подчертаха, че няма нужда от този проект с множество логични аргументи относно ефективността. Техните изчисления сочат, че натоварването на трасето централна гара Пловдив – гара Филипово е малко, а от години нито един влак от и за Бургас не минава през тази гара, съответно през града. Архитектите пък критикуват предвидените в проекта 15-метрови шумоизолиращи стени. Те смятат, че подобни съоръжения не са в хармония с околната архитектура на тази градска част и тази градска част ще заприлича на индустриална зона.
Експертното становище на инженери и архитекти е, че изпълнението на проекта с изграждането на естакада е сложно, трудоемко, ще отнеме минимум три години за сметка на пловдивчани.
Господин Министър, моят въпрос е: има ли изготвен икономически анализ на цитирания идеен проект, одобрен от техническия експертен съвет на Държавно предприятие НКЖИ, който да обосновава ефективността от бъдещата му реализация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър, за отговор на въпроса, поставен от господин Търновалийски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Търновалийски, трасето на линията в участъка Пловдив – Филипово е разположено изцяло в градска територия. Съществуващото ситуационно разположение на железния път позволява движението на влаковете между гарите Пловдив – Филипово, да се извършва със скорост до 85 км в час. В идейния проект е разработен вариант за цялостно удвояване на линията в това междугарие и изграждане на жп спирка в района на стадион „Марица” с оглед на следните предпоставки: подчертан инвеститорски интерес за развитие на индустриален клон „Царацаво”, град Пловдив и обслужване с железопътен транспорт на крупни производители като „Либхер”, „Сокотаб” и други. Потенциал за развитие на пътнически превози с влак на територията на жп възел Пловдив, използвайки основните предимства на този масов транспорт на територията на град Пловдив за обслужване на приблизително 4200 души, работещи в „Либхер”, „Сокотаб”, КЦМ, „Агрия Инс Ойл”, „Вюрт Електроникс”, ИББ и завода в Шишманци. Повишаване на безопасността и икономия на времето при пресичане на жп линията през изграждане на жп естакада и премахване на прелезите на булевард „Пещерско шосе” и булевард „Свобода”, както и на булевард „Шести септември”.
В съответствие с прогнозата за бъдещото увеличение на трафика, времето, през което бариерите са спуснати, се определя от преминаването на 29 чифта влака и на 5 изолирани локомотива – общо 63 пъти се пуска бариерата на денонощие. При многократни и краткотрайни прекъсвания на автомобилното движение за средно седем минути на влак, автомобилният трафик няма да може да се извършва общо за период около 441 минути за денонощие за всеки един от трите прелеза.
Идейният проект за развитие на жп възел Пловдив е представен пред обществеността на град Пловдив на 20 август 2015 г. в Дома на културата „Борис Христов”. Експертен технически съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура” разгледа и прие с Протокол от 20 ноември 2015 г. проектната разработка. Идейният проект е внесен за съгласуване от община Пловдив през месец януари 2016 г. За целите на проекта е разработен анализ на разходите и ползите, включително и финансов анализ, икономически анализ и оценка на риска. Основните ползи за потребителите от осъществяване на този проект са в размер на 71,4 млн. евро, разпределени както следва: спестено време – 36,3 млн. евро; спестени разходи на пътниците – 3,1 млн. евро; спестени разходи за превозвачи – 15,9 млн. евро; получени разходи на превозвачи – 13,1 млн. евро; безопасност или намаляване на пътно-транспортни произшествия – 0,8 млн. евро; намаляване замърсяването на въздуха от вредни емисии – 1,2 млн. евро (председателят дава сигнал, че времето е изтекло); намаляване на климатичните промени – 1 млн. евро. Стойността на спестеното време за целия проект за периода 2016 – 2045 г. е в размер на 180,1 млн. евро, като частта за същия показател само за жп възел Пловдив е в размер на 150 млн. евро, или 82,8% от проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето, господин Министър. В дупликата ще можете да отговорите.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Приключвам. Само още едно изречение.
Анализът е приет с Протокол от 4 декември 2015 г.
Поради ограничения финансов ресурс на Оперативна програма „Транспорт” към настоящия момент не се предвижда стартиране на този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще помоля колегите и министър Московски по-стегнато, за да можем да не Ви разкарваме другия петък за нови въпроси, да довърши докрай.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Господин Министър, въпросът, свързан с тази линия през града има решение. Тези проблеми имат решение и то е, както го наричат специалистите, така наречената „източна връзка” с гара Тракия през съществуващия мост на Марица и от там на Филипово. Информацията, която изнасяте, за големия инвеститорски интерес и нуждата от превозване на товари, както и на работещи 4200 – това, което цитирахте, и останалото по анализа, с който аз не съм запознат и с интерес ще се запозная, според специалисти не кореспондира много с действителността и с фактите, които се изнасят.
Ясно, няма да бъде финансиран този проект, тогава остава открит въпросът какъв е смисълът да се прави такова проектиране, като то просто няма да бъде реализирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Господин Министър? Виждам, че не желаете дуплика.
Следващият въпрос към министър Ивайло Московски е от господин Гьоков относно състоянието на Български държавни железници.
Заповядайте, господин Гьоков.
Бъдете по-експедитивен, за да дадем възможност и на другите двама колеги да зададат въпросите си.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги народни представители! За всички е ясно, че финансовото състояние на Българските държавни железници не е цветущо. Тревогата за дружеството идва и от наскоро приетите промени в Закона за железопътния транспорт, особено в частта, където се либерализира пазарът и се дава възможност за навлизане на чуждестранни превозвачи на българския пазар. Всяка железопътна компания от Европейския съюз при интерес, желание и възможност може да пусне свои влакови композиции по нашите линии, разбира се, след като си плати съответните инфраструктурни такси. А това, повярвайте, ще се случи, особено след рехабилитирането и подновяването на редица участъци от железопътната ни инфраструктура. Именно тези рехабилитирани направления са едни от най-печелившите за държавната железница и появата на конкуренция ще свие до крайност и недостатъчните към този момент приходи.
Ще Ви припомня действията на министри преди Вас, които категорично заявиха, че поради редица причини БДЖ не може да бъде сериозен конкурент на външните оператори и либерализацията трябва да се отложи да става поетапно – първо международни превози, после вътрешните.
В интерес на истината и Вие направихте каквото е по силите Ви да забавите либерализацията след приетата в Евросъюза през 2012 г. Директива за създаването на единното европейско железопътно пространство, но сега промените в Закона за железопътния транспорт са факт. Незавидното финансово състояние на БДЖ също е факт и на дневен ред е отговорът на големия, аз даже бих казал на гигантския въпрос: какво ще се случва с БДЖ от тук нататък? Най-логично е, господин Министър, да се спре с имитациите на реформи и да се започне оздравяване на дружеството, за да стане то конкурентоспособно в Единното европейско железопътно пространство, Български държавни железници да останат устойчива и конкурентна компания и ако не е супер печелившо дружество, то поне да осигуряват евтин транспорт и достойно заплащане на работещите в него и да не затъва финансово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Въпросът, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Министър, въпросите са: какво е към момента финансовото състояние на Българските държавни железници? И какви конкретни срокове и какви мерки ще предприемете за стабилизиране на дружеството? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Московски, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Гьоков, бих желал да Ви информирам, че по предварителни данни групата Холдинг БДЖ завършва 2015 г. с финансов резултат от загуба в размер на 27 млн. 215 хил. лв., което е подобрение спрямо 2014 г. с 23 млн. 362 хил. лв., когато загубата е била в размер на 50 млн. 577 хил. лв.
Основните фактори, допринесли за това подобрение, за постигнатото намаление са оперативните разходи, увеличаването на финансирането по задълженията на обществената услуга, приходите от амортизиране и други финансирания от държавния бюджет, както и увеличената печалба от продажба на неоперативни активи.
Исках да обърна внимание, че за 2015 г. Дружеството е изплатило задължения към финансови институции в общ размер на 75 млн. 837 хил. лв., от които главница в размер на 67 млн. 24 хил. лв. и лихви в размер на 8 млн. 813 хил. лв.
По отношение на „БДЖ – Пътнически превози” в последните години се показва намаляване на ефективността, на конкурентоспособността им през периода 2013 – 2015 г., въпреки увеличаването обема на превози по договора за задължителна обществена услуга, изразен във влак/км и брой влакове – не се генерира по-голям пътникопоток. Отчита се спад в търсенето на превозни услуги по железниците, като частично се дължи на външни за сектора фактори и на редица вътрешни, на незадоволителното състояние на железопътната инфраструктура, като цяло ниски маршрутни скорости, остарял тягов подвижен състав, липса на инвестиции.
Заплаха за железопътния транспорт е увеличаването дела на използваните лични превозни средства, който е най-ярко изразен в участъците за ремонти, наличие на магистрали и конкуренцията на автобусния превоз.
По отношение на „БДЖ – Товарни превози” за 2015 г. е отчетено намаление на негативния финансов резултат с 12,5 млн. лв. спрямо предходната година. Увеличена е производителността на едно заето лице с 45,7 хил. км или 9,7%. Намалена е задлъжнялостта на Дружеството с 12,8 млн. лв.
Следва да се отбележи, че „БДЖ – Товарни превози” е работодател на 3200 човека, които получават навреме, в срок своите заплати и социални осигуровки. През 2015 г. „Товарни превози” са превозили 8 млн. 315 хил. 950 тона товари, което представлява 58% от железопътния товарен транспорт в страната.
Обективни причини за трудностите при подобряване на финансовото състояние на „Товарни превози” са:
- ограничението за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на Дружеството с цел погасяване на част от задълженията му към Национална компания „Железопътна инфраструктура”, освен с разрешение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол поради процедурата по приватизация;
- текущи ремонти по железопътната инфраструктура, които удължават времето за доставка на товарите и намаляват скоростите за движение, увеличават оборота на товарните вагони и локомотиви, което води до допълнителни разходи;
- липса на капацитет по железопътната инфраструктура, което е наложило извършване на корекции в разписанията на товарните влакове, довело до повече изолирано движение, движение на влаковете по обходни маршрути и съответно допълнителни непланирани разходи за машините и персонала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заповядайте, господин Гьоков, за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Министър, знам, че въпросът е сериозен и в рамките на три минути е невъзможно да му се отговори. Обаче знам, че ако Вие, като министър, и въобще правителството не предприемете в най-кратки срокове пазарни мерки за стабилизиране на Дружеството, то ще си замине по естествен път.
Много ми се щеше да не чувам от Вас – въпреки че това, което казвате, също е добре – сухи данни. Да, наистина се работи, загубата се намалява. Но за мен беше по-важно в отговора да усетя какво мислите Вие за това Дружество, за неговото бъдеще.
Категорично Ви заявявам, че за мен и за Парламентарната група на БСП лява България приватизацията на Дружеството не е решение, защото то е единственото, което може да осигурява някакъв алтернативен, по-евтин транспорт. Да, Вие казвате, че са се увеличили личните, автомобилните превози и така нататък, но има хора, които не могат да си позволят автомобилния превоз и единствената алтернатива е жп превозът.
Сигурно сте наясно, че там работят хора с мизерни възнаграждения за труда си, а те не са виновни за това състояние на Дружеството. Виновна е държавата, която поради недоброто му управление го доведе почти до фалит, а сега всички беди се струпват на работещите в Дружеството.
Много е важно да не имитираме реформи. Не знам по какъв начин – Вие сте министър, Вие ще кажете. Ще ми се в дупликата да заявите Вашето отношение към проблема с БДЖ. Ще го бъде ли, или ще отиваме към естественото приключване на това Дружество? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Московски, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Гьоков, темата е много голяма и действително изисква повече време. Заповядайте, когато имате възможност, мога надълго да Ви разкажа каква стратегия следваме точно за оздравяване на Дружеството БДЖ, на българския оператор.
Стегнато, в две изречения: 2016 г. е жизненоважна за съдбата на БДЖ, тъй като тази година имаме механизъм, по който работим. Първо, да се погасят всички задължения към кредиторите, тъй като това е най-голямата тежест на Дружеството, и то на практика от кредиторите – ако те поискат, може да бъде обявено в несъстоятелност във всеки един момент, дори към настоящия. Единствено с волята ни в преговорите с тях удържаме като положение и състояние на Дружеството.
Има механизъм, по който тази година да погасим абсолютно всички кредити и задължения на Дружеството. Паралелно с това в Брюксел извършваме нотификация на държавна помощ, която да ни позволи, осигурявайки този ресурс, да го предоставим на железниците.
Паралелно с това колегите трябва да започнат подготовка на процедура за закупуване на нов подвижен състав. Ще се опитаме в някакви по-добри обеми да направим инвестиции за нов подвижен състав.
Паралелно с това за „Товарните превози” имаме план Б, който означава те да останат държавно дружество, но ако има приватизация, има интерес към него, лично моето мнение е, че е добре да стане, тъй като на пазара има осем частни оператора. Ние не можем да финансираме и да помагаме като държава на Дружеството, тъй като то работи на пазарен принцип и най-добре така да се развива.
Концентрацията, ангажиментът на държавата ще остане за „Пътнически превози”, където ще се опитаме в края на тази и в началото на следващата година да реализираме огромни инвестиции, Дружеството да е устойчиво и стабилно за години напред. Знаем как да го направим, работим в момента, реализираме тази стратегия. Почти съм сигурен, че ще стане, стига да имаме политическа устойчивост и подкрепа на цялото правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Московски.
Следващият въпрос отново е от народния представител Георги Гьоков към министър Московски. Той е относно закриването на жп гара Николаево.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аналогичен въпрос е преди задаван, но за друга гара. През територията на община Николаево преминава главната железопътна линия София – Казанлък – Карнобат – Варна, а там е жп гара Николаево. Тя осъществява връзка с гара Тулово и гара Дъбово, което я прави възлова за превоз на пътници и товари от Северна и Южна България. От тази жп гара се обслужват всички селища в общината. ЖП линиите заемат, ако това представлява някакъв интерес, 113 декара от общата площ на общината.
В края на 2014 г. се заяви намерение от Национална компания „Железопътна инфраструктура” през 2015 г. да закрие седем гари в страната, сред които е и гара Николаево. Тогава се създаде напрежение и закриването на гарата се отложи във времето. Благодаря със задна дата за разбирането тогава и за недопускане на закриването.
В края на март тази година общинското ръководство и жителите на общината отново бяха сюрпризирани, че жп гарата в Николаево спира да работи до месец. Това е изключително лоша новина за жителите на община Николаево, те сериозно са обезпокоени от предстоящото й преобразуване в спирка. Решението да се преобразува в спирка ще лиши жителите на общината от транспортни връзки както с областния център, така и с голяма част от страната. Местното население, както и от близките места, ще остане без алтернативен транспорт. В същото време безработицата в община Николаево е най-високата за област Стара Загора и е сред най-високите в страната. Това принуждава населението да търси препитание в други населени места.
През последните години все повече хора предпочитат да пътуват с влак, тъй като това е евтина, удобна и сигурна алтернатива на автомобилния транспорт. Ученици, студенти, пенсионери, които не могат да си позволят друг транспорт, пътуват с жп транспорта до различните дестинации, за работа, за учене и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Въпросът, господин Гьоков, защото изтича времето.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Стигам до въпроса. Общинското ръководство изрази пред мен безпокойство и аз Ви задавам въпроса: какви са мотивите за закриването на жп гарата в Николаево и възможно ли е по някакъв начин спасяването й, въпреки че – сега разговарях с кмета, гарата вече е затворена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос от колегата Гьоков.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател!
Господин Гьоков, няма смисъл да изчитам мотивите – те са абсолютно същите, както в другите случаи. Става въпрос за десетки на брой анализи, които се правят на територията на страната. Пак подчертавам дебело – не става въпрос за закриване на гара, става въпрос за промяна на статута. Всяка една гара има разходи за персонал, за ток, за отопление, ако искате дори за поддръжка на това помещение, прави се анализ именно дали има необходимия пътнико товаропоток, за да може тази гара да функционира нормално и малко от малко поне да се изкарва разходите. При положение че не може, Националната компания „Железопътна инфраструктура”, и Вие сте в парламента, когато се гласува бюджета, е редно тогава да се настоява капиталовите трансфери към Националната компания да бъдат или запазвани, или поне увеличени, за да може да се поддържа това. В противен случай няма как да правим тези разходи, тъй като в момента дори недостигът, който по Оперативна програма ни се предоставя като заем от финансите, считам, че това не е правилно, тъй като след това от капиталовите трансфери Национална компания железопътна инфраструктура ще трябва да ги връща на държавния бюджет. От тази гледна точка ние сме дори в по-лоша финансова позиция, отколкото сме били до момента. Такъв тип разходи, които правим за поддръжка на гари, които нямат необходимия пътнико и товаропоток, ни е в тежест. Именно затова се правят тези мерки и действия. На икономически принцип са – не затваряме гари, променяме им статута на спирки, хората ще могат да ги ползват, ще спират влаковете там. Това е, което правим.
Ако имаме повече средства, разбира се, повярвайте ми, последното нещо, което си позволявам да правя, е по някакъв начин да ликвидирам транспортната инфраструктура. Максимално се опитваме да я запазим, защото действително тук сте прави, сигурен съм, че железницата има сериозно бъдеще и трябва да го реализираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Московски.
Заповядайте, господин Гьоков, за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Господа народни представители! Знам, че въпросът ми за гарата пряко кореспондира с предния ми въпрос за състоянието на БДЖ. Разбирам мотивите Ви напълно, но нали разбирате, че финансовите мотиви са ясни, но за тези хора, в този западнал регион, при тази висока безработица затварянето на тази гара ще доведе до негативни последствия за всички хора и за развитието на региона като цяло, даже твърдя, че закриването ще доведе до още по-голямо западане на района. Ще запада икономиката там, доколкото я има. Сега се говори за една огромна инвестиция – металургичен комбинат, който ще се строи там. Това може би ще възроди гарата.
Искам да Ви кажа, че и разходите, които спестявате като закривате гарата – остава да видят въпросите какво се случва със самата материална база на гарата, със сградата на гарата, какво ще стане без обслужване? Защото това ще се случи, когато десетината работници, обслужващи гарата, дори да не бъдат уволнени, ще бъдат преназначени, и тя ще остане безстопанствена. Как БДЖ ще се справи с опазване на сградния фонд? Дали поддържането и охраната на сградния фонд и другата материална база няма да излезе на БДЖ по-скъпо от сегашната издръжка на гарата, или поне равно на нея, или сте решили да я зарежете безстопанствено?
Уверявам Ви, че за период от три до шест месеца този район, при тази безработица, при това състояние на хората на нищета, ще бъде унищожен и доведен до състояние, от което никога няма да може да бъде възстановен. В рамките на три до шест месеца, пак Ви казвам! Надявам се силно намерението Ви да не е да остане безстопанствена.
Развитието на Николаево е във Ваши ръце, защото то до голяма степен е свързано със съществуването на гарата там.
И да, вярно, че не е гара, а спирка, но няма алтернатива… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Да, господин Председател, само едно изречение. Може би за товарите сте прав, но за пътникопотока – той няма друга алтернатива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря.
Само с едно изречение: щом има инвестиционен интерес, по-хубаво от това няма. Да заповядат, ще им предоставим гарата срещу символичен наем, само и само да я поддържат и да й покриват разходите. Така постъпваме и на други места. Питаме и самите общини – ако действително преценяват, че искат да стои голямата гара с всички прилежащи разходи и ангажименти, да я поддържат, да не се разрушава и да създава проблем, сме склонни да я предоставим да бъде ползвана.
Този разход на нас ни тежи – не чак толкова ежемесечните разходи за поддръжка, колкото ангажимента, че трябва да се правят и строителни дейности там, и саниране, и така нататък – това вече ни тежи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следва питане към министър Московски, отправено от народния представител Васил Антонов, относно конкретни действия срещу порочната практика с нерегламентираното получаване на шофьорски книжки.
Колега Антонов, заповядайте да развиете питането си.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моето питане е относно конкретни действия, които предприемате срещу порочната практика с нерегламентирано получаване на шофьорски книжки, нещо което поставих като въпрос през юли 2015 г. В отговора си Вие ме уведомихте, че опитите за нерегламентирано придобиване на шофьорски книжки се дължат основно на нарушения от кандидатите, а не вследствие на нерегламентирани действия на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, както и, че за преустановяване на тези практики сте предприели действия и е осигурена техническа възможност до септември 2015 г. всички теоретични изпити да се провеждат на таблет.
Заявихте също, че екип от служителите на Централно управление на администрацията извършват проверки и при съмнение за корупция, съответните служители се отстраняват от дейност.
По отношение на освободените за корупция от предшественика Ви и възстановени във Вашия мандат служители на Агенцията Вие ме репликирахте, че нищо не е доказано за тях и техните злонамерени действия. Днес фактите са следните: след предприетите от Вас „крути мерки” – това е Ваш цитат, броят на загиналите от пътно-транспортни произшествия за 2015 г. е 708 човека спрямо 661 през 2014 г., ранените са 8971 човека. Само за първите три месеца на 2016 г. загиналите са 129 човека. Това поставя България на едно от първите места в тази черна статистика за Европа. Наскоро авторитетният вестник „Ди Велт” цитира в аванс данни на Европейската комисия, според която за първи път от 14 г. насам имаме такова драстично увеличение на загинали по пътищата.
И моят въпрос към Вас е, уважаеми господин Министър, какви са Вашите конкретни действия като министър за справяне с този така наболял проблем – масово купуване на шофьорски книжки, и в какви срокове очаквате видими резултати от Вашия план и последвалите ги мерки?
Задавайки моето питане, си давам сметка, че отговорът ще бъде последван от блиц контрола, който се състоя преди два дни. Надявам се, че ще използвате времето за отговор на моето питане, за да допълните съответно въпросите, които поставиха моите колеги, и Вие не отговорихте. Нека не забравяме, че се намираме в ситуация, при която наскоро бяха задържани (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), завършвам – 14 служители, от които една част са вече с различни мерки, но най-тежките останаха в ареста. За съжаление, това е и ръководителят на структурата, като контролните проверки обхванаха няколко от областните поделения, а не цялата страна. Благодаря. Очаквам отговора Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Антонов.
Думата има министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, господа народни представители! Господин Антонов, само с едно изречение – не е много коректно да ми вменявате жертвите по пътищата. Не вярвам всички да се дължат на манипулация по време на обучение и взимане на удостоверение за правоуправление.
За установяване на извършените нарушения при провеждането на изпитите и за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство са предприети следните действия: извършва се преглед на видеозаписите на всички изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, проведени на територията на цялата страна през предходните три месеца.
Тримесечният срок за съхранение на записите от изпитите е записан в Наредба № 38 от 2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите за кандидати за придобиване на правоспособност на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверовъчните изпити.
В някои регионални структури е осигурена техническа възможност за съхранение на записите за по-дълъг период, които също ще бъдат прегледани.
В резултат на установените от прегледаните записи нередности при провеждането на изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от 1 април 2016 г. до момента са анулирани общо 38 протокола от изпити.
Към настоящия момент са установени няколко начина за манипулиране на резултатите от изпитите: използване на технически устройства – слушалки и камери, чрез които верните отговори се диктуват на кандидата от лице извън залата за изпит; явяване на друго лице на изпита вместо това, което е вписано в протокола за изпит с фалшива лична карта, съдържаща данните на кандидата, включени в протокола, но снимката на лицето, което се явява на изпита е вместо него; чрез размяна на таблетите, всеки от които съдържа тест предназначен за решаване от другия кандидат; чрез подсказване на верните отговори по време на изпит от кандидат, който стои на съседното работно място или от квестор.
От Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” са предприети всички възможни действия за установяване на закононарушенията при извършване на административното обслужване и контролната дейност. Извършват се комплексни проверки в областните отдели на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” като в градовете София, Враца, Благоевград, Пловдив, Плевен, Видин се проверяват сто процента от дейността на областните отдели, включително проведените изпити за придобиване на правоспособност, а в останалите – 30% от дейността.
За преустановяване на порочните практики и недопускането им занапред във връзка с провежданите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” изпити предвиждаме следните мерки: първо – оборудване на кабинетите за провеждането на изпитите със специални кабини за всяко обособено работно място и непрозрачни прегради, които ще изолират кандидатите един от друг; кабините ще бъдат оборудвани с камери за видеонаблюдение и устройства за запис на звук; второ – въвеждане на изискване личните електронни устройства и други технически средства и пособия на кандидатите да се оставят извън залата на специално предназначени за това места, както и извършване на проверка преди влизането в залата за изпит с детектор; трето – заглушаване на сигнала на мобилните оператори, уайърлес мрежи, блутут връзки в определен диапазон в залата за изпит при провеждането му; четвърто – извършване на проверка на обстоятелството лицето, което се явява на изпит и лицето, което е вписано в протокола едно и също лице ли е чрез проверка на снимката му в базата данни с данни за лични карти на Министерството на вътрешните работи; пето – въвеждане на постоянен мониторинг върху провежданите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” изпити чрез преглед на записите от изпитите.
В допълнение на гореизложеното – към настоящия момент вече се работи по реализиране на горепосочените мерки, като се подготвят изменения в съответните нормативни и административни актове и се предприемат действия за осигуряването на средства, необходими за осъществяването им. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Министър.
Господин Антонов – две минути за два уточняващи въпроса по Вашето питане към министър Московски.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Московски, не бива да се засягате, че Ви вменявам, още повече, че аз не Ви вменявам, зададох Ви питане и то конкретно питане към Вас. Този, който Ви вменява, това е министър-председателят. Той само преди един ден направи подобна констатация, че във всяко българско министерство се извършват подобни нарушения и престъпления, с което се ощетява държавата, тъй че ако има някой, на който в тази посока трябва да се сърдите, това е тази посока.
Друг е въпросът, че по начина, по който ми отговаряте, стигам до извода, че дълго време няма да се промени системата, по която се извършват изпитите и съответно буквално се раздават книжки.
Съветът ми в тази посока и въпросът е, че наистина ни трябва да, Вие трябва като основен министър, и като министър, и като принципал на държавната структура, да се промени системата, по която се провеждат тези изпити.
От дълго време и това е ноторен факт не само по време на Вашето управление сега, това е една стара слабост, която от години върви и искам добре да го разгранича, наистина, че не е само при Вас причината, но истината е, че ние трябва да вземем сериозни мерки в тази посока. Няма как да се продължава по начина, който е сега, защото от другата страна, след подобно вземане по този начин на шофьорски книжки, стоят трупове, човешки трупове, човешки съдби, разбити човешки съдби. Как да обясним, ние с Вас сме от един район от Плевен? Знаете само – точно преди две години подобна съдба, човек без книжка с 96-98 нарушения уби четири човека, трима човека и един тежко ранен към Луковит.
Когато отговаряме по тези въпроси, моля Ви да имаме предвид съдбата на тези разбити човешки съдби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Господин Министър, имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Антонов, да не минаваме границата с трупове! Трупове има и на други места.
Готов съм да приема всяко едно предложение, експертиза и помощ от Вас, щом разбирате толкова много от темата и, ако разбира се, сте склонен да дадете съвет, ще го приема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Антонов, имате право по процедурата от две минути за изразяване на становище на отговора на министъра.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Оставам с впечатление, че ми вметвате нещо, което дълбоко е грешна посока в която вървите, но ако имате въпроси в тази посока мога наистина да Ви отговоря. Все пак отговорността, която се срещаме тук, е въпрос, питането, което задавам и това е по отношение на шофьорските книжки.
Разбира се, че ще дадем възможност и всичко, което можем и имаме, разполагаме с експертния ресурс, да Ви бъдем полезни, но основно не забравяйте, че отговорността по отношение на този ресор стои пред Вас. И това Ви го казвам съвсем добронамерено, защото имаше в моменти, в които наистина Вашето управление имаше успехи в тази посока. Имаше намаляване, стигна се около 550 580 жертви, които, ако Ви харесва тази дума повече, за година бяха намалени бройките на жертвите, но трябват системни усилия, последователни усилия в тази посока. Благодаря Ви.
Ще бъдем пълноценни за оказване на съдействие в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Антонов.
Уважаеми колеги, поради изтичане на времето отдавна на пленарното заседание и изчерпване на въпросите към министър Московски за парламентарния контрол, закривам настоящото заседание. Следващото редовно пленарно заседание е на 20 април 2016 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 15,08 ч.)
Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Красимир Каракачанов
Кирил Цочев
Секретари:
Георги Търновалийски
Димитър Делчев