Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги. Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.

Уважаеми народни представители, съгласно приетата във вчерашния ден седмична програма, като точка първа днес следва да обсъдим:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ, с въпроси:
„1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?”
Вносител – Инициативен комитет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които съм разпределила предложението. Водеща е Комисията по правни въпроси – ще чуем първо нейния доклад, след това Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Колеги, шумът в залата е непривичен. Не си чувам собствения глас.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди да представя доклада, моля за процедура за допуск за господин Тошко Хаджитодоров – член на Инициативния комитет, и госпожа Виктория Василева – пълномощник на Инициативния комитет, за допуск в зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме.
Гласували 144 народни представители: за 121, против 13, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите в пленарната зала.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
„ДОКЛАД
относно Предложение за произвеждане на
национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, № ПГ-516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г., заедно с протокол от 7 април 2016 г. за проверка на подписката на граждани, които го подкрепят, извършена от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, постъпил на 8 април 2016 г. с писмо с входящ № ПГ-516-00-21 от министъра на регионалното развитие и благоустройството?
На свое заседание, проведено на 11 май 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложение за произвеждане на национален референдум, с входящ № ПГ-516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Инициативния комитет – господин Тошко Хаджитодоров – член на Инициативен комитет, госпожа Виктория Василева – пълномощник, и господин Димитър Христев – член на юридическия екип; от Министерството на вътрешните работи – господин Красимир Ципов – заместник министър, господин Златко Тодоров – началник на политическия кабинет на министър Румяна Бъчварова, и господин Бойко Славчев – административен секретар.
Внесената подписка в подкрепа на инициативата за произвеждане на национален референдум, № ПГ-516-00-21, на 8 февруари 2016 г. е в съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
От представения протокол за резултатите от извършената проверка на подписката на Национална гражданска инициатива от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се установяват 672 488 броя проверени записи, като от тях 572 650 броя са на гражданите с коректно вписани данни, 99 838 броя са некоректните записи. При проверката е извършена съпоставка на данните за лицата от подписката (имена, ЕГН, постоянен адрес) с данните им, съдържащи се в регистъра на населението – Национална база данни „Население”. Проверено е дали лицата в подписката, отговарят на законовите изисквания за участие в същата, да имат избирателни права: да са български граждани, навършили 18 години, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода (по данни, предоставени от главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието), както и да фигурират само веднъж в подписката.
От името на вносителя, предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г., беше представено от господин Тошко Хаджитодоров, който мотивира всеки от представените въпроси, като акцентира на предимствата на мажоритарната избирателна система, предпоставяща по-голяма ангажираност на всеки народен представител с неговите избиратели и регионалните актуални проблеми и особености.
По отношение на предложението за намаляване на броя депутати за обикновено Народно събрание се подчерта предимството да се избират 120 народни представители, като очакването е намаляването им да благоприятства по-ефективното упражняване на законодателната власт в страната и повишаване на политическата отговорност.
Въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите цели да увеличи броя на активните граждани, изразяващи политическата си воля с акта на гласоподаването. Господин Хаджитодоров изрази становището, че по-големият брой избиратели, упражняващи конституционното си право на глас, ще засили демократичната легитимност на референдумите и изборните резултати, а също и авторитета на вземаните решения.
В подкрепа на дистанционното гласуване по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите бе посочено, че по този начин ще се подобри възможността за гласуване, а това ще позволи на по-широк кръг от избиратели да участват в политическия процес. Електронният вот ще намали и разходите за организиране на изборите, а освен това ще улесни и облекчи както самия изборен процес и произвеждането на референдуми, така и обработката и огласяването на резултатите.
Относно предложението за намаляване на годишната държавна субсидия на един лев за един получен действителен глас се изтъкна, че субсидията трябва да е съобразена със стандарта на живот в България и намаляването й би било разумно, финансово обосновано и съответстващо на бюджетното и икономическото състояние на държавата.
По направеното предложение директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура бяха изложени доводи за повишаване на доверието между правоохранителните органи и суверена.
В Комисията по правни въпроси е постъпило писмено становище на Министерство на вътрешните работи, представено от господин Златко Тодоров, който посочи, че в действащия Закон за Министерство на вътрешните работи, в съответствие с препоръките на Европейската комисия, е въведен принципът на конкурсното начало, който обхваща както първоначалното постъпване на държавна служба, така и заемането на ръководни длъжности. Той отбеляза, че няма практика в Европейския съюз ръководните длъжности в правоохранителните органи да се заемат след провеждането на пряк избор и че провеждането на конкурс цели да установи дали съответният служител отговаря на специфичните условия и притежава необходимите професионални качества за заемане на длъжността при спазване принципите на прозрачност, публичност, обективност, равни възможности в кариерното развитие при назначаването му.
В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Димитър Делчев, Явор Хайтов, Димитър Лазаров, Емил Димитров, Данаил Кирилов, Хамид Хамид, Чавдар Георгиев, Митхат Метин, Кирил Калфин и Петър Славов.
В хода на дискусията народните представители Филип Попов, Чавдар Георгиев, Хамид Хамид и Митхат Метин изразиха резерви по отношение на част от поставените въпроси и тяхната конституционосъобразност.
Народният представител Данаил Кирилов отбеляза, че въпросът относно възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите е бил вече предмет на обсъждане и е залегнал в нормите на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс и направи процедурно предложение въпрос № 4 да бъде подложен на отделно гласуване и да бъде отхвърлен, тъй като по същество този въпрос е гласуван и приет от Народното събрание.
Мнозинството от народните представители подкрепиха останалите въпроси на Инициативния комитет и приветстваха участието на гражданското общество в държавната власт.
Комисията по правни въпроси обсъди процедурното предложение за разделно гласуване на въпрос № 4, а именно „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите” и с 3 гласа „за”, 2 гласа „против” и 9 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да отхвърли въпрос № 4 от поставените въпроси от Инициативния комитет за произвеждане на национален референдум.
След проведена дискусия Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание следния Проект за решение”.
Госпожо Председател, ще изчета Проекта за решение, като ще помоля да направя три редакционни предложения и ще ги посоча.
След „Решение” да се добави наименование на Решението: „за произвеждане на национален референдум”.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление реши”.
По текста на Проекторешението е „Одобрява предложението за произвеждане на национален референдум с въпроси”.
Второто редакционно предложение е да стане: „Да се произведе национален референдум със следните въпроси”.
Третото редакционно предложение е във въпросите да няма номерация.
„Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалиции да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районите управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Сега ще чуем доклада на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации... (Шум и реплики от БСП: „Процедура! Процедура!”.)
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това че председателят на Комисията по правни въпроси не е осъзнал своето поведение мен не ме учудва, но, госпожо Председател, аз очаквах реакция от Ваша страна.
Припомням, че в тази зала беше внесен доклад на Комисията по правни въпроси без да има заседание на Комисията по правни въпроси.
Припомням, че нашата парламентарна група поиска оставката на Данаил Кирилов като председател на Комисията и считам, че този толкова важен въпрос, касаещ прякото допитване на гражданите и решението на Народното събрание, днес по никакъв начин не може да бъде докладвано от Данаил Кирилов и цялата дискусия оттук нататък да се води от него в качеството му на председател на Комисията. Има заместник-председатели, така че моята молба е да се разпоредите и някой от заместник-председателите да заеме нужното място тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Бойчев, винаги, когато се взема процедура по начина на водене, народният представител следва да посочи нормата от Правилника, която председателстващият пленарното заседание е нарушил. В момента, в който ми посочите конкретна норма от Правилника (реплика от народния представител Жельо Бойчев), която аз нарушавам с факта, че допускам председателя на Комисията да чете доклад, който е изготвен от същата Комисия (шум и реплики от БСП ЛБ), тогава ще се съобразя с Вашето предложение.
Госпожо Маринска, имате възможност да запознаете пленарната зала с... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявила съм думата на госпожа Маринска. След това ще имате възможност, господин Ерменков. Няма да пропуснете процедура по начина на водене, убедена съм.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое извънредно заседание съвместно с Комисията по правни въпроси, проведено вчера, 11 май 2016 г., разгледа и обсъди Предложение на Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум, № ПГ-516-00-21 от 8 февруари 2016 г.
На заседанието на Комисията присъстваха: господин Тошко Хаджитодоров и господин Филип Станев – членове на Инициативния комитет, и госпожа Виктория Василева – пълномощник на Инициативния комитет.
Мотивите към Предложението за произвеждане на национален референдум, което съдържа шест въпроса, бяха представени от господин Хаджитодоров.
В изложението си по въпрос № 1 от Предложението за произвеждане на национален референдум, свързан с мажоритарния избор на народните представители, бе изразено становище, че чрез въвеждането на мажоритарния принцип на избор на народни представители ще се създадат предпоставки за увеличаване на политическата ангажираност на гражданите, както и за тяхното активно участие във вземането на информирани, демократични решения. Това безспорно ще възвърне доверието в законодателния орган.
По въпрос № 2 относно намаляване на броя на народните представители от 240 на 120, вносителите на Предложението смятат, че ще се увеличи ефективността на институцията и ще се подобри упражняването на нейните основни функции по осъществяването на законодателната власт. Намаляването на броя на народните представители ще доведе до ясното очертаване и засилване на политическата отговорност.
По отношение на въпроса за задължителното гласуване на изборите и референдумите ще се увеличи броят на активните граждани, изразяващи политическата си воля с акта на гласоподаването. Задължителното гласуване ще бъде едно от ефективните средства за неутрализиране, намаляване и елиминиране на негативните и порочни практики на корпоративния, контролирания и купения вот.
По поставения под № 4 въпрос за дистанционното гласуване по електронен път, вносителите смятат, че това ще даде възможност на по-широк кръг избиратели да участват в политическия процес, което безспорно ще засили демократичната легитимност на резултатите от изборите и референдумите, а оттам и доверието на гражданите в институциите. До голяма степен електронният вот ще намали и разходите за организиране на избори.
В поставения въпрос за фиксиране на годишната държавна субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции в рамките на един лев на един получен действителен глас, вносителите изразяват в своите мотиви становище, че това би било разумно, финансово обосновано и съответстващо на бюджетното и икономическото състояние на страната.
По въпрос № 6, свързан с предложението директорите на Областните дирекции на МВР и началниците на Районните управления да бъдат избирани с мажоритарен избор, бе посочено, че това ще позволи на гражданите да оценят качествата и личностните достойнства на кандидатите, а това по естествен начин ще заздрави връзката между избирателя и съответния шеф в системата на МВР.
В полученото становище на Министерството на вътрешните работи по отношение на въпрос № 6 от Предложението на Инициативния комитет за произвеждане на национален референдум е изразено мнение, че в държавите – членки на Европейския съюз, няма практика ръководните длъжности в правоохранителните органи да се заемат след провеждане на пряк избор. Съгласно действащото законодателство директорите на Областните дирекции на МВР и началниците на Районните управления са държавни служители по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР. Тяхното назначаване става след провеждането на конкурс, който е прозрачен, публичен и чрез отчитане на професионалните качества – квалификация, както и опит.
В обсъждането на Предложението за произвеждане на национален референдум взеха участие народните представители: госпожа Менда Стоянова, господин Гроздан Караджов, госпожа Снежана Дукова. В изказванията си народните представители изразиха становище в подкрепа на Предложението за произвеждане на национален референдум. В своето изказване господин Кирил Добрев постави уточняващи въпроси към представителите на Инициативния комитет, представили мотивите към Предложението.
Въз основа на представените мотиви и след последвалото гласуване, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Предложението на Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум, № ПГ-516-00-21 от 8 февруари 2016 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Маринска.
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не оспорвам казаното от Вас по повод това какво е написано в Правилника, какви са изискванията според него и как трябва да се действа.
Но освен писаните правила, госпожо Председател, в Народното събрание трябва да витае дух на неписани правила и основно на придържане към моралните изисквания и ценности. И не мога да разбера защо Вие в момента се правите на човек, който не разбира за какво става въпрос?! Защо Вие допускате човек, който си позволи да внесе документ, неприеман от Комисията, с тенденцията, че едва ли не съществува, един човек, който фалшифицира документи, с които подвежда Народното събрание, да продължава да води това нещо като председател на Комисията по правни въпроси?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Нещо повече, аз съм убеден и по-нататък в дискусията Вие ще видите, че дори в предложеното решение, което той има, и при обсъждането на нещата в Комисията са допуснати и процедурни решения, които противоречат на закона, свързан с изискванията към референдумите.
Много Ви моля, вземете отношение по въпроса и нека моралът все пак да възцарува над писаните правила, които също трябва да поддържат този морал, но невинаги в едни писани правила могат да бъдат описани всички нюанси.
Моля Ви, не допускайте председателя на Комисията по правни въпроси още един път на трибуната като такъв. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Ерменков, аз съм убедена, че както Вие, така и членовете на Вашата парламентарна група приемате върховенството на закона и правовата държава, с която по Конституция като такава се характеризира Република България.
За да не допусна легитимно избран председател на постоянна комисия на парламентарната трибуна, трябва да бъде налице едно от следните обстоятелства или хипотези. Съжалявам, но трябва да Ви чета Правилника:
„Чл. 22. (1) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно заявление;
2. по предложение на повече от половината от членовете на комисията – при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок от 6 месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията;
3. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.”
Нито едно от тези обстоятелства не е налице, поради което няма как да откликна на Вашия призив.
Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни бъде представен от председателя на Комисията господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Предложение за произвеждане на национален референдум, № 516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г., заедно с Протокол от 7 април 2016 г. за проверка на подписката на граждани, които го подкрепят, от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството
На редовно заседание, проведено на 27 април 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Предложение за провеждане на национален референдум, № 516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха: Тошко Хаджитодоров – член на Инициативния комитет, Виктория Василева – пълномощник на Инициативния комитет, и заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
Предложението за произвеждане на национален референдум съдържа шест въпроса, които бяха представени от Тошко Хаджитодоров.
В изложението си той подчерта, че по първия въпрос – избор на народните представители с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство на два тура, ще се създаде възможност за избор на личности, а при балотаж гласоподавателите ще дадат подкрепа за най-достойния.
По въпрос № 2 – намаляване броя на депутатите на 120 обясни, че по този начин ще се повиши качеството в дейността на публичността.
По въпрос № 3, свързан със задължителното гласуване, ще се ограничи контролирания вот.
По въпрос № 4, свързан с електронното гласуване, изрази мнение, че това ще облекчи гласуването на българите в чужбина и младите хора.
По отношение на въпрос № 5, свързан с намаляване субсидията на партиите на един лев за получен действителен глас, заяви, че субсидията е висока и расте с годините, не е съобразена със стандарта и поражда съмнение относно изразходване на получените средства за други цели.
Въпрос № 6 е свързан с предложение директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. Тошко Хаджитодоров посочи, че провеждането на избора в два тура на полицейските началници ще повиши мотивацията и отговорността им, а също така ще повиши доверието на гражданите към тяхната дейност.
Представителят на Министерството на вътрешните работи, заместник-министър Красимир Ципов, взе отношение по т. 6 от Предложението за произвеждане на национален референдум като заяви, че предложената редакция противоречи на норми, записани в Конституцията на Република България – чл.105, ал. 2, чл. 116, ал. 1 и ал. 2. Съгласно действащото законодателство директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления се назначават след провеждане на конкурс, който е прозрачен и публичен, чрез отчитане на професионалните качества – квалификация и опит и резултати от служебната дейност.
В обсъждането взеха участие народните представители Атанас Мерджанов, Атанас Атанасов, Стефан Дедев и Цветан Цветанов. В изказванията си те подкрепиха вложеното гражданско усилие за провеждане на национален референдум като израз на демократичност и плурализъм, но изразиха и резерви по отношение на част от зададените въпроси, свързвайки ги с тяхната конституционна съобразност, както и с произнасянето на Велико народно събрание по въпроси, които се отнасят до държавното устройство на Република България.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага Народното събрание да приеме Предложението за произвеждане на Национален референдум, внесен от Инициативен комитет, № 516-00-21 от 8 февруари 2016 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Сега, съгласно процедурата, имаме възможност в рамките до 10 минути да чуем презентацията на предложителите на Инициативния комитет.
Кой от гостите ще вземе отношение?
Заповядайте, господин Хаджитодоров.
ТОШКО ХАДЖИТОДОРОВ: Добър ден, дами и господа народни представители! Искам да благодаря първо на председателя на Правната комисия, че предложи да влезем в залата, за да се чуе и нашето мнение като вносители.
Прекрасно знаете какви въпроси предлага Инициативният комитет. Прекрасно знаете, че са подкрепени от близо 700 хиляди българи.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Шестстотин хиляди.
ТОШКО ХАДЖИТОДОРОВ: Добре, 600 подписа, които са...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място.
ТОШКО ХАДЖИТОДОРОВ: Спазва целия Закон. Но знаете, че има и много нередовни подписи поради грешки, поради страх, защото в българския народ, в голяма част от българите имаше страх да си сложат данните и вероятно е основателен. Както и да е.
Референдумът е подкрепен за първи път. Не е иницииран от политическа партия и не е иницииран от президента, не е иницииран от депутати. Това е желание на голяма част от българските граждани.
Предполагам, че не е нужно да Ви убеждавам и отново да казвам мотиви защо предлагаме тези точки, защото сте ги прочели. Прочели сте мотивите, чухте и мнението на Комисията.
В момента това Народно събрание е в исторически момент. Не знам дали го осъзнавате? Вие за първи път можете да докажете, че сте Народно събрание, което означава представени от хората... (Възгласи: „Е-е-е!”, шум и реплики.)
Можете да докажете, че представлявате хората като се съобразите с искането на българските граждани и спазите закона, който Вие сте избрали.
Искам само да Ви напомня, защото вчера бях втрещен, че точно в Правната комисия възникна казус, в който се предлага да се махне въпрос. Само да Ви напомня, че Народното събрание не може да маха въпроси, инициирани от гражданите. Може да ги редактира.
Въпросът за електронното гласуване беше приет тук, но той може да бъде зададен на референдум, както всеки един закон, който сте приели, българските граждани да бъдат допитани. Въпросът за електронното гласуване мина през референдум, чиито решения обаче не са валидни, тъй като не събра необходимия брой граждани, които да се явят.
Според законът, който Вие сте приели, същият въпрос може да бъде зададен веднага на следващ референдум. Така че в момента Вие наистина сте на исторически път да спазите законите, които сте приели, тъй като Вие сте законодателният орган в тази страна. Ако законодателният орган в тази страна покаже, че може да потъпква законите, които той приема, това означава, че всеки български гражданин може да прави каквото си иска. Това ще бъде примерът, който Вие ще дадете, или ще проявите достатъчно разум и отговорност – политическа и гражданска, и ще спазите закона. Ще си припомните, че всъщност народен представител означава представляващ народа. Вие не сте над народа, Вие не сте богове, Вие не сте императори! Вие трябва да спазите закона!(Шум и реплики.)
Аз не съм народен представител, слава Богу.
Искам да напомня на депутатите от БСП, които сега имате нов председател, че сега е моментът да покажат дали, както колегите им от ГЕРБ и Реформаторите, и Патриотичният фронт, които съм убеден, че не са съгласни с много от нашите тези, но имат доблестта да ги поставят на гласуване на българския народ и ще се съобразят с тях, и ще имат доблестта да се опитат да убедят българските граждани в тяхната правота, както и ние ще имаме тази възможност да убедим гражданите в нашата правота.
Искам да напомня на депутатите от БСП, че в случая биха могли един път или поне няколко пъти в историята си да не мислят за собствената си партия, да покажат, че може би този конгрес, дето го имаха преди няколко дни, наистина ще е нещо ново и да гласуват, както би трябвало да гласува българският народен представител.
Пропускам депутатите от ДПС и ДОСТ, които отдавна в очите на българското общество са загубили имиджа на партия – българска, а са по-скоро корпоративна организация. (Шум и реплики от ДПС.)
Аз не съм депутат и мога да говоря в известна степен както си искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но трябва да се спазват правилата по Правилника в пленарната зала. Добрият тон в пленарната зала е задължителен.
ТОШКО ХАДЖИТОДОРОВ: Добре. Приемам забележката. Извинявам се, ако тонът ми не е бил добър, но определено казах нещо, което всички Вие знаете, че хората си мислят.
Така че, господа и дами народни представители, или влезте в историята като първото Народно събрание, съобразило се и наистина чуло мнението на хората, или затвърдете мнението – негативното, което няма да казвам какво е, за да не наруша Правилника, което българите имат за Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, дебатът е открит.
Моля, народните представители, които желаят да вземат отношение в него, да...
Господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хаджитодоров! Аз искам да изразя позицията на Парламентарната група на ГЕРБ. Ние ще подкрепим така внесената подписка с шестте въпроса и няма да участваме в дебата, защото смятаме, че през всичките тези периоди на обсъждания в комисиите, всичко беше решено.
Колеги, нека да се ориентираме към парламентарната ни дейност и нека да намалим емоционалното напрежение, което може да възникне от тази парламентарна трибуна.
Парламентарната група на ГЕРБ няма да се възползва от времето за дебат. Ние сме дали позицията си в Комисията и във всички комисии, в които участват нашите народни представители, но позицията на Парламентарната група на ГЕРБ ще бъде да подкрепим и шестте въпроса, които са внесени от Инициативния комитет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Цветанов? Няма.
Госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Хаджитодоров! Днес тук разглеждаме един много интересен казус. Той заслужава нашето внимание, защото многократно надскача целите на едно обикновено допитване до народа. Чрез реакцията по него се цели да се очертае статуквото и съответно общността, която е негова алтернатива. Аз бих казала и след изказването на господин Хаджитодоров, че това е една позитивна провокация към Народното събрание и към всички институции.
Времето ще покаже дали този референдум е движеща сила за нещо друго, за един нов проект – няма днес да го обсъждаме тук. Аз призовавам по реакцията днес в пленарната зала, да отречем образа на едно предварително начертано статукво и да покажем национално отговорно поведение.
Има и един друг знак, който може да отчетем. Свидетели сме на гражданска активност, внасят се подписки за национални граждански инициативи в различни сфери. От една страна, можем да кажем, че това е обнадеждаващо, защото се вижда гражданска енергия и активно гражданско общество. От друга страна, трябва да се замислим, тези подписки – и тази, и другата, която ще бъде предложена на нашето внимание, е свързана с функционирането на държавата, с промяна на политическия модел, с промяна в мисленето за институциите изобщо. Това се случва в навечерието на 25-годишнината от Конституцията. Може би сега или на един по-късен етап трябва да отворим и този дебат, и да видим има ли нужда от промяна в Конституцията, има ли нужда от промяна в политическия модел.
АБВ беше лидер в законодателната инициатива по това да се промени и Законът за допитването до гражданите. Ние първи предложихме да се облекчи режимът за провеждане на референдуми като прагът да бъде 40% от имащите право на глас и да се облекчи подписката с от 500 на 300 хиляди. Това не се прие, но предполага да имаме принципна и последователна позиция, и да подкрепим провеждането на референдума и в шестте въпроса, както са предложени в подписката. Нека да не съкращаваме, нека да не създаваме впечатление, че предрешаваме и предначертаваме изхода от този референдум. Ние го подкрепяме във всички въпроси. Ако трябва да сме отново принципни, ще изразим и някои съображения срещу някои от въпросите, което не означава, че ние не искаме, в крайна сметка, суверенът да се произнесе по тяхната целесъобразност и логичност.
Винаги сме били за повече мажоритарност в изборите. Ние сме привърженици на смесената избирателна система, защото смятаме, че тя е един плавен преход от настоящата пропорционална към такава в чисто мажоритарен вид. Бихме подкрепили и въвеждането на мажоритарна система. Ако народът също се произнесе в тази полза, тогава ще се обсъжда в дебат дали това ще наруши партийния плурализъм, дали ще намали броя на партиите, представени в парламента и така нататък.
Бързам да кажа, че това не е така, че има много системи, в които мажоритарна система, функционираща в два тура, не лишава партийния плурализъм и влизат повече от две или три партии. Тази дискусия ще се случи по-късно.
Намаляването на числеността на депутатите вероятно е най-популярният въпрос, будещ най-много симпатии. Това е ракетата носител на този референдум. Каквото и да кажем тук като рационални аргументи за целесъобразността на този въпрос, ще бъде непродуктивно за нас, защото ще бъде изтълкувано, че ние се страхуваме, че браним собственото си съществуване тук в парламента, но не бива да се страхуваме да кажем своите възражения.
Ако за хората от страната, ако за българските граждани най-атрактивен е този въпрос, защото смятаме, че могат да се спестят средства и да се облагодетелства бюджетът, не мисля, че това е така. Едни прости изчисления ще покажат, че намаляването със 120 депутати няма да спести кой знае какви средства на държавата. Трябва да знаем, че в хипотеза на мажоритарна система при 120 депутати в Народното събрание 30% ще е легитимният кворум за взимане на решения, което ще е представителността на една политическа сила. Нека да се замислим дали това наистина е демократично.
Ако все пак финансовите съображения надделеят, нека да кажем, че е много по-важно да се направи административна реформа и че, за съжаление, нито едно правителство досега не е имало...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Тодорова, с неудобство Ви прекъсвам, но коментираме приемането на решение от Народното събрание за произвеждане на национален референдум. Последиците от отговора на българските граждани – „за” и „против”, или „против” един въпрос е на по-следващ етап и зависи от това дали референдумът ще бъде задължителен. Моля Ви, концентрирайте се върху Проекта за решение.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Да, благодаря.
Изказах някои съображения по отделните елементи.
Мисля, че задължителното гласуване до голяма степен се реши и е хубаво отново да се подложи на гласуване, тъй като ще се види постфактум дали хората одобряват това решение на Народното събрание, или не. Винаги сме подкрепяли електронното гласуване. Считаме, че това ще облекчи много процедурата, но нека още веднъж да се подложи това на питане, защото първия път референдумът не беше успешен.
Последно ще кажа няколко думи и за партийната субсидия. Има логика тя да бъде намалена. Нека да проучим обаче чуждия опит. Залитането в другата крайност – на прекалено ниска субсидия, ще намери заместител в нерегламентирано субсидиране от корпорации, черни каси и така нататък. Аз съм имала възможност да наблюдавам системата в САЩ и знам, че там сенатори и конгресмени са много затруднени от това сами да намират финансиране. Нека да не преминаваме от една в друга крайност, а да намерим най-целесъобразното решение.
Последният въпрос, който е предложен, също е много атрактивен, но трябва да помислим дали в сегашното устройство на институциите, той е възможен, защото министърът на вътрешните работи е избиран в изпълнителната власт, гласуван е чрез законодателната, а неговите кадри няма да бъдат посочени от него като експерти от системата, а от хората, и това би създало известно противоречие.
Целият този дебат предстои. Нека все пак да чуем народа, от който ние сме посочени тук, нека да бъдем наистина негови представители, дори негови слуги, да изрази той волята си, а тогава ще дебатираме по същество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Реплики?
Господин Кенов има думата за изказване. След него – господин Делчев, господин Ананиев, сега заявка дава и господин Янаки Стоилов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние от Български демократичен център сме либерална партия и бихме искали повече въпроси да бъдат поставени на референдуми, така че ще подкрепим всички въпроси, които са внесени в Народното събрание. Нека те да бъдат поставени на гражданите и те да кажат своето мнение.
Нашето решение е „за” пряката демокрация, въпреки че имаме своите резерви по отношение на по-голямата част от въпросите. Считаме, че те противоречат на действащото право, на конституционното право в Република България, но дозата популизъм и желанието да се покажат обществени нагласи може да доведе до много опасно сриване на политическата система в страната, плуралистичната демокрация и дори да се увреди състоянието на Министерството на вътрешните работи с абсурдни промени, които унищожават принципа на субординация и защо не предаването на правоохранителните органи в Република България именно в ръцете на местни групи, които могат да реализират свои нечисти интереси през районните управления и областни дирекции.
Въпреки тези резерви, ние ще гласуваме „за” провеждането на референдум по шестте въпроса. Нека българските граждани решат и ние ще се съобразим с тяхното желание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител господин Делчев, Парламентарна група „Реформаторски блок”.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние от Реформаторския блок ще подкрепим така предложените въпроси в тяхната цялост, защото смятаме, че гласът на хората, а в тази подписка са се подписали близо 700 хиляди човека, което само по себе си е впечатляващ факт, трябва да бъде чут.
Ние смятаме, че хората трябва да бъдат питани по въпроси, които касаят държавното управление регулярно и след това да бъдем готови да чуем техния отговор. Част от въпросите, включително въпросът за това дали да има мажоритарна, или пропорционална система, за това дали да има избор на директори на областни дирекции на полицията, са широко дискутирани в обществото. По тях има наистина полярни мнения – от едната до другата полярност. И точно това е целта на референдума – да се види кое подкрепят мнозинството от хората.
Аз няма да навлизам в дълбочината на въпросите, защото това предстои, а и не това е предметът на днешното заседание. Все пак искам да кажа, че Реформаторският блок е бил последователен в подкрепата на граждански инициативи и ще подкрепи и тази, както досега го е правил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Реплики? Няма.
За изказване се е записал народният представител Настимир Ананиев.
Господин Ананиев, с оглед правилото за редуване на групите преди това ще дам думата на господин Янаки Стоилов.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители, вносители на предложението за референдум! Това е една от най-важните и трудни дискусии в Народното събрание. Аз знам, че за много от народните представители е по-добре мълчаливо да бъде подмината тази тема, да бъдат гласувани направените предложения и да се отправим към референдума.
Смятам обаче за мой дълг да споделя с Вас част от важните въпроси, пред които сме поставени, защото аз не просто съм участвал, а активно съм работил за съставянето и приемането на българската Конституция, защото съм основният инициатор и автор на Законопроекта за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Разбира се, този Законопроект, както беше внесен преди години, даваше по-големи възможности за реализация на това право. В крайна сметка той беше приет с редица ограничения, но въпреки всичко това е Законът, който за първи път в новата българска история, дава неотменно право по инициатива на определен брой български граждани парламентът да се занимава и да приема решение за провеждане на референдум. Така че това са важни стъпки в развитието на демокрацията в България.
По отношение на самото предложение. Знам, че е трудно да се говори, защото има опасност да се изправиш срещу едно телевизионно предаване, което се показва всяка вечер по един час и всеки ден се повтаря още веднъж. Аз питам: ако други способни хора имаха не ежедневно, а един път в седмицата телевизионно време, независимо в каква рубрика, в която те неотклонно да налагат една теза, да я пропагандират, да я мотивират – какъв ефект щеше да се постигне?
Това поставя големите въпроси не за този референдум, а къде са границите между политическа, икономическа и медийна власт? Може ли да се допусне концентрирането на всички тези ресурси в ръцете на няколко души? Защото демокрация има само там, където различните ресурси на властта са разделени в различни ръце, а не просто държавната власт е поделена между различни институции.
Това са големите въпроси за демокрацията в началото на ХХІ век, за разлика от класическата демокрация, така както тя е възникнала в края на 19-то столетие. Аз препоръчвам на всички български медии, които иначе се движат в потока на темите и които често повтарят имената на управляващите повече, отколкото медиите в България преди 25 – 30 години, да поставят тези въпроси на дискусия.
В този референдум ние няма как да не зачетем инициативата на няколко стотин хиляди български граждани. Заедно с това обаче част от тези въпроси поставят теми, които засягат Конституцията – дали част от тези въпроси са конституционно допустими? Тук критериите са напълно различни. От една страна, трябва да се зачита волята на инициаторите, от друга страна, българската Конституция казва, че референдум може да се провежда по въпроси, включително от конституционен характер, но не и от въпроси, които са в рамките на компетенциите на Велико народно събрание. България е избрала един особен междинен модел за най-съществените промени на Конституцията, които се предшестват от избори, които се предшестват от подготовката на конституционен проект и при вече едно широко представително събрание се обсъждат и евентуално приемат. Аз ще дам само няколко примера, за да не навлизам в коментар по всички въпроси. Например подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален на 120 души?
Въпросът е: къде е критичната граница, която би намалила ролята на парламента като основна институция в държавата? Защото, ако се предлага този брой да бъде 180 или 160, едва ли някой би казал, че това отслабва капацитета на парламента, но намаляването на парламента наполовина като представителност вече според мен повдига въпрос, но този въпрос може да бъде поставен и след приемането на решението, защото неговият отговор е от компетентността на Конституционния съд. Или казано философски, това е въпросът в кой момент количествените изменения водят до някакви качествени размествания в отношенията между държавните институции?
Оставям настрана дали е голям, или малък българският парламент, защото българското население днес е с два милиона по-малко тук в България, отколкото тези почти девет милиона, когато се приемаше Конституцията. Но Вие претендирате, че българският парламент трябва да представлява и гражданите по света. В една съседна на нас и напълно съизмерима държава като Сърбия броят на народните представители продължава да е 250, така че можем да намерим примери и за много голяма и за по-малка представителност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не това е предметът на дебата днес, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е предметът, но аз казвам, че този въпрос повдига други въпроси, които няма как да не стоят на вниманието на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Днес трябва да коментираме допустимост на въпросите и Проекта за решение. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Председател, моля не ме прекъсвайте, защото това не отклонява темата, то я поставя по нейния сериозен начин, който българските граждани трябва да знаят.
В този случай, когато се казва какво правят или не правят народните представители, трябва да кажа, че във всяка една легислатура на парламента има хора, които не са направили почти нищо в парламента, има други, които са направили много. Защото, когато ние тук свършим заседанията, в много дни отиваме, за да участваме в различни прояви в избирателните райони, често в събота и неделя. И се запитайте: рязкото намаляване на парламента ще усили ли неговата тежест по отношение на изпълнителната власт и ще доближи ли гражданите до работата на Народното събрание?
А защо този въпрос е предизвикан, сега ще обясня, и защо разбирам, че българските граждани се отнасят положително към него. Когато парламентът, както беше с Изборния кодекс, един ден гласува едно решение, а на следващия ден го прегласува по противоположен начин; когато парламентът с голямо мнозинство понякога приеме решение, а на другия ден по наставление на министър-председателя го отмени или заяви, че той няма да го прилага, какъв авторитет да има тази представителна институция? И хората се питат: има ли значение дали тук са над 200 души, дали те са 100, или просто 10?
Даже се изненадвам, че моите колеги в Правната комисия не са предложили прередактиране на въпроса, защото, сигурен съм, че колкото по-малка бройка народни представители се предложи, толкова повече това ще бъде одобрено от българските граждани. Защо, колеги, не предложихте да бъдат 100 или по-малко? Даже можеше да поставите на обсъждане въпроса за промяна в Конституцията и Народното събрание да се състои не повече от 20 души. И ще кажа защо. Тъй като никога няма да бъдат представени повече от 10 партии, а при евентуално провеждане на мажоритарни избори, те по никой начин няма да бъдат повече от три-четири, може да се предположи, че Народното събрание действа на акционерен принцип: то се състои от двама представители на всяка група – председател и негов заместник, и те разполагат с определен пакет гласове, които представят при отделните гласувания. Защо трябва да има толкова много представители? Защо, когато парите все повече навлизат и определят българската политика, трябва да седят тук толкова хора?
Така че българската политика все повече се приватизира. Самата демокрация е в упадък не само в България, защото един процент от хората притежават толкова богатство, колкото 99 % и няма как да не се превръщат в представители на противоположни социални групи. Това са големите въпроси.
Но не се заблуждавайте, само това искам да кажа на тези, които ще гласуват, че каквито и промени да се приемат в политическата система, ако не се промени сегашният социално-икономически модел, това ще бъде поредната съзнателна или несъзнателна измама. В някакъв момент тя може да размести много дълбоко политическите пластове, може дори да срути сегашната политическа система, но ако се запази същият модел на създаване, преразпределяне и злоупотреба с общественото богатство, животът на хората няма да се промени. Това мисля, че трябва честно да им го кажем преди провеждането на референдума.
А иначе аз дори предлагам на инициаторите още по-активно да използват предаването, например балерините всяка вечер в шоуто да излизат с табелки с изписаните въпроси (смях и ръкопляскания в БСП ЛБ), да танцуват, да ги питат: „Вие „за” ли сте или „против”. Има още много, много резерви това да бъде направено. Шест месеца „Дъ шоу мъст гоу он”. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Така че трябва всичко това да се направи в едно синтетично изкуство, както е в един американски мюзикъл – политически и икономически теми, шоу спектакли, музика. Този именно синтетичен образ, до който беше доведено българското общество за 25 години културна деградация (ръкопляскания от БСП ЛБ), ще има този референт, който ще разбере, защото много от тези хора вече не разбират от аргументи. Те разбират от образи, от такива послания, които могат искрено да възприемат и които са достъпни за това, на което те бяха учени и възпитавани толкова много години.
Така че нашата парламентарна група няма да се противопостави на движението на този процес. Има възможност за достатъчно народни представители, които да го подкрепят в пленарната зала. Ние обаче, пак казвам, поставяме някои въпроси от конституционно естество, на които нямаме право да дадем окончателния отговор. Затова именно тези теми остават открити.
Но нека, когато се движим напред, да не се върнем там, от където тръгнахме. Най-младите българи не си спомнят, че допреди 25 или 30 години изборите в България по същество бяха задължителни, но това не беше записано в Конституцията, защото никой не си е и помислял, че правото на избор е нещо различно от право. Дори тогава, когато ОФ-комитетите и партийните структури трябваше да осигурят почти сто процентово участие в изборите, го правеха с политически средства, а не с юридически. Дори имаше надпревара не просто да се гласува, а кой ще гласува по-рано от другите. (Оживление, ръкопляскания от БСП ЛБ.) Така че това е поривът. Знам докъде стигнаха нещата и колко се обезсмисли политиката, че вече спадна на критично ниско ниво.
И накрая, помислете върху едно: да, има нужда и от представителна, и от пряка демокрация. Но когато самата дума „демокрация” има все по-малко смисъл, прилагателните пред нея не могат да я спасят. Благодаря. (Бурни и продължителни ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Стоилов! Наистина знаменателно изказване! Просто листът не ми стигна да си отбележа всички неща, по които искам да Ви обърна внимание. (Реплики от БСП ЛБ, единично свирене с уста от БСП ЛБ.)
На първо място…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без реплики от място! Моля, пречите на оратора!
ПЕТЪР СЛАВОВ: Чуйте, аз ще Ви похваля, напротив, ще Ви похваля, защото за първи път чувам тук отляво, от тази трибуна, да се говори на един от официалните езици на Европейския съюз, а не примерно на руски, което много ме зарадва да го чуя, от страна на господин Стоилов... (Реплики и силни възгласи „Еее!“ от БСП ЛБ.)
Също така много ми хареса и това, което научаваме, че новият Ви председател прави първо впечатление зад граница...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Славов, реплика по темата! Никога от тази трибуна не се е говорило на друг език, различен от българския!
ПЕТЪР СЛАВОВ: Извинявам се, госпожо Председател.
Господин Стоилов, искам да Ви обърна внимание, че с тази носталгия и това, което ни върнахте преди 25 – 30 години, не е най-добрата аналогия за пряката демокрация и допитването до мнението на гражданите. Тогава, всички помним, имаше една партия, горе-долу една медия и един вожд и той каквото кажеше, това се случваше, включително и това, което се опитвахте да ни убеждавате как доброволно гласували хората. Всички си спомняме как звънеше партийният секретар по апартаментите на хората, даваше едни бюлетини и казваше: „Те, Ваш’те знаят, защото иначе, нали се сещаш!”. Така че това за доброволността, не е добра аналогия.
Аз искам да Ви върна обаче по съществото на разговора. Очаквах да чуя от Вас нещо по-конкретно, наистина по отношение на тези неща, които Вашите колеги вчера на Правната комисия повдигнаха едва ли не като проблеми от конституционен характер, направиха заявки как ще събирате подписи да сезирате Конституционния съд и така нататък. Даже Вие май ги критикувахте тук и те не Ви отговориха. Надявам се това да го изясните наистина и да кажете на Народното събрание и на вносителите от Инициативния комитет имате ли наистина такова намерение да сезирате Конституционния съд, да искате този референдум да не се състои, тъй като вчера Вашите колеги изброиха поне пет от шестте въпроса като считани от тях за противоконституционни? Така че не е лошо по този въпрос да ни дадете малко яснота и, разбира се, как мислите да го направите това нещо, защото всички знаем, че са нужни 48 подписа, за да може да бъде сезиран Конституционният съд. Вие нямате толкова. Тоест, дали отново ще опрете до ДПС и ще търсите с тях съвместни действия, както пречехте навремето на промените в Закона за референдумите и така нататък? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, спирам.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Байрактаров. (Реплики от ГЕРБ: „Айдеее…“.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стоилов, очаквах, че Вие ще бъдете доста по-краен в аргументите си и например не съм съгласен, че Народното събрание трябва да бъде от 20 човека. Защо да не бъде направо закрито и да няма държавност например? Така.
Защо например, господин Стоилов, Вие, приканвайки инициаторите, намесихте само балерините? Какво пречи да бъде намесен и господин Азис например и да размахва своите голи задни части, които са за някои много привлекателни например? Не съм съгласен да ограничавате творческата мисъл в едно шоу. Изобщо не съм съгласен. Нещо повече.
Например защо Вие не предложите разширяване на въпросите – всеки български гражданин да получава по 10 000 долара заплата? Няма значение, че държавата няма да може да ги плати и че тя ще фалира на третия ден. Но дали ще има гражданин, който да не иска да получава 10 000 долара заплата? Или задължително да ползва шест месеца платен отпуск, който да прекара на Варадеро, на Хонолулу и други екзотични острови? Защо? Нима не мислите за българския гражданин, съгласно чл. 67, ал. 1 от българската Конституция?
Не съм съгласен, господин Стоилов, и с нещо друго. Вие не засегнахте въпроса, който е изключително важен, който кореспондира с един стар каубойски филм: „Изберете местния шериф”.
Например би било интересно да наблюдаваме как ще бъде избиран шерифът, тоест полицейският началник в ромските гета, които са извор на престъпност – дали той няма да бъде най-отявленият престъпник, който да разпределя порциите? Или, както ме подсеща госпожа Караянчева, как ще бъде избиран този полицейски началник в Кърджали например? Много интересно ще бъде. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Мажоритарно!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: С абсолютно мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ананиев – трета реплика.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стоилов, Вашата реч-изказване беше доста дълго, но аз ще засегна само частта за така нареченото „задължително гласуване” по време на комунизма. Да не забравяме, че тогава движещата сила беше страхът – страхът от „Белене”, от „Слънчев бряг” и други видове страхове. Така че не мисля, че е редно да давате това като пример от тази трибуна. Не мисля, че е редно да го правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Славов, аз не съм говорил с носталгия. За съжаление, не сте схванали иронията. Но нали сме в такава рубрика, че трябва да се опитаме да съчетаем сериозното с формата на неготовото поднасяне? Освен това, условията, в които Вие сте израсъл, сигурно трябва да Ви тласкат и към малко носталгия, нали? (Силен шум, смях и бурни ръкопляскания от БСП ЛБ.) Независимо от превъплъщенията, които всеки има. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
По отношение на господин Ананиев – да, респектът, страхът са били движещ фактор на поведението на голяма част от хората, но ако Вие сега смятате да ги накарате съзнателно да гласуват, защо прилагате макар и много по-мека санкция, това е административна санкция – при двукратно неучастие в даден вид избори, те да бъдат автоматично изключвани от избирателните списъци? Нима това не е също някаква форма на въздействие? Защото всяка юридическа санкция е предназначена да предизвиква такива вътрешни мотиви към този, към който е насочена.
За господин Байрактаров – да, аз не подценявам възможността, че ако има въпрос да се закрие Народното събрание, той може да събере повече одобрение от всякакъв друг въпрос за числеността на Народното събрание, но тогава пък няма как да кажем пред света и пред тази Европа, която постоянно обсъждаме – каква е тази държава, която няма даже парламент?
Ако говорим наистина за паразитната администрация, защо вместо да се обсъжда само въпросът за числеността на парламента, поне толкова активно не се обсъжда и въпросът, че днес в пазарна, в раздържавена България, където България произвежда най-ниския процент национален доход от всяка страна в Европейския съюз чрез участие на държавата – това са само около 10%? Тоест ние сме най-раздържавената държава и най-раздържавената икономика в целия Европейски съюз, но никой не поставя въпроса за десетките агенции и комисии, в които работят хиляди, десетки-хиляди служители. Какво ще спестим, когато те продължават своята дейност?
И последно, за заплатата, нашата партия не се занимава с демагогия. Ние предложихме като политическа платформа, да Ви кажа какво – при положение че производителността на труда в България е 2,5% по-ниска от тази в Европейския съюз, а заплатите са 4,5% по-ниски, защо българските работници не получават два пъти по-големи заплати? Това е въпрос и към държавата, и към бизнеса.
И най-накрая, госпожо Председател! Уважаеми инициатори на референдума, нека този демократичен порив да даде своите резултати. Но нека също всеки един да се запита дали несъзнателно, или съзнателно зад този референдум няма да изскочат отново образите на прегрупираната българска олигархия. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване госпожа Магдалена Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожи и господа народни представители! Ние от партия „Атака” сме просто шокирани. Ние в момента обсъждаме и квалифицираме като демократичен порив един свод от шест въпроса, квинтесеция на политическата неграмотност, която освен всичко останало, е и противоконституционна. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Аз ще Ви прочета чл. 9, ал. 1, т. 1 от основния Закон на Република България, който гласи: „Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Велико народно събрание”. Чухте ли?! Въпроси - първи, втори и шести, са от компетенцията на Велико народно събрание и Вие сега стоите тук и се упражнявате в красноречие колко е хубаво в България да има референдуми. Вие не сте ли чели Конституцията? Или смятате, че имате право да я потъпквате?
Само въз основа на този аргумент, с едно изречение – подобен свод от въпроси би трябвало да бъде хванат и хвърлен в коша, където му е мястото.
Втори парадокс обаче. Предложението за референдум беше рекламирано и, както правилно отбелязаха колегите отляво, ежедневно набивано в главите на горките телезрители, като един вид акт на борба срещу статуквото, срещу сегашната система.
Аз искам да помислим върху този момент. Не е ли парадоксално, че един референдум, рекламиран като акт, който ще измете олигархията, се подкрепя от това, което народът нарича „олигархия”? Тези, които са избрани по сегашната, тоест по старата система, в лицето на ГЕРБ, особено на Реформаторския блок, излизат и с две ръце подкрепят този референдум – референдумът, който ще ги изхвърли от политическата сцена. Обяснете този парадокс!
Аз искам да Ви дам моето обяснение. (Реплика.) Да, с грамотността или с липсата на такава могат да се обяснят много неща.
Кой предлага този референдум и с гордост даже се изтъква, че той първи се подписал там, на бланката? Офшорният милионер Слави Трифонов, чалгаджията или, така да се каже, командирът на цялата чалгаджийска кохорта в българските медии (бурни ръкопляскания от партия „Атака и възгласи: „Браво, браво!“), той ще стартира демократични промени в България. Искам да кажа как той стана офшорен милионер. На неговото диванче през последните 15 години се изредиха всички министри и министър-председатели на България. Уредените интервюта, предварително записани, подстригани, манипулирани, за които те плащаха щедро, са в основата на милионите на този учиндолски шут (оживление), на този вариететен богаташ, който ходи с джипове и с по-голяма охрана от тази на държавния глава.
От неговото диванче, дами и господа народни представители, Ахмед Доган обяви своето верую за нуждата от партийни обръчи от фирми – помните ли? – и учиндолският шут ръкопляскаше! От неговото диванче дори Моника се обясни в любов на Станишев: „Обичам го!“, каза тя на това диванче.
От това диванче царските протежета обявяваха или по-точно набиваха в главите на българските зрители колко е вредно да имаме четири малки реактора на АЕЦ „Козлодуй”, които са се изплатили и произвеждат електричество на стойност две стотинки на киловат час. Дори Виза Недялкова като съпруга на виден социолог обясняваше от това диванче, че „меморандум” било равно на „международен договор”, а същото важало и за нон пейпър, като човек, загрижен за промоцията на идеите на Соломон Паси и така нататък.
Искам да Ви напомня, че от това диванче се играеха борсови игри. През 2003 г. Милен Велчев – тогава финансов министър, и неговият заместник Красимир Катев излъгаха, че са си подали оставката, раздвижиха стойността на брейди облигациите и по системата „купи-продай, купи-продай” натрупаха няколко милиона. После се оказа, че те не си били подавали оставката, представяте ли си? (Смее се, смях от цялата зала.)
Това е любимото диванче на Меглена Кунева и Надежда Михайлова, днес Нейнски. Аз преброих, стигнах до 14. За една година 14 пъти да стоиш на това диванче, извинете! Ако това не е статукво, ако това не е олигархия, здраве му кажи!
Погледнете последните емисии: на това диванче се изреди целият Реформаторски блок, като започнаха от месец септември до 25 октомври 2014 г. не станаха от това диванче. (Смее се. Ръкопляскания и смях от БСП ЛБ.)
Радан Кънев. О, Георги Първанов, разбира се, да не го пропусна, той е един от любимците на учиндолския шоумен. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Ташева, моля да се върнем към предмета на дебата. (Смях и оживление.) Изместихте темата, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, връщам се, връщам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Върнете се.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Благодаря, госпожо Цачева. Тъкмо смятах Вас да Ви спомена. (Смее се, силен смях и оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Споменете ме.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тъкмо ми напомнихте. Имах да кажа нещо важно, свързано с Вас. Не е нищо страшно! (Смее се. Ръкопляскания и оживление в залата.)
Цялата идеология и пропаганда на този тъй наречен „референдум”, който разчита изцяло на политическата неосведоменост на българския народ, има за цел да насочи народния гняв срещу Народното събрание, но не срещу Министерския съвет, ако забелязвате! Внушава се, че Народното събрание е онази тения, която изсмуква народните пари, нали така?!
Искам да информирам учиндолския палячо, че Народното събрание има бюджет от 51 млн. лв. – с 20 млн. лв. по-малко, отколкото бюджета на БНТ. Госпожа Цецка Цачева – ето това исках да кажа, госпожо – разпределя по-малко пари, отколкото Вяра Анкова. А колко пари, колко милиарда разпределя Министерският съвет – допълнително материално стимулиране, бонуси, командировки, коли и така нататък – тази тема не се засяга в „Шоуто на Слави”, ако сте забелязали.
Това е целта зад тези неграмотни въпроси. Представете си, понеже той има офшорни фирми, доколкото знам, има и имоти в Съединените щати – току-що обясних с какви интервюта са натрупани те, пребивава в Съединените щати, там много му харесало. Знаете, Вие сте забелязали, че в този полово-клозетен хумор, с който той всяка вечер залива зрителите, често се промъква американската мечта на Слави Трифонов. Бил е в Съединените щати, злоупотребил е с гледане на американски филми и решил (смях), че няма да е зле и в България да имаме шерифи с бели каубойски шапки, нали?! До там стига политическият хоризонт на инициатора на това мероприятие. (Смях и оживление.) Правилно казаха колегите: колко малко политическа култура трябва да имаш, за да предложиш такова нещо.
Второ, тези, които гледат в момента и които са се подписали под въпросите на „Шоуто на Слави”, трябва да знаят, че намаляването на депутатите наполовина работи изцяло за олигархията – за тези, които могат да си купят примерно един избирателен район.
Освен това мажоритарната система – моля Ви се, тук той е записал „с абсолютно мнозинство”, той не знае какво означава „абсолютно мнозинство”, за това съм сигурна (смее се), означава, че 49,99% от гласувалите за другия кандидат остават без народно представителство. Това демократично ли е?!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Не!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не, това е антидемократично! Това е един антидемократичен пасквил, чиито истински вдъхновители вероятно са се срамували да се покажат и затова са употребили учиндолския палячо.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Белград.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Той има за цел да превърне България в президентска република. Ами, гледайте Ердоган и смятайте какво всъщност е било планирано. Учиндолският палячо е само преносител, той е само куриер. Аз не се изненадвам, тази роля му приляга буквално като ръкавица.
Нека обаче да прекратим разискванията.
Срамно е! Срамно е да разискваме.
Пак ще повторя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Първо, референдумът поставя въпроси, които са от компетенцията на Велико народно събрание. Това е противоконституционно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да удължим ли времето, госпожо Ташева? Изтече редовното.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и „Атака”. Единични възгласи „Браво!” от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължете времето.
Реплики?
Първа реплика – господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Ташева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, за всички нас е ясно, че едно си госпожа Ташева знае, едно си тя бае. (Смях от РБ.)
Аз ще се спра само на въпроса, на опита Ви за отговор кой провокира, създаде този референдум.
Аз съм един от хората, които са се подписали под него с ясното съзнание, че това е възможност българските граждани да упражнят своето демократично право.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Провокация!
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Така, както всеки от нас тук, в парламента, в това ни качество имаме възможност да го упражняваме. Това прави някои да се чувстват много велики, много знаещи и много можещи.
Аз може да не съм съгласен с много от въпросите и няма да ги подкрепя и на самия референдум. Аз съм наясно, че те са против интересите на много от партиите, в това число и на партията, която аз представлявам. Има обаче едно демократично право: правото на малцинството да стане мнозинство трябва да бъде защитено от всички.
Аз не съм съгласен с Вашите позиции – и принципни, и идеологически, но нямам против Вие да можете свободно да изразите и да популяризирате своите убеждения, а аз ще се боря срещу тях.
Това е принципът, заради който референдумите трябва да бъдат подкрепяни, а не заради многото глупости според мен, които казват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ташева, според мен във Вашето изказване пропуснахте нещо. Много Ви моля да обърнете внимание на това, ако смятате, че сте го пропуснали, защото не сте съгласна с това, което ще кажа – че тези, които формират обществено мнение и формират гражданско общество, имат по-голяма отговорност от останалите. Тези, които формират гражданско общество, трябва да формират гражданско общество, което да отговаря на принципите и строителството на държавата, на нейната демокрация, а не да го превръщат в стадо, което да следва някакви скрити цели и в крайна сметка да закара стадото в кошарата, където управляват вълците. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Затова, много Ви моля, обърнете внимание имат ли някаква отговорност за това хората, които се смятат за политически по отговорни, че трябва да формират гражданско общество, което да отговаря на принципите на демокрацията, а не на принципите на най-вулгарния популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кадиев – трета реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Ташева, уважаеми колеги! С Вашето изказване превърнахте парламента в такъв цирк, че само диванчета ни липсват. Няма никакво значение кой е инициирал един референдум. Няма никакво значение, още по-малко дали съответният човек е от Учин дол, Алфатар, Кърджали или откъдето и да е.
Няма никакво значение дали ни харесват въпросите, или не. На част от тези въпроси аз съм голям привърженик – например мажоритарното гласуване, на част съм голям противник – например задължителното гласуване. Това няма абсолютно никакво значение.
Единственото, което има значение, са събраните гласове, волеизявлението на голяма група български граждани – 700 хиляди подписа. Точка. Пускаме го на референдум. Трябва да се научим на едно просто нещо – референдумите са хубаво нещо и единственото, за което съжалявам, е, че няма въпрос, който да направи референдумите още по-лесни за организиране и за гласуване след това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Ташева.
Колеги, към това се опитвам да насоча дебата. Предметът на днешния дебат е приемане на решение, задължително за Народното събрание, с оглед числеността на валидните подписи в подписката на Инициативния комитет. Както се вижда, не успявам.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Неуважаеми Корман Исмаилов, ако Вие не успеете да накарате и Лютви Местан да признае, че се е подписал, аз ще Ви призная принос към българската история. (Ръкопляскания от „Атака”.)
Само че тук трябва да имаш минимално количество политическа култура – между въпросите на този така наречен „референдум” прозира именно възможността една шепа богаташи да си купуват избори. Вие имате пари, зад това стои Турция – нямам никакво съмнение, че бихте се радвали, ако примерно броят на депутатите стане 120 и те биват избирани с абсолютно мнозинство, тъй като в Кърджали, в смесените райони, в изселническите дружества, Бурса и така нататък ще успеете да си организирате абсолютно мнозинство.
Не се учудвам, че един търговец на ток и хазарт също приветства мажоритарното гласуване! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.) Нали за такива като него се прави? За да могат само забогателите по времето на разбойническия преход да си купуват депутатски места не заради една заплата от 3000 лв., те за толкова вечерят, а за да могат в тази зала да си осигуряват политически чадър и неприкосновеност! Това е целта на референдума!
И тъкмо в тази връзка съм изтъквала, че вариететният милионер е и офшорен. Забележете, офшорният милионер тръгнал да демократизира България, да я оправя!
Господин Ерменков, да, Вие сте прав – приемам Вашата забележка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Процедурата ми е по начина на водене, госпожо Председател.
Одобрението на парламента е 9% и позволяваме цирк. Да не обиждаме цирка – циркът е изкуство.
Позволихте много публични личности да бъдат обидени. Те не са тук, не могат да излязат и да защитят името си. Всички подигравки, ръкопляскания, смях довеждат до тези 9%.
Като водещ на Събранието Ви призовавам да се придържаме към реда, за да можем да вдигнем репутацията на парламента, макар че, както гледам, до дъното – до 1% или до нула имаме още накъде да работим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Ананиев, бих приела Вашата критика по начина на водене, ако се позовете на конкретна разпоредба от Правилника, която аз съм нарушила. Заявявам обаче, че редът в залата не е отговорност само на председателя или на участниците в ръководството на пленарното заседание, а е отговорност преди всичко на всички народни представители! Ние само следим, съобразно нашия Правилник, когато се излезе извън допустимите граници – признавам, че те са много широки. Само тогава по начина, по който имам правомощие по Правилника, съм коригирала. И съм напомняла не само на преждеговорившата, но и на останалите народни представители преди това да се върнат към темата!
Господин Кадиев има думата. – Отказвате се.
Следвам някаква ротация на групите.
Вие сте, господин Ананиев. Имате думата за изказване.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от Реформаторския блок ще подкрепим референдума, защото той е една от най-добрите форми на контрол и на допитване до гражданите, имайки предвид и бройката на подписалите се – тя не е маловажна, доста голяма е.
Но имаме един проблем. В момента, за съжаление, референдумите не са работещи и се използват единствено за популизъм и предизборни цели. За да бъде работещ референдумът, той трябва да може да има задължителния ефект, който търсим. Сега с тези 3 милиона гласа, с които трябва да има задължителен ефект, няма да има такъв.
Референдумите, за да бъдат задължителни, трябва да са вързани с гласуването на парламентарните избори, но не за всички гласували, а гласувалите, които са или за най-голямата партия, както на последните избори това е ГЕРБ – 1 милион 72 хиляди гласа, или за мнозинството, което управлява – в момента това са милион и 600 хиляди гласа. Имаме ли милион и 600 хиляди, с каквото ние управляваме държавата чрез парламента, означава да имаме и задължителен ефект от самите референдуми. Иначе те стават като задължителното гласуване, което приехме – то само на хартия е задължително, не е никак задължително изобщо.
Във връзка с коментарите, които някои от колегите направиха, за проблемите с Конституцията. Да, някои от въпросите се решават от Велико народно събрание. Но ако има задължителния характер – към момента, за съжаление, с над 3 милиона гласа „за” трябва да бъде подкрепен – и дойде тук, в парламента, тогава ние ще трябва и сме задължени да свикаме Велико народно събрание, което да реши въпроса от естеството, което е повдигнато.
Към самите въпроси имам много забележки. Защо 120 депутати, защо не 150, 170, защо не 200? Не чух някакъв конкретен аргумент, ... (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Момент, господин Ананиев.
Колеги, моля за тишина в залата. Шумът наистина е по-висок от обичайното, поради което Ви моля да изразим необходимото уважение към оратора.
Продължете.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
...което ме кара да мисля, че 120 е предложено единствено защото звучи добре. Аз лично съм „за” намаляване броя на депутатите, но не повече от 60. За да има наистина работещ парламент, депутатите няма как да са по-малко от 180. (Реплика.)
Да, мога да защитя бройката – ще влезем в този дебат с Вас, ако трябва, но сега не е времето.
Другото притеснително при въпросите е предложението за мажоритарен избор. За да има истински мажоритарен избор, а не този, който се проведе през 2009 г., трябва България да бъде разделена на 240 МИР-а и във всеки един МИР да има равен брой избиратели. (Реплика от народния представител Камен Костадинов.)
Независимо.
240 МИР-а с равен брой избиратели, без активна регистрация, която миналата седмица беше отхвърлена. За съжаление, не виждам по какъв начин ще се случи.
Друго от предложенията – намаляване на субсидията. Нееднократно е предлагано. Да, в момента тя е висока.
Ние от Движение „България на гражданите” предложихме модел – да се сложи таван на тази субсидия. За съжаление, и той беше отхвърлен.
Партиите трябва да имат държавна субсидия, за да могат да извършват оперативната си дейност. Иначе ако тя не е достатъчна, всички трябва да станем като пилотите от НАСКАР, които лепят рекламките на спонсорите си по своите дрехи, за да знаем всъщност по какъв начин се издържат самите партии.
Задължителното гласуване, изказвал съм се нееднократно – няма как да задължим някого насила да упражни конституционното си право на глас, което е демократично. Трябва всички ние, които участваме в изборния процес, да накараме тези хора да излязат да гласуват за нас като личности или за партиите и политиките, които предлагаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Господин Попов, заповядайте за реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Моля Ви, колега, да не спекулирате и въвеждате залата и аудиторията, и тези, които ни гледат по съответните телевизии, в заблуждение. Много добре знаете, че национален референдум няма как да предизвика Велико народно събрание като процедура. Да, той може да ерозира до такава степен модела на държавно устройство, че да се стигне до свикване на Велико народно събрание, но по съществото си, за да има Велико народно събрание, трябва да има законопроект, а не национален референдум. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, господин Ананиев? Заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Господин Попов, ако референдумът е работещ и задължаващ, и задължи Народното събрание, Народното събрание може да предизвика Велико народно събрание с всички атрибути, които се изискват.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ, от място): По своя преценка.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Не по своя преценка. След като е задължително, срещнал е задължителния елемент, за съжаление, в момента той е 3 милиона и над 3 милиона гласа, а трябва да е много по-малко, след като ние управляваме с милион и шестстотин хиляди гласа, трябва със същия процент да може да има задължителен елемент. Тогава Народното събрание ще свика, щом хората искат, Велико народно събрание и ще се произнесем върху въпросите, които са зададени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
За изказване има думата господин Данаил Кирилов. След него господин Филип Попов, след това господин Радан Кънев се е записал, господин Хамид и Валери Жаблянов.
Господин Кирилов, имате думата, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, записах се за изказване, за да не злоупотребявам с процедурата. Всъщност предложението ми е изцяло процедурно относно редакцията на Проекта за решение.
С оглед заявената позиция от председателя на нашата парламентарна група господин Цветанов да подкрепим и шестте въпроса правя предложението при гласуването да бъдат подложени в Проекта за решение на гласуване и шестте въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
За изказване – народният представител Филип Попов.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Чудех се дали след изказването на Янаки Стоилов изобщо има смисъл някой в тази зала да се изказва, защото то наистина обхвана в своята съществена част цялата политика, която се върти около този референдум.
Не възнамерявам да влизам в същината на въпросите, защото това очевидно е ирелевантно към днешното решение, което следва да приеме Народното събрание. Категорично твърдя обаче, че Българската социалистическа партия не е против референдума, не е против пряката демокрация, най-малкото защото наша беше първата инициатива за произвеждане на национален референдум, за който събрахме над 800 хиляди подписа. Ние претендираме, че сме една съвременна, модерна парламентарна република, страна – членка на Европейския съюз, приела европейските ценности. За първи път изразът „правова държава” е използван от немския юрист Роберт фон Мол още през далечната 1832 г.
Днес сме 2016 г. и правовата държава е застрашена тук и сега в Българския парламент, защото правовата държава е способ за организиране на обществото, за реализация на следните задачи: първа и основна, е върховенството на закона – всеобщо равенство на всички пред закона, без никакво изключение; спазване на гражданските права и свободи; конституционно закрепване на принципа за разделение на властите; разрешаване на споровете чрез справедлив съдебен процес.
Уважаеми народни представители, Конституцията е тази, която отличава правовата държава от други форми на съвкупност от индивиди. В нашата Конституция ясно в чл. 1, ал. 1 е записано, че „България е република с парламентарно управление”, а ал. 2 гласи, че „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”.
Ето тук, уважаеми народни представители, в ал. 2 на Конституцията, на чл. 1, с едно изречение кратко, но съвършено ясно е описано взаимодействието и взаимното допълване между пряката и представителната демокрация.
Уважаеми народни представители, в качеството си именно на такива – на народни представители, като част от разбирането за представителна демокрация, сте длъжни да браните конституционния ред на страната. Не забравяйте, че това Ваше задължение е и част от клетвата, която всички ние сме положили като народни представители. Не забравяйте чл. 5 от нашата Конституция, който гласи в своята ал. 1, че „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат” и, че „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.
За част от тези въпроси – втори, трети, четвърти, шести, които днес разглеждаме, съществува основателно съмнение, че са противоконституционни, а и попадат в компетентността на Велико народно събрание. В чл. 9 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление ясно и категорично е записано, че: „Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
1. от компетентността на Великото народно събрание…”
В чл. 10, ал. 2 от същия Закон също е записано, че Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 хиляди български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4. Става въпрос за компетентността на Великото народно събрание.
Тук имаме кумулативно две условия. Едното е изпълнено – над 400 хиляди подписа, но за другото – при наличието на основателни съмнения, не можем да бъдем сигурни, докато не се произнесе Конституционният съд. Към настоящия момент такова произнасяне няма.
С оглед на гореизложеното, с оглед на клетвата, която сме положили именно като народни представители, да спазваме Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа, а интересът на народа, уважаеми народни представители, е правовият ред и върховенството на закона. Ние не можем да си позволим по какъвто и да е начин да участваме във формирането на този акт на Народното събрание. Не и дотогава, докато няма произнасяне от българския Конституционен съд.
Ето защо ние с ясното съзнание на парламентаристи, а не на популисти, категорично отказваме да сме част от това решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплика – народният представител господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, искам да Ви помоля много ясно и кратко да ни кажете какво възнамерявате да правите отляво, тъй като, от една страна, в изказването преди малко чух Вашия колега да казва, че няма да се противопоставяте на това да бъде чут гласът и волята на българските граждани, а същевременно Вие сега казвате обратното.
Сега, ако Вие там формирате някакви опозиционни и други течения, това е друг въпрос, но кажете ясно, да знаем какви са Ви намеренията. Вчера в Правната комисия заявихте категорично намерение да търсите сезиране на Конституционния съд и искане за обявяване на противоконституционност на решеното на Народното събрание за насрочване на референдума. Потвърждавате ли това си намерение? Ще търсите ли подкрепата и на ДПС това нещо да се случи? Въобще, кажете кратко и ясно на хората! Не ни цитирайте класиците във философията, правото и така нататък, както направихте.
И още нещо, нека и тук да го кажа, както вчера и на Правната комисия обърнах внимание, да не забравяме – само преди две седмици, кой беше сред вносителите на едно от най-мракобесните предложения, които напоследък са правени по отношение на референдумите, а именно за забраната да се провеждат в един ден.
И Ви моля да не се криете зад гърба на бившия Ви председател вече, тъй като за вносител е посочен той и група народни представители, а излезте тук и кажете, че всъщност Вие бяхте сред вносителите на това предложение, с което тогава подведохте залата. Първоначално беше подкрепено, а след това беше коригирано. Така че нека и това нещо да се знае, но преди всичко ни кажете ясно какво ще правите по предложението за този референдум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Втора реплика – господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Попов, мисля, че допускате грешка.
Да, възможно е част от тези въпроси да са противоконституционни. За целта обаче ни трябва решение на Конституционния съд и дори и да има такова решение ние ще си направим един прост извод и той е, че трябва да променим Конституцията, защото волеизявлението на българските граждани е по-важно от всичко друго. Затова, ако наистина групата на БСП иска да предизвика питането до Конституционния съд, аз лично съм готов да дам подписа си за това нещо. Не знам дали имате нужда от него, но ако Конституционният съд въпреки всичко реши, че част от тези въпроси са противоконституционни, ще направя абсолютно всичко, за да променим Конституцията след това в посоката, в която българските граждани искат тя да се промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Попов, ще ползвате ли?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Аз ползвам възможността за дуплика.
Ще отговоря по следния начин: да, от всички тези изказвания, аз ще Ви кажа какви са нашите намерения, но разбрах и Вашите. Очевидно те са свикване на Велико народно събрание и намърдване в едни следващи органи на управление, независимо какви ще са те, от Ваша страна.
Тоталитарно е, господин Славов, да налагаш референдум с въпроси, които очевидно будят съмнение за противоконституционност и противозаконност по отношение на закона за пряко участие на гражданите. Това е тоталитарното.
Не е тоталитарно, няма нищо лошо и не се страхувайте от това да се пита Конституционния съд. И за да не бъде тази подписка украсена политически, защо и Вие да не се включите? Нали сте юристи? Нали защитавате демокрацията? Нали защитавате устройството на тази държава? Един от органите й е именно Конституционният съд. Там работят хора професионалисти, уважавани юристи с дългогодишен стаж. Нека те да се произнесат. Защо Ви е страх от Конституционния съд?
Аз знам защо Ви е страх – защото в една правова държава, когато нейните органи работят, какъвто е Конституционният съд, тогава се страхувате именно Вие, които се опитвате да наложите този олигархичен тоталитаризъм в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
За изказване – народният представител Радан Кънев. (Реплики.)
Отказвате изказване. Добре, господин Кънев.
Следващият оратор е народният представител господин Хамид – Парламентарна група на Движение за права и свободи.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще гласува „против” предложеното решение и е против така формулираните въпроси.
Ще гласуваме „против”, защото искаме да имаме моралното право, агитирайки въпросите от този референдум пред нашите избиратели, да обясним какви ще бъдат последствията от евентуалните вреди, които ще нанесат тези въпроси върху българската демокрация.
В самото начало на днешния дебат представител на Инициативния комитет призова всички ни да спазваме закона. Точно затова ще гласуваме „против”, за да спасим закона, защото никой не спомена, че чл. 9, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не допуска референдуми, въпросите на които са от компетенциите на Велико народно събрание, тоест тук, господин Ананиев, няма как да бъде проведен референдум, да чуем гласа на народа и да свикаме Велико народно събрание, защото такъв референдум не трябва да бъде допускан по силата на Закона, а не по силата на Конституцията.
Според нас половината от поставените въпроси са от компетенциите на Велико народно събрание и няма как да бъде допуснат този референдум, докато не бъде променен Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, съответно да бъде премахната ал. 2 от този Закон, тоест това е юридическата пречка този референдум да бъде проведен в този си вид.
Не приемам прокарваната теза, че, видите ли, щом 700 хиляди български граждани са се подписали под подписката, то, независимо от нашите юридически съображения, от законовите пречки за провеждането му, ние трябва да го пуснем.
Не приемам тезата, че българският парламент днес малко повече от месец остава до отбелязване на 25-годишнината от тази Конституция, не приемам точно 45 дни преди това отбелязване българският парламент да наруши тази Конституция и точно за това ще гласуваме „против”.
Не приемаме тезата, че част от българския народ може да си присвоява народния суверенитет и това е записано още в началото на тази Конституция.
Не приемам тезата, че въпросът за избора на областни директори на полицията и съответните районни полицейски управления не е промяна на установения в държавата ред за управление.
Всичко това чл. 143 от Конституцията, колеги, казва: областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защита на националните интереси, на законността и обществения ред и осъществява административния контрол. Този текст във връзка с чл. 105 от Конституцията трябва да бъдат променени, а това може да стане само чрез Велико народно събрание.
Въпросът за намаляване субсидиите на партиите – този дебат е много стар, но той трябва да бъде проведен тук, в това Народно събрание.
Трябва да решим следва ли българската политическа система да бъде финансирана от държавата или от неясни бизнес и криминални структури, каквито намерения чувам, че се прокрадват тук и там.
Въпросът е предложен така че няма как да не бъде подведен българският народ. Все едно да го питаме: искате ли да намалим цената на винетките, искате ли да намалим цената на бензина, какъвто абсурден въпрос ни очаква съвсем скоро в това Народно събрание? Така че без да сме против провеждане на референдуми ние сме против в тези референдуми да бъдат включени въпроси, които са от компетенцията на Велико народно събрание и само за това ще гласуваме „против”, а не защото сме против провеждането на референдумите.
В заключение, господин Председател, моля от тази висока трибуна да обявите 12 май като празник, като ден на победата на популизма над българската Конституция. Благодаря Ви.
Честит празник, колеги! (Ръкопляскания от ДПС и БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Реплики?
Господин Радан Кънев, заповядайте за реплика.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Господин Хамид, първо да Ви благодаря, че на фона на отвратителния популизъм, който се вихри в тази зала, напълно излишен, на тоталното словоблудство на целия този дебат насочихте към верния въпрос, към единствената възможна тема на дебат, макар и с аргументи, които не приемам и сега ще оборя.
Ние сме задължени да гласуваме „за” тези шест въпроса, така че обсъждането им по същество или обсъждането на диванчето е чиста проба словоблудство в тази зала, но има един въпрос, който стои отворен. Само един-едничък! И на повечето групи ни свърши времето без да го засегнем този въпрос. И той е: може ли тази зала в днешното гласуване да преценява кой въпрос е от компетенциите на Велико народно събрание или някой друг трябва да преценява?
Защото темата „Кой въпрос е от компетенциите на Велико народно събрание” е една от най-разтегливите теми в българското законодателство и политика особено от 2003 г. насам, вече 13 години.
Това, което аз искам да защитя, да репликирам против Вашия възглед, е, че никакво правомощие няма тази зала да казва кой въпрос е от компетенциите на Велико народно събрание и съответно може да отпадне, особено при липсата на ясно изразен въпрос от типа на преминаване от република към монархия, или от унитарна държава към федерация, които са очевидно експлицитно записани в Конституцията. Всичко друго е тълкуване, което е от компетенциите не на парламента, а на Конституционния съд.
И тук искам да отбележа, че ДПС не за първи път, между другото, и в лицето на вече изключения си бивш лидер, и сега на новото си ръководство, се опитва да присвои правото на съдник по темата „Кой въпрос е от компетенцията на Велико народно събрание”. Това е рисково преди всичко за Вас, недейте да го правите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Втора реплика? Няма.
Господин Хамид – дуплика, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря Ви за репликата, господин Кънев, въпреки че не беше необходимо да покажете Вашето пристрастие към това диванче, защото Вие сте чест гост там и Вашите тези се чуват от това диванче, а не от тази трибуна. (Смях и оживление.) Но това е Ваш избор.
Колкото до това – не ДПС определя кой въпрос е противоконституционен и кой не е, но ние, за разлика от Вас, спазваме българските закони. Ясно четем чл. 9, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и Народното събрание е органът, който взема решение дали да бъде проведен референдум, или не. Народното събрание взема решение и всеки народен представител гласува по своя съвест, по свои убеждения. Не приемам тезата, че ние сме длъжни да гласуваме „за” само защото на Вас и на Вашето диванче харесва да е така. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
За изказване – народният представител Валери Жаблянов.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми инициатори на референдума! (Реплика: „Картата!”.)
Може ли, ако обичате, да увеличите времето на парламентарната група с пет минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: То е увеличено. Имате три минути и десет секунди, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, ще се опитам да се вместя в тях тогава.
Аз ще започна с Конституцията. Имам чувството, че тя отсъства от днешното обсъждане.
В чл. 63 на Конституцията, уважаеми инициатори на референдума, е записано, че Народното събрание се състои от 240 народни представители. Няма възможност за тълкувателни решения на когото и да било, даже и на Конституционния съд. Нашата Конституция има пряко действие и след като инициаторите на референдума са преценили, че, поставяйки въпрос за броя на народните представители, могат да атакуват текстове в Конституцията и да атакуват директно Конституцията, това означава, че те искат да променят устройството на Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: На държавата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И на държавата, тъй като България е парламентарна република. Изводът от това ще направя малко по-късно в моето изказване.
Искам да започна със следното: уважаеми организатори на референдума, едва ли има български гражданин, който да не е запознат с политическите идеи, които Вие развивате във Вашето иначе развлекателно предаване, което заради формата привлича голям брой от българските зрители. Но искам да се обърна към Вас с едно настояване: българската държава е на всички и ако Вие досега не сте разбрали, че с тези въпроси, подкопавайки конституционния ред в държавата, поставяте под въпрос устоите на българската държавност, то онзи патриотизъм, който Вие, струва ми се, чисто изповядвате във Вашите предавания, който е залегнал във всичките Ви сюжети и сценарии, ще остане без място за своето изразяване. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Патриотизмът е неразривно свързан с държавата и с държавността, и затова аз недоумявам как хора, които се рекламират пред българското общество като патриоти, като националисти в някаква степен, които се стремят да извадят на общественото внимание онези периоди от нашата история, които ни правят горди като българи, са в състояние да атакуват устоите на държавността, каквато е Конституцията?! Защото в историята и на други народи, и на други държави пътят към ада е постлан с добри намерения.
Вие не разширявате демокрацията, уважаеми организатори. Вие сривате републиката, или правите опит да сринете републиката.
Тук искам да обърна внимание върху още един важен въпрос, ключов въпрос – въпроса за единството на нацията. Вие се опитвате да разделите нацията. Вие се опитвате да противопоставите онези граждани, които не са гласували за партии, на тези, които гласуват за партии. Вие се опитвате да изправите една част от българския народ срещу парламента, а всички тези последствия имат своите отговори, и аз мога да кажа какво е това – това е опит за пълзящ преврат. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И накрая искам да приключа със следното: прадядото на днешното развлекателно предаване – студентското предаване „Ку-ку”, взриви АЕЦ „Козлодуй” по телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля завършете мисълта си, тъй като времето изтече.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Всички си спомняте как взривиха АЕЦ „Козлодуй” по телевизията и тогава предизвикаха паника в цяла България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Днес сте си поставили по-амбициозна задача – да взривите Конституцията и конституционния ред в държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Надявам се мнозинството да бъде на отговорността, която... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Жаблянов, наистина с повече от половин минута просрочвате времето. Бъдете така любезен да завършите мисълта си. Ще бъда принуден да Ви отнема думата. Завършете мисълта си.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз Ви благодаря, уважаеми господин хронометър. (Смях и оживление.)
Искам да се обърна към народните представители – мнозинството има отговорност да я понесе и да гласува срещу този пълзящ антиконституционен опит за преврат. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по дебатираната тема? Няма.
Закривам дебата и поставям на гласуване следното
„РЕШЕНИЕ
за произвеждане на национален референдум
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, първо звуков сигнал – приканвам народните представители в залата.
Квесторите, моля Ви за съдействие.
Докладът на Правната комисия съдържа и Проект на решение, по който бяха направени няколко редакционни изменения и допълнения.
Първо, подлагам на гласуване предложението Решението да има наименование, което е коректно, и то е „Решение за произвеждане на национален референдум”.
Гласуваме това редакционно допълнение.
Гласували 142 народни представители: за 122, против 18, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следващото редакционно предложение е в диспозитива на решението вместо „одобрява предложение за произвеждане на Национален референдум с въпроси” след диспозитива „Народното събрание реши” да се чете: „да се произведе Национален референдум със следните въпроси”.
Гласуваме това редакционно предложение.
Гласували 147 народни представители: за 126, против 19, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Жаблянов.
РЕПЛИКИ: Той имаше изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте говорили по същество обаче, господин Жаблянов.
Следващото предложение по редакция на Проекта за решение, направено от господин Данаил Кирилов, след изявлението на председателя на Парламентарната група на ГЕРБ.
Предложението формално е да се включи и шестият въпрос, който по доклада на Комисията е отхвърлен, няма го в Проекта.
Подлагам на гласуване шестте въпроса, така както са формулирани от Инициативния комитет. Тъй като не бяха направени предложения за редакция на въпросите, да бъдат в диспозитива на решението, което означава автоматично, че се връща и номерацията. Първоначално бе предложено номерацията да отпадне, тъй като ние нямаме право да преномерираме. Но когато се прави предложение да бъдат допуснати и шестте въпроса, те вървят със своите номера така, както са в подписката на Инициативния комитет.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 130, против 18, въздържали се 2.
Предложението е прието.
След проведените гласувания следва да подложа изцяло Решението, но тъй като бяха направени редакционни промени по първоначалния Проект, ще прочета, съобразено с току-що проведените гласувания, какво ще се подложи на гласуване като пълна редакция на решението.

„РЕШЕНИЕ
за произвеждане на Национален референдум

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

РЕШИ:

Да се произведе Национален референдум със следните въпроси:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?”
Гласуваме решението му в цялост.
Гласували 150 народни представители: за 131, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателни вотове? Няма.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР 112.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Цветанов, кой ще представи доклада?
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 април 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г.
На заседанието присъстваха представители: от Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър, и Стоян Граматиков – директор на Дирекция „Национална система 112”, и Николай Нинов – председател на Съюза на глухите в България.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Атанас Мерджанов. В изложението си той подчерта, че телефон 112 се ползва чрез гласово съобщение, което поставя в неравностойно положение хората с гласови или слухови увреждания. Ето защо, вносителите на настоящия Законопроект предлагат промяна в действащия Закон за националната система за спешни повиквания с единен европейски № 112, с която да се намери техническо решение за осигуряване на телефон 112 и на хората със слухови или говорни увреждания. Изрази увереност, че представителите на мобилните оператори, лицензирани да осъществяват дейност на територията на страната, са в състояние да осигурят технически способи за осъществяване на връзка с хората с посочените увреждания.
В хода на дискусията заместник-министърът на вътрешните работи господин Ципов заяви, че намирането на решение е свързано с изменение на т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Дефиницията за „спешно повикване” трябва да включва освен гласово повикване и повикване чрез друг способ. Посочи, че Министерството на вътрешните работи е провело работни срещи с мобилните оператори за намиране на техническо решение чрез софтуерно приложение за смарт телефони, чрез което да може да се осъществява връзка с центровете на телефон 112.
В разискванията взе отношение и председателят на Комисията, Цветан Цветанов като подчерта необходимостта Министерство на вътрешните работи да определи техническите параметри и сроковете за изпълнение на осигуряването на достъп до телефон 112 от хората с говорни или слухови увреждания.
Представителите на неправителствените организации, изразиха подкрепа за намирането на подходящо техническо разрешение на проблема.
След проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски № 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Доклад на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, във връзка с обсъждането на Законопроекта, с вносител господин Мерджанов, моля да осигурим достъп до залата на Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи и господин Граматиков, който отговаря персонално и ръководи европейския телефонен номер 112. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае господин Кирил Добрев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 април 2016 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г.
На заседанието присъстваха: д-р Бойко Пенков – заместник министър на здравеопазването; господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи; представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването; на пациентски организации; на представителни организации на хора със слухови и говорни увреждания; представители на мобилните оператори, лицензирани да осъществяват дейност на територията на страната.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков. Той акцентира върху факта, че Законът за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е приет през 2008 г. и с него се осигурява бърз, безплатен и непрекъснат достъп на гражданите до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им.
Възможността да се ползва телефон 112 е чрез гласово съобщение – гласово повикване, което поставя в неравностойно положение хората с говорни и/или слухови увреждания. Народният представител допълни, че в рамките на мандатите на три предходни Народни събрания са били внасяни законопроекти, с които се е предлагало да се въведе възможност групата от хора с говорни и/или слухови увреждания да бъде поставена в равностойно положение, но не се е стигало до окончателното приемане на нито един от тези законопроекти. В тази връзка, вносителите на настоящия предлагат промяна в действащия Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, като в изложението си господин Гьоков посочи от името на вносителите, че те оставят намирането на подходящото техническо решение за осигуряването на достъп до телефон 112 на хората със слухови и/или говорни увреждания на преценката на Министерството на вътрешните работи и експерти.
В хода на дискусията, заместник-министърът на вътрешните работи, господин Красимир Ципов, представи накратко официално писмено становище на Министерството на вътрешните работи по Законопроекта. Той запозна членовете на Комисията с предложението – намирането на решение по осигуряване на достъп на хората със слухови и говорни увреждания да се постигне чрез изменение на т. 4 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 чрез по прецизно дефиниране на понятието „спешно повикване”, което да включва освен гласово повикване и повикване, подадено чрез друг способ за хората със слухови или говорни увреждания. По този начин би могла да бъде постигната целта, която са посочили вносителите на Законопроекта. В допълнение беше посочено, че Министерството на вътрешните работи е провело срещи с мобилните оператори, в резултат на които заедно ще могат да обединят експертен капацитет за намирането на подходящо техническо решение чрез софтуерно приложение за така наречените смарт телефони, чрез което да се осъществява комуникационната връзка с Центровете на 112.
В хода на дискусията беше подчертана необходимостта от предоставяне на достатъчен срок за изпълнение на техническото осигуряване на достъп до телефон 112 на хората с говорни и/или слухови увреждания. Председателят на Съюза на глухите в България, господин Николай Нинов, изпълнителният директор на Асоциацията на гражданите с увреден слух, госпожа Илияна Вълчева, изразиха подкрепа за намирането на възможното и подходящо решение на обсъждания въпрос.
В писмени становища, представени на вниманието на членовете на Комисията по здравеопазването, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика са изразили, че подкрепят по принцип Законопроекта. Министърът на финансите в писмено становище акцентира, че с оглед на обстоятелството, че вносители на Законопроекта са народни представители, предлаганите промени за осигуряване на необходимите условия в Центровете 112 за достъп до Националната система за спешни повиквания на граждани със слухови или говорни увреждания, са въпрос преди всичко на законодателна целесъобразност. Посочено е, че предвид функционалната компетентност на Министерството на финансите, на този етап то не може да изрази становище, тъй като липсва част от задължителното съдържание на мотивите, съгласно чл. 28 от Закона за нормативните актове, а именно – липсват прогнозни данни за финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата правна уредба, и е направена препратка към Закона за държавния бюджет за 2016 г. и тригодишната бюджетна прогноза.
В свои писмени становища подкрепа за Законопроекта са изразили Българският лекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българският червен кръст.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 16, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
От името на вносителите – господин Мерджанов, но аз предлагам това да стане след почивката. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Считате, че в рамките на една минута ще успеете да представите мнението на вносителите? (Шум и реплики.)
Не мога да отнема правото на почивка на народните представители, така че след вносителите ще дам почивка.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, наистина не смятам да спекулирам с времето на народните представители, още повече че мотивите на Законопроекта са безспорни и те едва ли биха били оспорени от някой от колегите народни представители.
Този Закон изстрада достатъчно, но далеч повече изстрадаха в годините хората в неравностойно положение. Тук е мястото да изкажа признателност и към представителите на ГЕРБ, в лицето на господин Цветанов и на госпожа Дариткова, които проведоха заседания на съответните парламентарни комисии и с консенсус този Закон беше приет.
Смятам, че това действие ще бъде един сериозен жест на внимание към хората с увреждания. Леко ме смущават тезите на Финансовото министерство. Нека те да не бъдат препъни камък и действително да можем в законоустановения срок от шест месеца или една година действително Законът да влезе в действие, още повече че самата система дава достатъчно индикации за неработене и намеренията на вътрешния министър за осигуряване на нови средства, за нова обществена поръчка също внасят достатъчно шум в системата.
Благодаря още веднъж за подкрепата. Надявам се Законопроектът да получи пълна подкрепа и от народните представители в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: И аз Ви благодаря, господин Мерджанов.
Обявявам 30 минути почивка.
Продължаваме в 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, заседанието продължава.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Преди прекъсването чухме докладите на комисиите, на които е разпределен Законопроектът, както и представянето му от името на вносителя.
Откривам дебатите.
Господин Гьоков иска думата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, ще признаете, че преди и по време на избори, и в официални изявления всички сме изключително загрижени и съпричастни за условията, които са създадени за хората с увреждания в България. Но в действителност загрижеността ни стига само до там. Защото като цяло и сравнявайки с условията в други страни и народи по света, може да се каже, че българските политици и държавата са длъжници на тези хора.
В другите държави например от Европейския съюз, където сме страна членка, човекът с увреждания може да води относително независим живот, да пътува, да се среща с хора, да ходи на работа, да се обажда на телефон 112 и да получава помощ, въобще да е равноправен на останалите членове на обществото и всичко това без особени проблеми и затруднения. Но в България това не е така. Все се оплакваме, че ни липсват ресурси, но като че ли преди всичко ни липсва културна зрялост да признаем и приемем, че по-различните от нас са не по-малко хора и са с равни на нас права, и че обществото и държавата ни трябва на практика да им осигурява ползването на тези права.
Затова съм доволен, че тази точка влезе в седмичната ни програма и съм още по-доволен, че вчера приехме предложението на господин Цветанов това да е т. 2 за днес, за да стане възможно разглеждането на Законопроекта. Исках да благодаря на господин Цветанов, не го виждам, но благодаря, господин Цветанов.
Сега можем да започнем дискусията за едно от направленията, в което в момента хората с увреден слух и говорни възможности са дискриминирани. Около сто хиляди граждани с увреден слух и говорни възможности практически нямат достъп до телефон 112 и чакат този момент да видят кога ще ги равнопоставим на останалите членове на обществото или пак ще си затворим очите за проблемите им, че не могат да ползват спешен телефон.
Не мислите ли, че имат по-голяма нужда от тази връзка от хората без увреждания, защото при тях предпоставките за злополуки са по-големи?
От Парламентарната група на БСП лява България нееднократно сме се срещали с представители на тази общност, изслушахме проблемите им и решихме да внесем тези промени, за да откликнем на желанието им и те като всички останали да могат успешно да търсят помощ и съдействие чрез телефона за спешни повиквания. Направихме го на 11 декември 2015 г. Оттогава досега минаха повече от пет-шест месеца и движение по въпроса нямаше, освен нашите настоявания и упоритостта ни да го внасяме като точка от седмичната програма периодично, за да стигнем до днес, когато съпричастието и желанието за установяване на равноправие е такова, каквото го изисква човещината и хуманността, надделя и вече сме пред решаване на проблема.
Ще Ви припомня, че го изисква и чл. 26 от Директива на Европейския съюз относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги. Срокът за транспониране на тази Директива изтече на 25 май 2011 г. Въпреки това досега поради спецификата на заболяването или по-скоро на уврежданията си, хората с увреден слух са почти и изцяло социално изключени. Те не могат да ползват електронните услуги за комуникация, телефон 112 например, радио, телевизия и така нататък.
С предложенията си нямаме за цел да усложняваме живота на операторите от телефон 112, а целим да поправим поне отчасти тази справедливост и целим равни права за всички хора. То и сега всички на теория имат това право да ползват телефон 112, но нека да направим така, че и на практика всички да имат възможност да ползват това си право в критични моменти.
Конкретната ни цел с тази законодателна инициатива е да осигурим непрекъснат лесен, бърз и безплатен достъп до Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 – и на гражданите с увреден слух и с нарушени говорни възможности, достъп до всички служби за спешно реагиране с цел те да получават помощ при спешни случаи за защита на живота им, здравето им, сигурността и имуществото им.
Това, че с гласуването народните представители подкрепихте влизането на този Законопроект в седмичната програма на Народното събрание, е добре. Няма за кога да отлагаме решаването на този проблем. Достатъчно сме го отлагали. Казах Ви, че срокът за транспониране на Директивата беше 25 май 2011 г. Сега ако някой в тази зала има някакви опасения, нека да ги сподели в дебатите и да търсим отговорите, да преодоляваме проблемите и да решаваме въпроса.
В ХХІ век сме все пак и технически създаването на такава възможност за комуникация за хората с увреден слух не са никакъв проблем. Съществуват различни опции, въвеждането на които не предразполага и към особено големи финансови и кадрови ресурси. Именно поради наличието на различни възможни технически решения, които да позволят достъп на хората със слухови и говорни увреждания до службите за спешно реагиране, предложението ни за промяна в чл. 8 от Закона е общо формулирано. С нея на МВР се вменява задължението да започне активно да работи в търсене на най-ефективното решение. Това, че текстът е много общ, дава възможност на Министерството да избере най-удобното за системата решение, а народните представители ще могат да контролират изпълнението на новото задължение на институцията чрез форми на парламентарния контрол и като търсят обратна връзка с ползвателите на тази услуга чрез техните сдружения и организации. В предложението се съдържа и отсрочка от шест месеца за влизане в сила на предложената разпоредба, за да е възможно след приемането й от Народното събрание да се осигури време за проучване на техническите възможности за предварителна подготовка и за обезпечаване на нужните бюджетни средства. А защо не и за проучване на чуждестранния опит, защото в голям брой страни, включително и в Европейския съюз, като Франция, Швеция, Естония, Дания, Великобритания и други страни по света има осигурен достъп до услуги за спешна помощ за ползвателите с увреден слух.
Уважаеми народни представители, след всичко, което казах, а пък и Вие сте не по-малко информирани от мен по темата, аз Ви призовавам да приемем на първо четене предложения Законопроект и да решаваме проблема. Пари не трябват кой знае колко много, може би ще бъдат в рамките на 150 хил. лв., технически пречки и проблеми също няма. Не бива да се притесняваме и за това, че ще нарушим спокойствието на мобилните оператори. За тях няма да е проблем дори ако се наложи да вложат някакви средства за техника, която да обезпечи приетия технически вариант от Министерството на вътрешните работи.
Така че Ви призовавам да гласуваме Законопроекта на първо четене, да го приемем и да вървим към решаване на проблема с тези хора, които очакват нашето решение днес, за да ги равнопоставим на всички останали българи в страната ни.
Благодаря Ви за вниманието. Както разбирам, както във вчерашния ден беше консенсус при приемането в дневния ред на Законопроекта, така и днес да го приемем с пълно единодушие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма. Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Предложението е прието единодушно. Всички се вслушахме в призива на господин Гьоков.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Ананиев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Преди доклада искам процедура за допускане в залата на Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и на Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Ананиев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата, № 602-01-14,
внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 20 април 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и експерти от Министерството на икономиката.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Калайджиев.
С предложенията за промени в Закона за движението по пътищата се предвиждат мерки на национално ниво по прилагането на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства.
Основната цел на регламента е да се опрости досегашната правна рамка, както и да се намалят вредните емисии от превозните средства от категория L.
Към настоящия момент уредбата на правилата за одобряване на типа на превозни средства от категория L е залегнала в Закона за движението по пътищата и наредби на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В Законопроекта са разписани текстове, с които се определя органът, оправомощаващ техническите служби да извършват изпитвания или оценка на съответствието на превозните средства с техническите изисквания.
Разписани са и правилата за извършване на оценка на техническите служби, основанието за отказ за издаване на удостоверение за определяне на техническа служба, както и правилата за прекратяване на правата, произтичащи от удостоверението за определяне на техническите служби. Посочен е и редът за оспорване на актовете на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Господин Калайджиев подчерта, че към настоящия момент в Закона за движението по пътищата липсват такива и на практика в момента не съществува правно основание нито за отказ за определяне на техническа служба, нито за прекратяване на правата на техническата служба, което води до невъзможност за ефективен контрол върху спазването на изискванията за одобряване на типа на превозните средства по отношение на техническите служби.
Предложени са и изменения в текстовете от Закона, отнасящи се до класификацията на превозните средства от категории М, N и О с цел привеждането им в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС)
№ 678/2011 на Комисията от 14 юли 2011 г. за замяна на приложение II и за изменение на приложения IV, IX и XI към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства.
Законопроектът определя и органът за надзор на пазара по смисъла на чл. 6, § 1 от Регламента. Предлага се компетентният орган за надзор на пазара на превозните средства от категория L, както и на системи, компоненти и технически възли за тях в съответствие с посочената разпоредба да бъде Комисията за защита на потребителите, която и понастоящем е компетентният орган за надзор на пазара на превозните средства от всички останали категории. С Проекта на закон са предвидени видовете проверки, които комисията следва да извършва при изпълнение на своите функции.
В съответствие с член 76 от регламента с Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата са предвидени ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушения на регламента.
Предлагат се и промени, свързани с подобряване на извършвания от държавната администрация контрол върху дейността на лицата, получили удостоверение за регистрация за извършване на първо и второ психологическо изследване по чл. 152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Предвидени са и изменения в Закона, свързани с опростяване и улесняване на административните процедури и административното обслужване.
С част от измененията се премахва изискването за представяне на документи, удостоверяващи статуса на търговците и юридическите лица с нестопанска цел съответно в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Предлага се също така срокът на разрешението за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност да може да се продължава за нови 5 години, а не да се издава ново разрешение. Според вносителите така предложената промяна има за цел да улесни както лицата, извършващи обучение, така и администрацията, тъй като с продължаването на срока на разрешението няма да е необходимо да се представят всички документи, които се представят при първоначалното му издаване, удостоверяващи съответствието с изискванията.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 9 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Следващият доклад е от Комисията по икономическа политика и туризъм и той ще ни бъде представен от госпожа Савеклиева.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за движение по пътищата, № 602-01-14,
внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 април 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
На заседанието присъстваха: Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и Светлана Чаушева – директор на дирекция „Правна” в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата предвижда мерки на национално ниво по прилагането на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на дву-, три- и четириколесни превозни средства.
Регламентът цели да се опрости досегашната правна рамка, да се намалят вредните емисии от превозните средства от категория L, да се увеличи общото равнище на безопасност, да се осигури адаптиране към техническия прогрес и да се укрепят правилата за надзор на пазара.
Със Законопроекта се определя органът, който ще оправомощава техническите служби да извършват изпитания или оценка на съответствието на превозните средства с техническите изисквания.
Към настоящия момент съгласно чл. 138в, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата съответствието с изискванията относно необходимите капацитет, специализирани технически познания и доказан опит в специфичните области на техническите служби се удостоверява с оценъчен доклад, изготвен от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”. За разлика от досегашната уредба в Директива 2002/24/ЕО и Директива 2007/46/ЕО, в които е предвидено, че оценката за съответствие на техническата служба с изискванията може да се извършва от органа по одобряването или от орган по акредитацията, регламентът не предвижда оценката на техническите служби да се извършва от орган, различен от органа по одобряването. Във връзка с това и предвид разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е компетентният орган за одобряване на типа на нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли в Законопроекта е предвидено, че изпълнителният директор на Агенцията ще прави оценката за съответствие на техническите служби с изискванията. В него са разписани основните правила за извършване на оценка на техническите служби, основание за отказ за издаване на удостоверение за определяне на техническа служба и основания за прекратяване на правата, произтичащи от удостоверението за определяне на техническите служби, посочен е и редът за оспорване на актовете на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
В Законопроекта се определя компетентен орган за надзор на пазара на превозните средства от категория L, както и на системи, компоненти и технически възли за тях в съответствие с посочената разпоредба да бъде Комисията за защита на потребителите. Предвидени са видовете проверки, които комисията следва да извършва при изпълнение на функциите си на компетентен орган за надзор на пазара със съответните механизми и правомощия за извършване на ефективен контрол.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 гласа, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение Закона за движение по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Това беше докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Калайджиев, съгласно нашия Правилник имате право на думата. Ако желаете да вземете отношение, дайте знак с вдигане на ръка.
Откривам дебата. Изказвания?
Има ли желаещи да вземат отношение по дебатирания Закон? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
Гласували 95 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене. Предложението е прието.
Процедура.
Заповядайте, господин Ананиев. (Уточнения между председателя Явор Хайтов и народния представител Настимир Ананиев.)
Господин Ананиев се отказва от правенето на процедура.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА РЕШЕНИЕ ОТ 24 ФЕВРУАРИ 2016 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ЗА ОТКРИВАНЕ НА НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Постъпили са съответни становища.
Първото от тях е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Петър Кънев – нейният председател, има готовност да докладва.
Господин Кънев, заповядайте.
„СТАНОВИЩЕ
по Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание, № 654-02-30, внесен от Петър Славов и група народни представители на 6 април 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 20 април 2016 г., разгледа и обсъди Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание,
№ 654-02-30, внесен от Петър Славов и група народни представители на 6 април 2016 г.
Проектът за решение бе представен от народния представител Мартин Димитров.
Според вносителя в предложения Проект за нови правила за провеждане на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията са заложени два нови момента, а именно: удължаване на срока за излъчване на кандидатури от 7 на 21 дни и даване възможност на неправителствени и професионални организации да правят обосновани предложения за кандидати, които да бъдат евентуално припознати от народни представители.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 4 гласа, без „против” и „въздържал се” – 11 гласа, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното Становище:
Предлага на Народното събрание да отхвърли Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание, № 654-02-30, внесен от Петър Славов и група народни представители на 6 април 2016 г.”
Това е първото становище по проекта, внесен от Петър Славов и група народни представители.
„С Т А Н О В И Щ Е
по Проекта за решение за отмяна решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-29, внесен от Петър Славов и група народни представители на 6 април 2016 г., и по Проекта за решение за прекратяване на процедурата за избор за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-31, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 7 април 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 20 април 2016 г., разгледа и обсъди Проекта за решение за отмяна Решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-29, внесен от Петър Славов и група народни представители на 6 април 2016 г., и Проекта за решение за прекратяване на процедурата за избор за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-31, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 7 април 2016 г.
Проектът за решение, внесен от Петър Славов и група народни представители, бе представен от народния представител Мартин Димитров.
Според вносителя целта на предложения Проект за решение е при провеждане на нова процедура за избор на ръководство на КЗК да има повече предложения и изборът да стане в условията на по-голяма конкуренция. Необходимо е новата Комисия за защита на конкуренцията да поведе борбата срещу монополите и картелите. Очакването е новата КЗК да бъде по-компетентна и с по-високи резултати в работата си.
Проектът за решение, внесен от Делян Добрев и група народни представители, бе представен от народния представител Даниела Савеклиева.
Според вносителя целта на предложения Проект за решение е:
а) прекратяване на процедурата за избор за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията; и
б) Комисията по икономическа политика и туризъм в едномесечен срок от приемане на решението да внесе Проект за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, както и процедурата за избор от Народното събрание.
В последвалата дискусия взеха участие Жельо Бойчев, Румен Христов, Петър Кънев, Мартин Димитров и Кирил Цочев.
1. След гласуване с резултати 4 гласа „за”, без „против” и 11 гласа „въздържал се” Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да отхвърли Проекта за решение за отмяна решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-29, внесен от Петър Славов и група народни представители на 6 април 2016 г.
2. След гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, без „против” и „въздържал се” – 3 гласа, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-31, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 7 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Следващото становище е на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за отмяна
решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на
процедурни правила за условията и реда за предлагане на
кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание и за откриване на
нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 6 април 2016 г., и Проект за решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-31, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 7 април 2016 г.

На свое заседание, проведено на 13 април 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Проект за решение за отмяна решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание и за откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 6 април 2016 г., и Проект за решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-31, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 7 април 2016 г.
Проектът за решение, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители, беше представен от вносителя Петър Славов. С него се предлага отмяна на решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание, както и откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Господин Славов отбеляза, че наред с този Проект, е внесен и Проект за решение за приемане на процедурни правила, като целта е да се открие нова процедура и по това Проектът се различава от внесения от Делян Добрев и група народни представители.
Проектът за решение, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители, беше представен от Данаил Кирилов.
Той предвижда два диспозитива:
„(1) прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, и
(2) Комисията по икономическа политика и туризъм в едномесечен срок от приемане на решението да внесе проект за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание.”
Господин Кирилов аргументира предложеното решение с това, че процедурата за подбор се открива с приемането на процедурните правила, а те според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се изготвят в съответната водеща комисия.
В обсъждането взеха участие народните представители Четин Казак, Данаил Кирилов, Петър Славов, Димитър Лазаров, Митхат Метин, Филип Попов, Емил Димитров и Чавдар Георгиев.
В хода на дискусията, след обсъждане на причините, предизвикали необходимостта от прекратяване на започналата процедура, народните представители се обединиха около становището, че е необходимо провеждането и приключването на процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Господин Филип Попов обоснова решението си да се въздържи от подкрепа на двата проекта, а господин Чавдар Георгиев отбеляза, че и двете решения са непълни.
Господин Петър Славов аргументира подкрепата си за внесения от него и група народни представители Проект, а мнозинството от народните представители заявиха подкрепата си за Проекта, внесен от Делян Добрев и група народни представители.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси:
- с 3 гласа „за”, без „против” и 14 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да отхвърли Проект за решение за отмяна решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание и за откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 6 април 2016 г.;
- с 16 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-31, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 7 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
От името на вносителите първи, като входиран документ, има думата господин Петър Славов.
Господин Славов, искам да Ви помоля да запознаете народните представители с Проекта за решение.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили с колегата Мартин Димитров и други колеги от Реформаторския блок, касае откриването на нова процедура за Комисията за защита на конкуренцията. Тази процедура, която всички си спомняме как неуспешно приключи в края на месец март, и от тогава нещата като че ли спряха да се случват. Поради тази причина в началото на месец април сме внесли проекторешенията, защото очевидно проблемът с избора на нов състав на КЗК е сериозен и повече да се бави и отлага избирането на един качествен състав на КЗК ми се струва не само неоправдано, но и опасно, и доста належащо да се случи по-скоро.
Проекторешението, което сме предложили, тоест двете проекторешения, но ние гледаме сега първото от тях, касае именно това нещо – да се прекрати досегашната процедура и да се открие нова процедура за избор на председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията. Това е и основната разлика с другото предлагано Проекторешение от колегата Добрев и колеги от ГЕРБ, което е внесено на следващия ден, и което също предлага да се прекрати неуспялата досегашна процедура, но въвежда едномесечен срок, в който Комисията по икономическа политика и туризъм ще готви новите процедурни правила преди да ги предложи на пленарната зала. Това е нещо, което според нас, имайте предвид вече навлизаме в месец май, до края на тази сесия не остава толкова много време, ако сега дадем този нов срок от месец, вероятно и повече, докато след това гледаме тепърва правилата, напълно реално е да не успеем до края на тази парламентарна сесия да развием процедурата и да проведем конкурса и избора за нов състав на Комисията за защита на конкуренцията. Което значи какво? Значи, че старият състав, чиито мандат е изтекъл още в края на миналата година през месец октомври, тоест вече повече от шест месеца те са отвъд мандата си, ще продължат да изпълняват функциите си по начина, по който са ги изпълнявали досега, и очевидно по начин, който не е задоволителен, мисля, за огромната част от народните представители в тази зала и за огромната част на българските граждани. Знаете, колко критики имаше към тази Комисия, за всичките възможни упреци за картели във всякакви сектори на икономиката, започвайки от сектора с горивата, стигайки до строителството, медиите и така нататък. Конкретни резултати от работата на този състав на КЗК, за съжаление, няма през годините или резултатите са лоши. Даже ще Ви припомня и тази справка, която неведнъж сме цитирали с колегата Димитров по отношение на актове на КЗК, на сегашния състав на КЗК, които са приемани по Закона за защита на конкуренцията, и че през първата половина на 2014 г. всичките им актове, които са били обжалвани пред Върховния административен съд, са били отменени. Това е удивителен атестат, поне за мен, за много ниско качество на работа.
Призовавам Ви час по-скоро да дадем ход на ефективна процедура за избор на членове и ръководство на КЗК. То да бъде избрано във възможно най-кратки срокове по начин, в процедура, която гарантира конкурентна борба, качествен избор, възможност да се чуят предложенията на неправителствения сектор, както сме предложили, тоест всички тези неща, които ще ни гарантират качествен състав на КЗК, който най-после да започне да защитава конкуренцията в тази държава, да защитава пазара, да направи пазарът да работи за българските граждани, за да може това да се отрази и на цените, и на доходите, и въобще по начина, по който една нормална пазарни икономика функционира. Защото, колеги, постоянно чуваме оправдания от един или друг държавен орган „това е извън нашите правомощия”, „това е в правомощията на КЗК”, а същевременно КЗК в сегашния си състав виждаме, че бездейства. Както обърнах внимание, нашето предложение освен прекратяване на досегашната процедура, предвижда и откриване на нова процедура.
Господин Председател, ще Ви помоля като процедура да приемете това, за да не взимам пак думата. Ако нашето Проекторешение бъде прието, тогава да подложите на гласуване и другото ни Проекторешение, тоест правя процедурно предложение то да бъде включено в дневния ред при условията на евентуалност, ако бъде прието така предложеното наше Проекторешение, защото второто Проекторешение всъщност разписва самите конкретни правила, които иначе Икономическата комисия ще готви един месец и едва след това ще ги гледаме. Ние сме ги написали, те до голяма степен съответстват на първоначалните правила, които гледахме в тази зала, и аз не виждам какво толкова много може да се промени по тях освен това, което сме предложили да се промени, а именно срокът за предложения да бъде удължен и да се даде възможност на неправителствения сектор да бъде по-активен и да прави качествени предложения.
Ако трябва да прочета и самото Проекторешение, това което ние предлагаме е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Славов, изчетете го цялото с оглед и протокола, и стенограмата, и за запознаване детайлно от страна на колегите народни представители, които вероятно ще вземат отношение в дебата. Продължете.
ПЕТЪР СЛАВОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отмяна решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание и за откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Отменя решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание, и открива нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Решението е прието от 43-то Народно събрание на …. май 2016 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
По отношение на втория Проект за решение от името на вносителите давам думата на народния представител Делян Добрев.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма разлика в мотивите за внесените два законопроекта между мен и колегите Мартин Димитров и Петър Славов. Знаете как протече изборът на състав на КЗК – имаше само едно предложение за председател – на господин Росен Желязков, който впоследствие оттегли своята кандидатура.
При оттеглянето на кандидатурата за председател Икономическата комисия имаше два варианта. Единият беше да продължи с избор на членове на КЗК без председател, а вторият –да прекратим процедурата и да я стартираме наново с избор на цялата Комисия. Чисто правно-технически беше преценено, че е по-правилно да се прекрати процедурата и да се стартира нова. В това има и логика, освен че правно е по-правилно. Как можеш да избереш членове на една Комисия за защита на конкуренцията, без да имаш кандидат за председател и без да си чул?! Представете си ситуация, в която визията на председателя, който в последствие бихме избрали, се разминава с визията на членовете, които предварително сме избрали и ги оставяме като завещание на бъдещия председател на Комисията. В този смисъл решението за прекратяване на процедурата е решение, около което се обединихме почти всички членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и това всъщност е моето предложение и на групата народни представители Даниела Савеклиева, Цвета Караянчева и Данаил Кирилов, както и на колегите Мартин Димитров и Петър Славов. Разликата между двете предложения е, че в нашето предложение се предлага само прекратяване на процедурата за избор на Комисията за защита на конкуренцията, докато в предложението на колегите Мартин Димитров и Петър Славов има и второ решение, което е за приемане на правила и стартиране на нова процедура.
Консултирах това с Правната комисия в Народното събрание, с нейния председател господин Кирилов – правилата се одобряват от Комисията по икономическа политика и туризъм и не могат да бъдат предмет на едно такова нарочно решение на Народното събрание. В този смисъл народните представители от ГЕРБ ще подкрепим решението, което сме внесли аз и колеги народни представители от групата на ГЕРБ, заради правните съображения, а не заради нещо друго.
Напълно подкрепям тезата, че с избора на Комисия за защита на конкуренцията трябва да се бърза, затова предлагам и подкрепям също така промените в Правилата, които са предложени от колегите Мартин Димитров и Петър Славов. Затова Ви предлагам, след като бъде гласувано днешното решение, веднага да внесем Процедурни правила със съответните промени, включително увеличава срока на 21 дни за предложения, за да имаме истинска конкуренция и да можем да изберем един качествен състав на Комисията за защита на конкуренцията, който е с изключително голямо значение за развитието на икономиката и за гарантиране на конкуренцията и на пазарната основа в България. Благодаря Ви.
И ако ми позволите ще прочета решението, тъй като то не бе прочетено в доклада.
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на процедурата за избор на председател,
заместник-председател и членове на
Комисията за защита на конкуренцията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

1. Прекратява процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията започнала с Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание, прието на 24 февруари 2016 г.
2. Във връзка с откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по икономическа политика и туризъм в едномесечен срок от приемане на това решение да внесе Проект за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Чухме и становищата на вносителите.
Уважаеми народни представители, откривам дебата.
Има ли желаещи за изказване?
Първи – Жельо Бойчев.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не съм подкрепил и двете решения в Комисията по икономическа политика и туризъм. И сега бих искал да разясня на залата за какво по същество става въпрос в момента.
Признах си, че имах наивността наистина да повярвам, че ГЕРБ и Реформаторският блок искат да сменят персоналния състав и председателя на Комисията за защита на конкуренцията. Наистина имах тази наивност. Тука бяха много бурни колегите, които се изказваха по тези теми.
Какви са фактите и каква е истината? На 16 септември 2015 г. – 2015 г., колеги, това е преди осем месеца, Комисията по икономическа политика и туризъм прие Правила да стартира процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Осем месеца какви ли не процедури: невлизане в зала на решенията, влизане в зала, протакане, какво ли не измислихте, за да провалите тази процедура. Ами, като господин Борисов не си беше говорил с господин Радан Кънев – ами, да си говорите преди това! Това беше мотивът да прекратим процедурата.
Но за какво става въпрос? Истината е, че на Вас този председател на Комисията за защита на конкуренцията, този състав на Комисията за защита на конкуренцията Ви обслужва, тъй като те са готови да подкрепят което и да е желание на господин Борисов и на това правителство. И като видяхте отменените поръчки, обществените поръчки, и като видите важните, големи договори, които предстоят да бъдат сключени виждате защо и получавате отговор защо този състав на Комисията за защита на конкуренцията ще стои още дълги месеци, защото правителството на Борисов, управляващото мнозинство на ГЕРБ и Реформаторският блок нямат нужда от работещи регулаторни органи.
Вие имате нужда от органи, които ще бъдат управлявани по телефона и част от аргументите на искания референдум от преди няколко точки, които гледахме, именно касаят неефективността и не работа на тези органи.
И сега ще направя още една прогноза: същото нещо ще повторите с Комисията за финансов надзор – другата изключително важна институция, контролираща сектора извън банковия сектор. Тя предстои и ние вече трябваше да сме започнали тази процедура. По Закон и тази процедура трябваше да е започнала.
Искам да Ви кажа, че там ще повторите същото упражнение, защото на Вас са Ви необходими тези хора, които са там в момента, защото те са готови да направят всичко това, което им предложите.
Защото какъв е този аргумент: ще променим Правилата? Какво предлагате да променим в Правилата – да удължим срока? И, видите ли, същият състав на Народното събрание, щото съставът е един и същ, щял да предложи други членове? Ами, какво Ви пречеше досега да ги предложите тези членове? Аз ги попитах в Комисията: какво Ви пречеше да направите предложение? Ние сме си направили предложение. Същият състав на Народното събрание ще предложи сега други членове. Ама, да имали право и неправителствените организации да предлагат през народни представители. Ами, че те и досега можеха да ги предложат и Вие да внесете това предложение.
Всичко това е за да протакаме – един месец, още един месец, да излезем в лятна ваканция, за да може този председател, този състав да изкарат, максимално бързо и да решат всичките въпроси, които са им необходими. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ : Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики?
Господин Добрев, заповядайте за реплика.
Втора реплика – Петър Славов.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Бойчев, не сте прав с тези спекулации. Вие сте член на Комисията по икономическата политика и туризъм и участвахте миналата година при приемането на промени, предложени от мен и моя колега Мартин Димитров от Реформаторския блок, с които всъщност направихме възможно прекратяването на този мандат и избора на нов състав.
Ако ние не искахме нов състав, нямаше още миналата година да приемем тези промени в законодателството. И Вие самият тогава подкрепихте тази политика и тази промяна.
Видяхте какво се случи. Имаше обективни причини, поради които ние останахме без кандидат за председател. Каква е вината на ГЕРБ, че никой друг не предложи кандидат за председател на Комисията за защита на конкуренцията, нито една друга партия? И каква е вината на ГЕРБ при положение, че в момента, в който видяхме, че имаме състезание с един кон нашият кандидат за председател имаше доблестта да оттегли своята кандидатура, за да не можем да бъдем упреквани, че е нямало избор всъщност и ние сме избрали този единствения, който е предложен. (Реплики, провиквания от БСП ЛБ.)
В този смисъл не сте прави и Ви моля – Вие да се държите много коректно при всички свои изказвания или почти всички свои изказвания, и в случая също да проявите такава коректност и да съобщавате фактите такива, каквито са.
Повтарям още веднъж: нямаше да има такава процедура за избор на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията, ако по предложение на ГЕРБ и Реформаторския блок на мен и на моя колега Мартин Димитров миналата година нямаше промяна в Закона. Благодаря Ви.
Това е относно нашата воля за промяна на състава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Втора реплика – Петър Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Бойчев, партийният конгрес мисля, че свърши онзи ден, защото изказването Ви малко ми прозвуча като за партиен форум: вижте тази комисия, пък вижте онази комисия, пък по темата на референдума, пък световния мир, пък – какво беше там – неолиберализма, или както това Ви харесва.
Сега, сериозно по темата. Аз искам да Ви върна наистина, затова казвате – ето, Икономическа комисия, чието задължение е да приеме тези Процедурни правила ги е била утвърдила още в края на миналата година, но защо не ги е внесла в залата, колега Бойчев? Кой е председател на Икономическата комисия? Тази Комисия трябваше да ги внесе – Вашата Икономическа комисия трябваше да ги е предложила в залата, а не няколко месеца да не се внасят в залата. Това е, което аз виждам.
И Ви питам и друго: упреквате ни едва ли не, че ние сме подкрепяли сегашния състав на Комисията за защита на конкуренцията с изтекъл мандат. Само да Ви питам: кой го избра този състав? Вие спомняте ли си? И кой след това го преизбра? И така няколко пъти. И БСП как гласувахте тогава? Помните ли? Защото Вие го избрахте и то няколко пъти и го преизбирахте.
И ако е истина това, на което Ви обърна внимание колегата Добрев, ако Законът не беше променен миналата година именно по наша инициатива да не може за пореден път да се преизбере този състав, аз не съм убеден, че Вие от БСП нямаше пак да го подкрепите и да предложите пак да бъде преизбран вече за не знам кой път, така че нека наистина, когато фактите говорят, партийната риторика да мълчи и наистина да наричаме нещата с истинските им имена.
Така че, ако искате да бъдете полезни от ляво, подкрепете тези проекторешения. Нека наистина да съкратим максимално срока за внасяне на Процедурните правила в залата и до края на тази сесия да се развие една качествена, конкурентна процедура за нов състав и ръководство на Комисията за защита на конкуренцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Трета реплика? (Реплики от БСП ЛБ.)
Преди това – дуплика, господин Кънев.
Няма желаещи за трета реплика.
За дуплика – господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Добрев, Вие сте прав. Аз също подкрепих в Комисията по икономическа политика предложението досегашният състав на членовете да не може да бъде преизбиран, но това беше предложение да не може да бъде преизбиран.
Искам да Ви припомня обаче, че по закон мандатите на Комисията изтекоха още миналата година септември месец и затова казвам фактологията, а тя е, че при изтекъл мандат на регулаторен орган отговорност на мнозинството е в момента да направи тази процедура и да бъде подменен. Аз не се разминавам с Вас, че досегашният състав не може да продължи да бъде в Комисията, но казвам, че с действията, които направихте от септември месец 2015 г., с всеки изминал ден Вие правите всичко възможно те да продължат да изпълняват своите функции. С това, което виждам, така ще бъде още няколко месеца напред.
Тъй като в момента се разпределят много важни обществени поръчки, тъй като се вземат много важни решения, сега виждам, че онзи ден и системата за тол системите е отменена, съм убеден, че това Ви е необходимо в момента.
Относно господин Славов, многоуважаваният господин Славов, който е юрист, би трябвало да знае как се формира дневният ред на Народното събрание, на залата. Може да отправите тези въпроси към госпожа Цецка Цачева и към Председателския съвет. Към Вас беше първата част от моето изказване. Аз наистина считах, че Вие искате много бързо да имаме председател и работещ регулаторен орган в този най-важен сектор, но с това, което правите, непрекъснато давате възможност на сегашния председател и състав да стоят. Тази отговорност се носи от Реформаторския блок и от ГЕРБ, защото процедурата беше прекратена февруари месец. Вие си я прекратихте февруари месец и аргументът беше изказването на Борисов, да припомня, че Радан Кънев му се е разсърдил. Сега вече сме май месец.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Тя не е прекратена.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не, не, тогава суспендирахте, с едно изказване на Борисов. Така че отговорността от септември месец и след изтичането на мандата, за всичките решения на Комисията за защита на конкуренцията досега, тези осем месеца, а вижте ги за какви пари става въпрос, за какви важни решения става въпрос, тази отговорност вече е изцяло Ваша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Господин Кънев.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ти си интелигентен човек, не им се връзвай.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Да, благодаря за комплимента. Подсказва ми, че съм интелигентен човек и не бива да отговарям на общо взето некоректни подмятания, но мисля, че господин Славов вече година и половина е в този парламент и му е пределно ясно.
Първо, може да провери, че максимум седмица след приемането на решение в Комисията, която аз ръководя, съм подписал протоколите плюс решенията и те са влизали в Деловодството.
Второ, той би трябвало също да знае, че точно представители на Реформаторския блок всеки вторник се събират и решават какъв да бъде дневният ред.
За съжаление, казвам: за съжаление, аз няма как да влияя върху оформянето на дневния ред на парламента, така че не виждам логика в обвиненията, че аз като председател на Комисията едва ли не съм виновен за забавянето на разглеждането на решенията на нашата Комисия. Съжалявам, но това е истината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
За изказване – народният представител Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров. (Председателите се сменят.)
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Днес разискваме много важна точка от програмата на парламента, а именно избора на нова Комисия за защита на конкуренцията. Какви са фактите?
Не виждам вече колегата Бойчев, но от неговото изказване съм съгласен само с едно нещо – че той е изключително наивен. Тук беше абсолютно коректен и прав, с това съм съгласен, от там нататък неговото изказване не беше вярно.
Когато с колегата Делян Добрев поискахме смяната на състава на Комисията за защита на конкуренцията, бяхме абсолютно сами в началото. Няколко пъти БСП поддържаха и преизбираха този състав, и той им харесваше. Когато трябваше да има гласуване в Комисията, колегите на господин Бойчев, а именно новият председател на БСП Корнелия Нинова гласува срещу смяната на състава на КЗК – срещу нашето предложение с колегата Добрев те да не могат да бъдат преизбирани. Новият председател на БСП беше там и гласува или „против” или „въздържал се” – едно от двете, но беше против нашето предложение.
Сега да идва тук господин Бойчев и да казва, че бил наивен и разочарован!? Трябва да е разочарован от новия председател, за когото вероятно е гласувал и има основание да бъде наистина разочарован според мен. (Смях и оживление.)
Какво е важно от тук нататък? Не е важно само да имаме бърза нова КЗК. Важното е новата КЗК да не бъде като старата, а да бъде избрана КЗК, която да е работеща, отговорна да защитава конкуренцията.
Дълги години този състав на Комисията за защита на конкуренцията беше крепен от различни хора. Сега за първи път беше направен много сериозен пробив. Често съм критикувал и колегите от ГЕРБ. В случая казвам пред всички Вас, че с колегата Делян Добрев заедно водихме тази битка и тя не беше лесна. Сега е важно не просто да бъде избрана нова Комисия, а да бъдат компетентни, сериозни, честни и отговорни хора, които да защитават конкуренцията. Това трябва да стане хем бързо, но в разумни срокове, така че да има конкуренция и достатъчно на брой кандидатури.
Затова, госпожо Председател, правя процедурно предложение в предложението на колегата Делян Добрев – едномесечният срок за внасяне на Процедурните правила да бъде заменен с едноседмичен, защото време за губене няма. Но след това срокът за номинации, в който да бъдат предложени кандидатури, да бъде удължен. Да бъде поне 23 дни. Това не го решаваме сега, но е важно да бъде обсъдено сега и да сме наясно, че срокът трябва да бъде по-дълъг, за да може да има повече конкуренция и повече кандидатури.
От какво се опасявам, колеги? Опасявам се, че ако достатъчно бързо и адекватно не бъде избран нов състав на Комисията за защита на конкуренцията, започналото разследване за картел на пазара на горива, което е задължително – всички българи видяха, че има проблем на този пазар и задават въпроса: „Какво прави държавата, какво прави парламентът?”, има опасност да не бъде водено на необходимото ниво. Не може Комисия с изтекъл мандат да води такова ключово разследване.
Затова, колеги, ще подкрепим предложението на колегата Добрев за прекратяване на предишната процедура, защото е правилно, тя няма как да бъде завършена, няма кандидатура за председател, но ще настояваме да има по-дълъг срок за предложения за номинации и да има граждански кандидатури, които да бъдат внесени през народни представители, за да бъде гарантирана повече конкуренция.
Ако не изберем работещи регулатори, монополите ще продължат да имат огромно влияние в България и да мачкат българските граждани – това виждаме в момента. Виждаме повече от година състояние, в което цените на горивата в България са едни от най-високите в Европейския съюз, без данъците. Това показва, че има нещо гнило, че имаме нужда от работещ регулатор, който да идентифицира и реши проблема.
Призовавам Ви, колеги, да подкрепим предложението на колегата Добрев, но също така да гарантираме, че в рамките на тази процедура ще има повече конкуренция и ще изберем една качествена Комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров?
Господин Филип Попов, след него господин Петър Кънев, и господин Кирилов – трета реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Димитров, с голяма част от Вашето изказване съм съгласен, само че то не беше правилно насочено към БСП, в частност и към Жельо Бойчев, защото нека Ви попитам: кой пуска и спира обществените поръчки? Чии решения потвърждава тази Комисия? Не е ли на министър-председателя – Вашият коалиционен партньор?
По отношение на това за кого и как е гласувал господин Бойчев, това си е негова работа, не влиза във Вашата работа да го питате тук, от Народното събрание. Очевидно е кой има сметка от задържането на това състояние на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това не е БСП! Не е БСП, а сте Вие и Вашите коалиционни партньори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Петър Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Колеги, за да стане ясно между двете предложения, по-скоро между старата процедура, която днес прекратяваме с правилата, и предложението на колегите Мартин Димитров и Петър Славов и група има само две разлики, които за мен са логични и е хубаво да ги приемем.
Едното е, че се удължава срокът не една седмица, а три седмици за представяне на кандидатури. Мисля, че е абсолютно логично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ама това не го обсъждаме днес.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Само искам да добавя защо ще подкрепя и ще предложа действително срокът да бъде една седмица. Да подкрепим едноседмичен срок, тъй като в това, което Комисията ще предложи, само тези две разлики. Едната е тази.
Втората, неправителствени организации да предлагат, но да бъдат припознати и внесени от депутати или парламентарни групи. Това между другото можеше да стане и преди.
Така че няма никакъв проблем да не бъде едномесечен срокът за работа на нашата Комисия за представяне на нови правила, а да бъде едноседмичен.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Това е срокът за внасяне?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Срок за внасяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Димитров, принципно ще се съглася с Вашето предложение за съкращаване на срока за изработване на правилата за провеждане на процедурата на подбор, но искам да върна лентата назад и искам да бъдете последователни.
След като пледирахте, че в предходната процедура имало нещо не знам какво, правилата не гарантирали максимална състезателност, нямало достатъчно кандидати и не знам още какво нямало, не е ли редно конструкцията на тази процедура да бъде огледана внимателно? Тя е също толкова важна колкото срокът за номинации. Според мен, звучи редно и логично.
Взимам реплика и заради това, защото искам да подчертая, че предходната процедура беше организирана съобразно и изискванията на процедурните правила, и съобразно парламентарната практика за този избор.
Искам също така изрично да кажа и да спомена, че некоректната атака срещу тази процедура засегна нашият кандидат – един достоен кандидат, прекрасен юрист, човек, на който всички ние държим.
Затова настоявам да бъдем пределно внимателни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, единствено няколко уточняващи бележки.
Първо, към последната реплика. Проблемът на последната процедура, уважаеми колеги, беше едноседмичният срок за номинации. В крайна сметка се получи така, че нямахме дори две кандидатури за едно място, а Комисията за защита на конкуренцията може би е един от най-важните регулаторни органи в държавата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Вие нямахте кандидат.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва да избираме в условията на засилена конкуренция много кандидатури, за да изберем най-качествената, уважаеми дами и господа.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Е къде Ви е кандидатурата?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже госпожа Караянчева лично се обръща към мен – ще потърся най-достойния кандидат да издигна след такъв призив от страна на колегите от ГЕРБ.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Аплодирам.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По отношение на това, което казаха колегите от БСП. Между другото, аз им благодаря за това, че подкрепят краткия едноседмичен срок за внасяне на процедурните правила в залата. Те са готови и към тях трябва да добавим – това ми напомни и колегата Кънев, да има една проверка за принадлежност към Държавна сигурност, тъй като е важно лицата, които бъдат обсъждани, номинирани и избирани, да знаем какви са, дали имат зад себе си зависимости и дали ще изпълняват своите задължения достатъчно професионално и съвестно.
Последно, във връзка с репликата на колегата Кънев. Все пак искам да благодаря на Бойчев от БСП, който единствен от тази партия гласува заедно с нас това членовете на КЗК, председателят на КЗК да не могат да бъдат избирани веднага за следващ мандат. Той се разграничи от своята парламентарна група, която не подкрепи това предложение, разграничи се дори от новия си председател, който не подкрепи това предложение и разбра смисълът и логиката на нашия текст и гласува „за”.
Казвам го единствено, за да кажа, че дори в БСП има хора, които следват собствени виждания и принципи, което е добре за този дебат и конкретно за избора на нова Комисия за защита на конкуренцията. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, дебатът протича достатъчно отговорно. Искам да уточня това, което казаха колегите. Не става дума за една от най-важните комисии в България, а става дума за най-важната, уважаеми колеги, тъй като за всички е ясно – не е нужно да сте икономисти, че най-важното предимство, определящо на пазарната икономика, е конкуренцията. След като конкуренцията е най-важното предимство на пазарната икономика и след като тя е двигател на икономическото развитие, по което няма спор, следователно това е и най-важната Комисия с подгласник Комисията за финансов надзор. Следователно ние трябва да сме достатъчно отговорни.
Няма да обсъждам кога са избирани, как са преизбирани – важно е по принципите на демокрацията. Такива комисии не трябва да бъдат избирани за повече от два мандата. Най-важното, уважаеми колеги, права е опозицията. Не може да изтича мандатът през септември 2015 г., а в Република България да се предлагат за избор нови членове на тази Комисия месеци или година след изтичане на този срок.
Както винаги, уважаеми колеги, направих си труда, влязох в интернет, прегледах почти всички подобни институции за защита на конкуренцията в Европейския съюз. Нашите колеги и другите страни – членки от Европейския съюз, какво правят? Те си избират новите членове на Комисията преди да изтече срокът, както е редно. Република България в момента е единствената страна – членка на Европейския съюз, с неизбрано ново ръководство на ключовата си Комисия за защита на конкуренцията. Каквото и да говорим, въпросът не е политически. Това говори или за слабост, или за преднамереност на управляващото мнозинство, което по едни или други причини не е извършило тази демократична проява. Няма значение кой ги е избирал. Това е важно за политически дебати.
Присъединявам се към оценките, че резултатът им е двойка, слаб, тъй като не само обществото, но и конкретните показатели за съотношението на сива и друга икономика; за нарушението на пазарните правила; за гласни и негласни съглашателства в продажбата на горива и на други стоки в Република България, от което определени хора се облагодетелстват. Едва ли тук имаме някакви политически различия след като тази Комисия се произнася по ключови икономически проблеми за концентрацията – пазарната, за пазарната мощ на отделните фирми, за лоялна и нелоялна конкуренция, за позицията при договаряне и злоупотреба със сила.
Благодаря на колегите от управляващите, които след дълга съпротива дадоха няколко гласа и приехме Закона за защита на българските производители от търговските вериги, свързан със Закона за конкуренцията, което беше сериозен проблем. Проблемът за обществените поръчки, което е пълна анархия и основната вина носи отново тази Комисия за защита на конкуренцията, която не си изпълнява законовите ангажименти. Няма секторни анализи – едно от ключовите задължения на тези комисии. Те не са изпълнили своите ангажименти.
Освен това, уважаеми колеги, когато сега избираме нови членове на Комисията, пак препоръчвам: влезте в интернет, вижте другите комисии. Почти средно 70 към 30% е съотношението на икономисти и експерти по индустриални организации, пазарни структури и колеги-юристи. В българската Комисия на практика 100% са юристи. Къде са експертите, които ще анализират концентрации на пазара, секторни анализи на икономиката? Така че препоръката и към управляващите, и към нас – опозицията, които ще участваме в тези дискусии, е да направим Комисия, която да е балансирана от икономисти и юристи и да отговаря на европейските стандарти на поставените задачи.
В заключение, голям фал на управляващите – ще изтече една година, нарушение на демократичните права, стои Комисия, на която отдавна са й изтекли сроковете. По-лошото е, че не само, че на тази Комисия са й изтекли сроковете за управление по правилата на демокрацията, а че тя функционира неефективно и нашият пазар е силно изкривен.
В заключение – да, ние ще подкрепим този срок да бъде колкото може по-кратък, защото правилата са ясни, въпросът не е дали кандидатите са били двама, или трима – става въпрос за вътрешнопартийни противоречия. Ако кандидатът е добър, няма никакви проблеми, ако той отговаря на всички условия. Разбира се, по-добре е да е повече от един кандидат. Не знам на какъв кон ще залагате и дали конят е умрял няколко метра преди финала, но дайте да подходим по-сериозно този път и колкото се може по-скоро да отговорим и на демократичните изисквания, и на изискванията на българския бизнес и българската общественост, да имаме силна Комисия, която да отговаря на европейските стандарти. Отговорността, пак казвам, е почти изцяло в ръцете на управляващите, които определят процедурите, правилата на играта. С каквото можем ние от опозицията ще помагаме за един добър избор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! През последния половин час, дори повече – 45 минути, се убеждаваме в нещо, в което всички сме убедени. Аз предлагам да не продължаваме в същия тон да се убеждаваме колко е хубаво да направим нещо, а в крайна сметка да го направим.
Групата на ГЕРБ ще подкрепи съкращаване на срока до една седмица, тъй като процедурните правила наистина са готови и няма смисъл повече да даваме по-голям срок. Веднъж са гласувани, без двете редакционни поправки, които са направили колегите.
Предлагам, включително и на господин Желю Бойчев, който стартира хубав дебат, но, за съжаление не го виждам в залата, още днес или утре ние, заедно с колегите от Реформаторския блок, заедно с колегите от БСП и господин Желю Бойчев, и господин Петър Кънев, и всички други, които искат да подпишат Процедурните правила, да го направим и да го внесем в Комисията, която в едноседмичен срок да го разгледа и да го внесе в пленарната зала и да разсее спекулациите, които се направиха в някои от изказванията – КЗК вършела работата на управляващите, защото спирала поръчките.
Колеги, трябва да е ясно, че КЗК не спира поръчки. Поръчките се спират и се пускат от възложителя. КЗК се произнася, ако има нарушения, при пускането или при спирането на поръчките. Спекулацията с това, че КЗК едва ли не стои, управляващите се мотат, защото тази КЗК им върши работа, е абсолютно несъстоятелна.
По отношение на изказването на колегата за веригите, как ГЕРБ бил дал няколко гласа, всъщност предложението в Законопроекта беше на госпожа Корнелия Нинова, но по-голяма част от нейните предложения отпаднаха и бяха внесени предложения от мен и от мои колеги народни представители, за които Вие дадохте няколко гласа, така че по-скоро трябва ние да Ви благодарим за регламентирането на темата с веригите, отколкото Вие на нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Проект на решение за отмяна Решение от 24 февруари 2016 г. за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и Процедурата за избор от Народното събрание.
Припомням, че Комисията предлага да не подкрепим това Решение.
Гласуваме неподкрепен проект.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 6, въздържали се 86.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване редакционното предложение по втория Проект на решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, направено от господин Мартин Димитров, подкрепено от всички оратори след него. В диспозитива на решението в т. 2 вместо „едномесечен срок” от приемане на това Решение за внасяне на проект за Процедурните правила, да бъде гласуван „едноседмичен срок”.
Гласуваме това предложение, което бе защитено от господин Мартин Димитров и подкрепено от останалите оратори след него.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Подлагам на гласуване пълната редакция на Проекта на решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Продължаваме със следващата точка от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ ПРЕПОРЪКА № 204 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО ПРЕХОДА ОТ НЕФОРМАЛНА КЪМ ФОРМАЛНА ИКОНОМИКА, ПРИЕТА НА 104-АТА СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА НА 12 ЮНИ 2015 г. В ЖЕНЕВА.
Докладът на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни бъде представен от госпожа Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно приемане Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда
относно прехода от неформална към формална икономика,
приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 20 април 2016 г., разгледа и обсъди проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева.
Проектът за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда бе представен от господин Гълъб Донев, заместник-министър на труда и социалната политика.
Той подчерта, че Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика е приета на 104-ата сесия на Международната организация на труда в Женева през юни 2015 г.
Всички участници в заседанието на Международната конференция на труда са взели под внимание, че неформалната икономика във всички нейни аспекти е основно предизвикателство за правата на работниците, включително фундаменталните принципи и права на работа, както и за осигуряването на социална защита, добри условия на работа, приобщаващо развитие и върховенство на закона.
Неформалната икономика оказва негативно въздействие върху развитието на устойчивите предприятия, публичните приходи и обхвата на работа на правителствата, особено във връзка с икономическите, социални и екологични политики, стабилността на институциите и лоялната конкуренция на вътрешните и международните пазари.
С разпоредбите на Препоръка № 204 се създават легални определения на понятията „неформална икономика” и „икономически обекти”. Препоръка № 204 ще бъде приложима за всички работници и икономически обекти, включително предприятия, предприемачи и домакинства – в неформалната икономика.
За постигне на целта за създаване на качествени работни места във формалната икономика държавите членки следва да формулират и да реализират национална политика по заетостта в съответствие с Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта от 1964 г. Като основни приоритети в националните стратегии и планове за развитие на страните-членки на Международната организация на труда, следва да се приемат пълната, достойната, ефективната и свободно избрана заетост. Държавите членки следва да предприемат мерки за осигуряване на достоен труд, както и за зачитане, популяризиране и реализиране на основните принципи и права на работното място за лицата, заети в неформалната икономика.
Държавите членки следва да предприемат мерки за осигуряване на достоен труд, както и за зачитане, популяризиране и реализиране на основните принципи и права на работното място за лицата, заети в неформалната икономика, по-конкретно:
- свобода на сдружаване и ефективно признаване на правото на колективно договаряне; премахване на всички форми на принудителен или задължителен труд; ефективно премахване на детския труд; и премахване на дискриминацията по отношение на заетостта и професиите.
Държавите членки трябва да предприемат незабавни мерки за справяне с нездравословни и небезопасни работни условия, които често характеризират работата в неформалната икономика и да насърчават и подобряват трудовата безопасност и опазване на здравето на служителите и работниците, заети в неформалната икономика.
По отношение на прехода към формална икономика на микро- и малки икономически обекти препоръката към държавите членки:
- да предприемат реформи за започване на бизнес, като намалят разходите за регистрация и продължителността на процедурата чрез подобряване на достъпа до услуги, например чрез информационни и комуникационни технологии;
- да намалят разходите за привеждане в съответствие чрез въвеждане на опростена данъчна оценка, осигурителни вноски и разплащателни схеми;
- да насърчават достъпа до обществени поръчки съгласно националното законодателство, включително трудовото законодателство, чрез мерки, като адаптиране на процедурите и обемите за доставка, осигуряване на обучение и консултации за участващите в публичните търгове, както и за определяне на квоти за тези икономически обекти;
- да подобрят достъпа до включващи финансови услуги, като кредитиране и капиталово финансиране, разплащателни и застрахователни услуги, спестявания, гаранционни схеми, специално разработени, за да отговорят на размера и потребностите на икономическите обекти;
- да подобрят достъпа до обучение за предприемачи, до развиване на умения и до специално приспособени услуги за бизнес развитие, и
- да подобрят достъпа до социално осигуряване.
В Комисията беше получено становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България. В него се посочва, че КНСБ отдава особено внимание на насоките, мерките и инструментите, представени в Препоръка № 204 на Международната организация на труда от месец юли 2015 г., целящи прехода на неформалната към формалната икономика.
Според КНСБ България е на едно от челните места в Европейския Съюз по дял на сивата икономика. В своя доклад относно изпълнението на Конвергентната програма и Националната програма за реформи, Европейската комисия предупреждава, че България губи около 25 милиарда лева в резултат на компании, опериращи в недекларирана икономика и отправи препоръка за намаляване на дела й. Неформалната икономика деформира пазарните отношения и омаловажава развитието на човешкия капитал, води до социален дъмпинг, нелоялна конкуренция, неспазване на основни трудови и социални права и бизнес стандарти и нанася сериозни загуби на публичните финанси. Тя ерозира демокрацията и правовия ред и има негативно влияние върху формалната икономика. Затова на преден план излиза необходимостта от преход към формална икономика, за да не се потиска потенциала, иновацията и предприемаческата инициатива на тези, които са във формалния сектор, а от друга, страна, за да не се загубят работните места, които вече са създадени. В тази връзка Конфедерацията е представила своите искания до правителството, съдържащи се в позицията им до вицепремиера господин Ивайло Калфин.
Народните представители бяха запознати и със становището на Българската търговско-промишлена палата. В него работодателската организация изразява подкрепата си за Препоръка № 204 на Международната организация на труда и предлага в решението на Народното събрание да се запишат конкретните ведомства, които ще информират обществеността в България за предприетите мерки при изпълнението на Препоръката.
В дискусията, която проведоха народните представители, народният представител Димитър Байрактаров заяви, че битката със сивата икономика трябва да започне от онези некоректни работодатели, които дължат около 200 милиона лева на повече от 100 000 български работници. Той намира за редно тази порочна практика да бъде променена със законодателни инициативи. Доктор Хасан Адемов също изрази становище, че има няколко закона, включително и Кодекса на труда, които би трябвало да се коригират с цел ограничаване на неформалната икономика в България.
Народните представители се обединиха около тезата, че вземането на акт е процедура, чиято функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Такива решения дават възможност на Народното събрание да има предвид нормативните актове на Международната организация на труда при бъдеща работа. Вземането на акт, което Парламентът е правил неведнъж, не поражда юридически задължения за националните органи, свързани с прилагането на разглежданите документи. Препоръката няма правно обвързваща сила и не е предмет на ратификация от държавите членки. Текстовете й съдържат насоки за националните политики, законодателството и практиката и имат препоръчителен характер. Препоръката може да допълва конвенция (или протокол) или може да бъде приета като самостоятелен акт.
Безспорен е обаче фактът, че съгласно разпоредбите на Препоръка № 204 на Международната организация на труда държавните членки, каквато е и Република България, са длъжни да прилагат разработените от Международната организация на труда международни трудови стандарти. По преценка на националните Парламенти и Правителства и представителните синдикални и работодателски организации, в качеството си на социални партньори, трябва да се разработят национални политики, планове и мерки за актуализиране на действащото и създаване на ново модерно национално законодателство във всяка област от социалната, трудовата и индустриалната сфера.
В подкрепа на вземането на акт от Препоръка № 204 бяха и аргументите, свързани с разбирането, че неформалната икономика е глобално предизвикателство със сериозни последствия за икономиките на страните, обществото и участниците в нея.
В българското законодателство най-често понятието за недеклариран труд се свързва със случаите на работа без трудов договор, работа на непълнолетни лица без разрешение, дейност на предприятия, осигуряващи временна работа без регистрация в Агенцията по заетостта, извършване на посредническа дейност от лица без регистрация в Агенцията по заетостта или работа на чужденци без да е спазен разрешителният режим за работа.
Основните мерки за възпиране на недекларирания труд са: задължителна регистрация на трудовите договори, издаване на разрешение за работа на непълнолетни лица от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, въведен е разрешителен или регистрационен режим за работа на чужденци, както осъществяване на посредническа дейност и дейност от предприятия, осигуряващи временна работа, увеличен е размера на санкциите за работа без уредени трудови правоотношения и т.н.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерски съвет на 04 април 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм на уважаемия господин Кънев. Заповядайте. Докладът е много добре структуриран, но ще Ви помоля в резюме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната организация на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерски съвет на 04 април 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 27 април 2016 г., разгледа и обсъди Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда.
На заседанието присъства Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика – бивш, който представи Проекта за решение.
Широката разпространеност на неформалната икономика във всички нейни аспекти е основно предизвикателство за правата на работниците. Най-изявените проявления на неформалната икономика са: отказът за бъдат осигурени права на труд; липсата на достатъчни възможности за качествена заетост; неадекватна социална защита.
За постигане на целта за създаване на качествени работни места във формалната икономика, държавите членки следва да формулират и реализират националната политика по заетостта в съответствие с Конвенцията за политиката по заетостта, № 122, и да направят пълната, достойна, ефективна и свободно избрана заетост основна цел в тяхното национално развитие.
Чрез прехода към формална икономика държавите членки следва да осигуряват социално осигуряване, закрила на майчинството, условия за достоен труд и минимална работна заплата за всички работници, заети в неформалната икономика.
Следва да се предприемат необходимите мерки, включително чрез превантивни мерки, приложение на закона и ефективни санкции, за справяне с данъчното укриване и избягване на плащанията на социални осигуровки, трудови закони, наредби.
Необходима е законова гаранция, че заетите в неформалната икономика могат да се ползват със свобода на сдружаване и право на колективно договаряне.
В становищата си Конфедерацията на независимите синдикати в България и Българската търговско-промишлена палата подкрепиха проекта за решение.
След гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната организация на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерски съвет на 04 април 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, многоуважаеми господин Кънев.
Становище на вносител не виждам.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Вземам думата за изказване, тъй като Препоръка № 204 на Международната организация на труда не е просто един бланкетен и формален акт. Вземам думата, за да Ви обърна внимание, уважаеми колеги, че все пак тази препоръка не е отчела поредния феномен, който от години се вихри в България, а това е една изключително порочна и опасна форма на сива икономика, когато българският работник и служител работи законно, със законно оформен действащ трудов договор, но като краен резултат не получава своето трудово възнаграждение. Феномен, който Международната организация по труда няма как да отчете в своята препоръка поради простата причина, че това не се случва в белите държави.
Искам да Ви припомня, колеги, че преди няколко месеца четири парламентарни групи подкрепиха Законопроект, с който се целеше защитата на българските работници и служители чрез превръщане на Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от предприятия в несъстоятелност в работещ закон. Към този момент този проблем все повече ескалира. Когато внесохме този Законопроект, задълженията на некоректни работодатели възлизаха на около 110–130 млн. лв. За съжаление, към този момент тези задължения вече надхвърлят над 200 млн. лв. Тоест законодателят, всички държавни институции са един безучастен зрител на системен тормоз и на ограбване на труда на българския работник и служител. Сиреч ние сме създали със своето бездействие един нов клон на сивата, да не кажа на черната икономика, когато българските работници и служители работят ангария и то, забележете, законно назначени. Нещо повече, държавата се превръща в съучастник, тъй като тези некоректни работодатели, за да не бъдат закачани, внасят осигуровките, внасят и всички дължими към държавата вземания, но забравят да изплатят заплатата.
Тъй като беше маркирано изказването и на колегата Хасан Адемов, искам да Ви припомня, че в Кодекса на труда от години съществува и друг порочен текст, който стимулира това некоректно поведение на некоректни работодатели, а именно възможността да бъдат изплащани само 60% от размера на минималната работна заплата на работника и служителя. Ние ще подкрепим решението за приемане на Препоръка № 204 на Международната организация на труда, но днес апелирам към всички Вас, че е крайно време наистина да подходим сериозно по този въпрос. Подготвили сме Законопроект, който ще бъде отново внесен и се надявам този път наистина на едно сериозно отношение, а не на политическо отношение, защото хората, които загубиха домовете си за това, че не можеха да изплащат кредитите, хората, които останаха на улицата, не ги интересува политическо решение, а ги интересува справедливо решение на тези проблеми. Надявам се да съм бил достатъчно разбран и в бъдеще време няма да пропусна да го припомня този разговор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, гласуваме Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 1015 г. в Женева.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и в съответствие с чл. 19, ал. 6, буква „б” от Устава на Международната организация на труда
РЕШИ:
Взема акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева.”
Уважаеми колеги, режим на гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Процедура? Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Съобщения за парламентарния контрол на 13 май 2016 г., петък, от 11,00 ч.:
1. Министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов ще отговори на два въпроса от народните представители Атанас Атанасов и Корнелия Нинова и на едно питане от народните представители Румен Йончев и Явор Хайтов.
2. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на три въпроса от народните Светослав Белемезов, Явор Хайтов и Велизар Енчев.
3. Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов; и Георги Божинов – два въпроса.
4. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Вили Лилков.
5. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на един въпрос от народните представители Манол Генов и Димитър Дъбов.
6. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на шест въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса, Десислава Костадинова, Вили Лилков, Методи Андреев и Петър Славов.
7. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на четири въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса, Борис Ячев и Вили Лилков.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова – на два въпроса от народните представители Светослав Белемезов, и Филип Попов и Георги Свиленски;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на един въпрос от народния представител Светла Бъчварова, на три въпроса с писмен отговор от народните представители Вили Лилков, Иван Валентинов Иванов и Манол Генов, и Настимир Ананиев, и на едно питане с писмен отговор от народния представител Султанка Петрова;
- министърът на правосъдието Екатерина Захариева – на въпрос от народния представител Явор Хайтов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Стефани Михайлова.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлага отговорът на въпрос от народния представител Станислав Станилов към министърът на културата Вежди Рашидов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват – министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на икономиката Божидар Лукарски и министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Поради предварително поети ангажименти, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват – заместник министър председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева; министърът на земеделието и храните Десислава Танева; министърът на енергетиката Теменужка Петкова; и министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради срещи с международен характер, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват – заместник министър председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика в оставка господин Ивайло Калфин; министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова; министърът на външните работи Даниел Митов; министърът на околната среда и водите Ивелина Василева; и министърът на здравеопазването Петър Москов.
Следващо редовно пленарно заседание на Четиридесет и трето народно събрание е утре, петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,01 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Явор Хайтов
Кирил Цочев

Секретари:
Георги Търновалийски
Чавдар Пейчев