Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Алиосман Имамов, Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Айхан Етем и Димитър Делчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден! Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Съгласно седмичната ни програма на ред е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади от водещата Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по правни въпроси и Комисията по земеделието и храните.
С доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни запознае господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля преди да прочета доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление да направя процедура за допускане в залата на Лазаринка Стоичкова, Светослав Наков, който е изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и Николай Нанков, който е заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, режим на гласуване за допуск в залата на двамата експерти и заместник министър Нанков.
Гласували 137 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите на отредените за тях места.
Господин Ненков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерски съвет
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на земеделието и храните, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на Агенцията по горите, на Камарата на инженерите по геодезия, на Асоциацията на съдиите по вписванията, на Нотариалната камара и на браншови геодезически организации.
От името на вносителя Законопроекта бе представен от госпожа Лазарника Стоичкова – съветник в политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и господин Светослав Наков – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Целта на изготвения Законопроект е да се ускори процесът по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на територията на страната, като се регламентира облекчена процедура за създаването им за неурбанизираните територии. Предвижда се преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което ще осигури възможност в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се постигне покриване на голям процент от територията на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри.
С предложения Законопроект се дават правомощия на общинските служби по земеделие да извършват от името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър част от дейността на административно обслужване с кадастрална информация. Създава се и възможност общинските администрации да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър в извършването на административното обслужване. Съсредоточаването на кадастралната информация в един административен орган ще даде възможност за по-бързо и облекчено реализиране на големи инвестиционни проекти.
С предлаганата в Законопроекта възможност да се издават електронни скици и схеми ще се намалят разходите на Агенцията за издаването им на традиционен хартиен носител. Ще се намалят и разходите на потребителите на кадастрална информация, които ще могат не само да заявяват, но и да получават скици и схеми по електронен път, вместо на гише в Службата по геодезия, картография и кадастър.
Допълнително необходимите средства ще се осигуряват за сметка на намаление на бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2016 г. и за следващите години във връзка с извършваната структурна промяна, което не налага необходимост от допълнителни средства от държавния бюджет.
С предложения Законопроект се отстраняват и някои терминологични несъответствия, както и непълноти и несъвършенства в нормативната уредба, констатирани в прилагането на Закона. В резултат на реализиране на промените в Закона ще бъде създадена кадастрална карта по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър за почти цялата територия на страната, като от нея ще бъдат предоставяни услуги от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Относно промените в частта „Имотен регистър” Законопроектът не налага мобилизирането на допълнителен финансов ресурс за своето прилагане. Неговото предимство е, че ще се прилага в рамките на съществуващата и утвърдена институционална структура на държавата и ще се опира на добре усвоени от прилагащите органи правни норми, по които има акумулирана и достатъчна съдебна практика. Впоследствие е възможно да се наложи ангажирането на допълнителни щатни бройки деловодители в резултат на разширяването на функциите на Агенцията по вписванията и предлагането на нови услуги, от които обаче ще бъдат генерирани допълнителни приходи за държавния бюджет.
В резултат от приемането и последователното прилагане на предлаганите промени може да се очаква по-нататъшното развитие на системата от услуги, предлагани от Агенцията по вписванията, в посока гарантиране на сигурността и публичността на вписванията и предотвратяването на имотните измами. В средносрочен план промените съществено ще подпомогнат преминаването към имотна регистрация във всички съдебни райони.
В хода на дискусията от страна на изказалите се народни представители и в становищата, изразени от участващите в заседанието представители на професионални и браншови организации бе обърнато внимание на необходимостта от прецизиране на редица разпоредби в Законопроекта, чрез които да се преодолеят съществуващи проблеми и да се подобри практиката при прилагането му.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602 01 12, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ненков.
Доклада на Правната комисия – госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 11 май 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието, госпожа Лазаринка Стоичкова – съветник към политическия кабинет на министъра на Регионалното развитие и благоустройството, господин Светослав Наков – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, госпожа Надежда Таранджийска, госпожа Галина Куцарова и госпожа Емилия Ангелова – експерти в Агенцията по геодезия, картография и кадастър, госпожа Валя Гигова – адвокат, член на Висшия адвокатски съвет, господин Владимир Трифонов – главен директор на Главна дирекция „Регистри”.
Законопроектът беше представен от господин Светослав Наков.
С предложения Законопроект се цели ускоряване на процеса за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на Република България, включително и за неурбанизираните територии, и преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастралната карта от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Законопроектът предвижда изменения, които да спомогнат за преминаването към имотна регистрация във всички съдебни райони и за гарантиране на сигурността и публичността на вписванията и предотвратяването на имотни измами.
Госпожа Валя Гигова изрази становището на Висшия адвокатски съвет като посочи, че в Законопроекта има две изменения, които са неясни. Тя посочи, че е неправилно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 да предвижда, че партидата е документ с оповестително действие, а по-коректно би било вписването да има оповестително действие, тъй като партидата е резултат от направените вписвания. Госпожа Гигова посочи също, че разпоредбата на чл. 65 създава двусмислие, като не дава дефиниция за „електронна партида” и „електронно партидно дело”, както и че тази разпоредба ограничава обхвата на актовете само до тези по Закона за собствеността.
В хода на дискусията господин Митев изказа отрицателно становище относно измененията по отношение на имотния регистър. Той постави въпрос относно наличието на необходимия човешки ресурс и възможността да бъде осигурена правна сигурност. В отговор госпожа Лазаринка Стоичкова посочи, че трансформирането на картата на възстановената собственост в кадастралната карта ще бъде един административен процес, който ще става постепенно и за който има осигурен ресурс.
Господин Кирилов посочи, че следва да бъдат поискани становища от Върховния касационен съд, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Българската асоциация на съдиите по вписванията, Нотариалната камара на Република България, Националното сдружение на общините. Тези становища ще бъдат предоставени на водещата Комисия по Законопроекта – Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, която следва да ги вземе предвид при разглеждането му на второ четене.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 7 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Остана да чуем и доклада на Комисията по земеделието и храните.
Господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание резюме на
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 13 април 2016 г., на което обсъди цитирания Законопроект.
Законопроектът беше представен от Лазаринка Стоичкова, която подчерта, че целта на Законопроекта е ускоряване на процеса по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри, облекчаване на административната тежест и подобряване на обслужването на гражданите с кадастрална информация.
Основните промени от компетентността на Комисията са следните:
На първо място се регламентира облекчаване процедурата за създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизираните територии. В тази връзка се предвижда картата на възстановената собственост, която представлява съвкупност от карти и планове, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, да бъде преобразувана по служебен ред в цифрова кадастрална карта.
Създава се процедура за отстраняване на явна фактическа грешка, както и възможност за обезщетяване на засегнатите собственици. Измененията, свързани с отстраняването на явна фактическа грешка, ще се извършват със заповед, подлежаща на обжалване по реда на АПК. Обжалването няма да спира изпълнението.
Прецизират се текстовете, регламентиращи реда за отстраняване на непълнота или грешка, който ще се прилага, включително и за имоти, чието право на собственост е възстановено по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Дават се правомощия на общинските служби по земеделие да извършват от името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър част от дейностите по административно обслужване с кадастрална информация за земеделски и горски територии с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри.
Министерството на земеделието и храните ще предоставя безвъзмездно на земеделските стопани данните, получени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
С Преходните и заключителните разпоредби се определя тримесечен срок, в който производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизирани територии се счита за открито за всички землища.
Общинската служба по земеделие ще следва да предаде безвъзмездно на службата по геодезия, картография и кадастър плановете, картите и регистрите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Отстраняването на установените при обединяването на данните несъответствия в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия ще се извършва по реда на Закона.
Определя се ред за довършване на недовършените производства.
В едномесечен срок министърът на земеделието и храните ще следва да приведе устройствените правилници на Министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет в съответствие с разпоредбите на Закона.
В Закона за горите са направени промени, касаещи скиците, необходими за учредяване право на строеж и учредяване на сервитут, целящи синхронизиране на разпоредбите.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изключително отговорно е днешното заседание на Народното събрание, тъй като с този Законопроект – неговото изменение и допълнение, ние ще се произнесем и по отношение на статута – начина на стопанисване на документите за собствеността на българските граждани. Този Законопроект, уважаеми колеги народни представители, може би засяга всичките български граждани, които представляваме, независимо че под различен политически нюанс.
Най-важното решение, което не е изпълнено с приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър, е да има имотен регистър в България. В момента това, което се прави с този Законопроект като изменение и допълнение, е бодряшко занимание, обявявайки картата на възстановената собственост в кадастрална карта в едни кратки срокове.
Паралелно с това тук блика голяма радост, че картите на възстановената собственост в двуседмичен срок ще се предадат на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Видите ли, с тези актове тези карти ще станат кадастърът на България. Да, ама не.
Паралелно с това втората идея, записана в мотивите, е, че ще има електронна карта и ще има идентификатор.
Тук има колеги юристи, които много добре знаят, че одобрените по реда на Закона кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещно-правния статут на имотите.
Ние отново ще поставим въпроса, свързан с Имотния регистър – основното нещо, което охранява собствеността на българските граждани, на по-заден план. Скритото занимание – да се усвоят 12 милиона от Оперативна програма „Добро управление” за административното управление на този процес, се предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Не мога да си представя как службите по земеделие ще подпомагат тези дейности, при положение че те ще предоставят всичките си документи на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Службите и фирмите, които поддържат землищата, ще бъдат закрити и капацитетът на цялата експертиза на Агенцията по геодезия, картография и кадастър няма сила в тази една година, съобразно сроковете в този Законопроект, да осъществи това цялостно занимание. Експертите твърдят, че за да се направи добър кадастър, добра кадастрална карта, са необходими минимум 100 млн. лв.
Оставя се и се замита още един въпрос. Всички ходим в избирателните си райони и знаем, че в урбанизираните и застроени селища няма кадастрална карта. Но голяма част от населените места, които аз представлявам, а сигурно и Вие, имат само полигони. Тоест сега се вторачваме в това, че създаваме кадастрална карта на поземления фонд, че ще има издаване на електронни скици, че ще има създаване на класификатор, че паралелно с това стоят и звучат въпросите...
Бих искала да споделя въпросите на моите съграждани от село Средец, община Неделино. Те с години настояваха, че землищния план е нереален, има неточности. Когато сега този план се обяви като кадастрална карта, какво ще се случи с тези хора? Те ще отидат в съда да правят установителен иск за собственост, защото идентификаторът, който ще им се даде, ще бъде на имоти, които не са техни.
По данни на Агенцията, а и в нашата Комисия, бе споделено, че до 10-12% – не знам как е уточнено, са неточностите в кадастралните карти. Какъв е ресурсът и колко средства са необходими тези неточности да бъдат отстранени и за чия сметка?! Или ще вкараме хората, които представляваме?
Колеги, основният въпрос за мен в този Закон за кадастъра е преди всичко Имотният регистър. Ние отново няма да създадем имотен регистър. Имотите на хората ще имат единен идентификатор, те ще имат възможност да имат електронна карта, но вижте парадокса, уважаеми народни представители. В доклада на Правната комисия бе споделено, а и в нашата Комисия по регионално развитие и местно самоуправление – няма становище на Министерството на правосъдието – ключова институция в този Законопроект.
Господин Данаил Кирилов се е разпоредил да поискат становища. Няма становище на Касационния съд. Няма становище на Агенцията по вписванията. Съдиите по вписванията по време на нашата Комисия бяха в потрес. Нотариусите – също. Няма становище на Националното сдружение на общините, няма становище на Асоциацията на съдиите по вписванията и на нотариалната камара. А бяхме информирани, че Законопроектът е осмислен, дебатиран, че върху него е работено много.
Уважаеми колеги народни представители, ако ще правим кадастър, ако ще правим експеримент със собствеността на българските граждани и ако няма да направим имотен регистър и няма да охраняваме собствеността на гражданите със сериозност и стабилност, нека тези 12 милиона се дадат на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за да ги изхарчат те и да направят кадастрална основа на урбанизираните територии, където няма кадастър. Нека се предложи на Народното събрание, на Министерството една пътна карта – поетапно, район по район, райони по вписвания, да има възможност да се види къде има проблеми, къде няма проблеми и всичко това да се отстрани. Защото в момента ще направим и ще подкрепим едно бодряшко занимание, че в края на годината някой ще израпортува: „България има кадастрална карта!”. Но това ли е кадастърът?! Това ли е кадастърът, тоест картата на възстановената собственост? Как ще се направи прикачването на землищата с възстановената собственост в контактната зона с урбанизираните територии? Ще се нарече ли кадастър възстановената досега собственост, която е със селскостопански дворове и други поземлени имоти? Тук председателят на Земеделската комисия каза: „Ние в Закона за земите и горите сме постановили как да се прави застрояване.” Аз имам голямо притеснение по отношение на цялото занимание, защото ние тук реално не постигаме нищо. Имам голямо притеснение по цялата процедура и като срокове. Дали Агенцията по геодезия, картография и кадастър с териториалните звена ще успее в двуседмичен срок, както е по Законопроекта, да получи всички документи от поземлените комисии? Дали Агенцията по геодезия, картография и кадастър с всичките реквизити на документите и картите от поземлените комисии ще успее да разпише това в картата за кадастъра, наречена така в перспектива, защото те ще пренесат буквално всички документи от поземлените комисии?
Уважаеми колеги народни представители, нали знаете, че в цялостната поземлена реформа и там, където правим приемни, знаем и всички ни информират, че държат едни имоти, а реално на територията и по документи те не съвпадат с възстановената поземлена собственост. Тя беше пришпорвана, тя беше бързо направена, тя за много хора е несправедливо направена. Тепърва предстои тези хора отново да дават много средства и финансови ресурси за това.
Моето предложение към вносителя беше: в Комисията да изтеглят Законопроекта, защото няма да даде нищо добро на страната. По същество през 2001 г., когато се приемаше Законопроектът, идеята беше България да има имотен регистър. Направете си справки – в петте района, където се правеше имотният регистър, докъде е стигнало това и дали в момента ние ще съдействаме България да има на светло имотен регистър, или отново влизаме в едно декларативно действие, ще заметем нещата и отново няма да има Имотен регистър?! Знам как през тези служби по земеделие и как през кадастъра понякога се отваря кутията на Пандора и се разписват хора, които никога са нямали нищо общо със собствеността. Може би затова 15 години България няма имотен регистър, може би затова и в момента този Законопроект не третира възможностите на имотния регистър и собствеността на българските граждани.
Ние няма да подкрепим Законопроекта и ще контролираме изключително с внимание бодряшкото занимание на правителството по отношение на тези дейности, свързани с кадастралната карта и собствеността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Янкова? Няма.
За изказване има думата господин Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както вече беше споменато, в 2001 г. – малко предистория, се приема Законът за кадастъра и имотния регистър заедно с дългогодишна стратегия, която предвижда цялата територия на страната да бъде обхваната с кадастрални карти и кадастрални регистри.
За съжаление, факт е, че 15 години по-късно, при положение че са изхарчени немалко средства за покриване на такива кадастрални карти, до този момент равносметката е някъде около 90 милиона изхарчени средства, като близо 22% са териториите, които всъщност са обхванати с тези кадастрални карти. Това безспорно означава, че до този момент стратегията не е дала ефекта, който сме искали.
През тези 20 години са направени и така наречените „карти за възстановена собственост” по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, направени са, преминали са през съдебен контрол и реално вече са утвърдени.
Един от мотивите на Законопроекта, предложен от Министерството на регионалното развитие, е именно така наречените „карти на възстановената собственост” автоматично да се налеят в кадастрални карти и да се даде възможност всеки имот, извън урбанизираните територии, да има своя електронен идентификатор. Не виждам нищо лошо в това, тъй като наистина, както споменах, в правенето на тези така наречени „карти за възстановена собственост” – подлежали са на съдебен контрол, всеки е имал възможност да изяви своите претенции, съдът е постановил своето решение, така че няма нищо лошо те да бъдат част именно от тези кадастрални карти.
Същевременно част от Стратегията, приета от Министерския съвет през 2001 г., е в този 15-годишен срок именно Агенцията по геодезия, картография и кадастър и създаването на имотен регистър да бъдат в рамките на тези 15 години. Вярно е, че до този момент няма имотен регистър, което аз оценявам като наистина сериозен пропуск в тези години на развитие, но в крайна сметка имотният регистър не е работа на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а на съдиите и на службите по вписванията. Разбирам преждеговорившия и неговите мотиви, но в крайна сметка това, което иска Агенцията, и това, което е внесено от вносителите, е именно да се създаде кадастрална карта, в която всеки имот да има своя електронен идентификатор, а оттам нататък това да бъде предпоставка за създаване на имотен регистър.
Наистина много сме се забавили и неслучайно в чл. 59, ал. 4 много ясно се казва, че тези кадастрални карти, този номер, който ще получи всеки един имот, не представлява доказателствена част. Партидите на тези имоти тепърва предстои да бъдат обследвани именно от съдиите по вписванията, разбира се, при поискване на всеки гражданин, който е заинтересован,. Така че тук Агенцията по геодезия, картография и кадастър няма пряко отношение към проблема с имотния регистър.
Безспорно, в момента цялата информация за поземлените имоти, извън урбанизираните територии, както и в урбанизираните, е разпокъсана. От една страна, както казах, 21%, които вече имат създадени кадастрални карти, са в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Имаме огромна част, която седи в службите по земеделие и гори, има и трета част, която е в общините – във всяка населена община. Част от стратегията е именно цялата тази информация да се налее и да бъде в една агенция, която да предоставя такива кадастрални услуги на всеки гражданин, на всяка фирма. Неслучайно и заради това считам, че така предложеният Законопроект наистина ще бъде в полза именно на гражданите и на бизнеса поради няколко причини, както, разбира се, и част от стратегията, която се предвижда в създаването на електронно правителство.
Оттук нататък всеки гражданин, всяко заинтересовано лице – физическо или юридическо, ще може да получава кадастрални услуги не само от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, но ще може да получава тази информация от всяка служба по земеделие и гори и от всяка общинска администрация, което в пъти прави по-лесен достъпа до тази информация, до тези услуги.
Създаването на възможността като още един позитив на издаването на електронни карти, означава, че не само хората ще използват тези служби, за които казах, ако искат да отидат физически до тези служби и да поискат тази информация, но те реално ще могат да го поискат чрез електронен подпис, могат да го поискат от службата директно, без изобщо да им се налага да ходят да чакат на опашки, или някои фирми, които в момента съществуват, да им взимат повече пари, които да излязат от техния джоб.
Безспорно, създаването на електронно правителство е крачка напред и абсолютно адмирирам усилията на Министерството на регионалното развитие в тази насока.
Що се отнася до това, което се спомена от преждеговорившия – грешките в картите за възстановена собственост. Да, наистина има разминавания. Доколкото ми е известно миналата година е направена такава справка. Горе-долу процентът на грешни такива карти с явни фактически грешки – говорим за територии извън урбанизираните, е някъде около 10%. Част от парите, които се споменаха – 12 милиона, които ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Добро управление”, реално ще отидат именно за оправяне на тези грешки.
Ако приемем, че до този момент за 90 милиона сме направили 21% кадастрални карти и сме покрили 21% от територията реално, по груби сметки, за да покрием цялата територия на страната и с темповете, които досега сме го правили, това означава, че десетки години напред ние няма да имаме нито кадастрални карти, освен това ще сме изхарчили близо 400 и повече милиона именно за създаването на тези карти.
Според мен е много целесъобразно да не се харчи допълнителен ресурс, а самата Агенция по геодезия, картография и кадастър заедно със службите по земеделие и гори, заедно с общините според мен ще има възможността да налее тази информация. Да, може би срокът от две седмици практически може и да не се осъществи, но считам, че това може да се обсъди и помисли между първо и второ гласуване – дали да не е по-голям. В крайна сметка смятам, че и трите заинтересовани страни имат интерес това да се случи час по-скоро и да бъде предпоставка за решаване и на по-сериозния проблем – създаването на имотен регистър.
Колеги, призовавам Ви и от името на групата на ГЕРБ да подкрепим този Законопроект. Той е крачка напред, той е част от реформата, която трябва да се осъществи в създаването на карти и регистри в цялата страна. Както казах, това ще улесни бизнеса, гражданите. Там, където има грешки, разбира се, ще предстои да бъдат изчистени. Не мисля, че 10% грешки в тази карти на възстановената собственост би бил проблем и във времето ще може да се изчистят.
Разбира се, между първо и второ гласуване предстои да се обсъдят текстовете. Знам, че в Правната комисия е имало различни становища относно прехвърлянето на тази информация от Агенцията по вписванията в Агенцията по геодезия, картография и кадастър, но това не пречи. Ние трябва да поставим основата, а нашата задача като народни представители е максимално, в съответствие с изискванията и различните становища на различните заинтересовани страни, да намерим най-добрия път и да не губим повече време, защото в ХХ век, петнадесет години по-късно – 2016 г., ние говорим, че имаме само 21% такива кадастрални карти, което, за съжаление, от негативна гледна точка, до голяма степен е предпоставка в годините назад за сериозни имотни измами и не трябва да допускаме повече това да се случва. Благодаря за вниманието и апелирам към колегите да подкрепят Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ненков.
Реплики има ли?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, репликата ми към господин Ненков е в две направления.
Първо, неговото твърдение, свързано с това, че няма нищо лошо картата за възстановена собственост да служи за създаването като основа на кадастрални карти и няма нищо лошо при 10% грешка ние много смело да вървим напред, като на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не даваме никакви функции освен служебно да прехвърли данните, тоест Агенцията по геодезия, картография и кадастър в този Законопроект е освободена от възможността да поправя грешките и да има правоспособно участие и намеса в новите кадастрални карти – това е първото.
Освен това, 10% в Комисията по земеделие също се каза много бодряшки и според мен това не е вярно. Това е някаква експертна оценка, която почива на приблизителни данни, които са предоставени от общинските служби. Десет процента имате ли представа за какво става въпрос при 54 милиона декара възстановена собственост? Това са 5-6 милиона декара земя, която се казва, че има фактически грешки. Кой ще ги оправи? За сметка на кого ще бъде това в Законопроекта въобще не се казва. Механичното пренасяне на данни не подобрява тяхното качество, а ще ги влоши.
Втората Ви теза беше, че общинските служби ще предоставят информация, ще предоставят карти както Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Каква информация – на възстановената собственост, на кадастралните карти? Те имат различно ниво, което съответно всяка една от структурите може да предоставя като информация, тоест в никакъв случай няма да бъде по-евтина услугата и в никакъв случай няма да удовлетворява бизнеса.
Освен това искам да кажа, че с този Закон – вярно е, че се бърза, но не е направен абсолютно никакъв анализ тази процедура как ще се случи във времето. Бързането не означава ние да допускаме грешка след грешка и тези грешки в някакъв момент от време да бъдат изправени единствено в съда, защото друга опция няма. Излиза в „Държавен вестник” какво представлява кадастралната карта и регистъра, и този, който е засегнат, единствено в съда може да реши и да направи своята корекция. Ако ми казвате, че това ще реши въпросите на кадастъра и на имотния регистър, не съм съгласна и с Вас, че първо ще направим кадастъра и после – имотния регистър. Тия два процеса трябва да вървят успоредно.
Съгласна съм, че трябва да се бърза. Финансовият ресурс е задължително условие, за да имаме актуален кадастър. С 12 милиона нищо не може да се направи. Механичното пренасяне няма да реши въпроса, а ще го задълбочи от гледна точка на картата за възстановена собственост. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГ на БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Бъчварова, единственото, с което съм съгласен с Вашата реплика е за това, че в крайна сметка Агенцията по геодезия, картография и кадастър няма отношение към създаването на имотния регистър и върху това партидите, които са на всеки един имот, да бъдат обследвани – как, по какъв начин са били прехвърляни, възбранявани и така нататък, и тем подобни неща. За това съм съгласен.
Що се отнася до това, че казвате бодряшки изчисления и данни, които са предоставени на Ангро – не е вярно. Има изследване, което е правено миналата година от Министерството на регионалното развитие и в частност Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в която е направено обстойно обследване на тези 10% наистина да не са просто бодряшки процент, а да са сериозни данни. Разбира се, тези 12 милиона, които споменахте, ще отидат основно за подобряване на тези грешки. Най-вероятно те няма да бъдат достатъчни, но това не означава, че ние не трябва да предприемаме тази крачка.
През 2001 г. ясно е създадена предпоставка и възможност в рамките на този 15-годишен срок, който вече сме го изпуснали, цялата информация за всичките имоти, независимо дали са в урбанизирана или не урбанизирана територия, да бъдат концентрирани в една агенция, която да предоставя кадастрална услуга за всеки един гражданин, за всеки един бизнес. Не казвам, че това ще реши въпросите, защото – да, механично ще се прехвърлят от картата за възстановена собственост в кадастрални карти, но това не означава, че с времето, по поискване на всеки един заинтересован гражданин, това не може да се доизчисти и да бъде направено. Факт е, че сме закъсняли прекалено много и е факт, че трябва да направим така, че всеки един имот да има своя електронен идентификатор и да бъде предпоставка, и създаването на имотния регистър.
Пак казвам, между първо и второ гласуване част от нашите отговорности като народни представители са да направим така, че да подобрим текстовете, що се отнася до срокове, до финансови обезпечения и така нататък, с които можем да подобрим Законопроекта. Наистина апелирам да вървим в тази насока.
Аз вярвам, че Вие много добре осъзнавате важността на проблема и дълбоко в себе си знаете, че това е правилният път. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Знак за изказване даде господин Байрактаров.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам в самото начало да кажа, че групата на Патриотичния фронт ще подкрепи този Законопроект, но все пак мисля, че е редно да обърнем внимание на няколко съществени момента в Закона.
Това, което казаха колегата Ненков и колегата Дора Янкова, има две хубави неща от целия Закон. Първото е, че е крайно време информацията да бъде концентрирана на едно място и, второто, е, че в § 20, чл. 53б, все пак, за радост, е предвидено заинтересованите лица да могат да предявяват претенции за коригиране на грешки. Дотук нещата са добре.
За да Ви стане ясно това, което започна да обяснява колежката Дора Янкова, ще се опитам да Ви обясня на един по-достъпен език и го правя с цел, най-вече към колегите от Комисията по регионално развитие, защото този проблем, ако не бъде отстранен, наистина ще ескалира много сериозно във времето.
Карта на възстановена собственост. Първи проблем – заинтересованото лице въобще не знае, че неговият имот е попаднал в така наречената „карта за възстановена собственост”.
В момента на бюрото ми стоят пет папки, а по единия случай в Стара Загора направихме и сериозна проверка, която беше, меко казано, от кореспонденцията на различните служби, фрапираща.
Служба „Земеделие”, въобще не знаеше, че съществува такъв имот. Общината отказва да издаде скица, защото човекът разбира, че неговият имот вече не е негов, когато настъпи действие по съответно разпореждане с имота – било то продажба, било то дарение, а обикновено това действие настъпва в порядъка години след като е изповядана законната сделка за покупка или за придобиване на този имот. Такъв беше случаят в Стара Загора.
Един съвестен собственик на имот, забележете, колеги, който 15 години е стопанисвал имотът, съвестно е плащал всички данъци и такси на общината, в един слънчев ден, когато е решил да прехвърли имота на дъщеря си, тъй като той вече е на преклонна възраст, разбира, че този имот не е негов. Просто не е негов – притежавайки всички документи, нотариални актове…
Тук възниква вторият проблем, че нотариусите по Закон са длъжни да организират архив, който да съхраняват пет години, тоест човекът дори нямаше възможност вече да извади скица от първоначалната сделка на имота, с която да каже, че този имот е имал очертани граници, съществувал е и се е намирал еди-къде си, и сделката, която е изповядал, е законна. Стигнахме дори и до този тънък момент.
Хубаво е, че в § 20 е дадена възможност заинтересованото лице да обжалва. Това заинтересовано лице ще стане заинтересовано в момента, в който разбере, че неговият имот вече не е негов, той е станал, примерно, общинска собственост по неведоми пътища. Как е станал – не се знае, защото лицето си е плащало данъците, било е добросъвестен собственик, но някой е решил, че там няма собственост и затова тази собственост ще премине в полза на общината.
През това време обаче някой друг добросъвестен гражданин вече може да е станал собственик на този имот. И тук възниква казусът – обръщам се и към представителите на Министерството, какво правим с добросъвестния купувач, който вече е купил този имот? Ще станат едно, две, три, пет заинтересовани лица, които са купували, продавали един имот. И как ще ги обезщетим, по какъв начин вече ще процедира системата? Ето това е сериозният проблем. Тук трябва да помислим.
Пак повтарям, Законът е в правилна посока, информацията трябва да бъде концентрирана на едно място, но трябва да се помисли как ще се процедира при тези грешки. Съгласен съм с колежката, че грешките не са 10%, а, по мое мнение, са много повече – по-висок е процентът, той тепърва ще ескалира, когато започнат някакви разпоредителни действия с тези имоти.
Обръщам се към хората тук, които са по-добри експерти, по-добре познават тази материя: между първо и второ четене да се подходи много отговорно, защото има вероятност да избухне един много сериозен проблем след две, три, пет години. Тогава този проблем ще бъде много трудно разрешим.
Повярвайте ми, колеги, занимавал съм се с такива казуси. Наистина ситуацията е много неприятна, особено когато става въпрос и за така наречените „параграфски имоти” по § 4б. В общините цари пълен хаос. Самите общини са продавали имотите на законно основание преди 20 години – 1996 г., 1997 г., получили са парите по банков път, изготвили са съответните протоколи, хората са станали собственици и след време тези хора, законно придобили имотите, пак Ви казвам, вече не са собственици. Техните имоти са включени в Картата за възстановена собственост. Такива са случаите с местността „Ментешето” във Варна, случаите в Стара Загора, случаите в Бургас, в Плевен има много сериозен такъв проблем точно с „параграфски имоти”. Мога да Ви изреждам много, много. Така че трябва наистина точно в тази посока да се погледне много сериозно. Надявам се експертите да обърнат внимание на този сериозен проблем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Колега Байрактаров, абсолютно сте прав, обаче в § 20 има, че се третира въпросът с явната фактическа грешка, но ако погледнете в § 4 отпада ангажиментът, с който административно, технически или по процедура Агенцията може да прави поправка на такава явна фактическа грешка, тоест има едно разминаване. Може би да поканим представител, заместник-министърът или който разпореди той, за да сподели тук за тези 10% проблеми, които е ясно, че не са създадени от българските граждани, а са създадени от институциите на държавата – кой ще поеме отговорността и на каква цена?
Вие сте абсолютно прав, че когато Кадастралната карта стане карта, хората вече ще отидат за тези явни фактически грешки с установителя й за собственост в съда, или ще има начин държавата да каже: „През този период ние бъркахме. Бъркала е държавата, ние ще поправим грешките”. Колко ще струва това на държавата и за българските граждани колко ще струва?
Ето тези въпроси стоят като проблеми. Не можем да си позволим толкова бързо и административно да прехвърлим данните и документите в Картата и да кажем, че ние свършихме работа. Да, трябва да вървим към единен кадастър. Да, трябва да има единна кадастрална карта в страната, но не можем заради администрацията някой да се потупа, че нещо сме направили. Българските граждани, които обедняват и стават все по-бедни, да ги вкараме отново в съдебна процедура или да ги оставим да се лутат по начина, по който Вие споделихте от трибуната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Байрактаров, не мога да се съглася с Вас по две причини. Едната теза според мен беше много грешна, защото Вие вкарахте хипотеза, в която един гражданин не знае, че има в тези така наречени „карти за възстановена собственост” – възстановена собственост. Няма как самият гражданин да не знае, защото по абревиатурата на картата за възстановена собственост означава, че всеки гражданин е поискал, възстановена му е била земята, подлежала е на съдебен контрол, имал е възможност да поиска или да отхвърли решение на съда. Така че в крайна сметка тук няма как да има тази хипотеза. Той е въведен в правото си да има собственост на тази територия. Това е едното.
И другото. Не мога да се съглася и с друго нещо, както и колегата, който също репликира госпожа Янкова и Вашето изказване, както и с Вас, за това, че хората се лутат. В момента хората се лутат затова, защото имаме, както казах преди малко в моето изказване – едната информация се намира в Службата по земеделието и горите, другата информация се намира в самите общини, респективно в техните служби, и в третата страна е Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което от само себе си – това разпокъсване на информацията, по-скоро води до негативното усещане, че по този начин може да се направят много повече измами, за това, за което говорихте и Вие, отколкото, ако информацията е в една агенция и само тя предоставя кадастрална информация. Извинявайте, не само тя, но цялата информация, базата данни е в нея. Много по-лесно е за всеки един заинтересован гражданин, когато получи тази информация, ако нещо се съмнява, да поиска да се направи една по-точна справка за неговия имот.
Така че не виждам нещо лошо в това цялата ни информация да е на едно място. Много по-лесно ще бъде и за гражданите. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Да, не съм казал, че Вие сте го казали, но по-скоро използвам възможността да репликирам и госпожа Янкова в тази част, че едва ли не това е грешна стъпка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ненков.
Още една реплика – господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Байрактаров, аз не съм съгласен с Вашето изказване, тъй като то не покри частта от Закона за изменение и допълнение, който се отнася до имотния регистър. За мен по-големите проблеми ще дойдат не от вкарването на Картата на възстановената собственост в Кадастралната карта, отколкото от тези промени, които се предлагат там.
Първо, на Комисията по правни въпроси стана ясно, че съгласувателните процедури там не са правени много добре и липсва комуникация между Министерството на регионалното развитие, в частност Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Министерството на правосъдието. Агенцията по вписванията пък заявиха, че въобще не са били уведомявани. Затова и Вие чухте от доклада на Правната комисия, че председателят й господин Кирилов поиска становища от Върховния касационен съд, Агенцията по вписванията, именно защото тези органи – Министерството на правосъдието, пряко се занимават с Имотния регистър. Имотният регистър е част от Агенцията по вписванията, част от Министерството на правосъдието, а в Закона въвеждаме понятие като „електронна партида”, „електронно партидно дело”, само че не им даваме никакви определения. Заявяваме, че партидата има оповестително действие. Това е правен абсурд. Не партидата има оповестително действие, а вписването в тази партида има такова действие, тоест в тези свои части Законът не е добре написан. Той ще се нуждае от съществени промени.
Сещам се за още един недостатък. В Закона се предвижда в електронните партиди, електронното партидно дело, да се вписват само актове по чл. 103, чл. 105 от Закона за собствеността.
Колеги, какво правим с договорните ипотеки. Договорните ипотеки няма ли да ги вписваме? Ако няма да ги вписваме, как ще разберете, че върху един имот, който утре искате да купите, има ипотека? Така че в това отношение за мен са недобри и ще се нуждаят от много широк дебат и даже удължаване на срока между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Байрактаров, заповядайте. Имате три реплики.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
И трите реплики бяха стойностни. Първо ще отговоря на колегата Ненков. Категорично казах, че ние сме „за” и отчитаме като положително, че информацията трябва да бъде събрана на едно място.
Що се касае до възстановената собственост, колега Ненков, в огромната си част тази възстановена собственост по служебен път се възстановява в полза на общините. Изключете въпроса, когато граждани си възстановяват собственост. Разбирате ли ме? Тя се възстановява по служебен път на общините и хората не знаят, че тяхната собственост е станала вече на общината. Ако искате, ще Ви покажа документи, за да се убедите сам. И там вече ще възникне според нас сериозен проблем, много сериозен проблем!
Що се касае до репликата на госпожа Дора Янкова. Абсолютно сте права, госпожо Янкова, за колизията между § 4 и § 20. Ние сме я отбелязали. Забелязали сме я, но считаме, че тя не е толкова голям проблем от гледна точка на това, че между първо и второ четене този проблем може да бъде изправен и да бъде отстранена тази колизия. Това не е проблем. Проблемът е другото, за което съм съгласен с Вас и което изложих в изказването си и Вие също се съгласявате.
Що се касае до репликата на колегата Христиан Митев, която е много важна и Ви благодаря, колега Митев, че я повдигнахте, тъй като наистина изпуснахме този момент. Тук ще насоча вниманието си към колегата Ненков, към колегата Янкова и към всички колеги.
В имотния регистър, както знаете, се вписва собствеността само по нотариален акт. Оттам ще възникне и другият проблем, който ние сега, забележете, заедно с колегата Митев и други представители от Патриотичния фронт, се опитваме да изправяме през Закона за ипотечните кредити, а това е когато съответният имот бъде ипотекиран.
Какво се случва тогава? Имотът е ипотекиран, ипотеката не се вписва в имотния регистър, което е един огромен пропуск, може да бъде заложен и по друг начин този имот, който също не се вписва в имотния регистър, но срещу него определени субекти, с нечистоплътни мисли и действия, могат да злоупотребяват много сериозно. И тук сте абсолютно прав, и аз Ви благодаря, колега Митев. Както знаете, ние се опитваме да решаваме този въпрос през Закона за ипотечните кредити. Страшно изненадан съм, че точно хората, които се занимават с тази материя в банковите среди – БНБ, са дали отрицателни становища по този сериозен проблем. Сякаш тях ги интересува да могат да се извършват злоупотреби с имоти? И явно някой наистина е заинтересуван това нещо да се случва и гражданите да бъдат ощетявани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря, господин Председател.
Мисля че е редно наистина и представители на Министерството да дадат отговор по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Други изказвания?
Господин Зеленогорски, заповядайте.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безспорно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър е изключително важен. Макар една значителна част от колегите да не са в залата и да не участват в дебата, нека да кажа, че не може да има модерна държава без общи устройствени планове, без кадастър, без изчистване на тези изключително важни неща за едно териториално селищно устройство, за собствеността на хората, за инвестиционния процес. За съжаление, въпреки усилията на Министерството и на всички институции, има много неща, които трябва да бъдат поправени. Все още една много малка част от българските общини имат действащ Общ устройствен план.
Що се отнася до кадастъра, бих казал, че това е една изключително важна стъпка и бих помолил всички да го подкрепим. Ние ще го подкрепим, защото колегите затънаха в детайли. Това са детайлите, които биха могли да бъдат поставени между първо и второ четене.
Затова правя предложение да обмислим възможността да се удължи максимално срокът между първо и второ четене, за да могат да бъдат огледани всички детайли и да бъдат направени всички предложения. Но, така или иначе, една подкрепа на този Законопроект на първо четене според мен би била изключително важна.
Когато говорим, както казахме, за кадастър, за собственост и за инвестиционен процес, съвсем логично и нормално е да подобрим базата и основата си до едно средно европейско ниво, което да ни гарантира спокойствие и точност, и обективност във всички тези процеси.
Да, много сериозен дебат по детайлите, но аз отново ще се върна на най-важните неща, защото някак си структурата на Законопроекта и това, което е най-важното, убягва, потъвайки в тези детайли, а именно че чрез този Законопроект ще се ускори процесът по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри и ще облекчи процедурата за създаването им в неурбанизирани територии. Това е една изключително важна задача, която и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и Министерството, и ние, като Народно събрание, и институциите трябва да гарантират.
Дава се възможност и пълномощия на общинските служби по земеделие да извършват от името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър част от дейностите по административно обслужване с кадастрална информация. Тази възможност, която се създава на общинските администрации, ще подпомогне службите по геодезия, картография и кадастър в цялостното извършване на това администриране.
Нещо изключително важно – постоянно говорим за електронно правителство. Ето, ако говорим за електронно правителство, тук е мястото да кажем, че с този Законопроект се създават възможности за издаване на електронна скица и схеми, които ще намалят разходите за издаването им и на традиционни хартиени носители и не само това, но ще се намалят и разходите на потребителите на кадастрална информация, които ще могат не само да заявяват, но и да получават скици и схеми по електронен път, вместо на гише. Тоест, ето, въвежда се една електронна услуга, която наистина е част от това лелеяно електронно правителство, към което се стремим.
Бих помолил да подкрепим Законопроекта. Знам, че по отношение на имотите има сериозни проблеми, които трябва да бъдат отстранени, по отношение на създаването на регистрите, ще има сериозни прения, но, така или иначе, тази стъпка просто трябва да бъде направена.
Нека да кажа, че промените в Закона ще доведат и до това да намалеят до минимум и грешките. Всички колеги, които имаме известен опит като кметове или общински съветници, знаем колко често се оказва, че на хартиен носител по кадастър един имот е отбелязан по съответен начин, а там, където има електронен носител и там, където е осъществена цифровизация на кадастъра, се явяват сериозни промени и разлики, които в етапа на уточняването изискват от собствениците, от общините много ресурс, много нерви и много време, което при всички случаи създава проблеми и за осъществяване на някакво строителство, и за осъществяване на някакъв сериозен процес.
Казвам го неслучайно, защото наистина електронизацията на целия този процес и влизането в едни сериозни регламентиращи рамки ще облекчи процедурата, ще изчисти механизма и наистина ще ни направи модерна държава. Една модерна държава, както казах, без общи устройствени планове, без кадастър, без да са изчистени всички неща, свързани с имотите на хората и на собствениците, не би могла да отговори на изискванията на едно средно европейско ниво на обслужване.
В заключение. Нека, колеги, да подкрепим Законопроекта, нека максимално да удължим срока и нека между първо и второ четене да го подобрим така, че да бъде в услуга и на институциите, и на бизнеса, и на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Зеленогорски.
Реплики има ли?
Първа реплика – заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Зеленогорски, като се съгласявам с Вас, че е необходимо да ускорим процеса по създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, според мен обаче бързането, което се приема чрез Закона, ще създаде много повече проблеми, отколкото ще реши въпроса.
Според нас, първо, не е направен задълбочен анализ в момента какво е състоянието на имотния регистър. Тук колегата Байрактаров каза, че не е възстановена собственост. Вярно е, че има § 19, там имате един поземлен фонд, където собствеността не е възстановена и е предоставена на общините. Имате арендни договори – също друг представител от изказванията подчерта, които са с определени тежести. Въпросът на този Законопроект е, че проблемите идват в детайлите и предложенията, които се правят.
Аз искам да Ви обърна внимание например на едно сериозно противоречие, което в Закона е разписано и е свързано с установяването на несъответствие между урбанизирана и неурбанизирана територия. Това е сериозен въпрос, защото с досега действащият Закон Агенцията имаше възможност чрез правоспособно лице да отстрани тези несъответствия. По действащите сега предложения това се прави служебно и се прехвърлят данните без изобщо да се обърне внимание на това как несъответствията ще се оправят, а единственият начин това да стане е по съдебен път. Съгласете, че някой е допуснал грешка, но не е този, който е собственикът. Тези съответствия не би следвало да бъдат автоматично пренасяни в кадастралната карта. Законопроектът е изпълнен с технически подробности, които ще създадат изключително голям проблем на всеки, който притежава поземлена собственост. Отделно от това няма да се облекчи процедурата. Вие вместо да вървите в посока една Агенция да осъществява всички дейности, тя се разпределя на общински служби, те ще работят безплатно. Обяснете ми как между две ведомства едната ще работи безплатно, а другата ще акумулира съответно карти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Бъчварова.
Реплика – господин Мирчев.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нямат време, нямат време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Сега ще видим. Наистина нямате време. Полагащото Ви време в дебата по Законопроекта е изтекло. Но, чакайте, не е удължено времето.
Искате ли удължаване на времето?
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ, извън микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, удължете времето на всички парламентарни групи.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зеленогорски, първо, като председател на водещата Комисия, която отговаря за Закона, който обсъждаме в момента, трябва добре да знаете, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър предлага електронни услуги. Даже от миналото правителството с промени в Закона за кадастъра и имотния регистър в момента нотариусите могат по електронен път да получават карти, така че оправдаването с липса на електронни услуги не е правилно.
Второто, което искам да поясня, е, че пренасянето на картата за възстановената собственост като кадастрални карти автоматично ще пренесе грешки в кадастралната система, а те струват скъпо не само на държавата, а и на гражданите. Това не е като да вземем зелени и червени ябълки и да ги омешаме в една торба. Повярвайте ми, това е доста сериозен процес и при тези грешки ще има доста сериозни последици – административни и финансови, естествено.
Другият въпрос. Аз лично не чух, а и според мен Кадастърът трябва да се произнесе по тази тема – дали те въобще имат капацитета, когато от Министерството на земеделието и храните им дадат тези карти на възстановена собственост, да се справят с пренасянето. Според мен това няма как да стане. Колкото и голям срок за предложения да направим между първо и второ четене, грешките и проблемите, които ще създадем, няма да могат да се оправят, защото самият Законопроект е заченат по грешен начин.
Ще завърша с това, защото и господин Ненков няколко пъти каза – през последните 7-8 години само предишното правителство си е позволило целево да даде пари за създаване на кадастрална карта в държавата. Сами знаем, че в тази Агенция всеки процент кадастрална карта води до приходи за държавата. Това е Агенция, която носи печалба на държавата. Така че вместо да дадем едни 12 милиона, които сами по себе си после ще трябва да ни принудят да дадем още пари, за да оправим проблемите, които ще създадем с тях, по-добре е да ги дадем за създаване на истинска кадастрална карта, а не на това фалшиво действие и правене, на което уж нещо правим, но реално няма да направим нищо, освен една беля. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Зеленогорски, имате две реплики и три минути.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаема госпожо Бъчварова, колега! Вижте, аз се отнасям много сериозно към всичко, което казвате. Не смятам, че по този Законопроект тази трибуна може да бъде използвана за някакви остри политически дебати, просто наистина се опитваме максимално експертно, в полза на гражданите на България и на бизнеса, да направим така, че да подобрим състоянието на една система, да подобрим един Закон и това да го направи по-ефективен и по-добре функциониращ.
Естествено, след като Законопроектът е внесен, са разчетени потенциалът и възможностите на Агенцията за справяне с допълнителните дейности, които ще й бъдат възложени за свършване в бърз период от време. Естествено, че има електронни услуги, но естествено, че броят на тези електронни услуги и възможността за ползването им трябва да бъде разширена.
Само с едно нещо не мога да се съглася. Винаги казваме – дайте да не бързаме за това, дайте да не бързаме за другото, още не му е дошло времето. Затова, защото още не му е дошло времето – аз поне се занимавам с местно управление от 15-20-тина години и двадесетина години чакаме, понеже все не му е дошло времето да направим модерна уредба и на кадастъра, и на устройството на територията, която да гарантира спокоен, ефективен и обективен инвестиционен процес и да гарантира собствеността на гражданите и на бизнеса. Тоест аз мисля, че му е дошло времето и нека между първо и второ четене да направим така, че да подобрим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Зеленогорски.
Уважаеми колеги, има ли някой желание да се изкаже по обсъждания Законопроект?
Заповядайте, господин Христов.
Има ли други желаещи? Няма, значи да предполагаме, че това е последното изказване.
Заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по земеделието и храните не е водеща по Законопроекта, който обсъждаме в момента, но ние, като разпределен Законопроект в Комисията, го разгледахме, и то много сериозно. Проведената дискусия беше професионална. Може би малко егоистично ще прозвучи, но ние се интересувахме основно от това какво се случва при изграждането на единен кадастър с услугите, които се предоставят на земеделските производители. Това е изключително важно от гледна точка на това, че повечето земеделски производители участват по различни програми и често пъти е необходимо да обновяват скиците на поземлените имоти, с които участват в европейски програми при кандидатстване за субсидии, при кандидатстване за кредити от търговските банки и начинът, по който ще получават тази услуга, е от голямо значение.
Съгласен съм с повечето опасения, които изразиха колегите от БСП лява България, Патриотичния фронт и ГЕРБ. Затова споделям и предложението, което направи председателят на водещата Комисия – да увеличим максимално срока между първо и второ гласуване. Всички разумни предложения, споделени в пленарната зала, да бъдат предоставени и да намерят отражение в Закона между първо и второ гласуване.
Надявам се обаче, че практиката няма да е такава, каквато показа към настоящия момент експерименталното въвеждане на единен кадастър в някои региони. Тя е следната. Преди въвеждането на експерименталния единен кадастър в тези региони, скицата се вземаше от общинската поземлена комисия за половин час. Сега е необходимо от съответното населено място да се пътува до окръжния град, където е централата на кадастъра, да се подаде заявление и примерно след една седмица да отидеш и получиш заявлението. Всичко това, което правим, трябва да бъде структурирано така, че да улесним максимално всички ползватели на услугите, които ще бъдат предоставени. Пак повтарям: настроенията не трябва да бъдат бодряшки, а да бъдат рационални.
Господин Председател и уважаеми колеги, Законът е много експертен. Трябва да се вслушваме в становищата на Камарата на геодезистите, на хората, които имат отношение към Законопроекта, както и в мненията на депутатите. Те изразиха разумни предложения, които се надявам да намерят своето отражение при разглеждането на Законопроекта на второ гласуване.
Призовавам всички народни представители да подкрепим Законопроекта, защото това е стъпка, за която говорим повече от 10 – 15 години. Така е в развитите държави. Надявам се така да стане и в България! Надявам се на подкрепата на всички парламентарни групи.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Христов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи да вземат отношение в дебата? Няма.
Дебатът по обсъждания Законопроект е приключил.
Моля народните представители да заемат местата си в залата, предстои гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
Гласували 117 народни представители: за 95, против 8, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Господин Зеленогорски, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Предложението ми, както споменах и в изказването си, е да удължим максимално срока между първо и второ четене, за да можем да разгледаме тематиката в детайли, да се отразят всички предложения от колегите, включително и от тези, които не подкрепиха Законопроекта, за да дадем на обществото добър механизъм за уреждане на тези отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има ли противно становище? Няма.
Гласуваме предложението, направено от народния представител господин Зеленогорски.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Втора процедура.
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по чл. 80, ал. 1 във връзка със Закона за движение по пътищата, № 602-01-14, който вчера приехме, за намаляване на срока за разглеждане на предложенията между двете четения на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има ли противоположно мнение и предложение?
Заповядайте.
Господин Байрактаров има противоположно мнение. Сега ще го чуем.
Господин Байрактаров, отказвате ли се? Добре.
Уважаеми колеги, гласуваме направеното процедурно предложение от господин Ананиев.
Гласували 101 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, има три минути до края на първата част от днешното заседание. В 11,00 ч. започва Парламентарният контрол.
Почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 9 до 12 май 2016 г.:
Постъпило е питане от народния представител Слави Бинев към Божидар Лукарски – министър на икономиката, относно политика за подпомагане на малките и средни предприятия в хранително-вкусовата промишленост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 май 2016 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министър-председателя Бойко Борисов на питане от народния представител Тунчер Кърджалиев;
- от министър-председателя Бойко Борисов на въпрос от народния представител Красимир Каракачанов;
- от министър-председателя Бойко Борисов на питане от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Светослав Белемезов и Иван Станков;
- от министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на два въпроса от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на два въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на шест въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на девет въпроса от господин Павлов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на 13 въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народните представители Вили Лилков и Иван Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Димитър Дъбов и Манол Генов;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на три въпроса от народните представители Владислав Николов и Пламен Тачев Петров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Владислав Николов;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Михо Михов;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на два въпроса на народния представител Стоян Мирчев;
- от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народния представител Жельо Бойчев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Таско Ерменков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Иванов Кирилов Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Антони Тренчев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представители Лъчезар Никифоров;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на два въпроса от народния представител Иван Станков;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на два въпроса от народния представител Чавдар Пейчев.
Първи в днешния парламентарен контрол е министър-председателят господин Бойко Борисов, който ще отговори на едно питане и един въпрос. Питането е на народните представители Румен Йончев и Явор Хайтов относно политиката на правителството и действията, свързани с отпадане на механизма за сътрудничество и проверка, осъществявана от страна на Европейката комисия, което ще бъде развито от господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, господин Заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е актуално питане, което, анализирайки го, всъщност можем да стигнем до заключението, че е с актуалност 10 години, защото мониторингът и системата за наблюдение върху българската съдебна система продължава повече от 10 години.
Уважаеми господин Министър-председател, вече 10 години сферата на правосъдието и вътрешният ред в България са подложени на механизъм за проверка и сътрудничество от страна на Европейската комисия и партньорите от Европейския съюз. Множество доклади бяха написани, много пъти бяха разисквани и в резултат на това бяха предприети множество трансформации и реформи. Напоследък става ясно, че този механизъм за мониторинг върху нашата съдебна система продължава прекалено дълго и същевременно не носи значими резултати за подобряване на състоянието на наблюдаваната система. За съжаление, той неправилно се обвързва и с членството ни в Шенген, и с участието ни в общите граници на Европейския съюз. От друга страна, този механизъм се превърна трайно в обект на злоупотреба от политици и заинтересовани групи за поддържане на постоянен и разрушителен натиск върху системата на правосъдието за очерняне на магистрати и институции за разправа с тях. Обща оценка на национално отговорните политически сили в България е, че този механизъм е изчерпал своята ефективност и представлява последно и болезнено, за съжаление, препятствие пред пълноправния статут на България за член на Европейския съюз.
Нашето питане към Вас е: каква е общата политика на българското правителство за отпадане на този механизъм за проверка и сътрудничество, какви са конкретните действия и стратегия на администрацията за решаване на тези проблеми и в какви срокове предвиждате – предвиждате, разбира се, Вие не можете да посочите точни срокове – свалянето на този безсмислен надзор, което ще бъде и оценка за реален успех в реформите, предприети в последните изменения на Конституцията и редица закони?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, господин Йончев, имам дълъг отговор, който ще Ви предоставя, но надали е нужно да се отегчи публиката. Аз приемам повече мониторинговият механизъм като механизъм за сътрудничество, защото действително в тази сфера трябваше да се направят, направиха се много неща и, разбира се, още много трябва да направим. Не без помощта на българския парламент се промениха в Конституцията основни неща, които бяха отчетени и са в правилната посока, като се започне от разделянето на Висшия съвет на съдийска и прокурорска, със засилената роля на Инспектората, с това съдии да избират съдии, прокурори – прокурори и много други неща, които Вие приехте. Сега със законите за съдебната власт, за различните процесуални закони, които се подготвят, и с много добрия диалог с Европейската комисия, аз мисля, че сме на правилен път.
С една дума, поставянето на въпроса за отпадането на механизма по този начин е правилен – да свършим работата, която, от една страна, българският народ иска, от друга страна, и това, което е като изискване към нас от Брюксел.
Ако не ме лъже паметта, мисля, че следващата сряда в Брюксел ще ходят вътрешният министър, правосъдният министър, главният прокурор, за да отбележат какво е направено досега и да съгласуваме предварително следващите стъпки, и да знаем, че действително това е правилната посока.
Искам да Ви напомня, че в своето изказване председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер недвусмислено заяви, че в рамките на този мандат, на тази Комисия, механизмът трябва да отпадне. Той ще отпадне, когато свършим всичката си работата. Истински се надявам държавата да не бъде тласната в хаос, да има парламент, за да се приемат всички тези закони, защото останалото – без парламент месеци наред, не виждам как ще се справим и с тази задача. Но това е Вашата воля, това е политическата воля на всички политически партии, така че тук много разчитам и на Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, господа и госпожи вицепремиери!
Аз съм съгласен, господин Борисов, че дори има разлики в понятието и в тълкуването на понятието „механизъм за сътрудничество и проверка”, дори чисто езикови, защото в България се наложи понятието „мониторинг”, което няма нищо общо нито със сътрудничеството, нито с проверката. Наименованието, което е оригинално от Споразумението за присъединяване на България, е съвсем друго. То е за верификация и за сътрудничество.
Извън това факт е, че в рамките на Европейския съюз възникнаха доста подобни казуси със съдебните системи на други държави. Давам Ви за пример веднага Полша, където има дори война, бихме казали, между институциите, и между съдебната система и изпълнителната власт, но такива механизми никъде не бяха въведени.
Моят въпрос към Вас е по-скоро: дали виждате в развитие една възможност за превръщането на този механизъм във вътрешен доклад, изготвен, ако искате, от председателите на трите съдебни институции в България или от Висшия съдебен съвет, доклад пред Народното събрание, в който да бъде реално анализиран ежегодно прогресът в съдебната система, реформата и да бъдат вземани съответните решения? Защото нека да не се заблуждаваме – Европейската комисия не може да взема решения в България. Тя не може да променя българската съдебна система. Тя може да дава препоръки, може да дава съвети. Това изчерпва понятието „сътрудничество”, но когато става дума за реална реформа и за нейното извършване, тя се случва тук, в залата на Народното събрание.
Затова, пак повтарям, въпросът ми е: смятате ли да предложите на Европейската комисия замяна на този механизъм с вътрешен механизъм или вътрешен доклад за реформата в съдебната система през следващите години, така че веднъж завинаги България да стане наистина пълноправен член на Европейския съюз? И това суверенно право – да анализираме и да наблюдаваме нашата съдебна система да се върне тук, където му е мястото, в залата на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Премиер, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Йончев, точната дума действително е „сътрудничество” и ние лесно можем да се правим на обидени, но самите ние знаем, че има много, което още желаем в реформите, които се правят в нашата съдебна система и затова казвам, че догодина до лятото, аз съм убеден, че приемайки всички тези закони, извършвайки тези реформи, ще имаме ново решение, но първо да си свършим нашата работа и тогава оценката винаги идва.
Понеже говорехте и за Шенген. Вие видяхте, че животът доказа, че ние сме много по-подготвени за Шенген и дори сега им е конфузно и неудобно на тези, които ни спряха. Безспорно всички видяха, а Вие може би сте и чели за един от терористите, който без да иска ни даде потвърждение на думите, че е опитал да мине през България, само че граничарите тук били добри и затова си минал през Гърция, по другия път. Така че с времето едно по едно виждате, нещата се подреждат. Въпросът е, пак казвам, да има пълно единодушие и помощ от българския парламент.
По тази тема Вие сами казахте – доста отдавна е адресирана, не може да се извлече политически дивидент. Ако има успех, той ще е общ – на целия парламент и на държавата. Ако има загуба, ще си говорим само и ще се нападаме. Надявам се първото да е по-добрият вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми заместник министър-председатели, уважаеми колеги! Аз напълно споделям казаното от министър-председателя, че наистина никой не може да извади политически дивиденти и това е така, защото – забележете, по много въпроси ние много пъти сме били разделени, но темата „Отпадане на наблюдението или мониторинга върху съдебната система” е нещо, което ни обединява.
Може би част от Вас не знаят, но на 16 март тази година в Брюксел, в Европейския парламент беше организирана една конференция. И, забележете, тя беше организирана от всички наши депутати в Европейския парламент – и Емил Радев от групата на ЕНП, и госпожа Илиана Йотова от Социалистическата партия, и госпожа Фелиз Хюсменова, и господин Ангел Джамбазки, и всички заедно – нашите представители в Европейския парламент заявиха, че повече не може и не бива да продължава този обиден за държавата ни мониторинг и наблюдение върху независимата съдебна власт.
Защото и в охраната на общата ни европейска граница ние показахме, че наистина сме по-добри и че служителите в Министерството на вътрешните работи си вършат работата повече от техните европейски колеги и партньори.
А това, че европейските чиновници обвързват членството ни в Шенген с мониторинга, е наистина неправилно и некоректно.
Искам да благодаря от тази трибуна на нашите представители в Европейския парламент за ясно заявеното общо мнение за отпадане на този мониторинг, защото, забележете – той е нечестен и спрямо българските магистрати. Всъщност Възпитаниците на Юридическия факултет – тези, които работят в магистратурата, са обвинявани едва ли не, че това са най-неподготвените, най-корумпираните хора, а това не е така! Просто в тази система наистина работят много достойни и авторитетни хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Следва въпрос от народния представител Атанас Атанасов относно назначаване на ръководен служител в Държавна агенция „Разузнаване”.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Господин Министър-председател, на 1 ноември миналата година влезе в сила новият Закон за Държавна агенция „Разузнаване”. В тази връзка от съобщение на пресслужбата на Министерския съвет, което беше публикувано на 23 декември 2015 г., стана известно, че за заместник-председател на Държавна агенция „Разузнаване” е назначен господин Ангело Прокопиев.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване” тези назначения стават с Решение на Министерския съвет.
В тази връзка моят въпрос е: кои са професионалните качества на това лице, които са дали основание Министерският съвет да вземе това решение?
Изпреварващо искам да кажа, господин Министър-председател, вчера от Ваше изявление в Лондон в българския политически жаргон влезе в сила едно понятие „опорки”. И аз си мисля, че една от Вашите опорки в отговора ще бъде, че този човек някога си – преди 18 години, е бил назначен в службата, която аз съм ръководил, но това изпреварващо го казвам.
Лицето е назначено на тази ръководна длъжност в една служба, която е с много специфичен предмет на дейност, без да има един ден работа в тази Агенция. Той е работил в съвсем друга сфера и в тази връзка аз наистина искам да разбера кои са тези професионални качества, които са дали основание Вие да вземете това решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Атанасов, в тона на коректност – това е отговорът на Вашия въпрос, който ми е подготвен. Аз ще Ви го оставя и ако Вие видите такава опорна точка, ще се извиня от тази трибуна.
Ни най-малко не съм поставил на съмнение хора, които са назначавани по време на Вашето управление на службата за нещо, което да го слагам като антитеза. Нещо повече, ние сме работили с Вас и мисля, че във времето, когато сме работили, сме работили в много добър синхрон. Поне аз такова впечатление имам.
В рамките на правомощията и съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване” приет от Четиридесет и третото народно събрание на 1 октомври 2015 г., в сила от 1 ноември 2015 г., председателят на Държавна агенция „Разузнаване” изготви предложение до мен за назначаване на двама заместник-председатели, в това число и на господин Ангело Прокопиев.
Назначаването на втори заместник-председател беше предложено с цел създаване на необходимата организация и ефективно изпълнение на приоритетните оперативни и информационни задачи, поставени на Държавна агенция „Разузнаване” за повишаване на оперативното взаимодействие с всички държавни органи и структури от сектор „Сигурност” в Република България.
Увеличеният обем дейности, възложени на Държавна агенция „Разузнаване” и завишените изисквания към работата на Агенцията, произтичащи от усложнената външна среда за сигурност и нарастващите рискови заплахи към Република България наложи необходимостта от назначаване на заместник-председател с профил, включващ опит в контраразузнаването и борбата с асиметричните заплахи.
Господин Ангело Прокопиев е с 18-годишен стаж в системата за защита на националната сигурност, назначен на 20 август 1998 г. Преминал е последователно през различни длъжности – от оперативен работник до ръководител на структурно звено в Националната служба за сигурност и Държавната агенция „Национална сигурност”. Притежава необходимата професионална и езикова подготовка и отговаря на законоустановените изисквания за заемане на длъжността „заместник-председател”.
Предложението на председателя на Държавната агенция „Разузнаване” е оценено като подходящо, предвид необходимостта от ясна координация между Агенция „Разузнаване” и Държавна агенция „Национална сигурност” и повишаване на ефективността на сътрудничество между двете ведомства по целия спектър от въпроси, засягащи националната сигурност на Република България.
Ако имате някакви данни, че той не се справя, ще го поставя на директора на разузнаването като въпрос и ще взема отношение. Към този момент аз нямам такива данни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Министър-председател. Вие казахте и си пролича от Вашия отговор, че сте готов на коректност, ама аз не съм готов.
На първо място, радвам се, че признахте, че този човек няма нито един ден работа в разузнаването, но това е едно на ръка.
Това, което искам да кажа, съм го казвал от тази трибуна и ще го повторя отново: за да може да бъде съставено правителството на Орешарски, Сергей Станишев – Вашият предшестващ колега, даде сектора за сигурност на концесия на ДПС и на сарайско-библиотекарската групировка.
При съставянето на настоящото правителство ние очаквахме, че ще вземете енергични мерки да бъде прекъсната връзката между службите за сигурност и българската олигархия. Не само че не направихте това нещо, а продължихте тази концесия. Това назначение е част от цялата тази история.
И не само това, за съжаление, секторът за сигурност днес не е в състояние да изпълни задачите, които стоят пред него, именно заради тази зависимост, господин Министър-председател. Продължаването на тази кадрова търговия не само в структурата Държавна агенция „Разузнаване”, изобщо в целия сектор за сигурност, е пагубна за българската държава и Вие сте отговорен за това. Казвам Ви го от тази трибуна, да се знае всичко.
Иначе приказките как се борите с контрабандата, това е също въпросната опорка, но проблемът е много тежък. Проблемът е тежък в Държавната агенция „Технически операции”, проблемът е тежък в ДАНС, особено тежък е проблемът в Министерството на вътрешните работи, защото се стигна дотам – да бъдат назначавани на възлови позиции хора за началници с прякори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Атанасов, аз винаги съм бил готов на коректност, това ми е характерът. Мисля, че това е добродетел, не е нещо лошо.
Госпожа Бъчварова е тук. Тя си е избирала екипа, избира го и мисля, че го ръководи добре.
Оценката, която ни дава само преди една седмица заместник-държавният секретар по сигурност, е, че България е за пример на много държави в борбата с корупцията и контрабандата. Мисля, че Вие добре познавате тези служби там, това не са хора, които говорят празни приказки. Същото вчера в Лондон заявиха и английските ни колеги.
Стараем се много. Далеч съм от мисълта, че в този сложен свят и обстановка ние сме цъфнали и сме най-доброто, което може да се направи, но това не ни пречи да се стараем. И в момента вървят поне три операции – на ДАНС, на МВР, от нощес и по нелегалните мигранти. Хората там имат нужда от подкрепа и спокойствие, така че от нас това сме направили, това сме осигурили.
На Драго Димитров аз му вярвам. И ако това може да Ви ядоса или успокои, дори не съм срещал заместник-председателите, аз работя с него. Въпросният човек не съм го срещал да разговарям с него. Стил на работа ми е този, който отговаря, да назначава своите заместници и своя екип. Неслучайно във Вътрешното министерство заместник-министърът е от Вашата политическа сила, така че се надявам, ако има някаква информация по въпроса, че госпожа Бъчварова ме подвежда и компрометира, навреме да ми го каже.
Аз продължавам не само да съм коректен, а и да проявявам уважение към Вас, защото във времето, в което сме работили, и Вие сте работили там, сте доказали своя професионализъм. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В заключение да кажа, че сега Вие се хващате за заместник-председател, който е от 18 години в службите за сигурност. Имате право, не е работил в разузнаването. Но си спомням период, когато началник на разузнаването стана човек, който нямаше нито един ден опит изобщо в тази сфера. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов, за участието в днешния парламентарен контрол.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ (встрани от микрофоните): Нинова я няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да. Следващия път.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ (встрани от микрофоните): Да не кажат, че съм се уплашил нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отсъства по уважителни причини. Следващия път. Очакваме Ви идния петък да й отговорите.
Следват отговорите на госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Първият въпрос към нея ще бъде от народния представител Светослав Белемезов относно необходимост от специализирана подготовка на разследващите органи в МВР по отношение на разследване на престъпления, извършени от непълнолетни лица.
Слушаме Ви, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Разследването на престъпления, извършени от непълнолетни лица, съгласно предвидените особени правила по Глава ХХХ от НПК и конкретно в изпълнение на разпоредбата на чл. 385 от НПК, следва да се извършва от разследващите полицаи, които са преминали предварително специална подготовка.
Това изискване за специализирани органи, които следва да провеждат разследването при такива престъпления в досъдебната фаза, е в съответствие на международния стандарт за специализация на разследващите органи към правосъдието срещу непълнолетните извършители на престъпления. Специализацията на разследващите полицаи е от изключително важно значение, поради това че именно те са първите органи по разследването, с които непълнолетният извършител влиза в досег със системата на правосъдието.
В тази връзка, уважаема госпожо Вицепремиер, бих желал да Ви попитам следното:
Какъв е броят на разследващите полицаи в МВР, които притежават специална подготовка за разследване на досъдебни производства за извършени престъпления от непълнолетни лица? Съществува ли нарочен подзаконов нормативен документ, с който е организиран редът за възлагане и разпределение за разследване на досъдебни производства за извършени престъпления от непълнолетни лица в МВР, и изготвен ли е график за настоящата служебна учебна 2016 г. относно провеждане на специални курсове на разследващи полицаи, непреминали специална подготовка за разследване на престъпления, извършени от непълнолетни лица? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, общият брой разследващи полицаи в страната е 1778. От тях до момента специална подготовка за разследване на досъдебни производства за извършени престъпления от непълнолетни лица са преминали 427 служители.
За настоящата година има изготвен график за професионално обучение на разследващи полицаи, утвърден със заповед на главния секретар на МВР от 18 февруари 2016 г. Графикът определя провеждането на курсове за актуализация на професионалната квалификация, свързани с разследване на престъпления с участието на малолетни и непълнолетни лица. Към настоящия момент е приключил курсът, проведен през месец април. Предстоят курсове през месеците юни и август, както и курс за актуализация на професионалната квалификация, свързан със специализираното изслушване на деца-жертви или в риск от насилие, който е предвидено да се проведе през месец октомври тази година. До края на учебната година предстои да бъдат обучени и сертифицирани 88 разследващи полицаи.
Отделно от това във връзка с Меморандума за разбирателство и сътрудничество между МВР и УНИЦЕФ, който бе подписан на 8 март тази година, предвиждаме да се проведе обучение през месец декември на тема „Психологични подходи при водене на разпит на малолетни и непълнолетни деца”. Обучението е част от изпълнението на плана за дейността на Професионалната комисия по правата на човека и Полицейска етика в МВР за 2016 г.
Относно реда за възлагане и разпределяне на досъдебните производства искам да Ви информирам, че той не се определя от нарочен подзаконов нормативен документ. За 15 от структурите на МВР в страната има издадени заповеди от директорите с посочени поименно служители, които работят по разследването на престъпления с участието на малолетни и непълнолетни лица, а за останалите структури разпределението се извършва на общо основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплика – господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер. Всъщност поставихме този въпрос, който касае специализираната подготовка на разследващите полицаи в контекста на това, че човешкият фактор в МВР е от изключително голямо значение. Необходимостта от детайлизиране на различните специализирани подготовки в системата на МВР е изключително важна. Разбира се, има и други сектори, и други направления, за които е крещяща необходимостта от създаването и подобряването на методите за обучение. Ние апелираме точно в тази посока.
Смятаме, че основната форма на професионализъм от страна на служителите в МВР минава именно през тези механизми – специализирана подготовка, вътрешни обучения, създаване на по добри вътрешни и мотивационни механизми. В тази насока апелираме за Вашето детайлно внимание, тъй като реформата, която предвиждате от началото на миналата година, стартирана от бившия министър господин Вучков, претендира да бъдат подобрени общите състояния в системата и тя да подобри общите условия на труд на служителите в МВР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Белемезов.
Право на дуплика. Отказвате се.
Следващият въпрос е от народния представител Явор Хайтов.
Не го виждам в залата.
Преминаваме към въпрос от народния представител Велизар Пенков Енчев относно привличане на пенсионирани служители от полицията и тайните служби за нещатни сътрудници на МВР.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Госпожо Министър, независимо от усилията на Министерството на вътрешните работи, битовата престъпност в страната е един от най-големите проблеми в малките населени места. Смятам, че един от пътищата за справянето с този хроничен проблем е използването на апарата на нещатните пенсионирани служители от МВР, ДАНС, Националната разузнавателна и други служби, пенсионирани служители, които са преминали в пенсия и живеят в съответните населени места. Смятам, че при подбора на тези кадри е било полезно взаимодействието между оглавяваната от Вас институция с неправителствените организации, които обединяват бивши служители на МВР и тайните служби, и то, подчертавам, бивши служители, притежаващи юридическа грамотност на високо ниво и опит в работата с криминалния контингент.
Въпросът ми към Вас е: предприемате ли подобни стъпки за формиране на така наречения „апарат на нещатните служители” за борба с битовата престъпност, подчертавам още веднъж – в малките населени места? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Енчев.
Заповядайте за отговор, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, искам да направя разграничение по смисъл относно въпроса, който ми задавате.
Що се отнася до нещатните несекретни сътрудници, те се привличат по специален ред, установен в МВР. Това не е въпрос на обща политика или отговор в тази зала. Това е въпрос на конкретни правила и решения и не можем да го обсъждаме.
Що се отнася обаче да привличаме като работещи по трудово правоотношение вече пенсионирани служители, това е друг аспект на темата, която поставяте. Съзнаваме ресурса, който съществува в обществото, но досега не сме имали законовата възможност да привлечем такива хора, които са имали полицейски правомощия, имат опит, но в момента са в пенсия. Затова предлагаме в Законопроекта за МВР промяна в чл. 151, ал. 7, която да даде възможност за носене на служебно оръжие на тези лица и да ги насочим на позиции и постове, свързани с охраната. Очакваме това да бъде прието и да се даде възможност на много от служителите отново да се включат в изпълнение на тези функции. Аз лично разчитам много на тази възможност, за да можем хората, които в момента са полицаи, жандармеристи и изпълняват тези функции, да бъдат пренасочени по същество на улицата и да подпомагат дейността по преодоляването на битовата престъпност.
Ще използвам възможността да кажа, че възстановихме и активизирахме работата на Съвета за борба с конвенционалната престъпност. Започваме с нов подход. Досега концентрацията беше върху защита на жертвите и осигуряване на повече възможности за охрана, а сега искаме да започнем политика на широко действие – да ангажираме всички институции, социални служби и местната власт в превенция на битовата престъпност. Така искаме да мобилизираме цялото общество да се бори с това изключително опасно явление в нашето общество.
Другата посока, в която в момента разработваме нашите конкретни мерки, е работата с извършителите на битовите престъпления. Тук анализите показват, че изключително голяма част от тях рецидивират при извършването на такива престъпления, дори наказателните мерки, които се прилагат към тях, не са ефективни. Понякога те дори и не се прилагат. Няма достатъчно добри рехабилитационни програми за тези, които излизат от затвора. Затова мога да Ви уверя, че работим не само по осигуряване на необходимите кадри от МВР, а за привличане на всеки, който отговаря на законовите изисквания, но и в много по-широк план. Предстоят срещи на място, например следващия месец, които ще проведа с всички органи на местно ниво, за да поставим на нови релси борбата с битовата престъпност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Заместник министър-председател.
Реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Министър, изцяло съм доволен от Вашия отговор. Приятно съм изненадан от новината, която съобщихте току-що, че подготвяте такава промяна в Закона за МВР, която ще даде възможност да бъде използван капацитетът на пенсионирани служители от системата на Министерството, хора, работили в тайните служби на Република България във вътрешен и външен план, хора, които имат юридическа култура и професионална квалификация в професионалната област. Още повече, че след като висши служители на МВР и службите могат да бъдат министри, министър председатели, народни представители, председатели на комисии и прочие, защо да не могат пенсионирани служители, и то в активна житейска възраст, да работят и сътрудничат по места, след тази поправка в законодателството, която Вие предлагате?!
Тъй нареченото „самоуправство”, което се наблюдава в последно време, най-вече при защитата на държавната граница, което, от една страна, е патриотичен акт, но от друга страна, от чисто юридическа гледна точка е доста спорно, ще бъде ограничено при това положение, още повече ако се разреши и носенето на оръжие от тези служители, които имат съответния опит.
Убеден съм, че в срещите, които ще осъществите с представителите на неправителствените организации, ще получите още ценни идеи. Подкрепата на борбата с битовата престъпност е национален, а не местен проблем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Енчев.
Право на дуплика, госпожо Бъчварова? Отказвате се.
Въпрос от народния представител Явор Илиев Хайтов относно дейността на дирекции „Инспекторат” и „Вътрешна сигурност” в Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Хайтов, да развиете Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Намираме се в първата половина на 2016 г. и това е период, в който различни административни структури правят своите годишни отчети и анализи. Отчет-анализите на главните дирекции на Министерството на вътрешните работи станаха публично известни, както преди това и отчет-анализите на областните дирекции на МВР.
В духа на предприетите действия за борба срещу корупцията по всички етажи на властта и администрацията като цяло, за всички би представлявало интерес какво свършиха през изминалата 2015 г. дирекция „Инспекторат” и дирекция „Вътрешна сигурност” в Министерството на вътрешните работи.
Наясно съм, уважаема госпожо Заместник министър-председател, че Вие не сте в състояние и не би трябвало да ни информирате за случай по случай. В най-общи линии обаче ние искаме да знаем какво са направили през изминалата година тези две важни дирекции за Министерството на вътрешните работи.
В тази посока на мисли въпросите ми към Вас са да ни запознаете с дейността на посочените по-горе дирекции: Колко жалби, сигнали, какви преписки са разгледали, колко от тях са препратени към прокуратурата? Има ли образувани следствени дела или съдебни вече такива? Каква е равносметката от функционирането на тези две дирекции в МВР?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Хайтов.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Цочев, дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Тези две дирекции са и на пряко мое подчинение. Преди да изчета справката, искам да Ви кажа, че съм изключително удовлетворена от тяхната работа през последната година. Работя много активно с тях, те ме информират почти постоянно за своята работа и за хода на своята работа. Затова сега ще Ви представя количествените измерения.
В изпълнение на мероприятия от Плана за управленската дейност 2015 г. служителите на дирекция „Инспекторат” са извършили общо 12 планови проверки. Извън този план са били извършени и тематични проверки, свързани с приоритетите на Министерството на вътрешните работи за 2015 г., обхващащи 146 структури.
Допълнително са били извършени проверки на постъпилите сигнали по административен ред и по имейл, които са общо 785 броя, от тях 461 са изпратени на други структури по отношение на компетентност, а по 324 сигнала е взето отношение от дирекцията.
От държавните инспектори самостоятелно или с участието на служители от други структури на МВР са реализирани 82 извънпланови проверки, от които 79 проверки по сигнал по смисъла на АПК и 3 проверки по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт. Изпратените преписки на органите на прокуратурата за 2015 г. са 12. Проверките, свързани с джипиес контрола по изпълнението на патрулно-постовата дейност са 73 броя.
През 2015 г. дирекция „Инспекторат” участва активно в подготовката и провеждането на първото заседание на Вътрешноведомствения координационен съвет за борба с корупцията в МВР. С активното съдействие и координация на дирекция „Инспекторат” е изготвен и план на МВР за ограничаване на корупцията в органите на Министерството и това е основният и първи приоритет през последните месеци, по който наистина много активно работим.
В дирекция „Вътрешна сигурност” отчетът за работата показва значително по-добри резултати в сравнение с предходната 2014 г.: образувани досъдебни производства за 2015 г. – 58, спрямо 30 за 2014 г.; наложени наказания „дисциплинарно уволнение” – 27 спрямо 14 за 2014 г.; други дисциплинарни наказания – 354, спрямо 38 за 2014 г.; приложени мерки по Закона за защита на класифицираната информация – 5, спрямо 3, и изведени от корупционна среда служители – 11. Единствено тук се нарушава пропорцията – 30 за 2014 г., но там причините са били от друг характер.
Тези резултати в голяма степен се дължат и на дейността на създадения през месец август сектор „Система за видеонаблюдение”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Може би по-късно като допълнение ще мога да Ви представя останалата част на справката
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ако искате, в правото си на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да. След малко ще Ви дам и подробна информация и статистика за всяка една от проверките и делата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин Хайтов, заповядайте за Вашата реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, според мен, на първо място, изнесената от Вас статистика и още по-важно – подчертано добро действие на тези две дирекции в Министерството на вътрешните работи, е важно за самите служители. Важно е всички да знаят, че има две специализирани дирекции, които са призвани, от една страна, да предприемат действия и да се борят с корупцията в Министерството на вътрешните работи, от друга страна, да действат превантивно, за да не се допускат, както Вие сама казахте, и в корупционна среда случаи, които уронват престижа на Министерството като цяло.
От друга страна, не съм особено впечатлен от факта, че има повишаване на броя на преписките, които са разгледани и сигналите към прокуратурата и образуваните досъдебни производства. Това ясно говори, че, за съжаление, в МВР съществува проблемът с корупцията. Ние като народни представители и като Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – и друг път съм Ви заявявал, че сме на Ваше разположение, за да предприемем действия и да създадем условия за работа на служителите, които, в края на краищата да не се подават на корупционен натиск.
От своя страна, бих могъл да заявя, че поздравявам служителите в тези две дирекции, които не са толкова известни, не са толкова популярни, не застават пред прожекторите на камерите, и вършат на пръв поглед много неблагодарна работа, защото са принудени по един или друг начин да работят и спрямо свои колеги – недобросъвестни хора, които извършват нарушения.
Поздравления и от моя страна! От друга гледна точка, като Комисия ние сме на Ваше разположение за подобряване дейността на тези две важни дирекции (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото правителството много пъти заявява, че трябва да се предприемат действия за борба с корупцията по всички етажи на властта и инспекторатите – както главният инспекторат към Министерския съвет, така и инспекторатите в отделните ведомства, считам, че са длъжници. Дейността им не е достатъчно публична, не е достатъчно ясна, и не е достатъчно ефективна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Хайтов.
Правото на дуплика, госпожо заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Хайтов, двете дирекции са изключително важни. По-важното и това, което трябва да се знае от всички, е, че те не просто работят много по-активно през последната една година, те работят много добре съвместно, както и с останалите служби, работят и с Инспектората на Министерския съвет, и всички проверки досега са без конкретни забележки по отношение на тяхната работа.
Да, с много голямо съжаление трябва да признаем, че има корупция и в МВР, но това, което мога да декларирам, е, че никой не си затваря очите за нея в момента. Няма нито един случай, в който да не сме направили проверка и да не сме отсъдили по закон съответната мярка и да сме взели мерки. В този смисъл статистиката понякога подвежда, но увеличаването на броя на такива дела всъщност показва подхода ни. Мисля, че с това се отличава и политиката на нашето правителство.
Що се отнася до поканата за помощ от страна на Комисията, разчитам много скоро да бъде приет Законът за изменение и допълнение на МВР, защото там много подробно е разписан механизмът, който трябва да се приложи, за да се ограничават практиките на корупция и мисля, че този механизъм, приложен в МВР, ще бъде един много добър пример за всички останали институции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря на госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, за участието й в днешния парламентарен контрол.
На три въпроса ще отговаря Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическа политика.
Първият въпрос е от народния представител Иван Валентинов Иванов относно преразпределение на средства по Програмен период 2014 – 2020 г.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов, да развиете Вашия въпрос.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги!
Първо, да Ви благодаря, че своевременно се отзовахте за отговора на въпроса за разлика от Ваши колеги, може би забележката е и към ръководството, защото има други министри, които ги чакам с месеци по важни въпроси.
Да минем към въпроса. Постъпила е информация в средствата за масово осведомяване, съгласно решение на Европейската комисия – Северната скоростна тангента и други отсечки от Околовръстното шосе на София ще се довършат за сметка на фондовете от Програмен период 2014 – 2020 г., въпреки закъснението на тези проекти миналата година и когато трябваше да бъдат завършени. От тази информация също става ясно, че средствата ще се вложат за инфраструктура, която вече би трябвало да е готова, вместо за нови транспортни проекти, които очаквахме да бъдат реализирани през новия програмен период.
От Вашия писмен отговор, който получих днес, разбирам, че успешно сте успели да извадите този проект от тези, които трябва да бъдат финансирани със собствени средства и сумата за тези, които остават също не е никак малка – 406 млн. лв., което е доста сериозна сума.
Все пак моля да ми отговорите: има ли конкретни инфраструктурни проекти, предвидени за изграждане през Програмен период 2014 – 2020 г., именно с тези европейски средства, ако не се лъжа, в размер на осемдесет и няколко милиона евро, които ще отпаднат поради цитираната вече причина и ако – не, от кои оперативни програми, техни оси ще се пренасочат от новия програмен период за изграждането на такъв род закъснели обекти, именно вече цитираните?
В никакъв случай това не е нещо, което искаме да спре строителството на този важен инфраструктурен обект, но все пак е важно и какво, и кои региони ще бъдат засегнати от тази промяна, която е договорена с Европейската комисия. Мисля, че всеки един район и всеки един проект е от изключителна важност, не само Околовръстното шосе на София, например и магистрала „Струма”, и други пътища, които трябва да се построят с европейски средства на територията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Уважаеми господин Дончев, заповядайте за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, ако трябва да дам едносричен отговор на Вашия въпрос, той е: не! Предполагам, че този отговор няма да е достатъчен, затова ще внеса известно концептуално пояснение какво представлява така нареченото „фазиране” като технология и защо то не води до загуба на средства.
Следва да имаме предвид, че финансовото планиране на която и да е оперативна програма, както и случването на всеки обект във времето, не се поддава на детайлно планиране, защото в крайна сметка, към един програмен период като добавим и допълнителната възможност да се ползват две или три години, според стария или според новия регламент, става един период от осем или девет години, където е абсолютно невъзможно да планираме в коя година кой обект ще бъде завършен, нито да планираме стойността му, предвид всички процедури, свързани с учредяване на вещни права, а стойността финално се определя, разбира се, от процедура по реда на Закона за обществените поръчки.
Ако искате да направя едно сравнение – да се планира колко точно до най-малкия детайл обекти на каква стойност ще бъде част от една оперативна програма, е Вие да прогнозирате като бродирате гоблен, без значение дали е „Зимен параклис” или „Тайната вечеря” колко метра червен, бял или черен конец ще разходвате.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ, от място): Възможно е.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Това е възможно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: За тази цел като практика и самата Европейска комисия, на първо място, се избягва наличието на конкретни проекти или обекти в оперативната програма. Ако има списък, той в повечето случаи е индикативен с възможността да бъдат добавени или вадени такива обекти. Освен това, в стария пакет законодателство и в новия, е предвидена възможността за така нареченото „фазиране”, тоест проект, който не е изцяло довършен в рамките на програмния период, чисто физически и финансово да бъде прехвърлен за изпълнение в следващия програмен период, като тази възможност е ползвана по различни оперативни програми, включително и по Оперативна програма „Транспорт”, включително и по Оперативна програма „Околна среда”. Това в никакъв случай не е дефект и не може да бъде коментирано като такъв. Също така това не води до загуба на финансиране, защото алтернативата е, според ангажиментите, които имаме, според европейското законодателство, ако обектът не бъде завършен с европейски средства, той да бъде завършен с национални.
Не предвиждам директна импликация от гледна точка на неосигуряване на финансиране за някой конкретен проект или обект, който е планиран, вследствие на това, че един или друг голям проект е фазиран, прехвърлен за довършване от Програмен период 2014 – 2020 г.
Благодаря за разбирането на колегите от Европейската комисия, които в повечето случаи на значими обекти са ми позволили подобна процедура по фазиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Господин Иванов, заповядайте за Вашата реплика.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Хубаво се изразихте, но позволете ми да не се съглася с това, което казахте.
Очевидно този проект е фазиран както и други, които са на изключително голяма стойност във водния сектор. Факт е и не знам защо тук го омаловажавате и не го казвате от трибуната, че тези средства, които идват по новия програмен период и ще се пренасочат към обекти, които са фазирани от предния програмен период, намаляват общия бюджет на програмата за нови обекти.
Това, което Вие казвате, че не е възможно да се планира, просто не отговаря на истината.
Само ще Ви припомня един факт: примерно Агенция „Пътна инфраструктура” беше направила това нещо буквално преди да стартира програмата или в началото на стартирането на програмата, дори бяха направили съответните обществени поръчки за обекти, които ще бъдат планирани и изпълнени през този програмен период. Самото отнемане на средства за обекти, които са фазирани и пренасочването им към фазираните проекти, естествено, че намалява обема на тези средства, които биха се насочили примерно към Оперативна програма „Транспорт” или към „Региони в растеж”, или към „Околна среда”.
Въпросът ми наистина беше много конкретен: по кои оперативни програми, по кои оси ще бъдат намалени средствата и няма да могат да бъдат други обекти, които са изключително важни за населените места и за регионите в България, за да се довършат такива, които би трябвало да се приключат още в първия програмен период?
Цялата ситуация с приключването на стария и започването на новия програмен период, очевидно и според Ваши твърдения, не е ясна и не е категорично ясно дори как ще завърши стария програмен период. Ако искате, ще Ви цитирам Вашия отговор, който казва: „На този етап не може да се посочи стойността на разходите, които окончателно ще бъдат заявени по настояване от Европейската комисия или се прогнозира окончателен размер на усвоените средства.” Това е цитат от Вас.
Когато идвате тук, пред народните представители, бъдете по-конкретен, защото това нещо касае действително, включително и да не кажа „Национална сигурност“. Това са изключително важни обекти (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които биха могли да бъдат изградени и молбата ни е да посочите конкретно в кои сектори тези средства ще бъдат намалени и няма да могат да бъдат реализирани, и ще бъдат ощетени общини, и също така Държавна пътна инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми господин Дончев – дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Иванов, позволете ми отново да поясня. Когато фазираме един проект, ние разделяме физическото му изпълнение между два програмни периода – между стария и между новия. Като резултат от това, ако има остатъчно финансиране в рамките на стария програмен период, всички управляващи органи, цялата система, е взела всички необходими мерки това остатъчно финансиране да отиде за финансиране на други обекти, така че загуба на пари няма.
Конкретният Ви въпрос: дали има конкретен инфраструктурен обект, който е изключен вследствие фазирането? Аз започнах отговорът си с „не”. Вследствие фазиране не могат да се загубят пари. Ние покриваме същите нужди, на същите общини, същите нужди от гледна точка на национална пътна инфраструктура или железопътна инфраструктура. Колкото до списъка с окончателно фазирани проекти, мога да Ви предоставя детайлна таблична справка с тези, които са окончателно фазирани към момента.
По отношение на коментара за неяснота по стария програмен период. Ние се намираме във фазата на така нареченото „затваряне”, където не само на база решенията на управляващите органи в България, а и на други органи, но и решенията на Европейската комисия зависят от окончателните параметри, с които ще затворим стария програмен период, както като окончателна сума на плащания, така и кои обекти, в каква част остават финансирани от стария, респективно от новия програмен период.
Поемам ангажимента, когато този процес приключи – той има да тече поне още няколко месеца, както винаги е било, уважаемото Народно събрание, Вие, в качеството на депутат, да бъдете информиран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Заместник министър-председател.
Следващите два въпроса са от народния представител Георги Тодоров Божинов. Първият въпрос е относно осигуряване на допълнително европейско финансиране за „София тех парк”.
Заповядайте, уважаеми господин Божинов, да изложите Вашия първи въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател! След шумното и много тържествено откриване на „София тех парк” сега там цари тишина и управленски хаос. Усвоени, както обичаме да казваме, бяха близо 100 милиона европейски средства, а в дружеството, както знаете, са апортирани и активи на стойност стотици милиони левове. Редица обекти, за които министърът на икономиката ни уверяваше от тази трибуна, че ще бъдат завършени, не са завършени. Доставена е уникална апаратура. Похарчени са много грешни пари за консултанти, за реклама и така нататък.
Шест месеца след откриването обектът бездейства, трупат се загуби, които са за сметка на капитала на дружеството. Аз лично се надявам, че ДАНС, който сега е на територията на дружеството, ще стигне до много конкретни извършители и непременно ще стигне до покровителите, колкото и високо да стоят те в момента в държавната йерархия, но трябват пари и моят въпрос е за парите. Ако дружеството не заработи самостойно, финансирането ще продължи да се осигурява, както досега – с европейски пари и с пари на българските данъкоплатци.
Известно ми е, че по Индикативната програма за 2016 г. от Програмата „Иновации и конкурентоспособност” за „София тех парк” се предвиждат 52 милиона. Осем милиона са прехвърлени от другия програмен период. Обаче, за да ти дадат пари, трябва да обосновеш, да докажеш, да знаеш да ги поискаш и да ти ги дадат.
Моят въпрос е: преодолян ли е хаосът в управлението на „София тех парк” и ако е преодолян, и ако не е вярно моето впечатление, че високотехнологичният парк на България започва да прилича на управлявано с ниско технологично чиновническо битие и похвати държавно дружество, как ще се осигурят тези пари? Смятате ли, че в този месец това ще бъде направено, каквото е условието, за да получим тези пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Божинов.
Уважаеми господин Дончев, заповядайте за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, една чисто лингвистична забележка: хаосът и тишината обикновено са взаимно изключващи се понятия – или има пълна тишина, или има хаос, доколко хаосът обикновено е шумен.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Не винаги.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Не винаги.
Не знам от какво са базирани впечатленията Ви за неработещата институция „София тех парк”, наличието на хаос и тишина, както казахте преди малко, но се налага да направим следните пояснения.
Когато говорим за втори пакет европейско финансиране, неговата цел не е осигуряване на текуща издръжка на институцията и не би могло да бъде такава по една проста причина: европейското финансиране финансира инфраструктурни обекти, както и нови политики, а не протяжното им финансиране години наред. Това е цел на националния бюджет или в конкретната ситуация – въпрос на самоустойчивост и самоиздръжка на новосъздадената институция.
Тук ситуацията обаче е различна. Самият проект изначално е разделен на две фази. Първата фаза на проекта е финансирана от старата Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – имаше за цел да институционализира „София тех парк”, да осигури основните средства, свързани със сградния фонд, с материалната база. Втората фаза на проекта предвижда окончателното изграждане на абсолютно всички обекти, тоест довършване, включваща и допълнителни доставки на дълготрайни и недълготрайни материални активи, както и пълноценното функциониране на парка.
В едно съм съгласен с Вас – голямото предизвикателство предстои. След изградената материална база, която всички признаваме, че е на добро ниво, искам да Ви съобщя, че в част от лабораториите имаме снабдено оборудване, което е уникално не само на Балканите, а дори и за Източна Европа. Критичният въпрос е: как от тук нататък всичкото оборудване, което е снабдено, как да се натоварва по най-адекватен начин? Това в никакъв случай не е вътрешноведомствен въпрос. Това е въпрос на организация с всички останали научни и иновационни звена в страната.
Затова искам да Ви уведомя, че още в края на месец декември миналата година бе учредено нарочно „Сдружение за научноизследователска и развойна дейност”, което е предвидено да управлява лабораторния комплекс и иновационния форум. Сдружението, както показва името, е организация с нестопанска цел, извършваща дейност в обществена полза, като членове на Сдружението са „София тех парк”, Министерство на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, а асоциирани членове са Софийският университет, Техническият университет, Медицинският университет. Аз лично считам, че към тази чисто институционална конструкция би било редно да бъдат добавени и повече научни звена, за да се опосредства по най-добрия начин ползването на въпросната апаратура.
Колкото до самия парк, под звеното инкубатора – там вече има настанени фирми, но това е малка част от търсения синергичен ефект от тук нататък. Доколкото добрите практики за управление на едни такива институции, ключовият критерий са не услугите, които администрацията и служителите на парка оказват по отношение на настанените вътре компании, а синергията между компаниите, които се намират вътре, включително и между по-опитни и утвърдени международни компании със стартиращите български предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Вашата реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Вицепремиер! За терминологичната страна няма да говоря, но понеже там няма хора – е тихо, а синергичен ефект се постига, когато има взаимодействие. Ако администрацията не може да работи и да си върши работата, няма ги и елементите, които да си взаимодействат, и синергичния ефект.
Първо, в Европа има немалко опити, за да се направят такива високотехнологични паркове. За съжаление, само единици са постигнали целите. Това не е само наш проблем. Ние го заченахме в един системен за България грях. Грехът е, че при целеполагането най-напред излиза усвояването на средствата и чак след това идва реалното постигане на целите и ползите за обществото и за отделните хора.
Този проект го започна тогавашният министър Росен Плевнелиев. Целта беше, ако може да се постигне това, което го няма в момента, но непременно да не се изпуснат едни златни строителни обекти, да се усвоят тези 100 млн. лв. и определени хора да го управляват. Хората на Плевнелиев са сменени. Там е друг екип, това не промени управленския хаос. Защото този парк можеше да бъде направен на територията и на сградния фонд на висшите технически училища, които в момента бездействат, на институтите на БАН, които са празни. И на тази територия, без да харчим за строителство на този златен терен 100-те милиона, при онова взаимодействие, което липсва на територията на останалата научна общност и потенциал, да се върви към това, за което Вие говорите и точно определяте същността на тези паркове. Така че този проект носи основния белег на харченето на европейски средства в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Право на дуплика – заместник министър-председател Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Божинов, нека да напомня, че ако някой е бил против използването на термина „усвояване”, това съм аз. Това не е добър термин.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Заедно сме!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Той реферира само към усвояването на парите, а не към използването. А то е важно, защото в него се крие ползата.
Още едно уточнение. Господин Плевнелиев нито в ролята му на министър на регионалното развитие, нито в ролята му на президент е имал институционална връзка с този проект. Той най-малкото е финансиран не от Оперативна програма „Регионално развитие“, а от старата Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Това, че е имало емоционален ангажимент, свързан с парка, е съвсем друг въпрос.
Казвам, че съм съгласен с Вас. За да бъде успешна една такава институция, тя може да бъде успешна не защото има построени добри сгради...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Точно така.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: … и не защото има доставено уникално лабораторно оборудване...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): А има връзки.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ключът към ефекта от добрата работа е да има добра институционална връзка между бизнеса, особено стартиращите предприятия, между бизнеса и особено утвърдени технологични компании, между Българската академия на науките, между водещите университети, между иноваторите, между изобретателите. Основата е създадена. Ние имаме всички инфраструктурни предпоставки. От тук нататък въпрос на адекватно качествено управление на парка и свързаните с него институции е постигането на всички цели, които коментираме.
Благодаря Ви за интереса към „София тех парк“. Както Вие, така и аз с особено внимание ще следим всичко, каквото се случва. Като говорим за управление там, не говорим за рутинен мениджърски ангажимент сметките да бъдат платени навреме, да е чисто, да е преметено или лампите да светят. Там говорим на ниво концепция, говорим за следването на високи цели и аз искрено се надявам и Министерството на икономиката, и текущият екип, който ръководи „София тех парк“, да бъдат на необходимото ниво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Втори въпрос на народния представител Георги Божинов е относно осигуряване на средства за европейско финансиране на последната фаза от интегрирания проект за управление на отпадъците в град София.
Заповядайте, господин Божинов...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Само едно изречение. Съгласен съм с Вас, че управлението на „Тех парка“ е високотехнологична и научна задача и там трябва да бъдат хора, които знаят кои хора знаят и могат повече от тях, за да ги съберат на този терен. Толкова по този въпрос.
Вторият обаче съм го подредил до първия, защото в отделното се прокарва общото, с което завърших предишните заключения. С европейски средства е построен завод за преработка на твърди битови отпадъци на София и това един от най-големите финансирани с европейски средства обекти в България с предисторията – около 400 млн. лв. Заводът произвежда – ще го наричам „продукт”, който трябва да се обезврежда чрез изгаряне в специална инсталация, която е и последващата фаза на интегрирания проект.
До изграждането на горивната инсталация, „продуктът”, както го наричам, на завода се транспортира на много големи разстояния и се обезврежда срещу заплащане, което коства много пари.
Според официалната информация на Столична община, новата горивна инсталация ще заработи най-рано след три години и са нужни още 300 млн. лв. А се съобщава, че изготвянето на формуляра, с който ще кандидатстваме за европейски средства, ще бъде направен в края на тази година. Според мен няма разумно обяснение за това дефазиране на двата етапа в изграждането на интегрираната система. Няма разумно обяснение.
Моят въпрос е: какво налага самото кандидатстване за европейски средства да бъде отложено за края на годината?
Отговорът, господин Министър, ако ми позволите да добавя едно изречение към това, което съм написал, изисква от хората, които са Ви помагали да го направите, висок професионализъм и голяма смелост, защото няма обяснение, но има трудно решение, за което трябва да се признае днес, за да не губим повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, господин Заместник министър-председател, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Божинов, не разбрах последната реплика „Какво губим и какво продължаваме да губим”? Трябва да напомня, че въпреки всички къде критични, къде апокалиптични коментари, в крайна сметка така нареченият Софийски завод за боклук работи. Това е съоръжение на световно ниво, и аз мисля, че всички, дори включително и Вие, трябва да бъде радостни, че проектът успя да се случи въпреки всички големи трудности, с които се сблъскахме по време на реализацията.
Само искам да отбележа, че не говорим за рутинни инвестиции, за изграждането на обичайно транспортно или водно съоръжение. Говорим за инвестиции от такава степен на технологична сложност, които в България преди това не са случвали.
Още едно уточнение. Така нареченият RDF – горивото, което се получава като продукт от работата на завода за отпадъци, не трябва да се унищожава. Той би следвало при подходящ икономически и технологичен сценарии да се оползотворява, доколкото има определена калоричност.
Действително прав сте, според индикативната програма проектът трябваше да бъде добавен в края на 2015 г. Въпросът е, че всички ангажирани институции – тук вече не говоря само за екипа на Столична община и Министерството на околната среда и водите, говоря и за „Джаспърс”, и за Европейската инвестиционна банка, имат да свършат редица важни и сложни задачи. Тук ще си позволя да бъда съвсем конкретен.
По информация от Министерството на околната среда и водите става ясно, че към настоящия момент по проекта са изпълнени следните дейности: избор на консултант за техническата помощ, изготвяне на идеен проект за съоръжението; определяне на площадка за изграждането му; избор на технология. Издадено е решение за оценка на въздействието върху околната среда, попълнен е примерен формуляр за кандидатстване. Предстои да бъде изготвен анализ на приложимото законодателство в областта на държавните помощи от експертите от „Джаспърс”. Оттам разчитаме на първокласна експертиза, актуализиран анализ разходи-ползи, както и да бъдат осъвременени и актуализирани изготвените по проекта документи в съответствие с получените бележки и коментари от експертите от „Джаспърс”.
В тази връзка в Столична община се изпълняват следните дейности: екип от „Джаспърс” извършва подробен анализ относно наличието на държавна помощ. Предполагам знаете, като заинтересован от тази материя, в този програмен период Комисията е изключително внимателна, следейки за всяка форма на държавна помощ. Ако имаме предизвикателства, те са свързани не само с технологията, а и с чисто икономическия сценарий. Доколкото казусът наличие или неналичие на непозволена държавна помощ трябва да бъде изчистен до ниво най-малки детайли, обръщам внимание, което също не е без значение, че говорим за проект, който ще генерира приходи, което допълнително усложнява финансовия анализ.
А Европейската инвестиционна банка, подчертавам, за своя сметка, възложи на консултант да актуализира предпроектното проучване и да подготви анализ на разходите и ползите, финансов анализ, апликационна форма и тръжни документи – всичко, което трябва да се случи до края на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
Заповядайте, господин Божинов, за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Заместник-председател!
Първо за радостта. Аз сигурно съм се радвал много пъти, за които не съм имал достатъчно основание, но аз съм човека, който като член на Борда на директорите на Атомната централа е бил допускан до реакторите, но когато отидох с цялата си депутатска легитимация, не бях допуснат до завода и до технологиите. Обяснението беше, че твърде много знам. И аз действително знам не малко.
Какъв е въпросът? Въпросът е, че методологически е подходено грешно при искането, усвояването на тези пари и конструирането на проект.
Говори се за етапи, а това са елементи от интегрираната система. Когато единият етап е направен за 400 милиона и произвежда продукт, който трябва да бъде обезвреждан и за това се плаща... Изгарянето му се заплаща на тези инсталации, които могат да го горят по комплексни разрешителни. Возенето на тези обекти беше причина за нова апликационна форма, за която платихме нови 5 млн. евро, но въпросът е тези три години, докато се прави следващият етап, кой и защо трябва да плаща?
И тук ще Ви дам един пример за различно мислене. Европа говори за кръгова икономика.
Кръговата икономика е измислена и се прилага, защото повече от 50% от суровините в хода на производство се превръщат в отпадък – и след консумацията на изделието, и в хода на производството. Затова новото мислене е веднага в хода на производството щом част от суровината отпада, да започне нов кръг на производство. Това го правят най-богатите държави, а ние правим близо за 1 милиард инфраструктурна система за управление на отпадъците и като сме произвели междинен отпадък за 400 милиона инсталация, три години ще чака друга. Ето, това няма обяснение!
И сега, това, което Ви казах – смелият отговор. Госпожа Фандъкова отиде във Виена...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, ...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Завършвам, господин Председател.
…и видя инсталация, която преди 45 години гори директно от контейнерите, без завод за междинна обработка. Само че там парите, които плащат за разделно събиране, се оползотворяват, няма опасни отпадъци и горят без RDF-гориво.
Последното изречение е за смелостта. За тези три години технологиите ще напреднат и ние можем да направим такава инсталация, която да го гори, но този завод за 400 милиона ще остане излишен и някой трябва да има смелостта да поиска пари за такова технологично решение, само че трябва да признае, че 400–те милиона са отишли на вятъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Божинов, просрочихте времето с една минута!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Става дума за един милиард.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Разбирам Ви, но има правила, добрината ми не е безгранична и моля да се съобразите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Приемам.
Аз търся решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за дуплика, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: На мен ми е трудно да обърна внимание на всички нюанси, които спомена господин Божинов. Не знам защо не сте допуснат до територията на завода. Трудно ми е да отговоря на този въпрос, доколкото никога не съм изпълнявал функциите на шеф на охраната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): О, не! Трябваше да питам кмета. Не шефа на охраната, а кмета трябваше да питам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Но намирам невъзможността да посетите едно подобно съоръжение за странна, ако целта, разбира се, е била добронамерена – да се запознаете с това, което се случва там.
Колкото до коментара, че технологията е остаряла, пожелавам Ви да си купите нов автомобил, но имайте предвид, че от момента, в който го купите, той започва да остарява – и морално, и технологично, и физически. Това е характерно за технологиите.
Отвъд уточненията, ако имате желание, предлагам Ви заедно да организираме семинар, където да се направи критичен преглед на всички технологии за оползотворяване на отпадъците – …
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Беше вчера.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: …конвенционални, неконвенционални, свързани с изгаряне, много по-сложните технологии, които се прилагат в Софийския завод за отпадъци, като си даваме сметка, че отвъд политическия дебат всяка възможна опция, всяко възможно решение е минало дълги анализи и експертизи от най-водещите експерти в Европа и всяко подобно решение, освен одобрението на управляващия орган в Министерство на околната среда и водите е минало на одобрение от Европейската комисия. Тя, повярвайте ми, предвид стойността на проекта беше особено критична, особено внимателна на всичко, което се планира и осъществява.
Колкото до желанието Ви всичко да се случва едновременно, и аз имам същото желание. За съжаление, това невинаги е възможно, основно поради липсата на достатъчен паричен ресурс. И тук краткият отговор е: „Би било добре всичко да беше реализирано веднъж в старата Оперативна програма „Околна среда”.” Тук същественият въпрос е дали Оперативната програма можеше да задели подобен ресурс наведнъж. Отговорът е: „Не!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател – това беше последният въпрос в днешния парламентарен контрол, на който Вие трябваше да отговаряте.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси към министъра на културата господин Вежди Рашидов. (Реплики от БСП ЛБ.)
Господин Дъбов, господин Кенов! Току-що ме информираха, че министърът на отбраната господин Ненчев пътува насам, ще закъснее. По тази причина тук е министърът на културата господин Вежди Рашидов, той ще започне да отговаря. В момента, в който господин Ненчев влезе в пленарната зала, Вие ще имате възможност да зададете своя въпрос.
Първият въпрос към министъра на културата господин Вежди Рашидов е от народния представител Слави Бинев относно финансови проблеми на държавни културни институции.
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги!
Културни институти са изправени пред сериозни финансови проблеми. От Министерството на културата излязоха с предложение да се покрие преразходът на средства, допуснат на институтите, за да се подобри тяхното положение.
На преден план излиза въпросът за причините, довели до влошаването на финансовото състояние на културните институти, както и за ефективността на театралния мениджмънт.
Нима положението е толкова влошено, че да се налага спешна финансова стабилизация, господин Министър?
Налице е промяна по отношение на държавната политика по отношение на културните институти, защото водената досега не дава необходимите резултати. Недопустимо е толерирането на немарливо и некадърно управление на институти, когато ситуацията в сферата на културата е достатъчно усложнена.
Трябва да се предприемат мерки, които да доведат до увеличаване на техните приходи и гарантиране на тяхната културна дейност.
Въпросът ми: какво е Вашето становище относно финансовите проблеми на културните институти, какво ще предприеме Министерството за предотвратяване на подобни проблеми в бъдеще и за подобряване на положението на държавните културни институти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Бинев.
Заповядайте за отговор, министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Бинев, на фона на тенденцията за подобряване на състоянието на организациите от сценичните изкуства през последните години в няколко културни институти проблемите са по-тежки в резултат на по-ниска посещаемост на зрители в региона, поради по-тежките социално-икономически условия през последните години, както и в резултат на недобро управление на творческия процес.
Проектът на постановките и на посетителите, респективно реализираните приходи от билети на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, Държавен музикален балетен център – София, театрите в Благоевград, Кърджали, Смолян, Враца, операта в Стара Загора, Музикално-драматичен театър – Велико Търново, е недостатъчен за нормалното им функциониране.
В резултат на всичко това полагащите им се месечни лимити не дават възможност за своевременно осигуряване на средства за изплащане дори на трудовите възнаграждения на работещите в тях.
Необходимо е отново да напомним, че през 2014 г. беше значително занижен контролът и финансовата дисциплина в театрите, в резултат на което някои организации допуснаха значително превишаване на разходите на постъпленията, което, в условията на делегирани бюджети, се отрази негативно на финансовото състояние на тези структури през 2015 г.
Отчитайки значимостта на тези културни институти за националната култура и изкуство, както и за съответните региони, Министерството търси пътища за преодоляване на възникналите проблеми при запазване на статута им.
В Преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 31 от 12 февруари 2016 г. на Министерския съвет за утвърждаване на единни разходи и стандарти за финансиране на държавните културни институти за осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства са набелязани конкретни мерки за преодоляване на съществуващия дефицит в някои организации: укрепване на административния и творческия им капацитет, осъществяване на постоянен мониторинг на творческата и финансовата им дейност.
Директорите на организациите, допуснали в края на 2015 г. превишение на плащанията над постъпленията, следва да представят за утвърждаване в Министерството на културата Програма за финансово стабилизиране. Комисия от експерти и служители на Министерството, определени със заповед на министъра на културата, текущо ще извършва анализ на изготвената програма и нейното изпълнение. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Разбрах Ви, господин Министър. Те са кадърни да обиждат, когато са предубедени, но са некадърни да се справят с проблемите, с които са длъжни да се справят.
Най-интересното е, че нямаше хора, които да застанат и да им кажат, че е по-добре наистина да си гледат работата, така че да се гордеят с нея, а не да се пробват върху чужди плещи. Всеки обаче плаща за грешките си сам.
Къде са хората с позиция, които да дойдат и да кажат, че ще се справят с тези проблеми? Къде са те сега?! Няма ги! Или да кажат: „Там е проблемът – в управлението” или където и да било, да го посочат, да кажат: „Тук е проблемът. Няма пари, защото сме некадърни” или примерно „защото управлението е некадърно”, или „не ни дават такива възможности”.
Мислех да не задавам въпроси, свързани с културата, но в ролята ми на трибун съм длъжен да задавам дори въпроси, които не смятах да задавам.
Във връзка с втория ми въпрос, който Вие отложихте за следващата седмица, не можах да разбера защо го отложихте. Той беше вписан като възможност да бъде зададен. Смятам, че на един министър не му трябва една седмица, за да отговори на въпроси, които би трябвало, дето се вика, да ги реши по телефона. Явно има проблем, който Вие разбрахте, след като съм задал въпроса? Там наистина има много сериозни проблеми.
Съветвам Ви, когато слагам пръст в раната, да обръщате внимание. Да не подхождате, както министър Московски, на когото посочих проблема, зададох въпрос, той отговори тържествено, че няма никакви проблеми и после се наложи да го дават по телевизиите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
За дуплика – заповядайте, Министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Господин Бинев, имах два въпроса.
По първия – да, една година по времето на управлението на господин Орешарски, колкото и това да звучи оправдателно, е пропуснат контролът върху тях. Дотогава методиката е работеща. Създаден е дефицит и ще го обясня. „Дефицит” означава липса на публика, а театърът, изкуството, когато нямаш публика, няма нужда да съществува. Това е така, тук сте сто процента прав, когато говорите, че това е безсмислие. Създала се е ситуация за такова безсмислие.
Аз не бих нарекъл колегите си „бездарници”. Липсата на контрол би направила лошо управлението за всеки, върху когото няма контрол.
Истината е, че не можеш да имаш половин милион разход – тук сте прав сто процента, и да имаш приход 20 хил. лв. Като бизнесмен Вие знаете, че такова нещо се закрива – така е.
Онова, което направихме, е да затегнем контрола. Решихме обаче да не наказваме хората, които са талантливи. Театрите съществуват години наред, ние нямаме право с брадвата да ги унищожим, а по-скоро стегнахме контрола и решихме да им дадем шанс. Намерихме форма да опростим немалко пари – опростихме дефицит на театъра към 3 млн. лв.
В момента мога да Ви гарантирам, че те се раздвижиха, разработиха. Дълбоко се надявам, че като сериозни професионалисти няма да се изложат до края на годината.
Само ще допълня. В „бездарното ми управление” в два мандата – когато бях министър първия мандат, 80% от театрите бяха с неплатен ток и парно – имам документи за това, ако пожелаете, ще Ви ги предоставя, неплатени заплати. Днес – вече седма година, такъв театър не съществува! Бюджетът за българските театри беше 48 милиона, а днес е 70 млн. лв., господин Бинев. Ако това е лошо отношение към българската култура, аз съм виновен, поемам всяка вина. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
По втория Ви въпрос, в никакъв случай не смятам да неглижирам Вашите питания. Те не са глупави, а сериозни, поставени на място.
Има една причина, която трябва да кажа и другите колеги да я знаят. Това не е от неуважение към Вас. Преболедувах нещо, от което трябва известно време да щадя гласа си. Гласът ми често пада – особено при седмия, осмия въпрос.
По-добре е за другата седмица, за да мога сериозно и обстойно да Ви отговоря, защото въпросът е сериозен. С пълното уважение към Вас го казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Времето за дуплика изтече. Още повече Вие сте се възползвали от правилата в нашия Правилник.
Преминаваме към въпрос от народния представител Вили Лилков относно античната улица до Западната порта на древна Сердика, която е превърната в паркинг.
Заповядайте, проф. Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Хайтов.
Уважаеми господин Рашидов, уважаеми колеги народни представители! Въпросът ми е свързан със съдбата на античната улица, открита в София при изграждането на метростанция Сердика – първия етап от изграждането на метрото. Тогава беше открита антична улица, успоредна на основната улица на древна Сердика, която води ориентировъчно от „Света Петка Самарджийска” в посока към Булбанк. Там се намира средновековната църква „Свети Спас”.
Тогава беше решено, че цялата археология ще бъде запазена и тя беше надлежно опакована и до ден-днешен – повече от 17 – 18 години, се съхранява в склад на Метрополитена. Беше решено, че тази археология ще бъде върната, когато приключи вторият етап от изграждането на метрото и археологията бъде експонирана в центъра на София.
Тези 1000 квадратни метра, които представлява античната улица, се превърнаха в паркинг, който определено време беше експлоатиран и отдаван под наем от Столична община.
Моят въпрос към Вас, господин Министър, е следният: каква ще бъде съдбата на античната улица? Какво е състоянието й в момента? Какво възнамерявате да предприемете, за да се върне отново там археологията и да се направи съответно връзката със средновековната църква „Свети Спас”, по-точно със Западната порта на Сердика.
Това е уникално богатство за София. Спомням си много добре, че в Общинския съвет беше направен опит да се продадат тези 1000 квадратни метра като част от паркинга. Тази ужасно скандална сделка беше осуетена.
Сега моят въпрос е: каква е съдбата на улицата в момента? Какви са намеренията на Министерството по отношение на античната улица? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За отговор – министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател, господин Лилков! Историко-археологическият резерват „Антична Сердика” и средновековният Средец обхващат централното историческо ядро на София. Площите на античния и средновековен град са в границите на улиците „Алабин”, „Леге”, „Сердика”, „Триадица”, „Веслец”, „Екзарх Йосиф” и „Княз Борис Първи”. Съгласно Акт за държавна собственост № 31 от 17 март 1997 г. резерватът се стопанисва и управлява от Столична община.
Предвид факта, че правата за управление и стопанисване са предоставени на Столична община, Министерството на културата не може да извършва действия в археологическия резерват „Сердика”. Министерството на културата не разполага с информация относно бъдещи проекти за експониране на античната улица. Столична община е бенефициент по Проекта „Антична история на София. Културно-историческо наследство, достъпно за всички”.
По Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства” проектът предвижда дейности по консервация, реставрация, експониране и благоустрояване на Западната порта, Базиликата „Света София” и триъгълната кула на Сердика. Стойността на проекта е близо 1 млн. 200 хил. лв.
С пълното ми уважение не бих могъл да Ви дам окончателен отговор какво би могло да се направи, освен да дадем предписания, каквито по закон не можем да правим.
Въпросът трябва да се зададе към собственика – Столична община. Предполагам, че в много скоро време, те са много отговорни и ангажирани с всичко, което касае историята на София, ще предприемат мерки. Ако беше на Министерството, сигурно досега щяхме да кандидатстваме на всяка цена по европейски проекти, за да можем да го осъществим.
Да се надяваме, че всичко ще бъде наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За реплика – проф. Лилков, заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Хайтов.
Уважаеми господин Министър, решително съм неудовлетворен от отговора, който ми дадохте. Категорично заявявам, че съм абсолютно сигурен, че в Министерството знаят за какво става въпрос.
Изключено е Вие да изпълнявате проект по Западната порта и в този проект да не се включва античната улица, която се намира на 50 метра от Западната порта! Това е изключено! Вашите експерти много добре знаят.
Аз ще направя питане и до кмета на София, защото резерватът, за който говорите, не е само национален паметник на културата. Той е нещо повече: той е резерват, той е ядрото на София! Министерството знае какво е състоянието на всеки квадратен сантиметър от него и какви са перспективите за развитието му. Ако Вашите експерти, направили отговора, бяха добронамерени и не искаха да скрият нещо, щяха да дадат съвсем друг отговор.
Повтарям: познавам историческото ядро на София на пръсти. Аз съм вносител на решението, което взе Общинският съвет, за подготовка на историческия център на София за кандидатстване за световно културно наследство пред ЮНЕСКО.
Хаосът, който Столична община наложи в работата по историческото ядро, води до такъв резултат, какъвто е Вашият отговор.
Изключително съм неудовлетворен.
Ще задам въпроса и към кмета на София.
Ще задам и втори въпрос, на който ще искам писмен отговор от Вашите експерти.
Вие не сте виновен за това. Аз зная Вашето добро отношение и желанието Ви да се работи по тези теми, но мърлявщината на чиновниците и опитът криминално да бъде продадена преди осем години тази улица, ме навеждат на мисълта, че там нещата не са наред и затова ще продължавам да питам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Професор Лилков, включихте се точно в рамките на две минути.
Господин Министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Господин Лилков, явно не разбрахте какво се опитах да Ви отговоря – че в България продължава да има разделение на властите. Аз правя разлика между общинска и държавна собственост, затова Ви казах, че ние, като Министерство на културата, не сме собственици на обекта – хубаво е въпросът да се зададе на собственика. Не мога да Ви кажа каква кухня и къде си прави комшията, като не е в моя дом. В това отношение не чувствам някаква вина и моите експерти не вярвам да са мърлячи. Ние можем да Ви дадем отговор – чужда собственост е.
Нека не забравяме – с Вас бяхме общински съветници: когато продадоха Халите на „Ащром”, се откри Източната порта на Сердика. Не само че не извадихме археологията, заровихме я с чакъл за по-добри времена. Докато съм министър, в моето Министерство – казвам „моето”, защото нося отговорност за дейността си, не бих допуснал нито една археология да бъде заровена. Сега щеше да минава едно метро – нямаше да го има Ларгото. Днес е прекрасен обект, той е на всички ни, разбира се, не е мой. Гордея се, че стана, случи се, получи се, направихме го.
Не се съмнявайте – Вие не се съмнявате, знам, че сте добронамерен. Няма обект, за който да отговарям, да имам властта върху него и да не го опазим, да не го осъществим, да не пожелая да го направя. За съжаление, обектът не е наш. Не казвам, че е лошо, че не е наш, но има „Стара София”, знаете, цяла дирекция. Хубаво, сигурно въпросът се крие там, а ние ще правим контрол като институция, която опазва паметниците. Ще дадем предписание, ще направим всичко, каквото е необходимо. Няма проблем от наша страна. Готов съм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, министър Рашидов.
Преминаваме към въпрос от народния представител Десислава Костадинова – относно финансирането на извънстоличните и драматично-куклените театри в България.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Постановление № 31 от 12 февруари 2016 г. утвърждава единни разходни стандарти за финансиране през тази година на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.
Член 1 от това Постановление определя единен разходен стандарт за драматични и драматично-куклени театри – по 2,50 лв. за 1 лв. приходи. Средствата по чл. 1 се определят на базата на фактическите приходи от продажба на билети за съответното тримесечие.
Това обаче поставя в неравностойно положение драматично-куклените театри, тъй като те формират приходи и на база продадени билети за детски театри, които традиционно са с по-ниска цена от тези за възрастни, което очевидно е отчетено в Постановлението с оглед на това, че куклените театри получават по 3 лв. на лев приход.
Финансирането на театрите се намалява и когато един театър е провинциален. Като народен представител от Пазарджишки избирателен район мога да дам пример с Драматично-кукления театър „Константин Величков” в Пазарджик, който при еднакъв брой продадени билети в сравнение с един от театрите в София е получил 180 хил. лв. по-малко. Едната причина е по-ниската цена на билетите, а другата – по-евтините билети за кукления театър. След въведената промяна в начина на финансиране в пазарджишкия театър щатните бройки са намалени с 9. Това е единственият професионален театър в областта и е изключително ценен за местната общност.
Въпросът ми е: ще се намери ли начин Министерството на културата да компенсира извънстоличните, и драматично-куклени, театри при сега действащата формула, която се очертава недостатъчно справедлива към тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Госпожо Костадинова, във връзка с Вашия въпрос Ви информирам следното.
В системата на Министерството на културата дейност в областта на сценичните изкуства осъществяват 51 организации, второстепенни разпоредители с бюджет. От 2011 г. те прилагат системата с делегирани бюджети, която доведе до по-голямо многообразие на предлаганите продукти, увеличаване броя на зрителите, на размера на държавната субсидия, както и на приходите от билети.
При прилагане системата на делегирани бюджети, както и при предишния модел на финансиране, базиран на осигуряване на средства на базата на регулирана численост, разходи за персонал, не съществуват възможности за отчитане на спецификата на всеки отделен институт.
С въведения от 2015 г. нов начин на изчисление на полагащите се субсидии на базата на реално реализирани приходи от продажбата на билети се преодоляха някои от установените слабости на финансирането на държавните културни институти в сценичните изкуства. Създадоха се условия за пълна прозрачност при определяне размера на субсидията и за навременен контрол върху дейността и финансовите резултати на институциите. Изготвиха се конкретни, ясни правила, елиминиращи неволни пропуски.
Моделът на определяне размера на субсидията по новите стандарти е подложен на непрекъснат мониторинг и контрол. В резултат от направения анализ на дейността на драматично-куклените и сценични институти се отчете обстоятелството, че те продуцират спектакли както за драматичен, така и за куклен театър. Това изисква различен професионален подход както по отношение на жанр, реализация и финансиране, така и по отношение на зрителска аудитория. Поради тази причина с оглед ефективно използване на сценичните пространства със съответните дейности се налага промяна на финансирането чрез утвърждаване на различни стандарти за различни творчески дейности, което да отговори на спецификата на съответните видове сценични изкуства и да даде възможност за високохудожествено и жанрово многообразие.
Във връзка с това Министерството на културата изготви Проект на постановление за изменение и допълнение на Постановление № 31 от 12 февруари 2016 г. на Министерския съвет за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства, който е в процедура на междуведомствено съгласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Костадинова, заповядайте за реплика.
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Рашидов.
Исках само да доуточня във връзка с това, че имах възможност да се срещна и разговарям лично с ръководството на театъра в Пазарджик. Освен това целият състав на театъра излезе публично с декларация, в която настояват за преосмисляне на така наречената „Реформа в сферата на сценичните изкуства”. Според тях, досега тя се изразява единствено в многократна промяна на методиката на финансиране на държавните културни институции, което води само до тяхното задлъжняване. Театралите от Пазарджик призовават към открит, задълбочен и експертно обоснован диалог с Министерството на културата за съдбата на държавно субсидираната театрална мрежа.
В тази връзка бих искала да Ви попитам дали е необходимо да се преосмисли и да се дискутира отново между Министерството на културата и дори Комисията по култура в Народното събрание тази реформа в действителност, с която да бъде по-добре засегната сферата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За дуплика, заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател!
Уважаема колежке! Има една поговорка: „Каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи”.
Само с няколко думи ще Ви кажа какво направихме за българските театри и, ако това се развихря по този начин – да хленчим за всеки лев, и те не са на Министерството на културата, а на българския данъкоплатец, сиреч и на Вас!
Изкарахме ги от една ситуация, когато плащаше бюджетът. Един театър изчислихме, че на месец за 30 дни има представление и половина. Бюджетът се изчерпваше до август месец. Хората казваха: „Има отлив на публика” и си затваряха буркани.
Днес театрите заработиха. Променихме методиката – да. Жив организъм. Тя не е готова реформа, реформата ще бъде до края на живота, но методиката се промени. Излязоха на пазара. Сиреч какво? На всеки лев, изкаран от българския театър и опера, държавата – ние, данъкоплатците, плащаме между 3 и 6 лева. Къде го има това? Приходите от билети остават в театрите, парите от общините – помощите, остават в театрите, спонсорските пари – в театрите. Кое да променим повече?
Другият вариант е да се върнем обратно – на калпак – бюджет, както беше, защото аз съм казал: ако моите колеги са нещастни от едно движение да бъдем на пазара и наистина, да сме професионалисти и да изкарваме своя хляб от труда си, а не от даване само на държавата – държавата не трябва да абдикира. Разбира се, тя не абдикира.
Кой на мен като скулптор ми дава върху 1 лв. докаран от скулптура 6 лв. отгоре? Ето един въпрос. Отговорете ми Вие на този въпрос. И аз съм много талантлив! И такива има в Съюза на художниците над 3000.
Много Ви моля, дайте да се стегнем! Дисциплина! Да има публика, всяка публика ще докара по едно левче билетче, а всеки лев ще докара по 3 лв. от нашата държава субсидия отгоре. А иначе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващ въпрос и той е от народния представител Методи Андреев относно процедурата по обявен от министъра на културата конкурс за директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Господин Андреев, заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът, който поставям, и беше привлечено вниманието ми върху него, беше от публикации в българските електронни медии. Става дума за конкурс, който е обявен от Министерството на културата за директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
На него е имало трима кандидати – двамата са били отстранени, защото единият нямал подходящо образование, пет години и управленска дейност, а другият, защото нямал управленски опит. При всички случаи обаче единият от кандидатите, и тя е била доцент с научно-образователна степен „доктор”, била е 15 години ръководител на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” към Националната библиотека – няма да описвам на колко международни съвети и международни организации е членка, какви публикации има, тя при всички случаи е отговаряла и на двата критерия – и образование, и управленски опит.
Вторият крайно съмнителен факт, който буди впечатление, е, че жената, допусната до конкурса, има само едно безспорно предимство пред тази, която е била отстранена, а именно, че нейната кандидатура и работа са от УниБИТ (Университет по библиотекознание и информационни технологии), а председателят на конкурсното жури също бил от въпросното висше учебно заведение.
Това, господин Министър, много, ама много намирисва на конфликт на интереси, особено като се сравнят научните и професионални качества на отстранената кандидатка и тази допусната до конкурс. Освен това е нелепо, да не кажа скандално, новият директор на тази национална институция да бъде избран чрез конкурс, за който има вече някакво обществено настроение, че не е направен както трябва.
Сигурно експертите на Министерството казват, че законът е формално спазен и сигурно е така. Но законът беше спазен и при спрените от премиера обществени поръчки. Нека Ви припомня, че основният аргумент за тяхната отмяна беше единствено съмнението, битуващо в обществото, че процедурите са компрометирани. Ситуацията с този конкурс, за съжаление, е същата. Нашето общество има особената чувствителност към амбициите на някои емблематични кадри от така наречения „Библиотекарски институт”.
Затова, господин Министър, с най-добро чувство и достатъчна критичност Ви задавам следните въпроси.
Първо, смятате ли, че е редно директорът на Националната библиотека да бъде избран чрез процедура, при която липсва истинско състезание на концепции, и при която изборът ще се извърши при фактическа липса на реална конкуренция?
И вторият въпрос: не смятате ли, че при така създалата се ситуация и при битуващите съмнения относно безпристрастността на решенията на конкурсното жури е редно да бъде спрян конкурсът, както направи премиерът, както направи госпожа Фандъкова с Градската библиотека на София?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател!
Господин Андреев, с пълното уважение, разбира се, слабост сте ми и приятел, но на въпроса сериозно. Мислех да Ви го прочета, но имам малка готовност да Ви отговоря, защото точно преди половин час дойде една госпожа, която иска да стане директор на Филхармонията, оплю всичко и каза, че това трябва да бъде комисията, кои трябва да бъдат избрани и как трябва да бъдат избрани, защото тя казва, че те са най-талантливите. Този проблем ще го има навсякъде.
Само трябва да Ви уверя, че аз спазвам правилник, който съществува, господин Андреев, така че … Аз имам един недостатък: полагам невероятни усилия да спазвам правилниците и законите на българската държава, защото около две години ме разследваха да ми намерят кусур. Накрая одитът излезе със следната оценка, че единственото министерство отличник е Министерството на културата и някои общини. Благодаря за оценката, но да вървя още една година …
Да, има правилник – ще го спазвам. За да направим нещата така, както Вие казвате, сигурно … Например ще Ви кажа: има един бивш министър, който смятам, че е отговорен човек, безкрайно го ценя, няма да му споменавам името, който кандидатства в конкурса. Смятам, че той е много оправен и беше добър министър на просветата. За съжаление, правилникът така е създаден, че не може да отговорим на онова, което е като задание.
Второ, разбира се, като министър никога в едно демократично общество няма да застана срещу решението на десет експерти в една комисия. Защо тогава избираме демократичния начин „експерт”? Трето, за да ги назначаваме, трябва да променим закона.
Аз нямам нищо против. Единствено мога да отида да си взема книга да чета. Нямам намерение да работя в Библиотеката. За мен е важно Библиотеката да функционира като национален институт, добре да се менижира – има 200, 300 човека, които работят там, въпреки че дигитализирахме на 100% Народната библиотека. Драмата не е кой ще е директор, а как ще се менижира тази тежка голяма институция.
Също съм съгласен с Вас, но единственото, което правя на този етап, е да спазвам законите и правилниците. Ако ги променим, готов съм. Нямам никакви лични интереси. А дали ще е от ГамБИТ, МамБИТ, откъдето ще да е, поне да е от някакво библиотечно място, все пак да са прочели книги, да разбират как се работи с книги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Министър, смятам, че при всички случаи това, което казвате, е така, защото и в моя въпрос намеквам, че експертите точно това ще твърдят. Само че, вижте какво се получава! Получава се така, че за Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” до съществената част от конкурса – там, където трябва да си представят концепциите, всъщност ще имаме само един състезателен конс, една концепция. Ние някак си обезсмисляме смисъла на конкурса тогава. В случая, като говоря за отстранената кандидатка, казвам, че тя е била жена с изключителни професионални качества и ненапразно в едно писмо, което сигурно е дошло до Вас, д-р Елена Янакиева и д-р Цветолюб Нушев казват: „Директорът на Националната библиотека трябва да е личност с високи постижения, достойна и разпознаваема у нас и в чужбина, личност с мисия и високо поставени цели”.
Въпросът е доста спорен с допуснатата кандидатура, защото мога да Ви кажа следното нещо: тя е станала от асистент в УниБИД, без да е била главен асистент – законът допуска това, трябва да има две години преподавателски стаж, става доцент буквално дни преди да свърши крайният срок за конкурса. Значи, това което прочетох, тя безспорно няма тази квалификация, която има отстранената кандидатка.
Сигурно и Вие сте на това мнение и аз напълно уважавам Вашата позиция да защитите Вашите експерти, но според мен, трябва още малко да помислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
За дуплика – министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател! Господин Андреев, с уважение, отново към всички, ще се обърна.
Вижте, аз ще Ви дам един пример – аз съм човек, който напусна Академията, когато преподавах точно преди да ме направят доцент и само преди две години написах едно отворено писмо, че не желая да ме предлагат за академик и да коментират името ми за български академик. Сигурно не съм дорасъл и съм много малък. Възможно е да нямам никакъв респект и уважение към тези звания и титли, мен ме интересува личността на човека.
Едно исках обаче да Ви отговоря – аз ще проверя, защото вземам въпроса Ви на много сериозно. Разбира се, важна е институцията „Народна библиотека”. Това е важното! Ще проверя каква е ситуацията точно и ако има поне малко съмнение, гарантирам Ви от тази банка, ще анулирам този конкурс. Ще обявим един, където да се появяват повече кандидати, за да изберем най-добрия. Не се респектирам от титли!
Аз самият имам академични титли: Доктор хонорис кауза съм, член-кореспондент на Българската академия, както виждате, викат ми „Веждичката”. Благодаря.
Най-важно е на Пикасо да не му викат „професоре”! (Оживление, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Преминаваме към последния въпрос, предвиден в днешния парламентарен контрол, на който ще отговори министърът на културата, и той е от народния представител Петър Славов относно свързване чрез подземна улица на Източна със Западна порта на крепостта Сердика.
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри!
Мисля, един доста интересен въпрос.
Слушайки досега парламентарния контрол, господин Министър, чух преди малко от колегата Вили Лилков подобен въпрос, който мисля, че до голяма степен ще допълня, макар че ние сме ги задали съвсем независимо и това си мисля, че показва колко наистина много хора се вълнуват от тази тема и колко много хора на практика са ни писали на двамата с колегата Лилков, за да зададем толкова сходни въпроси.
Мисля, че и Вие неведнъж сте заявявали, господин Министър, че наистина, така да се каже, сърцето Ви принадлежи на този проект за реставрацията на Ларгото и наистина имате желанието там да се направи нещо уникално, нещо красиво, нещо, което да остане за поколенията и нещо, което да съхрани това уникално културно-историческо наследство на град София.
Моят въпрос наистина касае възможността за свързване чрез подземна улица на Източната със Западната порта на крепостта Сердика.
Уважаеми господин Министър, на 20 април тържествено бе открито столичното Ларго, след извършена реставрация и експониране на археологически находки от крепостта Сердика, разкрити при строителството на метрото. Откритите находки бяха свързани чрез подземна улица с друга част на крепостта Сердика, нейната Източна порта и изложените части от нея в подлеза пред Президентството.
В момента, съгласно по-рано получен от Вас отговор научих, че се работи по проект за реставрация на Западната порта на древната крепост Сердика, като е предвидена реставрация, консервация, експониране и благоустрояване на археологически парк „Западна порта”.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: съществува ли възможност и предвидено ли е свързване чрез подземна улица на Източната порта и новооткритото Ларго със Западната порта и предвидения археологически парк на крепостта „Сердика” и ако това не е заложено в изпълнявания проект, възможно ли е той да бъде допълнен и така да се даде достъп и завършен вид до уникалните културни ценности в центъра на град София с разкриването на които столицата ни се превръща в неповторим център на античното изкуство, култура и архитектура?
И тук просто бих допълнил това, което чух във връзка с отговора и на въпроса на колегата Лилков: не е ли именно тази антична улица, за която той говореше, тази уникална възможност, която всъщност съществува и просто трябва да бъде реализирана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател! Господин Славов, във връзка с Вашия въпрос относно възможността за свързване чрез подземна улица на Източната порта и новооткрития обект „Античен културно-комуникационен комплекс – Сердика” Ви информирам следното.
Границите на територията, обхват на археологическите разкрития, се определят видимо от местата на околните сгради, а невидимо – от изнесените при тях проводи на подземни инфраструктурни съоръжения с национално, градско и локално предназначение.
Проектът „Античен културно-комуникационен комплекс – Сердика” би могъл да се яви локализирана част от бъдещо разширение на археологическите разкрития в южна посока – към площад „Св. Неделя”, и в западна посока – към Западна порта на античния град. Така към центъра на София ще се добави нова, значителна по размерите си площ с подчертан исторически, атрактивен характер. Центърът на града ще придобие нов образ и ще показва съвременно отношение към богати исторически напластявания и паметта на града.
В дирекция „Европейски програми и проекти” няма разработен проект за бъдещо разширяване на реализирания проект „Антично културно-комуникационен комплекс – Сердика”.
Възможности за финансиране проектирането на такъв инвестиционен проект ще бъдат търсени в Оперативна програма „Региони в растеж, 2014 – 2020 г.”
По Приоритетната ос „Устойчиво интегрирано градско развитие” на Оперативна програма „Региони в растеж, 2014-2020 г.” допустими бенефициенти са общини, религиозни общности и Министерство на културата. Туристическите организации могат да участват като партньори.
С оглед потенциала за генериране на приходи и възможностите за възвръщаемост на инвестициите се планира финансиране посредством финансови инструменти, които да стимулират публично-частното партньорство в региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика, заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, от това, което чувам от Вас, доколкото разбрах, средства могат да се намерят по линия на европейската солидарност за реализация на подобен проект. И ми се струва, че наистина такава възможност има и тя може да бъде осъществена като се свърже по начина, по който зададох въпроса, да се свърже така вече реставрираното Ларго съответно с Източната и Западната порта на крепостта Сердика, тоест да придаде наистина един завършен вид на този уникален архитектурен резерват, който се намира в центъра на София.
Тук моят апел към Вас и това, което успях и с колегата Лилков да разменя като наши намерения, ние ще поставим към Вас един допълнителен въпрос в тази връзка, по отношение на Националния институт за недвижимо културно наследство, дали наистина античната улица, за която той посочи, че е разкрита и за която има информация, съответно е описана и Националният институт разполага с информация, тя би трябвало да бъде включена, тоест тя би трябвало вече да съществува като част от този подземен резерват и да е защитена в този смисъл, и всъщност това, което остава да се направи, е просто наистина да се осигурят средствата. Както Вие споменахте, има такава възможност и те да се използват именно тази антична улица да бъде свързана съответно между Ларгото и Западната порта, този проект, който, така или иначе, вече върви по отношение на Западната порта и експонирането на целия архитектурен ансамбъл, който ще се намира там.
Мисля, че ще се получи наистина уникално, ако това нещо успее да се случи. Убеден съм, че Вие ще направите всичко възможно от позицията, която заемате, подобно нещо да се реализира, доколкото това е възможно.
Ние също ще направим всичко възможно да Ви помогнем в рамките на нашите правомощия, но използвам да апелирам към Вас, наистина – моля Ви, проверете какво точно се случва с тази антична улица, каква точно работа са свършили Вашите служители в Министерството и наистина дали си дават сметка за важността на този проект, за да не изпадаме, не дай си Боже, в подобна абсурдна ситуация след някой и друг месец, както стана в Пловдив, ако си спомняте, с Тютюневия склад – да бъде разрушено нещо подобно, уникално, и след това да се чудим как да го възстановяваме само заради някакво чиновническо безхаберие, че не били прочели изпратените официални писма в местната администрация, които Вашите служители са им изпратили години преди това и да се правят сега на разсеяни? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
За дуплика, министър Рашидов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател, уважаеми господин Славов! Само една секунда, за да разясня.
Да, това са възможните места за финансиране. Сещате се, че каквото и да желаем да направим, е свързано с едни средства и ние трябва да ги намерим. Това е така.
Да, разбира се, прав сте и ще Ви кажа защо изстрадах като казвам „Ларгото”.
Труден обект беше, но за щастие няма аналог в Европа, освен в Рим такова нещо, което се случи у нас.
Стана нещо хубаво за България, защото около една година и половина ние не управляваме европейски средства, кандидатстваме като всички останали кандидати в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Преборихме се за европейски средства. Работихме две години. Археологията се проучваше до последна степен.
След това знаете, че за около две години, не знам защо беше увито в найлони и стана един жабурняк. Върнахме се в първи клас отново. След като се върнахме, слава Богу, спасихме едни европейски пари точно казано. На ръба бяхме да ги загубим.
Разбира се, всичко, което казвате, е много интересно. София няма да има друг аналогичен град. Прекрасен град! Да знаете, че проектната част я извършва Метрополитенът в лицето на Софийска община, за това говорихме и с колегата Лилков – за разделение на властите, както пред „Шератон” текат архелогическите проучвания на слоевете.
Явно на мен няма да ми стигне и животът, и мандатът, но аз ще бъда най-щастливият човек, ако София бъде уникален център сам по себе си, наситен с толкова история и култура. Надявам се, че и нашите деца ще са горди от това нещо, така че нямаме разминаване. Ще направим всичко възможно в рамките на тези години, дай Боже, ако работим и управляваме – ще имаме нужда и от Вашата подкрепа, разбира се – тези проекти да се осъществят и нещата да се работят, да стават. Никой не е против, напротив – ще работим всички заедно. Мисля, че това е за града. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
С това участието Ви в парламентарния контрол приключи. Пожелавам Ви приятна работа, приятен ден!
Преминаваме към отговори на актуални въпроси от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски.
Пръв ще зададе своя актуален въпрос народният представител Слави Бинев относно обмен на опит и добри практики в областта на електронното управление.
Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, уважаеми колеги! Наскоро се проведе Първата сесия на българо-корейската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, на която се обсъдиха варианти и идеи за стимулиране на научно-технологичното сътрудничество между двете държави. Темата за електронното управление също беше засегната по време на разговорите. Не е ли време да се действа по-активно в посока обмяна на опит с нашите корейски партньори, които за последните години са успели да постигнат забележителен напредък в развитието на своето електронно управление?
Електронното управление е национален приоритет, но въвеждането му се проточи много и огромни средства потънаха незнайно къде.
Вие знаете ли къде са потънали тези средства? И по принцип нали знаете защо не се въвежда електронното управление? Защото до голяма степен то е най-голямата спирачка срещу корупцията.
Не знам как да си обясня и мълчанието на министър-председателя, който каза, че само да види, че нещо не е както трябва, ще реагира мълниеносно, независимо дали срещу свои или срещу чужди?! Ако наистина е загрижен за това, трябва да реагира мълниеносно чрез Вашето отстраняване.
Какво ще предприеме Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за обмяна на опит в областта на електронното управление, особено по отношение на развити държави като Република Корея, и най-сетне България да има електронно управление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, въпросите на електронното управление представляват част от предмета на разговори за обмяна на опит при всички двустранни срещи между представители от Министерството и от организации от други държави. По-интензивни контакти и обмяна на опит по въпросите на електронното управление се осъществяват със следните държави:
Естония – отношенията с Естония по обмяна на опит и добри практики датират от 2008 г. По време на официалното посещение на тогавашния министър-председател и сегашния – Борисов, в Естония през месец септември 2011 г. беше постигната договореност за посещение на екип от високопоставени естонски експерти от държавната сфера и бизнеса в областта на електронното управление, което се осъществи в София в периода 28 – 30 ноември 2011 г. В резултат на това посещение от естонските колеги беше подготвен документ, съдържащ цялостна оценка за състоянието на електронното управление в България, както и предложения за три проекта: „Електронни услуги за гражданите – търговски регистър”; „Електронното образование” и „Електронната полиция”, които при желание от българска страна могат да се реализират със съдействието на естонската страна.
Австрия – българската страна започна активно да проучва австрийския опит в електронното управление през 2010 г. В резултат от проведените разговори на експертно ниво на 11 април 2011 г. се подписа Споразумение между правителството на Република България и Федералното канцлерство на Република Австрия за сътрудничество в областта на информационните и комуникационни технологии и електронно правителство. Въпросите, предмет на сътрудничеството, са: информационни и комуникационни технологии в публичния сектор и електронното управление; информационна сигурност и защита на информацията и комуникационните средства; електронен подпис; стандарти и политики на електронното управление; интегрирани национални центрове за данните; управление; информационни ресурси и други. Срещите на експертно равнище продължават и се провеждат регулярно.
Германия – по инициатива на Министерството в рамките на проведената на 12 октомври 2015 г. Сесия на българо-германския съвет за коопериране към Съвета беше създадена нова работна група „Електронно управление”, в рамките на която се проучи по-подробно немският опит в това направление.
Република Корея – двустранните отношения между Република България и Република Корея в сферата на информационните технологии се развиват активно от 2000 г. насам. През 2006 г. по време на официалното посещение у нас на премиера на Република Корея бе взето решение за създаване на Българо-корейски комитет за сътрудничество в сферата на информационните технологии и съобщенията. Едно от направленията в работата на този Комитет е обмяната на опит и добри практики.
Сингапур – проучване на съответната покана и изпращане на служители за обучение в Сингапур. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Господин Министър, този въпрос съм го задавал преди една година и отговорът беше почти същият – исторически издържан, но като практика нула, като решения – нищо! Хората не ги интересува историята – какво е било, какво се е правило и така нататък. Тях ги интересува кога ще има резултат. И този резултат не само кога ще го има, а наистина да бъде такъв, какъвто хората очакват – специално бизнесът.
Похарчени са много пари до този момент и резултатът е нула. По история на електронното управление в България сигурно българите ще Ви пишат „отличен шест”, но като резултати и „двойка” няма да поставят. Мисля, че е крайно време този въпрос, по който се действа и се говори, и се работи още от времето на Негово Величество, да бъде решен.
Моят съвет е и към премиера, разбира се, чрез Вас: да се направи всичко възможно на това да се сложи точка, защото вече съмненията, че се възпрепятства възможността за правеното на електронно управление, не са случайни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
За дуплика – заповядайте, господин Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател! Господин Бинев, категорично Ви уверявам, че правим максимални усилия да се въведе електронното управление и по никакъв начин не стопираме този процес. Както знаете, към днешна дата е актуален нов Закон за създаване на държавна агенция към Министерския съвет, така че там ще бъдат по-концентрирани и по-специализирани дейностите на държавата по въвеждане на електронното управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Председателството прави справка за присъствието на народния представител Борис Ячев в залата.
Той вече е тук, така че преминаваме към отговор на въпрос, който ще бъде развит от господин Ячев, относно бъдещето на предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” и предприятие „Съобщително строителство и възстановяване”.
Господин Ячев, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, в края на 2012 г. със Закон е отменен Законът за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. С отмяната на този Закон бе даден срок от една година бившите държавни предприятия да бъдат преобразувани в търговски дружества.
През следващите години Министерството на транспорта на практика се отказа да превърне държавните предприятия „Транспортно строителство и възстановяване” и „Съобщително строителство и възстановяване” в нормални търговски дружества. През 2014 г. е публикуван Проект за обществено обсъждане за отмяна на Закона, с който е отменен Законът за преобразуване на Строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Тоест идеята на Министерството е те отново да добият статута на държавни предприятия. От Проекта става ясно, че има идея тези предприятия да продължат да провеждат спасителни и неотложни аварийни мисии, като основният аргумент за това са все по-честите бедствия и необходимостта от навременна превенция и поддържане в готовност на работеща обезпечена спасителна система за защита при бедствия.
В същото време включването на тези предприятия в дейности на държавата, осъществявани на търговски принцип, не дава възможност те да поддържат жизнеспособно и устойчиво своите функции и да са в задоволително финансово състояние. Позицията на финансовия министър е, че не могат да бъдат предвидени средства в държавния бюджет за дейността на предприятия, които не са държавна собственост. Поради тези причини в различните отдели на двете предприятия служителите получават заплатата си с няколкомесечно закъснение, а част от служителите и до момента не са наясно какво ще е бъдещето на техните работни места.
Уважаеми господин Министър, с оглед на гореизложеното, въпросът ми към Вас е следният: каква политика ще следва Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на бившите държавни предприятия „Транспортно строителство и възстановяване” и „Съобщително строителство и възстановяване”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Ячев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ячев, уважаеми народни представители! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията нееднократно е изразявало становището си, че двете предприятия следва да запазят статута си и да продължават да изпълняват възложите им публични задачи. Предлагаме към настоящия момент Държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” и Държавното Предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” да запазят статута си на държавни предприятия.
Предлагаме промяна в модела на финансиране на публичните задачи, възложени за изпълнение на двете предприятия. Със закон се уреждат дейността и управлението на държавните предприятия, които са юридически лица по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон със седалище София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Ще се възползвате ли от правото на реплика? Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Господин Министър, разбрах позицията Ви. Не разбрах предприемате ли такава стъпка като законова мярка и в какъв срок ще бъде изпълнена тя?
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Да, господин Ячев, такава стъпка е предприета. Документацията е придвижена към Министерството на финансите. Когато имаме отговор, веднага ще реагирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият актуален въпрос е от господин Слави Бинев относно справяне с проблеми в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Предварително се извинявам, господин Министър, тъй като това ще бъде тежък въпрос. Знам, че в момента не се чувствате добре, но Ви прави чест, че оставате тук. Затова ще бъда максимално кратък. Въпросът е действително много сериозен.
Наблюдават се редица проблеми в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, която буквално се е превърнала в агенция на корупция и хаос. Аз неколкократно алармирах за ставащите в Агенцията неразбории, но така и не предприехте решителни действия, господин Министър. Нивата на корупцията станаха още по-високи.
Препоръчвам на Вас и на министрите от правителството да видят въпроса, който съм Ви задал преди една година, и начина, по който Вие отговорихте тогава. Вие бяхте предупреден, че това ще се случи. Смятам, че отговорността може да бъде изцяло Ваша, защото Вие бяхте предупреден какво се случва там. Аз съм предупреждавал още от трибуната на Европейския парламент по този въпрос, тъй като той беше повдиган не отскоро, но за жалост никой не подходи към решението му.
Министрите трябва да се върнат назад, защото медиите няма да го направят. Свободата на словото в момента не позволява медиите да се върнат на този въпрос, който е зададен преди една година от тази трибуна. Ако Вие се бяхте вслушали в моя въпрос и го бяхте приели като предупреждение, нямаше да се стигне до това, което се случи. Смятам, че в голяма степен вината за това е Ваша, тъй като не сте предприели съответните мерки.
Смятам, че тези корупционни практики застрашават живота и здравето на българските граждани. Позволи се на неправоспособни водачи да се движат свободно по нашите пътища с напълно легитимна книжка. Кой ще поеме отговорността за това? Считам, че трябва да се осъществи мащабна проверка и ревизия на дейността на Агенцията, която да обхване всички отделни области. Този път трябва да се покаже отговорно отношение и воля за реформиране на системата, която не функционира добре. Също така виновниците трябва да бъдат наказани, а не пак да има обща безотговорност. Осъществена ли е проверка на всички областни отделения на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” и какво сочи тя? Колко са наказаните служители и каква отговорност ще поемете за Вашите назначения? Какви мерки ще се предприемат за реформирането на Агенцията и справянето с проблемите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, уважаеми господин Бинев.
За отговор – министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, господин Бинев! През миналата година са извършвани планови комплексни проверки във всички областни отдели на Агенцията. Вследствие констатирани пропуски и нарушения са наложени дисциплинарни наказания на над 20 служители. Можем да бъдем и в хипотезата, че сигналите, които сте подавали, а и тези, които ние нямаме възможност да разследваме като Министерство, са послужили като част от разработката на специализираните органи за акцията, която беше проведена.
За справянето с проблемите се работи по следните мерки: оборудване на кабинети, специализирани като изпитни терминали, в които ще се изолират кандидатите един от друг и няма да има субективен фактор; въвеждане на изисквания личните електронни устройства и другите технически средства да се оставят извън този изпитен терминал; сверяване снимката на лицето, което се явява на изпит с базата лични данни на Министерството на вътрешните работи; въвеждане на електронни изпити за придобиване на свидетелство за ADR за моторно превозно средства за опасни товари и за придобиване на удостоверение за консултант на опасни товари и изпити ADR, както и за придобиване на свидетелство за водач на лек автомобил и ръководител на таксиметрова дейност; оценяване на изпитните работи за професионална компетентност на ръководител на транспортната дейност в предприятията за обществен превоз – да се извършва в залата за изпити, оборудвана с камери за видеонаблюдение; намаляване сроковете за издаване лицензии за извършване на обществен превоз на пътници и товари; въвеждане на постоянен мониторинг върху провежданите от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” изпити чрез преглед на записите от изпитите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Господин Министър, това беше добър опит да ползвате моето предупреждение във връзка с това, че едва ли не тогава са почнали разследванията. Но ако видите Вашия отговор тогава, ще разберете, че този елегантен ход е абсолютно неточен. Вие там казахте, че едва ли не нищо не може да се случи, че са взети всички мерки, които могат да бъдат взети и така нататък. Това е по принцип проблем на целия парламентарен контрол. Всички министри, когато ги питат нещо, смятат, че трябва да направят всичко възможно, за да покажат, че едва ли не въпросът е решен и че той е несъстоятелен, без да разбират, че в повечето случаи въпросите са едно предупреждение и желание за помощ за справяне на тяхната работа.
Веднъж завинаги трябва да се сложи точка на това – да се мрази човекът, който задава неудобни въпроси. Всъщност това са най-големите опори, които трябва да ползва един министър. Чрез нас Вие получавате предупреждение къде са слабостите и как евентуално да ги решите. Нищо друго! Нито мразя някой, нито се опитвам да му сложа прът в колелата. Единственото, което се опитваме, е да направим тяхната работа по-добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Бинев.
Господин Министър, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговор на актуален въпрос от министъра на отбраната господин Николай Ненчев. Той ще отговори на въпрос от народните представители Манол Генов и Димитър Дъбов относно предприети действия от Министерството на отбраната за обезпечаване дейността на „Интендантско обслужване” ЕАД – клон Калофер.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! „Интендантско обслужване” ЕАД – клон Калофер, в началото на 2013 г. беше в незавидно положение. Работниците не бяха получавали заплати, липсваха поръчки, неколкократно имаше масови работнически протести.
След промени в ръководния състав в края на 2013 г., с подобряване на водената от мениджмънта на дружеството политика бяха подсигурени договори, увеличени приходите, а това доведе и до съживяване на предприятието – назначаване на нови работници, увеличаване на заплатите им.
В последните месеци „Интендантско обслужване” отново влезе в полезрението на медиите с протест на работещите в него вследствие на промени в ръководството и информация за спрени обществени поръчки, както и за такива, които ще се изпълняват или се изпълняват чрез подизпълнител, без такъв да е упоменат в подписаните договори или в самите условия на проведената процедура.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е: какви са действията на Министерството на отбраната като принципал, собственик на това дружество за запазване дейността на предприятието, запазване на работните места и възлагане на нови поръчки на това предприятие за нуждите на Българската армия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
За отговор – министърът на отбраната.
Господин Ненчев, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Генов! В отговор на поставения въпрос относно предприетите действия от Министерството на отбраната за обезпечаване дейността на „Интендантско обслужване” ЕАД – клон Калофер, Ви уведомявам, че въпреки сключените през 2015 г. договори с Министерството на отбраната за ушиване и доставка на униформени и полеви облекла на обща стойност 5,5 млн. лв., резултатите на дружеството продължиха да са незадоволителни.
За посочения от Вас период: 2013 – 2015 г., дружеството реализира отрицателни финансови резултати, които възлизат на около половин милион за всяка една от годините. Съгласно годишния баланс на дружеството задълженията са в размер на 3 млн. лв.
В предоставения доклад към Годишния финансов отчет за 2015 г. извършеният одит изразява съмнение относно възможността на дружеството да продължи дейността си като действащо предприятие, тъй като към 31 декември 2015 г. текущите пасиви на дружеството превишават неговите текущи активи и към края на одитирания период дружеството не се разплаща своевременно с кредиторите си и има просрочени задължения.
В тази моя заповед за извършен одит от дирекция „Вътрешен одит” към Министерството на отбраната за периода 1 януари 2014 г. до 31 януари 2016 г. одиторският екип е установил, че през целия период на управление на изпълнителните органи на дружеството се изпълняват договори, сключени еднолично от изпълнителния директор, без да е осигурена прозрачност и конкурентен избор на изпълнител на доставките и услугите, като не са спазени принципите на законосъобразност и добро финансово управление.
С цел запазване дейността на дружеството и запазване на работните места Министерството на отбраната предприе редица действия за осигуряване на работа на „Интендантско обслужване” ЕАД, а в перспектива – до края на 2018 г.
В началото на годината беше сменено ръководството, а през месец април бяха сключени два нови договора за ушиване и доставка на полеви облекла по нов образец и за ушиване и доставка на полеви облекла по отделен списък, както и допълнително споразумение към първия договор.
Изпълнението на тези договори ще осигури натоварването на производствените мощности на дружеството и ще запазим работните места, като по прогнозни разчети в близка перспектива е възможно да бъдат разкрити дори допълнителни работни места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – народният представител господин Манол Генов.
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Министър, Вие казахте, че според одита, който сте поръчали, дружеството има отрицателни резултати.
Искам да кажа малко фактология по състоянието на дружеството. Служебният кабинет обявява поръчка за 4 млн. 354 хил. лв., на която се явяват няколко фирми. Явява се една фирма, печели конкурса – фирма, чиято основна дейност е производство и пришиване на пайети. Другата фирма – втора в класирането, е държавната фирма „Интендантско обслужване”.
Във Вашето министерство определени служители, ползвайки Вашето име – мога да говоря и с имена: началник кабинета Ви Налбантов, директор на дирекция Цанов, упражняват изключителен натиск върху изпълнителния директор за подписване на договор, при условие че първата фирма се откаже, договор като подизпълнител държавната фирма да възложи на първата изпълнение на поръчка. Натискът е бил за милион и двеста хиляди, пазарлъкът се е случил на 900 хиляди. Капацитетът на фирмата е бил толкова малък, че тя е успяла да изпълни поръчки само за 606 хил. лв.
Ще Ви кажа само, че цената на „Интендантско обслужване” за ушиване на лятна риза за армията е била 5 лв., а тук кражбата е тройна – 17,40 лв. е платена ризата на фирма „Лортън”. Ако това не е източване на бюджета на армията?! Хората нямат пари да излязат на учение, за гориво, за гуми, за акумулатори, ние ги пилеем посредством схеми за дрехи.
Господин Председател, имам ли още време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: От тази трибуна искам да Ви питам две неща: имало ли е от тези хора търговия с влияние, упражнен натиск върху изпълнителния директор?
Междувременно, знаете, че единият от цитираните от мен служители беше задържан, след това освободен под гаранция.
Искам от тази трибуна, господин Министър, да се закълнете пред хората, пред колегите, пред ефира, че във Вашето министерство не се краде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Генов, начинът, по който формулирахте въпросите, са от компетентността на други институции, а не от функциите на министър. Казвам Ви го като юрист, работил в сферата на наказателното правораздаване.
Господин Министър, имате думата в рамките на предвиденото от Правилника време да изразите своето отношение като дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Генов, преди всичко бих искал да Ви благодаря за въпроса.
Действително такива случаи е имало в миналото. Когато се обявява конкурс, печели фирма, която дори няма шивачки, няма производствен цикъл и възлага на „Интендантско обслужване”, но това е било във времето, преди да встъпя в тази длъжност.
Вие много добре знаете, че аз положих неимоверни усилия. В началото на мандата предприятието трябваше да бъде закрито, ако ние бяхме решили да го сторим. Направих многократни срещи както с ръководството, така и със служителите, поех ангажименти към тях, които изпълних. Днес предприятието е в затруднено положение, но с много добра перспектива. Ако направите бегла справка, ще разберете, че всички поръчки по времето, в което аз съм в тази позиция, са били насочени именно към „Интендантско обслужване”, и се изпълняват там. Това е много категорична крачка напред, това доведе и до успокоение на хората, които работят там.
Намерението ми, казвам го с цялата си категоричност, не е да закриваме предприятието, а да го развиваме. Оттук насетне предстоят още няколко поръчки, за които ще направим всичко възможно по така наречената процедура „ин хаус”, да бъдат възложени на „Интендантско обслужване”, да стабилизираме предприятието и то да бъде съществена част от Министерството на отбраната и въоръжените сили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше и последният въпрос в днешния парламентарен контрол.
Следващо редовно пленарно заседание е на 18 май 2016 г., сряда – 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,49 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Алиосман Имамов
Явор Хайтов
Кирил Цочев

Секретари:
Айхан Етем
Димитър Делчев