Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Красимир Каракачанов и Явор Хайтов

Секретари: Иван Иванов и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, моля да се регистрираме.
Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Процедура – заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедурно предложение да продължим с разглеждане на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, тъй като останаха само два параграфа, което ще отнеме не повече от пет-шест минути, за да бъде приет Законът и след това да продължим по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, което се свежда до промяна в поредността на предварително определените точки по нашата програма.
Наистина параграфите са не два, а четири, които са подкрепени от Комисията.
Гласуваме, колеги.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, позволете ми и аз да направя процедурно предложение.
Известно Ви е, че 23-ти и 24 май са неработни дни – 24 май е официален празник.
Първото ни пленарно заседание ще бъде на 25 май и поради ангажиментите, които имат народните представители в изборните си райони на самия празник, предлагам на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника, който казва, че Народното събрание може да промени времето на редовни заседания, в сряда – 25 май, пленарното заседание вместо в 9,00 ч. да започне в 11,00 ч. и вместо да приключим в
14,00 ч. да приключим в 16,00 ч.
Има ли обратно становище, несъгласие по така направеното предложение? (Реплики.) Комисиите след 16,00 ч.
Подлагам на гласуване предложението пленарното заседание на 25 май, сряда, да започне с начален час 11,00 ч. и продължителност до 16,00 ч.
Гласували 124 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Припомням, че днес до 18,00 ч. е срокът за предложения от името на народни представители и парламентарни групи по програмата за следващата пленарна седмица – от 25 до 27 май включително.
Госпожо Дариткова, заповядайте с доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, господин Байрактаров беше толкова бърз в искането си за процедура, че пропуснахме да дадем възможност за полагане на клетва на госпожа Мариана Тодорова, която отново е обявена за избран народен представител с решение на Централната избирателна комисия. Това е:
„РЕШЕНИЕ
№ 3236-НС/19 май 2016 г. относно обявяване за избран за народен представител в Двадесет и пети изборен район – София
С Решение № 1358-НС от 10 ноември 2014 г. на Централната избирателна комисия след избирането на Ивайло Георгиев Калфин за член на Министерския съвет и на основание чл. 302, ал. 2 от Изборния кодекс той е заместен от следващия в листата на Коалиция АБВ – (Алтернатива за българско възраждане) за Двадесет и пети изборен район – София, кандидат за времето, през което изпълнява функциите на министър, госпожа Мариана Георгиева Тодорова.
С факта на приемане на оставката на Ивайло Калфин от Народното събрание ex lege – чл. 302, ал. 2 от Изборния кодекс са се възстановили пълномощията му като народен представител и са се прекратили пълномощията на госпожа Мариана Георгиева Тодорова, избрана на същото правно основание.
С писмо изх. № 650-06-34 от 18 май 2016 г. председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева уведомява Централната избирателна комисия, че с Решение на Народното събрание от 18 май 2016 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България са прекратени предсрочно пълномощията на народния представител Ивайло Георгиев Калфин, избран от Двадесет и пети изборен район – София, с листата на Коалиция АБВ (Алтернатива за българско възраждане) след освобождаването му от състава на Министерския съвет.
Предвид изложеното и на основание чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс във връзка с чл. 68, ал. 2 и чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в Двадесет и пети изборен район – София, Мариана Георгиева Тодорова, ЕГН (съответно), от листата на Коалиция АБВ (Алтернатива за българско възраждане) в Четиридесет и трето народно събрание.”
Поканете госпожа Тодорова за полагане на клетва.
Госпожо Тодорова, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
МАРИАНА ТОДОРОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито!
Продължаваме с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Госпожо Дариткова – § 35.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 35:
„§ 35. В останалите текстове на закона думите „агонист-антагонисти” се заменят с „агонисти-антагонисти”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване § 35 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията, която подкрепя изцяло вносителя за наименованието на това подразделение.
Гласували 107 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок гласуваме параграфи с номера 36 и 37 по вносител, подкрепени изцяло от Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието, с това и Законът на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2015 Г.
Припомням на народните представители, че съгласно чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Министерският съвет ежегодно до 31 март внася в Народното събрание Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, по който Народното събрание се произнася с решение.
Докладът е разпределен на Комисията от отбрана, която го е обсъдила и ни е представила Доклад.
Преди това процедура.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, бих искал да направя процедура по допускане в залата на заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев и на заместник-началника на отбраната ген.майор Пламен Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението за допускане в залата.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Процедура – заповядайте, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме един от най-важните документи в системата на отбраната и сигурността и е абсолютно недопустимо министърът на отбраната да не присъства на дебата.
Разбирам, че върховният главнокомандващ няма да дойде, защото армията му е последна грижа, но и министърът на отбраната да не присъства, смятам, че не е редно.
Правя предложение да не започваме дебата до пристигането на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Такъв вид процедурно предложение по нашия Правилник няма, господин Зафиров.
Формулирайте някаква друга…
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Да бъде извикан министърът на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да бъде извикан министърът на отбраната.
Тъй като не мога да дам прекъсване, тъй като сме работили само 20 мин., започваме с доклада, а аз имам ангажимента да потърся министъра на отбраната.
Кой ще ни запознае с доклада? (Смяна на председателите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Имате думата, господин Радев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г., № 602-03-7, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 14 април 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г.
В заседанието участваха 14 народни представители.
Присъстваха като гости заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, както и парламентарният секретар Лора Кендова.
От името на вносителите Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г. беше представен от заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев. Той подчерта, че Докладът е разработен на основание чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и е приет от Министерския съвет с Решение 238 от 4 април 2016 г.
В основата на доклада са залегнали приетата от Народното събрание Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и приетия от Министерския съвет План за развитие на въоръжените сили 2020. С приемането им е запълнен вакуумът в стратегическата рамка на отбранителната политика след изтичането на времевия период и хоризонт на Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България от 2010 г., приета от Четиридесет и първото народно събрание.
В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители Валентин Радев, Янко Янков, Владимир Тошев, Нено Влайков и Михо Михов.
В изказванията си народните представители се обединиха около следното.
Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г. потвърждава приемствеността в отбранителната политика, следвана от правителството през последните години и преместването на фокуса в развитието на въоръжените сили от организационно-щатни промени към развитие на отбранителните способности чрез модернизация. Има прогрес в стратегическото планиране, както в областта на управлението при кризи, така и по отношение на приоритетите в изграждането на отбранителните способности. Съхранени са структурата и оптималната численост на въоръжените сили. Отчита се, че независимо от финансовия недостиг и състоянието на въоръжението и бойната техника въоръжените сили са изпълнили задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните им задължения. Отчита се също, че изпълнението на Пакета „Цели за способности 2013” на НАТО е вървяло със значително изоставане от графиците, което оказва и влияние на достигането на планираните цели и способности в пълен обем.
Причина за това според народните представители е, че средствата, отделяни за изпълнение на тези цели за трите вида въоръжени сили на Българската армия, които са основния носител на тези отбранителни способности, са недостатъчни и се задържат на нивото около 47 % от общите разходи за отбрана.
Подчертано бе, че през 2015 г. реалният общ размер на бюджетните разходи за Министерството на отбраната възлиза на 1 млрд. 116 млн. 374,3 хил. лв., което представлява 1,3% спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт от 85 млрд. 967 млн. лв. Без разходите за държавните висши военни училища, бюджетът на Министерството на отбраната съставлява 1,26% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
Средствата, свързани с непосредствената издръжка на Министерството на отбраната и Българската армия, са разпределени за: разходи за персонал – 69,89% от общите разходи; разходи за текуща издръжка – 23,83%, и капиталови разходи – 6,28% за 2015 г. Запазва се дисбалансът в направленията на разходите в целевите нива, посочени в Програма 2020. Положителното в разпределянето на отпуснатите средства е, че основната част от тях над – 93.42% се разходват за основната политика на Министерството на отбраната „Отбранителни способности”, в която за основната програма „Подготовка и използване на въоръжените сили” са изразходвани 731 млн. 85,4 хил. лв., което съставлява над 67% от разходите по програмата.
Отчетено бе също, че в резултат на последователните усилия за балансиране на разходите, съгласно изискванията на Програма 2020, се постигна частично доближаване до тези изисквания на Военновъздушните и Военноморските сили, но те все още изпитват проблеми с изпълнението на основните задачи по охраната на въздушното пространство и териториалните води на страната.
Стана ясно, че основният вид въоръжени сили – Сухопътните войски, изостават значително от тези изисквания и изпитват затруднения в изпълнение на задачите си поради постоянен недостиг на средства за текуща издръжка и модернизация. Независимо от това Сухопътните войски успешно са завършили сертифицирането на всичките си батальонни бойни групи и на 80% от декларираните формирования.
В доклада е отчитено като положително, че в изпълнение на мисията „Подкрепа на международния мир и сигурност” формирования и отделни военнослужещи участваха в над 14 мисии и операции зад граница, като общият брой военнослужещи, участвали в планираните ротации, достига до 420 души. В изпълнението на мисията „Принос към националната сигурност в мирно време” въоръжените сили поддържаха 98 формирования и участваха в над 180 операции в подкрепа на населението с около 1256 военнослужещи и над 340 единици бойна техника. Освен това въоръжените сили са оказали логистична поддръжка, с част от Сухопътните войски и Военновъздушните сили на Главна дирекция „Гранична полиция” при охраната на южната ни граница с цел противодействие на миграционния натиск.
Показателен е и ръстът в подготовката на формированията от въоръжените сили с 11,8% спрямо 2014 г. През 2015 г. са проведени 264 учения при планирани 287, което е изпълнение от 92%. Същевременно в доклада е отчитено, че поради финансовите ограничения, остарялото въоръжение и техника и невъзможността за поддържането му в изправно състояние, щабовете са принудени да планират мероприятия основно за поддържане на подготовката с ограничено използване на материална част. Последното не води до качествен ръст в подготовката на войските и силите и достигането на необходимите способности.
Стана ясно, че през 2015 г. формирования от въоръжените сили са участвали в 25 международни учения и съвместни подготовки, което е ръст от 92%, спрямо 2014 г. Повишена е оперативната и тактическата съвместимост със съюзните сили, което заедно с опита от участието в мисии и операции зад граница това е залог за достигането на нужната съвместимост със силите на Алианса.
В доклада е дадена реална оценка за постигнатите резултати по достигане на изискванията на НАТО за използваемост на силите. Отчита се, че Сухопътните войски, въпреки недостига на средства, успяват да покрият изискванията на НАТО за участие в операции и мисии извън територията на страната и да поддържат формирования и способности в операции за продължителни периоди от време. При Военновъздушните и Военноморските сили се наблюдава значително изоставане по тези два основни показателя и причините се коренят основно в недостига на средства за ново въоръжение и техника.
Народните представители считат, че Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили е пълен и всеобхватен, добре структуриран и представя обективна картина за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България. В него е отразено както постигнатото през 2015 г. в сравнение с предишната година, така и пропуснатите възможности за подобряване на мениджмънта на отбраната и постигането на планираните отбранителни способности от въоръжените сили.
Може да се направи изводът, че Докладът е добра основа за подобряване на този мениджмънт през 2016 г. и за преодоляване на негативите в развитието на въоръжените сили чрез правилно разпределение на отпуснатите ресурси по приоритети и структури.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по отбрана с 10 гласа „за”, без – „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г., № 602-03-7, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да представите и Проекта за решение. Ето Проекта за решение. (Председателят подава на народния представител Валентин Радев Проекта за решение.)
Съгласно Закона Народното събрание приема решение по доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН РАДЕВ:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Господин Зафиров.
Да Ви информирам, че министърът пътува в момента към Варна, където днес се отбелязват 135 години от Военноморското училище „Никола Вапцаров”.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Не ме изненадвате, госпожо Председател. Министърът обикновено отсъства от важни заседания.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, днес, както казах, разглеждаме един от най-важните документи в системата на отбраната и сигурността, а именно Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2015 г. Друг е въпросът защо този документ вече два месеца отлежава в Народното събрание и доколко изводите и констатациите в него са полезни за работа на институциите или по-скоро се търси някакъв политически ефект. Докладът обаче поставя редица проблеми в сектора, като аз основно съм извел три извода.
Първо, продължава хроничният финансов недостиг. Липсата на пари води след себе си до невъзможността за осъществяване на нормален учебен процес в българската армия и съответно създаването и развитието на нови отбранителни способности. Нещо повече, дори осигурените и гарантирани средства не се подават ритмично, което допълнително затруднява този процес. Това от своя страна рефлектира върху състоянието на техниката, съчетано с нейната остарялост и дори в някои случаи, по признание на висши военнослужещи, пълна непригодност. Тези реалности принуждават щабовете да планират мероприятия основно за поддържане на подготовката и с ограничено използване на материалната част.
Има една особено набиваща се на очи констатация: независимо от финансовия недостиг и състоянието на въоръжението и бойната техника, българските въоръжени сили успешно са изпълнявали задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните им задължения. Тази констатация щеше да е дори похвална, ако не беше точен copy – paste на същата констатация от миналогодишния доклад. Тя пък беше преписана от предходния и така нататък. Тоест свидетели сме на една тенденция, на един опасен рецидив – дори и без пари и техника ние си изпълняваме задълженията и задачите или, по-просто казано, и така можем. Не е ясно обаче докъде може да стигне този компромис и за чия сметка е той.
И тук бих искал да задам един въпрос на отсъстващия господин министър: защо след като в доклада постоянно се говори за финансов недостиг и в същото време се прави извод за забавянето на утилизацията на боеприпасите и несвоевременно извозване на закупените боеприпаси от фирмите купувачи, което, разбира се, обяснимо създава рискове по тяхното съхранение, неосвобождаване своевременно на складовите площи, необходими за съхранение и други боеприпаси, увеличаване на разходите на военните формирования за осъществяване процеса на съхранението им – защо не се търси опит тези стоки да бъдат енергично реализирани? Напротив, зачестяват практиките материалите направо да отиват за утилизация без опит за реализация, което, освен че лишава държавата от печалба, е една предпоставка за създаване на корупционни схеми.
На следващо място, тревожи текучеството и некомплекта на бойните ни части. Там, колеги, имаме повече от 3000 свободни места – една немалка част от тях за офицери. Буквално преди няколко дни излязоха поредните стряскащи факти и тревожни цифри за масово подаване на рапорти за напускане, предизвикани от ниските нива на заплащане и липсата на социална сигурност за военнослужещите.
През последното тримесечие на 2015 г. в определени военни формирования беше достигнат критичен некомплект от личен състав в размер на около 20%. Признаването на тази истина, която смея да твърдя, граничи с престъпление, не освобождава министъра на отбраната от отговорност. Кой друг, ако не Министерството на отбраната е виновен за този огромен некомплект в Българската армия?
Тук големият въпрос е: ще има ли политическа воля това ръководство за повишаване социалния статус на военнослужещите, а не само за ограничаване и намаляване на социалните им права, както се прави в последно време?
Особено стряскащи са цифрите в резерва, където попълването е едва 21%. Не се провежда и необходимата подготовка на доброволния резерв и на българските граждани в защита на Отечеството ни по чл. 59 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Необходима е такава подготовка за българските граждани със статус на запасни.
Трето, но не на последно място, признати проблеми с обществените поръчки. Видяхме как се спират такива поръчки. Проверки от Инспекторат, от Сметна палата, Военна прокуратура обвини в длъжностно престъпление директора на най-ресурсната дирекция в Министерството на отбраната, а именно Дирекция „Отбранителна аквизиция”.
Ставаме свидетели на разпити на министъра в прокуратурата. Съжалявам, че не е тук, за да каже за какво си говорят толкова често с прокурорите. Това какво говори? Това говори за една нездрава среда, корупционна, която допълнително влияе върху общото състояние на отбраната.
Общият извод, който мога да изведа от тези констатации, че е възможно да бъде поставено под въпрос доверието на нашите съюзници към Република България като надежден съюзник, още повече че и в самия доклад се прави подобна оценка. Аз сега ще го цитирам: „Недостигът на финансови и материални средства през предходните години оказва акумулиращо негативно влияние върху изпълнението на Целите за способностите 2013 на НАТО. Особено критично е положението с онези от тях, които са с настъпил или наближаващ срок на готовност. Изоставането в изпълнението на тези цели, както и закъснението в изграждането и подготовката на декларираните формирования поставя под въпрос доверието към Република България като надежден съюзник.” Така е казано в доклада.
В заключение, ако бях злонамерен, би трябвало да Ви извадя, господа управляващи, всички приказки, които се изговориха по медиите, а и от тази трибуна, колко бързо трябва да се отървем от самолетите МиГ-29 и колко несъвместими са те с натовските ни ангажименти, а сега научаваме колко полезен и незаменим на този етап е самолетът и как успешно ще го модернизираме и преустройваме.
Позволете ми едно отклонение. Аз искрено се забавлявах на последния парад, когато господин министърът и главнокомандващият на Българската армия, които иначе са искрени борци с комунизма и заплахата от Изток – те се наслаждаваха на военната техника, която в голямата си част е руско-съветска и придобита в онези мрачни времена, за които обаче една голяма част от българското общество си спомня с тъга и носталгия, или както каза многоуважаваният от мен проф. Гечев, че на парада видяхме една зелена боя.
Няма да говоря нищо за трите компонента – въздушен, морски и сухопътен. Смятам, че заложените цифри са достатъчно красноречиви, а повтарящите се характеристики като нулево финансиране, отлагане на срокове, остър недостиг на ресурси, остаряло въоръжение и техника и невъзможност за поддържането му в изправно състояние и много други такива определения, правят картината достатъчно ясна.
Докладът поставя много въпроси и почти никакви отговори. Статистиката и счетоводното начало в него са изместили политическият анализ. Политиката на нищо неправене, за сметка на гръмки обещания и все, за съжаление, казвам, все по-илюзорните инвестиционни проекти, политиката, за която говорех, на – и така може, е срамна и недостойна за традициите и морала на славната Българска армия. Ето защо нашата парламентарна група няма как да го подкрепи. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Зафиров.
Преди да дам думата за реплики – уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Заместник-началник на отбраната, съгласно нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, имате право на изказване. Ако решите, дайте знак с вдигане на ръка.
Има ли желаещи за реплики по отношение на изказването на господин Зафиров?
Господин Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Зафиров, слушах внимателно Вашето изказване. С някои от нещата ще се съглася, с повечето не мога и ще Ви кажа защо. Не може, разглеждайки този Доклад за състоянието на отбраната, който е за 2015 г., да хвърлим всичко върху това управление и върху този министър.
Това се трупа от 25 години, а не от последната година и половина. Съгласен съм с министъра на финансите, когато сега говорим за модернизационните проекти, които изискват огромни средства – милиарди, да каже, че не може за 25 години да не се е сложило и сега за две години да направим всичко. Тези милиарди, знаете, че държавата не може да ги отдели за две, три, четири години. Не може! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
А това нещо – правехме планове през 2000-та, 2004-та, 2010-та, 2015 г., там имаше, знаете ли колко подредено, всичко направено как ще се модернизира армията във всичките тези години. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
И достигаше всичко това, господин Стойнев, достигаше до съкращаване на личния състав и частта, където трябваше много да има – нямаше. Така че не можем да хвърлим вината върху Министерството и това управление. Вината е обща, на всички – и в тази зала, и в тази държава.
Но независимо от това, не мога да се съглася също така и с това, което показа Българската армия на този парад. Не беше „една зелена боя” – показа се една техника, наистина голяма част от бойната беше съветска техника, от него време, но имаше и нови системи. (Шум и реплики от БСП ЛБ. Реплика от народния представител Атанас Зафиров.)
Не, не само Хамъри, а имаше Гардиъни, имаше Котки, имаше Мерцедеси. Тази техника, господа, е важна за мисиите, които сега изпълнява Българската армия. Без тази техника Българската армия в Афганистан не може да воюва и да изпълнява задълженията си. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Когато се променят мисиите и задачите, когато има решение да бъде изпратен контингент, както беше в Ирак, както е в Афганистан, трябва да има такава техника, която да може да защитава личния състав, да изпълнява патрулните функции, да изпълнява защитата на летищата, а не се изплащат там танкове и бойна техника. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Българската армия има въоръжение и техника. Системите „С 300” нито са остарели – световни са още и се използват, така че не можем да кажем, че е била „една зелена боя”. Танкът „Т-72” също е... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Манушев, дадох Ви знак, че времето за реплика изтече.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Извинявам се, но исках да кажа, че не съм съгласен с тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Може и под формата на изказване.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Българската армия живее, видяхте. Този парад показа и имаше точно това въздействие. Той имаше положителен ефект най-вече върху Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Зафиров, заповядайте.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Манушев, аз изпитвам голямо уважение и респект към Вас, затова ще бъда по-въздържан в моята дуплика. Ще започна отзад напред.
Вие ще отречете ли факта, че в момента Сухопътните сили на Българската армия нямат нито една съвременна бронирана бойна машина? Нито една! Тук можем да си говорим до сутринта на тази тема. Не можете да ме оборите. (Реплика от народния представител Пламен Манушев.)
Не ми говорете за тези Хамъри, за друго Ви говоря.
Няма нито една съвременна бронирана бойна машина. Това е извод на един експерт, който доскоро беше във Вашите редици, после ще Ви кажа кой. (Реплика от народния представител Пламен Манушев.)
Достатъчно компетентен.
Второ, правите ретроспекция.
Без да влизам в лични нападки, но може би ако не сте бил съгласен с това, което се е случвало в Българската армия, Вие като висш адмирал е трябвало да си подадете оставката.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): Не, опитвах се обратното – да помогна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, без реплики от място към оратора.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Някак си много удобно забравяте, че през последните седем години ГЕРБ са управлявали шест. Това си е изцяло за Ваша сметка. Така че нека бъдем обективни и коректни – шест години управлявате и стигнахме до това ниво да четем такива доклади за състоянието на Българската армия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от БСП ЛБ: „Браво, Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Зафиров.
За изказване – господин Велизар Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме изготвен от Министерския съвет доклад за състоянието на армията и въоръжените сили на Република България, но имам чувството, че чета доклад, в който става дума не за българската държава и не за нашия регион Балканите.
Според авторите на доклада в центъра на вниманието се поставя изпращането на военни контингенти в чужбина. По този повод аз искам да попитам според авторите на доклада – означава ли това, че ние подготвяме Българска армия, която ще бъде експедиционен корпус за мисии в чужбина, някои от които са в нарушение на международното право, или плащаме за армия, която ще защитава националния суверенитет и нашите граници?
Сега ще се спра основно на ахилесовата пета в този доклад. Ахилесовата пета на българските Въоръжени сили са Военновъздушните сили. На тази ахилесова пета в този доклад е отделено скромно място и това е напълно разбираемо.
В края на миналата и в началото на тази година, което обаче в доклада не е отбелязано, Министерството на отбраната обяви рекорден срок за подаване на оферти от девет дни за покупка на десет нови или ремонтирани двигатели за изтребителите МиГ-29. Прогнозната сума бе 30 млн. лв. Министър Ненчев тогава обяви, че намерението е да се купуват неизползвани двигатели, но не от производителя Русия, руската корпорация МиГ, а от страни от Западна и Източна Европа, без обаче да уточнява, че дори да намери такива ремонтирани двигатели, те не могат да бъдат сертифицирани, тоест те са неизползваеми или ако са използваеми, то е за сметка на сигурността на нашите пилоти.
Министър Ненчев обяви търг – за резервни части за МиГ-овете на стойност почти 4 млн. лв., и трети търг – за доставката на седем кутии на самолетни агрегати, за което Министерството на отбраната ще плати 10 млн. лв. (Изказването на оратора протича при шум и реплики отляво.)
И още нещо, което не е отбелязано в този доклад, веднага задавам най-важният въпрос – каква е връзката между пратените за ремонт в Полша двигатели за „МиГ-29” и тази нова обществена поръчка от десет двигатели? Защо това го няма в доклада? Вярна ли е информацията – много е важно това, което ще кажа – е информацията, която имам ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Енчев, няма да Ви отнемам от времето – само за секунда, ако обичате.
Моля, господин Бойчев, господин Добрев, нека да спазваме тишина в залата и да отдадем необходимото уважение към колегата оратор.
Продължете, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Вярна ли е информацията, уважаеми колеги – обръщам се към Министерството на отбраната и неговите представители – информацията, която имам от производителя МиГ-29, че полският завод е търсил неофициален контакт с руската корпорация МиГ, за да получи нужните части за ремонта на българските двигатели, но руската страна е отказала? Очаквам Вашия отговор.
Около настоящите търгове има няколко интересни момента. На първо място, интересно е защо Военното ведомството обявява поръчка, след като доскоро упорито твърдеше, че проблемите с ремонта на изтребителите „МиГ-29” ще се решат на базата на междудържавното споразумение с Полша?
Тук е мястото да отбележа, че критиците на сделката с Полша твърдяха, и може би не без основание, че поправката на моторите няма да е достатъчна за възстановяване на летателната годност на изтребителите, а също така вероятно е вярна и изтеклата от Полша информация, че поляците не могат сами да осигурят цялата номенклатура от изделия, необходими за връщането в експлоатация не само на двигателите на „МиГ-29”. Подобна теза застъпи между другото, уважаеми колеги от Министерството на отбраната, и командващият бойната авиация генерал Радев. С две думи: „Военновъздушните сили на България са приземени, въпреки – това е най-важното – че експлоатационният ресурс на нашите МиГ-29 е още 14 години”.
В доклада на правителството пише за проблеми в поддръжката на МиГ-29. Питам: защо има проблеми? Кой ги създава, имайки предвид, че корпорацията МиГ не отказва поддръжката и доставката, многократно е поддържала и потвърждавала готовността си да поддържа боеспособността на самолетния парк на българските Военновъздушни сили, както това прави за други две натовски държави – Словакия, където напълно се поддържа „МиГ-29” с абонамент на обслужване, и Полша, където се доставят двигатели и резервни части за самолетите.
Ограничението обаче, съгласно европейския Регламент № 512 – ограничение за санкциите срещу Русия, ограничение няма, тъй като в санкциите срещу Руската федерация е записано изключението, че доставките на резервни части и услугите за извършването на тези ремонти, касаещи националната сигурност на страните – членки на НАТО, дават възможност за изключение от санкциите срещу Руската федерация, а това означава, че Полша и Словакия поддържат своите самолети „МиГ-29”, възползвайки се от Регламент № 512 на санкциите, наложени на Руската федерация от Европейския съюз. Но понеже има външна инструкция да приземите българските Военновъздушни сили, по-точно самолетите „МиГ-29”, за да плащаме скъпо и прескъпо на чужди държави да охраняват нашето въздушно пространство, Вие сляпо изпълнявате тази западна директива, по-точно от НАТО, от Брюксел.
Представете си, уважаеми колеги, ако милионите, които сега ще налеем в чужди държави, за да охраняват нашето въздушно пространство, за да пазят небето ни, биха влезли в поддръжката на нашите изтребители! Тези средства могат да се използват за модернизацията на нашите изтребители по словашкия вариант – модернизация, направена изцяло с апаратурата на американските фирми „ВАЕ Systems” и „Rockwell Collins”, с които изтребителите „МиГ-29” ще станат напълно съвместими с изискванията на НАТО, както са съвместими и изтребителите „МиГ 29” на Словакия и Полша.
Между другото няма да издам военна тайна, ако кажа, уважаеми колеги от Министерството на отбраната, че този вариант многократно е обсъждан от Военновъздушните сили, но Вие не сте реагирали.
Така няма да наливаме пари в други стари изтребители, няма да харчим пари за нова инфраструктура и за обучение на летци, а ще можем до 2030 г., когато изтича ресурсът на тези изтребители, да съберем пари и тогава да заменим МиГ-овете с новопроизведени изтребители.
За информация ще кажа, че според доклада за 2015 г. за нашите Военновъздушни сили не е дадена нито една стотинка. Кажете ми как могат да летят съвременни изтребители без поддръжка?
Последните договори от началото на 2015 г. бяха спрени и до там се получи с легалната поддръжка на МиГ-29. Тук отговорността е изцяло на министърът на отбраната господин Ненчев.
Ако е вярно, че българското правителство се кани да купи F-16, block 15, които сега са на 30 години, то същите през 2030 г. ще са на около 45 години – технологично и морално остарели, а ние от сега ще трябва да вложим много пари в тях, за да полетят, а ще вложим пари и за подготовка на пилоти, за обучение на техници, за въоръжение и за смяна на инфраструктурата.
Накрая ще обърна внимание на един раздел в правителствения доклад, който е в сферата на геополитиката. Когато се говори за външни заплахи към нашия регион, конкретно за България, се слага знак на равенство между обстановката в Крим и Източна Украйна, от една страна, и обстановката в Сирия и Турция.
Уважаеми колеги, всеки военен експерт в тази зала, тук има адмирали и генерали, ще потвърдят, че обстановката в Източна Украйна, да не говорим за спокойната ситуация в Крим, изобщо не може да се сравнява с кървавата гражданска война в Сирия и гражданската война, която води турското правителство срещу кюрдския народ. Това са два абсолютно несравними конфликта както по своите мащаби, така и по степента за заплаха към световния мир.
Що се отнася, с това да завърша, до така наречената „хибридна война”, на която се отделя голямо място в този доклад, само ще кажа, че е много удобно, но неморално алиби разполагането на нови части на НАТО в балтийските държави, Полша, Румъния и България срещу така наречената „руска заплаха“. Затова не мога да подкрепя и няма да гласувам за този доклад.
Накрая само искам да кажа, че утре се навършват тринадесет години от деня, в който това Народно събрание, всички Вие вкупом – в центъра, вляво и вдясно, гласувахте за изпращане на български военен контингент в Ирак в нарушение на международното право, което беше признато от бившия американски президент Джордж Буш, от бившия военен министър Доналд Ръмсфелд, дори признато от бившия държавен секретар на Съединените американски щати Колин Пауъл, че това е била погрешна война поради погрешна информация на разузнавателните служби на Съединените американски щати.
Аз само ще допълня: това бе престъпна война, тъй като бе в нарушение на международното право. Тя сложи тежко петно върху авторитета и престижа на Българската армия. Затова съм предложил декларация по този въпрос, която, разбира се, Външната комисия, оглавявана от госпожата от Партия ГЕРБ, няма да внесе в това Народно събрание – декларация с решение, с което отбелязваме тази годишнина и обещаваме пред българските избиратели, че повече няма да използваме Българската армия, Българските въоръжени сили, включително Военновъздушните сили, Военноморския флот и най-вече Сухопътните сили, които се готвят предимно за мисии в чужбина, за мръсни войни в чужбина, които хвърлят петно върху престижа на българската държава, върху авторитета на Българската армия и всъщност, както казах и преди малко, са в грубо нарушение на международното право.
Благодаря за Вашето внимание.
Надявам се на реакция от засегнатите лица. Най-вече – очакваме отговор от представителите на Министерството на отбраната. Повтарям: вярна ли е информацията, че Корпорацията „МиГ” е била молена от полския производител и полския ремонтен завод да получи резервните части, които тя не притежава, тоест Вашия договор с полския завод е необезпечен? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Със своето изказване изчерпахте предвидения лимит за изказвания на народни представители, нечленуващи в парламентарна група.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
Имаше народен представител, който направи знак, че желае да направи процедурно предложение. Няма го.
Има ли други желаещи за изказване народни представители?
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, докладът, както и това, което написахме в доклада на Комисията, е вярно. В него има приемственост, има последователност, има достатъчно фактологичност. Според нас той е обективен. Тази фактологичност дава повод и на опозицията да извади от него неща, за които правителството може да бъде обвинявано за внесения доклад.
Уважаеми колеги, този доклад се прави съгласно чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили, както сме казали и в доклада на Комисията. С него Министерският съвет казва на обществеността и на нас, народните представители, разказва подробно, отново казвам – богато фактологически, какво е състоянието на Въоръжените сили. То не е такова, защото през 2015 г. е направено или не е направено необходимото. То е такова, защото през последните 15, 20 и повече години така са строени Въоръжените ни сили.
Искам да подчертая няколко неща.
На първо място, ако не сте обърнали внимание на това, което до тук беше казано, уважаеми колеги, фокусът, както е казано в доклада, се премества от структурните промени, от реформите – тази дума, която стана омразна за военнослужещите, но и не само за тях, за цивилните служители и за всички във Въоръжените сили, и акцентът се прехвърля върху модернизацията. Доколко това ще бъде успешно, е друг въпрос. Правителството на ГЕРБ – второто правителство, направи този ход, независимо че го нямаше в програмата на правителството – искам да го подчертая. Ние там не казваме, че приоритет е националната сигурност, секторът „Сигурност” или пък Въоръжените сили. Въпреки това правителството намери средства и бяха отделени допълнително 160 млн. лв. през 2015 г. и сложени в бюджета за 2016 г. за Въоръжените сили. Този акцент е много важен!
Казах, че могат да се намерят много недостатъци и така да се правят забележки по доклада. Самите ние – по признание на опозицията, в Комисията по отбрана те казаха, че нашите изказвания с колегите от ГЕРБ са били по-скоро опозиционерски. Да, ние като народни представители, отговорни за състоянието на Въоръжените сили, се опитахме да намерим някои слабости и да ги посочим в този Проект на доклад, който влезе в Комисията по отбрана, на присъстващите от Министерството на отбраната да се поправят.
Аз ще обърна внимание само на три неща, без да съм опозиция, но заради обективността, защото трябва да се знае състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Ще обърна внимание върху няколко особености според нас.
На първо място, според мен има известен дисбаланс. Ще Ви покажа числата. Нарушен е балансът между видовете Въоръжени сили, и то в числата, във финансирането. 3,4 милиона за Сухопътните войски, 33 милиона, закръглям до милиони, за Военновъздушните сили, 7 млн. лв. – за Военноморските сили.
Тук може да се спори дали Военновъздушните сили са много скъпи въоръжени сили, но разликата е 10 пъти! Това не трябва да се допуска! Ние от ГЕРБ направихме необходимото. Сега гледаме три основни проекта. Те бяха два, внесени при нас, в Народното събрание, но ние настояхме да влезе и докладът за Сухопътните войски. Посочихме този дисбаланс на министъра ние от ГЕРБ, защото ние сме управляващи, за да го има предвид.
На второ място, има една особеност, за която говорихме и в Комисията. Направихме апел най-вече към професионалното ръководство да бъдат по-обективни. Не могат да говорят, че има средно увеличение между 10 и 13% на подготовката, тоест на ученията, а после на много места в доклада да казват, че има недофинансиране. Всички това говорим: няма достатъчно средства, а как увеличаваме подготовката?!
На нашия въпрос и забележка за този огромен дисбаланс или най-малкото на пръв поглед неистина, получихме горе-долу адекватен отговор от Министерството на отбраната, който искам да Ви го кажа. Те казаха: „Да, това не би трябвало да се случва, тъй като липсват средства, включително и за личния състав”, както беше споменато – има недокомплект. Това, което и опозицията, пък и ние сме критикували, въобще доста критики е имало в тази посока – говорим за съвети, те са помогнали. Там някъде е казано за ръст от 92% увеличаване на ученията със съюзните – това е спомогнало. Те идват тук на нашите полигони и на съвместните съоръжения и плащат сметката. Това е добър отговор и аз държа да го подчертая и да се знае от всички народни представители.
Накрая няма отново да се съглася, както не се съгласявах и когато бяхме в опозиция, с думата „ерозия” – мисля, че беше казано „да спре ерозията на военните способности”.
Уважаеми колеги от Министерството на отбраната, които стоите на последния ред, махнете тази дума от доклада! Каква ерозия на какви способности?! Трябва да бъде махната, а не да я подчертавате постоянно! И то, обърнете внимание – чрез модернизация, тоест чрез наливане на пари и купуване с нови средства.
Ще дам елементарен пример. От 2010 г. насам, дори още от 2000 г. е имало близо 3% от брутния вътрешен продукт – казвах го много пъти. Тази модернизация тогава, когато също се е наричала модернизация, не е помогнала за това, тоест има още нещо, което липсва! Не са достатъчни само парите, за да се премахне ерозията, ако изобщо думата е казана подходящо! Трябва добро управление!
Добре е също да махнете и думата „недофинансиране”, която всички споменаваме и говорим за нея. Няма недофинансиране! Недофинансирана е държавата. Ние сме една от не най-богатите държави в Европа, така че и отбраната, и Въоръжените сили, включително и Министерството на отбраната страдат точно така, както страдат и други министерства от такова недофинансиране. Какво означава това? Ако обърнем нещата и кажем примерно, че ГЕРБ следващата година ще направят необходимото и отбраната ще бъде финансирана. Тогава тук ще са необходими може би още три-четири милиарда. Няма такива пари в държавата!
Казвайки този термин, защото е казан поне два пъти, целият доклад някак си добива лекота! Избягвайте това! Тя винаги ще бъде недофинансира, и не само нашата! Сигурно и американската армия с 600 милиарда пари, при това долари, отделени за армията, също страдат от недофинансиране!
Накрая завършвам, че ГЕРБ, с това искам да похваля и управляващите, намерихме сили – с това започнах – отново да насочим вниманието върху Въоръжените сили. Днес е добър поводът, че отново се говори за тях и са отделени средства, и че отново ще има два или три проекта, които ще завият в посока на компенсиране, не искам да използвам думата „недофинансиране”, а даване на средства за Въоръжените сили.
Както в Комисията, така и тук ние от ГЕРБ ще подкрепим доклада. Призовавам и всички Вас да подкрепим този доклад, който е обективен, достатъчно фактологичен, добър и показва състоянието на Въоръжените сили на България такова, каквото е възможно да бъде в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Радев?
Заповядайте, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Радев, доколко си спомням, аз Ви похвалих в Комисията по отбрана, че направихте едно много обективно изказване. Сега правите също такова и пак използвал случая, за да Ви похваля.
Аз обаче съм леко скептичен по отношение бъдещето на тези проекти, за които говорехте, и ще си запазя този свой скепсис.
Не мога обаче да се въздържа да не Ви направя реплика, защото Вие пак се изкушихте да покажете, че едно говорите, а друго вършите. Тук демонстрирате загриженост за недокомплекта, а когато Ви предложихме преразглеждането на бюджета с 10 милиона допълнително целево само за заплати и за попълване на недокомплекта, гласувахте против! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми господин Радев, колеги! Моята реплика е следната: ние сме съгласни, че проблемите в Българската армия са натрупани отдавна, но нищо не се прави в последните 6 – 7 години.
Освен това проблемът на Българската армия и проблемите, които изтъкнахте с финансирането, са свързани с абсолютното объркване и дисхармония във външната политика на България, икономическата политика и Българската армия. И ще Ви дам примери. Няма пари за Българската армия, защото ние продължаваме да поддържаме някакви странни мисии в Афганистан, тук и там. Няма ли най-после да отговорим на българския народ защо там няма чехи, защо няма ротация, защо няма немци, защо няма англичани в тези страни, в Афганистан? По каква причина Българската армия поддържа тези мисии толкова много години и харчи десетки и стотици милиони от българския бюджет, вместо да поддържаме Българската армия?
Второ, външната политика на България каква е Близкия Изток или в Афганистан? В резултат на необоснована антибългарска политика в този район ние загубихме пазарите в Близкия Изток, въоръжената ни индустрия беше изхвърлена от Близкия Изток. И ще Ви дам един пример – ние опростихме 2 млрд. долара дълг на Ирак към България срещу 300 млн. долара в кеш, нали така? Двата милиарда долара, с които можехме да имаме две ескадрили изтребители и ракетен комплекс, отидоха в оръжейните концерни в Съединените щати, които две седмици, след като ние опростихме 2 млрд. долара български пари, отидоха за доставки на оръжие на иракската армия. Добър ден! Всичко добро! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата само от уважение към колегите и дебата, защото става въпрос за въоръжените сили. Няма да говоря дълго.
Един основен въпрос, примерно: кой изпрати българските въоръжени сили в мисии в Ирак? ГЕРБ ли ги изпрати? Защо ни връщате там? Вие сте прав – да, какво загубихме и какво спечелихме от Ирак? Съгласен съм с Вас, аз също съм задал този въпрос, говоря в икономически план, затова и станах да Ви направя дуплика. Сигурно е така, има и много други забележки, които могат да се направят, но ние в момента говорим за Доклада за състоянието. И с такива отклонения и връщания назад няма да ме провокирате да се върна и да казвам какво сте правили Вие през тези управления, защото ние не сме били тогава. Ще завърша само с това: сигурен съм и чух нещо такова, че Докладът е обективен, Докладът е добър. Има неща, които могат да се подобрят, но парите са толкова и ние, поне ГЕРБ, няма да ги вземем от образование, от социална политика или от друго, за да ги дадем там, където не трябва. Ще направим добър баланс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Славов има думата за изказване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата за кратко изказване, за да кажа, че с колегите от Реформаторския блок ще подкрепим този Доклад, който днес ни е представен за разглеждане. Считаме, че е обективен и че заслужава наистина подкрепа, защото адресира важни проблеми в отбраната, които наистина са наслагани през годините и които, за съжаление, са замитани и не са решавани. И аз се радвам на това, което чух по-рано от колегата Радев и от колегата Манушев –експертни изказвания, които показаха как се е стигнало до това състояние в момента на въоръжените ни сили и какво трябва да се направи, за да се променят нещата.
Същевременно съм изненадан от това, което чух от други колеги в залата, които, за съжаление, имам чувството, че се изказаха повече като представители на един или друг производител на оръжие, или все едно са на заплата в някоя компания за производство на самолети, а не български народни представители в този парламент, които трябва да се вълнуват преди всичко от интересите на държавата и след това някакви фирми или други държави, които чувстват себе си близки. Защото, колеги, особено по този толкова много обсъждан договор за ремонт на самолетните двигатели в Полша, и в тази зала коментирахме значително по-евтино ще струва на българската държава извършването на този ремонт. Очевидно се поеха достатъчно ангажименти, включително междудържавни гаранции, че ще бъде качествено извършен. Дори аз си спомням, как министърът се качи лично в един от самолетите, за да покаже, за да демонстрира увереността си в качеството на ремонта и така да се каже с удоволствие летя. (Реплики от БСП ЛБ.)
Чувам там, че от ляво подвиква един колега. Аз обаче Ваш министър не съм видял да се качи в самолет по този начин, да изпита някой ремонт. Като го направите, тогава ще ме репликирате. Ако искате да ме репликирате, наистина има процедура, колега. Аз даже ще Ви бъда благодарен, ако ме репликирате, дойдете тук и ни обясните през годините на излишъците 2005 – 2009 г., тройната коалиция, когато Вие управлявахте, когато всяка година милиарди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не е предмет на Доклада. Нека да се върнем към Проекта на решение дали ще одобрим или не Доклада. Това е актът, който парламентът трябва да гласува – Проектът за решение.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Разбира се, връщам се на конкретния Проект, но е важно да се знае защо тези проблеми са се случили и защо решаването им не става за една година. Затова неслучайно обръщам внимание, че през периода на тройната коалиция ежегодно милиарди се харчеха уж за отбрана, но в края на краищата какво виждахме там? Едни розови беемвета или едни хеликоптери, дето се оказа, че зимата не можели да летят. И това бяха харчовете по начина, по който се правеха. Вместо да отиват за нови отбранителни способности, за съвместими с партньорите ни от НАТО, за авиация, за това, от което наистина имаме реална нужда и това се знае, бих казал, от десетилетия, те, ще ме извините, колеги, но отиваха за глупости, или отиваха в корупционни схеми. За това също отиваха.
Призовавам Ви да подкрепим Доклада, обективен е, задава ясна посока как проблемите могат да бъдат решавани, прави ясна заявка, че наистина са необходими реформи в армията и то така, че голямата част от ресурса да не се харчи. Както знаете, 90 и повече процента се харчат за заплати, за текущи консумативи, но не и за превъоръжаване, не за нови способности. Харчат се за поддръжка на изключително високи цени на остарялото съветско въоръжение, много отдавна вече и морално, и физически е остаряло. За всички особено икономическият анализ показва, че придобиването на нови отбранителни способности в дългосрочен план ще бъдат и значително по-изгодни за държавата. Въобще не коментирам тук аспекта на национална сигурност, който всъщност е водещият и важният аспект, че тези нови отбранителни способности наистина ще вършат работа за отбрана, а няма да са реликви като за музея. Благодаря Ви, госпожо Председател и колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Заповядайте.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Господин Славов, Вашите свободни съчинения няма да ги коментирам. Те предизвикаха нееднозначна реакция в залата. Но държа да Ви кажа и да Ви посъветвам: не вземайте отношения по теми, по които явно не сте запознат.
Първо, Вашият министър не летя на отремонтиран двигател. Никой не знае на какъв двигател е летял. Пристигна един двигател от Полша – отремонтиран ли е, нов ли е, стар ли е, това никой не го знае. Така че не спекулирайте.
Второ, един летателен час на такъв самолет струва около 50 хил. лв. Работа ли е на министъра да изяжда от времето на някой от летците, за да си прави личния пиар? Бъдете малко по-обективен и се запознайте.
Ще Ви дам една информация, може би не я знаете – поводът да бъде разпитван министър Ненчев в прокуратурата, е именно тази сделка с Полша, която Вие тук много убедено защитавате. По време на дебата в моето изказване Ви казах: когато излезе истината, много от депутатите тук ще се срамуват как са гласували и какво са говорили. И тази истина един ден ще излезе. Вие ще сте един от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
Обещахте кратко за началото на изказването си, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Обещавам още по-кратка дуплика.
Колега Зафиров, радвам се, че вземате тази реплика. С нея успяхме да установим, както се казва в правото, за безспорни две неща: първо, че министърът е летял; второ, очевидно е летял на самолет; и трето, значи стават три неща, този самолет очевидно е имал двигател, за да може да лети. Така че ако искате след това ще продължим разговора в кулоарите, за да изясним вече този двигател какъв е. Вие сам казахте, че е дошъл от Полша. Значи четири неща стават безспорни, така че имаме напредък.
Сериозната част от дупликата ми е тази – обръщам Ви внимание колко е струвал един летателен час. Нека аз да Ви припомня за това грандиозно авиошоу, което Вие направихте по време на мандата Орешарски. Колко авиационни часове бяха изхабени тогава, за да демонстрирате нещо, което всички знаехме, че не е така. Всички знаехме, че изтича ресурсът на самолетите, че има проблеми в авиацията, а Вие се опитахте да покажете едва ли не на нацията колко е цъфтящо и процъфтяващо състоянието на българската авиация. Очевидно не беше така, да не говорим за огромния ресурс, който изхарчихте.
Струва ми се, че по-скоро Вие правите свободните съчинения и изопачавате фактите, отколкото аз по начина, по който ги представих. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Няколко думи за доклада – това беше и същността на моето изказване, че този доклад отразява състоянието на българската армия и отбраната през 2015 г. Хубав, лош – трябва да кажем приемаме го или не го приемаме. Не зная защо колегите от БСП не искат да го приемат. Такова е състоянието. С някои от изводите аз също не съм съгласен, но не можем даже да ги променим. Искам обезателно да кажа, не заради себе си, а заради всички български офицери и генерали, които продължават да служат всичките тези години в армията, защо не съм си подал оставката.
Уважаеми господа народни представители, всички, които искаха да останат верни на партията, 90-а година напуснаха армията, останалите останахме да служим на България. Няма как българското офицерство и българските генерали да си подадат оставката за това, че е приело, че България е демократична страна и има политическо ръководство на армията, и решенията се вземат в това Народно събрание и от правителствата. Затова като говорим на тази тема, смирете се просто и наведете глави! Всички сме виновни за това състояние! Не една партия! Българската армия има нови бронирани машини. Трябва да Ви кажа обезателно, че 2011 г. започна подготовката на подразделенията и формированията ни за участие във война, но тогава се готвеха само за охрана на летища и така нататък. В 2008 г. имаше 8 милиарда излишни. Какво дадохме за българската армия? Нищо. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Манушев, понеже Вие измествате дебата в политическата му част, само да Ви припомня, че Вашето правителство обяви преди няколко дни излишък от 1 млрд. 800 милиона за първите три месеца. Вие се връщате за 2008 г.?! Върнахте се и 1990 г.! Ами, коментираме това. Коментираме състоянието според доклада на Българската армия. И, ако докладът е обективен, това не значи, че трябва да се съгласим с това състояние като добро. Вие сам го оценявате, че не сте доволен. И сте работили в друг период, и сте били командващ, и знаете какво е състоянието сега, според доклада който четете, защото такива са Ви правомощията сега – да четете доклади. Вие сте били в армията, когато сте ръководели, и знаете какво е било състоянието тогава.
Големият въпрос, политическият въпрос е: приемаме без дебат, защото това са констатации, или искаме ние, като опозиция, да предизвикаме във Вас отговорността – Вие имате правителство – да изискате от Министерския съвет, от Вашия премиер да има повече пари за армията, да има средства, които да доведат до по-добро състояние на армията, а не да се съгласявате само с директиви и предписания на партньори. Ами, партньорите могат да искат българската армия да е слаба, за да ги каним да ни охраняват въздушното пространство! Така както констатираме състоянието на армията, Вие утре ще поискате партньорите да охраняват и морската ни граница! Дотам ли искате да докарате българската армия? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Янков! Напротив, не искаме дотам. Затова са и тези модернизационни проекти, затова са и отделени 160 милиона и те, бъдете сигурни, ще стартират тази година.
С повечето от нещата, които казахте, съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Господин Радев ни представи текста на Проекта на Решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г. Припомням само диспозитива: „Народното събрание реши: приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г.”.
Гласуваме Проекта на решението.
Гласували 112 народни представители: за 84, против 28, въздържали се няма.
Решението е прието.

Следваща точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ” ЕАД - ГР. СОФИЯ
Постъпил е доклад от Комисията по бюджет и финанси, с който ще ни запознае председателят на Комисията госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на „Център за градска мобилност” ЕАД - гр. София, № 654-02-35, внесен от Жельо Бойчев и група народни представители на 26 април 2016 г.
На заседание, проведено на 12 май 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект на решение.
В мотивите към него вносителите посочват, че дейностите по организацията и контрола на обществения транспорт и изграждането и поддържането на местата за паркиране, които се извършват от „Център за градска мобилност” ЕАД – гр. София, са от изключително важно значение за гражданите на столицата. Въз основа на договор със Столична община дружеството реализира приходи от продажбата на превозни документи, отдаване под наем на места за паркиране, субсидии от държавния бюджет и други.
Безспорна е голямата социално-икономическа значимост от дейността на „Център за градска мобилност” ЕАД – гр. София. В същото време скандалните разкрития за начина, по който дружеството е провеждало обществени поръчки...
В този смисъл господин Бойчев предлага да се упражнява необходимия контрол чрез възлагането на одит от Сметната палата.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 16 „за”, без „против” и „въздържали се” предложи на Народното събрание да се измени и предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение:
Проект!
РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на „Център за градска мобилност” ЕАД – гр. София за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на „Център за градска мобилност” ЕАД - гр. София за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2016 г.
2. Срокът за извършване на одита е от 1 юли 2016г. до 31 декември 2016 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е до 31 януари 2017 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
От името на вносителите думата има господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Внесли сме това решение на основание чл. 7 от Закона за Сметната палата, който дава възможност на Народното събрание да възлага одит на дружества, които имат 50 и над 50 процента държавно или общинско участие.
В дадения случай сме поискали предмет на такъв одит да бъде „Център за градска мобилност” ЕАД – гр. София. В част от мотивите, които госпожа Стоянова прочете, стана ясна значимостта на това дружество за столичния град.
Искам само да информирам, че по същество на основание договор със Столична община на „Център за градска мобилност” ЕАД – гр. София е възложен целият контрол по изпълнение на транспортната задача в София. Дружеството се разплаща с транспортните оператори в столицата и извършва контрол върху тяхната дейност – автобусния, тролейбусния, трамвайния и метрополитена в София.
Имам официалните отчети, за съжаление, за 2014 г. Нямам все още заверените отчети за 2015 г., затова ще работя с тези числа.
Приходите от обществения транспорт са над 220 милиона – за да имат представа народните представители какъв е обемът от дейности, които извършват. Същевременно на дружеството „Център за градска мобилност” е възложена и организацията на паркирането, почасовото паркиране в столичния град. Близо 17 хиляди са местата, чиито обхват е в зоните на почасово паркиране. Контролът и дейността по събиране на приходите се осъществява от Центъра за градска мобилност. Като съберем всичките приходи от SMS-и, от талоните за почасово паркиране, от служебните абонаменти искам да Ви кажа, че за 2014 г. сумата е над 20 млн. лв.
В годините сме били свидетели на множество сигнали относно нередности при отчитане, специално в дадения случай, на почасовото паркиране и SMS паркирането, като елемент от дейността на това дружество.
Отделно на Центъра за градска мобилност е възложено и издаването на превозните документи – отпечатването на тези превозни документи и тяхната продажба. Знаете, че Столична община получава и субсидия от държавата за осъществяването на тази услуга. Това поставя още по-големи отговорности пред нас и задължения пред нас да направим така, че няма никакви съмнения относно законосъобразността, целесъобразността на разходването на тези средства.
Бяхме свидетели на поредния скандал в Центъра за градска мобилност, който доведе до оставката на заместник-кмета по транспорта на Столична община и оттам до оставката на ръководството на Центъра за градска мобилност.
Искам да припомня на Народното събрание, че Парламентарната група на БСП ЛБ нееднократно е правила предложение да се извърши одит специално на Центъра за градска мобилност. За съжаление тези решения не бяха приети, тези наши инициативи не бяха приети. Казвам го „за съжаление”, тъй като щяхме да си спестим този скандал, ако Сметната палата беше влезнала и си беше свършила работата да констатира, според мен редица слабости в дейността на това дружество. Затова аз се радвам, че Комисията по бюджет и финанси е подкрепила нашето решение, това решение. Мисля, че едно от основните задължения, което има Народното събрание, е да отговаря и на своите отговорности, и обществени очаквания.
Нямаме никакво основание да подминаваме такъв тип скандали с огромен обществен интерес, такъв тип дейности, които имат изключително социално-икономическо значение за столичния град и ефект върху столичаните и да се правим, че нищо не се е случило в Центъра за градска мобилност.
Бих апелирал към мнозинството да направим така, че Сметната палата да си свърши своята работа. Знам, че имате редица притеснения, и то с основание, относно това какво ще открие Сметната палата в това дружество.
Това, което аз разполагам като информация, е на база на опита ми в Столична община, показва, че едва ли има обществена поръчка, която е проведена от Центъра за градска мобилност, която да не е опорочена и ми се иска с решението на Народното събрание днес и влизането на одита на Сметната палата да отворим този чувал или тази черна дупка, в която се е превърнал Центъра за градска мобилност и малко по малко всичко да бъде извадено на светло. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ни представите ли Вашия Проект за решение, тъй като Комисията има редакционни промени? Или, ако подкрепяте това на Комисията, тогава няма проблем.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: За мен, като един от вносителите, е важно да стигнем до решение на Народното събрание. Разбрах от колегите, че там те са имали дискусия, разговор със Сметната палата. Приемам, че така записан Проектът за решение, е коректен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той Ви удовлетворява.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Удовлетворява ни. Още повече, че той обхваща цялата дейност на Центъра за градска мобилност.
Единственото, което имаме като коментар от колегите вносители, е относно причините да бъде избран в този срок – да не е по-дълъг този срок... Това бих искал в дебата да чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Надявам се госпожа Стоянова да го поясни.
Благодаря Ви, господин Бойчев.
Колеги, дебатът е открит.
Госпожа Стоянова има думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, Бюджетната комисия взе едно решение да Ви предложи да гласувате да възложим на Сметната палата един такъв одит за Центъра за градска мобилност.
Аз искам да кажа защо взе това решение Бюджетната комисия. И искам да кажа защо досега на предложения от БСП за подобни решения Бюджетната комисия беше против.
За мен и за колегите от Сметната палата Народното събрание има пет одита да възлага и те наистина трябва да бъдат значими по тема, по същност, за да може да се изпълни идеята и смисълът на Сметната палата, като помощен орган към Народното събрание.
Възлагането на проверки на различни общински дружества, независимо колко са големи те, не може и не следва да бъде една от основните дейности на Сметната палата, защото все София е центъра на събитията, но тук имаме 264 общини, колеги – представители на тези общини, всеки един от тях би могъл да поиска Сметната палата да влезе и да прави одит на различни дружества. Затова и досега ние сме го отхвърляли, защото и досега Народното събрание е възлагало на Сметната палата одити, които касаят политики, одити в резултат на изводите от които могат да се направят законодателни решения. Защо обаче този път решихме да приемем предложението, макар и доста модифицирано?
На първо място, за това защото аз искам да отговоря на това, което каза господин Бойчев, че, видите ли, имаме притеснение какво ще излезе от одита на Сметната палата. Точно обратното, уважаеми колеги.
Призовавам Ви да го гласуваме, защото ние нямаме притеснения от това какво ще излезе от одита на Сметната палата. Там няма закононарушения, които да ни притесняват.
Господин Бойчев се позовава на различни публикации и „скандали”, които са така наречените „медийни скандали” и предлага тази проверка. Нека да отиде един орган, независимо че това не е основната му дейност, и да види дали тези скандали са провокирани от неверни твърдения, от факти, които са изопачени или наистина в това дружество има някакви проблеми.
Вносителите на Решението бяха поискали на практика да се направи проверка на всички обществени поръчки и ако трябва да бъдем коректни, органът, който извършва проверка на обществените поръчки, е Държавна финансова инспекция, тоест това изобщо не е в прерогативите на Сметната палата. Сметната палата има други функции и други видове одити извършва тя, затова ние, за да покажем, не само че не се страхуваме, а да покажем, че искаме, настояваме да има прозрачност във всяка една от дейностите, които се извършват в различни части от управлението – било на ниво община, било на ниво общинско предприятие или други държавни и общински дейности, предложихме да подкрепим, но да променим предмета на одита, така както е по Закона за Сметната палата, така както може Сметната палата да извърши един одит, а именно одит на съответствие при финансовото управление.
Одитът на съответствие при финансовото управление включва и проверки на обществени поръчки, но освен проверки на обществени поръчки той включва и следва законосъобразността на дейността на дадено предприятие във всичките му посоки. И това за нас е всъщност гаранция за това че ще имаме прозрачност в това какво се е случвало в това предприятие, както и гаранция, че Сметната палата е задължена, ако констатира слабости в една или друга посока, а не само в обществените поръчки, да даде препоръки за отстраняване на тези слабости, в което всъщност е и смисълът да се иска одит от Сметната палата – именно, да се отстранят слабости в тази дейност, включително ако това отстраняване на слабости изисква промяна в определени нормативни документи.
Аз още един път Ви призовавам да подкрепите този Проект на решение, именно за одит на съответствие на финансовото управление.
А защо срокът е намален? Ами, за да бъде наистина един задълбочен одит във всички тези направления, просто не е възможно да се извърши за пет години назад и това на никого не е нужно, защото ако целта Ви е там да излязат онези слабости, които трябва да бъдат препоръчани да бъдат отстранени, това не е нужно да бъде доказвано с одит от пет години. Достатъчно е този период от две години и половина, който включва и последната дата – 30 юни, за да се види наистина чисто, прозрачно какво се случва и случва ли се изобщо нещо нередно в това дружество. Ами, това е.
Подкрепете предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм много спокоен след изказването на госпожа Стоянова – няма проблеми с това дружество. Това дружество е перфектно, всички поръчки се провеждат както трябва, всички пари се харчат както трябва, столичани си плащат за всичко това. И аз не виждам сега защо, госпожо Стоянова, Бюджетната комисия е подкрепила това предложение?
Само че, госпожо Стоянова, „Център за градска мобилност” ЕАД е наследник на дружеството „Център за градска мобилност” ЕООД. Случило се е преди две години и половина пре… Какво се казва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Пререгистрация на търговското дружество.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Пререгистрация – точно така.
Но преди това, госпожо Стоянова, „Център за градска мобилност” ЕООД е сливане от две други дружества: „Паркинги и гаражи” и „Столична компания за градски транспорт”.
За Ваша информация ще кажа, че към днешна дата от дружество „Паркинги и гаражи” – тогавашно, за съжаление, няма останал жив изпълнителен директор, загинал по естествен начин – тоест загинал по естествен начин няма как, загинал при неясни обстоятелства. Това не Ви ли навежда на мисълта, че в дружеството се случват неясни неща, че се случват страшни и коварни неща?
Защо трябва да го прикриваме пет години? Защо три мандата на три различни народни събрания – Четиридесет и първо, Четиридесет и второ, включително когато ние бяхме в управлението, тези парламенти не успяха да възложат одит на Центъра за градска мобилност?!
Защо намалявате срока? Какво пречи да се види не пет, 15 години трябва да се види какво се е случвало в това дружество, защото София е ограбена именно от тези дружества. Но понеже „15 години” не може, затова ние предлагаме „5 години”, за да може, когато влезе Сметната палата, когато види как са слети тези дружества, когато види какви имоти и какви активи са влезли от едното в другото дружество и съответно как са използвани след това тези активи, тогава ще стане ясно и на Вас като народни представители, а и на столичната общественост, и на българските граждани за какъв грабеж става въпрос.
Разбира се, че последната поръчка от 240 хил. лв. е най-малкото, за което може да бъде сезиран парламентът, който да сезира Сметната палата, но заради тези 240 хил. лв. си отиде заместник-кмет, отиде си уважаван от мен колега народен представител абсолютно неоснователно – абсолютно неоснователно го изгонихте от парламента, отиде си абсолютно основателно петчленен Борд на директорите. И в този петчленен Борд на директорите, за да бъдат спокойни и от ляво, и от дясно колегите, няма нито един представител нито на БСП, нито на реформатори – СДС, ДСБ, и всички, които са участвали в управлението на Общинския съвет, когато е създавано това дружество.
Затова Ви е страх, уважаеми колеги! Затова искате не пет, не две, ако може шест месеца да направите одит. Като не Ви е страх от нищо, като сте спокойни за всичко, което се е случвало, дайте да го направим пет години – толкова, колкото дава Законът. Дайте, освен Сметната палата, да влезе и Агенцията за държавна финансова инспекция – да види и тя какво се е случвало там, защото кметът Фандъкова преди два месеца започна да говори, че е съгласна. А допреди това защо не беше съгласна?!
Защото, ако Вие не разкриете далаверите в това дружество, ще ги разкриват „Господари на ефира”, ще ги разкрива bTV, ще ги разкрива Канал 3 – всички медии, те ще ходят и ще ги разкриват. Затова, уважаеми колеги, призовавам Ви: подкрепете предложението така, както е направено от вносителите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вносителят подкрепи редакцията на Комисията.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Извинявайте, госпожо Председател, вносителят е един от вносителите. Вносителите са седем човека и ние сме се подписали под Проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това означава ли, че трябва и на седмината да дам думата, за да представят Проекта? (Шум и реплики.) Аз лично призовах господин Бойчев да ни запознае с Проекта на решението по вносителите. Той каза, че подкрепя Проекта на Комисията, така ли беше?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И че има притеснения за срока, че не е съгласен със срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че Вие правите редакционно предложение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Друго предложение, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вървим по Проекта на решение на Комисията и Вие предлагате какво?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вместо „1 януари 2014 г.” да бъде „1 януари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги, моля Ви наистина, за да сложим веднъж точка на това дружество, за да имат хората – и столичани, и гости, доверие в него, защото всеки един от нас плаща синя и зелена зона, всеки един от нас плаща 1,60 лв. за билетче за градския транспорт, всеки един от нас иска да ползва паркингите, направени от Центъра за градска мобилност. Към днешна дата, за съжаление, в София Центърът за градска мобилност не е изградил нищо – не е изградил нито едно паркомясто, не е купил нито един автобус, не е купил нито един тролейбус и не е дало нито един лев в Метрополитена. Всички тези неща, които се случват в София – хубави, се случват благодарение на европейски средства и Центърът за градска мобилност няма никаква заслуга. Той единствено събира парите на столичани и ги харчи по непрозрачен начин – това е, което прави.
Нека с това решение, което ще приемем днес, да кажем „Стоп!” на кражбите в транспорта, да кажем „Стоп!” на скритото управление и да знае всеки директор и всеки заместник-кмет на Столична община по транспорта, че ще бъде под прякото наблюдение на българския парламент, когато си позволи да злоупотребява с обществени средства. Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Кирилов, втора реплика – господин Байрактаров, трета – госпожа Менда Стоянова. (Реплики от БСП ЛБ: „Къде са парите? Къде са парите?”.)
Колеги, моля без подвиквания от залата. Разстоянията не са толкова големи, но все пак някак си не върви да водим дебата между диагоналите.
Слушаме Ви.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Свиленски, искам да направя множество корекции от фактическа страна по Вашето изказване, но няма да ми стигне времето. Затова ще се огранича, надявам се, само с най-важните.
Смъртността на управителите на „Паркинги и гаражи”, подчертавам, само на „Паркинги и гаражи”, рязко спадна през 2008 г. – тогава, когато за първи път започна преструктурирането на двете дружества: на „Паркинги и гаражи” и „Столична компания за градски транспорт”.
Тъй като дирите персоналитета на управителите, аз Ви моля, специално по персоналитета и принадлежността на управителите не ни е необходима Сметна палата, достатъчен ни е Търговският регистър. Дайте да гледаме имената по Търговския регистър. Аз мога да гарантирам за от 2003 до 2008 – 2010 г., но Търговският регистър може да ни върне по-назад.
Не си спомням дали през 2008 г. бяхте общински съветник, но до Вас колеги си спомням, че бяха, те участваха в дебатите по преструктуриране, затова няма да влизам в обяснения на логиката на това преструктуриране. Но ще припомня следното: двете дружества нямат почти никакви специални активи. Те ако имат недвижими имоти, почти никакви недвижими имоти нямат. Да, особеността на тези дружества – по отношение на едното е управлението на зоните за паркиране, а по отношение на другото е управлението на финансовия поток в областта на транспорта. Припомням: това дружество не е като онова дружество, на което Вие бяхте член на Съвета на директорите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а именно на „Софийски имоти”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Свиленски! Ще се обърна и към господин Кирилов: това е Народното събрание на Република България! Не е Столичният общински съвет! Много Ви моля! Пак повтарям, това е Народното събрание на Република България! Не е Столичният общински съвет!
Има пълен консенсус да бъде подкрепено извършването на този одит. Не мога да Ви разбера какво искате в крайна сметка? Искате говорилня и да ни ядосате накрая примерно аз да не го подкрепя. (Възгласи и реплики. Оживление.) Ще Ви кажа защо? Защото госпожа Менда Стоянова е права, че тези пет одита не трябва да се „пукат” за проверка на общински и разчистване на политически сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не трябва да се използват.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, права сте, госпожо Председател, взимам си бележка, но мисля, че така е по-разбираемо за господин Свиленски.
Хайде да спрем с говорилнята и да преминем към гласуване, защото ще изтече времето и накрая ще кажете: „Ето ги, те пак направиха, да не се приеме”. Има консенсус, има разбиране, призовавам Ви да спрете с излишните приказки и да преминем към гласуване, за да се извърши този одит и в крайна сметка да се види каква е ситуацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Наистина подкрепям това, което каза господин Байрактаров. Мисля, че е излишно ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите реплика на господин Свиленски.
МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Излишно е господин Свиленски да политизира темата от трибуната на това Народно събрание и да изрича различни внушения, които нито са доказани, нито вероятно ще бъдат доказани, надявам се, а да изчакаме обективния одит на Сметната палата.
Изкушавам се да попитам господин Свиленски защо хвърля обвинения към нас като мнозинство, че досега не са приети тези техни предложения за одит на „Градска мобилност”, когато само преди година и осем месеца те имаха възможност да си гласуват в това Народно събрание такъв одит по начина, по който те искаха да си го направят.
Това, заради което взех репликата, е удължаването на срока. Смятам, че ние взимаме решение, с което възлагаме одит на дейността на „Градска мобилност” АД, а не на някакви дружества, които преди това са съществували, влели са се и се е образувала „Градска мобилност”. Така че точно, когато се е образувала „Градска мобилност” оттогава се предлага и срокът на този одит, а именно 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, права сте и съм съгласен с Вас. Казах го и в моето изказване – и Четиридесет и първото, и Четиридесет и второто Събрание не намериха сили да направят одит. Казах го! Това не е упрек само към Вас или само към нас, това показва, че интересите в това дружеството вероятно намират почва в по-голяма част от българския парламент тогава и сега – мисля, че това нещо не трябва да се случи. Съгласен съм с Вас, че Четиридесет и второто също не го е направило.
Относно срока – пак Ви казвам, не гледайте само кога се е сменила правната форма. Това дружеството е наследник на всички дружества и то трябва да бъде проверено в петгодишния период.
Господин Байрактаров – не разбрах каква му е репликата към мен. Единствено това, че е общинско дружество: променете Закона, така че Сметната палата да не проверява общински дружества по предложение на парламента и няма да правим такива предложения. Само че това дружество, господин Байрактаров, управлява бюджет от 300 милиона на година.
Господин Кирилов, все си мислех, че няма да стигнете толкова нисичко. Ама да си говорим и за „Софийски имоти”. Аз съм бил член на Съвета на директорите на „Софийски имоти”, господин Кирилов, и уважаеми колеги, заради което съм си дал имунитета в тази зала пред госпожа Цачева, за да бъде проверено всичко, кето се е случило в това дружество.
Само че, господин Кирилов, аз като член на Съвета на директорите съм изпълнил решение, което Вие сте гласувал. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.) Изпълнил съм решение на Столичен общински съвет, което Вие сте подписал с мнозинството общински съветници! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Ако, господин Кирилов, аз не бях изпълнил това нещо, тогава Вие трябваше да ме смените. Така че аз съм си свършил работата за това, за което ме е изпратила Столична община във Ваше лице като общински съветник и в двата Ви вида – и като съветник от ГЕРБ, и като съветник от БСП. (Ръкопляскания от БСП. Реплики: „А така!” Оживление в БСП ЛБ.) Така че мога да говоря още.
Защото, господин Кирилов, понеже имам време, госпожо Цачева, ще си позволя да кажа – делата вървят. И знаете ли какво казва вещото лице? Вещото лице се отказа и каза: „Мене ме е срам да защитавам тези оценки, които ми бяха наложени да ги дам такива, че да бъдат осъдени директорите на „Софийски имоти”.” И това го има в прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека, колеги да не ...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Спирам до тук, уважаеми колеги. Това нещо исках да Ви го разкажа ... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да се върнем към Проекта за решение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това нещо исках да Ви го разкажа, когато приключат нещата.
Относно преструктурирането на дружеството. Да, господин Кирилов, прав сте, че след 2008 г. – тогава аз бях общински съветник, и съм защитавал това, че тези дружества не трябва да бъдат сливани – да, оттогава спряха убийствата на директори.
Само че в периода 2005 – 2008 г. кмет на Столична община беше Бойко Борисов! Не е бил Георги Свиленски. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Делчев, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, от Реформаторския блок ще подкрепим решението, както е предложено от Бюджетната комисия, защото считаме, че е крайно време да се направи пълен одит на дружеството Център за градска мобилност.
Прекалено много информация има в публичното пространство по отношение на нелегитимни практики, които се извършват в това дружество и е крайно време да видим сключвани ли са договори, които са неизгодни за дружеството, или не са сключвани. Нека да разберем отговора на този въпрос. Време е да видим сключвани ли са договори с енергийни фирми, с фирми за доставка на гориво, които са неизгодни за дружеството, така че да ощетяват българските граждани и данъкоплатците – тези, които плащат местни данъци и такси.
Време е да разберем и отговора на друг въпрос: възлагани ли са обществени поръчки по начин, който не е правилен, който не е законен, който предвижда манипулации, или не са възлагани? Има много въпроси. Надявам се, Сметната палата да направи наистина обстойна проверка, да провери всички финансови документи и да излезе с решение, което не е политическо, решение, което не заклеймява една или друга политическа сила, а просто казва дали законът е спазен или не е спазен, за да сме спокойни и ние, и българските граждани, че Центърът за градска мобилност ще се управлява добре.
В крайна сметка последното решение на Столичния общински съвет беше да се качи цената на билетчето от 1 лв. на 1,60 лв. нещо против, което ние се обявихме. Трябва да знаем дали дружеството Център за градска мобилност заслужава тези допълнителни пари, които ще излязат от джоба на българските данъкоплатци, и преди да натоварим данъкоплатците, дали не трябва да се оптимизира самото дружество, дали не трябва да се отстранят незаконните практики в самото дружество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Делчев? Няма.
Други народни представители?
Господин Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, според мен излязохме извън дебата за Проекта на решение. Засегнаха се различни теми – още от 2005-а, 2006-а, 2008 г., билетчета се чуха…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не ни връщайте! Дайте по същество.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Исках да се върна върху темата, за която сме се събрали, и решението, което трябва да гласуваме.
Колеги, от името на групата на ГЕРБ бързам да заявя, че ние ще подкрепим решението, внесено от Бюджетната комисия – да влезе Сметната палата в Центъра за градска мобилност поради причината да няма съмнение нито в залата, нито един наш колега народен представител, нито един гражданин на гр. София, че в Центъра за градска мобилност парите не се разходват по прозрачен начин.
В последните години откакто Центърът за градска мобилност съществува като такова дружество, мога да Ви кажа, че дружеството наистина вече е изключително прозрачно.
През последните години са били и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), и Сметната палата по различни поводи, по различни части от дейността на дружеството са влизали в Центъра за градска мобилност. Още повече, всяка година дружеството е одитирано от независими одитори, всяка година минава през балансова комисия на Столичен общински съвет, където са членове ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това ще го каже Сметната палата, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Госпожо Председател, важно е да си довърша изказването.
Защо е важно? Защото в тези балансови комисии всяка година участват кои? – колеги от всяка политическа сила. Следователно Центърът за градска мобилност е постоянно под санкцията на Общинския съвет.
Що се отнася до поръчките – всяка поръчка от над 500 хил. лв., пак се одобрява от Столичния общински съвет. Всеки дълготраен материален актив над 10 хил. лв. се одобрява от Общинския съвет. Това може би е едно от най-прозрачните дружества в момента.
Що се отнася до конкретния повод за една обществена поръчка, за която е наложено да се направи вътрешна проверка, има решение на госпожа Фандъкова да се направи и проверка на обществените поръчки за една година назад – едногодишен период, тъй като Вие търсите, както каза и колегата Кирилов, някакво персонализиране.
Ако някой някъде си е позволил да не спази закона или да не харчи целесъобразно парите, той ще получи своята отговорност. Най-лошото и заради това, което не разбирам – Вие сте опозиция и естествено трябва да търсите пробойни. Това Ви е работата, това е част от демократичното общество и парламентарния живот. Това, с което не мога да се съглася с Вас, е следното: тъй като самото дружество изпълнява много важна стратегическа функция за гр. София, има голямо социално значение, много голямо социално значение, работи с много граждани, призвано е да осигури обществен достъпен, екологичен, модерен транспорт, най-лошото, което правите в момента, е да използвате епитети като „черна дупка”, „грабеж”, „далавери”. Това е много грешна политика, защото нарушава доверието на гражданите в това дружество и което и да е било друго.
Нашата задача като политици и държавници трябва да е точно обратна – да създаваме доверие в тези институции.
Как очаквате да нарушаваме доверието в тази институция, да използваме тези епитети и след това да очакваме гражданите да се чувстват удовлетворени от това, което изкарват, плащат и се возят в този транспорт? Само това не мога да разбера.
Предлагам да подкрепим решението, да се види наистина, че никой не желае по какъвто и начин да прикрива който и да било или каквито и да било дейности.
Призовавам всички колеги да подкрепим час по-скоро това решение. Вярвам, че Сметната палата ще излезе с обективна констатация. Разбира се, ако има своите препоръки, тя ще ги даде и, разбира се, принципалът и самото дружество ще се съобрази с тях. Моля да не демагогстваме повече от тази трибуна. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ, възгласи: „Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е... (Реплики от желаещи за изказвания.)
Колеги, преди това – процедура: тъй като има още желаещи за изказвания, законодателната част на пленарното заседание да продължи до приключване на дебата и гласуване на Проекта за решение.
Има ли обратно становище?
Деца от детска градина ни чакат да ни поздравят за 24 май.
Гласуваме процедурното предложение – удължаването на времето до гласуването на Проекта за решение.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Ананиев, държите ли да се изкажете? Господин Ананиев се отказва.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
По проекта на Бюджетната комисия постъпи една редакционна промяна от господин Свиленски – вместо в заглавието и диспозитива „от 1 януари 2014 г. до 30 юли 2016 г.” да се чете „от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2016 г.”.
Гласуваме редакционното предложение на господин Свиленски.
Гласували 104 народни представители: за 43, против 45, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, виждам, че има движение в залата и не съм сигурен, че всички успяха да гласуват, от една страна.
Имам една молба: все пак нека да не забравяме, че Центърът за градска мобилност не е поставен на празно място. Той е дошъл отнякъде, онаследил е нещо и ако е имало някаква порочна, гнила основа, защо да не я изчистим и нея във връзка с тази проверка, която в момента ще се направи? Няма нищо по-естествено от това да се започне две години преди създаването на Центъра за градска мобилност, преди пререгистрацията всъщност става въпрос, а не ново дружество, и да видим как е започнало – дали е започнало на чисто, дали няма нещо, което наистина му виси като камък на шията и за него ще бъде полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това процедурно становище ли е, господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А, това вече е процедурно.
Прегласуване.
Гласували 107 народни представители: за 47, против 51, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проекта на решение към доклада на Комисията по бюджет и финанси така, както ни го предложи госпожа Стоянова.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Уважаеми колеги, в навечерието на 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на гости са ни деца от Целодневна детска градина „Брезица” –гр. Брезник. Те ще ни поздравят с изпълнения на стихове и песни в Клуба на народния представител.
Тъй като няма да имаме възможност да започнем точно в
11,00 ч. с парламентарния контрол, обявявам началото му в 11,15 ч., съответно ще удължим и края му, за да имаме възможност да чуем изпълненията на дечицата в Клуба на народния представител.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 13 – 19 май 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Вили Лилков към Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, относно конкретни действия, които Столична община е предприела за развитието на минералните извори на територията на общината и конкретните резултати от тях. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 май 2016 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Атанас Петров и Петър Славов;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Георги Божинов и Чавдар Георгиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Станислав Иванов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Михо Михов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на осем въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Георги Гьоков.
Госпожа Меглена Кунева я няма в залата и започваме с отговорите на Красен Кралев – министър на младежта и спорта.
Първи ще зададат своя въпрос към него народните представители Явор Хайтов и Борислав Иглев относно неизяснен статут от страна на държавната администрация на спортно съоръжение от национален мащаб.
Слушаме Ви.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Тъй като колегата Иглев отсъства – той е в своя избирателен район в Симеоновград, за да помага на неговите избиратели заради наводненията, които бяха там, но от уважение и респект към министъра на спорта и въобще към всички спортни деятели не отложихме въпроса.
Уважаеми господин Министър, в столичните квартали „Надежда”, „Толстой”, „Нови Искър”, ведно с прилежащите села около Нови Искър, „Свобода”, „Връбница”, има едно-единствено спортно съоръжение и то е строено преди около 30-40 години. Това е стадион „Локомотив”. Като цяло седалището на стадиона е на булевард „Рожен” № 23. От срещите ми със спортни деятели и живущи на територията на тези столични квартали – като населението там е повече, както казах, от 200-300 хиляди жители, разбирам, че в последно време има голям интерес от страна на живущите за възраждане на старата спортна слава на Спортен клуб „Локомотив”.
Информиран съм, че над 1300 деца, забележете, са официално картотекирани към Обединени спортни клубове „Локомотив” по различни спортове и че към Футболен клуб „Локомотив София 1929” има картотекирани и спортуват над 400 деца. Отделно от това функционира и спортно училище, в което учат и тренират около 300 деца.
Във връзка с тези мои разговори и срещи се пораждат редица въпроси, които считам, че са от Ваша компетентност и те са: чия е собствеността на стадион „Локомотив” и прилежащите терени; какви са възможностите Обединени спортни клубове „Локомотив” и Футболен клуб „Локомотив София 1929” да получат право на дългогодишно безвъзмездно ползване и стопанисване? Тези мои въпроси са породени от факта, че в поддръжка на база се инвестира при изяснена собственост и всеки един по-сериозен дарител или инвеститор при неизяснено право на собственост отказва да спонсорира спортните клубове.
Въпреки посочените по-горе проблеми аз съм впечатлен от факта, че толкова деца са организирани и спортуват, което е важно за подрастващото поколение, а и то кореспондира с част от Вашата управленска програма на правителството, на което Вие сте член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Министър Кралев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, благодаря Ви за въпроса.
Стадион „Локомотив” и прилежащите му терени, находящи се в град София, булевард „Рожен” № 23, са имоти публична държавна собственост, предоставени за управление на областния управител на област София-град, съгласно Акт за публична държавна собственост № 07-910, от 23 март 2012 г.
В този смисъл, съгласно действащото българско законодателство, всички действия по управление и предоставяне на посочения имот се извършват от областния управител на област София-град. Независимо от субекта, стопанисващ обекта, държавата чрез областните управители, конкретно ведомство или община, Законът за физическото възпитание и спорта и Правилника за прилагането му предвиждат няколко възможности за предоставяне на спортните обекти и съоръжения на спортни организации. Като правило те са възмездни – отдаване под наем, концесия, публично-частно партньорство. Възможност за безвъзмездно предоставяне е уредена в чл. 95 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта, а именно предоставяне за безвъзмездно ползване на лицензирани спортни организации, на хора с увреждания или на спортни клубове, членуващи в тях.
Съществува и възможността по чл. 50, ал. 3 от Закона, съгласно която държавата и общините предоставят безвъзмездно, изцяло или частично за определено време спортни и туристически обекти и съоръжения на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, на висшите училища за реализиране на дейности, свързани с физическо възпитание, спорт и туризъм и за тренировъчна и състезателна дейност на учениците и студентите при условия и по ред, определени от съответните органи.
В този смисъл Обединен спортен клуб „Локомотив” и Футболен клуб „Локомотив – София 1929“, биха могли да получат безвъзмездно за ползване стадион „Локомотив” с прилежащия му терен, в случай че отговарят на посочените по-горе изисквания.
В новия Законопроект, който, знаете, че вече е пуснат за съгласуване между различните министерства, процедурата за отдаване за безвъзмездно ползване за дълъг период от време е изключително детайлно разработена. По него също ясно и точно е упоменато как може да се получи за безвъзмездно ползване този стадион, така че разчитаме на Вашата подкрепа за Закона. Колкото по-бързо той бъде приет от Народното събрание, толкова по-лесно тези процедури ще протекат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Финалът на Вашия отговор беше обнадеждаващ. Той кореспондира и със ситуацията от днешния ден, той е празничен за спорта и за футбола в частност, тъй като знаем, че днес е бенефисът на големия наш футболист Христо Стоичков.
Но когато говорим за едно спортно съоръжение в квартал „Надежда” и за ситуацията, в която се намира Спортен клуб „Локомотив” и Футболен клуб „Локомотив”, господин Министър, ние ясно трябва да си дадем сметка, че държавата трябва да помогне на това дружество, макар че възможностите не са безкрайни. Защото от там са излезли редица легенди на българския спорт, на българския футбол. Това са Атанас Михайлов, Румен Горанов, Бойчо Величков. Изключително радостен е фактът, че вече хиляди деца са картотекирани и играят в Спортен клуб „Локомотив” и във Футболен клуб „Локомотив”, защото давайки си сметка, че те, когато са организирани по този начин, всъщност това е реалната борба и с престъпността, и с наркоманиите, и с други пороци в съвременния свят.
Що се отнася до подкрепата, която Вие очаквате по отношение на новия Законопроект за спорта, който в скоро време предстои да влезе за обсъждане в пленарната зала, аз съм убеден, че когато влезе, Вие ще се обърнете към нас, за да детайлизираме тези неща. Но най-важното, което аз считам от своя гледна точка, е, че трябва да направим така, че всички дружества, всички стопански субекти и хора, занимаващи се с бизнес, да имат настроение, да имат силата, да имат възможността да инвестират в спорта. Защото както казах преди малко, това е и реалната борба с престъпността, това са най-добрите ни посланици, а именно спортистите, така че очакваме да продължим този разговор и да помогнем както на столичните железничари, на Спортен клуб „Локомотив”, така и на всички други състезатели, най-вече на подрастващото поколение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Господин Министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте – имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Хайтов, само искам да напомня, че има нарочна Наредба № 2, по която може да се кандидатства в Министерството на младежта и спорта. При предоставянето на конкретен проект, ние бихме могли да подпомогнем финансово реконструкцията на спортната инфраструктура. Разбира се, нямаме неограничени възможности – запознат сте детайлно с бюджета на Министерството, но до приемането на новия Закон бихме могли да подпомогнем до известна степен реконструирането на част от игрищата там. Така че очакваме проект, по който да се произнесе нашата Комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за процедура, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема (към заместник министър-председателя и министър на образованието Меглена Кунева) – казвам „уважаема госпожо Вицепремиер”, макар че Вие не проявявате уважение към парламента, към парламентарния контрол и точно по този повод вземам процедура по начина на водене.
Има график, по който се води парламентарния контрол. Той е раздаден. Вие сте първа, която трябва да отговаряте. Вие идвате навреме в парламента тук и поставяте председателя в неудобното положение, поради това че имате удоволствието да си говорите с журналистите, което смятате, че Ви е първостепенна задача по време на парламентарен контрол, да не влезете в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, към мен да е процедурата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, към Вас е, господин Председател. Защото Вие не трябваше да правите размествания, а трябваше да извикате госпожа Кунева да влезе тук, което е задължението й по време на парламентарен контрол. Вярно е, че това правителство го неглижира, вярно е, че се крие, вярно е, че министрите ги няма, вярно е, че за тях това е една досадна работа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожа Кунева е в залата, както виждате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, дойде – дойде със закъснение, след като й беше времето да започне да отговаря.
Така че много Ви моля! Като председател на Народното събрание в момента, а ако искате – да предадете и на председателя, който е избран за председател, нека да дисциплинира министрите, защото парламентарният контрол е висшата форма на контрол над изпълнителната власт и това неглижиране е най-малкото обидно за народа, който ни е избрал, а освен всичко друго, не е и възпитано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков – ще си взема бележка.
Декларация от името на парламентарна група – заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
В навечерието сме на най-българския празник – 24 май – Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура, празник, който идва от душата на българския народ.
На този ден ние отдаваме почит и благодарим на българските учители и преподаватели, на учените, на читалищните дейци, на създателите на изкуството и културата, на творците, на всички будители и пазители на словото и на книжовността.
Със създаването на славянската азбука от светите братя Кирил и Методий и с всеотдайната дейност на техните ученици и последователи, през ІХ век, от българската държава и от българите започва историческият път на новата цивилизация. България е в сърцевината на модерна Европа. Средновековна България излъчва културно и книжовно достолепие, наред с най-значимите тогавашни държави на европейския континент. Благодарение на българската азбука, на кирилицата, България е в историята и във времето и винаги ще я има, защото освен нас, на кирилица пишат още 270 милиона души. Това е огромният принос на нашия народ към световната цивилизация. Българската азбука е призната за третата официална азбука в Европейския съюз, а българският език – за един от официалните езици на Европа. Днес е необходима нашата ежедневна грижа за развитието на образованието, науката и културата, за възраждането на духа на България. Това е нашата отговорност пред бъдещето.
Всеизвестен факт е, че най-перспективни инвестиции са тези, вложени в развитието на образованието и на научните изследвания. А в България висшите училища, научните организации и културните институции се борят не само за своето развитие, а за своето оцеляване.
Министър-председателят на Република България често говори за модернизация на страната, но има предвид главно строителството. А истинската модернизация минава през науката и през достъпно, качествено образование. Това може да направи българите конкурентноспособни.
Ние от Парламентарната група „БСП лява България” заявяваме, че вместо намаляване на средствата за образование и наука, нашата алтернатива е да се осигурят достатъчно средства – в размер на не по-малко от 4 % от брутния вътрешен продукт, насочени само към държавните и общински общообразователни и висши училища и университети. Българското образование има доказани традиции и те са най-ценният опит, който държавата трябва да пази и развива.
Отново ще повторим, че реформите, очаквани и реализирани в сферата на образованието, трябваше да станат с консенсус, с истинското участие на обществото. Но в новия Закон за предучилищно и училищно образование Вие, дами и господа управляващи, не приехте нито едно от съществените предложения, направени от опозицията и от представителите на професионалните среди.
Законодателните решения за финансиране на частните училища, за самостоятелно образование, за закриване на помощните училища, за безконтролна автономия, за прехвърляне на отговорностите към общините, без за това да е осигурен необходимия ресурс, носят риск за образованието на българските деца. Разрушава се единството на образователната система. Ще бъде ограничен достъпът до качествено образование за все повече бедни деца. Ние се противопоставяме на това, на опитите Ви да бъде подменен общественият¬ характер на българското образование, да бъдат ограничени възможностите на младите хора да получават и развиват знанията си, независимо от имущественото им състояние и от местоживеенето.
Много въпроси поставя и прилагането на новия Закон. Два месеца преди влизането му в сила на обществото продължават да не са известни голямата част от държавните образователни стандарти, чрез които той ще действа. Буря от обществено недоволство предизвикаха новите учебни програми. Стигна се до „иновативното” решение учениците в първи и пети клас да учат по нови програми, но без нови учебници. Успокояват ни, че учителите ще се справят с това обстоятелство, но никой не се сеща за учениците и не казва дали те ще се справят без учебници. Очакват ни още и още проблеми, и всичките – за сметка на учениците и учителите. Ето защо ние от БСП лява България внесохме Законопроект и настояваме да се отложи влизането в сила на новия Закон с една година, което поне ще намали риска от грешки и тежки последствия за нашата образователна система.
Изключително тревожна е растящата неграмотност и социалното изключване на децата и учениците. Делът на преждевременно напусналите образователната система деца и младежи у нас е 12,9%. Докато в Европейския съюз има устойчива тенденция за намаляване на този показател, у нас след 2011 г. се отчита влошаване. А намаляването на отпадащите от училище е основен индикатор в Стратегия „Европа 2020”. Националната цел – до 2020 г. той да се понижи до 11%, няма да може да бъде постигната реално. Виждаме, че още от сега правителството показва неспособността си и недостиг на воля за постигане на задължителните общоевропейски стандарти. Това проличава и в последователните действия на правителството за „устойчиво” намаление на средствата за образование с по 0,1 % годишно.
Ако на някого изреждането на цифри изглежда дребнаво, ще кажа, че за да осигурят комфорт за себе си, управляващите ще жертват шансовете за развитие на поне 6 – 7 хиляди български деца. Това какъв шанс е за бъдещето на българската нация?!
И през втория си мандат това правителство унижава българските учени със заплати на равнището на минималните, с орязани бюджети за Българска академия на науките и на научните институти. И глътката въздух, която може да даде възможности за развитие на научната общност в България чрез Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” и чрез фонд „Научни изследвания”, катастрофира в бюрокрацията на Министерството на образованието и науката. Обръщаме се към българските учени с призив да пазят достойнството си, постигнатите резултати, да не спират да търсят истината и най-доброто за своята реализация, въпреки срещаните трудности, защото от това зависи прогреса на обществото.
БСП лява България търси и предлага активни решения и в сферата на духовното развитие и културата, защото в българското общество се задълбочава и кризата на духа. 85% от съвременните българи трудно достигат до актуалните, ярки постижения на националната и световната култура – главно поради бедност. Преграден е достъпът до култура и творчество. Ние сме за подобряване на политиката по доходите, за последователно увеличаване на средната работна заплата и в творческите институти. Подкрепяме необходимостта от приемане и въвеждане в изпълнение на Национална стратегия за развитие на изкуствата, на културата и творчеството. Тази стратегия трябва да позволи плавно нарастване на средствата от брутния вътрешен продукт за функция „Култура” в държавния бюджет от 0,6% през 2016 г. на 1% през 2020 г. Това ще осигури както постигане на високи критерии в творческите направления, така и правото на достъп до култура на всеки български гражданин, в това число – и в най-отдалечените места.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние, българите, продължаваме да насищаме с положителна енергия празника на светите братя Кирил и Методий и въздаваме заслужено своето признание на всички, посветили живота си на развитието на нашата култура, образование и наука. Българската социалистическа партия от създаването си преди 125 години до днес осъзнава и цени приноса на будителите на България.
Честит да е празникът на всички, които със словото и българската писменост, със своя труд и творчество продължават делото на Кирил и Методий! Да живее България! Честит празник!” (Ръкопляскания и единични възгласи „Браво!” от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Парламентарният контрол продължава с отговор на един въпрос към министъра на младежта и спорта господин Красен Кралев.
Той ще отговори на въпрос от народния представител Иван Славов относно възможности за осигуряване на финансова подкрепа на регистрираните спортни клубове в кварталите и малките населени места чрез залагане на подобаващи критерии в Наредба № 1 за финансово подпомагане на спортните дейности.
Господин Славов, заповядайте да развиете своя въпрос.
ИВАН СЛАВОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан с приноса на малките спортни клубове и възможностите за финансово подпомагане на тяхната дейност.
Поводът е обстоятелството, че на 6 километра от областния център е разположено село Тополчане – най-голямото населено място в община Сливен. Десетилетия наред със стотици подрастващи по различни видове спорт – борба, самбо, джудо, тук работи уважаваният спортен специалист Тодор Марчев. При него са направили първите си крачки и са постигнали първите си успехи в спорта 37 републикански шампиони по джудо, 4 медалисти от европейски първенства. Тук получават и най-ценните си уроци по спортно майсторство, но и по радост от победите шампионите от Младежката олимпиада в Пекин през 2014 г.: Божидар Андреев – вдигане на тежести, и Бетина Темелкова – джудо.
Въпреки доказаните си възможности в областта на високото спортно майсторство треньорът Марчев и досега избира да се посвещава изключително на масовия спорт, на широките занимания с деца, у които възпитава магичната, добре позната и на Вас любов към спорта и победите в него от ранна възраст. Въпреки безспорно високите успехи в различните първенства регистрираният през 1997 г. и лицензиран Спортен клуб по джудо „Тополчане” осигурява участието на възпитаниците си на различните турнири от националния спортен календар изключително със средства на родителите на децата спортисти.
Като отчитаме огромното значение на ранното системно занимаване с организиран спорт, без да носим излишни илюзии, като си даваме сметка за изключително важните за Вас, уважаеми господин Министър, приоритети в държавната спортна политика, но и като оценяваме високо резултатните Ви усилия за възстановяване основите на успяващ, горд с уникалните си традиции национален спорт, се обръщам към Вас със следния въпрос: какви мерки ще предприемете за справедлива подкрепа с финансови средства на малките квартални и селски лицензирани по Закона за спорта клубове, така че дейността в тях да се развива и привлича все повече и повече млади спортисти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
За отговор – министърът на младежта и спорта.
Господин Кралев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Ежегодно Министерството на младежта и спорта утвърждава програми за финансово подпомагане на спортните клубове, съобразени с основните приоритети и цели от програмата на правителството „Стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г.”
По програмите се финансират дейности на спортни клубове на основание Закона за физическото възпитание и спорта и в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 8 май 2014 г. за финансово подпомагане на спортните дейности от Министерството на младежта и спорта.
Право да кандидатстват по програмите „Развитие на спортните клубове”, „Спорт за децата в свободното време”, „Спорт за децата в риск” и „Спорт за децата в детските градини” имат всички спортни клубове, членове на лицензирани спортни федерации, отговарящи на изискванията на програмата, като няма ограничения и различни изисквания за спортни клубове в големи и в малки населени места.
По Програмата за развитие на спортните клубове през 2015 г. финансово са подпомогнати 882 спортни клуба. Министерството е предоставило средства общо в размер на 6 млн. 735 хил. 559 лв. От финансово подпомогнатите близо 20% са спортни клубове от малките населени места.
В цитирания от Вас клуб „Тополчане” има по-малко картотекирани спортисти, участвали в държавни първенства, от броя на изискуемите по програмата – има картотекирани 8 състезатели, а минималният изискуем брой е 10 картотекирани спортиста. Той е също така от клубовете, на които Българската федерация по джудо не е предоставила оценка за дейността им през 2015 г., заради което той не подлежи на разглеждане и оценяване от Експертната комисия.
Програмата „Спорт за децата в свободното време” е за създаване на условия и възможности за участие на децата в безплатни спортни занимания в свободното им време с оглед подобряване на тяхното здраве и физическата им активност.
През 2015 г. по същата Програма са финансирани 218 спортни клуба. За изпълнение на Програмата Министерството е предоставило средства общо в размер на 1 млн. 27 хил. 780 лв. От финансово подпомогнатите спортни клубове 48, тоест 22%, са от малките населени места по тази Програма, която цитирах.
Програма „Спорт за децата в риск” – 18 спортни клуба. От тях приблизително 12% изпълняват проекти в малките населени места –до 34 хиляди жители.
Програма „Спорт за децата в детските градини” – финансирани са 60 клуба. От тях 19 спортни клуба, приблизително 32% изпълняват проекти по Програмата.
Видно от казаното дотук е, че действащите програми по Наредба № 1 за финансово подпомагане на спортни дейности от Министерството на младежта и спорта осигуряват средства за всички спортни клубове в цялата страна, като се спазват необходимите изисквания за кандидатстване без ограничение в големината на населените места или броя жители.
В съответствие с чл. 18 от Закона за нормативните актове Министерството на младежта и спорта ще разгледа всяко предложение за конкретни текстове, чрез които би се постигнало усъвършенстване на действащата Наредба. Тоест ако имате някакви предложения ние сме готови да ги разгледаме, да подобрим Наредбата, така че наистина средствата да бъдат разпределяни ако може още по-справедливо. Ние сме се старали през цялото време да бъдем обективни, да не делим клубовете в зависимост от броя жители, а в зависимост от резултатите от тяхната дейност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – народният представител Иван Славов. Заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора, който получих, чрез който и любителите на българския спорт също се информират за важни обстоятелства, свързани със стимулирането на отношението към спорта.
Благодаря Ви за това, че в подхода за разработването на Закона за спорта имахме възможност да бъдем Ваши партньори. Разбира се в залата всички ще бъдем такива.
Благодаря за това, че в края на месец октомври миналата година Вие сте актуализирали Наредбата, с която регламентирате условията за финансиране на спортистите в България. Мисля, че в партньорство, в добронамереност и желанието да осигурим подобаващата база на занимаващите се със спорт можем да постигнем заедно още много, в това число и в подкрепа на клубове, за които аз днес поставих въпрос, като този за село Тополчане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Уважаеми господин Министър, имате право на дуплика. Няма да се възползвате.
Благодаря Ви за участието Ви в днешния парламентарен контрол. С това актуалните въпроси към Вас са изчерпани.
Заповядайте за декларация.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Позволете ми от името на Парламентарната група на Политическа Партия ГЕРБ в навечерието на най-хубавия, най-българския празник да се обърна към българското общество, към българските учители, към хората, които работят от сърце в сферата на българската култура.
Уважаеми български учители, всички ние знаем колко благородна и колко високо професионална е Вашата дейност. Обръщаме се към Вас в знак на признателност към всичко, което правите всеки ден в името на бъдещето на България. Обръщаме се към Вас с благодарност за емоцията, за енергията, за труда, за креативността и инициативността на българския учител.
Политическа Партия ГЕРБ и правителството на Политическа Партия ГЕРБ стои плътно зад всяка Ваша дейност и Ваша инициатива. Ние сме хората, които сме готови да подкрепим всяка една добра и благородна кауза в името на това нашите деца да бъдат по-подготвени, по-устойчиви и по-добри граждани на нашата родина.
Уважаеми дейци на културата, този празник е не по-малко светъл и важен за всички Вас, защото само заедно, с добро образование и добре работеща културна дейност в нашата страна ще постигнем резултатите, ще постигнем онова национално самосъзнание, към което се стремим.
Ние – народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ, сме готови да работим във Ваше име и в името и интересите на всички български граждани, но най-вече в името на нашите подрастващи деца.
С уважение към всички Вас и към делото Ви пожелаваме здраве, щастие, късмет, много професионални и творчески успехи и добри условия за реализиране на всички Ваши прекрасни идеи.
Честит празник на цялото българско общество! (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Парламентарният контрол продължава.
На актуални въпроси ще отговори заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси министър на образованието – госпожа Меглена Кунева.
Първият въпрос, на който тя ще отговори, е от народния представител Методи Андреев и той е относно необяснимото забавяне на стартиране на процедурите по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” за периода 2014 – 2020 г.
Заповядайте, господин Андреев.
Докато идвате към трибуната, госпожо Заместник министър председател, информирам Ви, че въпросът под № 5, отправен от народния представител Айхан Етем, е отложен, съгласно правилата на нашия Правилник и в днешния контрол няма да отговаряте на него.
Господин Андреев, имате думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съгласно индикативната годишна програма за 2016 г. за предоставяне на безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” на ръководеното от Вас Министерство има две процедури, които живо интересуват научно-изследователските институти, висшите училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и редица други публични и частни научни организации.
И двете процедури са по Приоритетна ос 1: „Научни изследвания и технологично развитие” и съответно „Изграждане и развитие за центрове за върхови постижения” и „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“. И за двете процедури индикативният период за подаване на проектните предложения е един и същ, като за стартиране на приема е посочена датата 22 февруари 2016 г.
Както се вижда, към сегашния момент тази дата отдавна е просрочена. За краен срок на прием на документите беше посочена датата 22 юли 2016 г. До този момент обаче и за двете процедури все още не е започнало общественото обсъждане на насоките за кандидатстване, както се предвижда по закон. Не се знае засега и кога ще стартира самият прием на документите за кандидатстване.
В тази връзка, госпожо Министър, моето питане към Вас е:
Първо, кога ще бъдат обявени за публично обсъждане насоките за кандидатстване по процедура 1 и 2, съответно за центрове за върхови постижения и за центрове за компетентност?
Второ, кога ще стартира приемът на документи за кандидатстване по цитираните по-горе процедури и какъв ще е крайният срок на този прием?
Трето, каква е причината за реализираното вече забавяне спрямо първоначално обявената дата за прием на документи за кандидатстване по спомената Оперативна програма?
И четвърто, дали управленският орган по цитираната Оперативна програма е получила акредитация? Ако не – кога се очаква да получи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Заповядайте, уважаема госпожо Заместник министър председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Председател, дами и господа народни представители! Преди да започна отговор на актуалния въпрос искам да се обърна вляво към колегите и да кажа, че аз съм тук от 11,00 ч. Съжалявам, че господин Ерменков в момента не е в залата, който отправи призив за идване навреме. Винаги съм тук преди уреченото време за отговор на въпроси. Моля Ви не правете от това проблем, какъвто не съществува. Бих искала да работим във взаимно разбирателство или поне в дух на уважение.
И сега към въпроса на господин Андреев.
Критериите за избор на операция по процедурите за центрове за върхови постижения и центрове за компетентност бяха приети на 22 и 23 октомври 2015 г. от Комитета за наблюдение на Оперативната програма. Бюджетът на обща стойност 350 млн. лв. се предоставя от Европейския фонд за регионално развитие и от национално съфинансиране. Към момента посочените критерии са публикувани. Критериите ги има, господин Андреев, на интернет страницата на Оперативната програма и представляват основа за разработване на документите за кандидатстване по двете процедури, които Вие споменахте за подбор на проекти – „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения” и „Изграждане и развитие на центрове за компетентност”. Самите процедури са в напреднала фаза на подготовка.
Във връзка с въвеждането на новите нормативни изисквания, уреждащи взаимоотношенията и регулациите за държавни помощи – това е много важен елемент в процедурата, се наложи както критериите за избор на операции, така и насоките за кандидатстване по тях, да се съгласуват по-компетентност с Министерство на финансите и с Европейската комисия. Този процес наложи и изискване за допълнително процедурно и технологично време.
Процесът на съгласуване на насоките за кандидатстване по двете процедури с Министерство на финансите и Европейската комисия е във финална фаза и предстои в най-скоро време те да бъдат отворени за кандидатстване.
Необходимо е да се отбележи, че управляващият орган има ангажимент да осигури качеството на оценителния процес. В тази връзка се разработи процедура за обществена поръчка и техническо задание за избор на оценители на проектните предложения, които ще бъдат подадени по двете процедури, и отговарят на световните стандарти за оценяване на научни проекти. Идейните проекти и за двата типа центрове ще се оценяват от независими експерти, избрани с обществена поръчка, в съответствие със Закона за обществените поръчки. Целта е в максимална степен да се ограничи връзката на оценителите с кандидатстващите организации. Такива скандали в миналото е имало.
Предвиждаме да се използва експертизата на Европейската комисия за провеждане на възможно най-обективна селекция на печеливши проекти. Подборът на проектните предложения ще се извършва в рамките на сроковете и условията, предвидени в Закона за управление на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. Сред критериите на оценка са капацитетът на организациите за провеждане на научни изследвания, реалистичността и значимостта на проектите им за развитие.
В периода юни – юли тази година управляващият орган ще проведе широка информационна кампания, на която ще се представят в детайли насоките и начинът за кандидатстване по двете процедури. Въз основа на действаща нормативна уредба се планира договорите с бенефициентите за изпълнение на одобрените проекти и предложения да бъдат подписани в края на 2016 г. и началото на 2017 г., когато следва да стартира и тяхното изпълнение. Последните три месеца беше наваксано закъснението – факт, закъснение имаше, признавам това.
В подготовка на документите за системите Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” към управляващия орган, от страна на националния акредитиращ орган и изпълнителната оценка „Одит на средства от Европейския съюз”, е във финална фаза. Ние имаме одобрение от тях. Това е голяма новина, която обаче не искам да я съобщя преди да приключи напълно процедурата. Планирано е на 2 юни да се проведе и заседание на Комитета за наблюдение, на което ще се обсъдят и приемат критериите за избор на пет нови операции, които ще бъдат отворени за кандидатстване до края на годината. Така че наистина по тази тема очаквайте добри новини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Господин Андреев, заповядайте за реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Министър, все пак въпросът беше зададен преди почти повече от месец и тогава критериите ги нямаше. Знам вече, че са излезли, че ги има – това е така.
Благодаря, че това закъснение е наваксано, защото Вие сама разбирате, че хората, които се занимават професионално с наука, изключително много разчитат на тази възможност, която сега Европейският съюз ни предоставя. При тези мизерни суми, които държавата отпуска във Фонд „Научни изследвания”, и начинът, по който – за съжаление, в миналото се източваха тези пари, действително малкият, мизерен бюджет за висшето образование, това е една възможност, която Европейският съюз дава да компенсираме със създаване на истински научни центрове по компетентност и върхови постижения, които ще могат да дадат възможност на нашите научни кадри да развият науката и тя да стане фактор, действително фактор в Европейския съюз, да можем да имаме уникални научни разработки. Поне университетът, който аз представлявам, има такава амбиция. Благодаря Ви.
Надявам се, че Вие действително ще направите всичко възможно това час по-скоро да стане реалност, защото в действителност хората чакат с нетърпение да започне тази процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Председателстващ, господин Андреев, дами и господа народни представители! Смятам, че Вашата загриженост заслужава Вие да бъдете първите, пред които ще кажа, че на 25 – 26 ще обявим новия етап на Стратегията за развитие на научните изследвания. Това също беше една забравена и забавена тема. Освен това след месеци наред непродуктивни усилия най-сетне успяхме да ги обърнем в продуктивна посока и имаме Правилник за работата на Фонд „Научни изследвания”, който е на страницата на Министерството. Мисля, че с тези няколко неща, за които Ви казвам – за Програмата, за Фонд „Научни изследвания” и за Стратегията за научни изследвания, това са три неща, които, в рамките на 100 дни само, Министерството успя да представи като резултат от много концентрирани усилия.
И още нещо да Ви кажа: много бих искала, и се надявам с Ваша помощ да направим така, че бюджетът и за наука, и за образование да расте и това да е една от основите на съгласието ни.
Господин Андреев, разчитам на Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Следващият въпрос към заместник министър-председател госпожа Кунева е от народния представител Жельо Бойчев относно заповеди, принуждаващи преподаватели и научни работници да напуснат жилищата си в Студентски град,
бл. № 58.
Заповядайте, господин Бойчев, да развиете своя въпрос.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер! Моят въпрос беше провокиран в качеството ми на народен представител от Двадесет и трети избирателен район, в чиято територия се намират висшите учебни заведения, в частност Студентски град и Студентско общежитие с № 58, което е в капитала на „Студентски столове и общежития”, на чието държавно дружество принципал сте Вие.
През месец март тази година главният секретар на Вашето Министерство изпраща заповед до ректорите на висшите учебни заведения и до Българска академия на науките, на чието основание започва процедура по прекратяване на договорите, на база на които научни преподаватели и работници живеят в студентското общежитие бл. № 58.
Искам да Ви припомня, че със заповед на министъра на образованието от 1998 г. Студентско общежитие бл. № 58 е изведено изцяло за нуждите на преподавателския състав на държавните висши учебни заведения и Българската академия на науките и там се настаняват преподаватели и научни работници като може би компенсация, не може би, а като компенсация, знаете, на ниските възнаграждения на научните служители и преподавателите и отчасти в решението на техния жилищен проблем. Основанието да бъдат прекратени договорите за наем, с които те живеят в това общежитие, е навършването на 35 години.
Искам да Ви припомня, госпожо Кунева, че имаме и европейско законодателство, за което съм убеден, че добре познавате, имаме вече и промяна в Закона за висшето образование, в който тези текстове за 35 години бяха премахнати като дискриминационни. Този случай имаше много широк отзвук в медиите, беше обект на редица публикации и предавания.
Моят въпрос към Вас е, какво и какъв ангажимент ще поемете, така че десетки семейства на български преподаватели, български научни работници да не останат буквално на улицата, ако бъдат изпълнени разпоредбите на заповедта на главния секретар на Вашето Министерство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Заповядайте, госпожо Кунева. Три минути за отговор на въпроса на народния представител Жельо Бойчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Така е – през
1998 г., както и Вие казахте, със заповед на тогавашния министър на образованието е определено да се ползва като общежитие бл. № 58. Аз се видях с част от хората, живеещи там.
Със заповед на министъра на образованието през 2004 г. са утвърдени правила за управление и ползване на бл. № 58 за висшите училища в София, Българска академия на науките, Министерството на образованието и науката и „Студентски общежития” ЕАД, в чиито капитал е общежитието.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове в студентските общежития могат да се настаняват лица от научно-преподавателския състав до 35-годишна възраст, както казахте и Вие, но не за повече от пет години. Тоест двете условия са дадени кумулативно. В действащите правила за управление и ползване на бл. № 58 такъв текст липсва. На база предоставени данни „Студентски столове и общежития” ЕАД в Министерство на образованието и науката за настанените в блока лица, съдържащи първоначална дата на настаняване и ЕГН, е видно, че по-голямата част от живеещите в блока са повече от 10 години там и почти всички са на възраст 35 плюс. В последната половин година многократно са провеждани срещи между представители на домовите съвети на бл. № 58, живущите в блока, Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките и „Студентски столове и общежития” ЕАД с цел решаване на належащия проблем. Същевременно в изпълнение заповед на министъра на образованието и науката звеното за вътрешен одит на Министерството на образованието и науката е извършило проверка на „Студентски столове и общежития” ЕАД относно процеса по настаняване на наемателите в бл. 58 за извършените разходи и получените приходи в дружеството при стопанисването на блока за периода 2014 до 30 юни 2015 г.
Проверката е констатирала нередности в действащите правила за управление и ползване на бл. 58 и са отправени препоръки да бъдат предприети действия по промяна правилата за управление и ползване на бл. 58, съгласно изискванията на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, както и да се преразгледа правото на настаняване на лица, живеещи в бл. 58, които следва да бъдат в съответствие с изискванията на Наредбата за ползване на студентски общежития и столове.
През март 2016 г. са изпратени писма до БАН и 13-те висши училища, които настаняват преподаватели в блока, с които ги информираме за препоръките от одитния доклад. Подчертавам, че изискваме информация за предприетите мерки за изпълнение на Наредбата, на които да отговарят настанените в общежитията преподаватели.
Към настоящия момент са получени отговори от БАН и от десет висши училища, които уведомяват, че са предприели необходимите мерки и действия по прекратяване на заповедите за настаняване в бл. 58 на лицата, които не отговарят на изискванията на Наредба за ползване на студентските общежития и столове.
Във връзка с многократно проведените срещи с представители на БАН, висши училища, „Студентски столове и общежития“ ЕАД и тяхното предложение за промяна на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, е предложено в МОН да се сформира работна група, която да обсъди възможността и необходимостта от промяна на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове. Предвижда се в работната група да се включат също представители на БАН, на Съвета на ректорите, на Националното представителство на студентските съвети и МОН.
Същевременно е препоръчано на БАН и висшите училища да изчакат промените в Наредбата преди да предприемат необходимите мерки и действия за спазване на нормативната уредба при настаняване на лица от научно-преподавателския състав в бл. 58, тоест в момента запазваме положението такова каквото е, без напрежение, с надежда да можем да направим едно такова разпределение на общежитията, което да отговаря на духа и буквата на нормативния акт. Все пак има и други, още по-млади хора, които очакват да бъдат настанени там.
Моят главен секретар не е имал никаква друга възможност, освен да изпълни закона, така че продължаваме да работим по тази тема. Засега няма напрежение в бл. 58 и Вие можете да предадете на Вашите избиратели, че правим всичко възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Бойчев, реплика?
Има думата народният представител Жельо Бойчев за реплика към вицепремиера госпожа Кунева.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Кунева. Радвам се, че смисълът на парламентарния контрол отчасти е изпълнен с Вашия публичен ангажимент да прекратите започналата процедура по изнасяне на хората, които живеят в това студентско общежитие.
За съжаление доц. Николай Додов, който беше един от най-активните, не знам дали разбрахте, от този обществен комитет, почина, докато се случат тези събития. Такъв е животът!
Моят въпрос обаче бих искал да бъде погледнат и в по-голяма перспектива, госпожо Кунева. Като човек, работещ и по европейската проблематика, и като човек в качеството Ви на вицепремиер с доста широки възможности нееднократно и Вие, и всички декларираме стратегия за развитие на висшето образование, на науката в България. Знаете, че това няма как да се случи, ако ние не гарантираме един приличен социален статут на преподавателите и научните работници.
Мисля, че държавата от години наред е в дълг към тях и ако тук имаме само един конкретен случай в едно студентското общежитие ми се струва, че държавата трябва да помисли по този въпрос и има механизми, включително и по линия на европейските средства, да направи много сериозна крачка и да покаже един много сериозен ангажимент към хората, които са се отдали на това, за съжаление, в България никак не добре платено занимание. Ако искаме да имаме и конкурентна икономика, ако искаме да имаме и постижения в науката оттук напред, с които да се гордеем, така че разчитаме от Ваша страна да имате инициатива така, че държавата да изгради материална база и такъв тип възможности, в които социалният статут на хората, занимаващи се с научна дейност, с преподаване, да бъде поне прилично задоволен.
Изрично е да Ви казвам, на мен ми е неудобно дори да цитирам, попитах ги хората, когато се срещнах с тях, какви са трудовите им възнаграждения. Предполагам, че Вие ги знаете. Просто неудобно е да кажем, че асистент в БАН взема 440 лв., главен асистент – 505 лв., доцентът, професорът – 700 лв., малко надбавки за стаж. Просто тези хора нямат друг тип перспектива, ако ние ги изхвърлим на улицата и държавата не се ангажира по някакъв начин да им предостави едни по-добри и прилични условия за тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Госпожо Вицепремиер, не желаете дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос, който е зададен от народните представители Явор Хайтов и Петър Славов, относно въвеждането на обучение по обща правна култура в средното образование.
Заповядайте, господин Хайтов, за да развиете въпроса.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, въпреки че сте министър на образованието и науката, Вие сте възпитаник на Юридическия факултет, така че, надявам се, този въпрос е съвсем ясен, съвсем точен и коректен към Вас.
Може би в духа на актуалността на въпросите по-редно беше да дадете отговор за създалата се ситуация около матурите на българските зрелостници, но това вероятно ще бъде по-нататък. Аз съм отправил такова питане, такъв въпрос към Вас.
Сега по същество – уважаема госпожо Заместник министър-председател, все повече и повече български граждани поставят въпроса за важността от въвеждане на образование по обща правна култура в училищното образование.
В рамките на един такъв предмет учениците на достъпен език успешно биха могли да изучават основните права и задължения, които произтичат от Конституцията и международните договори, по които Република България е страна.
Наред с това следва да се усвоят и устоите, и достиженията на съвременната демократична държава, принципът на разделението на властите, върховенството на закона, равенството на всички лица пред законите на страната, гражданският контрол, както и правомощията и задълженията на институциите в държавата.
Въвеждането на подобен предмет в средното образование изглежда особено необходимо в настоящата ситуация на мигрантски натиск, нестабилна геополитическа обстановка и опасност от тероризъм, когато различни крайни групи в обществото дали поради неинформираност или поради злонамереност решават да вземат „закона“ в свои ръце и предприемат самоуправни действия, поставящи под съмнение авторитета на държавата, а едва ли е нужно да се спираме подробно защо подобни действия се явяват изключително опасни.
И моят конкретен въпрос, госпожо Заместник министър-председател, моля да отговорите, и той е: споделяте ли гореизложената теза за необходимост от въвеждането на предмет по обща правна култура в средното образование в рамките на който да се изучават основните граждански и политически права, устоите и принципите на демократичната държава и функциите на институциите? И ако това отношение от Ваша страна е положително, в какви срокове биха могли да се реализират едни такива намерения и една такава подобна инициатива да стане факт и българските средношколци да получат едно достойно и авторитетно образование по право като цяло, а не в един по-късен етап да се запознават с Наказателния кодекс или Наказателнопроцесуалния кодекс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов. Интересен въпрос.
Заповядайте, госпожо Кунева, за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Хайтов, господин Славов! По същество – краткият отговор, разбира се, е „да“. И не само защото съм завършила право, а и защото вярвам, че това е посоката и то не само аз. Вярва го екипът на Министерството с това, което ще Ви кажа след малко ще видите как сме развили тази наша убеденост.
Най-общо обучението, свързано с правната култура, протича в следните насоки: първо – интегрирано в учебните предмети от сферата на обществените науки „Човекът и обществото“, „История и цивилизация“, „Философия“, „География“ и „Икономика“.
Новост в учебните програми е една от големите ценности на новите държавни образователни стандарти, ДОС, както ги наричаме, е въвеждането на самостоятелен задължителен предмет „Гражданско образование“, който ще се изучава в ХІ и ХІІ клас, когато учениците са на прага на пълнолетието и вече имат както достатъчна зрялост, така и практическа необходимост да осъзнават и осмислят ролята си като пълноправни юридически и дееспособни членове на обществото.
Учебното съдържание е организирано около шест големи теми, имащи пряко отношение към общата правна култура: „Гражданите, политиката и демокрацията”, „Граждани – права и отговорности”, „Идентичности и различия в обществото”, „Граждани, властта и държавата”, „Граждани и икономиката”, „България и глобалните проблеми”. В тези теми се разглеждат всички поставени от Вас акценти – основните граждански и политически права, устоите и принципите на съвременната демократична държава, функциите на институциите.
На следващо място, както Вие отбелязвате, новият Закон дава допълнителни възможности за гражданско участие в училищното образование. Наред с това той създава възможност в рамките на разширената подготовка да се изучават учебни предмети, тоест избираеми и факултативни, които да надграждат основите, поставени в общообразователната подготовка, като разглеждат по-подробно въпросните теми и осигуряват по-висока правна култура на учениците, проявили засилен интерес към въпросите на гражданското образование. Разбира се, до каква степен ще се реализират тези възможности, определящи ще бъдат потребностите на учениците и училищната общност.
Освен дотук изброеното, което следва от новия училищен Закон, Министерството на образованието и науката търси допълнителни форми за ефективно разширяване на правната култура на учениците. Прав сте, аз твърдо стоя зад това.
През 2014 г. Министерството и Висшият съдебен съвет е сключило споразумение за сътрудничество, в изпълнение на което съдии, прокурори и следователи провеждат часове в училище и организират посещение на учениците в съда и прокуратурата. Винаги сме отворени и приветстваме предложения за инициативи, които спомагат за постигане на заложената в Закона цел: придобиване на компетентност за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорно гражданско участие.
Ако аз трябва да изнеса такъв урок обаче, ще го започна от гражданското право, защото в момента в който се качи на транспорт детето, заедно с родителите си, вече е в гражданско-правен договор, стига, разбира се, да има карта или да е продупчило билет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на образованието, уважаема госпожо Министър! Аз се радвам наистина, че екипът Ви си дава сметка за важността от въвеждането на подобно образование по обща правна култура. Смисълът на въпроса, който сме задали с колегата Хайтов, е именно такъв – да се разбере, че всъщност устоите на една демокрация, на едно гражданско общество започват от там: да се познават механизмите на работа на една държава, на функциониране на институциите, на основните права на гражданите, на техните права и свободи и на механизмите, разбира се, за тяхното отстояване и защитаване. Наистина предметът, който Вие посочихте – „Гражданско образование”, ми звучи достатъчно широк и всеобхватен, за да може да обхване цялата тази материя.
Тук, ако позволите, като препоръка да Ви подскажа, че може би е добре да се мисли освен за теоретичната рамка на преподаване на това как функционират институциите, как е устроена държавата, да се създаде и чисто практическа насоченост на ежедневието – това, за което и Вие говорихте. Примерът с трамвая безспорно е удачен, но има и много други примери от ежедневието ни, които показват, че правната култура на нашите сънародници не е особено висока и вместо да търсят често разрешаване на спорове, възникнали между тях, по цивилизационен, по правов ред, те, за съжаление, прибягват до доста първични методи на разрешаване на споровете.
Излишно е също така да коментирам, че е хубаво да се познават основни елементи на един договор, дори формата на някои по-специфични договори, примерно, че за да се прехвърли автомобил, е нужна нотариална заверка на подписа и така нататък. Това са все неща, които в практиката, струва ми се, ще са много полезни на учениците, на подрастващите, но, разбира се, останалата част от този предмет – общата рамка, механизмите на демокрацията, на политическия плурализъм, на гражданското общество, начина хората да търсят отчетност от държавата и да изискват от нея да си изпълнява задълженията, е другата страна, която също е много важна. Радвам се, че споменахте, че ще има подобен предмет и ще се работи в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Славов, не дуплика като спор или доизясняване, но темата ми е изключително важна и, бих казала, приятна. Искам само да подскажа и на хората, които ни слушат, и на колегите в залата, че един изключителен резервоар на изясняване какво означават правата е защитата на потребителите. Това е нещо, с което децата се сблъскват от малки. Това са много важни права, през които можеш да разбереш какво представлява договорното право, можеш да разбереш как се решават без конфликт нещата, можеш да търсиш медиация, не непременно всичко да завършва в съда. Тук заради моята колега, министъра на околната среда и водите, можеш да разбереш много повече за това какво означават климатичните промени и как можеш да събираш примерно разделно отпадъците и така нататък. Тоест има изключително много възможности, ако през ежедневието обясняваме на децата колко е важно и колко обогатява, когато знаеш правото.
Впрочем защитата на потребителите е признато за едно от основните човешки права – третата генерация човешки права, в които е и правото на чиста околна среда. Има много какво да се прави.
Ако някой от Вас иска да направи открит урок пред ученици, мисля, че можем да го постигнем. Във Вашите училища, може би.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Следващият въпрос към заместник министър-председателя госпожа Меглена Кунева е от народния представител Станислав Станилов относно изваждането на стихотворението „Арменци” от учебната програма по литература.
Заповядайте, господин професор, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми председатели на Народното събрание, колеги! Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане работните варианти на новите учебни програми. Разбираемо е, че общественият интерес е насочен към тези предмети, които формират национална идентичност и културен светоглед.
С особена тревога се посреща отсъствието на знаковото произведение „Арменци” от програмата за X клас. Отпадането на стихотворението бе потвърдено в медиите от заместник-министър Диян Стаматов. В учебното съдържание Пейо Яворов е представен само с произведенията „Обичам те”, „Маска” и „Две хубави очи”. Малко абсурдно звучи поставената образователна цел, учениците да могат да придобият знанията и уменията да „различават светогледни идеи, характерни за българската култура през периода между двете световни войни”, като съпоставят посочените три произведения с други творби на поета, като „На нивата”, „Арменци” и „Стон”. Не знам как могат да се съпоставят творби, които се изучават, с такива, които не се изучават?!
Под булото на благовидна мотивация „Арменци” се изхвърля от учебната програма. Не може да се оправдавате с грешка и неразбиране. Това според мен е поредната атака срещу произведението, след проектите за учебни програми от 2002 и 2013 г.
Още през 2002 г. български интелектуалци напомниха, че на Балканите няма по-толерантен народ от българския именно защото литературата го е възпитавала в голяма степен и чрез „Арменци”. Отпадането на стихотворението противоречи и на Решението на Народното събрание от 24 април 2015 г. за възпоменание на жертвите на масовото изтребление на арменците в Османската империя.
Изглежда в Министерството на образованието и науката продължават да работят хора, които служат на небългарски интереси – интересите на новия османизъм.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете, за да прекратите насаждането на този неоосманизъм чрез учебните програми, разработвани в Министерството на образованието и науката? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, най-напред да Ви кажа с необходимата доза спокойствие, но и силна категоричност, че отказвам да приема от трибуната на Народното събрание да се правят твърдения, че в Министерството на образованието и науката работят хора, които обслужват интереси, различни от българските. Подобни внушения са напълно неоснователни и несъвместими с добрия тон на диалога между институциите.
По същество, на въпроса Ви държа да направя няколко много важни уточнения, да внеса яснота по темата.
Първо, искам да обърна внимание, че това са все още работни варианти на учебните програми и те по никакъв начин не са окончателни. Нещо повече – дори не са на обществено обсъждане, както Вие твърдите. Общественото обсъждане на програмите за IV и X клас започва през месец януари 2018 г., проф. Станилов, а сега сме 2016 г. Има достатъчно време и възможности да бъдат чути и взети предвид различни позиции по въпроса, в това число отчитаме и Вашето мнение.
На следващо място държа да подчертая, че стихотворението „Арменци” не отпада от учебната програма, както самият Вие отбелязахте във въпроса си. Творбата присъства в работния вариант на учебния план. Нов е начинът, по който ще се изучава не само конкретното произведение, а литературата изобщо.
С няколко думи искам да опиша общата рамка, ако мога да привлека Вашето внимание, проф. Станилов. Учебното съдържание в програмите по литература е разположено в две равностойни по значимост, но различни по функции колони – представете си го визуално.
В лявата колона са вписани литературните произведения, посредством работата върху които се постигат специфични литературни компетентности от държавния образователен стандарт, а в дясната колона – произведенията, работата върху които гарантира постигането на социокултурните компетентности. Тоест в едната страна можем да говорим за метафора и да изучаваме стихотворението заради метафората, а в другата страна, където е стихотворението „Арменци” – за социокултурните компетентности, например.
Това се налага най-вече, защото в учебния предмет „Български език и литература” към литературата не се подхожда чисто литературоведчески. Литературата в училище се разглежда не само като естетически феномен – само и единствено като вид изкуство. Литературата в учебните занятия предлага и поведенчески модели, ценностни нагласи, човешки взаимоотношения. Именно, наблюдавана през тази призма, литературата дава възможност да се изграждат продуктивни и междупредметни връзки с историята, да се постигат цели, отнасящи се до граждански компетентности, да се овладяват комуникативни умения. Накратко, в училище към литературата се подхожда като към човекознание.
Накрая искам да кажа и някои неща за общата логика на новите учебни програми, ако ми стигне времето.
Възприели сме подхода за намаляване броя на изучаваните литературни произведения за сметка на по-продължителното им и задълбочено разглеждане с цел да бъдат осмислени по-пълноценно от учениците и да бъдат постигнати по-ефективно заложените в стандартите и учебните програми образователни резултати. Българската художествена литература изобилства от множество творби с безспорна естетическа и философска стойност, но не трябва да забравяме, че учебните часове все пак са ограничен бой и едва ли е полезно за ученици препускането през голям брой литературни произведения, без да има нужното време за вникване в дълбочина. В последна сметка, доброто съвременно образование трябва да гарантира не само усвояване на знания, но и придобиване на умения.
Другият изключително съществен нов елемент от философията на учебните програми се основава на разбирането, че в центъра на образователния процес е учителят. Именно затова идва и предоставянето на по-голяма оперативна самостоятелност на учителите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Те са способни да изберат допълнителни текстове, преценявайки конкретните потребности, интереси и възможности на учениците.
Стихотворението „Арменци” е обичано от поколения български учители и съм сигурна, че ще достигне и до това поколение ученици в училищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Заповядайте за реплика, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаемо госпожо Министър, добрият тон, за който споменахте, изисква да се говори истината пред Народното събрание и пред камерите, чрез които нашите избиратели ни следят, пред Вас като Вицепремиер, пред господин Председателя на Народното събрание и пред колегите. Затова искам да кажа следното, в рамките на добрия тон.
Това, което ми казахте, в известен смисъл удовлетворява, но това, което са Ви написали по този усукан начин и обяснението какво е литература и как трябва да се изучава, аз много добре знам. Имам и литературно образование, освен историческо, но това няма значение.
Вие казвате, че това не е поставено на обществено обсъждане. Всичко, което е качено на сайта, е достъпно за широките кръгове от българската общественост и е вече поставено на обществено обсъждане и затова учители ми сигнализират за този факт. Не мога да следя всички промени, които стават с учебниците и всички предложения. Това е по сигнал на мои избиратели, които работят като учители, и то от двата ми избирателни района.
Тези първи три стихотворения – „Обичам те”, „Маска” и „Две хубави очи”, поставени срещу „На нивата”, „Арменци” и „Стон” с две различни плоскости, по два различни начина, не ме удовлетворяват, тъй като някак си едните имат първенствуващо положение, а другите – не. Интересното е, че тези, които имат първенствуващо положение – става дума за „Обичам те”, „Маска” и „Две хубави очи”, са по-слаби като художествени изрази, като постижения и внушение отколкото останалите две. Чудя се даже къде е изчезнала „Градушка” на Яворов, която е най-, така да се каже, красноречива, но няма значение. Няма защо да говорим за конкретности. Фактът, че учители сигнализират за „Арменци” е много показателен.
Уважаема госпожо Министър, „Арменци” в българската литература е икона, която не бива да се докосва, а не само да се сваля от стената. Има сакрално пространство на нацията. Несъмнено поставянето под въпрос обслужва точно тази политика, за която казах и което изглежда малко Ви обидих.
Още нещо най-накрая, пак ще бъде в рамките на добрия тон. Десет години следя Министерството на културата как се отнася към промените в учебниците. Смея да твърдя, че там има група, която работи срещу интересите на българския народ... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам, че господин Председател.
Смея да твърдя, че там има хора, които обслужват една политическа сила в България, която непременно иска да демитологизира българската история. Тази демитологизация е във философията на неолибериализма – говорил съм от тази трибуна много пъти. Миналият път Ви казах, че сте либертарианка, Вие казахте: „Не съм, професоре”. Добре, съгласен съм, докажете го! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Госпожо Кунева, вероятно ще искате дуплика? Не.
Благодаря Ви.
Тъй като народният представител Айхан Ахмед Етем е отложил своя въпрос към вицепремиера госпожа Кунева, с това въпросите към нея приключиха, за което й благодаря за участието в парламентарния контрол.
Пожелавам Ви приятна работа!
Преминаваме към три въпроса към министъра на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.
Първият въпрос е от народния представител Настимир Ананиев относно наличието на хербицида „Глифозат” в българските води и оценка за влиянието му върху околната среда.
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! След резултатите от първото по рода си изследване за присъствие на хербицида „Глифозат” в човешките тела се оказва, че освен широкото му приложение в земеделието хербицидът е силно разпространен и в човешките тела. Глифозатът е сред най-разпространените хербициди по света, употребяван е от земеделци и малки градинари.
Според последните проучвания, е притеснително влиянието на глифозата върху здравето на хората и околната среда. В България един от десет българи имат наличие на глифозат в тялото си, без да знаем всъщност от къде точно попада той там. В тази връзка са и моите три въпроса към госпожа Министърката:
Първият въпрос е: извършени ли са проверки от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за присъствието на хербицида „Глифозат” във водите в България?
Втория, съществува ли постоянен контролен механизъм, който да следи количествата „Глифозат” във водите в България?
Трето, направена ли е оценка от МОСВ за влиянието на глифозата върху околната среда в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Ананиев.
Заповядайте за отговор на поставения въпрос, госпожо Василева.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, в отговор на Вашия въпрос относно наличието на хербицида „Глифозат” в българските води и оценка на влиянието му върху околната среда Ви предоставям следната информация.
Съгласно Регламент 1107 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, активното вещество „Глифозат” се счита за одобрено за употреба в продукти за растителна защита. След влизане в сила на Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита в Закона за защита на растенията са заложени изискванията и условията за неговото прилагане. Компетентен орган в Република България по разрешаването, пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита е Българската агенция по безопасност на храните. Цялостна оценка на поведението в околната среда на активните вещества и на продуктите за растителна защита е в компетенцията на Българската агенция по безопасност на храните.
Що се отнася до компетенцията на Министерството на околната среда и водите, съдържанието на „Глифозат” във води не е нормирано в български и европейски документи. Съгласно Рамковата директива за водите и Директивата за определяне на стандарти за качеството на околната среда в областта на политиката за водите, хербицидът „Глифозат” не е включен в списъците за приоритетни вещества и листи за наблюдение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, госпожо Министър.
Господин Ананиев, заповядайте за реплика.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Министър, от 2013 г. има един Доклад на Световната здравна организация, която много конкретно разглежда проблемът с този хербицид и мисля, че трябва да бъде вкаран в този списък, за който казвате. Ще Ви дам пример: преди няколко месеца в Германия този хербицид беше открит в десет вида бира.
Имайки предвид, че в 10% от населението в България – не говоря за Европа, там даже мисля, че този процент е 18, този хербицид е открит в телата или по-точно в урината на хората, трябва да се види по какъв начин да се подходи към този проблем, защото мисля, че наистина това е проблем.
Зададох същият въпрос не само на Вас, но и на министър Танева от Министерството на земеделието и храните, и на господин Москов от Министерството на здравеопазването, защото мисля, че и трите министерства по някакъв начин трябва да подходят заедно към този проблем. Надявам се да го направите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, дуплика? Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос, който от народните представители Иван Валентинов Иванов и Манол Генов относно закриване и рекултивация на общинските депа за битови отпадъци.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, нашият въпрос е относно закриване и рекултивация на закрити вече депа, бивши сметища за битови отпадъци на територията на страната. Във връзка с провежданата от Европейския съюз политика по закриване и рекултивация на общински депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания, моля да ни отговорите: колко общински депа за битови отпадъци към настоящия момент подлежат на рекултивация? Каква сума е необходима за тази дейност и какви източници предвиждате за набавянето им извън европейските средства? Има ли наложени санкции от Европейската комисия за забавяне на цитираните от нас дейности и ако има, в какъв размер е тя? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Генов и Иванов! През 2012 г. Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу страната ни вследствие на експлоатацията на 124 депа за неопасни битови отпадъци, които не отговарят на изискванията на Директива 31 от
1999 г., за депониране на отпадъците.
На 16 юли 2015 г. Съдът на Европейския съюз постанови решението си по делото срещу България за неизпълнение на Директивата относно депонирането на отпадъците. До 16 юли 2009 г. страната ни трябваше да прекрати експлоатацията на старите общински депа, неотговарящи на изискванията на европейското законодателство. Това, което следва да се отбележи, е, че това първо съдебно решение не предвижда финансови санкции. В този смисъл няма финансови задължения на държавата, произтичащи от това решение. Това признава, че страната не е изпълнила свои ангажименти и я задължава да приеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда. В случай, че държава членка не отстрани нарушението на правото на Европейския съюз, Съдът отново по инициатива на Европейската комисия, може да осъди държавата членка и да й наложи финансова санкция.
В резултат от инвестициите, които бяха направени през последните години – знаете, че по Оперативна програма „Околна среда” бяха инвестирани близо 780 млн. лв. в изграждането на 18 регионални системи на територията на страната, които обхващат 104 общини, обслужват население с близо четири милиона жители, както и произтичащите от това действия по закриване на стари, нерегламентирани, несъответстващи на изискванията на екологичното законодателства депа. Към момента наказателната процедура беше замразена от страна на Европейската комисия. След докладване от страна на Министерството на околната среда и водите за мерките и действията, които са предприети за закриване на сметищата, Министерството успя да убеди Европейската комисия, че има основание за замразяване на процедурата.
Министерството подпомага общините в усилията им да се изградят всички регионални системи и да се предотврати завеждането на второ дело. Само през миналата година, в резултат от въведените в експлоатация регионални системи, се прекрати експлоатацията на над 40 общински депа.
През месец януари 2013 г. между Министерството на околната среда и водите и ПУДООС се подписа договор за безвъзмездна финансова помощ за проекта: Изпълнение на дейности по закриване и рекултивиране на общински депа за битови отпадъци на територията на страната, които не отговарят на нормативните изисквания – на стойност 97,6 млн. лв., от които 83 милиона от Европейския фонд за регионално развитие на Съюза.
В рамките на този Проект беше изпълнена техническата рекултивация на 36 общински депа. През месец март 2016 г. Управителният съвет на ПУДООС прие решение да бъдат осигурени допълни средства по ПУДООС на обща стойност в размер на 12,6 милиона за продължаване изпълнението на проектите до окончателно завършване на биологичните рекултивации и закриването и рекултивирането на още четири депа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В настоящия програмен период не се предвижда със средства от европейските фондове да се финансират проекти за рекултивация на общинските депа.
Това, което мога да кажа в краткото време, с което разполагам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето свърши.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: …е, че се стремим да заделяме национални средства, за да подпомагаме усилията на общините.
Както казах, наказателната процедура не е свързана и предмет на наказателната процедура не е рекултивацията, а закриването на депата. Ние подпомагаме общините, които трябва да се справят с този проблем. Ще осигурим поетапно финансиране с възможностите и наличните средства от ПУДООС и въпроса за оставащите депа – това са 110 на брой, необходимите средства съгласно изчисленията, които са направени, са от порядъка на 180 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Благодаря за така изчерпателния отговор, но все пак остават няколко въпроса, които е хубаво да бъдат уточнени. Ако имате възможност и сте подготвена за днес, а и предполагам, че с тази информация, която чухме, може би сте подготвена.
Хубаво е, че наказателната процедура е замразена, но бихме искали да чуем Вашите аргументи, с които сте кандидатствали и сте изискали от Европейската комисия и от Съда, за да бъде замразена процедурата. Какви са изобщо условията, при които това се е случило?
Също така това, което научихме, че 110 депа все още предстоят да бъдат закрити и тази сума от 180 млн. лв., която трябва да се инвестира: в какъв срок ще стане това нещо, дали са предвидени в държавния бюджет?
Ще се спазят ли сроковете, които евентуално Вие сте договорили или поставили като условие?
Защото аз съм убеден, че рано или късно тази процедура ще бъде възобновена, ако, разбира се, не влезем в сроковете, които са ни поставени. Практиката на Комисията, а и на Съда е да има изисквания, които поставят страните и те да бъдат следени дали се спазват.
В крайна сметка от това нещо страдат както българската държава, българският бюджет със санкции, които евентуално биха били наложени, така и българските общини. Защото самата политика по третиране на отпадъците, която е общоевропейска, трябва да бъде стриктно спазвана и от българската страна. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Наистина голяма част и от представителите на местната власт, кметовете са в неведение. Понеже няма поименен списък, може би на следващ контрол ще поискаме списък на тези, които подлежат на рекултивация, но не са наясно какво предстои и какво ще направят, по какъв ред ще получат средствата. Виждаме, че на този етап ги отпускате през ПУДООС, но все пак е хубаво да знаем дали действително тези средства са предвидени в бюджета и по какъв ред. Защото, така или иначе, валят сигнали и има отговор на министър Дончев, че поради закъснение и неизпълнение на различни проекти от стария програмен период, държавния бюджет ще трябва да отдели над 400 млн. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това е в писмен отговор на министър Дончев. Дали това нещо няма да навреди на цялата фискална политика на държавата? Благодаря.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, господин Генов! Наказателната процедура е свързана с това, че България не е предприела действия да изведе от експлоатация старите общински сметища. Поради тази причина това, което държавата се е ангажирала, е да изгради регионалните системи, съответстващи на екологичното законодателство и съблюдаващо всички изисквания за това да не се допуска замърсяване на води, почви и въздух.
Това, което не е направено в сроковете, е да се изградят регионалните системи, съответно да се извадят от експлоатация депата, които са използвани междувременно.
Какво сме докладвали на Комисията и какви са аргументите, за които Комисията прие за замразяване на процедурата? Това е напредъкът по отношение на изграждането на регионалните системи, напредъкът по отношение на подпомагането на изграждането на тези системи, които не можаха да получат финансиране от Оперативна програма „Околна среда” заради забавяния от страна на общините.
Предстои да бъдат изградени системите в регионите в Пазарджик, Благоевград, Дупница, Провадия и Бяла – Русенско, за което оказваме подкрепа на общините, методическа помощ и финансов ресурс, за да се справят с тази задача. Паралелно с това подпомагаме общините и чрез осигуряването на нови 563 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда” за изграждане на системите с всички изискуеми елементи за намаляване на количествата депонирани отпадъци.
Що се отнася до финансовите ресурси, както коментирахме чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, се осигуряват средства, но частично, постъпателно, поетапно, защото ресурсът, който е необходим, е голям. Общините са наясно с икономическия механизъм, заложен в Закона за управление на отпадъците (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), произтичащ от чл. 60 от Закона, съгласно който е необходимо да бъдат заделяни отчисления за целите на рекултивация на съоръженията, свързани с третиране на отпадъците. Тези средства също могат да бъдат използвани за тази цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Следващият въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева отново е от Манол Трифонов Генов относно последващ контрол от страна на РИОСВ – град Пловдив, за депониране на строителни отпадъци на нерегламентирано сметище в село Първенец, община Родопи, област Пловдив.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателствщ, уважаеми госпожи министри!
Моят въпрос е относно последващия контрол от страна на Регионална инспекция за опазване на околната страна – град Пловдив, за депонирането на строителни отпадъци на нерегламентираното сметище в село Първенец, община Родопи, област Пловдив.
Уважаема госпожо Министър, на парламентарен контрол преди известно време Ви зададох въпрос относно продължаващата нерегламентирана експлоатация на сметище за строителни отпадъци край село Първенец, община Родопи. В моята реплика тогава заявих, че ще следя за изпълнението на това, което обещахте от тази трибуна тогава, а именно, че още по-стриктно от мен ще се интересувате от развитието на казуса, защото Ваш безспорен приоритет е извършване на превантивен, текущ и последващ контрол и че нарушаването на законодателството се санкционира.
Ето защо искам да знам какви действия са извършени от страна на РИОСВ – град Пловдив, в посока на дадените от Вас обещания? Има ли издадено наказателно постановление с определена имуществена санкция? Извършена ли е проверка в определения от предписанията срок? Изпълнени ли са тези предписания? Ако не са спазени сроковете, какви принудителни административни мерки са предприети? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Генов.
Заповядайте за отговор на поставения въпрос, госпожо Василева.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, в предходния ми отговор към Вас Ви уверих, че Министерството на околната среда и водите, респективно Регионалната инспекция по околната среда и водите – град Пловдив, ще продължи да осъществява последващ контрол и ще следи за изпълнението на предписанието, издадено на 31 март 2016 г., към изпълнителния директор на „СО-спектър” ЕАД, оператор на площадката за извършване на дейностите по третиране на строителни отпадъци в поземлен имот – публична общинска собственост, в местност „Чакъла”, село Първенец, община Родопи.
В тази връзка Ви информирам за следното. На 9 май 2016 г. от експерти на Регионалната инспекция по околна среда и води – град Пловдив, е извършена последваща проверка на място, на площадката за строителни отпадъци. Констатирано е, че предписанието е изпълнено. Всички отпадъци, различни от разрешените в издадения от РИОСВ – Пловдив регистрационен документ, са почистени и предадени на фирма „Мит и Ко” ЕООД. По време на проверката са представени кантарни бележки, съгласно които в периода 24 април – 3 май 2016 г., отпадъците са извозвани и депонирани на регионално депо за неопасни отпадъци в общините Карлово и Хисар.
Във връзка с констатираното при предходната проверка нарушение – приемане и съхраняване на отпадъци с кодове, различни от тези в издадения на дружеството регистрационен документ, на изпълнителния директор на „СО спектър” ЕАД – село Първенец, е съставен акт и е издадено наказателно постановление в размер на 7000 лв.
В заключение бих искала да Ви уверя, че РИОСВ – Пловдив ще продължи да осъществява ефективен контрол на дейността на дружеството в „СО-спектър” ЕАД за стриктно спазване на разпоредбите на Закона за управление на отпадъците при извършване на дейности по третиране на строителни отпадъци на площадката в село Първенец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Министър.
Господин Генов, заповядайте за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, от Вашия отговор виждам, че достатъчно добре са замазани нещата при проверката, която е осъществена от Вашите подопечни служители на Регионалната инспекция.
Най-интересното е, че това сметище още продължава да функционира. Алибито му за преработка на строителни отпадъци, издадено с регистрацията – когато Вашите служители са отишли и са направили проверка, за да направят тази регистрация и когато са разрешени дейности за преработка на строителни отпадъци, имало ли е въобще някога на това сметище мобилна или стационарна инсталация за преработка на отпадъци? Защото именно алибито за работа на това сметище е тази регистрация. Уверявам Ви, че там никога не е имало такава установка.
Миналия път казах, че подробен устройствен план също няма. Сега е много интересно – те са закарали някъде тези отпадъци и взели кантарни бележки. Там месеци наред да се извозва това, което е депонирано, няма да им стигне времето. Така че за мен просто пред Вас за замазали нещата, а действителността е съвсем друга. Ако имате добра воля, аз мога да Ви поканя на място, заедно да видим или изпратете при последваща проверка Ваши експерти от „Отпадъци” на Министерството, съвместно с тях, да се уверят за реалното състояние на нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Генов.
Госпожо Министър – дуплика.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на господин Генов за ангажираността. Благодаря, че подкрепяте усилията на Министерството на околната среда и водите, на целия ни екип да упражняваме строг и ефективен контрол.
В тази връзка, разбира се, че приемам предложението. Така или иначе последващ контрол се извършва – при последваща проверка, която бъде организирана, да бъдат излъчени представители на Министерството на околната среда и водите. Ще поканим и Вас, за да се запознаете с резултатите от работата по упражняването на контрола. Както стана ясно, издадено е наказателно постановление, санкциониран е нарушителят за допуснатите нарушения. Към настоящия момент е установено, че не се депонират други отпадъци, различни от включените в разрешителния регистрационен документ, така че се надявам наистина съвместните ни усилия да доведат до още по-стриктен контрол. Благодаря още веднъж за Вашата ангажираност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Василева – това беше последният въпрос към Вас. Пожелавам Ви приятна работа!
Преминаваме към два въпроса към министъра на правосъдието госпожа Екатерина Захариева. Първият въпрос, на който тя ще отговори, е от народния представител Вили Лилков относно дейността на Министерството на правосъдието в областта на пенитенциарното дело, общото ръководство, планиране и контрол върху дейността по изтърпяване на наказанията.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Каракачанов.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос към госпожа Захариева се отнася до политиката на Министерство на правосъдието в областта на общо ръководство, планиране и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията.
Всъщност въпросите ми са четири на брой, свързани с основния въпрос.
На първо място, съществува ли отчет – говоря за писмен документ, за изпълнение на Стратегия за развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009 – 2015 г. и План за действие за изпълнение на Стратегията?
Второ, кои от планираните цели са постигнати и какви са конкретните резултати? В каква степен са изпълнени Стратегията и Планът за действие?
Трето, има ли намерения Министерство на правосъдието да предложи промяна в нормативната уредба за ограничаване на рецидивизма сред лишените от свобода и ако има – какви са те?
И последно, Министерство на правосъдието смята ли да предложи да се създадат центрове за бивши затворници, в които да се предлагат програми за ресоциализация, престой и трудова заетост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Лилков.
Госпожо Захариева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, Стратегията за развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009 – 2015 г. и Планът за действие за изпълнението й са приети с Решение на Министерския съвет от 2008 г. Стратегическият документ е предвиждал през следващите няколко години изграждането, модернизирането, разширяването на материалната база на затворите и пробационната система на територията на цялата страна, както и проектиране и инженеринг, тост строителство на пет нови затвора в София, Варна, Плевен, Велико Търново и Хасково. В документа е записано, че за осъществяване на целите и приоритетите, заложени в Стратегията, не се изискват допълнителни средства. Сами разбирате, че това е абсолютно неоснователно: при положение че се предвижда изграждането на пет нови затвора без предвиждане на ресурси и източници как да се финансира то, е мъртвороден план.
В резултат на последващата финансова и икономическа криза от 2008 – 2009 г. Стратегията и планът за нейното изпълнение реално не са стартирали. Поради това не е правен и отчет за тяхното изпълнение през тези години. Нещо повече, капиталовите разходи на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” не само че не са увеличили, не са предвидени средства през следващите години за изпълнение на Стратегията, но са намалели с повече от 8 пъти – от 11,5 млн. лв. за 2009 г. са редуцирани на 1,3 млн. лв. Оттогава досега размерът на увеличението е до 1 млн. 650 хил. за 2016 г.
Макар и формално да не са изпълнявани конкретни цели точно по тази Стратегия, от Министерството са търсени други източници за осигуряване и за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Знаете, че това не е само имиджов проблем на България. Стигнало се е до там, че години наред са правени препоръки от Съвета на Европа и от Европейския съд по правата на човека, докато се стигне до пилотно решение, което сме длъжни да изпълним до края на тази година или поне да предложим план. Ние сме предложили такъв и той е много високо оценен.
За подобряване на условията в местата за лишаване от свобода от началото на 2015 г. са извършени множество ремонти както с бюджетни средства, така и с помощта на външни донори – това е Норвежкият финансов механизъм. Ремонтирани са 7 затвора и затворнически общежития към тях, един арест и учебен център за служителите в град Плевен. В края на 2015 г. открихме изцяло ремонтиран корпус на затвора в Стара Загора. В края на месец юли тази година предстои да открием ново затворническо общежитие в град Дебелт.
По този начин – без строителството на нови затвори и огромните финансови средства, които се изискват, а знаете, че през годините е трудно да се осигурят, ще се изпълнят минималните изисквания за четири квадратни метра, наличието на санитарни възли и нашите места за лишаване от свобода ще отговарят на изискванията на Съвета на Европа и на другите организации.
Предвидено е и тази година вече текат обществени поръчки... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Доста са въпросите, затова моля да продължа малко по-дълго от необходимото време, за което се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Имате право и на дуплика.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: ...и за останалите три затвора, които все още не отговарят на изискванията за санитарни възли. Осигурени са пари от бюджета.
По отношение на другите Ви въпроси. В началото на месец юни ще внесем в Министерския съвет ново изменение на Закона за изпълнение на наказанията. Знаете, че едно изменение мина. Благодаря на народните представители, че го подкрепиха. Новите изменения са свързани с пилотното решение, с подобряване на проблемите, свързани с пренаселеността и лошите условия. В момента този Законопроект е на обществено обсъждане и получава редица становища.
Наред с това сме предоставили възможност за повишаване и насърчаване на образованието на лишените от свобода. Нека да сме честни. Достатъчно тежки са наказанията за рецидив. Достатъчно мерки по отношение на Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс се вземат. Без ресоциализация, превъзпитание, образование и създаване на трудови навици, особено у рецидивистите, колкото и да повишаваме наказанията, няма да решим този проблем. Това е изключително съществен въпрос.
Влезли сме също и в разговори с Министерството на труда и социалната политика и водим изключително интензивни разговори с Министерството на вътрешните работи за създаване на Програма за ресоциализация и за създаване на работни условия в местата за лишаване от свобода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря. В дупликата ще можете да допълните.
Господин Лилков – право на реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Министър, за откровения и точен отговор, тъй като той дава ясна представа за това какво е състоянието на изпълнението на Стратегията и на Плана за нейното изпълнение.
Ще си позволя да направя едно обобщение, което не направих при изложението си, но Вашите думи ми дават основание. От 2008 г. реално по този въпрос е направено много, малко малко, да не кажа нищо, освен ремонтите, за които казахте.
Искам да напомня и още нещо. Може би през 2009 или 2010 г. започват констатациите, че Стратегията не е реалистична. Националният превантивен механизъм също е констатирал това.
Очаквам да внесете реалистичен план – казахте месец юни. Ще го очаквам с интерес. Ще получите пълна подкрепа поне от мен и моите колеги.
Трябва обаче да се концентрираме върху последните два въпроса, които зададох и на които отговорихте, а именно ресоциализацията и създаването на условия за избягване на рецидивизма и възпитание на хората, преминали през тези места за изтърпяване на наказанията.
Благодаря Ви още веднъж. Ще очаквам да внесете Вашите предложения през месец юни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Госпожо Министър, сега имате две минути по Правилник, така че може да довършите изложението си.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Напълно сте прав. 2008 г. е нереалистична приетата Стратегия. На всичко отгоре – без източници за финансиране. Петте нови затвора са нереалистични, би казала и ненужни! Дори да беше реалистично нещо, дори да бяха предвидени средства, това щяха да са пари, хвърлени на вятъра, при положение че с много по-малко средства, с ремонтиране на съществуващите места за лишаване от свобода може да се постигнат тези цели. Няма смисъл да хвърляме пари на вятъра.
Планът е приет в края на миналата година и в началото на тази. Може би трябва да го популяризираме. Ако искате, ще Ви го изпратя писмено, за да видите какво сме приели с Норвежкия механизъм. В разговори сме за новия период. Много добре работим. Те са доволни от това, което върши Министерството на правосъдието със съществуващите бюджетни средства. Предвиждаме още средства по Норвежкия финансов механизъм. Ще Ви изпратим този план.
Ще внесем изменения в Закона, защото в пилотното решение се налагат изменения на Закона. Като отношение, като олегчение те не са толкова свързани с финансирането. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Следващият въпрос към министъра на правосъдието е от народния представител Явор Хайтов относно възможност за злоупотреба с информация от Търговския регистър.
Господин Хайтов, заповядайте да развиете въпроса.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колегите от ляво се шегуваха, че днес така се случи, че моите въпроси са особено към дамите, представителки в Министерския съвет, но по същество моят въпрос е относно възможността за злоупотреби с информация в Търговския регистър и аз считам, че това е част от прословутата съдебна реформа, а не е тайна, че много търговски субекти и граждани се оплакват от факта, че се крадат цели търговски дружества.
Уважаема госпожо Министър, ръководството на Агенцията по вписвания не спазва становище на Комисията за защита на личните данни и то е с регистрационен № П-386 от 2015 г. Всеки, който търси начин да се обогати незаконно и за целта ползва информационни технологии чрез така наречените „отворени данни” на Търговския регистър, много лесно може да извърши „кражба на фирми”, а оттам и кражба на имоти и дори използване на банкови сметки. Файловете съдържат цялата информация за движението по делата на търговците, като за сканираните изображения са представени имената на файловете.
Самото изтегляне на сканираните документи от Търговския регистър е изключително лесно, стига да се разполага с квалифициран електронен подпис или безплатен цифров сертификат, който се издава от Агенцията по вписванията. Почти всеки компютърен специалист може да изтегли такъв сертификат чрез сайта на Агенцията по вписванията. Изрично е посочено, че само единните граждански номера и личните номера на чужденците са кодирани. В същото време цялата друга лична информация е предоставена за ползване от всеки, който иска да я има – адреси на регистрация, електронни пощи, други данни като номера и дати на личните документи, електронни изображения на най-различни документи, включително такива, които съдържат лични данни на управители, съдружници, пълномощници и така нататък.
Госпожо Министър, проведеният миналия месец Консултативен съвет за национална сигурност при президента на Републиката се занимаваше с последиците, които може да има върху сигурността на държавата провеждането на целенасочени интернет атаки и воденето на така наречената и добила може би печална слава „хибридна война“. На практика този, който иска да атакува българската икономика, вече може да го направи посредством създадената от Агенцията по вписванията възможност за колосален теч на лична информация.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемате за справяне с проблема, който касае сигурността на множеството на брой търговски дружества и огромното количество лична информация, която е свързана с тях, и информация на лицата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! След влизане в сила на Закона за търговския регистър знаете, че се извършва реклама в сферата на търговската регистрация, като регистърното производство преминава към Агенцията по вписвания. Законът урежда търговската регистрация, воденето, съхраняването и достъпа до Търговския регистър, неговата публичност, достъпа до него, както и правомощията на Агенцията по вписванията.
Освен това в Закона за Търговския регистър е уредено самостоятелна регистърно производство, в рамките на което по искане на заинтересованото лице се извършва вписване, заличаване и всички други действия. Законодателят изрично е дал възможност на всеки гражданин да има право на свободен и безплатен достъп до регистъра и до електронния образец на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията, обявленията, както и за електронния образ на фирмените дела на търговците. Нещо повече, тук правя една скоба, на Конференцията за борба с корупцията в Лондон всъщност установихме, че България е доста по-напред от другите демокрации и публичният достъп до тези данни беше посочено като добра практика. Държавите, в които няма такъв публичен достъп, бяха призовани да имат. Разбира се, това не става при достъп до лични данни.
Достъпът на гражданите до документи в Търговския регистър се осъществява само с регистриран достъп, квалифициран електронен подпис или цифров сертификат, който се издава по специален ред от Агенцията по вписванията. Публичната част на регистъра, за която не се изисква електронна идентификация, съдържа информация само за актуалното състояние на дружеството и учредителния акт – такъв, какъвто го е предоставил за публикуване търговецът.
Публикуването на информация в Търговския регистър в портала на отворените данни е в изпълнение на Решение № 103 на Министерския съвет и Споразумение между Агенцията по вписванията и администрацията на Министерския съвет. В регистъра не се публикуват лични данни и документи на заявителя. Информацията е ограничена само до данните от публичната част на Търговския регистър, за която не се изисква електронна идентификация.
Мерките, които прилага Агенцията за защита на личните данни от Търговския регистър са в полза на електронните страници на регистъра и портала за отворените данни са: ЕГН и личните номера на чужденците не се публикуват. Същото е и за ЕГН-та – на българските граждани. Всеки достъп на потребителите се регистрира чрез използвания от него електронен подпис или цифров сертификат. За портала на отворени данни не са предоставени и не са достъпни линкове към сканираните изображения на документи, касаещи вписването. В портала на отворените данни всички лични данни от Търговския регистър са заличени. Не е вярно, че са там.
Относно коментара, че много лесно може да се извършва кражба на фирми, поради публичността на Търговския регистър, всъщност злоупотребите се извършват с фалшификация на документи, неверни или не автентични договори за прехвърляне на дружествения дял, пълномощни за представителство, фалшиви протоколи от заседания на общи събрания и други.
Министерството на правосъдието е изготвило Законопроект на Търговския закон, който се обсъжда и беше представен на Правната комисия, на която се надявам Вие да се присъствали, предварително преди внасяне в Народното събрание от Министерския съвет.
Също така с предлаганото изменение се предвижда по-строга форма за валидност – едновременно удостоверяване на подписа и съдържание при прехвърляне на предприятие и на дружествен дял, и когато присъствалите на общото събрание съдружници приемат и изключват съдружници, прехвърлят дружествен дял, избират управител, вземат решения. Направили сме вече съответните промени в Наредбата за служебните архиви на нотариусите за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър. Създали сме техническа и правна възможност длъжностните лица по регистрация, когато извършват съответните промени по партидите на дружествата, да проверяват в информационната система на Нотариалната камера дали реално съществуват тези документи, които се представят за вписване при нас, дали не са фалшиви. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това беше отчетено като много добра стъпка и съм убедена, че всички тези действия ще доведат до превенция срещу съставяне на неистински документи. Това са действия, които са престъпления. Те трябва да се преследват с цялата строгост на Закона, но това не е проблем на Агенцията по вписванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Министър.
Господин Хайтов, заповядайте за реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами министри, уважаеми дами и господа народни представители! Една от целите всъщност и на парламентарния контрол е обществото да чуе какво се прави в определена сфера. Това, което казахте днес, тук и сега, за мен е важно да стигне до знанието и до съзнанието и на търговските аташета на чуждите държави, които да могат спокойно да информират всички търговски субекти, че има една сигурност и стабилност по отношение на регистрацията и функционирането на търговските дружества в страната. Защото и във Вашата програма и Вашето правителство многократно е афиширало, че желае да има чужди инвестиции, желае чужди граждани и търговски дружества да разкриват работни места и, разбира се, да плащат тук по-ниските от обикновено в Европа данъци.
Аз обаче не мога да се съглася, че наистина е налице абсолютна сигурност по отношение на регистрацията на търговските дружества. Факт е, че кражби на фирми, както казват гражданите неюристи, стават. Факт е, че и процедурата по обжалване е доста дълга, доста тромава, впоследствие се извършват повторни, дори трети такива действия и всичко това е крайно неприятно, защото по някой път хора, които са създали с уменията си, със знанията си функциониращи търговски дружества, губят такива.
Не искам да се връщам назад във времето, когато, ако не ме лъже паметта, посланикът на Република Франция в телевизионните студия обясняваше как в България се крадат търговски дружества, но, много Ви моля – проблем там има. Това е, което аз съм отбелязал като увод в моя въпрос, е факт. Може би част от нещата са коригирани, дай Бог вследствие и на този въпрос, но, пак повтарям – една от целите е да има относителна стабилност, всеки един инвеститор да знае, че току-така лесно неговото търговско дружество или средства, които той е вложил, в широкия смисъл на думата, в нашата икономика не могат да бъдат обсебени, откраднати и той, вместо да печели, да понесе загуби, които в края на краищата, уронват престижа на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Хайтов.
Госпожо Захариева, заповядайте, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Така е. Случват се такива неща в България, за съжаление, но това, което зависи от Търговския регистър като достъп до базата данни на нотариусите… Защото, пак казвам, всичките такива случаи са с фалшиви документи. Това е престъпление! Затова сме осигурили достъп и предварителна проверка на регистрите на нотариусите – дали наистина има такъв документ, издаден и нотариално заверен от нотариуса. Убедена съм, че това ще минимизира тези случаи.
Другото – знаете, че с изменението на Търговския закон предлагаме на повече документи да се изисква нотариална заверка. Беше представен, беше подкрепен от всички работодателски организации с изключение на една, беше представен и на Вашето внимание на Правната комисия и се надявам, когато бъде внесен, да бъде подкрепен.
Предложили сме също така и специален състав с това изменение на Наказателния кодекс, защото в момента е само за фалшиви документи, тоест няма изричен текст за обследване на фирми. А пък щетите – в случая, то пак наистина е престъпление, а именно да се дадат документи с невярно съдържание, но считаме, че следва да има и квалифициран състав и се надявам този Законопроект да бъде подкрепен съвсем скоро, може би след три седмици. Той отдавна е на обществено обсъждане. Ще бъде внесен, и се надявам да го подкрепите скоро. Но – най-важното е бързо разследване на тези престъпления. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Захариева. С отговор на въпроса на народния представител Явор Хайтов Вашето участие в парламентарния контрол приключи. Пожелавам Ви приятна работа!
До края на работното време на пет въпроса ще отговаря министърът на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
Трима колеги са отложили въпросите си.
Първият въпрос към министър Танева е от народния представител Светла Бъчварова-Пиралкова относно прилагането за 2016 г. на държавна помощ за възстановяване на акциза за горива за земеделските стопани.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, място): Въпросът ще се разреши позитивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Убеден съм в това.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Въпросът, който задавам, е свързан с периода от месец април, когато в Европейската комисия беше обявена информацията за даване на възможност България да прилага държавната помощ за възстановяване акциза за горива. Тъй като мина повече от месец, месец и половина, може би към този момент въпросът не е толкова актуален предвид факта, че Народното събрание вчера прие на първо четене Закона за подпомагане на земеделските производители, където донякъде става отговор на въпроса каква ще бъде тази държавна помощ, какви са основните нейни параметри. Трябва да Ви кажа, че обективният анализ, който правим ние от БСП лява България, е, че тази нотификация, тази възможност за възстановяване на акциза за горивата, е доста по-благоприятна отпреди това действащата ваучерна система, която силно затрудняваше администрацията, контрола върху изпълнението на съответната държавна помощ и водеше, в общи линии, доста негативни последици по отношение на подпомагането. Но, въпреки това във Вашия отговор аз очаквам да чуя няколко важни неща, свързани, първо, с това кога се очаква да стартира помощта, предвид факта че в Народното събрание има консенсус Законът да бъде приет на второ четене във възможно най-кратки срокове, но предстои Вие да разработите и предложите методика, която да отразява съответно разхода на горива и газьол по диференцирани ставки, а също така и следва да подпишете споразумение между Министерството на земеделието и храните, също така и Министерството на финансите, по отношение контрола на доставчиците на горива и контрол по целия процес.
Очаквам Вашето разяснение по тези теми и за това кога се очаква да стартира помощта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Пиралкова.
Госпожо Танева, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми народни представители! В изложението на Вашия въпрос, уважаема проф. Бъчварова, Вие казахте, че Законопроектът мина на първо четене в Комисията по земеделие и храни и в пленарната зала. Разбира се, използвам случая да благодаря на народните представители от всички политически групи, които подкрепиха този Законопроект. Доколкото съм информирана, срокът за предложения между първо и второ четене е съкратен на три дни и очаквам, разбира се, с молба към председателството, Законопроектът на второ четене да бъде включен в дневния ред и да бъде гласуван от народните представители.
Как продължаваме процедурата?
Законът за подпомагане на земеделските производители вече ще предоставя такава възможност да се прилага държавна помощ. Следва положително становище за прилагането на схемата за държавна помощ от министъра на финансите, съгласно чл. 9 от Закона за държавните помощи, и съответно качването в електронната система на Европейската комисия – помощта за прилагането й, както Вие преди малко казахте, издаването на съответната методология от Министерството на земеделието и храните и указания съвместно с Министерство на финансите и Агенция „Митници” по повод начина, по който ще се прилага помощта. Тя може да се прилага от 2015 до 2020 г. Режимът е различен от досега прилагания режим – няма да има ваучери, а ще се прилага съгласно норма за определен вид производство по фактури, които са издадени в предходни години, тоест те вече са отчетени, могат и да подлежат на проверка относно включването им в съответните дневници на продавача или на купувача на фактурата, и съответно да се възстанови полагаемата норма на земеделския производител.
Предвид процедурата, която съобщих, и сроковете за нейното приемане, надявам се, че всички тези административни процедури вероятно ще отнемат не повече от месец и половина два. Това ми е трудно да го кажа – зависи и от други институции, които трябва да се включат, но важното е, че имаме вече яснота по въпроса може ли да се прилага и как ще се прилага схемата за държавна помощ за ползване на отстъпка от акциза на горивата за земеделски нужди.
Искам да допълня също така, че – а и Вие като народни представители, участвали и в дебата, и в гласуването на Закона за републиканския бюджет, вътре е заложено, сте информирани за прилагането на схемата за ползването на отстъпка от акциза на горивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Така както се разбира от промяната в Закона, земеделските производители ще могат през 2015 г., които са били регистрирани в ИСАК и системите за контрол са действали спрямо тях, да възстановят през настоящата 2016 г. акциза за горива, и тази държавна помощ да стартира от периода или срока, в който е разрешена от Европейската комисия.
Имам два уточняващи въпроса, които за мен са цяло предизвикателство, ако мога да получа отговор от Вас.
Първо, възможно ли е да има диференциация на разходите по отношение на култури, а също така и на животинска единица, според региона? В България знаете, че освен равнинните региони, където разходът на газьол е величина, която може да бъде определена и е константна за земеделските култури по технологични карти, имаме и необлагодетелствани райони и при тях разходите са значително по-високи. Това беше едно от разискванията по време на Комисията по земеделие и храни като въпрос, защото наистина този разход е по-висок.
Вторият въпрос е, ако не се оползотвори целият финансов ресурс на базата на предоставените фактури, ще се преразпредели ли остатъкът от ресурса за 2015 г. на земеделските производители, който остатък е бил неоползотворен, тъй като в Закона за бюджета е казано колко са средствата, които могат да бъдат използвани? Ще има ли преразпределяне?
Надявам се да съм била ясна с втория въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател!
Уважаема проф. Бъчварова, по повод на първия допълнителен въпрос – разходните норми, които са определени, са съгласно статистиката и евротехнологичните карти. За всеки отделен вид земеделско производство, според това в какъв район е, разходът варира в едни несъществени разлики.
Да, ние в детайл може и да достигнем, но, първо, ако сега тръгнем да работим в тази посока, означава отново да изменим концепцията за начина, по който би била прилагана една такава схема, второ – означава отново да отидем на тези предварителни консултации, които отнеха близо девет месеца време, което би означавало на практика тази година да стане със сигурност невъзможно прилагането на схемата.
По повод допустимостта на прилагането на държавната помощ за отстъпка от акциза на горивата, Министерството на земеделието и храните, както и Министерството на финансите минаха една дълга предварителна комуникация с различни служби на Комисията. Поставянето на друга плоскост предоставянето на тази държавна помощ означава този път отново да се измине без, разбира се, да знаем какъв би бил крайният резултат, и със сигурност – невъзможност да се прилага схемата в краткосрочен план, със сигурност тази година.
Аз смятам, че разлики в тези райони има преди всичко и в по-голяма степен в добивите от съответните производства. В разходната им част е в значително по-ниска степен и, пак казвам, е много относително и много необлагодетелствани райони, които примерно не са полупланински или с определен релеф, който предизвиква по-голям разход, те на практика нямат по-голям разход. И една такава диференциация би била едно изключително усложнена и би направила тази схема и държавна помощ една многопластова, с много сложни критерии за определяне на тези разходи и би поставила под въпрос наистина тази положителна по отношение, при една такава комуникация, която бихме следвали да направим и моят съвет е, за да имаме реален ефект от всичко, което сме извървели до момента и да предоставим една помощ, от която със сигурност имат необходимост земеделските производители, особено на фона и на ценовите тенденции в производствата, които те правят, да не поставяме тази тема на дебат, за да не пропуснем възможността да приложим схемата в близко време.
По отношение на втория Ви въпрос – по принцип схемата, така както е комуникирана, както е заложена и както ще я искаме за одобрение от министъра, е бюджетът, който е заделен и е взет предвид при приемането на бюджета, да се раздели на база на правата, които имат земеделските производители, а не по обратен ред. Тоест, не следва изобщо да влизаме в хипотезата, която поставяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той отново е от професор Светла Бъчварова относно Инвестиционната програма на държавните горски предприятия за 2016 г.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е зададен отново в началото на месец април и беше провокиран от изнесената информация по време на Вашето откриване на Седмицата на гората, от гледна точка на инвестиционната дейност през 2016 г. в държавните горски предприятия.
Съгласно Закона за горите се формира Фонд „Инвестиции”, който съответно дава възможност държавните горски предприятия да осъществяват определени дейности, инвестиции, които са в интерес на горския сектор.
Направих си труда да погледна за 2015 г. някои от държавните горски предприятия как са изразходвали средствата, но трябва да Ви кажа, че малко съм притеснена от това, което се получава като краен резултат.
Така например за залесяване отиват едва 5,5 – 6% от средствата, които са предвидени и се изразходват от този Фонд. За горски пътища и съоръжения – 56%, за строителство, за закупуване на автомобили – около 38%.
Това провокира и моя въпрос, да разбера все пак какви ще бъдат приоритетите и критериите при изразходването на Фонд „Инвестиции”, тъй като Вие, съгласно чл. 189 от Закона за горите, като министър на земеделието определяте тези приоритети и тези приоритети се изпълняват в рамките на годината?
Освен това Вие как в Седмицата на гората представихте един приоритет, който мен общо-взето малко ме шокира, защото до този момент той не беше включен като такъв в изразходването на Фонд „Инвестиции”. Става въпрос за изкупуване на малки неефективни парцели недържавна гора от собственици, които нямат възможност да ги стопанисват. Ако може по този въпрос да получа информация каква е идеята въобще и как ще бъдат прецизирани текстовете или как ще бъдат прецизирани процедурите, за да се разбере от кого може и от кого не може да се закупува гора, която е частна собственост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми народни представители! В изложението на Вашия въпрос поставихте темата и за 2015 г. Той не ми е зададен във въпроса и аз допълнително ще предоставя данни, които са съотносими към въпроса, който задавате за 2016 г.
По първия въпрос: какъв е финансовият резултат във Фонд „Инвестиции в горите”? По данни от държавните предприятия наличните средства във Фонд „Инвестиции в горите” в началото на 2016 г. възлизат на 84,6 млн. лв.
По втория въпрос: какви са приоритетите и критериите за и при разходване на средствата в него?
Средствата, акумулирани във Фонд „Инвестиции в горите” могат да се разходват единствено за дейностите, определени със Закона за горите. Съгласно одобрените финансови планове за 2016 г. държавните предприятия планират да инвестират общо 49 млн. лв. от средствата във Фонд „Инвестиции в горите”.
Искам да кажа, че всяка година, както и за настоящата
2016 г., след първото тримесечие и след приключване на финансовите резултати от предходната година, ние приемаме финансов план и бизнес план на всяко държавно горско предприятие, в което поставяме и стопанските, и финансовите планове на съответните предприятия.
Какво сме предвидили за тази година – за изграждането и поддръжката на горски пътища са предвидени 84% от бюджета или 41 млн. лв. от средствата във Фонда, от които 40 млн. лв. от Фонд „Инвестиции в горите” за строителство, основен ремонт на общо 271 км горски пътища, като тази дължина е с 53% повече от отчетената през 2015 г., а именно 177 км.
Само за справка искам да кажа, че до 2011 г., от 1996 г. – след първата реформа в горите, бяха изградени по-малко от 20 км такива пътища. В периода 2011 – 2014 г. са изградени около 80 км. За миналата година те са 177. Предвиждаме 271 км тази година;
- 853 000 лв. – за проектиране на нова горска инфраструктура;
- 1 млн. лв. за технико-укрепителни съоръжения;
- 690 000 лв. за закупуване на горски територии.
Това е новото като възможност, което и в Седмицата на гората обявихме.
За какво става въпрос? За възможността собственици на малки горски имоти, които на практика не могат да се опазват, това са имотите, съгласно Анализа за нарушенията и незаконните сечи, в които най-много се извършват такива нарушения, по простата причина, че собствениците нямат възможността за охрана на тези площи, а както и малкият им размер на практика предопределя невъзможността им за управляването по начин, по който може да носи доход, съгласно който да се управлява имотът по Закона за горите.
Как и по какви критерии те ще могат да бъдат закупувани – разбира се, те ще са публични. Това ще може да стане и го планираме да стартира през втората половина на тази година, след като изготвим, разбира се, и дебатираме предварително, в момента се готвят критерии за закупуването на такива имоти. Целта на тази инвестиция е тези имоти, които са гори, да бъдат управлявани съгласно Закона за горите, охранявани и съответно да се провеждат дейностите съгласно науката.
В допълнение, освен посочените дейности, със средства от стопанската си дейност предприятията предвиждат да инвестират допълнително още 38 млн. лв., от които 22 млн. лв. за лесокултурни дейности – стопанисване, защита и опазване на горите, включително и за залесяване. Искам също така тук да допълня, че за изминалата 2015 г. също имаме залесени 16 хиляди декара и според статистиката от 1996 до 2014 г. включително това е годината, в която имаме залесени най-много площи. Планът за тази година е 20 хиляди декара.
Искам също така да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека в дупликата, защото повече от минута просрочихте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз не чух, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Не, аз не Ви прекъснах. Посочените данни са важни, нека да си завършите мисълта, нормално е.
Заповядайте за реплика, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, колеги! Благодаря за отговора, в който очертахте 2016 г. – какви са приоритетите и в какви насоки ще бъдат финансирани, какви инвестиции ще се осъществят в горския сектор, но молбата ми е тази информация да бъде достатъчно публична в началото на годината, така че да не се налага да задавам въпроси. Всеки, който се интересува от това – горският сектор в каква посока ще се развива, да има информацията, когато тя е приета като приоритети. За съжаление, не можах да намеря тези данни, въпреки че упорито търсих в сайтовете на Изпълнителната агенция по горите.
Един допълнителен въпрос, който възникна и след обсъждането в сряда в Комисията по земеделието и храните, беше свързан с прилагането на Закона за обществените поръчки. Моят въпрос е към Вас: тези всички процедури дали ще бъдат по Закона за обществените поръчки, защото така, както в момента на публично обсъждане е предложена Наредбата за възлагане на дейности, излиза, че всички дейности, които са различни от производство на дървесина и търговете, които ще се провеждат, също... (Реплика от министър Десислава Танева.)
Не, записано е едва ли не, че не подлежат на обществени поръчки и ще бъдат в Наредбата за възлагане на дейности, което означава, че тази Наредба ще преодолее обществените поръчки. Този въпрос не можахме да го изясним и по време на самото обсъждане, но ми се струва, че особено за дейности, свързани със залесяването, свързани с горските пътища, прозрачността изисква да има обществени поръчки, които да дават възможност да се избират най-добрите оферти и най-добрата възможност да се реализира ресурсът, който има в този фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за дуплика, а и вероятно да довършите отговора си. Той съдържаше и цифрови данни.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, приемам Вашето предложение. Не виждам нищо, което да ни ограничава по закон, плановете, които приемаме, освен това и отчетите за улеснение също да ги качим на сайта на Изпълнителната агенция по горите, за да се ползва информация от заинтересованите лица.
Господин председателят, разбира се, ме провокира да продължа с още един разход, който предвиждаме, който е много важен и също е част от нашите политики в управлението на сектора. 660 хил. лв. предвиждаме за горска сертификация на 895 хил. хектара държавни горски територии, с което общата площ на сертифицираните държавни гори ще достигне 58% от общата им площ. Както знаете, това е европейска политика и сертификацията на тези територии, на тези държавни гори показва, че те се експлоатират, управляват по най-добрите практики в Европа.
По отношение на въпроса, който зададохте за публичността. Аз Ви отговорих, ще го направим.
По отношение на Закона за обществените поръчки, учудвам се, че в хода на дебата в Комисията по земеделието и храните не е уточнен този въпрос. Той е много ясен. Народното събрание прие нов Закон за обществените поръчки. В този Закон, изцяло нов, режимът за уреждане на процедурите за възлагане на горскостопански дейности остана по същия начин, както е в стария ЗОП. Тези дейности ще се възлагат по специална Наредба за възлагане на дейностите в горите, но всичко останало, включително горски пътища, включително тези, които са изградени в момента, минават по общия ред по Закона за обществените поръчки.
Единствената дейност, която е по специална наредба, която на практика се приема въз основа на Закона за горите и по правилото на Закона за обществените поръчки, касае само тази дейност, която опира до управлението на природния ресурс, в който срокът зависи от природата и няма как да създаваме на практика изкуствени условия, за да доказваме прилагането на ред, който е само теоретичен. Специалният ред е само за горскостопанските дейности. Автомобилите, горските пътища, проектирането и всички други дейности и процедури по отношение на извършването на сертификация, също инвентаризация, която предстои, всичко това е по общия ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос.
Той е от народните представители Светла Бъчварова и Кирчо Карагьозов относно проблеми пред кампанията 2016 г. за директни плащания на единица площ.
Ще развива въпроса проф. Бъчварова.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, колеги! Извинявам се, че пет въпроса един след друг Ви задавам, но така се случи във времето, че за месец и половина се натрупаха по различни поводи, които беше важно да бъдат изяснени на парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Не е необходимо, тъй като сте в рамките на Правилника, така че това е Ваше право.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Въпроса, който поставяме, е свързан с кампанията за директните плащания за 2016 г. В по-голямата част от страната кампанията за директните плащания стартира значително по-късно. По-късно, говорим 10 – 15 дни. Въпросите, които зададохме към областните служби, бяха свързани с обяснения от рода, че се сменя софтуерът, компютрите, не е възможно да бъде получен слоят, който съответно трябва да се очертае, да се финализират данните. Това доведе до изключително голямо напрежение в сектора дали земеделските производители ще успеят да влязат в нормативно определените срокове, без санкция.
В същото време Европейската комисия, предполагам, сигналите, които са идвали от различни страни, реши всяка държава да има възможност да удължи срока според възможностите си, след което да осъществи и адекватен контрол, защото удължаването на срока след това води след себе си и други последици.
В тази връзка въпросът, който задаваме с колегата Карагьозов, е свързан с това: първо, предвижда ли се удължаване на срока, защото нормативно, със заповед или по друг начин все още не е регистрирано такова удължаване, поне от официалните документи и заповеди към областните дирекции? Съответно дали администрацията ще успее и в този удължен срок да се справи с проблемите, които възникнаха? Предполагам, че не са били само технически, а има и административни трудности, които е следвало да бъдат преодолени в този период на подаване на заявленията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За отговор – министърът на земеделието и храните госпожа Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми народни представители! Да започна първо с отговора, че България се възползва от възможността, която ни предостави Комисията с изменение на Регламента, който определя срока за кампания на директни плащания, който излезе обаче на 13 май 2016 г. Срокът ще бъде удължен с две седмици – до 31 май 2016 г., без санкция за закъсняло подаване; 15 юни – за извършване на редакция на подадени заявления, без санкции за закъснения; съответно краен срок на Кампания 2016 г. – 27 юни.
Изготвен е Проект на наредбата за дерогация, която е публикувана на 11 май 2016 г. на електронната страница на Министерството на земеделието и храните. След изтичането на 14-дневния срок, съгласно Закона за нормативните актове, разбира се, ние ще я приемем и ще очакваме обнародването й в „Държавен вестник”.
За вземането на това решение се съобразихме изрично с решенията на браншовите организации в земеделието. Те поискаха този срок и при тях решението е взето с мнозинство, тоест част от представителите са били на мнение да не се удължава срокът.
Мнението на Министерството на земеделието и храните беше, че ние можем да се справим и без удължаването на срока, но както обявихме веднага, след като Комисията даде такава възможност на всяка страна членка, ще се съобразим с мнението на бранша.
Какво показват цифрите? Към вчерашна дата – 19 май, има подадени заявления за общо 3 млн. 592 хил. 385 хектара. Това представлява 97% от всички заявени площи през кампания 2015 г., представлява абсолютно същия размер площи, заявени към миналата година към същата дата и представлява малко по-малко от 2014 г. – около 96%, но през 2014 г., когато не се прилагаше правилото за право на основание, заявените площи бяха 3 млн. 870 хектара, а миналата година, когато въведохме правното основание – 3,7 милиона хектара. Така че темпът, с който вървеше и върви кампанията, на практика предопределя, че няма проблем за приключването на кампанията в срок, особено при удължения срок сега. Имах обаждане и от различни регионални съюзи, и от някои служби, които знаеха, че ще се съобразим с бранша – настояваха срокът да се спази.
По отношение на брой кандидати. Към вчерашна дата кандидатите са ни 111 хиляди 255 земеделски стопани, към миналата година, същата дата – 104 хиляди и един земеделски стопани, а към 2014 г. са били 133 хиляди 359 земеделски стопани, но тогава нямаше изискване за регистрация за земеделски стопанин. Въвеждането и на този критерий като основание за заявяване и допустимост, също намали обема заявители, което стана ясно и се прояви още миналата година.
По отношение на закъснението. Да, по принцип и не винаги и самите земеделски стопани започват на 1 март. Ние имахме създадени условия да може да се заявяват площи, но факт е, че към 1 март нямаше как да се приключват.
Освен това за част от направленията, за които Вие сте ми задали последващия въпрос, слоевете наистина бяха по-късно одобрени предвид промени в съответната база данни, защото в крайна сметка става въпрос за компенсаторни плащания за нещо, което или го има, или го няма и по-добре да сме стриктни. Вече всички специфични слоеве за отделни направления са качени в ИСАК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Реплика – заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Приемам, че кампанията за директни плащания – всяка година съществуват едни или други проблеми, които трябва да се решават в хода на самата кампания, както и Вие подчертахте, не всички слоеве бяха готови към 1 март, когато стартира кампанията.
Едно от нещата, на което искам да обърна внимание, е, че повечето от земеделските стопани се притесняват от факта, че трябва и втори път да отидат, за да приключат регистрацията си. Те са подали заявлението, но то не е финализирано и приключено, което означава, че така или иначе е необходимо физическо време, за да могат всичките тези 111 хиляди земеделски стопани навреме да си подадат документите.
Освен това имам няколко допълнителни въпроса, свързани с информация, която получихме от земеделски стопани особено в Южна България. Може би там, тъй като земята е по-раздробена, има проблеми, включително и с правните основания на белите петна – те не са включени в слоя за подпомагане, което означава, че белите петна не могат да бъдат заявени за подпомагане. Казвам наистина Южна България – Пазарджик, Пловдив, райони, в които обикновено се създават такива проблеми поради големия брой ползватели на земята.
Освен това отново задавам въпроса с пътищата. Има случаи, в които има плащане към общината, те са с правни основания, но не могат да бъдат очертани. Това също е проблем, свързан със софтуера, който трябва да бъде актуализиран на база именно на новите изисквания правните основания да бъдат в основата за по-нататъшната регистрация и получаване на директни плащания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема професор Бъчварова, да, Вие сте права. От 111-те хиляди и малко повече заявители към момента са приключени 92 хиляди броя заявители или около 20 хиляди заявления са отворени, без да са приключени. Разбира се, те ще бъдат приключени, като искам да Ви уверя, че всеки един случай ще бъде разгледан и индивидуално, ако има необходимост, за да се защитят истинските права на съответния земеделски производител и правата, които той има върху субсидия.
Кои не са приключени основно? Да, това са със специализирания слой по четири направления по една агроекологична мярка, пасищата, мерите и ливадите, където имаме такива казуси. Не всички, казвам, това е обичайният случай. Но всички заедно и с Вас в този мандат приехме изменения в законодателството по отношение разпределението от Фонд Постоянно затревени площи, мери, пасища и ливади на принципа да следват животновъдите. Мисля, че това е принцип, около който се обединиха всички политически групи.
Прилагането на този принцип изискваше и задължение по закона – прекратяване на договори, за които нямаше животновъдни единици и, разбира се, контрол от наша страна дали всичко това е изпълнено, респективно фондът, който се заявява, да е фонд с животни, за да реализираме политиките, около които, пак повтарям, общо се обединихме и аз смятам, че това е посоката. Където в законодателство има недоизгладени решения, след приключване на кампанията ние ще предложим допълнително прецизиране на текстовете вследствие на това, с което се сблъскахме в хода на тази кампания.
По отношение на пътищата. В момента тече последната актуализация на Държавен поземлен фонд, на пътищата, на белите петна и на мери, пасища и ливади. Тоест наистина там, където не се е получавало, мисля, че всичко това трябва да приключи в хода на тези дни. Ще бъде решено и от там насетне всеки случай ще се разглежда индивидуално по отношение на правата.
В тази кампания, да, срещнахме много трудности. Да, наистина системата не е във вида, в който я искахме. Ние финализираме така или иначе, обявявала съм от трибуната на Народното събрание, че тя беше отново обжалвана – процедурата, мина много повече от планираното от нас време и не можахме да го приключим. Въпреки това, в хода на кампания Директни плащания 2016 г. няма да бъде подпомогнат и един декар земя, за която не са платени съответните бели петна, където е имало и, разбира се, правилото мери, пасища и ливади от поземления фонд да следва животните да бъде приложен в максимална степен в интерес на животновъдите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към предпоследния въпрос, предвиден за днешния парламентарен контрол, отново от професор Светла Бъчварова и народния представител Добрин Данев относно мерките, които предприема Министерството на земеделието и храните за овладяване на заболяването „заразен нодуларен дерматит”.
Въпросът ще развие народният представител Добрин Данев. Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги, искам да задам въпроса, като го актуализирам към днешна дата, тъй като въпросът, зададен с колежката Бъчварова, е от 19 април 2016 г., относно заболяването „Заразен нодуларен дерматит” бяха установени шест огнища на заразяване в началото на април и трябваше да се вземат много бързо адекватни мерки. За този период от време сме свидетели на такива мерки и аз, актуализирайки въпроса, искам да изнеса малко данни до този момент.
Бе установено към 11 май, че има 63 огнища на такава зараза с 1593 бр. заразени животни, от които 1412 умъртвени и 181 бр., предстоящи да бъдат умъртвени. Бяха направени ваксинации на два етапа като първият етап завърши със 150 хил. дози ваксинирани животни около 4 май в огнищата и около огнищата на заразата. Очакваше се около 16 май да пристигнат около 175 хил. ваксини, които да разширят зоната на ваксинация около огнищата и да бъдат извършени ваксинации около граничните зони. Едновременно с това считам, че правилно се взе решение да се извърши въздушна обработка на площите в огнищата на заразяване чрез Селскостопанската авиация на три етапа, като първият е приключил около 23 април на около 61 хил. дка в огнищата на заразяване; при вторият трябваше да бъдат обработени около 2 млн. 500 хил. дка – разширяване около огнищата на зараза, и третият етап – южно от река Дунав, съвместно с румънската страна да бъдат обработени около 1 млн. дка на наша територия.
Едновременно с това, по Закона за ветеринаромедицинската дейност, унищожените животни на животновъдите трябваше да бъдат компенсирани по пазарни цени. Не знам по какви сметки и статистики, компенсацията за обикновената ставка на крава извън селекционен контрол беше изчислена на 1072 лв., което спрямо животновъдите е крайно ниска, тъй като пазарната цена на едрия рогат добитък, а именно на такъв тип животно като кравата, върви около 1500-2000 лв. Така че актуализираните въпроси към Вас, госпожо Министър, са следните:
Какви мерки предприема Агенцията по храните за окончателното ликвидиране на заболяването и превенцията за бъдещи такива заболявания и ще бъдат ли променени компенсациите за земеделските стопани, които имат напълно унищожени стада?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Данев, благодаря Ви за въпроса, но нали знаете, че няма възможност да бъде актуализиран, освен ако министърът не прецени, че може да даде този отговор, особено ако се касае за цифри, данни и така нататък, а не само за факти.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма проблем!
ДОБРИН ДАНЕВ: Мисля, че министърът има готовност да даде такива данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Данев, проф. Бъчварова, уважаеми народни представители! В изложението на въпроса бяха казани много данни. Потвърждавам ги по отношение на Планът за инсектицидната обработка. По отношение на първоначално извършената ваксинация са 150 хил. дози. На 16 май вечерта пристигна втората пратка от 175 хил. дози ваксини и в момента се провежда вторият етап от ваксинационната кампания. Предвидено е да се ваксинират и едрите преживни животни в граничещите с Турция общини: Царево, Малко Търново, Средец, Болярово, Елхово, както и общините от област Кърджали – Крумовград, Кърджали, Черноочене. Ще бъдат ваксинирани и животните от общините Твърдица и Нова Загора, общините Драгоман, Годеч, Сливница, Божурище, Копривщица, Самоков, София област, община Стрелча и Панагюрище, област Пазарджик, както и 89 населени места от областите Видин и Монтана, които се намират в 10-километровата зона от границата с Република Сърбия. Изрично ги изредих, защото знам, че това представлява интерес за земеделските стопани.
До края на месец юни 2016 г. се очаква да бъдат доставени последните 100 хил. дози ваксини.
По отношение на инсектицидната обработка искам да кажа, че предвид времето, което беше в последната седмица, следва да кажем, че там тази инсектицидна обработка се прави и във време, което е подходящо, а не да отчетем само, че сме направили обработка, а тя да няма ефект. Към днешна дата имаме потвърдени 94 огнища в седем области, в 43 населени места, като седемте области си остават първоначалните. Там нямаме промяна.
По отношение на обезщетенията мога да кажа, че обезщетението, което цитира господин Данев, е стойността на първите огнища, където беше приложен методът „Stamping out”. Във всички тези огнища едно от тях е със стада под селекционен контрол. Там също бе извършена оценка и средната стойност на една крава под селекционен контрол беше малко над 2 хил. лв. с различни критерии, които се определят от специална комисия, която оценява тези щети.
По отношение на това как определяме тези оценки. Определяме ги съгласно съответната Наредба за определяне на обезщетенията като ползваме и цените на САПИ.
Това, което планираме и предвиждаме да направим, е там, където са унищожени целите стада, ще проучим възможността за определяне, да минем на някаква помощ за тези стопани. Разбира се, това ще трябва да се вземе като решение на Управителен съвет на Държавен фонд ”Земеделие”.
По отношение на допълнителните мерки. И трите вида мерки, които сме взели – с ваксинацията, с инсектицидното пръскане, със „Stamping out” методът, който беше подложен на най-горещ дебат, но който сме задължени, съгласно Директива от 1992 г. да прилагаме, на практика следва това да даде резултат срещу всички възможни вектори на разпространение на заболяването.
Това заболяване е ново за Европа. То влиза първо в Турция, в Кипър, после в Гърция – в Гърция вече втора година, и на практика очаквахме това заболяване още от края на миналата година. Вече се разпространява с много висока скорост и в Македония. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Такива данни има и за съседна Сърбия.
По този повод извършваме активна комуникация и със службите на Израел, където заболяването влиза от 2012 г. Това е африканско заболяване. Мога да кажа, че имаме пълно съдействие от Комисията. Нещо повече, разходите, които сме представили, за момента извършени ,и които планираме да извършим, включително и с активен мониторингов контрол и върху Северна България, за да се постараем да ограничим влизане на заболяването и приетите от тях разходи 75% от тях ще ни бъдат възстановени, ако всички те са извършени съгласно правилата, разбира се, в което аз не се и съмнявам.
Предварителна ваксинация няма как...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека в дупликата, защото просрочихте времето повече от минута и половина, но за българските земеделски стопани това е важно.
Заповядайте за реплика, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, колеги, с колегата Данев благодарим за отговора, който беше изчерпателен от гледна точка на това какво се прави и съответно какви ще бъдат следващите Ви стъпки в тази насока, но все пак искаме да поставим няколко уточняващи въпроса, които според мен са важни.
Първо, за да се получат обезщетения от земеделските стопани под каквато и да било форма, животните трябва да имат паспорти. Те нямат в по-голямата си част и проблемът идва от това, че в Агенцията по храните няма формуляри, които съответно да бъдат готови, за да бъдат представени тези паспорти и земеделските стопани да получат обезщетение.
Вторият въпрос, който лично мен ме притеснява, е, че между ветеринарния лекар и животновъда съществува взаимно разбиране и процес, че те опазват животните. В същото време Агенцията по храните възлагат точно на ветеринарните лекари да унищожават животните. Защо, когато се осъществява дезинфекция на фермите, ние възлагаме да го правят външни фирми, а когато трябва да се умъртвяват животните – ветеринарните лекари, които са партньори за мен, трябва да се заемат с този процес? Струва ми се, че по този начин ние разрушаваме доверието, което трябва да съществува във ветеринарните институции, но фактите са такива. Те го правят с нежелание и ние напълно ги разбираме.
Освен това искам да обърна внимание, че спрямо заповед на Агенцията по храните, която казва, че животни, които имат признаци на нодуларен дерматит, съответно се унищожават. Но тази заповед е от времето, когато беше установен нодуларният дерматит, а не когато те се ваксинират. Животните сега са ваксинирани и не може да се уточни десет или двадесет дни са носители на този вирус. Получава се едно объркване. Затова, ако сте проследили, напрежението, особено в южната част на България, беше провокирано и от това, че имаме вече ваксина, но това няма как да се промени, при условие че излиза положителна проба.
Най-накрая ми разрешете да Ви кажа, че България е кръстовище на преминаване на хора, на животни от съседни държави и в последните години ние имахме епидемия на син език, антракс, нюкясълска болест, сега е нодуларен дерматит. Може би трябва да се помисли да има един кризисен щаб, който да се занимава най-вече с проблемите при здравеопазването на животните и да има готови решения при възникване на проблеми, които да се изпълняват наистина като криза, а не като инцидентно възникнал проблем, което според мен ще улесни работата на контролните органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема проф. Бъчварова, на Вашите допълнителни въпроси.
Първо, по отношение на правото и режима да се прилага редът, който обяснихме, със съответни обезщетения при умъртвяване и ушните марки. Всеки стопанин има задължението да регистрира животните си в системата в БАБХ. Това наистина е проблемът, който е така нареченият „заден двор”. Когато избухна заболяването и с моя заповед, със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните се създадоха областни епизоотични комисии. В тези комисии ние възложихме и помолихме кметовете на населените места да помогнат за установяване на ферми и на животни, които не са регистрирани в системата на Агенцията по храните, а трябва да имат регистрация.
Между другото, така нареченият „заден двор”, който не е регистриран в официалния регистър, съответно няма как да се контролира дали всички мероприятия по държавната профилактична програма се извършват, а оттам насетне много по-труден е и контролът за законосъобразното и по правилата предвижване, където предвижването на животни е един от възможните вектори за пренасяне на заболяването, е един от проблемите.
Така че в този смисъл, да, фермерът трябва да е регистриран, разбира се, за да може да се ползва от правата на обезщетение, които държавата му предоставя в такива случаи. Ние в този смисъл получаваме помощ от повечето кметовете на общините, които помагат за идентификация и установяване на ферми, които досега не са били регистрирани.
По отношение на втория Ви допълнителен въпрос за инсектицидното третиране. Аз нямам информация, че външни фирми от областни дирекции по безопасност на храните са третирали с инсектициди пътищата около фермите в населените места, за което ме уведомявате. С външен изпълнител се извършва облитането за инсектицидното пръскане със самолет, но нито Агенцията по храните, нито Министерството имат летателна техника, за да го извършваме сами, но от Българската агенция по безопасност на храните не съм уведомявана, тъй като това пръскане, което извършиха и извършват около фермите, го правят и организират самите областни дирекции по безопасност на храните.
По отношение на изпълнението на задължението за унищожаване на тези животни. Този режим също не е така обикновен, както изглежда, затова също има риск. Освен това след евтаназиране на животните се извършва съответно пак обработка на фермата и това трябва да го извърши със сигурност лице с тази квалификация. Надявам се, че това вече ще намали като темп и в по-голямата си част, които се откриват, са с по едно-две животни.
А по отношение на темата за обявяване на такива огнища или прилагане на същия метод – стемпинг аут, в този му вид за огнища, където вече са ваксинирани, мисля, че решихме тази тема и вече няма такива случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към последния въпрос, предвиден за днешния парламентарен контрол. Той отново е от проф. Светла Бъчварова и е относно Решение на Върховния административен съд – № 3866, касаещо жалба на Асоциацията на агроекологичните земеделски производители срещу измененията на Наредба № 11.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Искам да припомня, че миналата година през месец октомври 2015 г. бе публикувана Наредбата за изменение и допълнение – петнадесета поред, на Наредба № 11, която се отнася за изменение на правилата по прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските региони.
Те засягат предпоследната и последна година от приложението на Програмата и могат да се резюмират в следния вид. Първо, предвижда се вземане на почвени проби за анализ. Земеделските стопани, които участват в Програмата, се задължават да поддържат растителна покривка през зимата на цялата земеделска площ, описана в Плана за сеитбообръщение. Предвижда се общото компенсаторно плащане по направление „Сеитбообръщение за опазване на почвите и водите” за кандидатите, които изпълняват изискванието за зимна покривка с междинни култури – първият стълб, да бъде 83,83 евро на хектар.
Тези изменения в Наредбата бяха атакувани във Върховния административен съд и със свое Определение от 5 април 2016 г. съдът спира действието на § 1 и § 2 от Наредба № 11 за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания”.
Моите въпроси са свързани с това, първо, какви мери ще предприеме Министерството на земеделието и храните за прилагането на това Определение на съда и, второ, какво ще се случи с приемането на заявление по мярка 10 „Агроекология и климат”, като се има предвид, че бенефициентите все още не са получили писмени одобрения за определени направления, а в същото време върви кампанията за директни плащания за 2016 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
За отговор – министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема господин Председател, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми народни представители! По подадена от Асоциацията на агроекологичните земеделски производители жалба срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 2014 „Агроеколигчни плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. във Върховния административен съд е образувано административно дело № 12917 от 2015 г.
Първоначално направеното от жалбоподателя искане за спиране на действието по обжалваната Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 е отхвърлено с Определение от 26 ноември 2015 г. Това Определение е обжалвано с частна жалба и с Определение от 5 април е отменено, като вместо него съдът постановява спиране действието на § 1 и § 2 от обжалваната наредба. Това Определение е окончателно и влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник”. Съответните действия за обнародването на Определението се предприемат от съда. Спирането на действието на нормативния акт е до влизане в сила на окончателния съдебен акт, с който се решава делото.
Към момента няма обнародване на това Определение. При условие на обнародвано Определение това не повлиява хода на кампания 2016 г., което вероятно е мотивът за въпроса, който ми задавате.
В същото време върви делото по същество. На 13 април 2016 г. е проведено съдебно заседание по административно дело № 12917 от 2015 г. С Решение № 4972 от 26 април 2016 г. по посоченото административно дело Върховният административен съд – осмо отделение, отхвърля оспорването на сдружение с нестопанска цел Асоциация на агроекологичните земеделски производители на разпоредбите на § 1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009 г., за условията и реда за прилагане на мярка 214.
Съдът е приел, че оспорването е неоснователно. Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009 г. за прилагане на мярка 214 и докладът към нея, съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове са публикувани на 25 септември 2015 г. и е на електронната страница на Министерството на земеделието и храните, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становище по Проекта.
Видно от мотивите съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при приемането на подзаконовия нормативен акт, спазени са принципите на чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове: обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Изпълнено е изискването на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове – публикуванe на интернет страницата и срока за предложения и възражения. Подзаконовият нормативен акт е мотивиран съгласно изискването на чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт не противоречат на материално-правни разпоредби и са в съответствие с целта на Закона за подпомагане на земеделските производители и на европейските регламенти за прилагането на които са издадени, както и на съществуващата подзаконова нормативна уредба в областта на подпомагането на земеделските производители.
Решение № 4272 от 26 април 2016 г. на ВАС подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Петчленен състав на Върховния административен съд.
По отношение на втория въпрос, касаещ приемане на заявления по Мярка 10 „Агроекология и климат”, Ви уведомявам, че към момента уведомления на всички бенефициенти за това дали са одобрени или не са изпратени. Става въпрос само за четири направления по Мярка 10 „Агроекология и климат”. Те са 1365 бенефициента по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение”.
Следващото направление е „Поддържане на местообитанията на царския орел” – там имаме осем бенефициента и „Контрол на почвената ерозия”, където имаме 1046 бенефициента. Всички те към днешна дата имат изпратени уведомления за това дали са одобрени или не и в какъв обхват са одобрените им заявления.
Също така към днешна дата и по тези направления има качен ИСАК и тези от заявителите, които искат да кандидатстват по тези направления, могат да го направят.
Тъй като вървят разплащанията по мерките за Кампания 2015 г. и компенсаторните в обхвата на „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони, плащанията по тези мерки, след като са изпратени уведомленията, се предвиждат около средата на юни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Изчерпателен отговор.
За реплика – проф. Бъчварова. Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, колеги! Въпросът е зададен към средата на месец април и тогава все още тези, които кандидатстваха по „Агроекология и климат” не бяха получили уведомления. Но пак тук има един проблем, свързан със слоя, който те са заявили предходната година. Към тази година той е намален за зимуващите гъски, лешояди и превръщането... Той е намален, което означава, че не могат да си изпълнят задълженията, тъй като имат тригодишен ангажимент. Това е въпрос, който вероятно трябва да бъде решен от гледна точка на това да няма санкции за тези, които са в този слой.
Освен това има един друг проблем с тези, които доброволно са се отказали от сеитбооборота. Поне до миналата седмица имаше доста жалби, тъй като не можеха да заявят код АП 24 „Сеитбооборот”, не можеха да го очертаят. По-скоро тук Фонд „Земеделие” и областните дирекции под някаква форма се презастраховат, тъй като, ако този слой не се очертае, това означава, че ние не изпълняваме ангажименти от гледна точка на сеитбооборота и могат да се създадат проблеми. Това беше сериозен мотив да бъде поставен на няколко пъти въпросът пред нас, за да могат те също да си подадат заявленията. Има проблеми. Тези, които са се отказали, нямат достъп до очертаването.
По този начин, тъй като не могат да очертаят, се приема, че могат и да не изпълняват задълженията си, да бъдат санкционирани. Това бяха техните опасения. Молбата ми е наистина с тази мярка „Агроекология и климат” да се създадат предпоставки тя да се прилага, тъй като е необходима за българското земеделие и да не съществуват такива проблеми, защото се натрупаха от миналата година. Тази година също не минава без да бъдат сериозно атакувани и дискутирани от земеделските стопани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема проф. Бъчварова! Да, тези мерки, разбира се, претърпяха определени изменения, които създадоха една несигурност, въпроси към земеделските стопани, но аз обявих, трябва да сме много наясно за какво става въпрос. Сто и единадесет хиляди земеделски производители кандидатстват, а тук говорим за заявители в рамките на малко над хиляда души.
Второ – да, забавихме се по „Поддържане на местообитания на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи”. Но за какво става въпрос по това направление? За получаване на компенсаторно плащане в зърнено-житна култура, когато в съответната територия зимува гъската и изяжда част от зърното.
Първо, естествено, че трябваше, мен ако питате, цената на зърното по борсите да е с 21% по-ниска тази година – да си зададем този въпрос.
Второ, каква е територията, където наистина зимуват гъски и ливаден блатар. В хода на тази година, която мина, ние получихме, разбира се, актуален слой на територията, в която гнездят такива гъски и ливаден блатар и той не е този, който е бил преди две години! Включително има изключени територии, които са в обхвата на изградени ветрогенератори, където никой не е виждал такава гъска. И аз смятам, че по-добре да имаме повече затруднения, отколкото да рискуваме да плащаме средства, които на практика са недължими. Разбирам, че има промени, но това касае малко над хиляда земеделски стопани, всички от тях са с достатъчно административен капацитет за да се ориентират наистина в многото промени, които се направиха.
Това е относителната тежест на този проблем към земеделските производители, над 111 хиляди заявители – 1364. Разбира се, като средства те не са малко. Площите по уведомителните писма наистина са с редукция и обяснявам защо. Просто териториите, в които наистина има гъски съгласно организациите, които правят тази територия, това не е Министерството на земеделието и храните, ние просто го получаваме, са различни и това, разбира се, предизвика промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаема министър Танева. Това беше последният въпрос в днешния парламентарен контрол.
На всички Вас, дами и господа народни представители, пожелавам приятно участие в тържествата по повод славянската писменост и култура.
Следващото заседание на Народното събрание е на 25 май 2016 г., сряда, от 11,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,23 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Красимир Каракачанов
Явор Хайтов


Секретари:

Иван Иванов
Калина Балабанова