Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Александър Ненков и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание от 25 до 27 май 2016 г. включително.
След проведения по-рано днес Председателски съвет Програмата изглежда по следния начин:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Вносител е Министерският съвет.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Вносители са Румен Иванов и група народни представители.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители са Делян Добрев и Валентин Николов. Предвижда се това да бъде точка първа за утре, четвъртък, 26 май 2016 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за оценка на риска по хранителната верига. Вносител е Министерският съвет.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител е Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССІ 2014ТС16І5СВ006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония. Вносител е Министерският съвет.
9. Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2015 г. Вносител е Комисията за защита на личните данни.
10. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г. Вносител е Комисията за енергийно и водно регулиране.
11. Парламентарен контрол по чл. 91 – 103 включително, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля да гласуваме.
Гласували 150 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 18 май до 20 май 2016 г.:
- Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за независимия финансов одит. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по труда, социалната и демографската политика.
- Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. Вносител е Националният осигурителен институт. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
- Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще го гледа и Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители са Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин. Водеща е Комисията по културата и медиите.
- Отчет за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори през 2015 г. Вносител е Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
С писмо № 652-27-1 от 20 май 2016 г. заместник-председателят на Парламентарната група на АБВ господин Кирил Цочев ме уведомява, че на свое заседание Парламентарната група на АБВ единодушно е избрала народния представител – доктор по философия Мариана Георгиева Тодорова за заместник-председател и говорител на парламентарната група.
На 20 май 2016 г. в Народното събрание е постъпил Доклад за резултатите от осъществения контрол за изпълнение на препоръките по Одитен доклад № 03-0000-1313 за извършен одит на изпълнението на институционално изграждане и ефективност на инспекционната функция на Инспектората към Висшия съдебен съвет за периода 1 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г. – за сведение. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Последно съобщение:
На 20 май тази година от Сметната палата в Народното събрание е внесена Актуализираната годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2016 г. Актуализираната годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Започваме с точка първа от седмичната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ.
С доклада за второ гласуване на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Председател, моля за процедура в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Диана Драгнева – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на финансите, госпожа Жени Начева, Мануела Милошева и Галя Николова от Дирекция „Финанси на общините” и Дирекция „Бюджет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 128 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2016 г.
Проект – второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по наименованието на Закона и § 1 по вносител, изцяло подкрепени от Комисията? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и § 1.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „задействат автоматични корективни механизми, определени от Народното събрание” се заменят с „прилагат автоматични корективни механизми съгласно Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) За значително се приема всяко отклонение от фискалното правило по ал. 2, което е равно на или надвишава 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт за една година или средно за двугодишен период.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за параграфи 3, 4, 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по докладваните параграфи от 2 до 6 включително? Няма.
Гласуваме анблок параграфи с номера от 2, в редакцията на Комисията по доклада, до 6 включително – останалите са подкрепени изцяло по вносител.
Гласували 119 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 има предложение от народните представители Румен Гечев, Георги Търновалийски, Манол Генов, Дора Янкова и Иван Иванов – § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В Закона за държавния бюджет е практика да не се пояснява кои са адресатите на различните видове субсидии и трансфери, също така отсъства подробна разшифровка – много пъти коментираме, и на капиталовите разходи. Това, съчетано с неясната законова регламентация на фискалния резерв, определя законовата рамка, която позволява на Министерския съвет да харчи публичния ресурс по начин, който аз смятам, че е недопустим, а и не е практика в утвърдените демокрации.
Харченето на средства над определените по Закон е обичайна практика за министерствата и агенциите, която вместо да ограничава неразумното харчене на публичен ресурс, се толерира чрез непрекъснатото раздаване на допълнителни пари с решение на Министерския съвет.
Според действащия Закон, който днес променяме, тези бюджетни организации и различни институции са длъжни да спазват общите разходи, но могат да променят утвърдените разходни бюджетни пера. Тази практика в много от страните на Европейския съюз не е допустима. В утвърдените демокрации министрите просто изпълняват приетия от съответните парламенти Закон за бюджета.
Днес вместо да преразглеждаме именно тези разпоредби, които позволяват на Министерския съвет да променя бюджетите на държавните органи през годината, и да го заменим с подход, който да ограничи субективната преценка, прикриваща много често неефективни разходи, изтичане на пари, ние правим промяна в чл. 51, ал. 2 – това е предложението на вносителите, а именно: отпада изискването тези променени взаимоотношения да бъдат само в случаите, когато имаме разпоредба на закон, като изключим, разбира се, изискванията на Закона за публичните финанси.
Не мога да приема и не приемам мотивите на вносителя в лицето на многоуважавания от мен заместник-министър Ананиев, че това е така, защото видиш ли има много закони, които не са регламентирали тези взаимоотношения и това трябва да се ползва в тези случаи. Не го приемам, защото за тези три години трябваше да бъдат променени съответните закони и това да става само в изключителни случаи, а не през цялата година с решение на Министерския съвет да се променят тези взаимоотношения, защото в началото на тази година вече имаме 30 такива решения на Министерския съвет.
За да не бъда голословен, ще Ви дам един пример. В края на миналата година, когато водихме и среднощни дебати по бюджета, едно от многото наши предложения беше за осигуряване на средства по бюджета за реконструкцията на мемориалния комплекс „Христо Ботев” в гр. Калофер. Това, разбира се, беше отхвърлено като предложение. Видите ли, още януари месец с решение на Министерския съвет тези средства са отпуснати на община Карлово. В какво се превръща тогава българският парламент? Това доказва, че ние сме един гумен печат, който … тук дебатираме дълго през нощта, много дни и в крайна сметка не знаем какво се случва.
Ако имам още малко време, госпожо Председател, отново искам да обърна внимание на това, че не се изпълнява Законът за публичните финанси и Министерският съвет все още не е внесъл в Народното събрание за обсъждане Отчета за изпълнението и Доклад по Закона за държавния бюджет за 2014 г., което също показва едно отношение към българския парламент и към функциите, които ние имаме като орган, който приема този Закон за бюджета трябва да контролира неговото изпълнение.
Колеги, предлагам текстът да си остане такъв, какъвто е и само когато имаме разпоредби в закон, тогава да бъдат променяни тези взаимоотношения между българските общини и бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Има ли реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Аз подкрепям предложението, което е направено от моите колеги, и мотивите, които бяха представени в негова защита. Заедно с това, ако не се приеме това предложение за отпадане, правя редакционно предложение към сегашната ал. 2 със следното съдържание – да отпадне последната част от предлаганата ал. 2, а именно: „въз основа на друг Закон или акт на Министерския съвет”, да се замени с думите „или по реда на Закона за държавния бюджет”. Разбира се, става дума за Закона за съответната година. По този начин ал. 2 ще има следното съдържание: „Бюджетните взаимоотношения по ал. 1 могат да се променят по реда на този Закон или по реда на Закона за държавния бюджет.”
Защо е необходимо да направим това ограничение? Законът за публичните финанси, който разглеждаме определя част от взаимоотношенията между държавните органи във финансовата област. Другата част, и то по-голямата, се определя от самия Закон за държавния бюджет, който се приема всяка година и има едногодишен срок на действие. Ако остане и последната възможност, която са предвидили вносителите: „или акт на Министерския съвет”, това по същество означава България да приеме един институт, който не съществува по Конституция. Това е Институтът на делегираното законодателство, при който парламентът отстъпва част от своите правомощия на правителството. Подобни възможности има в други държави в Европа, но искам да подчертая, че в България това е невъзможно и то дори е противоконституционно, защото не се определят никакви условия и рамки, в които парламентът предоставя на Министерския съвет тези свои правомощия.
Освен това, вторият аргумент е по същество. Ако се допусне тази възможност, тогава самият Закон за държавния бюджет би трябвало освен неговото наименование да съдържа само един член – първи, който определя общата рамка на приходите и разходите. Ако се допуснат промени във взаимоотношенията между бюджетните институции, какъв е смисълът да бъдат дебатирани десетки параграфи в Закона за бюджета, който определя какъв е бюджетът на министерства, на общини и така нататък?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно сте прав.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние по същество имаме само рамков бюджет на държавата и парламентът трябва да се откаже, ако приемете този текст, в следващия Законопроект за бюджета трябва да приемете само един текст.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не, три-четири.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, може би да. Госпожа Стоянова ме допълва. Тук не говоря за Преходните и заключителните разпоредби, които ще бъдат повече, тъй като те уреждат и по-широки взаимоотношения от тези в чисто фискален план.
Това са моите мотиви, госпожо Председател, госпожи и господа народни представители.
А и трябва законите да бъдат по-добре изписвани на български език. Това го правя като обща бележка, с която не за първи път се сблъскваме. Тя може да изглежда дребна, но все пак съгласуването по време с оглед правилата на българския език също е едно от условията, така че аз не очаквам от Министерството на финансите да има този висок капацитет, но поне хората, които работят в различните законодателни отдели, трябва да се съобразяват и с това изискване.
Това е моето предложение и мотивите към него, пак повтарям – ако не бъде прието предложението за отпадане, тогава като алтернативно предложение правя посочената редакция на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов? Няма.
Други народни представители?
Господин Румен Гечев има думата за изказване.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е изключително важен текст, който не трябва да бъде приет.
Аз ще се опитам да сумирам за какво става дума. Ако гласуваме текста, означава, накратко казано, че поставяме министъра на финансите, който и да е той, над парламента.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като в този текст министърът на финансите ще може да прави промени във взаимоотношенията с бюджета на общините.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е вярно!
РУМЕН ГЕЧЕВ: При положение че тук се заседава ден и нощ докато се приеме бюджет. Това, първо. Трябва да е съвсем ясно. Затова такъв текст не може да бъде приеман. Днес министърът на финансите е един, а утре – друг.
Второ, тук беше споменато за европейските практики. Моля заместник-министъра господин Ананиев да дойде и да каже в кои страни в Европа има такива съдържания в Закона за отношенията между бюджета и общините, тъй като аз съм чел тези закони, и да каже в Германия, във Франция и Италия така ли е?
Имаме едно задължение, госпожо Председател, законите, които приемаме, да съответстват на европейските практики. Затова много моля вносителите да дойдат на тази трибуна и да кажат – в Закона за бюджета на Германия или на Испания пише еди-какво, тъй като те няма да могат да Ви кажат, че пише точно така. Следователно не трябва да подкрепим този текст и моля да гласуваме така, както Законът за бюджета се гласува в Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гечев? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Стоянова!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, аз съм учудена от твърденията на преждеговорившите, че с този текст даваме право на министъра на финансите да прави корекции по бюджета. Предполагам, че те твърдят това, позовавайки се на опита, когато бяха на власт, когато управляваха и когато техният министър на финансите във всички правителства, в които са имали министър на финансите, е имал правото и е правил корекции самостоятелно както намери за добре.
Нещо повече, може би си спомнят, и затова така твърдят сега, практиката, когато в последните дни на месец декември министърът на финансите разпределяше излишъците по бюджетите – в размери, в които той, както намери за добре, преценяваше.
Само че това не е така сега и това не е така от момента, в който ние преди три години приехме Закона за публичните финанси. В него за първи път забранихме на министъра на финансите да се разпорежда с финансите на държавата така, както намери за добре. А единствено Министерският съвет, като орган, чиито решения и мотиви към тях са абсолютно публични и прозрачни, може да прави подобни корекции – вътре в рамките на приетия Закон за държавния бюджет.
Искам да се върна към Конституцията на Република България и да Ви напомня, че в нея е записано, че единствено може да прави бюджет и да коригира бюджет Министерският съвет. Вие много добре знаете, че когато се налага такава корекция в една или друга посока, тя единствено и само е инициирана от Министерски съвет.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Предложението идва в парламента.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Министерският съвет е единственият, който инициира такива промени. Слушайте ме какво говоря! (Реплика на народния представител Румен Гечев. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, ще имате възможност за реплики. Моля Ви по реда, по който сме предвидили в Правилника!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Един от преждеговорившите каза нещо, което аз, между другото, напълно споделям.
Смятам, че ако погледнем текстовете на Конституцията и видим какво приема Народното събрание в годишния Закон за държавния бюджет, ще видим, че нещата сигурно не са съвсем съвместими. Не е възможно в толкова много членове и параграфи в държавния бюджет, който е една програма, финансов план за работа на правителството през следващата година, ясно и много прецизно да бъдат изписани и обосновани всички суми, всички различни бюджети – тогава, когато през годината се налага корекция между различните бюджети в рамките, забележете – в рамките на приетите и най-важните: макрорамка на бюджета – приходи, разходи, дефицит, дълг, държавногарантирани дългове. Това са основните неща, от които Министерският съвет по никакъв начин не може да излезе.
Нещо повече, ако в края на една бюджетна година държавата има излишък, както се е случвало при предходни управления, вместо Министерският съвет дори и да вземе решение да разпредели този излишък, това Законът за публичните финанси не му го позволява. Тогава, ако иска да разпределя излишък, а не да намалява дефицита с него, той трябва да дойде тук при нас и да обоснове тези свои искания. Така че аз не виждам нищо нередно и нищо различно освен по-голяма прозрачност от практиката, която се е прилагала досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Стоянова?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Стоянова, Вие съвсем точно обяснихте за какво става дума. Разпределението на излишъка в бюджета става по един режим – с решение на министъра на финансите и на правителството и утвърдено от парламента. Едно е да има инициатива правителството и да предложи, Министерският съвет влиза тук, в парламента, за да се промени бюджетът, а не еднолично да променя. Така че това е много важната разлика. Ние искаме да остане парламентаризмът. Законът за бюджета е определящ, всяка промяна в бюджетните отношения следва, каквато е парламентарната практика в света, да влиза в парламента. Просто и ясно.
Второ, не ми се отговори на въпроса – в кои закони за публичните финанси, в кои водещи демокрации в Европа министърът на финансите има такива права? Ние твърдим, че няма. Ако Вие твърдите, че има, дайте текстовете, ще се извиним и ще гласуваме. Само че няма! И не следва България да бъде първата страна в Европейския съюз, в която който и да било министър на финансите ще си променя бюджетните отношения с общините, явно по политически причини – преди избори, след избори, в зависимост от тяхното поведение. Откъде-накъде? Има Конституция, има Закон за бюджета, има закони, подчинени на Закона за бюджета. Така че това гласуване е много важно. Не бива да прехвърляме европейски утвърдени парламентарни права на който и да било министър на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател! Госпожо Стоянова, останах с впечатление, че разбрахте и дори до голяма степен възприехте мотивите в моето изказване. Вие във Вашето не ги опровергахте, като потвърдихте, че именно Министерският съвет, в случая, освен инициатор на тези промени, ще бъде и органът, който ги приема, вместо Народното събрание. Но да се твърди, че това е допустимо от конституционна и от парламентарна гледна точка, мисля, че никой не би могъл да поддържа.
Затова продължавам да настоявам да се съобразите с предложението, което направих. В противен случай би означавало например, че община, която има определен бюджет от Народното събрание, в даден момент може или голяма част от този бюджет да й бъде отнет, или да й бъде предоставен значително по-голям, за сметка на други. Това са най-елементарните, но практически е възможно…
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е вярно!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как да не е вярно? Това ще бъде напълно възможно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не, разбира се!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото Министерският съвет ще променя бюджетните взаимоотношения.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не е възможно!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо да не е възможно? Ще бъде възможно. Вие може да казвате – той няма да го направи, но той има възможност да го направи. Това е основанието да постави въпросът освен по неговата парламентарна целесъобразност и от гледна точка на неговата конституционосъобразност.
Отсега призовавам тези парламентарни групи, които си дават сметка за какво става дума, ако бъде приет този текст, в тази му част той да бъде атакуван пред Конституционния съд. Пак Ви казвам, цялата бюджетна процедура почти губи всякакво значение с изключение на тези макропоказатели, които правилно изброихте – бюджетен дефицит, държавен дълг, общи рамки на приходите и разходите. Всичко друго си остава в пълната свобода на Министерския съвет не само да го предлага, но предлагайки го на себе си, и да го решава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Първо, искам да кажа на господин Гечев, че ако говорим за европейска практика, именно в Комисията разисквахме тази европейска практика и в много от европейските държави изобщо бюджетът не минава в този вид през парламента. Така че там е мястото за тези дебати и коментари.
Колкото до твърдението Ви, господин Стоилов, че Министерският съвет може да намали или увеличи бюджета на една община, това просто не е вярно, защото бюджетът на една община се формира от бюджета на държавно делегираните дейности и от бюджета на местните дейности. Всички те се определят по съответните нормативи, приети в Закона за държавния бюджет. И тогава, когато Министерският съвет със свое постановление, както Вие се изразявате, дава на една община, това е за целеви проект от нейна страна, който тя е защитила като проект, който е важен, стратегически важен за съответната община и околните общини. И в никакъв случай това не касае директните бюджетни взаимоотношения на общината по отношение на местните и държавно делегираните дейности.
Госпожо Председател, господин Ананиев искаше думата да отговори, господин Гечев му зададе въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Заместник-министър. Господин Ананиев ще отговори на въпросите от господин Гечев.
Изчакайте, господин Ананиев, господин Цонев да направи своето изказване. Сигурно и той ще постави въпроси към Вас.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Да се върнем към текста, защото дебатът към този момент мисля, че не изяснява съвсем точно ситуацията с тази промяна. От досегашния текст на ал. 2 отпада само „ако това е предвидено със закон”. Досегашният текст гласи следното: „Бюджетните взаимоотношения по ал. 1 може да се променят по реда на този закон въз основа на друг закон или акт на Министерският съвет, ако това е предвидено със закон”. Това сега отпада.
Какъв е този закон, в който се предвижда възможност за промяна? Права беше председателката на Бюджетната комисия госпожа Менда Стоянова, че и досега се правят такива вътрешни размествания в бюджетните взаимоотношения по ал. 1. Но какъв е този закон, който позволява на Министерския съвет или на Министерство на финансите преди три години, преди приемането на този закон? Това е Законът за държавния бюджет, почитаеми колеги.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има бюджет на ДОО, бюджет на Здравната каса, бюджети много.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, трите закона.
Кога ние позволяваме и в какви рамки с акт на Министерския съвет да бъдат извършвани такива промени? Когато приемаме тези, най-общо казано, три бюджетни закона. Там в Преходни и заключителни разпоредби казваме, че еди-какво си може да се прави по еди-кой си начин в еди-какви си граници, рамки, при възникване на това или онова обстоятелство.
Затова аз предлагам редакционна поправка – да отпадне досегашният текст, но след предложението на вносителя, след Министерския съвет да се добави „ако това е предвидено в Закона за държавния бюджет или бюджетите на ДОО и на Здравната каса”. Защото, ако приемем текста в този вариант, ние изобщо се лишаваме от възможността за дискусия по формата и по начина, по който биха могли да бъдат извършвани тези промени. А нищо не пречи на Министерство на финансите, когато внася Закона за държавния бюджет, в него да бъдат упоменати границите, рамките на тези промени, които през годината съответният орган, в случая Министерският съвет, може да направи.
Това е моето предложение и мисля, че така нещата се сближават – хем даваме възможност на Министерския съвет да бъде гъвкав и да реагира според ситуацията, хем ...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не така. Не може за всяка корекция от едно министерство в друго да се минава през Народното събрание.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е нужно да минава. Съжалявам, че трябва да правим дискусия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще направите реплика по предвидения ред, госпожо Стоянова.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: С предложената от мен редакция не е нужно всяко нещо да минава през Закона за бюджета и през Народното събрание. В проекта за държавния бюджет и за двата малки бюджета има текстове, които дават права на съответния орган да прави такива промени през годината. И, за да имаме правото да ги дискутираме тук, а не всяко едно от тях да минава, аз предлагам това да става веднъж в годината с това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви само да изпишете точно предложението си и да ми го дадете.
Реплики към господин Цонев? Няма.
Слушаме господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам чувството, че има някакво недоразбиране на текста, който предлага Министерският съвет. Тук не става въпрос за раздаване на някакви пари. Тук става въпрос за компенсирани промени, които в началото на годината, в началото на изпълнението на бюджета се намират в централния бюджет поради обстоятелството, че не знаем натуралните показатели, които ще се явят през течение на годината, на базата на които ние ще преведем тези трансфери. И ще дам няколко примера. Те са десетки, но ще дам няколко примера.
Например хората, които ходят на хемодиализа, на тях им се плащат пътните разноски. Ние в началото на годината не знаем колко души от дадена община ще имат нужда от тази услуга за безплатен превоз.
Освен това друг вид разход, който е предвиден в централния бюджет, това са стипендиите на даровитите деца. Това става на базата на заявки от съответните общини по линия изпълнението на бюджета.
На трето място ще дам пример с една наболяла тема, която тук много се дискутира – за хляба за отдалечените и високопланински населени места. В момента сме в процедура с Националното сдружение, което пое ангажимента да направим механизъм и този механизъм да минава през общините. На базата на този механизъм през течение на годината ние ще отпускаме пари на съответните общини, за да организират този процес. Такива случаи има десетки.
А що се отнася до това има ли го или го няма в другите европейски държави, то е въпрос на конституционно устройство. Но всички тези държави имат централен бюджет, в който съхраняват ресурса, за който не е изяснен механизмът за финансиране в момента на правенето на проекта на Закона за бюджета за съответната година.
Още един пример ще дам.
Например Министерството на образованието и науката – там има една система, която се казва „Админ М”, с която се следят децата, които се обучават в съответните учебни заведения. При намаление или при увеличение на децата, или на децата в детските градини, съответно се представя предложение от Министерството на образованието и науката, и Министерството на финансите прави тази промяна. Тук не става въпрос за раздаване на пари. Тези пари ги имаме в централния бюджет. Очакваме натуралните показатели и правим компенсирана промяна – не увеличение, а компенсирана промяна за целевите разходи, които са предвидени в централния бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по обсъжданите текстове? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Гечев, Георги Търновалийски, Манол Генов, Дора Янкова и Иван Иванов за отпадане на § 7 по вносител.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 28, против 33, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложенията за редакцията на текста по реда, по който бяха направени.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Оттеглям предложението си и се присъединявам към предложението на господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов оттегля предложение си, тъй като се присъединява към предложението на господин Цонев, а то е – след текста по вносител ал. 2 звучи така: „Бюджетните взаимоотношения по ал. 1 може да се променят по реда на този закон, въз основа на друг закон или на акт на Министерския съвет – тук да се сложи запетая и да се допълни – когато това е предвидено в Закона за държавния бюджет, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване или Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса”.
Гласуваме редакционното допълнение на господин Цонев.
Гласували 96 народни представители: за 31, против 17, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител, подкрепен изцяло от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 74, против 23, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за параграфи от 8 до 11, както и за § 12, със следната редакция: „В чл. 79, ал. 7 след думата „година” се добавя „и на данъчните закони”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи с номера от 8 до 12 включително? Няма.
Анблок гласуваме параграфите от 8 до 12 включително.
Гласували 93 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13:
„§ 13. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Кметът на община в процедура по финансово оздравяване изпраща проекта на бюджет на общината за съгласуване от министъра на финансите.
(6) В рамките на срока по ал. 4 кметът на общината представя проекта на бюджет за публично обсъждане от местната общност, като оповестява датата на обсъждането най-малко 7 дни предварително на интернет страницата на общината и в местните средства за масово осведомяване. Публичното обсъждане се провежда по ред, определен от общинския съвет. За постъпилите предложения се съставя протокол, който се внася в общинския съвет заедно с окончателния проект на бюджета.”
Параграфи от 14 до 24 също са подкрепени от Комисията и са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 13 в редакцията на Комисията? Останалите до 24 включително са подкрепени изцяло по вносител. Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 13 до 24 включително.
Гласували 95 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 19.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 25 има предложение на народните представители Георги Ковачев, Светлин Танчев и Борислав Иглев, което Комисията не подкрепя:
„1. В чл. 130л се създава ал. 3:
„(3) Община, която веднъж е влизала в процедура по финансово оздравяване и е получавала заем по изпълнение на плана за оздравяване, не може да кандидатства повторно за нови заеми в рамките на действащата програма по финансово оздравяване.
2. В чл. 130ж ал. 1 се изменя така:
„(1) Министърът на финансите, съгласно плана за оздравяване на общините, отпуска за сметка на бюджета едногодишен заем с фиксирана лихва, съобразена с лихвата по последната емитирана от БНБ облигационна емисия държавен дълг, за целите на изпълнение на плана за финансово оздравяване на общините.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Славов.
Комисията подкрепя предложението по точки 4 и 8 и не подкрепя предложението по точки 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 9, които сега ще изчета.
„1. В чл. 130а:
1.1. В ал. 1:
а) Точка 4 се изменя така:
„4. наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината за последните три години надвишават 10 на сто от отчетените разходи на общината за всяка една от трите години;
б) Точка 5 се изменя така:
„5. Първичният бюджетен излишък на общината е отрицателна величина за всяка една от последните три години, без да се отчитат разходите за обслужване на дълга на общината;”
в) Точка 6 се изменя така:
„Равнището на събираемост на данъчните приходи на общината намалява през последните три години или е с повече от 25 на сто под средното за страната, отчетено за последната година.”
1.2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Методологията за изчисляване на показателите по ал. 1 се определя с Наредба на министъра на финансите, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.”
1.3. Създава се ал. 3:
„(3) При изчисляването на показателите по ал. 1 се изключват предоставените извънредни трансфери с еднократен характер извън утвърдените със Закона за държавния бюджет за съответната година субсидии.”
2. В чл. 130в ал. 2 да отпадне.
3. В чл. 130г ал. 2 се изменя така:
„(2) Всяко тримесечие на интернет страницата на Министерството на финансите се публикува информация от отчетните данни на общините за финансовото им състояние, включително и за:
1. Показателите по чл. 130а, ал. 1 на всички общини.
2. Общините в процедура на финансово оздравяване.
3. Предоставените безлихвени заеми и субсидии от централния бюджет по реда на тази глава.
4. Показателите по чл. 130к, ал. 1.”
Четвърта точка е приета.
5. В чл. 130е:
5.1. В ал.1 т. 4 се изменя така:
„4. оценка за влиянието на плана върху местната общност и върху предоставяните услуги;”
5.2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Планът за финансово оздравяване, който предвижда ползването на временен безлихвен заем по чл. 130ж, ал. 1, се съгласува предварително с министъра на финансите в рамките на срока за публично обсъждане, определен от общинския съвет, в това число и по размерите и условията на безлихвените заеми. Министърът на финансите може да съгласува без забележки или да дава допълнителни указания относно изготвянето и съдържанието на плана.”
6. В чл. 130ж:
6.1. В ал.1 думите „може да” се заменят с „в срок до 30 дни”.
6.2. В ал. 2 думите „при условия, определени от министъра на финансите” да отпаднат.
7. В чл. 130з се създава ал. 3:
„(3) Ограничението по ал. 2 не се прилага за дълг на общините по временни безлихвени заеми и по предоставени им заеми от други лица от сектор „Държавно управление”.”
Точка 8 е приета.
„9. В чл. 130к:
9.1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) По предложение на министъра на финансите, с акт на Министерския съвет, на общините може да бъде отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване на заемите по чл. 130ж, ал. 1, в случаите когато:
1. е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината; или
2. влошаването на показателите доказано се дължи на въздействието на обективни външни фактори като равнище на безработица над средната за страната, структура на работната сила, неотговаряща на местните потребности, неблагоприятни демографски процеси и др.,
3. общините попадат в обхвата на национална програма или политика за целенасочена държавна подкрепа.”
9.2. Да се създаде нова ал. … със следното съдържание:
„(...) Трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината по ал. 1, т. 1 е налице, когато е постигнато подобрение на три и повече показатели, определени съгласно чл. 130а, ал.1.”
9.3. Ал. 3 се изменя така:
„(3) Към искането по ал. 2 задължително се прилагат доказателства за изпълнението на плана за финансово оздравяване и за наличието на условията по ал. 1 и се предлага размер на допълнителната субсидия. Министърът на финансите може да определи и допълнителни изисквания за предоставяне на информация.”
9.4. Да се създаде нова ал. ... със следното съдържание:
„(...) Проектът на нормативен акт по ал. 1 се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България.”
Комисията подкрепя по принцип предложенията по т. 4 и 8 и не подкрепя предложенията по т. 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 9.
Предложение на народните представители Румен Гечев, Георги Търновалийски, Манол Генов, Дора Янкова и Иван Иванов.
Комисията подкрепа по принцип предложенията по т. 2, буква „а”, т. 3 и т. 7.
Комисията не подкрепя предложенията по т. 1, т. 2, буква „б”, т. 4, 5, 6 и 8.
„1. В чл. 130а:
а) в ал. 1 т. 6 се изменя така:
„6. равнището на събираемост на данъчните приходи за последните три години намалява или към края на годината е с повече от 25 на сто под средното за страната.”
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Показателите по ал. 1 се изчисляват по методология, приета от министъра на финансите след предварително съгласуване с Националното сдружение на общините в Република България.”
Точка 2 е подкрепена, буква „а” е подкрепена.
Буква „б” обаче на т. 2 не е подкрепена и аз я изчитам:
„б) в ал. 2 точката в края на изречението се заменя със запетая и се добавя „в това число за:
1. показателите по чл. 130а, ал. 1 за всички общини;
2. общините в процедура по финансово оздравяване;
3. предоставените безлихвени заеми и допълнителни субсидии от централния бюджет по реда на тази глава;
4. показателите по чл. 130к, ал. 1.”
Точка 3 е подкрепена.
Точка 4 – чета:
„4. В чл. 130е:
а) в ал. 1, в т. 4, в края на текста, след думата „общност” се добавя „и върху предоставяните услуги”.
б) в ал. 4, в изречение първо, в края на текста, след думата „съвет” се поставя запетая и се добавя „в това число и по размерите и условията на безлихвените заеми”.
5. В чл. 130ж:
а) в ал. 1 думите „може да” се заменят с „в срок до 30 дни, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България”.
б) в ал. 2 думите „при условия, определени от министъра на финансите” и запетаята след това – отпадат.
6. В чл. 130з, в ал. 2 се създават изречение второ и трето: „Министърът на финансите се произнася в 30-дневен срок. Непроизнасянето в срок се счита за мълчаливо съгласие.”
Точка 7 е приета.
„8. В чл. 130к:
1. създава се нова ал. 2:
„(2) Допълнителна субсидия за погасяване на заемите по чл. 130ж, ал. 1 може да бъде отпусната и в отсъствие на трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние, когато неподобряването на показателите по плана по чл. 130е се дължи на външни фактори.”
2. алинея 2 става ал. 3.
3. алинея 3 става ал. 4, като думите „и ал. 2” се заменят с „ал. 3”, а думите „на плана за финансово оздравяване” се заменят с „условията по ал. 1 и 2”.”
Комисията подкрепа по принцип предложенията по т. 2, буква „а”, т. 3 и т. 7 и не подкрепя предложенията по т. 1, т. 2, буква „б”, т. 4, 5, 6 и 8.
Предложение на народния представител Менда Стоянова на основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25 и предлага следната редакция:
„§ 25. Създава се Глава осма „а” с чл. 130а-130л:
„Глава осма „а”
Общини с финансови затруднения
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 130a. (1) Общини с финансови затруднения са общини, за които са налице три или повече от следните условия:
1. не се спазват фискалните правила по чл. 132, ал. 1 и 2;
2. наличните към края на годината задължения за разходи по бюджета на общината надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години;
3. наличните към края на годината поети ангажименти за разходи по бюджета на общината надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години;
4. наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината надвишават 5 на сто от отчетените за последната година разходи на общината;
5. бюджетното салдо по бюджета на общината през последните три години е отрицателна величина за всяка една от трите години;
6. осредненото равнище на събираемост за данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства е под осреднената събираемост на двата данъка за всички общини, отчетена за последната година;
(2) Министърът на финансите може да прецени да бъдат подпомагани с временен безлихвен заем по чл. 130ж, ал. 1 общини с финансови затруднения.
Чл. 130б. (1) За общини с финансови затруднения се открива процедура за финансово оздравяване с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси.
(2) Процедурата за финансово оздравяване на общината се открива за период от една до три години.
(3) В процедурата за финансово оздравяване се вземат предвид интересите на местната общност.
Чл. 130в. (1) Министерството на финансите осъществява наблюдение на общините за преценка на показателите по чл. 130а.
(2) При установяване на наличието на три или повече от условията по чл. 130а министърът на финансите уведомява кмета на общината за предприемане на действията по чл. 130д, ал. 2.
Чл. 130г. (1) Министърът на финансите издава методически насоки и указания по прилагането на чл. 130а, ал.1, които се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите.
(2) Всяко тримесечие на интернет страницата на Министерството на финансите се публикува информация от отчетните данни на общините за финансовото им състояние.
Раздел II
Откриване на процедура по финансово оздравяване
Чл. 130д. (1) Ежегодно в срок до 10 март кметът на общината извършва оценка за наличие на условията по чл. 130а, ал. 1 към края на предходната година.
(2) Когато при оценката по ал. 1 се установи, че са налице три или повече от условията по чл. 130а, ал. 1, кметът на общината в 7-дневен срок уведомява общинския съвет, че общината се намира във финансово затруднение, и предлага на общинския съвет да бъде открита процедура за финансово оздравяване.
(3) В 10-дневен срок от уведомяването по ал. 2 общинският съвет с решение, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници:
1. открива процедурата за финансово оздравяване;
2. възлага на кмета да изготви план за оздравяване и да проведе публично обсъждане на плана с местната общност;
3. определя срок за изготвянето на плана, който не може да бъде по-дълъг от един месец, и определя ред и срок за провеждане на публичното обсъждане, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.
(4) В 7-дневен срок от провеждане на публичното обсъждане общинският съвет с решение определя срока на процедурата по финансово оздравяване и приема плана за финансово оздравяване.
(5) С решенията по ал. 3 и 4 общинският съвет може да възложи на кмета на общината да направи искане до министъра на финансите за финансово подпомагане на общината под формата на временен безлихвен заем от централния бюджет за целите на изпълнението на плана за финансово оздравяване.
(6) Кметът на общината осъществява текущо наблюдение на условията по чл. 130а, ал. 1, като задължително извършва оценка, анализ и прогноза за тяхното изменение към полугодието и края на текущата бюджетна година, като при необходимост определя срокове и стъпки за предприемане на съответни действия.
Раздел III
План за финансово оздравяване на общината.
Изпълнение на плана
Чл. 130е. (1) Планът за финансово оздравяване съдържа:
1. система от критерии и финансови показатели, определени за наблюдение, с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси;
2. индикатори за изпълнение, които да оценяват постигането на целеви стойности по показателите за ефективност, в т.ч. мерки за оптимизиране на структурата и числеността на персонала, и график за изпълнението им;
3. управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана, включително мерки за подобряване на събираемостта на местните приходи;
4. оценка за влиянието на плана върху предоставяните услуги;
5. други мерки, подходящи за финансовото оздравяване на общината.
(2) С плана за финансово оздравяване се определят отговорностите на кмета на общината и на общинския съвет за изпълнението на предвидените в него мерки и дейности.
(3) В случаите, при които общината има просрочени задължения към плана по ал. 1, задължително се прилага програма за изплащане на просрочените задължения на общината, която включва:
1. мерки за приоритизиране и оптимизация на разходите;
2. мерки за повишаване на събираемостта на приходите;
3. времеви график за обслужването на просрочените задължения до пълното им изплащане.
(4) Планът за финансово оздравяване, който предвижда ползването на временен безлихвен заем по чл. 130ж, ал. 1, се съгласува предварително с министъра на финансите в рамките на срока за публично обсъждане, определен от общинския съвет. Министърът на финансите може да дава допълнителни указания относно изготвянето и съдържанието на плана.
(5) След приемането му от общинския съвет планът по ал. 4 се изпраща на министъра на финансите.
(6) Кметът на общината всяко тримесечие публикува на интернет страницата на общината информация за изпълнението на плана за финансово оздравяване.
Раздел IV
Временен безлихвен заем за изпълнение на план
за финансово оздравяване
Чл. 130ж. (1) Министърът на финансите може да отпуска за сметка на централния бюджет временни безлихвени заеми за целите на изпълнение на плана за финансово оздравяване на общини, чиито планове за финансово оздравяване са съобразени със становището на министъра на финансите.
(2) Временните безлихвени заеми по ал. 1 се отпускат при условия, определени от министъра на финансите със срок за възстановяване, който не може да бъде по-дълъг от срока на процедурата за финансово оздравяване, определен от общинския съвет.
(3) За заемите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 105 и 106.
Чл. 130з. (1) Кметът на общината докладва на тримесечие на министъра на финансите за изпълнението на плана за финансово оздравяване, за който е отпуснат заем по чл. 130ж, ал. 1.
(2) При наличие на тенденции за неизпълнение на поставените цели за финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси и за трайно подобряване на финансовото състояние на общината в процедура за финансово оздравяване общинският съвет единствено след предварителното съгласие на министъра на финансите може да взима решения за получаване на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон.
(3) Министърът на финансите изразява становището си по ал. 2 в 30-дневен срок от уведомяването му за намерението на общината да поеме дълг.
Чл. 130и. В случаите по чл. 130ж, ал. 1 Министерството на финансите извършва текущо наблюдение на тримесечие за изпълнението на плана по чл. 130е. При отклонение от постигането на целите на плана министърът на финансите може да преустанови отпускането на заема по чл. 130ж, ал. 1, когато е предвидено предоставянето му на отделни траншове, след представяне на писмената обосновка от кмета на общината относно причините за това неизпълнение.
Чл. 130к. (1) По предложение на министъра на финансите с акт на Министерския съвет на общините може да бъде отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване на заемите по чл. 130ж, ал. 1, когато се установи, че е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината, като при изпълнението на плана по чл. 130е са постигнати:
1. намаление на просрочените задължения;
2. първичен бюджетен излишък за последен отчетен период на общината, който е положителната разлика между приходите, помощите и даренията, разходите и бюджетните взаимоотношения, без да се отчитат разходите за обслужване на дълга на общината;
3. устойчиво нарастване на собствените общински приходи, като се изключат тези с еднократен характер;
4. повишена събираемост на собствените приходи;
5. намаление на административните разходи, без да се отчитат разходи с еднократен характер.
(2) Искането за допълнителна субсидия се прави от кмета на общината до министъра на финансите не по-рано от 6 месеца след приемането на плана за финансово оздравяване.
(3) Към искането по ал. 2 задължително се прилагат доказателства за изпълнението на плана за финансово оздравяване и се предлага размер на допълнителната субсидия. Министърът на финансите може да определи и допълнителни изисквания за предоставяне на информация.
Раздел V
Предсрочно прекратяване на процедурата
за финансово оздравяване на общината
Чл. 130л. (1) По предложение на кмета на общината общинският съвет може да прекрати процедурата за финансово оздравяване преди изтичането на нейния срок, ако общината излезе от състояние на финансово затруднение.
(2) Предложение за предсрочно прекратяване на процедура за финансово оздравяване, която предвижда план за финансово оздравяване с финансово подпомагане с безлихвен заем от държавния бюджет, се съгласува предварително с министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на нашите предложения, тъй като те се опитват да внесат някакъв ред с количествени показатели, защото, уважаеми колеги, ако се приеме така предложеният текст, той ще внесе пълен хаос в отношенията между бюджетите на общините, кметовете и Министерство на финансите, респективно държавния бюджет. Защо?
Обърнете внимание – чл. 130ж. Давам един пример: министърът на финансите може да отпуска за сметка на централния бюджет временни безлихвени заеми.
Първо, заемите не са безлихвени, тъй като държавният бюджет ще взема заеми на определена лихва. Те ще бъдат безлихвени само за общината, тоест ние – всички данъкоплатци, в това число и тези от успешните общини, ще плащат за това, че определени общини имат неефективно управление и не могат да си изпълнят бюджета. Това е едната страна на въпроса.
Но обърнете внимание – не само, че министърът на финансите ще отпуска безлихвени заеми, но веднага казваме в чл. 130к:
„1. по предложение на министъра на финансите с акт на Министерски съвет на общините може да бъде отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване на заемите по чл. 130ж”
Тоест даваме безлихвен заем на дадена община Хикс, тя не си изпълнява плана за оздравяване, не може да си погасява и безлихвения заем, и хоп – отново се появява спасителят, министърът на финансите, който ще реши коя община от всички, управлявани от различни партии, ще получи втори или трети заем.
Освен това безлихвените заеми, които се предлагат от Министерството на финансите, които са уникални като европейска практика, те могат на практика да бъдат отпускани няколко пъти, защото пише „в рамките на оздравителния период”. Ами, като приключи единният оздравителен период от три години, да речем, каква е гаранцията, че същата община или няколко общини няма да влязат в друг оздравителен период, в който пак данъкоплатците да бъдат принудени да изплащат?
Освен това ние Ви гарантираме, че всяка община най-вероятно ще ползва услугите на финансови консултанти, които винаги да докарват общината на загуба, така че тя да може да ползва безлихвен заем от държавата. Само наивниците ще отидат на теглене на заеми извън бюджета, където ще плащат лихви.
Освен това обърнете внимание, уважаеми колеги, в същия чл. 130к. Ето какво пише тук: кога могат да се дават безлихвени заеми – първо, намаление на просрочените задължения. Ние питаме: уважаеми колеги, с колко? Може ли с една стотинка да са намалени просрочените задължения? Може, тъй като тук няма количествени показатели и затова ние правим предложение в проценти.
Второ, намаление на просрочените задължения – първичен бюджетен излишък. Колко бюджетен излишък, колеги? Един лев, 3 лв. и 17 ст., 100 милиона? Не е ясно!
Устойчиво нарастване на собствените общински приходи – кой и къде казва какво значи „устойчиво нарастване”?
Това е поредица от пет показателя, които са 100-процентов локум, без никакъв количествен показател. Значи, ще водим спорове с министъра на финансите дали една стотинка е достатъчна или трябва да са 1 млн. 37 лв. и 6 ст. Няма никакъв показател.
Следователно, с тези текстове тук, които бяха прочетени, ние даваме една абсолютно необоснована и нечувана за европейската практика свобода на министъра на финансите, който и да е, да определя кое е устойчиво нарастване, колко е излишъкът – дали е една стотинка или 1 милиард, какви са тенденциите.
Даже тук се допуска, обърнете внимание, втори или трети заем на общината при положение че има, цитирам ал. 2 от чл. 130з: при наличие на тенденция за неизпълнение на поставените цели за финансова устойчивост. Значи има неизпълнение. И какво прави министърът на финансите? Даваме му право да награди общината, където има тенденция на изпълнение.
Ама, колеги, това противоречи на здравия разум. Това ще внесе пълен хаос в отношенията с общините и най-важното – предупреждаваме Ви най-колегиално, това ще накара общините, които са над линията, да влезнат под линията, а тези, които са печеливши, работещи общини, те не са толкова неразумни. Те ще се изтеглят от банковата система и ще започнат да оказват натиск върху бюджета да ги финансира безлихвено.
Трябва да Ви кажа, че въобще не завиждам на господин Горанов, тъй като в момента, в който му дадете тази нетипична за европейските практики власт, натискът на общините върху министъра, върху Вашия министър на финансите, ще бъде колосален. Ще му искат пари така, както е дал на Тетевен, така да даде на Червен бряг или на Бургас. И тогава този натиск върху бюджета на Република България може да доведе до хаос и до неизпълнение на бюджета.
Затова нашите възражения са сериозни и моля да подкрепите нашите предложения, с които правим опит да въведем количествени показатели и ограничения кога и при какви условия министърът на финансите ще може да подпомага общините.
Ние не сме против подпомагането на общините, но непазарният подход и рискът на бюджета крие изключителни опасности за финансите на българската държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Имате ли реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не мога да не направя реплика на господин Гечев, защото неговото изказване тотално се разминава с предложенията, които са направени между първо и второ четене от него и от неговите колеги. Тук, от тази трибуна, той пледира за това, че се внася хаос във взаимоотношенията между държавата и общините в определено затруднено финансово състояние, но в предложенията, които господин Гечев и неговите колеги са направили в чл. 130ж, който той нееднократно цитира, и чл. 130к, където е допълнителната субсидия, точно обратното – опитват се с техните предложения да накарат министъра на финансите без преценка да осигурява всъщност на общините такава допълнителна субсидия. Ето във Вашето предложение казвате, че допълнителна субсидия за погасяване на заемите по чл. 130ж, ал. 1 може да бъде отпусната и в отсъствие на трайна тенденция за подобряване. Вие предлагате това нещо, а едновременно тук пледирате нещо различно.
Бих казала, че това, което Вие говорите, всъщност е по принцип. В крайна сметка за общините в Република България, които са изпаднали по една или друга причина в затруднено финансово положение, Вие много добре знаете, че за голяма част от тях това е поради корекции в изпълнение на европейските им проекти, трябва да има начин да бъдат подпомагани, трябва да има начин да бъдат оздравени и чрез тези текстове в Закона за публичните финанси се опитваме да вкараме ред в тази ситуация.
Вие и сега много добре знаете, че общините могат да искат безлихвен заем от министъра на финансите и той може да им го отпуска без каквито и да било правила, и Вие се противопоставяте точно на тези правила. Ако искахте между първо и второ четене да променим текстовете в тази посока, в която беше Вашето изказване, просто трябваше да поискате да се отменят текстовете на чл. 130ж и чл. 130к, а не да се правят рестриктивни и за изпълнение от министъра на финансите без коментар и безапелационно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Други реплики?
Заповядайте, господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гечев, колеги! За мен най-важното е да се създаде някакъв режим и възможности на база на създаден механизъм да се подпомагат общини.
Разбирам Вашите опасения, но понеже имам сериозна практика, както и част от колегите тук, нека да припомня, че имаше години, в които просто общините си трупаха едни неразплатени задължения, в края на краищата накрая на годината от Министерството на финансите изчистват всичко на всички общини и по този начин лошите стават по-лоши, а добрите биват наказвани за това, че се справят. Тоест според мен Законопроектът като цяло и конкретните текстове дават възможности да се създаде определен механизъм, който да бъде обективен.
Не е задължително управлението да е лошо, за да се стигне до проблеми с неразплатени задължения. Знаете, че в България има общини и общини, като тръгнем от София и стигнем до община с 2 – 3 хиляди души, с ясно какви възможности, с ясно какъв икономически потенциал. Не е задължително, че навсякъде, където има финансови проблеми, управленците са лоши, кметовете са лоши, общинските съвети са лоши. Просто има, за съжаление, български общини, в които е много, много, много трудно да се излезе от тежката финансова ситуация.
Бих помолил да подкрепим текстове, които създават възможност все пак за един обективен механизъм, който да даде шанс и на Министерството на финансите, и на нас да гарантираме безпроблемно функциониране на българските общини. А иначе очевидно е, че ще дойде моментът, в който все пак трябва да се помисли за оптимизация на общините в България. Не говоря за драстични неща, но все пак има общини с по 1500, 2000, 2500 човека, които нямат никакъв потенциал за развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зеленогорски.
Трета реплика – народният представител Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Гечев, няма как да се съглася с Вас, че в чл. 130к има каквато и да било доза субективизъм. Ще Ви кажа защо.
Първо, защото в самия Законопроект, така както е внесен от вносителите, много точно и ясно е изброено при какви критерии, при какви обстоятелства може евентуално да бъде отпуснат такъв безлихвен заем към общините, които отговарят на петте критерия, по които се водят общини със затруднено финансово положение. Което само предполага, Вие сте финансист, много добре знаете, че в хода на процедурата по оздравяване на общината – това, което се внася в общинския съвет, това, което се съгласува с министъра на финансите, много точно и ясно в самия план са заложени параметрите, от които трябва да излезе съответната община. Следователно, когато казвате, че може допълнително да бъде отпуснат безлихвен заем за още една година, се казва много ясно при какви условия може да се допусне такава хипотеза. Това е, когато един вид планът се изпълнява, в него са заложени конкретни параметри, и когато се изпълнява този план, независимо че не попада в обхвата на трите години, но реално се вижда финансово, че общината се оздравява – що се отнася до поемане на дълг, що се отнася до бюджета и бюджетния излишък – първичния, който трябва да постигнат, намаляването на разходите и просрочени задължения, тогава не виждам каква е причината да не може да се отпусне допълнителен заем. Това означава, че общината върви в правилна насока, че изпълнява своя оздравителен план, и не виждам никакъв субективизъм в това нещо, защото още в залагането на самия план, неговото гласуване и приемане от министъра на финансите много точно и ясно е конкретизирано какви са параметрите, които общината трябва да достигне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Заповядайте за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Приемам Вашата загриженост, но още веднъж искам да подчертая, че има общини, които странно са на загуби, ние го обсъждахме. Как така Созопол и Несебър, където текат реки от средства заради туризма, излизат на загуба, и ние сега ще ги награждаваме с безлихвени заеми?! Тук няма как колегата Зеленогорски да не се съгласи. Едно е Плевен с рухнала индустрия, друго е Созопол или Несебър, но с този правилник ще дадем възможност да продължат да хитруват Созопол и Несебър и други общини, нали, колега, и да получават безлихвени заеми – такива са нещата. Ето това искаме да предотвратим.
Второ, не е основателен аргументът, че точно се определяло. Не искам да Ви чета отново – тук има локуми от намаление, увеличение, няма никакви числа. Промените в числата, в икономиката се работи с точни числа – или проценти, или абсолютни величини: 5%, 20%, 1 стотинка, 1 милион. Тук такива числа няма. Няма как да защитите тезата, че това е обективно, тъй като министърът на финансите ще прецени дали 1 стотинка или 1 милион са достатъчни. Какво по-ясно да кажа тук? Тук няма числа и има пълна субективност.
Освен това имайте предвид, като даваме примери с Европа и други страни, че в повечето страни, уважаеми колеги, е абсолютно забранено да се финансират общините, които са в тежко състояние, от бюджета. В това число ще Ви дам примери със Съединените щати. Няма такова нещо – нито на Пуерто Рико, цял щат, нито на Калифорния Обама има право да даде 1 стотинка, и няма право да тегли такива заеми и да ги финансира. Да Ви припомня ли, че няколко месеца, може би не знаят някои колеги тук, няколко от федералните агенции на Съединените американски щати пò миналата година, скъпи колеги, бяха затворени, защото Конгресът и Сенатът не разрешиха на президента Обама да увеличи с 1 цент разходите от бюджета. Федерални агенции бяха затворени!
А тук даваме право на една страна в трудно финансово състояние като България – министърът на финансите да си раздава и да стимулира общини, които могат да бъдат печеливши – като крайморските, но излизат на загуба. Сами знаете отговора на въпроса „Защо?”. И като стимулираме такива общини, ние бутаме бюджета на България към катастрофа. Не бива да го допускаме! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми проф. Гечев.
Заповядайте за изказване, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, понеже се казаха много неща, които не са истински, правилни и верни, особено многократното цитиране на морските общини – не че съм им адвокат, но всички ние, народните представители от Бюджетната комисия, получихме справката колко са общините, които не изпълняват всеки от показателите, посочени в чл. 130а.
Впрочем отварям една скоба. Господин Председател, одеве, когато съм чела окончателната редакция на Глава осем, Раздел І „Общи разпоредби”, в чл. 130а, т. 1 – „не се спазват фискалните правила по чл. 32, ал. 1 и 2”, съм казала „132”. Това – за протокола.
Ако погледнем тази справка, защото тук се говори за апокалиптична картина, гдето едни общини ще се юрнат напред да искат пари, то тя показва, че първият показател – „неспазването на фискалните правила по чл. 32, ал. 1 и 2”, а това е, че плащанията на общините по поетия дълг надвишават 15% от средногодишния размер на собствените приходи, тук имаме най-голямо неизпълнение, най-голямо нарушение от страна на 27 общини.
Но оттам нататък по останалите показатели, по т. 2 – за задължения за разходи, които надвишават 15% от средногодишния размер, имаме 4 общини.
По т. 3 имаме 4 общини, по т. 4 имаме 5 общини, по т. 5 – бюджетното салдо на общините през последните три години да е отрицателна величина за всяка една от трите години, където бяха споменати общините от морето, всъщност става дума за осем общини. Мога да ги изброя. По т. 6 са само 11 общини.
При 265 общини говорим, че са малко общините, които едновременно няма да изпълнят три от посочените показатели.
Всъщност идеята тук е не просто да се дават пари, а обществеността в съответните общини да бъде информирана изключително рано, тоест да имаме ранно оповестяване, че дадена община нарушава един или друг показател, като това може да доведе до нейно тежко финансово състояние. Законът трябва да задължи общинския съвет в случаите, когато кметът докладва, да изисква от него оздравителна програма, в която не е задължително веднага да се включва плащане от страна на държавата на безлихвени заеми. Точно тук е основното място от страна на държавата да прецени кои са случаите, в които действителното състояние е тежко и общината трябва да се подпомогне с такъв безлихвен заем. Най-често това са с години просрочени задължения.
Текстовете имат за цел да вкарат ред. Смятам, че тази цел се постига. Може би това не са най-прецизните текстове. Може би ще се наложи във времето, в което те ще се прилагат, от практиката, която ще се създаде, някои от тях да претърпят корекции следващата или по-следващата година. Ние ще го направим.
За мен е изключително важно на това усилие на Министерството на финансите да се сложат рамки, да се сложат критерии и най-вече да имаме ранно оповестяване на обществеността и на общинския съвет в една община, че там има проблеми, чието задълбочаване и несвоевременно отстраняване може да доведе общината до тежко финансово състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Славов.
ИВАН С. ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поисках думата като вносител на поредица от текстове, които са разглеждани от Комисията, част подкрепени, а по-голямата част – неподкрепени.
Държа да кажа, че на Законопроекта гледаме като отклик на реални проблеми в публичните финанси на страната, касаещи частта „Общини”. Оценена е подкрепящата инициатива на Министерството на финансите. Смятаме, че текстовете са благоприятен отговор и обещаващ опит за решаване на съществуващи и трупащи се проблеми.
Доколкото съм изпълнил до голяма степен волята на Националното сдружение на общините, ще кажа, че сме се водили изключително от принципите да защитаваме справедливостта, принципа на равнопоставеността на общините като разпоредители с публични финанси.
Иска ми се и при този Законопроект във вида, в който ще завърши като закон, да гарантираме тази равнопоставеност и справедливост, защото пред Закона и общините, и кметовете като разпоредители, са равни. Не бива да остава изводът, че Законът обслужва нарушителите и ощетява праведниците, отговорните хора в системата на държавата.
С оглед на това, оценявайки възможността министърът да не получава само права, защото правата означават и отговорности, и да не създаваме впечатлението, че той става изключителният суверен при вземане на решения, касаещи финансовия диалог с общините, ще ми се, обявявайки оттегляне на предложените, но неподкрепени текстове в проекта за решение, да направя една-единствена добавка, чрез която ще можем да кажем на общините: „Ние уважаваме Вашия представителен орган и той може да бъде участник в процеса на вземане на решения по финансова подкрепа за определените общини – в чл. 130а, ал. 2 след израза „министърът на финансите” да прибавим „след становище на Управителния съвет на Националното сдружение на общините може да прецени да бъдат подпомагани с безлихвен заем по чл. 130ж, ал. 1 общини във финансови затруднения”.
Давам си сметка за рисковете, но намирам за благоприятна предпоставката общините да бъдат партньор при вземането на важни решения, касаещи тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Това е една от най-важните промени в Закона. Имам впечатление, че редица кметове на общини с нетърпение чакат приемането на тази разпоредба, за да ...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Напротив.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има такива, и то главно общини със значителни дългове, които очакват съответната реакция от Министерството на финансите, с което да се съдейства за решаване на техните проблеми. В това отношение обаче наред с въпроси, които са основателни – да се търси такова съдействие, възникват и много опасения – дискусията го показа – че общини, които продължително време не са спазвали финансовата дисциплина, също могат да възползват от тези правила. Напротив, те могат да създадат в перспектива още по-малко стимули сред добросъвестните представители на местната власт, които и сега полагат усилия да не допускат създаването на дългове, а да изпълняват своите финансови задължения.
Затова предлагам в текста на Комисията по чл. 130а в ал. 1 да отпаднат т. 1 и 6.
Забележете, че точка 1 включва общините, които не спазват фискалните правила. В такъв случай колкото повече не ги спазват, толкова повече ще могат да претендират, за да получат финансово съдействие от страна на държавата. Това е странен случай, в който признаваме факта на нарушаване на правилата на опериране с финансите и това се превръща в основание тези общини да бъдат третирани по-благоприятно и да претендират за финансова подкрепа от страна на държавата.
Точка 6 – става дума за високите нива на несъбираемост на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства. В някои случаи представители на местната власт, за да бъдат добри, не проявяват необходимата настойчивост, за да осигуряват приходите, които е необходимо да осигурят по закон и след това ще искат компенсации от страна на държавата. За мен, без да влизам в цялата дискусия за точността на критериите, при които държавата да се ангажира с подобно финансово съдействие, поне тези две точки трябва да отпаднат, за да стимулираме към по-голяма финансова дисциплина.
За мен липсва още едно съществено условие. Трудно е в случая да го добавим, но то трябва да се има предвид: допустимо ли е, без да бъдат предприети действия по санкциониране на лицата, които са предизвикали съответните финансови неблагополучия, понякога те самите, продължавайки да осъществяват управленските си функции, да искат за собствените си пропуски и нарушения да бъдат финансово стимулирани? За мен би следвало Министерството на финансите да е предприело някакви действия, които да адресират отговорността защо се е стигнало, че в някои случаи причините са чисто обективни. Тук обаче не говорим за някакви депресивни общини, за някакви обективни затруднения, за общини с висока безработица, в тежка демографска ситуация, а както стана дума от дискусията, включително и за общини, които би трябвало да са в много по-добро финансово състояние.
Също така споделям предложението, което направи колегата Славов, че е добре – това становище няма задължителен характер –тези проблеми да бъдат поставени в рамките на Сдружението на общините и тогава да има съпоставяне, да има дисциплиниращ ефект и да има необходимата публичност защо тези общини се нуждаят от подкрепа, а други нямат нужда от нея. Пак казвам, смятам, че това становище, макар и с консултативен характер, трябва да бъде налице, за да може Министерството на финансите по нататък да приеме своето решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплика – народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стоилов, мисля, че има някакво неразбиране, което трябва да стане ясно.
В чл. 130а е казано, че като общини с финансови затруднения ще бъдат квалифицирани тези от тях, които не изпълняват три или повече от следващите шест условия. Ако ние намалим тези условия и извадим дълга, защото т. 1, която Вие предлагате, е именно дългът, или извадим ниската събираемост на приходите от местни данъци – т. 6, това означава, че много общини няма да получат индикация – тяхната общественост, техният общински съвет няма да получи индикация, че тук кметът и неговата администрация вършат нарушения. Те не си свършват работата, не събират достатъчно, не полагат достатъчно усилия да съберат собствените си приходи, за да финансират разходите.
Смисълът на тези критерии е максимално рано да се индикира това, че дадена община има проблеми и точките – от 1 до 6, обхващат различните посоки на тези проблеми. Това в никакъв случай не трябва да се разглежда като пряка зависимост. Щом имаш проблеми по тези точки, даваме ти безлихвен заем – няма такова нещо!
Ако по-нататък внимателно прочетете, ще видите, че първо обществеността ще бъде информирана, което е гаранция за прозрачност, по-голяма отколкото Националното сдружение на общините – едни чиновници ще пишат това становище. Обществеността на съответната община, общинският съвет, в който участват абсолютно всички парламентарно представени и непредставени партии и коалиции, те ще бъдат информирани и това е най-голямата прозрачност.
Второ, преди да поиска каквато и да било помощ от държавата общинският съвет трябва да изиска от кмета и да приеме оздравителна програма, която включва повишаване на събираемостта с конкретни мерки за това повишаване. А като отпадне т. 6, как ще индикираме, че има намалена събираемост? Намаляване на просрочията на задълженията, намаляване на разходите за определени дейности – вижте, това са дейностите на общината. Целта не е заради нарушенията на един или друг чиновник, на един или друг кмет или общински съвет да страда цялото население в съответната община и да не получава необходимите услуги, които се предоставят от тази община. Това е смисълът. Смисълът е да се индикира рано този проблем, той да стане достояние на обществеността и тя чрез натиск и чрез оздравителния план, който ще приеме общинският съвет, да изправи кривиците на управлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Друга реплика?
Заповядайте, господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стоилов! Само по един детайл от Вашето изказване – че тези, които са допуснали нарушения, не дай боже престъпления, трябва да понесат своята отговорност.
Честно казано, според мен общините в България са най проверяваните институции – имам значителен опит от стотици проверки. Задължение по закон е да внасяш отчет пред общинския съвет, и плановите ревизии на Сметната палата, и постоянните ревизии по сигнала на Агенция „Държавна финансова инспекция” и Икономическа полиция и така нататък, и прокуратурата, която също има планови проверки и по бюджет, и по общинска собственост, и по цялостното ръководене на общината, доста активно работят по темата.
Струва ми се обаче, че въпреки всичко предвид на европейското финансиране, предвид на все по-тежките отговорности, които имат българските общини, хубаво е контролът да се засили през Сметната палата и през Агенция „Държавна финансова инспекция”, но за да се случи това, необходимо е да се помисли дали е възможно да се повишат бюджетите на тези институции, за да разполагат с повече хора. Честно казано, в момента и Сметната палата, и Агенция „Държавна финансова инспекция” не разполагат с достатъчно кадрови потенциал поради финансови причини, за да осъществяват още по-добър и по-ефективен превантивен контрол. За мен преди всичко контролът трябва да бъде превантивен и наистина, ако има дребни пропуски, нарушения, да бъдат отстранени навреме, за да не се влиза в тежки финансови проблеми на общината и да се стига до престъпления и до търсене на наказателна отговорност. Това е щрих, който исках да споделя с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Благодаря за репликите. Мисля, че те подсилиха аргументите в моето изказване, а не ги опровергаха, така че да използвам само да добавя това, което беше казано.
Да, аз съзнателно предлагам намаляване на тези критерии, за да могат да бъдат дисциплинирани хората, които упражняват местната власт. Вие ми казвате: нека да индикираме по-рано проблемите, за да може да се задейства защитният механизъм. Този общински съвет, който е решил да надвиши нивата на дълга, ние му казваме: „Продължавайте по този начин и ще се обърнете към Министерството на финансите, което да Ви съдейства за решаване на проблемите, които Вие самите сте създали”.
Или вместо да им кажем: следващата година дайте по-високо ниво на събираемост на данъците, ние искаме те да съобщят, че не могат да си съберат данъците, да приемат оздравителен план, в който да дадат някакви обещания и срещу тези обещания да получат финансова подкрепа от Министерството на финансите.
Според мен има още един инструмент, който дори и да не е заложен в Закона, е много важен лост в управленската политика. Правили ли сте, тъй като аз нямам подобна статистика, съпоставка между това какви са общините, които имат финансови задължения, но в същото време ползват много големи средства по различните европейски проекти. Защото ако имаше обвързаност, че общини, които нямат основания да бъдат в тежко финансово състояние, не могат да получават като бонус работата по редица проекти, защото ако има обвързаност между финансовото състояние на общината и това е поне един от критериите по нейното кандидатстване за европейско финансиране, ще се получат много повече стимули. Голяма част от общините разчитат предимно на управлението на европейски проекти, а не толкова на бюджетните средства, които са си делегирали от държавата, дейности, които в много случаи са някакво допълнително задължение за тяхната управленска дейност. Това са много важни въпроси.
Самият факт, че едва ли може да бъде представен такъв анализ показва, че в много голяма степен се мисли за усвояването на европейски средства, а не за тяхното оползотворяване по най-ефективен начин и в интерес на най-много хора.
Моите предложения за отпадане на тези точки остават, тъй като колкото повече се свият критериите и колкото по-малко в тези именно финансови неблагополучия имат дял хората, които са управлявали общините, толкова по-добре ще бъдат създадени условия, за да излязат от това състояние и само тогава да бъдат подпомагани. Защото Вие така автоматично ще намалите броя на общините в момента по тези критерии. Ако те се приложат, сигурно поне половината от общините ще кандидатстват за държавно подпомагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ненков има думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че трябва да си отговорим на един много важен въпрос, който според мен не се спомена в предишните изказвания, а всъщност въпросът е, че в момента имаме над 170 общини, мисля, че по данни на Министерството на финансите, които изцяло разчитат на делегираните от държавата бюджети. Почти нямат свой икономически живот. От тях 156 за миналата година завършват с бюджетен дефицит. Даже смятам, че този механизъм, който се въвежда от вносителите, и това, което гласуваме в момента, е закъсняло, тъй като това са проблеми – не говорим за общините, които се споменаха преди малко, които умишлено или по безхаберие, или под друга форма трупат задължения, но много по-голям процент от общините, които са в затруднено положение, са по обективни причини. Тук наистина трябва да си отговорим и на въпроса: за бъдеще какво правим с тях? Защото, да, този механизъм наистина е важен, наистина ще даде глътка въздух, но безспорно по-големите проблеми са за това, че има демографски срив в някои от общините, липсва какъвто и да било икономически живот, следователно приходите в общините значително са намалели. Така че наистина, от една страна, този механизъм е закъснял до някаква степен и час по-скоро трябва да го приемем. Разбира се, във времето той ще даде своето отражение и ще видим дали изцяло е обхващал по обективен и субективен начин проблемите на тези общини и начина за тяхното разрешаване, но със сигурност трябва да помислим в бъдеще за евентуално окрупняване на общини, на които да даде повече глътка въздух, повече приходи, повече бизнес, за да не се нуждаят от този механизъм.
Последно, тъй като много се коментира за това дали е награда, поощрение, наказание, ще Ви дам една друга гледна точка. Представете си да сте кмет на една община, примерно вече няколко мандата, и да сте довели общината до такова финансово затруднение. Въпреки че в Конституцията е записано и много ясно регламентирано, че общините имат своята финансова независимост, както и управленска, изведнъж Вие да отидете и да поискате от общинския съвет, където са другите политически сили, както каза госпожа Стоянова, да отидете пред обществеността и да кажете на висок глас, че реално сте се провалили като един управленец, като един кмет и реално сте зависими вече от Министерството на финансите.
Не смятам, че един кмет, уважаващ себе си, който претендира, че е добър управленец, ще даде възможност реално на министъра на финансите, респективно на държавния бюджет да влезе в неговата община и да няма повече каквато и да била независимост и публично пред обществеността да каже, че се е провалил като кмет.
Погледнете и тази гледна точка на отговора на въпроса дали е като награда или като наказание за една община? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ненков, напълно подкрепям Вашето изказване, особено от тази гледна точка, защото това е и смисълът на Закона – публичност, прозрачност, да е ясно на цялата общественост какво се случва в тази община и какво я чака.
Мисля, че само загатнахте, а трябваше да се спрете много по-сериозно на проблема за това колко са малките общини, които нямат собствени приходи или имат толкова малко, че по никакъв начин, каквато и оздравителна програма да предприемат по отношение на намаляване на разходите, тя не може да се случи. Едновременно с това тези малки общини осъществяват цялата палитра от услуги, които осъществява и една голяма община, примерно София или Пловдив. За да осигури тази палитра от услуги, тя ангажира както човешки, така и финансов ресурс. Друг е въпросът какво е качеството на тези услуги, защото знаете, че много често един човек съвместява най-различни видове услуги, които предоставя общината, и качеството им е доста ниско. На мен ми се струва, че втората крачка – когато излязат първите резултати от оценката на финансовото състояние на общините, втората крачка ще бъде тази – тук, от тази трибуна, в тази зала да повдигнем въпроса за целесъобразността на някои общини да осъществяват цялата палитра на услуги, която е вменена на всяка една община и не е ли време вече да помислим не само за сливане на някои малки общини, но и за възлагане на различни категории общини различен обхват на услугите, които те осъществяват спрямо своето население? Тоест да категоризираме общините в няколко степени и всяка една от тях, в зависимост от нейния финансов, човешки потенциал да осъществява тези услуги, за които има този финансов и човешки потенциал.
Много често получаваме от общините и от Националното сдружение предложения (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за допълнителни местни приходи като отчисления от републиканските, но те няма да решат въпроса на малките общини. Напротив, ще го задълбочат. Един такъв подход ще даде допълнителни средства на големите общини, които ще станат още по-богати, а не на малките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Ненков? Няма да ползвате.
Господин Радан Кънев има думата за изказване.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, на първо място искам да изкажа мнение, че подобна процедура е доказано необходима. Не може просто с лека ръка да отхвърлим възможността за подробно разписване на възможностите за финансово оздравяване на общини, предвид текущото финансово състояние на немалка част от тях и съвсем не само на малки общини, и съвсем не само на такива, които не разполагат с достатъчно собствени приходи. По принцип е възможен, съответно и правилен, доколкото е разпространен в демократичните държави, подходът за подпомагане за сметка на отнемане на част от суверенитета на общината.
Няма да се съглася с господин Гечев – това е модел, който съществува масово и в Западна Европа, и в Съединените щати. По-скоро деликатният момент е дали това се случва след формалния фалит на общината или преди него? Доколкото България не познава формален фалит на община, то логично е да бъде по пътя на оздравяването, така както е предложено в този Законопроект. Тук обаче възникват няколко много съществени въпроса.
Първият, разбира се, е вече неколкократно поставяният въпрос за моралния риск: дали всъщност общините в България няма да бъдат насърчени към ниска финансова дисциплина, прекалено харчене и задлъжняване, особено ако могат да разчитат на определени гаранции за получаване на безвъзмездно финансиране в рамките на финансовото оздравяване?
На второ място и далеч по-важно е това, че правомощията на финансовия министър са изключително повърхностно и записани на коляно в този Законопроект, а по всичко личи, че те са неограничени. Именно липсата на подробни правомощия и подробни задължения и ограничения, както и липсата на, забележете, каквато и да било форма на контрол върху дейността на финансовия министър, с изключение на едно одобрение в цялата тази глава от Министерския съвет и то само одобрение, и то отново от изпълнителната власт пораждат същинските рискове пред този Законопроект.
Госпожа Менда Стоянова подробно описа каква дейност би трябвало да извърши финансовият министър при одобряване на плановете, съответно при евентуалното отпускане на безлихвения заем, съответно при евентуалното му дотиране и превръщането на безлихвения заем в субсидия. Къде е гаранцията, че финансовият министър ще извърши всички тези дейности с надлежна грижа? Аз Ви отговарям веднага – гаранцията по този Закон е никаква, а гаранцията по досегашните политически практики в България е отрицателна.
Няма случай до момента финансовият министър да е бил партийно безразличен към финансовите проблеми на местната власт, независимо за коя партия става дума през дългогодишния вече период на българската демокрация и местно самоуправление. Ако казваме: „Да, по-добре е да има някакви правила, отколкото да е напълно безразборният досегашен режим.“, това не означава, че можем с лека ръка да приемем първите правила, които се приемат в тази сфера, да бъдат всъщност правила на всевластност и безконтролност на финансовия министър. Няма защо да си заравяме глава в пясъка и да не виждаме очевидния риск от тежко политическо влияние в близките години, независимо от коя партия е финансовият министър.
Според мен политическа партия ГЕРБ има далеч най-голям интерес да разпише много по-сложни правила и отговорности, предвид огромното присъствие на партията в местната власт, което най-малко е гарантирано за следващите три години и половина, за които естествено няма никаква гаранция, че финансовият министър ще бъде от същата партия.
На последно място, но съвсем не без значение, тук има и принципен въпрос. Да, по принцип, когато централно се финансират финансови проблеми на местната властта, независимо на кое ниво на местно самоуправление, защото България е една от малкото държави, която има само едно ниво на местно самоуправление, логично е финансово подпомаганата община да получава и определена форма на контрол върху изпълнение на финансовите си дейности. Тоест тази загуба на суверенитет, за която колегата Ненков много коректно говори. Тук обаче възниква един голям и принципен въпрос: Защо тази загуба на суверенитет е в посока министъра на финансите? Министърът на финансите не се разпорежда с публичните средства, той е изпълнител на волята на парламента, така както кметът е изпълнител на волята на общинския съвет. Не може тази загуба на суверенитет на общините да бъде в посока на изпълнителната власт. Тя следва да бъде в посока на Народното събрание при липса на междинна форма на местно самоуправление в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кънев?
За първа реплика – госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Кънев, първо, искам да Ви кажа, че в никакъв случай нееднократно от тази трибуна беше изречено, че общините ще бъдат насърчени чрез тези правила да харчат, тъй като ще получат гаранция за подпомагане. Това просто не е вярно. Те и сега са си насърчени поради липсата на правила. И сега могат да искат финансово подпомагане, без каквито и да било ангажименти от тяхна страна да подобрят състоянието на общината, и без какъвто и да било контрол и публичност от страна на обществеността. Категорично не съм съгласна с тези Ваши доводи.
Останалите Ви доводи бяха насочени към големите правомощия на министъра на финансите и най-вече на това, че партия ГЕРБ в момента, управлява най-голям дял от общините в България, има интерес от този Законопроект. Точно обратното, господин Кънев. Ако партия ГЕРБ чрез този Законопроект искаше да решава своите партийни желания, не би трябвало да предлага какъвто и да било регламент, защото в момента липсата на регламент е най-доброто нещо.
За първи път партия ГЕРБ и нейната изпълнителна власт преди три години предложиха Закон за публичните финанси и се опитаха чрез този Закон да вкарат ред във взаимоотношенията и публичните финанси, а сега подобряват този Закон като искат да вкарат в ред взаимоотношенията между държавата и общините, и най-вече на управлението на общините, чиято основна част се управлява от партия ГЕРБ. Точно обратното – несъстоятелни са Вашите твърдения в тази посока, ако наистина министърът на финансите е искал това, но определено той не го иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Стоянова, добре е да се слушаме, толкова сме близо. Вие казахте това, което казах и аз.
Първо, добре е да има регламент, по-добре е, отколкото досегашното безразборно състояние – това, което казах. Казах, че след като така и така го въвеждаме, добре е да няма безконтролност на министъра на финансите, след което казах – партия ГЕРБ има най-голям интерес да няма такава безконтролност, тоест този Законопроект да е по-добър от това, което гласуваме. Тук отново напълно се съгласявам с Вашата логика – не, Вие нямате интерес от такъв Законопроект, защото Вашите 130 кмета ще попаднат след някоя друга година в лапите на финансов министър, който ще бъде от друга партия и който ще се окаже, че за разлика от партия ГЕРБ не е толкова толерантен към кметовете на общини от опозицията, защото Вие сте виждали вече какво означава изпълнителната власт да бъде нетолерантна към опозиционните кметове, макар и за един кратък период от време. В този случай напълно ни съвпадат аргументите и от тази гледна точка аз казвам, с всички уговорки, че се мисли в правилната посока, но не мога да подкрепя един Законопроект, който дава рядко калпаво решение на съществуващи проблеми.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да бяхте направили предложения за подобряването му, вместо на второ четене да говорите от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители ще обогатят ли дебата? Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Приканвам народните представители в залата, започваме да гласуваме.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Ковачев, Светлин Танчев и Борислав Иглев. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 13, против 27, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Предложението на господин Иван Славов е оттеглено в неподкрепената му част. Има направени редакционни предложения, които ще бъдат гласувани след малко.
Сега подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Гечев, Георги Търновалийски, Манол Генов, Дора Янкова и Иван Иванов, в неподкрепената част, а това е по т. 1, т. 2б, т. 4, 5, 6 и 8.
Гласуваме предложение на народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 19, против 40, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
В редакцията на Комисията за § 25, в който се създава нова Глава 8а с членове от 130а до 130л включително, в чл. 130а, ал. 1 господин Янаки Стоилов предлага да отпаднат т. 1 и т. 6.
Гласуваме предложението на господин Стоилов.
Гласували 92 народни представители: за 23, против 51, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Господин Иван Славов Иванов предложи нова редакция на ал. 2 в чл. 130а, която да гласи:
„(2) Министърът на финансите след становище на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България може да прецени да бъдат подпомагани с временен безлихвен заем по чл. 130ж, ал. 1 общини с финансови затруднения.”
Допълва се след „министърът на финансите” текстът „след становище на Управителния съвет на сдружението”.
Гласуваме редакционното допълнение на господин Славов.
Гласували 94 народни представители: за 28, против 14, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване целия § 25 за създаване на Глава осем „а” с нейните членове от 130а до 130л ведно с наименованието на главата, подразделенията по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 78, против 17, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 26-28, както и § 29 в следната редакция:
„§ 29. В чл. 175 думите „чл. 173“ се заменят с „чл. 173, 173а и 173б”.”
Параграфи 30 и 31 също са подкрепени от Комисията по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 26-31 включително? Няма.
Гласуваме тези параграфи съгласно доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 80, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за подразделението, както и § 32 по вносител със следната редакция:
„§ 32. През 2016 г. оценката на показателите по чл. 130а се прави въз основа на данните от отчетите на общините към края на 2015 г. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 32.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Диана Йорданова, което Комисията подкрепя по принцип и предлага да се създаде нов § 33:
„§ 33. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите издава указанията по чл. 130г, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по предложението на Комисията за нов параграф? Няма.
Гласуваме § 33 по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 9, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Иван Славов, което Комисията не подкрепя, а именно:
„Наредбата по чл. 130а, ал. 2 се подготвя и одобрява от министъра на финансите, съгласувано с НСОРБ, в срок до 30 дни след влизането на Закона в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Иван Славов Иванов за нов параграф. Комисията не го подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 10, против 28, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграфи 33 и 34 по вносител, подкрепени от Комисията, стават съответно § 34 и § 35 по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок гласуваме двата параграфа.
Гласували 88 народни представители: за 79, против 5, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Иван Славов § 35 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Румен Гечев, Георги Търновалийски, Манол Генов, Дора Янкова и Иван Иванов.
Предложението е оттеглено на заседание на Комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Оттегляте го, господин Славов? И господин Славов оттегля своето предложение.
Гласуваме § 35 по вносител, подкрепен изцяло от Комисията с нова номерация на § 36 по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 37 със следната редакция:
„§ 37. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, ...), в чл. 58 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 4 думите „ал. 1 – 3” се заменят с „ал. 1 и 3”.
3. В ал. 5 думите „и 2” се заличават. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 37 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против 0, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 37.
Предложение на народния представител Иван Славов, което не е подкрепено от Комисията.
ПЕТЪР СЛАВОВ (БСП ЛБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегля го господин Славов.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Румен Гечев, Георги Търновалийски, Манол Генов, Дора Янкова и Иван Иванов, което е оттеглено по време на заседание на Комисията.
Предложение на народния представител Менда Стоянова на основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37, който става § 38, и предлага следната редакция:
„§ 38. В Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5 се създава ал. 4:
„(4) Разпоредбата на чл. 153, ал. 8 от Закона за публичните финанси се прилага за лицето по ал. 3, както и за други юридически лица, които са контролирани от държавата и на които по силата на нормативен акт е възложено подобно управление на средства от Европейския съюз и банковото им обслужване се извършва от Българската народна банка.”
2. В чл. 7, ал. 4:
а) точка 3 се отменя;
б) в т. 4 след думите „определя с нормативен акт правилата” се добавя „за извършване на плащания” и се поставя запетая.
3. В чл. 24:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) Органите по ал. 1 могат да предоставят безвъзмездна финансова помощ за големи проекти по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и преди решение относно голям проект съгласно чл. 102 от същия регламент въз основа на решение на Министерския съвет. В решението на Министерския съвет се посочва източникът на финансиране на проекта в случай на отрицателно решение относно голям проект.”;
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
4. В чл. 26, ал. 3 накрая да се добавя „и съобразно правомощията му съгласно Закона за държавните помощи”.
5. В чл. 48:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Ръководителят на управляващия орган едностранно прекратява административния договор, сключен при условията на чл. 24, ал. 4, в случай на отрицателно решение относно голям проект.”;
б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
6. В чл. 61, ал. 2 думите „т. 3” се заменят с „т. 4”.
7. В чл. 64 ал. 2 се изменя така:
„(2) В случай че бенефициент не направи искане за окончателно плащане в едномесечен срок от приключването на всички дейности по проекта, управляващият орган може да извърши служебно приключване на проекта въз основа на извършена от него проверка на място.”
8. В чл. 68 думата „актовете” се заменя с „акта”, а думите „т. 3 и 4” се заменят с „т. 4”.
9. Член 75 се изменя така:
„Чл. 75. (1) Финансовите корекции, определени на бенефициенти по оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и от Кохезионния фонд, са за сметка на бенефициентите.
(2) Финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента или от следващо плащане по проекта, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, заедно с дължимите лихви за просрочие след изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение за оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, или на 30-дневния срок за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. Съдебното оспорване на решението, с което е определена финансовата корекция, не спира извършването на плащането.
(3) Когато финансовите корекции, определени на бенефициенти – бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, не са възстановени от съответния бенефициент по реда на ал. 2, те подлежат на възстановяване от съответните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет, разпоредителите с бюджет по чл. 11, ал. 9 от Закона за публичните финанси или от бюджетните организации по чл. 13, ал. 4 от същия закон, в чиято структура е бенефициентът, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4.
(4) При невъзстановяване по реда на ал. 2 и 3 на финансови корекции, определени на бенефициенти – бюджетни организации, може да се приложи разпоредбата на чл. 106 от Закона за публичните финанси.”
10. В чл. 76 ал. 2 се отменя.
11. В § 5 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 3 думите „организацията на банковите сметки и” се заличават.
б) създава се т. 5:
„5. проектите на насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, преди внасянето им за утвърждаване, се съгласуват за съответствие с приложимите правила за държавните помощи съгласно чл. 26, ал. 3.”
12. В § 8, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби след думата „закон” се добавя „както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 38 в редакцията на Комисията? Няма.
Гласуваме, колеги.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 72, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага § 39 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 73, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от § 40 до § 45 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46 и предлага следната редакция:
„§ 46. В Закона за вътрешния одит в публичния сектор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 4 думите „проверки във второстепенни разпоредители с бюджет, в които” се заменят с „проверки в организациите, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджети, към които”.
2. В чл. 14, ал. 3 думите „в които” се заменят с „към които”.
3. В чл. 40, ал. 3 думите „Ръководителите на” се заличават.
4. В чл. 55, ал. 2 думите „Ръководителите на” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 46? Няма.
Гласуваме параграфа.
Гласували 78 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и за § 48 със следната редакция:
„§ 48. В Закона за медицинските изделия (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 30а, ал. 1 навсякъде думата „републиканския” се заменя с „държавния”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 47 и 48.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 49 и предлага следната редакция:
„§ 49. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 34 се създава ал. 9:
„(9) При неспазване на срока по чл. 94, ал. 2 от Закона за публичните финанси на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината. Дължимите за този период възнаграждения се изплащат, след като общинският съвет приеме бюджета на общината.”
2. В чл. 52, ал. 1 думата „републиканския” се заменя с „държавния”.
3. В чл. 54, ал. 2 думата „републиканския” се заменя с „държавния”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи с номера от 49 до 53 включително.
Гласували 86 народни представители: за 73, против 10, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54 и предлага следната редакция:
„§ 54. В Закона за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани (ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 2, ал. 2 думата „републиканския” се заменя с „държавния”.
2. В чл. 3, ал. 3 думата „републиканския” се заменя с „държавния”.
3. В чл. 4 думата „републиканския” се заменя с „държавния”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи с номера от 54 до 57 включително.
Гласували 87 народни представители: за 74, против 7, въздържали се 6.
Предложението е прието, а с това и на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
Имаме време до почивката да чуем Доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси.
Слушаме Ви, госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Първо – процедура.
Моля господин Ананиев – заместник-министър на финансите, да остане в залата и по тази точка, както и да допуснем госпожа Росица Петкова, държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за допускане в залата, с очакване господин Ананиев да се присъедини към молбата на госпожа Стоянова и да остане в залата.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерския съвет на 20 април 2016 г.
На заседание, проведено на 12 май 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари” в Министерството на финансите, подуправителят на Българската народна банка Нина Стоянова, експерти на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – Ваня Манова и Румяна Бутанска, и други.
Заместник-министър Ананиев представи Законопроекта и изтъкна, че той има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции.
Законопроектът предвижда банките да предоставят на потребителите платежни услуги по сметките за основни операции, свързани с откриване, използване и закриване на платежна сметка, внасяне и теглене на пари в брой от платежна сметка и платежни операции с дебитна карта, безплатно или срещу приемливи такси, независимо от броя платежни операции, извършени по сметката.
С тези изисквания се постига по-голяма защита на потребителите, тъй като таксите за почти всички извършвани от тях операции по платежните сметки за основни операции ще бъдат с размер по-нисък от средния за страната и средния за банката за съответния вид операция.
Със Законопроекта се предвиждат изменения в уредбата на Помирителната комисия за платежни спорове, свързани с изискванията към процедурите и органите за алтернативно решаване на спорове, предвидени в Закона за защита на потребителите.
Със Законопроекта се въвежда и опцията по чл. 1, т. 5 от Регламент (ЕС) № 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета относно обменните такси за платежните операции, свързани с карти. До 9 декември 2018 г. тристранните платежни картови схеми, извършващи дейност чрез доставчик на платежни услуги или издаващи картови платежни инструменти с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, се освобождават от изискванията за прилагане на установените максимални нива на обменните такси в глава втора от Регламент (ЕС) № 2015/751, по отношение на националните платежни операции, при определени условия. Законопроектът определя Българската народна банка като компетентен орган, който отговаря за спазването на Регламента, като установява система от санкции, приложими при нарушения на Регламента и подходящи и ефективни извънсъдебни процедури за решаване на спорове във връзка с прилагането му.
В хода на дискусията представителите на КРИБ изразиха становището, че въвеждането на опцията на чл. 1, т. 5 от Регламент (ЕС) № 2015/751 би довело до нарушаване на лоялната конкуренция както между платежните картови схеми, така и между банките в България. Това би имало пряк негативен ефект върху търговците, които ще бъдат принудени да плащат по-високи разходи за приемане (така наречени такси за обслужване на търговец) за транзакции с платежни карти при тристранни схеми.
Госпожа Цветанка Михайлова разясни, че Регламентът дава тази опция на държавите членки, за да може тристранни картови схеми с малък пазарен дял да стъпят на пазара добре и евентуално да разширят своя пазарен дял.
Подуправителят на БНБ госпожа Нина Стоянова допълни, че Регламентът действа за България и за целия Европейски съюз от месец декември 2015 г. и споменатата опция е с временен характер за две години, а делът на тези схеми е незначителен и няма огромно значение за пазара.
След обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерския съвет на 20 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, тук ще направим прекъсване.
Заседанието продължава в 14,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще Ви запознае нейният председател господин Петър Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерския съвет на 20 април 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 18 май 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари”, и Снежанка Колева – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари”; от Българска народна банка Нина Стоянова – член на УС и подуправител на БНБ, и Антонио Бързашки – началник на отдел „Надзор на платежните системи”.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Бекир.
В българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции, а именно:
- съпоставимост на таксите за платежни сметки, налагани от банки и други доставчици на платежни услуги;
- установяване на бърза и лесна процедура за потребителите, които желаят да сменят своя доставчик на платежни услуги;
- осигуряване възможност на потребителите, законно пребиваващи в ЕС, да откриват сметки, независимо от тяхното местопребиваване и финансово състояние.
С предложения Законопроект се правят изменения, уреждащи работата на Помирителната комисия за платежни спорове, свързани с приети вече изменения в Закона за защита на потребителите.
С промени в Закона за Българската народна банка се изменя правната рамка на платежния надзор, осъществяван от Българската народна банка, с оглед по-ефективно изпълнение на нейните функции.
Предлага се създаването на нови разпоредби и в Закона за защита на потребителите, и в Закона за кредитните институции.
В становище си по Законопроекта Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепя идеята за подобряване на условията на пазара на финансовите услуги в България. Наред с добрите законодателни предложения Законопроектът съдържа и разпоредби, които биха нарушили лоялната конкуренция на пазара на финансови услуги и могат да създадат сериозни трудности при прилагането им. КРИБ не подкрепя предложените изменения в § 29, т. 3, относно обменните такси на платежните операции, свързани с карти, и счита, че този текст не следва да се приема, за да се запази конкурентната среда на пазара на платежните услуги в България и да се защитят интересите на всички участници в него – банки, търговци и потребители.
В последвалата дискусия представителите на Министерството на финансите и на Българската народна банка изразиха принципно съгласие със становището на КРИБ.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „въздържали се” – 2 гласа и без „против”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерския съвет на 20 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Няма представен доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на Европейските фондове.
Откривам разискванията.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата за изказвания.
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Накратко – ние ще подкрепим промените в българското законодателство и нормативните уредби, касаещи услугите, които осъществява банковата система по различни нареждания, преводи, плащания и така нататък, тъй като прилагането на тази директива на Европейския съюз ще доведе до пряк достъп на гражданите до това какви услуги се предлагат, на какви цени. Второ, ще даде възможност на българските граждани и фирмите да направят сравнителен анализ за цените и качествата на услугите, които се предлагат от отделните банки, в резултат на което ще има трети, много важен ефект – ще се засили конкуренцията между банките.
Колеги, искам да подчертая, спомняте си – променихме банковото законодателство и въведохме пазарни начала във формиране лихвите на банките. В резултат на засилената конкуренция постигнахме много добър резултат, а той е, че банковите лихви тръгнаха надолу наред с други фактори. В същото време обаче недостатъчно е регулирането върху банковите такси, тъй като досега не действаше тази Директива. Повечето от българските банки използваха тази възможност да компенсират по-ниските приходи от по-ниските лихви. От икономическа гледна точка, а и от социална, въвеждането на тази Европейска директива е задължително, приемливо и то ще има позитивни ефекти.
В същото време се присъединяваме към бележките на редица организации и няма да подкрепим категорично промяната в § 29, т. 3. Да Ви кажа накратко, колеги, става дума направо за лобизъм – тоест да се разреши на 2-3 банки да имат правото на изключение от Европейската директива за две години, което създава привилегировани условия на някои банки, в това число на банки, които имат десетилетия опит и натрупани десетки милиарди резерви в Световната банкова система, поради което считаме, че даването на такива изключения и едностранни предимства води до нарушение на конкурентните условия в България.
Затова, уважаеми колеги, нека подкрепим този проект, нека подкрепим Директивата и нека не допуснем промени в § 29, т. 3, тъй като конкуренцията е над лобистките интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, предлагам процедура по поименна проверка, тъй като Законопроектът е изключително важен, а виждаме, че в залата няма достатъчно хора.
Предлагам процедура по поименна проверка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Списъка, ако обичате!

Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - отсъства
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - отсъства
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - отсъства
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - отсъства
Димитър Кирилов Байрактаров - отсъства
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - отсъства
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михо Димитров Михов - отсъства
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - отсъства
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - отсъства
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Димитров Христов - отсъства
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - отсъства
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христиан Радев Митев - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Христо Грудев Грудев - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - отсъства
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Допълнително влезнали: Менда Стоянова, Владимир Тошев, Бойка Маринска, Георги Гьоков, Добрин Данев, Искрен Веселинов, Иван Вълков, Диана Йорданова, Димитър Бойчев, Айхан Етем и Георги Божинов.
Имаме кворум. Продължаваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерския съвет на 20 април 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието, а с това е приет на първо четене и обсъжданият Законопроект.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Постъпил е доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
С доклада ще ни запознае господин Петър Петров. (Смяна на председателите.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Най-напред искам да направя предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи господин Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Петър Петров.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, поканете заместник-министър Ципов в залата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ПЕТРОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 654-01-62, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 26 април 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 май 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 654-01-62, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 26 април 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър; старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция”; Камелия Кукева – инспектор от Главна дирекция „Национална полиция”.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от Румен Иванов. В изложението си той отбеляза, че правото на лична охрана на физически лица е регламентирано в Закона за частната охранителна дейност. С внесения Законопроект се предлага промяна в чл. 6, с която се създава правно основание за издаване на наредба, с разписани правила за условията и реда за осъществяване на лична охрана на физическите лица. Нормативното уреждане на личната охрана, както и въвеждането на минимални изисквания и стандарти към осъществяващите тази дейност, а също и въвеждане на минимални изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните субекти, включително и изисквания за необходимото техническо оборудване, моторни превозни средства и персонал, притежаващ необходимата квалификация, ще гарантират в максимална степен зачитане на правата, свободите и достойнството на гражданите.
Частната охранителна дейност, в това число и личната охрана на физически лица, като вид търговска дейност следва да се подчинява на ясни и строги правила. Наличието на правила ще гарантира тази дейност да бъде осъществявана професионално и да отговаря на общоприети стандарти. Една от целите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност е да се създадат механизми на взаимодействие с органите на Министерството на вътрешните работи в борбата с престъпността и опазване на обществения ред, а също и осъществяване на превантивна дейност чрез анализ на причините и условията за допускани правонарушения при осъществяване на тази дейност. Разписването на реда и условията за осъществяване личната охрана на физически лица, гарантира спазване на принципите на законност и професионализъм и ще допринесе за защита на личния живот, здравето и имуществото на гражданите.
Заместник-министър Красимир Ципов изрази подкрепа на внесения Законопроект. В представеното писмено становище от Министерство на вътрешните работи се подчертава, че законовата делегация за създаване на норми в подзаконов нормативен акт, относно реда и условията за осъществяване на лична охрана на физически лица ще доведе до повишаване сигурността и безопасността на охраняваните обекти, ефективност на охранителната дейност и ефективност при осъществяване на контролните функции.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 654-01-62, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 26 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Откривам разискванията.
От името на вносителите, господин Иванов, нещо да кажете? Няма.
Имате думата за изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! При обсъждането в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред нашата парламентарна група подкрепи предложеното изменение и допълнение в Закона за частната охранителна дейност, тъй като, ако сте обърнали внимание, става въпрос за изменение на Закона, което да даде възможност министърът на вътрешните работи с наредба да определя реда и условията за извършване на лична охрана на физически лица. До това предложение се стигна след няколко случая, в които български граждани бяха засегнати от упражняващи дейност охрана на физически лица.
Уважаеми колеги, само че самият Закон за частната охранителна дейност в достатъчна степен регламентира отношенията между институциите, Министерството на вътрешните работи и частните охранителни фирми. Доколко е необходима такава наредба и какво точно ще съдържа тази наредба, тепърва ще разберем – според предложението, с изменения в Заключителната разпоредба в рамките на два месеца.
Призовавам Министерството на вътрешните работи да се ограничи в регламентиране на взаимодействието с частните охранителни фирми, които извършват охрана на физически лица в рамките на този Закон. Прави ми впечатление, че аргументи в мотивите към предложението „това е търговска дейност и следва да бъде подчинена на строги и ясни правила” – не е в правомощията на Министерството на вътрешните работи да участва в проверката на търговската дейност. Това е смесване на функции. Има други институции, които са ангажирани и им е вменено да осъществяват контрол при извършване на търговска дейност.
Намеренията, които прозират от мотивите за минимални изисквания и стандарти към осъществяващите тази дейност, създават усещането за контрол, различен от сегашния, който осъществява силовото ведомство към частните охранителни фирми. Ще има различни изисквания, ще има възможност за откази, което може да доведе и до елемент на корупция, натиск.
Призовавам изпълнителната власт, която ще има ангажимент за конкретните текстове, да бъде много прецизна при изготвянето на текстовете, да бъде в диалог с частните охранителни фирми. Иначе ние сме го подкрепили и във връзка с големия обществен интерес, и във връзка с необходимостта от регламентиране все пак на правила, които да гарантират правата на другите граждани, които се сблъскват с охранявани лица. Иначе това е пар екселанс признание, че МВР, институциите, които трябва да осигурят безопасността на българските граждани и тяхното имущество, са абдикирали, след като има необходимост, има нужда физически лица да бъдат охранявани. Всички се възползваме от гарантираното ни право от институциите.
Не звучи сериозно, чета пак от мотивите, че с приемането на тези промени и издаването на наредба „в максимална степен ще се допринесе за защита на личния живот, здравето и имуществото на гражданите”.
Уважаеми дами и господа, МВР трябва това да прави – да ни гарантира на нас като български граждани личния живот, здравето и имуществото. „Наличието на ясни правила ще гарантира този вид дейност да бъде осъществявана професионално”. Може ли заместник-министърът, който допуснахме до заседанието, да обясни как точно ще се гарантира професионалното изпълнение с наредба, тъй като лично той по време на заседанието на Вътрешната комисия изрази становище за подкрепа именно в тази част.
Уважаеми дами и господа – обръщам се към управляващото мнозинство, продължавате да предлагате текстове, с които да се променят закони, които да не са ясни. Ще стане ясно според волята на изпълнителната власт, според волята на министъра на вътрешните работи. Обръщам Ви внимание, че министърът на вътрешните работи не е професионалист. Вие всички го подкрепихте, дадохте му кредит на доверие, но ние като парламентаристи – алтернатива, опозиция на Вашето управление, не намираме основание да вярваме в добросъвестното отношение на министъра на вътрешните работи към процесите, които протичат в Министерството на вътрешните работи.
Големият дебат за ролята на Министерството на вътрешните работи, за функциите му, мястото, което то намира в българското общество, включват и тези промени в Закона.
Какво отговаряме ние на българските граждани, които чуха министър Бъчварова да им заявява, че не може да осигури полицаи във всяко населено място, за да бъдат предпазени от битовата престъпност, че е издала наредба, с която физически лица да могат да си наемат охранители? Това ли трябва да направят тези наши сънародници, които живеят в малките населени места – да се възползват от наредбата, която ще издаде министърът, и да наемат охранители за тях като физически лица, за да им се охранява имуществото? Това са големите въпроси, които Вие не виждате в тази промяна, но са въпроси към нас като народни представители от нашите съграждани.
Въпреки че ние ще подкрепим тези промени, Ви обръщаме внимание, че дневният ред, който се задава от гражданите към Министерството на вътрешните работи, е друг. Не да регламентирате и контролирате охраната на физически лица, а да се погрижите за тези, които имат нужда силно Министерство на вътрешните работи да им гарантира, на тези, които нямат пари, техния живот, здравето и имуществото им. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Янков? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Чухте вече, че тази промяна в Закона за частната охранителна дейност ще бъде подкрепена от страна на народните представители от БСП лява България. Текстът е лаконичен. Днес така и започнахме заседанието – да делегираме определени правомощия от парламента на министъра на финансите. Това, което Законът урежда като цяло, трябва да го предоставим на министъра на вътрешните работи, за да определи с наредба реда и условията за извършване на лична охрана на физически лица. Да, това е проблем, предизвикан през последните години и на който трябва да се реагира. В случая имаме предвид до голяма степен и движението на групи от моторни превозни средства по улиците и пътищата, когато това се извършва с цел охрана на придвижването на определени лица.
Трябва да е ясно отсега, че тези видове охранителна дейност не би следвало да използват възможностите, с които разполага държавата, например да прави отцепление на определени райони или да допуска заслони на едни автомобили от други, защото това вече би означавало да се признае някакъв специален статут за определени частни лица с оглед мотиви за тяхната охрана. Казвам го, когато министърът на вътрешните работи изготвя тези правила, да е ясно, че получаването на разрешение за ползването на такава охрана не означава да се отклоняват от общоприетите правила за движение, които са приети в съответния закон. Защото ние сме били свидетели именно на такива действия, с които определени лица си присвояват функции, каквито има само държавата, и то в ограничени случаи.
Ясно е обаче, че и повечето от охраняваните лица попадат в една от двете категории, а често – и в двете. Това са или хора с много пари, или хора, които извършват някои действия, да ги наречем, на ръба на закона, с което предизвикват ответна реакция сред техни противници да прилагат подобни средства, за да бъдат те сдържани и респектирани.
Но какво да се прави? Това е един по-голям проблем, той дори не опира сега до един или друг министър на вътрешните работи. Това е част от съвременната епоха, а България е една от много добрите илюстрации, когато броят на охранителите е почти два пъти по-голям от броя на официалните държавни органи, които се занимават с охранителна дейност и трябва да гарантират живота и здравето на гражданите и обществения ред. Тази постоянна ескалация, постоянното набъбване на кръга на частните охранители се превръща в един от най-мощните частни сектори, който в много случаи вместо да съдейства на държавата се превръща в някакъв паралелен ред. От една страна, това е доказателство за слабостта на държавата, от друга – е свидетелство за разрастването на частни структури, които започват да се конкурират с нея. Можем да наречем този период от днешния свят, защото, пак казвам, това не е само български феномен, но в България той е силно изразен, че ние се намираме в епохата на неофеодалния капитализъм. Точно за Средновековието е характерно формирането на големи структури, които се намират под ръководството, командването на лица, които разполагат с частна власт, и техните функции са на основата на патроната, на създаването на такива специфични отношения, които не подлежат на обща регламентация.
Затова именно трябва да помислим по по-сериозния въпрос: как да се ограничи полето на тази дейност, за да не се превръща тя във втора ръка гаранции за останалите граждани и само едни, които имат големи финансови и материални възможности, да могат да осигуряват своя среда на съществуване? Така че разликата между гетата и между местата, които обитават или които създават гаранции за сигурността на живота, на имуществото на избрана върхушка от обществото, става все по-чувствителна. Дано тази наредба в някаква степен да бъде един от ограничителите, която едновременно да създава правилата, но и да си зададе по-големия въпрос, който поставям, а това вече е въпросът за средствата и условията, в които се гарантира националната сигурност и сигурността на българските граждани. Това е големият въпрос, на който, според мен, досега нито едно от последните правителства не е намерило задоволителен отговор. Дано поставянето на този частен нормативен въпрос да бъде повод, за да се замислим и да търсим решение на другите по-големи въпроси, свързани с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Славов.
За втора чака реда си господин Мартин Димитров.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, в този наглед доста тривиален Законопроект не вярвах, че можем да чуем нещо изненадващо, обаче ето то се чу от ляво и аз не мога да не взема думата за реплика и да не попитам господин Стоилов какво точно разбира под „неофеодален капитализъм” мисля, че бяха точните думи, които използва? Той неведнъж ни е обяснявал за неолиберализма и ние така детайлно вече познаваме какво разбират от ляво под неолиберализъм, но искам да попитам наистина за този „неофеодален капитализъм” дали под това разбира примерно редицата инциденти, които се случваха и при управлението на Орешарски, и преди – при тройната коалиция, когато имаше редица инциденти с лица, замесени и с така наречените „частни охранители”, и никакви действия, никакви мерки не бяха взети за контрол и вкарване в ред на тази дейност, която сега, както виждате, колеги са внесли законопроект и се опитват да вкарат в някакви обществено приемливи рамки, за да има яснота, за да има порядък при осъществяването на тази дейност, а ние тук изведнъж чуваме някакви неща за някакъв неофеодализъм или както беше?
По същество другото, което искам да кажа на колегата Стоилов – хубави са тези неща, които ни разказа в останалата част от изказването си, но още по-хубаво щеше да бъде, ако от ляво бяха предприели конкретна законодателна инициатива. Знаете, разглеждат се и промени в Закона за движение по пътищата, и в Наказателния кодекс и всички тези неща ги бяха внесли между четенията по начина, по който ние с колеги от Реформаторския блок сме ги внесли, за да няма наистина такива грозни сцени на саморазправа по пътищата с така наречените „помощни средства”, с палки и така нататък, а това наистина да са едни квалифицирани състави на хулиганство, да има ясни присъди и да се пресичат още в зародиш подобни самоуправни действия. Както казах, всичко това остава в рамките на добрите пожелания да се направи от ляво. Чухме много приказки, но за съжаление ми се струва, че виждам малко действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Димитров. Отказахте се.
Има ли други колеги, които желаят да репликират? Няма.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Славов, да, правилно сте установили връзката между това, което нарекох „неофеодален капитализъм” и неолиберализма, защото мога да продължа и с другите признаци, но мисля, че тук все пак не сме на семинар и не трябва да се отклоняваме много от съдържанието на предложения кратък Законопроект. Правилно сте схванали насоката и значителната степен на покриване на тези понятия. Въпросът е: дали ние сме в състояние в Европа и в света да се променят характеристиките на това общество? Защото изглежда, че то се движи напред по определен начин, но в редица случаи това повтаря, разбира се, не буквално, на друго ниво модели, които са исторически изживени. Но това са вече допълнителни разсъждения.
Що се отнася до законодателните инициативи, наистина нека такива да бъдат направени и обсъждани. Дори аз мога да използвам в дух на самокритичност да кажа, че съм гласувал срещу една от тези законодателни инициативи в миналия мандат, когато при предишното правителство беше закрита Сигнално-охранителната дейност, осъществявана от страна на Министерството на вътрешните работи. Защо да няма в държавните структури такава дейност, след като една от основните функции на Министерството на вътрешните работи е да осъществява охрана и да има един държавен орган, който дори да поставя критерии за цените на тази услуга, когато тя се осъществява от частни структури?
А иначе, ако се връщаме назад, не трябва да проявяваме избирателност. Аз тук не говоря, за да хвърлям нещата върху едно или друго управление, тъй като имаше достатъчно мрачни случаи още от периода, когато сегашният министър-председател беше главен секретар на МВР. (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.) Там имаме рекордни стойности в някои от тежките криминални прояви, но те не засягат специално охранителната дейност и затова не се спирам на тях. Така че не мога да бъда опроверган, когато фактите говорят, но, пак казвам, целта не е тук да си избираме едно или друго управление, с което да илюстрираме неудачите, а да посочим, че тенденциите през последните години не са променени. Затова си позволих да разширя малко актуалната тема, която обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е една много хубава инициатива. В тази посока аз имах и актуален въпрос към министъра на вътрешните работи. Този въпрос е стар колкото нашата демокрация. Ако си спомним, през годините имаше различни опити да се регламентира и да се ограничи мутренското движение по пътищата на някакви групи, част от българското население.
Спомняте си, че по време на ОДС имаше една инициатива – така наречения „комар“. Това бяха винаги едни инициативи, които приключваха за месец – два – три и след това нещата започваха по стария начин. Сега в момента след инцидентите, които се случиха по Околовръстното шосе, пък и на други места в страната, имаше такава активност от страна на МВР, но определено тя трябва да бъде регламентирана законово, за да се избегне тази кампанийност, която граничи понякога с популизъм.
Ясно е, че в страната ни има една група български граждани, за които това е престиж, то дори не е някой път и опасност върху тяхната сигурност. За тях е престиж по улиците да се движи поне една кола зад тях, за да покажат мощ, да покажат влияние, да покажат, че са пò равни от другите и че законите за тях не важат. Именно с тази цел трябва да следим и да изискаме от министъра на вътрешните работи този правилник, който ще регламентира съответното поведение по пътищата на България и по улиците на нашите градове да бъде такова, така да бъде регламентирано, че да бъде рестриктивно по отношение на желанието на определени групи лица да се движат с кортежи по улицата.
Трябва да изходим от една основна позиция, от едно основно разбиране, че във всяка една държава право на кортеж имат лица с определен статут в държавата – президент, министър-председател, председател на Народното събрание. Не може да има частни лица, които толкова да са застрашени, че да застрашават с поведението си и с начина си на придвижване обикновените български граждани.
Ако искаме действително да бъдем екзактни по този проблем на българската демокрация и да бъдем изчерпателни с нашата законодателна инициатива, при всички случаи ние трябва да предвидим и тази възможност, която подсказа господин Стоилов – да поискаме Министерството на вътрешните работи да има някаква такава част, някаква структура, която срещу съответното заплащане да осигурява държавна охрана примерно на тези лица, а не те да се разпореждат по начин, по който намерят за добре, много пъти в противоречие със законите на страната.
Тук излизам от контекста, че имаме един български политик, на който всички плащаме данъци, за да го пазят, без да знаем защо го пазят. Най-вероятно той е лошият пример, който следват съответните граждани, които се придвижват по този начин по улиците и пътищата на страната ни.
Това е хубава инициатива и аз смятам, че целият парламент трябва да я подкрепи, независимо от нашите предубеждения по начина, по който се предлага или, по който би могла да се развие като политика в тази област на охранителната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Емил Димитров – за първа реплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
И аз като всички преди мен изобщо не съм се подготвил, ама да взема да се изкажа.
Първо, хайде да преминем към гласуване.
Второ, господин Андреев, хората, когато се женят, ходят в кортежи, абитуриентите ходят в кортежи, а някои като ги погребват, се събират и целият му род ходи след него. Ще забраним ли и тези работи с подобни изказвания?
Нека да се спрем на Законопроекта, който МВР е внесло, и да го гласуваме в този вид, и да престанем с импровизациите, защото можем да стигнем твърде далеч. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател!
Господин Андреев, аз очаквах от Вас като човек, който наистина много добре разбира какво говори на тази тема, като излезете тук на трибуната, да обясните на колегите ни в ляво, че всъщност промяната, която внасяме, е само за едно нещо.
В този бранш, който е изключително особен, изключително труден, изключително щекотлив, ако искате да използваме тази дума, трябва да има ясни, строги правила, но изготвени от професионалисти. Господин Андреев, кажете им го на колегите следващия път. От професионалисти, от хора, които знаят за какво говорят, които не смесват личната охрана на физически лица с криминогенната обстановка или с криминално извършени деяния, или пък с някакви други охрана на фирми, на собственост. Тук става дума да се създадат най-накрая едни ясни, точни и конкретни правила за извършването на лична охрана от частни охранителни фирми, които биват лицензирани и сега, и ще бъдат лицензирани и по-нататък, но ще имат правила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Сега имате възможност за дуплика, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, първата дуплика, която ще направя на господин Димитров, е ясна – стремежът не е просто да се изкажем, господин Димитров. Между другото трябва да Ви кажа, че това, което дадохте като пример, въобще не е удачно. Между другото, кортежите при погребения се движат бавно, господин Димитров, и Вие, ако не знаете, хората в движението се спират, за да мине кортежът. Що се отнася до абитуриентите – полицията ги охранява. Тук говорим много ясно за какъв вид кортежи става дума. Ако Вие сте любител на тези кортежи, това е Ваша работа, това си остава Ваш проблем, ако обичате такива кортежи. Знам, че навремето и Вие обичахте да ползвате такива кортежи, така че по Вашата реплика това е моят отговор.
Що се отнася до това, което каза колегата, той е абсолютно прав. Действително тези правила трябва да бъдат разписани от хора, които се занимават професионално с охранителна дейност, за да не се получава така, че в охранителна дейност да се намесва чалгата на тази охранителна дейност, каквито са криминогенните фактори, които обикновено правят подобни кортежи. Абсолютно сте прав, че действително трябва много професионализъм да се вкара в този, да кажем нормативен документ, който ще бъде издаден от Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да споделя, че съм наясно с публичното възприятие в обществото относно тази тема – за личната охрана на физически лица.
Само да отбележа, че настоящата поправка в чл. 6 на Закона за частната охранителна дейност, по принцип самият Закон по себе си регулира тази дейност, но в рамките на тази поправка се дава възможност на Министерството на вътрешните работи то да регламентира по хоризонтала – било по използване на технически средства, било за използване на различен тип оборудване, моторни превозни средства, униформи и така нататък, именно, за да не се сблъскваме с такива случаи, от които пресни примери са преди няколко месеца от Околовръстното и редица други през годините, на които всички заедно станахме свидетели.
Тук важното за мен, на което искам да обърна внимание в настоящия дебат, е самата възможност за взаимодействие на този тип охрана и охранители с органите на реда от Министерството на вътрешните работи и редица други служби.
В тази връзка, така предложената промяна в Закона за мен е положителна и трябва да се даде възможност на Министерството на вътрешните работи да направи своето предложение в тази наредба, за да има ясни отговорници впоследствие и конкретни правила както за охрана на личното имущество и живота на българските граждани, така и взаимодействие с органите на реда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Етем.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 654-01-62, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 26 април 2016 г.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура – заповядайте, господин Иванов.

РУМЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване на току-що приетия Законопроект да бъде съкратен на 5 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Следващата ни точка от програмата – ЗИД на Закона за енергетиката, е предвидена като т.1 за утре, поради което преминаваме към пета точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ПО ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА.
Вносител е Министерският съвет.
Думата има госпожа Белова от името на Комисията по земеделието и храни – водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Цветан Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Квесторите, моля, поканете народните представители в залата, започваме законопроект на второ четене! Оредяха редиците.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Поканете заместник-министъра.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „Доклад относно Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г., приет на първо гласуване на 9 март 2016 г.
„Закон за оценка на риска по хранителната верига”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за Центъра за оценка на риска по хранителната верига”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за промяна наименованието на Закона.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Колеги, беше направено процедурно предложение и гласувано в пленарната зала за допускане на заместник-министъра. В залата обаче е и господин Илиян Костов – директор на Центъра за оценка на риска.
Процедурно предлагам да гласуваме и неговото присъствие в пленарната зала.
Гласували 75 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава първа.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изразът „второстепенен разпоредител с бюджет” и тирето пред него отпада.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Центърът за оценка на риска по хранителната верига е със статут на научна организация по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Законът урежда устройството и дейността на Центъра за оценка на риска по хранителната верига и правомощията на неговите органи.
(2) Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните, със седалище в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 1? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Бъчварова, Данев и Радослав Стойчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 22, против 38, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 1 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Чл. 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига e:
1. компетентен орган по смисъла на чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 178/2002”;
2. организация в мрежа от организации, работещи в области от компетентността на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), съгласно чл. 36 от Регламент (ЕО) № 178/2002;
3. компетентен и координиращ орган по смисъла на чл. 75, параграфи 1 и 2 по Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1107/2009”, в процедурите по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти;
4. компетентен орган по смисъла на чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 за извършване на оценка с доклад за оценка при разрешаване, подновяване, изменение и отнемане на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита.
(2) Центърът за оценка на риска по хранителната верига взаимодейства с ЕОБХ, с други европейски и международни организации и с компетентните органи в областта на хранителната верига на другите държави.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 2? Няма.
Гласуваме чл. 2 в редакцията на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „Глава втора – Център за оценка на риска по хранителната верига”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Глава втора:
„Глава втора – Дейност на Центъра за оценка на риска по хранителната верига”.
„Раздел І – Функции”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието:
„Раздел І – Оценка на риска по хранителната верига”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава втора и наименованието на Раздел І в редакцията на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Наименованията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Член 3.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев. Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. изготвя научнообосновани оценки на риска по хранителната верига чрез независим и обективен анализ;”.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. проследява съотносимата информация, обобщава, анализира и поддържа и обновява бази данни за нуждите и за целите на извършването и прилагането на оценките на риска по хранителната верига;”.
3. В т. 4, в началото на текста думите „във връзка с установени от него рискове дава предложения и препоръки относно обученията” се заменят с „дава задължителни препоръки относно обучението”.”
Предложение на народния представител Иван Станков, Комисията не го подкрепя:
„В чл. 3 се създава ал. 3:
„(3) Кариерното развитие на служителите в ЦОРХВ, извършващи дейност по ал. 1, се осъществява във висшите училища и научни организации при условията и по реда на Закона за развитие на академичния състав в Република България.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига:
1. извършва научна оценка на риска чрез независим, прозрачен и безпристрастен анализ на научна информация по проблеми, които пряко или косвено засягат здравето на животните и растенията, растителните продукти и растителния репродуктивен материал и безопасността на храните и фуражите;
2. събира данни, включително от външни за Министерството на земеделието и храните структури, необходими за оценка на риска по хранителната верига; при необходимост за целите на оценката на риска извършва проучвания и събира информация на терен;
3. предоставя на компетентните органи и институции научни оценки, които служат за вземане на решения за управление на рисковете по хранителната верига;
4. във връзка с установени от него рискове дава предложения и препоръки относно обученията на:
а) служителите от институциите, които провеждат държавната политика в областта на хранителната верига;
б) служителите от органите, които извършват официален контрол съгласно Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 882/2004”;
в) лицата, на които са делегирани задачи, свързани с официалния контрол съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 882/2004.
(2) Оценката на риска по хранителната верига по ал. 1, т. 1 е научнообоснован процес съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 и се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3) Събирането на данните по ал. 1, т. 2 и предоставянето на оценките по ал. 1, т. 3 се определя с наредбата по ал. 2.
(4) За извършване на услуги, свързани с дейността на ЦОРХВ, извън тези по чл. 6, ал. 4, чл. 7, ал. 2 и чл. 10, ал. 2, се заплаща по ценоразпис, утвърден от директора на ЦОРХВ, който се публикува на интернет страницата на ЦОРХВ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Един Законопроект, който има претенциите да каже, че ние ще управляваме риска по хранителната верига. Това са функциите, които бяха изчетени преди малко. Може би това е най-важната част от Законопроекта, като претенцията е, че тези функции отговарят на Регламента на Европейския съюз № 178/2002 г.
Но, забележете, първо, претенцията е, че това ще бъде орган, който ще е съотносим с Европейския орган по безопасност на храните, който е независим, който дава научни оценки, съответно – управлява риска. Тоест ако оценката на риска освен, че имате анализ на риска, имате управление на риска, имате и обмен на информация. Функциите, изложени тук, половината от нещата, които Европейският орган по безопасност на храните осъществява, в нашия Център за управление на риска или за организация на риска, няма да бъдат включени. Това означава, че тази административна структура на практика ще прави това, което и досега прави. Тоест тя превежда резюмета на Европейския орган по безопасност на храните, публикува ги, защото нямат капацитет.
Когато се говори, че тези оценки ще бъдат научнообосновани, първият въпрос, който си задавам, и по-нататък в Законопроекта съществува, е къде са експертите, които ще правят тези оценки, защото структурата на Центъра за управление на риска няма експерти, които да имат съответните научни познания. Това, което по-скоро ще прави Центърът, е не да прави научни оценки, за което съответно ние имаме нужда в сложния процес на управление на хранителната верига в страната, а тя по-скоро ще ползва научно-техническа информация, която вече някъде е публикувана, ще ни резюмира и ще ни я предложи, от тук нататък да бъде публично оповестена и под някаква форма някой да вземе каквото и да е било мнение по отношение на нейното прилагане.
Затова, така разписани, функциите не дават никаква перспектива Центърът за управление на риска наистина да изпълнява функциите, които отговарят на европейския регламент.
Също така не е прието едно наше предложение, свързано с обученията. Много е важно тези, които ще управляват риска, да имат система, методи, начин и средства да обучават персонала, който ще управлява риска. Но какво се казва тук? Че Центърът, който ние създаваме, ще дава препоръки по отношение на обученията. Какво означава това? Че няма да управляваме риска, а ще даваме препоръки. Изпълняват ли се, не се ли изпълняват – никой не го интересува. Но в края на краищата административната структура, към която ние се стремим – да създадем предпоставки хранителната верига да бъде изчистена от всякакви рискове, няма да може да изпълни своето предназначение с така разписани функции.
Също не се изказах по отношение на заглавието, но, извинявайте, това, което изпълнява Центърът за управление на риска, са си функции, нищо друго. А при нас изречението започва: „Центърът за оценка на риска по хранителната верига:”. Ако можете да ми кажете това изречение точно какъв смисъл има и след това изброяването на основните елементи и функции, българският език тук малко ми куца по отношение на представянето на текстовете, които обсъждаме към настоящия момент.
Затова ние считаме, че така разписани функциите няма да изпълнят своите предназначения и не бихме подкрепили този текст от Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Заповядайте.
Имате думата, уважаеми проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз излизам за това, първо, да подкрепя предложението, което прави проф. Бъчварова и група народни представители. Смятам, че това е нещо изключително сериозно и се учудвам защо отношението на Комисията, а преди това и на работната група, е пренебрежително към този изключително важен проблем.
Съжалявам и за това, че проф. Бъчварова не се изказа и по първото предложение, защото този Център трябва да има статут на научна организация.
Уважаеми колеги, тук става дума за нещо много сериозно – става дума за храната, която приемаме, за всички тези опасности, които произтичат от неправилна технология на производство, неправилна технология на преработка, а ние виждаме какво става – колко химия има в земята. Виждаме какво става в преработвателните предприятия. Тук говорим да се обхване цялата хранителна верига, говорим за това, че трябва да се експериментира, да се прави наука, да се прогнозира, да се предсказват опасностите. Така че аз Ви моля да подкрепите това предложение на проф. Бъчварова.
По предложението, което правя аз, ще предложа само една редакционна промяна – вместо „кариерното развитие” да посочим „академичното развитие” на служителите от Центъра. Има се предвид това, че преобладаващата част от хората, които ще работят, ще бъдат научни работници. В един такъв Център няма структура, където да се обучават. Те трябва да придобият научна степен, след това да придобият научна длъжност. Те не могат да направят това в Центъра. Това може да стане във висшето училище или в някой научен институт.
Тези, които са в системата, знаят, че процедурите са много сложни – тръгва се по частен път, някоя друга организация трябва да ги обучи, трябва да им даде това научно звание и тази научна длъжност. Така че аз Ви моля да подкрепите и това мое предложение за тази кратка редакционна промяна – вместо „кариерното” да бъде „академичното” развитие. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие правите предложение за редакционна промяна, така ли?
ИВАН СТАНКОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Можете само в текста на Комисията да направите редакция. Аз разбрах, че Вие правите редакционно предложение в собственото си предложение, така ли е? В собственото си няма как да го направите. Трябва да направите редакция в текста на вносителя.
ИВАН СТАНКОВ (встрани от микрофоните): Само това е промяната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Никаква не можем да направим. Ако искате някаква редакционна промяна – в текста на Комисията. Огледайте го.
Реплики?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Репликата ми в известен смисъл се отнася и до изказването на госпожа Бъчварова, както и изказването на господин професора, доколкото аз не разбрах Вие какво предлагате, не ми стана много ясно. Предлагате нова научно изследователска организация, която трябва да изследва целия спектър от проблемите, свързани с хранителната верига. Какво е това? Това е почвознание, това е биология, това е микробиология, това е физика, това е химия, това е физико-химия. Вие всъщност обединявате БАН и Селскостопанска академия и ги напъхвате в една огромна организация. Този спектър за мен е твърде широк като изследователска работа. Това, което Вие предлагате, е огромно нещо и аз не виждам как ще се създаде. Там ще има, госпожо Професор, доктори. Доктори по какво? По почвознание, по микробиология, по биология, по химия, по какво? И за всички тези ще се създаде научна организация, ще се създаде система за научни степени и звания, или длъжности, както и да се наричат и така нататък.
Аз не разбирам структурата. Това е втори БАН, втора Селскостопанска академия. Това е много широк спектър. Докато аз мисля, че всички тези изследвания на храни, на почва, на целия този спектър може да се извършва в създадените сега научноизследователски организации. Там трябва да могат да се поръчат и да се изпълняват подобни системи.
Тази организация, за която Вие говорите, всъщност може да има няколко лаборатории, без които не може, където наистина могат да работят хабилитирани лица, защото наистина те са квалифицираните, с помощта на лаборанти и на асистенти да извършват тези директни изследвания на храните. Останалото, за което се говори, просто не виждам как може да стане. Изследователската работа е свързана и с фундаменталната наука, и така нататък. Как този огромен спектър ще се побере в една такава организация не ми стана ясно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Други реплики има ли? Няма.
Заповядайте, проф. Станков, за дуплика.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Тук става дума за това: не да се обхване цялата тази гама, да се хване цялата тази технология, а да се хванат отделни елементи, защото ние навсякъде говорим, че трябва да се дава научно обоснована оценка. И ако вземете Законопроекта, навсякъде го пише това – научна оценка. Тази научна оценка може да се даде от хора, които се занимават с наука и ще бъдат в тясно сътрудничество с университети, с Българската агенция по безопасност на храните.
Вижте, те ако не придобият този статут и ако не се занимават, ако не дават научни оценки, има ли смисъл тогава да правим този Център? Професор Бъчварова Ви каза: ще събират информация, ще предлагат информация и това могат да си го правят и в рамките на Българската агенция по безопасност на храните. А ние тук говорим за това хора да поемат отговорности, да изнасят информацията такава, каквато е, да бъде независима научна организация с експериментална дейност. И пак повтарям: в тясно сътрудничество с всички останали, които имат отношение по тези проблеми – Университета по хранителни технологии в Пловдив, Тракийския университет, Аграрния в Пловдив, така че има с кое да работят и да правят успешна наука. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
За изказване – народният представител Румен Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Основната идея на създаването на Центъра за оценка на риска по хранителната верига е да създадем един независим орган, който да бъде много по-точен, много по-конкретен в своите предписания, в своите виждания за оценка на риска по хранителна верига. Разбира се, че той ще стъпи на научни изследвания, на научни предложения, но това ли е единственият фактор, който е важен при вземането на решенията? Колегите от Комисията по земеделието и храните знаят това много добре.
Освен научния фактор има и търговски, политически и много други фактори, които влияят при вземането на окончателни решения, така че нека да не смесваме това, което залагаме като идея за създаването на риск, а то е независим орган, който ще бъде строг контрольор на това, което се случва по цялата верига.
Склонен съм да подкрепя категорично проф. Станилов, който каза, че, ако изпълним предложенията, които прави проф. Бъчварова, трябва да създадем едва ли не един много мощен, голям научен конгломерат, академия ли ще бъде или нещо друго, не е това целта. Целта е, пак казвам, на базата на научните постижения и доклади, които получаваме от другите регламентирани институти, работещи през годините, утвърдили се, да дават на работещите в Центъра за оценка на риска в хранителната верига свои крайните доклади и оценки.
Що се отнася до академичното израстване, тук съм напълно съгласен с проф. Станков, че то може да се осъществява само в легитимните структури на базата на Закона за академичното израстване, ако го цитирам точно и правилно, а не в структура, която тепърва създаваме, и която има по-скоро контролни, препоръчителни, съвсем други оперативни функции, а не функции на научно-изследователска дейност.
Предлагам да подкрепим текста, който е окончателно приет от Комисията по земеделието и храните, и да вървим напред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 20, против 32, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Иван Станков, което също не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 12, против 27, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията и редактиран от същата за чл. 3 по нейния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 64, против 5, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Правя процедурно предложение за прегласуване, защото част от колегите не можаха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване.
Моля, гласувайте чл. 3 по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 69, против 9, въздържали се 5.
Член 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4, но тъй като систематичното му място е като чл. 5, предлага чл. 4 да стане чл. 5 със следната редакция:
„Чл. 5. Данните по чл. 3, ал. 1, т. 2 се използват за обобщаване и анализ на съответната научна и техническа информация за:
1. консумацията на храни и излагането на хора на рискове, свързани с консумацията на храни;
2. здравето на животните;
3. употребата на фуражи;
4. патогенните агенти, причиняващи болести по животните, зоонози и хранителни взривове;
5. здравето на растенията, растителните продукти и растителния репродуктивен материал;
6. механичните, химичните и биологичните замърсители, ветеринарномедицинските продукти и техните остатъци в храни и фуражи;
7. материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, ензими и ароматизанти;
8. продуктите за растителна защита и торовете;
9. диетичните продукти, хранене и алергени;
10. хранителните добавки и добавките в храни;
11. генетично модифицираните храни и фуражи и нови храни;
12. радиационния риск за животни и растения;
13. страничните животински продукти и производни продукти;
14. биоцидите съгласно приложение V на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ, L 167/1 от 27 юни 2012 г.), използвани в обекти за производство и търговия с храни, с изключение на тези от продуктов тип 1, 2, 9, 10 и 13.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Дайте и чл. 5, който предлагате да стане чл. 4.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: По чл. 5 има предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението за ал. 1, което е отразено в чл. 6, ал. 3 и не го подкрепя за ал. 2.
„(2) Оценките на риска по хранителната верига се извършват по разработени от Научно-консултативния съвет методики.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5, но тъй като систематичното му място е като чл. 4, предлага чл. 5 да стане чл. 4 със следната редакция:
„Чл. 4. (1) Въз основа на данните по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЦОРХВ извършва научна оценка на риска по хранителната верига по отношение на:
1. безопасността по хранителната верига;
2. здравето на хората, свързано с храните и зоонозите;
3. здравето на животните и хуманното отношение към тях;
4. употребата на ветеринарномедицинските продукти;
5. здравето на растенията, растителните продукти и растителния репродуктивен материал;
6. активните вещества, продуктите за растителна защита и торовете;
7. генетично модифицираните храни и фуражи и нови храни;
8. страничните животински продукти и производни продукти.
(2) Научната оценка по ал. 1, т. 2 се предоставя на Министерството на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Алинея 2 – предложението на народния представител Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев гласи: оценката по риска на хранителната верига се извършват по разработени от Научно-консултативния съвет методики – това е неподкрепена част от предложението.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване неподкрепената ал. 2 от предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев, което току-що Ви представих.
Моля, гласувайте неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 94 народни представители: за 23, против 38, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текстовете на чл. 4 по вносител, който е подкрепен от Комисията, редактиран от същата и по нейно предложение става чл. 5 в нейния доклад, както и чл. 5 по вносител, който е подкрепен от Комисията, редактиран от същата и по нейно предложение пък става чл. 4 в доклада на Комисията.
Моля, гласувайте членове 4 и 5 по доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 81, против 5, въздържали се 5.
Членове 4 и 5 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Член 6.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев – чл. 6 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) За извършване на научна оценка на риска по хранителната верига ЦОРХВ:
1. поддържа и съхранява бази данни с информацията по чл. 4 и 5; (Шум и реплики.)
2. извършва анализ на нововъзникващите рискове по хранителната верига;
3. проучва информационните потребности, необходими за извършване на обективна оценка на риска; (Шум и реплики.)
4. осъществява комуникация и обмен на информация с всички институции и лица…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, госпожо Белова.
Моля Ви за малко тишина в залата, остават десет минути още.
Колеги, моля Ви за тишина в залата, още десет минути. Не се чува какво докладва госпожа Белова.
„4. осъществява комуникация и обмен на информация с всички институции и лица, имащи отношение към безопасността по хранителната верига;
5. анализира и изготвя:
а) ежегодно до 30 юни доклад до:
аа) Европейския орган по безопасност на храните за резултатите от лабораторните изследвания и проучванията за зоонозите, зоонозните причинители, микробната резистентност и хранителните инфекции, остатъците от химични и биологични замърсители, продуктите за растителна защита и ветеринарномедицинските продукти и друга информация, свързана с рискове по хранителната верига;
бб) министър-председателя, министъра на земеделието и храните, министъра на здравеопазването и изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а при необходимост – и до други органи и организации, които имат отношение към безопасността по хранителната верига, във връзка с разпространението, възникването или опасностите от проникване на територията на страната на рискове, свързани с хранителната верига;
б) доклади до органите и организациите по буква „а” при спешност или непосредствена опасност от проникване на територията на страната на рисковете, свързани с хранителната верига;
в) допълнителна информация при съмнения за появата на висок риск, свързан със здравето на животните и растенията, растителния репродуктивен материал и безопасността на храните и фуражите; информацията се изпраща незабавно до ЕОБХ съгласно чл. 34 от Регламент (ЕО) № 178/2002;
6. анализира данните от информационните системи на Европейския съюз, свързани с хранителната верига;
7. популяризира дейността на ЕОБХ чрез контактния център по чл. 21;
8. участва в проекти на ЕОБХ и в проекти на други международни организации;
9. поддържа база данни за национални научни организации, които работят в области, свързани с безопасността по хранителната верига, за обмен на научна информация и сътрудничество по споразумение с организациите.
(2) Докладът по ал. 1, т. 5, буква „а”, подбуква „аа” се предоставя на Министерството на здравеопазването.
(3) Научните оценки може да се извършват от ЦОРХВ по собствена инициатива или по писмено възлагане от институции и лица.
(4) За възложените научни оценки се заплаща такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Когато научните оценки са възложени от структурите на Министерството на земеделието и храните или от Министерството на здравеопазването, такса не се заплаща.
(5) При възлагане на научни оценки институциите или лицата по ал. 3 предоставят на ЦОРХВ цялата налична информация, резултатите от лабораторните изследвания и документите, свързани с искането за оценка.
(6) Когато не е предоставена цялата налична информация по ал. 5 или когато искането е неясно, ЦОРХВ може мотивирано да отхвърли искането за оценка или да предложи изменения в искането след консултации с институциите или лицата по ал. 3.
(7) При осъществяване на дейността си ЦОРХВ може да възлага изготвяне на научни оценки на рисковете по хранителната верига и на външни експерти.
(8) Лицата, които извършват научната оценка, подписват декларация за конфиденциалност по образец, одобрен от директора на ЦОРХВ, с която се задължават да не разпространяват представената им информация и да не я използват в своя полза или в полза на трети лица.
(9) Научните оценки се публикуват на интернет страницата на ЦОРХВ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В досега приетите текстове някъде около 18 пъти се използва понятието „научна оценка”, но този Център за управление на риска няма абсолютно никакъв научен потенциал и капацитет.
Това, което предлагаме да отпадне в текста на вносителя, е чл. 6, който гласи, че при осъществяване на дейности от Центъра се възлага изготвянето на научни оценки относно рисковете, свързани с хранителната верига, на научни групи и експерти. Предлагаме да отпадне от текста на вносителя, по простата причина че по-нататък в структурата на Центъра за оценка на риска предлагаме да има научно-консултативни съвети. Но, забележете, в редакцията какво се получава – в ал. 7 се казва, че тази оценка ще бъде възлагана на външни експерти. Не е казано, че това са научни експерти или специалисти. И знаете ли какво ще се получи? Това, което в момента става в Българската агенция по безопасност на храните – бюджетът на Българската агенция по безопасност на храните е по-малък от това, което се възлага на външни фирми за изпълнение на определени дейности по безопасността на храните. Това означава, че ще имаме скромен бюджет на Центъра за риска, но ще възлагаме непрекъснато на външни оценители да ни вършат първо, второ, трето, четвърто, пето, и това ще бъдат експерти.
Категорично възразявам срещу редакцията на Комисията, която поне трябва да бъде „научни експерти”, а не „външни експерти”, които могат да бъдат наемани по всяко време. Извинявам се, но наистина бюджетите на Министерството на земеделието и храните, на второстепенните изпълнители, изтичат към външни фирми, които изпълняват определени функции, а тук говорим за оценка на риска.
Всъщност предлагам в редакцията на Комисията да се запази, тъй като не приемате предложението, поне „на научни групи и експерти”, а не „на външни експерти”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Къде е това?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „(7) При осъществяване на дейността си ЦОРХВ може да възлага изготвяне на научни оценки на рисковете по хранителната верига и на външни експерти.”
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А Вие предлагате?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вижте, говорим за научни оценки. Извинявайте, каза се 18 пъти: имаме научна оценка. Научна оценка, не експертиза само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Какво е Вашето предложение?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам „хранителната верига и на” – както е в текста на вносителя, „научни групи и експерти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 41, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, направено от парламентарната трибуна от народния представител Светла Бъчварова – в ал. 7 на чл. 6 вместо израза „външни експерти” да се употреби изразът „научни групи експерти”.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 21, против 48, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за чл. 6, редактиран от Комисията и намерил мястото в нейния доклад.
Гласуваме чл. 6 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 69, против 7, въздържали се 8.
Член 6 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов Раздел ІІ:
„Раздел ІІ - Одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението за активни вещества, антидоти и синергисти и оценка на продукцията за растителна защита”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига извършва дейностите по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.
(2) За дейностите по ал. 1 се заплащат такси съгласно тарифата по чл. 6, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията да се създаде нов Раздел ІІ със съответното му наименование, както и чл. 7 по доклада на Комисията, който в същността си е подкрепен текст на вносителя и редактиран от Комисията.
Подлагам на гласуване създаването на нов Раздел ІІ по предложение на Комисията, както и чл. 7 по доклада на същата.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 5.
Предложението за създаване на нов Раздел ІІ с неговото наименование, както и чл. 7 по доклада на Комисията, са приети.
Поради изчерпване на времето, определено за днес, закривам заседанието.
Утре продължаваме със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – точка първа.
Утре сме 26 май 2016 г. Заседанието започва от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Димитър Главчев


Секретари:
Александър Ненков
Димитър Делчев